Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Общ Окултен Клас'.

  • Търсене по етикети

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Намерете резултати в...

Намерете резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Физичниятъ и Божествениятъ животъ Размишление. Тема за следния пѫть: Всѣки отъ васъ да направи опитъ, самъ да се нарисува. Гледайте се въ огледалото и се рисувайте. Интересно е да видите, какво може да постигнете въ това отношение. Всѣки човѣкъ се нуждае отъ знанието на свѣта. Не е достатъчно само да знаете, но да прилагате това знание. Знание безъ прилагане прави човѣка гордъ. Значи, гордостьта е резултатъ на неизползувано, натрупано знание. Гордостьта е обратенъ процесъ на смирението. — Кога се смирява човѣкъ? — Когато прилага знанието, което е придобилъ. Така той вижда, какво може да направи и какво не може, и постепенно се смирява. Който живѣе само за себе си, не може да използува знанието си и го трупа като излишенъ баластъ. Като живѣе за Бога, за ближния си и за себе си, човѣкъ дохожда до истинския животъ и възможноститѣ, които му сѫ дадени. На фиг. 1. имаме крѫга АСDВ, който представя истинския животъ и възможноститѣ, които сѫ скрити въ него. Възможноститѣ показватъ, какво може да направи човѣкъ. Центърътъ на крѫга е точка или нула. — Отде иде нулата? — Отъ Индия. За нулата се казва, че е нищо и е по-малка отъ единицата. Въпрѣки това, нулата съдържа сила, която увеличава и намалява числата. Ако предъ единицата турите нула, числото се намалява. Ако следъ единицата турите една нула, числото се увеличава десеть пѫти. Тая сила показва възможноститѣ за човѣшкото развитие. Числата 700, 800 и 500 показватъ силата на нулата. Дветѣ нули следъ седморката, осморката и петорката показватъ, че тия числа иматъ възможность да растатъ. Когато се говори за числата, като количества, ние имаме предъ видъ простата материя; обаче, когато се говори за числата, като форми, които съдържатъ живи сили, ние имаме друго разбиране за тѣхъ. Това сѫ живи форми, носители на енергии. Напримѣръ, ако измѣрите дължината и широчината на човѣшката глава, ще видите, че тия числа сѫ живи, иматъ възможность да растатъ. Обикновено дължината на главата е по-голѣма отъ широчината ѝ. Това показва, че формата на човѣшката глава не е крѫгла, но продълговата, т. е. елипсовидна. Дължината на човѣшкото тѣло има отношение къмъ интелигентностьта на човѣка и неговата сила. Високиятъ човѣкъ, дългиятъ носъ, дългото ухо, дългитѣ вежди показватъ, че човѣкъ е интелигентенъ. Дебелитѣ вежди говорятъ повече за чувственостьта на човѣка, отколкото за неговата интелигентность. Като се изучаватъ веждитѣ, трѣбва да се обръща внимание още и на дължината на космитѣ, тѣхното направление, както и формата имъ. Дългитѣ и тънки вежди, дългиятъ и правиленъ носъ сѫщо говорятъ за интелигентностьта на човѣка, която се опредѣля още отъ широчината на ноздритѣ и тѣхната форма. Отстрана на носа има две-три линии, които опредѣлятъ качеството на човѣшкия умъ. Въ нисшитѣ животни носътъ е сраснатъ съ горната челюсть, а въ човѣка той е отдѣленъ, свободенъ. Това показва, че умътъ въ човѣка работи самостоятелно. Крѫгътъ, като геометрична форма, крие въ себе си зародишъ на сили, които иматъ условия да растатъ и да се развиватъ. Нѣкои математици твърдятъ, че въ крѫга се намиратъ известни знаци, представени въ видъ на ѫгли съ противоположни посоки. Силитѣ, които се отправятъ къмъ върха на ѫглитѣ, постепенно изчезватъ. Следователно, тия сили сѫ всѣкога по-малки отъ силитѣ, които действуватъ на края на ѫглитѣ. Човѣшкиятъ носъ има форма на ѫгѫлъ, горе тѣсенъ, долу широкъ, затова интелигентностьта и силата на човѣка зависи отъ долната часть на носа. Горната, тѣсната часть на носа показва стремежа на човѣка. Тя е свързана съ веждитѣ. Отъ голѣмо значение за човѣка е долната часть на носа, неговитѣ крилца. Тѣ трѣбва да бѫдатъ добре развити. Правилното развитие на носа се опредѣля отъ човѣшкитѣ мисли и чувства. Колкото по-правилни и фини сѫ тѣ, толкова по-красиви сѫ линиитѣ на носа. Понѣкога тия линии се извиватъ като запетая, а понѣкога иматъ форма на еврейската буква йотъ, която съдържа творчески сили въ себе си. Споредъ еврейската кабала, човѣкъ е създаденъ само отъ йотове, тѣсно свързани помежду си. Сега азъ искамъ да ви обърна внимание върху живота, като нѣщо невидимо, но реално. Той се изявява чрезъ движения, а интелигентностьта — чрезъ свѣтлина. Колкото по-голѣма е свѣтлината, толкова по-голѣма е интелигентностьта. Дето чувствата сѫ по-развити, тамъ материята има по-голѣма гѫстота. Силата на чувствата има отношение къмъ страститѣ. Затова казватъ: Силни чувства, силни страсти. Ако претеглите единъ човѣкъ съ силни страсти, ще видите, че той тежи повече отъ интелигентния. Значи, духовнитѣ хора сѫ по-леки отъ материалиститѣ. Въ бѫдеще, когато искатъ да опредѣлятъ, дали даденъ човѣкъ е духовенъ и до каква степень е духовенъ, ще го турятъ на везни, да го претеглятъ. Отъ теглото му ще опредѣлятъ неговата духовность. И тъй, сѫществуватъ два вида хора: обикновени, т. е. материалисти, които боравятъ само съ физичния свѣтъ, и духовни. Първитѣ се интересуватъ само отъ външния животъ, но не и отъ неговото вѫтрешно съдържание. Тѣ гледатъ на животнитѣ и растенията като на глупави, прости сѫщества. Много естествено, тѣ не проникватъ въ тѣхната сѫщина и не се запитватъ, защо нѣкои животни и растения сѫ дълговѣчни. Има животни, които по отношение на дългия животъ надминаватъ човѣка. Това показва, че тѣ знаятъ нѣщо повече отъ него за продължителността на живота. Сегашниятъ човѣкъ едва достига до 120 години. За оправдание на своя кратъкъ животъ на земята, хората казватъ, че това се дължи на интенсивностьта на живота. Значи, интенсивниятъ животъ отнема силитѣ на човѣшкия организъмъ. Отъ една страна, човѣкъ изразходва повече сили, отколкото трѣбва, а отъ друга страна, нѣма достатъчно храна, съ която да уравновеси тия сили. Щомъ е така, не му остава друго, освенъ да напусне земята преждевременно. Ще кажете, че така е опредѣлено, да си замине човѣкъ по-рано. Споредъ мене, опредѣленитѣ нѣща сѫ разумни. Ако намирате, че нѣщо е неразумно, а, въпрѣки това, става, туй показва, че то не е опредѣлено да стане. Сега, да се върнемъ къмъ крѫга, описанъ около квадрата АСDВ. Тоя крѫгъ е съставенъ отъ безброй малки величини, които излизатъ отъ центъра О — най-голѣмата величина, и отиватъ къмъ окрѫжностьта. Центърътъ О е душата на разумната сила, която се изявява на вънъ или въ видъ на клончета, или въ видъ на силови линии. На сѫщото основание, и човѣшката душа се намира въ центъра на Битието. Отъ душата, въ видъ на силови линии, излизатъ всички органи на човѣшкото тѣло. Споредъ едни, душата се намира нѣкѫде подъ лъжичката; споредъ други, тя е въ срѣдата на слънчевия вѫзелъ, нареченъ стомашенъ мозъкъ. Въ стомашния мозъкъ се намиратъ редъ ганглии, които образуватъ първичния мозъкъ. Последниятъ играе роля при храносмилането и кръвообръщението. Тамъ е мѣстото на симпатичната нервна система. Мозъчната нервна система, съ седалище главата, регулира човѣшката мисъль. Значи, въ човѣка има две нервни системи; симпатична нервна система, чрезъ която се проявява душата, и мозъчна нервна система, чрезъ която се проявява духътъ или умъть на човѣка. Коренитѣ на човѣка се намиратъ въ симпатичната нервна система, а клонетѣ сѫ пръснати по цѣлото тѣло. Когато човѣкъ страда, обича или се радва, това се отразява на симпатичната нервна система; когато мисли, това се отразява на мозъка, а оттамъ на лицето. Лицето е акумулаторъ, който събира енергията отъ външния свѣтъ и я предава вѫтре въ мозъка и вънъ отъ мозъка. Затова трѣбва да се обръща внимание на лицето, като възприематель и предаватель на енергии. По лицето се познава състоянието на човѣка. Достатъчно е да погледнешъ очитѣ, носа, устата на човѣка, за да познаешъ, какво преживява. Човѣшкото лице представя две пирамиди: едната е съ върха надолу — брадата на човѣка; надъ тая пирамида е поставенъ мозъкътъ; основа на пирамидата сѫ човѣшкитѣ скули, които даватъ широчина на лицето. Втората пирамида е съ върха нагоре — човѣшкиятъ носъ. Въ мозъка на човѣка, т. е. въ дветѣ хемисфери се криятъ неговитѣ възможности, чрезъ които той се проявява. Казваме: Проявенъ и непроявенъ човѣкъ, или проявенъ и непроявенъ животъ, т. е. добъръ и лошъ животъ. Това се изразява съ двата ѫгла на чъртежа: единиятъ ѫгълъ е обърнатъ съ върха надолу, а другиятъ — съ върха нагоре. Първиятъ ѫгълъ представя грѣшния, падналия човѣкъ, или човѣкътъ на чувствата. Вториятъ ѫгълъ — съ върха нагоре, представя добрия човѣкъ, т. е. доброто естество на човѣка. Двата ѫгла — съ върха нагоре и съ върха надолу, представятъ доброто и лошото естество на човѣка. Когато се проявява лошото му естество, той се обръща съ главата надолу. Тогава неговитѣ стремежи се отправятъ къмъ земята, къмъ свѣта. Вънъ отъ свѣта за него не сѫществува нищо реално. Той казва: Реално е само онова, което сѫществува на земята. Какво има на небето, това не ме интересува. Обърне ли се ѫгълътъ съ върха нагоре, ние имаме предъ себе си човѣкъ съ стремежъ къмъ слънцето. Той е представитель на мисъльта, на свѣтлината, на благородното и възвишеното въ човѣка. Първиятъ човѣкъ е стариятъ, голѣмиятъ, съ върха надолу. Праведниятъ човѣкъ, съ върха нагоре, е малкото дете, което сега се проявява. Понѣкога голѣмиятъ човѣкъ е недоволенъ отъ малкия и постоянно го кара да работи, да регулира дихателната система. Неправилното дишане внася утайки, наслоявания въ човѣшкия организъмъ. — Кога диша човѣкъ неправилно? — Когато мисли и чувствува неправилно. Въ тоя смисълъ, туберкулозата не е само външна, органична болесть, но тя има отношение къмъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Изопаченитѣ мисли и чувства сѫ условия за туберкулозата. Тѣ произвеждатъ отслабване на дробоветѣ. Следователно, ако внесете въ ума си прави и свѣтли мисли, а въ сърдцето си прави и благородни чувства, туберкулозата, сама по себе си, ще изчезне. — Азъ ще умра. — Това е отрицателна мисъль. — Не мога да търпя тоя човѣкъ. — И това е отрицателна мисъль. Казвамъ: Ще живѣешъ и ще търпишъ. — Ще търпя, по неволя ще търпя. — Това не е търпение. Силниятъ те бие, и ти търпишъ — това е търпение по необходимость. Обаче, вѫтрешно ти скърцашъ съ зѫби и се заканвашъ: И азъ ще дойда на власть, ще ти покажа, какъ се бие. Нѣма да се заканвате на хората, но ще търпите, както търпѣха мѫченицитѣ за Христа. Тѣ понасяха страданията съ любовь и, който вдигна рѫка надъ тѣхъ, стана последователь на Христа. Ония, които ги гонѣха, приеха отъ тѣхната любовь и свѣтлина и станаха християни. Не можешъ да вдигнешъ рѫка върху единъ истински християнинъ или светия, и да не приемешъ неговитѣ идеи. Достатъчно е само съ пръстъ да го бутнешъ, за да тръгнешъ въ неговия пѫть. Достатъчно е да кажешъ една лоша дума за праведния или за светията, за да попаднешъ подъ неговата свѣтлина. Докоснешъ ли се до неговото хоро, не можешъ вече да се освободишъ, ще играешъ, както той играе. Сега азъ искамъ да насоча ума ви къмъ новата мисъль, да ви освободя отъ старитѣ разбирания на миналото, които сѫ разбирания на млѣкопитаещитѣ, на рибитѣ. Въпрѣки това, човѣкъ си мисли, че стои много по-високо отъ животнитѣ. Въ едно отношение човѣкъ е по-високо отъ животнитѣ, но въ друго отношение, тѣ сѫ разрешили нѣкои въпроси по-добре отъ него. Напримѣръ, птицата е разрешила семейнитѣ отношения по-добре отъ човѣка. Тамъ и мѫжката, и женската птици сѫ равноправни. Никѫде жената не е така свободна, както женската птица. Като изучавате живота на млѣкопитаещитѣ животни, тамъ жената е робиня. Тя носи цѣлия товаръ на семейството; тя отглежда малкитѣ, а мѫжътъ го нѣма никѫде. Той се явява като гостъ и оставя жената да носи всичкитѣ последствия. Децата познаватъ само майка си. Бащата не се явява никакъвъ. Едва сега, между млѣкопитаещитѣ, специално между хората, бащата започва да се грижи за децата си и да поема тежестьта на семейството. Като се намѣри предъ голѣми мѫчнотии, той казва: Не е лесно да станешъ баща. Като живѣе на земята, човѣкъ ще стане и баща, и майка. Да станешъ баща, това значи, да туришъ край на своя егоизъмъ и да започнешъ да се очовѣчавашъ. Ако не станешъ баща и майка, не можешъ да се очовѣчишъ. Младата мома и младиятъ момъкъ мислятъ само за себе си. Щомъ се оженятъ и станатъ баща и майка, тѣ започватъ да мислятъ и за децата си. Като неженени, тѣ мислятъ по единъ начинъ; щомъ се оженятъ, напущать своя егоизъмъ. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да стане красивъ, да подобри чъртитѣ на лицето си. Малко хора иматъ красива уста. Красотата ѝ се заключава въ една особена извивка, която опредѣля човѣшката интелигентность. Въ сѫщность, интелигентностьта на човѣка се очъртава на неговия носъ, затова той трѣбва да работи главно върху носа си. Той е магътъ на човѣшкото лице. Ако носътъ ви е правиленъ и добре развитъ, вие ще бѫдете господари на себе си. — Какъ може човѣкъ да работи върху носа си? — Има редъ методи за това, които трѣбва да се изучаватъ. Ще работите, безъ да употрѣбявате насилие върху себе си. Всѣко насилие носи лоши последствия. Адамъ и Ева насилиха себе си, т. е. Божественото начало въ себе си. Богъ имъ заповѣда да не ядатъ отъ забраненото дърво, но тѣ не Го послушаха. Първо Ева яде и даде на Адама. Когато Богъ запита Адама, защо наруши заповѣдьта Му, Адамъ не обвини Ева, но каза, че тя е обмислила добре въпроса и следъ това предложила и на него отъ забранения плодъ. Ева, на въпроса, защо яде отъ забранения плодъ, побърза да обвини змията, като виновница за станалото. Тогава Богъ каза на жената: „Понеже излъга, ще поставя вражда между твоето сѣме и змията.“ Следователно, днесъ не се борятъ мѫжътъ и жената, но жената се бори съ злото. Какво представя жената? Тя е последното творение на Господа. Всѣко последно творение е по-високо отъ предидещитѣ. Богъ направи растенията и животнитѣ преди човѣка. Значи, човѣкътъ стои по-високо отъ растенията и животнитѣ. На сѫщото основание, Ева стои по- високо отъ Адама, т. е. жената стои по-високо отъ мѫжа. Богъ вдъхна на Адама жива душа, а на Ева — интелигентность. Значи, жената представя интелигентностьта. Когато се казва, че жената е само женствена, но не е интелигентна, това не е право. Изобщо, жената е по- интелигентна отъ мѫжа. Той е нагоденъ повече да воюва, да се бори — силенъ е, но въ него нѣма голѣма философия. Казватъ, че мѫжътъ е гениаленъ, ученъ, философъ. Помнете: Гений, великъ човѣкъ не може да се роди отъ проста и глупава майка. Само интелигентната и умна майка може да роди гениаленъ синъ или гениална дъщеря. Бащата може да е посрѣдственъ човѣкъ, но майката трѣбва да бѫде умна и интелигентна. Това показва, че бащата по-мѫчно предава своята интелигентность на децата отъ майката. Той може да предаде своята интелигентность, само ако и майката е интелигентна. Като се събере интелигентностьта и на двамата, ще се създаде нѣщо по-добро. И тъй, знанието, интелигентностьта произлизатъ отъ любовьта. Мѫдростьта може да се прояви въ човѣка дотолкова, доколкото неговата любовь има за основа знанието и интелигентностьта. Тая любовь наричаме просвѣтена. Ако любовьта ви не е просвѣтена, нищо не може да родите. Нѣкои птици иматъ такива отношения помежду си, каквито хората още не познаватъ. Напримѣръ, когато мѫжката и женската птица изпълнятъ задължението си къмъ своитѣ малки, тѣ сѫ вече свободни. Между тѣхъ нѣма никаква ревность, нито разпуснатъ животъ. Нѣкои птици, като орела, сѫ еднобрачни, а други — живѣятъ задружно нѣколко години и после се напущатъ. Обаче, орелътъ се жени само единъ пѫть. Това сѫ вметнати мисли, които иматъ значение само за изясняване на нѣкои въпроси. Въ това отношение, женитбата, бракътъ е възпитателно срѣдство, което освобождава хората отъ крайния егоизъмъ. Той втвърдява човѣка. Ако не се освободи отъ това втвърдяване, човѣкъ рискува да загуби живота си. Семейството налага на човѣка известни жертви, чрезъ които той изучава закона—любовь къмъ Бога. Тая любовь е центъръ на всички възможности, на всѣки животъ. Това всѣки може да опита. Като изучава себе си, човѣкъ вижда дветѣ си естества: едното е тихо и спокойно, а другото постоянно е недоволно и за всичко се гнѣви. Първото естество наричаме разумно начало въ човѣка, а второто — неразумно начало. Между дветѣ естества има тѣсна връзка. Когато видите, че човѣкъ бърза, гнѣви се, иска по-скоро да постигне нѣщо, ще знаете, че въ него действува неразумното начало. Разумното или Божественото начало въ него тихо му нашепва: Не бързай толкова, не се сърди, почакай, има време за тая работа. — Не, искамъ по-скоро да я свърша. Най-после неразумното естество въ човѣка вижда, че е на кривъ пѫть. Тогава разумното естество мълчи. — Защо боледувамъ? — пита неразумното естество. Разумното мълчи, нищо не му казва. — Защо страдамъ? И на тоя въпросъ не получава отговоръ. Разумното не отговаря на тоя въпросъ, но тихо му на шепва: Ако ме слушашъ, нѣма да страдашъ. Ти искашъ да станешъ великъ, ученъ човѣкъ, но нѣма да успѣешъ. — Защо? — Това сѫ чужди желания, които сѫ преплетени съ твоитѣ. Ти трѣбва да се научишъ да отдѣляшъ твоето отъ чуждото и да давашъ ходъ само на твоитѣ мисли и желания. Искашъ да бѫдешъ богатъ, великъ човѣкъ — това е чуждо желание. Ти виждашъ духовното богатство на нѣкой човѣкъ и пожелавашъ да станешъ като него. И това е възможно, но методътъ е кривъ. Духовното богатство се постига по вѫтрешенъ, духовенъ пѫть. Ти искашъ да го постигнешъ по външенъ пѫть. Това е невъзможно. И тъй, ако вървишъ по стремежитѣ на неразумното начало въ себе си, ти самъ се осѫждашъ на падение, на израждане и най-после на смърть. Изгубишъ ли духовното въ себе си, ти умирашъ. Много естествено, щомъ изгубишъ условията за своето развитие, ти умирашъ. Казватъ, че човѣкъ има две души: животинска и Божествена. Докато страда, докато се бори, Божествената душа присѫтствува въ него, и той има условия да се развива. Напусне ли го тя, съ него всичко е свършено. Затова казваме, че човѣкъ има бѫдеще, докато се стреми къмъ Божественото. Народътъ има бѫдеще, докато всички хора се стремятъ къмъ Божественото. Ако всички хора проявявятъ любовьта си къмъ Бога, тѣхното бѫдеще е осигурено. Стремятъ ли се къмъ величие, къмъ надмощие надъ Божественото, тѣ влизатъ въ аномалиитѣ на живота, които водятъ къмъ грѣха. Прочетете пета глава къмъ Галатянитѣ, дето сѫ изброени 17 качества на грѣха и деветь плода на Духа. Какво допринасятъ лошитѣ качества и грѣха за човѣка? Тѣ развалятъ кръвообръщението му, вследствие на което цвѣтътъ на лицето се изгубва, очитѣ потъмняватъ, носътъ се деформира. Ако човѣкъ върви редъ поколѣния въ лошия пѫть, брадата му постепенно лѣга надолу, както въ животнитѣ. Добриятъ и благо роденъ човѣкъ се познава по това, че на брадата си има една вдлъбнатина. Стане ли брадата равна и придобие форма на чуканче, тя се е деформирала вече. Живѣйте така, че всѣки день да придобивате по нѣшо добро къмъ линиитѣ на лицето си, а не да се деформирате. Като наблюдавате устнитѣ на човѣка, виждате, че горната е по-развита отъ долната. Това е правилното положение. Такъвъ човѣкъ е повече активенъ, отколкото пасивенъ. Добре развита горна устна прави човѣка активенъ. Добре развита долна устна го прави пасивенъ. Активниятъ човѣкъ лесно се сърди, но лесно му минава. Пасивниятъ изглежда кротъкъ, но той отвѫтре се бушува. Стремете се къмъ хармонията въ живота, да изработите правилни хармонични чърти на лицето. Всѣко трептение на хармоничното лице е като трептенията на свѣтлината. Това лице е подобно на сутринната зора. Както се увеличава сутринната свѣтлина, така се увеличава сиянието на лицето въ хармоничния човѣкъ. Свѣтлината на добрия и хармониченъ човѣкъ постепенно се усилва, докато единъ день и въ него изгрѣе слънцето на живота. Всѣки отъ васъ трѣбва да знае, дали Божественото въ него взима надмощие, или човѣшкото. Ако Божественото има надмощие, и бедни да сте, нѣма да се безпокоите; ако човѣшкото взима надмощие, и богати да сте, постоянно ще се безпокоите: да не се разболѣете, да не изгубите богатството си. Нова философия е нуждна на човѣка, която да измѣни неговата мисъль. — Каква трѣбва да бѫде мисъльта на човѣка? — Права, положителна, свѣтла. Трѣбва ли да се вмъквашъ въ Божественото съзнание и да критикувашъ Бога? Казвашъ: Защо Богъ ме е създалъ такъвъ? — Богъ не те е създалъ такъвъ. Ако ти обичашъ да пиешъ, Богъ ли е виновенъ за това? Че си ялъ и пилъ, когато не трѣбва, ти си виновенъ за това. Имашъ лоши навици. Обичашъ да критикувашъ хората, виждашъ по грѣшкитѣ имъ — ти си виновенъ за това. — Какво сѫ погрѣшкитѣ на хората? — Извержения. Не се занимавай съ тѣхъ. Мини-замини, безъ да имъ обръщашъ внимание. Да изследвашъ една добродетель, това е въ реда на нѣщата. Всѣка добродетель е скѫпоцененъ камъкъ, който ползува човѣка. Законъ е: Докато се занимавашь съ погрѣшкитѣ на хората, ти всѣкога ще страдашъ. Тѣ сѫ зараза, отъ която не можешъ да се освободишъ. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!“ Това значи: Не търсете погрѣшкитѣ на хората, да не се заразите отъ тѣхъ. Несъзнателно човѣкъ възприема погрѣшкитѣ на хората, защото тѣ сѫ скачени сѫдове. Спрешъ ли вниманието си върху погрѣшката на своя ближенъ, тя непремѣнно ще влѣзе въ тебе. Въ това отношение и влюбването е опасно нѣщо. Когато двама души се влюбятъ единъ въ другъ, тѣ започватъ да си приличатъ — между тѣхъ става обмѣна. За това е казано въ Писанието: „Лошитѣ общества развалятъ добритѣ нрави“. Влѣзешъ ли въ едно общество, добро или лошо, ти ще възприемешъ нѣщо отъ него и ще измѣнишъ характера си. И тъй, не може да има любовь между хората, ако умътъ имъ не поеме рѫководството на всѣка работа. Ако умътъ не поеме работитѣ на любовьта, човѣкъ ще се обърка и не ще може да прояви любовьта си правилно. Оня, който се е влюбилъ привидно въ васъ, не може да рѫководи работитѣ на любовьта. Той има предъвидъ вашето богатство, вашето обществено положение. Така и вълкътъ обича. Вълкътъ има дълга муцуна, което показва, че е интелигентенъ. Обаче, той не е разуменъ. Отдалечъ още той познава, коя овца е болна и коя — здрава. Отъ болната бѣга, а здравата напада. Въ края на краищата, той плаща съ живота си. Това се дължи на неговата неразумность. Какъ постѫпватъ добриятъ и лошиятъ човѣкъ? Лошиятъ човѣкъ, като те види, от далечъ още познава, може ли да се излъже, или не. Ако си религиозенъ, той започва да ти обещава, че лесно ще нареди работитѣ ти и, ако успѣе да вземе нѣщо отъ тебе, повече не те търси. Че обещалъ да ти услужи, да свърши работата ти, той не иска да знае. Добриятъ човѣкъ, въ отношенията си съ хората, спазва следното правило: пари на заемъ нито дава, вито взима. Ако имашъ нѣкаква нужда, ще ти помогне; ако си гладенъ, ще те нахрани; ако си беденъ пѫтникъ, ще ти плати пѫтя. Обаче, пари на заемъ на никого не дава. Той казва: Ако искашъ да ти е мирна главата, пари на заемъ на никого не давай. Сега азъ ви говоря за живота, какъвто е въ действителность, а не съ неговитѣ украшения и панделки. Ако харесвате панделкитѣ на живота, дръжте се за тѣхъ, но бѫдете готови да се разочаровате. — Не трѣбва ли да взимаме пари на заемъ? — Може да взимате пари на заемъ, но ако разчитате на нѣщо. Честниятъ човѣкъ предпочита да страда, отколкото да вземе пари на заемъ и да не може да ги върне. Ако може да ги върне, свободенъ е да взима пари на заемъ; така ще се благослови и заемодательтъ. Благословение е да имашъ отношение съ добъръ и честенъ човѣкъ. Азъ изнасямъ въпроса за заема между другото, за да не се създаватъ недоразумения между хората. — Може да ме излъжатъ хората? — Ако си излъганъ, ти печелишъ. Страшно е за оня, който лъже. Той внася отрова въ своя организъмъ. Тая отрова се предава въ кръвьта на бѫдещитѣ поколѣния, и тѣ постепенно се израждатъ. Лошата мисъль е по-силна отъ материалната отрова. За да не трови организма си, човѣкъ трѣбва да държи въ ума си Божествени мисли. Чрезъ тѣхъ той може да изпълнява Божията воля. Само така човѣкъ може да осигури доброто бѫдеще. Ти нѣма да живѣешъ само единъ пѫть на земята — много животи те очакватъ. Като знаете това, не затваряйте очитѣ си за своитѣ погрѣшки, но ги изправяйте. Сегашнитѣ ви погрѣшки сѫ неизбѣжни, тѣ се предаватъ по наследство, но работете върху себе си, за да ги изправите. Правете опити безъ да говорите за тѣхъ. Защо ще говоришъ на хората за онова, което самъ не си опиталъ? — Така каза Учительтъ. — Това още не е знание. Приложи знанието, опитай го, и като получишъ плодъ, тогава говори за него. Представете си, че нѣкой отъ васъ има лошо разположение. Какъ ще си помогнешъ? Тури лѣвата си рѫка на очитѣ, да се допре до носа. После бавно, леко да мине край устата и да се свали долу. Така ще направишъ три пѫти. Следъ това прекарай втория пръстъ на дѣсната рѫка надъ носа, пакъ три пѫти. Като на правишъ упражнението съзнателно, неразположението ти ще изчезне. И безъ това упражнение може, но ще преживѣешъ голѣмо напрежение. Нѣкой пѫть човѣкъ е много напрегнатъ, до пръсване, не знае, какъ да си помогне. Голѣмото напрежение се предизвиква отъ сѫщества, които, съ своитѣ отрицателни мисли, нападатъ човѣка и го тормозятъ. Той прилича на бомба, която очаква най-малкото бутане, за да избухне. Голѣмо е напрежението на човѣка, когато го сполети нѣкаква скръбь. Тогава той стиска главата си, чупи рѫцетѣ си, движи се, но не може да си помогне. Добре е да стиска главата си, особено отзадъ, дето е мѣстото на вълка. Съ това той иска да му каже: Ти ме доведе до това положение. Не стискай главата си, но тури пръста си на носа, твоя добъръ съветникъ, и отъ него искай помощь. Илия, като чу гласа на Господа, закри лицѣто си, тури пръста на носа си и започна да мисли. Господъ говори вѫтрешно на ума на човѣка и му помага. Казва се за Илия, че вдигналъ дрехата си и започналъ да се разговаря съ Господа. Забелязано е, че когато мисли, човѣкъ туря леко рѫката си на очитѣ, безъ да ги натиска. Така той се вглъбява въ себе си и мисли право. Когато имате голѣми мѫчнотии, правете упражнението, да си помогнете. — Може ли да си помогнемъ и безъ упражнението? — Знайте, че капиталътъ на физичния човѣкъ се опредѣля отъ духовния свѣтъ. Всѣки човѣкъ черпи енергия отъ духовния свѣтъ. Ако не е така, той не би могълъ да живѣе на физичния свѣтъ, дето постоянно го смучатъ. Ако човѣкъ не се кредитира отъ духовния свѣтъ, въ скоро време той ще бѫде изсмуканъ и отровенъ. Казвамъ: Не преливайте водата отъ едно шише въ друго. Колкото внимателно да я преливате, все ще излѣете часть отъ нея навънъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде изворъ. — Има ли условия за това? — Има условия. Изворътъ въ човѣка е неговиятъ умъ. Докато умътъ работи, чувствата на човѣка постепенно се облагородяватъ. Умътъ е изворътъ, сърдцето е почвата, въ която се посѣватъ сѣмената. Щомъ изворътъ блика и пои сѣмената, Богъ ще ги възрасти. Нека умътъ ви работи и възприема правата Божия мисъль, за да могатъ сѣмената да растатъ и да се развиватъ правилно. — Азъ съмъ религиозенъ човѣкъ. — Това нищо не значи. — Азъ мисля самостоятелно. — И това нищо не значи. — Азъ имамъ право разбиране за нѣщата. — И това нищо не значи. Кое е истинско знание? Представи си, че ти имашъ много знания, но не знаешъ, какъ да ги приложишъ, не можешъ да си помогнешъ. Приближавамъ се при тебе и ти пошепвамъ само три думи. Ти веднага ставашъ отъ мѣстото си и свършвашъ започнатата работа. Това е истинско знание. — Какъ можа толкова лесно да оправишъ обърканитѣ си смѣтки? Една комисия отъ десеть души отишла при единъ американски банкеръ да иска нѣкаква сума на заемъ. Банкерътъ ги погледналъ, замислилъ се и казалъ: Нѣмамъ свободни суми, не мога да ви услужа. Другъ пѫть елате. Следъ малко една млада, красива мома отишла при сѫщия банкеръ да иска пара. Съ влизането си още, тя се усмихнала, поздравила вежливо и се отправила къмъ банкера. Навела се до ухото и тихо му прошепнала само три думи. Веднага банкерътъ станалъ, отворилъ касата си и далъ на момата сто хиляди долари. Ще кажете, че момата завъртѣла ума на банкера. Не, момата била умна, знае, какъ да говори на хората. Тя разполагала съ вѫтрешна сила, която повдига духа на човѣка. Момата взела паритѣ, поклонила се на банкера и си отишла. Следъ шесть месеца тя се явила при банкера да върне взетата сума. Тя постѫпила честно, нѣмала никакво намѣрение да използува добротата на банкера. Едно отъ качествата на тая мома е, че имала любовь къмъ Бога и правилно отношение къмъ Него. Нѣкога вие се съмнявате въ Господа и казвате: Дали сѫществува Богъ, или не. Отговарямъ: Ако носътъ ви е на мѣстото си, Богъ сѫществува. Ако не е на мѣстото си, не сѫществува. Носътъ е свидетелство за сѫществуването на Бога. Щомъ имате носъ, Богъ сѫществува. Единъ день ще ви сѫдятъ, защо, следъ като имате носъ, отричате Господа. За оправдание, ще кажете: Ние не знаехме, че нашиятъ носъ доказва сѫществуването на Бога. Тогава носътъ и всички сѫщества, свързани съ него, ще отидатъ при Господа и ще кажатъ: Ние говорихме на човѣка, доказвахме му, че Богъ сѫществува, но той не искаше да слуша. Какво се иска отъ човѣка? — Вѣра, която да не се колебае отъ никакви външни и вѫтрешни бури. Бѫдете здравъ, голѣмъ параходъ, който да издържа и на най-голѣмитѣ бури и вълнения, безъ да пострада. Вълнитѣ ще ви биятъ отъ всички страни, но щомъ имате вѣра, ще излѣзете благополучно на спасителния брѣгъ. При това положение, нѣма сила въ свѣта, която може да ви погуби. Нищо не може да устои предъ Божественото начало въ човѣка. Дето е Божественото, тамъ е Богъ. Дето Божественото отсѫтствува, тамъ не е Богъ. Човѣшкото трѣбва да се подчини на Божественото. Коя е основната мисъль на лекцията? Ние говорихме за физичния и за Божествения животъ. Следователно, ще се спремъ и върху физичния или проявения човѣкъ и духовния или непроявения. Геометрически, физичниятъ човѣкъ представя квадратъ, а духовниятъ — крѫгь. Ако се опише или впише квадратъ въ крѫга, той ще има само четири допирни точки съ окрѫжностьта. Тия допирни точки иматъ отношение къмъ мислитѣ, чувствата, постѫпкитѣ и волевитѣ действия на човѣка. Значи, физичниятъ човѣкъ има само четири допирни точки съ духовния. Щомъ се движи физичниятъ човѣкъ, съ него заедно се движатъ и допирнитѣ точки. Понеже физичниятъ човѣкъ — квадратътъ се движи около духовния — крѫга, той възприема неговата разумность. Единъ день квадратътъ ще се отдѣли отъ крѫга и ще остане само духовното въ човѣка. Квадратътъ представя два триѫгълника, свързани помежду си съ общъ диагоналъ. Горннятъ триѫгълникъ означава човѣшкия умъ. Квадратътъ има отношение и къмъ физичния, и къмъ духовния свѣтъ, затова хората строятъ кѫщитѣ си на квадратни основи. Човѣкъ трѣбва да знае, коя часть отъ кѫщата му е духовна и коя — физична. Квадратътъ, на който хората строятъ кѫщитѣ си, трѣбва да има точно опредѣлени размѣри. Напримѣръ, числото 13 е нещастно, особено за нѣкои хора и народи. На едно голѣмо угощение били поканени 13 души. Това се случило въ Англия. Поканенитѣ не се решавали да присѫтствуватъ на угощението. Обаче, трима отъ тѣхъ взели всичката отговорность върху себе си. Тѣ казали: Ние сме готови да се боримъ съ числото 13 и, каквото нещастие стане, да дойде върху нашитѣ глави. Следъ нѣколко години и тримата свършили живота си съ голѣми нещастия. Ако трима души се хвърлятъ отъ голѣма височина въ една пропасть, ще останатъ ли живи? Числото 13 е високо мѣсто, отдето човѣкъ пада върху камъни. Той непремѣнно ще пострада, затова трѣбва да вземе мѣрки, да се спаси. Ако не съ друго, поне съ парашутъ трѣбва да се спусне. Сега, азъ не искамъ да бѫдете суевѣрни, да мислите, че и безъ знание може да се живѣе. Не е така. Незнанието е причина за голѣмитѣ нещастия въ живота. Следователно, ще знаешъ значението на числата, на днитѣ и месецитѣ презъ годината, за да се ползувашъ отъ знанието си. Разумниятъ използува само тия часове, дни и месеци, които сѫ полезни за него. Ония часове, дни и месеци презъ годината, които носятъ нещастие за човѣка, той ги прекарва въ постъ и молитва. И на васъ казвамъ: Като се натъкнете на нѣкакво нещастие, молете се. Само Богъ може да ви избави отъ нещастията. Ако те нападне единъ неприятель, моли се на Бога да смекчи сърдцето му, за да се освободишъ отъ него. Нѣкѫде въ България, въ горитѣ, върлувала една разбойническа банда, която нападала пѫтницитѣ и ги обирала. Единъ день презъ гората минавалъ единъ добъръ, благочестивъ човѣкъ. Като знаелъ, че може да срещне разбойницитѣ, той почналъ да се моли: Господи, на Тебе уповавамъ. Готовъ съмъ, каквото имамъ, да го дамъ на разбойницитѣ. Едва изказалъ тия думи, насреща му излѣзълъ главатарьтъ на бандата, който го спрѣлъ съ намѣрение да го обере. Пѫтникътъ му казалъ: Приятелю, имамъ въ джоба си десетина лева. Вземи ги и си върви съ здраве. Главатарьтъ се замислилъ и му казвалъ: Човѣче, бѫди свободенъ. Такива хора, като тебе, не обираме. — Какво значи това? Ето една Божествена постѫпка. Когато изпълнявашъ Божията воля, ти ще минешъ презъ най-голѣми разбойници, безъ да те пипнатъ. И разбойницитѣ слушатъ Господа. Тѣ знаятъ, че животътъ имъ е въ рѫцетѣ на Бога. Той казва на главатаря: Ще пуснешъ тоя човѣкъ да си върви. Нѣма да го обирашъ. Трѣбва ли богатитѣ да се обиратъ? — Разбойницитѣ иматъ умъ, иматъ сърдце и воля, трѣбва да мислятъ, какво правятъ. Ако не изпълняватъ Божията воля, ще носятъ отговорность за дѣлата си. Казвамъ: Който има вѣра и упование въ Господа, той страда по-малко, и страданията му сѫ осмислени. Прилагайте вѣрата въ живота си, да имате опитности, чрезъ които да измѣните характера си, да преустроите своя организъмъ. Ако не можете да направите това, никакво знание нѣмате. Една отъ задачитѣ ви е да подобрите външнитѣ условия на вашия животъ. Вие очаквате живота ви да се подобри самъ по себе си. Помнете: Оправянето на свѣта зависи отъ Бога и отъ васъ. Това е една отъ труднитѣ задачи. Тя не може да се реши изведнъжъ. Отъ осемь хиляди години Богь работи усилено върху душитѣ на хората, но тѣ още упорствувать. Има нѣщо упорито, твърдо въ човѣка, което не се подава лесно на влияние. Обаче, пробуди ли се Божественото въ него, той лесно се изправя. Има една сила, която лесно може да въздействува на човѣка. Тя е любовьта. Затова се казва, че любовьта ще спаси човѣчеството. Нѣма ли любовь между хората, безпредметно е да имъ се говори, че не живѣятъ добре. Видишъ ли, че нѣкой е неразположени, не го питай, защо е неразположенъ, но му помогни. Какъ ще му помогнешъ? Потърси причината на неразположението му и, ако е гладенъ, нахрани го; ако е босъ, купи му обувки; ако е окѫсанъ, купи му дрехи; ако е обезсърдченъ, кажи му нѣколко благи думи, да го насърдчишъ. Ако искашъ да помогнешъ на човѣка, трѣбва да му дадешъ нѣщо материално. Духовниятъ свѣтъ се грижи и за материалнитѣ нужди на хората. И Богъ има предъ видъ тѣхнитѣ материални нужди. Той дава благата на хората, и Той ги взима. Ако нѣкой иска да има дете, Богъ му дава. Престане ли да изпълнява Божията воля, Богъ му взима детето. Човѣкъ трѣбва да разбере, че всички блага идатъ отъ Бога. Затова е казано: „Богъ дава, Богъ взима.“ Докато е на земята, човѣкъ се нуждае отъ материални блага. Ако слуша Бога, той ще има всичко необходимо. Ако не Го слуша, ще му се отнеме всичко, което му е дадено. Той ще остане самъ като кукувица. Не е лошо да бѫдешъ кукувица. Тя има вѣра не само въ себе си, но и въ другитѣ птици: снася яйцата си въ чуждитѣ гнѣзда. Тя вѣрва, че тѣ ще излюпятъ яйцата ѝ. Ако кукувицата вѣрва въ другитѣ птици, колко повече вие трѣбва да вѣрвате въ себе си, че като снесете яйцата си въ своитѣ гнѣзда, ще ги излюпите. Обаче, начинътъ, по който кукувицата живѣе, е старъ. Вие не трѣбва да вървите по стария пѫть на кукувицата, да очаквате другитѣ птици да мѫтятъ вашитѣ яйца. Днесъ, ако нѣкой види кукувиче яйце въ гнѣздото си, веднага го изхвърля навънъ. Съ други думи казано: Щомъ разбере лошото намѣрение на нѣкого, той го счита за кукувиче яйце и го туря настрана. Ето защо, започнете ли една работа, сами трѣбва да я свършите, да не я оставяте на други — тѣ да я свършатъ. — Време е нуждно за тая работа. — И съ това ще се съобразите. Какво трѣбва да прави оня, който иде отъ топлитѣ страни? Щомъ иде на северъ, ще хвърли тънкитѣ дрехи и ще облѣче дебели, топли дрехи. Ако иде отъ северъ на югь, трѣбва да хвърли дебелитѣ дрехи и да облѣче тънки, леки дрехи. Всѣки трѣбва да знае, отъ коя посока иде, накѫде отива и да се съобрази съ съответнитѣ условия. Нѣкой казва: Азъ ида отъ Бога. Щомъ идещъ отъ Бога, ти слизашъ на земята, дето сѫ нуждни топли дрехи и здрава кѫща. При това, нѣма да проповѣдвашъ, че живѣешъ за Бога. Щомъ напуснешъ земята и тръгнешъ за небето, при Бога, ще облѣчешъ топли дрехи и ще разказвашъ, какво си работилъ на земята. Сега вие се събирате около мене, слушате ме, съ цель да изработите нови, правилни отношения помежду си. Като работите върху себе си, пазете се да не изпаднете въ положението на старитѣ хора, които виждатъ погрѣшкитѣ на своитѣ ближни, безъ да сѫ въ състояние да имъ помогнатъ. Изучавайте себе си и изправяйте своитѣ погрѣшки; не виждайте погрѣшкитѣ на другитѣ хора. — Защо? — Задачата ви е да изправите себе си. Ако се занимавате съ чуждитѣ погрѣшки, сами ще се спънете. — Не сме светии още. — Не сте светии, но сте кандидати за светии; не сте ангели, но сте кандидати за ангели; не сте гении, но сте кандидати за гении. Единъ день ще постигнете всичко това, но сега сте само кандидати. — Какъ ще постигнемъ това? — По пѫтя на любовьта. Така сѫ работили пророцитѣ и светиитѣ. Така е работилъ и Христосъ. Всички сѫ минали презъ известни опитности; и вие трѣбва да минете презъ тѣхнитѣ опитности, да придобиете известно знание. Днесъ вие ядете сѫщия хлѣбъ, който и Христосъ е ялъ, и съ който нахранилъ хиляденъ народъ. Обаче, вие не можете да увеличите тоя хлѣбъ. — Защо ? — Не знаете законитѣ, съ които Христосъ е работилъ. Пророкъ Данаилъ се помоли, и Господъ затвори устата на лъвоветѣ. Ако нѣкой отъ васъ влѣзе въ ровъ между лъвове, ще излѣзе ли живъ? Тритѣ момци влѣзоха съ молитва въ огнената пещь. Ангелъ Господенъ слѣзе между тѣхъ, и тѣ излѣзоха живи отъ пещьта. Ако нѣкой влѣзе въ огнената пещь, ще излѣзе ли живъ оттамъ? — Богъ ще ни избави. — И това е възможно, но трѣбва да знаете, какъ да се молите. Трѣбва да гледате реално на нѣщата. Днесъ повечето хора живѣятъ въ относителната реалность и мислятъ, че всичко знаятъ. Като говорятъ за Господа, мислятъ, че и Него познаватъ. Тѣ гледатъ на Господа като на човѣкъ и лесно се разколебаватъ въ вѣрата си. Ако Богъ не отговори на молитвата имъ, тѣ започватъ да Му се сърдятъ. Не се сърдете на Господа. Той не е като васъ. Богъ нищо не ни дължи, далъ ни е всичко даромъ. Отъ насъ се иска работа. Да благодаримъ за всичко, което ни е дадено, и да го обработимъ. Казано е въ Писанието: „Вѣрниятъ на малкото е вѣренъ и на многото.“ Време е вече да насочите ума си къмъ истинското, положително знание, а не къмъ това, което възгордява. Истинското знание повдига, облагородява и спасява човѣка. Бѫдете готови за жертвата, която се иска отъ васъ. Ще учите, ще придобивате знания и ще прилагате закона на жертвата. Отъ васъ се иска да живѣете добре. Каквото правите, всичко да бѫде по свобода, а не чрезъ насилие. Дишашъ, защото е необходимо. Отваряшъ очитѣ си, за да приемешъ свѣтлина. Това сѫ естествени процеси. Така трѣбва да работите върху себе си — естествено и по свобода. Това изисква новиятъ животъ, който нѣма нищо общо съ стария. Какво си билъ въ миналото, не е важно. Какво си днесъ и какво ще си въ бѫдеще, това е важно. Старото е отживѣло времето си, ново трѣбва да градимъ, съ нова, чиста материя. Едва сега започва новиятъ градежъ съ новъ материалъ. — Отде ще дойдатъ новитѣ работници? — Когато всѣки се прояви такъвъ, за какъвто е роденъ, той е новъ работникъ. Азъ зная следното: Всички сте добри, но не знаете, какъ да проявите добротата си; всички сте умни, но не знаете, какъ да проявите своята разумность; всички сте силни, но не знаете, какъ да проявите силата си. Това е най-лесното. Достатъчно е да завъртите ключа, за да дойде свѣтлината. Каква мѫчнотия има въ затварянето на очитѣ? Каква мѫчнотия има въ отварянето на очитѣ? Каква мѫчнотия има въ затварянето и отварянето на устата? Каква мѫчнотия има въ правото мислене? Хвани леко носа си, повдигни погледа си нагоре и ще възприемешъ една свѣтла мисъль. Дойде ли ти една хубава мисъль, сподѣли я съ Господа. Не си я изказалъ, както трѣбва — не се безпокой. Другъ пѫть ще я кажешъ по-добре. Кажи си въ себе си: Азъ съмъ прогресивенъ човѣкъ. Днесъ мога да свърша само една работа; утре ще свърша две работи. Днесъ имамъ десеть лева, готовъ съмъ да ги дамъ. Утре ще имамъ двадесеть лева, и тѣхъ ще дамъ. Когато спечеля сто лева, и тѣхъ ще дамъ. Готовъ съмъ на всѣкакви жертви. Т. м. * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 2 мартъ, 1932 г. София. — Изгрѣвъ.
  2. Ани

    1932_02_24 Тритѣ начала

    От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Тритѣ начала Размишление. Вие писахте върху темата, кога се родило невежеството, но въпросътъ остава пакъ неразрешенъ. Какво ще отговорите на въпроситѣ: Може ли бедностьта да се яви преди богатството? Може ли човѣкъ да бѫде беденъ, ако никога не е билъ богатъ? Може ли да бѫде богатъ, ако никога не е билъ беденъ? Когато човѣкъ дойде до едно мѣсто, започва да мисли, че знае много. Това е общо казано. ВѢрно е, че нѣщо знае, но има нѣща, които не знае. Той казва: Азъ зная, какво представя животътъ. Ти знаешъ, какво представя обикновениятъ животъ, но дойдешъ ли до необикновения, нищо не знаешъ. За своя животъ знаешъ нѣщо, но за живота на ангелитѣ нищо не знаешъ. — Предполагамъ, какъ живѣятъ ангелитѣ. — Предположението не е знание. Ти не си живѣлъ между ангелитѣ, не си посещавалъ тѣхнитѣ училища. Говоришъ и за микробитѣ, но не познавашъ тѣхния животъ. Казвашъ, че микробитѣ сѫ малки сѫщества, но това знание не е достатъчно. Ще кажешъ, че тѣхниятъ животъ е простъ. И въ проститѣ процеси се криятъ истини, които не знаешъ. Напримѣръ, прости процеси сѫ: 2 + 2 = 4; 2—2=0; 2х2=4; 2:2=1. Какви истини се криятъ въ тия процеси? Представете си една крива линия. Вие знаете, какво представя кривата линия въ геометрията. Отъ друго гледище, тая линия представя човѣшки гръбъ. Защо е крива тя? Трѣбва ли гърбътъ да бѫде кривъ? Колко голѣма трѣбва да бѫде тая кривина? Ако кривината е голѣма, или човѣкътъ е слабъ, или носи голѣмъ товаръ. Тогава задницата излиза навънъ. Нѣкога коремътъ е много изпъкналъ, а гърдитѣ — сплескани. Това сѫ аномалии въ човѣшкия организъмъ. У нѣкои хора гърдитѣ сѫ много тѣсни, у други — много широки. Ще кажете, че това сѫ случайности. Не сѫ случайности. Всѣка права и крива линия въ човѣшкия организъмъ иматъ своето научно обяснение. Представете си, че нѣкой ви каже три изречения, които трѣбва да преведете. Първото изречение: Имамъ една красива форма, направена отъ злато. Второто изречение: Съдържанието ѝ е отровно. Третото изречение: Мисъльта е отрицателна. Дава ви се задачата, отъ тритѣ изречения да съставите нѣщо цѣло. Златната форма показва външната красота на нѣщата. Тѣ могатъ да бѫдатъ и отвѫтре златни, т. е. благородни, но могатъ да иматъ и отровно съдържание. Златото има отношение къмъ разумностьта, която освобождава човѣка. Отрицателната мисъль означава човѣшката сила, която ограничава. Наистина, когато човѣкъ започне да мисли за война, напримѣръ — отрицателна мисъль, силата му го ограничава. Мисъльта му работи само въ едно направление — войната. Ако войната излѣзе сполучлива, той получава контрибуция, но ако го биятъ, всичко изгубва. Какво представя човѣкъ въ миниатюръ? — Една малка държава, съ царь и царица, съ министри, съ опредѣленъ бюджетъ и т. н. Въ тая държава се разрешаватъ всички социални въпроси. Като изучавате човѣшкото лице, виждате, че всѣка клетка означава нѣщо специфично: едни клетки сѫ минали презъ материални области; други клетки сѫ минали презъ областьта на силата, а трети — презъ разумностьта. Ако клеткитѣ на кожата сѫ груби, това показва физична сила. Тъкачитѣ, които работили въ неговия организъмъ, не сѫ свършили работата си, както трѣбва. Господарьтъ, който ги управлявалъ, не разбиралъ отъ тъкачество; пъкъ и самитѣ тъкачи не разбирали много отъ работата си, та направили дрехата, както имъ падне. Дебелата кожа работи, но не дава добри приходи, поради което струва скѫпо на господаря. Господарьтъ искалъ да му направятъ по-хубава кѫща, но слугитѣ не могли да изпълнятъ желанието му — били невежи. Тѣ не поставили прозорцитѣ му — очитѣ, дето трѣбва; ушитѣ му — слушалкитѣ, не направили, както трѣбва; главата и челото му — оттукъ-оттамъ сбутани. Господарьтъ се принудилъ да влѣзе въ тая кѫща, но седи вѫтре като затворникъ, не може да се съобщава съ невидимия свѣтъ. Господарьтъ пита: Защо Господъ ми даде такава кѫща? Богъ не е виновенъ. Твоитѣ работници ти взеха паритѣ и не можаха да ти направятъ кѫщата, както трѣбва. — Защо ми направиха такова тѣло? — Направено е вече, нѣма какво да говоришъ. Платилъ си, колкото трѣбва, но не можешъ вече да излѣзешъ вънъ. Въ кѫщата ти е лошо, но отвънъ е още по-лошо. Не остава нищо друго, освенъ самъ да поправишъ кѫщата си, самъ да станешъ майсторъ. Щомъ слугитѣ не могатъ да свършатъ работата, както трѣбва, господарьтъ се заема да я свърши и да изправи погрѣшкитѣ имъ. Ти ще поправишъ прозорцитѣ, вратитѣ, тавана, пода и, като свършишъ всичко, ще си кажешъ: Направихъ това, което слугитѣ трѣбваше да направятъ, но поне се научихъ да правя кѫщи. Като станешъ майсторъ, втори пѫть нѣма да оставяшъ цѣлата работа на слугитѣ. Ти ще знаешъ, какъ се прави кѫща, и презъ всичкото време, докато строятъ кѫщата, ще наблюдавашъ, какъ работятъ майсторитѣ и ще ги упѫтвашъ. Мнозина се оплакватъ, че не разбиратъ нѣкои нѣща. Така е, има сериозни въпроси, които мѫчно се разбиратъ. Напримѣръ, разбирате ли произхода на вашитѣ желания? Знаете ли, отде идатъ тѣ? Затова е казано: Не давай ходъ на всѣко желание. Казвашъ: Искамъ да ямъ. — Желанието ти да ядешъ е естествено. Въ реда на нѣшата е да ядешъ по три пѫти на день, но трѣбва да знаешъ, кога да ядешъ и какво да ядешъ. Не яжъ остатъцитѣ отъ яденето. Отивашъ въ една гостилница и, понеже си закъснѣлъ, гостилничарьтъ ще ти даде, каквото е останало. Не яжъ такова ядене. По добре остани гладенъ, отколкото да ядешъ, каквото и да е ядене. Ядешъ ли остатъцитѣ отъ яденето, скѫпо ще платишъ. Казвашъ: Макаръ и остатъци, но ми хареса това ядене. — Пита ли стомаха си, да ядешъ ли отъ това ядене? Ако не го питашъ и му се наложишъ, ще носишъ последствията на насилието. Слушашъ нѣкой да говори и казвашъ: Хареса ми мисъльта на тоя човѣкъ. — Пита ли ума си, какъ му се отрази тая мисъль? Проникна ли въ дълбочината на тая мисъль, да разберешъ, какво се крие въ нея? Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко желание, които раздвояватъ съзнанието на човѣка, не сѫ добри, има нѣщо неестествено въ тѣхъ. Какво трѣбва да се прави, за да дойде човѣкъ до естествения животъ? Той трѣбва да избѣгва механичното въ живота. Права мисъль е нуждна на човѣка. Трѣбва ли да питашъ, защо Богъ създалъ свѣта така, а не другояче? Това е механиченъ въпросъ. Мисли върху създаването на свѣта, а не питай, защо е така създаденъ. Ти не мислишъ по тоя въпросъ, а искашъ да го разберешъ. Това е невъзможно. И да разбирашъ нѣщо, пакъ трѣбва да мислишъ върху него. Дойдешъ до една пропасть, виждашъ, че не можешъ да я минешъ, разбирашъ, че си предъ една мѫчнотия и тамъ спирашъ. Не, ще мислишъ, какъ да минешъ мѫчнотията. Такива положения се срѣщатъ и въ математиката. Дойдешъ до нѣкой неразрешимъ въпросъ и спирашъ. Трѣбва да мислишъ, дано намѣришъ нѣкакво разрешение. Казвашъ: Мисля, но не мога да го разреша. — Пакъ ще мислишъ. Все ще дойде день, когато ще проникнешъ въ тоя въпросъ. Напримѣръ, ти мислишъ, какво нѣщо е смъртьта. Като не можешъ да си отговоришъ, казвашъ, че задъ смъртьта е вѣчниятъ животъ. Каква е разликата между временния и вѣчния животъ? Временниятъ животъ съдържа смѣси — утайки, отъ които трѣбва да се очисти, да остане само животьтъ. Вѣчниятъ животъ е чистъ, не съдържа никакви утайки, никакви примѣси. Следователно, когато изчистишъ временния животъ отъ утайкитѣ, остава животътъ, който е идентиченъ сь вѣчния. Тогава хората ще разбератъ вѣчния животъ. Единъ е животътъ, вѣченъ и недѣлимъ. Казвате: Трѣбва да се живѣе! — Това не е достатъчно. Трѣбва да се живѣе добре. Добриятъ животъ е за тебе, а не за другитѣ. Ако не живѣешъ добре, ти ще носишъ последствията на лошия животъ. Добриятъ животъ подразбира участието на съзнанието въ живота. Той не е механиченъ процесъ. Да давашъ нѣщо отъ себе си механически, това не е добро. И да взимашъ нѣщо механически, пакъ не е добро. Доброто има отношение къмъ вѣчния животъ. То запазва условията за тоя животъ въ човѣка. Безъ доброто ти губишъ тия условия. Изгубишъ ли доброто въ себе си, ти губишъ условията за вѣчния животъ. Чрезъ доброто ти пазишъ живота си; чрезъ доброто ти подкрепвашъ организъма си. Да бѫдешъ добъръ, това е въ твой интересъ, въ интереса на твоята душа. Колкото си по- добъръ, повече ще живѣешъ. Значи, ако си билъ добъръ само десеть години, на тая възрасть ще заминешъ за оня свѣтъ. Нѣкой заминава за оня свѣтъ на 20, на 30, на 40 години, споредъ степеньта на доброто въ себе си. Не е важно, колко години си живѣлъ на земята; важно е да си използувалъ доброто въ себе си, като капиталъ, отъ който си придобилъ нѣщо. Ако нищо не печелишъ, животътъ е безсмисленъ. И тогава ще кажешъ като Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета.“ И следъ Соломона мнозина подържатъ мисъльта, че всичко въ живота е суета. Ако е така, защо живѣемъ? Правъ е Соломонъ да твърди, че животътъ е суета, но това се отнася до неговия животъ. Всички, които живѣятъ като Соломона, иматъ право да казватъ, че животътъ е суета. Порочниятъ животъ е суета на суетитѣ, но добриятъ и чистъ животъ не е суета. — Какво има задъ суетата? — Нищо нѣма. — Какво има задъ безвѣрието? Ще кажете, че следъ безвѣрието иде вѣрата. Не е така. Ти си безвѣрникъ, значи, минавашъ презъ едно препятствие. Като минешъ препятствието, това не означава, че ставашъ вѣрващъ. Безвѣрието представя трънъ въ петата на човѣка. Той причинява болка въ крака. Изваждашъ тръна, изгаряшъ го, той се превръща на пепель, и болката минава. Това още не показва, че си станалъ вѣрващъ. Между вѣрата и безвѣрието има редъ процеси, презъ които неизбѣжно трѣбва да минешъ. Ако и вие, съ вашето съзнание, влѣзете като трънъ въ петата на единъ ангелъ или на едно възвишено сѫщество, знаете ли, какво ви очаква? — Огънь. Съ всѣко престѫпление, което правишъ, ти влизашъ въ петата на нѣкое напреднало сѫщество. То ще вземе щипци, ще те извади и ще те тури направо въ пещьта си, безъ да мисли, ще страдашъ, или не. То ще каже: Понеже ти ми причини страдание, азъ те турямъ въ огъня да се пречистишъ. Мѣстото ти не е въ моята пета, но въ огъня. Защо идатъ страданията? Докога ще страдаме? — Докато дойдете до крайния предѣлъ на страданията. Всѣко нѣщо има свой краенъ предѣлъ. Мислишъ върху даденъ въпросъ, но дойдешъ до едно мѣсто и казвашъ: Нищо вече не разбирамъ. Щомъ нищо не разбирашъ, ще се върнешъ назадъ, да излѣзешъ отъ мѣстото, дето си затъналъ. — Искамъ да изуча тоя въпросъ. — Има въпроси, които не можешъ да изучишъ. Напримѣръ, ти искашъ да изучишъ съдържанието на едно златно шише. Тая работа не е за тебе. — Защо? — Съдържанието на шишето е отровно. — Шишето е златно. — Това е външната страна, но вѫтрешната е опасна. Само разумниятъ може да опита съдържанието на златното шише. Той разполага съ такива методи, до които вие не сте дошли. Вънъ отъ разумнитѣ методи на природата, ти непремѣнно ще страдашъ. Това значи, да опитвашъ свойствата на азотната или сѣрната киселина съ езика си. Достатъчно е да близнешъ една отъ дветѣ киселини, за да не повторишъ опита. Въ природата има много златни шишета съ отровно съдържание. И въ астралния свѣтъ има такива шишета. Тѣхното съдържание е хиляди пѫти по-вредно отъ това на шишетата на физичния свѣтъ. Близнешъ ли малко отъ тѣхното съдържание, дълго време ще носишъ последствията. Когато Мойсей казва „не пожелай“, той има предъ видъ да не пожелавашъ отровното съдържание на златнитѣ шишета. Разумнитѣ сѫщества намиратъ смисълъ въ това съдържание, но за обикновенитѣ хора то е отрова, която костува живота имъ. Ако искашъ непремѣнно да опиташъ съдържанието на едно отъ шишетата, трѣбва да намѣришъ човѣка, който го е турилъ. Той ще ти опише свойствата му, както и начина на употрѣбата. Безъ него нѣмашъ право да отваряшъ шишето. Съдържанието му е бомба, която може да експлодира въ рѫпетѣ ти и да пострадашъ. Питате: Не сме ли свободни да правимъ, каквото искаме? — Не сте свободни. Вие живѣете въ свѣта на робството и ограничението. Говорите за свобода, но прилагате ограничението. Кой отъ васъ е свободенъ? Оня, който има да дава на банкера, свободенъ ли е? Той е чиновникъ, получава петь - шесть хиляди лева месечно, а дължи на банкера сто хиляди лева, взети съ лихва 25%. Свещеникътъ свободенъ ли е? И той не е свободенъ. За да облѣче дреха, каквато желае, той трѣбва да иска позволение отъ владиката. Никой човѣкъ не е свободенъ. Двама приятели се разговарятъ. Иде насреща имъ единъ познатъ. Тѣ веднага прекѫсватъ разговора си — не сѫ свободни. Познатиятъ пита: Защо престанахте да говорите? Той мисли, че за него говорять — сѫщо не е свободенъ. Движишъ се между хората, не си свободенъ. Молишъ се на Господа, страхъ те е, че нѣма да приеме молитвата ти — пакъ не си свободенъ. Дойде лѣтото съ голѣмитѣ горещини — не си свободенъ. Дойде студътъ — не си свободенъ. Живѣешъ при баща си — не си свободенъ. Отивашъ при брата и сестра си — не си свободенъ. Де е свободата? Азъ не изнасямъ противоречията въ живота, но изнасямъ факти, както сѫ въ действителность. Трѣбва да знаемъ, де е свободата. Казано е въ Писанието: „Дето е Духътъ, тамъ е свободата.“ Дето е силата, тамъ е ограничението. Дето е разумностьта, какво има? Между разумностьта и Духа има тѣсна връзка. Разумностьта има отношение и къмъ мисъльта, само разумниятъ мисли. Обикновениятъ човѣкъ мисли, когато види резултата отъ нѣщо. Виждашъ, че шишето съ розово масло пада на земята и се счупва. Маслото се разлива. Ти казвашъ: Отиде маслото! Следъ това започвашъ да мислишъ, какъ се счупи шишето и зашо се счупи. Какво допринасятъ тия разсѫждения? Ще имамъ една опитность. Каква опитность е тя? Какъ ще се успокои оня, който счупилъ шишето и разлялъ маслото? Ако розовото масло се разлѣе въ гората, дето минаватъ крадци и разбойници, добре е станало. Защото миризмата на маслото оказва добро влияние върху тѣхъ, и тѣ започватъ да мислятъ за доброто. Отъ две злини ще предпочетешъ по-малката. По-добре, че си разлѣлъ маслото, отколкото да бѫдешъ свидетель на нѣкакво престѫпление въ гората. Маслото се разлѣ, но разбойницитѣ решиха да измѣнятъ живота си. Питате: Какъ е възможно счупването на шишето да носи благословение? Какво представя разпъването на Христа на кръста? Това не означава ли счупване на Неговото шише? Разпнаха Христа, т. е. счупиха шишето Му. Животътъ му отиде —разлѣ се Неговото шише. Богатството Му изтече на земята, и хората се възползуваха отъ това богатство. Така тѣ се спасиха. И доднесъ още тѣ крепятъ живота си върху богатството на Христа. Съ своята смърть, Христосъ изкупи грѣховетѣ на хората. Съ други думи, Той ги освободи отъ рѫцетѣ на разбойницитѣ. — Не можа ли свѣтътъ да се освободи съ сила? — Ако силата може да спаси човѣка, Христосъ щѣше да дойде на земята съ небесна войска. Той дойде да пострада за човечеството и така да го спаси. — Защо трѣбваше Христосъ да спаси човѣчеството чрезъ страдания? Какъ трѣбваше да го спаси, съ сила ли? Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно да извадишъ падналия въ кладенеца съ пушка. Той е падналъ въ кладенецъ, дълбокъ 25 м., а ти стоишъ отгоре съ пушка въ рѫка и го заплашвашъ да излѣзе отъ кладенеца. Ако е вънъ, на широко и равно мѣсто, още като те види, той ще хукне да бѣга, но какво да прави въ кладенеца? Той чака, моли се, дано мине нѣкой състрадателенъ човѣкъ, да влѣзе въ положението му, да му подаде вѫже и да го извади навънъ. Никаква друга философия не помага. Сега, като се спирамъ върху научнитѣ доказателства, въ нѣкои отъ тѣхъ намирамъ известна несъстоятелность. Напримѣръ, нѣкои учени даватъ неправилно обяснение за високия ръстъ на човѣка. Азъ обяснявамъ високия ръстъ на хората съ отсѫтствие на пространство около тѣхъ. Като нѣматъ условия да растатъ на широчина, тѣ растатъ на височина. Какви кѫщи правятъ американцитѣ? Високи, отъ 20 етажа нагоре, наречени небостъргачи. Тамъ мѣстото е много скѫпо. Единъ квадратенъ метъръ мѣсто струва хиляди. При това, мѣстото, споредъ броя на населението, е оскѫдно. Ако разполагаха съ повече мѣсто, американцитѣ никога не биха строили такива небостъргачи. Значи, както има високи и низки хора, така има високи и низки кѫщи. Турцитѣ казватъ, че низкитѣ хора сѫ беля на Господа. Има една височина, подъ която човѣкъ не се чувствува добре. Най-низкиятъ човѣкъ въ свѣта е отъ дяволски произходъ. Като говоря за низкитѣ и високи хора, обръщамъ вниманието ви върху числата, съ които природата работи. Гледате пръститѣ на рѫцетѣ си и казвате, че пръститѣ ви сѫ кѫси или дълги. Дължината на пръститѣ има значение за характера на човѣка. Това е наука, която трѣбва да изучавате. Очитѣ на нѣкого сѫ хлътнали, а на другъ — изпъкнали. Космитѣ на нѣкого сѫ тънки и меки, а на другъ дебели и твърди. Рѫцетѣ на нѣкого сѫ топли, а на другъ — студени. Краката на нѣкого сѫ винаги много топли, а на другъ — много студени. Трѣбва да изучавате тия процеси и да знаете, кои отъ тѣхъ сѫ естествени и кои — неестествени. Трѣбва да изучавате и причината на тия процеси. Причината на всички процеси въ човѣшкия организъмъ се дължи на правилното или неправилно съчетание между мислитѣ и чувствата на човѣка. Има известно съчетание между мислитѣ и чувствата, което трови човѣка. Има известно съчетание между мисли и чувства, което го лѣкува. Значи, човѣкъ не е свободенъ да подхранва, какви и да е мисли и чувства. Ако има свобода да мисли, както иска, той не е свободенъ въ чувствата; ако е свободенъ да чувствува, както иска, не е свободенъ въ мисъльта си. Ако е свободенъ да мисли и чувствува, както разбира, не е свободенъ въ действията си. Казвашъ: Свободенъ съмъ даже да убия човѣка. Опитай се да убиешъ не човѣкъ, а едно животно, да видишъ, какъвъ смутъ, каква тревога ще настане въ твоитѣ мисли и чувства. Ти си свободенъ да ударишъ нѣкого, но самъ се ограничавашъ. Щомъ се въздържашъ отъ боя, ти се чувствувашъ свободенъ въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Вървишъ доволенъ, разположенъ, че самъ си се ограничилъ. Следователно, ако искашъ да бѫдешъ свободенъ, трѣбва да се въздържашъ въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ си. Свободата на твоитѣ мисли и чувства подразбира ограничаване на постѫпкитѣ ти. Свободенъ ли си въ постѫпкитѣ си, значи, ограничилъ си чувствата и мислитѣ си. Тогава, де е свободата? Свободенъ е оня, който има свобода на мислитѣ, на чувствата и на постѫпкитѣ си. Права постѫпка е тая, която освобождава мислитѣ и чувствата. Права мисъль и право чувство сѫ тия, които освобождаватъ постѫпкитѣ. Искате ли да провѣрите, дали мислитѣ и чувствата ви сѫ прави, вижте, каква е постѫпката ви. Ако искате да провѣрите, дали постѫпката ви е права, вижте, какви сѫ мислитѣ и чувствата ви. Правотата на вашитѣ мисли, чувства и постѫпки опредѣля отношенията ви къмъ Бога. Богъ живѣе въ абсолютна чистота, въ абсолютна хармония и въ абсолютна справедливость и свобода. Вънъ отъ абсолютния свѣтъ, отъ свѣта на абсолютната чистота и любовь живѣятъ грѣшнитѣ и паднали хора, къмъ които Богъ се отнася благосклонно. Той има грижата да ги повдигне и преобрази. Дето сѫ престѫпленията, тамъ Богъ не сѫществува, но работи върху тия, които вършатъ престѫпления. — Какво трѣбва да правя, за да живѣя зъ Божествената хармония? — Не ставай трънъ въ Божествения организъмъ нито съ мислитѣ, нито съ чувствата, нито съ постѫпкитѣ си. Пази се отъ злото, защото ще се върне къмъ тебе съ всичката си мощь и сила. Подържай доброто въ себе си, за да се увеличи стократно. Всѣко нѣщо, добро или зло, отправено къмъ Бога, се увеличава и се връща къмъ оня, който го е изпратилъ. Посѣй добро жито на нивата си, и ще бѫдешъ благословенъ. Какво ще ти даде нивата, ако я посѣешъ съ магарешки трънъ? Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ правилно разбиране. Ако нѣматъ такова, тѣ дохождатъ до положението на изтощената почва. Колкото и да сѣешъ на нея, тя нищо не дава. Нѣкой се моли дълго време на Господа и, като не получи отговоръ, казва: Не ме слуша Господъ. — Не си се молилъ, както трѣбва. Дългитѣ молитви не разрешаватъ въпроситѣ. Единъ богомолецъ отишълъ на черква да се помоли. Понеже вѫтрешното му състояние било тежко, той започналъ да се моли на гласъ и така високо, че заглушавалъ службата на свещеника. Последниятъ се принудилъ да излѣзе навънъ. Единъ следъ другъ богомолцитѣ започнали да излизатъ; останали само нѣколко души въ черквата. Единъ отъ тѣхъ се приближилъ къмъ молещия се на високъ гласъ и го запиталъ: Каква е болката ти? Какво те заставя да викашъ толкова много къмъ Господа? — Имамъ дългове, за които ще ме затворятъ. — Колко имашъ да давашъ ? Ето, вземи тия пари и млъкни. — Послуша ме Господъ. Единъ отъ присѫтствуващитѣ му казалъ: Благодари на тоя добъръ човѣкъ, който предпочете да ти плати дълга, от колкото да слуша твоя крѣсъкъ. Неговото музикално ухо не може да издържи на твоя викъ. И агнето се моли на Господа да не го колять, но молитвата му не се чува. Причината за това е въ човѣка. Той се затворилъ за Божественото, което говори въ него. Ще кажете, че и вие имате свое убеждение, свой възгледъ по въпроса за клането на животнитѣ. Вашитѣ възгледи сѫ отживѣли времето си, трѣбва да се замѣстятъ съ нови. Съблѣчете старитѣ си дрехи, като нехигиенични, и ги бракувайте. Следъ това идете на баня да се окѫпете и облѣчете нови, чисти дрехи. — Въ какво се изразява нехигиеничностьта на вашата стара дреха? — Въ убеждението, че Богъ не ви обича, а сѫщо и хората не ви обичатъ, — Десетина души могатъ да не ви обичатъ, но не и хиляда души. Да казвате, че всички хора не ви обичатъ, това е преувеличаване на фактитѣ. Ако двама души ви мразятъ, тѣ представятъ счупеното шише съ розовото масло. Въ края на краищата, омразата имъ ще се превърне въ любовь, както розовото масло преобрази живота на разбойницитѣ. Ако омразата на двамата души не внесе въ васъ разположение къмъ молитва, вие ще се мѫчите и страдате. Нѣкой казва: Не ми вървятъ работитѣ, сѫдбата ме преследва. — Никаква сѫдба не те преследва, ти си сѫдба на себе си. Лошиятъ животъ създава лоша сѫдба. Добриятъ и разуменъ животъ създава добра сѫдба. Когато слизашъ на земята, сѫдбата отваря вратата си. Ако си разуменъ и внимателенъ, тя отваря и затваря вратата си, безъ да ти причини нещастие. Ако си неразуменъ и невнимателенъ, така ще поставишъ рѫката си, че при затваряне на вратата, сѫдбата ще я притисне. Кой е виновенъ за това? Когато се отваря или затваря вратата, дръжъ рѫката си настрана, да не се притисне. — Еди - кой си е лошъ човѣкъ. — Това не е достатъчно, Трѣбва да знаешъ, каква е лошавината му. Лошиятъ човѣкъ е бомба. Не бутай бомбата, не се интересувай отъ нея. — Искамъ да я изследвамъ. — Това не е твоя работа. Мини край бомбата, погледни я и продължи пѫтя си. Ония, които сѫ поставили бомбата на пѫтя, тѣ трѣбва да я махнатъ от тамъ. Ти не си длъженъ да я мѣстишъ. Не се занимавай съ отрицателнитѣ мисли, които се пращатъ въ пространството, или които минаватъ презъ твоя умъ. Не се занимавай и съ отрицателнитѣ чувства и постѫпки. — Кой оставилъ тая бомба на пѫтя? — Не питай, кой я оставилъ. Вземи жена си и децата си и бѣгайте. Колкото по-скоро се отдалечите отъ бомбата, толкова по-добре. Тя може да експлодира всѣки моментъ. Пипнете ли я, и вие, и всичко около васъ ще отиде въ въздуха. Казано е въ Писанието: „Фитилътъ на бомбата е запаленъ, голѣма експлозия ще стане въ свѣта.“ Отъ хиляди години се говори за тая бомба. Иде това време. Бѫдете готови да бѣгате и да се криете. Каквото можете да вземете съ себе си, вземете; другото оставете на страна. Който не разбере тоя езикъ, ще каже: Ще се мре, грѣшницитѣ нека мислятъ за това. Нѣма защо да мислите за смъртьта. Вие мислите за нѣща, за които азъ не съмъ говорилъ. Мнозина ще минатъ презъ смъртьта; праведниятъ ще мине и замине, а грѣшникътъ ще мине и тамъ ще остане. Ако туришъ дърво въ огъня, то ще изгори и ще се превърне въ димъ и пепель. Обаче, желѣзото, поставено въ огъня, се нагорещява, зачервява се и не изгаря. Изложишъ ли го на въздуха, то ръждясва. Изложишъ ли златото на въздуха, чисто си остава. Значи, дървото изгаря въ огъня, желѣзото се нагорещява и започва да свѣти, а златото се очиства и запазва цвѣта си. Желая ви да минете презъ огъня и да се очистите като златото. Следъ това кажете: Разбрахъ смисъла на страданията. Нѣкой казва, че не се страхува отъ студа. Не трѣбва да се страхувашъ отъ студа, но да станешъ приятель съ него. Една наша сестра отишла на баня. Следъ като се измила добре съ гореща вода, влѣзла въ студения басеинъ и започнала да плава. По едно време усѣтила, че започнала да замръзва и да я побиватъ тръпки по тѣлото. Едва успѣла да си отиде вкѫщи и легнала болна. Отъ ушитѣ й започнало да тече кръвь. Следъ известно време оздравяла, но платила скѫпо за неразумностьта си. Мнозина отъ васъ постѫпватъ като тая сестра. Тѣ не пострадватъ отъ банята, но отъ крайноститѣ въ живота. Отъ голѣма любовь нѣкой минава въ голѣма омраза, отъ голѣма вѣра въ голѣмо безвѣрие. Тия крайности водятъ къмъ катастрофа. Казвашъ: Азъ вървя по кривъ пѫть. — Ако вървишъ въ пѫтя на мѫдростьта, на любовьта и на истината, ти не си въ кривъ пѫть. Който не знае, какъ да върви, самъ изкривява пѫтя си. И въ най-свѣтлия пѫть да си, щомъ не знаешъ, какъ да вървишъ, ти изкривявашъ пѫтя си и се натъквашъ на мѫчнотии и страдания. Всѣки моментъ трѣбва да провѣрявашъ, изкривилъ ли си пѫтя, или не. — По какво се познава това? — Ако имашъ миръ въ душата си, твоитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ прави, и ти си въ правия пѫть. — Искамъ да влѣза въ новия животъ.—Лесно можешъ да влѣзешъ, но не трѣбва да допущашъ нищо отрицателно въ себе си. Турете отрицателното въ шишенца, херметически затворени. — Защо Богъ допусна Христа и дявола да живѣятъ на едно и сѫщо мѣсто? — Само така Богъ може да накара дявола на работа. Следователно, дойде ли дяволътъ въ дома ви, нака райте го да работи. — После? — После ще го заставите да се моли и да изправи погрѣшкитѣ си. — Искаме да го изпѫдимъ отъ свѣта. — Това е невъзможно, нито е ваша работа. Ваша задача е да изпѫдите дявола отъ ума си, после отъ сърдцето си. Като дойдете до постѫпкитѣ си, т. е. до областьта на физичния свѣтъ, от тамъ не можете да го изпѫдите. Ако изпѫдите злото отъ физичния свѣтъ, то ще влѣзе въ сърдечния свѣтъ, а оттамъ — въ умствения. Значи, не може да изпѫдите злото отъ физичния свѣтъ, но може да го впрегнете на работа и да се учите отъ него. Казвате: По кой пѫть да вървимъ? — Вие още не сте тръгнали по главния пѫть. Сегашнитѣ хора вървятъ по разни пѫтища, още се блъскатъ, търсятъ истинския пѫть. Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ Като влѣзете въ тоя пѫть, ще намѣрите истината и живота. Той е правиятъ пѫть. Българинътъ има обичай, като намѣри правия пѫть, да се отбива на една и на друга страна, да криволичи. Той не обича да върви направо. Пакъ държи правата посока, но върви по нея съ отклоняване. Правъ пѫть е оня, който внася хармония въ мислитѣ. Истината е това, което разширява и освобождава чувствата. Дето е истината, тамъ сѫ свѣтлината и знанието, които освобождаватъ човѣка отъ робство и ограничение. „Азъ съмъ пѫтьтъ“ — пѫтьтъ на знанието. „Азъ съмъ истината“ — пѫтьтъ на свободата и свѣтлината. „Азъ съмъ животътъ“ — пѫтьтъ на любовьта. Тоя пѫть трѣбва да следвате всички. Това сѫ тритѣ начала на живота. И тъй, пѫтьтъ на любовьта е пѫть на новото учение. — Какво представя новото учение? — За да разберете новото учение, трѣбва да влѣзете въ Христовото учение. Както Христовото учение има своя християнска етика, така и новото учение има своя етика, различна отъ тая на християнството. Азъ се проявявамъ между васъ споредъ духа на християнската етика. Ще дойде день, когато ще се проявя вамъ споредъ духа на новата етика. Като живѣе, човѣкъ си служи съ различни срѣдства — хармония, музика, поезия, изкуство. Въ тоя смисълъ, музиката е стенография на живота. Всѣки тонъ е сборъ отъ думи, които трѣбва да се разчитатъ и превеждатъ. Ако направите правиленъ преводъ на музикалнитѣ тонове, ще придобиете нѣщо. Какво свирене е това, отъ което никой не се ползува? Ако си уморенъ и си посвиришъ, умората ти трѣбва да изчезне. И азъ махамъ умората съ свирене. Не свиря голѣми парчета, като тия на Бетовена, но малки. Голѣмитѣ музикални парчета сѫ голѣми, скѫпи яденета. Не е лесно да приготвишъ единъ голѣмъ, скѫпъ обѣдъ. Добре е, всѣки отъ васъ да има нѣкакъвъ инструментъ, на който да свири, да си помага въ мѫчнотиитѣ. Ако нѣкой не може да свири, да си вземе едно дааре или тѫпанче и да бие на него. Ще кажете, че ви е срамъ да биете дааре или тѫпанче. И безъ външно свирене, всѣки човѣкъ бие тѫпанъ. Важно е да знаешъ, какъ да го биешъ. Коя е основната мисъль на лекцията? — Тритѣ начала: Да се движите въ Христовия пѫть, въ пѫтя на истината и въ пѫтя на живота. Друга основна мисъль е тая, която опредѣля кривината на гърба и на гърдитѣ. Кривината на гърба не трѣбва да бѫде голѣма. Гърдитѣ да сѫ добре развити, а линията на задницата да не е много изпъкнала. Сѫщо така и коремътъ да не изпъква много напредъ. Не е правилно коремътъ да бѫде капитанъ на тѣлото. Главата е капитанътъ. Като теглите права линия отпредъ на главата до краката, челото трѣбва да излиза поне единъ милиметъръ навънъ отъ гърдитѣ; гърдитѣ да излизатъ поне два милиметра вънъ отъ корема. Който може да тури редъ и порядъкъ въ мислитѣ, чув­ствата и постѫпкитѣ си, може да бѫде господарь на главата, на гърдитѣ и на корема си. Упражнение: Поемате въздухъ и поставяте рѫцетѣ на раменетѣ съ свити пръсти на юмрукъ. Издишате въздуха — рѫцетѣ на предъ, съ отворени пръсти. Бавно сваляте рѫцетѣ надолу. Вдишането и издишането на въз­духа трае отъ поставяне рѫцетѣ на раменетѣ до свалянето имъ. Т. м. * * 7.Лекция отъ Учителя, държана на 24 февруарий, 1932 г. София. — Изгрѣвъ.
  3. От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Доброто разположение Размишление. Какво се иска отъ сегашния човѣкъ? — Да бѫде миренъ. — Кога трѣбва да бѫде миренъ? — Когато духатъ вѣтроветѣ. Въпрѣки това, нѣма мирни хора въ свѣта. Тема за следния пѫть: „Кога се е родило невежеството“? Кой е баща на невежеството? Знайте, че не може да стане нѣщо въ свѣта, ако нѣма условия за това. Никой не може да придобие нѣщо, ако нѣма условия за това. Може да сѫществува нѣщо, само ако има друго, което да му отговаря. Това е законъ, опитанъ и доказанъ. Какво ще пишете върху дадената тема? Като чуете темата, веднага ще напишете нѣколко реда и ще се задоволите. Нѣкой ще напише, че невежеството се явява, дето отсѫтствува науката. Невежеството сѫществува вънъ отъ науката и вънъ отъ добродетелитѣ. Какъ ще си обясните тогава, защо учени и добри турци заставятъ женитѣ си, красиви и грозни, да закриватъ лицата си. Ако само красивитѣ закриватъ лицата си, ще кажемъ, че това се препорѫчва, за да не се съблазняватъ хората. Възможно е, красотата може да съблазни човѣка. Защо и грознитѣ жени закриватъ лицата си? Тѣ поне нѣма да съблазнятъ никого. Какво заключение ще извадите за тоя турски обичай, не е важно. Причината може да е външна, може и да е вѫтрешна. Все има нѣкакъвъ поводъ, който вие не подозирате. Напримѣръ, защо сѫществуватъ страхътъ и срамътъ въ човѣка? Както и да си ги обяснявате, тѣ иматъ свой дълбокъ, вѫтрешенъ произходъ, който вие не знаете. Казвате, че човѣкъ живѣе, значи, сѫществува. Щомъ сѫществува, той е създаденъ отъ нѣкого. Не може да сѫществува нѣщо, ако нѣма причина за това. Първата Причина е създала всичко. Следователно, въ нея се крие произходътъ на всичко живо. Обаче, каже ли нѣкой, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ единъ малъкъ бръмбаръ, никой нѣма да повѣрва. Естествено е да не вѣрвате. Но защо вѣрвате, че малката микроба може да умъртви човѣка? Ако е възможно това, защо да не е възможно човѣкъ да произлѣзе отъ бръмбаръ? Въ сѫщность, човѣкъ не умира отъ микробата, но и не се ражда отъ бръмбара. Това сѫ разсѫждения, които нѣматъ нищо общо съ сегашния ви животъ. Другъ е въпросътъ, ако искате да бѫдете здрави, красиви, добри. Защо искате да бѫдете красиви? Защо искате да бѫдете добри? Кои сѫ подбудителнитѣ причини за това? Защо искате да бѫдете силни? Коя е причината за това? Сега и васъ питамъ: Като сте се събрали тукъ, какво искате? Защо влизатъ хората въ гостилницата? Една обща причина ги заставя — желанието имъ да ядатъ. Обаче, всички нѣматъ единъ и сѫщъ вкусъ: единъ обича едно ядене, другъ — друго ядене. Голѣмо разнообразие има въ вкусоветѣ на хората. Ако гостилничарьтъ е сготвилъ такова ядене, каквото клиентитѣ обичатъ, тѣ казватъ, че той е добъръ готвачь, Щомъ тѣ сѫ доволни, и гостилничарьтъ е доволенъ. — Кога е недоволенъ гостилничарьтъ? — Когато клиентитѣ му ядатъ малко и не обичатъ да плащатъ. Днесъ и вие сте дошли тукъ, като на гостилница, но ядене нѣма. Съжалявамъ, че нѣмамъ такива тенджери и ядене, каквото вие искате. Понеже нѣмамъ приготвено ядене за васъ, ще взема на заемъ отъ съседитѣ и пакъ ще ви дамъ нѣщо. Бѣхъ решилъ да ви посвиря, т. е. да ви приготвя хубаво ядене, но цигулката ми е малко неразположена, не иска да свири. Днесъ моята цигулка е на особено мнение и казва: Не искамъ да свиря на хора, които не разбиратъ и не ценятъ музиката. Въ такъвъ случай, азъ не искамъ да я заставя на сила да свири. Тая сутринь ще говоря върху „Науката за разположението.“ Правилното развитие на човѣка зависи отъ неговото добро разположение. То е съчетано отъ много тонове, съ известно съотношение помежду си, а не само отъ единъ тонъ. Да бѫдешъ добре разположенъ, това е велика наука. Ако си всѣкога веселъ, това не е наука; ако си всѣкога скръбенъ, и това не е наука. — Въ какво се заключава доброто разположение? — Да взимашъ навреме и да давашъ навреме. Ако не знаете, кога да давате и кога да взимате, вие можете въ единъ моментъ да развалите доброто разположение на вашия приятель. Представете си, че приятельтъ ви е дошълъ на гости, и вие го посрѣщате мраченъ, неразположенъ. Вашето неразположение ще развали доброто разположение на приятеля ви. Вие може да се извините, да приведете редъ оправдателни причини за неразположението си, но сте развалили вече едно добро разположение. Трѣбва да бѫдете внимателни, да знаете, какъ да постѫпвате. Какво ще кажете за себе си: Всѣкога ли сте въ добро разположение? Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че къмъ нѣкои хора сте добре разположени, а къмъ други — не сте разположени. На какво се дължи доброто и лошото разположение, това е другъ въпросъ. Важенъ е фактътъ. Когато имате интересъ къмъ нѣщо, или къмъ нѣкого, вие сте добре разположени. Нѣкое дете, напримѣръ, обича орѣхи. Като се върне баща му отъ работа, то отива при него, започва да му се усмихва, да го гали и пригръща, да пипа джобоветѣ му. Щомъ бащата извади отъ джобоветѣ си нѣколко орѣха, детето ги взима и веднага излиза вънъ, да играе съ своитѣ другарчета. Доброто разположение въ живота на хората е пропускъ. Безъ него нищо не се постига. Отъ вашето добро разположение зависи, какъ ще ви посрещнатъ и изпратятъ. Ако сте работникъ, отъ доброто разположение къмъ работата зависи, колко ще ви платятъ. И тъй, силата на ученика зависи отъ доброто му разположение. Когато ученикътъ влиза въ окултната школа, първитѣ уроци, които му се преподаватъ, сѫ по самообладание, т. е. запазване на доброто разположение. Той не трѣбва да се влияе отъ времето, дали е снѣжно, дъждовно или вѣтровито. Когато слугата отива на нивата да работи и види, че вънъ вали снѣгъ, той си казва: Добре, че завалѣ снѣгъ. Господарьтъ си казва: Отде се взе тоя снѣгъ сега? Едно и сѫщо условие произвежда две различни разположения. Важно е, какво е мислила природата въ тоя моментъ. Тя прилича на майка, която, като види малкитѣ си деца гладни и боси, изпраща имъ по единъ бѣлъ юрганъ и казва: Завийте се добре! Никой нѣма право да събужда тия деца преждевременно! Като се наспятъ, тогава ще ги събудите и изпратите на училище. Следъ това ще влѣзете въ стаята имъ да чистите. Така постѫпватъ слугитѣ въ хотелитѣ. Когато клиентитѣ имъ излизатъ изъ града, тѣ чистятъ и подреждатъ стаитѣ. Сега, на васъ, като на ученици, казвамъ: Каквато работа и да започнете, влагайте въ нея добро разположение. Още съ ставането си отъ сънь, започнете да мислите нѣщо възвишено, за да придобиете добро разположение. Не се моли безъ разположение. Не работи безъ разположение. Не говори безъ разположение. Не яжъ безъ разположение. Ако ставашъ отъ сънь съ неразположение, мисли, че нѣкой говори за тебе добре, или е написалъ нѣщо хубаво за тебе. Така ти ще изпратишъ тая мисъль къмъ своитѣ приятели, и нѣкой отъ тѣхъ ще напише нѣщо добро за тебе. Ще кажешъ, че когато не си разположенъ, всичко забравяшъ, не можешъ да приложишъ никакъвъ методъ. Единъ ловецъ вървѣлъ презъ една гора и си казвалъ: Ако срещна разбойникъ или мечка, лесно ще се справя съ тѣхъ, имамъ въ джобоветѣ си два револвера. Както вървѣлъ, срещу него се задала една голѣма мечка. Той се уплашилъ толкова много, че забравилъ да извади револверитѣ и да стреля. Случило се, че мечката се отбила отъ пѫтя си, влѣзла нѣкѫде въ гората, и той се спасилъ. Като се успокоилъ, той самъ се запиталъ: Защо носѣхъ двата револвера, щомъ не можахъ да си послужа поне съ единия? Нали разчитахъ на тѣхъ? Понѣкога и вашето неразположение е толкова голѣмо, че забравяте да употрѣбите нѣкой методъ да си помогнете. Вие трѣбва да правите опити, да прилагате самообладанието, за да не се поддавате на страха. Казвамъ: Ако днесъ нѣкой отъ васъ е не разположенъ, нека каже, какво е неразположението му, да го излѣкуваме. Неразположението играе важна роля въ човѣшкия животъ. То се отразява на съзнанието. Колкото по-високо се издига човѣкъ по стълбата на живота, толкова по-голѣми сѫ страданията и изпитанията му. Ние говоримъ за неразположението, но мнозина не разбиратъ неговитѣ прояви. Да бѫдешъ сериозенъ, замисленъ, това не е неразположение. Да си скръбенъ, и това не е неразположение. Само оня може да бѫде разположенъ, който е изработилъ нѣщо постоянно, устойчиво въ себе си. Важно е да знаешъ причината на твоята скръбь, или на твоето неразположение. Нѣкога ти знаешъ, т. е. съзнавашъ, защо скьрбишъ; нѣкога скръбьта ти е извънъ съзнанието. Тя нѣма никакъвъ външенъ обектъ. Времето е студено, вѣтровито, и ти си неразположенъ. Причината за неразположението ти е вънъ отъ тебе, вънъ отъ твоето съзнание. Можешъ ли да накарашъ слънцето да грѣе, и вѣтърътъ да престане да духа? Не можешъ. Обаче, можешъ да накарашъ вѣтърътъ въ стаята ти да престане да духа, а можешъ и да го накарашъ да духа. Ти не можешъ да накарашъ хората вънъ отъ тебе да се каратъ или обичатъ, но можешъ да накарашъ хората въ твоята кѫща да се обичатъ или да се каратъ. Достатъчно е да кажешъ на слугитѣ си, че който отъ тѣхъ удари по една плесница на другитѣ, ще получи голѣмо възнаграждение, тѣ веднага ще се сбиятъ. Понѣкога човѣкъ върши добри работи, а понѣкога върши лоши работи. Докато нѣма власть, човѣкъ критикува управницитѣ и казва: Да имамъ власть, ще направя църкви, училища, болници, ще помагамъ на хората. Съ една дума, ще оправя свѣта. Много нѣща ще направишъ, но още на другия день не си разположенъ. Де отиде разположението ти? Ти се готвишъ да оправишъ свѣта, а твоятъ домъ не е оправенъ. Не можешъ да оправишъ външния свѣтъ, до като не оправишъ своя малъкъ, вѫтрешенъ свѣтъ. Следователно, да мислишъ, че ще оправишъ външния свѣтъ, това е неразбиране на нѣщата. Тоя свѣтъ не се нуждае отъ оправяне. Има единъ неоправенъ външенъ свѣтъ, но има и единъ неоправенъ вѫтрешенъ свѣтъ, който е въ самитѣ васъ. Външниятъ свѣтъ е отзвукъ на вѫтрешния. Щомъ вѫтрешниятъ свѣтъ не е оправенъ, и външниятъ ще бѫде неоправенъ. Природата хроникира и клишира всичко, което става въ вѫтрешния свѣтъ, и човѣкъ минава презъ онова, което самъ е създалъ. Като знаете това, бѫдете внимателни, да не нарушавате хармонията на външния свѣтъ. Напримѣръ, съ вашето неразположение, съ вашитѣ необмислени думи и постѫпки, вие можете да развалите доброто разположение на приятеля си. Безъ да иска, несъзнателно, и той ще ви отговори по сѫщия начинъ, както и вие постѫпвате съ него. Силата на човѣка е въ неговото добро разположение. Затова той трѣбва да бѫде всѣкога разположенъ. Подъ „добро разположение“ разбирамъ такова, което съ нищо не прѣчи на твоитѣ възвишени прояви и стремежи. Твоето неразположение не трѣбва да спира благата, които идатъ отъ невидимия свѣтъ, или отъ Бога. На това се дължи нещастието на човѣка. Ако детето ви е непослушно и нѣма добро разположение, майката и да иска, не може да му даде това благо, което желае. Благото, което му принадлежи, се отлага, поради неговото неразположение. Коя е причината за болеститѣ? — Неразположението въ човѣка. Всѣко неразположение внася утайки, излишъци, инертна материя въ организма, и човѣкъ заболява. Инертнитѣ сили, утайкитѣ и наслояванията трѣбва да се асимилиратъ по нѣкакъвъ начинъ. Ето защо, природата е допуснала болеститѣ, като методъ за лѣкуване. Болестьта не е наказание, но потикъ, побудителна причина, която кара човѣка да изхвърли всичко нечисто вънъ отъ себе си. Първоначално човѣкъ ималъ добро разположение на духа, но постепенно го изгубилъ. — Какъ се губи доброто разположение? — Днесъ не ядешъ и не пиешъ, както трѣбва; утре не спишъ, не мислишъ, не чувствувашъ и не желаешъ, как то трѣбва. Следъ нѣколко години забелязвашъ, че съ тебе става нѣщо особено, като че естеството ти се измѣня. Ти губишъ разположението си и казвашъ: Става нѣщо съ мене, но и азъ самъ не зная причината за това. Едно време бѣхъ веселъ, разположенъ, но изгубихъ всичко; не ми се живѣе, не искамъ да гледамъ хората. Казвамъ: човѣкъ има възможность да прояви всички добродетели, да бѫде веселъ и разположенъ, да се радва на живота. Като се изучава, човѣкъ вижда, че въ него има мѣсто за всичко добро, но той самъ е затворилъ пѫтя си за него, поради което днесъ не може да се прояви. Първата задача на човѣка е да отвори пѫтя на доброто въ себе си. — Какъ ще стане това? — Чрезъ неразположението. То е първиятъ слуга, който иде да събуди господаря си за всички възможности, които се криятъ въ него. Като имъ отвори пѫть, господарьтъ за почва постепенно да организира своя вѫтрешенъ свѣтъ. Така той ще се върне къмъ онова първично състояние, когато е живѣлъ въ радость и веселие, въ добро разположение на духа. Много мога да ви говоря по този въпросъ, но намирамъ, че още не сте готови. То е все едно, да накарамъ сега нѣкой отъ васъ да изпѣе пѣсеньта „Аинъ фаси“, но хубаво, съ добро разположение на духа. Ако нѣкой се наеме да я изпѣе така хубаво, ще му се даде премия отъ 20 хиляди лева. Мнозина пѣете хубаво, но нѣмате това разположение, което е нуждно за пѣене. Днесъ пѫтьтъ за пѣене у васъ е затворенъ, не можете да пѣете, както трѣбва. Въ бѫдеще пѫтьтъ за доброто пѣене ще се отвори, и нѣкои отъ васъ ще станатъ гениални пѣвци. Като пѣятъ, лампитѣ ще се палятъ и изгасватъ. Това значи: вибрациитѣ на гласа ще бѫдатъ толкова силни, че ще действуватъ върху вибрациитѣ на свѣтлината. Колко такива пѣвци има днесъ въ свѣта? До сега не се е явилъ нито единъ пѣвецъ, чийто гласъ може да въздействува на свѣтлината. Колко пѣвци могатъ днесъ да палятъ и гасятъ лампитѣ? Подъ „палене и гасене на лампитѣ“ се разбира минаване на енергията отъ едно състояние въ друго. Нѣкога енергията минава отъ по-низко въ по-високо състояние, а нѣкога отъ по-високо въ по-низко. Ако къмъ буквата „а“ напишете буквитѣ „з“ и „ъ“, ще образувате личното мѣстоиме „азъ“, съ което българинътъ означава своята личность. Това мѣстоиме „азъ“ важи само за българитѣ. Другитѣ народи не го разбиратъ. Англичанитѣ означаватъ своята личность съ мѣстоимето „ай“. Ако турчинътъ чуе тая дума, ще разбере, че се говори за месечината. Значи, явява се едно съвпадение, съ една и сѫща дума се изразяватъ две различни понятия. Това показва, че природата си служи съ съзвучия — възходещи и низходещи. Отъ тѣхъ ние образуваме думи, съ които изясняваме нѣкои наши идеи, понятия и състояния. Българинътъ казва „азъ“ — той разполага съ повече време. Англичанинътъ е практиченъ, казва „ай“ — той цени времето. Той казва: „Времето е пари“. Ако човѣкъ може да си служи правилно съ съзвучията на природата, да ги съчетава и прилага на мѣсто, той би завладѣлъ великата наука на природата и би дошълъ до истинското разположение на духа. Изучавайте разположението и неразположението, като сили въ природата, които минаватъ презъ различни области, докато дойдатъ при васъ. Разположението е добъръ веститель, който не иде случайно при васъ. Презъ много области е минало то, докато ви посети. Сѫщото се отнася и до неразположението. И едното, и другото оставятъ известенъ потикъ въ васъ, който трѣбва да се използува. Като не знаете това, вие искате да задържите разположението за себе си, а неразположението да отстраните. Нищо не може да задържите. И едното, и другото минаватъ и заминаватъ край васъ, като оставятъ известенъ отпечатъкъ. Разположението е Божествена мисъль. Какъ ще я задържишъ? Радвай се на онова, което ти е оставила тя, безъ да я задържашъ. Единъ добъръ приятель иде въ дома ви за два-три деня. Не се мѫчи да го задържишъ завинаги при себе си, но използувай неговото присѫтствие и това, което ще ти остави. Задръжъ въ себе си доброто и благодари, че те е посетило. Какво представя добрата мисъль? — Ангелъ, който иде отдалечъ да ви посети и да ви остави нѣщо хубаво. Значи, добрата мисъль е тѣло на нѣкое възвишено сѫщество, което иде при васъ за кратко време. То иде съ нѣкаква мисия, да ви остави нѣщо и да се върне назадъ. Вие не разбирате това и считате, че добрата мисъль е ваша. Искате да я задържите за себе си като ваша. Понѣкога не я оценявате, искате нѣщо повече. Какво повече може да желаете, ако при васъ дойде ангелъ и ви каже, че ще станете добъръ човѣкъ? Това не ви задоволява, искате веднага да станете добъръ. Ако не можете веднага да станете добърь, казвате, че това не се отнася до васъ. Може да ви посети единъ ангелъ и да ви каже, че трѣбва да учите. Казвате: Азъ не мога да уча, минало ми е вече времето. Който противодействува на Божественитѣ мисли, всичко ще изгуби. Казано е въ Писанието: „Търсете ме, докато съмъ близо до васъ. Слушайте ме, докато съмъ съ васъ.“ Богъ минава край човѣка, оставя му нѣщо хубаво и си заминава. Сегашнитѣ хора обичатъ да философствуватъ и казватъ: Богъ е навсѣкѫде. Ние не можемъ да споримь върху тая мисъль, защото тя е свещена, но казвамъ: Богъ е навсѣкѫде само въ абсолютно разумния свѣтъ. Въ неразумния свѣтъ Той присѫтствува само съ силата си. Неговото съзнание е вънъ отъ неразумния свѣтъ. Следователно, ако си разуменъ, Богъ работи въ твоето съзнание. Ако си неразуменъ, Той е вънъ отъ тебе и се проявява само като сила. — Защо идатъ болеститѣ? — Защото си неразуменъ. Дойде една болесть, тури те на легло. Дойде друга болесть, пакъ те тури на легло. Десеть години може да боледувашъ, но докато не научишъ урока си, болеститѣ нѣма да те напуснатъ. Нѣкой човѣкъ желае нѣщо и скоро го постига. Другъ желае нѣщо и не може да го постигне. — Защо? Първиятъ е работилъ съзнателно за постигане на желанието си, а вториятъ е работилъ несъзнателно, или съвсемъ не е работилъ. При доброто желание човѣкъ приготвя почва, условия за своето развитие. Човѣкъ работи съзнателно само при добро разположение на духа. Безъ добро разположение, Божественото съзнание не работи въ човѣка. Щомъ то не работи, човѣкъ не може да постигне нищо. Какъ иде неразположението въ човѣка? Представи си, че си купишъ хубавъ, доброкачественъ платъ и си ушиешъ отъ него дреха. Облѣчешъ дрехата и излѣзешъ да се разходишъ. Минавашъ покрай една ограда, дрехата ти се закачва на тела и се скѫсва. Разположението ти веднага изчезва. Ти съжалявашъ за дрехата си, но не можешъ да я поправишъ. Да се ушие нова дреха, невъзможно е, скѫпо струва. Какво трѣбва да се прави? Да се внесе нѣкаква мода и така да се закърпи скѫсаното. Модата не е нищо друго, освенъ маскиране на нѣкаква погрѣшка. Ако роклята ви е скѫсана, може да турите на скѫсаното мѣсто друго парче, отъ другъ цвѣтъ, но да се зашие толкова майсторски, че да не изглежда кръпка, но да представя нѣкаква мода. При това, ако ви питатъ, защо е турено парче на дрехата, ще кажете, че такава е модата. Както се закърпва скѫсаното мѣсто, така може да се смѣни неразположението въ разположение. Все ще намѣрите нѣкаква мода, било парижка или виенска. Важно е да се смѣни състоянието. Да допуснемъ, че нѣкой дойде при васъ и ви казва, че еди-кой си говорилъ лоши работи за васъ, че сте простъ човѣкъ, неграмотенъ, не знаете да поставяте на мѣсто препинателнитѣ знаци. Щомъ чуете това, вие веднага изгубвате доброто си разположение. Казвашъ: Какъ може да се говори за мене лошо? Какъ е възможно да съмъ простъ и неграмотенъ човѣкъ? Питамъ: Ти провѣри ли, че точно така е казано за тебе? Защо допусна толкова лесно тая отрицателна мисъль въ ума си? Каква мода трѣбва да създадешъ за твоето неразположение, да го превърнешъ въ разположение? Напиши нѣщо, за да покажешъ, че не си простъ. Ще кажатъ, че не знаешъ нищо отъ Омира и отъ Канта. Затвори се въ стаята си и започни да цитирашъ нѣщо отъ тѣхъ. Щомъ напишешъ нѣщо, състоянието ти ще се смѣни. Така ще докажешъ, че знаешъ нѣщо повече и отъ Омира, и отъ Канта. Трѣбва ли само отъ думитѣ на тоя - оня да губите разположението си? Преди всичко, ти си главниятъ виновникъ, ти знаешъ всичко. Трѣбва ли да вѣрвашъ на тоя, на оня, че нищо не знаешъ? Пръвъ ти разбирашъ, какво знаешъ и какво не знаешъ. Другъ нѣкой ще каже за тебе, че си слабъ човѣкъ, едва вдигашъ 50 кгр. Какъ ще вдигнешъ двеста килограма? Кажи: Наистина, 50 кгр. вдигамъ свободно, но и двеста килограма ще вдигна, само че съ помощьта на машина. Съ тая машина мога да вдигамъ и 500, и 1000 килограма. Законъ е това И на васъ казвамъ: Ако знаете законитѣ, мога да ви говоря за нѣща, които иначе ще ви се сторятъ невѣроятни. Напримѣръ, мога да ви кажа, че ако отидете при нѣкоя скала и я пипнете, тя ще тръгне следъ васъ, или предъ васъ, ще бѫде послушна като овца. Като вървите, и тя ще върви съ васъ. Щомъ седнете, и тя ще спре. — Какъ става това? — Тамъ е изкуството. Лесно е да хапнете едно парче баница, но мѫчно се прави баницата. На думи лесно се разказва, какъ се прави баница, но ако взема да я правя, нуждно е най-малко единъ часъ. Като я направя, ще ви поканя да я опитате. Сега вие искате да бѫдете добри. За да постигнете това, трѣбва да прилагате закона за доброто разположение и да имате абсолютна вѣра, че сте създадени добри. Ако не сте добри, това показва, че не сте работили достатъчно върху себе си, да проявите доброто, вложено въ васъ. Това не показва, че не сте способни, но съзнанието ви още не е пробудено. Съзнанието ви трѣбва да се разцъвти, да възприеме Божествената свѣтлина. Засега съзнанието на мнозина е пѫпка, която трѣбва да цъвне и после да даде плодъ. Тогава човѣкъ се отваря за всички хора, за всички живи сѫщества, както зрѣлитѣ плодове се усмихватъ. Когато види нѣкой човѣкъ, зрѣлиятъ плодъ казва: Вземи ме, помилвай ме, порадвай ми се. Така плодоветѣ правятъ връзка съ хората. Плодоветѣ обичатъ да ги кѫсатъ хората, но цвѣтята не обичатъ. Тѣ искатъ отъ хората само нѣженъ погледъ, милувка, радость. Цвѣтята можемъ да миришемъ, но ако ги кѫсаме, тѣ плачатъ, страдатъ, разочароватъ се. Сѫщо така, човѣкъ има желания, които сѫ подобни на цвѣтята. Тѣ искатъ само да ги миришатъ, да имъ се радватъ, но да не ги кѫсатъ. Има човѣшки желания, подобни на плодоветѣ, които позволяватъ на хората да ги кѫсатъ и да ги ядатъ, да имъ даватъ приемъ въ себе си. Ако ги приематъ добре, тѣ казватъ: Благородни сѫ тия хора, добре ни приеха. Какво носи още доброто разположение? — Знание. Който не е добре разположенъ, или не може да запази разположението си, нѣма характеръ, нѣма устойчива, постоянна мисъль. Който има добро разположение, трѣбва да подържа въ себе си мисъльта: Азъ съмъ създаденъ да бѫда добъръ; азъ съмъ създаденъ да бѫда красивъ; азъ съмъ създаденъ да бѫда силенъ; азъ съмъ създаденъ да бѫда разуменъ. — Не мога да постигна това изведнъжъ. — И следъ хиляда години да го постигнешъ, върви напредъ. Всичко зависи отъ вашето усилие. Колкото по-добре и усърдно работите, толкова по-бръзъ ще бѫде резултатътъ. Не работите ли съ любовь, и следъ хиляда години едва ще постигнете нѣшо. Силитѣ и способноститѣ сѫ въ човѣка, но отъ усилието му зависи, кога ще постигне желанието, посѣто въ душата му. Всичко посѣто въ човѣшката душа може да израсте, ако човѣкъ работи съзнателно и съ любовь. Мнозина се основаватъ на съвременната наука и намиратъ, че нѣма защо да се стремятъ да бѫдатъ добри, силни, красиви, разумни. Тѣ казватъ, че е минало времето за това, остарѣли сѫ вече. Какво ще постигнемъ на тая възрасть? Едно време вие бѣхте млади, защото майка ви и баща ви се влюбиха единъ въ другъ и пожелаха вие да дойдете на земята. Преди това вие бѣхте стари, не искахте да работите и заминахте за оня свѣтъ. Когато вашитѣ родители ви влияеха, вие бѣхте млади. Днесъ ги забравихте, и тѣ престанаха да ви влияятъ. И родителитѣ ви, докато сѫ били далечъ единъ отъ другъ, повече се обичали. Изобщо, когато хората дойдатъ на близко разстояние помежду си, любовьта имъ постепенно намалява. Много естествено, когато туришъ единъ предметъ близо до очитѣ си, той губи своята красота. Всѣки предметъ или човѣкъ, за да ви бѫде приятенъ или обиченъ, трѣбва да стои на известно разстояние отъ васъ. Нарушите ли това разстояние, нарушаватъ се и чувствата. Тоя законъ е вѣренъ и за физичния свѣтъ, и за духовния. Следователно, и въ съзнанието си човѣкъ може да държи предметитѣ и хората по-далечъ, или по-близо. Въ даденъ случай, вие може да държите единъ човѣкъ по-близо до себе си, от колкото трѣбва, а въ другъ случай — по-далечъ, отколкото трѣбва. И въ двата случая хармонията е нарушена. Какво трѣбва да се прави, за да не се на рушава хармонията? -— Всѣко нѣщо да се поставя на мѣстото, което му е дадено отъ Бога. Всѣки трѣбва да знае, какво отношение има къмъ даденъ човѣкъ и, споредъ това, да си опредѣли, на какво разстояние да стои отъ него. Всѣки човѣкъ е форма, чрезъ която Богъ се проявява. Изучавайте тия форми, за да разберете тѣхната стойность. Казвате за нѣкого, че е добъръ човѣкъ. Следъ време намирате, че сте се излъгали, че тоя човѣкъ не е толкова добъръ, колкото сте мислили. — Защо не е добъръ? — Защото интереситѣ ви сѫ засегнати. Единъ младъ момъкъ, нашъ братъ, отишълъ въ дома на едно братско семейство да прекара известно време като гостъ. Домакинитѣ го приели добре, но той не могълъ да се постави на опредѣленото отъ Бога разстояние. Една сутринь домакинътъ му казалъ: Братко, добре дошълъ въ нашия домъ. Обаче, не забравяй, че сме въ военно положение. Като ставашъ сутринь отъ сънь, ще си четешъ Библията и Евангелието, ще четешъ беседитѣ и лекциитѣ, но нѣма да водишъ излишни разговори съ жена ми и дъщеря ми. Нарушишъ ли това правило, ще те подведемъ подъ законитѣ на военното положение. Младиятъ братъ си казалъ: Излъгахъ се, тоя човѣкъ не е много добъръ. Разочаровахъ се отъ него. — Лъжешъ се, братко, твоятъ интересъ е нарушенъ. Домакинътъ е добъръ и почтенъ човѣкъ. Той те прие въ дома си като истински братъ. Посрещна те като братъ и те изпрати като братъ, но ти даде добъръ съветъ, какъ да спазвашъ разстоянието, на което Богъ те е поставилъ. Питате: Кой е тоя братъ? — Всѣки отъ васъ е тоя братъ. По отношение на Божествения свѣтъ, и вие не постъпвате, както трѣбва. Кой отъ васъ, като влѣзе въ дома на своя братъ, е постѫпилъ като братъ? Всѣки се препорѫчва за братъ, а после не излиза такъвъ. Кой отъ васъ е оценилъ слънцето, звездитѣ, цвѣтята, хората? Никой не ги е оценилъ, както трѣбва, затова Богъ се е принудилъ да наложи военно положение и да каже: Нѣмашъ право да гледашъ дъщеря ми и жена ми и да се разговаряшъ съ тѣхъ. Това може да е временно положение, но то се дължи на неспазване на доброто разположение. Неразположението на духа се дължи на неестественитѣ желания на хората. Всѣки човѣкъ иска да постигне нѣщо, но не знае по какъвъ начинъ става това. Да харесвашъ красивата и млада мома, това е естествено, обаче, трѣбва да знаешъ, какъ да постѫпвашъ. Ти започвашъ да се усмихвашъ, да декламирашъ стихове на видни поети, да свиришъ, дано и тя те хареса. Това поведение не е естествено. Нѣма защо да си служищъ съ чужди работи. Това сѫ кръпки на дрехата ти. Чуждото си е всѣкога чуждо. Казвамъ: Естествено е да обичашъ млада, красива мома, но трѣбва да се запиташъ, защо я харесвашъ и обичашъ. — Обичамъ еди-коя си мома. — Нѣма по-хубаво нѣщо отъ обичьта. Важно е сами да си отговорите, искрено ли обичате, или сте подъ влиянието на едно преходно чувство. Обичь, която се усилва и от слабва, не е истинска. Обичьта е проява на Божественото въ човѣка. Който обича, той расте постоянно и се развива. Обичь, която ви задържа на едно и сѫщо положение, носи голѣми нещастия. Любовь, която спира човѣшкото развитие, не е истинска. Любовь, която прѣчи на доброто разположение на духа, не е Божествена. Истинската любовь укрепва духа на човѣка. Да любишъ нѣкого, това значи, всѣки день да откривашъ по една добра чърта въ него и да съдействувашъ за неговото развитие. Любовьта вижда само доброто, което Богъ е вложилъ въ човѣка. Тя поощрява доброто и помага за развиване на човѣшкитѣ дарби. Ако нѣкой е музикантъ, тя го насърдчава въ музиката; ако е поетъ, насърдчава го въ поезията; ако е ученъ — въ науката. Какъ се изразява разположението ви къмъ известенъ човѣкъ? — Въ даване на нѣкакво материално благо. Ако си разположенъ къмъ нѣкой човѣкъ, ще му подаришъ нѣщо: книга, чанта, цвѣте, или нѣкаква дреха за обличане. Когато разположението ви дойде до своя най-високъ връхъ, вие се намирате въ състоянието на ученикъ, който е завършилъ образованието си. Когато давате на нѣкого дипломъ за завършено образование, това изразява разположението ви къмъ него. Ти си директоръ на училището. Чрезъ диплома, който давашъ на ученика, ти изразявашъ доброто си мнение за него. Който обича, той е директорътъ на училището, а когото обичатъ — ученикътъ. Като директоръ, ти ще дадешъ на ученика дипломъ съ отличенъ успѣхъ. Така изявявашъ разположението си къмъ добрия ученикъ. На нѣкой ученикъ ще дадешъ дипломъ съ срѣденъ или добъръ успѣхъ и ще му кажешъ: Иди въ свѣта и работи споредъ диплома, който ти е даденъ. Какво се иска отъ човѣка? Да знае, какво обича въ своя ближенъ и да го цени. Като срещнешъ нѣкого, не казвай, че тоя човѣкъ не ти е приятенъ, но отвори архивата на неговия животъ и разбери, защо го срѣщашъ. Вижъ, какво можешъ да научишъ отъ него, и какво можешъ да му дадешъ. Не казвай, че тоя или оня човѣкъ е страненъ. Само неразбранитѣ нѣща сѫ странни. Колкото и да разбирате нѣщата, все ще остане нѣщо неразбрано за васъ. Колкото и да имате достѫпъ до архивата на човѣшкия животъ, вие можете да проникнете най-много до последния животъ на миналото му. Човѣкъ е миналъ презъ хиляди животи; той се е раждалъ и прераждалъ хиляди пѫти. Казвашъ: Познавамъ тоя човѣкъ, зная неговото минало. Какво знаешъ? Знаешъ само единъ отъ неговитѣ животи, а това нищо не значи. Само оня може да каже, че познава човѣка, който е проникналъ презъ всички животи на миналото му. Само тогава той може да каже, че знае цѣлата история на неговия животъ. Въ тоя смисълъ, човѣкъ е едно голѣмо, велико произведение на Бога, Който работи въ него, затова и азъ не бързамъ да се произнасямъ за Божието дѣло. Азъ не смѣя да кажа, че тоя или оня човѣкъ нищо не струва. Една негова постѫпка може да не е права, но, като човѣкъ, той е творение на Бога. Въ него, както въ всички хора, е вложено нѣщо хубаво. Божиитѣ работи никога не пропадатъ. Въ всѣка човѣшка форма е скрита душата, чрезъ която Богъ иска да прокара своята мисъль. Всичко може да стане въ свѣта, но Божията мисъль никога нѣма да се прекъсне. Тя ще се предава отъ една форма въ друга, докато се изяви въ своята пълнота. Сега вие ще се натъкнете на следния важенъ въпросъ: Защо Богъ не направи отъ нась нѣщо повече отъ това, което сме днесъ? Богъ желае да направи отъ васъ много нѣщо, но за това се иска и вашето участие. И вие трѣбва да работите заедно съ Него. Ако не работите заедно съ Бога, нищо нѣма да постигнете. Ако не работите, както Богъ изисква, ще минавате презъ по-голѣми страдания, докато започнете да мислите право и сами да решите въпроса. Представете си, че ходите на училище, а не искате да учите. Какво ще стане съ васъ? Другаритѣ ви ще учатъ и ще вървятъ напредъ, а вие ще останете назадъ. Тѣ ще свършатъ училище и ще заематъ нѣкаква служба, а вие ще останете назадъ, безъ никаква работа. Като видите, че сте останали назадъ, че сте изгубили добритѣ условия на живота, ще изгубите желание за работа. Казвамъ: Вие изгубихте първитѣ добри условия — не съжалявайте за тѣхъ. Идатъ вече новитѣ условия, които трѣбва разумно да използувате. Като изгубите първитѣ условия, ще дойдатъ втори, трети, четвърти, но знайте, че колкото повече пропущате условията, толкова повече се увеличаватъ страданията. И тъй, като станете сутринь отъ сънь, кажете си: Днесъ съмъ добре разположенъ. После, ако сте момъкъ, представете си, че сте царски синъ; ако сте мома, представете си, че сте царска дъщеря. Най-после, представете си, че сте силни, здрави, красиви. Ще кажете, че това сѫ праздни работи. Природата крие своитѣ тайни въ привидно празднитѣ работи. Само чрезъ тѣхъ ще се домогнете до тия тайни. Това не става само съ васъ, но даже и съ сѫщества, които стоятъ по-низко отъ васъ. Понѣкога и тѣ се пробуждатъ. Тѣхното по-високо съзнание разбира тия нѣща. Съзнанието на животнитѣ е низко, поради външната форма, съ която временно сѫ облѣчени. Като наблюдавате вола и коня, какъ махатъ опашкитѣ си, изглежда, че тѣ нищо не разбиратъ, нѣматъ никакво съзнание за живота. Въ сѫщность, не е така. Коньтъ и волътъ иматъ уменъ погледъ. Като те погледнатъ, тѣ искатъ да кажатъ: Не обръщайте внимание на нашата външна форма. Днесъ ние сме маскирани, временно играемъ тая роля. Като свършимъ работата си на земята, ще хвърлимъ рогата и копитата, ще съблѣчемъ тия дрехи и ще се представимъ въ своя истински видъ. Казвате: Волъ е това, конь е това. Не, това е синътъ на нѣкой арахангелъ, който е дошълъ на земята да се учи на смирение. Единъ день, когато се върне при баща си, волътъ ще разправя, че цѣли десеть години оралъ земята на Стояна. После ще разказва за отношенията на жената и на децата на Стояна къмъ него. Всичко, каквото волътъ разказва за Стояна и за неговия домъ, се пише. Сега ме слушате, но нѣкои отъ васъ си казватъ: Действителность ли е това, или забава? Питамъ: Вие, които се съмнявате въ моитѣ думи, знаете ли, докѫде се простира вашето съзнание? Нѣкои казватъ, че сѫ остарѣли, че сѫ вече на 50—60 години. Като мислите, че сте стари, знаете ли, отде сте дошли, де сте живѣли по-рано, какъвъ е вашиятъ произходъ? Нищо не знаете. Ще кажете, че сте родени отъ еди - коя си майка и отъ еди - кой си баща. От де сѫ дошли вашитѣ родители, не знаете. Ако знаете всичко това, ще кажемъ, че съзнанието ви е пробудено. Обаче, малцина сѫ дошли до това съзнание. Сега идатъ въ свѣта учени, музиканти и пѣвци, които работятъ за пробуждане на човѣшкото съзнание. Съ това тѣ искатъ да насочатъ мисъльта на човѣка къмъ Единния Богъ, Създатель на вселената. Днесъ повечето хора отричатъ сѫществуването на другъ свѣтъ и казватъ: Ще живѣемъ известно време на Земята и ще умремъ. — После? — Може да отидемъ при Бога, а може и да не сѫществуваме повече. Нѣкои говорятъ за Бога, безъ да иматъ представа за Него. Тѣ не се запитватъ, какъ ще ги посрещне Богъ. Казвамъ: Ако не ви посрещне Богъ, ще ви посрещне баща ви. Той ще ви пригърне и цѣлуне и ще заповѣда на слугитѣ си да заколятъ най-угоеното теле за васъ, да ви угостятъ. Следъ това ще дойде братъ ви отъ нивата и ще се разсърди, че баща ви устроилъ такова богато посрѣщане за васъ. Той ще каже: Чудно нѣщо, такова голѣмо посрѣщане за тоя нехранимайко! Азъ работя цѣлъ животъ на баща си, а той никога не ми е устроилъ такова угощение. Следъ това бащата трѣбва да примирява двамата синове. Вие очаквате ли такова посрѣщане? Нѣкои искатъ да бѫдатъ грабнати съ огнена колесница на небето, като пророкъ Илия. Какъ ще си обясните, споредъ вашето разбиране, факта, дето пророкъ Илия се възнесе съ огнена колесница на небето, а следъ това дойде отново на земята, като Иоанъ Кръститель, на когото отрѣзаха главата. Ето единъ необясненъ фактъ, върху който и азъ нѣмя да се спирамъ. За да обясня тоя фактъ, трѣбва да си послужа съ факти, които и най-способниятъ ученикъ не би могълъ да разбере. И той ще се намѣри предъ изкушение. — Защо? — Обяснението на тоя въпросъ е красива мома, предъ която момцитѣ не могатъ да издържатъ. Ако поставя и най-способния ученикъ въ класъ, дето има една много красива мома, и той нѣма да издържи. Красивата мома ще влѣзе въ неговия умъ, и той ще престане да учи. Ако и на васъ разкрия истината по тоя въпросъ, и вие ще се влюбите въ красивата мома и ще престанете да учите. Дето ходите, все за момата ще мислите; ще искате да я срещнете, да ѝ кажете нѣколко сладки думи, да ѝ напишете поне едно любовно писмо. Питамъ: Кое е онова, което момъкътъ, изобщо, вижда въ всѣка красива мома? Въ красивата мома влиза по единъ ангелъ, да свърши една работа. Следъ това той напуща момата. Значи, момъкътъ се влюбва въ ангела. Щомъ ангелътъ си отиде, момъкътъ се чуди, какво е станало съ момата, че не е като по-рано. Момата е изгубила оная красота, която привличала душата на момъка. Докато ангелътъ е въ момата, тя е учтива, любезна, мека. Щомъ ангелътъ я напусне, тя изгубва тия качества и става груба съ момъка. Тя започва да го нарича будала, нехранимайко, и той постепенно се отдалечава отъ нея. Всѣки ангелъ е образъ на любовьта. Дето мине, навсѣкѫде прави любовни връзки. Такъвъ е животътъ въ ангелския свѣтъ. Докато ангелътъ е въ красивата мома, тя гледа благосклонно на всички хора: на бедни и богати, на учени и прости. Щомъ я напусне, тя казва на момъка: Какъ смѣешъ да ме любишъ! Не знаешъ ли, че ти си голѣмъ простакъ? Азъ обичамъ ученитѣ, знатнитѣ хора. На такива като тебе не обръщамъ внимание. Като знаете това, пазете се отъ красива мома, въ която ангелътъ не присѫтствува. — Не трѣбва ли човѣкъ да се влюбва? — Може да се влюбвате, но да не се захласвате. Вие се захласвате, а казвате, че сте се влюбили. Като не правите разлика между влюбване и захласване, казвате: Кой не се е влюбвалъ? Азъ превеждамъ това на вашъ езикъ и казвамъ: Кой не се е захласвалъ? И вашитѣ майки и бащи сѫ били захласнати. Като се оженили, захласването минавало. После децата имъ се захласватъ. Понѣкога и бащата се захласва. — Кога? — Когато синътъ му е решилъ да се жени. Бащата започва да се интересува отъ снахата. И майката се захласва, когато дъщерята се жени. Тя се интересува отъ бѫдещия си зетъ. Дойде зетътъ въ дома на момата, а хората казватъ, че имъ е дошълъ приведенъ зетъ. Думата „приведенъ зетъ“ има особено значение. Като кажатъ, че нѣкой се намира въ положението на приведенъ зетъ, разбиратъ, че не е добре. Когато питатъ турчина, какъ вървятъ работитѣ му, той казва: Положението ми е по-добро отъ това на приведенъ зетъ. Казвамъ: Понѣкога, и въ духовно отношение, хората се намиратъ въ положението на приведенъ зетъ, или на снаха, която е влѣзла въ дома на своя мѫжъ. Не е лесно да бѫдешъ въ положението на приведенъ зетъ или на снаха, която всѣки моментъ трѣбва да се нагажда къмъ условията на чуждия домъ. Това значи, следъ като си ималъ едни възгледи за живота, да приемешъ нови, въ които още не си се убедилъ. Все пакъ положението на снахата е по-добро отъ това на приведения зетъ. Не е лесно да приемешъ нови възгледи, които не си опиталъ, не си провѣрилъ. Тѣ се налагатъ отвънъ, и ти си длъженъ веднага да ги приемешъ. Всѣки день слушашъ да ти се казва: Не забравяй, че ти дойде въ нашия домъ голъ и босъ; ние те облѣкохме и обухме, и ти си длъженъ да се подчинявашъ на това, което ти се заповѣдва. Той, горкиятъ, се свива, огъва се и, иска или не иска, приема новитѣ условия. Какво ще прави? Обича жена си и заради нея, ще търпи и майка ѝ, и баща ѝ. Тежко е положението на приведения зетъ, но ще търпи, нѣма какво да прави. Снахата е по-свободна. Още съ влизането си въ чуждия домъ, тя подчъртава произхождението си: Азъ съмъ отъ знатенъ родъ. Моятъ възлюбенъ ми обеща да ме гледа като царска дъщеря; и вие ще ме гледате така, както сѫ ме гледали моитѣ родители. Съ тия думи тя обявява война на новия домъ, и тѣ приематъ условията. Положението на снахата е за предпочитане предъ това на приведения зетъ. Желая ви да бѫдете снаха, но не приведенъ зетъ. Сега азъ изнасямъ тия факти само за диверсия. Когато нѣщата станатъ много сладки, че не може да се издържи сладчината имъ, прибавя се малко вода, да се разредятъ. Въ бѫдеще вие трѣбва да имате ясна представа за понятията снаха, приведенъ зетъ, майка, баща, братъ, сестра, както и за тѣхното истинско положение въ дома. Сѫщо така трѣбва да имате ясна представа за приятель, за господарь и слуга, за учитель и ученикъ. Какъвто и да си, трѣбва да заемешъ мѣстото си достойно. Какво представя, напримѣръ, кравата? Казвате, че кравата е животно и нищо повече. Не е така. Азъ често ходя при кравитѣ, изучавамъ живота имъ и се поучавамъ отъ тѣхъ. Отъ кравата взимамъ урокъ на търпение и безкористие. Господаритѣ ѝ я доятъ по три пѫти на день, и тя спокойно и довѣрчиво се оставя да я доятъ. Тя кротко си преживва храната и си казва: Не може безъ страдания. Опитай се да издоишъ човѣка само единъ пѫть и наблюдавай, какво ще направи. Той ще нададе викъ и олелия, всички да го чуятъ. Има ли нѣщо лошо въ това, че те издоили единъ пѫть? — Кое се дои? — Божественото. Всѣки трѣбва да даде часть отъ Божественото въ себе си и да благодари, че е могълъ да даде нѣщо. Колко струва едно кило млѣко? Всѣки може да даде поне едно кило млѣко отъ себе си, безъ да вика и вдига шумъ. Говоришъ на нѣкого нѣщо, но той не иска да те слуша. Ти не се обиждай. Той не иска да те слуша, защото не харесва нѣщо въ тебе. Вижъ, какво не ти харесва. Ти говоришъ, или нѣщо непровѣрено, или нѣщо, въ което самъ не си убеденъ. Не говори за нѣща, които самъ не знаешъ; не говори за нѣща, които никога не си опиталъ. Да се върнемъ къмъ основната мисъль на лекцията — къмъ доброто разположение. Пази правилото: Като ставашъ сутринь отъ сънь, не си представяй, че си царски или княжески синъ, но си помисли, че си дошълъ на земята като ангелъ, да благовествувашъ доброто между хората. Помисли си, че имашъ всички възможности да прилагашъ доброто въ свѣта. Казвашъ: Ангелъ ли съмъ въ сѫщность? — Ако съзнавашъ, че си дошълъ да служишъ на Бога, ангелъ си. Подъ „ангелъ“ разбираме веститель на доброто и служитель на Бога. Една опасность застрашава човѣка, особено религиозния. Тя се заключава въ следното: ако престане да се подвизава, т. е. да следва пѫтя, който Богъ му е начърталъ. Това значи, да забрави своята задача - да служи на Бога. Причината за отклоняването му отъ правия пѫть се крие въ преплитане на чувствата му. Стане ли това, човѣкъ губи нѣщо отъ себе си и се подпушва. Искашъ да говоришъ предъ едно общество върху молитвата, но се увлѣчешъ, говоришъ повече, отколкото трѣбва. Слушателитѣ започватъ да негодуватъ, не искатъ да те слушатъ, а ти се обиждашъ и излизашъ недоволенъ. Не се подпушвай, но самъ си кажи: Наистина, увлѣкохъ се, за молитвата не се говори много. Щомъ мога да свиря, ще посвиря на хората, но само петь минути, да останатъ доволни. Ако мога да говоря, ще поговоря само петь минути, но ще кажа такова нѣщо, което никога не сѫ слушали. Ново нѣщо трѣбва да имъ кажа. Казвамъ: Не говори на хората за това, което тѣ знаятъ. Старъ качамакъ не имъ давай. Ако искашъ да ги задоволишъ, дай имъ прѣсенъ качамакъ, съ прѣсно млѣко и прѣсно масло. Не се сравнявай съ хората, да се представишъ по-добъръ отъ тѣхъ. Ако е въпросъ за сравняване, сравнявай се съ нѣкой ангелъ, или съ нѣкое възвишено сѫщество. Търсите ли сила, знание, и свѣтлина, при тѣхъ ще ги намѣрите. Има и хора съ необикновени дарби и способности, но тѣ се срѣщатъ рѣдко. Въ единъ отъ ежедневнитѣ вестници пишеха за нѣкой човѣкъ съ необикновено силна паметь. Той помнѣлъ 250 хиляди изречения, могълъ да повтори числата на десеть страници отъ логаритмичните таблици. Ако въ продължение на две минути му прочетете числа, голѣми и малки, въ разбърканъ редъ, то може да ги повтори без погрѣшно. Това показва, че въ човѣка се криятъ голѣми дарби и способности, които той може да развие. Нѣкой казва, че знае много стихове отъ Библията наизустъ. Другъ казва, че знае много закони отъ физиката и химията. — Това още не е знание. Истинско знание е онова, да знаешъ цѣлата Библия, цѣлата физика и химия и, когато пожелаешъ, да възпроизведешъ това знание. Кой отъ васъ има такова знание? Ще кажете, че това не ви е нуждно. Всѣко знание е потрѣбно на човѣка. И тъй, като ставашъ сутринь отъ сънь, не мисли, че си мѫжъ, жена или дете, но си кажи: Азъ съмъ ангелъ, веститель, служитель на Бога. Това е моята работа, за която съмъ дошълъ на земята. Ангелътъ носи въ себе си знанието на всичкитѣ земни училища: забавачница, първоначално училище, прогимназия, гимназия и университетъ. Като погледне назадъ, той си казва: Това знание ми бѣше необходимо. Минахъ презъ него и получихъ нѣщо сѫществено. Сега ми предстои да придобия по-високо знание — знанието на любовьта, знанието на вѣковетѣ. Знанието на земята е допринесло много нѣщо за моето развитие, отъ детската ми възрасть до сегашната. Ако ангелътъ казва това, колко повече човѣкъ може да каже сѫщото за себе си. И днесъ човѣкъ е малко дете, което има много да учи. И въ най- високото си положение, той има още да учи. Значи, и въ най-низкото, и въ най-високото положение човѣкъ, има какво да учи и да прилага наученото. — Невежи сме още. — Благодарете за невежеството, защото е начало на живота, а знанието — неговъ край. Нѣкой се оплаква, че го считатъ невежа. — Ако си невежа, радвай се, защото си въ началото на живота. — Считатъ ме за ученъ човѣкъ. — Радвай се, защото си на края на живота, т. е. на излизане отъ училището. Щомъ свършишъ едно училище, ще влѣзешъ въ друго, по-високо отъ първото. Като свършишъ университетъ, даватъ ти право да влѣзешъ въ училището на живота, тамъ да прилагашъ наученото. Като получишъ дипломъ, ти можешъ да станешъ професоръ; ако не постигнешъ това, пущатъ те въ живота, тамъ да приложишъ знанието си. Тъй щото, докато си невежа, пращатъ те на земята да учишъ. Като станешъ ученъ, напущашъ земята и заемашъ по-високо положение. Какво е невежеството? — Условие за придобиване на знание. — Какво е ученостьта? — Условие за невежество. Когато станешъ ученъ на земята, ставашъ невежа на небето. На вашъ езикъ казано: На учения даватъ невежи хора, да ги учи. Невежиятъ е царски синъ, върху когото работятъ видни учители и професори. Учениятъ е силенъ въ знанието, затова разполага съ него; невежиятъ разполага съ паритѣ. Затова казвамъ, че невежеството е начало на живота и на знанието, а ученостьта — край на живота и на знанието. Следователно, кажатъ ли ти, че си невежа, радвай се, защото ще имашъ учители и професори да те учатъ; кажатъ ли ти, че си ученъ, радвай се, защото ще получишъ дипломъ за свършване на училището. — Така ли е всичко това ? — Мислете, както искате, но азъ повтарямъ: Невежиятъ е приспанъ, за да не помни, че нѣкога е билъ ученъ, и да се стреми днесъ къмъ нови знания. Като приспятъ учения, той изпада въ положението на невежия и вижда, че нищо не знае. Като минатъ презъ магнетиченъ сънь, невежиятъ се убеждава, че нѣкога е билъ ученъ; учениятъ се убеждава, че нѣкога е билъ невежа. Това показва, че нѣщата не сѫ статични: учениятъ може да стане невежа, а невежиятъ — ученъ. Невежиятъ живѣе въ неблагоприятни условия. Щомъ се промѣнятъ условията, той веднага се проявява. Учениятъ е пѫпка, която може да се разпукне и да цъвне. И тъй, нека всѣки си каже: Голѣмъ невежа съмъ, но и голѣмъ ученъ мога да стана. Ще кажете, че невежеството е създало злото. Азъ не съмъ съгласенъ съ това твърдение. По-скоро ученитѣ хора, скрити задъ невежеството, сѫ създали злото. Погрѣшкитѣ на ученитѣ се криятъ задъ невежеството. Който иска да се прояви, да направи нѣщо, минава за ученъ човѣкъ. Лисицата учена ли е, или невежа? Голѣма ученость се крие въ лисицата. Вижте, какъ дебне кокошкитѣ въ курника и ги одушва. Въ заключение на всичко казано за невежеството и ученостьта, повтарямъ: Ако сте невежи, станете учени. Т. м. 6. Лекция отъ Учителя, държана на 17 февруарий, 1932 г. София.—Изгрѣвъ.
  4. От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Любовьта на безсмъртието Размишление. Ще прочета часть отъ 61 псаломъ. Тоя псаломъ трѣбва да се преведе на езикъ, съ който си служи природата. За да разбере известенъ въпросъ, човѣкъ трѣбва да има разположение къмъ него. Безъ вѫтрешно разположение къмъ нѣщата, той не би могълъ да възприеме истината. Не можешъ да разберешъ въпроса за вегетарианството, напримѣръ, докато обичашъ да си хапвашъ месце. Виждашъ на трапезата сложена печена кокошка или печено агне, а нѣкой ти говори за вегетарианство. Ти слушашъ, какво ти се говори, но не разбирашъ. — Защо? — Представяшъ си, какъ ще си хапнешъ печена кокошчица и следъ това ще пийнешъ чашка винце. Хората виждатъ, какъ колятъ кокошки и агнета, виждатъ страданията имъ, но не се трогватъ. Тѣ иматъ облаги отъ тѣхъ. Друго нѣщо е, ако говоришъ на вегетарианци за страданията на кокошката и на агнето. Тѣ слушатъ, и сърдцата имъ се свиватъ отъ мѫка за животнитѣ. Следователно, хората могатъ да се разбиратъ, само когато ги свързва нѣщо, когато иматъ разположение едни къмъ други. При това, тѣ влизатъ въ положението си, влизатъ и въ положението на окрѫжаващитѣ. Ако хората се събиратъ безъ вѫтрешно разположение помежду си, колкото и да си говорятъ, нищо нѣма да разбератъ. Тѣ ще бѫдатъ въ положението на месоядцитѣ, на които се говори за страданията на животнитѣ. Ще слушатъ, какво имъ се говори, но ще си казватъ: Вкусно е месцето на агнето и на кокошката. Въ разбирането на тия хора има нѣщо объркано, изопачено, както сѫ изопачени нѣкои думи. Напримѣръ, думата „старъ“ е приела друго значение отъ това, което нѣкога е имала. Тя произлиза отъ корена „сат“, който означава проява, повишение. Старъ е оня, който иска да се прояви. При сегашното разбиране, „старъ“ означава немощенъ човѣкъ, негоденъ за работа. Въ сѫщность, стариятъ човѣкъ се е калилъ, работи повече отъ младия. Той е оралъ, сѣлъ, жъналъ, а младиятъ не издържа колкото стариятъ. Вижте, колко добре тегли плуга стариятъ волъ. Турите ли даначето на работа, нищо не може да направи. Работа, учене се иска отъ човѣка. Ако изучавате старитѣ езици, ще приложите единъ методъ; ако изучавате новитѣ езици, ще приложите другъ методъ. При това, всѣки новъ езикъ има специфиченъ методъ за изучаване. Това се дължи на особеноститѣ на езика. Казвате, че изучаването на езицитѣ трѣбва да се опрости. И това може, но колкото повече се опростява езика, толкова повече губи отъ своята красота. За предпочитане е нѣщата да бѫдатъ красиви, макаръ и усложнени. Който иска да бѫде красивъ, трѣбва да бѫде вътрешно богатъ, или вѫтрешно сложенъ. Красивото лице е сложно. По него може да се чете много. Красивиятъ има особени линии на лицето, каквито въ обикновения човѣкъ не можешъ да намѣришъ. И на лицето на мѫдреца има сложни, красиви линии. Въ мѫдреца всичко е особено; неговиятъ ходъ се отличава коренно отъ хода на обикновения човѣкъ. Какъ се моли мѫдрецътъ? — Като забравя себе си. Истинска молитва е оная, въ която човѣкъ забравя себе си и окрѫжаващитѣ. Истински пѣвецъ е оня, който забравя себе си, забравя, че хора го слушатъ. Сега и вие мислите, че сте събрани заедно и се стѣснявате едни отъ други. Не е така, събранието става далечъ нѣкѫде. Вие сте отражение на онова, което става въ невидимия свѣтъ. И каквото става тамъ, става и тукъ. Вие сте представители на ония, които присѫтствуватъ горе. Ако мислите, че работитѣ се нареждатъ тукъ, лъжете се. Всички работи ставатъ далечъ нѣкѫде, а тукъ се проявяватъ тѣхнитѣ отражения. Това ще разберете, когато се освободите отъ непотрѣбнитѣ мисли и желания. Само свободниятъ може да учи. Освободете и съзнанието си отъ всичко, което се е наслоило въ него отъ далечното минало. Само така ще избѣгнете стълкновението между миналия, сегашния и бѫдещия ви животъ. Преди нѣколко деня при мене дойде единъ земедѣлецъ, който ми каза: Азъ съмъ работливъ човѣкъ. Изорахъ нивитѣ си, посѣхъ ги; разработихъ градинитѣ си, посадихъ плодни дръвчета, отглеждамъ ги; и днесъ, благодарение на моя трудъ, земята има другъ видъ отъ тоя, който нѣкога е имала. Казвамъ му: Ти мислишъ така, но питай земята, какво ще ти каже тя. Земята казва, че ти, наистина, си я изоралъ, посѣлъ, но тя е отхранила сѣмената. Ти се ползувашъ отъ нейнитѣ плодове, а на нея оставяшъ само сухи листа и клончета. Питамъ: Ако работишъ по сѫщия начинъ върху единъ човѣкъ, развивашъ доброто въ него и, въ края на краищата, оберешъ плодоветѣ му, какво си направилъ за него? Ти взимашъ плодоветѣ му, а на него оставяшъ сухитѣ листа. Следъ всичко това ще кажешъ на тоя човѣкъ, че си работилъ върху него. Работилъ си, наистина, но си взелъ най-хубавитѣ му плодове за себе си. Ако така работите и разбирате нѣщата, нищо не може да постигнете. Работете съ любовь. Освободете се отъ егоизма си. Вложите ли най-малкото егоистично чувство въ работата си, то ще разяде основитѣ ѝ, както червеятъ изяжда младитѣ коренчета. Всѣка работа трѣбва да се започва и свършва съ свещенъ трепетъ и пълно безкористие. Единъ день, като преглеждахъ дърветата въ градината, видѣхъ на едно дръвче доста голѣма дупка. Взрѣхъ се да видя, какво има тамъ, и забелязахъ, че нѣщо пада отъ дупката. Разбрахъ, че е влѣзълъ червей, който руши дървото. Взехъ единъ тънъкъ телъ, пъхнахъ го внимателно вѫтре и извадихъ червея. Пазете се отъ червеи, които рушатъ и прояждатъ вѫтрешностьта на вашия животъ. Сега вие се учите да пѣете. Нѣкои отъ васъ сѫ добри пѣвци. Добре е да пѣете, да свирите, да се занимавате съ музика, поезия, наука. Обръщайте внимание на всичко, да не останете едностранчиви, еднообразни. Ако работите само въ едно направление, ще развиете само единъ центъръ. Главата трѣбва да бѫде добре развита, всички центрове да се подхранватъ. Ако развивате главно личнитѣ си чувства, главата ви ще стане дълга като краставица. Ако работите върху миролюбието, главата ви горе се стѣснява. Нѣкой е толкова миролюбивъ, че и на мравката прави пѫть. Главата на тоя човѣкъ се стѣснява горе, като дъска. Кажете ли, че човѣкъ не трѣбва да фантазира, нито да живѣе съ въображение, ти не давашъ възможностъ на челото си да се разширява. Докато живѣешъ на земята, ще си въобразявашъ, че си богатъ, че си силенъ, че си великъ поетъ, ученъ, философъ. Така поне ще оформишъ челото си. Единъ турски бей отишълъ въ дома на единъ български чорбаджия. Последниятъ го почерпилъ съ ново вино, което не било още прекипѣло. Беятъ изпилъ една-две чаши и се развеселилъ. Той казалъ на чорбаджията: Чорбаджи, пѣе ми се. — Пѣй! После казалъ: Играе ми се. — Играй! Понеже беятъ никога не пилъ такова вино, почудилъ се, защо му се пѣе и играе. — Хубаво нѣщо е новото вино. То развеселява човѣка, казалъ беятъ. Казвамъ: Има реални състояния въ човѣка, но има и нереални, преходни, като това, причинено отъ новото вино. Човѣкъ трѣбва да разбира живота като проява на реалностьта. Казвате, че животътъ е сериозенъ, тежъкъ. Ако нѣмашъ пари, ако си боленъ, ако жена ти и децата ти сѫ гладни, животътъ е сериозенъ. Ако имашъ възможность да посрѣщашъ всичкитѣ си нужди, животътъ не е сериозенъ. Споредъ васъ, животътъ е сериозенъ, когато нѣмате пари. Щомъ имате пари, животътъ е приятенъ, лекъ. Нѣкой има много пари, но не знае, какъ да ги употрѣби. Нѣкой има дарба да пише, но се стѣснява, не иска да се прояви. Едно време на цигуларитѣ не гледаха съ добро око. Ако нѣкой се предаде на музика, казваха: Горкиятъ, взелъ цигулката и засвирилъ като циганинъ. Други казваха: „Цигуларь кѫща не храни.“ За да свири, човѣкъ трѣбва да обича много музиката, да обича и хората, за да издържи на подигравкитѣ имъ. И доднесъ още се подиграватъ на религиознитѣ, особено, ако тѣ сѫ млади. Човѣкъ трѣбва да дойде до вѫтрешно разбиране на живота, да се освободи отъ всички предразсѫдъци на времето. Освободи ума си отъ ненуждни мисли. Защо трѣбва да мислишъ и да се безпокоишъ, че ще се разболѣешъ, ще остарѣешъ, или ще обеднѣешъ? Ако обеднѣешъ, ти ще научишъ това, което при богатството никога нѣма да научишъ. Въ каквото положение и да се намѣришъ, или каквато работа да вършишъ, ти все ще научишъ нѣщо. Като художникъ, ще придобиешъ нѣщо ценно; като ученъ или философъ, сѫщо ще придобиешъ нѣщо. Не е художникъ оня, който само топи четката въ боята. Не е писатель оня, който само драска върху хартията. Работи така, че да придобивашъ нѣщо ценно. Отъ любовьта къмъ работата и къмъ хората зависи твоятъ успѣхъ. Единъ виденъ майсторъ - шивачъ билъ поканенъ въ дома на единъ богатъ турчинъ да му ушие едни бирбючуклии гащи. Майсторътъ взелъ съ себе си своя чиракъ, Стоянъ. Турчинътъ заповѣдалъ да сготвятъ на шивача кокошка. Понеже майсторътъ обичалъ кокошка, казалъ на домакина: Моятъ слуга не яде кокошка. Сгответе за него бобъ. Той искалъ да остане цѣлата кокошка за него. Стоянъ слушалъ, какво говори господарьтъ му, и само въздишалъ. Като се нахранили, слугата казалъ на домакинитѣ: Отвреме - навреме моятъ господарь го хващатъ нервитѣ и започва да се озърта, като че търси нѣщо. Вържете го съ едно вѫже и, като се успокои, освободете го. Въ това време той скрилъ напръстника на господаря си. Започнали да шиятъ. Майсторътъ търсѣлъ напръстника си, озърталъ се натукъ - натамъ, не можалъ да го намѣри. Като забелязали това, домакинитѣ хванали майстора и го вързали, докато се успокои. Майсторътъ се почудилъ, защо го връзватъ, но се подчинилъ. Въ това време слугата погледналъ къмъ него самодоволно и казалъ: Стоянъ не яде кокошка, бобъ яде! Законъ е: Каквото правишъ на другитѣ, ще ти се върне. Въ природата сѫществува ехо, отзвукъ или повторение на нѣщата. Природата не е отмъстителна, но спазва своитѣ закони. Ако бащата е музикаленъ, и синътъ ще бѫде музикаленъ; ако майката е художничка, и дъщерята ще бѫде художничка. Това наричаме законъ за предаване на дарбитѣ и способноститѣ. Понѣкога има изключения отъ закона. Следователно, ако бащата не може да свърши започнатата си работа, синътъ ще я свърши. Не е лошо повтарянето. Българската пословица казва: „Повтарянето е майка на знанието.“ Помнете: Всѣко нѣщо, което започвашъ, трѣбва да се изучи добре, защото следъ време ще се повтори. Само така то може да принесе своя плодъ. Не всѣко знание принася плодъ. Напримѣръ, говоря на богатия за любовьта, казвамъ му, че трѣбва да се обичаме, но той се усмихва и мълчи. Той знае това, но знанието му не принася плодъ. То не е въ състояние да отвори сърдцето му. Той даже се страхува да не му искатъ пари на заемъ. Да знаешъ нѣщо, значи, да прилагашъ знанието си. Знаешъ, че любовьта дава и взима, а ти само взимашъ, безъ да давашъ. Твоето знание не принася плодъ. Ако детето не взима отъ майка си, не може да расте. Щомъ стане на две години, майката отбива детето и го учи само да яде. Не може само да давашъ, или само да взимашъ. Такъвъ законъ не сѫществува. Даже и Богъ, Създательтъ на свѣта, смѣня нѣщата. Следъ като ти е давалъ, Той казва: Сега ти ще да вашъ. Пръвъ Богъ те е възлюбилъ. Следъ това ти ще Го възлюбишъ. Всичко, което ни е да дено, се дължи на Божията Любовь къмъ насъ. Всичко добро и хубаво въ насъ ни е дадено не само за единъ животъ, но за вѣчностьта. Богъ е предвидилъ всичко, което е нуждно за човѣшката душа. Като знаете това, трѣбва само да се радвате. Вие нѣмате представа, какво нѣщо е небето. Не мислете, че небето е подобно на земята- Казвате: Животътъ е тукъ, на земята. Родишъ се, живѣешъ известно време и умирашъ — всичко се свършва съ тебе. Младъ си, остарявашъ и умирашъ. Любишъ и после разлюбвашъ. Не е така. Следъ човѣшката любовь иде безлюбието, а следъ него — Божията Любовь. Следъ тая любовь иде свѣтлината. Следъ свѣтлината иде свободата. Ако живѣешъ по човѣшки, свѣтлината ще се смѣни съ тъмнина, а свободата — съ робство. Често казвате, че човѣкъ трѣбва да олекне. Нѣкога трѣбва да олекне, а нѣкога да стане тежъкъ. Ако въ голѣма буря корабътъ олекне, той непремѣнно ще потъне. Ето защо, когато минавашъ презъ голѣми изпитания, ти трѣбва да бѫдешъ тежъкъ, пъленъ корабъ, за да има на какво да разчиташъ. Трѣбва да имашъ знания, че като страдашъ, да знаешъ, защо страдашъ. Вие знаете много нѣща, но не сте приложили всичко. Нѣкои нѣща сте приложили, а нѣкой оставате да приложите въ бѫдеще. Азъ съмъ ви го ворилъ върху много въпроси, които и безъ моето говорене щѣхте да научите. Какво сте придобили, като ги знаете? Време сте спечелили. Казвамъ на нѣкого, че на еди-кое си мѣсто на планината има единъ чистъ, хубавъ изворъ. И безъ да му кажа, ще го намѣри, но ще се лута повече време. Като знае, де е изворътъ, направо ще отиде да се напие. Все има разлика между оня, който самъ е придобилъ знанието си, и оня, който е ималъ учитель. Ще кажете, че е по-добре човѣкъ самъ да си придобие знанието, самъ да си изработи свое убеждение или вѣрую. Не, въ реда на нѣщата е, пръвъ Богъ да вложи знанието въ човѣка. Богъ е първиятъ Учитель на човѣка. Следователно, никой не се учи самъ. Човѣкъ трѣбва да се учи отъ нѣкого. Първиятъ човѣкъ бѣше поставенъ въ рая, за да се учи отъ Бога. Ще кажете, че той сгрѣши, яде отъ плода на забраненото дърво. Той бѣше още дете, което направи първата погрѣшка. Както детето пали фитила на бомбата и чака да види, какво ще стане, така и първиятъ човѣкъ яде отъ забраненото дърво съ желание да види, какво ще стане. Ако детето стои и чака бомбата да избухне, съ нея заедно и то ще отиде. Казватъ му, обаче, да бѣга, и то бѣга. И на първитѣ човѣци казаха да бѣгатъ. Тѣ послушаха тоя съветъ и избѣгаха. Ако не бѣха избѣгали, нищо нѣмаше да остане отъ тѣхъ. Първитѣ човѣци бѣха деца. Богъ имъ каза да не пипатъ голѣмата бомба въ рая, но Ева първа запали фитила на тая бомба. Тѣ искаха да видятъ, какво ще стане следъ това. Каза имъ се да бѣгатъ. Щомъ избухна бомбата, тѣ се уплашиха и избѣгаха. — Защо сгрѣшиха първитѣ човѣци? — Защото не знаеха, какъ се работи съ бомбата. Грѣхътъ е бомба, която лесно експлодира. Следъ експлодирането, нищо друго не остава, освенъ да бѣгатъ. Единъ познатъ ми разправяше за ужаса, който изживѣлъ при експлодирането на една бомба. Това е станало предъ самия него. Като експлодирала, бомбата го вдигнала въ въздуха и изхвърлила на разстояние 40 — 45 м. отъ мѣстото, дето станала експлозията. Като разбралъ, че е живъ, той благодарилъ за щастливото и чудно спасяване. Той усѣтилъ, че билъ слабо контузенъ, но лесно се поправилъ. Само страхътъ останалъ въ него. Той разбралъ силата на бомбата и, заговори ли се нѣщо за бомба, той все казвалъ: Пазете се, бомба е това! Законъ е: И най-малката погрѣшка на човѣка може да причини голѣмъ взривъ въ него. Експлозии ставатъ въ човѣка всѣки моментъ: въ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Тѣ сѫ въ състояние да нарушатъ правилното развитие на човѣка. Четешъ нѣкоя книга. Дойдешъ до една мисъль, която веднага измѣня правилния ходъ на твоитѣ мисли. Тя е бомба, която всѣки моментъ може да експлодира. Не чакай да избухне, не я пипай, но бѣгай вънъ. Заличи я отъ ума си да не те смущава. Напримѣръ, ти се молишъ, имашъ хубаво молитвено разположение. Дойде нѣкой и ти казва: Какво си се изправилъ като дърво? Така не се моли човѣкъ. Той смущава духа ти, но самъ не знае, какъ трѣбва да се моли човѣкъ. Другъ пѫть си добре облѣченъ, разположенъ си, имашъ хубаво, добро отношение къмъ хората. Срещне те нѣкой и ти казва: Какво си се докаралъ като князъ? Не те ли е срамъ да ходишъ така облѣченъ между хората? Ти се смутишъ, връщашъ се вкѫщи, по-скоро да свалишъ новитѣ си дрехи. Напишешъ едно хубаво стихотворение, но близкитѣ ти не го харесватъ, намиратъ, че не е време за писане на стихове. Свиришъ съ разположение — и за свирене не било време. Чудишъ се, какво да правишъ, какъ да задоволишъ хората. Казвамъ: Грѣхътъ се крие въ разбирането, а не въ постѫпкитѣ. Че си добре облѣченъ, съ лачени обувки, това не е грѣхъ. Че свиришъ, или пѣешъ, когато нѣкой е умрѣлъ, това не е грѣхъ. Ти свиришъ и пѣешъ за него, че отишълъ при Баща си. Той е живъ, заминалъ за отечеството си, а ти му свиришъ и пращашъ много здраве на близкитѣ си. Който не разбира, какво нѣщо е смъртьта, казва, че умрѣлиятъ отива въ черната земя. Преди години бѣхъ въ едно Шуменско село. Дойдоха при мене и ми казаха, че една жена се мѫчи цѣли три деня да роди и не може да се освободи, ще умре. Казахъ имъ, че нѣма да умре, нуждни ѝ сѫ само петь минути и ще се освободи. Следъ това ще се радва, че човѣкъ се е родилъ на свѣта. — Ти отде знаешъ? — Зная, виждамъ и нейното състояние, както и състоянието на детето. Тя се нуждае отъ помощьта на невидимия свѣтъ, който ще ѝ по могне. Детето объркало пѫтя си, не може да излѣзе. То забравило, отде влѣзло и сега се мѫчи. Мислено го упѫтихъ. Казахъ му да се върне десетина сантиметра назадъ и отново да поеме правия пѫть. Да се върнешъ назадъ и оттамъ да поемешъ правия пѫть, това значи, да се обърнешъ къмъ Бога. Объркашъ се и не знаешъ, какво да правишъ. Обърни се къмъ Бога, Той ще ти даде съветъ. Раждането, въ широкъ смисълъ, е дълбокъ вѫтрешенъ процесъ. Всѣки може да се натъкне на тоя процесъ. Щомъ се намѣришъ въ затруднение, ще се върнешъ десеть сантиметра назадъ, ще се обърнешъ къмъ Бога и ще излѣзешъ на свобода. Сега вие сте дошли до положението да възприемете любовьта. — Какво се иска за това? — Чистота. Вие трѣбва да се изчистите, както чистите сѫдоветѣ, въ които туряте най-хубавото съдържание. Вие се готвите за идване на Царството Божие въ васъ. Вие очаквате Богъ да влѣзе въ васъ. Затова трѣбва да Му приготвите жилище. Щомъ Богъ влѣзе въ васъ, животътъ ви коренно ще се измѣни: болести, беднотия, страдания нѣма да има. Вие само ще учите, ще пѣете и ще свирите. — Колко време ще продължава това? — Колкото искате, отъ васъ зависи. Сегашниятъ ви животъ трѣбва коренно да се измѣни. Иначе, и науката, и музиката, и изкуството ще бѫдатъ безпредметни. Казвате: Докато сме млади, ще живѣемъ като млади; щомъ остарѣемъ, ще живѣемъ като стари. Все ще прекараме единъ животъ на земята. Не е така. Животътъ не е нито въ младостьта, нито въ старостьта, но въ правилното разбиране. Човѣкъ трѣбва да разбира силата на Божията мисъль, която се проявява чрезъ неговата душа: младиятъ ще разбира като младъ, стариятъ — като старъ. Въ това се заключава истинското знание. Ти трѣбва да знаешъ, че мисъльта, която се изявява чрезъ тебе, е Божествена. Кажешъ ли си така, да не се колебаешъ, но всѣкога да проявявашъ Божественото. Обаче, ако Божествената мисъль минава презъ твоя човѣшки умъ, тя се изопачава. Не подържай тая мисъль въ себе си. Божественото се изявява само чрезъ Божественото. Божествената мисъль носи въ себе си магическа сила — съ нея всичко се постига. Богъ казва: „Опитайте ме и ще видите, че съмъ благъ.“ —Какъ се изявява Божията благость? — Въ щедрость, въ даване. Богъ отваря пѫть на всички, които Го търсятъ, които работятъ и уповаватъ на Него. Единъ младъ братъ разправяше една своя опитность, която потвърждава горната мисъль. По едно време той съвсемъ объркалъ материалнитѣ си работи: оттукъ-оттамъ взималъ пари на заемъ, но не могълъ да ги върне. Приятелитѣ му започнали да странятъ отъ него. Той се видѣлъ въ чудо, не знаелъ, какво да прави. Решилъ въ себе си, отъ никого да не взима пари на заемъ, но да работи, да разчита на Бога. Започналъ да работи, самъ да се подържа. Като престаналъ да очаква на другитѣ, работитѣ му започнали да се оправятъ. Въ кратко време той изплатилъ дълговетѣ си. Пазете правилото: На заемъ пари не взимай. — Защо? — Защото започвашъ да уповавашъ на другитѣ. Имашъ да решавашъ една задача и започвашъ да се допитвашъ до хората, тѣ да ти помогнатъ — ти взимашъ пари на заемъ. Имашъ една мѫчнотия, не можешъ самъ. да я решишъ, търсишъ чужда помощь — ти взимашъ пари на заемъ. — Какво да правя, какъ да си помогна? — Свържи се съ Бога. Като душа, ти представяшъ часть отъ Божествения организъмъ. Носишъ ли тая мисъль въ ума си, твоитѣ работи ще се наредятъ по естественъ начинъ. Само така човѣкъ ще разбере, какви способности и дарби се криятъ въ него. Само така ще види, съ какви възможности разполага. Разправя се, че единъ англичанинъ знаелъ 15 езика. Той разполагалъ съ много думи. Колко езика знаете вие и съ колко думи разполагате въ обикновения си животъ ? Срѣдно човѣкъ употрѣбява около 500—600 думи, рѣдко до хиляда думи. Нѣкои талантливи поети и писатели си служатъ съ около четири-петь хиляди думи въ езика си. Милтонъ въ своитѣ произведения си е служилъ съ 11 хиляди думи, Шекспиръ — съ 15 хиляди думи. Като четете Шекспира, натъквате се на думи, които може да намѣрите само въ речникъ. За Омира се казва, че си е служилъ съ 40 хиляди думи. Съ колко думи си служи природата? Неизброимо е числото на нейнитѣ думи. Чуденъ е езикътъ на природата. За оня, който го разбира, тоя езикъ е смисленъ. За оня, който не го разбира, тоя езикъ е безсмисленъ. Помнете: Предъ васъ се разкрива велико бѫдеще. Това, което досега сте придобили, е нищо предъ онова, което предстои да придобиете. Вие сте още въ предисловието. Животътъ, който сега минавате, е животъ на смъртьта. Въ бѫдеще ще влѣзете въ живота на безсмъртието. Това значи, да си роденъ отъ Бога и свободно да излизашъ и влизашъ въ тѣлото си. Когато пожелаешъ, ще напуснешъ тѣлото си, ще отидешъ на разходка и когато пожелаешъ, ще се върнешъ. Това е велика наука, велико изкуство. Това се отнася до оня, който самъ може да излиза и влиза въ тѣлото си. Остане ли хората да ви учатъ на това изкуство, скѫпо ще платите. Може да излѣзете отъ тѣлото си и да не се върнете назадъ. Може и да се върнете, но въ това време сѫ влѣзли въ тѣлото ви крадци и разбойници, които сѫ ви обрали. Това е друга опасность. Въ тоя смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освенъ разбойничество. Дойдатъ въ дома ви крадци, счупятъ вратата, обератъ ви и ви изхвърлятъ вънъ. Обаче, ако вие владѣете изкуството, сами да влизате и излизате отъ тѣлото си, ще излѣзете като какавида и ще се върнете преобразени, като пеперуда, нашарена съ най-красиви шарки и цвѣтове. Нѣкой проявява любопитство, иска да разбере, какъ става излизането и влизането въ тѣлото. За да не задоволи човѣшкото любопитство, природата е скрила нѣкои нѣща отъ хората. Напримѣръ, никой не може да проникне въ сърдцето, да види, какъ става кръвообръщението. Никой не може да проникне въ дробоветѣ, да види, какъ става дишането. Умствено човѣкъ може да проникне и въ сърдцето, и въ дробоветѣ, но по физиченъ начинъ не може. Казвамъ: Красиви сѫ тайнитѣ нѣща въ природата. Великото работи въ тайна. Като свърши работата си въ тайна, природата изнася дѣлото си навънъ, на изложба. Тя представя малка часть отъ това, което се работи вѫтре. Когато извадя цигулката си предъ васъ, вие виждате малка часть отъ това, което искамъ и мога да проявя. Понѣкога свиря предъ васъ, но това свирене представя малка часть отъ онова, което мога да изразя. Споредъ мене, това свирене е залъгване. Скрита е моята музика. Когато трѣбва, азъ вадя по нѣколко тонове отъ тая музика само за себе си. Тя е важна за мене, а не за другитѣ. Тая музика има отношение къмъ вѣрата. Вѣрвамъ, че мога да свиря, че мога да се лѣкувамъ съ тая музика, че мога и да подобря живота си съ нея. Това значи, да свиришъ и да пѣешъ съ любовь. Помнете: Вѣрата и любовьта ви трѣбва да бѫдатъ прогресивни. Като такива, тѣ ще срѣщатъ на пѫтя си голѣми препятствия. Това да не ви плаши. Безъ препятствия тѣ не биха могли да се проявятъ. Безъ противоречия и противодействие никоя сила не може да се прояви. Какво прави часовникарьтъ? Когато му дадатъ да поправи единъ часовникъ, първо, той го разглобява на части. После изчиства отдѣлнитѣ части, оправя изкривенитѣ и отново го сглобява. Любовьта е велико изкуство, което разглобява и сглобява нѣщата, за да отдѣли годното отъ негодното, чистото отъ не чистото. По това се познава истинската любовь. Представете си, че трѣбва да напишете едно любовно писмо. Коя ще бѫде първата дума, съ която ще започнете? — Драги. —Не.— Любезни. — Не. — Възлюбени. — Не. Изкуство е да знаете, какъ да започнете писмото. Казвашъ: Като обичамъ, лесно ще напиша писмото. Може да се лъжешъ, че обичашъ. Четете живота на светиитѣ, на великитѣ хора, на адептитѣ. Ще видите, че когато сѫ били най-повдигнати, пълни съ любовь, тогава не сѫ могли нищо да направятъ. И обратно: Когато сѫ били крайно обезсърдчени, недоволни отъ себе си, тогава сѫ свършвали най-добрата работа. Има състояния въ живота имъ, когато тѣ не могатъ да се проявятъ, но се радватъ на успѣха на хората, които стоятъ по-долу отъ тѣхъ. Тѣ казватъ: Дано тия хора свършатъ това, което ние не можемъ. Съ доброто си желание тѣ имъ по магатъ. Това значи, да се радвашъ на успѣха на своя ближенъ и да му помагашъ въ доброто. Нуждно е смирение на човѣка. Божиитѣ пѫтища сѫ неизповѣдими. Никой не знае, кога Богъ ще се прояви чрезъ него. Ти си поетъ, искашъ да напишешъ нѣщо. Вдъхновишъ се и започвашъ да пишешъ. Казвашъ: Написахъ едно хубаво стихотворение. — Ти си го на писалъ, но Богъ ти е диктувалъ. Ясновидцитѣ виждатъ това. Ти си ученъ, наблюдавашъ нѣкое явление, но отъ дветѣ ти страни стоятъ възвишени сѫщества, които ти диктуватъ, насочватъ вниманието ти на важни нѣща и ги обясняватъ. Ти казвашъ: Дойде ми едно просвѣтленне. — Ако други не бѣха ти помогнали, ти самъ нищо нѣмаше да направишъ. Казвашъ: Отвѫтре ми се подсказа нѣщо. — И това е вѣрно. Богъ отъ хиляди години говори на човѣка. — Какъ говори Богъ? — Всѣка права мисъль е гласъ Божи. Тя иде отъ три мѣста: отдалечъ, отвѫтре и презъ главата. Чуешъ ли гласъ близо до ушитѣ, това е гласъ на изкушение. Божиятъ гласъ иде отдалечъ. Чуешъ ли гласъ отдолу, около пѫпа, това е нѣкакво отражение — не се вслушвай въ него. Чакай да чуешъ гласа отвѫтре, отдалечъ нѣкѫде и отъ главата. Мисъль, която иде само отъ едно мѣсто, е отъ физичния свѣтъ. Ако мисъльта иде отъ две мѣста, тя е отъ духовния свѣтъ. И най-после, ако мисъльта иде едновременно отъ три мѣста, тя е Божествена, тя иде отъ Божествения свѣтъ. Тоя законъ е вѣренъ и въ науката, и въ музиката, и въ поезията. Вслушвайте се въ Божия гласъ, да разберете, какво значи вдъхновение. Казвате: Виждамъ изгрѣването на слънцето; виждамъ чисто, лазурно небе; чувамъ, какъ изворътъ блика и напоява растенията; слушамъ лекия зефиръ около себе си. Това е присѫтствието на свѣтлитѣ сѫщества, които те вдъхновяватъ и повдигатъ. И тъй, съ прости думи казано: Вдъхновението се проявява чрезъ правата мисъль, правото чувство и разумната воля. Ще кажете, че това е лесна работа. Лесна работа е, но сѫ нуждни голѣми усилия и трудъ. Има случаи, когато единъ светия употрѣбява цѣли 20 години, за да придобие необходимата чистота. Той прекарва 20 години въ духовната баня, за да се очисти. Колко години следъ това трѣбва да работи, за да облѣче дрехата на светийството! И колко още работа му предстои, за да стане Божи работникъ. Не се придобиватъ лесно ду ховнитѣ дарби. Вие четете живота на светиитѣ и намирате, че лесно се постига светийство. Не е така. Преди всичко, животътъ на светиитѣ не е предаденъ правилно. Въ житията на светиитѣ сѫ описани най-слабитѣ моменти отъ живота имъ. Силнитѣ моменти, които представятъ тѣхното подвизаване, минаватъ незабелязано. Презъ голѣми изкушения минаватъ светиитѣ и, който издържи докрай, спасява се. Единъ римски патриций изпратилъ на единъ светия голѣми подаръци отъ благодарность къмъ него, че излѣкувалъ дъщеря му. Щомъ получилъ подаръцитѣ, веднага дошло изкушението. Понеже билъ гладенъ, светията се приготвилъ да си хапне отъ хубавото ядене, което получилъ. Въ тоя моментъ дошълъ при него единъ беденъ, изнемощѣлъ, гладенъ пѫтникъ. Светията погледналъ къмъ него, съжалилъ го и му далъ всичкото си ядене, да се нахрани добре. После решилъ да облѣче новия си костюмъ, да му се порадва, но друга изненада му се представила. Окѫсанъ, измръзналъ старецъ се приближилъ при него и му показалъ вкоченѣлитѣ си рѫце. Безъ да мисли много, светията му далъ новитѣ си дрехи и го изпратилъ да си върви. Гладенъ и уморенъ отъ работа, светията намѣрилъ една коричка хлѣбъ въ стаята си и решилъ да си хапне, да подкрепи силитѣ си. Въ тоя моментъ отнѣкѫде излѣзла една мишка и започнала да обикаля стаята, да намѣри нѣщо за ядене. Той далъ последната си хапка на мишката и дълбоко се замислилъ: Господи, разреши ми това противоречие. Помогни ми да си отговоря, защо трѣбваше въ единъ моментъ да се лиша отъ благото, което ти самъ ми даде? Христосъ се явилъ при него и му казалъ: Ти издържа изпита си. Свободенъ си вече. Доволенъ отъ отговора и отъ придобивката си, светията напусналъ старото си жилище и продължилъ своя пѫть. Питамъ: Кой художникъ би могълъ да нарисува лицето на тоя светия? Кой би могълъ да си представи, какъ тоя светия напуща жилището си и тръгва по новъ пѫть, очъртанъ отъ свѣтлината и любовьта? Всѣки ще го на рисува и опише по свой начинъ. Обаче, човѣкътъ, който се е проникналъ отъ истинска любовь и свѣтлина, който се е отдалъ въ пълно служене на Бога, има строго опредѣлени чърти, специфиченъ изразъ на лицето. Всичко въ него е положително. Дето мине такъвъ човѣкъ, всѣки тръгва следъ него. Той събужда мисъль въ човѣка, води го въ новъ пѫть. Достатъчно е да чуешъ, какъ стѫпва той, за да се замислишъ върху себе си и да си кажешъ: И азъ съмъ човѣкъ, и азъ мога да направя нѣщо, достойно за подражаване. Всѣки погледъ, всѣко движение, всѣка негова стѫпка е говоръ. Който разбира тоя говоръ, само той може да се ползува. Сила излиза отъ него. Единъ день Христосъ проповѣдвалъ на ученицитѣ си и около Него се стекълъ много народъ. Тамъ имало една жена, която страдала отъ кръвотечение цѣли 12 години. Тя си казала: Ще се приближа до тоя светъ човѣкъ, за да оздравѣя. Тя се приближила, и веднага оздравѣла. Въ тоя моментъ Христосъ се обърналъ къмъ ученицитѣ си и ги запиталъ: Кой се допрѣ до мене?— Никой, Учителю. Народъ много се е стекълъ и те притиска. — Сила излѣзе отъ мене, отговорилъ Христосъ. Обърналъ се и видѣлъ една жена, която се допрѣла до Него. Тя се изповѣдала, че била болна 12 години и почерпила отъ Него сила. Христосъ ѝ казалъ: „Жено, вѣрата ти те спаси.“ Вѫтрешно, обаче, Той я посъветвалъ, втори пѫть да не постѫпва по тоя начинъ, за да не заболѣе от ново. Добре е, че имала вѣра, но трѣбвало да иска позволение, когато взима нѣщо. Всѣко нѣщо, извършено безъ позволение, е кражба. Тя откраднала сила отъ единъ великъ човѣкъ, който я благословилъ. Ако бѣше откраднала нѣщо отъ обикновенъ човѣкъ, щѣше да плати скѫпо за тая кражба. Сега азъ изнасямъ тоя случай, за да ви покажа, какво може да направи любовьта. Тя е сила, която лѣкува, повдига, възкресява човѣка. Тя е любовь на безсмъртието. И вие имате любовь, но сте още смъртни. Вашата любовь не може да лѣкува, а още повече не може да възкресява. Отъ васъ не излиза сила, която може да лѣкува неизлѣчими болести. Работете съзнателно върху себе си, всѣки день прибавяйте нѣщо къмъ любовьта си. Слушали ли сте музика, която да ви изкара отъ равновесието, да ви накара да забравите себе си и да заиграете като дете? Единъ българинъ, цигуларь, далъ концертъ и свирилъ само български пѣсни и хора. Публиката се вдъхновила толкова много, че всички напуснали салона и излѣзли вънъ да пѣятъ и играятъ. Две сѫ причинитѣ за това: той свирилъ съ любовь, и тѣ го слушали съ любовь. Не можешъ да възприемешъ музиката, ако нѣмашъ любовь въ себе си. Вашата любовь губи силата си, защото постоянно се натъква на смъртьта и трѣбва да я укротява. Понеже новата любовь е свободна отъ смъртьта, тя дава силата си на васъ. Тая любовь наричамъ любовь на безсмъртието. Кога ще дойде новата любовь?— Кога и да е, но ще дойде. Пригответе се за тоя день, да посрещнете любовьта и да за живѣете въ нея. И тъй, стремете се да придобиете новата любовь, да станете едно съ нея. Тя води къмъ новия животъ — животъ на безсмъртието. Стремете се къмъ любовьта на без смъртието. Т. м. 5. Лекция отъ Учителя, държана на 10 февруарий, 1932 г. София. — Изгрѣвъ.
  5. От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Лица на реалностьта Размишление Ще прочета нѣколко стиха отъ 32 глава на Исайя, отъ 7 стихъ нататъкъ. Въ тая глава виждаме, какво е говорилъ единъ поетъ на Израилския народъ. Има нѣщо въ тая глава, което всички знаете и въ което вѣрвате. Въ това отношение, вие сте добри познавачи на човѣка. Мнозина се запитватъ, защо идатъ мѫчнотиитѣ въ живота. Ако бѣха само мѫчнотиитѣ, тѣ лесно ще се разрешатъ, но земята е мѣсто на голѣми противоречия. Нѣма нѣщо, което човѣкъ само да си е помислилъ и да не е станало или да не стане. Какво може да очаквате отъ такъвъ свѣтъ, въ който всичко може да стане? В тоя свѣтъ ставатъ и добри нѣща, но за тѣхъ нищо не казвате, считате, че тѣ сѫ въ реда на нѣщата. Натъкнете ли се на злото, веднага питате, защо сѫществува то. Защо сѫществува злото, нѣмамъ време да отговарямъ. Питамъ: Защо богатиятъ си подрѣзва брадата? Защо бабата ходи съ патерица? Защо децата ходятъ съ кокили? Защо косата на хората побѣлява? Ще кажете, че е естествено, косата на стария човѣкъ да бѫде бѣла. Въ сѫщность, не e така. Старостьта не е причина за побѣляване на косата. Ако питате старостьта, защо е направила косата на човѣка бѣла, тя нищо не може да отговори. Старостьта има съвсемъ друга цель, а не да измѣня черния цвѣтъ на бѣлъ. Колкото младостьта е виновна за тъмния цвѣтъ на косата, толкова и старостьта — за бѣлия. Щастието на човѣка не е въ неговитѣ черни, кестеняви или руси коси; и нещастието му не е въ неговитѣ бѣли коси. Кой цвѣтъ е по-хубавъ: бѣлиять, или черниятъ? Ако черниятъ цвѣтъ е по-хубавъ, тогава ще кажемъ, че по-ценно нѣщо отъ вѫглищата нѣма. Тѣ служатъ за гориво; отъ тѣхъ получаватъ множество ценни продукти. Щомъ е така, туряйте черното въ печкитѣ си, а бѣлото — на тѣлото си. Ако бѣлата коса е нещастие, защо носите бѣла риза? Бѣлата коса е мода. Трѣбва ли да се плашите отъ нея? Когато искатъ да представятъ уменъ, мѫдъръ човѣкъ, турятъ му бѣла коса и бѣла брада, обаче, не всѣкога бѣлиятъ цвѣтъ е признакъ на мѫдрость. Като ученици на велика школа, вие трѣбва да изучавате езика на природата, съ който си служатъ всички истински учени, адепти и светии. Тоя езикъ осмисля нѣщата. И най-голѣмитѣ мѫдреци виждатъ въ него проява на Божията Мѫдрость. Велика е Божията Мѫдрость, но не е за обикновенитѣ хора. За да я придобиятъ, тѣ трѣбва скѫпо да платятъ. Фиг. 1 Начъртавамъ триѫгълника АСВ. За простия човѣкъ това е една обикновена картина. За учения, това е фигура, за която се знае, че сборътъ отъ вѫтрешнитѣ ѝ ѫгли е равенъ на два прави ѫгли. Казахъ, че триѫгълникътъ е половина отъ четириѫгълника. Въ живота тоя четириѫгълникъ може да представя спокойна водна повръхность. Ако поставимъ триѫгълника надъ тая повръхность, той ще се отрази въ водата. Триѫгълникътъ е въ по-рѣдка срѣда — въ въздуха; отражението му ще бѫде въ водата — въ по-гѫста срѣда. Горниятъ триѫгълникъ включва благоприятни условия за развитие, а долниятъ — неблагоприятни. Всѣкидневниятъ животъ има отношение и къмъ благоприятнитѣ, и къмъ неблагоприятнитѣ условия. — Кой носи еднитѣ условия и кой другитѣ? — Свѣтлината носи благоприятнитѣ условия, а тъмнината — неблагоприятнитѣ. Изобщо, първитѣ условия носятъ здраве за човѣка, а вторитѣ — болесть. Благоприятнитѣ условия сѫ свързани съ разумния човѣкъ, а неблагоприятнитѣ — съ глупавия и неразуменъ човѣкъ. Благоприятнитѣ условия водятъ къмъ доброто и любовьта, а неблагоприятнитѣ — къмъ злото и омразата. Благоприятнитѣ условия усилватъ човѣка, а неблагоприятнитѣ го обезсилватъ. Какво представя квадратътъ? — Мѣсто на противоречия, мѣсто на всички възможности и невъзможности. Въ квадрата всичко е възможно и невъзможно. Като раздѣлимъ квадрата на два триѫгълника, горниятъ триѫгълникъ представя едната страна на живота — раятъ, а долниятъ — другата страна на живота, адътъ. Защо раятъ и адътъ сѫществуватъ едновременно, не може да се отговори. Това е все едно, защо сѫществуватъ едновременно мѫже и жени. Не може ли да има само мѫже, или само жени? Ако това бѣше възможно, Богъ щѣше да създаде свѣта другояче. Никѫде не сѫществува свѣтъ само съ мѫже или само съ жени. Да се мисли другояче, това е въображение. Днесъ не може нито безъ мѫже, нито безъ жени. Не се занимавайте съ въпроси, които не сѫществуватъ. Вие разрешавате мѫчнотиитѣ си — това е въ реда на нѣщата. Казвамъ: Не разрешавайте мѫчнотиитѣ, които иматъ отношение къмъ суетата на живота. Азъ казвамъ това първо на себе си. Като остана свободенъ, азъ си пѣя една пѣсень съ следното съдържание: "Не разрешавай суетата на живота. Не избѣгвай благитѣ страдания, които сѫ дѣлъ въ човѣшкия животъ. Въ тѣхъ се крие любовьта. Стреми се къмъ вѣчностьта, дето е великата Божия слава.“ Като размишлявамъ върху тия думи, запитвамъ се: Мислишъ ли, че можешъ да разрешишъ въпроса, защо едни хора сѫ богати, а други бедни? — Защо ме боли главата? — Не се занимавай съ тоя въпросъ. — Защо ме боли стомахътъ? — И съ тоя въпросъ не се занимавай. Лѣкувай се и не мисли за причинитѣ. Като се излѣкувашъ, ще научишъ причината за болестьта. — Защо сѫ скѫсани дрехитѣ ми? Какво ще ямъ утре? — И за това не мисли. Не се занимавай съ утрешния день. Споредъ нѣкои философи, човѣкъ трѣбва да търси причината на всички явления и прояви въ жи вота. Така е, но не можешъ да намѣришъ причината, преди да си изучилъ явлението. Въ Варненско, въ село Чатма, се случило нѣщо, отъ което кметътъ пръвъ се поучилъ. Това било въ турско време. По онова време, когато събирали данъци отъ населението, който не могълъ да плати данъка си, набивали го добре и после го затваряли. Единъ беденъ българинъ, добъръ човѣкъ, не могълъ да плати данъка си и се помолилъ на кмета да му дадатъ срокъ, дано нѣкакъ се улесни и изплати. Кметътъ, строгъ човѣкъ, не се съгласилъ да отсрочи плащането и заповѣдалъ да го набиятъ и затворятъ. Не се минало много време, турскиятъ началникъ отишълъ при кмета да прегледа работитѣ му, и понеже намѣрилъ нередовни нѣща, издалъ заповѣдь да го набиятъ, та да се научи да бѫде изправенъ. Тогава кметътъ разбралъ, какво значи да се вдига и слага тояга върху гърба ти. Той си казалъ: Лошо нѣщо било боятъ! Следователно, докато другитѣ хора страдатъ, ние казваме, че страданията сѫ на мѣсто. Щомъ дойдатъ страданията до насъ, казваме, че това е жестоко, и започваме да търсимъ причината за тѣхъ. Казвамъ: Докато ти не се включишъ въ страданието, не можешъ да се включишъ и въ радостьта. Законъ е това. Ако можешъ да се изключишъ отъ страданието, ще се изключишъ и отъ радостьта. Както и да философствувате върху пѫтя, по който вървите, вашата философия нищо не разрешава. Казвате, че еди-кой си е щастливъ, наредилъ е добре работитѣ си. Покажете ми единъ човѣкъ, който е наредилъ всичкитѣ си работи поне за хиляда години. Нѣма човѣкъ на земята, който да е наредилъ работитѣ си даже за петь години. Затова се казва, че човѣкъ не е сигуренъ и за утрешния день. Какво може да се очаква при противоречията на живота? Какво може да очаквате отъ една преходна, фалшива мисъль? Това да не ви обезсърдчава, но да ви насърдчи да работите повече. Азъ искамъ да ви покажа, на какви закони почива сегашниятъ ви животъ. Изучавайте скръбьта и радостьта като две лица на реалностьта. Знайте, че вашата скръбь е основа за радостьта на вашия ближенъ. — Защо трѣбва да страдамъ? — За да се радва твоятъ ближенъ. Ако ти не страдашъ, ближниятъ ти нѣма да се радва. Ако ближниятъ ти не страда, ти нѣма да се радвашъ. — Защо се радвамъ? — Защото ближниятъ ти скърби. — Не искамъ да страдамъ. — Тогава нѣма да се радвашъ. Дето е смъртьта, тамъ е и животътъ; дето е животътъ, тамъ е смъртьта. — Какво трѣбва да се прави?— Да осмислимъ и живота, и смъртьта. — Дотегна ми да живѣя. — Това, което дотѣга, е смърть, а не животъ. Човѣкъ всѣки день умира, затова му е дотегнало. Истинскиятъ животъ никога не дотѣга, понеже нѣма абсолютно никакво тегло. Животътъ не е нѣщо материално. Следователно, страданията дотѣгатъ, смъртьта дотѣга, но животътъ — никога. Какво разбираме подъ „смърть“? Смърть е това, което смърди. Само то дотѣга на човѣка. Като умре, човѣкъ започва да мирише, да смърди. Така той разбира, че е живѣлъ въ затворъ. На земята човѣкъ е затворникъ. —Защо умира той?— За да го познаятъ хората. Всички казватъ: Сега ще разберемъ, какъвъ бѣше тоя човѣкъ. Наистина, човѣкъ се проявява следъ смъртьта си. Умрѣлиятъ става щедъръ, всичко раздава, даже и тѣлото си. Той дава на близкитѣ си по нѣщо, на църквата, на беднитѣ. Докато е живъ, човѣкъ нищо не дава. Щомъ започне да умира, става щедъръ и дава всичко, каквото има. Най-добриятъ човѣкъ е умрѣлиятъ. Като ме питатъ, защо човѣкъ умира, отговарямъ: Човѣкъ умира, за да прояви доброто, което е вложено въ него. И тъй, хората живѣятъ, но не разбиратъ живота. Казвашъ: Азъ трѣбва да живѣя! — За да живѣешъ ти, други трѣбва да умиратъ за тебе: кокошката трѣбва да умре, агнето трѣбва да умре, ябълката трѣбва да умре, житото трѣбва да умре. Най-мѫчното нѣщо е да се подържа животътъ — условия и срѣдства сѫ нуждни за това. Като не знаете това, вие искате само да живѣете и да имате блага, макаръ и временни. Вие не подозирате, че временнитѣ блага създаватъ голѣми нещастия. Ти си богатъ, сѣдашъ предъ трапезата и се наядешъ съ баница. Нагледъ тя е добре опечена, мазна, но, като се нахранишъ, усѣщашъ разстройство въ стомаха. — Защо? — Маслото и брашното били стари. Ти искашъ да бѫдешъ щастливъ, да се наядешъ съ баница. Щастието не е въ баницата. Не мисли, че всѣка баница е направена съ прѣсно масло и брашно. Баничарьтъ ималъ интересъ и турилъ развалено масло и старо брашно. Не се спирай предъ всѣки банкеръ да искашъ пари на заемъ. Не се спирай предъ всѣка витрина да си избирашъ дрехи. Всѣка дреха не е за тебе. Всѣка баница не е за тебе. Не всички пари сѫ за тебе. Не всѣка книга е за тебе. Не всичко, каквото срѣщашъ на пѫтя си, е за тебе. Много нѣща ти сѫ нуждни, но и много не ти сѫ нуждни. Непотрѣбнитѣ работи ще объркатъ ума и сърдцето ти. Вие пълните живота си съ хиляди работи, но не и съ сѫщественото. — Кое е сѫщественото ? — Онова, което не гние, което отъ нищо не се разваля. Имашъ единъ цирей — това е несѫщественото. — Остави цирея да узрѣе, за да можешъ да го пробиешъ и очистишъ. Това е най-разумното, което можешъ да направишъ. Ако си тѫженъ, изпѣй една отъ любимитѣ си пѣсни, но не „Цвѣте мило, цвѣте красно“, нито „Стоянъ мами си думаше.“ Вие нѣмате нищо общо съ Стоянъ и неговата майка. Какво казва Стоянъ на майка си? Той казва: „Мале ле, мале, като си ме родила, защо ми тазъ болка прати, та деветь години боленъ да лежа?“ Стоянъ е виновенъ за своята болесть, а не майка му. Остави Стоянъ да се занимава съ болестьта си, а ти си изпѣй една ободрителна пѣсень, за да разсѣешъ тѫгата си. Нѣкой дойде при мене и ми се оплаква, че му е тѫжно на сърдцето. — Радвамъ се, че страдашъ. Това показва, че имашъ сърдце. Най-хубавото нѣщо на земята е страданието. Дето е Богъ, тамъ е страданието. Дето не е Богъ, никакво страдание не сѫществува. Благата на живота идатъ чрезъ страданието. Ако можеше безъ страдания, пръвъ Христосъ щѣше да спаси човѣчеството безъ тѣхъ. Не можеха ли да слѣзатъ ангели отъ небето, да завържатъ всички, които се гаврѣха съ Христа, а трѣбваше да Го разпнатъ? Питате: Защо Богъ не оправи свѣта? Защо изведнъжъ не го подобри? Преди всичко, азъ не вѣрвамъ, че свѣтътъ е лошъ. Докажете, че свѣтътъ не е добъръ. Единствениятъ, който не е оправенъ, е човѣкътъ. Щомъ той се оправи, цѣлиятъ свѣтъ ще се оправи. Достатъчно е човѣкъ искрено да пожелае идването на Царството Божие на земята, за да се оправи и неговиятъ вѫтрешенъ свѣтъ. Следователно, кажешъ ли, че свѣтътъ е лошъ, ще знаешъ, че тоя свѣтъ е отражение на твоя. Твоятъ свѣтъ е лошъ и неизправенъ. Ти виждашъ себе си въ другитѣ и казвашъ, че хората сѫ лоши. — Толкова ли съмъ лошъ? — Не си толкова лошъ, но не си и толкова добъръ, колкото си мислишъ. — Знаете ли, колко обичамъ хората? — Знаемъ, че обичашъ, но знаемъ, че и мразишъ. На земята не можешъ да обичашъ, ако не си мразилъ. Много естествено, обичашъ дъщеря си, жертвувашъ се за нея и изведнъжъ дойде единъ младъ момъкъ и започне да я гледа. Ти си недоволенъ отъ него, намразявашъ го. Не е лошо, че гледа. Видѣлъ нѣщо хубаво, разбира се, че ще гледа. Важно е, какъ гледа, съ какви намѣрения. Той гледа и чете, какво е написано въ книгата ѝ. Или гледа, какви плодове има въ нейната градина. Като види нѣкой хубавъ плодъ, иска да го откѫсне. Може да откѫснешъ, но съ позволение. Молитвата подразбира да искашъ позволение. Откѫснешъ единъ плодъ, ще носишъ последствията на твоята постѫпка. После ще се сърдишъ на Господа, защо страдашъ. Мнозина искатъ да станатъ велики, знатни хора. Великъ е оня, който носи съзнателно страданията. Избѣгвашъ ли страданията, ти не си великъ. Щомъ си дошълъ на земята, все ще се натъкнешъ на противоречия. — Кои сѫ причинитѣ за противоречията? — Много сѫ причинитѣ, едни сѫ видими, а други невидими. — Защо страдамъ? — Само ти не страдашъ, хиляди сѫщества страдатъ заедно съ тебе. За да се освободишъ отъ страданията, повдигни ума си по-високо, отколкото е обикновеното ти състояние. Нѣма да мине много време, и страданията ти ще престанатъ. Срѣщашъ единъ богатъ човѣкъ, разговаряшъ се съ него, но виждашъ, че той е неспокоенъ, озърта се натукъ-натамъ, да не го обератъ. Какъ ще се успокои тоя човѣкъ? Като престане да мисли за паритѣ си и за крадцитѣ. — Ако ме обератъ? — Ще страдашъ. Ако не те обератъ, ще се радвашъ. — Лесно се говори, но мѫчно се понасятъ страданията. Така говорятъ и ясновидцитѣ. Питашъ единъ ясновидецъ, какво ще стане съ тебе. Той казва: или ще живѣешъ, или ще умрешъ; ще отидешъ или въ рая, или въ ада. Ако живѣешъ, ще станешъ или министъръ, или простъ работникъ. — Ще намѣря ли оня, когото търся? — Ще го намѣришъ. — Какъвъ ще бѫде той? — Младъ човѣкъ, на около 25 години, съ черни мустаци, крайно нервенъ, ще те бие по нѣколко пѫти на день. Въ Бургасъ единъ гръкъ се оженилъ за една красива гъркиня, която му донесла две хиляди турски лири. Понеже паритѣ били нейни, тя заповѣдвала на мѫжа си, какво да купува. Днесъ купувалъ, утре купувалъ, докато паритѣ се свършили. Следъ това той ѝ казалъ: Ако искашъ да ти слугувамъ, иди при баща си да вземешъ още пари. Това значи: докато умътъ ти е здравъ и сърдцето — добро, ще ти слугувамъ и ще те гледамъ добре. Изгубишъ ли ума и сърдцето си и започнешъ да миришешъ, ще оставя да те заровятъ въ гроба, не те искамъ повече. Азъ се чудя на ония мѫже и жени, които плачатъ на гробоветѣ. Той не живѣлъ добре съ жена си, докато е била жива, а на гроба ѝ плаче. Сѫщото е и за жената. Плачѝ за човѣка, докато е живъ. Като умре, нѣма защо да плачешъ. Плачи за живитѣ, а не за умрѣлитѣ. Радвай се на страданията си. Ако се радвашъ на страданията си, никой не може да ти отнеме радостьта. Не се ли радвашъ на страданията, всѣки може да отнеме твоята радость. Ще се чудишъ после, защо радостьта те е напуснала. Като ви говоря така, азъ не засѣгамъ семейнитѣ ви отношения. Тѣ не ме интересуватъ. Азъ засѣгамъ онова, което е болно въ вашия животъ. Има нѣщо болно въ васъ, което трѣбва да се излѣкува. Събрали се двама приятели, но приятелство между тѣхъ не сѫществува. Събрали се двама учени, но никаква наука не ги свързва. Това не сѫ отношения, но търговски сдѣлки, които всѣки моментъ могатъ да се развалятъ. Днесъ азъ ви говоря, вие ме слушате, но това е преходно, временно. Вие може да си живѣете и безъ да ви говоря. Моята беседа може да ви допринесе нѣщо, а може нищо да не ви даде. Това е банкетъ, безъ който може да минете. Важно е, че ако не съмъ азъ, другъ ще дойде на моето мѣсто. Ако вториятъ отстѫпи, ще дойде трети, четвърти. Следователно, азъ съмъ най-малкото зло за васъ. Човѣкъ не може да бѫде свободенъ, все ще дойде нѣкой да му говори. Искашъ, не искашъ, ще ти говорятъ. Седа въ стаята си самъ, но отнѣкѫде ще дойде една муха да иска нѣщо. И тя казва: Дай! Излѣза отъ стаята, отида въ гората — и тамъ ще ме намѣрятъ хиляди проповѣдници. Мухата казва: Знаешъ ли, коя съмъ и какво правя? Азъ хапя всѣки глупавъ човѣкъ, защото не ме разбира. Като ме разбере, ще престана да го хапя. Ти казвашъ: Муха е това, нищо не допринася. — Ти какво донесе днесъ? Седнешъ да ядешъ и виждашъ, че си изялъ всичко, което е сложено на трапезата. Не си ли по-голѣма муха отъ тая, която гонишъ въ стаята си? Мухата не е разумна като човѣка, но какво допринесе той съ своята голѣма разумность? Сегашнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота и мислятъ, че като отидатъ на оня свѣтъ, тамъ ще ги посрещнатъ добре. Това е криво разбиране. Казалъ ли ви е нѣкой отъ вашитѣ покойници, какъ сѫ го посрещнали на оня свѣтъ? Кажете ми поне единъ отъ вашитѣ спомени за оня свѣтъ. Вие живѣете на земята и си въобразявате, какъ ще отидете на оня свѣтъ. Ако отидете на оня святъ неподготвени, и тамъ ще внесете сѫщото противоречие, което сѫществува на земята. Ще кажете: Колко добре живѣятъ сѫществата на оня свѣтъ! Колко лошо живѣемъ ние на земята! Помислишъ ли така, веднага трѣбва да напуснешъ оня свѣтъ. Дали си въ рая, или въ ада, не се позволява да правишъ сравнение между живота на едно или на друго мѣсто. И отъ ада ще те изпѫдятъ, както и отъ рая. Какъ ще живѣешъ? Дето и да си, ще приложишъ великата философия на живота. Вие сте едва въ началото на тая философия. — Не разбираме тая философия. — Не я разбирате, защото, като я разберете, трѣбва да платите скѫпо за нея. Единъ американецъ, милионеръ, чулъ, че въ Ню-Йоркъ ще се даде концертъ — ще свири нѣкой виденъ виртуозъ. Той се качилъ на влака и тръгналъ за Ню-Йоркъ, но закъснѣлъ. Когато стигналъ до театъра, концертътъ билъ свършенъ. Понеже ималъ силно желание да чуе тоя виртуозъ, той научилъ, де се е установилъ, и отишълъ при него съ молба, да му посвири малко. Виртуозътъ се обадилъ отъ стаята, че си е легналъ вече и е уморенъ. — Давамъ хиляда долари. — Уморенъ съмъ, не мога да свиря. — Давамъ две хиляди долари. — Виртуозътъ отворилъ прозореца на стаята и посвирилъ малко. Милионерътъ останалъ много доволенъ отъ свиренето. После казалъ: Дай цигулката си, и азъ да ти посвиря. Какво представя музиката? — Страданията въ живота. Колкото по-голѣми сѫ страданията, толкова по-скѫпо ще платишъ. За обикновенитѣ концерти се плаща малко, но за страданията се плаща много. — Защо? — Защото отъ тѣхъ се получаватъ ценни уроци. Като страдашъ, ти говоришъ, оплаквашъ се, а хората те слушатъ. Казвате: Да бѫдемъ богати, да разполагаме съ пари. Готови ли сте, като богати, да приемате хората и да слушате съ часове тѣхнитѣ оплаквания? Това е богатъ човѣкъ. — Защо Богъ е създалъ така свѣта? Свѣтътъ е добре създаденъ, той върви по своя пѫть, но какъ трѣбва да вървимъ ние, това е важно. Мухата бръмчи — това е нейна работа. Важно е, азъ да не бръмча като мухата. Волътъ боде — това е негова работа. Азъ не трѣбва да бода като вола. Коньтъ рита — така е създаденъ. Той се брани съ копитата, тѣ сѫ срѣдство за защита. Обаче, азъ не съмъ конь и не трѣбва да ритамъ. Сѫдията сѫди, понеже е сѫдия, но азъ нѣмамъ право да сѫдя, не съмъ сѫдия. — Какво трѣбва да правя тогава? — Друга работа има за тебе. — Отъ кого страда слугата? — Отъ господаря си. — Отъ кого страда господарьтъ ? — Отъ слугата си. Значи, причината за страданията е въ самитѣ насъ. Когато роптаешъ, това показва, че не разбирашъ смисъла на живота, който Богъ е създалъ, и така самъ създавашъ нещастието си. Съ неразбирането си, първитѣ човѣци сами си причиниха страдания. И ние, съ своитѣ неразбирания, сѫщо си причинихме страдания. Най-малката нечиста мисъль е въ сила да наруши хармонията на твоя животъ. Най-малкото нечисто чувство или желание нарушава чистотата на твоя животъ — Защо понѣкога човѣкъ краде? — Гладенъ е, никой не влиза въ положението му. Ти си богатъ, минавашъ край бедния и казвашъ: Богъ ще оправи работата. Защо ти не я оправишъ? Защо ти е дадено това богатство? Спри се въ пѫтя си и помогни на бедния. Не му ли помогнешъ, ти ставашъ причина той да краде. Следователно, не питай, защо идатъ страданията въ живота, но вгледай се въ себе си, изпълнилъ ли си добре своитѣ задължения. Страдашъ — не страдашъ ти, другъ нѣкой страда въ тебе. Ако младиятъ скърби, другъ нѣкой въ него скърби; ако стариятъ скърби, пакъ другъ нѣкой скърби. — Дотегна ми животътъ. — Не говоришъ истината. — Минали ли сте единъ день безъ страдание? Какво ще бѫде положението на младия момъкъ или на младата мома, ако не плачатъ и страдатъ? Какво ще бѫде положението на майката и на бащата, ако не се грижатъ за децата си и не страдатъ? Радвайте се, че въ свѣта има майки и бащи, моми и момци, слуги и господари, които страдатъ. Радвайте се, че хората умиратъ и се раждатъ; радвайте се, че хората грѣшатъ и изправятъ погрѣшкитѣ си. Радвайте се, че сѫществува добро и зло. Ползувайте се отъ живота, безъ да ви дотѣга. Той съдържа велики уроци, за които се плаща скѫпо. Въ заключение на всичко това, казвамъ: Не разрешавайте суетата на живота, тя е неразрешима. Докато слънцето грѣе, все ще хвърля сѣнки, и триѫгълникътъ ще се отразява. Когато слънцето престане да грѣе, сѣнкитѣ, сами по себе си, ще изчезнатъ. Като се махне доброто, и злото ще се махне. Тогава, де ще отиде човѣкътъ? Вие искате да дадете умъ на Господа, какъ да пресъздаде свѣта. Богъ е мислилъ цѣла вѣчность, докато създаде свѣта, а вие, съ единъ замахъ, искате да го измѣните. Дайте своя проектъ на Господа, да видимъ, какъвъ свѣтъ ще създадете. Който се опитва да корегира Бога и Неговитѣ прояви, ще се намѣри въ положението на пророкъ Йона, който лежа три деня въ утробата на кита. Истинската философия на живота изисква отъ човѣка да бѫде доволенъ отъ всичко, което Богъ му е далъ въ момента. Считай, че всичко, създадено отъ Бога, е разумно. Само така ще познаешъ разумностьта. Не мисли, че си роденъ само да страдашъ, но не мисли, че си роденъ само да се радвашъ. Не си роденъ само за омраза, но не си роденъ и само за любовь. Моментътъ се мѣни, а съ него заедно и състоянията. Не казвай, че не си видѣлъ бѣлъ день въ живота си. Ти не говоришъ истината. Свѣтлината и тъмнината се смѣнятъ непрекѫснато. Казвашъ: Войната не трѣбва да сѫществува. Ти не можешъ да спрешъ войната — тя си има своето предназначение. Не можешъ да спрешъ бурята. Ти не можешъ да спрешъ революцията. Ти не можешъ да спрешъ въртението на земята около нейната ось и около слънцето, да се образуватъ день и нощь, да се създаватъ четиритѣ годишни времена. Ти не можешъ да спрешъ изгрѣването и залѣзването на слънцето. — Какво мога да направя тогава? — Ти можешъ да заемешъ известно положение и да се ползувашъ отъ благата на живота. Нѣкой казва, че откакъ влѣзълъ въ новия пѫть, главата му побѣлѣла отъ страдания. Една гарга решила да пренесе гарджетата си въ друго, чисто гнѣздо. Тѣ се радвали, доволни били, че ще отидатъ на чисто мѣсто. Майка имъ ги запитала: Ще вземете ли и задничетата си съ себе си? — Ще ги вземемъ. — Тогава и чистото гнѣздо ще оцапате. Днесъ всѣки се пита, защо е дошълъ на земята. Задачата на човѣка е да превърне материята на злото отъ по-гѫста, каквато е сега, въ по-рѣдка. Така той ще подобри живота си и ще се освободи отъ противоречието въ своя умъ, че свѣтътъ е лошо създаденъ. Свѣтътъ не е нито лошъ, нито добъръ. Хората се произнасятъ за него — всѣки споредъ разбирането си. Като четете Библията, виждате, че за едно и сѫщо нѣщо, единъ пророкъ пише по единъ начинъ, а другъ пророкъ — по другъ начинъ. Христосъ казва: „Горко вамъ, книжници и фарисеи!“ — Защо казва така? — Защото тѣ задържатъ благото само за себе си. Ще дойде день, когато горкото на беднитѣ ще се излѣе върху главитѣ имъ. „Блажени сиромаситѣ.“ Единъ день това блаженство ще се изсипе върху главитѣ на богатитѣ. Колелото на живота се върти. Всѣки трѣбва да си изработи такава философия, която да го приближава до истината. Защо сѫществува злото? — За наторяване. Богатата почва не се нуждае отъ торъ, но бедната се нуждае. Значи, злото е потрѣбно само за нѣкои, а не за всички. Днесъ злото е нуждно, но ще дойде день, когато нѣма да има нужда отъ зло, отъ омраза, отъ зависть. Кажатъ ти една лоша дума, и ти веднага протестирашъ, намирашъ, че уронватъ твоето достойнство. Какво сѫ ти казали? Че си невежа, че си лошъ човѣкъ. Лошавината понѣкога принася добро. Защо си лошъ? Защото си свалилъ часть отъ товара на нѣкого. Ако не бѣше го свалилъ, той щѣше да падне отъ тежестьта на собствения си товаръ. Нѣкой изялъ твоята кокошка, казвашъ, че билъ лошъ човѣкъ. Какво лошо има въ това? Ти и той сте едно. Отъ човѣшко гледище, той не е постѫпилъ добре, но отъ Божествено гледище нѣма нищо лошо въ постѫпката му. Отъ гледището на овцата, поведението на вълка къмъ нея е лошо; отъ гледището на вълка, поведението му е добро. Ти се запитвашъ: Овца ли да бѫда, или вълкъ? За предпочитане е овца да бѫдешъ. Тревопаснитѣ животни носятъ огънь въ себе си. И овцата, като тревопасно животно, носи огънь и топлина, затова е потрѣбна на хората. Вълкътъ носи страданието въ свѣта. Стани овца, за да внесешъ въ живота огънь и топлина. Който те изяде, ще стане огънь. Много истини има въ живота, които трѣбва да се изучаватъ. Изучавайте Евангелието, като справочна книга, да знаете, какво да взимате отъ различнитѣ автори. Евангелието не е само написана книга. ВсѢки живъ човѣкъ, който благовествува, е евангелие. Ако благовествувашъ, ти си евангелие, което хората трѣбва да четатъ. Като зная това, азъ не се възмущавамъ отъ никого. Че нѣкое дете обичало да хапе — нищо отъ това. Ще му дамъ една-две ябълки. То се е учило да хапе и сега си има готовъ занаятъ. Ако не бѣше ме ухапало, нѣмаше да му дамъ ябълки. То ще се откаже нѣкога отъ тоя занаятъ. Гледайте на свѣта като на калейдоскопъ, презъ който се виждатъ различни картини, цвѣтно обагрени. Сега ще ви кажа да се проявите такива, каквито сте, безъ да се подценявате, или над ценявате. Добре е да бѫдете смѣли, но не по- смѣли, отколкото трѣбва, нито по-страхливи, отколкото трѣбва. Вие се представяте по-учени, отколкото трѣбва, и по-невежи, отколкото трѣбва; вие сте по-добри, отколкото трѣбва, и по- лоши, отколкото трѣбва. Лошото въ васъ се дължи на това, че сте по-богати и по-бедни, отколкото трѣбва. Добре е да бѫдете и богати, и бедни, но не повече, отколкото трѣбва. Едно се иска отъ всички: да следватъ пѫтя на новото учение. То не сѫди никого, но опредѣля точно, колко богатъ и колко беденъ трѣбва да бѫде човѣкъ. То ще даде на всѣкиго толкова, колкото му трѣбва. — Пари искамъ. — Не е лошо да имашъ пари, но трѣбва да знаешъ, какъ да си служишъ съ тѣхъ. Паритѣ сѫ срѣдство, както знанието, и ти трѣбва да се ползувашъ отъ тѣхъ разумно. И добродетелитѣ сѫ богатство, съ което трѣбва да се ползувашъ разумно. — Не искамъ да бѫда богатъ. — Богатството не е само въ паритѣ. Бѫди богатъ съ добродетели, съ знание, съ сила и животъ. Истински богатъ е оня, който може самъ да се товари и самъ да се разтоваря. Не можешъ ли едновременно да бѫдешъ и богатъ, и беденъ, самъ да се товаришъ и разтоваряшъ, ти не си разбралъ живота. Ти си станалъ богатъ благодарение на труда на беднитѣ. Ето защо, единъ день Богъ ще каже: Бедни и богати, елате всички при мене, да ядете и пиете заедно. — Кога ще ни повика Богъ? — Още утре. Трѣбва да бѫдете готови да се явите при Него. Благодарете на Бога за всичко, което ви е далъ: за ума, за сърдцето, за волята. Благодарете на Бога, че срѣщате и добри, и лоши хора. Благодарете на Бога, че срѣщате учени и прости, бедни и богати. Благодарете на Бога за всичко. Благодарностьта е една дума отъ езика на древнитѣ мъдреци, който и досега е останалъ неразбранъ. Една отъ думитѣ на тоя езикъ е благодарностьта. Така я превеждамъ азъ на български езикъ, но тя все още остава неразбрана. Т. м. 4. Лекция отъ Учителя, държана на 3 февруарий, 1932 г. София. — Изгрѣвъ.
  6. От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Дветѣ отвърстия Размишление. Чете се резюме на миналата лекция: „Смисълътъ на живота.“ Какво представя животътъ? Какво означава единицата? Казвашъ — единъ сомунъ хлѣбъ, едно дърво, но не можешъ да направишъ нито хлѣба, нито дървото. Знание е онова, съ което самъ можешъ да боравишъ. Говоришъ за дървото, но не знаешъ, какво представя то въ сѫщность. Говоришъ за рибата, за птицата, но какво сѫ тѣ, въ сѫщность, не знаешъ. Говоришъ за човѣка, за човѣшката личность, безъ да ги познавашъ. Какво представя човѣкътъ вънъ отъ своето тѣло? Какво е човѣкътъ вънъ отъ своитѣ очи и уши, вънъ отъ своитѣ мисли, чувства и действия? Какво е азътъ? Какво е Богъ? За да разберете и познаете Бога, вие трѣбва да изучите всичко, което Той е създалъ. Не можете да обичате Бога, докато не разберете, защо сте дошли на земята. Ти не можешъ да обичашъ нѣщо, което не познавашъ; не можешъ да обичашъ нѣщо, отъ което нѣмашъ нужда. Защо обичашъ водата? Защо обичашъ въздуха? Защо обичашъ свѣтлината? Защото имашъ нужда отъ тѣхъ. Защо обичашъ хлѣба? Защото имашъ нужда отъ него. Щомъ е така, не мо жешъ да обичашъ нѣща, отъ които нѣмашъ насѫщна нужда. Като ви задавамъ тия въпроси, казвате, че всичко сте разбрали. Нѣкои нѣща сте разбрали, но нѣкои още не сте разбрали. Напримѣръ, нѣкой може да мели брашно, но не знае, какъ да го мѣси. Другъ знае да мѣси хлѣбъ, но не знае, какъ да го пече. Трети знае да пече хлѣбъ, да го яде, но следъ това не знае, какъ да си почива. Нѣкой обича близкитѣ си, но не знае, какъ да обича другитѣ хора, затова едного обича, другиго мрази. Това е човѣшка, преходна любовь — любовь на земята. Земниятъ животъ е съчетание на любовь и омраза. Мѫжътъ обича жена си, а мрази всѣки мѫжъ, който се при ближава къмъ нея; жената обича мѫжа си, а мрази всѣка жена, която се приближава къмъ него. Не питайте, защо е така, а изучавайте омразата, за да разберете, какъ любовьта се е превърнала въ омраза. Защо мѫжътъ трѣбва да се страхува отъ оня, който се приближава къмъ жена му? Тоя мѫжъ, отъ когото се страхува, е баща на неговата жена. Той се е дегизиралъ. Достатъчно е да се вгледа внимателно въ неговитѣ чърти, за да познае бащата на своята жена, който се е преобразилъ въ младъ, красивъ момъкъ. Като нейнъ баща, той я държалъ на рѫце, цѣлувалъ я, пригръщалъ я, радвалъ ѝ се, преди нейниятъ мѫжъ да я срещне. Мислете върху вѫтрешнитѣ прояви на живота, да не изпадате въ противоречия. Ще кажете, че разбирате своя животъ, но не разбирате обществения. Питамъ: Какво представя обществениятъ животъ? Какво е религията? Личенъ, семеенъ, общественъ животъ, това сѫ понятия, които сѫществуватъ въ човѣшкия умъ. Животътъ е подобенъ на океанъ, а океанътъ е съставенъ отъ безброй капчици, които си приличатъ помежду си. Каквото сѫ капчицитѣ на океана, такова нѣщо представя животътъ въ своитѣ прояви. Въ сѫщность, единъ е животътъ. Ако океанътъ се пръсне въ цѣлата слънчева система, отъ него ще останатъ малки, микроскопични капчици. Събератъ ли се тия капки на едно мѣсто, океанътъ отново ще се възстанови. Много е водата въ океана, но тя е лишена отъ свобода. И земята е тѣло, което изгубило свободата си. — Какво нѣщо е слънцето? — Слуга, който постоянно свѣти. Казвате, че безъ любовь не може. — Вѣр но е, но и безъ омраза не може. Вие обичате едного, мразите другиго. При сегашното развитие на живота, хората не могатъ безъ омраза. Напримѣръ, тѣ обичатъ овцата, а мразятъ вълка. Ако едновременно обичатъ и вълка, и овцата, последната ще стане жертва на вълка. Ето защо, който обича вълка, мрази овцата; който мрази вълка, обича овцата. Щомъ обичашъ овцата, ще прогонишъ вълка далечъ отъ себе си, да отиде въ гората. Щомъ обичашъ вълка, ще опечешъ една овца и ще го поканишъ на обѣдъ. Като се нахрани добре, вълкътъ ще ти благодари за вкусноприготвената овца. Ако нѣкой те пита, защо колишъ овцата, ще кажешъ: Понеже обичамъ вълка, гощавамъ го съ овца. — Защо гонишъ вълка въ гората? — Защото обичамъ овцата; искамъ да я запазя отъ зѫбитѣ на вълка. Коя е причината за сѫществуване на омразата? — Неразбирането на нѣщата и невежеството. Когато създаде първитѣ човѣци, Богъ имаше предъ видъ да имъ даде истинското знание, да придобиятъ безсмъртието. Той ги остави голи, но чисти, и тѣ не съзнаваха, че сѫ голи. Тѣ не обръщаха внимание на външностьта си, но черниятъ адептъ ги събуди преждевременно. Тогава тѣ видѣха, че сѫ голи, и се засрамиха. Адамъ бѣше толкова вглъбенъ въ себе си, въ вѫтрешния смисълъ на живота, че не виждаше своята голота. Той размишляваше върху важни въпроси, но не спираше вниманието си върху тѣлото си. Заедно съ Ева, той изучаваше райскитѣ дървета, но се пазѣха отъ дървото за познаване на доброто и на злото — така имъ бѣше заповѣдано отъ Бога. Това дърво бѣше създадено заедно съ Адама. Колкото порасна Адамъ, толкова голѣмо стана и дървото. Колко голѣмъ е билъ Адамъ? Ще кажете, че той е билъ като васъ. Лъжете се. За първия Адамъ е казано, че е създаденъ по образъ и подобие на Бога. Работитѣ на Бога сѫ величествени, а не като човѣшкитѣ. Вие сте деца на втория Адамъ, който фалира, а не на първия Адамъ, Синъ на Бога. Да дойдемъ до истинското знание. Вие сте изучавали геометрия, знаете, че сборътъ отъ вѫтрешнитѣ ѫгли на триѫгълника е равенъ на два прави ѫгла. Вие доказвате тая теорема и се убеждавате въ истинностьта ѝ. Така дохождате до мисъльта, че триѫгълникътъ е часть отъ друга фигура — отъ четириѫгълника, на който сборътъ отъ вѫтрешнитѣ ѫгли е равенъ на четири прави. — Защо трѣбва да отдѣляме триѫгълника отъ четириѫгълника? — За да намѣримъ посоката на нашето движение. Докато е въ четириъѫгълника, човѣкъ не може да намѣри посоката на своето движение. Той обикаля, движи се въ него, като въ затворенъ свѣтъ. Четириѫгълникътъ е омагьосанъ крѫгъ, въ който човѣкъ вѣчно ще се движи, безъ да намѣри изходъ. Триѫгълникътъ е вратата, презъ която може да излѣзе навънъ. Нѣкои рисуватъ адептитѣ съ триѫгълникъ на главата. Това показва, че тѣ знаятъ, отде могатъ да излѣзатъ. Щомъ се видятъ въ затруднение, веднага намиратъ пѫть за излизане навънъ. Тѣхната наука се крие въ вратата, презъ която излизатъ. Истински ученъ е оня, който, при най-голѣмата мѫчнотия, намира изходъ. Той лесно намира вратата и излиза вънъ на свобода. Това значи, да решишъ правилно задачитѣ на своя животъ. Невежиятъ стои затворенъ въ крѫга, обикаля, мѫчи се, не може да намѣри вратата, да излѣзе вънъ. Сега ще ви приведа единъ примѣръ отъ миналото, но така ще го предамъ, като че се е случилъ съ мене. Иде при мене единъ човѣкъ, добре облѣченъ, ученъ, но се представя за беденъ. Оплаква се, че има жена, четири деца, които не сѫ яли три деня. Азъ го съжалявамъ, давамъ му сто лева, да купи хлѣбъ за семейството си и за себе си, да се нахранятъ. Той взима паритѣ и отива въ кръчмата. Още сѫщата вечерь изпива паритѣ съ приятелитѣ си и се връща вкѫщи пиянъ. Като ясновидецъ, азъ виждамъ това и изпращамъ на жената и децата четири хлѣба да се нахранятъ добре. Тѣ изяждатъ всичко, за него не оставятъ хлѣбъ. Сутриньта той се събужда изтрезнѣлъ, опомва се и съжалява, че изпилъ паритѣ и оставилъ децата си гладни. Какво да прави? Спомня си за менъ, пакъ дохожда да проси. И тоя пѫть му давамъ сто лева, но се повтаря сѫщата история. На третия день пакъ ме посещава, но азъ решавамъ да му дамъ единъ добъръ урокъ. Иска пари отъ мене; азъ му казвамъ, че нѣмамъ, джобътъ ми е празенъ. Той си отива недоволенъ, но пакъ се отправя къмъ кръчмата. Сега вече е свитъ, прегърбенъ, не смѣе да влѣзе — пари нѣма. Поглежда презъ прозорцитѣ, дано нѣкой го покани вѫтре, но никой не мисли за него. Той си казва: Да имамъ пари, ще влѣза, ще бѫда изправенъ къмъ кръчмаря. Казва те: Горкиятъ човѣкъ, свилъ се е отъ мѫка. Кое отъ дветѣ положения е по-добро: да бѫдешъ свитъ, като крива линия, или изпѫченъ, правъ? Споредъ васъ, по-добре е да бѫдешъ изпѫченъ. Споредъ мене, и дветѣ положения не сѫ добри. Ти ходишъ изпѫченъ, безъ да знаешъ защо; после се свивашъ, пакъ не знаешъ защо. Вдигнешъ глава нагоре, после наведешъ главата си надолу, но самъ не знаешъ, защо правишъ това. Съ не знание въпроситѣ не се разрешаватъ. Временно можешъ да разрешишъ единъ въпросъ, но това не е истинско разрешаване. Утре ще се натъкнешъ на сѫщия въпросъ. Днесъ си радостенъ, разположенъ си; на другия день си скръбенъ, свиешъ се, наведешъ глава. Казвашъ: Не съмъ разположенъ. Защо не си разположенъ? Нѣмашъ сто лева, да отидешъ въ кръчмата. Ако имашъ сто лева, ще се зарадвашъ и ще отидешъ въ кръчмата. Ще кажешъ: Дай едно кило вино, да пиемъ и да се повеселимъ. Въ тоя случай, за предпочитане е скръбьта предъ радостьта. Тая радость е лична. И тя е на мѣстото си, но когато нуждитѣ на окрѫжаващитѣ сѫ задоволени. Тогава, като нѣма какво да правишъ, можешъ да се радвашъ. Обаче, до като хората около тебе страдатъ, твоята лична радость носи страдание за всички. Като ученици, вие трѣбва да имате една свещена идея, чрезъ която правилно да разрешавате мѫчнотиитѣ си. Само така ще намѣрите вратата, презъ която ще излѣзете на свобода. Бѫдете искрени, говорете истината, за да ви кредитиратъ. Иначе, колкото и да се молите на Бога, молитвата ви нѣма да бѫде чута. Докато човѣкъ не се научи да говори истината, никакъвъ отговоръ не може да очаква на молитвата си. Той е въ положението на човѣкъ, който отива да си купи стока отъ нѣкой бакалинъ, но нищо не получава. — Защо бакалинътъ не му дава нищо ? — Защото паритѣ му сѫ фалшиви. Бакалинътъ дава стока само срещу истински, звонкови монети. Всѣка фалшива монета той връща назадъ. Казвашъ: Молихъ се на Бога, но не получихъ отговоръ. Много естествено, молитвата ти не е била чиста. — Право ли постѫпва бакалинътъ? — Право, споредъ законитѣ на държавата. Паритѣ трѣбва да бѫдатъ такива, каквито държавата е пуснала въ действие. Следователно, не питай, защо молитвата ти не се приема. Молишъ се, питашъ Господа, защо страдашъ. — Отде знаешъ, че страдашъ? — Кога влѣзе страданието въ свѣта? — Следъ непослушанието на първитѣ човѣци. Следъ грѣхопадането Адамъ обърна погледа си навънъ и разбра, че е голъ. Така той обърна погледа си навънъ и позна страданието, немощьта и невежеството. Каквато работа започне, той казва: Не мога да я свърша, не е по силитѣ ми. — Голъ си, затова не можешъ да работишъ. — Не мога да уча. — Голъ си. — Не мога да се моля. — Голъ си. — Не мога да любя. — Голъ си. Кажешъ ли, че можешъ да любишъ, да работишъ, да учишъ, ти си облѣченъ въ дрехата на чистотата. Първичниятъ животъ е животъ на чистотата. Кажешъ ли, че не можешъ да любишъ, да учишъ, да работишъ, това показва, че си въ областьта на четириѫгълника, т. е. въ затвора. Мнозина очакватъ да получатъ знанието наготово, както момъкътъ очаква своята възлюбена, или момата — своя възлюбенъ. Който очаква, той е въ затвора, облѣченъ въ халатъ. Той се разхожда натукъ - натамъ, поглежда презъ прозореца, да дойде нѣкой да го освободи. Който отива да освобождава, сѫщо е затворникъ, но минава за герой. Ако е момъкъ, отива да освободи момата, да се ожени за нея. Подъ „женитба“ разбирамъ освобождаване на човѣка отъ робство. Какво става следъ женитбата? Вмѣсто да се освободи единиятъ, и двамата се намиратъ въ затворъ. Като се родятъ деца, и тѣ сѫ въ затвора — малки затворничета. Сега азъ говоря това само на васъ, а не на външния свѣтъ, защото намирамъ, че вие сте изтрезнѣли, напуснали сте вече кръчмата. Говоря ви, защото имамъ отношение къмъ васъ. Моето отношение къмъ васъ се опредѣля отъ отношението ми къмъ Бога. Щомъ имамъ отношение къмъ Бога, имамъ отношение и къмъ васъ. Нѣкой ме пита: Ти не ме ли обичашъ? — Защо ще те обичамъ? Имашъ ли нужда отъ моята любовь? Думитѣ „не ме ли обичашъ“ означаватъ: не си ли готовъ да ми дадешъ сто лева? Ще ти дамъ сто лева, за да отидешъ въ кръчмата да пиешъ. — Гори ми сърдцето. — Гори ти сърдцето, но не за мене — за винцето. — Знаешъ ли, какво мога да направя за тебе? — Зная, но зная, и какво не можешъ да направишъ. Това е любовьта на сегашнитѣ хора. Това е драмата на живота. — Кой създаде драмата? — Жената. — Комедията? — Мѫжътъ. — А трагедията? — Дяволъть. Като казвамъ, че мѫжътъ създалъ комедията, вие се смѣете. Смѣшно е, наистина, затворникътъ, слабиятъ, инвалидътъ да освобождава. Той е инвалидъ, едва пристѫпва съ патерици, а отива въ затвора да освобождава жената. Кой може да повѣрва, че тоя инвалидъ ще освободи жената? Жалко, драматично е положението на жената, попаднала въ клопката на черния адептъ. Той я излъгалъ, а тя повѣрвала на думитѣ му. Той обещалъ, че ще ѝ даде истинското знание, но нищо не ѝ далъ. И доднесъ черниятъ адептъ — дяволътъ, обещава на хората, че ще имъ даде знание, богатство, сила, но освенъ че нищо не имъ даде, отне имъ най-сѫщественото — истинския животъ. Опасностьта тукъ е въ вѫтрешната самоизмама, а не въ измамата, която иде отвънъ. Никой не може да те измами отвънъ; ти самъ ще се излъжешъ. — На кого трѣбваше да се сърди жената? — Първо на себе си, а после на змията. Тя ѝ повѣрва, помисли, че змията говори истината. За свое оправдание жената казваше: Азъ повѣрвахъ въ думитѣ на змията, защото знаехъ, че тя е създадена отъ Господа. Богъ запита жената: Защо не дойде при мене да ме питашъ, дали змията говори истината, или не. Богъ каза на първитѣ човѣци да не ядатъ отъ забраненото дърво, а змията имъ каза да ядатъ, и тѣ ѝ повѣрваха. Трѣбваше да отидатъ при Господа, за да разбератъ истината. Змията имъ каза, че, ако ядатъ отъ за бранения плодъ, ще станатъ като Бога. Тѣ не се запитаха, като кой Богъ ще станатъ. Повѣрвали на думитѣ на черния адептъ, тѣ ядоха отъ забранения плодъ и познаха доброто и злото. За да не ядатъ отъ дървото на живота, тѣ трѣбваше да напуснатъ рая. Иначе, злото щѣше да бѫде по-голѣмо за тѣхъ. При това положение, злото щѣше да бѫде непоправимо. То е все едно, млада, красива мома да се ожени за момъкъ, заразенъ отъ венерическа болесть. Положението на тая мома ще бѫде непоправимо. Баща ѝ трѣбва да каже на момъка: Азъ не давамъ дъщеря си на човѣкъ, който е заразенъ отъ такава страшна болесть. Дървото на живота се дава само на оня, който е влѣзълъ въ Божествения свѣтъ. Болниятъ нѣма право да се ползува отъ плодоветѣ на живота. Той нѣма право да се жени за истинския животъ. Богъ поставя преграда между него и дървото на живота. Затова, именно, на първия човѣкъ бѣше забранено да яде отъ дървото за познаване на доброто и злото. Понеже не послуша, той бѣше изпѫденъ отъ рая. Задачата на сегашния човѣкъ е да се освободи отъ вѫтрешното непослушание. Само така ще се избѣгне връзката между красивата мома и болния момъкъ, които ще родятъ болни и недѫгави деца. Такава връзка ще създаде голѣми страдания, нещастия и катастрофи. Едно се иска отъ васъ: да разрешите правилно живота, да намѣрите вратата за излизане отъ мѫчнотиитѣ. Дали по вѫтрешенъ, или по външенъ пѫть ще намѣрите тая врата, не е важно. Тя не се намира нито само по пѫтя на ума, нито само по пѫтя на сърдцето, нито само по пѫтя на волята. Тритѣ заедно представят пѫть за намиране на вратата. Тая врата е врата на любовьта. Тя не може всѣкога да се отваря. Когато човѣшката мисъль е неясна, човѣшкитѣ желания неопредѣлени и човѣшката воля непостоянна, вратата на любовьта не се отваря. Христосъ, съ едно повдигане очитѣ си нагоре, отвори тая врата и можа съ петь хлѣба и две риби да нахрани нѣколкохиляденъ народъ. — Какъ постигна това? — Съ своята права мисъль, чисти чувства и разумна воля. Това, което ви говоря днесъ, не е за обез- сьрдчаване, но не мога да ви залъгвамъ. Само крѣчмарьтъ залъгва клиентитѣ си, и тѣ сами се залъгватъ. — Съ какво се залъгватъ? — Съ пълнитѣ чаши и оканици. Никога пълната чаша или оканица съ вино не може да разреши въ проситѣ на живота. По-скоро праздната чаша може да разреши нѣщо, отколкото пълната. Другъ е въпросътъ, ако чашата е пълна съ бистра, чиста вода. Христосъ пита: „Чашата, която Отецъ ми даде, да я не пия ли?“ Съдържанието на тая чаша бѣще горчиво, но Христосъ я изпи. Какво направи Христосъ съ чашата, която изпи? До Негово време чашата имаше само едно отвърстие — отгоре, но следъ изпиването ѝ Христосъ отвори още едно отвърстие — отдолу. Тая е причината, поради която днесъ пияницитѣ не пиятъ, както едно време. Наливатъ виното въ чашата, но то се излива — отдолу изтича. Нѣкой казва, че не му се пие вино. Не му се пие, защото неговата чаша има две отвърстия — отгоре и отдолу. Каквото налѣе, всичко изтича. И тъй, не е достатъчно само да намѣришъ вратата — трѣбва да знаешъ, коя врата си намѣрилъ. Две врати сѫществуватъ: презъ едната се влиза, презъ другата се излиза. Нѣкои знаятъ само едната врата, презъ която сѫ влѣзли, а не знаятъ вратата, презъ която трѣбва да излѣзатъ. Разумниятъ човѣкѣ знае и дветѣ врати. Той знае отде да влѣзе и отде да излѣзе. Въ кѫщата си човѣкъ може да влиза и да излиза презъ една и сѫща врата. Въ природата не е така. Тамъ се влиза презъ една врата, а се излиза презъ друга. Като дойде до природата, по атавистиченъ начинъ, човѣкъ влиза презъ една врата и се мѫчи да излѣзе презъ сѫщата. Обаче, тамъ това не се позволява, и той се натъква на противоречия. Речешъ ли да излѣзешъ отъ вратата, презъ която си влѣзълъ, ти си служишъ съ насилие. Когато правишъ нѣщо, което не е въ съгласие съ Божия законъ, ти вършишъ престѫпление. Водата и свѣтлината идатъ по единъ пѫть, а се връщатъ по другъ. Невъзможно е за свѣтлината да се върне по пѫтя, по който е дошла. Сѫщото се отнася и за водата. И вие, ако искате да се върнете при Бога, ще отидете по съвсемъ другъ пѫть отъ тоя, по който сте дошли. Това е пѫтьтъ на правилното разбиране. Ако влѣзешъ въ една стая и не можешъ да излѣзешъ, ти се намирашъ въ положението на отровния газъ, който не може да излѣзе презъ кюнцитѣ. Щомъ се намѣри въ трудно положение, той ще излѣзе презъ вратата на печката и ще причини нещастие на хората, които сѫ въ стаята. Така сѫ пострадали много хора. Ето защо, за да не се самоотровите, като влѣзете презъ една врата, потърсете друга врата, за да излѣзете вънъ, на свобода. Преди години попаднахме съ единъ приятель въ единъ хотелъ въ Горна Орѣховица. Бѣше студена зимна нощь. Хотелджията запали печката и стопли добре стаята. За да се задържи по-дълго време топлината, той затвори капацитѣ на печката, безъ да обърне внимание, че имаше неизгорѣли дърва. По едно време усѣщамъ нѣщо особено въ въздуха. Събудихъ приятеля си, който бѣше вече заспалъ, и му казахъ, че трѣбва да отворимъ прозореца, защото въ въздуха има нѣщо чуждо, нѣкакъвъ отровенъ газъ. Той се събуди и се оплака отъ слабо главоболие. Отворихме прозореца и го посъветвахъ да постои на чистъ въздухъ. Така прекарахме нощьта на студено, но на чистъ въздухъ и вънъ отъ опасность отъ отравяне. Страшно е, когато и човѣкъ, като отровниятъ газъ, се заблуди и не може да намѣри вратата, презъ която да излѣзе. Казвамъ: Въ живота на сегашнитѣ хора има нѣщо затворено, поради което тѣ не сѫ въ състояние да трансформиратъ своитѣ скърби и мѫчнотии по естественъ начинъ. Тѣ се питатъ: Какво ще се прави съ тия мѫчнотии? Какъ ще се живѣе? Искатъ да се молятъ, не могатъ. Тѣ се чудятъ, защо едно време сѫ могли да се молятъ, а сега не могатъ. Много просто, нѣщо чуждо е влѣзло въ тѣхния животъ, което създава лоши състояния. Хората трѣбва да отстранятъ тия състояния. Тѣ трѣбва да търсятъ причината за тѣхъ въ себе си и въ окрѫжаващитѣ. Богъ е неизмѣненъ. Ангелитѣ и светиитѣ сѫщо сѫ неизмѣнни. Човѣкъ, обаче, се мѣни и самъ създава мѫчнотиитѣ си. Това, което се мѣни въ него, е резултатъ на влиянието, идещо отвънъ. Външното оказва влияние върху неустойчивото човѣшко естество. Обаче, има нѣщо устойчиво въ човѣка, на което той всѣкога може да разчита. Има една добра, неизмѣнна чърта въ него, която го опредѣля като разумно сѫщество, като човѣкъ. Питате: Де е човѣкътъ? — Въ онова, което никога не се мѣни. Наблюдавайте се отъ детство до стара възрасть, да видите, коя чърта е останала неизмѣнна. Всички сте били деца, станали сте възрастни и най-после сте остарѣли. Питате се, какво става съ васъ, защо се измѣняте. Както и да се измѣняте, колкото и да остарявате, има нѣщо въ васъ, което не се измѣня, не остарява. То е човѣкътъ. То е Божественото начало, съ което човѣкъ иде на тоя свѣтъ и съ което си заминава. Преходното въ него е като стара дреха, която той съблича, за да облѣче нова, чиста дреха. Нѣкой се оплаква, че остарѣлъ, за нищо не го бива. Остарѣлъ значи, обеднѣлъ. Дайте на стария пари, да видите, какъ ще се подмлади. — Нищо не ми се иска, нѣмамъ никакви желания. — Нѣмашъ желания, защото джобъть ти е празенъ. Обаче, желанията не характеризиратъ човѣка. Другъ е въпросътъ да говоришъ за своя стремежъ. Младъ или старъ, стремежътъ на човѣка е не измѣненъ. Желанията на човѣка сѫ любовни работи, които днесъ сѫществуватъ, на другия день изчезватъ. Днесъ любишъ една мома, на другия день я разлюбишъ. Желанията напущатъ човѣка, както неговитѣ възлюбени. Желанията се раждатъ, растатъ и умиратъ, както и човѣкътъ. Имашъ дъщеря, или синъ отглеждашъ го, очаквашъ да се грижи за тебе, да те гледа на старини. Дъщерята и синътъ пораснатъ, започватъ да мислятъ само за себе си, докато си намѣрятъ другарка или другарь и не искатъ да знаятъ за тебе. Ще дойде день, ко гато тѣхнитѣ деца ще израснатъ и нѣма да се интересуватъ за родителитѣ си. Като изнасямъ човѣшкитѣ отношения, вие се смѣете. Смѣхътъ не разрешава въпроса. Това не сѫ истинскитѣ отношения между хората. Когато момъкътъ люби момата, трѣбва да ѝ каже: Азъ съмъ готовъ да се оженя за тебе, ако ти обичашъ майка си и баща си съ оная неизмѣнна, безкористна любовь. Сѫщевременно, и той трѣбва да обича нейнитѣ родители. И момата трѣбва да обича неговитѣ родители. Иначе, тѣ ще се лъжатъ единъ другъ и сами ще се чудятъ, защо не могатъ да живѣятъ добре. День следъ день човѣкъ преживява разочарования и противоречия. Кой ще му помогне да се справи съ противоречията? Никой другъ, освенъ той самъ. Момата не трѣбва да се лъже, че ще стане царица въ дома на своя възлюбенъ. И момъкътъ не трѣбва да се лъже, че ще стане царь. Тѣ сѫ още роби, които сами трѣбва да се освободятъ. Човѣкъ може да бѫде царь самъ на себе си, а не на другитѣ. Първо трѣбва да се освободите отъ робството, после да станете царе. Стани царь, но никой да не може да те снеме отъ трона. Стани царь, както слънцето е царь на слънчевата система. Кой може да го снеме отъ мѣстото му? — Какъ трѣбва да живѣемъ? — Като слънцето, като луната и като звездитѣ. — Какво трѣбва да правимъ? — Каквото тѣ правятъ. Бѫди свободенъ като въздуха и свѣтлината. Ще кажешъ, че силното движение на въздуха е буря, която плаши хората. Нѣма защо да ги плаши, бурята носи благо за цѣлата природа. Ще кажете, че и дъждътъ понѣкога е неприятенъ, размеква земята и ви каля. Кальта е благословение. Отъ тая каль излиза хлѣбътъ. Бѫдете свободни като водата, като въздуха и като свѣтлината. Изливай се, както искашъ; духай, когато искашъ; свѣти, колкото искашъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да бѫде мекъ, да не тъпче даже мравката. Това значи: човѣкъ не трѣбва да върви по чуждитѣ пѫтища, да не се отбива отъ своя пѫть. Мине ли нѣкой по неговия пѫть, безъ да иска, той ще го стъпче. Не ходи по пѫтя на престѫпницитѣ; остави ги, тѣ да си изминатъ своя пѫть, да научатъ урока си. Следвай своя пѫть неотклонно. — Кой е моятъ пѫть ? — Оня, на който Богъ те е поставилъ. Мнозина ме питатъ, защо съмъ дошълъ на земята. Едни казватъ, че съмъ дошълъ да реформирамъ свѣта; други казватъ, че съмъ дошълъ да уча хората, какъ да живѣятъ. Азъ пъкъ казвамъ, че съмъ дошълъ да пробия дъното на вашитѣ чаши, че колкото вино да наливате, всичко да изтича. Освенъ това, искамъ да зная, какви сѫ вашитѣ чаши: стъклени, или металични — сребърни или златни. Ще кажете, че вие сте въздържатели, не пиете, предали сте се на Бога. Сега сте набожни, но следъ десетина години ще кажете, че сте изгубили времето си, че нищо не сте постигнали. Въ сѫщность, животътъ, за който съжалявате, е животъ на робство и ограничения — отъ него трѣбва да се освободите. Не е въпросъ да се самоубиешъ, или самоунищожишъ, но самъ да намѣришъ пѫтя си и да го оправишъ. Това се постига само чрезъ любовьта. Когато говоря за любовьта, азъ имамъ предъ видъ да излѣзете отъ мѫчнотиитѣ си по естественъ начинъ. Не се страхувайте, нито плашете предъ страданията и мѫчнотиитѣ си, но пробийте си пѫть презъ тѣхъ и излѣзте на свобода. Да намѣришъ пѫтя си, това значи, да си служишъ съ чаша, която има две отвърстия. — Какъ ще се справя съ мѫчнотиитѣ, когато жена ми е сприхава, съ лошъ характеръ. — Тамъ е изкуството. Като вика и се сърди жена ти, кажи: Колко хубаво пѣешъ! Ако те удари, кажи: Златни рѫце имашъ, доволенъ съмъ отъ тебе. Като кажешъ така, тя ще се замисли и ще измѣни поведението си. Ще кажете, че лесно се даватъ съвети, но мѫчно се прилагатъ. Представете си, че вашата жена е учительтъ ви. Трѣбва ли да се сърдите на учителя си? Той ви учи, следователно, има право и да ви удари. Казвате: Това не е животъ. — Какво, въ сѫщность, е животътъ? Не е ли съчетание отъ уроци? Ще живѣешъ и ще учишъ, за да се освободишъ отъ илюзиитѣ на живота. Сега вие искате да бѫдете здрави, силни, щастливи. Съ тоя умъ и съ това сърдце, които днесъ имате, никакво щастие не се постига. Съ вашия умъ и съ вашето сърдце нито здрави ще бѫдете, нито силни. Старитѣ, които сѫ опитали живота, сѫ разбрали това, но не сѫ готови да кажатъ истината на младитѣ. Ето защо, младитѣ вървятъ по пѫтя на старитѣ. Старитѣ казватъ, че ще се мре; и младитѣ казватъ сѫщото. Защо трѣбва да умиратъ? И еднитѣ, и другитѣ трѣбва да знаятъ, какво нѣщо е смъртьта. Ако умрешъ и можешъ да разрешишъ въпроситѣ, смъртьта има смисълъ. Ако съ смъртьта нищо не разрешишъ, по-добре остани още на земята, да направишъ съзнателна, разумна връзка съ Божествения свѣтъ. Само така ще придобиешъ оная любовь, която разрешава въпроситѣ. Казвате, че сте направили връзка съ Бога. Тая връзка трѣбва да се подържа. Мислите ли, че ако ученикътъ отговори първия срокъ добре по нѣкой предметъ, бележката му ще важи и за другитѣ срокове? Ученикътъ трѣбва да учи уроцитѣ си редовно, за да получава всѣки срокъ добра бележка. Връзката съ Бога трѣбва да се подържа постоянно. Една добра постѫпка презъ цѣлия животъ не спасява положението за вѣчни времена. Ако любишъ само единъ день презъ живота си, тая любовь нищо не разрешава. Любовьта трѣбва да бѫде непреривна. Не можешъ да се развивашъ правилно, ако при всички изпити презъ живота си и при всички мѫчнотии не прилагашъ любовьта. Вие какъ разрешавате мѫчнотиитѣ си? Търсите помощь отвънъ. Не е лошо да търсите помощь отъ другитѣ хора, но трѣбва да изучавате начина, по който тѣ сѫ решили задачитѣ си. Ти си беденъ, ходишъ окѫсанъ, босъ, търсишъ начинъ да се освободишъ отъ положението си. Какъ ще се освободишъ? Трѣбва ли да се успокоишъ съ ми съльта, че и другарьтъ ти ходи босъ и окѫсанъ? Трѣбва ли да се успокоишъ съ мисъльта, че другитѣ хора сѫ облѣчени и обути? Това не разрешава въпроса. Ще работишъ, ще правишъ усилия, ти самъ да бѫдешъ облѣченъ и обутъ. Ще работишъ, както другитѣ хора работять. Ако дрехитѣ и обувкитѣ ти сѫ скѫсани и на тѣхъ има дупки, преди да прогледатъ тѣ, ти пръвъ трѣбва да прогледашъ. Нѣкой утешава приятеля си да не плаче, а на другия день самъ плаче. Преди години дойде при мене една млада мома, да ми каже, че решила да се ожени за единъ добъръ момъкъ, който билъ сираче, отъ всички отритнатъ. Казахъ ѝ да не се жени, да не бърза, но тя настояваше на своето. Ожени се и после дойде да се оплаква отъ него, че не билъ такъвъ, какъвто си го представяла. Казахъ й: По-рано те посъветвахъ да не се женишъ, но ти не ме послуша. Сега ти казвамъ да търпишъ. — Не съмъ ли свободна да се откажа отъ него ? — Не си свободна. — Защо? — Човѣкъ е свободенъ, докато не приеме едно желание въ себе си и не го подхранва. Щомъ го приеме и започне да го храни, той губи свободата си. Всѣко желание, вънъ отъ тебе, е проява на сѫщество, което стои по-низко или по-високо отъ тебе и ти въздействува. Свържешъ ли се съ това желание, ти се свързвашъ и съ сѫшеството, отъ което излиза то, и дълго време не можешъ да се освободишъ отъ него. Всѣко желание въ човѣка е връзка съ друго сѫщество, което живѣе извънъ него. Тая връзка не е само външна. Тя крие коренитѣ си дълбоко въ човѣшкото естество. Ти си женена, имашъ мѫжъ, казвашъ, че си свързана съ него. Връзката ти не е външна, но вѫтрешна. Мѫжътъ или жената представятъ магнетиченъ центъръ или магнетиченъ вѫзелъ, дето желанията се събиратъ. Щомъ се свържешъ съ него, ти се свързвашъ и съ неговитѣ желания. Като умре той, ти постепенно се развързвашъ отъ него и скѫсвашъ връзката си съ неговитѣ желания. — Ще видимъ ли втори пѫть тоя човѣкъ? - Ще го видите, но не въ сѫщата форма. Тая форма изчезва отъ сцената, както актьорътъ, който изиграва ролята си въ дадено представление. Сѫщото представление вече не може да се повтори. — Ще се познаемъ ли на оня свѣтъ? — Ще се познаете, но не както вие си мислите. Истинско познаване сѫществува тамъ, дето е любовьта. Има една красива страна въ любовьта, за която още не сте готови. Единъ день, когато се повдигнете по-високо, ще ви кажа, коя е тая страна. Когато хората се повдигнатъ и дойдатъ до тая страна на любовьта, между тѣхъ ще има пълно разбирателство. Тогава, и който дава, и който взима, ще бѫдатъ доволни. И младиятъ, и стариятъ ще бѫдатъ доволни. Това означава щастие. Сега хората очакватъ щастието и доволството да дойдатъ отвънъ нѣкѫде, наготово. Да бѫдешъ щастливъ, въ пълния смисълъ на думата, това значи, да си готовъ да раздадешъ всичкото си имане, да обичашъ всички хора и да простишъ на ония, които говорятъ лошо за тебе. И при това положение, да не допуснешъ нито една отрицателна мисъль въ ума си. — Кой може да направи това? — Само оня, който знае и разбира нѣщата. Такъвъ човѣкъ наричаме адептъ на знанието. Каква е разликата между адепта и слабия човѣкъ? Адептътъ, като хване мечката за врата, тя сѣда предъ него и се подчинява на неговата воля. Ако слабиятъ хване мечката за врата, тя веднага настръхва срещу него и се готви да го нападне. Страданието въ живота е мечката. Ако си силенъ, хвани страданието за врата, и то ще изгуби силата си. Дойде невежеството при тебе, иска да те нападне. Хвани го силно за врата, и то веднага ще отстѫпи. Силенъ трѣбва да бѫдешъ, да не се страхувашъ отъ нищо. За да видишъ, какво се крие въ страданието, въ невежеството, трѣбва да ги впрегнешъ на работа. Затова и българитѣ си служатъ съ пословицата: „Впрегни дявола на работа, да те научи на умъ. Или, впрегни мързеливия на работа, да те научи на умъ.“ Като ученици, вие трѣбва да вложите всичкитѣ си дарби и способности на работа, да не очаквате наготово. Ония, които не обичатъ да работятъ, предаватъ думитѣ ми, какво съмъ казалъ, и очакватъ резултатъ. Нѣкой казва, че чулъ отъ мене да се говори за лекъ начинъ на забогатяване. Въ какво се заключава тоя начинъ? — Да туришъ единъ наполеонъ въ джоба си и, като го употрѣбишъ, да очаквашъ от нѣкѫде другъ. Обаче, въ тоя опитъ се крие дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Това значи, да впрегнешъ на работа своитѣ скрити сили. Като работишъ съзнателно, наполеонитѣ ще се увеличаватъ единъ следъ другъ. Работа се иска отъ всички. Не е достатъчно само вѣра въ думитѣ ми. Вѣрата има отношение къмъ работата. Ще вѣрвашъ и ще работишъ. Иначе, ще слушашъ, какво говоря, и ще искашъ да ти обясня, какъ ставатъ нѣщата. Казвамъ: Ще се нареди твоята работа. — Какъ ще се нареди? — Това не е твоя работа. Иди работи! Нѣмамъ време за обясняване. Ако започна да ти обяснявамъ, ще изгубя много време, и втори пѫть нѣма да те приема. Ти искашъ да провѣришъ, да видишъ, какъ Господъ ще нареди работата. Ти нѣмашъ право да провѣрявашъ, какъ Господъ ще оправи обърканитѣ работи на хората. Азъ говоря кратко: Ще се оправи работата. —Какъ ще стане това ?— Не е твоя работа. Нѣкога може да се оправи работата, нѣкога може да не се оправи — това нищо не значи. Важно е, като отидешъ у дома си, да държишъ мисъльта си будна, че всичко ще се оправи. И на васъ казвамъ: Работата ви ще се оправи. — Какъ ще се оправи? — Ако искате да ви обясня, ще се лишите отъ по-важното — втори пѫть нѣма да ви приема. Не искате ли обяснение, ще ви приемамъ, когато искате, и работитѣ ви ще се оправятъ. Времето ми е скѫпо и не мога да ви давамъ обяснения. Вие ще учите, ще наблюдавате, и сами ще дойдете до обясненията. Което е за оправяне, ще се оправи; което не е за оправяне, нѣма да се оправи. Много естествено. Хлѣбътъ, който е опредѣленъ за днесъ, ще се изяде. Днешнитѣ работи ще се оправятъ днесъ, а утрешнитѣ — утре. Следователно, кажа ли на нѣкого, че работитѣ му ще се наредятъ, той трѣбва да знае, че това се отнася до днешнитѣ работи. — Не се наредиха работитѣ ми. — Значи, тѣ сѫ били опредѣлени за другия день. Каквото Богъ е казалъ да стане днесъ, само то става. Днесъ Богъ е казалъ на десеть души да дойдатъ при мене да искатъ пари. Сѫщевременно Богъ е казалъ на други десеть души да дойдатъ и да ме кредитиратъ. Отъ тѣхъ ще взема и ще дамъ на другитѣ десеть. Въ първия моментъ, като видя 20 души около себе си, ще се уплаша. Но спасението е въ последнитѣ десеть души. Първитѣ ще искатъ да имъ платя сумитѣ, които дължа, а вторитѣ ще ме кредитиратъ. Това става днесъ. На другия день сѫщото не се повтаря. Направете единъ опитъ, да видите, можете ли въ продължение на десеть деня да не допуснете въ ума си нито една отрицателна мисъль, или отрицателно чувство. Благодарете за всичко, което ви се случи презъ това време. Имашъ нѣкоя неприятность, благодари. Нѣкой ти казалъ нѣщо обидно, благодари. Имашъ да давашъ, благодари. Изгубишъ службата си, благодари. Времето е лошо, пакъ благодари. — Мога ли да благодаря за всичко това? — Можешъ. Кажи: Господи, благодаря Ти, задето ме водишъ въ тоя пѫть. Като богатъ, ще научишъ едно; като беденъ, ще научишъ друго. За Бога и богатството, и беднотията сѫ еднакво важни. Сѫщото се отнася и до радоститѣ, и до скърбитѣ. Човѣкъ се учи отъ всичко. Питамъ: Колцина отъ васъ сте готови за тоя опитъ? Който не се наема да изпълни задачата, нищо нѣма да придобие. Който не е готовъ, да не се наема, но и да не се страхува. Въ сѫщность, задачата не е мѫчна. Много ли сѫ десеть дни за една задача? Ако ви се виждатъ много, можемъ да намалимъ днитѣ. На колко се съкращава числото десеть ? — На две и на петь. Значи, едни ще приложатъ задачата за два деня, други за петь деня, а трети за десеть. Не е въ многото дни, всичко е въ резултата. Ония, които изпълняватъ задачата два деня, ще иматъ единъ резултатъ; ако я изпълняватъ петь деня, ще иматъ другъ резултатъ; десеттѣ деня ще дадатъ различенъ резултатъ отъ първитѣ два. Числото две показва, че ще имате любовни, добри отношения съ хората; числото петь показва, че ще се свързвате съ хората външно, безъ голѣми задължения; числото десеть показва, че живовътъ се развива напълно. Значи, при двойката ще правите любовни връзки; при петорката ще се научите да служите, както жената служи на мѫжа, и мѫжътъ — на жената. При десеторката ще използувате всички условия на живота. Направете сега задачата само за два деня. Ако нѣкой иска петь деня, свободенъ е. Ще знаете, че ще я по вторите три пѫти. Ако решите да я изпълните десеть деня, тогава нѣма да се повтаря. Да се установимъ на числото две. Нека всички приемемъ това число и да изпълнимъ задачата само за два деня. Като изпълнявате задачата, ще бѫдете будни, да не допуснете въ ума си нито една отрицателна мисъль и въ сърдцето си нито едно отрицателно чувство. Ще бѫдете като светии. Много отрицателни мисли ще минатъ презъ ума ви, но нѣма да имъ дадете възможность да се проявятъ. Ще имъ кажете: Добре дошли, ще ги нагостите и ще ги изпратите да си вървятъ. Каквото и да ви се случи, ще си кажете: „Всичко ще ми съдействува за добро.“ Каквито мисли минавать презъ ума ви, ще ги отбелязвате на едно тевтерче. Днитѣ, презъ които правите опита, ще бѫдатъ дни на печалба. Останалитѣ петь дни ще изследвате причинитѣ, които сѫ ви спънали, дали сте имали успѣхъ, или не. Съ други думи казано, останалитѣ петь деня до следната срѣда ще провѣрявате, колко сте спечелили и колко сте из губили. Отъ днесъ ще започнете задачата. Ще бѫдете внимателни, смѣли, ще извадите всичкитѣ си орѫжия, ще бѫдете готови за война. Ако спечелите, добре; ако загубите, все ще научите нѣщо. Ще се стегнете, да победите до край. Изрѣжете си единъ триѫгълникъ отъ картонъ и го турете на главата си, когато сте самъ въ стаята си. Може да го носите мислено. Вие се стѣснявате да носите триѫгълникъ на главата си, а не се стѣснявате да допущате отрицателни мисли въ ума си. Триѫгълникътъ е символъ, който съдържа разумни сили въ себе си. Ползувайте се отъ тия сили, за да разберете тѣхния смисълъ. И тъй, напишете на тритѣ страни на триѫгълника следнитѣ думи: Тайната, съ която се разрешаватъ всички мѫчни въпроси въ живота. На втория редъ, на дѣсната страна на триѫгълника, напишете думата умъ, на лѣвата — сърдце, а на основата — воля. На третия редъ напи шете : любовь, мѫдрость, истина и на четвъртия редъ — сила, животъ и здраве. Когато изпаднете въ нѣкакво затруднение, хванете триѫгълника за долнитѣ два ѫгла и прочетете написаното. — Не може ли безъ триѫгълникъ ? — Не може. Всѣка мисъль, за да се проектира, трѣбва да има нѣкакъвъ обектъ. Приложете задачата за два деня, служете си съ триѫгълника, безъ да говорите за него на хората. Ако имате резултатъ, тогава може да сподѣлите опита си и то съ свой приятель, който ще ви разбере. Сподѣляте ли съ хора, чужди на вашето разбиране, ще съжалявате. Тѣ ще изопачатъ думитѣ ви и, вмѣсто да се ползуватъ, и на васъ ще прѣчатъ. Като правите опита, ще се пазите отъ всичко отрицателно. За два деня ще забравите всичко около себе си. Ще забравите, че сте майки и бащи, ученици и учители. Ще се чувствувате като човѣкъ, който се е новородилъ, който живѣе въ Царството Божие и върши Божията воля. Какви бащи и майки сте вие? Единъ Баща има въ свѣта, единъ Господарь. Ние сме само носители на Неговитѣ идеи. До колкото носимъ и прилагаме Неговата воля, до толкова се ползуваме отъ Неговата сила. За два деня ще бѫдете синове Божии, изпълнители на Неговата воля. Следъ това може да си облѣчете старитѣ дрехи на обикновения день, но за два деня искамъ да бѫдете като светии. Ако ви срещне нѣкой и ви запитва за обикновени работи, нѣма да отговаряте. Ще се извините, че сте заети и нѣмате време за разговоръ. Ще бѫдете заети само съ себе си, съ своя вѫтрешенъ животъ, съ задачата, която ви дадохъ. Ако жената е наготвила, добре ще бѫде; ако не е наготвила, мѫжътъ ще счита, че всичко е наредъ, нищо нѣма да изисква отъ нея. И жената нѣма да изисква нищо отъ мъжа. Всѣки отъ васъ ще мисли само за задачата си, да я изпълни добре и да придобие нѣщо отъ нея. Т. м. 3. Лекция отъ Учителя, държана на 27 януарий, 1932 г. София. — Изгрѣвъ.
  7. От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Раждане и растене Размишление. Човѣкъ минава презъ две състояния въ живота: пасивность — когато седи и очаква нѣщата да станатъ сами по себе си, и активность — когато работи, движи се и разчита на себе си, на своя трудъ и на своята дейность. Като свърши работата си, човѣкъ очаква да му платятъ, но случва се и нищо да не получи. Съ кое отъ двете състояния човѣкъ започва живота си? Детето е малко, разчита на майка си. Тя го носи, кѫпе, храни — то е пасивно, всичко очаква наготово. Детското разбиране е едно, а разбирането на голѣмия човѣкъ е друго. За възрастния се казва, че е израсналъ. Съ какво се отличава растенето? — Съ движение. Седите на единъ столъ и размишлявате спокойно. Привидно въ васъ не се забелязва никакво движение. Дойде нѣкой и ви бодне съ игла по рѫката. Вие веднага трепвате, вдигате рѫката си. Дойде втори пѫть, пакъ ви бодне. Дойде трети, четвърти пѫть, бодне ви съ иглата по рѫката, по крака. Вие скачате, започвате да се движите, изгубвате разположението си. Защо губите разположението си ? — Боднали сѫ ви по кожата нѣколко пѫти. Причината е външна, материална. Обаче, вие може да изгубите разположението си и безъ да ви боднатъ съ игла. Напримѣръ, срѣщате вашъ познатъ, който не ви поздравява. Срѣщате го втори, трети пѫть, пакъ не ви поздравява. Вие губите разположението си, обиждате се. И въ първия, и въ втория случай, вие се раздвижвате. Това движение създава условия за растене. Външно тия нѣща сѫ прости, но ставатъ причина да изгуби човѣкъ настроението си. Вие гледате на тѣхъ като на нереални нѣща. Въ какво се състои реалностьта на живота? — Въ познаването на Бога? — Познаването на Бога внася миръ въ човѣшката душа. — Какъ ще дойде тоя миръ? — Ще кажете, че познаването на Бога прави хората здрави, любещи, внася въ тѣхъ стремежъ къмъ учене. Като свършишъ училището, търсишъ мѣсто да приложишъ знанието си. Ако не намѣришъ такова мѣсто, ставашъ недоволенъ, неспокоенъ. Молишъ се на Бога и очаквашъ отговоръ. Ако не получишъ отговоръ, пакъ си недоволенъ. И светия да си, пакъ можешъ да бѫдешъ недоволенъ. Свѣтишъ известно време, но никой не те търси, никой не се ползува отъ свѣтлината ти — ставашъ недоволенъ. Очаквашъ да ти се разкрие нѣкаква тайна, но не ти се открива — недоволенъ си. Младъ си, мечаешъ за голѣми постижения, но не успѣвашъ — недоволенъ си. Остарявашъ, губишъ, силитѣ си — недоволенъ си. Питашъ се, какъ стана остаряването, но самъ не можешъ да си отговоришъ. Старостьта иде незабелязано, както колата, която се употрѣбява дълго време. Въ първо време колата е нова, здрава, но като се употрѣбява известно време, тя остарява, започва да хлопа. За да ти служи по-нататъкъ, трѣбва да я поправишъ. Като ученици, вие трѣбва да правите преводи, да съпоставяте нѣщата, да правите аналогии. Така ще разширите разбиранията си. Какъвъ преводъ ще направите на любовьта къмъ Бога? Да проявишъ любовь къмъ Бога, нуждно е да се разширятъ чувствата ти. — Какъ ще се разширятъ ? — Като се натъкнешъ на нѣщо, което може да те засегне. Напримѣръ, ти си банкеръ, старъ, 80 годишенъ човѣкъ, съ голѣма опитность. Дохожда при тебе единъ познатъ да иска 20 хиляди лева на заемъ. При какви условия ще му дадешъ тия пари? Съ други думи казано: При какви условия ще се прояви въ тебе любовьта къмъ Бога? Ако банкерътъ е религиозенъ човѣкъ, просительтъ трѣбва да си каже истината, може, или не може да върне исканата сума, 20 хиляди лева. Ако не може, ще си поговори съ него за другия свѣтъ, като каже, че тамъ ще му върнатъ сумата. Това значи, тамъ ще получи благословението си. Ако не е религиозенъ и не вѣрва въ другия свѣтъ, банкерътъ ще остане твърдъ къмъ молбата на своя познатъ и нѣма да му услужи. Това показва, че просительтъ не е могълъ да събуди въ него любовь къмъ Бога. И да заложи нѣщо, той пакъ нѣма да се съгласи да му даде пари на заемъ. Не е лесно да събудишъ въ човѣка любовь къмъ Бога. Какъвъ преводъ ще направите на гнѣва? На какво ще го уподобите ? — Гнѣвътъ е огънь, който постепенно се разпалва. Ако дървата сѫ сухи и течението на въздуха силно, огъньтъ ще гори добре. Ако дървата сѫ мокри и течението на въздуха слабо, огъньтъ ще бѫде слабъ. Нѣкой запали огъня, затвори печката и излиза навънъ. Като се върне вкѫщи, вижда, че огъньтъ изгасналъ. Той затворилъ печката преждевременно; трѣбвало огъньтъ да се разгори повече и тогава да се затваря. Като знаете условията за горението, прилагайте ги навреме, за да не се разпали огъньтъ неочаквано и да причини нещастия. Добре ще бѫде, ако има нѣкой при васъ, който може да намали силата на вашия огънь. Ако нѣма такъвъ човѣкъ, нещастието е неизбѣжно. Едно дете си откѫсва плодъ отъ една чужда градина. Градинарьтъ хваща детето и, или ще го набие, или ще му се скара и ще го изгони отъ градината. Той ще го набие, защото нѣма човѣкъ около него, който да намали силата на гнѣва му. Ако му се скара само, при него е оня човѣкъ, който е въ сила да го укроти. Казвамъ: Дето съмъ азъ, тамъ гнѣвътъ на хората изчезва и се превръща въ енергия. Дето ме нѣма, тамъ хората проявяватъ гнѣва си и си пакостятъ едни на други. Главниятъ въпросъ, върху който искахъ да говоря, е любовьта къмъ Бога, но се отклонихъ. Това е все едно, да дойде гладенъ чо вѣкъ въ дома ти, а ти да го запитвашъ за майка му и за баща му, де е пѫтувалъ баща му, какви впечатления изнесълъ отъ пѫтешествието. Гладниятъ се интересува отъ хлѣба и яденето, а азъ — отъ странични въпроси. Казвамъ: Дай на гладния да се нахрани, а после се разговаряй съ него. Мнозина се запитватъ, “защо трѣбва да любимъ Бога." Да любишъ Бога, това значи, да се родишъ. Който се е родилъ, само той живѣе. Следователно, ще любишъ Бога, за да живѣешъ. Да възлюбишъ Господа, това е първата заповѣдь. Втората заповѣдь е да възлюбишъ ближния си. — Защо трѣбва да любишъ ближния си? — За да растешъ. Значи, първо ще се родишъ и ще живѣешъ. Следъ това ще растешъ. Тия две заповѣди показватъ връзката, която сѫществува между раждането и растенето. „Да възлюбишъ Господа.“ Това значи, да се родишъ. Нероденнятъ се намира въ неблагоприятни условия, като затворникъ. Раждането е великъ актъ, презъ който минава човѣшката душа. То носи благоприятни условия за човѣка. Всѣки човѣкъ очаква да се новороди. Христосъ казва: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.“ Казано е още: „Ако не се родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Нѣкои религиозни твърдятъ, че човѣкъ е роденъ отъ Бога. Възможно е това, но той още не е съзналъ своя произходъ. Значи, човѣкъ е роденъ отъ Бога, но още не е пробуденъ, поради което не може да расте и да се развива правилно. Ако се родишъ, а не растешъ, какъвъ смисълъ има раждането? То е все едно, да ти дадатъ ядене, но да не можешъ да вкусишъ отъ него. Гледашъ яденето, намирашъ, че е хубаво нагледъ, но нѣмашъ понятие за неговия вкусъ. Следователно, родениятъ отъ Бога трѣбва да расте и да се развива правилно. Растенето е непреривенъ процесъ, който има от ношение къмъ любовьта. — Къмъ коя любовь? — Къмъ ближния. Ако любовьта на човѣка къмъ ближния е правилна, и растенето му ще бѫде правилно. Дисхармонията въ човѣшкия животъ е резултатъ на неправилната любовь на хората къмъ тѣхнитѣ ближни. Неправилната любовь може да се уподоби на неправилното пѣене на нѣкой пѣвецъ. Той пѣе, но гласътъ му не е издържанъ: взима ту чисти, ту нечисти тонове. Публиката го слуша и дава мнението си за него. Нѣкои го харесватъ, други не го харесватъ. Едни го извиняватъ, други не го извиняватъ. Природата не извинява пѣвеца. Тя не допуща никаква погрѣшка въ пѣенето. Всѣка погрѣшка образува пропускъ, междина, която води къмъ лоши последствия. Ако шивачътъ пропусне нѣколко бода на дрехата, следъ време ще се образува дупка, и дрехата ще започне да се кѫса. Не сѫ много два-три бода, но тѣ го ворятъ за небрежностьта на шивача. Той не трѣбва да се извинява съ машината си, че била стара, и прескачала бодоветѣ. Шивачътъ е отговоренъ за погрѣшкитѣ, а не машината. Тя е слуга, който се управлява отъ шивача. Когато шивачътъ грѣши, природата го наказва. Тя не се интересува отъ машината. Така и майката наказва своето любимо дете. Какъ се обяснява факта, че майката наказъа любимото си дете съ прѫчицата? Кое ѝ дало поводъ да приложи прѫчицата като срѣдство за наказание? Кога е приложила прѫчицата за пръвъ пѫть? Коя е била причината за това? Тя обича детето си, не може безъ него, а въпрѣки това, отвреме-навреме го бие съ прѫчицата. Несъзнателно майката е почувствувала, че въ детето ѝ се крие голѣмо богатство, което може да се изкара навънъ само чрезъ прѫчицата. Това е все едно, да развъртишъ крана на нѣкоя чешма. Питатъ те, защо развърташъ тоя кранъ. Много естествено, ти го развърташъ, за да пусне чешмата вода. За чешмата водата е голѣмо богатство, което трѣбва да се извади навънъ. Ако не си жаденъ, чешмата ще бѫде затворена. Щомъ ожаднѣешъ, отваряшъ крана, водата започва да тече и, освенъ тебе, и други се ползуватъ отъ нейната вода. Следователно, както жадниятъ взима нѣщо отъ чешмата, така и майката взима нѣщо отъ детето, когато го удари нѣколко пѫти съ прѫчицата. Когато брулятъ орѣхи, пакъ взи матъ нѣщо. Можешъ ли отъ сухо дърво да получишъ нѣщо? Плодъ не можешъ да получишъ, но ако вземешъ брадвата и го насѣчешъ, все ще получишъ нѣщо — ще си приготвишъ дърва за горене. Ето защо, каквото и да прави човѣкъ, все има нѣкакъвъ скритъ импулсъ, който го подтиква да се проявява. Той трѣбва да познава своитѣ импулси или стремежи, които го подтикватъ къмъ нѣщо. Тема за следния пѫть: „Главниятъ стремежъ на човѣка.“ И тъй, помнете: Чрезъ любовьта си къмъ Бога човѣкъ се ражда, а чрезъ любовьта си къмъ ближния той расте. Това сѫ два главни фактора за развитието на човѣшката душа. Ако не се родишъ и не растешъ, не можешъ да се проявишъ. Това е все едно да ходишъ голъ. Ще кажете, че човѣкъ може да ходи голъ. Лѣтно време може, но какво ще прави зимно време, при голѣмитѣ студове, когато дърво и камъкъ се пукатъ отъ мразъ. Преди грѣхопадането, първиятъ човѣкъ е билъ голъ. Следъ грѣхопадането той се облѣче, и съ това се създаде модата. Така той напусна рая и отиде въ странство да се учи. Първата дреха на човѣка е била отъ кожа; тя е дрехата на грѣха. После, като отишълъ въ странство, той създалъ модата. Както има дреха на грѣшния човѣкъ, така има дреха и на светията. Каква е неговата дреха, вие сами ще отговорите. Всички нѣща, всички прояви на хората се различаватъ. Ако ти говори човѣкъ, който те обича, ще ти говори по единъ начинъ; когато не те обича, той ще ти говори по другь начинъ. Лесно се говори, когато хората не се обичатъ. Казватъ: Да бѫдемъ хладнокръвни. — Щомъ сте истинали, щомъ краката и рѫцетѣ ви сѫ измръзнали, разбира се, че ще бѫдете хладнокръвни. Нѣкой казва: Гладенъ съмъ. Другъ отговаря: Нѣма нищо, все ще се намѣри отнѣкжде малко хлѣбъ. — Оголяхъ, цѣлъ съмъ окѫсанъ. — Нѣма нищо. — Страдамъ, боли ме стомахътъ. — Нѣма нищо. — Баща ми умрѣ. — Нѣма нищо. Казвамъ: Хладнокръвието тукъ не е на мѣсто. Това е незаинтересованость. Така не се разрешаватъ въпроситѣ. Ти трѣбва да вземешъ участие въ положението на своя братъ, или сестра, да имъ помогнешъ. И тъй, съ хладнокръвие не се живѣе. Ще кажете, че англичанитѣ сѫ хладнокръвни. Да бѫдемъ и ние като англичанитѣ. — И безъ това повечето отъ сегашнитѣ хора сѫ англичани, не влизатъ въ положението на своитѣ ближни. Да бѫдешъ хладнокръвенъ, безучастенъ къмъ положението на своя ближенъ, това не е истинската философия на живота. Другъ е въпросътъ, ако можешъ да се въздържашъ, или да приложишъ самообладание. Това се отнася до тебе, до твоя личенъ животъ. Обаче, каже ли ти нѣкой, че е гладенъ, ще потърсишъ начинъ, какъ да му помогнешъ. Ако въ дома ти дойде пѫтникъ, ще помислишъ, какъ да го приемешъ. Добра обхода се иска отъ хората. Тя не е само за моментъ. Да имашъ добра обхода къмъ хората, това значи, да знаешъ, какъ да постѫпвашъ при всички условия на живота. Представете си, че сте голѣмъ държавникъ и отивате на работа, имате нѣкакво важно заседание. Въ това време на вратата ви хлопа беденъ пѫтникъ. Вие махвате съ рѫка и казвате, че сте заетъ, имате бърза, неотложна ра­бота. Какъ ще постѫпите, ако на вратата ви хлопа не тоя беденъ пѫтникъ, но царьтъ? Вие веднага ще му отворите, ще го поканите вежливо и ще напишете една бележка до министерския съветъ, че по особена важна причина нѣма да присѫтствувате на съвета. Защо въ първия случай не можахте да отдѣлите поне петь минути отъ времето си, а въ втория случай се отказахте даже да отидете на работа? Какви сѫ съображенията ви? Ще кажете, че нѣкои нѣща сѫ невъзможни. Прави сте, има нѣща възможни, има нѣща и невъзможни. Понѣкога, обаче, и невъзможното — грѣхътъ става за човѣка възможенъ. Азъ се питамъ, какъ е възможно, човѣкъ, роденъ отъ Богъ, създаденъ по Неговъ образъ и подобие, да престѫпва Божия законъ? Какъ се създаде тоя дисонансъ? Това е въпросъ, на който мѫчно може да се отговори. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ истинското знание, което не изчезва. Иначе, каквото знание и да придобиете, ще го изгубите. Докато сте млади, ще се ползувате отъ него. Щомъ остарѣете, ще го изгубите. Като заминете за другия свѣтъ, съвсемъ ще го изгубите. — Какво е смъртьта? — Разваляне на едно съдружие. Нѣколко души се сдружаватъ да търгуватъ заедно. Като работятъ нѣколко години и спечелятъ нѣщо, раздѣлятъ печалбата помежду си и ликвидиратъ. Казватъ, че съдружието се разтурило, а ние казваме, че председательтъ на сдружението заминалъ за оня свѣтъ. Това показва, че съдружницитѣ свършили работата си. Всѣки взелъ своята часть отъ печалбата и се отдѣлилъ. Има случаи, когато сдружението се разваля, съдружницитѣ се отдѣлятъ, безъ да получатъ нѣщо. Това показва, че то е фалирало, нѣма никакви печалби. Мнозина се запитватъ, какъ да се подмладятъ. Да се подмладишъ, това значи, да излѣзешъ отъ едно сдружение съ печалба и да вложишъ капитала си въ друго сдружение, да спечелишъ повече. Въ единъ моментъ не можешъ да се подмладишъ. Подмладяването зависи отъ твоята интенсивна мисъль. Колкото по-интенсивна е мисъльта ти, толкова по-скоро можешъ да се подмладишъ. Да се родишъ отново и да растешъ правилно, това значи подмладяване. Това значи, да имашъ правилна връзка съ възвишенитѣ сѫщества, които постоянно те държатъ въ мисъльта си и ти помагатъ. Ако се отклонишъ отъ правия пѫть, ще те изоставятъ, и ти започвашъ да остарявашъ. Следователно, не питай, защо остарявашъ, но кажи си: Азъ се отклонихъ отъ правия пѫть, и разумнитѣ сѫщества ме изоставиха. Коя майка не остарява, когато синоветѣ и дъщеритѣ ѝ я напуснатъ и престанатъ да се интересуватъ отъ нея? Докато я подържатъ и влизатъ въ положението ѝ, тя по-мѫчно остарява. Сегашнитѣ хора искатъ да се подмладятъ, но не знаятъ какъ. Тѣ очакватъ на другитѣ, да умре нѣкое съдружие, да получатъ неговитѣ печалби, да се подмладятъ. Не е тоя пѫтьтъ на подмладяването. Ако искате да се подмладите, разчитайте на себе си, на своитѣ съдружници. Правили ли сте опитъ, да размишлявате поне по половинъ часъ на день върху подмладяването? Това значи, да изчистите чувствата и мислитѣ си отъ всички отрицателни прояви, отъ всичко нечисто. Освободете се отъ сѣнкитѣ въ живота. Само така ще се подмладите и обновите. Защо ще мислите, че никой не ви обича? Това е сѣнка на живота. Дръжте по ложителни мисли и чувства въ умоветѣ и сърдцата си, за да се подмладите по естественъ начинъ. Казано е: „Да възлюбишъ Господа, да възлюбишъ и своя ближенъ.“ Само така ще разберешъ закона на новораждането и закона на растенето. Само оня може да люби, който познава законитѣ на кабалата. Любовьта къмъ Бога е сила, която действува въ цѣлата природа. Буквитѣ л, к, Б, съ които започватъ думитѣ любовь къмъ Бога, иматъ различно значение, понеже чрезъ тѣхъ се проявяватъ различни сили. Любовьта подразбира сили въ възходещо състояние. Буквата „к“ крие сили, които сѫ неуравновесени, затова трѣбва да се преобразятъ. Буквата „к“ трѣбва да се превърне въ животъ, въ буквата „ж“ — въ уравновесени сили. Животътъ трѣбва да расте, да се развива правилно. Това се постига чрезъ прилагане любовь та къмъ Бога и къмъ ближния. Нѣкои ме питатъ, какъ могатъ да бѫдатъ щастливи. Щастието не се постига лесно. Истинско щастие е това, което не се нарушава отъ нищо. Момъкъ се влюбва въ една красива мома, но щастието му не е пълно. Той ѝ се радва, трепти за нея, но, като влѣзе въ дома ѝ, не може да остане дълго време тамъ. — Защо? — Въ дома ѝ има нѣщо неприятно, което го смущава. Момата е месоядка, а той — вегетарианецъ, не може да понася миризмата на кокошката. Момъкътъ се чуди, какво да прави. Да ѝ направи нѣкаква забележка, не може, красивитѣ моми не търпятъ съвети. Ако напусне стаята и излѣзе вънъ, безъ да ѝ обясни, защо си отива, ще развали работата си. Какъ ще се разреши въпросътъ ? Представете си друго положение: момата е влюбена въ момъка, а той обича да пие. Отива на гости у дома му, но той не ѝ обръща внимание: турилъ шише съ вино на масата си и пие една чаша следъ друга. Тя седи, поглежда къмъ него и не знае, какво да прави. Споредъ мене, и двата въпроса лесно се разрешаватъ: момата да се откаже да яде кокошка и, вмѣсто да я коли и държи вързана съ главата надолу, да я остави да си живѣе на свобода. И момъкътъ да се откаже отъ ферментиралото вино. Нека вземе сладка гроздова мъсть и да покани своята възлюбена, заедно да пиятъ. Нѣма по-лесна работа отъ това, да възкресишъ една кокошка и да превърнешъ гроздето въ сладъкъ гроздовъ сокъ. — Въз можно ли е това ? — Всичко е възможно; нуждно е само добро желание да направишъ нѣщо. Мнозина не успѣватъ въ живота си, поради подозрението и съмнението, на които сѫ дали ходъ. Тѣ се съмняватъ единъ въ другъ, съмняватъ се и въ Бога. После се чудятъ, отде идатъ противоречията. Много просто, турили сѫ на масата си миризливата кокошка и шишето съ ферментиралото вино. — Какво мисли Богъ за насъ? — Това не е ваша работа. Освободете се отъ противоречието въ себе си и дайте възможность на кокошката да оживѣе. Противоречието е причина за лошата миризма въ дома ви и за опиването ви. Не питайте, защо идатъ противоречията, но направете всичко възможно да се освободите отъ тѣхъ. Единъ селянинъ пѫтува съ колата си, но изведнъжъ движението спира — осьта на едното колело се счупила. Минаватъ пѫтници край него, и всѣки го запитва, какво е станало, защо колата е спрѣла. Той отговаря на всички, че осьта му се счупила, но колата не се мръдва. Най-после, минава единъ пѫтникъ, спира се, поглежда колата, навежда се къмъ колелетата и вижда, че осьта на едното колело е счупена. Изважда отъ торбата си едно дърво, поставя го на мѣстото на счупеното, зачуква го оттукъ-оттамъ, и колата тръгва. Той не пита, коя е причината за противоречието, но помага за неговото премахване. Казвамъ: Животътъ иска работа, а не философствуване. Седишъ и очаквашъ всичко на готово. И това може, но, като получишъ нѣщо наготово, трѣбва да го задържишъ. Искашъ да отидешъ на небето, да те посрещнатъ съ вѣнци, съ музика и пѣсень. И това е възможно, но ако не си готовъ за тоя животъ, ще те върнатъ на земята. Могатъ да ти подарятъ хубава цигулка и ноти, но трѣбва да учишъ. Ако не се упражнявашъ, цигулката ще остане за други, които искатъ да свирятъ. Могатъ да ви подарятъ нива, лозе, но вие трѣбва да ги обработвате. Както никой не може да яде за васъ, така никой не може да учи и да работи за васъ. Близкитѣ ви могатъ да ви помагатъ но не могатъ да свършатъ това, което се иска отъ васъ. Никой не може да мисли и да чувствува за васъ. Мисленето, чувствуването сѫ свещени процеси. Човѣкъ се свързва съ живота само чрезъ мислитѣ и чувствата. Затова се казва, че е привилегия за човѣка да мисли и да чувствува. Даже кривата мисъль и кривото чувство сѫ за предпочитане предъ невъзможностьта да мислишъ и да чувствувашъ. Кривата и нечиста мисъль може да се оправи и очисти. Какво ще правишъ, обаче, ако нѣмашъ никаква мисъль? Ще кажешъ, че нѣкоя мома се влюбила въ единъ лошъ момъкъ. Нищо, че се е влюбила въ тоя момъкъ. Така ще научи единъ урокъ и ще върви напредъ. — Еди-кой си мѫжъ напусналъ жена си. — И това ще се оправи. Той ще се отдалечи две - три години отъ нея и, като види, че не може да намѣри по-добра, пакъ ще се върне при жена си. Така той ще я цени повече.Ще кажете, че той не ѝ писалъ нито едно писмо, и тя не го дочакала, оженила се за другъ. Питамъ: Само писмата ли подържатъ връзкитѣ? Остане ли писмата да ви крепятъ, вашата работа е свършена. Ако мѫжътъ напусне жената, тя трѣбва да го чака три години. Не се ли върне презъ това време, тя е свободна, може да мисли за него, каквото иска. И тъй, когато мѫжътъ напуска жената, или жената — мѫжа, казвамъ, че тѣ не сѫ умни. Разумниятъ мѫжъ, разумната жена не се напускатъ. Ако се налага да направятъ това, тѣ пакъ се връщатъ. Тѣзи, които сѫ пили чиста вода отъ чешмата, никога не пиятъ нечиста вода. Който е пилъ отъ Божията чешма, той се родилъ който е пилъ отъ водата на своя ближенъ, той има условия да расте. Нѣкои запитватъ: Трѣбва ли жененитѣ хора да се напускатъ? — Ако съчетанието между тѣхъ е отъ Бога, никой не може да ги разлѫчи. Казано е въ Писанието: „Това, което Богъ е съчеталъ, никой не може да го разлѫчва.“ Следователно, не правете опити да разкѫсвате връзката между души, които Богъ е съчеталъ. Ако искате да разберете правилнитѣ отношения между човѣшкитѣ души и Бога, трѣбва да изучавате живота на пророцитѣ, на Христа, на светиитѣ, на апостолитѣ и на добритѣ хора. Само така ще имате ясна представа, какъ трѣбва да живѣете. Само така ще разберете, че сегашнитѣ морални правила не сѫ въ състояние да издържатъ напора на живота. Тѣ не разрешаватъ въпроситѣ на цѣлокупния животъ. Много естествено, ако водата на извора още въ началото си е нечиста, нищо не може да я очисти. Единъ американски професоръ отъ Ню Йоркъ държалъ научна сказка върху „Методитѣ за пречистване на водата.“ Той подкрепилъ сказката си съ опити, като пречистилъ по различни начини водата отъ най-нечисти локви и канали. За да убеди слушателитѣ си въ чистотата на водата, той самъ пилъ отъ пречистената вода. Поканилъ и публиката да пие отъ нея, за да се убедятъ въ методитѣ на пречистването ѝ. Както и да се пречиства водата, все ще останатъ микроскопични частици отъ нечистотиитѣ. Американскиятъ професоръ се примирява съ методитѣ за пречистване, но самъ той не е убеденъ въ тѣхната абсолютность. По необходимость, и сегашнитѣ хора се примиряватъ, както американскиятъ професоръ. Като нѣма абсолютно чиста вода, ще пиятъ, каквато намѣрятъ. Днесъ пиятъ вода отъ много рѣки. Нѣкои пиятъ вода отъ Дунава, като я пречистватъ по механиченъ начинъ. Казватъ, че, така пречистена, тя е добра за пиене. Сѫщо така искатъ да се убедятъ, че животътъ, който сега прекарватъ, е добъръ. — Добъръ е, колкото е чиста Дунавската вода. Казвамъ: Азъ не желая да пия вода отъ Дунава, не желая и животъ като Дунавската вода. Ние трѣбва да се стремимъ къмъ съвършенъ животъ, съ абсолютна чистота, безъ никакви микроби, безъ условия за смърть. Единственото нѣщо, отъ което хората се страхуватъ, е смъртьта. И тъй, турете на първо мѣсто любовьта къмъ Бога. — Какъ ще намѣря Бога? — Като се родишъ. Ако не се родишъ, не можешъ да Го намѣришъ. Една птичка кълве череши, и сѣмкитѣ имъ падатъ на земята. Можемъ ли да кажемъ, че птичката е баща на сѣмката? Сѣмката пада на земята и следъ време пониква. Почвата ли е майка на сѣмката? Нито птичката е баща на сѣмката, нито почвата нейна майка. Баща и майка сѫ ония, отъ които произлиза животътъ. Това, което е вложено въ сѣмето, считаме главенъ факторъ за неговото раждане и растене. Вложеното въ сѣмето се крие въ Първата Причина на нѣщата. Тамъ трѣбва да търсимъ условията за раждането и растенето. Често хората казватъ, че правятъ усилия да се повдигнатъ, но нищо не помага. Много просто, тѣ се грѣятъ на свѣщь. Тѣ си служатъ съ мисли, на които свѣтлината е равна на тая на свѣщьта. Излѣзте навънъ да се грѣете на слънчевата свѣтлина. Тя носи животъ въ себе си. Възприемайте мисли, които свѣтятъ като слънцето. Казвашъ, че имашъ любовь къмъ Бога, но нищо не постигашъ. — Защо? — Малка е свѣтлината на свѣщьта ти. Излѣзъ вънъ на слънце, и тогава прояви любовьта си къмъ Бога. Слабата свѣтлина не оправя работитѣ. Молишъ се, но нищо не постигашъ. — Защо ? — Молитвата ти е слаба. Младъ си, живѣешъ като младъ, недоволенъ си; живѣешъ като старъ, пакъ си недоволенъ. Стариятъ съжалява, че живѣлъ чистъ животъ, но не позналъ Бога. — Защо не Го позналъ? — Защото не могълъ да Го възлюби. Не можешъ да познаешъ Бога, докато не Го възлюбишъ. Сегашнитѣ хора говорятъ за любовьта, безъ да я разбиратъ. Тѣ наричатъ любовь това, което не е любовь, и после се отвръщатъ отъ нея. Любовьта е сила, която повдига човѣка; ако е боленъ, оздравява; ако е заробенъ, освобождава го. Който възприеме любовьта, не я задържа за себе си, но я оставя да минава и презъ другитѣ. Не може само една чешма да тече, а другитѣ да пресъхватъ. Смѣшно е да видишъ нѣкого да стои предъ пресъхнала чешма и да чака да капне отъ нея нѣщо. Ще кажешъ, че обичашъ тая чешма. Това е невъзможно. Не можешъ да обичашъ чешма, която нищо не дава. Не можешъ да обичашъ човѣкъ, въ когото Богъ не се проявява. Щомъ Богъ се проявява въ човѣка, ти веднага ще го обикнешъ. Помнете: любовьта прави човѣка добъръ, красивъ, силенъ. Безъ любовь човѣкъ е окѫсанъ, беденъ, слабъ. Дето отиде, всички го отбѣгватъ. И между светии да влѣзе, никой нѣма да му обърне внимание. Такова е положението на човѣкъ, който живѣе съ отрицателни мисли и чувства. Сега, като говоря за любовьта, имамъ предъ видъ три нѣща: първо, да ви кажа, какъ да се възлюбите; второ, да ви кажа, какъ да подържате любовьта си и трето, на какво разстояние да бѫдете единъ отъ другъ. Това значи да живѣете въ чистота, да придобиете безсмъртие. Къмъ тоя животъ се стреми всѣка душа. Това значи да се новородишъ, да растешъ и да се развивашъ правилно. Като ученици, вие трѣбва да правите опити, да видите силата на вашитѣ мисли и чувства, както и силата на вашата любовь. За да имате успѣхъ въ опититѣ си, трѣбва да се освободите отъ страха и отъ съмнението. Направете следния опитъ: единъ отъ васъ да легне на земята на гърба си, а шесть души да се опитатъ да го вдигнатъ високо въ въздуха: трима ще поставятъ показалеца и срѣдния пръстъ на дветѣ си рѫце подъ врата му, другитѣ трима ще поставятъ сѫщитѣ пръсти подъ краката му, близо до стѫпалата, и едновременно ще започнатъ да го вдигатъ. Ако не се съмнявате, може да махнете пръститѣ си и, безъ да го подържате, той може да остане за известно време въ въздуха. Осъмните ли се, той ще падне на земята. Дето нѣма съмнение, тамъ опититѣ излизатъ сполучливи. Нѣкой очаква резултати, безъ да прави усилия. Това е невъзможно. Другъ иска да стане добъръ пѣвецъ, но се съмнява въ успѣха си. — Искамъ да стана поетъ, ученъ, философъ, но се съмнявамъ въ постиженията си. Пази се отъ съмнението. То е червей, който изяжда нѣжнитѣ клончета на дървото. Каквото пожелаешъ, може да постигнешъ, но постепенно. И тъй, очистете ума си отъ съмнението. Докато го държите въ ума си, нищо не може да постигнете. Теории може да имате, колкото искате, но ще бѫдете лишени отъ опитности. Истинско, положително знание се придобива чрезъ опити, които изключватъ съмнението. 2. Лекция отъ Учителя, държана на 20 януарий, 1932 г. София. — Изгрѣвъ,
  8. От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Законътъ и любовьта Размишление. Упражнение за дишане съ движения. Съвременнитѣ хора говорятъ за чистъ и добъръ животъ, като иматъ предъ видъ главно външната чистота и доброта. Това е все едно, да ходи детето на училище и да пази тетрадкитѣ си чисти, да не пише въ тѣхъ, да не решава задачитѣ си. Ще бѫдатъ ли доволни майката и бащата отъ чистотата на тѣзи тетрадки? — Нѣма да бѫдатъ доволни. Детето отива на училище, връща се, но нищо не учи. За предпочитане е тетрадкитѣ му да бѫдатъ нацапани, т. е. изписани, но то да учи, да пише и да смѣта. Това радва учителитѣ. Кое е подобре: да се запазите чисти, като тетрадкитѣ на мързеливото дете, или да изцапате живота си, но да учите, да пишете и смѣтате върху неговитѣ листа? Пазете вѫтрешната чистота на душата си. Не се страхувайте, ако външниятъ ви животъ е малко изцапанъ. Тая нечистота лесно се премахва. Не може майсторътъ да работи и да бѫде чистъ. Дрехата му все ще се нацапа малко, но лесно ще се очисти. Следъ всичко това, хората се запитватъ, защо остаряватъ. Това е все едно, да се запитва детето, защо се цапатъ тетрадкитѣ. Отговорътъ е простъ: детето е писало, смѣтало, учило, за което и учителитѣ, и родителитѣ се радватъ. Не е въпросъ, че тетрадкитѣ се изписватъ; важно е да се учи. Много тетрадки ще се изпишатъ и турятъ настрана, като непотрѣбни, важно е да се пише и смѣта, да се решаватъ задачи и да се придобива знание. Едно се иска отъ човѣка: да придобие знание. — Какво знание? — Което може да го крепи. Всѣко знание, което не крепи човѣка, не е истинско. Всѣко нѣщо, което не внася радостъ въ човѣка, не е на мѣсто. Разумностьта прави човѣка радостенъ. Ето, взимате пергелъ и чъртаете съ него окрѫжностъ. Вие се радвате, че окрѫжностъта е правилна, но разумностьта е въ васъ, а не въ пергела. Следователно, колкото правилна да е окрѫжностьта, никой не би желалъ да бѫде пергелъ. Пергелътъ даже не подозира, че може да чъртае окрѫжности. Щомъ го затворите, той изгубва способностьта си да чъртае нѣщо. Той губи вѣра въ себе си. Щомъ го отворите и започнете да чъртаете съ него, той отново се насърдчава. Начъртайте си по единъ триѫгълникъ и по една окрѫжностъ. Ако на половината крѫгъ турите сѣнки, чъртежътъ ще бѫде по-красивъ отъ предишния. Всѣко нѣщо, което има сѣнки, е по-красиво отъ това, което нѣма сѣнки. Какъвъ ще бѫде животътъ безъ сѣнки? Ще кажете, че сѣнкитѣ внасятъ противоречия въ живота. Обаче, противоречията се осмислятъ, когато сѫ разумни. Следователно, всѣка сѣнка, поставена на мѣсто, носи благословение за човѣка. Всѣка сѣнка, турена дето не трѣбва, носи нещастие. Благословение е за човѣка, да го завиешъ зимно време съ дебелъ, вълненъ йорганъ; нещастие е за него, ако лѣтно време, при температура 30—40°, го завиешъ съ тоя дебелъ йорганъ. Това сж обикновени положения, които всѣки човѣкъ може да научи. Така и децата лесно научаватъ стихотворения и ги декламиратъ. Като слушатъ нѣкое дете да декламира, казватъ: Учено е това дете, много знае. — Не е учено то, чужди работи възпроизвежда. Ако нѣколко деца декламиратъ едно и сѫщо стихотворение, тѣ ще се отличаватъ едно отъ друго по гласа си и по начина на предаването. Когато детето декламира добре, авторътъ на стихотворението е доволенъ. Той седи между публиката и се усмихва на детето. Ако декламацията не излѣзе добре, той се крие между хората, не смѣе да погледне никого. Сѫщото състояние преживява и майката, когато милватъ или стискатъ рѫката на детето ѝ. Въ първия случай тя се усмихва доволно; въ втория случай тя е недоволна и страда. И тъй, колкото по-тѣсно сѫ свързани хората, толкова по-голѣми сѫ страданията имъ. Тѣ възприематъ страданията си единъ отъ другъ. Разправяха ми единъ случай за предаване на страданието. Една ханъмка, отъ високо произхождение, страдала отъ зѫбъ. Това се случило въ с. Николаевка. Мѫжътъ ѝ, който я обичалъ много, я завелъ при единъ българинъ да извади зѫба ѝ. Кѫщата на българина била на два етажа. Ханъмката се качила на втория етажъ, а мѫжътъ ѝ останалъ на първия етажъ да чака, докато извадятъ зѫба. Като вадѣли зѫба ѝ, тя викала отъ болки, но и мѫжътъ започналъ да вика. Нейната болка се предала на него. — Защо? — Понеже били тѣсно свързани. Не може да обичашъ нѣкого и да не вземешъ участие въ неговото страдание. Сѫщиятъ законъ се отнася и до неодушевенитѣ предмети. Единъ цигуларь далъ цигулката си на поправка при единъ виденъ италиански майсторъ. Той решилъ да почака въ работилницата, докато се поправи цигулката му. Седналъ на единъ столъ и наблюдавалъ, какъ работи майсторътъ. Последниятъ взелъ ножа си и умѣло го ,прекаралъ по дължината на цигулката, за да отлепи едната часть отъ другата. Като видѣлъ това, цигуларьтъ припадналъ. Майсторътъ му помогналъ да се съвземе и казалъ: Не се безпокой, цигулката ти ще бѫде така добре поправена, че нѣма да я познаешъ. — Защо изгубилъ съзнание цигуларьтъ? — Защото двойникътъ му билъ свързанъ съ цигулката. Казано е въ Писанието, да не се свързвате съ свѣта. Това значи: Не се свързвайте съ преходни неща. Съ други думи казано: Не се влюбвайте въ временни нѣща. Имашъ кѫща. Кажатъ ти, че кѫщата ти изгорѣла. Ти се уплашишъ и припаднешъ. Имашъ пари, пазишъ ги въ кесия, радвашъ имъ се. Нѣкой открадне кесията, и ти страдашъ, пропадашъ съ паритѣ заедно. Тѣ се изгубватъ, и ти изгубвашъ живота си. — Тогава да не обичаме никого и нищо. — Обичайте нѣща, които никой не може да ви отнеме. Щомъ ви ги отнематъ, тѣ сѫ временни, преходни нѣща. Когато всички хора обичатъ едно и сѫщо нѣщо, ти дръжъ сърдцето си далечъ отъ тоя предметъ. Всички обичатъ златото. Ето защо, за да не си причинявашъ излишни страдания, стой далечъ отъ него. Колкото по-малко влагашъ сърдцето си въ временнитѣ нѣща, толкова по-добре за тебе. Въ любовьта има степени. Ще започнешъ съ единица любовь и ще вървишъ нагоре. Съ единица любовь ще обичашъ временнитѣ нѣща, които днесъ сѫществуватъ, а на другия день изчезватъ. Като минава отъ временнитѣ къмъ вѣчнитѣ нѣща, човѣкъ постепенно увеличава любовьта си отъ единица въ две, три, четири и повече единици. Коя е степеньта на разумната любовь, не се знае. И тя постоянно расте и се увеличава. Докато човѣкъ обича съ чуждитѣ сърдца, дотогава любовьта му се насочва къмъ временнитѣ и преходни нѣща, т. е. къмъ мъртвитѣ работи. Щомъ вложи своето сърдце, любовьта му се отправя къмъ вѣчното и безгранично начало на живота. Когато човѣкъ дойде до любовьта на своето разумно сърдце, до високата степень на любовьта, нѣщата се осмислятъ и оживяватъ. Любовьта е непреривна. Обаче, хората мислятъ, че съ смъртьта става прекѫсване на любовьта. Не е така. Единствената непреривна сила е любовьта. Представете си, че ви дамъ около двадесетъ различни предмети отъ по единъ килограмъ: гипсъ, желѣзо, медь, калай, олово, сребро, злато и други метали. На всички предмети давамъ форма на хлѣбна питка. Вие взимате тия питки, разглеждате ги и забелязвате, че тѣ се отличаватъ по своето относително тегло и по свойствата си. Коя отъ тия питки ще задоволи глада ви и ще внесе сила въ организма ви? — Никоя. Обаче, ако имате една питка отъ чисто пшеничено брашно, тя ще ви задоволи. Ще я изядете и ще се ободрите и усилите. Пшеничената пита представя истинската любовь. Тя струва по-евтино отъ златния кѫсъ, но силата ѝ е по-голѣма. Каквато е разликата между различнитѣ прояви на любовьта, такава е разликата и между видоветѣ знание. Има знание, което прилича на гипса, друго — на желѣзото, трето на среброто, на златото и т. н. Истинско знание е онова, което освобождава човѣка отъ ограниченията на живота. Стремете се къмъ това знание. Придобивайте знание, което може да ви освободи отъ всички мѫчнотии, тревоги, смущения и страдания. Стремете се къмъ изучаване на ония закони, които разрешаватъ противоречията. Представете си, че вървите по единъ пѫть. Настига ви единъ човѣкъ, застава отъ лѣвата ви страна и започва да ви укорява, да говори обидни думи по вашъ адресъ. Въ същото време, отъ дѣсната ви страна застава човѣкъ, който ви говори добри думи. Колкото първиятъ човѣкъ ви хули и обижда, толкова вториятъ ви хвали и говори за васъ най-добри думи. Какво трѣбва да правите? Вие сте тръгнали на далеченъ пѫть, очакватъ ви нѣкѫде да получите голѣмо наследство, отъ нѣколко милиона лева. Трѣбва да се явите на опредѣленъ часъ. Ако закъснѣете, ще объркате работата си. Вървите по пѫтя и си казвате: Ако се спра само за моментъ да се обяснявамъ съ тоя, който ме хули, или да благодаря на тоя, който говори добре за мене, ще объркамъ работата, за която съмъ тръгналъ. Какъ трѣбва да постѫпишъ? Ако си ученикъ, ще бѫдешъ глухъ за укоритѣ и за похвалитѣ. Ученикътъ знае, че който говори добре за хората, повдига себе си; който говори лошо, самъ се понижава. Прилагайте тоя законъ, безъ да се смущавате. Ако го прилагате, всичкитѣ ви мѫчнотии и страдания ще изчезнатъ. Това е единъ отъ великитѣ закони на живота. Ученикътъ се отличава по това, че прилага законитѣ на разумната природа. Тѣ сѫ закони и на великия, цѣлокупния животъ. Често се говори за мѫжа и за жената, за майката и за бащата, за учителя и за ученика, безъ да се знае тѣхната сѫщина, т. е. тѣхнитѣ отличителни чърти. Майката, напримѣръ, има отношение къмъ раждането. Майка е само оная жена, която ражда. Изворъ е това, отъ което изтича вода. И отъ кладенеца се вади вода, но той не е изворъ. Вода черпятъ и отъ изворъ, и отъ кладенецъ, и отъ чешма, но тѣ се различаватъ. Както числата се различаватъ едно отъ друго по значение и смисълъ, така и понятията за нѣщата сѫ различни. Изговаряте числата 45 и 72 и започвате да треперите. Когато жената стане на 45 години, започва да се страхува. Когато мѫжътъ стане на 72 години, и той започва да се страхува. Какво страшно има въ числото 45? Това е възрасть, при която жената постепенно губи външния си кредитъ. Банкитѣ преставатъ да я кредитиратъ, и тя разчита на собствения си капиталъ. Мѫжътъ, като стане на 72 години, започва да се безпокои, че губи кредита Си. Той казва: Затвориха се вече банкитѣ за мене. Отсега нататъкъ трѣбва да живѣя съ свой собственъ капиталъ, а такъвъ нѣмамъ. Числата 45 и 72 сѫ добри, но, вложени въ човѣшкия животъ, тѣ ставатъ опасни. Като дойдатъ до тия числа, мѫжътъ и жената се стрѣскатъ и казватъ: Свърши се нашата работа. На младини всичко бѣше възможно. Сега нищо не може да се направи. И тъй, истинско знание е онова, което освобождава човѣка отъ страха и ограниченията. Изкуство е да превръщашъ числата 45 и 72 така, че да използувашъ всичкитѣ имъ свойства. Ще гледашъ на тѣзъ като на живи величини. Какво се крие въ числото 45? То е книга отъ 45 страници, въ които е написано движението, презъ което сѫ минали твоятъ умъ, твоето сърдце и твоята воля. Земята е обиколила около слънцето 45 пѫти, а вие се страхувате отъ това число. Отворете книгата и прочетете, какво сте написали въ нея. Така ще осмислите числата 45 и 72, като книга на вашия животъ. Много знания се криятъ въ тия числа. И тъй, когато вървите въ правия пѫть на живота, не се спирайте да отговаряте на ония, които ви хвалятъ, или корятъ. Бѫдете глухи и за еднитѣ, и за другитѣ. Каквото става вънъ отъ човѣка, сѫщото става и вѫтре въ него. Като се научи да се справя съ външнитѣ мѫчнотии, той ще може да се справя и съ вѫтрешнитѣ. Ще кажете, че откакъ сте тръгнали въ правия пѫть, имате по-голѣми мѫчнотии. Така казваше единъ християнинъ, че откакъ приелъ Христовото учение, ималъ по-голѣми изпитания и изкушения. Радвайте се, когато ви изпитватъ, но бѫдете будни да издържите изпититѣ си. Съ лошъ човѣкъ не се разправяй. Той само чака да го бутнешъ, да го предизвикашъ. И съ човѣкъ, който те хвали, не говори. И двамата иматъ нѣкаква користолюбива цель, да взематъ нѣщо отъ тебе. Това е все едно, да говоришъ лошо за хлѣбаря и да му искашъ хлѣбъ, или да го хвалишъ и да очаквашъ доброволно да получишъ отъ него хлѣбъ. И въ единия, и въ другия случай хлѣбарьтъ не може да даде хлѣбъ. — Защо? — Хлѣбътъ не е неговъ. При това, и двамата не сѫ избрали добъръ методъ. Първиятъ мисли, че съ укори и лоши думи ще успѣе да получи хлѣбъ. Вториятъ мисли, че съ похвали и съ добри думи ще успѣе. Нѣщата се придобиватъ само съ любовь. Тя изключва и укоритѣ, и похвалитѣ. Въ живота действуватъ две сили: законътъ и любовьта. Едно малко момиче, добро и умно, отива на училище. Минава край една хубава плодна градина, пълна съ зрѣли плодове. Влиза въ градината, навежда се и взима една паднала ябълка. Изведнъжъ излиза градинарьтъ и запитва момичето, кой му позволи да събира ябълки. Бедното момиче се извинява, че пожелало да си вземе една отъ падналитѣ ябълки, но градинарьтъ не иска да чуе, удря му една плесница. Следъ време детето пакъ минава край градината и пожелава да си вземе единъ отъ падналитѣ плодове — забравило плесницата. Озърнало се да не го види нѣкой, но останало изненадано, че пакъ излѣзълъ срещу него човѣкъ, но не съ намѣрение да го наказва. Той го спрѣлъ, напълнилъ джобоветѣ му съ хубави плодове, откѫснати отъ дървото, и му казалъ, когато пожелае, да се отбива въ градината и да си откѫсва по нѣколко плода. — Защо първиятъ човѣкъ постѫпилъ по единъ начинъ, а вториятъ— по другъ начинъ? — Първиятъ човѣкъ е слугата на градинаря, градината не е негова. Той прилага закона. Вториятъ човѣкъ е господарьтъ, той прилага любовьта. Следователно, когато ви биятъ и наказватъ, ще знаете, че сте се натъкнали на слугата. Когато получавате блага изобилно, натъкнали сте се на господаря. Дето е Богъ, тамъ е изобилието. Дето Богъ отсѫтствува, тамъ има наказание и бой. Ако придобивашъ, знание отъ слугитѣ, ще бѫдешъ битъ — тамъ действува законътъ. Ако искашъ да не те биятъ, ще вървишъ край плета на градината, безъ да поглеждашъ къмъ зрѣлитѣ плодове. Позволишъ ли си да откѫснешъ единъ плодъ, веднага ще те питатъ: Кой ти позволи да влизашъ въ градината? Добре е човѣкъ да не влиза безъ позволение въ чужда градина, но нѣкои хора не издържатъ предъ желанието да си откѫснатъ единъ плодъ. Тѣ знаятъ, че после ще има бой, ритане, но, въпрѣки това, не могатъ да се противопоставятъ на желанието си. Колко пияници сѫ бити отъ кръчмаритѣ, но пакъ ги посещаватъ. Като мине 12 часа следъ полунощь, кръчмарьтъ ги бие, блъска, да напуснатъ кръчмата, но тѣ не искатъ. Следователно, когато се оплаквате, че сте бити, ще знаете, че или сте били въ положението на детето, което влиза въ чуждата градина безъ позволение да си вземе единъ плодъ, или сте въ положението на пияницата, когото кръчмарьтъ бие, да излѣзе отъ кръчмата. Всѣки извинява детето, казва, че е малко, не познава закона. Какво ще кажете за възрастния, който познава закона и, въпрѣки това, отива въ кръчмата да пие и не мисли, че трѣбва да се върне вкѫщи? Учете се отъ всичко, което става въ живота. Има примѣри, които включватъ въ себе си житейска мѫдрость. Тѣ сѫ символи, отъ които хората трѣбва да се поучаватъ. Единъ турски бей посетилъ единъ български чорбаджия, съ когото разговаряли по разни въпроси. Беятъ видѣлъ на стената три икони — св. Богородица, св. Георги на конь и св. Никола съ дълга, бѣла брада, като старецъ. Предъ иконитѣ висѣли три кандила, които постоянно горѣли. Беятъ запиталъ чорбаджията: Защо горятъ тия кандила? Защо ти сѫ тия икони? Чорбаджията отговорилъ: Откакъ имамъ тия икони, никакво нещастие не се е случило въ дома ми. — Щомъ е така, и азъ ще си купя такива икони, ще запаля по едно кандило предъ тѣхъ, да се пазя отъ кражби. Слугитѣ ми постоянно ме крадятъ. Като се върналъ вкѫщи, първата работа на бея била да си купи тритѣ икони и кандила. Следъ това изпѫдилъ слугитѣ си. Съседитѣ, като научили, че беятъ нѣма слуги, влѣзли една вечерь въ дома му и го обрали. Беятъ останалъ крайно изненаданъ отъ кражбата. Влѣзълъ въ стаята, дето били иконитѣ, и започналъ да се разговаря съ тѣхъ. Погледналъ къмъ иконата на св. Богородица и казалъ: Тебе те оправдавамъ. Ти си майка, имашъ малко дете, не можешъ да се занимавашъ съ моитѣ работи. После се спрѣлъ предъ св. Георги и му казалъ: И тебе оправдавамъ. Ти си младъ, имашъ конь, трѣбва да го ездишъ, не можешъ да пазишъ кѫщата ми. Най-после се спрѣлъ предъ св. Никола и строго му казалъ: Ти нѣмашъ дете, нѣмашъ конь, не си младъ, трѣбваше да ме пазишъ отъ крадци. За наказание обърналъ иконата съ главата надолу. Случило се, че съседитѣ се разкаяли за постѫпката си и върнали краденитѣ вещи. Какво представятъ тия икони? Първата икона, св. Богородица, представя човѣшкото сърдце, което не може да се държи отговорно за постѫпкитѣ си. Втората икона, св. Георги, представя човѣшкия умъ, който сѫщо не е отговоренъ за постѫпкитѣ си. Иконата на св. Никола, бѣлобрадиятъ старецъ, е човѣшката воля, която отговаря за всичко, което правятъ умътъ и сърдцето. Тя е длъжна да пази всичкото богатство, което човѣкъ е събиралъ отъ вѣкове. Това се иска отъ разумната воля, която учи човѣка на въздържание. Който не се въздържа, ходи по пѫтя на своята неразумна воля. Днесъ повечето хора — млади и стари, не се въздържатъ. Какво ще кажете за тѣхъ? Тѣ сѫ баби и дѣдовци, безволни сѫщества. Не е герой оня, който не може да се владѣе. Самообладание е нуждно на човѣка. Безъ самообладание нищо не се постига. Ти не си дошълъ на земята да оправяшъ свѣта. Като живѣешъ, ще прилагашъ разумната си воля и самообладание. Рѣката трѣбва да се движи въ опредѣлени граници, между двата си брѣга. Понѣкога рѣката излиза отъ своето корито, но това е неестествено. Тя излѣзла отъ пѫтя, който природата ѝ опредѣлила. Съ какво ще се похвали неканализираната рѣка? Ще каже, че може да излиза вънъ отъ брѣговетѣ си. Това не е за похвала. — Каква ще бѫде водата на рѣка, която постоянно излиза отъ брѣговетѣ си? — Нечиста. Тя събира нечистотиитѣ по пѫтя си и ги разнася, дето не трѣбва. Човѣкъ, който не може да се владѣе, поема нечистотии по пѫтя си и ги разнася навсѣкѫде. Законъ е: Ако искашъ да запазишъ състоянието си, трѣбва да прилагашъ самообладание. Понѣкога е достатъчно да се мръднешъ съ една десетохилядна часть отъ милиметъра, за да изгубишъ самообладанието си. Затова е казано: „Малкото камъче катурва колата.“ Разумниятъ върви по пѫтя си и не дава ухо нито на оня, който го ругае, нито на оня, който го хвали. Той знае, че и двамата грѣшатъ. И ако рече да се спре и обяснява съ тѣхъ, и той грѣши. Той губи най-много. Речешъ ли да се обяснявашъ съ оня, който те кори, ще знаешъ, че ако му кажешъ една лоша дума, той ще ти каже две. Какво ще спечелите отъ това? Помнете: Неуспѣхътъ въ живота ви се дължи на това, че се занимавате съ обикновени работи. Откажете се отъ обикновеното въ живота, то е причина да останете назадъ въ развитието си. Много работи ви предстоятъ да учите — не сте изпълнили програмата, която ви е дадена. Учене е нуждно. Вие мислите, че и съ малко знание ще минете. Не е така. Комисията, коята ви изпитва, е крайно взискателна. Тя ще провѣри знанието ви и ще ви пипне тамъ, дето най-малко знаете. Ще ви подложатъ на такъвъ изпитъ, какъвто не сте предполагали. Като видятъ, че знаете, ще ви пуснатъ въ по-горенъ класъ. Ако не знаете, ще ви оставятъ да повтаряте класа. Това се отнася до всички. Строга, но крайно справедлива е тая комисия. Като ви изпитатъ, сами ще видите, че не сте толкова добри, колкото трѣбва да бѫдете; не сте толкова справедливи, милостиви, търпеливи, колкото трѣбва да бѫдете. Още много ви липсва, докато станете истински ученици. Ще кажете, че правите усилия. — Разумни усилия сѫ нуждни. За да придобиете търпение, милосърдие, трѣбва да спазвате известни закони. Само разумниятъ може да бѫде търпеливъ. Ако е разуменъ, и слабиятъ може да бѫде търпеливъ. Търпението е качество на разумния, на вѫтрешно богатия, на оня, който е придобилъ самообладание. Стариятъ, немощниятъ, бедниятъ, който постоянно се оплаква отъ положението си, не може да бѫде търпеливъ. Нѣкой казва, че търпи по неволя, и мисли, че е търпеливъ. Неволята не е търпение. Казвашъ: Не мога да търпя повече. — Беденъ си. — Това не мога да направя. — Слабъ си. —Не е време за работа, условията сѫ лоши. — Ленивъ си. — Това е задача, която не може да се реши сега. — Това показва, че обичашъ охолния животъ. Трудолюбивиятъ веднага решава задачата си. Всички го обичатъ и му помагатъ, безразлично, дали е младъ, или старъ, мома или момъкъ. Кое е отличителното качество на младия, и кое на стария? Ако въ дома си имашъ старъ, немощенъ човѣкъ и отидешъ на нивата да работишъ, той ще те чака да се върнешъ, ти да му помогнешъ. Ако имашъ млада дъщеря, като се върнешъ отъ нивата, ще заваришъ всичко готово: кѫщата изчистена и наредена, дрехитѣ изпрани, хлѣбътъ опеченъ, яденето готово. Ти ще се измиешъ, ще благодаришъ на Бога за всичко, което ти е далъ. Ще благодаришъ, че имашъ млада, работна дъщеря и ще седнешъ предъ трапезата съ благодарностъ и доволство. Младиятъ е готовъ да помага на всички. Стариятъ очаква помощь отъ другитѣ. Кое е отличителното качество на ученика? — Ученикътъ е всѣкога младъ и готовъ да помага на по-слабитѣ. Каже ли нѣкой, че е ученикъ, а очаква да му помагатъ, той е на кривъ пѫть. Каже ли, че учительтъ ще му помага, той е правъ дотолкова, доколкото разчита на свѣтлината на учителя си. Ако и вие очаквате, азъ да ви уча наготово, лъжете се. Азъ ще ви свѣтя, а вие ще учите. И азъ съмъ училъ така. Очаквате ли всичко наготово, ще оставя други да ви учатъ — слугитѣ на градинаря. Тѣ учатъ съ плесници. Ще ви ударятъ една-две плесници и насила ще ви заставятъ да учите. Понѣкога и ученицитѣ се биятъ помежду си. Казвамъ: Биятъ се и се каратъ слугитѣ. Господаритѣ никога не се биятъ. Който иска да не го биятъ, трѣбва да изпълнява закона на послушанието. Като мине край чужда градина, да не влиза вѫтре безъ позволение. Каже ли нѣкой, че е прекаралъ добъръ животъ, това показва, че е билъ послушенъ. Той е миналъ край нѣкоя чужда градина, господарьтъ на градината го извикалъ, и самъ напълнилъ джобоветѣ му съ сладки плодове. Добриятъ и лошиятъ животъ сѫ временни положения. Ти се оплаквашъ отъ лошия си животъ и казвашъ, че хората те мразятъ. Не те мразятъ хората, но ти си влѣзълъ въ чужда градина безъ позволение, и слугата ти ударилъ една плесница. Влѣзъ въ градината, когато е тамъ господарьтъ. Той ще напълни джобоветѣ ти съ сладки, зрѣли плодове. Това сѫ благоприятнитѣ условия на живота. Нѣкои слушатъ, какво говоря, но не ме разбиратъ и казватъ: Не вижда ли Учительтъ доброто, което носимъ въ себе си? — Това не е важно за мене. Доброто въ васъ е вашето минало. Вие сте го изработили вече. Важно е днесъ да вървите стѫпка по стѫпка следъ мене, да увеличите капитала на сегашния си животъ. Не следвате ли тоя пѫть, азъ ще си вървя самъ, а вие ще останете на мѣстото си да се оплаквате, че ви укоряватъ, или да се радвате, че ви хвалятъ. Мене не ме интересуватъ нито укоритѣ, нито похвалитѣ, които се сипятъ върху васъ. Не се интересувамъ отъ лошото и отъ доброто, което се говори за мене. Който говори добро или лошо за мене, това си остава за негова смѣтка. Въ края на краищата, и въ двата случая азъ придобивамъ нѣщо ценно — и отъ двамата се уча. Азъ влизамъ въ положението и на двамата и ги разбирамъ. Азъ зная. защо единиятъ кори, а другиягъ хвали. Ще кажете, че е добре да бѫде човѣкъ учитель, да знае всичко. Добре е за оня, който не знае, каква отговорность носи учительтъ. Добре е да бѫдешъ и майка, но тя знае, какъ е станала майка. Единъ свещеникъ разправяше една своя опитность. Въ една отъ стаитѣ на неговата кѫща живѣела една жена. Дошълъ деня жената да ражда. Случило се, че свещеникътъ билъ у дома си и трѣбвало да преживѣе мѫкитѣ и страданията на раждането. Жената се мѫчила цѣли три деня. Презъ това време свещеникътъ не могълъ спокойно да си върши работата. Излизалъ отъ стаята си, връщалъ се, но все не билъ спокоенъ. На третия день, когато жената родила, и той се освободилъ. Отишълъ на църква и отправилъ къмъ Бога дълбока, благодарствена молитва, че се освободилъ отъ мѫкитѣ и страданията, които преживѣлъ заедно съ родилката. И тъй, докато човѣкъ ражда, непремѣнно ще мине презъ мѫчнотии и страдания. Когато нѣкой пита, защо идатъ страданията, казвамъ: Страданията идатъ, за да роди човѣкъ нѣщо. Казано е: „Жена, докато ражда, на мѫки е.“ — Кое се мѫчи въ човѣка ? — Висшето, благородното. Щомъ роди нѣщо, животътъ на човѣка се осмисля. Мнозина гледатъ на страданията като на нѣщо ненуждно. Не е така. Страданието е необходимъ процесъ. Ще страдашъ, докато се пробуди въ тебе висшето съзнание, т. е. Божественото начало. Цѣлата природа минава презъ страдания. Тъй щото, не питайте, защо сѫ страданията, но работете съзнателно върху себе си, да се осмислятъ. Веднъжъ страданията осмислени, въпроситѣ на живота лесно се разрешаватъ. Само така човѣкъ ще се подмлади и обнови, а следъ това ще възкръсне. Религиознитѣ очакватъ възкресението следъ смъртьта. — Кой възкръсва? — Добритѣ, способнитѣ ученици, които сѫ завършили успѣшно училището. Тѣ сѫ издържали изпититѣ си и сѫ получили дипломъ за завършено образование. Обаче, ония, които не учатъ, пропадатъ на изпититѣ. Божествената школа е снизходителна къмъ тѣхъ. Тя имъ дава възможность да се явяватъ по нѣколко пѫти на изпитъ, но безъ знание не ги допуща. Тя не прави никакви отстѫпки. Въ тоя смисълъ, възкресението е естественъ процесъ за придобиване знания и освобождаване отъ ограниченията. Щомъ завърши съ успѣхъ програмата на земното училище, човѣкъ възкръсва и влиза въ новия животъ. Който познава Божественитѣ закони и ги прилага, той минава презъ възкресението. Ако не познава тия закони, той е далечъ отъ възкресението. Каквито обидни думи да кажете на възкръсналия, той не се смущава. Той казва: Едно време бѣхъ и конь, и магаре, и лошъ човѣкъ, но минахъ и заминахъ презъ това. Сега съмъ свободенъ, възкръсналъ човѣкъ. Сегашнитѣ хора лесно се обиждатъ. Достатъчно е да кажешъ на нѣкого, че е магаре, за да се разсърди. Магарето е умно животно. То пие само чиста, бистра вода. Ще мине презъ много изворчета, но ще избере най-чистото и оттамъ ще пие. Ще кажете, че магарето реве. Кой не реве днесъ? Разсѫждавайте философски и ще видите, че всѣко животно крие въ себе си нѣщо добро. Казвате, че змията е ехидна, хапе и внася отрова въ човѣка. Отъ ваше гледище, змията е опасна, но отъ нейно гледище, не е така. Отровата е нейна защита. Тя хапе само оня, който я настѫпва. Безъ причина тя никого не напада. Като знаете това, ще се пазите отъ змията. Въ Индия има змии, които ядатъ мишки. Ако такава змия влѣзе въ единъ домъ, тя изяжда всичкитѣ мишки и напуща дома. Тая змия е на мѣстото си. Казвамъ: Не е страшна змията. Страшно е, да не се върне човѣкъ къмъ стария животъ, животътъ на първия черенъ адептъ, който се яви предъ Ева въ видъ на змия. Това е стариятъ човѣкъ безъ крака, който много обещава, а нищо не изпълнява. Ако накарате тоя човѣкъ да ви услужи нѣщо, той ще каже: Не е време сега за тая работа. Той има само една задача: да изпитва хората, да види, колко сѫ послушни и вѣрни на Господа. Тоя адептъ имъ обещава голѣми придобивки: знание, слава, богатство. Той имъ описва такъвъ свѣтъ, какъвто никой не може да имъ даде. Само едно нѣщо иска отъ тѣхъ: да ядатъ отъ забранения плодъ. И Ева излѣзе много лековѣрна. Тя повѣрва на обещанията му, яде отъ тоя плодъ, даде и на Адама. Въ края на краищата, и двамата видѣха, че сѫ излъгани. Много гадатели има въ свѣта, но малцина казватъ истината. Трѣбва да се каже истината на човѣка, но само оня може да я каже, който е свързанъ съ Бога. Преди 20 години дойде при мене единъ познатъ, помоли ме да му кажа, може ли да стане музикантъ. Той обичалъ музиката, искалъ да я изучава, да стане музикантъ. Понеже искаше да му кажа истината, трѣбваше да му говоря открито. Казахъ му: Отъ тебе може да стане всичко, каквото пожелаешъ, но въ никой случай музикантъ. Ти можешъ да станешъ търговецъ, учителъ, свещеникъ, но не и музикантъ. Ако ме послушашъ, ще живѣешъ добре. Иначе, ще прахосашъ паритѣ си и ще загубишъ времето си. Той ме послуша и се нареди добре въ живота. Попитахъ го, отколко време е влѣзла въ ума му идеята да изучава музика. Той ми каза, че преди три години слушалъ единъ оркестъръ и оттогава се явило у него желание да стане музикантъ. Музикантътъ се ражда музикантъ. Той трѣбва да е роденъ съ желанието да бѫде музикантъ, да е роденъ отъ музикални родители, да живѣе въ музикална срѣда. Тоя човѣкъ, обаче, нѣмаше музикаленъ тактъ въ себе си. Музикалното чувство въ него не бѣше развито. За да стане музикантъ, той трѣбва да работи поне два живота усилено въ областьта на музиката. Като работи върху себе си, човѣкъ трѣбва да знае, какво може да придобие въ даденъ моментъ. Първото нѣщо, което се иска отъ човѣка, е да учи. Въ тоя смисълъ, всѣки може да стане ученикъ. Като учи, той ще се ползува отъ срѣдствата, които природата му предлага. Ще се ползувашъ отъ музиката като срѣдство за твоето развитие. Голѣми богатства се криятъ въ природата. Човѣкъ може да се ползува отъ тия богатства дотолкова, доколкото сѫ неговитѣ способности. Напримѣръ, нѣкой не знае, какъ да посрещне единъ гостъ. Изкуство е да умѣешъ да посрещнешъ човѣка, да знаешъ, какво да го запиташъ и какво да му кажешъ. Единъ българинъ, чорбаджия, разправяше, какъ майка му, която била гъркиня, посрещнала единъ виденъ гостъ българинъ. Баща му казалъ на жена си, какъ трѣбва да посрещне госта, съ какви думи да го приветствува. Той ѝ казалъ да посрещне госта съ думитѣ: Приятно ни е, че ви виждаме между насъ. Понеже не знаела български езикъ, тя повторила тия думи нѣколко пѫти, да ги научи добре. Дошълъ гостътъ и, вмѣсто да каже, че ѝ е приятно, тя казала обратно: Неприятно ни е, че ви виждаме между насъ. Така постѫпватъ много хора. Вмѣсто да кажатъ една добра дума, или да отправятъ добро чувство къмъ своя ближенъ, тѣ го приематъ съ свито, стегнато сърдце. Напримѣръ, не си разположенъ. Дойде нѣкой въ дома ти, и ти се стегнешъ. Той чувствува, че не е дошълъ навреме и започва да се притѣснява. Външно го посрѣщашъ съ „добре дошълъ“, но вѫтрешно си казвашъ: Сега ли намѣри да дойдешъ? Казвате: Добра обхода е нуждна между хората. Истинска обхода е тая, да посрещнешъ човѣка добре и когато не си разположенъ. Виновенъ ли е той, че е дошълъ не на време, когато не си разположенъ? Дали си разположенъ, или неразположенъ, ти трѣбва да имашъ самообладание, да се владѣешъ. Представете си, че Господъ ви повика на работа. Трѣбва ли да се съобразявате съ разположението си? Ще кажете, че не е време за работа, не сте разположени. Помнете: Богъ говори единъ пѫть. Той ще ви нашепне отвънъ, или отвѫтре, и вие трѣбва веднага да се отзовете. Каже ли ви веднъжъ нѣщо, Той повече не повтаря. Чувашъ, че отвѫтре ти се казва да напуснешъ мѫжа си. Ти чувашъ гласа, но започвашъ да разсѫждавашъ: Възможно ли е да напусна мѫжа си? Имамъ деца, имамъ задължения къмъ дома си, не мога да послушамъ тоя гласъ. Обаче, гласътъ не се обажда повече. Ти си доволна, че не си послушала. Трѣбва да знаете, че Богъ изисква отъ човѣка нѣща, които сѫ възможни. Да иска отъ жената да напусне мѫжа си, това е задача, която тя трѣбва да реши правилно. Въ напущането се крие нѣщо, което жената не разбира и се противопоставя. Обаче, като дойде смъртьта, иска, не иска, жената напуща мѫжа си. Тя плаче, прощава се съ него; и той плаче, иска да я задържи, но не може. Какво ще правятъ? Най- после тя ще го убеди, че трѣбва да го напусне. Тя му казва: Остани ти да живѣешъ, както намѣришъ за добре. Бѫди свободенъ, радвай се на живота. Азъ, като се наредя горе, ще ти пиша. Казвамъ: Всички хора не се раздѣлятъ така. Нѣкоя жена затвори устата си, млъкне, не проговаря дума и така си заминава. Когато обича жена си, мѫжътъ ѝ остава вѣренъ. Той продължава да живѣе за нея и, каквото прави, всичко става въ нейно име. Жената живѣе вече въ мѫжа си. Това означаватъ думитѣ „напусни мѫжа си.“ Мѫжътъ остава на земята, да работи за човѣчеството. Ако жената напусне мѫжа си, отиде на другия свѣтъ и оттамъ роптае и изказва недоволството си отъ него, тя не го е напуснала, както трѣбва. Ако и мѫжътъ напусне така жена си, и той не е решилъ задачата си правилно. Това е търкане, което води към изтриване. То не носи нищо добро. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да разбере добре смисъла на живота и да не се оплаква отъ страданията си. Да се оплаквашъ, да изказвашъ недоволството си отъ Господа, това е търкане, което изхабява човѣшката душа. Презъ каквито изпити, мѫчнотии и страдания да минавашъ, ти трѣбва да запазишъ въ душата си едно свещено чувство къмъ Бога и да си кажешъ: Хиляди промѣни могатъ да станатъ въ мене и около мене, но въ отношенията на Бога къмъ моята душа не може да има никаква промѣна. Богъ е неизмѣненъ. Така трѣбва да мисли всѣки човѣкъ, който има вѣра, упование и любовь къмъ Бога. Ще дойде день, когато смъртьта ще похлопа на твоята врата и ще каже: Напусни свѣта на илюзиитѣ, на страданията. Тогава ще чуешъ тихия гласъ на Христа: „Ела въ реалния свѣтъ, между сѫщества, които те обичатъ и разбиратъ.“ — Има ли прераждане ? — Има прераждане, но то се осмисля, само когато дойдешъ при по-добри условия, между хора, съ които се разбирашъ. Ако въ тоя животъ не изработишъ по-добри условия за бѫдещия, прераждането нѣма смисълъ. При всѣко прераждане условията трѣбва да се подобряватъ. Единъ познатъ ми разправяше своята опитность, какъ се отказалъ отъ пиянството. Цѣли 20 години той пиелъ. Другаритѣ му сѫщо били пияници. Всѣка вечерь се събирали заедно и пиели. Единъ день той отворилъ Евангелието, да види, какво се крие въ него, и се увлѣкълъ, започналъ редовно да чете. Подъ влияние на Евангелието, той се измѣнилъ и се отказалъ отъ пиянството. Единъ день той срещналъ другаритѣ си и се сбогувалъ съ тѣхъ. — Кѫде отивашъ? — го запитали тѣ? — Отсега нататъкъ нѣма вече да пия. — Защо? — Не мога да ви кажа нищо. Досега пиехъ, но решихъ вече да не пия. Другаритѣ му съжалявали, че губятъ такъвъ добъръ приятель, но той билъ доволенъ. Казвамъ: Тоя човѣкъ се преродилъ, т. е. влѣзълъ въ нови, по-добри условия на живота. Какъ ще покаже човѣкъ любовьта си къмъ Бога, ако не е готовъ да се откаже отъ една своя слабость? Богъ не се нуждае отъ нашата любовь, но, като Го любимъ, ние се повдигаме. Достатъчно е да мислимъ за Бога, за да се повдигнемъ. Въ това се крие силата на нашата душа. Да любишъ Бога, това значи, да придобиешъ истинското знание, къмъ което душата ти се стреми. Богатиятъ, който дойде при Христа да иска вѣченъ животъ, знаеше, какво означава тоя животъ. Да придобиешъ вѣченъ животъ, това подразбира да носишъ благословение въ всѣки домъ. Ако влѣзешъ въ единъ домъ, въ който има умрѣлъ, да го възкресишъ. Ако влѣзешъ въ дома на търговецъ, който е предъ фалитъ, да се справишъ съ кредиторитѣ му и отново да го кредитирашъ. Това значи, да носишъ радость и веселие въ всѣки домъ. Велико изкуство е това, всѣки може да го придобие. — Какъ ще го придобиемъ? — Чрезъ своя умъ, чрезъ своето сърдце и чрезъ своята воля. Сегашниятъ животъ, презъ който минавате, е резултатъ на вашитѣ мисли отъ миналото. Каквото сте мислили въ миналото, днесъ се реализира. Каквото мислите днесъ, ще се реализира въ бждеще. Като знаете това, дръжте въ ума си свѣтли мисли, въ сърдцето си — възвишени чувства и въ волята си — благородни постѫпки. Само така ще се оправи свѣтътъ. Ще кажете, че това не се постига въ единъ животъ. — Всичко, което човѣкъ желае, може да го постигне — зависи отъ интенсивностьта, съ която се движатъ неговитѣ мисли и чувства. Това, което малкиятъ чукъ не може да направи, голѣмиятъ ще го направи. Това, което слабата воля, слабото сърдце и слабиятъ умъ не могатъ да постигнатъ, силната воля, силното сърдце и силниятъ умъ ще го постигнатъ. Човѣкъ трѣбва да има силна воля въ доброто, силенъ умъ въ доброто и силно сърдце въ доброто. Умниятъ върви по закона на любовьта, а глупавиятъ се натъква на плесницата на слугата. Умниятъ влиза въ градината, когато е господарьтъ, който му казва: От кѫсни си, колкото плодове искашъ. Всичко е на твое разположение. Сега, като ви говоря така, азъ имамъ желание да ви заведа въ Божествения свѣтъ, при Господаря, а не при слугитѣ. Вашитѣ мѫчнотии и страдания се дължатъ на факта, че срѣщате слугитѣ, а не Господаря. За да влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да бѫдете готови да обичате всички хора. За едного вие казвате: Не обичамъ тоя човѣкъ. За другъ казвате: Обичамъ тоя човѣкъ. Въ всѣки човѣкъ има една добра чърта, т. е. скрито богатство, което трѣбва да намѣрите. Отворете затворената каса и ще намѣрите това богатство. Ако можете да направите това, невидимиятъ свѣтъ ще ви похвали. И самиятъ човѣкъ ще ви обикне, ще гледа на васъ като на светия. Да проникнешъ въ душата на човѣка, това значи, да влѣзешъ въ широкия Божественъ свѣтъ, да се преобразишъ. Сегашнитѣ хора си служатъ повече съ тояга. Време е вече тоягата да се превърне въ рало, да изоре земята. Следъ това житото ще се посади. Най-после и Богъ ще вземе участие съ влагата, свѣтлината и топлината. Каквото става съ житото, сѫщото става и съ човѣка. За да расте правилно и да се развиватъ въ него възвишени и благородни чувства, не е нуждна тояга, нито ритане и роптание. Отрицателнитѣ чувства — роптание, съмнение, за висть, омраза сѫ тояга въ човѣшката рѫка. Тѣ сѫ на мѣстото си, докато житото е на класа. Съберешъ ли житото въ хамбара, тоягата, т. е. законътъ, остава настрана. Посадишъ ли житото въ земята, ще приложишъ любовьта. Съ други думи казано: Започне ли доброто да расте въ тебе, ще приложишъ любовьта. Помнете: Тоягата само очуква житото, тя не може да го посади и възрасти. Тоягата е насилието въ живота. Чрезъ насилие човѣкъ не се повдига. Само любовьта е въ сила да повдигне човѣшката душа. Тя е сила, която работи въ човѣка отвѫтре навънъ и възраства ума и сърдцето му. Следователно, ако сте овършали житото, турете тоягата си настрана. Посадете го въ земята и приложете любовьта, за да може то свободно да расте, цъвти и връзва. Безъ любовь никаква хармония не сѫществува. Хармонията не се постига по механиченъ начинъ. Тя има отношение къмъ любовьта. Въ заключение, мнозина ще ме запитатъ: По кой методъ да живѣемъ — по метода на укоряването, или по метода на хваленето? — Нито по единия, нито по другия. Живѣйте по метода на любовьта, която води къмъ върха. — Можемъ ли да стигнемъ върха? — Вървете нагоре и не се съмнявайте. Не се обезсърдчавайте. Вървете нагоре къмъ любовьта, която още не сте опитали и познали. Любовь, въ която човѣкъ не може да забрави себе си, не е любовь. Да забравишъ себе си, това значи, да се свържешъ съ Бога, съ всички хора, съ всички живи сѫщества. Тогава радоститѣ и страданията на хората сѫ твои радости и страдания. Да забравишъ себе си, това значи, да заемешъ последно мѣсто въ живота. Тая сутринь ви говорихъ повече, за да ви оставя на свѣтло. Вънъ е вече свѣтло, но и салонътъ е освѣтенъ. Добре е да бѫде свѣтло и отвънъ, и отвѫтре, да разбирате по-добре. Това е все едно, женениятъ мѫжъ да срещне жена, по-красива отъ неговата. Трѣбва ли да се съблазни отъ нея? Той не трѣбва да се съблазнява, но да благодари на Бога, че е внесълъ красотата въ свѣта, да повдига хората. Ако срещне грозна жена, пакъ трѣбва да благодари. Тя го навежда на мисъльта за противоречията въ живота. Тѣ сжществуватъ, защото човѣкъ живѣе и въ тъмнина, и въ свѣтлина. Щомъ излѣзе отъ тъмнината, противоречията изчезватъ. Следователно, срещнешъ ли човѣкъ въ тъмнина, той ще изглежда грозенъ. Видишъ ли сѫщия човѣкъ на свѣтло, той ще бѫде красивъ. Една жена, или единъ мѫжъ сѫ грозни, защото ги срѣщашъ на тъмно. Срещнешъ ли ги на свѣтло, и двамата сѫ красиви. Казвате за нѣкое дете, че е палаво. Вечерь сте го срещнали, затова е палаво. Презъ деня то е кротко, добро. Гледайте на живота и на хората по новъ начинъ, да станете зидари на новото. — Какво мога да направя азъ? — Не питай, какво можешъ да направишъ; питай, какво може да направи Божественото въ тебе. — Защо съмъ дошълъ на земята? — И за това не питай. Живѣй, работи, мисли право и ще разберешъ, каква е твоята мисия на земята. Докато прилагашъ закона, ще бждешъ далечъ отъ мисията си. Щомъ приложишъ любовьта, ще разберешъ смисъла на живота и ще изпълнишъ мисията си. И тъй, тури тоягата въ ѫгъла на стаята си и напиши върху нея: Отъ днесъ те пенсионирамъ. Досега съмъ те слушалъ, но минахъ гоѣми мѫчнотии. Отварямъ новъ листъ на моята книга и започвамъ съ любовьта. Благодаря на рѫцетѣ, които Богъ ми е далъ, и ги прилагамъ въ действие. Ще работя безъ тояга. Благословени сѫ ржцетѣ, които не се нуждаятъ отъ тояга. Само Божията Любовь носи пълния животъ. 1. Лекция отъ Учителя, държана на 13 януарий, 1932 г. София .— Изгрѣвъ.
  9. От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Граници въ живота Размишление. Човѣкъ е обезсмислилъ живота си по единствената причина, че иска да постигне несъществени нѣща. Напримѣръ, малкото дете иска да израсне, да стане голѣмо, като баща си. Какво ще приви следъ това? По-нагоре не може да върви. Нѣкой иска да стане ученъ, но и учението има граници. Като дойдешъ до известенъ предѣлъ, по-нататъкъ спирашъ. Какво искашъ следъ това? Ако искашъ богатство, и то има граници. Каквото пожелаешъ, всичко има граници. Това е материалното, външното схващане на нѣщата. Казватъ: Човѣкъ се ражда и умира. Така разсѫждаватъ материалиститѣ. Представете си такъвъ животъ, дето човѣкъ нито се ражда, нито умира; или, ражда се, а не умира; или, умира, безъ да се ражда. Съществува ли такъвъ животъ? Смъртьта е сѣнка. Дървото ли прави сѣнката, или сѣнката прави дървото? Дървото прави сѣнката. Следователно, реалностьта произвежда сѣнката. Често хората се занимаватъ съ сѣнкитѣ на живота. Де е богатството: въ сѣнката, или въ реалностьта? Богатството е въ реалностьта; то е заровено въ човѣка. Затова човѣкъ трѣб ва да изучава неизчерпаемото богатство въ себе си, за което той самъ нѣма ясна представа, Понѣкога той поглежда тѣлото си и мисли за него, безъ да подозира, какво богатство е вложено въ него. Той не знае, какъ е устроенъ неговиятъ организъмъ. По три пѫти на день туря храна въ стомаха си, безъ да знае, какво нѣщо е стомахъ. Едно нѣщо иска той: лицето му да бѫде червено, свежо, бодро. Че това зависи отъ доброто състояние на дихателната и кръвоносната "системи, не го интересува. Той нѣма понятие за тѣзи системи. Той иска да бѫде ученъ човѣкъ, безъ да разбира апарата, съ който си служи. Който има радио, може да манипулира съ не-говитѣ ключове, върти ги на една и на друга страна, хваща различни станции — на кѫси и дълги вълни. Дойде ли до своя апаратъ—мозъка, нищо не знае. Казватъ: Господъ ще нареди всички работи. Ние сме противъ този възгледъ — старъ възгледъ е той. Ако това се отнася до Господа, Който е въ насъ, вѣрно е, че Той ще нареди всичко, но ние трѣбва да Го слушаме. Що се отнася до Господа вънъ отъ насъ, Той е наредилъ свѣта толкова добре, че на насъ остава само да го изучаваме. Господъ, като направилъ свѣта, оттеглилъ се. Той се радва на свѣта, както го е направвлъ; радва се и на хората, наблюдава всѣки човѣкъ, какъ живѣе, какъ използува богатството, което му е далъ. Животътъ, въ своитѣ прояви, е троякъ: физически, който се изразява въ движение, хранене и дишане; духовенъ — въ чувствуване, мислене и воля; най-после иде Божествениятъ животъ — въ любовь, мѫдрость, истина, или животъ, свѣтлина и свобода. Различавайте Божественото отъ човѣшкото. Това, което не умира, е любовьта. Значи, любовьта въ човѣка никога не умира. Това, което не умира, но се промѣня, е човѣшката мисъль, човѣшкитѣ чувства и човѣшкитѣ постѫпки. Волята не престава, но се мѣни. Не можешъ да се радвашъ на нормаленъ физически животъ, ако не знаешъ, какъ да дишашъ, ако не знаешъ, какъ да ядешъ и ако не знаешъ, какъ да се движишъ. Можешъ да дишашъ добре, но ако не се движишъ, ще умоешъ. Искашъ да бѫдешъ красивъ, строенъ, но това зависи отъ дишането. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да диша, да има ритъмъ въ дишането. Казвате, че въ музиката трѣбва да има тактъ, отмѣреность, ритъмъ. Който свири, трѣбва да има ритъмъ. И въ мислитѣ, и въ чувствата се иска ритъмъ. Смѣня ли се бързо една мисъль съ друга, едно чувство съ друго, човѣкъ е лишенъ отъ ритъмъ, поради което е недоволенъ отъ всичко. За него се казва, че мисли бързо. Въ какво се заключава бързината на мисъльта? Какво придобива касиерътъ на една банка, който само прехвърля паритѣ презъ рѫцетѣ си и ги брои? Бързо брои, бързо смѣта, но забогатѣлъ ли е той? Брои 200 хиляди, 300 хиляди, милионъ, два милиона, но нищо не придобива. Ако и вие постоянно бъркате въ вашата каса и вадите ту една, ту друга мисъль, ту едно или друго чувство, нищо не придобивате. Само пишете двеста, триста хиляди, милионъ, но не сте доволни. Най-после казвате: Не си струна човѣкъ да живѣе. Казвашъ, че не искашъ да живѣешъ, но разбирашъ ли значението на тѣзи думи? Не искашъ да живѣешъ, това значи: този животъ, който сега живѣешъ, не го искашъ повече. Много естествено! Ходишъ по кръчмитѣ, ядешъ, пиешъ; този кръчмарь те бие, онзи те бие, и най-после казвашъ: Дотегна ми този жнвотъ, не искамъ повече да живѣя, станахъ за посмѣшище. Какво е положението на затворника? Погледне къмъ тавана на своята келия — небе нѣма. Погледне къмъ изтокъ, никакво слънце не вижда; погледне къмъ западъ — сѫщо, никакво слънце не вижда. Потърси съ погледъ нѣкой отъ своитѣ близки — баща, майка, братъ, сестра — никого не вижда. Само стѫпкитѣ на стражара чува отвънъ — стои съ пушка и го пази. Ако и вие нѣмате близки хора, кѫде сте? Ако вашето небе е помрачено, слънцето ви не изгрѣва и не залѣзва и не можете да се ориентирате, кѫде сте тогава? Казвамъ: Въ затворъ сте. Това сѫ състояния, презъ които често минавате. Тежки съсояния сѫ, но трѣбва да ги разбирате. Тѣ сѫ инжекции въ малка доза, за да усилятъ вашата дейность. Всѣка мѫчнотия е пѣсъкъ подъ колелото на вашия животъ, което се е спрѣло нѣкѫде и не върви. Богъ туря пѣсъкъ на пѫтя ви, да подеме колелото и да продължи пѫтя си. Лошата мисъль е остенъ. Ти си се спрѣлъ нѣкѫде въ пѫтя си, стоишъ, потривашъ се, не тръгвашъ. Опасно е да спирашъ на желѣзопѫтна линия, дето треноветѣ минаватъ единъ следъ другъ; опасно е да спирашъ на пѫть, дето минаватъ множество коли. Станете всички! Питате: Защо трѣбва да станемъ? — Да направимъ едно упражнение за дишане, споредъ ритъма на сърдцето. Ще броите мислено до шесть, споредъ пулса на сърдцето, и ще поемете въздухъ. Следъ това ще броите до три и ще задържате въздуха въ дробоветѣ си. После ще издишате въздуха, като броите пакъ до шесть. Значи, шесть вдишки, шесть издишки и три задържания на въздуха — всичко 15. Числото 15 означава разклащане на дявола. Не да изхвърлишъ дявола, но да разклатишъ основитѣ, на които се крепи. Когато поемете въздуха и броите до шесть, лѣвата рѫка излиза напредъ и малко нагоре, подъ ѫгълъ 45°, а дѣсната рѫка отива назадъ. Като броите до три и задържате въздуха, свивате пръститѣ на рѫцетѣ, безъ да ги движите. Като броите до шесть и издишате, изнасяте рѫцетѣ отстрана на тѣлото, съ отпуснати пръсти. При второто поемане на въздухъ, става смѣна на рѫцетѣ: дѣсната рѫка излиза напредъ и малко нагоре, а лѣвата — назадъ. Като броите, тѣлото не трѣбва да се движи, само рѫцетѣ се движатъ. Свиването на пръститѣ, при задържане на въздуха, показва, че си взелъ нѣщо, задържашъ го въ себе си, за да го използувашъ. При издишане отваряшъ рѫцетѣ си настрана — давашъ това, което си получилъ. (Упражнението се прави три пѫти). Когато лѣвата рѫка се изнася напредъ и поемаме въздухъ, дишаме за сърдцето; когато дѣсната рѫка излиза напредъ, дишаме за ума. Така рѫцетѣ се смѣнятъ. Това упражнение за дишане е свързано съ естествени, нормални движения. Като правите упражнението, нѣма да мислите за нищо, освенъ за дишането. Ще мислите само за богатството, което приемате отъ въздуха. Въздухътъ е складъ на Божествени енергии. Животътъ е складиралъ тамъ своитѣ енергии. Въздухътъ е най-голѣмиятъ складъ, въ който животътъ е складиралъ енергиитѣ си. Ако не дишашъ правилно, и храносмилането ти не става правилно; ако храносмилането не е правилно, и кръвообръщението не е правилно; ако кръвообръщението не е правилно, и мисъльта не е правилна; ако мисъльта не е правилна, и чувството не е правилно. Следъ такива процеси, човѣкъ казва: Ще се мре вече. Да, ще се мре, но за анормалния животъ. Ще умрешъ за анормалния животъ, т. е. ще излѣзешъ отъ него. Правете упражнението за дишането по петь пѫти съ лѣвата рѫка и петь пѫти съ дѣсната рѫка. Ако страдате отъ ревматизъмъ, това упражнение ще го изпѫди навънъ; ако имате сърдцебиене, и него що изпѫди навънъ; ако имате главоболие, и съ него ще се справите. Това нѣма да стане изведнъжъ, но постепенно. Всѣки ще брои споредъ пулса на своето сърдце. Провѣрете пулса, ритъма на своето сърдце. Той е козмически ритъмъ. Ако ритъмътъ на сърдцето не е правиленъ, може да го регулирате съ правата мисъль. Мислете правилно, за да регулирате неправилния ритъмъ на сърдцето. Помнете: Въ едно отношение Богъ прилича на насъ, а въ друго отношение не прилича. Когато сме милостиви, Богъ е като насъ, и ние сме като Него. Когато не сме милостиви, Богъ не е като насъ, и ние не сме като Него. Когато мислимъ право, Богъ е като насъ; когато не мислимъ право, Богъ не е като насъ. Отрицателното въ насъ не е Богъ. Положителното въ насъ е Богъ. Следователно, щомъ имашъ хубави мисли, Богъ е като тебе, и ти си като Него. Измѣнишъ ли отношението си къмъ Бога, ти влизашъ въ область на страдание. — Защо идатъ страданията? — Защото си се отдалечилъ отъ Бога. Наистина, като се отдалечишъ отъ това, което обичашъ, ти страдашъ. Щомъ си далечъ отъ свѣтлината, ти изпитвашъ страдание; щомъ си далечъ отъ въздуха, ти изпитвашъ страдание; щомъ си далечъ отъ водата и отъ хлѣба, ти изпитвашъ страдание. — Защо идатъ страданията? — Защото си далечъ отъ красотата на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Щомъ се приближишъ до тази красота, страданията се прекратяватъ. Има страдания, които се дължатъ на факта, че си далечъ отъ Бога. Нѣкои страдания се дължатъ на факта, че си далечъ отъ себе си. — Какво трѣбва да се прави, за да не страдамъ? — Да бѫдешъ близъкъ съ Бога, близъкъ съ своитѣ ближни и близъкъ съ себе си. Тази е основата на здравето и на щастливия животъ. Друга философия нѣма. Каквато друга философия да изучавате, тя не може да ви направи щастливи. Ако нѣкоя философия ви донесе щастие, и азъ ще я изучавамъ. И азъ търся знанието. Тогава ще се откажа отъ своето знание и ще приема вашето. Изпѣйте новата пѣсень: „Сила, животъ и здраве.“ Напишете си я всички, да я научите по ноти, за да я пѣете правилно. Тази пѣсень е едно живо, новородено дете, което расте и се развива. „Сила, животъ и здраве, тѣ сѫ едно; служители на Духа, носители на радостьта, крепители на мѫдростьта.“ Силни сѫ думитѣ на тази пѣсень. Сега тя е петгодишно дете, ще расте, ще стигне до 33 години и ще спре, дотамъ ще я оставимъ. Думитѣ „сила, животъ и здраве“ представятъ идейната страна на пѣсеньта. Останалитѣ думи сѫ въ разговорна форма. Пѣйте пѣсеньта, но вѣрно — това е най-важното. Като пѣете „служители на Духа, носители на радостьта, крепители на мѫдростьта“, да чувствувате, че сте млади, че носите мѫдростьта въ себе си. Младостьта и мѫдростьта да бѫдатъ въ тебе вѫтре, а не вънъ отъ тебе. Пѣйте така, че да се храните съ пѣенето. Пѣенето, музиката трѣбва да бѫдатъ храна за човѣка. Ще пѣете и свирите по малко, цѣлъ день нѣма да се храните само съ музика. Колкото години сте пѣли досега, ако сте пѣли съ любовь, щѣхте да станете първокласни пѣвци. Музиката се проявява въ три направления: музика въ движенията, музика въ дишането, музика въ яденето. Често се говори за опростяване на работата. Това е невежество. Да приспишъ всички свои способности, това е криво разбиране. Ще кажете, че това или онова не ви трѣбва. Има нѣща, които не ви трѣбватъ, защото сѫ ви направили нещастни. Отъ тѣхъ може да се откажете, но да се откажете отъ благата, които Богъ ви е далъ, това е престѫпление. Ще кажешъ, че не искашъ да бѫдешъ богатъ. Това е другъ въпросъ. Да бѫдешъ богатъ, но въ сиромашията. Ние не говоримъ за сиромашията, която прави хората нещастни; не говоримъ и за богатството, което носи страдания. Ние имаме предъ видъ онова богатство и онази сиромашия, които криятъ въ себе си доволството на душата. Какво иска човѣкъ за себе си? — Животъ — едно отъ ценнитѣ богатства. Второ — сила — друго богатство, здраве — трето богатство. Не можешъ да се откажешъ отъ живота; не можешъ да се откажешъ отъ силата; на можешъ да се откажешъ отъ здравето. Животътъ е за душата, силата —за ума, а здравето — за тѣлото. Да бѫдешъ силенъ, това не значи, да властвувашъ надъ другитѣ хора, нито самъ да се ползувашъ отъ богатството, което ти е дадено. Като се върнешъ при Бога, трѣбва да дадешъ отчетъ, какво си правилъ на земята. Ще прекарашъ на земята известно време и ще те повикатъ горе, да си починешъ. На едни хора често даватъ отпускъ, презъ всѣки 10, 15 или 20 години. Прекаратъ на земята 20 — 30 години и ги викатъ горе. На другн не даватъ отпускъ, оставятъ ги на земята да работятъ 80—100 години и следъ това ги викатъ горе, като свършатъ всичката си работа. Мнозина се оплакватъ отъ живота си, искатъ голѣми ваканции. И това е добре, но голѣмитѣ ваканции сѫ остатъци отъ стария животъ, отъ старата философия. Новото учение изисква отъ хората новъ начинъ на работа. Да работятъ, както Богъ работи. Да изучаватъ добре предметитѣ и да правятъ правилни преводи. Напримѣръ, какво нѣщо е омразата? Какво е ревностьта? Като запушишъ извора си, ти ставашъ ревнивъ. Когато дойдешъ до ограничения животъ, ти ставашъ ревнивъ. Пълнишъ шишето си съ вода и го държишъ само за себе си. Въ необятния животъ никаква ревность не сѫществува. Докато си при великия изворъ на живота, никаква ревность не те мѫчи. Колкото хора и да пиятъ отъ този изворъ, не могатъ да го изпиятъ. Другъ е въпросътъ, ако имашъ едно шише съ вода и внимавашъ капка отъ него да не се излѣе навънъ. Не е лошо да бѫдешъ ревнивъ, но да отправишъ това чувство къмъ Бога, да пазишъ ревниво Божиитѣ заповѣди. Да бѫдешъ ревнивъ къмъ хората, това е безсмислено и опасно. Човѣшката ревность е смѣшна. Пазишъ нѣкого, ревнувашъ да не го вземе нѣкой. Майката пази дъщеря си, башата пази сина си, да не изгубятъ чистотата си. Какъ ще ги опазятъ? Може ли рибката, родена отъ майка си, и оставена да живѣе въ чистата вода, да се окаля? Това е невъзможно. Обаче, ако рибката, синъ или дъщеря на голѣмата риба, напусне чистата вода и влѣзе въ нѣкоя мѫтна, нечиста вода, все ще се окаля малко. Така правятъ и хората: напущатъ чистата срѣда и влизатъ въ нечиста, мжтна вода. Какъ ще ги възпитавате? Нѣма защо да ги възпитавате, но ще имъ кажете да влѣзатъ въ чистата вода, да се измиятъ. Казвашъ: Грѣшенъ съмъ, не зная вече, какво да правя. Казвамъ: Излѣзъ отъ мѫтната вода и влѣзъ въ чистото езеро; тамъ гърбътъ ти лесно ще се очисти. Живѣй при Бога и ще бѫдешъ чистъ. Ще се възрази, че Богъ е огънь пояждащъ. Наистина, Богъ е огънь, но сѫщевременно Той е и свѣтлина, и въздухъ, и вода. Богъ се проявява като огънь, когато престѫпишъ Неговия законъ. Ако изпълнявашъ закона Му, Той е най-чистата вода, най-свежиятъ въздухъ, най-меката и приятна свѣтлина. По-красивъ езикъ отъ езика на Бога никѫде не можешъ да чуешъ. Правете вѣрни преводи; замѣствайте нѣщата едно съ друго. Казватъ за нѣкого, че е сприхавъ човѣкъ. Какво подразбира думата „сприхавъ“? Сприхавиятъ е енергиченъ човѣкъ, живо говори. Азъ му се радвамъ, че е поне живъ, а не умрѣлъ. Какво допринася умрѣлиятъ? Гледашъ единъ умрѣлъ човѣкъ, не се движи, не се гнѣви, не грѣши, не чува нищо — като светия. Защо ви е този умрѣлъ светия? Той не поглежда къмъ чуждитѣ жени. Какво лошо има въ гледането на чуждитѣ жени? Да гледашъ една чужда жена, за да вземешъ нѣщо отъ нея, да я оберешъ, това гледане не е на мѣсто. Но ако я гледашъ като болна жена, на която влизашъ въ положението и желаешъ да й помогнешъ, това гледане е на мѣсто. Ако гледашъ една разпусната жена и търсишъ начинъ да й покажешъ пѫтя, безъ да я изобличишъ, безъ да й кажешъ, че е въ лошъ пѫть, това гледане носи благословение. Лошиятъ животъ крие богатство въ себе си. Ако можешъ да го впрегнешъ на работа, ти ще станешъ богатъ човѣкъ; ако не знаешъ, какъ да го впрегнешъ на работа, ще плащашъ голѣми данъци и ще обеднѣешъ. Не е достатъчно само да кажете, че нѣкой е грѣшенъ, но да мислите върху грѣха. Има нѣщо лошо въ грѣха, но за онзи, който върши грѣхове и не може да ги изправя. Обаче, за мѫдреца грѣхътъ е богатство. Казва се, че Христосъ слѣзе на земята и понесе грѣховетѣ на човѣчеството. Значи, презъ две или три хиляди години Богъ слиза на земята да вземе грѣховетѣ на хората. Така Той внася хармонията въ живота. Питате: Кѫде носи Богъ грѣховетѣ? Кѫде ги хвърля? Не ги хвърля Той, но ги преработва: отъ вѫглени Той ги превръща въ диаманти. Грѣховетѣ и престѫпленията на хората Той превръща въ добродетели. Човѣшкитѣ престѫпления сѫ Божии добродетели, а Божиитѣ добродетели сѫ човѣшки престѫпления. — Кога? — Когато не се разбиратъ. Казвашъ: Не мога да живѣя като Бога. — А можешъ да грѣшишъ? Говоришъ за любовьта, казвашъ, че я разбирашъ, а, въпрѣки това, грѣшишъ. — Защо? — Защото си спрѣлъ вниманието си само върху една отъ формитѣ на любовьта. Тя има хиляди и милиони форми на изявление, а ти се спирашъ само върху една. Спирашъ вниманието си само върху момата, или момъка, отъ тѣхъ искашъ любовь. Това е неразбиране. Момата и момъкътъ, сестрата и братътъ сѫ полюси. Въ сестрата действува любовьта, а въ брата — мѫдростьта. Въ майката действува любовьта, въ бащата — — мѫдростьта. Майката е акумулаторъ, който събира енергията на любовьта отъ Божествения свѣтъ. Бащата е акумулаторъ, който събира енергията на мѫдростьта отъ Божествения свѣтъ. Ако не можешъ да живѣешъ съ баща си и майка си, ти ще бѫдешъ въ тъмнина. Сестрата е акумулаторъ, както майката; братътъ е акумулаторъ, както бащата. Гледай на окрѫжаващитѣ съ уважение и знай, че всѣки моментъ могатъ да ти бѫдатъ полезни. Учете се чрезъ сърдцето си да събирате енергиитѣ на любовьта — акумулатори да станете; чрезъ ума си да събирате енергиитѣ на мѫдростьта — акумулатори да станете. Ако не знаете, какъ да складирате въ сърдцето си енергиитѣ на живота и на любовьта, а въ мозъка си — енергиитѣ на свѣтлината и на мѫдростьта, вие всѣкога ще живѣете въ противоречия, ще бѫдете бедни и нещастни. Богати трѣбва да станете! Съ какво? — Съ енергията на любовьта и на мѫдростьта. Казвате: Защо ми е сърдцето? — То е машина, която възприема енергия отъ възвишения свѣтъ и я обработва. Главата на това сърдце е подчинена на Великото начало на живота. Затова се казва, че първо се е образувало сърдцето, а после главата. Когато първиятъ учитель на човѣчеството — Адамъ, умрѣ, хората изгубиха знанието си за небето. Тѣхното знание достигаше само до Сатурнъ, затова го поставиха глава на човѣка. Човѣшкиятъ мозъкъ символизира Сатурнъ — философътъ, критикътъ въ човъка. Когато вдигнешъ рѫцетѣ си нагоре, ти представяшъ човѣкъ, готовъ вече за работа. И като се молишъ, пакъ вдигашъ рѫцетѣ си нагоре — работишъ. Катоспуснешъ рѫцетѣ си надолу, ти дохождашъ до Сатурна, до противоречията на живота. Нѣкой вдига рѫцетѣ си нагоре и казва, че се задоволява съ малко: една малка колибка, единъ столъ, една маса и единъ креватъ. Той не говори истината. Самото вдигане на рѫце има отношение къмъ крайния предѣлъ на вселената. Затова, вдигни рѫцетѣ си нагоре и кажи: Господи, Творецъ на вселената, искамъ да Ти служа съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Това значи, да бѫдешъ Синъ Божи и да говоришъ, както Богъ ти е заповѣдалъ. Сегашнитѣ възпитатели на човѣчеството учатъ хората по другъ начинъ, а именно: малко да работятъ, малко да учатъ, малко да мислятъ, да избѣгватъ страданията и мѫчнотиитѣ. Ако обичашъ много, сърдцето ще си разстроишъ; ако учишъ много, умътъ ще пострада; ако работишъ много, тѣлото ще отслабне. Какво трѣбва да правишъ? Да съзерцавашъ. Това е криво разбиране. То не може да бѫде идеалъ на човѣка. Това сѫ ученици, които сѫ изгубили смисъла на живота. Много мѫже и жени следватъ пѫтя на факиритѣ, не работятъ, но само съзерцаватъ. Има работни жени и мѫже въ свѣта. Тѣ сѫ истински работници, творци за общото благо на човѣчеството. Жена, която не разбира работата си, вдига много прахъ. Взима метлата, вдига прахъ и така създава условия за образуване на дъжда. Мѫжътъ, като се върне вкѫщи, веднага отваря прозорцитѣ, провѣтрява кѫщата и я освобождава отъ праха. Жената мете, вдига прахъ и образува дъжда; мѫжътъ отваря прозорцитѣ, пречиства въздуха и образува вѣтъра. Жената чувствува, т. е. работи съ сърдцето; мѫжътъ мисли, т. е. работи съ ума. Като се съединятъ сърдцето и умътъ, тогава започва истинската работа. Нѣкой казва, че не обича да се моли. — Защо? — Дотегнала му молитвата. Ако се гледа на молитвата като на механиченъ процесъ, наистина, ще дотегне. Единъ евангелистъ завелъ детето си, деветгодишно момче, на молитвено събрание. Проповѣдникътъ обичалъ дългитѣ молитви и проповѣди, започвалъ съ Битие и свършвалъ съ Откровението. Детето стояло на колѣне половинъ часъ, заболѣли го краката, и най-после запитало баща си: Татко, скоро ли ще се свърши молитвата? — Нѣма да свърши скоро, ние сме едва въ пустинята. Много време ще мине, докато излѣземъ оттамъ и стигнемъ до Откровението. — Втори пѫть не ме води на това мѣсто, дето проповѣдникътъ ходи. Води ме на събрания, дето молитвата е кѫса. Хората, съ своитѣ разбирания, сами правятъ живота си несносенъ. Никой нѣма право да затруднява живота си, да го прави непоносимъ. Нѣкой иска да убеди хората, че животътъ е пъленъ съ мѫчнотии и страдания. Че има мѫчнотии и страдания въ живота, вѣрно е, но че цѣлиятъ животъ е само страдания, това не е право. Адътъ, който минава за мѣсто на страдания, пакъ не е само страдания; и тамъ има радость, музика и пѣсень. Адътъ представя коренитѣ на живота. Но животътъ не се състои само отъ корени. Ако дървото има само корени, то е безпредметно. Значи, отъ коренитѣ животътъ трѣбва да мине въ стъблото, а оттамъ въ клонетѣ, листата и цвѣтоветѣ. Коренитѣ на живота, т. е. адътъ, е вѫтре въ човѣка. Казваме, че човѣкъ се мѫчи вѫтрешно, но не постоянно. Да мислишъ, че мѫчението и страданието сѫ постоянни, това значи, да се заблуждавашъ. Тѣ сѫ временни нѣща. Считайте ги за привилегия, дадена на човѣка, за да се изяви Богъ. Ако много си страдалъ и намѣришъ човѣкъ, предъ когото изкажешъ скръбьта си и ти олекне, не ти ли се е изявилъ Богъ? Между тебе и този човѣкъ се създаватъ добри, приятелски отношения. Ти казвашъ: Страданието ми има смисълъ, защото намѣрихъ единъ приятель въ живота си. Здравиятъ може да вземе половината отъ страданието на болния и да облекчи положението му. Като отиде при здравия, болниятъ оздравява; като отиде при щастливия, нещастниятъ става щастливъ. Като отиде при умния, глупавиятъ поумнява. Това сѫ полюси, които се привличатъ и си взаимодействуватъ. Правило въ живота е: ако искашъ да станешъ щастливъ, не ходи при нещастенъ. Ако искашъ да се обмѣнишъ съ нѣкого, чети живота на великитѣ хора — светни, гении, Учители на човѣчеството. Тѣ сѫ гледали оптимистично на живота и съ това сѫ оказали влияние на хората. Едно се иска отъ човѣка: добро желание да изправи погрѣшкитѣ си и да придобие нѣщо ценно въ живота си. Единъ виденъ писатели направилъ много дългове, които не могълъ да изплати навреме. Когато кредиторитѣ дошли да искатъ дължимата отъ него сума, той имъ казалъ: Имамъ всичкото добро желание да платя дълговетѣ си, но ще ви моля да ми дадете малко време, докато се справя съ тѣхъ. Тѣ задоволили желанието му, и той започналъ постепенно да плаща. Сега и отъ васъ се иска добро желание да плащате дълговетѣ си, а отъ Господа — да ви даде време. Има една опасности за човѣка, че като му е дадено време, той е недоволенъ отъ живота си и не иска да работи. Тогава Богъ казва: Доведете го тукъ, да се помѫчи малко. Виждате, че този човѣкъ започва да пожълтява, да слабѣе, докато отиде на другия свѣтъ. — Какво стана съ този човѣкъ? — Извикаха го горе, отдето отново ще го върнатъ на земята при по-добри условия. И това е добре, но за предпочитане е да използуваме условията на земята, тукъ да сме доволни отъ живота и да работимъ. Какво ще стане, ако подпушите изворитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината? Или, какво ще стане съ васъ, ако подпушите изворитѣ на вашата мисъль, на вашето чувство, на дишането, на яденето и на движението ви? Нѣкои казватъ, че чувствата развалятъ човѣка. Не е така. Подпушването на чувствата разстройва човѣка, а не самитѣ чувства. Ето защо, оставете чувствата и мислитѣ свободно да се проявяватъ. Като давате свобода на себе си, дайте свобода на окрѫжаващитѣ. Ако мѫжътъ на вашата съседка не се отнася добре съ нея, не я настройвайте противи него, но кажете на съседката си: Твоятъ мѫжъ е отличенъ човѣкъ, не обръщай внимание на думитѣ му. Той е добъръ, нѣма намѣрение да те, обижда. Не говорете лошо нито за мѫжа, нито за жената. Така тѣ ще се примирятъ по-лесно, отколкото като говорите лошо за тѣхъ. Като ученици, стремете се да виждате доброто въ човѣка. Погрѣшкитѣ му туряйте настрана. Тѣ сѫ остатъци отъ миналото, отъ стария животъ. Старото е дългъ, който постепенно ще изплащате — време ви е нуждно само. Какво представятъ 100 — 200 лв. дългъ предъ милионитѣ наследство, които ви очакватъ? Че имате малъкъ недостатъкъ, това е нищо предъ милионитѣ, които носите въ себе си. Ще платите малкия си дългъ. Гледайте оптимистично на живота. Нѣкой 50—60 годишенъ човѣкъ, като не разбира живота, казва: То се вижда, че ще се мре. Така е, ще се мре, но и като умирашъ, да дойдатъ сватове при тебе. Какво е положението на момата, когато идатъ сватове въ дома й? Тя се радва, мечтае, че новъ животъ я чака. Ако не дойдатъ сватове за нея, тя напуща кѫщата, т. е. умира. Сватове трѣбва да дойдатъ за момата — да я изпратятъ отъ дома й тържествено. Трѣбва ли момата да забѣгне сама, безъ сватове, да не могатъ да я намѣрятъ? Нѣкои моми избѣгватъ отъ домоветѣ си, особено когато майката е мащеха. За да се изнесе тежкото й положение, служатъ си съ израза: Мечка ставамъ, но въ дома си не се връщамъ. Така казва момата, която живѣе при своята мащеха. Всѣки човѣкъ, който е недоволенъ отъ живота, отъ благата, които му сѫ дадени, прилича на мома, напуснала дома си и забѣгнала въ гората. Какво ще спечелишъ въ гората? Бѣгашъ отъ живота, не искашъ никого да видишъ, не вѣрвашъ въ доброто. Богатъ си, но и на богатството не се радвашъ. Радвай се на онова богатство, което не се губи и никой не може да го отнеме. Има нѣщо въ човѣка, което никога и отъ никого не може да се задоволи. То е тъй наречената „плъть“, или змията въ човѣка. Тя е голѣмата змия въ свѣта, която е умна, будна — никога не спи. Тя живѣе въ всѣки човѣкъ, още отъ раждането му, но въ спещо състояние, и постепенно се пробужда. Съ пробуждането й, между духа и нея, започва борба. Който не знае, какъ да подчини змията на себе си, натъква се на голѣми бедствия; който може да я подчини, да му служи, той придобива голѣмо богатство. Нѣкой казва: Да унищожимъ плътьта! Ти не знаешъ, че като унищожишъ плътьта, ще умрешъ. Докато змията действува въ тебе, и ти ще живѣешъ; щомъ тя престане да действува и започне да умира, заедно съ нея и ти умирашъ. Въ живота на змията е животътъ на човѣка. Казвашъ: Защо Господъ не премахне злото? — Ако се премахне злото, и вие ще се махнете. Богъ предпочита съществуването на единъ свѣтъ съ змии, но съ животъ въ него, отколкото единъ мъртавъ, пустъ свѣтъ безъ змии, но и безъ животъ. Змията е за предпочитане предъ смъртьта. Първитѣ хора, Адамъ и Ева, бѣха поставени предъ дървото за познаване на доброто и на злото, да научатъ правилата и законитѣ, чрезъ които да се справятъ съ змията, да използуватъ нейната енергия и нейното богатство. Това знание се крие въ дървото за познаване на доброто и на злото. Когато змията дойде до това дърво, Ева не можа да се справи съ нея. Тя взе плода, който змията й даде, яде отъ него и отиде при Адама, и той да го опита. Нито жената можа да разреши въпроса за плътьта, нито мѫжътъ го разреши. Въ това положение се намиратъ и сегашнитѣ хора. Всички хора трѣбва да се върнатъ назадъ, да разрешатъ този въпросъ. Безъ това разрешение не могатъ да вървятъ напредъ. Този пѫть е неизбѣженъ. Богъ нѣма да го мине заради насъ. Той слиза на земята между насъ, учи ни да разберемъ законитѣ на живота, но нѣма да ни избави отъ страданията, отъ змията. Всички трѣбва да се учите отъ нея. Тя крие въ себе си великитѣ тайни на живота. Духътъ се намира въ непрестанна борба съ нея, докато най-после я подчини да му служи. Змията, като реши да служи на духа, захапва опашката си. Ако не захапе опашката си и не умре, заедно съ нея, и вие ще умрете. Казвашъ: Не ми се живѣе вече срѣдъ тия страсти, които бушуватъ въ мене. — Радвай се, змията се е събудила въ тебе. Съ събуждането й, животътъ се е проявилъ въ тебе. Ще служишъ на Бога, а съ тебе заедно и змията ще служи на Бога. Тя има велико предназначение. Христосъ — Синътъ Божи, дойде на земята заедно съ змията — съ плътьта. Той бѣше духъ, но се облѣче въ плъть, прие рабски образъ и се смири. Понеже разбираше законитѣ, Той подчини змията на Духа и я накара да Му служи. Бѫдете свободни и следвайте правия пѫть. Вие ще разрешите този великъ въпросъ чрезъ любовьта, чрезъ мѫдростьта и чрезъ истината. Така ще приложите любовьта въ сърдцето си, мѫдростьта въ ума си и истината въ волята си. Не мислете, че умътъ ще намѣри пѫтя на истината. Умътъ е простъ слуга, който учи елементарни работи. Той сега събира факти, които го интересуватъ. Какво знае умътъ? Какво разбира той? Знае нѣщо за желѣзото, за златото; знае нѣщо за въздуха, за водата, за слънцето. Той ни най-малко не е посветенъ въ дълбокитѣ тайни на живота. Има нѣща, които човѣкъ възприема вѫтрешно, не съ ума си. Той предчувствува нѣща, които ще станатъ въ бѫдеще, следъ 10—15 години. Значи, има нѣщо по-високо отъ човѣшкия умъ. Богъ оставя главата, ума настрана и казва: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ Онова скритото въ човѣка, то е Божествено. Казва се за сърдцето „грѣшното сърдце.“ Богъ не иска отъ човѣка грѣшното сърдце, но онова, въ което живѣе заспалата змия. Богата е тази змия. Докато живѣе въ човѣка, тя крие въ себе си половината богатство па козмоса. Всички скъпоценности, които съществуватъ въ свѣта, сѫ на нейно разположение. Ако можешъ да й станешъ господарь, всички нейни богатства и скъпоценности минаватъ въ твоитѣ ръце. Не можешъ ли да й станешъ господари, ще си останешъ последенъ беднякъ. Отъ това зависи твоето богатство — господарь да й станешъ. Срѣденъ пъть нѣма. Нѣкой мисли, че ще спуснатъ колесница отъ небето и съ нея ще възлѣзе нагоре, като пророкъ Илия. Знаешъ ли, какъвъ бѣше животътъ на Илия? Той мина презъ голѣма дисциплина. За да го взематъ съ колесница, животътъ му не бѣше обикновенъ. Приятно е човѣкъ да има такава колесница, да говорятъ за него, както говорятъ за пророкъ Илия. Той мислѣше, че е силенъ човѣкъ, но като видѣ жената, уплаши се и избѣга въ пустинята. Той не разбираше жената, но Богъ му даде добъръ урокъ. Отъ ревность къмъ Бога, той изкла 400 пророци. Господъ му каза: Ти изкла моитѣ пророци, но не е този пѫтьтъ, по който трѣбва да ми служишъ. Сега и твоята глава ще снематъ. Като видѣ, какво го чака, той избѣга въ пустинята и каза: Господи, опасна е тази жена. Той чу първо гласа на Бога чрезъ бурята, чрезъ огъня и се скри. После чу тихия гласъ на Бога и се засрами. Така той позна жената, разбра, какво представя тя, но плати съ живота си. Като напущаше пустинята, Илия намѣри своя замѣстникъ — Елисей, земедѣлецъ. Като мина край него и го повика, Елисей напусна нивата си, принесе жертва на Бога и тръгна следъ Илия. Казаха на бащата на Елисея, че синъ му напусна нивата и принесе въ жертва воловетѣ, но бащата не можа да го спре. Елисей последва Илия и стана единъ отъ великитѣ пророци. Всички имате опитностьта на Илия, но трѣбва да чуете тихия гласъ на Бога и да се засрамите, не само да се зачерви лицето ви, но да се пробуди съзнанието ви. Това нѣма да стане въ единъ моментъ, но следъ като запалите огъня. И огъньтъ нѣма да се запали изведнъжъ, да избухне — постепенно ще се разгорява. Вие искате изведнъжъ да станете радостни — това е невъзможно. Голѣмата радость не показва още, че сте на правия пѫть. Радостьта, която иде и изчезва, не показва, че сте на правия пѫть. Тази радость не е естествена. Тя не води къмъ естествено развитие. Радостьта ви трѣбва постепенно да се усилва. Ще има междини, ще има сѣнки, но радостьта не трѣбва никога да се прекѫсва. Ще дойдатъ и страдания, но тѣ не трѣбва да прекѫсватъ радостьта. Ще дойдатъ скърби, беднотия, но и тѣ не трѣбва да ви лишаватъ отъ радостьта. Нѣкой казва, че е християнинъ. Какво отъ това? Какво особено си постигиалъ? Азъ се учехъ преди епохата на християнството, още преди Адама бѣхъ християнинъ. Какво отъ това? Ако азъ носѣхъ вашия умъ, нищо нѣмаше да направя. Не се водѣхъ по чужди умове, както и сега не се водя. Пита ме нѣкой, какво намирамъ въ тия будали, че имъ проповѣдвамъ. Азъ намѣрихъ въ тѣхъ това, което той никога не би намѣрилъ. — Какво особено има въ тѣхъ? — Тѣ сѫ. най-богатитѣ хора на свѣта, голѣми банкери сѫ. Всѣки отъ тѣхъ, като подпише единъ чекъ, чудеса прави. Тѣ не сѫ прости хора, както изглеждатъ. — Ти се шегувашъ съ мене. Питамъ: Какво трѣбва да кажа на този човѣкъ? Така гледамъ на човѣка. Богъ е създалъ човѣка, и азъ виждамъ въ неговото лице Божията мѫдрость. Той, като гледа на хората, като на будали, какво търси между тѣхъ? Азъ предпочитамъ да живѣя съ будали, отколкото безъ тѣхъ. Азъ се интересувамъ и отъ мушицата, като Божие създание. Единъ човѣкъ съ отчаялъ отъ живота, почувствувалъ се самотенъ, никой не го обичалъ, никой не мислѣлъ за него. Това било презъ едва мрачна зимна нощь. По едно време една мушица излѣзла отнѣкѫде и започнала да се върти около него. Обиколила нѣколко пѫти главата му и се скрила. Той почувствувалъ, че нѣщо топло, приятно го обхванало; разбралъ, че не е самъ, че има нѣкой да го обича. Давайте цена и на малкитѣ нѣща. Не казвайте, че хората сѫ будали, смахнати, извѣяни. Всички хора, съ които се срѣщате, сѫ еднакво важни и ценни. Ще срещнешъ нѣкой човѣкъ и ще поговоришъ съ него само петь минути, съ другъ — десеть минути. Колкото време и да сте се срещнали, всичко е ценно, смислено. А съ тѣзи, съ които постоянно се срѣщате, можете само да благодарите. Много говорѣлъ нѣкой, че дотѣгалъ. Ако чешмата нѣма кранъ, отдето да изтича водата, какъ щѣше да се прояви? На какво се дължи величието на голѣмитѣ философи, музиканти, поети, учители? На любовьта на хората — все има нѣкой да ги обича, и тѣ да обичатъ нѣкого. Поетътъ пише, излива сърдцето си, но нѣкой го обича, и той обича нѣкого. Кой е този, който го обича и когото той обича? — Нѣкои го нари-чатъ Богъ, други — майка, баща, братъ, сестра, приятель. Този, именно, който ви обича, е потикъ за васъ, да се проявите. Отде ще дойде тази сила, този потикъ, не знаете. Нѣкой има само единъ приятель, който го обича, но задъ него се криятъ още хиляди приятели, за които той никога не е помислялъ. Хилядитѣ приятели влизатъ въ единия приятель, когото виждате и който ви подтиква. Ще видите, че задъ единъ вашъ приятель стоятъ хиляди негови приятели, негови дѣди и прадѣди. Ако се върнете до Адама, ще видите тази нескончаема редица отъ ваши приятели. Всички души сѫ свързани въ едно неразривно цѣло. Да остане въ ума ви мисъльта, не да напуснете вашитѣ приятели, вашитѣ братя и сестри, но да съзнаете връзката, която сѫществува между васъ като души. Вие сте минали презъ различни положения, всичко сте опитали: женили сте се и разженвали, яли сте и пили; били сте поети, учени, философи, музиканти, какви ли не сте били. Минали сте презъ дълъгъ пѫть на опити. Казвате, че животътъ ви е дотегналъ. Какво искашъ да станешъ, поетъ ли? Колко пѫти си билъ поетъ! Колко пѫти си битъ за своята поезия! Пишешъ нѣщо за отечеството си, минавашъ за добъръ патриотъ. Патриотитѣ одобряватъ стихотворението ти, хвалятъ те, но онѣзи, които не сѫ патриоти, те ругаятъ, биятъ, че си поощрявалъ хората къмъ война. Нѣкой добъръ проповѣдникъ поучава хората, учи ги на добро, и тѣ сѫ доволни отъ него. Но други не сѫ доволни отъ проповѣдитѣ му, много размеквалъ сърдцата имъ, трѣбвало по-корави сърдца за суровитѣ условия на живота. Колко проповѣдници се връщали въ домоветѣ си съ пукнати глави! Вь единъ малъкъ американски градъ изпращали всѣка година новъ проповѣдникъ. Въ града имало единъ човѣкъ, който билъ голѣмъ безвѣрникъ и, на края на годината набивалъ проповѣдника, да го накара да мисли, какво говори. Той му казвалъ: Нѣма защо да заблуждавашъ хората. Проповѣдникътъ бивалъ принуденъ да се върне, отдето е дошълъ, или съ пукната глава, или съ счупена рѫка. Никой не се съгласявалъ да отиде въ този градъ да проповѣдва. Единъ денъ епископътъ събралъ всички проповѣдници отъ енорията си, да види, кой е готовъ да отиде въ този градъ. Никой не се решавалъ. Епископътъ отправялъ молбата си къмъ този, къмъ онзи, но всички отказвали. Най-после, единъ младъ, снаженъ и здравъ човѣкъ се съгласилъ да отиде въ опредѣления градъ. Какво направилъ той? Още съ пристигането си, разбралъ отъ граж-данитѣ, кой е героятъ, който биелъ проповѣдницитѣ, и си казалъ: Вмѣсто да чакамъ той да ме бие, азъ ще го набия пръвъ. Причакалъ го единъ недѣленъ день на пѫтя, хваналъ го, вързалъ му рѫцетѣ и краката и го набилъ добре. Следъ това го закаралъ на събранието, турилъ го близо до амвона и свободно си проповѣдвалъ. Героятъ слушалъ проповѣдьта, харесала му и се обърналъ къмъ Бога. Да обърнешъ човѣка къмъ Бога, това значи, да подчинишъ змията на духа въ себе си. И вие, като младиятъ проповѣдникъ, ще хванете безвѣрника въ себе си, ще го набиете, ще го вържете, ще го занесете предъ амвона, да слуша Божието Слово. Когато се обърне къмъ Бога, ще го пуснете. Той ще ви стане братъ. Това изисква Новото учение: неприятелитѣ ви да станатъ ваши приятели. Тогава вашитѣ противоречиви мисли, чувства и постѫпки ще ви станатъ приятели и ще взематъ участие въ вашия животъ. Нищо старо не хвърляйте, но превърнете го въ слуга, съ васъ заедно да служи на Бога. Тази беседа е за новата година, която ви поздравява по особенъ начинъ. Ако ви поздравява по старъ начинъ, тя е стара година. Сега азъ не искамъ да бѫдете много меки, но не искамъ да бѫдете и много корави; не искамъ да бѫдете много бедни, но не искамъ да бѫдете и много богати. Искамъ да бѫдете богати, въ пълния смисълъ на думата, да носите товара си, безъ да се уморявате; искамъ да бѫдете учени, безъ да се възгордявате; искамъ сърдцата ви да бѫдатъ пълни съ любовь, безъ да се разкашквате. Искамъ сърдцата ви да бѫдатъ чисти, пълни съ бистра вода, да поливате градинитѣ си, да превърнете земята на рай. Богъ е Любовь, нѣма защо да се страхувате. Богъ ще бѫде на единия край на вашия животъ, а вие — на другия. Богъ е Създатель на всичко! Ние да бѫдемъ ценители на това, което Той е създалъ. Да бѫдемъ ценители на любовьта. И тогава, който иска да стане поетъ, да пише поезии, да постигне желанието си. Не съмъ противъ вашето желание, но стани такъвъ поетъ, до когото никой да не смѣе да се докосне, да чупи главата му. Бѫдете и богати, но богатството да не ви причинява нещастия. Бѫдете любещи, но да радвате хората съ любовьта си. Като любите, отворете всички врати на затворитѣ, да пуснете затворницитѣ на свобода. Всички вѫглени на миналото трѣбва да се превърнатъ на диаманти. Лесно се говори, мѫчно се изпълнява. Така е, и азъ съмъ правилъ опити, зная, че мѫчно се превръщатъ недостстъцитѣ въ добродетели. Лесно е да изцапашъ нѣщо, но мѫчно се чисти изцапаното, да го облагородишъ и туришъ на работа. Ако си сприхавъ, и християнинъ да бѫдешъ, пакъ сприхавъ ще си останешъ. Понеже си уменъ, като дойде нѣкой, нѣма да му казвашъ, че си сприхавъ, но ще му кажешъ: Рѣката ми е доста дълбока. Не влизай вѫтре, да не се удавишъ. Ако знаешъ да плавашъ, влѣзъ вѫтре; ако не знаешъ, стой настрана. — Защо не направи рѣката си по-плитка? — Такава е рѣката ми, дълбока, не мога да я измѣня. Едно време бѣше по-плитка, имаше много тиня, но следъ като я изчистихъ, стана по-дълбока. Сега е чиста и дълбока. Канализирахъ я, направихъ я плавателна и дълбока. Корабитѣ свободно плаватъ, нѣма опасность за тѣхъ, но хората могатъ да се удавятъ. Животътъ на нѣкои хора е дълбока вода. Ако не знаешъ да плавашъ, ще се удавишъ въ тѣхния животъ. Тѣ не сѫ виновни за това, но като минавашъ край тѣхъ. ще бѫдешъ внимателенъ, да не паднешъ въ водата имъ. Дръжте въ ума си мисъльта, че рибкитѣ, децата на голѣмитѣ риби, не могатъ да се оцапатъ въ водата. Следователно, и ние, като деца на Бога, не можемъ Да се оцапаме. Ако случайно попаднемъ въ нѣкоя мѫтна вода, можемъ да се оцапаме, но това не е голѣма грѣшка. Ако си се окалялъ, ще влѣзешъ отново въ чистата вода и ще се измиешъ. Като знаете това, не казвайте, че животътъ не е чистъ. Щомъ живѣешъ и се движишъ въ Бога, не можешъ да се окаляшъ. Ако умътъ ти временно не работи, не мисли, че е загасналъ. Нѣкѫде е станало малко нарушаване въ инсталацията, но лесно ще се поправи. Нѣкой пѫть не можешъ да обичашъ. — Защо? — Защото живѣешъ въ областьта на егоизъма, живѣешъ само за себе си. Трѣбва да влѣзешъ въ идейната любовь, която има предъ видъ благото на всички. Докато живѣешъ въ тѣсния крѫгъ на егоизъма, „светия“ си; излѣзешъ ли отъ този крѫгъ, напущашъ светийството. Когато влѣзешъ въ общение съ много хора, ще се натъкнешъ на тѣхнитѣ мисли и ще видишъ, че тѣ не мислятъ като тебе. Приятно ми е да изучавамъ вашата мисъль, макаръ че не мислите като мене. Нищо лошо нѣма въ това. Нѣкой мислѣлъ едно време по единъ начинъ, а сега по другъ начинъ — нищо отъ това. Колко пѣвци има, които едно време сѫ пѣли. много добре, а сега не пѣятъ така. Много естествено, простудило се е гърлото имъ, и гласътъ имъ се изгубилъ. Помнете: Никой не може да живѣе самъ. Щомъ не можешъ да живѣешъ самъ, пази правилото: Живѣй близо до Бога, близо до ближния си и близо до себе си! Изучавайте тази близость и се ползувайте разумно отъ нея. Щомъ си близо до Бога, имашъ отношение къмъ Него. Той не ти казва, какво да правишъ, но наблюдава, доколко си досѣтливъ, да направишъ това, което Му е приятно. Нѣма да слѣзе ангелъ отъ небето, да ти каже, какво да правишъ, но ти самъ трѣбва да се сѣтишъ; като видишъ, че едно сираче плаче на пѫтя, да разберешъ, отъ какво има нужда, и да му помогнешъ. Детето се радва, и ти се радвашъ. И Богъ, Който те наблюдава, е доволенъ, че се е намѣрилъ човѣкъ да изпълни Неговата воля. Детето е плакало, молѣло се, да му помогне нѣкой. Ти влѣзе въ положението на детето и му помогна. Това се иска отъ човѣка: да е досѣтливъ, да изпълнява Божията воля. Може и ангелъ да слѣзе отъ небето, да изпълни Божията воля, но друга работа има той. Хората трѣбва да изпълняватъ Божията воля на земята; ангелитѣ ще вършатъ онази работа, която хората не могатъ да свършатъ. Това е новото разбиране за живота и за отношенията на хората къмъ Бога, къмъ себе си и къмъ своя ближенъ. Какъ се разбира Божията воля? Ако си светия, лесно можешъ да я разберешъ. Първо се запитай, светия ли си, свѣщь ли си, могатъ ли хората на твоята свѣтлива да четатъ. Могатъ ли съ твоята топлина да запалятъ огнището си, да опекатъ хлѣба си и да сварятъ яденето си? Ако палишъ огъня на хората, светия си; ако само димъ правишъ, никакъвъ светия не си. Подъ „светия“ вие разбирате образитѣ на светиитѣ въ църквата. Де сѫ самитѣ светии? Споредъ мене, светии сѫ онѣзи, които освѣтяватъ и отопляватъ стаята ми. Често седа около печката и си мисля нѣщо. Наблюдава ме нѣкой и си казва: Какво ли мисли Учительтъ? Нищо не мисля, разговарямъ се съ топлината на печката. Тя е светия, който влѣзълъ въ печката. — Какъ да разберемъ това: буквално, или преносно? Право е и въ букваленъ, и въ преносенъ смисълъ. Азъ седа около печката и мисля за всички, които взеха участие въ доставянето й: нѣкои я правиха, други я купиха, трети я донесоха, настаниха, запалиха, а азъ се топля на нея. Това е любовьта на тия хора. Тѣ донесоха топлината, и печката топли. Азъ мисля и изпращамъ своята благодарность къмъ Бога, както и къмъ всички онѣзи, които сѫ работили и работятъ за общото благо. Въ благодарностите се заключава философията на живота. Да благодаримъ на Бога, за да просвѣтне умътъ ни и да се облагороди сърдцето ни! Да влѣземъ въ Бога и да бѫдемъ носители на Неговата мисъль! Това носи новат,а година. Христосъ казва: „Ще потече като жива вода.“ Мислете право и разбирайте право, да потече животътъ въ васъ, като свѣтлина и топлина. Единъ день, когато станете светии, и вие ще влѣзете въ нѣкоя печка. Засега, обаче, сте свободни. И този светия, отвреме - навреме, е свободенъ. Тогава ние казваме, че печката не гори. Като истине стаята, светията пакъ влѣзе въ печката. Топля се, ямъ хлѣбъ, дишамъ въздухъ и благодаря на всички разумни сѫщества, които сѫ работили за доставяне на необходимитѣ нѣща за цѣлото човѣчество. Нѣкой ме пита, какво мисля. Мисля за Божията любовь и за живота, който изтича отъ нея. Мисля за Божията мѫдрость и за свѣтлината, която изтича отъ нея. Мисля за Божията истина и за свободата, която изтича отъ нея. Мислете и вие така. Това е правиятъ пѫть за размишление — да отправяте мисъльта си къмъ ония сѫщества, които работятъ. Не е позволено, при великитѣ блага и жертви, които ни се даватъ, да бѫдемъ недоволни. Единъ день ще влѣзешъ като слуга въ печката. Това е образъ, който може да разберете и по буква, и преносно. Ще влѣзешъ въ живота и ще те накаратъ да свършишъ една неприятна работа. Ако имашъ любовь, ще я свършишъ добре и ще научишъ отъ нея това, което по другъ начинъ не можешъ да научишъ. За да познаешъ душата на нѣкой човѣкъ, ти трѣбва да влѣзешъ въ особени отношения съ него, както Христосъ влѣзе въ свѣта и го позна. Само така Христосъ можа да разбере и познае човѣшката душа. Той разбра свѣта, позна човѣка и научи великия урокъ на послушанието. Презъ голѣми изкушения и изпитания мина Христосъ, но издържа. Сатаната Го изкушаваше, хората Го преследваха и най-после дойде до кръста. Той се моли да го отмине горчивата чаша, но не можа — трѣбваше да я изпие. Той лѣкуваше болни, възкресяваше мъртви, но на себе си не можа да помогне. Трѣбваше да мине презъ голѣми противоречия. Когато бѣше на кръста, дойде при Него змията и Го изкушаваше: Мѫдрецо, спасителю на свѣта, не виждашъ ли, че Богъ те е изоставилъ и не се интересува за тебе? Христосъ се обърна къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, Господи, защо си ме оставилъ?“ Като мина и това противоречие, Той каза: „Въ Твоитѣ рѫце, Господи, предавамъ душата си. Да бѫде Твоята воля!“ Презъ голѣмъ изпитъ мина Христосъ. Лесно се говори за страданията, но мѫчно се понасятъ. Христосъ мина презъ такива страдания, като че вселената се рушеше. Всички хора минаватъ презъ страдания, но сѫ едва въ началото на голѣмитѣ страдания. Вие нѣма да бѫдете заковани на кръста, но все ще ви турятъ едно малко кръстче на главата; ще ви затворятъ въ сандъкъ и ще ви кажатъ: Опитай се да излѣзешъ! Онѣзи, които ви обичатъ, ви правятъ добро: турятъ дъски отгоре, да не взематъ богатството ви. Змията знае, че богатството ви е заровено, и започва да чопли, докато вземе всичко. Следъ време, като разкопаятъ, нищо не намиратъ, освенъ мертецитѣ* — богатството е ограбено. Душата не е въ земята. Тя излиза отъ тѣлото съ духовната си дреха, която е еластична, пъргава — приятно е да се движишъ съ нея. Съ тази дреха ти се чувствувашъ младъ, подвиженъ. Опитай се да вкарашъ душата въ физическото тѣло, следъ като го е напуснала! Накарали единъ светия да влѣзе въ тѣлото си, но той се отказалъ. — Мирише това тѣло, не искамъ да влѣза въ него. — То е твоето тѣло, отговорили му близкитѣ. — Не искамъ да влѣза въ него. Физическото тѣло е временно жилище на човѣка. Павелъ казва: „Ако физическото тѣло се разруши, има друго тѣло — нерѫкотворено, за което сега се приготвяме.“ Трѣбва да се готвимъ за новото, което иде въ свѣта. Ще дойде день, когато душата ще бѫде независима отъ тѣлото. Душата е безсмъртна, тѣлото е смъртно. Докато душата се научи свободно да излиза и влиза въ тѣлото, човѣкъ минава презъ мѫчения и страдания. И сега излизате отъ тѣлото си и влизате, но несъзнателно. Малцина могатъ да правятъ това съзнателно и по желание. Нѣкой иска да излѣзе отъ тѣлото си, но не знае, де е вратата за излизане. Ако не знаешъ, де е вратата на автомобила, какъ ще излѣзешъ отъ ного? Следете, какво става съ васъ при заспиване. По-нѣкога, като заспивашъ, чувашъ нѣкакво фучение, изгубвашъ съзнание и правишъ опитъ да излѣзешъ вънъ. Това фучение, или скърцане е подобно на отваряне на нѣкаква ръждясала врата. Следъ това сънувашъ, че си свободенъ, ходишъ нѣкѫде, разхождашъ се. После виждашъ, че нѣкой те гони; влизашъ въ една, въ втора кѫща, качвашъ се по покривитѣ, докато успѣешъ да влѣзешъ въ една стая — твоето тѣло. Тѣлото представя стая, или цѣла кѫща. Като влизашъ въ тѣлото си, знаешъ, отде влизашъ; като излизашъ, не знаешъ, отде си излѣзълъ. Трѣбва да се научишъ, отде се излиза. Всички хора посрѣщатъ гоститѣ си любезно, но скоро имъ се насищатъ. Въ това отношение, тѣ знаятъ само една врата — да посрѣщатъ любезно. Тѣ приличатъ на онзи проповѣдникъ, на когото дошълъ гостъ. Проповѣдникътъ го запиталъ: Скоро ли ще си отивашъ? — Не мисля да си отивамъ скоро. Имамъ желание да остана повече време при васъ, не бързамъ. — Ако те чакатъ вкѫщи? Побързай да си отидешъ, да не се безпокоятъ за тебе. Не му казалъ направо да си отиде, но съ заобикалки: че жена му ще го чака, че децата му ще се тревожатъ за него. Сѫщиятъ законъ се отнася и до страданието. Нѣкой пѫть ви нападне едно страдание и ви мѫчи. Задъ страданието се крие нѣкое сѫщество, нѣкой вашъ познатъ отъ миналото, който ви се оплаква, че е изгубилъ нѣщо ценно, че е нещастенъ. Ти слушашъ, какъ ти се оплаква, и казвашъ, че страдашъ. Значи, страданието не е твое, но на сѫществото, което се крие въ тебе. Както скръбьта не е твоя, така и радостьта. Нѣкой пѫть и радостьта ти се крие въ нѣкой твой познатъ отъ миналото, който скача, радва се. Значи, скръбьта и радостьта ви сѫ чужди. На васъ остава само едно: да различавате своитѣ радости и скърби отъ чуждитѣ. Чуждата радость и скръбь лесно изчезватъ, а вашитѣ сѫ дълготрайни. Като не познавашъ закона, ако изгубишъ радостьта си, казвашъ: Отиде ми радостьта, взеха ми я. Никой не ти я взелъ. Тази радость е твой гостъ, на чийто разноски си ялъ и пилъ. Той си отива, когато пожелае, като ти оставя само часть отъ своето ухание, и ти страдашъ. Ще знаешъ, че никой на никого не може да отнеме радостьта, освенъ онзи, на когото тя принадлежи. Той се счита нещастенъ, че си му отнелъ радостьта; ти мислишъ, че нѣкой е открадналъ твоята радость. И дветѣ положения сѫ невѣрни. Ако ти можешъ да обърнешъ една душа къмъ Бога, тя ще ти бѫде крайно благодарна. Не е достатъчно само да обърнешъ човѣка къмъ Бога, но трѣбва да знаешъ, какъ да му помогнешъ, да се освободи отъ страданията си. Иначе, той ще те безпокои постоянно. Защо идатъ страданията? И докога човѣкъ страда? — Докато приеме страданията като методъ за възпитание и започне да ги носи съ радость. Какъвъ смисълъ има да разказвашъ на всички, че страдашъ? Нѣкой страда, отива при приятеля си, да му разказва страданията си. Приятельтъ му започва да говори за своитѣ страдания. Следъ това двамата отиватъ при трети свой приятель, да му кажатъ, какви страдания иматъ. Третиятъ говори за своитѣ страдания. После се събиратъ четирима, петима — всички говорятъ за страданията си. Азъ стоя и слушамъ тия оплаквания и предлагамъ да купя страданията имъ. Щомъ ги купя, всички ставатъ радостни и доволни. Това, отъ което човѣкъ се нуждае, трѣбва да му го даде нѣкой: или хората, или Богъ, Другояче казано: Всѣко желание на душата трѣбва да се задоволи. Това е законъ, това е новото разбиране, това е истинско служене. Ако единъ човѣкъ самъ не може да помогне, да извика втори, трети. Казватъ: Ако имаме пари, ще помогнемъ, но какво да правимъ, като нѣмаме пари? Всички сте богати. Що се отнася до паритѣ, това е последна работа. Като говоря така, и азъ плащамъ данъкъ на своето учение. Дойде нѣкоя сестра, оплаква се, че страда отъ стомахъ, отъ слабость, едва се държи на краката си. Азъ й говоря, но тя не иска да слуша, казва ми: Сега стомахътъ ме боли, не мога да слушамъ, какво ми говоришъ. Първо ми помогни да оздравѣя, че после ще ми проповѣдвашъ. Права е тя. Тогава й давамъ единъ съветъ и казвамъ: Иди въ дома си, ще оздравѣешъ. Следъ това вземи мотиката и иди на нивата да копаешъ. Следъ десетина дни тя дохожда пакъ при мене и ми благодари — оздравѣла вече. Но сега има нужда отъ пари. Азъ виждамъ, че нѣкой богатъ човѣкъ ще й помогне, затова й казвамъ: Върни се в кѫщи, ще получишъ това, отъ което се нуждаешъ. Както казвамъ, така става. Тя е доволна, вѣрва вече на думитѣ ми. Всички вие сте призвани да вършите Божията воля. Богати сте, имате възможность да вършите Божията воля тайно, въ душата си, поне въ малъкъ размѣръ. Всѣки самъ трѣбва да прояви инициатива, да не очаква да дойдатъ хора отвънъ да го подканятъ. Докато момата не се облѣче хубаво, не тури китка на главата си и не отиде на хорото да потропа, сватоветѣ нѣма да дойдатъ. Докато носи черни дрехи и седи само у дома си, сватове нѣма да дойдатъ. Тя трѣбва да хвърли черната дреха и да напусне манастири. Всѣки домъ е храмъ, църква или манастиръ. Като напусне манастира, сватоветѣ ще дойдатъ. Въртенето на хорото е животътъ. Животътъ има смисълъ, а не смъртьта. Сватоветѣ осмислятъ живота. Следователно, докато има свѣтлина въ ума, топлина въ сърдцето и сила въ волята, сватове има. Когато има свѣтлина въ ума, любовь въ сърдцето и свобода въ душата, сватоветѣ сѫ дошли вече. Има смисълъ въ тропането на хорото. Момата потропа, потропа и погледне наоколо. Правете преводи на всичко, което става около васъ. Ако тълкувате нѣщата правилно, вие ще се радвате на красивъ животъ. По-красивъ животъ отъ този, който имате, никъде не може да намѣрите. Тогава ще разберете, че и дрехата си даже не бихте смѣнили за царския животъ. За нищо на свѣта не смѣняйте положението си съ това и на най-щастливия човѣкъ. Вие сте и богати, и щастливи. Вашето положение е повече отъ това на пръвъ министъръ. Ако е въпросъ за свобода, и свобода имате. Какво повече искате? Отъ тази свобода, която днесъ имате, по-голѣма не може да ви се даде. Цѣлото човѣчество трѣбва да се повдигне поне една степень по-високо отъ това, съ което днесъ разполага, за да придобиете и вие по-голѣма свобода. Отъ день на день свободата ви се увеличава. Не само свободата ви се увеличава, но всичко, което имате: любовьта ви се увеличава, свѣтлината ви се увеличава — всичко се увеличава. Какво повече искате? Едно се иска отъ васъ: да работите, да бѫдете близо до Господа, близо до своя ближенъ и близо до себе си. Това изисква новиятъ животъ, който иде сега въ свѣта. Довечера ще се съберемъ да прекараме една вечерь между своитѣ близки. Ще сваримъ оризъ, ще приготвимъ малки хлѣбчета. Ще попѣемъ, ще посвиримъ малко и ще си поговоримъ. * 14. Лекция отъ Учителя, държана на 6 януарий, 1932 г. София. — Изгрѣвъ. ________________________ *мертек (тур.) – тънка греда, под керемидите на покрив; мартак
  10. От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Истинско познаване Размишление. Завършенитѣ процеси сѫ процеси на разочарование. Бѫдсте доволни отъ незавършенитѣ процеси. Питате за нѣщо: Какъвъ ще бѫде краятъ? Краятъ включва началото, а началото включва края. Сѫщото се отнася до причината и последствието. Въ причината се включва последствието, а въ последствието — причината. Посадишъ едно дърво и питашъ: Какъвъ ще бѫде краятъ? — Ще ядешъ плодъ. Това не е край, защото и втората, и третата година пакъ ще ядешъ плодъ отъ дървото. Какъвъ е краятъ на живота? — Смъртьта. Обаче, смъртьта нито е начало, нито е край. Ти мислишъ, че като си се родилъ, ще умрешъ. Значи, раждането е начало, смъртьта — край. Не е така. Виждашъ, единъ човѣкъ се движи. Пѫтьтъ, който изминава, означаваме съ права линия. Движи се човѣкъ по тази линия, на която е поставена една малка преграда, малка чъртичка. Тя показва процеса на раждането. Той расте, става голѣмъ и продължава да се движи по правата линия. На пѫтя си срѣща друга преграда — смъртьта. Задъ преградата не виждаме човѣка, но той продължава да се движи. Тѣзи процеси на виждане и невиждана наричаме раждане и смърть. Виждашъ нѣкого — родилъ се е; не го виждашъ — умрѣлъ е. Това сѫ. човѣшки понятия. Това сѫ впечатления, които постоянно се смѣнятъ. Започвашъ да ядешъ, взимашъ първата хапка и казвашъ, че е най-сладка. Колкото повече ядешъ, сладостьта намалява. Това е впечатление на вкуса. Всички хапки сѫ еднакво сладки, но вкусътъ постепенно се губи, и сладостите намалява. Обаче, всички хапки заедно внасятъ сила въ човѣшкия организъмъ. Какво внася яденето въ човѣка? — Сила. Какво внася музиката? — Бодрость. Като си попѣешъ или посвиришъ малко, ти се ободрявашъ. Но човѣкъ не е доволенъ отъ малкото. Той иска много да печели. Въ сѫщность, печалбата е нищо; въ единъ моментъ можешъ да изгубишъ това, което си печелилъ съ години. Като изгубишъ всичко, страдашъ. А като си попѣешъ малко, никой не може да ти вземе печалбата отъ пѣенето. Всички нѣща, които иматъ външенъ изразъ, сѫ преходни. Питашъ нѣкого: Какво спечели? — Спечелихъ това, което мога да изгубя. Мога да печеля, мога и да губя. Нѣкой се оплаква отъ сиромашията. Защо се оплаква? — Дотегнала му. Той не знае, че сиромашията е важенъ процесъ въ природата. Гладенъ си, значи, сиромахъ си; ситъ си, значи, богатъ си. Това е истинскиятъ преводъ на богатството и сиромашията. Защо си сиромахъ? За да ядешъ. Защо си богатъ? За да престанешъ да ядешъ. Хората иматъ криво разбиране за богатството и за сиромашията. Споредъ тѣхъ, богатъ е онзи, който се облича добре, ползува се отъ уважението на хората. Това е човѣшко тълкуване. Външното обличане не носи щастие, и външното събличане сѫщо не носи щастие. Ако зимно време си облѣченъ съ кожухъ, добре ще ти бѫде. Но ако влѣзешъ съ кожуха въ топла стая, ще бѫдешъ нещастенъ. Всѣко нѣщо има значение, когато се приложи на време и на мѣсто. Кой се е родилъ облѣченъ, както хората се обличатъ? Има една тънка ризичка, съ която е обвито детето, но щомъ се роди, веднага го събличатъ. Който иде въ свѣта, прилича на млада булка — въ було е обвитъ. Щомъ се роди, т. е. влѣзе въ свѣта, веднага свалятъ булото му, искатъ да видятъ, какъвъ човѣкъ е той. Като снематъ булото, той започва да плаче и да се сърди. Близкитѣ му, като чуятъ плача, радватъ се и казватъ: Живо е, оживѣ вече! Това е вѫтрешенъ процесъ, който трѣбва да се разбере. Ако не се разбере, той остава неясенъ. Тогава трѣбва да вѣрваме. Вѣрата е вѫтрешенъ, непреривенъ процесъ. Презъ цѣлия животъ трѣбва да прилагаме вѣрата си, за да се усилва. Колкото повече се усилва, толкова по-добре. Нѣкой казва: Едно време вѣрата ми бѣше силна, но сега отслабна. На млади години човѣкъ вижда добре, на стари години зрението му отслабва. Значи, на млади години той има вѣра — добре вижда; на стари години вѣрата му отслабва — не вижда добре. Отъ какво отслабватъ очитѣ? Отъ много прахъ. Мислилъ, тревожилъ се, плакалъ, докато най-после очитѣ му прашасали и отслабнали. Като ставате отъ сънь, вие миете очитѣ си, но все пакъ оставатъ малки прашинки по тѣхъ, които намаляватъ зрението. Ако човѣкъ води чистъ и светъ животъ, никакви прашинки, никаква излишна материя нѣма да се натрупа на очитѣ му, и той ще има здрави, силни очи до дълбока старость. Ти се оглеждашъ въ огледалото и казвашъ: Остарѣхъ вече. Какво означава старостьта? Остарѣвашъ, защото самъ си внушавашъ тази мисъль. Кажешъ ли си, че ще остарѣешъ, че краката ти не държатъ вече, че рѫцетѣ ти треперятъ, всичко ще се сбѫдне. Както мислишъ, така става. Като остарѣешъ, какво постигашъ? — Нищо не постигашъ — отслабвашъ само и губишъ всичко. Това е кривъ пѫть на мислене. Ще кажешъ, че си напусналъ детинскитѣ работи. Какво си придобилъ отъ това? Нищо не си придобилъ. Ти си въобразявашъ, че като отидешъ на онзи свѣтъ, ще срещнешъ своитѣ близки. Де е този свѣтъ, не знаешъ. Де сѫ близкитѣ ти, не знаешъ. Говоришъ нѣща, които не знаешъ. Това не е реално. Де е реалностьта? — Въ васъ. Фотографнитѣ снимки реални ли сѫ? — Не сѫ реални, тѣ сѫ сѣнки на истинскитѣ образи. Наистина, като се проектиратъ върху платното, тѣ се движатъ като сѣнки. Въ широкъ смисълъ, външниятъ човѣкъ е сѣнка, проектирана върху екрана. Човѣкъ е вѫтре нѣкѫде, а не отвънъ. Външниятъ и вѫтрешниятъ свѣтъ се различаватъ. Виждате, какъ единъ капелмайсторъ маха съ рѫцетѣ си. Чудите се, защо маха. Това е времеиенъ процесъ. Когато музикантитѣ се научатъ да свирятъ добре, може и безъ махане на рѫце. Докато капелмайсторътъ маха съ рѫце, музикантитѣ още не сѫ готови. Сега, ако накарамъ нѣкоя отъ възрастнитѣ сестри да пѣе, тя ще се стѣсни и нѣма да пѣе. Тя се стѣснява да пѣе предъ други. Тя мисли, че салонътъ е пъленъ съ хора. Не, това сѫ сѣнки, проектирани върху екрана. Хората живѣятъ въ свой субективенъ, вѫтрешенъ свѣтъ и го проектиратъ навънъ, върху екрана. Ще кажете, че и сѣнкитѣ сѫществуватъ. Така е, има сѣнки въ живота, но тѣ не сѫ реални, а реалностьта е нѣщо вѫтрешно. Реалностьта не се пипа. Има нѣщо реално въ човѣка, но то е вѫтре нѣкѫде, не се вижда. Казвашъ, че рѫцетѣ, краката, сърдцето ти сѫ реални нѣща. Реални сѫ и тѣ, но мисъльта ти не е въ тѣхъ. Това, което мисли въ тебе, не е нито въ рѫцетѣ, нито въ краката, нито въ сърдцето ти — никѫде не се вижда. То е нѣкѫде въ мозъка ти, едва го чувствувашъ. Ти си въобразявашъ, че го виждашъ; това, което виждашъ, е само проява на реалностьта. Ти си тѫженъ, скръбенъ и мислишъ, че скръбьта ти е нѣщо реално. Ако скръбьта е реално нѣщо, де е тя? Ще кажешъ, че я чувствувашъ подъ лъжичката нѣкѫде. Колко тежи вашата скръбь? Азъ бихъ я претеглилъ. После, бихъ я купилъ; 20 хиляди лева бихъ далъ за една скръбь. Донесете ми скръбьта си въ едно шише, азъ веднага ще я купя. Така ще разберете, че скръбьта е нѣщо илюзорно, както и сиромашията. Казвашъ, че нѣмашъ петь пари въ джоба си. И това е илюзия. Казвашъ, че си скърбенъ, беденъ, гладенъ, но ако ти дадатъ една златна монета, скръбьта ти веднага изчезва. Каква скръбь е тази, която изчезва толкова скоро? Ти си скърбенъ, защото мислишъ, че си скърбенъ. Ако мислишъ, че си щастливъ, ще бѫдешъ такъвъ. Като ви посети скръбьта, не я крийте, но изнесете я вънъ, дайте й единъ хубавъ обѣдъ и си поговорете съ нея. Азъ съмъ се разговарялъ съ скръбьта. Красива мома е тя. Ако можете да я видите, всички ще тръгнете следъ нея. Красива е скръбьта! За да не я познаятъ, тя се дигизира: закрива се съ черенъ воалъ, облича се въ скѫсани дрехи и така минава незабелязано. Кой отъ васъ е пожелалъ да види скръбьта и да си поговори съ нея? Като ви говоря за красотата на скръбьта, вие мислите, че ви залъгвамъ, и казвате: Знаемъ, какво нѣщо е скръбьта, не сме забравили мѫката, която ни е причинила тя. Помни: Единственото нѣщо, което просвѣщава хората, е скръбьта. Като дойде радостьта при тебе, занимава те, люлѣе те, пѣе ти приспивна пѣсень: Нани-нани, нани-на. Скръбьта е строга, не позволява такива нѣща. Като дойде при тебе, тя те бутне и казва: Хайде, ставай! Нѣма време за сънь и почивка. Хайде, на работа! Иди да учишъ, да се молишъ. Радостьта обича мечтитѣ и фантазиитѣ. Като дойде и започне да мечтае, ти отново заспивашъ. Радостьта и скръбьта сѫ едно и сѫщо лице съ две страни. Радостьта е мома, която цѣлува и пригръща човѣка. Скръбьта е сѫщата мома, покрита съ черенъ воалъ, облѣчена въ стари, скѫсани дрехи; тя кара човѣка да учи, да работи и да се моли. Чрезъ радостьта и скръбьта невидимиятъ свѣтъ си устройва забави. Когато сѫществата на онзи свѣтъ искатъ да Си починатъ, тѣ си устройватъ забави съ хората, рѫкоплѣскатъ имъ и си заминаватъ. Хората се влюбватъ, разлюбватъ, плачатъ, страдатъ, а разумнитѣ сѫщества ги наблюдаватъ и се смѣятъ. Ти се влюбишъ въ единъ момъкъ, безъ да подозирашъ, че той е твоята приятелка, която се е дигизирала — играе роля на момъкъ. Ти му пишешъ любовни писма, получавашъ отъ него, а приятелката ти се смѣе. Единъ день тя сваля булото си предъ тебе и казва: Много си се влюбила въ мене. И дветѣ започватъ да се смѣятъ. Смѣшно нѣщо е влюбването. Момъкъ и мома се оженятъ. Въ първо време и двамата сѫ дигизирани, съ маски на лицето. Колкото повече години минаватъ, маскитѣ постепенно се свалятъ: изчезва красотата имъ, коситѣ побѣляватъ, зѫбитѣ опадатъ. Питатъ се: Де отиде предишната красота? Това, което изчезва, е илюзия на живота. Човѣкъ не остарява. Реалностьта никога не остарява. Всичко, което се измѣня отвънъ, е привидно. Който не познава реалностьта, не може да си даде отчетъ на това, което става около него. Живѣй като дете, като младъ момъкъ и мома, като старъ човѣкъ и знай, че не си дете, не си младъ, нито си старъ. Това сѫ фази на човѣшкия животъ. Сега имашъ брада, бѣла коса, но като отидешъ на онзи свѣтъ, ще ги оставишъ на земята. Тамъ не приематъ хора съ бради и съ бѣли коси. Като напусне земята, човѣкъ взима съ себе си само онова, съ което е дошълъ. То е реалното. Човѣкъ, който люби всички, живѣе въ реалностьта. Казвате, че е невъзможно да любишъ всички. Споредъ мене, най-мѫчно е да любишъ единъ човѣкъ. — Защо? — Ще ви отговоря на вашъ езикъ. Единицата, човѣкътъ е толкова малка величина, че съ микроскопъ не можешъ да го видишъ, не можешъ и да го хванешъ. Много хора, множеството, съставятъ цѣлото, образувано отъ милиарди души, свързани заедно, въ единицата. Казвашъ: Не мога да обичамъ всички хора. Ако подъ „всички“ разбирашъ сѣнкитѣ на хората, правъ си, не можешъ да обичашъ сѣнки. Но ако подъ „всички“ разбирашъ великата реалность, наречена Богъ, можешъ да ги обичашъ. Ще обичашъ Бога, и въ Неговото лице ще обичашъ всички. Тази идея трѣбва да проникне въ умоветѣ ви. Нѣкой страда и плаче за своята дъщеря, че умрѣла. Той се заблуждава, че дъщеря му е умрѣла. Тя нито се е раждала, нито е умрѣла. Де е забуждението на този човѣкъ? — Въ вѣрата му, че човѣкъ умира. Може ли това, което излиза отъ Бога, да умре? Не може. Значи, всичко, което излиза отъ Бога, нито остарява, нито умира. Всичко което излиза отъ Бога, връща се обратно при Него. Божественото само се видоизмѣня, но нито се създава отново, нито изчезва. Ако този законъ е вѣренъ за материята, колко повече за духа. Ако въ дома ти дойде единъ мѫдрецъ, въ единъ день той може да се измѣни много пѫти: ще го видишъ като светия, съ брада, съ свѣтло, красиво лице; после ще се превърне на млада, красива мома, или красивъ момъкъ. Косата му ще се измѣня, ту бѣла, ту черна; очитѣ му ще станатъ по-голѣми, или по-малки, веждитѣ по-дебели, или по-тънки. Ще гледате и ще се чудите на тѣзи промѣни. Ако мѫдрецътъ може да се мѣни споредъ желанието си, това показва, че той познава великитѣ закони на Битието и споредъ тѣхъ живѣе. Следователно, ще знаешъ, че си излѣзълъ отъ Бога, въ Когото смърть не сѫществува. Презъ страдания ще минешъ, но не и презъ смърть. Привилегия е за човѣка да страда. Ще страдашъ, за да познаешъ истината, да разберешъ, че всички живѣемъ и се движимъ въ Бога. Това е новото вѣрую, което Христосъ е нроповѣдвалъ. Дръжте и вашето старо вѣрую, да има съ какво да сравнявате. Мнозина се оплакватъ отъ живота си, казватъ, че сѫ нещастни. Обаче, като се избавятъ отъ нѣкакво нещастие, казватъ, че Христосъ имъ помогналъ. Нѣкой се дави, но го спасяватъ. Кой го спасилъ? — Христосъ. Майката ражда детето, отглежда го. Бащата се грижи за него. Кой въ сѫщность върши това? — Христосъ. Имашъ приятели, който ти помага въ училището. Това не е ли пакъ помощьта на Христа? Следъ всичко това, питате, де е Христосъ. Невсѣкѫде е Христосъ и на всички помага. По нѣколко пѫти па день Го срѣщате, но не Го познавате. Всички минавате за учени хора, но не познавате Христа, не можете да Го намѣрите. Ученитѣ твърдятъ, че вселената има много центрове. Не, вселената има само единъ центъръ. Колко центъра има колелото? — Само единъ — центъръ на равновесие. Нѣкои казватъ, че вселената е сфера, на която центърътъ е навсѣкѫде, а периферията никѫде. Какво разбирате отъ това? Може ли нѣщо да има центъръ, а да нѣма периферия? Щомъ има центъръ, има и периферия. Следователно, вселената има само единъ центъръ. Като говоримъ за единъ центъръ на вселената, подразбираме една реалность. Богъ е единствена реалность въ свѣта. Кажешъ ли, че има две и повече реалности, ти се натък-вашъ на противоречие. И човѣкъ има само единъ центъръ въ живота си, т. е. само една реалность. Всичко, което познавашъ и знаешъ, е реално; всичко, което не познавашъ и не знаешъ, не е реално. Ти мислишъ, че ако изгубишъ сина, дъщеря си или приятеля си, изгубилъ си ги безвъзвратно. Нищо не си изгубилъ. Твоятъ синъ, твоята дъщеря и твоятъ приятель сѫ навсѣкѫде. Тѣ не се мѣнятъ. А това, което никога не се мѣни, е реално. Истински приятель е този, който не измѣня отношенията си къмъ своитѣ близки, който не прави разлика между своитѣ интереси и интереситѣ на близкитѣ си. Ако обичашъ себе си повече отъ другитѣ, ти не си въ реалностьта; и ако обичашъ хората повече отъ себе си, пакъ не си въ реалностьта. Защо остарява човѣкъ? — Защото не живѣе въ реалностьта, защото не мисли право. Не е страшна старостьта; страшна е, ако не я разбирашъ. Въ старостьта се крие велико знание, което трѣбва да се използува. Ако си старъ, носи брадата на старостьта, докато придобиешъ нейното знание; следъ това хвърли брадата и се подмлади. Старостьта е кола, натоварена съ различни материали. Щомъ свалишъ товара, ще бѫдешъ пакъ такъвъ, какъвто си билъ по-рано. И младиятъ има знание, и стариятъ има знание, но истински знаещъ е онзи, който за осемь минути отива до слънцето и за осемъ минути се връща. Животътъ иде отъ слънцето, а се обработва на земята. Младиятъ работи, а стариятъ доставя материали за обработване. И детето, като се храни съ млѣкото на майката, обработва го и го превръща на енергия. Изучавайте младостьта и старостьта, за да се освободите отъ илюзиитѣ на живота. Това не се постига изведнъжъ. Азъ не искамъ изведнъжъ да олекнете, за да не се обърнете съ главата надолу. Знаете ли, колко години е употрѣбилъ човѣкъ, докато се научи да държи главата си изправена? Нѣкой държи главата си напредъ, другъ — назадъ. Така не се нареждатъ работитѣ. Ще държишъ главата си направо, перпендикулярно къмъ замята. Само така можешъ да станешъ музикантъ, ученъ и философъ. Навеждашъ ли главата си, работата ти е загубена. Ако се пригърбвашъ, скоро ще остарѣешъ. Никакво пригърбване не се позволява. Защо трѣбва да се пригърбвашъ? Защо свивашъ раменетѣ си? Вдигни главата си нагоре, изправи се и мисли само за слънцето и земята. Мисли за ангелитѣ, за тѣхната младость. Нѣма стари ангели. Лицата на ангелитѣ сѫ гладки, безъ никакви косми. Тѣ нѣматъ брада и мустаци, както обикновенитѣ хора. И Христосъ нѣма брада. Какъ ще Го познаете? Брадата представя животъ на закони и правила. Срещнешъ ли човѣкъ съ брада, веднага ще чуешъ известни наставления: какво трѣбва да правишъ, какъ да се отнасяшъ. Този човѣкъ не е въ съгласие съ общественото мнение, има особено мнение. Той казва, какво е писалъ еди - кой си моралистъ, какво подържа тази или онази религия. Единъ моралъ, една религия сѫществуватъ въ свѣта. Ако две рѣки се вливатъ една въ друга и образуватъ една рѣка, има ли нѣщо неморално въ това? Рѣката е нечиста, но ще се пречисти. Въздухътъ може да е нечистъ, но лесно се пречиства. Нѣма нечисти нѣща въ свѣта. Казано е въ Писанието: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога.“ Следователно, който живѣе и се движи въ Бога, не може да бѫде нечистъ. Като работи, той може да се изцапа, но тази нечистота е временна. Съ мисъльта си човѣкъ се петни, съ мисъльта си се чисти. Мислишъ, че ако бръкнешъ въ джоба на нѣкого и вземешъ кесията му, ще забогатѣешъ. Нѣма да забогатѣешъ, но ще опетнишъ мисъльта си. После започвашъ да мислишъ, че нѣма кражба въ свѣта, че всичко принадлежи на Бога и постепенно се очиствашъ. Ако отидешъ на извора и си налѣешъ една - две стомни вода, кражба ли е това? Кражба е, ако вземешъ водата отъ шишето на своя приятель. Значи, докато водата тече, кражба не сѫществува. Щомъ се намали, или престане да тече, кражбата се явява. Докато джобътъ ми е пъленъ и постоянно се пълни, никаква кражба не става. Ако бръкнешъ въ джоба ми и вземешъ нѣщо, де ще го занесешъ? Ще го оставишъ на земята, дето съмъ и азъ. Това не е кражба, но игра между хората. Ти мислишъ, че си обралъ нѣкого. И той мисли, че го обрали. Въ сѫщность, никой никого не може да обере. Ще дойде день, когато богатиятъ ще благодари на онзи, който бръкне въ джоба му и извади нѣколко монети. Той ще каже: Доволенъ сьмъ, че взе часть отъ паритѣ ми — олекна ми малко. Въ бѫдеще хората ще гледатъ по особенъ начинъ на кражбата, на отношенията помежду си. Срѣщате младъ, красивъ момъкъ, пази се отъ хората, не иска да го обератъ. Но ако се приближи до него красива мома и бръкне въ джоба му, той ще се направи, че нищо не вижда и ще се усмихне, ще започне да се разговаря съ нея. Той желае и втори пѫть тя да го срещне и да бръкне въ джоба му. Ако нѣкой старъ, грозенъ човѣкъ бръкне въ джоба му, той ще бѫде недоволенъ, ще се възмущава отъ безморалието на хората. Това се дължи на личното му разположение къмъ хората. Като обичашъ нѣкого, търпишъ всичко и каквото прави, не го обвинявашъ въ нищо. Ако не го обичашъ, ще бѫдешъ недоволенъ отъ постъпката му и ще го критикувашъ. Помни: Тамъ, дето е Богъ, никакви престѫпления не ставатъ. Дето Богъ отсѫтствува, тамъ се вършатъ престѫпления. Въ момента, въ който помислишъ, че нѣкъде се вършатъ престъпления, Богъ моментално се оттегля. Докато мислишъ право, Богъ е съ тебе и свѣтлина те озарява. Щомъ изкривишъ мисъльта си, свѣтлината те напуща и изпадашъ въ мракъ. Всички кражби и престъпления се вършатъ въ мракъ и тъмнина. Докато мислишъ, че майка ти и баща ти съ умрѣли, че и ти ще умрешъ, ти си въ илюзиитѣ на живота. Човѣкъ не умира, но само се измѣня. Апостолъ Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Кое се измѣня? — Въз-гледитѣ на човѣка. Пита ме нѣкой: Въ онзи свѣтъ ще се познаемъ ли? — Ако се обичате, ще се познаете. Ако не се обичате, нито тукъ се познавате, нито на онзи свѣтъ ще се познавате. На земята хората познаватъ маскитѣ си, но не и своитѣ души. Реалностьта е въ душата на човѣка. Както свѣтлината опредѣля лампата, така и мислитѣ, чувствата и постъпкитѣ опредѣлятъ човѣка. Тѣ го правятъ красивъ. Като се говори за кражбата, имаме предъ видъ само слѣпцитѣ. Какъ ще обератъ ясновидеца? Той вижда намѣрението на апаша още отдалечъ и му казва: Ти имашъ нужда отъ пари. Колко искашъ? Ако нѣкой иска да го убие, той вижда още отдалечъ ножа въ ръката му и го превръща на книженъ. Ако рече да замахне съ ножа, самъ ще се очуди, че вмѣсто металически ножъ, държи книженъ. Какъвъ герой ще излѣзе отъ него? Съ книженъ ножъ не можешъ да убиешъ никого. Нѣкой се страхува даже отъ дървения ножъ и казва, че ще го убиятъ. Мислишъ ли, че могатъ да те убиятъ? Светията гори въ огъня и си пѣе. Мислите ли, че той се мѫчи? Не, не се мѫчи, пѣе си човѣкътъ. Какво стана съ тримата момци въ огнената пещь? Изгорѣха ли? Вѣра е нуждна на хората. Ако нѣматъ вѣра, тѣ живѣятъ въ илюзии. Две моми се каратъ за единъ момъкъ, или два момъка — за една мома. Всѣки мисли, че има повече право на момата отъ другия. И това е илюзия. Никой нѣма право на собственость върху човѣка. Двама души се каратъ за една кѫща. Ако се обичатъ, и двамата могатъ да живѣятъ заедно; ако се обичатъ, кѫщата може да се разшири, и за двамата ще има мѣсто. Когато човѣкъ има любовь, и въ една стая да живѣе, ще му бѫде широко. Нѣкои религиозни казватъ, че познаватъ Христа. Какъ Го познаватъ? Кое показва, че познавате Христа? Ако, наистина, Го познавашъ и боледувашъ, това не е истинско познаване. Когато си боленъ и се свържешъ съ Христа, болестьта ти веднага изчезва; ако си сиромахъ и се свържешъ съ Христа, джобътъ ти всѣкога ще е пъленъ съ пари. Ако болестьта ти не минава, не си свързанъ съ Христа. Болестьта те учи, какъ да познаешъ Христа. Тя казва: Докато не познаешъ Христа, нѣма да си отида. Ти казвашъ, че ще оздравѣешъ, но се колабаешъ, не вѣрвашъ на думитѣ си. Кажешъ ли., че ще оздравѣешъ, ще вѣрвашъ на думитѣ си. Отивамъ при единъ боленъ приятель, да го видя. Той ми казва: Моята работа е свършена, но поне ми отвори пѫть. Рѫцетѣ и краката ми не държатъ, нѣма да оздравѣя. Азъ се усмихвамъ и казвамъ: Стани отъ леглото! Той става. — Опитай се да ходишъ. Той започва да ходи изъ стаята. Като направи това нѣколко деня наредъ, оздравѣ напълно. Пита го лѣкарьтъ, какъ оздравѣлъ. Той казва: Не зная, какъ оздравѣхъ, но каза ми се да стана, и азъ станахъ; каза ми се да ходя, и азъ започнахъ да ходя. Каза ми се, че ще оздравѣя, и азъ оздравѣхъ. — Какви лѣкарства ти дадоха? — Никакви, безъ лѣкарства оздравѣхъ. Ще вѣрвашъ! Вѣрата лѣкува. Тя не търпи никакво колебание. За да се лѣкувашъ, нуждно е абсолютна вѣра. Какъ лѣкуватъ днесъ треската? Лѣкаритѣ препорѫчватъ хининъ, а народътъ я лѣкува по особенъ начинъ Единъ познатъ ми разправяше следната опитность. Той боледувалъ отъ треска цѣли три години. Единъ неговъ приятель го накаралъ единъ день да излѣзатъ на разходка край близката рѣка, да го види малко слънцето. Като се разговаряли, приятельтъ му го бутналъ въ рѣката. — Свърши се моятъ животъ! — помислилъ си болниятъ. Много се уплашилъ, но направилъ последно усилие, да излѣзе отъ рѣката. Едва се измъкналъ. Приятельтъ му носѣлъ дрехи, помогналъ му да се преоблѣче. Отъ този моментъ треската го напуснала. Стрѣскането, което преживѣлъ болниятъ, изпѫдило треската навънъ. Значи, за да се измѣни състоянието на човѣка, нуждно е нѣкакво стрѣскане, което да го раздвижи. Това виждаме и въ живота. Понѣкога едно страдание освобождава човѣка отъ друго страдание. Важно е да стане смѣна въ състоянието. Казано е въ Писанието: „Всичко, което се случва на онѣзи, които любятъ Бога, ще се превърне на добро.“ Казвашъ: Моятъ приятель измѣни отношенията си къмъ мене, не ме обича вече, не мисли добре за мене. Това сѫ заблуждения, наслоявания отъ миналото, които внасятъ противоречия въ човѣшкия животъ. Казвашъ, че ще умрешъ. Не мисли за това. Единственото нѣщо, върху което трѣбва да мислишъ, е познаването на Бога, а не смъртьта. Щомъ Го познаешъ, ще възстановишъ хармонията на своя животъ. Казано е: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ.“ Не е достатъчно да кажешъ, че мѫжътъ ти е грубъ, но трѣбва да се запиташъ, обичашъ ли го. Ако го обичашъ, това не значи, че трѣбва да му казвашъ, че го обичашъ, но да премахнешъ въ себе си причината, която го кара да бѫде грубъ. Щомъ ти се измѣнишъ, и той ще се измѣни. Молишъ се на Бога да ти помогне. Той казва: „Възлюби ближния си, и Азъ ще ти се изявя.“ Щомъ приемешъ, че Богъ живѣе въ тебе, ще знаешъ, че Той живѣе и въ твоя ближенъ. Разбрахте ли всичко, което ви говорихъ? Понеже сте разбрали, изпѣйте пѣсеньта „Сила, животъ и здраве.“ Това, което ви говорихъ, има отношение къмъ свободното мислене. Трѣбва да освободите мисъльта си отъ старитѣ, затвърдѣли възгледи на миналото. Вие мислите по старъ начинъ, а старото внася нещастията въ живота. Мисъльта ви трѣбва да се обнови. За това е нуждно знание. Има съ какво да се занимавате, има какво да учите. Нѣкои седатъ, чакатъ всичко наготово. Тѣ очакватъ да дойде Христосъ да ги учи, да имъ даде свѣтлина. Въ това отношение, вие приличате на младата мома, която очаква да дойде нѣкой момъкъ, да се омѫжи за него. Не е въпросъ да се омѫжи — работа я очаква. Като дойде Христосъ, веднага ще ви изпрати на работа. Вие ще познаете Бога въ най-голѣмитѣ страдания и противоречия. Всѣки самъ ще дойде до това познаване — нищо не се дава наготово. Който не разбира живота, казва, че това не струва, онова не струва. Защо не струва? Защото си напълнилъ торбата си съ сухъ, мухлясалъ хлѣбъ. Азъ отварямъ торбата ти и хвърлямъ мухлясалия хлѣбъ вънъ. Питашъ ме, защо хвърлямъ мухлясалия хлѣбъ навънъ. Ти не разбирашъ великитѣ закони на живота. Ще изпраздня торбата ти и ще туря въ нея отъ моя прѣсенъ, пшениченъ хлѣбъ, отъ моитѣ ябълки и круши, току-що откъснати отъ дървото. Изхвърли мухласалия хлѣбъ и гнилитѣ плодове отъ торбата на човѣка и му дай прѣсенъ, топълъ хлѣбъ и прѣсни плодове, да яде и да блгодари на Бога. Новото трѣбва да проникне въ вашия животъ. Ако не проникне, вие ще бѫдете нещастни. Новото трѣбва да обедини всички хора, да се почувствуватъ братя помежду си. Това значи, да бъдатъ хората свързани, да си помагатъ взаимно. Всѣки човѣкъ дава нѣщо отъ себе си на своя ближенъ, но същевременно приема нѣщо отъ него. Предавайте и приемайте доброто. Този е начинътъ за разрешаване на въпроситѣ. Ще кажете, че искате да ви се говори, да разберете нѣщата. Какво ще ви се говори? Боленъ си, казвамъ ти: Стани и ходи! Отговаряшъ: Лесно се говори, но не мога да стана, не мога да ходя. — Трѣбва ли съ количка да те возятъ? Не, ще станешъ и ще ходишъ. Ще паднешъ, пакъ ще станешъ и ще повтаряшъ думата „обичамъ“. Ако си скърбенъ, кажи си: Нѣма скръбь въ свѣта. Ще се радвамъ на всичко, което става въ свѣта. Счупи се кракътъ ти, пакъ ще кажешъ: Благодаря, че ме сполетѣ това нещастие, да се усили вѣрата ми. Болятъ те очитѣ, страхувашъ се да не ослѣпѣешъ. Не се безпокой, ще се усилятъ очитѣ ти. — Какъ ще стане това? Стара съмъ вече. — Отъ тебе зависи да се подмладишъ. Ако не допущашъ нито една отрицателна мисъль въ ума си, въ три месеца можешъ да се подмладишъ. Когато се влива въ организма нова енергия, той се обновява. Тѣлото постепенно се изправя, засилва, и човѣкъ се чувствува младъ. Обновяването на организма не е механиченъ процесъ. То има отношение къмъ духовното естество на човѣка. Ако си беденъ, не се обезсърдчавай, но си кажи: Паритѣ сѫ въ джоба ми, въ кръвьта ми, въ моитѣ мисли и чувства. Така е. Който нѣма злато въ кръвьта, въ мислитѣ и въ чувствата си, той не може да бѫде богатъ. Помни: Вѫтрешното всѣкога отговаря на външното. Следователно, можешъ да имашъ отвънъ само това, което имашъ вѫтре въ себе си. И обратно: не можешъ да имашъ отвънъ това, което нѣмашъ вѫтре въ себе си. Не можешъ да бѫдешъ външно богатъ, ако нѣмашъ вѫтрешно богатство. Трѣбва да имашъ злато въ кръвьта си, за да бѫдешъ външно богатъ. Срѣщате бедна, но красива мома. Дето отиде, тя получава блага: пари, дрехи, скѫпоценности. Ще кажете, че тя продава красотата си. Красотата не се продава. Защо? — Защото ще се изгуби. Но красотата има сила да заповѣдва. Ако умътъ ти е свѣтълъ, сърдцето ти топло и волята ти силна, тѣ заповѣдватъ на условията. Сила се крие въ тѣхъ. За да дойдешъ до това положение, ти трѣбва да не допущашъ за никого нито една лоша мисъль, нито едно лошо чувство. Вие трѣбва да си помагате взаимно, да работите за Бога, да работите заедно съ Него. Богъ изисква отъ васъ да правите това, което и Той прави. Не очаквайте наследство отъ баща си и майка си. Не уповавайте на ближния си и не очаквайте само на Бога. Първо разчитайте и уповавайте на себе си, а после на другитѣ. Христосъ иде на земята да опита хората, какво могатъ да направятъ за Него. Той казва: „Гладенъ бѣхъ, не ме нахранихте; боленъ бѣхъ, не ми помогнахте; въ тъмница бѣхъ, не ме посетихте.“ Мнозина казватъ, че сѫ окултисти, че сѫ. хора на Новото учение. Въ какво се заключава Новото учение? Хората на Новото учение освобождаватъ затворницитѣ. Ако нѣкой отъ Новото учение влѣзе въ затвора, ще отвори вратитѣ на затворническитѣ килии, ще пусне затворницитѣ на свобода и ще имъ каже: Отсега нататъкъ не грѣшете. Идете на работа и поправете грѣшкитѣ си. Ще кажете, че така се нарушава общия редъ на нѣщата. Важно е да се спазва Божествения редъ на нѣщата. Досега хората сѫ служили на човѣшкия редъ, а потъпквали Божествения редъ. Досега тѣ сѫ изпълнявали човѣшката воля, а не Божията воля. На всички казвамъ: Изпълнете Божията воля и не мислете за последствията. Единъ проповдѣдникъ говорилъ на слушателитѣ си въ църквата за отварянето очитѣ на слѣпия. Той се вдъхновилъ отъ проповѣдьта си и решилъ, като излѣзе отъ църквата, да направи опитъ съ единъ отъ просецитѣ, слѣпъ отъ рождение, да му каже: Въ името наГоспода Исуса Христа ще прогледашъ. Като се приближилъ до слѣпеца, веднага се разколебалъ и си казалъ: Какво ще стане съ мене, ако изговоря името на Бога, а слѣпецътъ не прогледа? Ще се изложа предъ хората, ще изгубя авторитета си. Спрѣлъ се за моментъ, замислилъ се и продължилъ пѫтя си. Слѣпиятъ и доднесъ стои предъ църквата. Казвамъ: Бѫди готовъ да изпълнишъ Божията воля, макаръ и да изгубишъ авторитета си. Кажи на слѣпия: Въ името на Господа Исуса Христа, въ Когото вѣрвамъ, да се отворятъ очитѣ ти и да прогледашъ. Иде Христосъ на земята да изпита вѣрата и любовьта на хората. Ще кажешъ на слѣпия: Въ името на Господа Исуса Христа да прогледашъ! Ще кажешъ на болния: Въ името на Господа Исуса Христа, вдигни одъра си и ходи! — Ако кажа и не стане, както мислѣхъ? — Кажи и не се страхувай. Ако кажешъ и стане, вѣрата ти ще се усили. Ако кажешъ и не стане, ще направишъ опита втори, трети пѫть, докато думитѣ ти се сбѫднатъ. Ще кажешъ и каквото кажешъ, ще стане. Да отворишъ очитѣ на слѣпия, това значи, да усилишъ вѣрата си. Не постѫпвайте и вие като пророкъ Йона, на когото Богъ заповѣдалъ да отиде въ Ниневия да проповѣдва. Обаче, той се качилъ на единъ корабъ и избѣгалъ въ Испания. Не изпълнилъ Божията воля, но щѣлъ да плати съ живота си за своето непослушание. Оставямъ ви мисъльта: Да просите, докато ви се даде; да хлопате, докато ви се отвори и да търсите Истината, докато я намѣрите. Т. м. * 13. Лекция отъ Учителя, държана на 30 декемврий, 1931 г. София.—Изгрѣвъ.
  11. От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Сила, животъ и здраве Размишление Тема за следния пѫть: „Отличителнитѣ качества на свѣтлината и на тъмнината.“ Въ какво се заключава силата на човѣка? Кога губи човѣкъ силата си? Ще кажете, че човѣкъ губи силата си, когато боледува. Защо болниятъ губи силата си? Ако човѣкъ губи мисъльта си, защо я губи? — Защото изгубилъ чувството си. — Защо губи чувството си? — Защото изгубилъ постѫпкитѣ си, не знае, какъ да постѫпва. Казва се, че човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Това е твърдение. Човѣкъ трѣбва да има знание. И това е твърдение. Истинско знание е онова, съ което човѣкъ може да си послужи, когато потрѣбва. Представете си, че нѣкой се задушава, не може да диша. Ако има знание, той самъ трѣбва да си помогне, да възстанови дишането си. Ако самъ не може да си помогне, да потърси човѣкъ, който носи истинското знание въ себе си. Знаещиятъ е силенъ човѣкъ. Ще кажете, че силата на човѣка е въ неговата вѣра. Казваме „вѣра и вѣрване.“ Това сѫ две различни нѣща. Ако между васъ има ясновидци, може ли да предскажете, какво ще свиря? Сега ще изсви ря думитѣ; „Сила, животъ и здраве.“ Вие нѣмате представа, какъ се свири думата „сила.“ Мнозина могатъ да изпѣятъ, или да изсвирятъ тази дума, но въ сѫщность, какъ трѣбва да се изпѣе или изсвири? Когато работитѣ ви се объркатъ, пѣйте думитѣ: „Сила, животъ и здраве; тѣ сѫ едно, тѣ сѫ служители на Духа.“ Когато сте обезсърдчени, изпѣйте тѣзи думи, да видите, какво влияние ще окажатъ върху вашето състояние. За да се промѣни състоянието ви, трѣбва да приложите нѣкакъвъ специфиченъ методъ. Напримѣръ, нѣкой се простуди. Явява се хрема, кашлица, дишането се затруднява. Причината за това се крие въ свиване на капилярнитѣ сѫдове. За да се възстанови кръвообръщението, болниятъ трѣбва да се разтрие съ дървено масло, или съ камфоровъ спиртъ. Има мисли, които действуватъ като студа, свиватъ капилярнитѣ сѫдове И въ този случай, човѣкъ трѣбва да има начини, чрезъ които да се лѣкува. Има мисли, които действуватъ като топлината — разширяватъ капилярнитѣ сѫдове. За да се лѣкува човѣкъ физически и психически, трѣбва да има знание. Физическиятъ животъ се управлява отъ физически закони, а психическиятъ — отъ психически закони. Нищо не става произволно. Който не познава законитѣ на живота, мисли, че нѣкои нѣща ставатъ произволно, или по волята на дявола. Какво въ сѫщность е дяволътъ? Той е колективно сѫщество. Милиарди сѫщества образуватъ едно търговско сдружение, съ единствената цель да задигатъ всичко, което харесатъ, и да го продаватъ. Дяволътъ срещне единъ човѣкъ, хареса го, задигне го и го продаде. Нѣкой рисуватъ дявола като човѣкъ съ волски рога. Кой не си е служилъ съ рогата на вола? Тѣ представятъ чаша, съ която може да се пие вода, вино. Който пие вино, не употрѣбява ли рогата на дявола? Когато си неразположенъ, не си ли свързанъ съ рогата на дявола? Нищо лошо нѣма въ дяволскитѣ рога, но важно е, какъ ги употрѣбявате. Възмущавате се отъ дяволскитѣ рога, но безъ тѣхъ не можете да ушиете никаква дреха. Всѣка игла е дяволски рогъ. Случи ли се нѣщо лошо въ живота, всички казватъ, че дяволътъ е причина за това. Не е така. Всѣки самъ е виновенъ за лошото, което му се случва. Има нѣщо лошо въ дявола, а именно, той може да спъне развитието на човѣка — да подобри своето положение, а да влоши неговото. Докато не се спъне отъ дявола, човѣкъ не се интересува отъ него. Той гледа на дявола като на човѣкъ. Щомъ го спъне, тогава го нарича дяволъ, демонъ. Подъ „дяволъ“ разбиратъ клеветникъ, шепотникъ — това е неговата специалность. Той нашепва на човѣка различни нѣща, докато го накара да направи нѣкаква погрѣшка и после отива при Господа да го клевети; ще представи погрѣшката му по-голѣма, отколкото е въ действителность. Богъ вижда, какво прави дяволътъ, разбира намѣренията му, но нищо не казва — само се усмихва. Въ всѣки човѣкъ може да се яви желание като въ дявола, да наклевети своя ближенъ. Това се дължи на слизането на духа въ гѫстата материя. Защо е така, не е важно. Това е една отровна область, въ която не трѣбва да влизате. Занимавате ли се съ дявола, има възможность да се отровите. Не трѣбва да се говори много за дявола. Говоришъ ли за него, и въ тебе може да се яви желание да намѣришъ нѣкаква погрѣшка въ ближния си и да го наклеветишъ. Какво изисква новата философия отъ човѣка? — Да служи на Бога. Новата философия е Божествената. Тя подразбира служене на Бога съ любовь. Страшно е да служишъ безъ любовь. Помнете: Никога не ограничавайте силитѣ на любовьта и силитѣ на доброто въ себе си. Ограничите ли ги, ще се натъкнете на злото въ себе си. Влѣзе ли любовьта да действува въ тебе, остави я свободна, да се прояви, както тя знае. Не давай опѫтвания на любовьта, какъ да действува, ако искашъ да бѫдешъ далечъ отъ злото. Който дава опѫтвания на любовьта, той се поставя по-горе отъ Първата Причина на нѣщата. Не спъвай любовьта, въ каквато форма и да се проявява. Ти мислишъ, че любовьта прави зло, затова искашъ да я спънешъ. Помни: Единственото нѣщо, което никога не прави зло, е любовьта. Тя гледа къмъ всички сѫщества еднакво. Дайте пълна свобода на любовьта въ себе си, да се прояви, както тя желае. Този законъ е вѣренъ и по отношение на доброто. Туришъ ли на силитѣ на доброто въ себе си преграда, ти самъ се спъвашъ. Има нѣщо въ човѣка, което е по-високо и отъ неговата мисъль. То е свѣтлината на Духа. Стане ли въпросъ за доброто, не се спирай, не мисли, да го направишъ, или не. Каже ли господарьтъ ти да дадешъ нѣщо на нѣкого, веднага изпълни желанието му. И скѫпоцененъ камъкъ да е, веднага го занеси дето трѣбва. Не се отказвай отъ доброто. Каквото и да е времето, изпълни го. Че времето е лошо, бурно, това да не те спъва. Лошото време е за страхливия. Любещиятъ не се спира предъ нищо. Ако разбирашъ закона на любовьта, вѣтърътъ ще дойде задъ гърба ти, ще те подтикне вмѣсто да те спъне. Ако туришъ препятствие на любовьта, вѣтърътъ ще застане на пѫтя ти, предъ тебе, и ще те спъне. Обаче, ако разбирашъ любовьта, тя ще те вдигне на рѫце. Всѣки е изпиталъ и едното, и другото положение. Понѣкога, съ своята философска мисъль, вие разваляте най-хубавитѣ си състояния. Ако тази мисъль е вънъ отъ насъ, ние й благодаримъ. Влѣзе ли въ дома ни, вѫтре въ насъ, тя разваля всичко. Когато бащата влѣзе в кѫщи, децата трѣбва да знаятъ, какви отношения да иматъ къмъ вего. Въ дома се прилага философията на бащата, а не на децата. — Знаятъ ли децата, какви отношения трѣбва да иматъ къмъ бащата? — Знаятъ, разбира се. Както човѣкъ знае да яде, така и децата знаятъ, какви отношения трѣбва да иматъ къмъ баща си. Остави детето да се храни само, както знае. Нѣкои майки заематъ положението на професори, постоянно учатъ децата си, какъ да ядатъ, да спятъ, поради което ги осакатяватъ. Това се отнася и до възрастнитѣ хора, когато се натъкватъ до религиозния, т. е. до своя вѫтрешенъ животъ. Влѣзешъ ли въ дома на Духа, тамъ всѣкаква философия остава вънъ. Ще я съблѣчешъ, ще окачишъ дрехата й вънъ и ще кажешъ: Ще ме почакашъ тукъ, докато видя близкитѣ си. Щомъ излѣзешъ вънъ, ще вземешъ съ себе си и философията. Разбиране е нуждно на човѣка. Ако има правилно разбиране, той знае, кога и какъ да говори. Не му препятствувай да се прояви. Ще му кажешъ, какъ трѣбва да говори. Ако говори високо, тихо трѣбвало да говори; ако говори пламенно, трѣбвало да се въздържа. Оставете човѣка да си говори, както знае, а не както вие разбирате. Нѣкой, младъ или старъ, иска да се прояви. Оставете го свободенъ, да се прояви, както желае. Хората ще кажатъ нѣщо лошо за него. — Тѣзи хора мѫдреци ли сѫ? Ангели ли сѫ? Ако свѣтътъ трѣбваше да бѫде идеаленъ, какво търсите вие срѣдъ него, да губите времето си? Въ свѣта има добри хора и добри работи, но има и лоши работи. Въ свѣта сѫществуватъ ограничения. Дрехата е ограничение, връзката е ограничение, обувкитѣ сѫ сѫщо ограничение. Както и да бѫдешъ облѣченъ, това е временно, външно положение. Какъвъ смисълъ има, хлѣбарьтъ да е облѣченъ съ бѣли дрехи, а хлѣбътъ да не е добъръ? За предпочитане е хлѣбарьтъ да бѫде облѣченъ съ стари, скѫсани дрехи, но хлѣбътъ да е хубавъ, отколкото да е облѣченъ съ бѣли дрехи, а да вади лошъ хлѣбъ. Идеално положение е, дрехитѣ на хлѣбаря да бѫдатъ чисти, и хлѣбътъ да е хубавъ. Въ Америка хлѣбаритѣ носятъ бѣли дрехи, бѣли рѫкавици и така разнасятъ хлѣба. Ако единъ американецъ види нашъ фурнаджия, ще се откаже отъ неговия хлѣбъ. Трѣбва да живѣемъ за Бога! Това е истинското положение въ нашия животъ. Богъ е най-разумното, най-доброто сѫщество въ свѣта. Казано е: „Богъ е Любовь.“ Затова не трѣбва да се съмняваме въ Него, не трѣбва и да реагираме срещу Него. Обаче, Той ни е далъ свобода въ всичко, можемъ да се съмняваме въ Него, можемъ да се проявяваме и въ доброто, и въ злото. Всичко можемъ да правимъ, но всѣко нѣщо, което правимъ, носи своитѣ последствия. Ти правишъ добро, но не държишъ Бога отговоренъ; правишъ зло, държишъ Го отговоренъ. Казвашъ: Защо Богъ допусна злото? Ако Той те ограничи, казвашъ: Защо ме ограничава? Нали съмъ свободенъ? Богъ не ограничава човѣка, законътъ го ограничава. Той не позволява на човѣка да направи нѣщо, добро или зло, преди да го е опиталъ самъ. Българската пословица казва: „Каквато попара направишъ, такава ще сърбашъ.“ Пръвъ ти ще опиташъ попарата, която си направилъ и, ако я харесашъ, ще дадешъ на другитѣ. Всички хора говорятъ за любовьта, търсятъ я и мислятъ, че я разбиратъ. Но видятъ ли, че нѣкой прояви любовьта си, веднага го критикувать. Не критикувай никого, но запитай се, дали тази любовь е въ състояние да чисти кальта. Цѣлуналъ те нѣкой. Запитай се, дали тази цѣлувка очиства твоята каль. Ако любовьта ти не може да очисти моята каль, не е истинска любовь. И ако моята любовь не може да изчисти кальта на брата ми, не е истинска. Това правило се отнася до любовьта на всички хора. Не мислете, че пригръдката на нѣкого може да ограничи човѣка или да го изкаля. Никой не е въ състояние да окаля или да ограничи извора. Всѣки човѣкъ е изворъ. Следователно, докато Богъ живѣе въ човѣка, никой не е въ състояние да го окаля. Цѣлуналъ те нѣкой — цѣлуналъ е кѫщата ти, твоятъ автомобилъ. Тѣлото на човѣка е неговиятъ автомобилъ. Като напуснешъ земята, ще оставишъ този автомобилъ и, като дойдешъ втори пѫть на земята, ще имашъ новъ автомобилъ. Какво престѫпление има въ цѣлувката? Страшни сѫ вѫтрешнитѣ цѣлувки, вѫтрешнитѣ грѣхове и престѫпления на човѣка. Чистота е нуждна въ свѣта: чистота въ мисли, въ чувства и въ постѫпки. Никой не може да опетни чистия човѣкъ. Който има желение да използува другитѣ, той себе си петни. Когато синътъ и дъщерята цѣлуватъ родителитѣ си, тѣ се радватъ, приятно имъ е, Когато чужди деца ги цѣлуватъ, не имъ е приятно. — Защо? — Трептенията на тѣхната любовь не сѫ еднакви — въ любовьта имъ има нѣщо нехармонично. Бащата чувствува трептенията на чуждото дете като нехармонични съ неговитѣ. Обаче, случва се, че нѣкое чуждо дете има по-голѣма хармония съ този баща, отколкото неговото дете. Тогава бащата е доволенъ отъ тази цѣлувка. Не само бащата е доволенъ, или недоволенъ отъ цѣлувката на децата, но и децата не обичатъ всѣкога да ги цѣлуватъ. Като цѣлувате нѣкое малко дете, то се сърди, недоволно е. Много естествено, цѣлувката на хората не е всѣкога чиста. Детето плаче, сърди се, намира, че сте го опетнили. Нѣкои деца се усмихватъ като ги цѣлуватъ. Тѣ чувствуватъ хубавото, което се влива чрезъ цѣлувката. Тѣ се изтриватъ следъ цѣлувката, но не плачатъ. Всѣко действие трѣбва да се основава на чистота и светость. Само така хората могатъ да се разбиратъ и да си помагатъ. Свобода е нуждна на хората. Чистъ трѣбва да бѫде човѣкъ! Понѣкога хората се ограничаватъ едни - други, поставятъ си условности, които ги спъватъ. Ше знаешъ: Ти живѣешъ за Бога, а не за хората. Ако си чистъ и живѣешъ за Бога, не се страхувай отъ нищо. Каквото и да правишъ, не можешъ да избѣгнешъ цѣлувкитѣ: свѣтлината те цѣлува, водата те цѣлува, хлѣбътъ те цѣлува. Благодари на Бога за всичко. Не препятствувай на Духа въ Неговитѣ прояви. Моли се на Бога, да превърне всичко на добро. Кого не цѣлуватъ днесъ? Цвѣтето всички го цѣлуватъ, навеждатъ се да го миришатъ. Това е цѣлувка. Докато е пѫпка още, никой не го цѣлува, никой не се интересува отъ него. Като цъвне пѫпката, всички я цѣлуватъ, всички й се радватъ. Колко пеперуди, насѣкоми, бръмбърчета цѣлуватъ цвѣтята! Ако тѣ гледаха на този въпросъ по човѣшки, цѣла история щѣше да се повдигне. Цвѣтята благодарятъ за всичко, защото цѣлувката и любовьта на насѣкомитѣ съдействува за тѣхното оплождане. Тѣ сѫ изпълнили Божията воля. Мнозина говорятъ за спасението, но мислятъ, че сами ще се спасятъ. Това е неразбиране на основния законъ. Самъ човѣкъ не може да се спаси. Богъ е създалъ човѣка, както и всички живи сѫщества. Следователно, нищо лошо нѣма въ проявитѣ на живота. Който съзнава, че е създаденъ отъ Бога, той прилага любовьта и живѣе споредъ нейния законъ. Страшно е, ако цѣлувката ти отнима чистото, красивото, ценното въ тебе. Лошо е когато твоитѣ прояви отниматъ, задигатъ ценноститѣ. Внасятъ ли нѣщо хубаво, тѣ сѫ на мѣсто. Ако си прокаженъ, пази себе си, пази и другитѣ. Не е позволено на прокажения да цѣлува. И на светията не е позволено да цѣлува. На светията даватъ задача да цѣлуне единъ прокаженъ и, ако не го цѣлуне, носи отговорность. Цѣлувката на светията е лѣкъ за прокажения. Тя носи благословение за него. Задачата на светията е да лѣкува болни, да повдига паднали, да възкресява мъртви. Може ли следъ това болниятъ, който е оздравѣлъ, мъртвиятъ, който е възкръсналъ, да не благодарятъ? Прокажениятъ, който е излѣкуванъ, ще благодари, ще цѣлуне светията, но неговата цѣлувка е чиста, пропита съ благодарность и любовь. Въ другъ животъ прокажениятъ може да бѫде млада, красива мома, и, дето срещне светията, тя ще го цѣлуне и пригърне. Трѣбва ли да гледате на тази цѣлувка като на престѫпление? Тя ще сгрѣши, ако не го цѣлуне. Какъ гледатъ обикновенитѣ хора на цѣлувката, това е другъ въпросъ. Важно е да цѣлувашъ съ благодарность, че нѣкой ти е помогналъ, да се излѣкувашъ. Духътъ на човѣка трѣбва да бѫде свободенъ, да се прояви навреме. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ свободата на духа. Това значи: да дадемъ свобода на Бога въ себе си, да не Го ограничаваме, да не Го морализираме, да не Му даваме съвети, какъ да действува. Когато Богъ дойде между хората, нѣма да се спира върху тѣхнитѣ мисли, но направо ще чисти: непотрѣбното ще тури настрана, а нечистото ще прекара презъ огънь. Види ли, че момата се страхува отъ момъка, Той вади заключение за тѣхната чистота. Момата трѣбва свободно да пристѫпи къмъ момъка, и момъкътъ — къмъ момата, да предизвикатъ доброто въ себе си. Цѣлувката е символъ на нѣщо. Въ нея трѣбва да взиматъ участие умътъ и сърдцето. Въ горната устна действува човѣшкиятъ умъ, а въ долната — човѣшкото сърдце. Когато устнитѣ се опънатъ въ права линия, тогава се проявява волята. Цѣлувката е вѫтрешна, духовна връзка между душитѣ. Като отвори устата си, човѣкъ възприема нѣщо. Така и чрезъ цѣлувката се възприема и предава нѣщо. Майката цѣлува детето си. Тя взима нѣщо отъ него и му предава нѣщо. По този начинъ, майката и детето се обмѣнятъ — контактъ има между тѣхъ. Отъ горната устна любовьта слиза въ долната, а отъ долната — въ сърдцето. Така, именно, любовьта се изявява навънъ. Горната устна опредѣля нѣщата, тя е началото. Ако чрезъ нея се предаде едно неестествено желание и влѣзе въ сърдцето, човѣкъ или ще пометне това желание, или ще го реализира. Сега ще разгледамъ рѫкуването и цѣлувката, като прояви още отъ далечното минало. Рѫкуването представя волевъ, разуменъ актъ. То е сѫществувало отъ хиляди години, после се е измѣнило въ другъ процесъ, и отново се явило. При рѫкуването пръститѣ се допиратъ; така се предаватъ енергии отъ едно лице на друго. И цѣлувката има далеченъ произходъ. Тя е била известна още преди съществуването на човѣка. И животнитѣ, и растенията се цѣлуватъ. Трѣбва да гледате на цѣлувката съ всичката чистота и светость. Тя е контактъ, чрезъ който действува Божествениятъ свѣтъ. Разумниятъ свѣтъ работи върху разбирането на човѣка, да превърне всичко на добро. Хората страдатъ не отъ много цѣлувки, но отъ недостатъчно цѣлувки. Христосъ казва: „Цѣлунете се съ свето цѣлувание.“ На друго мѣсто въ Писанието е казано: „Дойдохъ въ дома ти и не ми даде никаква цѣлувка.“ Цѣлувката не е външенъ процесъ. Ако влѣза въ дома ти и мога да смѣня скръбьта ти въ радость, недоволството ти въ доволство, азъ съмъ те цѣлуналъ. Между мене и домакина е станала правилна обмѣна. Две мисли, две чувства сѫ хармонични, когато между тѣхъ има допирни точки. Между единъ свѣтлиненъ лѫчъ и другъ свѣтлиненъ лѫчъ сѫщо има допирни точки. Като говоря за цѣлувката, азъ нѣмамъ предъ видъ човѣшката, т. е. земната цѣлувка. Цѣлувката има вѫтрешна, духовна страна, за която не трѣбва да се говори. Какво ще кажете за цѣлувката на онзи, който спасява давещия, обезсърдчения, болния, падналия човѣкъ? Дави се нѣкой. Младъ момъкъ стои на брѣга, хвърля се въ водата и спасява давещия. После го цѣлува, помага му да си отиде въ дома си. Нечиста цѣлувка ли е тази? Млада мома седи скръбна, обезсърдчила се нѣщо. Единъ момъкъ се приближава при нея, цѣлува я. Веднага обезсърдчението й изчезва. Следъ това момата се оплаква, че момъкътъ си позволилъ да я цѣлуне. Нечиста цѣлувка ли е тази? Момъкътъ понесе грѣховетѣ на момата, спаси я отъ отчаяние, но, като не разбира вѫтрешния смисълъ на цѣлувката, момата го осѫжда. Младиятъ е недоволенъ, че го цѣлуватъ; стариятъ е недоволенъ, че не го цѣлуватъ. Ако живѣешъ по Божественъ начинъ, ще те цѣлуватъ и като младъ, и като старъ. Който прилага Божественитѣ закони, никога не остарява. Азъ говоря за вѫтрешния, за чистия, за Божествения животъ въ човѣка. Казвамъ: Да не ограничаваме силитѣ на Божествената любовь, която се проявява чрезъ насъ. Да не ограничаваме силитѣ на доброто, което се проявява чрезъ насъ. Какво трѣбва да ограничаваме? Да ограничаваме нашитѣ мисли, чувства и постѫпки. Да ограничаваме човѣшкото, да отваряме пѫть на Божественото, въ каквато и да е форма. Ако искате да придобиете Божието благословение, не се противете на Божественото Начало. Така ще разграничите Божественото отъ човѣшкото. Сѫществуватъ три течения въ живота: течение на мисли и чувства, които излизатъ отъ индивида; течение на мисли и чувства, които идатъ отъ окрѫжаващитѣ — отъ вашитѣ майка, баща, братя и сестри; течения на мисли и чувства, които идатъ отъ възвишения свѣтъ, отъ Бога. Азъ говоря за Божията любовь като за течение, което минава презъ човѣка. Човъкъ не се развива правилно, ако презъ него не минаватъ тѣзи течения. Бѫдете будни, да различавате теченията. Човѣшкитѣ можете да ограничавате, а на Божественитѣ ще давате пѫть, да се проявятъ. Нѣма случай въ живота, когато човѣкъ е цѣлуналъ нѣкого по човѣшки и да го е повдигналъ. И обратно — нѣма случай въ живота, когато човѣкъ е цѣлуналъ нѣкого съ света цѣлувка, и да не го е повдигналъ. Божественото възкресява, човѣшкото умъртвява. Да бѫдемъ носители на Божията любовь! Да бѫдемъ цвѣтя, които растатъ подъ лѫчитѣ на Божественото слънце. Да бѫдемъ извори, въ които да се влива Божествената любовь. Само така човѣкъ ще придобие сила, животъ, здраве. Само така той ще се подмлади, ще придобие безсмъртието. Помнете: Когато се говори за Божественитѣ енергии, човѣкъ може свободно да се проявява. Дойдете ли до човѣшкото, тамъ енергиитѣ трѣбва да се пестятъ. Човѣшкитѣ отношения сѫ подобни на търговскитѣ: повече давашъ, по-малко получавашъ. Човѣкъ е недоволенъ, когато почувствува, че е далъ повече, а е взелъ по-малко. Стане ли обратното, да получишъ повече, а да дадешъ по-малко, ти си всѣкога доволенъ. Божествениятъ законъ произвежда радостъ и даволство. Да съберемъ следнитѣ числа: 1 + 2 = 3; 4 + 5 = 9; 8 + 7 = 15. Получаваме резултатитѣ три, деветь и петнадесети, или три, три по три и три по петь. Въ последния случай, тройката се взема петь пѫти. Това показва, че човѣшката мисъль се реализира, когато мине презъ три свѣта. Първиятъ свѣтъ е физическиятъ, вториятъ — духовниятъ, т. е. свѣтътъ на чувствата, а третиятъ е умствениятъ, т. е. Божествениятъ. Ако нѣщата не се наредятъ въ Божествения свѣтъ, ще се наредятъ въ духовния; ако не се наредятъ въ духовния, ще се наредятъ на физическия. Човѣкъ живѣе едновременно въ тритѣ свѣта, затова прави погрѣшки и въ тритѣ свѣта: или въ ума, или въ сърдцето, или по отношение на волята. Подъ „воля“ резбирамъ душата като Божествено съкровище, т. е. храма на човѣка. Да влѣзешъ въ храма, това значи, да влѣзешъ въ душата си, дето се извършватъ свещени процеси. Затова е казано, че душата е мѣсто на свещенодействие. За да влѣзешъ въ този храмъ, едно се иска отъ тебе — да имашъ любовь. Каквито усилия и да правишъ, ако нѣмашъ любовь, не можешъ да влѣзешъ въ този храмъ. Прекѫсне ли се течението на любовьта, ти излизашъ отъ храма. Безъ любовь ти не можешъ да възлѣзешъ къмъ храма, т. е. къмъ планината на твоята душа. — Не може ли само съ молитва да се влѣзе въ храма на душата? — И съ молитва може, защото молитвата е разговоръ на душата съ любовьта. Постоянно трѣбва да се молимъ! Молитвата е нуждна за насъ, а не за Бога, за да раздаваме отъ благата, които носимъ. Ще се молишъ и ще раздавашъ отъ своето благо. Ще се молишъ, ще търсишъ Господа въ душата си и ще се разговаряшъ съ Него. Ако мислишъ, че Богъ е вънъ отъ тебе, ти си на кривъ пѫть. Докато си свързанъ съ Бога, всичко можешъ да направишъ. Ако си боленъ, веднага ще оздравѣешъ; ако си обезсърдченъ, ще се насърдчишъ. Иначе, колкото и да се молишъ, ще приличашъ на Вааловитѣ пророци, които се молѣха цѣлъ день на своя богъ, но не получиха никакъвъ отговоръ на молитвата си. Илия се помоли на Господа, и молитвата му се прие: отъ небето слѣзе огънь и запали дървата на жертвеника. Какво нѣщо е небето? — Външниятъ свѣтъ. — Тамъ ли живѣе Богъ? — Навсѣкѫде живѣе Богъ. Той е абсолютна разумность, неограничено Начало. Значи, дето е разумностьта, тамъ е Богъ. Да мислишъ, че Богъ е вънъ отъ тебе и подобенъ на тебе, това е твой нѣкакъвъ Богъ. Ако искашъ да познаешъ Бога, остави Го свободно да се прояви въ тебе, безъ никакво ограничение. Боленъ си — обърни се къмъ Господа, веднага ще усѣтишъ малка топлина въ сърдцето си, свѣтлина въ ума си, и болката ти ще изчезне. Ако си беденъ, гладенъ, пакъ се обърни къмъ Бога. Ще дойде нѣкаква помощь отвънъ. Изпитанието на Иова ни показа, какъ можемъ да намѣримъ Господа. Преди голѣмитѣ си страдания, Иовъ жертвуваше воловетѣ си, овцетѣ си и благодарѣше на Господа. Но следъ като изгуби всичко, нѣмаше вече какво да жертвува. И тѣлото му се покри съ струпеи. Той викаше къмъ Бога, молѣше се, но отникѫде не получи отговоръ. Той се разкая, съзна всичкитѣ си заблуждения, вглъби се въ себе си и тамъ намѣри Господа. Тогава струпеитѣ изчезнаха отъ тѣлото му и, каквото бѣше изгубилъ — синове, дъщери, волове, овце, имотъ — всичко му се върна двойно. Казвамъ: Всички ще минете презъ страданията на Иова. Ще минете презъ изпитъ, за да се освободите отъ заблужденията си. Всичко ще изгубите, но като намѣрите Господа, загубеното ще се върне двойно. Неизбѣжни сѫ изпитанията. Ще стане голѣма промѣна въ васъ и, като се обърнете къмъ Господа, ще Го намѣрите вѫтре въ себе си. Това е най-хубавото състояние, презъ което човѣкъ минава. Не се обесърдчавайте! Не се страхувайте отъ нищо. Трѣбва да минете презъ изпитанията, за да станете смѣли. Не е въпросъ да страдашъ за човѣшкото. Страдай за Божественото. Когато чуешъ гласа на Бога, тръгни следъ Него и не мисли. Когато чуешъ гласа на човѣшкото, не се отклонявай, следвай своя пѫть. Когато следвашъ Божественото, не давай ухо на човѣшкитѣ думи. Каквото и да ти говорятъ хората, смѣло върви напредъ. Това е благо и за тебе, и за тѣхъ. Да изпълнявашъ Божията воля, това е благо за всички хора въ свѣта. Въ Божествения пѫть нѣма никакви ограничения. Не ритай срещу Божественото. Каквото Богъ ти казва, приеми го. То носи новото въ свѣта. Предъ Божественото отстѫпва всѣкаква философия, всѣкакво знание. Ако часовникътъ ти е здравъ, точенъ, ще му вѣрвашъ. Защо ще го отваряшъ да гледашъ, какъ върви? Точенъ е, добре върви, не го разваляй. Докато живѣешъ въ Божественото, вѣрвай му напълно. То носи сила, животъ и здраве; миръ и благоденствие; търпение и милосърдие; кротость и въздържание. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете снизходителни едни къмъ други. Нѣкой братъ иска да се изкаже — изслушай го. Бѫдете внимателни къмъ него. Ако спрешъ предъ единъ водопадъ, какво ще правишъ? Ще го слушашъ. Колкото и да е буренъ, ще го слушашъ. Водопадътъ не може да бѫде тихъ, спокоенъ. Ще бучи, колкото трѣбва. — Дотегна ми да го слушамъ. — Щомъ минавашъ край него, ще го слушашъ. Изслушвайте съ внимание всѣки човѣкъ. — Дотегна ни да го слушаме. — И вие дотѣгате понѣкога, но ви слушатъ хората. Нѣкога и азъ говоря повече, отколкото трѣбва, но ме слушате. Виждамъ, че сѫдоветѣ ви преливатъ, налѣтото изтича, но правя опитъ. Казвамъ: Ако вдигнете капацитѣ си, колкото да ви говоря, всичко ще се събере, безъ да се излѣе капка навънъ. Помни: Никога не противодействувай на силата на Божията любовь, която работи въ тебе. Не противодействувай на силата на доброто, което работи въ тебе. Ако мислишъ, че си добъръ и съзнавашъ, че доброто е резултатъ на Божественото начало въ тебе, ти си на правъ пѫть. Ако мислишъ, че доброто си ти, веднага изпадашъ въ заблуждение. Не мисли, че ти си запалилъ огъня. Ти си създалъ условия за запалване на огъня, но той гори по причини, които сѫ вънъ отъ тебе. Друга е причината за горението на тѣлата. Тази причина действува, защото между тебе и огъня има съгласие. Богъ казва: И въ тебе може да гори огънь. Тогава турямъ вода на огъня да ври и пия топла водица. Пия топла вода, ямъ прѣсенъ хлѣбъ и благодаря на Бога за всичко, което ми е далъ. Само така имамъ ясна представа и за водата, и за хлѣба. Следователно, каже ли ти Богъ да направишъ нѣщо, направи го и не мисли. Казвашъ, че си старъ, че тази работа не е за тебе. Какво представя старостьта? — Стара дреха. Ще отидешъ при шивача, ще си порѫчашъ нова дреха. Като я ушие, ще я облѣчешъ и ще станешъ младъ. Докато вѣрвашъ въ старостьта, ти си старъ; щомъ престанешъ да вѣрвашъ въ старостьта, ти си младъ. Ако престанешъ да вѣрвашъ въ младостьта, пакъ си старъ. Това е новото правило на живота. Всички искате да станете добри. Вие сте добри, но не проявявате доброто. Не се стремете да станете светни по външенъ пѫть, както едно време сѫ ставали чрезъ постъ. Имало единъ постникъ, който цѣли 40 години седѣлъ на пѫтя и само по единъ пѫть въ седмицата се хранѣлъ. Какво ще стане съ светиитѣ, ако всички се хранятъ по единъ и сѫщъ начинъ? Този светия не е идеаленъ образъ на светията. Достатъчно е единъ такъвъ светия, повече не сѫ нуждни. Ако нѣкой отъ васъ иска да стане светия, бихъ му далъ следния съветъ: да стане такъвъ, безъ да го знаятъ. Външно светията трѣбва да бѫде толкова обикновенъ човѣкъ, че никой да не вижда светийството му. Само той да знае, но не и окрѫжаващитѣ. И на Христа гледаха като на обикновенъ човѣкъ, който ходи по сватби, яде и пие съ митари и грѣшници. Образътъ на онзи Христосъ, Който е живѣлъ преди две хиляди години, и образътъ на вашия Христосъ, сѫ различни. Нѣкой си представя Христа съ корона на глава, съ голѣма мантия. Това е Христосъ въ църквата на обикновенитѣ хора. Но Христосъ, Който живѣ преди две хиляди години, е външно обикновенъ човѣкъ, дошълъ на земята за страдащитѣ, беднитѣ, онеправданитѣ. Той всѣки моментъ хлопа на вратата на нѣкой страдащъ и се вслушва въ страданието му. Сега Христосъ е между хората, слуша, какво говорятъ, и се усмихва. Съзнанието на Христа прониква въ всички хора. Нѣкой пѫть си добре разположенъ, имашъ желание да направишъ едно добро, но си казвашъ: Не му е времето сега, утре ще го направя. Не, щомъ Божественото те посети, напусни всичко друго, изпълни това, което Богъ ти заповѣдва. Веднъжъ казахъ на единъ ученикъ: Днесъ нѣма да отидешъ на училище. Какво станало този день въ училището? Нѣкакво разследване на ученици, изключването имъ отъ училището. Значи, отсѫтствието му минало незабелязано — училището било затворено. Когато трѣбва да извършите Божията воля, не туряйте никакво препятствие на пѫтя си. Когато вършите Божията воля, не само вие нѣма да си препятствувате, но никой нѣма да ви препятствува. Майка си, имашъ малко дете, не можешъ да го оставишъ само вкѫщи. Искашъ да изпълнишъ Божията воля, да направишъ едно добро нѣкѫде, но не смѣешъ да оставишъ детето си само. Не се страхувай, остави детето си и иди да свършишъ работата за Бога. Детето ти ще се събуди отъ сънь, следъ като свършишъ работата си за Бога. Не туряй човѣшкия редъ на нѣщата надъ Божествения. Ако не изпълнишъ Божията воля, ще те уволнятъ отъ служба. Богъ назначава, Богъ уволнява. Чиновникъ си, не искашъ да изпълнишъ Божията воля, но ще се разболѣешъ и ще боледувашъ нѣколко месеца. Най-после ще те уволнятъ. Могатъ да те уволнятъ и завинаги. Бѫди готовъ да направишъ за Бога поне едно малко добро. Работата, която вършишъ за Бога, може да бѫде приятна, може да бѫде и неприятна. Напримѣръ, дава ти се задача да нагледвашъ нѣкой старъ, боленъ човѣкъ: да миешъ лицето му, да чистишъ очитѣ му, да миешъ краката му. Може да ти се даде задача да се наведешъ и завържешъ връзката на обувката на царската дъщеря. Първата задача е неприятна, втората — приятна. Ако обичашъ Бога и си готовъ да Му служишъ, ще свършишъ и дветѣ работи съ еднакво разположение и любовь. За Бога и едната, и другата задачи сѫ еднакво важни. * 12. Лекция отъ Учителя, държана на 23 декемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  12. От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правиленъ животъ Размишление. Тема за следния пѫть: „Защо въздишатъ хората“. Вие плачете, но защо плачете, не знаете. Коя е първата причина, която заставила човѣка да плаче? Който си отговори на въпроса, защо плаче, той е разрешилъ една велика задача. Човѣкъ диша и въздиша. Когато въздиша нормално, това наричаме дишане. Знанието, което досега сте имали, е било полезно за васъ, много работа е свършило. Но въ дадения моментъ то не може да ви ползува. Напримѣръ, на бойното поле сабята е вършила и върши работа, но какво значение има тя между мирнитѣ хора? Ако влѣзешъ съ сабя въ едно мирно общество, какво ще правишъ? Ще разправяшъ за своето минало, но ще станешъ смѣшенъ. И вие, съ досегашното си знание, приличате на военния, който влиза между мирнитѣ хора съ сабя. Ако влѣзешъ между прости хора и започнешъ да изговаряшъ думитѣ „обичь, любовь, знание, мѫдрость, възвишенъ животъ, небе, ангелъ, честность, справедливость“, тѣ ще слушатъ, но ще бѫдешъ смѣшенъ за тѣхъ. Това сѫ отвлѣчени думи, безъ никаква връзка. Нека съберемъ нѣколко числа, да видимъ, какъвъ резултатъ ще имаме. 1+ 1 + 1 + 1 = 4 2 + 2 = 4 1 + 3 = 4 При събиране на тѣзи числа, получаваме единъ и сѫщъ резултатъ — четворка, но условията, при които става събирането, не сѫ едни и сѫщи. Напримѣръ, имашъ нужда отъ четири лева. Седишъ на пѫтя и чакашъ да мине нѣкой, да ти даде тази сума. Минава единъ човѣкъ, подхвърля ти единъ левъ; следъ половинъ часъ минава втори, подхвърля единъ левъ. Най-после, следъ два часа събирашъ четири лева. Ако мине нѣкой благороденъ човѣкъ, може изведнъжъ да ти даде четири лева. При възприемане на една мисъль, или на едно чувство играятъ роля времето и условията. Ако не е спазено времето, резултатътъ не е добъръ. Тази е причината, дето важни мисли и чувства оставатъ неразвити. Пѫпката трѣбва да цъвне, цвѣтътъ трѣбва да се превърне на плодъ, плодътъ трѣбва да узрѣе. И най-после, трѣбва да се намѣри човѣкъ, който да употрѣби този плодъ. Това сѫ отношения. Преведете думитѣ „пѫпка и цвѣтъ“. Въ пѫпката се криятъ сили, които образуватъ цвѣта. Въ цвѣта се криятъ сили, които образуватъ плода. И въ плода се криятъ сили, необходими за неговото узрѣване. Плодътъ носи условия, животъ за създаване на сѣмката. Ако една мисъль и едно чувство не служатъ за обновяване първо на вашия организъмъ, а после и на вашитѣ мисли и чувства, тѣ нѣматъ никакво отношение къмъ васъ. Но и това не е достатъчно. Всѣка ваша мисъль и всѣко ваше чувство трѣбва да иматъ отношение къмъ Бога, къмъ ангелитѣ, къмъ чиститѣ и възвишени сѫщества, къмъ всички окрѫжаващи. Ако мисъльта и чувството ви нѣматъ никакво отношение къмъ Бога и възвишения свѣтъ, вие не може да оперирате съ тѣхъ. Казвате, че искате да имате любовь къмъ Бога. Какво разбирате подъ „любовь“? Казано е въ Писанието, че Бога никой никога не е видѣлъ. Въпрѣки това, ние искаме да обичаме Онзи, Когото не сме видѣли. За нѣкои това е противоречие — да обичаме Онзи, Когото не сме видѣли. Този стихъ се отнася до слѣпитѣ, които никога не сѫ видѣли Бога. Онѣзи, които иматъ очи, много пѫти сѫ видѣли Бога. Както слънцето е видимо за очитѣ само при известни условия, така и Богъ става видимъ при известни условия. Бога всѣкога не можешъ да видишъ — крие се понѣкога. Казано е за Бога: „Скрилъ се.“ Това е човѣшко разбиране. Слънцето изгрѣва и залѣзва, понеже земята се върти около себе си. Въ сѫщность, слънцето нито изгрѣва, нито залѣзва. Често се натъквате на вѫтрешни противоречия, които не можете да разрешите. На-примѣръ, вѣрвашъ въ нѣщо, мислишъ, че си разрешилъ известенъ въпросъ и се зарадвашъ. Не се минава много време, вѣрата ти отслабва, започвашъ да се колебаешъ и съмнявашъ въ това, въ което си вѣрвалъ. Имашъ приятель, въ когото вѣрвашъ. Обръщашъ се къмъ него за една услуга. Той обещава да ти услужи и опредѣля день и часъ, когато ще те посети и ще ти услужи. Случва се нѣщо, и той не идва на уречения часъ. Вѣрата ти въ него се разколебава. Че не е дошълъ на време да ти услужи, това не е толкова страшно. Представи си, че докато го чакашъ, ти отидешъ на близката рѣка да се кѫпешъ. По невнимание се подхлъзнешъ и започнешъ да се давишъ. Около тебе нѣма нито единъ човѣкъ. Сега вече разчиташъ само на приятеля си, който е обещалъ да дойде въ този часъ. Само той може да те спаси, но ето че закъснѣлъ. Въ момента, когато започвашъ да губишъ съзнание, приятельтъ ти пристига. Хваща те за рѫката, изважда те отъ водата и те обръща съ главата надолу, да изтече водата, която си погълналъ. Ти благодаришъ на приятеля си, но все пакъ остава въ тебе мисъльта, защо не дойде по-рано, преди да изгубишъ съзнание. Не се сърди на приятеля си. Знай, че всѣко влизане и излизане отъ водата е придружено съ известно страдание. Числата 1, 2, 3, 4 сѫ количествени, тѣ иматъ отношение къмъ физическия свѣтъ, но могатъ да се прехвърлятъ и въ другитѣ свѣтове. Напримѣръ, имате два тона вѫглища. Тукъ числото две е материално, има отношение къмъ физическия свѣтъ. Ако знаете законитѣ на духовния свѣтъ, двата тона вѫглища могатъ да се превърнатъ на известно количество топлина. Даватъ ви жито, на което трѣбва да използувате динамичната сила. Ще го дъвчете, но зѫби нѣмате. Ще го счукате и така ще го ядете. Не е все едно, дали ще ядете чукано жито или ще го дъвчете. Въ дъвченето е силата. Това е вѫтрешно упражнение. Между дъвченето, мисленето и чувствуването има известна връзка. Както дъвчешъ, така ще мислишъ; както мислишъ, така ще чувствувашъ; както чувствувашъ, така ще постѫпвашъ. Тѣзи процеси сѫ тѣсно свързани помежду си. Ще кажете, че знаете тѣзи нѣща. Има положения, при които вашето знание е полезно; има положения, при които знанието ви е безпредметно. Листата могатъ да ползуватъ само гѫсеницата. Щомъ се превърне на пеперуда, листата сѫ безпредметни за нея. Като пеперуда, тя не може вече да си изкарва храна отъ листата. Ново знание е нуждно сега. Вие влизате въ нова фаза и трѣбва да разбирате Божията любовь не като гѫсеници, но като пеперуди; не като пѫпки, но като цвѣтове; не като цвѣтове, но като плодове; не като плодове, но като сѣмена. Трѣбва да имате вѫтрешно разбиране за любовьта. Сега имате механично разбиране за Бога и казвате: Богъ не мисли за мене. — Само за тебе ли ще мисли? Той мисли за всички сѫщества, за всички вселени. Добро е желането ви Богъ да мисли само за васъ, но възможно ли е, отъ сутринь до вечерь, да мисли само за васъ? Като не разбирате Бога, щомъ желанията ви не се изпълнятъ, вие се измѫчвате. Казвате: Иванъ, Стоянъ по-добри, по-умни ли сѫ отъ мене? Азъ се моля по три пѫти на день, а работитѣ ми не се нареждатъ. Тѣ не се молятъ, а тѣхнитѣ работи вървятъ добре. Азъ уча, чета, мисля и нищо не постигамъ. Тѣ не правятъ нищо, и въ всичко успѣватъ. Такива мисли минаватъ презь главитѣ на всички ви, де повече, де по-малко. Важно е, защо мислите така. Когато искашъ Богъ да мисли само за тебе, това е една велика идея, която включва цѣлото Битие. Тя се отнася само до Бога. За Бога само могатъ да мислятъ всички сѫщества отъ сутринь до вечерь. — Защо? — Защото, като мислятъ за Него, тѣ живѣятъ. Течащата вода трѣбва да мисли само за извора. Не мисли ли за него, тя ще престане да тече. Какво се разбира подъ „мисъль“? — Връзка, отношение. Напримѣръ, рѫката има връзка съ цѣлия организъмъ, но тази връзка трѣбва да бѫде нормална, да не страда нито рѫката, нито организъмътъ. Накѫдето и да движишъ рѫката си, да ти е приятно. Ако изпитвашъ нѣкаква неприятность, отношенията не сѫ правилни. При такива отношения рѫката не може да изпълнява службата си. Само при правилни отношения тя може да върши всичко, каквото й заповѣдватъ. Вие искате Богъ да мисли за васъ. И Богъ иска вие да мислите за Него. По човѣшки говоря: Богъ мисли за васъ толкова, колкото и вие мислите за Него. Той има къмъ васъ точно такова отношение, каквото вие имате къмъ Него. Каквото е отношението на децата къмъ бащата въ семейството, такова е отношението и на бащата къмъ децата. Като знаете това, не се чудете, защо бащата обича нѣкое отъ децата си повече. Бащата обича всичкитѣ си деца, но доброто дете отваря сърдцето на бащата и получава повече. Нѣщата въ живота сѫ въ известна зависимость. Не можешъ да мразишъ онзи, който те обича. Любовьта любовь ражда. Следователно, не можешъ да имашъ добри чувства и мисли, ако не дъвчешъ храната си добре. Дъвченето опредѣля чувствата и мислитѣ на човѣка. Казватъ за нѣкого, че е религиозенъ човѣкъ; за другъ, че е ученъ. Религията има отношение къмъ сърдцето, т. е. къмъ човѣшкитѣ чувства; науката има отношение къмъ ума, т. е. къмъ човѣшкитѣ мисли; обществениятъ животъ има отношение къмъ човѣшкитѣ постѫпки. Религия безъ чувство не е религия. Наука безъ мисъль не е наука. Общественъ животъ безъ постѫпки не е общественъ животъ. Често се говори за примиряване на науката съ религията. Това не става изкуствено, по външенъ начинъ. Ако дъвчешъ храната добре, ще мислишъ добре. Щомъ дъвчешъ храната си, както трѣбва, ще изпитвашъ приятно разположение, което ще ти даде импулсъ за работа и за учене. При добро разположение, човѣкъ всѣкога мисли добре. Ако не дъвчешъ добре, не можешъ да мислишъ добре. Тогава ще страдашъ отъ разстройство на стомаха и на корема; това ще те застави насила да мислишъ добре. Не е все едно, да мислишъ при добро разположение на духа и при разстройство на стомаха. Ще кажешъ, че за да станешъ човѣкъ, трѣбва да страдашъ. Страданието облагородява човѣка, но то не може да изработи отъ него истински човѣкъ. За да растешъ и да се развивашъ правилно, нуждно е знание и любовь. Растенето има отношение къмъ знанието, къмъ любовьта и къмъ добритѣ постѫпки. Ако мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви сѫ механични, вие се отклонявате отъ правия пѫть. Можешъ да обичашъ отъ страхъ, можешъ и да учишъ отъ страхъ, но страхътъ нищо не допринася. Да обичашъ отъ страхъ е едно нѣщо; да обичашъ съзнателно е друго нѣщо. И съ заповѣдь нищо не се постига. Какъ ще накарашъ човѣка насила да свири и да учи? Лѣкарьтъ казва на болния: Ти трѣбва да бѫдешъ здравъ! Болниятъ отговаря: Дай ми вѣра. Лѣкарьтъ не трѣбва да заповѣдва, но да даде на болния правиленъ методъ за лѣкуване. Изведнъжъ не можешъ да станешъ здравъ, но постепенно. Какъ ще направишъ едно дебело, здраво вѫже? Ще вземешъ хиляди нишки и една по една ще ги съединявашъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до усилване на мисъльта. Къмъ една мисъль ще прибавяшъ постепенно още много мисли, докато усилишъ и закрепишъ мисъльта си. Не по стѫпвашъ ли така, мисъльта не може да расте. Какъвъ ученъ ще бѫдете, ако свършите университетъ за една година и получите дипломъ за завършено образование? Какъвъ инженеръ ще излѣзе отъ васъ, ако учите само една година? И да получите дипломъ, знание нѣмате. Какъвъ музикантъ е този, който изучавалъ музика само една година? Какъвъ концертъ може да даде този музикантъ? Дипломъ, полученъ по бързъ начинъ, не е истински, не отговаря на вѫтрешното съдържание на човѣка. Много такива дипломи има въ свѣта — лъжливи дипломи. Въ Америка опредѣлятъ единъ день презъ годината, когато хората се забавляватъ, като допущатъ най-невѣроятни нѣща. Напримѣръ, нѣкой си напише чекъ отъ 25 — 50 хиляди долари и го дава на свой познатъ, да изтегли означената сума отъ нѣкоя банка. Който не знае тази шега, отива въ банката, но се връща празенъ — банката не изплаща такъвъ чекъ. Гледашъ отвънъ, чекъ, пари сѫ това, но се връщашъ празенъ. Забава е това. Много отъ вашитѣ мисли и чувства представятъ такива забави — съдържание нѣма въ тѣхъ. Истински чекъ е този, срещу който можешъ да получишъ означената сума. Законъ е: Всѣка мисъль, въ която се влага абсолютна вѣра, може да се реализира. Вѣрата е опорна точка въ живота. Безъ вѣра нищо не се постига. — Какво да правимъ, ако нѣмаме вѣра? — Животътъ ще ви застави да придобиете вѣра, т. е. да проявите своята вѣра. Какво правите, когато се качвате на параходъ? Нагаждате се споредъ условията на парахода. Тамъ се проявявате и живѣете по единъ начинъ; на сушата, въ вашитѣ кѫщи, живѣете по другъ начинъ. Ако не се нагодите на условията въ парахода, ще се намѣрите въ трудно положение. Богъ, на Когото служите, нѣма да ви остави въ едно и сѫщо положение. Той желае вашето щастие, вашето добро, помага въ развитието ви, но не така, както вие разбирате. Божиитѣ мисли се коренно различаватъ отъ вашитѣ. Вие търсите щастието си тамъ, дето го нѣма. Представете си, че туряте едно малко, петгодишно дете на голѣмъ, силенъ конь. Давате гема въ рѫката му и го оставяте само да езди коня. Какво ще стане? Коньтъ ще започне да скача, да рита, и детето ще падне на земята. Какво е придобило детето отъ тази разходка? И вие, понѣкога, имате желание да се качите на голѣмъ, здравъ конь, но затова сѫ нуждни съответни мисли и чувства. Нѣкой казва: Като чопля, все ще изчопля нѣщо. — Зависи, кѫде чоплишъ и съ какво чоплишъ. Ако чоплишъ Свещената книга, какво ще извадишъ отъ нея? Ако чоплишъ себе си, какво ще извадишъ? Седишъ, чоплишъ живота си отъ младини, отъ детската си възрасти и казвашъ: Не зная, кога ще стана човѣкъ. Като дете, обичахъ да прескачамъ плета на чуждитѣ градини, да чупя стомни, да се бия съ децата. Всички ме считаха палаво, немирно дете. Ето, сега съмъ на 45 години, пакъ върша сѫщитѣ работи. И доднесъ още прескачамъ чуждитѣ градини. Де е погрѣшката? Лошо е, когато ученикътъ напусне училището и влиза въ чуждитѣ градини. Другъ е въпросътъ, ако учи и следъ това влѣзе въ нѣкоя градина да си откѫсне една ябълка. Ще каже градинарьтъ, че ябълкитѣ сѫ негови. Когато човѣкъ свърши една полезна работа, има право да си откѫсне една ябълка. Когато ученикътъ свърши училището и получи дипломъ, той е свободенъ, има право да влѣзе въ нѣкоя градина, да си откѫсне единъ плодъ. Той ще намѣри градинаря и ще иска позволение отъ него. Ако не учи и не работи, нѣма право да влиза въ чуждитѣ градини. Той не е свободенъ. Казвамъ: Ако си училъ и работилъ добре, имашъ право да чоплишъ — все ще изкарашъ нѣщо. Ученикътъ, като свърши училището съ успѣхъ, получава дипломъ и право да се разхожда, дето иска. Той е свободенъ човѣкъ. Ако не е свършилъ училището, той е ограниченъ, нѣма право на свободна карта. И тъй, каже ли нѣкой, че е нещастенъ, това значи, че не е свършилъ съ успѣхъ училището, пропадналъ е на единъ - два предмета. Ако си слуга при единъ търговецъ и, вмѣсто печалба му докарвашъ загуби, мислишъ ли, че той ще ти даде карта, да се разхождашъ свободно, дето пожелаешъ? Другъ е въпросътъ, ако му докарашъ печалба отъ 500—600 хиляди лева. Той ще се усмихне, ще подпише единъ чекъ и ще ти даде единъ месецъ почивка. Значи, отъ работата, която сте свършили, зависи вашата свобода, или ограничение. Това е природенъ законъ, въ който нѣма изключение. Щастието върви следъ прилежнитѣ, следъ онѣзи, които мислятъ, чувствуватъ и постѫпватъ добре. Онѣзи хора, които не мислятъ, не чувствуватъ и не постѫпватъ добре, тѣ гонятъ щастието и не го достигатъ. За добритѣ ученици щастието върви следъ тѣхъ, то ги гони; за слабитѣ ученици щастието върви предъ тѣхъ, тѣ го гонятъ. Нѣкой младъ студентъ не свършва университетъ, понеже гони щастието. Като срещне млада, красива мома, той мисли, че тя е неговото щастие, върви подиръ нея, но уроцитѣ оставатъ назадъ. Другъ младъ студентъ не търси щастието предъ себе си, но учи, не поглежда момитѣ и свършва университета съ успѣхъ — щастието го гони. Когато мѫжътъ работи, жената трѣбва да е следъ него; и когато жената работи, мѫжътъ трѣбва да е следъ нея. Когато бащата и майката работятъ заедно, синътъ и дъщерята трѣбва да сѫ задъ тѣхъ, да ги следватъ. Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, бѫди ми задна стража!“ Трѣбва да работимъ! Ти можешъ въ единъ день да станешъ щастливъ и въ единъ день да изгубишъ щастието си. Една твоя постѫпка може да те направи щастливъ, но може да те направи и нещастенъ — зависи отъ постѫпката. Вие се нуждаете отъ здрава, положителна мисъль. Всички второстепенни, странични работи турете задъ гърба си. Апостолъ Павелъ казва: „Вънъ отъ любовьта Христова всичко считамъ за изметъ.“ Не дръжте своя миналъ животъ предъ лицето си. Не дръжте скѫпоценнитѣ камъни предъ очитѣ си. Ако имате два скѫпоценни камъка, турете ги на гърдитѣ си, или на пръститѣ си — тѣ да ви бѫдатъ слуги, а вие — тѣхни господари. Ако ги поставите предъ очитѣ си, мисъльта ви ще се изопачи, и страданието ще ви следва. Мнозина казватъ, че живѣятъ добре. — Щастливи ли сте? — Не сме щастливи. — Щомъ не сте щастливи, не живѣете добре. Щастливиятъ върви напредъ, вглъбенъ въ мисъльта си и отъ нищо не се съблазнява. Ако види богата, голѣма кѫща, оставя я назадъ; ако види красива мома, оставя я назадъ; ако срещне ученъ, или знаменитъ музикантъ, и него туря задъ гърба си. Всичко чуждо той туря задъ гърба си, не товари своята мисъль съ чуждъ капиталъ. Една философия има той и нея следва. Нѣкой се оплаква, че го турили на бойната линия. Много естествено, той е страхливъ и, за да се кали, да стане смѣлъ, Провидението го поставило на първа бойна линия. Той се намира между две злини — страхъ отпредъ и страхъ отзадъ — и отъ дветѣ ще избере по-малката злина. Така ще придобие смѣлость и решителность. Не се плашете отъ живота. Нуждно ви е истинско, положително знание. Имате ли това знание, и на бойното поле да попаднете, ще станете невидимъ. — Какъ се постига това? — Ще се намалишъ до молекула — никой нѣма да те види. Или, ще се превърнешъ на вода. Тогава, колкото и да те стрелятъ, никой не може да те убие. Помнете: Причината за много отъ вашитѣ нещастия е вънъ отъ васъ. Напримѣръ, докато не се хване на вѫдица, рибата е щастлива. Тя пътува, свободно си живѣе въ водата. Въ момента, въ който пожелае да изследва вѫдицата, тя се натъква на нещастие. Вѫдицата се забива въ устата й, и тя се чуди, отде дойде това нещастие. Тегли се напредъ-назадъ и си казва: Какъ стана тази работа? Това нещастие иде отъ вѫдицата. Казвамъ: Съблазнитѣ въ живота, сѫ вѫдици, които причиняватъ нещастия. Ти се интересувашъ отъ вѫдицата, искашъ да я изследвашъ. Ти искашъ да изследвашъ една каса, да видишъ, какво има въ нея. Касата е вѫдица. Не ти трѣбватъ чуждитѣ пари. Ако искашъ да знаешъ, де е твоята каса, отъ която можешъ да вадишъ пари, ще те заведа при нея. Бъркашъ ли въ чужда каса, ще се закачишъ на вѫдица. Единъ день, на едно отъ Рилскитѣ езера, хванаха две пастърви. Купихме ги и ги пуснахме отново въ водата. Тѣ разказаха на останалитѣ риби да не хващатъ вѫдицитѣ, защото смърть ги очаква. Отъ този день рибаритѣ не хванаха нито една риба. Освобождавайте се отъ непотрѣбни мисли, които спъватъ развитието ви. Напримѣръ, искашъ да знаешъ, какво мисли нѣкой за тебе. Или добро мисли, или лошо. Ако започне да те хвали, да казва, че си благороденъ, добъръ човѣкъ, той иска да те подкупи. Не се минава много време, той иде при тебе да иска пари. Трѣбва да платишъ за похвалата. Ако не му услужишъ, веднага ще измѣни мнението си за тебе. За да докажешъ, че си благороденъ, ти трѣбва да предвиждашъ нуждитѣ му и, безъ да ти иска пари, да му се притечешъ на помощь. Виждашъ, че този човѣкъ не е ялъ три деня; ще му приготвишъ единъ хубавъ обѣдъ и ще го задоволишъ. Помагай на човѣка, безъ да очаквашъ нѣщо отъ него. Като помагашъ на другитѣ, помагашъ на себе си. Какво правятъ ученицитѣ въ училището? Способнитѣ ученици помагатъ на слабитѣ. Тѣ имъ разказватъ урока, обясняватъ имъ, каквото не разбиратъ и въ края на краищата, слабиятъ ученикъ получава по-добра бележка отъ силния. Това е истинска помощь. Способниятъ ученикъ, и да получи по-долна бележка отъ слабия, не се смущава. Той всѣкога може да се прояви, защото носи знанието въ себе си. Дипломътъ е външна страна на знанието. Казватъ за нѣкого, че е ученъ човѣкъ, звездитѣ сваля отъ небето. Въ сѫщность, той не е ученъ. Истински ученъ е онзи, който държи звездитѣ на мѣстото имъ, не ги снема отъ небето. Какво ще стане съ небето, ако звездитѣ паднатъ на земята? Звездитѣ сѫ нуждни като свѣтила, като мѣрка за опредѣляне на времето и годинитѣ. Като знаете това, не се мѫчете да сваляте слънцето, месечината и звездитѣ. Наблюдавайте ги и се ползувайте отъ тѣхнитѣ енергии. Дръжте въ ума си мисъльта: Всички хора иматъ заложби и възможности въ себе си, но не сѫ работили еднакво, и доднесъ още не работятъ еднакво. Разликата между хората се заключава въ работата, която сѫ вършили въ миналото, която вършатъ днесъ и която ще вършатъ въ бѫдеще. Кой човѣкъ е добъръ? — Добъръ човѣкъ е онзи, който мисли, чувствува и постѫпва добре. Що е добро? — Непреривенъ процесъ на права мисъль, право чувствуване и прави постѫпки. Щомъ този процесъ се прекѫсне, злото се вмъква въ доброто като клинъ. Като съзнателенъ човѣкъ, азъ се стремя всѣкога да постѫпвамъ добре. Какъ постѫпватъ хората съ мене, това не е важно; азъ трѣбва да постѫпвамъ добре. Неправилната постѫпка е неправилно взетъ тонъ. Какво трѣбва да правишъ, ако вземешъ тона неправилно? Ще го изпѣешъ нѣколко пѫти, докато го вземешъ правилно. Вземи тона единъ пѫть, спри малко; вземи го втори пѫть, пакъ спри. Когато тонътъ прозвучи чисто, правилно, ще спрешъ и ще чакашъ одобрението на учителя. Така ще постъпвате и съ Бога. Той иска отъ всички да мислимъ добре — първото изкуство въ живота; да чувствуваме добре — второто изкуство и да постъпваме добре — третото изкуство. Като придобиемъ и тритѣ изкуства, ще разберемъ стиха: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.“ Кой човѣкъ е съвършенъ? — Който мисли, чувствува и постъпва правилно. — Това е непостижимо. — Постигането на съвършенството е непреривенъ процесъ. — Какъ се изявява съвършениятъ човѣкъ? Той се справя и съ най-голѣмитѣ мѫчнотии. За него нѣма нѣщо невъзможно. Той има съдействието на Бога, на природата, на ангелитѣ — на всички добри и разумни същества. Христосъ казва: „Отецъ ми е въ мене, и Азъ съмъ въ Него.“ Следователно, ако Богъ е въ тебе, Той е твоето спасение. Ако Богъ не е въ тебе, кой ще те спаси? Ти живѣешъ въ Бога, но не Го разбирашъ. Защо не Го разбирашъ? — Затворилъ си сърдцето си за Него. Отвори сърдцето си за Бога, да работи Той за тебе и да Го разберешъ. Тогава и ти ще работишъ за Него. — Не работя ли за Бога? — Работишъ, но така, че Той трѣбва да поправя това, което си изработилъ. Когато разбирашъ Бога, ти ставашъ гениаленъ и казвашъ: Отъ известно време мислитѣ ми текатъ леко, перото ми пише добре. Това показва, че Богъ работи въ тебе, но те оставя да се радвашъ и да мислишъ, че ти работишъ. Богъ не прилича на насъ. Той се радва на всичко, което сме изработили чрезъ Него. Така Той ни учи на безкористие и пълна готовность за работа. Понѣкога Богъ не влиза самъ въ насъ, но праща нѣкой свой слуга да работи вмѣсто Него. Тогава Той се радва и на насъ, и на своя слуга, че сме работили задружно, въ Негово име. Три важни нѣща трѣбва да останатъ въ ума ви: да мислите добре, да чувствувате добре и да постѫпвате добре. Минава презъ ума ви мисъльта, че сте нещастни — турете тази мисъль задъ гърба си и вървете напредъ. Нѣкога мислите, че сте щастливи, че сте постигнали съвършенство. Докато сте на земята, щастието и съвършенството сѫ моментни прояви. Когато изпълнявате Божията воля, съвършени сте; щомъ престанете да я изпълнявате, губите съвършенството си. На земята нѣма съвършени хора. Въ това всѣки самъ ще се убеди. Минавашъ за съвършенъ. Даватъ ти една работа да я свършишъ идеално. Една погрѣшка само да направишъ, ти не си съвършенъ. Много знания имате отъ миналото, но всичко не ви ползува. Днесъ минавате за християни, но и вашето християнство не ви ползува. Новата свѣтлина на изгрѣващото слънце ви ползува. Да се спирате върху миналото, какви сѫ били баща ви и майка ви, това е изгубено време. Каквито и да сѫ били тѣ, до бри или лоши, това си е за тѣхъ, то е минало време. Единственото важно нѣщо е да знаете, че въ васъ се крие мощна сила, чрезъ която можете да изправите малкитѣ погрѣшки на своето минало. Малкитѣ погрѣшки, ако не се изправятъ, ставатъ голѣми; и голѣмитѣ погрѣшки, ако се изправятъ, ставатъ малки. Всѣки, човѣкъ е въ състояние да изправи малкитѣ си погрѣшки. Опитвали ли сте да рисувате носа си? Наблюдавали ли сте очитѣ си при добро разположение на духа? Вие мислите, че имате знания, а не познавате себе си. Можете ли да познаете състоянието на човѣка по промѣнитѣ на неговото лице, по цвѣта на лицето му? Който чете по лицето за състоянията на човѣка, той знае причинитѣ, които предизвикватъ тия промѣни, и може да ги избѣгне. Нѣкой седи, движи краката си, криви устнитѣ си, чопли носа си. Външно изглежда съсрѣдоточенъ, а въ сѫщность той предизвиква близкитѣ си. Да се съсрѣдоточишъ къмъ нѣщо, това значи, да контролирашъ своитѣ действия. И при това положение можешъ да се мръднешъ, но чувствувашъ контрола, който си налагашъ. Не е лесно да се съсрѣдоточишъ. Това значи, да изпиташъ слаби бодвания, като че съ игла те бодятъ. Това показва, че си попадналъ въ область на електрични енергии, които ти въздействуватъ. Тури тѣзи бодвания на работа въ нервната система, и тѣ скоро ще изчезнатъ. Ако ги оставишъ въ областьта на чувствата, тѣ ще се превърнатъ на лоши мисли. Впрегни лошитѣ мисли на работа, и тѣ ще се превърнатъ на добри. Каже ли нѣкой, че не е разположенъ, знай, че лоши мисли го безпокоятъ. Азъ виждамъ, отъ лѣвата страна дошли баба му и прабаба му, отъ дѣсната — дѣдо му, прадѣдо му, чичовци — всички искатъ нѣщо отъ него. Едни го теглятъ на една страна, искатъ помощь отъ него; други го теглятъ на друга страна, и тѣ искатъ помощь — никой не влиза въ положението му. Той пъшка, мѫчи се, не може да си помогне. Питамъ: Какво ти е? — Не зная, какво ми е, но като че цѣлиятъ адъ е върху мене. Азъ се обръщамъ къмъ бабитѣ и дѣдовцитѣ му и казвамъ: Оставете човѣка свободенъ. Той е беденъ, нѣма какво да ви даде. Въ половинъ часъ да го освободите, никой да не остане тукъ! Азъ ще ви помогна вмѣсто него. Следъ това той казва: Слава Богу, олекна ми! Като ви казвамъ това, вие не трѣбва да се плашите. Всички имате тази опитность, но не можете да си помогнете. Азъ ги виждамъ, разговарямъ се съ тѣхъ, държа имъ лекции, а тѣ си разказватъ цѣлата история. Като имъ предамъ лекцията, тѣ се успокояватъ и се разотиватъ. Поканвамъ ги и другъ пѫть да ме посетятъ. Постѫпвайте и вие така съ вашитѣ баби и дѣдовци. Богъ изисква това, и вие трѣбва да изпълните Неговата воля. Отъ васъ зависи да бѫдете щастливи, или нещастни. Задача. За една седмица ще направите опитъ да мислите право, да чувствувате право и да постъпвате право. Всѣки да си каже: Заради Бога ще мисля право; заради Бога ще чувствувамъ право и заради Бога ще постъпвамъ право. Като обичашъ нѣкого, ти трѣбва да се жертвувашъ за него. Искашъ да те обичатъ — това е една страна на въпроса; искашъ да обичашъ — това е друга страна на въпроса. Да те обичатъ хората, това значи, да бѫдешъ нещастенъ; да обичашъ хората, това значи, да бѫдешъ щастливъ. Ако си нещастенъ, причината за това се крие въ желанието ти да те обичатъ; ако си щастливъ, причината за това се крие въ желанието ти да обичашъ. Когато обичамъ нѣкого, азъ се радвамъ и на малкитѣ му придобивки. Да обичашъ, това е велико изкуство. То е все едно, да знаешъ, кога и какъ да гълташъ храната си. Храна, която не си сдъвкалъ добре, не гълтай. Мисъль, която не си разбралъ добре, не възприемай. Чувство, което не си разбралъ добре, не възприемай. Велика наука е да знаешъ, кои нѣща сѫ за тебе и какъ да ги приемашъ. Успѣхътъ ти за хиляди години зависи отъ твоитѣ прави мисли, чувства и постъпки. — Кой може да ни научи, кои нѣща сѫ за насъ и какъ да ги приемемъ? — Само Богъ. Когато влѣзе въ насъ, Той ще ни научи на всичко. Той ще ни научи да мислимъ, да чувствуваме и да постъпваме право. Нѣкои отъ васъ сѫ започнали да мислятъ право, други сѫ започнали да чувствуватъ право, а трети сѫ започнали да постѫпватъ право. Помни: Снѣгътъ е бѣлъ, но студенъ. Огъньтъ е топълъ, но не е твърдъ. Любовь, която не произвежда топлина, не е любовь. Мѫдрость, която не произвежда свѣтлина, не е мѫдрость. Истина, която не носи свобода, просторъ и разширяване, не е свобода. * 11. Лекция отъ Учителя, държана на 16 декемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  13. От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Непреодолимо желание Размишление. Чете се темата: „Предназначението на християнството, “ Тема за следния пѫть: „Защо плачатъ малкитѣ деца?“ Казано е въ Писанието: „ И голи бѣха и двамата, и Адамъ, и жена му, и не се срамуваха.“*) Защо първитѣ човѣци сѫ били голи? Когато Адамъ сгрѣши, Богъ го търсѣше въ рая, докато най-после го намѣри. Адамъ каза: „Чухъ гласа Ти, Господи, но убояхъ се, защото съмъ голъ; и скрихъ се.“ И рече му Богъ: „Кой ти обади, че си голъ? Ялъ ли си отъ дървото, отъ което ти заповѣдахъ да не ядешъ?“ Като ялъ отъ забранения плодъ, очитѣ на Адама се отворили, и той видѣлъ, че е голъ. Трѣбва да се знае, действително ли е билъ голъ, или, като сгрѣшилъ, оголѣлъ. — Кога оголява човѣкъ? — Когато грѣши. Голотата има отношение къмъ грѣха, къмъ човѣкъ съ неоформенъ характеръ. Той се представя такъвъ, какъвто не е, поради което лицемѣри. Той мисли за себе си, че е добъръ, щедъръ, че има знания. Човѣкъ се мисли или за добъръ, или за лошъ. Нѣкой казва за себе си, че е лошъ. Съ това той иска да каже, че не е отъ слабитѣ хора. Казватъ: Да бѫдемъ добри! Кой човѣкъ е добъръ? Споредъ нѣкой, добъръ човѣкъ е този, който ни дава пари на заемъ, храни ни — дава ни, каквото пожелаемъ. Който не задоволява желанията ни, той е лошъ. Право ли е това заключение? Отчасти, 50% е право. Значи, който прави добро, е добъръ, светъ човѣкъ. Той прави добро, дава пари на заемъ, защото срещу това има подписитѣ на двама богаташи. Въ този смисълъ, банкерътъ прави добро на банкеръ, светията — на светия. Добъръ е банкерътъ, но, ако не можешъ да платишъ дълга си, хваща порѫчителитѣ. Нѣкой банкеръ не ти дава пари на заемъ, подъ предлогъ, че нѣма пари. Той не говори истината. Ще каже, че кредитътъ му е малъкъ, че го отстѫпилъ на други — ще се извини по нѣкакъвъ начинъ. Най-после казва: Ще те имамъ предъ видъ. Добре ли постѫпва този банкеръ? Добре постѫпва, защото ти не трѣбва да искашъ пари отъ него. — Той е длъженъ да дава. — Ако е длъженъ, трѣбва да има нѣкакъвъ законъ, който да го задължава. Касиерътъ на нѣкоя банка е длъженъ да изплати известна сума, но ако имашъ чекъ срещу това. Ако касиерътъ не иска да ти даде тази сума, той отговаря предъ закона. Ти не носишъ никакъвъ чекъ, а казвашъ, че си внесълъ пари въ банката. Касиерътъ не вѣрва на думитѣ ти, той иска документъ. — Има ли право да не вѣрва? — При сегашнитѣ условия на живота, той не е длъженъ да вѣрва. Сега ще направимъ единъ опитъ. Дайте ми четири конеца по единъ метъръ дълги. Като разбъркамъ концитѣ, може ли да кажете, кой конецъ на кого принадлежи? Ще каже нѣкой, че този, или онзи конецъ е неговъ. Твой е конецътъ, ако можешъ да се хванешъ за него. Ако не можешъ да го хванешъ, не е твой. Вие имате цѣли кълба съ конци, но не можете да работите съ тѣхъ и ходите голи. Виждашъ, че нѣкой е добре облѣченъ, а ти ходишъ голъ и се питашъ, защо другитѣ хора сѫ облѣчени, а ти си голъ. Онзи, който се облича, е превърналъ концитѣ на дреха. Той смѣня дрехитѣ си по три пѫти на день, има съ какво да се облича. А ти нищо не си направилъ и нѣма съ какво да се облѣчешъ. Сега да излѣзатъ вънъ единъ младъ братъ и една млада сестра, да хванатъ по единъ конецъ. Така хванати, концитѣ се кръстосватъ, спорятъ помежду си. Какъ ще решите въпроса: кой отъ двамата пръвъ ще пусне конеца? При това, всѣки трѣбва да пази своя конецъ. Като пуснешъ конеца отъ едната рѫка, ще внимавашъ после да хванешъ сѫщия край. Да излѣзатъ сега единъ възрастенъ братъ и една възрастна сестра, да хванатъ краищата на останалитѣ два конеца. Сега и четиритѣ конци се кръстосватъ. Първо спорѣха двата конеца. Ако единиятъ отъ тѣхъ отстѫпи, решава ли се въпросътъ? Не се решава. Това е все едно, момата да люби единъ момъкъ, после още единъ и да мисли, че е разрешила известенъ въпросъ. Нищо не е разрешила. Докато любѣше само единъ момъкъ, тя живѣеше въ частната собственость. Като люби двама, тя живѣе въ колективната собственость. Може ли тази мома да люби четири - петь мѫже? Ако тя може да люби четири - петь мѫже, ще бѫде колективна собственость, но и съ това спорътъ не се решава. Другояче разгледанъ въпросътъ: ти взимашъ пари отъ единъ банкеръ, но можешъ да вземешъ пари и отъ четирма души. Ако имашъ да давашъ на четирма души, въпросътъ е още по-сложенъ. Отъ единъ банкеръ е трудно да вземешъ пари, но отъ четирма е още по-трудно. А отъ десеть души е най-трудно. — Кое е най-хубавото? — Отъ никого да не взимашъ пари. — Възможно ли е това? — Възможно. Ще става обмѣна. Днесъ продавашъ стока, получавашъ пари. Изкуство е да живѣешъ безъ задължения. Да се върнемъ къмъ опита. Четиритѣ конеца сѫ объркани. Какъ ще се оправятъ? За всѣки въпросъ има начинъ, по който може да се разреши. Единиятъ начинъ е да отстѫпвашъ. Ще пуснешъ единия край на конеца, а другия ще държишъ здраво. Нѣма да пуснешъ двата края на конеца, защото той представя твоята мисъль. Ще дадешъ възможности на мисъльта си свободно да се проявява. За това, ще вземешъ конеца и ще си отидешъ съ него. Никой нѣма да остави конеца си, не е хубаво това. Имашъ убеждение за нѣщо, но следъ време казвашъ: Старо е това убеждение! И въ старото убеждение има нѣщо хубаво, не трѣбва изведнъжъ да се отказвашъ отъ него. Ако имашъ единъ старъ, златенъ пръстенъ, нѣма да го хвърлишъ, но ще го стопишъ, ще му дадешъ, каквато форма искашъ, и върху него ще поставишъ единъ скѫпоцененъ камъкъ. Стариятъ пръстенъ не струва ли пари? Зависи отъ метала. Щомъ е златенъ, златото никога не губи цената си. Както обтѣгате концитѣ и ги впрѣгате на работа, така трѣбва да впрѣгате всѣка своя мисъль на работа. Днесъ повечето хора разрешаватъ въпроситѣ си по особенъ начинъ. Всѣки търси нѣкое малко удоволствие въ живота. Всѣки иска да държи двата края на конеца. Ако всички държатъ двата края на концитѣ и теглятъ, тѣ ще се скѫсатъ. Ще пуснете поне единия край на концитѣ. Конецътъ представя връзката, която държи човѣка за земята. Скѫса ли се конецътъ, прекѫсва се и животътъ на човѣка. Какво печелятъ двама души, на които животътъ е прекѫснатъ? Ще кажете, че има и другъ животъ, ще се преродите. Има ли смисълъ да скѫсашъ конеца на своя животъ и да чакашъ ново прераждане, само за това, че не си знаялъ, какъ да държишъ конеца? Като обтегнешъ конеца, пусни единия му край, да не се скѫса. Ако постѫпишъ така, ти си уменъ човѣкъ. Ти си разрешилъ въпроса правилно. Дали съ ума, или съ сърдцето си ще разрешишъ въпроса, не е важно; важно е да го разрешишъ правилно. Ако държишъ нѣщо съ дветѣ си рѫце, за да не пострадашъ и платишъ съ живота си, ще отпуснешъ едната си рѫка. Това значи: или сърдпето ти трѣбва да отстѫпи и даде, или умътъ ти трѣбва да отстѫпи. Представете си, че всички се стремите къмъ единъ центъръ. Обаче, такова е положението, че само единъ може да държи центъра. Въ случая, всѣки държи по единъ край на конеца, азъ държа другия край на всички конци. Азъ съмъ центърътъ и заставямъ останалитѣ да се движатъ около мене по окрѫжность. Тия, които се движатъ по окрѫжностьта, не сѫ свободни, нѣма де да отидатъ. Тѣ сѫ въ едно поле на дейность, отдето не могатъ да излѣзатъ. Отъ мене зависи да бѫдатъ свободни, или не. Ако не пусна концитѣ, които държа въ рѫката си, всички ще бѫдатъ недоволни, ще кажатъ, че имъ влияя. Съ какво влияя? Какво мога да имъ дамъ по тѣзи конци, или какво мога да взема отъ тѣхъ? Почти нищо. Азъ мога само да си въобразявамъ, че съмъ господарь на положението. Концитѣ могатъ да се скѫсатъ, и цѣлата система да изчезне. Де е приложението на тая система? — Въ човѣшкитѣ мисли и чувства. Значи, тѣ могатъ да се концентриратъ къмъ единъ центъръ. Каквото е отношението между членоветѣ на едно семейство, такова е отношението между мислитѣ и чувствата. Въ това отношение, човѣкъ представя едно общество. Той трѣбва да разреши спорнитѣ въпроси между своитѣ мисли и чувства. Всѣка мисъль е едно възвишено сѫщество, единъ ангелъ, който временно обитава въ човѣка. Въ бѫдеще тоя ангелъ може да се въплъти на земята, и ти трѣбва да бѫдешъ неговъ проводникъ. Той може да се яви като твой синъ, или твоя дъщеря. Ето защо, трѣбва да давате мѣсто само на добритѣ и възвишени мисли въ своя умъ. Ако давате мѣсто на лоши мисли и чувства, въ бѫдеще тѣ могатъ да се въплътятъ на земята, като ваши деца. Не е все едно, дали ще имате добъръ синъ и добра дъщеря, или лошъ синъ и лоша дъщеря. Живѣйте добре, мислете и чувствувайте правилно, за да създадете условия за добъръ бѫдещъ животъ. Бѫдещето ви зависи отъ вашитѣ добри мисли и чувства. Ако още сега не внесете възвишени мисли и чувства въ себе си, какво бѫдеще ви очаква? Вие искате нѣкой да ви обича. Каква обичь може да има между тѣзи конци? Обаче, всѣки конецъ може да оживѣе, да се превърне въ клонъ отъ дървото на живота. Сега всички конци спорятъ, понеже взиматъ участие въ общия животъ на дървото за познаване на доброто и на злото. Какъ ще разрешите въпроситѣ по закона на това дърво? Когато между двама души има отношение, единиятъ трѣбва да дава съ ума си, а другиятъ — съ сърдцето си. Ако и двамата даватъ или съ ума си, или съ сърдцето си, въпроситѣ не могатъ да се разрешатъ. Имате едно дърво съ корени, клоне и листа. Коренитѣ представятъ сърдцето, клонетѣ — ума, а листата и цвѣтоветѣ — други сили, които работятъ въ общия животъ на сърдцето. Всѣко дърво, което нѣма корени и клоне, не може да сѫществува. Следователно, и човѣкъ не може да успѣва въ морално отношение, докато не разбере връзката между частитѣ на цѣлото. И тогава, той ще знае, че не е независима единица и ще отстѫпва. Богъ държи единия край на всички конци и казва: Пусни конеца! Чуешъ ли тази заповѣдь, пусни края на конеца. — Ще ми взематъ конеца. — Не се страхувай, никой нѣма да ти вземе конеца. Пусни единия край на конеца! Двама души спорятъ за нѣщо. Какъ ще разрешатъ въпроса? Ако единиятъ иска да държи и двата конеца, той е на кривата страна. Всѣки си взима своя конецъ, и спорътъ се разрешава. Но утре ще дойде ново заплитане. Какъ ще се разреши? Ще кажете, че спорътъ се разрешава мѫчно. Споредъ мене, нѣма никаква мѫчнотия. Нѣма споръ, който не може да се разреши. Какъвъ споръ може да има между бащата и децата? Бащата съмъ азъ, държа центъра, дето сѫ краищата на всички конци. Положението на децата зависи отъ мене. Правя преводъ: влиянието на онзи, който държи единия край на концитѣ, символизира влиянието на известни психични центрове на разумни сѫщества. Ако тия сѫщества сѫ възвишени, добре ще бѫде за васъ; ако сѫ нисши, това значи, да попаднете подъ влиянието на дявола. И този въпросъ е разрешимъ, но искамъ да ви покажа, на какво може да се натъкнете. Има въпроси, които първоначално лесно се разрешаватъ, даже и отъ деца, но, колкото повече се навлиза въ системата, толкова и разрешаването на въпроситѣ става по-трудно. Има единъ магически начинъ за разрешаване. Въ дадения случай, азъ, който държа единия край на концитѣ, сѫщо се намирамъ подъ влиянието на други действуващи сили. Не съмъ азъ единственото лице, което разрешава въпроса. За васъ може да съмъ единственото лице. Но, ако мислите, че тази е единствената система и нѣма другъ изходенъ пѫть, вие се заблуждавате. Да допуснемъ, че азъ съмъ подъ влиянието на други сили. Какво ще стане тогава? Ако тѣ ме заставятъ да си оттегля рѫката, да пусна края на концитѣ, азъ ще ги послушамъ. При това положение, въпросътъ веднага се разрешава. Всѣки споръ се разрешава чрезъ отстѫпване. Двама души спорятъ. Единиятъ трѣбва да отстѫпи. Ще пусне края на конеца и ще си вземе конеца за споменъ. Сегашнитѣ хора иматъ смѫтна представа за морала, за отношенията си къмъ Бога. Малкото дете е въ рѫцетѣ на майка си. Тя го носи, пригръща, цѣлува; тя го кѫпе, храни. Като поизрасне, майката измѣня отношенията си къмъ него: престава да го носи на рѫце, да го пригръща и цѣлува; не го кѫпе всѣки день, не го кърми. Ако при първото отношение, детето си мислѣло, че майката изявява любовьта си къмъ него, какво ще мисли сега? То може да си мисли, че отношенията на майката къмъ него сѫ измѣнени, но това нищо не значи. Детето мисли криво. Има нѣкаква промѣна, но само външна. Израстването на детето, развитието на неговия умъ и сърдце сѫ причина майката да измѣни външно отношенията си къмъ него. Има ли нѣкакво престѫпление въ това, че майката не кѫпе всѣки день детето си и не го носи на рѫце? Длъжна ли е да прави това? Тя е длъжна да прави това, докато детето е малко — най-много до три години. Щомъ влѣзе въ четвъртата година, то трѣбва да стѫпи на краката си. До три години майката може да кърми детето си, но отъ четвъртата година нататъкъ, то трѣбва вече да дъвче храната си. И Богъ, по сѫщия начинъ, е измѣнилъ отношенията си къмъ насъ. Каквито сѫ били нѣкога, днесъ не сѫ такива. Отношенията на сегашнитѣ хора сѫ по-добри, отколкото въ миналото. Като отивашъ на баня, ти търсишъ теллякъ. Нѣма по-лошо отъ това, да очаквашъ на теллякъ да те кѫпе. Това е най-лошото кѫпане. Най-доброто кѫпане е безъ теллякъ. Като се оставншъ на теллякада търка кирьта отъ тѣлото ти, заедно съ кирьта той ще отнеме толкова хубави работи отъ тебе, че съ години не можешъ да възстановишъ предишното си положение. Обикновено богатитѣ хора търсятъ телляци. Нѣкой богатъ отива на баня, вика теллякъ да го кѫпе, но се връща оттамъ така разстроенъ, че съ месеци не може да възстанови първоначалното си състояние. Нѣкой професори, следъ като ги е търкалъ теллякъ, сѫ изгубвали нѣщо ценно отъ себе си. Следъ всичко това, ще се говори за телляци. Нѣкой казва: Препорѫчай ми единъ добъръ теллякъ! — Никакъвъ теллякъ не ти трѣбва. Телляцитѣ сѫ за хора отъ външния свѣтъ, а не за васъ. Нѣкои сестри още търсятъ теллячки. На напредналитѣ казвамъ: Никакви телляци! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, самъ да изтъркашъ тѣлото си. Ако срещнешъ въ банята единъ светъ човѣкъ, нека той те изтърка; не срещнешъ ли такъвъ човѣкъ, по-добре самъ се изтъркай. Искамъ да ви наведа на мисъльта, да бѫдете самостоятелни. Въ известно отношение, ученикътъ трѣбва да бѫде крайно самостоятеленъ. Влѣзе ли въ банята, да каже: Азъ самъ ще се изтъркамъ. Това е най-хубавото упражнение. Ще кажешъ, че на нѣкои мѣста рѫката недостига. Кажи си: Господъ ми е далъ рѫката. Нѣма да оставя мѣсто, дето тази рака да не пипне. Бедниятъ се оплаква, че нѣмалъ пари да плати на теллякъ. Още по-добре, самъ ще се изтъркашъ. Искашъ да разрешишъ единъ въпросъ, да реализирашъ една мисъль. Какво правишъ? Търсишъ единъ теллякъ да те разтрие малко. Не търси веднага външна помощь. Почакай помощьта да дойде въ крайния моментъ, когато си приложилъ всички срѣдства. Чакай последния моментъ! Тогава ще дойде единъ човѣкъ отвънъ, да ти направи една малка услуга. Ти си донесълъ трески, дърва, приготвилъ си всичко за огънь, но кибритъ нѣмашъ. Ще дойде този човѣкъ, ще драсне клечка кибритъ, и огъньтъ ще се запали. Нека той намѣри всичко готово, само да драсне клечицата, да не търси дърва и запалки. И тъй, следъ като си мислилъ дълго време върху известенъ въпросъ, приготвилъ си всичкия материалъ, ще дойде учениятъ да драсне клечицата, и огъньтъ да се запали. Това е Божественъ законъ, който гласи: Всѣкога действувай съ най-малкитѣ сили. Последнитѣ сили сѫ най-малкитѣ, съ които се действува. Казвашъ: Дошълъ съмъ до края на своята беднотия, повече нѣма накѫде. — Щомъ си дошълъ до края, ти си на спасителното мѣсто. Действувай вече съ най-малкитѣ сили въ себе си. Тѣ изправятъ всички нѣща. Ако не дойдешъ до крайната сиромашия, да бръкнешъ въ джоба си и да извадишъ последнитѣ трошици, ти не можешъ да оценишъ, какво нѣщо е хлѣбътъ. Това е философията на живота. Ако не можешъ да оценишъ малката трошица, ти не разбирашъ живота. Малката трошица е като житното зърно: расте, увеличава се и дава плодъ. Магътъ, мѫдрецътъ, които сѫ завършили развитието си, иматъ тази сила въ себе си. Дай на мага своята торба, съ трошици на дъното, той ще бръкне, ще извади една трошица и ще я превърне на сомунъ. Сега вие разглеждате въпроситѣ механично, искате цѣлия свѣтъ да ви обърне внимание. Въ това желание се крие нѣщо фалшиво. Ако свѣтътъ сега трѣбва да ви обърне внимание, вие сте изгубени. Ако Богъ сега трѣбва да ви обикне, вие сте изгубени. Това е крива философия. Любовьта на Бога е отъ вѣчностьта. Богъ всѣкога е ималъ, има и ще има едни и сѫщи отношения къмъ насъ. Нищо друго не остава на човѣка, освенъ да съжалява, че не е обърналъ внимание на тази любовь по-рано и не я преценилъ. Затова въ него се ражда дълбока, вѫтрешна скръбь. Ако човѣкъ мисли, че любовьта на Бога къмъ него трѣбва да се увеличи, или че Богъ не го обича вече, или сега започва да го обича, това се дължи на кривитѣ човѣшки идеи. Ако мислишъ, че нѣкой хора те мразятъ — това е крива идея. Мразятъ те, понеже ти мислишъ така. Азъ мога да накарамъ, когото и да е отъ васъ, да мрази, или да обича. Въ единъ часъ само мога да ви накарамъ да обичате и да мразите. Имашъ приятель, когото обичашъ, но и той те обича. Ако той забие една игла въ кожата ти, на дълбочина два сантиметра, ти ще изпиташъ желание да му отмъстишъ, да го блъснешъ настрана. Защо да не се усмихнешъ и да кажешъ: Приятно ми е, забий иглата още по-дълбоко. Колкото повече забива, толкова повече да благодаришъ. Кажешъ ли, че това е безобразие, ти нѣмашъ любовь. Де остана любовьта ти? Каква любовь е тази, която се явява и изчезва? Сега всички минавате за светии; въ дадения случай сте светии. И азъ ви признавамъ за светии, но не свѣтите всѣкога. Светии сте, които по известни съображения нѣкога не свѣтятъ. Туряте капаци на вашата свѣтлина и се скривате. Срѣщамъ единъ светия, който ми казва: Ако постъпвашъ съ мене така, нѣма вече да дохождамъ въ дома ти. Казвамъ: Ти и сега не си въ дома ми. Първо, азъ нѣмамъ домъ. Азъ съмъ бездомникъ. Ти се заблуждавашъ, че си въ моя домъ. Този домъ е чуждъ. Споренъ е въпросътъ, дали този домъ е мой. Ако искашъ да ми станешъ наследникъ, азъ ти казвамъ истината: Този домъ не е мой. Азъ имамъ да плащамъ наемъ на стопанина. Любовьта опредѣля правилни отношения между съществата. Въ любовьта противоречие не съществува. Любовьта решава въпроситѣ разумно. Ако зная, че отношенията, които имате къмъ мене, съ опредѣлени отъ Бога още отъ началото на вѣчностьта, ще зачитамъ тѣзи отношения. Отъ това зависи моето щастие, моето бѫдеще. Това показва любовьта ми къмъ Бога. И ако въ даденъ случай вие съзнавате, че отношенията ми къмъ васъ, сѫ опредѣлени отъ Бога още отъ вѣчностьта, вие ще ги зачитате. Отъ това зависи вашето щастие. Туй е неизмѣненъ законъ въ природата. Ако мислите, че друга философия може да обясни тѣзи въпроси, вие се самоизлъгвате. Друга философия нс сѫществува. Ако въ свѣта съществува добро и зло, това става по единствената причина, че две сѫщества, събрани заедно, иматъ два различни възгледа за Бога. Едното сѫщество мисли, че Богъ опредѣля отношенията имъ, а другото отрича това. Когато съзнавамъ, че отношенията ми къмъ тебе сѫ отъ Бога опредѣлени, и когато ти съзнавашъ, че отношенията ти къмъ мене сѫ отъ Бога опредѣлени, азъ съмъ радостенъ и веселъ. Следователно, когато азъ и ти съзнаваме, че взаимнитѣ ни отношения сѫ отъ Бога опредѣлени, ние сме дошли до право разбиране на нѣщата. Всѣки човѣкъ трѣбва да разбере тѣзи връзки, да разбере Божественитѣ отношения. Като срещнете единъ човѣкъ, трѣбва да разберете, дали връзкитѣ ви съ него и отношенията ви къмъ него и къмъ Бога сѫ отъ вѣчностьта. Зачитай всичко, което е отъ Бога! Вървишъ изъ гората и виждашъ, че срещу тебе иде голѣма мечка. Какво трѣбва да правишъ? Ще се обърнешъ назадъ и ще бѣгашъ. Тази мечка е изпратена отъ Бога, да опиташъ смѣлостьта си. Ти казвашъ: Господи, готовъ съмъ всичко да направя за тебе. — Ще те опитамъ тогава. Богъ казва на мечката: Застани на пѫтя на моето дете, да опита смѣлостьта си. Щомъ я видишъ, бѣгашъ — не постѫпвашъ правилно. Ти трѣбва да спрешъ за моментъ и да се запиташъ, отъ Бога ли е изпратена мечката, или не. Ако е отъ Бога изпратена, тя ще се приближи до тебе, ще клекне предъ краката ти и ще започне да ги ближе. Ти ще я погладишъ по гърба, ще благодаришъ, че не ти е направила нѣкакво зло. Следъ това тя ще се скрие въ гората, а ти ще се върнешъ въ дома си, дето ще благодаришъ, че си ималъ една добра среща. Така ще разберешъ, че мечката не е страшна. Ще измѣнишъ мнението си за нея и ще кажешъ: И въ мечката има нѣщо, което се подчинява на Божественото начало. Ако не си опиталъ това, мечката е страшна. Всѣки човѣкъ може да застане на пѫтя на своя ближенъ като мечка. Всѣки може да застане и на своя пѫть като мечка. Можешъ да бѫдешъ мечка за другитѣ, можешъ да бѫдешъ мечка и за себе си и да кажешъ: Голѣмо страшилище съмъ. Ужасявамъ се отъ себе си. Помни: така, както мислишъ, чувствувашъ и постѫпвашъ, това сѫ отношения, създадени отъ началото на вѣчностьта. Всѣки моментъ вие сте въ периодъ на опознаване, но отношенията помежду ви сѫ отъ далечното начало на Битието. Приемете ли тази философия въ себе си, всички спорни въпроси се разрешаватъ изведнъжъ, както при опита съ концитѣ. Ще пуснешъ края на конеца, и спорътъ ще се разреши. Тази сутринь закъснѣхъ десеть минути, понеже искахъ да зная, на кого концитѣ сѫ объркани; искахъ да го убедя да пусне единия край на конеца. Въ този споръ бѣха замѣсени четири души. Десеть минути употрѣбихъ да ги убеждавамъ, да пуснатъ края на конеца, но не успѣхъ — спорътъ остана неразрешенъ. Сега и на васъ казвамъ: Пуснете единия край на конеца. Казвате: Лесно се говори, но да си на нашето мѣсто, и ти не би могълъ да пуснешъ конеца. Законътъ е единъ и сѫщъ, както за мѫдреца, така и за глупеца. Само че мѫдрецътъ изпълнява закона въ съвършенство, а глупецътъ даже не го изпълнява. Любовьта се изявява въ постоянното изпълняване на Божията воля. Щомъ изпълняваме Божията воля, отношенията ни къмъ Бога, ближния и себе си сѫ правилни. Мнозина търсятъ лекъ, охоленъ животъ, безъ мѫчнотии и страдания. Който търси такъвъ животъ, има нужда отъ теллякъ. Който е готовъ на тежъкъ животъ, съ трудъ и страдания, той казва: И безъ теллякъ мога. Никакви телляци не ви трѣбватъ! Когато се яви нѣкакъвъ споръ между васъ, вземете конци и направете упражнението. Ще употрѣбите 10—15 минути за упражнението, но ще видите, коя сестра и кой братъ трѣбва да отстѫпятъ. Като разрешите спора, ще се хванете за рѫка. Казвате: Остарѣхме. Значи, докато бѣхте млади, имахте кредитъ; като остарѣхте, съжалявате за младостьта си. При старостьта има по-голѣма опасность. Ако не спазвате законитѣ на старостьта, ще се натъкнете на опасности; ако ги спазвате, ще се подмладите. Това значи, да имате правилни отношения къмъ Бога. Лесно можешъ да се подмладишъ, но ако не допуснешъ никаква отрицателна мисъль въ ума си. Когато младата мома хване рѫката на момъка, той не пита, защо постѫпва така — приятно му е; ако го хване грозна мома, веднага ще се замисли, да не му устройва нѣкакъвъ капанъ. Дали ще ви хване грозна, или красива мома, важно е да не се яви въ васъ нѣкаква отрицателна мисъль, или отрицателно желание. Нѣма нищо лошо въ хващането за рѫка. Ако на скѫперника хванете рѫката, и той стане щедъръ, хващането на рѫката е на мѣсто; ако жестокиятъ смекчи сърдцето си, хващането на рѫката е на мѣсто. Вие ставате проводпикъ, на Божия Духъ, Който работи въ свѣта. Вие можете да бѫдете проводникъ на Духа не само чрезъ рѫцетѣ, но и чрезъ вашитѣ мисли, чувства и постѫпки. Азъ не искамъ да се откажете отъ това, което имате, но да прибавите къмъ него нѣщо, да приложите новия методъ на работа. Всѣки день трѣбва да се придобива по нѣщо ново; всѣки день да се притуря по нѣщо къмъ новия методъ. Въ това се заключава развитието. Намирате се въ трудно положение. Какъ ще разрешите въпроса? Ако знаете, какъ да постѫпите, какъ да приемете известни мисли и ако разбирате известни закони, ще разрешите правилно въпроса. Дойде нѣкой при мене за съветъ. Казвамъ му: Твоята работа ще се нареди. Азъ зная, какъ ще се нареди. Дойде другъ при мене, казвамъ му: Твоята работа нѣма да се нареди — така е писано. Ако въ дадения моментъ, когато се намирашъ въ трудно положение, можешъ да извикашъ отнѣкѫде една Божествена мисъль, твоитѣ работи ще се наредятъ. Свѣтътъ е пъленъ съ Божествени мисли. Две сестри спорятъ. И дветѣ сѫ бедни. Двама бедни не могатъ да жявѣятъ на едно мѣсто. Ако и дветѣ сѫ богати, пакъ сѫщото положение. Двама богати не могатъ да живѣятъ на едно мѣсто. Ще турите богатия на мѣстото на бедния, и въпросътъ ще се разреши. Ако заради любовьта не можешъ да отстѫпишъ на една сестра, или на единъ братъ, ти нѣмашъ любовь. Казвашъ: Не мога да обичамъ тази сестра. — Че ти никога не си я обичалъ. Ако я обичашъ, значи, Богъ те е посетилъ. Защото обичьта е отъ Бога. Ако не я обичашъ, значи, Богъ не те е посетилъ. Той те изпитва. Богъ ти казва: Ако можешъ сега да станешъ проводникъ на моята любовь, добре ще бѫде и за тебе. Азъ трѣбва да я обичамъ чрезъ тебе. Отговаряшъ: Нѣмамъ време. Мога да направя това съ нѣкоя друга сестра, но не съ тази. Тогава ти давашъ на Бога опѫтване, какво да прави, Ти трѣбва да кажешъ: Да бѫде волята ти, Господи! И тя е душа, излѣзла отъ Бога. Ако ти станешъ проводникъ, ще видишъ тази душа. Една сестра ми разправяше единъ свой сънь: Въ София става тревога, търсятъ нѣкого — търсятъ единъ човѣкъ, облѣченъ въ бѣли дрехи. Въ съня си тя вижда, че въ човѣка съ бѣлитѣ дрехи имало другъ човѣкъ, като пихтия. Гърмятъ срещу този човѣкъ. Онзи, който билъ като пихтия, се отдѣля и остава само човѣка съ бѣлитѣ дрехи. Нѣкой пѫть и вие сте облѣчени въ бѣли дрехи, но онзи, който прилича на пихтия, е вѫтре въ васъ. Когато се освободите отъ него, ще се подобри състоянието ви — ще ви олекне. Въ човѣка проникватъ нисши астрални сѫщества и го обсебватъ. Вие трѣбва да се освободите отъ стария човѣкъ, който, като пихтия, ви е обсебилъ. За да придобиете Божията любовь, всички трѣбва да сте готови за велики жертви. Въ себе си човѣкъ трѣбва да каже: За Господа всичко ще направя. И при най-голѣмитѣ несгоди, които сѫществуватъ, разрешението е въ жертвата. Ще дойдатъ изпитания. Вие всички сте на добъръ пѫть, но Учительтъ ще ви даде една мѫчна задача. Вие трѣбва да я разрешите. Господъ всѣкога се радва, когато правилно разрешавате задачитѣ. Ако не ги разрешите сега, ще ги решите, като дойдете втори пѫть на земята. Сега вие сте светии, но отъ кои светии? Вие свѣтите много хубаво за себе си. Нито единъ отъ васъ не оставя свѣщьта си да свѣ ти на другитѣ. Като влѣзатъ въ дома ви, всичко свѣти, всичко е чисто, но вънъ не е така. Хубаво е това, не е лошо. Но въ известни часове на деня вие трѣбва да излизате съ своята свѣщь навънъ — това е вашата мисия. Не мислете само за себе си. Нѣма по-лошо нѣщо отъ това, човѣкъ да мисли, отъ сутринь до вечерь, само за себе си. Най-хубавото на свѣта е, отъ сутринь до вечерь да мислишъ за Бога, да мислишъ за всичко, което Той е създалъ, и въ което ти участвувашъ. Като мислишъ за този, или за онзи, като мислишъ за хората, ти мислишъ и за себе си. И като мислишъ за Бога, ти пакъ мислишъ за себе си; като мислишъ само за себе си, ти самъ си навличашъ нещастия. Главната мисъль, която трѣбва да остане въ умоветѣ ви, е мисъльта за вѣчното развитие. За първо отдѣление всички имате свидетелство, минавате съ отличие, но това не показва, че сте свършили второ отдѣление. Нѣкой отъ васъ може да имате свидетелство за второ отдѣление, но трето отдѣление още не сте свършили. Миналото е минало. Използувайте настоящето. Вие сте извървѣли миналото. Настоящето трѣбва да минете. Това е най-важното засега. То е важната задача. Вие ще срещнете мечката въ гората. Ако разберете, че тя е пратена отъ Бога, ще познаете, какво нѣщо е мечката. Изучавайте страданията отъ Божествено гледище. Знанието, което имате, трѣбва да служи за основа на онова, което има да вършите. Ако нѣмате знание, нѣма защо да ви говоря. Азъ ви говоря за онова знание, което трѣбва да добиете следния моментъ. Самъ никой не може да намѣри своя пѫть. Нѣкой казва: Азъ мога всичко да разреша. Не си правъ. Другъ казва: Нека хората да разрешаватъ задачитѣ вмѣсто мене. И ти не си правъ. Само въ труденъ моментъ ще дойде нѣкой отвънъ, да ти покаже, какъ да решишъ своята задача. Като влѣзешъ въ непознатъ градъ, все ще се намѣри нѣкой да те опѫти. Все ще имате единъ адресъ, да спрете нѣкѫде. Въ всѣка мѫчнотия, все ще се домогнете до една мисъль, която ще ви даде разрешение. Тази мисъль е отъ Бога. И тъй, на какъвто споръ и да се натъкнете, приложете закона, който ви дадохъ съ концитѣ. Всѣки трѣбва да отпусне единия край на конеца и да си занесе конеца вкѫщи. Той е мѣрка, съ която може да се работи. Турете любовьта като действуваща сила въ васъ. Вложете въ сърдцето си непреодолимото желание да слугувате на Бога и си кажете: За Бога, за Когото азъ живѣя, всичко мога да направя. Постоянно събуждайте въ себе си този стимулъ. Всѣки день казвайте: За Бога всичко мога да направя! Дръжте тази мисъль постоянно въ ума си. Само така ще видите Божието лице. Тогава ще кажете като слѣпия: „Слѣпъ бѣхъ едно време, но сега виждамъ.“ Т. м. * 10. Лекция отъ Учителя, държана на 9 декемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ. ----------------------- * Битие, 3 гл.
  14. От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разтоваряне на съзнанието Размишление. Какво бихте писали върху темата „Предназначението на християнството“? Мислили ли сте по този въпросъ? Какво бихте писали върху предназначението на сегашния животъ? Съ други думи казано: За какво е даденъ животътъ на човѣка? Ако бащата е богатъ и остави голѣмо наследство на сина си, последниятъ може да го изяде и изпие. Разбралъ ли е той предназначението на богатството, което баща му оставилъ? Нищо не е разбралъ. Въ този смисълъ, животътъ е богатство, дадено на човѣка, за да го използува разумно. Ако го изяде и изпие, той го е разбралъ толкова-колкото богатскиятъ синъ — богатството на баща си. Природата е създала различни форми, вложила е животъ въ тѣхь, но нито едно животно не е разбрало смисъла на живота, вложенъ въ него, и не го е използувало, както трѣбва. Рибата плува въ водата, хвърля яйцата си на брѣга, безъ да разбира, защо живѣе. Птицата каца отъ клонъ на клонъ, търси храна, прави си гнѣздо, снася яйца, но и тя не разбира предназначението на своя животъ. Нѣкои хора живѣятъ като рибата, други като птицата, трети като млѣкопитаещото; малцина, обаче, съзнаватъ положението си като човѣци, дошли на земята да извършатъ нѣкаква работа. Наистина, срѣщате една жена, натруфена като птица, и постоянно мисли за облѣклото си, какъ по-модерно да се облѣче. Това е животъ на птицата, която по цѣли часове чисти перата си и за нищо не мисли. Нѣкой мисли само за ядене, колко пѫти на день да яде и какво да си сготви. Какво особено допринасятъ облѣклото и яденето на човѣка? Все му донасятъ известни облаги, но, въ края на краищата, той пакъ остарява и казва: Едно време бѣхъ младъ, обличахъ се добре, хранѣхъ се добре, но това не ме интересува вече. — Защо не се интересува? — Защото търси нѣщо сѫществено. — Кое е сѫщественото? — За стария сѫщественото е младостьта, за болния — здравето, за бедния — богатството, за невежия — знанието. Когато младиятъ се облича добре, здравъ ли е, или боленъ? — Здравъ е. Болестьта се отразява еднакво и на младия, и на стария. Когато е боленъ, човѣкъ губи желанието си за ядене и за обличане. Какво прави здравиятъ човѣкъ? Той мисли за ядене, за облѣкло, за жилище, да прекара охолно живота си. Ще го видите, какъ постѫпве като господарь въ своя домъ. Купува си кокошки, патици, прасенца и ги храни добре, да затлъстѣятъ, да си устрои голѣмо угощение. Вегетарианецътъ ще каже, че не коли животнитѣ, не се нуждае отъ тѣхното месо. Въ това отношение, той постѫпва добре съ животнитѣ, но въ друго отношение не се е отказалъ още отъ стария животъ. Малко християни живѣятъ по новъ начинъ. Не е достатъчно само да се откажешъ отъ стария животъ. Откажешъ ли се отъ стария животъ, веднага трѣбва да приемешъ новия. Понѣкога и жабата напуща блатото, но, като види, че работата не върви добре, отново се връща въ него. Човѣкъ не е жаба, но често проявява качеството на жабата. Реши да се откаже отъ стария животъ, но види ли, че работитѣ му не вървятъ добре въ новия животъ, отново се връща въ стария. Чувате нѣкой да казва, че съ добро не се живѣе на земята. Доброто подразбира новъ начинъ на живѣене. Значи, като не можешъ да живѣешъ по новъ начинъ, ще се върнешъ въ стария животъ. Другъ казва, че съ мекота нищо не се постига. Зависи, де ще приложишъ мекотата. Вѣрно е, че съ пръста си не можешъ да орешъ — рало е нуждно за това. Всѣко нѣщо трѣбва да се прилага на мѣстото си. Ако ядешъ хлѣбъ, ще го изберешъ по вкуса си: нѣкога препеченъ, нѣкога мекъ. Има случаи, когато нито препечениятъ е на мѣсто, нито мекиятъ. Всѣко нѣщо е на мѣстото си, само когато допринася нѣщо къмъ нашия животъ. Въ този смисълъ, и животътъ на светиитѣ, и на добритѣ хора ни интересува дотолкова, доколкото може да придаде нѣщо и на насъ. Ако се интересувашъ отъ светиитѣ и отъ добритѣ хора, а твоятъ животъ не се подобрява, нищо не си придо-билъ. Не губи напраздно времето си. Занимавай се съ нѣща, които могатъ да допринесатъ нѣщо и за твоя животъ. Кой е изходниятъ пѫть за подобряване на човѣшкия животъ? Човѣкъ трѣбва да се съзнае като часть отъ Божественото съзнание. Колкото и да е малка частьта, ако тя действува правилно, Богъ се радва и весели. Така Той участвува въ човѣшкия животъ и го подобрява. Ако частьта не действува правилно, Богъ се вглъбява въ себе си, да намѣри причината за това и да я премахне. Мнозина се съмняватъ въ участието на Бога въ тѣхния животъ и мислятъ, че могатъ да правятъ, каквото искатъ. Въ сѫщность, човѣкъ прави това, което не иска. Напримѣръ, безъ да иска, той грѣши и съжалява за погрѣшката си. Понѣкога той прави добро безъ да иска. Ако не иска да направи доброто, тоягата ще играе по гърба му. Обаче, човѣкъ има възможность да се въздържа въ правене на погрешки и да се проявява въ правене на добро. Трѣбва ли детето да прескача плета на съседитѣ и да краде плодове? Който не се въздържа отъ правене на погрѣшки и не се проявява въ правене на добро, той е слабъ човѣкъ. — Какво се иска отъ него? — Да бѫде слабъ въ правене на погрѣшки и силенъ въ правене на добро. Задача на ученика е да освободи съзнанието си отъ мисли и желания, които спъватъ неговото развитие. За тази цель той трѣбва да ги анализира, да знае, къмъ коя категория се отнасятъ: къмъ категорията на низходещитѣ, или къмъ категорията на възходещитѣ. Външно нѣкой желания представятъ градина, пълна съ плодни дървета. Човѣкъ стои предъ тази градина и се пита, да влѣзе ли вѫтре, или не; да си откѫсне ли единъ плодъ, или не. Не е лошо да влѣзешъ въ градината; не е лошо и да си откѫснешъ единъ плодъ. Лошото е въ неизпълняване закона на послушанието. Казано е да не влизашъ безъ позволение и да не кѫсашъ отъ плодоветѣ на съседа си. Има желания, които се натрапватъ на съзнанието, като неканени гости. Тѣ не сѫ реални. Ние ги наричаме „безобектни желания.“ Тѣ идатъ отвънъ, а понѣкога и огвѫтре, безъ нѣкаква външна, видима причина. Напримѣръ, презъ ума на единъ отшелникъ-светия, който прекаралъ въ пустинята цѣли 20 години въ постъ и молитва, минава мисъльта за нѣкоя красива мома, да си поговори съ нея, да й се порадва. Това е мисъль, която внася съблазънь, и той започва да се смущава. Той самъ се чуди, какъ е дошла тази мисъль, безъ да вижда красивата мома отвънъ. Момата го посещава като астрално сѫщество, което иска да влѣзе въ него и да се учи. Тя му казва, че иска да стане негова ученичка, да се ползува отъ знанията му. Като не разбира това, отшелникътъ чувствува момата въ себе си и изпада въ изкушение. Тя е млада, способна за работа и учене, но той не знае, какъ да й помогне, и се моли да го освободятъ отъ изкушението. Понеже нѣма опитность, не знае, какъ да се справи съ натрапеното желание, светията лесно може да се подхлъзне. Коя е причината за падението на отшелника? — Неблагодарностьта и егоизмътъ на хората. Много хора идатъ при него да ги лѣкува и, като се излѣкуватъ, отиватъ си, безъ да му благодарятъ. Щомъ почувствува красивата мома въ себе си, като мисъль, той си казва: Ето човѣкъ, който влиза въ положението ми. Обаче, той и тукъ се лъже. Ако допусне момата да го обсеби, тя ще отнеме всичкото му богатство и ще го доведе до крайна беднотия. И красивата мома е егоистка. За да не я допуща въ мисъльта си, той трѣбва да се моли въ тайно, никой да не знае, кога се моли. Какво заключение може да извадите отъ примѣра съ отшелника? Заключението е въ това, че изкушението си пробива пѫть навсѣкѫде: и въ гората, и между хората. При това, ако светията се излага на изкушение, колко повече обикновениятъ човѣкъ. Фактътъ, че и той се подава на изкушение, показва, че сърдцето му не е изпълнено съ любовь къмъ Бога. Има нѣкаква празднина въ сърдцето му, въ която изкушението влиза. Дето е любовьта, тамъ никакви изкушения и съблазни не сѫществуватъ. Любовьта изключва страха, съмнението, подозрението, изкушението и гнѣва вънъ отъ себе си. Невъзможно е човѣкътъ но любовьта да се гнѣви. Ако се гнѣви, любовьта му не е пълна, липсва й нѣщо. Защо трѣбва отшелникътъ да се изкушава съ мисъльта за красивата мома? — За да се изпита любовьта и вѣрата му. Красивата мома е неговиятъ професоръ, изпратенъ отъ разумния свѣтъ да го изпита, да види, какво е научилъ въ пустинята. Тя го пита, защо се моли, а той се смущава, не знае, какво да отговори. Той се моли на Бога да го освободи отъ изкушението, но не получава никакъвъ отговоръ. Момата го пита, защо не се отговаря на молитвата му, но и той не знае причината за това. Причината е проста: на любовьта му липсва нѣщо; въ нея има нѣкаква непълнота, праздно мѣсто, въ което изкушението влиза да свърши нѣкаква работа. Всѣко изкушение е професоръ, който се явява въ форма на красива мома или красивъ момъкъ. Докато не получи задоволителенъ отговоръ, професорътъ нѣма да си отиде. Той иска отговоръ на два въпроса: Защо се молишъ? И защо, като се молишъ, не получавашъ отговоръ на молитвата си? За оправдание, човѣкъ казва, че не получава отговоръ, защото не е завършилъ развитието си, не е още достатъчно напредналъ. Така е, има задачи въ математиката, които и най-добриятъ математикъ не може да реши. Има задачи въ живота, които не могатъ да се решатъ на физическия свѣтъ. Задачи, които не се решаватъ на физическия свѣтъ, лесно се решаватъ въ духовния. Задачи, които не се решаватъ въ духовния свѣтъ, се решаватъ въ Божествения. Физическиятъ свѣтъ има отношение къмъ материята, духовниятъ свѣтъ има отношение къмъ чувствата, а Божествениятъ свѣтъ — къмъ мислитѣ. Физическиятъ свѣтъ работи съ елементитѣ на материята, духовниятъ — съ елементитѣ на чувствата, а Божествениятъ — съ елементитѣ на мислитѣ. Ето защо е казано, че невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Нѣма задача въ свѣта, която да е неразрешима. — Де се решаватъ всички задачи? — Въ Божествения свѣтъ. Който живѣе въ този свѣтъ, решава задачитѣ си сто на сто. Той е вѣчно младъ, бодъръ, жизнерадостенъ и готовъ на всички жертви. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ старостьта, защото не могатъ да се справятъ съ нея. Споредъ мене, стариятъ е дегизиранъ, не е старъ. Истински старъ е онзи, които разполага съ знание и може да се подмлади, когато пожелае. Ще кажете, че искате да ви се дадатъ примѣри. Много хора сѫ подмладени, но, каквото сѫ придобили, не могатъ да го предадатъ на васъ. Кой каквото печели, за себе си печели. Никой не може да предаде знанието си. Учениятъ може да внесе импулсъ въ окрѫжаващитѣ, но не може да имъ даде знанието си. Срѣщате единъ човѣкъ, разговаряте съ него, възхищавате се отъ знанието му, разбирате, че е честенъ, добъръ, вдъхва ви довѣрие. Всичко това остава за него. Ако искате и вие да станете ученъ, трѣбва да следвате неговия пѫть. Първо, човѣкъ трѣбва да изучава себе си, да разбира своитѣ прояви, да се наблюдава. Ето защо, още съ ставането си отъ сънь, вие трѣбва да се оглеждате въ огледалото, да видите, какво изражение иматъ очитѣ ви въ тихо и спокойно състояние на духа ви и да запазите този образъ въ себе си. Оглеждайте се и въ гнѣвно състояние, да различавате разположенията си. Наблюдавайте, какво е дишането ви, когато сте разположени и когато сте гнѣвни. Изучавайте движенията си, какъ ходите, какво положение заема тѣлото ви. Вие не знаете още, какъ ходятъ праведниятъ и светията. Какъ ходи пияницата, знаете и можете да го подражавате. Какъ ходи светията, не знаете. Изучавайте проявитѣ на честния човѣкъ, на любещия, на мѫдреца. Честностьта има свой тонъ и цвѣтъ; любовьта, мѫдростьта и истината сѫщо иматъ опредѣленъ тонъ и цвѣтъ. Всички добродетели иматъ опредѣленъ тонъ и цвѣтъ. Музика има въ тѣхъ. Видишъ ли човѣкъ съ единъ отъ тия топове, разчитай вече на него. Работете върху себе си, да придобиете тоноветѣ и цвѣтоветѣ на добродетелитѣ. Не можешъ да бѫдешъ добъръ, ако нѣмашъ тона и цвѣта на доброто. Колкото и да ви се говори за доброто, каквито знания да ви се даватъ, не можете да станете добри, ако не сте придобили тона и цвѣта на доброто. Време се иска за това. Можешъ ли да начъртаешъ правилна окрѫжность безъ пергелъ? Дълго време трѣбва да се упражнявашъ, за да придобие рѫката ти техника. За постигане на нѣщата сѫ нуждни опити и упражнения. Голѣмо самообладание е нуждно за това! Точность се иска въ живота, да знаешъ, какъ и кога да дадешъ ходъ на своитѣ мисли и чувства. Не е страшна мисъльта; страшно е, ако не знаешъ, какъ да оперирашъ съ нея. Не е страшно чувството; страшно е, ако не знаешъ, какъ да оперирашъ съ него. Мислитѣ и чувствата сѫ или отъ човѣшки произходъ, или отъ Божественъ. Трѣбва да ги познавате и различавате. Не е все едно, дали ще ядешъ прѣсна, топла пита, или такава, печена преди единъ-два месеца. Има прѣсни, свежи мисли и чувства, но има и мухлясали мисли и чувства. Освободете съзнанието си отъ мухлясалото, отъ нечистото, отъ непотрѣбното. Казвате: Толкова години живѣемъ, работимъ, не сме ли очистили още съзнанието си? Ако не учите, още толкова години да работите, нѣма да имате постижения. Учене е нуждно. Окултната школа дава условия на ученика да учи, да придобива знания. Въ старитѣ окултни школи, ученикътъ се поставялъ на подигравкитѣ и закачкитѣ на своитѣ съученици, и трѣбвало той да издържи. Единъ го удари, другъ скубне косата му, трети му каже обидна дума, или го заплюе. Какво значи, да те заплюе човѣкъ? За съзнателния ученикъ, това е все едно, да паднатъ върху него нѣколко дъждовни капки. Той знае, че минава презъ известна дисциплина. Изпитанията, изкушенията, недоразуменията сѫ условия за дисциплиниране на човѣка. Отъ най-старо време, още въ школата на Питагора, и доднесъ хората минаватъ презъ тази дисциплина. Вие още не сте истински ученици. Цѣлата бѣла раса, цѣлото човѣчество минаватъ презъ изпитъ и, който издържи, приематъ го за ученикъ; който не издържи, ще бѫде оплютъ. Щомъ издържите изпита си, нѣма повече да ви плюятъ. Тогава ще знаете, защо 2 по 2 е равно на 4, и 5 по 5 е равно на 25. Между числата две и петь има известно отношение. Тѣ си приличатъ: двойката е първата майка, а петорката — втората майке, женената дъщеря. Числото 25 показва дължината на изминатия пѫть. Условията, при които сега живѣете, изискватъ повече усилия и работа. Така, както сѫ живѣли нѣкога светиитѣ, днесъ не може да се живѣе. —Защо? — Може би тогава се изисквало отъ светията по-малко; тогава той е живѣлъ въ закона на числото две, кѫсъ е билъ пѫтьтъ му. Сега пѫтьтъ е по-дълъгъ. Нѣкога пѫтьтъ е билъ четири километра дълъгъ, 2 по 2 = 4, а сега е 25 километра дълъгъ — 5 по 5. Казвате, че се молите на Бога да ви помогне. Да се молишъ, това е дългъ, доброволно поетъ; да учишъ, това е необходимость. Молитвата ти може да се приеме, но ако не учишъ, невежа ще останешъ. Баща ти може да ти достави всичко необходимо — дрехи, книги, храна, но ако не учишъ, невежа ще останешъ. Молитвата не прави човѣка ученъ. Добротата не прави човѣка ученъ. Българинътъ казва: „Лозето не ще молитва, а мотика.“ Който не разбира тази поговорка, казва: Моля се, лошо; не се моля — пакъ лошо. Правя добро — лошо; не правя добро, пакъ лошо. Какво да нравя, не зная. Важно е, каквото правишъ, въ тебе да остане. Запитай се, можешъ ли да се кооперирашъ съ всичко, което правишъ? Ако можешъ, постигналъ си нѣщо. Ако една мисъль стои съ години въ главата ти и после те напусне, ти нищо не си постигналъ, не си влѣзълъ въ реалния животъ. Не че сегашниятъ животъ не е важенъ. И той е важенъ, по трѣбва да се използуватъ условията. Животътъ е велико, предметно училище. И учительтъ постѫпва съ ученицитѣ си, както животътъ — съ хората. Учительтъ казва: Иванчо, колко правятъ единь орѣхъ и още единъ? Ученикътъ поглежда орѣхитѣ и отговаря: Два орѣха. — Вземи, Иванчо, орѣхитѣ и ги изяжъ. Докато ученикътъ се научи да смѣта, учительтъ му дава орѣхи, ябълки. Щомъ се научи да смѣта, той работи безъ орѣхи и ябълки. Когато Иванчо стане ученъ, пакъ смѣта, че единъ орѣхъ и още единъ правятъ два орѣха, но орѣхитѣ ги нѣма вече. Иванчо решава задачата безъ орѣхи, а учительтъ ги яде. И въ живота виждаме сѫщото. Работишъ, учишъ, имашъ резултатъ — орѣхитѣ сѫ предъ тебе. Нѣкога работишъ, учишъ, а единъ орѣхъ нѣмашъ въ джоба си. Единъ американецъ, свършилъ богословски факултетъ, отишълъ въ чифлика на единъ богаташъ милионеръ, тамъ да проповѣдва Божието Слово. Следъ шестмесечна усилена работа, богословътъ решилъ да напусне чифлика. Явилъ се при чифличкията да се сбогува. Последниятъ благодарилъ и му далъ половинъ доларъ — възнаграждение за цѣлата работа. Проповѣдникътъ погледналъ паритѣ и си поми-слилъ; За какво по-напредъ ще ми послужатъ — за кола ли, за билетъ ли? Ще кажете, че чифликчията билъ голѣмъ скѫперникъ. Не, той искалъ да каже на богослова, че всичкото му знание струва половинъ доларъ. Отде произтичатъ противоречията? Нѣкой казва, че откакъ тръгналъ въ Божествения пѫть, работитѣ му останали назадъ. Много естествено, по-рано си ималъ благоутробие, тежалъ си повече. Сега, откакъ влѣзе въ правия пѫть, изтънѣ, олекна малко. По-рано си ялъ и пилъ, лицето ти било мазничко, а сега си пожълтѣлъ, отслабналъ — нѣма да ти върви, разбира се. Който те види, съжалява те, казва: Горкиятъ! Какви бѣха тѣзи идеи, че го изсушиха толкова? Това сѫ две противоположни, неестествени състояния. Колкото е било естествено състоянието му като свѣтски човѣкъ, живѣлъ въ охолство и разкошъ, толкова естествено е и сега, като духовенъ, светъ човѣкъ. Нито по-рано си билъ въ естествено положение, като свѣтски човѣкъ, нито сега, като духовенъ. Смисълътъ на живота на свѣтския човѣкъ не е въ яденето и пиенето. Смисълътъ на живота на светията не е само въ постъ и лишения. Тѣлото на светията трѣбва да бѫде изтъкано отъ фини, копринени нишки, безъ мазнини, безъ излишъци. Ако лицето е хлътнало, липсва му нѣщо; ако е крайно закрѫглено, има излишъци. Въ тѣлото на светията всѣка клетка е впрегната на работа. Въ тѣлото, въ мислитѣ, въ чувствата и по-стѫпкитѣ на светията не се позволява никаква нечистота. Придобие ли човѣкъ тази чистота, той става силенъ. Да се чистимъ, това е задача на всички хора. — Богъ да ни чисти. — Не, Той ни дава условия за чистене, а ние сами трѣбва да се чистимъ. Майка, баща, деца, всички трѣбва да се чистятъ. Чистенето подразбира организиране на материята. Какво нѣщо е неорганизирана и какво — организирана материя? Неорганизираната материя е неустойчива и гниеща; организираната материя е устойчива, чиста. Тя е тъй наречената „девствена материя.“ Ние сме пратени на земята да пречистимъ материята, да я организираме и приготвимъ като материалъ за духовния свѣтъ. Съ тази материя ще отидемъ на онзи свѣтъ. Ние трѣбва да си изработимъ такива уши, съ които да чуваме гласа на ангелитѣ; и такива очи, съ които да виждаме красотата на ангелитѣ. Ако отидешъ съ обикновенитѣ си очи и уши, ти ще оглушеешъ и ослѣпѣешъ; ако отидешъ съ рѫцетѣ, които сега имашъ, ще се осакатишъ. Ще си изработишъ такива очи и уши, които не се повреждатъ отъ свѣтлината и отъ звука. Днесъ твоитѣ уши не издържатъ и най-малката дисхармония. Каже ли ти нѣкой, че си лошъ, ушитѣ ти веднага се разстройватъ. Ако ти кажатъ, че си добъръ, приятно ти става. Ти си толкова добъръ, колкото и лошъ. Като ти кажатъ, че си добъръ, хората искатъ да предизвикатъ разположението ти къмъ тѣхъ. Това е подкупъ. Лесно се подкупватъ хората. Кажешъ на нѣкого да ти свърши една работа, но той се отказва, нѣмалъ време и разположение. Обещаваш ь му десеть хиляди лева, и той веднага става разположенъ и готовъ да ти услужи. Това опредѣля характера на човѣка. Ще му дамъ десеть хиляди лева, но зная вече, на какво мога да разчитамъ. Така постѫпва и небето — изпитва хората. Дава ти се умъ, сърдце и воля, дава ти се животъ, ти правишъ всичко за Господа, но Той знае, защо го правишъ. Прави, каквото можешъ, но винаги помни, че си свършилъ една микроскопическа работа и още много ти остава да работишъ; още много ти остава да се учишъ. Представете си, че нѣкой отъ васъ е добъръ пѣвецъ. Стане, отвори уста и запѣе. Пѣе той, и състоянието на всички ирисѫтствуващи се промѣня: отъ скърбно на весело и отъ безнадеждно въ надеждно. Засега нѣма такъвъ пѣвецъ между васъ. Вие очаквате въ бѫдеще да се реализиратъ желанията ви, въ друго прераждане да се родите като добъръ пѣвецъ. Или, очаквате въ бѫдеще да се родите красивъ, строенъ. Който ви види, да каже: Ето единъ красивъ човѣкъ. Каква е цельта на ученето? — Да придобиешъ нѣщо ценно. Ако не знаешъ да пѣешъ, ако не станешъ красивъ, ученъ, добъръ и силенъ, какво си научилъ? Какъвъ трѣбва да станешъ? — Гражданинъ на Царството Божие. Ще кажете, че това е лесна работа, но човѣкъ не трѣбва да бѫде амбициозенъ. Това значи: човѣкъ не трѣбва да бѫде натоварено магаре, само да пренесе златото и да влѣзе въ дама. Не ти да носишъ златото но то да те носи. Стани госчодарь на златото! Ще кажешъ, че не искашъ да вършишъ работа, която ти се налага. Какво искашъ да работишъ? Всѣки човѣкъ е роденъ за нѣкаква работа. — По какво се познава, за коя работа е роденъ човѣкъ? — По разположението, което има къмъ тая работа. Това не подразбира, че той не трѣбва да работи друга работа. Той трѣбва да бѫде срѫченъ въ всичко. Свещеникъ ли е онзи, който само свещенодействува? Проповѣдникъ ли е онзи, който само проповѣдва? Художникъ ли е онзи, който само рисува? Истински художникъ е този, който рисува не само картини, но рисува и вае своето лице. Истински скулпторъ е този, който въ продължение на нѣколко месеца може да измѣни лицето си, да извае тѣлото си, да му предаде каквато форма иска. Истински богатъ е онзи, който има въ джобоветѣ си, колкото пари пожелае. Достатъчно е да бръкне въ джоба си и да извади, колкото пари му сѫ нуждни. При това положение, ще се страхувашъ ли отъ беднотията? Срѣщате единъ беденъ човѣкъ, съ дисаги на гърба си. Казвате, че е беденъ, простъ човѣкъ. Външно е простъ, но достатъчно е да пожелае нѣщо, за да стане, каквото е пожелалъ. Той казва: Искамъ въ едната дисага да имамъ прѣсна пита, а въ другата — квасенъ хлѣбъ. Отваряте дисагитѣ и намирате въ тѣхъ прѣсна пита и квасенъ хлѣбъ. Беденъ човѣкъ ли е той? Простъ човѣкъ си, нѣмашъ голѣми знания, но заповѣдвашъ на деня да бѫде свѣтълъ и топълъ — така става; кажешъ на слънцето да изгрѣе и залѣзе безъ облакъ — така става; кажешъ да вали днесъ дъждъ, и завалѣва. Ученъ човѣкъ ли си? Имашъ ли знание? — Може ли всѣки да прави това? — Може, отъ васъ зависи. Всѣкн може да си каже: Днесъ искамъ слънцето на моя животъ да изгрѣе въ свѣтлина и да залѣзе въ свѣтлина. Ако можешъ да заповѣдашъ на себе си, ще заповѣдвашъ и на другитѣ. Като ученици, ще работите върху съзнанието си, да се товарите и разтоварите, когато искате. Така ще смѣняте състоянията си. Вие изпѣхте пѣсеньта „Аинъ-фаси“, безъ, да разбирате значението на тѣзи думи. Може да изговорите думата „аинъ“ грубо и нѣжно, високо с тихо. „А-инъ“ — частицата „инъ“ означара нѣщо вѫтрешно, интуиция. „Аинъ“ означава: Само това е вѣрно, на което си разбралъ вѫтрешнитѣ закони. Ако не разбирашъ тѣзи закони, ти се очудвашъ. Ако произнасяшъ правилно думата „аинъ“, въ джоба си ще намѣришъ звонкови монети; ако не я произнасяшъ, както трѣбва, и да имашъ звонкови пари въ джоба си, непремѣнно ще изчезнатъ. Когато детето се приближи до ухото на баща си и започне да му нашепва нѣщо, бащата изважда отъ джоба си една монета и му я дава. После то нашепва нѣщо на другото ухо, и бащата му дава две монети. Ето единъ малъкъ магъ, знае, какъ да произнася думитѣ. Виждамъ единъ господинъ, добре облѣченъ, съ бастонъ въ рѫка, приближава се до банкера, шепне нѣщо, но той казва: Днесъ съмъ заетъ, ела утре. На другия день му отказва. Мнозина отиватъ при Господа, като този господинъ, но нищо не получаватъ. Ще отидешъ при Господа, както детето отива при баща си, ще Му кажешъ нѣщо на ухото. Той ще бръкне въ джоба си и ще ти даде нѣщо. Господъ познава своитѣ добри и способни деца и щедро ги възнаграждава. Пазете се отъ съблазнитѣ на живота. Тѣ сѫ огънь, който гори и изгаря. И светията се плаши отъ този огънь. Красивата мома е огъньтъ, чрезъ който изпитватъ светията. Тя е неговиятъ професоръ, който ще се върне при Господа и ще Му каже, дали неговиятъ синъ е способенъ и може ли дс учи, или не. Съблазнитѣ и изкушенията иматъ велико предназначение въ живота. Така е за онзи който разбира тайнитѣ на Битието. Професорътъ казва, че ученикътъ не е отговорилъ на въпроситѣ, както трѣбва. Ако днесъ не е отговорилъ, утре ще отговори. Ще дойде день, когато ще знае уроцитѣ си. Ще кажете, че младата и красива мома символизира истината. Ако, наистина, красотата е симвокъ на истината, защо светията не взе правилно становище къмъ момата? Светната не е младъ, но 80 годишенъ човѣкъ. Защо се изкушава? Има нѣщо тайно въ живота, което трѣбва да се разбере. Това значи, да проникнешъ въ вѫтрешния смисълъ на нещата. Праведенъ и светъ човѣкъ е онзи, който не се изкушава. Никакво богатство не може да го изкуси. Той гледа на всичко, както Богъ гледа. Той никого не сѫди, понеже и Богъ не сѫди. Когато сѫдятъ нѣкого, той го извинява. Когато не сѫдятъ човѣка, той самъ се сѫди — съвѣстьта го мѫчи. И красивата мома, докато не е срещнала по-красива отъ себе си, мисли, че нѣма подобна на нея. Щомъ види по-красива отъ себе си, започва да се измѫчва. Тя е неразположена вече, защото не й обръщатъ внимание. И светията се смутилъ отъ красивата мома, защото почувствувалъ, че тя стои по-високо отъ него. Той не може вече да се моли, иска да се освободи отъ нейния образъ. Тя иска да му каже, че докато не стане като дева чистъ и светъ, всѣкога ще се натъква на смущения и съблазни. Противоречието въ вашия животъ се дължи на факта, че не сте такива, каквито желаете да бѫдете. Всѣки моментъ човѣкъ има нѣкакъвъ идеалъ — явенъ или таенъ, който се стреми да постигне. Стремете се всѣки моментъ да разтоварите съзнанието си, за да възприемате възвишенитѣ мисли и благороднитѣ чувства, които идатъ отгоре. Не е лошо това, което сега имате, но стремете се къмъ великото въ живота. Въ сравнение съ млѣкопитаещитѣ, вие сте светии, но въ сравнение съ ангелитѣ, вие сте обикновени хора. По отношение на нисшето, вие сте светни; по отношение на висшето, сте обикновени хора. Но това не значи, че трѣбва да се спрете въ развитието си. Оттамъ, дето сте спрѣли, ще продължавате по-нататъкъ. Казано е въ Писанието: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.“ Единъ день всички ще бѫдатъ съвършени. — Кога? — Още днесъ. Хиляда години могатъ да се събератъ въ единъ день, и единъ день може да се разложи на хиляда години. Ако си уменъ, ще свършишъ работата си въ единъ день; ако си глупавъ, ще я свършишъ за хиляда години. Колкото си по-уменъ, толкова по-бързо ставатъ работитѣ. Коя е основната мисъль на днешната лекция? — Разтоваряне на съзнанието. Когато младиятъ момъкъ, или младата мома влѣзатъ въ съзнанието ти, ще разберешъ, че Богъ те изпитва, и ще внимавашъ да не изпаднешъ въ изкушение. Светията видѣлъ младата мома, уплашилъ се отъ нея и забравилъ Бога. Щомъ се страхувашъ отъ нѣщо, причината за страха е въ тебе. Обърнете се къмъ Бога, съ съзнанието, че Той е навсѣкѫде, всичко вижда, и страхътъ ви ще изчезне. Богъ работи навсѣкѫде въ живата природа и отваря пѫть на всички живи сѫщества — отъ мравката до великия ученъ и философъ. Срѣщашъ единъ човѣкъ обезсърдченъ и разтревоженъ. Влѣзъ въ положението му и вижъ, на какво се дължи неговото безпокойство. Не казвай, че той е такъвъ по природа. Влѣзла е нѣкаква мисъль въ ума му и го безпокои. Може да се е свързалъ съ скръбьта на нѣкой човѣкъ, далечъ или близо до него. Има хора, които отдалечъ предаватъ своето спокойствие и разположение и разтоварятъ човѣшкото съзнание. Има хора, които отдалечъ предаватъ своето безпокойство на хората и товарятъ съзнанието имъ. Бѫдете бодри и весели, да предавате вашето разположение на другитѣ. Идете на работата си и благодарете на Бога за всичко. Миналия пѫть дадохъ на ученицитѣ отъ специалния класъ едно упражнение да вчесватъ коситѣ си по десеть пѫти на день, въ продължение на една седмица. На васъ давамъ следното упражнение: Въ продължение на една седмица да миете очитѣ си съ топла вода по десеть пѫти на день. Следъ това ще се вчесвате. Онѣзи, които работятъ въ града, нѣма да правятъ упражнението. Значи, въ седемь деня ще измиете лицето си 70 пѫти. Т. м. * 9. Лекция отъ Учителя, държана на 25 ноемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  15. От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Материални прояви на живота Размишление. Изпѣ се пѣсеньта „Аинъ-фаси.“ Ще прочета „Деяния на Апостолитѣ“, 2 гл. Много се говори за живота, но мѫчно се опредѣля, кое е най-важното въ живота. — Защо? — Защото всѣко нѣщо е важно за даденъ човѣкъ и за даденъ моментъ. За малкото дете е важна храната, която приема отъ майка си. За съзнателния човѣкъ е важно здравето. Щомъ е здравъ, всичко се постига лесно. Който има вѫтрешно разбиране за живота, той знае, какво му е нуждно за всѣки даденъ моментъ. Който нѣма това разбиране, нѣма ясна представа за нѣщата, не знае, какво да иска, какво му е нуждно. Тази е причината, дето обикновениятъ човѣкъ иска да постигне изведнъжъ много нѣща; ако не може да ги постигне, той се смущава, обезсърдчава се, и животътъ му се обезсмисля. Единъ отъ природнитѣ закони гласи: въ даденъ моментъ човѣкъ може да има само една мисъль, едно чувство, едно желание. Има ли две или повече мисли, чувства и желания, той самъ се спъва. Невъзможно е въ единъ моментъ да реализи рашъ две идеи. Този моментъ може да е кратъкъ, може да е дълъгъ — зависи отъ бързината, съ която човѣкъ се движи. Има моменти, които се равняватъ на една хилядна часть отъ секундата. Какъ ще реализирашъ идеята си въ толкова кратъкъ моментъ? За съзнание, което се движи съ бързината на биволска кола, това е невъзможно. Обаче, за съзнание, което се движи съ бързината на свѣтлината, това е възможно. Ако се движишъ съ бързината на свѣтлината, за една хилядна часть отъ секундата ще извървишъ 300 километра. Не се ли движишъ съ тази бързина, за да извървишъ 300 километра пѫть, нуждни ти сѫ петь-шесть деня. Като не познаватъ крайната цель на живота, повечето отъ съвременнитѣ хора се интересуватъ и стремятъ къмъ мимолетни нѣща, които траятъ единъ моментъ. Че следъ единъ моментъ ще ги изгубятъ, това не е важно за тѣхъ. Въ сѫщность, не е така. Крайната цель на живота не е въ преходнитѣ и мимолетни нѣща. Крайната цель на живота не е нито въ младостьта, нито въ старостьта. Ако бѣше въ младостьта, човѣкъ не трѣбваше да остарява; ако бѣше въ старостьта, той не трѣбваше да умира. Крайната цель на живота не е нито въ богатството, нито въ беднотията. Ако бѣше въ богатството, човѣкъ не трѣбваше да обеднява; ако бѣше въ беднотията, той не трѣбваше да забогатява. Крайната цель на живота не е нито въ знанието, нито въ красотата, нито въ религията, нито въ вѣрата. Ако бѣше въ тѣзи нѣща, ние не трѣбваше да ги губимъ. Какво виждаме въ живота? Учениятъ губи знанието си, красивиятъ губи красотата си, вѣрващиятъ губи вѣрата си и т. н. Всички нѣща, които се губятъ, сѫ срѣдства въ живота, а не цель. — Кое не се губи никога? — Не се губи само онова, което човѣкъ не знае. Значи, незнайнитѣ нѣща никога не се губятъ. Това, което въ даденъ случай не знаешъ, е абсолютно реално, понеже нито се губи, нито се придобива. Всѣки се интересува отъ това, което не знае, а не отъ това, което знае. Тази е причината, дето хората се интересуватъ отъ реалнитѣ, т. е. отъ незнайнитѣ нѣща. Съвременниятъ човѣкъ има много желания, но повечето сѫ временни и преходни. Днесъ желае да постигне нѣщо и, като го постигне, търси друго нѣщо. Човѣкъ лесно се насища на желанията си. Бедниятъ иска да стане богатъ, но скоро се насища на богатството си; невежиятъ иска да придобие знание, но скоро се насища на знанието си; грозниятъ иска да стане красивъ, да обърне внимание на хората, но и това желание не го задоволява. — Защо човѣкъ се насища лесно? — Защото е дошълъ до знайното. Докато не знае нѣщо, той има стремежъ, иска да проникне въ областьта на незнайното. — Де се крие незнайното? — Въ Битието, въ цѣлокупния животъ. За да обхване този животъ, човѣкъ се нуждае отъ просторъ и дълбочина въ съзнанието. Това съзнание наричаме Божествено. Само човѣкъ съ Божествено съзнание може да проникне въ Битието и да задоволи своя вѫтрешенъ стремежъ. Така той ще събере знанието, пръснато въ цѣлата природа, като части на едно цѣло и ще го поднесе предъ олтара на великото, истинско знание. Това може да направи само силниятъ човѣкъ, на когото умътъ и сърдцето, рѫцетѣ и краката сѫ на мѣсто, и той работи съ тѣхъ, както за благото на своя ближенъ, така и за благото на цѣлото човѣчество. Кои нѣща въ живота сѫ сѫществени и кои сѫ несѫществени? Кое е сѫщественото за часовника? — Да върви правилно и да показва точно времето. Каква полза имашъ отъ часовникъ, който не върви? И златенъ да е, щомъ не върви и не показва точно времето нищо не струва. Материалътъ само е цененъ, но не и работата му. Времето и животътъ, пространството и животътъ, или времето и пространството сѫ условия за проява на живота. Споредъ нѣкои философи, времето и пространството нѣматъ нищо общо съ живота. Не е така. Животътъ има отношение и къмъ времето, и къмъ пространството. Не можемъ да говоримъ за живота, безъ да се проявява той въ време и пространство. Времето и пространството излизатъ отъ живота, но животътъ има отношение къмъ вѣчностьта. Като се говори на хората за време и пространство, за вѣченъ животъ, тѣ навлизатъ въ отвлѣченъ свѣтъ. — Защо? — Защото тѣ сѫ далечъ отъ тѣхното съзнание. Тѣ се стремятъ къмъ нѣща, близки до съзнанието имъ. Обаче, тѣзи нѣща, именно, ги правятъ нещастни. Всѣка мисъль, всѣко чувство или действие, които сѫ близки до човѣшкото съзнание, причиняватъ отегчение и страдание на човѣка. Представете си, че имате единъ възлюбенъ, когото държите близо до съзнанието си, и постоянно мислите за него. Тази мисъль ви причинява безпокойство, смущение и тревоги. Ако не го видите нѣколко деня, започвате да се безпокоите, да не е станало нѣкакво нещастие съ него, или да ви е забравилъ. Човѣкъ се безпокои не само за своя възлюбенъ, но и за Бога, ако го постави близо до съзнанието си. Ако му се случи нѣкакво нещастие, веднага се пита, защо Господъ го забравилъ, защо допусналъ страданието. Пазете се отъ кривитѣ мисли. Това се постига чрезъ разумно живѣене. Живѣй съзнателно, безъ да товаришъ мисъльта си съ предмети, близки до съзнанието си. Дръжъ предметитѣ по-далечъ отъ себе си, да ги виждашъ добре. Иначе, ще изпадашъ въ заблуждения и криви мисли. Съвременнитѣ хора сѫ гледали на живота, като на забава. Тѣ сѫ яли и пили, и днесъ повечето отъ тѣхъ сѫ излѣзли отъ равновесието си. Животътъ е сладко вино, което, разумно използувано, дава добри плодове. Ако не се използува разумно, то ферментира и действува опивателно. Тогава човѣкъ забравя да мисли и става жертва на външни влияния. Силниятъ човѣкъ не се опива, защото употрѣбява силитѣ на живота въ полза на своитѣ ближни, както и за цѣлото човѣчество. Слабиятъ, обаче, се опива отъ живота и престава да мисли. За него се казва, че навлиза дълбоко въ материята. Съ други думи казано: когато влѣзе въ гъстата материя, дето не прониква никаква свѣтлина, човѣкъ изгубва вѫтрешната връзка съ живота и престава да мисли и чувствува правилно. Всѣки мисли, че знае много, но ако го запитате, какво означаватъ числата отъ едно до десеть, ще се намѣри въ затруднение. И децата знаятъ, че 1 + 2 = 3, 2 - 1 = 1, 2 по 2 = 4, 6:2 = 3. Попитайте ги, какво е значението на тѣзи числа и на четиритѣ действия, съ които работятъ, нищо не могатъ да кажатъ. Тѣ знаятъ толкова, колкото и възрастнитѣ хора. Днесъ всѣки може да каже, че събирането, изваждането, умножението и дѣлението сѫ прости действия, но какво е тѣхното значение за съзнанието имъ, не знаятъ. Лесно е да се каже, че между събирането и умножението, както и между изваждането и дѣлението има нѣщо общо, но резултатитѣ на събирането произвеждатъ ли умножението? Резултатитѣ на изваждането произвеждатъ ли дѣлението? Значи, между тѣзи действия има нѣщо общо, но същевременно тѣ се различаватъ коренно едни отъ други. Ти можешъ да раздѣлишъ една ябълка на две половини и да дадешъ по една половина на двама души. Но можешъ да извадишъ отъ склада си две ябълки и да дадешъ на всѣки по една ябълка. Значи, не е все едно да дѣлишъ и да вадишъ. Като дѣлишъ, ще дадешъ по половинъ ябълка на човѣкъ; като вадишъ, ще дадешъ по една ябълка. Като изучавате дълбокия смисълъ на аритметическитѣ действия, дохождате до заключението, че събирането и изваждането сѫ външни процеси въ живота, а умножението и дѣлението — вѫтрешни. Така постѫпва и природата: външно тя работи съ събирането и изваждането, а вѫтрешно — съ умножението и дѣлението. Всѣки трѣбва да познава произхода на своитѣ мисли и чувства, да знае, по пѫтя на кое действие се проявяватъ и какви свойства иматъ. Това значи, да бѫде човѣкъ истински ученъ. Това значи, да бѫде той господарь на своитѣ мисли и чувства. Влѣзе ли една мисъль въ главата му, той знае, дали тя иде по пѫтя на събирането, изваждането, умножението и дѣлението. Мнозина изхождатъ отъ гледището на обикновения животъ и казватъ, че не искатъ да бѫдатъ бедни и страдащи. — Какво искатъ тѣ? — Богатство и щастие. Какъвъ процесъ е богатството: външенъ, или вѫтрешенъ? Какъвъ процесъ е беднотията: външенъ, или вѫтрешенъ? Понеже богатството представя събиране на блага, а беднотията — изваждане на блага, тѣ сѫ външни процеси. Какъвъ процесъ е съмнението, гнѣвътъ, ограничението, подозрението? — Тѣ сѫ външни процеси. Обаче, дойдемъ ли до вѣрата, любовьта и свободата, тѣ се разглеждатъ като вѫтрешни, съзнателни процеси. Какво представя вѣрата? Може ли нѣкой отъ васъ да напише нѣщо за вѣрата? Ще кажете, че този въпросъ не ви интересува. Наистина, съвременнитѣ хора се занимаватъ съ различни въпроси, но малцина сѫ мислили и мислятъ върху вѣрата и любовьта. Нѣкой минава за физикъ, другъ — за химикъ, трети — за окултистъ и т. н. Споредъ мене, всѣки човѣкъ е едновременно и физикъ, и химикъ, и окултистъ, и философъ. Който знае да ходи правилно, е физикъ; който може да се храни правилно, е химикъ; който гледа правилно на нѣщата, е окултистъ; който мисли право, е философъ. Той разбира аритметичнитѣ действия и ги прилага въ живота. И тъй, да се изучаватъ аритметичнитѣ действия, като вѫтрешни процеси, това значи, да се натъква човѣкъ на отвлѣчени въпроси. Обаче, тѣзи въпроси иматъ, освенъ физически, още и психически характеръ. Напримѣръ, единъ виденъ ученъ дошълъ до откритието, какъ бездетната жена може да роди дете и то — момче. На пръвъ погледъ откритието е просто — вѫтрешно приемане на известно количество отъ нѣкаква соль. Достатъчно е въ продължение на една година да се употрѣбява тази соль, за да даде добри резултати. Доколко е вѣрно това откритие, не е важно. То интересува само бездетнитѣ жени. Този ученъ приложилъ за пръвъ пѫть своето откритие върху ялови крави и като видѣлъ, че опитътъ му има резултатъ, препорѫчалъ го и на бездетни жени. Какви сѫ резултатитѣ отъ това откритие, не се знае. Важно е усилието на човѣшката мисъль, да проникне въ всички области на живота, да внесе подобряване и да го осмисли. Много начини има, чрезъ които бездетната жена може да ражда, но природата мълчи по този въпросъ. Това е свещена наука, която не може да се даде въ рѫцетѣ на сегашнитѣ хора. Не е позволено още да се говори за свещенитѣ нѣща. При това, единъ отъ свещенитѣ въпроси на живота е, презъ кое време на деня се зачеватъ и раждатъ момчета и кога — момичета. Точно опредѣлено е, дали сутринь, на обѣдъ или вечерь се зачеватъ момчета или момичета. Точно опредѣлени сѫ часътъ и минутата, когато се зачеватъ момчета или момичета. При това, забелязано е, че момчета се раждатъ презъ положителнитѣ моменти на деня, а момичета — презъ отрицателнитѣ моменти. Има моменти презъ деня, когато не се раждатъ, нито зачеватъ деца. Тѣ сѫ тъй наречени „мъртви точки.“ Помнете: както сѫществуватъ физически или материални методи за постигане на нѣщо, така сѫщо сѫ известни и духовни или психически методи. И еднитѣ, и другитѣ сѫ прилагани още отъ най-древни времена. Напримѣръ, въ Библията е писано, какъ бездетни жени сѫ зачевали и раждали. Бездетната жена се обръщала къмъ Бога съ искрена, топла молитва, съ нѣкакво обещание въ душата си, и молитвата й се приемала. Видниятъ ученъ препорѫчва за случая нѣкаква соль, а благочестивата жена се моли на Бога. Искрената й молитва къмъ Бога е сольта, която учениятъ препоръчва. Молитвата представя духовенъ методъ за постигане на човѣшкитѣ желания. Този ученъ намѣрилъ сольта, съ която безплодната крава ражда мѫжки теленца, а безплодната жена — момчета. Въ бѫдеще той трѣбва да открие онази соль, при употрѣбата на която ще се раждатъ момичета. Явява се въпросътъ: на какво се дължи безплодието въ човѣшкия животъ? То се дължи на известно отклоняване отъ великия Божественъ законъ. Подъ „безплодие“ въ широкъ смисълъ на думата се разбира липса на добродетелитѣ въ човѣка: любовьта, мѫдростьта, истината, знанието, свѣтлината, свободата и т. н. За това безплодие говоримъ ние, а не за физическото. Подъ „раждане“ разбираме всемиренъ процесъ, чрезъ който душата трѣбва само да работи, да твори и създава. И наистина, ако умътъ не води къмъ знание, ако душата не ражда доброто, и ако духътъ не ражда свободата, какъвъ е смисълътъ на живота? Какво трѣбва да влѣзе въ човѣшкия умъ, въ човѣшкото сърдце, въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ, за да бѫде човѣкъ производителенъ и да ражда? Съвременнитѣ хора живѣятъ съ страхъ за бѫдещето. Тѣ се безпокоятъ отъ мисъльта, какво ще ядатъ, какъ ще се обличатъ, де ще живѣятъ. Ако днесъ иматъ всичко, тѣ се страхуватъ, следния день да не изгубятъ условията на живота. Днесъ не воюватъ, но се страхуватъ за бѫдещата война. Днесъ нѣма земетръси, но се страхуватъ въ бѫдеще да не ги изненадатъ такива. Изобщо, хората живѣятъ въ постояненъ вѫтрешенъ страхъ. И храната, и облѣклото, и жилището сѫ необходими, но човѣкъ нѣма защо да се страхува. Страхътъ е анормално чувство. — Защо се страхува човѣкъ? — Да не остане гладенъ, голъ и босъ. — Който го е пратилъ на земята, Той има грижа за него. Отъ човѣка зависи да бѫде изоставенъ отъ Бога, или не. Първитѣ човѣци сами създадоха нещастието си. Съ непослушанието си, тѣ първи се отдалечиха отъ своя Създатель. Когато грѣши и не върши Божията воля, човѣкъ самъ се отклонява отъ възходещитѣ течения на живота и навлиза въ областьта на смъртьта. Често се говори за нѣкого, че е наредилъ добре живота си, нѣма за какво да мисли. За другъ нѣкой се казва, че работитѣ му не вървятъ добре, самъ трѣбва да се грижи, съ трудъ да изкарва прехраната си. Какво представя положението на първия? Той е богатъ човѣкъ, но боленъ, постѫпилъ въ болница, между лѣкари, милосърдни братя и сестри, които се грижатъ за него. Лѣкаритѣ го посещаватъ по нѣколко пѫти на день, преглеждатъ го, мѣрятъ пулса и температурата му, предписватъ лѣкарства и храни, необходими за лѣкуването му. Милосърднитѣ сестри и братя пречистватъ леглото, услужватъ му, галятъ го, по-скоро да оздравѣе. И природата прави своето — регулира енергиитѣ му, докато единъ день каже думата си: Този човѣкъ трѣбва да се отпише, той е здравъ, самъ може да се грижи за себе си. Лѣкари, милосърдни братя и сестри се събиратъ около него и съ радость и пѣсни го изпращатъ въ дома му. Такова е положението на богатия, който очаква на окрѫжаващитѣ. Помни: онзи, за когото се казва, че работитѣ му не вървятъ добре, че не е наредилъ живота си, е здравъ, но беденъ; нѣма кой да му услужва, да се грижи за него. Той се намира въ противоречие. Следователно, богатиятъ човѣкъ е боленъ, лежи на леглото си и около него се движатъ лѣкари, милосърдни сестри да му услужватъ. Бедниятъ е здравъ човѣкъ, напусналъ болницата, оставенъ на своитѣ сили, самъ да си услужва. Такова е положението на праведния и на светията. Понеже е лежалъ дълго време вь болницата, оздравѣлиятъ изгубилъ навика самъ да си услужва и се чуди, какво да прави. Много просто, той трѣбва да остане ъъ болницата, но като слуга, да помага на болнитѣ. Ще тури бѣла престилка и ще остане пакъ между лѣкаритѣ и милосърднитѣ братя и сестри, но вече като тѣхенъ помощникъ. Две положения сѫществуватъ за човѣка: или да бѫде боленъ, и близкитѣ да му услужватъ, или той да бѫде между болнитѣ и да работи. Следователно, ще бѫдешъ богатъ или беденъ, здравъ или боленъ, ученъ или простъ. Мнозина се запитватъ, защо Адамъ и Ева напуснаха рая. Отговорътъ е простъ: Тѣ излѣзоха отъ рая, за да помагатъ на своитѣ ближни. Докато бѣха въ рая, тѣ се намираха въ положението на богати, но болни хора, на които всички услужваха. Първоначално Адамъ бѣше здравъ, но не искаше да работи. Той търсѣше хора, които да работятъ за него, затова пожела да има другарка. Богъ задоволи желанието му, даде му другарка, която имаше сѫщото желание — други да работятъ за нея. И двамата търсѣха лекъ начинъ за живѣене, но Богъ имъ каза: Раятъ, въ който живѣете, е мѣсто за работа, не е болница. Който иска да работи, ще остане въ рая; който не иска да работи, ще напусне рая и ще отиде въ болницата. Раятъ е мѣсто за работа — за права мисъль, прави чувства и прави действия. Днесъ много хора, като Адамъ и Ева, искатъ да живѣятъ охолно, да не работятъ, да не правятъ добрини. Въ това се заключава тѣхното нещастие. Защо искашъ всички хора да те обичатъ, само за тебе да мислятъ и работятъ? Това сѫ външни условия, които не правятъ човѣка щастливъ. Щастието се заключава въ работата, въ правата мисъль, въ помагане на близкитѣ. Ако живѣешъ така, работитѣ ти сами по себе си се нареждатъ. Бѫди всѣкога готовъ за работа, за да те отпишатъ отъ болницата. Очаквашъ ли на чужда помощь, ти влизашъ въ болницата. Колкото и да искатъ на време да ти услужатъ, все ще се случи нѣщо, което да те разтревожи: или сестрата не дошла на време, или лѣкарьть закъснѣлъ. Болниятъ прилича на майка, която се отегчава отъ живота и очаква на децата си, да пораснатъ, че да я отмѣнятъ въ работата й. Въ скоро време тя вижда заблуждението си — отъ день на день работата й се увеличава. И богатиятъ мисли криво. Той иска да забогатее повече, да се осигури, но остава излъганъ. Колкото по-богатъ става, толкова повече работа му се отваря. Всички го безпокоятъ, искатъ пари, услуги отъ него, а нѣкои започватъ да го преследватъ. Като говоря за богатството, азъ не го отричамъ, но казвамъ, че то трѣбва да се употрѣби на време и на мѣсто. Сѫщото казвамъ и за беднотията. Въ нея се крие такова богатство, каквото никой не подозира. Хвани бедния за гушата, за да ти каже, де има заровено богатство. Съ други думи казано: „Накарай бедния на работа, да те научи на умъ.“ Умътъ е богатство, което малцина могатъ да използуватъ. Богатиятъ трѣбва да бѫде уменъ, да употрѣби богатството си на време и на мѣсто. Бедниятъ трѣбва да бѫде готовъ да даде идея на богатия, какъ да употрѣби богатството си. Единъ даровитъ, способенъ ученикъ седи и слуша, какво се преподава. Учительтъ кара ученика да изпѣе една пѣсень. Ученикътъ се свива, стѣснява се, не се решава да пѣе предъ другаритѣ си. Той има хубавъ гласъ, но се стѣга, не иска да пѣе. Учительтъ го подканва единъ пѫть, два пѫти, но ученикътъ не се решава да пѣе въ класа. На третия день учительтъ се приближава до него, удря му две плесници, и ученикътъ започва да пѣе. Той не вижда вече другаритѣ си, забравя всѣкакъвъ страхъ и стѣснение и свободно се проявява. Той казва: Благодарение на дветѣ плесници, азъ се освободихъ и пропѣхъ. Плесницитѣ сѫ единъ отъ крайнитѣ методи на учителя, но по-нѣкога и природата употрѣбява този методъ. Нѣкой седи на едно мѣсто, мисли и не може да пѣе правилно. Като види това, природата му удря една - две плесници, той забравя всичко и започва да пѣе. Въ първо време тоноветѣ му сѫ слаби, неправилни, но следъ плесницитѣ гласътъ му се усилва, и той започва да взима чисти, правилни тонове. При това положение, плесницитѣ на природата изиграватъ ролята си. Тѣ ставатъ причина да проявишъ дарбата си и да станешъ пѣвецъ. Защо идатъ страданията въ живота? — За да се събуди Божественото въ човѣка. Разумната природа си служи съ различни методи, за да постигне цельта си — пробуждане на Божественото въ човѣка. По наследство, човѣкъ носи криви мисли отъ миналото, отъ своитѣ дѣди и прадѣди и, като стане въпросъ да прояви доброто, той казва: Не е време сега да се проявявамъ, ще отложа за другъ пѫть. За доброто, за възвишенитѣ и свѣтли мисли и чувства всѣкога е време. Не подпушвайте пѫтя на добритѣ мисли и чувства. Оставете ги свободно да текатъ, да следватъ пѫтя на безграничното. Ще кажете, че мисъльта води въ отвлѣченъ свѣтъ. Не мислете за това, давайте ходъ на всѣка свѣтла мисъль. Защо да не мислите и за непостижими нѣща? Нѣкой си въобразява, че има палатъ, съ голѣма плодна градина, съ шадраванъ въ срѣдата, съ цвѣтя и пойни птички и се радва на богатството си. Макаръ и въображаемо да е това богатство, той пакъ е щастливъ. Ако той не е богатъ, другъ нѣкой е богатъ. Или, ако днесъ не може да постигне желанието си, нѣкога може да забогатѣе. Всѣка мисъль се реализира. Въпросъ е, кога става това. Когато и да е, въ близко или далечно бѫдеще, мислитѣ на човѣка се реализиратъ. Мислитѣ се раждатъ въ умствения свѣтъ, тамъ се отглеждатъ, а на физическия свѣтъ се реализиратъ. Тъй щото, колкото и да си реалистъ, първо ще отидешъ горе, въ умствения свѣтъ, да възприемешъ една мисъль; после ще я свалишъ на физическия свѣтъ, да я реализирашъ, т. е. въплътишъ. Чувството ще възприемешъ отъ астралния свѣтъ и ще го проявишъ на физическия. Ако мислитѣ не минаватъ презъ ума, а чувствата — презъ сърдцето, никога не могатъ да се реализиратъ на физическия свѣтъ. Какво представя човѣшкиятъ животъ на земята? — Реализиране на идеи и чувства. Земниятъ животъ е отражение на други два живота: на мислитѣ и на чувствата. Отъ земния животъ на човѣка ще познаешъ, какъвъ е неговиятъ умственъ и сърдеченъ животъ. — Какво е предназначението на човѣка? — Човѣкъ е дошълъ на земята не само да събира и да изважда, не само да умножава и да дѣли, но и да мисли за възвишения свѣтъ, който носи безсмъртието. — Защо трѣбва да се моли човѣкъ? — За да придобие живота. — Защо трѣбва да мисли за възвишения и красивь свѣтъ? — За да придобие любовьта, знанието и свободата — същественото въ живота. Изгуби ли любовьта, знанието и свободата, и животътъ изчезва. — Защо трѣбва да вярваме въ Бога? На този въпросъ противопоставямъ другъ: Защо дишаме въздухъ? Всѣки знае, че безъ въздухъ нѣма животъ. Човѣкъ живѣе, мисли и действува, докато диша. Престане ли да диша и възприема въздухъ, той престава да живѣе. Каквато е необходимостьта на човѣка отъ въздухъ, такава е нуждата и отъ свѣтлината, и отъ мисъльта. Човѣкъ не може да живѣе безъ въздухъ, безъ свѣтлина, безъ мисъль и безъ чувства. Всичко, което търсишъ, очаквашъ, желаешъ, иде чрезъ мозъка, чрезъ сърдцето, чрезъ дробоветѣ. Съ други думи казано: Всичко, което човѣкъ желае, иде чрезъ духа, душата, ума и сърдцето. Смисълътъ на живота се заключава въ правилната работа на духа, на душата, на ума и на сърдцето. Това подразбира вѫтрешната работа на човѣка, който се оглежда въ нея като въ огледало. Мнозина се оглеждатъ въ огледало и намиратъ, че сѫ остарѣли. — Какво представя старостьта? — Богатъ банкеръ, който лежи въ болницата и очаква на грижитѣ и помощьта на лѣкари и милосърдни сестри. Отвреме - навреме той се смущава и мисли, че ще умре. — Какво представя смъртьта? — Излизане отъ болницата. Обедняването, оглупяването е сѫщо така излизане отъ болницата. Нѣкои учени сѫ болни. За тѣхъ се казва, че сѫ дошли до истинския смисълъ на живота. Докато се върти на леглото, човѣкъ не е намѣрилъ смисъла на живота. Другъ е въпросътъ, когато напусне болницата. Въ първо време той седи, мисли, какво да прави. Щомъ излѣзе отъ болницата, пѫтьтъ му се отваря, и той започва да работи. Дълго време хората сѫ били въ болницата. Обаче, въ деня, въ който се отворила вратата на болницата, всички се раздвижили и, който успѣлъ да излѣзе вънъ отъ болницата, животътъ му се осмислилъ. Това значи, да напусне човѣкъ условията на болничния животъ и да излѣзе на свобода. При това положение, нѣма вече охкане, нѣма вече мѫки и страдания. Съвременнитѣ хора говорятъ за културата на XX в., безъ да си даватъ отчетъ, какво въ сѫщность е тя. Тя е култура на болни хора. Дето погледнете, навсѣкѫде виждате легла, болни, лѣкари, милосърдни сестри и братя. Владиката минава за здравъ човѣкъ, но следъ него вървятъ деца, носятъ одеждата му. Свещеникътъ минава за здравъ, но и той не върши работата си самъ. Ще намѣри нѣкое дете да му подава кадилницата. Днесъ повечето хора сѫ болни. Тѣ лежатъ на леглата си, плачатъ, пъшкатъ и за болеститѣ си говорятъ. Време е вече да се отворятъ вратитѣ на болницитѣ, и болнитѣ да излѣзатъ навънъ. — Кога ще стане това? — Когато хората се откажатъ отъ омразата, съмнението н подозрението, отъ всички отрицателни мисли и чувства. Това подразбира истинско здраве. Това е новото, което осмисля живота. — Какво очакватъ сегашнитѣ хора? — Идването на Христа. Тѣ мислятъ, че като дойде на земята, Христосъ ще ги вземе на небето съ колесница, както стана съ свети Илия. Наистина, свети Илия се качи на небето, но понеже не бѣше напълно оздравѣлъ, изпратиха го втори пѫть на земята, като Иоанъ Предтеча. Следователно, който иска да отиде на небето, трѣбва да разчита на краката си, т. е. на своитѣ добродетели. Който не е отишълъ на небето съ колесницата на своитѣ добродетели и на любовьта, ще слиза на земята дотогава, докато изработи тази колесница. Едно се иска отъ човѣка: да има прави разбирания за живота, за своя Създатели и за разумната природа. Какъ ще говоришъ за Бога, ако не разбирашъ любовьта? Не е любовь това, което измѫчва хората. Любовьта не се изразяла въ пригръдки, въ цѣлувки и стискане на рѫце. И майката стиска детето си, но това не е любовь. Нова разбирания, нова любовь е нуждна на хората. Новото обновява и подмладява. Това желая и на васъ. Всички трѣбва да се подмладите, да не мислите за старостьта, която втърдява мислитѣ и чувствата. Ще кажете, че едно време сте били по-усърдни, по-ревностни въ работата. Ако това е вѣрно, значи, не сте дали ходъ на любовьта. Тя е неизмѣнна сила. Невъзможно е на младини да си работилъ сь любовьта, а на старини да работишъ по другъ начинъ. Младиятъ си остава всѣкога младъ, а стариятъ никога не умира. Ако младиятъ остарява, не е младъ. Външно може да остарѣе, но вѫтрешно — никога. И ако стариятъ умира, не е старъ. Старостьта, за която хората говорятъ, е хилавость, а хилавиятъ не мисли правилно. Въ известно отношение, децата разбиратъ нѣщата по-добре отъ старитѣ. Тѣ сѫ довѣрчиви, смѣли. Лошо е тѣхното своенравие. Като не задоволятъ желанието му, детето вика, крѣска, иска да обърне внимание на окрѫжаващитѣ и казва: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? И стариятъ говори за своето минало и казва: Знаете ли, кой бѣхъ азъ? Съ своето минало величие, стариятъ става за посмѣшище на хората. Той се хвали съ своето юначество, съ силата си и се отчайва отъ старостьта. Едно може да повдигне духа му: мисъльта за подмладяване. Време е хората да се подмладятъ не само външно, но и вѫтрешно. Ако се подмлади само външно, човѣкъ изпада въ заблуждение. Той мисли, че само младиятъ има право да люби. Любовьта на младия е влюбване, а ние говоримъ за любовь, която живѣе въ душата, и е достояние на всички хора. Влюбването има предъ видъ формитѣ. Свѣтътъ на формитѣ има отношение къмъ старостьта. Окултизмътъ препоръчва на човѣка да не се привързва къмъ никаква форма, къмъ нищо земно. Формитѣ отниматъ, безъ да даватъ нѣщо. Обичай само онова, което може да придаде нѣщо къмъ твоя животъ. Любовь, която причинява смущения, безпокойство и тревоги, не е истинска. Любовь, която хвърля сѣнка върху човѣшкото съзнание, не е истинска. Бащата трѣбва да обича духа и душата на сина си, а не неговата форма. И синътъ трѣбва да обича духа и душата на баща си. Обича ли формата му, любовьта скоро ще го напусне. Като ученици, вие често се запитвате, каква е крайната цель на моята работа съ васъ. Много просто, азъ искамъ да ви помогна да оздравѣете. После? Да кажа на лѣкаритѣ и на милосърднитѣ сестри да ви дадатъ едно угощение и да ви изпратятъ вънъ отъ болницата. После? Ще влѣзете въ живота да работите. Да оздравѣе човѣкъ, това значи, да се освободи отъ вѫтрешното недоволство въ себе си: той е недоволенъ първо отъ себе си, отъ окръжаващитѣ, отъ живота; после той е недоволенъ отъ природата: отъ вѣтъра, отъ слънцето, отъ дъжда — отъ всички явления. Вѫтрешното недоволство причинява вкисване въ човѣка, а вкисването е причина на много болести, Казвамъ: Вие трѣбва да обърнете погледа си къмъ разумната природа, къмъ живота и къмъ всички форми, да намѣрите Божественото, скрито въ тѣхъ. Само така ще се домогнете до духа на нѣщата, до истинското познаване на Бога. Само така ще се освободите отъ отрицателнитѣ мисли и чувства, отъ мѫчнотиитѣ и страданията. Само така ще дойдете до пълно общение съ Първата Причина. Постигнете ли това, вие сте вече вънъ отъ болницата, готови за работа. Следователно, ако нѣкой ви пита, какви убеждения имате, къмъ коя партия принадлежите, не се чудете, какво да отговорите, но кажете: Азъ съмъ на оздравяване. Бѣхъ боленъ, прекарахъ известно време въ болницата, и сега излизамъ навънъ. Какво ще правя следъ това, не зная. Посмѣй се малко на себе си, че не знаешъ, какво да правишъ. Ще дойде нѣкой да те пита, вѣрвашъ ли въ Бога. Трѣбва да знаешъ за кой Богъ се говори, за да разберешъ, вѣрвашъ ли въ Бога, или не. Въ Европа има 250 милиона богове. За кой отъ тѣхъ се говори? Нѣкой казва, че е българинъ. Кой е праотецътъ на българитѣ? Евреитѣ иматъ свой праотецъ — Аврамъ. Въ Битието е казано, че Богъ посетилъ Аврама и му казалъ, че чрезъ него ще се благословятъ всички еврейски племена. Нека българитѣ мислятъ върху въпроса за своя праотецъ. Ще кажете, че Адамъ е праотецъ на цѣлото човѣчество, следователно, и на българитѣ. Обаче, Адамъ напусна рая. Първиятъ Адамъ е Христосъ. Той пръвъ влѣзе въ рая. Хората Го изпждиха отъ свѣта, за да влѣзе въ рая. Сега свѣтътъ е вънъ отъ рая, а Христосъ — въ рая. Когото свѣтътъ не приема, жителитѣ на рая го приематъ. Който иска да живѣе охолно, ще бѫде изгоненъ отъ рая. Болниятъ, страдащиятъ се готви за рая. Онзи, на когото турятъ букаи на краката, се спасява отъ смъртьта. Ако е свободенъ, той ще отиде въ гората, между мечки и вълци, които могатъ да го изядатъ. Когато затворникътъ се възпита и прояви доброто и разумностьта, букаитѣ ще паднатъ отъ краката му. Какво се иска отъ съвременнитѣ хора? — Да бѫдатъ здрави, да мислятъ, чувствуватъ и действуватъ право, да станатъ служители на Бога и носители на новата култура — културата на любовьта. Ще се възрази, че днесъ малко хора се стремятъ къмъ любовьта. Малкото расте и се увеличава. Казано е въ Писанието, че нѣкѫде били събрани 120 души въ името Божие, но скоро нараствали до 120 хиляди. Силата на човѣка се увеличава постепенно. Тя се крие въ знанието, което той получава отъ Духа. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ непрекѫснатъ страхъ. Тѣ се безпокоятъ за нѣща, които нѣматъ отношение къмъ тѣхъ. Напримѣръ, мнозина се питатъ, какво ще стане съ свѣта, съ вселената, ако слънцето изгасне. И да изгасне слънцето, свѣтътъ нѣма да се свърши. — Защо? — Защото Богъ е създалъ и слънцето, и свѣта. Ако нашето слънце изгасне, ще се създаде друго слънце. Ако една слънчева система изчезне, вмѣсто нея ще се яви друга. Слънцето никога не изгасва, т. е. не се губи, но само се видоизмѣня. Богъ има на разположение милиони свѣщи: ако една изгасне, друга ще я смѣни. Важно е да има свѣщи, които да горятъ и свѣтятъ. Въ природата всичко се измѣня. Такава промѣна става и вѫтре въ човѣка. Неговитѣ мисли и чувства се измѣнятъ всѣки моментъ. Нѣма мисъль, нѣма чувство въ човѣка, които да не сѫ подложени на промѣна. Радвайте се, докато ставатъ промѣни въ васъ, за да свържете вашето съзнание съ Божественото и да се почувствувате свободни. „Истината ще ви освободи.“ За да се домогнете до истината, трѣбва да се молите единъ за другъ, да желаете доброто на всички. Само онзи може да се повдигне, който желае повдигането на всички хора. Той знае, че благото на неговата душа е благо на всички. И обратно — благото на всички е и негово благо. Така трѣбва да мислятъ и учениятъ, и философътъ, и музикантътъ. Казано е: „Никой не живѣе за себе си.“ Организъмътъ е здравъ дотолкова, доколкото отдѣлнитѣ удове работятъ въ съгласие съ цѣлото. Хората живѣятъ добре и успѣватъ въ работитѣ си дотолкова, доколкото сѫ въ съгласие съ Божиитѣ закони и законитѣ на разумната природа. Докато изпълнява Божията воля, човѣкъ се развива правилно. Щомъ се отрече отъ тази воля, той самъ подписва своята присѫда. Не се отдалечавайте отъ Бога, нито поставяйте между Него и своята душа преграда която да Го засѣнчи. Великъ е Богъ, нищо не може да Го засѣнчи, но временно може да падне сѣнка върху Него. Сѣнкитѣ се дължатъ на човѣшкитѣ заблуждения. Докато се освободятъ отъ заблужденията си, макаръ и временно, сѣнкитѣ ще витаятъ въ съзнанието имъ. Стремете се къмъ Великото въ живота, което разпръсва сѣнкитѣ въ съзнанието, което освѣтява ума и стопля сърдцето. Достатъчно е само да помислите за Бога, за да се освободите отъ заблужденията, болеститѣ и мѫчнотиитѣ въ живота си. * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 18 ноемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  16. Ани

    1931_11_11 Двоенъ дѣлъ

    От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Двоенъ дѣлъ Да прочетемъ 43. глава отъ Исаия, да видимъ, какво е мислилъ този човѣкъ, живѣлъ преди повече отъ три хиляди години. Малцина отъ съвременнитѣ християни мислятъ като Исаия. Тѣхното съзнание се различава отъ неговото. Всички християни говорятъ за истината, обаче, едни отиватъ въ ада, а други — въ рая. — Защо? — Защото възприематъ и прилагатъ истината различно. „Полскитѣ звѣрове ще ме прославятъ, чакалитѣ и камилептицитѣ; защото давамъ вода въ пустинята, рѣки въ безводната, за да напоя людетѣ си, избранитѣ си.“ (20 ст.). Полскитѣ звѣрове сѫ социалиститѣ, комуниститѣ, които ще прославятъ Бога. Ако спрете вниманието си върху буквалния смисълъ на стиха, ще се запитате, какъ е възможно полскитѣ звѣрове да славятъ Бога? Често хора съ низка култура, безвѣрници, могатъ да славятъ Бога повече, отколкото вѣрващи, съ висока култура. „Но ти, Якове, не ме призова; но ти, Израилю, отегчи се отъ Мене.“ (22 ст.). Исаия казва, че полскитѣ звѣрове и птици ще славятъ Бога, а Яковъ, Когото Богъ създаде, не Го призова, и Израиль се отегчи отъ Него. Като говори за Яковъ и за Израиль, Исаия запитва и себе си, съ какво служи на Бога. Исаия говори по-нататъкъ: „Не ми си приносялъ агънцата на всесъженията си, нито си ме почиталъ съ жъртвитѣ си.“ (23 ст.). „Но ти си ме поработилъ съ грѣховетѣ си; натегналъ си ми съ беззаконията си.“ (24 ст.). Въ сѫщвость, Богъ не се нуждае нито отъ агънца, нито отъ темянъ, но казва, че Яковъ и Израиль сѫ Го натегнали съ грѣховетѣ и беззаконията си. „Почтенъ бѣше ти, и азъ те възлюбихъ.“ (4 ст.). Като четете следващитѣ стихове отъ 43 глава, вие се запитвате, какъ е възможно да възлюби Богъ този, който го товари съ своитѣ грѣхове и беззакония. Въпрѣки това, Богъ иска отъ всички хора чистота. Така е било въ Стария Заветъ, така е и въ Новия Заветъ. Какво изисква Богъ отъ човѣка въ най-новата епоха, която иде вече въ свѣта? Пакъ чистота: чистота въ мисли, чувства и действия. Истинскиятъ животъ се основава върху чистотата. Всичко друго — кѫщи, имоти, пари, даже и знанието, сѫ непотрѣбни нѣща. — Защо? — Защото тѣ иматъ отношение къмъ временния животъ. И най-голѣмото знание на земята не може да се сравни съ знанието, което иматъ децата на небето. Съвременнитѣ учени говорятъ за молекули, атоми, електрони, йони, протони, но малцина отъ тѣхъ иматъ ясна представа за това, което говорятъ. Отъ гледището на науката се казва, че тѣзи частици сѫ въ вѣчно движение. Следователно, тѣ сѫ съзнателни частици. Дето има движение, тамъ има и съзнание. Всѣко физическо тѣло, което се движи, има съзнание. Съзнанието може да бѫде вънъ отъ предмета и вѫтре въ него. Значи, съзнанието може да бѫде отвънъ и отвѫтре. Виждате, че една кола се движи. — Кой кара колата? — Човѣкътъ — първата съзнателна сила. Той управлява коня — втората съзнателна сила. И най-после, колата се движи — несъзнателната сила. — Защо човѣкъ впрѣга колата? — Защото отива на нивата да оре, да сѣе, да задоволи глада си. Гладътъ и жаждата сѫ съзнателни сили, които заставятъ човѣка да работи. Като яде хлѣбъ и пие вода, човѣкъ прави това не само за себе си, но за всички живи сѫщества. Така той обработва храната и я изпраща въ мозъка, отдето се разнася като енергия и мисъль по цѣлия свѣтъ. Хората не сѫ нищо друго, освенъ фабрики, които обработватъ грубия, суровия материалъ и така обработенъ го изпращатъ, чрезъ пространството, въ други свѣтове, като градивенъ материалъ. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ работи на земята за съграждането на по-високъ свѣтъ отъ физическия. Често хората си мислятъ, че сѫ дошли на земята, за да проявятъ величието си, да бѫдатъ щастливи и т. н. Какви ли илюзии не си правятъ. Въ сѫщность, хората идатъ на земята като работници, а отвреме - навреме само подслаждатъ живота си съ нѣкаква забава или развлѣчение. Следователно, истинското предназначение на човѣка е да работи, а забавата и удоволствието идатъ като второстепенни нѣща въ неговия животъ. И тъй, докато сте на земята, ще работите да приготвите градивенъ материалъ за другия свѣтъ. Може да изработишъ една тухла, но трѣбва да е изработена по всички правила на изкуството. Като отидете на другия свѣтъ, ще видите тухлата, която сте работили на земята. Ако се окаже, че нѣщо й липсва, отново ще ви върнатъ на земята, да я поправите. Ще се качвате на онзи свѣтъ, ще слизате на земята, пакъ ще се качвате, докато най-после изработената отъ васъ форма напълно задоволи възвишенитѣ сѫщества на духовния свѣтъ. Следъ това ще ви дадатъ документъ, че сѫ я приели и ще ви опредѣлятъ нова служба. Ако пожелаете да слѣзете на земята, да помагате на своитѣ по-малки братя, тамъ ще ви изпратятъ; ако искате да останете между тѣхъ, пакъ ще ви дадатъ нѣкаква работа, отгоре да помагате на хората. Когато и да е, всѣки трѣбва да изработи поне една малка форма на земята, която да послужи за градежъ въ духовния свѣтъ. Затова е казано въ Писанието: „Каквото вържешъ на земята, вързано ще бѫде и на небето; каквото развържешъ на земята, развързано ще бѫде и на небето.“ Въ една отъ миналитѣ беседи казахъ, че злото и доброто сѫ сили, които действуватъ вънъ отъ човѣка. — Коя сила действува въ човѣка? — Любовьта. Ето защо, когато е нуждно да се придобие или постигне нѣщо, трѣбва да се започне отъ центъра, отвѫтре, отъ любовьта. Доброто и злото сѫ сили, които действуватъ като външни условия, а любовьта действува отвѫтре. Ще кажете, че злото е по-силно отъ доброто. Не е така. Злото отстѫпва предъ доброто, а още повече предъ любовьта. Като срещне сѫщество, което не прилага любовьта, злото го мачка, мѫчи, докато най-после го изяде. Обаче, то отстѫпва предъ любовьта. То сѣда на колѣне предъ краката на любовьта, ближе ги, моли се, плаче, докато тя го прости и изпрати на работа. Тя му казва: Доведи ми всички онѣзи, на които отне живота. И предъ любовьта заставатъ осакатени, измѫчени, нещастни души. Тя вижда, какво имъ е отнето, и го връща двойно. Следователно, когато нѣкой пита, защо сѫ го изяли, защо сѫ му причинили зло, ще знае, че всичко това е допуснато, за да получи двоенъ дѣлъ. Въ това се заключава философията на живота. Вънъ отъ нея злото нѣма никакво оправдание. Въ заключение на това, казвамъ: Всѣки човѣкъ, върху когото се излива доброто, има единъ дѣлъ отъ Божиитѣ блага. Всѣки, върху когото се излива злото, получава два дѣла, т. е. двоенъ дѣлъ отъ Божиитѣ блага. Когато хората слизатъ на земята, Богъ ги запитва: Единъ дѣлъ ли искате, или два дѣла? Който иска единъ дѣлъ отъ Божиитѣ блага, поставятъ го при такива условия, че доброто да работи върху него. Който иска двоенъ дѣлъ, оставятъ злото да работи върху него. Мислете върху единия и двата дѣла, да разберете смисъла на доброто и на злото, като разумни сили въ природата. Когато доброто и злото работятъ заедно, тѣ ту се привличатъ, ту се отблъскватъ. Ако полюситѣ на злото станатъ положителни, а на доброто отрицателни, тѣ се привличатъ. Следъ време полюситѣ на злото ставатъ отрицателни; тогава доброто отблъсква злото отъ себе си. Значи, злото се е прелѣло въ доброто. Това става по закона: разнороднитѣ сили се привличатъ, а еднороднитѣ се отблъскватъ. Съ други думи казано: злото се стреми къмъ доброто, докато има условия да се храни отъ него. Когато доброто престане да го храни, става разединяване, отблъскване, и злото отива на друго мѣсто, дето има условия за животъ. Какво прави гъсеницата съ листа, на който се качила? Като го изяде, тя отива на другъ листъ. Така постѫпватъ всички живи същества. Тѣ стоятъ на едно мѣсто, докато има условия за животъ; щомъ храната се свърши, тѣ се раздвижватъ, отиватъ на друго мѣсто, тамъ да търсятъ прехраната си. Съ този законъ се обяснява превръщането на положителнитѣ енергии въ отрицателни и на отрицателнитѣ въ положителни. Така се обяснявагь смѣнитѣ на състоянията въ човѣка. Когато еднороднитѣ енергии въ него се отблъскватъ, той става лошъ и недоволенъ отъ себе си. При това положение, не му остава нищо друго, освенъ да прояви доброто въ себе си, да превърне еднороднитѣ сили въ разнородни. Това значи неутрализиране на енергиитѣ. Човѣкъ се успокоява, утихва и казва, че е намѣрилъ себе си. Не се минава много време, смущението отново иде. Силитѣ се преливатъ една въ друга, докато се отблъснатъ. Тогава казваме, че силитѣ или енергиитѣ въ човѣка сѫ еднородни. Той отново се бори, пада, става, недоволенъ е отъ себе си, докато стане разединяване. Тогава положителнитѣ и отрицателнитѣ енергии се привличатъ, и човѣкъ се успокоява и утихва. Така се обяснява, какъ хора съ недостатъци, при желание да се освободятъ отъ тѣхъ, се натъкватъ на постоянна борба. Напримѣръ, пияницата ту се отказва отъ пиянството, ту се връща къмъ него. Като се откаже, той мисли, че се е справилъ вече съ пиянството си. Щомъ види виното, пожелава да пийне само две - три глътки, но веднага се проваля. Дветѣ глътки водятъ къмъ многото. Мѫчно се отказва човѣкъ отъ недостатъцитѣ си. Затова се иска силна, непреодолима вѣра. Колко пѫти крадецътъ се отказва отъ своята слабости, и колко пѫти се връща къмъ нея! Докато мисли, че се е справилъ съ своя недостатъкъ, веднага пада въ мрежата му. Щомъ види отворена каса, спира се предъ нея, бръква съ рѫката си и туря нѣщо въ джоба си. Пазете се отъ злото, да не влѣзе въ джоба ви, както чуждата кесия въ джоба на крадеца. Ако искате да влѣзе нѣщо въ джоба ви, стремете се къмъ доброто. Джобътъ на човѣка, въ който влиза и доброто, и злото, представя неговото съзнание. Който допуща злото въ ума си, той неизбѣжно носи последствията му. Ето защо, работете едновременно и съ ума, и съ сърдцето си, да ги хармонизирате. Само така доброто влиза въ съзнанието на човѣка и го води къмъ реализиране на неговия великъ идеалъ. Колкото и да се говори на хората за доброто и за злото, въ края на краищата, тѣ представятъ отвлѣчени понятия, за разбирането на които сѫ нуждни вѣкове. Какъ ще си обясните отношението и връзката между добритѣ и лошитѣ хора? Лошиятъ се стреми къмъ добрия, но, като се обмѣни съ него, напуща го. Той възприема неговитѣ енергии и мисли, че е станалъ добъръ. Добриятъ дава отъ своитѣ енергии и се чувствува грѣшенъ, лошъ човѣкъ. Това сѫ временни, преходни състояния, които не трѣбва да плашатъ човѣка. Доброто всѣкога е добро, а лошото всѣкога си остава лошо. Тѣ се привличатъ и отблъскватъ споредъ закона на привличането между разнороднитѣ сили и отблъскването между еднороднитѣ. Лошиятъ се учи отъ добрия, а добриятъ — отъ лошия. Така става смѣна на енергиитѣ имъ, и тѣ взаимно се повдигатъ. Въ повдигането има падане и ставане, но краятъ е добъръ. Като падне, човѣкъ се обезсърдчава, чуди се, защо е билъ толкова глупавъ, да вѣрва на всички хора. Нѣма защо да се обезсърдчавате. Падналъ си, защото почвата подъ краката ти е била хлъзгава. Който стѫпи на такава почва, неизбѣжно ще падне. Важно е да станешъ и да следвашъ живия пѫть на доброто. Ще благодаришъ, че съ твоето падане другъ нѣкой е станалъ, обърналъ се къмъ Бога и тръгналъ въ пѫтя на доброто. И светията може да се хлъзне и да падне, но неговото подхлъззане носи благословение за човѣчеството. Той подава рѫката си на всички паднали, угнетени и страдащи. Какво представя светията? — Разуменъ човѣкъ, на когото съзнанието е всѣкога будно; той е изпълненъ съ единственото желание да служи на Бога и на своя ближенъ. Следователно, дръжте съзнанието си будно, да не паднете въ изкушение. Много опасности се изпрѣчвать предъ човѣка, но будность се иска отъ него, да ги преодолява. Ако за светията има опасности, колко повече сѫ тѣ за обикновения човѣкъ. Ето защо, като се натъквате на промѣни въ състоянията си, ще знаете, че тѣ сѫ въ реда на физическитѣ закони. Докато е на земята, човѣкъ неизбѣжно живѣе въ противоречия и изненади. Докато се развива, той живѣе извънъ доброто и злото. Така той ги изучава като противоположни сили; така изучава и тѣхнитѣ качества. Само така той може да се домогне до положителнитѣ и отрицателни сили на доброто и на злото. Какво ще правите, ако попаднете въ рѫцетѣ на човѣкъ, който работи съ отрицателнитѣ сили на злото? Млада, красива мома минава презъ една гора, но попада въ рѫцетѣ на единъ престѫпникъ. Понеже служи на злото, той иска да причини пакость на момата. Какъ ще си помогне тя? Сама е въ гората, не може да разчита на чужда помощи. Въ случая, красотата ще й дойде на помощи. Макаръ и престѫпникъ, този човѣкъ ще оцени красотата и ще отстѫпи предъ нея. Той ще сложи оръжието си и ще й каже, че е готовъ на всички жертви за нея. Тогава тя трѣбва да отвори торбата си и да предложи на престъпника да си хапне. Щомъ задоволи глада си, той ще се унесе, ще задреме. Истинската, Божествена красота включва въ себе си разумность и доброта. Тази мома ще използува момента, и тихо, незабелязано ще се отдалечи, ще избѣга отъ престѫпника. Ако иска, може да му напише нѣколко думи, че си отива, отдето е дошла; иска ли той да живѣе като нея, да я следва. Отъ неговия вѫтрешенъ стремежъ зависи, каква посока ще вземе въ живота си. Изобщо, доброто и красотата сѫ сили, които преобразяватъ човѣка. Така и богатиятъ може да се освободи отъ рѫцетѣ на разбойника. И тъй, когато човѣшката душа се освободи отъ положителното и отрицателното влияние на злото, казваме, че то се е превърнало въ добро. Центърътъ, въ който доброто и злото се неутрализиратъ, е силата на човѣшката мисъль. Въ този центъръ действува съзнанието. Въ заключение, казвамъ: Само любовьта е въ състояние да освободи човѣка отъ злото. Доброто и злото се подчиняватъ на любовьта. Следователно, не е важно човѣкъ да бѫде само добъръ — любещъ трѣбва да бѫде той. — Защо? — Защото доброто и злото сѫ сили въ природата, които се смѣнятъ. Лошиятъ човѣкъ може да стане добъръ, и добриятъ може да стане лошъ. Обаче, единствената сила, която не се измѣня, нито промѣня, е любовьта. Тази е причината, дето човѣкъ търси Бога като любовь, като сила, която превръща злото въ добро и го освобождава отъ лошитѣ условия на живота. Ако само за моментъ човѣкъ възприеме и приложи Божията Любовь, животътч. му ще се подобри, ще разбере нѣщата съ нова свѣтлина, и съзнанието му ще се пробуди. Затова казваме, че любовьта върши чудеса. Тя преобразява нѣщата: твърдитѣ прави меки, тъмнитѣ прави свѣтли, отрицателнитѣ превръща въ положителни. Какво представятъ твърдата, течната, въздухообразната и свѣтлинната материя? Твърдата материя символизира физическия свѣтъ, течната материя символизира астралния свѣтъ, въздухообразната — умствения свѣтъ, а свѣтлинната — причинния свѣтъ. Четири свѣта — четири състояния на материята. Ученикътъ трѣбва да ги изучава и използува като мате-риалъ за работа. Твърдата материя се нуждае отъ пластичность. Това може да й предаде само водата, т. е. животътъ. Следователно, физическиятъ свѣтъ безъ животъ, т. е. безъ съдържание представя мъртви форми. Животътъ носи чувства и мисли, които одухотворяватъ и осмислятъ физическия свѣтъ. Това показва, че, както между четиритѣ вида материя има връзка, така сѫ свързани и четиритѣ свѣта. „И създаде Господъ Богъ человѣка отъ пръсть изъ земята; и вдъхна въ ноздритѣ му дихание на животъ, и стана человѣкъ жива душа. И направи Господъ Богъ отъ реброто, което взе отъ Адама, жена, и приведе я при Адама.“ Значи, Богъ създаде мѫжа, човѣка, отъ пръстъ, отъ твърда материя и внесе въ него своето дихание — мисъльта. И направи жената отъ реброто, отъ друго състояние на материята — отъ водата. Мѫжътъ е направенъ отъ материята на физическия свѣтъ, а жената — отъ материята на астралния свѣтъ — свѣтътъ на желанията. Мѫжътъ живѣе повече въ мисъльта, а жената — въ чувствата и желанията. Като се говори за мѫжа и за жената, разбираме поляризиране на енергиитѣ. Това забелязваме и въ всѣки човѣкъ отдѣлно. Лѣвата му половина е женска, а дѣсната — мѫжка. Лѣвата половина на мозъка е женска, а дѣсната — мѫжка. Енергията отъ дѣсната половина на мозъка минава въ лѣвата, затова съвременниять човѣкъ мисли само съ лѣвата половина на своя мозъкъ. Тази е причината за асиметрията на човѣшкото лице. Като се вгледате внимателно въ човѣшкото лице, виждате, че дветѣ страни — лѣвата и дѣсната, не сѫ еднакво развити. Това различие се забелязва и въ очитѣ, и въ ушитѣ, и въ устата, и въ рѫцетѣ — въ цѣлото тѣло. Въ бѫдеще, когато енергиитѣ на ума и на сърдцето се хармонизиратъ, въ цѣлото тѣло на човѣка, както и въ умоветѣ му, ще има пълна симетрия. Днесъ, обаче, енергиитѣ въ него сѫ поляризирани: сърдцето има два полюса — полюсъ на добритѣ чувства и полюсъ на лошитѣ чувства, или полюси на доброто и на злото; и умътъ е Поляризиранъ: полюсъ на свѣтли и възвишени мисли и полюсъ на низходещи мисли. Лѣвата половина на мозъка мисли, а дѣсната трансформира мисъльта. Когато мѫжътъ и жената общуватъ, става трансформиране на енергиитѣ имъ. Тогава жената пожелава да стане мѫжъ, но и мѫжътъ възприема енергиитѣ на жената. Тази е причината за възникването на женския въпросъ. Какво донесе женскиятъ въпросъ за жената? Откакъ се осъзна като мислещо, разумно, свободно сѫщество, жената израства на височина. Много естествено, мисъльта удължава формитѣ, а чувствата ги разширявать. Човѣкъ, на когото мисъльта е силно развита, расте на височина. Ако чувствата сѫ чрезмѣрно развити, той расте на широчина, той е пъленъ, низъкъ, съ голѣмо благоутробие. Съзнателниятъ разуменъ свѣтъ работи усилено за организиране на човѣшкото сърдце, т. е. за жената въ човѣка. Това се постига чрезъ разумна работа върху ума. Когато умътъ работи, сърдцето постепенно се организира. Умътъ може да работи само съ помощьта на доброто и на любовьта. Тѣ сѫ първитѣ условия за организиране на сърдцето. Затова всички философски и религиозни системи препорѫчватъ на човѣка добъръ, съзнателенъ животъ. Земниятъ животъ минава първо презъ сърдцето, а после презъ ума, дето се обработва. Значи, каквото жената изпрати на мѫжа, това той обработва. — Коя е тази жена? — Тя не е обикновената жена, която виждате вънъ отъ себе си, но голѣмата жена, майката-жена, наречена астрална жена, която живѣе въ всѣки човѣкъ — мѫжъ или жена. Страданията на човѣка се дължатъ, именно, на астралната жена. Тѣ се причиняватъ отъ неестественитѣ желания, отъ неестественитѣ връзки къмъ предмети, които се криятъ въ човѣшкото сърдце. Който разбира влиянието на астралната жена въ себе си, той прилага доброто и любовьта и превъзмогва злото. Следователно, подъ думитѣ „астрална жена“ ние разбираме злото въ човѣка. Злото е мѫжки принципъ, а доброто — женски принципъ. Външното зло преследва злото въ човѣка, докато го унищожи. Тази е причината, дето двама мѫже, въ присѫтствие на една жена, не могатъ да се търпятъ. Съвременнитѣ хора минаватъ презъ областьта на злото, което разрушава формитѣ на мислитѣ и чувствата. Това показва, че тѣ не сѫ още устойчиви. Единъ день, когато придобиятъ нуждната устойчивость, никаква сила въ свѣта не може да ги разруши. На земята злото се проявява въ формата на крайния човѣшки егоизъмъ. Който попадне въ рѫцетѣ му, той е осѫденъ на смърть. Както вълкътъ изяжда овцата, така и егоизмътъ изяжда човѣка. — Защо е допуснато злото въ живота? — Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно да се питате, защо е допуснато вълкътъ да яде овцетѣ. Отговорътъ е простъ: Вълкътъ изяжда овцата, за да получи тя двоенъ дѣлъ отъ благата на живота. Човѣкъ страда по сѫщата причина — да получи двоенъ дѣлъ отъ Божиитѣ блага. И тъй, човѣкъ трѣбва да познава законитѣ на природата, на физическия свѣтъ, за да живѣе въ миръ и съгласие съ себе си. Велико изкуство е да знае човѣкъ да живѣе правилно и да предаде живота правилно. Науката за живота не се придобива въ единъ день. Презъ много изпитания, мѫчнотии и страдания ще мине човѣкъ, докато научи живота като изкуство. Даже и Христосъ мина презъ изкушения и страдания. Предъ Него се изпрѣчи единъ отъ великитѣ адепти на злото и започна да Го изкушава. — Защо трѣбваше и Христа да изкушаватъ? — Хората се изпитватъ чрезъ изкушенията, както ученикътъ чрезъ уроцитѣ, които учительтъ му преподава. Не е ученикъ онзи, който само посещава училището, безъ да учи. За да се провѣри знанието му, учительтъ го изпитва. Дошло е време на изпитания. Всѣки човѣкъ ще бѫде изпитанъ, да познае любовьта, да се справи съ своя страхъ. Какво ще прави той, ако е самъ въ гората и срещу него излѣзе разбойникъ? Ако постъпи като красивата мома, той е разрешилъ въпроса. Нищо не му остава, освенъ да се радва. Ще нахрани престъпника и ще го приспи. За това е нуждно безстрашие и самообладание. Страхътъ не разрешава въпроситѣ. Ето защо, срещнете ли мечка, вълкъ или разбойникъ въ гората, гледайте право въ очитѣ имъ. Тѣ символизиратъ злото, а то всѣкога отстъпва предъ доброто и любовьта. Тя изпъжда страха навънъ. И злото не обича страхливи хора. Когато нѣкой боледува отъ треска, казватъ, че мечка го е плюла. Той боледува отъ страхъ. Значи, мечка го е срещнала въ гората и, като видѣла, че е страхливъ, плюла го. Едно дете се навело подъ кревата на майка си, да вземе нѣколко орѣха. Понеже било тъмно, то запалило свѣщьта и започнало да рови въ торбата. За да не го усѣти майка му, то прибързало да вземе орѣхитѣ и да избѣга. Безъ да забележи, краятъ на чаршафа се запалилъ. Майката веднага скочила отъ леглото и извикала следъ детето. То се обърнало, видѣло, какво направило, и започнало да вика: Олеле, изгорѣхъ. Нѣма защо да викашъ и да се плашишъ. Майката трѣбва да запази присѫтствие на духа, да хване края на чаршафа и да го изнесе навънъ. Така трѣбва да постъпва човѣкъ и съ своитѣ погрѣшки. Вмѣсто да бѣга отъ тѣхъ и да вика за помощь, нека хване единия имъ край и да ги изнесе навънъ. И злото, като грѣха, влиза презъ най-малката пукнатина. Като го видишъ, нищо друго не ти остава, освенъ да запушишъ пукнатината. Отвори ли се друга пукнатина за злото, и нея ще запушишъ. Пазете се отъ злото, безъ да се страхувате, но не мислете, че можете да го победите. Това не значи, че то е всесилно. Помнете, че злото отстѫпва предъ доброто. Като знаете това, не се борете съ злото, но турете доброто срещу него, то да го възпита и укроти. Като ученици, вие трѣбва да разбирате законитѣ, по които се реализиратъ желанията. При това, нуждно е да различавате добритѣ отъ лошитѣ желания, да знаете, на кои да давате пѫть и кои да ограничавате. И лошитѣ желания сѫ привидно кротки. Едно лошо желание може да стои предъ нозетѣ на човѣка, като послушно кученце, докато го вземе на рѫце. Поеме ли го веднъжъ, то показва рогата си, и човѣкъ неизбѣжно носи последствията му. Ето защо, преди да го реализирашъ, трѣбва да го анализирашъ. Обещаешъ ли да изпълнишъ известно желание, ти се задължавашъ вече къмъ Бога и къмъ природата и носишъ отговорность предъ тѣхъ. За такъвъ човѣкъ казватъ, че е бремененъ съ нѣкакво желание. Ако желанието му е неестествено, той трѣбва да търси помощь пакъ отъ Бога и природата, тѣ да го освободятъ. Неестественитѣ желания сѫ подобни на патенцата, които кокошката измѫтила. Тя гледа, че тѣ се движатъ около нея, и се чуди, какво да прави съ тѣхъ. Тѣ не живѣятъ като нея. Знае, че имъ е дала нѣщо отъ себе си, но, въпрѣки това, не отговарятъ на нейнитѣ изисквания. Следователно, всѣки трѣбва да работи само за онова, което може да остане при него. — Кое е това, което човѣкъ всѣкога може да задържи при себе си? — Любовьта. Единствената сила, която човѣкъ никога не може да отдѣли отъ себе си, и която никога не го напуща, е любовьта. Затова човѣкъ всѣкога може да обича и да го обичатъ. Разумна и разбрана обичь е нуждна на човѣка. Неразбраната обичь причинява страдания, а разбраната — радость. Да обичашъ човѣка разумно, това значи, да развиешъ въ него такива качества, които го повдигатъ. Развиешъ ли щеславие, гордость, ти не си го обичалъ правилно. Не е лесно да обичашъ и да те обичатъ. Ако ви обича лошъ човѣкъ, той ще развие вашитѣ лоши качества. Ако ви обича добъръ човѣкъ, той ще събуди доброто въ васъ. Като знаете това, бѫдете внимателни къмъ себе си, да знаете, какво възприемате отвънъ и какво предавате на ближния си. Когато се говори за Христовата любовь, имаме предъ видъ чистата, безкористна любовь, свободна отъ всѣкакви външни влияния. И вълкътъ има любовь, но тази любовь взима, а не дава. Любовьта на овцата е безкористна. Овцата пасе трева и, като се нахрани, дава млѣко на господаря си. Който страда, и роптае, не проявява правилно любовьта си. Той върви по метода на вълка — взима, а не дава. Ако иска да не страда, той трѣбва да следва метода на овцата — да дава, безъ да очаква отговоръ на своята любовь. Основната мисъль на тази лекция се отнася до полюситѣ на доброто и на злото: положително добро и отрицателно добро, положително зло и отрицателно зло. Съ други думи казано: доброто може да бѫде на работа и въ почивка, и злото може да бѫде на работа и въ почивка. Когато злото работи, руши; когато доброто работи, винаги съгражда и твори. При дейностьта иа доброто и на злото, въ помощь иде любовьта, която ги регулира. Безъ любовь нѣма растене, нѣма животъ. Тя е единствената сила, която трансформира енергиитѣ на доброто и на злото. Тя взима отъ доброто и дава на злото, а сѫщо така взима отъ злото и дава на доброто. Когато злото е положително, тя изпраща къмъ него отрицателни енергии на доброто; когато злото стане отрицателно, тя изпраща къмъ него положителни енергии на доброто. Така любовьта помага за правилната обмѣна между доброто и злото. Така, именно, тя впрѣга на работа из-лишнитѣ енергии на доброто и на злото, за да не ставатъ неочаквани експлозии въ живота. — Какво става съ осьта на колата, която е натоварена чрезмѣрно? — Счупва се, или се изкривява. Сѫщото става и съ човѣшкия мозъкъ, съ човѣшкото сърдце, когато се товарятъ съ мисли и чувства, непосилни за тѣхъ. Гордостьта, щеславието счупватъ оситѣ на ума и на сърдцето. Това е неумолимъ законъ. Влѣзе ли въ човѣшкия умъ, гордостьта сваля човѣка отъ висинитѣ, до които е стигналъ, въ най-голѣмитѣ дълбочини. Ето защо, който се е натоварилъ чрезмѣрно съ енергиитѣ на доброто, трѣбва да се разтовари. Затова казваме, че богатиятъ трѣбва да посещава бедния, и бедниятъ да посещава богатия, взаимно да облекчатъ положението си. Ако богатиятъ ходи при богатъ, и бедниятъ при беденъ, оситѣ и на двамата ще се изкривятъ, или счупятъ. Богатиятъ да търси беденъ човѣкъ, но пъленъ съ добродетели; бедниятъ, пъленъ съ енергия за работа, да търси богатъ човѣкъ. Този е начинътъ за правилното трансформиране на енергиитѣ. Така постѫпва разумната природа, така постѫпва Богъ. Той кръстосва силитѣ въ природата, съ цель да ги уравновеси, да подобри живота. Като се говори за подобряване на живота, мнозина очакватъ Христа, Той да ги спаси и повдигне. Христосъ е билъ между хората и продължава да дохожда, но тѣ не Го виждатъ. Той посещава всѣки човѣкъ, докосва се до него и отвънъ, и отвѫтре, но малцина се отварятъ за Него. Хората искатъ да Го видятъ въ човѣшка форма, подобенъ на тѣхъ. Христосъ живѣ между човѣцитѣ въ човѣшки образъ, но втори пѫть нѣма да дойде така. Неговата кръвь, чиста отъ условия за болести, не може да тече въ жилитѣ на човѣшки образъ. Неговитѣ мисли и чувства не могатъ да изпълватъ обикновения човѣшки мозъкъ и плътското човѣшко сърдце. Христовата кръвь е живото Божие Слово. Христовата кръвь е Живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. За тази кръвь, именно, Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си.“ Живото Божие Слово е храната, която подържа организма и пречиства кръвьта му. Тѣло, въ което тече Христовата кръвь, е здраво, силно, свободно отъ външни влияния и нечистотии. Това тѣло е неуязвимо и за злото, и за смъртьта. Злото пада на колѣне предъ нозетѣ на Христа, на любещия човѣкъ, ближе ги и става неговъ слуга. Съвременнитѣ хора нѣматъ ясна представа за любовьта и казватъ, че тя заробва хората. Това е криво разбиране. Безлюбието заробва, любовьта освобождава. Злото заробва, доброто освобождава. Злото обира, доброто придава. Когато дойде любовьта, злото и доброто се примиряватъ, и човѣкъ става господарь на положението. Никаква сила въ свѣта не може да го изкара отъ равновесието му. Никакво изкушение не може да го отклони отъ пѫтя му. Като знаете това, приложете любовьта въ живота си, да бѫдете господари на себе си. И тогава, ако си гнѣвенъ или болепъ, обърни се къмъ Бога и си кажи: Богъ живѣе въ мене, и азъ въ Него. Въ името на Неговата Любовь ще се справя и съ гнѣва, и съ болестьта си. Любовьта разрешава и най-мѫчнитѣ въпроси. Тя лѣкува и най-неизлѣчимитѣ болести. Ако страдашъ, отъ ревматизъмъ, стопли вода, измий краката, слабинитѣ си и кажи: Въ името на Божията Любовь, ревматизъмътъ ще ме напусне. Следователно, като призовешъ любовьта, всѣка болесть, всѣка мѫчнотия, всѣко страдание изчезватъ. Тѣ сѫ дадени като условия за съсредоточаване, за връзка между човѣшката душа и Бога. Сегашниятъ човѣкъ мисли за нѣща, които нѣматъ нищо общо съ цѣлокупния животъ. Радвайте се, когато боледувате и когато оздравявате. И като страдашъ, и като не страдашъ, всичко е за слава Божия. Болестьта има отношение къмъ злото въ човѣка, а здравето — къмъ доброто. Обаче, и злото, и доброто сѫ неизбѣжни сили. Тѣ действуватъ въ цѣлата природа — и въ животнитѣ, и въ растенията. Тѣ се проявяватъ по особенъ начинъ въ всѣко живо същество. Напримѣръ, когато злото действува въ дървото, то е тѫжно, съ повехнали листа; когато доброто действува въ него, то е въ празднично настроение. Ако злото и доброто действуватъ върху животнитѣ и растенията, колко повече тѣ действуватъ върху човѣка! Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да е билъ свободенъ отъ тѣхната власть. Пророцитѣ, светиитѣ, даже Христосъ, сѫ минали презъ закона на злото и на доброто. Днесъ всички учени, философи търсятъ начинъ да се освободятъ отъ злото. Единъ е начинътъ — прилагане на любовьта. Вложете любовьта въ душата си и кажете: Всичко, което Богъ е създалъ, е добро. Въ злото е непроявениятъ Богъ, а въ доброто — проявениятъ. Защо се страхувашъ отъ злото? — Да не ме обере. — Ще получишъ двоенъ дѣлъ. — Ще ме убие. — Ще получишъ двоенъ дѣлъ. Смърть не съществува. Ти може да заминешъ за онзи свѣтъ, но не да умрешъ. При това, който живѣе по Божия законъ, той заминава точно на време. Който не живѣе по този законъ, заминава преждевременно, като се лишава отъ добритѣ условия на живота. Следователно, нито преждевременно ще отидешъ на онзи свѣтъ, нито ще закъснѣешъ. Ти трѣбва да живѣешъ на земята толкова време, колкото ти е опредѣлено, да придобиешъ нужднитѣ опитности, да изработишъ ценности за онзи свѣтъ. Какво се ползувашъ, ако живѣешъ 500 години на земята? Ще дойде день, когато ще се почувствувашъ самотенъ. Новото поколѣние, новитѣ идеи ще ти бъдатъ чужди; ще живѣешъ съ миналото, безъ да те разбира нѣкой. Животътъ има смисълъ, когато е приятенъ и когато носи условия за растенето и развитието на човѣка. Когато човѣкъ иска да живѣе повече, отколкото му е опредѣлено, Богъ се оттегля отъ него. Ако бащата подържа сина си 10—15 години въ странство, и той нищо не учи, най-после бащата казва: Върни се, синко, не мога повече да те издържамъ. Ако синътъ не се върне, той трѣбва да работи, за да се издържа. Така постъпва и разумниятъ свѣтъ. Когато човѣкъ не иска да работи, отнематъ кредита му и го оставятъ на произвола на съдбата. Като знаете, че Богъ живѣе въ васъ, използувайте условията, които Той ви дава. Радвайте се, докато Той мисли за васъ. Не се съмнявайте въ Него, не Го търсете тукъ или тамъ, но разчитайте на Неговото присѫтствие въ васъ. Той е въ съзнанието ви, въ светото мѣсто на вашата душа. Той живѣе въ безсмъртното естество на човѣка, а не въ смъртното. Търсите ли Го въ тѣлото си, вие имате предъ видъ смъртьта. Следователно, отправяйте мисъльта си къмъ Бога, къмъ своето съзнание и знайте, че за всичко ще получите двоенъ дѣлъ. Ако постъпвате зле, ще получите двоенъ дѣлъ отъ злото; ако постъпвате добре, ще получите двоенъ дѣлъ отъ доброто. Желая ви да постъпвате добре, за да получавате двоенъ дѣлъ отъ доброто. Желая ви да прилагате любовьта, за да получавате двоенъ дѣлъ отъ любовьта. Т. м. * 7. Лекция отъ Учителя, държана на 11 ноемврий, 1931 г. София.— Изгрѣвъ
  17. От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правилниятъ тонъ Изпѣ се пѣсеньта „Аинъ фаси.“ Единъ оть важнитѣ въпроси, които се разглеждатъ въ човѣшкото съзнание, е този за крайната цель на живота или за крайната цель на всѣка работа. Търговецътъ се запитва, какъвъ ще бѫде крайниятъ резултатъ на неговата търговия; ученикътъ се запитва, каква е крайната цель на неговото учене. Крайната цель на ученика е да придобие известно знание. — После? — Да се роди отново. — После? — Да умре. Въ всѣко ново положение — учене, раждане, смърть, човѣкъ все се запитва, каква е крайната цель на всичко това. Лесно е да се даде нѣкакъвъ отговоръ на въпроса за крайната цель на нѣщата, но той ще бѫде неразбранъ. Крайната цель на живота е да постигнешъ нѣщо, но, въпрѣки това, пакъ остава нѣщо непостигнато. Нѣщата се постигатъ и разбиратъ само отчасти. Ако мислишъ, че отъ отговора, който ти се дава за крайната цель на Битието, си разбралъ всичко, ти се лъжешъ. Задъ всѣка крайна цель има друга нѣкаква цель. Напримѣръ, ти искашъ да придобиешъ такава сила, че да носишъ сто килограма тежесть на гърба си. Като постигнешъ тази цель, задъ нея се открива друга. Въ вѣчностьта не сѫществува крайна цель на нѣщата. — Защо? — Защото, като постигнешъ едно нѣщо, явява се второ, трето и т. н. Какво ще научите, ако обиколите нѣколко пѫти земята? Ще научите, че земята е валчеста. Това знание можете да придобиете и отъ нѣкой ученъ. Той ще ви каже, че земята е валчеста, и вие ще го вѣрвате. Какво ще научите, ако минете нѣколко пѫти презъ вѣчностьта? Ще разберете, че тя е необятна и безгранична. Въпрѣки това, не можете да обхванете нито необятното, нито безграничното. Кой въпросъ интересува най-много съвременнитѣ хора? — Въпросътъ за почивката, за седенето. Всѣки предпочита повече да седи, отколкото да стои правъ. Ако накаратъ нѣкого да стои правъ, той ще се почувствува унизенъ. Много хора днесъ стоятъ прави, безъ да сѫ унижени. Напримѣръ, учителитѣ стоятъ прави, а ученицитѣ седатъ на чиноветѣ си. Едно време, когато учительтъ наказвалъ ученицитѣ си, оставялъ ги да стоятъ прави, до вратата, а той седѣлъ на столъ. Защо ученикътъ, когото учительтъ заставя да стои правъ, се счита наказанъ, а когато учительтъ стои правъ, не е наказанъ? Когато свѣщьта стои изправена до стената и не гори, счита се наказана. Ако при сѫщото положение свѣщьта гори, тя счита това за привилегия. Какво трѣбва да прави ученикътъ, когато го накажатъ? Той трѣбва да свѣти. Щомъ започне да свѣти, и правъ да стои до стената, ще бѫде доволенъ. Когато имашъ пари въ джоба си, ти вървишъ смѣло, изпрввенъ, съ вдигната глава. Нѣмашъ ли пари, ти се свивашъ, чувствувашъ се наказанъ. Когато дървото е окичено съ плодове, клонетѣ му увисватъ надолу; дървото се чувствува гордо и доволно отъ себе си. Щомъ обератъ плодоветѣ му, клонетѣ се изправятъ нагоре; дървото се намира въ положението на наказанъ ученикъ. Когато човѣкъ дава нѣщо отъ себе си, изправя раменетѣ си и казва: Слава Богу, олекна ми малко. Който не дава, свива раменетѣ си, навежда главата си надолу и се оплаква, че положението му е тежко. За онзи, който дава, казватъ, че се е надигналъ много. Нека се надига, но да изпразва джоба си. Какъвъ смисълъ има да се надига човѣкъ, а джобътъ му да е пъленъ съ пари? И тъй, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка трѣбва да съдържатъ въ себе си нѣщо реално. Това значи, да бѫдатъ въ съгласие съ разумностьта. Напримѣръ, нѣкой иска да бѫде радостенъ и веселъ. Кога може човѣкъ да се радва? — Когато е направилъ поне едно малко добро. — Каже ли нѣкой, че иска да бѫде радостенъ, нека направи едно добро. — Какво представя радостьта? — Условие за правене на добро. — Какво представя свѣтлината? — Условие за преодоляване на тъмнината. — Какво представя тъмнината? — Условие за отдалечаване на човѣка отъ свѣтлината. — Какво нѣщо е вѫжето? — Срѣдство, съ което човѣкъ се спуща въ кладенецъ да вади вода. Сѫщевременно, съ вѫжето вадятъ и човѣкъ отъ кладенеца. Хората простиратъ дрехитѣ си на вѫже. Сѫщо бесятъ хората съ вѫже. Съ една дума, голѣмо е предназначението на вѫжето. То може да се превърне на камшикъ. Значи, едно и сѫщо вѫже може да се употрѣби за различни цели. Явява се другъ въпросъ: Отъ какво е направено вѫжето? — Отъ всѣкакви материали: отъ ленъ, отъ конопъ, отъ кълчища, отъ сребро, отъ злато и др. Малкото дете повиватъ въ повой отъ различна материя: вълнена, памучна и т. н. Въ това отношение, повоятъ прилича на вѫжето. И мисъльта може да се уподоби на вѫже. Мислитѣ вървятъ непрекѫснато една следъ друга и образуватъ права линия, както вѫжето. Вѫжето е символъ или на механическо сцепление между частичкитѣ, или на вѫтрешна, органическа връзка между тѣхъ. Такава връзка трѣбва да сѫществува между мислитѣ и чувствата на човѣка. Всѣка мисъль, която не е свързана съ другитѣ, нѣма никакво отношение къмъ тѣхъ, следователно, тя е мисъль безъ съдържание. Напримѣръ, искате да вземете единъ тонъ, но не знаете, кой да вземете и какъ да го изпѣете или изсвирите. Щомъ взимате отдѣленъ тонъ, той трѣбва да бѫде основниятъ. После, трѣбва да го вземете правилно. Всѣки тонъ съдържа още шесть тона въ себе си. Ако не го изпѣете правилно, да се включатъ и седемтѣ тона въ него, той нѣма съдържание. Главниятъ тонъ е важенъ, а останалитѣ шесть сѫ допълнителни тонове. Когато между различнитѣ тонове има хармония, тѣ изпъкватъ единъ следъ другъ. Най-малката дисхармония между тоноветѣ е причина за тѣхната неправилность. Достатъчно е единъ отъ допълнителнитѣ тонове да отслабне, за да се яви известна неяснота и въ останалитѣ. Ако всички сѫ въ съгласие, между тѣхъ има яснота и чистота. Каквото и да се говори на хората за тоноветѣ въ музиката и за мислитѣ въ човѣшкия животъ, малцина иматъ ясна представа за тѣхъ. Както тонътъ, така и мисъльта сѫ сложни нѣща. Затова между тоноветѣ и мислитѣ може да се направи връзка. Правилниятъ тонъ е подобенъ на правата мисъль. Малко пѣвци ще срещнете съ чистъ, правиленъ тонъ. Правилниятъ тонъ включва въ себе си сила, съдържание и смисълъ. Той има отношение къмъ правитѣ мисли, чувства и действия. Съ други думи казано: правилниятъ тонъ произвежда въ човѣка свѣтлина и топлина. Следователно, само музикалниятъ човѣкъ живѣе правилно. — Защо? — Защото въ музиката има строга отмѣреность, тактъ, т. е. мѣрка на времето. Въ физическия свѣтъ всички нѣща ставатъ въ време и пространство. Затова подъ „тактиченъ“ човѣкъ разбираме онзи, който употрѣбява всѣко нѣщо на време и на мѣсто. Който не е тактиченъ, внася дисхармония въ живота си, а дисхармонията причинява зло. Ако нѣкой каже, че не може да живѣе добре, това подразбира, че не може да пѣе правилно. Наистина, ако пѣешъ, трѣбва да пѣешъ правилно. Който не пѣе добре, той произвежда шумъ, скърцане и др. Едно може да радва съвременнитѣ хора: идването на новото. Ако не се стремѣха къмъ новото, нѣмаше да иматъ никакво отношение къмъ ангелитѣ, светиитѣ и добритѣ хора въ свѣта. — Добре ли ще ни посрещнатъ ангелитѣ? — Това зависи отъ васъ. Ако живѣете добре, ще ви посрещнатъ съ пѣсни; ако не живѣете добре, нѣма да ви посрещнатъ, но като видятъ, че се отправяте къмъ тѣхъ, веднага ще ви върнатъ на земята. Една млада, красива и интелигентна жена се оплакваше, че следъ като дохождалъ единъ господинъ нѣколко пѫти въ дома имъ, най-после пожелалъ да я цѣлуне. Тя искаше да разбере, коя е причината за тази негова проява. Казахъ й, че той може да изпитва братски чувства къмъ нея, но тя не остана доволна отъ отговора ми. Пожела да й обясня, какъ се познава истинскиятъ братъ отъ онзи, който само се представя за такъвъ. Истински братъ е онзи, който има еднакъвъ пулсъ, еднакво съдържание на кръвьта съ вашата. Братска, чиста цѣлувка е онази, която е въ състояние да лѣкува всички болести. Ако болниятъ оздравѣе отъ вашата цѣлувка, тя е чиста, идеална. Ако здравиятъ се разболѣе, тя не е на мѣстото си. Следователно, всѣко нѣщо, което човкѣъ прави, трѣбва да е въ съгласие съ законитѣ на разумната природа. Ака не е въ съгласие съ нея, не може да даде добри резултати. Идеалната цѣлувка възкресява мъртвия, а обикновената цѣлувка е въ състояние да раз-болѣе и здравиятъ. Сега се явява другъ въпросъ: кой е измислилъ цѣлувката? Навѣрно цѣлувката е изобретение на нѣкой гениаленъ човѣкъ. Всѣки е цѣлуванъ, всѣки е цѣлувалъ, но никой не се е запитвалъ, отде произлиза цѣлувката. И свѣтлината цѣлува човѣка. Като минава презъ очитѣ му, тя го цѣлува. Приятна е цѣлувката на свѣтлината, защото носи животъ. И въздухътъ, който минава презъ носа, цѣлува; и водата, която влиза въ стомаха, цѣлува; и хлѣбътъ, който влиза въ устата, цѣлува. Приятни и желанни сѫ тѣзи цѣлувки, защото тѣ носятъ животъ. Такава трѣбва да бѫде цѣлувката и на човѣка. Като цѣлува, той трѣбва да се проникне отъ единственото желание да даде нѣщо чисто и красиво отъ себе си, а не да вземе. Цѣлувка е само това, което дава. Всичко, което отнима здравето, силата и чистотата на човѣка, не е цѣлувка. Който цѣлува, трѣбва да бѫде или невидимъ, като свѣтлината и въздуха, или видимъ само за моментъ — цѣлунешъ и веднага се скривашъ, както водата и хлѣбътъ. Получавашъ ли цѣлувка отъ видими сѫщества, ще знаешъ, че въ нея се крие нѣщо користно. А всичко користно е престѫпно. Пазете се отъ такива цѣлувкн, защото тѣ внасятъ отрова въ физическия и психическия животъ на човѣка. Каква връзка има между правилния тонъ въ музиката и цѣлувката? Неправилниятъ тонъ представя неестествена цѣлувка. Природата обича вѣрнитѣ и правилни нѣща. Следователно, мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ вѣрни и правилни. Като пѣете, трѣбва да вложите цѣлото си сърдце и цѣлата си душа. Който пѣе така, само той може да цѣлува правилно. Ако искате да пѣете хубаво, трѣбва да работите усилено въ това направление. — Младитѣ трѣбва да пѣятъ. — Не е така. Всички трѣбва да пѣятъ — и млади, и стари. Който не пѣе правилно, не може да пристѫпи къмъ рая. Дълго ще чака предъ царската врата, но нѣма да му се отвори. Ако мислите, че и безъ пѣние ще влѣзете въ рая, вие се лъжете. На небето приематъ само добри пѣвци, съ ангелски гласове. Мнозина мислятъ, че отъ тѣхъ се иска права мисъль, прави чувства и действия, безъ да бѫдатъ добри пѣвци. Тѣ не разбиратъ истината. Преди всичко, човѣкъ не може да има прави мисли, чувства и постѫпки, ако не знае да пѣе. И светията трѣбва да пѣе. Не е светия онзи, който не пѣе правилно. И Христосъ е пѣлъ. Не е въпросъ, пѣнието и музиката да станатъ професия на човѣка, но да пѣе отъ любовь къмъ пѣнието. Казано е въ Писанието: „Ще пѣете и ще възхвалявате Господа.“ Музиката трѣбва да бѫде импулсъ въ живота, да подтиква къмъ работа, а не срѣдство за прехрана. Животъ безъ музика е животъ безъ любовь, безъ свѣтлина, безъ свобода. Животъ съ музика е животъ на любовьта и на доброто. Въ любовьта и въ доброто се включва всичко. Най- възвишениятъ изразъ на любовьта е музиката. Безъ музика любовьта не може да се прояви въ материалния свѣтъ. Едно се иска отъ съвременнитѣ хора: да пѣятъ правилно и съ любовь. Ако пѣятъ така, дето влѣзатъ, тѣ ще внесатъ миръ и радость. Ако влѣзатъ между хора, които се биятъ, боятъ трѣбва да спре; ако влѣзатъ между крадци и лъжци, кражбата и лъжата трѣбва да престанатъ. Злото отстѫпва предъ музиката, както и предъ любовьта. Затова, вложете своята музикалность не само въ пѣнието, но и въ говора. Дето има музика, тамъ е любовьта, тамъ е животътъ. Защо се срамувате отъ любовьта? Защото не я разбирате. Който не разбира любовьта, нищо не постига. Той ще пѣе и свири, но нѣма да стане даровитъ музикантъ. Нѣкой иска да се учи при най-видния професоръ по музика. Желанието му е добро, но важно е, дали професорътъ ще го приеме. Той ще опита неговата дарба по музиката и, ако не прояви такава, нѣма да го приеме. На сѫщото основание мнозина искатъ да видятъ Христа. И това е възможно, обаче, Христосъ се интересува само отъ онѣзи, които иматъ нѣкаква дарба и сѫ готови да работятъ върху себе си, да раз-виятъ своята дарба. Безъ тази дарба, и да се домогнете до Христа, нито ще Го видите, нито ще Го разберете. Ще каже нѣкой, че люби Христа и желае да Го види. Това не е достатъчно. Можешъ да любишъ човѣка и да му дадешъ нѣщо отъ себе си. Можешъ да любишъ човѣка и да вземешъ нѣщо отъ него. Дойде нѣкой при мене и казва, че ме люби. После започва да изнася мотивитѣ, какво иска отъ мене. Първо той иска да му помогна да заеме нѣкаква служба въ обществото. После иска да му дамъ пари, да си купи нѣкои необходими нѣща. Ако иска да стане учитель, азъ не мога да го назнача, защото не съмъ министъръ на просвѣтата; ако иска пари, не мога да му дамъ, не съмъ министъръ на финанситѣ. — Какъвъ бѣше по-рано? — Бѣхъ занаятчия, на свободна работа. Чудя се на този човѣкъ! Той билъ свободенъ, безъ юларъ на главата, а сега иска да си тури юларъ, да се ограничи. Помнете: азъ съмъ човѣкъ на свободата — никого не ограничавамъ. Ако дойде при мене нѣкой и се оплаква отъ юлара си, мога да му помогна да го снеме. Обаче, въ никой случай не турямъ юларъ на главитѣ на хората. Азъ не се занимавамъ съ юлари, нито подържамъ философията на юларитѣ. Единственото нѣщо, което мога да направя за човѣка, е да му дамъ единъ обѣдъ, да се нахрани добре и да благодари за това, което е получилъ. Азъ се чудя, какъ не дойде при мене човѣкъ, да поиска нѣкакъвъ методъ, да направи добро на нѣкого, но така, че да остане невидимъ. Защо не пожелае нѣкой да види Христа, но съ цель, да се научи да пѣе правилно? Който пѣе правилно, лесно може да заеме каква и да е служба. Тежко е положението на онзи, който не знае да пѣе. Каквато служба и да му дадатъ, нищо не може да постигне. Правилното и добро пѣние е истинската препорѫка и на този, и на онзи свѣтъ. Единъ день прочутата пѣвица Аделина Пати се явила при директора на пощата въ Ню-Иоркъ да получи единъ чекъ отъ 50,000 долара. Директорътъ поискалъ отъ нея документъ, съ който да освидетелствува самоличностьта си. По нѣмане на такъвъ, той отказалъ да й даде сумата. Безъ да мисли много, тя застанала въ срѣдата на главния салонъ въ пощата и започнала да пѣе. Всички чиновници оставили перата си настрана и се унесли въ пѣнието. Като чулъ пѣсеньта, директорътъ на пощата казалъ: Това е Аделина Пати. Да й се даде сумата, отбелязана въ чека. Който чулъ гласа на пѣвицата, казалъ: Освенъ Аделина Пати, никой другъ не може да пѣе така хубаво. Съвременнитѣ хора трѣбва да иматъ възвишенъ идеалъ. Нѣкой казва, че идеалътъ му е да бѫде добъръ. — Това е неразбрана работа. — Тогава, искамъ да бѫда ученъ. — Това е лесна работа. Учениятъ е глашатай, който ходи по селата да разгласява, какво трѣбва да се прави. — Професоръ да бѫда. — И това не е мѫчна работа. Професорътъ е забитъ колъ, около който се преплитатъ прѫте, да образуватъ плетъ. — Богатъ да стана. — И това е лесна работа. Богатиятъ е натоварена камила. Човѣкъ трѣбва да има една сѫществена идея, на която всѣкога да разчита. Истински ученъ е онзи, който може самъ да си помогне при всички условия на живота: ако е боленъ, да се излѣкува; ако е беденъ, лесно да се справи съ беднотията. Какъвъ ученъ е този, който търси чужда помощь, да го назначатъ на служба. Ако днесъ го назначатъ, следъ година - две ще го уволнятъ. Момата, или момъкътъ искатъ да бѫдатъ красиви. Защо имь е тази красота? Тѣ мислять, че съ красотата по-лесно ще ги харесатъ. Мома, която разчита на красотата си, за да я вземе нѣкой виденъ момъкъ, е копаня, въ която всѣки може да рови. Сѫщото се отнася и до красивия момъкъ. Тази красота е външна и преходна, на нея не може да се разчита. Който уповава на нея, той губи живота си. Хубавитѣ дрехи и обувки не сѫ сѫществени нѣща; има сѫществени нѣща въ живота, които се разглеждатъ като символи — съ тѣхъ си служи природата. Въ окултната школа си служатъ сѫщо съ символи, които трѣбва да се разбиратъ. Затова е нуждно да се знае символичния езикъ. Обаче, първо се започва съ съчетаване на сричкитѣ. Който научи първата дума на Битието и я произнесе правилно, съзнанието му се изпълва съ свѣтлина. Това значи, да стане превратъ въ живота на човѣка, т. е. да се новороди. Дето е свѣтлината, тамъ е и топлината, и плодородието. Това значи, да имашъ животъ, отъ който да се ползуватъ окрѫжаващитѣ. Който придобие живота, никога не пита, кѫде е Господъ, Той знае истината и люби Бога. И тъй, смисълътъ на живота се заключава въ любовьта къмъ Бога. Ще възразите, че не можете да любите Бога, преди да Го видите. Ако мислите така, никога нѣма да Го възлюбите. Богъ е свѣтлина. Какъ ще Го видите? — Какво се разбира подъ „свѣтлина“? — Освобождаване на човѣшкото съзнание отъ всички ограничения и заблуждения, отъ всичко отрицателно: отъ болести, бедствия, старость и др. Това значи вѣченъ животъ — животъ на безсмъртието. — Не може ли да се живѣе безъ Бога? — Не може. Ще намѣришъ Бога вънъ и вѫтре въ себе си. Не Го ли намѣришъ, ще изгубишъ всичко красиво и ценно, което ти е дадено. Красивото въ твоя животъ е Божественото. Ценното въ живота е сѫщо Божественото. То трѣбва да расте и да се развива, да се прояви въ пълната си свѣтлина. Въ това се заключава философията на живота. Ние не подържаме онази философия, която казва, че човѣкъ може да направи всичко. Не е така. Човѣкъ може да направи само онова, което е въ областьта на неговитѣ възможности. Вънъ отъ тѣхъ, той спира своята дейность. Ако иска да се прояви и задъ човѣшкото, трѣбва да се обърне къмъ Божественото начало въ себе си, да му даде ходъ да расте и да се развива. Това значи, да излѣзе човѣкъ отъ ограниченитѣ възможности и да влѣзе въ неограниченитѣ, дето всички дарби и способности се развиватъ правилно. Мнозина казватъ, че сѫ виждали Бога. Възможно е да сѫ Го виждали. На нивата, или другаде, все сѫ Го виждали. Нѣкой художникъ нарисувалъ картина, която представя Богъ-Отецъ. Питатъ ме, отговаря ли тя на действителностите. Азъ се чудя, какъ е възможно картината да представя Богъ-Отецъ, когато художникътъ никога не Го е виждалъ. Питатъ ме, виждалъ ли съмъ Бога. Съ този въпросъ искатъ да ме хванатъ, говоря ли, изобщо, истината, или залъгвамъ хората. Нека всѣки самъ си отговори, говоря ли истината, или я заобикалямъ. Лесно е да осѫдишъ човѣка. Когато доведоха при Христа една паднала жена и Го запитаха, какъ да се накаже, Христосъ отговори: „Който мисли, че е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.“ Тъй щото, кажете ли за нѣкого, че е обралъ ближния си, помислете, какъ е станало това. Ако човѣкъ се дави и на врата си носи торба съ злато, нѣма ли да вземешъ торбата му? Ако не откачишъ торбата, той ще потъне заедно съ нея. Между давещия и неговия спасители е направенъ договоръ. Никакво злато не е въ състояние да изкупи живота на човѣка. Следователно, ако нѣкой те извади отъ водата и те спаси отъ удавяне, не съжалявай за златото, което си му далъ. Животътъ е надъ всичко. Не е въпросъ да биешъ нѣкого, да го доубиешъ и после да казвашъ: Освободи се този човѣкъ. Това не е свобода. Ще го разкарвашъ по затворитѣ, по „обществената безопасность“, както разкарваха и мене 11 дни наредъ. Ще го заставяшъ да се качва и слиза по етажитѣ, да изпитвашъ убежденията му. Какви сѫ убежденията на съзнателния човѣкъ? Да служи на единъ великъ идеалъ, да живѣе като човѣкъ, да не страда като кучето, да не става за посмѣшище като магарето и маймуната — съ една дума да бѫде свободенъ и да даде свобода на своя ближенъ. Въ една арабска приказка се говори за създаването на свѣта и за опредѣляне броя на годинитѣ, които ще прекара всѣко живо сѫщество на земята. Богъ опредѣлилъ на човѣка, на кучето, на магарето и на маймуната да живѣятъ по 30 години. Следъ това Той попиталъ кучето, доволно ли е, че ще живѣе 30 години. То отговорило: Господи, много ми сѫ 30 години. Не е лекъ моятъ животъ, да зъзна постоянно на студа. Вземи 15 години отъ живота ми, дай ги на когото искашъ. Като чулъ това, човѣкътъ веднага поискалъ да се дадатъ на него. Дошло магарето и на въпроса, доволно ли е отъ опредѣленигѣ 30 години животъ, то отговорило, че не му трѣбватъ толкова много. Нека взематъ и отъ мене 15 години. Не се живѣе лесно на земята, по цѣлъ день да работишъ, а отгоре на това и да те подиграватъ. Човѣкътъ взелъ и тия 15 години върху себе си. Най-после и маймуната се явила при Господа, да каже и тя своята дума. Тя казала: Господи, не искамъ да бѫда посмешище на хората, по цѣлъ день да се качвамъ и да слизамъ отъ върлината. Остави ми само 15 години, останалитѣ дай на друго сѫщество. И този пѫть човѣкътъ взелъ още 15 години. Много естествено, човѣкъ е царь па животнитѣ, всички му се подчиняватъ, има смисълъ да поживѣе повече. Въ заключение, обаче, и той не е абсолютно доволенъ отъ живота си и казва: Само 30 години живѣя като човѣкъ, съ радость; 15 години съмъ осѫденъ да служа вѣрно на дома си, да треперя като куче отъ страхъ, да задоволя всички; 15 години робувамъ, като магаре на дома, на обществото, въ които се движа. Най после, като мина 60 - тѣ години, ставамъ за посмѣшище на хората, само слизамъ и се качвамъ като маймуната, безъ да върша нѣкаква полезна работа. Днесъ и азъ, като маймуната, отивамъ до „обществената безопасность“ и се връщамъ назадъ, да давамъ обяснения, какво проповѣдвамъ на хората. Сѫдебниятъ следователь ме разпитва, т. е. управлява моето качване и слизане отъ върлината. Сега, това не е важно. Преди всичко, явява се въпросътъ, коя е причината за тѣзи нѣща? Защо става всичко това? Защо сѫ нуждни на човѣка годинитѣ на кучето, на магерето и на маймуната? Това сѫ състояния, презъ които човѣкъ минава. Това сѫ състояния на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце и на човѣшката воля. Докато стане разуменъ, човѣкъ е вече 75 годишенъ. До това време той минава презъ три животински състояния: на кучето, на магарето и на маймуната. Щомъ страдашъ, безъ да разбирашъ смисъла на страданията, куче си; щомъ носишъ чуждъ товаръ и пъшкашъ подъ тежестьта му, магаре си; щомъ те разиграватъ хората, маймуна си. Радвай се, че ти е дадено да живѣешъ 30 години като човѣкъ. да осмислишъ страданията си, да ги носишъ съ радость и да не могатъ хората да те разиграватъ. Това се иска отъ всѣки човѣкъ. Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да се освободи отъ обикновенитѣ условия на живота? Не е въпросъ да се освободи, но той трѣбва да изучава условията, като символи; щомъ ги разбере и научи, той разполага вече съ азбуката на природата. Това значи, да измѣни човѣкъ живота си. Не само човѣкъ може да измѣни живота си, но и растенията, и животнитѣ. Ще дойде день, когато всички живи сѫщества ще се измѣнятъ. Докато живѣете безъ любовь, безъ знание и безъ свобода, вие ще минавате презъ животинскитѣ състояния, като отрицателни прояви на живота. Следователно, който не познава любовьта, намира се въ положението на кучето; който не познава мѫдростьта, изпада въ положението на магарето; който не познава истината, изпада въ положението на маймуната. — Какво трѣбва да се прави? — Познай любовьта, мъдростьта и истината, да станешъ разуменъ човѣкъ. Като се натъква на голѣми мъчнотии, човѣкъ се запитва: Докога ще ме разиграватъ като маймуна? Знаятъ ли, кой съмъ азъ? — Мене разиграватъ, че тебе нѣма да разиграватъ. Не е въпросътъ въ това, важно е да гледашъ на всичко съ смирение и да се учишъ. Въ свѣта разиграватъ и най-добритѣ хора, че васъ ще пощадятъ! Едно се иска отъ васъ: да схващате нѣщата правилно, т. е. да взимате правилни тонове. Като сте дошли на земята, ще се учите и ще прилагате наученото, да станете учени хора. Както палите и гасите електрическитѣ крушки, така трѣбва да разбирате дълбокия смисълъ на живота и да правите вѣрни преводи. — Кога гасите електрическитѣ крушки? — Когато външната свѣтлина е по-голѣма отъ тѣхната. Човѣкъ се стреми къмъ голѣмата свѣтлина, къмъ познаване на Бога — същественото въ живота. Ако не се стреми къмъ истинската свѣтлина, свобода и животъ, той всѣкога ще бѫде ограниченъ и спънатъ. — Кое още спъва човѣка? —- Съмнението. Днесъ повечето хора се съмняватъ въ родителитѣ си, въ братята и сестритѣ си, въ приятелитѣ си — навсѣкѫде съществува съмнение. Нѣма по-голѣмо мъчение отъ това да се живѣе въ съмнение и недовѣрие. Дето отсътствуватъ любовьта, мъдростьта и истината, съмнението се явява като вѫтрешенъ резултатъ на живота. Когато любовьта се оттегли отъ живота, като резултатъ иде престъплението; когато мѫдростите се оттегли, на нейно мѣсто иде невежеството; когато истината се оттегли, вмѣсто нея иде робството и ограничението. Време е вече да отворите вратата си за новото знание, за новата свѣтлина и свобода. Който е придобилъ новото знание, въ единъ моментъ ще превърне черната си коса въ бѣла, или бѣлата въ черна. Който го види, ще се чуди на тази бърза промѣна, станала съ него. Той ще промѣня и службитѣ си, както цвѣта на коситѣ. Каквошо пожелае да стане, може да го постигне. Не е достатъчно само отвънъ да побѣлѣе човѣкъ, но и отвътре трѣбва да бъде бѣлъ. Не е достатъчно само да промѣня службитѣ си, но трѣбва да отговаря на тѣхъ. Ако си професоръ, да си на мѣстото си, да имашъ знание, което да ползува тебе и твоитѣ ближни. Ако си светия, отдалечъ да свѣтишъ, да освѣтявашъ пътя на хората въ най-тъмни и мрачни нощи. Единъ отъ законитѣ на физическия свѣтъ гласи: всичко живо подлежи на промѣна. Младиятъ расте и се развива, докато остарѣе; стариятъ престава да расте, но поумнява. Обаче, и младиятъ, и стариятъ не съ доволни отъ живота си. Младиятъ е недоволенъ, че не може да постигне желанията си; стариятъ е недоволенъ, понеже постигнатитѣ желания му носятъ разочарования. Той казва: Остарѣхъ вече, станахъ 85 годишенъ, свършихъ работата си на земята, мога да си замина, Въ сѫщность, той не е примиренъ, мѫчи го нѣщо. Нѣкога, на младини, видѣлъ една красива мома, която и доднесъ не може да забрави. Оженилъ се за друга, родили му се деца, сѫщо и внучета, но никой не го обича, никой не влиза въ положението му. Животътъ му е празенъ, любовь му липсва. Правъ е човѣкътъ, безлюбието обезсмисля живота. — Какво трѣбваше да направя въ младинитѣ си, за да не страдамъ днесъ? — Трѣбваше да се оженишъ за красивата мома, която си възлюбилъ. Какво представя красивата мома? — Тя е проявената любовь, мѫдрость и истина. Следователно, срещнешъ ли нѣкѫде тази мома, хвани се за нея и не се пущай. Дето отива тя, тамъ ще вървишъ и ти. Хванешъ ли се за красивата мома, цѣлъ животъ ще бѫдешъ доволенъ. Нѣма да се оплаквашъ, че си изгубилъ щастието си. Тъй щото, като срещна старъ човѣкъ, който страда за изгубената любовь, азъ го подмладявамъ и казвамъ: Иди сега да намѣришъ красивата мома и, като я хванешъ, върви по стѫпкитѣ й. Тя носи любовь, свѣтлина и свобода и за тебе, и за окрѫжаващитѣ. Съвременнитѣ хора, като стареца, се обезсърдчаватъ и казватъ, че единъ день ще остарѣятъ и ще загубятъ смисъла на живота. — Кога остарява човѣкь? — Когато любовьта му не отговаря на новитѣ изисквания. — Кога остарява човѣкъ? — Когато нѣма онова знание и онази свобода, които душата му желае. Помнете: задачата на човѣка е да прояви истината, която Богъ е вложилъ въ него. Това значи, да намѣри красивата мома, за която душата му копнѣе. * 6. Лекция отъ Учителя, държана на 4 ноемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  18. От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Предназначението на носа Т. м. Сега, въ продължение на петь месеца, четете следнитѣ книги отъ Стария и Новия Заветъ: евангелие отъ Матея, евангелие отъ Лука, пророкъ Исаия, евангелие отъ Марка, Притчи, евангелие отъ Йоана — всичко 158 глави. Да благослови Господъ дѣлото Си, както въ България, така и между всички народи. И да отстрани Господъ всѣка зла помисъль върху нашитѣ приятели. Знанието, което човѣкъ носи въ себе си, прилича на изворъ, който постоянно блика и дава, или на вода, затворена въ шише. Който се стреми къмъ знанието на извора, вѣчно расте и се подмладява; който е дошълъ до знанието на шишето, т. е. на ограниченото знание, мисли, че е свършилъ всичко, че всичко знае. Той е въ положението на старъ човѣкъ, който се утвърдилъ въ живота и мисли, че всичко е постигналъ. Той прилича на мома, която постоянно ходи на хорото, докато я хареса нѣкой момъкъ. Щомъ се ожени, тя се отказва отъ хорото и мисли, че всичко е наредила вече, нищо повече не я интересува. Такова е положението на търговеца, който цѣлъ животъ отварялъ и затварялъ дюкяна си, нареждалъ стоката си, като мислѣлъ, че ще придобие нѣщо. Въ края на краищата, и той казва: Затворенъ е животътъ ми, нищо не придобихъ. Такова е положението на много хора. Никой не е придобилъ това, което очаквалъ. Наистина, отъ осемь хиляди години досега живитѣ хора на земята не сѫ придобили сѫщественото, което очаквали. Тази е причината за тѣхното голѣмо недоволство. И това, обаче, е временно. Ще дойде день, когато недоволството имъ ще се превърне въ доволство. Днесъ човѣкъ е ту доволенъ, ту недоволенъ. Когато порасне и разбере смисъла на живота, той ще придобие истинското доволство, безъ никакво колебание. Като изучавате сегашното човѣшко съзнание, виждате, какъ протичатъ два последователни процеса. Когато е богатъ, човѣкъ мисли, че работитѣ му сѫ уредени; щомъ изгуби богатството си, вижда, че работитѣ му не сѫ уредени. Когато е здравъ, той мисли, че всичко може да постигне; щомъ заболѣе, вижда, че много нѣща сѫ непостижими. Когато е праведенъ, навсѣкѫде вижда доброто и красивото; когато грѣши, навежда глава надолу и загубва смисъла на живота. Коя е причината, задето човѣкъ губи равновесието си? Причината се крие въ неговото съзнание. Докато мисли и чувствува право, съзнанието на човѣка е будно, той вижда пѫтя си и въ най-тъмната и бурна нощь. Будното съзнание не е нищо друго, освенъ запалена свѣщь, която освѣтява пѫтя на човѣка. Потъмнѣе ли съзнанието му, човѣкъ се лута, губи пѫтя си и търси чужда помощь, да излѣзе на правъ пѫть. Той има свѣщь, която е изгаснала. Търси кибритъ, но и кибритъ нѣма. Дълго време ще се лута, докато най-после срещне другъ човѣкъ, сѫщо въ тъмнина, объркалъ пѫтя си. — Какво трѣбва да се прави? — Да си подадатъ взаимно рѫка и да си помогнатъ. Първиятъ пѫтникъ има свѣщь, но кибритъ нѣма. Вториятъ има кибритъ, свѣщь нѣма. Като се сприятелятъ, взаимно ще си услужатъ: ще запалятъ свѣщьта и ще продължатъ пѫтя си. Следователно, бѫдете будни, да подържате свѣтлината на вашето съзнание, т. е. на вашата свѣщь, постоянно да гори и да свѣти. Изгасите ли свѣщьта си, вие влизате въ областьта на заблужденията и противоречията. Пазете се отъ еднообразието, което пресища и отегчава човѣка. Защо ще свиришъ по сто пѫти на день една и сѫща пѣсень? Защо ще повтаряшъ едни и сѫщи думи? Срещнешъ приятеля си и му казвашъ, че е добъръ човѣкъ; на другия день ще му кажешъ пакъ сѫщото. Сто пѫти го срѣщашъ, сто пѫти ще му кажешъ едно и сѫщо нѣщо. Най-после този човѣкъ се отегчава и не иска повече да те срѣща. Ще кажешъ, че добри думи му говоришъ. И сладкитѣ, и горчивитѣ нѣща губятъ цената си, когато се повтарятъ често. Нервната система на човѣка е така устроена, че може да издържа до известенъ предѣлъ. Мине ли този предѣлъ, тя се разстройва. Пратете човѣка на лозе, при най-хубавото грозде, и наблюдавайте, колко деня наредъ може да се храни само съ грозде. Първия день ще бѫде доволенъ, че ялъ грозде; втория день ще яде пакъ, но вече съ по-малко разположение. На третия день ще каже, че се обезсолилъ и желае нѣщо солено. Хубаво нѣщо е гроздето, но само съ грозде не се живѣе. Като знаете това, пазете се отъ пресищането и еднообразието. Тѣ действуватъ убийствено върху човѣка. И тъй, изучавайте доброто въ неговитѣ естествени прояви. Това значи, да избѣгвате положенията, които предизвикватъ противоположности. Кажи на човѣка само единъ пѫть, че е добъръ. Повтаряшъ ли, ще предизвикашъ въ него реакция, и той ще се противопостави на твоитѣ думи. Той или нѣма да ти вѣрва, или ш.е намали силата на думитѣ ти и ще каже: Не съмъ толкова добъръ, колкото мислишъ. Да казвашъ на човѣка постоянно, че е добъръ, това подразбира известно користолюбие. Ти искашъ да го подкупишъ и да го използувашъ като конь, който можешъ да товаришъ споредъ желанието си. При това положение, естествено е човѣкъ да се противопостави на твоитѣ думи. Ще кажешъ, че си искренъ въ думитѣ си. Може да си искренъ, но нѣмашъ разбиране. Напримѣръ, нѣкой изучава човѣшкия носъ, но при известни изненади се обърква и, вмѣсто да опредѣли точно характера на човѣка, казва нѣща, които сѫ далечъ отъ истината. Той се произнася за характера на нѣкого по носа и се чуди, защо носътъ на този човѣкъ е толкова подутъ. Много просто, пчела го ухапала по носа. Като ученъ, той трѣбваше да схване, че подутината на носа е външно нѣщо, временно положение, което нѣма нищо общо съ характера на човѣка. Истинско знание е това, което е вѣрно при всички случаи и положения. Стремете се къмъ това знание. Само то е въ състояние да постави човѣка на правъ пѫть, отдето никой не може да го измѣсти. Следователно, нѣщата сѫ вѣрни, когато се изучаватъ въ тѣхния естественъ пѫть на развитие. Който изучава носа, трѣбва да има предъ видъ всички естествени влияния, които сѫ го създали. — Кое е създало носа? — Човѣшкитѣ мисли. Той е резултатъ на разумната човѣшка мисъль. Това не е станало изведнъжъ, но въ продължение на вѣкове. Много опити сѫ правили разумнитѣ сѫщества, докато създали носа въ този видъ, какъвто го виждаме днесъ. Отъ формата, дължината и широчината на носа зависи дейностьта на човѣка. Въ този смисълъ, носътъ е отворена книга, по която може да се чете. Задъ носа се крие човѣшкиятъ умъ. Носътъ, като органъ на човѣшкото тѣло, извършва нѣколко функции: първо, той е органъ на дишането. Презъ него минава въздухътъ, който, чрезъ своитѣ трептения, възбужда нервната система. Така човѣкъ започва да мисли. Ако дишането спре, спира и мисъльта. Който диша правилно, той мисли правилно. Който не диша правилно, не мисли правилно. Това се забелязва у болнитѣ хора. Болниятъ диша бързо, съ задъхване, затова и мисъльта му не е права. Какъ може да мисли правилно, когато болестьта го плаши? Страхътъ го заставя да диша бързо, съ прекѫсване, като човѣкъ, когото гонятъ крадци и разбойници. Щомъ се говори за носа, като проява на мисъльта, мнозина казватъ, че Богъ е направилъ носа. Какъ го е направилъ? Когато твърди нѣщо, човѣкъ трѣбва да знае, какъ ставатъ работитѣ. Ако детето казва, че баща му написалъ едно писмо, то може да разкаже, какъ е писано писмото. Детето разправя: баща ми взе листъ, писалка и мастило; натопи перото въ мастилото и започна да пише. Така се нижеха единъ редъ следъ другъ, докато най-после писмото бѣше готово. Кой отъ васъ, като твърди, че носътъ е направенъ отъ Бога, може да каже, какъ е станало това? Каква е службата на носа? Каква е службата на устата? Ще кажете, че и децата знаятъ, каква служба изпълнява устата. Обаче, предназначението на устата не е само да възприема храната. Устата има и друго предназначение : да чувствува и да мисли. Странно е това, но е фактъ. Както главата мисли, така и устата мисли. Както устата мисли, така и рѫката мисли. За мнозина това е необяснимо. Че очитѣ виждатъ, че ушитѣ слушатъ, че устата приема храната, че носътъ усѣща миризмитѣ и възприема въздуха, това сѫ нѣща познати и вѣрни за тѣхъ. Обаче, каже ли се, че човѣкъ вижда съ цѣлото си тѣло, това не се приема. Защо не допущате, че човѣкъ може да превърне цѣлото тѣло въ зрение? За да допуснете това, вие трѣбва да знаете, какво въ сѫщность представя тѣлото. Истински учениятъ знае, че въ тѣлото се криятъ всички възможности за бѫдещето развитие на човѣка. Всичкиятъ капиталъ на миналото, на настоящето и на бѫдещето се криятъ въ човѣшкото тѣло. Онзи, който изучава човѣшкия носъ, вижда въ него влияния на миналото, на настоящето и на бѫдещето. Достатъчно е да погледне носа на нѣкого, за да каже, какъвъ е билъ миналиятъ му животъ, какъ сѫ живѣли неговитѣ дѣди и прадѣди; следъ това, по известни белези и линии върху носа, опредѣля, какъ живѣе този човѣкъ днесъ; най-после, по известни чърти на носа, той опредѣля, какви възможности се криятъ въ бѫдещия му животъ. Всичко е писано на човѣшкия носъ. И тъй, човѣшкиятъ носъ е екранъ, върху който умътъ пише своята минала, сегашна и бѫдеща история на развитие. Ако само за моментъ се прекрати дейностьта на носа, човѣкъ веднага ще разбере службата, която е свързана съ него. Голѣмо богатство се крие въ носа, но малцина съзнаватъ това. Той служи за равновесие, т. е. за урегулиране силитѣ на човѣшкия организъмъ. Като знаете това, изучавайте носа си, за да разберете причината за вашитѣ естествени и красиви състояния отъ една страна, както и неестественитѣ състояния отъ друга страна. Едно малко побутване на носа не на мѣсто е въ сила да наруши вашия миръ и спокойствие. Докато сте весели и разположени, това побутване на носа нарушава разположението ви. Тогава вие се отказвате отъ идеитѣ си, отричате се отъ срѣдата, въ която живѣете, не искате да срѣщате никого. Въ това отношение, вие приличате на човѣкъ, който е впрегналъ въ колата си единъ дивъ, необузданъ конь. Последниятъ започва да рита надѣсно - налѣво, хукне съ колата по нивитѣ, докато най-после се умори и спре. Ритането е неразуменъ процесъ, който не разрешава въпроситѣ. — Защо риташъ? Ако те е впрегналъ по-уменъ човѣкъ отъ тебе, ще се подчинишъ; ако те е впрегналъ по-глупавъ отъ тебе, имашъ право да риташъ, докато скѫсашъ юздата и се освободишъ. Кажешъ ли, че животътъ нѣма смисълъ, ще знаешъ, че те е впрегналъ по-глупавъ човѣкъ отъ тебе. Не оставяй глупавиятъ да те впрѣга. Кажешъ ли, че животътъ има смисълъ, впрегналъ те е по-уменъ човѣкъ отъ тебе. Всѣко добро разположение на духа ви показва, че сте подъ влиянието на сѫщества, чиито мисъль и разбиране сѫ по-високи отъ вашитѣ. Всѣко неразположение и потъмняване на съзнанието показватъ, че се намирате подъ влиянието на сѫщества съ по-низъкъ умственъ и духовенъ животъ. Докато е младъ, човѣкъ вѣрва въ свѣтлото и красивото въ живота, уповава на любовьта, на своя идеалъ, и така осмисля живота си. Като остарѣе, той отрича всичко и казва, че животътъ нѣма смисълъ. Защо единъ и сѫщъ човѣкъ има две различни мнения за живота? Ще кажете, че младостьта е причина за възходещото му състояние. Не, въ младинитѣ си този човѣкъ билъ впрегнатъ отъ разумни, възвишени сѫщества, а на старини се е поддалъ на нисши сѫщества, тѣ да го управляватъ. Значи, като младъ, билъ уменъ; като старъ, оглупѣлъ. Много отъ съвременнитѣ хора говорятъ за ума, като за нѣщо реално, което трѣбва да се изучава. Отъ ума тѣ отиватъ къмъ духа. Споредъ тѣхъ, духътъ и умътъ могатъ да се изучаватъ чрезъ самосъзнанието. Обаче, това е труденъ въпросъ. Самосъзнанието е навсѣкѫде, то обхваща всичко. Тогава, какъ ще обхванете всичкото, т. е. цѣлото? Като изучавате своитѣ мисли, вие дохождате до хармонията и дисхармонията въ живота. Така се натъквате на нѣкои дисхармонични мисли, които сѫ вънъ отъ вашия животъ. Нѣкога намирате причината на тѣзи мисли, а нѣкога оставатъ скрити за самитѣ васъ. Минавате презъ една гора и постепенно навлизате все по-навѫтре. Въ първо време сте смѣлъ, не се страхувате, но по едно време започвате да треперите. Защо се страхувате, не знаете. Причината за страха ви се дължи на присѫтствието на мечка въ гората. Вие не я виждате, но чувствувате известно влияние, чуждо на васъ. Вие имате вѣра, казвате, че Богъ е създалъ свѣта, че всичко Му се подчинява, но пакъ се страхувате. — Защо се страхувате? — Защото мечката не изпълнява Божията воля и може да ви нападне. Тя се подчинява на Божия законъ, но по свой начинъ, а не както ти искашъ и мислишъ. Страхътъ е резултатъ на безлюбието. Следователно, вашата вѣра и любовь не сѫ толкова силни, да изпѫдятъ страха навънъ. Какво представя страхътъ? Той е най-високото чувство въ животинското царство. За животнитѣ страхътъ не е нищо друго, освенъ разумность. Ако животното не е страхливо, не е и разумно. Затова, когато животното изпитва страхъ, краката му се удължаватъ. Съ човѣка става точно обратно: когато се уплаши, краката му се подкосяватъ. Когато заекътъ се уплаши, удря на бѣгъ, при което бързината му се увеличава. При страха човѣкъ не може да бѣга. — Защо? — Защото има спирачки. Като по-уменъ отъ животнитѣ, страхътъ му е поставилъ спирачки, да не бѣга, но да приложи другъ начинъ за справяне. Понеже животнитѣ нѣматъ спирачки, като се уплашатъ, бѣгатъ, колкото имъ държатъ силитѣ. Като животното казва: Ще уповавамъ на краката си. То намира спасение въ своитѣ крака. Какво може да се каже за дължината на носа? Понеже задъ носа се крие умътъ, трѣб-ва ли да се вади заключение, че колкото по-дълъгъ е носътъ, толкова по-развитъ е умътъ? Дължината на носа трѣбва да отговаря на нормата. Чрезмѣрно дългиятъ и чрезмѣрно кѫсиятъ носъ сѫ крайности. Тѣ не отговарятъ на естествената мѣрка въ природата. Крайно дългиятъ носъ показва, че човѣкъ е страхливъ; крайно кѫсиятъ носъ показва, че човѣкъ не мисли много. Заднитѣ крака на заека сѫ по-дълги отъ преднитѣ, защото всѣкога е живѣлъ по гори и планини. Като бѣгалъ повече нагоре, заднитѣ му крака се удължили за по-удобно бѣгане по височинитѣ. Обаче, при бѣгането си надолу, заекътъ изпитва известна мѫчнотия и повече се търкаля, отколкото тича. Естественото му движение е отдолу нагоре, а не отгоре надолу. И тъй, като изучавате дължината и широчината на носа, вие опредѣляте силитѣ, които сѫ работили върху човѣшкия умъ. Носътъ има отношение и къмъ дихателната система на човѣка. Отъ устройството на носа, на неговата голѣмина и широчина зависи състоянието на бѣлия дробъ. Не само това, но и формата на носа отговаря на формата на бѣлия дробъ, само че въ обратно положение. Да се изучава човѣшкия носъ, това значи, да се домогне човѣкъ до истинската, положителна наука. Само онзи е придобилъ това знание, който се развива правилно и върши Божията воля. Това не е само знание, но и молитва. Каже ли ти нѣкое разумно сѫщество, че трѣбва да се учишъ, това подразбира съзнателна молитва, т. е. връзка на човѣшката душа съ Бога. Така, именно, Божественото начало ще ти покаже правилень начинъ, по който да разрешишъ мѫчнитѣ си въпроси. Всѣкога ще учишъ, ще се молишъ, да издържишъ изпититѣ си добре. Ако не ги издържишъ, не си училъ, както трѣбва. Изпитътъ е тежесть, която трѣбва да носишъ на гърба си. Защо не можешъ да вдигнешъ тази тежесть? — Слабъ съмъ. — Какво трѣбва да направишъ, за да вдигнешъ тежестьта и да я пренесешъ отъ едно мѣсто на друго? Можешъ да я раздѣлишъ и да я пренесешъ на два - три пѫти. Да се натоваришъ съ непосилна тежесть, това не значи, че си много силенъ и много уменъ. Можешъ да направишъ голѣмо усилие, безъ да си силенъ и уменъ. Като се говори за сила и разумность, трѣбва да се прави разлика между животното и човѣка. Въ животинското царство най-умното животно е същевременно най-силно. Напримѣръ, слонътъ е най-уменъ отъ животнитѣ и същевременно най-силенъ. Това е законъ за животнитѣ, но не и за хората. Между хората най-уменъ е този, който може да понася мъчнотиитѣ и изпитанията съ най-голѣмо търпение. Който не търпи, не може да бѫде слонъ между човѣцитѣ. Като не си слонъ, не можешъ да вземешъ първото мѣсто. — Въ какво се проявява интелигентностьта на слона? — Въ дългия му носъ — въ неговия хоботъ. Като проточи хобота си напредъ, той казва на животнитѣ: Дълъгъ носъ ви е нуженъ. Човѣшкиятъ носъ, сравненъ съ този на слона, се губи. Въ бѫдеще и човѣшкиятъ носъ ще се развие, ще дойде до онѣзи мѣрки, които природата е опредѣлила. Изучавайте животнитѣ, да видите, какъ се проявяватъ тѣ. Като дойдете до слона, спрете вниманието си върху неговата интелигентность, изразена чрезъ дългия му хоботъ. Съ това той иска да каже, че съ кѫсъ носъ нищо не се постига. Ще кажете, че, въпрѣки дългия носъ на слона, лъвътъ е царь на животнитѣ. Да се говори така, това значи, неразбиране на живота. Лъвътъ е главнокомандуващъ на животинската армия, а истински царь е слонътъ. Ще кажете, че лъвътъ е символъ на благородство. Кѫде е неговото благородство? Наблюдавайте котката и сѫдете за лъва. Котката е лъвъ въ миниатюръ. Външно котката е благородна, съ добра обхода, но вижте я, какъ постъпва съ мишкитѣ. Вижте, какъ постѫпва лъвътъ съ своята жертва. Разумность се иска отъ човѣка. Не е въпросъ да бѫдешъ главнокомандуващъ, или царь, но да бѫдешъ разуменъ. Това значи, да се проявявашъ така, че всѣка твоя постѫпка да носи добри последствия, не само за даденъ моментъ, но за вѣчни времена. Следователно, който иска да живѣе добре, трѣбва да прояви своята разумность, доброта и вѫтрешна сила. Само така човѣкъ може да постигне своя идеалъ, да очисти живота си отъ всички утайки на миналото. Чистъ животъ са иска отъ всички. Ако пчелитѣ не търпятъ нечистота, колко повече се отвращаватъ отъ нея разумнитѣ и напреднали сѫщества. Опитайте да се приближите до нѣкой кошеръ, следъ като сте яли чесънъ. Може ли нечистиятъ да влѣзе въ общество на свети, добри и праведни хора? Достатъчно е да стъпи кракътъ му въ това общество, за да се намѣри веднага вънъ. Чистото не търпи нечисто. Ако искашъ да влѣзешъ въ това общество и да се ползувашъ отъ благата, съ които разполага, иди първо да се очистишъ и тогава влѣзъ. Нечистотата не е качество на душата, следователно, лесно може да се премахне. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, съ цель да подобри живота си и да изпълни Божията воля. Има индивидуални качества, за тѣхъ отговорностьта е лична; има колективни качества, за които отговорностьта пада върху редица минали поколѣния. Напримѣръ, страхътъ е качество, присѫщо на животнитѣ, отдето е преминалъ въ човѣка. Съ това чувство мѫчно се справятъ хората. — Защо? — Защото върху него се е работило много. Следователно, страхътъ остава като основа на друго, по-високо чувство — съвѣстьта. Ето защо, задачата на човѣка не се заключава въ това, да изтръгва коренитѣ на дивачкитѣ дървета, но да ги присажда съ доброкачествени присадки. Ако страхливиятъ мисли право и дава отчетъ за постѫпкитѣ си, страхътъ е на мѣсто. Той постепенно се превръща въ съвѣсть. Съвѣстниятъ е добъръ и честенъ човѣкъ. Мѣстото на съвѣстьта въ човѣшката глава е отгоре, отъ дветѣ страни. Тя е основана върху страха и благоразумието. Съвѣстьта има отношение къмъ ума. Не можешъ да бѫдешъ съвѣстенъ, ако не мислишъ добре. Който мисли право, той превръща енергиитѣ на страха въ по-високо чувство — въ съвѣсть. Който постѫпва разумно, никога не бѣга и не се крие; който не постѫпва разумно, всѣкога бѣга. Той е стѫпилъ върху наклонна плоскость и, безъ да иска, върви надолу, отдето е тръгналъ. Той слиза надолу, докато влѣзе дълбоко въ материята. Следъ време започва да гледа нагоре, за да се освободи отъ материята. Тогава се пита, какво е неговото предназначение. Велико е човѣшкото предназначение. Той има да решава временни и вѣчни задачи. Докато е облѣченъ въ плъть, решава материални задачи; щомъ реши тѣзи задачи, той се освобождава отъ материята и пристѫпва къмъ вѣчнитѣ задачи на живота. Тѣ опредѣлятъ неговото бѫдеще. Една отъ великитѣ задачи на човѣка е да работи въ Божествения свѣтъ, т. е. върху главата. Да преустроишъ главата си, това значи, да изправишъ отношенията си къмъ Божествения свѣтъ. Да преустроишъ дробоветѣ си, това значи, да изправишъ отношенията си къмъ духовния свѣтъ. На простъ езикъ казано, да подобришъ състоянието на дихателната система, т. е. на своята мисъль. Духовиятъ свѣтъ принадлежи на ангелитѣ. Значи, трѣбва да изправимъ отношенията си къмъ тѣхъ. Най-после дохождаме до стомаха, т. е. до сѫществата отъ растителното царство. Ако стомашната или храносмилателната система на човѣка е добре развита, отношенията му къмъ тѣзи сѫщества сѫ правилни. Красотата на човѣка се опредѣля отъ неговата глава, отъ неговия бѣлъ дробъ и стомахъ. Колкото по-добре сѫ развити, толкова по красивъ е той, толкова по-хармониченъ е неговиятъ животъ. Мѣстото на ума е стомахътъ, на душата — бѣлиятъ дробъ, а на духа — главата. Отъ друго гледище, сърдцето може да поставите въ стомаха, ума — въ бѣлия дробъ, въ гърдитѣ, а волята, т. е. Божественото начало въ човѣка — въ главата. Велико нѣщо е Божественото начало! Да се върнемъ пакъ къмъ носа. Той е интересенъ предметъ за изучаване въ физическо и духовно отношение. Като разглеждате значението на носа въ духовно отношение, дохождате до три гранични точки съ духовния свѣтъ, а именно, съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината. Ако носътъ на човѣка граничи съ тѣзи велики свѣтове, той е правиленъ, добре устроенъ. Приятно е да гледашъ лице съ красивъ носъ. Ако отсѫтствуватъ тѣзи гранични точки, носътъ не е добре развитъ. Тѣзи точки сѫ свещени, но малцина знаятъ тѣхнитѣ мѣста. Презъ тѣзи точки на носа Богъ е вдъхналъ въ човѣка и го направилъ жива душа. Първоначално Богъ е говорилъ на човѣшкото сърдце чрезъ носа, а днесъ говори на човѣшкия умъ пакъ чрезъ носа. Ако човѣкъ чрезъ носа не може да разбере, какво му се говори, неговиятъ носъ е безпредметенъ. Ако чрезъ носа не можешъ да познаешъ, дали даденъ човѣкъ е добъръ, или лошъ, ти, не си го развилъ още. Задачата на човѣка е да намѣри на носа мѣстото на любовьта, мѫдростьта и истината. Ако може да намѣри тѣзи добродетели на своя носъ, ще ги намѣри и върху носа на другитѣ хора. Казвате, че носътъ на нѣкой човѣкъ е правиленъ, красивъ, но въ какво се заключава красотата му, не знаете. Правилниятъ носъ е като огледало. Той отразява свѣтлитѣ и възвишени мисли, които идатъ отъ възвишения свѣтъ. Тѣзи мисли се отразяватъ върху мозъка, сърдцето и стомаха. Красивиятъ носъ не лъже човѣка. Той не може само отвънъ да бѫде красивъ, но да отговаря на вѫтрешната красота на човѣка. Като знаете това, не се обезсърдчавайте, но работете върху себе си. Не мислете, че нищо не знаете. Много нѣща знаете, но важно е, кои мисли трѣбва да вложите въ работа. Всѣко нѣщо трѣбва да се постави на мѣстото си. Какъвъ човѣшки образъ е този, на който очитѣ, ушитѣ, носътъ и устата не сѫ поставени на мѣстото си? Гледате образа, но нѣщо сѫществено му липсва — органитѣ не сѫ поставени, дето трѣбва. — Кое е сѫщественото въ човѣка? — Умътъ, сърдцето и волята. Ако се поставятъ на мѣстата си, тѣ започватъ да действуватъ и оживяватъ човѣка. Умътъ, сърдцето и волята сѫ мощни сили, двигатели въ човѣшкия животъ. Работете, безъ да се гнѣвите. Богъ има право да се гнѣви, но не и човѣкъ. Разумниятъ трѣбва да работи, а не глупавиятъ. Следователно, глупавиятъ нѣма право да се гнѣви. Да се гнѣватъ светиитѣ, добритѣ, разумвитѣ хора, това е на мѣсто. Всѣки обикновенъ и глупавъ човѣкъ трѣбва да си каже: Нѣмамъ право да се гнѣвя. Ако си позволя това, всичко ще загубя. Нѣма по-опасно нѣщо отъ гнѣва. Разумниятъ впрѣга ума си на работа и върви напредъ. Ако глупавиятъ не се труди, а само се гнѣви, ще изгуби всичко, което има, и следъ това му сѫ нуждни десетки години, за да придобие изгубеното. Обаче, не е абсолютно изключено правото на човѣка да се гнѣви, но само ако се свърже съ добритѣ и разумни хора, съ светиитѣ и Бога. Тогава гнѣвътъ му ще бѫде на мѣсто, ще свърши нѣкаква работа. Упражнение. Въ продължение на една седмица да не мислите лошо за никого. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, намѣрете въ него една добра чърта. Каже ли ви нѣкой нѣщо добро или зло, знайте, че ви изпитватъ, дали ще издържите и направите упражнението си, както трѣбва. — Може ли да не правимъ упражнението? — Не може. Ученикътъ е длъженъ да прави упражнения. Презъ цѣлата седмица ще бѫдете слѣпи и глухи за злото. И лоши думи да ви казватъ, ще знаете, че всичко е за добро. — Не може ли Богъ да ни помогне, да издържимъ на изпитанията? — Богъ помага, но не по механически начинъ. Той е съвършенъ, затова оставя човѣка свободенъ, да се прояви, както разбира и желае. Богъ нашепва на човѣка: Не правишъ добре, измѣни посоката на своето движение. — Не може ли по другъ начинъ? — Може, но ще сгрѣшишъ и ще носишъ последствията на своето непослушание. — Искамъ да опитамъ по другъ начинъ. — Опитай, но ще видишъ, че пѫтьтъ на доброто е само единъ. Всѣка постѫпка, която внася миръ и спокойствие въ душата ти, е добра. Понѣкога мислишъ, че вършишъ добро, а си недоволенъ отъ себе си. Недоволството е гласътъ на Бога, който не одобрява постѫпката ти. Богъ съ нищо не се подкупва. Ще кажете, че и Христосъ не е постѫпилъ добре, като си послужилъ съ камшикъ. Чрезъ камшика Христосъ изрази гнѣва на Бога. Следователно, ако имашъ ума и любовьта на Христа, и ти можешъ да постѫпващъ като Него. Ако имашъ носа на слона, и ти можешъ да бѫдешъ свободенъ, да правишъ, каквото искашъ. Понеже нѣмашъ ума и сърдцето на Христа, нито носа на слона, ще правишъ опити, да мислишъ само добро за хората и за всичко около тебе. Ще знаешъ, че злото ще се превърне на добро, че хората по естество сѫ добри и ще работишъ безъ да се гнѣвпшъ. Каква е цельта на упражнението, което ви давамъ? Да придобиете будно съзнание, да въздържате езика си, да чистите ума и сърдцето си отъ лоши мисли и чувства. Ако дойде на езика ви лоша дума, веднага я обърнете на добра. Ако помислите лошо за нѣкого, веднага намѣрете една добра чърта въ него и мислете върху нея. Нѣкой обича да полъгва. Не се спирайте върху тази чърта, но вижте, колко е сржченъ, колко добре работи. Срѣщате нѣкой беденъ, окѫсанъ, не мислете, че той е обеднѣлъ отъ мързелъ, но кажете си, че това е отъ щедрость. Когато билъ богатъ, раздавалъ безъ смѣтка на нуждаещитѣ, и днесъ ходи окѫсанъ и босъ. Не търсете лошото въ проявитѣ и положението на хората; знайте, че и задъ най-лошата проява се крие нѣщо добро и благородно. Защо не трѣбва да се мисли лошо за никого? Който грѣши, върви по наклонна плоскости. Може ли такъвъ човѣкъ да върви безъ да падне и да се окаля? Ще кажете, че не трѣбва да върви по наклонъ. Не трѣбва, наистина, но вината не е само у него. Може други да сѫ го поставили на тази плоскости, може да е слѣпъ, да не вижда. Какво ще кажете тогава за него? Като не знаете причината за погрѣшкитѣ на хората, не се произнасяйте. Знаете ли, какво представят погрѣшкитѣ? Тѣ сѫ твърдъ материалъ, отъ който сѫществата въ духовния свѣтъ правятъ кѫщитѣ си. Когато имъ трѣбва такъвъ материалъ, тѣ слизатъ на земята при хората, които се гнѣвятъ и правятъ погрѣшки, и взиматъ отъ начупенитѣ камъни за своитѣ кѫщи. Тѣ не сѫдятъ хората за погрѣшкитѣ, но даже скѫпо имъ плащатъ. Какъ постѫпвате вие съ вашитѣ работници? Ще кажете, че на работницитѣ отъ новото учение нищо не се плаща. Вѣрно е това: на човѣкъ, който работи съ любовь, не му трѣбватъ пари. Но той е безъ обуща и безъ дрехи. Какъ ще постѫпите? Споредъ мене, има начинъ да благодарите за работата му: нѣма да платите, но ще му подарите единъ чифтъ обуща. Тѣ могатъ да струватъ повече отъ това, което ви е изработилъ, но ще го възнаградите за любовьта, съ която ви е работилъ. Като отиде на друго мѣсто да работи, вмѣсто пари, ще му подарятъ единъ костюмъ. Колко хора днесъ сѫ готови да постѫпватъ по този начинъ? Така е за онзи, който иска да постѫпва споредъ Божествения законъ. Който прилага Божествения законъ, всѣкога се благославя. Опитайте да изпълните Божията воля, да видите, какви промѣни ще станатъ въ вашия животъ. Давайте, безъ да очаквате нѣщо. Давайте, безъ да съжалявате. Ако дадешъ обувки или дрехи на своя ближенъ и постоянно мислишъ за това, което си направилъ, ти не си изпълнилъ Божията воля, както трѣбва. Ти си ограничилъ и себе си, и онзи, на когото си далъ нѣщо. Давайте, безъ да се ограничавате. Давайте споредъ Божествения законъ, взимайте споредъ сѫщия законъ. Какъвъ е този законъ? Ще давашъ, колкото можешъ най-много; ще взимашъ, колкото можешъ най-малко. Който постѫпва по този законъ, той приема Божието благословение. И тогава, малкото, което получава, расте, увеличава се и дава изобилно плодъ. Защо хората не успѣватъ въ живота си? Защото говорятъ едно, а вършатъ друго. При това, не се вглеждатъ въ себе си, да видятъ, какво имъ липсва, но се сравняватъ съ окрѫжаващитѣ. Всѣки мисли, че стои по високо отъ другитѣ, знае повече, разбира по-добре и т. н. Не се сравнявайте съ подобнитѣ си, но пожелайте да бѫдете като Бога. Като ставашъ сутринь отъ сънь, вдигни очитѣ си нагоре, благодари на Бога за всичко, което ти е далъ, и помоли се да те направи подобенъ на Себе си — да проявишъ любовьта, мѫдростьта и истината въ живота си. Не искай да бѫдешъ силенъ като Бога, да управлявашъ и заповѣдвашъ, но пожелай да се смиришъ, да понасяшъ всичко съ благодарность. — Боленъ съмъ, страдамъ, какъ да благодаря? — Ще благодаришъ за всичко. Ако болката е въ краката ти, ще учишъ закона на смирението; ако болката е въ пръститѣ ти, ще се учишъ да мислишъ право; ако болката е въ очитѣ ти, ще изучавашъ истината; ако е въ ушитѣ ти, ще изучавашъ мъдростите; ако е въ устата ти, ще изучавашъ любовьта. Каквото и да те боли, все ще научишъ нѣщо. Който е дошълъ на земята, трѣбва да се учи да превръща отрицателното въ положително и да се чисти. Казано е въ Писанието: „Само чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога.“ Какво представя носътъ? — Мѣсто на електричество и магнетизъмъ. Той е връхъ, дето се складиратъ природнитѣ енергии. Ако знаете, какъ, на кое мѣсто и кога да хванете носа си, ще се ползувате отъ неговитѣ енергии. Хората дърпатъ носа си, чоплятъ го и, вмѣсто да се ползуватъ отъ енергиитѣ му, тѣ си пакостятъ. Не е лесно да се справяте съ своитѣ енергии. Ето защо, всѣка сутринь, като се измиете, хванете леко носа си, погладете го и пожелайте да придобиете отъ него енергия за работа. Гледайте на носа си като на нѣщо красиво, мощно. Днесъ носътъ работи най-много. Презъ него минаватъ много енергии. Свържете се съ дейностьта на своя носъ и работете върху него, да го продължите и разширите, споредъ мѣркитѣ на природата. Като изучите носа си, тогава ще изучавате очитѣ, ушитѣ и устата. Презъ носа непрекъснато влиза и излиза въздухъ. Той е единъ отъ неуморнитѣ работници - чистачи. Ценете носа си, обхождайте се добре съ него. Лошитѣ мисли действуватъ върху носа, а оттамъ и върху дихателната система. Ако тя не работи дрбре, и стомашната система страда. Въ резултатъ на това се нарушава равновесието между мозъчната и симпатичната нервна система. Дойде ли човѣкъ до това положение, животътъ му се обезсмисля, и той не иска вече да живѣе. Смисълътъ на живота е въ служенето на Бога. Който не иска да живѣе, не иска да служи на Бога. — Какво иска Богъ отъ човѣка? — Да учи и да работи. И тъй, всѣка сутринь хващайте леко носа си, милвайте го по върха, съ желание, да не става остъръ. Изучавайте носа, работете върху него, за да придобиете новото, истинско знание. Т. м. * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 28 октомврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  19. От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разбраната скръбь Размишление. Изпѣ се пѣсеньта „Аинъ фаси.“ Тази пѣсень е съставена отъ две части: първата часть — аинъ фаси — е началото на всѣка работа. Какво е началото, знаемъ; какъвъ ще бѫде краятъ, не знаемъ. Въ тази пѣсень има два противоположни момента, които не изразяватъ истинското положение на нѣщата. Който разбира елементитѣ на думитѣ „аинъ фаси“, може да се домогне до смисъла на живота и да се ползува отъ него. Така той ще разбере, какъ ще свърши животътъ, т. е. какъ ще се превърне скръбьта въ радость. Да превърнешъ скръбьта въ радость, това значи, да превърнешъ неразбраната скръбь въ разбрана. Неразбраната скръбь причинява страдание, а разбраната — радость. При неразбрания животъ човѣкъ се колебае, люшка се отъ една страна на друга. Колебанието създава голѣми противоречия. Обичашъ нѣкого, но се колебаешъ, дали и той те обича. Ако и той те обича, пакъ се колебаешъ, съмнявашъ се въ него, да не би да те измѣсти нѣкой. И като обичашъ се мѫчишъ, и като не обичашъ се мѫчишъ. Какво трѣбва да правишъ тогава? Да влѣзешъ въ Божествения животъ, дето има само радость и веселие. Богъ е създалъ свѣта и внесълъ вь него живота и радостьта. Човѣкътъ, като не разбралъ живота и радостьта, създалъ мѫчението и скръбьта. Кой разпъна Христа: ангелитѣ, или хората? — Хората Го разпънаха. Това показва, че тѣ сѫ въ състояние да мѫчатъ и да причиняватъ страдания? Ще кажете, че евреитѣ сѫ жестоки хора, защото извършили това престѫпление. Ако само евреитѣ сѫ жестоки, и ако жестокостьта е причина за разпятието на Христа, какъ ще си обясните жестокитѣ отношения на нѣкой синъ или на нѣкоя дъщеря къмъ родителитѣ? Майката носи детето деветь месеца въ утробата си и като го роди, кърми го, кѫпе го, пѣе му пѣсни за приспиване, грижи се за него да порасне, да стане великъ човѣкъ. Какви надежди възлага тя на него! Обаче, като порасне, синътъ е недоволенъ отъ майка си, нарича я стара, извѣяна, иска да се освободи отъ нея. Този синъ не е евреинъ. Какъ ще обясните неговото отношение къмъ майка му? Какъ ще обясните това противоречие? Понѣкога човѣкъ е недоволенъ и отъ себе си — друго противоречие. На пѣсеньта „Аинъ фаси“ могатъ да се направятъ два превода: отрицателенъ и положителенъ. „Аинь фаси“ — докато си глупавъ; „мекри заси“ — докато си лакомъ; „финъ земру“ — работата ти нѣма да върви напредъ; „ашанъ“ —всѣкога ще плащашъ; „суаси зенъфесулъ“ — главата ти нѣма да се освободи отъ мѫчнотии. Положителниятъ преводъ на пѣсеньта е следниятъ: „аинъ фаси“ — ако живѣешъ съ любовь; „мекри заси“ — ако мждростьта те озарява; „финъ земри“ — ако истината царува въ тебе и т. н. Отъ това, какъ ще пѣе човѣкъ тази пѣсень, зависи, дали ще се подаде на нейното положително, или отрицателно влияние. Ако се пѣе съ мекота, ще имате единъ резултати; ако се пѣе твърдо, резултатътъ ще бѫде другъ. Отъ способностите на човѣка да приема и предава, зависятъ неговитѣ вѫтрешни състояния на скръбь или на радость. И тъй, отъ пѣенето на човѣка, отъ неговата музикалность зависи да бѫдете доволни или недоволни отъ него. Музикалность има и въ постѫпкитѣ на човѣка. Всѣка постѫпка, която отговаря на великия законъ на живота, внася доволство и разположение въ човѣка. Ако постѫпката не е съгласна съ този законъ, човѣкъ изпитва скръбь, недоволство. Следователно, като грѣшишъ и страдашъ за погрѣшката си, не се оправдавай, но изправи я по нѣкакъвъ начинъ. Щомъ я изправишъ, ще се зарадвашъ и развеселишъ. Единъ писатель пише за необитаемитѣ небесни ширини, висини и глъбини. Съ това той иска да каже, доколко небето е необятно и необитаемо. Въ сѫщность, необитаеми мѣста въ природата не сѫществуватъ. Цѣлата природа, както и цѣлата вселена, сѫ обитаеми. Какъ е възможно да сѫществуватъ необитаеми мѣста, щомъ се казва, че Богъ е вездесѫщъ? Тогава ще излѣзе, че подъ „необитаеми“ мѣста разбираме такива, които сѫ лишени отъ животъ като този на земята. Изобщо, всички материални свѣтове сѫ свързани единъ съ другъ но животътъ въ тѣхъ не е навсѣкѫде еднакъвъ Значи, има свѣтове лишени отъ скърби и страдания. — Какво да се прави тогава съ скърбитѣ и страданията на земята? — Не остава нищо друго, освенъ да се превърнатъ въ радость. Ще кажете, че това е велика наука. За вѣрващия това е възможно; за невѣрващия е почти невъзможно. Скръбьта е резултатъ на неразбирането на живота. Забелязано е, че човѣкъ не може да пѣе добре, ако носи въ себе си нѣкаква голѣма скръбь. Другъ е въпросътъ, ако той може да превърне скръбьта въ радость. Тогава въ гласа му има мекота и приятность. Докато пѣе, човѣкъ намира изходенъ пѫть въ скръбьта. Щомъ престане да пѣе, всички пѫтища въ живота му се затварятъ. Дълго време трѣбва да работи той върху себе си, за да намѣри изходенъ пунктъ и да превърне скръбьта си въ радость. За да се изяви, музиката се нуждае отъ просторъ. Въ водата не можешъ да пѣешъ — просторъ нѣма. Най-добрата срѣда за музиката и пѣнието е въздухътъ. За сѫщества, по-напреднали отъ хората, етерътъ е най-добъръ проводникъ на музикалнитѣ тонове. Значи, разликата между възвишенитѣ сѫщества, хората и животнитѣ се заключава въ възприемането и предаването на нѣщата. Възвишенитѣ сѫщества възприематъ свѣтлината по единъ начинъ и я обясняватъ различно отъ по-долнитѣ отъ тѣхъ. Хората възприематъ свѣтлината по свой начинъ, различенъ отъ този на животнитѣ. Сѫщевременно и обясненията имъ за нея сѫ различни. Всички живи сѫщества изпитватъ скръбь, страдание и болка, но обясненията имъ за тѣхъ сѫ различни. Каква е цельта на страданието и на скръбьта? Кой създаде скръбьта? Хората колективно създадоха скръбьта и страданието. Като не разбиратъ великитѣ закони на живота, тѣ се биятъ за нищо и никакво. Всѣки иска да възстанови честьта си, да повдигне името си и отваря война на онѣзи, които сѫ го обидили и огорчили. Така постѫпватъ не само хората, но и напредналитѣ сѫщества — боговетѣ. Първо се биятъ боговетѣ на небето, а после, като отражение на тѣхния животъ, започватъ да се биятъ и хората. Въ края на краищата, войната свършва, но и боговетѣ слизатъ между хората. Тази е причината, дето има паднали ангели, паднали божества, дошли между хората да се учатъ, да изправятъ погрѣшкитѣ си. И тъй, да превърнешъ неразбраната скръбь въ разбрана и да се радвашъ, това значи, да си придобилъ великата наука на живота. Единственото мѣсто, дето можете да чувате тихия гласъ на Бога, това е областьта на скръбьта и страданието. Следователно, като дойде страданието при васъ, не го отбѣгвайте, но вслушайте се въ него, да чуете гласа на Онзи, Когото търсите. Кѫде ли не търсите Бога? Обаче, не предполагате, че ще Го намѣрите въ страданието. Той не е въ външното страдание, което всички виждатъ, но въ вѫтрешната тѫга, която човѣкъ изпитва при осъзнаване на своитѣ погрѣшки. Това наричаме морално страдание. Тукъ, именно, ще чуешъ тихия гласъ, който ти нашепва: Не постѫпи добре. Като не одобрява твоята постѫпка, ти страдашъ и си недоволенъ отъ себе си. Ако не позпаешъ Бога въ страданието, никѫде и никога нѣма да Го познаешъ и ще кажешъ като философитѣ, че никой не е видѣлъ Бога и не може да Го види. Не е важно мнението на философитѣ за Бога, не е важно и мнението на хората, важно е всѣки да познава себе си. Ще кажешъ, че познавашъ човѣка. Знаешъ ли, какво представяшъ вънъ отъ тѣлото си? Ако можешъ да излѣзешъ отъ тѣлото си и да запазишъ съзнанието си, ти ще имашъ нѣкаква представа за човѣка. И тогава, като познавашъ себе си, ще познавашъ поне отчасти Бога, като свой Създатель. Нѣкой разглежда себе си отъ общественото положение, което заема, и казва: Азъ съмъ касиеръ на банка и се познавамъ. Ти познавашъ известно обществено положение и длъжностьта, която изпълнявашъ, но какво представяшъ като човѣкъ, не знаешъ. Утре ще те уволнятъ отъ тази служба. Какво остава отъ тебе? Службитѣ се мѣнятъ, но човѣкъ — никога. Следователно, всѣки трѣбва да дойде до такова познаване на човѣка, че нищо да не може да прибави къмъ него, нито да му отнеме. Докато мислишъ, че нѣкой те измѣстилъ, ти нѣмашъ представа за себе си; докато скърбишъ и се радвашъ, ти още не се познавашъ. Докато не дойдешъ до положението да смѣняшъ скръбьта въ радость, ти още не се познавашъ; и докато не използувашъ радостьта си за угощение на своитѣ приятели, ти още не знаешъ, какво нѣщо е човѣкътъ. Кой човѣкъ, като угостилъ приятеля си съ своята скръбь, е видѣлъ втори пѫть лицето му? Другъ е въпросътъ, ако го угостишъ съ радостьта си. Угощавайте и себе си, и своитѣ приятели съ радоститѣ си, за да видите лицето на Бога и да познаете себе си. Да се върнемъ къмъ скръбьта и радостьта. Скръбьта е матката на душата, дето всичко расте. Радостьта е утробата на духа, дето всичко зрѣе. Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрѣе. Отъ това гледище, като жива сила, злото расте, но не дава плодъ, следователно, нѣма условия да зрѣе. Като израсте и се увеличи, най-после злото умира. Такава е сѫдбата на всички лоши мисли, чувства и по-стѫпки. Доброто, като жива сила въ природата, има условия да расте и да се увеличава, и понеже носи зародишъ въ себе си, то дава плодъ и вѣчно живѣе. Тъй щото, ако се питате, каква е разликата между злото и доброто, ще знаете, че злото расте, но плодъ не дава, затова то е временно — ту се явява, ту изчезва. Доброто, обаче, расте, развива се, дава плодъ, който узрѣва, пръска сѣмената си навсѣкѫде и вѣчно живѣе. И най-малкото добро следва човѣка презъ вѣковетѣ. Затова е казано, че силата на злото е до четири поколѣния, а на доброто — до тисящи родове. Сѫща е разликата между лошитѣ и добритѣ мисли, чувства и постѫпки. Такава разлика сѫществува между лошия и добрия животъ, между лошитѣ и добритѣ хора. Какъ може неразбраната скръбь да се превърне въ разбрана? Ако разбирашъ разумнитѣ закони на природата и ги прилагашъ на мѣсто, ти можешъ да правишъ това превръщане. Това значи, да познавашъ буквата А, начало на нѣщата, начало на разумностьта. Ако поставишъ точка върху тази буква, ти опредѣляшъ посоката на своето движение. Точката е мѣсто, отдето излизатъ правитѣ линии — пѫть къмъ разумностьта. Наистина, разумниятъ животъ не е нищо друго, освенъ стремежа. нагоре. Като поеме тази посока, разумниятъ човѣкъ образува равностраненъ триѫгълникъ, по който се движатъ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Разумниятъ животъ подразбира хармония между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Като живѣе, той образува равностранния триѫгълникъ — форма на разумностьта. Като чувствува, той пълни тази форма, т. е. влага въ нея съдържание. Като мисли, той я одухотворява и осмисля. Ето защо, разумностьта става разбрана, когато й се даде форма, съдържание и смисълъ. И човѣкъ, като разумно сѫщество, има форма, съдържание и смисълъ. Формата представя видимия човѣкъ, съдържанието — неговото сърдце, което изразява чувствата му, а смисълътъ — неговия умственъ животъ. Следователно, ще се пазишъ да не изгубишъ нито формата, нито съдържанието, нито смисъла си. Ще пазишъ всичко, което ти е дадено, за да изпълнишъ добре своето предназначение. Не казвай, че сѫ ти дотегнали страданията. Тѣ сѫ благо, чрезъ което разумниятъ свѣтъ иска да те освободи отъ заблужденията. Така, именно, ще превърнешъ скръбьта си въ радость. Ако си търговецъ, живѣй и работи честно, да не изгубишъ не само външното, но и вѫтрешното си богатство. Не е страшно, когато губишъ външното си богатство; страшно е, когато губишъ вѫтрешното богатство. Докато си външно ощетенъ, лесно се възстановява състоянието ти. Дръжъ съзнанието си будно, да не опетнишъ ума и сърдцето си, да не заробишъ душата си. Ще кажешъ, че Богъ е всеблагъ и всемждъръ, ще ти помогне. Богъ помага, но те предупреждава да не грѣшишъ, да не повтаряшъ погрѣшкитѣ си. Той казва: Давамъ ти богатство, което самъ ще носишъ на гърба си, безъ никаква външна помощь. При това, цѣлото си богатство ще пренесешъ на единъ пѫть. Не можешъ ли да направишъ това, ще вземешъ отъ него толкова, колкото самъ можешъ да носишъ. Останалото ще дадешъ на своя ближенъ. Докато богатството ти е малко, лесно го носишъ. Колкото по-голѣма е лакомията ти, толкова повече се увеличава и богатството ти. Най-после дохождашъ до положение да не можешъ самъ да носишъ товара си и казвашъ, че нѣма смисълъ да се живѣе. Тогава ангелитѣ започватъ да четатъ присъдата ти: първия пѫть поиска десеть хиляди лева — дадоха ти се; втория пѫть поиска 20,000 лв., и тѣхъ получи. Колкото искаше, толкова ти се даваше. Най-после, дойде до милиони, които вече не можешъ да носишъ и питашъ, какво трѣбва да правишъ. Ще плащашъ — нищо повече. Изплащането става насилствено. Искашъ, не искашъ, ще давашъ отъ себе си, докато се облекчишъ. Така ангелитѣ възпитаватъ лакомия човѣкъ. Ако започне да се оплаква, че губи богатството си, тѣ го взиматъ на онзи свѣтъ и го пращатъ въ по-долна форма, между конетѣ и воловетѣ, да оре земята. — Защо орете земята? — Защото досега ядохме и пихме, не слушахме Господа. Сега носимъ последствията на своята лакомия. Като изплатимъ дълговетѣ си, ще приемемъ първоначалната си форма на човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие. Днесъ всички хора търсятъ нѣкакво разрешение на живота, искатъ по магически начинъ да разрешатъ въпроситѣ. Докато живѣятъ само за себе си, никакво човѣшко разрешение на въпроситѣ не може да имъ помогне. Тѣ трѣбва да се свържатъ съ Бога, да се вслушватъ въ Неговия гласъ, Който имъ нашепва, кое е право и кое криво, и така да изправятъ живота си. Докато не разбере смисъла на живота, предназначението на всички живи сѫщества, човѣкъ всѣкога ще грѣши. На растенията и на животнитѣ гледа като на нисши сѫщества, които не заслужаватъ неговото внимание. Това е криво разбиране. Животнитѣ и растенията иматъ велико предназначение. Тѣ служатъ като символи, като азбука, чрезъ която природата говори. Първиятъ адептъ, който влѣзе въ райската градина, взе форма на змия, съ цель да изкуси Ева. На небето той заемаше високо положение, но, като слѣзе на земята, прие една отъ низкитѣ животински форми, уви се около дървото и започна да се разговаря съ Ева на чуденъ, красивъ езикъ. За пръвъ пѫть тя чу змия да говори толкова разумно и убедително. Като постигна цельта си, адептътъ свали змийската кожа отъ гърба си и застана предъ Ева като младъ, красивъ момъкъ, облѣченъ въ черни, хубави дрехи. Като го видѣ, Ева се изненада и си каза: Невъзможно е този човѣкъ да си служи съ лъжата. Той знае да се преобразява, следователно, владѣе великата наука на живота. Следъ всичко това, тя бѣше готова да слуша, каквото той й говорѣше. Тя се убеди, яде отъ забранения плодъ, като даде и на Адама отъ него. Така и двамата сгрѣшиха и напуснаха раял Ще кажете, че това е приказка, Адамъ и Ева не сѫ сѫществували. Какъ мислите вие, това е ваша работа. Дали вѣрвате, или не, това е пакъ ваша работа. Важно е, че сѫщата история става въ самия човѣкъ. Следователно, всичко, което става въ човѣка, е вѣрно. Ти стоишъ предъ единъ въпросъ, искашъ да го разрешишъ правилно. Отвѫтре нѣщо ти нашепва, какъ да постѫпишъ, но дохожда нѣкой отвънъ и дава криво направление на мисъльта ти. Щомъ го послушашъ, виждашъ, че си сгрѣшилъ. Като знаешъ това, давай ухо на вѫтрешния гласъ въ себе си, а не на своята мисъль или на своето чувство. Тѣ сѫ твоитѣ външни съветници, които лесно могатъ да те заблудятъ. Каже ли ти вѫтрешниятъ гласъ да не предприемашъ нѣщо, слушай го. Но ти започвашъ да философствувашъ, че времената сѫ добри, че условията сѫ благоприятни за тази работа и, като постѫпишъ по своя умъ, виждашъ, че не си на правъ пѫть. Започвашъ да съжалявашъ, и следъ известно време се успокоишъ. Успокояването не е изправяне на погрѣшката. Кой може да утеши майката, на която детето й умрѣло? Какво ще й кажешъ за утешение? Ще кажешъ, че Богъ ще й даде друго дете. Това утеха ли е? Майката може да се утеши само при едно положение: ако детето й оживѣе. Стане ли това, тя моментално ще забрави скръбьта си. Следователно, всички хора ще се утешатъ, само когато имъ се върне загубеното, т. е. когато намѣрятъ изгубения рай. — Какво е изгубилъ човѣкъ? Кой е изгубениятъ рай? — Неговитѣ добродетели, неговитѣ добри мисли, чувства и постъпки, неговиятъ добъръ животъ. И следъ като изгуби тѣзи нѣща, човѣкъ се примирява и казва: Изгубеното е изгубено вече, нѣма защо да се жали за него, но да потърсимъ нови печалби. Обаче, съществува законъ: новитѣ печалби не допринасятъ никаква полза, ако не се намѣрятъ загубенитѣ нѣща. Стариятъ прия-тель струва повече, отколкото новиятъ. Приятелство, направено въ детинството, трае повече, отколкото приятелство въ старини. — Защо? — Защото приятелството въ детинството има условия да узрѣе, когато приятелството въ старини е лишено отъ тѣзи условия. Възъ основа на това, и младото поколѣние трѣбва да води добъръ животъ, за да могатъ прин-ципитѣ на този животъ да узрѣятъ. Въпрѣки това, мнозина казватъ: Да оставимъ младитѣ да си поживѣятъ свободно, на старини тѣ ще подобрятъ живота си. Това може да е вѣрно, може и да не е вѣрно, но казвамъ: Добродетель, придобита на младини, струва повече отъ добродетель, придобита на старини. Другъ човѣкъ е онзи, който носи доброто въ себе си отъ младини, а другъ е онзи, който носи доброто, което е придобилъ на старини. Това не значи, че не сте добри, но работете главно върху онѣзи добродетели, които носите отъ детинство. Работете върху онѣзи дарби и способности, които носите отъ детин ство. Съ други думи казано: Работете върху онѣзи дарби и способности, върху онѣзи добродетели, които Богъ е вложилъ въ васъ още при създаването ви. Какво трѣбва да прави съвременниятъ човѣкъ, за да се домогне до онова, което е вложено въ него? Нищо друго не му остава, освенъ да намѣри загубеното. — Какъ ще го намѣри? — Чрезъ търпение и любовь. Какво прави майката съ своето красиво, умно дете, което е заболѣло отъ тежка епидемическа болести? — Тя се въорѫжава съ всичката си любовь и съ търпение, докато оздравѣе детето. Дълго време следъ това то е хилаво, неспособно за работа, за никакво движение. Майката го носи на рѫце, храни го като малко дете, докато се възстанови всичко, което е загубило: енергия, красота, способности за работа. Тя понася всичко и се радва, че детето й се спасило отъ смъртьта. Такова е положението на съвременния човѣкъ, който, поради моралния грѣхъ, е изгубилъ най-ценното. Има една наука, която може да помогне на човѣка да придобие изгубеното, т. е. да придобие здравето и силата си. Тази наука е, колкото велика поради благата, толкова велика и поради страданията, които носи. Напримѣръ, за да изнесе доброто на човѣка, тя трѣбва да изнесе и нѣкои негови голѣми недостатъци. Силниятъ лесно се справя съ недостатъцитѣ, но слабиятъ така изпада подъ тѣхния гнетъ, че и доброто не може да му помогне. Нѣкой иска да му посоча недостатъцитѣ. Казвамъ: Ти самъ ще ги видишъ. Моята задача е да ти покажа доброто, което трѣбва да разработвашъ. Що се отнася до недостатъцитѣ, съ тѣхъ само Богъ може да се разправя. Една отъ погрѣшкитѣ на хората е, че се занимаватъ съ своитѣ недостатъци. Като се събиратъ, тѣ се критикуватъ, изнасятъ недостатъцитѣ на този, на онзи и, като се върнатъ по домоветѣ си, казватъ: Да ни прости Богъ, огрѣшихме се съ тѣзи разговори. Ще каже нѣкой, че не може да търпи погрѣшкитѣ на своя съседъ. Чудно нѣщо, погрѣшкитѣ на съседа си не може да търпи, а къмъ своитѣ е снизходителенъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде последователенъ. Ако не търпишъ недостатъцитѣ, изобщо, не трѣбва да търпишъ и своитѣ. А тъй, своитѣ нечистотии търпишъ, на съседа си не можешъ — това е несправедливость. Като възражение на това, нѣкой ще каже, че Богъ му говорилъ така, че Той го напѫтвалъ, какъ да живѣе. И това е възможно, обаче, прилагане се иска. Отъ думитѣ на Господа трѣбва да изработишъ скъпоценни камъни, на които всички да се радватъ. Богъ ти казва да не правишъ това, което си намислилъ. Ти трѣбва да Го послушашъ и да кажешъ: Господи, ще направя това, което Ти искашъ. Да направишъ това, което Божественото изисква, значи, да превърнешъ обикновения камъкъ въ скъпоцененъ. Нѣкой иска да направи нѣщо за мене. Казвамъ: Направи нѣщо, което Богъ изисква, и ще бѫдешъ радостенъ. Тогава и азъ ще направя нѣщо, което Богъ изисква отъ мене. Така ще съберемъ две радости на едно мѣсто и ще бѫдемъ щастливи. — Искамъ да бѫда щастливъ. — Много просто, събери две радости на едно мѣсто. — Не мога да ги съчетая, само на една радости се натъквамъ. — И при това положение ще бѫдешъ щастливъ, но временно, всѣки може да ти отнеме радостьта и щастието. Съберешъ ли две радости на едно мѣсто — твоята и на твоя ближенъ, ти си въ царството на хармонията, въ областьта на щастието. Това е законъ. Правете опити въ това направление, да провѣрите този законъ. Представете си, че имате рана, която носите съ месеци и не можете да я излѣкувате. Съберете две радости на едно мѣсто и ще се увѣрите въ действието и силата на този законъ. Въ нѣколко минути, или най-много въ два - три часа раната ви ще оздравѣе. Три възможности има, чрезъ които човѣкъ е въ състояние да се излѣкува и отъ най-опасната болесть. Отъ него се изисква само едно: да събере две радости на едно мѣсто. Следъ това той трѣбва да се обърне къмъ разумната природа, да му помогне по нѣкакъвъ начинъ да се излѣкува. Тя ще му помогне, като изпрати единъ отъ своитѣ опитни лѣкари; ако той не го излѣкува, ще му изпрати едно отъ възвишенитѣ, напреднали сѫщества; ако пакъ не оздравѣе, самъ Богъ ще се изяви: ще плюе на земята, ще вземе малко каль и ще намаже съ нея болното мѣсто. Въ Бога се криятъ много начини за лѣкуване. Тѣ се съдържатъ въ водата, въ въздуха, въ свѣтлината и въ храната. Какъ ще се лѣкувате, по духовенъ, или физически начинъ, не е важно. Едно се иска: да бѫдете здрави, за да възстановите изгубеното. Като се говори за духовния свѣтъ, мнозина си го представятъ като физическия. Стане ли дума за Христа, искатъ да Го видятъ като човѣкъ, да се разговарятъ съ Него. Това е невъзможно. Веднъжъ дойде Христосъ на земята въ плъть, между човѣцитѣ. Сега ще Го търсите по другъ начинъ. И въ духовния свѣтъ да отидете, и тамъ нѣма да видите Христа. Той е заетъ съ много работа, нѣма време за свободни хора. Щомъ види нѣкой свободенъ човѣкъ, безъ работа, Той го праща на земята. Свѣтътъ се нуждае отъ работници: и млади, и стари трѣбва да работятъ. Младиятъ отъ най-ранна възрасть трѣбва да бѫде работникъ и да води добъръ животъ. Стариятъ не трѣбва да прекѫсва импулса си за работа. И като младъ, и като старъ ще водишъ добъръ животъ. Тежко на стария, който въ младини е водѣлъ лошъ животъ. После ще се моли да се подмлади, че тогава да служи на Господа. Ако се подмлади, ще забрави обещанието си и ще започне отново лекъ, безгриженъ животъ. Така не се живѣе. Ще живѣете по изискванията на Божественото учение, безъ никакви отклонения. Всѣко отклонение отъ Божествения пѫть води къмъ човѣшкия. Сѫществуватъ два пѫтя въ живота: човѣшки и Божественъ. Ако вървите по човѣшкия пѫть, ще имате човѣшки резултати; ако вървите по Божествения пѫть, ще имате Божествени резултати. Отъ васъ зависи, кой пѫть да изберете. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да върши Божията воля и да следва Божия пѫть. Колкото погрѣшки и недостатъци да има, той ще пада и ще става, ще се каля и чисти, но, въ края на краищата, ще изправи живота си. Да изправишъ живота си, това значи, да минешъ презъ известни мѫчнотии, презъ известни скърби и страдания. Безъ скърби и страдания не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие. Като минешъ презъ страданията, ще дойдешъ до дветѣ велики радости, които водятъ въ областьта на щастието. Това значи истинско подмладяване. Да се говори на съвременнитѣ хора за подмладяване, това значи, да се залъгватъ. Тѣ не вѣрватъ въ подмладяването по духовенъ начинъ и съ съжаление констатиратъ, че едно време сѫ били млади, пламенни, съ идеали, а сега сѫ остарѣли и всичко изгубили. Споредъ мене, какъвто си билъ на младини, такъвъ си и на старини. Защо изгасй огъня на твоята младость? Кой огънь изгасва: човѣшкиятъ, или Божествениятъ? — Човѣшкиятъ. Сега не ти остава друго, освенъ да запалишъ Божествения огънь въ себе си. — Старъ съмъ вече. — Това нищо не значи. Ще направите опитъ, да запалите Божествения огънь. Ако първия пѫть не успѣете, ще направите вторъ опитъ. При втория опитъ огъньтъ ви непремѣнно ще се запали. Задъ този огънь е любовьта. Въ любовьта се криятъ всички изгубени нѣща. Затова, именно, всѣки трѣбва да намѣри начинъ, по който да възстанови изгубеното. Едно се иска отъ човѣка: да познае своитѣ изгубени нѣща. Много изгубени работи има, но всички не сѫ ваши. Познаете ли, кои сѫ вашитѣ, любовьта веднага ще ви ги върне. Да четемъ ли темитѣ сега, или да ги оставимъ? По добре да не ги четемъ, защото самата тема може да се изкаже съ две думи. Произходътъ на въшкитѣ се крие въ неразбраната скръбь. Докато скърбитѣ оставатъ неразбрани, все ще има въшки; хората ще се чешатъ по главитѣ. Щомъ неразбранитѣ скърби се превърнатъ въ разбрани, въшкитѣ ще изчезнатъ. Турете радостьта и любовьта за основа на живота си, и неразбраната скръбь ще се превърне въ разбрана. Т. м. * 4. Лекция отъ Учителя, държана на 21 октомврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  20. От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Проводници на любовьта Размишление. Тема за следния пѫть: „Произходъ на въшката.“ Ще кажете, че темата е проста, лесно ще я напишете. Нѣщата сѫ прости, когато човѣкъ има яснота въ съзнанието си. Да мислишъ, че като се разтоваряшъ, можешъ да опростишъ нѣщата, ти самъ се заблуждавашъ. Ако кредиторътъ опростява дълговетѣ на своитѣ длъжници, това значи, прощаване, т. е. заличаване на дълговетѣ имъ. Да опростявашъ живота си, това значи, да се помирявашъ съ трудноститѣ, т. е. да спазвашъ закона на економията. Мнозина мислятъ, че сѫ пестеливи. Да отдѣляшъ отъ хапката си и да внасяшъ пари въ банката, това не е опростяване на живота; това не разрешава въпроситѣ. Колко прави две по две? — Четири. Ще кажете, че и това е просто смѣтане. Две по две прави четири, но две и две е пакъ четири. Защо и при умножаването и при събирането получаваме все четири? Знаете само, че лесно се събиратъ две и две и лесно се умножаватъ две по две, но защо и въ двата случая получавате четворка, не знаете. Ще кажете, че числата се събиратъ лесно. Обаче, кои величини се събиратъ лесно: живитѣ, или механическитѣ? Лесно е да съберемъ две царевични зрънца или две камъчета, но какъ ще съберешъ две кокошки или двама души? Кокошкитѣ туряшъ въ курника, но не си ги събралъ. Двама души живѣятъ въ една кѫща, но не сѫ събрани. Тѣ могатъ да живѣятъ заедно или доброволно, или насила, но това не е още събиране. Значи, има естествено и неестествено събиране. Ти можешъ да приемешъ една идея доброволно или насилствено. Това показва, че въ живота и въ природата сѫществуватъ два вида процеси: естествени и неестествени. Често хората се спиратъ върху въпроса, да вѣрватъ ли въ Бога, или да не вѣрватъ. Кое отъ дветѣ положения е естествено и кое неестествено ? Ще кажатъ нѣкои, че вѣрата въ Бога е необходимость, както е необходимо слънцето за всички живи сѫщества. Безъ слънчевата свѣтлина и топлина нѣма животъ на земята. Какво ще стане съ васъ, ако слънцето не изгрѣва цѣла година? Какво ще стане съ васъ, ако гладътъ ви стигне до крайния предѣлъ? Казвашъ: Прегладнѣхъ вече. Какво ще стане съ тебе като прегладнѣешъ? Ще заспишъ. И безъ слънцето ще заспишъ, както и безъ храна. Това заспиване подразбира спиране на растенето. Смисълътъ на живота е въ растенето. Ако всѣки день не прибавяшъ нѣщо въ себе си, т. е. не растешъ, деньтъ е загубенъ за тебе. Когато рисува нѣкаква картина, художникътъ всѣки день прибавя по една малка чъртичка къмъ нея. И, като погледнешъ, виждашъ, че е нарисувалъ човѣшко лице. Всѣки день по една чъртичка, докато на шестия день виждашъ цѣло лице. Казано е, че Богъ създалъ свѣта въ шесть деня. Така се говори на децата, а възрастнитѣ, т. е. посветенитѣ подъ „шесть“ разбиратъ не шесть деня, а шесть елемента. — Кои сѫ тѣзи елементи? — Това сѫ днитѣ на седмицата: понедѣлникъ, вторникъ, срѣда и т. н. Християнитѣ считатъ понедѣлникъ за първи день, т. е. първия елементъ, а евреитѣ започватъ отъ недѣля — първиятъ день на Битието, първиятъ елементъ, съ който е започнало създаването на свѣта. Какъвъ елементъ е недѣлята? Като се говори за Бога, всички казватъ, че Той е вездесѫщъ. Ако питате нѣкого, кѫде е Богъ, ще отговори, че Той е на небето. Щомъ е на небето, не е вездесѫщъ. — Защо ? — Защото, споредъ нѣкои, небето е покривътъ на земята, а покривътъ не е всичко въ свѣта. Други пъкъ подъ „небе“ разбиратъ необятното пространство, което включва всичко. Значи, небето не е само покривъ на земята, но нѣщо велико и необятно, въ което влиза цѣлата вселена, цѣлата вѣчность. Вѣчниятъ животъ включва обикновения, а обикновениятъ е часть отъ вѣчния. Хората говорятъ за Бога, за небето и за земята, но единъ отъ близкитѣ въпроси за тѣхъ е, защо сѫщестува злото. Много просто, злото е половината на доброто. — Какво е тогава доброто? — Цѣлото на злото. Значи, злото се отдѣлило отъ доброто, като отъ цѣла единица, и съставя негова половина. Доброто пъкъ, като цѣло, превръща всичко въ добро. Българската пословица „Всѣко зло за добро“ има предъ видъ тъкмо това, че само доброто е въ сила да превърне злото въ добро. Тъй щото, не се смущавайте, когато се натъквате на злото. То е часть отъ доброто, а частьта е по-слаба отъ цѣлото. Нека тази мисъль остане въ ума ви, като съзнателна, разумна работа, която ще придаде нѣщо къмъ вашето съзнание. — Кога се е създало злото? — Когато се отдѣлило отъ цѣлото, т. е. отъ доброто — основата на живота. Ако имате едно яйце, трѣбва ли да го дѣлите на две части ? Понеже въ яйцето е скритъ животътъ, нѣмате право да дѣлите живота. Той е единенъ и недѣлимъ. Който се опиталъ да раздѣли живота, той е внесълъ злото въ свѣта. Всѣко нѣщо, създадено отъ Бога, е единно, недѣлимо и, следователно, трѣбва да се използува, както е дадено. Ако се опиташъ да раздѣлишъ една своя мисъль, която сѫществува като зародишъ въ твоя умъ, ти си извършилъ вече едно зло, което ще ти причини голѣмо страдание. Всѣка добра мисъль е недѣлима величина, която само трѣбва да се тури въ действие, нищо повече не можете да правите съ нея. И тъй, съдействувайте на доброто въ васъ да расте и да се развива. Само така то ще ви допринесе нѣщо. Сѣйте добри мисли и чувства въ градината на вашия умъ и на вашето сърдце, както посаждате плодни дървета въ градината си. Единъ беденъ човѣкъ, въ продължение на десеть години най-много, може да подобри материалното си положение. Достатъчно е да посѣе сто сѣмки отъ доброкачествени круши Или ябълки, за да се радва на тѣхнитѣ плодове. Кажете ли, че това не е ваша работа, вие сами се спъвате. По цѣли дни седите и философствувате върху въпроситѣ, кой е създалъ свѣта, защо го е създалъ, и мислите, че това е ваша работа. Това философствуване нищо не допринася за растенето ви. Съ години наредъ изучавате животнитѣ, тѣхния характеръ и произходъ, безъ да сѣете нѣщо въ градината си. Какво ще придобиете, ако изучавате характера на вълка, напримѣръ ? Другъ е въпросътъ, ако изучавате характера на овцата. Вие отглеждате овце, имате отношение къмъ тѣхъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство, съ които човѣкъ се занимава, оказватъ известно влияние върху него. Всѣки предметъ, който изучава, сѫщо оказва влияние върху него. Следователно, ако изучава вълка, ще се натъкне на известно влияние отъ него. Защо му е вълчото влияние? Работете съ доброто, безъ да го дѣлите, за да се намирате подъ неговото влияние. Работете съ доброто като методъ за самовъзпитание. Така ще се развивате правилно и ще вървите напредъ. И тъй, работете върху истинското самовъзпитание, съ методи, каквито разумната природа дава. Единъ отъ нейнитѣ методи е обновяването. Човѣкъ се обновява, когато всѣки день внася въ ума си по една нова мисъль и въ сърдцето си по едно ново чувство, които го повдигатъ. Нека всѣки се запита, какво ново може да внесе днесъ въ ума и въ сърдцето си. Здравиятъ мисли за богатство, да спечели нѣщо, съ което да подобри живота си. За какво мисли болниятъ? Като се върти на леглото по цѣли дни, той си мисли, дано намѣри лѣкарството, което ще му помогне да оздравѣе. Ученикътъ или студентътъ мисли върху въпроса, който ще му зададе учительтъ или професорътъ. Той си мисли, колко добре ще бѫде, ако по нѣкакъвъ начинъ се добере до въпроса, който ще му се зададе на изпита. Както въ училището, така и въ живота, всѣки день си има опредѣлена програма, която трѣбва да се изпълни. Тя внася обновяване въ човѣшкия организъмъ. Нѣкой се интересува отъ нѣкакъвъ образъ, иска да го изучи. Това е последна работа. Първо ще изучавате своето лице, както художникътъ постѫпва, и ще наблюдавате, какво ново внасяте всѣки день. Оглеждайте се въ огледало, както правятъ младитѣ моми и момци, и си отбелязвайте всѣка промѣна, която става въ васъ. Младата мома се оглежда да види, има ли достатъчно пари, за да си избере момъкъ. Така прави и младиятъ момъкъ. Така постѫпва и гостилничарьтъ, и онзи, който отива въ гостилницата. Гостилничарьтъ вдига капацитѣ на тенджеритѣ, да види, достатъчно ли е яденето, да задоволи своитѣ посетители. Посетительтъ пъкъ постоянно отваря и затваря кесията си, да види, има ли достатъчно пари да се нахрани добре. Въ даденъ моментъ всѣки човѣкъ се интересува отъ нѣщо специфично. Още съ ставането си отъ сънь, домакинята се интересува, кой отъ познатитѣ или отъ приятелитѣ й ще я посети този день. Тя започва да чисти, да мие кѫщата си, за да задоволи своитѣ гости и да имъ се хареса. Все трѣбва да ви посети нѣкой презъ деня, или съ мисъльта си, или съ чувствата си, или съ своето физическо присѫтствие. Какъвъ е моралътъ на съвременнитѣ хора ? Отъ какви принципи се водятъ тѣ ? Каквито да сѫ принципитѣ и възгледитѣ имъ, тѣ сѫ отживѣли времето си. Тѣ сѫ за малки деца, но не и за възрастни. Обаче, има принципи, които се отнасятъ до всички хора, до всички времена и епохи. Единъ отъ тѣзи принципи е следниятъ: презъ очитѣ на човѣка само свѣтлината може да влиза. Допусне ли друго нѣщо, то ще му причини болка и страдание. Като влѣзе свѣтлината презъ очитѣ ви, ще й дадете широкъ достѫпъ, ще я поздравите и ще се разговаряте съ нея. Колкото време прекара при васъ, тя ще ви остави своето благословение. Всичко друго, вънъ отъ свѣтлината, нѣма достѫпъ до вашитѣ очи. Какво става съ очитѣ ви, като влѣзе малко прахъ въ тѣхъ? Започватъ да сълзятъ, зачервяватъ се и, докато и последната прашинка не излѣзе, тѣ не се успокояватъ. Вториятъ принципъ: Презъ ушитѣ ви може да влиза само звукътъ. Третиятъ принципъ: презъ носа ви може да влиза само въздухътъ. Четвъртиятъ принципъ: презъ устата ви може да влиза само храната. Това сѫ четиритѣ неизмѣнни принципи въ човѣшкия животъ. Това сѫ принципитѣ, по които човѣкъ може да живѣе. Пренесете тѣзи принципи и въ духовния си животъ, да се ползувате напълно отъ тѣхъ. Нѣкой се вслушва въ думитѣ на хората, безпокои се отъ това, което говорятъ за него, и губи разположението си. — Защо ? — Защото е далъ пѫть на шума, а не на звука. Всѣки шумъ, който се докосва до ушитѣ, може да ги разстрои и да внесе известна дисхармония въ човѣшкия организъмъ. Звукътъ представя хармонични трептения на разумна сила. Който го приема правилно, той се ползува отъ неговото благо. Като знаете това, възприемайте чиститѣ трептения на звука, а се пазете отъ шумъ, предизвиканъ отъ непровѣрени слухове. Че нѣкой казалъ нѣщо обидно за васъ, това да не ви смущава. Приемайте нѣщата направо отъ тѣхния източникъ, отъ автора имъ. Когато звукътъ отъ нѣкой източникъ влѣзе направо въ ухото ви и се разговаря съ васъ, вие си съставяте истинско понятие за нѣщата. Казано е въ Писанието, че въ сѫдния день ще отговаряшъ за всѣка праздна дума. Затова, ако искашъ да приемешъ нѣкаква свѣтла мисъль, иди при автора, отъ когото тя излиза, и приеми свѣтлината чрезъ очитѣ си; следъ това ще чуешъ, какво говори, и ще възприемешъ звука чрезъ ушитѣ си. Така ще имашъ ясна представа за неговата мисъль, за това, което го движи въ живота му. Ако Духътъ, Който е живѣлъ въ Христа, не ви предаде своята мисъль, никога не можете да разберете Свещенитѣ книги. Духътъ се е проявявалъ и чрезъ пророцитѣ, и чрезъ Христа, но продължава да се проявява и до днесъ. Кой е сѫществениятъ въпросъ, който ви занимава днесъ? Какво трѣбва да правите, за да се развивате правилно? На първо мѣсто трѣбва да отворите очитѣ си за възприемане на свѣтлината, ушитѣ си — за възприемане на звука, съзнанието си — за възприемане на разумностьта. Този е пѫтьтъ за повдигане и обновяване. При това, всѣки трѣбва да знае, колко свѣтлина, колко звукове и колко въздухъ трѣбва да приеме въ даденъ моментъ. Дойдешъ ли до истинската мѣрка, ще знаешъ, че нѣмашъ право да дѣлишъ нѣщата. — Нали трѣбва да дѣлимъ благата си съ своитѣ ближни? — Ще отдѣляшъ отъ благата си, но нѣма да ги дѣлишъ. Ако имашъ две ябълки, ще дадешъ едната на своя ближенъ, но половинка ябълка нѣмашъ право да давашъ. Казватъ, че нѣкой дѣли хапката си па две съ своя ближенъ. Това е фигуративенъ езикъ. Въ същности, всѣки трѣбва да сподѣля благата си съ хората, но не и да ги дѣли. Свѣтлината, топлината, звукътъ идатъ непреривно, безъ прекъсване. Могатъ ли да се дѣлятъ? Какъ ще раздѣлишъ въздуха, водата, свѣтлината и топлината? Природата си служи съ цѣли числа, а не съ дробни. Тя не дѣли величинитѣ. Казватъ, че отдѣлили детето отъ майката. Това е невъзможно. Никой не може да отдѣли детето отъ майката. Временно детето може да се отлъчи отъ майка си, т. е. да се отдалечи отъ нея, но въ никой случай не може да се отдѣли. Между майката и детето съществува тѣсна, неразривна връзка, която никой не може да скъса. На същото основание, казвамъ: Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да от дѣли човѣка отъ Бога. Какви усилия не е правилъ дяволътъ, но и до днесъ не е могълъ да отдѣли човѣшката душа отъ нейния Създатели. Какви обещания не е давалъ на човѣка, какви залъгвания, какви надежди не му е давалъ, но и доднесъ не е успѣлъ. И дяволътъ, като вълка, хваща човѣка и го изяжда, съ цель да го отдѣли отъ Бога, но, въ края на краищата, се вижда принуденъ да го повърне и изхвърли навънъ цѣлъ, неповреденъ. Никой не може да отдѣли човѣка отъ неговия Създатель. „И отдѣли овцетѣ отъ козитѣ.“ Това е алегория, защото, въ същности, овчарьтъ пасе заедно овцетѣ и козитѣ — не ги раздѣля. Козитѣ причиняватъ пакости на дърветата, гризатъ младитѣ имъ клончета. Не е нуждно външно да се отдѣлятъ овцетѣ отъ козитѣ. Достатъчно е да се дадатъ на всички сѫщества специални условия, всѣки да прояви своята природа. Ако това се отнася до овцетѣ и козитѣ, колко повече е нуждно за хората. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положителна наука, която да подобри тѣхния животъ. Въпрѣки това, тѣ не търсятъ такава наука, но искатъ да бѫдатъ обичани. За да те обича нѣкой, трѣбва да знаешъ закона, да се превърнешъ на свѣтлина и така да влѣзешъ въ очитѣ на своя възлюбенъ. После, да се превърнешъ на слово, чийто звукъ, да мине презъ ушитѣ на твоя възлюбенъ. И най-после, да се превърнешъ на въздухъ да влѣзешъ презъ носа на този, който те обича. Който не може да се превърне на свѣтлина, на звукъ и на въздухъ, за да влѣзе въ своя възлюбенъ, неговата любовь не е истинска. Любовьта трѣбва да прониква въ човѣка, а не вънъ отъ него. Остане ли отвънъ, това не е любовь. Колкото и да ви се говори за любовь, не се ли проявява тя като свѣтлина, звукъ и въздухъ, не разчитайте на тази любовь. Христосъ казва: „Азъ съмъ виделината на свѣта.“ Значи, Той се превръща на свѣтлина и така влиза презъ очитѣ на хората. Така, именно, Христосъ изявява любовьта си къмъ хората. Който има любовь въ себе си, той може да се превърне на свѣтлина и на слово, да мине презъ очитѣ и ушитѣ на онѣзи, които люби и които го любятъ. Който нѣма любовь, не може да се превръща на свѣтлина. Следователно, той е човѣкъ съ обикновени разбирания. Съ такива разбирания не може да се влѣзе въ Царството Божие, между ангелитѣ. — Какво представятъ ангелитѣ? — Тѣ сѫ сѫщества, които се превръщатъ на свѣтлина и влизатъ презъ очитѣ на хората, да ги възпитаватъ. Велико изкуство е да знаешъ, какъ да се превърнешъ на свѣтлина. Това е учението на ангелитѣ. Чрезъ него тѣ искатъ да напѫтватъ хората къмъ реалностьта на живота. Какво по-велико благо можете да очаквате отъ това, да излѫчва тѣлото ви свѣтлина и отдалечъ да свѣтите? Има светии, на които тѣлото е свѣтещо. Тѣ сѫ прекарвали съ години въ гори и планини, въ съзнателна работа върху себе си, докато сѫ придобили изкуството да се превръщатъ на свѣтлина, т. е. да свѣтятъ. И обикновениятъ човъкъ трѣбва да усили свѣтлината на своя умъ, да свѣти вечерь. Това е действителность, която може да се провѣри. Както има свѣтещи елементи въ химията, така сѫществуватъ и свѣтещи хора, които излѫчватъ отъ себе си свѣтлина. И тъй, новото, къмъ което се стреми човѣшкиятъ духъ, е да придобие изкуството да свѣти. — Какъ се постига това? — Има много начини, но трѣбва да се започне съ малки опити. Ще правите малки опити, безъ да очаквате голѣми резултати. Напримѣръ, ще дамъ на всички по две сѣменца — житни, царевични или други нѣкакви, да ги посадите въ земята. Който е готовъ да учи, веднага ще ги посѣе и ще наблюдава, какво ще стане. Обаче, който има голѣмо мнение за себе си, ще каже: Чудно нѣщо, свършилъ съмъ два факултета, имамъ много знания, пиша върху важни въпроси, и следъ всичко това, ще се занимавамъ съ дребни работи — да посаждамъ сѣмена. Това не е моя работа. Азъ имамъ велико предназначение. — Какво е твоето предназначение? Ще разисквашъ върху въпроса, какъ е създаденъ човѣкъ и защо е създаденъ. И ангелитѣ не разрешаватъ този въпросъ, а единъ обикновенъ ученъ, съ два факултета, се заелъ съ разрешаването на единъ отъ най-труднитѣ въпроси. Вземи дветѣ сѣменца и ги посади, самъ да видишъ, колко си ученъ. Ако ги посадишъ правилно и получишъ добъръ резултатъ, наистина си свършилъ два факултета. Ако не получишъ никакъвъ резултатъ, нищо не си свършилъ. Човѣкъ може да свърши единъ факултетъ само въ единъ моментъ, а може да го свърши и въ сто години. Това зависи отъ разбирането му. Сѫществуватъ три начина за придобиване на знания: чрезъ прозрение, чрезъ вдъхновение или чрезъ интуиция; чрезъ последователно възприемане, за което сѫ необходими четири — петь години усилена работа и най-после, чрезъ постоянно повтаряне на заученото, за което сѫ нуждни десетки години. Има хора, които прекарватъ почти цѣлия си животъ въ университетъ, искатъ да придобиятъ много знания. Казватъ, че единъ студентъ, като постѫпилъ въ университета 20 годишенъ, излѣзълъ оттамъ на 75 годишна възрасть, като минавалъ отъ единъ факултетъ въ другъ. Когато го запитали, ще излѣзе ли нѣкога отъ университета, той казалъ, че ще учи до края на живота си. Следователно, ако за обикновеното знание трѣбва да посветишъ цѣлъ животъ, може да си представите, колко време е нуждно за придобиване на духовното знание. Човѣкъ едва е започналъ да мисли за изкуството да се превръща въ свѣтлина. Придобие ли това изкуство, той ще може да приложи любовьта по новъ начинъ, ще си създаде нови, правилни отношения съ хората. — Възможно ли е човѣкъ да се превърне въ свѣтлина? — Възможно е, разбира се. Какъ ще си обясните радостното състояние, което сте придобили при свѣтлината на нѣкой човѣкъ? Вървите по улицата замисленъ, съсрѣдоточенъ въ нѣщо; срѣщате единъ човѣкъ, който не ви казва нищо, само се разминавате съ него. Обаче, веднага се изпълвате съ радость, чувствувате се разположенъ, готовъ на всѣкакви услуги. — Коя е причината за това? — Човѣкътъ, когото сте срещнали, ви обича и, безъ да знаете, той прониква въ васъ като свѣтлина. Щомъ възприемете неговата свѣтлина, вие се изпълвате съ радость, сърдцето ви се разширява, умътъ ви се пробужда и лесно решавате въпроситѣ си. Значи, дето е любовьта, тамъ е и свѣтлината. Отворете се за Божията Любовь, за да се превърнете на свѣтлина и да помагате на ближнитѣ си. Ако не срещнете човѣкъ, който ви обича, вие дълго време ще носите скръбьта си. Всѣки е ималъ такава опитность. Помнете: когато сте радостни, срещнало ви е сѫщество, което ви обича. То е предало любовьта си къмъ васъ чрезъ свѣтлината, която излиза отъ него. Любете и вие, за да предадете любовьта си на другитѣ хора. Единъ день, когато ви срещне Христосъ, ще ви пита: Научихте ли закона за превръщане на любовьта въ свѣтлина? Можете ли да си служите съ свѣтлината, като проводникъ на любовьта? Казано е въ Писанието: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога.“ Следователно, истински вѣрващъ е онзи, който вѣрва въ невъзможното. Да вѣрвашъ въ възможното, това е лесна работа, това още не е вѣра. Да вѣрвашъ въ невъзможното, въ неразбраното, това подразбира истински човѣкъ. Ако каже нѣкой, че свѣтътъ билъ създаденъ отъ яйце, ще започнатъ да разискватъ, какво е било това яйце, какъ е възможно цѣлиятъ свѣтъ да е билъ подъ крилата на една птица, каква е била птицата и т. н. Учительтъ се справя лесно съ децата, но какъ ще се справи съ възрастнитѣ? Като отиде между децата, той започва да разказва, какъ Богъ създалъ една голѣма кокошка и подъ крилата й турилъ много яйца, върху които тя лежала 25 дни. Отъ тѣзи яйца започнали да излизатъ звезди, слънца, планети, растения, животни, докато най-после, въ последния, т. е. шестия день, излѣзълъ човѣкътъ. Децата се радватъ, че научили нѣщо ново, и разказватъ на майкитѣ си, на по-малкитѣ си братчета и сестричета, какъ билъ създаденъ свѣтътъ. Възрастнитѣ, обаче, веднага се запитватъ, кокошката ли е създадена първа, или яйцето. Всички философи разглеждатъ този въпросъ, но никой не е дошълъ до истинското му разрешение. Неразрешенитѣ въпроси причиняватъ страдание, а разрешенитѣ — радость. Всички се запитватъ, защо идатъ страданията. Отговорътъ е простъ и категориченъ: страданията освобождаватъ човѣка отъ ограниченията. Какво прави бременната жена? — Деветь месеца носи детето въ утробата си, но следъ деветия месецъ тя го изпѫжда навънъ. Колкото и да е било добре въ утробата на майката, детето трѣбва да излѣзе навънъ, да се освободи отъ ограничителнитѣ условия и да започне да учи. Ако майката не го изпѫди навънъ, и двамата ще умратъ. Ако Богъ не бѣше извадилъ човѣка вънъ отъ себе си, той никога нѣмаше да придобие знания. — Добре бѣше при майка ми; тамъ нѣмаше страдания. — Сега ще те стегнатъ и ще започнешъ да работишъ. — Тежъкъ е животътъ ми. — Ще работишъ — смисълътъ на живота е въ работата. Ако не извадишъ една мисъль вънъ отъ своя умъ, да живѣе свободно, тя ще остане въ забрава и най-после ще умре. Докато мисъльта е въ човѣшкия умъ, тя не е способна за работа. Щомъ излѣзе вънъ отъ него, тя може да работи и да се прояви. Казано е въ Битието, че Богъ изпѫди човѣка отъ рая. Ще кажете, че причината за това се крие въ неговия грѣхъ. Въ сѫщность, причината е по-дълбока. Думата „изпѫждане“ е силна, може да се замѣсти съ „раждане“. Майката изпѫжда детето вънъ отъ утробата си, т. е. тя ражда. Всѣки човѣкъ трѣбва да роди, и то на време. Не родишъ ли, самъ се осѫждашъ на страдания. Ще родишъ, ще работишъ и ще учишъ. Азъ не съмъ жененъ, самъ съмъ въ живота, мѫчно мога да свърша работата си. — Ти не говоришъ право. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е жененъ. Ще кажете, че мѫжътъ не ражда. — И мѫжътъ ражда, и жената ражда. Всички хора раждатъ, не само по едно дете, но и по две, и по три. Мѫчи те една мисъль, искашъ да разрешишъ единъ въпросъ, но не знаешъ, какъ да постѫпишъ. Ще се мѫчишъ день, два, повече дни, докато най-после го решишъ. Решаването на въпроса подразбира раждане на една мисъль. Ще я родишъ по всички правила, ще й дадешъ животъ и условия за работа. Раждането е великъ, свещенъ процесъ. Днесъ то е опорочено, затова въ бѫдеще ще се измѣни. Природата е велика въ своитѣ опити. Като види, че нѣкой отъ нейнитѣ процеси се опетни, тя го замѣства съ новъ и по-съвършенъ. Има начинъ, по който човѣкъ самъ може да се преобрази, т. е. да се новороди. Той знае вече, че е новъ човѣкъ, преобразенъ, самъ себе си родилъ. Ще кажете, че това е невъзможно. За невежия е невъзможно, но не и за учения и просвѣтенъ човѣкъ. Ще дойде день, когато женитѣ ще раждатъ по новъ начинъ. За този день и Христосъ говори. Той казва: „Ако не се родите отъ вода и духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Христосъ казва: „Жена кога ражда, на скръбь е; като роди, скръбьта й се превръща на радость, защото се е родилъ човѣкъ на свѣта.“ Въ широкъ смисълъ, детето представя новородена идея. За да се роди тя, човѣкъ минава презъ голѣми страдания. Щомъ се роди, той се радва, че тя излиза на бѣлъ свѣтъ и започва да работи. Животътъ се заключава въ страданието. Който страда, той живѣе; който се радва, той влиза вече съзнателно въ предѫрието на живота. Като не разбиратъ дълбокия смисълъ на страданието и на радостьта, хората се радватъ на това, на което не трѣбва, а бѣгатъ отъ страданието, което осмисля живота имъ. Радвайте се не на самата радость, а на това, което страданието носи. Страданието е ценно за това, което носи въ себе си. Сѫщото се отнася и до радостьта. Ако не знаешъ, защо страдашъ и защо се радвашъ, ти си вънъ отъ живота. Ако знаешъ, защо страдашъ и защо се радвашъ, ти си придобилъ живота — най-ценното въ свѣта. И пияниятъ не знае, защо играе. Казватъ за него: Пиянъ е този човѣкъ, играе, буйствува; и той не знае, защо прави това. Докато е пиянъ, той не знае, защо играе, но като отрезнѣе, знае, защо е пѣлъ и игралъ. Ако знаешъ, защо вѣрвашъ и защо не вѣрвашъ, ти си на правъ пѫть; ако не знаешъ, ще се блъскашъ натукъ-натамъ, безъ да използувашъ живота. Ще кажете, че не е ваша работа да знаете, защо скърбите и се радвате, защо вѣрвате. — Всичко е за васъ. Свѣтътъ е създаденъ за васъ, да се учите, да придобивате знания и опитности. И тъй, когато страдате, не питайте, защо страдате; не казвайте, че вашитѣ страдания сѫ голѣми, но благодарете, защото чрезъ страданията придобивате живота. Чрезъ радоститѣ пъкъ влизате въ живота и започвате да растете. Когато се радвашъ, не отивай между хората, да се хвалишъ съ радостьта си. Така постѫпватъ нѣкои майки съ децата си. Майката вземе детето на рѫце и тръгва отъ кѫща на кѫща, да го показва на съседкитѣ си. По този начинъ детето губи красивото, което е вложено въ него. Майката трѣбва да излиза съ детето срѣдъ природата и да се моли на Бога, да му даде възможности да се превърне на свѣтлина, съ която да радва хората. Ще се радвашъ на свѣтлината на хората, а не на самитѣ тѣхъ. Задача: цѣла седмица мислете върху свѣтлината. Обърнете се къмъ Бога съ дълбоко, искрено желание да ви помогне да се превърнете на свѣтлина. Не казвайте, че сте грѣшници, че това е невъзможно за васъ. И Сара не повѣрва на думитѣ, които ангелътъ й каза, че ще роди синъ, и се засмѣ. Тя каза: „Азъ не родихъ, когато бѣхъ млада, че сега, на 90 годишна възрасть, ще родя.“ Кажете си: „Незнайни сѫ Божиитѣ пѫтища.“ Защо и ти, ако си грѣшникъ, не можешъ да се превърнешъ на свѣтлина? Ако нѣкой те нацапа съ катранъ, грѣшникъ ли си? Така ли си роденъ? Вземи чиста вода въ легена и се измий добре. Чистото никога не може да се опетни. Отъ хиляди години дяволътъ търси начинъ да опетни човѣшката душа, но и досега не е успѣлъ въ това. Тѣлото може да се опетни, главно отвънъ, но човѣшката душа — никога. Нѣма начинъ, по който може да се опетни човѣшката душа. Тя всѣкога е била чиста и завинаги ще остане такава. Желая на всички да се превърнете на свѣтлина. Това е новото, което иде вече въ свѣта. — Възможно ли е това? — Възможно е. — Да вѣрваме ли? — Вѣрвайте и не се страхувайте отъ нищо. За Бога всичко е възможно. Потърсете Го, както детето търси своя баща, и Му благодарете, че и васъ е ималъ предъ видъ. Когато създавалъ вселената, Той ималъ предъ видъ и човѣка, далъ му всички условия да расте и да се развива, да придобива знания. Бѫдете живи деца, а не мъртви, да запазите връзката си съ своя великъ Баща. Така ще създадете новото общество, на което членоветѣ ще бѫдатъ носители на свѣтлина. Свѣтътъ се нуждае отъ нови хора — хора на възкресението, граждани на Царството Божие. Силата, знанието и богатството сѫ за васъ. Вървете напредъ, въ новия пѫть на свѣтлината. Само така можете да преобразите живота си, да приемете първичната форма, която Богъ е замислилъ преди създанието. Човѣкъ е дошълъ на земята да бѫде съработникъ на Бога, а не да страда и да се радва. Страданието и радостьта сѫ второстепенни нѣща. Първото е работата: да работишъ така, че да се превърнешъ на свѣтлина и на топлина, за да се учишъ и да любишъ. Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сили за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Каквато работа и да свършите, все ще внесете малъкъ тласъкъ въ козмоса. Сега, за да мислите свободно върху свѣтлината, звука и въздуха, като проводници на любовьта, утре ще отидемъ на Витоша и, като се върнемъ, ще сподѣлимъ благата, които сме придобили, съ онѣзи отъ васъ, които сѫ заети и не могатъ да дойдатъ. Въ любовьта е животътъ, въ мѫдростьта е свѣтлината, въ истината е свободата. * 3. Лекция отъ Учителя, държана на 14 октомврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  21. От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Оставената торба На фиг. I. имате три окръжности А, В, С, които се пресичатъ взаимно. Всички знаете, какво нѣщо е окръжности и какво — кръгъ. Понеже иматъ еднакви радиуси, и тритѣ окръжности сѫ равни помежду си. Обаче, тѣ се отличаватъ по своята дейность, като образи на живата природа. Срѣдната окръжности, съ центъръ А, пресича дветѣ окръжности въ центроветѣ имъ В и С, което показва, че има нѣщо общо съ тѣхъ. Тази окръжности представя Божествения свѣтъ. Следователно, този свѣтъ има нѣщо общо съ останалитѣ два свѣта — съ духовния и съ физическия. Мнозина се запитватъ, на какво се дължатъ противоречията въ живота. Когато субективнитѣ, т. е. вѫтрешнитѣ възгледи на човѣка, се стълкновятъ съ обективнитѣ, т. е. съ външнитѣ възгледи на Бога и на разумната природа, непремѣнно се явяватъ противоречия. Значи, вѫтрешниятъ свѣтъ на човѣка е външенъ свѣтъ на Бога. Ако излѣзе отъ своя центъръ, човѣкъ влиза вече въ центъра на Божествения свѣтъ. Остане ли въ своя центъръ, той е въ външния свѣтъ на Бога, въ периферията на Божествения свѣтъ. И обратно, когато се движи по периферията на своя животъ, той минава презъ центъра на Божествения свѣтъ. Въ това време човѣкъ мисли, че е нѣкакво божество, иска да прави това, което е достояние само на Бога. Така, именно, той изпада въ противоречие съ себе си. Много естествено, никой човѣкъ не може да направи това, което Богъ върши. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да излѣзе отъ противоречията си? — Да съгласува своитѣ субективни мисли и желания съ обективнитѣ мисли и желания на Бога. Невъзможно е Богъ да следва пѫтя на човѣшкитѣ мисли и желания. Човѣкъ е проява на Бога, но не и начало на Неговия животъ. Следователно, той трѣбва да върви по пѫтя на Бога, а не Богъ по неговия пѫть. Нѣкой пита, защо работитѣ му не се нареждатъ добре. — Защото е въ стълкновение съ външния животъ на Бога. — Защо имамъ голѣми мѫчнотии? — Защото си въ стълкнове ние съ външния животъ на Бога. Ако се движишъ съзнателно по окрѫжностьта А, ще намѣришъ хиляди възможности да реализирашъ своитѣ мисли и желания, както и своя идеалъ. Въ Божествения животъ има две противоположни посоки на движение: едната посока е отъ В къмъ А, а другата — отъ С къмъ А. Това показва, че въ природата има известно отношение между единъ силенъ и единъ слабъ моментъ, между една разумна и една неразумна сила, между доброто и злото, между истината и лъжата. — Кога лъже човѣкъ? — Когато обещава на хората нѣща, които никога не може да направи. Нѣкой казва, че ще ви направи щастливи. Въ сѫщность, никой никого не може да направи щастливъ. Щастието е въ рѫцетѣ на Бога, а не въ човѣшкитѣ рѫце. Човѣкъ себе си не може да направи щастливъ, че другитѣ ще ощастливи. Какъ може, нещастниятъ да прави другитѣ щастливи ? Какъ може, слабиятъ да прави другитѣ силни? Какъ може, бедниятъ да прави другитѣ богати? Каквито обещания и да ви даватъ обикновенитѣ хора, не се лъжете отъ тѣхнитѣ думи. Това не е лъжа, но неразбиране на нѣщата. Лъже онзи човѣкъ, който обещава нѣщо, което може да направи, а не го прави. Не може да наречешъ лъжецъ онзи, който ти обещава богатството на цѣлата земя. Преди всичко, земята не е негова; той нѣма право да разполага съ нейното богатство. Този човѣкъ може да се нарече глупецъ, но не лъжецъ. Като знаете това, не говорете такива нѣща нито на себе си, нито на своитѣ ближни. Защо ще си въобразявашъ, че можешъ да вдигнешъ земята на гърба си? Опитвалъ ли си да носишъ земята на гърба си? Първо опитай, после говори. Ще кажешъ, че си ходилъ на слънцето. Какъ си ходилъ: съ ума, съ сърдцето или съ тѣлото си ? Трѣбва да говоришъ само онова, което си опиталъ и си се увѣрилъ, че самъ можешъ да го направишъ. Само онзи е ходилъ на слънцето, който си послужилъ и съ ума, и съ сърдцето, и съ тѣлото си. — Азъ познавамъ Бога. — Какъ Го познавашъ: съ ума, съ сърдцето или съ тѣлото си ? Истинско, пълно познаване на Бога подразбира познаване по умъ, по сърдце и по тѣло, т. е. съ цѣлото си естество. Може ли да познавашъ Бога съ тѣлото си? Какво означава тѣлото? Подъ „тѣло“ разбираме външна проява на душата. Тѣлото представя външната, обективна проява на душата. Никой не може да разбере и познае душата вънъ отъ проявитѣ на ума, на сърдцето и на тѣлото. Следователно, душата има три обективни прояви: въ умствения свѣтъ — чрезъ вътрешната природа на ума, въ духовния свѣтъ — чрезъ вътрешната природа на сърдцето, въ физическия свѣтъ — като вътрешни сили на тѣлото. И тъй, душата представя външната и вътрешната същина на човѣка. Тя присътствува и въ съзнанието, и въ ума, и въ сърдцето, и въ волята на човѣка — навсѣкѫде и въ всичко. Тя опредѣля нѣщата, но нея никой не може да опредѣли. Тя присѫтствува и въ духа на човѣка. Ако нѣкой се опита да й даде форма, това значи, да я ограничи. А душата не се ограничава. Споредъ нѣкой, душата има яйцевидна форма. Такава е формата на човѣшкото тѣло, а не на душата. Дето душата присѫтствува, тамъ има вѣчно движение, вѣчна работа. Следователно, никой не е видѣлъ душата, но има представа за нейнитѣ прояви. Казано е въ Писанието: „И вдъхна въ ноздритѣ му дихание на животъ, и стана человѣкъ жива душа.“ Това значи: и започна човѣкъ да диша, да мисли, да чувствува, да се движи и да работи. Ще кажете, че първиятъ човѣкъ билъ лесно създаденъ. Достатъчно било да му се вдъхне въздухъ. Ако, наистина, е лесно това, опитайте се и вие да вдъхнете въздухъ въ нѣщо, да видите, какво ще излѣзе. Знаете ли, какво представя е диханието на Бога и каква сила се крие въ него? Следователно, когато става въпросъ за диханието на Бога, трѣбва да гледате на него като на свещено нѣщо. Ако чрезъ въздуха, който обикновениятъ човѣкъ вдишва и издишва, се извършватъ велики процеси въ организъма, колко по-велики и възвишени нѣща ставатъ отъ диханието на Бога. Веднъжъ само вдъхна Богъ въ ноздритѣ на човѣка, и той стана жива душа. При това, този процесъ не е еднократенъ. Много пѫти Богъ внася своето дихание въ човѣка. Въ който моментъ престане този процесъ, човѣкъ умира, т. е. животътъ въ него се прекѫсва. Който не разбира истината, мисли, че Богъ само веднъжъ е вдъхналъ животъ въ първия човѣкъ. За да го оживи, Богъ, наистина, е вдъхналъ само веднъжъ, но оттогава до днесъ Той не е престаналъ да внася диханието си въ човѣка и нѣма да престане да вдъхва. Майката само веднъжъ ли кърми детето си? Много пѫти го кърми тя, докато стане истински човѣкъ. Диханието на Бога е необходимо за всѣки човѣкъ, както млѣкото за гръдното дете. Следователно, процесътъ на Божественото дихание е непреривенъ, както и кърменето на малкото дете. Като знаете това, подържайте връзката си съ Бога, за да могатъ Неговитѣ енергии да се втичатъ въ васъ. И тогава, като се питате, какъвъ е смисълътъ на живота, ще си отговорите: Смисълътъ на живота се заключава въ връзката на човѣшката душа съ Бога. — Защо нѣмамъ успѣхъ въ живота си ? — Защото си скѫсалъ връзката съ Бога. — Какво трѣбва да направя, за да подобря живота си? — Да възстановишъ тази връзка. Представете си, че за васъ специално е оставена на опредѣлено мѣсто торба съ злато, която сами трѣбва да си вземете. Отивате да вземете торбата, но въ сѫщия моментъ излизатъ отнѣкѫде разбойници и ви гонятъ да взематъ златото. Това е устроено нарочно, да ви изпитатъ, заслужавате ли Божественото благо, или ще се уплашите и ще избѣгате. Ако избѣгате отъ разбойницитѣ и не вземете торбата, тѣ ще се възползуватъ отъ Божественото благо. Въ дадения случай, вие минавате за престѫпникъ предъ разбойницитѣ, понеже не сте могли да използувате Божественото благо. Страхътъ отъ разбойницитѣ показва, че сте скѫсали връзката си съ Бога. Който пази тази връзка, той не се страхува. Той знае, че при получаване на едно благо, винаги има изпитания и е готовъ да се справи съ тѣхъ. Какво се иска отъ сегашния човѣкъ? — Самообладание. По този начинъ могатъ да се реализиратъ добритѣ желания. Който има самообладание, той се е справилъ съ страха. — Какво допринася страхътъ? — Излишни тревоги. Ако пѫтувашъ съ параходъ по океана, трѣбва ли да се страхувашъ да не стане нѣкаква катастрофа? Страхувашъ се да не се разбие парахода и да се намѣришъ на дъното на океана. — Кой човѣкъ се страхува? — Който не е свързанъ съ Бога. Който има отношение къмъ Бога, преди да се качи на парахода, ще Го запита, да пѫтува ли съ този параходъ, или да се качи на другъ? Ако му се отговори положително, той нѣма защо да се съмнява. Ще влѣзе въ парахода и, презъ каквито изпитания да мине, въ края на краищата, ще излѣзе на спасителния брѣгъ. Всичко може да стане съ парахода, въ който си ти, но нѣма да потъне. — Защо? — Защото Богъ ти е позволилъ да пѫтувашъ съ него. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да се противопостави на Божиитѣ решения. Ако параходътъ потъне, това показва, че ти си влѣзълъ въ него безъ позволението на Бога. Казано е въ Писанието: „Косъмъ отъ главата ви нѣма да падне безъ волята на Бога.“ Следователно, вѣра е нуждна на съвременнитѣ хора, не умствена, но абсолютна вѣра, въ която нѣма никакви изключения. Какво означава вѣра безъ изключения ? Ако се качишъ на параходъ въ океана и се яви буря, параходътъ ще мине презъ голѣми люшкания, ще потъва въ водата и ще излиза на повръхностьта, ще залива пѫтницитѣ съ вода, но пакъ ще излѣзешъ на брѣга здравъ и читавъ. И презъ всичкото време на изпитанието трѣбва да останешъ тихъ и спокоенъ, съ пълна вѣра, че ще стигнешъ до брѣга благополучно и ще кажешъ: Минахъ презъ голѣма опитность, но се убедихъ, че въ Божиитѣ обещания нѣма обратни решения. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога и въ Христа. Мнозина вѣрватъ като васъ, но важно е, какъ ще се справи всѣки, като попадне въ развълнувания океанъ. Вѣрващъ си, но като те гонятъ разбойници, оставашъ торбата съ златото и бѣгашъ. Това не е вѣра. Истински вѣрващиятъ трѣбва да остане на мѣстото си, разбойницитѣ да минатъ покрай него и да не го докоснатъ. Това е вѣра. Ако се уплашишъ отъ разбойницитѣ и избѣгашъ ти самъ се излагашъ на страдания. Ще останешъ около торбата си и ще кажешъ на разбойницитѣ: Тази торба е моя. Богъ ми я далъ и не отстѫпвамъ отъ нея. Какво представя торбата съ златото? — Човѣшкиятъ животъ. Следователно, никой не може да вземе живота, даденъ отъ Бога. Нито смъртьта може да отнеме живота на човѣка. — Ще умремъ. — Кой ви е казалъ това? Питали ли сте Господа, ще умрете ли, или още ще живѣете? Нѣкой обикновенъ човѣкъ може да ви каже, че ще умрете, но неговото твърдение не е мѣродавно. Кой е умиралъ съзнателно и познава смъртьта ? Никой нѣма право да говори за нѣща, които не е опиталъ. Казано е въ Писанието: „Въ който день престѫпишъ Божия законъ, ще умрешъ.“ Този законъ има и обратенъ смисълъ: „Въ който день решишъ да изпълнявашъ Божия законъ, ти придобивашъ животъ.“ Който губи живота си, става недоволенъ и страда; който придобива животъ, радва се. И тъй, хората сѫ недоволни, когато нѣщата ставатъ така, както не ги очакватъ. Искашъ да придобиешъ богатство, но, като започнатъ да те преследватъ апаши и разбойници, ставашъ недоволенъ и казвашъ: Защо ми е такова богатство, което нарушава мира и спокойствието ми? Представи си, че твоето богатство не е въ пари, но въ нѣкакво природно благо, отъ което се нуждаятъ всички хора. Ти имашъ кѫща, близо до чистъ, планински изворъ. Минаватъ и заминавать пѫтници край кѫщата ти, и всѣки търси вода, да задоволи жаждата си. Щомъ видятъ извора, приближаватъ се до него и пиятъ отъ водата му. Имашъ ли право да отказвашъ на пѫтницитѣ да пиятъ отъ водата на твоя изворъ? Ако откажешъ на нѣкого, ти вършишъ престѫпление, за което ще отговаряшъ. Всѣки, който дойде при твоя изворъ, ще го оставишъ свободно да се напие и да си налѣе, колкото вода иска. Въ това се заключава изпълнението на Божията воля. Затова е казано: „Даромъ сте взели, даромъ давайте.“ Даромъ се даватъ Божиитѣ блага, защото трѣбва да се върнатъ при Източника, отъ Който сѫ излѣзли. Когато се говори за изобилие на благата, имаме предъ видъ Божиитѣ блага. Като знаете това, не спирайте пѫтя на Божественитѣ блага. Първата задача на човека е да се справи съ своя вѫтрешенъ страхъ. Докато се страхува, той всѣкога ще бѫде недоволенъ, че не е постигналъ идеала си Много естествено, страхътъ го заставя да бѣга и да се откаже отъ торбата съ благата. Ако нѣкой се оплаква, че не е станалъ богатъ, силенъ, добъръ, това се дължи на неговата страхливость. — Защо не можахъ да стана поетъ, музикантъ или художникъ? — Защото си билъ страхливъ. Който е доволенъ отъ положението си и се радва на своитѣ постижения, той е билъ смѣлъ и решителенъ въ живота си, предъ нищо не се е спиралъ. Тъй щото, ако не сте богати, учени, добри, силни, ще знаете, че причината за това е въ самитѣ васъ, страхливи сте били; ако сте бедни и болни, страхливи сте били. Това е фактъ, който съмъ опитвалъ много пѫти въ живота и съмъ абсолютно убеденъ въ него. Той е станалъ вече законъ, въ който нѣма никакво изключение. Казано е въ Писанието: „Страхливиятъ не може да наследи Царството Божие.“ Какво представя Царството Божие? — Сборъ отъ блага, които Богъ е опредѣлилъ за всички живи сѫщества на земята. Следователно, ако си страхливъ, не можешъ да се ползувашъ отъ Божиитѣ блага. — Какъ мога да се освободя отъ страха? — Като внесешъ любовьта въ сърдцето си. Тогава страхътъ ще остане отвънъ, а любовьта — отвѫтре. Само така ще реализирашъ желанията си; само така ще бѫдешъ въ съгласие съ Божествения свѣтъ. Докато живѣешъ съ страхъ за утрешния день, ти всѣкога ще бѫдешъ въ стълкновение съ Бога, съ разумната природа. Извади страха вънъ отъ себе си, за да влѣзешъ въ хармония съ живата природа и да се ползувашъ отъ Божието благословение. При това положение ще реализирашъ своитѣ желания: каквото помислишъ, ще постигнешъ. Ако пожелаешъ да имашъ една колибка, веднага ще я придобиешъ. Тя ще бѫде като гайда: ту ще я свивашъ, ту ще я надувашъ. Можешъ ли да се оплачешъ отъ жилищна криза? Ще носишъ колибката съ себе си и, дето те завари нощьта, тамъ ще останешъ. Това значи, да прилага човѣкъ своето знание. Това значи, да бѫдешъ съвършенъ. Затова е казано въ Писанието: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.“ За съвършения всичко е постижимо. Въ Божествения свѣтъ нѣщата се постигатъ само за даденъ моментъ. Това значи, Богъ осигурява човѣка само за даденъ моментъ, а не за вѣчни времена. Имашъ нужда отъ хлѣбъ въ даденъ моментъ — ще го имашъ; искашъ да напишешъ нѣщо, ще напишешъ и ще се проявишъ като писатель, но само за даденъ моментъ; искашъ да имашъ къщичка, да си починешъ, и това ще ти се даде, но само за момента. При това, моментътъ подразбира само известна область, известно направление. Въ единъ моментъ ще се проявишъ само въ известна область, а не въ всички области и направления. Искашъ ли въ единъ моментъ да се проявишъ въ всички области, или да постигнешъ всичкитѣ си желания, ти изпадашъ въ заблуждения и противоречия. И тъй, всичко въ живота е постижимо, когато поставите любовьта отвътре, а страха — отвънъ. Така се придобива животътъ и безсмъртието. Следователно, когато сте въ съгласие съ Божиитѣ закони, нищо не може да ви изненада; каквото и да ви се случи, ще знаете, че въ единъ моментъ само ще се справите съ мъчнотията си. Богъ е въ вѣчностьта. Той ръководи свѣта и го оправя. Живѣйте безъ страхъ, за да запазите торбата съ златото отъ рѫцетѣ на разбойницитѣ. Предъ любовьта и безстрашието и най-голѣмиятъ разбойникъ отстѫпва. Той слага орѫжието си на земята и казва: Торбата е твоя, разполагай съ златото си, както знаешъ. Ако обичашъ, можешъ да дадешъ и на мене нѣщо. Ти бръквашъ въ торбата и давашъ на разбойника часть отъ златото. Това подразбира истински отношения между хората. Когато имашъ повече блага отъ своя ближенъ, дай му часть отъ благата си, но доброволно. Сега, бѫдете внимателни, да не губите торбитѣ си. За тѣзи, които сѫ ги изгубили, тѣ не се връщатъ вече, но внимавайте, въ бѫдеще поне да не ги губите. Когато се качвате на параходъ, не губете вѣрата си. Като се натъквате на страдания, не се обезсърдчавайте. Щомъ сте свързани съ Бога, никаква сила не може да ви измѣсти отъ положението, въ което се намирате. Каквито бури и вѣтрове да ви брулятъ, параходътъ ви ще излѣзе благополучно на пристанището. Това, което желаете да стане, ще се изпълни. Това е законъ, въ който нѣма никакво изключение. — Какь ще познаете, дали този законъ действува въ живота? Опитайте се да вземете торбата и ще видите, че разбойницитѣ ще отстѫпятъ предъ васъ. Така ще разберете, че тѣ сѫ ваши приятели, дегизирани, съ цель да изпитатъ вѣрата и самообладанието ви. Ще ви дамъ една нова пѣсень, на чуждъ езикъ, съ следното съдържание: Аинъ фаси, мекри заси, финъ земру ашанъ меру суаси синъ месулъ сумаси зенъ фесулъ. Чуждиятъ и неразбранъ езикъ показва, че нѣкога, въ далечното минало, вие сте изгубили благото което ви е дадено. Изгубили сте торбата, и днесъ я търсите. Сега следватъ разбранитѣ думи на пѣсеньта: Въ небеснитѣ ширини, въ небеснитѣ глъбини; въ небеснитѣ висини, где свѣтлина обитава, и животътъ вѣчно се проявява. Кога човѣкъ говори за небеснитѣ ширини ? — Когато изгуби нѣщо. Тогава той става по-разуменъ, но торбата е отишла вече въ рѫцетѣ на разбойницитѣ. Стои човѣкътъ и мисли, какъ е станала тази работа, че торбата е вече далечъ отъ него. Той не подозира, че причината е въ неговия страхъ. Докато не се познава, човѣкъ страда, мѫчи се и се запитва, защо идатъ страданията. Страданията на хората сѫ резултатъ на изгубената обичь. Безъ обичь и любовь животътъ се обезсмисля. Любовьта изключва страха, следователно, освобождава човѣка отъ тъмнината и ограниченията. Ако обичьта и любовьта ви не сѫ въ сила да изпѫдятъ страха навънъ, тѣ не сѫ истински. — Какъ да се примиримъ съ страданията? — Нѣма защо да се примирявате съ страданията, но ще ги приемете, като нѣща, които идатъ отъ Бога. Следователно, всичко, което иде отъ Бога, е добро. Радость, или страдание, които идатъ отъ Бога, сѫ добри и на мѣсто. Обаче, трѣбва да различавате това, което иде отъ хората, отъ онова, което иде отъ Бога. За следния пѫть пишете върху темата: „Най-голѣмиятъ страхъ и най-голѣмата обичь.“ Като развивате темата, ще се стремите да внесете нѣщо ново въ разбирането си, а не както сѫ разбирали хората преди васъ. За всѣко нѣщо се иска ново разбиране. И пророцитѣ сѫ имали нѣкакво разбиране за Бога, напримѣръ, но вие трѣбва да се отличавате отъ тѣхъ. Отъ васъ се иска още по-ново разбиране, да се приближавате до разбирането на Христа за Бога. Нали минавате за християни? Вашето разбиране трѣбва да отговаря на момента, въ който сега живѣете. Новото има отношение къмъ красотата въ живота, а красотата — къмъ настоящето. Наистина, важни сѫ сегашнитѣ блага, а не миналитѣ, които сѫ изгубени вече. Въ много ями се събирало вода, отъ която мнозина сѫ се ползували, но важна е водата, която днесъ изтича отъ извора. Водата въ ямитѣ е мжтна, нечиста, а отъ извора е прѣсна, чиста — всички се стремятъ къмъ нея. На сѫщото основание, казвамъ: Важно е, какъ Богъ се изявява днесъ къмъ насъ, а не, какъ се е изявявалъ въ миналото. Затова Павелъ казва: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ.“ Ако обичашъ Бога, нито на ума, нито на сърдцето ти ще дойде това, което Той е приготвилъ за тебе. Велика е любовьта Му къмъ всѣка душа. Божията Любовь е врата, презъ която ти ще минешъ, за да влѣзешъ въ Божествения свѣтъ. Само така ти ще приемашъ и предавашъ Божиитѣ блага. Следователно, обичьта е съединителна връзка между човѣшката душа и Първата Причина. На тази връзка се дължи правилното развитие на човѣка. * 2. Лекция отъ Учителя, държана на 7 октомврий, 1931 г. София. — Изгрѣв!..
  22. Ани

    1931_09_30 Събуждане

    От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Събуждане Като четете втора глава отъ I. Послание къмъ Тимотея, вие се пренасяте въ времето на Павла. Така виждате разликата между тогавашнитѣ времена и сегашнитѣ. Павелъ се обръща къмъ вѣрващитѣ съ думитѣ: „И тъй, моля ви, преди всичко да правите моления, молитви, прошения, благодарения за всичкитѣ человѣци.“ (1 ст.).*) „Така и женитѣ съ прилична премѣна, съ срамежливость и цѣломѫдрие да украсяватъ себе си, не съ плетения на космитѣ, или съ злато, или съ бисери, или съ многоценни дрехи.“ (9 ст.).— И въ времето на Павла женитѣ сѫ плели коситѣ си, което показва, че това е стара мода, която и до днесъ още се прилага. „Жената да се учи мълчаливо, съ всѣко покорство“ (11 ст.).— Защо жената трѣбва да мълчи? — За да мисли. Изобщо, човѣкъ ми сли само въ мълчание. — Кой човѣкъ се покорява? — Който има воля. Една българска пословица казва: „Преклонената или покорната главичка остра сабя не сѣче.“ Съ други думи казано: „Острата сабя не сѣче умна глава.“ И сухиятъ клонъ, и зелениятъ клонъ на дървото сѫ покорни, но господарьтъ взима острия ножъ и ги отрѣзва. Обаче, никакъвъ ножъ не може да сѣче умния човѣкъ. „А жена да поучава не позволявамъ, нито да владѣе на мѫжа, но да е въ мълчание.“ (12 ст.). Който не разбира Писанието, търси причината за злото и за грѣха все въ жената. Вѣрно е, че първата жена съгрѣши, но не външната. Грѣхътъ се дължи на вѫтрешната жена, която е въ всѣки човѣкъ. Сегашната жена е дете на миналото. Следователно, тя се явява като последствие отъ живота на първата жена, която лесно се поддала на грѣха. Човѣшкото сърдце представя вътрешната жена. За това сърдце, именно, се казва въ Писанието: „Разтлѣ се сърдцето на този народъ.“ Преведенъ съ други думи, този стихъ означава: Развратиха се женитѣ на народа. Ще кажете, че външнитѣ условия сѫ причина да се проявява човѣкъ по единъ, или по другъ начинъ. Въ сѫщности, външнитѣ условия сѫ причина да прояви човѣкъ онова, което се крие дълбоко въ него. Наистина, всѣки човѣкъ избира такава срѣда за живѣене, която отговаря на неговия вѫтрешенъ стремежъ. Червеятъ пълзи по земята, защото самъ си е избралъ този начинъ на животъ. Единъ день, когато се превърне на пеперуда, той ще напусне стария животъ и ще влѣзе въ новъ, при нови, по-добри условия. Пеперудата се отличава отъ червея съ по-голѣма интелигентность и съ това, че е господарь на положението си. Много е ми-слилъ червеятъ, докато престане да пълзи и се превърне на пеперуда. Той казва: Докато пълзя по земята, много ще страдамъ. Колкото и да съмъ опитенъ въ пълзенето, всѣки може да ме стъпче. И по дърветата да пълзя, пакъ причинявамъ пакости, за което хората и птицитѣ ме преследватъ. Не се живѣе така, трѣбва да си направя пашкулъ, дето да си приготвя крилца за хвъркане. Когато разумниятъ свѣтъ вижда доброто желание на червея, да измѣни живота си, съ цель да се повдигне, той му помага да го реализира. Като се говори за червея и пеперудата, ние ги разглеждаме като състояния, презъ които е миналъ човѣшкиятъ духъ. Всички форми на животнитѣ и растенията сѫ жилища на сжщества, чрезъ които разумната природа е правила своитѣ опити, съ цель да ги усъвършенствува. Всѣка форма, колкото и да е малка, трѣбва да се усъвършенствува, за да мине въ по-висока форма. Това е неизбѣженъ законъ. Презъ тѣзи форми минава и човѣкъ въ утробата на майка си, докато дойде до последната форма, чрезъ която днесъ се проявява. — Какво прави бедниятъ човѣкъ? Какво е първото му жилище ? — Малка, проста колибка. Като забогатѣе, той си прави по-голѣмо, по-свѣтло и по-хигиенично жилище. Първата колиба той оставя въ наследство на сѫществата, които стоятъ подъ него. Тѣ я оставятъ на други, които идатъ следъ тѣхъ. Така човѣкъ се развива и върви напредъ. Следователно, всички по-низки форми отъ човѣшката представятъ минали култури, презъ които човѣкъ е живѣлъ, работилъ и постепенно напущалъ, за да влѣзе въ по-висока форма. Като знаете това, отнасяйте се съ уважение и любовь къмъ формитѣ на растенията и на животнитѣ, като къмъ ваши минали жилища. И до днесъ още нисшитѣ сѫщества влизатъ въ кѫщата на човѣка, ползуватъ се отъ добритѣ условия, безъ да плащатъ. Разумниятъ човѣкъ не ги държи отговорни за това, понеже и той не плаща нищо за кѫщата си. Обаче, непросвѣтениятъ и неразуменъ човѣкъ взима наема си чрезъ насилие. Като види кокошката, агънцето, прасенцето, вънъ отъ себе си, той взима ножа и самъ се разправя съ тѣхъ. Това е неразбиране на великия законъ на живота. Всѣко сѫщество е длъжно да плаща за добритѣ условия, които му се даватъ. — На кого? — На Онзи, Който се грижи за него, Който го повдига. Всѣки наемодатель има право да получава наемъ, но не повече, отколкото трѣбва. И всѣки наематель е длъженъ да плаща наема си доброволно и на време. Великиятъ законъ на живота сѫди човѣка не за това, че взима наемъ, но за несправедливо постъпване къмъ своитѣ наематели. Той отглежда овце, взима млѣкото, вълната имъ, но пакъ е недоволенъ. Най-после посѣга и на живота имъ. Това е несправедливость, която природата не търпи. Благородство се иска отъ човѣка, да а е, докѫде се простиратъ правата и задълженията му. Красива е природата съ многобройнитѣ и разнообразни форми, чрезъ които тя опитва условията за животъ на земята. Изучавате една отъ първичнитѣ форми на живота и се чудите, какъ може да се живѣе въ такава малка и незавършена колибка, само съ две отвърстия — за влизане и излизане, безъ никакъвъ прозорецъ. Докато разглеждате тази форма, виждате друга, по-добре построена, съ два прозореца, но турена въ водата. И тукъ условията сѫ тежки. Тази форма се видоизмѣня въ друга, по-добре построена, съ криле, чрезъ които се движи свободно въ въздуха. Обаче, и отъ тази форма човѣшкиятъ духъ е недоволенъ, затова го пратили между млѣкопитаещитѣ, докато най-после влѣзълъ въ формата на човѣкъ. Така той се задоволилъ, но временно. — Какво искалъ още? — Другарка, която да му помага въ живота, и съ която да сподѣля радости и скърби. И това му се дало, но и до день днешенъ човѣкъ философствува, трѣбва ли да има жена, или и безъ нея може да живѣе. Въпросътъ се решава просто: жената е сърдцето на човѣка, което извършва кръвообръщението. Ако можешъ безъ сърдце, ще можешъ и безъ жена. Следователно, не търсете жената вънъ отъ себе си. Тя е въ васъ, и безъ нея не можете. Тя е пулсътъ на вашия животъ. Докато мѫжътъ търси жената вънъ отъ себе си, и жената търси мѫжа вънъ отъ себе си, и двамата се натъкватъ на противоречия. Помнете: човѣшкиятъ духъ е миналъ презъ всички форми на живота и постепенно ги е напущалъ, докато най-после е дошълъ до последната — човѣшката форма. Той ги е напусналъ външно, но не и вѫтрешно. Тѣ и днесъ живѣятъ въ него. Той никога нѣма да се освободи отъ тѣхъ. Човѣкъ е миналъ и презъ различни раси: черна, червена, жълта, бѣла — сегашната раса, но и въ нея нѣма да остане. Бѣлата раса е петата. Иде времето на шестата раса, която носи новитѣ и свѣтли идеи. И въ тази раса нѣма да остане завинаги. Цельта на човѣка е да върви напредъ, да дойде до положението на ангелъ, да бѫде господарь на себе си и на вселената, да бѫде истински съработникъ на Бога. На ангелитѣ е дадена голѣма власть — да управляватъ слънчевитѣ системи. И човѣкъ подсъзнателно се стреми къмъ тази власть, но, като не е готовъ още за нея и не знае, какъ да я постигне, той започва да управлява подобнитѣ си и се натъква на погрѣшки и противоречия. Съ подобнитѣ си ще бѫдешъ като тѣхенъ братъ, докато дойдешъ до положението на ангелъ, да управлявашъ и работишъ заедно съ Бога. И тъй, отъ гледището на великия законъ на развитието, човѣкъ се намира въ преходно състояние, отъ което трѣбва да се освободи. Това значи, да стане господарь на себе си, самъ да решава въпроситѣ си, самъ да действува и твори. Понѣкога съзнанието на човѣка се помрачава, той става недоволенъ отъ себе си, отъ окрѫжаващитѣ и търси причината на това състояние тамъ, дето не е. Най-после той търси причината въ Бога, че не му далъ здраво тѣло, не му далъ свѣтълъ умъ и широко сърдце, да се справя лесно съ мѫчнотиитѣ си. И Мойсей завърши живота си съ недоволство. Той не бѣше доволенъ отъ работата си на земята, но следъ него дойдоха други пророци, които свършиха това, което той не можа да направи. Съвременнитѣ хора търсятъ начинъ да се свържатъ съ живата природа, за да подобрятъ живота си. Разумность се иска отъ хората. Ако не сѫ разумни, тѣ могатъ да изпаднатъ въ положението на червея, да ги тъпчатъ. Ще кажете, че нѣщата се постигатъ лесно, както червеятъ става пеперуда. Обаче, всички червеи не ставатъ пеперуди: едни се увиватъ въ какавиди, които се превръщатъ въ пеперуди, а други си оставатъ червеи. Да бѫдешъ червей, или пеперуда, това сѫ две различни състояния. Червеятъ разбира нѣщата по единъ начинъ, а пеперудата — по другъ начинъ. Скръбьта е състояние на червея, а радостьта — па пеперудата. Червеятъ, както лошата мисъль, прояжда листата на дърветата, а пеперудата, както добрата мисъль, се храни съ сладкия сокъ на цвѣтята. Отрицателнитѣ и нисши мисли сѫ червеи, които глождатъ съзнанието на човѣка. — Какво да се прави съ червеитѣ? — Да се продадатъ, както градинарьтъ продава краставици на пазара. Следователно, който има червеи, т. е. краставици въ градината си, трѣбва да ги изнесе на пазара, да се освободи отъ тѣхъ. — Умиратъ ли тѣзи червеи? — Никога не умиратъ. Затова се казва, че лошитѣ и отрицателни мисли и чувства вървятъ следъ човѣка и на този, и на онзи свѣтъ. И душата се бори дълго време съ нѣкои свои мисли и чувства, докато най-после се опредѣли, на кой свѣтъ живѣе. Ако е на земята, тя задоволява своитѣ нужди чрезъ физическото тѣло на човѣка; когато отиде на небето, тя се радва, че задоволява нуждитѣ си по особенъ начинъ, не както на земята. На земята душата се намира въ сънно състояние, обаче, на небето, тя е будна, всѣки моментъ се проявява. Докато се събуди отъ дълбокия сънь, душата минава презъ много страдания и мѫчнотии. Този моментъ наричаме пробуждане на съзнанието. Така е за обикновенитѣ хора, а що се отнася до просвѣтенитѣ, може и безъ страдания. Тѣ сѫ хора съ будно съзнание, готови на жертви и свещени подвизи. Какво трѣбва да прави обикновениятъ човѣкъ ? — Да работи, да учи, за да не остане невежа. Каквото е сънното състояние за будния животъ на човѣка, такова е състоянието му въ невидимия свѣтъ по отношение на физическия. Значи, физическиятъ животъ на човѣка е сънь, въ който душата спи дълго време, чака добри условия за пробуждането си. И въ Писанието е казано: „Дойде време за пробуждане." Всѣки иска да се пробуди, но малцина сѫ готови за това. Днесъ повечето хора сѫ спещи души: гонятъ ги разбойници, звѣрове, черни хора; бѣгатъ, криятъ се и питатъ: Какво да правимъ за да се освободимъ отъ неприятелитѣ? Събудете се отъ дълбокия сънь, въ който сте заспали. Като се събудите, ще видите, че мѫчнотиитѣ и страданията ви сѫ привидни. — Гонятъ ме. —Докато спишъ, ще те гонятъ; щомъ се събудишъ, ще видишъ, че си въ реалностьта на живота, дето нѣма гонене и преследване. Следователно, какъвто е спещиятъ животъ за обикновения човѣкъ, такъвъ е физическиятъ животъ за духовния човѣкъ. За него физическиятъ животъ е сънь, а духовниятъ — реалность. — Какво да правимъ, за да излѣземъ отъ мѫчнотиитѣ на всѣкидневния животъ? — Събудете се! Щомъ се събудите, съзнанието ви ще просвѣтне, и вие ще се освободите отъ кошмаритѣ на съня. Човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ и на този, и на онзи свѣтъ. Каже ли, че на този свѣтъ трѣбва да бѫде буденъ, а на онзи може да спи, и тамъ ще се намѣри въ сѫщото положение, въ каквото е билъ на земята. Влѣзешъ ли буденъ на онзи свѣтъ, мѫчнотиитѣ и страданията ще бѫдатъ далечъ отъ тебе. Това значи, познаване на истината, т. е. познаване на нѣщата така, както сѫ въ действителность. Това значи, познаване на онзи животъ, въ който Богъ вѣчно пребѫдва. Богъ пребѫдва въ реалния животъ, т. е. и въ проявения, и въ непроявения. Проявениятъ Богъ е въ материалния свѣтъ, а непроявениятъ — въ идеалния. Въ бѫдеще нашитѣ идеи ще станатъ материални и ще се реализиратъ. Значи, това, което е идеално за насъ, за други ще стане материално. Ще дойде день, когато материалното ще се превърне на идеално. — Кога ще стане това? — Когато разумнитѣ сѫщества управляватъ свѣта; когато пеперудата ще се ползува отъ сладкия сокъ на плодоветѣ, а не само на цвѣтята. Днесъ пеперудата каца отъ цвѣтъ на цвѣтъ, ходи по него, помирисва го и си казва: Не мога да се ползувамъ отъ сладкитѣ, зрѣли плодове. За нея цвѣтоветѣ представятъ реалния свѣтъ, а плодоветѣ — идеалния. Съзнанието на пеперудата е готово за цвѣтоветѣ, но не и за плодоветѣ. Който иска да бѫде пеперуда, трѣбва да се облича като нея, да си боядисва дрешкитѣ. Да боядисвашъ крилцата си, както пеперудата, това показва, какви дарби и способности се криятъ въ тебе. При това, ти трѣбва да ги прилагашъ, а не само да имъ се радвашъ. И пеперудата се радва на своитѣ дарби и способности, но временно; човѣкъ, обаче, се радва всѣкога. Стремете се къмъ постоянната радость, а не къмъ временната. Задачата на всѣки човѣкъ е да развива своитѣ дарби и и способности. Ще кажете, че това не зависи отъ васъ, но отъ вложеното въ васъ. — Всѣки има нѣкаква дарба или спо-собность въ себе си, но тя може да остане неразвита. Следователно, отъ съзнателната работа на човѣка върху себе си зависи неговото развитие. Като работи върху себе си, той се свързва съ възвишенитѣ сѫщества, които му помагатъ. Тѣ сѫ сѫщества на любовьта. Само любовьта има предъ видъ интереситѣ на всички хора, на Цѣлото, а не на отдѣлнитѣ части. Каже ли нѣкой, че обича даденъ човѣкъ, това значи, че обича частьта. За да бѫде любовьта му правилна, той трѣбва да вижда въ това лице Бога. Така, той се свързва съ Цѣлото. Всичко е създадено отъ Бога и заради Него. Обикновениятъ човѣкъ върви отъ частьта къмъ Цѣлото, а посветениятъ — отъ Цѣлото къмъ частьта, т. е. отъ общото къмъ частното. Като се развива правилно, и обикновениятъ човѣкъ дохожда до правия смисълъ на живота, както и посветениятъ. Какъвъ е смисълътъ на живота? — Да намѣрите едно сѫщество, което да ви обича и да мисли, че свѣтътъ е създаденъ само за васъ. — Какво е моето задължение къмъ това сѫщество? — Да му отговоришъ на любовьта и да мислишъ, че свѣтътъ е създаденъ само за него. Така и двамата ще дойдете до убеждението, че свѣтътъ е създаденъ за васъ. Ако мислите така, ще се убедите, че свѣтътъ е създаденъ за всички живи сѫщества. Всѣко сѫщество има право да живѣе и да се ползува отъ благата на живота. Който мисли така, на правъ пѫть е; който не мисли така, той живѣе въ противоречия и заблуждения. Българинътъ е философъ въ живота си. Като се убеди въ нѣщо, той е категориченъ. Каквото и да му говоришъ, той казва: „Не продавай краставици на краставичарь.“ Това значи: краставицитѣ не разрешаватъ въпроситѣ. Съ други думи казано: Състоянието на червея не разрешава смисъла на живота. И състоянието на пеперудата не разрешава смисъла на живота. Пеперудата е разрешила само единъ въпросъ, а, именно, да мине въ по-високо състояние отъ червея, но по-нататъкъ не отива. Тя се връща отново въ състоянието на червей. Значи, пеперудата отива отъ А до В и отъ В до А. Такова е положението и на обикновения човѣкъ: отъ скръбьта, т. е. отъ състоянието на червей, той минава въ радостьта — въ състоянието на пеперудата. Понеже не може да задържи радостьта си, той се връща въ състоянието на червей — въ скръбьта. Не става ли сѫщото и съ вашитѣ деца, т. е. съ вашитѣ мисли? Ту се повдигате, ту се понижавате. Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Човѣкъ трѣбва да се измѣни, да напусне стария животъ и да се събуди. Това значи, да живѣешъ за Божията слава, да се радвашъ на всичко, което Богъ е създалъ. Само така човѣкъ може да се превърне отъ червей въ пеперуда, безъ да се връща въ състоянието на червея. Какво представя крѫгътъ ? Той е първата форма, въ която човѣкъ се е проявилъ на земята. Той е поле, въ което всички сили се хармонизиратъ. Така се пише и буквата „О“. Такава форма има яйцето, чрезъ което се създава животътъ. И сѣмето има форма на крѫгъ и на елипса. Като се посади въ земята, то се пука и отъ него излиза стъбълце, като камшиче. Така се образува буквата „б“ — началото на проявения животъ, който наричаме „битие“. Първоначално човѣкъ е живѣлъ затворенъ въ себе си, въ яйцето — непроявения животъ. Като се видѣлъ ограниченъ въ яйцето, човѣшкиятъ духъ започналъ да търси начинъ да се прояви. Така той раздѣлилъ елипсата, безъ да знае, че дѣлението не разрешава въпроситѣ на живота. Чрезъ дѣление, отъ крѫга се получаватъ две по-малки крѫгчета, отъ тѣхъ се получаватъ четири, после осемь и т. н. Дѣлятъ се крѫговетѣ, умножаватъ се, но вънъ отъ тѣхъ не може да се излѣзе. Следъ голѣмо усилие на мисъльта, човѣкъ успѣлъ да направи две отвърстия на крѫгчетата: отгоре и отдолу. Долното отвърстие играе ролята на коренче, съ което клетката тегли хранителни сокове отъ земята. Горното отвърсгие представя стъбло, на което се развиватъ листа и клончета. Така се създало растението — една отъ формитѣ на живота, презъ които е миналъ човѣшкиятъ духъ. Не сѫществуватъ ли външни форми на живота, човѣшкиятъ духъ не би могълъ да се прояви. И тъй, човѣкъ разбира външния свѣтъ дотолкова, доколкото може да разбере своя вѫтрешенъ свѣтъ. Каква представа ще имашъ за ябълката, ако не я приемешъ вътре въ себе си? Ще развалишъ формата й, ще я опиташъ и чрезъ вкуса, чрезъ силата, която тя дава, ще се произнесешъ за нея. Нѣмашъ ли вътрешна представа за даденъ предметъ, ти никога не можешъ да го разберешъ и познаешъ. Ще описвашъ формата, цвѣта, голѣмината на ябълката, но това не е достатъчно за пълното понятие ябълка. — Не е ли престъпление да разваляме формата на ябълката? — Не само че не е престъпление, но човѣкъ има право да се ползува отъ соковетѣ на ябълката, да се храни съ нея. Плодоветѣ съ първата храна на човѣка. Раятъ е билъ плодна градина, отъ която човѣкъ ималъ право да се ползува. Важно е, той да не спира развитието на съществата подъ него. Ще кажете, че човѣкъ има право да коли животнитѣ. Ако е сигуренъ, че като заколи и изяде една кокошка, той я повдига и помага за развитието й, има право. Въ противенъ случай, не е позволено на човѣка да коли животнитѣ. — Какъ се познава, кога човѣкъ може да помогне за развитието на едно животно? — Ако кокошката, напримѣръ, се пожертвува доброволно за васъ, свободни сте да я заколите, или да я оставите да живѣе. Изучавайте подробно закона за развитието или еволюцията на индивидитѣ, да намѣрите тѣсната връзка между всички живи сѫщества, отъ най-малкото до най-голѣмото. Въпросътъ за еволюцията е Божествена идея, която може да се разбере само отъ високи умове, които издържатъ голѣмо налѣгане. Представете си, че имате два планински върха, съ опредѣлена височина. Водата отъ единия връхъ може да мине въ другия само по единъ начинъ — ако се прокара каналъ отъ единия връхъ до другия. Това значи: една Божествена идея може да мине отъ единъ умъ въ другъ, само когато има известно налѣгане. Това е възможно, когато и двата ума разполагатъ съ голѣма височина. Оставите ли водата да слѣзе до политѣ на единъ отъ върховетѣ и оттамъ да се изкачва по другия връхъ, това е невъзможно. — Защо? — Нѣма нуждното налѣгане, което може да повдигне водата нагоре. Ето защо, когато става въпросъ за възприемане на една Божествена идея, на първо мѣсто е нуждно налѣгане, т. е. напрѣгане на ума. Умъ или мозъкъ, който не се напрѣга, или не издържа дадено напрѣгане, не е готовъ за Божественитѣ идеи. Съ други думи казано: Божественитѣ, т. е. възви-шенитѣ идеи могатъ да се прокаратъ въ разумния свѣтъ, между разумни сѫщества. Обаче, неразумнитѣ идеи никога не могатъ да се възприематъ отъ разумнитѣ сѫдцества. — Защо? — Тѣ нѣматъ никакво налѣгане. Тѣ идатъ отъ низки мѣста, безъ напрѣгане и подемъ. Представете си, че едно дете нарисува една гарга. Може ли тази картина да се изложи предъ художници? Ще кажете, че детето е гениално. Може да е гениално, но още не е проявило своя гений. Картината му е незадоволителна, не може да занимава великитѣ художници. Невъзможно е човѣкъ съ обикновени идеи и постѫпки, като картината на едно дете, да влѣзе въ Царството Божие. Ще възразите, че сте мислили дълго време върху нѣкои идеи и заслужавате да влѣзете между разумни сѫщества. Колкото и да сте мислили върху нѣкоя идея, вие сте нарисували една обикновена гарга, като малкото дете. И да влѣзете въ Царството Божие съ вашата гарга, веднага ще я прегледатъ тамъ, ще се усмихнатъ и ще кажатъ, че картината ви се нуждае отъ много поправки, за което трѣбва да слѣзете отново на земята, тамъ да се учите. Докато сте на земята, все ще учите: ще рисувате гарги, ще ги изпращате на възвишенитѣ сѫщества за прегледъ, но, докато не ги задоволите абсолютно, не може да останете между тѣхъ. Не е лесно да станешъ великъ, гениаленъ художникъ. Гаргата, за която говоря, представя символиченъ образъ на истинския животъ. Докато е на земята, човѣкъ рисува себе си, за да представи нѣкога своята жива картина, която да задоволи всички. Много пѫти човѣкъ ще се качва въ разумния свѣтъ, ще слиза, ще прави разходки, докато стане гражданинъ на този свѣтъ При всѣко отиване ще преглеждатъ картината му, ще я поправятъ и ще го връщатъ на земята. Единъ день, когато картината му вземе образъ на ангелъ, на светия, или на едно отъ възвишенитѣ сѫщества, между които отива, той ще получи свидетелство за завършенъ курсъ на художеството и ще му дадатъ специална служба — да слиза на земята, като помощникъ на своитѣ братя, да ги насочва въ правия пѫть. Това значи, да изработишъ себе си като жива картина, достойна да живѣе между жителитѣ на Царството Божие. Това се иска отъ човѣка, това е неговата задача на земята. И тъй, човѣкъ трѣбва да наблюдава и изучава живитѣ форми въ природата, като преходни положения на живота. Започнете отъ формитѣ въ неорганическия свѣтъ — камънитѣ и минералитѣ, и постепенно вървете къмъ тѣзи отъ органическия свѣтъ. Само така ще видите връзката между тѣхъ. Само така човѣкъ може да си обясни причината на своитѣ скърби и радости. Да намѣришъ извора на своята радости или скърбь, това значи, да знаешъ, да черпишъ ли отъ него вода, или да го заобиколишъ, безъ да се ползувашъ отъ водата му. Кой човѣкъ, като знае, че на пѫтя му се открива голѣма пропасти, нѣма да я заобиколи? Или, кой човѣкъ, като знае, кѫде има чиста планинска вода, нѣма да отиде и задоволи жаждата си? Разумниятъ знае, кѫде се намиратъ добритѣ нѣща, и съзнателно отива при тѣхъ; той знае, кѫде се намиратъ лошитѣ и ги избѣгва; той знае, кѫде се намиратъ тъмни и свѣтли мѣста въ съзнанието му, и първитѣ отъ тѣхъ запазва, а вторитѣ избѣгва. Защо ще се натъквашъ на недоволството въ себе си? За какво е недоволенъ човѣкъ? — За прости работи. Нѣкой е недоволенъ отъ яденето: маслото било недостатъчно, или било съ малко червенъ пиперъ, нѣмало цвѣтъ. Сложи вкусно, добре сготвено ядене на трапезата, за да превърнешъ недоволството на човѣка въ доволство. Готварството е стара наука, която е съществувала въ всички времена и епохи, отъ клетката до цѣлия човѣкъ. И клетката познава това изкуство. Тя сама си приготвя храна и се развива. Ето защо, и религиозниятъ, като слуша нѣкаква проповѣдь, отъ време навреме мисъльта му се разсѣйва, и той си казва : Дали ще има ядене на онзи свѣтъ ? — И тамъ ще има ядене, даже по-вкусно и по-фино отъ това, което хората приготвятъ на земята. Мнозина се запитватъ: Какъвъ въпросъ трѣбва да ни занимава най-много въ живота? За нѣкой, важенъ въпросъ е яденето, а за други — какъ да угодятъ на Бога. Искашъ ли да угодишъ на Бога, ще живѣешъ така, че да изявишъ любовьта въ живота си. Безъ любовь, животътъ не може да се прояви. Ние говоримъ за цѣлокупната любовь, която включва двата велики закона: любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния. Любовьта къмъ Бога подразбира, ти да Го обичашъ, и Той да те обича. Не е достатъчно само човѣкъ да обича нѣкого. Като обичашъ, трѣбва и тебе да обичатъ. Затова се казва, че любовьта ражда любовь. Тя е първото условие за работа, за учене и за развиване. Не можешъ да работишъ, ако не обичашъ работата си; не можешъ да учишъ, ако не обичашъ учителя си; не можешъ да се развивашъ, ако не обичашъ Онзи, Който те е създалъ. Следователно, ще обичашъ Бога, и Той ще те обича. Ще обичашъ ближния си, и той ще те обича. Ако си ученикъ, ще обичашъ учителя си, съученицитѣ си, за да се ползувашъ отъ тѣхната любовь. — Какъ ще спечелимъ любовьта на своитѣ съученици? — Чрезъ смирение. Представете си, че вие сте последенъ по номеръ въ класа, Преди васъ сѫ записани 29 ученика, вие сте последниятъ. Всички ще ви погледнатъ отвисоко, но вие трѣбва да бѫдете смиренъ, да понесете всичко съ търпение. Така тѣ ще ви обикнатъ и поставятъ наредъ съ тѣхъ. Понеже тѣ знаятъ повече отъ васъ, ще ви помогнатъ да ги достигнете. За предпочитане е да заемете последно мѣсто и постепенно да напредвате, отколкото да застанете пръвъ между всички и не можете да задържите мѣстото си. При това положение, естествено, човѣкъ слиза отъ първото мѣсто и остава назадъ. Представете си, че на пѫтя ви се изпрѣчи слонъ. Какво трѣбва да направите ? Ако сте разуменъ, ще се отбиете настрана, да мине слонътъ. Ако не сте разуменъ, ще искате слонътъ да се отбие отъ пѫтя си. Ще кажете: Азъ съмъ човѣкъ, а слонътъ — животно. Той трѣбва да отстѫпи. Обаче, слонътъ ще ви качи на хобота си, ще ви завърти нѣколко пѫти въ въздуха и ще ви тури настрана, да не му прѣчите. Съ слонъ не можешъ да се боришъ. Вижте, какъ постѫпватъ децата. Ако нѣкое дете срещне на пѫтя си слонъ, нѣма да изисква отъ него да му направи пѫть, но ще се сѣти да му купи малко оризъ. Като му даде да си хапне два - три пѫти оризъ, слонътъ ще се разположи приятелски къмъ него и дето го срещне, ще го вдигне на хобота си и ще го разходи. Така трѣбва да постѫпва всѣки човѣкъ съ мѫчнотиитѣ си. Всѣка мѫчнотия е слонъ, съ който трѣбва да се справите разумно. Ще й давате отвреме-навреме по малко оризъ, ще я гладите, ще я милвате, докато тя се разположи къмъ васъ и започне да ви носи на гърба си. И тъй, правилно разбиране и разумность се иска отъ човѣка. Като се натъква на мъчнотии, да знае, какъ да се справя. Ако слонътъ иска да си хапне нѣколко смокини, трѣбва ли бакалинътъ да го боде съ игла по хобота? Ако се опита да направи това, слонътъ ще му отговори така, че дълго време ще го помни. Ще напълни хобота си съ вода и ще го опръска отгоре-додолу. Човѣкъ трѣбва да се обхожда добре съ мѫчнотиитѣ си, за да се справя лесно съ тѣхъ. Само така той може да развие самообладание. Добрата обхода води къмъ самообладание. Това се иска отъ всички хора. Хиляди години чака Богъ, да види добри плодове отъ своитѣ деца. Той казва: Една ябълка искамъ да изработите, но да е доброкачествена. Само онзи може да изработи нѣщо, да даде плодъ, който се е събудилъ, осъзналъ и смирилъ. Ако не се събудишъ, не можешъ да работишъ; ако не се смиришъ, работата ти ще бѫде безплодна. Желая на всички да се събудите и да започнете да работите съ любовь и смирение. * 1. Лекция отъ Учителя, държана на 30 септемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ. ------------------------------------------------------- *) I. Послание къмъ Тимотея, 2 гл.
  23. От томчето "Реалности и сѣнки" 16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Осмисляне на живота Т. м. Като изучаватъ живота, хората се натъкватъ на различни символи, които за мнозина сѫ случайни. Запримѣръ, буквитѣ Ж, 3, С сѫ символи. Дали сѫ случайни, или не, това е въпросъ. Всѣко нѣщо, което не се разбира, е случайно; всѣко нѣщо, което се разбира, е разумно. Всѣки животъ, който не се разбира, е случаенъ; всѣки животъ, който се разбира, е разуменъ. Всѣко знание, което не се разбира, е случайно; всѣко знание, което се разбира и може да се приложи, е разумно. Всѣка свобода, която не се разбира, е случайна; всѣка разбрана свобода е разумна. Защо нѣкои нѣща оставатъ неразбрани? — Защото съзнанието на хората се раздвоява. Тѣ иматъ различни „фиксъ — идеи“. Каквото да имъ говорите, тия хора разглеждатъ нѣщата отъ свое становище. Обаче, личниятъ възгледъ на човѣка не представя истинското, абсолютно положение на въпроса. Това е все едно, учительтъ по музика да дава на ученика точния тонъ по камертона, а той взима другъ тонъ и мисли, че е сѫщиятъ. Не е важно, какво мисли човѣкъ. Важно е, че камертонътъ има свой опредѣленъ тонъ, който не се измѣня. — Защо не се измѣня? — Така е направенъ. Сѫщото се отнася и до човѣка. Когато човѣкъ има установенъ възгледъ за нѣщо, никой не може да го измѣни. — Защо? — Така е направенъ. Обаче, и при това положение има възможность да се измѣни. Като продължите малко краищата на камертона, като ги поочукате, той ще даде другъ тонъ. Като разглеждате буквата „Ж“ като символъ на нѣщо, виждате три линии: срѣдна, която представя Божествения свѣтъ, и странични, които представятъ духовния и физическия свѣтъ. Правата линия е равнодействуваща на страничнитѣ, които нѣкога сѫ били успоредни. Тогава тѣ били успоредни, имали добри отношения помежду си. Щомъ развалили отношенията си, тѣхната успоредность изчезнала. Тѣ се пресѣкли и образували знака, съ който българитѣ бележатъ звука „Ж“. Когато разстоянието между страничнитѣ линии горе се намали, намалява се и разстоянието имъ долу. Сѫщото става и съ ножицитѣ. И обратно, когато разстоянието горе се увеличи, увеличава се и разстоянието долу. — Защо трѣбва тѣзи разстояния да се стѣсняватъ и разширяватъ? — За да можете да рѣжете. Ако ножицата не се отваря и затваря, не можете да рѣжете. А платътъ трѣбва да се нарѣже, т. е. да се скрои и ушие, да се облѣчете въ нова дреха. Когато разстоянието горе се стѣснява, страничнитѣ разстояния се разширяватъ; когато разстоянието горе се разширява, страничнитѣ се стѣсняватъ. Значи, ако въ едно отношение човѣкъ се стѣснява, въ друго се разширява. И обратно: ако въ едно отношение се разширява, въ друго се стѣснява. Този законъ действува върху човѣшкото лице. Запримѣръ, когато чувствата иматъ влияние върху човѣка, лицето е валчесто; колкото повече се засилва умътъ, лице го става продълговато: надолу се стѣснява, а горе е по-широко. — Защо долната часть се стѣснява? — Защото е по-близо до фокуса. Такова стѣсняване на орбитата става и съ всѣка планета, когато се приближава до слънцето. Следъ това тя пакъ се разширява, отдалечава се отъ слънцето и продължава пѫтя си въ пространството. Колкото по-бързо се движи планетата, толкова повече се стѣснява. Колкото по-остра е брадата на човѣка. толкова по-близо се намира до центъра на умствения свѣтъ. Случва се нѣкога, че горната часть се стѣснява, а долната се разширява. Това е неправиленъ процесъ. Въ природата сѫществува законъ на компенсация, споредъ който печалбитѣ се уравновесяватъ съ загубитѣ: ако въ едно отношение печелишъ, въ друго отношение губишъ. Запримѣръ, невъзможно е едновременно да бѫдешъ и ученъ, и търговецъ. Ако си ученъ, търговията ти ще страда; ако си светия, не можешъ да бѫдешъ нито държавникъ, нито търговецъ. Следователно, всички външни процеси се отразяватъ и върху органитѣ, които сѫ свързани съ тѣхъ. Забелязано е, че когато идеитѣ въ човѣка се разширяватъ, заематъ голѣмъ просторъ, едновременно съ тѣхъ се разширяватъ и съответнитѣ органи. Колкото по-голѣми и многобройни сѫ желанията на човѣка, толкова по-голѣми ставатъ и органитѣ, свързани съ тѣхъ, Голѣмитѣ очи и уши показватъ голѣми, велики желания. Ако желанията на човѣка сѫ физически, става промѣна въ долната часть на окото. Ако човѣкъ се промѣня въ морално отношение, въ благоприятенъ смисълъ, измѣня се погледътъ на очитѣ — лѫчътъ, който излиза отъ очитѣ, отива нагоре; сѫщо така се измѣня горната часть на ушитѣ — приематъ красива, правилна форма. Изобщо, погледътъ на очитѣ се опредѣля отъ стремежа на човѣка, както и отъ посоката на неговата дейность: ако е насочена къмъ центъра на земята, погледътъ му е къмъ земята; ако е насочена къмъ слънцето, и погледътъ му ще бѫде къмъ слънцето. Мнозина казватъ, че сѫ ходили на слънцето. Това е преносенъ изразъ. Тѣ искатъ да кажатъ, че иматъ свѣтли идеи, които ги заставятъ да мислятъ изключително за слънцето. Обаче, що се отнася до физическото слънце, почти никой човѣкъ не е ходилъ тамъ. Физическото слънце е символъ на нѣщо. Отъ друга страна, то се взима като мѣрка на нѣщата. Всички небесни тѣла представятъ предметно учение. По тѣхъ човѣкъ изучава не само физическия, но и духовния свѣтъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ новъ моралъ, новъ начинъ на разбиране, нови отношения. Сѫществуватъ три вида отношения въ свѣта: къмъ себе си, къмъ ближния и къмъ Бога. Човѣкъ има представа за тия отношения, но нѣщо ново трѣбва да се вмъкне въ тѣхъ. Новото е свѣтлината, която днесъ липсва. Дойде ли новата свѣтлина, човѣкъ ще разбере, кѫде грѣши и ще изправи отношенията си. При днешното разбиране на нѣщата, при слабата свѣтлина, съ която си служатъ, хората правятъ грѣшки даже и по отношение на себе си. Ако отношенията имъ къмъ самитѣ тѣхъ не сѫ правилни, колко по-неправилни могатъ да бѫдатъ къмъ ближния и къмъ Бога, за Когото малко мислятъ. Понеже мислятъ много за себе си, тѣ сѫ засѣнчили Бога. Следователно, когато нѣкой казва, че не вѣрва въ Бога, това значи, че той мисли само за себе си, вследствие на което излѣзълъ на пръвъ планъ и засѣнчилъ пѫтя си. — Ама нищо не виждамъ. — Никой не ти е виновенъ. Ти си хвърлилъ толкова голѣма сѣнка на пѫтя си, че нищо не виждашъ. Другъ нѣкой казва, че мисли за Бога. — За Бога мисли, а на никого услуга не прави, никаква промѣна не е станала въ него. Гледамъ горната часть на ухото му — никаква промѣна нѣма. Гледамъ окото му — сѫщо. Ако въ горната часть на окото има промѣна, човѣкъ влиза въ по висока область на живота. Отъ пресичането на свѣтлината въ окото на такъвъ човѣкъ се образува една пирамидка. Стремете се да създадете въ окото си тази пирамидка. Нѣмате ли я, животътъ ви още е материалистиченъ, мислите само за себе си. И жабата мисли само за себе си, поради което се взима като символъ на грубъ материализъмъ. Работете съзнателно върху себе си, за да излѣзете отъ областьта на грубия материализъмъ. Религиознитѣ мислятъ, че иматъ любовь къмъ Бога. Възможно е. Какво ще кажете, обаче, ако при най-малкитѣ изпитания и страдания тия хора се обезсърдчатъ, отчаятъ и изгубятъ смисъла на живота? Който люби Бога, люби всичко живо, което Той е създалъ: хора, животни, растения. Той има правилни отношения къмъ всички живи сѫщества. Въ всички прояви на живота той вижда проявитѣ на Великия. Божественитѣ закони изискватъ отъ човѣка да мисли за частитѣ на Цѣлото, както мисли и се грижи за себе си. Това наричаме моралъ. Мнозина говорятъ за моралъ, считатъ се за морални личности, но като разглеждате постѫпкитѣ имъ, виждате, че навсѣкѫде тѣ взиматъ повече, даватъ по-малко. Това не сѫ морални постѫпки. Мораленъ човѣкъ е онзи, който дава повече, а взема по-малко. — Ама ще осиромашеемъ. — Това е въ реда на нѣщата. Двамата нѣма да осиромашеятъ — единиятъ ще осиромашее. Едновременно двама души не могатъ да бѫдатъ богати, учени, силни. Единиятъ ще бѫде богатъ, другиятъ — сиромахъ; единиятъ ще бѫде ученъ, другиятъ — невежа; единиятъ ще бѫде силенъ, другиятъ — слабъ. Ако лицето на жената е валчесто, на мѫжа ще бѫде продълговато. Мѫжкиятъ принципъ руши, женскиятъ — съгражда. Това не значи, че мѫжътъ трѣбва да руши, а жената да гради. Ние разглеждаме мѫжа и жената като принципи. Следователно, когато казваме, че мѫжкиятъ принципъ руши, имаме предъ видъ процеса на разумното разрушаване. Старото трѣбва да се разруши, за да се съгради нѣщо ново. Когато прилага разумностьта си, човѣкъ изпълнява волята Божия. Не е ли разуменъ, волята Божия стои далечъ отъ него. Като погледнете човѣка, вие познавате вече, доколко той изпълнява Божията воля. Всичко е написано на лицето, на главата, на цѣлото му тѣло. Ако по листата на лозата лозарьтъ познава качеството ѝ, защо вие по лицата на хората не можете да четете, какво сѫ писали тѣхнитѣ дѣди и прадѣди и какво пишатъ тѣ днесъ? Който не може да чете, лесно се разочарова и очарова. Като се разочарова, човѣкъ вижда повече погрѣшкитѣ на хората и ги преувеличава; като се очарова, той вижда добродетелитѣ имъ и пакъ ги преувеличава. Добре е човѣкъ да чете така, че по човѣшкитѣ лица да не преувеличава нито погрѣшкитѣ, нито добродетелитѣ имъ, но да вижда нѣщата въ тѣхната действителность. За всѣко нѣщо човѣкъ трѣбва да има ясна представа, за да познае първо себе си, а после ближнитѣ си. Единъ беденъ, но благочестивъ човѣкъ обичалъ да ходи на черква, но все не успѣвалъ. — Защо? — Защото често посещавалъ бедни, болни, вдовици, сирачета и имъ услужвалъ съ каквото могълъ. Тъкмо се готвѣлъ да отиде на черква, виждалъ, че богомолцитѣ се връщатъ вече. — Защо не дохождашъ на време? — запиталъ го единъ день свещеникътъ. — Спиратъ ме нѣкои хора на улицата, разговарятъ съ мене. — Всичко ще туришъ настрана, ще бѫдешъ изпълнителенъ въ задълженията си къмъ Бога. Бедниятъ и благочестивъ човѣкъ се смутилъ отъ тази забележка, но премълчалъ. Той се запиталъ въ себе си: Наистина, кое въ сѫщность е волята Божия? Да ходя на черква, или да помагамъ на бедни, болни и страдащи? Следъ като самъ си отговорилъ на въпроса, той престаналъ да се смущава отъ погрѣшкитѣ, които другитѣ му приписвали. Който има дълбоко вѫтрешно разбиране, вѫтрешенъ моралъ въ себе си, само той може да изпълнява волята Божия. Докато се страхуватъ едни отъ други, хората не могатъ да изпълняватъ Божията воля. Нѣкой иска да се прояви, но казва: Какво ще помислятъ хората за мене? — Не е важно, какво ще мислятъ хората за тебе. Важно е, какво Богъ мисли за тебе. Ще дойде нѣкой да ти казва, че си постѫпилъ зле и ще те сѫди. Човѣкъ самъ знае, дали постѫпва добре, или не. Единъ американски проповѣдникъ държалъ една хубава проповѣдь. Като слѣзълъ отъ амвона, единъ отъ слушателитѣ се приближилъ до него и му казалъ: Проповѣдьта ви бѣше много хубава. Поздравявамъ ви. — Това го зная, казаха ми го преди да слѣза отъ амвона. Сега бихъ желалъ да зная, колко души се обърнаха къмъ Бога следъ моята проповѣдь. Искамъ да зная, на колко души се отвориха сърдцата и кесиитѣ. Да харесвате само една проповѣдь, безъ да е направила нѣкакъвъ превратъ въ васъ, това е все едно да отидете на банкетъ, да чукате чашитѣ си и да пиете наздравица за българския народъ. Вие пиете за здравето и благоденствието на българския народъ, но всичко влиза въ вашитѣ стомаси. Така не се помага на народа. За предпочитане е, Богъ да ви намѣри по домоветѣ на бедни и страдащи, на които помагате, отколкото да бѫдете първи на черква. Бѫдете първи при страдащитѣ, а последни въ черквата. По-добре е да бѫдете праведни предъ Бога, а безвѣрници предъ хората, отколкото — праведни предъ хората, а грѣшни предъ Бога. Младото поколѣние се нуждае отъ новъ моралъ, отъ нови възгледи за живота, отъ нови педагогически принципи. Едно трѣбва да се знае: не можете да предадете на хората това, което нѣмате въ себе си. Колкото и да имъ говорите за моралъ, за любовь, за право, ако не носите тия нѣща въ себе си, тѣ нищо не могатъ да възприематъ. Могатъ да ви слушатъ, да се възхищаватъ отъ цвѣтистата ви речь, но като свършите, ще кажатъ: Нищо не ни даде този човѣкъ. Нищо не остана у насъ. — Защо? — Защото този, който говори, самъ не изпълнява волята Божия. Той не служи на великитѣ Божии закони. Следователно, истинско знание, истинска любовь, истински моралъ сѫ ония, които даватъ нѣщо на човѣка. Не е въпросъ само да трупате знания, но това знание трѣбва да ви преобрази. Знание, което не може да възкреси човѣка, не е на мѣсто. Какъвъ смисълъ има знанието, което внася смущение въ душата? Нѣкой иска да покаже, че има голѣми знания и започва да предсказва страшни работи. Като го слушатъ, хората започватъ да се плашатъ. Тѣ казватъ: Страшни работи ще станатъ тази година. — За кого? — За всички хора, за цѣлия народъ. — Не, страшни работи ставатъ за неразумнитѣ хора. За добритѣ и разумни хора всичко е добро. Казано е въ Писанието: „Всичко, което се случва на онѣзи, които любятъ Бога, е за добро“. И тъй, задачата на всѣки човѣкъ е да люби Бога и да изпълнява Неговата воля. Като прилага любовьта въ живота си, той може да бѫде и богатъ, и ученъ, и силенъ. Ако не прилага любовьта и не зачита великитѣ закони на Битието, човѣкъ е изложенъ на голѣми страдания. Ако малкиятъ пръстъ на рѫката ти заболѣе, започне да бере, а ти не му обръщашъ внимание, заразата ще се разпространи по цѣлия организъмъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ цѣлото човѣчество. Ако хората не се обичатъ, тѣ сѫ осѫдени на смърть, на зараза. Омразата е зараза. Влѣзе ли въ единъ човѣкъ, тя обхваща всички. Хората сѫ удове на Божествения организъмъ. Значи, на всѣки едного е възложена задача да се справи съ всичко отрицателно въ себе си, да не го допусне да излѣзе вънъ, да зарази неговия ближенъ. Само така ще разбере човѣкъ, че нещастието на едного е нещастие на всички, и благото на едного е благо на всички. За да се проникне отъ тази идея, човѣкъ трѣбва да си постави като задача, да служи на Бога. Това служене обхваща: служене на ближния, както и на самия себе. Чрезъ служенето човѣкъ познава себе си, познава окрѫжаващитѣ, тѣхнитѣ мѫчнотии и страдания и се изпълва отъ желание да помага. Това не значи, че може да помага на цѣлия свѣтъ, но като живѣе, освенъ за себе си, и за ближнитѣ си, той става силенъ. Свѣтътъ се нуждае отъ силни хора. Какво представя знанието? Думата знание започва съ буквата „3“, която е съставена отъ два полукрѫга. Тази буква трѣбва да се разтвори, да образува единъ голѣмъ крѫгъ, въ който да влѣзатъ всички форми — одушевени и неодушевени. Въ човѣка, като малка вселена, се включватъ всички форми, които той постепенно трѣбва да изучава. Изчезнатъ ли тѣ отъ човѣка, той потъва въ вѣченъ мракъ, въ небитието. Като ученици, стремете се да прилагате новия моралъ. Изучавайте нѣщата отъ гледището на новия моралъ. Като се произнасяте за постѫпкитѣ на хората, прилагайте новия моралъ като единица мѣрка. По този начинъ нѣма да изпадате въ заблуждения. Ако нѣкой човѣкъ се рѫководи въ постѫпкитѣ си отъ своитѣ лични интереси, ще знаете това и нѣма да се разочаровате; ако се рѫководи отъ интереситѣ на своитѣ ближни, и това ще знаете. Най-после, ако се рѫководи отъ Божественитѣ закони, ще знаете, че този човѣкъ служи на Бога. Следователно, ако на първия човѣкъ дадете единъ килограмъ ябълки, той ще ги задържи за себе си; ако на втория дадете ябълкитѣ, той ще задържи за себе си половината, а другата половина ще раздаде; ако третиятъ получи ябълкитѣ, той ще раздаде всичкитѣ, а за себе си ще откѫсне една ябълка на право отъ дървото. Това значи служене на Бога. Така трѣбва да постѫпватъ родителитѣ, учителитѣ, духовенството, държавницитѣ и т. н. Всѣки трѣбва да се проникне отъ идеята, че неговото благо е благо на всички, да бѫде готовъ да раздаде всичко, което има, а за себе си да откѫсне единъ плодъ отъ дървото на живота. Много се е говорило на хората за служене на Бога, и досега още се говори, но, въпрѣки това, тѣ се запитватъ: Защо трѣбва човѣкъ да служи на Бога? Отговорътъ е следниятъ: Който иска да осмисли своя личенъ, семеенъ, общественъ и общочовѣшки животъ, трѣбва да служи на Бога. Като приеме служенето за свое вѣрую, той може да каже: „Слѣпъ бѣхъ едно време, но сега прогледахъ и виждамѣ ясно“. Не приеме ли това вѣрую, той самъ се излага на страдания и смърть. Ето защо, отсега нататъкъ, когото срещна, ще го питамъ, по кой законъ ходи. Има два закона по които човѣкъ върви: законътъ на Христа — законъ на любовьта, и стариятъ законъ. Христовиятъ законъ подмладява и възкресява човѣка, а стариятъ законъ прави човѣка още по-старъ, отколкото е въ действителность. Сега, като се върнете у дома си, нека всѣки си зададе въпроса, на кой законъ служи. Като си отговорите, започнете да работите, да развивате талантитѣ си. Който има петь таланта, да изработи още петь; който има два таланта, да придобие още два; който има единъ талантъ, да не го заравя въ земята, но да работи, да придобие още единъ. Работете за Господа, за ближнитѣ си и за себе си. Това е задачата, която трѣбва да решите въ този животъ. — Само Божията Любовь, само Божията Мѫдрость, само Божията Истина носятъ пълния животъ. * 44. Лекция отъ Учителя, държана на 24. юний, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  24. От томчето "Реалности и сѣнки" 16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Музикаленъ животъ Размишление върху доброто. Съвременнитѣ хора работятъ, трудятъ се, мѫчатъ се, но нѣматъ онзи резултатъ, който очакватъ. — Защо? — Липсва имъ нѣщо. Всѣки знае, какво му липсва. Нѣкой предприема една работа и се оплаква, че не успѣлъ да постигне онова, което мислѣлъ. Той самъ казва: Не бѣхъ достатъчно разуменъ. Изобщо, всички хора виждатъ, че не постѫпватъ достатъчно разумно. Значи, разумность се иска отъ човѣка. Не е достатачно да знае човѣкъ да събира, да изважда, да умножава и да дѣли, но той трѣбва да прилага тия действия въ живота си. Запримѣръ, не е достатъчно да кажешъ, че имашъ да взимашъ десеть хиляди лева, но трѣбва да знаешъ, какъ да ги вземешъ; не е достатъчно да кажешъ, че имашъ да давашъ десеть хиляди лева, но трѣбва да знаешъ, какъ да ги дадешъ. Въ взимането и даването човѣкъ трѣбва да спазва нуждната хармония, да не прекѫсва връзката си съ Бога. Щомъ запази тази връзка, ще запази и отношенията си съ своитѣ ближни. Като говоримъ за разумно прилагане на човѣшкитѣ добродетели, имаме предъ видъ и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора. Запримѣръ, нѣкой религиозенъ казва, че има десеть добродетели. Добре е извършилъ събирането на своитѣ добродетели, но приложилъ ли ги е въ живота си? Какъвъ смисълъ има да се хвали човѣкъ съ гласа си, ако не го прилага? Всѣки човѣкъ трѣбва да пѣе за себе си. Ако пѣе добре, нека приложи пѣнието си, освенъ за своето благо, за благото и на другитѣ. — Ама безъ пари не пѣя! Ако не ме оценяватъ хората, не пѣя. — Това е криво разбиране. Плащането и оценяването сѫ второстепенни нѣща. Важно е да пѣете. Ако пѣете съ любовь и съ разположение, хората непремѣнно ще ви оценяватъ. Щомъ Богъ е вложилъ известенъ капиталъ въ васъ, вие трѣбва да го турите въ обръщение. Не е позволено на човѣка да държи Божествения капиталъ въ застой. Иде деньтъ, когато господарьтъ ще иска смѣтка за капитала, който ви е далъ. Ако сте го заровили въ земята, ще носите последствията за вашата леность. — Какви ще бѫдатъ последствията? — Страдания. — Какво представятъ страданията? — Методъ за изправяне на човѣчеството. Човѣкъ страда, за да се научи да прилага въ действие капитала, който му е даденъ. За всѣко неизпълнено обещание, за всѣка отложена работа, човѣкъ неизбѣжно ще страда. Дали съзнава това, или не съзнава, не е важно. Важно е, че като се ударишъ въ нѣкоя канара, непремѣнно ще усѣтишъ болка. — Кой постави канарата на пѫтя ми? — Това не е важно. Може да си я поставилъ ти, може другъ нѣкой да я поставилъ. Като ходишъ, ти трѣбва да бѫдешъ внимателенъ, да не се удряшъ въ канари. Канарата е препятствие, на което човѣкъ всѣкога може да се натъкне. За да избѣгне препятствията въ живота, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да мисли, кѫде ходи и какво прави. Днесъ всички хора търсятъ начинъ да оправятъ живота си, да наредятъ работитѣ си. — Какъ може да се постигне това? — Чрезъ музика. Музиката хармонизира мислитѣ и чувствата на човѣка. Щомъ мислитѣ и чувствата му сѫ хармонични, и постѫпкитѣ му ще бѫдатъ хармонични. Това наричаме ние музикаленъ животъ. Музиката регулира чувствата. Страшно е, ако чувствата на човѣка не сѫ регулирани. Такъвъ човѣкъ се отличава съ голѣма разсѣяность. Каквато работа започне, не може да я свърши. Приложи ли музиката въ живота си, чувствата му постепенно се уравновесяватъ. Положението на разсѣяния е подобно на положението на човѣкъ, който е принуденъ да седи на столъ, върху който сѫ поставени игли. Щомъ седне на стола той веднага скача. Много естествено, иглитѣ не го оставятъ спокоенъ. — Кой остави иглитѣ на стола? — Все нѣкой ги е оставилъ. Щомъ сѣдате нѣкѫде, трѣбва да огледате цѣлата обстановка, да нѣма игли или друго нѣщо, което да наруши мира ви, да ви изкара отъ релситѣ на вашето равновесие. — Може ли човѣкъ да се справи съ условията? — Отъ него зависи. Който е свързанъ съ Бога, той лесно се справя съ условията. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да се вглеждате въ всичко, което ви обикаля; да знаете, защо идатъ изпитанията и изкушенията. Нѣкой иска да стане рано сутринь, да се помоли на Господа и да започне работата си на време. Колкото по-силно е желанието му, толкова по-голѣмо изпитание ще му дойде. Като знаете това, дръжте съзнанието си будно, да не се подавате на изкушения, които могатъ да ви измѣстятъ отъ правия пѫть, отъ решенията, които сте взели. Бѫдете внимателни, не се подавайте на изкушения. — Защо идатъ изкушенията? — Тѣ сѫ мощна сила, която сѫществува въ природата. Задачата на тази сила е да се явява като противодействие на всѣка добра работа. За онзи, който разбира законитѣ на природата, тази сила служи като потикъ. За онзи, който не разбира тѣзи закони, тази сила е противодействие, което го спъва. И тъй, научете се да събирате и да изваждате правилно. Прилагайте това, което сте събрали и извадили. Каквото съберете, давайте го разумно. И каквото имате да взимате, вземете го разумно. Животътъ на хората не е нищо друго, освенъ отношения на разумни взимания и давания. Ако те обиди нѣкой, ти имашъ да взимашъ. Ако ти обидишъ нѣкого, имашъ да давашъ. Щомъ съзнаешъ това, веднага трѣбва да уредишъ отношенията си. Колкото малко имашъ да давашъ или да взимашъ, уреди смѣткитѣ си. Не можешъ ли да изплатишъ задължението си, не казвай на кредитора си да чака, но бѫди искренъ, кажи му, че въ дадения моментъ нѣмашъ възможности да се издължишъ. Кажешъ ли на кредитора си да чака, когато ти искашъ да платишъ, ти му заповѣдвашъ. Съ заповѣди работитѣ не се нареждатъ. Ти ще заповѣдвашъ на своя кредиторъ, а на тебе другъ ще заповѣдва. Не, имашъ ли да давашъ или да взимашъ, ще уредишъ смѣткитѣ си по закона на любовьта. И тъй ще уреждате смѣткитѣ си по любовь; ще пѣете и ще свирите по любовь. Методътъ на любовьта ще намѣрите въ природата. Тя си служи съ този методъ, но малцина го познаватъ. Дето има хармония и мелодия, тамъ е приложението на любовьта. Който намѣри и приложи този методъ, става гениаленъ. Ако е пѣвецъ или музикантъ, той пѣе и свири естествено. Той не се нуждае отъ външна обстановка, отъ срѣда, отъ хора, които да го оценяватъ. Той носи въ себе си всичко. Започне ли да пѣе, пѣсеньта му настройва публиката, която започва да го слуша съ внимание. Ако пѣвецътъ или музикантътъ очаква на публиката, на условията, на времето, неговата гениалность е проблематична. Гениалниятъ пѣе, кѫдето попадне: съ публика и безъ публика, въ салонъ или безъ салонъ, при добро и при лошо време. Гениалниятъ музикантъ вкарва двойника си въ своя инструментъ и разполага съ него, както иска. Не може ли да направи това, той е обикновенъ музиканть, на когото струнитѣ лесно се кѫсатъ. Кѫсането на струнитѣ се дължи на две противоположни мисли или чувства въ музиканта. Тѣ създаватъ известно противоречие въ него, което се отразява на самия инструментъ. Музиката подразбира хармония, а хармонията изключва всѣкакви противоречия. Най-съвършениятъ инструментъ, съ който човѣкъ може да си служи, е неговиятъ езикъ. Въ това отношение, всѣки човѣкъ може да бѫде музикантъ. Колкото по-разуменъ е човѣкъ, толкова по-добре може да си служи съ този инструментъ. Колко хора днесъ могатъ да си служатъ съ езика като съ съвършенъ инструментъ? Всѣка дума, която излиза отъ езика, може да произведе великъ ефектъ, въ положителенъ, или отрицателенъ смисълъ. Една дума, казана на мѣсто, може да въведе човѣка въ Царството Божие. Една дума, казана не на мѣсто, може да свали човѣка до дъното на ада. Затова е казано въ Писанието, че за всѣка дума ще се дава отчетъ. Божествениятъ свѣтъ е свѣтъ на велика хармония. Следователно, преди да кажете една дума, първо мислете, да не би да нарушите хармонията въ живота. Въпрѣки това, наредъ съ хармонията сѫществува и дисхармония въ живота. — Кой създава дисхармонията? — Хората я създаватъ. Обаче, тѣ носятъ последствията за това, което сѫ създали. Дисхармонията отклонява човѣка отъ правия пѫть, сѫщевременно тя го отдалечава отъ Бога. За да се върне отново въ правия пѫть, да се приближи къмъ Първата Причина на нѣщата, човѣкъ трѣбва да внесе Божествената хармония и мелодия въ себе си. Хармонията внася свѣтлина въ човѣшкия умъ, а мелодията — топлина и мекота. Това се забелязва, отъ една страна, въ мислитѣ и чувствата на човѣка, а отъ друга — въ неговия говоръ. Приятно е да слушате човѣкъ, който говори музикално. Истинска музика е онази, която може да произведе превратъ въ човѣка. Не произвежда ли превратъ въ човѣка, тя не е истинска музика. Тя е сборъ отъ звуци, отъ шумъ, които дразнятъ ухото. Запримѣръ, нѣкой туря устата си близо до ухото ви и шепне нѣщо. Той иска да ви каже нѣкаква тайна, която другитѣ да не знаятъ. Това не е правилно. Природата не си служи съ този методъ. Ако искашъ да кажешъ нѣщо на човѣка, добро или лошо, кажи му го гласно, нѣма защо да шепнешъ на ухото му. Когато говорите истината, човѣкъ я чува отвсѣкѫде. Дали отъ онзи свѣтъ ще му говорите, или отъ този, истината всѣкога се чува. Следователно когато искате да предадете истината, служете си съ методитѣ на природата, които сѫ вѣчни и неизмѣнни. И тъй, за да живѣе хармонично, човѣкъ трѣбва да е развилъ езика си въ съвършенство, като инструментъ, чрезъ който излива мислитѣ и чувствата си. Мисъльта на човѣка трѣбва да бѫде хармонична, а чувствата му — мелодични. Когато мислитѣ сѫ хармонични, а чувствата — мелодични, волята се проявява правилно. Само при това положение човѣкъ може да прояви творческитѣ си способности. Човѣкъ твори, когато съчетае хармонията на мисъльта и мелодията на сърдцето си въ едно цѣло. — Какъ можемъ да постигнемъ това? — Чрезъ учене и работа. Като учи, човѣкъ трѣбва да плаща за уроцитѣ, които му се преподаватъ. Има видни професори, които взиматъ за единъ урокъ по цигулка хиляда долари. Това сѫ български пари надъ сто хиляди лева. Ако единъ цигуларь взима толкова скѫпо, колко трѣбва да платите на природата за скѫпитѣ уроци, които тя ви преподава? Нѣкои мислятъ, че природата дава всичко даромъ. Лъжете се, природата е най-скѫпиятъ учитель на човѣка. За нѣкои уроци човѣкъ плаща съ живота си. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да се страхува. Има нѣща, които никога не се губятъ. Това е разумното слово, което е плодъ на хармонията на човѣшкия умъ и на мелодията на човѣшкото сърдце. Не съжалявайте, че всички не сте музиканти, но радвайте се, че всички сте ученици въ великата консерватория на живота, която трѣбва да свършите съ отличенъ успѣхъ. Мнозина мислятъ, че, като дойде Христосъ втори пѫть на земята, ще имъ даде дипломъ за завършенъ курсъ на житейската музикална школа. Дипломъ се дава на ония, които сѫ положили изпита си. Дълго време ще пѣятъ и ще свирятъ, докато дойде време за изпитъ. Колко пѫти ще бѫдатъ освиркани! Колко пѫти кръвь ще тече отъ поритѣ имъ! Който издържи изпита си, ще получи благословението на природата. Който не издържи, ще види нейното мрачно лице. Природата е безпощадна къмъ ония, които не искатъ да учатъ. Тя е разумна и знае, какъвъ методъ за възпитание да приложи къмъ всѣки човѣкъ. Къмъ ония, които се учатъ, които зачитатъ законитѣ й, тя е крайно внимателна и дава довѣрието си абсолютно. Който иска да влѣзе въ училището на природата, трѣбва да се изпита, готовъ ли е да се подложи на страданията, които ще срещне на пѫтя си. Ако е готовъ, природата му отваря широко вратитѣ си; ако не е готовъ, тя го оставя на свобода, пуща го въ широкия свѣтъ. Природата не заставя никого насила да влѣзе въ нейното училище. Велико изкуство е да знае човѣкъ, какъ да говори и кога да говори. Ако говори музикално, човѣкъ може да пѣе и да свири хармонично и мелодично. Чрезъ музиката той може да се примири съ всички хора. Чрезъ музиката той може да внесе разположение, както въ своята душа, така и въ душитѣ на ближнитѣ си. Като прилагате музиката, вие можете да постигнете всички свои желания. Безъ нея вие ще очаквате на другитѣ, да дойде помощьта отвънъ. Пѣвецътъ поема въздухъ отвънъ и пѣе, но пѣсеньта му не е въ въздуха. Тя се крие въ неговата мисъль. Задъ мисъльта му пъкъ се крие Божественото Начало, което направлява нѣщата. Наистина, нѣма по-велика музика отъ Божествения езикъ. Който е чулъ само веднъжъ този езикъ, той никога не може да го забрави. Който се отрекълъ отъ Божественото, той е попадналъ вече въ музиката на свѣта, дето се чуватъ тоноветѣ на умразата, на недоволството, на съмнението и подозрението и т. н. Музиката на свѣта е нищо друго, освенъ „джасъ банъ“ — музикална каша. Молете се да ви се даде случай да присѫтствувате поне единъ пѫть на концертитѣ на природата и да чуете, какво е въ сѫщность музаката. Като ученици, стремете се да говорите музикално. Музикалниятъ говоръ подразбира изявяване на истината. Приятно е да слушашъ нѣкой да говори музикално. Колкото и да го слушашъ, въ края на краищата ще кажешъ, че има още да говори. Значи, истината е безъ начало и безъ край. Сѫщото нѣщо е и любовьта. Когато тя се прояви между две сѫщества, тѣ влизатъ въ живота, който нѣма начало и край, т. е. въ вѣчния животъ. Изобщо, любовьта се проявява между два центъра, между две души, между две сѫщества. — Защо? — За да съживятъ единъ мъртавъ. Ако двама души които се обичатъ, не могатъ да съживятъ единъ умрѣлъ, любовьта имъ не е истинска. Ако двама пѣвци не могатъ да съживятъ единъ умрѣлъ човѣкъ, пѣсеньта имъ не е гениална. — Кога умира човѣкъ? — Когато внесе въ сърдцето си единъ дисонансъ, чрезъ който скѫсва струнитѣ на своя животъ. Има мисли и чувства, които моментално умъртвяватъ човѣка. Ако между ума и сърдцето на човѣка влѣзе единъ дисонансъ, организъмътъ му постепенно се разрушава. Само гениалнитѣ хора могатъ да си служатъ съ дисонанси. За да се запазите отъ дисонанситѣ въ живота, вие трѣбва да ликвидирате съ атавистическитѣ състояния. Тѣ сѫ миризливи течности, въ които човѣкъ несъзнателно попада. Лесно можете да се предпазите отъ тѣхъ. — По какъвъ начинъ? — Чрезъ обонянието си. Не притѫпявайте обонянието си, за да усѣщате отдалечъ миризмата на атавистичнитѣ мисли и чувства. Дисонанситѣ притѫпяватъ не само обонянието, но и мислитѣ, и чувствата. Ето защо, стремете се къмъ онази музика, която внася въ човѣка истинска хармония и мелодия. Тази музика прониква цѣлото Битие. Безъ нея нѣма мисъль, чувство и действие; безъ нея нѣма градежъ, нѣма творчество, нѣма напредъкъ. Тази музика наричаме духовна. Тя включва въ себе си законитѣ на хармонията и на мелодията. Чрезъ тия закони, именно, се проявява духовниятъ свѣтъ. Въ музикално отношение, най-красива линия е кривата. Следователно, духовната музика е съставена отъ прави и криви линии, хармонично съчетани, но не и отъ счупени. Колкото и да се говори за духовната музика, хората още не я разбирате Както не разбиратъ своя езикъ, като музикаленъ инструментъ, така не разбиратъ и духовната музика. Мнозина свирятъ на цигулка, но не я чувствуватъ още жива, одухотворена. Цигулката е жива; всѣка клетка въ нея продължава да живѣе. Въ който моментъ умре, тя ще се разпадне. Всѣка клетка на цигулката отговаря на цигуларя. Колкото по музикаленъ е цигуларьтъ, толкова по-добре се разговаря съ цигулката си. Когато нѣкой виденъ цигуларь свири, хората казватъ, че цигулката му говори. Забелязано е, че, като инструментъ, цигулката не се подава на правилата, които управляватъ повечето инструменти. Запримѣръ, колкото повече се свири на пиано и на други нѣкои инструменти, толкова повече тѣ губятъ силата си. Съ цигулката е точно обратно: колкото повече свирите съ нея, толкова повече се увеличава силата ѝ. Сѫщото се отнася и до човѣка, който се моли съзнателно и съ вѣра. Колкото повече се моли, колкото по дълбока е молитвата му, толкова по-музикаленъ става той. Ние говоримъ за онази музика и за онова пѣние, които тониратъ човѣшкитѣ чувства. По този начинъ тѣ тониратъ и нервната му система. Ако това отчасти поне може да направи обикновената музика, колко повече може да се очаква отъ духовната! Тази музика внася мекота въ човѣка, но сѫщевременно го прави активенъ. Той има желание да приложи своитѣ добродетели. Ако е билъ обезсърдченъ, насърдчава се; ако е билъ тѫженъ, става радостенъ и готовъ за всѣкакви жертви за Великото въ свѣта. Духовната музика създава около човѣка особена аура, съ която той разполага хората къмъ добро. Чрезъ музиката човѣкъ дохожда до онова вѫтрешно, духовно разбиране на живота, което му помага да осмисли страданията. Той гледа на страданията и на радоститѣ, като на една необходимость, презъ която неизбѣжно трѣбва да мине, както пѫтникътъ неизбѣжно минава презъ долини и височини. Като знаете това, стремете се да вложите музиката и въ говора, и въ мисъльта си. — Ама нервенъ съмъ, не мога да бѫда музикаленъ. — Нервностьта не изключва музикалностьта. Ако нервниятъ употрѣбява енергията си разумно, нервностьта е ценно качество. Нервниятъ върши повече работа, отколкото онзи, който не е нервенъ. Мисъльта се предава чрезъ нервната система, а не чрезъ мускулната. Нервната система възприема и хармоничнитѣ, и мелодичнитѣ тонове; хармоничнитѣ се предаватъ чрезъ ума, чрезъ мислитѣ, а мелодичнитѣ — чрезъ сърдцето. При това, хармонията се изявява като електричество, а мелодията — като магнетизъмъ. Тѣзи сили често смѣнятъ мѣстата си: електричеството прониква въ сърдцето и му дава тласъкъ, усилва движението му; магнетизъмътъ пъкъ влиза въ мозъка и го нагласява. И Христосъ прилагалъ пѣнието като методъ за тониране. Казано е въ Евангелието, че на „тайната вечеря“ Христосъ и ученицитѣ Му изпѣли една пѣсень, следъ което излѣзли вънъ. Като ученици, поставете си задачата да живѣете разумно. Кѫде ще проявите този животъ? И въ говоренето, и въ мислитѣ, и въ чувствата си. Разумното слово подразбира музикално говорене. Разумната мисъль пъкъ подразбира правата мисъль, която опредѣля бѫдещето на човѣка. Разумнитѣ чувства подразбиратъ свързване на човѣшкото сърдце съ сърдцата на възвишенитѣ и напреднали сѫщества. За постигане на всичко това нуждно е пълно владѣене на езика. Съ други думи казано: Постиженията на човѣка зависятъ отъ изкуството му да владѣе своя езикъ. Значението и силата на езика е изразено въ следната българска гатанка: „Кости нѣма, кости троши“. Наистина, езикътъ нѣма съзнателенъ животъ въ себе си, но е въ състояние да отнеме, живота и да даде животъ. Христосъ каза само три думи на Лазара, и той излѣзе вънъ отъ гроба. — На какво се дължи силата на изказанитѣ думи отъ Христа? — На тѣхната музикалность. Не можете ли и вие, като Христа, да си кажете три думи и да възкръснете? Кажете и вие на вашия Лазаръ: „Лазаре, излѣзъ вънъ!“ Ако Лазаръ излѣзе отъ гроба, езикътъ ви е музикаленъ. Помнете: Езикътъ е ключътъ на човѣшкото спасение. Отъ него зависи, да бѫде човѣкъ осѫденъ, или да бѫде оправданъ. — Само Божията Любовь, само Божията Мѫдрость, само Божията Истина носятъ пълния животъ. * 43. Лекция отъ Учителя, държана на 17. юний, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  25. От томчето "Реалности и сѣнки" 16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Свобода на съзнанието Размишление. Има единъ важенъ процесъ въ човѣшкия животъ — освобождаване на съзнанието. За да освободи съзнанието си отъ ненуждния баластъ, човѣкъ трѣбва да тури настрана всички непотрѣбни нѣща. Съвършениятъ човѣкъ не мисли за утрешния день, вследствие на което той има на разположение толкова нѣща, колкото му сѫ нуждни за даденъ моментъ. — Защо е така? — Защото въ разумния животъ настоящиятъ моментъ е свързанъ съ всички моменти на вѣчностьта. Между съзнанията на разумнитѣ сѫщества има тѣсна връзка. Никаква външна сила не е въ състояние да скѫса тази връзка, нито да наруши единството въ тѣхния животъ. Дето има единство на съзнанието, тамъ Богъ се проявява. Ние говоримъ за баласта на човѣшкото съзнание, който го обременява. — Какво представя той? — Отрицателнитѣ чувства и мисли. Значи, съмнението, подозрението, ревностьта, недоволството сѫ излишенъ баластъ въ съзнанието. Този баластъ се създава благодарение на желанието на човѣка да стане великъ, силенъ, всички да му се кланятъ. Щомъ не успѣе да постигне желанието си, той се натъква на изопачени мисли и отрицателни чувства. Невъзможно е човѣкъ въ единъ животъ да постигне всичко. Желанията на човѣка се постигатъ постепенно. Може ли човѣкъ да се отвори изведнъжъ, да даде ходъ на всичко, което е вложено въ него? Може ли шишето въ единъ моментъ да се разтвори и да раздаде всичко, което е сипано въ него? Ако това е възможно, човѣкъ ще се намѣри предъ праздното шише. Нѣкои възразяватъ на това и питатъ: Не трѣбва ли да работимъ, да се учимъ? – Трѣбва и да се учите, и да работите, и да се трудите, но така, че да не обезсмисляте нѣщата. Ако работата се обезсмисли, вие ще започнете да се трудите. Ако и мѫчението се обезсмисли, влизате вече въ областьта на смъртьта. Но и смъртьта не е най-страшна. Има по-страшни работи и отъ смъртьта, и отъ небитието, които вие не можете да разберете. Въпрѣки всички теории и проповѣди, хората пакъ се придържатъ въ старото. Ще чуете да казватъ: Трѣбва да се осигуримъ! Деца имаме, жена имаме, трѣбва да ги хранимъ, да ги обличаме. — Кой облича малкитѣ пиленца? Майката само ги мѫти, и тѣ се излюпватъ облѣчени, покрити съ перушинка. Другъ има грижа за тия пиленца. Като не спиратъ вниманието си върху този законъ, хората мислятъ, че тѣ сѫ главниятъ факторъ въ живота. Затова, именно, нѣкой казва: Ще накарамъ този човѣкъ да разбере, въ какво се състои работата. — Нѣма защо да го карашъ, да разбере тази работа. Достатъчно е само да му свѣтнешъ. Той е въ тъмнина, може да се блъсне въ нѣкоя стена. Запали свѣщьта си и покажи пѫтя му. Той има очи, ще види, накѫде трѣбва да върви, и ще ти благодари. И тъй, работете за освобождава не на съзнанието си отъ всички ненуждни мисли, които спъватъ развитието ви. Ще каже нѣкой, че е нещастенъ. Той е нещастенъ отъ излишни мисли, а не отъ недоимъкъ. Ако е въпросъ да се натоварите, мога да ви дамъ на разположение цѣлата земя. Не е лесно да управлява човѣкъ земята! Да станешъ господарь на земята, това значи, да я владѣешъ. Да владѣешъ земята, това значи, да бѫдешъ признатъ за господарь отъ нейнитѣ жители. Ако си по-уменъ отъ тѣхъ, тѣ ще те признаятъ за господарь; ако си по-глупавъ, ще имъ бѫдешъ слуга. Само онзи може да бѫде господарь, който е въ състояние да освободи съзнанието си отъ всички непотрѣбнн мисли. Мнозина говорятъ за господарство, за владѣене и управляване на свѣта, но не сѫ въ състояние себе си да управляватъ и владѣятъ. Ако, по невнимание, нѣкой изпусне ножъ върху крака си, ще се рани. Отъ болкитѣ, които претърпява, мисъльта му се измѣня, съзнанието му се помрачава. Щомъ иска да управлява свѣта, защо не може да владѣе мисъльта си? Ако е адептъ, той може само съ слюнка да заздрави раната си. Тъй щото, когато нѣкой се оплаква, че му е тежко на сърдцето, казвамъ, че той е раненъ. — Какъ да се излѣкувамъ? — Плюй на раната си. — Ама пари ми трѣбватъ. — Колко? — Хиляда лева. — Който иска хиляда лева, не е уменъ човѣкъ. Той трѣбва да иска единъ левъ. Силата е въ единицата, а не въ нулата, т. е. въ нищото. Като има единъ левъ, човѣкъ лесно може да забогатѣе. — Какъ? — Като туря по едно нищо следъ единицата. Като тури едно нищо, единицата ще се увеличи десеть пѫти, като тури две нули, единицата ще се увеличи сто пѫти. Като увеличава броя на нулитѣ, той може да стане милионеръ. Обаче, това е наука. Всѣки не може да прибавя нули на края на единицата. Само учениятъ адептъ може да прави това. То е достояние само на онзи, който разбира скрититѣ сили, вложени въ единицата. Всѣки човѣкъ носи разумното начало въ себе си. Ако знае, какъ да го прояви и приложи, въ кратко време той ще нареди работитѣ си. Разумното начало въ човѣка представя една хубава цигулка. Който е далъ ходъ на това начало въ себе си, той прилага цигулката си, както за своето благо, така и за благото на своитѣ ближни. Който е пренебрегналъ разумното начало въ себе си, той не може да го прилага. Неговата цигулка е захвърлена нѣкѫде на тавана, покрита съ прахъ. Достатъчно е да я види нѣкой добъръ цигуларь, за да я накара да проговори. Той изчиства праха ѝ, нагласява я и започва да свири на нея — отъ нищо нѣщо изкарва. Той държи единицата, т. е. цигулката въ рѫката си, и нулитѣ една подиръ друга се нареждатъ следъ нея. Нулата подразбира човѣка, азътъ. Кой може да се нарече „азъ“? Англичанитѣ казватъ: „I аm thаt I аm“ — азъ съмъ, който съмъ. Съ други думи казано: Азъ съмъ, който съмъ билъ всѣкога. Това изречение се отнася до Единния, Който е билъ всѣкога. Следователно, когато страдате, помнете, че има Единъ, Който сѫществува и всѣкога е сѫществувалъ. Човѣкъ вѣрва въ Единния, докато всичкитѣ му работи се нареждатъ добре; човѣкъ вѣрва, докато има нули следъ единицата. Колкото повече сѫ нулитѣ, толкова по-голѣма е вѣрата му, и той казва: Голѣмо е богатството ми! Започне ли да губи нулитѣ, той се обезсърдчава. — Отъ какво произлиза нищото? — Отъ нѣщото. Като остане въ почивка, нѣщото става нищо. Като започне да работи, нищото се превръща въ нѣщо. Само по себе си, нищото е слабо, не може да се разчита на него. Можете ли да разчитате на житното зърно, което сте оставили въ хамбара си? Обаче, ако го посѣете въ земята и грижливо го обработвате, отъ единица, то ще се превърне въ голѣмо число, на което вече разчитате. Една подиръ друга, нулитѣ се нареждатъ следъ него, и вие забогатявате, изплащате всичкитѣ си дългове. Каквато е силата на непроявеното житно зърно, такава е и на непроявенитѣ мозъчни центрове на човѣка. Запримѣръ, всѣки човѣкъ носи музиката и любовьта въ съзнанието си. Тѣзи способности иматъ своитѣ центрове въ мозъка, но ако не сѫ проявени, представятъ нули, вънъ огъ единицата — човѣкъ. Щомъ се проявятъ, тѣ се нареждатъ следъ единицата и обогатяватъ човѣка. Музиката и любовьта не се проявяватъ еднакво въ всички хора, но тѣ вървятъ успоредно. Колкото дълга е линията на музиката, толкова дълга трѣбва да бѫде и линията на любовьта. Като съчетава любовьта съ разума, съ паметьта, съ религиозното си чувство, съ щеславието, съ личнитѣ си чувства, музикантътъ образува различни музикални произведения, които се отразяватъ въ съзнанието му. Следователно, ако искате да внесете миръ и спокойствие въ себе си, ще съедините музикалното си чувство съ чувството на кротость и смирение въ себе си. Това е наука, която не може да се преподава. Тя се нуждае отъ опити. Като опитва нѣщата, човѣкъ придобива знания. Ще кажете, че докато придобиете тази наука, смъртьта ще дойде. Това не трѣбва да ви смущава. За съзнанието сѫществува само освобождаване отъ ненуждни мисли, но не и отъ смърть. — Ама остарѣхме! — Съзнанието не остарява. Кажете ли, че сте остарѣли, това значи, че сте изгубили вѣрата си. – Ама краката ми не държатъ. — Това значи, че си прекѫсналъ връзката съ възвишенитѣ и свѣтли сѫщества. Каквото и да поучаватъ и съветватъ, човѣка, той нищо не изпълнява, прави се, че не чува. Днесъ постѫпва така, утре — докато единъ день, наистина, оглушее, остарѣе и замине за другия свѣтъ. Какво става съ ученика, който не внимава въ класъ? Учительтъ преподава, а той пише любовни писма на възлюбената си. Но, като излѣзе на изпитъ, пропада. Казано е въ Писанието: „Не се свързвайте съ свѣта.“ Който се свързва съ свѣта, прилича на ученика, който пише любовни писма, когато учительтъ преподава. На края на годината той пропада на изпититѣ. Следователно, когато не учи уроцитѣ си и се занимава съ ненуждни работи, ученикътъ остава въ сѫщия класъ. Остане ли да повтаря класа, той страда. Когато човѣкъ пълни съзнанието си съ ненуждни работи, нарушава Божиитѣ закони и самъ се спъва. Следъ това започва да страда и се чуди, защо идатъ страданията. Причината на страданията е, че, поради непослушанието си, хората прекѫсватъ връзката си съ своитѣ приятели, които имъ помагатъ. Радостьта произтича отъ факта, че човѣкъ подържа връзката си съ своитѣ приятели. Колкото повече връзки има човѣкъ съ разумнитѣ сѫщества, толкова по-голѣми сѫ придобивкитѣ му. Като знаете това, правете връзки съ разумнитѣ сѫщества, които не виждате. Вашитѣ добри мисли и чувства ставатъ причина за свързването ви съ тѣхъ. Държите ли въ съзнанието си нѣкаква материална връзка съ сѫщества, подобни на васъ, вие непремѣнно ще се разочаровате. Всѣка материална връзка води къмъ разочарование. Не правете такива връзки, за да не се разочаровате и да не губите вѣрата си въ Бога. И тъй, правете всичко, което душата ви желае, безъ да губите вѣрата си. За тази цель, благодарете за всичко, което имате и което ви е дадено. Ставате ли сутринь отъ сънь, благодарете на Бога. Лѣгате ли си вечерь, пакъ благодарете. Отивате ли на работа, връщате ли се, благодарете. Като направите най-малкото добро, благодарете и за него. Ако нѣкой ви направи добро благодарете. Щомъ имате очи, уши, носъ, уста, рѫце и крака, всичко можете да постигнете — благодарете и за тѣхъ. Благодарностьта и признателностьта представятъ магическа формула, съ която човѣкъ може да работи. Докато си служи съ тази формула, човѣкъ е доволенъ. Изгуби ли формулата, животътъ му се обезсмисля. Той пада въ кладенецъ и оттамъ гледа на външния свѣтъ. Всички хора, които сѫ изгубили смисъла на живота, сѫ въ кладенецъ. — Какъ ще излѣзатъ оттамъ? — Като бѫдатъ благодарни и признателни. По този начинъ тѣ ще привлѣкатъ вниманието на възвишеннтѣ сѫщества, които ще дойдатъ да имъ помогнатъ. Тѣ ще имъ спуснатъ вѫжето си, съ което ще излѣзатъ на повръхностьта и ще бѫдатъ свободни. Свободенъ човѣкъ е онзи, който има силно развито музикално чувство. Свободенъ е само онзи, който е свързанъ съ Бога. Той е истински музикантъ — отъ нищо не се страхува. Когато не иска да пѣе, човѣкъ има страхъ отъ нѣщо. И когато много пѣе, крѣска, пакъ има нѣкакъвъ страхъ. Ще кажете, че не може човѣкъ да не се страхува. Може ли да не се страхува предъ голѣмитѣ страдания? Важно е човѣкъ да знае, защо страда. И ако се радва, пакъ трѣбва да знае, защо се радва. Дали се радва или страда, дали е добъръ или лошъ, човѣкъ трѣбва да знае причинитѣ за тия нѣща. Освенъ за себе си, човѣкъ страда още и за своитѣ ближни. Това е неизбѣженъ законъ. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ участвува въ общитѣ радости и страдания, въ общитѣ печалби и загуби. Ако се откаже отъ участието си въ общитѣ страдания и загуби, човѣкъ се лишава и отъ участието си въ общитѣ радости и печалби. Ако участвувате въ страданията на Христа, ще участвувате и въ Неговитѣ радости и благословения. Христосъ пострада, за да възстанови хармонията въ свѣта, да примири хората съ Бога. Какво означава примиряване на човѣка съ Бога? — Възстановяване на първичната връзка на човѣшката душа съ Бога. Това не се прави само веднъжъ. Всѣки день, всѣки моментъ човѣкъ трѣбва да следи върху себе си, върху живота си, да не наруши съ нѣщо тази връзка. Мнозина иматъ нѣкаква връзка, но тя не ги подмладява, възраства и възкресява. Когато е свързанъ съ Бога, човѣкъ има на разположение всичко, което душата му желае. Тази връзка го прави вѫтрешно богатъ. Външно може да минава незабелязанъ, но въ себе си носи зародиша на доброто и на любовьта. Достатъчно е да посѣе този зародишъ, за да излѣзе отъ него велико, мощно дърво, съ чиито плодове да се ползува цѣлото човѣчество. Следователно, каквото представятъ мислитѣ за човѣка, такова нѣщо е всѣки, който е свързанъ съ Бога. Всѣка мисъль носи въ себе си две нѣща: семе, което трѣбва да се посѣе, да даде плодъ, и материалъ, който може да се използува като храна. Следователно, стремете се да пазите връзката си съ Бога, за да послужите за храна и за семе на бѫдещето поколѣние. Дръжте постоянно въ ума си мисъльта за Бога, както малкото дете въ първитѣ дни на записването си въ училище, говори постоянно за своя учитель и за съученицитѣ си. Мнозина говорятъ за сѫществуването на Бога, слушатъ духовни проповѣди, но, въпрѣки това, искатъ да се убедятъ въ истинностьта на този въпросъ. Тѣ четатъ различни философски книги, за да имъ се докаже на опитъ сѫществуването на Бога, както и сѫществуването на онзи свѣтъ. Безъ музика никой не може да влѣзе въ онзи свѣтъ. Ангелитѣ, които съ взели участие въ създаването на свѣта, съ пѣли и хвалили Бога. На сѫщото основание и човѣкъ, който е основалъ живота си върху тритѣ мощни сили — вѣрата, надеждата и любовьта, трѣбва да пѣе и да слави своя Създатель. Нѣкои мислятъ, че ако вѣрватъ въ Бога, трѣбва да напуснатъ сегашния си животъ. Нѣма защо да напущатъ живота си. Впрочемъ, за какъвъ животъ става въпросъ? Преди всичко, животътъ не е тѣхна собственость. Като дойде смъртьта, веднага ги задига. Кѫде остава тѣхната собственость? Човѣкъ говори за нѣща, които не познава, не притежава и не разбира. Запримѣръ, нѣкой казва, че срещналъ единъ познатъ, който му казалъ нѣколко обидни думи. — Никого не е срещналъ той. — Защо? — Защото срѣщата ви съ кого и да е подразбира проява на радость и веселие. Ако сте тѫженъ, никого не сте срещнали. Сега азъ говоря на онѣзи, на които ушитѣ сѫ отворени. Нѣкои ще възразятъ, че сѫ чели Писанието, слушали сѫ го и знаятъ вече, че Богъ е Любовь. — Коя любовь познаватъ тѣ? Ако е въпросъ за любовьта, тя има 35 милиона форми само на физическия свѣтъ. Прибавете къмъ тия форми и формитѣ на любовьта въ другитѣ свѣтове, които сѫ безбройни, и вижте, какво ще кажете за любовьта. Направете опитъ, да видите, колко много пермутации можете да образувате отъ любовьта. Колко хиляди години пъкъ ще ви трѣбватъ, за да минете презъ всички форми на любовьта и да я разберете. Цѣла вѣчность да имате на разположение, пакъ нѣма да ви стигне. Като изучава любовьта, човѣкъ дохожда до разбирането, че въ любовьта има сливане и преливане на души, а не събиране и разединяване. Сливането и преливането на душитѣ подразбира влизане на една душа въ друга, съ цель да разбератъ положението и нуждитѣ, въ които се намиратъ. Който е възлюбилъ Бога, той се е прелѣлъ въ Него и слѣлъ съ Неговото съзнание. Когато и Божественото съзнание се прелѣе въ човѣка, последниятъ забравя своето недоволство и влиза въ новъ животъ. Апостолъ Павелъ казва: „Всичко считамъ за изметъ, за да позная Господа Исуса Христа“. Мнозина казватъ, че иматъ такава опитность. Не е достатъчно само веднъжъ да си изпиталъ стремежъ къмъ познаване на Христа. Този стремежъ трѣбва да бѫде постояненъ. Който търси Бога, трѣбва да Го търси отвѫтре, а не отвънъ, по механически начинъ. Търсите ли Великото въ свѣта, не трѣбва да се безпокоите. Ако се безпокоите, нѣма да Го намѣрите. Нѣкой иска да се покаже добъръ, справедливъ любещъ и т. н. Щомъ пожелае да се покаже такъвъ, той изгубва и това, което има. Човѣкъ е само проводникъ на любовьта. но не е любовь. Ето защо, радвайте се, че Богъ се проявява чрезъ васъ. Радвайте се, когато можете да помогнете на ближния си отъ любовь, безъ да мислите, че любовьта е ваша. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь“. Христосъ казва: „Който има уши да слуша, нека слуша“. И азъ говоря за онѣзи, които иматъ уши и могатъ да слушатъ. Ако човѣкъ говори за любовь, трѣбва да е готовъ да изрази своето уважение и почитание къмъ всички хора, къмъ всичко, което Богъ е създалъ. Христосъ прояви любовьта си, като се пожертвува за човѣчеството. Той прие страданията, за да спаси хората. Макаръ че разполагаше съ всички блага, съ голѣма сила, Той се отказа отъ своя личенъ животъ, за да помогне на страдащитѣ. Какво би станало съ свѣта, ако всѣки пожертвува своя личенъ животъ за общото благо? — Може ли да стане това? — Когато човѣкъ възстанови своята вѫтрешна хармония, когато приеме Бога въ себе си, това може да стане. Изучавайте се и вижте, готови ли сте, следъ като сте гладували три четири деня и получите единъ топълъ, прѣсенъ хлѣбъ, да го пожертвувате за нѣкой гладенъ, беденъ човѣкъ? Ако можете да направите това, вие сте надежденъ човѣкъ. Разумниятъ свѣтъ може да разчита на васъ. Кажете ли, че първо трѣбва вие да се нахраните, а после да давате, на васъ не може да се разчита. По този начинъ не можете да придобиете онова знание, което душата ви желае. Упражнение. Въ продължение на десеть деня правете следното упражнение: като станете отъ сънь, турете лѣвата си рѫка на лѣвата страна на челото, дето е музикалниятъ центъръ, а дѣсната рѫка — на дѣсния музикаленъ центъръ и започнете да мислите за музиката. Благодарете, че музиката е вложена въ васъ и можете да пѣете. Кажете си: Когато сѫ създавали свѣтоветѣ, ангелитѣ сѫ пѣли. И до днесъ тѣ пѣятъ. Понеже работя върху себе си, и азъ ще пѣя. Забелязано е, че ако човѣкъ пѣе, работитѣ му се нареждатъ по-добре, отколкото безъ пѣние. Ако домакинята пѣе, когато готви, тъче или мѣси хлѣбъ, работата ѝ ще върви добре. Пѣнието внася потикъ въ човѣка, събужда енергиитѣ му, прави го активенъ. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете готови, да изпълнявате точно всѣка заповѣдь, която иде отъ Бога. Така и добриятъ музикантъ изпълнява всички знаци при свиренето. Запримѣръ, ако Богъ ви каже да стоите на едно мѣсто, докато дойде опредѣлениягъ за васъ моментъ, вие трѣбва да чакате, безъ да мръднете. Каквото да ви казватъ, вие трѣбва да стоите на поста си. — Че другитѣ заминали преди васъ, че вие сте останали последенъ — това да не ви смущава. Ако дочакате вашия моментъ съ търпение, всичкитѣ ви работи ще се наредятъ съ успѣхъ. Приложите ли послушание къмъ Бога, къмъ разумнитѣ сѫщества, всички хора ще ви обичатъ. Каквото пожелаете, ще го реализирате. Адамъ и Ева излѣзоха отъ рая поради непослушанието си. Тѣ направиха една погрѣшка, съ която внесоха дисонансъ въ живота. Раятъ е мѣсто на хармония и мелодия, на добро и справедливость, на истина и красота. Който иска да бѫде добъръ, справедливъ, любещъ, трѣбва да има къмъ всички хора такива отношения, каквито има къмъ себе си и каквито изисква да иматъ другитѣ къмъ него. Прилагайте доброто къмъ всички, безъ да мислите, заслужаватъ ли го, или не. И на разбойника да направите добро, то ще даде своя плодъ. Доброто не умира. Ако станете проводникъ на Божията Любовь, всички добри, свети и възвишени сѫщества ще ви познаватъ и ще ви отдаватъ заслуженото. И разбойникътъ, и добриятъ еднакво ценятъ доброто. Презъ време на Балканската война единъ офицеръ видѣлъ единъ раненъ войникъ на бойното поле, изоставенъ, гладенъ, измѫченъ. Той веднага се погрижилъ за него: занесли го въ една отъ близкитѣ болници, превързали го, нахранили го. Офицерътъ постоянно го посещавалъ, следѣлъ за здравето му. Следъ войната офицерътъ миналъ въ запаса и продължилъ стария си занаятъ — търговията. Единъ день трѣбвало да мине презъ една гора, съвършено самъ. Неочаквано, той се натъкналъ въ гората на единъ апашъ. Последниятъ се вгледалъ въ пѫтника и позналъ своя спаситель. Той веднага му сторилъ пѫть и казалъ: Благодаря ти за доброто, което ми направи презъ време на войната. Ти ми направи едно добро заради Господа; сега азъ, въ името на сѫщия Господъ, нѣма да те обера. Ако не бѣше ми направилъ добро, и съ тебе щѣхъ да постѫпя, както постѫпвамъ съ другитѣ. Следователно, не питайте, защо страдате. Ако правите добро и услужвате на ближнитѣ си, и на васъ ще помагатъ. Услужвайте на всички, за да се радвате на свѣтло бѫдеще. И тъй внесете въ мислитѣ и въ чувствата си хармония, за да освободите съзнанието си отъ ненуждния товаръ. Освободете се отъ тежкитѣ раници. Не се безпокойте, че не сте постигнали желанията си. Каквото днесъ не можете да постигнете, ще го постигнете въ бѫдеще. Важно е да работите, да развивате дарбитѣ си. Параходътъ може да потъне, но богатството, което носите въ себе си, ще ви следва навсѣкѫде. Имате ли това богатство, вие имате условия за бѫдещия животъ. Щомъ сте спасителна лодка, ще излѣзете благополучно на брѣга. Работете усилено за своето спасение, да излѣзете отъ стария животъ и да влѣзете въ новия. Що се отнася до богатството, не мислете за него. Новиятъ животъ носи нуждното богатство. Щомъ майката и бащата обичатъ детето си, тѣ всичко ще му дадатъ. Когато Богъ обича човѣка, ще му даде всичко, което му е необходимо. Богъ е вложилъ въ човѣка най-голѣмото богатство — умъ, сърдце, душа и духъ. Има ли това богатство всичко друго ще дойде само по себе си. Благодарете за всичко, което ви е дадено. Който е доволенъ на малкото, ще получи и голѣмото. Т. м. * 42. Лекция отъ Учителя, държана на 10. юний, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
×
×
  • Създай нов...