Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Общ Окултен Клас'.

  • Търсене по етикети

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Намерете резултати в...

Намерете резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. От томчето "Реалности и сѣнки" 16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Сѫществено и несѫществено Размишление. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ недоимъкъ въ живота. Въ едно отношение тѣ сѫ прави, но въ друго — не сѫ прави. Що се отнася до сѫщественитѣ, необходимитѣ нѣща за духовното имъ развитие, тѣ изпитватъ недоимъкъ. Дойдатъ ли, обаче, до физическия свѣтъ, тѣ не могатъ да се оплачатъ — всичко е дадено въ изобилие. Какъ разпредѣлятъ това изобилие, то е другъ въпросъ. Значи, човѣкъ живѣе въ изобилие на несѫщественитѣ работи, а въ недоимъкъ и лишения на сѫщественитѣ. Който е лишенъ отъ сѫщественото, той е мъртавъ. Несѫществени работи има изобилно, но на човѣка му липсва това, което го одухотворява и прави живъ. Всѣки търси знанието, но като го придобие, пакъ е недоволенъ. — Защо? — Липсва му нѣщо сѫществено. Знание безъ животъ е мъртво. Философия безъ животъ е мъртва. Стремете се къмъ онова знание, къмъ онази философия, къмъ онази религия, които носятъ животъ. Това е науката, философията и религията на новия животъ. Да приеме човѣкъ новия животъ, това значи, да съблѣче старата си дреха и да облѣче нова, както какавидата се превръща въ пеперуда и облича своята нова, пъстра дреха. Нѣкои хора подържатъ старата турска философия, която казва, че който е теглилъ много, знае много. Въ случая, думата „теглилъ“ подразбира страдалъ. Значи, който е страдалъ много, знае много. Въ тѣсенъ смисълъ, думата „теглене“ подразбира мѣрене съ везни. Бакалинътъ тегли стоката си съ везни. Какво е придобилъ той, следъ като теглилъ стоката си 20 години? Следователно, не е достатъчно човѣкъ да тегли много, за да знае много. Има смисълъ човѣкъ да тегли, т. е. да страда, но да мисли, защо страда, какъ да понася страданията и т. н. Който разумно е теглилъ, само той знае много. Чувате нѣкой да ви разказва за въртенето на земята. На теория той знае много, но запитай го, видѣлъ ли е, какъ се върти тя? За да има абсолютна представа за въпроса, той трѣбва да излѣзе вънъ отъ сферата на земята, да застане на нѣкоя отдалечена точка и да наблюдава. Защо ще доказвамъ на хората, какъ се движи колелото на воденицата когато мога да ги заведа на самата воденица, да видятъ съ очитѣ си това, което имъ доказвамъ? Ще разказвате на хората за годишнитѣ времена, безъ да сте ходили на северния и на южния полюсъ Идете на полюситѣ, тамъ да видите, какво представятъ годишнитѣ времена и тогава говорете на хората за тѣхната абсолютность. На полюситѣ има само единъ изгрѣвъ и единъ залѣзъ, т. е. единъ дълъгъ день и една дълга нощь. Сега не е въпросъ да философствуваме, но да дойдемъ до реалностьта на нѣщата. Азъ подържамъ само онази философия, която почива на реална основа. Въ този смисълъ, азъ наричамъ философъ онзи, който, като говори за храненето, знае, какъ да се храни. Ако отидете въ разумния свѣтъ, между възвишенитѣ сѫщества, ще видите, че земната философия представя само гимнастика на ума. Тамъ тя нѣма никаква валидность. Никой не работи съ тази философия. — Защо? — Нѣма основа още. Тамъ пропада всѣкаква човѣшка философия. Философията и на най-голѣмитѣ учени виси закачена на гвоздей, никой не я търси. Тя е философия за музеитѣ. Тя е подобна на падналия листъ отъ дървото. Кой се грижи за падналитѣ листа? Човѣкъ не се интересува за тѣхъ, но природата, която всичко използува, взима по единъ-два екземпляра за своя музей, а отъ останалитѣ прави каша съ която храни самитѣ дървета. Мнозина се интересуватъ отъ падналитѣ листа на миналото и ме питатъ, какви сѫ били тѣзи листа. — Като сегашнитѣ. Изучилъ ли си сегашнитѣ? — Още не съмъ ги изучилъ. — Чудно нѣщо, сегашнитѣ нѣща не си изучилъ, а миналитѣ искашъ да знаешъ. Казвамъ: Ако искате да знаете миналото си, търсете го въ настоящето Нѣкой се оплаква, че преди десеть години му казали една горчива дума. Ето единъ листъ отъ вашето минало. Това е листъ отъ нѣкой горчивъ храстъ. Какъ ще убедите разумнитѣ сѫщества, че, наистина, нѣкой ви е обидилъ? Тѣ ще ви кажатъ, че горчивата дума не е нищо друго, освенъ горчивъ хапъ, който ви е даденъ за лѣкуване. Нали хората се лѣкуватъ съ горчиви треви и хапове? Какъ ще се справяте съ горчивитѣ хапове? Като вземете единъ горчивъ хапъ, кажете си: Този хапъ може да бѫде по-сладъкъ. Щомъ го приемете по този начинъ, горчевината му ще се намали. Следователно, каже ли ви нѣкой една обидна дума, отговорете му: Братко, можа да ми кажешъ нѣщо по-сладко. Ако нѣкой се сърди, гнѣви и нагрубява окрѫжаващитѣ, кажете му: Благодаря за красивитѣ думи, които така щедро пръскашъ, но надѣвамъ се, че другъ пѫть ще говоришъ по-добре. Кажете ли му така, той ще се замисли повече, отколкото ако го нагрубите. За разумния обидата крие нѣщо ценно въ себе си. Той я разтваря внимателно и изважда ценното навънъ. Грѣшката е тамъ, че който обижда, не знае, какъ да предаде ценното, което обиднитѣ думи съдържатъ. Който сѣе, трѣбва да знае, какъ да заравя семената, да не ги оставя на земята отгоре, да изгниятъ. Посѣете ли едно семе, покрийте го отгоре съ пръсть. Като ученици, вие трѣбва да придобиете ново разбиране за живота, за да не се страхувате отъ противоречия. Всѣко противоречие крие една форма, която е необходима за човѣка. Макаръ и преходни форми, но, за даденъ моментъ, тѣ сѫ необходими. И злото носи нѣщо ценно въ себе си. Човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, да знае, какъ да извади ценното. Единъ проповѣдникъ проповѣдвалъ 20 години въ една область, но не могълъ да обърне нито единъ отъ слушателитѣ си къмъ Бога. Единъ день въ черквата му нахълтала една шайка разбойници, хвърлили се върху богомолцитѣ и започнали да ги биятъ. Проповѣдникътъ скочилъ отъ амвона и съ нѣколко удари ги повалилъ на земята. Следъ това 12 души отъ шайката се обърнали къмъ Бога. Следователно, ако можешъ съ бой да обърнешъ човѣка къмъ Бога, набий го по всички правила. Ще кажете, че не е морално да биете човѣка. Важното е, че сте поставили човѣка на правия пѫть. Съ бой, или съ другъ методъ сте си послужили, това е второстепенна работа. Има единъ идеаленъ начинъ за изправяне на хората. Този начинъ се заключава въ прилагане на любовьта, но той не се отнася до земята. Можете ли да говорите на човѣка за любовь, когато кѫщата му гори? Ще го изнесете вънъ и заедно съ него ще започнете да гасите пожара. Като изгасите пожара, тогава можете да си говорите любовно. Какъ ще говорите любовно съ човѣкъ, на когото кракътъ е счупенъ? Що го вземете на гърба си и ще го заведете при нѣкой каракчия, да намѣсти крака му. Тъй щото, не е достатъчно само да говорите за любовьта, но трѣбва да я прилагате. Прилагането на любовьта подразбира познаване на живота. Всѣки изучава живота по свой начинъ, но, въ края на краищата, всички хора дохождатъ до едни и сѫщи знания. Законитѣ на живота сѫ неизмѣнни. Младиятъ момъкъ и младата мома изучаватъ живота на хората. Оттамъ започватъ тѣ и, като се изгорятъ, започватъ да мислятъ правилно. Учениятъ изучава живота по книгитѣ. Ако не се задоволи отъ тѣхъ, търси го въ отношенията между хората. Всѣки обича и разбира това, което носи животъ въ себе си. Бащата обича повече онова отъ децата си, което е готово на услуги и влиза въ положението на окрѫжаващитѣ. То благодари за всичко, което правятъ за него. Човѣкъ обича онова дърво, което дава плодове. Време е вече хората да се откажатъ отъ обикновеиитѣ си разбирания и да влѣзатъ въ новия животъ. Запримѣръ, обикновено разбиране е да мисли човѣкъ, че Богъ трѣбва да слѣзе на земята, самъ да оправи свѣта. — Кога Богъ не е билъ на земята? И какъ трѣбва Той самъ да оправи свѣта? Ако свѣтътъ трѣбва да се оправи, ще го оправятъ онѣзи, които сѫ го развалили. Хората развалиха свѣта, тѣ трѣбва да го оправятъ. Човѣшкиятъ свѣтъ не е оправенъ, но Божествениятъ е оправенъ. Споредъ новитѣ разбирания, ще знаете, че външниятъ свѣтъ е оправенъ. Вие трѣбва да оправите своя вѫтрешенъ свѣтъ. Той е обърканъ. За това, когато грѣе слънцето, не стойте въ стаитѣ си, не се крийте подъ сѣнки. Излѣзте вънъ на открито, подъ слънчевата свѣтлина, и започнете да работите съ новата свѣтлина. — Ама хората не ни обръщатъ внимание. — Вината е въ самитѣ васъ. Ако свирите и пѣете добре, всѣки ще ви обърне внимание. Който живѣе добре, обръща внимание на своитѣ ближни. Какво представя животътъ? Музика. Ако живѣете добре, това показва, че разбирате отъ изкуството си. Ако не живѣете добре, нищо не разбирате отъ музиката, вследствие на което изпадате въ дисхармонични гами. — Какво ще стане съ насъ, като умремъ? — Отново ще живѣете. Човѣкъ се ражда и преражда много пѫти на земята. — Ама ще осиромашеемъ. — Пакъ ще забогатѣете. — Ще паднемъ. — Пакъ ще станете. Благодарете и на богатството, и на сиромашията; благодарете и на страданията, и на радоститѣ; благодарете и за падането, и за ставането. — Защо трѣбва да благодаримъ за тия нѣща? — Защото само по този начинъ човѣкъ има възможность да познае величието на Бога. Не мислете за несгодитѣ и мѫчнотиитѣ, мислете за новия животъ, който обхваща само положителни идеи. Започнете ли нѣкаква добра работа, вѣрвайте, че ще я свършите съ успѣхъ. Когато направи човѣка, Богъ видѣ, че го направилъ добре. Ще кажете, че въ Писанието се говори за разкаянието на Господа. Значи, Богъ направилъ човѣка, после се разкаялъ за направеното. — Преводътъ е кривъ. Човѣкъ се разкайва, задето Богъ го създалъ. Колко пѫти, при мѫчнотии и страдания човѣкъ съжалява, че Богъ го е създалъ! Много хора се запитватъ, защо живѣятъ. На този въпросъ може да се отговори много просто и естествено: Човѣкъ се е родилъ, за да живѣе, т. е. да прояви живота въ себе си. Като живѣе, той изучава живота. Следователно, стремете се не толкова къмъ придобиване на знания, колкото къмъ изявяване на живота. Животътъ е сѫщественото. Всичко останало ще се постигне, щомъ познавате живота въ неговитѣ малки и голѣми прояви. Микроскопическата проява на живота е по-ценна отъ всичкитѣ блага и богатства, които земята предлага на човѣка. Ето защо, Богъ казва на човѣка: Не се разкайвай, че живѣешъ, но оценявай живота. Отречи се отъ старата философия, за да познаешъ новия животъ. Ако не оценявашъ живота си, ше го изгубишъ. Ако го оценявашъ, Богъ ще те посети и ще ти каже, какъ да живѣешъ. Започнешъ ли да се оглеждашъ, какво ще каже обществото, какво ще кажатъ близкитѣ ти, Той се отдалечава и казва: Сега си отивамъ. Ще те посетя въ бѫдеще, при благоприятни времена. Да се страхува човѣкъ отъ общественото мнение, отъ близкитѣ си, това подразбира непознаване на свѣтлото и велико Божие присѫтствие въ човѣка. Колкото малъкъ и да е животътъ му, колкото оскѫдни да сѫ знанията му, щомъ влѣзе Богъ въ човѣка, последниятъ се разширява, придобива знания, става свободенъ. Той е готовъ вече да изпълнява волята Божия. — Чрезъ кого? — Чрезъ себе си и чрезъ всички хора, животни и растения. Съзнателно или несъзнателно, всѣко живо сѫщество се стреми да изпълни волята Божия. Червеятъ, колкото и да е малъкъ, единъ день ще порасне, ще придобие по-голѣма цена отъ тази, която днесъ има. И тъй, за да се освободите отъ ненужднитѣ нѣща, вие трѣбва да бѫдете спретнати. — Какво значи да бѫде човѣкъ спретнатъ? — Да се облича по три пѫти на день, а не само единъ пѫть презъ седмицата, както сега правите. При всѣки случай човѣкъ трѣбва да се преоблича. Ако си билъ въ рудника на работа, хвърли работническитѣ си дрехи и облѣчи чисти. Ако отивашъ на черква, облѣчи се съ нови дрехи. Когато седнешъ на обѣдъ съ близкитѣ си, облѣчи чисти дрехи. Когато приемашъ гости, или отивашъ на гости, облѣчи специални дрехи. — Какво прави актьорътъ на сцената?— Почти на всѣко действие облича нови дрехи. Съ това той иска да каже на хората, че и тѣ сѫ актьори въ живота и трѣбва да играятъ ролитѣ си добре. Да се обличате по три пѫти на день, това значи, да се обличате съ дрехитѣ на любовьта, мѫдростьта и истината. За любовьта нѣма нѣщо невъзможно. Тя изключва всѣкакви съмнения и колебания. Щомъ не се съмнява и не се колебае, човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае. Като любите Бога и вѣрвате въ Него, всичко ще постигнете. Мнозина вѣрватъ въ Бога, за да се подобри положението имъ. Тѣ сѫ на кривъ пѫть. Защо е нуждна вѣрата на човѣка? — Като вѣрва. човѣкъ осмисля живота си. Той вижда, че и смъртьта, и животътъ сѫ еднакво важни. Тѣ сѫ блага, които всѣки трѣбва да опита. Обаче, дойде ли до страданията, човѣкъ мѫчно ги понася. Даже и за високонапредналитѣ сѫщества има нѣщо неразбрано. Когато се намѣри предъ страданията, и Христосъ даже каза: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша“. Но после каза: „Не искамъ да бѫде моята воля, но Твоята. Въ Твоитѣ рѫце предавамъ Духа си“. И досега още страданието представя неразбрана область. Тази е причината, поради която всѣки се стреми да го избѣгне. Може ли да проникне въ тази область, съ единъ замахъ човѣкъ се освобождава отъ страданието. То е все едно да хвърлишъ мрежата си въ водата и да извадишъ една голѣма риба. Като продадешъ рибата, положението ти се подобрява. Единъ младъ човѣкъ объркалъ работитѣ си толкова много, че нѣмалъ пари даже за хлѣбъ. Отчаянъ отъ положението си, той решилъ да се удави, заради което отишълъ до близката рѣка. Преди да се хвърли въ водата, да се дави, той видѣлъ, че едно малко момче се бори съ вълнитѣ на водата. Хваналъ го за рѫката и го извлѣкълъ на брѣга. Указало се, че момчето било царскиятъ санъ. Отъ този моментъ положението на бедния човѣкъ се подобрило. Сега и на васъ казвамъ: Рѣкитѣ сѫ пълни съ тлъсти риби. Ако положението ви е затруднено, хвърлете мрежата си въ водата и уловете една отъ тия риби. Това ще внесе промѣна въ вашия животъ. Да намѣрите една риба, която да оправи обърканитѣ ви работи, това се случва само веднъжъ въ живота на човѣкъ. Когато Христосъ се яви на ученицитѣ си и имъ посочи на брѣга жарава, на която се печеха риби, съ това Той искаше да имъ каже, че докато мислитѣ и чувствата на човѣка не се опечатъ на огъня, тѣ нѣматъ сила въ себе си. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка трѣбва да минатъ презъ огънь, за да придобиятъ животъ. Огъньтъ внася животъ въ човѣка. Когато мине презъ Божествения огънь, човѣкъ оживява. Следователно, за предпочитане е човѣкъ да мине презъ огънь, който оживява, отколкото презъ студъ, който отнема живота. Щомъ е така, хвърлете мрежата си въ голѣмото житейско море, да хванете една риба и да я опечете на огънь. Следователно, като срещнете единъ човѣкъ, по сѫщия начинъ хвърлете мрежата си къмъ неговия умъ, да приемете една отъ мислитѣ му, и вие да му предадете една отъ своитѣ мисли, да види той, какво знаете, какво разбирате и какъ прилагате нѣщата. Отъ него ще вземете сѫщественото, но и вие ще му предадете нѣщо сѫществено отъ себе си. Като ученици, стремете се къмъ сѫщественото. Не очаквайте невъзможни нѣща, за да не се обезсърдчавате. Може ли младата мома да се надѣва да се ожени за царския синъ? Вѣроятностьта за това е изключена. — Защо? — Младитѣ моми сѫ много, а царскиятъ синъ е единъ. Той може да се ожени само за една, но не за всички, които искатъ да се оженятъ за него. — Могатъ ли всички хора въ свѣта да станатъ милиардери? — Нѣколцина само могатъ да станатъ милиардери. Невъзможно е всички да станатъ милиардери. Обаче, за да задоволи желанието си, човѣкъ може да стане царь на себе си. Всѣки може да стане милиардеръ, като събере на едно мѣсто своето външно и вѫтрешно богатство. Да се върнемъ къмъ сѫщественото — придобиването на живота. Нѣма по-велико благо за човѣка отъ това. Да се срещнешъ съ Бога и да разговаряшъ съ Него, това е най-великото благо за човѣшката душа. Ти си обезсърдченъ, отчаянъ, готовъ да се самоубиешъ, но въ този моментъ чувашъ Божия гласъ, който ти нашепва: Вземи книгата и чети, всичко ще се нареди добре. На поета пъкъ казва: Вземи перото и пиши. Отъ нищо не се безпокой. — Нищо не мога да постигна. — Свържи се съ Бога. Свържешъ ли се съ Него, работитѣ ще вървятъ добре. Докато се рѫководи отъ своитѣ лични чувства, човѣкъ всѣкога ще се спъва. Нѣма по-страшно нѣщо отъ гордостьта и щеславието. Много хора заминаватъ за онзи свѣтъ преждевременно, благодарение на своя личенъ животъ. За да не се спъвате, откажете се отъ личния си животъ и приемете Божествения. Слушайте Онзи, Който ви е далъ животъ. Той ще ви изведе на правъ пѫть. Откажете се отъ старата философия на живота, отъ разбиранията и вѣрванията на своитѣ дѣди и прадѣди. Тѣ сѫ отживѣли вече своето време. Простете се съ вашитѣ кукли и кончета. Тѣ сѫ отживѣли времето. Днесъ ви чакатъ нови, хубави работи. Като наблюдавате изгрѣването и залѣзването на слънцето, това е едно велико благо за васъ. Радвайте се на изворитѣ, на цвѣтята, на тревитѣ, на плодоветѣ, които ви обикалятъ. Радвайте се, че живѣете въ Бога, и Той въ васъ. Радвайте се и благодарете за всичко, което ви е дадено. Радвайте се и за радоститѣ, и за скърбитѣ. Радвайте се, че отъ всичко можете да се учите. Стремете се къмъ сѫщественото — къмъ живота. Придобиешъ ли го, не се обезсърдчавай отъ нищо. Ако се обезсърдчишъ, кажи въ себе си: Силенъ съмъ и крепъкъ. Ако се страхувашъ отъ нѣщо, повтаряй въ себе си думата „безстрашие“. Поставяй срещу отрицателното нѣщо положително и върви напредъ. Съзнавай, че работишъ съ Бога. Щомъ си свързанъ съ Него, всичко можешъ да направишъ. На умния ще донесешъ блага, а на глупавия — свѣтлина, да вижда, кѫде ходи. Хвърляйте семената си щедро, да бѫдете благоугодни на Бога и на хората. Като сте богати, силни, добри и разумни, всички ще мислятъ за васъ. Свържете се съ любовьта, която носи вѣчния животъ. Само по този начинъ ще придобивате, каквото желаете, и ще раздавате отъ придобититѣ блага. Бѫдете като кибритенитѣ клечки. Който ви цъкне, да ви запали, но и той да се запали. Докато всички хора не се запалятъ и не горятъ. свѣтътъ не може да се изчисти и оправи. Всички искатъ да знаятъ, какъ ще се изчисти свѣтътъ. Свѣтътъ ще се изчисти съ огънь. Страданията, презъ които свѣтътъ минава, представятъ, именно, този огънь. Радвайте се, когато страдате. Благодарете, че сѫ ви удостоили съ тази велика привилегия. Ако ралото и мотиката играятъ върху гърба ви, благодарете имъ. Тѣ сѫ почетни инструменти. Тѣ изкарватъ хлѣба отъ земята. Хлѣбътъ подържа живота — сѫщественото за човѣка. Стремете се къмъ постигане на сѫщественото. — Само Божията Любовь, само Божията Мѫдрость, само Божията Истина носятъ пълния животъ. * 41. Лекция отъ Учителя, държана на 3. юний, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  2. Ани

    1931_05_27 Разбрани нѣща

    От томчето "Реалности и сѣнки" 16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разбрани нѣща Т. м. Съвременнитѣ хора искатъ да разбератъ всичко, което става около тѣхъ. За всѣко нѣщо тѣ искатъ обяснение. Има нѣща, които се разбиратъ и безъ обяснения. Има нѣща, които, и да се обясняватъ, не се разбиратъ. Нѣкои нѣща пъкъ трѣбва да се обяснятъ. Щастието се разбира безъ обяснение. Свѣтлината се разбира безъ обяснение. И най-малкитѣ сѫщества разбиратъ свѣтлината. — Защо? — Защото се ползуватъ отъ нея. Свѣтлината е разбрана, защото има отношение и къмъ физическия свѣтъ. Отъ свѣтлината произлизатъ много нѣща. Човѣкъ не би могълъ да се ползува отъ свѣтлината, ако нѣмаше отношение къмъ нѣщата, чрезъ които тя се проявява. Ако слънцето не сѫществуваше, нѣмаше да има свѣтлина. Слънцето изпраща свѣтлината, земята става проводникъ на свѣтлината, но нито слънцето, нито земята я разбиратъ. Човѣкътъ, който се намира въ срѣдата, между слънцето и земята, разбира, какво нѣщо е свѣтлината. Ще кажете, че сѫществата, които живѣятъ на слънцето, направляватъ слънчевата свѣтлина. Това е другъ въпросъ. Сѫществата, които живѣятъ на слънцето, иматъ отношение къмъ друго слънце. И тѣ се намиратъ между два полюса, както човѣкъ се намира между слънцето и земята. Следователно, докато не застане между два полюса, човѣкъ не може да разбере реалностьта на нѣщата. Казахме, че щастието се разбира безъ обяснения, но придобиването на щастието се опредѣля отъ известни условия. Следователно, искате ли да бѫдете щастливи, трѣбва да знаете условията, при които се постига щастието. Гладътъ, доволството, сѫщо се разбиратъ безъ обяснения. Всѣко живо сѫщество разбира глада. Всѣки човѣкъ знае, какво значи, да бѫдешъ доволенъ. Обаче, ако искате да обясните тия нѣща научно, нѣма да останете доволни отъ обясненията. — Защо? — Понеже тѣ сѫ метафизически въпроси, които обикновениятъ умъ не е въ състояние да схване. Каквото е положението на онзи, който не знае да плава, такова е положението на всѣки човѣкъ, когато изведнъжъ се натъква на нови идеи. Неговитѣ стари вѣрвания влизатъ въ стълкновение съ новитѣ идеи; трѣбва да дойде нѣкой опитенъ плувецъ и да му помогне да излѣзе отъ затруднението. Сегашнитѣ хора се стълкновяватъ съ новитѣ идеи по причина на своитѣ суевѣрия и вѣрвания. Тѣ иматъ вѣра, но тя не е въ състояние да имъ помогне. Малко хора иматъ онази чиста, непоколебима вѣра, която се справя съ всички противоречия. Човѣкъ мѫчно различава вѣрванията отъ вѣрата, вследствие на което самъ се обърква. Въ вѣрата има нѣщо твърдо, устойчиво, непоколебимо. Вѣрващиятъ не изпада въ противоречия. Запримѣръ, нѣкой заболѣе и казва, че следъ два деня ще оздравѣе. Както казва, така става. Той не се съмнява въ своето чувство. Другъ нѣкой заболява, вика лѣкарь да го лѣкува. Лѣкарьтъ казва, че следъ две седмици болниятъ ще оздравѣе, но не става така. Минаватъ две седмици, минава месецъ, болниятъ още лежи въ леглото. За свое оправдание, лѣкарьтъ казва, че се явило нѣкакво усложнение. — Защо думитѣ на лѣкаря не се сбѫднаха? — Защото той излиза отъ гледището на вѣрването, а не на вѣрата. Болниятъ пъкъ се обезсърдчава и започва да търси баби, тѣ да го лѣкуватъ. Той изхожда отъ своето суевѣрие и очаква да стане нѣкакво чудо и да оздравѣе, но не оздравява. Суевѣрниятъ очаква нѣщата да станатъ по изключителенъ начинъ, като въ приказкитѣ отъ „хиляда и една нощь“. Великитѣ нѣща на земята ставатъ чрезъ вѣрата, въ която взиматъ участие множество сѫщества и помагатъ на хората. Обичатъ ли човѣка, тѣ му помагатъ, и той успѣва въ предприетата работа. Въ вѣрата нѣщата ставатъ по любовь. Работите ли само съ вѣрване, не можете да очаквате на никого. Мнозина могатъ да ви обещаятъ, че ще ви помогнатъ, но когато трѣбва да се изявятъ, не можете да ги намѣрите. — Защо? — Защото не сѫ свързани съ васъ по любовь. И при това положение пакъ могатъ да ви помогнатъ, но трѣбва да чакате, когато тѣ иматъ свободно време. При суевѣрието вие сте принудени да разчитате на ония сѫщества, които мислятъ само за себе си. И тъй, чрезъ вѣрата човѣкъ се свързва съ разумни, богати и силни сѫщества. Богъ е най-разумниятъ, най-силниятъ и най-богатиятъ въ свѣта. Щомъ ви обича Богъ, всичко можете да направите. Ако започнете нѣкоя работа, и не успѣвате, погрѣшката е въ васъ. Който иска да успѣва, трѣбва да се свърже съ Божествения свѣтъ. Всѣки човѣкъ е поставенъ при условия, благоприятни за неговото развитие, но, въпрѣки това, отъ всички се искатъ едни и сѫщи нѣща. Всѣки трѣбва да работи за развиване на ума, на сърдцето и на волята си. Отъ усилията и прилежанието, които прилага, зависи неговото бѫдеще. Не е въпросъ само да израсте едно дърво, да даде нѣколко плода и следъ това да изсъхне. За да израсте едно плодно дърво или диня, запримѣръ, човѣкъ трѣбва да посади нѣколко семки, а не само една. Въ земята има червеи, които нападатъ семената. Тѣ изяждатъ повече, отколкото трѣбва. Ето защо, посаждайте повече семки, за да могатъ нѣкои отъ тѣхъ да израстнатъ и да дадатъ плодъ въ бѫдеще. Ако садите малко семена, червеитѣ могатъ да ги изядатъ, и за васъ да не остане нищо. Следователно, вѣрващиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде въ съгласие съ физическия, духовния и Божествения свѣтъ. Това значи, да бѫде въ съгласие съ резултатитѣ; въ духовния свѣтъ трѣбва да бѫде въ съгласие съ условията, а въ Божествения свѣтъ — съ принципитѣ. Какво разбирате отъ това обяснение? Все ще разберете нѣщо. Учителитѣ обясняватъ на ученицитѣ си, какво нѣщо е точката, правата линия и плоскостьта, и тѣ ги разбиратъ. Тѣ казватъ: При движението на точката се образува права линия, която представя най-кѫсото разстояние между две точки. Правата линия се взима като мѣрка за дължина, понеже има само едно измѣрение — дължина. Плоскостьта пъкъ означава поле, образувано отъ движението на единъ центъръ въ четири направления. Ако разгледаме земята като плоскость, можемъ да си я представимъ въ видъ на крѫгъ. Земята се състои отъ множество живи частици, които иматъ отношение една къмъ друга. Като говоримъ за земята, ние виждаме въ нея резултатитѣ на милиарди сѫщества, които сѫ работили въ миналото. Каква е била земята въ миналото, когато се е създавала и преустройвала, не знаемъ положително. По това има много предположения и теории. Писано е, че на земята сѫществувалъ рай, но кѫде е той? Сѫществува ли още и днесъ? Споредъ мене, раятъ е на земята. И днесъ сѫществува рай. Той се намира на една земя, която още не е известна на човѣчеството. Тя коренно се различава отъ земята, на която живѣемъ. Каквато е разликата между растението и почвата, на която то расте, между рибата и водата, птицата и въздуха, човѣка и срѣдата, въ която той живѣе, такава е разликата между нашата земя и тази, въ която е раятъ. Човѣкъ живѣе на земята, въ въздуха и свѣтлината, но самъ той не е нито земя, нито въздухъ, нито свѣтлина. Ще цитирате стиха, въ който Христосъ казва: „Азъ съмъ виделината на свѣта.“ Подъ думата виделина или свѣтлина, Христосъ има предъ видъ умствената и духовна свѣтлина, а не физическата. Като ученици, вие трѣбва да гледате обективно на нѣщата, да не изпадате въ заблуждения и криви разбирания. Запримѣръ, нѣкой носи кошница съ яйца въ рѫката си, но по невнимание спъне се нѣкѫде, падне и счупи яйцата. Като види пакостьта, която направилъ, той казва: Чудно нѣщо, защо Господъ допусна да стане това? — Ами ти защо не бѣше внимателенъ? Мислишъ ли, че Богъ се занимава съ твоитѣ яйца? Нали казвашъ, че Богъ е съвършенъ и се грижи за всички живи сѫщества? Защо допущашъ тогава, че Той е причината? Яйцата били развалени и, за да не се разстрои стомахътъ ти, Той съдействувалъ за счупването имъ. Следователно, когато се натъкнете на нѣкоя неприятность или мѫчнотия, ще знаете, че това е кошницата съ развалени яйца, която пада на земята. Благодарете, че ви сполетѣло едно нещастие, което ви освобождава отъ по-голѣмо. Затова българинътъ казва: „Ела зло, че безъ тебе по-зло.“ Единъ човѣкъ бѣга. Гони го неприятельтъ му, иска да го убие. Въ това време другъ човѣкъ срѣща онзи, който мисли да извърши престѫпление, и веднага му предлага една кошница съ зрѣли, вкусни череши, като му казва: Спри се за малко да опиташъ черешитѣ ми. Той се спира, туря пушката настрана и започва да яде. Като се задоволи, благодари на онзи, който му предложилъ вкуснитѣ череши, и решава въ себе си да не гони неприятеля си. Той казва: Нека бѫде свободенъ, нѣма защо да го преследвамъ. Следователно, когато Богъ иска да попрѣчи на човѣка да извърши престѫпление, Той му изпраща нѣкакво благо. — Колко души вѣрватъ въ това обяснение? — Малцина вѣрватъ, защото обясненията всѣкога не съ абсолютно истинни. Знайте, че Богъ не се мѣси въ обикновенитѣ, ежедневни работи на човѣка. Ако се мѣсѣше, Той щѣше да спъне естественото развитие на човѣка. Какво щѣше да бѫде положението на ученика, ако учительтъ постоянно стои надъ главата му и казва, че не работи, както трѣбва? Учительтъ оставя ученика да работи самъ и, като сгрѣши, тогава ще покаже погрѣшката му. Като му посочи погрѣшката, ще го накара да започне задачата отначало, самъ да разбере, кѫде грѣши. Ако втория пѫть реши задачата си правилно, учительтъ му дава друга задача. Ако решава задачитѣ си правилно, ученикътъ напредва, минава въ по-горенъ класъ; ако не решава задачитѣ си правилно, той повтаря класа. И тъй, каквато и да е вѣрата ви, колкото и да обичате Бога, ако не учите, не можете да минете въ по-горенъ класъ. Ако любовьта ви е силна, вие не можете да не учите. Щомъ учите съзнателно и съ любовь, непремѣнно ще минавате отъ единъ класъ въ другъ. Да вѣрвашъ въ Бога и да Го обичашъ, това не значи, че всичко трѣбва да ти върви добре. Казано е, че отъ вѣрата ти зависи да бѫдешъ здравъ, да имашъ успѣхъ въ работата си, но вѣрващиятъ е разуменъ, трудолюбивъ и любознателенъ. Той живѣе въ Божествения свѣтъ и прилага великитѣ закони на живота. Вѣрващиятъ има предъ видъ първо интереситѣ и нуждитѣ на близкитѣ си, а после своитѣ лични. Това изисква новата философия на живота. При старата философия законътъ е обратенъ: първо за себе си, после за ближния. Да се върнемъ къмъ правата линия, като отношение между две разумни сѫщества. Съ други думи казано: правата линия представя дейностьта на две разумни сѫщества, които иматъ правилни отношения помежду си. Като работятъ заедно, тѣзи сѫщества създаватъ помежду си благоприятни условия. Ако се обичатъ, тия сѫщества свършватъ работата, която сѫ започнали. Ако не се обичатъ, никаква работа нѣма да свършатъ. Въ този смисълъ, любовьта подразбира свършване на нѣкаква работа. Това се отнася и за тритѣ свѣта: физически, умственъ и сърдеченъ, т. е. физически, духовенъ и Божественъ. Разликата се състои само въ това, че на физическия свѣтъ любовьта се изявява по единъ начинъ, въ духовния — по другъ, въ Божествения — по трети начинъ. Значи, въ тритѣ свѣта любовьта се проявява по три различни начини. Въ физическия свѣтъ нѣщата сѫ подложени на постоянни промѣни, понеже подлежатъ на постоянно развитие. Тази е причината, поради която човѣкъ не знае, какво му носи следващиятъ день. Той не може да предвиди, какъвъ пѫть ще взематъ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Достатъчно е да попадне въ гѫстата материя, за да се помрачи мисъльта му, и той да изгуби временно правата посока на движение. Сѫщото се отнася и до чувствата. Днесъ чувствата ви сѫ топли, а на другия день — студени. — Защо? Попаднали сте въ гѫстата материя. Такова е положението на обикновения човѣкъ. Обаче, разумниятъ, напредналиятъ човѣкъ лесно се справя съ физическитѣ условия. Единъ дервишъ срещналъ единъ турски бей спрѣлъ го и го помолилъ да му даде десеть стотинки. Беятъ извадилъ кесията си, отворилъ я и казалъ: Вземи, колкото искашъ. Дервишътъ погледналъ кесията и видѣлъ различни монети: медни, сребърни и златни Той взелъ една медна монета отъ десеть стотинки и благодарилъ на бея. — Защо не вземешъ златна монета? — запиталъ беятъ. Вземи златна монета, да не ме безпокоишъ често. — Благодаря, отговорилъ дервишътъ, толкова ми трѣбватъ. Имамъ нужда отъ хлѣбъ. Като задоволя глада си, нищо повече не искамъ. Сега беятъ започналъ да мисли, защо дервишътъ се задоволява съ толкова малко, а на него не стигатъ и тѣзи пари, които има. Значи, чрезъ дервиша Богъ изпитвалъ щедростьта на бея, а сѫщевременно искалъ да му каже, че и на него му сѫ достатъчни десеть стотинки на день. — Какво показватъ десеттѣ стотинки? — Тѣ представятъ минимума, съ който човѣкъ може да прекара деня. Разумниятъ човѣкъ може да се справя и съ най-малкото. Той лесно се справя съ условията на физическия свѣтъ. Съвременнитѣ хора не се задоволяватъ съ малко, защото се страхуватъ за утрешния день. Тѣ искатъ да осигурятъ бѫдещето си, да не умратъ гладни. Единъ день Богъ изпратилъ арахангелъ Михаилъ да вземе душата на една бедна вдовица, която имала две малки деца. Като се приближилъ къмъ нея, арахангелътъ се смилилъ надъ децата и си казалъ: Ако взема майката, кой ще се грижи за децата? Върналъ се при Господа и казалъ, че не може да изпълни възложената му задача. Тогава Богъ го изпратилъ на дъното на океана, като му казалъ: Вземи отъ дъното единъ камъкъ и ми го донеси. Арахангелътъ взелъ единъ камъкъ и го занесълъ на Господа. — Счупи този камъкъ и вижъ, какво има въ него. Като разчупилъ камъка, арахангелъ Михаилъ останалъ очуденъ. Тамъ имало червей. — Виждашъ ли? — казалъ Господъ. Този, Който се грижи за червея въ дъното на океана, Той ще се погрижи за дветѣ деца на бедната вдовица. Следъ този урокъ арахангелътъ изпълнилъ задачата, която Богъ му възложилъ. Често хората мислятъ и постѫпватъ като арахангелъ Михаила. Каквото и да имъ се проповѣдва, тѣ казватъ: Пари, пари ни трѣбватъ. — Паритѣ не зависятъ отъ тѣхъ. Тѣ сѫ резултатъ на известни социални условия. Днесъ имате нужда отъ пари, но ще дойде день, когато паритѣ ще се смѣнятъ съ друга размѣнна единица. Хората се возятъ съ файтони, автомобили, аероплани, но не могатъ да ме убедятъ, че това сѫ единственитѣ съобщителни срѣдства. Какво прави птицата? Съ аеропланъ ли пѫтува тя? Какво прави ангелътъ? Докато е на небето, ангелътъ не се нуждае отъ автомобили и аероплани. Обаче, ако слѣзе на земята, и той ще бѫде като хората — ще се нуждае отъ превозни срѣдства. Какво прави адептътъ на земята? Той разполага съ тѣлото си и може да си служи съ него, както иска: и като автомобилъ, и като аеропланъ. Това се отнася до адепта, до човѣка, който има знания. Който нѣма знания, той ще търси файтони, автомобили и аероплани. Който нѣма вѣра, има нужда отъ пари; който има вѣра, и безъ пари може. Нѣкои религиозни казватъ, че вѣрватъ въ Бога, но едновременно вѣрватъ и въ кесията си. Докато е богатъ, човѣкъ лесно може да повѣрва въ Бога. Изгуби ли паритѣ, и вѣрата си изгубва. Вѣра, която се подържа съ пари, не е истинска. Това е вѣрване, но не и вѣра. Други нѣкои вѣрватъ въ Бога, а сѫщевременно вѣрватъ и въ свѣтлината. Едно и сѫщо ли е, да вѣрва човѣкъ въ Бога и да вѣрва въ свѣтлината ? Мнозина се спъватъ отъ своитѣ вѣрвания и разбирания. Тѣ не искатъ да разбератъ, каква е Божествената програма за всѣки день, но се подаватъ на личнитѣ си настроения. Тѣ казватъ: Какво ли ще стане съ насъ? Какво ще стане съ България? — Всѣки човѣкъ, всѣки народъ е часть отъ Цѣлото. Ако частьта е свързана съ Цѣлото, ще й бѫде добре. Ако е отдѣлена отъ Цѣлото, тя ще изпита последствията на разединяването. Ако дойдатъ изпитания за Цѣлото, и частьта ще мине по сѫщия пѫть. Това съ неизбѣжни процеси, презъ които всички ще минатъ. Може ли пѫтникътъ да се откаже отъ пѫтя си? Каквото и да прави, той всѣки день трѣбва да изминава по десетина километра пѫть. Иначе не може да се нарече пѫтникъ. Всичко въ свѣта се движи. И растенията се движатъ, но много бавно. За хиляда години тѣ извървяватъ едва стотина метра. Ако човѣкъ би вървѣлъ хиляда години непрекѫснато, би отишълъ нѣколко пѫти до слънцето. Като ученици, вие трѣбва да се освободите отъ онзи чуждъ баластъ, който прѣчи да схващате нѣщата правилно. Като се освободите отъ този баластъ, ще знаете, какъвъ ще бѫде резултатътъ на работитѣ, които предприемате; ще знаете, кои състояния сѫ ваши и кои чужди. Тогава ще влизате съзнателно въ положението на хората, ще ги разбирате и ще имъ помагате. Това значи свободенъ човѣкъ. Не сте ли свободни, вие ще се натъквате на тежки, грѣховни състояния, безъ да знаете, кои отъ тѣхъ сѫ чужди и кои — ваши. Страшно е положението на човѣкъ, който носи въ себе си едно грѣшно състояние. То е все едно, да влѣзе въ ада и да не може да излѣзе оттамъ. Човѣкъ трѣбва да изучава великитѣ закони на живота, да познава себе си. Безъ да искате и безъ да съзнавате, вие минавате презъ живота на грѣшнитѣ и на праведнитѣ хора и, ако не се познавате, въ първия случай ще мислите, че сте голѣмъ грѣшникъ, а въ втория — голѣмъ светия. Който се познава, не мисли така. Той знае, че колелото на живота се върти, а съ него заедно и той се върти. Когато колелото е долу, човѣкъ е въ ада. Щомъ се качи горе, човѣкъ влиза въ рая. Който разбира законитѣ на колелото, не се страхува, нито се самозабравя, да мисли, че е по-добъръ, по-праведенъ, отколкото е въ сѫщность. Щомъ слѣзе въ ада, той помага на грѣшницитѣ; щомъ влѣзе въ рая, на него помагатъ. Това сѫ области на живота, презъ които минаватъ и грѣшнитѣ, и праведнитѣ хора. Богъ работи въ всички свѣтове. Следователно, ще знаете, че ако давате, и на васъ ще даватъ. Ако не давате, и на васъ нѣма да даватъ. — Колко трѣбва да давамъ? — Колкото е нуждно. Ако давате повече, или ви искатъ повече, отколкото трѣбва, това е щеславие. Дервишътъ поискалъ отъ бея десеть стотинки, но последниятъ му предложилъ златна монета. — Защо? — Или отъ щеславие, или отъ желание, втори пѫть да не го безпокои. Ако дервишътъ го безпокои, съ това той иска да му каже: Докато ти безпокоишъ Бога съ своитѣ искания, азъ пъкъ ще безпокоя тебе. Това е при първата срѣща на бея съ дервиша. При втората срѣща дервишътъ ще каже на бея: Ела при мене. Той ще вземе едно камъче, ще го стисне въ рѫката си и ще го превърне на злато. Следъ това ще му обясни, защо не е взелъ отъ него златото. Който самъ превръща камъка въ злато, не се нуждае отъ златото на хората. Кой отъ васъ е срѣщалъ такъвъ дервишъ? Ако бихте срещнали този дервишъ, всичкитѣ ви неприятности щѣха да се превърнатъ въ приятности. Като не можете сами да направите това, казвате: Такава е волята Божия. — Не е така. Богъ не желае нашето нещастие. Той иска да бѫдемъ щастливи и доволни. Единъ индуски адептъ подържалъ мисъльта, че като създалъ свѣта, Богъ има грижата за всички, и никой не може да се мѣси въ Неговитѣ работи. Единъ день, като размишлявалъ върху тази мисъль, видѣлъ, че една кабра се хвърлила върху врата на едно дете и го ухапала. Адептътъ си помислилъ: Да помогна ли на детето, или не? За да бѫде въ съгласие съ разбиранията си, той си казалъ: Богъ създаде детето, Той създаде и кобрата. Следователно, Той има грижата за детето. Докато размишлявалъ, детето умрѣло. Следъ това той чулъ гласа на Бога. Който го запиталъ: Защо не помогна на детето? — Господи, не искахъ да се мѣся въ Твоитѣ работи. Понеже Ти създаде и детето, и кобрата, Ти имашъ грижа за детето; ако трѣбваше, щѣше да го спасишъ. Богъ го запиталъ: Какъ щѣше да постѫпишъ, ако кобрата бѣше те нападнала? По сѫщия начинъ ли щѣше да размишлявашъ? Следователно, когато ви нападне лоша мисъль, не казвайте, че това е волята Божия, че трѣбва да се тегли, но хванете я за врата и я изхвърлете. Вие не сте волъ, нито магаре, да търпите по неволя. — Ама така е писано. — Вие сте написали това. Човѣкъ е чиста, ненаписана книга. Оставете Богъ да пише на вашата книга, а не хората. Нѣкой се облѣчѣ добре и излѣзе между хората, като оставя всѣки да пише на гърба му, каквото намира за добре. Като се върне у дома си и съблече дрехата си, вижда, че цѣлата е изписана съ реклами. Изтрийте рекламитѣ отъ вашия умъ и отъ вашето сърдце. Изтрийте заблужденията и кривитѣ разбирания отъ умоветѣ и сърдцата си. Това се отнася и до вѣрващитѣ, и до свѣтскитѣ хора. Религиознитѣ мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, райската врата веднага ще се отвори предъ тѣхъ. — Ако сѫ изплатили дълговетѣ си на земята, ще отидатъ направо въ рая. Обаче, ако не сѫ изплатили дълговетѣ си, много време ще стоягъ предъ райската врата и ще хлопатъ, докато единъ день отново слѣзатъ на земята, облѣкатъ се въ плъть и започнатъ съзнателно да плащатъ дълговетѣ си. Като изплатятъ дълговетѣ си, като се примирятъ съ всички хора, райската врата ще се отвори за тѣхъ. Това значи, да придобие човѣкъ любовь. Райската врата се отваря за онзи, който носи любовьта въ себе си и я прилага. Приложението на любовьта е въ малкитѣ работи. Видишъ ли едно малко цвѣте, на което никой не обръща внимание, иди при него да го прекопаешъ и полѣешъ. То ще ти благодари. Малко е цвѣтето, но отъ него зависи твоето щастие. Видишъ ли нѣкой беденъ, страдащъ човѣкъ, помогни му. Пазете свещено всичко, което Богъ е създалъ. Въ всѣко живо създание е вложено нѣщо велико. Ако днесъ не се е проявило, ще се прояви въ бѫдеще. Като станете сутринь, вглъбете се въ себе си и благодарете за всички блага, които ви сѫ дадени. Благодарете за свѣтлината, чрезъ която виждате красотата въ природата. Благодарете за хлѣба, за водата, които ви сѫ дадени. Свържете се съ всички работници за Божието дѣло. Не казвайте, че сте остарѣли, че коситѣ ви сѫ побѣлѣли. Това сѫ детински работи, това не сѫ истинскитѣ положения въ живота. Въ единъ день човѣкъ може да стане младъ. Достатъчно е да приложи великия законъ на Любовьта, за да се подмлади. Любещиятъ се подмладява отвѫтре. Не може ли човѣкъ да направи това, нѣма вѣра, нѣма и любовь. Благодарностьта и признателностьта на човѣка за всички блага, които му сѫ дадени, го подмладяватъ. Нѣма ли тази благодарность, човѣкъ преждевременно остарява. Доволнитѣ и благодарни хора живѣятъ въ рая, а недоволнитѣ и неблагодарни — въ ада. Първитѣ работятъ и помагатъ на своитѣ ближни, а вторитѣ мислятъ само за себе си. Който се радва, небето го управлява; който страда, адътъ го управлява. Въ това отношение, човѣкъ смѣня кабинета по нѣколко пѫти на день. Бѫдете доволни отъ положението, въ което се намирате въ дадения моментъ, за да приемете благата, които сѫ опредѣлени за васъ. Бѫдете благодарни за това, което ви е дадено, за да участвувате въ реализиране на великия Божи планъ. Т. м. * 40. Лекция отъ Учителя, държана на 27. май, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  3. От томчето "Реалности и сѣнки" 16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Музикални прояви Т. м. Всички хора се запитватъ, кои сѫ причинитѣ на злото. Представете си, че вдигнете едно дете надъ главата си, подхвърлите го въ въздуха и по невнимание го изпуснете на земята. Съ вашето невнимание вие причинявате зло на детето. То е тѣло, което се подчинява на закона на земното притегляне. Като не можете да го задържите, детето пада на земята и силно удря главата си въ единъ камъкъ. Законътъ на земното притегляне е механически, но може да причини голѣмо нещастие на човѣка. Ето защо, за да не причинява зло на никого, човѣкъ трѣбва да държи здраво въ рѫцетѣ си силитѣ, съ които е свързанъ. Това наричаме ние владѣене на силитѣ, или самообладание. Този законъ има отношение и къмъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Колкото и да е лека една мисъль, ако човѣкъ не я владѣе, тя може да му причини нѣкаква пакость. И най-слабото чувство, ако човѣкъ не го владѣе, може да му причини пакость. То може да се изрази само съ една дума, но да нарани човѣка. — Какъ може човѣкъ да заздрави раната си? — Като се научи да гледа философски на нѣщата. Натъкне ли се на известно противоречие, да го преведе по такъвъ начинъ, че да не остане отъ него нищо отрицателно. Това е методъ за умния човѣкъ, за мѫдреца. Какво правятъ факиритѣ въ Индия? Нѣкой факиръ прави следния опитъ: съ ножъ пробожда рѫката си на нѣколко мѣста и следъ това намазва съ слюнка отворенитѣ рани. Въ продължение на нѣколко минути ранитѣ заздравяватъ. Ще кажете, че това е фокусъ. — Може да е фокусъ, а може да е нѣкакво изкуство, резултатъ на известно постижение. Не може ли и вие, по нѣкакъвъ начинъ, да заздравите раната, причинена отъ нѣкоя обидна или отрицателна дума? За да понесе лесно обидата, човѣкъ трѣбва да се самонаблюдава, да види, има ли нѣкаква придобивка отъ нея. Като се изучава, човѣкъ дохожда до заключение, че и страданията, и радоститѣ носятъ известни придобивки. Запримѣръ, спояването на две дъски съ помощьта на менгеме, е добро за дъскитѣ. Обаче, ако поставите двама души, които не се обичатъ, подъ закона на менгемето, тѣ нѣма да бѫдатъ доволни. Вие ще имъ причините голѣмо страдание. Значи, раздѣлата, като законъ, който причинява страдания на хората, за тия двама души ще бѫде щастие. Въ първия случай, подъ напора на менгемето, дъскитѣ се радватъ, защото придобиватъ нѣщо, а двамата неприятели страдатъ. Ако раздѣлите дъскитѣ една отъ друга, тѣ губятъ нѣщо. Ако раздѣлите двамата неприятели, тѣ се радватъ, защото придобиватъ нѣщо. Следователно, когато хората употрѣбяватъ Божественитѣ закони не на мѣсто и на време, тѣ правятъ голѣми погрѣшки. Това става по причина на тѣхното невежество. Писано е, запримѣръ, въ Евангелието, че Богъ се гнѣви. Преводътъ на думата не е точенъ. Богъ никога не се гнѣви. Обаче, съ тѣзи думи искатъ да кажатъ, че когато е недоволенъ отъ нарушаване на законитѣ Му, Богъ се гнѣви. Съ своитѣ криви мисли, чувства и постѫпки. човѣкъ наранява Бога, но понеже Той има знания, веднага заздравява ранитѣ си и не нарушава своя миръ. Въ края на краищата, човѣкъ остава самъ да плаща за своитѣ погрѣшки и неправилни отношения къмъ Първата Причина. Когато хората се запитватъ, защо Богъ постѫпва така съ тѣхъ, защо е създалъ такъвъ свѣтъ, това показва, че тѣ се поставятъ наравно съ Него. Интересно, какво биха направили хората, ако имаха силата и властьта на Бога. Въ древностьта, една царица помолила мѫжа си да ѝ даде право да управлява царството само три деня. Царьтъ се съгласилъ да задоволи молбата на жена си и я оставилъ на престола си три деня. Като взела властьта въ рѫцетѣ си, първата работа на царицата била да тури мѫжа си въ затворъ. На третия день тя го освободила. Съ своята постѫпка тя искала да каже на царя, че заради глупостьта му, да даде властьта на жена си, той заслужава да бѫде затворенъ. Когато говоримъ за мѫжа и за жената, (Липсват 12 страници (147÷158), Временно ще бъде поставен текстът в стар правопис, докато се намери изданието от 1941 г. с наличните страници.) ние ги разглеждаме като форми. Едно е важно да се знае: никога жената не може да използва силите на мъжа и да ги приложи, както той ги прилага. Същото можем да кажем и за мъжа. Невъзможно е мъжът да използва силите на жената и да ги приложи като нея. Природата е вложила в мъжа и в жената специфични сили, които трябва да се прилагат на своето място и време. Разместят ли се силите, раждат се противоречия и страдания. Мъжът може да направи едно нещо, а жената – друго. Обаче двамата заедно могат да направят много неща. За да изпълни дадените му задачи, човек трябва да има знания и да бъде учен. За пример, дават на едного много гъст разтвор от пелин. Той е толкова силен, че може да отрови човека. Умният ще разреди разтвора, ще го направи удобен за пиене и ще се лекува с него. Дават на другито нови обувки, но много тесни. Умният, преди да ги носи, ще ги сложи на калъп, ще ги намаже с някаква мас, да омекнат, и тогава ще ги сложи на краката си. Глупавият, обаче, ще ги обуе направо и когато нарани краката си, ще каже: „Прост майстор бил този, който е правил обувката. Пък защо Господ ме остави да страдам?“ – Нито майсторът е прост, нито Бог е виновен. Трябваше ти да бъдеш умен, да разшириш обувките и след това да ги носиш. Много от грешките на хората се дължат на това, дето мислят, че техните възгледи и постъпки са най-прави. Ако е така, те трябваше да бъдат светии, а всъщност не са. Някой се хвали, че е богат, че разполага с стотици хиляди лева. Обаче когато трябва да посрещне една малка полица, не може, няма пари. Тогава къде е богатството му? Състоянието на човека, както и неговото развитие, се определя от това, което той в даден момент може да направи. Не е важно какъв ще бъдеш някога; важно е какъв си днес. Който мисли, че има големи знания, нека се опита да направи бялата си коса черна. Тъмната коса лесно става светла. Това изкуство е приложено вече, но как можете бялата коса да направите черна? Днес хората правят косите си черни, но това е бояджилък. Така се боядисват хората и в религиозно отношение. Слагат си някаква боя и стават вярващи. Тази боя скоро се измива. Сега вие сте се събрали, да чуете нещо съществено. Без да ви говоря, аз ви давам 5 килограма чисто брашно, една стомна с вода, един килограм масло и няколко килограма сирене. Който не разбира съотношенията на нещата, ще се чуди защо съм донесъл тия материали. Той ще ги погледне и ще си замине. Който разбира съотношенията на нещата, веднага ще запретне ръкавите си, ще измие ръцете си и ще се хване за работа: ще пресее брашното, ще го замеси, ще смачка сиренето, ще стопи маслото и ще разточи тънка, хубава баница. Той знае как да съпоставя нещата. Следователно същественото в живота на всеки човек се заключава в правилното съчетание и обработване на елементите, с които работи. Може ли правилно да ги съчетава, той лесно се справя с мъчнотиите и страданията. Не може ли да ги съчетава и обработва правилно, той е изложен на по-големи или на по-малки страдания. Човек се справя лесно с мъчнотиите си, ако има Любов. Любещият е глух за обидите. Колкото и да го обиждат, той знае, че тези обиди нямат отношение към него. – Защо? – Защото не се отнасят до неговото име. Всеки човек носи чуждо име. Никой не знае истинското си име. Ето защо, каквото и да се каже по адрес на вашия псевдоним, бъдете глухи за него. Да бъдете глухи към обидите, това значи да имате самообладание. Истински ученик е онзи, който има самообладание в мислите, чувствата и постъпките си. Той знае кога да прояви самообладанието си, вследствие на което никога не изразходва напразно енергията си. Един човек си строил колиба. За да не падне колибата, трябвало той да подпира с рамото си една греда. В това време край него минал един просяк и го запитал: „Какво правиш, братко?“ – „Работя. Ела при мене, да ме заместиш. Подпирай тази греда, докато се върна. Ще отида в града да свърша една работа.“ Просякът останал в това положение дълго време. Ще, не ще, трябвало той да подпира гредата. Махне ли рамото си, колибата ще се събори върху него. Той разбрал, че в дадения момент е по-добре да подпира гредата, отколкото да проси. Ще кажете, че просякът е имал голямо самообладание. Дали наистина е имал самообладание, не се знае. В случая по необходимост е трябвало той да прояви самообладание. Ако не беше го проявил, щеше да се намери под колибата. Ето защо и на вас казвам: Стремете се да проявявате самообладанието си доброволно и съзнателно, а не чрез насилие и по необходимост. Наблюдавайте се доколко можете да издържате, за да знаете колко сте търпеливи. Някои минават за търпеливи, но не са. Външно те се въздържат, представят се за търпеливи, а вътре има голямо бучене. Това не е търпение. Търпеливият е спокоен и външно, и вътрешно. Можете ли да търпите като вола? Един вол се връщал от нивата. По пътя един комар кацнал на гърба му и започнал да го хапе. По едно време комарът казал на вола: „Ще ме извиниш, че се качих на гърба ти“. Волът се обърнал назад и спокойно отговорил: „Ако не беше се обадил, нямаше да зная, че си кацнал на мене“. Какво представлява в случая комарът? – Страданието. Можете ли и вие, като вола, когато дойдат страданията и кацнат на гърба ви, като комари, да не ги усетите? Само по този начин може да постигнете самообладанието, към което се стремите. Ще кажете, че с Любов преодолявате всички мъчнотии. Вярно е, но Любовта трябва да се придобие. Постигането на Любовта трябва да бъде идеал, към който всеки човек да се стреми. Мнозина имат идеали, но те са неопределени. За пример, някой казва: „Искам да бъда добър, но ако днес не мога да бъда такъв, все някога ще проявя добротата си“. Така не се постига идеалът. Ти трябва да знаеш определено, можеш ли да проявиш доброто още днес. Че някога ще бъдеш добър, не е важно. Бъди добър в настоящия момент, а в бъдеще – още по-добър. Друг някой казва, че не иска да се гневи. Добре е да не се гневи човек, за да не изразходва напразно енергията си. Но докато дойде до това положение, той трябва да впрегне гнева на работа. Поставете на главата си една машинка, с която да мелите пипер или брашно, та като се разгневите, да впрегнете гнева на работа, да смели пипера или брашното. В бъдеще ще има такива машинки. Сега човек се гневи, воденицата се върти, без да върши работа – нищо не мели. И тъй, търсете методи, да използвате разумно енергиите си. Не е лошо, когато човек се гневи и обижда, но той трябва да впрегне тази енергия, да не се губи. Разумната природа използва правилно енергиите си. Постъпвайте и вие като нея. Всяка дума, излязла от устата ви, трябва да произведе преврат. Казвате, за пример, че обичате някого. Обичате го, но той не трепва. Значи вашата любов е като пламъка на кибритена клечка: цъкате една клечка, втора, трета, но огънят не се запалва. Казвате, че причината е в дървата – мокри били. Дървата са мокри, но и вашият огън е слаб. Ако обичате човека, огънят ви трябва да бъде силен, че да го запалите от четири страни. Като гори, той върши работа. Който люби истински, той е активен, готов за всякаква работа. Ще кажете, че в младини и вие сте горели, но това е било глупава работа. Не омаловажавайте това, което сте преживели в детинството и в младините си. Ако има нещо, от което сте недоволни, можете само да го изправите, но не и да го отречете. Преди всичко, човек не е дошъл още до онова детинство, за което Христос говори. Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Значи човек трябва да бъде от онези разумни, послушни деца, за които Христос говори. Има деца и старци послушни и разумни, но има деца и старци непослушни и неразумни. Неразумният е в стълкновение с природата, вследствие на което е постоянно недоволен. Нищо не е в състояние да го задоволи. Примири ли се с природата, той става доволен и радостен. Един американски лекар страдал от ипохондрия. За да го излекуват от това крайно недоволство и мрачно гледане на живота, колегите му решили да отрежат един от пръстите на ръката му. Като отрязали пръста му, той започнал да цени живота и се излекувал от ипохондрията си. Ето защо, когато питате защо идват страданията в света, ще знаете, че те имат предвид освобождаването на човека от вътрешното недоволство, което може да се превърне в безразличие – едно от опасните състояния, в което може да изпадне човек. За такъв човек и радостите, и скърбите се обезсмислят. Той не намира смисъл в живота и идва най-после до крайно отчаяние. Днес всички хора търсят нещо ново в живота. Какво представлява новото? Ново е онова, което може да предаде нещо на човека, да започне вътрешно да расте. Отворете Евангелието и ще видите колко нови неща има за вас. Ако можете да произнесете един от стиховете с вяра, вие ще се подмладите с 20 години. Внесете ли най-малкото съмнение, вие губите истинския смисъл на стиха, губите силата му и нищо не придобивате. Всяко съмнение е пречка, която отлага реализирането на нещата. От човека зависи да бъде щастлив, или не. Ако се движи с биволска кола, щастието закъснява. Ако се движи с автомобил, с аероплан, или с бързината на мисълта и на светлината, щастието идва по-бързо. От съобщението, с което човек си служи, зависи и бързината, с която идва щастието. За следващия път пишете върху темата: „Причини за щастието“. Като напишете на български думата „щастие“, от геометрическите форми на буквите, които влизат в нея, можете да определите значението на тази дума. Буквата „Щ“ означава закон на разумността. Буквата „А“, с извитата линия, означава закон на вечността. Буквата „С“ – закон на промените: както месечината се мени, така и условията в буквата „С“ са изменчиви. За да разберете този закон, трябва да знаете как стават приливите и отливите във вашия живот. Правият ъгъл, който се образува в буквата „Щ“, показва пътя, по който се движи щастието. За да придобиете щастие, и вие трябва да се движите по същия път. Майката е щастлива, когато има разумно дете. Човек е щастлив, когато намери своя приятел, т.е. лице, с което да споделя своите мисли и чувства. Буквата „С“ означава още закон на мисълта. Човек трябва да мисли право, да знае защо се радва и как трябва да се радва; защо скърби и как трябва да скърби; защо учи, защо свири и как трябва да учи и да свири. Значи не е достатъчно само човек да върши нещо, но да знае защо го върши и как трябва да го върши. Една майка изпратила сина си в чужбина, да работи и да се учи, като му дала две правила в живота: като срещне мъртвец, да се прекръсти; като срещне сватба, да играе. Заминал синът в чужбина и започнал да прилага правилата, които майка му дала. Като срещнал мъртвец, той започнал да играе. Хванали го и го набили добре. След това срещнал сватба, спрял се почтително и започнал да се кръсти. И тук го набили добре. Като се върнал при майка си, веднага се оплакал и разправил за резултатите, които получил от прилагането на нейните правила. Майката казала: „Синко, объркал си местата, там е грешката. Не си приложил правилата на място. Хайде, донеси ми една стомна вода, да омеся брашното, да опека хляб и да те нагостя“. Двете правила, които майката дала на сина си, представляват двете гами на живота. Който има развито ухо, знае къде да ги прилага. Никога той не може да направи такива грешки, каквито е направил младият, неопитен син. Музиката съществува в природата. Ако имате опитното ухо на музиканта, ще доловите такива мелодии, каквито никъде не сте чували. За мнозина вятърът е шум, бучене. Обаче за музиканта, който има тънко ухо, вятърът е величествена музика. За да се разбере тази музика, музикантът трябва да я нагоди към ухото на слушателите, т.е. да направи превод от нея. Ако тази музика не се нагоди според трептенията на човешкото ухо, тя ще остане незабелязана. В предната част на човешкия мозък, където се намира музикалното чувство, има 35,000 клавиши, т.е. 35,000 музикални тонове, които очакват своето развитие. Достатъчно е да се засегне един от тези тонове, за да предизвика радостно или тъжно чувство в човека. Като ученици, вие трябва да пеете и да свирите, да развивате своето музикално чувство. Като развивате това чувство, вие постепенно прилагате един след друг музикалните тонове, които се намират в мозъка, и ставате все по-музикални. Забелязано е, че при неправилното съчетаване на тоновете струните на цигулката се късат. Съчетавайте тоновете така, че да не късат струните на цигулката. Когато цигулката се подчинява на човешкия дух, музикантът изкарва тонове, които отговарят на трептенията на душата. Българската музика се движи между крайности. Българинът е или крайно весел, или крайно тъжен. Чрез музиката той излива чувствата си, затова тя бива или весела, или тъжна. Работете в областта на музиката. Пейте, свирете, да станете музикални. Ако ръката ви е музикална, каквото пипнете, ще го направите музикално. Не е ли музикална ръката ви, каквото хванете, все ще направите някаква пакост. Природата обича музикалните хора. Ако не са такива, тя им праща страдания, да ги тонира, да ги нагласи според своите закони. Музиката се е прилагала от най-стари времена до днес. В езическите и религиозни обреди, във всички стари школи са пяли, свирили и играли. Без музика няма напредък. Който не знае да пее и да свири, не може да се развива правилно. Не е въпрос да пее човек за хората, да се нагажда по техния вкус. Ако пеете за хората, това не е истинска песен. Човек трябва да пее първо за себе си. Това е идейно пеене. Дали ще го слуша някой, това не е важно. Като пее и свири, човек дава подтик на своите мисли и чувства. Той се въодушевява и започва да мисли, да чувства и да постъпва право. Музиката е свързана с умствения, сърдечния и волевия живот на човека. Пейте тихо в себе си, пейте и високо, но никога не мислете дали хората ви чуват и одобряват пеенето ви. Упражнение: Една седмица ще се упражнявате да пеете по нов начин, за себе си, като предварително се нагласите с природата. Ще пеете по три песни на ден: сутрин – песента „В начало бе Словото“, на обед – „Бог е Любов“ и вечер – „Духът Божи“. След това ще накараме някой да пее, без да се произнасяме как е пял. Той ще пее на глас, а всички ще пеем тихо, вътрешно, за да му пригласяме. Така трябва да постъпваме и по отношение на доброто: един да прави добро, а всички да го подкрепват. Човек може да се прояви в живота само когато мисълта му е силна и подкрепена от неговите близки. Без подкрепата на близките си човек не може да върви напред. Не прекъсвайте хода на вашата мисъл, нито хода на музиката в себе си. Дали сте скръбни или радостни, мислете право. Дали сте скръбни или радостни, пейте и свирете. Прекъсването на правата мисъл води към вътрешно обезверяване, което разяжда човешката душа, както прахът – цигулката. Чистете праха от цигулката си, да не я разяжда. Помнете: Никой не може да влезе в Царството Божие, ако не може да мисли, да чувства и да постъпва право. Ще обичате по всички правила. – „Кого да обичаме?“ – Всички. Любовта не прави разлика. Тя дава на всички еднакво. От много любов глава не боли. От много дъжд вреда няма. Ако любовта е малко, глава може да боли. И ако дъждът е малко, суша настава и хората страдат от глад. Пейте при всички случаи на живота си. – „Какво да правим, когато хората са лоши?“ – Това не е ваша работа. Има кой да се грижи за хората и да ги оправя. Ако вие сте добри, радвайте се и пейте за доброто в себе си и престанете да се оплаквате от хората и от страданията си. В природата съществува един правилен ритмус, който се изразява в прилив и отлив на Божествена енергия. В прилива всички същества се радват, пеят и веселят. И в ада, и в рая, всички същества взимат участие в този прилив. Дойде ли отлива на Божествената енергия, които разбират този закон, пак се радват и веселят. Които не го разбират, стават тъжни, започват да плачат и скърбят. Когато приема нещо, човек се радва; когато му отнематъ нѣщо, той скърби. Значи, даването, придобиването е приливъ; вземането, отнемането е отливъ. Богъ се проявява въ даване. За да задоволи човѣка, Той го туря въ голѣмо изобилие. Ако и тогава не се задоволи, Той го изпраща вънъ, въ широкия свѣтъ, да опита всички условия и да се научи да цени и най-малкитѣ блага, които му се даватъ. Богъ има желание да задоволи всички хора, да ги направи радостни и щастливи. Т. м. * 39. Лекция отъ Учителя, държана на 20. май, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  4. От томчето "Реалности и сѣнки" 16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Свещениятъ трепетъ Т. м. Ще прочета 138. Псаломъ. Като четете този Псаломъ, виждате какви разбирания ималъ пророкътъ. Макаръ и преди хиляди години написанъ, този Псаломъ не губи значението си. Пророкътъ ималъ високо разбиране за Бога. Малцина иматъ такова разбиране. Това показва, че истината е извънъ времето и пространството Понѣкога малкото дете знае повече отъ стогодишния старецъ. — Възможно ли е това? — Възможно е, разбира се. Малкото дете вижда повече отъ слѣпия старецъ. Ако детето е слѣпо, нищо нѣма да вижда. Следователно, познаването на истината не се опредѣля отъ възрастьта. Дали човѣкъ е старъ, или младъ, щомъ не познава истината, той е слѣпъ, ограниченъ, не вижда и не разбира нѣщата. Като знаете това, не се ограничавайте отъ времето, отъ пространството и отъ условията. Не казвайте, че времето ви недостига, или че мѣсто нѣмате, или че условията сѫ неблагоприятни. Допуснете ли едно отъ тия нѣща въ съзнанието си, вие сами се ограничавате, сами затваряте прозорцитѣ си за свѣтлината. Ще каже нѣкой, че майка му и баща му го родили при мѫчни условия, че времената били тежки, че срѣдствата му за живота били оскѫдни и т. н. — Това сѫ книжни препятствия. Достатъчно е да махне човѣкъ съ рѫка, за да ги скѫса. Докато мисли, че не може да се справи съ мѫчнотиитѣ си, тѣ стоятъ въ съзнанието му като дебели, яки стени. Щомъ разбере, че може да се справи съ тѣхъ, тѣ се превръщатъ въ книжни стени. Съвременнитѣ хора лесно се подаватъ на внушения и сами се ограничаватъ. Щомъ дойде до отрицателното, тѣ лесно го възприематъ чрезъ внушение. Дойдатъ ли до положителното, внушението не имъ действува. Това показва, че тѣ вѣрватъ повече въ отрицателното, отколкото въ положителното. Запримѣръ, нѣкой започва една добра работа, но казва: Не мога да свърша тази работа. — Както казва, така става. Защо не каже, че може да свърши работата? Другъ казва: Ще се разболѣя — и се разболява. — Нѣма да свърша училище — и не свършва. — Отъ мене човѣкъ не може да стане — и не става. — Не мога да живѣя добре съ жена си — и не живѣе добре. — Съ тебе не мога да свържа приятелство — и не свързва. Всичко отрицателно, което хората сѫ допуснали и въ което сѫ повѣрвали, се сбѫднало. Следъ всичко това тѣ се запитватъ, защо Богъ е създалъ свѣта така. Защо е допусналъ страданията? Защо животътъ имъ е пъленъ съ неуспѣхи? Отъ васъ зависятъ добритѣ работи, радоститѣ и успѣхитѣ въ живота. Вие сами си предсказахте неуспѣхитѣ. Вие сами повѣрвахте, че не можете да учите, че не можете да свършите училището. Богъ нѣма да учи заради васъ. Никой не може да учи за васъ. Вие сами ще учите за себе си. Вие ще повѣрвате, че можете да учите, да бѫдете добъръ, праведенъ и любещъ, кротъкъ, милосърденъ, добродетеленъ и т. н. Въ каквото вѣрвате, това става. Колкото е силна вѣрата ви, толкова ще успѣвате. Ето защо, постоянно дръжте въ ума си мисъльта: Мога да направя всичко, каквото душата ми желае. Всичко ще бѫде така, както Богъ е опредѣлилъ. Какво е опредѣлилъ Богъ за човѣка? Той е опредѣлилъ доброто и любовьта, като основа на неговия животъ. Има ли тази основа, той може всичко да постигне. — Какво да правя, като не успѣвамъ? — Ще играешъ. — Благочестиво ли е това? — Благочестиво ли е да наведешъ глава къмъ земята, да се отчаешъ отъ живота и да роптаешъ противъ Бога? Благочестиво ли е да се обезсърдчавашъ, когато ти сѫ дадени толкова блага? Вмѣсто да се обезсърдчавашъ, по-добре пѣй и играй. Българската поговорка казва: „Който пѣе, зло не мисли“. Щомъ не мисли зло, добро ще мисли. Глупавиятъ не може да пѣе и да играе. Ако рече да играе, той ще преплита краката си. — Защо? — Нѣма срѫчность. Умниятъ, обаче, е срѫченъ, той пѣе и играе добре. Следователно, ако искате да постигнете желанията си, казвайте въ себе си: Мога да бѫда добъръ, мога да бѫда разуменъ, мога да бѫда силенъ, мога да бѫда богатъ. Казвате ли така въ себе си, съ вѣра и съ убеждение, търсете добри, разумни, учени, силни и богати хора. Само отъ тѣхъ можете да науучите и да придобиете нѣщо хубаво. Ако търсите красиви цвѣтя, не ги търсете по книгитѣ, но ходете по градинитѣ, дето цвѣтята растатъ и цъвтятъ. Ако видите нѣкое малко цвѣте, не го отминавайте съ пренебрежение. Знайте, че и малкото цвѣте е толкова важно, колкото и голѣмото. Ако пренебрегнете малкото цвѣте, вие пренебрегвате себе си. По отношение на великитѣ, възвишени сѫщества, и вие сте едно малко цвѣте. Какъ ще се чувствувате, ако възвишени сѫщества минаватъ покрай васъ и не ви обръщатъ внимание? Колкото и да е малко едно сѫщество, щомъ има животъ въ себе си, то крие нѣщо велико. То носи за себе си и за окрѫжаващитѣ известно благословение. Следователно, и най-малката форма, въ която тече животътъ, привлича вниманието на възвишенитѣ сѫщества, както и на Бога. Богъ минава покрай нея и оставя своето благословение. Не е важно, колко сте голѣми; важно е, доколко сте възприели и използували Божието благословение. Бѫдете готови да приемете всѣки моментъ Божието благословение. Ако не сте будни, ще го пропуснете и после ще се чудите, защо сте неразположени, защо работитѣ ви не вървятъ добре. Нѣкой става сутринь неразположенъ, не му се работи, не се движи, не прави никакви упражнения, не иска да говори, да яде. Гледате го, седи на едно мѣсто съ увиснала глава, съ отпуснати рѫце надолу — не знае, кѫде да тури рѫцетѣ си. Коя е причината за това състояние? — Пропусналъ е да възприеме Божието благословение. Нѣкои оратори излизатъ да говорятъ предъ многочислена публика и, докато започнатъ да говорятъ, въртятъ рѫцетѣ си на една и на друга страна, не знаятъ, кѫде да ги поставятъ. Щомъ започнатъ да говорятъ, тѣ се вдъхновяватъ, получаватъ Божието благословение, и работата имъ върви добре. Тѣ заставатъ въ естествено положение, движатъ рѫцетѣ си спокойно и не мислятъ за тѣхъ. Помнете: въ живота на всѣки човѣкъ е важенъ първиятъ моментъ, когато се пробужда съзнанието му. Този моментъ наричаме „изгрѣване на слънцето въ човѣшката душа“. Може ли човѣкъ да улови първия лѫчъ на своето изгрѣващо слънце, всички работи се нареждатъ добре. Пропусне ли този моментъ, колелото на живота продължава да се върти, и той трѣбва да чака цѣли 24 часа, докато дойде новиятъ изгрѣвъ. Изкуството се заключава въ това, да хванешъ първия Божественъ моментъ на изгрѣващото слънце. Който хване този моментъ, той е благословенъ отъ Бога. Не го ли хване, той е скѫсанъ чувалъ, или пробита стомна. Каквото сипешъ въ него, всичко излиза навънъ. Всички хора иматъ желание да уловятъ Божествения моментъ, но рѣдко успѣватъ. Три момента има презъ деня, когато човѣкъ може да улови Божественото: сутринь, на обѣдъ и вечерь. Най-добриятъ моментъ е сутринь, т. е., когато Божественото съзнание на човѣка се пробужда. Този моментъ наричаме „зазоряване, или вѣчна пролѣть на човѣшката душа.“ Моментътъ за пробуждането на съзнанието е толкова кратъкъ, колкото е кратка вѣчностьта. Човѣкъ всѣки моментъ се разтваря и разширява. Опасно е, ако човѣкъ се стреми да постигне това изведнъжъ и после да спре. Не, пробуждането на съзнанието е вѣченъ процесъ. Да се стреми човѣкъ да го постигне изведнъжъ, това е все едно, да усилите сладчината толкова много, че да притѫпите вкуса си. Човѣкъ не трѣбва да притѫпява вкуса си, нито да дохожда до втръсване отъ сладкитѣ работи. Умѣрената сладчина е подобна на добрия, приятния и мекия животъ. Пожелае ли човѣкъ да бѫде чрезмѣрно добъръ и мекъ, ще предизвика втръсване въ себе си и, за да излѣзе отъ това положение, ще се обърне къмъ киселитѣ работи, да неутрализира голѣмата сладчина. Човѣкъ трѣбва да знае, въ какво количество да употрѣбява сладкитѣ и киселитѣ храни, за да не предизвика притѫпяване на вкуса си или отвръщение. Ще кажете, че знаете тѣзи работи, нѣма защо да ви се говори. Тѣ сѫ Божествени нѣща. Какъ можете да знаете Божественитѣ работи, ако не знаете човѣшкитѣ? Какъ можете да вдигате тежки товари, ако не можете да вдигате леки? Като не може да вдига голѣми тежести, човѣкъ прибѣгва до хитрость. Обаче, съ хитрость не се отива далечъ: нито себе си може да излъже, нито окрѫжаващитѣ. Днесъ Богъ възлага на всѣки човѣкъ по една малка работа, а той Го залъгва, иска да извърши нѣщо велико, да повдигне цѣлото човѣчество. Всѣки човѣкъ разполага съ опредѣлени възможности, вънъ отъ които не може да излѣзе. Малки сѫ възможноститѣ на човѣка, но тѣ могатъ да се разрастатъ. Достатъчно е да се посадятъ въ почвата, за да се развиятъ. Следователно, посадите ли ги, оставете ги свободни, да израстатъ, да цъвнатъ и плодъ да дадатъ. Презъ това време никой не трѣбва да ги пипа. Забелязано е, че растения, които се оставятъ свободни да израстатъ. да цъвнатъ и плодъ да дадатъ, сѫ за предпочитане отъ онѣзи, които се развиватъ изкуствено, подъ влиянието на човѣшката рѫка. Първитѣ сѫ по-ароматни отъ вторитѣ. Цвѣтята, които човѣкъ култивира, по външенъ видъ сѫ по хубави, но по-неиздържливи на условията, по лесно увѣхватъ отъ тия, които растатъ свободно въ природата. Сѫщото се забелязва при деца, които сѫ оставени свободно да се развиватъ. Тѣ сѫ по-естествени, по-издържливи на мѫчнотиитѣ, отколкото ония, които сѫ расли при специални грижи на родители и възпитатели. Нѣкои вѣрващи мислятъ, че, като тръгнатъ въ духовния пѫть ще бѫдатъ запазени отъ мжчнотии и страдания. Тѣ сѫ на кривъ пѫть. Духовниятъ животъ представя за човѣка това, което представятъ естественитѣ, природни условия за цвѣтята. Следователно, влѣзе ли въ духовния пѫть, човѣкъ ше се натъкне даже на по-мѫчни условия, отколкото по-рано е ималъ. Той ще бѫде изложенъ и на дъждъ, и на вѣтъръ, и на слана, и на снѣгъ, и на бури. Изкуство е човѣкъ да работи при такива условия, именно, и да се стреми неотклонно къмъ своя идеалъ. Наистина, идеалътъ е непостижимъ, но идеитѣ сѫ постижими. Чрезъ тѣхъ човѣкъ се свързва съ възвишенитѣ сѫщества, които му помагатъ. Това не значи, че всички въпроси ще ви станатъ изведнъжъ ясни. Има начинъ, по който човѣкъ може да си обясни всички въпроси въ единъ моментъ, но за това е нуждно да знае една формула. — Коя е тази формула? — Обичай Бога! — Ама никой не ме обича. — Ти обичай. Като обичашъ Бога, всички ще те обичатъ. Пази се, обаче, да нѣмашъ чрезмѣрни желания, защото тѣ ще те спъватъ. За даденъ моментъ човѣкъ може да има само едно желание. Има ли повече желания, самъ ще се спъне. И тъй, законъ е: като обичашъ, ще те обичатъ; и като те обичатъ, ще обичашъ. Не можешъ да мислишъ за нѣкого, ако и той не мисли за тебе. Ако ти не мислишъ за никого, никой нѣма да мисли за тебе. Нѣкой иска да не мисли за никого, да не обича никого, а хората да го обичатъ и да мислятъ за него. Това е невъзможно. — Какво да правя, като не ме обича никой? — Това не е вѣрно. Има Единъ, Който те обича. Това е Богъ. Човѣкъ сѫществува, благодарение на любовьта на Бога къмъ него. Значи, началото на любовьта е поставено вече въ живота му. Той трѣбва да гради върху това начало. Щомъ се е проявила Божията Любовь, и човѣкъ трѣбва да прояви своята. Като погледне къмъ свѣта, който е създалъ, Богъ се радва, че всички сѫщества живѣятъ подъ лѫчитѣ на Неговата Любовь.— Тогава на какво се дължи смъртьта? — На грѣха. Следъ грѣхопадането на Адама, хората започнаха да умиратъ. Следъ Адама се яви и убийството: Каинъ уби брата си. — Защо? — Защото хората забравиха закона на любовьта. Дето е грѣхътъ, тамъ царува безлюбието. Каже ли човѣкъ, че и безъ любовь може да се живѣе, веднага идатъ нещастието, болеститѣ и смъртьта. Възвишенитѣ сѫщества, светиитѣ, добритѣ и праведнитѣ хора знаятъ този законъ и се пазятъ да не прекѫснатъ връзката си съ любовьта нито за моментъ. Прекѫсне ли човѣкъ връзката си съ любовьта за моментъ, усъмни ли се въ нея, помисли ли, че като люби, ще го лъжатъ, той влиза въ областьта на безлюбието, дето царува насилието, страданието, смъртьта. Въ любовьта нѣма лъжа. Като съмъ наблюдавалъ живота на любещитѣ души, никѫде не съмъ намѣрилъ лъжа. Любовьта не търпи даже микроскопическа частица отъ лъжата. Въ нея всичко е чисто и истинно. Колкото малка да е любовьта на нѣкое сѫщество къмъ васъ, щомъ ви люби, то ще ви даде повече, отколкото можете да предполагате. Следователно, като си помислите за любовьта, кажете си: Любовьта никога не си служи съ лъжа. Любовьта е сила, която внася свѣтлина и радость въ ума на невежия, повдига падналия, възкресява мъртвия, Влѣзешъ ли при любовьта, събуй обущата си. Това значи, че си почувствувалъ свещенъ трепетъ къмъ любовьта. Който е почувствувалъ само за моментъ свещения трепетъ на любовьта, той никога не се лъже. Той разбира нѣщата тъй, както сѫ въ действителность. Той не казва, че обича този повече, онзи — по-малко. Той не дѣли любовьта на степени. Вземе ли една книга, той я отваря и чете написаното въ нея — никой не може да го заблуждава. Той знае, че въ Бога нѣма никаква промѣна. Ако Богъ влѣзе въ дървото или въ камъка, тѣ ще проговорятъ; ако влѣзе въ пресъхналия изворъ, той ще протече. И наистина, всичко, което става въ свѣта, се дължи на присѫтствието на Бога въ цѣлия козмосъ. Слънцето изгрѣва и залѣзва, вѣтърътъ вѣе, дъждътъ вали, водитѣ текатъ, цвѣтята цъвтятъ, хората се пробуждатъ, благодарение на присѫтствието на Божия Духъ въ вселената. Достатъчно е да ви погледне Богъ, за да се освободите отъ неразположението, отъ отчаянието си. Единъ Неговъ погледъ е въ състояние да разсѣе облацитѣ въ човѣшкото съзнание и да просвѣтне ума му. Религиознитѣ хора лесно се обезсърдчаватъ и казватъ: Много молитви четемъ, но работитѣ ни не се нареждатъ добре. Тѣзи хора се молятъ съ користна цель, затова не успѣватъ Молитвата изключва користолюбието. Дали се моли, диша, мисли, люби или живѣе добре, човѣкъ върши това за себе си. За да успѣва въ всичко, което предприема, той трѣбва да бѫде искренъ въ своитѣ прояви, да познава Божественото Начало и само него да слуша. Каже ли ви нѣкой да се качите на неговия конь, не го слушайте. Ако е въпросъ да ездите, вие имате свой конь, на него ще се качите. За предпочитане е, обаче, човѣкъ да ходи пешъ, да разчита на краката си, отколкото да езди на конь. Краката на човѣка сѫ Божественото въ него — добродетелитѣ му. Коньтъ е човѣшкото, човѣшкиятъ умъ. Не се качвайте на чуждъ конь. Като ученици, първо вие трѣбва да се научите да ходите правилно. Какъ ще се научите? Като вървите следъ праведния, следъ светията. Нѣма да ги питате, какъ ходятъ, но ще наблюдавате хода имъ и ще подражавате. Ако вървите следъ лошитѣ хора, следъ крадцитѣ и пияницитѣ, ще възприемете тѣхния ходъ. Нѣкой се клати като гемия и казва, че служи на Бога. Това не е вѣрно. Който служи на Бога, има хармония въ движенията си. Той знае, кѫде да поставя рѫцетѣ си. Тури ли рѫцетѣ си на корема и се моли на Бога, това показва, че той вѣрва на корема и на стомаха си, но не и на Бога. Когато се моли, човѣкъ трѣбва да забрави всичко около себе си и да стане невидимъ. Цѣлиятъ свѣтъ трѣбва да изчезне предъ очитѣ му. Това значи молитва. Да се молишъ, това подразбира отиване при Бога. — Какъ трѣбва да бѫда облѣченъ? — Съ дреха, изтъкана отъ лѫчитѣ на свѣтлината и на любовьта. Да се моли човѣкъ така, това значи, да преустрои организъма си, да превърне клеткитѣ си отъ човѣшки въ ангелски. Апостолъ Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ“. — Кога ще стане това? — Когато Божественото Начало влѣзе въ човѣка, т. е. когато лѫчитѣ на любовьта проникватъ цѣлото му тѣло. Тѣ ще го преустроятъ и организиратъ. Като се организиратъ силитѣ на човѣшкия организъмъ, човѣкъ знае, какъ да постѫпва. Той разполага съ знание, което всѣкога може да прилага. Не сѫ ли организирани силитѣ на човѣка, и да има знания, той не може да ги прилага. Той говори за Божията Любовь, а прилага човѣшката. Човѣкътъ на новото, т. е. организираниятъ човѣкъ никога не преувеличава, нито намалява нѣщата. Той ги представя въ истинската имъ форма. Искате ли да си служите съ Божественото, вие трѣбва да го носите въ себе си. Нѣкой посещава болни, иска да ги лѣкува и казва: Въ името на Христа, на Павла заповѣдвамъ ти да станешъ отъ леглото. Формулата е казана, заповѣдьта е дадена, но болниятъ не става отъ леглото си. — Защо? —Защото духоветѣ се подчиняватъ само на Христа. Ти казвашъ на болния да стане въ името на Христа, но Христосъ не е въ тебе. Ти казвашъ, че правишъ нѣщо въ името на любовьта, но нѣмашъ никакъвъ резултатъ. Ако любовьта е въ тебе, ти ще имашъ резултатъ и ще бѫдешъ доволенъ отъ себе си. И близкитѣ ти ще бѫдатъ доволни отъ тебе. Ако любовьта не е въ тебе, а се силишъ да работишъ въ нейно име, нито ти ще бѫдешъ доволенъ отъ себе си, нито окрѫжаващитѣ. Колкото и да се извинявашъ, нищо не може да те извини. Ако си недоволенъ отъ себе си, не плачи, но съзнай, че си роденъ отъ любовьта, мѫдростьта и истината. Щомъ съзнаешъ това, състоянието ти ще се промѣни. Ти ще се разположишъ и ще отворишъ сърдцето и ума си, да влѣзе Богъ въ тебе. Сега, ако и вие повѣрвате на думитѣ ми, ще се подмладите. Всѣки ще стане съ 20 години по-младъ. — Възможно ли е това? — Възможно е. Чистиятъ въздухъ и чистата храна поправятъ и подмладяватъ човѣка. Божественото Слово е чистиятъ въздухъ и чистата храна за човѣка. Приемете ли това Слово, вие ставате мощни. То произвежда превратъ въ човѣшкото съзнание. Когато любовьта, мѫдростьта и истината посетятъ човѣка, той започва да се отнася съ свещенъ трепетъ къмъ всичко, което Богъ е създалъ. Ако до това време човѣкъ обичалъ да полъгва, да използува хората, отъ този моментъ нататъкъ той се преобразява, говори истината и се стреми повече да дава отъ себе си, отколкото да взима. Съвременнитѣ хора казватъ, че Христовото учение не е приложимо, човѣкъ не може да води чистъ и светъ животъ, не може да бѫде като Христа. Значи, като Христа не може да живѣе, а като дявола — може. Когато казвате, че не можете да живѣете добре, не можете да учите, отъ васъ нищо нѣма да излѣзе, това е дяволско внушение. На дявола вѣрвате, на Христа не вѣрвате. Не, приемете любовьта въ себе си и започнете да я слушате. Имайте свещенъ трепетъ къмъ нея и, каквото ви каже тя, изпълнявайте. Т. м. * 38. Лекция отъ Учителя, държана на 14. май, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  5. От томчето "Реалности и сѣнки" 16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правата посока Прочетете 16. глава отъ I. Послание къмъ Коринтянитѣ, да видите, какъ сѫ живѣли старитѣ вѣрващи. Тѣ не сѫ мислили, че нѣкой ще чете, какъ сѫ живѣли. Обаче, вие четете тѣхния животъ. Други пъкъ ще четатъ за васъ, какъ вие живѣете днесъ. Не е важно, какво хората знаятъ за васъ; важно е вие да знаете, защо живѣете. Човѣкъ живѣе, за да се усъвършенствува. Следователно, обръщайте внимание на съдържанието на живота, а не на формата. Животътъ е подобенъ на сапуненъ мѣхуръ, който лесно се пука: формата изчезва, съдържанието остава. Единъ мѣхуръ изчезва, а на мѣстото му се явява другъ. Сапуненитѣ мѣхури се явяватъ и изчезватъ по причина на онзи, който се мие. Следователно, отъ този, който живѣе, непремѣнно ще излѣзе нѣщо. Отъ Бога излиза живо дихание на животъ. Затова е казано, че ние живѣемъ и се движимъ въ Бога. — Какво ще стане съ мене? — Щомъ се безпокоишъ, ти живѣешъ вънъ отъ Бога. Този животъ е пъленъ съ страдания, обезсърдчения, песимизъмъ. Влѣзъ въ Бога, за да се успокоишъ, да се осмисли живота ти и да се превърне на радость и веселие. Зиме, когато децата излизатъ на двора, скоро се връщатъ въ топлитѣ стаи. Вънъ е студено, рѫцетѣ и краката имъ истиватъ. Щомъ се стоплятъ, тѣ пакъ излизатъ вънъ. На сѫщото основание казвамъ: Когато е въ Бога, човѣкъ е на топло. Щомъ излѣзе вънъ отъ Него, рѫцетѣ и краката му истиватъ, и той бърза да влѣзе вѫтре, да се стопли. Казано е въ Писанието: „Наближило е времето за идване на Царството Божие на земята“. — Колко е това време? — Колкото е разстоянието отъ кѫщата, дето е топло, до двора, дето има голѣмъ студъ. За да се домогнете до Царството Божие, трѣбва да имате жива, непоколебима вѣра. — Какво ще стане съ насъ, като умремъ? — Ще ви съблѣкатъ. Смъртьта е събличане на старитѣ дрехи. Какво правятъ разбойницитѣ, като хванатъ единъ богатъ човѣкъ? — Обератъ всичкитѣ му пари, а после съблѣкатъ горнитѣ му дрехи и го оставятъ по долни, бѣли дрехи. Докато е живъ, човѣкъ се безпокои, че нѣма, какво да яде и да пие, че нѣма кой да го гледа на старини. Тогава отъ онзи свѣтъ изпращатъ единъ ангелъ да го освободи отъ товара му и да го вземе съ себе си, да се грижи за него. Мѫчно се умира, докато човѣкъ е натоварена камила. Щомъ се разтовари камилата, човѣкъ умира лесно. Всичката мѫчнотия се заключава въ развързване ремъцитѣ на товара. Щомъ ремъцитѣ се развържатъ, душата се освобождава и отива въ другия свѣтъ. Тамъ човѣкъ се усѣща подмладенъ. Колкото повече се оплаква човѣкъ, толкова повече остарява. За да не остарява, човѣкъ трѣбва да не роптае, да не се оплаква, да стане оптимистъ. „А колкото за събиране на милостинята за светиитѣ, както наредихъ въ църквитѣ Галатийски, така сторете и вие“. (— 1 ст.). — Ако вие събирате милостиня за светиитѣ, кѫде ще я изпратите? Тогава пращали милостинята за светиитѣ въ Ерусалимъ. Кѫде ще пратите вашата милостиня? Едно време светиитѣ седѣли въ Ерусалимъ, а днесъ светиитѣ ходятъ по свѣта, да помагатъ на хората. Тогава е нѣмало бързи съобщения. Днесъ човѣкъ може да обиколи цѣлия свѣтъ за 50—60 деня. Въ бѫдеще ще имаме още по-бързи съобщения. Като не разбиратъ живота, хората страдатъ и се измѫчватъ. Значи, невежеството е една отъ причинитѣ за страданията. Когато вѣтърътъ духа, когато слънцето грѣе, хората се оплакватъ, че истиватъ, или изгарятъ отъ слънцето. Това е неразбиране на нѣщата. Богъ говори на човѣка чрезъ свѣтлината, чрезъ топлината, чрезъ вѣтъра, чрезъ водитѣ, цвѣтята, животнитѣ. Така е за онзи, който разбира. За онзи, който не разбира, все едно, че му давате да чете книга на чуждъ, непознатъ за него езикъ. За него и животнитѣ, и растенията сѫ неразбрани. Той вижда, че волъ пасе на полето и казва: Волъ е това. Нѣма работа, пасе. — Волътъ пасе, но сѫщевременно се учи. Като се напасе, отива настрана, лѣга нѣкѫде и започва спокойно да преживва. Преживването е подобно на преработване на мисъльта. Докато не обработи мисъльта си, човѣкъ не може да мисли право. Човѣкъ мисли право, когато започне да преживва, т. е. когато вземе въ внимание всички факти, всички скърби и радости и ги съпоставя. Само при това положение човѣкъ може да изкара отъ своята мисъль нѣщо хубаво и полезно. Безъ съпоставяне на фактитѣ, радоститѣ и скърбитѣ представятъ необработена, безвкусна храна. Затова казваме, че храненето, чувствуването и мисленето вървятъ успоредно. Тѣ взаимно се допълватъ. Ще кажете, че това сѫ отвлѣчени въпроси. Отвлѣчени нѣща сѫ тия, които стоятъ далечъ отъ съзнанието на човѣка. Хората сѫ далечъ едни отъ други, когато не се обичатъ. Ако се обичатъ, хората сѫ близо единъ до другъ. Сѫщото можемъ да кажемъ и за заминалитѣ на онзи свѣтъ. Ако обичате покойницитѣ си, и тѣ сѫ близо до васъ. При това положение, живитѣ и покойницитѣ живѣятъ въ единъ свѣтъ. Хората живѣятъ на едно и сѫщо поле, съ тази разлика само, че едни отъ тѣхъ сѫ въ ада, а други — въ рая. Които се мѫчатъ, живѣятъ въ ада. Които сѫ разбрали мѫчението, тѣ се радватъ, вследствие на което живѣятъ въ рая. — Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да излѣзе отъ ада? — Да обикне мѫчението. Щомъ го обикне, то ще го напусне. Отъ разказа за богатия и за бедния Лазаръ се вижда, че между ада и рая има голѣма преграда, голѣма пропасть, която мѫчно се минава. Христосъ дойде въ свѣта да постави мостъ между ада и рая. Той показа на човѣчеството пѫтя, по който може да излѣзе отъ мѫчнотиитѣ и страданията, отъ неблагоприятнитѣ условия и да влѣзе въ радостьта и веселието, при благоприятнитѣ условия на живота. Кой създаде ада? – Хората. Отъ своитѣ стари, криви, изопачени разбирания хората създадоха здрави, високи крепости, въ които сами се затвориха. Тѣзи крепости наричаме адъ. Днесъ всички хора трѣбва да се учатъ, да прилагатъ знанията и любовьта си, за да разбиятъ стенитѣ на тия крепости и да излѣзатъ вънъ, на свобода, т. е. въ предѣлитѣ на Царството Божие, въ рая на земята, за който се говори въ Битието. Казано е, че Богъ създаде небето и земята, но никѫде не е казано, че е създалъ ада. Ето защо, като човѣшко изобретение, адътъ трѣбва да се разруши отъ своя създатель. Който го създалъ, той трѣбва да го разруши. Ще кажете, че трѣбва да осигурите бѫдещето си. — Оставете бѫдещето настрана. То се опредѣля отъ настоящето. Каквото е настоящето, такова е и бѫдещето. Осигуряването е старъ методъ. — Какво ще стане съ човѣка? — Това, което никога не е очаквалъ. Апостолъ Павелъ казва: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, който Го любятъ“. Следователно, задачата на човѣка не се заключава въ неговото осигуряване, но въ свързването му съ Бога. Като обикне Бога, човѣкъ се свързва съ Него и си осигурява такова свѣтло бѫдеще, каквото никога не е предполагалъ. Като знаете това, не се безпокойте за непотрѣбни нѣща. — Какво ще стане съ насъ? — Каквото стана съ Христа, това ще стане и съ васъ. Каквото стана съ апостолитѣ, това ще стане и съ васъ. Каквото стана съ светиитѣ, това ще стане и съ васъ. Христосъ мина презъ голѣми страдания и после възкръсна. Апостолъ Павелъ бѣше голѣмъ оптимистъ. Той мислѣше, че лесно ще влѣзе въ Царството Божие, но като го биха нѣколко пѫти, каза: „Братя, съ голѣми страдания ще влѣземъ въ Царството Божие“. Ако въ времето на Павла бѣше мѫчно влизането въ Царството Божие, въ нашето време е още по-мѫчно. Сегашниятъ вѣкъ носи поголѣми мѫчнотии и страдания на човѣчеството. Ние сме на края на вѣка, когато старото отминава времето си и отстѫпва на новото. Това време носи голѣми, но велики страдания. Човѣкъ се пробужда, отправя погледа си нагоре, къмъ възвишения свѣтъ, дето е сигурностьта и щастието, които търси. Животътъ на съвременнитѣ хора е преходенъ, както е преходно движението по права линия. Човѣкъ не може постоянно да се движи по права линия. Колкото и да не желае, той трѣбва да издигне перпендикуляръ отъ една точка на правата и да върви нагоре. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ може да намѣри истината. Щомъ се домогне до истината, той започва да мисли за Бога, и страданията му изчезватъ. Истината и любовьта ви къмъ Бога сѫ въ състояние да изтриятъ сълзитѣ отъ очитѣ ви. Хората плачатъ, защото не сѫ намѣрили истината. Когато намѣрятъ истината, тѣ пакъ могатъ да плачатъ, но отъ радость. И тъй, има два вида плачъ: отъ скръбь и отъ радость. Първиятъ плачъ е подобенъ на дъжда, който вали и полива изсъхналата земя. Цвѣтята поглъщатъ дъжда и се радватъ, че сѫ освежени. Вториятъ дъждъ е подобенъ на росата. И тя освежава цвѣтята. Въ този смисълъ, добре е човѣкъ да плаче, да полива цвѣтята въ своята градина. Този плачъ носи благословение за човѣшката душа. Така плаче онзи, който разбира смисъла на страданията и на радоститѣ. Който не ги разбира, вмѣсто да освежи цвѣтята, той ги попарва. Това показва, че неговитѣ сълзи сѫ много горещи. Изследвайте сълзитѣ си и правете вѣрни заключения за себе си. Ако сълзитѣ носятъ благословение за васъ, събирайте ги въ шишенца, или ги попивайте съ чисти копринени кърпички, да не падатъ на земята. Едно е важно за човѣка: да издигне перпендикуляръ въ живота си. Перпендикулярътъ не е нищо друго, освенъ отправяне на човѣшката душа къмъ посоката, отдето иде Божията Любовь. Дръжте съзнанието си будно, да не се наклони перпендикулярътъ. Най-малкиятъ наклонъ води къмъ материалния животъ. Колкото по-голѣмъ става наклонътъ, толкова повече човѣкъ се отклонява отъ правия пѫть на живота, т. е. отъ перпендикуляра, и се спира въ плоскостьта, дето човѣкъ се движи само въ физическия свѣтъ. За да не изпада въ ограничителни условия, той трѣбва да се държи здраво за перпендикуляра, като посока, която единствена го води къмъ любовьта — основата на живота. Следователно, стремете се къмъ перпендикуляра на живота, т. е. къмъ великата любовь, която осмисля нѣщата. Безъ любовьта нѣма животъ, нѣма растене и развитие, нѣма никакви придобивки. Т. м. * 37. Лекция отъ Учителя, държана на 6. май, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  6. От томчето "Реалности и сѣнки" 16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Хиксъ, игрекъ, зетъ Т. м. Сега ще задамъ въпроса: Защо иде пролѣтьта въ природата? Нѣкои могатъ да отговорятъ на този въпросъ, защото го разбиратъ, а други могатъ да отговорятъ, безъ да разбиратъ. Трета категория хора разбиратъ нѣщата, но не могатъ да отговарятъ на зададени въпроси. — Защо? — Не могатъ да се изказватъ. Лесно се изказва човѣкъ, когато въ него има много нѣща събрани. Той иска да се изкаже, да му олекне. Ще ви задамъ още единъ въпросъ: Защо сте се събрали тази сутринь тукъ? Какво ще придобиете, като сте се събрали на едно мѣсто? Ще кажете, че сте дошли да чуете нѣщо. Има смисълъ човѣкъ да посещава нѣкои оратори, проповѣдници, но ако може да приложи нѣщо отъ това, което е чулъ. Може ли да приложи нѣщо, посещението му е на мѣсто. Ако нищо не може да приложи, колкото и да слуша, нѣма да има постижения. То е все едно, да гледа, че нѣкоя свѣщь гори, безъ да се ползува отъ свѣтлината ѝ. Единъ процесъ има смисълъ дотолкова, доколкото може да ползува даденъ човѣкъ. Трети въпросъ: Какво ви интересува въ дадения моментъ? Много въпроси ви интересуватъ, но въ даденъ моментъ може да ви интересува само единъ въпросъ. Нѣкой се интересува отъ въпроса, на какво се дължи недоволството. Нѣколко причини има за недоволството. Тѣ могатъ да бѫдатъ известни, а могатъ да бѫдатъ и неизвестни. Ако сѫ неизвестни, означаваме ги съ буквитѣ х, у, х. Значи, недоволството представя уравнение съ три неизвестни: х, у, х. Единъ отъ начинитѣ за решаване на уравнения съ три неизвестни е замѣстването. Най-напредъ се намира едното неизвестно, а после — останалитѣ две. По сѫщия начинъ се решаватъ задачитѣ на недоволството и на страданието. Значи, недоволството се замѣства съ доволство, а страданието — съ радость. Недоволството не може да се замѣсти съ недоволство, нито скръбьта — съ скръбь. Ще каже нѣкой, че ако скръбьта се замѣства съ скръбь, ще се увеличи. Скръбьта въ даденъ моментъ си остава толкова голѣма, колкото е била първоначално. Тя нито се увеличава, нито се намалява. Привидно тя изглежда нѣкога по-малка, нѣкога по-голѣма. Съвременнитѣ хора живѣятъ повече въ привидностьта на нѣщата, отколкото въ тѣх-ната абсолютность. Запримѣръ, гледате пръститѣ на рѫцетѣ си и казвате, че срѣдниятъ пръстъ е най голѣмъ, а останалитѣ сѫ по-малки. Въ сѫщность, всички пръсти на рѫцетѣ сѫ еднакви, но перспективно сѫ представени различно голѣми. Ако разглеждате една микроба подъ микроскопъ, тя се вижда голѣма. Изнесете ли я вънъ отъ микроскопа, не можете да я видите. Съ просто око микробитѣ сѫ невидими, обаче, подъ микроскопъ ги виждаме голѣми. Тази голѣмина е недействителна. Като знаете това, стремете се да схващате нѣщата въ тѣхната действителность по форма и по голѣмина, нито да ги преувеличавате, нито да ги намалявате. Можете ли да схващате явленията въ живота и въ природата въ истинския имъ видъ, вие сте въ реалностьта. Като ученици, вие трѣбва да различавате сѫщественото отъ несѫщественото, реалното отъ нереалното. Запримѣръ, ако поставите на маса предъ нѣкое дете пари и сладки работи, то ще се изкуси отъ сладкитѣ работи, а не отъ паритѣ. Стариятъ човѣкъ, обаче, ще се изкуси отъ паритѣ. Той казва, че като има пари, човѣкъ ще има и сладки работи. Други пъкъ подържатъ обратното, а именно: сладкитѣ работи донасятъ паритѣ. За потвърждаване на идеята си тѣ цитиратъ българската пословица: „Блага дума желѣзна врата отваря“. Колкото и да разсѫждавате върху въпроса, паритѣ ли донасятъ сладкото, или сладкото — паритѣ, вие се намирате предъ едно уравнение съ три неизвестни. Не е важно, какво представятъ неизвестнитѣ, но какъ могатъ да се решатъ. Мислите ли, че, като сѫ ви дали жито, да направите хлѣбъ, сте реши ли въпроса за житното зърно? Решаването му подразбира посаждане на житното зърно въ земята. Като се зарови въ земята, житното зърно се раздѣля на две части, като две живи сѫщества, които се обръщатъ едно къмъ друго съ гърбоветѣ си. Тѣ иматъ различни мнения за природата, вследствие на което не могатъ да се споразумѣятъ. Тѣ иматъ нѣколко допирни точки, но, въпрѣки това, не се разбиратъ. Този процесъ, означенъ съ х, наричаме процесъ на чувствуванията. Следъ това иде процесътъ на мисъльта, който се означава съ у. Работата на ума се опредѣля отъ сърдцето. Съ други думи казано: колкото материалъ е приготвило сърдцето, толкова сѫ възможноститѣ на ума да работи. Значи, сърдцето работи, като се радва и страда; умътъ пъкъ работи, като мисли. Следъ умственитѣ процеси, човѣкъ минава въ процеситѣ на волята, означени съ буквата z. Волята съединява процеситѣ на ума и на сърдцето. Ако човѣкъ не разбира първия моментъ, въ който се проявява неговото сърдце, неговиятъ умъ и неговата воля, нищо не може да постигне. Ако се съмнява въ проявитѣ на сърдцето, на ума и на волята си, той не може да познае тѣхнитѣ импулси. Като не разбиратъ законитѣ на Битието, нѣкои се страхуватъ отъ живота и казватъ: Гладни ще умремъ. — Това е невъзможно. Да умре човѣкъ гладенъ, това е изключителенъ случай. Какъ е възможно, да вѣрва човѣкъ въ Бога, да приема сѫществуването на една велика разумность въ свѣта и, въпрѣки това, да се страхува, че ще, умре гладенъ? Това значи отричане на Бога, отричане на всѣкаква разумность. Това значи отсѫтствие на връзка съ Първопричината на нѣщата въ дадения моментъ. Ако си тръгналъ въ Божествения пѫть, не допущай въ себе си нищо отрицателно. Защо трѣбва да се страхувашъ отъ гладъ, отъ противоречия, отъ мѫчнотии? Може да умре отъ гладъ онзи, който нѣма никакво богатство въ себе си, външно или вѫтрешно. Обаче, какво ще кажете за човѣка, който носи на гърба си чувалъ пъленъ съ злато? Каквото и да срещне на пѫтя си, нищо не може да отклони вниманието му. Неговиятъ умъ е заетъ съ богатството, което носи на гърба си. Какво представя голѣмото богатство, което човѣкъ носи на гърба си? — Това богатство не е нищо друго, освенъ страданието, което човѣкъ преживява. Докато страда, човѣкъ е въ правия пѫть. Страдащиятъ е нормаленъ човѣкъ. Какво ще кажете за онзи, на когото кракътъ е парализиранъ и не усѣща никаква болка? Той се намира въ неестествено състояние. За предпочитане е човѣкъ да страда, да усѣща болка въ крака си, отколкото да не усѣща нищо и да влачи изсъхналия си кракъ. Който страда, има възможность да се радва; който никога не страда, никога не се радва. Животътъ започва съ страдание. Страданието се отнася къмъ процеситѣ, означени съ буквата „X“. Природата започва съ процеситѣ „X“. Богъ започналъ съ сѫщитѣ процеси. — Защо? — Защото тѣ съдържатъ творческа енергия. Като не разбиратъ смисъла на страданията, хората роптаятъ и се гнѣвятъ. Заради роптанието имъ ние ги считаме стари хора, баби и дѣдовци. Младиятъ не роптае. Следователно, ако иска да се подмлади, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ гнѣва, отъ роптанието, отъ недоволството. — Какъ? — Като хвърли старата и оцапаната си дреха. Човѣкъ се цапа, докато живѣе въ отрицателното. Откаже ли се отъ него, дрехата му става чиста и свѣтла. Нечистотата е присѫща на ума и на сърдцето, но не и на душата. Какво нѣщо е грѣхъ, престѫпление, душата не знае. Тя вижда, че нѣкои нѣща не ставатъ правилно, но не се занимава съ тѣхъ. Тя се стреми къмъ възвишенъ животъ, който прави човѣка богатъ, ученъ, силенъ, добъръ. Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ богати, учени, силни и добри и се чудятъ, защо не могатъ да постигнатъ своитѣ стремежи. Това се дължи на тѣхното неразбиране. Тѣ искатъ да придобиятъ нѣща, които и безъ това сѫ вложени въ тѣхъ. Тъй както е създаденъ, човѣкъ е и богатъ, и ученъ, и силенъ, и добъръ. Той носи всичко това въ себе си, но трѣбва само да го изяви навънъ. Когото срещнете, всѣки казва: Младъ съмъ още, нищо не мога да направя. Единъ день, като възмѫжея, ще направя всичко, което се изисква отъ мене. Кога възмѫжава човѣкъ: когато стане високъ, или когато стане старъ? Човѣкъ има възможность на всѣко време и на всѣка възрасть да направи нѣщо добро и полезно. Както листата, цвѣтоветѣ и плодоветѣ на дървото сѫ необходими за своето време, така и всѣки човѣкъ, отъ всички възрасти и полъ, е необходимъ за великия, цѣлокупенъ животъ. Плодътъ трѣбва да узрѣе, да има семена, за да може отново да се посади. Само така той постига своята цель. Следователно, изучавайте природата въ нейната последователность, да видите, че всички процеси, които ставатъ въ нея, сѫ на своето мѣсто и време. Каквато последователность и непреривность сѫществува въ природата, такава трѣбва да сѫществува и въ човѣка. Каже ли нѣкой, че има силна вѣра, ние разбираме постоянна, чиста, непоколебима вѣра. Можете ли да кажете, че вѣрата ви е чиста, като водата на планинския изворъ? Можете ли да кажете, че чистотата на вѣрата ви граничи съ абсолютната чистота? Можете ли да кажете, че вѣрата ви не съдържа гниещи вещества? Каква вѣра е тази, която допуща съмнението, колебанието и страха въ себе си? Срѣщате нѣкой вѣрващъ, говори за вѣрата си, а на другия день се съмнява въ Господа, пита се, защо Богъ допусналъ да го опетнятъ, да накърнятъ достойнството му. Чудно нѣщо! Кой може да опетни нѣкого и какъ ще го опетни? Вие можете да боядисате човѣка съ нѣкаква боя; можете да го оцапате отвънъ, но по никой начинъ не можете да го опетните. Ако мислите, че нѣкой може да опетни душата ви, това показва отричане на всѣкаква разумность. Човѣкъ самъ се цапа, самъ трѣбва да се чисти. Помнете: всичко може да се опетни, но душата — никога. Душата е чиста, свѣтла, мощна. Който се опитвалъ да опетни душата, той е изгорѣлъ въ нейния огънь. То е все едно, дяволътъ да се бори съ светията. Каквито опити и да прави, най-после дяволътъ ще бѫде победенъ. Затова българитѣ казватъ: „Не се играе съ огънь“. Страшенъ е дяволътъ, великъ е светията. Грозенъ е дяволътъ, красивъ е светията. Зълъ е дяволътъ, добъръ е светията. Ето защо, за да победи, човѣкъ трѣбва да постави великото срещу страшното, красивото срещу грозното, доброто срещу злото. Само по този начинъ се уравновесяватъ силитѣ въ човѣка. Влѣзе ли една лоша мисъль въ ума ви, не се борете съ нея, но поставете доброто на пѫтя ѝ. Види ли доброто, тя се смекчава. Прилагайте доброто и красотата въ живота си, като противодействуващи сили на злото и на грозотата. Изгубите ли тия опорни точки въ живота си, вие сами се излагате на голѣми нещастия. — Не може ли безъ страдания? — Може безъ страдания, но безъ неразумнитѣ страдания. Разумнитѣ страдания сѫ неизбѣжни. Тѣ носятъ блага на човѣка. Безъ тѣхъ нѣма растене и развитие. Страданията сѫ достояние не само на хората, но и на ангелитѣ. Тъй щото, не очаквайте да се свършатъ страданията, но желайте да се смѣняватъ. Следъ всѣко страдание иде радость, и следъ всѣка радость иде страдание. Ако се свършатъ страданията, и радоститѣ ще се свършатъ; ако се свършатъ радоститѣ, и страданията ще се свършатъ. Бихте ли желали тогава да се свършатъ страданията? Ако нѣма страдания, и радоститѣ ще изчезнатъ. За предпочитане е животъ съ страдания и радости, отколкото безъ страдания и безъ радости. Да се върнемъ къмъ неизвестната величина хиксъ. Всѣки човѣкъ знае, какво нѣщо е неизвестность. Запримѣръ, давате на единъ познатъ сто английски лири на заемъ. Срещу задължението си той ви дава полица съ опредѣленъ срокъ за плащането й. Преди да дадете паритѣ, вие сте събрали сведения за този човѣкъ, дали е честенъ. Най-после се решавате да му дадате исканата сума. Следъ това иде ново съмнение, ще върне ли паритѣ на време. Наближава деньтъ и часътъ за плащане, но вие треперите вече, дали ще се яви длъжникътъ, да не пропаднатъ паритѣ ви. Въ опредѣления часъ длъжникътъ може да дойде и да си изплати дълга, но може да изпрати една бележка съ следното съдържание: Преди години вашиятъ дѣдо е взелъ отъ моя сто английски лири, които не върналъ. Вие трѣбва да платите за дѣдо си. Следователно, сумата, която ви дължа, погасява дълга на дѣдо ви. По този начинъ, нито вие имате да давате, нито азъ. Ще кажете: Защо този човѣкъ трѣбва да плаща за дѣдо си? — Законътъ за кармата е такъвъ. Той е строгъ законъ. Кармата преследва човѣка най-малко до четири поколѣния, докато изплати всичкитѣ си дългове. Какъвто е законътъ за кармата, такъвъ е и законътъ за дихармата. Това, което Богъ е опредѣлилъ за човѣка, вѣкове да минатъ, той ще го получи. Обещанията на Бога всѣкога се реализиратъ. Ако ти е обещано да станешъ пѣвецъ, кога и да е ще станешъ. Ако ти е обещано да станешъ богатъ човѣкъ, кога и да е ще станешъ. Това не значи, че трѣбва да седишъ и да чакашъ. Щомъ искашъ да станешъ пѣвецъ, ще се учишъ да пѣешъ, ще работишъ въ това направление. А кога ще станешъ пѣвецъ, не мисли за това. То само ще дойде. Ако искашъ да станешъ богатъ, стреми се да постигнешъ желанието си. Богатството само ще дойде. Какъ ще стане това, не е твоя работа. Отъ човѣка се иска работа и постоянство; останалитѣ нѣща сами ще дойдатъ. Въ разумния свѣтъ нѣщата идатъ сами, а въ неразумния — човѣкъ самъ трѣбва да ги търси. Съвременнитѣ хора често се безпокоятъ, смущаватъ се, страдатъ. — Защо? — Защото отъ време на време попадатъ въ неразумния свѣтъ, въ областьта на неразумнитѣ страдания. Запримѣръ, погледнешъ се въ огледалото и се уплашишъ. — Отъ какво се плашишъ? — Косата ти побѣлѣла, лицето ти се набръчкало. — Има ли нѣщо страшно въ бѣлата коса и въ бръчкитѣ на лицето? Ще кажете, че сте остарѣли вече, че смъртьта наближава. Това сѫ криви тълкувания. Старостьта не подразбира смърть. — Ама боледувамъ, ставитѣ ме болятъ. — Ако сте разумни, ако имате вѣра, болестьта ви ще изчезне така, както нечистотиитѣ върху рѫцетѣ ви. Като оцапате рѫцетѣ си, отивате при нѣкой изворъ и се измивате. Направете сѫщото и съ болестьта си. Идете при Великия изворъ на живота — при Бога и се измийте. Като измиете лицето, рѫцетѣ и главата си три пѫти, болестьта ще ви напусне. За да се освободи отъ болести, мѫчнотии и страдания, човѣкъ трѣбва да има динамическа вѣра, въ която нѣщата се смѣнятъ. Останатъ ли нѣщата на едно мѣсто, нищо не се постига. Следователно, за да постигне желанията си, човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ на ума, на сърдцето и на волята си. Човѣкъ може да реализира желанията си, когато мине презъ свѣта на ума, на сърдцето и на волята. Тѣ съставятъ Божествения свѣтъ. Който разбира правилно процеситѣ на ума, сърдцето и волята си, той е влѣзълъ въ новия животъ, той има нови разбирания за живота. При това положение, каквато работа и да започне, добре я свършва. — Какъ свършва работата си? — Това не е важно. Той прилага свой, специфиченъ методъ, различенъ отъ методитѣ на другитѣ. Красотата е въ разнообразието. Дойде ли до науката, до религията, той има специфични разбирания. Не е лошо да има човѣкъ специфични разбирания, но тѣзи разбирания трѣбва да отговарятъ на истината. Не отговарятъ ли на истината, той ще изпадне въ смѣшно положение. Трима американци посетили съ научна цель единъ английски градъ. Като се разхождали изъ града, прочели едно обявление, че нѣкой англичанинъ ще държи сказка за американцитѣ. Тѣ си взели бележка отъ това обявление и въ опредѣления день и часъ се явили въ събранието. Говорительтъ излѣзълъ на катедрата и започналъ да развива своята тема. Като описвалъ отличителиитѣ чърти на американцитѣ, между другото, той казалъ нѣщо и за тѣхния ръстъ. Американцитѣ сѫ, казалъ той, дребни, низки на ръстъ, но стройни. Въ това време единъ отъ присѫтствуващитѣ американци, който билъ високъ 1̀̀∙85 м., излѣзълъ предъ публиката и казалъ: Господа, азъ съмъ американецъ. Следъ него излѣзълъ вториятъ, който билъ високъ 1∙90 м. Най после излѣзълъ и третиятъ, Джонъ Холъ, който билъ високъ 2 м. Като погледналъ къмъ тѣхъ, говорительтъ веднага напусналъ залата презъ задната врата, да не го забележатъ. Всички присѫтствуващи започнали да се смѣятъ. Какво ззключение ще извадите отъ този примѣръ? — Когато човѣкъ изучава външния свѣтъ презъ дупчицата на нѣкоя трѫба, всѣкога изпада въ смѣшно положение. И презъ дупчицата вижда нѣщата, но не въ тѣхната действителность. Запримѣръ, астрономитѣ изучаватъ слънцето и другитѣ планети презъ дупката на телескопа и мислятъ, че сѫ открили много нѣща. Чрезъ спектралната анализа тѣ сѫ открили на слънцето такива елементи, каквито има на земята, но казватъ, че на слънцето нѣма животъ. Вода има, но риби нѣма въ водата. То е все едно да виждате нѣкѫде красиво училище, но да нѣма деца и учители въ него; виждате нѣкѫде черква, но безъ свещеници и богомолци; виждате красиви картини, но нѣма художници, нито хора, които да се любуватъ на тия картини. Чудна логика! Свѣщьта гори, издава свѣтлина, но около нея нѣма човѣкъ на когото да свѣти. Значи, споредъ заключенията на нѣкои учени, слънцето е запалена свѣщь, но нѣма хора на него, които да се ползуватъ отъ свѣтлината му. Всички вѣрватъ на линиитѣ, които спектроскопътъ дава за елементитѣ на слънцето. Каже ли нѣкой, че на слънцето има животъ, не вѣрватъ. Казвамъ: На ония които искатъ да се убедятъ, че има животъ на слънцето, ще покажа единъ специаленъ спектроскопъ. Тамъ се забелязва особенъ ритмусъ на свѣтлината, едно постоянно усилване и отслабване. Когато свѣтлината на едно тѣло постоянно се увеличава и намалява, т. е. усилва и отслабва, това показва, че въ това тѣло има разуменъ животъ. Ритмусътъ на слънчевата свѣтлина, която слиза на земята, постоянно се мѣни. Това се дължи на живота на хората. И на месечината ставатъ голѣми промѣни, а това показва, че и тамъ условията на органическия свѣтъ сѫ неблагоприятни. Ако приемемъ, че на месечината има животъ, органическиятъ свѣтъ тамъ ще бѫде различенъ отъ земния. Като ученици на Великата школа на живота, вие трѣбва да се интересувате отъ въпроса, има ли животъ на месечината, или нѣма. Ако има животъ, трѣбва да влѣзете въ връзка съ нейнитѣ жители. Да се върнемъ къмъ въпроса за недоволството. Една отъ причинитѣ за недоволството се дължи на прекѫсване връзката на човѣшката душа съ реалностьта. Прекѫсването може да стане съзнателно или несъзнателно. Ако прекѫсването на връзката е станало съзнателно, човѣкъ се излага на по-голѣми страдания, отколкото, ако е станало несъзнателно. Щомъ се възстанови връзката, и порядъкътъ се възстановява. Всѣки човѣкъ има въ себе си различни уреди, съ които може да изучава промѣнитѣ, които ставатъ въ външния свѣтъ. Запримѣръ, нѣкой се оплаква, че го боли вратъ, кракъ, рѫка, пръстъ и т. н. Това сѫ барометри, чрезъ които можете да познаете, какви промѣни ще станатъ въ атмосферата. Отъ промѣнитѣ въ атмосферата можете да опредѣляте, дали времето ще бѫде добро или лошо. Сѫщо така човѣкъ има и свое вѫтрешно радио, съ което може да влиза въ съобщение съ жителитѣ на онзи свѣтъ, както и на другитѣ планети. Тъй щото, каквито болки и да усѣщате, не се страхувайте. Тѣ сѫ дадени за работа и за учене. Чрезъ тѣхъ вие придобивате знания за времето, за атмосфернитѣ течения. Има страдания и болести, отъ които човѣкъ самъ може да се освободи. Човѣкъ трѣбва да бѫде лѣкарь на себе си. Обаче, има страдания и болести, отъ които само Богъ може да освободи човѣка. Следователно, като се лѣкува и освобождава самъ, човѣкъ се калява въ търпение, усилва волята си и прилага своето прилежание. Щомъ се остави на Бога, той се смирява. Пазете се отъ леностьта. Тя е една отъ голѣмитѣ напасти. Подаде ли се на леностьта, човѣкъ самъ се погубва. Страданията идатъ, именно, за да предпазятъ човѣка отъ леностьта. Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ свободни, търсятъ начинъ за освобождаване. По естество човѣкъ е свободенъ, а по разбиране — ограниченъ. За да се освободи напълно, той трѣбва да измѣни разбиранията си. — Какъ? — Както съблече старата си дреха, за да облѣче нова. — Кой ще облѣче старата ми дреха? — Не мисли за това. Облѣчи новата дреха и върви напредъ. — Какво значи обличане на нова дреха? — Да облѣче човѣкъ нова дреха, това значи, да внесе нѣщо ново въ съзнанието си. Обаче, съзнанието може да приеме новото, само когато е праздно, освободено отъ всички стари разбирания, отъ всички утайки и наслоявания. Новото изисква нови условия, нови разбирания, нови форми. Запримѣръ, обичате единъ човѣкъ. Защо го обичате? Защото билъ красивъ. Заради красотата му вие искате да го обсебите, да го задържите за себе си. Това е невъзможно. Преди всичко, красотата е изразъ на Божествения свѣтъ, а никой не може да обсеби този свѣтъ. Красотата не е достояние на единъ човѣкъ. Много хора, много поколѣния сѫ работили, за да придобиятъ тази красота. Кого ще обсебите тогава? Казвате, че деньтъ е хубавъ. Знаете ли, колко елементи сѫ взели участие за създаването на този день? За да бѫде деньтъ хубавъ, слънцето трѣбва да грѣе, цвѣтята и дърветата да цъвтятъ, птичкитѣ да пѣятъ, хората да се радватъ. Не взиматъ ли тия елементи участие въ създаването на деня, той е обикновенъ. Красотата на човѣшкото лице подразбира изявление на разумния свѣтъ. И тъй, свързвайте се съ разумния свѣтъ, за да се обновявате. Не се съмнявайте въ сѫществуването на този свѣтъ. Не се съмнявайте въ сѫществуването на Бога, на ангелитѣ, на добритѣ и свети хора. Усъмните ли се въ тѣхъ, вие се съмнявате въ себе си. Когато се усъмни въ себе си, човѣкъ изпада въ отрицателната страна на живота и казва, че свѣтътъ е лошъ, и хората сѫ лоши. Ако, наистина, свѣтътъ и хората сѫ лоши, отде ще дойде щастието? Ти искашъ да бѫдешъ щастливъ, но вънъ отъ свѣта, отъ природата и отъ хората нѣма щастие. Колкото и да отричате сѫществуването на разумния свѣтъ, вие постоянно срѣщате разумни сѫщества. Не се минава день, да не ви посети нѣкое разумно сѫщество. Въ дома ви, или въ учреждението, дето работите, все ще ви посети нѣкой добъръ, праведенъ човѣкъ. Той иде незабелязано, не говори за себе си, но съ присѫтствието си само ви донася нѣщо хубаво. Като си отиде, казвате: Не зная, какъвъ бѣше този човѣкъ, но ми внесе добро разположение, даде ми нѣщо хубаво. Въ другъ случай пъкъ вие носите нѣщо свѣтло за своитѣ близки. Ангелитѣ, разумнитѣ сѫщества посещаватъ всички хора, невидимо и видимо, въ човѣшка форма, и по този начинъ имъ помагатъ. Сега се явява въпросътъ: по какъвъ начинъ ангелитѣ посещаватъ хората? Какъ и отде влизатъ въ тѣхъ? — Това е най-лесната работа. Тѣ влизатъ и презъ най тѣсни отвори. Достатъчно е да намѣрятъ единъ малъкъ отворъ, за да се настанятъ въ васъ. Три отвора има, презъ които ангелътъ може да влѣзе въ човѣка: презъ ума, презъ сърдцето и презъ волята му. Влизането и излизането на ангела трае само единъ моментъ, следъ което човѣкъ се чувствува вдъхновенъ, готовъ за велики работи. Щомъ ангелътъ се отдалечи отъ човѣка, последниятъ казва: Не зная, защо ми е праздно въ душата. Преди моментъ бѣхъ пъленъ, богатъ, готовъ на всички благородни жертви. – За да не изпаднешъ въ празднота, използувай момента на свѣтлото посещение. — Защо ангелитѣ не прекарватъ по дълго време въ човѣка? — Защото тѣ познаватъ неговото естество. Човѣкъ отваря ума, сърдцето и волята си за мотентъ само и бързо ги затваря. Ангелитѣ използуватъ, именно, този кратъкъ моментъ. Тѣ се движатъ съ бързината на свѣтлината, вследствие на което работятъ въ миговетѣ на времето. Благодарете и на тия моменти, презъ които се отваряте за свѣтлитѣ сѫщества, както цвѣтоветѣ — за слънчевитѣ лѫчи. И тъй, когато се намирате предъ нѣкаква мѫчнотия, не се смущавайте, какъ ще я разрешите, но отворете ума и сърдцето си, застанете тихо и спокойно и чакайте. Нѣма да мине много време, нѣкой ангелъ ще влѣзе въ васъ, ще остави своето благословение и ще излѣзе. — Ако влѣзе другъ нѣкой? — Не се безпокойте. Щомъ е день, само свѣтлината може да влиза и презъ най-тѣснитѣ отвори. Тя влиза и презъ затворени прозорци, и презъ пуснати пердета. Вѣтърътъ, прахътъ не могатъ да влѣзатъ презъ затворени прозорци, но свѣтлината минава и презъ тѣхъ. Следователно, колкото и да е кратъкъ моментътъ на нейното посещение, благодарете и за това. Доброто ви е посетило и оставило своето благословение. Богъ се проявява чрезъ доброто. Благодарете и за най-малкото добро и за най-малката радость. Ако очаквате само голѣми радости, да заемате високи положения, цѣлъ свѣтъ да ви се покланя, вие сте изгубени. Ето, цѣлиятъ християнски свѣтъ говори за Христа, но Христосъ не се ползува отъ това. И до днесъ още Той страда. И днесъ още хората Го разпъватъ. Високото положение не носи щастие на човѣка. Единъ художникъ нарисувалъ Христа съ затворени очи. Не, Христосъ е съ отворени очи. Той поглежда къмъ свѣта и му помага. Не е въпросъ Христосъ да затвори очитѣ си за свѣта. Той трѣбва да гледа къмъ него и да се радва, а не да страда. Той вижда това, което се върши въ свѣта, и казва: Всичко е на мѣсто. Дали човѣкъ страда, или се радва, пакъ е на мѣсто. — Ама много съмъ олекналъ, нищо нѣмамъ. — Ще те натоварятъ, не се безпокой. — Много съмъ натоваренъ. — Ще олекнешъ. — Гладенъ съмъ. — Ще се наситишъ. — Преситенъ съмъ. — Ще огладнѣешъ. Днесъ всички хора страдатъ, оплакватъ се отъ лишения, защото още носятъ въ себе си образа на страдащия, разпнатия Христосъ. Свалете този образъ отъ себе си и го замѣстете съ новъ. Време е вече хората да носятъ въ ума и въ сърдцето си образа на новия Христосъ, Който превързва ранитѣ на страдащитѣ, утешава наскърбенитѣ, повдига падналитѣ, възкресява мъртвитѣ. Като ученици, вие трѣбва да се проникнете отъ новото, което се изразява въ даване. Щедро отворете сърдцата си и давайте на всички. Отворете умоветѣ си и раздавайте. Приложете волята си и неуморно работете. Божествената нива е голѣма, има работа за всички. Ще кажете, че рѫцетѣ ви хванали мазоли, че лицето ви почернѣло и огрубѣло. За предпочитане е да имате черно и огрубѣло лице, рѫцетѣ ви да иматъ пришки, но да сте свършили нѣкаква работа, отколкото да запазите мекотата на лицето и на рѫцетѣ си, и да не сте свършили никаква работа. Който не е работилъ, нѣма никакъвъ дѣлъ отъ Божествената нива. Той не може да се ползува отъ благата на Царството Божие. И тъй, откажете се отъ старото и приемете новото. Откажете се отъ песимизъма и приемете оптимизъма. Не казвайте, че отъ васъ нищо нѣма да излѣзе. Отъ всички ще излѣзе нѣщо добро и свѣтло. Богъ е приготвилъ за всички нѣщо велико и свѣтло. На Божествената трапеза е опредѣлено мѣсто за всѣки едного специално. Бѫдещето е предъ васъ. Стремете се къмъ това свѣтло, велико бѫдеще, което е въ сила да разреши въпроситѣ на хиксъ, игрекъ и зетъ. — Само Божията Любовь, само Божията Мѫдрость, само Божията Истина носятъ пълния животъ. * 36. Лекция отъ Учителя, държана на 29. априлъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  7. От томчето "Реалности и сѣнки" 16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Възстановяване Размишление. Тема за следния пѫть: „Най-важната работа, която човѣкъ започва сутринь.“ Сегашнитѣ хора говорятъ за правилно разбиране на живота. За да разбира живота правилно, човѣкъ трѣбва да има бистъръ, проницателенъ, просвѣтенъ умъ. Обикновениятъ, непросвѣтенъ умъ изопачава нѣщата. Както пръститѣ губятъ чувствителностьта си отъ честото пипане на единъ и сѫщъ предметъ, както вкусътъ се притѫпява отъ постоянната употрѣба ни една и сѫща храна, така обикновениятъ умъ дава крива представа за нѣщата. Както вкусътъ и останалитѣ сѣтива се притѫпяватъ, така се притѫпяватъ човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце. Когато умътъ и сърдцето на човѣка се претоварятъ отъ неразбрани мисли и чувства, тѣ се притѫпяватъ. Неразбранитѣ мисли и чувства произвеждатъ натрупване на чужда, мъртва материя върху ума и сърдцето на човѣка. Коя материя наричаме „мъртва“? Която не взима участие въ строежа на човѣшкия организъмъ. Можете ли да турите върбова греда въ строежа на една кѫща, или върбова ось въ колелата на една кола? Върбовата греда въ кѫщата, или върбовата ось въ колата не вършатъ никаква работа. Отъ най-малката тежесть или отъ най-малкото напрежение тѣ ще се счупятъ и ще започнатъ да гниятъ. Отъ гниенето се образува мъртва материя, която се натрупва, дето не трѣбва, и, вмѣсто добро, ще причини нѣкаква повреда. Такова натрупване става и въ нервната система на човѣка. Каквото представя върбовата греда за кѫщата, такова нѣщо сѫ низшитѣ чувства за нервната система. День следъ день тѣ се трупатъ като чужда, мъртва материя върху нервнитѣ влакна, докато единъ день нервната система на човѣка огрубѣе, и той стане неспособенъ за възприемане на висшитѣ чувства и мисли, които го повдигатъ и облагородяватъ. За да не изпада въ притѫпяване на своята нервна система, човѣкъ трѣбва да разбира духовния свѣтъ. Който не разбира духовния свѣтъ, иска да му се кажатъ добри и сладки думи. Могатъ да ви кажатъ сладки думи, но нервната ви система ще пострада, и вкусътъ ви ще се притѫпи. Опитвали ли сте вкуса на захарина? Отъ голѣмата сладость на захарина вкусътъ се притѫпява и, вмѣсто сладчина, човѣкъ усѣща въ устата си горчивъ вкусъ. Ето защо, ако искате хората да ви говорятъ сладки думи, сладостьта имъ не трѣбва да бѫде чрезмѣрна. Следователно, избѣгвайте чрезмѣрно сладкитѣ и горчиви нѣща въ живота. Днесъ, вие сте се събрали тукъ като вѣрващи, като хора, които мислятъ и чувствуватъ. Въпрѣки това, че всички хора мислятъ и чувствуватъ, тѣ се различаватъ въ мислитѣ и чувствата си. Всички говорятъ за любовьта, но различно я разбиратъ. Всѣки я разбира дотолкова, доколкото тя е въ състояние да задоволи неговитѣ нужди. Запримѣръ, чувате нѣкой да казва: Богъ е Любовь. Следователно, той изисква отъ Бога, като любовь, да му помогне да си направи кѫща, да се прибере въ нея съ семейството си. Другъ пъкъ иска отъ Бога висока служба, да стане виденъ човѣкъ. Представете си, че желанията на всички хора бѫдатъ задоволени, а тѣ не сѫ готови да ги използуватъ. Какъвъ смисълъ има кѫщата, въ която не можете да живѣете добре? Какъвъ смисълъ има високото обществено положение, което заемате, ако не можете да бѫдете полезенъ за народа си, нито за себе си? Какъвъ смисълъ има топлиятъ и добре опеченъ хлѣбъ, ако само го показвате на хората, безъ да го вкусите? Ще го носите дни, седмици и месеци съ себе си и ще разправяте, че хлѣбътъ е мекъ, прѣсенъ и добре опеченъ. Той отдавна е изгубилъ качествата си, които вие му приписвате. Този човѣкъ не говори истината. — Защо? — Той описва нѣща, които сѫ били вѣрни въ миналото. Що се отнася до настоящето, тѣ нѣматъ вече тази цена, каквато сѫ имали нѣкога. Мнозина говорятъ за миналото си, съжаляватъ за това, което сѫ изгубили. Миналото е ценно дотолкова, доколкото има връзка съ настоящето. Нѣма ли връзка, не трѣбва да се говори за него. Хлѣбътъ ползува човѣка дотолкова, доколкото има отношение къмъ него. Ако говорите за хлѣба, а не можете да го приемате въ себе си, той представя чужда материя за васъ. Чуждата материя всѣкога остава чужда. Тя е подобна на паразити, които черпятъ сокове отъ други сѫщества, безъ да даватъ нѣщо отъ себе си. Чуждата материя е нуждна за човѣка толкова, колкото прахътъ за барабана. Преди да започне да свири, барабанчикътъ изтърсва праха отъ барабана. Кажете ли, че не трѣбва да го пипате, вие не разбирате лошото влияние на чуждата материя, която е причина за неестественитѣ състояния и движения въ човѣка. Дето има чужда материя, изхвърлете я навънъ. Достатъчно е да ударите нѣколко пѫти върху мѣстото, дето се е натрупала чуждата материя, за да се освободите отъ нея. Не мислете, че чуждата материя е нѣщо свещено. Ние я наричаме дяволски поясъ или ремъкъ. Достатъчно е този ремъкъ да се докосне до васъ, за да ви върже здраво. Върже ли ви веднъжъ, щете не щете, ще му се подчинявате. За да се освободите отъ него, трѣбва да мислите. Съ часове ще мислите, докато махнете праха, т. е. ремъка отъ ума, сърдцето и волята си. Докато не се освободите отъ този ремъкъ, всѣкога ще бѫдете недоволни и неразположени. Кога е неразположенъ човѣкъ? — Когато очитѣ му сѫ пълни съ прахъ. За да изхвърлятъ праха навънъ, очитѣ сълзятъ. Значи, недоволството, неразположението и страданието сѫ подобни на сълзенето на очитѣ. Страданието трѣбва да посети човѣка, за да изхвърли непотрѣбната, чужда материя, която се натрупала върху сърдцето и ума му и предизвиква недоволство и неразположение. Окото трѣбва да бѫде чисто, да вижда ясно. Най-малкиятъ прахъ нарушава правилното виждане. Има ли прахъ въ очитѣ си, художникътъ не може да различава боитѣ, музикантътъ не може да вижда нотитѣ, шивачътъ — тигелитѣ, писарьтъ — буквитѣ и т. н. Окото на човѣка трѣбва да бѫде чисто свободно отъ всѣкакъвъ прахъ. Мисъльта, чувствата сѫщо трѣбва да бѫдатъ свободни отъ всѣкакъвъ прахъ. Ето защо, още съ ставането си отъ сънь, човѣкъ трѣбва да постави въ порядъкъ петтѣ си сѣтива: очитѣ, ушитѣ, носа, устата и кожата. Следъ това трѣбва да прегледа състоянието на горнитѣ си слуги — дѣсната и лѣвата рѫка, а после и на долнитѣ — дѣсния и лѣвия кракъ. Щомъ всичко е въ пъленъ редъ и порядъкъ, той може да пристѫпи къмъ работата, предвидена за деня. Да започне човѣкъ работата си, това значи, да се качи на своя автомобилъ — тѣлото си и да тръгне на пѫть. Който не разбира смисъла на живота, постоянно се запитва, защо му сѫ дадени очитѣ, ушитѣ, носа, устата. Очитѣ на човѣка сѫ дадени да вижда Царството Божие. Ако при всѣко отваряне на очитѣ виждашъ Царството Божие, ти си щастливъ човѣкъ. Не виждашъ ли Царството Божие, ти си нещастенъ. Ако знаешъ, какъ да чувашъ, ще възприемешъ Божествената музика отъ небето и ще бѫдешъ щастливъ; не знаешъ ли, какъ да чувашъ, ще възприемешъ дисхармонията въ живота и ще бѫдешъ нещастенъ. Като изучавамъ ритмуса на старата българска пѣсень, намирамъ, че българинътъ билъ поставенъ на тежъкъ изпитъ, въ който изгубилъ нѣщо ценно. Каквото и да прави, и до днесъ още българинътъ плаче и тѫгува за изгубеното. Чуе ли нѣкаква стара българска пѣсень, той веднага се натѫжи и казва: Изгубихъ ценното, изгубихъ младинитѣ си. И младиятъ, и стариятъ българинъ плачатъ. Младиятъ плаче, защото вижда, че и като младъ не може да намѣри изгубеното. Стариятъ плаче, че изгубилъ възлюбената си. Виждате единъ старъ дѣдо: нахлупва калпака си, впрѣга воловетѣ и отива на нивата. Цѣлъ день оре, и вечерьта се връща дома си. Тропне пѫтни порти, но никой не го посрѣща. Влѣзе въ стаята, седне малко да си почине, погледне натукъ - натамъ и дълбоко въздъхне: Нѣма я бабата. Изгубено е всичко за мене! — Правъ е дѣдото, има нѣщо изгубено, но то не е външно. Всѣки човѣкъ е изгубилъ нѣщо ценно отъ своя умъ и отъ сърдцето си, за което постоянно въздъхва. Наистина, загуба е отсѫтствието на домакинката, или на домакина, но и при тѣхното присѫтствие човѣкъ пакъ въздъхва и плаче. — За какво плаче човѣкъ? — За това, което умътъ и сърдцето сѫ изгубили. Човѣкъ работи, мисли все за изгубеното — търси начинъ да го намѣри. Какво представятъ бащата и майката? Тѣ сѫ две основни идеи, които човѣкъ трѣбва да разбере. Не може ли да ги разбере, той не може да разбере и живота. Който нѣма майка, баща, братъ, сестра, приятели, той не може да разбере сѫщината на живота. Тѣ представятъ идеи, безъ които той не може да съгради своя умственъ, идеенъ свѣтъ. Безъ тѣзи идеи вѫтре въ човѣка, каквито гениални мисли да му дойдатъ отвънъ, тѣ по-скоро ще го вържатъ съ ремъкъ, отколкото да му дадатъ нуждния просторъ. При каквито условия и да го поставите, той всѣкога ще бѫде недоволенъ. Време е вече човѣкъ да насочи мисъльта, чувствата, постѫпкитѣ си къмъ придобиване на сѫщественото въ живота, което може да го направи щастливъ и доволенъ. За да придобиете сѫщественото, трѣбва да избѣгвате еднообразието, било то външно или вѫтрешно. Еднообразието притѫпява мислитѣ и чувствата на човѣка. И Божественитѣ нѣща могатъ да притѫпятъ чувствата и мислитѣ на човѣка. Запримѣръ, ако постоянно говорите, че трѣбва да бѫдете добри, да се обичате, безъ да прилагате казаното, вие оставате тази чужда материя на повърхностьта на сърдцето и на ума си; следъ време тя ще ви задуши. Кажете ли нѣщо добро, приложете го. Божественитѣ идеи сѫ прѣсенъ, мекъ хлѣбъ, който трѣбва веднага да се яде. Сложите ли го на трапезата, опитайте вкуса му. Хапнете си вие отъ него, дайте и на окрѫжаващитѣ. Следъ половинъ часъ трапезата трѣбва да бѫде праздна. Оставите ли го дълго време да стои и само го по казвате на хората, хвалите се съ него, той ще стане коравъ, а следъ време ще мухляса. За да не разстроите стомаха си, ще се принудите да го хвърлите. Хлѣбътъ трѣбва да се яде на време, да не мухлясва. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, има животъ въ себе си“. Това значи: Човѣкъ трѣбва да приеме Словото въ себе си, както хлѣба, да стане часть отъ него, да живѣе Христосъ въ него, и той въ Христа. При това положение Господъ може да се радва и весели въ насъ. Радостьта е външенъ процесъ, а веселието — вѫтрешенъ. Значи, ние трѣбва да се радваме на това, което Богъ е направилъ, а Той да се весели на това, което ние правимъ за Него. Сега, като говоримъ за ритмусъ въ пѣсеньта, ние отиваме по-далечъ, откриваме ритмусъ въ мислитѣ и чувствата на човѣка. Ритмусътъ внася нѣщо приятно, хармонично въ живота. Всѣко нѣщо, което е лишено отъ ритмусь, навѣва безутешна тѫга, резултатъ на нѣкаква дисхармония. Правилниятъ и хармониченъ ритмусъ освобождава човѣка отъ дисхармонията и отъ непотрѣбната, чужда материя въ него. Който нѣма правиленъ ритмусъ въ себе си, той е изложенъ на неразбиране, на противоречия, на болести и страдания. Като заболѣе, човѣкъ търси лѣкари, лѣкарства, да възстанови здравословното си състояние. Едно нѣщо може да му помогне: да изправи ритмуса на своитѣ мисли и чувства. Дойде ли нѣкоя нечиста, отрицателна мисъль, издухай я, да излѣзе навънъ, както барабанчикътъ издухва праха отъ барабана си. — Ама какво ще стане съ мене? — Не мисли за това. Отрицателната мисъль е мъртва материя, която трѣбва да се изхвърли навънъ. Трѣбва ли да мислите, какво ще стане съ умрѣлия? Умрѣлиятъ трѣбва да заровите въ земята, отново да оживѣе. — Какво ще стане съ живия? — Ще умре. — После? — Ще го заровите въ земята, да оживѣе отново. Като умира и оживява, човѣкъ постепенно се качва нагоре. Който мисли, че, като умре, всичко е свършено съ него, той не разбира, какво нѣщо е смъртьта. Смъртьта е минаване отъ едно състояние въ друго, при което човѣкъ постоянно възлиза нагоре. Ако една крава умре и се роди като човѣкъ, смъртьта се осмисля за нея. Ако човѣкъ умре и се роди като ангелъ, и за него смъртьта се осмисля. Не само тѣлото умира, но умиратъ и мислитѣ, и чувствата на човѣка. Старата мисъль трѣбва да умре, за да се роди нова. Старото чувство трѣбва да умре, за да се роди ново. Сѫщото се отнася и до постѫпкитѣ. Старитѣ постѫпки умиратъ и се замѣстватъ съ нови. Тази смърть наричаме обновяване, възраждане, възстановяване. Една млада мома разправяше една своя опитность. Тя обикнала единъ човѣкъ, но така чисто и безкористно, че нито очаквала нѣщо отъ него, нито мислѣла за неговитѣ недостатъци. Дали има недостатъци, или не, тя не се интересувала. Дали той я обича, и това не я интересувало. Като мислѣла за него, тя се вдъхновявала и помагала на близкитѣ си. По едно време започнали да ѝ говорятъ, да не губи времето си съ този човѣкъ, но да потърси другъ нѣкой, за когото да се ожени, да се нареди добре. Този човѣкъ, въ когото се увлѣк-ла, не е за нея, нито мисли да се жени. До това време момата го обичала, безъ да мисли за женитба. Отъ момента, въ който започнали да ѝ говорятъ за женитба, тази мисъль влѣзла въ ума ѝ като клинъ, и тя започнала да се раздвоява. Наистина, започнала да си мисли тя: Азъ трѣбва да се оженя за човѣкъ, който ме обича. Трѣбва да се наредя по нѣкакъвъ начинъ. Обаче, щомъ допуснала тази мисъль въ ума си, вдъхновението ѝ изчезнало, въ съзнанието ѝ настанала тъмнина, и тя се почувствувала като мъртва. — Защо момата изгубила вдъхновението си? — Защото се свързала съ два непримирими помежду си закона: Божествениятъ, който заставя човѣка да обича, и човѣшкиятъ, който го кара да се жени. — Какъ може момата да изправи погрѣшката си? — Като се върне тамъ, отдето се е отклонила. — Кѫде ще намѣри сѫщия човѣкъ? — Тя нѣма да търси човѣка — любовьта ще търси. Човѣкъ губи любовьта си и нея трѣбва да търси. Като слушатъ да говоря за любовьта, старитѣ казватъ: Това ни остана сега, да търсимъ любовьта. На стари години да станемъ за смѣхъ на хората. — Въ сѫщность, стариятъ само може да обича чисто, безкористно. Хората сѫ изопачили разбиранията си за любовьта и мислятъ, че тя е достояние на младитѣ. Любовьта носи свѣтлина за ума и топлина за сърдцето. Щомъ е така, питамъ: Стариятъ не се ли нуждае отъ свѣтлина въ ума си и отъ топлина въ сърдцето си? Любовьта е духовенъ процесъ, а не физически. Който не разбира любовьта като духовенъ процесъ, той ще истине, ще се втвърди, ще мухляса и ще започне да се разлага. За любовьта, като духовенъ процесъ, нѣма прегради, нѣма възрасти, нѣма никакви ограничения. Любовьта е сила, която чисти всичко. Тя не търпи никакви нечистотии. Любовьта изисква отъ човѣка чистъ, Божественъ животъ. Това не значи, че чистотата е нуждна само за моментъ. Любещиятъ трѣбва да бѫде всѣкога чистъ и доволенъ. Той трѣбва да се радва при всички условия на живота си. Радостьта и веселието подмладяватъ човѣка външно и вѫтрешно. За младия, за любещия всичко има смисълъ: и яденето, и ходенето, и ученето, и свиренето. Изгуби ли любовьта си, човѣкъ започва да остарява. За стария всичко се обезсмисля. Пазете свещено любовьта си, приближавайте се къмъ нея съ свещенъ трепетъ, да не я изгубите. Когато човѣкъ се приближава къмъ любовьта, къмъ нейния свещенъ огънь, трѣбва да събуе обущата си и босъ да влѣзе въ него. Не може ли да влѣзе босъ въ огъня на любовьта, той изгубва радостьта и младостьта си, и страданието върви следъ него. Като се натъкватъ на страдания, хората се запитватъ, какво да правятъ, за да се освободятъ отъ тѣхъ. Само онзи може да се освободи отъ страданията, който знае причинитѣ, които ги произвеждатъ, и може да се справи съ тѣхъ. Три причини сѫществуватъ за страданията на човѣка: една отъ причинитѣ се крие въ самия човѣкъ, втората — въ окрѫжаващитѣ, а третата — въ живата, разумна природа. Следователно, човѣкъ може да се освободи отъ страданията, когато се справи съ себе си, съ окрѫжаващитѣ и съ природата. И тъй, за да се справи разумно съ страданията си, човѣкъ трѣбва да постави всѣка свещена мисъль въ ума си, всѣко свещено чувство въ сърдцето си и всѣка свещена постѫпка въ волята си и да чака времето за тѣхното реализиране. Умътъ, сърдцето и волята сѫ складове за възвишени, красиви нѣща, а не за отрицателни мисли, чувства и постѫпки, които понижаватъ уровена на човѣшкия животъ. За предпочитане е човѣкъ да пие вода отъ чисти, планински извори, макаръ и малко, отколкото да има много шишета съ застояла вода. Първата вода освежава и обновява човѣка, като възстановява силитѣ на организма му. Втората вода задоволява жаждата му временно, безъ да го освежава. Като знаете това, стремете се да обновявате мислитѣ и чувствата си, за да растете и да се развивате правилно. Това може да постигнете чрезъ новитѣ идеи. Тѣ внасятъ новъ животъ, нови потици за човѣка. Новиятъ животъ носи новата пѣсень и новата музика, които болни лѣкуватъ, нажалени и оскърбени утешаватъ, мъртви възкръсяватъ. Като ученици на Великия животъ, поставете си задачата да възстановите силитѣ на своя организъмъ, да върнете изгубената си любовь и да възкресите въ себе си всичко възвишено и благородно, което постепенно сте умъртвявали. Да възстановите силитѣ си това значи, да влѣзете въ съприкосновение съ цѣлокупния животъ, да се свържете съ радостьта и страданията на всички хора, да желаете тѣхното добро като свое. Да възстановите силитѣ си, това значи, да се обновите и подмладите, да се свържете съ Първоизточника на живота, отъ Когото всичко извира, Който храни и пои цѣлата вселена. Т. м. * 35. Лекция отъ Учителя, държана на 22. априлъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  8. От томчето "Реалности и сѣнки" 16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Специфична работа Размишление. Често се говори за времето, въ смисълъ, добро или лошо. Нѣкои казватъ, че времето е добро, а други — че е лошо. — Кое време е добро? — Което е опредѣлено за работа. Доброто време е ценно за онзи, който може да работи. Какво значение има доброто време за онзи, когото биятъ? За него е безразлично, дали слънце грѣе, или дъждъ вали. Като го биятъ, и при единия, и при другия случай той не може да работи, не може да използува времето. На сѫщото основание казвамъ: Богатството е ценно за онзи, който може да се ползува отъ него. Какъвъ смисълъ има богатството, ако счупи гърба на онзи, който го носи? Като се счупи гърба му, богатството ще падне на земята и ще се изгуби. Много нѣща може да изгуби човѣкъ, но той трѣбва да бѫде разуменъ, да не губи. Запримѣръ, човѣкъ губи богатството, знанието, здравето, разположението си. — Какво трѣбва да прави, за да не губи своитѣ ценности? — Той трѣбва да изучава условията, при които може да запази всичко ценно, което е придобилъ. Като не могатъ да разрешатъ известни въпроси, хората казватъ: Господъ знае всичко. Не е наша работа да се мѣсимъ въ Неговитѣ дѣла. Така не се разсѫждава. Знанията и възможноститѣ на Бога обуславятъ и нашитѣ знания и възможности. Следователно, всѣки човѣкъ има възможность да придобие знания, каквито Богъ има. Това е въпросъ само на време. Щомъ единъ човѣкъ е здравъ, всички хора иматъ възможность да бѫдатъ здрави. Има болни хора въ свѣта, но тѣ изпитватъ милосърдието на здравитѣ. Това много не ги ползува. Тѣ трѣбва да бѫдатъ здрави, за да се развиватъ правилно. Вѣрата е здравословно състояние за ума, а безвѣрието е болезнено състояние. Любовьта е здравословно състояние за сърдцето, а безлюбието — болезнено. Човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце се движатъ между тия контрасти за да изградятъ нѣщо положително, здраво, което отъ нищо не се руши. Като ученици, вие трѣбва да започвате съ малкитѣ, съ проститѣ величини, и постепенно да отивате къмъ голѣмитѣ. Запримѣръ, виждате начъртана една права линия и казвате: Това е права линия. Виждате на дъската написано числото едно и казвате, това е една проста единица. Виждате единъ орѣхъ и казвате: Тукъ има единъ орѣхъ. Казвате: Виждамъ една права линия, една единица и единъ орѣхъ. Мислите ли, че знаете, какво представятъ правата линия, единицата и орѣхътъ? Вие не подозирате, че тия нѣща криятъ въ себе си известни сили. Ако знаете, какви динамически сили се криятъ въ орѣха, въ условията за тѣхната проява и въ отношението на тия сили къмъ васъ, вие бихте придобили голѣмо богатство. Какво представя единицата? Тя е символъ на много нѣща. Едно отъ значенията на единицата е, че въ нея се крие миналото на човѣка. Затова, именно, човѣкъ казва: Едно време бѣхъ младъ; едно време бѣхъ богатъ; едно време бѣхъ силенъ; едно време имахъ вѣра. Казвате, че единицата е строго число. — Защо? — Защото представя завършенъ процесъ. Двойката пъкъ означава настоящето — времето, въ което човѣкъ днесъ живѣе. Тройката означава бѫдещето на човѣка. Търсите ли щастие, търсете го въ бѫдещето, въ закона на числото три. Обаче, единицата, двойката и тройката едновременно означаватъ миналото, настоящето и бѫдещето. — Защо? — Защото това, което за даденъ човѣкъ е минало, за другъ е настояще; това, което за нѣкого е настояще, за другъ нѣкой е бѫдеще. — Кой живѣе въ тройката? — Вѣрващиятъ. Който вѣрва въ Бога, живѣе въ бѫдещето. Значи, бѫдещето е свързано съ една велика идея за Бога. Който не се е проникналъ отъ тази идея, той не може да живѣе въ бѫдещето. Той живѣе само въ двойката, т. е. вь настоящето, въ сегашния животъ. Наистина, той живѣе въ настоящето, но и него не разбира и казва: Лошъ, тежъкъ е животътъ. Самъ по себе си животътъ не е нито лошъ, нито тежъкъ. Той съдържа елементитѣ на страданията, на мѫчнотиитѣ и нещастията, но не можемъ да кажемъ, че животътъ е страдание. Коя е причината за страданията? — Неразбирането на законитѣ на живота. Който не разбира тия закони, страда, мѫчи се и умира. Който разбира законитѣ на живота, радва се и се весели. Той вѣчно живѣе. На земята ли живѣе, или на небето, за него е безразлично. За него нѣма по-велико и красиво нѣщо отъ живота. Лошиятъ животъ подразбира лошитѣ условия. Човѣкъ страда външно и вѫтрешно, безъ да разбира смисъла на тия страдания. Условията сѫ добри за онзи, който разбира смисъла на страданията и ги използува. Той страда, безъ да губи вѣрата си и смисъла въ живота. Той мисли, разсѫждава и върви напредъ. Защо трѣбва да се обезсърдчава човѣкъ? Ако сравни живота си съ този на растенията и на животнитѣ, той стои хиляди пѫти по-високо отъ тѣхъ. Трѣбва ли тогава да се отчайва? Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да живѣе, да се ползува отъ всички блага. Но той не е роденъ само да живѣе. Щомъ се е родилъ, той има вече животъ. Сега му остава да мисли право. Отъ растенията човѣкъ е научилъ изкуството да расте, да се издига нагоре. Отъ животнитѣ той е научилъ изкуството да яде и да пие, да подържа живота си. — Какво ще научи отъ себе си? — Да мисли. Едва сега човѣкъ започва да мисли. Той трѣбва да знае, кѫде да употрѣби мисъльта си. Ако го натоварятъ много, той трѣбва да мисли, какъ да пренесе товара си безболезнено, или какъ да се освободи отъ него. Ако натоварятъ животното чрезмѣрно, то ще почне да бѣга, да рита, да се освободи отъ товара си. Колкото да бѣга и да рита, то нѣма да се освободи отъ товара си. Нищо друго не му остава, освенъ да се подчини и безропотно да носи своя товаръ. Обаче, за човѣка не е така. Щомъ може да мисли, той ще приложи мисъльта си въ действие и ще търси начинъ за освобождаване отъ товара си. Щомъ намѣри правиленъ начинъ, той е разрешилъ една отъ труднитѣ си задачи. Ще кажете, че съ вѣра всичко се разрешава. Вѣрно е, че вѣрата разрешава задачитѣ въ живота, но трѣбва да знаете, коя вѣра може да направи това. Има два вида вѣра преходна и вѣчна или абсолютна. И тъй, когато казваме, че вѣрата разрешава най-мѫчнитѣ задачи, ние имаме предъ видъ абсолютната вѣра. Който има такава вѣра, той съзнава, че живѣе въ Бога, и Богъ живѣе въ него. Да живѣешъ въ Бога, това значи, абсолютно да се подчинявашъ на Неговитѣ закони. Каквото ти каже Той, ти си готовъ да изпълнявашъ. Ако ти каже да говоришъ, ще говоришъ; ако ти каже да работишъ, ще работишъ. Когато Богъ живѣе въ тебе, ти ще Му разправяшъ всичко, каквото ти се случва, а Той ще те слуша и ще те съветва, какъ да постѫпвашъ, за да разрешишъ правилно задачитѣ си. Детето казва на майка си: Мамо, гладенъ съмъ. Майката веднага му дава нѣщо, да задоволи глада си. — Мамо, краката ми се нараниха отъ остритѣ камъни. Майката веднага му купува обуща. — Мамо, студено ми е, дрехата ми се скѫса. Майката веднага му предлага нова дреха. Да бѫдешъ всѣкога добре нахраненъ, облѣченъ и обутъ, това значи, да живѣе Богъ въ тебе. Да бѫдешъ подпомогнатъ въ всички мѫчнотии и трудности, това значи, да живѣе Богъ въ тебе. Какво ще стане съ детето, което пренебрегва майка си и отива да се оплаква на чуждитѣ хора, че е гладно, че нѣма дрехи и обуща? Колкото и да се оплаква на чуждитѣ хора, никой нѣма да му помогне. Въ каквото положение да се намира, човѣкъ трѣбва да знае, кѫде да се обърне за помощь и какъ да иска помощьта. И растението, и животното, и човѣкъ — всички се нуждаятъ отъ помощьта на силния. Като единици, тѣ живѣятъ и се движатъ въ Бога. Следователно, всички живи сѫщества трѣбва да очакватъ помощь отъ Бога, Който е вънъ отъ тѣхъ и вѫтре въ тѣхъ. Богъ е навсѣкѫде и въ всичко. Като не разбиратъ отношенията си къмъ Бога, мнозина изпадатъ въ положението на княжески или царски синове, които само заповѣдватъ. Каквото пожелаятъ, веднага имъ се доставя. Слугитѣ обикалятъ, движатъ се около тѣхъ и изпълняватъ заповѣдитѣ имъ. Какво ще стане съ царския синъ, ако попадне въ общество, дето всички хора сѫ слуги и работятъ? Колкото и да запозѣдва, никой нѣма да го слуша. Днесъ ще заповѣдва, утре ще заповѣдва, но заповѣдитѣ му оставатъ неизпълнени. Въ първо време ще изпадне въ противоречие, ще се чуди, какъ никой не го слуша, но, въ края на краищата, и той ще слѣзе отъ високото си положение, ще се приравни съ окрѫжаващитѣ и ще започне да работи като тѣхъ. Отначало царскиятъ синъ ще бѫде недоволенъ отъ условията на живота, но постепенно ще се примирява съ тѣхъ, докато разбере, че за да бѫдатъ условията добри или лоши, това зависи отъ самия него. Следователно, чувате ли нѣкой да се оплаква отъ лошитѣ условия на живота, ще знаете, че той е билъ царски синъ, който се е научилъ само да посочва съ пръстъ нѣщата, и тѣ веднага да дохождатъ при него. За да превърне лошитѣ условия въ добри, той трѣбва да разбере, че нѣщата сами не се движатъ, но другъ нѣкой ги движи. Щомъ човѣкъ попадне при лоши условия, това показва, че той е лишенъ отъ разумнитѣ сѫщества, които сѫ му помагали. Той трѣбва вече да стѫпи на краката си, и самъ да си услужва. Като се научи самъ да си услужва, ще услужва и на другитѣ. Като ученикъ на живота, всѣки човѣкъ трѣбва самъ да си услужва, а сѫщевременно да услужва и на другитѣ, заради Господа, Който живѣе въ тѣхъ. И като яде, чсвѣкъ трѣбва пакъ да мисли за Господа. Горната челюсть представя мѫдростьта, т. е. проява на разумния принципъ въ живота. Долната челюсть представя любовьта. Значи, като отваря и затваря устата си, човѣкъ пакъ услужва на Бога. Ако може да яде и да говори правилно, той изпълнява велика работа, която ще му принесе полза за вѣковетѣ. Не може ли да яде и да говори правилно, човѣкъ се натъква на страдания, отъ които съ вѣкове не може да се освободи. И тъй, страданията се дължатъ на незавършена работа въ областьта на растенията, на животнитѣ, или на човѣка. Всѣка незавършена работа причинява страдание. Следователно, като страда човѣкъ трѣбва да знае, че не е свършилъ работата си на време, или се е заелъ съ работа, която не му подхожда. Запримѣръ, виждате нѣкой, че се стреми да порасне, голѣмъ да стане. Това е работа на растенията. Човѣкъ отдавна е свършилъ тази работа. Другъ нѣкой се стреми къмъ живота, иска да яде и да пие, да се разхожда, да си поживѣе. И това не е негова работа. Животнитѣ мислятъ за живѣене, тѣ искатъ да си поживѣятъ. Обаче, работата на човѣка е да мисли. Той е мислещо сѫщество. Когато съзнае, че е изпратенъ да мисли, човѣкъ изпитва голѣма радость. Той започва да решава задачитѣ и мѫчнотиитѣ си чрезъ своята мисъль. Като мисли, човѣкъ дохожда до заключение, че причинитѣ за мѫчнотиитѣ и страданията му се криятъ въ самия него, а не извънъ него. Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за нѣщата. Запримѣръ, като изучавате числата, ще дойдете до положение, да разбирате значението на числата отъ различни гледища, а не само отъ едно. Ако разглеждате човѣка отъ главата надолу, вие поставяте числата 1, 2 и З въ следния редъ: единицата въ главата, двойката въ гърдитѣ, а тройката въ стомаха. Ако разглеждате човѣка отъ краката къмъ главата, единицата ще поставите въ стомаха, двойката въ гърдитѣ, а тройката въ главата. Числото две не мѣни мѣстото си и въ двата случая. Ето защо човѣкъ трѣбва да работи съ двойката, като неизмѣнно число, като центъръ. Изобщо, центърътъ не се мѣни. Въ живота правиятъ пѫть е неизмѣненъ. Подъ „правъ пѫть“ разбираме тѣсния пѫть, по който може да върви само единъ човѣкъ. Значи, за всѣки човѣкъ е опредѣленъ специфиченъ тѣсенъ пѫть, по който трѣбва да отиде при Бога, т. е. при центъра на живота. Всички хора се движатъ по периферията, но всѣки тръгва отъ специфична точка, опредѣлена за него, и се движи по единъ отъ радиуситѣ на крѫга. Всѣки радиусъ представя специфиченъ пѫть, по който човѣкъ се движи. Като се движи крѫгътъ, съ него заедно се движатъ и всички хора. Всѣки радиусъ представя известно условие. Като се движи къмъ своя идеалъ, първоначално човѣкъ пристѫпва бавно и спокойно. Той казва: Не искамъ да се кривя, да се покланямъ къмъ земята. Искамъ да запазя правото си положение. Обаче, колкото по-нагоре се качва, пѫтьтъ става по-стръменъ, и човѣкъ, ще не ще, започва да лази, да се покланя на една и на друга страна. Значи, колкото по-голѣми ставатъ мѫчнотиитѣ, толкова повече човѣкъ се смирява. Условията на живота изискватъ отъ човѣка смирение. Ако не се смири, той не може да използува условията на живота. Ще кажете, че достойнството на човѣка не позволява да се покланя. Наистина, не е достойно за човѣка да се покланя, но на равно мѣсто. Обаче, дойде ли до нѣкоя стръмнина, той трѣбва да се поклони. Стръмнинитѣ представятъ мѫчнотиитѣ въ живота, предъ които човѣкъ неизбѣжно трѣбва да се поклони. Когато се поклонишъ на една стръмна канара, тя оживява и ти показна тѣсната пѫтека, презъ която трѣбва да минешъ. Ако не я поздравишъ, тя ще се затвори за тебе, т. е. никакъвъ пѫть нѣма да ти покаже. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да изучава условията на живота, да не изпада въ погрѣшки. Погрѣшкитѣ се предизвикватъ отъ ненавременното влизане на човѣка въ една или въ друга область на живота, за която или не е готовъ, или отдавна е миналъ. Запримѣръ, по невнимание човѣкъ може да попадне въ миналото, да се върне назадъ, или въ бѫдещето, за което още не е готовъ. Обаче, попадне ли въ настоящето, той се хваща съ дветѣ си рѫце за миналото и бѫдещето, чрезъ които уравновесява силитѣ на своя организъмъ. Дѣсната рѫка представя бѫдещето на човѣка, а лѣвата — неговото минало. Човѣкъ представя единицата. Ако не може да уравновеси миналото и бѫдещето чрезъ настоящето, човѣкъ е изложенъ на голѣми мѫчнотии и страдания. Значи, мѫчението, адътъ е за човѣка, а не за растенията и за животнитѣ. Мѫчнотиитѣ и страданията представятъ условия за развиване на човѣшкия умъ. Който мисли, лесно се справя съ мѫчнотиитѣ и страданията. Следователно, видите ли, че нѣкой човъкъ се гнѣви, сърди, обезсърдчава, ще знаете, че въ дадения моментъ той не мисли. Щомъ се гнѣви и обезсърдчава, той е попадналъ или въ миналото, или въ бѫдещето. Щомъ излѣзе отъ тия области и започне да мисли, обезсърдчението изчезва. Който не мисли, той всѣкога преувеличава страданията си. Да мисли човѣкъ, че страда повече, отколкото сѫ страданията му въ сѫщность, това значи, да допуща мисъльта, че е онеправданъ. Никой никого не може да онеправдае. Или по-право: нѣма онеправданъ човѣкъ въ свѣта. Да допущате, че нѣкой може да ви онеправдае, това значи, да отричате сѫществуването на разумностьта въ свѣта. Какъ можете да вѣрвате въ Бога, а сѫщевременно да допущате, че нѣкой може да ви онеправдае и онещастливи? Ако допущате тѣзи противоречия въ себе си, това показва, че вѣрата ви не е истинска и живѣете въ неразуменъ свѣтъ. Мнозина се оплакватъ отъ сѫдбата си, защото не мислятъ право. Когато започнатъ да мислятъ право, тѣ могатъ да смекчатъ и подобрятъ сѫдбата си. Въ такъвъ случай, повтаряйте често следнитѣ думи: Вѣрвамъ, че живѣя въ Бога, и Той — въ мене. Вѣрвамъ, че животътъ е разуменъ, и никой не може да ме лиши отъ благата, които Богъ е опредѣлилъ за мене. Ако нѣкой се осмѣли да ви отнеме едно отъ благата, опредѣлени за васъ, вие ще получите десеть пѫти повече. Ето, когато растенията не искаха да има между тѣхъ животни, тѣ ги изпѫдиха вънъ отъ царството си. — Лошо ли направиха? — Животнитѣ се отказаха отъ животинското въ себе си и се повдигнаха на по-високо стѫпало. Когато животнитѣ изгониха човѣка отъ своята срѣда, последниятъ се повдигна едно стѫпало по-високо и стана ангелъ. Радвайте се, ако сте успѣли да се откажете отъ своето низше естество и да влѣзете въ областьта на ангелитѣ. Защо трѣбва човѣкъ да напуща срѣдата на животнитѣ? Мнозина сѫ задавали и още задаватъ този въпросъ. Казвамъ: Не питайте, защо нѣщата ставатъ по единъ или другъ начинъ, но мислете. Ако ви дамъ единъ прѣсенъ, добре опеченъ и първокачественъ хлѣбъ, не питайте, отде е взето брашното, кой го е месилъ и пекалъ, но отчупете си парченце отъ него и започнете да ядете. Който мисли много върху хлѣба, а не го опитва, той ще се лиши отъ хранителностьта, която е скрита въ него, и самъ ще се изложи на страдания. Ето защо, дадатъ ли ти парче хлѣбъ, започни първо да ядешъ, после — да мислишъ и най-после — да използувашъ енергията, която си приелъ отъ него, за правене на добро. Да ядешъ, да мислишъ и да правишъ добро, това подразбира постигане на твоето спасение. Кой може да прави добро? — Любещиятъ. — Защо трѣбва човѣкъ да люби? — За да приеме Бога въ себе си. Когато живѣе въ човѣка, Богъ свързва неговото минало, настояще и бѫдеще въ едно цѣло. Като люби, човѣкъ понася страданията съ радость. Той не се оплаква отъ мѫчнотиитѣ и страданията си. За такъвъ човѣкъ казваме, че мисли право. Той е примиренъ съ Бога. Щомъ е примиренъ съ Бога, той е готовъ да приложи Неговия законъ. Мойсей приложи този законъ къмъ евреитѣ, но тѣ не го приеха. Мойсей имъ каза: „Възлюбете Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. Понеже евреитѣ не приложиха закона на любовьта, Мойсей прояви силата си къмъ тѣхъ, като си послужи съ магическата си тояжка. По този начинъ само той ги усмиряваше. Иначе, тѣ бѣха готови да го убиятъ. Христосъ, обаче, приложи Божия законъ. Той се отнасяше съ любовь къмъ хората, но тѣ не Го разбраха, вследствие на което евреитѣ Го разпнаха. Тѣ решиха да Го погубятъ, но останаха излъгани — на третия день Христосъ възкръсна. Като ученици, вие трѣбва да имате права мисъль, идеитѣ ви да бѫдатъ разбрани. За примѣръ, нѣкой говори, че го ограбили, че задигнали паритѣ му. Докато разправя това, торбата съ паритѣ излиза предъ него. Другъ разправя, че баща му и майка му умрѣли. Той говори за смъртьта имъ, а тѣ вървятъ рамо до рамо съ него. Да мисли човѣкъ, че изгубилъ паритѣ си, че го обрали, или че загубилъ близкитѣ си, това показва, че той нѣма правилно отношение къмъ нѣщата. Този човѣкъ не мисли право. Никой никого не може да обере. Никой не може да изгуби близкитѣ си. Обаче, за онзи, който не изпълнява волята Божия, сѫществува сѫдебенъ приставъ. Разумнитѣ сѫщества казватъ на сѫдебния приставъ: Иди при еди-кой си, вземи паритѣ му и ги задръжъ въ себе си. Понеже не изпълнява волята Божия, не разполага съ богатството си правилно, паритѣ му трѣбва да се отнематъ, докато научи урока си. Като не разбира този законъ, човѣкъ мисли, че е ограбенъ, и се оплаква на хората за понесената загуба. Ще кажете, че това сѫ отвлѣчени идеи. Не сѫ отвлѣчени идеи. Какво отвлѣчено има въ миналото, настоящето и бѫдещето? Какво отвлѣчено има въ това, ако ви кажа, че мислитѣ и чувствата на миналото и настоящето ви трѣбва да минатъ въ бѫдещето? Ако не е въ състояние да направи това, човѣкъ не може да реши сложнитѣ задачи на живота си. — Ама нещастенъ съмъ! — Това е последствие отъ твоето минало. За да не бѫдешъ нещастенъ, трѣбва да възлюбишъ Бога. Това значи, да обикнешъ всички хора, защото всички живѣемъ и се движимъ въ Бога. Казвате: „Ние живѣемъ въ Бога, и Богъ живѣе въ насъ“. Всички повтарятъ това изречение, но малцина разбиратъ неговия вѫтрешенъ смисълъ. Тази идея още не е ясна въ съзнанието на всички хора. Ако любишъ човѣка и виждашъ Бога въ него, ти си на правъ пѫть, ти разбирашъ, какво значи, да възлюбишъ Бога. Ти живѣешъ въ бѫдещето, въ което се крие твоето щастие. Ако обичашъ единъ човѣкъ, безъ да виждашъ Бога въ него, ти не си на правъ пѫть. Ти живѣешъ още въ миналото, което те прави нещастенъ. Въ любовьта хората трѣбва взаимно да си помагатъ. Единъ за другъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ канали, презъ които да тече Божествената енергия, като мисъль. Който е отворилъ тия канали въ себе си, той се ползува отъ Божието благословение. И тъй, отъ всички хора се изисква мисъль. Казвате: Какъ трѣбва да мислимъ? — Това не е важно. Важно е да мислите. Мисъльта, сама по себе си, има цена, а не формата. Каква форма има златото, не е важно. Важно е съдържанието му. Цената на златото е въ неговото съдържание, а не въ формата му. Сѫщото се отнася и до Божественитѣ идеи. Каква е формата на Божествената идея, не е важно. Цената на тази идея се крие въ съдържанието й. Следователно, за васъ е важно да познавате Бога. Чрезъ каква форма ще се прояви Той, не е важно. Ако любите Бога, ще Го познаете и въ добродетелния човѣкъ, и въ разбойника. И тогава, като срещнете разбойникъ, вие нѣма да се уплашите, но ще кажете: Господи, познавамъ Те и въ добрия, и въ лошия човѣкъ. Ти, Който управлявашъ свѣта, нѣма да допуснешъ този човѣкъ да ме убие. Ти ще проявишъ милосърдието си и чрезъ него. Чуе ли тѣзи думи, разбойникътъ ще се пробуди и ще се откаже отъ намѣрението се да убива. Мнозина казватъ, че иматъ опитность отъ милосърдието на Бога, познали сѫ Го вече. Опитностьта на нѣкои хора е като тази на децата, които прегазватъ рѣкитѣ. Нѣкои рѣки сѫ плитки, водата имъ достига едва до колѣнетѣ на децата. Тѣ лесно ги прегазватъ. Други рѣки сѫ по-дълбоки, водата имъ достига до пояса, а нѣкои — до гушата на децата. И тѣ не сѫ опасни. Обаче, има рѣки, водата на които достига дълбочина до два и повече отъ два метра. Въ такива рѣки малцина влизатъ. За да прегазите такава рѣка, вие трѣбва да знаете изкуството да плавате. Който има знания, той може да преплава и най-дълбокитѣ рѣки и морета. Тѣ представятъ мѫчнотиитѣ и изпитанията, презъ които човѣкъ минава. Ако знае да плава, човѣкъ минава лесно презъ тѣзи рѣки и морета. Ако не знае да плава, той ще се намѣри въ положението на длъжникъ предъ кредитора си. Последниятъ има право да прости или да не прости дълга на своя ближенъ. Срещнали се кредиторъ и длъжникъ. Като нѣмалъ възможность да изплати дълга си, длъжникътъ казалъ на кредитора си: Имамъ единъ белегъ подъ мишцата си, голѣмъ като черна слива. Кредиторътъ се вслушалъ въ думитѣ му и веднага разбралъ, че това е неговиятъ роденъ братъ, който ималъ сѫщо такъвъ знакъ подъ мишцата си. Кредиторътъ ще иска ли дълга отъ брата си? Той ще му каже: Да отложимъ даването си до второ разпореждане. Сега, да отидемъ у дома да се нахранимъ добре. Питамъ: Какво ще правите, ако въ една ваша мѫчнотия или въ едно страдание срещнете брата си? Какъ ще постѫпите? — Ще простите дълга му. Съ тази постѫпка вие разрешавате мѫчнотията си правилно. Какво представя знакътъ, който длъжникътъ ималъ подъ мишцата си? Това представя човѣшката мисъль. Ето защо, за да решава мѫчнотиитѣ си правилно, преди всичко, човѣкъ трѣбва да е опредѣлилъ отношенията си къмъ себе си, къмъ своя ближенъ и къмъ Бога. Ако двама души мислятъ върху известенъ въпросъ, тѣ могатъ да се разбератъ помежду си. Ако не мислятъ върху даденъ въпросъ, или ако, изобщо, не сѫ способни да мислятъ, тѣ не могатъ да се разбератъ. Дето мисъльта присѫтствува, тамъ всички въпроси се разрешаватъ. Нѣкои казватъ, че съ много философствуване нищо не се постига. Азъ пъкъ казвамъ: Безъ мисъль, която Богъ е вложилъ въ човѣка, нищо не става. Засега мисъльта е най силниятъ елементъ, съ който трѣбва да работите. Мисъльта е оставена за човѣка, съ нея да работи, а сърдцето — за Бога. Затова е казано въ Писанието: „Сине мой, дай ми сърдцето си“. Значи, Богъ иска отъ човѣка онова, което му е причинило най голѣми страдания, мѫчнотии и нещастия. Богъ иска сърдцето на човѣка, за да го преработи, да го превърне отъ каменно въ плътско, да не му причинява голѣми страдания. За човѣка пъкъ остава умътъ. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Търсете ме въ Галилея“ — мѣстото на разумностьта. — Какъ може да отиде човѣкъ въ Галилея? — Чрезъ ума си, т. е. чрезъ своята мисъль. Помнете сега: Да работи човѣкъ съ мисъльта си, това не е нѣкакво угощение, но една отъ най-красивитѣ работи, които Богъ му е възложилъ. Чрезъ мисъльта си човѣкъ ще разбере главата, дробоветѣ и стомаха си. Ако не може да ги разбере, не може да се ползува отъ тѣхъ. Щомъ не може да ги използува, както трѣбва, той не може да бѫде щастливъ. За да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да има вѫтрешно разбиране на живота, както и на законитѣ, които го управляватъ. Като мисли пъкъ, човѣкъ ще разбере Божията Любовь, която ще приложи чрезъ сърдцето си. И тъй, познайте любовьта чрезъ ума си, приложете я чрезъ сърдцето си, за да бѫдете доволни и щастливи. Т. м. * 34. Лекция отъ Учителя, държана на 15. априлъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  9. От томчето "Реалности и сѣнки" 16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Събиране и изваждане Размишление. Какъ ще отговорите на въпроса: Защо хората се събиратъ на едно мѣсто? Две причини има за събирането на хората: когато искатъ да направятъ едно добро, или когато искатъ да направятъ нѣкакво зло; когато искатъ да работятъ заедно да свършатъ нѣкаква работа, или когато искатъ да развалятъ нѣкаква работа. Въ този смисълъ, доброто дава, а злото — взима. За да даде, доброто събира всичко, каквото има на разположение. Затова казваме, че доброто представя действието събиране. Злото пъкъ вади нѣщата, заради което го уподобяваме на действието изваждане. Като два противоположни процеса, доброто и злото сѫ противоположни и въ своитѣ прояви: доброто първо събира, а после вади отъ себе си и дава; злото първо вади, а после събира. Като изучавате човѣшкитѣ прояви, можете да ги раздѣлите на две категории: при едни прояви човѣкъ дава, при други — взима. Запримѣръ, да кажешъ мнението си за нѣщо, това подразбира даване. Да слушашъ мнението на другитѣ, това подразбира вземане. Въ изказване мнението си, или въ изслушване на чуждото, вие или се повдигате, или падате — зависи, какво сте казали и какъ сте съчетали думитѣ. Това е все едно, да приемате добра или лоша храна. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до положение, да правятъ подборъ на храната си. Тази е причината, че единъ човѣкъ употрѣбява месна храна, а другъ — вегетарианска; единъ обича повече сладки храни, а другъ — солени и кисели. Ако човѣкъ не употрѣбява храна, съответна на неговия организъмъ, стомахътъ му ще се разстрои. Сѫщиятъ законъ има отношение и къмъ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, въ зависимость отъ тѣхното съдържание, произвеждатъ върху човѣка известна реакция — добра или лоша. Тази е причината, поради която, отъ една неправилна постѫпка, човѣкъ потъмнява. Казвате, че свѣщьта на този човѣкъ е изгаснала. — Кой изгасва свѣщьта на човѣка? — Може той самъ, а може и другъ нѣкой. Важно е, че свѣщьта на човѣка е изгаснала, и той не може да чете. Какво е състоянието на човѣка, на когото свѣщьта е изгаснала? Той изпада въ отчаяние, въ пълна пасивность и безразличие къмъ външния свѣтъ. Даватъ му да яде, не иска; каратъ го да излѣзе на разходка, не му се ходи; заставятъ го да се облѣче, но желание нѣма; не му се мисли, не може да чувствува; съ никого не иска да говори. Той седи на едно мѣсто, като центъръ. Има смисълъ да бѫде човѣкъ центъръ, но като извора, който постоянно дава. Добре е да бѫде човѣкъ центъръ, но да го търсятъ хората, да взиматъ нѣщо отъ него. Центърътъ никога не осиромашава, понеже всички блага отъ периферията се стичатъ къмъ него. Той се намира при благоприятни условия. По какво познавате, дали условията на човѣка сѫ добри, или лоши? Когато видя, че нѣкой човѣкъ е богато облѣченъ, съ коженопалто, съ здрави обуща, съ топла шапка на главата си, казвамъ, че условията му сѫ неблагоприятни. Видя ли, че нѣкой човѣкъ е босъ, гологлавъ, съ тънки дрехи, казвамъ, че условията му сѫ благоприятни: времето е топло, сухо — лѣто е настѫпило. Следователно, отъ гледището на новото разбиране, сиромахътъ живѣе при благоприятни условия, а богатиятъ — при неблагоприятни. Като знаете това, не съжалявайте, ако сте сиромаси. Провидението ви е поставило при благоприятни условия. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ прави разбирания. Старитѣ форми на животъ, старитѣ разбирания сѫ отживѣли времето си. Лесно е да се каже, че 2х2 или 2+2 е равно на четири. — Какво означава числото четири? — Узрѣлъ плодъ, който увисва надолу. Значи, четворката подразбира, че, или нивата е изорана, или плодътъ е узрѣлъ, падналъ на земята и изяденъ. Изобщо, числата, като статически величини, иматъ единъ смисълъ, а като динамически — другъ. Ако говоримъ за мѫжа и жената, и двамата представятъ единици, но мѫжътъ е динамическа единица, а жената — статическа. Като ученици на велика школа, вие трѣбва да се учите да превръщате числата и енергиитѣ, които тѣ съдържатъ, отъ статически въ динамически, отъ динамически въ статически; отъ положителни въ отрицателни и обратно. Това значи, да превръща човѣкъ злото въ добро. Какво разбирате подъ думитѣ „да правимъ добро“? На кого можете да правите добро? Добро можете да правите на онзи, въ когото се проявява Божествениятъ животъ. Който пръвъ почувствува въ себе си Божествениятъ животъ и отвори сърдцето си, за да го приеме, той ще получи Божественото благословение. Той е направилъ добро самъ на себе си. Щомъ може да направи добро на себе си, той може да направи добро и на своитѣ ближни. Още съ ставането си отъ сънь, човѣкъ трѣбва да облѣче дрехата на доброто, т. е. да бѫде готовъ, въ всички случаи на живота си, да прояви доброто. Ще кажете, че отъ дълго употрѣбяване дрехата ще се оцапа и изтърка. Не се страхувайте! Дрехата на доброто е вѣчна. Колкото повече се употрѣбява, толкова по-хубава става тя. Правете добро непрестанно и не се страхувайте отъ осиромашаване. Доброто внася нови потици, сила и животъ въ човѣка. Често се говори за нечиститѣ дрехи на хората. Нечиста е дрехата на онзи който грѣши. — Кога човѣкъ цапа дрехата си? — Когато работи. Въ бързината си той капналъ нѣщо нечисто върху дрехата и я оцапалъ. Понеже не е научилъ още начинитѣ за чистене, той е принуденъ да ходи съ нечиста дреха. Единъ день, когато научи законитѣ за чистенето, той ще изчисти дрехата си и ще стане праведенъ. Некой казва за себе си, че е лошъ човѣкъ. — Защо е лошъ? — Защото дрехата му е нечиста. Нечистата дреха показва, че този човѣкъ е работилъ, но не знае още методитѣ за чистене. За предпочитане е нивитѣ на човѣка да сѫ изорани, макаръ и да има пришки на рѫцетѣ си, отколкото рѫцетѣ му да сѫ бѣли и гладки, а нивитѣ да сѫ пълни съ плѣвели. Когато придобие повече знания, човѣкъ ще оре нивата си, ще я посѣва, безъ да излизатъ пришки на рѫцетѣ му. — Ама не съмъ даровитъ, не съмъ силенъ човѣкъ. — Каква сила трѣбва да има човѣкъ? И най-силниятъ не може да надвие слона. Следователно, колкото и да е даровитъ човѣкъ, или силенъ, все ще се намѣри нѣкой да го надминава. Единъ отъ еврейскитѣ царе се е борилъ съ лъвъ, но съ слонъ никой човѣкъ досега не се е борилъ. Не се е родилъ още юнакъ на земята, който може да победи слона. Въпрѣки това, хората излизатъ на борба съ по-силни сѫщества отъ себе си и казватъ: Ще ти докажа кой съмъ! Ако се борите съ слона, какво ще му докажете? Той ще ви повали на земята и ще ви замине. Съ физически по-слабитѣ отъ васъ можете да се борите, но какъ ще се борите съ по-силнитѣ отъ васъ? Разумниятъ се бори по другъ начинъ съ по-силнитѣ отъ себе си. Запримѣръ, ако трѣбва да победи слона, той не излиза на двубой съ него, но всѣки день му дава по нѣколко килограма оризъ за ядене. Като се грижи за слона и се отнася добре съ него, последниятъ го вдига съ хобота си, туря го на гърба си и го разхожда. Къмъ по-силнитѣ отъ себе си човѣкъ трѣбва да приложи ума си. Следователно, разумниятъ човѣкъ прилага и ума, и сърдцето, и волята си на мѣсто. Тѣ сѫ орѫжия, съ които той се защищава. Мнозина се хвърлятъ въ борба съ дявола, но той ги поваля на земята. Дяволътъ е силенъ като слона. Обаче, разумниятъ човѣкъ намира слабата страна на дявола и лесно се справя съ него. Той му дава всѣки день по нѣколко килограма оризъ. Отъ блалодарность, дяволътъ го вдига на рѫце и го туря на главата или на гърба си. Видите ли, че нѣкой човѣкъ е възседналъ дявола, ще знаете, че той е отъ разумнитѣ хора. Видите ли, че лежи на земята, ще знаете, че е отъ неразумнитѣ. Той се борилъ съ дявола, но не издържалъ борбата. Следъ това ще се оплаква, че дяволътъ го смущава, че разваля работитѣ му. За да не те смущава, бѫди разуменъ. Ако имашъ добра обхода къмъ дявола, ще му дадешъ нѣщо, съ което да отвлѣчешъ вниманието му. Когато има работа, дяволътъ нѣма да те безпокои. Той ще отиде въ гората, дето ще се занимава съ своитѣ планове. Какво представя дяволътъ? Какво представя слонътъ? Дяволътъ и слонътъ представятъ ненаситнитѣ желания въ човѣка. Речете ли да се борите съ тѣхъ, ще се намѣрите на земята, Нѣма човѣкъ въ свѣта, който може да победи своитѣ ненаситни желания. За да се справите съ тѣхъ, дайте имъ да си хапнатъ два-три килограма оризъ. Докато ядатъ, тѣ не безпокоятъ никого. Въ това време вие ще си свършите работата спокойно. Желанието на човѣка за забогатяване, за придобиване на много знания представя слона въ него, т. е. неговитѣ ненаситни желания. — Защо сѫ нуждни паритѣ на човѣка? — За да мине по лесно живота си. Споредъ мене, човѣкъ се нуждае отъ свѣтлина, а не отъ пари. Като има свѣщь въ рѫката си, той може и въ най-голѣмата тъмнина да мине мостъ, който води отъ единия до другия край на рѣката. Съ свѣтлина човѣкъ може да минава и презъ най-тѣсни мостове. Тази е причината, дето палятъ свѣщи за умрѣлитѣ. Тѣ минаватъ презъ опасни мѣста, презъ тѣсни мостове. Гробътъ е единъ отъ тѣзи мостове, презъ които човѣкъ минава. Докато минава този мостъ, близкитѣ му палятъ свѣщи. Щомъ мине моста, тѣ изгасватъ свѣщитѣ и му казватъ: Добъръ часъ! Следователно, доброто, което човѣкъ прави, не е нищо друго, освенъ запалване на своята свѣщь. Щомъ престане да прави добро, свѣщьта му изгасва. Безъ доброто никаква наука не можете да придобиете. Доброто представя всѣкидневнитѣ дрехи, съ които човѣкъ работи. На нивата ли ще отиде, въ дома си ли ще работи, човѣкъ трѣбва да бѫде облѣченъ въ всѣкидневнитѣ си дрехи. Той не може да облѣче праздничнитѣ си дрехи и да отиде съ тѣхъ на нивата; нито въ кухнята може да влѣзе човѣкъ съ празднични дрехи. Ще кажете, че обичате Бога, молите се, правите добро. Любовьта на мнозина, молитвитѣ имъ и правенето на добро сѫ подобни на киченето на младата мома, която отива на хорото и гледа да се хареса на нѣкой момъкъ. На хорото момата е гиздава и напета, но като се върне у дома си, като махне китката и украшенията, става съвсемъ друга. За да остане пакъ гиздава и напета, тя трѣбва да облѣче домашнитѣ си дрехи и да започне да работи съ любовь и разположение. Ето защо, ние считаме любещъ, вѣрващъ и добъръ онзи човѣкъ, който всѣкога проявява тѣзи качества, а не само когато се моли. Какъвто е човѣкъ предъ Бога, такъвъ трѣбва да бѫде и предъ хората. Като се оженишъ, трѣбва да работишъ. Какво разбирате подъ думата „женитба“? Повечето хора се женятъ, за да бѫдатъ щастливи. Подъ думата „женитба“ ние разбираме свързване на човѣшката душа съ Бога, т. е. съ Първата Причина на нѣщата. Като се свърже по този начинъ, човѣкъ трѣбва да работи. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си.“ Значи, като яде плътьта Христова и пие кръвьта Му, човѣкъ се свързва съ Христа, т. е. приема Го въ себе си, както приема въздуха, водата и свѣтлината. Това свързване, именно, подразбира женитба. Нѣкой пѫть възлюбената ще влѣзе въ възлюбения, а нѣкога обратното — възлюбениятъ въ възлюбената. Това е реалната, т. е. мистичната страна на любовьта. Ще каже нѣкой, че човѣкъ не трѣбва да се жени. Той не разбира реалната страна на женитбата. Въ женитбата има нѣколко последователни процеси, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. Тѣ сѫ следнитѣ: раждане, възрастване, женене и умиране. Който не иска да мине презъ тѣзи процеси, той не разбира живота. Добре е човѣкъ да се роди, да се ожени и да умре, но на време. Всѣки процесъ, който не става на време, води къмъ разлагане. И тъй, всѣка мисъль, чувство, желание и постѫпка на човѣка трѣбва да минатъ презъ четиритѣ процеса: раждане, възрастване, женене и умиране. Какво разбираме подъ думата „умиране“? Умирането, смъртьта подразбиратъ приготвяне за по-велика работа. Когато плодътъ узрѣе, той трѣбва да падне на земята и да умре, т. е. да започне нова работа, по-велика отъ тази, която до това време е вършилъ. Нѣма по-велико нѣщо отъ умирането, но когато става на време. Да умрешъ, това значи, да свършишъ училище. Какво лошо има въ това? Като умира, човѣкъ оставя наследството си на други. Той нищо не губи. Той оставя наследството си на земята, а на небето приема друго наследство. Като знаете това, работете така, че да оставите наследство на земята и сѫщевременно да получите наследство на небето. Не можешъ ли да оставишъ наследство и да получишъ ново, ти не си разбралъ Божиитѣ закони. Да разбере човѣкъ Божиитѣ закони и да ги приложи, това значи, да развива своитѣ дарби и способности. Не може ли да прилага тия закони, той се намира въ положението на човѣкъ, който гази вода, а жаденъ ходи. Да се върнемъ пакъ къмъ молитвата. Ние уподобихме молитвата на добре облѣчена и накичена мома, която се хваща на хорото да играе. Добро нѣщо е киченето на момата, но тя не трѣбва да се раздвоява. Дойде ли у дома си, тя трѣбва да бѫде такава, каквато е била и на хорото: весела и засмѣна, готова да обича всички, на всички да услужва. Следователно, и като се моли, и като престане да се моли, човѣкъ трѣбва да бѫде единъ и сѫщъ. Като жененъ и нежененъ, човѣкъ трѣбва да бѫде единъ и сѫщъ. Въ сѫщность, нѣма неженени хора. На земята всички хора сѫ женени. Женитбата не е само външенъ актъ, както съвременнитѣ хора я разбиратъ. Човѣкъ е свързанъ, т. е. жененъ за своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Има мисли, които цѣлъ животъ измѫчватъ човѣка, и той не може да се освободи отъ тѣхъ, както нѣкой мѫжъ измѫчва жена си, или жената — мѫжа. Мѫчи се човѣкъ, защото не знае, какъ да постѫпва. Когато човѣкъ се научи, какъ да постѫпва съ хората, съ себе си, мѫчението го напуща. За да се справи съ мѫчението, съ страданието, човѣкъ трѣбва разумно да използува процеситѣ на раждане, възрастване, женене и умиране. Най-страшниятъ процесъ за хората е умирането. Като дойдатъ до смъртьта, тѣ не искатъ да умиратъ. — Защо? — Защото не я разбиратъ. Ако живѣятъ добре, тѣ ще умиратъ съ радость. — Защо? — Защото отиватъ на небето, да получатъ голѣмо наследство. За да носи мѫчнотиитѣ и страданията съ радость, при всички условия на живота си, човѣкъ трѣбва да казва: Такава е волята Божия. Щомъ признавате, че Богъ е създалъ свѣта, ще приемете, че всичко, което Той ви изпраща, е добро. Каквото Богъ ви дава, приемайте го съ благодарность и търсете въ него доброто. Като ученици, вие трѣбва да се научите да превръщате нѣщата: отъ обикновени въ необикновени, отъ всѣкидневни въ празднични. Отъ земята, на която стѫпвате, и отъ въздуха, който дишате, трѣбва да извадите нѣщо полезно. Земята, т. е. почвата представя сърдцето, а въздухътъ — ума. Следователно, ако не можете да извадите отъ ума и отъ сърдцето си хубавото, което Богъ е вложилъ въ тѣхъ, вие ще останете обикновени хора. Изследвайте нѣщата и явленията, които ставатъ около васъ, за да разберете, какво се крие въ тѣхъ. Не очаквайте всичко наготово. Щомъ започнете да работите, помощьта отвънъ ще дойде. Работете съзнателно и съ любовь, да станете съработници съ Бога. Т. м. * 33. Лекция отъ Учителя, държана на 8. априлъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  10. От томчето "Реалности и сѣнки" 16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Смѣна на силитѣ Размишление. Има ли разлика между вчерашното и днешното ядене? — Има. — Понеже разликата между вчерашното и днешното ядене е голѣма, затова казваме, въ широкъ смисълъ, че миналото не може да решава въпроситѣ на настоящето. Ако не знаете това, вие се натъквате на противоречия и мѫчнотии, които не можете да разрешите. Едно трѣбва да знаете: условията на миналото сѫ били за миналото. Днесъ се изискватъ нови условия. — Ама защо досега никой не е призналъ моитѣ таланти? — Вие мислите, че сте талантливъ човѣкъ и изисквате хората да ви оценятъ. Миналото е минало, важно е настоящето. Работете усърдно и съ любовь, за да признаятъ талантитѣ ви. Настоящето решава днешнитѣ въпроси. Не очаквайте слава отъ хората. Какъ ще признаятъ вашитѣ таланти, когато и тѣ искатъ да бѫдатъ признати за талантливи? Работете, развивайте талантитѣ си и радвайте се, че има какво да правите. Какъвъ смисълъ има за васъ това, че хората признаватъ вашитѣ таланти? То е все едно, че знаятъ, какъ се храните и каква храна употрѣбявате. Щеславие е човѣкъ да се хвали съ яденето. Нѣкой казва, че се храни съ печени кокошки, пуйки, плодове и т. н. Съ това той иска да покаже, че е богатъ човѣкъ. Бедниятъ пъкъ не смѣе да каже, съ какво се храни. Богатиятъ се хвали съ своята пълнота и червенъ цвѣтъ на лицето, съ което подчъртава, че е здравъ. Бедниятъ пъкъ се срамува, че е слабъ, пожълтѣлъ и немощенъ. Това е криво разбиране на нѣщата. Преди всичко, пълнотата всѣ-кога не подразбира здраве. И слабиятъ всѣ-кога не е немощенъ. Често богатитѣ сѫ немощни, а беднитѣ — силни и способни за работа. Ние говоримъ за положителни и отрицателни сили въ природата. Какво представятъ тия сили и какъ се изявяватъ? Положителнитѣ сили действуватъ направо, а отрицателнитѣ — косвено, чрезъ обиколки и овъртвания. Когато влѣзе въ дома ви, сѫдебниятъ приставъ пристѫпва направо, безъ забикалки. Той си служи съ положителнитѣ сили и затова казва: Господине, вие дължите на държавата хиляда лева. Ако не ги платите въ тридневенъ срокъ, ще ви осѫдятъ на нѣколко месеченъ затворъ. Който си служи съ отрицателнитѣ сили, пакъ ще иска да си платите дълга отъ хиляда лева, но ще ви занимава известно време съ различни въпроси и следъ това ще ви напомни за паритѣ, които му дължите. — Кѫде се проявяватъ положителнитѣ и отрицателнитѣ сили? — Както семето се нуждае отъ почва, вода, въздухъ и слънце, за да израсте, така и природнитѣ сили се нуждаятъ отъ условия за своето проявяване. Умътъ, сърдцето и волята на човѣка представятъ условия за тѣхната проява. Не може човѣкъ да си служи съ тия сили, ако не приложи ума, сърдцето и волята си. Лесно се чете Библията и Евангелието, но знаете ли, колко хора сѫ вложили ума, сърдцето и волята си, докато ги напишатъ? Нѣкои сѫ писали собственитѣ си опитности. Главитѣ имъ сѫ побѣлѣли отъ мѫч-нотии и страдания. Много време сѫ писали Евангелието, но и до днесъ не е написано, още продължава да се пише. Каква е разликата между положителнитѣ и отрицателнитѣ сили? Положителнитѣ сили се стремятъ къмъ слънцето, а отрицателнитѣ — къмъ земята. Въ това отношение тѣ представятъ полюси. Като се движи между тия сили, човѣкъ проявява разумностьта си. Значи, разумностьта работи между противоположни сили. Разумностьта се проявява между доброто и злото. Следователно, ако не е билъ лошъ, човѣкъ не може да бѫде добъръ; ако не е билъ добъръ, той не може да бѫде лошъ. Ако не е билъ положителенъ, не може да бѫде и отрицателенъ; и обратно: ако никога не е билъ отрицателенъ, не може да бѫде и положителенъ. Съ други думи казано: ако нѣма уста, човѣкъ не може да приеме водата и храната отвънъ; ако нѣма очи, не може да приеме свѣтлината; ако нѣма уши, не може да приеме звука. Ако храната, свѣтлината и звукътъ не срещнатъ съпротивление, тѣ не могатъ да се възприематъ. Съпротивлението, което тѣ срѣщатъ, наричаме трансформиране. Значи, устата и езикътъ трансформиратъ храната, очитѣ — свѣтлината, а ушитѣ — звука. Разумностьта въ природата взима участие при трансформиране на нѣщата. Така тя създава листата, клонетѣ, цвѣтоветѣ и плодоветѣ на растенията. Мнозина мислятъ, че сѫ нѣкакво голѣмо величие, че сѫ свободни да правятъ, каквото искатъ. Тѣ сѫ свободни по отношение на своя личенъ животъ; обаче, дойдатъ ли до цѣлокупния животъ, къмъ който иматъ отношение, вече не сѫ свободни. Всѣки човѣкъ представя листъ, клонче, пѫпка, или коренче отъ висшия, разуменъ свѣтъ, съ който е свързанъ. Той трѣбва да знае, че не е абсолютно свободенъ и носи отговорность за своитѣ постѫпки. Възвишениятъ свѣтъ, съ който сте свързани, е положителенъ. По отношение къмъ него, вие сте отрицателни, вследствие на което той работи за вашето развитие и оформяване. Когато вашитѣ мисли и чувства проникнатъ между сѫществата отъ разумния свѣтъ, тѣ веднага започватъ да ги обработватъ. Каквото изработятъ, тѣ го връщатъ пакъ на земята. Всѣки човѣкъ взима това, което е изпратилъ. Какво ще получите, зависи отъ материала, който сте изпратили. Като знаете това, трѣбва ли да съжалявате, че не получавате хубави плодове? Разумнитѣ сѫщества задържатъ нѣщо и за себе си, което трансформиратъ и приспособяватъ къмъ своя животъ. Като ученици, вие трѣбва да постѫпвате разумно, за да получавате добри плодове. Ако пъкъ плодоветѣ на вашия животъ не сѫ добри, поне ще се научите да мислите, да търсите причинитѣ и последствията на нѣщата. Въ този смисълъ, и доброто, и злото иматъ еднакво право на сѫществуване. Злото и доброто еднакво взиматъ участие въ строежа на нѣщата. Ето защо, като се натъкнете на злото, използувайте го като градивенъ материалъ за строежа на своята мисъль. Като се натъкнете на доброто, прилагайте това, което сте съградили. Задачата на всѣки човѣкъ е да мисли и чувствува правилно и да прилага своитѣ прави мисли и чувства въ живота си. На всѣки човѣкъ е дадена специфична работа, която трѣбва да свърши. — Ама искамъ да зная, какъ е създадена вселената. — По тѣзи въпроси мислятъ възвишенитѣ сѫщества. Това не е твоя работа. Можешъ да мислишъ, но ще изгубишъ времето си напраздно. нищо нѣма да разрешишъ. Ти имашъ право да се интересувашъ отъ въпроса, какво ще стане съ тебе. Ще знаешъ, че ако работишъ и учишъ добре, ще изкарашъ нѣщо добро. Ако не работишъ и не учишъ, а очаквашъ да получишъ всичко наготово, нищо нѣма да придобиешъ. Който не работи доброволно, насила ще го за-ставятъ да реши задачата си. За предпочитане е, човѣкъ да свърши работата си по свобода и съ любовь, отколкото да го заставятъ насила. Сегашнитѣ хора искатъ съ малко трудъ, съ малко усилия да придобиятъ голѣми знания и богатства, да станатъ учени и щастливи. Това е невъзможно. При сегашнитѣ условия на живота, човѣкъ не може да бѫде нито щастливъ, нито много ученъ. — Защо? — Въз-можноститѣ му сѫ ограничени. Виждаме, че и най ученитѣ хора има още да учатъ. Тѣ не сѫ дошли до онова знание, съ което разполагатъ възвишенитѣ сѫщества. По отношение на животнитѣ, човѣкъ е гениаленъ съ знанията и възможноститѣ, които има, но по отношение на възвишенитѣ сѫщества, той е невежа. Казано е въ Писанието: „Едно ти не достига.“ Всички хора виждатъ, че имъ липсва нѣщо, но какво, не знаятъ Тѣ искатъ да придобиятъ това, което имъ липсва, но какъ, не знаятъ. Като се натъкне на нѣкоя отрицателна мисъль, или на нѣкое отрицателно чувство, човѣкъ не може да си помогне. Той самъ не може да трансформира отрицателнитѣ сили въ положителни, поради което прилича на боленъ, който очаква на близкитѣ си, да го измиятъ, да го съблѣкатъ и облѣкатъ. Докато очаква помощьта на другитѣ, човѣкъ е инвалидъ и не може да се развива. Ще кажете, че за да се развивате, първо, свѣтътъ трѣбва да се оправи. — Нѣма защо да очаквате да се оправи свѣтътъ. Който е създалъ свѣта, Той има грижата за него. Вашата задача е да оправите свѣта, който е въ васъ. Щомъ оправите вашия свѣтъ, и външниятъ свѣтъ ще се оправи. Богъ създалъ пьрво растенията, животнитѣ, а най-после човѣка. Значи, човѣкъ е най-последната и съвършена форма на земята. Като знае това, той трѣбва да работи върху себе си, да се усъвършенствува. Ще каже нѣкой, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога и нѣма какво повече да работи. Ако е така, защо не прилича на Бога? Защо е толкова несъвършенъ? Възможно ли е отъ съвършения да излѣзе толкова несъвършено сѫщество? Ако вадите вѫгленъ отъ огнището, той трѣбва да е раз-горещенъ. Ако е изгасналъ, и огнището е изгаснало. Значи, ако човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога, той трѣбва да носи въ себе си свещения огънь на любовьта. Ще кажете, че този огънь е изгасналъ. Щомъ е изгасналъ, трѣбва да го запалите, да гори. Задачата на човѣка, който съзнава, че е излѣзълъ отъ Бога, се заключава въ придобиване на Неговата свѣтлина и знание, на Неговата Любовь и Мѫдрость. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога. Това не е достатъчно. Важно е да обичате Бога. Има хора, които вѣрватъ въ Бога, безъ да Го обичатъ. Има безвѣрници, които не вѣрватъ въ Бога, но Го обичатъ. Истински вѣрващъ е онзи, който има абсолютна вѣра и любовь къмъ Бога. Днесъ всички хора се оплакватъ отъ неуспѣхъ въ работитѣ си. Тѣ казватъ: Чудно нѣщо! Мѫчимъ се, работимъ, възприемаме новитѣ идеи, въпрѣки това не успѣваме. — Защо не успѣватъ? — Защото методитѣ и формитѣ имъ сѫ стари. Тѣ наливатъ ново съдържание въ стари форми, които не издържатъ напрежението на новото и се пукатъ. За да успѣ-ватъ, всѣки трѣбва да реши своята задача и да не се мѣси въ работата на другитѣ. Коренитѣ ще вършатъ своята служба, безъ да се бъркатъ въ работата на клонетѣ. И клонетѣ ще вършатъ своята служба, безъ да се бъркатъ въ работата на коренитѣ. Праведнитѣ хора работятъ въ клонетѣ, а грѣшнитѣ — въ коренитѣ. Когато грѣшниятъ човѣкъ се качи на клонетѣ, нѣма да прилага своитѣ методи, но ще се приспособи къмъ методитѣ на праведнитѣ. Когато праведниятъ слѣзе въ коренитѣ, ще се приспособи къмъ методитѣ, по които тѣ работятъ. — Защо коренитѣ сѫ толкова набръчкани? — Защото се движатъ между различнитѣ течения на земята, за да смучатъ отъ тѣхъ хранителни сокове и да ги пращатъ нагоре, къмъ клонетѣ на живота. Така работи разумниятъ принципъ, Като влѣзе въ свѣта, той извлича отъ него всички жизнени сокове и ги изпраща къмъ клонетѣ, Въ този смисълъ, когато страда, човѣкъ се намира въ коренитѣ на живота. Тукъ той ще се огъва на една и на друга страна, докато из-влѣче онѣзи жизнени сокове, необходими за неговия възвишенъ животъ. Животътъ въ коренитѣ е адътъ. Като извлѣче нужднитѣ сокове, човѣкъ излиза отъ ада, надъ почвата, и постепенно се качва на клонетѣ, да обработи всмуканата чрезъ коренитѣ храна. Следователно, докато е на земята, човѣкъ постоянно минава отъ коренитѣ въ клонетѣ и отъ клонетѣ въ коренитѣ. Той не можеда работи все съ едни и сѫщи сили, само съ положителни, или само съ отрицателни. Всѣка отрицателна сила следъ време се превръща въ положителна, а положителната — въ отрицателна. Това виждаме въ живота на всѣки човѣкъ: приятното състояние се смѣня съ неприятно, а неприятното — съ приятно; сиромашията се смѣня съ богатство, а богатството — съ сиромашия. Запримѣръ, нѣкой богатъ човѣкъ, следъ 20–30 години, осиромашава. Ако това не стане презъ неговия животъ, става въ живота на синоветѣ му. Нѣкой човѣкъ е гениаленъ, но децата му не сѫ гениални. — Защо? — Всѣко благо трѣбва да се придобие. Благата, дарбитѣ и способноститѣ не се даватъ по наследство. Всѣки самъ трѣбва да работи, да ги заслужи. Когато въ единъ домъ и родителитѣ, и децата сѫ способни, това показва, че децата сѫ работили въ миналото. По наследство тѣ получаватъ нѣщо отъ родителитѣ си, но основата, върху която градятъ, е резултатъ на минала дейность. Мнозина се запитватъ, какъ могатъ да придобиятъ дарби. Това не се разказва. Колкото и да имъ говорите, нищо не могатъ да разбератъ. Ето, всички знаятъ, че радиото приема звуковитѣ вълни и ги предава, но какъ става това, малцина разбиратъ. Откритието на радиото, както и на всички нѣща, изобщо, е дѣло на сѫщества отъ възвишения свѣтъ. Тѣ не сѫ отъ този свѣтъ. Търговцитѣ продаватъ и купуватъ различни системи радио, но тѣ сѫ далечъ отъ възможностьта да направятъ подобно откритие. И Христосъ донесе на свѣта ново учение, но много отъ последователитѣ Му го изопачиха. Ако Христосъ дойде днесъ на земята, ще се чуди на тълкуванията, правени върху учението Му. Пъкъ и образътъ на Христа, както Го рисуватъ, не е вѣренъ. Ще каже нѣкой, че видѣлъ Христа. — Какъ Го видѣлъ: като дете, като юноша или като 33 годишенъ? Христосъ не стои на едно мѣсто. Той и днесъ живѣе и работи за човѣчеството и коренно се различава отъ онзи Христосъ, който живѣлъ преди две хиляди години. Тогава Христосъ дойде между хората, но тѣ не Го познаха. Ако дойде днесъ, пакъ нѣма да Го познаятъ. Като ученици, вие трѣбва да имате едно положително вѣрую, една основна идея, на които всѣкога да разчитате и съ които да мѣри-те нѣщата. Това не значи, че нѣмате никакво вѣрую, но очаквате повече на другитѣ, тѣ да работятъ за васъ. Религиознитѣ, запримѣръ, казватъ: Добъръ е Богъ, ще ни помогне. – Богъ ще помогне, но, преди всичко, вие трѣбва да работите. Повечето хора търсятъ животъ безъ страдания. Днесъ това е невъзможно. Докато хората не изпълняватъ волята Божия, страдания всѣкога ще има. Кой е виновенъ, че две мравки се биятъ? Вие ги съветвате да не се биятъ, но тѣ не слушатъ. Щомъ вземете една чаша съ вода и ги залѣете, тѣ веднага се пущатъ и се примиряватъ. Разумниятъ свѣтъ постѫпва по сѫщия начинъ и съ хората. Като види, че се биятъ и не искатъ да се примирятъ, той ги залѣе съ вода, т. е. изпраща имъ различни болести. Като дойде болестьта. човѣкъ омеква. Чувате, че нѣкой мѫжъ се заканва на жена си, иска да я убие. До вечерьта му излиза единъ голѣмъ цирей, и той се връща при жена си омекналъ. Тя започва да го лѣкува, по скоро да мине циреятъ. Нѣкѫде пъкъ жената е недоволна отъ мѫжа си, иска да го напусне. И да го напусне, по-добъръ отъ него не може да намѣри. — Защо ще го напуща? — Не могла да го търпи, не го обичала. Господъ го търпи, обича го, а тя не го обича. Това е криво разбиране. Въ сѫщность, тя не може да го търпи, защото имала нѣкак-во специално желание, което той не могълъ да изпълни. Ако мѫжътъ бѣше изпълнилъ желанието ѝ, тя щѣше да го търпи. Освободете се отъ вашитѣ лични желания и ще видите, че хората не съ толкова лоши, както си ги представяте. Да се освободите отъ своитѣ лични желания, това значи, да ги възпитавате. Самоотричането, за което Христосъ говори, подразбира освобождаване на човѣка отъ неговитѣ лични желания. Подържайте въ себе си само Божествени желания. Тѣ иматъ отношение, както къмъ вашата душа, така и къмъ душитѣ на вашитѣ ближни. Личнитѣ желания на човѣка не сѫ нищо друго, освенъ присадки на неговото дърво. Единъ день, когато тия присадки се счупятъ, на това дърво ще израстатъ ония клоне, които отговарятъ на неговото естество. Следователно, за да се върне къмъ естествения животъ, въ който нѣкога е билъ поставенъ, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички изкуствени присадки въ неговия животъ, направени отъ опитни и неопитни градинари. Запри-мѣръ, нетърпението, неразумностьта сѫ изкуствени присадки. Счупете тѣзи присадки и оставете свободно да израсте Божественото клонче въ васъ, което ще ви доведе до правилно разбиране на нѣщата, до онази разумность, която е вложена въ васъ. Когато Божественото въ човѣка образува клончета, човѣкъ се развива правилно. И тъй, искате ли да придобиете по-висока култура, дайте ходъ на Божественото въ себе си. Неговата култура иде отъ Божествения свѣтъ. Нѣкои мислятъ, че сегашната култура е най-висока и се намира вече на своя край. Културата нѣма край. Тя представя редица действия отъ великата житейска сцена. Щомъ се свърши първото действие, сцената се промѣня, започва се второто действие. Следъ второто действие иде трето и т. н. Действията се различаватъ едно отъ друго. Защо е така, това е работа на онзи, който писалъ драмата. Както и да се говори на хората, тѣ търсятъ животъ безъ страдания. Това е все едно, да търсятъ животъ безъ промѣни. Ако сѫ действуващи лица въ първото действие, тѣ не искатъ да взиматъ участие въ второто. Благодарете се, че действията се смѣнятъ. Благодарете за страданията, както и за радоститѣ. Когато вие страдате, другъ нѣкой се радва; и когато вие се радвате, другъ нѣкой страда. Запримѣръ, за да получишъ единъ хубавъ плодъ, трѣбва да се причини страдание на дървото. Благодарение на закона за „смѣна на силитѣ“ въ природата, човѣкъ не може да бѫде цѣлъ животъ нещастенъ, но не може да бжде и цѣлъ животъ щастливъ. Щастието се смѣ-нява съ нещастието, здравето съ болестьта, ученостьта съ невежеството, богатството съ сиромашията и т. н. И тъй, изучавайте закона за смѣна на силитѣ, да знаете, презъ какъвъ периодъ отъ време се смѣня една сила съ друга. Използувайте този законъ, за да придобиете нѣщо ценно въ характера си. Когато страдате, не бѣгайте отъ страданието, но развивайте търпение, мекота и сила. Като се радвате, прилагайте това, което сте обработили чрезъ страданието. Страданието и радостьта сѫ условия, при които човѣкъ изработва различни добродетели. — Ама колко време ще страдамъ? — Отъ тебе зависи. Колкото по-разумно носишъ страданието, толкова по-скоро ще се освободишъ отъ него. Като ученици на новото учение, започвайте съ малки опити и постепенно отивайте къмъ голѣмитѣ. Запримѣръ, нѣкои постоянно говорятъ за новитѣ идеи, а постѫпватъ по старъ начинъ. Дето ходятъ, постоянно плюятъ. Човѣкъ трѣбва да пази чистота навсѣкѫде. На ученика не се позволява да плюе на земята. Той трѣбва да носи кърпичка въ джоба си и като стане нужда да плюе или да изтрие носа си, да си послужи съ кърпичката си. Направете опитъ за десеть деня, да не плюете на земята и да триете носа си съ кърпичката, за да видите, колко сте способни да се владѣете. Човѣкъ не може да не трие носа си, да не отдѣля отъ време на време слюнки, но това не значи, че трѣбва да плюе на земята. Като плюе и като изтрива носа си, човѣкъ се чисти, но той трѣбва да знае, какъ и кѫде да прави това. Като спазвате правилото за десеть деня, вие придобивате добъръ навикъ, свързвате се съ положителнитѣ сили на природата. По този начинъ, вие работите съзнателно върху самовъзпитанието си. Следователно, като се стремите къмъ новия животъ, знайте, че той изисква отъ човѣка добра обхода. Безъ добра обхода не можете да напредвате. Човѣкъ трѣбва да бѫде господарь на своето тѣло, да владѣе мускулитѣ на краката, на очитѣ, на устата си. Всѣко движение на човѣка трѣбва да бѫде подъ контрола на неговата воля. Това значи да живѣе човѣкъ въ пълна хармония съ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Добре е отъ време на време човѣкъ да се оглежда вѣ огледало, да следи за равновесието на силитѣ въ своя организъмъ. Най-малкото нарушаване на равновесието му се отразява въ очитѣ. Затова е казано, че очитѣ сѫ огледало на човѣшката душа. Наблюдавайте очитѣ си, да следите промѣнитѣ, които ставатъ въ вашия вѫтрешенъ животъ. И тъй, за да запазите равновесието на силитѣ въ своя организъмъ, не давайте ходъ на всички желания въ себе си. Невъзможно е човѣкъ да служи едновременно на всички желания. За всѣки човѣкъ е опредѣлено кои желания трѣбва да развива и на кои дарби да даде ходъ. Като разберете това, не губете време, но започнете да работите. Всѣко нѣщо трѣбва да става на време. Т. м. * 32. Лекция отъ Учителя, държана на 1. априлъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  11. От томчето "Реалности и сѣнки" 16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Основна мисъль Размишление. Числата 123, 456 и 789, за които говорихъ миналия пѫть, могатъ да се уподобятъ на следнитѣ нѣща: числото 123 представя жива кокошка, 456 — заклана кокошка, а 789 — опечена. Като ученици, вие трѣбва да разбирате вѫтрешния смисълъ на живота. Ако вземете единъ плодъ, запримѣръ, вие имате външната му страна. Като го посѣете, ще познаете, какъвъ е плодътъ. Устойчивостьта на плода е вѣ семето, а не въ външната му форма. Всѣки плодъ е времененъ. Той трае нѣколко месеца, а нѣкои плодове — още по-малко. Обаче, дойдете ли до семената, тѣ траятъ години. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки. Тѣ издържатъ по нѣколко месеца само, но семената имъ оставатъ за дълго време. Следователно, искате ли да възстановите една мисъль, едно чувство или една постѫпка, посѣйте ги въ земята. Този процесъ наричаме опрѣсняване на човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки. За да се извърши процесътъ правилно, за всѣка мисъль, за всѣко чувство и за всѣка постѫпка е нуждна съответна почва. Освенъ това, когато плодътъ започне да зрѣе, трѣбва да го оставите да се развива свободно и до край. Откѫснете ли го преждевременно, вие спирате неговото бѫдеще развитие. Като знаете това, казвамъ: Не кѫсайте преждевременно плодоветѣ на своитѣ идеи. Не оставяйте плодоветѣ на своитѣ мисли и чувства да презрѣятъ. Ако презрѣятъ, тѣ окапватъ и изгниватъ. Следъ това трѣбва да чакате още много време, докато посѣете отново семената и получите плодъ. Тъй щото, ако искате да познаете човѣка, опитайте неговитѣ плодове, т. е. неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Докато не сте опитали плодоветѣ му, не се произнасяйте. Ако е безплоденъ, ще останете гладни. Той ще ви разказва за своето минало величие, за своитѣ дѣди и прадѣди, но това не ви ползува. Вие ще се уморите да го слушате и ще се върнете у дома си гладенъ. Човѣкъ представя дърво, което ражда. Ако не ражда, казваме, че е станала нѣкаква катастрофа нѣкакво израждане. Мисли, чувства й постѫпки, които не раждатъ, сѫ осѫдени на смъртъ. Сами по себе си тѣ ще престанатъ да сѫществуватъ. — Защо? — Нѣматъ плодъ. Като изучавате човѣка, виждате, че главниятъ разсаднйкъ на семена е неговиятъ мозъкъ. Мускулитѣ, кожата на тѣлото представятъ външната часть на плода, която лесно се разлага и гние. Отъ семената, които излизатъ отъ мозъка, зависи благосъстоянието на цѣлия организъмъ. Мозъкътъ може да изправи лицето, но може и да го развали. Казватъ: Каквито мисли има човѣкъ, такъвъ става. Мисъльта опредѣля и характера. Формата на лицето сѫщо така опредѣля човѣшкия характеръ. Хора, на които лицата сѫ крѫгли, иматъ единъ характеръ; ако лицата имъ сѫ продълговати, характерътъ имъ е другъ; крушообразнитѣ лица иматъ различенъ характеръ отъ този на първитѣ две категории лица. Изобщо, всички удове на лицето изразяватъ известенъ характеръ. Запримѣръ, очитѣ на хората сѫ различни: изпъкнали и хлътнали, голѣми и малки, на близко или далечно разстояние отъ носа. И носоветѣ на хората сѫ различни: дълги и кѫси, остри и тѫпи, прави и закривени. Това различие въ формитѣ на очитѣ, на носа, на устата, на ушитѣ е причина за голѣмото разнообразие на характеритѣ. Човѣкъ трѣбва да знае, какви сили се криятъ задъ различнитѣ форми на тия удове, за да има предъ видъ, какви връзки и отношения да си създава съ хората. Различнитѣ характери сѫ причина за различното разположение на хората къмъ хранитѣ. Едни хора обичатъ повече ябълки, други — круши, трети — сливи, череши и т. н. Това наричаме вкусь, който се изявява не само къмъ хранитѣ, но и къмъ цвѣтоветѣ, къмъ начина на обличането, на живѣенето и т. н. Както външната форма на плода се опредѣля отъ неговитѣ семена, така и външниятъ животъ на човѣка, както и външната му форма, се обуславятъ отъ семената на неговитѣ мисли и чувства. Мислитѣ и чувствата на човѣка оформяватъ неговото лице. Колкото по-възвишени сѫ тѣ, толкова по-красиво е лицето. Ако мислитѣ и чувствата на човѣка огрубяватъ, и лицето огрубява. Човѣкъ трѣбва да има поне една основна мисъль, която да оформи очитѣ, носа, устата и ушитѣ му. Безъ основна мисъль той пакъ ще има очи, носъ, уста, уши, но неоформени. И тъй, основнитѣ мисли и чувства въ човѣка не сѫ нищо друго, освенъ семена, отъ които се раждатъ доброкачествени плодове. Колкото по-устойчиви сѫ плодоветѣ, толкова по-характеренъ е самиятъ човѣкъ. Като изучавате лицето на характерния човѣкъ, виждате, че той има линии, които никога не се мѣнятъ. Много линии на човѣшкото лице могатъ да се измѣнятъ, но сѫщественитѣ оставатъ неизмѣнни. Презъ каквито перипетии да минава човѣкъ, каквито промѣни да претърпява, ще го познаете по основнитѣ линии на лицето му. Тѣ никога не се измѣнятъ. Не можете ли да познаете човѣка, когото нѣкога сте познавали, това показва, че или не е ималъ основни линии на лицето си, или е миналъ презъ страшни катастрофи. Основнитѣ линии, обаче, се запазватъ и следъ най-голѣми разрушения и катастрофи. Сѫщото може да се каже и за вѣрата. Силна вѣра е онази, която има поне една основна линия. Тя никога не се измѣня. Коя е основната линия на вѣрата? Ще кажете, че вѣра безъ любовь не е вѣра. Това е общо казано. Каква трѣбва да бѫде любовьта? Къмъ кого трѣбва да бѫде отправена? Ако срещнете гладенъ човѣкъ, вие ще проявите любовьта си къмъ него, като му дадете хлѣбъ. Къмъ жадния ще изявите любовьта си, като му дадете вода. Къмъ болния — съ услугитѣ си. Колкото и да говорите и пишете за любовьта, ако на гладния не дадете хлѣбъ, на жадния — вода, на болния — здраве, на страдащия — утеха, всичко е безплодно. Човѣкъ храни въ ума си много безплодни мисли, а въ сърдцето си — безплодни чувства, но въ края на краищата толкова много задлъжнява, че не може повече да издържа. Тѣзи мисли и чувства ще го утешаватъ, че волята Божия била такава, че всички хора страдатъ като него и т. н. Това не е никаква философия. Богъ не създаде хората да страдатъ. Отрицателнитѣ прояви — безвѣрието, омразата, злото дойдоха впоследствие. Тѣ сѫ. резултатъ на неразбиране на вѫтрешния смисълъ на живота. Следователно, искате ли да се самовъзпитавате, търсете образци за подражаване въ живота и въ природата. Като е работила хиляди години върху своитѣ форми, природата е създала съвършени образци, които служатъ за изучаване. Безъ образци, Божественото учение не може да се възприеме и приложи. Като не търсятъ образци, нѣкои мислятъ, че и безъ тѣхъ може. Тѣ казватъ: Като отидемъ на онзи свѣтъ, ангели ще ни посрещнатъ. И това е възможно, обаче, кой човѣкъ си спомня, какъ сѫ го посрѣщали нѣкога? Въ Библията е писано, че пророкъ Илия се възнесълъ на небето съ колесница. Този е единственъ случай за възнасяне на небето съ колесница. Всички хора досега сѫ отишли на онзи свѣтъ безъ колесница. Илия бѣше справедливъ и смѣлъ човѣкъ. Той има смѣлостьта да каже на израилския царь, че смущава народа си. Сѫ-щевременно Илия имаше голѣма сила. Той затвори небето три години, презъ което време не валѣ дъждъ. Какво бихте направили вие, ако имахте силата на Илия? Въпрѣки своята сила, Илия имаше една слаба страна. Той се уплаши отъ една жена и избѣга отъ лицето ѝ. Причината за страха на Илия се дължи на избиването на Вааловитѣ пророци. Той изби 400 пророци, които влѣзоха после въ него и го смущаваха. Тѣ му казваха: Ти отне живота ни. Сега ние не можемъ да живѣемъ нито на земята, нито на небето. Покажи ни единъ изходенъ пѫть. Тази е причината, поради която Илия изгуби силата си. Христосъ знаеше този законъ, и когато ученицитѣ Му искаха да употрѣбятъ насилие, Той ги въздържаше. Той имъ казваше: Оставете злото вънъ отъ васъ. Влѣзе ли въ васъ, ще изгубите силата си. Сега, да се върнемъ къмъ основната мисъль, която внася въ човѣка нѣщо устойчиво. Кое е онова въ човѣка, което го прави неизмѣненъ? Човѣкъ се погледне въ огледалото и казва: Азъ съмъ. Като дете, той пакъ казвалъ за себе си: Азъ съмъ. Като 40 годишенъ човѣкъ, пакъ казвалъ: Азъ съмъ. Като стогодишенъ, пакъ казва: Азъ съмъ. — По какво познава човѣкъ себе си? — По Божественото. На каквато възрасть и да е човѣкъ, Божественото въ него не се измѣня. Човѣшкото е преходно, а Божественото — вѣчно и неизмѣнно. Външно плодътъ може да бѫде голѣмъ или малъкъ, но въпрѣки това, той може да издържи само нѣколко месеца. Семената на плода, обаче, сѫ дълготрайни. Казано е въ Писанието, че Богъ направи човѣка по образъ и подобие свое. Този образъ и това подобие, именно, представятъ неизмѣнното, Божественото начало въ човѣка. Като стигне къмъ 50—60 годишна възрасть, човѣкъ казва, че е остарѣлъ. Какво означава думата „остаряване“? Ако нѣкой ви нацапа лицето съ боя, остарѣли ли сте? Щомъ се измиете съ вода и сапунъ, ще станете такъвъ, какъвто сте били първоначално. Следователно, остаряването не е нищо друго, освенъ оцапване. Човѣкъ може лесно да се подмлади, но трѣбва да има жива вода и магически сапунъ. Съ обикновена вода и съ обикновенъ сапунъ не става подмладяване. Какво ще кажатъ децата, ако ви-дятъ майка си подмладена, станала 15—16 годишно момиче? Тѣ не сѫ доволни отъ тази промѣна на майка си. — Защо? — Не могатъ да я познаятъ. Хората не обичатъ да срѣщатъ по силни, по-млади отъ себе си. Това е атавизъмъ. Външно тѣ не изразяватъ това недоволство, но вѫтрешно се измѫчватъ. Тази е причината, поради която между тѣхъ сѫществува едно състезание. Едно трѣбва да знаете: невъзможно е два клона на едно и сѫщо дърво да бѫдатъ еднакво силни или еднакво голѣми. Кой клонъ на дървото е по-голѣмъ и по-силенъ? — Който е по-близо до стъблото. Колкото по нагоре отиватъ клонетѣ, толкова по-слаби и по-малки сѫ тѣ. Следователно, по-ученъ и по-силенъ е онзи, който е по-близо до стъблото на дървото. Като знаете това, не се състезавайте съ ония, които сѫ дошли преди васъ, и сѫ заели по-близкитѣ мѣста до стъблото. Колкото и да се състезавате, нѣма да ги стигнете. Това е Божественъ законъ. Споредъ този законъ детето не може да бѫде по-умно отъ родителитѣ си, нито ученикътъ по горенъ отъ учителя си. Щомъ е така, почитайте се едни други. Мнозина сѫ изгубили почитанието си едни къмъ други и, като видятъ нѣкой старъ или простъ човѣкъ, тѣ казватъ: Какво търси тази стара баба, между ученитѣ? Или, този простакъ, какво търси между благороднитѣ хора? Старата баба е умна тя, разбира нѣщата. И простиятъ човѣкъ е благороденъ, знае, какъ да постѫпва. Не мислете, че само младитѣ и ученитѣ търсятъ добритѣ условия. И старитѣ, и проститѣ искатъ да бѫдатъ спасени. Що се отнася до спасението, и философитѣ не знаятъ, какъ може да се спаси човѣкъ и кой може да бѫде спасенъ. Само Богъ спасява хората. Павелъ, който проповѣдваше на хората, казваше: „Страхувамъ се, да не бѫда отхвърленъ“. Отде дойде тази мисъль въ него? Той имаше желание да бѫде като Христа, да спасява хората, но, като видѣ, че този товаръ не е по силитѣ му, каза: Гръбнакътъ ми може да се пречупи. Той съзна, че желанието му не е право и се убоя да не бѫде отхвърленъ. Какво разбирате подъ думата „спасение“? Да се спаси човѣкъ, това значи, да се освободи той отъ нѣкакво голѣмо нещастие, което го е сполетѣло, или ще го сполети. Ако освободите човѣка отъ бесилката вие го спасявате. Какво трѣбва да прави спасениятъ? Той трѣбва да живѣе така, че да не дойде и втори пѫть предъ бесилката. Спасениятъ трѣбва да пази законитѣ на своя умъ и на своето сърдце. Наруши ли тия закони, той нарушава хармонията на силитѣ въ своя организъмъ. Най-малкото нарушаване на законитѣ на мисъльта и на чувствата нарушава органическитѣ процеси въ човѣшкото тѣло. Като ученици, стремете се всѣки день да имате по една основна мисъль, която да реализирате. Още съ ставането си отъ сънь, турете въ ума си за презъ деня една основна мисъль, върху която да работите. Щомъ поставите въ ума си една основна мисъль, и чувствата ви трѣбва да взематъ участие въ реализирането ѝ. Както мислитѣ взиматъ участие въ чувствата, така и чувствата трѣбва да взиматъ участие въ мислитѣ. Запримѣръ, намислите да напишете едно любовно писмо. Добра е мисъльта ви, но сърдцето трѣбва да дойде въ помощь на ума, да почувствува, трѣбва ли да напишете писмото, или не. Човѣкъ може да напише любовно писмо само на онзи, на когото до този моментъ другъ не е писалъ. Само веднъжъ може да се пише любовно писмо на човѣка; само единъ може да му напише любовно писмо. Писмото на първия е оригиналътъ, а всички останали писма сѫ копия. Следователно, всѣки човѣкъ може да напише само едно любовно писмо, като оригиналъ. Всички останали писма ще бѫдатъ преводи на този оригиналъ. Тъй щото, вие всѣкога обичате онзи, който ви е писалъ първото любовно писмо, т. е. оригинала. Свѣтътъ може да се разруши, но връзката ви къмъ този човѣкъ остава вѣчна. Това значи любовь. Хиляди години да не го срѣщате, вие го помните. Дето и да го видите, ще го познаете. Дошло е времето да се създадатъ нови, трайни връзки между хората. Ще кажете, че искате да обичате Бога. — Какъ ще Го обичате? Като се молите и вѣрвате въ Него ли? Любовьта къмъ Бога не се опредѣля нито отъ молитвата, нито отъ вѣрата на човѣка. Друго нѣщо опредѣля любовьта къмъ Бога Ако е въпросъ за молитви, само една молитва може да опредѣли посоката на човѣшкия животъ. — Каква трѣбва да бѫде тази молитва? — Оригиналъ, а не копие или преводъ. Оригиналътъ изключва всѣкакви погрѣшки, а преводитѣ допущатъ повече или по-малко погрѣшки. Колкото и да внимавате при преводитѣ, погрѣшкитѣ сѫ неизбѣжни. Кое любовно писмо наричаме оригиналъ? Ако при написване на едно любовно писмо взиматъ участие Богъ, ангелитѣ, светиитѣ и добритѣ хора, то представя истински оригиналъ. После можете да правите колкото искате преводи отъ това писмо, но присѫтствието на възвишения свѣтъ го нѣма. Когато Богъ, ангелитѣ и светиитѣ отсѫтствуватъ, любовнитѣ писма сѫ преводи, а не оригинали. Всички хора говорятъ за любовьта, но едни на други не вѣрватъ. — Защо? — Защото не виждатъ оригинала на любовьта, а нейнитѣ копия. Любовьта иска дѣла, а не думи. Трѣбва ли да казвате на ябълчната семка, че я обичате? Вмѣсто да ѝ говорите за любовь, посадете я въ земята и отъ време на време я поливайте. Слънцето, влагата, почвата ще й помогнатъ да израсте и да върже плодъ. Въ първо време тя не може да разбере любовьта ви, но когато види, че е израсла, завързала и дала сладки плодове, тя благодари за всичко, което сте направили за нея. Днесъ всички хора се нуждаятъ отъ нови мисли, отъ нови разбирания за живота. Старитѣ трѣбва да се подмладяватъ, а младитѣ — да не остаряватъ. Това значи, да бѫдете ученици на Божествената Школа. Влѣзете ли въ тази Школа, трѣбва да имате поне нѣколко основни мисли, нѣколко основни чувства и желания, около които да се групиратъ всички останали. Тѣ представятъ капиталъ, съ който човѣкъ гради. Капиталътъ на човѣшкия животъ е истината, която е вложена въ него. Малцина съзнаватъ това и търсятъ истината вънъ отъ себе си. Човѣкъ трѣбва да прояви истината, която е вложена въ него. Важно е, кога ще я прояви: при изгрѣване на слънцето, при зенита му, или на неговия залѣзъ. Ако я прояви при изгрѣва, той има най-добри условия за развитието си. И на зенита има добри условия, но времето е кратко. При залѣза на слънцето условията сѫ най-оскѫдни. Числото 123 подразбира ония хора, които сѫ проявили истината при изгрѣва на слънцето. Днесъ отъ всички се иска да си отговорятъ на въпроса: защо сѫ дошли на земята и какъвъ е смисълътъ на живота. Едни ще кажатъ, че смисълътъ на живота е въ яденето. Необходимъ процесъ е яденето, но смисълътъ на живота не се заключава само въ яденето. Други ще кажатъ че смисълътъ на живота е въ ученето. И безъ учене не може, но и въ него не е смисълътъ на живота. Вие знаете, че за да напишете думата „любовь“. трѣбва да си послужите съ буквитѣ „л, б, о, ь“, но и други букви трѣбва да поставите между тѣхъ. Между буквитѣ „л и б“ трѣбва да поставите буквата „ю“, а между „о и ь“ — буквата „в“. Тогава ще имате думата „любовь“. Следователно, яденето и ученето сѫ необходими процеси въ живота, но между тѣхъ трѣбва да поставите и други нѣкои, които ще осмислятъ живота. Писательтъ съчетава правилно буквитѣ, сричкитѣ, думитѣ и образува отъ тѣхъ красиви и възвишени мисли, които повдигатъ хората. Това съчетание наричаме женитба. Значи, за да се осмисли животътъ, всички процеси, които ставатъ въ него, трѣбва да се съчетаятъ въ едно цѣло. Следователно, подъ думата „женитба“, въ правъ смисълъ, разбираме онзи актъ, при които мъртвитѣ възкръсватъ, грѣшнитѣ се спасяватъ, а онѣзи, които сѫ далечъ отъ Бога, ставатъ Негови синове. Каква женитба е тази, при която умрѣлиятъ не възкръсва, грѣшниятъ не се спасява и отдалечениятъ отъ Бога не се връща при Него, като Синъ Божи? Единъ пѫть се жени човѣкъ. Въ това отношение, всѣки човѣкъ е жененъ. Той се е оженилъ за своя умъ и за своето сърдце. Като жененъ, човѣкъ трѣбва да ражда. Мислитѣ и чувствата сѫ неговитѣ деца. Раждането е неизбѣженъ процесъ. Казано е въ Писанието, че Господъ ни е родилъ. Ако Богъ ражда, и човѣкъ трѣбва да ражда. Който люби, той ражда. Човѣкъ трѣбва да люби, да гори, да освѣтява, както своя пѫть, така и пѫтя на ония, които идатъ следъ него. Дето мине любещиятъ, всичко запалва и гори, безъ да изгаря. Младитѣ и старитѣ трѣбва да се запалятъ отъ огъня на любовьта и да горятъ вѣчно. Любовьта е огънь, който не изгаря нѣщата, но ги пречиства. Дайте пѫть на Божията Любовь въ сърдцата и въ умоветѣ си, да ги пречисти. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да очисти човѣкъ сърдцето си. — Кой може да очисти човѣшкото сърдце? — Богъ. Казано е въ Писанието: „Сине мой, дай ми сърдцето си“. Богъ иска сърдцето на човѣка, за да го очисти и да влѣе въ него ново съдържание. Т. м. * 31. Лекция отъ Учителя, държана на 25. мартъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  12. От томчето "Реалности и сѣнки" 16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Законъ на числата Размишление. Тема за следния пѫть: „Защо хората носятъ пари въ джобоветѣ си?“ Въпросътъ, защо хората носятъ пари въ джобоветѣ си, е много обикновенъ и простъ. Много подобни въпроси могатъ да се задаватъ. Запримѣръ, защо човѣкъ носи книга въ рѫката си? Защо косата на човѣка побѣлява? Защо хората отопляватъ кѫщитѣ си? На обикновенитѣ и прости въпроси могатъ да се дадатъ разумни отговори, но могатъ да се дадатъ и неразумни. Какъвъ отговоръ ще дадете на въпроса, защо хората отопляватъ стаитѣ си? Ще кажете, че външнитѣ условия сѫ лоши, затова хората се отопляватъ. Ако външнитѣ условия бѣха добри, хората нѣмаше да се отопляватъ. При това, всички хора не се отопляватъ еднакво. Докато хората се отопляватъ, всѣкога ще има противоречия. Докато се различаватъ въ основнитѣ си идеи, всѣкога ще има противоречия. Добре е да има различие между идеитѣ на хората но има основни идеи, които трѣбва да бѫдатъ общи за всички хора. Различието се заключава само въ формитѣ, въ които влиза идеята. Запримѣръ, всички хора могатъ да черпятъ вода отъ високия планински изворъ но въ различни сѫдове по форма и по цвѣтъ. Нѣкой може да налива вода въ шише, другъ — въ стомна и т. н. Ще каже нѣкой, че не-говата идея е по голѣма отъ тази на съседа му. Идеята му не е по-голѣма, но сѫдътъ, въ който е поставена, е по-голѣмъ. По качество тя е еднаква за всички хора. Ще кажете, че нѣкой човѣкъ е по-добродетеленъ отъ другъ. Отде знаете? — Ядохъ отъ неговия хлѣбъ. — Това още не опредѣля доброто на човѣка. Доброто се измѣрва съ енергията, която сте приели отъ него и можете да я вложите като градивенъ материалъ въ своя организъмъ. Човѣкъ трѣбва да има ясна представа за доброто. Като не разбиратъ сѫщината на доброто, хората ставатъ обикновени въ проявитѣ си и считат за добро всичко, което излиза отъ сърдцето имъ. Щомъ дадатъ нѣщо отъ сърдце, тѣ мислятъ, че правятъ добро. Нѣма по-лошо нѣщо за човѣка отъ това, да стане обикновенъ. Красотата на живота се заключава въ разнообразието на мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ. Нѣкой мисли, че като миналъ презъ нѣколко страдания, всичко опиталъ. Той е едва вѣ началото на своитѣ страдания – нищо още не е разбралъ. – Много нѣща видѣха очитѣ ми. – Виждането на нѣщата още не е животъ Видѣлъ си много звезди на небето, но ученъ не си станалъ. Видѣлъ си много хора, но не си ги позналъ. Математицитѣ работятъ съ числата, но не сѫ проникнали въ сѫщината имъ. Сега ще напиша числото 123. Знаете ли, какво означава това число? Какво означаватъ числата 456 и 789? Всѣко число представя известна идея. Следователно, ако не можете да превръщате идеитѣ си въ числа и числата въ идеи, вие не можете да разберете смисъла на живота. Когато произнасяте думата „любовь“, безъ да я разбирате, вие се свързвате съ известни свѣтове, както и съ известни числа. Запримѣръ, звукътъ „Л“ е мекъ. Като изговаряте този звукъ, горната часть на езика — творческата, се докосва до зѫбитѣ. При изговаряне на звуковетѣ ,Л“ и „Ю“, вие сте въ Божествения свѣтъ. Щомъ дойдете до звука „Б“, вие докосвате устнитѣ си, т. е. слизате на физическия свѣтъ. При изговаряне на сричката „лю“, хората се милватъ, обичатъ се. Щомъ произнесатъ сричката „бо“, тѣ се стрѣскатъ, плашатъ се. Дето е страхътъ, тамъ любовьта отсѫтствува. Като ученици, вие трѣбва да мислите право. Правата мисъль изпѫжда страха навънъ. Да чувствува човѣкъ, това още не е мисъль. Да се безпокои, и това не е мисъль. Мисъльта подразбира растене. Като мисли, човѣкъ минава презъ процеситѣ, презъ които минава семето. Само онзи човѣкъ мисли, който има нѣкакъвъ идеалъ. Безъ идеалъ нѣма мисъль. Ако идеалътъ на човѣка е да учи, той ще мисли право, ще вади прави заключения за явленията въ живота и природата. Той не разглежда математическитѣ действия като статически процеси но ги разглежда като динамически процеси, въ самия животъ. Ако не мисли, ученикътъ изучава числата само като количествени величини и казва, че нулата нищо не означава. Отдѣлно взета нулата е нищо, но следъ числата, тя ги увеличава толкова пѫти по десеть, колкото пѫти се повтаря. Запримѣръ, нулата увеличава числото петь десеть пѫти. Ако се постави предъ петтѣ, тя го намалява десеть пѫти. Тогава, вмѣсто числото петь, имаме 05. Отъ гледището на живата математика, нулата представя условията. Следователно, ако човѣкъ знае, какъ да постѫпва съ условията и ги поставя следъ разумнитѣ сили, той непремѣнно ще има придобивки. Ако условията се поставятъ предъ разумнитѣ сили, тѣ се превръщатъ въ спънки. Запримѣръ, ако човѣкъ постоянно държи въ ума си една и сѫща мисъль за нѣкаква мѫчнотия, или за нѣкой свой недостатъкъ, непремѣнно ще се спъне. Като ученици, вие трѣбва да изучавате числата, както отъ гледището на официалната наука, така и отъ гледището на живата математика. Числата биватъ четни и нечетни. Нѣкои отъ нечетнитѣ наричаме първи помежду си, или взаимно прости. Тѣзи числа се дѣлятъ на единица и сами на себе си. Такива числа сѫ 1, 3, 5, 7, 11, 13 и т. н. Обаче, ако съберемъ тия числа, ще получимъ четни числа, които сѫ дѣлими, освенъ на единица и сами на себе си, и на други числа. Ако съберемъ 1+3, получавиме 4; 3+5=8; 5+7=12; 7+11=18; 11+13=24 Това се отнася до числата въ официалната математика. Обаче ако въ математиката на живота съберемъ двама души съ различни характери и интереси, като съдружници въ едно предприятие, нищо нѣма да излѣзе отъ тѣхъ. Ако единиятъ събира и пести, а другиятъ разпилява, тѣ не могатъ да дадатъ сумата две. Тѣ не се събиратъ. Тукъ не можемъ да кажемъ, че едно и едно даватъ две. Оттукъ вадимъ заключението, че действията съ статичнитѣ числа се различаватъ коренно отъ действията съ динамичнитѣ числа. Да се върнемъ къмъ значението на числото 123. Единицата представя ума, двойката – сърдцето, тройката — волята. Ако има сърдце и силна воля, а умъ нѣма, човѣкъ нищо не може да направи. Числото 123 трѣбва да бѫде девизътъ на човѣшкия животъ. Безъ това число човѣкъ не може да работи. Следователно, дойдете ли до нѣкакво противоречие, обезсърдчаване, обезсмисляне на живота, изговорете въ себе си числото 123. Единицата подразбира разумния принципъ въ живота; двойката — любовьта която гради; тройката — истината, отъ която произлиза волята. Следователно, когато кажете, че трѣбва да изпълнявате волята Божия, изговорете въ себе си числото 123, въ което е скрита идеята: Богъ е Любовь, Мѫдрость и Истина. Съ тѣзи три принципа вие можете да изпълнявате волята Божия. Докато човѣкъ има свѣтлина въ ума си, топлина въ сърдцето си и сила въ тѣлото си, той всѣкога може да има успѣхъ въ работитѣ си. Човѣкъ не може да приложи любовьта, мѫдростьта и истината въ тѣхната пълнота, но може да приложи тѣхнитѣ проявления като свѣтлина, която е вложена въ неговия умъ, като топлина въ сърдцето му и като сила въ волята му. Числото 123 може да претърпи видоизмѣнение, да се превърне въ 231 и 321. Въ тѣзи числа сѫдътъ е по-голѣмъ, но качествено съдържанието е сѫщото. Числата, съ които си служите при обикновенитѣ математически действия, иматъ приложение и въ астрологията. Много астролози си служатъ съ малкитѣ числа добре, тѣ сѫ силни въ подробноститѣ на нѣщата. Дойдатъ ли до голѣмитѣ величини, тамъ не сѫ точни. Ако предскажатъ нѣщо голѣмо то не се сбѫдва. Що се отнася до малкитѣ роботи, предсказанията имъ сѫ точни. Обаче, законътъ за малкитѣ числа не е вѣренъ и за голѣмитѣ. А законътъ за голѣмитѣ числа обхваща и малкитѣ. Запримѣръ, казвате за нѣкой човѣкъ, че е добъръ. Защо е добъръ? Защото ви далъ 500 лв. на заемъ. Ако му поискате 500,000 лв., не дава. – Защо не дава? — По две причини: или нѣма толкова пари, или нѣма довѣрие въ васъ. Обаче онзи, който ви дава 500,000 лв., всѣкога може да ви даде 500 лв. На кикво може да се уподоби онзи, който дава 5, 50 или 500 лв. на заемъ, и на какво онзи, който дава 500,000 лв.? Първиятъ е човѣкъ, който критикува хората, а себе си не критикува. Вториятъ пъкъ критикува и изправя себе си, а съ хората не се занимава. Глупавъ човѣкъ ли е той? Който може да даде 500,000 лв., той е богатъ, щедъръ, уменъ човѣкъ. Даването не е механически процесъ. Изворътъ дава изобилно, безъ да осиромашава. Тъй щото, този, който може да даде 500,000 лв., не е нищо друго, освенъ изворъ. Ще кажете, че лесно се говори, но мѫчно се правятъ нѣщата. За разумния човѣкъ и говоренето е лесно, и правенето е лесно. Защо да не е лесно да промѣнишъ думитѣ нѣмамъ въ имамъ, не зная въ зная? Вмѣсто да кажешъ „не зная“, тури запетая следъ частицата „не“ и ще стане: не, зная. Защо трѣбва да казвашъ „Богъ не сѫществува“? Размѣни думитѣ и кажи: Не. Богъ сѫществува. Когато нѣкой отрича сѫществуването на Бога, това значи, че той е влѣзълъ въ онази страна на земята, която не е огрѣта отъ слънцето. На този човѣкъ казвамъ: Не се произнасяй толкова бързо. Почакай още 24 часа. Земята се върти. Щомъ обърне тъмната си часть къмъ слънцето ти ще станешь вѣрващъ. Следъ 24 часа вѣрващиятъ пакъ ще стане безвѣрникъ. За да не изпада въ положението на вѣрващъ и безвѣрникъ човѣкъ трѣбва да знае, че между промѣнитѣ, които ставатъ въ природата и тия, които ставатъ въ него има известна връзка. Не разбира ли тия нѣща, той ще бѫде въ положението на стъклото, което днесъ може да се превърне въ огледало, а на другия день пакъ става стъкло. Като намажете стъклото съ калаена амалгама, то става огледало; като махнете амалгамата, пакъ става обикновено стъкло. Ще кажете, че вѣрата ви е непоколебима. Непоколебима е вѣрата на човѣка, само когато работи съ числото 123. И тъй, числото 123 представя Божествения свѣтъ, 456 — духовния, а 789 физическия свѣтъ. Това сѫ формули, съ които човѣкъ може да работи и въ тритѣ свѣта. Да разрешите една отъ тѣзи формули правилно, това значи, да получите единъ чекъ на ваше име, подписанъ отъ нѣкой голѣмъ банкеръ. Съ сумата, която съдържа чекътъ, вие се осигурявате за цѣлъ животъ. Ако разрешаването на една отъ тия формули ви осигурява за цѣлъ животъ, каква осигуровка крие въ себе си разрешаването на тритѣ формули? Който разреши тѣзи формули, той се ползува отъ богатството на цѣлия свѣтъ. Докато не ги разреши, той ще живѣе въ мѫчнотии, ще разполага съ оскѫдни срѣдства, колкото да преживѣе. За да дойде до разрешаването на тия формули, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си съзнателно и съ любовь, за да заслужи довѣрието на разумния свѣтъ. Не можете да повѣрите голѣми суми на човѣкъ безъ високъ моралъ. Сега, като съберемъ цифритѣ на числата 123, 456 и 789 и въ тритѣ случая получаваме шесторки: 1+2+3=6; 4+5+6=15, 1+5=6; 7+8+9=24, 2+4=6. И въ Писанието се говори за число, съставено отъ три шесторки — 666. Като съберемъ тритѣ шесторки, получаваме числото 18; 1+8=9. Деветорката показва известни опитности, които човѣкъ е придобилъ като резултатъ на страданията. Като страда, човѣкъ се учи. Щомъ се заговори за страдания хората особено религиознитѣ, се питатъ, защо сѫ допуснати страданията за вѣрващия. Вѣрата не е щитъ противъ страданията. И вѣрващиятъ страда, но той носи страданията разумно и лесно се справя съ тѣхъ. Богъ твори всѣки моментъ. Следователно, истински вѣрващиятъ трѣбва да върви неуморно следъ Бо-жията мисъль, да не изпада въ противоречия. Не следва ли Божията мисъль, той остава назадъ и се спъва. Когато остане назадъ, човѣкъ пропуща нѣщата. Щомъ ги пропусне, той не може да разбира сѫщината на въпроситѣ. Ето защо, на вѣрващия се препоржчва да следва Божията мисъль, да не пропусне нищо отъ това, което Богъ твори. Това значи, да живѣе човѣкъ въ свѣтлина, въ справедливость и чистота. Числото 123 има отношение къмъ Божествения свѣтъ. Който влѣзе въ този свѣтъ, трѣбва да бѫде справедливъ. Числото 456 се отнася къмъ духовния свѣтъ, който е свѣтъ на чистота. Числото 789 е свързано съ физическия свѣтъ. За да се справи съ мѫчнотиитѣ, противоречията и страданията на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има вѣра. Справедливость, чистота и вѣра сѫ условия, съ които човѣкъ може да работи, да придобие повече свѣтлина — необходимо условие за разрешаване задачитѣ на неговия животъ. Мнозина се запитватъ, какво ще правятъ, като постигнатъ всичкитѣ си желания и придобиятъ много знания. Колкото знания и да придобиете, все ще има, какво да учите и да придобивате. Учението е вѣченъ процесъ. Човѣкъ ще минава отъ вселена въ вселена и пакъ неученъ ще остане. Ще кажете, че вѣрата ви е още слаба. Като работите съзнателно, тя ще се увеличи. Съ вѣра човѣкъ придобива повече, отколкото съ мечти и фантазии. Това, че въ бѫдеще ще станешъ богатъ, ученъ, силенъ, нищо не те ползува. — Ама вѣрвамъ въ това! — Вѣрвашъ, но не работишъ. Вѣра безъ работа и приложение нищо не допринася. За предпочитане е едно малко благо въ настоящия моментъ. отколкото хиляди блага въ бѫдещето. Числата 123, 456 и 789 сѫ формули, които още днесъ могатъ да се реализиратъ. Щомъ могатъ да се реализиратъ, тѣ сѫ реални. Изгубите ли възможностьта за реализирането имъ и започнете да се ровите въ миналото си, какъвъ сте били нѣкога, вие губите реалностьта на живота. Ако нѣкой иска да знае, какъвъ е билъ въ миналото, може да му се каже, но той трѣбва да бѫде готовъ да изправи всичкитѣ си погрѣшки. Нѣма ли тази готовность, нѣма защо да се интересува отъ миналото си. Миналото на човѣка крие хубави работи, но въ него има и лоши нѣща. Ако човѣкъ знае миналото си и не изправи погрѣшкитѣ си, ще го сполети голѣмо нещастие. И тъй, помнете: като работите съ числото 123, вие се свързвате съ мисъльта на сѫществата отъ възвишения свѣтъ; като работите съ числото 456, свързвате се съ чувствата на благороднитѣ сѫщества отъ духовния свѣтъ; като работите съ числото 789, свързвате се съ добритѣ и работни хора на земята. Защо ви се говори за числата, не питайте, но разберете тѣхния смисълъ и ги приложете. Като работите съ числото 123, ще познаете боговетѣ, т. е. сѫществата на възвишената мисъль; като работите съ числото 456, ще познаете ангелитѣ; като работите съ числото 789, ще познаете хората. Какво по-голѣмо богатство може да искате отъ това, да познавате Бога, ангелитѣ и хората? Като съберете числата 123, 456 и 789, получавате числото 1368. Сборътъ отъ цифритѣ на числото е 18; 1+3+6+ +8=18; 1+8=9. Осморката работи на физи-ческия свѣтъ, деветорката — въ духовния, а тройката — въ Божествения. Числото 18 е отрицателно и безплодно. За да роди това число и да се смекчи, трѣбва да му се прибави на края деветка. Числото ще стане 189. Проце-ситѣ въ това число ставатъ правилно. Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ всички добри предприятия, защото не работятъ съ математика и геометрия. Да смѣташъ, да работишъ съ математиката, това значи, да мислишъ; да чъртаешъ, т. е. да работишъ съ геометрията, това значи, да чувствувашъ. Като мисли и чувствува, човѣкъ разрешава правилно две трети отъ задачитѣ си. Щомъ мисли и чувствува, той може вече и да работи. Работете съ ума, съ сърдцето и съ волята си, за да имате добри резултати. Работете съ надеждата, вѣрата и любовьта и отъ нищо не се страхувайте. Като работите по този начинъ, вие ще срѣщате мечки на пѫтя си безъ да се страхувате отъ тѣхъ. Досега сте се въорѫжавали, но отсега нататъкъ и безъ орѫжие ще излизате срещу мечката. Препашете се съ любовьта, мѫдростьта и истината вмѣсто металическо орѫжие, което хваща ръжда. Нека свѣтлината, топлината и силата бѫдатъ вашитѣ защитници. Т. м. * 30. Лекция отъ Учителя, държана на 18. мартъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  13. От томчето "Реалности и сѣнки" 16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Реалности и сѣнки Размишление. Чете се темата: „Причини за сиромашията.“ Сиромашия и бедность сѫ две различни нѣща. Да си беденъ, това значи, да ставашъ рано сутринь. Значи, бедниятъ става рано и отива на работа, или на училище. Децата сѫ бедни, защото ставатъ рано и отиватъ на училище, да придобиятъ знания. Сиромахътъ пъкъ е натоваренъ съ нѣщо. Той носи нѣщо на гърба си, отъ което не е доволенъ. За да отиде детето на училище, майка му го буди, облича го, дава му закуска и тогава го пуща вънъ. Ако не е дошло още до училищната възрасть, то прекарва въ кѫщи, около майка си. Думата „сиромахъ“ е съставена отъ сричкитѣ „сир“ и „махъ“ или „магъ.“ Значи, сиромахътъ е голѣмъ мѫдрецъ. Чрезъ сиромашията той има условия да придобие мѫдростьта, но не знае какъ, вследствие на което е недоволенъ отъ условията на своя животъ. Следователно, като не знае, че носи най-голѣмото богатство въ себе си — условия за придобиване на мѫдростьта, сиромахътъ пъшка подъ тежестьта на незнайното богатство и яде сухъ хлѣбъ. Днесъ никой човѣкъ не желае да бѫде сиромахъ. Единъ день, когато хората разбератъ смисъла на сиромашията, ще видятъ, че е голѣма привилегия да бѫдатъ сиромаси. Царството Божие е за сиромаситѣ, т. е. за мѫдрецитѣ, а не за глупавитѣ и прости хора. Мнозина се представятъ за сиромаси, безъ да сѫ такива. Това е голотия, нѣмотия, а не сиромашия. — Кога е голъ човѣкъ? – Когато съблѣче изцапанитѣ си дрехи, да ги опере. Докато ги опере и изсуши, той е голъ. Като се измие и облѣче съ чисти дрехи, човѣкъ се освежава и подмладява. Изучавайте сиромашията, отнасяйте се къмъ нея съ внимание, за да ви разкрие тя философията, която носи въ себе си. Тази философия е била известна на хората, но понеже дълго време сѫ яли и пили, тѣ сѫ я забравили. Днесъ трѣбва отново да я изучаватъ. Сега ще прочета 4. гл. отъ Посланието къмъ Ефесянитѣ. Вие сами ще си направите преводъ на тази глава. Като пише Посланието, Павелъ иска да обърне внимание на по-раншния си животъ, когато ялъ и пилъ, а за Господа не мислилъ. Следъ това трѣбваше да го вържатъ, да го заставятъ насила да напусне гуляитѣ. Много отъ сегашнитѣ хора продължаватъ да гуляятъ, не мислятъ да се откажатъ отъ този животъ. „Прочее, това казвамъ и свидетелствувамъ въ Господа, да не ходите вече, както ходятъ и другитѣ езичници, въ суетата на ума си.“ (—17 ст.). — Това се иска не отъ проститѣ хора, даже не и отъ вѣрващитѣ, а отъ светиитѣ. Прочетената глава крие голѣма философия въ себе си. Тя посочва на човѣка правия пѫть, показва му, какъ да живѣе. Той трѣбва да знае, че всѣка дума, всѣко чувство, всѣка мисъль съдържатъ положителни или отрицателни сили, които му въздействуватъ. Какво действие произвежда горчивата дума, отровниятъ хапъ, или развалената храна върху организма, човѣкъ знае това. Дойде ли до своитѣ мисли и чувства, забравя, че и тѣ указватъ добро или лошо влияние върху него, въ зависимость отъ тѣхното съдържание. Чувате да се говори, че трѣбва да бѫдемъ мѫдри. Лесно се говори, но мѫчно се прилага. Мѫдростьта не е само понятие. Ако я разглеждате като понятие, тя не е нищо друго, освенъ сѣнка на нѣщо. Може ли да сѫществува сѣнка безъ предметъ, който да хвърля тази сѣнка? Земята, месечината, слънцето, като тѣла, иматъ сѣнки. — Коя е сѣнката на слънцето? — Свѣтлината, която излиза отъ него. Това показва, че има свѣтли и тъмни сѣнки. Ще кажете, че тази идея не е за вашия умъ. Ако не е за вашия умъ, нѣма да я приемете. Но какъ ще се оправдаете, когато нѣкои идеи сѫ нагодени за вашия умъ, а не ги приемате? Съвременнитѣ християни говорятъ за максимитѣ на християнството, но не ги прилагатъ. Тѣ ги разбиратъ, тълкуватъ ги, проповѣдватъ, а не ги изпълняватъ. Какво показва това? Какво е предназначението на християнството? Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Христа. Достатъчно ли е това? Вѣрата трѣбва да се обуславя отъ нѣщо. Запримѣръ, ти вѣрвашъ въ богатия човѣкъ, защото има какво да вземешъ отъ него. Ти можешъ да вземешъ часть отъ богатството му. Вѣрвашъ въ мѫдреца, защото можешъ да се поучишъ отъ неговитѣ опитности. Вѣрвашъ въ учения, защото можешъ да придобиешъ нѣщо отъ неговото знание. Вѣрвашъ въ светията, защото имашъ нужда отъ неговата светость. Дето влѣзе, светията носи свѣтлина и здраве. Учениятъ развързва хората. Лесно е да вържешъ човѣка, но мѫчно е да го развържешъ. Знание е нуждно. Нѣкои хора лесно се подаватъ на внушение. Запримѣръ, минавате край единъ познатъ и му казвате: Защо сѫ пожълтѣли очитѣ ти? Да не си боленъ? — Не съмъ боленъ. Той казва, че не е боленъ, но не се минаватъ два деня, и заболява. Сега трѣбва да изправите погрѣшката си. Идете при сѫщия човѣкъ и му кажете, че е по-добре, че очитѣ му сѫ чисти, свѣтли. Щомъ чуе тия ободрителни думи, той ще стане отъ леглото си и следъ два-три деня ще отиде на работа. Абсолютно здравъ човѣкъ е този, който не се подава на никакво внушение. Внушението е подобно на морскитѣ вълни. За да не претърпи катастрофа, параходътъ трѣбва да е здравъ, да не допуща морскитѣ вълни да проникватъ въ него. Ако има малка пукнатина нѣкѫде, вълнитѣ проникватъ вѫтре и причиняватъ па-кости. Мисъльта е море, по което пѫтува човѣшкиятъ корабъ. Морето може да бѫде тихо или развълнувано, но корабътъ трѣбва да бѫде здравъ, да познава естеството на вълнитѣ, за да стигне благополучно на опредѣленото пристанище. Достатъчно е да минете само единъ пѫть презъ развълнувано море или океанъ, за да опитате силата на вълнитѣ. Развълнуваното море или развълнуваниятъ океанъ е стихия. Попаднешъ ли въ тази стихия, трѣбва да се държишъ здраво за парахода. Достатъчно е само нѣколко часа да те полюлѣятъ вълнитѣ, за да изгубишъ основа подъ краката си. Щомъ напуснешъ парахода, веднага се съвземашъ. Морето не се интересува отъ общественото положение на човѣка. Дали си философъ, ученъ, музикантъ или министъръ, то не иска да знае. Щомъ си попадналъ подъ ударитѣ на вълнитѣ, ще те търкалятъ на общо основание. Щомъ утихне морето, ти мислишъ, че всичко е свършено. Свършено е за нѣколко часа, или най-много за день-два. Новъ вѣтъръ ще духне и ще вдигне вълнитѣ на голѣма височина. Интересно е да наблюдава човѣкъ, какво става съ пѫтницитѣ, които пѫтуватъ въ развълнувано море. На пристанището ги изпращатъ близкитѣ имъ, поднасятъ имъ букети, махатъ имъ съ рѫце, съ кърпички. Пѫтницитѣ се радватъ, че ще пѫтуватъ. Щомъ се качатъ на парахода, вълнитѣ започватъ да се проявяватъ. Докато трае люлѣенето, единъ следъ другъ пѫтницитѣ започватъ да се превиватъ, да пъшкатъ. Нѣкои отъ тѣхъ се натъркалятъ на земята. Единъ яде лимонъ, другъ пие вода — търсятъ начинъ да си помогнатъ. Като стѫпи кракътъ имъ на суша, тѣ се усѣщатъ обновени, освежени, доволни отъ живота. Клатушкането въ морето е физическо състояние, съ което човѣкъ лесно се справя. Страшно е, обаче, когато човѣкъ попадне подъ вълнитѣ на нѣкоя умствена и сърдечна буря. Съ тѣзи бури човѣкъ мѫчно се справя. Следователно, човѣкъ трѣбва да познава основнитѣ закони на живота, да се справя лесно съ житейскитѣ бури. Кои са основнитѣ закони на живота? Ще кажете, че вѣрата, надеждата и любовьта са основни закони. За коя вѣра, надежда и любовь говорите вие? Ако имате предъ видъ обикновената вѣра, при която човѣкъ всѣки моментъ може да се разколебае, това не е истинска вѣра, но сѣнка на вѣрата. Каква надежда е тази, при която човѣкъ се обезнадежва? Това е сѣнка на надеждата. Каква любовь е тази, която може да се превърне въ безлюбие? Това е сѣнка на любовьта. Смѣшно и жалко е положението на човѣка, когато изпадне въ сѣнкитѣ на реалностьта. Ще кажете, че вѣрата, надеждата и любовьта иматъ и свѣтли сѣнки. Дали сѣнкитѣ сѫ тъмни или свѣтли, не е важно, все сѫ сѣнки. Важно е, да се домогне човѣкъ до реалностьта. Всички хора, всички живи сѫщества приематъ слънчевата свѣтлина и се ползуватъ отъ нея. Хората мислятъ, че разбиратъ, какво нѣщо е свѣтлината. Наистина, тѣ познаватъ свѣтлината на слънцето, която се трансформира при минаването си презъ земята. Какво нѣщо е свѣтлината, която излиза направо отъ слънцето, тѣ не знаятъ. Свѣтлината, която достига до очитѣ ни, е сѣнка на онази свѣтлина, която излиза отъ слънцето, преди да дойде до насъ. Захарьта, разтворена въ водата, се различава отъ твърдата, кристална захарь. Разтворената захарь съдържа примѣсь отъ известна енергия, каквато по-рано не е съдържала. Казано е, че вѣрата премѣства планини отъ едно мѣсто на друго. Ако съ вашата вѣра не можете да премѣствате гори и планини, т. е. да правите чудеса, това значи, че вѣрата ви е разтворена въ вода, не е въ естественото си състояние. Вие често се оплаквате отъ болки въ главата, въ сърдцето, въ корема, но не можете да приложите вѣрата си и търсите лѣкари. Щомъ имате вѣра, надежда и любовь, защо не се лѣкувате съ тѣхъ? Болестьта, отъ която се оплаквате, показва, че сте бременни. Вие викате лѣкарь да ви помогне да родите детенце, но времето за раждане още не е дошло. Лѣкарьтъ дохожда, върти се натукъ-натамъ, но детенцето не иде. И безъ да родите нѣщо, плащате на лѣкаря. Какво означава думата „раждане“? Да родишъ нѣщо, значи, да придобиешъ известна опитность. Много пѫти ще ражда човѣкъ, но всѣкога по различенъ начинъ. Съ други думи казано: Човѣкъ придобива много опитности, но тѣ никога не се повтарятъ. Невъзможно е, човѣкъ да има една и сѫща опитность два пѫти. Невъзможно е, отъ една и сѫща пѫпка да излѣзатъ два клона. Отъ една пѫпка излиза само единъ клонъ. Какъ може човѣкъ да се справи съ своя ревматизъмъ, запримѣръ? Преди да пристѫпи къмъ лѣкуване, той трѣбва да разбере, отъ какъвъ произходъ е неговиятъ ревматизъмъ: растителенъ, животински, човѣшки, или дяволски. Ако ревматизъмътъ му е отъ растителенъ произходъ, той трѣбва да го клъцне съ брадва, както сѣче дърва; ако е отъ животински произходъ, трѣбва да го подмами по нѣкакъвъ начинъ съ млѣко. Ревматизъмътъ, като змията, обича млѣко. Той ще се отправи къмъ млѣкото и ще освободи човѣка. Ако ревматизъмътъ е отъ човѣшки произходъ, въпросътъ лесно се урежда: ще му говори, ще му внушава да го напусне, докато най-после го изпрати. Най-мѫчно се лѣкува ревматизъмътъ отъ дяволски произходъ. Тукъ нищо не помага — нито брадва, нито млѣко, нито внушение. Единствената сила, която може да изпѫди дяволския ревматизъмъ отъ човѣка, е вѣрата. Тукъ иде на помощь вѣрата, за която Христосъ казва: „Ако имате вѣра, колкото синапово зърно, и кажете на тази гора да се премѣсти, ще се премѣсти“. Тукъ, именно, се познава, доколко вѣрата на човѣка е силна. Казано е въ Писанието: „Ако говоря съ человѣчески и съ ангелски езици, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ“. Следователно, ако човѣкъ говори на Бога, а любовь нѣма, Богъ не му отговаря. — Защо? — Любовьта е езикътъ на Бога. Значи, този човѣкъ е забравилъ езика, който Богъ нѣкога му е предавалъ. За да ви разбере баща ви, ще говорите на бащиния си езикъ. Богъ може да ви разбере, ако говорите на Неговия езикъ — езикътъ на любовьта. Какъ познавате, че Богъ ви е разбралъ и отговорилъ на молитвата ви? Ако молитвата ви е приета, подъ лъжичката си ще усѣтите малка топлина и свѣтлина. Нѣма да се мине много време, и вие ще получите това, за което сте се молили. Когато сте болни, радвайте се, ако сте попаднали въ Божиитѣ рѫце, Той да ви лѣкува. И въ рѫцетѣ на лѣкарь да ви предаде, пакъ се намирате подъ прѣкото влияние на Бога. За да призовете Бога на помощь, трѣбва да приложите вѣрата си. „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медъ, що звънти, и кимвалъ, що дрънка.“ Интересно е, че и въ миналото, както и въ настоящето, хората сѫ били влюбвани, влюбватъ се, но все пакъ имъ проповѣдватъ за любовьта. — Защо? — Защото влюбването е сѣнка на любовьта, т. е. външна страна на любовьта. Днесъ си влюбенъ въ нѣщо, следвашъ обекта на своето влюбване, а на другия день всичко изчезва. Пишешъ любовни писма, които следъ време отричашъ. Не е лошо да пише човѣкъ любовни писма, но всичко трѣбва да става на време. Каквото прави човѣкъ — мисли, чувствува, скърби, радва се, или обича, всичко трѣбва да става на време. Всѣко нѣщо има сила, когато е направено на време. Като казвамъ, че ревматизъмътъ може да се лѣкува по четири начина — Съ брадва, съ млѣко, съ внушение и съ вѣра, това сѫ четири различни формули, които иматъ приложение въ четиритѣ свѣта. Брадвата, като формула, има приложение въ физическия свѣтъ, млѣкото — въ астралния, внушението — въ умствения, а вѣрата — въ причинния. Лесно може да се лѣкува човѣкъ, ако между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му има единство. Докато рѫката е свързана съ цѣлото тѣло, по което тече чиста, артериална кръвь, тя е здрава и нормално развита. Това значи, че рѫката е въ единство съ цѣлото тѣло. Обаче, ако притиснете нѣкѫде рѫката си така, че кръвьта не може добре да я храни, тя постепенно отслабва. Както притиска рѫката си и спира правилното кръвообръщение въ организма си, така човѣкъ може да притисне нѣкѫде мисъльта и чувствата си, да спре тѣхния правиленъ ходъ. Апостолъ Павелъ казва: „Не внасяйте никакво гнило слово въ ума си.“ Следователно, ако искате да бѫдете здрави, освободете ума и сърдцето си отъ непотрѣбни мисли и чувства, които следъ време загниватъ и правятъ кръвьта нечиста. Ако пъкъ кръвьта ви е нечиста вече, внесете любовьта въ живота си. Тя е единствената сила, която чисти, оживява, развеселява и възкресява. Любовьта води човѣка отъ незнайното къмъ знайното, отъ хикса къмъ десетката, т. е. къмъ известното. Дървото е незнайното, а плодътъ — знайното. За да познаете дървото, трѣбва да опитате плода му. Знайно е онова, чрезъ което незнайното става разбрано. Всички незнайни нѣща иматъ свои плодове. Следователно, когато искаме да разберемъ незнайното, трѣбва да опитаме неговия плодъ. Искаме ли да познаемъ реалностьта, трѣбва да опитаме нейнитѣ плодове. Ние говоримъ за любовьта като нѣщо незнайно, отъ което произлиза нѣщо знайно. — Кое е знайното, което произлиза отъ любовьта? — Животътъ. Тъй както днесъ се проявява, животътъ е външенъ изразъ на любовьта. Въ сѫщность, какво нѣщо е любовьта? Казано е, че Богъ е Любовь. Това, което подкрепва цѣлото Битие, мисъльта, чувствата и постѫпкитѣ на всички разумни сѫщества, наричаме любовь. Това, което свързва умоветѣ и сърдцата на всички хора и прониква въ цѣлия козмосъ, наричаме любовь. Каква е тази връзка, не може да се каже. Чувате нѣкой да казва, че известенъ човѣкъ го привлича. Съ какво го привлича, и той не знае. Ще каже, че има благородно сърдце. Не е само това. Много хора иматъ благородни сърдца, но всички не го привличатъ. При това, той вижда благородното му сърдце, а други не то виждатъ. Следователно, когато обичате нѣкого, това показва, че сте видѣли незнайното въ него, т. е. реалностьта. Съвременнитѣ хора трѣбва да иматъ ясна представа за реалностьта на нѣщата, за да знаятъ, какъ да постѫпватъ съ себе си и съ ближнитѣ си. Въ това се заключава щастието на човѣка; въ това се заключава и неговото здраве. Като знае, какъ да постѫпва съ ближнитѣ си, ако е боленъ, човѣкъ лесно може да се лѣкува. Нѣкои болести не сѫ нищо друго, освенъ резултатъ на заклинания отъ миналото. За всѣка пакость, злина или неправда, направена на нѣкого, човѣкъ възприема неговото недоволство и заклинание, което внася дисхармония въ организма му и предразположение къмъ заболяване. Каквито пожелания отправятъ хората къмъ подобнитѣ си, добри или лоши, въ края на краищата, сѫ ги постигнали. Мощна сила е човѣшката мисъль. Тя може да се използува и като разрушителна, и като творческа сила. Като знае това, човѣкъ трѣбва да просвѣщава ума си, да облагородява сърдцето си, за да не причинява пакости нито на себе си, нито на своитѣ ближни. Хората сѫ влѣзли въ свѣтъ на противо-речия, създадени отъ самитѣ тѣхъ. Тѣ не сѫ господари на мислитѣ, на чувствата и на постѫпкитѣ си. — Кой може да бѫде господарь на себе си? — Сиромахътъ. Първата сричка „сир“ въ думата „сиромахъ“ на английски езикъ „сиръ – сѫръ“ означава господарь, господинъ, мѫдрецъ, т. е. човѣкъ, който е разбралъ Божиитѣ пѫтища. Само смирениятъ човѣкъ познава Божиитѣ пѫтища, независимо това, дали е богатъ, или сиромахъ. Смирениятъ знае, кога да вдигне рѫката си и кога да я свали, т. е. той знае, какъ да постѫпва. Единъ день Мойсей вдигна рѫката си не на време и на мѣсто и уби египтянина, заради което не влѣзе въ Обетованата земя. Всѣки, който вдига и сваля рѫката си не на време, нѣма да влѣзе въ Обетованата земя. — Кога може човѣкъ да влѣзе въ Обетованата земя? — Когато стане господарь на своитѣ мисли, чувства и постѫпки, и когато завладѣе седемтѣ си тѣла. Въ невидимия свѣтъ човѣкъ трѣбва да влѣзе съ седемтѣ си тѣла, а не само съ едно. Съ едно тѣло човѣкъ влиза въ физическия свѣтъ, съ две — въ астралния, съ три — въ умствения, съ четири — въ причинния, съ петь — въ будическия, т. е. въ Нирвана — свѣтъ на блаженство. Седмото тѣло е на любовьта. Когато се облѣче въ тѣлото на любовьта, най-красивото и съвършено тѣло, човѣкъ може да се яви при Бога. Дрехата на любовьта включва въ себе си дрехитѣ на мѫдростьта и на истината. Който се е облѣкълъ съ трицвѣтната дреха на любовьта, на мѫдростьта и на истината, той е опиталъ топлината на любовьта, свѣтлината на знанието и на мѫдростьта, както и силата и свободата на истината. Да облѣче човѣкъ дрехата на великата любовь, мѫдрость и истина, това значи, да е придобилъ вѣчния животъ, т. е. животътъ на без-смъртието, който познавали старитѣ алхимици. Сега мога да ви дамъ нѣколко формули, но опасно е, не сте готови още. Вмѣсто полза, вие ще си причините вреда. Българитѣ вѣрватъ, че срещу Иордановъ день, въ 12 ч. по полунощь, небето се отваря. Каквото човѣкъ поиска отъ Бога въ този моментъ, молбата му се чува. Единъ българинъ пъхналъ главата си презъ една малка дупка на прозореца и чакалъ да се отвори небето, да поиска нѣщо. Като видѣлъ, че небето се отваря, за да не пропусне момента, вмѣсто да иска крина, пълна съ злато, той набързо извикалъ: Господи, дай ми глава, голѣма като крина. Желанието му веднага се изпълнило: главата му пораснала, станала като крина, вследствие на което не могълъ да я извади отъ малката дупка на прозореца. Трѣбвало да пожелае крина, пълна съ жито, а той пожелалъ крина, пълна съ злато. Но въ бързината си и това не могълъ да изкаже, объркалъ се и пожелалъ голѣма глава. Жито и знание сѫ нуждни на човѣка, а не пари. Мнозина искатъ да бждатъ голѣми, велики: всички да ги познаватъ и да имъ се кланятъ, но тѣ се объркватъ и вмѣсто голѣми знания и богатство, тѣ пожелаватъ външно голѣма глава. Опасно е да има човѣкъ голѣма глава. Като влѣзе въ нѣкоя малка дупка, ще се заклещи вѫтре и не може да се върне назадъ. Като се намѣри въ мѫчнотии и затруднения, човѣкъ търси причината вънъ отъ себе си — въ майка си, въ баща си, въ дѣди и прадѣди. Въ сѫщность, причината за човѣшкитѣ несгоди, мѫчнотии и нещастия се дължи на неговата упоритость и невежество. Желая, всички да се облѣчете съ дрехата на любовьта. Каква е тази дреха и по какъвъ начинъ ще се облѣчете, оставямъ на васъ, вие да я намѣрите и сами да се облѣчете. Много нѣща знаете, но това още не сте научили. И азъ много съмъ ви говорилъ за тъмнитѣ и свѣтли сѣнки на любовьта, но за самата любовь още не съмъ говорилъ. Мощна сила е любовьта, но не сте готови още за нея. Да чуете нѣщо за любовьта, това значи, да настане за васъ нова епоха на животъ. Засега благодарете, че ви се говори за свѣтлитѣ сѣнки на любовьта, които внасятъ радость въ човѣшката душа. Единъ день, когато станете съвършени, ще се облѣчете съ дрехата на любовьта. Т. м. * 29. Лекция отъ Учителя, държана на 11. мартъ, 1931 г. София. – Изгрѣвъ.
  14. Ани

    1931_03_04 Послушание

    От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Послушание Т. м. Тема за следния пѫть: „Причини за сиромашията“. Ще прочета 75. Псаломъ. Като се вглеждате въ миналия и въ настоящия животъ на хората, виждате, че тѣ сѫ имали смущения и въ миналото, и въ настоящето. И Псалмопѣвецътъ се смущавалъ, че въпрѣки вѣрата му въ Бога, въпрѣки молитвитѣ си, работитѣ му не вървятъ добре. Сѫщото се отнася и за съвременния човѣкъ. И досега хората не разбиратъ законитѣ на живота. Много учители сѫ дохождали въ свѣта, да проповѣдватъ на хората, какво нѣщо е животътъ и какъ трѣбва да се живѣе, но ние виждаме, че животътъ е изопаченъ. Кѫде се крие причината за това? Въ самитѣ ученици. Учителитѣ предавали добре науката за живота, но ученицитѣ не я възприели правилно, вследствие на което я изопачили. Затова казваме, че учителитѣ сѫ пострадали отъ ония свои ученици, които не могли правилно да възприематъ и предаватъ учението имъ. Така стана и съ Христовото учение. Първитѣ ученици на Христа донѣкѫде възприеха и предадоха учението на Учителя си правилно, обаче, последващитѣ го изопачаваха все повече и повече, вследствие на което днесъ е останало малко отъ това, което Христосъ проповѣдвалъ. Наблюдавайте да видите, какво правятъ децата отъ първо отдѣление, когато се учатъ да четатъ. Тѣ взематъ букваря си въ рѫка и на всѣки редъ отъ четивото прекарватъ пръста си отгоре. Като прочетатъ четивото нѣколко пѫти, нѣкои думи се изтъркватъ отъ пръста имъ. Който се опитва да чете отъ такъвъ букварь, вижда, че нѣкои букви липсватъ, не могатъ да се четатъ. Сѫщото е станало и съ Свещенитѣ книги. Отъ хиляди години насамъ хората четатъ тия книги и прекарватъ пръста си отгоре, вследствие на което много букви сѫ изтъркани. Който чете Свещенитѣ книги, като види, че нѣкои букви липсватъ, туря други на мѣстото на първитѣ. Че тия букви не се съвпадатъ съ първообраза, това нищо не значи. И тѣ продължаватъ да ги четатъ, но вече въ изопаченъ видъ, който не се съгласява съ оригинала. Следователно, искате ли да разгледате живота, разглеждайте го отъ положението, както нѣкога е билъ даденъ, а не както днесъ сѫ го изопачили. Азъ наричамъ това положение „ново разглеждане на живота“. Въ изопачения животъ на хората има неестествени прояви, които ние наричаме „вметнати“. Запримѣръ, приятно е понѣкога на човѣка да пие вино, обаче, това е вметнато, неестествено човѣшко желание. Природата не е предвидила виното. Тя е създала водата като първа и необходима течность за човѣка. Всѣка друга течность е второстепенна, ненужна. Виното, запримѣръ, не съдържа онѣзи елементи, които сѫ необходими за човѣка, но водата ги съдържа. Освенъ виното, като вметната течность въ живота, сѫществуватъ нѣкои философски и религиозни системи, които временно доставятъ известна приятность и удоволствие на човѣка. Занимава ли се съ тѣхъ повече, отколкото трѣбва, човѣкъ протрива езика си и започва да страда. Какво представя животътъ? Животътъ тече като водата, но не е вода. Въ живота има страдания, но той самъ не е страдание. Страданията сѫ вметнати въ живота и се дължатъ на причини, които нѣматъ нищо общо съ него. Една отъ причинитѣ за страданията е недоимъкътъ. За да се избѣгне недоимъкътъ, любовьта трѣбва да заеме първо мѣсто въ живота. Тя носи външно и вѫтрешно изобилие. Човѣкъ може да има много нѣща, но ако му липсва само едно нѣщо, той не живѣе въ любовьта. Запримѣръ, човѣкъ може да е богатъ, да разполага съ слуги, съ богати трапези, но ако стомахътъ му е разстроенъ, той не се ползува отъ това изобилие. Ако краката и рѫцетѣ му сѫ слаби, той не може самъ да се движи, има нужда отъ чужда помощь. Ако очитѣ му сѫ слаби и не вижда, той пакъ има нужда отъ чужда помощь. Каква полза, че богатиятъ живѣе въ външно изобилие, а вѫтрешно е лишенъ отъ нѣщо? Следователно, любовьта посещава човѣка, ако той живѣе въ пълна хармония съ себе си и съ своитѣ ближни. Най-малката дисхармония въ човѣшкия животъ произвежда страдания. Страданието се явява, когато човѣкъ сравнява две различни нѣща. Запримѣръ, когато грѣши, човѣкъ погрознява. Той започва да се вглежда въ хората и, като види нѣкой красивъ човѣкъ, започва да страда, защо този човѣкъ е красивъ, а той е толкова грозенъ. Той не търси причината за погрозняването въ себе си, а е готовъ да обвини Бога. Следъ всичко това той се нарича чедо Божие. Възможно ли е единъ и сѫщъ баща да роди единъ красивъ и единъ грозенъ синъ? Коя майка би желала да роди грозна и хилава дъщеря? Следователно, искате ли да се освободите отъ страданията и да осмислите живота си, приложете любовьта въ отношенията си къмъ хората, къмъ себе си и къмъ Бога. Приложите ли любовьта въ всичкитѣ си отношения, Богъ ще живѣе въ васъ, и вие — въ Него. Мнозина искатъ да бѫдатъ свободни, да живѣятъ, както намиратъ за добре, но въ края на краищата плащатъ за всички злоупотрѣбления. Тѣ казватъ, че докато живѣятъ на земята, иматъ право да си хапнатъ и пийнатъ до насита. Тѣ иматъ право да живѣятъ, както искатъ, но не могатъ да избѣгнатъ последствията на своя животъ. Разумниятъ човѣкъ знае това и казва: Малко ще ямъ и малко ще пия. Съвременнитѣ хора разглеждатъ въпроса, каква храна трѣбва да употрѣбява човѣкъ — месна или растителна. Едни отъ тѣхъ подържатъ, че човѣкъ трѣбва да се храни съ месо, защото месото съдържа повече хранителни елементи, които съграждатъ човѣшкия организъмъ и продължаватъ живота. Така ли е въ сѫщность? Днесъ, при най-голѣмата употрѣба на месо, човѣкъ живѣе срѣдно до 60 годишна възрасть. Други подържатъ точно обратния възгледъ. Тѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да се храни съ растителна храна. И тѣ даватъ сѫщитѣ заключения за растителната храна. Ние казваме: Човѣкъ трѣбва да употрѣбява такава храна, която доставя необходимитѣ елементи за организма, която продължава живота и го прави приятенъ и която помага за развитието на неговитѣ добродетели. Като употрѣбява месна храна, човѣкъ приема отъ животнитѣ такива неестествени енергии и елементи въ своя организъмъ, за освобождаването отъ които се изискватъ стотици и хиляди години чистъ животъ. Чистотата на живота седи въ човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки. Продължителностьта на живота е въ зависимость отъ интенсивностьта на човѣшкитѣ мисли и чувства. Колкото по-свѣтли и възвишени мисли и чувства има човѣкъ, толкова тѣ сѫ по-интенсивни. Ще възразите, че възвишенитѣ мисли и чувства нищо не допринасятъ на човѣка. Опитайте ги и после говорете. Всѣко нѣщо, за което човѣкъ говори, трѣбва предварително да го е опиталъ, и то не наполовина, а въ неговата пълнота. Хората говорятъ за живота, безъ да сѫ го опитали, безъ да сѫ познали любовьта. Коя е причината за израстването и отглеждането на малкото дете? Майката. Съ какво го отглежда тя? Съ своето млѣко. То е наречено въ Писанието Словесно млѣко. Казано е тамъ, че за да бѫде човѣкъ здравъ, силенъ, красивъ, трѣбва да се храни съ Словесното млѣко, т. е. съ разумния принципъ въ свѣта. Религиознитѣ мислятъ, че разбиратъ Словото, че се хранятъ съ Словесното млѣко. Защо мислятъ така? Защото намиратъ, че Словото било проста работа, никаква наука нѣмало въ него. Тѣ се заблуждаватъ. Понѣкога елементарнитѣ работи криятъ въ себе си по-голѣма наука отъ сложнитѣ. Понѣкога тѣ сѫ по-мѫчни за разбиране и приложение отъ по-сложнитѣ. Какво ще кажете за разбирането на нѣкой човѣкъ, който отъ една лоша дума изгубва своя вѫтрешенъ миръ и любовьта си къмъ Бога? Какво е неговото разбиране? Трѣбва ли една дума да наруши правилното течение на силитѣ въ неговия организъмъ? Всѣка лоша дума е бентъ. Следователно, ако съ една лоша дума човѣкъ би могълъ да наруши твоя миръ и да те подпуши, това показва, че течението на силитѣ въ твоя организъмъ е слабо. Ти си далъ възможность да се подпуши течението на Божественитѣ сили въ твоя организъмъ. Трѣбва ли за една лоша дума, която се отнася до всички хора, да изгубишъ това, което си придобивалъ съ вѣкове? — Ама защо да ми каже, че съмъ невежа? Въ израза „ти си невежа“ влизатъ всички хора. Кой човѣкъ не е невежа по отношение на великото знание? Кой умиращъ не е невежа? Кой фалиралъ търговецъ не е невежа? Който страда, който мрази, който лъже, който убива е невежа. И тъй, сѫщественото въ живота на човѣка е любовьта. Който иска да се домогне до любовьта, трѣбва да приложи Божественото учение въ живота си въ всичката пълнота. Казвате, че свѣтътъ трѣбва да стане добъръ. Свѣтътъ сте вие. Всѣки човѣкъ представя свѣта въ миниатюръ. Ако ти приложишъ Божественото учение, свѣтътъ ще се изправи. Отъ човѣка зависи изправянето на свѣта. Всѣки човѣкъ е свързанъ съ хиляди хора. Тъй щото, отъ изправянето на едного зависи изправянето на всички, които сѫ свързани съ него. Като знаете това, помнете, че носите отговорность, освенъ за себе си, още и за всички ония, съ които сте свързани. Какво се разбира подъ думата „свѣтъ“? Подъ думата „свѣтъ“ разбираме проявитѣ на първия човѣкъ. Той се разкаялъ вече за своята погрѣшка. Първиятъ човѣкъ е изкупилъ прегрѣшението си, но време е вече сегашнитѣ хора да се замислятъ за изправяне на своитѣ погрѣшки. Стариятъ Адамъ е отживѣлъ времето си. Сега е думата за новия Адамъ и за новата Ева, представители на новата култура. Новата култура подразбира раждане отъ вода и духъ, което Христосъ е изказалъ съ стиха: „Ако се не родите отъ вода и духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Защо първитѣ хора сгрѣшиха и изгубиха добритѣ условия на живота? Защото бѣха направени отъ неорганизирана материя. Адамъ бѣше направенъ отъ пръсть, а Ева — отъ неговото ребро, т. е. отъ кость. Какво може да се очаква отъ хора, направени отъ каль и отъ кости? Обаче, новитѣ хора — новиятъ Адамъ и новата Ева, които ще бѫдатъ създадени отъ вода и отъ духъ, ще внесатъ новото въ свѣта. Време е вече хората да приематъ новото въ неговата вѫтрешна пълнота. За тази цель, любовьта трѣбва да влѣзе като елементъ въ живота и да го преобрази. Ще кажете, че познавате любовьта. Зависи каква любовь сте познали. Както слънчевитѣ енергии презъ различнитѣ дни и месеци на годината сѫ различни, така сѫщо и любовьта презъ различнитѣ епохи и времена е различна. Не е все едно, дали човѣкъ се грѣе на слънце презъ зимата или на края на пролѣтьта. Презъ различнитѣ времена слънчевата енергия е различна. За да разбере живота въ неговата пълнота, човѣкъ трѣбва да се качи въ горнитѣ сфери на любовьта, дето срѣдата е чиста и прозрачна. Като гледа отвисоко къмъ земята, човѣкъ вижда, каква е нейната атмосфера. Земята е обвита съ тъмна, мрачна атмосфера, която възвишенитѣ сѫщества постоянно филтриратъ. Ако атмосферата не се пречиства, хората биха се задушили. Сега, да се върнемъ къмъ любовьта, която трѣбва да обхване човѣшкото сърдце. Когато любовьта се проявява въ човѣшкото сърдце, човѣкъ е доволенъ отъ всичко. Всѣкакво смущение, недоволство, недовѣрие изчезватъ. Човѣкъ се чувствува богатъ, разположенъ, готовъ да уреди отношенията си съ всички свои неприятели или кредитори. Когато придобие любовьта, човѣкъ влиза въ своята добра сѫдба или „дихарма“. Щомъ изгуби любовьта си, той отново се връща въ кармата си — законъ за причини и последствие. При това положение човѣкъ се натъква на неприятелитѣ си, на болести и нещастия. Той се вижда заобиколенъ отъ всички страни съ мѫчнотии и неприятности, съ които самъ мѫчно може да се справи. Въ тѣзи трудни моменти на неговия животъ идатъ приятелитѣ, за да му помогнатъ. Тукъ се проявява законътъ: който обича, никога не може да измѣни на любовьта. Който ви разлюбва, никога не ви обичалъ. Следователно, той никога не може да ви възлюби. Това е аксиома, която всички сѫ опитали. Възъ основа на тази аксиома казваме: Веднъжъ Богъ възлюбилъ човѣка, никога не може да го разлюби. Ако го разлюби, това значи, да измѣни на своето естество. Невъзможно е Богъ да измѣни на естеството си. Богъ е Любовь, вследствие на което никога не се измѣня. Кажете ли, че Богъ се измѣнилъ къмъ васъ, причината е въ самитѣ васъ, които сте турили бентъ на Божията Любовь. Махнете бента, за да се прояви любовьта. Безъ любовь никакви постижения не можете да имате. Ще каже нѣкой, че не е дозрѣлъ още за любовьта. Това е другъ въпросъ. Важно е, човѣкъ да се зачене. Важно е, отъ каква майка и отъ какъвъ баща е заченатъ. „Ако се не родите отново отъ вода и отъ духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Значи, Духътъ трѣбва да вземе участие въ зачеването и раждането на човѣка. Който е заченатъ по този начинъ, той е придобилъ любовьта. Той носи запалена свѣщь въ рѫката си, отъ която всички хора могатъ да запалятъ своитѣ свѣщи. Свѣщитѣ на сегашнитѣ хора горятъ, но едно имъ липсва — не сѫ достатъчно ярки. Тѣ горятъ, но силно кадятъ. За да пречисти любовьта си, да усили нейната свѣтлина, човѣкъ трѣбва да следва Божиитѣ пѫтища и да помага на ближнитѣ си. Това значи, да се свърже съ възвишенитѣ сѫщества. Като изучава фактитѣ, законитѣ и принципитѣ, човѣкъ се свръзва съ разумностьта. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете доволни отъ живота. Да бѫдешъ доволенъ, това не значи, да не работишъ и да чакашъ, каквото ти се случи. Изкуство е човѣкъ да бѫде доволенъ въ недоволството си. Каквото и да му се случи, приятно или неприятно, той трѣбва да каже: Такава е волята Божия. И обикновениятъ човѣкъ, и адептътъ трѣбва да се рѫководятъ отъ волята Божия, безъ да прилагатъ насилие. Истински магъ е онзи, който прилага силата си разумно. Ако магътъ не прилага силата си на мѣсто, резултатитѣ на неговитѣ постѫпки ще бѫдатъ неуспѣшни. Единъ магъ отишълъ съ единъ отъ ученицитѣ си въ гостилница, да се нахранятъ. За да покаже предъ ученика си, съ какви сили работи, адептътъ казалъ: Сега ще се нахранимъ добре и съ мисъльта си ще внуша на гостилничаря да не иска пари отъ насъ, даромъ да минемъ. Ученикътъ се нахранилъ добре и следѣлъ съ интересъ, да види резултата на опита. Адептътъ внушилъ нѣколко пѫти на гостилничаря да не дохожда за пари, но последниятъ се явилъ съ смѣтка за обѣда. Като видѣлъ, че опитътъ излѣзълъ несполучливъ, ученикътъ извадилъ кесията си, пълна съ звонкови монети, заплатилъ на гостилничаря. Следъ това се обърналъ къмъ учителя си съ следнитѣ думи: Моята философия въ живота е да работя и да получавамъ възнаграждение за работата си. Така постѫпвамъ съ всички хора. Мнозина вървятъ още по пѫтя на старитѣ маги. Тѣ правятъ опити въ различни направления, но работитѣ имъ не се нареждатъ. Какво трѣбва да направятъ, за да иматъ успѣхъ въ живота? Нищо друго не имъ остава, освенъ да извадятъ златнитѣ монети отъ кесията си и да платятъ за това, което сѫ получили. Златнитѣ монети представятъ знанието, съ което човѣкъ може да разполага въ всички моменти на живота си. Гостилничарьтъ не се подава на вашитѣ опити. Той иска да му се плати — нищо повече. Като слушатъ да се говори за любовьта, нѣкои намиратъ, че най-мѫчното нѣщо е приложението на любовьта. Споредъ мене, най-лесното нѣщо е приложението ѝ. Искате ли да се домогнете до нея, дръжте се за принципа: давай, безъ да очаквашъ. Предпочитай да давашъ, отколкото да вземашъ. Каквото любовьта ти заповѣда да направишъ, изпълни го. Любовьта се придобива само съ послушание. Истинското послушание се основава на любовьта, а не на страха и насилието. Като любишъ, ще бѫдешъ готовъ на всѣкакви услуги и за брата, и за сестрата. Тогава ще разберешъ, какво значи братство и сестринство. Защо е нужно да прилага човѣкъ Божията Любовь въ живота си? За да бѫде здравъ, за да придобие безсмъртие. Ангелитѣ сѫ безсмъртни, а човѣкъ е смъртенъ. Защо? Защото ангелитѣ изпълняватъ волята Божия, както Богъ изисква, а човѣкъ изпълнява волята Божия, както той намира за добре, както диктуватъ неговитѣ интереси. За да дойде до съзнанието на ангелитѣ, човѣкъ трѣбва да се новороди, да се откаже отъ старото въ себе си. И вие, като Никодима, ще кажете, че старъ човѣкъ не може да влѣзе въ утробата на майка си и да се роди. Сегашнитѣ хора сѫ преждевременно остарѣли. Това значи, че тѣ сѫ дегизирани като стари хора, безъ да сѫ придобили качествата на мѫдрия човѣкъ. Само мѫдрецътъ е старъ човѣкъ. Всички обикновени старци сѫ дегизирани. Тѣ искатъ да играятъ ролята на мѫдреци, но още не сѫ такива. За да стане мѫдрецъ, човѣкъ трѣбва много пѫти да се новоражда. Новораждането е многократенъ процесъ, както слънцето всѣки день изгрѣва и залѣзва, т. е. сутринь се подмладява, вечерь остарява. Казано е въ Писанието: „Стариятъ човѣкъ трѣбва да умре, да се замѣсти съ новъ“. Новиятъ човѣкъ е човѣкъ на любовьта. Той е щастливъ, понеже е свързанъ съ Бога. Човѣкъ не може да придобие любовьта изведнъжъ, но постепенно, както настѫпва зазоряването. Любовьта се проявява първоначално въ малъкъ размѣръ, като се увеличава постепенно, издига се нагоре до зенита, до най-високата си точка, и тамъ спира. Въ всѣки моментъ на проявлението си тя носи нѣщо ново за човѣшката душа. Съвременнитѣ хора се намиратъ предъ разрешението на трудни социални въпроси, но не знаятъ, какъ да ги разрешатъ. Само любовьта е въ състояние да разреши всички социални въпроси. Следователно, за да разреши въпроситѣ на живота, човѣкъ трѣбва да се свърже съ любовьта въ нейната цѣлокупность, т.е. съ Бога. Сега ще ви дамъ едно упражнение за разрешаване на мѫчнотиитѣ въ живота. Като се намѣрите въ известна мѫчнотия, хванете съ лѣвата рѫка палеца на дѣсната си рѫка и го погладете. Палецътъ е свързанъ съ Божествения свѣтъ. Той е антена, по която тече Божията Любовь, Палецътъ е съставенъ отъ три фаланги: долната, месеста часть, е наречена Венеринъ хълмъ; срѣдната часть е свързана съ разсѫдъка на човѣка, а най-горната — съ волята. Значи, за да се свърже съ Божествения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да хармонизира въ себе си силитѣ на волята, на ума и на любовьта. Ако искате да внесете тази хармония въ себе си, нѣжно гладете палеца си и пожелайте да се свържете съ Божията Любовь. Основната мисъль въ днешната лекция е послушанието. Ако иска да бѫде благоугоденъ на Бога, човѣкъ трѣбва да постигне вѫтрешно послушание, всѣки моментъ да е готовъ да изпълни волята Божия. Ще кажете, че като се моли, човѣкъ постига всичко. Вѣрно е, че молитвата е великъ актъ, но за да се моли, човѣкъ пакъ трѣбва да бѫде свързанъ съ Бога. Молитвата е актъ на велико общение съ Първата Причина на нѣщата. Какъ трѣбва човѣкъ да държи рѫцетѣ си въ време на молитва, това е въпросъ на вѫтрешно разбиране. Като ученици, вие трѣбва да проявите послушанието си. Безъ послушание нѣма освобождение. Казано е, че за да се освободи, човѣкъ трѣбва да се съблѣче отъ старото въ себе си. Какъ става това събличане? Да съблѣче човѣкъ старитѣ си дрехи и да се облѣче въ нови, това значи, да бѫде разуменъ и любещъ. Безъ разумность и любовь човѣкъ не може да реформира вѫтрешния си животъ. И обратно: като се реформира вѫтрешно, той се обновява и външно, т. е. физически. Упражнението, за палеца, което ви дадохъ, нѣма да освѣти цѣлата мѣстность, по която се движите, но ще ви даде поне права посока на движение. Колкото малка свѣтлина да хвърли въ съзнанието ви, то ще бѫде свѣтълъ лѫчъ въ тъмна нощь. То все ще допринесе нѣщо къмъ вашитѣ добродетели. Вие сте добри, но трѣбва да проявите добротата си. Състоянието на доброто у васъ е подобно на ледъ, който трѣбва да се разтопи, да се превърне въ вода. Доброто у васъ е още въ потенциално състояние, но трѣбва да стане кинетическо. Въ времето на единъ отъ древнитѣ царе за пръвъ пѫть валѣло снѣгъ и то само въ една мѣстность. Понеже снѣгътъ билъ ново нѣщо за всички, царьтъ заповѣдалъ да го пазятъ войници, никой да не смѣе да го бутне. Презъ това време той събралъ всички учени отъ царството си, да се произнесатъ, какъ се е образувалъ снѣгътъ. Докато получи отговоръ на зададения въпросъ, царьтъ забелязалъ, че снѣгътъ изчезналъ, превърналъ се въ вода и потъналъ дълбоко въ земята. Като снѣгъ, неговата енергия била потенциална; като се превърналъ въ вода, енергията му станала кинетическа. Следователно, добъръ човѣкъ наричаме онзи, въ когото енергията на доброто минава отъ потенциална въ кинетическа, за да може да се прояви като работа. Преди две хиляди години при Христа дошълъ единъ богатъ човѣкъ да иска методъ, чрезъ който да придобие вѣченъ животъ. Христосъ му отговорилъ: „Едно ти недостига“. Кое е това, което му недостигало? Различни отговори се даватъ на този въпросъ. Ние казваме: Човѣкъ се нуждае отъ послушание. Само разумниятъ, добриятъ и любещиятъ човѣкъ може да бѫде послушенъ. Христосъ казва: „Не дойдохъ да изпълня моята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ“. Ако Христосъ прояви послушание къмъ Бога, какво остава за обикновения човѣкъ? За да прояви послушание, човѣкъ трѣбва да познава Христа, както Христосъ познаваше Бога. За да изпълни волята на своя Отецъ, Христосъ вѣрваше въ Него и Го обичаше. Така Той устоя на всички изпитания. Ако вѣрвате и обичате Бога и Христа, и вие ще издържите на всички изпитания и страдания. Какво представятъ страданията за съвременния човѣкъ? Изпитанията и страданията сѫ условия за проява на любовьта, която човѣкъ крие въ душата си. Ако страданията не доведатъ човѣка до любовьта, тѣ оставатъ безпредметни. Страдания, които водятъ къмъ безлюбие, не сѫ на мѣстото си. Тѣ сѫ ненужни страдания. Христосъ казва: „Ако ме любите, ще изпълните моитѣ заповѣди“. Съ други думи казано: „Ако любите Бога, ще проявите послушанието си къмъ Него. Нѣкои се запитватъ, какъ могатъ да любятъ Бога, като не сѫ Го видѣли? Ние пъкъ казваме: Само слѣпиятъ не е видѣлъ Бога. Всички хора, които иматъ очи, и се ползуватъ отъ благата на живота, сѫ видѣли Бога. Когато отрича това, човѣкъ се подава на различни философски разсѫждения. Дълбоко въ себе си, той знае, че нѣма човѣкъ на земята, който не е позналъ любовьта. Нѣма по-великъ моментъ въ живота на човѣка отъ този, да почувствува присѫтствието на Бога въ своя животъ. Мойсей дигна жезъла си и раздѣли Червеното море. Не направи ли това Божията рѫка? Мойсей удари канарата съ жезъла си, и вода потече отъ нея. Не направи ли това Божията рѫка? Всѣки човѣкъ е изпиталъ присѫтствието на тази мощна рѫка въ себе си. Какво се иска отъ човѣка днесъ? Да вѣрва въ това, което е опиталъ. И тъй, дайте пѫть на разумностьта въ себе си, да се прояви навънъ, да познаете любовьта въ всички нейни прояви. Щомъ познаете любовьта, вие ще се освободите отъ всички противоречия. Казано е въ Писанието: „Съвършената любовь изпѫжда страха навънъ.“ Съвършената любовь дава възможность на човѣка да изпълнява волята Божия — смисъла на цѣлокупния животъ. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 28. Лекция отъ Учителя, държана на 4. мартъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  15. От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Причини за несполуки Т. м. Тема за следния пѫть: „Причини за несполукитѣ въ живота“. Често хората се ровятъ въ миналото, да намѣрятъ причинитѣ на своитѣ страдания и неуспѣхи въ живота. Колкото и да се ровятъ въ миналото, нищо нѣма да разрешатъ. Не само че нѣма да откриятъ причинитѣ на страданията си, но повече ще се спъватъ. Отъ осемь хиляди години насамъ хората търсятъ причинитѣ за грѣхопадането, на което се дължатъ страданията и мѫчнотиитѣ въ живота имъ, но и до днесъ още не сѫ ги намѣрили. Тѣ казватъ: Ако Адамъ и Ева не бѣха сгрѣшили, животътъ ни щѣше да бѫде по-лекъ и поносимъ, и досега щѣхме да бѫдемъ въ рая. Чудна е философията на сегашнитѣ хора. Адамъ и Ева сгрѣшили единъ пѫть, а хората правятъ сѫщата погрѣшка и до днесъ. Щомъ иматъ тѣхната опитность, защо продължаватъ още да ядатъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво? Когато Адамъ и Ева сгрѣшиха, Богъ ги изпѫди отъ рая. Обаче, когато вашиятъ Адамъ и вашата Ева грѣшатъ, вие не ги пѫдите отъ рая, но казвате: Деца сѫ, какво да ги правимъ? Докато и вие не изпѫдите Адамъ и Ева отъ вашия рай, работитѣ ви нѣма да се оправятъ. Тъй щото, когато се запитвате, защо страдате, казвамъ: Хората страдатъ, защото не изпѫдиха Адамъ и Ева отъ своя рай. Защо добруватъ хората? Защото изпѫдиха Адамъ и Ева отъ своя рай. Представете си, че въ двора ви е попаднало едно умрѣло животно — куче или котка. Вие минавате покрай него, погледнете спокойно и си казвате: Какъ не се намѣри човѣкъ, да хвърли това животно навънъ? На другия день пакъ минавате край него, очаквате да дойде нѣкой отвънъ да го изхвърли. Колкото повече време остане мършата въ двора ви, толкова повече се увеличава гниенето, миризмата става непоносима и, въ края на краищата, вие започвате да боледувате. Какво трѣбва да направите, за да не страдате? Ще вземете едно вѫже, ще вържете мършата и по нѣкакъвъ начинъ ще я изнесете далечъ отъ двора си. Какво представя мършата? Мършата не е нищо друго, освенъ нѣкое умрѣло желание, нѣкоя умрѣла мисъль въ човѣка. Въ това отношение всѣки човѣкъ има по едно умрѣло животно въ двора си. Мнозина се запитватъ, какво трѣбва да прави болниятъ, за да оздравѣе? Ако зададете този въпросъ на здравия, той казва, че лесно се придобива здраве, но какъ става това, не знае. За да възстанови здравето си, човѣкъ трѣбва по нѣколко пѫти на день да тегли пръститѣ си. Първо ще хване голѣмия си пръстъ. Ако не оздравѣе, ще хване втория. Ако болестьта му е сериозна, той трѣбва да изреди всичкитѣ си пръсти, на рѫцетѣ и на краката. Като тегли пръститѣ си по нѣколко пѫти на день, въ десетина дни ще оздравѣе напълно, или поне ще подобри състоянието си. Ще кажете: Кой ще се занимава съ теглене на пръститѣ си? По-добре да дойде нѣкой лѣкарь, да ми даде нѣкакво лѣкарство, или да ми направи нѣколко инжекции, че изведнъжъ да оздравѣя. Всѣка работа, която става изведнъжъ, е механическа и нетрайна. Великитѣ и свѣтли идеи влизатъ въ ума на човѣка въ единъ моментъ, но той е работилъ много време, за да се домогне до тѣхъ. Ние виждаме природата около себе си, радваме се на всичко, което е създала, но за това тя е употрѣбила хиляди и милиони години. Следъ голѣми усилия и работа, човѣкъ е дошълъ до известна степень на развитие въ съзнанието си, но въпрѣки това, пакъ се колебае за много нѣща. Да се колебае човѣкъ, това значи, да се упражнява. Не е лошо човѣкъ да се колебае, но той не трѣбва да разчита на колебанието. То е материалъ, съ който човѣкъ може да направи нѣщо, но въ никой случай не може да съгради здание за живѣене. Колебанието трѣбва да бѫде кратковременно, докато човѣкъ се опредѣли въ нѣщо. Запримѣръ, човѣкъ се колебае, кой пѫть да хване. Обикновено човѣкъ се колебае предъ две нѣща, докато реши, кое отъ тѣхъ да избере. Щомъ избере едното, колебанието изчезва. Човѣкъ се колебае, да влѣзе, или да не влѣзе въ единъ дълбокъ кладенецъ, докато намѣри дълго вѫже, съ което или самъ да се спусне, или кофата да пусне да извади вода. Обаче, ако вѫжето е съ 15—20 см. по-кѫсо, отколкото трѣбва, кофата на може да опре до дъното на кладенеца. Вѫжето трѣбва да бѫде съ 15 — 20 см. по-дълго, за да може кофата свободно да се спусне въ кладенеца и да извади отъ него вода. Докато кофата не се обърне настрана, вие не можете да извадите вода отъ кладенеца. Обърнете ли я настрана, тя свободно нагребва вода, колкото трѣбва. Следователно, както изваждането на вода отъ кладенеца съ кофа е въ зависимость отъ дължината на вѫжето, така и реализирането на идеитѣ е въ зависимость отъ дължината на вѫжето, съ което сѫ вързани. Какъ става това? Разрешението на този въпросъ ще намѣрите въ буквата „К“. Написана въ геометрически видъ, буквата „К“ представя действие на противоположни сили. Като си противодействуватъ, тѣ образуватъ остри ѫгли, Когато остритѣ ѫгли станатъ прави, човѣкъ дохожда до разрешение на въпроситѣ. Правиятъ ѫгълъ е мѣсто на разрешаване, т. е. вземане на нова посока, ново направление. Когато въ ума на човѣка се явяватъ нови идеи, той е въ областьта на правия ѫгълъ. Ако не е готовъ да възприеме нито една нова идея, човѣкъ е въ областьта на остритѣ ѫгли. Ако изпусне момента да влѣзе въ областьта на правия ѫгълъ, човѣкъ изпуща условията за работа. Условията на правия ѫгълъ сѫ условия на пролѣтьта. Изпуснете ли пролѣтьта — благоприятното време за сѣене, вие трѣбва да чакате деветь месеца, да направи земята цѣло обръщане, да се върне отново въ пролѣтьта на живота. Когато изгубва добритѣ условия на живота, човѣкъ се извинява, че е направилъ погрѣшка и казва: Не може ли да се прости погрѣшката ми? Погрѣшката се извинява, но последствията не се заличаватъ. Ако синътъ сгрѣши по отношение на своя добъръ и любещъ баща, последниятъ ще го прости, но последствията на погрѣшката му не се заличаватъ. Погрѣшката засѣга не само сина ви, но и окрѫжаващитѣ. Въ сърдцето на бащата се скѫсва една нишка. Следователно, последствията на погрѣшкитѣ се заключаватъ въ това, че става скѫсване по една нишка на вѫжето, за което човѣкъ е свързанъ. При всѣка погрѣшка се кѫса по една тънка нишка. Ако отъ вѫжето ви се скѫса само една нишка, това не е много. Обаче, колкото повече грѣши човѣкъ, толкова повече нишки се кѫсатъ отъ вѫжето му. Ще дойде день, когато отъ вѫжето ще се скѫсатъ много нишки, и човѣкъ ще увисне въ въздуха, безъ никаква опора. Всѣка нишка, съ която природата е свързала човѣка, е проводникъ на сили. Ще каже нѣкой, че и съ по-малко нишки може да живѣе. Наистина, човѣкъ може и съ по-малко нишки, т. е. той може да живѣе и съ четири пръста, но ще бѫде сѫщество съ четири пръста, нѣма да бѫде човѣкъ. Кокошката има четири пръста, три отпредъ и единъ отзадъ, но все кокошка си остава. Тя не може да има интелигентностьта на човѣка. Сега ще ви задамъ единъ въпросъ, който нѣма нищо общо съ току-що разгледания. Запримѣръ, защо лицата на животнитѣ сѫ покрити съ косми, а не като на хората, гладки и открити? Ако нѣкой учитель зададе този въпросъ на ученицитѣ си, какъвъ отговоръ ще му дадатъ? Ще се намѣри нѣкое дете да отговори на въпроса, но какъвто и да е отговорътъ, ще кажете, че е детински. Понеже детето знае, че човѣкъ покрива лицето си, когато се засрами, то ще отговори: Лицата на животнитѣ сѫ покрити, защото се засрамили. Това е детински отговоръ, наистина, но какво ще кажете за обясненията на ученитѣ и философитѣ за слънцето, за създаването на земята и т. н.? Вѣрни ли сѫ тѣхнитѣ обяснения? Нѣкои отъ обясненията имъ сѫ вѣрни, а други невѣрни. Като разсѫждаваме по този начинъ, ние отиваме по-далечъ. Казваме, че въ Писанието Богъ е представенъ за огънь, който изяжда, т.е. изгаря всичко. Вѣрно ли е това? Ако е вѣрно, има ли нѣщо лошо въ това, че огъньтъ изяжда всичко? Ето и Христосъ е казалъ: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Ако вземете този стихъ въ букваленъ смисълъ, какво се ползува Христосъ отъ това, че нѣкой го изялъ? Гладниятъ се ползува, хапналъ си е малко месо, но Христосъ не се ползува. Въ този стихъ се крие една Божествена идея. Христосъ е огънь, който чисти. Следователно, когато човѣкъ яде плътьта на Христа и пие кръвьта Му, той Го приема въ себе си като вѫтрешенъ огънь, който чисти. Огъньтъ изгаря нечистотиитѣ въ човѣка и го обновява. Когато златарьтъ иска да пречисти златото, прекарва го презъ огънь. Сѫщо така и човѣкъ минава презъ огъня на страданията и се пречиства. Щомъ се пречисти, той придобива животъ въ себе си. Дето има огънь, всѣкога участвуватъ две страни. Запримѣръ, за да се прояви силата на огъня, нуженъ е мѣхъ. Когато мѣхътъ раздухва огъня, чукътъ и наковалнята започватъ своята работа. Мѣхътъ може да бѫде материаленъ, може да бѫде и мораленъ. Проповѣдникътъ, моралистътъ сѫ морални мѣхове, които раздухватъ огъня въ човѣшкитѣ сърдца. И мѣхътъ, и огъньтъ сѫ на мѣсто, когато се готви нѣщо. Не поставите ли нѣщо на огъня, той е безпредметенъ. И природата си служи съ мѣхове — вѣтроветѣ. Сега, каква връзка можете да направите между буквата „К“ отъ думата „какъ“ и огъня? Буквата „К“— К, написана хоризонтално, представя два остри ѫгли, противоположни единъ на другъ. Докато човѣшкиятъ умъ се намира въ ограничителни условия, т. е. въ противоположни посоки, човѣкъ не може да работи правилно. Като извадите буквата „К“ отъ думата „как“, остава „ак“, което на турски означава „бѣло“. Значи, тукъ има съвпадение между бѣлия цвѣтъ и огъня, за който говоримъ. Огъньтъ прави нѣщата бѣли. Мисъльта символизира огъня. Следователно, за да направи нѣщата бѣли, чисти, човѣкъ трѣбва да ги прекара презъ мисъльта си. Човѣкъ не може да мисли безъ присѫтствието на бѣлия цвѣтъ. Въ физическия свѣтъ бѣлиятъ цвѣтъ е безплоденъ, но въ духовния и въ умствения той е силно продуктивенъ. Тамъ всѣка работа започва съ бѣлия цвѣтъ. Той се счита начало на нѣщата. Бѣлиятъ цвѣтъ символизира мира. Въ Писанието се говори за миръ Божи. Който е придобилъ този миръ въ себе си, той се радва на успѣхъ въ работитѣ си въ всички свои предприятия. Като ученици, вие трѣбва да се учите и да прилагате изученото въ живота. Това значи: колкото книжни пари имате, да ги осребрите. Следъ това да ги оземлите, да ги превърнете въ нѣщо устойчиво. Земедѣлецътъ купува земя, която разорава, за да използува добритѣ природни условия. Който не разбира условията на живота, очаква всичко наготово. Той казва: Богъ ще уреди работитѣ. Не, ти самъ ще уредишъ работитѣ си, съобразно волята Божия. Хората не успѣватъ въ живота си, понеже искатъ да бѫдатъ фактори, да замѣстятъ Бога. Това никога не е било и нѣма да бѫде. Възможно ли е стрелецътъ да тръгне следъ куршума, който излиза отъ пушката му? Ако мислите, че Онзи, Който ви е изхвърлилъ отъ дулото на своето орѫдие, ще дойде при васъ, вие сте на кривъ пѫть. Вие ще отидете при Него, а не той при васъ. Въ Божествения свѣтъ всѣко нѣщо е на мѣстото си. Тъй щото, ако работитѣ ви не вървятъ добре, знайте, че живѣете въ свѣтъ на безпорядъкъ. Искате ли да оправите работитѣ си, влѣзте въ Божествения свѣтъ, дето всѣко семе, хвърлено на почвата, израства и дава плодъ. Като влѣзете въ този свѣтъ, ще видите, че не сте далечъ отъ Божественитѣ мисли и чувства. Ако търсите свѣтлитѣ мисли на Бога, ще ги намѣрите въ своя умъ. Отъ тия мисли, именно, човѣкъ черпи храна за своя мозъкъ. Като не знаятъ това, нѣкои учени търсятъ Бога извънъ себе си. Човѣкъ не може да намѣри Бога, докато не познава законитѣ на своя умъ. За да имате успѣхъ въ живота си, не пренебрегвайте малкитѣ нѣща. Най-малкото добро, направено отъ любовь, свръзва човѣка съ доброто на ангелитѣ, на светиитѣ, на Бога. И чрезъ малкото добро вие имате възможность да се хванете за колелото на живота, но като не го цените, вие пропущате момента и търсите голѣмото добро. И голѣмото добро ще дойде, но въ видъ на силна вода, силно течение, което ще ви отнесе. Разумниятъ човѣкъ и съ малкото добро може да постигне толкова, колкото и съ голѣмото. Отъ човѣка зависи, какъ да използува силитѣ на доброто. Като не познава този законъ, човѣкъ се блъска въ преходнитѣ нѣща, които приема за Божествени. Въ края на краищата той се разочарова: жената се разочарова отъ мѫжа, мѫжътъ — отъ жената, слугата — отъ господаря си, ученикътъ — отъ учителя си и т. н. Съвременнитѣ хора разглеждатъ въпроситѣ философски, като се спиратъ върху важнитѣ, голѣми въпроси. Като стигнатъ до нѣкой дребенъ въпросъ, тѣ го отминаватъ, не му обръщатъ внимание. Човѣкъ трѣбва да се спира и върху капката вода. Колкото и да е малка, и тя допринася нѣщо на човѣка. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко желание, колкото да сѫ малки, все допринасятъ нѣщо въ живота на човѣка. Тѣ сѫ подобни на капкитѣ вода, които, колкото повече се увеличаватъ на брой, толкова по-голѣма полза принасятъ. Като ученици, вие трѣбва да започнете отъ малкитѣ величини и постепенно да отивате къмъ голѣмитѣ. Що се отнася до резултатитѣ отъ работата ви, не очаквайте изведнъжъ голѣми резултати. Какви ще бѫдатъ тѣ, това зависи отъ самия човѣкъ. Отъ момата и отъ момъка, които се женятъ, зависи, добре ли ще живѣятъ помежду си, или не. Ако сѫ разумни, ще живѣятъ добре; ако не сѫ разумни, ще живѣятъ зле. Отъ писателя зависи, дали книгата му ще бѫде добре написана. Ако умѣе да пише и разбира правилата на писането, книгата му ще бѫде добре написана. Ако жената е разумна, може да превърне семейното огнище въ рай; ако не е разумна, тя ще разкѫса всичкитѣ връзки. Ще кажете, че щастието въ семейството зависи отъ онзи, който управлява, билъ той мѫжъ или жена. Въ единъ и сѫщъ моментъ двамата не могатъ да управляватъ. Въ единъ моментъ ще управлява мѫжътъ, а въ другъ — жената. Който управлява, трѣбва да бѫде разуменъ. Казвате: Защо двама души не могатъ едновременно да управляватъ? Това е законъ, който сѫществува въ природата. Две сѫщества едновременно нито почиватъ, нито работятъ: ако едното почива, другото работи. Този законъ се отнася и до частитѣ на човѣшкото тѣло. Запримѣръ, ако дѣсната рѫка работи, лѣвата почива; ако дѣсниятъ кракъ ходи, лѣвиятъ почива; когато дѣсното око гледа, лѣвото почива. Следъ това става смѣна. Който не разбира законитѣ на гледането, казва, че човѣкъ трѣбва да гледа едновременно презъ дветѣ очи. Не, нѣкога човѣкъ трѣбва да гледа презъ дѣсното, нѣкога — презъ лѣвото, а при известни случаи — и презъ дветѣ очи. Човѣкъ гледа и съ едното, и съ другото око. Важно е, обаче, като гледа ту съ едното око, ту съ другото, обмѣната да става правилно. За да разберете законитѣ, по които природата действува, вие трѣбва специално да ги изучавате. Сѫщевременно изучавайте линиитѣ на нейнитѣ действия. Като знаете правилнитѣ линии, по които природата постѫпва, вие ще ги познавате и въ хората. Защо? Защото всѣка проява има своя специфична линия. Запримѣръ, доброто, милосърдието, справедливостьта, както и другитѣ прояви, иматъ свои линии. Когато видите една неправилна линия на човѣшкото лице, вие трѣбва да знаете, че тя се дължи на изопаченитѣ прояви на човѣка. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете внимателни къмъ себе си, да се изправяте. Справедливостьта, запримѣръ, изисква еднакви отношения къмъ младата мома и къмъ старата баба, къмъ младия момъкъ и къмъ стария дѣдо. Справедливото отнасяне на човѣка къмъ всички души чъртае на лицето му правилни и красиви линии. Да се върнемъ къмъ въпроса за мършата. Всѣки трѣбва да изнесе мършата си отъ своя дворъ и да я зарови въ земята. За земята тя е необходима като торъ, но да остане на открито, да се разнасятъ отровнитѣ газове въ въздуха, това е вредно и опасно за човѣка. Всѣка мърша трѣбва да се зарови въ земята. Всѣка умрѣла мисъль, всѣко умрѣло желание трѣбва да се заровятъ въ земята. Земята ще използува соковетѣ и газоветѣ, които се отдѣлятъ отъ мършата. Въ природата сѫществува следниятъ законъ: Това, което е вредно за едного, е полезно за другиго. Възъ основа на този законъ природата видоизмѣня материята, като я превръща отъ едно състояние въ друго, отъ едно вещество въ друго. Тази е причината, поради която, една мисъль въ единъ случай става вредна, въ другъ — безвредна. Като знаете това, не пипайте ония вещества, които всѣки моментъ могатъ да избухнатъ. Ако нѣкое взривно вещество избухне въ рѫцетѣ ви, то ще причини голѣма пакость и нещастие. Ако избухне подъ нѣкоя канара, то ще бѫде на мѣсто. Тази канара трѣбва да се разруши, да отвори пѫть на минувачитѣ. Подъ нея ще се прокопае тунелъ. Сега, като слушатъ да говоря така, нѣкои мислятъ, че искамъ да ги изложа, да имъ покажа, че нищо не знаятъ. Въпросътъ не седи въ това, но много още има да се учи. Колкото да показва, че много знае, въ края на краищата човѣкъ самъ се издава. Никой не може да се представи повече отъ това, което знае или не знае. Какъ ще докаже цигуларьтъ, че знае да свири добре? Той ще вземе цигулката си и ще започне да свири. Ако не задоволи отъ една страна себе си, а отъ друга — публиката, той ще се убеди, че се е лъгалъ въ свиренето си. Другъ ще разпространява една нова идея, която самъ не е приложилъ. Трети ще учи хората, какъ да се молятъ правилно, а той самъ не знае да се моли. Човѣкъ не може да се моли, докато не свърже своя умъ съ ума на Бога. Щомъ свърже ума си, ще свърже и сърдцето си. Първо трѣбва да се прояви деятелностьта на ума като по-организиранъ. Щомъ се прояви умътъ, ще се прояви и сърдцето, което не е добре организирано. Причината за това се крие въ материята, отъ която е създадено сърдцето. Затова е казано въ Писанието: „Ще отнема каменното имъ сърдце и ще имъ дамъ ново, направено отъ плъть“. Подъ думата „каменно сърдце“ разбираме сърдце, което не ражда. Наистина, сегашнитѣ сърдца на хората сѫ каменни, защото нищо не раждатъ. Следователно, каже ли ти нѣкой, че трѣбва да се молишъ, това значи, че твоето каменно сърдце трѣбва да се стопи, да стане плътско. Само молитвата е въ състояние да стопи каменното човѣшко сърдце. Да се моли човѣкъ, това значи, да се свърже съ Бога, да възприеме Неговитѣ мисли и чувства. Една отъ основнитѣ мисли на днешната лекция е да не отхвърляте знанието и опитноститѣ, които сте придобили досега. Не отхвърляйте даже и погрѣшкитѣ си. Казано е въ Писанието: „Богъ поема грѣховетѣ на човѣчеството“. Значи, Богъ ще вземе погрѣшкитѣ на хората за себе си. Тѣ сѫ Му потрѣбни. Той ще ги обработи и ще изкара отъ тѣхъ нѣщо ценно. Хората страдатъ, понеже не искатъ да се откажатъ отъ погрѣшкитѣ си, не искатъ да ги дадатъ на Бога. Защо не иска човѣкъ да се откаже отъ погрѣшкитѣ си? Въ погрѣшкитѣ има нѣщо приятно, отъ което човѣкъ не иска да се откаже. Младиятъ казва: Не искамъ още да се откажа отъ живота си. Искамъ да си поживѣя малко. Вѣрно е, че младиятъ не трѣбва да се отказва отъ младостьта си, отъ своя животъ. За каква младость става въпросъ? Младиятъ не трѣбва да се отказва отъ онази младость, която го повдига и обновява, а отъ онази младость, която отнема силитѣ му. Важно е човѣкъ, като младъ или като старъ, да запази силитѣ си, да запази своето естество. Въ този смисълъ казвамъ: Ако си вода, ще течешъ; ако си въздухъ, ще духашъ; ако си огънь, ще изгаряшъ; ако си разумно слово, ще говоришъ; ако си умъ, право ще мислишъ. Изобщо, каквото има въ човѣка, трѣбва да се впрегне на работа. Въ това седи философията на живота. Новата философия на живота изисква нови и млади хора. Затова азъ съмъ решилъ, колкото стари има между васъ, да ги подмладя. Ще изтърся старитѣ чували и отново ще ги напълня. Като изтърсвамъ чувалитѣ, все ще се дигне прахъ, но ще се изчистятъ отъ старото. Прахътъ представя кривата човѣшка мисъль, отъ която човѣкъ трѣбва да се освободи. Кога ще стане това? Още сега. Не чакайте брашното да се вгорчи, че тогава да го мѣсите. Използувайте брашното още днесъ, докато е прѣсно. Вгорчи ли се, турете го настрана отъ прѣсното. Не смѣсвайте новото брашно съ старото и вгорчено. Горчивото брашно е отрова, която ще развали и прѣсното. И тъй, всѣки човѣкъ трѣбва да се подмлади. Какъ става подмладяването? Като приеме новитѣ идеи, човѣкъ се подмладява. Свържете ума си съ Божия умъ и знайте, че има нѣщо въ васъ, което е произлѣзло отъ Бога. То е Божественото начало въ човѣка. Не е нужно отвънъ да ви доказватъ сѫществува ли Богъ или не. Щомъ умътъ на човѣка е свързанъ съ ума на Бога, не е нужно да му се доказва сѫществуването на Бога. Той самъ трѣбва да е убеденъ въ това и да гледа на своето убеждение като на практическо, положително знание, съ което може да разполага на всѣко време. Сега азъ искамъ да бѫдете свободни, да се проявите такива, каквито Богъ ви е създалъ, а не такива, каквито сте днесъ. За тази цель, вие трѣбва да проявите ума, сърдцето и волята си, които Богъ е вложилъ въ васъ, безъ никакви примѣси и чужди влияния. Ще си поставите за задача да очистите сърдцето си, да възстановите свѣтлината на ума си и силата на своята воля. — Можемъ ли да постигнемъ това? — Можете. Ако не можете да реализирате тия нѣща още сега, животътъ ви ще остане такъвъ, какъвто е сега, и вие ще казвате, че нѣма смисълъ да се живѣе. Човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ изворъ, който постоянно да блика и радва всѣки, който минава край него. Който ви види, нека пожелае да бѫде като васъ, да раздавате на всички своята вода, безъ да очаквате да получите нѣщо отъ тѣхъ. Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за нѣщата, да знаете, какво нѣщо е майка, какво нѣщо е баща, какво нѣщо сѫ братъ и сестра. Като дойдете до правото разбиране на тия идеи, да можете съзнателно да ги прилагате. Единъ и сѫщъ човѣкъ може да бѫде и майка, и баща, и братъ, и сестра — това зависи отъ случая. Когато носи въ себе си майката и бащата, братътъ и сестрата, човѣкъ е придобилъ вече любовьта и знае, какъ да я прилага. Това е младенецъ, който скача, играе и се весели. Това означаватъ думитѣ на Псалмопѣвеца, който казва: „Когато видя лицето Ти, душата ми ще се зарадва“. Който носи майката въ себе си, като чуе думата майка, сърдцето му трепва съ свещения трепетъ на любовьта. Който носи бащата въ себе си и чуе думата баща, сърдцето му трепва съ свещения трепетъ на мѫдростьта. Който носи брата и сестрата въ себе си, достатъчно е да чуе думата братъ или сестра, за да трепне сърдцето му съ свещения трепетъ на истината. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 27. Лекция отъ Учителя, държана на 25. февруарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  16. От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Зенитътъ на живота Чете се темата: „Разлика между вѣра и безвѣрие“. Представете си, че се намирате въ едно общество, между съвършени хора. Какво ще говорятъ тѣзи хора? Щомъ сѫ съвършени, тѣ иматъ знания, добродетели, каквито обикновенитѣ хора нѣматъ. Тъй щото, нѣма въпросъ, който тѣ да не познаватъ. И ако вие се намѣрите между такива хора, нищо не можете да придобиете. Тѣ ще седатъ въ мълчание, безъ никакъвъ интересъ. Какво ще говорятъ, запримѣръ, за дишането, като физиологически процесъ, щомъ той имъ е познатъ? Да разискватъ по този въпросъ, това значи, да повтарятъ едни и сѫщи работи. Такова повторение нищо не допринася. Знания безъ приложение нищо не допринасятъ. Какво ще придобие воденичарьтъ отъ своя занаятъ, ако знае, какъ работи воденицата му, какво устройство има, а е лишенъ отъ жито, което ще мели? За воденичаря е важно да има клиенти, воденицата му да мели брашно. Следователно, стремете се да придобивате знания, които да прилагате. Не мислете, че можете да станете съвършени и да престанете да се развивате. Съвършенството е вѣченъ процесъ. Каквото да се говори на сегашнитѣ хора, тѣ искатъ доказателства за нѣщата. Казвате имъ, че свѣтътъ е създаденъ отъ Бога. Тѣ веднага запитватъ: Какъ е създаденъ свѣтътъ? Тѣ искатъ научни доказателства за създаването на свѣта. И това може да стане, но важно е, какво ще се ползува човѣкъ, ако знае, какъ е създаденъ свѣтътъ. Виждате, че отъ една кѫща излизатъ и влизатъ хора. Знаете, че тѣ живѣятъ въ тази кѫща, но искате да разберете, какъ е направена кѫщата. Ще дойде нѣкой да ви доказва, че кѫщата е направена отъ дървета, отъ камъни и тухли, замазани съ варь и т. н. Какво придобивате съ това знание? За васъ е важно да влѣзете въ връзка съ хората, които живѣятъ въ кѫщата, да видите, какъ тѣ мислятъ и чувствуватъ. После, ако се интересувате, можете да научите нѣщо и за направата на кѫщата. Тъй щото, ако знаете, какъ е създаденъ свѣтътъ, това е механическо знание. Важно е да се свържете съ разумнитѣ сѫщества, които Богъ е създалъ, и отъ тѣхъ да възприемете Божиитѣ мисли и чувства. Въ желанието си да проникне въ незнайното, човѣкъ прави голѣми усилия. Човѣшкиятъ умъ се стреми, именно, къмъ непостижими нѣща. Запримѣръ, отъ години насамъ математицитѣ работятъ върху въпроса за опредѣляне квадратурата на крѫга, но още не сѫ го разрешили. Тъкмо дойдатъ до известно положение, изведнъжъ се натъкнатъ на нѣщо неразрешимо. Споредъ насъ, квадратурата на крѫга е съизмѣримо число, но споредъ математицитѣ — несъизмѣримо. За да се изчисли квадратурата на крѫга, трѣбва да се взематъ предъ видъ всички радиуси. За това сѫ нужни голѣми математически познания. Като изучаватъ геометрическитѣ форми, ученитѣ трѣбва да проникнатъ въ тѣхното вѫтрешно предназначение. Всѣка форма играе важна роля въ природата. Запримѣръ, квадратътъ има голѣмо значение въ науката. Обаче, не е безразлично, кѫде ще бѫде поставенъ той. Ако го поставите на човѣшката глава, ще имате квадратна форма на главата. Които се занимаватъ съ френология, знаятъ, какво значи човѣкъ съ квадратна глава. Главата на човѣка трѣбва да бѫде заоблена въ горната си часть, въ видъ на кубе. Това заобляне на главата трѣбва да бѫде въ областьта на моралнитѣ чувства. Най-високиятъ връхъ на човѣшката глава, въ областьта на моралнитѣ чувства, представя зенита на неговия животъ. Въ тази най-висока точка на човѣшката глава се намира чувството „любовь къмъ Бога“. Следователно, търсите ли Бога въ човѣка, ще Го намѣрите въ зенита на неговата глава, дето слънцето на живота му най-силно грѣе. Търсите ли любовьта, вие можете да я намѣрите само въ зенита на своята глава. Тя се проявява само веднъжъ въ живота на човѣка, за да запали свещения огънь въ душата му. Запали ли се веднъжъ този огънь, той постоянно гори. За да се запали свещениятъ огънь въ човѣка, или, за да се проникне отъ любовьта, човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ Бога. Само Богъ е въ състояние да запали свещения огънь въ човѣка. Има и други огньове въ човѣка, но тѣ нѣматъ нищо общо съ свещения огънь на любовьта. Ако се запали човѣшката глава отъ изтокъ, дето слънцето изгрѣва, човѣкъ започва да се развива духовно. Ако се запали главата му отъ западъ, въ него се развива материализъмътъ. И тъй, зенитътъ представя най-високата точка на човѣшката глава, въ областьта на моралнитѣ чувства, дето се намира запалката на свещения огънь на Божията Любовь. Щомъ се запали този огънь въ човѣка, той отправя любовьта си къмъ Бога. У нѣкои хора чувството „любовь къмъ Бога“ е силно развито, вследствие на което тѣ не се нуждаятъ отъ доказателство, какво нѣщо е Богъ, какво нѣщо е любовьта. На човѣка, който има отворени очи и вижда ясно, нѣма защо да му доказвате, какво нѣщо е свѣтлината. Благодарение на свѣтлината той вижда свѣта, вижда всичко, което го обикаля, и се радва на всичко. Каквито обяснения да давате на човѣка за свѣтлината, последната сѫществува и безъ тѣхъ. Добре е човѣкъ да знае, какво представя свѣтлината, но по-добре е, ако може да се ползува отъ нея. Сѫщото можемъ да кажемъ и за любовьта. Добре е човѣкъ да знае, какво представя любовьта, но още по-добре е, ако може да я приложи. Добре е да има човѣкъ знания, но тия знания трѣбва да се приложатъ, да направятъ живота му приятенъ и смисленъ. Безъ приложение на знанията, животътъ нищо не придобива. Да има знания човѣкъ, това значи, да живѣе правилно. Следователно, истинско знание е онова, съ помощьта на което всѣко нѣщо се поставя на мѣстото си. Въ този смисълъ, добъръ цигуларь е онзи, който знае да държи цигулката си правилно, да поставя лѫка на мѣсто. Не може ли да направи това и да свири, той не може да задоволи слушателитѣ си. Истински човѣкъ е онзи, който знае правилно да диша, да пие вода, да яде, да мисли, да чувствува и да постѫпва. Ако жадниятъ не знае правилно да пие вода, той ще си напакости. Той трѣбва да пие водата на глътки, да я държи известно време въ устата си. Ако отиде при нѣкой студенъ изворъ и надигне изведнъжъ чашата до устата си да пие вода, той може да си причини голѣмо нещастие. Ако пие вода правилно, човѣкъ утолява жаждата си и изпитва въ себе си импулсъ къмъ работа. Не знае ли, какъ да пие вода, той ще си напакости, или ще изпадне въ сънно състояние. Какво ще кажете за съня: нормално или анормално състояние е той? За онзи, който знае, кога да спи, колко време да спи и какъ да спи, съньтъ е благословение. Не може ли да спазва известни правила при спането, човѣкъ спи, безъ да се ползува отъ съня. Човѣкъ трѣбва да се пази отъ такъвъ сънь. Затова е казано въ Писанието „Гледайте да не заспите“. Когато спи неправилно, човѣкъ прекѫсва съзнанието си. Следъ това трѣбва да мине много време, за да възстанови нормалното състояние на съзнанието си. Причината за съня, за сънното състояние на човѣка се дължи на състоянието на пирамидалнитѣ клетки въ мозъка. Докато тѣ не сѫ уморени, докато тѣхнитѣ крачка сѫ въ движение, човѣкъ е активенъ, може да работи, да мисли, да се моли. Щомъ пирамидалнитѣ клетки се уморятъ, тѣ свиватъ крачката си, и човѣкъ се усѣща изморенъ, неспособенъ да работи, да мисли. Въ него се явява разположение къмъ сънь, къмъ почивка. Ако може да се концентрира, човѣкъ влиза въ съзнателна връзка съ пирамидалнитѣ клетки на своя мозъкъ и може да ги управлява. Чрезъ мисъльта си и чрезъ своята разумна воля човѣкъ може да стане господарь на клеткитѣ на своя организъмъ. Той ще имъ заповѣдва, а тѣ ще изпълняватъ волята му. Запримѣръ, ако човѣкъ пожелае да направи нѣкакво добро дѣло, той отправя мисъльта си къмъ предната часть на мозъка си да събуди мисъль. Следъ това мисъльта се предава на моторнитѣ клетки, които повдигатъ рѫката му. Щомъ рѫката започне да се движи, човѣкъ е готовъ да направи добро. Ако пъкъ иска да каже на нѣкого една добра дума, човѣкъ отправя мисъльта си първо къмъ предната часть на мозъка, къмъ челото, оттамъ — къмъ двигателнитѣ или моторни клетки въ езика, и той започва да се движи. Съвременнитѣ хора сѫ изгубили способностьта си да бѫдатъ господари на своя мозъкъ, вследствие на което се явили редъ аномалии въ тѣхния животъ. Тѣ страдатъ, боледуватъ, мѫчатъ се, не сѫ господари на себе си. Тѣ пренебрегватъ развитието на сърдцето си за смѣтка на ума. Съвременниятъ човѣкъ е развилъ критична и научна мисъль, която повече го изсушава и го излага на голѣми страдания. Слушате го постоянно да разисква върху въпроса, какво представя Богъ, какъ е създалъ свѣта и т. н. Дойде ли до мисъльта за Бога, човѣкъ трѣбва да се отнася съ свещенъ трепетъ къмъ Него. Нѣма защо да се рови въ въпроси, които не сѫ за неговия умъ. Богъ не е материално сѫщество, следователно, не може да се домогнете до сѫщината Му по материаленъ начинъ. Искате ли да познаете Бога, вдълбочете се въ себе си, потърсете Го тамъ. По вѫтрешенъ пѫть вие можете да видите лицето Му, да влѣзете въ общение съ Него. Отъ редъ поколѣния насамъ, хората сѫ имали детински схващания за Бога, отъ които и до днесъ не могатъ да се освободятъ. За да си съставятъ истинско понятие за Първата Причина на нѣщата, хората трѣбва да излѣзатъ отъ своитѣ стари разбирания, да се освободятъ отъ наслояванията на миналото. Въ далечното минало човѣкъ е познавалъ Бога, но следъ грѣхопадането той е изгубилъ ключа, тайната на това познаване. И до днесъ той търси ключа на това познаване, но не може да го намѣри. Съвременниятъ човѣкъ се намира въ положението на единъ отъ адептитѣ на миналото, който написалъ три куплета, въ които буквитѣ и думитѣ били така наредени, че ако измѣни само една буква или една дума отъ куплета, новъ стихъ се образувалъ. По този начинъ той открилъ тайната на живота. Съ промѣна на една буква само, той знаелъ, какво трѣбва да направи и какъ да го направи. Съ една дума, той намѣрилъ ключа на живота. Като дошълъ до това велико откритие, адептътъ далъ по една дума отъ тия куплети на децата, които често го посещавали, съ надежда, че тѣ скоро ще ги върнатъ. Едно следъ друго децата започнали да правятъ корекции на написаното: нѣкои започнали да запълватъ празнинитѣ на буквитѣ, други — да ги съединяватъ съ различни кукички и чъртички, но и до днесъ още тия думи се намиратъ у тѣхъ. Дълго време адептътъ чакалъ да му ги донесатъ, и днесъ още чака, но буквитѣ и думитѣ на тия куплети сѫ пръснати по цѣлия свѣтъ и не могатъ да се намѣрятъ. Хората и до днесъ търсятъ ключа, който адептътъ изгубилъ. Тѣ и до днесъ търсятъ онази книга, отъ която поетътъ извадилъ тритѣ куплета на своята поезия. Какъ може да се намѣри тази книга? Като се запали свещениятъ огънь на любовьта. За тази цель, човѣкъ трѣбва да отвори главата си, да даде възможность на Бога да бутне запалката на неговия зенитъ и да се разгори свещениятъ огънь. Какво представятъ малкитѣ деца, на които адептътъ давалъ по една буква или дума отъ своитѣ куплети? Тѣ сѫ ония разумни, възвишени души, които дали добъръ урокъ на адепта. Съ разпръсване на тия думи по свѣта, тѣ искали да кажатъ на адепта, че той преждевременно е решилъ да даде на хората ключа на живота. Не е дошло времето, да се ползуватъ хората отъ този ключъ. Тия деца, именно, сѫ разбъркали умоветѣ на хората. И до днесъ още тѣ не могатъ да оправятъ умоветѣ си. Която философска или религиозна система да разглеждате, навсѣкѫде ще видите едно объркване. Всички хора разсѫждаватъ върху различни отвлѣчени въпроси, но все още не могатъ да дойдатъ до положително заключение. Като се намѣрятъ предъ въпроси, които не могатъ да разрешатъ, хората казватъ: Чудно нѣщо, ние имаме вѣра, религиозни сме, а защо нѣмаме успѣхъ въ живота си? Много естествено. Не е въпросъ само да вѣрва човѣкъ, но като вѣрва, да види, какви процеси ставатъ въ него. Той трѣбва самъ да се наблюдава, какъ расте, какъ цъвти и какви плодове дава. За житното зърно не е нужно да вѣрва, че ще го посадятъ въ земята, но то трѣбва да знае, въ каква почва ще го посадятъ, какъ ще израсне, какъ ще цъвне и какъвъ плодъ ще даде. Вѣрата подразбира знание, което се посажда въ земята. Следователно, всѣко знание, посадено въ земята, трѣбва да израсте, да цъвне и плодъ да даде. Затова е казано въ Писанието: „По плодоветѣ ще ги познаете“. Отъ плодоветѣ на знанието се познава, какво е придобилъ човѣкъ и какво е приложилъ. Наистина, всѣко дърво се познава отъ плода си. Отъ плодоветѣ на вашитѣ религиозни и научни схващания ще разберете, каква е вашата религия и наука. Първиятъ плодъ на дървото на живота е любовьта. Това дърво било въ райската градина. То раждало 12 плода презъ годината. Който е могълъ да вкуси отъ тѣзи плодове, той е придобилъ вѣчния животъ. Не може да се храни човѣкъ съ плодоветѣ на любовьта и да умира. Следователно, ако умирате, ще знаете, че не се храните съ плодоветѣ на любовьта. Въ храната на сегашнитѣ хора има нѣщо добро, нѣщо сладко, но тази храна още не е истинска, не е храната на Божията Любовь. Тя е нѣкаква привидна, външна любовь, но е далечъ отъ истинската любовь. Доброто е външната страна на плода, а любовьта — неговото съдържание. Достатъчно е човѣкъ да се докосне до този плодъ, за да се запали въ него свещениятъ огънъ на любовьта. Това значи, да живѣе човѣкъ въ зенита на своето слънце. При това положение само той може да каже, като слѣпия, на когото Христосъ отвори очитѣ: „Слѣпъ бѣхъ, но сега прогледахъ. Мъртавъ бѣхъ. но сега оживѣхъ“. Какво разбирате подъ думата оживяване? Да оживѣе човѣкъ, това значи, да възкръсне. Възкресението пъкъ подразбира пробуждане на човѣшкото съзнание. Щомъ се пробуди съзнанието на човѣка, той се разширява и на всичко около себе си гледа като на нѣщо близко до сърдцето си. Дали е на небето или на земята, въ ада, или въ рая, за него е безразлично. Той вижда навсѣкѫде Божието лице и се радва. Сега, като се говори често по известни религиозни и научни въпроси, човѣкъ се намира предъ опасностьта да не затѫпѣе, или да не му се втръсне. Когато човѣкъ се храни дълго време само съ сладка храна, вкусътъ му затѫпява. За да се освободи отъ затѫпяването, той трѣбва да смѣни храната си. Всѣко нѣщо, колкото и хубаво да е, ако се употрѣбява постоянно, най-после предизвиква въ човѣка втръсване. Приятно е да слушате хората да говорятъ, че трѣбва да иматъ вѣра, да се обичатъ, но всичко това е до известно време. Най-после дохожда моментъ, когато човѣкъ не иска да му говорятъ, но иска приложение. Следъ като вѣрвате на думитѣ на нѣкой ученъ, философъ или учитель, вие искате да провѣрите тѣзи думи. Докато ги слушате, у васъ се запалва свещениятъ огънь на любовьта. Щомъ се запали този огънь, нищо друго не ви остава, освенъ да тръгнете съ запалената свѣщь по свѣта, да провѣрите нѣщата. И това не е достатъчно. Ако ви казватъ, че въ една градина има доброкачествени плодове, вие първо ще искате да видите тия дървета. Като ги видите, ще искате и да ги опитате. Веднъжъ сте дошли на земята, вашата задача е да излѣзете отъ обикновенитѣ условия на живота и да влѣзете въ Божествената градина, да опитате плодоветѣ на Божественото дърво. Ще кажете, че сте опитали плодоветѣ на това дърво. Ако, наистина, сте опитали, вие щѣхте да бѫдете нови хора, обновени и подмладени. Така ли е въ сѫщность? Ще дойде день, когато човѣкъ ще се обнови и подмлади, но времето не е дошло още. Той не е готовъ за новъ животъ. За да влѣзе въ новия животъ, човѣкъ трѣбва да съблѣче старата, окѫсана дреха, съ която се е срасналъ. Единъ царь, като правѣлъ разходки изъ царството си, срещналъ едно малко циганче, босо, голо, окѫсано. Вгледалъ се въ лицето му и го харесалъ. Той веднага заповѣдалъ да заведатъ циганчето въ двореца му и тамъ да го окѫпятъ, изчистятъ добре и облѣкатъ съ нови, хубави дрехи. Слугитѣ изпълнили заповѣдьта на царя и, като измили и облѣкли циганчето въ нови дрехи, представили го на царя. Като го видѣлъ въ новата премѣна, царьтъ едва го позналъ. Детето свѣтѣло отъ чистота и радость. Какво представя циганчето? То е грѣшното състояние, въ което всѣки човѣкъ изпада. Обаче, като се измие и очисти отъ това състояние, човѣкъ влиза въ нова фаза на живота си, въ която се изпълва отъ чистота и радость. Стремежътъ на човѣшката душа къмъ великото въ живота, желанието му да реализира своитѣ благородни и възвишени чувства, сѫ въ състояние да го обновятъ и подмладятъ. Сега ще питате, какъ може да се постигне това? Има единъ простъ начинъ. Той е следниятъ: съ дѣсната рѫка изтеглете последователно всички пръсти на лѣвата рѫка, като започнете отъ палеца и свършите съ малкия пръстъ. Следъ това, съ лѣвата рѫка изтеглете последователно всички пръсти на дѣсната рѫка. Външно погледнато, това е механически процесъ. Какво може да получи човѣкъ отъ тегленето на пръститѣ, това зависи отъ него. Човѣкъ може да изтегли всички пръсти на рѫцетѣ си и нищо да не получи, а може да ги изтегли и да получи нѣщо. Представете си, че беденъ човѣкъ се приближава къмъ единъ богатъ и съ дѣсната си рѫка хваща палеца на дѣсната рѫка на богатия. Ако богатиятъ отвори сърдцето си къмъ бедния, ще му каже: Вземи пръстена отъ рѫката ми. Следъ това ще му подаде другата си рѫка и ще му каже: Извади и този пръстенъ отъ рѫката ми. Какво ще бѫде положението на бедния? Като получи двата пръстена, той е придобилъ много нѣщо. Ако всѣки пръстенъ струва по сто хиляди златни лева, нѣма ли смисълъ да потеглите пръститѣ на човѣка? Такова благо може да получи човѣкъ и отъ своитѣ пръсти, но ако знае, какъ да ги потегли. Ако другъ нѣкой се опита да отиде при богатия, да извади пръстенитѣ отъ рѫцетѣ му, той нищо нѣма да придобие. Само единъ човѣкъ има право да изтегли пръстенитѣ отъ рѫцетѣ на богатия. Кой ще бѫде този човѣкъ? Той е онзи, за когото се е отворило сърдцето на богатия. Той пъкъ ще отвори сърдцето си за другъ нѣкой, и така пръстенитѣ ще минаватъ отъ човѣкъ на човѣкъ, докато се върнатъ при онзи, чиято собственость сѫ били. Щомъ се върнатъ при него, той знае, че тѣ сѫ завършили единъ крѫгъ. Крѫгътъ показва, че между хората е станало пълно общение. Моментътъ на общение между хората показва, че въпросътъ за квадратурата на крѫга е вече разрешенъ. Съ други думи казано: когато любовьта обиколи всички хора и направи връзка между сърдцата имъ, квадратурата на крѫга е разрешена. Още хиляди години ученитѣ ще разрешаватъ този въпросъ, но докато пръстенитѣ не обиколятъ свѣта, не свържатъ сърдцата на всички хора, квадратурата на крѫга ще остане неразрешенъ въпросъ. Сега ще ви предупредя, да не изпадате въ погрѣшка. Дойдатъ ли пръстенитѣ до вашитѣ рѫце, дръжте ги, докато срещнете човѣка, на когото трѣбва да ги предадете. Обаче, нѣмате право да ги продавате. Като дойде човѣкътъ, на когото ще ги предадете, ще кажете: Вземи тѣзи пръстени на рѫцетѣ си и нека Богъ да те благослови, както благослови и мене. Ще кажете, че това е празна работа. Празна работа е, докато пръстенитѣ не сѫ на рѫцетѣ ви, докато любовьта не е обиколила свѣта. Когато любовьта влѣзе въ сърдцето ви, тогава и вие ще кажете като Павла: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Сега, напишете съ красивъ почеркъ на тетрадкитѣ си следнитѣ изречения: Азъ, който бѣхъ; азъ, който съмъ; азъ, който ще бѫда. Азъ, която бѣхъ; азъ, която съмъ; азъ, която ще бѫда. Азъ, което бѣхъ; азъ, което съмъ; азъ, което ще бѫда. Като разгледате тия изречения, виждате една глаголна форма, взета за тритѣ рода — мѫжки, женски и срѣденъ, но употрѣбена въ три различни времена: минало, настояще и бѫдеще. Когато стане въпросъ за миналото, човѣкъ започва да философствува. Той не знае, какво е било въ далечното и близко минало. Когато стане въпросъ за настоящето, човѣкъ отчасти знае нѣщата, понеже ги живѣе и е свидетель на тия времена. Когато стане въпросъ за бѫдещето, човѣкъ не знае, какво му предстои, но всѣки предстоящъ день разкрива бѫдещето му. Има хора, които по рѫката, лицето и главата на човѣка могатъ да четатъ неговото минало. Тѣ знаятъ, какви сѫ били неговитѣ дѣди и прадѣди, при какви условия е живѣлъ той. Отъ настоящия му животъ тѣ опредѣлятъ неговото бѫдеще. Всичко е написано на човѣка. Изследванията, които астролозитѣ, физиогномиститѣ и френолозитѣ правятъ, се свеждатъ къмъ опредѣляне на такава точка въ човѣшката глава, около която всички останали положения иматъ отношение. Тази точка трѣбва да бѫде неизмѣнна. Понеже не сѫ намѣрили тази неизмѣнна точка, затова изследванията имъ още не сѫ абсолютно точни. Следователно, както зенитътъ е най-високата точка на хоризонта, така и въ човѣка сѫществува една най-висока, неизмѣнна точка. Кѫде е тази точка, какъ може да се намѣри, не се знае, но всѣки се стреми къмъ нея. Тази точка се нарича свещено мѣсто въ човѣка, а споредъ нѣкои — зенитъ на човѣшкото съзнание. И астролозитѣ търсятъ тази точка, но не сѫ я намѣрили още. Тя е на главата нѣкѫде, въ областьта на моралнитѣ чувства, но малцина знаятъ точното ѝ мѣсто. Който знае това мѣсто и го бутне, човѣкъ се преобразява: отъ старъ става младъ. Въ него се събужда възвишенъ животъ. Той се преобразява, както младата мома, която за пръвъ пѫть люби. Да събуди човѣкъ Божественото въ себе си, това значи, да намѣри възлюбения на своята душа. Обаче, човѣкъ трѣбва да се събуди на време, а не преждевременно. Бутнете ли мѣстото на неговия зенитъ преждевременно, когато той не е готовъ за този моментъ, това значи, да му причините най-голѣмото нещастие. Щомъ не е готовъ, оставете го да спи. Преждевременното събуждане на човѣка е опасно, защото възлюбениятъ му още не е дошълъ. Той ще търси, ще се надѣва, ще вѣрва, но всичкитѣ му лутания ще бѫдатъ напразно. Вѣрата, надеждата иматъ смисълъ, докато човѣкъ още не се е пробудилъ за Божественото въ себе си. Събуди ли се Божественото въ него, той нѣма защо да вѣрва и да се надѣва, понеже възлюбениятъ му е вече около него. Всички хора очакватъ тържествения моментъ, когато Божественото съзнание въ тѣхъ се пробуди, когато слънцето бѫде на зенита на тѣхния хоризонтъ, когато пѫтьтъ имъ се напълно освѣти. И днесъ тѣ не сѫ въ абсолютенъ мракъ. Всѣки си носи по една малка запалена свѣщь, за която трѣбва да благодари. Въпрѣки това, човѣкъ се стреми къмъ по-голѣма свѣтлина. Това ще стане, когато види свѣтлото лице на любовьта. За този моментъ и Псалмопѣвецътъ говори. Той казва: „Когато видя лицето Ти, Господи, душата ми ще се зарадва“. Като ученици, отъ васъ се иска съзнателна работа, всѣки день да прибавяте по малко къмъ вашето растене. Колкото малко да растете, това е единъ плюсъ къмъ общото растене. Растенето е колективенъ процесъ. Никой човѣкъ, никое живо сѫщество не расте самò. Съ него заедно растатъ още милиони сѫщества. Това е великъ тласъкъ въ цѣлото Битие. Като знаете това, не давайте мѣсто на леностьта въ себе си. Щомъ се намѣрите предъ нея, спомнете си, че къмъ васъ, къмъ вашето растене и повдигане гледатъ милиони сѫщества. Хората сѫ свързани помежду си като души, вследствие на което успѣхътъ и благото на едного сѫ общи за всички. Казвате: Може ли човѣкъ, такава малка величина въ вселената, да опредѣля благото на всички хора? Вѣрно е, че отъ единъ човѣкъ не зависи успѣха на цѣлото, но като часть отъ цѣлото, и той не е безъ значение. Следователно, дръжте въ ума си мисъльта, че голѣмото въ свѣта не може да бѫде по-голѣмо отъ най-голѣмото. И малкото не може да бѫде по-малко отъ най-малкото. Значи, най-малкото и най-голѣмото сѫ две величини, два велики принципа, къмъ които човѣшката душа се стреми. Дали човѣкъ се стреми къмъ най-малкото, или къмъ най-голѣмото въ свѣта, резултатитѣ ще бѫдатъ едни и сѫщи. Казвате: Кое е най-голѣмото и най-малкото въ свѣта? Оставете този въпросъ настрана. И философитѣ не сѫ го разрешили още. Това не значи, че този въпросъ не е разрешимъ, но, преди да го разреши, човѣкъ трѣбва да си постави другъ обектъ въ живота. Преди да пристѫпите къмъ разрешаване на велики въпроси, откажете се отъ дребнавоститѣ на живота. Представете си, че стотина души ви дължатъ една сума отъ сто хиляди лева. Вие сте написали имената на вашитѣ длъжници и, когото отъ тѣхъ срещнете, спирате го на пѫтя и го запитвате: Кога ще изплатишъ дълга си? Тѣзи хора сѫ обременени, не могатъ да изплатятъ задълженията си къмъ васъ. Въ това време, обаче, вие получавате съобщение отъ Америка, че вашиятъ чичо умрѣлъ и ви оставилъ десеть милиона наследство. Вие веднага се зарадвате, че ставате наследникъ на такова богатство. Обаче, отъ време на време пакъ поглеждате къмъ списъка на вашитѣ длъжници. Ако сте човѣкъ, който е решилъ да не се занимава съ дребнавоститѣ на живота, вие ще се откажете отъ паритѣ, които вашитѣ длъжници трѣбва да ви заплатятъ. Вие ще кажете: При това положение, въ което се намирамъ, азъ съмъ готовъ да простя дълговетѣ на моитѣ длъжници. Какво представя сумата сто хиляди лева предъ десеттѣ милиона, на които ставамъ наследникъ? Това е дреболия, съ която не искамъ да се занимавамъ. Ето защо, и вие трѣбва да се откажете отъ дреболиитѣ на живота, да простите задълженията на вашитѣ длъжници. Ако Богъ ви поканва да отидете при Него да получите своето голѣмо наследство, трѣбва ли да гледате назадъ, къмъ своитѣ длъжници, и да очаквате отъ тѣхъ пари? Не, откажете се отъ тѣхнитѣ пари. Ще кажете, че още не сте получили Божественото богатство. Ще го получите, но съ едно условие: да дадете мѣсто на любовьта въ себе си. Щомъ се запали свещениятъ огънь на любовьта въ васъ, веднага ще дойде пратеникъ отъ Божествената банка съ покана, да получите наследството си. И тъй, знайте, че нѣма по-великъ моментъ за човѣшката душа отъ този, да даде мѣсто въ себе си на любовьта къмъ Бога. Това значи, да дойде човѣкъ до най-високата точка въ своя животъ — до зенита на своята душа. Дойде ли до тази точка, човѣкъ осмисля живота си. Не може ли да се издигне до зенита на своята душа, каквото и да говори човѣкъ, къмъ каквото и да се стреми, всичко е безпредметно. Желая ви да се запали свещениятъ огънь въ васъ, да дойде Божествената свѣтлина въ съзнанието ви. Щомъ свещениятъ огънь се запали въ душата ви, вземете свѣщьта въ рѫката си и тръгнете съ нея между всички ония, които живѣятъ въ тъмнина. Щомъ освѣтите пѫтя на ония, които живѣятъ въ мракъ, и на васъ ще помогнатъ. Само по този начинъ ще реализирате желанията си, ще постигнете идеала на своята душа. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 26. Лекция отъ Учителя, държана на 18. февруарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  17. От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Изразъ на Божественитѣ идеи Размишление. Тема за следния пѫть: „Разлика между вѣра и безвѣрие“. Какво разбирате подъ думитѣ „вѣра и безвѣрие“? Всѣки човѣкъ вѣрва въ нѣщо. Нѣма абсолютни безвѣрници въ свѣта. Когато казватъ за нѣкого, че е безвѣрникъ, подразбиратъ, че той не вѣрва въ нѣща, въ които болшинството вѣрватъ. Обаче, той все вѣрва въ нѣщо. Ако не въ друго, безвѣрникътъ вѣрва въ своето мнение, въ това, което той твърди. Четоха се темитѣ: „Разлика между добро и зло“ и „Кое е по-добро. Да обичашъ, или да те обичатъ?“ Всички хора говорятъ за доброто и за злото, но конкретно малцина знаятъ, какво представятъ доброто и злото. Лесно е да се каже, че това е добро, а онова — зло. Какъвъ е цвѣтътъ на доброто и на злото, никой не може да опредѣли. Всѣка форма, която нѣма цвѣтъ, т. е. външенъ изразъ, остава неопредѣлена. Ето защо, хората ще третиратъ въпроса за злото и доброто много години още, докато дойдатъ до тѣхното истинско познание. Съвременнитѣ хора боравятъ съ понятия, на които не знаятъ формата и цвѣта. Запримѣръ, тѣ говорятъ за вселената, безъ да знаятъ, каква е формата ѝ. Ученитѣ допущатъ, че вселената има крѫгла форма, както земята и слънцето. Защо допущатъ, че вселената е произлѣзла отъ яйце? И пилето е излѣзло отъ яйце, но валчесто ли е? И човѣкъ е излѣзълъ отъ яйце но не е валчестъ. Главата му е валчеста донѣкѫде, но самиятъ човѣкъ има елипсовидна форма. Съвременнитѣ хора говорятъ за онзи свѣтъ, безъ да иматъ ясна представа за него. Споредъ нѣкои, онзи свѣтъ е подобенъ на райска градина, пълна се ароматни цвѣтя и сладки, доброкачествени плодове. Въ тази градина се разхождатъ ангели съ свѣтли лица и съ криле. Ако влѣзе нѣкой отъ васъ въ онзи свѣтъ, ще го посрещнатъ съ музики и съ пѣсни, съ финикови вейки въ рѫце. Жителитѣ на онзи свѣтъ сѫ добре облѣчени. Питамъ: Отде дойде въ ума ви тази представа за онзи свѣтъ? Какъ можете да опишете рая или онзи свѣтъ, ако не сте ходили тамъ? Нѣкой човѣкъ описва Америка, защото е ходилъ тамъ, видѣлъ е нѣщо. Тогава какъ можете да опишете онзи свѣтъ, ако не сте ходили тамъ? Щомъ го описвате по нѣкакъвъ начинъ, това показва, че имате идея за него. Каквато идея и да има човѣкъ, тя е дошла отнѣкѫде и е влѣзла въ неговия умъ. Като ученици, вие трѣбва да знаете, отде идатъ идеитѣ, какъвъ цвѣтъ иматъ и т. н. Ако поставите подъ една квачка 10 — 20 яйца, въ първо време вие не ги различавате едно отъ друго. Всички яйца си приличатъ. Повечето сѫ бѣли, а нѣкои отъ тѣхъ сѫ жълтеникави. Като се излупятъ пиленцата, тѣ лесно се различаватъ, защото сѫ различни по цвѣтъ. Всѣко яйце представя идея, на която цвѣтътъ става видимъ, когато се измѫти. Сѫщото можемъ да кажемъ и за онзи свѣтъ. Какъвъ е билъ онзи свѣтъ едно време, когато не е билъ измѫтенъ, е едно нѣщо. Какъвъ е онзи свѣтъ днесъ, когато е измѫтенъ вече, това е другъ въпросъ. Сегашниятъ онзи свѣтъ е неузнаваемъ. Той е измѣненъ толкова много, че едва ли ще можете да го познаете. Религиознитѣ говорятъ за видимъ и невидимъ свѣтъ, както ученитѣ говорятъ за сила и материя. Ние можемъ да преведемъ думата материя съ вода, а силата — съ огънь. Силата и материята представятъ два велики принципа на Битието. На какво се дължи насилието въ свѣта: на силата, или на материята? — На силата. Дето силата се проявява, тамъ има насилие. Подъ влиянието на силата човѣкъ може да върши престѫпления, но може да върши и добри дѣла. Вината не е въ силата, но въ волята, която я направлява. Разумната воля използува силата за добро, а неразумната — за зло. Силата и материята сѫ неразривно свързани. Както силата безъ материя не може да се прояви, така и материята безъ сила не може да се прояви. Защо е така, не може да се отговори. Какъвъ отговоръ ще дадете на въпроситѣ: Защо човѣкъ се движи, защо яде, защо диша, защо мисли и чувствува, защо спи? Като дойде до любовьта, човѣкъ се пита, защо еди-кой си го обича. Отъ друга страна, човѣкъ се пита, обичатъ ли го хората, или не. Защо си задава човѣкъ този въпросъ? Много естествено. Отъ любовьта на хората къмъ васъ зависи вашиятъ успѣхъ. Ако учительтъ обича ученика си, успѣхътъ му ще бѫде по добъръ; ако не го обича, успѣхътъ му ще бѫде по-слабъ. Колкото повече хора ви обичатъ, толкова по-добре за васъ. Защо нѣкой ви обича, а другъ не ви обича? Който има сродство къмъ васъ, обича ви; ако нѣма сродство къмъ васъ, не ви обича. Какво означава сродството? Въ химията сродството подразбира стремежъ на атомитѣ единъ къмъ другъ, съ цель да се наситятъ. Когато се наситятъ, сродството имъ изчезва. Следователно, докато е гладенъ, човѣкъ обича. Щомъ се нахрани, обичьта му се намалява. Кого обича човѣкъ? Онзи, отъ когото може да вземе нѣщо, да задоволи своя гладъ. Казва се въ Писанието за Бога, че е възлюбилъ истината въ човѣка. Значи, Богъ е възлюбилъ човѣка, защото той е изразъ на Божествената идея. Богъ обича човѣка дотолкова, доколкото той е изразитель на Неговата идея. Колкото по-добре изразява човѣкъ идеята, толкова повече Богъ го обича. Ще кажете, че въ любовьта трѣбва да има равенство. Представете си, че двама души отиватъ при единъ изворъ. Единиятъ отъ тѣхъ носи голѣмъ сѫдъ, а другиятъ — шише, съ вмѣстимость сто грама. Изворътъ пълни и голѣмия сѫдъ, и малкото шише съ вода, но притежательтъ на шишето ще остане недоволенъ и ще обвини извора въ несправедливость. Кой е виновенъ за това? Вината е въ онзи, който е отишълъ съ малко шише при извора. Ако бѣше отишълъ съ голѣмъ сѫдъ, щѣше да получи повече вода. Като не съзнава погрѣшката си, той мисли, че Богъ е несправедливъ, не гледа еднакво на всички. Това е криво разбиране, отъ което човѣкъ трѣбва да се освободи. Човѣкъ се ползува отъ благата на живота дотолкова, доколкото е отворилъ ума, сърдцето и душата си да възприема. Отъ кокошето яйце не може да излѣзе орелъ, както отъ яйцето на орела не може да излѣзе кокошка. Орелътъ и кокошката се различаватъ: кокошката обича да рови, а орелътъ никога не рови. Орелътъ отдалечъ вижда жертвата си и се спуща къмъ нея; кокошката търси храната си по земята и постоянно рови. Когато господарьтъ ѝ хвърля жито или царевица, кокошката се приближава къмъ нея и започва да рови, мисли, че сама е намѣрила храната си. И човѣкъ обича да рови. Като вземе крината въ рѫката си, той рови въ нея, да види, дали житото е навсѣкѫде еднакво. Като изучавате живота и проявитѣ на животнитѣ, както и на хората, виждате различието, което сѫществува между тѣхъ. Ако сравните живота на свѣтския и на духовния човѣкъ, намирате голѣма разлика между тѣхъ. Свѣтскиятъ човѣкъ се облича добре, има красиви маниери и движения; духовниятъ се облича скромно, не иска да обръща внимание на хората. Въ сѫщность, и двамата обръщатъ внимание на хората. Обаче, това внимание е временно. Човѣкъ обръща внимание съ своя умъ, съ своето сърдце и съ своята воля. На всѣки човѣкъ е опредѣлено, какъ и съ какви дрехи да се облича. Ако свѣтскиятъ човѣкъ облѣче скѫсани и прости дрехи, дето отиде, всички ще го пѫдятъ. И обратно: ако духовниятъ човѣкъ облѣче една роба отъ кадифе, всички ще го върнатъ назадъ. Ако светията носи своитѣ стари, изтъркани дрехи, тѣ ставатъ лѣковити. Който се докосне до тия дрехи, здравъ става. Когато светията влѣзе съ старитѣ дрехи въ нѣкой домъ, съ него заедно влиза и благословението. Когато грѣшникъ влѣзе въ нѣкой домъ съ новитѣ си дрехи, вие трѣбва да се радвате. Следователно, ако въ дома ви дойде човѣкъ, който не върви въ правия пѫть, той трѣбва да бѫде облѣченъ съ своитѣ нови, официални дрехи, за да ви разправя онова, което е научилъ. Ако праведниятъ дойде въ дома ви, може да бѫде облѣченъ съ всѣкидневнитѣ си дрехи, защото има какво да ви предаде. Той ще ви разказва своитѣ опитности, ще чете отъ своята книга. Съ една дума казано: който върви въ правия пѫть, е богатъ вѫтрешно, затова може външно да не е облѣченъ съ нови дрехи. Който не върви въ правия пѫть, е вѫтрешно беденъ. Дойде ли въ дома ви такъвъ човѣкъ, той трѣбва да бѫде поне външно добре облѣченъ, да ви остави нѣщо добро. Ако вѫтрешно е беденъ, а външно окѫсанъ, той ще ви разправя за своитѣ погрѣшки и престѫпления, които нищо нѣма да ви ползуватъ. И тъй, ако прави добро, човѣкъ има какво да говори; ако не прави добро, по-добре да мълчи. Ако грѣшникътъ иска да говори, нека се облѣче съ нови дрехи, т. е. да разкаже, какъ се разкаялъ, какъ изправилъ погрѣшкитѣ си. Това значи, да се облѣче човѣкъ въ нова дреха. Когато праведниятъ облѣче скѫсаната си дреха, той вече се е изправилъ. Човѣкъ се движи между контрасти: или ще бѫде добре облѣченъ, или ще бѫде окѫсанъ; или ще обича, или ще мрази. Като престане да обича нѣкого, той го намразва. Като престане да го мрази, той го обиква. Има едно срѣдно положение въ живота, което наричаме индиферентность. Това значи, да изгуби човѣкъ силата, която стимулира живота му. Човѣкъ трѣбва да си отговори, коя е онази сила въ него, която го заставя да мрази, или да обича. Когато човѣкъ разбере подбудителнитѣ причини въ себе си, които го заставятъ да постѫпва по единъ или другъ начинъ, той е въ състояние самъ да изправи живота си. Не може ли да намѣри подбудителнитѣ причини въ себе си, той оставя всичко на Бога. Той очаква другитѣ да изправятъ и нареждатъ живота му. Човѣкъ трѣбва да се домогне до правилното разбиране на живота. Това значи, да изправи отношенията си къмъ Първата Причина. Пазете се отъ криви, изопачени, архаически идеи, останали отъ вашитѣ дѣди и прадѣди. Старитѣ идеи и разбирания, лишени отъ свѣтлина, спъватъ човѣка. Запримѣръ, нѣкой казва, че Богъ е несправедливъ. Защо е несправедливъ? Защото работитѣ му не вървѣли добре. Ако жена му и децата му сѫ здрави, ако материалното положение е добро, тогава Богъ е справедливъ. Това е криво разбиране на живота и на законитѣ на любовьта. Щомъ за едно и сѫщо нѣщо имате две мнения, това показва, че въ васъ има нѣщо криво. Невъзможно е Богъ да бѫде и справедливъ, и несправедливъ. Възможно е, обаче, ти, който се произнасяшъ за нѣща, които не познавашъ, да бѫдешъ справедливъ и несправедливъ. Твоето криво гледане на нѣщата създава противоречия въ твоя личенъ животъ. Сега се явява въпросътъ: на какво се дължатъ противоречията въ свѣта? Това е второстепененъ въпросъ. Човѣкъ трѣбва да се запита, на какво се дължатъ противоречията въ неговия животъ. Що се отнася до външния свѣтъ, това не е негова работа. Ще кажете, че свѣтътъ е лошъ, че не върви добре, не се развива правилно. Това е ваше лично разбиране. Свѣтътъ е създаденъ отъ Бога. Какъ е възможно тогава, единъ свѣтъ, създаденъ отъ разумно сѫщество, да не се развива правилно? Щомъ отричате едното, трѣбва да отречете и другото. Цѣлата вселена е създадена отъ Бога. Следователно, тя разполага съ всички условия и възможности за развитието си. Това може да се докаже, но се изисква подготовка за разбиране отъ ония, които слушатъ. Злото всѣкога не е зло, но това трѣбва да се разбира. Понѣкога злото е необходимо, заради което се допуща. Ако видите, какъ колятъ крави, волове, агнета, кокошки, за да се подържа живота на хората, ще се възмутите. Право е, че не трѣбва да се колятъ животнитѣ, но само тогава, когато хората сѫ пригодени за единъ по-високъ животъ. Обаче, ако външнитѣ и вѫтрешнитѣ условия и възможности на нѣкои хора не позволяватъ такъвъ животъ, тѣ ще прибѣгватъ къмъ месото. Тогава казваме: За предпочитане е низшитѣ животни да станатъ жертва за висшитѣ, отколкото последнитѣ да бѫдатъ изложени на смърть. Това подразбира поговорката: „Ела зло, че безъ тебе по-зло“. Като казваме, че низшето трѣбва да се жертвува за висшето, това не значи, че човѣкъ е дошълъ на земята да благува. Той трѣбва да работи, да се развива, да черпи знания отъ напредналитѣ сѫщества. Той трѣбва да се свърже съ тѣхъ. Не може ли да направи съзнателна връзка съ тѣхъ, никакво развитие не го очаква. Възвишенитѣ и напреднали сѫщества носятъ истинската култура въ свѣта. Разумнитѣ сѫщества разполагатъ съ знания, съ добродетели, съ капитали. Тѣ идатъ постоянно на земята и раздаватъ отъ богатствата си на ония, които искрено се интересуватъ. Коренитѣ приготвятъ материали за растене и развиване на дървото, но цвѣтоветѣ и плодоветѣ на дървото сѫ въ клонетѣ, т. е. въ горния свѣтъ. На сѫщото основание казваме: Човѣкъ работи, приготвя материалъ за сѫществата, които живѣятъ въ горния свѣтъ. Ако правилно е свързанъ съ тѣхъ, и той ще се ползува отъ плодоветѣ на тѣхния животъ като съ свои. Животътъ на низшето е неразривно свързанъ съ живота на висшето. Смисъльтъ, красотата на живота е въ разумностьта. Това не значи, че човѣкъ нищо на може да придобие, но за да придобие това, което душата му желае, безъ да го изгуби, той трѣбва да бѫде свързанъ съ разумния свѣтъ. И въ коренитѣ има разумность, но тѣ сами не могатъ да вирѣятъ. Ако искатъ да развиятъ потенциалнитѣ сили на дървото, коренитѣ трѣбва да изпращатъ материалитѣ си нагоре, къмъ възвишения свѣтъ, дето се намиратъ листата, пѫпкитѣ, цвѣтоветѣ и плодоветѣ. Следователно, когато сте недоволни отъ себе си и казвате, че нѣщо лошо, твърдо, горчиво има въ васъ, ще знаете, че то се дължи на онова сѫщество въ човѣка, което не може да проникне въ по-високъ свѣтъ. Това естество всѣкога ще си остане едно и сѫщо. По-лошо може да стане, но не и по добро. Коренътъ на дървото всѣкога си остава коренъ. Той не може да излѣзе отъ условията на гѫстата материя. Излѣзе ли въ по-рѣдка срѣда, той е осѫденъ на смърть, а съ него заедно и клонетѣ. Каквато е разликата между небето и земята, между рая и ада, такава е разликата и между коренитѣ и клонетѣ на дървото. Адътъ никога не може да стане рай, и раятъ никога не може да стане адъ. Лошото е въ коренитѣ на живота, но на лошото отговаря нѣщо добро. Какъ примирявате лошото съ доброто? Отъ една страна проповѣдвате любовь между хората, а вие сами мразите нѣкого. Отъ една страна говорите, че човѣкъ трѣбва да прави добро, а отъ друга страна пакостите на нѣкого, че ви причинилъ нѣкаква малка неприятность. Човѣкъ слуша устата си да говори едно, а сърдцето му да излива друго. Като се натъква на това противоречие, той се чуди, какъ да излѣзе отъ него, какъ да го примири. Казвамъ: Това е единъ отъ кардиналнитѣ въпроси на живота, който е неразрешимъ. Той е неразрешимъ за човѣка на земята, но не и за възвишенитѣ сѫщества. Разумниятъ не се опитва да разрешава този въпросъ. Той знае, че причинитѣ за това противоречие се криятъ нѣкѫде дълбоко въ Битието, дето неговиятъ умъ не може да проникне. Защо е така, това не е важно. За човѣка е важно да бѫде изразитель на Божествената идея. Какъ и въ каква форма ще я изрази, това не е важно. Вѫтрешната страна опредѣля нѣщата, а не външната. Когато земедѣлецътъ вади житото отъ хамбара и го посѣва въ земята, изложено на студъ вѣтъръ, снѣгъ, добре ли е постѫпилъ? Отвънъ погледнато, той не е постѫпилъ добре: извадилъ житото отъ добритѣ условия извадилъ го отъ сухото и топло мѣсто и го подхвърлилъ на сурови условия. Обаче, вѫтрешно погледнато, той е изразилъ една Божествена идея. Той дава на житото условия за животъ. Житото ще страда, ще се мѫчи, ще плаче и ще охка, но ще израсте, ще цъвне и плодъ ще даде. Хиляди сѫщества ще се ползуватъ отъ плода на житото и ще му благодарятъ. Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората мислятъ, че всѣка лоша постѫпка е лоша и външно, и вѫтрешно. Последствията на постѫпкитѣ оправдаватъ или обвиняватъ самитѣ постѫпки. Отъ последствията, т. е. отъ плода на постѫпката се познава, Божествена ли е тя, или човѣшка. Ако постѫпката даде добъръ плодъ, и да не е външно добра, тя е Божествена. Ако външно е направена по всички правила на етикециитѣ, а плодътъ ѝ е лошъ, постѫпката не е Божествена. Човѣкъ трѣбва да има вѫтрешно разбиране на нѣщата. Преди да е направилъ нѣщо, да знае, какви плодове може да има отъ това, което е намислилъ да прави. Въ ума на всѣки човѣкъ трѣбва да седи идеята, може ли да бѫде изразитель на Божественото въ себе си. Ако си отговори, че може, нека започне да работи. Ако си отговори, че не може, той пакъ не трѣбва да седи въ бездействие, но да знае поне, че върши човѣшки работи. Важно е човѣкъ да не се самоизлъгва. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да живѣе добре, да нареди живота си. Това е старъ моралъ, който е сѫществувалъ отъ памти-вѣка. Той сѫществува и днесъ. Къмъ това се стремятъ и животнитѣ. И вълкътъ, и лисицата, и мечката се стремятъ къмъ добъръ животъ. И тѣ искатъ да се хранятъ добре, да се осигурятъ, но по-далечъ отъ този идеалъ не отиватъ. Днесъ всѣки човѣкъ има условия за такъвъ животъ — да се нахрани, облѣче и почине, но въ ума и въ сърдцето му трѣбва да живѣе другъ идеалъ — да бѫде изразитель на Божествената идея, която е вложена въ него. Може ли да изрази тази идея, човѣкъ може вече да гради. Тази идея работи въ ума, въ сърдцето, въ духа и въ душата му, и той съгражда своето свѣтло бѫдеще. Тъй щото, ако въ стремежа на човѣка да живѣе добре, се подразбира желанието му да бѫде изразитель на Божественитѣ идеи въ свѣта, той е на правъ пѫть. Отъ този човѣкъ ще излѣзе нѣщо. Мисли ли ограничено, да осигури себе си, отъ него нищо не може да излѣзе. Той ще живѣе нѣколко години на земята и ще замине, безъ да остави спомени за своя животъ. На земята имало велики реформатори, велики учени и философи, но въ невидимия свѣтъ не сѫ познати като такива. Докато били на земята, тѣ се радвали на временното щастие да бѫдатъ велики. Обаче, следъ като заминали за онзи свѣтъ, славата и величието имъ останали на земята. Но, има положения въ живота на човѣка, които вѣчно го следватъ. Дето е той, тамъ сѫ и тѣ. Тѣ се отбелязватъ въ видимия и невидимия свѣтъ, т. е. и на земята, и на небето. Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа, накѫде се движите, каква деятелность проявявате. Ако деятелностьта ви излиза вънъ отъ крѫга на вашитѣ възможности, вие ще имате единъ резултатъ; ако деятелностьта ви не се простира вънъ отъ този крѫгъ, но даже го стѣснява, вие ще имате другъ резултатъ. Ако сиромахътъ разшири крѫга на своята деятелность, а богатиятъ стѣсни своя крѫгъ, вие ще се натъкнете на два диаметрално различни резултата. Защо е така, това е другъ въпросъ. За насъ е важно да се ползуваме отъ разумната деятелность на своя ближенъ и да се предпазваме отъ неразумната му деятелность. Ако богатиятъ съзнателно разширява крѫга на своята деятелность, окрѫжаващитѣ ще се ползуватъ отъ нея. Ако крадецътъ и разбойникътъ съзнателно разширяватъ крѫга на своята деятелность, нито тѣ ще се ползуватъ отъ нея, нито окрѫжаващитѣ. Временно тѣ могатъ да придобиятъ нѣщо, но както го придобиятъ, така ще го изгубятъ. Мнозина искатъ да разширятъ своята деятелность, но не знаятъ, какъ да постѫпятъ. Питамъ: Какъ искате да разширите своята деятелность — като тази на крадеца, или като на богатия? При днешнитѣ условия на живота, при днешнитѣ разбирания на хората, за предпочитане е, тѣ да стѣснятъ крѫга на своята дѣятелность, отколкото да я разширятъ. Запримѣръ, днесъ навсѣкѫде се проповѣдва идеята за братство и равенство. Въ желанието на хората да се подобри живота имъ, тази идея е взела широки размѣри. Всѣки проповѣдва на другитѣ, че човѣкъ за човѣка трѣбва да бѫде братъ, но въпрѣки това, не се постига нѣщо реално. Защо? Защото се проповѣдва само, а не се живѣе. Добриятъ човѣкъ разбира тази идея и я прилага. Да проповѣдвашъ идеята за братство, преди всичко ти трѣбва да съзнавашъ, че всички хора произлизатъ отъ единъ и сѫщъ коренъ. И тогава, колкото право имашъ ти да благувашъ, толкова право има и твоятъ ближенъ. Обаче, ако въ душата си разбирашъ и съзнавашъ идеята за братство, а въ ума и въ сърдцето си не я допущашъ, ти нищо не допринасяшъ. Всѣка идея трѣбва да се изявява и външно, и вѫтрешно. Щомъ проповѣдвашъ една идея, ти непремѣнно трѣбва да я прилагашъ. Ако само говоришъ, безъ да прилагашъ, ти ще внесешъ нѣщо криво въ умоветѣ на хората. Братство и равенство сѫществува само между разумни хора. Глупавиятъ и лошъ човѣкъ не разбира тази идея. Въ Притчата за самарянина Христосъ показва, кой може да бѫде ближенъ на човѣка. Разумниятъ и добъръ човѣкъ е вашиятъ ближенъ. Който ви прави добро, той е вашъ ближенъ. Не можете ли да направите добро на нѣкой човѣкъ, вие не сте неговъ ближенъ. Ближниятъ помага на слабитѣ, на страдащитѣ, на онеправданитѣ. Ближниятъ се познава въ нужда. Ближниятъ е сѫщевременно и вашъ приятель. Следователно, като говорите за своя ближенъ, трѣбва да знаете, кой е той. Вие можете да наречете ваши ближни само добритѣ, праведнитѣ, светитѣ хора, които иматъ предъ видъ благото на цѣлия свѣтъ. Крадецътъ, разбойникътъ, лошиятъ човѣкъ не сѫ ваши ближни. Единъ день, когато се обърнатъ къмъ Бога, когато бѫдатъ готови на всички жертви, и тѣ могатъ да бѫдатъ ваши ближни, но днесъ трѣбва да стоите далечъ отъ тѣхъ. Тѣ живѣятъ изключително за себе си и се движатъ въ рамкитѣ на крайния егоизъмъ. Егоистътъ свършва живота си съ смърть, алтруистътъ — съ възкресение. Това сѫ две течения въ живота, които се разминаватъ, понеже се движатъ въ две противоположни посоки. Тѣ сѫ наречени съ имената животъ и смърть, връщане къмъ центъра на живота — къмъ Бога, и излизане, отдалечаване отъ този центъръ. Това сѫ две течения, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. Той се движи къмъ този центъръ, т. е. връща се къмъ Бога, за да провѣри мислитѣ и чувствата си, да види, какъ е живѣлъ. Следъ това отново слиза на земята, да изправи погрѣшкитѣ си. Слизането на човѣка на земята не е нищо друго, освенъ животъ, въ който трѣбва да изправи погрѣшкитѣ си. Връщането му къмъ Бога е даване отчетъ за това, което е изправилъ, и новото, което е извършилъ. Излизането на човѣка отъ центъра на живота, и връщането му къмъ този центъръ не подразбира цѣлъ животъ. Това може да стане и въ единъ день: сутринь ще излѣзешъ и вечерь ще се върнешъ да прегледашъ смѣткитѣ си. Коя е основната идея на лекцията? Основната идея на днешната лекция е да се освободите отъ своитѣ стари, изтъркани идеи. — Ама азъ съмъ грѣшенъ човѣкъ. — Оставете тази мисъль настрана. Грѣшенъ ли сте или не, това не е ваша работа. Вие сами не можете да си дадете преценка, доколко сте грѣшенъ. Ако пъкъ, наистина, сте се огрѣшили, това показва, че сте живѣли неразумно. Щомъ съзнавате това, започнете да живѣете разумно. Съзнанието на човѣка за добъръ или лошъ животъ, продължава единъ моментъ. И цигуларьтъ е щастливъ само въ момента, когато свири. Щомъ престане да свири, да радва публиката, той живѣе въ отражението на своето щастие. Едно добро дѣло, направено по всички правила, може да храни човѣка цѣлъ животъ. При каквито мѫчнотии да се намѣри, щомъ си спомни за това добро, той се въодушевява и придобива сила, да се справя съ мѫчнотиитѣ си. Ще кажете, че отъ васъ нищо не може да излѣзе. Кога не може да излѣзе нѣщо добро отъ човѣка? Когато не развива дарбитѣ и способноститѣ си, които сѫ вложени въ него. Всѣки човѣкъ има известни дарби, но не работи върху тѣхъ, вследствие на което не може да ги развие. Майката дава едно вѫже на детето си, да свърши нѣкаква работа съ него. Детето забравя, за какво му е дадено вѫжето, и започва да го увива около себе си. Въ скоро време то се омотава толкова много, че не може да мръдне отъ мѣстото си. Понеже е забравило, отде е започнало да се увива, то не може да се освободи и плаче. Ако не му се притече нѣкой на помощь, то започва да вика и казва, че отъ него нищо не може да излѣзе. Въ случая детето представя възрастния човѣкъ, който съзнава безпомощното си положение. Кой ти каза, че отъ тебе човѣкъ не може да излѣзе? Ти самъ си въздействувашъ отрицателно. Както си омоталъ вѫжето около краката си, така ще го размотаешъ. Седна на едно мѣсто и започна спокойно да мислишъ. Щомъ намѣришъ края на вѫжето, самъ ще се размотаешъ. — Какъ ще стане това? — Ако по старъ начинъ не можешъ, ще потърсишъ новъ. Има нови начини, които даватъ добри и мирни резултати. — Не може ли да се намѣри по-лесенъ пѫтъ? — Лесниятъ пѫтъ е пѫть на лотария, къмъ който мнозина прибѣгватъ. Въ лотарията печели милиона само единъ билетъ. Останалитѣ билети даватъ малки печалби, а повечето не даватъ никакви печалби. Какво ще кажете за този пѫть на печалба? За предпочитане е човѣкъ да работи съ постоянство и любовь, и всѣки день да придобива по нѣщо, отколкото да очаква на голѣми печалби, но нищо да не получи. Като говоря по този начинъ, това не значи, че трѣбва да се обезсърдчавате. Това, което ви говоря, има отношение къмъ човѣшката лотария. Въ човѣшката лотария има пълни и празни билети. Въ Божествената лотария всички билети сѫ пълни. Тамъ всѣки билетъ дава единъ милионъ лева печалба. Като знаете това, мислете право, чувствувайте право и постѫпвайте разумно. Не постѫпвате ли разумно, не мислите и не чувствувате ли право, билетитѣ ви ще бѫдатъ празни. Това показва, че не сте приложили Божиитѣ закони. За да приложите Божиитѣ закони, вие трѣбва да имате знание. Щомъ имате знание, всичко можете да постигнете. Ще каже нѣкой, че вѣрва въ Бога. Това не е достатъчно. Той трѣбва да е опиталъ силата на своята вѣра. Ако не е приложилъ и опиталъ вѣрата си, той ще мине презъ голѣми разочарования. И тъй, основната идея въ живота ви е да бѫдете носители и изразители на Божествената идея. Стане ли човѣкъ изразителъ на една Божествена идея, той всичко може да постигне. Това подразбира стихътъ: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога“. Има ли една Божествена идея въ себе си, човѣкъ е силенъ да приложи всички свои желания, да реализира своитѣ добри мисли и чувства. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 23. Лекция отъ Учителя, държана на 28. януарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  18. От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
  19. От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Прояви на човѣшкото съзнание Т.м Като ученици на великата школа на живота, вие трѣбва да се интересувате отъ всичко. Каква култура е тази, която изключва всѣкакво знание? Истински културниятъ човѣкъ се интересува отъ всичко: отъ музика, пѣние, рисуване, наука. Той изучава всички науки и изкуства съ единствената цель, да познае Бога и себе си. Не е културенъ онзи, който не познава нито Бога, нито себе си. Не е културенъ онзи, който не е изучилъ това, което Богъ е създалъ. Нѣкой човѣкъ се хвали съ голѣми знания. Той има знания, които не може да приложи. Такива знания могатъ да се уподобятъ на морската пѣна. Както пѣната се пръска и нищо не остава отъ нея, така и знание, безъ приложение, се явява временно, следъ което изчезва. Въ свѣта сѫществува положителна наука, която никога не се промѣня. Тя трѣбва да се изучава отъ всички хора. Тя е тъй наречената, Божествена наука. Земната наука е преводъ на Божествената. Когато човѣкъ изучава нѣщата, добре е първо да познава тѣхния оригиналъ, а после преводитѣ имъ. Освенъ земния животъ сѫществува и Божественъ, отъ който сѫ направени много преводи. Земниятъ животъ, запримѣръ, е преводъ на Божествения. Нѣкои хора изучаватъ първо оригинала, а после превода. Други започватъ точно обратно: отъ превода отиватъ къмъ оригинала. Още съ слизането си на земята, човѣкъ е попадналъ между две течения: животъ на личния егоизъмъ, който произлиза отъ злото и животъ на алтруизъмъ, който произлиза отъ доброто. Каквото и да прави, човѣкъ никога не може да се освободи отъ егоизма. И ангелитѣ даже не можаха да се освободятъ отъ него._ Злото и доброто сѫ принципи, които следватъ човѣка на всѣка стѫпка. Тѣ вървятъ подиръ него като сѣнки. Тъй щото, не е въпросъ човѣкъ да се освободи отъ злото, но да го разбере и да знае, какъ да се справя съ него. Изучавайте доброто и злото като сили, като принципи, за да ги познавате и въ себе си. Като изучава себе си, човѣкъ се натъква на своитѣ лични чувства и вижда, че тѣ ставатъ причина за проява на злото. Честолюбието, запримѣръ, води следъ себе си много отрицателни чувства. Честолюбие, тщеславие, гордость сѫ лични чувства, съ които човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се справя. Нѣкой казва за себе си, че не е честолюбивъ. Той не е честолюбивъ въ даденъ моментъ, когато е загасналъ огъньтъ въ него. Обаче, разгори ли се огъньтъ, честолюбието се проявява. И болниятъ е кротъкъ, докато е на леглото си. Щомъ оздравѣе, кротостьта му изчезва. Зимно време и змията е кротка. Щомъ изгрѣе слънцето, змията се съживява и проявява естеството си. Гладниятъ, изтощенъ вълкъ е кротъкъ. Като го нахранишъ, ще видишъ неговото естество. И тъй, като се изучава, човѣкъ се натъква на своитѣ лични чувства, които раждатъ злото. Личнитѣ чувства сѫ свѣтъ на удоволствия. Дето сѫ удоволствията, тамъ е злото. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да си хапне, да си пийне, да се повесели. Не е лошо да си хапне и пийне човѣкъ, но той не трѣбва да се увлича въ ядене и пиене, да губи съзнание. Всѣко неестествено желание води къмъ зло. Всѣко неестествено удоволствие сѫщо води къмъ зло. Значи, егоизъмътъ на личния животъ е баща на личностьта, а различнитѣ видове удоволствия, произлѣзли отъ неестественитѣ желания на човѣка, сѫ негови деца. Който иска да се удоволствува, той е дете на личностьта, той мисли само за ядене и пиене. Животътъ на удоволствията е присѫщъ и на животнитѣ. Цѣлъ день животното мисли, какъ и кѫде да намѣри повече храна, да задоволи нуждитѣ си. Щомъ намѣри достатъчно храна, то се наяжда добре, лѣга да спи и забравя всичко. Като контрастъ на личния животъ на човѣка иде животътъ на душата, на доброто въ свѣта. Дето се проявява доброто, тамъ е душата на човѣка. Животътъ на душата и на личностьта сѫ диаметрално противоположни единъ на другъ. Силитѣ на душата сѫ 1/3, а тия на личностьта — 2/3, обаче, тѣ се взаимно уравновесяватъ. Това показва, че силитѣ, които работятъ въ възвишения свѣтъ, сѫ по-интенсивни отъ ония, които работятъ въ грубия, материаленъ свѣтъ. Значи, силитѣ на възвишения свѣтъ сѫ по-малко, но по-интенсивни, а тия на материалния свѣтъ сѫ повече, но по-слаби. Разумниятъ човѣкъ знае, какъ да регулира силитѣ на злото и на доброто въ себе си, да ги уравновесява. Като не взематъ предъ видъ законитѣ на злото, мнозина мислятъ, че са се справили съ него. Да мисли човѣкъ, че се е справилъ съ злото, това значи, да не го познава. Едва Христосъ можа да се справи съ злото, та обикновениятъ човѣкъ ще се справи. — Ама азъ съмъ християнинъ. — Това нищо не значи. Колко християни се намиратъ подъ ударитѣ на злото! Адамъ бѣше изкушаванъ отъ злото, но не издържа. Сѫщиятъ изкуситель се яви и при Христа. На Адама каза, че ако яде отъ плодоветѣ на забраненото дърво, ще стане като Бога. На Христа каза да превърне камънитѣ въ хлѣбъ. Ако може да направи това, всички хора ще Го уважаватъ, ще Му се поклонятъ и ще Го признаятъ за Синъ Божи. Христосъ му отговори: „Не само съ хлѣбъ може да живѣе човѣкъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ устата на Бога“. Това значи: Азъ не искамъ да се храня съ хлѣбъ, направенъ отъ камъни. Съ това Христосъ искаше да каже на изкусителя си, че живѣе въ голѣмо изобилие, което иде отгоре, чрезъ Словото Божие. И до днесъ още хората се запитватъ, защо Христосъ не превърна камънитѣ въ хлѣбъ, да докаже на свѣта, че има сила да прави чудеса. Обаче, Христосъ не искаше да върви противъ законитѣ на природата. Камънитѣ съдържатъ отрова въ себе си, която трѣбва да се трансформира. За да обработи тази отрова и да я превърне въ безвредна материя, отъ която може да изкара хлѣбъ, природата употрѣбява хиляди години. Защо трѣбва Христосъ да пренебрегва работата на природата и да прави чудеса, които нѣма да обърнатъ хората къмъ Бога? Не направи ли Христосъ чудеса? Обърна ли се свѣтътъ къмъ Бога отъ тия чудеса? Да правите хлѣбъ отъ камъни, безъ да ги преработите предварително, това значи, да отровите свѣта. Христосъ не искаше да направи такова чудо. Ако Адамъ и Ева оголѣха отъ изяждането на единъ плодъ, можете да си представите, какво би станало съ свѣта, ако ядатъ хлѣбъ, който съдържа отрови въ себе си. Какво разбирате подъ думата „оголяване“? Казва се, че Адамъ и Ева оголѣли, но това оголяване не е станало външно. Тѣ сѫ оголѣли вѫтрешно, понеже изгубили знанието и свѣтлината, които имъ били дадени. Българитѣ казватъ за нѣкой човѣкъ, че е босъ. Тукъ думата „босъ“ е употрѣбена въ преносенъ смисълъ. Този човѣкъ е босъ въ умствено отношение, не разполага съ знания — нѣщо му недостига. Българинътъ си служи съ символи, защото разбира смисъла имъ. Въ това отношение простиятъ българинъ надминава нѣкои учени. Той разбира смисъла на символитѣ и ги прилага въ езика си. Съвременнитѣ християни мислятъ, че сѫ разрешили въпроситѣ на живота, че обичатъ Бога и Христа и сѫ готови на всѣкакви жертви. Обаче, натъкнатъ ли се на най-малкото изпитание, тѣ сж готови да бѣгатъ. Момата обича нѣкой момъкъ, готова е на всички жертви за него, но щомъ срещне другъ по-богатъ, по-ученъ и по-красивъ, тя напуща първия и бѣга съ втория. Сѫщото прави и момъкътъ. И съвременнитѣ християни казватъ, че обичатъ Христа, че сѫ готови да Го следватъ, но щомъ се намѣрятъ на тѣсно, всичко напущатъ и бѣгатъ. Не направи ли сѫщото и Петъръ, единъ отъ ученицитѣ на Христа? Христосъ му каза, че докато пѣтелътъ пропѣе, той три пѫти ще се откаже отъ Него. Петъръ отговори: Всички да се откажатъ отъ Тебе, азъ ще остана вѣренъ. Скоро следъ това изпитътъ дойде и Петъръ видѣ своята неустойчивость. Като съзна погрѣшката си, той се разкая и горко плака. Петъръ не се познаваше, затова се излъга, но Христосъ познаваше себе си, познаваше и Петра. За да не изпаднатъ ученицитѣ Му въ изкушение, Христосъ се молѣше и за тѣхъ. Трудно бѣше положението на Христа. Той се намираше между два свѣта, съ силитѣ на които трѣбваше да се справя: отъ едната страна бѣше свѣтътъ на злото и на тъмнината, а отъ друга — свѣтътъ на доброто и на свѣтлината. Като се намѣрятъ въ затруднения, хората очакватъ помощь отъ Бога. Богъ помага, но човѣкъ трѣбва да се моли. Христосъ прекарваше въ молитва по цѣли часове. Той виждаше, че задачата Му е тежка и се обръщаше къмъ Бога, да Му помогне. Днесъ повечето хора се излежаватъ въ леглата си сутринь и вечерь и говорятъ за идеи и убеждения. Щомъ дойдатъ изпитанията, тѣ закачатъ убежденията си на гвоздея и бѣгатъ. Това не става по зла воля, нито умишлено. Казвате, че нѣкой човѣкъ се огъналъ. Защо се огъналъ? Защото не може да издържа. Ако на една права линия турите единъ килограмъ тежесть, тя издържа, т.е. не се огъва. Туряте два, три, десеть килограма — пакъ не се огъва. Като турите сто килограма тежесть, правата линия се огъва, не може повече да издържа. Кой е виновенъ за това? Никой не е виновенъ. Следователно, когато човѣкъ се огъне, това показва, че тежестьта е голѣма, не може да я издържа. Щомъ натоварите човѣка, иска или не иска, той непремѣнно ще се огъне. Това не значи, че не трѣбва да се огъвате, но казвамъ, да не се оставяте да ви товарятъ повече, отколкото можете да носите. Искате ли да бѫдете разумни, не позволявайте да турятъ на гърба ви сто килограма тежесть. Подавате ли се на желания, които идатъ отъ два свѣта, вие се товарите повече, отколкото трѣбва, вследствие на което непремѣнно ще се огънете. Докато се намира въ личния животъ, човѣкъ постоянно се товари. Когато товарътъ му стане голѣмъ, той започва да се огъва. Не е лесно да излѣзе човѣкъ отъ личния животъ и да влѣзе въ дуxовния. Като говоримъ за личния животъ, ние имаме предъ видъ материалния свѣтъ, който е създаденъ отъ тъмнината. Една трета отъ човѣшкото естество е материално. Следователно, когато се казва, че Богъ създаде свѣта отъ нищо, ние имаме предъ видъ тъмнината. Божествениятъ Духъ се носѣше надъ бездната, т.е. надъ тъмнината и създаде отъ нея свѣта, който обви въ своята виделина. Казано е въ Писанието: „И виделината свѣти въ тъмнината, и тъмнината я не обзе“. Значи, дето е виделината, тамъ е реалносгьта. Тъмнината, сама по себе си, не може да разбере свѣтлината. Тъмнината и свѣтлината сѫ два разумни свѣта, но тъмнината не може да обхване мѫдростьта и знанието, които сѫществуватъ въ свѣта на свѣтлината. Тъмнината има нужда отъ свѣтлината и всѣкога я следва като сѣнка. Дето се яви свѣтлината, веднага иде и тъмнината. Съ това свѣтлината се проявява по-силно. Тъмнината служи като фонъ на свѣтлината. Когато казвате, че нѣкой човѣкъ е тъменъ, това означава, че неговата разумность е ограничена отъ личния му животъ. Когато се говори за ада и за рая, разбираме, именно, принципитѣ на свѣтлината и на тъмнината. Който не може да намѣри пѫтя къмъ свѣтлината, той изпада въ тъмнината, отъ която е създаденъ. Като се намѣри въ свѣта на тъмнината, човѣкъ казва: Христосъ ще ме избави. Христосъ ще те избави, ако имашъ любовь. Любовьта е връзка между човѣшката душа и Бога. Само любовьта е въ състояние да извади човѣка отъ свѣта на тъмнината и да го въведе въ свѣта на виделината. Любовьта е пѫть, който води човѣка отъ единъ свѣтъ въ другъ: отъ свѣта на мѫчението въ свѣта на радостьта, отъ свѣта на ограничението въ свѣта на свободата, отъ свѣта на тъмнината въ свѣта на виделината. Влѣзе ли човѣкъ въ свѣта на радостьта, на свободата и на виделината, той се разбира съ всички сѫщества, които живѣятъ тамъ. Между тѣхъ не се явява никакъвъ споръ, никакво недоразумение. Щомъ влѣзе въ свѣта на любовьта, човѣкъ не пита, какво нѣщо представя Богъ, но се изпълва съ желание да върши волята Божия. Ако не върши волята Божия, човѣкъ не може да бѫде въ съприкосновение съ любовьта на Бога. Ако не е въ съприкосновение съ любовьта Божия, човѣкъ не може да се ползува отъ живота. При това положение той живѣе въ свѣта на мѫчението и безъ да иска, проявява своята твърдость и горчевина. Като слушатъ да се говори за адъ и за рай, за положителни и отрицателни прояви на човѣка, мнозина отричатъ тия нѣща и казватъ, че адъ не сѫществува, зло — сѫщо. Вѣрно е, че по естество човѣкъ е добъръ, но по прояви той бива горчивъ, киселъ, твърдъ, понеже се подава на отрицателни сили въ природата. Когато се вкисва, гнѣви, лъже, човѣкъ е проводникъ на отрицателни сили въ природата. Въ който моментъ се откаже отъ лъжата, отъ гнѣва, отъ злото, човѣкъ става добъръ. Значи, човѣкъ не се ражда нито ангелъ, нито дяволъ, но въ даденъ моментъ, споредъ силитѣ, съ които е свързанъ, може да се прояви като ангелъ или като дяволъ. Човѣкъ се движи между проявитѣ на ангела и на дявола. Докато е въ равновесие, той е ангелъ; щомъ изгуби равновесието си, той става дяволъ. Докато се стреми нагоре, човѣкъ е ангелъ; щомъ почне да слиза надолу, той става дяволъ. Сѫщиятъ законъ е изразенъ и въ човѣшкото око: горниятъ клепачъ е животъ на ангела, долниятъ — животъ на дявола. Окото пъкъ е самиятъ човѣкъ, който се движи между двата клепача. И тъй, човѣшкото око се отваря и затваря подъ влиянието на положителнитѣ и отрицателни сили въ природата. Когато не иска да се съблазни отъ нѣщо, човѣкъ затваря очитѣ си. Ако е слабъ и отваря очитѣ си предъ изкушенията, той непремѣнно ще се подхлъзне. Човѣшкитѣ очи трѣбва да бѫдатъ отправени къмъ доброто и свѣтлината. Въпреки това, презъ тѣхъ минаватъ и отрицателнитѣ сили на злото и на тъмнината. Като минаватъ презъ дветѣ очи, тѣ се движатъ по пѫтя на осморката и се превръщатъ отъ горчиви и кисели въ сладки. Доброто владѣе тайната да превръща горчевината въ сладчина. Свѣтлината има сѫщото изкуство — превръща силитѣ на тъмнината въ виделина и създава отъ нея нови свѣтове. Казано е въ Писанието: „Богъ ще заличи грѣховетѣ имъ“. Това значи: Богъ ще превърне горчевинитѣ въ сладчини. Той ще превърне горчивото и киселото въ захарь. И лъжата ще претърпи видоизмѣнение. Който лъже, минава за ученъ, за философъ, за психологъ, докато постигне цельта си. Ще дойде день, когато той ще впрегне това изкуство на полезна работа и ще създаде нѣщо добро. Като минава отъ лъжата къмъ истината, човѣкъ придобива голѣми знания. Не се ли стреми къмъ истината, каквито знания и да има, той ще ги изгуби. За да не изгуби знанията си и всѣки день да придобива нови, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ истината, която може да го направи свободенъ въ всѣко отношение. „Истината ще ви направи свободни“. Значи, думата „истина“ се превежда съ думата „свобода“. Като ученици, вие трѣбва да правите преводи на думитѣ, да прониквате въ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Запримѣръ, думата „гнѣвъ“ може да се преведе съ думата „огънь“, умразата — съ замразяване, злото — съ огънь и студъ. Когато казваме, че нѣкѫде има висока температура, около 50° — 60°, разбираме огънь, на който съответствува студъ отъ 50° — 60°. Който познава метереологията, знае вѫтрешнитѣ отношения на нѣщата. Той знае кои есенни и зимни месеци отговарятъ на всѣки месецъ отъ пролѣтьта и лѣтото. Той знае коя мѣстность отъ противоположния край на земята отговаря на известна мѣстность. Истинскиятъ метереологъ познава закона на външното и вѫтрешно съответствие между явленията и мѣстата, дето ставатъ тия явления. Това е наученъ въпросъ, за който се изискватъ много наблюдения. Има овчари, които, чрезъ наблюдение, сѫ дошли до познаване на времето, вследствие на което могатъ нѣколко месеци напредъ да предсказватъ, какво ще се случи еди-кой си день и часъ отъ годината. Каквото предскажатъ, това се сбѫдва. Които не могатъ да предсказватъ, намиратъ, че това е Божия работа, нѣма защо човѣкъ да се бърка въ Неговия планъ. Единъ турски бей отишълъ на гости на свещеника въ едно българско село. Той останалъ при него два-три деня и се готвѣлъ да прекара още нѣколко дни. Като разбралъ това, свещеникътъ му казалъ: Я слушай, ефенди, вземи багажа си и се върни въ селото си. — Защо? — Защото следъ два деня тукъ ще стане голѣма, небивала буря, която ще помете всичко, каквото срещне на пѫтя си. — Отде знаешъ това? — Отъ свинята си. Когато времето ще се развали, свинята ми взима една прѫчица и започва да се върти съ нея, като че танцува. Тя предсказва времето най-малко за два деня. Това се видѣло особено странно и невъзможно на бея, но той си казалъ: Щомъ свещеникътъ ми казва тази работа, ще вѣрвамъ. Беятъ взелъ тоягата си и се отправилъ на пѫть. Като се върналъ въ селото си, следъ два деня се явила голѣма виелица и буря, която изкоренила десетки дървета. Беятъ посетилъ селския ходжа и му казалъ: Ходжа ефенди, кажи ми, какво ще бѫде времето следъ четири-петь деня. — Не зная, това е Божия работа. — Чудно нѣщо, свинята на свещеника въ съседното село знае това, а ти не знаешъ! Въ сѫщность свещеникътъ знае това нѣщо, а не свинята. Като забелязвалъ, че отъ време на време свинята се върти, той намѣрилъ известно съотношение между въртенето й и бурята, която предстояла да дойде. Съвременнитѣ хора трѣбва да иматъ въ себе си поне по една свиня, която да предсказва времето. Ако нѣмате по една свиня въ себе си, вие не сте ученъ човѣкъ, не сте развили своя Божественъ инструментъ. Свинята е Божественъ инструментъ, по който всѣки трѣбва да чете онова, което предстои да стане. По ровенето на свинята и по фигуритѣ, които се образуватъ, може да познаете, какъвъ човѣкъ ще дойде въ дома ви, добъръ или лошъ. Свинята не рови всѣкога по единъ и сѫщъ начинъ. Това е фактъ, който може да се използува така, както ученитѣ използуватъ термометъра за опредѣляне на различнитѣ температури и барометъра — за опредѣляне на атмосферното налѣгане. Който може да чете по проявитѣ на животнитѣ, ще види, че тѣ сѫ добри термометри и барометри. За материалиститѣ това сѫ глупави работи. Защо? Защото не сѫ научно доказани и разбрани. Всѣко нѣщо, което е доказано научно, е възможно и разбрано за всички. Всѣко нѣщо, което не е доказано научно, остава неразбрано и минава за глупаво. Учениятъ си служи съ спектроскопа, за да познае, какъвъ е съставътъ на слънцето, какво е разстоянието на една или друга звезда отъ земята и т.н. За неучения това е невъзможно. Той нищо не разбира отъ науката и му се вижда глупава работа, да стои съ часове предъ нѣкакъвъ уредъ и да наблюдава. Той не се интересува отъ това, че нѣкоя звезда се приближава или отдалечава отъ земята. Сега, да дойдемъ до въпроса, който е важень за васъ. Питамъ: Кѫде е вашиятъ спектроскопъ, по който познавате, дали Богъ се отдалечава или приближава къмъ васъ, и дали вие се приближавате или отдалечавате отъ Него? Не е достатъчно да кажете, че се приближавате къмъ Бога. Вие трѣбва да имате инструментъ, по който да познавате това. Ако сърдцето ви се разширява и вь него растатъ най-добритѣ плодове, вие се приближавате къмъ Бога. Ако дъждътъ пада на време въ градината ви и следъ това небето ви се изчиства, слънцето започва да грѣе ясно, вие се приближавате къмъ Бога. Ако небето ви е мрачно, но не пада никакъвъ дъждъ, всички храни и плодове изсъхватъ отъ сушата и навсѣкѫде се явяватъ болести, безпаричие, умраза, зависть и др., вие се отдалечавате отъ Бога. Всички болести, нещастия, катастрофи, които ставатъ въ съвременния свѣтъ, показватъ, че хората се отдалечаватъ отъ Бога. Начинътъ, по който се прилага религията и науката, показва, че хората се отдалечаватъ отъ Бога, вследствие на което и свѣтлината имъ се намалява. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ свѣтлина, която наричаме свѣтлина на тъмнината, т.е. свѣтлина на нощьта. Егоизъмътъ има своя специфична свѣтлина, умразата — сѫщо. Тази свѣтлина не помага за растене на духовнитѣ плодове въ човѣка. Тъй щото, когато хората се оплакватъ, че нѣматъ достатъчно свѣтлина, това показва, че се отдалечили отъ Бога. Ще дойде день, когато отново ще се приближатъ къмъ Бога и ще придобиятъ нужната свѣтлина. Сега, ние говоримъ за закона на периодичностьта, въ който човѣкъ неизбѣжно ще попадне. Както планетитѣ се отдалечаватъ и приближаватъ къмъ слънцето, така и човѣкъ се отдалечава и приближава къмъ Бога. Този законъ е неизбѣженъ, но човѣкъ трѣбва да се отнася съзнателно къмъ него, да го използува. Отдалечаването отъ Бога подразбира обличане на човѣшката душа въ плъть; приближаването пъкъ подразбира събличане на душата отъ плътьта. Като се облича и съблича отъ плътьта, човѣкъ придобива ценни опитности въ живота. За да подчъртаятъ връзкитѣ си съ Бога, мнозина казватъ, че Го обичатъ, че не могатъ безъ Него. Така пише и младата мома на своя възлюбенъ. Така пише и младиятъ момъкъ на своята възлюбена. Като четете едно отъ тия писма, виждате, че тѣ говорятъ за вѣрность и любовь единъ къмъ другъ до гроба. Любовь, която продължава само до гроба, подразбира невѣрность. Такава е вѣрностьта на мѫжетѣ къмъ женитѣ, на женитѣ къмъ мѫжетѣ, на слугитѣ къмъ господаритѣ, на ученицитѣ къмъ учителитѣ и т.н. Истинската любовь подразбира вѣрность и следъ гроба. Защо? Защото любовьта е вѣчна и безгранична. Съвременнитѣ хора сѫ свързани помежду си по неестественъ начинъ. Така сѫ свързани и съ Бога. Като се намѣрятъ въ мѫчнотии и страдания, които сами си създаватъ, тѣ казватъ, че това е волята Божия. Това е тѣхната воля, а не Божията. Коя воля е впрегнала вола на работа? — Човѣшката. Волята Божия е да бѫде волътъ свободенъ, да живѣе въ гората. Изобщо, човѣшката воля ограничава, а Божията воля освобождава. Когато волътъ се освободи отъ юларя, първата му работа е да отиде въ гората, на свобода. Тогава ще разберете, какво значи човѣшка воля и какво — Божия. И на васъ казвамъ: Не се впрѣгайте, не туряйте врата си подъ юларя на човѣка. Затова е казано въ Писанието: „Не се свързвайте съ грѣшницитѣ.“ Това се отнася до всички хора, напреднали и ненапреднали. Всички хора, безъ изключение, трѣбва да изпълняватъ волята Божия. Ако изпълняватъ волята Божия, тѣ ще станатъ учени, поети, философи. Не я ли изпълняватъ, всѣки день ще губятъ по малко отъ това, Което имъ е дадено. Щомъ губятъ свѣтлината на живота, тѣ постоянно ще грѣшатъ, ще се подхлъзватъ, докато дойдатъ до пропастьта на живота. За да не дойде до това положение, човѣкъ трѣбва да изучава животнитѣ, тѣхния характеръ и прояви, за да познава животинското въ себе си и да го възпитава. Животнитѣ сѫ пособия, книги, по които човѣкъ трѣбва да чете и да се поучава. Като изучавате минералитѣ, растенията и животнитѣ, вие ще се домогнете до книгата на природата, която Богъ самъ е писалъ. По този начинъ ще разберете езика на природата. Всѣки минералъ, всѣко растение и животно сѫ символи, т.е. формули, които трѣбва да се тълкуватъ. Котката, запримѣръ, е символъ на външна чистота, кучето — на вѣрность и приятелство, змията — на разумность и хитрость, паякътъ — на работа и прилежание. Да изучава човѣкъ природата, това е задача, както на свѣтския, така и на религиозния човѣкъ. Не е християнинъ онзи, който не познава природата и законитѣ, които действуватъ въ нея. Като познавате добре физическия свѣтъ, лесно ще разберете духовния и Божествения. Божествениятъ свѣтъ е оригиналътъ, а духовниятъ и физическиятъ сѫ копия на този оригиналъ. Следователно, искате ли да проникнете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да се откажете отъ старитѣ си разбирания и методи, които не водятъ къмъ никакво разрешение. Търсите ли доброто, ще го намѣрите въ реалния, т.е. въ Божествения свѣтъ. Човѣкъ възприема доброто само съ душата си. Не може ли да възприеме доброто, това показва, че той не е поставилъ антената си — своята душа като връзка между Божествения и физическия свѣтъ — Имамъ ли душа? — Не се съмнявай въ това. Когато се намѣрите въ затруднение, обърнете се къмъ душата си. Тя е въ състояние да ви помогне. Да се свърже човѣкъ сь душата си, това значи, да придобие любовьта. Който е далъ ходъ на любовьта въ себе си, той е придобилъ устои въ чувствата си. Чувствата сѫ сѣнка на любовьта, но тѣ опредѣлятъ човѣка. Човѣкъ изчезва и се забравя, но чувствата му, като сѣнки, като клишета на неговия вѫтрешенъ животъ, оставатъ за вѣчни времена. Ако по нѣкакъвъ начинъ можете да възпроизведете клишета отъ времето на Христа, вие ще видите Неговия истински образъ, живота Му, както и този на Неговитѣ ученици. Ще дойде день, когато човѣкъ ще може да произведе клишетата на миналото и да се учи отъ тѣхъ. Днесъ Христосъ се е измѣнилъ, но въ клишетата е запазенъ първиятъ Му образъ. Сегашнитѣ хора живеятъ отъ любовьта на сѫществата, които сѫ живѣли преди тѣхъ. Тѣ сѫ изчезнали отъ земята, но сѣнкитѣ на любовьта имъ сѫ останали. И отъ тѣзи сѣнки хората и до днесъ още се ползуватъ. Какво разбрахте отъ тази мисъль? Ако мислите, че сте разбрали нѣщо, ще ви кажа, че нищо не сте разбрали. И да сте разбрали нѣщо, и да не сте разбрали, считамъ, че нищо не сте разбрали. Въ това отношение мязамъ на единъ гимназиаленъ учитель, който билъ много строгъ и къмъ знаещитѣ, и къмъ незнаещитѣ ученици. Знае или не знае ученикътъ, той всѣкога го стресвалъ. Единъ день извикалъ единъ отъ най- способнитѣ си ученици и го попиталъ: Знаешъ ли урока си? Ученикътъ помислилъ известно време и отговорилъ: Поназнайвамъ, господинъ учителю. Ученикътъ си казалъ: Ако кажа, че не зная, ще ме наругае; ако кажа, че зная, пакъ ще ме наругае. Тогава казалъ: Поназнайвамъ малко. Сега желая ви нито много да знаете, нито да не знаете, но да кажете: Поназнайвамъ малко. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина, носятъ пълния животъ. 23 Лекция отъ Учителя, държана на 28 януарий 1931 г., София — Изгрѣвъ.
  20. От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Дишането на човѣкаи на животнитѣ Размишление. Ще прочета шести Псаломъ на Давида. Когато е писалъ Псалмитѣ, Давидъ ималъ възгледи, съвършено различни отъ сегашнитѣ. Той живѣлъ преди Христа. „Изцѣли ме, Господи, защото се смутиха коститѣ ми“ (— 2 ст.). — Коститѣ на човѣка не се смущаватъ, но за да изкаже болката си, Давидъ си е послужилъ съ символиченъ изразъ. „Уморихъ се отъ стенанието си; всѣка нощь обливамъ леглото си; съ сълзитѣ си измокрямъ постелката си“ (— 6 ст.). — Защо Давидъ е проливалъ такива сълзи? Беденъ ли е билъ? Въ този Псаломъ се вижда голѣмата вѫтрешна борба, презъ която Давидъ е миналъ. И съвременнитѣ хора, като Давида, минаватъ презъ борби. Повечето хора минаватъ презъ външни борби, искатъ да подобрятъ външнитѣ условия на живота си. Малцина минаватъ презъ вѫтрешни борби. Малко хора сѫ дошли до вѫтрешната страна на живота. Като се натъкватъ на мѫчнотии и страдания, хората се смущаватъ и се запитватъ: Какво да правимъ, за да се освободимъ отъ страданията? Чудно нѣщо! Всички хора вѣрватъ въ Бога, като любовь, вѣрватъ и въ Христа, а въпрѣки това се смущаватъ отъ страданията, Какъ се обяснява това състояние? Това е едно отъ противоречията на живота. Другаде пъкъ срѣщате добри и почтени родители: майката е добра и разумна жена, бащата — сѫщо, децата — послушни, но едно отъ тѣхъ е недоволно, цѣлъ день плаче. Всички му угаждатъ, искатъ да го задоволятъ, но то остава непримирено. Ще кажете: Дете е, и то не знае, какво иска. Така ще кажете за детето, но какво ще кажете за възрастния? Срѣщате единъ възрастенъ човѣкъ, външно задоволенъ отъ всичко, но постоянно е недоволенъ, сърдитъ. Каквото му кажатъ, както да го пипнатъ, все му е криво. Слънцето грѣе хубаво, небето е ясно, птичкитѣ около него пѣятъ, цѣлата природа се е разцъвтѣла, но пакъ му е криво. Какъ ще си обясните тия противоречия? Като се натъкватъ на противоречия въ живота, различнитѣ учени даватъ различни обяснения. Хиромантикътъ ще каже, че така е писано на рѫката му. Това не е обяснение. Писаното на рѫката е дошло впоследствие. Материалистътъ ще каже, че този човѣкъ има задължения, направилъ е голѣми дългове. Защо е правилъ дългове? Ще кажете, че е задлъжнѣлъ, понеже билъ беденъ. И богатитѣ хора правятъ голѣми дългове. И това не е обяснение. Трети пъкъ ще кажатъ, че сѫдбата на човѣка е лоша, затова е изложенъ на страдания. И това не е обяснение. Човѣкъ самъ създава сѫдбата си. Отъ него зависи да има добра или лоша сѫдба. Представете си, че нѣкой ви даде една металическа топка и пожелае да кажете мнението си за нея. Топката може да бѫде отъ калай, отъ мѣдь, отъ сребро, или отъ злато. Какво печели топката, ако е отъ мѣдь или отъ калай, а вие кажете, че е отъ сребро? Въ сѫщность тя измѣня ли естеството си? Тя си остава пакъ калаена или мѣдна. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Всѣки човѣкъ по естество може да се уподоби на нѣкой отъ благороднитѣ или неблагородни метали. Какво печели той, ако представя неблагороденъ металъ, а вие му предавате качества на благороденъ? Не само че нищо не печели, но губи. Нѣщата трѣбва да се наричатъ съ собственитѣ си имена. Всѣко нѣщо трѣбва да се представи въ такъвъ видъ, който да отговаря на действителностьта. Задачата на всички религии и науки се свежда къмъ това, да представятъ нѣщата такива, каквито сѫ въ действителность. Всѣко нѣщо трѣбва да отговаря на реалностьта. Ако единъ предметъ е позлатенъ, трѣбва да знаете, че е позлатенъ. Външно наподобява злато, но не е златенъ. Тъй щото, като ученици, вие трѣбва да разбирате нѣщата въ тѣхната дълбочина, а не по форма. Не се лъжете като мишката, която всѣки моментъ може да попадне въ устата на котката. Котката се спира предъ дупката на мишката съ затаенъ дъхъ, съ затворени очи, като че нищо не я интересува. Отъ време на време само помръдва съ мустацитѣ си. Въ сѫщность, всичкото й внимание, външно и вѫтрешно, е насочено къмъ мишката. Тя затваря очитѣ си, за да не я плаши. Мишката се страхува отъ очитѣ на котката. Обаче, като види, че нѣщо неподвижно стои предъ дупката й, тя започва да се интересува отъ него и се приближава къмъ котката, съ цель да я изследва. Любопитна и интелигентна е мишката. Тя обича да прави научни изследвания. Обаче, научнитѣ й изследвания, по отношение на котката, ставатъ причина да падне въ нейнитѣ обятия. Кое показва, че мишката е интелигентна? Острата й муцуна. Котката не е толкова интелигентна, понеже муцуната й е доста тѫпа. Между лъва и котката има голѣма прилика. Тѣ сѫ отъ единъ и сѫщъ класъ. Отличителната имъ чърта е тщеславието. Тѣ мислятъ само за себе си. Отъ сутринь до вечерь котката мисли, кѫде да си намѣри храна. Когото види, тя е готова да се омилква — голѣма дипломатка е. Сѫщевременно тя е много чиста, но външно само. Щомъ се нахрани, веднага започва да се глади и чисти. Като улови мишка, тя забравя всичко и се проявява такава, каквато е въ действителность. Тя изяжда мишката съ козината и съ цѣлата й вѫтрешность. Въ това отношение тя е много нечиста. Има морски животни, като тюленътъ, запримѣръ, които се отличаватъ съ голѣма чистота. Като улови нѣкоя риба, той я разпаря, очиства я, изхвърля вѫтрешноститѣ й навънъ и тогава я изяжда. Направете опитъ да нарисувате котка, мишка, куче и орелъ, да видите, доколко сполучливо можете да предадете формитѣ имъ. Хората си служатъ съ котката за сравнение. Когато искатъ да изнесатъ нѣкаква отрицателна чърта въ характера на човѣка, казватъ: Този човѣкъ е котка. Въ какво отношение котката е станала пословична? Какви сравнения правятъ хората между котката и човѣка, не е важно; важно е, че природата си служи съ котката като символъ на нѣщо. Изобщо, всички животни сѫ символи въ природата. Чрезъ тѣхъ тя говори на разумнитѣ сѫщества. Това показва, че първоначално котката е имала велико предназначение. Човѣкъ сѫщо ималъ велико предназначение. Съ грѣхопадането човѣкъ се отклонилъ отъ своето предназначение. Съ човѣка заедно се отклонили всички животни. Животнитѣ, които били създадени преди човѣка, представяли фабрики за произвеждане на такива сили въ природата, отъ които трѣбвало да се създаде човѣкътъ. Това е твърдение, което се нуждае отъ научно доказателство. Какъ доказвате истинностьта на едно твърдение? Не е достатъчно да кажете, че единъ човѣкъ е лошъ или добъръ. Какво доказателство ще дадете за това? Днесъ хората се произнасятъ за известенъ човѣкъ, че е добъръ или лошъ, споредъ своитѣ лични възгледи. Ако нѣкой човѣкъ ви е засегналъ съ нѣщо, вие казвате, че е лошъ; ако всѣкога е билъ добъръ къмъ васъ, казвате, че е добъръ. Това е пристрастно мнение; въ него има нѣщо лично. И въ дветѣ твърдения има нѣкаква заинтересованость. Следователно, и дветѣ твърдения не сѫ вѣрни. Ако нѣкой човѣкъ има да ви дава десеть хиляди лева и не ги върне навреме, казвате за него, че е лошъ човѣкъ. Ако сѫщиятъ човѣкъ ви даде пари на заемъ, безъ лихва и безсрочно, казвате, че е добъръ. Значи, вие се произнасяте за човѣка, че е добъръ или лошъ, споредъ неговитѣ лични отношения къмъ васъ. Въ сѫщность, какъвъ е той по естество, не знаете. Хората правятъ погрѣшки, не само когато се произнасятъ за своитѣ ближни, но даже, когато се произнасятъ за себе си. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ казва за себе си, че е лошъ; другъ пъкъ казва, че е добъръ. Кой е този, който се произнася? Самъ за себе си нито лошиятъ човѣкъ може да каже, че е лошъ, нито добриятъ може да каже, че е добъръ. За себе си човѣкъ не може да даде мнение. Щомъ се произнася за себе си, това показва, че въ него има още единъ, който дава мнението си. Представете си, че човѣкъ е съвършено самъ въ живота. На кого ще направи зло? На себе си той не може да причини никакво зло, а на близкитѣ си—още повече, понеже е самъ. Той нѣма близки хора около себе си. Тогава, какъ се е явило въ човѣка съзнанието за добро и за зло? Ако една топка остава всѣкога бѣла, вие я наричате добра; ако я боядисате черна, казвате, че топката е лоша. Обаче, като измиете черната боя, топката става пакъ бѣла. Значи, отъ лоша тя се превърна въ добра. Колкото пѫти боядисвате топката съ черна или съ бѣла боя, толкова пѫти тя става ту лоша, ту добра. Вината не е въ топката, но въ онзи, който я боядисва. Значи, единъ прави грѣхъ, а другъ обвиняватъ; единъ прави доброто, а на другъ го приписватъ. Изобщо, който дава мнението си за топката, той я боядисва бѣла или черна. Той казва: Този човѣкъ е добъръ, защото така го боядисахъ; еди-кой си е лошъ, защото така го боядисахъ. Единъ боядисва, а другъ страда. Въ този смисълъ, човѣкъ е отгласъ на чуждо мнение. Нѣкой боядисалъ топката съ черна боя и казва, че топката е черна. Като чуете мнението му, вие държите за него и възпроивеждате думитѣ му. После той казва, че топката е бѣла, и вие повтаряте сѫщитѣ думи. Като си давате отчетъ за нѣщата, можете ли да кажете, че вашитѣ възгледи сѫ вѣрни? Не сѫ вѣрни възгледитѣ ви. По естество топката не е нито бѣла, нито черна. Въ сѫщность, топката е златна. Понеже топката е боядисана съ бѣла или съ черна боя, вие се произнасяте за нея споредъ това, което виждате, а не споредъ нейното истинско естество. Вие не подозирате, че топката е златна. И тъй, когато се произнасяте за човѣшкия характеръ, не дръжте исо на думитѣ на този, или на онзи, но сами изучавайте нѣщата, за да бѫдатъ твърденията ви вѣрни. Ако сте хиромантъ, физиономистъ или астрологъ, трѣбва да правите вѣрни заключения, както за малкитѣ прояви на човѣка, така и за голѣмитѣ. Нѣкои правятъ вѣрни заключения за малкитѣ прояви, но дойдатъ ли до голѣмитѣ, непремѣнно ще сгрѣшатъ. Това не е още истинска наука. Това не сѫ абсолютни знания. Който знае вѣрно нѣщата, той трѣбва да предсказва еднакво и малкитѣ, и голѣмитѣ нѣща. Запримѣръ, доказано е, че дългиятъ носъ е признакъ на уменъ и на интелигентенъ човѣкъ. Оттукъ вадите заключение, че умниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ. Вѣрно е, че умниятъ трѣбва да бѫде добъръ и добриятъ трѣбва да бѫде уменъ, но и лошиятъ трѣбва да бѫде уменъ. Следователно, интелигентностьта е необходимъ елементъ и за добрия, и за лошия човѣкъ. Има случаи, когато лошиятъ човѣкъ е по-уменъ отъ добрия. Обаче и обратното се случва: добриятъ човѣкъ е по-уменъ отъ лошия. Ако умътъ е въ услуга и на добрия, и на лошия човѣкъ, измѣня ли се неговото естество? Представете си, че съ златна лъжица давате пелинъ на едно дете. Какво ще кажете за лъжицата: измѣнила ли е свойствата си или не? Пелинътъ е горчивъ, детето гърчи лицето си отъ горчивина, но лъжицата не измѣня свойствата си. Сѫщата лъжица може да даде на детето нѣкакъвъ сладъкъ сиропъ, безъ да измѣни свойствата си. Възъ основа на тия примѣри, казвамъ: Умътъ е сѫдъ, въ който можете да сипете сладко или горчиво съдържание, безъ той да измѣни своето първично естество. Лошото или доброто е въ съдържанието на лъжицата, а не въ самата лъжица. Въ дадения случай умътъ, който служи и на добрия, и на лошия човѣкъ, става толкова лошъ или добъръ, колкото златната лъжица, съ която даватъ на детето горчивъ пелинъ и сладъкъ сиропъ. Ако човѣкъ мисли, че естеството му може да се промѣни отъ условията, ще излѣзе, че свѣтътъ не е устойчивъ. Въ сѫщность не е така. Хора, общества, народи изчезватъ, отново се явяватъ, промѣнятъ се, но въпрѣки това въ свѣта остава нѣщо неизмѣнно и абсолютно устойчиво. Има нѣщо въ свѣта, което служи на доброто и на злото, безъ да е добро и безъ да е зло. Щомъ не е нито добро, нито зло, какво е въ сѫщность? Като слушатъ да се говори по тия въпроси, мнозина казватъ, че не се интересуватъ отъ тѣхъ. Споредъ мене, всички хора трѣбва да се интересуватъ отъ тия въпроси, защото отъ тѣхъ зависи разрешаването на една отъ великитѣ задачи на живота. Ако не познава себе си, своето първично естество, човѣкъ никога не би се освободилъ отъ страданията. Като познава естеството си, човѣкъ разбира, че въ даденъ случай той може да прояви нѣщо добро или лошо въ зависимость отъ това, съ каква боя е боядисанъ. Ако е боядисанъ съ черна боя, ще минава за лошъ; ако е боядисанъ съ бѣла боя, ще минава за добъръ. Обаче, тази добрина и лошавина сѫ прояви на неговото външно естество, а не на неговото вѫтрешно, неизмѣнно естество. Отивате при единъ банкеръ да искате пари на заемъ. Влизате въ кантората му, покланяте се дълбоко, усмихвате се, казвате молбата си и спирате въ очакване, да чуете неговия отговоръ. Банкерътъ става отъ мѣстото си съ тежесть, поглежда къмъ пълната си каса и започва да ви изследва отъ главата до краката, да разбере, къмъ кои хора спадате — къмъ благонадежнитѣ или не. Следъ известно психологическо изследване, той ви отговаря, сѫщо така вежливо: Господине, готовъ съмъ да ви услужа. Почтенъ човѣкъ ми се виждате, но азъ имамъ установенъ редъ, не давамъ пари на заемъ безъ порѫчители. Намѣрете двама или трима богати хора да порѫчителствуватъ за васъ. Следъ това ще ви дамъ исканата сума. Какво излиза отъ това? Почтенъ човѣкъ сте, но, за да се потвърди вашата почтеность, нужни сѫ трима богати, честни хора. Ние подържаме естественитѣ положения въ живота. Ако нѣкой е честенъ и почтенъ, той самъ трѣбва да засвидетелствува това. Каква честность и почтеность е тази, която се нуждае отъ подписа на трима богати и честни хора? Кой за кого ще се подписва? Ами за богатия кой ще даде подписа си? Върви нѣкой човѣкъ по улицата, но изведнъжъ идатъ стражари при него и го хващатъ. Кѫде ще го водятъ? Въ полицията. Защо? Билъ подозрителенъ човѣкъ. Кой го направи подозрителенъ? За да освободятъ този човѣкъ отъ затвора, трѣбва да дойде нѣкой богатъ, почтенъ банкеръ, търговецъ или виденъ общественикъ, да стане порѫчитель за него. Не става ли сѫщото и въ васъ? Дойде нѣкоя лоша мисъль въ ума ви, туря ви въ своя затворъ и ви държи известно време при тѣзи условия. Вие се въртите натукъ-натамъ, търсите нѣкой да ви освободи. Кой ще ви освободи? Добрата, свѣтла и възвишена мисъль освобождава човѣка отъ ограничителнитѣ условия на неговитѣ мрачни, отрицателни и лоши мисли. Тъй щото, когато човѣкъ казва за себе си, че е лошъ, той се намира подъ влиянието на нѣкоя лоша мисъль; когато казва, че е добъръ, той се намира подъ порѫчителството на нѣкоя добра мисъль. Като знаете това, не казвайте за себе си, че имате добро или лошо сърдце. Само по себе си сърдцето не може да бѫде нито лошо, нито добро. Презъ него минава чиста и нечиста кръвь, но само по себе си сърдцето не е нито чисто, нито нечисто. Другъ е виновникъ за нечистотата на кръвьта, за боледуването на човѣка отъ нечиста кръвь. Ако храната, която човѣкъ приема отвънъ, е нечиста, и ако стомахътъ не може да я смели добре, непремѣнно ще стане отравяне на кръвьта, а оттамъ и заболяване на човѣка. Махнатъ ли се тия условия, кръвьта се пречиства и човѣкъ оздравява, и става добъръ. Следователно, каквито мисли приема умътъ ви, такава работа ще свърши; каквато кръвь отива къмъ сърдцето, такава ще отиде и по цѣлия организъмъ. Задачата на сърдцето е да приема и изпраща кръвь, т.е. течности. Значи, сърдцето е специалистъ по хидрология. Стомахътъ се занимава съ приемане на твърди и течни вещества, главно съ твърди. Той разполага съ инструменти, чукове, длета, а сѫщо и съ работници-майстори. Първитѣ работници сѫ зѫбитѣ — 32 каменари, които раздробяватъ материалитѣ. Инспекторътъ — езикътъ, следи, какъ може този материалъ да се предаде на вѫтрешнитѣ работници, да го смелятъ още по-ситно. Щомъ инспекторътъ даде позволение, материалътъ слиза надолу — въ стомаха, а оттамъ въ червата, дето се превръща въ кашица. Кашицата е последниятъ градивенъ материалъ, който се изпраща въ сърдцето, да храни цѣлия организъмъ. Дойдемъ ли до ума, до мозъка, материалитѣ, съ които той си служи, сѫ отъ висша, фина материя. Мозъкътъ работи съ възвишени сили и енергии. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ неуреденитѣ си работи и не знаятъ, какъ да ги оправятъ. За да оправятъ обърканитѣ си работи, преди всичко, тѣ трѣбва да знаятъ, отъ какво иматъ нужда. За да познава нуждитѣ си, човѣкъ трѣбва да разбира живота. Като не разбира живота, човѣкъ лесно се произнася за нѣщата. Наистина, слушате нѣкой да казва за себе си, че е грѣшенъ или праведенъ, вѣрващъ или безбожникъ и т.н. Каквито качества да припишете на човѣка, това сѫ фирми, които лесно се смѣнятъ. Да бѫде човѣкъ религиозенъ, това е фирма; да бѫде богатъ или беденъ, земедѣлецъ или търговецъ, това сѫ все фирми. Тѣ не представятъ човѣка. Истинскиятъ човѣкъ е извънъ положението на фирмата. Религиозниятъ казва, че се моли на Бога и вѣрва въ Него. Молитвата и вѣрата му въ Бога не го правятъ религиозенъ. Важно е, какво е отношението му къмъ Бога. Ако нѣма правилно отношение и връзка съ Бога, човѣкъ не може да се нарече религиозенъ. Изобщо, човѣкъ трѣбва да има правилно отношение къмъ всичко, което върши. Като диша правилно, човѣкъ има съзнателно отношение къмъ въздуха. Не диша ли правилно, никакво отношение нѣма къмъ въздуха. Колко вдишки прави човѣкъ въ минута? Малцина знаятъ това. Човѣкъ прави 20 вдишки въ минута. Който се интересува, може да изчисли, колко вдишки прави човѣкъ за единъ часъ, за 24 часа, а после и за 365 деня. Следъ това, ако умножите полученото число по единъ левъ, ще видите, колко разходи се правятъ за васъ. Най-после направете изчисление, да видите, колко свѣтлинна енергия изразходвате. Като изучавате дишането на човѣка и на животнитѣ, ще видите, че тѣ се различаватъ по темпа на дишането. Човѣкъ диша съ единъ темпъ, а животнитѣ — съ другъ. Ако човѣкь изгуби темпа на своето дишане и попадне въ темпа на животинското дишане, той придобива нѣщо животинско. Ако диша като животнитѣ, човѣкъ никога не може да има свѣтла, възвишена мисъль. Ти никога не можешъ да мислишъ като човѣкъ, ако дишашъ като животно. Човѣкъ диша по съвършено различенъ начинъ отъ този на животнитѣ. Вие не можете да измѣните мисъльта си, ако не измѣните дишането си. И обратното е вѣрно: вие не можете да измѣните дишането си, ако не измѣните мисъльта си. Ако изгуби темпа на дишането си, човѣкъ изгубва и своята права мисъль. За да изучите темпа на човѣшкото дишане, вие трѣбва да наблюдавате дишането на обикновения човѣкъ, на талантливия, на гениалния и на светията. Добриятъ човѣкъ диша по специфиченъ начинъ, различенъ отъ дишането на лошия. Вие трѣбва да знаете различнитѣ начини, по които хората дишатъ. Следователно, ако искате да бѫдете добри, вие трѣбва да дишате като добри хора. Добротата заставя човѣка да диша като добъръ човѣкъ. Тя създава условия за правилно дишане. Преди да бѫде добъръ, човѣкъ трѣбва да диша като добъръ. Дишането е първото условие, което предава на човѣка известни добродетели. Като се научи да диша правилно, човѣкъ трѣбва да пристѫпи къмъ правилното хранене. Като наблюдавате, какъ се храни човѣкъ и какъ — животнитѣ, виждате разликата, която ги отдѣля едни отъ други. Човѣкъ яде и дъвче храната си по единъ начинъ, а животното — по другъ. Благодарение на различния начинъ на хранене на човѣка и животното, произлиза и различниятъ начинъ на мислене. Човѣшката мисъль се различава коренно отъ животинската. Обаче, не можете да говорите за правилно хранене, ако не сте приложили правилното дишане. Дишането е мѣрка за опредѣляне степеньта на човѣшкото развитие. Който диша правилно, той може да измѣни състоянието на своята храносмилателна и дихателна система и да бѫде господарь на низшитѣ сили въ себе си. Ако не може да управлява стомаха си, човѣкъ не би могълъ да регулира силитѣ, които сѫ въ връзка съ него. Вѣрата на човѣка зависи отъ неговия стомахъ. За да има устойчива вѣра, човѣкъ трѣбва да има здравъ стомахъ. За да има здравъ стомахъ, той трѣбва да диша правилно. Правилното дишане и храносмилане сѫ причина за чистата кръвь. Казано е въ Писанието: „И вдъхна въ ноздритѣ му дихание на животъ, и стана человѣкъ жива душа“. Значи, Богъ вкара душата на човѣка презъ носа му и направи отъ него жива душа. Въ преносенъ смисълъ, душата на човѣка е въ гърдитѣ му, въ неговата дихателна система. Наистина, красивото на съвременния човѣкъ не е въ главата, но въ гърдитѣ му. Затова казваме, че слънчевиятъ вѫзелъ е седалище на душата. И тъй, дишането трѣбва да бѫде съзнателно, защото е въ връзка съ мисъльта. Животнитѣ дишатъ несъзнателно. Тѣ не знаятъ, какво представя дишането и защо дишатъ. Следователно, ако не знае, защо диша, човѣкъ минава за животно. Правилното дишане зависи отъ количеството на приетия въздухъ и отъ времето на задържането му. Колкото повече време човѣкъ задържа въздуха въ дробоветѣ си, толкова е по-силенъ. Ако човѣкъ иска да знае, колко е силата му, нека проследи по часовникъ продължителностьта на задържането на въздуха въ дробоветѣ си. Отъ това зависи и успѣхътъ на неговитѣ предприятия. Нѣкои адепти сѫ дошли до положение да задържатъ въздуха въ дробоветѣ си до половинъ или единъ часъ. Който иска да се разходи до луната, трѣбва да задържа въздуха въ дробоветѣ си до половинъ часъ, а до слънцето — около 24 часа. Има ли между васъ кандидати за луната или за слънцето? Между васъ нѣма нито единъ кандидатъ за разходка до луната или до слънцето, защото никой не може да задържа въздуха въ дробоветѣ си половинъ часъ. Ако не можете да задържате въздуха половинъ часъ, още повече не можете да го задържате цѣли 24 часа. Значи, колкото по- дълго време задържате въздуха въ дробоветѣ си, толкова по-далечъ можете да отидете на разходка извънъ земята. Ще дойде день, когато човѣкъ ще диша не само чрезъ дробоветѣ си, но и чрезъ цѣлото тѣло. Всички клетки на тѣлото ще приематъ въздуха отвънъ ще задържатъ нечистотиитѣ въ себе си и ще отправятъ къмъ дробоветѣ съвършено чистъ въздухъ. Знаете ли, какви постижения ще има човѣкъ, когато въ дробоветѣ му прониква съвършено чистъ въздухъ? Още по-голѣми ще бѫдатъ постиженията му, ако той може да задържа въздуха въ дробоветѣ си поне половинъ часъ. Каквото пожелае, ще го постигне. Това значи мисъль безъ тревога и безпокойства. Каквото и да се случи около него и съ него, той не се смущава. Никой не е въ състояние да му попрѣчи въ нѣщо. Никаква външна сила не може да го унищожи: ако го бесятъ, вѫжето ще се скѫса; ако го стрелятъ съ пушка, тя ще се стопи. Той отъ нищо не се страхува. Защо? Силна и права е мисъльта му. Като се намѣри въ нѣкакво затруднение, той концентрира мисъльта си и всичко стопява. Силната мисъль кѫса вѫжета, стопява орѫжия, разкѫсва окови и вериги. И тъй, какъвъ човѣкъ сте вие, ако мисъльта ви не може да разкѫса вѫжетата, съ които сте вързани, или не може да разтопи веригитѣ, съ които сте оковани? Следъ всичко това казвате, че сте Синъ Божи. Смѣшно е да се наричате Синъ Божи, а да не можете да се освободите отъ вѫжетата и веригитѣ на неприятеля си. Смѣшно е нѣкой да се мисли за виденъ професоръ, а да не може да реши най-простата задача. Това сѫ заблуждения. Ще кажете, че Богъ е милостивъ, ще ви помогне. Че е милостивъ Богъ, това се вижда отъ факта, че ви е допусналъ въ училището да се учите. Веднъжъ ви е допусналъ да се учите, останалото се изисква отъ васъ. Богъ нѣма да учи заради васъ. Професорътъ не може да бѫде милостивъ къмъ вашето невежество. Да ви допусне въ аудиторията си, да слушате лекцията му, това е достатъчно. Повече не искайте. Не желайте Богъ да прояви милостьта си тамъ, дето не трѣбва. Каква по-голѣма милость искате отъ тази, да ви допусне Богъ въ свѣта да учите? Обаче, не очаквайте милость къмъ вашата леность, Щомъ сте дошли на земята, ще учите — нищо повече. Като ученици, вие се нуждаете отъ нова мисъль, отъ ново разбиране за живота. Нѣкои се оплакватъ, че се усѣщатъ ту празни, ту пълни. Много естествено. За да възприеме новото, човѣкъ трѣбва постоянно да се празни. Отъ една страна ще се празни, а отъ друга — ще се пълни. Който не иска да се празни, той не може да се пълни, т.е. не може да възприема нищо ново. Той ще остане съ старото, което е причина за остаряването му. Старото е причина и за болеститѣ. Иска ли да се подмлади, да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да приеме новото, което иде въ свѣта. Макаръ и малко, но той всѣки день ще прави крачка напредъ. Всички хора, млади и стари, трѣбва да се стремятъ къмъ новото, за да се подмладятъ. Не приематъ ли новитѣ идеи, младитѣ хора ще остарѣятъ, а старитѣ ще оглупѣятъ. Съ новото въ свѣта младитѣ растатъ и се развиватъ, а старитѣ се подмладяватъ. Съвременнитѣ християни казватъ, че Христосъ е дошълъ на земята да учи хората. Ние добавяме: Христосъ дойде на земята, не само да учи хората, но и да ги освободи отъ веригитѣ на робството, отъ всички криви възгледи и разбирания за живота. Отъ рождение още човѣкъ носи въ себе си криви, изопачени възгледи за живота. Хората искатъ да бѫдатъ добри, макаръ и външно само. Затова, когато се яви нѣкой да ги намаже отгоре съ бѣло, тѣ сѫ доволни на това и казватъ: Добри хора сме. Добри сте, но външно само. Като проникнете вѫтре въ себе си, ще видите, че не сте навсѣкѫде бѣли. Сѫщото се отнася и за лошия човѣкъ: външно е черенъ, боядисанъ съ черна боя, но вѫтре е бѣлъ. Всички нѣща, които се мѣнятъ, сѫ относително реални. Следователно, мисли и чувства, които постоянно се мѣнятъ, сѫщо сѫ относително реални. Обаче, има мисли и чувства, които никога не се мѣнятъ. Тѣ сѫ абсолютно реални. Съ такива мисли човѣкъ може да прави чудеса. Тѣ сѫ силни мисли и могатъ да въздействуватъ не само върху даденъ човѣкъ, но и върху окрѫжаващата срѣда. За да дойде до постояннитѣ мисли и чувства, човѣкъ трѣбва да се свърже съ Бога. При това положение той може да постигне всичко, каквото желае. За това именно, Христосъ казва: „Да бѫде споредъ вѣрата ви!“ Вѣрата е онази магическа прѫчица, съ която човѣкъ върши чудеса: ако е боленъ, веднага може да оздравѣе; ако е на смъртно легло, веднага може да възкръсне. Всички хора търсятъ тази магическа прѫчица, но затова се изискватъ нови възгледи и разбирания, нова любовь. Новата любовь се постига само чрезъ връзка съ Бога. Това подразбира познаване на Бога. Безъ връзка съ Бога, не може да се говори за познаване на любовьта, на истината и на свѣтлината. Въ широкъ смисълъ на думата, познаването разбира дълбоко чувствуване на Божията Любовь, както въ самия себе си, така и въ своя ближенъ. Това значи, да отвори човѣкъ душата си за любовьта. Отворената душа за Бога е щедра и готова да дава. Ако не дава, човѣкъ не може да люби. Даването е качество, присѫщо на човѣшката душа. Слѣзете ли долу, между животнитѣ, тамъ никакво даване не сѫществува. Животното мисли само за себе си. Кое животно мисли да приготви храна за друго, или да му донесе нѣщо, съ което да му помогне въ нѣкой труденъ моментъ? Човѣкъ може да направи това, но животното — никога. Много чърти отличаватъ човѣка отъ животнитѣ. Запримѣръ, човѣкъ може да диша правилно и съзнателно, а животното не може. Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човѣкъ. Ако човѣкъ не може да приложи дишането правилно, другитѣ процеси оставатъ безпредметни. Тѣ се прилагатъ още по-мѫчно. Какво може да постигне човѣкъ безъ дишане? Той е подобенъ на ожаднѣлъ пѫтникъ, който се е спрѣлъ предъ студенъ, чистъ, планински изворъ, но нѣма сѫдъ, съ който да си гребне малко отъ водата му. Този човѣкъ се намира въ положението на пѫтникъ, за когото се казва: „Вода гази, жаденъ ходи; хлѣбъ си носи, гладенъ ходи“. За да се домогне до правилно дишане и мислене, до правилно хранене, човѣкъ трѣбва да приеме новото разбиране. Върви ли още по стария пѫть, той нищо не може да постигне. Ако срещна хора, които могатъ да задържатъ въздуха въ дробоветѣ си до половинъ часъ, азъ съмъ готовъ да ги заведа на луната. Досега не съмъ срещналъ подобни хора. Нѣкои иматъ малки постижения въ това направление. Тѣ задържатъ въздуха едва до три минути, оставатъ имъ още 27 минути. Всички явления и прояви на живота представятъ колелото на живота, което се движи по опредѣленъ пѫть. Който разбира законитѣ на живота и ги прилага, той може да върти колелото на живота. Който не разбира законитѣ на живота, не може да върти колелото на живота. Който може да върти колелото на живота, той е господарь на положението си. Той самъ отваря и затваря вратитѣ си, той е свободенъ. Не може ли да върти колелото на живота, човѣкъ е робъ на условията. Той е затворникъ и чака други да отварятъ и затварятъ вратитѣ на затвора. Колко хора днесъ сами си отварятъ и затварятъ вратитѣ? Казвате: Толкова лоши хора ли сме ние? Не е въпросъ, дали сте боядисани съ бѣла или съ черна боя, това не ме интересува. Понеже съмъ реалистъ, за мене е важно да зная, колко хора могатъ днесъ сами да си отварятъ и затварятъ вратитѣ. Нека всѣки си зададе въпроса: Самъ ли си отварямъ и затварямъ вратитѣ или слугитѣ ми вършатъ тази работа? Човѣкъ трѣбва самъ да си отваря и затваря вратитѣ. Главното нѣщо, което Христосъ придоби на земята е това, че взе ключоветѣ на ада въ рѫцетѣ си. Той самъ отваряше и затваряше вратитѣ на ада. Съ това Христосъ стана господарь на положението. Следователно, докато човѣкъ не може самъ да отключва и заключва вратитѣ на своя животъ, всѣкога ще бѫде робъ на условията. Докато ключътъ не е въ неговитѣ рѫце, той ще живѣе въ свѣта на промѣнитѣ: ще остарява и ще се подмладява; ще умира и ще оживява. Като умре, човѣкъ минава презъ областьта на мѫчението, да научи великата тайна на живота. Като не разбиратъ живота, хората очакватъ да дойде огнена колесница отъ небето и да се възнесатъ нагоре, както е станало нѣкога съ пророкъ Илия. Знаятъ ли тѣ, презъ какъвъ пѫть е миналъ пророкъ Илия, докато е дошълъ до положение да се възнесе на небето съ огнена колесница? Нѣкои искатъ да бѫдатъ като Христа. Знаятъ ли тѣ, презъ какъвъ пѫть на страдания е миналъ Христосъ, докато дойде до възкресението? Даже и Христосъ, най-голѣмиятъ герой въ свѣта, като се намѣри предъ непоносими страдания, каза: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!“ На друго мѣсто Той казва: „Скръбна е душата ми до смърть“. Като се примири съ противоречията и предаде Духа си на Бога, Христосъ разреши главния въпросъ — въпросътъ за смъртьта — и възкръсна. Всѣки, който следва Христа, ще разреши въпроса за смъртьта и ще стане едно съ Него. Не следва ли Христа, човѣкъ не може да бѫде едно съ Него. Невъзможно е смъртниятъ да живѣе при безсмъртния, невъзкръсналиятъ — при възкръсналия. Следователно, за да живѣе при Бога, човѣкъ трѣбва да бѫде безсмъртенъ. Сега, да се върнемъ къмъ основната мисъль на лекцията. Тя е следната: човѣкъ диша по единъ начинъ, животното — по другъ. Грамадна е разликата между дишането на човѣка и това на животното. При това, правилното дишане обуславя правата мисъль на човѣка. Като мисли право, човѣкъ се издига надъ животното и започва да живѣе не само за себе си, но и за своитѣ ближни. По това именно, се отличава човѣкъ отъ животното, което мисли само за себе си. Въ това отношение животното е символъ на краенъ егоизъмъ. Апостолъ Павелъ казва: „Ние не живѣемъ за себе си и не умираме за себе си“. Ако човѣкъ изпадне въ положение да мисли само за себе си, той е далъ пѫть на животинското въ своя животъ. Човѣкъ трѣбва да живѣе за Бога и да умира за Бога. Дойде ли до това съзнание, той е придобилъ изкуството да диша правилно, да задържа въздуха въ дробоветѣ си дълго време — най-малко половинъ часъ. Този човѣкъ е господарь на тѣлото си. Той влиза и излиза свободно отъ него и се разхожда изъ пространството. Ще дойде день, когато човѣкъ ще може да се разхожда по цѣлата слънчева система, да придобива знания за живота на другитѣ планети. — Възможно ли е това? — За вѣрващия всичко е възможно; за невѣрващия нищо не е възможно. Съвременнитѣ лѣкари мѫчно лѣкуватъ парализирани хора. Има паралитици, които лежатъ на едно мѣсто съ години и мислятъ само за болестьта си. Ако нѣкой лѣкарь-психологъ успѣе да ангажира мисъльта на паралитика съ нѣкой важенъ въпросъ, болниятъ може да забрави болестьта си. Ако въ това време лѣкарьтъ заповѣда на болния да стане отъ леглото си и да тръгне, той ще изпълни заповѣдьта му и ще забрави, че е боленъ. Тъй щото, не мислете, че е невъзможно да задържите дишането си половинъ часъ и повече. Това е невъзможно да стане изведнъжъ, но е възможно постепенно. Човѣкъ трѣбва да започне да задържа въздуха въ дробоветѣ си отъ 20 секунди и всѣки день да увеличава по нѣколко секунди. Постигне ли това, човѣкъ лесно ще се справи съ мѫчнотиитѣ и противоречията си. Тѣ ще се стопятъ като ледъ. Който може да задържа въздуха въ дробоветѣ си половинъ часъ, той е богатъ човѣкъ. Богатството само иде при него. Този човѣкъ е господарь на условията. Той самъ отваря и затваря вратитѣ на своя животъ. Каквото пожелае, може да направи. Достатъчно е да изпрати мисъльта си къмъ нѣкой банкеръ, за да получи отъ него такава сума, каквато му трѣбва. За такъвъ човѣкъ се казва, че каквото хване въ рѫката си, всичко се превръща въ злато. Като ученици, вие се нуждаете отъ нова, абсолютна вѣра, която превъзмогва всички мѫчнотии. Приложете вѣрата си, работете съзнателно върху себе си и не чакайте наготово. Нѣкои очакватъ Богъ да имъ даде наготово всичко, отъ което се нуждаятъ. Богъ дава само потикъ на човѣка, а работата и усилието сѫ отъ него. Чуете ли гласа на Бога да казва: Стани! — стани и започни да работишъ. Не чакай повторно да те събуждатъ. — Ама защо трѣбва да стана? — Стани и не питай. Дали си скръбенъ или радостенъ, не питай, защо е дошла скръбьта или радостьта. Въ този моментъ, съ тебе заедно се радватъ и скърбятъ стотици хиляди и милиони хора. Приеми скръбьта и радостьта като благословение, изпратено отъ Бога, и благодари за него. Като благодаришъ, ти ще придобиешъ нѣкакво благо. Доволниятъ всѣкога се възнаграждава. Отъ тебе се иска едно: да застанешъ на такова мѣсто, че да попаднешъ на благословението, което иде отъ Бога. Ако очаквате първитѣ слънчеви лѫчи, качете се на нѣкой планински връхъ и бѫдете готови да ги посрещнете. Не се крийте въ низинитѣ, да чакате оттамъ да ви вадятъ. Искате ли да получите Божието благословение, застанете на мѣстото, дето то минава и чакайте. Какво разбрахте отъ всичко казано досега? Ако нищо не сте разбрали, мълчете и чакайте времето, когато ще разберете; ако сте разбрали нѣщо, приложете го. Като приложите разбраното, ще направите една отъ най-близкитѣ разходки въ пространството — до луната. Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 22 Лекция отъ Учителя, държана на 21 януарий 1931 г., София — Изгрѣвъ.
  21. От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Гредитѣ на живота Размишление. Чете се темата: „Произходъ на човѣшкия мозъкъ“. Като изучаватъ известни въпроси, нѣкои се оплакватъ, че срѣщатъ неразбрани нѣща. За да ги разбератъ, тѣ търсятъ компетентно лице, да имъ даде малки обяснения. Споредъ мене, неразбранитѣ нѣща сѫ разбрани, а разбранитѣ сѫ неразбрани. Какво означава тази мисъль? Когато казвамъ, че неразбранитѣ нѣща сѫ разбрани, имамъ предъ видъ следното: тѣ сѫ неразбрани отвънъ, а разбрани отвѫтре. Разбранитѣ нѣща пъкъ сѫ разбрани отвънъ, а неразбрани отвѫтре. Кое отъ дветѣ нѣща е за предпочитане: да разбирашъ отвѫтре или отвънъ? Най-добре е човѣкъ да разбира отвънъ и отвѫтре, но това е достѫпно само за съвършенитѣ хора. Обикновенитѣ хора разбиратъ или отвънъ, или отвѫтре. Следователно, както и да разбиратъ, все ще остане нѣщо неразбрано. Като ученици, вие трѣбва да започнете отъ малкитѣ величини и постепенно да отивате къмъ голѣмитѣ. Представете си, че ви сѫ дадени две греди, едната е широка петь сантиметра, а другата — два. Можете ли да опредѣлите, каква тежесть издържа всѣка греда? Ще кажете, че този въпросъ не ви интересува. Ако трѣбва да минете нѣкоя рѣка презъ мостъ отъ греда, дебела петь сантиметра, нѣма ли да се интересувате отъ нея? Ще се интересувате, разбира се, защото отъ дебелината и издържливостьта на гредата зависи вашето благополучно минаване на рѣката. Интересътъ ви ще бѫде още по-голѣмъ, ако трѣбва да минете рѣката съ кола. Ако въпросътъ за гредитѣ не ви интересува, какво ви интересува тогава? Ще кажете, че за васъ е важенъ въпросътъ за вѣрата. Казвате, че човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога. Какво разбирате конкретно подъ думитѣ „вѣра въ Бога“? Да вѣрва човѣкъ въ Бога, това значи, да не се съмнява никога. Истинската вѣра изключва всѣкакво съмнение. Ако бащата обещае на детето си, че ще му донесе орѣхи, детето ще вѣрва 101% въ думитѣ на баща си. Обаче, ако бащата не донесе орѣхи и каже, че не сѫ за тази вечерь, детето ще остане въ недоумение. То не може да разбере, коя е тази вечерь, когато бащата ще донесе орѣхи. Ако може да си отговори, коя вечерь е опредѣлена за ядене на орѣхи, то би могло да я дочака. Не може ли да си отговори, въ него ще се яви съмнение. Орѣхитѣ ще постигнатъ цельта си, ако детето не се усъмни. Щомъ се усъмни, тѣ сѫ вече безпредметни. Както бащата обещава да донесе орѣхи на детето си, така и на васъ обещаватъ и сѫ обещавали да ви донесатъ орѣхи, но не сѫ изпълнили обещанието си. Защо? Защото сте ги очаквали още сѫщия день, а тѣ сѫ опредѣлили друго време. Казвате: Не получихъ днесъ обещанитѣ орѣхи. Думата „днесъ“ е относителна. Единъ день се състои отъ 24 часа, отъ една седмица, отъ единъ месецъ, отъ единъ вѣкъ и т.н. Когато Господъ обещае днесъ да ви даде нѣщо, вие го очаквате още първата вечерь. Вие трѣбва да намѣрите, коя вечерь, именно, е опредѣлилъ Богъ. Тя може да се съвпадне съ вашата вечерь, а може да е последна вечерь отъ годината. Ще кажете тогава, че всичко е загубено. Нищо не е загубено — законътъ на вѣрата е такъвъ. Ако нѣмате вѣра, която да устоява на всички мѫчнотии, вие нищо не можете да постигнете. Какво можете да направите съ вѣра, която има издържливостьта на греда, дебела два, три до петь сантиметра? По такава тънка греда могатъ да минаватъ мишки, плъхове, агънца, но човѣкъ съ голѣма тежесть едва би могълъ да мине. Гредата лесно ще се огъне и счупи. Какво ще стане съ васъ, ако минете презъ тази тънка греда, която се огъва и счупва подъ тежестьта ви? Вие ще кажете, че гредата ви е излъгала. Гредата не ви е лъгала съзнателно, но като гледала, че по нея минаватъ мишки, плъхове, кокошки, агънца, тя мислила, че е здрава и може да издържа голѣми тежести. Понѣкога и човѣкъ, като гредата, се мисли по-голѣмъ и по-силенъ, отколкото е въ действителность, но вижда, че се е лъгалъ. Ако рече да се сравнява съ слона, въ физическо отношение слонътъ е по силенъ отъ него. Обаче, въ умствено отношение човѣкъ стои по-горе отъ слона. Както нѣма ясна представа за физическитѣ си сили, сѫщо така човѣкъ нѣма ясна представа за невидимия свѣтъ. Затова, именно, той мисли, че каквото пожелае отъ невидимия свѣтъ, ще му се даде. И това може да бѫде, но при известни условия. Казано е въ Писанието, че ако всичко, каквото човѣкъ желае, е съгласно съ волята Божия, ще стане. Обаче, ако желанията му не сѫ съгласни съ волята Божия, нѣма да се реализиратъ. Тъй щото, ако желанията ви се реализиратъ, това показва, че вашата воля е едно съ Божията; не се ли реализиратъ, вашата воля не е въ съгласие съ Божията. Има нѣща, които не се даватъ изведнъжъ. Колкото да се молите, нѣма да ви се дадатъ. Нѣкой иска изведнъжъ да стане ясновидецъ, да вижда всичко, което става въ невидимия свѣтъ. Това е невъзможно. И напреднали души даже нѣматъ възможность да виждатъ всичко, което става въ невидимия свѣтъ. Даже и Христосъ, Който имаше голѣмо послушание къмъ Бога, не можа да разбере всички нѣща изведнъжъ, но постепенно. Затова Той се молѣше на Господа, да му даде повече свѣтлина, да вижда нѣщата ясно. Той казваше: „За този часъ съмъ дошълъ“. На каквито изпитания да се натъкваше, Христосъ ги разреши правилно. Той знаеше, че е дошълъ за този часъ. Какво правятъ съвременнитѣ хора, като се натъкватъ на изпитания? Като се намѣрятъ предъ нѣкаква мѫчнотия или препятствие въ живота си, мнозина се връщатъ назадъ, не искатъ да правятъ усилия, да преодоляватъ. Тѣ мязатъ на онзи клиентъ, който отива на бакалницата да си купи нѣщо, но чете надписъ: „Днесъ съ пари, утре безъ пари“. Поглежда паритѣ си и намира, че нѣма да му стигнатъ. Какво трѣбва да направи? Той трѣбва да се върне назадъ, да вземе още пари. Съ това мѫчнотията се премахва. Обаче, като не иска да се върне у дома си, той стои предъ дюкяна и разисква: Какъвъ е този бакалинъ? Защо е турилъ този надписъ? Колкото и да разисквашъ, бакалинътъ нѣма да махне надписа си. Ти трѣбва да се върнешъ назадъ и да вземешъ още пари. Ще дойде день, когато сѫщиятъ бакалинъ ще тури надписъ: Половинъ часъ давамъ безъ пари. Кой каквото иска, може свободно да си вземе, но ако попадне въ точно опредѣления часъ. Тъй щото, не питайте, какъвъ е този бакалинъ, но бѫдете готови да се съобразите съ неговитѣ закони. Бакалинътъ е природата, която спазва строго своитѣ закони. Постави ли единъ законъ въ действие, тя за никого не го измѣня. Когато иска да платишъ, ще плащашъ безъ никакви разсѫждения. Когато дава даромъ, нѣма да питашъ, зашо постѫпва така, но ще вземешъ торбата си и ще заемешъ мѣстото си, ще чакашъ редъ, да получишъ нѣщо отъ благата на природата. Като дойде твоя редъ, можешъ да вземешъ, колкото искашъ. Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за гредитѣ. Като изучавамъ живота на хората, казвамъ: Гредитѣ на вашитѣ кѫщи сѫ много тънки. Нѣма да мине много време, кѫщитѣ ви ще се съборятъ и ще ви затрупатъ. Какво трѣбва да направите, за да избѣгнете това нещастие? Трѣбва да смѣните гредитѣ на кѫщитѣ си. Ако гредитѣ сѫ дебели два-три сантиметра, трѣбва да ги смѣните съ по-дебели. Всѣки човѣкъ е поставенъ на външни и вѫтрешни изпитания, за издържането на които се изисква здрава, солидна кѫща. Какви трѣбва да бѫдатъ гредитѣ на кѫщата на единъ светия, който минава презъ голѣми изпитания? Дебели трѣбва да бѫдатъ гредитѣ на кѫщата му. Нѣкои запитватъ, защо трѣбва човѣкъ да минава презъ изпитания? Не може ли безъ изпитания и страдания? Изпитанията иматъ свой вѫтрешенъ смисълъ. Въ изпитанията има нѣщо разумно, което показва, че безъ тѣхъ не може. Какъ и отъ какво правятъ хората хлѣбъ? Отъ брашно, квасъ и вода. Тѣ взиматъ тѣзи материали, разбъркватъ ги, омѣсватъ тѣстото, правятъ отъ него хлѣбове, които най-после пекатъ на фурната. Не е лесно да омѣси човѣкъ единъ хлѣбъ. Докато го омѣси и опече, той минава презъ известни мѫчнотии. Не е ли по-добре тогава, да вземе малко брашно, да го изсипе въ устата си и да задоволи глада си? Защо трѣбва да се мѫчи? Кое е за предпочитане: да яде добре омѣсенъ и опеченъ хлѣбъ, или да сипе малко брашно въ устата си и да се задоволи? За да си ушие дреха, човѣкъ отива на пазара да избере платъ, после го крои, шие, докато единъ день каже, че дрехата му е готова. Докато облѣче новата си дреха, той е миналъ презъ известни мѫчнотии и изпитания. Не е ли по-лесно да вземе плата си, да се увие въ него и да тръгне по работа? Въ началото е по-лесно да се увие въ плата, но на края ще срещне по-голѣми изпитания. Кое е за предпочитане: да се облѣче съ дреха, скроена и ушита по мѣркитѣ на тѣлото му или да се огъне въ единъ платъ? Следователно, който се справя разумно съ изпитанията и мѫчнотиитѣ си, той се мѫчи въ началото, накрая благува. Който иска да избѣгне изпитанията, въ началото благува, накрая се мѫчи. Кое отъ дветѣ положения е за предпочитане? Когато злото дойде въ свѣта, всички казватъ: „Ела зло, че безъ тебе по-зло“. За изяснение на тази поговорка, ще приведа единъ анекдотъ отъ турския животъ. Въ времето на единъ отъ турскитѣ паши, турцитѣ имали обичай да носятъ чалми на главата си, дълги петь-шесть метра. Дълго време мислилъ пашата, какъ да ги застави да не увиватъ главата си толкова много. Той намиралъ, че тия чалми нито сѫ хигиенични, нито икономични. Знаете ли, какво нѣщо е да увиешъ около главата си петь-шесть метра платъ? Най-после пашата дошълъ до едно решение. Той издалъ заповѣдь, да хващатъ българитѣ, наречени гяури и да ги връзватъ. Всѣки турчинъ ималъ право, като срещне гяуръ, да го хване и върже, безъ никаква предварителна присѫда. Ако нѣма на разположение вѫже, да отрѣже отъ чалмата си едно парче и съ него да го върже. Същевременно пашата говорилъ лоши работи по адресъ на българитѣ, за да създаде настроение противъ тѣхъ. Като изпълнявали ревностно заповѣдьта на пашата, турцитѣ останали съ чалми, дълги около единъ метъръ. Въ първо време тѣ протестирали противъ заповѣдьта на пашата, защото изрѣзали чалмитѣ си, но като опитали практичностьта на кѫситѣ чалми, останали доволни. Българитѣ, отъ своя страна, носѣли въ домоветѣ си парчета отъ турскитѣ чалми. Въ всѣки български домъ се развѣвали турски чалми. Днесъ всички хора, мѫже и жени, носятъ на главитѣ си чалми, по десеть метра дълги. Като срещне нѣкой човѣкъ съ такава чалма, природата намира причина, за която го заставя да отрѣже деветь метра отъ чалмата си и казва: Скоро отрѣжи деветь метра отъ чалмата си. Достатъчно ти е единъ метъръ дълга чалма. Чалма, дълга десеть метра, представя неестественитѣ човѣшки желания. Какво ще ви допринесе едно неестествено желание? Какво ще ви допринесе една турска чалма? Всѣко нѣщо, което човѣкъ употрѣбява, всѣко негово желание трѣбва да има практическо приложение. Какъвъ смисълъ има отъ голѣма чалма, а малъкъ умъ? За предпочитане е човѣкъ да има голѣмъ умъ, а малка чалма, отколкото голѣма чалма, а малъкъ умъ. За предпочитане е човѣкъ да има малко желания, които може да реализира, отколкото много желания, които не могатъ да се реализиратъ. Запримѣръ, добро е желанието на човѣка да стане силенъ, но той трѣбва да знае, какъ и кѫде да приложи силата си. Ако нѣкой е развилъ голѣма сила, той ще тръгне по свѣта да се бори съ голѣми борци. Ако може да надвие всички голѣми борци и нѣма повече съ кого да се бори, защо му е тази сила? Мнозина иматъ желание да влѣзатъ въ невидимия свѣтъ, да придобиятъ знания. Готови ли сѫ за тѣзи знания? Тѣ мислятъ, че знанията се придобиватъ лесно. Ако ученикътъ влѣзе въ първи класъ и не може да разбира уроцитѣ, които учителитѣ преподаватъ, трѣбва да се върне въ по-доленъ класъ. Въ това отношение природата е крайно взискателна. Тя иска отъ ученика да знае всички уроци, които му се преподаватъ. Не знае ли уроцитѣ си, тя ще го връща оть единъ класъ въ другъ, докато дойде до този класъ, въ който може успѣшно да работи. Много години може да седи въ единъ класъ, но докато не научи уроцитѣ си отлично, тя не го пуща въ по-горенъ класъ. Нѣкои хора мислятъ, че могатъ да прекаратъ живота си на земята и безъ разрешени задачи. Тѣ се лъжатъ. Много пѫти човѣкъ ще дохожда на земята и ще си заминава, докато научи всички земни уроци. Като живѣе на земята, той трѣбва да знае, защо е дошълъ, какъ е създаденъ и т.н. Ако не може да отговори на тия въпроси, човѣкъ казва: Богъ е създалъ свѣта. Както намѣрилъ за добре, така го е създалъ. Това не е моя работа. Пъкъ и мене е създалъ такъвъ, какъвто съмъ днесъ. Много се лъжешъ. Богъ не те е създалъ такъвъ, какъвто си днесъ. Така, както сега разсѫждавашъ, това не е Божествено разсъждение. Така, както разсѫждавашъ, това е суевѣрие. Ти си ученъ човѣкъ, трѣбва да дадешъ доказателства за всичко, което те обикаля. Учениятъ човѣкъ доказва нѣщата. Като види една тънка греда, върху която искатъ да поставятъ голѣма тежесть, той казва: Тази греда е слаба, нѣма да издържи. — Отде знаешъ? — Правилъ съмъ опитъ. Турялъ съмъ върху нея различни тежести и зная силата й. Безъ да мисли много, човѣкъ казва, че Богъ го е създалъ такъвъ. Кѫде е документътъ, съ който може да докаже това? Кѫде е марката му, белегътъ, който показва, че е създаденъ отъ Бога? Всѣки фабриченъ артикулъ носи марката, или фирмата на фабриката, въ която е правенъ. — Ама азъ имамъ умъ, сърдце, воля, съ които мога да работя. — Добре, щомъ имашъ умъ, радвамъ се, че съмъ срещналъ човѣкъ, който може да хвърли свѣтлина върху решаването на една трудна задача. Задачата е следната: Може ли слугата да бѫде свободенъ, а господарьтъ — робъ? По кой начинъ ще познаешъ, има ли господарьтъ здравъ гръбнакъ, да издържи на всички изпитания? Какъ ще познаешъ, кой е истински слуга? Сега и на васъ задавамъ сѫщата задача. Споредъ мене, истинскиятъ господарь се познава, когато слѣзе отъ положението, въ което се намира и стане слуга. Ако, като слуга, запазва свободата си и изпълнява службата си съ любовь, той е разуменъ господарь и може да издържи на всички изпитания. Той слиза до положението на слугата, безъ да съжалява за господарството си. Ако не се решава да напусне господарството си и се страхува да не осиромашее, той е робъ на положението си. Господарьтъ трѣбва да има свѣтълъ умъ, благородно сърдце, да се справя лесно съ мѫчнотиитѣ. Истинскиятъ слуга пъкъ ще познаете, като го поставите въ положението на господарь. Ако при това положение той не се измѣни и запази сѫщитѣ отношения къмъ хората, каквито ималъ като слуга, той е уменъ и благороденъ човѣкъ. Той може да бѫде господарь. Следователно, искате ли да познаете господаря, поставете го на мѣстото на слугата; искате ли да познаете слугата, поставете го на местото на господаря. По този начинъ и природата изпитва хората. Съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота, защото работитѣ имъ не се нареждатъ, както тѣ мислятъ. Момъкътъ се хвали, че е намѣрилъ добра и умна мома, иска да се ожени за нея и ме пита, какво е моето мнение по този въпросъ. Азъ му казвамъ: Ако си готовъ презъ цѣлия си животъ да слугувашъ на тази мома, да изпълнявашъ всичкитѣ й заповѣди, ожени се. — Азъ искамъ да бѫда свободенъ, азъ искамъ да бѫда господарь.— Щомъ искашъ да бѫдешъ свободенъ, да господарувашъ на жената, ти ще бѫдешъ нещастенъ. Момата ми казва, че е намѣрила добъръ момъкъ, съ когото иска да се свърже. И на момата казвамъ сѫщото. Ако е готова цѣлъ животъ да служи на този момъкъ, да изпълнява желанията му съ любовь и съзнание за това, което върши, нека се омѫжи за него. — Ама азъ искамъ да се осигуря, да бѫда независима, да бѫда господарка. — Щомъ имашъ такива желания, знай, че ще бѫдешъ нещастна. Такива сѫ законитѣ на физическия свѣтъ. Каквито сѫ законитѣ на физическия свѣтъ, такива сѫ и на духовния. За да може човѣкъ да приложи физическитѣ закони въ духовния свѣтъ, той трѣбва да знае, какъ да ги превръща. Както учениятъ превръща твърдата материя въ течна, течната — въ въздухообразна и въздухообразната — въ свѣтлинна, така и духовниятъ човѣкъ трѣбва да превръща физическитѣ закони въ духовни и да си служи съ тѣхъ. Днесъ повечето хора се оплакватъ отъ семейния си животъ, отъ своето нещастие. Защо сѫ нещастни? Защото не разбиратъ основнитѣ закони на живота и не знаятъ, какъ да ги приложатъ. Любовьта признава единъ законъ: който обича, трѣбва да е готовъ да слугува. Ако обичашъ и очаквашъ да ти слугуватъ, ти си на кривъ пѫть. Който обича, той е силенъ и може да слугува. Когото обичатъ, на него слугуватъ. Той е слабъ и затова взема положението на господарь. Ние виждаме този законъ и въ семействата. Кой е най-голѣмиятъ господарь въ семейството? Детето. По-голѣмъ господарь отъ детето нѣма. Достатъчно е да ревне само, за да накара и майката, и бащата да тичатъ около него. Каже ли една дума, издаде ли една заповѣдь, всички тичатъ, всички сѫ готови да я изпълнятъ. Магическа сила крие детето въ себе си, но временно — година, две-три години най-много. Следъ това магическата сила на детето изчезва. Родителитѣ закачатъ единъ законъ на стената — сѫщата магическа прѫчица, съ която детето си е служило и като не слуша, законътъ започва да играе по гърба му. Както родителитѣ постѫпватъ съ децата си, така и природата постѫпва съ всички хора. Като се роди човѣкъ, природата е крайно внимателна къмъ него. Тя го слуша и изпълнява заповѣдитѣ му. Щомъ види, че той започва да злоупотрѣбява съ правата, които му сѫ дадени, тя взема прѫчицата и започва да го налага, като му казва: Понеже не си разбралъ Божия законъ, азъ ще ти дамъ първитѣ уроци. Прѫчицата представя страданията. Защо идатъ страданията върху човѣка? Защото не е изпълнилъ Божия законъ. Време е вече хората да се освободятъ отъ старитѣ си разбирания и да минатъ къмъ новитѣ схващания. Сега хората се критикуватъ едни други, правятъ си бележки. Всѣки изисква отъ своя ближенъ добри отношения, но трѣбва да знае, че и отъ него се изискватъ такива. Щомъ знаешъ, какъ трѣбва да постѫпва човѣкъ и ти трѣбва да постѫпвашъ по сѫщия начинъ. Въ това отношение природата е много строга. Ако си взелъ отъ нѣкого пари на заемъ и си опредѣлилъ деня, и часа на връщането имъ, трѣбва точно да изпълнишъ обещанието си. Въ противенъ случай, природата ще те държи отговоренъ. Тя ще тропне на вратата ти и ще каже: Стани! Иди да изплатишъ дълга си. Нѣкои хора взиматъ пари на заемъ, обещаватъ, че ще ги изплатятъ на време, но не изпълняватъ обещанията си и мислятъ, че нѣматъ никаква отговорность. Тѣ искатъ да заематъ високи длъжности въ свѣта, а за отговорности не мислятъ. Слушате нѣкой да казва, че иска да стане министъръ, професоръ, свещеникъ, владика, майка или баща, а какво се иска отъ него за тия служби, не мисли. Знаете ли, какво значи, да бѫдешъ свещеникъ, владика, майка или баща? Това сѫ най-високитѣ служби, които човѣкъ може да заеме. Като заематъ тия служби и не ги изпълнятъ, както трѣбва, хората казватъ: Не струва човѣкъ да бѫде свещеникъ, владика, майка или баща. Защо не струва да вземешъ една отъ тия служби? Днесъ всички хора сѫ заели едни отъ най-свещенитѣ длъжности и сѫ недоволни. Майката е недоволна отъ положението си, бащата — сѫщо. Учениятъ е недоволенъ, че не е първокласенъ ученъ. Девицата е недоволна отъ положението си — не е много красива. Мислите ли, че Аристотель, Платонъ и много отъ старитѣ учени днесъ ще минатъ за първокласни учени? Ако Аристотель и Платонъ се явятъ днесъ, съ своитѣ теории и възгледи за материалния, и духовния свѣтъ, ще издържатъ ли? Нѣкои отъ тѣхнитѣ теории и възгледи ще пропаднатъ. Съ това не искамъ да кажа, че тѣ не сѫ били учени и философи, че тѣхнитѣ научни възгледи нищо не струватъ. Не искамъ да кажа, че днесъ нѣма учени хора въ свѣта, но искамъ да обърна вниманието ви на факта, че ние живѣемъ въ прогресивенъ свѣтъ, въ който нѣщата постоянно се измѣнятъ и вървятъ напредъ. Две течения действуватъ въ свѣта: едното течение иде отъ центъра на слънцето къмъ земята, а другото — отъ центъра на земята къмъ центъра на слънцето. Човѣкъ се движи между тѣзи две течения, вследствие на което съзнанието му се мѣни. Това, което въ даденъ моментъ носи въ съзнанието си, следниятъ моментъ е претърпѣло нѣкаква промѣна. Затова казваме, че всичко въ свѣта е подложено на промѣни. Като ученици, вие трѣбва да работите съ мисъльта си, да прилагате своитѣ добри мисли въ живота си, да се ползуватъ и другитѣ хора отъ тѣхъ. Представете си, че презъ ума ви мине една отрицателна мисъль. Какво трѣбва да правите съ нея? Ако сте неразумни, ще започнете да се сърдите, защо е дошла при васъ и ще се чудите, какъ да я изпъдите. Тази мисъль не е дошла само до васъ. Тя е минала презъ много умове, но се е спрѣла въ дадения моментъ при васъ. Защо? Иска нѣкакво разрешение. Щомъ е така, вие трѣбва да я приемете като задача и да започнете да я решавате. Най-първо ще видите, отде е дошла, какво носи съ себе си, защо е станала отрицателна и т.н. Като си отговорите на тия въпроси, вие ще я превърнете въ положителна и ще я изпратите въ пространството. Тя ще мине презъ много умове и отново ще се върне при васъ. Всѣка положителна мисъль е плодъ, отъ който пръвъ се ползува онзи, на чието дърво е узрѣлъ. Като работите по този начинъ, вие взаимно си помагате и работитѣ ви вървятъ успѣшно. Така трѣбва да работи всѣки човѣкъ, за да съдействува за повдигането на цѣлото човѣчество. Нѣкои хора се оплакватъ, че нѣматъ успѣхъ въ живота си. Защо нѣматъ успѣхъ? Защото очакватъ всичко наготово, както птицитѣ очакватъ зимно време да имъ подхвърлятъ трошици. Да очаквате на другитѣ, това нищо не допринася. Човѣкъ трѣбва да учи. Ако учи уроцитѣ си добре и правилно решава задачитѣ си, ученикътъ се ползува отъ уважението и обичьта на своитѣ учители и съученици. Който не иска да учи, казва: Дошълъ съмъ вече на земята, нѣма какво да се прави. Както и да е, ще изкарамъ единъ животъ и ще си замина тамъ, отдето съмъ дошълъ. Ще си хапна и пийна — никой нищо не иска отъ мене. Този човѣкъ е на кривъ пѫть. Животътъ не е гостилница. Гостилницата е прибавка къмъ живота. Животътъ не е забавление. Забавлението е сѫщо прибавка къмъ живота. Кое е сѫщественото въ живота? Сѫщественото въ живота е да се учимъ и да изпълняваме волята Божия. Какво разбирате подъ думитѣ „изпълнение на волята Божия?“ Да изпълни човѣкъ волята Божия, това значи, да даде ходъ на разумното въ себе си. Дойде ли въ ума му отрицателна мисъль, той трѣбва да я превърне въ положителна и да я изпрати въ свѣта, да мине презъ умоветѣ на хората, да даде плодъ и отново да се върне при този, който я е проектиралъ въ пространството. Съ обработването на отрицателнитѣ мисли и превръщането имъ въ положителни, вие подобрявате, както своя животъ, така и живота на своитѣ ближни. Ако всички хора работятъ по този начинъ, тѣ ще създадатъ около себе си една магнетична срѣда. Животътъ трѣбва да се превърне въ музика и поезия, а не въ проза. Отрицателнитѣ мисли, чувства, постѫпки на хората съставятъ прозата на живота. Прочетете ли нѣщо отъ тази проза, започнете да го превръщате въ поезия. Това е задачата на всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята. За да изпълните задачитѣ, които ви сѫ дадени, трѣбва да учите. Вие се нуждаете отъ положителна наука, отъ познаване на себе си. Въ познаването на себе си човѣкъ изучава цѣлия козмосъ. Нѣкой поглежда рѫката си, върти я на една и на друга страна, но нищо не разбира. Рѫката крие много нѣща въ себе си. Тя е архивъ, както на миналото, така и на настоящето. Много хора сѫ работили върху рѫката, затова ние я считаме колективно дѣло. Който може да чете по рѫката, познава презъ какви фази сѫ минали дѣдитѣ и прадѣдитѣ на даденъ човѣкъ. По рѫката той познава онова, което става и ще става въ козмоса: ще има ли петна на слънцето, кога ще стане земетресение и т.н. Това не се разбира изведнъжъ. За да чете по рѫката, човѣкъ трѣбва да бѫде голѣмъ математикъ. Той трѣбва да прави изчисления, корекции и тогава да се произнася за онова, което предстои да става. Преди да дойде до тѣзи знания, човѣкъ трѣбва да се научи да благодари за всичко, което му е дадено. Ако не знаете нѣщо, благодарете, че сте невежи по този въпросъ; ако страдате, благодарете, че сте удостоени съ страдания. Има разумни и неразумни страдания. Привилегия е за човѣка да има разумни страдания. За тѣзи страдания, именно, е казано въ Писанието: „Радвайте се, когато страдате“. Докато страда, човѣкъ е въ правия пѫть. Нѣма ли страдания, той още не е влѣзълъ въ пѫтя. Като страда човѣкъ, това показва, че той е заелъ висока служба, която още не може да изпълнява правилно. Свѣтътъ се нуждае отъ нови хора. За да дойде това време, хората трѣбва да се откажатъ отъ старото. Мѫчно е преминаването отъ старото къмъ новото, но за да се справи съ мѫчнотиитѣ, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да приложи новото. Когато Давидъ излѣзе на борба съ Голиата, той взе съ себе си тоягата и прашката си. Обаче, Саулъ му даде орѫжие, шлемъ, да се бие по-изкусно. Като тури новото орѫжие на себе си, Давидъ видѣ, че не може да си послужи съ него и каза: Ако излѣза съ това орѫжие срещу неприятеля, непремѣнно ще бѫда битъ. Той хвърли новото си орѫжие, взе старата си тояга и прашка и победи неприятеля си. Сега и на васъ казвамъ: Ако приемете новото въ свѣта, а не знаете, какъ да го приложите, ще ви биятъ. Въ този смисълъ, ново е това, което може да се приложи. Всѣко нѣщо, което не може да се приложи, е старо. Отъ това гледище, ние казваме: Младъ човѣкъ е този, който може да служи; старъ е този, който не може да служи. Смисълътъ и красотата на живота седатъ въ служенето. Христосъ казва: „Не дойдохъ, да ми послужатъ, но да послужа“. Който не е опиталъ резултатитѣ на служенето, обижда се и казва: За слуга ли съмъ дошълъ на земята? Ако можешъ да слугувашъ, всѣкога ще бѫдешъ младъ. Нѣма по-велико нѣщо отъ слугуването. Да знаешъ да слугувашъ, това значи, да туряшъ винтоветѣ на машинитѣ на мѣсто. Нѣкой художникъ нарисува една картина, но не му харесва нѣщо, намира нѣкакъвъ дефектъ. Тукъ бутне, не се изправя дефектътъ; тамъ бутне, пакъ не се изправя. Най-после захвърля четкитѣ, отказва се да изправя дефекта. Като минатъ два-три деня, той пакъ отива при картината си. Бутне на едно, на второ мѣсто и изведнъжъ дефектътъ изчезва. Защо? На мѣсто е бутналъ. Следователно, отъ човѣка се иска да бутне на мѣсто. Щомъ бутне на мѣсто, всички работи се изправятъ. Често хората изпадатъ въ положението на художника, виждатъ своитѣ погрѣшки, но не могатъ да ги изправять. Защо? Не знаятъ, кѫде да бутнатъ. Дълго време ще побутватъ тукъ-тамъ, докато единъ день бутнатъ точно на мѣсто, и картината придобие естествения си видъ и красота. Животътъ на всѣки човѣкъ е картина, която има малки погрѣшки. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ намира погрѣшкитѣ на картината си и ги изправя. Следъ това той изнася картината си на изложение. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, че животътъ му ще бѫде изложенъ предъ цѣлия свѣтъ. Тогава той ще разбере стиха, въ който Христосъ е казалъ, че нѣма нищо скрито-покрито въ свѣта. И тъй, когато разумнитѣ и напреднали сѫщества видятъ картината ви, ще ви запитатъ: Отде идете? — Отъ земята. — Какво научихте на земята? — Едно разбрахме на земята: нѣма друга планета въ вселената съ по-тежки условия за животъ отъ тия на земята, но нѣма и по-интересна планета отъ земята. Голѣми противоречия, мѫчнотии и нещастия има на земята, но и много интересни нѣща ставатъ на нея. Заслужава да живѣе човѣкъ на земята! Тъй щото, каже ли човѣкъ за себе си, че има голѣми противоречия и мѫчнотии, сѫщевременно трѣбва да знае, че е интересенъ човѣкъ. Лошиятъ човѣкъ е интересенъ. И обратното е вѣрно: интересниятъ човѣкъ е лошъ. Задъ всѣко противоречие се крие нѣщо интересно. Като знаете това, благодарете на Бога, че живѣете на земята, която отъ една страна е пълна съ противоречия и мѫчнотии, а отъ друга — интересна. Това, което научите на земята, никѫде другаде не бихте могли да научите. На нашата земя, именно, е вѣренъ законътъ: „За онѣзи, които любятъ Бога, всичко се превръща на добро“. Хората се оплакватъ отъ условията на земята, въпрѣки това, когато я напущатъ, плачатъ. Защо? Защото подсъзнателно тѣ разбиратъ, че животътъ на земята е интересенъ не само за хората, но и за ангелитѣ, и за възвишенитѣ сѫщества. Тѣ отдалечъ наблюдаватъ и изучаватъ живота на хората. Нѣкои отъ тѣхъ слизатъ даже на земята, да имъ помагатъ. Да се върнемъ къмъ основната мисъль на лекцията — за гредитѣ. Гредитѣ представятъ основата, върху която е съграденъ физическиятъ и духовниятъ животъ на човѣка. Колкото по-правилни сѫ разбиранията и възгледитѣ на човѣка за живота, толкова по-здрави сѫ гредитѣ му. Отъ тия греди може да се направи мостъ, по който да прекарватъ голѣми тежести. Какъвъ смисълъ има да правите мостове, презъ които могатъ да минаватъ само кокошки и агънца? Ако правите мостъ, направете го сигуренъ, здравъ, отъ нищо да не се раздвижва. Често слушате да казватъ: Ако си добъръ, бѫди най-добриятъ човѣкъ въ свѣта. Ако си лошъ, бѫди най-лошиятъ. Казвате: Трѣбва ли човѣкъ да бѫде лошъ? Ние разбираме думата „лошъ“ въ другъ смисълъ, а не както хората я разбиратъ. Да бѫдешъ най-лошъ човѣкъ, това значи, да издържашъ на лошавината на всички хора. Да бѫдешъ най-добъръ, това значи, да издържашъ на добринитѣ на всички хора. Не е лесно човѣкъ да издържа на добринитѣ и на лошавинитѣ на хората. Нѣкой човѣкъ вижда другъ по-ученъ, по-красивъ, по-добъръ, по-силенъ отъ себе си и веднага сърдцето му се свива. Защо? Не може да търпи хора, които го превъзхождатъ въ нѣщо. Когато видите голѣмата красота и голѣмата грозота заедно, това значи, че между хората е станало примирение. Ако грозната мома може да търпи при себе си красивата, безъ да се смути сърдцето й, тя е изразъ на доброта. И ако красивата мома търпи при себе си грозната, безъ да се възгордѣе или безъ да я унижи и тя е изразъ на доброта. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина, носятъ пълния животъ. * 21 Лекция отъ Учителя, държана на 14 януарий, 1931 г., София. — Изгрѣвъ.
  22. Ани

    1931_01_07 Новата епоха

    От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новата епоха Размишление. Тема за следния пѫть: „Произходъ на човѣшкия мозъкъ“. Когато развива нѣкаква тема, човѣкъ трѣбва да мисли право. За да развие темата добре, той трѣбва да се спре първо върху основнитѣ и отличителни чърти на предмета, върху който ще пише или говори. Запримѣръ, водата има много свойства, но едно отъ тѣхъ е отличително. Когато говоримъ за водата, ние имаме предъ видъ нейното състояние и чистота. Тя е течна и бистра. Ако има примѣси, тя измѣня свойствата си. Кое е главното свойство на свѣтлината? Като говоримъ за свойствата на водата и на свѣтлината, ние имаме предъ видъ живота. Отличителнитѣ белези на живота сѫ чистота и свѣтлина. Значи, чистиятъ животъ носи свѣтлина въ себе си. За да разбере живота въ неговата цѣлокупность, човѣкъ трѣбва да върви отъ физическото къмъ духовното, т.е. отъ външната къмъ вѫтрешната му страна. Духовното, изобщо, не заема никакво време и пространство. Какъ се разбира това? Каквото е отношението между духа и плътьта, такова е отношението между външната и вѫтрешна страна на живота. Тѣ сѫ две противоположни нѣща, които не си хармониратъ и се намиратъ въ постоянна вѫтрешна борба. Слушате нѣкой да казва, че му е тежко на душата. Другъ казва, че му е тежко на сърдцето и тъмно въ ума. Кѫде е душата му и той не знае. Кѫде се намиратъ ума и сърдцето му, човѣкъ знае, но кой умъ и кое сърдце чувствуватъ тѫга и тъмнина? Тѣ не сѫ физическиятъ умъ и физическото сърдце на човѣка. Друго сърдце и другъ умъ има човѣкъ, и съ тѣхъ възприема явления и чувствувания отъ духовния свѣтъ. Това сѫ отвлѣчени нѣща, за които може да се говори само на човѣкъ, който е миналъ презъ тѣхъ. За да дойде до отвлѣченитѣ работи въ живота, човѣкъ трѣбва да започне отъ видимото и постепенно да отива къмъ невидимото. Като ученици, вие трѣбва да изучавате първо законитѣ на физическия свѣтъ, а после законитѣ на духовния и на Божествения свѣтъ. Това значи отиване отъ видимия къмъ невидимия свѣтъ. Запримѣръ, ако човѣкъ не знае свойствата на водата, никога не би могълъ да се домогне до отличителнитѣ чърти на живота. Една отъ характернитѣ чърти на водата е нейното разположение да тече надолу, по наклонъ, и да се качва нагоре, въ пространството. Когато я пуснатъ да тече, тя намира най-малкия наклонъ и се спуща надолу. Щомъ я поставятъ при условия да се изпари, тя отива нагоре, високо въ пространството. Като пара, водата се качва нагоре; като течность, тя слиза надолу, по наклонъ, а като твърдо тѣло, въ видъ на снѣгъ и на ледъ, тя остава на едно мѣсто. Какво прави водата като пара, като течность и като ледъ? И въ тритѣ си състояния водата играе важна роля въ природата и живота. Ако не вижда и не разбира значението на водата въ природата, човѣкъ казва, че колкото да мисли, нищо не се постига. Мисъльта е вода, която тече. Тогава човѣкъ трѣбва да се запита, какво допринася водата въ природата. Споредъ мене, течащата вода допринася много нѣща. Следователно и мисъльта допринася много нѣща. Ние нѣмаме предъ видъ обикновената човѣшка мисъль, която се отнася до дребнавоститѣ на живота. Ние говоримъ за възвишената, творческа мисъль. Освенъ възвишена мисъль има и такава мисъль, която се налага на човѣка, въпрѣки неговото високо съзнание. Запримѣръ, за какво мисли гладниятъ? За хлѣбъ. За какво мисли жадниятъ? За вода. За какво мисли болниятъ? За здраве. При тѣзи състояния човѣкъ не може да мисли за възвишени работи. Той се интересува само отъ въпроса, какъ да се справи съ глада, съ жаждата, съ болката си. Кое е най-важното нѣщо въ живота? Въ живота на всѣки човѣкъ има нѣщо важно, което той самъ трѣбва да съзнава. Всѣки день носи съ себе си единъ важенъ моментъ. Кой е този моментъ, човѣкъ самъ трѣбва да го намѣри. Не намѣри ли този моментъ, животътъ му става еднообразенъ и безсмисленъ. Нѣкой казва, че най-важното нѣщо въ живота му е да бѫде добъръ, уменъ, мораленъ. Това сѫ дадени величини, които се отнасятъ до всѣки човѣкъ безъ изключение. За това не трѣбва да се говори. Има ли смисълъ водата да казва, че трѣбва да бѫде течна, или свѣтлината да казва, че трѣбва да бѫде свѣтла? Това се разбира само по себе си. Земята не е земя, ако не е твърда; водата не е вода, ако не е течна; свѣтлината не е свѣтлина, ако не е свѣтла. На сѫщото основание казваме: Човѣкъ не е истински човѣкъ, ако не е добъръ, уменъ и справедливъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да има твърдъ характеръ. Какво разбирате подъ думата „твърдъ характеръ“? Характерътъ не може да бѫде твърдъ. Думата „твърдъ“ подразбира нѣщо, което не се огъва. Щомъ не се огъва, то се чупи. Значи, човѣкъ трѣбва да има устойчивъ характеръ, а не твърдъ. Който има устойчивъ характеръ, той издържа на всички мѫчнотии и изпитания. Каквито бури и вѣтрове да го брулятъ, той ще се огъва на една и на друга страна, но никога нѣма да се счупи. Ще се огъне малко и пакъ ще се върне въ първото си положение. Ако намисли да направи нѣкакво добро, каквито мѫчнотии да срещне, той ще го направи. Не изпълни ли добритѣ си желания, откаже ли се да помогне на нѣкого, човѣкъ е неустойчивъ по характеръ. Той ще се отклони отъ желанието си да направи добро на нѣкого, а после ще съжалява. Представете си, че този човѣкъ, на когото сте искали да направите добро, следъ единъ месецъ заеме висока служба. Какво ще бѫде положението ви? Ще съжалявате, че не сте му направили добро. Като човѣкъ, който заема висока служба, той има възможность да ви се отблагодари, но вие се лишавате вече отъ тези благодарности. Ние отиваме по-далечъ и казваме: правете добро за самото добро, а не за това, какъ ще ви се отплатятъ. Следователно, всѣко добро, което човѣкъ прави, има за резултатъ нѣкаква вѫтрешна придобивка. Нѣма добро, което да не носи своитѣ добри последствия. Безъ да очаква човѣкъ нѣщо отъ доброто, което е направилъ, само по себе си то има добри резултати. Когато говоримъ за доброто, трѣбва да знаемъ, че само любещиятъ човѣкъ прави добро. Щомъ се заговори за любовьта, хората или се страхуватъ, или се въодушевяватъ. Които разбиратъ любовьта, въодушевяватъ се отъ нея и я наричатъ слънце на живота. Наистина, изгрѣвътъ на човѣшкия животъ наричаме животъ на любовьта. Казано е въ Писанието: „Старото слънце ще залѣзе, ново слънце ще изгрѣе“. Съ други думи казано: старата любовь ще залѣзе, нова ще изгрѣе. Когато новото слънце на живота изгрѣе, всички хора ще възкръснатъ. Казано е още, че слънцето, луната и звездитѣ ще потъмнѣятъ. Защо? За да дадатъ мѣсто на ново слънце, на нова луна и на нови звезди. Ако разглеждате тази мисъль буквално, ще извадите едно заключение. Обаче, въ преносенъ смъсълъ тя означава, че старитѣ идеи ще изчезнатъ, както тревитѣ и цвѣтята растатъ, изсъхватъ и се замѣстватъ съ нови. Идеитѣ растатъ и се развиватъ, както растенията, животнитѣ и хората. Човѣкъ казва, че не може да расте и да се развива безъ свѣтлина, безъ въздухъ, безъ топлина, безъ вода и безъ храна. Вѣрно е, че безъ тия елементи човѣкъ не може да се развива, но тѣ сѫ външни условия само. Има още елементи, безъ които човѣкъ не може да се развива. Тѣ сѫ вѫтрешни, или духовни условия. За да използува правилно външнитѣ условия, човѣкъ трѣбва да разбира, какво представятъ тѣ въ духовно отношение. Не е достатъчно човѣкъ само да пие вода, но трѣбва да знае, какъ да я пие, да използува нейната физическа и духовна сила; не е достатъчно човѣкъ само да приема въздухъ въ дробоветѣ си, но той трѣбва да знае, какъ да диша. Индуситѣ иматъ специални методи за дишане, които европейцитѣ не могатъ да прилагатъ. Ако поставите европееца на режимъ, на който индуситѣ се подлагатъ, той едва би издържалъ. Не е лесно човѣкъ да живѣе по известни правила и режими. Иска ли да се подложи на нѣкакъвъ режимъ, той трѣбва да го спазва редовно, както акробатътъ спазва правилата за своето физическо развитие. Колкото да е тежко прилагането на известенъ режимъ, човѣкъ все трѣбва да работи нѣщо. Не иска ли да прилага известенъ режимъ, той ще създаде въ физическото, или въ духовното си тѣло нѣкакви натрупвания, които се отразяватъ вредно върху психическото му състояние. Нѣкога човѣкъ има разположение на духа си, иска да направи едно добро дѣло, но изведнъжъ го налѣга мѫка, скръбь, нѣкаква тежесть, и той се отказва отъ доброто, което е намислилъ да прави. Той си казва: Азъ ли се намѣрихъ да мисля за доброто на другитѣ хора? Всички хора трѣбва да мислятъ, както за своето добро, така и за доброто на своитѣ ближни, безъ да се смущаватъ, кога ще го реализиратъ. За добритѣ желания човѣкъ не трѣбва да поставя никакъвъ срокъ. Да прави човѣкъ добро е отлична идея, но тя не е излѣзла отъ ума на единъ човѣкъ само. Много хора мислятъ върху тази идея. Тя излиза първо отъ Бога и минава презъ много човѣшки умове. Следователно, дойде ли нѣкаква идея въ ума ви, първо провѣрете, отде иде тя, и тогава я приемайте. Като я приемете, намѣрете съответно мѣсто за нея и започнете да я поливате, да я храните, докато закрепне. Представете си, че въ ума ви дойде идеята за любовьта и пожелаете да я видите реализирана. Вие започвате да си рисувате нѣкакъвъ образъ, съ особени качества, и тръгвате да го търсите между хората. Ако не можете да го намѣрите на физическия свѣтъ, ще го намѣрите въ духовния, или въ Божествения. Невъзможно е човѣкъ да има образъ за нѣщо, което не съществува. По отношение на Битието всѣко нѣщо е реално. Ние казваме, че това или онова е илюзия, но по отношение на Битието никакви илюзии не сѫществуватъ. Илюзии сѫществуватъ само тогава, когато отношенията между нѣщата не се разбиратъ. Ако нѣкой човѣкъ мисли, че е обичанъ отъ нѣкого, той може да се лъже само по отношение на любовьта на този човѣкъ, но не изобщо по отношение на любовьта. Този човѣкъ обича, но не него. Той е готовъ да каже, че обектътъ на неговата любовь е другъ нѣкой. Казвате: Нали Христосъ е училъ да се обичаме едни-други? Христосъ е проповѣдвалъ, че хората трѣбва да се обичатъ, но тази идея трѣбва да се разбира малко по-особено. Ако нѣкой купувачъ отиде на пазара да си избере едно гърне, той нѣма да вземе първото, което види. Всички гърнета сѫ правени отъ единъ майсторъ, но купувачътъ ще избере едно отъ тѣхъ и то тъкмо това, което му подхожда. Отъ многото гърнета той ще хареса едно и него ще купи. Купувачътъ търси такова гърне, което да отговаря на идеята му. Може да има по-хубави, по-голѣми отъ това, което той е избралъ, но тѣ не отговарятъ нито на вкуса, нито на идеята му. И тъй, ако между грънцитѣ на грънчаря сѫществува разнообразие, колко повече между хората. Ако къмъ грънцитѣ на грънчаря има специфично харесване и специфична обичь, колко повече къмъ хората. Въпрѣки това хората казватъ, че трѣбва да се обичатъ. Това е общо казано. Трѣбва да живѣемъ. И това е общо казано. Да обичаме е едно нѣщо; обичамъ е друго нѣщо. Да живѣемъ е едно нѣщо; живѣя е друго нѣщо. Да сме здрави е едно нѣщо; здравъ съмъ, това е друго нѣщо. — Какъ трѣбва да обичаме? За любовьта нѣма правила. Ако говоримъ за любовьта на сегашнитѣ хора, ние ще се заразимъ отъ нея. Въ любовьта на съвременнитѣ хора има нѣщо болезнено. Тѣ сѫ внесли въ нея нѣкакъвъ елементъ, който я е опетнилъ. Благодарение на този елементъ, хората сѫ изгубили довѣрие единъ къмъ другъ. Ако проявишъ любовьта си къмъ нѣкой здравъ човѣкъ, той ще си помисли, че искашъ да го използувашъ въ нѣщо — ще се усъмни въ любовьта. Ако проявишъ любовьта си къмь болния, ти ще го вдигашъ, слагашъ, ще му услужвашъ. Както да го пипашъ, все ще му причинишъ нѣкаква болка. Въ края на краищата и той ще се усъмни въ любовьта ти, ще помисли, че искашъ да му отмъстишъ за нѣщо. За да изправишъ погрѣшката си, ти ще му донесешъ млѣко, нѣкаква чорба, да си хапне малко. После ще го бутнешъ, да го настанишъ удобно — пакъ ще му причинишъ болка. Той започва да мисли, че не го обичашъ. Както да проявявате любовьта си къмъ хората, вие не можете да ги задоволите, все ще се породи известна дисхармония между васъ. Кой разваля хармонията: здравиятъ, който услужва, или болниятъ, на когото услужватъ? За да се прояви любовьта въ нейното естество и за да я познаятъ хората, преди всичко тѣ не трѣбва да иматъ никакъвъ дефектъ: физически или психически. Тѣ трѣбва да бѫдатъ крайно внимателни едни къмъ други, да не накърняватъ чувствата си. Като говоримъ за любовьта, ние имаме предъ видъ Божията Любовь, а не човѣшката, проявена на земята. За любовьта се говори, въпрѣки това хората си задаватъ въпроса, обича ли ги Богъ или не. Да се задава такъвъ въпросъ, това значи, да не разбиратъ, какво нѣщо е Божията Любовь. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь“. Може ли да се питате, обича ли ви Богъ? Веднъжъ знаете, че Богъ е Любовь, това показва, че всѣка Негова проява, малка или голѣма, е любовь. Трѣбва ли да питате водата, готова ли е да утоли жаждата ви? Нѣма смисълъ да се задава такъвъ въпросъ. Водата има свойството, като влѣзе въ устата на човѣка, а оттамъ — въ стомаха, въ корема му, да утоли жаждата му. Въпросътъ не седи въ това, готова ли е водата да утоли жаждата ви или не, но въ това, готови ли сте вие да отидете при нея, да се огънете малко, да отворите устата си, за да влѣзе тя вѫтре. Обаче, ако очаквате водата да дойде при васъ и да влѣзе направо въ устата ви, безъ да се приспособите къмъ нея, много време ще чакате. Тя ще мине и замине край васъ, безъ да уталожи жаждата ви. Къмъ горделивитѣ и тя е горделива; къмъ смиренитѣ е крайно внимателна и услужлива. Като не разбиратъ законитѣ на любовьта, съвременнитѣ хора се проявяватъ като аристократи. Тѣ седатъ на едно мѣсто и чакатъ любовьта да имъ дойде на крака. Любовьта не се подчинява на неразумнитѣ и невежи хора. Тя е готова да служи на всѣки, който я познава и разбира. Ако сте жадни, какво трѣбва да правите? Ще потърсите нѣкой изворъ да уталожите жаждата си. Щомъ намѣрите извора, ще колѣничите предъ него и ще пиете отъ водата му, докато задоволите жаждата си. Следователно, вие трѣбва да отидете при извора, а не той при васъ. Любовьта е великиятъ изворъ на живота, при който всѣки самъ трѣбва да отиде и да задоволи жаждата си. Не постѫпи ли така, той ще се натъкне на голѣми разочарования и противоречия. Какво виждате днесъ? Всички хора бѣгатъ отъ любовьта, разочаровани сѫ отъ нея. Майката, бащата, децата, учителитѣ, държавницитѣ сѫ разочаровани отъ любовьта. Кѫде бѣгатъ? Въ гората. Като отидатъ въ гората и прекаратъ тамъ известно време, отново ще ожаднѣятъ и ще кажатъ: Нѣма какво да се прави, ще отидемъ на извора да се напиемъ съ вода. Колкото да бѣгате отъ любовьта, пакъ ще отидете на извора съ стомната си, да налѣете отъ нейната вода. Който пие отъ водата на любовьта, той се радва на здраве и дълъгъ животъ. Като пие отъ водата на любовьта, човѣкъ има възможность да полива и отхранва въ себе си нейнитѣ семенца, за да може единъ день да се храни отъ сладкитѣ й плодове. Не само човѣшкиятъ животъ, но и животътъ на всички живи сѫщества се подържа огъ плодоветѣ на любовьта. Когато хората се обичатъ, взаимно си помагатъ, и животътъ имъ става лекъ. Въпрѣки разочарованията на хората отъ любовьта, тѣ пакъ се стремятъ къмъ нея. — Защо? — Тѣ съзнаватъ, че разочарованията имъ се дължатъ на нѣщо неправилно въ любовьта, което е вмъкнато отъ самитѣ тѣхъ. Въ сѫщность истинската любовь не води къмъ никакви разочарования и противоречия. Една отъ причинитѣ за разочарованията на хората е тѣхното користолюбие. Тъй щото, дойде ли до любовьта, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички користолюбиви мисли и чувства. Само при това положение той може да разбере любовьта и да се ползува отъ нея. Иначе, той ще слуша да му се говори за любовьта, но ще я разбере толкова, колкото немузикалниятъ човѣкъ разбира класическа музика. Той слуша тази музика, напрѣга се да я разбере, но въ края на краищата, ако е българинъ, казва: По добре да бѣха ми изсвирили едно хорце, да си тропна малко. Ако е руснакъ, ще каже: По-добре да бѣха ми изсвирили единъ казачокъ, да си поиграя малко. Турчинътъ ще иска да чуе нѣкакво маане. Съ една дума казано: само онзи може да придобие любовьта, който я разбира, който е готовъ да я приложи. Като изучавате проявитѣ на човѣка, виждате, че той се движи постоянно между скърби и радости. Видите ли, че нѣкой е много радостенъ, играе, скача, ще знаете, че следъ кратко време, следъ нѣколко часа или нѣколко деня, състоянието му ще се превърне въ скръбь. Понеже природата обича вълнообразнитѣ движения, човѣкъ не остава дълго време въ скръбьта си. Отъ скръбь той минава въ радостно състояние, отдето следъ време се натъква на нова скръбь. Тѫжнитѣ чувства се предаватъ по дълги вълни, а радостнитѣ — по кѫси. Изобщо, има чувства, които могатъ да се предаватъ само чрезъ бързъ темпъ, а други — чрезъ бавенъ. Човѣкъ минава презъ скърби и радости, за да разбере живота въ неговата цѣлокупность. Ако не мине презъ смъртьта, той не може да разбере живота; и ако не мине презъ живота, той не може да разбере смъртьта. Който разбира вѫтрешния смисълъ на живота, той вижда вѫтрешната връзка между всички явления, между всички хора, вследствие на което не изпада въ заблуждения и противоречия. Той знае, че ако единъ човѣкъ придобие известно благо, и другитѣ хора могатъ да го придобиятъ. Въ стремлението си да постигнатъ своитѣ желания, една категория хора мислятъ, че сами, независимо отъ другитѣ, могатъ да реализиратъ желанията си. Втората категория хора мислятъ, че човѣкъ самъ не може да постигне желанията си. Тѣ казватъ: Ако ближниятъ ми се спаси, и азъ ще се спася. Тѣ уповаватъ на Христа, Защо? Защото иматъ отношение къмъ Него. Христосъ може да помага само на онзи, който има правилни отношения къмъ Него. Ако приятельтъ ви е богатъ човѣкъ, той непремѣнно ще ви помага. За да ви помага, вие трѣбва да имате правилни отношения къмъ него. Иначе, ще минавате и заминавате край кѫщата му, безъ да имате достѫпъ до него. Въ първия случай богатиятъ човѣкъ представя доброто, въ втория — злото. Добритѣ отношения водятъ човѣка въ рая, а лошитѣ — въ ада. Мнозина се страхуватъ отъ ада, не искатъ да помислятъ за тамъ. Чудно нѣщо! Христосъ влѣзе въ ада, а тѣ не искатъ да влѣзатъ. Адътъ е мѣсто, презъ което всѣки човѣкъ трѣбва да мине. Какво представя адътъ? Споредъ нѣкои, адътъ се намира въ центъра на земята. Споредъ други, адътъ не е материаленъ. Той не е нито на земята, нито на луната. Много описания сѫ дадени за ада, но тѣ не отговарятъ на действителностьта. Много предположения се правятъ за живота въ ада, но тѣ почти не отговарятъ на това, което адътъ представя. Въ ада живѣятъ напреднали и ненапреднали сѫщества. Какво нѣщо е адътъ, какви сѫщества живѣятъ тамъ, това не ви интересува. Обаче, защо ви говоря за ада? Все имамъ нѣкаква цель. Ако въ дома ви дойде нѣкоя ваша стара приятелка и започне да ви запитва за сина и за дъщеря ви, тя непремѣнно има нѣкакъвъ интересъ. Какъвъ интересъ може да има? Тя е намислила да ожени дъщеря ви или сина ви за нѣкоя своя внучка, или за нѣкой свой внукъ. Тя иска да разбере, иматъ ли намѣрение синътъ и дъщерята да се женятъ. Щомъ разбере намѣрението имъ, тя пристѫпва свободно къмъ въпроса. Когато става въпросъ за женитба, повечето хора казватъ, че женитбата е естественъ процесъ, и всѣки трѣбва да мине презъ нея. Ако това е абсолютно вѣрно и се отнася до всички хора, какъ ще си обясните стиха отъ Евангелието, дето Христосъ казва: „Които се сподобятъ съ духа Христовъ, нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ“. Сегашниятъ животъ на хората се отличава по това, че е времененъ. За това, именно, тѣ се стремятъ къмъ вѣчния животъ. Временнитѣ, преходни нѣща сами по себе си изчезватъ. Тѣ сѫ случайни нѣща. Човѣкъ не се е родилъ съ сабя и пушка въ рѫка, нито съ раница на гърба, нито съ играчки и кукли. Тия нѣща сѫ създадени като резултатъ на временния човѣшки животъ. Единъ день съ него заедно и тѣ ще изчезнатъ. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ второстепеннитѣ нѣща въ живота си и да остане само съ сѫщественитѣ. Чрезъ сѫщественото само човѣкъ може да се домогне до Великата истина въ живота. Несѫщественитѣ нѣща сѫ украшения, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Може ли да се моли на Бога онзи, който се е облѣкълъ въ царска мантия, съ корона на глава, съ златни пръстени на рѫцетѣ си? И да иска, той не може да се моли усърдно. Мисъльта му ще бѫде заета само съ украшенията и съ неговото високо положение. За да се моли усърдно и молитвата му да бѫде приета отъ Бога, той трѣбва да се откаже отъ своето високо положение, да забрави своя царски санъ, да покрие главата си съ вретище, както е казано въ Библията. Смирение се иска отъ човѣка. Следователно, за да се облѣче съ дрехата на смирението, преди всичко човѣкъ трѣбва да отиде на баня да се окѫпе добре. Смирението подразбира външна и вѫтрешна чистота. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се облича и съблича. Човѣкъ трѣбва да знае, какво да прави съ своитѣ новородени идеи и желания. Мнозина минаватъ за бременни, но често помѣтатъ своитѣ идеи. Ония, които не помѣтатъ идеитѣ си, дохождатъ до раждането имъ, но после не знаятъ какъ да ги отрѣжатъ, вследствие на което ги влачатъ съ себе. Лишени отъ условията на утробата, лишени отъ условията на почва, дето могатъ да се развиватъ, идеитѣ, сами по себе си, умиратъ. Всѣка идея трѣбва да се посади въ земята, да може самостоятелно да расте и да се развива. Между идеитѣ и човѣка, който ги е родилъ, има известно отношение, но това не значи, че той трѣбва да ги държи постоянно въ себе си. Щомъ ги е родилъ, той трѣбва да ги храни, да ги полива, да получи плодъ отъ тѣхъ. Нѣкои хора раждатъ идеи, които оставатъ безплодни. Защо? По две причини: или не ги посаждатъ въ почва, благоприятна за тѣхното развитие или ги предаватъ на други хора, тѣ да ги отглеждатъ. Често хората не мислятъ дълбоко и говорятъ, както имъ дойде на устата. Тѣ казватъ: Човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, уменъ, честенъ и т.н. Ние казваме, че по естество човѣкъ е добъръ, но трѣбва да намѣри нѣкой, съ когото да си хармонира. Когато двама души, които си хармониратъ, се събератъ на едно мѣсто, тѣ увеличаватъ силата си. Следъ това тѣ трѣбва да намѣрятъ още двама души, съ които да си хармониратъ. Четиритѣ души трѣбва да намѣрятъ още четири, съ които сѫщо така да бѫдатъ въ хармония. Осемтѣ трѣбва да намѣрятъ още осемь и т.н. Като се събератъ нѣколко души, които си хармониратъ, тѣ образуватъ едно хармонично общество отъ съзнателни, разумни единици. Дето е разумностьта, тамъ е и добротата. Ако хората не си хармониратъ, тѣ не могатъ да се свръзватъ, не могатъ да се познаятъ като души. Истинското познанство подразбира връзка между души. Какво представя Духътъ? Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь, Богъ е Духъ“. Като цитиратъ този стихъ, религиознитѣ мислятъ, че познаватъ Бога като Любовь и като Духъ. За да Го познаятъ, тѣ трѣбва да Го обичатъ. Какво трѣбва да правятъ, ако наистина Го обичатъ? Какво прави човѣкъ съ хлѣба? Той казва, че обича хлѣба и го яде. Следователно, ако обича Бога, човѣкъ трѣбва да изпълнява волята Му. Изпълнението има отношение къмъ обичьта. Сѫщо така има отношение и между яденето и обичьта. Какво разбирате подъ думитѣ „изпълнение на волята Божия“? Да изпълни човѣкъ волята Божия, това значи, да обича всички живи сѫщества, които Богъ е създалъ: птици, млѣкопитаещи, хора, богове и т.н. Въ съзнанието на Бога всички птици сѫществуватъ като една птица, всички животни — като едно животно, всички хора — като единъ човѣкъ, всички богове — като единъ Богъ. Когато говоримъ за боговетѣ, ние не разбираме сѫщества, създадени отъ човѣшката фантазия, но ония свѣтли и възвишени души, дошли на земята, между хората, да ги научатъ нѣща, които тѣ не знаятъ. Следъ грѣхопадането боговетѣ напуснали земята и оставили царетѣ вмѣсто тѣхъ. Днесъ царетѣ управляватъ хората. Ще дойде день, когато царетѣ ще се оттеглятъ и отново ще дойдатъ боговетѣ. Това значи, че се е завъртѣло колелото на живота. Казано е въ Писанието, че когато земната трѫба започне да трѫби, всичкитѣ земни царства ще станатъ царства на Господа Бога нашего. Това е епохата, която предстои да дойде. Тогава всички хора ще влѣзатъ въ съприкосновение съ Божествения свѣтъ. Това значи, да дойдатъ благоприятни условия за човѣчеството. Условията, при които Христосъ дойде на земята, бѣха неблагоприятни, защото Сатурнъ царуваше тогава. Сатурнъ не можа да запази Христа, не благоприятствуваше и за учението Му. Обаче, отъ времето на Христа досега условията сѫ измѣнени вече. Сега настава нова епоха на земята — най-красивата епоха, която се състои отъ малки и голѣми периоди. Тя е епохата на Слънцето — зодията на Слънцето. Тя е творческа епоха и носи съ себе си благоприятни условия за постижения. Който разбира законитѣ на Слънцето, всичко може да постигне. Всички хора се обръщатъ къмъ Слънцето съ думитѣ: Слънце на моята душа! Значи, между външното, физическо Слънце и Слънцето на душата има известно съотношение. Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за нѣщата. Запримѣръ, като говорите, трѣбва да знаете смисъла на всѣка дума и да я употрѣбявате на мѣстото й. Каква е разликата между думитѣ „обичь и любовь“? Вие можете да обичате боленъ човѣкъ, а да любите — здравъ. Думата „обичь“ означава състрадание, милосърдие къмъ нѣкого. Любовьта пъкъ означава стремежъ на човѣка къмъ Бога, къмъ центъра на Битието, затова думата „любовь“ започва съ буквата „Л“, която се пише въ форма на планински връхъ. Като се стреми къмъ върха, човѣкъ проявява всички красиви качества и добродетели на своята душа — милосърдие, състрадание и др. Обаче, въ любовьта има поляризиране, слизане надолу. Слизането е необходимъ процесъ, защото върхътъ е тѣсенъ, и човѣкъ не може да се задържи за дълго време тамъ. Между човѣшката и ангелската любовь има нѣщо общо, затова ние представяме любовьта въ видъ на два върха, две букви „Л“ свързани заедно. На двата върха се намиратъ човѣкътъ и ангелътъ. За да влѣзатъ въ общение, тѣ трѣбва да слѣзатъ долу, понеже отъ единия до другия връхъ нѣма никакво съобщително срѣдство. Да се качвашъ въ любовьта е едно нѣщо, а да слизашъ, това е друго нѣщо. Като люби, човѣкъ непремѣнно трѣбва да се качва и да слиза. При качването си той изразява своя стремежъ, а при слизането си той реализира нѣщата. Когато работи, за да реализира своитѣ желания, човѣкъ непремѣнно ще изпита мѫчнотии и страдания. Следователно, който е на върховетѣ, той всѣкога е щастливъ; който е слѣзълъ долу, той е нещастенъ. Когато двама души се обичатъ, всѣкога ще има нѣкой нещастенъ. Този законъ се потвърждава навсѣкѫде въ живота. Запримѣръ, когато мѫжътъ и жената въ семейството се обичатъ, слугата имъ непремѣнно ще страда. Тѣ стоятъ на върховетѣ, а слугата е долу и работи. Следователно, ако казвате, че хората сѫ нещастни, ще знаете, че причина за тѣхното нещастие сѫ боговетѣ. Тѣ се качиха по върховетѣ, а хората останаха долу, да имъ работятъ. И тъй, да люби човѣкъ, това значи да има стремежъ нагоре, къмъ върха, но сѫщевременно той трѣбва да знае, какъ да реализира своя стремежъ. Не е достатъчно човѣкъ да се стреми да яде, но той трѣбва да знае, какъ да яде. Ако яде много и неправилно, той върши престъпление; ако остава гладенъ и не си дояжда, той пакъ върши престъпление. На човѣка се препоръчва нито да преяжда, нито да си недояжда. Същиятъ законъ има отношение и къмъ любовьта: ако изисквашъ отъ нѣкой човѣкъ повече, отколкото той може да ти даде, ти вършишъ престъпление; ако си индиферентенъ и изисквашъ по-малко, отколкото той може да ти даде, пакъ вършишъ престъпление. Всѣки човѣкъ е длъженъ да има отношения къмъ своитѣ ближни, но тѣзи отношения да произтичатъ доброволно, отъ любовь. Всѣка свѣщь може да даде опредѣлено количество свѣтлина. Не изисквайте отъ свѣщьта повече свѣтлина, отколкото тя може да ви даде. Като ученици, вие трѣбва да живѣете правилно и разумно. За това се изисква вътрешна норма, вътрешна мѣрка, чрезъ която да мѣрите постъпкитѣ си и да ги опредѣляте, като правилни или неправилни. Вие не можете изведнъжъ да изправите отношенията си. За да бъдатъ отношенията и постъпкитѣ ви такива, каквито съ днесъ, това е резултатъ на работа отъ хиляди години насамъ. Днесъ, колкото да плачете и да се молите, дъщеритѣ и синоветѣ ви ще бъдатъ това, което сте създали. Тѣ могатъ да се изправятъ, само ако сами пожелаятъ и започнатъ самостоятелно да работятъ. Желанието имъ да работятъ самостоятелно се опредѣля отъ съзнанието имъ. Ако въ човѣка не се яви желание да се свърже съ Първата Причина, съ разумния свѣтъ и не работи съзнателно върху себе си, той ще остане такъвъ, какъвто е сега. Ние виждаме примѣри въ живота, както на отдѣлнитѣ личности, така и въ цѣли народи. Онзи, който е работилъ надъ себе си, е изпреварилъ другитѣ. Християнството, въ едно отношение, е направило много нѣщо, но въ друго е останало назадъ. Едно време хората сѫ били по-жестоки, днесъ сѫ по-милосърдни. Обаче, едно време, когато воюваха, тѣ си служеха съ естествени срѣдства и по-малко хора се избиваха. Днесъ, когато науката изнамѣри много срѣдства за избиване на хората, милиони хора се убиватъ. И следъ това ще кажатъ, че съвременнитѣ народи сѫ културни. Това не е истинска култура. Какво направи християнството въ това отношение? Вината не е въ принципитѣ на християнството, но въ самия човѣкъ, който използува енергиитѣ на християнството вмѣсто за добро за зло. Христосъ дойде на земята да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Той отвори вратата на ада и пусна всички затворници от тамъ, като имъ показа новъ начинъ за живѣене. Вмѣсто да използуватъ този начинъ за добро, тѣ го използуваха за зло. Тѣ приложиха на земята учението на ада. Въ свѣта сѫществуватъ условия за изправяне на човѣчеството. Дветѣ страни на буквата „Л“ показватъ, че въ човѣка става раздвояване. Въпрѣки това въ него пакъ сѫществува стремежъ къмъ върха — общиятъ интересъ на странитѣ на буквата „Л“ —центъръ на сливането. От тукъ вадимъ заключението: ако духътъ и мисъльта не се слѣятъ въ върха, човѣкъ не мисли правилно. Не става ли сливане на духа и на ума отъ една страна, и на душата и на сърдцето отъ друга, човѣкъ изпитва особени ограничения въ мисъльта и въ чувствата си, които му причиняватъ страдания. Той страда, мѫчи се, безъ да знае защо. Искашъ да се освободишъ отъ тия страдания, но не можешъ. За да не страдате излишно, казвамъ: Не взимайте пари на заемъ отъ богати хора, които нѣматъ вѫтрешно разположение да даватъ. Не приемайте въ дома си хора, на които не можете да услужите. Тѣзи хора се нуждаятъ отъ пари, а вие ще имъ говорите за Бога. Тѣ ще търсятъ начинъ да ви използуватъ. И въ единия, и въ другия случай ще се създаде известна дисхармония въ васъ, безъ да можете да си помогнете. Едно трѣбва да знаете: паритѣ раздѣлятъ хората, но не ги обединяватъ. Дето се яви споръ за пари, тамъ непремѣнно произлизатъ недоразумения. Дойде ли нѣкой да ви иска пари на заемъ, между васъ непремѣнно ще произлѣзе нѣкаква неприятность. Ако искате да услужите на нѣкой човѣкъ, изпратете му по нѣкакъвъ начинъ известна сума, безъ той да знае, отде сѫ дошли паритѣ. Знае ли, че вие сте ги изпратили, той ще дойде и втори, и трети пѫть да иска пари и съ това ще стане причина да изгубите търпението си и да нарушите вѫтрешния си миръ. Ако богатиятъ е изворъ, въпросътъ е поставенъ другояче. Хиляди души да отидатъ при него за пари, той може да задоволи всички, безъ да наруши мира си. Въ човѣшкитѣ работи има прекѫсване и недоимъкъ, а въ Божественитѣ — непреривность и вѣчно изобилие. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете внимателни едни къмъ други. Затова казвамъ, че отношенията на хората трѣбва да бѫдатъ разумни. Когато срещнете единъ човѣкъ, трѣбва да внимавате, какъ ще го погледнете, какъ ще се рѫкувате, какво ще му кажете. Отъ обходата ви къмъ него зависи и неговото разположение или неразположение къмъ васъ. Ако нѣкой човѣкъ ви е приятенъ, срещнете се и поговорете съ него; ако ви е неприятенъ, не се мѫчете да покажете, че сте разположени къмъ него. Това е лицемѣрие. По-добре е да избѣгнете срѣщата си съ този човѣкъ, отколкото да лицемѣрите предъ него. Ако мѣховетѣ ви сѫ стари, не туряйте ново вино въ тѣхъ. Старото вино въ стари мѣхове, а новото въ нови мѣхове. Съ други думи казано: съ новитѣ, сватбарски дрехи можете да отидете на сватба само, а съ старитѣ, работнически дрехи — на работа. Нѣкои мислятъ, че като отидатъ на небето, ще ги посрещнатъ съ музика и пѣсни, ще турятъ вѣнци на главитѣ имъ и ще прекаратъ единъ животъ на пълно блаженство. И това може да бѫде, но временно, като на сватба. Можешъ да бѫдешъ сватбарь единъ день, два, три, най-много седмица. Следъ това ще съблѣчешъ сватбарската си премѣна и ще се впрегнешъ на работа. И на небето можешъ да прекарашъ нѣколко години, най-много 50, следъ което ще те изпратятъ на земята да приложишъ всичко, което си научилъ. Какво е научилъ човѣкъ на небето, се вижда отъ това, което прилага на земята. Много нѣща е научилъ човѣкъ, но още много има да учи. Днешното знание важи само за днесъ; утрешниятъ день изисква друго знание. Днешната любовь е важна за днесъ; утрешниятъ день се нуждае отъ друга любовь. Днешното слънце топли само днесъ; утрешниятъ день се нуждае отъ друга топлина. Всѣки день се нуждае отъ специфична топлина на слънцето. Това не трѣбва да ви смущава, но да знаете, какво се иска отъ васъ. Ако търсите известно знание, трѣбва да знаете, защо го търсите. Днесъ всички хора търсятъ Христа по свой начинъ. Всѣки иска нѣщо отъ Него. Проповѣдникътъ търси Христа, за да придобие отъ Него свѣтлина, да разбира по-добре Словото, да го предаде съ красноречие, да привлѣче повече слушатели. Лѣкарьтъ търси Христа, да придобие повече сила отъ Него, да стане виденъ лѣкарь. Майката търси Христа, да може съ Неговата сила да отгледа красиви и здрави деца, да се очудватъ хората, че е могла да роди такива деца. Не сѫ лоши тия нѣща, но въ основата на това търсене на Христа лежи користолюбието. Користолюбието не осмисля живота. Какво е постигнала майката съ своето користолюбие, ако дойде единъ младъ момъкъ и отнеме нейната здрава и красива дъщеря? Той ще я задържи за себе си. Има смисълъ майката да търси Христа, да отгледа добри синове и дъщери, които да образуватъ съ своитѣ възлюбени два върха, на милосърдие и състрадание. Следователно, който иска да използува разумно силитѣ на Христа, нека се откаже отъ стария животъ, който е внесълъ раздори, недоразумения, нещастия въ свѣта. Новъ животъ, нова любовь е нужна на човѣка. Новата любовь носи изобилие въ свѣта. Дето има изобилие, тамъ отсѫтствуватъ всѣкакви раздори, недоразумения, нещастия, болести и др. Новата любовь носи хармония между хората. Хармонията подразбира допълване. Следователно, хората трѣбва да се допълватъ така, както цигуларьтъ — съ своята цигулка, писательтъ — съ своето перо, мозъкътъ — съ мислитѣ, които идатъ отъ Божествения свѣтъ, сърдцето — съ чувствата, които идатъ отъ духовния свѣтъ. Мозъкътъ, сърдцето, дробоветѣ, стомахътъ, рѫцетѣ, краката на човѣка изпълняватъ своята служба дотолкова, доколкото сѫ въ зависимость отъ възвишения свѣтъ. Всѣко нѣщо въ свѣта има смисълъ дотолкова, доколкото крие въ себе си нѣщо Божествено. Често хората цѣлуватъ рѫка на старитѣ. на децата. Какво означава цѣлувката? Има ли смисълъ да цѣлувате рѫка на нѣкого и кога трѣбва да я цѣлувате? Устата, съ дветѣ устни — горна и долна, представятъ входъ, презъ който минаватъ енергиитѣ на природата. Когато между ума и сърдцето на човѣка има хармония, целувката е на мѣсто. Обаче, ако между ума и сърдцето на човѣка въ даденъ моментъ сѫществува нѣкаква дисхармония, човѣкъ не трѣбва да цѣлува. Тази цѣлувка, не само че не допринася нѣщо хубаво, но предизвиква пакости и неприятности. Казано е въ Писанието: „Цѣлунете се съ свето цѣлование“. Света, благословена цѣлувка е тази, която иде отъ човѣкъ, въ когото всичко е въ хармония. Когато говоря за цѣлувката, имамъ предъ видъ законитѣ, които действуватъ на земята. Когато ангелътъ слиза на земята, той цѣлува само светията. Трѣбва ли да цѣлуне нѣкой грѣшникъ, той предварително поставя своя огненъ мечъ на мѣстото, дето ще го цѣлуне. Като изчисти добре мѣстото, тогава го цѣлува. Цѣлувката на ангела внася въ човѣшката душа нѣщо ново, свѣтло, възвишено. Човѣкъ се усѣща обновенъ и пречистенъ. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ Божественото, да даде ходъ на Божественитѣ енергии въ себе си. Какво ще каже свѣтътъ за васъ, това не е важно. Това не значи, че трѣбва да мразите и пренебрегвате свѣта, но не трѣбва да се свръзвате съ него. Стремете се да угождавате на Бога, а не на хората. Ако можете да угодите на Бога, и на хората ще угодите. Не угодите ли на Бога, на хората никога не можете да угодите. Като угаждате на Бога, вие ще бѫдете силни, здрави, разумни. И свѣтътъ се нуждае отъ такива хора. Като види, че сте здрави, силни и разумни, ще ви даде съответно мѣсто. Намѣри ли нѣщо дисхармонично и болезнено у васъ, веднага ще ви изпрати въ болници и затвори. Като се намѣрите въ нѣкой затворъ, между четири стени, дълго време трѣбва да се молите, да дойде ангелъ Господенъ, да ви освободи отъ оковитѣ и да ви пусне на свобода. Днесъ, за Рождество Христово, искамъ да ви дамъ едно правило, което трѣбва да прилагате. Това правило е следното: Бѫди доволенъ въ недоволството си! Че дошли противоположни мисли въ ума ти, това да не те смущава. Да бѫдешъ доволенъ въ недоволството, това е вѫтрешенъ процесъ. Външно кроткиятъ човѣкъ не е още доволенъ. Човѣкъ може да говори тихо, едва да се чува, безъ да е кротъкъ. Другъ нѣкой говори високо, а въ сѫщность е кротъкъ човѣкъ. Щомъ е далечъ отъ тебе, разбира се, че ще говори високо. Ти трѣбва да чуешъ, какво говори този човѣкъ. Човѣкъ може да говори по различенъ начинъ: съ устата, съ очитѣ, съ главата, съ различни движения. Както и да се разговаряте съ човѣка, важно е, въ всѣки погледъ, въ всѣко движение да виждате Божественото. Ако и вие изявявате Божественото въ себе си, разговорътъ е правиленъ. Тъй щото, когато двама души се разговарятъ, трѣбва да знаятъ, човѣшкото ли се проявява въ тѣхъ, или Божественото. Безъ да съзнава и разбира нѣщата, понѣкога човѣкъ прави такива движения, които го поставятъ въ разногласие съ силитѣ на природата. Запримѣръ, нѣкой колѣничи и така се моли на Бога. Той не знае, че като колѣничи, влиза въ съгласие съ земята, а въ разногласие съ небето. Другъ повдига рѫцетѣ си нагоре, моли се. Така поставени рѫцетѣ, това показва, че този човѣкъ не знае, какво да прави. Това не е молитва. Движенията на човѣка трѣбва да бѫдатъ хармонични. Това се постига само тогава, когато човѣкъ е свързанъ съ възвишения, разуменъ свѣтъ. Следователно, когато иска да се предаде на размишление, човѣкъ трѣбва да застане правъ, съ спуснати рѫце отстрани на тѣлото, дѣсниятъ кракъ малко напредъ. Това положение показва, че той е въ връзка съ възвишения свѣтъ, отдето слизатъ разумни сѫщества да му помагатъ. Човѣкъ трѣбва да прави движения, да се упражнява, да направи удоветѣ си активни. Това не е достатъчно. Той трѣбва да прави такива упражнения, които да му предаватъ нѣщо. Ако се движи, безъ да печели, движенията му сѫ безпредметни. Турцитѣ казватъ: „Който не печели, губи“. Много естествено. Движения, които не придаватъ нѣщо на човѣка, водятъ къмъ загуба. Вмѣсто да прибави нѣщо къмъ енергията си, той я изразходва. Ето защо на човѣка се препорѫчва чистъ, хар мониченъ животъ, който се придружава съ ритмични и правилни движения. Като ученици, вие трѣбва да спазвате известни правила. Сутринь, като ставате отъ сънь, първата ви работа е да се свържете съ Бога, отдето идатъ свѣтли и възвишени мисли и благородни чувства. Щомъ мисъльта и чувствата ви сѫ възвишени, и движенията ви ще бѫдатъ хармонични. Не се занимавайте съ обикновенитѣ, човѣшки мисли, които сѫ подобни на чукъ, който постоянно удря и руши. Чукъ, който постоянно удря и ножъ, който постоянно рѣже, въ края на краищата ще се изхабятъ. Не се подавайте на такива чукове и ножове. Ако употрѣбявате енергията си безразборно, въ една вѫтрешна борба, животътъ ви ще се обезсмисли. Истинскиятъ животъ не седи въ изразходване на енергия, но въ градежъ и придобивки. Истинскиятъ животъ се основава на любовьта. Дето любовьта царува, тамъ има възвишена мисъль, тамъ има свобода. Свърже ли се веднъжъ съ любовьта, човѣкъ трѣбва да пази тази връзка, да не я прекѫсва. Връзката съ любовьта е едно отъ най-благоприятнитѣ течения въ природата. Тя е вълна, която повдига и облагородява човѣка. Когато се говори за любовьта, хората разбиратъ земната любовь. Не се занимавайте съ земната любовь. И да не искате, тя все ще се прояви, но поне съзнателно не я предизвиквайте. Ако водата има утайки, тѣ сами ще се утаятъ на дъното. Отъ васъ се иска разумность, да не размѫтвате водата. Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да се чистите. Да се чисти човѣкъ, това значи, да придобива онова здравословно състояние на организма си, при което всички мрачни мисли, отрицателни чувства се утаяватъ на дъното и се изхвърлятъ навънъ. Само при това състояние, човѣкъ може да работи добре и плодотворно. Да се чисти човѣкъ, това не значи, да разглежда своитѣ отрицателни прояви и да се самоосѫжда. Това е паталогия, болезнена страна на човѣшкия животъ. Паталогията е наука за силни хора. Тя е наука за далечни времена. Вие трѣбва да се занимавате съ положителната страна на живота, която се отразява благоприятно върху човѣшкия организъмъ. Здравиятъ проявява любовьта и вѣрата си правилно. Ако е християнинъ, той разбира любовьта, както Христосъ я е проповѣдвалъ и прилагалъ. Христовата любовь изключва всѣкакво съмнение. Обичашъ ли приятеля си, ще му вѣрвашъ абсолютно. Щомъ ти му вѣрвашъ и той ще ти вѣрва. Като се заговори за Христовото учение, мнозина намиратъ, че то е неприложимо. Ако Христосъ дойде преди две хиляди години на земята и проповѣдваше учението за любовьта, защо следъ две хиляди години то да е неприложимо? Още днесъ човѣкъ може да бѫде добъръ и любещъ — отъ него зависи. Доброто, истината, любовьта сѫ вложени въ човѣка отъ времето на неговото създаване. Нѣма защо днесъ да става добъръ или любещъ. Днесъ той трѣбва само да прояви това, което е вложено въ него. Богатството и благата сѫ въ самия човѣкъ, а той ги търси вънъ отъ себе си. Защо? Защото не се е вглъбилъ въ своята душа, въ ума и сърдцето си, тамъ да ги намѣри. Докато е на земята, той очаква да намѣри това, коего търси на небето нѣкѫде. Като отиде на небето, вижда, че и тамъ го нѣма. Той се чуди, кѫде е богатството му: на земята го нѣма, на небето — сѫщо. Кѫде е то? Въ самия него. Човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да изучава нѣщата на своето време, да не пропуща моментитѣ. Ако изгубишъ цѣлъ животъ само въ търсене, ти нищо не си придобилъ. Ще дойде день, когато ще съжалявашъ, че си изгубилъ добритѣ условия на живота. Отъ една страна търси, а отъ друга учй и прилагай. Не чакай да постигнешъ съвършенство, че тогава да се проявишъ. Обичай хората, колкото можешъ днесъ; утре, като увеличишъ любовьта си, ще ги обичашъ повече. Ако обичашъ единъ човѣкъ, не е достатъчно само да го цѣлунешъ, но ще видишъ, отъ какво има нужда, за да го задоволишъ. Ако обичашъ нѣкое бедно дете, можешъ да го помилвашъ и цѣлунешъ, но веднага следъ това ще го нахранишъ и ще му доставишъ книги, по които да учи уроцитѣ си. Като зарадвашъ душата на това дете и ти ще се зарадвашъ. Щомъ ти се радвашъ и Богъ ще се радва. Желая ви сега Христосъ да се роди въ васъ. Това наричамъ Рождество Христово. Вие живѣете въ много важна епоха. Надали нѣкога сте живѣли въ по-важна епоха отъ сегашната. Отъ две хиляди години насамъ, вие не сте имали по-благоприятни условия отъ сегашнитѣ. Сегашната епоха носи благоприятни условия за постижения и за придобиване на блага. И тъй, помнете следнитѣ нѣща: песимизъмътъ се е родилъ въ свѣта преди Христа, въ времето, когато е царувалъ Сатурнъ. Когато Марсъ ималъ влияние на земята, хората се научили да се биятъ и да воюватъ помежду си. Когато Юпитеръ ималъ влияние на земята, хората се занимавали съ създаване на различни религиозни системи, съ теории за личнитѣ чувства и достойнства на човѣка. Когато Венера имала надмощие на земята, хората приложили любовьта между мѫже и жени. Луната научи хората да фантазиратъ. Меркурий ги научи на особенъ редъ и порядъкъ въ смѣткитѣ, въ търговскитѣ имъ отношения. Днесъ Слънцето указва силно влияние върху земята. То учи хората на правилно живѣене. То имъ показва начинъ за изпълнение на волята Божия на земята. Всички планети иматъ две страни на въздействие: добра и лоша. Обаче, въ слънцето всичко е добро. Като ученици, вие трѣбва да следвате пѫтя на слънцето. Превърнете всичко лошо и отрицателно въ себе си въ добро. За да постигнете това, използувайте слънчевата енергия. Каквото лошо носите съ себе си отъ миналото, изнесете го на слънчевитѣ лѫчи, да се превърне въ добро. Не се обезсърдчавайте. Знайте, че условията, които имате днесъ на земята, сѫ много благоприятни. Ако не ги използувате, и на небето да отидете, нищо нѣма да постигнете. Вие ще се намѣрите въ единъ съвършено чуждъ свѣтъ, въ който не можете да се ориентирате. Колкото време и да ви остава на земята, използувайте го така, че да се свържете съ енергиитѣ на слънцето, да направите връзка между сегашния и бѫдещия си животъ. Направите ли тази връзка, като отидете на небето, ще бѫдете готови и за тамошнитѣ условия. Като се приготвите за разумния свѣтъ, вие ще напуснете земята съ свѣтла, огнена каляска, придружена отъ два ангела. Тамъ ще ви приематъ съ пѣсни и музика, ще ви разведатъ изъ цѣлата вселена, да видите, какво Богъ е сътворилъ. Докато дойде новата епоха, вие ще живѣете на земята, дето управлява арахангелъ Михаилъ, съ своя огненъ мечъ. Дълго време още мечътъ на арахангелъ Михаилъ ще играе важна роля на земята. Дето се докосне този мечъ, все ще чисти. Въ личния, въ семейния, въ обществения, въ народния животъ става голѣмъ превратъ, какъвто никога не е ставалъ, но всичко ще бѫде за добро. Защо? Защото условията на сегашната епоха сѫ много благоприятни. Това ще опитате и вие, ще се увѣрите въ истинностьта на думитѣ ми. Като ставате сутринь отъ сънь, кажете си: Сега Богъ царува на земята и управлява свѣта. Сега Христосъ царува. Сега и арахангелъ Михаилъ царува и чисти свѣта съ своя огненъ мечъ. Нѣма да мине много време, когато всички земни царства ще станатъ царства на Господа. Иде време и сега е, когато на земята ще има едно стадо и единъ пастиръ. Т. м. Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина, носятъ пълния животъ. * 20 Лекция отъ Учителя, държана на 7 януарий, 1931 г., София — Изгрѣвъ. (Бележка: В книгата е дадена дата:7 януарий, 1930 г., която е печатна грешка. Това е първата беседа от ООК, изнесена през 1931 г. Следващата е на 14 януарий, 1931 г.)
  23. От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Условия и възможности Размишление. Ще прочета 135 Псаломъ. Когато четете Псалмитѣ, трѣбва да ги превеждате, понеже условията, при които сѫ писани, се различаватъ отъ днешнитѣ. „Идолитѣ на езичницитѣ сѫ сребро и злато, дѣло на человѣчески рѫце“. (— 15 ст.) — Днесъ идолопоклонство, въ формитѣ на миналото, не сѫществува, но златото, като идолъ и досега не е изгубило значението си. И до днесъ още се кланятъ на златото. „Които се боите отъ Господа, благословете Господа“. (— 20 ст.). — Ако се преведе този стихъ на съвремененъ езикъ, трѣбва да се каже: „Благославяйте Господа всички, които Го обичате“. Не се страхувайте отъ Господа, но обичайте Го. Страхътъ се явилъ следъ непослушанието на Адамъ и Ева. Който се страхува, не е свободенъ човѣкъ. Ще прочета 17 глава отъ Иова. Въ тази глава се описва състоянието, презъ което е миналъ единъ великъ, праведенъ човѣкъ. Голѣма драма е преживѣлъ той. Иовъ се чуди, какъ е възможно, човѣкъ, който служи на Бога, да мине презъ такива изпитания. Въ всѣко отношение той билъ изправенъ, считалъ себе си за образецъ на послушание и благочестие. Следъ всичко това трѣбрало да мине презъ такива страшни страдания. Изоставенъ отъ Бога, отъ приятелитѣ си, отъ близкитѣ си, Иовъ се чуди, защо трѣбва да бѫде така. Като изреждалъ изпитанията си, той дълго време размишлявалъ, търсилъ причината за това, но не могълъ да я намѣри. Не е лесно за човѣка да мине презъ такива изпитания. Всѣки, който изпадне въ положението на Иова, като него ще плаче, ще се моли, ще запитва за причината на своитѣ нещастия. Ще прочета часть отъ 12 глава на Евангелието отъ Йоана, отъ 1—12 ст. Като четете тази глава, виждате дветѣ страни на живота: външна и вѫтрешна. Човѣкъ може да разбере живота, когато го изучава сравнително, т.е. когато го изучава външно и вѫтрешно. Човѣкъ познава себе си, когато се сравнява съ хората. Ако учениятъ не се сравнява съ по-учени отъ себе си, никога нѣма да има ясна представа за своята ученость; ако силниятъ не се сравнява съ по-силни отъ себе си, всѣкога ще мисли, че по-голѣмъ юнакъ отъ него нѣма. Когато учениятъ и силниятъ срещнатъ по-учени и по-силни отъ себе си, въ първо време тѣ се обезсърдчаватъ, какъ е възможно да има по-учени и по-силни, но после се заражда въ тѣхъ вѫтрешенъ импулсъ да работятъ, да достигнатъ ония, които сѫ излѣзли напредъ. Ще кажете, че не трѣбва да бѫде така. Други ще питатъ, защо се натъква човѣкъ на такива състояния. Оставете този въпросъ настрана. Трѣбва ли да питате, защо тече водата, защо вѣе вѣтърътъ, защо грѣе слънцето? Това сѫ въпроси, върху които човѣкъ може да мисли, но колкото да мисли, не може да ги разреши. Каквито теории и да се създадатъ по тѣзи въпроси, тѣ ще си останатъ теории — нищо повече. Може ли свѣщьта да ви каже защо свѣти. Тя знае, че нейната длъжность е да свѣти, а онзи, който я е запалилъ, той знае, защо свѣти. Това не е работа на свѣщьта. Нѣкой се задълбочи, хване главата си между ржцетѣ си и мисли. Какво мисли? Мисли за студа, за хлѣба, за вѫглищата. Той вижда, че е студено, а нѣма вѫглища, нѣма хлѣбъ и се страхува, че ще умре гладенъ. Защо мисли по тѣзи въпроси? Това е негова работа. Но ако само мисли безъ да работи, той нищо нѣма да разреши. Колкото да казва, че не се търпи студа, глада, нѣма какво да прави — ще търпи. Онзи, който слуша отвънъ, ще каже: Какво отъ това, че този човѣкъ е гладенъ, че седи въ студена стая, че страда? И двамата говорятъ на различни езици и не се разбиратъ. Единиятъ се оплаква отъ сиромашията, а другиятъ намира, че не е лошо нѣкога човѣкъ да изпита сиромашията. Има случаи, когато човѣкъ иска да бѫде богатъ, а при други случаи — да бѫде сиромахъ; при известни случаи човѣкъ търси свѣтлина, а при други — тъмнина. Свѣтлината не действува всѣкога благоприятно за развитието на човѣка. Сѫщото може да се каже и за богатството. Ето защо и сиромашията, и тъмнината понѣкога сѫ необходими условия за развитието на човѣка. Богатство и сиромашия, свѣтлина и тъмнина сѫ състояния, условия, презъ които човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Като казваме, че хората се нуждаятъ отъ права мисъль, имаме предъ видъ тѣхното правилно развитие. Това е желанието на всѣка душа. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да си дава отчетъ, право ли мисли или не. Слушате нѣкой младъ човѣкъ да казва, че иска да расте, да възмѫжѣе, да има сила да се бори въ живота. Всѣки човѣкъ е расълъ, възмѫжавалъ, борилъ се, но какво е постигналъ? Другъ нѣкой казва, че му е дотегнало да се бори, не му се живѣе вече. Защо не му се живѣе? Раницата му е тежка. Щомъ раницата му е тежка, нека се опита да я свали отъ гърба си. Той се оплаква отъ тежката си раница, а се страхува да я свали, да не я вземе нѣкой. Това е неразбиране на живота. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да се ползува отъ своитѣ опитности и отъ опитноститѣ на другитѣ хора, да дойде до вѫтрешно разбиране на живота. Ако имате една опитность въ живота, стремете се да не я повторите два пѫти. Нѣкой се оженилъ, не могълъ да живѣе съ жена си добре, напусналъ я и тръгналъ да търси втора. Защо му е жена? Ако се ожени втори пѫть, ще направи нови погрѣшки. Защо иска жена? Да му слугува. Той ще бѫде господарь, а тя — слугиня. Когато жената реши да се омѫжи, тя иска да бѫде господарка, а мѫжътъ — слуга. За предпочитане е жената да стане мѫжъ, да слугува, отколкото да стане господарка и да се омѫжи. Сѫщото се отнася и до мѫжа. За предпочитане е мѫжътъ да стане жена, да слугува, отколкото да стане господарь на жена си. По-добре е човѣкъ да слугува, отколкото да господарува. Ако човѣкъ предпочете да слугува, все ще научи нѣщо; ако иска другитѣ хора да му слугуватъ, а той да господарува, ще произведе известна дисхармония между близкитѣ си, които ще бѫдатъ недоволни отъ него. Докато хората сѫ заставени да слугуватъ, всѣкога ще бѫдатъ недоволни. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ слугува доброволно, отъ любовь. Задачата на великитѣ Учители въ свѣта се свежда, именно къмъ това, да научатъ хората да живѣятъ правилно. Правилното живѣене се обуславя отъ служенето на Бога съ любовь, а не съ насилие. Богъ не иска отъ хората насилствено служене. Като великъ и благъ, Богъ иска да даде на човѣка това, което Той има. Богъ иска да му даде своята Любовь, своитѣ блага. Той иска да му даде вѣченъ животъ, за да се освободи отъ смъртьта, отъ страданията и отъ нещастията. Богъ не си служи съ насилие, но казва на хората, че пѫтьтъ, по който вървятъ, не води къмъ вѣчния животъ, нито къмъ безсмъртието. Хората искатъ да се съединятъ, да станатъ силни, затова мѫжътъ се стреми къмъ жената, жената — къмъ мѫжа, да улеснятъ живота си. Тѣ сѫ на кривъ пѫть. Дето става съединение, тамъ има експлозии. Хората трѣбва да се съчетаватъ, а не да се съединяватъ. Държавата и поданицитѣ й, църквата и нейнитѣ членове, мѫжътъ и жената трѣбва да се съчетаватъ, а не да се съединяватъ. Между държавата и църквата сѫщо трѣбва да има съчетание, а не съединение. Дето има съчетание, тамъ елементитѣ оставатъ свободни. Дето е свободата, тамъ е любовьта. Всѣка външна връзка е спънка въ човѣшкия животъ. Връзката подразбира вѫтрешенъ процесъ. Въ Божествения свѣтъ не сѫществува никакво съединение и разединение. Тамъ отношенията сѫ свободни и трайни. На земята хората се съединяватъ и разединяватъ, женятъ се, раждатъ деца, умиратъ, но всичко това води къмъ страдания. Чрезъ страданията тѣ се учатъ. Влѣзатъ ли въ духовния и въ Божествения свѣтъ, тамъ сѫществуватъ други отношения. Мнозина мислятъ, че и на небето ще живѣятъ, както сѫ живѣли на земята. Тамъ не се позволяватъ никакви връзки. Тамъ женитби и разводи не ставатъ. Божествениятъ свѣтъ подразбира отношения на разумни, възвишени сѫщества. Тѣ живѣятъ по любовь и служатъ на Бога безъ никакви външни обреди, безъ кадене съ тамянъ. Когато мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ минали презъ огъня на любовьта, тѣ сѫ толкова пречистени, че отдалечъ още издаватъ своето благоухание. Това благоухание е по-приятно отъ благоуханието на тамяна. Съ това благоухание трѣбва човѣкъ да се приближи къмъ Бога, да Му се поклони, въ знакъ на готовность за служене. Ако човѣкъ мисли, че съ тамянъ и кадилница може да се яви предъ Божия олтаръ, той се самозаблуждава. Служенето на Бога изключва всички външни благоухания, всички външни обреди. Нѣкой свещеници сѫ казвали, че имъ дотегнала вече миризмата на тамянъ, кадилницата, ръсенето съ китка, чернитѣ раси и калимавки. Защо имъ дотегнали тия нѣща? Защото сѫ стари форми, безъ съдържание. Сега азъ говоря за онѣзи, които разбиратъ нѣщата. Не е въпросъ да търсите противоречие въ думитѣ. Всѣко нѣщо, което се върши съ любовь и съ съзнание, има вѫтрешно съдържание и смисълъ. Изгубите ли любовьта и съзнателното отнасяне къмъ нѣщата, всичко се обезсмисля за васъ. Не е въпросъ въ отричане на нѣщата, но въ тѣхното осмисляне. Ние не отричаме нѣщата, но ги осмисляме. Всѣко нѣщо, което е осмислено, е на мѣстото си. Човѣкъ трѣбва да разбира нѣщата вѫтрешно, да не изпада въ противоречия. Нѣкой следва Божия пѫть, но въпрѣки това го сполетяватъ голѣми нещастия и изпитания. Той се чуди, защо става това. Той се запитва, защо Богъ не го пази, а го излага на такива опасности и нещастия. Каквито противоречиви мисли да минаватъ презъ главата му, той трѣбва да мълчи и да изучава, както своя животъ, така и цѣлокупния. Той ще разбере, че изпитанията сѫ необходими въ живота му, както вѣтърътъ — за дърветата. Не се смущавайте, че отъ вашитѣ изпитания, като на вѣрващи, нѣкой ще се съблазнятъ. Ако вѣрватъ или се съблазняватъ, това е заради тѣхъ. Кѫде ще отиде човѣкъ, ако се съблазни въ Бога и се отдалечи отъ Него? И да се натъква на нѣщо криво, на злото въ свѣта, човѣкъ трѣбва да има търпение, да види неговия край. Злото има начало и край, а доброто е безъ начало и безъ край. Като говоримъ за църквата и за свещеницитѣ, ние ги разглеждаме като процеси, които ставатъ въ самия човѣкъ. Колко пѫти човѣкъ, съ кадилница въ рѫка, обикаля своя храмъ и казва, че не може да постигне желанията си и ще си замине съ отворени очи. Какво ще кажатъ ония, които сѫ реализирали желанията си? Какво сѫ придобили тѣ? Ние не сме противъ желанията на човѣка. Той трѣбва да има желания, да се стреми да ги реализира, но кои желания трѣбва да реализира? Има преходни желания, има и вѣчни желания. Вѣчнитѣ желания водятъ къмъ вѣчния животъ. Следователно, човѣкъ трѣбва да се стреми да придобие любовь, мѫдрость, истина, кротость, въздържание, милосърдие, търпение и др. Придобие ли тия добродетели, човѣкъ се свързва направо съ Бога. Той изпитва вѫтрешно разположение и миръ. Каквото получава, той го получава направо отъ Бога, безъ никакви посрѣдници. Не е все едно да получишъ любовьта направо отъ източника й, или отъ странични извори. Колкото повече отклонения прави любовьта, презъ колкото повече мозъци минава, толкова по-нечиста е. Тя трѣбва да се филтрира, да мине презъ нѣколкократно чистене, докато придобие естествената си чистота. И животътъ на хората не иде направо отъ своя първоизточникъ, затова тѣ умиратъ преждевременно. И сѫдоветѣ, въ които се налива животътъ, не сѫ чисти. Като влѣзе въ тия сѫдове, животътъ започва да се разлага. Отъ една страна сѫдоветѣ се разлагатъ, отъ друга — животътъ, и въ скоро време той изтича навънъ. „Ново вино въ нови мѣхове“ е казалъ Христосъ. Чистъ животъ въ чисти сѫдове, казвамъ азъ. Какво ще стане съ васъ, като изтече животътъ ви навънъ? Ще кажете, че ще отидете на онзи свѣтъ, между ангелитѣ. Какъ ще отидете тамъ? Вие знаете, че за физическия свѣтъ е нужно физическо тѣло, а за духовния — духовно. Приготвили ли сте духовното си тѣло? Ако мислите, че на онзи свѣтъ можете да отидете съ своитѣ стари разбирания, съ старитѣ си желания и навици, вие сте на кривъ пѫть. Онзи свѣтъ, който наричаме духовенъ, е свѣтъ на вѣчна хармония, на абсолютна чистота, на пъленъ редъ и порядъкъ. Следователно, иска ли човѣкъ да влѣзе въ Божествения свѣтъ, той трѣбва да отговаря на известни условия: да бѫде абсолютно чистъ и здравъ, да носи свѣтли мисли и благородни чувства, да има ново разбиране за цѣлокупния животъ. Тамъ не се допуща нищо отрицателно. Животътъ на пчелитѣ дава слаба представа за Божествения свѣтъ, Пчелитѣ се отличаватъ съ голѣма чистота. Тѣ не допущатъ въ кошера си нищо нечисто и дисхармонично. Ако нѣкоя пчела се разболѣе, веднага я изхвърлятъ навънъ. Въ Божествения свѣтъ не се търпи никакво петно. Не е лесно човѣкъ да влѣзе въ този свѣтъ. И тъй, животътъ има две страни: външна или физическа и вѫтрешна или духовна. Докато гледа на живота отъ физическата му страна, човѣкъ го познава отчасти. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Докато разглеждате човѣка външно, вие го познавате отчасти. Казвате за този човѣкъ, че има красиво лице, хубави очи, правиленъ носъ, красиви уши и уста, но нѣмате никакво отношение къмъ него. Обаче, ако се свържете съ неговитѣ мисли и чувства, вие изпитвате особено разположение къмъ него. Щомъ го срещнете, вие сте готови да сподѣлите съ него своитѣ радости и скърби. Сега вече го наричате свой приятель. Кой човѣкъ наричате приятель? Истински приятель е онзи, въ присѫтствието на когото сълзитѣ пресъхватъ, а скърбитѣ и страданията изчезватъ. Приятельтъ е въ състояние да подобри условията на вашия животъ. Казано е за Аврама, че считалъ Бога за свой приятель. Ако Богъ е вашъ приятель, ще се оплаквате ли отъ болести, отъ сиромашия, отъ невежество? Никога! Понеже Богъ бѣше приятель на Аврама, Аврамъ бѣше богатъ, ученъ човѣкъ. Едно нѣщо му липсваше — бездетенъ бѣше. Това не отчайваше Аврама. Той бѣше предоставилъ този въпросъ въ рѫцетѣ на Бога. И не се излъга. Единъ день Богъ изпрати при Аврама три ангела да му кажатъ, че жена му Сара ще роди. Аврамъ повѣрва на думитѣ Божии, но Сара помисли, че Богъ иска да утеши приятеля си, да се пошегува съ него и се засмѣ. Когато единъ отъ ангелитѣ я запита, защо се смѣе, тя отказа, че се е смѣла. Интересенъ е фактътъ, защо Сара се засмѣ. Насъ ни интересува още и въпроса, защо този, който е писалъ историята на Аврама, е отбелязалъ, именно, засмиването на Сара. Нейниятъ смѣхъ се явява като контрастъ между думитѣ на Бога и невъзможностьта имъ да бѫдатъ реализирани. Това показва, че Сара е била жена съ положителенъ характеръ. Тя гледала реално на живота. Тя си казала: Бѣше време, когато можехъ да се залъгвамъ, да вѣрвамъ на обещания. Днесъ, когато се ползувамъ отъ опитноститѣ си, не мога да допусна, че жена на моята възрасть ще роди дете. Значи, нейниятъ смѣхъ бѣше предизвиканъ отъ контраста, който се явява отъ думитѣ на ангелитѣ и нейната напреднала възрасть. Какъвъ по-голѣмъ контрастъ може да сѫществува днесъ отъ този, възрастна жена да роди дете? Сега, като говоримъ за контрасти, вие ги виждате навсѣкѫде въ живота. Срѣщате двама млади, които се обичатъ. Единъ день тѣ решаватъ да се оженятъ. Щомъ се оженятъ, започватъ да се съмняватъ въ любовьта си. Мѫжътъ пита жена си, обича ли го; жената пита мѫжа си, обича ли я. Това е единъ отъ контраститѣ въ живота. Защо трѣбва да си задаватъ този въпросъ? Нали се обичатъ? Ако единиятъ пита другия, обича ли го, значи, любовьта имъ е изчезнала. Каква е тази любовь, която се явява и изчезва? На земята любовьта се явява и изчезва. Обаче, въ Божествения свѣтъ любовьта е непреривна. Можете ли да питате Бога, обича ли ви или не? На човѣка може да се задава такъвъ въпросъ, но не и на Бога. Човѣшкото сърдце само по себе си е каменно, студено, като на неразгорѣлъ вѫгленъ. За да свѣтне и да се стопли, презъ него трѣбва да мине електрически токъ. Токътъ, който стопля човѣшкото сърдце, наричаме любовь. Значи, влѣзе ли любовьта въ сърдцето на човѣка, тя го стопля. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не прекѫсва тока на любовьта. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, да прави опити, за да се приспособи къмь Божествения свѣтъ. Въ това отношение земята е опитно училище. Човѣкъ трѣбва да мине презъ това училище, да научи великитѣ уроци на живота. Той не е готовъ за небето. Тукъ той ще пада и става, но ще расте, ще се развива. Физическиятъ свѣтъ представя голѣма сцена, на която всички хора играятъ различни роли. Въ живота си хората сѫ актьори. Тѣ играятъ роля на царь, на ученъ, на философъ, на крадецъ, но въ сѫщность нито сѫ царе, нито учени, нито философи, нито крадци. Нѣкой минава за ученъ, безъ да е такъвъ; другъ минава за царь, безъ да е царь; трети минава за крадецъ, безъ да е крадецъ. Щомъ слѣзе отъ сцената, той престава да играе ролята си. Когато казваме, че хората не се познаватъ, причината е, че тѣ играятъ чужди роли. Малцина живѣятъ свой собственъ животъ. Искате ли да познаете човѣка, трѣбва да го видите вънъ отъ сцената. Докато е на сцената, той непремѣнно играе нѣкаква чужда роля. Защо играе чужда роль? Учи се. Като знаете това, не се обиждайте, че нѣкой ви казалъ една обидна дума. Той е на сцената, вие — сѫщо, и оттамъ се разговаряте. Не се обиждайте, но вгледайте се въ характера си, дали имате нѣкаква слабость. Ако приятельтъ ви казва, че не сте искренъ човѣкъ, потърсете тази слабость въ себе си и вижте, ако я имате, можете ли да я изправите. Вглъбете се въ себе си и намѣрете корена на тази слабость. Тя може да води началото си отъ нѣкой вашъ дѣдо. Като намѣрите корена й, вие можете да се освободите отъ нея. Тъй щото, когато нѣкой ви покаже една ваша слабость, не се сърдете, но благодарете, че имате възможность да я видите. Ще ви каже нѣкой, че сте гордъ. Ако това е истина, благодарете, че имате възможность да се видите и да се изправите. По какво познавате гордия човѣкъ? Той ходи изправенъ, поглежда на хората отвисоко. Той не се огъва лесно. За да се огъне, трѣбва да е видѣлъ нѣщо особено. Той казва: Азъ мога да се наведа само тогава, когато срещна нѣщо, което заслужва навеждането ми. Не е въпросъ до навеждането на човѣка, но до вѫтрешния импулсъ въ него. Срѣщате хора, които се кланятъ на лѣво — на дѣсно, а други не обичатъ да се кланятъ. Това не показва, че първитѣ не сѫ горделиви, а вторитѣ сѫ горделиви. Когато се произнася за нѣщо, човѣкъ трѣбва да има право разбиране. Следователно, новиятъ животъ изисква ново разбиране. Старитѣ разбирания сѫ детински, съ тѣхъ не можете да влѣзете въ новия животъ. Който е влѣзълъ въ новия животъ, не се връща къмъ миналото. Мнозина говорятъ за новото, за нови идеи, но въпрѣки това казватъ: Голѣма бѣше нашата любовь въ миналото. Какво стана, че я изгубихме? Ако губите любовьта си, това показва, че пѫтьтъ, по който вървите, не е правъ. Не съжалявайте, че сте изгубили любовьта си. Това, което се губи, не е ваше. Ако сте изгубили богатството си, не съжалявайте. За васъ е важно да бѫдете здрави. Какво се ползувате, ако имате богатство, но сте боленъ? Въ болницата ще ви обикалятъ милосърдни братя и сестри, ще ви мѣстятъ отъ едно легло на друго, но това нищо не ползува. За предпочитане е човѣкъ да ходи пешъ по планинитѣ, но да бѫде здравъ, отколкото да е боленъ и да се ползува отъ уважението на лѣкаритѣ и милосърднитѣ сестри. За предпочитане е човѣкъ да бѫде сиромахъ, но здравъ и доволенъ отъ живота, отколкото богатъ и боленъ. Животътъ на здравия човѣкъ е животъ на вѫтрешно доволство, на придобиване на знания и добродетели. Животътъ на богатия и неразуменъ човѣкъ е животъ на удоволствия, които рушатъ организма и внасятъ недоволство и разочарования въ човѣка. Ето защо, човѣкъ трѣбва да прави разлика между живота на богатия и на бедния, на здравия и на болния. Като наблюдавате хората въ свѣта, вие намирате, че иматъ голѣми знания, че сѫ учени, благородни, добри. Вѣрно е, че има учени, добри и благородни хора, но вие трѣбва да ги различавате отъ ония, които още не сѫ нито учени, нито добри, нито благородни. Тѣ се представятъ такива, но въ действителность не сѫ. Това не е за упрѣкъ, но казвамъ, че много отъ хората, които представятъ нѣщата, както не сѫ, още не сѫ излѣзли отъ болницата. Тѣ сѫ болни хора, които иматъ нужда отъ милосърдни братя и сестри и отъ патерици. Всички се грижатъ за тѣхъ. Искате ли и вие, да се грижи Богъ за васъ като за боленъ? Кога майката указва специални грижи за детето си? Когато е болно. Тя страда, че детето й е болно и полага всички грижи да облекчи положението му. Когато детето й е здраво, тя се радва. Следователно, когато скърбитѣ и страданията въ свѣта се увеличатъ чрезмѣрно това показва, че хората боледуватъ. Грѣхътъ не е нищо друго, освенъ болесть. Може ли при това положение Богъ да се радва? Не само че не може да се радва, но Той страда, като вижда, какъ хората сами се измѫчватъ, какъ едни други си причиняватъ страдания. Той взима всички мѣрки да имъ помогне. Той изпраща лѣкари, милосердни сестри, да помагатъ на болнитѣ хора въ свѣта. На кого се радва Богъ: на болния или на здравия? Богъ се радва на здравия човѣкъ, който има права мисъль, благородни чувства и постѫпки. Здравиятъ и разуменъ човѣкъ е щастливъ, защото знае, какъ да използува условията и възможноститѣ, които му сѫ дадени. Условията подразбиратъ външната страна на живота, а възможноститѣ — вѫтрешната. Когато човѣкъ не успѣва въ работата си, причината за това се крие или въ условията, или въ възможноститѣ. Той има условия, а нѣма възможности. Значи, дадени му сѫ външни благоприятни условия, а нѣма възможности въ себе си да ги използува. Въ другъ случай човѣкъ има възможности, а нѣма условия. Щастливъ човѣкъ наричаме онзи, който едновременно има и условия, и възможности. Когато условията и възможноститѣ действуватъ едновременно, човѣкъ се развива правилно. Често хората се оправдаватъ за неуспѣхитѣ си съ това, че нѣматъ условия и възможности за развитие. Тѣ не сѫ прави. Условията и възможноститѣ не създаватъ човѣка. Човѣкъ е господарь на условията и на възможноститѣ. Ако не работи съзнателно, той ще изгуби условията и възможноститѣ. Отъ човѣка зависи да използува, или да изгуби условията и възможноститѣ, които му сѫ дадени. Като направилъ първия човѣкъ, Богъ му далъ условия и възможности да работи. Като сгрѣши, Адамъ изгуби условията и възможноститѣ, които му бѣха дадени. Защо сгрѣши? Само за единъ плодъ. Чудното е, че Адамъ и Ева бѣха заобиколени отъ много дървета, отрупани съ сладки и вкусни плодове, за които тѣ не бѣха дигнали мотика да ги разкопаятъ, но въпрѣки това се полакомиха за единъ плодъ, който имъ бѣше забраненъ. Докато бѣха въ рая, тѣ не знаяха, какво е мѫчение и трудъ, всичко получаваха наготово. Въ рая не сѫществуваха мотики, лопати, белове. Житото въ райската градина бѣше едро почти като кокоше яйце. Не мислете, че това е фигура. Нѣкои хора иматъ споменъ за времето, когато житото е било едро като кокоше яйце. Като слушате тия нѣща, струва ви се, че има нѣкакво преувеличаване. Не, когато се говори истината, никакво преувеличение нѣма. Истината си служи съ опредѣлени, абсолютни мѣрки. Обаче, когато иска да представи предмета по-ясенъ, тя го туря подъ лупа или микроскопъ. Следъ това тя го представя въ естествената му голѣмина. И обратно: когато иска да не плаши хората, тя поставя предметитѣ далечъ отъ тѣхъ. Като ги приготви да издържатъ, тя приближава предметитѣ близо до очитѣ имъ, да ги видятъ въ естествената имъ голѣмина и да се поучаватъ отъ тѣхъ. Истината открива нѣщата на човѣка и ги показва въ този видъ, въ какъвто сѫществуватъ въ природата. Но за да дойде до тази цель, тя си служи съ различни методи: методъ на увеличаване и методъ на намаляване. Истината се рѫководи отъ крайната цель, да направи човѣка свободенъ. Въ постигане на своята цель, тя има право да си служи съ различни методи. Като се натъкватъ на страдания, съ които не могатъ да се справятъ, хората казватъ: Господъ не вижда ли страданията ни? Защо не ни избави отъ тѣхъ? Коя е интимната мисъль, която кара човѣка да задава такъвъ въпросъ? Богъ вижда и знае, че страдате, но като разбира причинитѣ за страданията ви, оставя ги, да научите нѣкакъвъ урокъ отъ тѣхъ. Вие страдате, но не знаете, какъвъ смисълъ иматъ вашитѣ страдания. Какво отъ това, че нѣкой отъ вашитѣ близки заминалъ за онзи свѣтъ? Докато билъ на земята, вашиятъ близъкъ заемалъ долна служба, но като отишълъ на другия свѣтъ, назначаватъ го за губернаторъ на голѣма область. Чрезъ тази висока служба той може да оправи свѣта. При това положение, има ли нѣщо лошо, че близкиятъ ви заминалъ за онзи свѣтъ? Отъ онзи свѣтъ той ще работи по-добре, отколкото ако остане на земята. И Христосъ казваше на ученицитѣ си: „Ще отида при Отца си и ще изпратя Духа върху васъ“. Ако Христосъ не бѣше напусналъ земята, Духътъ нѣмаше да слѣзе върху хората. Христосъ даде разпореждането си отъ невидимия свѣтъ, да слѣзе Духътъ на земята и да научи хората, какво да правятъ. Следъ възкресението си Христосъ казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. Властьта на Христа има значение главно за Него, а за насъ тя е отъ значение дотолкова, доколкото сме свързани съ любовьта Христова и изпълняваме волята Божия. Следователно, като люби Христа, човѣкъ отправя любовьта си къмъ всички останали сѫщества. Въ отношенията си къмъ хората той има желание да имъ помага, както Богъ на него помага, а не да ги използува. Този човѣкъ е готовъ да прояви любовьта си и къмъ мравката. Ако човѣкъ не постѫпва къмъ по-малкитѣ сѫщества отъ себе си, както Богъ постѫпва, той нарушава единъ отъ Неговитѣ закони. Щомъ наруши единъ отъ Божиитѣ закони, човѣкъ изгубва своя вѫтрешенъ миръ и спокойствие. На мнозина ще се види чудно, защо трѣбва да се помага на мравката. Тѣ казватъ, че хиляди мравки да изчезнатъ, това нищо не значи. Така е за онзи, който не разбира Божиитѣ закони, но за онзи, който разбира тия закони, при всѣко нарушаване на единъ отъ тѣхъ, той изпитва гризене на съвѣстьта. Днесъ малко хора мислятъ за мравката. Тѣ казватъ: Сега, хората се убиватъ едни други като мухи, че за мравкитѣ ще мислимъ. Хората се убиватъ именно за това, че не мислятъ за по-слабитѣ сѫщества отъ себе си. Като говоримъ за любовьта, нѣкои задаватъ въпроса, какъ да се обичатъ и кой човѣкъ може да обича. Ще обичате така, както Богъ обича. Що се отнася до въпроса, кой може да обича, казвамъ: Всѣки, който е почувствувалъ Божията Любовь, може да обича. Който не е почувствувалъ любовьта на Бога върху себе си, той не може да обича. Ще кажете, че всѣки човѣкъ има вѫглища въ огнището си. Каква полза, че има вѫглища, които не горятъ? Свещенъ огънь трѣбва да гори въ всѣки човѣкъ. Не само това, но този огънь трѣбва да бѫде непреривенъ. Какво виждаме днесъ между хората? Тѣ ту се засилватъ и тръгватъ напредъ, ту се спиратъ, оставатъ назадъ. Защо? Свещениятъ огънь въ тѣхъ не гори непрекѫснато: ту се засилва, ту изгасва. Сегашнитѣ хора сѫ въ положението на войници, които ту побеждаватъ, ту ги побеждаватъ. Когато неприятельтъ е слабъ, тѣ вървятъ гордо, съ дигнати нагоре глави. Щомъ неприятельтъ се засили, тѣ се скриватъ въ дупкитѣ си. Какво могатъ да постигнатъ тия войници? Какви придобивки носятъ отъ бойното поле? Ще кажете, че тѣ умиратъ за отечеството си. При това, като се биятъ, ставали смѣли и решителни. Така ли е въ сѫщность? Азъ виждамъ на бойното поле смѣли войници, които геройски се хвърлятъ въ боя, а щомъ влѣзатъ въ живота, смѣлостьта имъ изчезва. Каква смѣлость е тази, която се проявява само при известенъ случай? Има смисълъ човѣкъ да бѫде смѣлъ и да проявява геройството си, когато се застѫпва за Божията държава, когато устоява срещу всичко, само да запази името Божие въ чистота и светость. Ака воюва човѣкъ, нека воюва съ цель да запази чисто и свето името на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Като воюва за великитѣ добродетели въ свѣта, човѣкъ знае, какъ трѣбва да се сражава. Тъй щото, ние не сме противъ воюването, но човѣкъ трѣбва да знае, за какво воюва и какъ воюва. Всѣки трѣбва да извади меча си и да воюва. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да бѫде кротъкъ и миролюбивъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде кротъкъ и миролюбивъ, когато Богъ царува въ свѣта. Щомъ Богъ не царува, всѣки самъ трѣбва да се защищава — ще извади меча си и ще воюва. Ако не разчита на своитѣ сили, той трѣбва да се свърже съ Бога, Богъ да му изпрати Арахангелъ Михаилъ, да го защищава съ своя мечъ. Като не могатъ да разрешатъ задачитѣ на живота си, нѣкои казватъ: Ще преживѣемъ живота си, както и да е, нѣма защо много да се безпокоимъ. Единъ животъ е това, нѣма какво да мислимъ. Не, това е стара философия. Това не е никакво разбиране. Щомъ си дошълъ на земята, ще воювашъ по всички правила. Щомъ говоришъ за любовьта, ще я приложишъ въ живота си така, че всички тъмни мѣста да се освѣтятъ и да кажешъ: Съ любовьта всичко мога да направя. Ако си боленъ и произнесешъ името на любовьта, ще станешъ отъ леглото си и ще се почувствувашъ здравъ; ако си умрѣлъ и ти пѣятъ последното „Упокой Господи“, произнеси името на любовьта и скочи отъ гроба. Когато човѣкъ дойде до положение да напусне болницата, преди да е изписанъ, нека скочи отъ леглото си. Когато всички мислятъ, че не може да оздравѣе, нека стане отъ леглото. Само онзи може да разбере вѫтрешния смисълъ на живота, който е придобилъ любовьта. А тъй, днесъ да се въодушевява човѣкъ, а на другия день да изгуби въодушевението си, да изгуби любовьта си и да каже, че всичко е било суета, това показва, че той не е разбралъ живота. Любовьта не се губи. Истинската любовь прави човѣка силенъ, добъръ, уменъ. Ако е старъ, съ любовьта той може да се превърне въ младъ момъкъ. Ако невежиятъ помисли за любовьта, веднага придобива знания. Любовьта прави чудеса. Сега ние се намираме въ надвечерието на една Божествена година, на която началото и краятъ се връзватъ и развръзватъ, и всѣкога оставатъ въ едно и сѫщо положение. Старата година никога не си заминава, а новата всѣкога иде. Тъй щото, вие постоянно изпращате една стара година и постоянно посрѣщате една нова. Въ това именно, седи красотата на живота, старата година се готви да си отиде, а не си отива; новата година се кани да дойде, а не иде. Това се вижда невъзможно, но то е много естествено. Трѣбва ли да скърбите, че старата година никога не си отива, въпрѣки това, че я изпращате? Трѣбва ли да скърбите, че новата година никога не иде, макаръ че постоянно я посрѣщате? Нѣма по-идеално положение въ живота на човѣка отъ това, старата година да не си отива, а новата да закъснѣе съ пристигането си. И вие очаквате да придобиете нѣщо ново, но то все не идва. Очаквате го една, две, три и повече години и най-после се обезсърдчавате. Не се обезсърдчавайте, не бързайте да реализирате вашитѣ желания. Колкото по-високи и благородни сѫ желанията ви, толкова по-бавно могатъ да се реализиратъ. Красиво е да очаквашъ нѣщо хубаво и да не го получишъ. Ако реализирате желанията си преждевременно, вие ще се натъкнете на нѣкакво нещастие. Не бързайте да се освободите отъ старитѣ си дрехи. Не раздавайте старите си дрехи на хората. Дръжте ги за себе си. Защо? Все ще ви потрѣбватъ нѣкога. Отъ тѣхъ ще направите дрешки за своитѣ внучета. Въ природата сѫществува законъ за економия, който има приложение и въ частния животъ на човѣка. Това, което е непотрѣбно за тебе, е потрѣбно за другъ нѣкой. Запази го, не го хвърляй вънъ. Казвате: Разумно ли е да даваме старитѣ си дрехи на своитѣ близки? Доволни ли ще бѫдатъ тѣ? Какво представя разумниятъ и какво — неразумниятъ животъ? Какво нѣщо е доволството и какво — недоволството? Представете си, че имате едно дърво, което започва да се разлиства. Листата се люлѣятъ тихо отъ вѣтъра и се разговарятъ помежду си. Тѣ сѫ доволни отъ положението си, защото сѫ на дървото, не се грижатъ за нищо, никой не ги подритва. Откѫсне ли се единъ листъ отъ дървото и падне на земята, вѣтърътъ го подхвърля на една и на друга страна, всички го тъпчатъ. Отначало е зеленъ, но скоро загнива и започва да се разлага, или изсъхва — зависи отъ условията. Този листъ е недоволенъ отъ положението си. Следъ това дървото започва да цъвти, цвѣтоветѣ завръзватъ плодъ, плодоветѣ зрѣятъ и весело се гледатъ едни други, доволни сѫ отъ положението си. Ако единъ отъ плодоветѣ падне на земята и започне да гние, той става недоволенъ. Каква е разликата между зеления листъ на дървото и сухия, падналъ на земята? Сухиятъ листъ изгубва цвѣта си, т.е. своя животъ. Той не може да даде нищо отъ себе си и минава за голѣмъ скѫперникъ. Той се оплаква отъ сиромашията, безъ да подозира, че сиромашията се дължи на отдѣлянето му отъ дървото на живота. Лошото не е въ сиромашията, но въ това, че сиромахътъ изгубва основната идея за живота си. Докато живѣе отъ день за день и мисли само за храната си, човѣкъ е въ положението на падналъ листъ. Всѣки падналъ листъ трѣбва да се възприеме отново отъ дървото и да придобие своята зеленина и сочность — условия за растене и развитие. Кой може да расте и да се развива? Само онзи, който има животъ въ себе си, той е доволенъ отъ него. Падналитѣ листа, които гниятъ и съхнатъ, нѣматъ животъ въ себе си, но създаватъ условия за образуване на почвата. Сега, като дойдемъ до човѣка, казваме: Само онзи човѣкъ има условия да се развива, който се повдига отъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ не повдигатъ човѣка, той е подобенъ на изсъхналъ листъ, вѣчно недоволенъ отъ положението си. За да не изпадате въ това състояние, пазете се отъ противоречията на живота. Какво произвеждатъ противоречията въ човѣка? Тѣ изсушаватъ източницитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината, и човѣкъ се превръща въ сухъ листъ, безъ никакъвъ животъ, безъ никакво растене. Има нѣкаква надежда и за сухитѣ листа, но за това се изисква дълго време. Трѣбва да минаватъ презъ раждания и прераждания, презъ въплотявания, докато единъ день отново се върнатъ на дървото на живота, като листа, клончета и плодове, и започватъ новъ животъ — оттамъ, дето сѫ спрѣли. Като ме слушате, вие си казвате: Дано дойде Царството Божие на земята. Вие очаквате идването на Царството Божие на земята, но нѣмате ясна представа за него. Колкото да го очаквате, каквото да правите, Царството Божие не може да дойде въ тѣзи времена на земята. Защо? Умоветѣ и сърдцата на хората не сѫ подготвени. За да дойде Царството Божие на земята, хората трѣбва да иматъ просвѣтени умове и възвишени сърдца. Какво можете да очаквате днесъ отъ хората, когато всѣки иска да стане господарь? Слугата иска да стане господарь, а господарьтъ не иска да слѣзе отъ положението си. Бждещитѣ граждани, т.е. гражданитѣ на Царството Божие трѣбва да бѫдатъ слуги — служители на Бога. Редътъ и порядъкътъ въ това царство е точно обратенъ на този, който владѣе въ сегашнитѣ царства. Когато Царството Божие се възстанови на земята, всички противоречия ще изчезнатъ. Много естествено. Тогава всички хора ще бѫдатъ слуги. Всѣки ще търси случай да помогне на нѣкого. Като срещне нѣкоя бедна вдовица, той ще отиде съ нея въ дома й, да й услужи, съ каквото може. Ако е ученъ, ще занимава децата й безплатно. Като свърши работата си съ тѣхъ, ще отиде въ другъ домъ да помага. Ако е свещеникъ, нѣма да го търсите въ църква, но той самъ ще ходи по домоветѣ, между страдащитѣ — да ги утешава. Той ще имъ проповѣдва Словото Божие. Като свърши работата си въ една кѫща, ще отиде въ друга. Бѫдещата църква ще бѫде служене, а не учреждение, както сега. Когато дойде Царството Божие на земята, всѣки ще съзнава задълженията си и ще ги изпълнява. Като грѣши, той самъ ще съзнае погрѣшката си и ще я изправи. Той ще съзнава не само погрѣшкитѣ на настоящето, но и миналитѣ, и ще знае отде произлизатъ тѣ. Единъ съзнателенъ баща ималъ синъ въ училище, отъ когото учителитѣ се оплаквали много. Тѣ наказвали често ученика, но като видѣли, че и наказанията не помагатъ, викнали баща му, да се оплачатъ отъ сина. Следъ това той имъ казалъ: Господа учители, моятъ синъ носи лоши наследствени чърти отъ мене и отъ майка си. Ние сме виновни за това. Колкото и да го наказвате, мѫчно ще се изправи. Ето защо, колкото пѫти презъ седмицата синътъ ми се провини въ нѣщо, отбелязвайте го въ нѣкое тевтерче. Въ края на всѣка седмица азъ ще дохождамъ да получа наказанието вмѣсто него. Първо трѣбва да се възпитамъ азъ, а после синъ ми. Ако азъ бѣхъ добъръ и безъ грѣшки, и синътъ ми щѣше да прилича на мене. Днесъ, както и да го наказвате, той може да се дресира, но нѣма да се възпита. Съвременнитѣ хора се намиратъ повече подъ влиянието на чужди заповѣди и команди. Мѫжътъ заповѣдва на жената, какво да прави, кѫде да ходи, какъ да живѣе. Жената сѫщо заповѣдва на мѫжа, какво да прави. Съ заповѣди не се живѣе. Колкото повече заповѣдватъ на човѣка, толкова по-малка е готовностьта му да изпълнява тия заповѣди. Ако единъ човѣкъ само му заповѣдва, както и да е, но какво ще прави, ако много души му заповѣдватъ? Единъ ще му заповѣда, да го посети въ дома му; другъ ще му заповѣда да му услужи нѣщо. Ако човѣка, на когото заповѣдватъ, е разуменъ и да иска да изпълни тия запвѣди, не може. Защо? Защото преди всичко той трѣбва да изпълни волята Божия. Ако не изпълни волята Божия, той минава за господарь, а не за слуга. Днесъ ще му заповѣдватъ, но утре и той ще заповѣдва. Като изпълнява волята Божия, човѣкъ ще дойде до Царството Божие и ще види, че всичко, което Богъ е създалъ, е красиво и добро. Да мисли и да живѣе човѣкъ по този начинъ, това значи, да е влѣзълъ вече въ Божествения свѣтъ. Кой човѣкъ е въ Божествения свѣтъ и кой — не е, ще го познаете по дѣлата му. Той живѣе въ абсолютна свобода, никого не иска да насили да направи нѣщо. Каже ли, че хората трѣбва да мислятъ като него, той е на кривъ пѫть. Какъ можете да наложите мисъльта си на нѣкого? Какъ можете да замѣстите мисъльта на човѣка съ чужда мисъль? Природата не позволява никакво замѣстване, нито даване на нѣщата подъ наемъ. Човѣкъ не може да даде на заемъ нито главата си, нито сърдцето си, нито дробоветѣ си, нито стомаха си. Това сѫ нѣща, дадени на човѣка, съ цель да се ползува той самъ съ тѣхъ. Да се ползуватъ отъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка е позволено, но да го обсебите, да служи само на васъ, това не се позволява. Виждате ли, че единъ човѣкъ е готовъ да се жертвува за Бога, да прави услуги на хората, да имъ помага, поощрете го. Не му казвайте, че не прави добре, не го спъвайте въ живота му. Наложишъ ли се на човѣка, ти ще носишъ отговорность за неговитѣ погрѣшки. Станешъ ли порѫчитель за нѣкого, ще плащашъ на общо основание. И Христосъ стана порѫчитель на първия човѣкъ. Той пожела да направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое, заради което и на времето си плащалъ, но и досега още плаща. На сѫщото основание, ще дойде день, когато всички хора ще плащатъ за своето порѫчителство. Лесно е днесъ да кажете, че сте християни, но вие трѣбва да изпълните Христовия законъ. Иначе, порѫчителството на Христа за васъ ще остане безпредметно. Самъ Христосъ е казалъ: „Който не изпълни Божиитѣ закони, не се отрече отъ себе си и не тръгне следъ мене, не е мой ученикъ.“ Днесъ вече нѣма да търсятъ Христа отговоренъ за вашитѣ дѣла, но ще търсятъ самитѣ васъ. Вие казвате, че сте християни. Щомъ сте християни, трѣбва да изпълнявате учението Му. Не го ли изпълнявате, вие сами се осѫждате. Азъ съмъ първиятъ прокуроръ, който ще заведа дѣло противъ всѣки, който минава за християнинъ, а не изпълнява учението Му. Ще кажете че не можете, да го изпълните, че не е приложимо. Други пъкъ казватъ, че не сѫ привърженици на новото. Щомъ не сѫ привърженици на новото, т.е. на Христовото учение, защо не изпълнятъ учението на Мойсея? Тъй щото, сега ще се заведатъ две дѣла: едното дѣло ще бѫде противъ онѣзи, които не изпълняватъ учението на Христа. Второто дѣло ще бѫде противъ онѣзи, които не изпълняватъ учението на Мойсея. Едно трѣбва да знаете: или Христовото учение ще изпълните или Мой- сеевото. Ако не изпълните нито едното, нито другото, вие ще изпълните учението на свѣта. Другъ пѫть не сѫществува. Каквото да прави, човѣкъ не може да се освободи отъ задълженията си. Страшно е обаче, когато се връща назадъ. Колкото по-назадъ се връща, толкова по-лошо за него. Най-лекиятъ законъ за изпълнението е Христовиятъ. Като ученици, за васъ е важно да знаете, какво можете да приложите. Не е въпросъ да заемете положението на светия, но да застанене въ положението на способенъ ученикъ, да учите съ разбиране и съ любовь. Способниятъ ученикъ се стреми да разбира, а не да учи наизустъ. Има смисълъ ученикътъ да учи наизустъ, но само такива предмети, които изискватъ паметь, а не разбиране. Дойдете ли до математика, геометрия, тамъ е нужно разбиране. Ако изучавате музика, тамъ не се изисква философия и разсѫждение. Тамъ сѫ нужни упражнения. Ще свирите по четири - петь часа на день, докато научите урока си добре. Когато изучавате Божията Любовь, тамъ е нужно приложение, а не говорене. Ще вземете цигулката и лѫка си и ще изсвирите едно отъ парчетата на любовьта. Много сѫ парчетата на любовьта, но вие ща изсвирите едно отъ тѣхъ, по всички правила на изкуството. Ще кажете, че правите усилия, но нищо не излиза. Защо нищо не излиза отъ вашата работа? Защото повечето работятъ съ желание да се харесатъ на другитѣ. Човѣкъ трѣбва да работи съ любовь, съ желание да задоволи първо себе си, а после другитѣ. Щомъ задоволи себе си, той ще задоволи и другитѣ. Въ каквато посока и да се проявите, като говоритель, музикантъ, ученъ, първо гледайте, доволни ли сте вие отъ себе си. Ако сте доволни отъ себе си, и другитѣ ще бѫдатъ доволни отъ васъ. Днесъ е последниятъ день отъ старата година. Азъ ви хванахъ здраво въ рѫцетѣ си, както майката хванала детето си, което безъ нейно позволение, редовно бъркало въ гърнето съ сладко и яло. За да хване крадеца, единъ день майката премѣстила гърнето съ сладко другаде нѣкѫде, а на негово мѣсто турила друго гърне, сѫщо като първото, и го напълнила съ живи раци. По старъ обичай, детето отишло къмъ гърнето и посегнало да си извади малко сладко. Въ този моментъ обаче, то надало силенъ викъ. Майката се притекла на вика и видѣла детето си уплашено, понеже рацитѣ захапали рѫката му. По този начинъ тя открила крадеца на сладкото. Днесъ и азъ ви уловихъ предъ гърнето, съ изплашени лица отъ рацитѣ. Рацитѣ представятъ старитѣ връзки, отъ които още не сте се освободили. Откажете се отъ своитѣ стари възгледи и вмѣсто тѣхъ, турете нови. Откажете се отъ възгледитѣ на своитѣ дѣди и прадѣди, отъ възгледитѣ на своитѣ баби и прабаби и турете на тѣхнитѣ мѣста нѣщо ново. Свържете се съ вѣчния Изворъ на живота, дето енергията постоянно приижда. Вие трѣбва да се обновите, да влѣзете въ новия животъ. Като се свържете съ Извора на вѣчния животъ, въ дома на всѣки ще потече жива, благодатна вода. Който има такава вода въ дома си, той трѣбва да си направи бѣла, мраморна чешма, презъ която водата да тече и да утолява жаждата на всички страдащи пѫтници. Който пие отъ тази вода, той е свободенъ отъ противоречията на живота. Ще кажете, че безъ противоречия не може. Вѣрно е, че безъ противоречия не може, но отъ човѣка зависи, какъ ще се справи съ тѣхъ. И Христосъ ималъ противоречия, но разбиралъ тѣхния смисълъ и лесно ги понасялъ. Какво по-голѣмо противоречие може да сѫществува за Него отъ това, че като Синъ Божи, дошълъ на земята да проповѣдва словото Божие, вмѣсто да Го приематъ, хората Го разпнаха? Христосъ носѣше свобода на хората, а не насилие. Нито Богъ може да си служи съ насилие. Човѣкъ трѣбва доброволно да приема нѣщата, а не чрезъ насилие. Дойде ли до Божественото въ живота, той трѣбва доброволно да го приема и доброволно да му се подчинява. Божественото е изворъ на живота. Като приеме благата на Божественото въ себе си, човѣкъ трѣбва да е готовъ да ги предаде и на другитѣ. Въ това отношение той трѣбва да бѫде проводникъ на благата въ живота. Отъ друга страна, човѣкъ трѣбва да бѫде запалка. Дето мине, да пали. Какво ще пали? Свещения огънь. Всѣки човѣкъ носи въ себе си условия за свещения огънь, но самъ не може да го запали. Трѣбва да дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, да бутне запалката му. Щомъ бутне запалката, свещениятъ огънь пламва и започва да гори. Може ли безъ позволение да палите свещения огънь на човѣка? Можете. Единственото нѣщо, което човѣкъ може да направи безъ позволение, е да запали свещениятъ огънь на своя ближенъ. Виждате, че той се загледалъ нѣкѫде. Не питайте, можете ли да запалите огъня му или не. Драснете клечка кибритъ и нищо повече. Като види, че огъньтъ му гори, нека се чуди, кой го е запалилъ. Той ще се върне дома си съ запаленъ огънь. Ще се сърдите ли, ако приятельтъ ви запали печката въ ваше отсѫтствие? Той знае, че ви нѣма въ стаята, вижда, че е студено и безъ позволение, влиза вѫтре и пали огъня ви. Не само, че нѣма да се сърдите, но ще благодарите за голѣмата услуга, която ви е направилъ. Другъ е въпросътъ, ако приятельтъ ви влѣзе лѣтно време въ стаята ви и запали огъня. Ето защо, искате ли да направите услуга на приятеля си, запалете огъня му зимно време, когато е студено, а не лѣтно време. Човѣкъ трѣбва да знае, кога да прави нѣщата. Всѣко нѣщо трѣбва да бѫде направено на своето време и мѣсто. Въ това седи философията на живота. Желая ви да бѫдете запалени свѣщи. При това, всѣки трѣбва да бѫде готовъ да предаде свѣтлината отъ своята свѣщь на ближния си. Когато свѣтлината се предава отъ човѣкъ на човѣкъ, тя се усилва. Казано е въ Писанието, че който предава Божиитѣ блага отъ единъ човѣкъ на другъ, той се свръзва съ душитѣ имъ и остава съ тѣхъ. Презъ тази година всички трѣбва да използувате условията. Условията сѫ вашитѣ уреди, съ които трѣбва да разкопаете, разорете и посѣете. Нивата на човѣка пъкъ е неговото сърдце. Твърда, каменна е почвата на сърдцето, затова тя трѣбва да се разкопае, да се разоре и посѣе съ най-добри семена. Това значи: при каквито условия да се намира човѣкъ, той трѣбва да ги използува. Различнитѣ чувства и желания на човѣка сѫ семената, съ които той ще насади своята нива. Отъ неговитѣ чувства и желания зависи, какви плодове ще се родятъ. Умътъ на човѣка разполага съ възможности за реализиране на желанията му. Ако умътъ не е трезвъ, човѣкъ не може да използува условията на сърдцето. Глупавиятъ човѣкъ не може да се ползува отъ условията на сърдцето. Той не разбира любовьта и не може да я приложи. Разумниятъ обаче, се ползува отъ условията на сърдцето си и вижда тѣхната красота и смисълъ. Затова е казано, че човѣкъ се нуждае отъ свѣтълъ умъ. Като ученици, вие трѣбва да се запознаете съ условията на сърдцето си и съ възможноститѣ на своя умъ. Натъкнете ли се на кисели и горчиви чувства въ сърдцето си, намѣрете тѣхния произходъ и ги поставете вънъ отъ себе си, като чужди вещества. Натъкнете ли се на съмнения и противоречия въ ума си, изхвърлете ги навънъ. Затова първо трѣбва да намѣрите тѣхния произходъ. Да ги изхвърлите навънъ, това значи да ги впрегнете на работа. Тѣ представятъ особенъ родъ енергия, която непремѣнно трѣбва да се приложи нѣкѫде. Когато единъ човѣкъ се гнѣви, съ него заедно се гнѣвятъ хиляди и милиони хора въ свѣта. За да се освободите отъ гнѣва, намѣрете този, който го е предизвикалъ. Щомъ го хванете, вие лесно ще се освободите отъ излишната енергия на гнѣва. Не можете ли да хванете първоизточника на гнѣва, вие ще изгубите много време, докато се справите съ гнѣва въ себе си. Много майки се оплакватъ отъ децата си, че се гнѣвятъ и не знаятъ, какъ да се справятъ съ тѣхъ. Казвамъ: Турете едно огледало предъ разгнѣвеното дете, да се огледа. Като се види въ огледалото, детето веднага ще се засмѣе. То ще намѣри контраста между едно спокойно, тихо, красиво лице и разплаканото, сърдито лице на разгнѣвения човѣкъ. Гнѣвътъ прави човѣка грозенъ. Скъперничеството — сѫщо. Изобщо, всички отрицателни състояния правятъ човѣка грозенъ. Ако можете въ момента, когато преживява тия състояния, да му дадете огледало, да се огледа, той ще се освободи отъ своитѣ слабости и отрицателни чувства. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нова философия на живота, отъ положителна наука, отъ истинска религия. Презъ каквато наука, философия или религия да сѫ минали, тѣ сѫ били необходими за тѣхъ, като школа за възпитание и развитие. Днесъ обаче и вие се нуждаете отъ нова религия, отъ нова наука и философия. Ако мислите, че сте останали назадъ отъ времето си, вземете единъ бързъ тренъ, за да придобиете изгубеното. Да бързате, това не значи, че трѣбва да прилагате методитѣ на днешнитѣ църкви. Всички църкви искатъ да печелятъ членове, да обърнатъ свѣта къмъ Бога. Съ бързане работа не става. Това е механически процесъ. Тѣ препорѫчватъ на хората вѣра, като методъ за спасение. Така не се спасява човѣкъ. Спасението подразбира вѫтрешенъ процесъ. Човѣкъ не се измѣня лесно. Не можете да направите човѣка вѣрващъ, ако вѣрата не е вложена въ него. Ако външно приеме известни идеи и вѣрвания, човѣкъ по-скоро може да ги използува за зло, отколкото за добро. Каквито знания придобива, човѣкъ трѣбва да се ползува отъ тѣхъ. Истинско знание е онова, което почива на опити. Богъ постави Адамъ и Ева въ рая, именно за това, да правятъ опити, да се ползуватъ отъ растенията, да изучаватъ елементитѣ, отъ които свѣтътъ е създаденъ. Всички дървета и растения въ райската градина бѣха носители на животъ, съ изключение на „дървото за познаване на доброто и на злото“. Всѣко докосване до това дърво внася смущение въ човѣшкото сърдце. Вкуси ли човѣкъ отъ него, той се натъква на смъртьта. И тъй, запомнете основната мисъль отъ лекцията: условията сѫ за сърдцето, а възможноститѣ — за ума. Молете се да ви се дадатъ условия да посадите въ почвата на своето сърдце всички благородни и възвишени чувства. Следъ това обърнете се къмъ ума си, да реализирате чувствата и желанията на сърдцето. Вие се нуждаете отъ вѣра въ Божественото. Тя ще ви направи силни за физическитѣ условия на живота. Щомъ сте силни на физическия свѣтъ, вие ще бѫдете силни и въ духовния. Дето отидете, вие ще бѫдете запалена свѣщь, отъ която хората ще се ползуватъ. Какво по-голѣмо благо отъ това, да носите свѣтлина на окрѫжаващитѣ? Добритѣ дѣла правятъ човѣка красивъ. Тѣ изразяватъ неговия вѫтрешенъ животъ. Мнозина се смущаватъ отъ своя личенъ животъ, намиратъ, че сѫ направили много погрѣшки, че сѫ окаляни. Нѣма защо да се смущаватъ. Каль има навсѣкѫде: и въ личния, и въ семейния, и въ религиозния, и въ обществения животъ на хората. Тази каль не е създадена днесъ. Тя сѫществува отъ памтивѣка. Който се чувствува окалянъ, нищо не му остава, освенъ да отиде при нѣкой чистъ, планински изворъ и да се измие нѣколко пѫти. Чиститѣ извори ще намѣрите въ новия животъ, който изтича отъ Бога. Идете при Бога и Го помолете да ви измие. Единственото нѣщо, което може да преустрои и обнови човѣшкия животъ, това е Божията Любовь. При каквито мѫчнотии да се намира човѣкъ, само Божията Любовь е въ състояние да ги премахне. Ако господарьтъ ви е лошъ, грубъ човѣкъ, свържете се съ любовьта и ще видите, че сърдцето на господаря ви ще се смекчи. Щомъ сърдцето на господаря ви се смекчи, това показва, че отношенията ви къмъ Бога сѫ правилни. Сегашнитѣ религиозни искатъ да обърнатъ хората къмъ Бога. Всѣки вѣрващъ тегли къмъ своето вѣрую. Трѣбва да знаете, че всички хора не могатъ да бѫдатъ на единъ умъ. При каквито положения да се намирате, най-много 50% отъ хората ще подържатъ вашето вѣрую; 25% ще бѫдатъ неопредѣлени, а останалитѣ 25% ще бѫдатъ противъ васъ. Понеже всички сте вече предъ новата година, стремете се да използувате само онѣзи условия, които носятъ нѣщо благоприятно за васъ. Не мислете, че всички условия ще бѫдатъ благоприятни. Ако мислите така, вие ще бѫдете като младата мома, която вѣрва, че възлюбениятъ й ще я направи щастлива. Впоследствие тя вижда, че се е лъгала. Ако ученикътъ мисли, че учительтъ му ще го направи щастливъ, той живѣе въ заблуждение. Учительтъ дава на ученика само условия, а възможноститѣ сѫ въ самия него. Ако ученикътъ учи добре, учительтъ може да го направи щастливъ; ако не учи, никакво щастие не го очаква. И Духътъ Божи работи въ всички хора безъ изключение, но всѣки ще се ползува отъ Него, споредъ степеньта на своето развитие. Отворете ума и сърдцето си за Духа и не се страхувайте. Мнозина се безпокоятъ, какво ще стане Съ старитѣ идеи, ако приематъ новитѣ. Тѣ не трѣбва да се страхуватъ, защото въ човѣка има мѣсто и за старитѣ идеи, и за новитѣ. Нова вода е онази, която току-що изтича отъ извора. Всѣка вода, която е изтекла вече отъ извора и продължава да тече въ низинитѣ, е стара, но и за нея има мѣсто. Колко стари идеи има въ вашия животъ! Това не трѣбва да ви смущава. Турете новия животъ на една страна, стария — на друга и не се безпокойте. Важно е да не смѣсвате двата живота въ себе си. Нека всѣки животъ си тече по Свой пѫть. Това е въ реда на нѣщата. Служете на Бога и не мислете за стария животъ. Новитѣ идеи сами ще се справятъ. Като намѣрятъ мѣсто въ ума и въ сърдцето ви, тѣ постепенно ще избутатъ старитѣ. Ще дойде день, когато вие ще се видите цѣлъ обновенъ. Щомъ сте свързани съ Бога, всичкитѣ ви работи ще вървятъ добре. Когато човѣкъ дава пѫть на Божественото начало въ себе си, животътъ му се осмисля и работитѣ му се нареждатъ добре. Като се видятъ въ невъзможность да реализиратъ своитѣ желания, нѣкой се утешаватъ съ бѫдещето. Тѣ казватъ: Ако сега не успѣемъ да постигнемъ своитѣ идеали, ще ги постигнемъ въ бѫдеще. За едни хора има бѫдеще, а за други — нѣма. Ако вие отлагате настоящитѣ работи за бѫдеще, много време ще чакате, докато дойде това бѫдеще. Пролѣтьта и лѣтото идатъ само единъ пѫть презъ годината и продължаватъ три месеца. И благоприятнитѣ условия идатъ само единъ пѫть презъ годината. Богъ говори на човѣка само три пѫти презъ годината. Въ първия месецъ на годината Богъ ти казва да не правишъ това или онова, но ти не слушашъ; на втория месецъ пакъ ти казва сѫщото, но ти не слушашъ; на третия месецъ пакъ ти казва сѫщото. Не Го ли послушашъ, Богъ престава да говори, цѣли деветь месеца мълчи. Следъ това се изреждатъ страдания и нещастия въ живота ти. Ако периодътъ, презъ който Богъ говори на човѣка, е 12 години, тогава Той говори презъ първитѣ три години, а презъ останалитѣ деветь години мълчи. Ако периодътъ е отъ 120 години, на всѣки десеть години Богъ ще ти проговори по единъ пѫть. Като ти проговори три пѫти и не Го послушашъ, останалитѣ 90 години нищо не говори. Дългитѣ периоди не се отнасятъ за васъ. За васъ сѫ отъ значение кѫситѣ периоди. Благодарете, че вие работите съ една година отъ 12 месеца. Първитѣ три месеца отъ годината сѫ Божествени, а останалитѣ — човѣшки. Кои сѫ тия месеци, вие сами ще ги намѣрите. Тѣ не вървятъ последователно, затова трѣбва да бѫдете внимателни, да се вслушвате въ Божествения гласъ, който ще ви каже: Стани! Чуете ли този гласъ, и на смъртно легло да сте, ще оживѣете. И боленъ да сте, ще оздравѣете. Когато Богъ слиза на земята, тогава се уреждатъ работитѣ на хората. Когато учениятъ, добриятъ, способниятъ човѣкъ дойде на земята, тогава се уреждатъ работитѣ на всички. Когато разберете, че Богъ слиза на земята, вие трѣбва да бѫдете абсолютно свободни, да Го приемете безъ никакво съмнение, съ чисти сърдца и свѣтли умове. Най-малкото съмнение по отношение на Него ще стане причина Той да ви напусне. Сега ние говоримъ за онѣзи отъ васъ, които сѫ напѫпили и се готвятъ да цъвнатъ. Когато за пръвъ пѫть чуе гласа на Бога, човѣкъ напѫпва; втория пѫть се разцъвтява и завръзва плодъ, а третия пѫть узрѣва. Човѣкъ разбира смисъла на живота, само когато мине презъ процеситѣ напѫпване, разцъвтяване, завръзване и узрѣване. Тѣзи процеси ставатъ въ Божествения свѣтъ, а не на земята. Докато е на земята, човѣкъ живѣе въ колиба или въ царски палатъ, но като влѣзе въ Божествения свѣтъ, той живѣе въ пълна свобода. Тамъ никакви ограничения не сѫществуватъ. Запримѣръ, когато бѣше въ затворъ, апостолъ Петъръ се намираше въ голѣми ограничения: краката му бѣха въ окови. Той не вѣрваше, че ще излѣзе отъ затвора. Обаче, една вечерь дойде при него ангелъ Господенъ и му каза: Стани! Петъръ отговори: Не мога, Господи, окованъ съмъ. Ангелътъ се приближи къмъ него, бутна го, и оковитѣ паднаха отъ краката му. Петъръ стана, облѣче се и излѣзе вънъ, отъ никого незабелязанъ. Въ Божествения свѣтъ нѣщата ставатъ лесно. Тамъ и невъзможнитѣ нѣща сѫ възможни. Като ученици, вие трѣбва да имате вѫтрешна връзка съ Бога, да се съобщавате съ сѫщества отъ възвишения свѣтъ. Днесъ правятъ опити да свържатъ Америка съ най-отдалеченитѣ краища иа свѣта. Ако това е възможно за земята, още по-възможно е за духовния свѣтъ, дето съобщенията сѫ по-съвършени. Нѣма да се мине много време, и това съобщение ще стане възможно. Достатъчно е да се завърти единъ ключъ, за да свържатъ небето съ земята, и цѣлата земя да се изпълни съ знание за Господа. Сърдцата и умоветѣ на хората ще се отворятъ, и тѣ ще бѫдатъ готови за Царството Божие. Днесъ, обаче, тѣ още не сѫ готови да станатъ жители на Царството Божие. Всички хора трѣбва да бѫдатъ носители на Божественото, което иде въ живота. Нѣма защо да мислятъ, че чрезъ смъртьта ще влѣзатъ въ Царството Божие. Докато е на земята още, човѣкъ може да влѣзе въ Царството Божие, да придобие Вѣчния животъ. Напусне ли земята, човѣкъ отива тамъ, дето се е приготвилъ: грѣшникътъ отива въ ада, а праведниятъ — въ рая. Близкитѣ на заминалия плачатъ за него, искатъ да го върнатъ на земята. Оставете грѣшника да си живѣе въ ада, да не прави пакости на земята. Оставете и праведния въ рая, оттамъ да ви помага. Следователно, когато грѣшникътъ остане въ ада, а праведниятъ — въ рая, вие ще бѫдете свободни. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 19 Лекция отъ Учителя, държана на 31 декемврий 1930 г., София — Изгрѣвъ.
  24. Ани

    1930_12_24 Единица време

    От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Единица време Размишление. Човѣкъ трѣбва да живѣе съзнателно, да използува всѣки моментъ въ живота си разумно. Какво се разбира подъ думата „моментъ на живота?“ Подъ „моментъ на живота“ разбираме единица време, единица мѣрка, съ която човѣшкото съзнание измѣрва известни величини, събития и др. Безъ прилагането на тази мѣрка, и да не иска, човѣкъ преувеличава или намалява нѣщата. Изобщо, хората иматъ разположение повече къмъ преувеличаване, отколкото къмъ намаляване. Днесъ рѣдко ще срещнете човѣкъ, който да предава нѣщата така, както сѫ въ действителность. Запримѣръ, ако изнесете една своя идея предъ едно общество, малцина ще я възприематъ, както я предавате. Повечето ще внесатъ нѣкакви преувеличения въ това, което сте говорили. Нѣкои пъкъ нѣма даже да чуятъ, какво сте говорили. Защо? Мисъльта имъ била заета съ нѣщо по-важно. Запримѣръ, какъ ще разбере вашата идея онзи, който страда отъ зѫбъ? Презъ всичкото време той ще мисли за болката си. Той казва: Въ дадения моментъ на живота ми е важенъ моятъ зѫбъ. Значи, всѣко нѣщо, което въ даденъ моментъ обхваща съзнанието на човѣка, е най- важно. Като ученици, вие трѣбва да имате единица мѣрка отъ времето, съ която да измѣрвате нѣщата. Ето защо, като разглеждате своитѣ възгледи, не питайте дали сѫ прави, но задайте си въпроса: На моя страна ли е правото, и право ли мисля? Ако човѣкъ разглежда нѣщата споредъ своето лично право, това е едно нѣщо; ако ги разглежда споредъ общото, Божествено право, това е друго нѣщо. Божествено право е това, което има предъ видъ славата Божия, доброто на всѣки човѣкъ и на себе си. Божественото право трѣбва да бѫде право за всички хора, безъ изключение. Докато се рѫководи отъ това право, човѣкъ може да се развива. Престане ли да го прилага, и развитието му спира. Съвременнитѣ хора искатъ първо да уредятъ работитѣ си и тогава да мислятъ за Бога. Ако досега тѣ не сѫ наредили работитѣ си, никога нѣма да ги наредятъ. Ако човѣкъ е дошълъ на земята съ неуредени работи, нищо не може да постигне. Ще кажете, че сте объркали концитѣ. Това е другъ въпросъ. Пияницата обърква концитѣ, скѫперникътъ — сѫщо, сиромахътъ — сѫщо. Щомъ сѫ объркали концитѣ, нищо друго не имъ остава, освенъ да ги оправятъ. Човѣкъ не се е родилъ пияница, нито скѫперникъ, нито сиромахъ. Той е станалъ такъвъ впоследствие. Щомъ е решилъ да оправя концитѣ, той трѣбва да се върне въ естествения пѫть на живота, къмъ своето първично състояние, както е излѣзълъ отъ Бога. Лошиятъ животъ, лошитѣ навици сѫ вметнати нѣща въ живота, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Ще каже нѣкой, че така се родилъ. Не, той е взелъ нѣщо чуждо отвънъ и го вмъкналъ въ живота си като примѣсъ. Той казва: Азъ не мога да живѣя безъ своята каса, безъ своитѣ книги и т.н. Ако си силенъ, ще докажешъ, можешъ ли да живѣешъ безъ тия нѣща, или не можешъ. Докато живѣешъ още, можешъ да носишъ касата съ себе си, но като дойде смъртьта, всичко оставяшъ настрана: жена, деца, домъ, пари, книги. Ако си силенъ, опитай се да се противопоставишъ на смъртьта. И най-голѣмиятъ юнакъ отстѫпва предъ смъртьта и вижда, че това, безъ което нѣкога не е могълъ да живѣе, сега го оставя настрана, не се интересува отъ него. Въ турско време българскитѣ чорбаджии мислѣха, че не могатъ безъ наргеле, но като дойдоха тежки времена, видѣха, че и безъ него могатъ. Какво представя наргелето? Споредъ мене, наргелето може да се уподоби на недоволството въ човѣка. То е психическо, духовно наргеле въ човѣка. Още като стане отъ сънь, човѣкъ търси наргелето си — нѣкакъвъ старъ навикъ, който го прави недоволенъ. Както се отказалъ отъ физическото наргеле, така човѣкъ трѣбва да се откаже и отъ психическото, т.е. отъ лошитѣ навици. Човѣкъ трѣбва да се откаже отъ слабоститѣ си и отъ своитѣ лоши навици, за да влѣзе въ истинския животъ. На всѣки човѣкъ е дадена една важна задача, която трѣбва да свърши навреме и добре. Тази задача не седи въ ядене и пиене, въ обличане и забогатяване. Това сѫ второстепенни нѣща. За да реши задачата си правилно, първото нѣщо, отъ което човѣкъ се нуждае, е здравето. Щомъ е здравъ, той ще има на разположение и пари, и дрехи, и кѫща; ако е боленъ, каквото има, ще го изгуби. Докато е уменъ, човѣкъ има на разположение всичко: и пари, и дрехи, и кѫща. Искашъ ли да бѫдешъ здравъ, пази това, което Богъ ти е далъ. Пази свѣтлината на своя умъ, както и топлината на своето сърдце. Това е сѫщественото, отъ което всѣки човѣкъ се нуждае. Казвате: Защо Богъ ме е създалъ така? Изхвърли тази мисъль отъ главата си. Ако настоявашъ да ти се отговори на този въпросъ, единъ день ще получишъ отговоръ, но горчиво ще съжалявашъ. Днесъ казвашъ, че не можешъ да живѣешъ безъ това или онова, но единъ день ще те поставятъ на изпитъ, да ти докажатъ, че можешъ безъ всичко това. Въ каквото положение да се намѣри въ даденъ моментъ, човѣкъ трѣбва да приложи своята единица мѣрка отъ време, да бѫде доволенъ отъ всичко. Доволството е сила. Не е въпросъ човѣкъ да бѫде презъ цѣлия си животъ доволенъ отъ едно и сѫщо положение, но той трѣбва да бѫде доволенъ отъ най-малкото, което въ даденъ моментъ получава. Като се нахранишъ, благодари за яденето, което ти е дадено. Нѣкой яде днесъ, а за утре мисли, дали ще има, какво да яде. Ако си доволенъ отъ малкото, което днесъ ти се дава, и на другия день ще ти дадатъ. Не си ли доволенъ на днешното, на другия день още по-малко ще ти дадатъ. Който се е погрижилъ за днешния день, той ще се погрижи и за утрешния. Ако мислишъ, че утре ще дойде нѣщо по-лошо, ти се заблуждавашъ; ако мислишъ, че утре ще дойде нѣщо по-добро, ти пакъ се заблуждавашъ. Утрешниятъ день ще бѫде точно такъвъ, какъвто е билъ вчерашниятъ. Сега, като говоримъ за единица мѣрка, имаме предъ видъ живата единица. Тя може да се вземе отъ времето, отъ живота, отъ човѣка. Затова казваме, че единицата е обширна величина. За човѣка, за ангела казваме, че сѫ единици, но и за Бога казваме, че е единица. Той е единица, която не може да се сравни съ нищо. Затова казваме, че Богъ е единствениятъ въ свѣта, на Когото думата е мощна. Той никога не грѣши. Дойде ли до интереситѣ на живитѣ сѫщества, Той всѣкога ги има предъ видъ и нарежда работитѣ имъ, както намира за добре. Ако човѣкъ, като малка единица, застане до Бога — голѣмата единица, получава се числото 11. Като съберемъ дветѣ единици, получаваме двойката — число на противоречие. Наистина, ако дадете една ябълка на две деца, веднага се явява споръ, кое отъ тѣхъ да вземе по-голѣма часть. Кое отъ дветѣ деца има право да притежава по-голѣмата часть отъ ябълката? Понеже и дветѣ деца сѫ на еднаква възрасть, мѫчно можете да опредѣлите, кое отъ тѣхъ има право да владѣе по-голѣмата часть. Обаче, ако ябълката се даде на двама братя, единиятъ на 21 години, а дру- гиятъ на — 10, какъ ще раздѣлятъ ябълката? Ако голѣмиятъ братъ обича братчето си, ще му даде по-голѣмата часть отъ ябълката; ако не го обича много, ще му даде по-малката часть. Значи, доброто, което правимъ, както и разположението, което имаме къмъ хората, се опредѣля отъ чувството ни къмъ тѣхъ. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ се рѫководи отъ своитѣ чувства. Когато обичате нѣкого като себе си, вие сте готови да му дадете всичко, отъ което той се нуждае. Ако има нужда отъ пари, вие бръквате въ джоба си и вадите щедро, не поглеждате, какво давате. Когато не обичате нѣкого, обръщате парата, гледате да не дадете повече, отколкото трѣбва. Когато се рѫководи само отъ чувствата си, да даде повече или по-малко, човѣкъ не е на правата страна. Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ. Той трѣбва да има една мѣрка, споредъ която да постѫпва. Безъ тази мѣрка той не знае, кѫде колко да дава. Ако дава повече, той казва, че обича; ако дава по-малко, казва, че не обича. Защо нѣкого обича повече, а нѣкого по-малко, той самъ не знае. Не е въпросъ да обичате всички хора еднакво, но да прилагате къмъ тѣхъ една и сѫща мѣрка. Човѣкъ трѣбва да мѣри нѣщата съ една мѣрка, а не съ две. Не казвамъ, че човѣкъ всѣкога прилага дветѣ мѣрки, но когато не обича нѣкого, по старъ навикъ, той изважда втората мѣрка и започва съ нея да мѣри. Тази е причината, поради която, като не обича нѣкого, човѣкъ е готовъ да вижда лошото въ него. Той е готовъ да преувеличи и най-малкия му недостатъкъ. Какво печели човѣкъ, ако преувеличи недостатъка на онзи, когото не обича, или преувеличи добродетелитѣ на онзи, когото обича? Нищо не печели. Следователно, прилагайте единицата мѣрка къмъ вашитѣ постѫпки и не преувеличавайте нито доброто, нито злото въ хората. Кажете ли за нѣкого, че е много добъръ, или много лошъ, питамъ: Какь измѣрихте количеството на доброто и злото въ този човѣкъ? Въ даденъ моментъ човѣкъ може да бѫде много добъръ или много лошъ — това зависи отъ външния стимулъ на живота, както и отъ вѫтрешното разбиране на човѣка. Споредъ отношенията си къмъ даденъ човѣкъ, вие можете да го заставите да се прояви като добъръ или като лошъ. Ако отнемете ябълката отъ рѫката на детето, то започва да плаче, да се сърди — става лошо. Дайте му следъ това две хубави ябълки, то ще се засмѣе, ще се зарадва и ще стане добро. Видите ли, че нѣкое дете се стимулира изключително отъ своитѣ желания, ще знаете, че то нѣма единица мѣрка въ живота си. Отъ това дете не може да се очаква много. Когато иска да постигне известно желание, и възрастниятъ човѣкъ постѫпва като детето. Той казва: Това желание е Божествено, и азъ трѣбва да го постигна. Въ сѫщность, желанието му не е Божествено. Този човѣкъ изопачава Божественото. Не изопачавайте Божественитѣ идеи! Не предизвиквайте Бога! Дойдете ли до името Божие, пазете Го чисто и свето въ душата си. Не Го ли пазите съ нужната чистота и светость, нищо не можете да постигнете. Успѣхътъ на човѣка зависи отъ това, доколко той държи името Божие чисто и свето въ сърдцето и въ душата си. Името Божие е единица мѣрка, единица време. Съ това име човѣкъ може да си служи при всички мѫчнотии и изпитания въ живота. Ако си боленъ и помислишъ за това име, болестьта ти ще се махне; ако имашъ изпити, като ученикъ или студентъ, достатъчно е да помислишъ за това име, за да можешъ спокойно да се явишъ на изпитъ. Ако имашъ да давашъ, пакъ помисли за Божието име. Така ще смекчишъ сърдцето на кредитора си. Какво представя Богъ, не мисли. За името Му, обаче, можешъ да мислишъ, колкото искашъ. Всѣкога носи името Божие въ съзнанието си като единица мѣрка и единица време. Единъ моментъ мисли, но мисли за това име като за нѣщо, което включва всички условия и възможности на Битието. Нѣма живо сѫщество, което мисли лошо за името Божие. И най-лошитѣ сѫщества мислятъ добре за Него, защото сѫ опитали Неговата сила и мощь, Неговата доброта и благость. И тѣ се подчиняватъ на това име. Следователно, искате ли да се развивате правилно, дръжте името Божие въ ума, въ сърдцето, въ душата си чисто и свето. Ще кажете, че трѣбва да вѣрвате въ Бога, да ходите на черква, да изпълнявате известни обреди. Това е външната страна на въпроса. Съ вѣра само или съ външно поклонение работата не върви. Колко хора сѫ пропаднали, като сѫ живѣли само съ вѣра! Единъ селянинъ, отъ шопскитѣ села, отишълъ единъ петъченъ день на пазара, да продаде маслото си, да си купи нѣкои нѣща за дома си. Той турилъ маслото въ една голѣма делва. Всички хора, които минавали край него, поглеждали къмъ маслото, намирали го доброкачествено и прѣсно. Двама млади апаши се спрѣли предъ селянина, пазарили маслото и казали: Ние ще купимъ маслото за единъ свещеникъ, при когото ти ще отидешъ да вземешъ паритѣ. Ето адреса му. Иди при него, той ще ти плати. Селянинътъ повѣрвалъ на младитѣ хора, далъ имъ делвата съ маслото, а отъ тѣхъ взелъ бележката, на която билъ написанъ адресътъ на свещеника. Въ това време двамата апаши отишли при свещеника и му казали: Отче, вземи тѣзи 20 лева за молитва на единъ селянинъ, който е побърканъ малко. Той ще дойде следъ насъ. Каквото да ти говори, ще знаешъ, че не е съ всичкия си умъ. Ти му прочети нѣколко молитви, да му олекне. Свещеникътъ повѣрвалъ на младитѣ хора. Като дошълъ селянинътъ, свещеникътъ извадилъ молитвеника си, турилъ епитрахила си върху главата на набедения боленъ и започналъ да му чете молитви. Прочелъ нѣколко молитви, но селянинътъ не се интересувалъ отъ тѣхъ. Той искалъ паритѣ за маслото си. Свещеникътъ се чудилъ, за какви пари и за какво масло му говори селянинъть, но продължавалъ да му чете молитви. Най-после селянинътъ казалъ: Отче, тази работа съ четене на молитви не става. Трѣбва да платишъ маслото! Свещеникътъ се увѣрилъ, че наистина селянинътъ е побърканъ. И селянинътъ се чуди, защо свещеникътъ не плаща за маслото, а се прави на лудъ и чете молитви. И двамата били изиграни отъ младитѣ апаши. Смѣшно е положението и на двамата, но кой човѣкъ не е билъ изиграванъ? На кого не сѫ туряли епитрахилъ на главата и не сѫ чели молитви? Селянинътъ иска пари, а свещеникътъ му чете молитви. За да не изпадатъ въ смѣшни положения, хората се нуждаятъ отъ правилно разбиране. Човѣкъ придобива това разбиране отъ опитноститѣ, презъ които минава, както и отъ опитноститѣ на великитѣ и свети хора, които сѫ живѣли преди него. Библията, Новиятъ заветъ съдържатъ опитноститѣ на светии, пророци, апостоли, които сѫ живѣли нѣколко хиляди години преди васъ, но сѫ разполагали съ голѣми знания. Ако нѣкой отъ тѣхъ дойде днесъ между васъ, ще видите, че наистина тѣ сѫ били учени хора. Сегашнитѣ хора минаватъ за учени, но работитѣ имъ не вървятъ добре. Тѣ казватъ, че любовьта ще спаси свѣта, но въпрѣки това свѣтътъ и досега не е спасенъ. Защо? Любовьта на хората не е още Божествена. Само Божията Любовь може да спаси свѣта, а не човѣшката. По какво се отличава Божията Любовь отъ човѣшката? Божията Любовь внася примирение въ човѣка, и той е готовъ да служи на цѣлия свѣтъ. Да служишъ на Бога, на ближния си и на себе си, това значи, да си придобилъ любовьта, да си свързанъ съ Бога. Който е готовъ да служи, той е силенъ човѣкъ. Не е ли готовъ да служи, той е слабъ човѣкъ. Който люби, безъ да очаква да го обичатъ, той е силенъ човѣкъ. Любовьта прави човѣка силенъ, макаръ по сила тя да се равнява на кибритена клечка. Любовьта не може да запали цѣлия свѣтъ, както и слънцето не може изведнъжъ да огрѣе цѣлата земя, но тя внася потикъ въ всички живи сѫщества. Потикътъ те прави силенъ. Днесъ се иска отъ всички хора да мислятъ право, да прилагатъ единицата мѣрка въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Не е нужно всички хора да мислятъ еднакво, необходимо е обаче, право да мислятъ. Красотата на живота седи въ разнообразието на нѣщата. Приятно е да гледате различни модели на дрехи, но всѣки моделъ трѣбва да бѫде по мѣрка ушитъ. Не сѫ ли спазени мѣркитѣ, този моделъ не се харесва. Копчетата сѫщо трѣбва да бѫдатъ на мѣсто. Всѣко нѣщо трѣбва да се постави на мѣстото си. Ако това има значение въ физическия свѣтъ, колко повече има значение въ духовния и въ умствения свѣтъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство, трѣбва да бѫдатъ на своето мѣсто. Кой кого обичалъ, кой обичалъ повече и кой — по-малко, кого обичатъ и кого не обичатъ, това не е ваша работа. Това значи, да се занимавате съ мисли, които сѫ извънъ своето мѣсто. Занимавате ли се съ такива мисли, вие внасяте дисхармония, както въ вашия така и въ цѣлокупния животъ. Като спирате вниманието си върху извънредни мисли, т.е. върху мисли, които не сѫ на мѣстото си, съ това показвате своето невежество. Казвате, запримѣръ, че нѣкой човѣкъ е много обичанъ отъ хората, а въпрѣки това чувате, че той умрѣлъ. Възможно ли е това? Любовьта прави човѣка безсмъртенъ. Може да обичате само онзи човѣкъ, въ когото любовьта живѣе. Ако майката бие детето си често и казва, че го обича, тя не разбира любовьта. Не можете да биете детето си, ако го обичате. Това дете не дава поводъ за биене. Ако родителитѣ обичатъ детето си, това показва, че любовьта е въ него. То само става обично. Дето е любовьта, тамъ е животътъ. Човѣкъ обича хлѣба по сѫщата причина — животъ носи той. Първата хапка е най- сладка, защото получавате отъ нея най-много енергия. Нѣкои приематъ тази енергия и се ползуватъ отъ нея, а други не могатъ да я приематъ. Това зависи отъ съзнанието имъ, какъ гледатъ на този въпросъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкитѣ мисли. Ако човѣкъ има съзнателно отношение къмъ дадена мисъль, той се ползува отъ нея. Нѣма ли съзнателно отношение къмъ нѣкоя мисъль, тя минава и заминава край него, безъ да му предаде нѣщо. Всѣка мисъль, съзнателно приета отъ човѣка, внася въ него здраве, богатство и безсмъртие. Не може ли мисъльта да внесе въ човѣка тия качества, това показва, че той е слушалъ и възприемалъ външно само, а не и вѫтрешно. Мисъльта минава покрай него, безъ да го засегне дълбоко. Следователно, каже ли нѣкой, че ви обича, вижте първо, дали той обича Бога. Ако обича Бога, и васъ ще обича; не обича ли Бога, и васъ не обича. После ще каже, че вѣрва въ Бога. Ако не обича Бога, той не може да вѣрва въ Него. Вѣрата се обуславя отъ любовьта. Колкото повече обичашъ нѣкого, толкова повече вѣрвашъ въ него; колкото по-малко го обичашъ, толкова по-малко му вѣрвашъ. Какво виждаме въ отношенията на хората? Колкото по-малко се познаватъ, толкова повече си вѣрватъ и толкова повече се уважаватъ. Щомъ се опознаятъ повече, тѣ губятъ вѣрата и уважението си единъ къмъ другъ. Защо? Нарушили сѫ единицата време, единицата мѣрка помежду си. За да не губятъ тази мѣрка, тѣ трѣбва да бѫдатъ като числата, да се увеличаватъ и намаляватъ. Разумниятъ човѣкъ знае, кога трѣбва да се увеличава и кога да се намалява. Той е като житното зърно, което на пролѣть посаждатъ въ земята, да се увеличи. Който сѣе, правилно разрешава въпроситѣ. Който мисли, правилно разрешава въпроситѣ. Ако не мисли, човѣкъ е подобенъ на пѣтелъ, който предпочита житното зърно предъ диаманта. Като намѣри парче диамантъ, той го подхвърля и казва: Искамъ нѣщо, което мога да хапна, а не това, което лъщи. Сега и вие искате да ви се каже нѣщо специално, да намѣрите веднага правия пѫть. Правиятъ пѫть е пѫтьтъ на любовьта. Приложете любовьта и не се смущавайте. — Какъ да я приложимъ? — Тамъ е въпросътъ. Искате ли да приложите любовьта, освободете се отъ всѣкакво съмнение въ Първата Причина. Най-малкото съмнение препятствува на любовьта. Дойдете ли до любовьта, до Бога, тамъ не се позволява никаква нечистота, никакво съмнение. За да се свърже съ Божественото съзнание, човѣкъ трѣбва да очисти своето съзнание отъ съмнението. Свѣтътъ, който Богъ е създалъ, е хармониченъ. Виждате ли нѣкаква дисхармония, тя се дължи на други съзнания, които сѫ внесли известно отклоняване, както въ човѣшкия животъ, така и въ цѣлата природа. Неестествениятъ животъ на хората е причина за неестественитѣ прояви на животнитѣ. Заякътъ, запримѣръ, станалъ страхливъ, благодарение на неблагоприятнитѣ условия, при които живѣе. Преследванъ отъ животни и хора, той трепва и отъ най-малкия шумъ. Следователно, когато срещнете нѣкой страхливъ човѣкъ, ще знаете, че той е живѣлъ при неблагоприятни условия. Като ученици, отъ васъ се иска разумна, съзнателна работа. Не работите ли съзнателно, вие ще се натъкнете на нежелателни положения. Не желае ли да работи, човѣкъ се намира предъ изненади въ живота. Той се храни добре, но въпрѣки това боледува и умира. Защо? Защото въ храната влиза единъ елементъ, който внася смъртьта. Човѣкъ се стреми къмъ любовьта, въпрѣки това се натъква на умразата. Защо? Защото въ неговата любовь влиза елемента на умразата, отъ който самъ трѣбва да се освободи. Човѣкъ говори за права, за положителна мисъль, въпрѣки това се натъква на съмнението. За да се освободи отъ смъртьта, умразата и съмнението, човѣкъ трѣбва да внесе въ живота, въ любовьта и въ мисъльта си онзи елементъ, който наричаме „единица време“. За да изправи кривитѣ страни на своя животъ, човѣкъ се нуждае отъ нѣщо малко. Една малка поправка е въ състояние да постави живота въ нормално положение. Понякога една тухла само е въ състояние да запуши дупката на кѫщата и да я запази отъ външни неблагоприятни условия. Малкитѣ нѣща въ живота развалятъ работитѣ. Малкитѣ удари носятъ голѣми последствия. Понѣкога единъ кривъ, лошъ погледъ разваля добритѣ отношения. Срѣщате нѣкой, който е неразположенъ и ви поглежда криво. Не се сърдете на този човѣкъ. Той се намира въ тъмна нощь, когато никой не може да му помогне. Ако носите свѣщь въ рѫката си, не питайте, защо този човѣкъ не ви погледналъ любезно, но запалете свѣщьта си и свѣтнете му да намѣри пѫтя си. Всѣки се нуждае отъ едно топло чувство, отъ одобрението на хората. Когато цигуларьтъ дава концертъ, той не мисли само за пари, но иска да сподѣли изкуството си съ хората, да чуе тѣхното одобрение. Учительтъ работи усърдно, съ любовь, и той има желание да получи одобрението на своитѣ ученици. Майката сѫщо има желание да получи одобрението на децата си. Питамъ: Като работите вие, чие одобрение очаквате? Работете съзнателно и съ любовь, да получите одобрението на Бога. Да работи човѣкъ съ любовь, това значи, да се свърже съ Божественото съзнание и да изпълнява волята Божия на време. Сега, като говоримъ за любовьта, за вѣрата, ние нѣмаме предъ видъ любовьта и вѣрата на обикновенитѣ хора. Ние не се нуждаемъ отъ религията на обикновенитѣ хора, нито отъ тѣхнитѣ молитви. Ние се интересуваме отъ първичния животъ, съ своята чистота. Запазите ли чистотата на този животъ, запазвате и неговата цѣлокупность. Този животъ е капиталъ, даденъ на човѣка отъ Бога, да работи и всѣки день да прилага къмъ него по нѣщо ново. Бѫдещиятъ животъ на човѣка зависи отъ настоящия. Следователно, работата на днешния день опредѣля бѫдещитѣ придобивки. Ако работи съ любовь, човѣкъ ще запази талантитѣ, които Богъ му е далъ. Не работи ли съзнателно, той ще изгуби талантитѣ си, както е постѫпилъ господаря съ слугата, на когото е далъ единъ талантъ. Сега, ако питате, какво се иска отъ ученика, ще ви кажа: Ученикътъ трѣбва да има здрава и чиста мисъль. Чистата мисъль подразбира чистота въ желанията и въ чувствата. Като работи, той все ще се оцапа, но трѣбва постоянно да се чисти. Никаква нечистота не се допуща въ сърдцето и въ ума му. За да разбере, дали мисъльта му е права и чиста, човѣкъ трѣбва да си послужи съ единица мѣрка отъ време. Щомъ пази тази мѣрка, той никога нѣма да се заблуждава. Който мисли право, той знае, обича ли нѣкого, или не. Той има ясна представа за любовьта. Щомъ разбира любовьта, той знае, че въ любовьта на единъ човѣкъ може да се намѣри любовьта на мнозинството. И тогава, ако единъ човѣкъ обича нѣкого, той не търси любовьта на другитѣ хора. Като казваме, че човѣкъ трѣбва да се задоволява отъ любовьта на единъ човѣкъ само, имаме предъ видъ истинската любовь. Когато любовьта между двама души не се проявява правилно, тѣ непремѣнно ще търсятъ любовьта на другъ нѣкой. Защо? Защото между тѣхната любовь нѣма равновесие. Любовьта на двама души образува права линия само, но силитѣ имъ не сѫ уравновесени. Ако двамата се движатъ непрекъснато въ права линия и въ една посока само, тѣ нищо нѣма да постигнатъ. За да придобиятъ нѣщо съществено и ценно, тѣ трѣбва да промѣнятъ посоката на своето движение, да се отправятъ въ посока на висшето съзнание. При това, двамата заедно трѣбва да се повдигнатъ. За да свършите една работа добре, нужно е участието на две ръце, на два крака, на две очи, на две уши. Като ученици, отъ васъ се иска съзнателна работа върху себе си. Ще работите върху себе си, безъ да се спирате върху това, какво мислятъ хората за васъ. Спирате ли се върху мнението на хората, вие не можете да се развивате. Силата на ученика седи въ това, да преодолява мѫчнотиитѣ и препятствията. Вървете напредъ безъ страхъ, безъ съмнения, безъ колебания. Мнозина се съмняватъ въ това, дали сѫ въ правия пѫть. Докато служи на Бога съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си духъ и съ всичката си сила, той е на правъ пѫть. Влѣзе ли най-малкото съмнение въ ума на човѣка, той се отклонява отъ пѫтя си. Щомъ се отклони отъ правия пѫть, човѣкъ започва да губи това, което е придобилъ. За да се върне къмъ изгубеното, понѣкога човѣкъ прибѣгва къмъ лъжата. Той мисли, че съ лъжата ще получи повече отъ това, което ще получи съ истината. За да постигне своя идеалъ, човѣкъ трѣбва да живѣе добре, да прилага истината. Ще кажете, че истината носи страдания. И да страда съ истината, за предпочитане е човѣкъ да живѣе съ нея, отколкото съ лъжата. Каквото страдание и да ви сполети, щомъ живѣете добре и изпълнявате волята Божия, скръбьта ви ще се превърне въ радость. Задъ всѣко разумно страдание се крие великата Божия мисъль. Когато Христосъ бѣше въ Гетсиманската градина, Той се молѣше да се отмѣни по нѣкакъвъ начинъ чашата на страданието, но веднага дойде висшето Му съзнание на помощь, и Той каза: Господи, да бѫде Твоята воля! Следъ това Христосъ разбра, че чашата, която Богъ Му бѣше опредѣлилъ да изпие, криеше въ себе си велико благо. Христосъ изпи горчивата чаша, следъ което получи великото Божие благословение — възкресението. Веднъжъ се дава на човѣка да пие горчива чаша. Изпие ли я веднъжъ, втори пѫть не му се дава сѫщата опитность. Въ единъ европейски градъ осѫдили единъ престѫпникъ на смъртно наказание. Сѫдътъ му предложилъ три наказания — обесване, застрелване и отравяне — самъ да си избере едно отъ наказанията. Престѫпникътъ избралъ третото наказание — да изпие нѣкаква отрова. Дали му една отъ най-силнитѣ отрови, но каква била изненадата имъ, като видѣли, че престѫпникътъ не умрѣлъ. Правителството решило да освободи престѫпника, като се рѫководѣло отъ принципа: невъзможно е да се наложи на човѣка два пѫти едно и сѫщо наказание. Щомъ мине човѣкъ презъ известно страдание, втори пѫть не може да мине презъ сѫщото. Този престѫпникъ билъ силенъ човѣкъ. Той казва: Ще изпия най-силната отрова, но пакъ нѣма да умра. Той направилъ единъ опитъ, съ който доказалъ своята сила. Тъй щото, ако сте силни и вие трѣбва да изнесете своитѣ опити предъ свѣта, да покажете, че имате единъ принципъ, една мѣрка — единица отъ време. И тъй, една отъ отличителнитѣ чърти на ученика е чистотата. Ученикътъ трѣбва да бѫде чистъ. Щомъ има нужната чистота, външна и вѫтрешна, той може да мисли право. Днешниятъ дълбокъ снѣгъ и вѣтъръ подчъртаватъ именно това. Снѣгътъ говори за чистотата на човѣка, а вѣтърътъ показва, че човѣкъ трѣбва да мисли право. Като знаете това, вие трѣбва да работите съзнателно, да придобиете чистота и права мисъль. Днесъ хората умиратъ преждевременно, защото не работятъ съзнателно. Тѣ не знаятъ, какъ да работятъ и за кого да работятъ, за да продължатъ живота си. Ако тѣ искрено пожелаятъ да служатъ на Бога, да изпълняватъ волята Му, животътъ имъ ще се продължи. Човѣкъ не трѣбва да заминава за онзи свѣтъ, преди да е свършилъ работата си. Ако не свърши работата си, той заминава преждевременно. Въ този смисълъ повечето хора заминаватъ преждевременно. Като ученици, отъ васъ се иска права, свѣтла мисъль и чисти чувства, които да уравновесятъ силитѣ на вашия организъмъ. Ученикътъ трѣбва да бѫде образецъ въ всичко: въ обхода, въ мисъльта си, въ обличане, въ движения, въ походка. Той трѣбва да има високъ идеалъ. Каквато работа започне, трѣбва да я върши по правилата на високия идеалъ. Не се ли рѫководи отъ тия правила, не може да се разчита на него. Каквато работа започнете, работете я съ цель да осветите името Божие. Започвайте работата си съ Бога и свършвайте я съ Бога. Не се безпокойте, какъвъ ще бѫде резултатътъ. Щомъ сте свързани съ Бога, всичко се нарежда добре. Единъ изворъ сѫществува въ свѣта, отъ който изтича животътъ. Той е изворътъ на абсолютната чистота. Каквото става въ свѣта, все за Него става. Той е източникъ на онзи животъ, който ражда великата Любовь. За тази Любовь сѫществува всичко: за нея слънцето грѣе, за нея звездитѣ свѣтятъ, за нея водитѣ бликатъ, за нея цвѣтята цъвтятъ, за нея птичкитѣ пѣятъ, за нея хората мислятъ и живѣятъ. Искате ли водитѣ на този изворъ да потекатъ въ васъ, отворете широко сърдцата и умоветѣ си и започнете да давате. Затворите ли се, водитѣ на този изворъ ще замръзнатъ за васъ и вие нищо нѣма да получите. Тази е причината, поради която човѣкъ не може да реализира своитѣ добри желания. Дойде ли една свѣтла идея въ ума ви и едно благородно чувство въ сърдцето ви, не казвайте, че не може да се реализира, но отворете широко ума и сърдцето си, впрегнете волята си на работа и ще видите, какъ всичко ще ви се притече на помощь. Уповавайте на Бога въ себе си и не се страхувайте. Щомъ сте свързани съ Него, вие имате сила да преодолявате всички спънки. Човѣкъ трѣбва да отвори кесията си, да раздава. Той трѣбва да бѫде щедъръ. Ако не е щедъръ, колкото и да проповѣдва, думитѣ му нѣма да иматъ резултатъ. Ученикътъ на новото учение трѣбва да прилага това, което говори. Той отива въ единъ домъ да проповѣдва, а не може да помогне на болния въ дома. Истински проповѣдникъ е този, който прилага всичко, което говори: болни лѣкува, страдащи утешава, мъртви възкресява. Вѣра и любовь сѫ нужни на човѣка, за да приложи това, което има въ себе си. Приложете най-малкото, което имате, защото, казано е въ Писанието: „Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ голѣмото. Малкото се благославя.“ — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина, носятъ пълния животъ. * 18 Лекция отъ Учителя, държана на 25 декемврий 1930 г., София — Изгрѣвъ.
  25. От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Умствени прояви Размишление Чете се резюме на темата: „Най-високиятъ връхъ въ човѣшкия животъ“. Често хората говорятъ за права и задължения. Кое е право и кое — задължение? Когато човѣкъ влѣзе въ една гостилница да се нахрани, какво трѣбва да направи? Той трѣбва да плати. Какво трѣбва да прави ученикътъ въ училището? Той трѣбва да учи. Следователно, всѣки човѣкъ има право да яде, но същевременно той има задължение да плати за храната. Ученикътъ има право да учи, но има задължение къмъ учителя си, да слуша и да прилага съветитѣ му. Значи, задължението произлиза отъ правото. Съ други думи казано: Правото е майка на задължението. За да стане майка, човѣкъ трѣбва непремѣнно да роди нѣщо. Докато момата не се ожени и не роди, не може да се нарече майка. Всѣки човѣкъ може да стане майка. Ако на физическия свѣтъ не може да роди, човѣкъ не може да се нарече майка; ако въ духовния свѣтъ, т.е. въ свѣта на чувствата, не роди нѣщо, човѣкъ не може да се нарече майка; ако въ умствения свѣтъ, т.е. въ свѣта на идеитѣ, не роди нѣщо, човѣкъ не може да се нарече майка. Умрѣлиятъ може ли да се роди? Раждането на умрѣлия наричаме оживяване. Като чуятъ думата „животъ“, хората се радватъ. Като чуятъ нѣщо за смъртьта, тѣ се страхуватъ. Нѣма човѣкъ на земята, който да не се страхува отъ смъртьта. Всички живи сѫщества изпитватъ ужасъ отъ смъртьта. Защо смъртьта произвежда страхъ? Защото лишава човѣка, както и всички живи сѫщества, отъ тѣлото имъ, чрезъ което тѣ сѫ свързани съ физическия свѣтъ. Значи, смъртьта ограничава сѫществата. Въпрѣки страхътъ на човѣка отъ смъртьта, тя непрекѫснато го дебне. Ако на една позиция той успѣе да я избѣгне, на втора позиция ще го нападне. Тя го следва отъ позиция на позиция, докато единъ день чуете, че еди-кой си човѣкъ умрѣлъ, и казвате: Богъ да го прости! Ние пъкъ казваме: Този човѣкъ умрѣ за физическия свѣтъ, а оживѣ за духовния. Не е въпросъ човѣкъ да говори за смъртьта и за живота, но той трѣбва да ги разбира. Ако разбира смъртьта, той нѣма да се страхува отъ нея. Ако разбира живота, той ще знае, че смърть не сѫществува. Какъвъ смисълъ има да говори човѣкъ за нѣща, които не разбира и не може да използува? Какъвъ смисълъ има да препорѫчвате гостилницата на вашитѣ близки, ако тѣ не могатъ да се ползуватъ отъ яденето? Какъвъ смисълъ има да каните приятеля си да посети концерта на нѣкой виденъ музикантъ, ако нѣма билетъ за него? Следователно, има смисълъ да говорите за живота, но ако имате плочитѣ на живота, да ги турите на грамофона и да слушате, какво се говори или пѣе. Има смисълъ да говорите за рая, за небето, ако имате плочи от тамъ. Значи, има нѣща невъзможни. Кога сѫ невъзможни нѣщата? Когато нѣма условия за тѣхното проявяване. Запримѣръ, това, което за човѣка е възможно, за животнитѣ е невъзможно. Човѣкъ може да свири на цигулка или на другъ нѣкакъвъ инструментъ, но коньтъ не може. Това пъкъ, което е възможно за ангела, не е възможно за човѣка. Запримѣръ, за ангела е възможно да живѣе вѣчно, а за човѣка е невъзможно. Ангелътъ е безсмъртенъ, а човѣкъ — смъртенъ. Ангелътъ не умира, защото има голѣми знания. Той разполага съ знания, които го правятъ безсмъртенъ. Ако и човѣкъ се намира при благоприятни условия, обиколенъ съ приятели, които го потикватъ къмъ работа и постоянно му даватъ импулсъ, въ скоро време той ще постигне това, което при други условия не би постигналъ. Обаче, ако приятелитѣ му сѫ невежи, неразумни хора, вмѣсто да го потикнатъ къмъ нѣщо велико, тѣ го спъватъ. Въ този смисълъ, подъ благоприятни условия разбираме добритѣ сѫщества, които ни помагатъ. Лошитѣ условия сѫ пакъ сѫщества, които спъватъ човѣка въ развитието му. Подъ влиянието на тия сѫщества, човѣкъ постоянно промѣня състоянията си: сутринь има едно състояние, на обѣдъ — друго, а вечерь — трето. Приятелитѣ действуватъ добре върху човѣка, а неприятелитѣ му го спъватъ. И светиитѣ, и апостолитѣ, и обикновенитѣ хора сѫ опитали доброто и лошото влияние на своитѣ приятели и неприятели отъ невидимия свѣтъ. И Христосъ, този великъ човѣкъ, Синъ Божи, сѫщо бѣше поставенъ на изпитания отъ сѫщества, които искаха да Го спънатъ. Апостолъ Павелъ сѫщо се оплакваше отъ тия сѫщества. За едно отъ тия сѫщества той казва, че е влѣзло въ плътьта му като трънъ. Неприятелски разположенитѣ сѫщества къмъ човѣка влизатъ въ него като кираджии и му действуватъ по различенъ начинъ: едни отъ тѣхъ събуждатъ въ него чувства на умраза, на съмнение, на скѫперничество и т.н. Следъ всичко това човѣкъ се чуди, какъ е далъ ходъ на тия чувства въ себе си. Задачата на човѣка се заключава, именно въ това, да се освободи отъ влиянието на неразумнитѣ, низши сѫщества въ себе си, и отъ свои господари, да ги направи слуги, които да му се подчиняватъ. Това може да постигне човѣкъ само при единственото условие — да служи на Бога. Нѣма по-велика наука за човѣка отъ тази да знае, какъ да се освободи отъ старитѣ си господари. Това не става съ сила, но съ знание, разумность и любовь. За да се справи съ низшитѣ и отрицателни състояния въ себе си, човѣкъ трѣбва да има знания и да цени нѣщата. Когато се намѣри въ висши състояния, той трѣбва да ги цени, да не ги изгуби. Не ги ли оценява, човѣкъ ще изпадне въ положението на пѣтела, който ровилъ въ бунището да намѣри нѣкое зрънце, да си хапне, но вмѣсто зрънце, изровилъ единъ диамантъ. Той клъвналъ диаманта, но като видѣлъ, че не е за ядене, подхвърлилъ го настрана и казалъ: Защо ми е този камъкъ? Какъ не намѣрихъ нѣкое зрънце да си клъвна? Пѣтелътъ не може да оцени диаманта. Ако го продаде, ще купи стотици килограми жито, съ които могатъ да се нахранятъ много пѣтли и кокошки. Ако диамантътъ попадне въ рѫката на човѣкъ, последниятъ ще се зарадва, но пѣтелътъ не може да го оцени. Пѣтелътъ не разбира смисъла и цената на нѣщата, както човѣкъ ги разбира. Като слушате баснята „Пѣтелъ и диамантъ“, вие се смѣете на пѣтела, че не разбира нѣщата и не може да ги използува. Какво ще кажете за онѣзи хора, които не разбиратъ геометрия, математика, физиогномия, френология, хиромантия, астрология и т.н.? Тѣ гледатъ човѣка, възхищаватъ се отъ очитѣ, отъ ушитѣ, отъ носа, отъ устата му, безъ да го разбиратъ. Ако разбираха физиогномията, по носа тѣ щѣха да познаятъ човѣка, щѣха да избѣгватъ много страдания, на които днесъ се натъкватъ. Като видятъ формата и линиитѣ на носа, щѣха да знаятъ, има ли смисълъ да правятъ връзка съ нѣкой човѣкъ. Ако отидатъ при нѣкой банкеръ да искатъ пари на заемъ, по носа му тѣ щѣха да познаятъ, готовъ ли е да имъ услужи той или не. Като разбере, че банкерътъ е готовъ да услужи, той ще му поиска пари. Ако банкерътъ не е готовъ за услуга, човѣкъ нѣма да излага достойнството си. Човѣкъ е отворена книга, по която може да се чете. Всѣки удъ на лицето му, всѣка линия е буква отъ азбука, на която е писана книгата. Като изучаваме хората, виждаме, че иматъ много знания, но не могатъ да ги приложатъ. Защо? Не знаятъ отде да започнатъ. Тѣ предприематъ една работа, но успѣхъ нѣматъ. Въ края на краищата, тѣ се обезсърдчаватъ. Религиозниятъ казва: Не зная вече, какво да правя. Отъ 20 години насамъ се моля усърдно, но разбрахъ, че молитвата е празна работа. Свѣтскиятъ казва: Отъ 20 години насамъ уча, изучавамъ наукитѣ една следъ друга, но видѣхъ, че и съ наука нищо не се постига. Тѣ се намиратъ въ положението на Соломона и казватъ като него: „Суета на суетитѣ, всичко е суета“. И религиозниятъ, и свѣтскиятъ не разбиратъ живота. Соломонъ дошълъ до едно неизвестно, което не могълъ да разреши. Най- после той казва: „Суета на суетитѣ, всичко е суета“. И това е нѣкакво разрешение, но отрицателно. Той е дошълъ до отричане на науката, на живота. Въ желанието си да намѣри равновесието на живота, Соломонъ го търсилъ въ яденето, въ пиенето, въ науката, докато най-после дошълъ до жената и казва, че по-високо сѫщество отъ жената нѣма. Понеже е направена отъ реброто на човѣка, той казва, че жената е отъ високъ произходъ. Въ всички свои търсения и лутания, Соломонъ все повече се отдалечавалъ отъ Бога. Като се видѣлъ обиколенъ отъ много жени, Соломонъ се отклонилъ отъ правия пѫть на живота. Той се намиралъ подъ влияние на женитѣ, едни отъ които подържали една философия, други — друга. Въ края на краищата тѣ внесоха езичеството всрѣдъ еврейския народъ, а заедно съ това — и разврата. Мѫдъръ бѣше Соломонъ, но се влияеше. Нѣма човѣкъ на земята, който да не се влияе. Не е добре човѣкъ да се подава на влияние, но въпрѣки това влиянието е неизбѣжно. Влиянието може да бѫде механическо или несъзнателно и съзнателно. Освенъ това, и предметътъ може да се подава механически и съзнателно на влияние. Ако хвърлите единъ камъкъ на известно разстояние, тукъ има механическо възприемане на влиянието. Камъкътъ се влияе отъ силата, съ която човѣкъ го хвърлилъ, и се движи до известно мѣсто самъ. Щомъ силата, която е излѣзла отъ човѣка, престане да влияе върху камъка, той пада на земята и се освобождава отъ влияние. Обаче, отъ силата, съ която човѣкъ хвърля камъка и отъ разстоянието, до което той е стигналъ, азъ сѫдя за характера на човѣка. Ако наблюдавате, какъ децата хвърлятъ камъни, ще видите, че нѣкое дете хвърля камъка на разстояние 10 метра, второто — на 20 метра разстояние, третото — на 30 метра, четвъртото — на 40 метра, петото — на 100 метра. За детето, което хвърля камъка на десеть метра разстояние казвате, че по характеръ е лениво, отпуснато, не обича да прави усилия. Този човѣкъ мѣри нѣщата отблизо. Ако е религиозенъ, той казва, че не трѣбва много служене на Бога. Ако е свѣтски, ще каже, че човѣкъ не се нуждае отъ много знания. Ако учи много, главата му ще се пръсне. Следователно, искате ли да познаете, дали ще успѣете въ една работа, направете следния опитъ: хвърлете единъ камъкъ и гледайте, на какво разстояние отива. Ако е на разстояние десеть метра, ще знаете, че работата ви нѣма да даде добри резултати, нѣма да имате успѣхъ. Какво трѣбва да правите, за да имате успѣхъ? Започнете да се упражнявате въ хвърляне на камъни. Хвърляйте единъ, втори, трети камъкъ, като постепенно увеличавате разстоянието и дойдете до сто метра. Можете ли да хвърлите единъ камъкъ на сто метра разстояние, разчитайте на успѣхъ въ работата си. Упражнението въ хвърляне на камъни служи като методъ при самовъзпитанието на човѣка. И ученитѣ си служатъ съ този методъ. Като предприематъ изследването на нѣкой наученъ въпросъ, тѣ работятъ усилено, все повече и повече, т.е. хвърлятъ камъка все по-далечъ и по-далечъ. Ще каже нѣкой, че отъ учене главата му ще се пръсне. Не, главата на човѣка не се пръска отъ учене. Не се страхувайте, че главата ви може да се пръсне отъ учене. Ако е въпросъ за шише, има опасность отъ пръсване, но за главата нѣма такава опасность. Горко на учения, ако идеитѣ му не се пукатъ. Колкото повече снаряди се пукатъ, толкова по-добре. Ако идеитѣ на човѣка не се пукатъ, какво можемъ да кажемъ за тѣхъ? Ще излѣзе, че тѣзи идеи сѫ размѫтени яйца и не могатъ да се пукнатъ, не може да излѣзе пиле отъ тѣхъ. Мнозина казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде светъ. Какво разбирате подъ думата „светъ“ човѣкъ? Кой човѣкъ е светъ? Светъ човѣкъ е онзи, който, колкото и да се каля, не петни душата си. Светъ човѣкъ е онзи, който, колкото и да се гаси, не изгасва. Колкото повече се гаси, толкова по-силно свѣти и гори. Не можете ли да го изгасите, това показва, че духътъ му е силенъ. Ако постоянствувате да го гасите, най-после той временно ще загасне. Презъ това време той събира нова енергия, която очаква приближаването на една клечка кибритъ, за да се запали отново, съ още по-голѣма сила. Като изучаваме хората и тѣхнитѣ прояви, виждаме, какъ се провалятъ. Една малка спънка събаря великани. И следъ това тѣ се считатъ за герои. Споредъ мене, герой е онзи, който може да падне и да стане. Като стане, той трѣбва веднага да продължи пѫтя си. Не може ли да продължи пѫтя си, никакъвъ герой не е той. Отъ човѣка се иска да върви напредъ, безъ да се спира върху погрѣшкитѣ и добродетелитѣ си. Ще каже нѣкой, че сгрѣшилъ нѣщо. Отде знае това? Пипалъ ли е погрѣшката си? Другъ нѣкой ще каже, че е добъръ, защото направилъ нѣкакво добро. Ние не вѣрваме въ погрѣшки и добрини, които не могатъ да се пипатъ. Въ какво седатъ добринитѣ на човѣка? Ще кажете, че сте давали жито на беднитѣ хора, че сте се молили за страдащитѣ и т.н. Това е работа съ чужди капитали. Преди всичко, житото не е негово. То е дадено отъ Бога. Да се молите, това не е качество на човѣка. Молитвеното състояние е присѫщо на Божественото въ човѣка. Че е така, виждаме по това, че човѣкъ се моли, само когато се намира въ мѫчнотия. Значи, молитвата за човѣка е насилственъ актъ, а не доброволень. Ако обичате нѣкого, пакъ има нѣкакво чуждо влияние, нѣкакъвъ външенъ импулсъ. Вѣрвате въ Бога. Защо? И вѣрата ви е продиктувана отъ нѣкакъвъ личенъ интересъ. Това сѫ все чужди състояния, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Той трѣбва да дойде до различаване на сѫщественото отъ несѫщественото въ себе си. Като се натъква на своитѣ успѣхи и неуспѣхи, човѣкъ дохожда до голѣми морални сътресения, въ които чисти съзнанието си. Въ първо време той се е мислилъ за светия, но като види, че колкото пѫти го палятъ, все изгасва, най-после се убеждава, че не е светия. Като излѣзе десеть пѫти на борба съ нѣкой силенъ юнакъ и все го повалят на земята, най-после той се обезсърдчава и казва: Имало и по-силни хора отъ мене. Ако постоянствува да се упражнява, той се засилва, излиза на открита борба съ неприятеля си, докато го повали на земята. Като го питатъ, какъ стана толкова силенъ юнакъ, той казва: Който много пѫти е падалъ и ставалъ, не може най-после да не се изяви като юнакъ. Щомъ сѫ го поваляли на земята, той е научилъ изкуството да поваля другитѣ. Като ученици, вие трѣбва да имате силна воля, да преодолявате мѫчнотиитѣ. Колкото пѫти да паднете, вие трѣбва да сте готови да станете и да продължите пѫтя си. Въ човѣка има нѣщо непобедимо. То е Божественото начало вь него. Човѣкъ знае, че ще дойде день, когато не могатъ да си играятъ съ него. Ще дойде день, когато той ще бѫде непобедимъ. Заради Божественото въ себе си човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ на всичко. Каквито изпитания да има, колкото мѫчнотии и страдания да го налѣгатъ, той трѣбва да знае, че има нѣщо въ него, което е надъ всичко. И въ ада да влѣзе, той лесно ще се справи съ условията и ще излѣзе надъ тѣхъ. Докато се държи за Божественото и да умре, човѣкъ пакъ ще възкръсне; и да изгасне, пакъ ще се запали; и да остарѣе, пакъ ще се подмлади. Въ Божественото начало на човѣка живѣе Богъ. Държи ли се за това мѣсто, човѣкъ лесно може да изплува отъ вълнитѣ на живота, но за това се иска учене. Какво учене се препорѫчва на ученика? Много просто. Ако ученикътъ е въ първо отдѣление, ще изучава букварь. Колкото по-нагоре се качва, толкова по-мѫчна наука ще изучава. Като влѣзе въ живота, ученикътъ ще изучава житейската наука, докато дойде до положение да познае Бога, своя ближенъ и себе си. Не е лесно да познае човѣкъ себе си. Той се оглежда въ огледало, вижда челото, носа, брадата си, но не може да чете по тѣхъ. Който разбира това писмо знае, че челото показва състоянието на човѣка въ Божествения свѣтъ, носътъ показва състоянието му въ духовния свѣтъ, а брадата — състоянието му на физическия свѣтъ. Носътъ показва, какви възможности се криятъ въ човѣка въ даденъ моментъ. Носътъ изпълнява нѣколко служби. Като органъ на обонянието, той възприема миризмитѣ въ физическия свѣтъ, които указватъ приятно или неприятно чувство върху човѣка. Тѣзи чувствувания указватъ влияние върху психическия животъ на човѣка. Не е достатъчно само да знаете, че носътъ е органъ на обонянието, но трѣбва да изучавате формата, линиитѣ на носа, да изучавате неговото значение като удъ, свързанъ съ умствения животъ на човѣка. Като изучавате човѣшкия носъ, виждате, какви разнообразни форми и линии има той. Това разнообразие, именно, говори за развитието на човѣка споредъ степеньта на интелигентностьта. Като изучавате предназначението на носа, ще дойдете и до останалитѣ органи въ човѣшкото тѣло и ще видите, че всѣки органъ има освенъ физиологическо, още и психологическо значение. Запримѣръ, мозъкътъ опредѣля мисъльта на човѣка, дробоветѣ — чувствата, стомахътъ — желанията му. Слѣзете ли по-долу, въ дебелитѣ черва, тамъ е адътъ на човѣка — неговитѣ низши желания и стремежи. Тамъ сѫ последствията на низшия човѣшки животъ. Въ дебелитѣ черва се събиратъ остатъцитѣ, непотрѣбнитѣ нѣща, които се изхвърлятъ навънъ. Като изучавате физиологическитѣ функции на човѣшкия организъмъ, въ връзка съ психическия му животъ, виждате, колко сложно нѣщо е човѣкъ. Само при това положение може да си обясните промѣнитѣ, които ставатъ съ него. Днесъ срѣщате единъ човѣкъ, който ви говори за моралъ, за идеали, за нѣкакво вѣрую, а на другия день се отказва отъ всичко. Кѫде е човѣкътъ, на когото можете да разчитате? Другъ нѣкой пъкъ издържа на своитѣ идеи и убеждения. Той живѣе въ това, което говори. Въ този човѣкъ има душа. За този човѣкъ казваме, че душата му присѫствува въ него. Често слушате да казватъ за нѣкого: Душа има този човѣкъ. За другъ нѣкой казватъ: Този човѣкъ е безъ душа. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ възвишенъ животъ. Това се постига чрезъ съзнателна работа върху себе си. Човѣкъ трѣбва да развива своитѣ дарби и способности, които природата е вложила въ него. Ако на човѣка е даденъ единъ талантъ за разработване, той трѣбва да работи върху него, да го развива. Не работи ли, той може да го изгуби. Какво се ползува човѣкъ, ако изгуби своитѣ дарби, способности и добродетели? Нѣкой се бори съ себе си, съ окрѫжаващитѣ, иска да мине за герой. Какъвъ герой е този, който е изгубилъ любовьта, вѣрата, кротостьта или милосърдието си? Това не е геройство. Ще дойде день, когато ще снематъ медалитѣ на всички фиктивни герои. Богъ помага на истинскитѣ герои, а не на фиктивнитѣ и на страхливитѣ. Ако иска да успѣва въ живота си, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, решителенъ, да уповава на Божественото въ себе си. Единъ младъ човѣкъ заболѣлъ отъ нѣкаква болесть, която се отразила на крака му. Той отишълъ при единъ лѣкарь, да му даде нѣкакъвъ съветъ за лѣкуване. Лѣкарьтъ му казалъ, че трѣбва да отиде въ нѣкоя болница, тамъ да го лѣкуватъ. Като прекаралъ десетина деня въ болницата, лѣкаритѣ му казали, че кракътъ е гангранясълъ и трѣбва да се отрѣже. Болниятъ билъ смѣлъ човѣкъ, но не се съгласилъ съ предложението на лѣкаря. Той се обърналъ къмъ него съ думитѣ: Господинъ докторе, азъ не давамъ крака си. Ако е дошълъ часътъ на заминаването ми, ако трѣбва да дамъ нѣкаква жертва за Бога, предпочитамъ цѣлъ да се пожертвувамъ, отколкото да дамъ единия си кракъ. Богъ не се нуждае отъ моя кракъ. Следъ това болниятъ се облѣкълъ и напусналъ болницата. Следъ шесть месеца той се върналъ въ болницата и се представилъ на лѣкаритѣ съ здравъ кракъ. Какъ се излѣкувалъ? Това не е важно. Важно е, че се излѣкувалъ. Когато е смѣлъ и решителенъ, човѣкъ лесно се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота си. Следователно, знайте, че всичко, което се случва въ живота на човѣка, е за негово добро. Това се отнася за разумнитѣ, за онѣзи, които любятъ Бога. Даже и смъртьта, отъ която всички се страхуватъ, е освобождение за човѣшката душа. Който не разбира, какво нѣщо е смъртьта, той мисли, че завинаги се раздѣля отъ своитѣ близки. Вѣрно е, че не може да вижда близкитѣ си, когато пожелае, но все пакъ нѣкога може да ги види. Ако вашиятъ ближенъ е въ затворъ, вие можете единъ пѫть въ седмицата да се виждате съ него. Има единъ опредѣленъ день, когато близкитѣ на затворницитѣ могатъ да посетятъ затвора и да се видятъ съ тѣхъ. На сѫщото основание, казвамъ: Има единъ опредѣленъ день въ седмицата, когато можете да се срещнете съ своитѣ близки, заминали за онзи свѣтъ. Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за човѣшкия носъ, като проява на човѣшката мисъль. Колкото по-правиленъ е носътъ и колкото по-красиви сѫ линиитѣ му, толкова по-правилна е мисъльта на човѣка. Човѣкъ трѣбва да мисли право. Като се обезсърдчи, той трѣбва да си зададе въпроса, защо се обезсърдчилъ, и правилно да си отговори. Ако не иска да учи или да работи, той трѣбва правилно да си отговори, защо не иска да работи. Ако боледува, човѣкъ трѣбва да се запита, защо боледува, отде иде болестьта, коя е причината за нея и т.н. Една отъ причинитѣ за болеститѣ е мързелътъ. Обаче, мързеливиятъ е пасивенъ по отношение на работата. Дойде ли до яденето, той е много активенъ. Той яде повече, отколкото трѣбва. Престъпление е човѣкъ да преяжда. Като преяжда, той осакатява тѣлото си. Човѣкъ преяжда не само физически, но и астрално, и умствено. Когато изразходва чувствата си, когато изяжда всичко благородно и възвишено въ себе си, човѣкъ се осакатява. Когато изразходва докрай мислитѣ си, той се изтощава. Природата не търпи никакво насилие. Природата не позволява на човѣка да се осакатява. Ето защо, когато изучавате човѣшкия носъ, вие трѣбва да бъдете внимателни, да спирате погледа си само върху положителнитѣ чърти на човѣшкия характеръ, а не върху отрицателнитѣ. Има такива носове, отъ които човѣкъ трѣбва да се пази. Види ли такъвъ носъ, той трѣбва да се огради, да не се подава на влиянието му. Като се спре върху нѣкой лошъ носъ, безъ да иска, човѣкъ се свързва съ отрицателнитѣ чърти на човѣшкия характеръ и дълго време се намира подъ тѣхното влияние. За да изучава характера на лошитѣ хора, човѣкъ трѣбва да се облѣче въ броня, за да се запази отъ тѣхнитѣ влияния. Невежиятъ не трѣбва да се занимава съ злото. Дойде ли до него, той не трѣбва да го бута. За да не си създава страдания, той трѣбва да стои далечъ отъ злото, да не го пипа. Светията може да се занимава съ злото, защото е силенъ. Злото е киселина, която разлага и руши. Само учениятъ и светията могатъ да работятъ съ тази киселина. Тѣ знаятъ, кѫде да я турятъ, да свърши нѣкаква добра работа. Както химикътъ познава свойствата на киселинитѣ и знае действието имъ върху различнитѣ метали, така всѣки човѣкъ трѣбва да познава проявитѣ на злото и да може разумно да се справя съ тѣхъ. Както желѣзото се окислява на въздуха и ръждясва, така ръждясва и органическото желѣзо, което се намира въ кръвьта на човѣка. Когато органическото желѣзо въ човѣка ръждяса, той заболява, или изгубва разположението си. За да не ръждяса това желѣзо, човѣкъ трѣбва да подържа своята топлина. Изгуби ли топлината си, желѣзото непремѣнно ще ръждяса. Ние знаемъ, че причината за ръждясване на желѣзото сѫ влагата и кислородътъ. Ако едно отъ тия условия отсѫствува, желѣзото не ръждясва. За да подържа нормалната топлина на тѣлото си, човѣкъ трѣбва да има нормални чувства. Ако чувствата на човѣка сѫ неправилни, вѫтрешната му топлина или се увеличава, или намалява. И въ единия, и въ другия случай той губи разположението си. Докато е здравъ, добре разположенъ, човѣкъ се намира въ положението на младата мома, която се облича хубаво и отива на хорото. Тя играе, върти се и поглежда къмъ този или онзи момъкъ, дано хареса нѣкого, да се ожени за него. Много момци ще й се усмихватъ, докато спре вниманието си на единъ отъ тѣхъ. Въ първо време всичко върви добре. И момата, и момъкътъ сѫ млади, красиви, но щомъ се оженятъ, полицитѣ започватъ да се нижатъ една следъ друга. Тѣ се чудятъ, отде дойдоха тѣзи полици. Много естествено. Тѣ не се женятъ за едно лице, но за цѣла компания, която е фалирала въ смѣткитѣ си и търси нѣкой да й плати дълговетѣ. Безъ да подозиратъ, тѣ се нагърбватъ съ тия полици и цѣлъ животъ страдатъ, не могатъ да ги изплатятъ. Въ такъвъ случай, само онзи има право да се жени, който е ликвидиралъ съ дълговетѣ си, който се е развързалъ отъ своитѣ съдружници. Когато е здравъ, добре разположенъ, човѣкъ казва, че вѣрва въ Бога, въ Христа. Обаче, щомъ се натъкне на нѣкакво изпитание, той се съмнява вече. Каква вѣра е тази, която допуща съмнението? Ще кажете, че докато сѫществува злото, човѣкъ все ще се съмнява. Това зависи отъ човѣка. Ако знае, какъ да гледа на нѣщата, човѣкъ никога нѣма да се съмнява. Срещнете ли нѣкого, потърсете въ него една положителна, добра чърта и тамъ спрете вниманието си. Доброто, положителното въ човѣка е Божественото, което никога не се измѣня. Защо не спрете погледа си върху Божественото въ човѣка, а трѣбва да се занимавате съ временното и преходното? Само гениалниятъ, светията могатъ да се занимаватъ съ злото, съ цель да го изучаватъ. Обикновениятъ човѣкъ, обаче, трѣбва да се занимава съ доброто и положителното въ свѣта. Занимавате ли се съ отрицателнитѣ прояви на човѣка, вие непремѣнно ще паднете въ кашата на живота. Затова турцитѣ казватъ: „Не се подигравай на съседа си, защото самъ ще изпаднешъ въ неговото положение“. На каквото се присмѣете, това ще дойде до главата ви. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на доброто и на злото? Доброто дава, злото отнема. Доброто внася животъ въ човѣка, злото отнема живота. Доброто е добъръ проводникъ на живота, а злото — лошъ проводникъ. Ето защо, докато живѣе, човѣкъ трѣбва да се занимава съ доброто, да мисли само за него. Доброто подмладява човѣка, а злото преждевременно го води къмъ старость. Ако не се научи да живѣе правилно, да прилага доброто, човѣкъ заминава преждевременно за онзи свѣтъ, дето го чакатъ реторти. Неговиятъ рѫководитель ще го прекара презъ нѣколко реторти, да се пречисти. Като мине презъ огънь, той ще го изпрати отново на земята, да продължи учението си. Много пѫти ще минава човѣкъ презъ огънь, ще слиза на земята и ще се качва въ невидимия свѣтъ, докато научи уроцитѣ си добре. Следъ това, пречистенъ и подмладенъ, той ще влѣзе въ новото царство, дето не сѫществуватъ противоречия и недоразумения. Сегашнитѣ хора живѣятъ въ царството на противоречията и въпрѣки това, очакватъ щастливъ животъ. Това е невъзможно. Щастието зависи отъ доброто. Ако живѣе добре и прилага доброто, човѣкъ може да бѫде щастливъ. Не прилага ли доброто, човѣкъ не може да бѫде щастливъ, нито на този, нито на онзи свѣтъ. Добродетелниятъ човѣкъ носи щастието въ себе си. И тъй, истинскиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде облѣченъ въ свѣтли мисли, съ красиви чувства и възвишени добродетели. Това значи, да се облѣче човѣкъ въ Христа. Не се ли облѣче въ тѣзи дрехи, човѣкъ минава за последенъ беднякъ. Той ще бѫде листъ, разнасянъ отъ вѣтъра по всички посоки. Не е достатъчно да казвате, че вѣрвате въ Христа и да очаквате следъ това Той да ви обича. Кога учительтъ обича ученика си? Когато се учи. Кога гостилничарьтъ обича готвача си? Когато готви добре. Кога Богъ обича човѣка? Когато върши волята Му. За да се научи да върши волята Божия и да обича, човѣкъ трѣбва да има трезвъ умъ и здраво сърдце. Щомъ умътъ на човѣка е трезвъ и сърдцето — здраво, каквото налѣете въ него, ще се задържи. Когато нѣкой се мисли за старъ, това показва, че стомната му е пукната. Стариятъ е човѣкъ на произволи, а младиятъ, който се учи — човѣкъ на положителната, Божествена наука. Стариятъ се училъ отъ своитѣ опитности, а младиятъ се учи отъ опитноститѣ на другитѣ. Ева направи погрѣшката на стария човѣкъ. Когато змията я изкушаваше, тя трѣбваше да каже: Ако, наистина, като яде отъ плода на дървото за познаване на злото и на доброто, човѣкъ може да стане подобенъ на Бога, яжъ първо ти отъ него, а после ще ямъ и азъ. Обаче, безъ да мисли много, Ева първа вкуси отъ този плодъ, а после даде и на Адама да го опита. Казвате: Какво да правимъ сега? Нѣма какво да правите вече. Щомъ си отишълъ на бойното поле, ще се биешъ; като си започналъ нѣкаква търговия, ще търгувашъ; като си отишълъ на нивата, ще копаешъ; като си станалъ слуга, ще слугувашъ; ако си мѫжъ, ще вършишъ работата на мѫжа; ако си жена, ще вършишъ работата на жената; ако си ученикъ, ще учишъ. Бѫди доволенъ отъ положението, въ което се намирашъ и не питай, защо Богъ ти е далъ тази или онази служба. Каквато служба да ви е дадена, вие трѣбва да я изпълните. Какво представятъ мѫжътъ и жената? Мѫжътъ и жената не сѫ това, което днесъ познаваме. Подъ понятието „жена“ ние разбираме чистата дева, възвишената майка и жената. Девицата символизира чистотата, майката — почвата, отъ която израстватъ нѣщата, а жената е формата, която пречупва лѫчитѣ на свѣтлината. Значи, въ понятието „жена“, въ широкъ смисълъ, имаме форма — жената, съдържание — майката и смисълъ — девата. Следователно, за пречупванията на лѫчитѣ и за възможноститѣ въ живота търсете жената; за резултатитѣ на живота търсете майката, а за резултатитѣ на чистотата търсете девата. Понятието „мѫжъ“ е сѫщо трояко: мѫжъ, баща и съпругъ. Искате ли да изучавате тѣзи понятия, ще ги сравнявате съ първитѣ три: мѫжътъ — съ девата, бащата — съ майката, а съпругътъ — съ жената. Това сѫ отношения, които сѫществуватъ въ живота, колкото различни, толкова и необходими едни за други, защото се допълватъ. Следователно, за да разбира тия форми, срѣди и възможности, човѣкъ трѣбва да бѫде въ съгласие съ Божествения свѣтъ. Влѣзете ли въ съгласие съ Божествения свѣтъ, вие се освобождавате отъ всички съмнения, противоречия, смущения. Да освободи човѣкъ сърдцето си отъ смущения, ума си отъ съмнения, това значи, да се е домогналъ до новитѣ схващания. Не освободи ли сърдцето и ума си, човѣкъ самъ поставя препятствия на пѫтя си и се лишава отъ Божиитѣ блага. Тази е причината, поради която човѣкъ очаква нѣкакво благо, а не го получава. Той не подозира, че самъ е виновенъ за това. Смущенията и съмненията сѫ бентове, които човѣкъ самъ поставя на пѫтя, отдето идатъ Божиитѣ блага. Дали си ученъ, философъ, музикантъ или писатель, щомъ си поставилъ бентъ на пѫтя си, ти самъ се лишавашъ отъ благата на живота. Ученъ или простъ, човѣкъ трѣбва да се домогне до истинския животъ, нареченъ Божественъ. За този животъ Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. И тъй, като на ученици, давамъ ви задачата, да се заемете съ изучаване на човѣшкия носъ: формата, голѣмината, широчината, линиитѣ му, а следъ това и голѣмината на неговитѣ пори. Сравнявайте носоветѣ на хората, изучавайте проявитѣ имъ и вадете правилни, научни заключения. Носътъ на човѣка опредѣля неговата мисъль и интелигентность. Като правите научни изводи, вие ще се домогнете до вѫтрешни, дълбоки познания на живота. Като изучавате живота, виждате въ него главно три категории прояви: прояви на обикновенитѣ хора, които сѫ впрегнали животнитѣ на работа. Което животно и да погледнете, ще видите, че тѣлото му е надупчено отъ остена на неговия господарь. Втората категория прояви сѫ тия на талантливитѣ. Тѣхниятъ животъ представя съвокупность отъ прояви и задължения. Кой човѣкъ нѣма задъжения? Дето и да се обърнете днесъ, всѣки се оплаква отъ полици и задължения. Макаръ и пъленъ съ изпитания, вие трѣбва да започнете съ този животъ, именно, да изплатите задълженията си, т.е. да ликвидирате съ кармата си. Третата категория прояви е тази на гениалнитѣ, на свободнитѣ души, за които Богъ изпрати сина си въ жертва, да ги спаси. За тѣхъ, именно, се отнася стихътъ: „Богъ толкова възлюби свѣта, щото изпрати Сина си въ жертва, да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина, носятъ пълния животъ. * 17 Лекция отъ Учителя, държана на 17 декемврий, 1930 г., София — Изгрѣвъ.
×
×
  • Създай нов...