Търсене във форума

От томчето "Добри и лоши условия" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини“. Размишление. Чете се резюме на темата: „Отношение между добро и зло“. Често се говори за единство въ природата. Какво се разбира отъ тия думи? За сега, по този въпросъ има две разбирания, които вървятъ паралелно въ човѣшкото съзнание. Едното разбиране е обективно, външно схващане на живата природа. То се спира върху положителната страна на природнитѣ явления. Това схващане се нарича материалистическо или материализъмъ. Това схващане изхожда отъ проявитѣ на обективния умъ у човѣка. Второто разбиране на природата е наречено субективно, вѫтрешно, или пасивно. Обаче, и обективното, и субективното схващане на нѣщата сѫ резултатъ на цѣлокупния човѣшки умъ. Когато разглежда субективния и обективния свѣтъ и вади заключения за тѣхъ, човѣкъ се основава върху отражения и впечатления, получени чрезъ мозъка. Въ сѫщность, какво представятъ тия два свѣта, и той не знае. Впечатленията, които човѣкъ получава по отражение отъ мозъка, сѫ толкова вѣрни съ действителностьта, колкото сѫ вѣрни образитѣ, които той получава при разглеждането имъ презъ лупа. Едни и сѫщи предмети, гледани презъ лупа и безъ лупа, иматъ различни юлѣмини. Никое живо сѫщество не може да види нѣщата въ тѣхната естествена форма и голѣмина, каквато въ действителность тѣ иматъ. Както и по какъвто начинъ и да ги разглеждатъ, тѣ сѫ относителното имъ положение, а не действителното. Единственъ Богъ, единствена Първата Причина вижда нѣщата въ тѣхната абсолютна действителность, защото Тя ги е създала. Всичко това не трѣбва да обезсърдчава човѣка, но да му дава потикъ, стремежъ да работи и да учи. Запримѣръ, той не знае, кой часъ се е родилъ въ Битието: сутринь, на обѣдъ, вечерь, или посрѣдъ нощь. Началото на Битието е моментътъ на неговото зачеване. Битието има день и нощь, които никога не се свършватъ. Понятията день и нощь сѫ метафизически. Тѣ се употрѣбяватъ въ живота само за изясняване на понятията свѣтлина и тъмнина. Какво сѫществува извънъ деня и нощьта, не е известно. Нощьта е противоположность на свѣтлината, а деньтъ — на тъмнината. Щомъ има свѣтлина, има и тъмнина; щомъ има тъмнина, има и свѣтлина. Тѣ се мѣнятъ периодически. Ако човѣкъ живѣе една — две години въ свѣтлина, следнитѣ една — две години ще прекара въ тъмнина. Запримѣръ, докато човѣкъ е младъ, очитѣ му сѫ здрави, и той живѣе въ свѣтлина. Щомъ остарѣе, очитѣ му отслабватъ, не могатъ правилно да регулиратъ свѣтлината, и той прекарва повече въ тъмнина. Когато хората говорятъ за день и нощь, ние подразбираме два психологически момента, създадени отъ самия него. Има сѫщества, които не познавать день и нощь. Обаче, за човѣшкото съзнание тѣ сѫществуватъ. Отъ степеньта на човѣшкото съзнание зависи. дали той ще раздѣли днитѣ на день и нощь, или ще познава само деня. Ако старецътъ знае начинъ, по който може да регулира енергията на своитѣ очи, а сѫщо така и да уравновесява своята нервна система, той никога не би изпадналъ въ положение да не вижда. За да не дойде до това положение, човѣкъ трѣбва да подигне и мисъльта, и съзнанието си до едно повисоко поле отъ това, въ което се намира. Това значи да владѣе човѣкъ законитѣ на подмладяването. Който не владѣе тѣзи закони, той неизбѣжно ще бѫде изложенъ на постепенно остаряване, което ще го доведе до смъртьта. Обаче, следъ 10, 20, 50, 1000 или 2500 години, крайниятъ предѣлъ на прераждането, той отново ще дойде на земята. Сега мнозина ще се запитатъ, какво отношение иматъ тия обяснения къмъ тѣхния ежедневенъ животъ, пъленъ съ тревоги и неразрешени задачи. Обясненията, които ви давамъ, иматъ отношение къмъ вашия животъ, който не е нищо друго, освенъ проява на вашата душа. Душата ви живѣе, а вие растете и се развивате. Като се натъквате на редъ противоречия, които не можете да си обясните, вие растете, и всѣки день прибавяте по нѣщо ново къмъ живота на вашата душа. — Защо човѣкъ ослѣпява? — Защото не е живѣлъ съобразно законитѣ на разумната природа. Когато човѣкъ се тревожи много, тревогата произвежда сътресение първо на стомашната му система; оттамъ сътресението се предава на дробоветѣ; отъ дробоветѣ — на мозъка, а отъ мозъка — на очния нервъ. Щомъ очниятъ нервъ отслабне, човѣкь почва постепенно да губи зрението си. За да възстанови зрението си, човѣкъ трѣбва да започне по обратен пѫтъ да възстановява нормалното състояние на органитѣ си: първо на мозъка, после на дробоветѣ и най-после на стомаха, дето е дошло първото сътресение. После трѣбва да намѣри причината, която е произвела сътресението, и тя да се премахне. Сътресенияга, които човѣкъ преживява, всѣкога произвеждатъ разширяване или намаляване на пространството между молекулитѣ на живата метерия. Когато въ междумолекулнитѣ пространства на материята се събере повече енергия, която не може да намѣри изходъ, тамъ се развива магнетична сила. Който не може правилно да използува тази енергия, той започва да мечтае за много работи — да стане богатъ, ученъ, силенъ. Въ него се развива голѣма алчность. Макаръ че не може да постигне всичко това, той изпада въ фалшиво положение, започва да мисли, че е нѣщо по-особено отъ другитѣ и, вмѣсто да върви напредъ, спира на едно мѣсто. Обаче, това напрежение предизвиква сътресение въ мозъка му и не се минава много време, казватъ, че този човѣкъ се е разстроилъ умствено. Сътресението на мозъка се дължи на разширяване на междумолекулнитѣ пространства въ мозъчната материя. Оттукъ молекулитѣ на нервната система изгубватъ своята стабилность и пластичность, вследствие на което магнетизъмътъ не може да се предава по нея. Хората сѫ изложени на сътресения, които разстройватъ нервната имъ система, вследствие на което у тѣхъ се явяватъ редъ болезнени състояния: припадъци, треперения, земетресения и др. Гнѣвътъ у човѣка сѫщо така се дължи на голѣмо количество енергия, събрана между молекулитѣ, която търси изходъ да излѣзе навънъ. Докато се освободи отъ тази енергия, човѣкъ става, сѣда на стола, хваща се за главата, сърди се на този — на онзи. Щомъ тази енергия се асимилира отъ лицето, съ което разгнѣвениятъ се обмѣня, последниятъ се освобождава отъ гнѣва си. Всѣки човѣкъ въ живота си трѣбва да се обмѣня съ нѣкого. Тия двамата представятъ два центъра, които взаимно се обмѣнятъ: енергията отъ единия центъръ тече къмъ енергията на другия. Обмѣната може да става между двама души, които се обичатъ, но може да става и между двама души, които не се обичатъ. И когато се обичатъ, и когато се мразятъ, хората мислятъ едни за други. Природата не обича да подпушва енергиитѣ си. Този законъ сѫществува въ цѣлата природа, затова, когато единъ човѣкъ се радва, другъ скърби. Когато двама души не се разбиратъ, въ помощь ще имъ дойдатъ други двама, съ противоположни на тѣхъ енергии, за да се обмѣнятъ. Събраната енергия въ междумолекулното пространство, като по-гѫста, минава въ междуатомното, дето функционира електричеството, и по този начинъ тѣзи енергии се взаимно обмѣнятъ. Ако човѣкъ подпуши въ себе си енергиитѣ на едно висше желание, въ него става голѣмо сътресение, голѣмо земетресение. Не отвори ли пѫтъ на това желание въ себе си, непременно ще го сполети нѣкакво нещастие. За да не стане това, той трѣбва да даде ходъ на своето желание, да му отвори пѫтъ. Щомъ му отвори пѫтъ, събралата се междумолекулна енергия ще мине въ междуатомнитѣ пространства. Спирането на енергията въ междуатомното пространство се придружава съ голѣма експлозия. Тази е причината за внезапната смърть на хората. Когато една бомба експлодира у човѣка, тя причинява внезапна смърть. Мислитѣ на човѣка проникватъ въ междумолекулното пространство на мозъчната нервна система, а чувствата — въ междуатомното пространство на симпатичната нервна система. Въ това, именно, се заключава разликата между мислитѣ и чувствата на човѣка. Ако човѣкъ подпуши нѣкоя своя мисъль, т. е. не й даде възможность да се реализира, тя ще предизвика взривъ въ мозъчната нервна система. Ако пъкъ подпуши нѣкое свое чувство, то ще предизвика взривъ въ симпатичната нервна система. Ето защо, за да се запази човѣкь отъ разрушителното действие на силитѣ, които се криять въ междуатомнитѣ и междумолекулнитѣ пространства на нервната му система, окултната наука казва: Не противодействувай на своитѣ добри чувства и желания! Не противодействувай на своитѣ възвишени мисли! Природата не търпи никакви противодействия. Който не я слуша, тя ще го разтърси. Сѫщото научно обяснение се прилага и при земетресенията. Земетресенията се дължатъ на напржението, което изпитватъ силитѣ на земята въ междумолекулнитѣ й пространства. Това напрежение предизвиква разширяване на тия пространства, което се изпитва отъ насъ като земетресения. Напрежениего върху силитѣ на природата не е нищо друго, освень козмическа енергия, която иде отъ хората, отъ всички живи сѫщества на земята. Живитѣ сѫщества сѫ врати, проводници на енергии. Презъ човѣка, като презъ най-висша форма, минаватъ най-висши енергии. Следователно, материята живѣе и сѫществува поради козмическия човѣкъ. Ако той умре, т.е. престане да живѣе на земята, и земята ще умре — нѣма повече да съществува. Ние сме дошли на земята, за да може тя да живѣе. Значи, недиференцираната материя приема живота, който минава презъ хората. Когато казваме, че човѣкъ е причина за земетресенията, подразбираме онѣзи човѣшки мисли, които сѫ въ състояние да подпушатъ междумолекулната енергия на земята. Чрезъ земетресенията природата стресва хората, уплашва ги, а по този начини тя трансформира енергиитѣ си. Когато се проповѣдва на хората да живѣятъ добре, да не изтезаватъ и да не колятъ животнитѣ, цельта е да ги заставятъ чрезъ молитви, чрезъ добри дѣла да преработятъ недиференцираната материя на земята, да отпушатъ запушенитѣ й отвори, да се избегнатъ земетресенията и катастрофитѣ, които ставатъ въ природата. Въ Божествения свѣтъ не сѫществуватъ никакви сътресения, никакви катастрофи. Тамъ всичко е абсолютна хармония. Дисхармония сѫществува само на физическия свѣтъ, причина заради която сѫ хората. Ще кажете, че това сѫ неразбрани работи. Неразбранитѣ работи не сѫ неистинни. Ще учите и ще се убедите въ това. Човѣкъ много нѣща днесъ не разбира, но утре ще ги разбере. Запримѣръ, какво знае той за отношението между числата 10 и 2? Защо числото 10 безъ числото 2 не може да реализира своитѣ стремежи? За изяснение на това отношение ще приведа следната проста аналогия. Представете си, че числото десеть е едно буре, съ десеть обрѫча, а числото две сѫ дветѣ дъна на това буре. Каква работа може да свърши бурето безъ дветѣ дъна? — Никаква. Поставите ли му дъната, въ него можете да турите, каквото пожелаете. Въ този смисълъ и човѣкъ представя живо буре съ две дъна. Дъскитѣ на бурето представятъ човѣшкитѣ органи, които се съчетаватъ въ едно цѣло. Вънъ отъ бурето сѫществуватъ известни ограничения, известни закони. Законитѣ, това сѫ обркчитѣ на бурето. Срѣдниятъ, най-широкъ обрѫчъ, представя екватора на бурето. Надъ и подъ този обрѫчъ поставять по още петь обрѫча — петь закона, благодарение на които дъскитѣ се стѣгатъ, и бурето върши работа. — Защо сѫ турени петь обрѫча надъ срѣдния? — Да държатъ цѣлото буре въ равновесие. Когато бурето се разсъхне, взиматъ чукъ и го начуквать тукъ-тамъ по обрѫчитѣ, да се стегне, или наливатъ въ него вода. Когато дъната на бурето сѫ добре прилепени, обрѫчитѣ му добре стегнати и не го излагатъ на слънце, то не се разсъхва. — Кое буре се разсъхва? — Безидейното. — Кое буре е безидейно? — Което нѣма съдържание въ себе си. Всѣко буре, което има съдържание, е идейно. — Какво съдържание може да има? — Сокъ отъ ябълки, отъ круши, отъ сливи. или петь, шесть или двадесетгодишно вино; то може да съдържа още и масло, сирене, жито и др. Каквото и да съдържа, то е идейно буре, и като такова, никога не се разсъхва. Всѣко буре, което нѣма съдържание, непременно ще се разсъхне, ще се образуватъ междини, презъ които въздухътъ ще започне да прониква. Щомъ въздухъть проникне, дъскитѣ започватъ да гниятъ, да се разлагатъ. Въ заключение на всичко това, ние казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде идеенъ. Само онзи човѣкъ може да бѫде идеенъ, който има въ себе си съдържание. При това, той трѣбва да бѫде пъленъ съ това съдържание, а не само до половина. Природата не търпи празни пространства. Като сипва съдържание въ бурето, тя го пълни догоре, да не остава мѣсто за въздуха. Следователно, добриятъ човѣкъ представя буре, което е пълно догоре съ съдържание; лошиятъ човѣкъ е буре което не е пьлно догоре съ съдържание, вследствие на което въздухътъ прониква въ него и предизвиква кипение, врение, гниене, разлагане и т. н. Въ бурета, пълни съ съдържание, т. е. въ идейни бурета, обрѫчитѣ никога не падатъ. Въ безидейнитѣ бурета, обрѫчитѣ и дъната падатъ, а дъскитѣ се разсъхватъ. Значи, въ лошия човѣкъ дъната и обрѫчитѣ падатъ, дъскитѣ се разсъхватъ, а съдържанието се излива навънъ. Тази е причината, задето философитѣ често си задаватъ въпроса: Где е човѣкътъ? — Нѣма го. Щомъ съдържанието му се е излѣло на земята, човѣкъть го нѣма вече. Сега, не остава нищо друго, освенъ този човѣкъ, както и неговитѣ близки, да се молятъ за него, да дойдатъ разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ да сглобятъ по нѣкакъвъ начинъ дъната, обрѫчитѣ му, отново да го възстановятъ. Щомъ формата му се възстанови, и съдържанието ще дойде. Кѫде е отишло съдържанието на това буре? — Въ земята. Щомъ е въ земята, то не е изгубено. Известно е, че въ природата нищо не се губи. Съдържанието на бурето има свой специфиченъ обемъ, своя гѫстота, тежесть, поради което никое друго сѫщество не може да се ползува отъ него. Никое сѫщество не може да се ползува отъ чуждо съдържание. Това съдържание ще се движи отъ едно мѣсто на друго, ще приема различни елементи и съединения въ себе си, но въ края на краищата ще се влѣе пакъ въ онази нова форма, отъ която нѣкога се е излѣло. Сега, не схващайте нѣщата едносгранчиво. Бурето представя личностьта на човѣка, която е временна, т. е. има временни отношения къмъ хората. Съдържанието на бурето, обаче, никога не се губи, не изчезва, нито се пресъздава. Казано е, че Богъ е троеличенъ. Значи, ако човѣшката личность се унищожи, човѣкъ ще приеме едно отъ Божиитѣ лица. Значи, Богъ ще се всели у човѣка. Въ този смисълъ, човѣкъ е слабо отражение на Божията личность, на Божието лице. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да се откаже отъ личното въ себе си, подразбираме да дойде въ него нѣщо велико. Само великото може да замѣсти личностма. Лесно може човѣкъ да се откаже отъ едно нѣщо, ако въ замѣна на това му се даде друго нѣщо по-голѣмо. Лесно можешъ да пожертвувашъ 1000 лв. за 2000; 10,000 — за 100,000 или 1,000,000 за десеть или сто милиона и т. н. Малко хора ще срещнете днесъ, които могатъ да пожертвуватъ голѣмото за малкото. Какво ще направите, ако ви кажа още тази вечерь да пожертвувате 10,000 лв., за да получите срещу тѣхъ сто лева? Всички ще започнете да се отказвате, подъ предлогъ, че тия пари ви сѫ нужни. Обаче, ако кажа да дадете по сто лева, за да получите по десеть хиляди, и най-беднитѣ ще намѣрятъ сто лева и ще ги внесатъ. Но и едного, и другото, като методи, сѫ полезни, необходими и често се срѣщатъ въ живота. Смаляването е толкова необходимо, колкото и увеличаването; растенето на детето е толкова необходимо, колкото и остаряването, т. е. спирането на човѣка да расте. Стариятъ наново ще се подмлади, а детето върви къмъ остаряване. Кое отъ дветѣ положения е за предпочитане? Нѣкога е по-добре човѣкъ да бѫде старъ и да върви къмъ подмладяване. а нѣкога — да бѫде дете, младъ, макарь и да вървикъмъ остаряване. Това е философия която не е отвлѣчена, затова може да се приложи въ живота. Днесъ всѣки иска да бѫде здравъ. младъ, щастливь. Всѣки търси щастие, но щастието върви по известни закони. Щастието не се намира нито въ окрѫжаващата срѣда, нито въ паритѣ, нито въ знанието, нито въ красотата. Щастието е нѣщо вѫтрешно. Щастието се обуславя на вѫтрешни закони. Човѣкь може да бѫде красивъ, само когато е щастливъ. Човѣкъ може да стане музикаленъ, когато е щастливъ. Човѣкъ може да стане ученъ, богатъ, когато е щастливъ. Безъ щастие човѣкъ нищо не може да постигне. Безъ щастие човѣкъ е актьоръ на сцената. Щастието представя първата допирна точка на човѣка съ Бога, или на ученика съ своя Учитель. Когато ученикътъ се отрече отъ своя личенъ животъ и се слѣе съ живота на своя Учитель, и двамата сѫ щастливи. Когато придобие това щастие, съзнанието на човѣка се слива съ висшето съзнание на разумната природа, съ Духа Божий, Който витае въ нея. Това значи да придобие човѣкъ единство съ природата. Това значи, изобщо, единство въ природата. Единство на съзнанието между две души означава дълбоко вѫтрешно разбиране, вѫтрешно сливане: когато единиятъ говори, другиятъ го разбира и му отговаря; когато вториятъ говори, първиятъ го разбира и му отговаря. Следователно, щастието е резултатъ на сливане между две души. Дето има сливане, тамъ е щастието; дето нѣма сливане, тамъ никакво щастие нѣма. Тамъ има временно, привидно настроение, което моментално изчезва. Истинското щастие никога не изчезва. Щастливиять не може да бѫде беденъ, не може да бѫде невежа. Той разполага и съ богатство, и съ знания. Може ли да бѫде беденъ и невежа онзи, който се е слѣлъ съ Духа на природата? Той ще разполага съ богатствата и съ знанията на природата като съ свои. Това щастие може да се придобие, само когато човѣкъ изпълнява законитѣ на любовьта. За да се обичатъ хората, между тѣхъ трѣбва да има вѫтрешно сливане. Безъ това сливане нѣма любовь, нѣма и щастие. Сега, като говоря за щастието, азъ засѣгамъ единь законъ, който обединява всички явления въ природата. Който е придобилъ щастието, той е еднакъвъ въ отношенията си къмъ всички живи сѫщества. Щастието не може да дойде нито отъ мѫжа, нито отъ жената, нито отъ децата, нито отъ учението. Щастиего иде само отъ едно мѣсто — отъ Всемирния, Всесиленъ Божи Духъ. Нѣкой казва, че билъ много щастливъ. Неговото щастие трае день и половина. Другъ се хвали съ голѣмото си богатство. Колкото голѣмо да е богагството му, съ него той може да обиколи най-много земята, но не може да отиде до слънцето, до Венера, до Сириусъ. Обаче, съ своето богатство, щастливиятъ човѣкъ може да обиколи цѣлата вселена. Той нѣма да живѣе само на земята и да трепери като другитѣ хора, да не го скѫсатъ на изпитъ, било въ университета, било въ живота нѣкѫде. Той е въ състояние да направи хората около себе си щастливи. Ако се запише студентъ въ университета, той ще се остави съзнателно да го скѫсатъ, за да помогне на професора си, който не живѣе добре съ жена си. Ще се запознае съ професора си и ще му помогне. Невъзможно е щастливиятъ студентъ да бѫде скѫсанъ, но това се допуща отъ невидимия свѣтъ, за да се създадатъ отношения между професора и студента. Много начини има за създаване на отношения, но и този е единъ отъ начинитѣ, които се допущатъ въ живота. И доброто, и злото се допущатъ еднакво, като проява на абсолютния законъ на свободата. Който мрази злото и се страхува отъ него, а обича доброто, той не е щастливъ човѣкъ. Докато съ своя животъ, човѣкъ става причина за подпушване на междумолекулнитѣ и междуатомнитѣ пространства въ своята нервна система, а оттамъ и на земята, злото винаги ще го следва. въ форма на земетресения, експлозии, нещастия, страдания. Дали разбира причинитѣ на тѣзи нѣща, не е важно. Единъ день все ще ги разбере, ще престане да се подпушва. Атомитѣ и молекулитѣ сѫ живи, разумни сѫщества. Между тѣхъ сѫществуватъ нѣжни чувства. Атомътъ на кислорода, като нѣженъ, внимателенъ кавалеръ, пише любезно писмо на два атома водородъ, като имъ казва, че не може да живѣе безъ тѣхъ и ги поканва да се съединятъ, да образуватъ една молекула вода, съ която да услужватъ на жадното човѣчество, да утоли жаждата си. По тѣхния примѣръ милиарди още кислородни и водородни атоми се съединяватъ, за да образуватъ онова грамадно количеетво вода, източникъ на животъ. При всѣко съединяване на атомитѣ се образува топлина, нѣкога и свѣтлина, придружени съ малъкъ взривъ, който химицитѣ означаватъ съ думата „реакция“. Този е вѫтрешниятъ животъ на атомитѣ. Външниятъ животъ на атомитѣ е подобенъ на говора, на звуковетѣ, които се чуватъ отъ грамофоннитѣ плочи. Тѣ говорятъ нѣщо, безъ да разбирать, какво говорятъ; декламиратъ или пѣятъ нѣщо, безъ да го разбиратъ. Знанията, които сега ви давамъ, сѫ нови. Тѣ се отнасятъ до шестата раса, а не до петата. Петата раса ще си замине съ своитѣ стари вьзгледи. Шестата раса има новь моралъ, който почива върху закона на любовьта. Новиятъ човѣкъ ще се разговаря съ атомитѣ и молекулитѣ на тѣлото си като съ приятели. Сутринь, като става отъ леглото си, ще ги запитва, въ какво състояние се намиратъ, иматъ ли излишна енергия въ празнитѣ си пространства, за да вземе мѣрки, да отвори всички пѫтища, да излѣзе тази енергия навънъ. Ако тѣ кажатъ, че иматъ излишна енергия въ себе си, той веднага ще направи едно добро дѣло и ще ги освободи отъ излишния товаръ. Затова, именно, се препорѫчва на хората да правятъ добро. Когато нѣкой човѣкъ усѣти въ себе си излишна енергия, за да се предпази отъ експлозия, той трѣбва да направи едно добро дѣло. Въ каквато форма и да е доброто, то непременно трѣбва да се извърши. Отъ нѣкого се изисква да свърши основно училище, прогимназия, гимназия и университетъ. Защо трѣбва да свърши, не е важно. Ще учи и нѣма повече да пита. Оть другъ нѣкой се иска да следва окултна школа. Ще влѣзе въ школата и ще учи, безъ да пита, защо му е това знание. Когато започне да учи, тогава ще разбере, защо е трѣбвало да следва тази школа. Когато невидимиятъ свѣтъ е изпратилъ човѣка на земята, той предварително е начърталъ неговия пѫть. За всѣки човѣкъ е опредѣлена специална служба, която той трѣбва да свърши. За всѣки човѣкъ е предвидена специална задача, която той трѣбва да реши. Отъ правилното решаване и изпълняване на задачата и службата, която му е дадена, зависи да му се даде право да се ползува отъ богатствата и привилегиитѣ на разумната природа, да бѫде съработникъ съ нейнитѣ разумни сѫщества. Като работи правилно, човѣкъ ще се примири съ противоречията въ живота. Главнага мисъль въ тази лекция е, че всѣки човѣкъ очаква да намѣри своя Учитель, който да донесе Божествената запалка на щастието. Безъ Учитель, като висша съвършена форма, като образецъ въ живота, никой не може правилно да се развива. Чрезъ висша форма се предава висша енергия. Възвишенитѣ сѫщества представятъ две форми, свързани въ едно. И Христосъ представяше такава душа. Той имаше два центъра: единъ горе и единъ долу. Затова, именно, Христосъ казва: „Както ме е Отецъ научилъ, така говоря“. Значи, по плъть Той живѣеше на земята, а по духъ се рѫководѣше отгоре. Въ това седи истинското щастие. Сега, като ученици, вие трѣбва да работите за придобиване на щастието. Мнозина мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, тамъ ще придобиятъ щастие. Тѣ се самоизлъгватъ. Каквото човѣкъ придобие на земята, това ще занесе съ себе си на онзи свѣтъ. Понѣкога на земята има по-добри условия за придобиване на щастието, отколкото на онзи свѣтъ. Понѣкога въ онзи свѣтъ условията за придобиване на щастието сѫ по-добри. Апостолъ Павелъ се обръща къмъ своитѣ последователи съ думитѣ: „За мене е по-добре да отида при Христа, тамъ да придобия щастието, но за васъ е по-добре да остана на земята“. Апостоль Павелъ можа да понесе всички страдания съ радость, защого бѣше щастливъ, ученъ човѣкъ. Той казва: „Не живѣя вече азъ, но Христосъ живѣе въ мене“. Значи, между Павла и Христа имаше вѫтрешно единство. Затова той казваше: „Никой не може да ме отдѣли отъ любовьта Христова“. Благодарение на тази любовь, на щастието, които придоби, Павелъ имаше голѣмъ ентусиазъмъ и голѣма смѣлость, вследствие на което, като малко дете, ходѣше отъ плѣвникъ на плѣвникъ — човѣшкитѣ души, да ги подпалва. И като ги подпалваше, той се отдалечаваше, гледаше, какъ горятъ, и казваше: Старата слама трѣбва да изгори, за да дойде нова! Старата слама, това сѫ старитѣ вѣрвания, обичаи, разбирания, които сѫ пълнили бурето. Съдържанието на това буре трѣбва да се излѣе навънъ и да се напълни съ ново. — съдържание на щастието. Повечето хора днесъ сѫ пълни съ нещастия. Когото срещнете, все се оплаква, че билъ нещастенъ, и пита, какво да прави, за да се освободи отъ нещастието си. — Много просто! Нека отвори горното дъно на бурето си, да излѣе старото съдържание навънъ, да го измие, дезинфекцира добре, да извика единъ кацарь да стегне добре обрѫчитѣ му, да го напълни съ съдържание на щастието, и следъ това да постави горното дъно на мѣсто. Щастието не се придобива чрезъ закона на еволюцията, нито чрезъ раждане и прераждане. Чрезъ раждане и прераждане човѣкь изкупва грѣховетѣ си, а щастиего принадлежи на новата епоха. Пьрво човѣкъ трѣбва да ликвидира съ кармата си, съ прераждането си, да стане едно съ Бога, и тогава да дойде до новата фаза на живота — до щастието. Хората на земята живѣятъ по благодать, но не сѫ щастливи — Защо? — Тѣ не могатъ да използуватъ благодатьта. която имъ е дадена. Има щастливи хора на земята, но повечето сѫ кандидати за щастие. Човѣкъ моментално може да стане щастливъ, нѣма защо да отлага нѣщата. Обаче, като очаква щастието, той трѣбва да бѫде доволенъ на най-малкото, което му се дава, на зазоряване на щастието. Пълно щастие не може да се придобие изведнъжъ. За васъ е важно да придобиете щастието, а какъ по-нататъкъ ще се развива животътъ ви, това е въпросъ, върху който не трѣбва да се разисква. Като дойдете до щастието, благодарете за всичко, което досега сте преживяли; благодарете за всички усилия, които досега сте правили. Придобиването на щастието е въ зависимость отъ миналия животъ на човѣка, отъ усилията му, отъ паданията и ставанията, отъ страданията и изпитанията, презъ които е миналъ. Предъ щастието нѣма да говорите за вашето минало нещастие, или за добритѣ животи, които сте прекарали. Предъ щастието нѣма да говорите за добро и за зло. Щастието е извънъ доброто и злото. Нѣкой се оплаква, че е добъръ човѣкъ, а е нещастенъ. Когато щастието ви посети, вие ще бѫдете въ съвършено другъ свѣтъ — нито на небето, нито на земята — въ свѣта на любовьта. Любовьта ще бѫде срѣда, условие за проява на човѣка. Въ този свѣтъ не сѫществуватъ понятия за добро и за зло. Любовьта е плодъ на Духа. Така трѣбва да мисли човѣкъ, за да има ясна представа за свѣта. Които не разбиратъ законитѣ на любовьта, тѣ търсятъ щастието по механически начинъ. Тѣ го търсятъ въ горитѣ и въ пустинитѣ, но не го намиратъ; търсятъ го между хората, не го намиратъ; търсятъ го въ женитби, въ раждане на деца, и тамъ не го намиратъ; ставатъ учители, свещеници, владици, министри, учени, и въ това не го намиратъ. — Защо? — Защото търсятъ Бога по външенъ, по механиченъ начинъ. Това сѫ само условия за развитие. Сега азъ разглеждамъ щастието въ широкъ смисълъ, като първа стѫпка, като първа връзка въ живота. Като се говори за щастието, нѣкой казва, че не се нуждае отъ наука, не се нуждае отъ богатство, само да придобие щастие. — Това е едната страна на въпроса. Има бедни и прости хора, които, за да добиятъ щастие, нужно имъ е и богатство, и знание. Има богати и учени хора, които, за да добиятъ щастие, трѣбва да се откажатъ отъ сегашното си богатство и знание. Щомъ се откажатъ отъ старото, ще придобиятъ новото. По кой отъ двата метода ще придобиятъ щастие, не е важно. — Ама ще дойде ли щастието? — Хората говорятъ за щастието, но не вѣрватъ въ него, вследствие на което гледатъ да се осигурятъ въ различни банки, да си правятъ кѫщи и т. н. И при това положение пакъ сѫ нещастни. Ако по-рано сѫ били доволни на една стая и кухня, сега искатъ две стаи и кухня, после три стаи и т. н. Ако днесъ сѫ доволни на едно ядене, утре нѣма да бѫдатъ доволни и на две. Отъ сутринь до вечерь готвятъ, а после се оплакватъ, че сѫ роби на кухнята. Отъ човѣка зависи да бѫде робъ, отъ него зависи да бѫде свободенъ. — Тогава да не ядемъ. — Това е друга крайность. Човѣкъ трѣбва да разбере, защо природата му е дала органи за хранене, защо нѣкой пѫтъ го заставя повече да яде, а нѣкога — по-малко; защо нѣкога го остава да живѣе само въ една стая и кухня, а другъ пѫть въ две и повече. Защо природата постѫлва по този начинъ, тя има свой планъ. Отъ човѣка се иска да слуша. Каже ли му природата, че трѣбва да има една стая, да благодари на нея; каже ли му, че трѣбва да има две стаи, да благодари; каже ли му да има десеть стаи, десеть ще има и ще благодари. Рече ли му да има само една стая, а той иска десеть, въ скоро време бурето му ще се изпразни. Каквото природата каже, трѣбва да я слушате. Тя е Великиятъ Учитель, който ви рѫководи. Не я ли слушате, тя ще ви тури далечъ отъ себе си. Следъ това ще дойдатъ страдания, нещастия; ще охкате, ще пъшкате, но тя нѣма да ви погледне. Ще мине покрай васъ, и дума нѣма да ви каже. Слушате ли я, изпълнявате ли нейнитѣ закони, вие ще бѫдете свободни, ще живѣете разумно. Една госпожа отъ Стара Загора, сега работи въ едно сиропиталище, дойде единъ день при мене и ми разправи на кратко живота си. Отъ дете тя била религиозна и, като младо момиче още, решила да постѫпи въ нѣкой монастиръ, да се предаде въ служене на Бога. После й дошло на ума, че ако се ожени, може да бѫде по-щастлива. И така направила: оженила се за единъ добъръ човѣкъ, но голѣмъ материалистъ. Покрай него, и тя ударила на ядене и пиене, отклонила се отъ правия пѫтъ, забравила Бога. Родила нѣколко деца, които измрѣли; останалъ й само единъ сииъ. Нѣколко години следъ смъртьта на децата, умрѣлъ и мѫжътъ. Не се минало много време, синътъ й се самоубилъ. Тя останала сама въ свѣта, безъ срѣдства, отчаяна и решила да тури край на живота си. Докато обмисляла това решение, тя сънувала единъ сънь, който я отклонилъ отъ решението й. Съньтъ й билъ следниятъ: Явилъ й се Христосъ и й посочилъ единъ станъ, на който имало парче платно, изтъкано само до половина. Като посочилъ къмъ платното, Христосъ й казалъ: Това платно е твое. Ти го започна, добре работй, но го напусна. Сега отново трѣбва да влѣзешъ въ стана, да свършишъ работата си. Щомъ свършишъ платното, всичкитѣ ти работи ще се наредятъ. Следъ това жената продължи: Като се събудихъ сутриньта, спомнихъ си съня и започнахъ да търся начинъ, какъ да влѣза въ стана и да завърша започнатото платно. Христосъ се явилъ на тази госпожа, казалъ й, какво да прави, но по сѫщия начинь не може да се яви на всички хора. За васъ е важна основната идея, че следъ всички страдания и нещастия, които сполетяватъ човѣка, той пакъ има възможность да придобие щастието. Постигане на щастието, това е идеалътъ на човѣчеството. Щастието представя първа връзка, сливане на две души. Когато душитѣ започнатъ да се сливатъ, нова основа се поставя, новъ свѣтъ се създава. Отъ този моментъ нови деца се раждатъ, нови отношения се поставятъ, нова култура се възцарява — култура безъ дѣление, безъ програми и налагания — култура на любовьта. Отъ този редъ, който днесъ сѫществува въ държавитѣ, въ обществата, въ училищата, въ семействата, свѣтътъ не може да се поправи. Земята днесъ е покрита съ гробища. За да се оправи свѣтътъ, всички хора, двама по двама, трѣбва да се слѣятъ съ Първичния Духъ. Днесъ хората не могатъ да разбератъ и да приложатъ този законъ, поради вѫтрешно отклоняване, вѫтрешно заблуждение у тѣхъ. Дойдете ли до щастието, вие ще почнете да говорите на понятенъ езикъ помежду си, и всички ще се разбирате. Нѣма по-велико нѣщо отъ щастието! Нѣма по-велико нѣщо отъ сливане на душитѣ съ Първичния Духъ! Сега, за да придобиете щастието, гледайте философски на нѣщата. Знайте, че задъ всичко, което става въ свѣта, седи Богъ и корегира. Задъ всичко, което хората говорятъ, пакъ седи Божието Слово и корегира. — Ама нѣкой казалъ нѣкоя обидна, или неразбрана за васъ дума — не се смущавайте, не мислете, че това е противоречие. Вървете напредъ и всичко ще си изясните. Кандидатътъ за щастието гледа другояче на нѣщата. А обикновениятъ човѣкъ, като го бутнешъ малко, той веднага избухва: устата му започва да се криви, рѫцетѣ му се движатъ нагоре-надолу — цѣло земетресение става въ него. Той не е виновенъ. Причината за това се крие въ излишното електричество въ междуатомнитѣ и междумолекулнитѣ пространства на неговата нервна система. Значи, причинитѣ за земетресенията сѫ вънъ отъ човѣка. Не обвинявайте капитана на парахода, когато последниятъ се клатушка всрѣдъ бурнитѣ морски вълни. — Ама защо не ни казахте, кога да тръгнемъ? Защо не ни казахте, че ще има толкова голѣми вълни? Капитанътъ отговаря: Азъ се подчинявамъ на Великия Законъ. — Това значи да има човѣкъ нови схващания, да разбира смисъла на живота. Нѣма по-велико нѣщо отъ щастието! Нѣма по-велико нѣщо отъ сливане на душитѣ съ Първичния Духъ! Т. м. * 31. Лекция отъ Учителя, държана на 30 май, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Добри и лоши условия" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПЛАЩАНЕ И ПРОЩАВАНЕ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини.“ Размишление. Представете си, че нѣкой човѣкъ седи при единъ изворъ и размишлява. Върху какво може да мисли този човѣкъ? — Върху две нѣща: да измие добре лицето, краката и рѫцетѣ си на този изворъ и следъ това да пие отъ неговата чиста вода. Като направи и едното. и другото, той започва да мисли за почивка. Сѫщитѣ мисли занимаватъ ученика, когато слуша една лекция. Той мисли първо, какъ да се измие отъ лекцията. После, какъ да пие отъ нея. И най-после, той иска да си почине. Следователно. да се ползува човѣкъ отъ лекциитѣ на нѣкой учител или професоръ, това не е механически процесъ, както и подобряването на живота не е механически процесъ. Подобряването на живота не става отвънъ. Когато нѣкой приятель дойде да ви помогне въ нѣщо, това става по нѣкаква вѫтрешна връзка, вѫтрешна причина. Значи. външно изявената помощь става по нѣкаква вѫтрешна причина. Ако причината не действува отвѫтре, никой не може да ви помогне отвънъ. Вьншниятъ животъ па човѣка е изявление на неговия вѫтрешенъ животъ. Тази е причината, поради която човѣкъ ту влиза въ новия животъ, ту се връща къмъ стария. Той възприема и разбира по новъ начинъ, но като дойде до приложение, постѫпва по старъ начинъ, съ методитѣ на стария животъ. Това е неизбѣженъ процесъ въ живота на хората. Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ веднъжъ въ новия животъ, повече нѣма да излѣзатъ. — Не, тѣ ще влизатъ въ новия животъ, и пакъ ще се връщатъ къмъ стария. Ще има постоянно движение на хората отъ старото къмъ новото и отъ новото къмъ старото, докато напълно се преродятъ. Едно е важно за човѣка: като влиза въ новия животъ, да използува енергиитѣ на Божественото въ този животъ и да върви напредъ. Когато израилскиятъ царь Давидъ трѣбваше да се бие съ Голиата, Саулъ го извикалъ и му даль нови дрехи и орѫжия, съ които да воюва. Като облѣкълъ новитѣ дрехи и взелъ стрела въ рѫката си, Давидъ се почувствувалъ ограниченъ. Той хвърлилъ дрехитѣ и орѫжието настрана, взелъ пражката си и нѣколко камъка, облѣкълъ старитѣ си дрехи и така излѣзъль да се бие съ Голиата. Значи, Давидь не могълъ веднага да се приспособи къмъ новитѣ условия за воюване. Давидъ ги хвърлилъ настрана и излѣзъль да се бие съ Голиата, съ своитѣ стари, прости методи. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ знания, съ които да разрешатъ отвлѣченитѣ въпроси. ТѢ искатъ съ знания да докажатъ сѫществуването на Бога. Въ това отношение тѣ сѫ на кривъ пѫть. Каквото външно знание и да има човѣкъ, ако той вѫтрешно не е убеденъ въ сѫществуването на Бога, външно по никой начинъ не може да Го докаже. Учениятъ доказва сѫществуването на Бога чрезъ науката, философътъ — по пѫтя на мисъльта, но при най-малкото нещастие, което ги сполетява, и двамата изпадатъ въ съмнение. И двамата отричать сѫществуването на Бога. Това показва, че тѣ сами не сѫ убедени въ своитѣ твърдения. Това се дължи на факта, че и учени, и прости живѣятъ съ старото, а мислятъ и се стремятъ къмъ новото. Понеже се намиратъ между два живота, тѣ изпадатъ въ противоречия, въ редъ заблуждения. Днесъ всички хора живѣятъ въ противоречия, защото старото и новото въ тѣхъ се преплитатъ. Въпрѣки това, тѣ говорятъ за любовь, за братство, за равенство между хората, но не успѣватъ да ги реализиратъ. — Защо? — За да живѣе човѣкъ въ любовь съ своитѣ братя, отъ него се иска мекота. Да тьрси човѣкъ любовьта и да се стреми да живѣе въ любовь, това е естествено, защото въ любовьта се пести време и енергия. Любовьта носи придобивки. Да обичашъ нѣкого, това значи да спечелишъ една душа. Нѣкой обича едного, прави жертви за него, но следъ време съжалява за жертвитѣ, които е правилъ. Това е неразбиране на нѣщата. Всичко, което човѣкъ прави за другитѣ, единъ день ще му се върне. Жертвата, служенето на Бога, въ каквато форма и въ какъвто смисълъ да сѫ изявени, представятъ капиталь, който единъ день ще се върне съ лихвитѣ си къмъ онзи, който го е вложилъ. Обаче, това може да постигне само този, който работи безкористно. Нѣкои хора ставатъ религиозни, съ цель да придобиятъ повече материални блага. Тѣ искатъ да станатъ богати, да уредять живота си. да разплетатъ обърканитѣ си работи. Въ края на краищата, не само че не постигатъ това, но работитѣ имъ се повече оплитатъ. Вмѣсто да оправятъ живота си, тѣ се спъватъ въ него. Трѣбва да знаете, че се дава само на онзи, който работи безкористно, отъ любовь кьмъ истината. Единъ богатъ търговець отъ Варна решилъ да стане евангелистъ, да се предаде на служене на истината. Щомъ станалъ евангелистъ, той изгубилъ всичко. Отъ день на день положението му се влошавало, докато се видѣлъ съвършено сиромахъ. Ако този човѣкъ е неразуменъ, ще се чуди, защо, като се е решиль да живѣе добре, да служи на истината, всичко губи. Не може ли да си отговори на този въпросъ. той ще изпадне въ друга крайность, ще отрече всичко възвишено въ свѣта. Обаче, ако е разуменъ, искренъ човѣкъ, той ще разбере, че това положение е естествено, защото всичкото му богатство е спечелено по нечестенъ начинъ, чрезъ неправда. Той ще разбере, че за да стане истински богатъ, трѣбва да загуби всичко, което е придобилъ чрезъ неправда. Има начини, чрезъ които човѣкъ може да стане богатъ. Това не значи, че той трѣбва да се моли на Бога да му даде пари. Паритѣ не сѫ създадени отъ Бога, нито сиромашията е предвидена отъ Него. Богатството и сиромашията сѫ методи, чрезъ които човѣкъ се изпитва. Бащата има право да лиши сина си отъ известни блага, за да го изпита. Щомъ издържи изпита си, той ще му върне всичко, което е взелъ. Тъй щото, като изучавате живота, вие трѣбва да знаете, кое е дадено отъ Бога и кое не; отъ кое Той лишава хората и отъ кое тѣ сами се лишаватъ. Всичко, което става въ свѣта, не е все отъ Бога. Въ живота има човѣшки, има и Божественп работи. Вие трѣбва да бѫдете разумни, справедливи, да ги различавате и да поставяте всѣко нѣщо на своето мѣсто. Това значи да има човѣкъ ясна представа за вѫтрешния, за духовния животъ. Нѣкой човѣкъ влиза въ едно духовно общество, но скоро се разочарова. — Защо? — Защото работитѣ му тръгнали назадъ. Този човѣкъ е влѣзълъ въ обществото съ цель да оправи материалнитѣ си работи и като не постигналъ това. разочаровалъ се. Той гледа на живота отъ човѣшко становище. Който се обърне къмъ Бога, той трѣбва да знае, че работитѣ му непременно ще се наредятъ. — Кога? — Когато разбере закона на любовьта и го приложи въ живота си. Постигнете ли това, всички врати предъ васъ ще се отворятъ. Не разберете ли любовьта, каквито желания и да имате, каквито усилия и да правите, всичко ще се разруши. Любовьта е сила, предъ която нищо не може да устои. Каквито знания и да сте придобили, каквато сила да сте развили, щомъ нѣмате любовь. въ края на краищата всичко ще изгубите. Като изгубите всичко, вие ще се намѣрите въ положението на краенъ сиромахъ и така ще заминете за онзи свѣтъ. Често нѣкои хора умиратъ, погребватъ ги, безъ да ги придружи нѣкой до „вѣчното имъ жилище“, както хората го наричатъ. Такова ще бѫде положението на онзи, който не е разбралъ любовьта и не я приложилъ въ живота си. Съвременнитѣ хора влизатъ вече въ нова фаза за разбиране на великия законъ на любовьта. Това, което хората днесъ наричатъ любовь, е само въведение въ любовьта. Тѣ не познаватъ още истинската любовь. Сегашната любовь имъ служи само за забава. Тя е остарѣла вече за новото време. Новото време иска ново разбиране, нова мисъль, нова любовь. Новото се крие въ Божията Любовь. За да се възприеме и разбере новата любовь. съзнанието на хората трѣбва да бѫде подготвено. Има хора. които познаватъ новата любовь, иматъ известни опитности и преживявания отъ нея, но тѣ не могатъ да я задържатъ за дълго време въ себе си. — Защо? — Защото сѫ подложени на постоянни промѣни. Тия промѣни се дължатъ на обстоятелството, че човѣкъ непрестанно се оформява, силитѣ въ него се организиратъ, докато изработятъ единъ съвършенъ организъмъ. Любовьта може да живѣе само въ завършени, въ съвършени форми. Докато великиятъ художникъ не предаде на своята картина всичко онова, до което той самъ е достигналъ, тя не може да представя изразъ на красота, любовь и пълнота. И тъй, задачата на ученика е да придобие знание, сила, чистота. Тѣзи придобивки се основаватъ на любовьта. Безъ любовь ученикътъ не може да се развива, нищо не може да постигне. За да придобие любовьта, ученикътъ трѣбва да знае, какь и каква вода да уиотрѣбява. Водата е носителка на живота. Следователно, ако човѣкъ пие вода, която дълго време е била изложена на въздуха, т. е. която е седѣла въ стая, или въ нечиста атмосфера, тя може да разстрои храносмилането, а оттамъ и кръвообръщението. Обаче, пие ли човѣкъ вода отъ чистъ, планиски изворь, той възприема нейната жизнена енергия, която се отразява благоприятно върху неговия организъмъ. Сѫщото може да се приложи и при четене на книги. Ако искате да се ползувате отъ прочетената книга, четете бавно, като размишлявате върху главнитѣ мисли. По този начинъ вие ще извлѣчете жизнената сила, която се съдържа въ тия мисли. Така ще се свържете съ мисъльта на автора, ще разберете побудителнитѣ причини, заради които е писалъ книгата. Това значи да черпите отъ водата на източника. Всѣки стихъ отъ Библията ще ви свърже съ пророка, или съ евангелиста, който е писалъ книгата и ще разберете мотивитѣ и условията, при които е писана. Казвате, че пророцитѣ сѫ писали по духъ, по вдъхновение. Докато дойдатъ до това вдьхновение, тѣ сѫ минали презъ голѣми изпитания. Следователно, ако изпитанията, презъ които е миналь пророкъ Исаия, се дадатъ на нѣкой обикновенъ човѣкъ, въ най-скоро време главата му би побѣлѣла и узрѣла. Той е миналъ презъ сериозна дисциплина: падания, ставания, съмнения, обезсърдчавания, насърдчавания. По този начинъ той се е калилъ, освободилъ се е отъ влиянието на своята личность, на своето „азъ“ и казалъ, че всичко, което става въ свѣта е добро. Богъ царува въ живота. Каквото става въ свѣта, добро или зло, задъ него се крие Богъ. Той работи и съ злото, и съ доброто. Първото превръща въ добро, а второто крепи, да не се подхлъзне нѣкѫде. Когато изкушението дойде при васъ, вие ще знаете, че задъ него е Богъ. Той е допусналъ изкушението, за да изпита хората. За това, като дойде изкушението при васъ, хванете го и се разговорете съ него. Кажете му, че го познавате, че знаете, кой го е допусналъ, и като вѣрвате въ Бога, който живѣе навсѣкѫде, знаете, че Той не се лъже. Никой не може да излъже Бога. — Защо? — Защото Той е създалъ всичко. Гърнето не може да излъже господаря си. Майсторътъ вижда недостатъцитѣ на гърнето, и той самъ може да ги изправи. Обаче, човѣкъ човѣка може да излъже. Човѣкъ неизбѣжно ще мине презъ редъ съмнения, противоречия, заблуждения, въ които и самъ ще се лъже, и другитѣ ще го лъжатъ. Не само обикновениятъ човѣкъ, но и светията е миналъ презъ тѣзи състояния. Докато ги преживява, човѣкъ не е доволенъ отъ себе си, търси истинския животъ. Животъ, пъленъ съ неуспѣхи, страдания и несгоди, не е истински животъ. Направете сравнение да видите, какъ сѫ живѣли хората преди 2000 години, и какъ живѣятъ въ новитѣ времена. Може ли да се нарече правиленъ животъ този на вола, който по цѣли дни оре на нивата? Може ли да се нарече правиленъ животъ този на коня, който по цѣли дни кара талигата на господаря си? Този конь пъшка подъ тежестьта на своя товаръ, но върви напредъ. Господарьтъ не влиза въ положението му. Ако нѣкой богатъ, но добъръ човѣкъ, види единъ натоваренъ конь, той ще си спомни за своитѣ слуги, които работятъ повече, отколкото могатъ, и веднага ще намали работата имъ. Той ще имъ каже, че отъ днесъ нататъкъ ще работятъ не по десеть часа, както е било досега, но по шесть часа. Нѣкои господари товарятъ слугитѣ си съ непосилень трудъ, за да забогатѣятъ повече. Тѣ не знаятъ, че колкото по-човѣшки сѫ отношенията имъ къмъ слугитѣ, толкова по-голѣма възможность иматъ за придобиване на богатства. Днесъ всички говорятъ за нова култура, а не знаять, че новата култура изисква нови хора, коиго да иматъ любовни отношения помежду си. Щомъ иматъ любовь помежду си, тѣ ще измѣнятъ отношенията си и къмъ животнитѣ. Каква ще бѫде новата култура? Ще кажете, че новата култура изключва паритѣ. Обаче, каква друга величина, равноценна на паритѣ, ще се въведе? Все трѣбва да има нѣщо, съ което човѣкъ да благодари. Съ какво благодарите на своя приятель за сторената отъ него услуга? Днесъ малцина работятъ, а повечето ядатъ и пиятъ наготово. Това е тунеядство. Въ новата култура всички ще работятъ. Ако нѣкой направи нѣкаква грѣшка, или нѣкакво престѫпление, никой нѣма право да го сѫди. Всѣки ще мине и замине мълчаливо покрай него и ще го оставятъ самъ да изправи погрѣшката си, самъ да се сѫди. Въ новата култура сѫдиитѣ нѣма да търсятъ правото на човѣка, но ще търсятъ кривото, което носи въ себе си, за да може да се изправи. Ако и сегашнитѣ сѫдии търсятъ кривото у човѣка, досега свѣтътъ щѣше да бѫде изправенъ. Даватъ подъ сѫдъ нѣкого, че дължалъ хиляда лева, и го обвиняватъ като нечестенъ човѣкъ. Често тия, които сѫдятъ, иматъ да дължатъ повече отъ десеть хиляди лева и не мислятъ да плащатъ. Кой е по-честенъ отъ двамата: обвиняемиятъ или обвинительть? Сѫдия, или учитель на хората може да бѫде само онзи, който има да дава най-малко отъ тѣхъ, или който никому нищо не дължи. Следователно, когато се говори за новото, човѣкъ трѣбва да има ясна представа за него. Той трѣбва да познава живия моралъ, който е еднакво задължителенъ за всички живи сѫщества на земята. Всѣко живо сѫщество, което влиза въ областьта на новата култура, е отговорно за постѫпкитѣ си. Щомъ влиза въ новата култура, всѣко живо сѫщество, било паякъ, муха, или друго нѣкое, непременно ще отговаря за постѫпкитѣ си. Сега сме въ ликвидация съ старото и виждаме, че престѫпленията получаватъ възмездието си много скоро. Сега живѣемъ времена на бърза ликвидация. Свърши се времето на отлагането. Днесъ и паяцитѣ се сѫдять. И за тѣхъ има сѫдии, прокурори. Тѣ приематъ човѣшката мисьль и, ако нѣкой иска да ги спре отъ известно престѫпление може да имъ въздействува. Единъ день седя въ стаята си и работя. По едно време чувамъ, че една муха брьмчи силно Поглеждамъ по направление, отдето иде бръмченето, и виждамъ единъ голѣмъ паякъ нападналъ една муха и се готви да я удуши. Ставамъ веднага, взимамъ бастона си и приближавамъ до паяка. Започвамъ мислено да се разговарямъ съ него: Слушай, пусни мухата на свобода! Не позволявамъ въ стаята ми да се вършатъ престѫпления. Паякътъ прие мисъльта ми, спрѣ за моментъ, замисли се, но по старъ обичай, пакъ се хвърли върху мухата. Азъ му посочихъ бастона си и още по-внушително му казахъ: Ако не пуснешъ мухата, още сега ще разваля мрежата ти и ще те изхвърля вънъ. Паякътъ разбра, че работата е сериозна, веднага скѫса нишката, въ която мухата се бѣше оплела, и я освободи. — Сега вече можешъ да останешъ въ стаята ми, колкото искашъ, но ще знаешъ, че въ мое присѫтствие не позволявамъ да се вършатъ престѫпления. Сегашнитѣ хора искатъ да си въздействуватъ помежду си, да си влияятъ едни-други, за да се изправятъ. Невъзможно е човѣкъ да повлияе на човѣка, ако въ това направление не е правилъ малки опити. Той трѣбва да започне съ малки опити, да въздействува на паяци, на мухи, постепенно да отива нагоре, докато дойде до човѣка. Малкитѣ опити сѫ приятни. Тѣ даватъ знания на човѣка и му отварятъ пѫть къмъ велики постижения. Тѣзи примѣри навеждатъ човѣка на мисъльта, че и у него има мисли, подобни на паяцитѣ. На такива мисли човѣкъ трѣбва да заповѣдва, както на паяцитѣ. Настроенията му не сѫ нищо друго, освенъ паяци, на които трѣбва да заповѣдва. Когато настроението си позволи да хване муха въ мрежата си, ще му кажете да пусне мухата. Ако не ви послуша, ще му кажете по-сериозно да пусне мухата. Ако пакъ не ви послуша, ще го изпждите вънъ. Щомъ разбере мисъльта ви, то веднага ще скѫса нишката, на която мухата се е оплела, и ще я освободи. Направете този опитъ съ настроението си, и ще получите нѣкакъвъ малъкъ резултатъ. Ако първиятъ опитъ не даде никакъвъ резултатъ, не се обезсърдчавайте. Направете опита два-три пѫти, докато имате поне малъкъ резултатъ. Коя е основната мисъль въ тази лекция? Изобщо, основна мисъль е тази, която се силно подчъртава, която може да се приложи при всички условия. Основната мисъль е силна. Въ нея нѣма никакви изключения. Тя има Божественъ произходъ. Има думи, които сѫ силни като основна мисъль. Такава е, запримѣръ, думата „любовь“. Тя крие въ себе си известни сили, но за да произведе резултатъ, който да отговаря на скрититѣ сили въ нея, тя трѣбва да се произнесе нѣколко пѫти. Има кибритени клечки, които трѣбва да драснете нѣколко пѫти на кутията, за да се запалятъ. Нѣкои кибритени клечки веднага се запалватъ, още при първото драсване. Колко пѫти трѣбва да произнесете думата любовь, за да произведе нужния ефектъ? Колко пермутации можете да образувате отъ шесттѣ букви на думата любовь? — 720. — Правили ли сте опитъ, да видите, при колко произнасяния на думитѣ „Богъ е Любовь“, ще можете да смѣните скръбьта си въ радость, или да се освободите отъ известно изкушение? Любовьта е проява на Бога. Безъ любовьта Богъ остава неразбранъ. Вървите по пѫтя и срѣщате много деца, но нито едно отъ тѣхъ не спира вниманието ви. По едно време виждате едно дете босо, гологлаво, окѫсано, и вие веднага го спирате, започвате да го питате, има ли майка, баща, кѫде живѣе и т. н. Хващате детето за рѫка, завеждате го у дома си и го нахранвате добре. Вниманието, което сте указали къмъ детето, е проява на Божията Любовь. Тази любовь се изразява първо въ отношението ви къмъ детето, въ връзката ви съ него. После го нахранвате, задоволявате глада му. Какво е значението на нахранването въ духовенъ смисълъ? Когато искате да направите опитъ съ любовьта, трѣбва да изберете съответенъ моментъ за това. Два момента, като два полюса, сѫ важни при опита съ любовьта: или най-лошиятъ, който отговаря на 12 ч. срѣдъ нощь, или най-хубавиятъ, а сѫщевременно и най-силниятъ, който отговаря на 12 ч. на обѣдъ, когато слънцето е на меридиана, на най-висо-ката точка. Любовьта ще се прояви, именно, между тѣзи два полюса, между противоположноститѣ, между добритѣ и лошитѣ условия. Въ думата „любовь“ на български езикъ, първата буква „Л“ означава стремежъ нагоре, а после слизане надолу — търсене на пѫтя. Буквата „Б“ означава пѫть на растене на посѣтото семе. Буквата „О“ представя ограда на посѣтото семе. Значи, всѣко посѣто семе се огражда. Въ любовьта се явява една мѫчнотия, която трѣбва да се преодолѣе. Любовьта започва съ стремежъ къмъ онзи, когото обичате. Сърдцето на онзи, който обича, винаги трепти. Той започва да се страхува, което показва, че страхътъ иде заедно съ любовьта. Когато любовьта посети човѣка, той става страхливъ като заякъ. Това е законъ. Който казва, че не се страхува, той никога не се е влюбвалъ. Щомъ не се страхува, той не е човѣкъ. За да стане човѣкъ, трѣбва да се влюби. Казано е въ Писанието: „Начало на Божията Мѫдрость е страхътъ“. Мѫдростьта е начало на благочестието. Азъ не говоря за страхъ, който помрачава съзнанието, но за страхъ, който води къмъ намиране пѫтя на Божията Мѫдрость и знание. Когато влѣзе въ областьта на любовьта, човѣкъ става страхливъ. недоволенъ отъ себе си, че е направилъ нѣкаква грѣшка, заради която ще го уволнятъ отъ служба. Страхътъ е естествено последствие на любовьта. Като ученици, правили ли сте опитъ да произнасяте думата „любовь“ по 10, 20 или 30 пѫти на день и да видите, какъвъ резултатъ произвежда? Направете следния опитъ: въ продължение на десеть деня произнасяйте думата любовь по единъ пѫтъ на день, въ единъ отъ най-силнитѣ моменти: на обѣдъ въ 12 ч., или вечерь въ 12 ч. Който иска, той може да произнася думата и въ нѣкой слабъ моментъ. Има два слаби момента: сутринь и вечерь. Тѣ представятъ отражение на силнитѣ моменти. Като направите този опитъ, можете да произнасяте думата любовь още десеть деня, по десеть пѫти на день. Когато произнасяте тази дума, вие ще преживѣете редъ противоречия. Произнасянето на думата може да бѫде мислено, гласно, или като я почувствувате. При тритѣ случая ще имате три различни резултата. Буквитѣ въ думата „любовь“ ще ги произнасяте споредъ мекотата и твърдостьта на тѣхнитѣ звукове. Звукътъ „Л“ е мекъ; звукътъ „Ю“ представя отворъ; звукътъ „Б“ затваря нѣщата; звукътъ „О“ е сѫщо отворъ. Значи, думата любовь има два отвора. Има нѣщо страшно въ тази дума. Страшното се крие въ буквата „В“. При изговаряне на буквата „В“, зѫбитѣ опиратъ на долната устна. Това показва, че онзи, който не разбира любовьта, туря човѣка, когото обича, на устнитѣ си, между зѫбитѣ, и го ухапва. — Какво показва това? — Това показва, че въ всѣка дума има динамическа сила, която се проявява по единъ, или по другъ начинъ. Ако не се прояви по естественъ пѫтъ, тя ще произведе обратни резултати. Енергиитѣ въ природата не могатъ да се задържатъ дълго време, безъ да се проявятъ. Тѣ все ще се проявятъ, но това трѣбва да стане по естествени пѫтища. Ако се задържатъ дълго време, въ края на краищата пакъ ще се проявятъ, но вече по неестественъ пѫтъ и съ голѣми вѫтрешни сътресения. Който не иска доброволно да прояви своитѣ енергии, невидимиятъ свѣтъ ще го застави чрезъ голѣми страдания да даде всичко, което е взелъ. Нещастията и страданията иматъ за цель да заставятъ човѣка да даде нѣщо отъ себе си, да се откаже отъ своя егоизъмъ. Когато любовьта посети нѣкого, той вижда, че трѣбва усилено да работи върху себе си, да облагороди своя характеръ. Има начини за просвѣщаване на ума, за облагородяване на сърдцето и за възпитание на волята. Като се прилагатъ тия начини, свѣтътъ ще се подобри. И тъй, изучавайте начинитѣ на приложение на любовьта въ живота. Ако любовьта би се приложила, като методъ, при възпитанието на децата, резултатитѣ щѣха коренно да се различаватъ отъ тия, които имаме сега. Хората говорятъ за любовь, за свобода, но като не знаятъ, какъ да приложатъ любовьта при възпитанието, получаватъ обратни резултати. — Защо? — Защото говорятъ само. безъ да изпълняватъ това, което говорятъ. Любовьта, свободата сѫ достояние на всички живи сѫщества. Когато любовьта посети човѣка, той се превръща въ градина, въ която всичко започва да расте, да се развива и да цъвти: стремежъ, нѣжность, благоговение, мекота, разсѫдителность и т. н. Покрай тия качества ще се явятъ и нѣкои отрицателни — страхъ, ревность и др. Това е въ реда на нѣщата. Това показва, че любовьта е сила, подъ влиянието на която всичко расте и се развива. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ не може да бѫде ангелъ. По прояви човѣкъ може да бѫде ангелъ, но по сѫщество не може още да бѫде ангелъ. Сега, пристѫпете къмъ първия опитъ — да любите, безъ да очаквате други да ви любятъ. Вие сте любени вече — Богъ ви обича. Нищо друго не ви остава, освенъ да проявите любовьта си. Който се осмѣли да каже, че никой не го обича, той не говори истината. Пръвъ Богъ ви е обичалъ, а следъ Него майка ви, баща ви, братята и сестритѣ ви. Ако майка ви и баща ви не сѫ ви обичали, вие не бихте се родили. — Ама любовьта имъ не била голѣма. — Когато се говори за проява на любовьта, важно е, че тя се проявява, а за силата, за голѣмината на любовьта не трѣбва да се говори. На всѣко живо сѫщество се дава толкова любовь, колкото му е нужна. Когато нѣкой казва, че не е обичанъ отъ никого, той иска да каже, че не е обичанъ отъ тѣзи, отъ които иска любовьта имъ. Значи, той е обичанъ, но отъ тѣзи, отъ които нищо не иска. Важно е човѣкъ да бѫде обичанъ и е обичанъ. Отъ кого е обичанъ, това не е важно. Едно трѣбва да знаете: Любовьта е изразъ на голѣма разумность. Тя представя съвокупность отъ висши сѫщества, които сѫ завършили развитието си. Тѣ сѫ вкусили отъ Божията Любовь, познаватъ я, прилагатъ я, и затова слизатъ на земяга. Тѣ сѫ богати, щедро раздаватъ отъ своитѣ блага и на праведни, и на грѣшни. Тѣ не обръщатъ внимание на грѣховетѣ на хората. Като види нѣкой лошъ човѣкъ, любовьта го хваща въ обятията си, пригръща го, и злото веднага го напуща. При когото се докосне, любовьта върши преврати. Когато военниятъ срещне любовьта, той веднага предава сабята си. Като се отдалечи отъ любовьта, той се чуди, какъ се е предалъ толкова лесно. Мощно нѣщо е любовьта! Докато любовьта е въ човѣка, той е готовъ на всички жертви. Щомъ замине, човѣкъ се връща къмъ стария животъ. Като ученици на Великата Школа, вие трѣбва да започнете съ любовьта, която носи животъ, която дава потици, импулси. Безъ любовь животътъ самъ по себе си се обезсмисля. Не казвайте, че животътъ нѣма смисълъ, че нѣма защо да живѣете. Ако нѣмате условия да живѣете като риби, ще живѣете като птици; ако нѣмате условия да живѣете като птици, ще живѣете като млѣкопитаещи; ако нѣмате условия да живѣете като млѣкопитаещи, ще живѣете като човѣкъ; ако нѣмате условия и като човѣкъ да живѣете, ще живѣете като светия. Въ каквато форма и на каквото положение да се намирате, вие все ще имате условия за животъ. Животътъ на светията е много широкъ. Той има толкова много и красиви занимания, че заслужава човѣкъ всичко да пожертвува, за да придобие неговия животъ. Азъ нѣмамъ предъ видъ светиитѣ, които църквитѣ сѫ провъзгласили, но говоря за светии, любимци на Бога. Който иска да бѫде любимецъ на Бога, той трѣбва да стане светия. Отъ ангела се иска много повече. Ангелитѣ се дѣлятъ на степени, като офицеритѣ. Между тѣхъ редници нѣма, а отъ офицерскитѣ чинове има само три степени: капитанъ, полковникъ и генералъ. Всички наредби на земята сѫ взети отъ невидимия свѣтъ, но сѫ така изопачени, че сѫ създали нѣкаква каша. Степенитѣ на ангелитѣ се опредѣлятъ отъ степеньта на тѣхната любовь. Следователно, когато обичате нѣкого, първата ви работа е да го произведете въ чинъ капитанъ. Това значи да имате особено мнение за него, да се отнасяте къмъ него съ голѣмо благоговение, съ голѣмо уважение. Въ душата и въ духа си да му опредѣлите високо мѣсто и оттамъ да го гледате. Както вие се отнасяте къмъ него, така и той ще се отнася къмъ васъ. Не можете ли да запазите това отношение, всички усилия, които правите въ любовьта си, ще останатъ напразно. Сѫщитѣ отношения трѣбва да се спазватъ и въ науката. Ако студентътъ не обича професора си, той не може да стане ученъ. Това се отнася до студента въ университета, въ музикалната, или въ художествената академия. За да прогресира, човѣкъ трѣбва да има високъ идеаль. Нѣма ли високъ идеалъ, той ще живѣе като обикновенъ човѣкъ. За да не останете обикновени хора, стремете се къмъ високъ идеалъ. — Тогава да живѣемъ като Христа. — Христосъ не живѣе по единъ начинъ. Той живѣе като великъ поетъ, като великъ философъ, като великъ ученъ, като великъ музикантъ, като великъ художникъ, като великъ мждрецъ, като великъ естественикъ. Той е образецъ на всичко. Навсѣкѫде и въ всичко Той е пръвъ. Христосъ е далъ просторъ на Божественото въ себе си. Той казва: „Ако пребѫдвате въ любовьта ми, вие ще правите чудеса поголѣми отъ тѣзи, които азъ правя“. Съ това Той иска да каже, че Божественото е достояние на всички. Затова всички трѣбва да се стремимъ да живѣемъ като Христа. За да постигне това, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ на всички жертви. Само така той може да получи Божието благословение. Който не е готовъ на никакви жертви, той нищо нѣма да получи. Жертвата не подразбира да се отрече човѣкъ отъ хората, отъ живота и да отиде да живѣе въ горитѣ и въ пустинитѣ. Какъ ще се отречете отъ хората, когато Богъ ги люби? Казано е въ Писанието: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде своя Единороденъ Синъ въ жертва, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“. На друго мѣсто въ Писанието е казано: „Който не се откаже отъ свѣта, той не може да угоди на Бога“. Какъ ще разберете това противоречие? Между тѣзи два стиха нѣма никакво противоречие. Въ първия стихъ се говори за хора отъ другъ свѣтъ. Това сѫ хора, които влизатъ въ ядрото на Божествения свѣтъ. Псалмопѣвецътъ казва: „Не обичамъ ли тѣзи, които Ти обичашъ? И не мразя ли тѣзи, които Ти мразишъ“? Отъ този стихъ виждаме, какво е било разбирането на Псалмопѣвеца за любовьта. Съвременнитѣ хора сѫдошли въ любовьта си дотамъ, че говорятъ за нея, безъ да я прилагатъ. Казватъ, че обичатъ нѣкого, но ако този човѣкъ имъ дължи нѣкаква сума, тѣ турятъ любовьта настрана и настояватъ да си получатъ паритѣ. Тѣ казватъ: Любовьта е едно нѣщо, а дългътъ — друго, той трѣбва да се плати. Представете си, че кажа на ония отъ васъ, които иматъ да взиматъ пари отъ нѣкѫде, да простятъ всичкия дългъ на своитѣ длъжници. Какво ще направите? Беднитѣ, които дължатъ и не могатъ да платятъ дълга си, ще се зарадватъ, а богатитѣ, които иматъ да взиматъ, ще останатъ недоволни. Понеже говоримъ за любовьта, отъ нейно име казвамъ: Онѣзи, които обичатъ Бога, но иматъ да даватъ, да платятъ дълговетѣ си! Онѣзи, които обичатъ Бога, но иматъ да взиматъ, да простятъ дълговетѣ на ближнитѣ си, нищо да не имъ искатъ! Това е едно отъ правилата на любовьта. Сега става точно обратно. Бедниятъ, който дължи, търси случай да не плаща. Богатиятъ, който има да взима. на всѣка цена иска да му се плати. Обаче, любовьта разрешава въпроса по другъ начинъ: бедниятъ трѣбва да плаща дълга си, а богатиятъ — да е готовъ на жертви, да прости дълга на своя ближенъ. Който говори за любовь, той самъ трѣбва да направи това, да не чака отвънъ да му се казва, какво трѣбва да върши. Ако доброволно не направите това, единъ день ще ви се каже да го направите. Новата култура иска хора, свободни отъ стари взимания и давания. Да дойдатъ юбилейни години, да започнете всичко отново. Които очакватъ Божието благословение, да започнатъ отново, да постжпятъ споредъ изискванията на любовьта: дълговетѣ си да платятъ, а на длъжницитѣ си да простятъ. Като постѫпватъ по този начинъ, да не се разкайватъ. Така тѣ ще се почувствуватъ свободни, разширени по умъ, по сърдце и по воля. Сега, като ви наблюдавамъ. виждамъ, че всички сте разбогатѣли, имате голѣми капитали, много стока, но нѣма кѫде да ги пласирате. Това, именно, създава голѣми стълкновения, недоразумения между васъ. Щомъ намѣрите пазаръ за стоката си, вие ще се освободите отъ вѫтрсшното стѣснение, въ което сега се намирате. Съвременнитѣ християни се намиратъ въ сѫщото положение. Тѣ разбогатѣха и не знаятъ, какво да правятъ съ богатството си. Богатитѣ християни не прощаватъ дълговетѣ на беднитѣ; беднитѣ християни не желаятъ да изплащатъ дълговетѣ си. Тази е причината, поради която и еднитѣ, и другитѣ фалираха. Следъ фалирането имъ, нещастията и страданията започнаха да ги следватъ. Днесъ Богъ казва на сиромаситѣ: Ще имате вѣра и ще платите дълговетѣ си. На богатитѣ пъкъ казва: Ще бѫдете щедри и ще простите на сиромаситѣ всичко, което ви дължатъ. И бедниятъ, и богатиятъ сѫ касиери на банки. Бедниятъ ще вѣрва, че ако днесъ касата му е празна, утре ще се напълни и ще може да плати дълга си. Богатиятъ ще бѫде щедъръ да даде, дето трѣбва, или да не иска, отдето има да взима. Когато и двамата изпълнятъ изискванията на любовьта. Божието благословение ще дойде и ще напълни каситѣ имъ. И тъй, прилагайте любовьта въ живота си, за да не изпаднете въ отрицателни състояния. Не чакайте спасението вида дойде отвънъ нѣкѫде. Спасението на човѣка зависи отъ самия него. Апостолъ Павелъ казва: „Боя се, като проповѣдвамъ, да не бѫда отхвърленъ“. Той предвижда, че ако не прилага изискванията на любовьта, ще я изгуби. Най-после той казва: „Всичко упазихъ“. Това значи: Всичко победихъ! Желая ви да започнете съ любовьта. Сутринь, когато виждате изгрѣването на слънцето, вечерь — явяването на звездитѣ, а хората и животнитѣ — всѣки моментъ, нека сърдцата ви трептятъ, като че Божиятъ Духъ присѫтствува между васъ. Т. м. * 27. Лекция отъ Учителя, държана на 2 май, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Добри и лоши условия" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАЗУМНИ ОТНОШЕНИЯ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини“. Размишление. Често се казва, че между две сѫщества има разумни отношения, разумни връзки. Какво разбирате подъ думитѣ „връзка между две сѫщества?“ Връзка сѫществува само между двама души, които иматъ нѣщо общо по между си. Щомъ нѣматъ нѣщо общо, тѣ не могатъ да бѫдатъ свързани. Всѣка дума, всѣки изразъ трѣбва да бѫде строго опредѣленъ, да се знае значението му, за да не се създаватъ противоречия и заблуждения. Който не разбира дълбокия смисълъ на думата „връзка“, той ще я приеме само въ физическо отношение и ще изпадне въ заблуждение. Сѫщо така човѣкъ може да се заблуди, ако се спре само върху физическото значение на думитѣ „служене на Бога“. Всѣка дума, всѣки изразъ е на мѣстото си, когато се разбере неговото външно и вѫтрешно значение. Запримѣръ, думата милосърдие не подразбира само да нахраните единъ човѣкъ. Тази дума има и вѫтрешно значение. Казвате, запримѣръ, че вършите волята Божия. Какъ вършите волята Божия: като дете или като възрастенъ синъ? Докато е малко, детето върши волята на баща си, но отъ страхъ отъ тоягата. Щомъ порасне, щомъ стане голѣмъ синъ, той престава да върши волята на баща си, защото тоягата вече не се прилага къмъ него. Значи, докато е малко, детето върши волята на тоягата, а не волята на баща си. Щомъ порасне, щомъ стане голѣмъ синъ, той не се страхува отъ тоягата и престава да върши нейната воля. Ако е разуменъ и обича баща си, синътъ сега, именно, може да върши неговата воля. Щомъ върши волята на баща си, едновременно съ това той вьрши и волята на Бога. Неразумниятъ синъ постѫпва точно обратно: докато е дете, отъ страхъ отъ тоягата върши волята на баща си. Като порасне, престава да се страхува отъ тоягата, а съ това заедно се отказва да върши волята на баща си. Той започва да философствува, да търси причината, защо е нужно човѣкъ да върши волята на баща си. Щомъ не изпълнява волята на баща си, той не може да изпълнява и волята Божия. Колкото и да е уменъ човѣкъ, щомъ влѣзе въ пререкание съ Първата Причина на нѣщата, той изгубва връзката си съ нея, и отъ този моментъ работитѣ му тръгватъ назадъ. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да се подчини на вѫтрешния законъ на Битието — служене на Първата Причина. И тъй, всѣки човѣкъ, всѣко семейство, всѣко общество, всѣки народъ, които не сѫ изпълнили и не изпълняватъ великия законъ на Битието, въ миналото, както и сега, сѫ изчезнали и изчезватъ. Сѫщото се отнася и до окултнитѣ школи, както въ миналото, така и сега. Днесъ срѣщаме много отъ тѣхнитѣ ученици съвършено окаяни, разнебитени и осакатени. Нѣкои отъ тѣхъ съ били учени, държавници, високи духовни лица, но днесъ нищо не е останало отъ тѣхната наука и култура. Тѣзи хора сѫ се ползували съ власть, съ уважение, но днесъ всѣкаква власть е изчезнала. Властьта е преходно нѣщо. Днесъ си на власть, утре ще я изгубишъ; днесъ имашъ пари, всички тѣ почитатъ и уважаватъ, но щомъ изгубишъ паритѣ си, съ тѣхъ заедно губишъ и уважението. Докато човѣкъ крепи щастието си върху физически нѣща, той всѣкога ще бѫде нещастенъ. Щастието иде отъ вѣчни, отъ постоянни нѣща. Тъй щото, докато изпълнява волята Божия, човѣкъ запазва и властьта, и уважението си, и довѣрието на хората. Престане ли да изпълнява волята Божия, съ това заедно той губи и положението, и здравето си, както и условията за своето развитие. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да използува физическитѣ условия, за да се развива правилно. Въ това отношение физическиятъ свѣтъ представя голѣмо благо, голѣма ценность, която разумнитѣ сѫщества сѫ създали. Не само земта, но цѣлата вселена заедно съ слънчевигѣ системи въ нея, сѫ били задача за разумнитѣ, за възвишенитѣ сѫщества. Казва се, че Богъ е създалъ свѣта. Това подразбира, че възвишенитѣ сѫщества подъ рѫководството на Бога сѫ създали цѣлия видимъ свѣтъ. Тѣ и до днесъ продължаватъ да работятъ, да преустройватъ вселената. Тъй както днесъ виждате свѣта, вие познавате само външната му страна, съ неговитѣ външни богатства. Всѣка планета, обаче, крие въ себе си голѣми вѫтрешни богатства, които нѣкога ще бѫдатъ на разположение на хората, на всички живи сѫщества, изобщо. Като знаятъ това, нѣкои сѫщества отъ невидимия свѣтъ обсаждатъ земята отвънъ, за да я превзематъ. Голѣма война се води за превзимането на слънчевата система. Нѣкога, въ далечното минало, земята е била пакъ обсаждана, вследствие на което е изкривила осьта си на 23°. Днесъ става бавно изправяне на земната ось. Това изправяне е почти незабелязано, благодарение на което се избѣгватъ катастрофи, които биха унищожили цѣлия свѣтъ. Вие не можете да си представите, какво би станало съ Европа. ако ледоветѣ на северния полюсъ биха се стопили изведнъжъ. Цѣлата европейска култура би била пометена. Кои сѫ причинитѣ за изправяне на земната ось, ученитѣ не знаятъ още. Отсега нататъкъ тѣ ще създаватъ теории за отклоняването и изправянето на земната ось. Сега, каквото и да се говори на съвременнитѣ хора, много нѣща ще останатъ неразбрани за тѣхъ. И като не разбиратъ, казватъ, че тѣзи нѣща не сѫ научни. Прави сѫ хората. Това, което тѣ наричатъ наука, представя нѣщо подобно на залъгалки за децата. Това още не е истинска наука. Ние не се занимаваме съ тази наука. Буквата „Н“ въ думата наука означава законъ на противоречие. Каква наука, или какво изкуство има въ шиене на дрехи? Ще нарѣжатъ цѣлия платъ и следъ това ще го зашиватъ. Какво изкуство има въ правене на бъчви? Ще нарѣжатъ едно дърво на парчета, които после ще свързватъ съ обрѫчи. Колко време издържа една бъчва? Щомъ се счупятъ обрѫчитѣ, цѣлата бъчва се разпада. Въ живота, както и въ природата, нѣщата сѫ тѣсно свързани. Безъ връзки животътъ не може да се прояви. Като изучавате човѣшкото тѣло, виждате, че и то е съставено отъ кости, свързани помежду си съ сухожилия, съ мускули. Щомъ тѣзи връзки отслабнатъ, тѣлото, т. е. кѫщата на човѣка постепенно се разрушава докато единъ день съвсемъ се разпадне. Това показва, че физическото тѣло не е още съвършено устойчиво. То постепенно се организира, докато най-после човѣкъ съгради духовното си тѣло, съ съответни за него органи, за да издържа на всички външни и вѫтрешни условия. Само съ това тѣло човѣкъ може да бѫде абсолютно свободенъ. Сега, като ученици, какь ще отговорите на въпроса: Кое е най-важното нѣщо за човѣка на физическия свѣтъ? Много отговори могатъ да последватъ на този въпросъ, но нито единъ отъ тѣхъ нѣма да отговаря напълно на истината. Докато е на земята. човѣкъ трѣбва да се приспособява къмъ условията. Щомъ се намѣри предъ свѣтлина, колкото и да е силна, той трѣбва да се приспособи къмъ нея, да я възприеме правилно. Какво виждаме въ живота? Срѣщаме хора, които не могатъ да издържатъ на голѣма свѣтлина и я избѣгватъ. Други пъкъ не могатъ да издържатъ на силенъ вѣтьръ. Тѣ веднага се криять, или обличатъ дебели дрехи срещу него — страхуватъ се да не изгубятъ топлината или влагата си и да изсъхнатъ. Добре е човѣкъ да се предпазва отъ голѣма свѣтлина, отъ силенъ вѣтъръ, отъ голѣмъ студъ, но той трѣбва да знае, какъ и кога да се пази. Каквото върши, човѣкъ трѣбва научно да го обоснове. Който иска да стане хитъръ, той трѣбва да носи лисича кожа около врата си, както правятъ нѣкои жени. Не се ли нуждае отъ хитрость, той не трѣбва да носи лисича кожа. Който иска да бѫде смѣлъ, той трѣбва да си купи меча кожа, върху която да стѫпва. Изобщо, човѣкъ трѣбва да знае, защо прави едно или друго нѣщо, защо носи една или друга дреха и, ако не се нуждае отъ нея, да се откаже отъ употрѣбата й. Той не трѣбва да бѫде робъ на модата, да не си пакости. Българинътъ, запримѣръ, носи на главага си шапка отъ овча кожа, по обичай, безъ да подозира, че съ това се лишава отъ възможность да развива своята интелигентность. Който знае законитѣ, той може да извлича енергията отъ всички нѣща и правилно да я използува. Мечата кожа предава енергия на човѣка, но той трѣбва да знае, какъ да се ползува отъ нея. Когато човѣкъ се моли на Бога, не е добре да има въ стаята си меча кожа и да стѫпва върху нея, защото ще се разсѣе, не може да се моли добре. Когато се моли, добре е да стѫлва на борови дъски. Борътъ създава добро разположение, подига човѣшката мисъль. Забелязано е, че камънитѣ създаватъ мистично настроение. Ето защо, ако иска да се настрои мистично, човѣкъ трѣбва да ходи повече върху камъни, отколкото по трева. Тревата дейсгвува върху въображението. Тя прави човѣка поетъ. Камъни, които сѫ покрити съ мъхъ, действуватъ мистично върху човѣка и го правятъ философъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате природата, да изучавате новата философия, новата наука. Въ природата се крие и новата наука, и новата философия. Първо ще изучавате външната страна на природата — камънитѣ, растенията, рѣкитѣ, горитѣ, планинитѣ, и оттамъ постепенно ще навлизате въ вѫтрешната страна на тази наука. Тя ще ви доведе до новото, което търсите. Външната страна на природата представя забавления за хората, а вѫтрешната страна ги води къмъ дълбокъ, съзнателенъ животъ. И забавленията иматъ смисълъ, но само когато между тѣхъ сѫществува тѣсна, органическа връзка. Не сѫществува ли тази връзка, тѣ спъватъ човѣка въ неговия пѫтъ. Тъй щото, спи ли, яде ли, облича ли се човѣкъ, всичко това има смисълъ, докато е свързано едно съ друго. Сега, като говоря по този начинъ, мнозина ще дойдатъ до крайности въ живота и ще започнатъ да се обличатъ въ черни дрехи, да носятъ прости обуща, да избѣгватъ употрѣба на животинска кожа. — Не е въпросъ да изпада човѣкъ въ крайности. Ако е ученикъ, той трѣбва да разбира дълбокия смисълъ на нѣщата, да има правилни схващания. Като се каже ученикъ, нѣкои разбиратъ само окултния ученикъ и отричатъ официалната наука. Тѣ не сѫ прави. Въ каквато форма и да се яви науката, тя не може и не трѣбва да се отрича. Науката е проява на Божествения Духъ въ живота. Сама по себе си, науката е една, но разбиранията на хората сѫ различни. Тѣ дѣлятъ науката на свѣтска и на духовна. Въ сѫщность, тя е недѣлима, както въ понятието орѣхъ черупката на орѣха е недѣлима отъ ядката. Който разглежда само външната страна на науката, той я счита материална, свѣтска. Който разглежда вѫтрешната страна на науката, той говори за духовна наука. Обаче, истински духовниятъ разглежда науката едновременно отъ две страни — външна и вѫтрешна. Всички учени се рѫководятъ отъ Божия Духъ. Той ги напѫтва, Той имъ показва, какъ трѣбва да работятъ. Обаче, когато не Го слушатъ, хората изопачаватъ своитѣ възгледи за живота и прилагатъ науката тамъ, дето не е мѣстото й. По този начииъ тѣ внасятъ дѣление въ науката, на свѣтска и духовна, при което често първата прилагатъ за разрушаване на онова, което съ вѣкове сѫ градили, а втората постепенно отричатъ. Тѣ отричатъ тази свещена наука, която ги е направила учени. Сѫществуватъ три категории учени: първата категория наричаме „учени на физическия свѣтъ“, които се занимаватъ съ външната, материална страна на науката. Втората категория сѫ тъй нареченитѣ „учени въ областьта на свѣтлината“, които познаватъ законитѣ на свѣтлината и помагатъ на ученитѣ отъ физическия свѣтъ. Ако тѣ не хвърлятъ свѣтлина на ученитѣ на земята, послсднитѣ биха останали обикновени работници. Благодарение на свѣтлината, която получаватъ отгоре, тѣ могатъ да правятъ изследвания, да изобретяватъ различни нѣща. Една опасность има за тѣхъ, а именно — тѣхната материалистична мисъль. Посрѣдствомъ нея тѣ отклоняватъ науката отъ правия пѫть на нейното приложение. Третата категория учени сѫ тия, които живѣятъ и работятъ въ областьта на „безсмъртието“. Тѣхнитѣ знания се простиратъ до съвьршения животъ, до живота, който функционира въ всички планети. Отъ тѣхъ зависи благоденствието на планетитѣ. Тѣ създаватъ условия за развиване на една планета; тѣ могатъ и да й отнематъ тѣзи условия. Тѣ изпращатъ различни сили, различни течения кьмъ планетитѣ, съ което ги подигатъ или понижаватъ. Това сѫ отвлѣчени въпроси, които умоветѣ на съвременнитѣ хора не могатъ да възприематъ. Тѣ ще минатъ и заминатъ покрай тѣхъ, безъ да оставятъ нѣкаква следа. Тѣзи мисли ще останатъ въ ума имъ толкова, колкото въ ума на страхливия остава идеята за любовьта. Единъ младъ, но страхливъ момъкъ, се разхождалъ въ една гора съ своята възлюбена и говорилъ за любовьта си къмъ нея. Той й казвалъ, че е готовъ за нея и живота си да пожертвува. Въ този моментъ една мечка излѣзла насреща имъ. Момъкътъ веднага се качилъ на едно дърво, а оставилъ своята вьзлюбена на произвола на сѫдбата. Човѣкъ трѣбва да се изучава, да знае, докѫде е достигналъ въ развитието си и като говори, предварително да знае, какво може да направи. Какво представятъ нѣкои хора? — Тѣ сѫ хора на настроения. Дето ги духне вѣтърътъ, тамъ отиватъ. Срѣщате единъ човѣкь, който се оплаква, че Богъ го е изоставилъ, че хората не го обичатъ. — Защо? — Защото му се случило нѣкакво малко нещастие. Срѣщате другъ, който се оплаква, че нѣма разположение, не може да учи, не може да работи. — За да работи, човѣкъ не трѣбва да се рѫководи отъ своето разположение. Вземете примѣръ отъ войника, който отива на бойното поле. Командирътъ му е далъ заповѣдь да изпълни една задача, и той непременно трѣбва да я реши. Че вѣтъръ духаль вънъ, че дъждъ валѣлъ, че голѣмъ студъ имало, той върви напредъ къмъ цельта, предъ нищо не спира. Той не може да се подава на настроения, нито на разположения. Войникътъ ще каже, че се намира предъ голѣми противоречия. Противоречия сѫществуватъ само въ неговото съзнание, но нито въ вьншния, обективенъ свѣтъ, нито въ самата природа. Скърбитѣ и радоститѣ на хората не почиватъ на абсолютна реалность. Че нѣкой изгубилъ или спечелилъ нѣкаква сума, това не се отнася до абсолютния свѣтъ. Пъкъ и за самия човѣкъ тѣ не представятъ нѣкаква реалность. Нѣкой е вложилъ 20,000 лв. въ една банка. Следъ нѣколко деня той чува, че тази банка фалирала. Той започва да пъшка, да страда за вложенитѣ пари. На другия день чете въ вѣстницитѣ, че банката не е фалирала, но спечелила грамадни суми. Той свиква приятелитѣ си на угощение, радва се, че е спечелилъ. Де е реалностьта — въ неговата скръбь, или въ неговата радость? Реални нѣща сѫ ония, които човѣкъ е донесълъ съ себе си и които ще отнесе съ себе си. Щомъ човѣкъ чуе, че банката, въ която е вложилъ паритѣ си, е пропаднала, той трѣбва да каже: Господи, дойдохъ съ две празни рѫце на земята. Въ тѣхъ сѫ вложени сили, на които разчитамъ. Благодаря, че рѫцетѣ ми не пропаднаха. Банкитѣ могатъ да пропадатъ и отново да се съвзиматъ, но рѫцетѣ ми да не пропадатъ. Рече ли човѣкъ да се подава на промѣнитѣ, които ставатъ въ живота, той навлиза въ закона на приливитѣ и отливитѣ. Нѣма защо човѣкъ да се плаши, че нѣкоя банка пропаднала. Все трѣбва нѣкога една или друга банка да пропадне. Това е въ реда на нѣщата. Единъ познатъ ми разправяше впечатленията и преживяванията си отъ земетресението въ Пловдивъ. Голѣма била изненадата на цѣлия градъ отъ това земетресение. Всички мечти, всички ламтежи на хората се разрушили. Като започнали кѫщитѣ да се люлѣятъ, да скърцатъ, да се събарятъ тукъ-таме, а земята отдолу бучи, реве, движи се, умътъ имъ се взималъ. Всѣки се оглеждалъ безпомощно, мислилъ, че свѣтътъ се свършва. Въ единъ моментъ човѣкъ е готовъ да се откаже отъ всичко земно, отъ всички свои желания, само животътъ си да запази. Така, казва той, разбрахъ цената на живота. Така разбрахъ, кое е истинското богатство. Много нѣщо научихъ, много нѣщо придобихъ отъ това земетресение. Мина земетресението, свѣтътъ не се свърши, но това, което разбрахъ и научихъ, никога нѣма да забравя. Наистина, свѣтътъ не се свърши, но много криви идеи, много заблуждения на хората се свършиха, умрѣха. За смѣтка на тѣхъ, хората започнаха да се стремятъ къмъ нѣщо по-възвишено, къмъ нѣщо трайно. И тъй, всички хора по лицето на земята трѣбва да бѫдатъ готови да не ги изненада нѣкоя вечерь Божията тояга, т. е. великиятъ Божи законъ. Животътъ на земяга е изложенъ на голѣми промѣни. Не разбирайте нѣщата буквално. Не говоря само за земетресения. Азъ имамъ предъ видъ изключителнитѣ времена, въ които живѣемъ. Ние сме въ епоха на голѣми изненади. Ние живѣемъ въ единъ непостояненъ, изключителенъ вѣкъ. Изключителни явления, изключителни събития идатъ. Това не трѣбва да ви плаши, но будни трѣбва да бѫдете. Професоритъ на свѣтлината искатъ да намѣстять умоветѣ на хората, да смекчатъ сърдцата имъ и да моделиратъ тѣхната воля. Тази е една отъ великитѣ задачи, която трѣбва да се реализира. Земята трѣбва да се пречисти. Пречистването й ще стане съ огънь. Иде огъньтъ въ свѣта. Ако хората не приематъ учението на любовьта, огъньтъ ще дойде и ще помете всичко онова, което отъ хиляди години се е съграждало. Старата култура ще изчезне, поменъ нѣма да остане отъ нея. Грѣховетѣ, престѫпленията на хората ще изгорятъ. Които издържатъ на този огънь, тѣ ще свѣтнатъ, както свѣти златото, което е минало презъ огъня на златаря. Които минатъ презъ този огънь и издържатъ, тѣ ще турятъ начало на новата култура. Сега, вие трѣбва да знаете, че всички хора, добри и лоши, ще минатъ презъ огънь. Не се страхувайте, но будни трѣбва да бѫдете да минете презъ огъня и да оцѣлѣете. Който оцѣлѣе, той ще се очисти. Чистене е нужно на хората. За мнозина този огънь е започналъ вече. Страданията, изпитанията не сѫ нищо друго, освенъ огъньтъ, който иде да пречисти свѣта. Колкото по-голѣми страдания минава човѣкъ, толкова по-силенъ става. Страданията каляватъ човѣка, правятъ го силенъ да носи. Нѣкои страдания сѫ действителни, а нѣкои — фиктнвни. Каквито и да сѫ страданията на човѣка, той трѣбва да издържа. Нѣкой страда, че не е свършилъ университетъ. Той може да не е свършилъ държавенъ университетъ, но е свършилъ житейскиятъ. Ако човѣкъ е живѣлъ на земята 100 — 120 години, той е свършилъ не единъ факултегъ, но миналъ е презъ всички факултети на университета. Не е важно, кѫде и какво е следвалъ; важно е. какво е научилъ. Ако знанието може да отклони човѣка отъ главната цель на живота му, по-добре да отложи придобиването на това знание за по-благоприятни времена. Да придобива нѣкой знания, това е човѣшко право, което може да се отлага за благоприятни времена, когато човѣкъ може разумно да се ползува отъ него. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че нѣкои отъ васъ сѫ станали много самостоятелни. Добре е човѣкъ да бѫде самостоятеленъ, свободенъ, но затова сѫ нужни известни условия. Свободата се обуславя отъ известни правила, отъ известни изисквания. Ученикътъ е свободенъ предъ учителя си, само когато учи добре. Само добриятъ, светиятъ човѣкъ е свободенъ отъ обществено мнение. Който иска да остане незасегнатъ отъ общественото мнение, той трѣбва да води добъръ и светъ животъ. Какво правятъ съвременнитѣ хора? — Тѣ живѣять лекъ, разпуснатъ животъ и, като се намѣрятъ въ нѣкое общество, започватъ да си даватъ мнението за този, за онзи, за разни научни въпроси — минаватъ за учени хора. Какво мнение може да даде нѣкой човѣкъ за свѣтлината, за влиянието й върху живитѣ сѫщества? Веднъжъ дошли на земята, всички живи сѫщества трѣбва да растатъ и да се развиватъ. Сѫщото може да се каже и за човѣшката душа. Човѣкъ трѣбва да расте и да се развива. Растенето е физически процесъ, развиването — духовенъ, а облагородяването — Божественъ. Тѣзи три процеса трѣбва да се извършвагъ едновременно и непреривно, и то не само на физическия свѣтъ, но въ всички свѣтове. Това значи: човѣкъ трѣбва да расте и да се развива едновременно и въ физическия, и въ духовния, и въ Божествения свѣтъ. Растенето и развиването сѫ два необходими процеса въ еволюцията на живота. Когато възвишенитѣ сѫщества сѫ създавали свѣта, тѣ сѫ започнали отъ низшитѣ сѫщества и постепенно сѫ отивали къмъ висшитѣ. Тѣ сѫ използували материята на всички живи сѫщества, за да създадатъ отъ нея висшптѣ. Запримѣръ, тѣ използували една часть отъ материята на рибитѣ за създаване на птицитѣ. Тѣзи риби, именно, се превърнали въ птици. После използували часть отъ материята на птицитѣ за създаване на млѣкопитаещи. Часть отъ тѣхната материя пъкъ използували за създаване на човѣка. Работата на възвишенитѣ сѫщества продължава и следь човѣка. Тѣ използуватъ часть отъ материята на хората за създаване на по-високъ животъ отъ човѣшкия. Който разбира този законъ, той знае, че не е дошълъ на земята за удоволствие, но за работа, да преработи своята материя, която единъ день ще даде въ услуга на висшитѣ сѫщества. Съзнателниятъ, работливиятъ човѣкъ само може да мине въ по-висока фаза на развитие. Така е било съ всички животни по-долностоещи отъ човѣка. Само ония риби напуснали водата, които били готови да работятъ за благого на всички живи сѫщества. Сѫщото може да се каже и за птицитѣ, и за млѣкопитаещитѣ. Следователно, всички живи сѫщества, които работятъ само за себе си, за своето благо, и до днесъ се намиратъ въ сѫщото положение, въ което отначално сѫ били. Хора, които работятъ само за себе сп, ще останатъ въ положението, въ което днесъ се намиратъ. Ако работятъ съзнателно за Бога, тѣ ще минатъ въ свѣта на ученитѣ, които си служатъ съ свѣтлината. — Защо нѣкои ученици оставатъ въ сѫщия класъ? — Защото не учатъ. Който не учи, той ще повтаря класа. Задачата на ученика е да учи, да минава отъ положението на риба въ това на птица; отъ положението на птица въ положението на млѣкопитаещо; отъ млѣкопитаещо — въ човѣкъ и т. н. Всичко живо трѣбва да се движи, да върви напредъ. Не е лошо положението на рибата, на птицата, на млѣкопитаещото, на човѣка, но отъ всички се иска моралъ, който да издържа на мѫчнотии, на всички бури и вѣтрове. Нека у всички остане идеята да вървите напредъ. И тогава, като видите едно растение или животно, нѣма да поглеждате къмъ него съ презрение, но ще знаете, че и неговото положение е добро. — Кога? — Когато живѣе и за ближнитѣ си, а не само за себе си. Ако живѣе за себе си, отъ него нищо нѣма да излѣзе. Когато се казва за нѣкого, че е дърво, това подразбира сѫщество, което живѣе и работи само за себе си. Въ него нѣма никакъвъ стремежъ къмъ духовенъ животъ, къмъ служене на нѣщо по-високо отъ себе си. За такива дървета, именно се употрѣбяватъ брадви и сѣкири. Тѣ насила ще влѣзатъ въ Царството Божие — чрезъ брадви и сѣкири. Сега, азъ изнасямъ тази идея, за да ви послужи като импулсъ въ живота. Каквото и да правите, вие трѣбва да знаете, че не можете да се противопоставяте на великата разумность, която работи въ живота и въ природата. Който иска да й се противопоставя, той ще остане въ положението на риба, на птица, на млѣкопитаеще или на обикновенъ човѣкъ. Не е лошо човѣкъ да живѣе за себе си, но ако иска да расте, да се развива и да се облагородява, той трѣбва да има правилно разбиране за живота. Когато иска да учи, човѣкъ трѣбва да отиде при нѣкой великъ учитель, а не при обикновенъ, невежъ учитель. Като намѣри великъ учитель, той трѣбва да го слуша. Какво правятъ нѣкои ученици? Като отиватъ при своя учитель, тѣ започватъ да му разправятъ, какви видения, какви откровения сѫ имали. Да разправяте на учителя си за вашитѣ въображаеми видения, това значи да служите на своята гордость и щестлавие. Който има откровения, той не може да остане на земята. Апостолитѣ Иоанъ и Павелъ сѫ имали видения и откровения, но въ това време сѫ били на небето. Ще дойде нѣкой да разправя, че ималъ откровение отъ Бога. Това е заблуждение. Това сѫ картини отъ духовния свѣтъ, но не и откровения. Мнозина се хвалятъ съ своитѣ откровения, но нито единъ отъ тѣхъ не е казалъ нѣкаква истина, която да не е писана или изказана преди него. Нѣкой чете Евангелие и казва: Да се любимъ! Да живѣемъ споредъ Божиитѣ закони! — Това не е нѣщо ново. Това всѣки човѣкъ може да каже. Който живѣе за себе си, и тои може да говори, че хората трѣбва да се обичатъ, да живѣятъ едни за други, да си помагатъ, но въпрѣки това, той пакъ ще си остане въ положението, въ което първоначално се е намиралъ. Докато живѣе съ страхъ за себе си, заекътъ ще си остане всѣкога заекъ. Той се страхува, защото служи главно на себе си. Който не служи на себе си, той е готовъ да служи на великото въ свѣта. Щомъ служи на великото, той може да има нѣкакво откровение, защото се намира подъ влияние на „професоритѣ на свѣтлината“ Какво се разбира подъ думата откровение? — Откровение значи сьобщаване съ Бога. Днесъ това е почти невъзможно. — Защо? — Човѣшкиять организъмъ е така устроенъ, че нервната му система не е въ сила да издържи на свѣтлината на Божествения Духъ. За да влѣзе въ контактъ съ Бога, неговата енергия трѣбва да мине най-малко презъ десеть срѣди, за да се трансформира така, че да се приеме отъ него безъ никаква опасность. Тъй щото, за да получи човѣкъ известно откровение и да го разбере напълно, то трѣбва да е минало презъ десеть срѣди, презъ десеть стѫпала: презъ херувимитѣ, серафимитѣ, ангелитѣ, светиитѣ, гениалнитѣ, талантливитѣ, праведнитѣ, добритѣ хора и т. н. Следъ това откровението ще дойде до обикновения, до малкия човѣкъ на земята. Единъ отъ еврейскитѣ пророци казва: „Видѣхъ Господа възнесенъ“. Когато запитали пророцитѣ, кой е готовъ да съобщи нѣщо на царя, той казалъ: Азъ съмъ готовъ да му съобща всичко, каквото Богъ ми каже. Силенъ билъ този пророкъ. — Защо? — Защото ималъ откровение. Като отишълъ при царя да му предаде думитѣ Господни, царьтъ заповѣдалъ на слугитѣ си да го хванатъ и да го заведатъ при него. Пророкътъ се обърналъ къмъ царя съ думитѣ: Да остане рѫката ти неподвижна въ въздуха! Както казалъ, така станало. Следъ това трѣбвало царьтъ да се моли на пророка да вземе думитѣ си назадъ и да освободи рѫката му. Кой обикновенъ човѣкъ може да направи това? Кой отъ васъ, ако го хване стражарь, ще може съ една дума да направи рѫката му неподвижна? Не само че не може да направи това, но отгоре надъ всичко стражарьтъ ще го набие. Днесъ не може даже да се говори за откровение. Днесъ може да се говори само за плащане на карма, но не и за откровение. Тѣзи, които пожелаха да изплатятъ кармата си, станаха мѫченици. Христосъ имъ даде редъ методи, какъ да живѣятъ правилно, за да изплатятъ кармата си и да влѣзатъ въ правия пжтъ. Пророцитѣ пъкъ сѫ хора, които сѫ завършили своето развитие на земята. Истински пророкъ е онзи, който разбира добре Божественото учение и го прилага. Апостолъ Павелъ имаше видения и откровения и следъ това само можа да каже: „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ“. И тъй, научете се да говорите истината. Не преувеличавайте, нито намалявайте нѣщата. Изнасяйте нѣщата така, както сѫ. Нѣкой има нѣкаква слабость и ще я прикрива, ще я намалява, ще я оправдава. Нѣма защо да се оправдавате. Кажете истината така, както е, и не се страхувайте. Само истината може да направи човѣка свободенъ. Ако човѣкъ не може да се изповѣда предъ себе си, предъ другитѣ никога нѣма да се изповѣда. Важно е човѣкъ да бѫде искренъ предъ себе си. Не може ли да направи това, той не може да очаква никакви резултати. Смирение се иска отъ човѣка. Мекота се иска отъ човѣка. Има ли тѣзи две качества, той ще има търпение да понася всичко. Това значи да се подчини човѣкъ на Божественото въ себе си. И тогава, колкото и да го нападатъ отвънъ, той ще понася всичко съ радость. Така сѫ живѣли едно време мѫченицитѣ. Не е лесно човѣкъ да стане светия. Който иска да стане светия, той трѣбва да обича истината, да се стреми къмъ нея. Така само той може да се приближи къмъ Бога. Казано е за Бога: „Възлюбилъ е истината въ човѣка“. Следователно, дойдете ли до човѣка, обичайте истината въ него, която е вложена отъ Бога. Че нѣкой постѫпилъ неправилно, че сгрѣшилъ, не се спирайте върху това. Спирайте се върху доброто въ него и вървете напредъ. Това значи да обича човѣкъ истината, да обича разумния животъ, които носятъ свобода за човѣшката душа. Човѣкъ не трѣбва да се страхува отъ истината. Направи ли нѣкаква погрѣшка, той трѣбва да е готовъ да я изправи. Първо ще се изповѣда предъ Бога и после ще се заеме да я изправи. Изправяйте погрѣшкитѣ си, а не се извинявайте за тѣхъ. Много пѫли може да грѣши човѣкъ, но трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си. Нѣкои погрѣшки мѫчно се изправятъ, но човѣкъ трѣбва да постоянствува, да работи върху себе си, докато ги изправи. Злото, като елементъ, сѫществува въ живота. Каквото и да правите, вие не можете да го избегнете. Дойде ли злото при васъ, разгледайте го внимателно и го използувайте. Мнозина сѫ се борили съ злото, но никой не го е победилъ. Злото нѣма да изчезне, нито може да се победи, но може да се впрегне на работа. Едни по-лесно се справятъ съ злото, а други — по-мѫчно. Мѫчно или лесно, въ края на краищата човѣкъ трѣбва да знае, че злото е непобедимо. Много методи има, които вие може да приложите по отношение на злото, но отъ поведението ви, отъ вашата любовь къмъ истината, къмъ учението зависи да ви ги дамъ, или не. Азъ съмъ отъ ония земедѣлци, които не хвърлятъ семената си напразно. Ако тази година нѣма добри условия за тѣхъ, ще ги задържа за идната година. Божественото семе, Божествената енергия не може и не трѣбва да се прахосва. Ако нѣма добри условия за сѣене азъ ще туря житото въ хамбара, докато условията се подобрятъ. Който иска да има успѣхъ въ живота си, той трѣбва да прилага този методъ. Като работите по този начинъ, вие ще дойдете до вѫтрешно познаване на нѣщата. Мнозина питать, дали ще се познаватъ, като отидатъ въ онзи свѣтъ. — Всичко зависи отъ любовьта. Ако имате любовь помежду си, ще се познавате. Безъ любовь хората не могатъ да се познавать. Любовьта е основа на всичко. Това се отнася и до този, и до онзи свѣтъ. Който има любовь, той ще познава хората и външно, и вѫтрешно. Който нѣма любовь, той ще ги познава само външно. Искате ли правилно да се развивате, трѣбва да имате любовь. Нѣкои хора съхнать по липса на влага, на топлина, на свѣтлина въ себе си. Любовь липсва на съвременнитѣ хора. Единственото нѣщо, което може да внесе у човѣка и влага, и топлина, и свѣтлина, това е любовьта. Има ли любовь въ себе си, човѣкъ ще прогледа за всички нѣща. Ако е ученикъ, и буквитѣ, и числата ще оживѣятъ за него. Какво нѣщо представя живата буква, живото число? Всѣки човѣкъ, който живѣе въ свѣта на свѣтлината, представя жива буква, живо число. Понеже минавате за учени хора, нека всѣки за себе си опредѣли, каква буква и какво число представя. Засега това е тайна, която въ бѫдеще може да се открие. Който може още въ този животъ да намѣри своето число той ще разреши една отъ великитѣ социални и културни задачи на живота. Да опредѣлите вашето число, това значи неочаквано да получите наследство отъ десеть милиона лева. Ако сте разуменъ, съ това число ще разрешите много положения. Магическа сила се крие въ числата! Да имате десеть милиона лева на разположение, това значи да имате кѫщи, имоти, приятели. Какви по-голѣми богатства отъ тѣзи? Всички хора се подчиняватъ на десеттѣ милиона. — Защо? — Живо число е то. Следователно, ако въ едно число се крие такава сила, колко по-мощно нѣщо представя човѣшкиятъ характеръ! Когато човѣкъ проникне въ силата на числата, професоритѣ на свѣтлината ще му разтворятъ вратитѣ на своя университетъ. Отвори ли се за човѣка поне една отъ вратитѣ на този университетъ, той ще влѣзе въ него съ колесница, както пророкъ Илия възлѣзе на небето. Който не разбира живитѣ числа, той дълго време ще обикаля вратитѣ на този университетъ, но никой нѣма да му отвори. За да влѣзе въ университета на свѣтлината, човѣкъ трѣбва да има любовь въ себе си. Любовьта разрешава всички въпроси. Ако майката не обича детето си, тя нищо нѣма да му даде. И ако детето не обича майка си, нищо не може да получи отъ нея. Майката трѣбва да обича детето си, и детето трѣбва да обича майка си. Такива трѣбва да бѫдатъ отношенията между човѣка и Бога. Ако Богъ не ви обича, ако и вие не Го обичате, нищо нѣма да се ползувате. Вънъ отъ любовьта всичко е илюзия. Какво представя числото 13, отъ което хората се страхуватъ? Числото 13 представя домъ безъ майка. Домъ, въ който майката отсжтствува, не може да бѫде щастливъ. Числото 13 има още по-широкъ смисълъ. То представя онази свещена идея, която храни човѣка. Безъ свещена идея въ себе си, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Значи, човѣкъ безъ идея, търговецъ безъ пари, професорь безъ знание, цигуларь безъ цигулка, учитель безъ ученици, не могатъ да бѫдатъ щастливи. Тази е причината, задето хората се страхуватъ отъ числото 13. За да не се страхува отъ това число, човѣкъ трѣбва да знае начина, по който може да трансформира енергиитѣ му. Когато невидимиятъ свѣтъ иска да преобрази човѣка, поставя го на действието на числото 13. Христосъ имаше 12 ученика, а Той бѣше тринадесетиятъ. Но въ края на краищата евреитѣ Го качиха на кръста. Тази е причината, поради която хората се страхуватъ отъ това число. Единицата, т. е. числото едно е строго число. То руши всичко, което е създадено. Привидно то нѣма милость къмъ нищо. Дойде ли до дървото, то ще го постави при условия да окапятъ всичкитѣ му листа и, като види страданията му, казва: Не се безпокой, нови листа ще ти израснать. Нѣкой човѣкъ плаче за единъ окапалъ листъ. Нѣма защо да плаче за окапалия листъ. Единъ ще окапе, но вмѣсто него ще израснатъ стотици нови. Ако едно слънце изчезне, друго ще се яви. Ако стоишь на пѫтя на единицата, тя нѣма да ти каже да се отмѣстишъ. Ще мине презъ тебе, ще те направи на каша, но следъ време отъ тази каша ще изработи нѣщо хубаво, нѣщо велико. Въ този смисълъ казваме, че числото 13 е строго и нѣма милость къмъ нищо. То руши, но сѫщевременно създава. Единицата представя цѣлокупностьта на Битието. И тъй, искате ли да се справите съ енергиитѣ на числото 13, турете любовьта за основа на живота си. Този ключъ работи навсѣкѫде. Този ключъ действува като положителна и отрицателна сила. У едни хора любовьта събужда мекота, у други — умраза. Забелязано е, че ако нѣколко души ви обичатъ, единъ непременно ще ви мрази. Ако деветь души ви обичатъ, десетиятъ ще ви мрази, и по сила умразата му ще се равнява на любовьта на деветимата. Съвременнитѣ хора говорятъ за любовь, прилагатъ я, но нѣматъ резултати. — Защо? — Тѣ не знаятъ истинското положение на нѣщата, вследствие на което се разочароватъ. Нѣкои хора иматъ голѣми трѫби, презъ които любовьта имъ минава, но токътъ на тѣхната любовь е слабъ, едва тече. Който гледа отвънъ, той очаква да получи много любовь отъ тази трѫба, но получава малко. Други хора пъкъ иматъ много любовь, но трѫбата имъ е малка, вследствие на което често ставатъ пропуквания и изтичане на любовьта. И въ единия, и въ другия случай хората не сѫ доволни нито отъ своята любовь, нито отъ любовьта на ближнитѣ си и се разочароватъ. Какво трѣбва да направятъ, за да избегнатъ тѣзи разочарования? — Да поправятъ канализацията си. Първитѣ трѣбва да турятъ тѣсни трѫби, споредъ силата на любовьта си, за да не се лъжатъ хората въ любовьта имъ. Вторитѣ пъкъ трѣбва да разширятъ трѫбитѣ си. за да не се пукатъ и да не изтича любовьта имъ навънъ. Първитѣ хора се наричатъ материалисти, свѣтски, а вторитѣ — духовни. Кое отъ дветѣ положения е за предпочитане? Въ економическо отношение духовнитѣ хора сѫ по-умни, понеже изразходватъ малко пари за трѫбитѣ, но тѣ не даватъ просторъ на любовьта си. Заблуждението на материалиститѣ седи въ това, че като пущатъ любовьта си презъ широки трѫби, тѣ мислятъ, че тя ще се увеличи. Въ края виждатъ, че любовьта имъ не се е увеличила, а разходитѣ за трѫбитѣ вървятъ. Съвременнитѣ духовни хора искатъ да проявятъ любовьта си, но като нѣматъ методи и срѣдства за това, тѣ се задоволяватъ съ трѫбитѣ, които иматъ. Да обичашъ нѣкого, това значи, да го нагостишъ да задоволишь нуждитѣ му, да му придадешъ нѣщо. Като не знаятъ, по какъвъ начинъ да приложатъ любовьта си, хората се натъкватъ на редъ нещастия и погрѣшки. Дойде ли до приложение на любовьта, човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ. Само съвършениятъ човѣкъ може да изпълни закона на любовьта. За несъвършения човѣкъ Божията Любовь носи голѣми разочарования и нещастия. Ако любовьта посети несъвършения, тя първо му отнима свободата. Всички хора ще се събератъ около него, ще му искатъ нѣщо и, като не знае, какъ да се справи съ тѣхъ, какъ да ги задоволи, той ще се почувствува стѣсненъ, ограниченъ. Единь великъ музикантъ, композиторъ, се разхождалъ единъ день край морето, усамотенъ и задълбоченъ въ своята музика. Една красива мома се приближила къмъ него, пригърнала го и го цѣлунала. — Какъ смѣете да ме безпокоите? Какъ си позволявате да нарушавате реда? — Извинете, господине, азъ цѣлувамъ музиката, а не васъ. Ако не виждахъ изкуството въ васъ, не бихъ спрѣла погледа си върху вашата личность. Тъй щото, сѫщественото въ живота е любовьта. Какъ, по какъвъ начинъ ще се изяви тя въ човѣка, това е другь въпросъ. Нѣкѫде тя може да се изяви въ форма на изкуство — музика, поезия, художество; другаде — въ форма на наука, философия и т. н. Много сѫ формитѣ на любовьта. Като знае това, човѣкъ ще разбере, кое е онова, което обича у човѣка и ще се освободи отъ заблужденията, които го спъватъ. Само Божественото у човѣка може да се обича. Днесъ хората мислятъ, че знаятъ много, че всичко могатъ да направять, защото не съзнаватъ, че мощното у тѣхъ е Божественото, че тѣхната сила е въ зависимость отъ Божественото начало. Тѣ сѫ толкова по-силни, колкото повече сѫ дали ходъ на Божественото въ себе си. Даватъ ли ходъ само на човѣшкото въ себе си, тѣ постоянно ще се натъкватъ на измами и заблуждения. Тази е причината, задето нѣкой мисли, че е силенъ, ученъ, голѣмъ, а като се подложи на изпитание, вижда, че се е лъгалъ. Той мисли, че е голѣмъ, но като се премѣри, вижда, че височината му едва достига 160 см. Мисли, че е силенъ, но като му дадатъ да носи чувалъ отъ 40 — 50 кгр. тежесть, едва го дига. Мисли, че е ученъ, че много знае, но като прочете нѣкоя голѣма кнша, едва запомня отъ нея нѣколко мисли. Като му прочетатъ нѣкой стихъ отъ Евангелието и го накаратъ да го повтори, вижда, че не го е запомнилъ. Като станатъ религиозни, нѣкои хора се оплакватъ, че паметьта имъ отслабнала, че мозъкътъ имъ се уморилъ. Каква религия е тази, която става причина за отслабване на паметьта, или за уморяване на човѣшкия мозъкъ? Ние не се нуждаемъ отъ хилави, отъ слаби хора. Ако е въпросъ за религия, истинска религия е тази, която прави хората по-умни, по-паметливи, по-силни по умъ, по сърдце и по воля. Това значи религиозенъ човѣкъ. Това значи истински духовенъ човѣкъ. Като ученици, стремете се да вървите напредъ, да не се занимавате съ дребнавости. Дойдете ли до числата, изучавайте тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Изучавайте ги като живи числа. Имате запримѣръ, дробитѣ 1/2 и 1/10 . Ако ги разгледате външно, вие ще кажете, че 1/2 е по-голѣма отъ 1/10. Обаче, това не е достатъчно. Въ живата математика тия числа иматъ и другъ смисълъ. Споредъ вѫтрешния имъ смисълъ, тѣ могатъ да се прилагатъ на съответни мѣста. Ако разгледате дробитѣ въ музиката, ще видите, че тамъ тѣ се различаватъ по трайность. Половината нота трае повече отъ осмината, но често последната дава по-голѣмъ изразъ, отколкото половината нота. Нѣкога половината нота дава по-голѣмъ изразъ въ сила. Ние говоримъ за числата като живи сили, като изразъ на енергия. Малкитѣ числа представятъ малкитѣ усилия, които човѣкъ прави въ живота си. Малкитѣ усилия се придружаватъ съ изразходване на малка енергия, но резултатитѣ имъ сѫ голѣми. Запалването на клечка кибритъ изисква малко усилие, но тя може да произведе голѣма топлина, може да предизвика голѣмъ пожаръ. Малкитѣ усилия произвеждатъ голѣми резултати. Причината за тия резултати не е въ самото усилие, нито въ предмета, съ който си служимъ, но въ разумното сѫщество, което прави усилие. Колкото по-малка е клечката кибритъ, толкова по-голѣма разумность ще се приложи. Колкото по-голѣма е клечката, толкова по-малка разумность ще се приложи. Сѫщиятъ законъ се изважда и при изучаване на човѣшкитѣ прояви. Забелязано е, че колкото по-дебели и по-груби сѫ космитѣ на човѣка, толкова по-слаба е интелигентностьта му. Колкото по-дебели и по-груби сѫ космитѣ на човѣка, толкова по-грубо, по-необработено е сърдцето му и толкова по-груба е волята му. И обратно: колкото по-тънки и меки сѫ космитѣ му, толкова по-голѣма е интелигентностьта, по-благородно е сърдцето и по-възпитана е волята му. Значи, между космитѣ на човѣка и неговия характеръ има известно съотношение. Който разбира този законъ, достатъчно е за него да пипне косата на човѣка, за да се произнесе за характера му. Когато косата на човѣка не се подава на волята му и постоянно стърчи нагоре или се разпилява на-страна, това показва, че той е силно електрична натура. Колкото по-мека и по-податлива е косата му, толкова той е по-магнетиченъ. Такъвъ човѣкъ се примирява лесно съ хората. Който не се примирява лесно съ хората, той има повече електричество въ себе си, отколкото магнетизъмъ. Магнетичниятъ човѣкъ обича да дава. Ако има единъ хлѣбъ и срещне нѣколко души, които не сѫ яли три деня, той ще се поразговори съ тѣхъ и ще ги покани да седнатъ заедно да ядатъ. Ще отвори торбата си и ще имъ предложи отъ своя хлѣбъ. Той не чака да му искатъ, нито да го насилватъ да даде. Щомъ има, той доброволно дава. И тъй, който служи на Божественото въ себе си, той всѣкога е готовъ да отвори торбата си и да раздѣли благото си съ своитѣ ближни. Той не дава възможность да се похули Божието име. Отваря торбата си и дава. Щомъ сподѣли благата си съ своитѣ ближни, торбата му отново се пълни. Божията Любовь пълни торбитѣ на хората. Тя раздава благата на свѣта. Като дадете нѣщо на човѣка, не му говорете за това, което сте направили. Оставете доброто да говори само за себе си. Речете ли вие да говорите за него, ще развалите хубавото, което сте направили. Да говорите съ думи за доброто, това е външна страна на живота, която разваля красивата, вѫтрешната страна. Пазете се отъ празни думи, съ които можете да престѫпите Божиитѣ закони. Когато човѣкъ престѫпи нѣкой отъ великитѣ закони на живота, Духътъ се оттегля отъ него, докато изправи погрѣшката си. Нѣкой има известна дарба, или нѣкакви видения, но започне ли да разправя на хората, какво е постигналъ, дарбата, виденията му веднага изчезватъ. Ако днесъ много хора губятъ своитѣ дарби и способности, това се дължи на факта, че тѣ продаватъ Божественото въ себе си. Божественото не се продава. Ако музикантътъ свири за пари, той има право да задържи за себе си само толкова, колкото му сѫ нужни за прехрана, а останалитѣ да раздаде. Рече ли да задържи всичко за себе си, той ще изгуби и онова, което природата му е дала. Сѫщото се отнася и до поета, до учения, до философа. Има дарби и способности у човѣка, съ които не е позволено да злоупотрѣбява. Има хора, на които не е позволено никакво отклоняване отъ Божествения законъ. Като знаете това, вие ще разберете защо идатъ противоречия и нещастия въ живота ви. Сега, като слушате да се говори така, ще помислите, че сте останали назадъ въ развитието си. — Не е тамъ вьпросътъ, но вие трѣбва да съзнавате, че много работа ви предстои да свършите и да се стегнете да работите. Ще кажете: Лесно се говори, но мѫчно се постигатъ нѫщата. Всѣко нѣщо е лесно, когато се знае. а мѫчно, когато не се знае. Когато човѣкъ е богатъ, лесно нарежда работитѣ си; когато е сиромахъ, мѫчно ги нарежда. Обаче, като сиромахъ, именно, той трѣбва да знае причината за своята сиромашия и да работи, докато я отстрани. Сиромашията показва, че въ миналото си нѣкога човѣкь не е спазвалъ великитѣ закони. Той ялъ, пилъ, за нищо друго не мислилъ, и днесъ носи последствията на своя миналъ животъ. Тъй щото, дали човѣкъ е сиромахъ, боленъ, слабъ или невежа, той трѣбва да знае, че това му е дадено като условие за работа, да изправи погрѣшкитѣ на своя миналъ животъ. Щомъ съзнае това, той трѣбва да се изповѣда предъ себе си, а не предъ хората, и да започне да работи. Всички хора се намиратъ подъ единъ общъ знаменатель. Следователно, всѣки трѣбва да бѫде искренъ предъ себе си, да се изповѣда вѫтрешно и да се чувствува задълженъ и отговоренъ главно предъ Бога. Той трѣбва да има отношения къмъ професоритѣ на свѣтлината, къмъ своитѣ напреднали братя, които иматъ желание да му помагать. Вь пѫтя на своето развитие, човѣкъ минава презъ три фази. Въ първата фаза на развитието си, човѣкъ започва добре, свършва зле. Отначало той живѣе като праведенъ, като невинно дете, а свършва като грѣшникъ. Това е присѫщо на човѣшкия животъ. Въ втората фаза на развитието си, човѣкъ започва зле, свършва добре. Отначало животътъ му е пъленъ съ несгоди, съ мѫчнотии, страдания, но колкото по-навѫтре влиза, животътъ му се усмихва, и той свършва съ радость. Запримѣръ, единъ ангелъ слиза на земята, за да води една грѣшна душа, да я изчисти и обърне къмъ Бога. Ангелътъ тръгва подиръ човѣка, тихо му говори, съветва го, какъ да живѣе, какво да прави, но човѣкътъ не го слуша, върви по пѫтя на своитѣ низки желания. Ангелътъ го следва, мисли, какъвъ методъ да приложи за подигането му. Приложи единъ, втори методъ — никакъвъ резултатъ. Най-после, успѣва по нѣкакъвъ начинъ да го подигне малко. Той върви напредъ, човѣкътъ подиръ него. Дойдатъ до едно мѣсто, човѣкътъ кривне въ друга посока, и ангелътъ се връща, следва го. День следъ день, година следъ година минаватъ, докато този човѣкъ обърне внимание на своя ангелъ, подаде му рѫката си, и двамата тръгватъ напредъ. Ангелътъ се радва, и цѣлото небе се радва, че е спечелена една душа. Тогава ангелътъ се връща на небето, доволенъ, че е завършилъ задачата, която му била дадена. Въ третата фаза на развитието си, човѣкъ започва добре и свършва добре. Той живѣе въ идеалния, въ Божествения свѣтъ. Следователно, човѣкъ започва добре, свършва зле. Ангелътъ започва зле, свършва добре. Богъ започва работитѣ си добре и ги свършва добре. Днесъ повечето хора си служатъ съ методитѣ на човѣшкия животъ — започватъ добре и свършватъ зле. Единъ день, когато взематъ поука отъ човѣшкия животъ, тѣ ще започнатъ съ търпение да прилагатъ единъ, втори, трети методъ, докато се домогнатъ до ангелския животъ. Тогава тѣ ще започватъ зле и ще свършватъ добре. Презъ това време ще минаватъ презъ голѣми обезсърдчения, но ще вървятъ напредъ. Докато човѣкъ, въ пѫтя на своето развитие, постоянно пада и става, той нѣма право нито себе си да сѫди, нито другитѣ. Само онзи може да се произнася за човѣка, който има отношения къмъ него, който го рѫководи. Казано е въ Писанието: „Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени.“ Съ други думи казано: Който не рѫководи една душа, той нѣма право да я сѫди. Ако я рѫководи, само тогава има право да каже истината. Въ заключение на всичко казано досега, мнозина ще се обезсърдчатъ, ще помислятъ, че нѣматъ вѣра, нѣмать любовь въ себе си. — И вѣра имате, и любовь имате, но вѣрата и любовьта ви трѣбва да растатъ. Знанието на ученика отъ първо отдѣление не е знание на ученика отъ второ, трето, или четвърто отдѣление. Знанието на ученика отъ четвърто отдѣление не е знание на ученика отъ първи, втори или трети класъ на прогимназията, нито знание на ученика отъ гимназията. Знанието на абитуриента не е знание на студента, който свършва университетъ. И следъ университета човѣкъ придобива още знания — знания на живота. Както придобиването на знанието е вѣченъ процесъ, така и придобиването на вѣра, на любовь е вѣченъ процесъ. Който мисли, че неговата вѣра и любовь сѫ достатъчни, той самъ се поставя въ ограничения. Ако мисли, че е завършилъ развитието си на земята, нека отиде между професоритѣ на свѣтлината, нѣма какво да прави между хората. Щомь мисли, че е съвършенъ, ще го взематъ на небето. Който съзнава, че е дошъль на земята да учи и да се развива, той трѣбва да учи, да работи, да се моли на Бога да просвѣти ума му, да облагороди сърдцето му, да усили волята му, паметьта му, вѣрата му, да оправдае своето сѫществуване и да реши задачата за която е дошълъ. За следния пѫть извадете всички практически правила отъ тази лекция и се опитайте да ги приложите въ живота си. Тѣзи правила представятъ нова струя, която прониква въ съзнанието ви и прави живота ви красивъ, смисленъ. Т. м. * 29. Лекция отъ Учителя, държана на 16 май, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Добри и лоши условия" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ ОРГАНИ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини“. Размишление. Чете се темата: „Отношение между добро и зло“. Съвременнитѣ хора, споредъ степеньта на развитието си, нѣматъ еднакви разбирания за добро, за разумность, за любовь, за правда. Когато се говори за добро, единъ го разбира по единъ начинъ, а другъ — по съвършено различенъ начинъ. Ще кажемъ, че това зависи отъ развитието на човѣка; развитието му пъкъ се обуславя отъ развитието на неговитѣ органи. Ако радиото, което представя единъ простъ апаратъ, може да схваща вълнитѣ, които идатъ отъ близкото и далечно пространство, колко повече човѣкъ, съ своитѣ вѫтрешни органи, може да схване мислитѣ, които идатъ отъ висшитѣ свѣтове. Органитѣ, апаратитѣ. съ които човѣкъ възприема мисли на сѫщества отъ висшитѣ свѣтове, трѣбва да бѫдатъ добре устроени и по-съвършени отъ най-съвършеното радио въ свѣта. Тѣзи апарати или органи не сѫ еднакво развити у всички хора. Запримѣръ, съвѣстьта, религиозното чувство не сѫ еднакво развити у всички хора. Срѣщате религиозни хора, които се молятъ по десеть пѫти на день, но ни най-малко не се замислятъ, какво трѣбва да правятъ, като намѣрятъ една отворена каса. Тѣ бъркатъ въ нея и вадятъ, колкото пари имъ трѣбватъ. Има хора, които безъ да сѫ религиозни, сѫ съвѣстни и честни. Да бѫде човѣкъ религиозенъ, това още не значи, че той трѣбва да бѫде справедливъ. Религиозностьта подразбира изразъ на чувства къмъ дадено сѫщество, непременно по-високо отъ самия човѣкъ. Въ това отношение, само онзи човѣкъ може да има любовь къмъ Бога, у когото всички органи сѫ правилно развити. Главата, дробоветѣ, стомахътъ, както и всички останали, външни и вѫтрешни органи, въ този човѣкъ сѫ добре развити. Това сѫ истински праведни хора. Като наблюдавате съвременнитѣ хора, ще видите, че малцина отъ тѣхъ иматъ добре развити органи. У едни хора духовнитѣ чувства сѫ добре развити, у други — никакъ. Тази е причината, дето срѣщате религиозни хора, отъ които едни сѫ безсъвѣстни, други — нетърпеливи. Духовниятъ човѣкъ трѣбва да проявява качествата си, независимо предь какви хора се намира. Срѣщате единъ слабъ човѣкъ, който цѣлъ трепери отъ страхъ. — Защо? — Защото се намира предъ по-силенъ отъ себе си. Намѣри ли се предъ по-слабъ отъ себе си, той веднага се изправя, става смѣлъ и започва да му заповѣдва. Срѣщате единъ невежа, който седи смиренъ, слуша какво му се говори. — Защо е толкова смиренъ? — Защото предъ него седи ученъ, великъ човѣкъ. Щомъ се намѣри предь по-невежа отъ себе си, той веднага се отърсва, започва да му заповѣдва. „Бѫдете съвършени, както Отецъ ми е съвършенъ“! Съвършенството на човѣка се обуславя отъ неговитѣ органи. Когато едно качество или една добродетель у човѣка е добре развита, този човѣкъ благоухае. Добриятъ човѣкъ, запримѣръ, благоухае. Както цвѣтето разнася своята миризма надалечъ, така и добриятъ човѣкъ разнася своето благоухание надалечъ. Лошитѣ хора сѫ подобни на замѫтени яица. Доближите ли се близо до тѣхъ, тѣ разнасятъ миризмата си надалечъ; тѣ миришатъ лошо. Добритѣ хора, обаче, благоухаятъ. Казвате, че имате любовь къмъ Бога. Който има любовь къмъ Бога, той носи живо пиле въ себе си, а не размѫтено яйце. Всѣко яйце трѣбва да съдържа живо пиле. Живото пиле представя знанието на живота. Когато пилето се развива правилно въ яйцето, квачката отвънъ още чува неговия гласъ. Щомъ чуе този гласъ, тя започва да следи кога пиленцето ще излѣзе отъ яйцето. Следователно, грижитѣ на квачката къмъ пиленцето въ яйцето представятъ външни, благоприятни условия, които приближаватъ човѣка къмъ Бога. Дали тия условия сѫ материалии или духовни, това зависи отъ нуждитѣ на човѣка. Докато е въ черупката на яйцето, човѣкъ още не познава външния свѣтъ. не знае, какво го очаква. Той знае само, че трѣбва да излѣзе вънъ, на свобода, при нови условия. Мнозина мислятъ, че познаватъ външния свѣтъ, обаче, всѣка промѣна на условията показва, доколко тѣ разбиратъ този свѣтъ и доколко сѫ ограничени. Запримѣръ, силната буря е въ състояние да измѣни възгледитѣ на хората. Тѣ започватъ да бѣгатъ, не знаятъ, какво да правятъ. Тѣ мислятъ, че свѣтъть ще се свърши. Свѣтътъ ще се свърши за размѫтенитѣ яйца, но не и за живитѣ, току-що излупени пиленца. За тѣхь животьтъ отсега нататъкъ започва. Размѫтенитѣ яйца представятъ несѫществени мисли за човѣка. Когато говоримъ за сѫщественото, за вѣчното, за неизмѣнното въ живота, ние разбираме ония благоприятни условия, които помагатъ за създаване на такива органи у човѣка, съ които той ще си служи въ бѫдеще. Човѣкъ се нуждае отъ физически, отъ духовни и отъ Божествени органи. Безъ тия органи той не може да влѣзе въ врьзка нито съ физическия, нито съ духовния, нито съ Божествения свѣтъ. Всѣки свѣтъ изисква съответни органи. У когото тия органи сѫ развити, той свободно ще действува. Иначе, ще очаква на благоволението на сѫществата: каквото тѣ направятъ за него, това ще има. Обаче, смисълътъ на човѣшкия животъ седи въ това, той самъ да си достави всички необходими нѣща. Следователно, усилията, които човѣкъ прави въ живота си, се свеждатъ къмъ това, да развие въ себе си ония органи, които му сѫ нужни за всички свѣтове. Чрезъ тѣхъ той ще влиза въ връзка и съ висшитѣ свѣтове, а не само съ физическия. За човѣка е важно, дали е развилъ въ себе си тия органи, а не какво е неговото вѣрую, или какво хората мислятъ за него. Ако центърътъ на съвѣстьта у човѣка не е развитъ. той не може да се свърже съ възвишенитѣ сѫщества. Този човѣкъ дава обещание да направи нѣщо, но не издържа на обещанието си и минава за нечестенъ. Хора, у които съвѣстьта е добре развита, иматъ добре устроена глава. Горната частъ на главата имъ, темето, е закрѫглена и широка. Тѣзи хора не могатъ да лъжатъ. Ако нѣкога си послужатъ съ лъжа, тѣ веднага се извиняватъ и открито казватъ, че сѫ излъгали. Ако съвѣстьта на човѣка не е развита, а интелектътъ му е добре развитъ, той лесно може да извъртва фактитѣ. Такива хора могатъ да бѫдатъ добри дипломати, политици и т. н. Ако такъвъ човѣкъ е религиозенъ, той ще се моли по десеть пѫти на день, но дето му падне, ще излъже или ще пооткрадне. Щомъ се пробуди Божественото съзнание въ него, той веднага е готовъ да изповѣда прегрѣшенията си. Обаче, ако Божественото съзнание въ него заспи, той пакъ навлиза въ стария животъ и започва да полъгва и да пооткрадва. Страшно е когато Божественото съзнание у човѣка заспи. Остане ли само съ низшето, съ животинското си съзнание, той е подобенъ на вълка. Вълкътъ нѣма представа за съвѣсть за справедливость, за милосърдие. Колкото овце срещне на пѫтя си, той ги изяжда, безъ да се осѫжда. За него това е въ реда на нѣщата. Като знае това, човѣкъ трѣбва да се пази, да не губи връзката съ Божественото съзнание. Прекѫсне ли се тази връзка, той вече се подава на лоши мисли и чувства. Щомъ изпадне въ това положение, страданията идатъ следъ него. Човѣкъ трѣбва да знае, че е дошълъ на земята да учи. Отъ невидимия свѣтъ го следятъ, какъ учи, какви мисли и чувства го вълнуватъ. Ако презъ ума на човѣка мине нѣкаква мисъль, и той не се справи съ нея, а остава да мине и презъ сьрдцето му, напредналитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ веднага отбелязватъ въ книгитѣ си, че този човѣкъ не учи добре. Всички постѫпки на човѣка се хроникиратъ. Ако той се разкае за лошата си постѫпка и я изправи, и това се хроникира. Когато хората изправятъ живота си, ангелитѣ на небето се радватъ. Ако не изправятъ живота си, ангелитѣ страдатъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да използува условията, които му сѫ дадени на земята, и да върви напредъ. Като наблюдаваме живота на религиознитѣ хора, между тѣхъ ясно изпъкватъ две категории: първата категория религиозни въ началото сѫ много ревностни, а на края се отказватъ отъ идеитѣ си и намиратъ, че не струва човѣкъ да води добъръ животъ. Тѣ казватъ, че и безъ да служать на Бога, пакъ ще прекаратъ сносенъ животъ. Втората категория религиозни прекарватъ началото на живота си въ удоволствия, а на края се ограничаватъ, започвать да водятъ чистъ, добъръ животъ. Коя е причината, че нѣкои хора започватъ добре и свършватъ зле, а други — започватъ зле и свършватъ добре? Една отъ причинитѣ за това се крие въ мозъчнитѣ центрове на човѣка. Когато честностьта, справедливостьта, милосърдието у човѣка сѫ силно развити, и да попадне въ лоши условия, въ края на краищата той ще излѣзе отъ тѣхъ и ще заживѣе чистъ, добъръ животъ. Ако тия центрове у човѣка не сѫ развити, въ каквото духовно общество и да влѣзе, той ще излѣзе отъ него и ще се подаде на лошъ, разваленъ животъ. По нѣмане на развити висши мозъчни центрове въ себе си, той не може да разбере духовния животъ. Тази е причината, поради която много отъ окултнитѣ ученици, както въ миналото, така и днесъ, сѫ пропадали и продължаватъ да пропадатъ. Обаче, броятъ на напредналитѣ ученици днесъ е по-голѣмъ отъ тоя въ миналтѣ времена. Не е лесно ученикътъ да устоява на сегашнитѣ условия на живота. За да се развива правилно, за ученика е нужна благоприятна срѣда. За да се развива даденъ човѣкъ правилно, трѣбвало е най-малко сто години преди раждането му да се е работило за неговото идване, т. е. за създаване на добри материални и духовни услояия. Колкото по-напреднала е душата която слиза на земяга, толкова повече време е нужно за приготвяне на добри условия за нейното идване. Великитѣ духове слизатъ на земята презъ периодъ отъ хиляда, две хиляди, до две хиляди и петстотинъ години. Като знаете това, можете да си обясните, защо нѣкои хора идатъ при благоприятни условия. а други — при неблагоприятни. Въ тѣзи случаи кармата играе голѣма роля. Колкото по-добре живѣе човѣкъ на земята, толкова по-добри условия си приготвя той за бѫдеще. Тъй щото, не отлагайте нѣщата за бѫдеще. Щомъ става въпросъ за доброто. не го отлагайте нито за утрешния день, нито за бѫдещия животъ. Докато хората сѫ свързани по между си и черпятъ сила единъ отъ другъ, тѣ не могатъ да дойдатъ до разбиране и прилагане на великитѣ Божии закони. Искатъ ли да приложатъ Божесгвеното учение въ живота си и да развиватъ своитѣ добродетели, тѣ трѣбва да се свържатъ съ съзнанието на Бога и отъ Него да черпятъ. И тъй, стремете се къмъ Великото съзнание, къмъ Великия планински изворъ, който чисти всичко. Колкото и какъвто прахъ да падне въ него, той може да го отнесе навънъ. Нищо не е въ състояние да запуши източницитѣ на Великия изворъ. Малкитѣ извори, обаче, могатъ да се размѫтвать, да хващатъ тиня, жабуняци. Човѣкъ представя малъкъ изворъ, който постоянно трѣбва да се чисти. Той може да се чисти, като прилага Словото на Христа, на пророцитѣ и на апостолитѣ. Всѣки стихъ отъ Евангелието има отношение къмъ специаленъ органъ на човѣшкото тѣло. Изучавайте Писанието, за да се ползувате отъ силитѣ, които сѫ вложени въ него. Запримѣръ, стихътъ „Богъ е Любовь“, съдържа творческа сила въ себе си. Който познава тази любовь и обича Бога, той всѣки моментъ расте и се развива. Той самъ твори сѫдбата си. Когато обичате нѣкого, вие искате той да бѫде красивъ, да бѫде добре облѣченъ. Вие искате всички негови удове да бѫдагъ красиви: очи, уши, носъ, уста. рѫце, крака, коси и т. н. Обаче, човѣкь не може да бѫде красивъ, ако не е развилъ въ себе си ония центрове, които сѫ причина за красотата. Невъзможно е очитѣ на човѣка да бѫдатъ красиви, ако той не е съвѣстенъ, милосърденъ, честенъ и т. н. Въ очитѣ се чете състоянието на човѣка. Въ очитѣ се чете пѫтя, презъ който човѣшката душа е минала и минава. Не е достатъчно само човѣкъ да отрече или да признае сѫществуването на душата, но той трѣбва да се домогне до нея, да разбере, какви задачи й сѫ дадени да разрешава и да се солидаризира съ нея за обща работа. Душата и духътъ отъ една страна, както умътъ и сърдцето отъ друга, представятъ два полюса на човѣшкия животъ — мѫжътъ и жената, т. е. мѫжкиятъ и женскиятъ принципъ, които трѣбва да се свържатъ въ едно цѣло. Това търсятъ съвременнитѣ хора въ свѣта, но като не знаятъ, какъ да го намѣрятъ, тѣ прибѣгватъ къмъ женитба. Христосъ обяснява на ученицитѣ си какво означава женитбата. Споредъ Него, женитбата е духовенъ процесъ, свързване на духа съ душата. Въ тази връзка е смисълътъ на живота. Който е направилъ тази връзка, той по никой начинъ не трѣбва да я разкѫсва. Скѫса ли я, той започва да се стреми къмъ физическа женитба. Докато връзката на човѣка съ Божественото съзнание е силна, той може да изпълни обещанието, което е далъ на Първичната Причина — да й служи. Огношенията на човѣка къмъ душата му, както и къмъ душитѣ на другитѣ хора, сѫ отношения къмъ Бога. Любовьта на човѣка къмъ хората е пакъ любовь къмъ Бога. Следователно, когато човѣкъ изявява любовьта си къмъ хората, съ това той поставя на изпитъ любовьта си къмъ Бога. Когато другитѣ хора го обичатъ, тогава се изпитва тѣхната любовь къмъ Бога. Тъй щото, дали ти обичашъ, или тебе обичатъ, и въ двата случая се изпитва любовьта на човѣка къмъ Бога. Любовьта на човѣка, изобщо, е мѣрка, съ която се изпитва любовьта му къмъ Първата Причина. Затова, не говорете за своята любовь. Не казвайте на човѣка, че го обичате. Щомъ кажете на нѣкой човѣкъ, че го обичате, веднага ще ви поставятъ на изпитъ. Като се намѣрите предъ изпитната комисия, ще разберете, любовь ли сте имали къмъ даденъ човѣкъ, или нѣкакво временно влѣченье. Каква любовь е тази, която трае само нѣколко месеци или години? Когато любовьта на човѣка трае най-много две години, това показва, че неговото съзнание е било будно само на физическия свѣтъ. Когато любовьта на човѣка издържа само до гроба, неговото съзнание е било будно и на физическия, и въ духовния свѣтъ. Обаче, ако любовьта на човѣка издържа задъ гроба, и той я носи съ себе си презъ цѣлата вѣчность, това показва, че неговото съзнание е било будно, освенъ въ първитѣ два свѣта, още и въ Божествения свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ онази любовь, която никога не се прекѫсва, нито измѣня. Никакви условия не могатъ да измѣнятъ тази любовь. Любовь, която се измѣня отъ външнитѣ условия, е човѣшка. Божията Любовь издържа на всички изпитания, на всички условия. Трѣбва ли богатиятъ човѣкъ, като изгуби богатството си, да мисли, че Богъ не го обича, че го е изоставилъ, че хората сѫ жестоки? Когато богатството на човѣка се отнеме, невидимиятъ свѣтъ има нѣкакъвъ планъ, чрезъ който иска да застави този човѣкъ да познае Бога. Нѣкои хора познаватъ Бога чрезъ богатството, а други — чрезъ сиромашията. Богатството и сиромашията иматъ смисълъ въ живота на човѣка дотолкова, доколкото той може да познае любовьта. Познае ли човѣкъ любовьта чрезъ тѣхъ, това сѫ блага, които идатъ на своето време и мѣсто. Иначе, тѣ представятъ злото въ живота. Следователно, богатството и сиромашията безъ любовь сѫ едно отъ голѣмитѣ злини за човѣка. Съ любовь, обаче, тѣ представятъ едно отъ голѣмитѣ блага, въ които участвува не само отдѣлниятъ човѣкъ, но и неговитѣ ближни. Когато нѣкой човѣкъ намисли да извърши едно добро дѣло въ името на любовьта, всички разумни сѫщества по лицето на земята, които се намиратъ на еднаква степень на развитие съ този човѣкь, взиматъ участие въ това дѣло. Тѣ всички му помагатъ, удобряватъ постѫпката му и го благославятъ. Тѣ гледатъ на тази постѫпка като на тѣхна. Въ този смисълъ доброто представя цвѣть, който завързва и дава плодъ. Човѣкъ живѣе въ Божественото съзнание, докато се радва на доброто, на благото на ближния си като на свое. Престане ли да се радва на чуждото добро като на свое и да прави разлика между хората, той слиза въ човѣшкото съзнание и изгубва радостьта си. Когато човѣкъ се подаде на сво то низше съзнание, загубитѣ вървятъ една следъ друга. Подигне ли се въ Божественото съзнание, печалбитѣ, успѣхитѣ идатъ единъ следъ другъ. Това значи човѣкъ да спечели довѣрието на своитѣ напреднали братя, на ангелитѣ, на светиитѣ и на Бога. Да спечелите довѣрието на всичко възвишено въ свѣта, това е идеалъ, къмъ който всѣки трѣбва да се стреми. Който не следва този идеалъ, той е на кривъ пѫть въ живота си. Да имате довѣрието на Бога, това е идеалъ за човѣшката душа. Какво по-голѣмо благо може да иска човѣкъ отъ това? Щомъ се обърне съ молба къмъ Бога за нѣщо, веднага ще получи отговоръ. Обаче, човѣкъ никога не трѣбва да злоупотрѣбява съ това довѣрие. Той трѣбва да се обръща къмъ Бога въ краенъ случай, когато отникѫде не е получилъ отговоръ на своята молба. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Като се намѣрять въ нужда, тѣ се обръщатъ единъ къмъ другъ, лъжать се, изнудватъ се, обещаватъ и не издържатъ на обещанията си, вследствие на което губягъ довѣрието си. Нѣкой отива при свой приятель да иска пари на заемъ. Приятельтъ му казва, че ще си помисли малко. — Защо? — Не е готовъ веднага да му услужи. Той не е искренъ да каже, че не иска да му даде пари. Другиятъ пъкъ го упреква въ отсѫтствие на приятелски чувства. Споредъ мене, това не сѫ приятелски отношения. Това не сѫ отношения, които почиватъ на любовь. Любовьта изключва всѣкакво съмнение. Който живѣе въ любовьта, той дава на всички еднакво. Нѣкой нѣма пари, но му се яде баница. Да отиде въ гостилница, не се решава — гостилничарьтъ нѣма да му даде безъ пари. При това, желанието му да яде баница е голѣмо. Добре е този човѣкъ да задоволи желанието си, но по-добре е да го възпита. Той трѣбва да се въздържа, още повече когато нѣма пари. Ако днесъ задоволи желанието си, утре пакъ ще се яви сѫщото желание. Има начинъ, по който човѣкъ може да задоволи желанието си да яде баница. — Какъ?— Ще вземе малко хлѣбъ и сирене, ще тури сиренето въ хлѣба и ще мисли, че баница яде. Не е въпросъ човѣкъ да се измѫчва. Той трѣбва да се въздържа отъ излишества, но не и отъ необходимото въ живота. Мнозина постятъ, измѫчватъ тѣлото си, безь да разбиратъ смисъла на поста. Човѣкъ трѣбва да пости съзнателно. Когато забележи въ себе си нѣкоя отрицателна чърта, отрицателна мисъль, или отрицателно чувство, той може да пости два или три деня, съ цель да се освободи отъ отрицателното въ себе си. Обаче, той трѣбва да избере сьответно време за постъ. Ако не попадне на това време, той ще изгуби и онова, което е придобилъ. Важно е човѣкъ да благодари и като яде, и като не яде. Преди ядене и следъ ядене, той всѣкога трѣбва да благодари за всичко, което му се дава. Само хлѣб и соль да има, пакъ трѣбва да благодари. Всѣко нѣщо, за което човѣкь благодари, се освещава и благославя. Съ любовь и най-простото ядене се благославя. Безъ любовь и най-богатото ядене не се благославя. Съвременнитѣ хора трѣбва да се стремятъ къмъ такъвъ моралъ, който изключва всѣкакви престѫпления. Колкото и да крие престѫпленията, които върши, човѣкъ все ще се издаде. Нѣма престѫпление, което може да се скрие. Лицето на човѣка е отражение на вѫтрешния му животъ. Най-малкото престѫпление е въ състояние да измѣни спокойното положение на мускулитѣ на човѣшкото лице. Пазете се отъ престѫпления, за да не изопачавате чъртитѣ на лицето си! Престѫпленията се отразяватъ не само върху мускулитѣ на лицето, но и върху равновесието на човѣка. Когато грѣши, когато върши престѫлления, човѣкъ губи равновесието си, вследствие на което постоянно пада. Праведниятъ пази своето равновесие. Той ходи правъ, съ пластични движения. Съзнанието му е всѣкога будно. Когато грѣшниятъ пада, той се гнѣви, сърди се, тьрси виновникъ за падането си. Когато праведниятъ падне, той благославя падането и благодари, че е научилъ нѣщо ново. Грѣшниятъ не знае, защо е дошълъ на земята; праведниятъ, обаче знае защо е слѣзълъ на земята и какво трѣбва да извърши. Нѣкои хора чоплятъ, гризатъ ноктитѣ си. Това говори за нѣкакви скрити престѫпления или недѫзи у тѣхъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се възпитава, да се освобождава отъ недѫзитѣ си. Като се освобождава отъ недѫзитѣ си, той може правилно да развива мозъчнитѣ си центрове, а оттамъ и органитѣ, свързани съ тѣхъ. Казано е въ Писаняето: „Бѫдете съвършени. както е съвършенъ Отецъ вашъ, Който е на небеса.“ Богъ е Любовь. Той обича всички живи сѫщества, всички хора, но сѫщевременно е много взискателенъ. Той иска хората да бѫдатъ красиви, съвършени. За да дойдатъ до това съвършенство, отъ тѣхъ се иска тьрпенпе. Търпението е пѫть, методъ за постигане на всичко онова, което човѣшката душа желае. Сега, като ви наблюдавамь, виждамъ, че нѣкои работять съ нови методи, а други оставать въ стария животъ и говорять само, че трѣбва да се преде и тъче. Не е достатъчно само да се говори, но отъ всички се иска работа. Щомъ ви дадатъ вълна, първата работа е да я изперете. После ще я турите на даракъ да се извлаче. Следъ това ще я изпредете и ще започнете да тъчете. Презъ цѣлото време вниманието ви ще бѫде концентрирано. Както предете и тъчете вълната, така ще предете и тъчете своята мисъль. Каквото човѣкъ прави отвънъ, сѫщото става и вѫтре въ него. Както вървятъ работитѣ му отвънъ, така се нареждатъ и вѫтре въ него. Най-после отъ готовия платъ ще се направи нова форма, ново облѣкло. Мислитѣ и чувствата на човѣка минавать презъ сѫщитѣ процеси, презъ които минава вълната: чистене, влачене, предене и тъкане. Щомъ минатъ презь тѣзи по-следователни процеси, тѣ ставатъ годни за работа, за приложение въ живота. За качеството на плата може да се говори само следъ като бѫде готовъ. И тъй, всѣка сутринь човѣкъ трѣбва да пречиства съзнанието си, да пречиства своитѣ мисли и чувства. Той всѣки день трѣбва да има нѣкаква придобивка въ мислитѣ и въ чувствата си. Едно отъ качествата на човѣшкия умъ е критичностьта. Като критикува, той трѣбва да се пази, да не изпадне въ грѣшки. Религиознитѣ хора сѫ голѣми критици и крайно докачливи. По отношение на тѣхъ трѣбва да се прилага дипломацията, да не се засѣга честолюбието имъ. Добре е човѣкъ да бѫде внимателенъ къмъ чувствата на хората, но и това поведение има граница, до която може да се прояви. Нито голѣмата дипломация, нито голѣмата прямота сѫ на мѣсто. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да не престѫпва границитѣ, въ които е поставенъ. Работй, безъ да се отдѣляшъ отъ хората и безъ да имъ се натрапвашъ. Учи се отъ твоитѣ добри и лоши чърти, както и отъ тия на хората. Използувай своето добро и доброто на другитѣ за подигането си. Не препятствувай на хората да се ползуватъ отъ твоето добро. Когато не можешъ самъ да придобиешъ нѣщо, моли се да дойдатъ свѣтли сѫщества отъ невидимия свѣтъ да ти помогнатъ. Добре е да дойде при човѣка нѣкоя гениална душа, която да му помогне въ постигане на великото знание. Това означава стиха: „И ще изпратя Духа си“.Ако служи на Бога, човѣкъ всѣкога се рѫководи отъ единъ ангелъ, който носи благословение за душата му. Този човѣкъ благодари на Бога и пѣе новата пѣсень: „Нова свѣтлина душа ми озарява и ободрява. Съ новъ животъ и съ благость я надарява“. Новата свѣтлина, новиятъ животъ носятъ блага за човѣшката душа. Да се стреми човѣкъ къмъ новия животъ, това не значи изведнъжъ да стане светия. Да стане човѣкъ светия, това не е механически процесъ. За да стане светия, човѣкъ трѣбва усилено да работи върху себе си, но сѫщевременно да бѫде свързанъ съ добри и съ велики хора въ свѣта. Като работи за развиване на своята съвѣсть, разумность, честность, доброта, едновременно съ това да работи и за благото на всички души. Представете си, че вие сте чиновникъ въ нѣкоя банка, и всѣки день предъ васъ се изреждатъ по 500 души, които очакватъ вашия подписъ. Вие се подписвате на всички и затваряте гишето. Въ този моментъ пристига единъ закъснѣлъ и ви моли да се подпишете. Поглеждате къмъ него, указва се, че е вашъ приятель, когото обичате. Вие взимате книжата му и веднага се подписвате. Какво щѣхте да направите, ако този човѣкъ не бѣше вашъ приятель? Или какъ щѣхте да постѫпите, ако следъ приятеля ви пристига единъ, когото не обичате, и ви моли да се подпишете? Постѫпката ви ще се опредѣли отъ постѫпката къмъ приятеля ви. Ако сте услужили на приятеля си, ще услужите и на този, когото не обичате. Ако сте отказали на приятеля си, ще откажете и на този, когото не обичате. Въ любовьта нѣма никакво лицеприятие. Щомъ приятельтъ ви е закъснѣлъ, той трѣбва да бѫде готовъ да отстѫпи, да не изисква никаква услуга за смѣтка на приятелството. А чиновникътъ отъ своя страна трѣбва да има свобода и разположение да услужи на приятеля си, да не го заставя да дохожда втори пѫть за сѫщата работа. Изобщо, свободата трѣбва да бѫде основа на любовьта. И тъй, Божественото начало у човѣка го заставя да се стреми къмъ новия животъ, който е животь на пълна хармония. За да дойде до този животъ, човѣкъ трѣбва усилено да работи върху себе си, да развива онѣзи органи, посрѣдствомъ които може да влѣзе въ връзка съ висшитѣ свѣтове. Религиознитѣ хора ще кажатъ, че вѣрватъ въ Бога, че се молятъ по нѣколко пѫти на день. — Това още не е достатъчно. Ако такъвъ религиозенъ човѣкъ отиде на онзи свѣтъ, веднага ще го запитатъ, колко бедни е нахранилъ на земята, на колко бедни вдовици е помогналъ, на колко хора е услужилъ безвъзмездно. Ако зададатъ такьвъ въпросъ на нѣкой гостилничарь, той веднага ще каже, че е нахранилъ много хора. — Какъ ги е нахранилъ, съ пари или безъ пари? — Съ пари, разбира се. — Значи той е получилъ заплатата си. Ако сѫщиятъ вьпросъ се зададе на нѣкой чиновникь, и той ще каже, че е направиль много услуги на хората, но все срещу заплата, дадена му отъ държавата. Истинско добро е онова, за което нищо не е платено. И при положение, когато всичко е платено, хората пакъ не сѫ готови за услуги, за добри дѣла. Какво ще правятъ тѣ, като влѣзатъ въ Божествения животъ, дето ншцо не се плаща? Не е лесно да храните човѣкъ, който ви е направиль зло. Обаче, Христосъ можа да направи това. Той слѣзе на земята да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ, но въ края на краищата тѣ Го разпнаха на кръста, отдето Той трѣбваше да се моли за тѣхъ, да казва: „Господи, прости имъ, тѣ не знаятъ, какво вършатъ“. Като се моли за тѣхъ, Христосъ се свърза съ кармата имъ. Обаче, като ги прости, Той скѫса връзката си съ тѣхъ, и напълно се освободи отъ ученитѣ по онова време — книжници и фарисеи, които постоянно вървѣха следъ Него и Го обвиняваха, че проповѣдвалъ противъ Писанието, противъ науката и религията. Съвременнитѣ религиозни подьржать религията, ученитѣ — науката и всѣки, който си позволи да каже нѣщо, което не е съгласно съ тѣхното вѣрую, тѣ го считагъ за еретикъ. Кой създаде религията и науката?—Съ сьздаването на свѣта, дойде животъть, науката и религията. Каква друга наука и религия могатъ да сѫществуватъ? Науката и религията сѫ вложени въ самия животъ, въ цѣлата природа. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ голѣми ограничения, които тѣ сами сѫ създали. Когато първитѣ хора излѣзоха отъ рая, тѣ създадоха църкви, храмове, подобни на рая. Тѣ първи заговориха за религия. Дотогава никаква външна религия не е сѫществувала. Следъ грѣхопадането се създадоха закони и правила, по които хората започнаха да живѣятъ. Единъ законъ сѫществува въ свѣта! Той не е писанъ въ никоя книга, освенъ въ човѣшкото сърдце. Този законъ се отнася до любовьта. Значи, отъ човѣка се иска да обича. Щомъ обича, и него ще обичатъ. Само при това положение той ще познае Божията Любовь. Тя се явява като резултатъ на деятелностьта на човѣшката душа. Никой не може да вкуси отъ Божията Любовь, докато не обича и докато не го обичатъ. При това, ще обичате доброволно, а не по задължение и онзи, който ви е причинилъ нѣкаква пакость. Представете си, че сте войникъ. Съ всчики войници живѣете добре, обаче, къмъ единъ отъ тѣхъ имате голѣмо неразположение. — Защо? — Нѣкога ви е причинилъ нѣкаква пакость. Обаче, командирътъ на полка ви дава заповѣдь да направите една услуга, именно, на този войникъ. Вие не го обичате, но подъ заповѣдь на командира си му услужвате. Това не е любовь. Много отъ съвременнитѣ хора изявяватъ любовьта си, именно, по този начинъ. Така свѣтътъ не се поправя. Какво правятъ хората, когато искатъ да се освободятъ отъ тормоза на нѣкой човѣкъ? Тѣ ще го поканятъ у дома си, ще го нагостятъ и напоятъ добре и като се напие, ще го набиятъ. Боятъ може да бѫде толкова силенъ, че да умъртви човѣка. Какво гостоприемство е това, което може да костува живота на човѣка? — Не, така човѣкъ не може да придобие свободата си. Който иска да бѫде свободенъ, той трѣбва да се свьрже съ Първата Причина на нѣщата. Въ дипломацията, когато указватъ почести и услуги на нѣкой човѣкъ, това показва, че му готвятъ капанъ. Доброто не се заключава нито въ даване пари на човѣка, нито въ отдаване на почесги, нито въ подобряване условията на живота му. Цѣлъ животъ бащата и майката се грижатъ за дѣцата си да ги отгледатъ, възпитатъ и образовать и въ края на краищата тѣ пакъ неблагодарни оставатъ. Истинското добро, което можете да направите на човѣка, е да го свържете съ Първата Причина, да му покажете правия пѫть въ живота. Щомъ човѣкъ се обърне къмъ Бога, животътъ му се обновява, и той се предава въ служене на Бога. Иначе, какъвъ смисълъ има за човѣка обръщането му къмъ Бога, ако следъ това умира? Истинско познаване и служене на Бога подразбира продължаване и обновяване на живота. Въпросътъ за служенето на Бога е важенъ, но сѫщевременно и опасенъ. Неподготвениятъ човѣкъ започва да се самокритикува, да се самоанализира, безъ да разбира дълбокия смисълъ на нѣщата. Този процесъ спъва човѣка. Ето защо, преди да дойде критиката и анализътъ, нѣщата трѣбва да се филтрирать. Филтрирането е безопасенъ процесъ. Както Богъ не критикува постѫпкитѣ на хората, така и тѣ не трѣбва да ги критикуватъ. Христосъ казва: „Отецъ никого не сѫди“. Той не удобрява лошитѣ деяния на хората, но ги изправя. Той има желание да имъ помогне, да ги освободи отъ ненужни страдания. Богъ има желание да просвети умоветѣ на хората, да разбиратъ законитѣ на живота и на природата и да вървятъ съобразно тѣхъ. Докато не ги разбератъ, тѣ всѣкога ще обвиняватъ Бога, сѫдбата си като виновници за тѣхнитѣ страдания. Сега азъ говоря за онѣзи отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ ученици. Азъ говоря за онѣзи, на които умоветѣ сѫ просветени. Който не иска да бѫде ученикъ, той не може да се просвети и ще остане назадъ. Никой нѣма да го чака. защото времето е скѫпо, не може да се губи. Днесъ часътъ, минутата, секундата е скѫпа. Бръзъ е процесътъ на развитието на човѣшката душа. Ние сме въ месецъ май, когато всичко бързо расте. Който не бърза той е въ периода на зимата и може да отлага нѣщата. За него има още време, но за насъ нѣма. Ние сме бързи, не можемъ да спираме, да отлагаме, да губимъ време. Който е въ месецъ май, той трѣбва да бърза, да създаде своитѣ органи, които да съдействуватъ за облагородяване на ума, сърдцето и волята му. Това не значи, че той не е постигналъ нѣщо сѫществено. Той е работилъ, придобилъ е много нѣща, обаче, не е ималь опитностьта на апостолъ Павла, който се е пренесълъ на седмото небе и следъ това казва: „Кжде бѣхъ, не зная, но нито око е видѣло, нито ухо е чуло това, което преживѣхъ. Съ тѣлото ли бѣхъ, или не, и това не зная“. Следъ това го биха петь пѫти. Тогава той каза: „Братя, презъ голѣми мѫки и страдания ще мине човѣкъ, докато влѣзе въ Царството Божие. Готовъ съмъ вече да понеса всичко за Христа. Кой ще ме отдалечи отъ любовьта Христова?“ Който нѣма тази опитность, той трѣбва да се стреми да я придобие. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да има човѣкъ радио, съ което да влиза въ съобщение съ невидимия свѣтъ. Сегашнитѣ хора се радватъ на радиото, което сѫ изобретили, но тѣ не сѫ опитали, какво значи да иматъ вѫтрешно радио, което да ги свързва съ висшитѣ свѣтове — свѣтове на вѣчна красота и хармония. Прострете рѫцетѣ си и вижте, доколко можете да влѣзете въ връзка съ невидимия свѣтъ. Сега отъ всички се иска добъръ, хармониченъ животъ. Помнете, че лошиятъ животь на хората е причина за всички болести, страдания, сиромашия, бури, земетресения, циклони. Снощниятъ циклонъ не ви засегна много, защото само опашката му мина край васъ. Силата на циклона бѣше високо въ въздуха, вследствие на което не причини голѣми повреди. Бѫдете внимателни въ мислитѣ и чувствата си, защото лошитѣ мисли и чувства сѫ причина за злото въ свѣта. Дръжте въ ума си свѣтли мисли, а въ сърдцата си възвишени чувства, за да привлѣчете къмъ себе си напреднали сѫщества. Като дойдатъ при васъ, тѣ ще ви донесатъ своето благословение, ще уредятъ живота ви. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини.“ * 28. Лекция отъ Учителя, държана на 9 май, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Добри и лоши условия" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДОБРИ И ЛОШИ УСЛОВИЯ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини“ Размишление Чете се резюме на темата „Отношение между коренитѣ на растенията и краката на животнитѣ“. За следния пѫть пишете върху шемата „Отношение между добро и зло“. Днесъ всички хора говорятъ за злото и за доброто. Злото избѣгватъ, а доброто търсятъ. Въ сѫщность, какво нѣщо е добро и какво — зло? Било е време, когато днешното зло не се е считало зло. Това, което хорага наричатъ добро, лесно може да се превърне въ зло. Запримѣръ, глицеринътъ, който минава за безвредно, за безопасно вещество, лесно може да се превърне въ динамитъ, който е силно експлозивно, разрушително вещество. Той се казва още нитроглицеринъ. Значи, глицеринътъ, който се употрѣбява въ козметиката за омекчаване на кожа, може да се превърне въ динамитъ — вещество, което съдържа динамическа сила. Какво показва това? Това показва, че ако въ естеството на добрия, на мекия човѣкъ се вмъкне нѣкакъвъ чуждъ, неестественъ елементъ, той коренно може да се измѣни. Ето защо, за да не изпада човѣкъ въ такива положения, нито да бѫде зависимъ отъ външни условия, той трѣбва да разбира строежа на своето тѣло, специално на своя мозъкъ. Ако съпоставитѣ законитѣ на човѣшката мисъль съ законитѣ, на които се подчиняватъ въздухообразнитѣ тѣла, ще видите, че между тѣхъ сѫществува известна аналогия. Запримѣръ, знае се, че колкото повече обемитѣ на газоветѣ се намаляватъ, толкова повече тѣхната сила се увеличава. И колкото повече обемитѣ имъ се увеличаватъ, толкова повече силата имъ се намалява. Въ това отношение лошитѣ условия въ живота представятъ налѣгане върху човѣшкия мозъкъ. Колкото по-голѣмо е налѣгането върху мозъка, толкова човѣкъ става по-деятеленъ. Въ него се развива по-голѣма динамическа сила. Сиромашията е особенъ родъ налѣгане, което стѣснява човѣка. Това стѣсняване, това външно ограничаване, именно, заставя човѣка да прави усилия да се прояви, да преодолѣе външнитѣ неблагоприятни условия. Следователно, работата на невидимия свѣтъ върху хората се свежда къмъ това, да ги застави да изучатъ, както физическитѣ закони на динамиката, така и психическитѣ. Нѣкой иска да бѫде красноречивъ, но той не знае, че красноречието се обуславя отъ известенъ мозъченъ центъръ, за разработването на който се изисква специална работа. Не може да бѫде красноречивъ онзи, на когото очитѣ сѫ вглъбнати, или примрежени. Центърътъ на речьта у човѣка се намира въ зависимость отъ това, какъ той гради кѫщата си, т. е. тѣлото си. Да бѫде човѣкъ красноречивъ, това ни най-малко не значи, че трѣбва да бѫде философъ, мислитель или добъръ. Човѣкъ може да баде красноречивъ, безъ да е добъръ. И обратно: той може да баде добъръ, безъ да е красноречивъ. Сѫщото може да се каже за красотата и за добротата. Нѣкога добриятъ човѣкъ може да баде красивъ, а нѣкога може да не е красивъ. Напротивъ, често лошиятъ човѣкъ е красивъ, а добриятъ — не е красивъ. Коя е причината за това? Една отъ причинитѣ е следната: лошитѣ хора постоянно мислятъ за добритѣ, вследствие на което се свързватъ съ тѣхь и ставатъ красиви; добритѣ хора пъкъ често мислятъ за лошитѣ и губятъ красотата си. Глупавиятъ постоянно мисли за умния човѣкъ, за философа, поради което съ течение на времето, той се развива и философъ става. Учениятъ пъкъ постоянно мисли за глупавия, за невежия и следъ време изгубва ученостьта си. Когато религиозниятъ се сравнява съ другитѣ хора и намира, че тѣ не сѫ като него, той постепенно изгубва своята религиозность. Какво трѣбва да правите, за да не губите това, което имате? Престанете да мислите за хората около себе си, за да не изгубите и това, което имате. Престанете да мислите за невежитѣ, за болнитѣ, за беднитѣ хора. Нѣма бедни хора въ свѣта. Това е измислица, това е крива философия. Който е измислилъ тази философия, той не е доброжелатель на човѣка. Той е сѫщиятъ, който е внушилъ на човѣка мисъльта, че въ грѣхъ го е заченала майка му. Когато се казва, че човѣкъ е заченатъ въ грѣхъ, това се отнася до външнитѣ условия на живота, но не и до зародиша на човѣка, не до онѣзи първични клетки въ него, които иматъ Божественъ произходъ. Съвременнитѣ хора трѣбва да се освободятъ отъ заблужденията си, отъ своитѣ стари разбирания. Тѣ мислятъ по новъ начинъ, а живѣятъ и постѫпватъ по старъ начинъ. И като нѣматъ успѣхъ въ живота си, тѣ се обезсърдчаватъ. Какъвъ успѣхъ могатъ да очакватъ, когато между мисъльта и живота имъ нѣма никаква връзка? Като мислятъ по новъ начинъ, тѣ считатъ, че и животътъ имъ е новъ, вследствие на което се самозаблуждаватъ. Коя е отличителната чърта на новия животъ? Новиятъ животъ изключва всѣкаква сиромашия. Новиятъ животъ изключва грѣха и престѫпленията. Новиятъ животъ изключва глупостьта, безумието и безвѣрието. Новиятъ животъ изключва безлюбието, умразата, завистьта. Съ една дума, новиятъ животъ изключва всичко отрицателно, всичко грозно. — Ама азъ съмъ грозенъ. — Изключи грозотата отъ съзнанието си, постѫпвай по правилата на красотата, по правилата на новия животъ, и ти ще станешъ красивъ. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да се освободи отъ стария животъ и да влѣзе въ новия — въ вѣчната красота и хармония. За да влѣзете въ новия животъ, отъ васъ се иска смирение. Когато Буда слѣзълъ на земята, той се влюбилъ въ една красива мома. Буда възлюбилъ въ нея Божественото начало, Божествения принципъ. Единъ день той отишълъ при нея и толкова се увлѣкълъ въ красотата й, че неусѣтно заспалъ. Понеже красивата мома имала работа, тя го напуснала. Значи, Божественото въ нея заминало, а останало само човѣшкото, преходното, тъй наречената „астрална жена“, която се увила около него като змия и не го пущала да си отиде. Буда разполагалъ съ знание, съ голѣма философия, но единственото нѣщо, което му помогнало да се освободи отъ нея, било смирението — изкуството да се смалява. До това време той знаелъ да расте и да се увеличава, но не и да се смалява. Тъй щото, за да се освободи отъ змията, Буда трѣбвало или да се смали, или да умре. Той започналъ постепенно да се смалява, докато станалъ невидимъ. По този начинъ само той се освободилъ оть връзкитѣ на змията. Сега, за да се освободите отъ лошитѣ условия на живота, нужно ви е смирение. Ще питате, какъ трѣбва да се смирите, т. е. какъ трѣбва да постѫпвате. Вижте, какъ постѫпватъ децата. Поставете гърне съ медъ и лъжица предъ едно дете и набл.одавайте, какво ще направи. Трѣбва ли да учите детето, какъ да яде меда? Ако не забележи лъжицата, то ще бръкне въ меда направо съ рѫката си. Обаче, щомъ забележи, че до него има лъжица, веднага ще я вземе и ще започне свободно да вади медъ отъ гърнето. По сѫщия начинъ и на васъ даватъ гърне съ медъ, лъжица и ви оставятъ сами да си извадите, колкото медъ искате. Има ли нѣкаква мѫчнотия въ това? Има ли нѣкаква мѫчнотия въ правене на добро? Да направишъ добро, значи да бръкнешъ съ лъжица въ меда. Казватъ за нѣкого, че е добъръ човѣкъ, че обича да прави добрини. Това не е мѫчна работа. Да прави човѣкъ добро, това значи да бръкне въ кесията си и да извади отъ нея нѣщо. — Съ какво ще бръкне? — Съ рѫката си. Рѫката, това е лъжицата, съ която детето бърка въ меда. И тъй, ако станете като малкитѣ деца, вие ще бѫдете въ състояние да решавате правилно своитѣ задачи. Единъ день, като изучите и разберете строежа на вашия мозъкъ, вие ще дойдете до положителната наука на живота. Тогава ще гледате на мозъка като на динамо, въ което се срѣщатъ и преплитатъ енергии отъ цѣлия козмосъ. Енергиитѣ, които минаватъ презъ мозъка и презъ сърдцето, сѫ радиоактивни сили на козмоса, които вие нѣкога съзнавате, а нѣкога не съзнавате. Тѣзи енергии минаватъ презъ съзнанието ви като особенъ животъ, като нѣщо, което постепенно изучавате. Отъ васъ не се иска нищо друго, освенъ да бѫдете въ хармония съ цѣлия козмосъ. При днешнитѣ условия това се постига мѫчно. — Защо? — Срѣдата, въ която живѣете, е крайно развълнувана, вследствие на което не можете правилно да възприемате козмичнитѣ енергии. Ако човѣкъ е въ пасивно състояние, той лесно може да възприема висшитѣ козмични енергии и да се ползува отъ тѣхъ. Запримѣръ, ако единъ високо мораленъ човѣкъ постави рѫката си върху главата на човѣкъ, у когото личнитѣ чувства сѫ силно развити, последниятъ ще почувствува голѣмо успокояване, голѣмь вѫтрешенъ миръ. Личнитѣ чувства сѫ необходимость, както за козмоса, така и за човѣка специално. Чрезъ тѣхъ той се застѫпва за своитѣ права. Лошо е, обаче, когато той преувеличава правата си и иска повече, отколкото му се пада. Когато личнитѣ чувства у човѣка сѫ силно развити, той става гордъ. Гордиятъ човѣкъ върви изправенъ, съ голѣмо достоинство и съзнание за себе си, че подобенъ на него нѣма. Той иска всички хора и божества да му се подчиняватъ и да мислятъ само за него. Колкото и да мисли човѣкъ, че като него другъ нѣма, все ще се намѣри нѣкой по-силенъ. по-ученъ, по-достоенъ, който ще го свали отъ височината, на която се е качилъ. Когато двама души съ силно развити лични чувства, се срещнатъ, тѣ ще се отблъснатъ. Между тѣхъ ще се яви антагонизъмъ, който не позволява да запазятъ добритѣ си отношения. Споредъ окултиститѣ грѣхъть се дължи на личнитѣ чувства у човѣка. Значи, личнитѣ чувства представятъ особенъ родъ козмическа енергия, която. ако не се трансформира и разпредѣли между всички мозъчни центрове, причинява експлозии. Близо до личнитѣ чувства на човѣка се намира центъра на съвѣстьта, презъ който тѣ трѣбва да минаватъ. Щомъ личнитѣ чувства минаватъ презъ съвѣстьта на човѣка, тѣ се трансформиратъ и по този начинъ всѣкаква експлозия може да се избегне. Честностьта на човѣка се дължи на неговитѣ лични чувства. Човѣкъ, у когото личнитѣ чувства, самоуважението не е развито, не може да бѫде честенъ. Той може да има силно развита съвѣсть, безъ да бѫде честенъ. Човѣкъ може да бѫде религиозенъ, безъ да бѫде честенъ. Като бърка въ чуждитѣ каси, той счита, че всичко въ свѣта принадлежи на Бога. Щомъ всичко е на Бога, всѣки човѣкъ има право понѣкога да бръкне и въ чуждата каса. Обаче, щомъ бръкнатъ въ негова каса, той веднага се застѫпва за правата си. Кражбата, стяженолюбието се дължатъ на желанието въ човѣка да взима отъ това, което не е негово. Сега, като ученици, оть васъ се иска да научите закона за трансформиране на енергиитѣ, да отправяте енергията отъ единъ мозъчеиъ центъръ въ другъ. Вие трѣбва да работите по сѫщия начинь, както природата работи. За всѣко нѣщо тя има точно опредѣлено време. Точно опредѣлено е времето, когато трѣбва да се работи за развиване било на личнитѣ. на религиознитѣ чувства, на разсѫдъка и т. н. По естество човѣкъ трѣбва да бѫде философъ. Изобщо, той може правилно да развива всички свои центрове, щомъ се съобразява съ програмата, която природата е наредила. Когато разбере живота, човѣкъ съблюдава всички закони и правила на природата. Днесъ това не става, защото той е размѣстилъ нѣщата. Той мисли, когато трѣбва да се моли; или се моли, когато е време за мислене. Когато трѣбва да мисли за своето подигане, тогава човѣкъ се занимава съ съвършено странични нѣща. Въ живота на всички хора сѫществува размѣстване на енергиитѣ, вследствие на което тѣ не могатъ да приложатъ това, което сѫ разбрали. Запримѣръ, нѣкой астрологъ прави хороскопъ на известенъ човѣкъ, опредѣля точно, кога и по кое време ще прекара нѣкаква криза, но той не може да му даде методъ, чрезъ който да избегне тази криза. Истинско знание е това, което може да се приложи на всѣко време. Единъ астрологъ предсказва на единъ момъкъ, че на 29 годишна възрасть ще се влюби въ бедна, но красива мома, която въ скоро време ще му изневѣри. Тя ще срещне единъ богатъ търговецъ и ще се ожени за него. Момъкътъ ще се озлоби и ще й направи нѣкаква пакость. заради което ще лежи нѣколко години въ затворъ. Всичко това астрологътъ може да предскаже, но не знае, какъвъ методъ да препоржча на младия момъкъ, за да избегне затвора. Срѣщата на момъка съ момата е неизбѣжна. Тя се дължи на известни кармически връзки въ тѣхното минало. Влюбването на момъка въ момата и изневѣряването на момата е сѫщо така неизбѣжно, благодарение на силитѣ, които действуватъ въ всѣки едного по отдѣлно. Кагато момата изневѣри на момъка, въ малкия му мозъкъ се натрупва излишна енергия, която причинява редъ експлозии. Подъ напора на тѣзи сили въ себе си, той може да извърши нѣкакво престѫпление, за което да лежи въ затворъ. Обаче, ако това нѣщо се случи съ окултенъ ученикъ, той може да избегне тази катастрофа. — Какъ ще я избегне? — Като впрегне излишната енергия на работа и я отправи къмъ клонетѣ на своя животъ. Това значи да познава той закона за трансформиране на енергиитѣ. Щомъ се влюби въ нѣкоя мома, той предварително трѣбва да остави свободна врата въ себе си, презъ която момата може да излѣзе, т. е. да се влюби въ другъ момъкъ. Човѣкъ се освобождава отъ своитѣ лични чувства чрезъ закона на смаляването. Тѣ представятъ змията, която го е обхванала и здраво го държи. Когато търси любовьта, човѣкъ трѣбва да отиде при голѣмъ изворъ, който навсѣкѫде тече и дава на всички изобилно. Докато намѣри голѣмия изворъ, той ще ходи отъ единъ изворь на другъ, ще обиколи всички по-малки извори. Ако търсите изворъ, който тече само презъ едно мѣсто и дава вода само на единъ човѣкъ, вие сте въ стария животъ още, въ старитѣ закони. Споредъ законитѣ на новия животъ вие трѣбва да знаете, че силната енергия протича отъ много мѣста и дава животь на много сѫщества; слабата енергия протича оть едно мѣсто и дава животъ само на едно сѫщество. Тъй щото, когато говорите за любовьта, вие трѣбва да я разглеждате отъ положението на новия животъ. Не е достатъчно само да казвате, че обичате, но изворътъ на вашата любовь трѣбва да бѫде голѣмъ — отдето минавате, всичко да поливате. Това означаватъ думитѣ: Любовьта зло не мисли. Вие казвате, че обичате нѣкого, а не знаете, какво обичате въ него и кѫде е това, което обичате. Ще кажете, че обичате добротата или честностьта на нѣкой човѣкъ. — Де е добротата на този човѣкь? Де е неговата честность? Знаете ли, на кое мѣсто на главата е изразено доброто и честностьта на човѣка? Едно трѣбва да знаете: за човѣка е реално това, което той мисли и чувствува, безъ да види или да пипне това нѣщо. Има реални нѣща, които могатъ да се виждатъ или да се пипатъ, но има и такива реални нѣща, които нито се виждатъ, нито се пипатъ, нито се чуватъ. Тѣ не могатъ да се възприематъ съ физически сѣтива. Добротата и честностьта не се виждатъ, но достатъчно е да се приближите до човѣкъ, който има тѣзи качества въ себе си, за да усѣтите висшитѣ трептения, които се отдѣлятъ отъ него. Тѣзи енергии се отразяватъ и на тѣлото му. Той ходи бодъръ, изправенъ. Който нѣма тѣзи качества, той не лѫчеизпуща възвишени вибрации отъ себе си. Такъвъ човѣкъ не издържа на думата си. — Защо? — Нѣма устой въ себе си. Има желание да изпълни всичко, което е обещалъ, но вѫтрешни условия нѣма — нѣма мораленъ устой. Обаче, като работи върху себе си, човѣкъ може да придобие всички добродетели. Окултната наука дава редъ методи за придобиване на първичната енергия, чрезъ която човѣкъ може да се прояви въ сърдечно и въ умствено отношеиие. Безъ нея той не може да се прояви. Всѣки е ималъ тази опитность. Иска да напише нѣщо — не може. Иска да свири — не може. Иска да рисува — не може. — Защо? — Вдъхновение нѣма. Вдъхновението се придобива отъ първичната енергия у човѣка. Тази енергия трѣбва да дойде отвънъ нѣкѫде, чрезъ нѣкое живо сѫщество. Ще кажете, че всичко иде отъ Бога. Наистина, всичко иде отъ Бога, но Богъ се проявява чрезъ хората. Следователно, който иска да се прояви, той трѣбва да се свърже съ Първата Причина на нѣщата, отъ която излиза вдъхновението, отъ която бликатъ живитѣ сили, които протичатъ презъ цѣлия козмосъ. Щомъ тия енергии започнатъ да се вливатъ въ човѣка, той може вече да пише, да свири, да рисува. За да дойдете до тази опитность, вие се нуждаете отъ положителни знания. Какво трѣбва да правите, за да придобиете положителни знания? За да придобиете тѣзи знания, като ученици, вие трѣбва да спазвате следното правило: Абсолютно никакво съмнение въ Първата Причина на нѣщата! Дойдете ли до нея, ще изключите всички съмнения, всички противоречия. Противоречията сѫ човѣшки изобретения, и вие сами трѣбва да се справите съ тѣхъ. Тѣ иматъ добра страна, която вие трѣбва да намѣрите. Въ тѣхъ всѣкога се крие нѣщо добро, което впоследствие ще научите. Като казвате, че трѣбва да обичате хората, ближнитѣ си, вие се натъквате на противоречия, защото не прилагате това, което говорите. Казвате, че еди-кой си човѣкъ не заслужава вашата любовь. Не е въпросъ до заслуга, но като се казва, че трѣбва да обичате ближния си като себе си, вие трѣбва да знаете, кой е вашъ ближенъ. Подъ „ближенъ“ се разбира онзи човѣкъ, у когото Божественото начало е пробудено. Като обичашъ ближния си, ти ще научишъ единъ великъ урокъ. Ближниятъ ти представя цъвналъ цвѣтъ, който разнася своя ароматъ далечъ нѣкѫде. Ти не можешъ да не обичашъ такъвъ цвѣтъ. Докато цвѣтето не се е разцъвтѣло, ти ще полагашъ грижи за него, да го освободишъ отъ неблагоприятнитѣ условия на живота, но не можешъ още да го обичашъ. Цъвне ли, ти вече го обичашъ. Както постѫпвате съ себе си и съ своя ближенъ, така трѣбва да постѫпвате и съ всѣка добра мисъль и съ всѣко добро чувство: ще ги поливате, докато израснатъ, цъвнатъ и дадатъ плодъ. Сега ще ви дамъ една задача за седемь деня. Всѣка сутринь, отъ шесть до десеть часа ще живѣете споредъ изискванията на новото учение. Следъ това, отъ десеть часа нататъкъ до шесть часа следъ обѣдъ ще бѫдете свободни, ще постѫпвате, както намирате за добре. Отъ шесть нататъкъ до десеть часа вечерьта пакъ ще живѣете по методитѣ на новото учение. Който не желае да изпълни задачата. той може да бѫде свободенъ, но невежа ще остане. — Защо? — Защото всѣка задача, която давамъ, ви свързва съ разумни сѫщества въ природата, които ви помагатъ. За да решите задачата правилно. не внасяйте въ ума си никаква отрицателна мисъль, че не можете, или че нѣмате свободно време. Тази задача не изисква специално време. Тя е свързана съ живота, който тече и се проявява всѣки моментъ. Отрицателното у човѣка представя неговитѣ неестествени мисли, желания и постѫпки. Следователно, когато Христосъ проповѣдваше на ученицитѣ си да се отрекатъ отъ баща си и майка си, отъ братята и сестритѣ си, Той имаше предъ видъ, именно, тѣхнитѣ неестествени мисли и желания, които могатъ да ги спънатъ. Това всѣки може да направи, защото стремежътъ на неговата душа е къмъ красивото и възвишеното, къмъ доброто въ свѣта. Постижението на това зависи отъ хармоничното съчетание между мислитѣ и чувствата на човѣка, между неговия умъ и неговото сърдце. Казано е въ Писанието: „Който пребѫдва въ Божията Любовь и изпълнява волята Му, каквото пожелае, ще му се даде“. Оттукъ може да се извади обратно заключение: Който не изпълнява волята Божия, не само, че желанията му нѣма да се реализиратъ, но каквото има, ще му се отнеме. Какво по-голѣмо страдание отъ това, да желаешъ едно благо, да ти го покажатъ и да не ти го дадатъ? Какво по-голѣмо страдание отъ това, да ти дадатъ благото, което желаешъ, и да не можешъ да го използувашъ? Като ученици, вие трѣбва взаимно да си помагате. а не да си противодействувате. Отвьнъ свѣтътъ може да ви противодействува, но не и вие. Въ взаимнитѣ си отношения прилагайте свободата. Нѣкой иска да се изкаже. Оставете го свободенъ. — Ама не говори умни работи. — Оставете го свободенъ. Той самъ ще разбере, дали е говорилъ умно, или не. Ако го изслушате спокойно, вие ще научите отъ него единъ урокъ. Това не значи, че човѣкъ нѣма право да се мѣси въ работата на другитѣ хора. Всѣки има право да се мѣси въ живота на своитѣ ближни, но той трѣбва да знае, какъ да постѫпва и въ кой моментъ да се намѣси. Разумность се иска отъ човѣка! Ако можешъ да оправишъ една работа, вземи участие въ нея; не можешъ ли да я оправишъ, стой настрана. Когато рѫководи детето си, майката трѣбва да знае, какъ да постѫпва. Ако е разумна, тя трѣбва да взима участие въ живота на децата си, даже и на голѣмитѣ си синове и дъщери. Майката трѣбва да бѫде разумна, разсѫдлива. Когато религиозното чувство у човѣка е силно развито, а разсѫдъкътъ — слабо развитъ, той става голѣмъ фанатикъ и започва да обръща внимание повече на формата на нѣщата. отколкото на съдържанието. Като се моли на Бога, той прави поклони, чете много молитви и държи рѫцетѣ си нагоре. Добре е, че се моли, но поклонитѣ, които прави, не показватъ смирение. Издигането на рѫцетѣ не показва, че между ума и сърдцето на човѣка има сѫщо такова издигане нагоре. Ако между ума и сърдцето на човѣка нѣма никаква връзка, молитвата му не е приета. Когато се моли, човѣкъ трѣбва да забрави всички противоречия, да се примири съ всички хора, които сѫ му причинйли нѣкаква пакость, или на които той е направилъ нѣкакво зло. Който не е въ хармония съ себе си и сь своитѣ ближни, той не може да получи отговоръ на молитвата си. Богъ е съвършенъ. Той иска сѫщото и отъ насъ. Затова е казано въ Писанието: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни“. Молитвитѣ на мнозина се разпръсватъ и като прахъ падатъ на земята. Праведниятъ е силенъ човѣкъ. Неговата молитва всѣкога се чува. Ако въ единъ градъ има десеть души праведни, тѣ сѫ въ състояние да го предпазятъ отъ всѣкакви беди и напасти Ако въ Пловдивъ и Чирианъ имаше по десеть души праведни, тѣ щѣха да запазятъ града отъ нещастията, които претърпѣ презъ последното земетресение. Понеже въ Пловдивъ и въ Чирпанъ нѣмаше по десеть души праведни, по отношение на тѣхъ се приложи назрѣлата вече карма. Сега нови праведни хора се създаватъ. Мнозина обясняватъ нещастията въ свѣта съ това, че такава е била воляга Божия. — Не, Богъ не благоволи въ страданията и нещастията на хората. Като разтьрсва умоветѣ на хората, по този начинъ Той регулира тѣхнитѣ енергии, изправя умоветѣ и сърдцата имъ — праведни хора сьздава. Въ всѣки градъ трѣбва да има поне по десеть праведни. Ще кажете, че земетресенията, наводненията, изобщо, изпитанияга на хората сѫ предсказани. Обаче и предсказанитѣ, и опредѣленитѣ нѣща могатъ да се отложатъ, или отмѣнятъ. Ако на грѣшния се каже, че ще бѫде наказанъ за своя лошъ животъ, и той се обърне къмъ Бога и изправи живота си, наказанието му ще се отмѣни. И ако на праведния се каже, че ще получи благословение за добрия си животъ, а той се отпусне и започне да грѣши, благословението му ще се отнеме и ще се замѣни съ наказание. Отъ човѣка зависи да подобри или да влоши сѫдбата си. И тъй, отъ всички се иска да бѫдете справедливи по умъ и по сърдце, да прилагате Божията Правда. Вие трѣбва да бѫдете будни, да можете правилно да възприемате и разбирате волята Божия. Прилагате ли тази Висша воля, вие вѫтрешно ще чуете гласа на Бога — тихъ, красивъ и насърдчителенъ. Чуете ли този гласъ, боленъ да сте, ще станете отъ леглото си; сиромахъ да сте, ще забогатѣете; невежа да сте, умътъ ви ще се проясни. Предъ този гласъ всѣкакво недоволство изчезва. Чуете ли гласа на Божественото въ себе си, вие можете вече да се надявате на всичко. Безъ него нѣма развитие, нѣма успѣхъ, нѣма знание, нѣма радость, нѣма свѣтлина. Човѣкъ всѣки день добива нѣщо Божествено — нѣкаква мисъль или чувство, нѣкакъвъ малъкъ импулсъ, но той скоро го изгубва. — Защо? — Защото прави голѣми приготовления за него. Той започва да мете. да чисти кѫщата. — Не, дойде ли Божественото у васъ, приемете го. както сте и кѫдето и да сте. Каквато работа и да сте започнали, спрете я. Божественото не чака. То минава съ бьрзината на свѣтлината: мине, остави нѣщо и замине. Щомъ го почувствувате, спрете се веднага и приемете, каквото ви носи. Дето ви намѣри Божественото, тамъ трѣбва да стоите. Само така ще получите Божието благословение. Богъ иска да ви види такива, каквито сте. — Какъ, Богъ да ме види голъ! — Какво нѣщо е голота? — Голотата е човѣшко изобретение. Човѣкъ оголява, когаго не върши волята Божия. Докато върши волята Божия, той е облѣченъ като царски синъ. Новото учение е Божествено учение. Ученикътъ на новото учение трѣбва да разбира Божественото, както въ себе си, така и въ своитѣ ближни. Каквато работа и да имате каквото обещание и да сте дали, на себе си или на другъ нѣкой, предъ Божественото всичко отстѫпва. То посещава човѣка най-много за една минута и следъ това заминава. Сѫщевременно то предупреждава човѣка, че ще го посети, заради което той всѣкога трѣбва да бѫде буденъ. Щомъ посети човѣка, Божественото остава своето благословение, което той трѣбва да носи навсѣкѫде. Това благословение прави човѣка радостенъ и доволенъ. Дето отиде, той носи съ себе си тази радость, това веселие. По какво се отличава ученикътъ на новото учение? Ученикътъ на новото учение проявява Божественото и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ постѫпкитѣ си. Ако проявявате Божествени чувства, а мислитѣ и постѫпкитѣ ви не сѫ Божествени, вие сте ученици на старото учение. Новото учение подразбира хармония между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората. Божественото се проявява въ малки нѣща, а не въ голѣми. Нѣкога едно малко движение, изпълнено съ Божествена енергия, струва повече, отколкото богатството на цѣлата земя. Когато единъ езичникъ отишълъ при Елисея да се лѣкува, той очаквалъ Елисей да дигне рѫцетѣ си нагоре и по нѣкакъвъ особенъ начинъ да го освободи отъ проказата. Като стигналъ при Елисея, съ голѣми подаръци, последниятъ му казалъ: Никакви подаръци не искамъ, вземи ги назадъ, но за да се излѣкувашь, трѣбва да се потопишъ седемь пѫти въ р. Иорданъ. Като тръгналъ да си отива, езичникътъ, който билъ много богатъ, останалъ недоволенъ отъ съвета на Елисея и казалъ на слугата си: Малко ли рѣки и извори имаме у насъ, че трѣбва да дойда тукъ, да се потопя въ рѣката Иорданъ? Слугата му отговорилъ: Господарю, въ толкова води си се потопявалъ, но не сѫ ти помогнали. Потопи се и въ тази рѣка. можс да ти помогне. Той послушаль слугата си, потопилъ се седемь пѫти въ р. Иордань, и проказата му изчезнала. Когато езичникътъ заминалъ, слугата на Елисея го достигналъ и поискалъ нѣкои отъ подаръцитѣ, които носѣлъ за Елисея, подь предлогъ, че ще ги даде на бедни. Обаче, съ тѣхъ заедно той приелъ и проказата. Ученикътъ на новото учение трѣбва да върви по пѫтя на своя Учитель. Този пѫть изключва користолюбието. Отъ ученика се иска абсолютно безкористие. Не е въпросъ до дребнавоститѣ на нѣщата, но до великитѣ принципи, които съставятъ основа на живота. Чиста мисъль — свободна отъ всекакви заблуждения и благородно сьрдце — безъ никакви човѣшки ограничения — това се иска отъ ученика. Външно може да има известна дисхармония, но вѫтрешно, между ума и сърдцето на човѣка трѣбва да има единство, хармония. Съмнениего може да дойде отвънъ, но вие не трѣбва да го пущате вѫтре. Външното сьмнение е опитъ на сѫщества вънь отъ васъ, които искатъ да ви спънатъ въ пѫтя. Тѣ ви нашепватъ, че пѫтьтъ, по който вървите не води въ Царството Божие. — Защо? — Защото не вършите волята Божия. Това сѫ външни изпитания, съ които ученикътъ трѣбва да се справя. Докато връзката между ума и сърдцето му е здрава, той лесно се справя съ съмнението. Сега, да оставимъ въпроса за сьмнението незавършенъ. Богъ завършва работитѣ, а разумното начало у човѣка ги разработва. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини“. * 27. Лекция отъ Учителя, дьржана на 2 май, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Ще бѫдатъ предупредени. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Въ миналата лекция се говорѝ за доброта и разумность. Можете ли да опредѣлите качествата на разумностьта ? По какво се различава разумния отъ неразумния човѣкъ? Кога човѣкъ не може да се ползува отъ своята разумность? — Когато заболѣе. Изобщо, всѣка болесть прекѫсва разумностьта на човѣка. Забелязано е, че високата температура у човѣка става причина той да губи способностьта си да мисли правилно, да разсѫждава. Болни, които иматъ висока температура, често изпа- датъ въ безсъзнание, вследствие на което органитѣ имъ не могатъ да изпълняватъ своитѣ функции. Разумниятъ човѣкъ държи въ пълна изправность своитѣ органи. Той не се подава на нещастия и страдания, нито се отчайва. Докато е въ морето, той не разсѫждава за нищо друго, освенъ за сѫщественото, а именно — да плава правилно, да спазва законитѣ, които регулиратъ теченията на водата, за да излѣзе благополучно на брѣга. Докато е въ морето, той не се подава на никакви странични желания и удоволствия. Какво правятъ съвременнитѣ хора ? Ние ги виждаме всрѣдъ морето, при голѣмитѣ вълни, при клатушкане на параходитѣ да разсѫждаватъ за любовь, за братство, за равенство, за кротость, за милосърдие, за въпроси, които сѫ предметъ на небето. Тѣзи въпроси се разрешаватъ само на небето, т. е. само при уредения животъ на хората, когато вълнитѣ, буритѣ въ морето сѫ утихнали. Докато се блъскатъ въ вълнитѣ, хората сѫ болни. Какво ще говорите на тия хора за братство и равенство, за любовь между тѣхъ? Можете ли да искате отъ болния да играе на хорото? На болния можете да говорите само за болестьта му, да търсите начинъ, какъ да му помогнете. Сега, азъ правя аналогия между свѣта и морето. Каквото сѫ буритѣ и вѣтроветѣ за морето, такова нѣщо представятъ изпитанията и изкушенията въ свѣта. Когато се прави нѣкаква аналогия, човѣкъ трѣбва да съпоставя явленията правилно. Всѣва аналогия трѣбва да изяснява единъ принципъ. Всички явления, съ които аналогията си служи, трѣбва да бѫдатъ свързани едно съ друго. Щомъ се прекѫсне връзката между тия явления, аналогията сама по себе си пада. Сѫщото нѣщо се забелязва и въ живота на човѣка. Животътъ на човѣка е дотолкова хармониченъ, доколкото явленията въ личния му животъ сѫ свързани едно съ друго. Влѣзе ли едно дисхармонично явле ние въ живота на човѣка, съ което той не може да се справи, състоянието му веднага се измѣня. Запримѣръ, времето, богатството, сиромашията, страхътъ, болеститѣ сѫ въ сила да измѣнятъ състоянието на човѣка, да го изкаратъ отъ равновесието му, да нарушатъ хармонията въ неговия животъ. За да не губи равновесието си, да не нарушава хармонията въ живота си, човѣкъ трѣбва да изучава всички явления, да знае причинитѣ на произхода имъ, както и тѣхнитѣ добри и лоши последствия. Човѣкъ не би могълъ да преплава Великия океанъ на живота, безъ положително, дълбоко познаване на всички явления въ природата. Като ученици, вие трѣбва да изучавате себе си, да изучавате окрѫжаващитѣ, съ голѣма искреность и чистота, и да развивате своята вѣра. — „Безъ вѣра не може да се угоди на Бога“ е казано въ Писанието. Искате ли Богъ да ви лѣкува, ще вложите въ Него пълно довѣрие, абсолютна вѣра. — Ама дали ще се излѣкувамъ ? — Щомъ се обръщате къмъ Бога, никакво съмнение, никакво колебание не трѣбва да имате. Вложете любовьта, вѣрата си въ Първата Причина на нѣщата и за нищо друго не мислете. Щомъ се помолишъ на Бога, стани и ходи. Ако повѣрвашъ, ще оздравѣешъ. Най-малкото колебание е въ състояние да попрѣчи на вашето оздравяване. Сѫщиятъ законъ се отнася и до науката. Иска ли да изследва нѣкое явление изъ область та на науката, човѣкъ трѣбва да вѣрва въ своя успѣхъ. Влѣзе ли въ Божествения, или въ причинния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ мисъльта, че е старъ, че е ученъ, че много знае. Това сѫ мисли, достѫпни за човѣка на земята. Влѣзе ли въ по-високъ свѣтъ, човѣкъ трѣбва да напусне разбиранията си, които ималъ на земята, и да стане дете, способно да възприема и учи. Тамъ никаква критика не се позволява. Дойдете ли до науката на стомаха, на дробоветѣ, на мозъка, тамъ никаква критика не се позволява. Дойдете ли до науката на природата, всѣкаква критика е изключена. Тази наука е абсолютна, тя има свои резултати, тя има практическо приложение на земята. Запитали единъ психологъ: На какво се дължи човѣшката паметь? Той отговорилъ: Човѣшката паметь се дължи на чувствителността, интелигентностьта и волята. Тукъ психологията спира. Виждаме, че много въпроси изъ областьта на философията и до днесъ оставатъ на сѫщото положение, на каквото сѫ били въ времето на Платона. Въпросътъ за паметьта е по-добре изясненъ отъ френолозитѣ. Тѣ раздѣлятъ паметьта на историческа, музикална, паметь за време, за мѣсто, за образи и т. н. Не само това, но тѣ намиратъ мѣстото на всѣки видъ паметь въ човѣшката глава и правятъ редъ опити и наблюдения. Когато забележатъ проява на единъ или на другъ видъ паметь въ човѣка, френолозитѣ знаятъ причинитѣ на това. Тъй щото, изучавайте въпроса за паметьта не само отъ гледището на психологията, но и отъ гледището на френологията, да разширите знанията си, да се ползувате отъ тѣхъ. И тъй, ученикътъ трѣбва да изучава причинитѣ на всѣка проява, на всѣко явление въ природата, както и въ човѣшкия животъ. Така и ученитѣ изучаватъ явленията въ природата. Запримѣръ, тѣ казватъ, че причинитѣ на земетресенията се дължатъ на огъването и хлътването на земнитѣ пластове. Колкото по-спокойно се слагатъ земнитѣ пластове, толкова по-слаби сѫ сътресенията. Ако огъванията и хлътванията сѫ голѣми, земетресенията сѫ катастрофални. Сѫщото нѣщо става и въ човѣшкия мозъкъ. Колкото по-правилна, по-спокойна е човѣшката мисъль, толкова и дейностьта на мозъка е по-нормална. Ако мислитѣ на човѣка претърпяватъ голѣми огъвания, голѣми пречупвания, мозъкътъ му ще бѫде изложенъ на голѣми сътресения. Ако бащата или майката на такъвъ човѣкъ умре, той ще преживѣе силни сътресения. Когато умре бащата или майката на човѣкъ, който разбира законитѣ на живота, той знае, че баща му е заминалъ за онзи свѣтъ, не е умрѣлъ, и тамъ ще продължи своята работа. Докато е билъ на земята, той е прекарвалъ въ затворъ, а на онзи свѣтъ ще бѫде свободенъ. Материалиститѣ мислятъ, че животътъ е само на земята. Щомъ умре човѣкъ, всичко се свърш ва съ него. Теософитѣ пъкъ мислятъ, че като замине човѣкъ за другия свѣтъ, тамъ ще прегледа живота си, който е прекаралъ на земята, ще научи причинитѣ за всичко преживяно, и отново ще се върне на земята. Обаче, и едното, и другото гледище по въпроса сѫ детински схващания. Когато отиде въ духовния свѣтъ, човѣкъ продължава да живѣе, да работи, да учи, както и на земята. И въ духовния свѣтъ има училища. И тамъ има ученици, които решаватъ сериозни задачи. Тѣ сѫ изправни въ своитѣ задължения, а къмъ учителитѣ си сѫ внимателни и послушни. Мисъльта имъ е съсрѣдоточена, заета изключително съ предмета или задачата, дадена оть тѣхния учитель. Такъвъ трѣбва да бѫде всѣки ученикъ, който постѫпва въ гимназия, или въ университетъ. Такъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ, който постѫпва въ окултна школа. Такъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ на живота. Какво представя животътъ? Животътъ е незавършена повесть, която не може да дойде до нѣкакъвъ край. Тя вѣчно ще се пише и всѣкога недописана ще остане. И любовьта е незавършена повесть. Който иска да види края на любовьта, той ще умре. Който търси началото и края на нѣщата, той е осѫденъ на смърть. Началото на нѣщата събира хората на едно мѣсто; краятъ ги раздѣля. Всѣкога мислете за началото на живота, но не и за неговия край. Краятъ на живота води къмъ тъмнина. Затова Христосъ казва: „Работете, докато е день!“ Това значи: работете, докато е день, докато сте въ началото на живота, докато сте въ свѣтлина. Дойде ли нощьта, нищо не може да се работи. Нощьта е краятъ на живота. Могатъ ли хората да работятъ, когато стане голѣмо земетресение, което разтърсва цѣлата земя? Могатъ ли ученицитѣ да ходятъ на училище? Могатъ ли момитѣ и момцитѣ да играятъ на хорото? Могатъ ли да се даватъ театри и концерти? Могатъ ли чиновницитѣ да ходятъ на работа? Щомъ стане голѣмо земетресение, работитѣ на хората се спиратъ, животътъ имъ взима друго направление. Ето защо, за да не дойдатъ голѣмитѣ сътресения въ живота, хората трѣбва да се съобразяватъ съ законитѣ на разумната природа, съ великитѣ закони на Божествения свѣтъ. Животътъ на земята още не е съвършенъ, но той е устроенъ по единъ Божественъ планъ, за изпълнението на който хората трѣбва да се приготвятъ. Всѣки трѣбва да се съзнава като клетка отъ Божествения организъмъ и да върши само това, което главата на този организъмъ му заповѣдва. Не постѫлва ли по този начинъ, това показва, че съзнанието на този човѣкъ не е пробудено още за възвишеното и красивото въ свѣта. И тъй, ако искате да имате резултати, постижения, работете съ малки величини. Започвайте съ малки величини и постепенно отивайте къмъ голѣми. Като работите по то зи начинъ, вие ще се натъкнете на малки изпитания и спънки, на малки страдания, които ще внесатъ и малки заоблачавания въ съзнанието ви. Започнете ли изведнъжъ съ голѣми величини, вие ще се натъкнете на голѣми спънки, на голѣми страдания, които издъно ще разклатятъ ума ви. По този начинъ вие ще изгубите основната мѣрка на живота и ще се разколебаете. При това положение човѣкъ ще изпадне въ голѣми заблуждения. Разумнитѣ сѫщества, обаче, ще му помогнатъ. Но той трѣбва да бѫде готовъ да ги слуша. Щомъ видятъ, че е изкривилъ пѫтя си, тѣ ще му кажатъ - Внимавай, защото пѫтьтъ, който си поелъ, не е правъ. Като видятъ неговитѣ криви мисли, тѣ ще му кажатъ: Спри малко, обмисли добре работата, защото мисъльта ти не е права. Който иска да се изправи, той ще обмисли добре въпроса, ще се побори малко въ себе си и скоро ще се изправи. Когато влѣзе въ духовния животъ, човѣкъ започва да третира въпроса за духовната любовь. Какво нѣщо е духовната любовь? Духовната любовь е любовь къмъ ближнитѣ. Сѫщевременно духовната любовь нѣма никакво отношение къмъ материалния свѣтъ, къмъ материалнитѣ, физическитѣ връзки на хората. Тя помага на хората, но е любовь между духовни сѫщества. Когато се говори за духовната любовь, ние подразбираме любовьта на ангелитѣ, на възвишенитѣ сѫщества. Който иска да изяви тази любовь къмъ ближнитѣ си, той трѣбва да се свърже съ възвишенитѣ сѫщества, съ ангелитѣ, и да мисли за тѣхъ. Мнозина говорятъ за духовна любовь, а мислятъ за хората и се свързватъ съ тѣхъ. Невъзможно е човѣкъ да мисли за хората, да се свързва съ тѣхъ, а да проявява Божията Любовь. Да мислишъ за ангелитѣ е едно нѣщо, да мислишъ за хората е друго нѣщо. Ако е свързанъ съ ангелитѣ, човѣкъ никога не може да изживява противоречия. Докато сѫ въ духовната любовь, мѫжътъ и жената се разговарятъ сладко, разбиратъ се, живѣятъ братски помежду си. Щомъ любовьта имъ слѣзе на физическото поле, между тѣхъ веднага изпъкватъ противоречия, недоразумения. Тѣ започватъ да се сърдятъ, да се каратъ, и въ скоро време отношенията имъ се развалятъ. Противоречията между хората се дължатъ на това, че тѣ не се разбиратъ. Човѣшката любовь ограничава, а Божествената — освобождава. Докато живѣе въ човѣшката любовь, човѣкъ всѣкога ще грѣши. Виждате, че единъ художникъ рисува. Вие се приближавате къмъ него и започвате да критикувате картината му. Това е неразумна постѫпка. Който критикува, той трѣбва да знае начини за изправяне на погрѣшкитѣ. Физиономиститѣ, които изучаватъ чъртитѣ на човѣшкото лице, сѫ дошли до заключение, че тия чърти сѫ толкова по-правилни, колкото човѣкъ се намира на по-висока степень на развитие. Гениалнитѣ хора, светиитѣ иматъ правилни чърти на лицето. Челото на нѣкой човѣкъ е високо 6 см., носътъ му е дълъгъ 5 см., а брадата — 4 см.; на другъ нѣкой пъкъ и челото, и носътъ, и брадата сѫ все по 6 см. Ако наблюдавате тия двама души, ще забележите, че вториятъ проявява по-голѣма интелигентность отъ първия. Ще кажете, че това сѫ мъртви числа. Представете си, че имате нѣколко души, които разполагатъ съ различенъ капиталъ въ касата си: първиятъ има сто лева, вториятъ — хиляда, третиятъ — десеть хиляди, четвъртиятъ — сто хиляди, петиятъ — единъ милионъ. Въ какво седи различието между тѣзи петь души ? Разликата се заключава въ тѣхната деятелность, въ инициативата на тѣхнитѣ прояви. Онзи, който има сто лева, ще икономисва отъ храната си, ще пости, за да може повече време да прекара съ тия пари. Който има хиляда лева на разположение, той си позволява да мисли, освенъ за храната, още и за обуща, за шапка и за нѣкои дребни нѣща. Който разполага съ десеть хиляди лева, освенъ своитѣ нужди, той задоволява нуждитѣ и на семейството си. Който има сто хиляди лева, той ще може да даде и образование на децата си. Който има единъ милионъ на разположение, освенъ горнитѣ нужди, той може да задоволи редъ свои изисквания: ще си направи кѫща, съ хубава градина, ще си купи автомобилъ и т. н. Въ дадения случай, капиталътъ представя сила, възможность за проява на човѣшката деятелность. Колкото по-голѣмъ е капиталътъ на човѣка, толкова по-голѣми сѫ възможноститѣ на неговата деятелность. Тъй щото, колкото по-широко и по-високо е челото на човѣка, толкова по-голѣма е интелигентностьта му. Въ процеса на развитието си, човѣкъ е работилъ върху главата си. Главата на човѣка е плодъ на неговата деятелность, плодъ на културитѣ, презъ които е миналъ като човѣкъ. Тѣлото му е плодъ на животинскитѣ култури. Значи, човѣшкото тѣло е резултатъ на деятелностьта на животнитѣ. Материята пъкъ е резултатъ на деятелностьта на растенията. Тъй щото, когато е билъ въ фазата на растение, човѣкъ е създалъ материалитѣ за съграждане на своето тѣло; когато е билъ въ фазата на животно, той е създалъ тѣлото си; и най-после, когато е дошълъ въ фазата на човѣкъ, той е създалъ главата и лицето си. Въ резултатъ на всичко това, Богъ е вдъхналъ въ човѣка дихание, и той станалъ жива душа. И тъй, главниятъ капиталъ на човѣка е неговата глава, отъ една страна, и лицето му отъ друга. Мозъкътъ на човѣка е съставенъ отъ два вида материя: отъ груба, физическа материя, която се разлага, и отъ духовна, ефирна, която не се разлага. Върху духовната материя на мозъка се отпечатватъ всички човѣшки мисли. Като умре, човѣкъ взима съ себе си, именно, тази ефирна, духовна материя на мозъка. Този мозъкъ дава образа или лицето на заминалия. Ако влѣзете въ духовния свѣтъ тамъ ще срещнете все млади души, най-много до 33 годишна възрасть. По-горе отъ 33 години нѣма да срещнете нито една душа. Нѣкои души сѫ на петь години, други — на десеть, трети — на петнадесеть и т. н. Ако една душа е живѣла 25,000 години на земята, като влѣзе въ духовния свѣтъ, тя ще бѫде едва на петь години. Ако на земята е живѣла 50,000 години, въ духовния свѣтъ ще бѫде на десеть години. Ако на земята е живѣла 75,000 години, въ духовния свѣтъ ще бѫде на 15 години. При това, животътъ, който душитѣ прекарватъ на земята, трѣбва да бѫде съзнателенъ, а не обикновенъ. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, да се избави отъ лошитѣ условия, отъ влиянието на окрѫжаващитѣ. Не само хората влияятъ на човѣка, но има природни течения, срещу които той не трѣбва да се противопоставя. За тази цель човѣкъ трѣбва да се съсрѣдоточава, да концентрира ума си, за да се справя съ онѣзи условия, съ онѣзи течения, които могатъ да го отнесатъ. Не е ли буденъ срещу тия течения, никой не би могълъ да му помогне. Който може да се жертвува за Бога, той ще живѣе дълго време на земята, ще работи за развитието на своята душа, а сѫщевременно ще помага и на ближнитѣ си. Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да погуби и да заколи, а Азъ дойдохъ да дамъ животъ, и то преизобилно“. Следователно, който иска да продължи и подобри живо та си, той трѣбва да го посвети въ служба на Бога. Да се подобри живота на човѣка, това значи, да се подобрятъ условията му, да придобие Божията благодать. Кое прѣчи на ученика да се ползува отъ Божията благодать? Щомъ е добъръ и разуменъ, той всѣкога ще има условия да се ползува отъ Божията благодать. Ако е неразуменъ, своенравенъ, той нищо нѣма да придобие. Учительтъ не се интересува отъ неразумнитѣ и своенравни ученици. За ученика е важно да бѫде добъръ и разуменъ. Защо и за какво трѣбва да бѫде такъвъ, не е важно. — Какъ ще се познае, кой ученикъ е добъръ и разуменъ? — На пѫтя на ученика, невидимиятъ свѣтъ е поставилъ сита, едри и ситни, чрезъ които ще изпита, кой е добъръ и кой — разуменъ, кой е смѣлъ и решителенъ и кой — страхливъ. Невидимиятъ свѣтъ не обича ученици, които сѫ страхливи и неразумни, които сѫ готови за бълхата да изгорятъ цѣлъ юрганъ. Ученикътъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да цени времето, чувствата на човѣка, да не се натрапва. Когато отиде при нѣкого да иска известна услуга, той трѣбва да има търпение, трѣбва да чака. Може би този човѣкъ, отъ когото искате услуга, е професоръ, или лѣкарь, и трѣбва незабавно да свърши друга нѣкаква работа. Ученикътъ трѣбва да бѫде крайно внимателенъ и търпеливъ. Когато нѣкой обещае, че ще ви приеме и услужи, вие трѣбва да имате вѣра, да знаете, че всичко ще се нареди така, както Богъ е опредѣлилъ. Каквото Богъ е обещалъ, непременно ще се изпълни. Божиитѣ обещания нѣматъ обратни решения. Ето защо човѣкъ не трѣбва да се съмнява въ Божествения планъ. Богъ иска отъ човѣка да бѫде добъръ и разуменъ. Щастието може да се вози само на каляската на добротата и на каляската на разумностьта. Любовьта пъкъ се носи на крилата на щастието. Дето е щастието, тамъ е и любовьта. Безъ щастие любовьта се проявява като динамическа сила, която руши. Обаче, когато се говори за любовь, ние разбираме присѫтствие на доброта и разумность въ нея. Докато не бѣха готови да следватъ любовьта, хората трѣбваше да минатъ презъ голѣми страдания, да се пробуди съзнанието имъ. Щомъ се приготвиха да следватъ любовьта, Богъ имъ каза: „Ще изпратя Духа си да ви рѫководи“. Следователно, Духътъ ще учи човѣка и когато спи, и когато е буденъ. Въ сѫщность само тѣлото на човѣка почива, а духътъ му е всѣкога буденъ. Това, което човѣкъ не може да научи и разбере презъ деня, научава го вечерь, когато спи. Вечерь той отива да се учи, въ така нареченото духовно училище. Разумниятъ, добриятъ ученикъ се учи и вечерь, и презъ деня. Той се учи отъ земетресенията, отъ наводненията, отъ буритѣ — отъ всичко. Катастрофитѣ въ природата сѫ условия за пробуждане на човѣшкото съзнание. Ученитѣ обясняватъ причинитѣ за земетресенията, но не могатъ да ги избегнатъ. Щомъ усѣтятъ, че нѣкѫде става земетресение, и тѣ бѣгатъ като проститѣ хора, които нищо не знаятъ за причинитѣ на земетресенията. Истински ученъ е онзи, който знае, кои пластове ще се размѣстватъ, какъ ще стане размѣстването имъ, за да заеме такова положение, че земетресението да не го засегне. Единъ господинъ разправяше една своя опитность, която ималъ въ време на земетресението. Той ималъ една юрдечка съ петь малки юрдечета. Една сутринь забелязаль, че юрдечката съ юрдечетата липсала отъ двора. Той започналъ да я търси тукъ-тамъ, но никѫде не могълъ да я намѣри. На другия день станало земетресението. Той се уплашилъ толкова много, че съвършено забравилъ за юрдечката. Два-три деня следъ това юрдечката съ юрдечетата пристигнала въ двора и започнала да се разхожда. Кѫде е била юрдечката ? Още преди земетресението тя усѣтила, че ще стане нѣщо особено, и затова напуснала дома на господаря си, да си намѣри безопасно мѣсто. Какво показва това ? Това показва, че юрдечката познава, кои пластове ще се раздвижатъ и кои ще останатъ спокойни. Ако юрдечката знае това, колко повече човѣкъ трѣбва да предчувствува катастрофитѣ. Когато човѣкъ е въ съгласие съ законитѣ на природата, при всички катастрофи, които предстоятъ да станатъ, той ще бѫде предупреденъ. Вѫтрешно ще му се подшушне да излѣзе вънъ, на 10-20 метра далечъ отъ кѫщата си. Защо и за какво трѣбва да излѣзе вънъ отъ кѫщата си, нито ще му се каже, нито трѣбза да пита. Той трѣбва да излѣзе вънъ и да стои спокойно, да види, какво предстои да стане. Нѣма да се минатъ десеть минути, и земята ще се разтърси. Ето защо човѣкъ всѣкога трѣбва да се вслушва въ своя вѫтрешенъ гласъ и да му се подчинява. Сега, предъ видъ на станалото земетресение, хората пущатъ различни слухове. Нѣкои казватъ, че щѣли да станатъ голѣми земетресения, вследствие на което София и други градове щѣли да изчезнатъ. Много нѣща има да станатъ, но на човѣка не е дадено да знае, какво го чака. Земетресенията, буритѣ, наводненията сѫ предвидени въ Божия планъ за пробуждане съзнанието на хората. Тази е причината, поради която всичко предстояще е въ тайна. Разумнитѣ и добритѣ ще бѫдатъ предупредени за онова, която ще стане. Неразумнитѣ ще понесатъ последствията на своя животъ. Следователно, по-добре е за тѣхъ да не знаятъ, какво ги очаква. И да знаятъ, пакъ не могатъ да избегнатъ онова, което имъ е опредѣлено да преживѣятъ. „Богъ забавя, но не забравя“ — казва българската поговорка. Идватъ времена на изпитания, когато човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ. Не е ли буденъ, той ще се подаде на чужди влияния, които ще го оплетатъ, ще го поставятъ на страдания. Кажатъ ли на нѣкого да стои настрана, или да не се качва на параходъ, или да излѣзе отъ кѫщата си, той трѣбва да слуша. Не слуша ли, нищо не може да го извини. Каквито времена и да дойдатъ, не се страхувайте. Ще станете по-разумни, ще се сближите повече. Общитѣ страдания и изпитания сближаватъ хората. Казано е въ Писанието: „Косъмъ нѣма да падне отъ главата на онѣзи, които любятъ Господа“. Казано е още, че заради избранитѣ ще се съкратятъ днитѣ на изпитанията и скърбитѣ. За да бѫдете въ числото на избранитѣ, вие трѣбва да проявите вашата доброта и разумность. Бѫдете добри и разумни, ако искате да цъвнете, да завържете и да узрѣете. Това, което говоря, не се отнася до едного, но до всички, и то не до външното, но до вѫтрешното въ човѣка, което се стреми, копнѣе, жадува. Когато грѣши, то плаче, скърби, стреми се да изправи погрѣшкитѣ си. То представя духовния елементъ въ човѣка. Следователно, човѣкъ е дошълъ на земята да развие този елементъ въ себе си, а не да се удоволствува. Като ученици, вие трѣбва да се справяте съ своя вѫтрешенъ страхъ. Земетресенията, които ставатъ въ природата, сѫ условия за човѣка да преодолѣе своя страхъ. Какво трѣбва да правите, ако се страхувате отъ земетресение? Колкото пѫти презъ нощьта се събудите, станете отъ леглото си и се молете. Вслу швайте се дълбоко въ себе си, трѣбва ли да излѣзете вънъ, или да останете въ стаята си. Каквото ви се каже, това трѣбва да направите. Ако ви се каже да останете въ стаята си, ще останете; ако ви се каже да излѣзете вънъ, ще излѣзете. Земетресенията сѫ едно отъ голѣмитѣ изпитания за хората. Малцина могатъ да посрещнатъ това изпитание съ вѣра и бодъръ духъ. Едно правило пазете въ живота си: бѣгайте отъ злото, приближавайте се къмъ доброто и всѣкога разумни бѫдете. При всички случаи на изпитания, изнасяйте фактитѣ така, както сѫ станали, безъ никакви преувеличавания. Не разпространявайте лъжливи слухове. Щомъ се касае за нѣкакъвъ въпросъ, помислете малко и го обяснете научно. По този начинъ само ще турите начало на нова, велика наука. Сега не е време да се спираме върху научнитѣ обяснения за земетресенията. За това сѫ дадени редъ научни теории, които се свеждатъ все къмъ една, а именно: причинитѣ на земетресенията сѫ голѣмитѣ или малки размѣствания на земнитѣ пластове, които сѫ започнали да се огъватъ отъ преди хиляди и милиони години насамъ. Въ Писанието е казано, че ние сме въ последнитѣ дни, когато на земята се създава новъ континентъ. Всѣки знае, че когато се строи нѣщо ново, всѣкога има чукане, удряне, шумъ, блъскане. Майстори работятъ съ своитѣ чукове и длета. Такова нѣщо преживява днесъ цѣлата зе мя: пластоветѣ се размѣстватъ, хлътватъ, огъватъ се; вулкани изригватъ и т. н. Всичко това ученитѣ обясняватъ съ редъ теории. Майсторитѣ, които работятъ въ земята, не сѫ като тия, които работятъ на повърхностьта ѝ. За тѣхъ огъньтъ не е прѣчка, както за майсторитѣ на земята. Тѣ сѫ разумни сѫщества, които работятъ главно съ мисъльта си. Тѣхната мисъль е толкова силна, че може да измѣня материята. Съ мисъльта си тѣ могатъ да преобразятъ грамадни пространства земя. Христосъ казва: „Ако имате вѣра като синапово зърно, планини можете да мѣстите“. Обаче, досега никой не е премѣстилъ нито една планина. Това не става изведнъжъ. Хиляди години се изискватъ, за да може човѣкъ съ мисъльта си да премѣсти една планина. Човѣкъ не трѣбва да се сили да премѣства планини, но той трѣбва да строи. И моята работа е да строя, а не да мѣстя. Старото се мѣсти, а новото се строи, гради. Съ стари работи ние не се занимаваме. Ние градимъ нови нѣща. За да бѫдете майстори на новото, вие трѣбва да се освободите отъ всички противоречия. За разбиране и прилагане на новата наука се изисква нова обстановка на нѣщата, нова свѣтлина. Безъ тази свѣтлина на съзнанието, нищо ново не може да се създаде. Въ Писанието се казва: „Ще изпратя Духа си да ви научи на много нѣща“. Духътъ не представя нѣкаква особена форма, но условие за проява на Божията Любовь въ човѣшката душа, да може тя правилно да се развива. Нѣма по-красиво нѣщо за човѣка отъ това, да разбира известни научни положения, или известни духовни въпроси. Той седи, слуша и възприема — храни се. И като не разбира, пакъ е добре. Тогава той се упражнява. Каквото и да правите, една часть отъ васъ трѣбва да бѫдете добри, друга часть трѣбва да бѫдете разумни, а трета часть — любещи. Днесъ хората искатъ да бѫдатъ обичани, а не тѣ да обичатъ. По-мѫчно е човѣкъ да обича, отколкото да бѫде обичанъ. Задачата, която сестритѣ изпълниха съ изплитане на шапката, имъ даде нѣщо. Най-малкото, което спечелиха, се отнася до областьта на послушанието. На пророцитѣ въ старо време се казваше да бръснатъ коситѣ си. Понѣкога имъ се казваше да оставатъ космитѣ на брадата си да растатъ. Какво придобиха отъ това? Нищо не придобиха. По този начинъ тѣ изучаваха послушанието. Ученикътъ трѣбва да бѫде послушенъ, но на кого? — На Божественото въ себе си. Когато Божественото му каже нѣщо, той трѣбва веднага да го изпълни. Божественото му казва да стане, а той отговаря: Ще полежа още петь минути. Това е непослушание. Божественото му казва да не яде много, а той иска да си хапне още малко. И това е непослушание. Що се отнася до гласа на Божественото, ученикътъ трѣбва да бѫде абсолютно послушенъ. Ако не е послушенъ, той не може да има очакванитѣ резултати. Въ послушанието, обаче, се изисква различаване, да познавате, кои съвети сѫ на Божественото у васъ и кои — чужди. Когато Божественото въ човѣка говори, той изпитва известенъ подемъ въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Когато човѣшкото въ него говори, той се натъква на противоречия, които внасятъ въ душата му смутъ, раздвояване. Всѣкога слушайте Божественото въ себе си, за да можете правилно да се развивате. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 26. Лекция огъ Учителя, държана на 28 априлъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Доброта и разумность. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Сега ще ви кажа една мисъль, да видимъ, какво ще разберете отъ нея. Тази мисъль е следната: Силнитѣ ще носятъ тежеститѣ на слабитѣ. Какво означава тази мисъль? Всѣки има известно разбиране, но се стѣснява да изкаже мисъльта си. Стѣснението е дошло, когато човѣкъ е излѣзълъ отъ рая. Когато нѣкой се стѣснява да се изкаже, другъ се решава да каже, какво мисли по даденъ въпросъ. Щомъ се изкаже, той изпитва приятность, известно доволство, че се е освободилъ отъ нѣщо. Кое е по-хубаво: да се стѣснява човѣкъ, или да му е приятно? Човѣкъ се стѣснява, когато каже нѣкаква глупость. Човѣкъ се радва, когато каже нѣщо умно. Следователно, стѣсняването е на мѣсто, когато човѣкъ се страхува да не каже нѣщо глупаво. Тогава по-добре нека се въздържа, да не изкаже нѣкаква глупость. Ако може да каже нѣщо умно, което ще зарадва всички, човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, да не се смущава. Казва се, че човѣкъ трѣбва да бѫде духовенъ. Що е духътъ? Духътъ е законъ на движение. Движението е изразъ на интелигентность. Интелигентностьта е изразъ на доброта. Човѣкъ не може да бѫде интелигентенъ, ако духътъ му не е въ движение. Степеньта на човѣшката интелигентность се опредѣля напълно отъ бързината на движението на неговата мисъль. Колкото по-бързи сѫ трептенията на мисъльта, толкова по-уменъ е човѣкъ. Нѣкой се хвали съ мисъльта си, че била много обширна, обхващала цѣлия свѣтъ. Мисъльта може да обхваща цѣлия свѣтъ, но не може да го управлява. Следователно, да обхващашъ нѣщата, това е едно; да ги управлявашъ, това е друго. Обхващането и управляването сѫ две различни нѣща. Едно дете може да управлява цѣлъ домъ, но не може да го обхване, да го държи въ рѫцетѣ си. Посѣйте едно житно зърно въ земята и вижте, ще можете ли следъ сто години да го обхванете. Значи, нѣкои нѣща сѫ постижими за дадена епоха, а непостижими за друга. Нѣкой казва, че иска да разбере еди-кой си човѣкъ, да обхване мисъльта му, да го обгърне въ себе си. Ако този човѣкъ е въ положението на желѫдъ, ти можешъ да го разберешъ, да го обхванешъ. Но ако той е станалъ вече стогодишенъ дѫбъ, по никой начинъ не можешъ да го разберешъ и обгърнешъ. Казвате, че искате да разберете еди-кой си човѣкъ. Какъ ще го разберете? Той е миналъ презъ различнимѣста, носи въ себе си различни опитности и придобивки. Преди милиони години той е билъ на Сатурнъ, после на Слънцето, на Луната, отдето слѣзълъ на Земята. Какъ ще го обхванете? Какъ ще го разберете? — Вѣрно ли е, че той е обиколилъ толкова планети? — Споредъ твърденията на окултиститѣ е вѣрно, но вие сте свободни да вѣрвате, или да не вѣрвате. Какъ можете да разберете единъ човѣкъ? Това е мѫчна работа. Преди всичко човѣкъ трѣбва да разбере себе си. Щомъ разбере себе си, той ще разбере и другитѣ. Мѫчно е, обаче, човѣкъ да разбере себе си. Още въ древностьта Сократъ е казалъ: „Познай себе си“. Човѣкъ се погледне, вижда, че има очи, уши, носъ, уста, рѫце, крака; чува, че говори, че се движи; забелязва, че мисли, че чувствува, но въпрѣки това не се познава. Следъ това взима сантиметъръ и се измѣрва на височина, на широчина, но и при това положение не се познава. Той не се познава на земята, а какъ ще се познае, като замине за другия свѣтъ? Ще кажете, че ще се познаете по астралното си тѣло. Така е, но какво знаете за астралното тѣло на човѣка? Докато сте на земята, вие тежите 50-60-70 клгр., а въ астралния свѣтъ ще тежите едва нѣколко грама. Какво ще направите съ такава тежесть? Ако слѣзете съ астралното си тѣло на земята, вие ще се намѣрите въ чудо. Най-малкиятъ вѣтрецъ ще ви носи изъ пространството, като сь аеропланъ. Вие ще се чудите,защо нѣмате никакъвъ устой, какво е станало съ природата, какво е станало съ васъ, че не можете за моментъ само да се задържите на земята. Учени, философи, които сѫ заминавали за онзи свѣтъ, сѫ оставали дълго време на земята съ астралнитѣ си тѣла и, като не сѫ разбирали законитѣ на това тѣло, чудили сѫ се на промѣнитѣ, които ставали въ природата. Щомъ се спирали, вѣтърътъ веднага ги задигалъ въ въздуха. Който влѣзе неподготвенъ въ онзи свѣтъ, той се намира предъ по-голѣми противоречия отъ тѣзи на земята. Какъ ще примирите противоречията въ живота? Това сѫ величини, съ които отъ една страна борави науката, а отъ друга страна — човѣшкото съзнание, но и тѣ не сѫ въ състояние да примирятъ противоречията. Въ теоретическо отношение поне е така. Какъ се примиряватъ противоречията практически, това е другъ въпросъ. Божествената, абсолютната наука разполага съ редъ методи за справяне, за примиряване съ противоречията. Едно отъ голѣмитѣ противоречия на земята е сѫществуването на богати и сиромаси. Между богати и сиромаси всѣкога сѫществува известно противоречие, известно стълкновяване. На какво се дължи това стълкновяване? Сиромахътъ постоянно мисли, какъ да стане богатъ, по какъвъ начинъ богатството на свѣта да мине въ неговитѣ рѫце. Богатиятъ пъкъ мисли, какъ да запази богатството си, по какъвъ начинъ да го увеличи и какъ по-майсторски да използува сиромаха, главно неговиятъ трудъ. Богатиятъ постоянно казва на сиромаха: Ти искашъ да станешъ богатъ, а не работишъ. Ти трѣбва да работишъ! — нищо повече. Богатъ човѣкъ е онзи, на когото касата е пълна; сиромахъ е онзи, на когото касата е празна. Какъ ще примирите тѣзи двама души помежду имъ? При сегашното разбиране на хората, богатиятъ и сиромахътъ не могатъ да се примирятъ. Богатиятъ иска касата му винаги да бѫде пълна и все повече да се пълни. И сиромахътъ иска касата му да бѫде пълна. При това положение на работитѣ, противоречията между богатия и сиромаха винаги оставатъ неразрешени. Като ученици, вие трѣбва правилно да разрешите тѣзи противоречия. За тази цель трѣбва да отправите погледа си къмъ природата, да видите, какво тя е вложила въ идеята за сиромашията и богатството. Въ сиромашията тя е вложила мощна, велика сила за постижение на нѣщо. Следователно, сиромахътъ има възможности въ себе си да работи, да се стреми къмъ известни постижения. Той разполага съ голѣма енергия въ себе си, която може да вложи въ работа. Какво по-красиво и по-приятно нѣщо отъ работата? Като не разбира богатството, което природата е вложила въ сиромашията, сиромахътъ се оплаква, че нѣмалъ пари, нѣмалъ условия да стане ученъ човѣкъ, да разработи своитѣ дарби и способности. Този човѣкъ езастаналъ на крива база въ своитѣ възгледи. Преди всичко, той трѣбва да разбере, че знанията не се придобиватъ само съ богатство. Освенъ това, той трѣбва да разбере още, че външнитѣ знания не правятъ човѣка ученъ. Природата е предвидила сиромашията като цель за постигане на друю нѣщо. Тя нѣма предъ видъ отъ сиромаха да прави ученъ или богатъ човѣкъ. Тя има предъ видъ да превърне сиромашията въ доброта. Сиромахьтъ трѣбва да стане добърь човѣкь, а богатиятъ — разуменъ. Когато сиромашията се превьрне въ доброта, а богатството — въ разумность, както природата е опредѣлила, между богатия и сиромаха нѣма да има никакво противоречие. Добротата е Божественъ изворъ, който постоянно се излива навънъ. Когато човѣкъ отвори крана на този изворъ въ себе си, той започва да дава отъ своята доброта на всички, да ги напоява, както водата напоява всичко, каквото срещне на пѫтя си. Когато богатиятъ стане разуменъ, въ него се отваря другъ изворъ, друго течение, което сѫщо така се излива навънъ. Следователно, когато сиромахътъ стане добъръ, а богатиятъ — разуменъ, свѣтътъ ще се спаси. Съ други думи казано: когато добротата и разумностьта се съединятъ въ едно, свѣтътъ ще се спаси. Това не значи, че сиромахътъ не е добъръ, нито богатиятъ не е разуменъ, но ние имаме предъ видъ специфична доброта иразумность, които сѫ въ състояние да изправятъ и спасятъ свѣта. И тъй, когато сиромахътъ придобие тази специфична доброта, той става добъръ. Следователно, добриятъ човѣкъ всѣкога може да бѫде богатъ. Оттукъ можемъ да извадимъ следното заключение: щастието се вози на две каляски—на каляската на добротата и на каляската на разумностьта. Тази е причината, поради която хората не могатъ да хванатъ щастието. Какъ ще хванете едновременно дветѣ каляски? Още едно нѣщо трѣбва да се знае за щастието, а именно: Щастието обича само любовьта. Който иска да бѫде щастливъ, той трѣбва да си приготви две каляски, т. е. да съдържа въ себе си и мѫжа, и жената— бащата и майката. Тогава, на едната каляска ще тури добротата —дъщерята; на другата каляска ще тури разумностьта — синътъ. Значи, майката ще роди дъщеря — добротата, бащата ще роди синъ — разумностьта. Дето е щастието, тамъ е любовьта. Щастието е дете на любовьта, а любовьта е майка на щастието. Когато щастието тръгне за нѣкой домъ съ дветѣ си каляски, съ него заедно иде и любовьта. Дето е щастието и любовьта, тамъ добротата и разумностьта работятъ въ пълно съгласие и хармония. Когато нѣкой иска да знае, каква е задачата на човъка, казвамъ: Задачата на човѣка е двояка. Отъ една страна той трѣбва да разреши задачата на своето сърдце, а отъдруга — да разреши задачата на своя умъ. Задачата на човѣшкото сърдце е да придобие доброта; задачата на човѣшкия умъ е да придобие разумность. Тѣ могатъ да се съединятъ помежду си посрѣдствомъ вѫтрешна връзка. Само при това състояние човѣкъ може да бѫде здравъ, да постигне желанията си. Тази задача може да се даде само на ония, които иматъ искрено желание да работятъ. Казвате: Вѣрно ли е всичко това, което ни се говори? — Опитайте и ще се увѣрите. Азъ говоря само онова, което съмъ опиталъ, провѣрилъ и въ което живѣя. Дигамъ рѫцетѣ си нагоре, и веднага влизамъ въ съобщение съ Божествения свѣтъ. Искамъ да слѣза долу, въ ада, веднага слизамъ. И съ възвишенитѣ сѫщества се разбирамъ, и съ низшитѣ сѫщества се разбирамъ. Като слѣза въ ада, веднага ме канятъ да пиемъ. Сѣдамъ заедно съ тѣхъ, турямъ своята оканица, пълна съ вода, и започваме да пиемъ. Тѣ пиятъ вино, азъ пия вода. Въ края на краищата тѣ се опиватъ, изгубватъ всичко. Азъ съмъ трезвъ, бодъръ, придобивамъ знания, научавамъ единъ урокъ отъ тѣхъ и си заминавамъ. Тѣ започватъ да ме търсятъ тукъ-тамъ, но не могатъ да ме намѣрятъ. — Защо? — Азъ сьмъ дегизиранъ. Не само тѣ не могатъ да ме познаятъ, но и вие не бихте могли да ме познаете. Какъ ще ме познаете въ онзи свѣтъ? Мислите ли, че тамъ ще имамъ брада и мустаци като тука? Съ брадата и мустацитѣ си азъ опитвамъ ума ви, както децата въ училище се изпитватъ. На земята, колкото и да сте възрастни, вие сте още деца. Азъ се занимавамъ съ васъ и ви уча, защото обичамъ да работя съ деца. На възрастни, на стари хора не обичамъ да говоря, нито да ги уча. И въ Писанието е казано: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Съвременнитѣ хора, като станатъ 50—60 годишни, току поглеждатъ косата си и казватъ: Остарѣхме, побѣлѣхме. Споредъ мене това е заблуждение. То е все едно нѣкой младъ момъкъ, или нѣкоя млада мома да играятъ на сцената роля на стара баба или на старъ дѣдо. Докато е на сцената, младиятъ момъкъ играе роля на старъ дѣдо. Щомъ слѣзе отъ сцената, той е младъ момъкъ, 21 годишенъ. Докато е на сцената, младата мома играе роля на стара баба. Щомъ слѣзе отъ сцената, тя е млада, 21 годишна мома. Каквото и да говорите на съвременнитѣ хора, нищо не може да ги убеди, че сѫ стари. Следователно, и на васъ казвамъ да не вѣрвате, че сте стари. Вие сте дегизирани, играете роля на сцената на стари баби и дѣдовци. Обаче, слѣзете ли отъ сцената, вие сте млади моми и момци. И тъй, нека идеалътъ ви бѫде вѫтрешно да се подмладявате, а не да останете външно вѣчно млади. Това може да се постигне само чрезъ доброта на сърдцето и разумность на ума. Само по този начинъ може да се създаде хармония между хората. Въ музиката се говори за хармония и мелодия. Хармонията се нуждае отъ разумность, а мелодията — отъ доброта. Ако музикантътъ не може да съедини хармонията и мелодията въ едно, той не може да се нарече истински музикантъ. Обикновено хармонията се поставя въ края на музикалната пиеса. Тя е цвѣтътъ на пиесата. Хармонията внася разширяване, а мелодията — мекота. Любовьта се проявява чрезъ мелодията. Много оратори, проповѣдници иматъ хармония въ себе си, но мелодия имъ липсва. Ако проповѣдникътъ или ораторътъ има и мелодия, той е въ състояние да разплаче слушателитѣ си. Хармонията се отнася до ума, а мелодията — до сърдцето. Западноевропейската музика прилага повече хармонията, а източната музика—мелодията. Ако единъ западноевропейски музикантъ иска да изсвири нѣкое парче отъ източната музика, той нѣма да го изсвири добре. И ако на източния музикантъ се даде да изсвири нѣщо отъ западноевропейската музика, и той не може да го изсвири правилно. — Защо? — Защото законитѣ на едната музика сѫ едни, на втората — съвършено други. Сѫщото може да се каже и по отношение на добротата и разумностьта. Законитѣ, чрезъ които разумностьта се проявява, сѫ едни, а тия, чрезъ които добротата се проявява, сѫ други. Ето защо, богатиятъ не може да стане добъръ, и сиромахътъ не може да стане разуменъ. Такъвъ е законътъ. Ако богатиятъ иска да стане добъръ, той трѣбва да осиромашее. Ако сиромахътъ иска да стане разуменъ, той предварително трѣбва да разбогатѣе. Христосъ е казалъ: „Богатиятъ не може да наследи Царството Божие“. Съ това Христосъ искалъ да каже: Богатиятъ, който не може да превърне богатството си въ разумность, не може да наследи Царството Божие. Такъвъ богатъ човѣкъ смѣло може да се нарече глупавъ. Затова, именно, стихътъ, който Христосъ е изказалъ за богатия, може да се преведе въ следния смисълъ: „Глупавиятъ не може да наследи Царството Божие“. Този е вѫтрешниятъ смисълъ на стиха. Богатиятъ има задача да стане разуменъ, а сиромахътъ има задача да стане добъръ. Ако иска да стане добъръ, богатиятъ трѣбва съзнателно да раздаде богатството си на сиромаситѣ. Ако иска да стане разуменъ, сиромахътъ трѣбва съзнателно да работи върху себе си, да придобие богатство, да стане богатъ човѣкъ. Доброта и разумность сѫ богатство за човѣка. Тъй щото, тѣ сѫ величини, които човѣкъ може да превръща. Той може да работи съ тѣхъ, както математикътъ работи съ числата. И тъй, сиромашията и богатството сѫ възможности за постигане на нѣщо, отъ което човѣкъ се нуждае. Ако човѣкъ съзнава това, като осиромашее, той трѣбва да се радва. Той трѣбва да извика приятелитѣ си на угощение, да имъ каже, че отъ този моментъ за него настава новъ животъ. Който гледа това угощение, той ще се чуди, какъ е възможно човѣкъ да осиромашава и да се весели. Тогава, какво трѣбва да прави човѣкъ, когато забогатява ? Споредъ мене, когато забогатява, човѣкъ трѣбва да се предаде на постъ и молитва; цѣлиятъ му домъ да прекара единъ день въ пость. Значи, когато осиромашава, човѣкъ трѣбва да се радва, да дава угощение на приятелитѣ си. Когато разбогатява, цѣлъ день трѣбва да прекара въ постъ. Това значи разбиране на живота. Който разбира смисъла на сиромашията, само той може да стане добъръ; който разбира смисъла на богатството, само той може да бѫде разуменъ. Като ученици, вие искате да вървите напредъ, да се развивате, безъ да си задавате въпроса, какво се изисква отъ васъ. За да вървите напредъ, вие трѣбва да следвате пѫтя на любовьта, безъ какво и да е отклоняване. Вънъ отъ този пѫть нѣма условия за развитие. Казвате: Какво трѣбва да правимъ тогава? — Две нѣща се искатъ отъ човѣка: да е въ състояние да направи на нѣкого микроскопическо добро или микроскопическо зло. Богъ обръща внимание само на онзи човѣкъ, който може да направи на нѣкого едно микроскопическо добро или микроскопическо зло. Който може да направи едно микроскопическо добро или едно микроскопическо зло, той е майсторъ. За да разберете значението на микроскопическото добро и на микроско 25 пическото зло, ще приведа следнитѣ примѣри. Представете си, че единъ разбойникъ е намислилъ да убие единъ добъръ човѣкъ заради богатството му. За тази цель той се скрива задъ едно дърво и го причаква, съ пълна пушка. Въ това време Богъ внушава на една пчела да ужили разбойника въ окото. Пчелата веднага изпълнила заповѣдьта на Бога. Тя силно ужилила разбойника по окото, вследствие на което той цѣлъ се разтреперилъ и изпусналъ пушката отъ рѫката си. Разбойникътъ намислилъ да направи най-голѣмото зло, но му попрѣчили. Пчелата е направила микроскопическо зло, съ което е предотвратила да стане най-голѣмото зло. Малкото зло спира голѣмото. Следъ това иде онзи, който може да направи микроскопическо добро. Той превързва окото на разбойника, който благодари и казва: Слава Богу, че не ослѣпѣхъ! Това сѫ примѣри за микроскопическо зло и добро въ свѣта. За тѣхъ всѣки благодари, защото идватъ въ моменти, които спасяватъ човѣка отъ голѣмото зло. Засега голѣмото добро и голѣмото зло не даватъ добри резултати. Запримѣръ, нѣкой богатъ човѣкъ дава четири крини жито на единъ сиромахъ, но последниятъ е недоволенъ отъ богатия и казва: Изедникъ, само това ли се откѫсна отъ сърдцето ти? — Остави Богъ да го сѫди. Бѫди благодаренъ на най-малкото добро. Нѣкой направилъ нѣкакво голѣмо зло на съседа си, запалилъ кѫщата и хамбаритѣ му. Пострадалиятъ се ожесточава срещу него, иска да го даде подъ сѫдъ, да му отмъсти за нанесенитѣ щети и загуби. — Остави Богъ да го сѫди. Бѫди благодаренъ, че не е посегналъ на живота ти, че остана живъ. Мнозина подържатъ мисъльта, че човѣкъ не трѣбва да бѫде добъръ. Прави сѫ тѣзи хора. Човѣкъ трѣбва да бѫде толкова добъръ и толкова лошъ, че да е въ състояние да направи микроскопическо добро или микроскопическо зло. Запримѣръ, ако човѣкъ чуе, че нѣкой говори лошо за нѣкого, нека го жилне по езика, да се надуе малко езикътъ му, да не говори лоши работи. Ако другъ нѣкой гледа лошо, отрицателно на нѣщата, нека дойде нѣкой отвънъ да го жилне по окото, да се опомни, да гледа положително на всичко, което го обикаля. Това е микроскопическото зло, което човѣкъ може да направи. Следъ това ще дойде трети, да превърже окото на пострадалия, да направи микроскопическо добро. Микроскопическото зло и микроскопическото добро ще спасятъ свѣта. Нещастията и страданията на хората не сѫ нищо друго, освенъ микроскопическото зло, което спасява човѣчеството отъ голѣмото зло. Богъ е далъ на всѣки човѣкъ очи, да гледа съ тѣхъ свѣта, да гледа красивото и възвишеното, а той е недоволенъ. Богъ му е далъ мозъкъ — да мисли, сърдце — да чувствува, дробове — да диша чистъ въздухъ, стомахъ — да се храни, а той е недоволенъ. Това, което Богъ е далъ на човѣка, струва милиарди, а въпрѣки туй той поглежда завистливо къмъ кѫщата на нѣкой човѣкъ и е недоволенъ, че нѣма такава кѫща. Кое струва повече: очитѣ или кѫщата на човѣка? Следователно, за да съзнае и оцени човѣкъ богатството, което му е дадено, Богъ ще му изпрати нѣкое малко страдание или нещастие да го жилне нѣкѫде, за да го опомни. Сега, като знаете това, вие трѣбва да бѫдете готови, всѣки моментъ да ви жилнатъ, да ви боднатъ съ нѣкоя губерка на едно или на друго мѣсто. Когато грѣшите, два ангела ви придружаватъ — единъ отлѣво, другъ—отдѣсно. Тѣ носятъ съ себе си по една губерка. Ако грѣшката ви се отнася до областьта на сърдцето, ще ви боднатъ отлѣво; ако грѣшката ви се отнася до областьта на ума, ще ви боднатъ отдѣсно. Когато убодятъ нѣкого въ лѣвото око, той веднага се стрѣска, пробужда се и казва: Благодаря на Господа, че не ме ослѣпи. Следъ това ще дойде нѣкой да превърже окото ви, и болката ще мине. Когато питате, каква е ролята на лошитѣ духове въ свѣта, трѣбва да знаете, че тѣ сѫ опредѣлени да мушкатъ хората отъ време на време, ту отлѣво, ту отдѣсно, да ги предпазватъ отъ голѣмото зло, на което сами се натъкватъ. Апостолъ Павелъ казва за себе си: „Даде ми се сатанински трънъ въ плътьта да не се възгордѣя отъ голѣмото знание, отъ голѣмото откровение, което придобихъ“. Колкото пѫти статъчна ти е благодатьта, дадена отъ мене. Моята сила се вижда въ твоята немощь.“ Преди да стане християнинъ, Павелъ искаше изведнъжъ да се освободи отъ еретицитѣ, както той наричаше християнитѣ. Той вадѣше ножъ срещу тѣхъ, но биде сваленъ отъ коня и получи свѣтлина, да познае истината, да разбере, че не се рита срещу остенъ. Следъ това откровение, Павелъ измѣни характера си коренно. По характеръ той бѣше дипломатъ, обичаше политиката и казваше: Съ езичницитѣ — като езичникъ, съ евреитѣ—като евреинъ. Следъ като получи петь пѫти по 39 удара, Павелъ се видѣ въ чудо, какъ да постѫпва, какъ да се справя съ хората. Тази е причината, заради която той е прилагалъ дипломацията. Като ученици, отъ васъ се иска стабилности на ума и сърдцето. Който нѣма тази стабилность, той е осѫденъ на заболяване. Хората заболяватъ отъ чрезмѣрна чувствителность, но не и отъ много мислене. Правата мисъль закрепва човѣка, а не го разболява. Обаче, колкото повече чувствата обладаватъ човѣка, толкова повече неговата чувствителность се увеличава, вследствие на което той става ексцентриченъ. За да се кали, за да не боледува, човѣкъ трѣбва да внесе хармония между своитѣ мисли и чувства. Дето има хармония между мислитѣ и чувствата на човѣка, тамъ има и мелодия. Хармонията и мелодията трѣбва да вървятъ успоредно. За тази цель умътъ на човѣка винаги трѣбва да се контролира отъ разумностьта, а сърдцето — отъ добротата. Това значи, всѣко чувство и всѣка мисъль да бѫдатъ на своето мѣсто. Тогава всѣки ще се ползува отъ любовьта на другитѣ толкова, колкото заслужава, т. е. колкото може да възприеме, да асимилира въ себе си. Богъ дава изобилно свѣтлина, топлина, храна на всички живи сѫщества, но всѣко сѫщество приема отъ тѣхъ толкова, колкото може да обработи въ себе си. Нѣкои ще възразятъ, че на младитѣ трѣбва да се дава повече, отколкото на старитѣ. Кои сѫ млади и кои — стари ? Споредъ мене, стари сѫ ония, които сѫ на сцената. Млади сѫ ония, които се готвятъ да се качатъ на сцената. Като се качатъ на сцената, и тѣ ще станатъ стари. Тъй щото, всичко седи въ дегизирането. Човѣкъ лесно става младъ, лесно става старъ. Щомъ е така, оставете настрана въпроса за млади и стари. За васъ е важно да бѫдете разумни и добри. Да бѫдете разумни, това значи да избѣгвате губерката. Да бѫдете добри, това значи да се притичате на помощь на всѣки, когото губерката е мушнала. Разумностьта носи свѣтлина за ума на човѣка; добратата носи топлина за човѣшкото сърдце. Има ли тия две качества въ себе си, човѣкъ всѣкога може да помага на своитѣ ближни. Свѣтлата мисъль повдига човѣка, освобождава го отъ мрачни мисли. Добритѣ чувства стоплятъ човѣка, освобождаватъ го отъ всичко отрицателно, което внася въ него студъ. Обаче, и доброто, и злото иматъ велико предназначение въ свѣта. Вие трѣбва да различавате, кога злото или доброто произтича отъ васъ и кога иде отвънъ нѣкѫде. Следователно, когато имате лошо разположение на духа, направете следния опитъ: дигнете рѫцетѣ си нагоре, съ дланитѣ навънъ и отправете мисъльта си къмъ възвишения свѣтъ. Ако скоро следъ това състоянието ви се измѣни, туй показва, че лошото, злото е външно; ако състоянието ви не се подобри, туй показва, че злото е у васъ. По този начинъ човѣкъ може да констатира, кои нѣща сѫ негови и кои — чужди, или външни. Дали погрѣшката е ваша, или чужда, това не трѣбва да ви смущава. За васъ е важно, че въ изправяне на погрѣшкитѣ се откриватъ възможности за познаване на Бога. Като четете Стария Заветъ, вие се очудвате, защо Фараонъ се опълчва срещу Мойсея, когото Богъ изпрати при него да иска освобождаване на Израилския народъ. Богъ ожесточи сърдцето на Фараона, за да му покаже своята слава, да разбере, че Мойсей е изпратенъ отъ Него. Иначе, Мойсей и цѣлиятъ Израилски народъ щѣха да потънатъ въ Червено море. А така, Богъ раздѣли морето на две и прекара Израилския народъ презъ него, а войницитѣ на Фараона се удавиха. Докато сте на земята, по-добре е да играете ролята на Мойсея, да бѫдете проводници на Бо жията воля, отколкото да играете ролята на Фараона. Следователно, всички свѣтли мисли въ ума на човѣка и всички добри чувства въ сърдцето му представятъ Израилския народъ, заради когото Мойсей трѣбваше да дойде, да го освободи отъ Фараона. Фараонъ представя личното въ човѣка. Ако този Фараонъ въ човѣка не освободи Израилския народъ, не даде ходъ на свѣтлитѣ мисли и добритѣ чувства въ него, т. е. ако не даде ходъ на Божественото въ себе си, и съ него ще стане това, което стана съ Фараона. Окултниятъ ученикъ ще преживѣе опитноститѣ на Фараона, за да разбере, какво представя човѣшката личность. Нѣкой казва: Азъ ще покажа на хората, какво представямъ. Азъ ще имъ докажа, че не могатъ да ме тъпчатъ. Тукъ говори личното въ човѣка. Много хора искатъ да бѫдатъ като Фараона. Който иска да играе ролята на Фараона, той трѣбва да е готовъ да срещне Мойсея, съ жезълъ въ рѫка. Господъ не търпи фараонство въ свѣта. Който иска да бѫде Фараонъ, той трѣбва да бѫде разуменъ и добъръ. Да бѫдешъ разуменъ и добъръ, това значи да бѫдешъ силенъ човѣкъ. Нѣмашъ ли тия качества въ себе си, ти нищо не можешъ да постигнешъ. Мнозина искатъ да победятъ свѣта преди да сѫ победили злото въ себе си. Това е невъзможно. Има кой да оправя свѣта. Турцитѣ казватъ: „Остави пияния самъ да падне“. Щомъ пияниятъ самъ падне, той по-лесно ще се изправи, отколкото други да го бутатъ. И тъй, главната мисъль въ лекцията е мисъльта за богатството и за сиромашията. Сиромахътъ има условия да работи и чрезъ ума, и чрезъ сърдцето си, за да добие доброта. Щомъ добие доброта, той трѣбва да работи, за да придобие разумность. И после, като съедини добротата и разумностьта въ едно, той става човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата. Добротата и разумностьта сѫ методи, чрезъ които човѣкъ може да работи, да постигне желанията на своята душа. По кой пѫть ще работи човѣкъ, не е важно. За него е важно да има резултати, отъ които да се ползува той самъ, както и неговитѣ ближни. Задачата, която дадохъ на сестритѣ, за изплитане на шапка за 15 минути, трѣбва да се изпълни. За следния пѫть добре е сестритѣ да напишатъ, коя за колко минути е изплела шапката. Отъ тѣзи числа ще направя известни изводи. Колкото малка и проста да ви се вижда тази задача, тя има добри резултати. Тя представя една отъ микроскопическитѣ добрини, които човѣкъ може да направи. Микроскопическото добро, което човѣкъ може да направи, има смисълъ заради това главно, че само Богъ го вижда. Щомъ Богъ види доброто, Той знае, какъ да постѫпи. Той ще каже: Доведете при мене онзи, който е направилъ еди-кое си микроскопическо добро, азъ ще се разправя съ него. Като казвамъ, че Богъ възнаграждава човѣка за микроскопическото добро, съ това не трѣбва да се подкупвате. Обаче, който може да направи микроскопическо добро, той може да направи и по-голѣмо. Той може да превърне сиромашията въ доброта, не въ обикновена доброта, но въ такава, която се разглежда като принципъ въ живота. Тази доброта е кратковременна, но отражението ѝ продължава дълго време. И разумностьта е кратковременна, но така вдъхновява човѣка, че дълго време следь това той може да твори. Запримѣръ, музикантътъ, поетътъ, художникътъ могатъ да се вдъхновятъ въ единъ моментъ, но творчеството имъ продължава съ часове; тѣ започватъ да творятъ, да работятъ въ известно направление. Обаче, голѣмата свѣтлина, която разкрива сѫщественото въ живота, е моментътъ на вдъхновяването. Такова нѣщо представя Божествената свѣтлина. Тя разкрива сѫщественото въ живота. Всѣка друга свѣтлина разкрива по нѣщо, но не сѫщественото. При Божествената свѣтлина човѣкъ вижда нѣщата, но той трѣбва да ги изучава. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ изучава физиогномия, хиромантия, има ясенъ погледъ върху нѣщата, но като дойде да прилага, той прави редъ погрѣшки. Погледне носа на нѣкого и казва: Я вижъ, какъвъ грозенъ носъ има този човѣкъ. — Не, това не е наука, това не е право гледане на нѣщата. Ако носътъ на този човѣкъ има нѣщо непра вилно, другаде нѣкѫде, на челото или на главата, има нѣкаква чърта, която компенсира недостатъка на носа. Изобщо, въ природата сѫществува законъ на компенсация. Добре е човѣкъ да изучава носа, устата, ушитѣ на човѣка, но да не прави бързи заключения. Като изучавате човѣшкия носъ, вие ще забележите, че различнитѣ форми на носа опредѣлятъ различни характери. Изобщо, различнитѣ енергии, които текатъ въ човѣшкия организъмъ, се отразяватъ върху различнитѣ му удове. Срѣщате човѣкъ съ вирнатъ носъ. Този носъ показва известна степень любопитство. Такъвъ човѣкъ иска да знае, какво се върши около него. Ако срещне двама души, които се разговарятъ нѣщо, той веднага ще пъхне носа си между тѣхъ, ще иска да узнае, какво говорятъ. Другаде срѣщате човѣкъ съ носъ, завитъ надолу, като на хищна птица. Този носъ показва нѣкаква хищническа чърта въ човѣка. Изобщо, всѣка вѫтрешна проява въ характера на човѣка се отразява външно, върху нѣкой отъ неговитѣ удове. Когато човѣкъ се разгнѣви, устнитѣ му започватъ да треперятъ, устата се изкривява и т. н. За това е казано въ Писанието: „Нѣма нищо скрито-покрито подъ небето.“ Когато нѣкой вашъ ближенъ се разгнѣви, напръскайте го малко съ студена вода, да се освежи. Ако имате гюлова вода, по-добре го напръскайте съ нея, отколкото съ студена вода. Добре е да направите опита първо съ себе си, а после съ ближнитѣ си. Като се разгнѣвите, напръскайте лицето си съ гюлова вода и наблюдавайте, какво въздействие ще ви укаже тази вода. Като добиете известенъ резултатъ, макаръ и микроскопически, можете свободно да говорите за опита. Правете опита съ гюловата вода въ продължение на 30 деня и изчислете, колко вода сте употрѣбили за това време. При всѣко неразположение на духа, при всѣко разгнѣвяване пръскайте лицето си съ гюлова вода. Този опитъ ще помогне за спестяване на енергията ви, която бихте изхарчили при гнѣва, при неразположението си. Съвременнитѣ хора сѫ крайно разточителни. Тѣ злоупотрѣбяватъ съ своята енергия, съ мислитѣ, съ желанията си, вследствие на което преждевременно се изтощаватъ и обедняватъ. Духовниятъ човѣкъ се познава по това, че при всѣко ново положение, той знае, какъ да постѫпи, колко и каква енергия да изразходва. Силата на човѣка седи въ вѫтрешното разбиране на живота. Силата на човѣка седи въ абсолютната вѣра въ Първата Причина на нѣщата. Изпѣйте пѣсеньта: „Махаръ Бену аба“. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 25. Лекция отъ Учителя, държана на 18 априлъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Възпитание на удоветѣ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Чете се темата „Отношение между коренитѣ на растенията и краката на животнитѣ“. Чете се резюме на темата: „Служба на уравненията“. Сега ще задамъ нѣколко въпроса, върху които да размишлявате, а именно: Кой е първиятъ процесъ, съ който животътъ е започналъ? Кой стои по-високо: който яде, или който приготвя яденето? Когато ви канятъ нѣкѫде на обѣдъ, вие се приготвяте, обличате се и тръгвате въ такъвъ часъ, че да стигнете точно на време, да не ви чакатъ. Обаче, домакинята, която ви е поканила на обѣдъ, е иждивила цѣла сутринь, за да сготви най-хубавото, най-чистото ядене, да задоволи вкуса ви. И тъй, когато се задаватъ нѣкакви въпроси, ще последватъ най-малко две мнения. Тъй щото, и въ случая, едното мнение ще бѫде на страната на домакинята, или изобщо на страната на готвача; другото мнение ще бѫде на страната на гоститѣ. Готвачътъ е добъръ психологъ. Безъ да пита гоститѣ или клиентитѣ си, какво искатъ да имъ приготви, той предварително знае вкуса имъ и ще сготви тъкмо това, което тѣ обичатъ. Какъ е разбралъ вкуса на своитѣ гости? Въ дадения случай вие имате една задача съ три неизвестни: гостътъ, когото означаваме съ X, готвачътъ — съ У, а резултатътъ — съ Z. Който е решавалъ уравнения съ три неизвестни, той може да реши и тази задача. Буквитѣ X, У, Z, както и всички останали букви отъ азбуката, представятъ известни символи. Тъй щото, буквата X, съ която си служи съвременната математика, не е произволенъ знакъ. Този знакъ изразява законъ на противоречие. Действително, като се вгледате въ живота, виждате, че той започва съ противоречия. Какво по-голѣмо противоречие можете да си представите отъ това, да срещнете единъ ангелъ, изпратень на земята да решава въпроситѣ на живота като човѣкъ, облѣченъ въ проста, човѣшка форма. Докато е билъ на небето като ангелъ, той билъ свободенъ да посешава различнитѣ планети и, съ своята голѣма интелигентность, да решава сложни задачи. Дошълъ на земята, въ гѫстата материя, облѣченъ въ плъть, той веднага се вижда ограниченъ, лишенъ отъ богатитѣ условия на живота. Той мисли, какво да прави при тѣзи ограничения, какъ да реши задачатаси. Само висшитѣ сѫщества могатъ да се намѣрятъ въ противоречията на знака ос. Дветѣ части на буквата ос представятъ единъ и сѫщъ белегъ — буквата С, която е дала гръбъ една на друга. Често и хората си даватъ гръбъ едни на други. Слушате да се оплаква нѣкой: Моятъ приятель ми даде гръбъ. — Какво лошо има въ това? Когато нѣколко души се намѣрятъ зимно време въ гора, тѣ иматъ желание да се доближатъ съ гърбоветѣ си единъ до другъ и да се топлятъ. Какво лошо има въ това? Като се доближатъ съ гърбоветѣ си, тѣ ще бѫдатъ запазени отъ вѣтъра и отъ студа. Кѫде е противоречието сега? Обаче, ако отидете при своя приятель и пожелаете да ви услужи нѣщо, а той ви даде гръбъ, това е противоречие за вась. Разумниятъ лесно ще се справи и съ това противоречие. Между двата полукрѫга на буквата ос, той ще тури права линия и ще образува буквата Ж — животътъ. Наистина, животъть примирява противоречията. Следователно, който разбира законитѣ на живота, той ще напише буквата Ж по такъвъ начинъ, че въ нея ще преобладаватъ паралелнитѣ линии. Паралелнитѣ, успореднитѣ линии показватъ разумность. Само разумниятъ човѣкъ може да се справи съ противоречията на живота. Буквата У въ бълтарски езикъ, съ която започва думата умъ, показва, че човѣкъ не се е справилъ още съ противоречията, вследствие на което главата му е обърнатанадолу. Единъ день, когато разреши противоречията въ живота си, човѣкъ ще обърне буквата У така, че главата ще бѫде нагоре: А. Този знакъ е египетски. Съ него египтянитѣ сѫ изобразявали човѣка въ движение и въ процесъ на мислене. Изобщо, всѣка буква, всѣки знакъ представя известно съчетание на разумни сили, които трѣбва правилно да се използуватъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате буквитѣ, като методи за самовъзпитание. Човѣкъ не може да се самовъзпита изведнъжъ. Той трѣбва да спре вниманието си върху най- силната си добродетель и около нея да централизира всички останали. Сѫщото нѣщо ще прави, когато изучава различнитѣ букви. Той ще ги изучава една по една и наученото ще прилага въ живота си. Запримѣръ, буквата З означава законъ за размножаване. Като изучава този законъ, човѣкъ трѣбва да се вглежда въ себе си, да знае, какъ и до каква степень да размножава своитѣ желания. Не е въпросъ човѣкъ само да умножава желанията си. Желанията се нуждаятъ отъ храна. Когато човѣкъ роди повече желания, отколкото може да храни, явява се икономическа криза. Като знае това, човѣкъ трѣбва да ражда толкова желания само, колкото може да изхрани. Всѣки самъ трѣбва да отхранва желанията си. Той нѣма право да ги продава, както прави съ кокошитѣ яйца. Когато кокошката снесе повече яйца, отколкото може да измѫти, излишнитѣ яйца се продаватъ. Обаче, на човѣка не е позволено да продава яйцата си. Следователно, човѣкъ трѣбва да има само едно основно желание, което да му бѫде потикъ въ живота. Около това желание могатъ да се централизиратъ и други желания, които взаимно да си помагатъ. Представете си, че ви дамъ темата : „Най- естествениятъ методь за самовъзпитание на човѣка“. Какво бихте писали? Споредъ мене, за да се самовъзпита, човѣкъ трѣбва да започне отъ своитѣ петь сѣтива—отъ осезание, обоняние, вкусъ, слухъ и зрение, или обратно — отъ зрение, слухъ, вкусъ, обоняние и осезание. Сѫщевременно, той може да прави различни пермутации. Изобщо, докато човѣкъ не разбере вѫтрешния смисълъ на сѣтивата си, той не може да ги възпита. Ако нѣкой започне съ възпитанието на осезанието си, той трѣбва да бѫде внимателенъ къмъ всичко онова, което пипа. Той не трѣбва да пипа нито много студени, нито много горещи тѣла. Ако пипате много горещи тѣла, ще се изгорите и ще извадите криви заключения. Дойдете ли до огъня, ще застанете на такова разстояние отъ него, че да изпитате приятность, а не страхъ. Значи, отъ огъня ще бѫдете нито много далечъ, нито много близо. Ако сте много далечъ, ще измръзнете; ако сте много близо, ще изгорите. Дойдете ли до твърдитѣ или до течнитѣ, до мекитѣ тѣла, ще пазите сѫщото правило: пипайте нито много твърди, нито много меки или течни тѣла. Пипайте такива тѣла, които да оставятъ въ съзнанието ви приятни впечатления. Тъй щото, каквото тѣло и да изследвате, поставете го на такова разстояние отъ себе си, че то да произведе въ съзнанието ви приятность, а не ужасъ, страхъ или отвращение. При развиване и възпитание на осезанието си, човѣкъ си служи най-много съ пръститѣ, затова той трѣбва да развива тѣхната чувствителност Колкото повече се увеличава чувствителността на пръститѣ, толкова по-внимателенъ трѣбва да бѫде човѣкъ къмъ тѣхъ, да ги пази. Тѣ му служатъ като инструменти, съ които работи. Ако отидете при нѣкой опитенъ френологъ, той може съ осезанието си напълно да узнае вашия характеръ. Той може да завърже очитѣ си съ кърпа и съ пипане само да опише и характера, и цѣлото ви тѣло, съ най-голѣми подробности. Чувствителнитѣ мѣста на пръститѣ се наричатъ папили. Съ папилитѣ на рѫцетѣ си, човѣкъ може да опише своя характеръ и способности така, както ги описва и на другитѣ. Който не е развиль чувствителностьта на пръститѣ си, той пипа главата си отпредъ, отзадъ, безъ да си дава отчетъ, какво Богъ е вложилъ въ нея. Който има тази чувствителност, щомъ пипне главата си, той усѣща вече, какви сили се отдѣлятъ отъ различнитѣ центрове и може да чете по нея, като по книга. Като пипа главата си,човѣкъ трѣбва да знае, кѫде да пипа и какъ да пипа. Преди нѣколко деня дойде при мене една майка съ своето малко момиченце. Майката разправяше за детето си, оплакваше се, че било нѣщо неразположено, не знае, какъ да му помогне. Въ това време момиченцето седѣше гърбомъ къмъ мене. Погледнахъ къмъ детето виждамъ, че отзадъ на главата му стърчи единъ косъмъ. Приближихъ къмъ него и леко, безъ да ме усѣти, дръпнахъ косъмчето. Следъ малко детето се обърна къмъ мене, но вече весело, разположено и започна да скача, да играе въ стаята. Цѣлиятъ день то бѣше весело, игриво. Коя е причината за смѣната на състоянието му ? Съ дръпването на косъма, въ детето се отвори врата, презъ която нахлу известенъ родъ природна енергия. Тъкмо тази сила липсваше на детето. Щомъ прие тази енергия отъ природата, детето се развесели. Не е достатъчно само да се дръпне единъ косъмъ отъ главата на човѣка, но точно трѣбва да се знае, кой косъмъ да се дръпне и какъ да се дръпне. Наука е това! Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се пипа, кѫде да се пипа и по кое време. И тъй, като работите върху развиването на своята чувствителность, пазете се отъ рѣзки промѣни. Не пипайте нито много студени предмети, нито много горещи. Пипането, осезанието е сѣтиво, което човѣкъ прилага не само по отношение на физическия свѣтъ, но ипо отношение на астралния свѣтъ. Запримѣръ това, което хората наричатъ влюбване, не е нищо друго, освенъ пипане въ астралния свѣтъ. Нѣкой пипне рѫката на нѣкоя мома, и веднага изпита приятно чувство на мекота. Следъ това този човѣкъ казва, че се е влюбилъ въ момата.—Защо?—Защото била млада, красива. Обаче, и слѣпиятъ може да се влюби въ сѫщата мома. Видѣлъ ли е той нейната красота и младость ? Съ очитѣ си той не е видѣлъ нито младостьта, нито красотата ѝ, но съ пипането на рѫката, и лицето ѝ оживява предъ него. Този човѣкъ се е влюбилъ и казва, че безъ нея животътъ му нѣма никакъвъ смисълъ. Когато пипнете лѣвата рѫка на човѣка, вие познавате едно негово състояние; когато пипнете дѣсната му рѫка, познавате друго негово състояние. За да имате пълна представа за човѣка, вие трѣбва да пипнете и дветѣ му рѫце. Следователно, първиятъ начинъ за познаване на любовьта е пипането. Следъ това вие ще познаете любовьта чрезъ вкуса, ще я опитате, дали е сладка или горчива; после ще я опитате чрезъ обонянието, доколко е благоуханна, Най-после ще я познаете чрезъ слуха и зрението си. Чрезъ слуха си ще опитате, какъвъ е езикътъ ѝ, какъ говори. Чрезъ зрението си ще познаете красотата и обходата на любовьта: ще видите, каква е косата на любовьта, дали е черна, руса или бѣла. Любовьта никога не носи бѣла коса на главата си. Тя може да има свѣтла коса, но никога бѣла.Така позната любовьта, чрезъ петтѣ сѣтива, това е външно познаване само, но не и вѫтрешно. Това е астрално, бързо познаване на любовьта. Който бързо познава любовьта, той бързо свършва съ нея; който бързо говори, той бързо върши работитѣ. Законътъ е такъвъ. Както започва човѣкъ, така свършва. Мнозина искатъ въ скоро време да научатъ много работи. Тѣ бързо научаватъ много нѣща, но въ скоро време ги изгубватъ. Обаче, нѣкои хора обичатъ бавнитѣ, но сигурни нѣща. Тѣ пипатъ бавно, учатъ бавно, но основно. Каквото научатъ, каквото разбератъ, дълго време го носятъ съ себе си. Да не бърза човѣкъ, това не значи да бѫде нехаенъ. Човѣкъ трѣбва да работи спокойно, равномѣрно, но съ постоянство, да развива всички скрити сили въ себе си. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Като дойдатъ до известна възрасть, тѣ започватъ да се оплакватъ, че сѫ остарѣли, че страдатъ отъ ревматизъмъ, отъ главоболие, отъ стомашно разстройство, че не могатъ вече да учатъ, не могатъ да помнятъ и т. н. Тѣ трѣбва да знаятъ, че сега, именно, иматъ условия да работятъ върху себе си. Чрезъ тѣзи болести, тѣ иматъ възможность да търсятъ единъ, втори, трети методи за лѣкуване. Тѣ иматъ възможность да се свържатъ съ разумнитѣ сили въ природата и да се ползуватъ отъ тѣхъ правилно. Само по този начинъ тѣ могатъ да растатъ и да се развиватъ. Докато човѣкъ самъ не намѣри методи за своето лѣкуване, за своеторазвитие, той не може да разчита на чужда помощь. Щомъ самъ си помогне, и другитѣ ще му помогнатъ. И тъй, хиксътъ е първото противоречие въ живота. Ще кажете, че освенъ страдания, нищо друго не знаете въ живота си. Ако наистина сте страдали много, вие сте учени хора. Ученитѣ хора страдатъ най-много. Като четете живота на великитѣ хора, виждате, че тѣ сѫ минали презъ голѣми страдания. Ако речете да опишете страданията на обикновения човѣкъ, или на нѣкое животно или растение, това описание нѣма да ви заинтересува много. Но ако опишете живота на нѣкой царь, на нѣкой великъ човѣкъ, билъ той ученъ, или светия, това описание ще ви заинтересува силно. — Защо? — Защото животътъ на великитѣ, на силнитѣ хора е богатъ съ страдания и опитности. И тъй, всички трѣбва да работите върху самовъзпитанието си. Възпитавайте удоветѣ на тѣлото си, възпитавайте своитѣ мисли и чувства. Дойдете ли до сѣтивата си, и тѣхъ трѣбва да възпитавате. Ако съзнателно не се самовъзпитавате, вие ще дойдете до положение, щото удоветѣ ви да ви управляватъ. Ще се събудите една сутринь и ще видите, че краката ви не вървятъ. Защо не вървятъ? — Защото сѫ на особено мнение. Тѣ казватъ: Ние ще туримъ спирачка на господаря си, ще го заставимъ да не се движи; нека спре на едно мѣсто, да знае, че спрѣмо насъ не е постѫпвалъ както трѣбва. Господарьтъ може да се сърди, колкото иска, но ние не обръщаме внимание. Ето защо човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да възпитава краката си така, че тѣ винаги да изпълняватъ неговитѣ желания, и той — тѣхнитѣ. Дето има любовь и съгласие, тамъ работитѣ вървятъ добре. — Трѣбва ли да зачитаме удоветѣ си? — Ако искате удоветѣ да ви слушатъ и да изпълняватъ вашата воля, вие трѣбва да ги слушате и зачитате. Истински педагогъ е онзи, който цени и зачита своитѣ удове, своитѣ мисли и чувства. Ако цени и зачита своитѣ удове, той ще зачита удоветѣ и на другитѣ хора. Щомъ се научите да цените и зачитате удоветѣ си, трѣбва да започнете съ изучаване на тѣхния произходъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, отде сѫ дошли краката, рѫцетѣ, очитѣ, ушитѣ, езикътъ му и съ каква задача е натоваренъ всѣки удъ. Богъ е създалъ удоветѣ на човѣка, и всѣки удъ е предназначенъ за развиване на известна добродетель. Ако не знаете това, вие ще погледнете къмъ рѫката си и ще кажете: Рѫка е това. Външно виждате една рѫка, но тя е удъ, който изпълнява служба и на физическия, и въ астралния, и въ умствения, и въ Божествения свѣтъ. Ако влѣзете въ невидимия свѣтъ съ хилава рѫка, веднага ще познаятъ, че не сте я хранили добре, не сте се грижили за нея, както трѣбва. Ще възразите, че сте мазали рѫцетѣ си съ различни помади, или сте 23 ги мили често съ сапунъ и вода. — Не, грижитѣ за рѫцетѣ не се заключаватъ въ външното мазане, нито въ честото миене съ сапунъ и вода. Ценно нѣщо е човѣшката рѫка. Чрезъ нея човѣкъ изявява волевитѣ сили въ себе си. Чрезъ нея той възприема промѣнитѣ, които ставатъ въ природата. Рѫката е радио, съ което човѣкъ може да възприема всички промѣни, станали въ атмосферата. Достатъчно е той да постави рѫката си срещу слънцето и да затвори очитѣ си, за да познае, какво ще бѫде времето презъ деня: дъждъ ли ще вали, вѣтъръ ли ще има и т. н.. Човѣшката рѫка е антена, чрезъ която се приематъ и предаватъ природни енергии. Представете си, че на нѣкого отъ васъ предстои едно голѣмо пѫтешествие. Какво трѣбва да направи? Той трѣбва да постѫпи като праведния човѣкъ: да вдигне рѫцетѣ си нагоре, да концентрира мисъльта си къмъ Бога и да се помоли, да му се даде възможность да разбере, добро или лошо ще бѫде времето, и въ зависимость отъ това да пѫтува, или да отложи пѫтуването си. Ако нѣкой иска да отиде на гости нѣкѫде, сѫщо така трѣбва да дигне рѫцетѣ си нагоре и да запита, трѣбва ли да отиде, или не, каква работа му предстои да свърши и т. н. Едно е необходимо за човѣка: да развива чувствителностьта на пръститѣ си така, че да може чрезъ тѣхъ да възприема и най-нѣжнитѣ, най-деликатнитѣ вибрации. Чрезъ рѫката си човѣкъ може да решава сериозни социални и духовни въпроси. Това сѫ упражнения, които можете да правите въ свободното си време. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да развива чувствителността на своитѣ пръсти, на рѫцетѣ си, изобщо. Нѣкои хора работятъ толкова много, че рѫцетѣ имъ огрубяватъ, хващатъ мазоли. Други пъкъ почти никакъ не работятъ, вследствие на което рѫцетѣ имъ сѫ много меки. И едното, и другото положение сѫ крайности въ живота. Природата не позволява никакво насилие, но сѫщевременно тя не позволява и никакво излежаване. Колко трѣбва да работи човѣкъ ? Чиновницитѣ и работницитѣ работятъ по осемь часа на день. Това не е законъ на природата. Майката работи по цѣли дни. И това не е законъ на природата. Природнитѣ закони сѫ еднакви за всички хора. Ще кажете, че и птичката работи по цѣли дни. Дето има пресиленъ трудъ, това показва, че условията на живота, а не на природата, сѫ неблагоприятни. Природата е предвидила храна за всички живи сѫщества, но хората не сѫ я разпредѣлили правилно помежду си. Понеже птичката нѣма рѫце, съ които да работи, въ търсене на храната си, тя си служи съ очитѣ. Тази е причината, дето зрението на птицитѣ е силно развито. Цѣлъ день тѣ напрѣгатъ очитѣ си да търсятъ храна. Птицитѣ сѫ започнали главно съ развитието на очитѣ си. И човѣкъ трѣбва да работи за развиването, за възпитанието на очитѣ си, на зрението си. Какъ трѣбва да възпитава човѣкъ зрението си ? За да възпитава правилно зрението си, човѣкъ трѣбва по възможность да избѣгва лоши, грозни сцени, картини, или образи въ живота си. Той трѣбва да гледа само красиви, правилни нѣща въ живота. Дойде ли до нѣщо отрицателно, било чувство, било мисъль, било нѣкаква постѫпка, свои или чужди, човѣкъ трѣбва да затваря вѫтрешно очитѣ си, да не ги приема въ себе си, да не задържа такива образи въ съзнанието си. Нѣкоя майка се безпокои за децата си, да не се разболѣятъ, да не умратъ и съ това разваля зрението си. По този начинъ тя създава лоши образи, които се отпечатватъ въ съзнанието ѝ. Що е смъртьта ? Смъртьта може да се представи въ два образа: излизане отъ затвора и влизане въ затвора. Животътъ на човѣка не е нищо друго, освенъ затваряне на духа въ материята. Ако човѣкъ е живѣлъ правилно на земята, ще дойде день, когато ще отворят вратата на този затворъ и ще го пуснатъ на свобода. Това наричатъ хората смърть, но за умрѣлия това е освобождаване. Има случаи, когато нѣкой човѣкъ, следъ като е живѣлъ на земята въ затворъ— въ затвора на плътьта, пакъ умира, т. е. влиза въ затвора на смъртьта. Този човѣкъ не се освобождава, но още повече се затваря. Той плаче, и близкитѣ му плачатъ; тѣ казватъ за него, че го затворили въ черната земя. Тъй щото, ако за даденъ човѣкъ смъртьта отваря вратата на затвора, това е освобождаване. Ако смъртьта води човѣка отъ единъ затворъ въ другъ, това е истинска смърть, истинско заробване на човѣшката душа. И тъй, искате ли да работите за възпитанието на зрението си, дръжте въ ума си такива мисли, които създаватъ положителни образи. Избѣгвайте всичко отрицателно. Отрицателнитѣ форми привличатъ съответни сили. Съ каквито форми и образи се занимава човѣшкиятъ умъ, такъвъ става и самиятъ човѣкъ. Псалмопѣвецътъ казва: „На ранина ще Те потърся, Господи“. Какъ става търсенето? — Съ очи. Когато човѣкъ търси нѣщо, той си служи съ очитѣ. Затова е казано въ Писанието: „Потърсете ме въ день скърбенъ“. Това значи: Обърнете погледа, мислитѣ и чувствата си къмъ Господа, да се освободите отъ злото, отъ отрицателното въ живота. Който е възпиталъ очитѣ си, рѫцетѣ си, той може да се нарече истински възпитанъ, истински мораленъ човѣкъ. Каквото и да види, той нѣма да се съблазни, нѣма да се разколебае, нѣма да се натъкне на противоречия. Както и да бутнатъ рѫката му, той нѣма да трепне. Това значи човѣкъ съ устойчивъ характеръ, съ мораленъ устой въ себе си. Това значи човѣкъ съ будно съзнание. Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да прилагате правилата и методитѣ, които ви се даватъ въ Школата. Вашето бѫдеще зависи отъ работатави. „Каквото посѣете, това ще поженете“ — казва българската поговорка. Религиознитѣ наричатъ това „законъ за възмездие“. Индуситѣ го наричатъ „законъ на кармата“. Ученитѣ го наричатъ „законъ за наследственостьта“. Какво име ще се даде на този законъ, това не е важно. Важно е, че хората сѫ се наплашили отъ живота и не искатъ да живѣятъ. Като чуватъ, че има прераждане, още повече се плашатъ. Отъ кое прераждане се плашатъ ? Има два вида прераждане: естествено, когато духътъ се преражда, преминава въ все по-високо състояние на съзнанието, и изкуствено, когато духътъ минава отъ една форма въ друга, за да изплаща дълговетѣ си. Свободниятъ човѣшки духъ седи надъ условията: надъ закона за кармата, надъ закона за наследственостьта, надъ закона за прераждането. Той е господарь на всички условия. Единъ знаменитъ физиогномистъ и френологъ се явилъ при Сократа съ цель да му посочи нѣкой характерни чърти. Като го разглеждалъ внимателно, той му посочилъ редъ слабости. Сократъ му отговорилъ: Правъ си, всичко това бѣше, но сега съмъ другъ. Всички слабости, които имахъ, днесъ сѫ превъзмогнати. Съ силата на волята, съ работа и постоянство преодолѣхъ всичко. За да се справя и съ последната си слабость, оженихъ се за една груба жена, която да ми бѫде професорка, да тури ума ми на мѣстото му, да не се водя по чужди умове, по ума на женитѣ,но по своя умъ. Наистина, една жена може да изкара ума на човѣка отъ мѣстото му, но може и да го намѣсти. Отъ жената зависи, но и отъ мѫжа зависи. На глупавия мѫжъ тя може да измѣсти ума отъ мѣстото му, но на умния тя намѣства ума. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да се пазите отъ външни примамки. Срѣщате една красива жена, съ червисани устни и страни, съ направени вежди, разкошно облѣчена. Тя ви погледне, усмихне се, и вие се влюбвате въ нея, мислите, че като нея нѣма друга въ свѣта. Запознавате се, разговаряте сь нея. Тя ви нарича ангелъ, божество, казва, че не може да живѣе безъ васъ. Щомъ се ожените, отношенията ви се измѣнятъ. Тя ви нарича простакъ, невежа, грубиянъ и т. н. Вие се чудите, какво е станало съ нея, че толкова се е измѣнила. — Не, тази жена ни най-малко не се е измѣнила Това сѫ методи на „астралната жена“, съ които природата си служи. За да даде добъръ урокъ на нѣкой човѣкъ, астралната жена влиза въ нѣкоя женска форма и започва уроцитѣ си. Докато го привлѣче къмъ себе си, докато му тури углавникъ, тя е мека, внимателна; щомъ тури углавникъ на врата му, тя взима камшика си и отваря друга страница отъ своята книга. Съвременнитѣ хора страдатъ повече отъ жени, отколкото отъ мѫже. Днесъ навсѣкѫде срѣщате само жени, мѫже нѣма оше. Днесъ женитѣ оправятъ свѣта, но все неоправенъ остава. Подъ думата „жена“ въ широкъ смисълъвзета, разбирамъ неразумния принципъ въ свѣта. Подъ думата „мѫжъ“ разбирамъ разумния, Божествения принципъ въ свѣта. Следователно, днесъ свѣтътъ се управлява отъ неразумния принципъ, безразлично въ каква форма се проявява той, въ жена или въ мѫжъ. Ще дойде разумниятъ, Божествениятъ принципъ, мѫжътъ, който ще оправи свѣта. Ще дойде положителната, Божествената наука въ свѣта, която ще оправи забърканитѣ работи. Досега хората сѫ се рѫководили отъ чувствувания и настроения. Чувствуванията, настроенията, това сѫ проявитѣ на тъй наречената „астрална жена“. Тя казва, че ще прави, каквото иска: яде ѝ се, ще яде; спи ѝ се, ще спи; разхожда ѝ се, ще се разхожда; не иска да се моли, нѣма да се моли. Каквото ѝ се поревне, това ще прави, а дали е разумно, дали е на мѣсто това нѣщо, тя не иска да знае. Така правятъ и животнитѣ, само че животнитѣ не разсѫждаватъ. Обаче, това не е никаква философия, никаква наука. Ще накарате нѣкого да учи, и той веднага ще възрази, че не е разположенъ да учи. Защо ще учи ? Професоръ нѣма да става, владика нѣма да става. Той веднага ще ви донесе редъ доводи, защо не трѣбва да учи. Това сѫ методи на „астралната жена“, която на обикновенъ езикъ бихъ нарекълъ „благородна дама“ или „английска леди“. Тя забавлява и мѫжетѣ, и женитѣ. Като влѣзе въ нѣкоя мома, тя започва да я въздига, да ѝ казва, че подобна на нея нѣма, затова трѣбва да се облича хубаво, да се хареса на нѣкой богатъ, красивъ момъкъ. Когато момата намѣри такъвъ момъкъ и се ожени за него, благородната леди обръща политиката си. Тя започва да се проявява чрезъ мѫжа и го настройва срещу жена му. Той се отнася съ нея грубо, жестоко и постепенно отношенията имъ се развалятъ. На друга страна благородната леди ще срещне нѣкой мѫжъ и ще започне да му разправя, че толкова благороденъ, уменъ мѫжъ не е срѣщала досега. Той трѣбва да се ожени за нѣкоя знатна, благородна мома, да се повдигне още повече. Следъ това виждате, че този момъкъ напуща работата си и започва да търси богата мома, отъ знатенъ родъ. Такива и редъ още илюзии и заблуждения създава благородната леди на моми и момци, на учени и прости, на професори, на владици, на държавници, докато имъ тури юлара. Щомъ имъ тури юлара, тя ги остава сами да се учатъ. Хората трѣбва да ѝ благодарятъ, че тя е проявила голѣмо търпение и усърдие да ги учи и възпитава. Днесъ хората сѫ уморени вече, не могатъ да следватъ пѫтя и школата на благородната леди. Тѣ търсятъ другъ животъ, по-сносенъ, по-красивъ отъ този, който досега сѫ водили. Тѣ искатъ чистъ животъ, който да почива на здрава, положителна основа. Първото правило за влизане въ новия животъ — животъ на чистота и любовь, е възстановяване връзката на човѣка съ Първата Причина. Тази връзка трѣбва да бѫде точноопредѣлена, ни по дълга, ни пo-кѫса, отколкото трѣбва. Всѣка сутринь дигайте рѫцетѣ си нагоре и мислено правете връзка съ Първата Причина, съ всички благородни и възвишени сѫщества. По този начинъ ще имате възможность да придобиете онѣзи условия, които сѫ необходими за развиване на вашитѣ дарби и способности, на вашитѣ чувства. Безъ тази вѫтрешна връзка вие нищо не можете да постигнете. Тази връзка създава богати, разнообразни условия за развиване на човѣшкитѣ дарби и способности. Всѣка дарба, всѣка способность, всѣко чувство у човѣка изискватъ специфична храна. Нѣма ли специфична, съответна за тѣхъ храна, тѣ умиратъ отъ гладъ. Нѣкой човѣкъ е лишилъ религиознитѣ си чувства отъ храна, вследствие на което тѣ умиратъ; другъ е лишилъ съвѣстьта си отъ храна, вследствие на което съвѣстьта му умира; трети е лишилъ разсъдъкътъ си отъ храна, вследствие на което не може да разсѫждава, но прави наблюдения само, събира факти и съ това се повече товари, отколкото придобива нѣщо сѫществено. Като знае това нѣщо, разумниятъ човѣкъ трѣбва всѣки моментъ да бѫде въ връзка съ Първото Начало на живота, оттамъ да черпи сокове за подържане живота на своитѣ дарби, способности и чувства. Този е първиятъ методъ за самовъзпитание на човѣка. Като ви говоря така, това не значи, че вашитѣ усилия не сѫ допринесли нищо. Каквито и колкото усилия сте правили досега, тѣ сѫ дали нѣщо. Вие сте дошли до едно мѣсто, и оттамъ трѣбва да поемете. Каквото сте научили отъ благородната леди, трѣбва да го приложите въ живота си, да го използувате. Време е вече да се простите съ нея и да започнете сами да работите. Какво прави майката съ своето малко дете? Докато е малко още, тя го милва, гали, кѫпе, облича и съблича, храни. Щомъ стане на 7—8 години, тя го праща на училище, при по-строгъ възпитатель и, ако не слуша, прѫчицата играе по гърба му. Следователно, откажете се вече отъ благородната леди. Благодарете ѝ за всичко, което ви е научила и кажете ѝ, че можете сами да учите. Вие сте ученикъ въ първо отдѣление на Великата Школа — другъ е вашиятъ Учитель. Него ще слушате и на Него ще се подчинявате. Че сте минали и ще минавате презъ страдания, това да не ви плаши. Красивото, великото се постига по пѫтя на страданията. Като знаете това, вие ще осмислите страданията си и ще ги използувате. Ако страданията не се използуватъ разумно, тѣ губятъ своя дълбокъ смисълъ. Коя е основната мисъль на тази лекция? За да намѣрите основната мисъль на лекцията, вие трѣбва да бѫдете толкова концентрирани, толкова съсрѣдоточени, че нищо друго да не ви интересува. Какво значи концентрирана мисъль? Едного осѫдили на смърть. Следъ голѣми молби отъ негова страна да пощадятъ живота му, сѫдътъ издалъ следното решение: този човѣкъ ще бѫде помилванъ, ако може да обиколи града съ гърне млѣко на главата си, догоре пълно, безъ да разлѣе капка оть млѣкото. Какво се иска отъ този човъкъ? — Пълно концентриране. Той трѣбва да мине презъ града и да не види, да не чуе нищо. Мисъльта му трѣбва да бѫде съсрѣдоточена изключително къмъ гърнето съ млѣкото върху главата му. Най-малкото отклоняване отъ тази мисъль ще костува живота му. Това значи концентрирана мисъль. Така трѣбва да бѫде концентрирана мисъльта на всѣки, който изучава Божествената наука. Така трѣбва да бѫде концентрирана мисъльта на ученика. Той трѣбва да мисли само за гърнето съ млѣкото, защото отъ него зависи живота му. У п р а ж н е н и е. Въ продължение на три седмици работете съзнателно върху възпитанието на осезанието и на зрението си, като пипате само такива тѣла и предмети, които помагатъ за развиване на чувствителностьта ви. Съ очитѣ си пъкъ възприемайте само красиви образи и впечатления. Сѫщевременно, всѣка сутринь дигайте рѫцетѣ си нагоре, съ мисъльта, че се свързвате съ Първата Причина, съ възвишенитѣ и благородни сѫщества. Тѣзи упражнения ще развиятъ чувствителностьта ви, ще развиятъ и вашето въображение. Ученикътъ трѣбва да развива своята чувствителность, своето въображение. Ако разгледате цигулката, съ която днесъ хората си служатъ, ще видите, че и отъ нея се изисква чувствителность и въображение. Цигулката е образувана отъ две чела, а и b, свързани съ знака на вѣч- ностьта — s. Въображението въ цигулка- та е силно развито. Отъ дветѣ страни на магаренцето сѫ двата отдушника—s, съ формата на знака на безконечностьта или вѣчностьта.Цигулка та има четири стру- ни, които изразяватъ човѣшкитѣ рѫце и крака. Струнитѣ соль и ре представятъ краката, а ла и ми—рѫцетѣ. Въ срѣдата ци гулката е по-тѣсна, а горната и долната часть сѫ по-широки. Тѣзи две части на цигулката представятъ два принципа, свързани помежду си посрѣдствомъ тѣсната часть. Горната часть представя Божествения свѣтъ, а долната — човѣшкиятъ. Звуковетѣ, които цигулката издава, представятъ нейната мисъль. По срѣдата на цигулката, отъ главата до долната ѝчасть, е прекарана една математическа линия. Когато звукътъ минава по кривитѣ линии на цигулката, той излиза презъ отдушницитѣ и се докосва, т. е. отразява въ математическата линия. Тогава имаме правиленъ тонъ. Сѫщото може да се каже и за човѣшката душа. Когато човѣшката душа влѣзе въ мозъка на човѣка, тя може, чрезъ рѫцетѣ и краката му, да изкарва правилни, хармонични тонове. Както хората държатъ отговоренъ ума за всичко, което човѣкъ прави, така и магаренцето въ цигулката носи отговорность за сполучливото или несполучливо свирене. Сега, като правимъ аналогия между цигулката и човѣка, тази аналогия не е абсолютна. Важно е, обаче, да се замислите върху нѣщата, да видите, че всичко, което човѣкъ е създалъ, не е произволно. То е резултатъ на нѣкакво копиране. Човѣкъ копира нѣщата отъ природата. Запримѣръ, формата на цигулката, дадена отъ преди триста години насамъ, и досега още е запазена една и сѫща. Тя не е измѣнена въ нищо. Значи, формата на цигулката е взета отъ природата, не е произволна. Когато Мойсей слѣзе отъ Синайската планина, той започна да строи Скинията точно по формата на тази, която му се представи на планината. Щомъ е така, човѣкъ трѣбва да пресъздаде своето тѣло точно по образа на първообраза, на това, което Богъ първоначално е създалъ. Въ това отношение и на васъпредстои велика задача — да пресъздадете своето тѣло, да го изваете като майстори— творци. Които сѫ способни, тѣ лесно ще постигнатъ това. Които сѫ слаби, тѣ трѣбва да се упражняватъ, силни да станатъ. Като се упражняватъ, слабитѣ ставатъ даровити и добри. Мнозина казватъ, че сѫ сиромаси, че безъ пари нищо не могатъ да направятъ. Споредъ мене, нѣма сиромаси хора на земята. Всички хора сѫ голѣми капиталисти, но не знаятъ, кѫде и какъ да приложатъ капиталитѣ си. Тѣ иматъ много планове, но не знаятъ, кѫде и какъ да ги приложатъ. Тѣ седатъ и чакатъ да стане нѣкакво чудо, да се наредятъ работитѣ имъ. Наистина, виждате, че нѣкой младъ човѣкъ е свършилъ университетъ или музикална академия и чака да го назначатъ учитель въ нѣкоя първокласна гимназия, или музикантъ въ нѣкоя опера. Десетина души могатъ да заематъ първитѣ мѣста, но какво ще правятъ останалитѣ? Казвате, че човѣкъ трѣбва да бѫде ученъ, за да си пробие пѫть. Добре е човѣкъ да бѫде ученъ, но какво ще прави онзи, който не е ученъ ? Добре е човѣкъ да бѫде търговецъ, да изкарва лесно прехраната си, но какво ще прави онзи, който не може да стане търговецъ ? Всички хора не могатъ да бѫдатъ учени; всички хора не могатъ да бѫдатъ търговци или земедѣлци; всички хора не могатъ да бѫдатъ господари. Щомъ има господари, ще има и слуги. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, какъвъ трѣбва да бѫде. Сѫщо така е опредѣлено, какъвъ брой хора трѣбва да бѫдатъ учени, какъвъ брой — търговци, земедѣлци, господари, слуги и т. н. И тъй, работете съзнателно върху себе си, да създадете своето бѫдеще. Отъ човѣка зависи да изправи своя животъ, да създаде добри условия за себе си. Четете историята на Робинзонъ Крузо, да видите, какво може човѣкъ да направи. Четете живота на Иосифа, на Мойсея, на Христа, да видите, какви сили и възможности се криятъ въ човѣшкия духъ. Мойсей прекара 40 г. въ пустинята, за да изправи една своя погрѣшка. Иосифъ прекара две години въ затворъ, за да развие известни дарби. Животътъ на великитѣ, на силнитѣ хора въ свѣта е пѫть, презъ който човѣшката душа, човѣшкиятъ духъ трѣбва да мине, за да се развие и укрепи. Нѣкои отлагатъ работитѣ си на земята и казватъ: Като отидемъ на онзи свѣтъ, тогава ще работимъ.—Не, тѣзи хора нѣма да работятъ и на онзи свѣтъ. — Защо ? — Защото, който може да работи на земята, той ще работи и на онзи свѣтъ. И на онзи свѣтъ се даватъ служби, за които човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да ги изпълни. Задръжте въ ума си следната мисъль: всички разумни желания на човѣка сѫ постижими. — Какъ? — Като намѣри правилни методи за тѣхното постижение. Всичко разумно е постижимо за човѣка, но затова се искаработа, приложение. Колкото знания и да има човѣкъ, той трѣбва да ги пусне въ движение, както изворитѣ текатъ въ природата. Природата не търпи чешми съ кранове, които се отварятъ и затварятъ. Нейнитѣ извори нѣматъ кранове. Тѣ текатъ непрекѫснато. Колкото малко да е вашето знание, щомъ нѣкой иска да му кажете нѣщо, вие трѣбва да бъдете готови да му предадете часть отъ знанието си, но така, че той да остане свободенъ. Нѣкой предава знанието си на даденъ човѣкъ, но сѫщевременно иска да го обърне къмъ Бога, да го направи членъ на дадено братство. — Не, свържи човѣка съ Бога и остави го свободно да мисли, да чувствува, както той разбира. Дойде ли нѣкой при васъ съ молба да му кажете нѣщо за Господа, поканете го у дома си на обѣдъ. Като се нахрани, оставете го да си отиде. Колкото пѫти рече да ви запита нѣщо за Бога, сложете му трапеза да се нахрани. Като го храните цѣла година наредъ, накарайте го и той да даде обѣдъ на сиромаситѣ, и следъ това нека дойде при васъ да му говорите за Господа. Религиознитѣ хора казватъ: Повѣрвай въ Бога, и работитѣ ще се наредятъ. Ние пъкъ казваме: Безъ любовь не може да се угоди на Бога. Безъ любовь не може да се живѣе съ Бога. Значи, преди да повѣрва, човѣкъ трѣбва да люби Бога. Първо иде любовьта, а после — вѣрата. Вѣрата е свързана съ мѫдростьта. Който иска да познае Бога, той трѣбва да Го люби. За да разберете, кой люби Бога, трѣбва да го посещавате най-малко една година наредъ да ви угощава. И ако въ лицето на този човѣкъ не видите Бога, вие не сте Го познали. Любовьта дава много, но и взима много. Който много дава, той много взима. Сега, като ви давамъ този методъ за проява на любовьта, това не значи, че непременно трѣбва да го приложите. Вие трѣбва да бѫдете свободни, да направите само онова, което нѣма да ви спъва. Какъвъ смисълъ има да приложите този методъ, а после да съжалявате? Пъкъ и този, когото каните на обѣдъ, трѣбва да бѫде внимателенъ. Достатъчно е 12 пѫти презъ годината да го угостите, за да разбере, какво нѣщо е Божията Любовь. Когато двама души се обичатъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ много внимателни помежду си. Любовьта изключва всѣкакво натрапничество. Ако случайно нѣкой направи нѣкаква погрѣшка по отношение на любовьта, той веднага трѣбва да я изправи. Когато гледа, че другитѣ грѣшатъ по отношение на любовьта, той трѣбва да се ползува отъ тѣхнитѣ погрѣшки. Всѣка погрѣшка, която виждате у другитѣ хора, сѫщевременно е и ваша погрѣшка. Чрезъ своитѣ погрѣшки, както и чрезъ тия на своитѣ ближни, човѣкъ изпитва, познава себе си. Запримѣръ, нѣкой мисли, че е много търпеливъ човѣкъ. Дохожда при него приятельтъ му да иска пари на заемъ. Той мууслужва. Дохожда втори пѫть — пакъ му услужва. Дохожда трети, четвърти, пети пѫть — все му услужва. Обаче, колкото повече зачестява, той казва: Докога още ще ме безпокоишъ? Не мога повече да търпя. Изчерпи се търпението ми. Ти много прекали. Махни се отъ очитѣ ми. Така се справятъ хората отъ свѣта. Обаче, който се стреми къмъ Божествения свѣтъ, той трѣбва да постѫпва по новъ начинъ. Като дойде нѣкой човѣкъ десетина-двадесеть пѫти да му иска пари, той трѣбва да му каже: Вижъ, решилъ съмъ да те направя наследникъ на имането си. Каквото имамъ, оставамъ на тебе. Вземи имането ми и разполагай съ него, както искашъ. Азъ не съмъ дошълъ на земята да се занимавамъ само съ тебе. Азъ имамъ отношения първо съ Бога, после съ ангелитѣ, съ светиитѣ и най-после съ хората. Нѣмамъ време да се занимавамъ съ единъ човѣкъ съ часове. Ако на всѣки човѣкъ дамъ по една минута, колко часове и дни трѣбва да отдѣля за всички хора на земята? На земята има около два милиарда хора. Значи, за всички хора трѣбва да опредѣля два милиарда минути презъ годината. Като знаете това, съобразявайте се съ времето. Мислете, по колко време трѣбва да отнимате на всѣки човѣкъ. Всѣки има право да отнеме само по една минута отъ времето на човѣка. Внимателенъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Какво правятъ хората, когато отиватъ при Бога? — Отниматъ Му цѣличасове. Оттукъ виждаме, колко великъ и дълготърпеливъ е Богъ! Нѣкой човѣкъ застане правъ на молитва и съ часове се оплаква, вайка се предъ Господа, че е нещастенъ, босъ и голъ, невежа, не може да си помогне. Като го изслуша, Богъ казва: Дайте на този човѣкъ всичко, каквото иска, да се освободимъ отъ него. Колкото повече богатства дава Богъ на човѣка, толкова той е по-нещастенъ. Богатството не прави човѣка щастливъ. Умътъ, разумностьта носи щастие на човѣка. Но и това щастие е временно. Следователно, нито материалното богатство, нито умътъ и сърдцето, като прояви на човѣка, могатъ да го направятъ щастливъ. Постѫпкитѣ му, обаче, могатъ да направятъ човѣка щастливъ. Който не може правилно да постѫпва, той не може правилно да решава задачитѣ на своя животъ. И тъй, за да успѣвате въ живота си, всѣки трѣбва да има поне единъ приятель, който да го обича и напълно да му вѣрва. И тогава, каквато работа започне, той непременно ще успѣе, защото приятельтъ му ще го вѣрва. Ако по нѣкакво неблагоприятно стечение на обстоятелствата той се провали нѣкѫде, приятельтъ му пръвъ ще го насърдчи. Когато се намѣрите въ голѣмо затруднение, достатъчно е приятельтъ ви да каже, че всичко ще мине, ще се нареди добре, за да се успокоите и насърдчите. Една добра дума струва повече, отколкото цѣла лекция отъ единъ часъ. Това, което говоря днесъ, щеви помогне за въ бѫдеще, когато се натъкнете на голѣми мѫчнотии. Засега вие можете само да слушате, защото не се намирате още предъ голѣми мѫчнотии. Изпѣйте упражнението: „Махаръ Бену аба“. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 24. Лекция отъ Учителя, държана на 11 априлъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Служба на уравненията. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Чете се темата: „За какво служатъ уравненията“? За следния пѫть пишете върху темата: „Отношение между коренитѣ на растенията и краката на животнитѣ“. „Който бие млѣкото, той все ще извади малко масло“ — казва българската поговорка. Следователно, всички въпроси въ свѣта не могатъ да се разрешатъ, но отъ всѣки разрешенъ въпросъ все ще се получи малко масло. Какъ се разрешаватъ въпроситѣ въ живота? Въпроситѣ се разрешаватъ посрѣдствомъ опитноститѣ на човѣка отъ една страна, а отъ друга -- посрѣдствомъ знанията, посрѣдствомъ науката. Съвременната наука не може да разреши всички въпроси, но поне забавлява човѣка, отвлича го отъ трудноститѣ въ живота. Безъ наука човѣшкиятъ животъ щѣше да бѫде много тежъкъ. Каквото сѫ игритѣ и забавитѣ за децата, такова нѣщо е науката за човѣка на земята. Още съ дохождането си на земята, човѣкъ започва да се учи да ходи, да гледа, да слуша, да яде; като поизрасне, той започва да учи, какъ да се отнася съ хората, съ по-голѣмигѣ и по-малкитѣ отъ себе си. Щомъ стане на седемь години, пращатъ го на училище да учи писане, смѣтане, граматика и т. н. Колкото по-голѣмъ става, толкова по-сериозни предмети изучава. Той започва да изучава геометрия, алгебра, да решава различни уравнения и т. н. Като срещнемъ нѣкой възрастенъ човѣкъ, виждаме, че той все уравнения решава: духовниятъ решава духовни уравнения, а свѣтскиятъ — свѣтски уравнения. Обаче, има голѣма разлика между духовнитѣ и свѣтскитѣ или материалнитѣ, физическитѣ уравнения. Какъ ще решите едно уравнение отъ мисли, въ което едната е неизвестна? Ако навлѣзете въ геометрията, какъ ще опредѣлите посоката на права, дълга 10 см.? Понеже всѣка права представя силова линия, следователно, тя е жива линия. Щомъ е жива линия, вие трѣбва да опредѣлите нейния стремежъ. Това може да се опредѣли по посоката на нейното движение. Всѣко движение е разумно, т. е. задъ движещето се тѣло седи нѣкаква разумна сила. Отъ математиката знаемъ, че две велични, по отдѣлно равни на трета величина, сѫ равни помежду си. Значи, две мисли отъ умствения я или отъ духовния свѣтъ по отдѣлно равни на трета, сѫ равни помежду си. Щомъ знаете дветѣ мисли, ще намѣрите и третата. Тъй щото, каквито задачи решавате съчислата въ обикновената математика, такива задачи можете да решавате и въ психическия животъ. Следователно, както има уравнения въ алгебрата, така сѫществуватъ уравнения въ сърдечния, въ умствения и въ Божествения свѣтъ. Това е новата и положителната наука на живота, съ която хората ще се занимаватъ въ бѫдеще. Тѣ още не могатъ да приематъ тази наука, понеже трѣбва да намѣрятъ мѣсто на новитѣ теории, на новитѣ идеи. Ако ги поставятъ между старитѣ идеи, въ умоветѣ имъ ще стане голѣма каша, голѣмо объркване. Когато нѣкой човѣкъ се домогне до новитѣ идеи, той бърза да затвори книгата си и казва: Не е време още за васъ. Вие можете да почакате малко. Но новитѣ идеи не чакатъ. Тѣ хлопатъ отъ врата на врата, безпокоятъ този или онзи академикъ, подаватъ заявленията си, искатъ да бѫдатъ разгледани. Академицитѣ, ученитѣ взиматъ тѣзи заявления и ги оставатъ настрана, отлагатъ тѣхното разглеждане. Отхвърлени отъ ученитѣ, новитѣ идеи тръгватъ отъ човѣкъ на човѣкъ и хлопатъ на главитѣ имъ, искатъ приемъ. Но и тѣзи хора не ги приематъ. Тѣ намиратъ, че първо трѣбва да уредятъ работитѣ си, и тогава да се занимаватъ съ тѣхъ. И така, новитѣ идеи оставатъ на заденъ планъ. Тукъ-тамъ ще се намѣри нѣкой свободенъ човѣкъ, луда глава, както хората го наричатъ, и той ще възприеме новитѣ идеи, ще започне да ги изучава и прилага. Добре е човѣкъ да уравнява нѣщата, да се стреми къмъ уреждането имъ, но той трѣбва да знае, какъ да уравнява. Представете си, че единъ младъ човѣкъ има въ касата си десеть хиляди лева, но сѫщевременно дължи десеть хиляди лева. Какъ ще реши той задачата си? Понеже е младъ човѣкъ, нежененъ, той лесно може да реши задачата си: ще извади десеттѣ хиляди лева отъ касата си и ще плати всичкия си дългъ. Въ сѫщность така ли я решава?—Не, той дава петь хиляди лева срещу дълга си, а останалитѣ петь хиляди остава за себе си, да си купи нови дрехи, обуща, шапка, да излѣзе предъ хората, да го харесатъ. Значи, този младъ е решилъ само едното неизвестно — х, а второто неизвестно — у, остава за следната година, отлага решаването му. Какво става по-нататъкъ? Следната година той се оженва, вследствие на което разходитѣ му се увеличаватъ. Въ резултатъ на това, решаването на задачата става по-мѫчно: той внася въ нея още едно неизвестно — z. Той се намира предъ уравнение съ три неизвестни. Отъ година на година неизвестнитѣ се увеличаватъ, и решаването на уравнението се затруднява. Въ природата съществува законъ, споредъ който могатъ да се решаватъ и най-мѫчнитѣ уравнения. Ще преведа този законъ на обикновенъ езикъ: докато имашъ да плащашъ, никакви удоволствия не ти се позволяватъ. Плати първо дълга си, а после прави, каквото искашъ. Съ останалитѣпари можешъ да си купишъ най-хубави дрехи, обуща, шапка. Съ останалитѣ пари можешъ и да се оженишъ. Обаче, докато неизплатишъ дълга си до стотинка, нищо друго не трѣбва да предприемашъ. И тъй, като превеждамъ закона на обикновенъ езикъ, той става разбранъ за всички. Често езикътъ спъва хората. Значи, има разлика въ езицитѣ, но има разлика и въ това, кой говори и какъ говори. Запримѣръ, нѣкой казва : Нѣма какво да се прави, трѣбва да се живѣе. Споредъ мене, това сѫ излишни, празни думи. Човѣкъ не може да опредѣли, трѣбва ли да живѣе, или не трѣбва. Да живѣемъ — това не зависи отъ насъ. Нѣкои окултисти казватъ, че като твърди човѣкъ нѣщо, съ това той го усилва или продължава. Значи, като казва човѣкъ,, че трѣбва да живѣе, съ това той продължава живота си. Не е въпросъ въ внушението. Има известенъ родъ шарани, които живѣятъ около 400 години. Тѣзи шарани не твърдятъ, че трѣбва да се живѣе, въпрѣки това иматъ дълъгъ животъ. Нѣкои хора специално подчъртаватъ, че ще живѣятъ дълго време на земята, а едва достигатъ 50-60 години. Дългиятъ животъ не се опредѣля отъ внушението, което човѣкъ самъ си прави, че ще живѣе много години. Продължителностьта на живота зависи отъ правилнитѣ отношения, които човѣкъ има къмъ Първата Причина, къмъ ближнитѣ си и къмъ себе си. Спазва ли тия отношения, върви ли по законитѣ на правата линия, той има условия за дълъгь животъ. Човѣкъ самъ опредѣля линията на своя животъ — дали ще бѫде кѫса или дълга. Като изучавате закона за наследственостьта, ще видите, че цѣли родове следватъ живота на кѫситѣ линии. а други—животътъ на дългитѣ линии. Следователно, деца, родени отъ родители, които произлизатъ отъ рода на кѫситѣ линии, ще живѣятъ малко време на земята. Ако се раждатъ деца отъ вторитѣ родове, тѣ ще следватъ пѫтя на дългитѣ линии, ще живѣятъ дълю време на земята. Често въ живота ставатъ кръстосвания: майката е отъ рода на тия, които следватъ пѫтя на кѫситѣ линии, а бащата — отъ тия, които следватъ дългитѣ линии. Тогава, ако синъть или дъщерята на това семейство мяза на баща си, ще има възможность да живѣе дълъгъ животъ. Ако мяза на майка си, ще живѣе кѫсъ животъ. Въ такъвъ случай, синътъ или дъщерята ще живѣятъ толкова години, колкото е живѣлъ бащата, или колкото е живѣла майката. Обаче, ако синътъ или дъщерята водятъ по-добъръ животъ отъ родителитѣ си, тѣхниятъ животъ може да се продължи съ нѣколко години. Ако младитѣ не водятъ по-добъръ животъ отъ родителитѣ си, има възможность да умратъ съ нѣколко години по-рано отъ годинитѣ, до които сѫ доживѣли родителитѣ имъ. Обаче, законътъ за наследственостьта се изразява не само по отношение продължителностьта на човѣшкия животъ, дали животътъ на човѣка ще бѫде по-дълъгъ или по-кѫсъ, но още и по отношение на неговитѣ чувства. Има човѣшки чувства, които вървятъ по пѫтя на кѫситѣ линии, вследствие на което тѣ траятъ нѣколко месеца само. Има човѣшки чувства, които траятъ години; тѣ вървятъ по пѫтя на дългитѣ линии. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкитѣ мисли. Има мисли, които вървятъ по пѫтя на кѫситѣ линии; тѣ сѫ кратковременни. Има мисли, които вървятъ по пѫтя на дългитѣ линии; тѣ сѫ дълготрайни. Обаче, ние не се занимаваме съ мисли и чувства, които умиратъ преждевременно. За да дойде до истинското положение на живота, човѣкъ трѣбва да следва пѫтя на дългитѣ линии въ всѣко отношение. И тогава, ако баща му е живѣлъ 90 години, и той ще живѣе толкова; ако баща му е билъ гениалень, и той ще бѫде гениаленъ. Какво виждаме днесъ ? Ако бащата е билъ гениаленъ, синътъ не излиза такъвъ. Значи, бащата не е могълъ да предаде своята гениалность на сина си. Изобщо, бащитѣ сѫ слаби да предаватъ гениалностьта си на своитѣ синове. Майкитѣ могатъ да предаватъ повече нѣща на синоветѣ си, отколкото бащитѣ. Следователно, гениалностьта се предава по женска линия, по линията на чувствата. Духътъ носи гениалностьта, а душата я отхранва. Думата „гении“ е гръцка и означава начало, зараждане на нѣщата. Разумнитѣ, ученитѣ хора сѫ дали друго значение на тази дума. Подъ думата „гений, гениаленъ човѣкъ“, тѣ разбиратъ човѣкъ, който твори, който създава епохи. Гениитѣ работятъ въ твърдата материя. Тѣхниятъ животъ е изложенъ на голѣми пертурбации, вследствие на което тѣ умиратъ преждевременно. За да живѣе много години на земята, гениятъ трѣбва да стане светия. Светията върви по пѫтя на дългитѣ линии, а гениятъ — по пѫтя на кѫситѣ линии. Когато смъртьта дойде при светията, той я посрѣща и изпраща любезно, като светия, и тя се връща назадъ, не го взима съ себе си. Смъртьта има слабость къмъ светиитѣ. Като види единъ светия, тя веднага се влюбва въ него, вследствие на което той може да живѣе на земята, колкото време желае. Геииятъ, обаче, се бори съ смъртьта. Тя подкопава основитѣ на неговия животъ. Гениятъ иска да живѣе, да се учи, но смъртьта го отстранява отъ пѫтя си, не иска да ѝ препятствува. Допуснете, че бащата въ нѣкое семейство е живѣлъ само 45 години. Майката сѫщо е живѣла около 45 години. Какъ мислите, детето имъ може ли да живѣе по-дълъгъ животъ отъ тѣхъ ? Обстоятелството, че родителитѣ сѫ живѣли малко време на земята, показва, че тѣ сѫ били слаби, хилави. Следователно, и децата имъ не могатъ да бѫдатъ по-здрави отъ тѣхъ. Ние говоримъ за естествената смърть. Нѣкои млади умиратъ преждевременно, отъ неестествена смърть. Ако нѣкой хиромантикъ разглежда рѫцетѣ на хората, той ще види, че на ония, които иматъ дълъгъ животъ, линиитѣ на ржцетѣ сѫ дълги. Колкото е по-кратъкъ животътъ на хората, толкова линиитѣ на рѫцетѣ имъ сѫ по-кѫси. Това не е абсолютно правило, не е законъ. Като правило, и въ него има изключения. Кѫситѣ линии сѫ дошли впоследствие. Съвременнитѣ хора вървятъ по пѫтя на кѫситѣ линии. Първоначално хората сѫ живѣли много години на земята. Такива примѣри имаме въ Библията, въ Стария Заветъ. Тогава животътъ на хората е билъ около 900 години; после се е намалилъ до 500, до 200, до 150, до 120 години, а днесъ хората живѣятъ най-много до 60 годишна възрасть. Като изследватъ въпроса за дълготрайностьта на живота, съвременнитѣ учени сѫ дошли до заключението, че животътъ на хората е толкова по-дълъгъ, колкото е по-щастливо съчетанието на дългитѣ линии на мислитѣ и на чувствата имъ. Щомъ линиитѣ на мислитѣ и чувствата имъ сѫ дълги и правилно съчетани, тѣ ще разполагатъ съ разумна воля, която ще съгради здраво, хармонично сложено тѣло, въ което душата ще обитава, колкото време желае. Задачата на всѣки човѣкъ е да си създаде здраво, добре развито тѣло, въ което силитѣ функциониратъ правилно. Ето защо, човѣкъ трѣбва да избѣгва тѣзи чувства, или по-право чувствувания, които сѫ кратковременни и му сѫ наложени отвънъ. Само възвишенитѣ, благороднитѣ чувства и свѣтли мисли, които произтичатъ отъ душата и духа на човѣка, сѫ въ състояние да образуватъ дълги линии, да продължатъ неговия животъ. Въ чувствата и мислитѣ на човѣка има много присадки, които не представятъ истинскиятъ човѣкъ. Чувствата и мислитѣ на човѣка вървятъ по съвсемъ другъ законъ, а не по закона на присаждането. За да разбере пѫтя на своето развитие, човѣкъ трѣбва да изучава себе си, да изучава законитѣ, коию взиматъ участие въ неговото развитие. Когато изучава себе си, човѣкъ трѣбва да дойде до онова първично положение, когато е живѣлъ въ Бога, като разумна душа, съ вложени въ него сили, дарби и способности, които сѫ създали тѣлото му. Да изучи човѣкъ себе си, т. е. да намѣри себе си, това значи, да се подложи на щателно пречистване, да се освободи отъ ония мисли и чувства, които сѫ наслоени върху него отъ вѣковетѣ. Когато търси себе си, човѣкъ дохожда до положение на индиферентность. Той става индиферентенъ къмъ всичко, което го заобикаля. Всички временни, преходни желания го напушатъ, и той се чувствува съвършено изпразненъ. Това е временно положение, но човѣкъ непременно трѣбва да мине презъ него. Така той ще разбере, че много желания, много скърби и радости на хората сѫ фиктивни. Запримѣръ, нѣкой плаче, защото челъ въ вестницитѣ, че баща му умрѣлъ. Въ сѫщность баща му е живъ. Поради нѣкакво съвпадение въ имената на двама души, станалое погрѣшно съобщаване за смъртьта на баща му. Другъ нѣкой плаче за нѣкакви изгубени пари, които въ сѫщность не е изгубилъ. Това сѫ несъществени страдания, които не засѣгатъ дълбоко човѣшката душа. Обаче, има сѫществени страдания, които дълбоко засѣгатъ човѣшката душа и се отразяватъ и върху тѣлото му. Истинскитѣ, сѫщественитѣ страдания облагородяватъ човѣшкото сърдце и разширяватъ съзнанието му. Фиктивнитѣ страдания огрубяватъ, ожесточаватъ човѣка. Опасни страдания сѫ ония, които довеждатъ човѣка до положение да роптае противъ Бога, да се настройва срещу хората. Следъ като прекара голѣми страдания и мѫчения, Иовъ изпадна въ положение да иска отговоръ отъ Бога, защо, като отне богатството му, синоветѣ и дъщеритѣ му, най-после посегна и на тѣлото му? Въ първо време той носѣше страданията мълчаливо, но следъ като се засегна и тѣлото му, взе да пита Господа, кѫде е Божията правда, кѫде е Божествениятъ редъ на нѣщата. Той не можеше повече да си дава отговоръ на страданията, които го сполетяваха едно следъ друго, и се обезсърдчи. Най-после, когато разбра смисъла на страданията, Иовъ мина въ нова фаза на живота, дето страданията придобиха новъ смисълъ. Иовъ мина отъ човѣшкия въ Божествения животъ, въ Висшия порядъкъ на живота, свободенъ отъ съмнения, отъ противоречия. Всѣки човѣкъ трѣбва да мине презъстраданията на Иова, да бѫде изпитанъ. Като издържи изпита си, тогава ще влѣзе въ новия животъ. И тъй, страданията сѫ голѣма спънка въ живота на човѣка, но сѫщевременно тѣ сѫ и силенъ потикъ за растене и за развитие. Досега никой обикновенъ човѣкъ не си е отговорилъ на въпроситѣ, защо идватъ страданията и скърбитѣ въ свѣта и не може ли безъ тѣхъ. Духътъ се мѫчи, тѣлото — скърби, а душата — страда. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ едновременно ще се мѫчи, ще скърби и ще страда. Веднъжъ слѣзълъ на земята и се облѣкълъ въ материя, духътъ е изложенъ на вѣчни мѫки, както се мѫчатъ духоветѣ въ ада. Всички духове, които не разбиратъ сѫщината на Битието, се мѫчатъ. Такъвъ духъ, изложенъ на вѣчни мѫки въ ада, е Луциферъ — князътъ на свѣта. Казва се за него, че е лишенъ отъ свѣтлината си и изпратенъ въ ада на вѣченъ огънь и мѫчение. Кои сѫ причинитѣ за това, не се казва. При тѣзи условия поставенъ, Луциферъ се мѫчи, иска да се освободи и като не може, той се изпълва съ такава умраза, че съ единъ замахъ иска да унищожи цѣлия свѣтъ. Какво по-голѣмо мѫчение отъ това? Следователно, когато нѣкой се мѫчи, това показва, че той се е наелъ съ трудната задача — да разруши свѣта и да се освободи. Това е невъзможно! Кога скърби човѣкъ? — Когато му се препятствува да постигне нѣкое свое желание. Казва се, че тѣлото скърби, понеже въ него има сѫщества, които сѫ на низка степень на развитие. Има силни духове, които, подложени на мѫчение, толкова се ожесточаватъ, че сѫ готови да унищожатъ цѣлия свѣтъ. Какво ще стане тогава ? Свѣтътъ ще се унищожи, а тѣ само ще останатъ да сѫществуватъ. Това е невъзможно. Щомъ свѣтътъ се унищожи, съ него заедно и тѣ ще изчезнатъ. — Не, човѣкъ трѣбва да изучава състоянията на мѫчения, скръбь и страдания въ себе си и да различава, кои сѫ негови и кои чужди. Неговитѣ мѫчения, скърби и страдания ще го спъватъ по единъ начинъ, а чуждитѣ — по другъ. Мѫчението, скръбьта и страданието сѫ елементи, т. е. известенъ родъ сили, съ които природата работи. Затова, именно, Господъ ги е допусналъ. Като ученици, вие трѣбва да превръщате тия сили въ себе си, да ги използувате за добро. Какво печелятъ разрушителнитѣ духове? Нищо не печелятъ. Въ тѣхното разрушаване нѣма никаква философия, никаква наука. Когато силнитѣ духове участвуватъ въ войни, следъ голѣмо мѫчение тѣ побеждаватъ. Щомъ победятъ неприятеля си, тѣ влизатъ въ областьта на разрушението: горятъ градове и села, разрушаватъ, грабятъ, изнасилватъ. Дето кракътъ имъ стѫпи, всичко се превръща на пепель. И следъ всичкотова тѣ се считатъ герои, господари на положението. Ученикътъ, обаче, трѣбва да се справи съ разрушителния елементъ въ себе си, да му даде права насока. Това, което се говори относно разрушението, като резултатъ на мѫчението, е предметъ за размишление само за ония, които нѣматъ работа. Безработнитѣ трѣбва да размишляватъ върху казаното, да изучаватъ себе си и ближнитѣ си, да не се обезсмисли животътъ имъ. Ония, които иматъ работа, трѣбва да се занимаватъ съ други задачи, да превръщатъ отрицателнитѣ сили въ положителни. На работещитѣ се дава задача да размишляватъ върху състоянията на материята и службата ѝ въ природата. Всички говорятъ за твърдата материя. За какво е нужна тази материя? — За проява на живота. Безъ твърда материя животътъ не може да се прояви. Обаче, това не е достатъчно. Животътъ трѣбва да се подхранва. Той се подхранва съ течната материя, понеже тя е пъргава, пластична, огъваема. Освенъ течната материя, животътъ трѣбва да се прониква отъ нѣщо. За това служи въздухообразната материя. И най-после животътъ трѣбва да бѫде обвитъ въ нѣщо. За това служи етерътъ, т. е. свѣтлинната материя. Твърда, течна, въздухообразна и свѣтлинна материя, това сѫ четиритѣ вида материя, съ които се занимава и обикновената, и окултната наука. И тъй, човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ на твърдата материя, като прояви, като форми на живота; течната материя — като условие за подхранване на живота; въздухообразната — като условие за проникване на мисъльта въ живота и свѣтлинната — като обвивка на живота. Тѣзи четири вида материя сѫ различни области, които трѣбва да се изучаватъ. Човѣкъ трѣбва да започне изучаването имъ първо отъ себе си. Той трѣбва да стане господарь на четиритѣ вида материя въ себе си, да научи законитѣ, на които се подчиняватъ. Той трѣбва да владѣе естеството на всички видове материя, които съставятъ неговото физическо, духовно и умствено тѣло. Тѣзи тѣла сѫ неразривно свързани помежду си. Който владѣе материята на физическото тѣло, въ различнитѣ ѝ видове, той ще владѣе и своето духовно, и ментално тѣло. Твърдата материя опредѣля формитѣ на физическото тѣло. Който не знае законитѣ, които я управляватъ, той ще доведе тѣлото си до пълно вцепеняване, до замръзване. Течната материя представя чувствата на човѣка. По тегло тя съставя по-голѣма часть отъ теглото на тѣлото. Ако не знае, какъ да се справя съ нея, тя може да залѣе сушата, да създаде наводнение въ човѣшкия организъмъ. За да спаси човѣка отъ това наводнение, природата му създава нѣкаква болесть. Чрезъ болестьта изпарява голѣма часть отъ водата, и по този начинъ организъмътъ дохожда въ естественосъстояние. Обаче, има болести, при които изпаряването на водата става чрезмѣрно силно, въ резултатъ на което организъмътъ изсъхва. Човѣкъ трѣбва да се пази отъ наводнения и отъ чрезмѣрно изсушаване. За тази цель той трѣбва да знае законитѣ за регулиране на своитѣ чувства. Въздухообразната материя е свързана съ чозѣшката мисъль. За да не ставатъ експлозии въ организъма му, които да го разрушазатъ, човѣкъ трѣбва да знае законитѣ за газоветѣ, законитѣ на мисъльта. Никога мисъльта на човѣка не трѣбва да се сгѫсти дотамъ, че да предизвика експлозия. Мислитѣ трѣбва да запазватъ своето естествено състояние. Най-после, човѣкъ трѣбва да познава свойствата на етера, на свѣтлинната материя, за да не се предизвика спиране или противодействие на възвишенитѣ мисли въ него. Всѣкакво противодействие на мислитѣ у човѣка създава смърть — умствено умиране. Сега, като говоря върху тази материя, това не значи, че веднага ще имате резултати. За да дойдете до микроскопически резултати, вие трѣбва да работите усилено върху себе си. Ако работите по десеть часа на день, въ продължение на три години ще имате миокроскопически резултати. Изкуство е човѣкъ да владѣе силитѣ на своя организъмъ! Това не се постига лесно — да удари съ магическата прѫчица и да постигне всичко изведнажъ. Има хора, които владѣятъ магическатапрѫчица, но тѣ сѫ работили съ вѣкове, съ голѣмо постоянство и усилие, докато се домогнатъ до нея. Следователно, владението или невладението на тази прѫчица зависи отъ усилията, които човѣкъ прави, отъ неговата карма и т. н. Колкото по-близко е човѣкъ до изплащане или ликвидиране на своята карма, толкова по-голѣма е вѣроятностьта да придобие магическата прѫчица. Кармата на нѣкои хора е много тежка, вследствие на което мѫчно могатъ да придобиятъ тази прѫчица. Но все таки усилията имъ нѣма да отидатъ напразно. Най-малкото усилие отъ тѣхна страна ще имъ донесе поне микроскопически резултати. Усилията, които човѣкъ прави въ пѫтя на своето повдигане, го улесняватъ при ликвидиране на неговата карма. Тъй щото, дали лесно или мѫчно ще придобиете магическата прѫчица, отъ всички се иска работа, трудъ, усилие. Само така ще дойдете до самообладанието — необходимо условие за вашето развитие. Самообладанието е въ връзка съ твърдата материя. Да се владѣе човѣкь, това значи да владѣе твърдата материя въ себе си. Тя е наи-устойчивата материя. Който владѣе твърдата материя въ себе си, той има устойчивъ характеръ. Твърдата материя е основниятъ камъкь на живота. Следователно, който иска да работи върху себе си, той трѣбва да започне отъ твърдата материя. Твърдата материя представя конкретната човѣшка мисьль. Твърдата материяпридава формитѣ на тѣлата. Тя е първото състояние на материята, чрезъ която животътъ е почналъ да се изявява навънъ. Когато се казва, че човѣкъ трѣбва да има поне една основна идея въ живота си, имаме предъ видъ, че той трѣбва да владѣе поне твърдата материя въ себе си. Щомъ владѣе тази материя, той ще може да се справи и съ другитѣ видове материи. Ако човѣкъ не владѣе твърдата материя, животътъ му ще представя преплитане на всички видове материи, въ резултатъ на което организъмътъ му ще бѫде изложенъ на голѣми пертурбации и катаклизми: бури, наводнения, земетресения, експлозии и т. н. При това положение, топлинната и свѣтлинната енергия въ човѣшкия организъмъ ще се намирать въ неестествено състояние. Като ученици, вие трѣбва да изучавате топлиннитѣ и свѣтлиннитѣ енергии на вашия организъмъ, и вь връзка съ това да познавате, кога сте въ нормално и кога — въ анормално състояние. Има случаи, когато става чрезмѣрно изтичане на топлинната енергия отъ човѣка, вследствие на което рѫцетѣ му сѫ винаги студени. Понѣкога въ човѣка се развива повече топлинна енергия, отколкото трѣбва, поради което рѫцетѣ му сѫ много горещи. Има два вида топлина: външна, която изсушава човѣшкия организъмъ, и вѫтрешна, която произтича отъ самия животъ. Вѫтрешната топлина е естествената топлина на организъма. Тя е носителка на красивото, навъзвишеното въ живота. Тази топлина регулира силитѣ на човѣшкия организъмъ, като го предпазва отъ изсушаване, отъ наводнение. Следователно, който иска да бѫде здравъ, въ пълния смисълъ на думата, той трѣбва да се стреми къмъ новото въ живота — да има високъ идеалъ, да храни ума си съ свѣтли, възвишени мисли — съ етерна материя, а сърдцето си — съ топли и благородни чувства — съ най-чистата вода, но взета въ опредѣлено количество. Това значи истински здравъ човѣкъ. Нѣма ли такъвъ идеалъ въ себе си, човѣкъ ще бѫде здравъ като всички обикновени хора. И тогава, каквато работа започне, въ края на краищата ще я развали. Ако намѣри човѣкъ, съ когото да създаде добро приятелство, въ скоро време това приятелство ще се развали. Нека всѣки отъ васъ си зададе въпроса, колко приятели има, които сѫ готови да пожертвуватъ живота си заради него. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да имате поне единъ приятель, който е готовъ да се пожертвува за васъ и вие — за него. Колко души отъ васъ могатъ да се пожертвуватъ за себе си, т. е. за Божественото въ себе си ? Има жертви въ свѣта, но тѣ сѫ принудителни, а не доброволни. Доброволни жертви се искатъ отъ хората. Всѣка принудителна жертва дава петь, получава три, вследствие на което хората се разочароватъ. Въ доброволната жертва човѣкъ може да даде десеть и нищо да не получи. Такажертвуватъ истински моралнитѣ хора. Тѣ жертвуватъ, безъ да очакватъ нѣщо. Тѣзи хора сѫ бедни на физическия свѣтъ, а богати — въ духовния. Който не прави доброволни жертви, той може да бѫде богатъ на земята, но не и въ духовния свѣтъ. За такива богати Христосъ е казалъ: „По-скоро камила може да влѣзе въ иглени уши, отколкото богатъ въ Царството Божие“. Това не значи, че човѣкъ не трѣбва да бѫде богатъ. Не е въпросъ за външното богатство. Казано е въ Писанието: „Какво се ползува човѣкъ, ако за външното богатство продаде душата си?“ Значи, истинското богатство е въ душата на човѣка. Има ли това вѫтрешно богатство въ себе си, човѣкъ всичко има; достатъчно е да помисли само за златото, за да го има моментално. Той знае, кѫде има заровено злато въ земята, за да си вземе толкова, колкото му е нужно. Може ли този богатъ човѣкъ да краде? Може ли царьтъ на една държава да краде ? Може ли жената да краде отъ мѫжа си ? Има семейства, въ които жената краде пари отъ джоба на мѫжа си.—Кога?—Когато мѫжътъ не внася нищо въ кѫщи. Обаче, това е една отъ външнитѣ, изопачени страни на живота. Тамъ, дето животътъ правилно се развива, мѫжътъ и жената представятъ едно цѣло. И тъй, когато мѫжътъ краде жена си, или жената краде мѫжа си, това показва, че въ този домъ сѫществуватъ две каси, две различни банки. Всѣка банка мисли само за себе си, по какъвъ начинъ по-лесно да забогатѣе. Въ края на краищата едната банка ще изчерпи другата, но и тя нѣма да издържи много време. Всѣко благо, което човѣкъ е придобилъ съ насилие, въ най-скоро време ще го изгуби. Сѫщото нѣщо става и въ самия човѣкъ. Докато не се възстанови вѫтрешната хармония въ човѣка, той всѣкога ще се стреми да уреди първо своитѣ физически, материални нужди и тогава да се занимава съ възвишени работи. — Не, преди всичко човѣкъ трѣбва да опредѣли отношенията си къмъ Първата Причина, която му е дала власть върху твърдата материя, да я владѣе и управлява. Твърдата материя може да се уподоби на човѣшкия мозъкъ. Най-устойчивата материя въ човѣшкия организъмъ е мозъкътъ. Той не се измѣня. Колкото тежка болесть да прекара човѣкъ, теглото на мозъка не се намалява. Сега, като говоримъ за завладяване, можемъ да си зададемъ въпроса: кое се завладява — човѣшкото или Божественото? — Само човѣшкото може да се завладява. Що се отнася до Божественото, не може да става въпросъ за завладяване. Божественото може да се изнудва, да се малтретира, да се ограничава, да му се препятствува, но по никой начинъ не може да се завладява. Досега никой не е успѣлъ да завладѣе или подчини Божественото. Който се е опитвалъ да стори това, той е свършвалъ съ катастрофа. Койтосе е опитвалъ да подчини Божественото на човѣшкото, той е изпиталъ най-голѣми страдания и нещастия въ свѣта. Като знаете това, дайте свобода на Божественото въ себе си, да се прояви, както то разбира. Оставено само на себе си, Божественото ще направи повече, отколкото сте очаквали. Божественото въ човѣка е въ състояние да изправи живота му, да изправи всички негови погрѣшки. Обаче, за да стане това, човѣкъ трѣбва да даде пъть на Божественото въ себе си. Когато човѣкъ се намѣри въ нѣкакво затруднение, той иска другитѣ да се молятъ заради него. И това е възможно, но какво ще даде той срещу тази молитва? Единъ американски милионеръ заболѣлъ сериозно и, следъ като се обърналъ за помошь къмъ всички знатни американски лѣкари, най-после той се обърналъ къмъ единъ виденъ американски проповѣдникъ съ следнитѣ думи: Моля ти се, ти си добъръ човѣкъ, добъръ проповѣдникъ. Твоята молитва ще бѫде приета отъ Господа. Помоли се заради мене да оздравѣя. — Какъ мога да се моля за тебе? Досега ти не си направилъ нито едно добро. Животътъ ти е пъленъ съ грѣхове. Какво обещавашъ, за да се помоля за тебе? Какво можешъ да пожертвувашъ? За да се приеме молитвата ми, ти трѣбва да посветишъ живота си на Господа, или да раздадешъ всичкото си богатство на бедни. Какво ще поставя на колѣнетѣ си, за да колѣнича предъ Господа? Сѫщото нѣщо може да се каже и на всѣки човѣкъ по отдѣлно. За да бѫде приета молитвата ви предъ Господа, не е достатъчно само да признаете грѣховетѣ си, или да кажете, като Давида, че въ грѣхъ ви е заченала майка ви. — Не, който иска нѣщо отъ Господа, той трѣбва да обещае нѣщо, да пожертвува нѣщо отъ себе си. И каквото обещае, трѣбва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трѣбва да я даде. Нѣма случай въ свѣта, човѣкъ да е изпълнилъ обещанието си, което е далъ предъ Бога, и да не е получилъ отговоръ на молитвата си. Нѣкой обещава нѣщо предъ Господа, но после се извинява, че не е могълъ да изпълни обещанието си, понеже билъ младъ, билъ поставенъ на изкушения, или че билъ старъ, жененъ, съ задължения къмъ жена и къмъ деца. Оставете настрана вашата младость и старость. Какъ ще докажете, че сте млади или стари? Какъ ще докажете, че сте женени ? Че сте млади или стари, това е сънь, това е илюзия, не е действителность. Толстой сънувалъ една вечерь, че е бремененъ и ще роди. Цѣла нощь се мѫчилъ, докато най-после родилъ. Като се събудилъ и разбралъ, че е сънувалъ, казалъ: Ако раждането е такова страшно нѣщо, не струва човѣкъ да бѫде жена. Нѣкои тълкуватъ този сънь въ преносенъ смисълъ. Тѣ казватъ, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя. Той билъ бремененъ съ нови идеи, които трѣбвало да посѣе въсвѣта. Това е другъ въпросъ. За Толстоя е важно, че той сънувалъ, че е бремененъ, че ще роди и се измѫчилъ много. И вие казвате, че сте стари, че сте женени, но отъ по-високо гледище наблюдавани, може да се каже, че сънувате. Hие не отричаме положението, въ което се намирате, но казваме, че всичко въ живота е относително. Нѣкой е скърбенъ, плаче, измѫчва се. Какво представя тази скръбь? — Сънь. Този човѣкъ сънува. Той се намира въ положението на Толстоя, бремененъ е съ нѣщо, мѫчи се да роди. Христосъ казва: „Скръбна е душата ми до смърть“. И човѣкъ казва: Скръбна е душата ми. Какво показва това? Това показва, че човѣкъ е заробилъ душата си, потопилъ я въ скърби и страдания, отъ които трѣбва да я освободи. На всѣки човѣкъ е дадена задача да освободи душата си отъ скърбитѣ и страданията. Скърбитѣ и страданията спъватъ човѣка въ развитието му. Той не може лесно да се освободи отъ тия спънки, защото погледътъ му не е насоченъ къмъ душата му, а е насоченъ навънъ нѣкѫде, за изправяне на човѣчеството. Изправянето на човѣчеството е работа на Бога, а работа, задача на човѣка е изправянето на самия себе. Следователно, дойде ли въпросъ за изправяне на свѣта, на цѣлото човѣчество, това е работа на Бога. Богъ е създалъ свѣта. Той има грижа за изправянето му. Който иска да оправи свѣта, да оправи човѣчеството, тойтрѣбва да отиде при Бога и съ Него да се посъветва. Дойде ли въпросъ за изправяне на обществата, на домоветѣ, това е работа на ангелитѣ. Който иска да изправя обществата, домоветѣ, той трѣбва да се обърне къмъ ангелитѣ, тѣ да го посъветватъ, какъ да постѫпи. Ангелитѣ женятъ хората. Ако нѣкой иска да се ожени, нека отиде при ангелитѣ и ги помоли да му помогнатъ. Тѣ ще го оженятъ. Тѣ иматъ грижа за младитѣ, които искатъ да се женятъ. Дойде ли въпросъ за изправяне на отдѣлния човѣкъ, това е лично негова работа. Всѣки самъ може да се изправи. Като спазвате тия отношения, вие всѣкога ще имате добри постижения и резултати въ живота си. Мнозина не успѣватъ, защото очакватъ свѣтътъ да се изправи, обществата да се изправятъ, младитѣ да се оженятъ, че тогава тѣхнитѣ работи да се наредятъ. Това е невъзможно. Не очаквайте на другитѣ хора. Всѣки трѣбва да изпълни своята задача — да изправи своя животъ, да изправи себе си. Изправи ли себе си, и свѣтътъ е изправенъ, и обществата сѫ уредени, и младитѣ сѫ настанени. И тъй, щомъ се запитате, кой ще оправи свѣта, ще си отговорите, че това е работа на Бога. — Кой ще уреди отношенията между членоветѣ на семействата? — Това е работа на ангелитѣ. — Кой ще се грижи за тебе?—Това е лично твоя работа. Дали ще ядешъ, ще се обличашъ, ще учишъ, това е твоя работа.Единствената ти работа е да вземешъ книжката си и да отидешъ на училище. Когато човѣкъ разграничи тия нѣща въ себе си, той се намира предъ условията на новия животъ. Красивъ е новиятъ животъ, но за неподготвения и той носи противоречия. Запримѣръ, ако нѣкой неподготвенъ влѣзе вь новия животъ, той първо ще иска да се осигури. Право е това желание, но каква по-голѣма осигуровка за човѣка отъ осигуровката, която Богъ ще му даде? Каква по-голѣма осигуровка за човѣка отъ тази, която ангелитѣ ще му направять? И каква по-голѣма осигуровка може да желае човѣкъ отъ тази, която той самъ е въ сила да си направи? Когато Богъ, ангелитѣ и човѣкътъ се съединятъ въ едно, човѣкъ става силенъ, всичко може да направи. Много хора днесъ не успѣватъ въ живота си, защото се наематъ съ непосиленъ товаръ. Тѣ поематъ работата на Бога, на ангелитѣ и своята, и следъ това пъшкатъ подъ голѣмото бреме на живота. Следователно, дойдете ли до трудноститѣ въ живота, ще се обърнете къмъ ангелитѣ, къмъ светиитѣ съ молба да ви помогнатъ. После, ще се обърнете къмъ Бога да оправи работитѣ ви. И най-после, ще уповавате и на себе си. Тъй щото, Богъ ще оправи обърканитѣ работи отъ миналото и отъ настоящето ви. Светиитѣ ще подобрятъ условията ви, а вие ще учите. Вие се безпокоите за децата си, не знаете, дали ще могатъ да учатъ. Това етѣхна работа. Вие се безпокоите за сина си, за дъщеря си, дали ще могатъ навреме да се оженятъ. — И това не е ваша работа. Това е работа на ангелигѣ.— Ама дали ще се спасятъ децата ми? — Това е работа на Бога. Отъ васъ се иска само едно: да обичате децата си. Който обича, той е здравъ човѣкъ. Да обичашъ, това значи да владѣешъ твърдата материя. Подъ думата „твърда материя“ разбираме първичната материя, която се отличава съ абсолютна устойчивость; тази материя не се мѣни, не се разлага — никакъвъ клинъ не може да се вмъкне въ нея. Който нѣма тази материя въ себе си, той е пѣсъчлива почва. За такъвъ човѣкъ се отнася стиха: „Домъ, съграденъ на пѣсъкъ, не може да устои“. Които не разбиратъ свойствата на разнитѣ видове материя и не могатъ да ги владѣятъ, тѣ изпадатъ въ противоречия и се залавятъ съ решаването на задачи, които не влизатъ въ крѫга на тѣхната дейность. Човѣкъ трѣбва да се занимава съ ония задачи, които се отнасятъ до благото на неговата душа. Останалитѣ задачи сѫ предметъ на разрешаване отъ напреднали, разумни сѫщества. Сега, коя е най-важната мисъль въ тази лекция? Коя мисъль остана въ ума ви? Едно дете слушало една приказка, какъ една млада, красива мома се оженила за царския синъ. Като го запитали, какво разбрало отъ приказката, то отговорило: Разбрахъ, че е хубаво човѣкъ да се ожени за царския синъ. Ако и васъ за питамъ, какво най-много ви хареса въ лекцията, навѣрно ще кажете, че хубаво е човѣкъ да се ожени за царския синъ. Наистина, най-важна мисъль въ една лекция е тази, която засѣга човѣшката душа. Тази мисъль не е нищо друго, освенъ царскиятъ синъ, или царската дъщеря, за която всѣки иска да се ожени. Около тази мисъль се координиратъ всички останали мисли. Тази мисъль трѣбва да се приложи въ живота. Kогато въ ума на човѣка се роди една координираща мисъль, Богъ я благославя, ангелитѣ я поливатъ, възрастватъ, а човѣкъ събира плодоветѣ‏ ѝ и ги опитва. И отъ васъ се иска приложение. Силнитѣ ученици трѣбва да прилагатъ, да видятъ плода на своитѣ мисли. Кои ученици наричаме силни ? Ще кажете, че силни ученици сѫ тия, които минаватъ за учени. Турцитѣ казватъ, че колкото по-ученъ е човѣкъ, толкова повече страда. Не е така. Учениятъ не трѣбва да страда. Каква наука, какво знание е това, което носи страдания, съ които човѣкъ не може да се справи? Не е ученъ онзи, който много страда. Ако учениятъ страда много, това показва, че той се е натоварилъ съ работи, които не сѫ по силитѣ му. Истински учениятъ избира такъвъ пѫть, по който срѣща най-малко препятствия, най-малко страдания. Една отъ задачитѣ на Школата, която следвате, е да намали до минимумъ скърбитѣ, страданията и мѫчнотиитѣ на човѣка. Скърбитѣ и страданиятаиматъ смисълъ, но само дотолкова, доколкото облагородяватъ човѣка. Дойдатъ ли до положение да го ожесточатъ, да го огрубятъ, тѣ губятъ своя смисълъ. Ето защо, при страданията си човѣкъ се нуждае отъ свѣтлина, да разбира, защо страда, за да не се обезсмисли живота му. Нѣма ли тази свѣтлина, и най-малкитѣ му страдания могатъ да се превърнатъ въ голѣми. Голѣмитѣ страдания не могатъ да станатъ малки, но малкитѣ всѣкога могатъ да станатъ голѣми. Сега, представете си, че на сестритѣ дамъ задача, въ 15 минути да изплетатъ шапка, отъ памукъ или отъ вълна. Колко сестри биха се заели съ тази задача ? Тази задача изисква голѣма срѫчность. Дупкитѣ на плетката могатъ да бѫдатъ едри. Важно е шапката да се изплете за 15 минути. Задачата може да ви се види смѣшна, но имайте предъ видъ, че всѣка задача, колкото проста или мѫчна да е на видъ, съдържа нѣщо смислено въ себе си. Въ живота си човѣкъ често се поставя на положения да действува бързо, срѫчно, съсрѣдоточено. Най-малкото забавяне води следъ себе си нѣкакво нещастие, или катастрофа. За тази цель, човѣкъ трѣбва да прави различни опити, за да бѫде готовъ правилно и бързо да изпълни всички задачи, които животътъ му предлага. Като ученици на живота, вие ще бѫдете поставени въ положение да ядете единъ или два пѫти най-много презъ седмицата. Какво ще правите тогава ? Днесъ хората ядатъ потри пѫти на день, а при известни положения нѣкой човѣкъ ще трѣбва да яде само единъ пѫть презъ седмицата. За това се изисква подготовка. Има смисълъ човѣкъ да не яде много, но той трѣбва да понесе това положение съ съзнание, да не се дразни. Всѣко дразнене влошава положението. Това изпитание може да се случи единъ пѫть въ живота на човѣка, но той трѣбва да е готовъ да го понесе, да го използува, да придобие нѣщо отъ него. Забелязано е, че колкото храната е по-рѣдка, толкова по-много се консумира; колкото е по-гѫста, толкова по-малко се консумира. Запримѣръ, човѣкъ приема твърда храна три пѫти на день; течна — повече пѫти; въздухообразна — по 20 пѫти на минута, а свѣтлинна, т. е. етерна — непрекѫснато. Който знае законитѣ за трансформиране на материята, той би могълъ да се справи съ всички положения, съ всички изпитания, които се отнасятъ било до храната, било до мислитѣ или чувствата. Това сѫ задачи за далечното бѫдеще. Единъ день, когато порасне, човѣкъ ще може да се справя съ всички трудности въ живота, но днесъ, като дете, той трѣбва да благодари за всичко, което му се дава и което се прави за него. Докато е въ детинското си състояние, човѣкъ трѣбва да се учи поне да не разваля онова, което разумнитѣ сѫщества правятъ за него и което природата на готово му дава. Кое разваля добритѣ нѣща у човѣка? — Гнѣвътъ. Като се гнѣви, човѣкъ разрушава хубавото, доброто въ себе си, което съ години е съграждалъ. Гнѣвътъ е въ връзка съ центъра на разрушителностьта у човѣка, който се намира задъ горната часть на ушитѣ. Не е лошо да се гнѣви човѣкъ, но той трѣбва да впрѣга тази енергия въ себе си на работа, да придобива нѣщо. Остави ли се на гнѣва, той ще разруши много красиви работи въ него. По отношение на гнѣва, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, той да го управлява и възпитава, а не гнѣвътъ него. Въ какво седи възпитанието на гнѣва ? — Въ работа. Впрегни гнѣва на работа и повече не мисли. Щомъ се разгнѣвишъ, вземи трионъ да рѣжешъ дърва, или перо да пишешъ, или нѣкаква научна книга да четешъ, или най-после започни да се молишъ. Гнѣвътъ иска работа — нищо повече. Дали си духовенъ или свѣтски човѣкъ — безразлично; щомъ се разгнѣвишъ, работи! Гнѣвътъ представя общество отъ сѫщества, които търсятъ работа. Тѣ сѫ безработни сили, които трѣбва да се впрегнатъ на работа. Тѣ казватъ: Ако искате да не рушимъ, да не разваляме готовитѣ нѣща, дайте ни работа. Сѫщото се отнася и до човѣка. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да има работа. Безъ работа животътъ съвсемъ ще се обезсмисли. Т м. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 23. Лекция отъ Учителя, държана на 4 априлъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Полюси на съзнанието. Т. м. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Чете се резюме на темата: „Защо живѣе човѣкъ“? За следния пѫть пишете върху темата: „Службата на уравненията“. Често съвременнитѣ хора си задаватъ въпроса: Защо Богъ е създалъ свѣта? Тѣзи, които задаватъ такъвъ въпросъ, нека си отговорятъ, защо единъ човѣкъ си направилъ едноетажна кѫща. Защо другъ си направилъ двуетажна кѫща? Защо трети си направилъ триетажна кѫща ? Защо едни хора си правятъ каменни кѫщи, а други — отъ дъски ? Както могатъ да отговорятъ на тѣзи въпроси, така нека си отговорятъ на въпроса, защо Господъ е създалъ свѣта. Преди всичко, отде знаятъ хората, че Господъ е създалъ свѣта? Тѣ си правятъ предположения и възъ основа на тия предположения продължаватъ да задаватъ на Господа редъ въпроси и да си отговарятъ вмѣсто Него. Чувате нѣкой да изказва недоволството си отъ Бога и да Го пита, защо го е създалъ такъвъ. Отде знае този човѣкъ, че Господъ, именно, го е създалъ? Че Господъ го е създалъ, това е негово предположение. Казано е въ книгата на Мойсея: „И направи Богъ человѣка“. Какво разбирате подъ думитѣ „и направи Богъ человѣка“ ? Знаете ли, какво сѫ означавали тия думи въ тѣхния първиченъ езикъ? Ще кажете, че така е писано въ Библията. Да, но колко превода е претърпѣла Библията досега ? Въ кой преводъ е писано така? Колкото повече преводи претърпява една книга, толкова повече се отдалечава отъ оригинала си, отъ своя първообразъ. Библията се разбира по три различни начини, споредъ степеньта на развитието на онзи, който я чете. За простия човѣкъ тя е писана на простъ езикъ, въ видъ на приказки. За по-развития тя е писана въ символи, които той самъ трѣбва да разгадава. За посветения тя е писана на високъ духовенъ езикъ. Като я чете, въ нея той вижда вѫтрешния смисълъ на живота. Кабалиститѣ пъкъ намиратъ въ Библията особени кабалистически закони, каквито никой обикндвенъ човѣкъ не може да види. Значи, думитѣ на Мойсея, че Богъ направилъ човѣка отъ пръсть, иматъ съвсемъ другъ смисълъ отъ този, който хората разбиратъ. Възможно ли е да се направи човѣкъ отъ пръсть? Ако това е невъзможно, тогава какъвъ смисълъ е вложилъ Мойсей въ тия думи ? Какво искалъ да каже Мойсей съ тозистихъ? Може би той искалъ да покаже на хората, че Богъ лесно си прави модели: вземе пръсть, направи отъ нея една форма, вдъхне и животъ, и тя става човѣкъ. Значи, човѣкъ е създаденъ като кукла, за забава на Господа И тази кукла започва да гледа рѫцетѣ си, да движи пръститѣ си, да се радва. После тя гледа лицето си, тѣлото си, космитѣ си, радва се на всичко. Но това още не е истинскиятъ човѣкъ. Този човѣкъ може да пише и самъ се чуди, че е цѣлъ поетъ. Где е човѣкътъ? Човѣкъ не е направенъ отъ пръсть. Че пръстьта влиза като съставна часть въ човѣшкия организъмъ, това още нищо не значи. Пръстьта не е организирана, въ нея нѣма никакво единство. А подъ думата ,,човѣкъ“, ние разбираме законъ на единство, т. е. нѣщо организирано. Това, което сега говоря, не е отричане на Библията, но казвамъ, че всѣка идея трѣбва да бѫде разбрана. Когато четете Библията, презъ всичкото време вие трѣбва да водите чистъ животъ, въ молитва и съзерцание, за да дойдете до високо вѫтрешно просвѣтление, да разберете вѫтрешния смисълъ на всѣка дума, на всѣки стихъ. Само така ще разберете, какво означаватъ думитѣ: „И направи Богъ человѣка отъ пръсть“. Само така ще разберете, какво е вложилъ Мойсей въ всѣка дума и въ всѣки стихъ. Не само Библията, но всѣка книга крие свой вѫтрешенъ смисълъ. Всѣка дума въ дадень езикъ съдържа една опредѣлена идея. Сѫщата дума, употрѣбена въ изречение, подразбира друга нѣкаква идея. Онзи, който превежда, той пъкъ влага нѣкаква своя идея въ думитѣ. Ето защо, когато чете, размишлява и прави коментарии, човѣкъ трѣбва да има предъ видъ различнитѣ идеи, които думитѣ съдържатъ и самъ да се ориентира въ прочетеното. Нѣкои думи иматъ четири-петь значения. Такава е, запримѣръ, думата „bear“ въ английски езикъ. Преди години нѣкой думи сѫ имали положително значение, а сега иматъ отрицателно значение. Такава е думата „prevent“ въ английски езикъ, която нѣкога е означавала „застави ме да направя нѣщо“, а днесъ означава „ограничи ме да не направя нѣщо“. Каква голѣма еволюция трѣбва да е претърпѣла тази дума, за да мине отъ единъ полюсъ въ другъ. Сега, като навлизате въ български езикъ, дохождате до думата „любовь“. Тази дума е изгубила своето високо, възвишено положение. Тя е слѣзла много низко. И затова, ако днесъ кажете предъ нѣкого думата „любовь“, тя нѣма да произведе въ него онова възвишено чувство и разположение, каквото нѣкога е съдържала. Колкото по-навѫтре се отива, толкова по-надолу слиза тази дума. Въ български езикъ силна дума е думата „благь, благость“. Ако кажете предъ нѣкого думата „любовь“, той ще се усмихне леко, шеговито. Изговорите ли, обаче, думата „благость“, той ще стане сериозенъ, състояниетому ще се повдигне, погледътъ му ще бѫде съсрѣдоточенъ, а не раздвоенъ. Ето защо, за да се повдигне значението на думата „любовь“, да заеме своето първоначално положение, непременно благостьта трѣбва да се вложи въ нея като съставна часть. Слабитѣ букви, слабитѣ звуци трѣбва да се съчетаватъ съ силни, за да повдигнатъ смисъла на ония думи, които сѫ изгубили своята първоначална сила и чистота. Буквата „Л“ въ български езикъ представя клинъ. Думата „любовь“ започва тъкмо съ тази буква, съ клина. Какво прави клинътъ? — Разединява. Ако искашъ да раздѣлишъ, да скарашъ двама души, вмъкни помежду имъ любовьта. Двама приятели си дружатъ, добре се разбиратъ. Влѣзе ли между тѣхъ млада мома, тѣ веднага ще се раздѣлятъ. Ако между тѣзи приятели влѣзе единъ благъ чозѣкъ, връзката, отношенията имъ ще се уякчатъ. И едното, и другото положение е много естествено. Въ първия случай имаме двама приятели, които се раздѣлятъ. Защо? — Защото невъзможно е двама души да се обичатъ едновременно. Любовьта е положителна сила. Ако двамата едновременно се обичатъ, тѣ ще се отблъснатъ. Този законъ сѫществува навсѣкѫде въ природата: когато две положителни сили се срещнатъ, тѣ веднага ще ее отблъснатъ. Невъзможно е двама души едновременно да се обичатъ. Ако такива двама души се срещнатъ, между тѣхъ веднага ще се явятъ противоречия,недоразумения, които ще ги раздѣлятъ. Детето отговаря ли на любовьта на майка си? — Ни най-малко. Майката го милва, гали, облива го съ любовьта си, а то по цѣли дни плаче, не подозира даже, съ каква любовь, съ какви грижи е окрѫжено. Майката е силна, а детето — слабо. Когато детето порасне, стане голѣмъ синъ или голѣма дъщеря, тогава майката става слаба, а синътъ—силенъ. Тя е безпомощна, иска любовьта на сина или на дъщеря си. И ако синътъ или дъщерята сѫ добри, тѣ ще дадатъ отъ своята любовь и на майка си. И тъй, когато единъ люби, другиятъ трѣбва да бѫде благъ. Такъвъ е законътъ въ природата. Благостьта съдържа въ себе си необходимитѣ елементи за растене. Любовьта е мощна, творческа сила, която се посажда въ благостьта, като въ благоприятна за нея почва, и тамъ се обработва, израства и се развива. Тази е причината, задето единъ трѣбва да люби, а другъ — да бѫде благъ. Каква ще бѫде любовьта, това зависи вече отъ човѣка, отъ елементитѣ, които той носи въ себе си. Човѣкъ, съ висока теменна часть, люби като войника. Щомъ не му харесва нѣщо, той веднага вади ножъ. Човѣкъ, у когото личнитѣ чувства сѫ силно развити, е много избухливъ въ любовьта си. Той е като взривнитѣ вещества. Достатъчно е да види, че неговата възлюбена или възлюбенъ е погледналъ нѣкѫде, или мръдналъ малко съ устата си, илк казалъ на нѣкого една добра дума, за да създаде цѣлъ скандалъ. Този човѣкъ живѣе главно въ своитѣ лични чувства, които го рѫководятъ. Човѣкъ, у когото разсѫдъкътъ е добре развитъ, придава на любовьта си философски, характеръ. Когато обича нѣкого, той постоянно мисли, разсѫждава, дали заслужава любовьта на този човѣкъ. Изобщо, всѣка умствена, всѣка духовна способность или проява на човѣка представятъ специални, особени полета на дейность. Тѣзи полета на дейность се отразяватъ специфично и върху любовьта на всѣки човѣкъ. Проявитѣ на любовьта сѫ толкова разнообразни, колкото сѫ различни хората на земята. И тъй, когато се говори за любовьта, ние имаме предъ видъ най-краткия моментъ на проявлението ѝ. Любовьта е кратковременна: ту се проявява, ту изчезва. Тази е причината за смѣната на състоянията у човѣка. Както се смѣнятъ състоянията въ отдѣлния човѣкъ, така се смѣнятъ състоянията между двама и повече души. Тази е причината, поради която любовьта между двама души минава отъ единия въ другия: ако въ първия моментъ лицето А обича, въ втория моментъ обича лицето В. Значи, любовьта е минала отъ А въ В. Това показва, че на физическия свѣтъ двама души не могатъ едновременно да обичатъ, както двама души не могатъ едновременно да седатъ на единъ и сѫщъ столъ. Това е законъ, който трѣбва да имате предъ видъ. Като знаете този законъ, любовьта никога нѣма да ви изненадва. Вие ше знаете, какъ може да ви обича всѣки човѣкъ, съ какви елементи разполага въ любовьта си и т. н. Да желаете любовьта на хората, това значи, да искате тѣхното съдействие въ всѣко отношение: въ умствено, въ сърдечно и въ волево. Да ви обичатъ хората, това значи, да се грижатъ за васъ така, както за себе си. Нѣкой казва, че любовьта му е духовна. Каква е духовната любовь ? По какво се различава отъ физическата ? Да люби човѣкъ духовно, това значи, да държи своя възлюбень въ ума си и постоянно да го огражда съ хубави мисли и чувства, всѣкога да му желае доброто и да мисли добро за него. При това положение човѣкъ се чувствува разположенъ, готовъ на подвизи, на жертви. Следователно, когото любятъ, той има условия да бѫде благъ. Но двама души едновременно не могать да бѫдатъ благи. Както любовьта минава отъ единъ полюсъ на другъ, така и благостьта мѣни полюситѣ си. Този законъ се отнася, както до самия човѣкъ, така и до всички хора. Ако въ първия моментъ човѣкъ е благъ. въ втория нѣма да бѫде благъ. Ако между двама души единиятъ е благъ, другиятъ нѣма да бѫде благъ. После ще стане обратното: вториятъ ще бѫде благъ, а първиятъ нѣма да бѫде благъ. Значи, любовьта, благостьта у хората се мѣни, движи се по полюси. Това не трѣбва да ви обезсърдчава, но да ви радва. Кратки, но богати, съдържателни сѫ моментитѣ на любовьта и благостьта. Любовьта трае една секунда, но отражението ѝ се продължава дълго време. Сѫщо така и умразата трае една секунда, но сѣнкага, която остава следъ нея, е голѣма. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не се подава на умразата. Законътъ на смѣнитѣ е неизбѣженъ, но ученикътъ трѣбва да смѣня любовьта съ благостьта и обратно, а не любовьта съ умраза. Когато смѣната въ самия човѣкъ, както и между всички хора, става правилно, навсѣкѫде сѫществува миръ, хармония. Щомъ тази правилность се наруши, въ живота на хората изпъкватъ редъ противоречия, които ги спъватъ. И отъ това положение, обаче, има изходъ, благодарение на великия законъ — законътъ на любовьта, който превръща всичко въ добро. И най-отрицателнитѣ сили въ природата съдържатъ нѣщо добро въ себе си. Запримѣръ, колкото отрицателна сила да е умразата, тя все пакъ съдържа въ себе си единъ обновяващъ елементъ. Умразата не създава живота, нито го продължава, но го обновява. Съ умразата животътъ е лошъ, но безъ нея ще бѫде още по-лошъ. Както вѣтърътъ опрѣснява водитѣ въ природата, така и умразата обновява живота. Рибитѣ се ползуватъ отъ опрѣсняването на моретата, но слабитѣ параходи плащатъ скѫпо за това. Капитанитѣ на параходитѣ трѣбва да взиматъ въ съображение времето, когато става най-голѣмото опрѣсняване на моретата, за да избѣгватъ катастрофитѣ съ своитѣ параходи. Тѣ трѣбва да знаятъ, кога прозорцитѣ на моретата сѫ затворени, т. е. кога морето е тихо, и тогава да предприематъ пѫтешествията си. Следователно, когато влиза въ живота, човѣкъ трѣбва да знае, кои сѫ опаснитѣ зони, въ които ставатъ голѣми бури и урагани, за да ги избѣгва. Опаснитѣ зони въ живота сѫ зонитѣ на умразата, на съмнението, на безвѣрието, на малодушието и т. н. Човѣкъ самъ не е причина за сѫществуването на тия зони. Тѣ сѫшествуватъ като сили въ природата, които се движатъ по свой опредѣленъ пѫть. Отъ човѣка се изисква разумность, да знае, какъ да ги заобикаля, да не се натъква на тѣхъ. Ако пъкъ се натъкне, да знае, какъ да ги превърне въ добро. Какво бихте писали върху темата: „Ползата отъ съмнението“ ? Кога и въ какво може човѣкъ да се съмнява ? Ако е въпросъ за вѣрата, лесно се пише. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ всичко положително, а да се съмнява въ всичко отрицателно. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ доброто, а да се съмнява въ злото. Следователно, разумниятъ човѣкъ може да използува съмнението само по отношение на злото. Нѣкой съветва другаря си: Слушай, вмѣсто да носишъ сиромашията цѣлъ животъ съ себе си, влѣзъ въ нѣкоя банкерска кантора, бръкни въ касата и си извади, колкото пари искашъ. Така ще уредишъ положението си. Ето, тукъ,именно, човѣкъ трѣбва да се съмнява. Съ кражби животътъ не може да се подобри. Преди да посегне къмъ чуждата каса, човѣкъ трѣбва да мисли, че го чака затворъ, лишаване отъ граждански права, безчестие и т. н. Сиромахът ь трѣбва да вѣрва въ доброто, което носи въ себе си като условие за подобряване на човѣшкия животъ. Прилагайте съмнението въ всичко отрицателно, а вѣрата — въ положителното, въ доброто. Ученикътъ трѣбва да се пази отъ съмнението, за да не се петни. Той трѣбва да прибѣгва къмъ него само въ крайни случаи. Служете си съ съмнението като съ щипци, като съ лъжица, съ която бъркате нечистата храна. Не пипайте съмнението направо съ пръститѣ си. Вземете най-простата лъжица и съ нея бъркайте нечистата храна. Дойдете ли до чистата храна, вземете вашата хубава чемширова лъжица и съ нея бъркайте. Съмнението представя проста, груба лъжица, а вѣрата — чемширова лъжица, добре и фино изработена. Мѣстото на вѣрата е въ горната часть на главата, затова тя се занимава съ възвишени работи. Мѣстото на съмнението е въ задната часть на главата, затова то се занимава съ обикновени работи. Каквото и да се говори за съмнението, за умразата, въ края на краищата, и безъ тѣхъ не може. Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, да не мразя ли тия, които и Ти мразишъ?“ Какво подразбиралъ Псалмопѣвецътъ подъ думитѣ „тия, които и Ти мразишъ?“ Възможно ли е Богъ да мрази? Невъзможно е Богъ да мрази. Псалмопѣвецтъ искалъ да каже, че Богъ не може да се радва на онзи, който краде, който изнасилва и убива, а следъ това отива да принася жертва на Господа. Това отвръщане на Божието лице отъ този човѣкъ, Псалмопѣвецътъ нарича умраза. — Не, Богъ никого не мрази. Казано е: „Богъ е Любовь“. Следователно, Той люби всички хора, всички живи сѫщества. „И отвърна Богъ лицето си оть човѣка.“ Това значи: каквато мисъль и да изпрати човѣкъ къмъ Бога, положителна или отрицателна, въ края на краищата тя пакъ ще се върне къмъ своя източникъ. Съ връщането на мисъльта къмъ нейния източникъ, Богъ дава възможность на човѣка да реализира своята мисъль, да види резултатитѣ ѝ. Нѣкой иска да стане богатъ, въ най-скоро време да забогатѣе. Той се обръща съ молба къмъ Господа. Господъ му дава условия да забогатѣе. И този човѣкъ, като се намѣри предъ отворената каса на нѣкой банкеръ, бръква въ нея и изважда, колкото пари иска. Не се минава много време, идватъ последствията на реализираната мисъль: хващатъ го, турятъ го въ затворъ и го лишаватъ отъ граждански права. Съвременнитѣ хора се сѫдятъ едни-други, затварятъ се и, като се намѣрятъ въ трудно положение, питатъ: Право ли е да ни затварятъ? Где е Божията справедливость ? — Не, така не може да се пита. Богъ ли ви е пратилъ да отваряте чуждитѣ каси ? Вие отваряте чуждитѣ каси и вадите пари отъ тѣхъ, съ цель да забогатѣете по-скоро. Обаче, не е позволено човѣкъ да търси лесснъ пѫть за забогатяване. Той трѣбва да работи, съ поть на челото да изкарва прехраната си, но никога да не изнасилва и ограбва хората за смѣтка на своето лично обогатяване. Бързото обогатяване е отживѣлъ методъ, който днесъ не остава ненаказанъ. Той не внася нищо ново въ човѣшката душа; той не е въ състояние да облагороди човѣка. Това трѣбва да знае ученика, ако иска да внесе най-малкото подобряване въ живота си. Като работи по този начинъ, човѣкъ може да бѫде благоугоденъ на Бога. Безъ това съзнание, колкото и да мечтае да се повдигне, човѣкъ нищо нѣма да придобие. Когато работи, човѣкъ има право да мечтае. Но да мечтае, безъ да работи, въ това нѣма никакъвъ градежъ. Дето нѣма градежъ, тамъ нѣщата се израждатъ. Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че и като работятъ, пакъ нѣматъ никакъвъ успѣхъ. Защо нѣматъ успѣхъ ? — Защото много отъ тѣхнитѣ мисли, отъ тѣхнитѣ идеи сѫ на израждане. Всѣка мисъль, която не е поставена на идейна база, въ края на краищата ще се разруши, ще изчезне. Всѣка мисъль, всѣка идея трѣбва да има опредѣлена ширина, дълбочина и дължина. Така измѣрена и оформена, човѣкъ трѣбва да нарисува тази своя идея, да бѫде ясна, първо — за самия него, а после и за окрѫжаващитѣ. Това значи, да мисли човѣкъ 19 право. Ако идеитѣ и мислитѣ на човѣка не сѫ ясни за самия него, той ще се лута въ живота си, ще търси начинъ първо да се справи съ мѫчнотиитѣ въ живота си, а после да се занимава съ нѣкои възвишени въпроси. Не е така. Колкото повече човѣкъ се спира върху великото и възвишеното въ свѣта, толкова по-скоро ще разреши мѫчнотиитѣ въ живота си. И тъй, като ученици, работете за създаване на добри връзки, за създаване на правилни отношения съ хората. Не е лесно човѣкъ да създаде добра връзка съ нѣкого. Помнете следното положение : посрѣдствениятъ ученикъ никога не може да привлѣче вниманието на единъ виденъ професоръ. Даровитиятъ, способниятъ ученикъ, обаче, всѣкога може да обърне внимание на единъ виденъ професоръ. Сѫщото може да се каже и за красивия човѣкъ. Способностьга, красотата на човѣка сѫ качества, които заслужаватъ вниманието на хората. Защо ? — Защото този, който може да изработи своята красота, е великъ духъ. Следователно, когато нѣкой иска да привлѣче вниманието на Бога, той непременно трѣбва да има нѣщо особено въ себе си, съ което да постигне своята цель. Съ думи само човѣкъ не може да привлѣче вниманието на Бога. — Тогава да се молимъ. — И съ молитва само не можете да привлѣчете вниманието на Бога. Молитвата на човѣка трѣбва да съдържа нѣщо особено въ себе си, за да бѫде силна, да има резултатъ. Много светии сѫ прекарвали по 10-20 години въ пустинята, за да привлѣкатъ вниманието на Бога, но въпрѣки това не сѫ успѣли. Много адепти въ Индия, въ Египетъ, сѫ прекарвали съ години въ молитва, въ съзерцание, но пакъ не сѫ успѣли да привлѣкатъ вниманието на Бога. Защо? — Липсвало е нѣщо въ тѣхнитѣ молитви, въ чистотата на тѣхния животъ. Който успѣе да привлѣче вниманието на Бога, той става великъ човѣкъ; който не може да привлѣче вниманието на Бога, той остава обикновенъ човѣкъ. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да постигне желанията си? — Той трѣбва да работи, да учи, да прилага. Лесно е да се каже, че нѣкой е талантливъ, гениаленъ човѣкъ или светия. Докато стане такъвъ, той е работилъ съ години, съ голѣмо постоянство, безъ никакво обезсърдчаване. Ние виждаме, че нѣкои хора се раждатъ гении, а други — съ усилие, съ чрезмѣрна работа ставатъ такива. Първитѣ сѫ работили въ миналото, а сега женатъ готови плодове; вторитѣ продължаватъ още да работятъ, докато дойдатъ до жетвата, да поженатъ своитѣ плодове. Работа се иска отъ всички! Нѣкои хора се раждатъ готови праведни, а други — чрезъ усилия ставатъ такива. Усилията се подтикватъ отъ силни желания. Едно силно желание дава потикъ на човѣка да прави усилия, да работи, да постоянствува, докато придобие нѣщо. Съ единъ примѣръ ще изясня горната мисъль. Представете си, че искате да отидетена концертъ, да слушате нѣкой знаменитъ виртуозъ. Отивате съ единъ вашъ приятсль да си купите билетъ, но се указва, че имате по 20 лева само на разположение, а билетътъ струва 50 лв. Приятельть ви поглежда натукъ-натамъ, свива рамене и се връща дома си. Обаче, вие не искате да се върнете, имате силно желание да слушате този виртуозъ. За тази цель вие се спирате вь коридора и мислите, отде да намѣрите още 30 лв. Въ това време нѣколко ваши другари, или познати пристш атъ на концерта. Вие отивате при единъ, при втори, при трети познатъ, искате да ви услужатъ съ петь лв., за да купите билета. Щомъ съберете 50 лв., купувате си билетъ и заедно съ всички хора влизате въ салона да слушате знаменития виртуозъ. Такова нѣщо е силното желание. Човѣкъ е готовъ да употрѣби трудъ, усилия, работа, за да задоволи едно свое възвишено желание. Това се иска отъ ученика: трудъ, постоянство, усилие. Само така той ще постигне своитѣ велики стремежи. Като говоря по този начинъ, нѣкои мислятъ, че изтъквамъ погрѣшкитѣ имъ. — Не, азь нѣмамъ предъ видъ вашитѣ погрѣшки, но искамъ да ви посоча методи, чрезъ които да засилите поне една отъ своитѣ добродетели. Запримѣръ, вие искате да бѫдете обичани, но не си задавате въпроса, какво е нужно, за да ви обичатъ хората. За да ви обичать хората, все трѣбва да има нѣщо у васъ, съ което да имъ отговаряте. Мнозина могатъда ви обичатъ, но можете ли вие да задържите любовьта имъ ? За да задържите любовьта на нѣкой човѣкъ, трѣбва да бѫдете внимателни, да не повтаряте погрѣшката, която единъ младъ момъкъ направилъ. Този младъ момъкъ се запозналъ съ 20 богати, красиви моми и на всѣка поотдѣлно се обяснилъ въ любовь. Той ходилъ въ домоветѣ имъ, и навсѣкѫде бивалъ добре посрѣщанъ и изпращанъ. Тѣ го обсипвали съ подаръци, съ голѣмо внимание. По нѣкакво съвпадение тѣзи моми се запознали една съ друга и, въ разговора си, узнали, че младиятъ момъкъ е възлюбенъ въ всички. Единъ день тѣ се наговорили въ опредѣленъ часъ да се събератъ на едно мѣсто, а една отъ тѣхъ да го покани да се разходятъ заедно дотамъ, да му дадатъ добъръ урокъ. Безъ да подозира, каква засада му се готви, момъкътъ съ една отъ своитѣ избранници, излѣзълъ на разходка. Като стигналъ до мѣстото, дето били събрани 19-тѣ негови познати, той се стресналъ, не знаелъ, какво да каже, какъ да излѣзе отъ това трудно положение. Красивитѣ моми му дали единъ урокъ, който за винаги му останалъ паметенъ. У кого е погрѣшката? Погрѣшката седи въ материалното разбиране на любовьта. Съ любовьта не може да се играе. Не е лошо, че този момъкъ обичалъ 20 моми. Той може да обича всички хора, но на всѣки човѣкъ трѣбва да даде онова, което му е нужно, което може да задоволи неговитѣ духовни стремежи. Какъ трѣбваше да постѫпи този момъкъ? — На една отъ момитѣ той трѣбваше да купи нѣкоя хубава книга за четене; на втората трѣбваше да купи нѣкакъвъ инструментъ; ако третата мома имаше желание да следва въ странство, той трѣбваше да ѝ съдействува, да реализира желанието си и т. н. Изобщо, той трѣбва да даде на всѣка мома онова, отъ което душата ѝ се нуждае. Следъ време всички трѣбва да се върнатъ при него, да му изкажатъ своята благодарность, че той имъ е помогналъ съ нѣщо. Това значи любовь. Да любишъ човѣка, значи да му дадешъ това, отъ което душата му се нуждае. Може ли човѣкъ да отговори по този начинъ на всѣка душа, той има право да обича всички моми и момци, да обича всички хора и всички живи сѫщества по лицето на земята. Сега ще ви приведа единъ примѣръ, който трѣбва да решите сами. Този примѣръ представя задача за разрешаване. Представете си, че нѣкой отъ васъ има едно шише, пълно съ чиста, изворна вода. До васъ се нареждатъ 20 души съ своитѣ празни чаши, и всѣки отъ тѣхъ очаква да му напълните чашата. Споредъ закона на справедливостьта вие наливате вода въ първата чаша, и казвате на първия човѣкъ да прелѣе водата отъ своята чаша въ чашата на втория; вториятъ да прелѣе водата отъ своята чаша въ чашата третия; третиятъ — въ чашата на четвъртия ит. н. — до 20 човѣкъ. На всички е сипано вода, но тѣ пакъ не оставатъ доволни. Тѣ се оплакватъ. че водата въ чашата имъ не е чиста. Чия вода ще бѫде най-нечиста? — Водата на последния човѣкъ ще бѫде най-нечиста, а тази на първия ще бѫде най-чиста. Кой е виновенъ за това? Вината е въ тѣзи, които не сѫ измили чашитѣ си. Водата е била чиста, но чашитѣ, въ които сѫ я наливали, не сѫ били достатъчно чисти, вследствие на което сѫ намалили чистотата на водата. Следователно, всички трѣбва да помните, че източникьтъ на любовьта е единъ. Любовьта, сама по себе си, е чиста, но съсѫдитѣ, въ които се сипва, не сѫ еднакво чисти, вследствие на което намаляватъ чистотата на сипаната въ тѣхъ любовь. Пазете чисти съсѫдитѣ, въ които ви сипватъ отъ любовьта, за да бѫде и вашата любовь всѣкога чиста. Следователно, когато иска да разреши единъ въпросъ правилно, човѣкъ трѣбва да знае, кѫде се криятъ причинитѣ, които прѣчатъ за доброто разрешаване: въ самата вода, въ шишето или въ чашата. Освенъ това, човѣкъ трѣбва да има предъ видъ, колко време най-много любовьта може да се задържи въ човѣшкото сърдце. Тъй както е изтъкано човѣшкото сърдце, любовьта не може да се задържи въ него за дълго време. Ако налѣете вода въ една чаша и я оставите на открито, водата ще се изпари толкова по скоро, колкото външната температура е по-голѣма. Лѣтновреме водата се изпарява по-скоро, отколкото презъ зимата. Тъй щото, когато любовьта се губи лесно, човѣкъ трѣбва да знае, че причината за това е външната температура. Сърдцето на този човѣкъ е било отворено и, вследствие на външната температура, любовьта му се е изпарила. Ако времето е било студено, любовьта на този човѣкъ щѣше да се задържи за повече време въ сърдцето му. Значи, и за живота на сърдцето има студено и топло време. Когато човѣкъ има на разположение всичко, каквото желае, той се намира въ студена зона за сърдцето си. Защо ? — Защото той не е изложенъ на изкушения. Дето нѣма изкушения, тамъ сърдцето е затворено, температурата вънъ е по-низка, и изпаряването на любовьта става по-бавно. Въ природата сѫществува следния законъ: налѣе ли се веднъжъ вода въ Божествената чаша, тя трѣбва или да се изпари, или да се изпие. Преди да се налѣе втори пѫть вода, чашата трѣбва да бѫде съвършено празна и суха. Има ли най-малкото количество вода въ чашата, по никой начинъ не може да се налѣе нова. Никой нѣма право да обръща чашата си надолу, за да излѣе малкото вода, останала въ нея, и да чака да му се сипе чиста, нова вода. Оттукъ можемъ да извадимъ следния законъ: докато човѣкъ не преживѣе най-голѣмото нещастие, новото нѣма да го посети. По какво се познава, че е дошло най-голѣмото нещастие ? — По изпразване на чашата додъно. Когато чашата на човѣка се изпразни до дъно, тогава само Божественото ще дойде въ него, ще напълни чашата му съ прѣсна, съ чиста вода и ще го зарадва отново. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Той не може по никой начинъ да се измѣни. Една капка вода само да е останала въ чашата ти, пакъ не може да се сипе нова. Ще чакашъ, докато и тази капка се изпари и тогава ще се надѣвашъ за нова, чиста вода. Запомнете този законъ и го приложете навсѣкѫде въ живота си, даже и по отношение на вашитѣ мисли и чувства. Всѣка мисъль, която се приема отъ Божествения свѣтъ, трѣбва да се използува до край. Следъ това само могатъ да се очакватъ нови мисли. Но тъй, да се приематъ мислитѣ и да се турятъ настрана, да се намиратъ въ запасъ, това не се позволява. Чашата винаги трѣбва да бѫде празна, да чака момента, когато може да се налѣе нѣщо въ нея, както пѫпката на дръвчето чака първия слънчевъ лѫчъ да влѣзе въ нея и да я пукне. Цвѣтътъ трѣбва да бѫде отворенъ, за да приеме Божественото благо въ себе си. Веднъжъ цвѣтътъ цъвналъ, втори пѫть не може да цъвне. Веднъжъ ще цъвне, веднъжъ ще се напълни и веднъжъ ще узрѣе. Природата не повтаря нѣщата. Следната година сѫщата чаша ще се яви отново, но вече празна. Тя е била пълна, после нѣкой я изпилъ и сега, като празна, отново се връща при източника си, да я напълни. И тъй, цвѣтоветѣ на растенията не сѫ нищо друго, освенъ отворени чаши, пълни съ Божествена вода, съ нектаръ, отъ който разумнитѣ сѫщества пиятъ. Излишъкътъ отъ този нектаръ се дава на мушицитѣ, за да могатъ идната година тия чаши отново да се напълнятъ. Цвѣтове, отъ които сокътъ не е изпитъ до дъно, следната година пакъ цъвтятъ, но не завързватъ, плодъ не даватъ. Следователно, само този цвѣтъ може да вързва, сокътъ на който е изпитъ или изсмуканъ до дъно. Изпиването не става изведнъжъ, но постепенно. Въ природата нѣма бързи действия, бързи резултати. Ако съвременнитѣ хора не успѣватъ въ нѣщо, то е защото искатъ бързи резултати, бързи постижения. Тѣ искатъ въ две-три години да станатъ музиканти, учени, да придобиятъ голѣми богатства. Такъвъ законъ въ природата не сѫществува. Човѣкъ трѣбва всѣки день да прави упражнения, за да може следъ 10-20 годишна работа въ дадено направление да има поне микроскопически резултати. Не е лесно да стане човѣкъ виртуозъ. Той трѣбва десетки години да се упражнява, за да стане виденъ музикантъ, художникъ или артистъ. Да мисли човѣкъ, че безь упражнения може да постигне нѣщо, това значи, неговата чаша винаги да остава недоизпита. Това значи, всѣка година да цъвти, но никога да не вързва. За такъвъ човѣкъ се казва, че цъвти, но плодъ не дава. Той дига шумъ около себе си, но нищо не остава на свѣта. Следователно, колкото малко земя и да имате, трѣбва да я обработвате. Ако ви запита нѣкой, съ какво се занимавате, какво изучавате, кажете, че изучавате музика, граматика, но сте едва на първитѣ уроци: свирите гами, свирите едва съ цѣли, съ половини, съ четвъртини и съ осмини ноти. По-нататъкъ не сте навлѣзли. По граматика пъкъ едва сте стигнали до проститѣ изречения. Не е достатъчно човѣкъ да знае да свири, да пѣе, или да говори, но неговата пѣсень, неговиять говоръ трѣбва да отварятъ сърдца. Въ това отношение всѣки ще бѫде поставенъ на изпитъ, да се види, да разбере, докѫде е достигналъ въ знанията си. Вие сте, запримѣръ, добъръ цигуларь или добъръ говоритель. Даватъ ви следната задача: да отидете при единъ милионеръ, но голѣмъ скѫперникъ, да му свирите, и по този начинъ да въздействувате на сърдцето му, да отвори касата си, да даде часть отъ богатството си на нуждаещитѣ се. Вие отивате при милионера и започвате да свирите. Той ви изслушва, но както сте дошли, така ви изпраща. Какво показва това? — Това показва, че вашата музика не е подействувала върху сърдцето на този скѫперникъ. Тогава изпращатъ втори, трети цигуларь, докато се намѣри единъ, който може да му въздействува. Щомъ този скѫперникъ отвори касата си и започне да раздава на нуждаещитѣ, той е отворилъ и сърдцето си. Така трѣбва да действува всѣки музикантъ, всѣки говоритель върху човѣшкитѣ сърдца. Единъ знаменитъ пѣвецъ отишълъ въ Америка да дава концертъ. Следъ концерта си той билъ поканенъ да пѣе въ дома на единъ милиардеръ. Като получилъ поканата, пѣвецътъ се приготвилъ да посети милиардера. Той се облѣкълъ съ специални дрехи за концертъ, понеже мислилъ. че ще свири предъ публика. Въ опредѣления день и часъ пѣвецьтъ се явилъ въ дома на милиардера. Като влѣзълъ въ залата, дето трѣбвало да свири, той останалъ изненаданъ. Въ залата билъ само милиардерътъ съ своето малко кученце, което дремѣло около господаря си. — Заповѣдайте, господине, започнете да пѣете. Пѣвецътъ започналъ да пѣе, но щомъ чуло гласа му, кученцето скочило на крака и започнало да лае, да скача. Тогава милиардерътъ казалъ - Достатъчно, господине Той взелъ въ рѫката си единъ чекь, далъ го на пѣвеца и го изпратилъ. Какьвъ урокъ извлѣкълъ пѣвецътъ отъ този случай? Първиятъ моментъ той се почувствувалъ обиденъ отъ милиардера. Обаче, милиардерътъ искалъ да мy каже, че щомъ кученцето се събудило отъ пѣсеньта и започнало да скача, да играе, да лае, значи, той е добъръ пѣвецъ. Сѫщевременно, милиардерътъ искалъ да достави удоволствие на своето кученце, да послуша хубаво пѣние и отъ това, какъ реагира срещу пѣсеньта, да извади заключение, добъръли е пѣвецътъ или не. Това кученце е било едно отъ най-привилегированитѣ кучета изъ цѣлия свѣтъ. То е единственото куче въ свѣта, което се е ползувало отъ щастливия случай да слуша такъвь виденъ пѣвецъ. Каква е практическата, реалната страна на този примѣръ? Реалната страна е тази, че следъ хиляди години, когато кученцето мине въ по-висока форма на развитие, тази пѣсень ще изпъкне въ съзнанието му и, ако се е явило въ човѣшка форма, този човѣкъ ще пожелае да се прояви като пѣвець. Казано е, че нищо въ природата не се губи. Значи, и тази пѣсень, попаднала дълбоко нѣкѫде въ съзнанието на кученцето, ще изпъкне нѣкога наново, тъкмо когато то се яви на земята като човѣкъ, който ще пожелае да работи въ областьта на музиката. И тъй, като знаете закона, че нищо въ природата не се губи, че и най-малкитѣ усилия иматъ резултати, не се обезсърдчавайте. Гледайте на нѣщата положително. Отъ Божествено гледище всички нѣща иматъ смисълъ. Който не гледа така на нѣщата, той казва: Защо съмь дошълъ на земята да нося обидитѣ на хората? Защо съмь влѣзълъ въ тази Школа, ако не мога да се освободя отъ обидитѣ и страданията? Така се запитва и пѣвецътъ, който е пѣлъ на милиардера и кученцето му. Ако гледате на нѣщата съ окото на ясновидеца, ще разберете, че всѣко нѣщо има смисълъ; въ далечното бѫдеще макаръ, то ще принесе известна полза. Ако нѣщата иматъ смисълъ за далечното бѫдеще, колко повече нѣкои отъ тѣхъ иматъ смисълъ още днесъ! — Ама не разбираме тия нѣща. — Не се стремете да разбирате всичко. Достатъчно е да имате отъ всѣко нѣщо по едно малко добро. Това, което преживявате въ даденъ моментъ, въ бѫдеще все ще ви донесе нѣкаква малка придобивка. Не се стремете къмъ натрупване. Не трупайте много знания. Знанието се осмисля, само когато се превръща въ жива сила. Бѫдете доволни отъ малкото, което ви се дава, било въ знание, въ сила, въ ядене, въ ходене, въ спане и т. н. Нека доволството бѫде основа на живота ви. Доволството е Божественъ законъ. Една поговорка казва: „Бѫдете доволни отъ малкото, за да ви се даде голѣмото“. Въ Писанието е казано: „Доволниятъ, вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото“. Да бѫде човѣкъ доволенъ въ малкото, това не значи да стои на едно мѣсто. — Не, той трѣбва да върви напредъ и да бѫде доволенъ отъ всичко, което животътъ му предлага. Успѣлъ или не успѣлъ въ нѣщо — никаква критика. Самокритиката не допринася нищо. Тя има смисълъ дотолкова, доколкото човѣкъ може да съзнае едно положение. Щомъ го съзнае, самокритиката трѣбва да се тури настрана. Иначе, тя ще му причини излишни страдания. Човѣкъ трѣбва да избѣгва излишнитѣ страдания. И тъй, основната мисъль на тази лекция е за любовьта като потикъ за постигане, за реализиране на стремежптѣ на човѣшката душа. Любовьта е потикъ за придобиване на знания, за създаване на характеръ, за придобиване на добри мисли и желания. Не е въпросъ да се използува любовьта, но когато тя посети човѣка, той трѣбва разумно да я използува. Забелязано е, че съ любовьта нѣщата ставатъ лесно и бързо. Когато ученикътъ обича учителя си, той учи добре. Или когато обича нѣкой предметъ, той учи лесно. Който не обича нито учителя си, нито предмета му, той е разсѣянъ, мѫчно учи. Разсѣяностьта е въ връзка съ известни вѫтрешни състояния у човѣка. Когато умътъ на човѣка е раздвоенъ, т. е. когато за едно и сѫщо нѣщо има две противоположни мисли, той всѣкога е разсѣянъ. Разсѣяностьта пькъ се отразява върху паметьта. Обикновено разсѣяниятъ има слаба паметь. За да засили паметьта си, човѣкъ трѣбва да се концентрира, да мисли право за нѣщата. Правата мисъль не създава никакво раздвояване. Дето има външно или вѫтрешно смущение, мисъльта се раздвоява. Запримѣрь, канятъ ви на обѣдъ въ едно видно семейство, между знатни, богати хора. Вие се обличате добре, готвите се за обѣда, на който сте канени, но започвате да се смущавате вѫтрешно, какъ ще ви приематъ, кѫде ще ви турятъ да седнете, какъ ще се рѫкувате, какво ще говорите съ тѣзи хора ит. н. Всичко това внася голѣмо смущение у васъ, вследствие на което мисъльта ви се раздвоява, и вие се разсѣйвате. Като влѣзете между тѣзи хора, тѣ виждатъ смущението ви и не ви отдаватъ това внимание, което заслужавате. Нѣма защо да се смущавате. Като влизате между хора, отъ каквото обществено положение и да сѫ, министри, началници, главни секретари, вие трѣбва да заемете едно мѣсто и нищо да не очаквате. Не мислете, какъвъ ефектъ ще произведете; слушайте, какво хората говорятъ и, ако трѣбва да дадете мнението си, кажете думата си спокойно, безъ никакво стѣснение. Дали ще отидете за служба, или като гостъ, вие трѣбва да пазите едно и сѫщо положение. Не очаквайте да направите нѣкакво особено впечатление на хората. Колкото по-просто и естествено се постави човѣкъ, толкова по-добре за него. Това, което се говори за обикновения човѣкъ, се отнася и за учения. Често нѣкой ученъ създава една теория, но се смущава, какъ ще я приематъ външнитѣ хора, какъ ще се произнесатъ другитѣ учени. Нѣма защо да се смущава. Другитѣ учени могатъ да не я удобрятъ — това още нищо не значи. Съображенията имъ да не я удобрятъ могатъ да бѫдатъ различни. Едно отъ съображенията имъ може да бѫде, че не я разбиратъ. Второто съображение може да бѫде, че не е достатъчно пълна. Не е лесно човѣкъ да изнесе навънъ своитѣ вѫтрешни, субективни схващания. Аконѣкой музикантъ е написалъ една пѣсень, но не се решава да я изнесе предъ свѣта, нека първо я изсвири предъ нѣколко музикални деца, 4-5годишни, и да следи, какво впечатление ще имъ произведе. Ако децата харесатъ пѣсеньта и се въодушевять отъ нея, и възрастнитѣ ще я харесатъ. Често децата могатъ да служатъ за мѣрка на нѣщата. Така сѫ правили много видни писатели, поети и музиканти. Преди да изнесатъ произведенията си предъ свѣта, тѣ ги изпълняватъ предъ нѣколко интелигентни деца и, по ефекта, произведенъ върху тѣхъ, тѣ сѫ предвиждали ефекта, който ще иматъ предъ свѣта. Когато пишете нѣщо, или разказвате нѣщо, внимавайте да нѣма нито една излишна или двусмислена дума. Ако пишете разказъ, той трѣбва да бѫде простъ, свободень отъ надути, неестествени изрази. Такъвъ примѣръ имаме въ Библията — разказътъ за Иосифа. Той може да послужи като образецъ за единъ чистъ, простъ, естественъ разказъ. Следователно, основната мисъль въ тази лекция е въпросътъ за любовьта и за благостьта. Дойде ли въпросъ за любовьта и за благостьта, всѣки трѣбва да си каже: Азъ мога да любя, мога да бѫда благъ. Но това трѣбва да бѫде казано така, че отвънъ никой да не чува. Чуе ли ви нѣкой, непременно ще бѫдете спънати. Нѣма сила въ свѣта, която може да попрѣчи на човѣка да люби и да бѫде благъ, но той трѣбва да бѫде разуменъ. Който не може да люби и да бѫде благъ, той 20 е робъ на условията, той не може правилно да се развива. Свободенъ е само онзи, който люби, който е благъ. Щомъ е свободенъ, той може да се прояви, той може да еволира. Законътъ на еволюцията работи тамъ, дето любовьта и благостьта се проявяватъ. Тъй щото, посети ли ви любовьта, ще знаете само за себе си, че любите. Кажете ли на другъ нѣкой, той нѣма да повѣрва и ще каже, че и той люби. Известно е, обаче, че въ едно и сѫщо време двама души не могатъ да любятъ. Ако единиятъ люби, другиятъ трѣбва да бѫде благъ. После състоянията ще се смѣнятъ: който е любилъ, той ще бѫде благъ; който е билъ благъ, той ще люби. Безъ смѣни, животътъ на земята нѣма смисълъ. Смѣнитѣ, това сѫ образи, картини, чрезъ които се проявява любовьта въ човѣка. Божията Любовь, обаче, не се нуждае отъ никакви обекти, отъ никакви образи и картини. Подъ думитѣ „безъ обектъ“ разбираме любовь, която не очаква нищо материално. Когато люби, човѣкъ не трѣбва да очаква отъ никого нищо. Тъй щото, когато люби, човѣкъ все трѣбва да има нѣкакъвъ образъ, но той не трѣбва да издигне този образъ предъ себе си като идеалъ, като идолъ. Затова Мойсей е казалъ на евреитѣ: „Освенъ Бога, никакъвъ образъ, никакъвъ идолъ не трѣбва да издигате предъ себе си“. Това значи: почитай слънцето, ползувай се отъ неговата свѣтлина и топлина, но не го правиидолъ за душата си. Не се кланяй на никакви идоли въ свѣта, били тѣ земни, или небесни. Въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ постепенно минава отъ обектната къмъ безобектната любовь. За да си състави каква и да е идея за Бога, детето има предъ видъ образа на майката, която го кърми, отглежда, храни, облича, кѫпе и т. н. После, то разширява понятието си за Бога, като приема въ себе си образа на баща си, съ грижитѣ и любовьта, които той полага за него; следъ това понятието на детето за Бога още повече се разширява, и то приема въ себе си образитѣ на своя братъ, на своята сестра, на учителитѣ си, на външнитѣ хора и т. н. И най-после, когато детето порасне и отъ всички тия образи извлѣче само проявитѣ на любовьта, то дохожда до най-високото понятие за Бога, въ което вече не влизатъ никакви образи, но само прояви и отношения на любовьта. И тъй, дойде ли въпросъ за любовьта, на никого не казвайте, че любите, или че сте благи. Знайте това само за себе си. Дали другитѣ любятъ, дали сѫ благи, това не трѣбва да ви интересува. Ако се интересувате за другитѣ, или ако имъ разправяте за себе си, вие сами ще си напакостите. Законътъ е такъвъ, а не, че съзнателно ви се забранява да говорите. Понеже човѣкъ е изложенъ на постоянни промѣни, той не трѣбва да говори, защото самъ ще се натъкне на противоречия. Който спазва този законъ, той лесно може да сесправя съ противоречията въ живота си. Ако не спазва този законъ, той самъ ще се намѣри въ чудо, защо това, което днесъ е казалъ, на утрешния день го нѣма. Думата „любовь“ при различни случаи може да се изрази съ различни думи. Запримѣръ, като любишъ нѣкого, ти го обичашъ, сърадвашъ му и му съчувствувашъ, приятно се разполагашъ къмъ него. Това показва, че любовьта представя голѣмо общество или голѣма фамилия, въ която влизатъ благородни и възвишени чувства. Колкото повече благородни и възвишени чувства влизатъ въ понятието за любовьта, толкова повече то се разширява и разклонява. Значи, любовьта на човѣка се разширява и разклонява, както и дървото. Нѣкой казва, че на младини любилъ, а на старини не може да люби. — Това е невъзможно. Това сѫ човѣшки схващания. За единъ и сѫщъ човѣкъ, любовьта е една и сѫща презъ всичкитѣ години на живота му, но схващанията му за любовьта не сѫ едни и сѫщи. Тъй щото, когато нѣкой казва, че на младини ималъ повече любовь, отколкото на старини, това показва, че той мѣни схващанията си за любовьта, поради което често изпада въ илюзиитѣ на живота. Подобни усилвания и отслабвания на темпото на нѣщата, човѣкъ може да забележи навсѣкѫде въ природата: въ вѣенето на вѣтъра, въ течението на водитѣ, въ зазоряването и т. н. Това нѣщо човѣкъ може да забележи и въ своя организъмъ: въ биенето на сърдцето, въ възприемането на звука — чрезъ ушитѣ си и на свѣтлината — чрезъ очитѣ си. Предъ васъ стои часовникъ; вие се вслушвате въ цъкането му. Въ първо време часовникътъ цъка равномѣрно. Колкото повече се вслушвате въ цъкането му, струва ви се, като че чувате едно отслабване на цъкането, после едно ускоряване; следъ време чувате пакъ нѣкакво отслабване и т. н. Причината не е въ часовника, но въ промѣнитѣ, които ставатъ съ вашия слухъ. Това усилване и отслабване на темпа се забелязва и въ биенето на сърдцето. Често темпътъ на сърдцето е въ връзка съ усилване и отслабване на вибрациитѣ на любовьта. Въ сѫщность, въ любовьта нѣма никакво усилване и отслабване. Обаче, има промѣни въ състоянията на човѣка. Тѣзи промѣни на състоянията сѫ необходими за човѣка, да се кали. Иначе, неговата нервна система не би могла да издържи вибрациитѣ на любовьта. За да се кали нервната система на човѣка, той трѣбва да се движи между любовьта и благостьта: той ще минава отъ полюса на любовьта въ полюса на благостьта. Като се движи отъ единия въ другия полюсъ, човѣкъ постепенно се облагородява, и по този начинъ става полезенъ за себе си и за своитѣ ближни. И тъй, работете върху себе си тихо, мълчаливо, безъ да трѫбите предъ свѣта, какво правите и какво сте постигнали. Нека силнитѣ отъ васъ направятъ следното упражнение:по три пѫти на день, сутринь — въ 7 ч., преди обѣдъ — въ 11 ч. 59 м. и вечерь — въ 10 ч. 55 м., концентриратъ мисъльта си и се наблюдаватъ, какво е състоянието имъ въ това време — любовно, благо или неутрално. Следъ това проследете, какъвъ е полюсътъ на вашия умъ, на вашето сърдце и на вашата воля. Ако нѣкой е заспалъ преди опредѣления часъ за упражнението, т. е. преди 10 ч. 59 м., той трѣбва да стане, да свърши упражнението си и отново да си легне. Онѣзи ученици, които не искатъ да правятъ това упражнение и се считатъ слаби, пакъ въ сѫщитѣ часове, по три пѫти на день, трѣбва да казватъ за себе си: Слабиятъ става силенъ, когато се упражнява. Като ви давамъ упражнение за силни и слаби, последнитѣ не трѣбва да се обезсърдчаватъ, защото никой не знае, кой е силенъ, и кой — слабъ. Каквото придобиете отъ упражнението, ще го пазите за себе си. Ще мълчите като рибитѣ. Колкото и каквито упражнения да ви се даватъ, трѣбва да ги правите, безъ да разправяте, какво правите. Съ тѣзи упражнения вие ще развиете постоянството си, а сѫщевременно ще развиете и вѣрата си. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 22. Лекция отъ Учителя, държана на 28 мартъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Живата наука. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Т. м. Чете се темата: „Защо живѣе човѣкъ?“ Въ живота има една отегчителна страна. Тази отегчителна страна на живота се заключава въ преповтарянето на нѣщата. Наистина, отегчително е да повтаря човѣкъ едно и сѫщо нѣщо по нѣколко пѫти. И съ повторението на нѣщата се придобива нѣщо, но отъ дълго повторение най-после човѣкъ изпада въ положението на нѣкой математикъ, който, следъ като е работилъ дълго време върху нѣкой въпросъ, завършва работата си съ нула и казва: Всичко това е равно на нула. Така трѣбва да постѫпва човѣкъ и при решаване на противоречията въ живота си. Много години трѣбва да работи той върху задачата на противоречията, докато я сведе най-после до нула. Дълго време трѣбва да решава задачата на скръбьта и радостьта, докато я сведе до нула. Нулата има смисълъ за онзи, който разбира нѣщата, но не и за онзи, който не ги разбира. Следователно, когато кажатъ нѣкому, че нула не струва, това показва, че и нулата има стойность. Често въ живота хората си служатъ съ израза: Този човѣкъ е диаметрално противоположенъ на еди-кого си. Какво означава това? Знаемъ, че диаметърътъ е мѣрка на крѫга, т. е. той опредѣля голѣмината му. Когато казватъ, че единъ човѣкъ е диаметрално противоположенъ на другъ, това показва, че и двамата вървятъ по крива линия, но така, че когато единиятъ върви по горната половина на крѫга, другиятъ върви по долната половина. Значи, тѣзи двама души не мислятъ еднакво, не разбиратъ нѣщата еднакво, интереситѣ имъ се пресичатъ и т. н. Това сѫ изрази, съ които хората опредѣлятъ известни положения въ живота. Мнозина се запитватъ, какво могатъ да придобиятъ отъ окултната наука. Щомъ се задава този въпросъ, това показва, че тѣ не разбиратъ тази наука. Въ такъвъ случай, да оставимъ настрана окултната наука и да говоримъ за живата наука. Има една мъртва наука, която не расте, не се развива. Тя е механическа наука, подобна на камънитѣ. Обаче, живата наука, за която ви говоря, постоянно расте и се развива. Живата наука създава мисъль въ човѣка. Кой човѣкъ мисли? Само онзи човѣкъ мисли, който е уравновесилъ въ себе си скръбьта и радостьта. Докато скърби, човѣкъ не мисли; докато се радва, човѣкъ сѫщо не мисли. Който скърби, той гледа по-скоро да сеосвободи отъ скръбьта. Който се радва, той пъкъ се е захласналъ въ радостьта и за нищо друго не мисли. Обаче, когато човѣкъ уравновеси въ себе си скръбьта и радостьта, той е свободенъ вече да мисли. Понеже е миналъ и презъ скръбьта, и презъ радостьта, той вече мисли, разсѫждава за причинитѣ, които сѫ създали скръбьта и радостьта му. Ако при тѣзи разсѫждения човѣкъ може да намѣри причината за радоститѣ и скръбитѣ въ живота, той е попадналъ въ правата посока на своята мисъль. Това значи права мисъль. А който мисли право, той е свободенъ. Всички хора искатъ да бѫдатъ свободни Свободата изисква едно нѣщо отъ човѣка: като я придобие, да знае, какъ да я пази. Свободниятъ човѣкъ контролира всички свои удове. Деятелностьта на неговитѣ удове се намира подъ контрола на разумната му воля. Докато краката, рѫцетѣ на човѣка сѫ подъ контрола на неговата воля, той е свободенъ да ходи; докато мозъкътъ, нервната му система сѫ подъ контрола на неговата воля, той е свободенъ да мисли. Свободниятъ човѣкъ е господарь на своитѣ действия, но не и на ония, които ставатъ вънъ отъ него, въ природата. Вървите изъ една планинска пѫтека. Отдѣсно на пѫтеката се откъртва една канара и пада по направление къмъ васъ. Какво трѣбва да правите? Отбийте се отъ пѫтя си,идете налѣво. Нека канарата мине свободно. Речете ли да я заставите тя да отстѫпи, вие ще пострадате. Нѣма да се урони достойнството ви съ нищо, ако вие сторите пѫть на канарата да мине. И скърбитѣ не сѫ нищо друго, освенъ камъни или канари, откѫснати отъ нѣкой планински връхъ. Тѣ продължаватъ да се движатъ, докато пѫтьтъ имъ е наклоненъ. Вие сте пѫтникъ, качвате се нагоре по планината, вървите къмъ планинския връхъ. На пѫтя си непременно ще срещнете скръбьта. Ако сте разуменъ, свободенъ човѣкъ, вие ще сторите пѫть на скръбьта да мине, безъ да ви докосне. Тогава на васъ ще останатъ само разсѫжденията, отде иде скръбьта, каква е силата й, голѣмината ѝ и т. н. Сега, да оставимъ настрана въпроса за скърбитѣ и страданията, но да дойдемъ до положителната, до живата наука. Нѣкой ще каже, че нищо особено не е придобилъ отъ тази наука, макаръ че следва вече толкова години. Питамъ: какво особено сѫ придобили ония, които сѫ свършили университетъ ? Срѣщате учени, които сѫ свършили даже два факултета, но и тѣ не знаятъ сѫщественото въ живота. Голѣма теория иматъ, но практиката имъ е малка. Като дойдатъ до нѣкоя житейска мѫчнотия, факултетитѣ не имъ помагатъ. Срѣщате единъ химикъ, гледате го, какъ съединява елементитѣ и образува съединения; после, разлага съединенията и отдѣля елементитѣ въ свободно състояние. Така той изучава афинитета на елементитѣ единъ къмъ другъ, изучава свойствата имъ. Въ това отношение химикътъ мяза на човѣкъ, който примирява и разединява хората. Той взима два обема водородъ и единъ обемъ кислородъ, съединява ги и образува вода. Това не е голѣмо изкуство. Термититѣ преди него още сѫ знаели, какъ се образува водата. Станлей, Знаменитъ английски естествоизпитатель, се очудва на способностьта на термититѣ да получаватъ по свой начинъ вода. Като правилъ изследванията си въ тропическа Африка, той наблюдавалъ, какъ вѣковни дървета изсъхвали отъ суша, когато въ това време жилищата на термититѣ били влажни. Той дошълъ до заключение, че термититѣ по нѣкакъвъ особенъ начинъ използували въздуха и получавали вода. Какво особено допринесоха термититѣ съ знанието си, да съединяватъ водорода съ кислорода и да получаватъ вода ? Между термититѣ имало не само химици, но и инжинери, и архитекти, и скулптори, но при всичката имъ наука, тѣ пакъ термити си останали. Защо ? — Тѣхната наука била ограничена. И съвременната наука не е още онази, къмъ която човѣшкиятъ духъ се стреми. И тя е още ограничена. Науката трѣбва да достигне до положение, да освѣти пѫтя на човѣчеството, да го освободи отъ всички заблуждения. Какво трѣбва да научи ученикътъ отъ окултната наука, и какво — отъ живата наука ? Живата наука започва оттамъ, дето свършва окултната наука. За да влѣзе въ живата наука, ученикътъ трѣбва да знае общитѣ принципи на всички науки. Отъ него не се изисква да знае всички факти въ подробность, но той трѣбва да владѣе общитѣ, основнитѣ положения на наукитѣ. Значи, той трѣбва да знае основнитѣ принципи на химията, физиката, ботаниката, минералогията, геологията и т. н. Човѣшкиятъ духъ непреривно работи, търси истината, вследствие на което се нуждае отъ всички науки. Запримѣръ, съвременнитѣ лѣкари казватъ, че сърдцето на здравия човѣкъ бие по 72 пѫти на минута. Обаче, ако човѣкъ се заеме специално съ изучаване пулса на сърдцето, ще види, че при всѣки импулсъ, при всѣка радость или скръбь, при всѣка най-малка промѣна въ състоянието на човѣка, съобразно съ това и пулсътъ му се измѣня. Значи, твърдението, че човѣшкото сърдце бие по 72 пѫти въ минута, е толкова вѣрно, колкото е вѣрно, че разстоянието отъ земята до слънцето е 92 или 93 милиона мили. Какви сѫ тѣзи изчисления, които иматъ разлика отъ единъ милионъ мили? Ако разликата въ изчисленията е единъ метъръ, или единъ сантиметъръ, разбирамъ. Но да се изтъква разлика отъ единъ милионъ мили, това не говори за точность въ науката. Това е относителна наука. Какво ще бѫде положението на онзи, който тръгне не за слънцето и увисне въ пространството, на единъ милионъ мили разстояние отъ него? Хората, които се занимаватъ съ живата наука, сѫ опредѣлили разстоянието отъ земята до слънцето съ точность до единъ сантиметъръ. Тъй щото, ако нѣкой тръгне до слънцето, трѣбва да знае, доде ще стигне. Има смисълъ, като измине опредѣленото разстояние, да може да стѫпи на слънцето, а не да увисне въ въздуха. Човѣшкиятъ духъ прави точни изчисления въ всички прояви на науката. Що се отнася до биенето на сърдцето, забелязано е, че първитѣ 12 часа отъ деня, сърдцето бие по-бързо и съ нѣколко удара повече отъ нормалното биене. Презъ тѣзи 12 часа сърдцето е въ възходеще състояние. Презъ вторитѣ 12 часа на деня, т. е. презъ втората половина на деня, ударитѣ на сърдцето намаляватъ съ нѣколко, и сърдцето се намира въ низходеще състояние. Сѫщото нѣщо се забелязва и презъ месецитѣ и годинитѣ. Първитѣ 14 деня отъ месеца сърдцето е въ възходеще състояние; вторитѣ 14 деня сърдцето е въ низходеще състояние. Първата половина отъ годината сърдцето е въ възходеще състояние, а презъ втората половина на годината — въ низходеще състояние. Мнозина отъ васъ намиратъ тия нѣща за маловажни. — Не, важно е човѣкъ да знае, кога сърдцето му е въ възходеще състояние и кога — въ низходеще. И тогава, ако започне нѣкаква работа, или ако изучава нѣкаква наука презъ времето, когато сърдцето му е въ възходеще състояние, той ще има единъ резултатъ; когато започне изучаването на една наука презъ времето, когато сърдцето му е въ низходеще състояние, той ще има другъ резултатъ. Какви резултати ще имате, ако посадите едно ябълчно дърво презъ пролѣтьта, друго — презъ лѣтото, трето — презъ есеньта и четвърто — презъ зимата? Резултатитѣ въ четиритѣ случая ще бѫдатъ различни. Които не разбиратъ тия закони, мислятъ, че нѣщата могатъ да станатъ на всѣко време, като че въ свѣта сѫществува произволъ. — Не е така. За извършване на всѣко нѣщо има точно опредѣлено време. Сѫщо така е опредѣлено за всѣки човѣкъ, кога трѣбва да пѣе, кога да свири, кога да учи, да работи, да почива и т. н. Наука е това! Какво правятъ съвременнитѣ хора? Когато трѣбва да пѣятъ, тѣ тогава се разговарятъ, а когато трѣбва да се разговарятъ, тогава пѣятъ. Когато трѣбва да се молятъ, тѣ играятъ, а когато трѣбва да играятъ, тѣ се молятъ. Хората сѫ размѣстили нѣщата въ своя животъ, вследствие на което сѫ объркали работитѣ си. Нѣкой казва, че не иска да се моли. Молитвата не се прави на сила. Привилегия е за човѣка да се моли. Въпрѣки това, най-голѣмата свобода, която е дадена на човѣка, е свободата да се моли, когато иска и както иска. Свободенъ човѣкъ е онзи, който се моли. Човѣкъ, който не се моли, и общество, което не се моли, сѫ осѫдени на израждане. Да се молишъ, това значи да си въ положението на царски синъ: седишъ спокоенъ,отъ никого не смущаванъ, размишлявашъ за Великия, за небето, за напредналитѣ сѫщества, съ които влизашъ въ връзка. Така ще се създаде прииждане на сили отъ Бога до човѣка, при което той ще забрави низшето, земното, ще се повдигне по-високо отъ обикновеното си положение. Ще кажете, че това сѫ фантазии. Споредъ мене, животътъ безъ фантазии нѣма смисълъ. Докато фантазира, човѣкъ живѣе; щомъ престане да фантазира, той престава да живѣе. Човѣкъ трѣбва да фантазира, но трѣбва и да страда, и да се радва, докато дойде до пълно уравновесяване на силитѣ въ своя организъмъ. Представете си, че имате две житни зърна, А и В. Житното зърно А остава въ хамбара за дълго време. То е спокойно, не е изложено на вѣтъръ и дъждъ, не е изложено на страдания, но вѣчно само остава. Обаче, житното зърно В се изважда отъ хамбара и се посажда въ земята, при трудни условия: пръстьта отгоре го налѣга, и то се бори да пробие земята, да излѣзе на повърхностьта ѝ. Но като излѣзе на повърхностьта на земята, и тукъ го чакатъ страдания: дъждъ, вѣтъръ, бури, горещини. Единъ день то узрѣва, размножава се и започва да се радва на своитѣ плодове. Житното зърно А се намира въ будическо състояние, но се лишава отъ растене, развитие и размножаване. Житното зърно В не е въ блажено състояние, не е въ покой. То е изложено на скърби и на радости, но растеи се размножава, плодъ дава. Следователно, ако нѣкой ученикъ иска да изпита будическото състояние, той трѣбва да се откаже отъ в ъ з м о ж н о - стьта да се раз вива. Иска ли да расте, да учи, да се развива, той трѣбва да приеме второто положение — да го посадятъ въ почвата, д е т о ще има условия да расте и да се размножава. За да се разви ва, у ч е никътъ трѣбва да изуча ва положител ната, живата на ука, която, отъ една страна ще корегира сегаш нитѣ му знания, а отъ друга, страна ще ги допълня. На фиг. 1. имате два крѫга, А и В, които иматъ общъ радиусъ. Точкитѣ А и В, които сѫщевременно сѫ центрове на двата крѫга, представятъ възможности за проява на човѣка. Горнитѣ части на двата крѫга представятъ Божествения свѣтъ, отъ който, чрезъ вдишки и издишки, се създаватъ цѣли вселени, цѣли свѣтове. Долнитѣ половини на двата крѫга представятъ човѣшкия свѣтъ. Това е хипотеза, а не теория. Отъ тази хипотеза вие можете да създадете, колкото теории искате. Представете си, че въ центъра А на първия крѫгъ, се посажда едно житно зърно. Тази половина на крѫга, подъ центъра А, надолу, представя почвата на физическия свѣтъ. Житното зърно се разпуква, пуща коренчета, които се стремятъ да достигнатъ центъра на земята, но не могатъ. Следъ голѣми усилия, житното зърно пуща стъбло, излиза надъ повърхностьта на земята и започва да се стреми къмъ центъра на слънцето. И този стремежъ не се реализира, и затова, като стигне известна височина, житното стъбло се развива, пуща листа, клончета, започва да цъвти. Най-после житниятъ стръкъ дава класъ, който започва да зрѣе. Двата стремежа на житното зърно — къмъ центъра на земята и къмъ центъра на слънцето, представятъ стремежа на човѣшката душа, който въ единъ животъ се реализира до известна степень само и продължава да се проявява въ всѣко негово сѫществуване. Когато стремежътъ на човѣшката душа не може да се реализира, човѣкъ се намира въ потенциално състояние. Сѫщото може да се каже и за човѣшкитѣ идеи. Човѣкъ не може всѣкога да реализира идеитѣ си. Зада прокара една своя идея, той се нуждае отъ потенциални сили, съ които да отгледа, да откърми идеята си и после да я прокара навънъ. Безъ потенциални сили въ себе си, човѣкъ нищо не може да постигне. Когато се говори за търпението, подразбираме методъ за развиване на потенциални сили въ човѣка. Има три вида потенциални сили: механически, психически или чувствени и мислови или интелектуални. Следователно, всѣки човѣкъ се нуждае отъ тритѣ вида потенциални сили, за да може да реализира нѣкои свои идеи и желания. Сега, азъ говоря върху различни въпроси, което на мнозина се вижда разхвърляно. Това сѫ встѫпителни мисли само, както човѣкъ прави встѫпителни движения, преди да започне нѣкаква сериозна работа. Ние не сме дошли още до ония вѫтрешни опити, които потвърждаватъ нашата наука. Къмъ тѣхъ ще пристѫпваме постепенно. При това, ние ще започнемъ отъ малкитѣ опити и естествено ще навлизаме къмъ по-голѣмитѣ. Запримѣръ, единъ отъ малкитѣ опити е да измѣнимъ цвѣта на човѣшкитѣ очи, отъ черни да ги направимъ сини. Всѣки човѣкъ може да направи този опитъ. Въ него нѣма никакво изкуство. Да измѣнишъ очитѣ на човѣка, това значи, едновременно да му придадешъ нѣщо и да му отнемешъ нѣщо. Промѣната въ цвѣта на очитѣ е въ зависимость отъ промѣната въ умственото му състояние. Въ сѫщность тазипромѣна се дължи на отслабване на вибрациитѣ на човѣшкия мозъкъ. Това отслабване на вибрациитѣ пъкъ се отразява върху блѣсъка на очитѣ, вследствие на което тѣ мѣнятъ своя цвѣтъ. Цвѣтътъ на очитѣ служи като диагноза за опредѣляне умственото състояние на човѣка, както и състоянието на неговия мозъкъ. Състоянието на човѣшкия мозъкъ пъкъ опредѣля външнитѣ условия, при които човѣкъ живѣе. Очитѣ сѫ огледало на вѫтрешния животъ на човѣка. Ето защо, добре е всѣки човѣкъ да се оглежда често, да следи състоянието на очитѣ си: какъвъ е блѣсъкътъ имъ, какъвъ е погледътъ — остъръ или мекъ и т. н. Ако погледътъ е остъръ, човѣкъ е събралъ въ себе си повече кинетическа енергия и трѣбва да потърси начинъ да се освободи отъ нея. Иначе, той ще бѫде нервенъ, възбуденъ, неразположенъ, готовъ да се кара съ окрѫжаващитѣ и т. н. Щомъ дойде въ това положение, човѣкъ трѣбва да внесе въ себе си елементи на мекотата. Това се постига чрезъ внасяне въ ума, въ сърдцето живи, свѣтли образи и възвишени чувства. За тази цель четете живота на великитѣ хора. Като четете живота, произведенията имъ, вие се свързвате съ тѣхъ, и тѣ започватъ да ви влияятъ благоприятно. Тѣзи велики хора ще започнатъ вѫтрешно да ви тълкуватъ своитѣ мисли и ще внесатъ по-голѣма свѣтлина въ умоветѣ ви. Сѫщо така четете Евангелието,да се свържете съ Христа, съ евангелиститѣ. Христосъ ще внесе въ сърдцата ви повече мекота, която ще се отрази добре върху мозъка ви, а оттамъ и върху цѣлия ви организъмъ. Четете всички автори, поучавайте се отъ тѣхъ, но сѫщевременно вдълбочавайте се и въ себе си, въ своята мисъль. Нѣкои автори сѫ писали своитѣ творения преди хиляди години. Тогава тѣ сѫ мислили по единъ начинъ, а днесъ мисъльта имъ е отишла напредъ. Тѣ трѣбва да дойдатъ при васъ, да изтълкуватъ мисъльта си, какво тогава сѫ разбирали, и какво днесъ трѣбва да се разбира. Тѣхнитѣ мисли и разбирания за живота не сѫ безсмъртни, нито сѫ абсолютни. Когато четете Евангелието на Йоана, запримѣръ, свържете се съ него и пожелайте да ви обясни мисъльта си, да видите, какъ може да се приложи днесъ. Преди две хиляди години, когато той е писалъ Евангелието си, условията сѫ били едни; днесъ условията сѫ други. Достатъчно е да имате желание да прилагате знанията си, всичко ще ви се даде. Обаче, мнозина искатъ само външни знания, безъ да ги прилагатъ. — Не, и най-малкото знание трѣбва да се приложи. И тъй, като ученици, работете съзнателно върху себе си, главно върху очитѣ си. Човѣкъ се отличава отъ другитѣ животни по израза на своитѣ очи. Като погледнете очитѣ на човѣка, въ тѣхъ трѣбва да виждате мекота, доброта, инТелигентность, чистота, съобразителность, интуиция и т. н. Това значи човѣкъ съ високо съзнание. Не виждате ли тия качества въ очитѣ на човѣка, той е още съ елементарно съзнание. Така седи истината. Тя не търпи никакво залъгване. Природата не залъгва човѣка. Щомъ дойде до него, тя го пита: Искашъ ли да изпълнишъ закона ? Искашъ ли да следвашъ правия пѫть? Ако се съгласи, тя обещава да му съдействува, да реализира желанията на душата си. Ако каже, че царь ще го направи, въ скоро време ще изпълни обещанието си. Но, ако като царь не извърши задачата си, както трѣбва, тя ще го детронира и ще му докаже, че умътъ му не е достигналъ, не е готовъ за тази работа. Неговото семе е паднало на пѣсъчлива почва, не е могло да пусне коренчета, затова буритѣ и дъждоветѣ сѫ го отнесли. Природата дава всичко на човѣка, но сѫщевременно го изпитва, доколко може да устои, каква стабилность има въ себе си. Човѣкъ трѣбва да има сили въ себе си, да знае, какъ да се ползува отъ благата, които Богъ му е далъ. Използувайте и най-малкото знание, което ви е дадено, безъ да го складирате. Вие го складирате, туряте го въ хамбаритѣ си, а следъ това сте недоволни. Щомъ дойде недоволството, усѣщате се ограничени, като че отвънъ нѣкой ви ограничава. Ограничението е вѫтрешенъ процесъ. Вѫтрешно никой никого не може да ограничи. Като не съзнавате това, вие се стремите къмъ външна свобода. Едно трѣбва да знаете: Свободата, била външна или вѫтрешна, е свързана съ чистотата — чисти мисли, чувства и действия. Нѣмате ли тази чистота въ себе си, и да ви се даде свобода, въ скоро време ще я загубите. Ако искашъ да те почитатъ, и ти трѣбва да почиташъ; ако искашъ де те любятъ, и ти трѣбва да любишъ. Разумность се иска отъ човѣка. Давайте всѣкиму толкова, колкото той може да възприема и обработва. Дойдете ли до любовьта, тамъ трѣбва да бѫдете много внимателни. Като наливате отъ нея въ чаша, ще гледате капка да не падне на земята. Така наливайте чашата, че винаги да остава малко празна. Енергията на любовьта не търпи никакво преливане. Прелѣешъ ли малко отъ любовьта, ти ще си създадешъ най-голѣмото нещастие. Това нещастие е подобно на нещастието, което би сполетѣло човѣка, ако отиде близо до пчелни кошери съ чиния, пълна съ медъ. Всички пчели отъ кошеритѣ ще се нахвърлятъ върху него, ще го накацатъ, ще го жилятъ. Той ще се принуди да хвърли чинията съ медъ и да бѣга далечъ отъ пчелитѣ. Свѣтътъ е пъленъ съ лаври, подобни на пчелитѣ, които отъ хиляди години насамъ гладуватъ, чакатъ да капне отнѣкѫде сокъ на любовьта. Тъй щото, достатъчно е да потече най-малкото количество отъ сока на любовьта, за да ви нападнатъ всички лаври. Какво по-голѣмо нещастие може да сѫществува отъ това? Всички хора страдатъ отъ неразбиране на любовьта. Свещено нѣщо е любовьта! Като знаете това, не оставайте да прелива сока на любовьта отвънъ, че да ви нападатъ лавритѣ, да ви създаватъ нещастия и страдания. Сега, това не значи да се уплашите, че да се откажете отъ любовьта. — Не, знание се иска отъ всички. Нужно ви е ново знание, ново съзнание за любовьта. Любете всички хора, любете всички живи сѫщества, но разумно. Мнозина подържатъ идеята, че човѣкъ трѣбва да обича само едного. — Не, обичайте всички хора. Обичайте всичко, което Богъ е създалъ. Разширявайте съзнанието си, колкото е възможно повече. Така ще придобиете нужното благородство. Обичайте всичко, което виждате и на небето, и на земята. Стремете се да обичате всичко въ свѣта, и знайте, че свѣтътъ пакъ ще остане такъвъ, какъвто е. Едно можете да постигнете: душата ви да стане мощна, а умътъ — свѣтълъ, да разрешавате задачитѣ си. Едни отъ задачитѣ си ще разрешите, а други — ще останатъ за въ бѫдеще. Следователно, както и да работите, две нѣща ще ви дадатъ и две нѣща ще ви откажатъ. Кои сѫ тѣзи нѣща, вие сами ще намѣрите. Като учите, като придобивате знания, вие сами ще си отговорите. Азъ ще ви кажа само едното, а именно: вие търсите щастие, но нѣма да ви го дадатъ. Вмѣсто щастие, ще ви дадатъ смъртьта, която не искате. И гении, и светии—всички сѫ минали презъ смъртьта. Засега смъртьта е неизбѣженъ процесъ, колкото и както да се стремятъ хората да я избегнатъ. Това сѫ редъ мисли, които нахвърлямъ, съ цель да мислите, да разсѫждавате, да придобивате права мисъль. Велика наука се придобива въ Школата, но за това сѫ нужни хиляди години. Ученикътъ трѣбва да следва Школата най-малко хиляда години, за да го приематъ като кандидатъ да следва университета. Като се запише студентъ въ университета, той трѣбва да следва две хиляди години, докато го допуснатъ на изпитъ по материала отъ първитѣ два семестъра. Тъй щото, за свършване на единъ факултетъ отъ Великата Школа, нужни сѫ осемь хиляди години. Следъ това, за да провѣри, за да приложи задачитѣ, които е решавалъ въ университета, нужни сѫ около десеть милиона години. Като слушате да говоря така, ще пожелаете да се съкрати това време. Времето може да се съкрати така, че хиляда години да станатъ единъ день. Това, което човѣкъ може да свърши за хиляда години, Богъ може да го свърши за единъ день. И обратното се случава: това, което човѣкъ може да свърши за единъ день, Богъ може да го направи за хиляда години. Това зависи отъ работата, която се предприема. Туй сѫ хипотези, въ които можете да вѣрвате, можете и да не вѣрвате. Ако ви ползуватъ, вѣрвайте; ако не ви ползуватъ, можете да ги слушате само, безъ да градите нѣщо върху тѣхъ. Едно е важно за васъ: не влизайте въ стълкновение съ вашитѣ идеи! Не казвайте, че това не можете да направите, или онова не можете да направите. Докато живѣете, вие трѣбва да учите. Щомъ сте влѣзли въ живата, Велика Школа, вие трѣбва да постоянствувате въ учението, за да имате резултатъ. Каквото придобиете въ тази Школа, това ще ви остане. Придобитото ще бѫде плодъ на вашия животъ. Въ свѣтската наука е точно обратно: каквото човѣкъ придобие, всичко му се взима. Нѣкои ясновидци твърдятъ, че еди-кой си пророкъ, който живѣлъ две-три хиляди години преди Христа, билъ виденъ, знаменитъ, ималъ много знания. Днесъ пакъ живѣе на земята, но вече като обикновенъ човѣкъ, безъ пророчески знания и опитности. Питамъ: кѫде остана неговото знание ? Други ясновидци казватъ, че еди-кой си ученъ, който живѣлъ въ времето на Христа, създалъ нѣкакви научни теории, но днесъ минава между обикновенитѣ хора на земята като простъ човѣкъ. Кѫде отиде неговото знание? Този ученъ създалъ една научна теория, която днесъ не разбира. Какво показва това? Това показва, че той е работилъ въ областьта на обикновената наука. Който се занимава съ обикновената наука, той бавно прогресира, и често изгубва всичко онова, което е придобилъ. Обикновената наука е временна забава за човѣка, да подслади страданията въ живота му. И това е хипотеза. И тъй, две науки сѫществуватъ въ свѣта обикновената наука, чрезъ която човѣкъ повече губи, по-малко печели и живата наука, или науката на човѣшкия духъ, чрезъ която човѣкъ непрекѫснато прогресира. Въ тази наука нѣма пресичане на съзнанието. Тя обхваща съзнанието на тъй наречената „обща, колективна душа — anima mundi“, която прониква и въ отдѣлния човѣкъ, въ неговитѣ стремежи. Следователно, „anima mundi“ има своя специфична наука, отъ която всички хора трѣбва да се ползуватъ, Тя е умна, разбира и познава хората. Когато види, че нѣкой човѣкъ не е готовъ още за нея, тя го забавлява. Когато види нѣкой способенъ, но упоритъ, тя употрѣбява хиляди начини, но въ края на краищата го заставя да се заинтересува отъ нея. На добрия, на благородния човѣкъ тя говори съ особенъ, мекъ гласъ, който гали душата, събужда съзнанието и го разполага къмъ работа, къмъ учение. Да се занимава човѣкъ съ живата наука, това ни най-малко не подразбира, че трѣбва да презира обикновената, свѣтската наука. Разумниятъ човѣкъ цени всички усилия на хората, радва имъ се и ги поощрява. Приятно е да гледашъ усилията, стремежитѣ на астрономитѣ, на математицитѣ да проникватъ въ тайнитѣ на природата. Детето съ своя букварь, и астрономътъ съ своитѣ изчисления сѫ еднакво ценни. Тѣ се различаватъ по степеньта на съзнанието си; обаче, и двамата правятъ усилия. Детето се връща отъ училище, разправя съ интересъ за буквитѣ А и Б, които учительтъ имъ разкрилъ. Астрономътъ се изправя предъ телескопа си и ти посочва най-отдалеченитѣ слънца и звезди, като обяснява за разстоянието имъ отъ земята, за тѣхната голѣмина, съставъ и т. н. По отношение на онази висша наука, астрономитѣ сѫ деца отъ първо отдѣление. И за тѣхъ има още неоткрити букви, както за малкитѣ деца отъ първо отдѣление. Тѣ още не сѫ опредѣлили точно разстоянието отъ земята до слънцето. Тѣ правятъ редъ предположения и догадки въ изчисленията си, но не сѫ дошли още до абсолютни заключения. На окултния ученикъ, обаче, не се позволява да се основава на догадки и предположения. Каквото знае, той трѣбва да го знае абсолютно, безъ никакви изключения. За да дойде до абсолютнитѣ изчисления, ученикътъ трѣбва да се домогне до вѫтрешния методъ на работа. Чрезъ този методъ могатъ да измѣрватъ съ абсолютна точность разстоянието на всички небесни тѣла отъ земята и голѣмината имъ, пакъ въ сравнение съ земята. Божественото съзнание е онази вѫтрешна мѣрка, онзи вѫтрешенъ професоръ, който довежда човѣка до положителни, до абсолютни знания. Като ученици на Великата Школа, вие трѣбва да работите искрено върху себе си, да създадете благоприятна почва, въ която посѣтитѣ семена да растатъ и да се развиватъ правилно. Това значи, да си създаде ученикътъ правилни отношения къмъ Първата Причина на нѣщата, къмъ своя Учитель и къмъ себе си. Какъвъ ученикъ е този, който днесъ е доволенъ, разположснъ къмъ Учителя си, а утре е недоволенъ, или се чувствува обиденъ отъ него? Това не е ученичество. Това е материалистично схващане на нѣщата. Когато ученикъ е недоволенъ отъ Учителя си, това показва, че той е попадналъ въ тъмната, неосвѣтената страна на своя Учитель, дето никакво угощение не се дава. На другия день ще влѣзе въ свѣтлата страна на своя Учитель, дето има угощение, пѣсни, разговоръ, и той ще се върне дома си доволенъ, разположенъ. Този ученикъ ще има две противоположни мнения за Учителя си. Кой е виновенъ за това? Ученикътъ е гладувалъ при Учителя си само единъ день, или единъ-два часа и вече е недоволенъ. Има хора, които сѫ гладували съ дни и недѣли, и въпрѣки това разположението имъ не се измѣня. Който не иска да гладува, той трѣбва да бѫде разуменъ, да попада въ свѣтлата страна на хората, да бѫде всѣкога ситъ и доволенъ. И тъй, стремете се да разбирате нѣщата по Божественъ начинъ. Докато сте въ личния животъ, вие ще разглеждате нѣщата отъ положението на самосъзнанието. Щомъ живѣете въ свръхсъзнанието, ще разглеждате нѣщата по Божественъ начинъ. Докато е на земята, човѣкъ се движи между две съзнания — човѣшко и Божествено. Щомъ живѣе на повърхностьта на нѣщата, по отношение натѣхъ човѣкъ ще прилага човѣшка мѣрка; щомъ се вдълбочи въ нѣщата, той ще прилага Божествена мѣрка. Тѣзи две съзнания говорятъ за дветѣ естества у човѣка: низше и висше, или човѣшко и Божествено. Ако разглеждате човѣка съ окото на ясновидеца, ще забележите, че отлѣво го заобикалятъ и следватъ опашати, рогати сѫщества. Отдѣсно пъкъ го обикалятъ и следватъ свѣтли, възвишени сѫщества. Значи, отлѣвата му страна е адътъ, а отдѣсната — раятъ. Тъй щото, ако погледнете отлѣвата му страна, не се отвращавайте отъ него, нито се страхувайте, нито го сѫдете. Той трѣбва да възпитава тия сѫщества, да ги учи. Той трѣбва разумно да се разговаря съ тѣхъ, да ги назидава и напѫтва въ правия пѫть. Лесно е да сѫдите човѣка. Така постѫпва сѫдията, така постѫпва и главатарьтъ на разбойницитѣ. Първиятъ изслушва обвиняемия и го осѫжда на основание на еди-кой си члеиъ отъ закона за сѫдопроизводството, като произнася резолюция, че го осѫжда на 20 годишенъ строгъ тъмниченъ затворъ. Вториятъ — главатарьтъ на разбойницитѣ, хваща нѣкой богатъ човѣкъ въ гората и, възъ основа на еди-кой си членъ отъ закона за разбойницитѣ, го осѫжда да плати 20 хиляди лева глоба. Казвате: Има ли право сѫдията да сѫди хората ? Има ли право главатарьтъ на разбойницитѣ да сѫди хората? — Ако той е власть, поставена отъ Бога, има право да сѫди. Аконе е поставенъ отъ Бога, той нѣма никакво право да сѫди хората. Това разбираме ние подъ думитѣ, че Богъ е допусналъ нѣкои нѣща да станатъ, а нѣкои не е допусналъ да станатъ. Следователно, двата вида сѫдии — сѫдията при правораздаването и сѫдията-разбойникъ представятъ дветѣ съзнания: човѣшкото и Божественото. Щомъ съзнае това, човѣкъ ще бѫде сѫдия самъ на себе си. Дойде ли въпросъ за известно престѫпление, човѣкъ самъ ще се осѫди, самъ ще си наложи строгъ затворъ. Дойде ли въпросъ до известно парично задължение, човѣкъ самъ ще си наложи глоба, ще плати дълга си, безъ да чака да го обиратъ. Когато Божественото съзнание се пробуди, т. е. когато Висшиятъ сѫдия дойде у човѣка, той всичко ще оправи. Той ще възпита и разбойницитѣ, и крадцитѣ, и апашитѣ. Това сѫ лошитѣ, мрачнитѣ разположения у човѣка, които идатъ да го ограбятъ и да го погубятъ. Сега, това е материалната страна на въпроситѣ. За васъ е важно, какво сте научили и какво сте приложили като ученици. Нѣкой ученикъ следва 10-15 години Школата и после казва, че изгубилъ времето си, че не струвало да се занимава съ тази наука и т. н. Какъ е провѣрилъ този ученикъ, че знанието, което е придобилъ, не струва нищо? Ако е правъ въ твърденията си, той печели; ако е кривъ, той губи. Когато ученикътъ влѣзе въ една школа, той трѣбва да знае, на правъ пѫть или е, илне. Ако е на правъ пѫть, той трѣбва да се заеме да учи. Тъй щото и на васъ казвамъ: Щомъ сте влѣзли въ Школата, учете, за да свършите това училище. Че ще правите грѣшки, това да не ви смущава. Ще правите погрѣшки и ще ги изправяте; ще учите, ще придобивате знания и ще ги прилагате. Учете, прилагайте, но не мислете, че ще оправите свѣта. На свѣта можете да изпращате своитѣ добри, чисти мисли. Чистата, силната мисъль е въ състояние да преобрази свѣта. И тъй, за да развивате мисъльта си, търпението си, вие трѣбва да разглеждате живота на житното зърно, да видите, презъ какви страдания минава. За развиване на търпението специално, препорѫчвамъ ви да дишате дълбоко. Търпението е свързано съ дишането, съ дихателната система. Колкото по-дълбоко и правилно диша човѣкъ, толкова е по-търпеливъ. Дишайте дълбоко и задържайте дишането си 10-20-30 и повече секунди. Търпението се увеличава право пропорционално на секундитѣ. Колкото повече секунди задържате дишането си, толкова по-голѣмо ще бѫде търпението ви. Ако човѣкъ диша една-две години наредъ правилно, дълбоко, той ще развие въ себе си известни дарби и способности. Той ще стане по-търпеливъ, по-разсѫдливъ, ще развие въображението си, ще придобие по-голѣмо спокойствие. Безъ търпение човѣкъ нищо не може да постигне. Нѣкой иска да стане силенъ, да може да издържа на страдания, на изпитания. Има методи за развиване на сила, но хората нѣматъ желание да правятъ упражнения, за да придобиятъ тази сила. Тѣ поглеждатъ къмъ воднитѣ пари и казватъ: Пари сѫ това. Какво може да се постигне съ тѣхъ? Докато е разпръсната въ пространството, парата е нищо. Обаче, турите ли я на работа въ парния котелъ, тамъ тя върши велики нѣща. Следователно, всѣки методъ е мощенъ за човѣка само тогава, когато той го прилага въ живота си. Не го ли прилага, той нѣма никаква сила. Първо вие опитвайте методитѣ и после ги предлагайте на хората. Вие постѫпвате точно обратно: като ви се препорѫча нѣкакъвъ методъ, безъ да сте го приложили, бързате да го препорѫчвате на другитѣ. Вие сте влѣзли въ тази Школа по различни съображения. Едни отъ васъ сѫ дошли съ цель да станатъ по-добри, отколкото сѫ; други — да придобиятъ повече любовь; трети — да станатъ здрави, да укрепнатъ физически; четвърти — да развиятъ известни дарби и способности въ себе си. Обаче, малцина сѫ дошли съ искрено желание въ себе си да придобиятъ истинско знание, мѫдрость, която да ги освободи отъ заблужденията въ живота имъ. И затова, ако ви срещне нѣкой и ви нарече щури, заблудени хора, които не знаятъ, кѫде вървятъ, нѣкои отъ васъ ще се спратъ, ще започнатъ да мислятъ, дали наистина не сѫ сбъркали пѫтя си. — Не, това не е знание. Вѣрно е, че човѣкъ не трѣбва да бѫде фанатикъ, но той трѣбва да изучава нѣщата. Като изучава, като прилага онова, което му се преподава, ученикътъ развива въ себе си убеждение и става силенъ да се противопоставя на всѣка външна, отрицателна мисъль. Безъ провѣрка и приложение на своитѣ знания, той ще се колебае, ще се подава на всѣка външна мисъль. Този, който ви нарича „щури“, е човѣкъ, обърнатъ съ главата надолу. Буквата Ш означава материализъмъ, а буквата Щ, която има опашчица долу, означава, материалистъ човѣкъ, който не мисли, не провѣрява нѣщата. Преди да ви нарече нѣкой щури, той трѣбва да види, каква наука изучавате и, ако не я разбере и хареса, да я отхвърли. Ако я хареса, нека пожелае да научи нѣщо, да я приложи и да се ползува разумно отъ нея. Това значи разуменъ човѣкъ! Когато разумниятъ човѣкъ отива при нѣкой естественикъ, който изучава специално животнитѣ, той ще го помоли да му предаде нѣщо отъ своитѣ знания, не за всѣко животно отдѣлно, като индивидъ, нито като типъ, защото това и той самъ може да научи, но ще иска да му каже, какви добродетели, какви качества е открилъ въ животнитѣ. Лесно е да се каже: Вълкъ е това. И вълкътъ има добри страни. Той е интелигентенъ, може да се привързва около човѣка, както кучето се привързва. За да стане това, човѣкъ трѣбва да обикне вълка. Обикне ли го, той става вѣренъ като куче. Днесъ вълкътъ е вълкъ по единствената причина, че хората не го обичатъ. Тѣ го гонятъ, биятъ, вследствие на което сѫ го ожесточили. Ако овчарьтъ обикне вълка, последниятъ никога не би нападалъ овцетѣ му. Като дави овцетѣ, вълкътъ иска да внесе въ себе си онзи елементъ, който е изгубилъ. Като яде овце, вълкътъ иска да придобие мекотата, която е изгубилъ. Човѣкъ може да привърже около себе си всѣко животно, колкото свирепо и жестоко да е, но любовь се иска за това. Индуситѣ знаятъ този законъ и, като го прилагатъ, успѣватъ да привържатъ около себе си кобри, лъвове, тигри, акули и др. Любовьта действува и върху най-свирепитѣ животни. Като срещне човѣкъ, у когото любовьта живѣе, животното се приближава къмъ него и започва да ближе краката, рѫцетѣ му, да се омилква. Индуситѣ не позволяватъ да се убиватъ животнитѣ. Преди години, въ едно българско село, се явили толкова много гѫсеници, че всички дървета били осѫдени на изсъхване. Единъ градинарь въ това село се видѣлъ въ чудо, какво да прави съ тия гѫсеници, какъ да се освободи отъ тѣхъ. Най-после решилъ да ги убива, да имъ обяви жестока война. Въ това време предъ градината му минавалъ единъ турски дервишъ. Като видѣлъ градинаря, дервишътъ го запиталъ: какво правишъ? — Заелъ съмъ се да убивамъ гѫсеници, защото ще уморятъ дърветата. — Стой, не ги убивай! Дервишътъ влѣзълъ въ градината, спрѣлъ се подъ едно дърво, отворилъ нѣкаква свещена книга и започналъ да чете. Не се минало много време, и гѫсеницитѣ, една по една, започнали да слизатъ отъ дърветата и да се събиратъ на купъ. Като видѣлъ това, градинарьтъ се отправилъ къмъ купчината гѫсеници, съ цель да ги избие. — Не бързай да ги убивашъ! — казалъ турчинътъ. Събери всички заедно и ги занеси въ гората, тамъ да ги хвърлишъ. Благодари, че изведнъжъ се освободи отъ всички гѫсеници, безъ да ги убивашъ. И тъй, работете върху себе си, да изградите устойчивъ характеръ. Щомъ имате устойчивъ характеръ, щомъ сте разумни, вие ще бѫдете справедливи къмъ всички. Това иска Богъ отъ васъ. Започнете отъ малкитѣ работи и постепенно отивайте къмъ голѣмитѣ. Каквото и да правите, каквито усилия и да полагате, вие първо ще започнете съ материалнитѣ работи и после ще отивате къмъ по-рѣдката материя, къмъ силитѣ на материалния свѣтъ. Първо ще боравите съ силитѣ на скръбьта, чиято посока е къмъ центъра на земята. Скръбьта се движи въ гѫста материя, въ коренитѣ. Когато мислитѣ и желанията ви не се реализиратъ, вие сте дошли до коренитѣ имъ, дето нѣма никакво реализиране, никакъвъ плодъ. Щомъ дойдете до коренитѣ, вие започвате да скърбите, да страдате. Следъ известни страдания, вие придобивате опитности, знания и започвате да навлизате въ по-рѣдкасрѣда, въ областьта на радостьта, въ клонетѣ на живота, дето цвѣтоветѣ цъвтятъ и плодоветѣ зрѣятъ. Съ радостьта вие отивате къмъ центъра на слънцето, къмъ Бога. Следователно, въ процеса на развиването си човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине презъ двата процеса: процеса на страданието, т. е. отиване къмъ центъра на земята, и презъ процеса на радостьта, т. е. отиване къмъ центъра на слънцето. — Защо скърби човѣкъ? — Защото отива къмъ центъра на земята. — Защо се радва човѣкъ? — Защото отива къмъ центъра на слънцето. Скръбьта и радостьта сѫ пѫтища, методи, презъ които човѣкъ непременно трѣбва да мине. Безъ тѣхъ нѣма растене, нѣма развиване. И тъй, скръбьта учи човѣка, какъ да развива своитѣ корени. Радостьта учи човѣка какъ да развива клонетѣ си. Следователно, въ духовния свѣтъ човѣкъ е растение, съ корени и клоне, които трѣбва правилно да развива. Христосъ казва: „Когато дойда при васъ, скръбьта ви ще се превърне въ радость“. — Кога ще стане това? — Не е опредѣлено. За нѣкои това ще стане следъ една година; за други — следъ две; за трети — следъ петь, десеть, сто, двеста и повече години — отъ човѣка зависи. Сега вече разбрахте, какво представятъ скръбьта и радостьта. А всѣко разбиране на нѣщо е пауза, почивка, мълчание. И вь музиката има паузи. Всѣка пауза показва,че музикантътъ трѣбва да спре, да поеме малко въздухъ и отново да продължи. Сега отъ васъ се иска прилагане. Щомъ разберете нѣщо, приложете го. Колкото и каквито правила и формули ви сѫ дадени, приложете ги. Не е достатъчно само, като станете сутринь, да се измиете, да се помолите и да отидете на работа. Всѣка сутринь трѣбва да употрѣбявате около 20-30 м. да размишлявате, да правите упражнения върху самообладанието, да владѣете органитѣ си, за да укрепне вашата нервна система. Не е достатъчно само да се молите и да чакате всичко да ви дойде на готово. Това значи да вземете лотариенъ билетъ и да чакате благоприятенъ случай, да спечелите нѣкаква голѣма сума. — Не, това не става лесно. Рѣдки сѫ случаитѣ на такова щастие. Ученикътъ трѣбва да впрегне силитѣ си и да работи въ всѣко направление. Като прилагате методитѣ, вие ще придобиете положително знание, което ше послужи като ядка, като основа на вашия животъ. Това значи знание. А тъй, да мислите само, че знаете много, че сте добри математици, естественици, астролози, това не е още знание. Всѣко знание трѣбва да се постави на изпитъ, да се види, колко ще издържи. Ако е въпросъ за цитати, кой какво казалъ, това още не е знание. Който има силна паметь, той може да цитира цѣли страници отъ видни автори, но това още не е негово знание. — Защо? — Защото не е приложено. Човѣкъ трѣбва да знае законитѣ, чрезъ които материята работи. Той трѣбва да знае законитѣ, чрезъ които духътъ работи. Щомъ знаете много, кажете, презъ кои часове, минути и секунди на деня идатъ добритѣ и лошитѣ мисли. Кажете, кога се явява и кога изчезва любовьта. Когато любовьта посети човѣка, той трѣбва да бѫде много внимателенъ, да не я изгуби. Изгуби ли я, съ нея заедно той изгубва и младостьта си, и разположението си, и силата си — всичко изгубва. Всѣко нѣщо иде на своето време. И любовьта трѣбва да дойде на своето време, да остави, каквото носи, и на време да си отиде. За да стане така, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не измѣня условията. Дойде ли любовьта въ човѣка преждевременно, тя преждевременно ще си отиде. Това се отнася до онѣзи, които разбиратъ законитѣ и могатъ да ги прилагатъ. Които не разбиратъ законитѣ, тѣ ще се уплашатъ. Казано е въ Писанието: „Страхътъ Господенъ е начало на мѫдростьта“. Следователно, ако страхътъ ви направи по-разумни, страхувайте се. Но ако страхътъ ви пресѣче, ако убие всѣкакво желание, всѣкакъвъ импулсъ у васъ за работа, турете го настрана. Страхътъ се отнася до онѣзи, които мислятъ, че знаятъ много. Щомъ казватъ, че знаятъ много, че сѫ разрешили задачитѣ на своя животъ, че обичатъ всички хора, невидимиятъ свѣтъ веднага ще ги постави на изпитъ. Запримѣръ, едного отъ тия самонадеяни ученици ще скаратъ съ жена му, опърничава, упорита като Ксантипа, и ще го заставятъ да се примири съ нея, не съ тояга, но по всички правила на любовьта. Следъ това ще изпратятъ комисия отъ невидимия свѣтъ, да види, какъ ще разреши задачата си. Тази е първата задача — приложение на любовьта. Втората задача за разрешаване е следната: като изгубите всичкото си богатство, да останете тихъ и спокоенъ, да не пролѣете една горчива сълза, да не пороптаете срещу Бога, да не се вкиснете. Като осиромашеете, яжте сухия хлѣбъ така сладко, както сте яли вкуснитѣ ястия като богатъ. Така трѣбва да реши задачата си ученикътъ. Който не е ученикъ, той може да постѫпва, както иска. Обаче, дали нѣкой съзнава, че е ученикъ, или не съзнава, всѣки човѣкъ ще бѫде поставенъ на изпитъ, да се провѣри неговата вѣра и любовь къмъ Бога. Приятно е, когато невидимиятъ свѣтъ изпитва хората. Който се изпитва, той е благонадежденъ човѣкъ. Кога учительтъ изпитва ученика си? — Когато ученикътъ е училъ, когато е приготвилъ урока си. Този учитель обича ученика си и затова го изпитва. Не казвайте, както нѣкога си единъ богатъ човѣкъ се произнесълъ, че не иска Богъ да го обича много. Защо не иска любовьта на Боса?—Защото ималъ жена, която обичалъ, но наскоро следъ женитбата умрѣла. Останало му едно момиченце, което израсло,станало голѣма мома. Той обикналъ дъщеря си, привързалъ се силно къмъ нея и я изпратилъ въ странство да учи. По пѫтя се явила буря въ морето, параходътъ потъналъ, а заедно съ него и дъщеря му се удавила. Следъ смъртьта на дъщеря си, той изгубилъ и богатството си. Като дошълъ до пълно отчаяние, той си казалъ: Ако е трѣбвало да мина презъ такива изпитания, за да видя, че Богъ ме обича, по-добре да нѣмахъ Божията Любовь. — Не, дойдатъ ли изпитанията, кажете като Иова: Богъ дава, Богъ взима. Щомъ досега ми е давалъ, и отсега нататъкъ пакъ ще ми даде. Въ Бога нѣма обратни решения. Който издържи на изпитанията, той ще получи двойно благословение. Сега, като ученици, отъ васъ се иска да бѫдете смѣли и решителни. Не е въпросъ да страдате и да пъшкате, но да се учите отъ страданията. На всѣки отъ васъ е дадена задача, която правилно трѣбва да реши. При това, като българи, вие трѣбва да решите задачата си, именно, въ България. Каква е задачата ви, обаче, сега не може да се каже. Вие трѣбва първо да се събудите и следъ това да ви се каже задачата. Понеже спите още, и да ви се каже задачата, не можете да я разберете. Ето защо, първо ви предстои събуждане. Засега нѣкои отъ васъ спятъ, други — мечтаятъ, трети сѫ заняти съ специални мисли. Нѣма свободенъ човѣкъ, на когото може разумно да се говори. Ще кажете, че като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва свободно да си поживѣе. Въ какво седи това живѣене? Да си поживѣе човѣкъ на земята, това подразбира да бѫде радостенъ и веселъ при всички случаи на живота си. Той трѣбва да осмисля всѣко нѣщо. Ако пѣе, той трѣбва да разбира, защо пѣе. Ако учи, трѣбва да знае, защо учи. Когато вижда, че слънцето изгрѣва и залѣзва, той трѣбва да знае, защо става това. Човѣкъ трѣбва да знае и да разбира, защо едно явление днесъ става така или иначе. Какъ ще стане това явление утре, той не може да знае, но всичко, което днесъ става, трѣбва да му е ясно и разбрано, Има нѣща, които сѫ неизвестни и непостижими даже и за безсмъртнитѣ. Това е добре за тѣхъ, защото и тѣ трѣбва да иматъ стремежъ да постигнатъ нѣщо. И тѣ трѣбва да правятъ усилия, да се намиратъ предъ изненади. Иначе и тѣхниятъ животъ ще се обезсмисли. Това сѫ странични мисли, само за размишление. Обаче, всѣка наука е важна за човѣка дотолкова, доколкото има приложение. Следователно, окултната наука е ценна за ученика главно съ своето практическо приложение. Ако е въпросъ за теории, всѣка наука разполага съ много теории, но излишнитѣ теории обременяватъ, товарятъ човѣка. Ученикът се нуждае отъ наука, която може да го разтовари отъ теориитѣ на миналото, които днесъ не го ползуватъ. Такава, именно, е живата наука. Живата наука представя методъ за разтоваряне. Отъ какво трѣбва да се разтовари човекъ — Отъ богатството на своето минало. Това богатство е спечелено вече, то трѣбва да се постави въ архивата. Не постѫпва ли така всѣки човѣкъ? Той вземе една книга отъ библиотеката си, прочете я и я връща назадъ, на старото ѝ мѣсто. Той научи единъ фактъ, или едно явление, държи го известно време въ съзнанието си и после го сваля долу, като непотрѣбна вещь. Всѣка разрешена задача трѣбва да се снеме отъ гърба на човѣка като непотрѣбенъ товаръ. Една отъ първитѣ задачи на ученика е задачата на вѣрата. Той има единъ приятель, но често се запитва, да вѣрва ли на приятеля си, или да не вѣрва. Като реши тази задача, ще си зададе другъ въпросъ: да обича ли приятеля си, или да не го обича? Тукъ не става въпросъ за обикновена вѣра и любовь, но за такава вѣра и за такава любовь, които повдигатъ човѣка и укрепватъ неговия духъ. Сѫщото може да се каже и за храненето, и за мисленето. Не е достатъчно човѣкъ да се храни само, но той трѣбва така да се храни, че да придобива сила. Той трѣбва така да мисли, че да проправя пѫтя си. Ако не се храни правилно, човѣкъ губи силата си; ако не мисли правилно, той забърква пѫтя си. Сѫществуватъ два вида мисли: електрични и магнетични. Първитѣ правятъ човѣка силенъ, като му даватъ възможность да проправя пѫтя си. Вторитѣ го правятъ мекъ и способенъ да привлича хората около себе си. Всѣка чешма, на която водата е хубава, привлича, събира хората около себе си. Щомъ водата ѝ пресъхне, хората се отдалечаватъ отъ нея. И вие получихте и научихте много нѣща въ Школата, като отъ чешма, или като отъ голѣмъ изворъ, но много работи развалихте и изпочупихте. Първитѣ трѫби, по които течеше знанието, бѣха отъ пръсть, но вие ги счупихте. Отпосле тѣ се замѣстиха съ желѣзни трѫби, но съ тѣхъ се натъкнахте на голѣми противоречия. Тукъ-тамъ желѣзнитѣ трѫби ръждясваха. Тази ръжда внасяше въ живота ви противоречия. Желѣзнитѣ трѫби ще се замѣстятъ съ златни. Щомъ знанието потече презъ златни трѫби, всички противоречия въ живота ви ще изчезнатъ, и всичко ще тръгне напредъ. Всичко, което ви се преподава въ Школата, ще се сбѫдне. Отъ васъ се иска само работа, будно съзнание да провѣрявате и да изпитвате казаното. Като слушате една лекция, вие трѣбва да си помислите, какво можете да приложите отъ нея още днесъ, още въ дадения часъ. Следъ това, като се върнете по домоветѣ си, отворете тетрадкитѣ си и вижте, какво сте разбрали и какъ можете да го приложите. Въ това време отъ невидимия свѣтъ ще следятъ, какъ работите и ще ви се притекатъ на помощь. Не използувате ли помощьта имъ, вие ще изгубите благоприятнитѣ условия, които не могатъ да се повторятъ. Следователно, щомъ изгубите благоприятнитѣ моменти, ще чакате да се създадатъ нови условия. Ето защо, ученикътъ трѣбва да бѫде буденъ, досѣтливъ, да не пропуща моментитѣ.— Богъ ли ще ни помага? Той ли ще ни говори? — Това не е важно. За васъ е нужно да знаете, дали писмото или мисълъта, която получавате, съдържатъ истината въ себе си. Ако съдържа истината, приемете я, безъ да се интересувате, кой я носи. Ако не съдържа истината, турете я настрана и я забравете. Богъ външно не говори. Той се проявява главно вѫтрешно. Какво разбирате подъ думата „вѫтрешно“? Думата „вѫтрешно“ означава безпредѣлно, безконечно пространство. Въ това пространство Богъ може да се прояви чрезъ вашето съзнание, т. е. вѫтрешно — за васъ, и чрезъ съзнанието на вашитѣ ближни, т. е. външно — пакъ за васъ. Обаче, и въ единия, и въ другия случай Богъ се проявява чрезъ съзнанията на всички живи сѫщества — вѫтрешно. И тъй, като ученици на Великата Школа, отъ васъ се иска да учите. Изучавайте, какво нѣщо е смирението, вѣрата, справедливостьта, добрата обхода, искреностьта, чистосърдечието, любезностьта и т. н. Изучавайте тия добродетели въ истинската имъ проява, а не както свѣтътъ днесъ ги изнася. Отъ времето на тѣхното раждане до днесъ тия добродетели сѫ претърпѣли голѣми промѣни. Тѣ сѫ се изопачили, изгубили сѫ своята чистота. Вашата задача днесъ е да възстановите първоначалния имъ видъ, да ги представитевъ тѣхната първична форма и чистота. Само така изнесени, тия добродетели могатъ напълно да ви ползуватъ. Изпѣйте пѣсеньта: „Въ начало бѣ Словото,,. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 21. Лекция отъ Учителя, държана на 14 мартъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Дветѣ точки. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Т. м. Чете се темата: „Книгата, която е указала най-голѣмо влияние въ моето детинство“. Като проследимъ схващанията на древнитѣ и съвременни учени и философи за устройството на вселената, виждаме, че тѣ коренно се различаватъ. Такова различие ще съществува и въ бѫдеще. Като проследимъ материалния животъ на хората въ миналото и сега, виждаме, че за да бѫде този животъ разуменъ, трѣбва да се взематъ предъ видъ всички данни, всички условия, които го обуславятъ. Символично, човѣшкиятъ животъ може да се представи въ видъ на кръгъ. Еднакви ли сѫ условията на движение въ всички посоки на този крѫгъ? Когато се движи около диаметъра си, крѫгътъ образува сфера. Тази сфера може да се движи едновременно въ две посоки — нагоре и надолу. Това движение сѫществува въ природата. То се забелязва и въ човѣшкия организъмъ. Ние казваме: Въ човѣшкия органи зъмъ сѫществуватъ две противоположни течения. Тѣзи течения, именно, сѫ причина за противоречията въ възгледитѣ на хората. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ намисли да направи едно добро. Изведнъжъ му дохожда другъ умъ, и той отлага извършването на доброто. Защо? Не било време сега. Когато е намислилъ да направи добро, той се е намиралъ подъ влиянието на горното течение. После дойде влиянието на долното течение въ него, и той отлага извършването на доброто. Другъ нѣкой намисли да направи нѣщо, но изведнъжъ му дойде мисъльта да отложи. Защо? Времето не подхождало, или убежденията не му позволявали да направи това нѣщо. Той ще отложи реализирането на мисъльта си подъ предлогъ, че срѣдства нѣмалъ, че презъ лѣтото повече щѣло да му върви и т. н. И така, той отлага отъ пролѣть за лѣто, отъ лѣто за есень, отъ есень за зима. Правъ е човѣкътъ. Кѫща не може да се гради по всѣко време. Зимно време може ли да се гради кѫща? И зимно време може да се гради, но условията за това сѫ много трудни. Какво знаете за диаметъра на окрѫжностьта: права линия ли е той, или крива? Споредъ насъ, всѣка линия, която има три точки, е огъната. Следователно, ние можемъ да кажемъ, че само радиусътъ въ окрѫжностьта е права линия. Какво нѣщо е квадратътъ? Квадратътъ е фигура, въ която могатъ да се вмѣстятъ само четири точки. Петь точки въ квадрата не могатъ да се вмѣстятъ. Квадратътъ е величина, съ която се мѣрятъ нѣщата. Въ триѫгълника пъкъ могатъ да се вмѣстятъ само три точки. Точкитѣ въ квадрата, въ триѫгълника, както и въ другитѣ фигури, представятъ полета, или центрове, въ които действуватъ известни силови линии. Да се върнемъ къмъ крѫга. Какво представя радиусътъ на крѫга? Радиусътъ на крѫга е права линия, съ която човѣкъ започва живота си. Тази права линия символизира първата основна идея на човѣка. Той трѣбва да бѫде свързанъ съ нея. Оттукъ ние вадимъ заключение за човѣка, дали той е устойчивъ характеръ или не. Докато човѣкъ е свързанъ съ своята първична идея и не се отклонява отъ нея, казваме, че той има мораленъ устой въ себе си, има характеръ. Щомъ човѣкъ се отклонява отъ първичната си идея и се стреми къмъ втора, трета, четвърта, той е осѫденъ на постоянно падане. Този човѣкъ е безхарактеренъ, нѣма мораленъ устой въ себе си. Той може да живѣе хиляди години на земята, но нищо нѣма да направи. Наистина, всички хора, които не сѫ вървѣли по закона на правата линия, всѣкога сѫ падали. На наученъ езикъ казано: Всички хора, всички сѫщества, които, въ посоката на движението си, сѫ избирали три точки, всѣкога сѫ падали. Тѣ никога не сѫ успѣвали, никога не сѫ могли да постигнатъ нѣщо. Защо? — Защото цѣлата вселена е построена само върху две точки. Сега, като ви говоря тѣзи нѣща, азъ искамъ да мислите, а не само да ги приемате на довѣрие. Ако не мислите, ще кажете, че свѣтътъ е построенъ на две точки. Но това не е достатъчно. Какво разбирате подъ тия две точки? Тѣзи точки представятъ мисъльта на две абсолютно разумни сѫщества, които се проявяватъ и действуватъ едновременно. Значи, животътъ на всички сѫщества се движи между тѣзи две точки. Тѣ представятъ възможности въ живота. Всѣко сѫщество, което излиза извънъ тия възможности, което се отклонява отъ правата линия и върви по крива линия, е осѫдено на падане. Щомъ падне, човѣкъ влиза въ областьта на несретитѣ, на нещастията, на безвѣрието, съмнението и т. н. Който се съмнява, той върви вече по крива линия. Следователно, който изкривява живота си, той трѣбва да се заеме да го изправи. — Какъ? — Много просто. Ще извади третата точка отъ пѫтя на своето движение. —Какъ могатъ да се примирятъ двама души? — Като извадятъ третата точка отъ своя животъ. Тѣ трѣбва да се движатъ по права линия. Отъ правата линия тѣ ще образуватъ квадрата и ще се примирятъ. Нѣкой се оплаква, че го обидили. Що е обидата? — Третата точка на правата линия. Обидата е неизползувана енергия. Койтосе обижда, той има излишна енергия въ себе си, която не знае, какъ да използува. Въ Божествения свѣтъ обида не сѫществува. Обидата е човѣшко произведение. Всѣка обидна дума сѫществува за смѣтка на онзи, която я казва. Казано е въ Писанието: „За всѣка празна дума ще отговаряте“. Не е позволено да се говорятъ празни думи. Наистина, на какво основание човѣкъ може да говори лоши, обидни, празни думи? Казвате: Човѣкъ не е ли свободенъ да прави и да говори, каквото иска? Човѣкъ е свободенъ, само когато се движи между две точки. Щомъ се движи между три точки, той не е свободенъ. Човѣкъ е свободенъ, когато има единъ приятель. Щомъ има двама приятели, той не е свободенъ На сѫщото основание казваме: Докато има една жена, мѫжътъ е свободенъ; щомъ има две жени, той не е свободенъ. Докато има единъ мѫжъ, жената е свободна; щомъ има двама мѫже, тя не е свободна. Докато човѣкъ има по нѣколко мѫже или жени, той е робъ, по никой начинъ не може да бѫде свободенъ. Казватъ, че нѣкой мѫжъ ималъ две жени, но имъ помагалъ, влияялъ имъ. — Той имъ влияе, но и тѣ му влияятъ. Който има две убеждения за Бога, той е робъ, не е свободенъ човѣкъ. Нѣкои подържатъ мисъльта, че и Богъ се мѣни. — Това е човѣшка мисъль, не е Божествена. За Бога е казано, че е неизмѣненъ. — Еди-кой си философъ е казалъ, че Богъ се мѣни. — Този философъ е отъ обикновенитѣ учени. Отъсъздаването на свѣта досега тия философи сѫ причина за нещастията на хората. Защо? — Защото накараха хората да поставятъ за основа на живота си три точки. Животътъ може да се построи само върху две точки, а не върху три. Животъ, правилни отношения могатъ да сѫществуватъ само между две разумни сѫщества. Питате: Какъ трѣбва да се разбира животътъ? Нали съвременната наука дава методи за правилно живѣене? Нали животътъ е само на земята? — Оставете вашата философия настрана. Така може да мисли само заекътъ, вълкътъ, рибата, птицата. Така може да мисли само дивакътъ. Само тѣзи сѫщества могатъ да мислятъ, че ако излѣзатъ отъ своята срѣда, съ тѣхъ всичко се свършва. Заекътъ вѣчно ли трѣбва да остане въ тази си форма? Вълкътъ, лисицата, мечката, рибата, птицата вѣчно ли трѣбва да останатъ въ сегашнитѣ си форми? Човѣкъ за винаги ли трѣбва да остане въ формата на човѣкъ? Ако всѣко живо сѫщество счита, че като неговата форма нѣма друга толкова хубава, то ще остане назадъ въ развитието си. Единъ мѫжъ билъ много доволенъ отъ жена си и често я хвалилъ. Като изтъкавала нѣкое хубаво платно, той взималъ платното и го носилъ при другаритѣ си, да хвали жена си, че тъче хубаво. Има философи въ свѣта, които приличатъ на този мѫжъ. Напишатъ една своя теория и я разнасятъ отъ човѣкъ на човѣкъ, да имъ показватъ, че като тѣхната теория подобна не сѫществува. Кой мѫжъ не може да вземе платното, което жена му е изтъкала, и да го изнесе предъ хората? Че нѣкоя жена е тъкала платно, това още нищо не доказва. Важно е, защо е тъкала това платно, или какво е допринесло то въ живота? Ако вѫжарьтъ прави вѫжета, съ които бесятъ хората, каква полза отъ тия вѫжета? Ако единъ човѣкъ е убедителенъ и съ речьта си може да убеди мнозина, че животътъ нѣма смисълъ, каква полза отъ неговата убедителна речь? Каква полза има човѣчеството, че нѣкой се е родилъ мѫжъ или жена? Формата не опредѣля нѣщата. Дали нѣкой ще се родя мѫжъ или жена, това нищо не допринася за живота. Важно е, какъ мѫжътъ и жената ще изпълнятъ своето предназначение. Сега ще ви задамъ следния въпросъ: Господъ щѣше ли да даде другарка на Адама, ако той не искаше? При това, нужно ли бѣше Адамъ да има другарка? Ако Адамъ нѣмаше другарка, женитѣ пакъ щѣха да дойдатъ на земята, но вѣ друга форма, съвършено различна отъ сегашната. Като видѣлъ своята другарка, Адамъ казалъ: „Тази е плътъ отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Какво искалъ да каже Адамъ съ тѣзи думи? Мислете по този въпросъ. Като разсѫждавате върху този въпросъ, вие ще се намѣрите въ положението на човѣка, направенъ отъ плъть и отъ кости. Отъ плъть и кости бѣха направени и Адамъ, и Ева. До създаването на Ева, Адамъ не се спираше върху въпроса, отъ какво е направенъ. До това време той знаеше, че въ свѣта има две точки, между които може да се движи, но Ева му доказа, че има и трета точка, която той не знае. Жената откри третата точка въ свѣта. Третата точка не вия пѫть представя отклоняване, отдалечаване отъ Първичния, отъ Божествения принципъ, зането на духа се представя графически съ триѫгъл- ника А1 В1 С1 (фиг. 1.). За да спасятъ човѣчеството отъ това слизане, отъ това отклоняване, философитѣ постройватъ другъ три- ѫгълникъ ABC, съ който представятъ възлизането на духа. Тѣзи два триѫгъл ника иматъ шесть ѫгла и шесть допирни точки. Така преплетени, тѣ образуватъ тъй наречения Соломоновъ знакъ. Въ тѣзи триѫгълници има две прави линии ВС и В1С1, които сѫ успоредни помежду си. Тѣзи линии, именно, разрешаватъ въпроситѣ. Мѫжътъ и жената вървятъ обикновено по успоредни линии. Върху този законъ сѫ построени аритметичнитѣ правила и условия при събирането. Какъ ще си обясните, защо при събирането на единицата сама съ себе си, се получава две, а при умножаването на единицата сама на себе си се получава пакъ единица? Какво казватъ за това съвременнитѣ математици? Колко ще получите, като извадите единица отъ единица? Нищо не се получава, т. е. получава се нула. Нищото е голѣма величина. Когато шишето се празни, ние се намираме предъ нищото. Подъ думата „нищо“ се разбира създаване на условия за започване на нѣщо ново, за създаване или започване на нѣкаква работа. Сѫщото нѣщо се прилага и въ окултнитѣ школи. Когато ученикътъ влѣзе въ Школата, първата работа по отношение къмъ него е да го изпразнатъ. При това положение ученикътъ преживѣва голѣми, страшни борби. Той се чувствува изгубенъ, изпразненъ, като че нѣма умъ, нѣма сърдце въ себе си, като че всичко е изгубилъ. Това не е загубване, но изпразване отъ заблуждения, отъ суевѣрия, отъ стари философски учения. Ученикътъ трѣбва да се освободи отъ всичко човѣшко, отъ всичко преходно, докато остане въ него само Божественото. Когато процесътъ на изпразването започне, ученикътъ се усѣща лекъ, подвиженъ. Колкото повече прогресира и навлиза въ духовния свѣтъ, толкова повече той дохожда до положение да изгуби всѣкакво понятие за животъ, за наука, за религия. Всичко въ него се обезсмисля, и той остава само съ силното желание въ себе сида се учи. Докато това свещено желание живѣе въ ученика, той ще може въ единъ день, въ една седмица, въ единъ месецъ, въ една година или въ нѣколко години най-много да спечели повече отъ това, което е изгубилъ. Ето защо, окултниятъ ученикь не бива да се обезсърдчава отъ резултатитѣ на своитѣ опити. Ученикътъ трѣбва да се рѫководи въ живота си отъ следнитѣ нѣколко максими: като се обезсърдчава, да не се обезсърдчава; като краде, да не краде; като лъже, да не излъгва. Запримѣръ, нѣкой отива на гости. Домакинитѣ го поканватъ да яде заедно съ тѣхъ. Той отказва да яде, подъ предлогъ, че се е хранилъ. После, като излѣзе оттамъ, казва, че е гладенъ, че нищо не е ялъ у дома си. Ако домакинитѣ настояватъ да яде заедно съ тѣхъ, той ще седне предъ масата и ще каже, че заради тѣхъ ще яде, да имъ направи удоволствие. После ще каже, че ялъ съ голъмъ апетитъ, добре се разположилъ въ тѣхния домъ. Това сѫ приеми, форми на езика, съ които човѣкъ си служи. Това сѫ редъ примѣри изъ живота, чрезъ които се изпитва човѣшкиятъ характеръ. Сегашниятъ човѣкъ не може да бѫде още абсолютно искренъ. Когато го канятъ да яде, нека си каже направо, ялъ ли е или не, иска ли да яде, или не иска и т. н. Представете си, че нѣкой човѣкъ иска да услужи на другъ. Какъ трѣбва да му услужи, и какъ този човѣкъ трѣбва да приеме услугата? Двама души седатъ въ трамвая, единъ срещу другъ. Влиза кондукторътъ и започва да дава билети на пѫтницитѣ. Като дохожда до единъ отъ двамата, дава билетъ на първия, дава и на втория. Вториятъ изважда хиляда лева отъ джоба си и ги подава на кондуктора. — Нѣмате ли дребни пари? — Имамъ само единъ левъ, два лева още не ми достигатъ. Ако обичате, дайте ми единъ билетъ и, когато бѫдете свободенъ, отбийте се на еди-коя си улица, въ магазина ми, ще ви дамъ двата лева. — Нѣмамъ време. Платете сега! Въ този моментъ първиятъ господинъ му предлага два лева, да си вземе билетъ. — Не, нѣма нужда. Благодаря ви. Първиятъ господинъ дава паритѣ на кондуктора, и съ това въпросътъ съ билета се решава. Питамъ: Защо кондукторътъ не иска да услужи на този господинъ, да му даде единъ билетъ? Защо този господинъ не прие двата лева, които другиятъ му предложи? Това сѫ все съображения. Господинътъ, който услужи съ два лева, искаше да внесе въ ума на търговеца идеята, че свѣтътъ е построенъ на две точки. Съвременнитѣ хора трѣбва да иматъ предъ видъ тази философия и да не се отклоняватъ отъ нея. Тѣ трѣбва да се рѫководятъ отъ положителната идея, че свѣтътъ е построенъ на две точки. Турятъ ли още една точка, тѣ изкривяватъ тази философия и заставатъ на крива линия. Докато за основа на живота си човѣкъ е поставилъ крива линия, той всѣкога ще живѣе въ заблуждения. Каквато работа и да го накаратъ да свърши, той всѣкога ще се отказва отъ нея, подъ предлогъ, че достойнството му не позволява това, или възгледитѣ и убежденията му не позволяватъ това и т. н. Какви сѫ тия възгледи, тия убеждения, това достойнство, които не даватъ възможность на човѣка да работи? Въ края на краищата отъ този човѣкъ ще излѣзе единъ инвалидъ. Какъ трѣбва да постѫпва благородниятъ човѣкъ въ живота? Представете си, че въ дома на единъ благороденъ човѣкъ дохожда единъ странникъ, за когото се говори, че е падналъ човѣкъ, че обществото мисли лошо за него. Трѣбва ли благородниятъ човѣкъ да го приеме, или не? Въ първо време той ще се намѣри предъ дилема, да се подаде на вѫтрешния гласъ въ себе си, че и въ този човѣкъ има разумно, Божествено начало, заради което заслужава да бѫде приетъ въ дома му, или да се остави на течението на общественото мнение? Следъ малка борба въ него надделява Божествениятъ гласъ, и той приема странника въ дома си съ всичкото почитание и уважение. Съ тази постѫпка, въ душата на странника трепва желание и силенъ стремежъ да се изправи, да тръгне въ пѫтя на доброто. По този начинъ се създава разумна връзка между тия двама души. Мнозина искатъ да изучаватъ музиката, да се занимаватъ съ нея. Какъ трѣбва да се изучава музиката: като изкуство, или като съзнателна разумна връзка между душитѣ? За да се създаде тази разумна връзка, човѣкъ трѣбва да бѫде музикаленъ. За да уравновеси своя характеръ, за да образува вѫтрешна връзка между Бога и своята душа, човѣкъ трѣбва да бѫде музикаленъ. Да бѫде човѣкъ музикаленъ, това не значи само да знае да пѣе и да свири. Това е външна музика. Истински музикаленъ човѣкъ е онзи, който, при всички условия на живота си, казва: Такава е волята Божия, всичко е за добро. Това значи музика, това значи хармония на мисъльта. Трептенията на думитѣ въ този човѣкъ не сѫ нищо друго, освенъ музика и хармония. Който прави добро, той е музикаленъ човѣкъ, той е напълно хармонизиранъ въ своитѣ мисли, чувства и действия. Който не прави добро и се отказва отъ него, той не е музикаленъ. Въ него нѣма никаква хармония. Добриятъ човѣкъ е музикаленъ; лошиятъ не е музикаленъ. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде музикаленъ, подразбираме да се подържа въ него свещениятъ огънь на любовьта, т. е. да се подържа и засилва въ него стремежътъ на душата къмъ Бога. Музиката има смисълъ дотолкова, доколкото е въ състояние да разпали свещения огънь на любовьта въ човѣшката душа. Вънъ отъ това изкуство музиката нѣма никаква цель. Щомъ този огънь въ човѣка се разпали, той може да учи, да пише, да работи, да твори. Не гори ли този огънь въ него, той нищо не може да направи. Какво виждаме въ съвременнитѣ хора? Докато сѫ млади, тѣ пѣятъ и свирятъ. Щомъ остарѣятъ, тѣ преставатъ да се занимаватъ съ музика и пѣние, казватъ, че времето имъ е минало вече. — Не, и въ младини, и въ старини, въ човѣка трѣбва да гори свещениятъ огънь на любовьта. Казано е въ Писанието: „Човѣкъ трѣбва да пѣе и да хвали Господа и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ постѫпкитѣ си“. Това значи да бѫде човѣкъ музикаленъ. И тъй, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко действие на човѣка трѣбва да се движатъ само между две точки. Затова всѣка вечерь човѣкъ трѣбва да преглежда мислитѣ, чувствата и действията си и ако намѣри, че нѣкое отъ тѣхъ се е движило между три точки, да извади третата точка. Третата точка не е нужна. За да има хармония въ себе си, човѣкъ трѣбва да има една майка и единъ баща, една сестра и единъ братъ, единъ приятель и една приятелка. Ако има двама братя или две сестри, той ще се натъкне на голѣми противоречия. Двамата братя или дветѣ сестри трѣбва да се съединятъ въ едно, както пръститѣна рѫката се Свиватъ въ юмрукъ. КогаТо човѣкъ стисне нѣщо въ рѫката си, виждатъ се само два пръста: палецътъ и показалецътъ. Тия два пръста образуватъ човѣка, т. е. правдата въ свѣта. Правдата е истинската мѣрка на нѣщата. Какво общо има между правдата и крѫга? Като говоримъ за правдата, ние подразбираме онази първична енергия, онѣзи разумни сили, които сѫ работили за създаване на палеца. Каква цель сѫ имали тия разумни сили, когато сѫ създавали палеца? Разумни сили сѫ работили за създаването на всички пръсти, а не само за палеца. Мнозина гледатъ на пръститѣ като на израстъци, произлѣзли по нѣкакъвъ механически начинъ. — Не, разумни сѫщества, разумни архитекти сѫ работили за създаването на пръститѣ, и то съ строго опредѣлена цель. Казано е, че Богъ е създалъ човѣка. Каква е била мисъльта на Бога при създаването на първия пръстъ?—Да познае човѣкъ правдата, да разбере смисъла на страданията. Като скърби, като страда, човѣкъ придобива опитности. Смисълътъ на живота не се заключава въ радоститѣ и страданията, но въ резултата, въ това, което човѣкъ ще научи и разбере отъ тѣхъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи, да работи. Скръбьта и радостьта сѫ две математически числа, съ които човѣкъ трѣбва да работи. Резултатътъ отъ тази работа сѫ опитноститѣ, знанието, които той придобива. Който има опитности, той има мѫдрость, той има знание. Знанието, мѫдростьта сѫ необходими за човѣка, понеже взиматъ участие при строежа на неговото тѣло, на неговия умъ, на неговото сърдце, на неговия духъ и на неговата душа. Веднъжъ устроенъ, както трѣбва, човѣкъ може да се ползува отъ тѣлото си, отъ ума, сърдцето, душата и духа си. Това сѫ сили, дадени на човѣка за разумна работа съ тѣхъ. Който не иска да скърби, той нѣма и да се радва. Щомъ нито скърби, нито се радва, човѣкъ се лишава отъ опитности. Лишенъ отъ опитности, човѣкъ е лишенъ и отъ условия за развитие. И тъй, ще знаете, че безъ скърби и радости, нищо хубаво не можете да придобиете. Безъ скърби и радости, никаква любовь не може да сѫществува. За да се прояви любовьта, необходими сѫ скърби и радости. Тѣ сѫ слуги на любовьта. Забележете, когато обичате нѣкого, вие се радвате, че ще дойде, а скърбите, че ще замине. Кои сѫ мотивитѣ за вашата скръбь и за вашата радость? Вие скърбите, защото нѣмате условия да проявите любовьта си. Радвате се, защото имате условия да проявите любовьта си. Ако човѣкъ съзнае и разбере, че любовьта всѣкога се проявява, той ще бѫде радостенъ, ще запази своя миръ и равновесие. Тогава опорната точка въ живота на човѣка ще бѫде мирътъ. Човѣкъ трѣбва да има миръ въ душатаси. Мирътъ е въ зависимость отъ опитностьта и вѣрата на човѣка. Човѣкъ трѣбва да има такава вѣра, че каквито промѣни да ставатъ въ живота му, както и да се мѣнятъ условията, той да остава твърдъ и непоколебимъ, на йота да не отстѫпва отъ своето убеждение, отъ своята свещена идея. Съвременнитѣ хора—учители, проповѣдници, държавници и общественици, всички говорятъ и работятъ за изправяне на свѣта. Свѣтътъ може да се изправи съ премахване на огънатитѣ, на кривитѣ линии. Кривитѣ, огънатитѣ линии иматъ приложение въ живота, но не въ закона на любовьта. Когато нѣкой иска да ви удари съ камъкъ, вие се изкривявате, образувате огъната линия, защото искате да запазите главата си отъ удара. Като запазвате главата си, вие излагате друга нѣкоя часть отъ тѣлото си, и то онази, която може да носи удара, безъ да повреди цѣлото тѣло. Обаче, като срещнете човѣкъ, когото обичате, вие разтваряте рѫцетѣ си въ права линия, насочвате ги напредъ, съ желание да го пригърнете. Какво показва това? Това показва, че любовьта се проявява само между две точки, т. е. между две разумни сѫщества. Въ който день се огъне правата линия, по която се движатъ тия разумни сѫщества, токътъ на любовьта веднага се прекѫсва. Това показва, че вие сте направили нѣкаква повреда въ инсталацията на любовьта. — Кѫде се намира тази инсталация? — Въ духовния свѣтъ. Щомъ сепрекѫсне тази инсталация, и знанието моментално изчезва. Апостолъ Павелъ казва: „Който стои, да гледа да не падне“. Какво означава този стихъ? — Който е правъ, да гледа да не допусне въ себе си трета точка, да не се огъне, да не се отклони отъ пѫтя на любовьта. Запримѣръ, имате единъ приятель. Никога не допущайте въ ума си мисъльта, че той е по-лошъ, по-нечистъ отъ васъ. Мислете за него така, както мислите за себе си. Изобщо, не мислете, че хората сѫ по-лоши отъ васъ. Тѣ сѫ толкова добри, колкото сте и вие добъръ. Обаче, не мислете, че вие сте по-лошъ отъ тѣхъ. Нѣкой иска да работи върху своя характеръ, да го подобри. — Не, той трѣбва да работи за създаване на добри чърти въ себе си, за усилване на вѣрата си, а не за подобрение на характера си. Човѣкъ лесно губи вѣра въ себе си. Като го подложатъ на нѣкакъвъ изпитъ и не издържи, той веднага се обезвѣрява. Като го обиди нѣкой, той веднага изгубва любовьта си и вмѣсто да насочи рѫцетѣ си напредъ, да го пригърне, показва му лакета си. Този човѣкъ е внесълъ третата точка въ живота си, или въ отношенията си къмъ своя приятель. Защо измѣняте отношенията си? — Защото ви обидилъ, защото помислилъ нѣщо лошо за васъ. Кой човѣкъ не е помислилъ нѣщо лошо за Господа? Кой човѣкъ не е изказалъ недоволството си отъ Господа, че не му е далъ, каквото му е нужно,или че на другитѣ е далъ повече, отколкото на него? Хората бързатъ много. Тѣ нѣматъ търпение да видятъ, какъвъ е Божиятъ планъ, какво е опредѣлилъ Той за всѣка душа. Всѣки моментъ, всѣки день Той прибавя по нѣщо ново за всѣка душа. Ето защо, вие трѣбва да имате търпение, да чакате цѣлъ животъ, цѣла вѣчность, за да разберете, какъвъ е Божиятъ планъ, каква е Любовьта Му. Хората искатъ изведнъжъ да видятъ проявата на Божията Любовь, изведнъжъ да получатъ всички блага. Това значи, да поставятъ три точки на своя пѫть. Сега, отъ всички се иска приложение. Отъ всички се иска права мисъль. Днесъ и млади, и стари само критикуватъ. Като видятъ млада мома и младъ момъкъ заедно, тѣ започватъ да ги критикуватъ. Злото, престѫплението не седи въ това. Докато двама души се движатъ по права линия, между две точки, никакво престѫпление не може да стане. Щомъ линията се огъне и се яви трета точка, престѫплението е вече на лице. Третата точка създава злото въ свѣта. Злото влѣзе въ рая, когато се яви третата точка — змията. Тогава изпъдиха Адамъ и Ева отъ рая. Въ рая не се позволява многоженство. Понеже жената внесе многоженството въ рая, Богъ я изпѫди оттамъ. Съ нея заедно излѣзе и Адамъ. Днесъ ще изпѫдятъ мѫжа отъ рая. Жената внесе многомѫжеството въ свѣта, а мѫжътъ — многоженството. И едното, и другото сѫ пре15 стѫпления. На единъ мѫжъ е позволено да има само една жена; и на една жена е позволено да има само единъ мѫжъ. Ще кажете, може би, че Соломонъ, като мѫжъ, ималъ много жени и много наложници. — Единъ бѣше Соломонъ, двама Соломоновци не могатъ да сѫществуватъ. Единъ бѣше Давидъ, двама Давидовци не могатъ да сѫществуватъ. И Адамъ бѣше единъ. Природата никога не повтаря опититѣ си. Тя никога не прави два еднакви опита. Тя казва: Единъ Адамъ е достатъченъ. Единъ Аврамъ е достатъченъ. Единъ Давидъ е достатъченъ. Единъ Соломонъ е достатъченъ. Докато за всѣко нѣщо има само по единъ екземпляръ, той е на мѣстото си. Като знаете това, всички трѣбва да се стремите да създадете въ себе си положителна философия за живота; всички трѣбва да си изработите правилно разбиране за Бога; всички трѣбва да придобиете вѫтрешни опитности. Какъ ще разберете Бога? Какъ ще Го намѣрите? — Като изучавате себе си, като изучавате ближнитѣ си, вие ще намѣрите Бога и ще Го разберете. Вашиятъ животъ представя единъ крѫгъ. За да разберете живота си, за да се познаете, вие трѣбва да изучавате всички закони и правила, всички свойства на крѫга. Той представя предметно учение за васъ. Безъ предметно учение вие нищо нѣма да научите и разберете. Звездитѣ, луната, слънцето, това е предметно учение за човѣка. Всички науки сѫщо така сѫ предметно учение за ученицитѣ. Който съзнателно учи, той вижда въ всѣко нѣщо нѣкаква велика цель. Всѣко нѣщо е на мѣстото си, всѣко нѣщо има свое предназначение. Въ този смисълъ, и гнѣвътъ има свое предназначение. Който не се гнѣви, той не е човѣкъ. Какъ трѣбва да се гнѣви човѣкъ? Въ Писанието се казва, какъ трѣбва да се гнѣви човѣкъ. Казано е тамъ: „Гнѣвете се, но не съгрѣшавайте!“ Гнѣвътъ разширява главата на човѣка. Ако човѣкъ никакъ не се гнѣви, главата му остава плоска, като дъска. Какво може да постигне човѣкъ съ плоска глава? Главата трѣбва да бѫде овална, добре закрѫглена. Гнѣвътъ е творческа енергия, която трѣбва да се впрегне на работа. Щомъ се впрегне на работа, тя разширява главата на човѣка, развива известни мозъчни центрове. Който иска да развива гърдитѣ си, той трѣбва да се гнѣви, да използува енергията на гнѣва. Той трѣбва да се гнѣви така, че да не съгрѣшава. Ще кажете: Щомъ е така, ние трѣбва да бѫдемъ кротки. — Не, свѣтътъ не се нуждае отъ кротки хора. Разумни хора сѫ нужни на свѣта, а не кротки. Едно трѣбва да знаете: каквото човѣкъ желае за себе си, това трѣбва да даде и на другитѣ. Ако искашъ за себе си правда, правдини, и на другитѣ трѣбва да дадешъ правдини. Ако искашъ за себе си свобода, трѣбва да помислишъ за свободата и на другитѣ хора. Божественото е еднаквоприложимо за всички живи сѫщества, споредъ степеньта на тѣхното развитие. Запримѣръ, отдето и да мине водата, тя на всички дава: и на растения, и на животни, и на хора. Тя напоява, освежава и съживява. Тя дава на всички живи сѫщества, споредъ колкото тѣ могатъ да възприематъ. Божественото е мѣрка въ живота. Съ тази мѣрка трѣбва да опредѣляте работитѣ си. За да дойдете до тази мѣрка, вие трѣбва да знаете философията на крѫга. Крѫгътъ, изобщо, представя цѣлокупния животъ: горната половина представя положителния животъ; долната половина представя отрицателния животъ. Въ положителната страна на живота е радостьта. Щомъ извърви горната половина на крѫга, човѣкъ неизбѣжно ще слѣзе въ долната половина на крѫга, дето е скръбьта, нещастието, страданието. Затова, именно, казваме, че радостьта и скръбьта вървятъ една следъ друга и постоянно се смѣнятъ. Който се е родилъ въ горната часть на крѫга, при благоприятнитѣ условия на живота, въ свѣтлата страна, той ще бѫде въ радостьта, въ щастието. Който се е родилъ въ долната половина на крѫга, при неблагоприятнитѣ условия на живота, той ще преживѣе голѣми скърби и страдания. Този човѣкъ се намира подъ влиянието на кармическия законъ. Кармата не е нищо друго, освенъ законъ за възмездие. Каквато и да е кармата на човѣка, тя може да се подобри. И тъй, за да подобри човѣкъ кармата си, за да влѣзе въ благоприятнитѣ условия на живота, той трѣбва да се домогне до положителната наука и да я приложи. За тази цель той трѣбва да работи, да прилага знанието си, докато се свърже съ напреднали сѫщества, които ще му помагатъ. Това може да провѣри всѣки отъ васъ. Представете си, че изучавате музика. Учительтъ ви дава едно мѫчно парче и следъ нѣколко деня иска отъ васъ да сте го научили добре. Вие свирите день, два, три, не ви върви. Започвате да се молите, дано по нѣкакъвъ начинъ да ви се помогне. Едно отъ напредналитѣ сѫщества, което познава добре музиката, влиза у васъ и започва да ви помага. Като посвирите единъ два-часа, вие научавате добре парчето и сте готови да се явите на урокъ предъ учителя си. Щомъ се свържете съ едно отъ тия напреднали сѫщества въ музиката, тѣ сѫ готови всѣкога да ви помагатъ. Докато ги слушате, докато вѣрвате въ тѣхъ, тѣ ще ви помагатъ. Щомъ се усъмните въ тѣхъ, тѣ ще ви изоставятъ, да разберете, какво значи да работите безъ помощьта на тия сѫщества. Докато работитѣ ви се отдаватъ лесно, вие казвате: Азъ самъ научихъ урока си, никой не ми помогна. Щомъ кажете така, вие сте подъ изкушение вече. Дойде ли изкушението, вие изгубвате помощьта на свѣтлитѣ, напреднали братя, и оставате самъ, съ собственитѣ си сили. Това значи, да се оплетатъ работитѣ на човѣка. Забелязано е, че докато човѣкъ обича нѣкого, готовъ е да слуша и да изпълнява всичко, каквото той му казва. Щомъ изгуби любовьта си, работитѣ на този човѣкъ тръгватъ назадъ. Той е попадналъ вече въ третата точка на правата линия. За да не изпаднете въ това положение, обичайте. Обичьта, любовьта върши чудеса. Когато двама млади се обичатъ, тѣ се поощряватъ единъ другъ, и работитѣ имъ вървятъ добре. Каквото лошо и да говорятъ външнитѣ хора за тѣхъ, било само за момата, или за момъка, тѣ нищо лошо не виждатъ. Всѣка дума на възлюбения или на възлюбената е ценна, отъ нея се раждатъ свѣтли, възвишени мисли. Когато не обичате нѣкого, каквото и да говори той, каквато мѫдрость да казва, вие не го чувате. Неговитѣ думи за васъ сѫ обикновени, безъ никакво съдържание. Следователно, безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Любовьта дава възможность на човѣка да учи, да различава доброто отъ злото. За да разбере живота, съ дветѣ негови половини — свѣтла и тъмна, човѣкъ трѣбва да скара доброто и злото. Докато се каратъ, той трѣбва да стои настрана, да не взима участие въ препирнитѣ имъ, а само да наблюдава и размишлява. Така той ще научи много нѣща. Не успѣе ли да скара доброто и злото, човѣкъ изпада въ голѣма каша и толкова сеобърква, че изгубва смисъла на живота. Ако човѣкъ може спокойно да наблюдава, какъ злото и доброто въ него, или вънъ отъ него, се борятъ, той може да мисли и да се учи отъ тѣхъ. Мнозина искатъ да кажатъ, че сѫ надрасли обикновенитѣ условия на живота, вследствие на което нито обичатъ, нито мразятъ. Когато човѣкъ нито обича нѣкого, нито го мрази, той не мисли за него. Кое е по-хубаво: да те мразятъ, или да мислятъ за тебе ? — Да мислятъ за тебе е най-доброто положение. Който мрази, той предава енергия на онзи, когото мрази, и по този начинъ го прави по-деятеленъ, по-активенъ. Който мисли за нѣкого, той го прави по-разуменъ. Следователно, ако нѣкой ви мрази, радвайте се, защото той ще ви придаде повече активность, т. е. ще усили волята ви. Това означава разширяване. Който мрази нѣкого, той му принася полза. Ако знаеше това, той не би го мразилъ. Законътъ е такъвъ. Тази е причината, за която първитѣ християни бѣха гонени, преследвани и измѫчвани. Тѣ бѣха мекушави и, за да се калятъ, трѣбваше да бѫдатъ подложени на голѣми мѫчения и страдания. Апостолъ Павелъ стана герой, следъ като му удариха три пѫти по 39 тояги. Мѫчно се издържатъ изпитанията, но за да се понасятъ леко, човѣкъ трѣбва да разбере философията на живота. Като разбере тази философия, той ще види, че и въ скръбьта, и въ радостьта, и въ мисъльта има великъ замисълъ. Тѣ иматъ своето велико предназначение въ живота. Безъ тѣхъ животътъ нѣма смисълъ. И тъй, за да разбере живота на земята, човѣкъ трѣбва да приведе противоречията, на които се натъква, къмъ общъ знаменатель. За да бѫдете смѣли и доволни отъ живота си, вие непременно трѣбва да го разбирате. Не го ли разбирате, каквото днесъ придобиете, утре ще го изгубите. Щомъ изгубите всичко, вие ще страдате, безъ да знаете защо. Човѣкъ трѣбва да дойде до положение да знае, защо страда. Той трѣбва да се радва въ страданията си и да скърби въ радоститѣ си. Това значи: и като страда, и като се радва, човѣкъ трѣбва да мисли. Сега, отъ всички се иска приложение. Безъ приложение, човѣкъ винаги ще се натъква на противоречия. Често противоречията биватъ толкова голѣми, че настава мракъ въ човѣшкото съзнание. Този мракъ въ съзнанието помрачава мисъльта. Когато нѣкой се оплаква, че въ съзнанието му е тъмно, това показва, че свѣтлина липсва въ ума му. Следователно, човѣкъ се нуждае отъ повече свѣтлина въ ума и отъ повече топлина въ сърдцето си. Ние не говоримъ за онази топлина, която изгаря тѣлата, нито за онази, която ги разтопява. Ние имаме предъ видъ онази топлина, която помага за растенето и развитието на тѣлата. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се справи съ онова горение въ себе си, което произвежда димъ, сажди и недоволство. Човѣкъ трѣбва даси създаде ново тѣло, новъ организъмъ. Сегашното му тѣло ще се видоизмѣни, ще претърпи голѣми промѣни. До това време бѫдете доволни отъ онова, което ви е дадено. Не само ново тѣло ще имате, но и нова земя ще ви се даде. Отъ вашитѣ разбирания зависи, кога и кои ще населятъ новата земя. Когато придобиете любовьта и мѫдростьта въ себе си, вие ще напуснете старитѣ си тѣла, старитѣ си жилища и ще влѣзете въ нови, по-удобни, по-красиви отъ сегашнитѣ. За това време, именно, Христосъ говори: „Отивамъ да ви приготвя жилища. И дето съмъ азъ, тамъ ще бъдете и вие“. Това е една отвлѣчена, но права философия, която ви давамъ главно за размишление. Съ нея вие не можете да разрешите въпроситѣ си, но можете поне да разсѫждавате. Въпроситѣ се разрешаватъ отъ опитноститѣ, които придобивате. И тъй, отъ васъ се иска да се движите между две точки. Това значи да бѫдете доволни. Най-малкото недоволство у васъ внася третата точка на правата линия. На единия край на правата линия седи Богъ, а на другия — човѣкъ. Щомъ се яви трета точка на правата, Богъ веднага запитва човѣка: Защо си недоволенъ? Какво искашъ? — Искамъ да бѫда красивъ. — Щомъ искашъ да бѫдешъ красивъ, ще ти се даде ангелска красота, но ще гледашъ да се справишъ съ нея. Като придобие тази красота, човѣкъ пакъ става недоволенъ. — Защо си недоволенъ ? — Много мебезпокоятъ. — Така е. Когато човѣкъ придобие ангелска красота, той не може да се справя съ нея. Кой какъ го види, ще иска да бѫде съ него, да се разговаря, да му се радва. Красотата е подобна на меда. Турете една чиния съ медъ на открито и вижте, какво ще стане съ меда. Отдалечъ още пчелитѣ ще го помиришатъ и ще го накацатъ. Следователно, ако красотата, богатството, които имате, ви приближаватъ къмъ Бога, тѣ иматъ смисълъ; ако ви отдалечаватъ отъ Бога, тѣ не сѫ на мѣстото си. Ако науката, която имате, е въ състояние да събуди у васъ свещенъ трепетъ къмъ Бога, тя е на мѣсто. Не може ли да направи това, отдалечи ли ви отъ Бога, тази наука не ви е нужна. Всѣко нѣщо, което създава потикъ на човѣка къмъ възвишеното и благородното въ свѣта, е на мѣсто. Като знаете това, не се страхувайте отъ влиянието на хората. Докато вървите въ правия пѫть, хората могатъ само да ви вдъхновяватъ, но не и да ви влияятъ. Тогава между душитѣ на хората ще става правилна обмѣна. Тѣ ще се разбиратъ, братски ще живѣятъ помежду си. За да познаете, дали единъ човѣкъ е благороденъ, погледнете го 10 — 15 м. въ очитѣ и вижте, ще се смути ли той, или ще остане спокоенъ. Ако не се смути отъ погледа ви, той е благороденъ човѣкъ. Въ случая вашиятъ погледъ не е нищо друго, освенъ свѣщь, на която може да се чете. Благородниятъ човѣкъ ще използува свѣтлината на тази свѣщь и ще започне да чете, да учи. Значи, смисълътъ на всѣка запалена свѣщь седи въ свѣтлината ѝ, на която човѣкъ може да чете. Ако четете, вие ще се ползувате. Ако закриете свѣтлината на свѣщьта съ нѣкаква цвѣтна покривка, и по този начинъ намалите и трансформирате свѣтлината ѝ, вие всичко ще загубите. Въ това нѣма никаква философия. Всѣка свѣщь, на която свѣтлината се забулва, не е на мѣстото си. Тази свѣтлина е вредна за очитѣ. Тъй щото, съ нищо не закривайте Божествената свѣтлина. Когато Божествената свѣтлина изгрѣва въ човѣшката душа, въ какъвто размѣръ и да е, никакви коментарии не трѣбва да се правятъ върху нея. Тази свѣтлина дава на човѣка мѫдрость, знание и сила. Сега, като говоря така, мнозина ще кажатъ: Защо трѣбва всичко това да ни се казва публично? Питамъ: защо пророкъ Натанъ изнесе погрѣшкитѣ на царь Давида на лице? Не можа ли да отиде при него да му каже, да затули по нѣкакъвъ начинъ погрѣшката си? Той каза всичко право въ очитѣ на Давида, вследствие на което и до днесъ, отъ три хиляди години насамъ, всички хора четатъ и препрочитатъ неговата история и неговия животъ. Затова хората се чудятъ, какъ е възможно, Давидъ, помазаникъ Божий, да е извършилъ такава погрѣшка. Това е неразбиране на живота. Давидъ плати скѫпо за своята погрѣшка. Давидъ бѣше благороденъ. Той съзна погрѣшката си и я изправи. Както Господъ изложи Давида за една погрѣшка предъ цѣлия свѣтъ, така Той ще изложи всѣки човѣкъ, който грѣши. Господъ ще го изложи предъ лицето на всички хора и на всички ангели. И доброто, и злото у човѣка ще бѫде изложено на показъ. Всѣки ще бѫде изложенъ, всѣки ще бѫде сѫденъ за дѣлата си. — Ама защо не се кажатъ погрѣшкитѣ ми само на мене, на ухото ми? Божественото учение не се проповѣдва на ухото. То се проповѣдва предъ всички хора, на всеуслишание. Отношенията на хората къмъ Бога трѣбва да бѫдатъ чисти, разумни. Щомъ отношенията имъ сѫ разумни, тѣ ще иматъ правилни разбирания за живота. Когато отношенията на човѣка къмъ Бога сѫ правилни, той не изпада въ заблуждения. Който нѣма правилни отношения къмъ Бога, той често изпада въ заблуждения и мисли, че му се даватъ особени откровения отъ Бога. Това сѫ частни откровения, а не общи. За насъ сѫ важни ония откровения, които се отнасятъ до всички хора. Божественото се проявява въ общото, въ принципалното. Само Божественото е въ състояние да разреши противоречията въ живота. Щомъ разбере смисъла на живота, човѣкъ ще бѫде въ сила да обича, както своитѣ приятели, така и своитѣ неприятели. Той ще обича и ония, които го обичатъ, както и ония, които го мразятъ. Това значи да опишете една окрѫжность около себе си, да завършите крѫга на своята деятелность. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 20. Лекция отъ Учителя, държана на 7 мартъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Първата причина. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Т. м. За следния пѫть пишете върху темата: „Книгата, която е упражнила най-голѣмо влияние въ детинството ми“. Следъ тази тема пишете върху следната: „Защо човѣкъ живѣе?“ Когато пишете темитѣ си, пазете се отъ философствуване. За да се развивате, за васъ не е важно, кой какво е писалъ по даденъ въпросъ, но какво вие знаете отъ вашия животъ, отъ това, което вие сте опитали и преживѣли. Изпѣйте пѣсеньта: „Богъ е Любовь“. Сега, като ви наблюдавамъ, като изучавамъ хората, въ всички виждамъ погрѣшно схващане на основнитѣ въпроси въ живота. Запримѣръ, всички хора искатъ работитѣ имъ да бѫдатъ съвършени. Това е невъзможно по единствената причина, че съзнанието на хората постоянно се прекѫсва. Да бѫдатъ работитѣ ви съвършени, това е крайната цель на живота, това е идеалниятъ животъ, който нѣкога, въ далечното бѫдеще ще се реализира. Тази цель може да се осѫществи още днесъ, но индивидуално, отъ отдѣлния човѣкъ само. Когато казвамъ, че съвършенство може да се постигне въ далечното бъдеще, имамъ предъ видъ цѣлокупния животъ: съвършенство за всички живи сѫщества на земята, а не само за единици хора. Понеже съзнанието на човѣка се прекѫсва, ще го видите днесъ въ едно общество, утре въ друго; днесъ минава презъ една область, утре — презъ друга; днесъ харесва една жена, утре—друга; днесъ се сприятели съ единъ човѣкъ, утре — съ втори, трети; днесъ започне единъ занаятъ, утре — втори; днесъ изучава една наука, утре — друга и т. н. Каквато наука и да изучава, въ края на краищата човѣкъ нѣма да разреши задачитѣ въ живота. Запримѣръ, какво особено разрешава философията? И философията разрешава нѣщо, но тя не разрешава сѫщественитѣ въпроси въ живота, които поставятъ човѣка на здрава, солидна основа. Философитѣ подържатъ, че единъ Богъ сѫществува въ свѣта, че една Първична Причина управлява свѣта, но съ какво ще докажатъ това? Съ думи само? Тия въпроси съ думи не се доказватъ. Съ Думи всѣки може да направи най-хубава баница отъ първокачествено брашно, масло, сирене, да я полѣе отгоре съ прѣсно, хубаво млѣко и да каже: Заповѣдайте! Обаче, баница ли е това? Вкусихте ли я, разбрахте ли нѣщо отъ нея? По този начинъ въпроситѣ не се разрешаватъ. Следъ всичко това ще разправяте на хората, какви възгледи имате за живота. Вашитѣ възгледи представятъ баница, която на думи само е направена. Тази баница не е реална, съ нея никой не може да се нахрани. Реално е само онова, което може да се опита и приложи. Като разсѫждавате върху единъ или другъ въпросъ, вие често се запитвате, защо сте влѣзли въ Школата. Не можемъ ли да живѣемъ, безъ да влизаме въ Школата? — Можете. Човѣкъ може да живѣе и съ философия, и безъ философия; той може да живѣе и съ музика, и безъ музика; и безъ да става баща или майка, човѣкъ пакъ може да живѣе; и безъ вѣра човѣкъ може да живѣе, и съ вѣра може да живѣе. Ще кажете, че безъ вѣра нѣма животъ. Ами какъ живѣятъ рибитѣ, птицитѣ, млѣкопитаещитѣ? Тѣ нѣматъ вѣра и въпрѣки това живѣятъ. Когато казвате, че безъ вѣра нѣма животъ, вие имате предъ видъ вашата специфична вѣра. Но това е ваше субективно схващане. Вие мислите, че вашитѣ, схващания и отношения къмъ живота опредѣлятъ отношенията ви къмъ Първата Причина. Само онзи има прави отношения къмъ Бога, къмъ Първата Причина, който е близо до Нея. По какво се познава тази близость? — По добротата на човѣка. Който се приближава до Бога, той е добъръ. Който не се приближава до Бога, той не може да бѫде добъръ. Ако житното зърно несе устреми къмъ Бога, не се насочи къмъ слънцето, никога нѣма да израсте, т. е. не може да бѫде добро. Безъ любовьта, безъ слънцето, житното зърно не може да придобие онѣзи сокове, които сѫ необходими за неговия животъ, за неговото развитие. Второто положение: когато Богъ се приближава къмъ хората, Той проявява своята милость. Това наричатъ философитѣ „Божественъ Промисълъ“. Срѣщате единъ простъ човѣкъ, който ви разказва: Чудно нѣщо, простъ човѣкъ съмъ, не познавамъ наука, нищо не зная, а хората сѫ внимателни къмъ мене. Всѣки се чуди, какъ да ми услужи. Този ме кани у дома си, онзи ме кани. Съ нищо не съмъ заслужилъ внимание, а въпрѣки това отъ всички го получавамъ. Той се чуди на това внимание, на тия услуги, а въ всичко това ние виждаме Божия Промисълъ. Отдалечи ли се Богъ отъ човѣка, той вече е изложенъ предъ грубостьта, предъ невниманието на хората. За съзнателния човѣкъ и приближаването, и отдалечаването на Бога е благословение. Въ първия случай той вижда Божията милость, въ втория — Неговата светость. Тогава човѣкъ вижда и Божията Мѫдрость. И тъй, който иска да опита върху себе си милостьта Божия и Неговия Промисълъ, да се приближи къмъ Бога. Който иска да опита Божията Мѫдрость, Божията светость и да познае себе си, той трѣбва да се отдалечи отъ Бога. За неразумния, обаче, отдалечаването отъ Бога внася въ него недоволство, песимизъмъ, обезсмисляне на живота. За да не изпадатъ въ песимизъмъ, хората трѣбва да иматъ връзка съ Бога, макаръ и микроскопическа. Щомъ иматъ тази връзка, тѣ ще носятъ въ съзнанието си жива идея за Бога. Тази връзка никога не трѣбва да се прекѫсва, а за това е нужно будно съзнание, което никога не трѣбва да се помрачава. Какво представя връзката на човѣка съ Бога? Тя е изворъ, който напоява и най-сухитѣ и безплодни мѣста и ги прави плодородни. Представете си, че имате сто декара земя, но наоколо нѣма никакъ вода, която да напоява земята. Разоравате я, торите я, сѣете я, но тя нищо не дава. Искате да я продадете, да се освободите отъ нея, но никой не желае да я купи. Ако нѣкой е готовъ да я купи, ще даде за нея нищожна цена. Едно нѣщо липсва на тази земя — вода. Прекарате ли презъ нея вода, тя ще стане плодородна. Върху нея всичко ще расте: жито, царевица, зеленчуци и плодове. Цената на тази земя веднага ще се повдигне. Най-малката вадичка е въ състояние да оплодотвори и най-сухата земя. Сѫщото нѣщо се отнася и до човѣка. Най-малката вадичка, прекарана презъ сърдцето на човѣка, е въ състоявие да оплодотвори всичко. Ето защо, не правете опити да поливате почвата на своето сърдце съ кофи вода, но прекарайте презъ негo една вадичка,която постоянно да тече и да го напоява. Постоянство и непреривность се иска отъ човѣка: непреривность въ съзнанието, непреривность въ обработване почвата на вашето сърдце и на вашия умъ. Това значи вѫтрешна, непреривна връзка съ Първата Причина на нѣщата. Безъ тази връзка, човѣкъ се излага на съмнения, на недоразумения, на колебания. Че нѣкой е сгрѣшилъ, или направилъ нѣкакво престѫпление, това не трѣбва да разколебава вѣрата ви. Че конь ритналъ нѣкого и го осакатилъ, това ни най-малко не трѣбва да разколебава вѣрата ви. — Ама защо Господъ позволи на коня да осакати този човѣкъ? Вината не е въ Бога. Ако искате да не ви рита конь, не стойте задъ него. Ако искате да не ви хапе конь, стойте на известно разстояние отъ него. Вие трѣбва да заемете опредѣлено положение спрѣмо коня, а не той спрѣмо васъ. Коньтъ обича да рита и да хапе, не може да се измѣни заради васъ. Такова е неговото естество. Много коне хапятъ господаритѣ си. Защо? — Защото съзнанието имъ не е будно. Свѣтътъ, въ който живѣете, е свѣтъ на противоречия. Защо? — Защото въ този свѣтъ влизатъ и човѣшки планове и намѣрения. Въ този свѣтъ влизатъ и второстепенни сили, които прбизтичатъ отъ човѣшкото съзнание, отъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце. Дето човѣшкото присѫтствува, тамъ всѣкога има противоречия. Въ човѣшкото всѣкаква разумность отсѫтствува. Въ човѣшкия животъ има редъ причини отъ вториченъ характеръ, които създаватъ нещастия на хората. Запримѣръ, майката страда отъ туберкулоза. Тя ражда синъ, който наследява болестьта на майка си, и следъ време той заболява отъ сѫщата болесть. Нѣкѫде бащата е пияница, и следъ време синътъ проявява сѫщата слабость. За да избегне едното или другото наследство, синътъ трѣбва да бѫде гениаленъ, съ необикновени умствени и духовни сили въ себе си. Той трѣбва да направи голѣми усилия, за да преодолѣе своитѣ наследствени слабости отъ майка си или отъ баща си. Обаче, човѣкъ самъ може да създаде въ себе си охтика, пиянство, безъ да ги е наследилъ отъ родителитѣ си. По какъвъ начинъ? Чрезъ своитѣ отрицателни мисли и чувства. Значи, човѣкъ самъ може да влоши положението си, и самъ може да подобри положението си. Какъ трѣбва да разбирате тази мисъль? Човѣкъ самъ да подобри положението си, това не значи, че той не трѣбва да приеме помощьта на другитѣ хора, на своитѣ ближни и да бѫде съвършено самостоятеленъ, което мнозина желаятъ. Човѣкъ самъ да оправи положението си, това значи, да насочва мисъльта, чувствата си въ права посока и да приема помощьта на ония, които му съдействуватъ въ този пѫть. Вие искате да си направите една двуетажна кѫща. Можете ли сами да я направите? — Не можете. Обаче, всички, които ще ви помагатъ, трѣбва, да иматъ предъ видъ вашия интересъ, вашия стремежъ. Щомъ тѣ се рѫководятъ отъ вашитѣ интереси и ви помагатъ безкористно, и вие ще имъ отдадете заслуженото. Или, представете си, че вие искате да създадете нова философия за живота. Ако стоите на становището, че трѣбва да бѫдете съвършено самостоятелни и независими, вие трѣбва да създадете съвършено свободна философия, независима отъ ничий другъ възгледъ. Обаче, това е невъзможно. — Не, има една положителна философия, чийто принципи сѫ неизмѣнни. Следователно, ако нѣкой иска да гради своя философия, той трѣбва да вземе за основа на тази философия онѣзи неизмѣнни принципи, общи за всички времена и епохи, и върху тѣхъ да гради. Тѣзи принципи ще ви бѫдатъ помощници въ съграждане на вашата философия. Тѣхъ ще, приемете на довѣрие, макаръ и да не сте ги изпитали, а нагоре ще строите сами. Нѣкой казва, че видѣлъ ангелъ и описва, какъвъ билъ: съ лице свѣтло, съ очи пламенни, съ криле на гърба си и т. н. Ако вие не сте видѣли ангелъ, не остава друго, освенъ да вѣрвате на този човѣкъ. Едно само трѣбва да го питате: Какво е почувствувалъ при вида на този ангелъ? Ако ви каже, че се е вкаменилъ на мѣстото си, ще знаете, че това видение не е ангелъ. Да видите ангелъ, това значи, да се освободите отъ ограниченията си, да възкръснете. Следователно, да поставитеза основа на живота си неизмѣннитѣ принципи на цѣлокупния животъ, това значи, да построите кѫщата си върху канара, която нито буритѣ, нито вѣтроветѣ могатъ да разрушатъ. Подъ думата ангелъ се разбира сѫщество съ необикновена мекота, доброта и интелигентност, съ голѣма отзивчивость и готовность да помага на по-слабитѣ, заради което е слѣзълъ на земята. Споредъ степеньта на свѣтлината, която ангелитѣ излѫчватъ за човѣка, се сѫди и за интелигентностьта на самия човѣкъ. Тѣ никога не изразходватъ свѣтлината си напразно. Когато учительтъ разправя на ученицитѣ си за обикновени работи, това показва, какво е тѣхното развитие. Ако учительтъ говори на ученицитѣ си за високи работи, това показва, че тѣхното съзнание е повдигнато. Като говоря за будно съзнание, имамъ предъ видъ онѣзи хора, които познаватъ сѫщественото въ живота и се стремятъ къмъ него. Четатъ или пишатъ нѣщо, тѣ вадятъ сѫщественото. Такива хора иматъ силна мисъль, могатъ да влияятъ на хората. Нѣкой казва: Съ мисъльта си азъ мога да влияя на хората. — Какъ можешъ да имъ влияешъ? — Мога да отклоня цѣлъ полкъ войници отъ пътя имъ. Достатъчно е да концентрирамъ мисъльта си кѣмъ единъ полкъ войници, които вървятъ налѣво въ улицата, и да ги отклоня отъ тази посока, да ги върна назадъ въ казармата. — Можешъ ли съ мисѣльта си така да повлияешъ на този полкъ войници, че, като отидатъ на бойното поле, да не вдигнатъ орѫжие срещу никого, да не убиятъ нито единъ човѣкъ? Това значи силна мисъль. А тъй, само да отбиешъ човѣка отъ пѫтя му чрезъ мисъльта си, това не е силна мисъль. Силна мисъль е правата мисъль, която носи благословение за всички хора. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да влияе на себе си, а после на другитѣ. Съзнанието на човѣка има две страни: едната страна е тази, която се занимава съ обикновенитѣ, съ човѣшкитѣ работи, а другата страна, това е висшето съзнание, което се занимава съ Божественитѣ работи. Докато живѣе въ обикновеното съзнание, човѣкъ постоянно ще се натъква на спънки и противоречия. Обикновеното съзнание е свързано съ физическия животъ на човѣка, съ неговитѣ физически, материални нужди, Този човѣкъ има желание да яде, да пие, да се облича хубаво, съ скѫпи дрехи, отъ най-скѫпа и хубава материя. Този човѣкъ иска да бѫде богатъ, да разполага съ кѫщи, добре мебелирани, съ ниви, съ плодни градини и т. н. Той обича отъ време на време да дава нѣщо отъ себе си, срещу което да получи похвали отъ хората. Когато не го разбиратъ и не му отдаватъ правото, той се обижда. Божественото, висшето съзнание заставя човѣка да прави жертви, да помага на ближнитѣ си. Човѣкъ, въ когото това съзнание е събудено, разполага съ грамадни сили. Той не казва, че вѣрва въ Бога, но неговата вѣра почива на вѫтрешни опити и се изразява въ дѣла. Този човѣкъ е постояненъ въ чувствата си. Вие не можете да го видите днесъ засмѣнъ, утре— скърбенъ, съ четирй реда сълзи на очитѣ. Сълзитѣ не изразяватъ състоянията на човѣка. Човѣкъ може да плаче и когато е скърбенъ, и когато не е скърбенъ. Мнозина мислятъ, че който плаче, е религиозенъ, милосърденъ, а който не плаче, не е религиозенъ човѣкъ. Споредъ мене, нито който плаче, нито който не плаче, сѫ религиозни. Като набиете нѣкого, той може да плаче, но това не показва, че е религиозенъ човѣкъ. Ако не плаче, и това не показва, че е религиозенъ, милосърденъ човѣкъ. И тъй, вѫтрешната връзка опредѣля стремежа на човѣка къмъ възвишеното, къмъ благородното въ свѣта. За тази цель човѣкъ трѣбва да има правилни отношения, добра обхода, както къмъ себе си, така и къмъ окрѫжаващитѣ. Божественото съзнание изисква отъ човѣка да не презира въ душата си никого. Че нѣкой билъ простъ, не го презирай. Ако е простъ и за това го презирашъ, и ти си простъ като него. — Ама азъ съмъ роденъ отъ Бога. — Ако си роденъ отъ Бога, ти другояче щѣше да постѫпвашъ. „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Всѣки, който не е роденъ отъ Бога, прави грѣхове и е простакъ — нищо повече. Родениятъ отъ Бога е благороденъ човѣкъ. Докато живѣе въ обикновеното съзнание, човѣкъ постоянно е изложенъ на съмнения, на колебания, съ които трѣбва да се справя. Той слуша нѣкой да говори и казва: Този човѣкъ не говори истината, той си служи съ „ерменски долапи“. Какво означаватъ тия долапи? Въ обикновенъ смисълъ на думата „долапъ“ разбираме нѣщо затворено, въ което се криятъ много работи: дрехи, съестни продукти и т. н. Всѣко скрито, всѣко затворено мѣсто е долапъ. Касата, запримѣръ, е долапъ. Човѣшкиятъ мозъкъ е сѫщо така долапъ, съ много подраздѣления. Въ всѣки човѣкъ има долапи, които се отварятъ отъ време на време, и той вади отъ тѣхъ онова, което му е необходимо. Когато нѣкой не обича да отваря долапитѣ си и да вади отъ тѣхъ нѣщо за другитѣ хора, наричатъ го затворенъ човѣкъ. Какво мисли, какво чувствува този човѣкъ, никой не знае. Ако нѣкой го обиди, той мълчи, нищо не казва, но крои въ себе си нѣкакъвъ планъ, да отмъсти за нанесената обида. Ето защо, като разглеждате живота си, изучавайте се, да видите, по какво се различавате отъ другитѣ хора. Единственото нѣщо, което отличава човѣка и го прави човѣкъ въ пълния смисълъ на думата, е връзката му съ Бога. Това значи човѣкъ, въ когото Божественото съзнание е развито. Дето Божественото съзнание сѫществува, тамъ има наука, музика, изкуство. Тѣзи нѣща се предаватъ отъ човѣкъ на човѣкъ. Тѣ сѫ изпитани, провѣрени,не сѫ измислени нѣща. Тѣзи нѣща, съ които съвременната наука си служи, сѫ били известни отъ най-стари времена на древнитѣ народи. Египтянитѣ сѫ познавали електричеството и сѫ си служели съ него преди да го познаватъ съвременнитѣ хора. Много отъ чудесата, които Мойсей правѣлъ, се основавали на електричеството. Египтянитѣ употрѣбявали електричеството по единъ начинъ, а сегашнитѣ хора го употрѣбяватъ по другъ начинъ. Изобщо, съзнанието и разбиранията на египтянитѣ коренно се различавали отъ тия на сегашнитѣ хора. Египтянинътъ, запримѣръ, вѣрвалъ, че за да се очисти отъ грѣховетѣ си, трѣбва да мине презъ редъ форми, по-низки отъ човѣшката, да странствува душата му и следъ това да отиде при Бога. Съвременниятъ човѣкъ, особено християнинътъ, вѣрва по другъ начинъ. Той вѣрва, че като сгрѣши, ще се помоли, ще се обърне къмъ Христа, и следъ това ще се очисти. Той признава бърза процедура. За него не сѫ нужни, както за египтянина, хиляди години да странствува душата, за да се очисти. Въ половинъ или единъ часъ най-много тя може да се очисти. Днесъ еволюционниятъ процесъ е съкратенъ. Всѣко нѣщо, за реализирането на което въ миналото се е изисквало хиляди години, днесъ може да се реализира въ продължение на секунди, минути или часове — зависи отъ интенсивностьта на мисъльта. Следователно, за да се развива човѣкъ бързо и правилно, нужно е единство на съзнанието и вѫтрешна връзка съ Бога. Ставате или лѣгате, спите или сте будни, тази връзка трѣбва да бѫде непреривна. Тя носи всичко най-хубаво за човѣка. Талантливостьта, гениалностьта, чистотата, светостьта, силата на човѣка се дължи, именно, на тази връзка. Всички постижения на човѣка се обуславятъ отъ тази връзка. Всички адепти, всички Учители на човѣчеството сѫ имали тази връзка. Силата на адепта, на великия Учитель седи, именно, въ връзката имъ съ Първата Причина. Силата на учения, на философа, на духовния човѣкъ седи въ тази връзка. Безъ тази връзка, дето и да отидете, каквото и да правите, вие всѣкога ще останете обикновенъ човѣкъ. Школата, която следвате, се отличава по това, че всѣки моментъ дава нѣщо ново за ученика, съ което буди съзнанието му. Ученикътъ трѣбва да разшири съзнанието си, да дойде до Божественото съзнание, до вѫтрешната връзка съ Бога. Въ Школата се даватъ редъ примѣри, изясняватъ се закони, които трѣбва да се изучаватъ и прилагатъ. Всѣки примѣръ съдържа въ себе си великъ законъ. Такова нѣщо представятъ притчитѣ на Христа. Всѣка притча съдържа великъ законъ. Отъ притчата за настойника, когото господарьтъ уволнилъ, Христосъ вади закона: „Правете си приятели отъ богатството на неправдата.“ Какво разбирате отъ тия думи? Ако успѣете да обърнете богатия човѣкъ къмъ Бога, въ неговото лице вие ще придобиете приятель, който може да подобри положението ви. До това време този богатъ човѣкъ ялъ и пилъ, мислилъ само за себе си, изнасилвалъ и ограбвалъ бедни и сираци, и въ единъ моментъ го обръщате къмъ Бога. Нѣма ли да ви стане той добъръ приятель? Нѣма ли да ви благодари за това? Стремете се всички да имате, отъ една страна доброто мнение и разположение на Бога, а отъ друга — доброто мнение и разположение на хората. Едно безъ друго не могатъ. Че баща ти те билъ десеть пѫти на день — ще го обичашъ. Ако обичашъ баща си, и Богъ ще те обича. Кога можешъ да обичашъ баща си, който те бие? — Когато съзнавашъ, че това е волята Божия. Не можешъ да бѫдешъ обичанъ отъ Бога, ако постоянно се запитвашъ и протестирашъ, защо баща ти, майка ти, братъ ти или сестра ти те биятъ. Докато намирашъ, че учительтъ ти е несправедливъ, не ти е поставилъ заслужена бележка, ти си на кривъ пѫть. Не питай, защо те биятъ; не питай, защо ти поставятъ слаби бележки въ училище. За това има дълбоки причини, които ти не знаешъ. Въ свѣта сѫществува великъ законъ на компенсация. Единь день вашитѣ неприятели ще ви станатъ добри приятели. Това значи, правете си приятели отъ богатството на неправдата. И обратното е вѣрно: единъ день вашитѣ добри приятели могатъ да ви станатъ неприятели. И тъй, пазете връзката си съ Бога и прилагайте любовьта Божия, всѣки споредъ разбиранията си. Нѣкой прави, каквото иска и, за свое оправдание, казва: Азъ имамъ учитель. — Кой нѣма учитель? И вълкътъ има учитель, и овцата има учитель, и крадецътъ има учитель. — Кой е учительтъ на крадеца? —Който пръвъ го е научилъ да краде. И просекътъ има учитель. — Кой е учительтъ на просека? — Който го е научилъ да проси. И добриятъ човѣкъ има учитель. — Кой е неговиятъ учитель? — Който го е научилъ да прави добро. Тъй щото, когато чуете нѣкой да казва, че има свой учитель, знайте, че той нѣма никакъвъ учитель. Това може да е въ противоречие съ вашата философия, но оставете вашата философия настрана, както азъ оставамъ своята. Ако е въпросъ за лична философия, и азъ имамъ такава, но личната философия е излишъкъ въ живота. Тя не разрешава важнитѣ задачи. Човѣкъ трѣбва да се проникне отъ онази положителна философия на живота, която е една и сѫща за всички времена и епохи. Съ тази философия само той може да бѫде надъ вълнитѣ въ бурното море. Безъ нея той ще бѫде играчка на тия вълни, той ще бѫде носенъ отъ тѣхъ на една и на друга страна, докато най-после потъневъ дълбокитѣ води на морето. За да не потънете въ бурното море, да не бѫдете играчка на неговитѣ вълни, откажете се отъ личното въ себе си и дръжте се за Божественото. Божественото е струна, която, докосне ли човѣка, моментално го преобразява, прави го добъръ. За да ви докосне тази струна, мислете добре за всѣки човѣкъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не желае хората да иматъ добро мнение за него. Имайте довѣрие въ всѣки човѣкъ. Щомъ човѣкъ разбере, че имате довѣрие въ него, и той ще се отвори къмъ васъ. Докато хората нѣматъ довѣрие единъ на другъ, докато мислятъ само да се използуватъ, тѣ не могатъ да се обичатъ, не могатъ да бѫдатъ приятели помежду си. Всѣки човѣкъ, за когото работите съ всичката си душа, той всѣкога ще има довѣрие въ васъ и ще ви обича. За да се обичате, за да създадете непреривна връзка помежду си, намѣрете въ всѣки едного по една добра чърта, която постоянно да носите въ ума си. Тази добра чърта е Божественото въ човѣка. Сега, да дойдемъ до въпроса за благата, които сѫ складирани въ човѣшката душа. Тѣзи блага не сѫ нищо друго, освенъ дарбитѣ, които Богъ е вложилъ въ човѣка. Какво трѣбва да прави той съ тия дарби? Той трѣбва да работи, да развива дарбитѣ си, за да може чрезѣ тѣхѣ да се повдигне не като личность, но като душа. Само при това положение дарбитѣ сѫ оправдани. Тѣ сѫ богатство, коеточовѣкъ нѣма право да употрѣбява за свои лични нужди. Като развива дарбитѣ си, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ новото —нови методи, нови начини за работа. Кое е новото въ свѣта? — Любовьта. Забележете, всички хора говорятъ за любовьта. По какво се отличава вашата любовь отъ любовьта на другитѣ хора? Вие говорите и за мѫдростьта. По какво се отличава вашата мѫдрость отъ тази на другитѣ хора? Вие говорите за музика. По какво се отличава вашата музика отъ тази на другитѣ хора? Все има нѣкаква разлика между обикновената и окултна музика. Сега, като говоря за любовьта, за мѫдростьта, нѣмамъ предъ видъ тѣхнитѣ голѣми, велики прояви, но имамъ предъ видъ тѣхнитѣ най-малки, микроскопически прояви. Започнете съ малкитѣ величини, като основа на вашия животъ. Всѣка сутринь и вечерь, като ставате отъ сънь и лѣгате да спите, свързвайте се съ съзнанието на вашитѣ напреднали братя, като пожелаете да ви помагатъ. Отнесете се къмъ тѣхъ като деца къмъ своя баща, и тѣ ще ви помагатъ. При това положение вие лесно ще се справяте съ мѫчнотиитѣ си. Нѣма мѫчнотия въ свѣта, която да не може да се разреши. Ако имате връзка съ възвишени, съ напреднали сѫщества, мѫчнотиитѣ ви моментално ще се разрешатъ. Нѣмате ли тази вѫтрешна връзка, никаква мѫчнотия не можете да разрещите. Отъ тази връзка зависи всичко. Величието на човѣка сеопредѣля, именно, отъ тази връзка. Който нѣма тази връзка, той не може да се надѣва на никакви постижения. Както математикътъ не може да решава задачи, безъ да познава законитѣ и правилата на математиката, така никой човѣкъ не може да има постижения безъ вѫтрешна връзка съ Бога. Съ математиката може да се познае, кои билети отъ дадена лотария печелятъ и кои не печелятъ. Достатъчно е да се направятъ известни математически изчисления, за да се опредѣли, кои билети печелятъ. Математикътъ може да изчисли, запримѣръ, следъ колко години единъ човѣкъ може да срещне въ живота си нѣкой богаташъ, милионеръ, който да му даде голѣма часть отъ богатството си. Не само това, но математикътъ може да изчисли, каква е вѣроятностьта, даденъ човѣкъ да срещне единъ милионеръ въ пѫтя си, който да го ощастливи. Тази математика, която може да прави такива и редъ подобни изчисления, наричаме истинска, положителна наука. Какво разрешаватъ съвременната математика, или съвременнитѣ естествени науки? Какво разрешава съвременната музика? Истинска математика, истинска музика, истинска наука, изобщо, е тази, която има приложение навсѣкѫде въ живота. Влизате въ единъ домъ, дето има мъртвецъ. Изваждате цигулката си и започвате да свирите. Щомъ изсвирите едно парче, умрѣлиятъ вдига главата си и излиза отъ сандъка. Това значи музика. — Трѣбвали да се свири на умрѣлъ човѣкъ? — Ако можете да го съживите, свирете му. Ако не можете да го съживите, не свирете. Когато видите, че нѣкой човѣкъ е неразположенъ, извадете цигулката си и му посвирете. Не го отблъсквайте, не казвайте, че той самъ трѣбва да понесе кармата си. Щомъ можете да помогнете на човѣка, помогнете му, безъ да разсѫждавате, заслужава ли, или не. Ако не му помогнете, вие сами си създавате карма. Посвирете на този човѣкъ, докато трансформирате състоянието му. И тъй, прилагайте всичко, каквото знаете. Отъ васъ се искатъ дѣла, а не само думи. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че нѣкои отъ васъ сѫ много усърдни, но усърдието ви постепенно намалява. За такова усърдие, за такава любовь се говори и въ Посланията на апостолитѣ. Казва се тамъ, че любовьта на нѣкои отъ апостолитѣ първоначално била гореща и постепенно се е намалявала, т. е. охладявала. И Христосъ казва, че любовьта на мнозина се е охладила. Когато съзнанието на човѣка е будно, любовьта му никога не намалява, но все повече се увеличава. До каквато възрасть и да живѣе човѣкъ, любовьта му не трѣбва да намалява, нито да охладява. Като заминава за онзи свѣтъ, той трѣбва да носи съ себе си любовьта, съ която е живѣлъ на земята. Той трѣбва да извика приятелитѣ си, да се прости съ тѣхъ и спокойно да си замине. — Какво има на онзи свѣтъ? — Много нѣща има, които не знаете. Много нѣща могатъ да ви се кажатъ, но не имъ е времето. Хората не сѫ готови още за истината. Ако имъ се каже истината, тѣ ще хвърлятъ камъни срещу нея. Евреитѣ не възстанаха ли срещу Мойсея? Не казаха ли, че има и други пророци като него? Вие трѣбва да знаете, че всѣки човѣкъ, изпратенъ на земята отъ Бога, има своя мисия, въ която никой не трѣбва да се бърка. Не само, че не трѣбва да му се противодействува, но трѣбва да му се съдействува. Ако този човѣкъ забрави, че мисията му е Божествена и започне да работи за своя слава, въ скоро време той всичко ще изгуби. Човѣкъ не е дошълъ на земята да работи за личното си благо, но за благото на човѣчеството. Той не е дошълъ на земята да работи за човѣшкото, но за Божественото. Това не значи, че човѣшкото трѣбва да се пренебрегва, но не трѣбва да взима надмощие предъ Божественото. Когато погледнете очитѣ на човѣка и мислено прекарате една хоризонтална плоскость презъ тѣхъ, ще видите, че тамъ, дето Божественото има надмощие въ човѣка, лѫчътъ, който излиза отъ очитѣ, взима направление нагоре. Тамъ, дето човѣшкото взима надмощие, този лѫчъ пада подъ плоскостьта, по направление къмъ земята. Очитѣ на човѣка сѫ извори, отъ които всѣкога тече нѣщо ново. Очитѣ сѫ центрове, отъ които излиза свѣтлина. Като ви погледне нѣкой, той трѣбва да внесе въ васъ подемъкъмъ нѣщо възвишено и красиво. Ако се разколебаете и погледнете очитѣ на добрия човѣкъ, вие веднага ще се насърдчите, ще разберете, че има нѣщо въ живота, на което можете да разчитате при всички условия. То е Божественото начало въ човѣка, което никога не се мѣни. Когато учительтъ изпитва ученика си, той не мисли за него, че е невежа, но мислено му казва: Не се страхувай. Единъ день и ти ще бѫдешъ ученъ като мене. Обичай знанието, както и азъ го обичамъ. Дръжъ връзка съ Бога, и всичко, каквото желаешъ, ще постигнешъ. Това е великъ законъ. който се провѣрява навсѣкѫде въ живота. Ако се свържешъ съ музикални хора, музикантъ ще станешъ. Ако се свържешъ съ хора на изкуството, и ти ще станешъ като тѣхъ. — Защо ми е художество? Азъ не искамъ да рисувамъ. — Не, ти трѣбва да рисувашъ, да свиришъ, да пѣешъ, да учишъ, да шиешъ, да скърбишъ, да плачешъ, да се радвашъ — презъ всичко трѣбва да минешъ. Това е животътъ. Споредъ васъ, въ какво се заключава животътъ? Ще кажете, че животътъ се заключава въ добри и благородни постѫпки Кои постѫпки сѫ благородни? Представете си, че срѣщате човѣкъ, който се е отчаялъ, обезсърдчилъ, решилъ да се самоубива. Какво трѣбва да направите? Колкото важна работа и да имате, вие трѣбва да се спрете предъ този човѣкъ, да се поразговорите съ него, да му посвирите, илипопѣете малко, да го помилвате, за да види той, че доброто сѫществува въ свѣта и да се насърдчи да живѣе. Погледнете този човѣкъ въ очитѣ, помолете се заедно съ него и му кажете, че е добъръ, че хората не сѫ го оценили, но ще дойде день да го разбератъ, да му отдадатъ заслужената почить и уважение. И тъй, бѫдете будни, готови за помощь и услуга на своитѣ ближни, на своитѣ паднали и по-слаби отъ васъ, братя и сестри. Кажете ли една добра дума на нѣкой страдащъ, тази дума ще го повдигне. Тази е положителната философия на живота, съ която трѣбва да си служите. Да насърдчишъ човѣка, да му кажешъ една добра дума, да го подтикнешъ да върви напредъ, въ това седи Божествениятъ методъ. Божественото се застѫпва за себе си. Това значи, че въ всѣки човѣкъ е скрито Божествено начало. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ има своя мисия, която трѣбва успѣшно да свърши. — Ама ние сме стари, нашиятъ животъ се свършва вече. — Не говорете така. Въ Бога нѣма стари и млади, тамъ всички сѫ еднакви, всички иматъ условия да се развиватъ. Стари и млади, това сѫ човѣшки идеи. Това сѫ отрицателни мисли, които спъватъ човѣка. Той трѣбва да се освободи отъ тѣхъ, да се подмлади. Отрицателнитѣ мисли се дължатъ на излишна енергия въ човѣка, която се натрупва въ областьта на слѣпитѣ очи, дето предизвиква голѣмо напрежение. Ако не може да трансформира тази енергия, човѣкъ става индиферентенъ, не му се яде, не му се работи, не иска да се моли. — Не, дойде ли това състояние, веднага стани отъ леглото си, не се излежавай. Измий се, облѣчи се, помоли се на Господа, проникни се отъ силното желание да изпълнишъ волята Божия, въпрѣки тежкото ти състояние. Ако видишъ нѣкой нещастенъ човѣкъ, направи му нѣкакво добро. Нѣма да мине много време, твоето състояние коренно ще се измѣни. Нѣкой хора страдатъ отъ излишъкъ на енергия — тѣ трѣбва да работятъ, да помагатъ на ближнитѣ си. Други пъкъ страдатъ отъ недоимъкъ, отъ липса на енергия. Въ тѣхъ става изтичане на енергия, която външниятъ свѣтъ използува. Външниятъ свѣтъ постоянно черпи. Това не трѣбва да ви плаши, нито пъкъ да дохождате до положение да се изобличавате, че сте грѣшни, че нищо нѣма да излѣзе отъ васъ. Дръжте връзка съ Бога и не се спирайте върху миналото. Щомъ съзнаете една погрѣшка, изправете я и вървете напредъ. Какво сте били въ миналото, не е важно. Какво сте днесъ, и какво се изисква отъ васъ — това е важно. Разумно използувайте всѣки даденъ моментъ! Това е истинската философия на живота. Отъ друга страна, изправяйте погрѣшкитѣ си, безъ да се спъвате. Само при това положение ще се върнете въ небето радостни и доволни, че сте изправили живота си, че можете да живѣетечистъ, възвишенъ животъ. Тогава Богъ ще каже: „Ще залича грѣховетѣ ви и нѣма вече да ги споменавамъ“. Щомъ Богъ е съ насъ, ние всичко можемъ да направимъ. Мнозина искатъ да видятъ Бога, да се насърдчатъ, за да следватъ съ усърдие духовния пѫть. — Какъ искатъ тѣ да видятъ Бога: въ видъ на образъ, или въ видъ на свѣтлина? Като срещнете единъ талантливъ, единъ гениаленъ, единъ добъръ човѣкъ, радвайте се. Въ тѣхъ е Богъ. Дето е Божественото, тамъ е Богъ. Божественото е въ всѣки човѣкъ, но вие трѣбва да Го намѣрите, да Го видите и познаете. Отъ васъ зависи да Го видите. — Ще се изпълнятъ ли желанията ни? — Нѣма желание, което да не се изпълни — отъ васъ зависи. Силнитѣ желания всѣкога се изпълняватъ. За да се изпълнятъ, тѣ трѣбва да се подхранватъ. Една млада булка ми разправяше следната своя опитность: Оженихме се съ моя възлюбенъ, съ когото дълго време се обичахме. Живѣхме нѣколко години, но работитѣ ни не вървѣха добре. Възлюбениятъ ми е добъръ човѣкъ, но не иска да задоволи едно мое желание: да ми купи кожухче отъ хубаво сукно, на яката и отпредъ съ лисича кожа и обшито съ сърма. Така го молихъ, иначе го молихъ, но кожухче не ми купи. Струва ми се, че съ отворени очи ще отида на онзи свѣтъ за това кожухче — толкова силно е желанието ми. Не получихъ кожухчето, но и животътъ ни не върви добре. Казвамъ: Каквото представя кожухчето за тази булка, такова нѣщо е връзката на човѣка съ Бога. Не направи ли тази връзка, той ще отиде на онзи свѣтъ съ отворени очи. Не направи ли тази връзка, животътъ му нѣма да върви добре. Умрѣ младата булка безъ сукнено кожухче, но и очитѣ ѝ останаха отворени. Следователно, и на васъ казвамъ: Не отивайте на онзи свѣтъ, преди да сте направили връзка съ Бога, преди да сте си ушили сукнено кожухче, защото очитѣ ви ще останатъ отворени. Когато хората направятъ вѫтрешна връзка съ Бога, науката, литературата, музиката, изкуството, обществениятъ, семейниятъ, личниятъ животъ ще се изпълнятъ съ новото, съ нови идеи и разбирания — съ новъ стремежъ къмъ възвишеното и красивото. Тогава всѣки човѣкъ ще се проникне отъ силата на новата мисъль, съ която ще може не само да отбива цѣлъ полкъ войници отъ пѫтя имъ, но ще застави хилядни армии да сложатъ орѫжие предъ неприятеля си, да се откажатъ да убиватъ. Който може да напрани това, той е поставилъ за основа на живота си положителната философия. Той е поставилъ за основа на живота си любовьта. У п р а ж н е н и е: Добре изправени! Рѫцетѣ напредъ, надъ главата, надолу. Постепенно свиване рѫцетѣ въ юмруци, като сепоставятъ предъ лицето, подъ брадата. Бавно изнасяне рѫцетѣ напредъ, съ разтваряне на юмруцитѣ, като че се отърсвате отъ нѣщо. Това упражнение има за цель да ви освободи отъ грѣшкитѣ, които правите. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 19. Лекция отъ Учителя, държана на 29 февруарий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Възкресение. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Т. м. Като предметъ на лекцията си ще взема цигулката. Виждате една цигулка, направена отъ орѣхово дърво. Можете ли да опредѣлите, преди колко години е отсѣченъ орѣха, отъ който е направена цигулката? При това, какъ мислите, живи ли сѫ клеткитѣ на този орѣхъ? Като знаете, че орѣхътъ е отсѣченъ отъ своя коренъ, ще кажете, че клеткитѣ му сѫ мъртви. Въ сѫщность не е така. Клеткитѣ на орѣха сѫ живи и продължаватъ да живѣятъ. Че сѫ живи, това се вижда отъ факта, че колкото повече се свири на цигулката, толкова повече тя се разработва. Клеткитѣ все повече оживяватъ. Човѣкъ може така да оживи тѣзи клетки, че тѣ да придобиятъ известна интелигентность, известна отзивчивость. Ако клеткитѣ на дървото не умиратъ, колко повече човѣкъ не умира. Всичко въ свѣта е живо. Въ човѣка има скрити, потенциални сили, които чакатъ времето си да се проявятъ. Запримѣръ, коситѣ, космитѣ въ човѣка отговарятъ на цигулката. Той трѣбва да разбира музикалнитѣ тонове, които тѣ съдържатъ, за да произведе отъ тѣхъ първичния, Божествения животъ, който се намира въ него въ потенциално, въ затворено състояние. Докато не дойдете до това положение, вие не можете да придобиете Божествения животъ. Сега, азъ нѣма да говоря за музиката като изкуство, но ще говоря за музиката като идея. Като изкуство, музиката е едно нѣщо; като идея, тя е друго нѣщо. Който владѣе музиката като изкуство, той свири съ техника. Който разбира музиката като идея, той свири съ душа, вдъхновено. За да свири съ душа, цигуларьтъ трѣбва да познава законитѣ, да извади своя двойникъ и да го вложи въ цигулката и въ лѫка си. Само при това положение той ще може да изкарва отъ цигулката си, каквито тонове желае. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкото тѣло. Ако двойникътъ на човѣка може да проникне презъ всички клетки на тѣлото му, той ще направи отъ себе си, каквото пожелае. Човѣкъ има въ себе си единъ инструментъ, една цигулка, съ която трѣбва да знае, какъ да се справя. Ако знае законитѣ на Божествения свѣтъ и ги прилага къмъ този инструментъ, той би станалъ гениаленъ. Гениалностьта изключва всѣкакво съмнение. Съмнението, умразата, обезсърдчението, страхътъ — изобщо, всички отрицателни нѣща сѫ човѣшки работи. Човѣкъ не е създалъ нѣщо велико. Неговитѣ работи сѫ все отрицателни. Обаче, когато Божественитѣ и човѣшкитѣ работи се съединятъ въ едно, човѣкъ става добъръ. Съ други думи казано: когато доброто и злото се съединятъ въ едно, човѣкъ става добъръ. Когато Богъ се съедини съ човѣка, Той проявява своята милость. Когато Богъ се отдалечи отъ човѣка, проявява се Неговата светость. Когато човѣкъ се отдалечи отъ Бога, на лице изпъква човѣшката лошавина. Сдедователно, докато цигулката е безъ човѣка, тя е лоша. Щомъ човѣкъ я вземе и засвири на нея, тя става добра. Можете ли да познаете, какво ви говори цигулката, когато я вземете въ рѫцетѣ си и засвирите на нея? Мнозина минаватъ за музикални, за музиканти, но нѣматъ дълбоко, вѫтрешно разбиране за музиката. Разбиране се иска отъ всички. Когато човѣкъ разбере основния законъ на живота, той ще има голѣми постижения. Постиженията въ живота сѫ резултатъ на малкитѣ дарби, съ които човѣкъ разполага. Всички дарби, всички таланти на човѣка сѫ ценни, когато има кой да го слуша и разбира. Кой може да слуша и разбира музиката? — Разумниятъ човѣкъ. — Кой може да гледа картинитѣ на художника и да ги разбира? — Разумниятъ човѣкъ. Следователно, за да угодимъ на невидимия свѣтъ, ние трѣбва да бѫдемъ първо разумни, да можемъ да слушаме и разбираме музиката, а после да бѫдемъ и музикални, да можемъ да свиримъ. Всички сѫщества въ невидимия свѣтъ сѫ музикални. Никой не може да прекрачи прага на рая, ако не е музикаленъ, ако не знае да пѣе и да свири. Който нѣма външенъ инструментъ, той трѣбва да свири на своя вѫтрешенъ инструментъ. Докато не развиете своето музикално чувство, вие не можете да мислите право. Безъ музика права мисъль не сѫществува. Азъ имамъ предъ видъ вѫтрешната, реалната музика, а не външната. Реалнитѣ нѣща се отличаватъ по това, че растатъ; нереалнитѣ нѣща пъкъ се увеличаватъ външно, безъ да растатъ. Значи, човѣкъ, животно, растение сѫ реални нѣща. Който мисли, чувствува и действува, той е реаленъ човѣкъ. Който има стремежъ къмъ музика, къмъ придобиване на добродетели, той има условия да расте. Злото, обаче, е механически процесъ, който внася въ човѣка натрупване, а не растене. Изпѣйте сега пѣсеньта „Стани“, да се внесе музикалность въ настроението ви. Сила, магия е музиката! Тя превръща енергиитѣ, тя твори, тя създава. За една вечерь, съ една малка цигулка, великиятъ майсторъ може да изкара 50 — 100,000 лева. Каква по-голѣма магия отъ тази! Нѣкой работникъ отива на нивата, цѣлъ день дига и слага мотиката и едва изкарва прехраната си, а единъ виртуозъ за нѣколко часа изкарва десетки и стотици хиляди лева. Следъвсичко това този работникъ се обезвѣрява, не вѣрва въ Бога. Какво трѣбва да направи, за да се освободи отъ своето съмнение и безвѣрие? Да вземе цигулката и да свири. Така ще се усили вѣрата му. По-добре да вѣрва, отколкото да се съмнява. Българитѣ казватъ: „Цигуларь кѫща не храни“. Така е било нѣкога. Днесъ, обаче, цигуларь кѫща храни. Когато дойде нѣкой добъръ цигуларь да свири, всички го приематъ много добре. Въ свѣта сѫществува законъ, нареченъ „законъ на мъртвитѣ нѣща“. Мъртви нѣща сѫ непостижимитѣ, ненавременнитѣ. Да се занимавашъ съ мъртви нѣща, това значи, да се занимавашъ съ нѣща, при които времето се губи. Въпрѣки това тия нѣща, именно, се развиватъ. Това е афоризъмъ. Това е противоречие, контрастъ. Въ смъртьта има нѣщо велико, дълбоко. Знаете ли, какъвъ е ангелътъ, който взима душитѣ на хората и ги носи при Бога? Смъртьта не е тъй страшна, както хората си я представятъ. Задъ смъртьта, която хората си представятъ въ видъ на човѣшки скелетъ, съ сърпъ въ рѫка, седи единъ красивъ ангелъ. По-красиво нѣщо отъ този ангелъ нѣма, но и по-страшно нѣщо отъ него нѣма. Въ живота има красиви, свѣтли нѣща, но и разочарования има. Можете ли да очаквате хората да ви рѫкоплѣскатъ, да турятъ вѣнци на главата ви, ако свирите „цвѣте мило, цвѣте красно“? Не само че нѣма да ви рѫкоплѣскатъ, но даже ще ви освиркать. Хората обичатъ хубава музика. Тѣзи, които сѫ дошли да ви слушатъ, тѣ сѫ музикални хора, съ вкусъ и изискване къмъ музиката, не се задоволяватъ съ каква и да е музика. Ако изсвирите нѣщо хубаво, съ изпълнение, тѣ ще ви рѫкоплѣскатъ, на рѫце ще ви носятъ. Съ такова свирене ще ви приематъ и на земята, и на небето. Животътъ е велика музика. Науката е сѫщо така велика музика. Коя наука наричаме ние музика? Великата, Божествената, положителната наука е музика, а не обикновената, човѣшка наука, която почива върху хипотези, които или минаватъ въ теории, или хипотези оставатъ. Тази наука ние уподобяваме на началникъ на трена, който само провѣрява билетитѣ. Тази наука не разрешава въпроса, отде иде човѣкъ и кѫде отива. Съвременната наука казва, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ една клетка, наречена първична, чрезъ дѣление, като е минавала презъ различни форми, докато най-после е дошла до човѣшката форма. Този последователенъ процесъ на развитие, на минаване на формитѣ въ живота въ все по-високи, наричатъ еволюция. При този процесъ всички клетки въ човѣшкото тѣло постепенно сѫ се организирали, докато сѫ създали човѣшкия организъмъ. Хиляди години Духътъ е работилъ за създаване на този организъмъ, за създаване на своя домъ. Този дълъгъ процесъ на развитие нѣкои наричатъ еволюция, други — странствуване на душитѣ, трети — прераждане и т. н. Значи,да еволюирашъ, да странствувашъ, да се прераждашъ, това представя една и сѫща идея. Който не разбира този законъ, той обяснява всички нѣща съ закона на наследственостьта. Казватъ, че синътъ наследява качествата на баща си. Може би, преди четири поколѣния, този баща е билъ синъ на сегашния си синъ. Това показва, че вънъ отъ себе си човѣкъ нищо не може да наследи. Наистина, докато работникътъ не отиде на нивата да копае, господарьтъ нищо нѣма да му даде. Щомъ отиде да копае на нивата, господарьтъ ще му плати, и то споредъ работата: колкото повече е работилъ, толкова повече ще получи. И тъй, който следва Божествената наука, той ще разбере, че животътъ се развива по опредѣленъ планъ. Които не разбиратъ тази наука, тѣ сами създаватъ разни теории, безъ нѣкакво приложение въ живота. И следъ като ги питатъ, отде сѫ дошли, и кѫде ще отидатъ, тѣ нищо не знаятъ. Нѣкой казва: Само едно нѣщо зная, че съмъ дошълъ на земята по нѣкакъвъ начинъ и трѣбва да си поживѣя, но какъ, именно, съмъ дошълъ, отде съмъ дошълъ и кѫде ще отида, нищо не зная. Обаче, едииъ день красивиятъ ангелъ на смъртьта ще дойде, ще похлопа на вратата и ще ви повика за онзи свѣтъ. Какво ще правите тогава? Ще се скриете и, като онази негърка въ Америка, ще отговорите на Арахангелъ Михаилъ: Нѣма я тукъ. Въ Америка нѣкѫде, една 70 годишна негърка, отегчена и изморена отъ живота, дълго време се молила на Бога да изпрати Арахангелъ Михаилъ да вземе душата ѝ. Близо до нея живѣли нѣколко студенти, които чували молитвата ѝ, отправена до Бога. Единъ день тѣ решили да се пошегуватъ съ нея. Единъ отъ студентитѣ намислилъ да се престори на Арахангелъ Михаилъ и да похлопа на вратата й. Другитѣ студенти пъкъ щѣли да го придружатъ, да видятъ, какво ще имъ отговори. Решили и приложили решението си. Като приближили до дома на старата негърка, студентътъ, който се престорилъ на Арахангелъ Михаилъ, похлопалъ на вратата. — Кой тамъ? — запитала бабичката. — Арахангелъ Михаилъ. Богъ чу твоята молба и ме прати да взема душата ти. — Кажете Му, че тя не е тукъ. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ смъртьта, като тази негърка, и щомъ почувствуватъ, че тя наближава къмъ тѣхъ, тѣ се скриватъ и отговарятъ: Кажете ѝ, че ги нѣма тукъ. На мѣсто е този страхъ, но хората не трѣбва да умиратъ, а трѣбва да се видоизмѣнятъ. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ не трѣбва да умира. Смъртьта, въ смисълъ на заминаване, не е страшна. Страшно е неразбирането между хората. То се дължи на особенъ родъ чувства, които сѫ ги раздѣлили. Тѣ говорятъ на различни езици помежду си, вследствие на което не се разбиратъ. Единъ великъ Учитель далъ една задача на единъ отъ своитѣ ученици. Ученикътъ, обаче, скоро забравилъ задачата и тръгналъ по свѣта. Като пѫтувалъ отъ градъ въ градъ и отъ село въ село, той спрѣлъ въ едно красиво село и тръгналъ по улицитѣ. Тукъ спиралъ, тамъ спиралъ, искалъ да се разсѣйва, да убива времето. Единъ господинъ миналъ покрай него и като го видѣлъ, ударилъ му две силни плесници и казалъ: Защо не отидешъ между хората да работишъ, ами зяпашъ по улицитѣ безъ работа? Ученикътъ се зашеметилъ отъ плесницитѣ и падналъ на земята. Дето падналъ, тамъ намѣрилъ една великолепна книга и торба съ злато и скѫпоценни камъни. Като взелъ книгата и торбата съ скѫпоценноститѣ, ученикътъ си спомнилъ за задачата, дадена му отъ Учителя, и си казалъ: Благодаря на този господинъ, че ме удари, за да падна на земята и намѣря книгата и торбата, за които Учительтъ ме прати въ свѣта. Книгата и торбата съ скъпоценности не струватъ ли две плесници? Кой ученикъ би се разсърдилъ, ако Учительтъ му даде задача да намѣри книгата на живота и торбата съ скѫпоценности, съ благата въ свѣта? Не само две, но много повече плесници струва да получи човѣкъ, за да придобие книгата съ мѫдроститѣ на живота и торбата съ великитѣ блага, които природата е скрила въ нея. Казвате: Какъ да разбираме тия нѣща — въ букваленъ, или въ преносенъ смисълъ? — Разбирайте нѣщата, както искате, т. е. и въ букваленъ, и въ преносенъ, и въ идеенъ смисълъ. Следователно, три вида разбирания има въ свѣта, отъ които трѣбва да черпите поука. Срѣщате една натоварена кола по пѫтя. Тази кола е жива. Всички клетки въ нея сѫ въ движение. Въ тази кола е впрегнатъ конь. Колата е направена по закона на натрупването. Тя е направена по механически начинъ: въ нея нѣма растене, въ нея нѣма никакво съчетание. Впрегнатиятъ конь, обаче, се намира въ процеса на растенето. За него има животъ. Разумното начало е човѣкътъ, който туря юздитѣ въ устата на коня, качва се на колата, и двамата тръгватъ. Човѣкътъ седи въ колата, а коньтъ я тегли. Щомъ свърши работата си, човѣкътъ вкарва колата въ двора, разпрѣга коня, завежда го въ обора, а той влиза въ стаята си. На другия день сѫщата работа се повтаря. Колата представя физическото тѣло на човѣка; животното, коньтъ представя астралното тѣло, сърдцето на човѣка; юздитѣ, поводитѣ — човѣшкия умъ, който направлява коня; разумното начало, което кара колата, това е човѣшкиятъ духъ. Ще кажете, че и безъ кола може. — И безъ кола може, но по-добре е съ кола, още по-добре е съ конь, а най-добре е да има човѣкъна колата, защото, безъ него коньтъ ще отнесе колата далечъ нѣкѫде. Следователно, три нѣща сѫ важни въ живота: здрава кола, силенъ, изхраненъ конь и разуменъ господарь, който да кара колата въ живота. Нѣкой ще каже, че знае тия нѣща, че много пѫти ги е слушалъ. Българската пословица казва: „Повторението е майка на знанието“. Забележете, когато нѣщо е хубаво, всѣки има желание повторно да го чуе, да го види, да го прочете и т. н. Всички хубави работи сѫ заради насъ, и затова ние се стремимъ къмъ тѣхъ, имаме желание да ги възприемемъ. Какво по-хубаво нѣщо отъ пѣнието и свиренето? Ето защо, всички трѣбва да се стремите да пѣете и да свирите хубаво. Вѣра се изисква за това. Че хората ви освиркватъ, че ви се присмиватъ — това да не ви смущава. Колкото повече неуспѣхи, освирквания и подигравки сте преживѣли, толкова повече условия имате за успѣхъ. Всички велики хора сѫ минали презъ тѣзи състояния. Който ви осмива, той ви мисли доброто. Който ви хвали, и той ви мисли доброто. Обаче, човѣкъ успѣва повече, когато го осмиватъ, а не когато го хвалятъ. Вие трѣбва да разбирате този законъ, да тълкувате нѣщата и въ лошитѣ работи да виждате доброто. Доброто е скрито дълбоко нѣкѫде. Вие трѣбва да разровите пластоветѣ, които го затрупватъ и, като го намѣрите, да го изчистите отъ примѣситѣ. Тогава ще разберете, че доброто е създаденоза васъ, но вие трѣбва да направите известна усилие, да го издирите. Каквото и да ви се случи въ живота, знайте, че такава е волята Божия. Ако Богъ ви каже да свирите, заради Него свирете. Ако ви каже да пѣете, заради Него пѣйте. Ако ви каже да учите, заради Него учете. Ако ви сполети нѣкакво нещастие, знайте, че волята Божия е такава. Че си боленъ, че си сиромахъ, не се страхувай. За всичко благодари. Каквото и да те сполети, пѣй и свири за Бога. Това е красивиятъ, детинскиятъ животъ, къмъ който всѣки трѣбва да се стреми. Затова е казалъ Христосъ: „Станете като децата!“ Мнозина се обезсърдчаватъ отъ сегашния животъ и казватъ: Какво ли ще бѫде следното ни прераждане? — Не мислете за следното прераждане. Използувайте сегашния животъ, а за бѫдещето не мислете. Въ следнитѣ прераждания ще ви се дадатъ по-сериозни упражнения, по-сложни задачи. Като сте дошли на земята, вие трѣбва да работите, да свършите опредѣлената за васъ работа. Ако знае кога ще умре, човѣкъ ще свърши работата си въ най-скоро време. Това зависи отъ интенсивностьта на неговата деятелность. Каквото и да ви се случи, не се обезсърдчавайте. Пѣйте и благодарете на Господа. Такава е волята Му. Молете се на Бога да възрасти у васъ всички добродетели, всичко благородно и възвишено. Молете се за развиване на всички дарби, които сѫ вложени у васъ. Молете- се да развиете въ себе си търпение, кротость, милосърдие, въздържание, усърдие въ работата си и т. н. Усърдието е едно отъ добритѣ качества на ученика. Дето има усърдие, тамъ има растене. Усърдието изключва обезсърдчението. Колкото препятствия и да срещнете на пѫтя си, кажете: Такава е волята Божия. Моята работа ще се уреди, като разнищвамъ конецъ по конецъ. Действително, усърдниятъ урежда работитѣ си бавно, спокойно, безъ никакво смущение. Когато усърдието изчезне, въ човѣка се ражда гнѣвътъ, а гнѣвътъ предизвиква експлозии. Поради гнѣва велики хора сѫ спирали своето усърдие, вследствие на което сѫ се заплитали, като пророкъ Илия, и сѫ намирали, че свѣтътъ трѣбва да се унищожи. Гнѣвътъ не е слабость, а излишна енергия, която човѣкъ трѣбва да знае, кога и кѫде да използува и впрегне на работа. Въ Писанието е казано за Господа, че се гнѣви. Това значи, че Господъ има въ себе си много енергия, която знае, какъ и кѫде да приложи. Като не знаятъ, какъ да се справятъ съ енергията на гнѣва, хората сами си създаватъ пакости. За да не си пакости, човѣкъ трѣбва да развива мекота въ себе си, да не се гнѣви, да не създава никакви експлозии. Само на добрия, на умния човѣкъ е позволено да се сърди. Докато не стане добъръ и уменъ, той нѣма право да се сърди. За да станете умни и добри, трѣбва да развивате въ себе си самообладание. Сега азъ искамъ да обърна новъ листъ въ вашия животъ — листътъ на положителнитѣ сили. Каквито примѣри съмъ ви привеждалъ, всички сѫ положителни. Каквото съмъ проповѣдвалъ досега, всичко е изпитано, провѣрено. Азъ познавамъ хората, опиталъ съмъ ги, зная, какво могатъ да дадатъ, какво могатъ да направятъ. Като не познавате хората, вие лесно се обезсърдчавате. Отивате въ единъ домъ, похлопате на вратата, но не ви отварятъ. Отивате на друга врата да хлопате. Тамъ ви отварятъ, но не ви приематъ. Вие веднага се обезсърдчавате и казвате: Господи, на сто врати похлопахъ, но никѫде не ми отвориха. — Не, вие не говорите истината. Едва сте похлопали на едва-две врати, и вече сте се обезсърдчили. Имайте търпение. Идете на трета врата, тамъ ще ви приематъ добре. Вие не сте опитали хората, не сте ги познали. Милиони врати има, на които можете да похлопате. Ако на едно мѣсто ви изпѫдятъ, на друго ви чакатъ съ отворени обятия. Не се обезсърдчавайте! Голѣми богатства ви очакватъ. Често ме запитватъ отъ онзи свѣтъ, има ли кандидати за пансионери. Азъ се чудя, кого да изпратя тамъ на пансионъ. Вие се страхувате да отидете на онзи свѣтъ, да не би да умрете. Вие не знаете, че има особенъ начинъ за отиване въ онзи свѣтъ: вечерь ще отивате, сутринь ще се връщате. Ако много ви се хареса тамъ, можете да останете дватри деня, най-много седмица и пакъ да се върнете на земята. Повече отъ една седмица не се позволява да останете на онзи свѣтъ. Вие трѣбва да се върнете на земята, да нахраните кончето си и следъ една седмица пакъ можете да отидете на онзи свѣтъ, да придобиете знание. — Кѫде е онзи свѣтъ? — Не е много далечъ. Разстоянието отъ този до онзи свѣтъ е единъ день пѫть. Колкото време минава отъ изгрѣването до залѣзването на слънцето, толкова време ще употрѣбите да отидете до небето, до рая, т. е. до онзи свѣтъ. Какъ трѣбва да се разбира това: въ букваленъ, или въ преносенъ смисълъ? Това може да се разбере и въ букваленъ, и въ преносенъ, и въ идеенъ смисълъ. Ако го разберете въ букваленъ смисъль, ще намѣрите на земята онази Школа, която е клонъ отъ Небесната, отъ Божествената. Ако го разберете въ преносенъ смисълъ, ще се пренесете съ мисъльта си въ една область, въ единъ поясъ надъ земята, дето ще влѣзете въ друга Школа, сѫщо така клонъ отъ Божествената. Тамъ ще изучавате по-високи нѣща отъ земнитѣ. Това ви се вижда чудно и отвлѣчено, защото мислите, че пространството надъ земята е празно. — Не, цѣлото пространство е населено отъ сѫщества съ по-висока култура отъ нашата. Цѣли царства ни заобикалятъ. Ако речете да тръгнете отъ земята за онзи свѣтъ, ще ви спиратъ на много мѣста. Ще ви спиратъ предъвсѣко царство и ще ви искатъ свободенъ билетъ, паспортъ, както правятъ на земята, при минаването отъ една държава въ друга. Сега, като говоря за тия царства и свѣтове надъ васъ, виждамъ, че вие нѣмате представа за тѣхъ. За да имате ясна представа, трѣбва да излизате отъ тѣлото си и да посещавате тия свѣтове. Ще отидете, ще ги разгледате и ще се върнете пакъ въ тѣлото си. Тогава нѣма да се страхувате отъ това, което днесъ ви плаши. Колкото и да се страхувате, ангелътъ на смъртьта ще дойде, ще ви вземе и ще ви занесе на онзи свѣтъ. На младини, или на старини, ангелътъ ще дойде, нѣма да ви отмине. Докато сте на земята, вие трѣбва да работите, да изпълните това, за което сте дошли, да не ви взематъ преждевременно и неподготвени. Отъ всички се иска работа, да свършите това, за което сте дошли. И тогава, като ви се заговори за онзи свѣтъ, да не се страхувате. Вие нѣма да умрете, но ще възкръснете. Който е възкръсналъ, той не знае вече, какво нѣщо е смъртьта. Желая на всички ви да се събудите, да оживѣете, да възкръснете. Това значи, да бѫдете господари на себе си. Който мисли, чувствува и действува право, той е господарь на себе си, той е човѣкъ на музиката, не само кате изкуство, но и като идея. При обикновената музика, човѣкъ свири по обикновенъ начинъ; при музиката като изкуство, човѣкъ не може да движи лѫка по своя воля, а щего движи по правила. При идейната музика, лѫкътъ се движи свободно, неподчинено на никакви правила и закони. Който изучава живота като изкуство, той мисли по единъ начинъ; който изучава живота като идея, той е съвършено свободенъ въ постѫпкитѣ си и дава изразъ на своя животъ. Никой не трѣбва да се мѣси въ живота на другитѣ и да ги морализира, да ги учи, какъ да живѣятъ. Както и да постѫпвате, не се сѫдете. Знайте, че такава е днесъ волята Божия. Утре волята Божия ще се измѣни, и вие ще бъдете по-готови. За какво? Да изпълните волята Божия, да свършите работата си на земята. Казано е въ Писанието: „Пѣйте и възпѣвайте Господа въ душата си!“ За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да пѣе и да свири. Ако не външно, поне вѫтрешно човѣкъ трѣбва да пѣе. Каквито мѫчнотии и да минавате, пѣйте и не се безпокойте. Боленъ си, беденъ си, три деня не си ялъ — пѣй! Като пѣешъ, работитѣ ти ще се наредятъ. Силенъ е онзи човѣкъ, който пѣе отъ любовь, и който мисли, че всичко, което става въ живота, е за славата Божия и за доброто на всички живи сѫщества. Затова е казано, че всичко, каквото става въ свѣта, е за добро на онѣзи, които любятъ Господа. Като ученици, дръжте тази мисъль въ ума си и ще провѣрите, че е така. За онзи, който люби Бога, всичко се обръща на добро. Така сѫ проповѣдвали пророцитѣ, така е проповѣдвалъ Христосъ, така проповѣдва новото учение, така се проповѣдва и отъ хората на новата мисъль. Новата мисъль е течение, което сѫществува въ Америка. Хората отъ това течение подържатъ, че въ свѣта съществува само енергия, само духъ, а материя не сѫществува. Значи, реаленъ е само духътъ. Споредъ това течение, болести не сѫществуватъ. Хората на новата мисъль се лѣкуватъ чрезъ отричане на болестьта. Като заболѣе нѣкой отъ тѣхъ, той казва: Духътъ не боледува. Понеже азъ съмъ духъ, а не съмъ материя, не съмъ боленъ. Той отрича болестьта и постепенно оздравява. Обаче, каквото и да се говори, въ свѣта сѫществува материя. Материята е облѣкло, дреха на духа. Следователно, материалниятъ животъ е необходимъ за духа. Той представя условия, срѣда за работа и за проява на духа. Колкото и да сѫ възвишени нѣкои духове, отъ време на време тѣ слизатъ на земята, т. е. въ материалния свѣтъ, да прекаратъ поне малка часть отъ живота си тукъ, да направятъ нѣколко опити и да придобиятъ известни резултати. Като ученици, вие трѣбва да работите чрезъ закона на внушението, да внесете въ себе си новата мисъль. Нѣкои ученици се обезсърдчаватъ и казватъ, че не вървятъ добре, не сѫ добри, не мислятъ право. — Това е стариятъ животъ. Новиятъ животъ, новата мисъль изисква положителни възгледи за нѣщата. Вие трѣбва да знаете, че, докато работите съзнателно върху себе си, сте добри, вървите въ правия пѫть, вършите волята Божия. Днесъ вършите волята Божия по единъ начинъ, както разбирате, но утре ще я вършите по-добре. На третия день ще я вършите още по-добре и т. н. Новата мисъль прониква въ васъ и работи върху умоветѣ и сърдцата ви. Една опасность има за васъ: да не изпаднете въ пресищане. Въ Школата се даватъ много методи и правила, които, ако не се прилагатъ, ще ви доведатъ до пресищане. Постоянство се иска отъ ученика, да прилага тия правила постепенно, едно следъ друго, а не изведнъжъ. Не е въ многото, но въ малкото и въ постоянството, въ будностьта на съзнанието. Нѣкой иска да пости десетина деня, да придобие нѣщо. Споредъ мене, 24 часа съзнателенъ постъ, се равнява на десеть деня механически постъ. Въ 24 часа съзнателенъ постъ човѣкъ може да обнови клеткитѣ на тѣлото си. Нѣкой учени подържатъ, че клеткитѣ на тѣлото се обновяватъ въ продължение на три месеца, други — въ продължение на седемь години. Ние твърдимъ, че и въ 24 ч. абсолютенъ постъ, клеткитѣ на тѣлото могатъ напълно да се обновятъ. Постете 24 ч. и бѫдете весели, радостни. Пѣйте и благодарете на Бога за всичко. Като минатъ 24 ч., нахранете се и пакъ благодарете на Бога за хлѣба, за водата, които ви е далъ. Числото 24 е добро, хармонично. То съответствува на обръщането на земята около осьта ѝ. Числото 24 ще ви постави въ хармония съ земята. Изпѣйте сега пѣсеньта „Имаше человѣкъ“. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 18. Лекция отъ Учителя, държана на 22 мартъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Кѫси и дълги линии. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Четоха се резюмета на темитѣ: „Най-голѣмата скръбь“ и „цѣрътъ на най-голѣмата скръбь“. Представете си единъ човѣкъ съ широко чело, което показва голѣмо въображение. Като се спрете върху очитѣ на този човѣкъ, мислете за съзнанието. Очитѣ показватъ будностьта на съзнанието. Носътъ представя коренитѣ на съзнанието, а устата — източникътъ, отдето съзнанието черпи сила. Ушитѣ сѫ вентилатори на съзнанието. Съзнанието на човѣка се провѣтрява презъ ушитѣ. На фиг. 1. имате линиитѣ А и В, съ различна дължина. Коя е причината, че линията А е по-кѫса отъ линията В? Дължината на линиитѣ В се опредѣля отъ скоростьта на движенията имъ. Когато една линия е въ- покой, тя всѣкога е по-дълга отъ друга, която е въ движение. Колкото движението е по-бързо, толкова линията изглежда по-кѫса; колкото движението е по-бавно, толкова линията изглежда по-дълга. Следователно, отъ научна гледна точка, бързината на движението опредѣля дължината на линиитѣ. Посоката на движението пъкъ опредѣля направлението на линиитѣ. Възъ основа на това, по посоката на линиитѣ въ човѣшкото тѣло, може да се опредѣли, накѫде се движи човѣкъ. Запримѣръ, веждитѣ, носътъ, устата на човѣка показватъ посоката на неговото движение. При движението си, тѣлата измѣнятъ не само голѣмината, но и формата си. Ако кубътъ се движи съ бързината на свѣтлината, той ще се проектира като плоскость, а не като триизмѣрно тѣло, каквото въ сѫщность представя. Ако скоростьта на движението на плоскостьта се удвои, тя ще се проектира въ видъ на права линия. Ако скоростьта на движението на правата линия се удвои, тя ще се проектира въ видъ на точка. И най-после, ако скоростьта на движението на точката се удвои, тя ще стане невидима. Оттукъ можемъ да извадимъ следното заключение: Всѣка идея може да бѫде понятна за човѣка само тогава, когато скоростьта ѝ се изравни съ скоростьта на неговата мисъль. Ако скоростьта, съ която дадена идея се движи, не отговаря на скоростьта на човѣшкитѣ мисли, тя ще остане за човѣка неразбрана. Щомъ човѣкъ разбере идеята, тя ще добие известна форма. Ако съ окото на ясновидеца наблюдавате едно просто явление отъ невидимия свѣтъ, т. е. отъ четйриизмѣрния свѣтъ, ще забележите, че материята се движи съ вихрена бързина и съ всевъзможни цвѣтове. Атомитѣ и йонитѣ, отъ които е съставена материята, се движатъ непрестанно въ видъ на малки, свѣтли точици, въ конусовидна форма. Когато явлението Д се проектира на физическия свѣтъ, то ще се проектира подъ ѫгълъ отъ 45о, ще отиде въ посока АС. Ако това движение е вихрено, то ще отива все по-напредъ, но никога задъ гърба ви. Тогава то ще върви нагоре, по диагонала СВ, отдето ще слѣзе надолу, по посока ВА, като образува другъ ѫгълъ отъ 45о, а именно ѫгъла ВАД. Колкото повече движението се усилва, толкова повече материята се събира на едно мѣсто и предъ васъ се оформява образъ, подобенъ на ангелъ, или на нѣкое свѣтло сѫщество. Докато движението не е много силно, вие виждате очитѣ, ушитѣ, устата, усмивката на това сѫщество. Колкото повече движението се усилва, това сѫщество започва постепенно да се губи, докато съвсемъ изчезне. Въ духовния свѣтъ тѣлата се движатъ съ голѣма бързина, вследствие на което, ако влѣзете въ този свѣтъ, вие ще се намѣрите въ голѣмо затруднение. Тамъ не сѫществуватъ почти никакви посоки. Вие не знаете, кѫде е изтокъ, кѫде е западъ, кѫде е северъ, или югъ. Щомъ влѣзете въ духовния свѣтъ, първото нѣщо, което ще видите, е една свѣтла топка, която се движи съ вихрена бързина. Отъ тази свѣтла топка ще се поляризиратъ две точки, две направления — нагоре и надолу. Щомъ видите тази свѣтла топка, ще имате търпение да дочакате края, да видите, какво ще стане съ нея. Тази топка ще отива все по-нагоре и нагоре, ще се оформи въ свѣтълъ образъ, който ще ви се усмихне. Като види, че сте наскърбени, той ще ви каже: Не се безпокойте, Богъ е съ васъ. Той ще ви помогне, и работата ви ще се нареди. Тази топка е различно голѣма, най-много може да стигне голѣмината на слънцето. Като видите тази свѣтлина, вие ще се успокоите и ще се убедите въ сѫществуването на великата разумность въ свѣта, която се грижи за всички сѫщества. Мнозина искатъ да имъ се докаже това нѣщо. За да се докаже това, тѣ трѣбва да бѫдатъ поставени между двата полюса наживота — скръбьта и радостьта. Първо Богъ поставя човѣка въ ретортата на скръбьта, т. е. въ огъня на скръбьта, дето ще се разтопи като руда. Сгурията не се отдѣля, докато на пълно не излѣзе отъ метала. Значи, колкото и да вика човѣкъ, нѣма да го извадятъ отъ ретортата, докато сгурията не излѣзе вънъ отъ него. Като излѣзе отъ тази реторта, ще го прекаратъ презъ втора, трета, четвърта, докато съвършено се освободи отъ сгурията, отъ примѣситѣ на живота и мине въ другия полюсъ — въ радостьта. Преди да е влѣзълъ въ ретортата, човѣкъ мисли, че е изоставенъ отъ Бога, че никой не го обича, че нѣма умъ, сърдце, душа въ себе си, че краката му не го държатъ и т. н. Щомъ излѣзе отъ ретортата, той се усѣща силенъ, подмладенъ, готовъ за работа. Разумната скръбь прави човѣка здравъ. Тя води къмъ радостьта. Когато скърби, човѣкъ търси пѫтя къмъ истината. Щомъ започне да търси истината, той вече не се обезсърдчава. И тъй, който иска да стане силенъ, той непременно трѣбва да скърби. Въ скръбьта човѣкъ уяква, засилва се. Който не иска да страда, той неизбѣжно е осѫденъ да стане инвалидъ, да изгуби силитѣ си. Човѣкъ трѣбва да скърби, но въ скрѣбьта си да бѫде като малкитѣ деца, които лесно трансформиратъ състоянията си. Христосъ казва: ,,Станете като децата!,, Съ това Той иска да покаже на хората, какъ да страдатъ и какъ дасе радватъ. Чиста е радостьта на малкитѣ деца. Мимолетна е скръбьта на децата. Докато видите, че нѣкое дете плаче и тѫжи, изведнъжъ го виждате весело, засмѣно, изтрива очитѣ си, усмихва се и всичко забравя. Нѣкой се оплаква, че ималъ голѣма скръбь. Какво лошо има въ това? Когато той скърби, другъ нѣкой се радва. Когато другъ скърби, той пъкъ ще се радва. Ако пресѣете скърбитѣ на съвременния човѣкъ, ще видите, че на хиляда скърби едва една отъ тѣхъ заслужава внимание. Останалитѣ 999 скърби сѫ фиктивни. Слушате една майка да се оплаква, че детето ѝ било злоядо, не обичало да яде много, не обичало да яде каква и да е храна. Майката скърби, че детето ѝ не яде всичко. Скръбь ли е това ? Тя трѣбва да се радва даже, че детето ѝ не е всеядно, а прави изборъ на хранитѣ. Какво по-хубаво отъ това? Другъ пъкъ се оплаква, ,че цѣли 24 часа нищо не е ялъ, щѣлъ да умре отъ гладъ. Чудно нѣщо! Лѣкаритѣ препорѫчватъ на нѣкои болни по три—четири деня абсолютенъ гладъ, а той щѣлъ да умре, защото не ялъ само 24 часа. Съ ядене само не се живѣе. Многото ядене изтощава човѣшкия организъмъ. Колкото по-малко човѣкъ яде, толкова повече животътъ му се продължава. Съвременнитѣ хора вървятъ по пѫтя на крайния материализъмъ. Тѣ мислятъ, че животътъ седи въ яденето и пиенето. — Не, животътъ не седи въ яденето, но въ живатахрана. Хората се ползуватъ отъ храната дотолкова, доколкото съзнаватъ, че Богъ е въ нея. Ако при храненето си тѣ не внасятъ мисъльта, че Богъ е въ храната, тази храна е гниеща и носи болести и смърть за тѣхъ. Христосъ е казалъ: „Който не яде плътьта ми и не пие кръвьта ми, нѣма животъ въ себе си“. Значи, ние трѣбва да ядемъ плътьта Христова и да пиемъ кръвьта Му. Всичко се крие въ тази храна. Затова трѣбва винаги да благодаримъ за нея. Обаче, благото на живота не е само въ яденето, нито опасностьта е въ яденето. Човѣкъ трѣбва съзнателно да се храни, да знае, каква храна да употрѣбява и какъ да се храни. Днесъ се повдига въпросътъ: месна или вегетарианска храна да се употрѣбява? За предпочитане е вегетарианската храна. Защо? Едно отъ научнитѣ обяснения, съ което се подържа вегетарианството, е обстоятелството, че съзнанието на животнитѣ, които се колятъ, е доста развито. Тѣ искатъ да живѣятъ, не се подаватъ доброволно на колене. Въпрѣки това, върху тѣхъ се упражнява насилие. Насилието внася въ организъма на тия животни различни отрови, които минаватъ и въ човѣшкия организъмъ. Животнитѣ предчувствуватъ, че ще ги колятъ и започватъ да се смущаватъ. Това смущение, този страхъ, тази умраза сѫ причина за отровитѣ, които се образуватъ въ организъма имъ. Човѣкъ трѣбва да наблюдава животнитѣ, които сѫ опредѣлени за колене, за да види, четѣ предчувствуватъ това нѣколко деня преди да бѫдатъ заклани. Наблюдавайте кокошкитѣ въ курницитѣ, да видите, какво смущение настава между тѣхъ, когато почувствуватъ, че нѣкоя отъ тѣхъ е опредѣлена на смърть. Страшни отрови се развиватъ въ организъма имъ! Единъ день химицитѣ ще изследватъ тѣзи отрови и ще се убедятъ въ истинностьта на тия твърдения. Много култури и цивилизации сѫ изчезнали, благодарение на отровитѣ, които се съдържатъ въ месната храна. Атланската раса, запримѣръ, е изчезнала по причина на отровитѣ въ месото на животнитѣ. Съвременната култура е осѫдена да загине по сѫщата причина. Сегашнитѣ хора употрѣбяватъ много месо. Зѫбитѣ на американцитѣ сѫ развалени отъ употрѣбата на много месо. Не само зѫбитѣ имъ ще опадатъ, но и главитѣ имъ ще оголѣятъ отъ много ядене на месо. Падане на зѫбитѣ, оголяване на главитѣ, хлътване на гърдитѣ води къмъ израждане на човѣка. Това израждане се дължи на отровитѣ въ месото, съ което хората се хранятъ. Като знае това нѣщо, човѣкъ трѣбва да стане вегетарианецъ по идея, съзнателно, а не по подражание. Нѣкой става вегетарианецъ безъ нѣкаква идея въ себе си и като му замирише на кокошчица, или на свинско, пожелава да си хапне малко, но срамъ го е отъ окрѫжаващитѣ, които знаятъ, че не яде месо. Той съжалява въ себе си, че е станалъ вегетарианецъ. Нѣкойвегетарианецъ си купилъ една—две скомрии, опекълъ ги, полѣлъ ги съ лимонъ и започва да яде, но се озърта да не го види нѣкой. Защо се страхува да не го видятъ? За хората ли е станалъ вегетарианецъ? Когато се опредѣля въ себе си, да стане вегетарианецъ, или не, човѣкъ трѣбва да запита Бога, какво Той ще го посъветва. Ако му се каже, че не трѣбва да яде месо, поради отровитѣ, които месната храна съдържа, той трѣбва да слуша, да изпълни този съветъ. Ако не слуша съвета на Господа, никой не може да му помогне срещу тия отрови. Голѣмъ бичъ сѫ тѣ за съвременното човѣчество! Причината за болеститѣ на хората се дължатъ, именно, на тия отрови. За да се изчисти кръвьта на човѣка по естественъ пѫть, изискватъ се най-малко десеть поколѣния чистъ животъ. Има методи за бързо пречистване на кръвьта, но тѣ се даватъ на малцина, само на ония, които сѫ готови да посветятъ живота си за служене на Бога. Съ прилагането на тѣзи методи, въ десеть години човѣкъ може да пречисти кръвьта си и да се подмлади. Наука е това. Често въ Школата се изнасятъ общи принципи и положения, които изглеждатъ съвсемъ противоречиви за съвременната наука. Това не значи, че ние отричаме основитѣ на науката. Ние отричаме човѣшкото, преходното въ науката, обаче, подържаме Божествената наука, която е една и сѫща за всички вѣкове. Въпрѣки това, тя вѣчно прогресира. Сега, като ученици, вие трѣбва да изучавате Божествената наука въ всички нейни отрасли: музика, изкуство, художество, както и отдѣлнитѣ области на науката. Като дойдете до музиката, вие трѣбва да различавате творци музиканти отъ изпълнители. За тази цель изучавайте челата на великитѣ музиканти. Колкото по-широко е челото на музиканта, толкова по-силно развити сѫ творческитѣ му способности. Ако челото е тѣсно, музикантътъ може да бѫде добъръ изпълнитель, но не и творецъ. Днесъ се говори за класическа и модерна музика. Класическа музика е тази, която е въ сила да измѣни състоянието на човѣка, да превърне скръбьта му въ радость. Когато сте скръбни, помолете нѣкой музикантъ да ви изсвири нѣщо отъ Моцартъ, отъ Бетховенъ или отъ Бахъ. Ако това парче може да смѣни състоянието ви, тази музика е, наистина, класическа. Класическата музика трѣбва да указва възпитателно влияние върху човѣка. Ако тя не укаже възпитателно въздействие върху човѣка, или не може да лѣкува, тогава, или музикантътъ не е изпълнилъ добре парчето, или музиката не е класическа. Бахъ е писалъ своитѣ произведения съ вдъхновение. Следователно, който свири неговитѣ произведения, и той трѣбва да има сѫщото вдъхновение. И тъй, Божествената наука, за която говоримъ, включва въ себе си съвършената музика. Тази музика се отличава по това, чее проникната отъ любовни чувства и свѣтли, възвишени мисли. Въ нея чувствата и мислитѣ сѫ хармонично съчетани. За да се изрази тази музика, човѣкъ трѣбва да има добре развито въображение. Въображението е майка на идеитѣ. Въ него, като въ утроба, се раждатъ всички хубави нѣща. Безъ въображение човѣкъ не може да зачене нищо хубаво. За да развива въображението си, човѣкъ трѣбва да си представя най-хубавитѣ нѣща, макаръ и непостижими. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ грубо реалното въ свѣта, къмъ онова, което може да се възприеме съ петтѣ сѣтива, но тѣ трѣбва да знаятъ, че тия нѣща, именно, не развиватъ въображението. Музикантътъ, поетътъ, писательтъ непременно трѣбва да иматъ добре развито въображение. Тѣ не трѣбва да бѫдатъ богати. Ако дадете единъ-два милиона на нѣколко музиканти или поети, тѣ ще престанатъ да работятъ. Въ скоро време ще ги видите инвалиди. По цѣли дни ще се разхождатъ съ автомобили. Истинскитѣ музиканти, поети, писатели, учени сѫ живѣли при най-голѣми лишения и мѫчнотии. Така тѣ сѫ расли и развивали своитѣ дарби. Сега, каквото и да правятъ ученитѣ, общественицитѣ, държавницитѣ, трѣбва да знаятъ, че нѣма да обърнатъ, т. е. да изправятъ свѣта. Тѣ могатъ да въздействуватъ на отдѣлни личности, но не и на свѣта. Свѣтътъ слиза въ гѫстата материя. Той върви по свой опредѣленъ пѫть. Обаче, който не служи наличностьта си, той може да се повдигне, да излѣзе отъ гѫстата материя и да вземе посока къмъ Бога, противоположна на тази, по която свѣтътъ върви. Значи, две сѫ главнитѣ посоки на движение: едната е надолу, въ гѫстата материя, а втората — нагоре, въ духовния свѣтъ. Първата посока е тази, къмъ която свѣтътъ се стреми; втората посока е тази, къмъ която ние се стремимъ. Тѣзи две посоки сѫ съединени помежду си. Каквото свѣтътъ спечели, то е заради насъ. Каквото хората правятъ, то е пакъ заради насъ. Кой каквото спечели, ще го остави на земята, не може да го вземе съ себе си. Та ще остане за онѣзи, които, придобиятъ земята въ наследство. Каквото спечелятъ музикантитѣ, поетитѣ, художницитѣ, то ще остане на свѣта. Но това не значи, че тѣ принадлежатъ на свѣта, нито сѫ отъ категорията на свѣта. Свѣтътъ нищо не е създалъ. Свѣтътъ е банка, въ която сѫ вложени Божественитѣ капитали. Когато казвате, че трѣбва да влѣзете въ свѣта, подразбирамъ Божествения свѣтъ, а не онзи, който върви надолу, въ гѫстата материя. Ако влѣзете въ този свѣтъ, вие ще мязате на пауни, ще стѫпвате гордо, съ разперени крила, но ще излѣзете оскубани, безъ пера. Ще влѣзете съ всичкото си величие, а ще излѣзете обрани, оскубани, за посмѣшище на хората. Волътъ ще влѣзе въ свѣта съ рогата си, а ще излѣзе безъ рога и съ одрана кожа. Овцата пъкъ ще влѣзе съ вълната си, а ще излѣзе оскубана издоена. Хората въ свѣта се дѣлятъ на две категории: тия отъ първата категория се движатъ въ посока на сѫщественото и казватъ, че материята трѣбва да се сгѫсти. Прави сѫ тия хора, защото тѣ слизатъ. Хората отъ втората категория казватъ, че материята трѣбва да се разреди. И тѣ сѫ прави, защото възлизатъ нагоре, дето материята става все по-рѣдка. Ние се движимъ по равнодействуващата на тия две линии, които иматъ обща точка. Значи, ние се движимъ нито надолу, нито нагоре. Кога двама души иматъ една обща, допирна точка? — Когато иматъ общъ интересъ. Този интересъ може да бѫде отъ различенъ характеръ. Ще видите, че следъ време тѣзи двама души се сродяватъ. На единия се ражда момче, на другия — момиче. Като пораснатъ децата имъ, тѣ ги оженватъ, и по този начинъ правятъ връзка помежду си. Животътъ на хората не е нищо друго, освенъ непрекѫсната верига отъ връзки. Съвременната култура се занимава изключително съ правене на връзки. Поетитѣ пишатъ само за мѫже и за жени, за млади момци и моми. Рѣдко ще срещнете поетъ да пише за Бога, за нѣщо велико. Поети, музиканти, художници повече възпѣватъ или рисуватъ младостьта. Защо? — Защото младостьта е носителка на Божествения животъ. Докато е младъ, човѣкъ е носитель на Божественото въ себе си. Щомъ остарѣе, Божественото го напуща. Младостьта представя Божествения животъ; старостьта — човѣшкия животъ. Когато младиятъ се гнѣви, сърди, той е старъ. Когато стариятъ престане да се сърди, той е младъ. Следователно, който иска да се подмлади, той трѣбва да стане господарь на гнѣва си. Не се гнѣвете на никого! Когато гнѣвътъ дойде у васъ, говорете съ него, но не се гнѣвете. Помнете всѣкога, че Богъ живѣе въ васъ, и вие въ Него. Ако Той търпи всички хора, всички противоречия, радвайте се за това и не се сърдете на хората. Какво правите вие? Погледнете на този, на онзи, и казвате, че сѫ голѣми грѣшници. Въ бѫдеще тѣзи грѣшници ще станатъ голѣми светии, а въ по-далечното бѫдеще ще станатъ ангели. Обаче, време се изисква за това. Въ всѣки човѣкъ има скрити възможности за неговото повдигане и падане. Грѣшникътъ може да стане светия, и светията може да стане грѣшникъ. Богъ е създалъ свѣта, Той е господарь на положението. Той въздига царе и сваля царе, въздига души и сваля души. Като не разбирате това, вие гледате на свѣта отъ две страни и ту го осѫждате, ту го удобрявате. Когато виждате злото, казвате, че Богъ не е създалъ свѣта, както трѣбва. Тогава сѫдите Бога. Когато виждате доброто, казвате, че свѣтътъ е създаденъ идеално. Който не разбира Божията мѫдрость, безъ да иска, създава злото. Той намира, че въ свѣта сѫществува несправедливость, че едни сѫ учени, а други — прости. Докато човѣкъ не дойде до положение правилно да разбира отношенията между най-малкитѣ сѫщества и човѣка, той никога нѣма да разбере Божиитѣ закони. И въ най-малката мушица има възможности да порасне, да стане голѣмо сѫщество, но за това се изисква време. Ако на мухата се дадатъ условия, каквито сѫ дадени на човѣка, и тя може да стане като него. За Якова се казва въ Писанието, че Богъ се обърналъ къмъ него съ думитѣ: „Не бой се, червей Якове! Това значи: Ако Богъ се е грижилъ за Якова, когато е билъ червей, колко повече сега, като човѣкъ, надаренъ съ дарби и способности. Като знаете това, постѫпвайте справедливо къмъ всички сѫщества. Видите ли червей, не го тъпчете. Знайте, че нѣкога и вие сте били като него. Благодарете на Бога, че сте се повдигнали до положението на човѣкъ и помолете се Той да благослови този червей, по-скоро да излѣзе отъ своето положение. Задачата на човѣка е да помага на по-малкитѣ отъ себе си, а не да ги осѫжда. Сега всички трѣбва да работите върху, себе си, да очистите ума и сърдцето си отъ всичко отрицателно. Не чакайте наготово да получите знания. Никой нищо нѣма да ви даде наготово. Само на детето се помага, само на детето се дава наготово. Кой какъ срещне детето, ще го вземе на рѫце, ще го помилва, ще го цѣлуне. Стария, обаче, никога не взиматъ на рѫце. Той самъ трѣбва да ходи. Казва се въ Писанието, че Богъ носилъ Израиля на рѫце презъ пустинята. Това е преносенъ изразъ. Богъ ималъ грижата за Израилския народъ, но не го е носилъ на рѫце. Такава грижа има Той за всички живи сѫщества, малки и голѣми. Като ученици, вие трѣбва да работите за развиване на своето въображение, за пробуждане на съзнанието си. Будно съзнание се иска отъ всички. Очитѣ ви трѣбва да бѫдатъ отворени, не за злото, за отрицателното въ свѣта, но за доброто, за положителното. Че виждате злото, това не трѣбва да ви спира въ пѫтя. Щомъ сѫществува злото, има причини за това. Какви сѫ причинитѣ, не е ваша работа да ги търсите. Злото, като сила, има своето право и въ вселената. Който разбира злото, той може да го използува за добро. Който не го разбира, той не трѣбва да му слугува, нито да му се подчинява. Казано е въ Писанието: „Побеждавайте злото съ добро!“ Следователно, не мислете за злото, да не се вкисвате. Мислете за доброто, за красивото и хубавото въ свѣта, за да развивате своитѣ дарби. Това не се постига лесно. Много време ще плачете, ще проливате сълзи, докато придобиете микроскопическо знание. Не е лошо да плаче човѣкъ. Какво показва плачътъ? Плачътъ показва, че изворитѣ на човѣка текатъ. По-добре е изворитѣ да текатъ, отколкото да сѫ пресъхнали. Кои хора плачатъ? — Живитѣ. Мъртвитѣ никога не плачатъ. По-добре е детето да плаче, но да е живо, отколкото да не плаче и да е мъртво. По-добре е човѣкъ да скърби, но да е живъ, отколкото да не скърби и да е мъртавъ. Колкото по-голѣма е скръбьта на човѣка, толкова по-голѣма е и радостьта му. Когато скърби, човѣкъ мисли за всички, които скърбятъ, страдатъ едновременно съ него, и по този начинъ имъ помага. Това и Христосъ правѣше. Затова се казва, че Христосъ понесе страданията на хората. Каквото и да правите, знайте, че това, което човѣкъ желае, ще го постигне. — Кога ? — Това не е важно. Днесъ или утре, той ще постигне това, което желае. Има едно Божествено „днесъ или утре“, но то не е опредѣлено. Каквото желаете, турете го въ Божествения день, тамъ да се реализира. Ако хиляди години сте били при Бога, и Той ви е угощавалъ, безъ да ви иска нѣщо, не трѣбва ли сега да работите ? Той ви е пратилъ на земята да работите. Скръбьта, страданията, които преживявате, сѫ работа. Всѣки отъ васъ е прекаралъ нѣколко хиляди години при Господа, но щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да работите. Така е и въ живота. Като ви дойде гостъ, три деня може да яде и да пие, да гостува, безъ да работи. На четвъртия день вече той трѣбва да работи. Мнозина обикалятъ това правило. Тѣ ходятъ на гости отъ единъ домъ въ другъ, навсѣкѫде прекарватъ по три деня, и не дочакватъ четвъртия день. Каквото и да правите, трѣбва да знаете, че отъ всички се иска съзнателна работа. Всѣки ще бѫде поставенъ на редъ изпитания, да се научи да преодолява. Започне нѣкой да се моли. Въ това време ще му дойде на ума, че не е свършилъ нѣкаква бърза, важна работа, и ще прекѫсне молитвата. После пакъ започне да се моли, но друго нѣщо ще го отклони. Така, той ще отлага молитвата си, ще се чувствува недоволенъ отъ себе си, докато най-после привикне да се съсрѣдоточава. Въ това отношение турцитѣ се молятъ продължително. Преди да започне молитвата си, турчинътъ се мие, облича, нарежда и, като бѫде съвсемъ готовъ, пристѫпва къмъ молитва. Ако въ това време нѣкоя лоша мисъль мине презъ ума му, той прекѫсва молитвата и започва отново да се мие. Щомъ се измие, изчисти, пакъ започва да се моли. Докато не направи молитвата си безъ грѣшка, той все я прекѫсва и отново започва. Нѣкой се моли и току поглежда часовника си, да не закъснѣе. Този човѣкъ е влѣзълъ въ областьта на изкушенията. И тъй, когато се молите, забравете всичко въ васъ и около васъ. Забравете часовника си, забравете работитѣ, които ви чакатъ презъ деня, забравете и себе си най-после. Затворете очитѣ си, вглъбете се въ себе си и започнете да се молите. Само така ще дойдатъ Божиитѣ благословения върху васъ. Щомъ отворите очитѣ си, започнете работата си. Като се помолите по този начинъ, вие ще получите вѫтрешно вдъхновение. Каквато работа започнете при това вдъхновение, всичко ще върви добре. Щомъ имате вдъхновение, не отлагайте работитѣ си за другъ день. И на пѫть да сте, като ви дойде вдъхновение да направите нѣщо, не отлагайте. Вдъхновението струва повече отъ всичко друго. Използувайте го още на момента. Не мислете върху това, какво ще кажатъ хората за васъ. За вдъхновения човѣкъ хората нищо лошо не могатъ да кажатъ. Той е уменъ, добъръ човѣкъ. Сега, желая на всички да бѫдете умни, добри, да бѫдете образци, въ правъ смисълъ на думата. Не мислете, че ако сте умни и добри, нѣма да дойдатъ изпитания за васъ. Изпитания неизбѣжно ще дойдатъ за всички. Скърбитѣ следватъ радоститѣ. Който не иска да скърби, той може да ми продаде скръбьта си. Азъ купувамъ човѣшкитѣ скърби. Нека всѣки оцени скръбьта си и дойде при мене да я продаде. Всѣка скръбь има точно опредѣлена цена. Обикновенитѣ човѣшки скърби едва ли струватъ по петь стотинки едната. Има скърби, които струватъ по хиляда лева, но тѣ идатъ единъ пѫть на десеть години. Тѣ сѫ като лотарийни билети. Тъй щото, когато нѣкой се отегчи отъ скърбитѣ си, нека дойде при мене, азъ ще ги купя. Скръбьтае товаръ, който може да преминава отъ единъ човѣкъ на другъ. Значи, човѣкъ може да носи чужди скърби. Отивате при нѣкой боленъ, който се оплаква отъ главоболие. Вие турете рѫката си на главата му, и той оздравява. Болниятъ оздравява, но вашата глава заболява. Защо? — Защото не знаете, какъ и кѫде да поставите рѫката си. Като отнемете болката и скръбьта на нѣкого, вие трѣбва да знаете, кѫде да я турите. Помагайте, на ближнитѣ си и не се страхувайте! Правете малки опити да лѣкувате, за да придобиете знания. По този начинъ вѣрата ви ще се усили. Следователно, искате ли да усилите вѣрата си, правете опити съ себе си, правете опити съ ближнитѣ си. Щомъ заболѣете, повдигайте мисъльта си къмъ Бога, докато болестьта ви изчезне. Ако паметьта ви е слаба, молете се да се усили, да се възстанови първоначалната ви паметь. Ако очитѣ ви сѫ отслабнали, пакъ се молете, докато се усилятъ. Причината за отслабване на очитѣ ви се дължи на това, че или вие сте вложили нѣкаква отрицателна идея въ ума си, която влияе върху очния нервъ, или, чрезъ внушение сте възприели тази слабость на очитѣ отъ други хора. Каквато и да е причината за отслабване на очитѣ ви, работете по обратенъ пѫть на внушението, подъ което сте се намирали, за да се освободите отъ него. Дружете съ хора, които иматъ силни очи. Ако дружите съ човѣкъ, на когото очитѣ сѫ слаби, тойможе да ви повлияе така, че и вашитѣ очи да отслабнатъ. Затова, пазете се да не изпаднете подъ неговото влияние. Въ случая, по-добре вие да му повлияете съ вашитѣ силни очи, отколкото той на васъ. Често окултнитѣ ученици говорятъ за лоши влияния и се страхунатъ отъ тѣхъ. Има лоши влияния въ свѣта, но човѣкъ не трѣбва да се страхува. Като измиете рѫцетѣ си добре съ сапунъ, всѣкакво лошо влияние минава. Ако и при това срѣдство се страхувате отъ лошото влияние, излѣзте вънъ, на чистъ въздухъ, тръснете дрехата си нѣколко пѫти, духнете три пѫти, и лошото влияние ще изчезне. Сѫщото правятъ хората, когато искатъ да покажатъ, че сѫ потърсени отъ нѣщо. Тѣ отърсатъ дрехата си, духнатъ нѣколко пѫти, и потърсването изчезва. Като изтърсвате дрехата си, кажете: Както прахътъ не остава върху дрехата ми, така и лошото влияние да не остане въ душата ми. Богъ живѣе въ мене, азъ изпълнявамь Неговата воля, вследствие на което никакво зло не може да ме сполети. Никой не може да направи зло на онзи, който изпълнява волята Божия. Цѣлиятъ свѣтъ да се опълчи срещу него, пакъ нищо не може да му направи. Силна трѣбва да бѫде вѣрата на ученика! Христосъ казва: „Станете като децата“. Значи, детска вѣра се иска отъ васъ. Ако сте като децата, можемъ да се разбираме; ако сте стари — не можемъ. Защо? — Защото старитѣ искатъ да имъ се слугува,а не тѣ да служатъ. Децата, обаче, иматъ готовность да служатъ. За единъ орѣхъ, който дѣдото е обещалъ на внучето си, то е радостно, доволно, отива да му донесе вода. Така трѣбва да се радвате и вие, не за материални придобивки, но за малки, духовни придобивки, които носятъ въ себе си Божието благословение. Колкото малко да е това благословение, благодарете за него. То представя мощна сила за душата. Това благословение е като синаповото зрънце, което расте, развива се и плодъ дава. Посѣйте това семенце и не се безпокойте, какво ще стане съ него. Сега, нѣма да ви питамъ, разбрахте ли ме, или не. Азъ съмъ напълно убеденъ, че сте ме разбрали. Когато нѣкой казва, че не разбира нѣщо, той хитрува. Ако каже, че разбира, ще трѣбва да плати. Така постѫпватъ търговцитѣ, когато купуватъ стока. Търговецъ отива да купи жито отъ нѣкой селянинъ. Погледне житото и казва: Не струва това жито. Защо не струва? — Защото иска да го купи евтино. Щомъ го купи, веднага повдига цената му. Значи, докато го купи, житото не струва. Щомъ го купи, цената му се повдига. Това сѫ методи, съ които свѣтътъ работи. Обаче, ученикътъ трѣбва да бѫде като дете. Каквото става около него или въ него, той трѣбва да го посрѣща съ радость, съ усмивка на лице. Дали го корятъ или хвалятъ, той трѣбва еднакво да приема и укора, и похвалата. Всичко въ него трѣбва да бѫде естествено. Този е пѫтьтъ за развиване на ума, на въображението. Съвременнитѣ училища допринасятъ нѣщо за умственото развитие на ученика, но тѣ не разполагатъ съ методи за оживяване, за одухотворяване и приложение въ живота на всичко онова, което се преподава. Запримѣръ, викатъ единъ лѣкарь при нѣкой боленъ. Лѣкарьтъ познава болеститѣ, знае, какъ да лѣкува, но въпрѣки това той не може да помогне на болния. Защо? — Липсва нѣщо въ неговитѣ методи. Той лѣкува и разчита само на своето знание, на това, което медицината му е дала. За да помогне на болния, който се намира въ критическо положение, лѣкарьтъ трѣбва да се обърне съ молба къмъ Бога. После той трѣбва да извика нѣколко свои другари, които, сѫщо така уповаватъ на Бога и, всички заедно, да се помолятъ. Сила е молитвата. Тя оживява и одухотворява знанието. Ще кажете, че молитвата е просия. Отъ човѣшко гледище, молитвата е просия, но отъ високо духовно гледище не е така. Преди всичко молитвата подразбира законъ на жертва. Не можешъ да се молишъ, както трѣбва, докато не пожертвувашъ нѣщо. Който иска молитвата му да бѫде приета, той трѣбва да познава закона на жертвата. Молитвата трѣбва да бѫде интенсивна. Щомъ се спазватъ елементитѣ, които се съдържатъ въ нея, тя има резултатъ. Не е въ многото молене. Молитвата може да бѫде кратка, но интенсивна. Тогава тя изминава дълъгъ пѫть, както свѣтлината изминава 300,000 клм. въ секунда. Ако бързината на свѣтлината е голѣма, много по-голѣма ще бѫде бързината, съ която скръбьта се движи. Въ една стомилионна часть отъ секундата скръбьта обладава цѣлия човѣкъ. Каква грамадна енергия се развива при бързината, съ която скръбьта се движи! Колкото по-голѣма е интенсивностьта на скръбьта, толкова по-голѣма е скоростьта на движението ѝ. Отъ това зависи и трайностьта на скръбьта. Колкото по-голѣма е скоростьта, съ която скръбьта се движи, толкова по-малко продължителна трѣбва да бѫде тя. Сѫщото се отнася и до радостьта. Радостьта и скръбьта се взаимно уравновесяватъ. На голѣмата скръбь отговаря голѣма радость; на малката скръбь — малка радость. Сега, онѣзи отъ васъ, които сѫ напреднали, които искатъ да следватъ духовния пѫть, трѣбва да работятъ за развиване на известни органи въ себе си, съ които да възприематъ енергиитѣ на духовния свѣтъ. За развиване на тѣзи органи е нужна специална храна. За да бѫде въ контактъ съ окрѫжаващата срѣда, човѣкъ има на разположение петь сѣтива. Но понеже той се намира въ преходно състояние, нужни му сѫ и други органи, други сѣтива, съ които да влѣзе въ връзка съ духовния свѣтъ. Съ това ние не отричаме физическия свѣтъ. Ние не отричамеи сегашния животъ на хората. Напротивъ, сегашниятъ животъ е основа на бѫдещия, на този, който сега градимъ. Когато работи съзнателно върху себе си, човѣкъ едновременно развива и своитѣ духовни сили, посрѣдствомъ които физическиятъ му животъ се улеснява и подобрява. Казано е въ Евангелието, че Христосъ е нахранилъ петь хиляди души съ петь хлѣба и две риби. Какво показва това? — Това показва, че Христосъ е разполагалъ съ особени, духовни сили, посрѣдствомъ които могълъ да прави тѣзи чудеса. Ще кажете, че само Христосъ е билъ въ сила да направи това. — Не, всѣки може да направи това. Ако не можете да нахраните петь хиляди души, себе си поне можете да нахраните. Представете си, че вие сте въ една гора, пѫтувате за нѣкѫде, но нѣмате хлѣбъ, три деня сте гладували. Какво можете да направите? Затворете очитѣ си, вглъбете се въ себе си и започнете да се молите. Нѣма да мине много време и, като отворите очитѣ си, ще видите, поставенъ на камъкъ прѣсенъ, топълъ хлѣбъ. — Възможно ли е това? — Възможно е, туй е фактъ, който всѣки може да опита и провѣри. Ако нѣкой пожелае да има печена кокошка, нѣма да получи. Обаче, хлѣбъ може да се даде на всѣки, който искрено се моли. Колкото по-голѣма е вѣрата на човѣка, толкова по-голѣми възможности крие той въ себе си. И тогава, не само за себе си може да измоли хлѣбъ, но иза 20, за 50 или за сто души още. Всичко зависи отъ вѣрата на човѣка. Христосъ казва: „Станете като децата!“ Това значи: имайте вѣрата на децата. И тогава, преди да се помолите на Бога, всичко ще ви се даде. Какво разбирате подъ думата „всичко“? — Всичко сѫществено. Искайте отъ Бога да ви помогне да развиете въ себе си известни дарби и способности; искайте да придобиете известни добродетели — любовь, мѫдрость, истина. Като придобиете тѣзи добродетели, всѣки ще ви търси, ще иска да ви даде нѣщо отъ себе си. Тогава, безъ да искате пари, торба съ пари ще ви следва. Дали сте въ гората, или въ града, тя сама ще ви намѣри. „Станете като децата!“ Който има вѣрата на децата, той по-лесно ще носи страданията и изпитанията въ живота си. Страданията представятъ кѫситѣ линии въ живота. Затова се казва, че скръбьта се движи бързо. Пророкъ Илия имаше опитностьта, какво значи, човѣкъ да бѫде гоненъ, да страда. Затова той се обърна къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, пророцитѣ Твои избиха, и олтаритѣ Твои разкопаха, и самъ азъ останахъ, искатъ и моя животъ да взематъ“. Богъ му отговори: „Не си самъ. Оставилъ съмъ си седемь хиляди души мѫже, които не сѫ прѣклонили колѣно предъ Ваала“. Отиде Илия следъ това на Синайската гора, дето Господъ му говори. Тамъ той реши, кого да си остави замѣстникъ. Замѣстникътъ му бѣше по-мекъ отъ него. На Илия липсваше мекота. Той прилагаше юмручното право и казваше, че свѣтътъ ще се оправи само съ ножъ. Ножътъ ще очисти свѣта. После той разбра, че който ножъ вдига, отъ ножъ умира. И тъй, като ученици, вие трѣбва да се радвате на скърбитѣ и страданията и да ги понасяте съ търпение. Вие сте се уплашили отъ страданията и се молите да не ви сполетяватъ. Колкото повече искате да ги избѣгвате, толкова повече тѣ ще ви нападатъ. Казвате: Да ме пази Господъ отъ страдания! Господъ може да ви пази отъ грѣха, но не и отъ страданията. И Христосъ имаше страдания. Страданията сѫ неизбѣжни. Тѣ свързватъ хората. Изпѣйте сега една пѣсень, която да е въ съгласие съ това, което говорихъ сега. Коя пѣсень искате?(— Духътъ Божий.) Нѣкои казватъ, че не могатъ вече да пѣятъ. Тѣ сами се лъжатъ. Всѣки може и трѣбва да пѣе, защото пѣнието е Божие благословение. Музиката е дошла на земята отъ три-четири хиляди години преди Христа. До това време музика не е сѫществувала. Атланската раса, запримѣръ, не е била музикална. Ако разглеждате черепи на човѣшки глави отъ това време, ще видите, че малко отъ тия черепи сѫ добре оформени. Много отъ тѣхъ сѫ престѫпни типове. Изучавайте хората, изучавайте себе си, за да можете правилно да се развивате. Каквотои да правите, пѣйте. Музиката, пѣнието влияятъ добре върху психиката на човѣка. Нѣма да пѣете цѣлъ день, сутринь ще пѣете, по половинъ или единъ часъ. Който иска да живѣе дълго време, той трѣбва да пѣе. Искате ли да опитате силата си, вземете една тухла и я стиснете. Ако тухлата отгоре пусне огънь, а отдолу — вода, вие сте силенъ човѣкъ. Правете този опитъ всѣка вечерь, да видите, доколко сте силни да трансформирате състоянията си. Човѣкъ има скрити сили въ себе си, които отъ време на време се проявяватъ. Преди години въ Сливенъ имаше едно младо, 15 годишно момиче, което свиваше рѫката си на юмрукъ, помолваше се на Бога и като я отваряше, вѫтре имаше две-три малки клончета. Какъ ставаше това, и то не знаеше. Това момиче ходѣше отъ кѫща на кѫща и правѣше този опитъ. Следъ петь-шесть месеца то изгуби тази способность. Нѣкои ще кажатъ, че това е нѣкакъвъ фокусъ. Каквото и да се говори, както и да се философствува, това не разрешава въпроса. Съ своитѣ отрицателни мисли, хората отричатъ всичко, и по този начинъ си въздействуватъ зле. Сега, да оставимъ философията настрана. Тя не е пѫть къмъ Божественото разбиране. Тя е гимнастика на ума. Дойдемъ ли до положителната наука, тамъ се искатъ други методи, друга работа. Запримѣръ, когато изучавате влиянието на скръбьта и радостьта върху човѣка, правете следнитѣ опити. Измѣрете широчината на рѫката на човѣка, когато нито е радостенъ, нито е скърбенъ. Следъ това, измѣрете рѫката му, когато е скърбенъ и после, когато е радостенъ. Сравнете тѣзи три числа и ще видите, че при радостьта рѫката се увеличава съ единъ милиметъръ поне отъ нормалната мѣрка, а при скръбьта се свива малко. Изобщо, може да се извади заключение, че при радостьта цѣлото тѣло се разширява, а при скръбьта — се свива. Като дойде скръбьта, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не дава ходъ на скръбьта повече, отколкото трѣбва. Ако даде широкъ просторъ на скръбьта въ себе си, свиването може да бѫде толкова голѣмо, че да стане атрофия на нѣкой органъ. Като знаете това, работете върху себе си, да превръщате скръбьта въ радость. Христосъ казва: „Азъ ще ви се изявя, и скръбьта ви ще се превърне въ радость“. Силата, която може да превърне скръбьта въ радость, е любовьта. Както барометърътъ може 24 часа по-рано да предскаже времето, така и любовьта е въ състояние да предскаже, какво ще прекара човѣкъ. Нѣкога времето е хубаво, а барометърътъ започва да спада. Другъ пѫть времето е лошо, а барометърътъ се повдига. На сѫщото основание и любовьта е такъвъ барометъръ, който опредѣля, какво предстои на човѣка. Дето любовьта присѫтствува, тамъ сѫществува хармония, миръ и радость. Детолюбовьта отсѫтствува, тамъ има дисхармония, скръбь и нещастия. Знание е нужно на хората. Азъ не говоря за книжовното знание, но имамъ предъ видъ положителното знание, придобито чрезъ наблюдение и опитъ. Ако започнете да изучавате физиогномия, запримѣръ, по книги само, вие ще придобиете теоретическо знание, но не и такова, съ което можете да си послужите при всѣки специаленъ случай. Който се занимава съ окултнитѣ науки, той трѣбва да бѫде крайно досѣтливъ, да възприема нѣщата правилно. Днесъ ще срещнете много гадатели. Едни гадаятъ по лице, други—по рѫка, по глава, по планетни съчетания; трети гадаятъ на карти, на кафе, на охлювъ, на мида и т. н. Преди години, въ варненско, се яви една циганка, която гадаеше на охлювъ. Тя предсказваше много вѣрни нѣща на хората. При нея отиваха граждани и селяни, отъ които спечели доста пари. Обаче, единъ день разбойници влѣзли въ дома ѝ и я обрали. Тя предсказваше на хората, какво ще имъ се случи, но за себе си не можа да предвиди, какво я чака. Какво знание е това, съ което предсказвашъ на хората, какво има да имъ се случи, а на себе си не можешъ да предскажешъ? Това знание не е положително. Какъ се обяснява способностьта на нѣкои хора да гадаятъ на охлювъ, на мида, на карти, на кафе? Това се обяснява съ вибрациитѣ на тѣлата. Ако между вибрациитѣ на охлюва, запримѣръ, и тия на човѣка има известно съответствие, човѣкъ се свързва съ тѣхъ и започва да предсказва. Така се обяснява, защо нѣкои хора иматъ известно разположение къмъ даденъ поетъ, писатель, философъ или ученъ. Силата не е въ книгитѣ на тия учени, нито въ мидата или охлюва. Силата е въ самия човѣкъ, а книгитѣ служатъ само като потикъ за проява на тази сила. И тъй, като дойдете до музиката, до пѣнието, до науката, не казвайте, че не можете да свирите, да пѣете, или че не можете да учите. — Ама търпение се изисва за всичко. — Да, за всичко се иска търпение. Когато пишете, трѣбва да внимавате, коя буква какъ да напишете, да разработвате почерка си. Всѣка буква трѣбва да бѫде хармонична, красива, да има съотношение между линиитѣ ѝ. Нѣкой започва отъ начало съ едри букви и, колкото повече пише, постепенно ги намалява. Другъ започва реда правилно и постепенно слиза надолу, изкривява реда. Този човѣкъ е песимистъ. Другъ пъкъ постепенно се качва нагоре. И той изкривява реда, но въ него има нѣщо възходещо. Човѣкъ трѣбва да пише хоризонтално, нито да се вдига на горе, нито да слиза надолу. Ако почеркътъ му има тенденция да слиза надолу, безъ да иска, той пакости на себе си. Когато пишете писмо на нѣкого, десеть пѫти го препишете, но да излѣзе хубаво, добре написано. Каквото правите, старайте се да излѣзе добре. Колкото време да ви е нужно за това, не се смущавайте, достатъчно време има. Ако четете нѣкоя молитва, „Отче нашъ“, или „Добрата молитва“, не бързайте. Четете я бавно, спокойно, съ мисъль, вие сами да останете доволни отъ себе си. Щомъ вие сте доволни, и Богъ ще бѫде доволенъ отъ васъ и ще ви изпрати своето благословение. Днесъ отъ всички хора се изисква съзнателна, разумна работа, не съ бързане, но съ постоянство. Като работите по този начинъ, вие ще се приготвите за приемане на Божиитѣ блага, Божиитѣ благословения. Първо вие ще приемете тия блага, ще се нахраните добре и после ще дадете отъ тѣхъ на своитѣ ближни. Не повтарайте грѣшката на пѣтела, който изкукуригалъ, и сиренето му паднало отъ устата. Първо ще свършите работата си, която ви е опредѣлена; после ще приемете благото, а следъ това ще пѣете на хората, т. е. ще имъ дадете отъ своето благо. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 17. Лекция отъ Учителя, държана на 15 февруарий, 1928 г. София.— Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Озлобяване, мѫка, скръбь. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Чете се темата: „Цѣрътъ на най-голѣмата скръбь“. Единъ отъ старитѣ пророци е казалъ за Господа: „Потърсете ме въ день скърбенъ, и азъ ще ви помогна“. Голѣмата скръбь е отъ дявола, малката — отъ човѣка, а помощьта—отъ Бога. Значи, когато скърбишъ много, дяволътъ те мѫчи; когато скърбишъ малко, човѣкъ те мѫчи; когато намѣришъ цѣръ за скръбьта си, това е отъ Бога. Богъ не причинява скръбь никога и на никого. Ние казваме, че човѣкъ грѣши, а Богъ помага, избавя човѣка отъ грѣха. Когато човѣкъ грѣши, Богъ седи настрана и наблюдава, какво прави, но не се мѣси въ грѣха. Богъ не участвува въ грѣховетѣ на хората. Щомъ се обърнатъ къмъ Него за помощь, за спасение, Той веднага имъ помага. Спасението всѣкога иде отъ Бога. Човѣкъ грѣши, докато е силенъ. Щомъ сгрѣши, той изгубва силата си и тогава се обръща къмъ Бога. Затова е казано: „Потърсете ме въ день скърбенъ“. Обаче, има състояния въ човѣка, които мѫчно се лѣкуватъ. За да се излѣкуватъ, въ края на крайщата тѣ трѣбва да се превърнатъ въ скръбь. Озлобяването трѣбва да се превърне въ мѫка, мѫката — въ страдание, въ скръбь, и тогава вече скръбьта може да се лѣкува. Щомъ си скърбенъ, ще призовешъ Бога на помощь, да те спаси. Като те спаси, ще Го прославишъ. Който скърби, той е миналъ вече презъ две състояния — презъ озлобяване и мѫка. Значи, като скърби, човѣкъ се намира въ по-високо състояние, отколкото преди скръбьта си. Следъ скръбьта иде радость. Казано е въ Писанието: „И скръбьта ви ще се превърне въ радость“. — Кога? — Днесъ или утре, това не е важно. Не мислете за утрешния день. Защо човѣкъ не трѣбва да мисли за утрешния день? — Защото само днешниятъ день е нашъ. Утрешниятъ день принадлежи на сѫщества, високо напреднали. Утрешниятъ день е заетъ вече, защото празни пространства въ природата не сѫществуватъ. Утрешниятъ день, който за насъ е бѫдеще, е заетъ отъ сѫщества, които живѣятъ въ този день като въ настояще. Нашиятъ днешенъ день, нашето настояще е бѫдеще за сѫщества, които идатъ следъ насъ. Щомъ е така, ние нѣма защо да мислимъ за утрешния день. За утрешния день нека мислятъ онѣзи сѫщества, които работятъ въ този день. Ние, които работимъ за днешния день, каквото спечелимъ, ще го оставимъ на онѣзи, които идатъ следъ насъ. Тѣ ще се ползуватъ отъ нашитѣ придобивки, а ние — отъ придобивкитѣ на онѣзи, които живѣятъ въ утрешния день. Следователно, онѣзи, които сѫ надъ насъ, работятъ за насъ. Ние работимъ за ония, които идатъ следъ насъ. Тѣ пъкъ работятъ за сѫщества, които идатъ следъ тѣхъ и т. н. Това значи, да възложи човѣкъ товара си на Бога, да уповава на Него. Съвременнитѣ хора се безпокоятъ, какво ще правятъ следъ десеть години, запримѣръ. Тѣ искатъ да знаятъ, какво ще стане съ тѣхъ следъ десеть години. — Това не е тѣхна работа. Досега никой не е разрешилъ този въпросъ и нѣма да го разреши. Що се отнася до въпроси, които иматъ своето реализиране въ бѫдеще, тѣ сѫ задачи на сѫщества, които живѣятъ въ бѫдещето. Тамъ живѣятъ сѫщества, които решаватъ великитѣ въпроси на живота. Нѣкой казва: Ще се погрижа за прехраната си за утрешния день. — Това не е твоя работа. Други се грижатъ за утрешната ти прехрана. — Да науча урока си за утре. — Ти научи днешния си урокъ, а утрешниятъ други ще учатъ. — Тогава ще отложа урока си за другъ день. — Не, днесъ учи, а за утрешния день други сѫщества ще учатъ. Приложете тази философия въ живота си, да видите,какви резултати ще имате. Каквото днесъ направишъ, това е важно за тебе. Каквото утре мислишъ да направишъ, други ще го направятъ вмѣсто тебе, и тѣ ще се ползуватъ отъ придобивкитѣ на направеното. И тъй, каквото и да мислите за науката, за живота, съзнателно или несъзнателно, вие се свързвате съ по-напреднали отъ васъ сѫщества, които ви помагатъ. Ученикътъ трѣбва да се радва, че утрешниятъ день е повѣренъ въ ржцетѣ на разумни, напреднали сѫщества. Този день носи нѣкакво благо за него. Обикновено благото е завито въ много опаковки, не можете да го видите изведнъжъ. Не се обезсърдчавайте! Цѣлиятъ день е на ваше разположение. Ще отваряте и затваряте сандъцитѣ, докато намѣрите благото, което е опредѣлено за васъ. Единъ день ще отваряшъ едни сандъци. Вториятъ день — други сандъци. Третиятъ день — трети сандъци. Така ще отваряшъ едни сандъци следъ други — всичко 365 сандъци. Цѣла година наредъ ще отваряшъ сандъци съ блага, докато намѣришъ ония, които сѫ опредѣлени за тебе. Работете, учете, и за утрешния день не мислете. Възложете товара си на Господа, защото Той работи въ бѫдещето. Казватъ нѣкои, че Богъ работи въ настоящето. Той работи и въ миналото, и въ настоящето, и въ бѫдещето, обаче, Божието минало, настояще и бѫдеще не сѫ наше минало, настояще и бѫдеще. Ако е вѣрно твърдението на философитѣ, чеБoгъ живѣе само въ настоящето, какво ще кажете за ония хора, които живѣятъ въ миналото и въ бѫдещето? Ще излѣзе тогава, че тия хора сѫ вънъ отъ Бога. — Не, въ сѫщность, Богъ не работи нито въ миналото, нито въ настоящето, нито въ бѫдещето, понеже това сѫ части отъ времето. Богъ не работи въ частитѣ, но въ цѣлото. Въ нашето минало работятъ сѫществата подъ насъ; въ настоящето ние работимъ, а въ бѫдещето — сѫществата надъ насъ. Богъ работи надъ всички. Значи, Той едновременно живѣе и работи между всички сѫщества и провѣрява работитѣ имъ. Нѣкой цитиратъ стиха: „Отецъ ми работи“. Съ това тѣ искатъ да кажатъ, че Богъ сега работи. Ние пъкъ казваме, че не е било време, когато Богъ да не е работилъ. Следователно, работа е само онова, което има минало, настояще и бѫдеще. Христосъ не опредѣля времето, когато Богъ работи, но казва: „Отецъ ми работи, и азъ работя“. Когато ни изкупва отъ грѣха, когато ни спасява, Богъ работи въ миналото. Днесъ, когато се е ограничилъ да живѣе въ насъ, Той работи въ настоящето, учи ни, взима участие въ нашата работа. Като ни спаси, като ни научи, какъ да живѣемъ, ще ни въведе въ рая; който се приготвя вече. Раятъ представя нашия бѫдещъ животъ, въ който Богъ работи. Значи, Богъ едновременно работи и въ миналото, и въ настоящето, и въ бѫдещето. Човѣкъ, оба Липсват страници 102, 103. Временно е добавен текстът с нов правопис: Човек обаче работи само в настоящето. Ето защо не трябва да казвате: „Аз ще бъда добър или аз ще бъда учен.”- Не, днес, сега още човек може да бъде добър, може да бъде и учен – от него зависи. Това са ред положения,които всеки може да приложи в живота си. Като ученици вие трябва да се пазите от втвърдяване,т.е. да не дойдете до положение да се оградите с правила, със закони, от които не можете да се освободите. Те ще ви доведат до голямо еднообразие. Тогава ще заприличате на ходжата,който се качва на джамията и почва да вика: „Един е Бог.” Ако джамията има три минарета, той се качва и на трите и все едно и също говори: „Един е Бог.” Съществата от невидимия свят имат търпение да изслушат тия еднообразни молитви, но има нещо в света, което трябва да се приложи.Еднообразието създава нещастията в живота.Старото в живота прави хората нещастни.Казвате: „Остаряхме, не знаем какво да правим”- Това е стара идея. - „Как ще преживеят децата ни?” - Това е стара идея.- „Има ли друг свят?”Това е стара идея.- „В рая ли ще отидем, или в ада?” - Това е стара идея.- „Ще ни посрещнат ли нашите близки на онзи свят?”-И това е стара идея.Откажете се от старите идеи, които носят нещастия, които умъртвяват. Приемете новите идеи, които носят живот, които възкресяват. Казвате: „Ще дойдат ли новите идеи и до нас?”-Смешно е да задавате такъв въпрос. Да се задава такъв въпрос,това значи да питате: „Ще изгрее ли слънцето и за нас, ще видим ли и ние слънцето?”Слънцето изгрява за всички живи същества без изключение.Който го търси, той ще се ползва от неговите енергии.Който търси новите идеи, той непременно ще ги намери. Днес всички хора говорят за възпитание на младото поколение, но все по стар начин го възпитават.И семейството,и училището,и обществото възпитават младите в практичен дух, в смисъл да бъдат силни,прозорливи, да разбират хората,да преодоляват мъчните условия в живота.Всичко е добро, но те изпускат едно нещо предвид:невъзможно е човек да разбере, да познае другите,докато не е познал, докато не е разбрал себе си.Ти скърбиш и не знаеш произхода на твоята скръб. Ти се натъкваш на една отрицателна мисъл и не знаеш откъде е дошла тази мисъл в главата ти.Заболееш, не знаеш, откъде е дошла тази болест, нито знаеш как да се лекуваш.Викаш един, втори лекар,дано ти помогнат. Преди години в град Ню Йорк един американец заболял от крак.В средата на крака си усещал силна болка, като че кракът му е счупен. Викал един, втори, трети лекар,никой не могъл да му помогне. Всички преглеждали крака му най-внимателно, но нищо не намирали. Търсили причината тукъ, тамъ, не могли да я намѣрятъ. Външно кракътъ билъ съвършено здравъ. По едно време болниятъ извикалъ единъ английски лѣкарь, който изучавалъ проявитѣ на психическия животъ въ човѣка, и му разправилъ, какъ го боли кракътъ, какво е състоянието му. Лѣкарьтъ го запиталъ: Не си ли видѣлъ преди години нѣкой човѣкъ случайно да е падналъ предъ тебе и да си е счупилъ крака? Болниятъ веднага се сѣтилъ за единъ такъвъ случай и го разказалъ на лѣкаря. Преди шесть години, разправя болниятъ, трѣбваше да замина съ трена по една важна работа, и бързахъ за гарата. На пѫтя си срещнахъ единъ работникъ, който падна лошо на земята и счупи крака си. Тази картина ме силно потресе и остави дълбоко впечатление въ ума ми. Следъ време това впечатление се изглади, и азъ забравихъ този случай. Тогава лѣкарьтъ му обяснилъ, че причината за болката въ крака му се дължи, именно, на тази силна мисъль, на това силно възприятие, което той получилъ отвънъ. Презъ тѣзи шесть години то работило въ ума му, и днесъ се явява на физическия свѣтъ като болка. Лѣкарьтъ започналъ да лѣкува болния по обратния пѫть на внушението, и въ скоро време кракътъ му билъ съвършено здравъ. Това показва, че много отъ вашитѣ болести сѫ чужди състояния, възприети чрезъ внушение. Катознаете това, работете съзнателно върху себе си, да не се подавате на чужди състояния. Помагайте на ближнитѣ си, и тѣхъ освобождавайте отъ чужди влияния, отъ внушенията, подъ които тѣ съзнателно или несъзнателно попадатъ. Ако срещнете човѣкъ, който се оплаква, че страда отъ нѣкаква болесть, спрете се малко при него, поговорете му, че тази болесть е чужда, натрапена му по нѣкакъвъ външенъ, изкуственъ начинъ. Кажете му, че трѣбва да държи въ ума си положителна мисъль и да не се подава на тази болка. Съ мисъльта си човѣкъ може да се лѣкува. Ако не помогнете на своя ближенъ, и по този начинъ не платите дълга си, ще знаете, че неговото болезнено състояние ще се прехвърли върху васъ. Ако не помагате на ближнитѣ си и не влизате въ положението имъ, вие ще се намѣрите въ по-тежко положение отъ тѣхното. Единъ селянинъ се връщалъ отъ града, и по пѫтя настигналъ другъ селянинъ съ жена си. Като миналъ покрай тѣхъ, той забелязалъ, че жената ругае мѫжа си, кара му се, сърди се, вдига рѫка да го бие. Той спрѣлъ малко колата си и се обърналъ къмъ селянина съ думитѣ: И това било мѫжъ! На мене да се падне такава жена, азъ зная, какъ да се разправя съ нея. Жената чула тѣзи думи, веднага се хвърлила въ колата и казала на селянина: Карай сега въ селото ! Ще ме водишъ у дома си, азъ съмъ твоя жена. — Слушай, не се шегувай съ мене ! Кѫде ще те водя ? Слѣзъ скоро отъ колата ми! — Не, азъ ще дойда у васъ, ще разкажа на жена ти, какъвъ мѫжъ има. Нека знае, че не си светецъ, както се представяшъ. Тъй, иначе се разправялъ той съ жената, но тя не искала да слѣзе отъ колата. Така иде злото въ свѣта. Вие борили ли сте съ злото, да знаете, какъ можете да се справите съ него? Не е лесно човѣкъ да се бори съ злото! Какво трѣбваше да направи селянина, който видѣ, какъ жената се караше съ мѫжа си? Той трѣбваше да се спре и да каже на мѫжа: Братко, добра, отлична е твоята жена. Ти не я познавашъ, не разбирашъ езика ѝ, не си я оценилъ. Като чуе тѣзи думи, жената ще се засрами и ще измѣни поведението си къмъ своя мѫжъ. Следователно, ако искате доброто да дойде у васъ, мислете добре за всички. Ако искате любовьта да ви посети, пожелайте я отъ дълбочината на душата си. Винаги се отговаря на силнитѣ, на искренитѣ желания на човѣка, които излизатъ отъ неговата душа. Любовьта не иде по механически начинъ. Тя е сила, която не се подчинява на обикновенитѣ човѣшки желания. Човѣкъ е дошълъ на земята да работи, да се приготвя за приемане на любовьта. Тя се проявява по два начина: или само отвънъ, или отвънъ и отвѫтре. Когато любовьта се проявява само отвънъ, човѣкъ е нещастенъ. Когато любовьта се проявява отвънъ и отвѫтре, човѣкъ е щастливъ. Когато видите образа си въ огледалото, вънъ отъ васъ, вие се радвате, приятно ви е, но не сте щастливи. Ако образътъ ви въ огледалото е разположенъ, и вие сте разположени; ако образътъ ви не е разположенъ, ако е посърналъ, и вие сте посърнали. Обаче, ако носите своя образъ вънъ и вѫтре въ себе си, вие сте доволни, щастливи. Такова нѣщо изпитва човѣкъ, когато любовьта е вѫтре и вънъ отъ него. И тъй, каквото е отношението между външния и вѫтрешния образъ на човѣка, такова е отношението между човѣка и неговия ангелъ рѫководитель. Когато човѣкъ живѣе добре, и той се радва, и ангелътъ му се радва. Щомъ започне да грѣши, ангелътъ му изгубва разположението си. Много ангели сѫ напуснали небето заради хората; тѣ сѫ дошли на земята съ единственото желание да имъ помагатъ. Господъ казва на нѣкой високо напредналъ ангелъ: Слѣзъ на земята да помогнешъ на еди-кой си грѣшникъ. Ангелътъ веднага слиза и започва да помага на този човѣкъ. Дето ходи грѣшникътъ, и ангелътъ съ него. Щомъ сгрѣши, ангелътъ веднага му пошепва, че не прави добре — сбъркалъ е пѫтьтъ си. Но грѣшникътъ не иска да чуе, върви по наклонна площь и не мисли да се връща назадъ. Ангелътъ се вижда въ чудо, не знае, какво да прави; какъ да го върне отъ пѫтя му. Той прилага ту единъ, ту другъ методѣ, но грѣшникътъ слиза все по-надолу. Понеже ангелътъ трѣбва да му помогне, по необходимость и той слиза съ него. Най-после ангелътъ се обръща къмъ Бога, съ молба да помогне на грѣшника. Като излѣзатъ и двамата на повърхностьта на земята, съ голѣми опитности, ангелътъ счита своята работа завършена и се връща на небето, между своитѣ другари. Тѣ го заобикалятъ и започватъ да го разпитватъ, какво е научилъ на земята. Той имъ казва: Научихъ много нѣща и видѣхъ, че не е лесно да върнешъ една душа отъ кривия пѫть и да я обърнешъ къмъ Бога. Сега, като имате това нѣщо предъ видъ, вие трѣбва да знаете, отде идатъ страданията ви, дали сѫ ваши или чужди, дали сѫ отъ миналия или отъ сегашния ви животъ. Вие трѣбва да се изучавате, да знаете, че всички хора не носятъ еднакви страдания, нито еднакво мислятъ. Въ разнообразието е красотата на живота. Всѣки човѣкъ мисли, чувствува и постѫпва споредъ степеньта на своето развитие. Не само на ангелитѣ ще се даватъ задачи да рѫководятъ нѣкоя грѣшна душа, но и на хората. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да помагате на своя ближенъ. За да свършите съ успѣхъ тази задача, вие трѣбва да държите въ ума си възвишени, свѣтли мисли, а въ сърдцето си — чисти и благородни чувства. Щомъ имате това нѣщо въ себе си, ще бѫдете силни да помагате и на другитѣ. Щомъ помагате на ближнитѣ си, вие помагате и на себе си. По този начинъ. ще придобиете безсмъртния животъ. Обаче, пазете се да не се осака тите. Какъ можете да се осакатите ? Когато въ ума ви дойдатъ свѣтли, възвишени мисли, а въ сърдцето ви чисти и благородни чувства, непременно отнѣкѫде ще нахлуятъ у васъ противоположни мисли и чувства, за да ви смутятъ. Ако не знаете закона и не сте готови да противодействувате на тия отрицателни влияния, има опасность да се осакатите. Пазете се и отъ несъзнателнитѣ движения. Нѣкои хора правятъ известни движения, на които не разбиратъ смисъла. Тия движения не сѫ красиви, не сѫ хармонични, вследствие на което се отразяватъ лошо първо на самитѣ тѣхъ, а после и на окрѫжаващитѣ. Сѫществува наука за движенията, която хората трѣбва да изучаватъ. Движенията не трѣбва да бѫдатъ еднообразни и шаблонни. Нѣкога човѣкъ трѣбва да свърши една работа съ дѣсната си рѫка, а нѣкога —съ лѣвата. Нѣкога трѣбва да излѣзе отъ дома си първо съ дѣсния, после — съ лѣвия кракъ, а нѣкога — обратно: първо съ лѣвия, а после — съ дѣсния кракъ. Съвременнитѣ хора не знаятъ тия правила ; тѣ не познаватъ науката на движенията, вследствие на което се натъкватъ на голѣми противоречия. Запримѣръ, нѣкой отива да свърши една положителна работа и тръгва съ дѣсния кракъ, носитель на положителни енергии. При това положение той нѣма да има успѣхъ въ работата си. Защо? — Защото между две положителни величини всѣкога става отблъскване. За да успѣе въ работата си, той трѣбва да тръгне съ лѣвия кракъ, носитель на отрицателна енергия. Така той ще внесе мекия принципъ въ работата си и ще придобие добри резултати. Противоположнитѣ величини всѣкога се привличатъ. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае, при започване на всѣка работа, съ кой кракъ да тръгне първо, съ дѣсния или съ лѣвия. Ще кажете, че това сѫ суевѣрия. И учени, и прости вѣрватъ въ суевѣрия, вѣрватъ въ фатализъма и се пазятъ било отъ фатални числа, или отъ фатални дни, било отъ животни, отъ цвѣтя, които, споредъ нѣкакви предания, носятъ зло за хората. Днесъ много хора се страхуватъ отъ числото 13. Въ Лондонъ съществува единъ клубъ, който се бори противъ суевѣрията на хората. За да надвиятъ на страха въ тѣхъ, на 13-то число тѣ нарочно внасятъ по домоветѣ кукумявки, бѣли цвѣтя, като носители на отрицателни енергии. По този начинъ тѣ искатъ да ги заставятъ да не се поддаватъ на страха, на суевѣрието. Каквото и да правятъ отвънъ, хората трѣбва да знаятъ, че суевѣрието е вѫтре въ човѣка, а не вънъ отъ него. Кукумявката, числото 13 сѫ въ човѣка, а не вънъ отъ него. Какво представя числото 13? То означава домъ безъ майка: единицата е бащата, тройката — синътъ или дъщерята. Значи, майката отсѫтствува въ този домъ. Дето майката отсѫтствува, тамъ нещастията следватъ едноподиръ друго. Много естествено! Бащата не може да възпитава децата. Щомъ децата въ единъ домъ сѫ лишени отъ майчино възпитание, отъ възпитанието на любовьта, този домъ е отворенъ за нещастия, за злото въ свѣта. Майка е нужна въ дома! Следователно, за да имате пъленъ домъ, трѣбва и майката да присѫтствува, да имате числото 123. Сборътъ отъ цифритѣ на числото 123 е шесть. Сборътъ отъ цифритѣ на числото 13 е четири, което е положително число. Ако вземете общитѣ суми 4 и 6 на числата 13 и 123, ще образувате числото 46, което не е особено щастливо. Затова, между 4 и 6 ще турите числото 5 и ще получите 456, общата сума отъ цифритѣ на което число е равна на 15. Вие не можете да разберете, защо между единицата и тройката въ числото 13 трѣбва да поставите числото две. Тѣзи числа сѫ свързани логически помежду си, което не подозирате. Тази връзка сѫществува по силата на известенъ законъ, който и да знаете днесъ, нѣма да ви ползува. — Всѣкога ли числото 13 е нещастно ? — Въ едни случаи е нещастно число, а въ други — е носитель на добри и благоприятни условия. На физическия свѣтъ числото 13 разрушава. И затова, ако отидете въ странство, въ какъвто и да е хотелъ, библиотека или друго нѣкое заведение, никѫде нѣма да намѣрите числото 13. Дето предстои да се напечата или напише числото 13, всички го избѣгватъ. Затова, вмѣсто 13 турятъ числото Сега научихте две нови философски положения. Щомъ сте радостни, ще знаете, че сте жена, т. е. по-право дева. Щомъ скърбите, вие сте мѫжъ. Думата „дева“ подразбира абсолютна чистота и съвършенство. Каква дума може да се постави между жена и дева, която да изразява по-добре идеята? Ако вмѣсто жена и дева употрѣбимъ думата „другарка“, тогава вмѣсто „мѫжъ“ ще употрѣбимъ думата „другарь“. Тъй щото, ако скърбите, другарь сте; ако се радвате, другарка сте. На кого ще бѫдете другарь или другарка ?— На своя умъ и на своето сърдце. Като скърбите, вие губите силата на своя умъ; като се радвате, увеличавате силата на своето сърдце. Щомъ дойде скръбьта, веднага я превърнете въ радость, да не губите мисъльта си. Когато скръбьта ви посети, задръжте я въ себе си най-много една стомилионна часть отъ секундата. Не е малко това време. Да държите скръбьта въ себе си една стомилионна часть отъ секундата, това значи да оставите дупка да направи въ душата ви. Години се изискватъ следъ това, тази дупка да зарасне. Когато скръбьта ви посети, вие предварително ще й кажете, че тя има право да остане у васъ само една стомилионна часть отъ секундата. Щомъ мине това време, ще я изпратите тържествено съ подаръци, съ голѣми почести. Следователно, въ каквото положение да изпаднете, добро или лошо, знайте, че то ви посети. Вие ще го посрещнете съ почести И ще го изпратите съ почести. — Ама той билъ лошъ човѣкъ, не заслужавалъ. — Това не е ваша работа. Божествениятъ законъ изисква отъ всички хора взаимно почитание и уважение. Защо? — Защото всички хора сѫ създадени отъ Бога. Ако нѣкой трѣбва да сѫди, това е Богъ. Речете ли вие да сѫдите, ще се натъкнете на Божествения редъ на нѣщата и ще се оплетете въ него. Едно трѣбва да знаете: сѫществуватъ фатални числа, фатални дни въ живота. Не се подлагайте на изкушение да мислите, че можете да минете презъ тѣхъ незасегнати. Всѣки човѣкъ, който е роденъ въ 13-та година, въ 13-ия день, въ 13-та лунна фаза, въ 13-ия часъ, въ 13-та минута и секунда, той се намира предъ трудни задачи, които разумно трѣбва да разреши. Всички хора ще се намѣрятъ предъ такива трудни задачи въ живота си, съ които трѣбва да се справятъ. Докато не разрешатъ тѣзи задачи, тѣ не могатъ да придобиятъ онѣзи велики науки, къмъ които се стремятъ. Старитѣ учени сѫ търсили начини да превръщатъ неблагороднитѣ метали въ злато. И окултиститѣ говорятъ днесъ за това превръщане. Това може да стане, но човѣкъ трѣбва да разполага съ мощна воля, да превърне първо желѣзото въ своята кръвь въ злато. Като направи този опитъ и успѣе, той ще може и външното желѣзо да превърне въ Сега научихте две нови философски положения. Щомъ сте радостни, ще знаете, че сте жена, т. е. по-право дева. Щомъ скърбите, вие сте мѫжъ. Думата „дева“ подразбира абсолютна чистота и съвършенство. Каква дума може да се постави между жена и дева, която да изразява по-добре идеята? Ако вмѣсто жена и дева употрѣбимъ думата „другарка“, тогава вмѣсто „мѫжъ“ ще употрѣбимъ думата „другарь“. Тъй щото, ако скърбите, другарь сте; ако се радвате, другарка сте. На кого ще бѫдете другарь или другарка?—На своя умъ и на своето сърдце. Като скърбите, вие губите силата на своя умъ; като се радвате, увеличавате силата на своето сърдце. Щомъ дойде скръбьта, веднага я превърнете въ радость, да не губите мисъльта си. Когато скръбьта ви посети, задръжте я въ себе си най-много една стомилионна часть отъ секундата. Не е малко това време. Да държите скръбьта въ себе си една стомилионна часть отъ секундата, това значи да оставите дупка да направи въ душата ви. Години се изискватъ следъ това, тази дупка да зарасне. Когато скръбьта ви посети, вие предварително ще ѝ кажете, че тя има право да остане у васъ само една стомилионна часть отъ секундата. Щомъ мине това време, ще я изпратите тържествено съ подаръци, съ голѣми почести. Следователно, въ каквото положение да изпаднете, добро или лошо, знайте, че тое гостъ, изпратенъ отъ невидимия свѣтъ да ви посети. Вие ще го посрещнете съ почести и ще го изпратите съ почести. — Ама той билъ лошъ човѣкъ, не заслужавалъ. — Това не е ваша работа. Божествениятъ законъ изисква отъ всички хора взаимно почитание и уважение. Защо? — Защото всички хора сѫ създадени отъ Бога. Ако нѣкой трѣбва да сѫди, това е Богъ. Речете ли вие да сѫдите, ще се натъкнете на Божествения редъ на нѣщата и ще се оплетете въ него. Едно трѣбва да знаете: сѫществуватъ фатални числа, фатални дни въ живота. Не се подлагайте на изкушение да мислите, че можете да минете презъ тѣхъ незасегнати. Всѣки човѣкъ, който е роденъ въ 13-та година, въ 13-ия день, въ 13-та лунна фаза, въ 13-ия часъ, въ 13-та минута и секунда, той се намира предъ трудни задачи, които разумно трѣбва да разреши. Всички хора ще се намѣрятъ предъ такива трудни задачи въ живота си, съ които трѣбва да се справятъ. Докато не разрешатъ тѣзи задачи, тѣ не могатъ да придобиятъ онѣзи велики науки, къмъ които се стремятъ. Старитѣ учени сѫ търсили начини да превръщатъ неблагороднитѣ метали въ злато. И окултиститѣ говорятъ днесъ за това превръщане. Това може да стане, но човѣкъ трѣбва да разполага съ мощна воля, да превърне първо желѣзото въ своята кръвь въ злато. Като направи този опитъ и успѣе, той ще може и външното желѣзо да превърне възлато. Сега и на васъ казвамъ: Ако можете да увеличите златото въ кръвьта си, ще можете по алхимически начинъ да увеличите и златото отвънъ. Когато човѣкъ мисли право, той постепенно придобива свойствата на златото: неговото благородство, устойчивость, спокойствие и т. н. За да постигне това, човѣкъ трѣбва да се свърже съ вибрациитѣ на златото. Тогава той ще познава, кѫде има заровено злато въ земята и на каква дълбочина. Въ миналото ученитѣ сѫ правили такива опити. Днесъ нѣкои хора правятъ сѫщитѣ опити. И Христосъ разполагалъ съ такива знания. Той казва на Петра: „Хвърли мрежата въ водата и ще уловишъ една риба, която има въ устата си златна монета. Извади монетата отъ устата ѝ и си послужи съ нея“. Какъ позна Христосъ, че въ устата на тази риба има златна монета? Какъ попадна тази монета въ устата на рибата? Следователно, щомъ човѣкъ се свърже съ вибрациитѣ на златото, той ще може да знае, кѫде има злато въ природата. Но затова се изисква работа, знание. Човѣкъ трѣбва да бѫде въ хармония съ законитѣ на природата. Който е развилъ въ себе си изкуството да намира злато въ природата, той нѣма да ходи отъ единъ банкеръ на другъ, да взима пари подъ лихва, но ще отиде на опредѣлено мѣсто, ще си извади, колкото злато му е потрѣбно, и ще мълчи, на никого нѣма да разправя, отде е получилъ пари, какъ е разбогатѣлъ. Правете опити въ това направление, да развивате своята чувствителность. Трудътъ ви нѣма да остане напразно. Единъ день ще ви възнаградятъ за този трудъ. Отъ ваша страна, обаче, се изисква работа, постоянство. Тази дарба сѫществува въ човѣка, но той трѣбва да я развива. Както човѣкъ може да познава, кѫде има вода, кѫде има соль въ земята, така може да познава, кѫде има заровено злато въ земята. Много дарби и способности се криятъ въ човѣка, които чакатъ времето си да се проявятъ. За тази цель той трѣбва да работи. Всичкото злато, съ което днесъ хората работятъ, е все отъ земята. Но наука се иска отъ човѣка, да знае положително, кѫде има злато и тамъ да копае. Съвременнитѣ окултисти даватъ различни теории за произхода на златото. Споредъ едни златото расте въ земята, както плодоветѣ черпятъ сокове отъ земята, растатъ и се развиватъ. По сѫщия начинъ и златото се ражда въ земята, размножава се, превръща се въ безброй златни зрънца, които се съединяватъ въ жили, наречени нерви и артерии на златото. Оттукъ може да се извади следното заключение: дето се образува много злато, тамъ хората живѣятъ добре; дето не се образува много злато, тамъ животътъ на хората не е толкова добъръ. Понеже хората на земята не водятъ добъръ животъ, златото е въ много малко количество. Въ океанитѣ има около десеть милиона тона злато, но въ разтворено състояние, а не въ твърдо, както хората го търсятъ. Каква е службата на златото въ океанитѣ? То служи да запази живота въ океанитѣ. Това злато принадлежи на животнитѣ, които сѫ въ водата. Златото, което е въ земята, принадлежи на хората, на животнитѣ по земята и на растенията. Съвременнитѣ хора нѣматъ достатъчно злато на разположение, понеже това количество злато, което е въ земята, трѣбва да го дѣлятъ на три части. Значи, само една трета часть се пада на тѣхъ. Колкото по-добри ставатъ хората, толкова повече златото се увеличава. Днесъ на всѣки човѣкъ се пада срѣдно по 50 лв. златни. Какво може да направи той съ 50 лева? За да живѣе добре, човѣкъ трѣбва да има на разположение поне 12000 лева златни презъ цѣлия си животъ. Хората се нуждаятъ не само отъ външно злато, но тѣ трѣбва да иматъ злато и въ кръвьта си. Колкото по-голѣмо е количеството на златото въ кръвьта, толкова по-здравъ е човѣкъ. Болеститѣ се дължатъ на недостатъчно количество злато въ кръвьта на хората. За да се увеличи това злато, човѣкъ трѣбва да води чистъ, възвишенъ животъ. Златото е емблемъ на слънцето, на енергията, на здравето, на чистотата. Когато имате злато въ кръвьта си, и външното злато ще дойде. Нѣмате ли достатъчно злато въ кръвьта си, външното злато нѣма да ви ползува. Какво ще ви ползува храната, ако стомахътъ ви е разстроенъ? За дасе ползувате отъ външната храна, стомахътъ ви трѣбва да е здравъ, вие трѣбва да имате достатъчно количество злато въ кръвьта си. Щомъ сте здрави, и животътъ ви ще бѫде поставенъ на здрава основа. Пророцитѣ на миналото, както и ученитѣ отъ миналитѣ вѣкове, сѫ говорили за различнитѣ елементи, които човѣкъ трѣбва да съдържа въ кръвьта си, за да бѫде здравъ. При това, тѣзи елементи трѣбва да се намиратъ въ известно съотношение помежду си. Христосъ е казалъ: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Какво искалъ да каже Христосъ съ този стихъ? Той ни най-малко нѣмалъ предъ видъ човѣшката вѣра, нито тѣхнитѣ вѣрвания. Стихътъ, който нѣкога е изказанъ, че страхътъ отъ Господа е начало на мѫдростьта, сѫщо, както и първиятъ стихъ, иматъ дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. Тѣ представятъ елементи, на които свойствата трѣбва добре да се проучатъ; следъ като се изучатъ свойствата имъ, тѣ трѣбва да се преведатъ, да станатъ годни за приложение. Какво означава страхътъ? Страхътъ е сатурновъ елементъ, т. е. елементъ на мѫдростьта. Страхъ отъ Господа не подразбира онзи ненормаленъ страхъ, какъвто животнитѣ иматъ. Като елементъ на Сатурна, страхътъ подразбира предпазливость, грижливость, предупредителность. Той е свързанъ съ срѣдния пръстъ на човѣшката рѫка, съ съвѣстьта, съ справедливостьта въ човѣка. Да се лиши човѣкъ отъ този пръстъ, това значи да се лиши отъ чувството на справедливость въ себе си. Не само това, но и най-малката промѣна въ формата на пръститѣ се отразява благоприятно или не върху човѣка. Ако срѣдниятъ пръстъ се изостри много, това не се отразява добре върху характера на човѣка. Изобщо, краищата на пръститѣ трѣбва да бѫдатъ повече заоблени, отколкото остри. Срѣдниятъ пръстъ на човѣшката рѫка е свързанъ съ Божията Правда. Нѣкой пита, има ли правда въ свѣта. Достатъчно е да погледне на срѣдния пръстъ, за да си отговори, че има правда въ свѣта. Защо? — Защото има срѣденъ пръстъ. — Има ли благородство въ хората? — Има. — Защо? — Защото иматъ показалецъ. Сѫществува ли Божественъ свѣтъ? — Щомъ иматъ палецъ, сѫществува Божественъ свѣтъ. Сѫществува ли наука, изкуство? — Щомъ иматъ четвърти пръстъ на рѫката, сѫществува и наука, и изкуство.— Сѫществува ли материаленъ свѣтъ? Малкиятъ пръстъ на рѫката показва, че материаленъ свѣтъ сѫществува. Изобщо, пръститѣ на човѣшката рѫка сѫ свързани съ сили, съ различни свѣтове. Не само пръститѣ, но и отдѣлнитѣ фаланги на пръститѣ представятъ сили, течения въ природата, които указватъ влияние върху човѣка. Запримѣръ, първата фаланга на показалеца е свързана съ религиозното чувство на човѣка. Втората, срѣдната фаланга на сѫщия пръстъ е свързана съ неговия умъ, т. е. съ умственитѣ му сили. Религия безъ умъ Липсва стр. 121. Добавен е временно текст от нов правопис: Религия без ум не може. Ако човек е религиозен, но със слабо проявени умствени сили, той се проявява като голям фанатик.Значи,за да бъде религиозен,човек се нуждае от ум, област, в която се иска дълбока мисъл. Умът пък се нуждае от материя, без материя той не може да се прояви.Материята се нуждае от сила. И тъй,човек може да се разглежда от пет положения : от гледището на Божествения свят,от гледището на възвишеното,на благородното в света, от гледището на великата справедливост, от гледището на науката, на изкуствата и от гледището на материалния свят, в който живеят хората на земята.Тъй щото истински човек е този, в когото тия светове са в хармония, в правилно съотношение.Това значи морал. Щом видите човек, на когото пръстите са добре развити и в правилно съотношение един към друг, знайте, че той служи на велик морал или за основа на живота си има велик идеал. Това не се доказва, но се измерва. Ще вземете сантиметъра и ще мерите пръстите на дължина, на широчина, ще съпоставяте тия числа и ще вадите заключения. Ако числата са четни, ще имате едно разрешение; ако са нечетни – друго разрешение. При някои изчисления ще имате четни и нечетни числа. Тогава заключенията ви ще бъдат съвсем различни от първите две. Като правите тези наблюдения и изчисления, най после ще дойдете до една област, область, въ която се иска дълбока мисъль. Ако не мислите, ако не съпоставяте нѣщата, вие можете да изпаднете въ суевѣрия, отъ които нищо нѣма да придобиете. Обаче, като изучавате нѣщата въ тѣхното последователно развитие, вие ще дойдете до положение да издирите законитѣ, които сѫ работили при създаването на човѣшкитѣ пръсти. Така само ще разберете, че всичко това е резултатъ на дълга, съзнателна еволюция. Запримѣръ, еднокопитнитѣ нѣматъ такива пръсти, каквито човѣкъ има. Свинята има два пръста. Вълкътъ на заднитѣ си крака има по петь пръста, а на преднитѣ — четири, добре развити, и единъ недоразвитъ. Защо едни животни иматъ по единъ пръстъ, други — по два, по три, по четири, а човѣкъ — петь пръста, това има свои научни обяснения. Разумни сили сѫ работили за създаването на пръститѣ у животнитѣ и у човѣка. Който е изучавалъ човѣшката рѫка, по първия пръстъ само той може да опредѣли, какъвъ е даденъ човѣкъ по характеръ, по способности, по сили въ него. Отъ значение е и кожата на човѣка. Като погледнете кожата на рѫката, ще видите, дали е мека или твърда, суха или влажна. Сѫщо така иматъ значение и формитѣ на клеткитѣ, отъ които кожата е направена. Като погледнете кожата на най-горната фаланга на пръститѣ, на меката часть, съ която се пипа, ще видите нѣкѫде охлювчета, нѣкѫде — концентрични крѫгове и т. н. Всичко това е резултатъ на разумно действуващи сили, а не на нѣщо произволно, неразумно. Като ученици, вие трѣбва да изучавате тия нѣща, да дойдете поне до онѣзи елементарни знания, съ които да си служите въ живота. Каквото научите за рѫката си, не се плашете, но знайте, че всичко може да се измѣни. Съ разумна воля, съ съзнателна работа върху себе си, човѣкъ може да измѣни пръститѣ си, да даде правилна насока на силитѣ въ организъма си. За да измѣните пръститѣ си, вие трѣбва първо да измѣните мислитѣ си, да въздействувате на своя мозъкъ. За да има мисъль, мозъкътъ на човѣка трѣбва да бѫде пластиченъ, лесно огъваемъ. Нѣкой иска да пише въ духа на новото. За да пише въ новия духъ, той трѣбва да има съответни форми, въ които да облѣче мисъльта си. На сѫщото основание, за да бѫде религиозенъ, човѣкъ сѫщо така трѣбва да има съответни форми, въ които да облѣче своитѣ чувства. За да дойде до новитѣ форми, човѣкъ трѣбва съзнателно да живѣе, да събере повече енергия, нужна за създаване на тия форми. Тази енергия ще даде новъ тласъкъ, новъ потикъ въ живота на всички хора. Безъ тази енергия, колкото и каквито стремежи да има, човѣкъ нищо нѣма да постигне. Като се намѣри предъ положението на човѣкъ, който нищо не е постигналъ, най-после той ще каже: Каквото днесъ не придобихъ, въ другъ животъ ще го постигна. Не е така. Има нѣща, коиточовѣкъ днесъ трѣбва да постигне. Тѣ не могатъ да се отлагатъ. Програмата на днешния день не трѣбва да се отлага за утре. Опредѣлено е, какво трѣбва да се направи днесъ и какво — утре. Запримѣръ, на нѣкого е опредѣлено въ този животъ да развива чувството, съ което да познава, кѫде има злато въ земята; на другъ нѣкой е опредѣлено да усилва паметьта си; на трети — да работи за развиване на музикалното си чувство и т. н. Който не работи, той ще остане на едно мѣсто въ развитието си и ще каже: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми“. Съ този стихъ той ще иска да оправдае своето невежество, своя неуспѣхъ. При това положение, нещастията ще го следватъ въ живота му, и той ще се чуди, какъ да се освободи отъ тѣхъ. Отъ всичко казано досета, азъ правя следния изводъ: всичко е позволено на човѣка за добро. За тази цель човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да увеличава златото въ кръвьта си. Щомъ има вѫтрешно злато, той лесно ще намира злато въ земята. При това изкуство, не е ли по-добре да отиде той нѣкѫде, дето знае, че има заровено злато, да го разрови, отколкото да разбива чуждитѣ каси? Ще кажете, може би, че съ това се изкушавате. Какво по-голѣмо изкушение за човѣка отъ това, да мине покрай пълната каса и да помисли, какъ да се домогне до нейното съдържание? По-добре е да вземе прѫчицата си и да тръгне съ нея отъ едно мѣсто надруго, да търси, кѫде има заровено злато, отколкото да разбива пълнитѣ каси. Като придобиете това изкуство, вие всѣкога ще имате нѣщо въ джоба си, безъ да бѫдете подложени на изкушение да крадете пари оттукъ-оттамъ. Който намѣри злато съ прѫчицата, той трѣбва първо да го преброи, да го претегли, да види, какво количество злато е намѣрилъ. По този начинъ той ще дойде до научни изследвания, които ще дадатъ нова посока на науката, новъ тласъкъ за работа. Това не се прилага нито въ религията, нито въ традициитѣ на хората въ живота. Споредъ тѣхъ, да търси човѣкъ злато, това значи да влѣзе въ стълкновение съ себе си. Щомъ Богъ е създалъ златото, Той знае, защо го е създалъ. Всичко създадено въ свѣта има свое велико предназначение. Сѫщото може да се каже и за златото. Ако на човѣка е опредѣлено да работи съ злато, нека работи съ него за добро, а не за зло. Въ домогванията си за придобиване на злато, хората вършатъ редица престѫпления. Ако златото бѣше въ голѣмо количество, да задоволяваше нуждитѣ на хората, никакви престѫпления не биха се вършили. За да се увеличи количеството на златото въ природата, трѣбва да се увеличи количеството на златото въ кръвьта на човѣка. Това показва, че има съответствие между външното злато и това въ кръвьта на човѣка. Следователно, за да се увеличи златото въ природата, изисква се организираната дейность на цѣлото човѣчество. И тъй, една отъ основнитѣ мисли на тази лекция е да работимъ за реализиране на днешната програма. Утрешната програма не е наша. Тя е за сѫществата, които живѣятъ въ бѫдещето. Тѣ мислятъ за насъ, а ние трѣбва да мислимъ за сѫществата, които идатъ следъ насъ. Щомъ тръгнемъ за другия свѣтъ, ние ще оставимъ всичко на земята. Съ себе си ще вземемъ само духовнитѣ придобивки, които представятъ нераздѣлна часть отъ нашето естество. Това подразбиралъ Христосъ въ стиха: „Който не се отрече отъ баща си, отъ майка си, отъ своя животъ, той не може да бѫде мой ученикъ, не може да влѣзе въ новия животъ“. Сега и на васъ, като ученици, казвамъ: Отречете се отъ старото, отъ преходното, за да влѣзете въ вѣчното, въ абсолютното. Сега, за да минемъ отъ златото въ действителния животъ, изпѣйте пѣсеньта: „Изгрѣва слънцето“. Който отъ васъ намѣри злато, той ще го раздѣли съ всички. Щомъ единъ отъ васъ намѣри два милиона злато, той ще го раздѣли съ останалитѣ. Ако задържи всичкото злато за себе си, ще го изгуби така, че нито за него ще има, нито за другитѣ. Той има право да задържи за себе си само 12000 лв. златни. Останалото злато непременно трѣбва да го раздаде. Ако мислите по човѣшки, вие ще искате да се осигурите. Като се осигурите,ще кажете, че нѣмате нужда отъ майка, отъ баща, отъ братя и сестри, отъ Учитель. Мислите ли по този начинъ, ще ви заобиколятъ сѫщества, които всичко ще ви отнематъ. И тогава нѣма да усѣтите, какъ златото ви ще изчезне, а вие ще останете въ по-страшно положение, отколкото сте били по-рано. Следователно, ако искате вратитѣ на природата да не се затварятъ за васъ, живѣйте споредъ нейнитѣ закони. Щомъ живѣете споредъ законитѣ на природата, тя ще разкрие тайнитѣ си за васъ, ще ви направи достойни нейни наследници. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 16. Лекция отъ Учителя, държана на 9 февруарий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Състояния на материята. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Чете се темата: „Най-голѣмата скръбь“. Нѣма да четемъ всичкитѣ теми, защото скръбьта е заразителна, има опасность да се подадете на влиянието й. За следния пѫть пишете върху темата: „Цѣръ за най-голѣмата скръбь“. Цѣръ има за всѣко нѣщо, но затова се изисква търпение. Съ търпение всичко се постига. За случая българитѣ си служатъ съ пословицата: „Капка по капка море става“ За да приложи търпението, човѣкъ трѣбва да се рѫководи отъ единъ основенъ законъ, върху който да постави живота си. Отъ гледището на този основенъ законъ той ще си обяснява всички нѣща. Запримѣръ, какво ще отговорите на въпроса за отношението на ума и на сърдцето къмъ човѣка? Различни отговори могатъ да се дадатъ на този въпросъ, но важно е първо умътъ и сърдцето да се впрегнатъ на работа и тогава да се види, какво е тѣхното отношение къмъ човѣка. Да се впрегнатъна работа, това не значи, че трѣбва да имъ се заповѣдва. Само умниятъ човѣкъ може да заповѣдва, но не и глупавиятъ. Отговаря се на молитвитѣ на умния човѣкъ, но не и на молитвитѣ на глупавия. Последниятъ може да се моли цѣлъ день, но ни гласъ, ни услишание на неговитѣ молитви. Служителитѣ на Ваала се молиха цѣлъ день, но никакъвъ отговоръ не получиха. Когато Илия повдигна ума си нагоре и се помоли, веднага получи отговоръ. Разумность, права мисъль се иска отъ хората, а не празни думи. Безъ да мислятъ, мнозина казватъ: Животътъ е борба, животътъ е течение, което завлича човѣка. Като кажатъ така, тѣ сами се поставятъ въ безизходно положение. Споредъ тѣхъ животътъ е течение, което завлича човѣка, безъ да може да му се противопостави.—Не, когато умниятъ попадне въ условията на въздуха, той става птица; когато попадне въ условията на водата, той става риба; когато попадне при условията на земята, на твърдата почва, той започва да ходи на два крака като човѣкъ. Въздухътъ представя човѣшкия умъ; водата — човѣшкото сърдце, а твърдата материя — човѣшката душа. Следователно, който иска да развива ума си, той трѣбва да изучава свойствата на въздуха; който иска да развива сърдцето си, той трѣбва да изучава свойствата на водата, който иска да намѣри душата си, той трѣбва да живѣе на сушата, да изучава свойствата на твърдата материя. И тъй, човѣкъ трѣбва да изучава законитѣ и свойствата на разнитѣ видове материя, за да може да се справя съ нея. Ако въ него се събере въздухъ повече, отколкото трѣбва, той ще изпита вѫтрешни напрежения, голѣми течения, голѣми бури. Тия бури, като минаватъ презъ областьта на ума, ще образуватъ голѣми вълни. Вълнитѣ пъкъ правятъ пакости на човѣка. Въ края на краищата, най-безопасно за човѣка е на сушата, на почвата. Почвата, твърдата материя представя човѣшката душа, върху която растатъ ябълки, круши, грозде. Водата и въздухътъ сѫ потрѣбни като условия за развиване на човѣшката душа. По нея срѣщаме чисти извори, кристални води. Душата заповѣдва и на ума, и на сърдцето. Тя познава тѣхнитѣ свойства и може да ги управлява, безъ да ги вади отъ условията, въ които тѣ се развиватъ. Умътъ не може да живѣе вънъ отъ въздуха. Сърдцето не може да живѣе вънъ отъ водата. И душата не може да живѣе вънъ отъ твърдата почва. Думитѣ „не могатъ да живѣятъ“, подразбиратъ, че не могатъ да се проявятъ. Съвременнитѣ хора се раждатъ и умиратъ, търсятъ щастие, но не го намиратъ. Докато го намѣрягъ, ще ги извикатъ за онзи свѣтъ. Има случаи, когато човѣкъ може да бѫде щастливъ, но временно само. Запримѣръ, вървишъ по улицитѣ, никѫде не намирашъ вода, а голѣма жажда те мѫчи. Срѣщашъ единъ човѣкъ, който носи въ рѫката си шише съ вода. Той те погледне, схване положението ти и ти предлага да пиешъ вода отъ шишето му. Ти се напиешъ добре съ вода и си щастливъ, че си задоволилъ жаждата си. Другъ день вървишъ по полето, но си гладенъ. Срѣщашъ една крава, която спира предъ тебе и ти предлага отъ млѣкото си. Ти издоишъ малко млѣко и си щастливъ, че си задоволилъ глада си. Другъ пѫть пѫтувашъ въ планината и усѣщашъ голѣма жажда. По едно време чувашъ, че близо нѣкѫде клокочи изворъ. Приближавашъ се при него, гребвашъ съ шепата си нѣколко пѫти отъ неговата чиста, освежителна вода и си щастливъ, че можа да задоволишъ жаждата си. Както виждате, три случая въ живота ви носятъ щастие. Обаче, кой отъ тритѣ случая носи най-голѣмо щастие? Истинско щастие е онова, което е постоянно. И въ тритѣ случая щастието не е постоянно. Защо? — Защото всѣки день не можете да срѣщате човѣкъ, който да ви дава вода отъ шишето си. Всѣки день не можете да срѣщате крава, която да ви предлага отъ млѣкото си. Всѣки день не можете да намирате такъвъ чистъ, планински изворъ, който да уталожва жаждата ви. Отъ нѣколко случая вие не можете да вадите заключение, че нѣщата всѣкога ще ставатъ по единъ и сѫщъ начинъ. Въ природата нѣщата не се повтарятъ. Отъ единъ и сѫщъ човѣкъ не можешъ да пиешъ два пѫти наредъ вода. Отъ едно и сѫщо дърво не можешъ да ядешъ два пѫти наредъ плодове. Законъ е това. Казвате : Докажи този законъ. — И да се докаже този законъ, пакъ ще знаете толкова, колкото преди доказването му. Ако отидете на театъръ да гледате нѣкаква драма, какво ще научите ? Ще видите, че героитѣ страдатъ, мѫчатъ се. Ако сѫ млади, въ края на краищата ще имъ турятъ вѣнецъ на главитѣ, ще имъ направятъ кѫща и ще ги оставятъ да живѣятъ заедно. Още на другия день ще видите, че тази кѫща, този новъ домъ започва да дими. Народната пословица казва: „Кѫща безъ димъ не може“. Тази пословица е вѣрна не само по отношение на външната кѫща, но и по отношение на самия човѣкъ. И външно, и вѫтрешно човѣкъ дими. Защо? — Защото по естество той е двойно сѫщество: едното сѫщество е житель на ада, а другото — житель на рая. Тѣзи сѫщества сѫ така свързани помежду си, че презъ цѣлия си животъ човѣкъ не може да се освободи отъ тѣхъ. Дето отиде свѣтлото сѫщество, тамъ ще бѫде и черното. То навсѣкѫде го следва неотклонно. Апостолъ Павелъ, великъ апостолъ, много плака и се моли на Господа да го освободи отъ тъмното сѫщество въ него, но Господъ му каза, че засега това сѫщество му е нужно. Ще дойде день, когато той самъ ще се освободи. Апостолъ Павелъ казва, че е намѣрилъ начинъ, какъ да се справя съ това сѫщество, но не казва, че абсолютно се е освободилъ отъ него. Нито Христосъ е билъ свободенъ отъ това тъмно сѫщество. Духътъ на Христа бѣше свързанъ съ плътьта, съ тъмното сѫщество, което понесе грѣховетѣ на човѣчеството. Щомъ Христосъ не можа да се освободи отъ това тъмно сѫщество въ себе си, за васъ още повече нѣма да се направи изключение. Въ живота изключения не сѫществуватъ. Обаче, Христосъ дава методи, какъ може човѣкъ да се справи съ това сѫщество, да го направи слуга на Божественото въ себе си. И тъй, когато се натъква на известни мѫчнотии въ себе си, човѣкъ трѣбва добре да мисли, да търси начини, какъ да се справи съ мѫчнотиитѣ си. Щомъ човѣкъ не може да реализира една свѣтла идея, въ него се образува празнина, която му причинява редъ страдания и нещастия. Природата не търпи никакви празнини. Следователно, всѣка празнина въ живота на човѣка се дължи на нѣкаква нереализирана свѣтла мисъль въ миналото му. Запримѣръ, дохожда при васъ единъ човѣкъ, изпратенъ отъ Бога, да му помогнете въ нѣщо. Вие работите върху своитѣ добродетели, но въ този моментъ друго нѣщо ви занимава и отказвате всѣкаква помощь на човѣка. Той си отива недоволенъ, огорченъ отъ васъ. Вашиятъ отказъ създава една празнина въ живота ви. Единъ день тази празнина ще ви причини нѣкакво нещастие. Като страдате, като се мѫчите, най-после ще запълните тази празнина и ще се научите, какъ трѣбва да се изпълнява волята Божия. Тъй щото, когато нѣкой човѣкъ ви преследва, ще знаете, че въ миналото си нѣкога вие не сте му направили онова добро, което е било нужно за неговото повдигане. Човѣкъ трѣбва да прави добро, за да не го сполети зло. Доброто е храна, условие за развитие на сърдцето. Най-малкото добро е капка вода, която се втича въ сърдцето и увеличава неговитѣ притоци. Българитѣ казватъ: „Капка по капка море става“. Морето представя човѣшкото сърдце. Широко трѣбва да бѫде човѣшкото сърдце, защото въ него се складиратъ грамадни богатства. Доброто оформява, развива и организира силитѣ на човѣшкото сърдце. Щомъ сърдцето се прояви, умътъ се свързва съ него и започватъ заедно да работятъ за реализиране на великитѣ идеи на душата. Умътъ и сърдцето сѫ два велики центъра, чрезъ които душата реализира своитѣ идеи. Безъ умъ и безъ сърдце душата не може да се прояви. Казано е въ Битието: „И създаде Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. Вие гледате човѣка и намирате, че той не представя истинско подобие на Бога. Тогава представете си мислено идеаленъ човѣшки образъ и приемете, че той е подобие на Бога. Ако нарисувате на черната дъска единъ ромбъ, истински ли е той? — Не, тази фигура е подобие на ромба. Ромбътъ има четири ѫгла, отъ които два по два срещуположнитѣ сѫ равни помежду си. Запримѣръ, ѫгълътъ А е равенъ на ѫгъла В. Този ромбъ (фиг. 1) може да се раз ложи така, че върховетѣ на ѫглитѣ А и В да сѫ поставени на една плоскость. Тогава тия ѫгли ще представятъ два планин ски върха. Правата АВ представя единъ отъ диа гоналитѣ на ромба, който не се вижда. Тази фигу ра е перспективна пред става на ромба. За да си представимъ ромба въ това положение, ние прие маме, че странитѣ му сѫ въ движение. Между двата върха се образува долина. При движението на странитѣ на ромба се вижда, какъ функциониратъ силитѣ въ живата природа. Едни отъ тия сили сѫ възходещи, а други — низходеща. Долината представя лошитѣ условия на живота. Ако нарисувате човѣшкото лице геометрически, то представя красива фигура. Въ него сѫ концентрирани всички козмически сили. Всички планети, всички слънчеви системи се отразяватъ въ човѣшкото лице. Следователно, по човѣшкото лице можете да изучавате цѣлата астрономия. Слънцето, луната и звездитѣ могатъ да се поставятъ на човѣшкото лице. Така погледнато, човѣшкото лице има вече смисълъ. Много сили сѫ работили за неговото създаване. Ето защо, когато видите лицето на човѣка, радвайте се, че виждате цѣлия козмосъ въ миниатюръ. Не мислете, дали сте красиви или не, но знайте, че лицето ви представя небето и земята, създадени отъ Бога. Докато гледате на въпроса по този начинъ, вашето лице всѣкога ще бѫде младо и красиво. Щомъ престанете да гледате на лицето като на небе, на което се виждатъ слънце, луна и звезди, то ще започне да се набръчква и остарява. Днесъ хората остаряватъ за нищо и никакво. Изкуство е човѣкъ да разбира своя животъ, да разбира своя организъмъ, да познава лицето си и да чете по него. Който не разбира живота, той не може да бѫде щастливъ. Не е въпросъ да бѫдете щастливи за себе си, но да се радвате на всичко, което Богъ е създалъ, както и на това, което вие сте направили. Щастливъ ли е съвременниятъ човѣкъ? — Не е щастливъ. Отъ сутринь до вечерь той роптае, сърди се, гнѣви се, отъ всичко е недоволенъ. Докато е доволенъ, човѣкъ се намира въ горната часть на ромба, въ ѫгъла А, въ рая. Щомъ стане недоволенъ той слиза въ долната часть на ромба, въ ада. Докато билъ въ рая, Адамъ се намиралъ въ горната часть на ромба, въ ѫгъла А. Щомъ съгрѣшилъ, той излѣзълъ отъ рая и слѣзълъ въ ѫгъла В, въ ада. Богъ лишава недоволния отъ всички блага, за да го смири, да го направи доволенъ. Като изгуби всичко, каквото е ималъ, човѣкъ казва: Ще върша волята Божия, че каквото Богъ даде. Този човѣкъ е слѣзълъ въ долната часть на ромба и се е примирилъ съ положението си. Това върши природата всѣки день съ човѣка. За недоволния тя обръща рая надолу, поставя ангелъ да пази предъ вратата и казва: Раятъ не е мѣсто за недоволни. Той е мѣсто за доволни, за смирени хора. Казвате: Кой остана въ рая следъ изгонването на Адамъ и Ева? — Въ рая останаха послушнитѣ синове и дъщери на Бога. Адамъ и Ева, синътъ и дъщерята на първия Адамъ, не послушаха Бога и затова ги изпѫдиха отъ рая, да отидатъ въ свѣта, тамъ да се плодятъ и размножаватъ. Има надежда единъ день и тѣ да се върнатъ отново въ рая. Всички съвременни хора сѫ непослушнитѣ синове и дъщери на първия Адамъ. Това не значи, че първиятъ Адамъ е билъ грѣшенъ. Той билъ добъръ и праведенъ човѣкъ, но синоветѣ и дъщеритѣ му и досега сѫ извънъ рая за непослушанието си къмъ Бога. Тѣхното непослушание се проявява въ това, че ядатъ плодове отъ забрененото дърво. Малко непослушание е това, но повдига голѣмъ въпросъ. И днесъ виждате, какъ майката взима прѫчицата, потупва детето си, че безъ разрешение кѫсало плодове въ градината. Като го натупа добре, изпѫди го навънъ. Следователно, като ученици, отъ всички се изисква послушание. Абсолютно вѫтрешно послушание — това е първото условие, което се иска отъ ученика. Послушанието е първиять законъ, върху който се крепи хармонията. Докато човѣкъ не възстанови своята вѫтрешна хармония, докато не възстанови хармония съ окрѫжаващата срѣда, той не може да се ползува отъ Божиитѣ блага, отъ Божието благословение. И тъй, като ученици, отъ всички се иска работа. Всѣки трѣбва да работи съзнателно върху себе си, да приготви условия за идването на любовьта. Любовьта може да се разглежда отъ три страни: като проява на ума, като проява на сърдцето и като проява на душата. Като проява на сърдцето, любовьта се различава отъ тази на ума и на душата. Да работите върху себе си пъкъ, това значи, да знаете, какъ да възприемате необходимото количество въздухъ, вода, свѣтлина и земя. Човѣкъ трѣбва да има въ себе си свѣтлина, въздухъ, вода и земя. Земята е необходима като мѣсто за почивка. Като пѫтникъ, човѣкъ трѣбва да спре нѣкѫде, да си почине. Душата е мѣстото, на което той може да си почине. Казватъ нѣкои: Канара на моя животъ. Думата канара символизира душата. „Домъ, построенъ на канара, нѣма да се разруши“ - е казано въ Писанието. Значи, душата е най-устойчивото мѣсто, на което човѣкъ може да съгради живота си. Душата е мѣстото, дето растатъ най-хубавитѣ плодове. Който нѣма душа, той е безплоденъ. Безплодниятъ нищо не може да постигне. Какво представя душата за човѣка, се вижда отъ стиха, въ който Христосъ казва: „Ако цѣлиятъ свѣтъ спечеля, а душата си изгубя, нищо не се ползувамъ“. Всички съвременни народи се борятъ за земя. Правъ е стремежътъ имъ за придобиване на земя, но тѣ не схващатъ вѫтрешния смисълъ на земята. Да се стремишъ къмъ придобиване на земя, това значи, да дадешъ условия на душата си да се прояви. Ето защо, човѣкъ трѣбва да има само толкова земя, колкото му е нужна — ни повече, ни по-малко. Единъ день земята ще бѫде така разпредѣлена, че всѣки ще вземе такава часть, която да отговаря на степеньта на неговото развитие. Тогава всѣки ще си направи на своята земя една кѫща съ нужното количество свѣтлина, въздухъ и вода. Какво представятъ въздуха, водата и земята за човѣка? Въздухътъ символизира ума; водата символизира сърдцето, а земята, твърдата материя символизира душата. За да разберете отношенията между ума, сърдцето и душата, трѣбва да разберете отношенията, които сѫществуватъ между въздуха, водата и земята. За да изучите законитѣ на различнитѣ видове материя, ще отидете при земедѣлцитѣ, които обработватъ земята; после —при рибаритѣ, които ловятъ риба и най-после — при птицевъдцитѣ, които отглеждатъ птици. Въ края на краищата ще видите, че и рибитѣ, и птицитѣ се стремятъ къмъ земята и къмъ сушата. Рибитѣ приготвятъ условия за развиване на човѣшкото сърдце. Птицитѣ приготвятъ условия за развиване на човѣшкия умъ. Животнитѣ пъкъ приготвятъ условия за развиване на човѣшката душа. Ако рибитѣ, птицитѣ и млѣкопитаещитѣ изчезнатъ преждевременно отъ земята, развитието на човѣка моментално ще се преустанови. Ако разгледате човѣка съ окото на ясновидеца, ще видите въ него всички видове животни и растения, всички рѣки, морета и океани, всички гори и планини. Изобщо, външниятъ свѣтъ е отразенъ въ самия човѣкъ, но въ миниатюръ. Затова, именно, наричатъ човѣка малка вселена, или микрокозмосъ. Така трѣбва да гледате на себе си, ако искате да се самовъзпитавате. Иначе, каквито усилия да правите, вие можете само да се дресирате, но не и да се възпитавате. Дресировката нищо не ползува. Тя е толкова трайна, колкото златниятъ прахъ върху мѣдния предметъ. Дресирането е подобно на позлатяването на нѣкой предметъ. Колкото и да дресирате едно животно, щомъ го поставите при старитѣ условия на неговия животъ, то отново ще подивѣе. Сѫщото се отнася и до човѣка. Колкото и да дресирате дивака, щомъ го поставите при условията на неговия животъ, той пакъ дивакъ остава. И тъй, не развивайте въ себе си това, което не е Божествено, защото, при пръвъ удобенъ за него случай, ще го изгубите. Щомъ го изгубите, ще страдате. Защо трѣбва да страдате за чужди нѣща? Често хората страдатъ отъ чужди мисли, отъ чрезмѣрна работа, отъ голѣми тревоги и т. н. Въ всичко това има нѣщо чуждо, нѣкакви примѣси. Ще кажете, че нѣкой измислилъ нѣщо, направилъ нѣкакво откритие. — Никакво откритие не е направилъ той. Единствениятъ, Който мисли, това е Богъ. Човѣкъ само копира това, което Богъ е създалъ. Нѣкой минава за изобретатель само затова, че използувалъ нѣкои природни сили и ги впрегналъ на работа. Обаче, той не ги е използувалъ за повдигане на човѣчеството, но за неговото падане, за унищожаване и убиване на хора. Вследствие на това този изобретатель ще отговаря за своитѣ открития. Зиаете ли, какво ще бѫде положението на онзи изобретатель, който е измислилъ бомбитѣ за убиване на хора? Всѣкабомба, която е ударила на живо месо, ще се отрази и въ неговия мозъкъ. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ много огънь. Тѣ произвеждатъ голѣми експлозии помежду си. Въ който домъ влѣзете, ще видите, че мѫжътъ и жената цъкатъ, произвеждатъ огънь съ своя кремъкъ и огнило. Това голѣмо количество огънь изпарява водата въ организъма на мѫжа и жената, вследствие на което въ ума имъ настава голѣма сухота. Отъ голѣмата сухота тѣ не могатъ да мислятъ. Какво трѣбва да правятъ, за да намалятъ количеството на този огънь? — По-силниятъ отъ тѣхъ трѣбва да се заеме да трансформира тази енергия, да я превърне въ мисъль, т. е. да я впрегне на работа. Така лѣкуватъ болни, които иматъ висока температура. Поставятъ болния при условия силно да се изпоти, отъ всѣка негова пора да излѣзе вода. Щомъ се изпоти, вѫтрешниятъ и външниятъ огънь се уравновесяватъ, и болниятъ се успокоява, започва да мисли правилно. Изобщо, съвременнитѣ хора сѫ майстори за произвеждане на огънь, но не сѫ майстори за произвеждане на вода. Когато човѣкъ се успокои, това показва, че той е възстановилъ своето равновесие. Въ такъвъ случай, неговото спокойствие трѣбва да се предаде и на окрѫжаващитѣ. Ако тѣ се успокоятъ, той е придобилъ вѫтрешното си равновесие. Ако тѣ не се успокоятъ, и той не се е успокоилъ. Мнозина казватъ, че вѣрватъ въ Бога. Вѣрватъ въ Бога, а сѫ неспокойни. Истинската вѣра включва въ себе си такива елементи, които никога не се губятъ. Тя е подобна на златото, което банкерътъ има въ касата си. Той казва: Азъ имамъ голѣмо количесто златни монети въ касата си. Като каже това, той не трѣбва да се безспокои, че нѣкога ще ги изгуби. Той ще пусне тѣзи монети въ обръщение, ще работи съ тѣхъ, но въ края на краищата тѣ пакъ ще се върнатъ при него но съ една придобивка. Това значи вѣра. Каква вѣра е тази, която ту се придобива, ту се губи? Нѣкой банкеръ се хвали съ своето богатство, но се страхува, че ще го изгуби. –– Това не е истинско богатство. Това не може да бѫде положителна вѣра. Такива богати лесно губятъ богатството си. Щомъ изгубятъ богатството си, тѣ изгубватъ и вѣрата си. Тогава нито богатството имъ е било тѣхно, нито вѣрата имъ е била силна. Тѣ не сѫ имали онзи елементъ на вѣрата, съ който да издържатъ на изпитанията. Спокойствие се иска отъ човѣка, за да издържа на изпитанията. Луната дава спокойствие. Майка на спокойствието е луната. Тя влияе върху въображението на човѣка. Който има силно развито въображение, той може да понася изпитанията съ голѣмо спокойствие. Който нѣма добре развито въображение, той нѣма спокойствие въ себе си. Когато се намѣрите въ трудно положение, въ нѣкаква мѫчнотия, започнете да работите съ въображението си. Представете си, че сте си купили много земя, направили сте си кѫща, отишли сте въ странство да учите езици и се връщате обогатенъ съ знания. Като си представите тия нѣща, нѣма да забележите, какъ ще се успокоите, ще трансформирате състоянието си. — Възможно ли е да постигнемъ това нѣщо? — Като си въобразите, че сте придобили богатства, знания, че разпореждате надѣсно — налѣво, това е достатъчно за васъ — повече не ви трѣбва. Като сте неразположени, представете си, че седите предъ единъ голѣмъ оркестъръ и слушате музика. Щомъ си представите тази картина живо, ще започнете да чувате музиката. — Ама ще кажатъ хората, че сме смахнати. — Да казватъ, каквото искатъ. За предпочитане е човѣкъ да живѣе въ въображението си, на луната, отколкото да ходи съ увиснала глава, отчаянъ и обезсърдченъ, да не намира смисълъ въ живота. Като ученици, вие трѣбва да изучавате желанията си, да знаете, на кои отъ тѣхъ да давате предимство. Едни отъ желанията ви сѫ на мѣсто, а други не сѫ на мѣсто. Нѣкой се оплаква отъ своитѣ лоши желания, отъ своитѣ пороци. Не се спирайте върху пороцитѣ си, но ги изучавайте. Пороцитѣ не сѫ нищо друго, освенъ нереализирани мисли и желания, непроявени добродетели. Всѣки порокъ подразбира неразрешена задача. Като знаете това, имайте готовность да разрешавате задачитѣ, които ви сѫ дадени. Всѣко желание съдържа въ себе си динамическа сила, която трѣбва да се впрегне на работа. Ако тази сила не се впрегне на работа, тя ще произведе лоши резултати. Ето защо, ученикътъ трѣбва да знае, какъ да работи съ динаммческитѣ сили на своя организъмъ. За това не се изискватъ голѣми усилия. Малката искра е въ състояние да запали цѣлата земя. Дайте тази запалка въ рѫцетѣ на малкото дете, и то ще запали земята. Най-малкото усилие, на време приложено, е въ състояние да реализира една мисъль. Речете ли да философствувате, дали тази мисъль може да се реализира, какъвъ ще бѫде резултатътъ ѝ, никакво постижение нѣма да имате. При това положение, за реализирането на тази мисъль, сѫ нужни месеци и години. Докато човѣкъ прилага нѣщата безъ да философствува, тѣ ставатъ лесно. Щомъ философствува, безъ да прилага, нѣщата ставатъ мѫчно. Като дойде нѣкоя Божествена мисъль въ ума ви, веднага пристѫпете къмъ приложението ѝ. Що се отнася до Божественитѣ мисли, прилагайте ги безъ разсѫждение. Колкото повече философствувате върху тѣхъ, толкова повече постижението имъ се отдалечава. Вие трѣбва да прилагате Божественитѣ мисли, за да развиете вѫтрешна хармония въ себе си — хармония въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Безъ тази хармония сърдцето и умътъ не могатъ да се развиватъ. Безъ тази хармония душата не може да даде никакви плодове. Докато служите на Божественото, работитѣ ви ще вървятъ добре, ще имате добри резултати. Щомъ връзкитѣ ви съ Божественото се прекѫснатъ, животътъ ви ще бѫде пъленъ съ разочарования. Който върви въ Божествения пѫть, той не знае, какво значи падане. Христосъ дойде на земята да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Апостолъ Павелъ, последователь на Христа, искаше да спаси еврейския народъ, но съ това свое желание той се отклони отъ своето предназначение. Защо? — Защото веднъжъ Христосъ спаси свѣта, нѣмаше защо Павелъ да го спасява. Единъ е спасительтъ въ свѣта, нѣма защо повече спасители да се явяватъ. Само Богъ спасява. Ние можемъ да бѫдемъ само проводници на Божиитѣ мисли. Христосъ изпрати Павла да проповѣдва между езичницитѣ, като му каза да не се мѫчи да спасява еврейския народъ. Христосъ е предвидѣлъ начинъ за спасяване и възпитание на еврейския народъ. Често и вие изпадате въ положението на Павла, искате да обърнете цѣлия вашъ родъ къмъ Бога. Казвамъ: Не се бъркайте въ Божиитѣ работи. Богъ има специфични методи за спасяване на всѣка душа. Докато майкитѣ и бащитѣ ви, братята и сестритѣ ви не сподѣлятъ вашитѣ идеи и ви противодействуватъ, вие по никойначинъ не можете да имъ въздействувате. Не се занимавайте съ работи, които не влизатъ въ вашата область. Ако мислите, че можете да обърнете свѣта къмъ Бога, вие ще се намѣрите въ положението на онѣзи 12 души, които, въ името на Христа и Павла, отишли да пѫдятъ духоветѣ отъ единъ бѣснуемъ. Бѣснуемиятъ имъ казалъ: Христа познавамъ, Павла познавамъ, но вие кои сте, не познавамъ. Хвърлилъ се отгоре имъ и ги набилъ. Божията сила не се проявява въ множеството, но въ единството, въ хармонията между душитѣ. Тѣзи 12 души били хора безъ умъ, безъ сърдце и безъ душа. Такива хора не могатъ да вършатъ Божиитѣ работи. Човѣкъ нищо не може да направи безъ умъ, безъ сърдце и безъ душа. И тъй, който не е намѣрилъ душата си, да я намѣри. Не е въпросъ за обръщане къмъ Бога, за спасение. Важно е за човѣка да намѣри своя умъ, своето сърдце и своята душа и да научи законитѣ, които ги управляватъ. Въ това седи истинското учение. Ние взимаме ума, сърдцето, душата и духа като символи. Въздухътъ символизира ума, водата символизира сърдцето, земята символизира душата, а свѣтлината символизира духа. Когато духътъ се възцари въ човѣка, неговата свѣтлина ще изгрѣе въ душата му, и плодоветѣ на тази душа ще почнатъ да зрѣятъ. Това означава присѫтствие на духа. Следователно, ако въ човѣка нѣма въздухъ,вода и земя, какво ще го ползува слънцето? Човѣкъ трѣбва да има въ себе си въздухъ, вода и земя, за да могатъ топлината и свѣтлината да проникнатъ въ него, да види изгрѣването на слънцето. Казано е, че слънцето на душата никога не залѣзва. Това е реалното въ свѣта. Сега вие мечтаете за спокоенъ животъ, и понеже не го намирате на земята, представяте си го на онзи свѣтъ. Казвате: Като отидемъ на онзи свѣтъ, ще влѣземъ въ рая. И започвате тогава да си въобразявате единъ особенъ рай. Обаче, като отидете на онзи свѣтъ, ще видите, че нищо нѣма отъ това, което сте си въобразявали на земята. Ако действително попаднете въ рая, вие ще се намѣрите при условия, каквито никога не сте си въобразявали: богатство, щастие, изобилие. Като ви дотегне това щастие, ще слѣзете на земята да се разсѣете. Този рай е за хората на земята, които сѫ мечтали за него, които сѫ го търсили. Слънцето, луната, звездитѣ сѫ създадени за човѣка, да ги изучава, да се свързва съ онѣзи разумни, възвишени сѫщества, които живѣятъ тамъ. Щомъ тия сѫщества сѫ интелигентни, съ сърдца и души, тамъ ще има и въздухъ, и вода, и земя. Има системи, въ които грѣятъ три слънца: когато едно отъ тѣхъ залѣзе, второто изгрѣва. Какъ бихте живѣли въ такъвъ свѣтъ? За да живѣе човѣкъ тамъ, мозъкътъ, нервната му система трѣбва да се приспособятъ къмъ условията на тия системи. Законитѣ въ този свѣтъ сѫ съвършено различни отъ тия на земята. Свѣтътъ на тритѣ слънца подразбира троеличието на Бога, за което се говори въ православната черкова. И тъй, за да прогресирате, вие трѣбва да възстановите своята вѫтрешна хармония, да хармонизирате душитѣ си. Въ това седи истинската радость. Радостьта е плодъ на живота. Следователно, радвайте се на живота, който днесъ имате, а не на този, който очаквате въ рая. Вие ще влѣзете въ рая съ плодоветѣ на сегашния животъ. Затова, стремете се да използувате условията на сегашния си животъ, да имате добри плодове, съ които да влѣзете въ рая. Тамъ ще ви се дадатъ най-добри условия. Обаче, никога не считайте, че сте бедни. За да не ви сполетятъ неприятности, мислете, че сте богати, че разполагате съ много нѣща въ живота. Въ онзи свѣтъ просеци не приематъ. Да просишъ, това значи да мислишъ, че си нещастенъ. — Не, ще работишъ, ще изкарвашъ прехраната си. Нѣма да очаквашъ на готово, но ще работишъ. Каквото изкуство имашъ, ще го приложишъ и ще получишъ Божието благословение. Просията е наказание. Обаче, казано е въ Писанието: „Просете и ще ви се даде!“ Тази просия коренно се различава отъ обикновената. Въ този стихъ се говори за просене отъ Господа. Да просите отъ Господа е едно, да просите отъ хората е друго. Щомъ е далъ животъ на човѣка, Богъ му е далъ и хлѣбъ. Щомъ му е далъ умъ, Той е далъ и храна за този умъ. Щомъ му е далъ сърдце, Той е далъ и храна за това сърдце. Веднъжъ човѣкъ дошълъ на земята, Богъ е предвидѣлъ всички негови нужди. Задачата на животнитѣ е да събиратъ магнетизъмъ. Докато животнитѣ сѫ здрави, и хората ще бѫдатъ здрави; щомъ животнитѣ започнатъ да боледуватъ, и хората ще боледуватъ. Ето защо, ние трѣбва да бѫдемъ приятелски разположени спрѣмо животнитѣ, за да можемъ да се ползуваме отъ магнетическитѣ сили, които тѣ складиратъ въ себе си. Както виждате, за да възприеме човѣкъ новия мирогледъ на живота, той трѣбва да се свърже съ Божествения свѣтъ, да види, какъ разумнитѣ сѫщества работятъ тамъ, да научи законитѣ на този свѣтъ. По този начинъ човѣкъ ще види, какъ всичко съдействува за неговото добро и му помага. Небето му помага; рибитѣ, птицитѣ, млѣкопитаещитѣ, растенията му помагатъ; свѣтлината, въздухътъ, водата и земята сѫщо така му помагатъ. Изобщо, всичко живо въ свѣта помага на човѣка. Богъ ни помага и говори чрезъ всичко. Защо? — Защото сме дошли въ последнитѣ времена, въ края на епохата. Сега сме въ епоха на ликвидация. По какво се познава, че е дошло време на ликвидация? — По голѣмото разтърсване,което иде сега на земята. При това разтърсване и най-дебелитѣ глави ще узрѣятъ. Нѣма да остане глава, която да не се разтърси и узрѣе. Каквито вѣрвания и да имате, главитѣ на всички ще узрѣятъ, ще разбератъ, че има единъ законъ въ свѣта, който управлява цѣлата вселена. Рѣзка нѣма да се измѣни отъ този законъ заради вѣрванията и теориитѣ на хората. Всички хора трѣбва да дойдатъ до правилно разбиране на живота. Едно е това разбиране! Накѫдето и да текатъ рѣкитѣ, все на едно мѣсто ще отидатъ. Не чакайте деня, когато насила ще ви накаратъ да бѣгате, защото, като бѣгате, можете силно да се задъхате и да не стигнете на опредѣленото време. Докато има още време, вървете умѣрено, спокойно, да бѫдете готови за новата епоха, която иде. Новата епоха изисква нови хора, т. е. млади хора, съ умове и сърдца просвѣтени, съ души възвишени. Казано е въ Писанието: „Всички ще бѫдете научени отъ Бога“. — Кога ще дойде това време? — Иде вече времето, когато всички хора ще бѫдатъ научени отъ Бога. Той ще имъ говори, ще ги учи, а тѣ ще Му служатъ. Това значи: „Капка по капка море става“. Сега отъ всички се изисква да знаете законитѣ за създаването на водата, за да образувате морета около себе си. Време е вече да се върнете въ рая, отъ който сте изпѫдени. Ще учите, ще работите, ще се молите да вивърнатъ въ рая, при добритѣ условия. Адамъ и Ева не послушаха Господа, ядоха отъ забраненото дърво. Осемь хиляди години вече, какъ човѣчеството опитва последствията на своето непослушание. Какво сѫ постигнали въ този пѫть? — Нищо особено. Сега трѣбва да се върнатъ отъ този пѫть, да влѣзатъ въ новия животъ, да приложатъ послушанието. Новиятъ пѫть подразбира право разбиране на живота. Това разбиране ще внесе миръ въ всѣки домъ, въ всѣко сърдце и въ всѣка душа. Тази е задачата, която трѣбва да се реализира въ живота. Вие очаквате Духа да ви посети и тогава да започнете работа. — Не, Духътъ не иде по механически начинъ. Всѣки отъ васъ носи въ джоба си най-малко по сто семена. Какво трѣбва да прави? Дето мине, той трѣбва да сѣе, да пръска тия семена. — Ами хората ще искатъ ли нашитѣ семена? — Пръскайте семената си и не питайте. Когато е въпросъ за правене на добро, не се пита. Щомъ е за злото, питайте човѣка, да му направите ли зло, или да не правите. Искашъ да откраднешъ коня на нѣкой човѣкъ. Нѣма да го откраднешъ безъ да питашъ. Ще отидешъ при него и ще му кажешъ: Искамъ да открадна коня ти. Позволявашъ ли? — Слушай, ако имахъ само единъ конь, не бихъ ти позволилъ, но понеже имамъ два коня, единиятъ ти подарявамъ. Качи се сега на коня, който ти подарявамъ, да видя,какъ изглеждашъ. Прилича ти да ездишъ конь. Хайде сега добъръ пѫть! Щомъ речешъ да направишъ добро на нѣкого, не питай. Това подразбира пословицата: „Капка по капка море става“. На болни, на страдащи, на бедни носете вашитѣ свѣтли, красиви мисли и чувства и не се страхувайте. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете носители на красивото и възвишеното въ свѣта. Въ Школата се даватъ редъ случаи, дето можете да прилагате вашитѣ мисли и чувства. Запримѣръ, нѣкой отъ ученицитѣ се проявява неправилно: започва да буйствува, да изопачава истината, да злослови по адресъ на новитѣ идеи, на новото учение. Това сѫ нѣща, допуснати отъ разумния свѣтъ като предметно учение. Ученицитѣ трѣбва да се учатъ отъ тия нѣща. Ако въ обикновенитѣ училища учетелитѣ си служатъ съ пособия като предметно учение, колко повече това е необходимо за такава велика Школа, каквато е тази, която следвате. Много образци ще изпрати невидимиятъ свѣтъ като предметно учение за ученицитѣ, било положителни или отрицателни, но вие трѣбва да прилагате знанието си, да се учите отъ тѣхъ. Ако прилагате добритѣ си мисли и чувства, и вие ще се ползувате, и на онѣзи, които сѫ послужили за предметно учение, ще помагате. Ако не прилагате това, което сте научили, нито вие ще се ползувате, нито тѣ ще се ползуватъ. — Ама защо се явяватъ такива неправилности между ученицитѣ? — Всичко, което става въ Школата, е допуснато. Това сѫ задачи за разрешаване, които вие можете да решите. Тѣ сѫ задачи и за васъ, и за онзи, който неправилно се проявява. Нѣкоя сестра се проявява неразумно. Защо? Тя не е просвѣтена още, не разбира идеитѣ и ги изопачава. — Защо трѣбва да бѫде така? — Това е въпросъ, на който не може да се отговори. Въ древностьта единъ царь срещналъ една млада, красива жена. Той харесалъ тази жена и я взелъ при себе си. Указало се, че тя била жена на единъ беденъ човѣкъ, който нѣмалъ никаква радость въ живота си, освенъ нея. Бедниятъ тръгналъ подиръ жена си, плакалъ, молилъ се да му я върнатъ. Като видѣлъ нещастието на този беденъ човѣкъ, царьтъ го извикалъ и му казалъ; Ето, вземи жена си и върни се назадъ. Защо плаче този човѣкъ? — Взели му нѣщо, което го правило щастливъ. Царьтъ върналъ това, което взелъ. Вие можете ли да върнете на човѣка това, което му е отнето? Следователно, когато видите нѣкаква неправилность въ Школата, че нѣкой се е отклонилъ отъ правия пѫть, т. е. изкривилъ малко пѫтя си, не питайте, защо става това, не хвърляйте камъни върху него, да увеличавате спънкитѣ му, но помагайте му по нѣкакъвъ начинъ да се почувствува катвъ свой домъ, между близки, които се интересуватъ отъ неговото положение. Не му ли помогнете вие, отвънъ ще дойдатъ хора да му помогнатъ, но тѣ ще го изопачатъ, ще го използуватъ за свои лични цели. Много противници на Божественото учение чакатъ вънъ отъ Школата, да пипнатъ нѣкоя жертва въ рѫката си, да спечелятъ нѣщо отъ нея. Не е лесно да станешъ жертва на нѣкого. Това значи, да попаднешъ въ рѫце на хора, които ще те ограбятъ. — Какво ще ограбятъ?—Ще ограбятъ сърдцето ти, ума ти, ще поробятъ душата ти и ще те изхвърлятъ на пѫтя като парцалъ. И следъ голѣми страдания най-после тази жертва ще се върне въ пѫтя, който носи животъ, свѣтлина и свобода. Божественото учение, обаче, нѣма жертви и не иска жертви. Тамъ има само служители. Казано е въ Писанието: „Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да е оставилъ майка и баща заради мене, да не е получилъ стократно“. Не е имало случай въ аналитѣ на човѣчеството, да служи човѣкъ на Бога и да не му се е въздало стократно. Обаче, служи ли на човѣка, не е било случай да не му се отнеме стократно. Отъ човѣка зависи, кой пѫть да избере и, като избере единъ или другъ пѫть, какъ да използува благата, които му се даватъ. Срѣщате единъ човѣкъ и му говорите хубави, прави работи. Запознавате го съ новото, съ истината, но каквото му говорите, той вижда въ всичко нѣщо криво, изопачено. Защо? — Такова е състоянието му. Този човѣкъ е болезнено чувствителенъ. Дето пипнешъ, все го боли. Както да пипнешъ, рана ще му причинишъ. Ако речешъ да го насърдчишъ, ще ти каже да се махнешъ, нищо да не му говоришъ. Седнешъ близо до него, ще те накара да се отдалечишъ, настрана да отидешъ. Такъвъ човѣкъ нито го пипай, нито му говори нѣщо. Умътъ и сърдцето му не сѫ сформирувани; душата му е замѫтено яйце, което преждевременно се е счупило, не е дочакало времето на своето излупване. Опасно е това състояние за човѣка. Всѣко яйце трѣбва да се излупи на опредѣленото за него време, за да може животътъ, който излиза отъ яйцето, да се развива правилно. И тогава, каквото и да говорите на такъвъ човѣкъ, както да го пипате, той вижда въ всичко само добро и красиво. Като ученици, трѣбва да знаете, че и вие се намирате въ такава обвивка, въ такава черупка, като тази на яйцето, и всѣки чака опредѣления за него часъ, да се пукне тази обвивка, да излѣзе животътъ оттамъ; всѣки чака да се пукне пѫпката, да се разцъвти и да разнесе навсѣкѫде своето благоухание. За това, четири нѣща се изискватъ отъ ученика: любовь, свѣтлина, миръ и радость. Въ изявяването на тия нѣща е смисълътъ на живота. Сега, мислете върху всичко, което говорихъ тази вечерь. Вие ще го разберете по вашему, но ако го разберете по вашему, и мене ще разберете. Ако не го разберете по вашему, и мене нѣма да разберете. Не се стремете да разбирате и да решавате въпроситѣ като мене. Никой не знае, какъ азъ решавамъ въпроситѣ. Както и да ги решавамъ, азъ работя съобразно своитѣ решения. Преди да дойде до известни решения, човѣкъ се нуждае отъ опитности. Тѣзи опитности ще го убедятъ въ нѣщата, и той ще вземе правилно решение по даденъ въпросъ. Седи нѣкой човѣкъ замисленъ, обезсърдченъ, гладенъ, нѣма сила да предприеме нѣщо, нѣма кой да му помогне. По едно време той се унася и заспива. Като се събужда, на масата намира плодове, хлѣбъ, дрехи, обуща и пари. Чуди се, кой е донесълъ тия нѣща. Единъ ангелъ ги е донесълъ. — Възможно ли е това? — Възможно е. Чрезъ нѣкой човѣкъ ги е донесълъ. Следъ това ангелътъ се скрива и наблюдава, какво ще прави този човѣкъ. Ако се зарадва и благодари на Бога за всичко, което му е изпратено, той ще вземе права насока въ живота си, ще вземе право решение. Обаче, ако погледне на всичко това и каже: Добре, за днесъ съмъ осигуренъ, но утре какво ще правя? — този човѣкъ не е взелъ права насока въ живота си, нито може да вземе право решение. Това е една отъ положителнитѣ опитности, отъ които вѣрата на човѣка укрепва. Тази вѣра побеждава мѫчнотиитѣ и страданията въ свѣта. Вѣра е нужна на всички хора днесъ, защото тѣ минаватъ презъ дъното на ада. Герои трѣбва да бѫдете! Ако не сте герои, голѣми колебания, голѣми падания ще преживѣете. — Ама кое е правото учение? — Не е важно да знаете, кое е правото учение. Когато слънцето изгрѣва, кое е по-важно за васъ: да се ползувате отъ слънчевата свѣтлина и топлина, или да знаете, колко трептения прави свѣтлината въ една секунда? Когато отваряте Свещената книга, кое е по-важно да знаете: Какво е писано въ тази книга и какъ може да се приложи, или отъ колко страници е тази книга и колко автори сѫ я писали? За човѣка е важно първо да познава себе си, своя животъ, а после да познава авторитѣ, които сѫ работили върху него. Щомъ познава себе си, той ще познава и авторитѣ, които сѫ работили върху него. Ако запитате нѣкой отъ съвременнитѣ учени, кога и какъ е създадено неговото сърдце, той нищо не може да каже. Защо? — Защото не познава себе си. Псалмопѣвецътъ е казалъ: „Богъ е работилъ преди да съмъ се родилъ, преди създаването на свѣта“. Какво се разбира подъ думата „Богъ“? — Подъ думата „Богъ“ разбираме съвокупность отъ всички разумни, възвишени, любещи сѫщества, които сѫ работили преди създаването на свѣта, които и днесъ продължаватъ да работятъ. Кой създаде човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце? — Създаде ги Този, Който създаде човѣшката душа. Казва се въ Писанието: „И вдъхна Богъ въ ноздритѣ на човѣка дихание, и той стана жива душа“. И постави Богъ човѣка въ рая между всички растения и животни, да учи, да се развива. Адама опредѣли на служба, да даде имена на всички животни. Сега и отъ васъ се иска, като се върнете отново въ рая, да дадете имена на всички животни, които сѫ у васъ. Следъ това пакъ ще дойде вашата Ева да ви предложи отъ плода на забраненото дърво, но вие ще се ползувате отъ опитностьта на миналото си: ще погледнете плода и ще се откажете отъ него. Миналото ще служи за поука на сегашния ви животъ. Щомъ втори пѫть успѣете да влѣзете въ рая, вие ще останете тамъ за вѣчни времена, като граждани на Царството Божие. Сѫществува следниятъ законъ: Човѣкъ никога не може да повтори грѣшката, която веднъжъ е направилъ. По другъ начинъ, при друга обстановка, при други условия тази погрѣшка може да се повтори, но при сѫщитѣ условия е невъзможно да се направи. И тъй, стремете се къмъ новия животъ, който иде сега. Бѫдете готови за новото, за положителното въ свѣта! Новото подразбира връщане въ рая, отъ който нѣкога сте излѣзли. „Капка по капка море става“. Желая сега на всички ви да образувате това необятно море, въ което се криятъ великитѣ блага и богатства на цѣлокупния животъ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 15. Лекция отъ Учителя, държана на 2 февруарий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Равнодействуваща сила. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Чете се темата: „Придобивки на познанието". За следния пѫть пишете върху темата: „Най-голѣмата скръбь въ свѣта“. Пишете свободно върху темата. Всѣки да изкаже мнението си, безъ да се влияе отъ мнението на другитѣ. Най-голѣмата скръбь за едного не е най-голѣма скръбь за всички. Най-голѣмата дължина за мравката не е най-голѣма дължина и за човѣка. Когато листътъ на дървото, разлюляванъ отъ вѣтъра, се движи по всички посоки, той прави безброй движения, но тия движения нѣматъ нищо общо съ цѣлото дърво. Ако допуснемъ като абсолютно правило положението, че задъ всѣко движение седи една разумна причина, трѣбва да приемемъ, че и задъ движението на листата се крие сѫщо така нѣкаква разумна причина. Въ случая разумната причина е вѣтърътъ, а задъ вѣтъра се крие друга разумна причина. Нѣкои ще извадятъ заключение, че щомъ задъ всѣко движение се крие разумна сила, тогава всички движения на човѣка сѫ разумни. Човѣкъ прави движения, но разумни ли сѫ всичкитѣ му движения? Ако единъ капелмайсторъ излѣзе на сцената да дирижира една симфония, написана отъ самия него, всичкитѣ му движения ще бѫдатъ смислени и разумни. Най-малкото му движение ще изразява съзнателна мисъль. Той познава всѣки тонъ, всѣка пауза, разбира тѣхния говоръ. Ако сѫщата симфония се дирижира отъ капелмайсторъ, който не разбира много отъ музика, неговитѣ движения ще бѫдатъ неразумни. Това не сѫ движения, но рѫкомахания, които нищо не изразяватъ. Всѣко разумно движение е музика, хармония. Следователно, всѣко разумно движение на листата на дървото представятъ пѣние, музикаленъ говоръ. Въ този смисълъ, ние можемъ да кажемъ, че растенията се разговарятъ помежду си музикално. Тѣхната речь е като тази на поета. Най-хубавитѣ опери се изпълняватъ отъ растенията. Като ученици, вие трѣбва да разсѫждавате по новъ, а не по старъ начинъ. Досега хората сѫ разсѫждавали все по старъ начинъ, но нищо особено не сѫ придобили. Защо трѣбва и днесъ още да се занимаватъ съ въпроситѣ: Кога сѫ се родили и кога ще умратъ, колко момчета и колко момичета сѫ родени, кога ще се оженятъ и какъ ще живѣятъ, какви служби ще заематъ и съ какви заплати и т. н. Тѣзи въпроси сѫ разрешени, нѣма защо повече да се повдигатъ. За какво трѣбва да мисли човѣкъ?—Човѣкъ трѣбва да мисли върху онова, което не може и не трѣбва да се корегира. То е Божествено. Докато нѣщата се корегиратъ, тѣ още не сѫ Божествени. Има писатели, които постоянно четатъ, препрочитатъ своитѣ произведения и ги корегиратъ. Има писатели, които не корегиратъ произведенията си, считатъ ги за Божествени, т. е. придобити чрезъ вдъхновение. Дали произведенията имъ сѫ съвършени, това е въпросъ още, но важно е, че засега и гениалнитѣ хора даже по нѣколко пѫти четатъ и препрочитатъ произведенията си и правятъ корекции въ тѣхъ. Има нѣкои гениални писатели, които никога не корегиратъ произведенията си, но тѣ сѫ гении отъ първа величина. Вие сте отъ тия писатели, които корегиратъ произведенията си. Дойде нѣкоя мисъль въ ума ви, вие веднага я спирате и започвате да я анализирате. Каква ще бѫде тази мисъль? Или положителна, или отрицателна. Нѣкой иска да напише нѣщо гениално, съ което да очуди свѣта. Той взима перото въ рѫка и започва да пише романъ. Избере действуващитѣ лица, отдѣли отъ тѣхъ главнитѣ герои и започва да мисли, отъ каква смърть ще умратъ. Докато намѣри, по какъвъ начинъ да умратъ, и той се мѫчи. Защо? — Не може произволно да се наложи наказание на нѣкой човѣкъ. После пъкъ мисли, какви добродетели да вложи въ характера на своитѣ герои. И въ единия, и въ другия случай, при наказанията и при възнагражденията на героитѣ си, авторътъ мисли, че може да ги наказва и възнаграждава произволно. Всичко трѣбва да почива на законитѣ на великата правда. Въ живота си човѣкъ трѣбва да знае следното правило: Каквото мисли, каквото желае, той непременно самъ ще го преживѣе. Следователно, каквото писательтъ, романистътъ пише, рано или късно, и той ще го пре¬живѣе. Не само той, но цѣлиятъ му домъ ще преживѣе романа, който е написанъ вече. Ако това не стане въ този животъ, ще стане въ единъ отъ бѫдещитѣ животи. Като знаете това, трѣбва да бѫдете внимателни въ писането. Щомъ напишете нѣщо, следъ време ще ви поставятъ при такива условия, да преживѣете написаното отъ васъ. Щомъ го преживѣете, вие сами ще си дадете най-добра критика и рецензия. Това се налага отъ великата справедливость въ свѣта. Ако сѫдията отсѫжда несправедливо, и него ще поставятъ при условия да преживѣе сѫщото нѣщо. Каквото човѣкъ направи, добро или зло, всичко ще изпита на гърба си. Въ Бога нѣма лицеприятие. И доброто, и злото, което човѣкъ прави, въкрая на краищата ще се върнатъ при източника, отъ който сѫ излѣзли. Какъ може да се избегне този законъ? Никой не може да избегне закона на възмездието. Едно се изисква отъ човѣка: всѣки самъ да изправя, да корегира погрѣшкитѣ си. Никой не може да изправя живота на другитѣ хора. Всѣки самъ ще изправи своя животъ. Да изправяте живота на другитѣ, това значи, да минете презъ тѣхния животъ. Какъ можете да изправите живота на другитѣ, когато не сте влѣзли въ тѣхното положение? Най-мѫчното нѣщо е да корегирате другитѣ хора. Нѣкой взима перото и започва да дава съвети на нѣкого, какво трѣбва да направи, за да корегира живота си. Откѫде знае този човѣкъ, какъ може да се корегира живота на другитѣ? Той ще каже, може би, че има опитность и знае, какъ трѣбва да се постѫпи въ дадения случай. Споредъ мене, опитностьта на писателя и опитностьта на неговия герой коренно се различаватъ. Единъ день, когато писательтъ мине презъ сѫщата опитность, тогава може напълно да разбере героя си, но днесъ тѣ могатъ да иматъ само нѣколко допирни точки. Това още не е достатъчно, за да може нѣкой да изправя живота на своя ближенъ. Въ живота се говори за допирни точки между хората, но и въ геометрията се говори за допирни точки между силитѣ. Правитѣ линии А и В (фиг. 1) иматъ една допирна точка. Намѣрено е, че когато две сили иматъ една до пирна точка, тѣ образуватъ равнодействуваща сила. Правата С е равнодействуващата сила, която опредѣля посоката на движението на силитѣ А и В. Следователно, за да знаете, какви сѫ отношенията ви къмъ дадено лице, първо трѣбва да видите, имате ли поне една допирна точка съ него. Щомъ намѣрите допирната точка, ще прекарате равнодействуваща между васъ и дадения човѣкъ. Коя е първата допирна точка въ живата геометрия? — Любовьта. Щомъ между две сѫщества има отношения, първата допирна точка е вече на лице. Допирната точка опредѣля посоката на движението между дветѣ сили. Сега азъ говоря за любовьта като първо условие за създаване на отношения между две сѫщества. Безъ любовь никакво отношение не може да сѫществува. Това е новъ начинъ на разбиране на отношенията. Достатъчно е човѣкъ да има само една допирна точка въ отношенията си съ хората, за да не може да измѣни направлението си въ живота. Веднъжъ влѣзълъ въ правия пѫть съзнателно, човѣкъ не може да измѣни отношенията си къмъ хората. Това, което любовьта прави, не може да се опредѣли съ друга дума, освенъ съ думата отношение. Дето любовьта е допирна точка между хората, тамъ всѣкога сѫществува хармония. Сѫщиятъ законъ срѣщаме и въ музиката. Два тона могатъ да бѫдатъ хармонични, ако между тѣхъ има поне една допирна точка. Ще обясня този законъ съ следния примѣръ. Седатъ трима души предъ една маса, смѣятъ се и се разговарятъ весело. Като се вслушате въ разговора имъ, виждате, че нищо сериозно не ги свързва. Тѣ водятъ разсѣянъ, разхвърлянъ разговоръ, не могатъ да се съсрѣдоточатъ помежду си. По едно време единиятъ напуща компанията, оставатъ двамата. Веднага обстановката между тѣхъ се смѣня. Тѣ ставатъ сериозни, замислени. Единиятъ се приближава къмъ другия и тихо му пошепва: Кога ще платишъ дълга си? Нали знаешъ, че имашъ да ми давашъ десеть хиляди лева? — Зная, но сега нѣмамъ пари. Вчера изплатихъ една полица, затова ще те моля да отложа дълга си къмъ тебе за известно време. Тѣзи хора сѫ сериозни, иматъ отношение помежду си, иматъ една допирна точка — полицата, т. е. дългъ отъ десеть хиляди лева. Следователно, когато двама души се събератъ на едно мѣсто, единиятъ отъ тѣхъ е кредиторъ, а другиятъ — длъжникъ. При това положение на нѣщата, между тѣхъ непременно ще се създадатъ известни отношения. Въ дадения случай единиятъ представя положителна величина, а другиятъ — отрицателна. Освенъ полицата, допирната точка между тия двама души може да бѫде любовьта. Тогава отношенията между тѣхъ ще бѫдатъ правилни. Обаче, двама банкери, които представятъ две положителни величини, не могатъ да се събератъ на едно мѣсто. Между тѣхъ непременно ще произлѣзе сблъскване. Защо? — Тѣ сѫ две бомби, които, при докосване една друга, избухватъ. Следователно, между две положителни величини не може да сѫществува допирна точка. Щомъ тѣзи величини се докоснатъ, тѣ веднага ще се ударятъ една въ друга и ще се огдалечатъ. На сѫщото основание, въ единъ и сѫщъ моментъ, на едно и сѫщо мѣсто въ ума си човѣкъ не може да постави две положителни мисли, нито въ сърдцето си две положителни чувства, нито въ волята си две положителни действия. Тъй щото, за да има равнодействуваща сила между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка, тѣ непременно трѣбва да бѫдатъ противоположни едни на други. Този е пѫтьтъ, по който можете да създадете въ себе си права мисъль, която помага за съграждане на здраво тѣло, а сѫщо и за регулиране на силитѣ въ организъма. Докато човѣкъ спазва Божиитѣ закони, всѣка клетка въ неговия организъмъ е подложена на обновяване. Щомъ престане да спазва тия закони, клеткитѣ му започватъ постепенно да се рушатъ. Всѣка отрицателна мисъль, всѣко отрицателно чувство предизвикватъ особени сътресения, особени експлозии въ клеткитѣ на човѣшкия организъмъ. Тѣзи сътресения се отразяватъ болезнено върху неговия организъмъ. Човѣкъ може да внесе такава отрицателна мисъль въ ума си, която следъ известно време ще експлодира. Тогава той се чуди, откѫде дойде тази експлозия, коя е причината за това. Тази мисъль е работила съ години въ него, копала е, докато най-после е намѣрила пѫть да излѣзе навънъ. Съ излизането си, обаче, тя е предизвикала разкѫсване на нѣкой нервъ, или на нѣкой кръвоносенъ сѫдъ. Като не знае силата на отрицателнитѣ мисли, човѣкъ не си задава въпросъ, на какво се дължатъ болеститѣ. Причината на всички болести се крие въ човѣшката крива и отрицателна мисъль. Като знаете това, не значи, че трѣбва да се страхувате. Страхътъ не изправя работитѣ. Страхътъ е анормално състояние въ човѣка. Когато грѣши, когато върши престѫпления, човѣкъ всѣкога се страхува. Трѣбвало е той да бѫде предпазливъ, внимателенъ преди да е съгрѣшилъ. Предпазливостьта трѣбва да предшествува страха. Благоразумието трѣбва да предшествува предпазливостьта. Благочестието пъкъ трѣбва да предшествува благоразумието. Следователно, за да не се подаде на страха, човѣкъ трѣбва да се рѫководи първо отъ благочестието, после отъ благоразумието и най-после отъ предпазливостьта. Ако се отклони отъ благочестието, ще спре на стѫпалото на благоразумието. Ако се отклони отъ благоразумието, ще спре на стѫпалото на предпазливостьта. Ако се отклони отъ предпазливостьта, ще се намѣри предъ страха. И тогава, не му остава нищо друго, освенъ да проточи заднитѣ си крака и да бѣга, както заекътъ прави. Копоятъ ще подуши заека и ще започне да го гони. Привидно копоятъ и заекътъ си играятъ, но задъ сцената, на която се разиграва тази игра, седи господарьтъ на копоя, въорѫженъ съ пушка и чака момента да улучи заека. Въ дадения случай копоятъ е прокуроръ, а ловджията — сѫдия, които решаватъ смъртната присѫда на заека. Прокурорътъ произнася смъртната присѫда, а сѫдията я туря въ изпълнение. Ако прокурорътъ се омилостиви и се откаже да преследва обвиняемия, и сѫдията се отказва да стреля. Щомъ заекътъ се отдалечи отъ прокурора съ нѣколко километра, последниятъ казва: Дѣлото трѣбва да се прекрати. Съ мисъльта си човѣкъ може да въздействува върху копоя, да прекѫсне връзката между него и заека и да го застави да не гони заека. Копоятъ гони заека не по свое собствено желание, но по желанието на своя господарь. Копоятъ действува по внушение. Той се заразява отъ желанието и стремежа на господаря си да гони заека. Ако господарьтъ му нѣма такова желание, копоятъ не би гонилъ заека. Сега да се върнемъ къмъ мисъльта за равнодействуващата на две прави. Две сили, които иматъ една допирна точка помежду си, иматъ и една равнодействуваща. Следователно, щомъ се намѣрите предъ нѣкакво противоречие, първо помислете за силитѣ на вашия умъ и на вашето сърдце. После помислете за тѣхната допирна точка — любовьта. Най-после помислете за равнодействуващата на дветѣ сили — умътъ и сърдцето, които работятъ въ две противоположни посоки. Когато двама души работятъ въ две противоположни посоки, при една допирна точка—любовьта — тѣ всѣкога ще иматъ успѣхъ. Най-малкото съмнение въ този законъ показва, че силитѣ нѣматъ за допирна точка любовьта. Щомъ любовьта не е допирна точка между тѣхъ, тѣ веднага се отблъскватъ. За да се възстанови равновесие мжду дветѣ сили, едната трѣбва да стане положителна, а другата отрицателна. Значи, тукъ трѣбва да действува вѣрата. Тя ще превърне силитѣ въ противоположна посока една на друга. Кои сѫ дветѣ сили?—Това сѫ умътъ и сърдцето на човѣка. Допирната точка на ума и сърдцето е любовьта, а равнодействуващата между тѣзи две сили е Богъ. Щомъ Богъ е равнодействуваща сила между ума и сърдцето на човѣка, резултатитѣ на всички негови работи ще бѫдатъ добри. За да има тия резултати, човѣкъ трѣбва да приложи живата геометрия въ своя животъ, никога да не се отклонява отъ равнодействува щата сила на ума и сърдцето си. Тази резултантна е канара, на която човѣкъ може да се опре при най-голѣмитѣ бури въ живота си. Тази канара е Божественото начало, на което всѣкога може да се разчита. Божественото е виделина за човѣшкото съзнание. Съвременнитѣ хора говорятъ за онзи свѣтъ, като за нѣщо далечно. Колко е далечъ онзи свѣтъ отъ този? — Колкото оттукъ до Витоша—всичко четири часа. Четири часа отиване до Витоша и три часа връщане, всичко седемь часа. Значи, за седемь часа вие ще отидете на онзи свѣтъ и ще се върнете. Азъ правя аналогия между времето, нужно за отиване до Витоша и времето, нужно за отиване до онзи свѣтъ, по следната причина. Вчера бѣхме на Витоша, дето прекарахме отлично. Презъ цѣлия день бѣше тихо, спокойно, никакво движение на въздуха. Небето бѣше чисто, ясно, никакво облаче нѣмаше. Температурата бѣше около 18—19°. Мнозина правѣха слънчеви бани. Въ това време, докато ние се радвахме на великолепенъ день, въ града имало голѣма, непрогледна мъгла. Слънцето се явило само за единъ—два часа и веднага се скрило. Каква по-вѣрна аналогия може да се даде за този и онзи свѣтъ? Всички, които останаха въ града, бѣха въ този свѣтъ. Онѣзи, които отидоха на Витоша, влѣзоха въ онзи свѣтъ. За да отидатъ до Витоша, до онзи свѣтъ, тѣ употрѣбиха само четири часа. За да се върнатъ назадъ, въ този свѣтъ, употрѣбиха три часа. Тъй щото, когато човѣкъ се намѣри предъ мѫчнотиитѣ на физическия свѣтъ, въ гѫстата материя, не му остава нищо друго, освенъ да се качи на една височина отъ 500—600 м., да отиде временно на онзи свѣтъ, дето нѣма вѣтрове, нѣма облаци и бури, дето слънцето грѣе ясно, силно, и тамъ да разреши задачата си. Щомъ разреши задачата си, нека се върне въ града, въ този свѣтъ — въ свѣта на мъглата и гѫстата материя. Следователно, всѣка мѫчнотия, всѣка трудна задача може да се разреши въ продължение на седемь часа. Сега, да се върнемъ къмъ сѫществената мисъль. Казахме, че две сили, които иматъ една допирна точка, иматъ една равнодействуваща помежду си. Следователно, всѣка сила, която излиза отъ васъ и срѣща на пѫтя си друга, съ която има една допирна точка, непременно ще има равнодействуваща. Силитѣ, които излизатъ отъ васъ, могатъ да вървятъ и въ успоредна посока. По този начинъ, съ равнодействуващитѣ между тѣхъ сили, ще се образува стълба—на човѣшки езикъ казано. Оттукъ вадимъ заключението: когато двама души иматъ общъ идеалъ, общъ стремежъ, тѣ вървятъ успоредно единъ на другъ. Само при това движение тѣ сѫ въ състояние да превръщатъ динамическитѣ сили на своя организъмъ въ прави мисли и благородни, възвишени чувства. При това положение на нѣщата, човѣкъ може да напише нѣщо ново, различно отъ това, което досега сѫ писали поети и писатели, учени и философи. Отъ това гледище, каква е задачата на философията? — Да внесе чистота въ ума. — Каква е задачата на музиката?—Да внесе тишина, спокойствие въ сърдцето. Музиката трѣбва да успокои буритѣ въ морето, да направи морската повърхность тиха, гладка. Музиката трѣбва така да успокои морето, че по него да се виждатъ само леки, приятни вълнения, присѫщи на живота. — Каква е задачата на природния умъ? — Да внесе въ човѣка условия за придобиване на знания. Истински знания може да придобива онзи, който знае, какво нѣщо е права линия, плоскость и тѣло. Щомъ разбира тѣзи нѣща, той ще знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между разумнитѣ сѫщества. Като говоря за изучаване на отношенията между разумнитѣ сѫщества, това не значи, че вие нищо не познавате отъ науката за отношенията. Много нѣща знаете, дълго време сте градили, но този градежъ не е далъ благата, които сте очаквали. Че е така, виждаме въ Стария и въ Новия Заветъ, въ книгитѣ на учени и философи, дето пророци, учители и апостоли сѫ се обръщали къмъ хората съ желание да имъ дадатъ начини, какъ да живѣятъ, какъ да градятъ правилно. Не е достатъчно само човѣкъ да бѫде ученъ, да изобрети нѣщо, но неговото изобретение трѣбва да бѫде за благото на цѣлото човѣчество. Какво благо се крие въ направата на еднабомба, която ще убие десетки хора? Който е изнамѣрилъ бомбата и нейното приложение за убиване на хората, той цѣлъ животъ ще носи последствията на тѣзи експлозии: всѣка негова работа, всѣка негова мисъль и всѣко негово чувство ще бѫдатъ придружени съ експлозия. Следъ това той ще се чуди, защо животътъ му е толкова нещастенъ. — Много просто. Нещастията въ живота му се дължатъ на експлозивитѣ, които открилъ и приложилъ въ бомби за убиване на хора. — Нѣма ли право човѣкъ да изобретява, да прави открития? — За всичко има право човѣкъ: и бомби да прави, и поезия да пише, и философия да създава и т. н. Той трѣбва да знае, обаче, че ще носи последствията на своитѣ изобретения. Нѣкой написалъ една драма. Лоша или добра, нѣма да се мине много време, и той ще преживѣе тази драма. Провидението ще го постави при такива условия, че той самъ да изиграе ролята на своя главенъ герой. — Нѣма ли право човѣкъ да мисли? — Има право да мисли, но той не трѣбва да мисли като обикновенъ човѣкъ; той трѣбва да мисли като праведенъ човѣкъ, като гений, като светия, като ангелъ и най-после — като Бога. Човѣкъ трѣбва постепенно да се изкачва въ мисъльта си като по стълба и когато дойде въ положението на гений, или на светия, тогава да напише онова, което е преживѣлъ. Сега, като ученици, задачата ви е да дойдете до положението на гения, на светията, на ангела. Ученикътъ е кандидатъ за ангелъ. Когато стигне това положение, дава му се висока служба, да участвува въ създаване на нѣкаква слънчева система. Различни служби се даватъ на ангелитѣ. Нѣкои ангели управляватъ теченията на въздуха; други управляватъ движенията на водата; трети управляватъ силитѣ на огъня; четвърти уреждатъ обществения животъ; пети устройватъ женитбитѣ, като правятъ редъ изчисления, изучаватъ характера на хората, кой за кого може да се ожени, колко и какви деца ще има и т. н. Като знаете това, вие можете да изпратите молбата си до единъ отъ ангелитѣ, които се занимаватъ съ женитбитѣ на хората, и да го помолите да ви отговори, трѣбва ли да се жените или не. Понеже този ангелъ ви познава отъ хиляди години, веднага ще ви направи хороскопъ и ще каже, че въ сегашния ви животъ нѣмате благоприятни условия за женитба. Сега трѣбва да приготвяте добри условия за бѫдещия си животъ. Ако не го послушате и се ожените, нещастията ще ви следватъ едно подиръ друго: жена ви ще се разболѣе и ще умре; децата ви ще боледуватъ, вие ще боледувате и т. н. Най- после ще видите, че сте направили грѣшка и ще съжалявате, че не сте послушали съветитѣ на вашия ангелъ. Има случаи, когато този ангелъ ще ви посъветва да се ожените, защото трѣбва да родите деца, които да възпитате въ духа на новитѣ идеи. Тогава пъкъ у васъ нѣма да има желание да се жените и ще се противопоставите на съветитѣ на ангела. Не се ли ожените, ще сгрѣшите. Каквото е писано на човѣка, това трѣбва да се изпълни. Ако искате да станете учитель, или да заемете друга нѣкаква служба, вие пакъ можете да се обърнете за съветъ къмъ нѣкой ангелъ. Щомъ молбата ви е искрена, непременно ще получите отговоръ, който ще бѫде точенъ, съгласенъ съ това, което е опредѣлено за васъ. Тъй както разумниятъ животъ се изявява на земята, той е строго опредѣленъ въ своитѣ главни точки. Едно се изисква отъ васъ: да работите съзнателно, съ любовь и безъ никакъвъ страхъ за утрешния день. Мнозина искатъ изведнъжъ да се освободятъ отъ стария животъ и да го замѣстятъ съ новъ. Знаятъ ли тѣ, какво, именно, трѣбва да изхвърлятъ отъ стария животъ? Ще кажете, че първото нѣщо, което новиятъ животъ изисква, е да живѣете по закона на любовьта. Знаете ли, какъвъ е този законъ и какво изисква отъ васъ? Нѣкои се хвалятъ съ своята опитность въ любовьта. Кѫде е опитностьта имъ днесъ? Изгубили сѫ я. Каква е тази опитность, която се придобива и губи? Каква е тази свѣщь, която се пали и загасва, която свѣти и изгаря? Какъвъ е този огънь, този пламъкъ, който ту се запалва, ту загасва? Ние говоримъ за онзи огънь, който веднъжъ запаленъ, никога не загасва. Ние говоримъ за Божественото, което е постоянно, вѣчно начало. Какво правятъ съвременнитѣ хора? — Тѣ запалватъ своята свѣщь, но сами ставатъ причина тя да изгасне. Че иматъ опитность отъ любовьта, че я познаватъ, тѣ сѫ прави, но не я задържатъ дълго време въ себе си. Като дойде въ дома имъ човѣкъ, когото обичатъ, тѣ запалватъ свѣщьта си, взиматъ даже нѣколко свѣщи отъ съседитѣ си и не мислятъ да ги гасятъ. Щомъ дойде въ дома имъ човѣкъ, когото не обичатъ, даже своята свѣщь не запалватъ, но взиматъ една малка вощеница, запалватъ я временно и скоро я загасватъ. По този начинъ тѣ искатъ да заставятъ този човѣкъ по-скоро да си отиде. Това сѫ хора, които познаватъ любовьта, които сѫ я опитали, но не искатъ да я прилагатъ. Тази е причината, задето, като разбиратъ новия животъ, хората живѣятъ пакъ стария. Такъвъ човѣкъ нѣма допирна точка въ себе си. Защо? — Защото не служи на любовьта. Това значи човѣкъ на настроения. Дето има настроения, тамъ състоянията често се мѣнятъ. Добре е човѣкъ да мѣни състоянията си, но той трѣбва да знае причинитѣ за тѣзи промѣни. Добре е човѣкъ да мѣни състоянията си, но когато минава отъ по-низко въ по-високо състояние. Обаче, ако отъ по-високо състояние минава въ по-низко, тази смѣна не е на мѣсто. Следователно, ученикътъ трѣбва да знае положително, какво е състоянието му въ даденъ моментъ, какви мисли и чувства го занимаватъ въ всѣки даденъ случай. — Нали трѣбва да живѣемъ? — Да живѣе човѣкъ, това е цѣла наука. Важно е, какъ трѣбва да живѣе. — Ще живѣемъ, както Богъ е опредѣлилъ. — Това, именно, всѣки трѣбва да знае. Въ това седи новото учение, което се отнася едновременно и за хората, и за ангелитѣ. Новото учение е това, което сега, въ дадения моментъ излиза отъ Бога. То не може да се даде изведнъжъ, защото всѣки моментъ излиза отъ своя Източникъ и се влива въ всѣко живо сѫщество. Новата мисъль не може да се приеме отъ човѣка, докато той не се освободи отъ всичко старо, докато не свали човѣшкото отъ себе си, както змията съблича своята кожа. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да се докосне до новата мисъль. Най-лекото й докосване е въ състояние да произведе цѣлъ превратъ въ човѣка. Такъвъ човѣкъ е готовъ вече на всички жертви. Той е готовъ да учи, да помага на ближнитѣ си, да служи на Бога, да раздаде всичкото си имане. Това значи, да се докосне Божествената мисъль до човѣка. Сега желая на всички ви да бѫдете вѣрни на Божествената мисъль, да се преобразите вѫтрешно. — Дали ще постигнемъ това? — Работете, учете и не се съмнявайте. Знайте, че докато сте ученици, вие ще учите и ще ви изпитватъ. Вие сте дошли на земята да учите. Дадени ви сѫ задачи, които непременно трѣбва да решите. Ще решавате и ще ви изпитватъ. Животътъ на земята е красивъ, докато има изпити. Безъ изпитания животътъ нѣма смисълъ. Да ви изпитватъ, това значи да се интересуватъ отъ васъ. Двама приятели се срѣщатъ. И двамата сѫ богати. Единиятъ запитва другия: Моля ти се, можешъ ли да ми дадешъ 30,000 лв. на заемъ? — Защо ти сѫ? Ти нали имашъ пари? — Имамъ, но ми трѣбватъ още. Впрочемъ, благодаря ти, ще се справя по нѣкакъвъ начинъ съ това, което имамъ. Този приятель не се нуждае отъ 30,000 лв., но той изпитва приятеля си, би ли му услужилъ, когато се намѣри въ нужда. Той разбира, че приятельтъ му не е готовъ на услуги. Щомъ запитва, защо ти сѫ тия пари, нали имашъ свои, това значи, че тукъ отсѫтствува всѣкаква готовность за услуга. Така и Господъ ви изпитва чрезъ хората. Дойде нѣкой, поиска отъ васъ пари, или друга нѣкаква услуга, вие му отказвате подъ предлогъ, че нѣмате пари, или че нѣмате свободно време да му услужите. Не, по този начинъ не може да се живѣе. Това не значи, че на всички хора и въ всички случаи трѣбва да се услужва по единъ и сѫщъ начинъ. Задачитѣ въ живота не се решаватъ съ една мѣрка. Философията на мравитѣ не е философия на хората; философията на хората не е философия на ангелитѣ; философията на ангелитѣ не е философия на боговетѣ. Една мѣрка не разрешава задачитѣ, но ученикътъ трѣбва да знае, кѫде каква мѣрка да приложи. Сложни сѫ отношенията между хората, но вие трѣбва да ги изучавате. Затова, именно, ви се дава свѣтлина, правилно да ги разрешавате. Божествената свѣтлина влиза първо въ умоветѣ на ангелитѣ, дето претърпява едно пречупване и после — въ умоветѣ на хората, дето претърпява второ пречупване. Тази свѣтлина слиза и надолу, но това не се отнася до васъ. За васъ е важно, какво става надъ човѣшкия свѣтъ. Какво става подъ човѣшкия свѣтъ, това не ви интересува. Всѣко пречупване на свѣтлината се отразява въ васъ като сътресение. Колкото по-голѣмо и по-неправилно е пречупването, толкова по-голѣмо е сътресението. Какво значи пречупване на свѣтлината? Това подразбира да се пречупи свѣтлината безъ да се счупи. Да се пречупи свѣтлината, значи да се поляризира, да се даде ходъ на Божественото въ човѣка. Да се счупи свѣтлината, значи да се подпуши. Който е пречупвалъ свѣтлината въ себе си, безъ да я счупвалъ, той е вървѣлъ въ правия пѫть, въ пѫтя на възлизане. Който е счупвалъ свѣтлината въ себе си, той е вървѣлъ въ кривия пѫть, въ пѫтя на слизане. Значи, едни хора пречупватъ свѣтлината въ себе си, а други я счупватъ. Първитѣ отварятъ пѫть на Божествения животъ въ себе си, а вторитѣ затварятъ пѫтя на Божествения животъ, вследствие на което сами се подпушватъ и се натъкватъ на голѣми противоречия. Красиво е това, което ви говорихъ, но важно е за васъ да знаете, че две сили, които иматъ една допирна точка, иматъ една равнодействуваща. За васъ е важна допирната точка — любовьта. Безъ любовьта животътъ не може да се разбере. Тази е причината, поради която хората не разбиратъ живота и всѣкога оставатъ недоволни. Ако иматъ малко, недоволни сѫ; ако иматъ много, пакъ сѫ недоволни. Ако сѫ грозни, недоволни сѫ; ако сѫ красиви, пакъ сѫ недоволни. Нѣкоя мома е грозна, недоволна е, че никой не я обича, никой не я поглежда. Ако е красива, пакъ е недоволна, че много момци я обикалятъ. Следователно, и грозотата е лошо нѣщо, и красотата е лошо нѣщо. Кога? — Когато сѫ неразбрани, когато човѣкъ не знае, какъ да ги използува. Споредъ васъ красотата е най-малкото зло, грозотата е най-голѣмото зло. Богатството е най-малкото зло, сиромашията е най-голѣмото зло. Споредъ насъ по-вѣрно е обратното: красотата е най-голѣмото зло, грозотата е най-малкото зло. Богатството е най-голѣмото зло, сиромашията е най-малкото зло. Защо? — Защото сиромахътъ никой не може да обере, никой не мисли да го убива, да го трови. Богатиятъ, обаче, е въ очитѣ на всички. Апашътъ дебне да го обере; престѫпникътъ замисля да го убие. Ако богатиятъ си направи кѫща, всички казватъ: Ще си направи кѫща, разбира се. Колко бедни, колко нещастни хора е изнудилъ! Ако се облѣче хубаво, ако облѣче децата си добре, кой какъ ги види, казва: Лесно е да се облѣче човѣкъ на чуждъ гръбъ. И ние искаме да се облѣчемъ, да поживѣемъ добре, но отъ такива като него, за насъ редъ не дохожда. Така мисли всѣки, който нѣма допирна точка въ живота си. Който има допирна точка въ живота си, той правилно разбира нѣщата. За него сиромашията е най-голѣмото добро, а богатството — най-голѣмото зло. Кое отъ дветѣ положения е за предпочитане? — Най-голѣмото добро. Азъ не говоря за сиромаси, които просятъ по улицитѣ, но имамъ предъ видъ онѣзи сиромаси, които вѫтрешно сѫ богати, а външно сиромаси. Тѣхното богатство е скрито, никой го не вижда, освенъ ако тѣ сами пожелаятъ да го откриятъ на нѣкого. Влиза единъ такъвъ сиромахъ въ богатъ домъ и, като поседи малко, казва на домакина: Вие имате цигулка. Можете ли да я дадете малко да я опитамъ? — Знаешъ ли да свиришъ? — Малко. — Ние имаме една цигулка, отъ години седи на тавана, никой не я пипа. Свалятъ цигулката отъ тавана и я даватъ на този простъ, беденъ човѣкъ. Всички гледатъ, какво ще прави. Сиромахътъ взима цигулката, изчиства я отъ прахъ, туря нови струни, нагласява я и започва да свири. Всички слушатъ като замаяни. Чудятъ се на изкуството на този простъ човѣкъ. Тѣ го задържатъ у дома си, водятъ го по роднини, приятели, не го пущатъ да си отиде. Той имъ говори за музиката, разкрива имъ, какво богатство се крие въ тѣхната стара цигулка и ги поощрява къмъ работа. Децата започватъ да учатъ, да свирятъ. Следъ това сиромахътъ напуща този домъ и отива да посети другъ нѣкой домъ, пакъ така привидно богатъ, а вѫтрешно сиромахъ. Изпѣйте сега упражненията: „Изгрѣва слънцето“ и „Сила жива, изворна, течуща“. Сега, като пѣете хорово, пѣсеньта излиза добре. Обаче, ако единъ само пѣе, пѣсеньта нѣма да излѣзе добре. Отъ кого зависи това? — Освенъ отъ пѣвеца, още и отъ слушателитѣ. Ако публиката не е музикално настроена, и най-добриятъ пѣвецъ или музикантъ нѣма да изпълни програмата си добре. Съ ума, съ мисъльта си слушателитѣ трѣбва да подкрепватъ музиканта. Тѣ трѣбва да взиматъ такова участие, че мислено да придружаватъ пѣвеца или музиканта. Като слушатъ музиканта, всѣки за себе си да чувствува, като че хоръ пѣе. Мислитѣ на всички трѣбва да се отправятъ къмъ пѣвеца и да го придружаватъ. Мисъль се изисква и отъ пѣвеца, и отъ слушателитѣ. Не само философътъ трѣбва да мисли, но и музикантътъ. Не е музикантъ този, който не мисли, но и философъ не е този, който не пѣе. Гениаленъ музикантъ е онзи, който едновременно пѣе и мисли. Животъ безъ музика не е животъ. Музиката въздействува на човѣка въ всѣко назправление. Съ музиката азъ изучавамъ свѣта, изчучавамъ хората, гадая съ нея. Съ музиката изследвамъ мисъльта на човѣка. Когато правя тия изследвания, азъ свиря тихо, никой не чува. Като се свържа съ великия свѣтъ, създаденъ отъ Бога, свиренето ми има отзвукъ. Ако нѣкой слуша, нѣма да чуе една цигулка, но множество цигулки. Тоноветѣ на тия цигулки се сливатъ съ моята въ единъ величественъ акордъ. Това показва, че Божиятъ свѣтъ е хармония и музика. Следователно, когато мислитѣ на хората сѫ хармонични, тѣ се сливатъ въ общъ акордъ. Работитѣ на хората вървятъ добре, и тѣ се чувствуватъ разположени. Тогава и пѣсеньта имъ е хармонична, и свиренето имъ е хармонично — всичко излиза вдъхновено. Когато умоветѣ на хората сѫ въ съгласие съ Божествения животъ, всичко е хармонично. Това значи да има човѣкъ допирна точка съ любовьта. При това положение, всѣка идея, която се роди въ ума на единъ човѣкъ, получава отгласъ въ умоветѣ на всички хора. Тѣ казватъ: Заслужава да живѣе човѣкъ за Бога. Това значи силна мисъль. Силната мисъль е творческа. Тя премахва всички препятствия, които хората сѫ поставили на пѫтя си. Сега отъ всички се изисква съзнателна, разумна работа. Мнозина се спъватъ отъ мисъльта, че хората отъ нашето общество не работили, както трѣбва. Кое е нашето общество и колко души го съставятъ? Едно общество се състои първо отъ двама души, после отъ четирма, следъ това отъ осмина, отъ шестнадесетина и т. н. Кой е първиятъ въ нашето общество? — Първиятъ е този, който носи двамата. Кои сѫ двамата? — Които носятъ всички останали. Двамата носятъ дънера на дървото, което има много клоне и клончета. Дойде нѣкой да ме пита, може ли да влѣзе въ нашето общество. Казвамъ му: Въ нашето общестно може да влѣзе всѣки, който е въ състояние да носи. Щомъ може да носи, той може да бѫде единъ отъ двамата. Защо този човѣкъ иска да влѣзе въ нашето общество? — Да стане добъръ. — Това е стара философия. Бѫди добъръ като поетъ, да напишешъ нѣщо ново, което да повдигне умоветѣ на хората, да изчисти сърдцата имъ, коренно да ги преобрази. Бѫди добъръ като музикантъ, че като изсвиришъ или запѣешъ нѣщо, да събудишъ Божественото въ хората. Тази е азбуката на нашето учение. Такива трѣбва да бѫдатъ поетитѣ и музикантитѣ. Много отъ съвременнитѣ музиканти и поети работятъ за пари. Нѣкой ще даде концертъ, ще опредѣли цени на мѣстата отъ 40—200 лв. Ако нѣкой посети нашъ концертъ, и съ 200,000 лева нѣма да го пуснемъ да влѣзе. Най-многото е да го пуснемъ въ салона да стои правъ. И това е голѣма привилегия за него. Който веднъжъ само присѫтствува на Божественъ концертъ, той никога нѣма да го забрави. Той ще се преобрази, ще разбере, какво нѣщо представя човѣшката душа, човѣшкиятъ духъ, човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце. И неговата душа ще се отвори, ще затрепти въ унисонъ съ Цѣлото, съ Великото въ свѣта. Не струва ли човѣкъ да даде за такъвъ концертъ всичкото си имане, цѣлия си животъ? Стремете се всички да бѫдете добри, нови пѣвци, нови музиканти! И стари, и млади — всички да пѣятъ, да разработватъ гласоветѣ си. Вложете нова идея, новъ потикъ, новъ импулсъ въ пѣнието. Старитѣ желания, старитѣ потици оставете настрана. Когато единъ свири или пѣе, всички взимайте участие, подкрепвайте го съ мисъльта си. И тогава, който пѣе, ще пѣе вдъхновено; който слуша, и той ще бѫде вдъхновенъ. Това значи музикално общество, това значи общество отъ хора, които иматъ великъ идеалъ, които иматъ за допирна точка въ живота си любовьта. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 14. Лекция отъ Учителя, държана на 25 януарий, 1928 г. София.— Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Малки и голѣми придобивки. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Чете се резюме на темата: „Разлика между човѣка и животнитѣ.“ За следния пѫть пишете върху темата: „Придобивки отъ знанието“. Като наблюдавате себе си, както и другитѣ хора около васъ, ще видите, че всички носятъ въ себе си известни придобивки, не само отъ сегашния си животъ, но и отъ своето далечно минало. Ученъ или простъ, всѣки човѣкъ носи въ себе си придобивкитѣ на своето минало, съ които днесъ свободно разполага като съ свой капиталъ. Има придобивки, които сѫ благо за човѣка. Има придобивки, които носятъ неговото нещастие. Представете си, че сте работили при единъ господарь, който туря въ рѫката ви огънь като заплата на вашата работа. Въ това време дохожда нѣкой при васъ и взима огъня отъ рѫката ви. Какво изпитвате въ този моментъ? — Радость. Следователно, има блага, придобивки, които въ даденъ случай носятъ нещастие за човѣка. Отнимането на тия блага носятъ щастие за човѣка. Наистина, какво по-голѣмо благо за човѣка отъ това да дойде нѣкой при него и да отнеме отъ рѫката му насипания огънь? Оттукъ можемъ да извадимъ следното заключение: малкото благо е дадено отъ човѣка; голѣмото благо — отъ дявола, а кѫдето нѣма никакво благо, тамъ пъкъ Богъ взима участие. Щомъ всичкитѣ блага на човѣка се отнематъ, тамъ Богъ е взелъ участие. Когато нѣкой се оплаква, че нѣма никакви блага, той се лъже. Въ сѫщность нѣма човѣкъ безъ блага въ свѣта. Какво по-голѣмо благо отъ живота? Богъ живѣе и се проявява въ общия, въ цѣлокупния животъ. Въ този животъ и хората живѣятъ. Затова е казано въ Писанието: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“. Обаче, въ който моментъ човѣкъ започне да мисли, че животътъ е само негово благо и търси начинъ, какъ по-рационално да го използува за себе си, той е създалъ вече своето нещастие. Защо? — Защото никой нѣма право и не може да използува живота за свое лично благо. Да се мисли другояче, то е все едно нѣкой човѣкъ да купи грамадни пространства земя и да се заеме самъ да ги пази. Ще ги пази день, два, три, на четвъртия день ще усѣти голѣмъ гладъ и ще напусне поста си. Това е неразбиране на живота. Какъвъ е изходътъ отъ това положение? За да разбере добре живота на земята и да знае, какъ да устрои своя животъ, човѣкъ трѣбва да спре вниманието си върху Божествения животъ. Като разбере Божествения животъ, по аналогия на него той ще разбере и живота на земята. Въ сегашния животъ вие носите последствията на редъ минали животи, добри и лоши, и не можете да се избавите отъ тѣхъ, докато не разберете законитѣ, които управляватъ цѣлокупния животъ. Който доброволно не иска да научи тия закони, той пакъ ще ги научи, но вече по отрицателень пѫть, чрезъ насилие. Засега, каквото и да правятъ, хората не могатъ да се освободятъ отъ последствията. Нещастията неизбѣжно ще вървятъ подиръ тѣхъ, докато решатъ най-после да поематъ пѫтя нагоре, къмъ възлизане. Пѫтьтъ на слизане трѣбва да се превърне въ пѫтъ на възлизане. Човѣкъ може да се освободи отъ страданията само следъ като се върне тамъ, отдето е излѣзълъ. Какъ ще стане това? Ще кажете, че като живѣе съобразно Божиитѣ закони, човѣкъ може лесно да се справи съ мѫчнотиитѣ и страданията. — Да, лесно се говори това, но какъвъ е методътъ за този животъ? Кой човѣкъ има такъвъ дълбокъ миръ въ себе си, че при всички условия на живота си да е готовъ да живѣе, освенъ за себе си, още и за своя ближенъ? И такива хора има на земята, но тѣ сѫ малцина. Обаче, ученикътъ трѣбва усилено да работи върху себе си, да придобие този вѫтрешенъ миръ. Сега, като говоря на хората за любовьта, мнозина отъ тѣхъ не я разбиратъ. Казвамъ, че едно отъ качествата на любовьта е да ограничава. Тѣ се чудятъ, какъ е възможно любовьта да ограничава и да прави човѣка нещастенъ. Вие мислите, че когато любовьта дойде, веднага ще ви направи щастливи.— Не, това е невъзможно. Казано е, че любовьта ражда живота. Следователно, за да се прояви животътъ, човѣкъ трѣбва да се ограничи, да мине отъ безграничния въ граничния свѣтъ. Който очаква щастие отъ любовьта, той е на кривъ пѫть. Любовьта не носи щастие, нито блаженство. Тя носи нѣщо по-велико — цѣлокупниятъ животъ. Това не значи, че любовьта прави хората нещастни, но като не я разбиратъ, тѣ влизатъ въ стълкновение съ нея и ставатъ нещастни. Тази е причината, поради която днесъ всички хора сѫ недоволни: богати и сиромаси, господари и слуги, учени и прости. Богатитѣ сѫ недоволни, искатъ повече, отколкото имъ е дадено. Сиромаситѣ сѫ недоволни, защото нѣматъ достатъчно срѣдства за живѣене. Господаритѣ сѫ недоволни отъ слугитѣ; слугитѣ — отъ господаритѣ и т.н. Ако оставите две деца да ядатъ на една трапеза, тѣ непременно ще се скаратъ. Едното дете ще погледне въ чинията на другото и ще намѣри, че на него е дадено по-малко. Не само децата, но и възрастнитѣ хора спорятъ помежду си. Спорътъ между хората може да бѫде отъ материаленъ, отъ сърдеченъ или отъ умственъ характеръ. Двама души спорятъ, кой отъ тѣхъ е по-ученъ, кой седи по-високо въ умствено отношение. Да има човѣкъ много знания, които не е обработилъ и приложилъ, това е все едно да се товари съ повече багажъ, отколкото му трѣбва. Имате две магарета: едното носи на гърба си сто килограма товаръ, а другото — 50 килограма. По какво се отличава едното магаре отъ другото? Ще кажете, че едното магаре е по-голѣмо и по-силно. Какво особено има въ това различие? Имате две шишета: едното събира единъ килограмъ вода, а другото — два килограма отъ сѫщата вода. Разликата между дветѣ шишета е само въ количеството на водата, но количеството още не разрешава въпроситѣ. Ние не подържаме идеята, че хората трѣбва да бъдатъ равни, еднакви. Ние не сме за равенството. Такъвъ законъ въ природата не сѫществува. Животътъ е неравенство. Когато обичашъ нѣкого, или ти трѣбва да му дадешъ, или той трѣбва да ти даде. Въ любовьта трѣбва да има обмѣна, но сѫщевременно и безкористие. Децата обичатъ баща си, радватъ му се, защото е богатъ, има какво да имъ даде. Щомъ осиромашее и остарѣе, тѣ вече не могатъ да го търпятъ и чакатъ по-скоро да си замине за онзи свѣтъ, да не седи около тѣхъ като стражарь, да следи, какъ живѣятъ, колко харчатъ и т. н. Ако бащата е богатъ, и старъ да е, синоветѣ обикалятъ около него съ почитание, очакватъ да имъ даде нѣщо. Какъвъ моралъ има въ тази любовь? Любовьта съ пари нито се предава, нито се продава. И знанието съ пари не се предава. Мѫдростьта, истината, както и всички добродетели изобщо, съ пари не се предаватъ. Добродетелитѣ нито се предаватъ, нито се придобиватъ съ пари. Казватъ, че всѣка добродетель може да се придобие. Това е самоизлъгване. Любовьта е свободна въ своитѣ прояви. Тя не зависи отъ никого. Щомъ иска да помогне на нѣкой грѣшникъ, тя слиза въ ада, хваща грѣшника за рѫка и го изнася вънъ, като минава и заминава покрай светията, безъ да обръща внимание на последния. Светията се обърне, погледне къмъ любовьта, но не може да я спре, оставя я свободно да се проявява. Любовьта погледне грѣшника, позасмѣе му се, позабавлява се съ неговитѣ страдания и го пусне. Ще кажете, че хората на любовьта иматъ меки сърдца. И това е възможно, обаче, защо любовьта обича грѣшния? Защо майката обича детето си? — Защото плаче. Като плаче, като вика, детето се налага на майка си, иска тя да го обича, да му обърне внимание. Следователно, всички хора, които искатъ да бѫдатъ обичани, се налагатъ. Това не е правилно разбиране. Любовьта не се изисква. Който иска да учи закона на любовьта, той трѣбва да мисли за нея, но не да я изисква. Това не значи, че човѣкъ не се нуждае отъ любовьта. Всѣки се нуждае отъ любовьта, но начинитѣ, по които я търси и по които постѫпва, не сѫ правилни. На фиг. 1. имате десеть концентрични крѫга. Съ помощьта на тия кржгове ще обясня причината за страданията и неща стията на съвременнитѣ хора. Представете си, че тия десеть крѫга сѫ сита, съ различна гѫстота: външнитѣ сѫ по-едри, а колкото по-навѫтре се влиза, отъ десетото до първото, ставатъ все по-ситни, по-гѫсти. Тѣзи сита, които иматъ форма на плоскости, сѫ насочени къмъ земята. На тѣхъ отговарятъ други десеть концентрични крѫга, десеть сита, т. е. десеть плоскости съ посока къмъ небето. Мисъльта на човѣка минава презъ различно гѫсти сита, независимо отъ това, дали тя е възходеща, или низходеща. Когато мисъльта е възходеща, т. е. когато тръгва отъ земята и върви къмъ небето, тя минава постепенно отъ по-рѣдки въ по-гѫсти сита. Последното сито е толкова дребно, че почти не пропуща мисъльта на човѣка. За да мине една човѣшка мисъль презъ последното сито, изисква се голѣма чистота, вѫтрешна и външна. И обратно: когато мисъльта на човѣка е низходеща, т. е. тръгва отъ небето къмъ земята, първитѣ сита сѫ по-гѫсти и колкото по-надолу слиза, тѣ ставатъ все по-едри. Последното сито е толкова едро, че презъ него минаватъ цѣли планини. Значи, нещастията на хората се дължатъ на факта, че безъ да съзнаватъ, тѣ се стремятъ къмъ центъра на земята, въ гѫстата материя, въ плоскости, въ сита, презъ които минаватъ нечистотиитѣ на всички хора. Това значи, хората да ви обичатъ. Щомъ искате хората да ви обичатъ, тѣ непременно ще ви заведатъ въ гѫстата материя, при рѣдкитѣ, при едритѣ сита, презъ които минаватъ и хубавитѣ, и лошитѣ имъ работи. Мишката е направила следния договоръ съ котката: Ти ще ме ядешъ, но ще знаешъ, че заедно съ това ще вземешъ и хубавото, и лошото, което имамъ въ себе си. Мишката причинява много болести на котката, а често и смърть. Следователно, докато се привлича отъ обичьта, отъ любовьта на хората, човѣкъ слиза къмъ центъра на земята и започва да се товари съ нечистотии. Вмѣсто да се изкачва съ мисъльта си нагоре, къмъ гѫститѣ сита и да се освобождава отъ нечистотиитѣ, отъ лошото въ себе си, човѣкъ слиза надолу, въ гѫстата материя, дето ситнитѣ дупчици на ситата се запушватъ и оставатъ само едритѣ, презъ които минаватъ най-голѣмитѣ нечистотии. По този пачинъ човѣкъ се все повече и повече товари. Това показва, че той е сбъркалъ пѫтя на своето движение. Какво трѣбва да направи? — Да обърне ситнитѣ сита нагоре, а едритѣ — надолу, т. е. да измѣни посоката на своята мисъль. Казвате: Какъ ще прекараме живота си? Какво ни чака въ бѫдеще? Това сѫ въпроси, които само Богъ разрешава. Това сѫ въпроси, които не се разрешаватъ при движението на човѣка къмъ центъра на земята. Ако при това движение искате да знаете, какъ ще живѣете, казвамъ ви, че на парчета ще ви направятъ и нищо нѣма да излѣзе отъ васъ. Обаче, ако отивате нагоре, ще растете, ще се увеличавате, ще се превърнете въ цѣлъ свѣтъ, въ цѣла система и ще получите Божието благословение. — Ама какъвъ ще бѫде нашиятъ животъ? — Това не е твоя работа. Това е задача, която само Богъ може да реши, а ти ще се радвашъ на това решение и ще живѣешъ. Радвай се, че не можешъ да разрешишъ тази задача. И богатъ да си, и силенъ да си, ти пакъ не можешъ да я разрешишъ. — Ще стана ли ученъ човѣкъ? — Този въпросъ се решава на небето, а не на земята. — Ще стана ли добъръ човѣкъ? — И този въпросъ се решава на небето. Това сѫ висши проблеми, които искате да решите на земята, за да се осигурите, но вмѣсто да станете учени, добри хора, вие получавате обратни резултати. Много такива примѣри има въ живота. Майката е добра, разумна жена; бащата е ученъ, виденъ човѣкъ. Тѣ искатъ да имъ се роди добро, умно дете, да прилича на тѣхъ. Наистина, ражда имъ се дете, което външно прилича на тѣхъ, но по качества се различава и отъ майката, и отъ бащата. Детето е упорито, своенравно, не слуша нито майка си, нито баща си, не иска да учи, да работи. Защо е така? Има дълбоки причини за това. Тогава и вие можете да се запитате, защо не мязате на Бога, отъ Когото сте излѣзли, а сте толкова упорити и своенравни? Ще кажете, че сте сгрѣшили, излъгала ви е змията и сте изгубили Божествения си произходъ. Други пъкъ ще кажатъ, че сѫ получили тия лоши качества по наследство отъ своитѣ дѣди и баби, отъ своитѣ майки и бащи. — Не, да се извинявате съ грѣхопадането на първитѣ човѣци, съ наследственитѣ си чърти, това не е философия за живота. Това сѫ залъгалки. Нѣкой казва, че е наследилъ голѣмо богатство отъ дѣдо си и отъ баба си. Значи, каквото представя богатството, което наследявате отъ дѣдо си, запримѣръ такова нѣщо представятъ наследственитѣ чърти отъ дѣдо ви и отъ баба ви. Въ нѣкой домъ дѣдото има четири внука, обаче, той остава наследството си само на единъ отъ тѣхъ. Защо? — Защото дѣдото обича този внукъ най-много и желае чрезъ него да се прероди. Той си приготвя условия за новото идване на земята. Така сѫщо се предаватъ и наследственитѣ чърти: единъ отъ внуцитѣ наследява една чърта отъ дѣдо си, или отъ баба си, вториятъ внукъ—друга нѣкоя чърта. Когато само единъ отъ внуцитѣ получи наследство отъ дѣдо си, останалитѣ се сърдятъ, завиждатъ на брата си. Тѣ не знаятъ, че съ осиновяването на единъ отъ внуцитѣ, дѣдото си приготвя условия за идването на земята. Той остава внука си като слуга на паритѣ му, че като дойде пакъ на земята, да си ги вземе. Като слушате тия нѣща, вие се запитвате, вѣрно ли е това, или не. Задавали ли сте си въпроса, колко отъ вашитѣ мисли и чувства сѫ вѣрни? Колко отъ вашитѣ опитности сѫ вѣрни? Това не е за обезсърдчение, но вие трѣбва да дойдете до положение да про вѣрявате истинностьта на всички факти и да гледате на тѣхъ съ еднаква сериозность. Не е въпросъ да дѣлите нѣщата на важни и маловажни. Не дѣлете и хората на красиви и грозни. Красота и грозата сѫ относителни нѣща. Въ единъ случай можете да кажете, че нѣкой човѣкъ е красивъ, а другъ - грозенъ, но въ другъ случай, грозниятъ е сѣнка на красивия, а красивиятъ е обектъ на грозния. Грозниятъ е толкова необходимъ за красивия, колкото красивиятъ — за грозния. Тѣ не могатъ единъ безъ другъ. Грозотата е необходима, за да изпъкне красотата; красотата е необходима, за да изпъкне грозотата. Сега, онѣзи, които не разбиратъ закона, сѫ недоволни, защо да бѫдатъ грозни, а да не бѫдатъ красиви. — За всички хора има възможность красиви да бѫдатъ, но има възможность и грозни да бѫдатъ. Каквато възможность има за човѣка да бѫде красивъ, такава възможность има да бѫде и грозенъ. Това сѫ неизбѣжни нѣща. Каквато възможность има за човѣка да бѫде светия, такава възможность има да бѫде и най-голѣмиятъ грѣшникъ. Понеже човѣкъ самъ е създалъ условия за тия нѣща, затова тѣ сѫ неизбѣжни за него. Човѣкъ самъ може да създаде своята светость, самъ може да създаде и своята грѣховность. Той самъ е творецъ на сѫдбата си. Представете си, че нѣкой човѣкъ влѣзе въ кѫщата си, затвори кепенцитѣ на всичкитѣ си прозорци и следъ това усилено се моли на Господа да изпрати слънчевата свѣтлина въ кѫщата му. Цѣлъ день да се молите за това, молитвата ви нѣма да бѫде чута. Слънчевата свѣтлина нѣма да влѣзе въ кѫщата ви. Молитвата ви ще бѫде приета, но за други хора. Докато сте се молили, много хора сѫ отворили прозорцитѣ си, и слънчевата свѣтлина е озарила тѣхнитѣ кѫщи. Като сте се молили, забравили сте да отворите кепенцитѣ на вашитѣ прозорци. Значи, свѣтлината е влѣзла въ кѫщитѣ на всички хора, съ изключение на вашата. Какво трѣбва да направите, за да влѣзе свѣтлината и въ вашата кѫща? — Преди да изгрѣе слънцето, вие трѣбва да отворите кепенцитѣ на вашитѣ прозорци. Щомъ слънчевата свѣтлина огрѣе кѫщата ви, това показва, че молитвата ви е приета. Нѣкога свѣтлината може да влѣзе въ кѫщата на човѣка и безъ молитва, при условие прозорцитѣ да сѫ отворени, и кѫщата да е изложена на изтокъ. Какъвъ изводъ можете да направите за себе си отъ това положение? Мнозина отъ васъ ще се обезсърдчатъ, че при толкова молитви, които сѫ направили, не сѫ придобили това, което желаятъ. За да обясня, коя е причината на вашнтѣ неуспѣхи или незначителни придобивки, ще приведа следния примѣръ. Имате една голѣма бъчва, която искате да напълните съ вода. Наблизо има чешма. Започвате да наливате вода въ бъчвата съ малъкъ сѫдъ. Като се напълни бъчвата, изливате водата съ сѫщия сѫдъ. Това костува време, усилие, безъ да имате голѣми резултати, защото става прекѫсване на работата. Сѫщото може да се постигне при следното положение. Туряте бъчвата подъ крана на чешмата и започвате да я пълните. Въ скоро време бъчвата се напълва. Когато пожелаете да излѣете водата отъ бъчвата, за да я напълните отново съ чиста вода, веднага отваряте крана и пущате водата да тече. Първото пълнене и празнене на бъчвата представя човѣшкиятъ животъ, въ който нѣщата се прекѫсватъ, застояватъ и забавятъ. Второто пълнене и празнене на бъчвата представя Божествениятъ животъ, въ който нѣщата се извършватъ непреривно, бързо и резултатно. Следователно, има хора, които сѫ добри по човѣшки; има хора, които сѫ добри по Божествено. Добротата на първитѣ ту се губи, ту отново се придобива. Добротата на вторитѣ непреривно се излива и непреривно се втича. Сѫщото може да се каже и за знанието. Който разполага съ човѣшкото знание, той лесно го изразходва и губи, но и лесно може да го придобие. Що се отнася до Божественото знание, то е неизчерпаемо — постоянно се влива и излива отъ човѣшката душа. Като се натъкватъ на изпитания, хората веднага се запитватъ, защо това изпитание е дошло до главата имъ. — Много просто! Всѣко изпитание на човѣка е дадено съ цель да се изпита, колко килограма вода има въ бъчвата си. Колкото по-малко е водата въ бъчвата на нѣкой човѣкъ, толкова по-лесно се обезсърдчава. При най-малкото изпитание той губи смисъла на живота и започва да роптае противъ сѫдбата си, противъ Бога, противъ всичко, което се изпрѣчва на пѫтя му. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ сѫщото положение: Бога не сѫ видѣли, но сѫ недоволни отъ Него. Каквито блага да имъ даватъ, тѣ все протестиратъ, роптаятъ, че малко имъ е дадено, или че не имъ е дадено това, което очакватъ, вследствие на което постоянно се съмняватъ. Съмнението неизбѣжно ще дойде въ човѣка, но той не трѣбва да го държи дълго време въ себе си. Щомъ го държи малко, то ще мине и замине, като пѫтникъ. Защо трѣбва да се съмнявате въ човѣка? — Ама този човѣкъ е лошъ. — Не е лошъ човѣкътъ, но е сѣнка на нѣщо.—На какво е сѣнка?—На добрия човѣкъ. Значи, задъ лошия се крие добъръ човѣкъ. Задъ добрия пъкъ се крие лошъ човѣкъ. Какво лошо има въ това? Такъвъ е редътъ на нѣщата. Защо сѫществуватъ добри и лоши хора, за това не трѣбва да питате. Защо нѣкой ви обича, а другъ не ви обича, и за това не трѣбва да питате. Тѣзи въпроси седатъ извънъ възможноститѣ за разрешаване, съ които човѣкъ разполага. Ако нѣкой ви обича, все има за какво: или че сте красивъ, или че сте богатъ, или че сте добъръ, или че сте ученъ. Той още не обича душата ви. Щомъ изгубите качеството, за което ви обича, и любовьта му ще изчезне. Такова нѣщо представя любовьта на хората. Като знаете това, не се стремете да разрешавате тия въпроси. Сегашнитѣ хора сѫ навлѣзли въ областьта на неразрешенитѣ въпроси. Такъвъ е въпросътъ за старостьта и за младостьта. Старостьта настѫпва, когато приходитѣ на човѣка намалявать. Тогава настава тъй наречената финансова криза: дюкяни имашъ, нѣма на кого да ги дадешъ подъ наемъ; стока за продань имашъ, нѣма кой да я купи; дъщеря и синъ имашъ за женене, не можешъ да ги оженишъ. Чудишъ се, какво да правишъ. Хванешъ се за главата, търсишъ изходъ отнѣкѫде. Какво ще правишъ? — Не се грижи за работи, които не влизатъ въ крѫга на твоитѣ възможности. Не е твоя работа да женишъ дъщеря си и сина си. Хората се женятъ, а Богъ съчетава душитѣ. Следователно, щомъ Богъ е изпратилъ дъщеря ти и синъ ти на земята, Той има грижа за тѣхъ. Не се мѣси въ Божиитѣ работи. Не се наемай да правишъ хората щастливи, преди ти самъ да си щастливъ. Ти самъ си нещастенъ, а искашъ другитѣ да направишъ щастливи. Това е невъзможно. Какъ е възможно една нещастна мома да направи момъка щастливъ, или единъ нещастенъ момъкъ да направи момата щастлива? Какъ е възможно единъ нещастенъ момъкъ и една нещастна мома да се оженятъ и да бѫдатъ щастливи? Това не трѣбва да ви обезсърдчава, но радвайте се, че знаете истината по този въпросъ. Не мислете, че знанието, което придобивате сега, ще ви направи щастливи. Напротивъ, колкото повече знание придобивате, толкова по-нещастни ставате. Знанието не носи щастие. То е условие за развитие на човѣка. А въ процеса на развитието си, човѣкъ непременно ще мине презъ страдания. Който може да използува това условие, той ще придобие мѫдростьта. Щомъ има мѫдростьта, той има и любовьта въ себе си. Какво представя знанието? Какво представя мѫдростьта? Казано е, че мѫдростьта носи знание и свѣтлина. Безъ мѫдростьта вие ще се намѣрите въ положението на човѣкъ, който има огнище, на което е турилъ дърва, вѫглища, но липсва му запалка, кибритъ, съ който да запали огъня. Той иска да си сготви нѣщо за ядене. Всичко си е приготвилъ, само огъньтъ му не гори. Любовьта е запалката, а мѫдростьта ще научи човѣка, какъ да употрѣби тази запалка. Значи, любовьта безъ мѫдростьта не може. Щомъ любовьта дойде, огъньтъ ще се запали, дърветата ще изгорятъ, а човѣкъ ще се стопли и ще си сготви нѣщо за ядене. Въ такъвъ случай, за предпочитане е човѣкъ да живѣе, отколкото дърветата да останатъ неизгорѣли. Любовьта взима, но стократно дава. Щомъ подложи дърветата на изгаряне, тя е готова да имъ даде новъ животъ, по-добри условия отъ тия, които е отнела. Тя казва на дърветата: Вашитѣ форми сѫ стари, отъ миналитѣ култури. Вие станахте жертва за човѣка, но азъ ще ви дамъ нови форми, нови тѣла, ще ви приготвя за новъ животъ. Любовьта има право да взима живота на дърветата, защото тя го задържа въ себе си и при случай го връща, но ве че подновенъ, възроденъ. Значи, човѣкъ е огнище безъ запалка. Любовьта носи запалката. Това е противоречие за васъ. Вие се чудите, какъ е възможно да нѣмате любовь въ себе си. Вие имате любовь, т. е. имате животъ, но между васъ и дърветата нѣма отношение. За да се създаде това отношение, Божията Любовь трѣбва да дойде като запалка. Безъ тази любовь, въпросътъ за огъня на огнището може да има само едно обикновено разрешение: днесъ ще се разреши, утре да бѫде пакъ неразрешенъ. Много въпроси не сѫ разрешени: за яденето, за дишането, за богатството и сиромашията, за знанието и т. н. Казвате, че Богъ ще разреши тѣзи въпроси. Той отдавна ги е разрешилъ, но всѣки самъ трѣбва да тури искрицата, т. е. запалката, съ която да подкладе своя собственъ огънь. Какво правятъ хората днесъ? Като нѣматъ запалка, съ която да накладятъ огъня на своето огнище, тѣ тръгватъ отъ съседъ на съседъ да искатъ малко огънь на заемъ. Обаче, съседитѣ му казватъ: Нашиятъ огънь гори, но ние не даваме огънь на заемъ. Най-многото, съ което можемъ да ви услужимъ, е да ви дадемъ възможность да сготвите яденето си на нашето огнище. Донесете тенджеритѣ си тукъ и почакайте, докато яденето ви се сготви. И това е хубаво, но за предпочитане е човѣкъ да има свое огнище, свой огънь, отколкото да ходи по чужди огнища. Защо? — Като ходи съ тенджерката си отъ огнище на огнище, пѣкѫде могатъ да му кажатъ да махне тенджерката си отъ огъня, защото огнището имъ е нужно. Въ това отношение вие трѣбва да бѫдете будни, да не чакате даже да ви казватъ да свалите тенджерката си, защото огъньтъ трѣбвалъ. Както виждате, това е нова обстановка на познанието, която трѣбва да имате предъ видъ. Съвременнитѣ хора, както и ученицитѣ на окултизъма, търсятъ нѣща, които не могатъ да намѣрятъ. Като не ги намиратъ, тѣ се отчайватъ и обезсърдчаватъ. Нѣкои ги намиратъ външно и мислятъ, че нищо повече не имъ трѣбва. Други пъкъ не ги намиратъ и бързо се отчайватъ. И еднитѣ, и другитѣ сѫ на кривъ пѫть. Защо не ги намиратъ още? — Защото не знаятъ, какъ да ги използуватъ. Тѣ трѣбва да бѫдатъ вѫтрешно готови, че като ги намѣрятъ, да ги използуватъ разумно, да се посветятъ въ служене на Бога. Тогава тѣ ще разширятъ крѫга на своята деятелность и ще влѣзатъ въ общение съ разумнитѣ сѫщества. При това положение тѣ ще изпитатъ радость, а не затруднение. Представете си, че тази вечерь се даде на всѣки отъ васъ по единъ свободенъ билетъ отъ първа класа на трена или на парахода, да обиколите съ него цѣлия свѣтъ. Какво повече можете да желаете на земята? Такова нѣщо представя за човѣка служенето на Бога. Предъ него се отваря голѣмъ просторъ. Той се за познава съ хора, съ мѣстности, придобива опитности и знания. Представете си, че ви даватъ такъвъ билетъ за небето. Какво ще спечелите отъ този билетъ? Ще кажете, че това сѫ фантазии. Колкото се отнася до земята, всичко е възможно, но дойде ли до небето, въпросътъ е поставенъ другояче. Много нѣща могатъ да се реализиратъ на земята, но ако сѫщитѣ нѣща искаме да реализираме на небето, намираме се предъ невъзможность. Тѣзи нѣща сѫ невъзможни за болшинството, но сѫ възможни за малцинството. Само Учителитѣ и мѫдрецитѣ иматъ привилегия да пѫтуватъ извънъ земята. Обикновенитѣ хора, добритѣ и праведнитѣ хора сѫ лишени отъ тази привилегия. И тѣ иматъ желание да излѣзатъ извънъ земята, но не сѫ достигнали още до това положение. Единъ день и тѣ ще постигнатъ това, което възвишенитѣ духове сѫ придобили. Мислете и вие по този начинъ, за да можете лесно да се справяте съ мѫчнотиитѣ на своя животъ. Тогава ще гледате съ еднакво уважение на всички нѣща. Нѣма да казвате, че едно е важно, а друго е маловажно. Всички букви отъ азбуката сѫ еднакво важни и свещени. Всички числа отъ едно до десеть сѫ еднакво важни и свещени. Като наблюдавате великитѣ сили въ природата и тѣхното действие, ще видите, че тѣ сѫ съставени отъ елементарни енергии, които не се виждатъ, нито се чувствуватъ. Нито една отъ тия елементарни енергии сама не е въ сила да произведе най-малкото действие. Обаче, много отъ тия енергии, събрани на едно мѣсто, представятъ велика сила. Нашата земя е съставена отъ милиарди елементарни енергии, които представятъ малки тѣлца. Тѣзи тѣлца сѫ въ непрекѫснато движение и на известно разстояние едно отъ друго. Малкитѣ тѣлца се наричатъ монади. Една отъ тия монади е наречена централна, защото тя приема първия тласъкъ отъ невидимия свѣтъ. Този тласъкъ, тази енергия се предава постепенно на всички останали монади по права линия. Движението на енергията постоянно се усилва, докато мине презъ всички монади и после се върне пакъ къмъ центъра, къмъ централната монада. Движението на тази енергия минава презъ нѣколко фази: първо върви по права линия; после — по плоскость, съ две измѣрения и най-после се движи въ посокитѣ на куба — въ три измѣрения. Движението на тѣлцата, на монадитѣ е причина за движението на земята около нейната ось. Първоначално земята се е движила много бързо около своята ось, вследствие на което часть отъ енергията й станала излишна. Излишната енергия, именно, е дала потикъ на земята да се движи около слънцето. Енергията въ малкитѣ монади, която постепенно се усилва, е причина за движението въ козмоса. Невъзможно и да влѣзе Божествена енергия въ човѣка и да не му даде нѣкакъвъ тласъкъ. Щомъ този тласъкъ влѣзе въ човѣка, той не може вече да остане въ това положение, въ което е билъ първоначално. Най-малката Божествена енергия е въ състояние да събуди човѣка, да го оживи и възкръси. Силата е въ малкото, а не въ многото. Всѣки трѣбва да знае, че малкото, което има въ себе си, е въ състояние да го спаси. Малкото всѣки може да има, а голѣмото е достояние за малцина. Мнозина отъ васъ боледуватъ и се страхуватъ да не имъ се случи нѣщо лошо. Нѣма защо да се страхувате. Болеститѣ сѫ задачи за разрешаване. Доброто, злото, сиромашията, богатството, това сѫ задачи за разрешаване. Животътъ е пъленъ съ задачи. Когато решите една задача правилно, изпитвате радость; когато решите задачата неправилно, изпитвате скръбь. Вие сте постигнали известни знания, които трѣбва да приложите въ живота си. При разрешаване на всѣка задача е нужно знание. Знанието е капиталъ, който трѣбва да вложите въ обръщение. Знаете ли, колко капиталъ е нуженъ на всѣки отъ васъ? Рокфелеръ, който разполага съ милиарди, още работи. Това показва, че той е недоволенъ отъ това, което има. Ако Рокфелеръ е недоволенъ отъ своитѣ капитали, можете ли вие да бѫдете доволни отъ малкитѣ капитали, съ които днесъ разполагате? Можете ли да бѫдете доволни отъ вашата малка опитность? Само светията, само ученикътъ може да бѫде доволенъ отъ положението си. Вие още не сте нито светии, нито ученици. Какъ можете да бѫдете доволни отъ положението си? Какво знание имате, че трѣбва да сте доволни? Ще кажете, че знаете да пѣете, да свирите. И децата знаятъ да пѣятъ и да свирятъ като васъ. Това не е пѣние още. Добриятъ пѣвецъ влага нѣщо отъ себе си, отъ душата си. За него се казва, че пѣе съ душа. Има пѣвци, които не влагатъ нищо отъ себе си. Това пѣние е мъртво. То умрътвява, приспива човѣка. Такова пѣние действува хипнотично върху човѣка. Доброто пѣние съживява, ободрява. Нѣкой пѣе любовна пѣсень и унася човѣка. Защо? — Защото събужда образи, които го унасятъ, и той забравя пѣсеньта. Истинското пѣние събужда мисъль. Който веднъжъ чуе такава пѣсень, той никога не я забравя. Каквото е истинското пѣние, такова нѣщо представя и истинската любовь. Който не познава тази любовь, той казва, че обича нѣкого и готовъ да умре за него. Днесъ се кълне въ любовъ, готовъ е да умре за любимия човекъ, а следъ две години не иска да го види. Това не е любовь. Любовьта не е играчка. Ако е Божествена, любовьта всѣкога остава една и сѫща, тя не може да се мѣни. Ако е човѣшка, любовьта всѣкога си остава човѣшка, тя не може да приеме качествата на възвишената любовь. Божественото е всѣкога Божествено, човѣшкото всѣкога човѣшко, дяволското всѣкога дяволско. Защо ще се сърдите? Дяволътъ е търговецъ, и човѣкътъ е търговецъ — въпросъ е кой отъ двамата ще надхитри, кой повече ще вземе. Единъ светия ималъ една хубава стомна, въ която всѣкога си наливалъ чиста, прѣсна вода. Единъ дяволъ често влизалъ въ стомната, съ цель, като пие светията вода, да го приеме въ себе си. Светията забелязалъ това и винаги преглеждалъ стомната, да не би дяволътъ да е влѣзълъ вѫтре. Като го виждалъ вѫтре, казвалъ му: Слушай, ти трѣбва да излѣзешъ отъ моята стомна. Ето, толкова хора има по свѣта, иди малко и на друго мѣсто. Дяволътъ не слушалъ, постоянно влизалъ въ стомната. Единъ день светията запечаталъ добре стомната, затворилъ дявола вѫтре и му казалъ: Cега можешъ да ме водишъ по цѣлия свѣтъ. Азъ съмъ готовъ да вървя съ тебе. Дяволътъ тръгналъ съ светията, обиколилъ свѣта и най-после му казалъ: Моля ти се, пусни ме на свобода. — Ще влизашъ ли пакъ въ стомната ми? — Не, повече нѣма да влизамъ. Следователно, ако искате да се освободите отъ дявола, накарайте го да работи. Той пакъ ще ви посещава, но всѣкога по различни начини. Какво представя дяволътъ? Дяволътъ символизира сѫщество, което има за цель да спъва хората въ развитието имъ. Такова е неговото разбиране. Не само дяволътъ се различава отъ хората по своитѣ разбирания, но и хората се различаватъ помежду си по разбиранията си. Срѣщате двама учени: и единиятъ, и другиятъ изучаватъ небето, звездитѣ, но единиятъ разбира едно, другиятъ — друго. Единиятъ се разговаря съ звездитѣ, а другиятъ само ги наблюдава и описва. Защо първиятъ ученъ се разговаря съ звездитѣ? — Той знае, по какъвъ начинъ може да влѣзе въ връзка съ тѣхъ. Срѣщате единъ човѣкъ, махнете му съ рѫка, и той веднага ви отговаря — разбира ви. Другъ нѣкой махне съ рѫка на сѫщия човѣкъ, той не му отговаря — не го разбира. Много хора се разговарятъ съ движения, предаватъ си цѣли телеграми — разбиратъ се. Какво показва това? — Че свѣтътъ, въ който живѣемъ, е пъленъ съ разумни сѫщества, които знаятъ причинитѣ и последствията на явленията въ живота и природата. Добре е да разбирате тия сѫщества, но ако не ги разбирате, ще се учите. Голѣмо благо е за онзи, който ги разбира. Който не ги разбира, той се чувствува изолиранъ отъ свѣта, като че е попадналъ въ чужда държава и не знае езика, на който говорятъ нейнитѣ поданици. Съвременнитѣ хора искатъ да влѣзатъ въ връзка съ разумнитѣ сѫщества, но тѣ не знаятъ, по какъвъ начинъ могатъ да постигнатъ това. Едно се иска отъ всички хора: да бѫдатъ снизходителни, да прощаватъ грѣшкитѣ на своитѣ ближни. Какъ ще постигнатъ това? —Като си служатъ съ едри сита за грѣшкитѣ на другитѣ хора. Когато отивате къмъ центъра на земята, носете съ себе си сита съ едри дупки. Съ ситно сито приятелство не се прави. Щомъ съжалявате хората, че страдатъ, че грѣшатъ, не ги сѫдете, но имъ помагайте. Само така хората могатъ да се оправятъ. Когато отивате на небето, при ангелитѣ, ще носите съ себе си ситнитѣ сита. При хората ще отивате съ едри сита и съ широки сърдца, а при ангелитѣ — съ ситни сита и съ възвишени сърдца. Днесъ всички хора страдатъ, всички плачатъ, но съ плачъ свѣтътъ не се оправя. И майки, и бащи, и братя, и сестри сѫ плакали, но грѣхътъ си е останалъ, сълзитѣ не сѫ го измили. Велики Учители сѫ слизали между хората, пророци и апостоли сѫ идвали между тѣхъ, държавници сѫ чъртали нови програми, проповѣдници сѫ проповѣдвали, но свѣтътъ все още не се е изправилъ. Висшиятъ свѣтъ е съвършенъ, нѣма какво повече да се усъвършенствува, но човѣшкиятъ свѣтъ трѣбва да се изправи. Той е сѣнка на висшия свѣтъ. Въ сравнение съ възвишения свѣтъ, човѣшкиятъ свѣтъ е грозенъ, изопаченъ, той трѣбва да се изправи. Всички говорятъ за изправяне на свѣта. Всички го оправятъ и все неоправенъ остава. Роди се дете въ нѣкой домъ. Всички се заематъ да го възпитаватъ, ученъ човѣкъ да излѣзе отъ него. Въ това седи първата погрѣшка. Турете детето въ правия пѫть, и ще видите, че всичко, каквото е вложено въ него, ще се прояви. За развитието си, човѣкъ се нуждае отъ вѫтрешна свобода. Детето познава слабоститѣ на родителитѣ си, и щомъ забележи, че искатъ да му се наложатъ, въ него веднага се явява обратна реакция, и то започва да имъ се противопоставя. Когато детето порасне, стане голѣма дъщеря или голѣмъ синъ, то започва да критикува родителитѣ си. Дъщерята казва на майка си: Добъръ е баща ми, но възгледитѣ му не сѫ прави. Щомъ дъщерята разбере това, бащата не може вече да й влияе. И да е правъ бащата, всичко е свършено вече. Сега остава животътъ да влияе на тази дъщеря. По какъвъ начинъ? Чрезъ изпитания и страдания. Когато дойдатъ голѣмитѣ бури и изпитания въ живота й, тя ще разбере истината, ще разбере баща си, ще види, че той е билъ правъ въ своитѣ възгледи. Правъ е билъ той въ възгледитѣ си, но методитѣ на възпитанието, съ които си е служилъ, не сѫ били прави. Докато не мине презъ опитности, дъщерята не е въ състояние да разбере съветитѣ на своя добъръ баща. И безъ страдания дъщерята може да се вслуша въ съветитѣ на баща си, но само ако тя желае това. Ако не желае, никой не може да я отклони отъ пѫтя й. Тази е причината, задето всички хора се пристрастяватъ къмъ известни свои стремежи и желания, съ рискъ да счупятъ главитѣ си. — Не, пристрастието е старъ методъ. Съ него нищо не се постига. Нѣкой се пристрастява къмъ поста, иска да придобие нѣкакви дарби. Този човѣкъ е на кривъ пѫть. Постътъ не помага за развиване на дарби. Чрезъ постъ човѣкъ може да намали малко отъ своитѣ мазнини, но не и да развива дарби. Постътъ усилва волята, донѣкѫде развива търпението на човѣка, докато най-после той се увѣри, че и съ малко ядене може да живѣе. Изобщо, постътъ е методъ за борба съ лошитѣ наследствени чърти въ човѣка. Нѣкой обича да яде много, да си угажда. Като пости отъ време на време, той започва постепенно да се задоволява съ малко ядене. Значи, чрезъ постъ човѣкъ може да смекчи донѣкѫде неблагоприятнитѣ условия, при които е роденъ. Знанието пъкъ ще му покаже, какъ по-разумно да използува тия условия. Щомъ има известни придобивки, мѫдростьта ще дойде въ човѣка, ще донесе запалката на живота — любовьта, която ще запали огъня на неговото огнище. Когато огъньтъ въ огнището ви е запаленъ, вие ще опечете хлѣба и като дойдатъ децата на вашитѣ приятели, ще ги нагостите. Тогава всички ще бѫдатъ весели и доволни. Ако не запалите огъня, кой какъ дойде, ще ви пита, защо не сте опекли хлѣба, защо не сте сготвили и ще остане недоволенъ отъ васъ. Домъ, въ огнището на който огънътъ не гори, е изложенъ на вѫтрешни разногласия и недоразумения. Може ли хлъбъ да се пече безъ пещь? Може ли огнище безъ дърва? Дърва се изискватъ за огнището. Който разполага съ повече срѣдства, той лесно може да си достави дърва. Който не разполага съ много срѣдства, той трѣбва да прави голѣма икономия на дървата. Азъ взимамъ думата икономия въ най-широкъ смисълъ: икономия на ума, на сърдцето, на волята — изобщо, икономия на силитѣ въ цѣлия организъмъ. Природата не обича разточителность. Тя наказва и скържавитѣ, и разточителнитѣ. Къмъ онѣзи, които разумно приематъ и раздаватъ, тя е добре разположена. Следователно, и отъ васъ се изисква да не бѫдете нито скържави, нито разточителни, но разумно да се справяте съ вашитѣ енергии. Отъ всички се изисква съзнателна работа, да четете лекциитѣ и беседитѣ, да вадите отъ тѣхъ най-ценното и да прилагате. Иначе, вие ще се намѣрите въ положението на хора, които сѫ изпаднали въ неблагоприятни условия и не знаятъ, какъ да си помогнатъ. Преди години бѣхъ въ Търново и се разхождахъ изъ лозето съ единъ младъ братъ. Спрѣхме се предъ единъ орѣхъ, клонетѣ на който бѣха увиснали надолу. Питамъ брата: Защо клонетѣ на този орѣхъ сѫ увиснали надолу? Той казва, че навѣрно породата на орѣха е такава. — Не, причината за навеждане на клонетѣ надолу не е въ породата на орѣха. Причината за това е, че подъ коренитѣ на този орѣхъ има канара, вследствие на което клонетѣ увисватъ надолу като рѫце, на които дървото се подпира. Когато човѣкъ падне на земята, по сѫщия начинъ и той се подпира на рѫцетѣ си. Орѣхътъ спуща клонетѣ си надолу, за да преодолѣе лошитѣ условия. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Когато човѣкъ се наведе надолу, това показва, че условията, при които живѣе, сѫ неблагоприятни. Когато се изправи, условията му сѫ благоприятни. Следователно, когато сърдцето и умътъ на човѣка сѫ свободни, той се намира при добри условия на живота. Когато изпитва притѣснение въ ума и сърдцето си, човѣкъ не е свободенъ. Когато условията ви сѫ лоши, ще се заемете да изкъртите канарата подъ вашето дърво на живота. Казвате, че Господъ ще оправи всичко. Това е формула, която хората употрѣбяватъ отъ осемь хиляди години насамъ и отъ която главитѣ имъ сѫ побѣлѣли. Господъ всичко е направилъ, но ние какво ще направимъ въ този вѣкъ? Този въпросъ е принципаленъ, а не личенъ. Който иска да придобие повече отъ това, което е постигналъ, той трѣбва да учи, а не да чака Господъ да оправя работитѣ му. Работете върху следнитѣ четири нѣща: любовь, свѣтлина, радость и миръ. Това сѫ четири елемента, необходими за всѣка душа. Първото нѣщо, съ което трѣбва да започнете, е мирътъ. Поставете мира за основа на своя животъ; любовьта и свѣтлината — отдѣсно на себе си, а радостьта — налѣво. Когато между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка се възстанови пълно единство, той разполага вече съ дълбокъ вѫтрешенъ миръ. Мирътъ представя психическа сила въ човѣка, при която спокойно могатъ да се развиватъ неговитѣ способности. Когато се развие една способность, тя ще предизвика втора, трета, докато се събудятъ всички умствени способности въ човѣка. Това подразбира правилно растене и развиване. И тъй, ако искате правилно да се развивате, спазвайте закона: Когато слизате надолу, къмъ центъра на земята, служете си съ широки сита. Това значи: бѫдете снизходителни къмъ погрѣшкитѣ на хората. Когато се качвате нагоре, въ небето, къмъ центъра на слънцето, служете си съ ситни сита. Това значи: бѫдете строги, взискателни къмъ своитѣ погрѣшки. Когато отивате нагоре, трѣбва да знаете, докѫде сте достигнали и какво още има да постигате. Човѣкъ не трѣбва да си прави илюзии, да мисли, че Богъ му говори, или че ангелитѣ му говорятъ. И това е възможно, но за да бѫде така, много се изисква отъ човѣка. Добре е да помислите малко върху въпроса, по какво се отличава човѣкъ, на когото Богъ говори, отъ този, на когото ангелитѣ и светиитѣ говорятъ. Такъвъ човѣкъ коренно се отличава отъ другитѣ. Изпѣйте пѣсеньта: „Въ начало бѣ Словото“. Сега нѣкои отъ васъ гледатъ по-скоро да си отидатъ въ кѫщи. Какво ще спечелятъ, като си отидатъ по домоветѣ? — Нищо особено. Ще кажете, че сте закъснѣли доста. — Колко е часътъ? — Деветь. — Какво означава деветиятъ часъ вечерь? — Той означава законъ на равновесие.—А срѣдата? — День на знание. Деветиятъ часъ показва, че отъ невидимия свѣтъ искатъ равносмѣтка, докѫде сте достигнали въ знанието. Въ областьта на знание вие трѣбва да бѫдете тъй пластични, тъй гъвкави и подвижни, каквито сѫ акробатитѣ, които ходятъ по вѫже. Най-малкото отклонение ще ви свали отъ висотата, затова трѣбва да пазите равновесие съ своята върлина. Мнозина питатъ, какво изучавате въ окултната школа? Ще кажете, че въ школата изучавате изкуството да вървите по вѫже, на височкна 10 — 15 метра, съ най-голѣмо спокойствие. Ще ходите по вѫжето тихо и спокойно и ще пазите пълно равновесие. Това значи окултизъмъ. Вие сте слуги, изпратени въ чужда страна, при строги господари. И сега, бързате да се върнете по домоветѣ си; причината за това е, че господаритѣ ви чакатъ да свършите опредѣлената за деня работа. Ще се върнете при господаритѣ си, но кесията ви трѣбва да бѫде пълна съ пари. Безъ пари работата ви нѣма да върви. Ако слугата се върне отъ лозето съ пълна кошница грозде, господарьтъ ще бѫде доволенъ отъ него. Мислете върху положението си като слуги, изпратени на гурбетъ на земята. Мислете и върху това, какво трѣбва да занесете на небето отъ вашия гурбетъ. Мисле те, че отново трѣбва да се явите предъ баща си, като блудния синъ, и да кажете: Татко, сгрѣшихъ предъ небето и предъ тебе. Приеми ме, като единъ отъ последнитѣ ти слуги. Въ едно старо предание се казва, че блудниятъ синъ се явилъ предъ баща си съ скѫсана торба, която, обаче, била много ценна. Следователно, всѣки, който се върне на небето, все трѣбва да занесе нѣщо отъ своя гурбетъ. Въ притчата за блудния синъ не се предава подробно разговора на сина съ бащата. Блудниятъ синъ казалъ на баща си: Татко, докато бѣхъ при тебе, ядохъ и пихъ, измѫчвахъ слугитѣ. Откакъ се отдѣлихъ, изгубихъ тѣзи условия, но се научихъ да работя, да слугувамъ. Днесъ съмъ готовъ да изправя погрѣшкитѣ си. Тази е причината, задето бащата заповѣдалъ на слугитѣ си да заколятъ най-тлъстото теле за изгубения си синъ. Той самъ турилъ пръстенъ на рѫката на сина си и го цѣлуналъ. Блудниятъ синъ казалъ на баща си, че се връща въ неговия домъ не като синъ, който знае да заповѣдва на слугитѣ си, но като синъ, който е готовъ да слугува, да даде примѣръ и на другитѣ, какъ да работятъ. Следователно, всѣки синъ, който отива на гурбетъ и се връща при баща си, непременно трѣбва да носи нѣщо ново, ценно въ своята скѫсана торбичка. Скѫсаната торбичка говори за мѫчнотиитѣ, презъ които синътъ е миналъ въ чужбина. Единъ день, когато и вие се върнете на небето при своя Баща, трѣбва да сте се научили вече да слугувате. Ако презъ време на вашия гурбетъ на земята се научите да слугувате, задачитѣ ви сѫ добре решени. Нѣма по-велико и по-красиво нѣщо отъ това, да знае човѣкъ, какъ да слугува! „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 13. Лекция отъ Учителя, държана на 18 януарий, 1928 г. София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НОВИ ВЪЗГЛЕДИ И МЕТОДИ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! И Господъ на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини“. Размишление. Чете се темата: „Разлика между човѣка и животнитѣ“. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до една фаза на знанието, въ която теорията е почти завършена. Сега иде нова фаза на знанието, въ която теорията се свързва съ практическото приложение на принципитѣ, които сѫ известни. Запримѣръ, ако паякътъ направи своята мрежа по-тънка, отколкото трѣбва, тя непременно ще се скѫса. Ако и вие направите вашата мисъль по-тънка, отколкото трѣбва, и тя непременно ще се скѫса. Какво ще разберете отъ сравнението, което правя между паяжината и човѣшката мисъль? Ако напиша на дъската цѣлата азбука, или числата отъ едно до десеть, какво ще разберете? Какъвъ смисълъ иматъ тѣзи букви и числа за васъ? Тѣ иматъ смисълъ за разумния, но не и за неразумния човѣкъ. За онѣзи отъ васъ, които знаете да пишете и да смѣтате, буквитѣ и числата иматъ смисълъ. Обаче, за онѣзи, които се занимаватъ съ висшата математика, нужни сѫ вече други елементи. Тѣ боравятъ съ ементитѣ на живота, а не само съ обикновенитѣ числа и букви. Тѣзи, които се занимаватъ съ висшата математика, могатъ точно да изчислятъ, какво ще се случи на човѣка и кога ще му се случи това. Тѣзи, които се занимаватъ съ обикновената математика, не сѫ въ състояние да направятъ това. Следователно, всѣки, който се занимава съ висшата, съ положителната наука, може да разбере аналогията, която се прави между паяжината и човѣшката мисъль. Казвамъ: Голѣма е разликата между нѣщата на физическия свѣтъ и тѣзи отъ Божествения. Запримѣръ, човѣкъ може да вѣрва, но неговата вѣра се отнася само до една отъ областитѣ на физическия свѣтъ: до сърцето, до ума и до волята на човѣка. Вѣрата на човѣка може да се отнася и до причинния свѣтъ. Най-после вѣрата на човѣка може да се отнася до абсолютния свѣтъ. Оттукъ виждаме, че има физическа, сърдечна, умствена, причинна и абсолютна вѣра. Това сѫ термини, които трѣбва да се разбиратъ. Ученицитѣ решаватъ редъ задачи и намиратъ, че х=0. Какво означава това, тѣ не разбиратъ, обаче, учениятъ, математикътъ вижда цѣла вселена въ нулата. Нулата представя колело въ движение, т. е. пѫть, по който енергията се движи. Да разберешъ нулата, това значи да намѣришъ пѫтя, по който енергията се движи. Който намѣри този пѫть, той намира вече начинъ да впрегне енергията на работа. Щомъ впрегне енергията на работа, човѣкъ вече придобива знания. Този човѣкъ има колело, което може да върти. Това значи да успѣва човѣкъ. Като ученици, вие трѣбва да работите, да придобивате знания, богатства, сила. Трѣбва ли ученикътъ да очаква майка си, баща си, дѣдо си и баба си часъ по-скоро да умратъ, че да му оставятъ наследство? Ако ученикътъ очаква на дѣдо си и на баба си, ако поставя своя успѣхъ и знание върху труда на другитѣ, той е на кривъ пѫть. За тази негова мисъль той ще бѫде изпѫденъ отъ училището. Докато е вънъ отъ училището, ученикътъ може да мисли, каквото иска; щомъ влѣзе въ училището и очаква на този, на онзи, въ скоро време той ще се намѣри вънъ отъ училището. Само онзи може да бѫде ученикъ, който има обичь къмъ знанието, обичь къмъ своитѣ учители. Какво ще стане съ училището, ако единъ ученикъ, който е недоволенъ, запримѣръ, отъ учителя си по математика, пожелае да махнатъ този учитель? Следъ време този ученикъ ще бѫде недоволенъ отъ другъ учитель, ще пожелае и него да махнатъ. Вторъ ученикъ пъкъ ще бѫде недоволенъ отъ другъ нѣкой учитель и ще иска неговото отстраняване. — Не, това не е ученичество. Всѣкога ще има нѣщо, отъ което ученикътъ ще бѫде недоволенъ, но не е този пѫтьтъ, по който трѣбва да се задоволи. Какво учение, какво училище е това, въ което ученицитѣ и учителитѣ умиратъ и се отстраняватъ? Смърть може да има, но вънъ отъ училището. Въ училището има само учение. Тамъ се изучаватъ уроцитѣ на живота въ пълния смисълъ на думата. Друго положение, до което човѣкъ може да се домогне, е да се научи да рисува. Казвате, че изкуството действува възпитателно. Право е това, но не трѣбва да очаквате само на великитѣ художници. Всѣки човѣкъ трѣбва да се учи да рисува. Запримѣръ, гледате една картина, която представя изгрѣващето слънце. На сѫщата картина сѫ представени земята, която се движи около слънцето, и луната, която се движи около земята. Всички сте виждали, какъ изгрѣва и залѣзва слънцето; виждали сте, какъ изгрѣва и залѣзва луната, но не сте виждали въртенето на земята. Защо? — Защото и вие се въртите заедно съ земята, вследствие на което ви се вижда, че земята стои на едно мѣсто. Оттукъ ние вадимъ следния законъ: ако се движите съ единъ човѣкъ въ една и сѫща посока, вие ще мислите като него. Когато обикне свѣта, човѣкъ започва да се върти заедно съ него. Този човѣкъ казва: Каквото свѣтътъ върши, това е идеалъ за мене. Нѣкой се увлѣче въ театъра и казва: Каквото театърътъ върши, всичко е добро, заслужава да се подражава. Каквото и когото обикне човѣкъ, въ него се явява желание да му подражава. Всички говорятъ за изкуството, но въпросъ е, какъ може да се приложи това изкуство въ живота. Изкуството е положителна, кинетическа сила въ природата, която трѣбва да се приложи. Да мислите, че художницитѣ само трѣбва да рисуватъ, това е неразбиране на нѣщата. Рисуването започва съ геометрията. Не може да бѫде художникъ онзи, който не разбира математика и геометрия. Геометрията е основа на художеството. Който работи върху себе си, който рисува, пѣе, учи, той по-лесно носи страданията. Мнозина се оплакватъ отъ страданията, чувствуватъ се тѫжни, самотни, нещастни, неразположени духомъ. Причината за тѣхното неразположение се дължи на обстоятелството, че тѣ се намиратъ въ нѣкоя пуста область, било на физическия, било въ астралния, било въ умствения свѣтъ. Значи, въ положението, въ което се намиратъ, тѣ сѫ лишени отъ нѣщо, липсва имъ нѣщо. И тогава ние казваме, че когато е лишенъ отъ нѣщо човѣкъ всѣкога страда. Защо страда бедниятъ? — Защото нѣма пари. — Защо страда малокръвниятъ? — Защото нѣма достатъчно кръвь. — Защо страда невежиятъ? — Защото нѣма знания. — Защо страда болниятъ? — Защото нѣма здраве, нѣма достатъчно жизнени сили въ себе си. Животътъ е течение, токъ отъ сили, които трѣбва да се вливатъ въ всѣки човѣкъ. За да не страда, човѣкъ трѣбва да работи, да върви напредъ. Когато умниягъ остане безъ работа, той непременно ще стане художникъ. Художеството е единъ отъ добритѣ методи за трансформиране на енергиитѣ. Щомъ сте неразположени, вземете рисувателенъ листъ, моливъ и започнете да рисувате за себе си. Не е нужно да излагате картинитѣ си на показъ. Правете изложба за себе си. Когато ви е скучно, нарисувайте единъ високъ планински връхъ, покритъ съ дебелъ снѣгъ, който на мѣста само се топи и образува потоци, извори, рѣки. После нарисувайте една долина, опъстрена съ различни цвѣтя. На друга картина нарисувайте голѣма рѣка, покрай която сѫ насадени плодни дървета. Часть отъ рѣчната вода е отбита и полива хубава цвѣтна градина. Освенъ тази картина, можете да отидете нѣкой день край морето и да нарисувате морето съ параходитѣ, които пѫтуватъ по него. Ако не можете да нарисувате тия картини въ действителность, нарисувайте ги мислено. Представете си, че се качвате по единъ планински връхъ, че слизате въ долина, че садите дървета, цвѣтя, които отглеждате. Представете си още, че мислено отивате край морето, возите се съ лодка, съ параходъ и после пакъ се връщате назадъ. Като рисувате съ въображението си, по този начинъ ще трансформирате състоянието си и ще станете веселъ, радостенъ. Нѣкой се оплаква, че нѣмалъ приятели. Отъ него зависи да си създаде приятели. Колко струва на човѣка да си направи една градина? Ще купи семена, ще ги насади, ще ги полива и нѣма да забележи, какъ семената ще изникнатъ, ще цъвнатъ и ще разнесатъ своитѣ благоухания надалечъ. Тѣхното благоухание ще привлѣче свѣтли сѫщества отъ невидимия свѣтъ, които ще му оставятъ своето благословение. Тъкмо се замислилъ, впрегналъ се въ нѣкаква работа, и току вижъ нѣкое свѣтло сѫщество отъ невидимия свѣтъ посети неговата градина, благослови работата му. Другъ пѫть нѣкой вашъ ближенъ дойде отъ невидимия свѣтъ и се поразходи изъ вашата градина. Вие сте готови да го нахраните, да го облѣчете. Ще кажете, може би, че това е забавление. Когато майката роди дете и мечтае, какъ ще порасне детето ѝ, какво ще излѣзе отъ него, това не е ли забавление? Умътъ на човѣка се забавлява, но и въ това забавление има красота. Детето расте, пораства, но единъ день заминава за другия свѣтъ, и майката остава пакъ сама. Де е детето й? Нѣма го. Въ въображението си майката е рисувала редъ картини, които за другитѣ хора изчезватъ, но за нея все остава нѣщо отъ рисункитѣ ѝ. Питамъ: де е реалното въ живота? Реалностьта седи въ творчеството. Умътъ пъкъ твори. Следователно, това, което умътъ твори, е реално. Реалностьта има свойство да расте. Това, че нѣщата изчезватъ и отново се появяватъ, не говори, че не сѫ реални. Всѣко нѣщо, което обичаме, става ясно за насъ; всѣко нѣщо, което не обичаме, остава тъмно. Това, което обичаме, иде при насъ, приближава се; това, което не обичаме, се отдалечава, изчезва отъ насъ. Въ който моментъ имате неприязнена мисъль къмъ нѣщо, то веднага изчезва, отдалечава се отъ васъ. Нѣкой се оплаква, че нѣмалъ знания, че не билъ ученъ. Ако обичашъ знанието, науката съ всичкото си естество, тѣ непременно ще дойдатъ при тебе. Обаче, това не значи, че науката ще дойде при тебе така, както паритѣ могатъ да дойдатъ въ джоба ти. Такъвъ законъ не сѫществува. Знание, наука се придобиватъ чрезъ усилие, чрезъ работа и приложение. Ученицитѣ очакватъ отъ учителя си повече, отколкото трѣбва. Учительтъ може да даде много знания на ученицитѣ си, но следъ това ще ги изпитва. Ако сѫ научили уроцитѣ си добре, той ще имъ предаде нови лекции, нови уроци; ако не сѫ научили уроцитѣ си, никакво знание повече нѣма да имъ даде. Следователно, отъ ученика се изисква приложение, но не евангелско приложение, нито православно, нито окултно приложение. Сега да се върнемъ къмъ изкуството като възпитателно срѣдство въ живота. Чрезъ изкуството човѣкъ възпитава и своя домъ. Като говоря за изкуството като възпитателенъ методъ, разбирамъ не само рисуването, но изкуството въ най-широкъ смисълъ на думата. Само рисуването не помага за възпитанието на ученика. Къмъ него трѣбва да се прибавятъ редъ още изкуства: музика, пѣние, поезия и т. н. Като дойдете до художеството, прибавете къмъ него и музиката. При картината, която сте създали — своята градина, започнете да свирите и пѣете. Ако не можете да свирите и пѣете, започнете да поетизирате, да декламирате. Ще декламирате на цвѣтята, на дърветата. По-добри слушатели отъ дърветата и цвѣтята нѣма. Тѣ ще слушатъ, безъ да ви критикуватъ. Свѣтъ, въ който сѫществува критика, е анормаленъ. Да критикува човѣкъ и да разсѫждава, това сѫ две различни нѣща. Човѣкъ всѣкога трѣбва да мисли, да разсѫждава, а не само когато се намира въ мѫчнотии. Турцитѣ казватъ, че умътъ на гяурина работи само когато бѣга, когато го гони нѣкой. Това може да се каже и за животнитѣ. Умътъ на животнитѣ работи, когато ги гонятъ, когато се намиратъ въ опасность. Не е достатъчно само да се разсѫждава, но окултниятъ ученикъ трѣбва да прилага. Каквото знание придобие, той трѣбва да го приложи. Отъ ученика се изисква не обикновено приложение, но приложение, въ което има творчество, гениалность, изобретателность. Въ приложението на нѣщата всѣки трѣбва да прояви своя талантъ. Безъ това приложение, нѣщата оставатъ за него чужди, неразработени. Като се говори за изкуството, направете опитъ да напишете буквитѣ на азбуката, но да ги поставите въ такъвъ редъ, че да образувате отъ тѣхъ нѣщо цѣло, завършено. Изкуство е, наистина, човѣкъ да напише буквитѣ въ такъвъ редъ, че да образува отъ тѣхъ срички; отъ сричкитѣ — думи; отъ думитѣ — изречения; отъ изреченията — цѣла речь, която да представя нѣщо добре изразено, логически и граматически. Изкуство има въ нареждане на буквитѣ, изкуство има въ нареждане на тоноветѣ при музиката и пѣнието, изкуство има и въ говоренето. Хората могатъ да ви слушатъ като говорите, свирите и пѣете, само ако видятъ нѣкакво изкуство въ васъ, което може да ги задоволи. Какъ ще се задоволи единъ учитель, ако ученицитѣ му не учатъ и не го разбиратъ? Какъ ще се задоволятъ ученицитѣ, ако учительтъ имъ не може да преподава, или нѣма знания? Какъ и съ какво ще задоволите единъ ангелъ, който е слѣзълъ отъ небето и дошълъ при васъ? Вие искате Духа да дойде при васъ да ви рѫководи. За да дойде Духътъ при васъ, вие трѣбва да сте готови да изпълните всичко, каквото Той ви каже. Ако не Го разбирате, вие ще Го критикувате и нѣма да се ползувате отъ Неговото знание. Единъ европейски князъ поканилъ на гости единъ селянинъ. Князътъ заповѣдалъ на слугитѣ си да наготвятъ най-добри ястия, да сложатъ трапезата красиво, изящно; той искалъ да приеме селянина като скѫпъ, великъ гостъ. Като седналъ да се храни, селянинътъ погледналъ къмъ лъжицитѣ, вилицитѣ и ножоветѣ, сложени на трапезата, но отчупилъ хлѣба съ рѫката си и започналъ да топи хапкитѣ въ яденето направо съ пръститѣ си. Князътъ веднага заповѣдалъ на слугитѣ си да махнатъ вилицитѣ и лъжицитѣ отъ трапезата, и самъ той почналъ да топи въ яденето хапкитѣ си, да яде безъ вилица, както направилъ селянинътъ. Съ това той искалъ да изкаже уважението си къмъ своя гостъ. Следователно, когато ангелъ дойде на гости у васъ, вие трѣбва да топите хапкитѣ си, както той топи. Законъ е това. Ако вие не топите хапкитѣ си, като ангела, или ако не топите като мене, работата ви е свършена. Ако азъ съмъ на гости у васъ, вие ще топите като мене; ако вие сте на гости у мене, азъ ще топя като васъ. Това сѫ елементарни правила и закони, които трѣбва да се приложатъ въ новата етика. Въ живота има хубави, красиви нѣща, но зависи, какъ гледа човѣкъ на нѣщата. Който гледа на красивата страна на живота, въ погрѣшкитѣ на хората той ще вижда тѣхни бѫдещи добродетели. Защо? — Защото ние не знаемъ още, кои сѫ истински погрѣшки. Вашиятъ моралъ е неустановенъ, вследствие на което за васъ нѣщата не сѫ още абсолютни. Не мислете, че вашиятъ моралъ е единственъ, абсолютенъ и установенъ. Природата си служи съ съвсемъ други правила и закони, съ другъ моралъ, съвършено различенъ отъ този, споредъ който вие живѣете. И методитѣ, съ които природата работи, сѫ различни отъ вашитѣ. Методитѣ, правилата и законитѣ въ човѣшкия животъ не сѫ абсолютни, вследствие на което хората се колебаятъ, съмняватъ се едни въ други. При това положение тѣ се отегчаватъ отъ живота, не искатъ да живѣятъ. Когато нѣкой не иска да живѣе, това показва, че той е нарисувалъ вече своята картина. Тази вечерь четохте темитѣ си върху: „Отличителнитѣ чърти на човѣка и на животнитѣ“. Казвате, че човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по мисъльта си. Човѣкъ е мислещо сѫщество. По-право е да се сравнява човѣкъ съ човѣкъ, а не човѣкъ съ животно и да се търсятъ отличителнитѣ имъ чърти. Защо не може да се сравнява човѣкъ съ животно? Представете си, че имате сто незапалени свѣщи и една запалена. Можете ли да сравните незапаленитѣ свѣщи съ запалената? Сравнение може да става само между две запалени свѣщи, но не и между запалена и незапалена свѣщь. Следователно, да сравняваме човѣка съ животното, това значи да сравняваме запалената свѣщь съ незапалената. Животното не съдържа въ себе си този огънь, този пламъкъ, тази свѣтлина, каквато човѣкъ съдържа. Какъ ще ги сравнявате тогава? Човѣкъ има мисъль, а животното нѣма. Животното има материала на свѣщьта, но този материалъ не гори, не дава свѣтлина. Тъй щото, запалената и незапалената свѣщь можете да сравнявате по чистота на веществото, отъ което сѫ направени, по голѣмината на фитила, но по никой начинъ по свѣтлината. Когато сравнявате хората, имайте предъ видъ тѣхнитѣ добродетели: сравнявайте любовьта на единъ човѣкъ съ любовьта на другъ; разумностьта на едного съ разумностьта на другиго и т. н. Значи, могатъ да се сравняватъ, да се съпоставятъ само очевидни и еднородни нѣща. Казвате: еди-кой си е добъръ човѣкъ. За добрината на човѣка не се говори, тя се изпитва. Нѣкой проповѣдва, че трѣбва да си помагаме. Обаче, близо до него живѣятъ десеть бедняци. Дойде единъ при него, иска да му помогне. Съ колко трѣбва да му се помогне. Да се осигури живота му за единъ день само, защото земята се завъртва въ денонощие единъ пѫть около себе си. Ако нѣкой иска сто лева, ще го заведете на едно въртещо колело и ще му кажете, че ще му дадете сто лева, но ще го накарате да се завърти единъ пѫть съ колелото Ако иска хиляда лева, ще го накарате да се завърти десеть пѫти съ колелото. Това значи да подпишешъ полица. Като се завъртишъ съ колелото, ще се благословишъ. Нѣкой дойде, иска пари, а не иска да се завърти съ колелото. Такъвъ законъ не сѫществува въ природата. Наистина, който е готовъ да се качи на колелото и да се завърти съ него, той всѣкога ще има пари; който не е готовъ да направи това, той никога нѣма да има пари. Следователно, докато колелото се върти около осьта си, пари ще има; щомъ спре това движение, пари нѣма да има. Това не е само фигура, нито образъ на речьта, но действителность. Като ученици, вие трѣбва да изучавате сѫщественитѣ нѣща въ живота, за да различавате постоянното, непреходното, отъ непостоянното, отъ преходното. Като се домогнете до това различаване, вие ще измѣните начина на живота си. Животнитѣ, растенията живѣятъ по свой начинъ, но ученицитѣ, които сѫ влѣзли въ новия, въ Божествения животъ, не могатъ да живѣятъ по своему; тѣ трѣбва да живѣятъ по новъ начинъ, по Божествения законъ. Въ този животъ законитѣ сѫ съвършено различни отъ тия въ обикновения животъ. Докато е у дома си, при майка си. детето може да живѣе, както иска; щомъ влѣзе въ училището, детето трѣбва да се подчинява на законитѣ, които тамъ сѫществуватъ. Такъвъ е редътъ и порядъкътъ и въ живата природа. Който иска да прогресира, да бѫде здравъ, той трѣбва да изпълнява, да се подчинява на законитѣ, които регулиратъ разумния животъ. При това положение всичко може да се постигне — нѣма непостижими нѣща. Кой не може да нарисува една картина, или единъ портретъ? Всѣки може да бѫде художникъ. Ще вземе апарата, ще го тури предъ лицето и следъ това ще промие плочата. Въ нѣколко минути само портретътъ ще бѫде готовъ. Какво по-голѣмо изкуство отъ това, да нарисувате човѣка такъвъ, какъвто е, безъ никакво ретуширане, безъ никакво заглаждане? Нарисувайте работника на нивата такъвъ, какъвто е: черенъ, изгорѣлъ отъ слънцето, мускулестъ. Нарисувайте аристократа такъвъ, какъвто е: бѣлъ, изнѣженъ. Отъ първия портретъ ще познаете, че човѣкътъ е работникъ на нивата. Отъ втория пъкъ ще познаете, че този човѣкъ е живѣлъ охолно, свободно. Това значи да рисува човѣкъ нѣщата такива, каквито сѫ въ действителность. Когато рисувате нѣщата въ въображението си, свободно можете да рисувате, каквото и както пожелаете. Обаче, копирате ли нѣщата, тамъ се изисква точность. Който иска да стане талантливъ, гениаленъ художникъ, той трѣбва да обръща внимание на много нѣща, той трѣбва да се справя съ най-малкитѣ подробности. Отъ всички се изисква работа, учение и приложение. Каквото научите, прилагайте. Правете опити, ако искате да имате резултати. Иначе, знанието ви ще се вкисне. Знанието, идеитѣ иматъ опредѣлено тегло. Ако не ги приложите въ живота си, тѣ ще започнатъ да натежняватъ върху нервната система, вследствие на което организъмътъ ще заболѣе. Всѣко знание, всѣка идея трѣбва да се превърне въ кинетическа енергия. Казвате, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ и може да бѫде добъръ. Като твърдите това, правили ли сте опити да видите, доколко това е вѣрно? Щомъ казвате, че човѣкъ може да се поправи, направете опитъ да видите, доколко вашата мисъль е силна и може да повлияе на другитѣ. Влизате въ една кръчма и на една отъ маситѣ виждате вашъ познатъ, който пие вино. Вие сѣдате на столъ при него и казвате на кръчмаря: Моля, можете ли да ми донесете единъ чай? — Може. Веднага ви донасятъ чай, и вие започвате да пиете. Въ това време мислено се разговаряте съ вашия познатъ като му казвате, и той да си зарѫча чай, да пиете заедно. По едно време забелязвате, че вашиятъ познатъ туря настрана чашата съ вино и тропа на масата, вика келнера да донесе и на него чаша чай. Щомъ започнете и двамата да пиете чай, между васъ се създава по-тѣсна връзка. Това показва, че мисъльта ви е дала резултатъ. Следъ това вие продължавате мислено да се разговаряте съ него. Казвате му, че той трѣбва да се грижи за семейството си, да не се разсипва материално и т. н. Обаче, ако започнете устно да му говорите, че не трѣбва да пие, не трѣбва да се разсипва материално, той ще се противопостави на думитѣ ви и ще каже: Ти проповѣдникъ ли ще ставашъ? Не искамъ да слушамъ съветитѣ ти. Ще пия, ще пилѣя срѣдствата си, както искамъ — това не е твоя работа. Това сѫ два различни метода, съ които човѣкъ може да си служи. Първиятъ методъ е новиятъ, вториятъ — стариятъ. Тѣзи методи коренно се различаватъ единъ отѣ другъ. При първия методъ вие ще си спечелите приятель, който всѣкога ще ви благодари, ще остане доволенъ отъ васъ и ще ви следва въ живота. При втория методъ вие можете даже да изгубите приятеля си. Вие трѣбва само да прилагате. Като прилагате, ще придобивате все повече и повече знания. Сега вие имате много знания, но ако не ги прилагате, ще дойдете до положение да опитате отрицателната страна на вашето знание. И тогава ще придобиете опитности, но съ повече мѫчнотии и страдания. При това положение у васъ ще се яви съмнение, ще загубите правата посока на движение. Не е лошо, че сте изпаднали въ съмнение, но трѣбва да правите научни изследвания, да видите, доколко това съмнение е вѣрно. Като се изучавате, ще видите, колко често се мѣнятъ състоянията ви: сега сте весели, радостни, и следъ половинъ, или единъ часъ ставате скръбни. Тѣзи промѣни въ състоянието ви не сѫ произволни. Често промѣнитѣ въ състоянията се дължатъ на натрупване на излишно количество желѣзо въ кръвьта на човѣка. Нѣкога въ кръвьта на човѣка се натрупва излишно количество фосфоръ, мѣдь, сребро, или други нѣкои елементи, които не могатъ да се асимилиратъ отъ организъма и създаватъ особени психически състояния, или нѣкакви болезнени състояния. Какъ ще се освободите отъ излишното желѣзо въ кръвьта? Когато се натрупа излишъкъ отъ захарь въ кръвьта, човѣкъ заболява отъ захарна болесть. За тази болесть препорѫчватъ на болния да яде прѣсно масло по 200—300 грама на день, но да избѣгва употрѣбата на бѣлтъчни вещества, хлѣбъ и др. Ако въ кръвьта има излишъкъ злато, човѣкъ става експансивенъ, жизненъ, разширява се, харчи много енергия, но сѫщевременно въ него се развива гордость и щестлавие. Освенъ тѣзи елементи, има и други, които влизатъ въ кръвьта на човѣка. Тѣ сѫ сѫщо така отъ физически характеръ. Обаче, има елементи, които влизатъ направо въ живота и го видоизмѣнятъ. Ако попаднете въ нѣкоя область на живота, дето тия елементи сѫ проникнали, вие ще изпитате голѣмъ страхъ. Защо? — Защото не разбирате характера имъ, не можете да се справите съ тѣхъ. Единъ офицеръ челъ едно спиритическо списание, въ което се разправяло за тѣзи особени прояви въ живота, за тъй нареченитѣ „таинствени страни на живота“ и толкова се изплашилъ, че се страхувалъ вечерь самъ да излиза вънъ. Казвалъ на жена си: Ако е нѣщо, което се отнася до физическия свѣтъ, не ме е страхъ. Имамъ сабя, имамъ пушка, съ всичко мога да се разправя. Но съ невидимитѣ нѣща не зная, какъ да се разправямъ. Какво показва това? Това показва, че въ живота има мѫчни задачи, които трѣбва, обаче, правилно да се разрешатъ. Мѫчнотията седи въ това, че тѣзи задачи не сѫ на физическия свѣтъ, но въ по-високъ свѣтъ, дето условията сѫ по-трудни. За това се изисква наука, а не критика. И критиката има смисълъ, но да бѫде на мѣсто. Всичко, каквото вършите, трѣбва да бѫде на време и на мѣсто. Сега всички искате да ви се каже нѣщо ново. Какво ще направите, ако ви кажа още тази вечерь всички да тръгнете въ 12 ч. въ полунощь отъ „Изгрѣвъ“ за Витоша? Вие веднага ще се уплашите, какво ли ще стане съ васъ, ако веднага изпълните задачата? Всички сте облѣчени съ тънки, съ леки дрехи, затова ще се уплашите, да не би да се простудите. За да не се уплашите, пръвъ азъ ще направя опита: ще отида на Витоша съ тънки дрехи, съ тънки чорапи. Това ще направя, за да ви покажа, че въ природата сѫществуватъ редъ сили, съ които човѣкъ може да оперира. Той всѣкога може да използува тѣзи сили, щомъ това се отнася за благото на цѣлото човѣчество, както и за неговото лично благо. Едно се изисква отъ васъ: да се пазите отъ съмнението. То е наука, която трѣбва да изучавате. Ако съмнението обхване цѣлия ви мозъкъ, ще изпаднете въ анормално състояние. То ще усили деятелностьта на чувствата ви и ще събуди страха у васъ. Чувството на страхъ е силно развито въ животнитѣ. Когато сграхътъ се събуди въ човѣка, въ съответния мозъченъ центъръ се развива много топлина, вследствие на което въ организъма настава известна аномалия. Това показва, че се е нарушило равновесието между силитѣ, които протичатъ въ човѣшкия организъмъ. За да се възстанови нормалното състояние на силитѣ въ човѣшкия организъмъ, презъ едното полушарие на мозъка трѣбва да текатъ топли течения, а презъ другото — студени. Като говоря за анормални, за болезнени състояния на организъма, вие се плашите, защото не сте готови, нѣмате онова положително знание въ себе си, което може да трансформира вашитѣ сили. Нѣкой се оплаква отъ главоболие и се страхува, че мозъкътъ му заболѣлъ. — Не, мозъкътъ никога не заболява. Причината за главоболието се крие другаде, не въ заболяването на мозъка. Мозъкътъ е много устойчивъ. На десеть хиляди болни, едва единъ случай може да се яви отъ заболяване на мозъка. При това, може да заболѣе задната часть на мозъка, и въ рѣдки случаи предната. Заболяването на задната часть на мозъка се дължи на нѣкакво сблъскване между ума и сърцето на човѣка. Когато заболѣе задната часть на мозъка, всѣкога се констатира повишаване на температурата. Ако това повишаване на температурата се премахне, болниятъ оздравява. Ако не се премахне, тогава се явява усложнение. Щомъ заболяването на задната часть на мозъка за свѣтския човѣкъ е толкова рѣдко, за ученика е още по-рѣдко. Понѣкога ученикътъ се оплаква отъ силно напрежение на мозъка и казва, че мозъкътъ му ще се пръсне. — Не, мозъкътъ не може да се пръсне. Невидимиятъ свѣтъ създава тия напрежения, за да предизвика въ съзнанието на ученика известно разтръсване. Това разтръсване има предъ видъ пробуждане на неговото съзнание. Мозъкътъ се нуждае отъ разтърсвания. Такива разтърсвания сѫ ставали и ставатъ съ всички велики, съ всички талантливи и гениални хора, вследствие на което мисъльта имъ всѣкога е раждала нѣщо ново, нѣщо възвишено и красиво. Четете историята на великитѣ хора, да видите, презъ какви страдания и изпитания сѫ минали, докато родятъ нѣщо ново. Щомъ е така, не мислете, че вие ще избегнете страданията. И вие ще минете презъ страдания и изпитания, съответни на вашето развитие. Като знаете това, не трѣбва да се смущавате. Бѫдете герои да понесете всичко, каквото ви е опредѣлено отъ Провидението. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! И Господъ на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини“. * 12. Лекция отъ Учителя, държана на 11 януарий, 1928 г. — София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ФОРМИ НА СЪЗНАНИЕТО. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! И Господъ на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини“. Размишление. Въ природата сѫществуватъ редъ процеси, нѣкои отъ които сѫ съзнателни, иматъ отношение къмъ разумния животъ, а нѣкои сѫ, несъзнателни. Запримѣръ, вижте, какво прави простиятъ каменарь. Даватъ му задача да издѣла единъ камъкъ, да му предаде четириѫгълна форма, или да издѣла отъ него нѣкакъвъ корнизъ за кѫщата на нѣкой човѣкъ. Всичко това той прави по нѣкакъвъ образецъ, но ако го запитате, какво е работилъ днесъ, той ще ви каже: Зная, че дѣлахъ единъ камъкъ, изработихъ отъ него нѣщо, но де ще се тури този предметъ — не зная. — Това е единъ отъ несъзнателнитѣ процеси. Какво ще постигне този каменарь, ако презъ цѣлия си животъ дѣла само камъни, или прави корнизи на хората? Този каменарь ще постигне изкуството да дѣла камъни, отъ които хората ще се ползуватъ. Често съвременнитѣ хора, съвременнитѣ учени се занимаватъ съ такива маловажни мисли, като тѣзи, да дѣлатъ камъни, да правятъ отъ тѣхъ корнизи, безъ да знаятъ, де могатъ да се употрѣбятъ тѣзи мисли. Това показва, че въ живота на хората всички нѣща не могатъ да бѫдатъ еднакво важни: ония, които сѫ далечъ отъ сърцето ни, считаме маловажни, а тѣзи, които сѫ близо до сърцето ни, считаме важни. Ето защо, мнозина считатъ като важна, велика, Божествена идея тази — да обичаме цѣлото човѣчество. Съзнателна идея е тази, но човѣкъ не може да обхване въ себе си цѣлото човѣчество. Да обичате ближния си, това е възможно, но при съзнанието, въ което се намирате, по никой начинъ не можете да обичате цѣлото човѣчество. Подъ ближенъ разбирамъ нѣкой вашъ приятель, или приятелка, ваша сестра, нѣкой вашъ съученикъ, нѣкой вѣренъ вашъ слуга и т. н. Питамъ: какъвъ трѣбва да бѫде вашиятъ моралъ като ученици? Ще кажете, че моралътъ на свѣта е известенъ вече, а вие, като ученици, се стремите къмъ новъ, възвишенъ моралъ, а не къмъ сегашния, който сѫществува отъ осемь хиляди години насамъ. Той е създаденъ отъ хората, но такъвъ, какъвто е днесъ, крачка напредъ не може да отиде. Сегашниятъ моралъ е остарѣлъ, той е вече на израждане. Всичко въ свѣта остарява: религия, наука, философия, изкуства. Всѣко нѣщо, което има форма, остарява. Въ съвременния свѣтъ, отъ памти-вѣка, сѫществуватъ четири вида религии, на които хората и до днесъ още се кланятъ. Тѣзи четири форми религии сѫ били известни отъ най-стари времена, на всички стари народи. Първата форма на религията наричаме клерикализъмъ, т. е. обрядна форма: палене на свѣщи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи, като триѫгълникъ, крѫгъ съ точка въ срѣдата, пентограмъ, шестограмъ, на нѣкакви муски, като парченца отъ дрехата на нѣкой светия и т. н. Къмъ тази религия и до днесъ още принадлежатъ маса хора. Втората форма религия наричаме милитаризъмъ — религия на ножа, на револвера, на насилието. Когото срещнете отъ тази религия, той ще ви каже: Този свѣтъ съ сила само може да се оправи. Третиятъ видъ религия е капитализъмътъ. Тази религия е мека, нѣжна, прилича на жена, която, дето ходи, навсѣкѫде се обръща. Въ нея нѣма никакъвъ моралъ. Тя си служи съ всички видове далавери. Четвъртиятъ видъ религия е социализъмътъ. Първитѣ три форми религии представятъ семейството: клерикализъмътъ е майката, милитаризъмътъ е бащата, капитализъмътъ — децата, социализъмътъ представя слугитѣ на това семейство. Слугитѣ работятъ за своитѣ права предъ господаритѣ си. Като проследите развитието на цѣлото човѣчество, всички тия религии ще намѣритѣ въ всѣки човѣкъ отдѣлно. Наблюдавайте себе си, наблюдавайте и хората, ще видите отличителнитѣ чърти на всѣка форма, на всѣки видъ религия. Всѣки день човѣкъ може да бѫде или клерикалъ, или милитаристъ, или капиталистъ, или социалистъ. Ставашъ сутринь и започвашъ съ молитва, съ обряди. Вървишъ така до едно време, и после кавзашъ: Не може само съ молитва. Трѣбва да се приложи грубата сила. Следъ това казвашъ: И туй не помага. Човѣкъ трѣбва да разполага съ пари. Най-после, като видишъ, че и това не помага, казвашъ: Ние, слабитѣ, трѣбва да се обединимъ, да станемъ силни, да устояваме на труднитѣ условия. Трѣбва да образуваме братство, да опитаме силата си. Въ това отношение всички форми на религиитѣ иматъ свои богове, на които се кланятъ. Всички форми, всички обряди на тия религии сѫ външни заблуждения, въ които човѣчеството е попаднало. Обаче, това сѫ форми, наложени отъ черната ложа, отъ тъй нареченитѣ „тъмни сили“. Всѣка отъ тия четири форми на религията съответствува на една отъ проявитѣ на истинскитѣ религии. Клерикализъмътъ съответствува на любовьта, милитаризъмътъ — на мѫдростьта, капитализъмътъ — на истината, а социализъмътъ — на правдата. Клерикалитѣ иматъ грѣхове, молятъ се на Бога, палятъ свѣщи и кандила. Тѣ се занимаватъ съ въздуха. Милитариститѣ палятъ огънь, навсѣкѫде стрелятъ, тѣ се занимаватъ съ огъня. Капиталиститѣ се занимаватъ съ водата, а социалиститѣ — съ почвата, съ земята. Обаче, свѣтътъ нѣма да се изправи нито по единъ отъ тѣзи начини. Следователно, религията е изопачена форма на любовьта; военщината е изопачена форма на мѫдростьта; капитализъмътъ, който представя кръвообръщението въ човѣка, е изопачена форма на истината; социализъмътъ е изопачена форма на правдъта. Всички тия форми на религията искатъ свобода, а въпрѣки това си служатъ съ закона на насилието. И клерикалътъ ще те обеси; и милитаристътъ ще те обеси; и капиталистътъ ще те обеси; и социалистътъ ще те обеси. Защо? — Защото всички сѫ деца на една майка. Тѣ си приличатъ, понеже една майка ги е родила. И следъ всичко това единъ ще се хвали, че е клерикалъ, другъ — милитаристъ, трети — капиталистъ, четвърти — социалистъ. Това сѫ учения, които не могатъ да оправятъ свѣта. Убийството, насилието трѣбва да се изхвърли вече навънъ. То е външна, а не вѫтрешна идея. Има законъ, който може да оправи свѣта, но хората още не сѫ дошли до този законъ. Тѣзи учения трѣбва да се замѣстятъ съ единствения великъ законъ въ живота — любовьта, която е въ сила да оправи свѣта. Този законъ трѣбва да се приложи въ живота. Следователно, новиятъ моралъ въ свѣта трѣбва да бѫде моралъ на любовьта. Сега азъ засѣгамъ въпроса принципално. Когато човѣкъ е вървѣлъ презъ нѣкоя гора и се е спиралъ предъ нѣкои извори, въ пѫтуването си той е направилъ доста пакости. Обаче, ако съзнанието му е будно, той ще се обърне къмъ Бога съ думитѣ: Господи, прости прегрѣшенията ми. Като минавахъ презъ гората, изплашихъ много птички, изпочупихъ доста клончета, изкаляхъ водата на малкитѣ изворчета. Трѣбваше да бѫда внимателенъ, да не причинявамъ никаква пакость. Нека птичкитѣ, дърветата, цвѣтята и изворитѣ знаятъ, че човѣкъ минава край тѣхъ. Такова трѣбва да бѫде съзнанието на всички ония, които живѣятъ споредъ новия моралъ. Който живѣе по новия моралъ, той не може да направи пакость нито на растенията, нито на животнитѣ, нито на своитѣ ближни. Вие искате сега да изправите живота си, но докато не дойдете до онова високо съзнание въ себе си, да чувствувате Бога, да се свържете съ Него, никога нѣма да постигнете това. Не само вие искате да изправите живота си; всички хора иматъ сѫщото желание, но будно съзнание се изисква за това. Вие се молите на Бога и казвате: Дали ни слуша Господъ? Въ това отношение вие положително трѣбва да знаете, слуша ли ви Господъ, или не ви слуша. За да ви слуша Господъ, вие трѣбва да заемете положението на едно разумно дете, което е готово да се учи. Какво правятъ съвременнитѣ религиозни хора? Тѣ се изправятъ предъ Господа, изпѫчатъ се и започватъ да се молятъ като че кой знае, какво сѫ направили. Какво сѫ направили? Съ какво ще се похвалятъ? Ако е въпросъ да се похвалятъ съ главата си, слонътъ има по-голѣма глава отъ тѣхъ. По тегло слонътъ има повече мозъкъ отъ човѣка. Съвременнитѣ учени се стремятъ да намѣрятъ ония сѫществени чърти, които отличавать човѣка отъ животното. За следния пѫть и вие пишете върху темата: „Отличителнитѣ чърти на човѣка и животнитѣ“. Нѣкои окултисти казватъ, че човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по свѣтлината. Човѣкъ има повече свѣтлина отъ животнитѣ. Обаче, това различие се отнася главно по отношение на неговото съзнание. Какви сѫ отличителнитѣ качества на човѣшкото съзнание и какви — на животинското? Мислете върху този въпросъ. И тъй, като разсѫждавате върху четиритѣ форми на религията, ще ги разглеждате като учения, като школи, като фази на живота, презъ които човѣчеството е минало. Обаче, съ тѣзи вѣрвания човѣкъ не може да влѣзе въ Царството Божие. Всички тѣзи възгледи, тѣзи вѣрвания трѣбва да се измѣнятъ. Ако единъ набоженъ човѣкъ може да те обеси, че не сподѣляшъ неговитѣ възгледи, каква набожность е тази? Ако единъ милитаристъ може да те обеси само за това, че не подържашъ неговитѣ възгледи, какъвъ милитаризъмъ е това? Въ Америка, въ 1905 година двама американски милиардери взели участие въ една борсова игра: единиятъ купувалъ, другиятъ продавалъ, а всички останали около тѣхъ страдали. Хиляди хора се опропастили материално, хиляди полудѣли и т. н. Питамъ: коя е формата, по която съвременнитѣ хора трѣбва да живѣятъ? Всички тия учения дадоха ли образецъ, по който хората да живѣятъ въ хармония помежду си? Никой не пожертвува нѣщо отъ себе си, съ което да внесе миръ въ свѣта. Кой господарь днесъ ще бѫде доволенъ, ако види, че слугитѣ му го управляватъ? Като погледне на слугата си, господарьтъ казва: Слуга е това! Тъй щото, ако и за въ бѫдеще продължаватъ да се прилагатъ четиритѣ вида учения, въ свѣта ще продължава да сѫществува кастовата система, която не допринася никаква свобода, никакъвъ просторъ между хората. Ученицитѣ на новото учение трѣбва да иматъ опредѣлена форма, опредѣленъ начинъ на живѣене. Човѣкъ самъ създава формитѣ. Запримѣръ, клерикализъмътъ, милитаризъмътъ, капитализъмътъ и социализъмътъ сѫ човѣшки учения. Тѣзи учения не сѫ създадени отъ Бога, но отъ хората. Въ природата не сѫществува никакъвъ клерикализъмъ, никакъвъ милитаризъмъ, никакъвъ капитализъмъ, никакъвъ социализъмъ. Ако влѣзете въ разумния животъ, който е задъ сцената, на която хората живѣятъ, ще видите, че тамъ никакви форми не сѫществуватъ. Често разумнитѣ сѫщества напущатъ своя животъ и слизатъ на земята, за да си създадатъ едно забавление само за нѣколко часа. Тѣ могатъ да взематъ формата на нѣкое низше сѫщество и да изиграятъ известна роля. Тѣ разполагатъ съ знания, които могатъ да приложатъ, когато и както пожелаятъ. Докато гледате съ очитѣ на вашето съзнание, вие нищо не можете да видите. Въ очитѣ на едно млѣкопитаеще, на единъ волъ, вие можете да видите голѣма красота — това зависи отъ васъ. Ако търсите красиви очи, вгледайте се въ тия на вола. Волътъ има по-красиви очи и отъ човѣка. Очитѣ му сѫ дълбоки и изразителни. Като гледа, какъ господарьтъ му се отнася съ него, волътъ казва: Нѣма нищо, единъ день и ние ще се освободимъ отъ това бреме. Понеже ходи на два крака, като човѣкъ, господарьтъ ни мисли, че ние нищо не разбираме. И ние разбираме живота, макаръ и не като нашия господарь. Волътъ върви спокоенъ, невъзмутимъ; въ него има тишина, спокойствие. Той не знае, какво е злоба. Като гледа, че господарьтъ му бърза, волътъ казва: Защо толкова бърза господарьтъ ми? Не знае ли, че за всѣко нѣщо има опредѣлено време? После обърне погледъ къмъ господаря си и продължава работата си. Понѣкога господарьтъ мине покрай вола, потупа го по гърба и казва: Волъ е това, нищо повече! — Не, подъ тази козина на вола се крие разумна, непроявена още душа. Тази душа може да се прозре само въ очитѣ му. Който познава добре хиромантията, френологията, по особени белези въ животнитѣ, той ще разбере тѣхната сѫдба, принципитѣ, къмъ които спадатъ тѣ и т. н. И тѣ, като хората се различаватъ едни отъ други. Нѣкой конь, запримѣръ, обича да хапе, да рита, а другъ не върши това. Тѣзи учения, за които ви говоря, сѫ допринесли нѣщо за развитието на човѣчеството. Тѣ сѫ помагала въ човѣшкия животъ. Наистина, когато постѫпва по човѣшки, човѣкъ ще се прояви или като клерикалъ, или като милитаристъ, или като капиталистъ, или като социалистъ. Обаче, като постѫпва по Божествения законъ, човѣкъ не може да бѫде клерикалъ, той ще бѫде човѣкъ на любовьта и ще говори или за живота, или за любовьта; той не може да бѫде милитаристъ, но ще бѫде човѣкъ на мѫдростьта, ще говори за знанието, за силата; той не може да бѫде капиталистъ, но ще бѫде човѣкъ на истината и ще говори за свободата, за простора: той нѣма да търси само материалното богатство, което не строи, не създава нищо, но ще търси онова богатство на истината, което строи, което създава нѣщата; и най-после, който постѫпва по Божествения законъ, той не може да бѫде социалистъ, но ще бѫде човѣкъ на правдата. Истинскиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде човѣкъ на любовьта, която ражда живота; на мѫдростьта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и опредѣля посоката, къмъ която първитѣ два принципа се движатъ. И най-после, истинскиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде човѣкъ на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свѣтъ. Правдата показва крайния предѣлъ на това, което можемъ да реализираме. Следователно, всѣки день човѣкъ може да минава презъ едно отъ тия четири състояния. Нѣкой казва: Безъ пари въ живота не може. Този човѣкъ е капиталистъ. Другъ казва: Човѣкъ не може самъ да живѣе, все трѣбва да има единъ другарь. Този човѣкъ е социалистъ. Домътъ е първата фаза на социализъма. Въ дома бащата представя милитаризъма и казва: Хайде, деца, всички на кракъ! Трѣбва да знаете, че законъ сѫществува въ свѣта. Майката представя клерикализъма. Тя казва: Деца, трѣбва да се молите, да се подчинявате на Бога, на Великия законъ. Какво представятъ децата? Тѣ сѫ импулсътъ на родителитѣ. Тѣ сѫ капиталътъ, който движи и домоветѣ, и обществата, и държавитѣ. Въ дома децата движатъ ума и сърцето на родителитѣ. Докато децата сѫ при родителитѣ си, домътъ е богатъ, майката и бащата иматъ импулсъ да работятъ. Щомъ изгубятъ капиталитѣ си, т. е. синоветѣ и дъщеритѣ си, бащата и майката казватъ: Какво ще се прави сега? Най-после тѣ се примиряватъ съ положението си и казватъ: Да сѫ живи слугитѣ! Така бѣше и съ Адама. Той първо бѣше самъ, но пожела да има другарь. Богъ му каза: Ще родишъ синъ. Най-после Адамъ роди своя пръвъ синъ — Ева. Сега отъ всички се изисква установенъ моралъ. Когато ви питатъ нѣщо за учението което ви се преподава въ Школата, вие трѣбва да имате опредѣлено понятие. Това учение не е учение на любовьта, нито е учение на мѫдростьта, на истината, на правдата или на добродетельта. То се стреми къмъ тѣхъ, но още не ги е достигнало. Това учение се нуждае отъ нови форми, които още не е изработило. Не трѣбва да се говори само за моралъ, или че трѣбва да се обичаме. Когато обичате нѣкого, не трѣбва да имате абсолютно никакво съмнение, никакво подозрение. Щомъ дойдете до любовьта, новото учение изключва абсолютно всѣкакво съмнение. Щомъ дойде въ дома ви нѣкой човѣкъ вие трѣбва да имате пълно довѣрие къмъ него, да можете тихо и спокойно да спите, да не мислите, че той може да ви обере. Какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между учители и ученици въ новото учение? — Тѣ трѣбва да почиватъ на пълно довѣрие, на взаимна любовь. Съмнението неизбѣжно ще дойде, но човѣкъ трѣбва да се справи съ него. За това се изисква съзнателна работа. Обаче, има цѣръ за съмнението; сѫщо така има цѣръ и за малодушието, за безвѣрието и т. н. За да се въздействува на тия отрицателни прояви въ човѣка, преди всичко самиятъ човѣкъ трѣбва да се познава. Астролозитѣ познаватъ, кой човѣкъ е страхливъ или кой е подозрителенъ. Сатурновитѣ типове сѫ подозрителни. Каквото да имъ се говори, тѣ казватъ: Тази работа не ни радва, тя нѣма да се нареди добре. Защо работитѣ на българитѣ не се уреждатъ добре? — Понеже Сатурнъ ги управлява. Каквато работа да започне българинътъ, въ края на краищата той ще фалира. Българинътъ започва добре, но като дойде до едно мѣсто, казва: Тази работа не върви напредъ, нѣма да се нареди, както трѣбва. Той обича да разсѫждава, да философствува. Българинътъ е енергиченъ, малко марсианецъ, но щомъ дойде Сатурнъ, всичкитѣ му работи се развалятъ. Отъ астрологическо гледище е интересно да се знае, кога ще дойде времето, когато България ще се управлява отъ друга нѣкоя планета, освенъ Сатурнъ. Днесъ всички се запитватъ, кога Сатурнъ е взелъ надмощие надъ българитѣ? Кога сѫ изпаднали българитѣ подъ влиянието на Сатурна, това е метафизически въпросъ, върху който нѣма да се спирамъ. Едно нѣщо, което може да повдигне българитѣ, е да дойдатъ подъ влиянието на Венера. Сатурнъ има особена слабость къмъ Венера. Щомъ я види, сърцето му веднага започва да тупти, и той се съживява. Сатурнъ, Венера, както и останалитѣ планети, сѫществуватъ като реалности и указватъ въздействие, както върху отдѣлния човѣкъ, така и върху отдѣлнитѣ народи. Не само планетитѣ влияятъ върху човѣка. Въ невидимия свѣтъ сѫществуватъ цѣли иерархии отъ напреднали, разумни сѫщества, ангели, които влияятъ, помагатъ на цѣлото човѣчество. Тѣзи сѫщества сѫ отражение на любовьта. Азъ разглеждамъ Венера като напреднало сѫщество, като отражение на любовьта, отъ чието влияние българитѣ сѫ лишени. Сега тѣ трѣбва да направятъ връзка съ този принципъ. Не само българитѣ, но всички хора, следъ грѣхопадането още, сѫ изгубили връзката си съ любовьта, съ този великъ принципъ, и днесъ трѣбва да я възстановятъ. Всѣки човѣкъ може да бѫде българинъ, въ смисълъ — сатурновъ типъ. Българинътъ е повече замисленъ, обича да философствува. Като седне нѣкѫде, той веднага започва да мисли, да разсѫждава и да мълчи. За да се развесели, той трѣбва да пийне поне половинъ или едно кило винце. Тогава Венера дохожда при него. Той хвърля калпакътъ си настрана и започва да пѣе: „3аплакала е гората, гората и планината“. Или, „Стоянъ мами думаше“. Сега азъ ви навеждамъ на тия въпроси, за да се заинтересувате отъ тѣхъ, да почнете да ги изучавате. Вие трѣбва да изучавате християнството отъ ново гледище. Когато дойдете до характера на Христа, трѣбва да го разглеждате като проява на Божията Любовь. Така ще дойдете до реалностьта на нѣщата, до онази положителна наука, която трѣбва да се подложи на опитъ. По този начинъ вие ще придобиете поне микроскопически резултати. Който има това положително знание въ себе си, той трѣбва да бѫде въ състояние да стисне тебешира и да го превърне въ злато. Този човѣкъ може да каже: Знаешъ ли кой съмъ азъ? Той има вѣра въ себе си, въ своитѣ знания. Ще ви поиска едно обикновено камъче и веднага ще го превърне въ злато. Въ златото се крие истинското изкуство на живота, изкуството да се трансформиратъ нѣщата. Ако нѣмате въ себе си изкуството да трансформирате нѣщата, ако нѣмате любовь, вие не можете да разберете посоката на вашитѣ идеи. Идеитѣ могатъ да се трансформиратъ, да се облагородятъ, или да се превърнать въ мощна сила въ живота, само ако имате влиянието на възвишенитѣ сѫщества. За да се убедите, дали сѫществуватъ тѣзи възвишени сѫщества, вие трѣбва да направите опитъ. Ако не можете да направите никакъвъ опитъ. трѣбва да приемете това твърдение като аксиома. Въ духовния свѣтъ не е позволено да се говорятъ нѣща, които не сѫ опитани и прозѣрени. За всѣко нѣщо трѣбва да направите опитъ, и ако опитътъ излѣзе несполучливъ, трѣбва да намѣрите единъ учитель, който ще ви каже, защо не сте успѣли въ опита си. Всѣко нѣщо, което е опитано и провѣрено, е всѣкога вѣрно и истинно. Ако вземете единъ квадратъ, ще знаете, че дветѣ му страни сѫ положителни, а другитѣ две — отрицателни. Тѣзи четири страни могатъ да бѫдатъ положителни низходещи и отрицателни низходящи, както и положителни възходещи и отрицателни възходещи. Като познавате законитѣ и силитѣ, които действуватъ въ квадрата, вие можете да се ползувате отъ тѣхъ за трансформиране на своитѣ мисли и чувства. Докато сѫ въ зародишъ, идеитѣ сѫ положителни, кинетически; тѣ сѫ впрегнати на работа. Щомъ се оплодятъ, тѣ ставатъ отрицателни, т. е. съ отрицателна енергия. Когато дойде нѣкаква идея въ ума ви, гледайте, дали тя е възходеща или низходеща. Споредъ идеята и вие ще взимате съответна посока. Съ други думи казано: всѣка идея има своя посока на движение — или къмъ центъра на земята, или къмъ центъра на слънцето. Ако дадена идея има посока къмъ центъра на земята, вие трѣбва да вземете мѣрки, за да не попаднете подъ нейното влияние. Докато минавате презъ центъра на земята, никога не трѣбва да се ползувате отъ нейнитѣ плодове. Следователно, не взимайте нищо на заемъ отъ сѫществата, които живѣятъ на земята. Ако взимате отъ тѣхнитѣ плодове, ще изпаднете въ низходещо състояние. Обаче, когато пѫтувате къмъ центъра на слънцето, къмъ възвишенитѣ принципи, съ които вашата душа е въ съгласие, всичко, каквото тѣ иматъ, ще бѫде въ ваша услуга, на ваше разположение. Това показва, че не може и не трѣбва да приемате всичко като храна за вашия организъмъ. Запримѣръ, можете ли да употрѣбите дребнитѣ камъчета или пръстьта за храна? — Не можете. Следователно, пазете се отъ всѣка храна, която не е полезна за васъ. Тази храна ще ви причини редъ болезнени състояния. Обаче, можете да се ползувате само отъ плодове, които взиматъ соковетѣ си отъ дълбоко. Много научни въпроси, които могатъ да ви ползуватъ, сѫ обяснени въ моитѣ беседи, но вие не ги изучавате, както трѣбва. Въ беседитѣ сѫ дадени важни, специфични правила и методи, отъ които, ако се приложатъ, и слѣпитѣ биха прогледали. Ако се заемете сериозно да изучавате беседитѣ, вие щѣхте да имате по четири очи: две отпредъ и две отзадъ. Като имате четири очи, всичко ще виждате. Ако проучите беседитѣ отъ първа серия, ще придобиете много нѣщо. Въ беседата „Житно зърно“, запримѣръ, се вижда начина, по който човѣкъ може да расте. Ако житното зърно може да пренесе толкова много страдания и да храни цѣлия свѣтъ, колко повече човѣкъ може да направи това. Кажете: Каквото житното зърно може да направи, и азъ мога да направя. Англичанинътъ казва: Каквото хората могатъ да направятъ, и азъ мога да направя. Каквото растенията могатъ да направятъ, и азъ мога да направя. Наистина, въ нѣкои отношения растенията сѫ по-добри химици отъ най-добритѣ химици въ свѣта. Въ своитѣ лаборатории, тѣ изработватъ това, което хората химици не могатъ да постигнатъ. Ще кажете: Нима хората трѣбва да се учатъ отъ растенията? — Да, отъ растенията ще се учатъ. Тѣ владѣятъ изкуството да боядисватъ така, което хората не могатъ да постигнатъ. Тѣ трѣбва да изучаватъ това изкуство отъ растенията. И тъй, вие трѣбва да се ползувате отъ живата, отъ разумната природа. Като работите съзнателно върху себе си, ще видите, че Божествениятъ принципъ единъ день ще ви докосне. Често този великъ принципъ минава и заминава покрай васъ, но въ това време вие сте нѣкѫде замислени и пропущате случая да се възползувате отъ Неговото добро въздействие. Когато Богъ се приближава къмъ една душа, веднага около нея се натрупватъ много сѫщества, съ разумни съзнания, които искатъ да ѝ влияятъ, и по този начинъ ѝ причиняватъ редъ страдания. Следователно, когато имате страдания, знайте, че Богъ се е приближилъ къмъ васъ. Въ този моментъ около васъ се трупатъ не едно– две, но хиляди сѫщества. Щомъ усѣтите това натискане, вие трѣбва да излѣзете надъ тази тълпа и да ѝ кажете, че разбирате повече отъ нея. И Христосъ разреши въпроса по сѫщия начинъ. — Какъ? — Съ любовь. Когато се запитвате, защо страдате, ще знаете, че страданията носятъ велики блага за васъ. Задъ всѣко страдание се крие едно велико благо. Казвате: Защо страдамъ? — За да станешъ богатъ. — Защо страдамъ? — За да станешъ ученъ. — Защо страдамъ? — За да станешъ уменъ. — Защо страдамъ? — За да станешъ силенъ. — Защо страдамъ? — За да станешъ добъръ, да познавашъ живота. Това сѫ отговори на въпроса: Защо страдамъ? Следъ като разрешите тѣзи въпроси, още има да отговаряте на въпроса: Защо страдамъ? Единъ день, като отидете на небето, ще пригръщате, ще цѣлувате страданието и ще му благодарите за доброто, коете ви е причинило. Ако не бѣше страданието, вие никога не бихте могли да влѣзете въ небето. Вие ще искате извинение отъ страданието за лошитѣ работи, които сте говорили за него. Кой отъ васъ не е казалъ поне една лоша дума за страданието? Като ви дойде нѣкое страдание, казвате: Да не дава Господъ никому такова страдание! Като не можете да разрешите въпроса за страданията, търсите смисъла на живота, дано се домогнете до нѣкакво обяснение на страданията. Едно трѣбва да знаете: Степеньта на съзнанието, до което днесъ сте достигнали, не може да помогне за разрешаване смисъла на живота. Сега вие трѣбва да се наблюдавате, да видите, колко бързо се смѣнятъ състоянията у васъ. Ставате сутринь, клерикалъ сте. После взимате ножа и съ него се разправяте — милитаристъ ставате. Не се минава много, ставате капиталистъ. Скоро следъ това минавате въ друго състояние, ставате социалистъ. Обаче, вие трѣбва да дойдете до положение да видоизмѣняте тия състояния. Това може да се постигне само чрезъ закона на любовьта. На клерикала може да се въздействува главно съ любовьта; на милитариста — съ мѫдростьта; на капиталиста — съ истината, а на социалиста — съ правдата. Следователно, който има любовь въ себе си, той ще бѫде богатъ; който има мѫдрость въ себе си, той ще бѫде силенъ; който има истината въ себе си, той ще бѫде свободенъ; той ще бѫде господарь и слуга на себе си, а не на другитѣ хора. Въ Америка единъ милионеръ срещналъ единъ метачъ и му казалъ: Ти ми се харесвашъ. Искамъ да те направя свой наследникъ. Имамъ седемь милиона долари; искашъ ли да ги завещая на тебе? — Не ми трѣбватъ пари, не зная, какво да ги правя. Азъ имамъ много хубава работа, за нищо не я смѣнявамъ съ друга нѣкаква. — Вземи паритѣ и ги употрѣби, както знаешъ — казалъ милионерътъ. Метачътъ взелъ паритѣ, раздалъ ги на бедни, а за себе си задържалъ метлата, съ която и по-рано мелъ улицитѣ. Въ лицето на метача, милионерътъ видѣлъ единъ добъръ, справедливъ човѣкъ, една събудена душа, затова далъ милионитѣ си на него и казалъ: „Вземи тѣзи пари и ги употрѣби, както знаешъ“. Нека по този начинъ Богъ благослови и тебе, и мене. Ще кажете: Глупавъ човѣкъ билъ този метачъ. Да не задържи паритѣ за себе си, а да ги раздаде на беднитѣ! — Не е лошо човѣкъ да задържи и за себе си една часть отъ паритѣ, но съ тѣзи пари той трѣбва да изпълни Божия законъ. Обратенъ на Божия законъ е човѣш-киятъ. Отивате въ една банка да вземете пари. Обаче, отишли сте много рано и намирате гишетата затворени. Какво ще правите? Ще чакате да се отворятъ гишетата. Всички гишета ли ви интересуватъ, или само едно отъ тѣхъ? Въ дадения случай ви интересува само едно гише, и то това, което може да посребри вашия чекъ. Спирате предъ гишето, взимате паритѣ и си излизате. Ако вървите по човѣшкия законъ. вие ще се интересувате отъ всички гишета. Колкото да се интересувате отъ всички гишета; вие нѣма да получите това, което тѣ съдържатъ. Ако вървите въ Божествения животъ, едно гише ви интересува; то ще ви даде поне часть отъ това, което съдържа въ себе си. Като ученици, вие искате да знаете цѣлия смисълъ на живота. Не, нужно ви е само едно гише, на което да размѣните чека си. Не ви сѫ нужни всички гишета, не ви е нужна цѣлата банка. Следователно, когато искате да разберете изцѣло смисъла на живота, това значи, че искате да разгледате цѣлата банка. Едно гише ви трѣбва. Ще вземете чека си, ще се представите предъ касиера на банката и ще кажете: Заповѣдайте, имамъ единъ чекъ, ще ви моля да ми услужите. Споредъ Божествения законъ, като отивате при нѣкой човѣкъ за известна услуга, първо ще го поздравите, после ще се рѫкувате съ него и ще кажете: Радвамъ се, че случаятъ ми даде възможность да ви видя. Той ще ви запита: Какво обичате? Приятно ми е, че мога да ви услужа. Заповѣдайте и втори пѫть. Всѣки отъ васъ трѣбва да има поне една основна идея, около която всички останали да се централизиратъ: една основна идея на любовьта, около която всички други да се централизиратъ; една основна идея на мѫдростьта, около която всички други да се централизиратъ; една основна идея на истината, около която всички други да се централизиратъ. Като живѣете по този начинъ, ще имате резултати, ще бѫдете свободни. Само умниятъ човѣкъ е свободенъ да живѣе, както иска. Той не може да прави погрѣшки. Какъвто методъ да избере въ работата си, той всѣкога ще го осмисля. Хиляди начини има за работа, но единъ отъ тѣхъ е най-близъкъ до истината, най-близъкъ до идеала. Колкото по-уменъ е човѣкъ, толкова по-близъкъ пѫть ще избере той; колкото е по-малко интелигентенъ, толкова по-далеченъ пѫть ще избере въ работата си, но това ни най-малко не спъва желанието му да свърши работата си. Сега, като разглеждамъ живота, съзнателно поставямъ нѣкои нѣща предъ васъ да събудятъ вашия песимизъмъ. Казвамъ, запримѣръ, че еди коя си работа не може да се постигне. Вие взимате буквално въпроса и сте готови да се обезсърдчите. Казвамъ: Който не разбира живота, той ще страда; който не разбира любовьта, той ще страда; който не се учи, той ще страда; който не дружи съ хората, той ще страда. Следователно, човѣкъ трѣбва да бѫде въ съприкосновение съ всички души, съ своитѣ ближни. Изобщо, кой за каквото е роденъ, трѣбва да го извърши. Като ученици на живота, на Божественото учение, вие ще кажете въ себе си: Каквато работа ми се даде, веднага ще я започна безъ отлагане. Мнозина отлагатъ работитѣ си за друго нѣкое прераждане. Въ следното прераждане работитѣ ще бждатъ толкова сложни, че нѣма да остане време да завършите изоставенитѣ работи отъ сегашния си животъ. Който отлага работитѣ си за следното прераждане, той мяза на онзи ученикъ отъ първи класъ, който казва: Сега азъ нѣма да уча, ще отложа уроцитѣ си за догодина. Тогава добре ще изуча този материалъ. Той не знае, че въ втори класъ ще има по-трудни уроци, за изучаването на които трѣбва да владѣе материала отъ първи класъ. Такова нѣщо представя въпросътъ за следнитѣ прераждания. Когато ученикътъ минава отъ класъ въ класъ, като започне отъ първи класъ и дойде до осми, той завършва най-после гимназия. За ученика отъ великата окултна школа, гимназията се състои отъ 12 класа. Университетскиятъ курсъ се състои пакъ отъ 12 курса съ четири кардинални специалности. Тъй щото, за да свърши гимназия и университеть, на ученика сѫ потрѣбни цѣли 24 години. Всѣка година пъкъ се състои отъ 25,000 години. Сметнете, колко години сѫ нужни на окултния ученикъ, за да свърши гимназия и университетъ, вънъ отъ четиритѣ отдѣления. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Като ви говоря за продължителностьта на времето, азъ повече ви насърдчавамъ, отколкото обезсърдчавамъ. Представете си, че нѣкой човѣкъ е осѫденъ на смърть. Разглежда се дѣлото му и се издава присѫда още утре да бѫде обесенъ. По нѣкаква щастлива случайность, изпълнението на присѫдата се отлага за една година. Докато сърцето на този човѣкъ туптѣше отъ ужасъ, отъ страхъ, сега вече започва радостно да тупти — животътъ му е продълженъ съ една година. Щомъ дойде опредѣлениятъ день за присѫдата, изпълнението ѝ се отлага за две години още. После за още четири, петь, шесть години, докато най-после престѫпникътъ се амнистира. Той излиза отъ затвора, доволенъ, щастливъ, радва се на живота. Какво лошо има въ това продължаване на времето? Съ продължаване на времето, този човѣкъ продължава живота си. Тъй щото, когато се говори за продължаване на времето, ние подразбираме дълъгъ процесъ на изкупление. Щомъ кажемъ, че времето е дълго, това е идея, която осмисля живота. Въ този дълъгъ периодъ отъ време, ако пѫтувате съ бързината на свѣтлината, изискватъ се хиляди години, за да извървите вашия пѫть. Ако трѣбва да минете единъ кѫсъ периодъ отъ време на земята и се движите съ бързината на свѣтлината, де ще отидете? За осемь минути вие ще стигнете на слънцето. Бързината на движението, броятъ на годинитѣ, това сѫ въпроси, които се опредѣлятъ отъ съзнанието. За сѫщества, на които съзнанието е развито 25,000 години представятъ 25 деня. Казва се въ Писанието, че предъ Бога хиляда години сѫ като една година; значи, 25,000 години се равняватъ на 25 години. Като разглеждате нѣщата по този начинъ, вие ще влѣзете въ особена зодия, дето изчисленията сѫ съвсемъ други. Бѫдещиятъ животъ, въ който ще влѣзете, астрологически коренно ще се различава отъ сегашния. Въ този животъ вече вие ще намѣрите смисъла на нѣщата. Това, което сега се говори, ще ви бѫде като подарено. Много отъ идеитѣ, които сега не ви сѫ понятни, тогава ще станатъ понятни. Тогава ще разберете, че животътъ е непреривенъ. И тъй, впрегнете тази година ума си на работа, да не допущате никаква тѫжна мисъль да вземе надмощие надъ васъ. Ако Богъ ви е далъ единъ спасителенъ поясъ, дръжте го, даже и да сте добри плувци. При положението, въ което се намирате сега, за предпочитане е да имате спасителенъ поясъ, отколкото да нѣмате. Така само ще можете да преодолѣете мѫчнотиитѣ, които имате. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! И Господъ на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини“. * 11. Лекция отъ Учителя, държана на 4 януарий, 1928 г. — София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КРѪГОВЕ НА СЪЗНАНИЕТО. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Размишление. Ще ви дамъ следното мото: „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! И Господъ на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини“. Какво разбирате подъ думата „духъ“? Когато се говори за човѣшкия духъ, вие разбирате човѣка въ неговата форма. Въ сѫщность подъ думата „духъ“ се разбира съзнателно движение. Движатъ се само разумнитѣ нѣща. Дето нѣма духъ, дето нѣма разумность, тамъ не може да има движение. Следователно, мъртвитѣ работи не се движатъ; движатъ се само живитѣ, разумнитѣ нѣща. Често се говори, че духътъ обсебилъ нѣкого. — Не, духътъ не може да обсебва, той може само да движи човѣка. Тъй щото, за да говорите за духа, вие трѣбва да имате ясна представа, що е духъ. Мнозина говорятъ за душата. Що е душа? Подъ думата „душа“ се разбира възвишеното и благородното въ човѣка, т. е. разумното начало въ него, което твори и съгражда. Душата не е нѣщо отдѣлно отъ човѣка. Въ човѣка тя се изявява като принципъ, който твори, съгражда нѣщата и ги пази отъ разрушаване. Душата представя мекия принципъ въ човѣка, чрезъ който се изявява любовьта. Духътъ пъкъ представя силния, мощния принципъ въ човѣка. Духътъ и душата сѫ въ такова отношение помежду си, въ каквото отношение сѫ умътъ и сърцето. Ако приемемъ, че душата е подобна на топлината, а духътъ — на свѣтлината, могатъ ли тѣ единъ безъ другъ? Духътъ е плоскость, върху която душата се отразява. Сѫщото става и съ слънчевата енергия. Ако слънчевата енергия не срещне на пѫтя си нѣкаква плоскость, или по-гѫста срѣда, която да я отрази, тя никога не би се изявила като свѣтлина и топлина. Докато дойде на земята, слънчевата енергия е срещнала въ пространството редъ плоскости съ различни гѫстоти, презъ които се е пречупила нѣколкократно. Какви и колко пречупвания е претърпяла слънчевата енергия, това е известно на истински ученитѣ. Обаче, обикновенитѣ учени не знаятъ тия нѣща. Тѣ едва сега навлизатъ въ положителната наука, въ науката на Битието. Истински ученитѣ знаятъ, че земята е обвита въ особена материя, която служи като трансформаторъ на слънчевата енергия, за да я превърне въ свѣтлина, която ние възприемаме чрезъ очитѣ си. Часть отъ слънчевата енергия се трансформира въ топлина, при температурата на която нашиятъ организъмъ расте и се развива. И топлинната енергия претърпява редъ пречупвания. Ако единъ день трансформаторътъ на слънчевата енергия се развали, животътъ на земята ще изчезне. Това сѫ научни данни, които могатъ да се провѣрятъ. Много научни данни има въ науката, много учени хора има въ свѣта, но малцина отъ тѣхъ сѫ мѫдреци. Запримѣръ, учени, интелигентни хора казватъ, че Духътъ обсебилъ нѣкого и го задигналъ. — Какво разбиратъ тѣ подъ „обсебване отъ Духа“? И въ Писанието е казано, че Духътъ задигналъ нѣкого. Това значи, че Духътъ, който разполага съ мощнитѣ сили на природата, задигналъ нѣкой човѣкъ. Той може да задигне не само единъ човѣкъ, но цѣло събрание отъ хора и да ги пренесе отъ едно мѣсто на друго. Ако единъ асансьоръ може да задигне стотици и хиляди хора, или стотици и хиляди тона и да ги пренесе отъ едно мѣсто на друго, защо Духътъ да не може да направи това? Духътъ има знания, той знае законитѣ, съ които природата си служи. Той може да трансформира материята, той може и да я поляризира. Като говоря върху тѣзи въпроси, едни отъ васъ ги разбиратъ по-добре, а други не разбиратъ всичко. Защо? — Защото не сѫ учени. Тѣ искатъ да бѫдатъ наредъ съ ученитѣ и по този начинъ се поставятъ на крива основа. Тѣ трѣбва да знаятъ, че никога нѣма да се постигне равенство въ знанието. Въ неравенството, именно, седи красотата. Всички хора сѫ братя помежду си, но съ различни разбирания. И волътъ е нашъ братъ, но съ рога и копита. И птицата е наша сестра, но съ човка, съ крила и съ пера. Като ни срещнатъ тия по-малки наши братя и сестри, тѣ бѣгатъ отъ насъ, защото не се отнасяме съ тѣхъ, както трѣбва. Като дойдатъ до науката за отношенията, хората се спъватъ. До едно мѣсто и свѣтскитѣ, и религиознитѣ хора вървятъ добре, но като дойдатъ до ония тънки, деликатни вѫтрешни отношения, всички спиратъ и казватъ: Опасна е тази зона, по-нататъкъ не може да се върви. Като дойде до това мѣсто, майката казва: Не струва човѣкъ да става майка, да ражда деца. Като дойде до това мѣсто, бащата казва: Не струва човѣкъ да става баща. Учительтъ пъкъ казва: Не струва човѣкъ да бѫде учитель, да учи и да възпитава тия неблагодарни деца. Като дойдатъ до тази зона, всички хора се спиратъ и казватъ: Не струва повече да вървимъ. — Това е зона на замръзване, която непременно трѣбва да се премине и да се върви напредъ. Задъ тази зона има още една, по-опасна, която сѫщо така трѣбва да се мине. За да минете благополучно тия две зони, вие трѣбва добре да се екипирате. Задъ тѣзи зони ще влѣзете въ областьта на красивия животъ. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, колко често се мѣнятъ състоянията ви. Единъ день сте вдъхновени, разположени, готови да обхванете цѣлия свѣтъ. Два деня следъ това отпадате духомъ, вървите съ наведена глава, тежко ви е нѣщо. Защо ви е тежко? — Много причини има за това. Преди всичко, не сте дишали правилно, вследствие на което е станало свиване на кръвоноснитѣ ви сѫдове. Затова мозъчната ви енергия не тече правилно; етерното ви тѣло не е въ хармония съ физическото. Тия състояния предизвикватъ вѫтрешно подпушване въ човѣка, и той започва да се съмнява, да вижда всичко наопаки. Отъ вашето разположение зависи да виждате нѣщата на лице, или наопаки. Запримѣръ, купувате си лотариенъ билетъ и спечелвате 50,000 лева. Взимате паритѣ въ джоба си и тръгвате къмъ дома си веселъ, разположенъ. Де кого срещнете, виждате все сияещи лица — щастливи, доволни. Въ всѣки човѣкъ виждате доброто. Другъ нѣкой носи въ джоба си 50,000 лева и минава презъ една гора. Срѣщатъ го разбойници и го обиратъ. Като остане безъ петь пари, де когото срещне на пѫтя си, счита, въ него вижда разбойникъ. Този човѣкъ вижда навсѣкѫде лошото. Питамъ: Кое отъ дветѣ положения е право — първото, или второто? Добри ли сѫ всички хора, или лоши? Въ първия случай всички хора бѣха добри, защото вие бѣхте добре разположени. Въ втория случай всички хора бѣха лоши, защото разбойницитѣ ви обраха. Значи, дали хората ще бѫдатъ добри или лоши, това зависи отъ вашето разположение, или неразположение. За да не изпадате въ заблуждения, да не правите криви заключения, вие трѣбва да проучавате състоянията си. Разположение и неразположение, това сѫ състояния на съзнанието. Съзнанието представя плоча, подобна на свѣточувствителната плоча въ фотографията, вследствие на което върху него се отпечатватъ и най-малкитѣ промѣни, които ставатъ въ психиката на човѣка. Когато забележите най-малката промѣна въ съзнанието на човѣка, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да не го безпокоите, да не философствувате върху това, което той преживява, защото и вие можете да се натъкнете на сѫщото положение. Въпрѣки вашата философия, и вие можете да направите сѫщата погрѣшка. Какво трѣбва да направите? — Дайте такъвъ примѣръ на човѣка, че да разбере отъ васъ, какъ трѣбва да постѫпва. Обрали нѣкого. Не му казвайте, че Господъ е добъръ, че ще му помогне, че ще се уреди работата му, но ако е беденъ, а вие разполагате, имате пари, подпишете му единъ чекъ, да види Божията помощь, изпратена чрезъ васъ. А тъй, че Богъ ще му помогне, че работата ще се уреди, че азъ те обичамъ — това сѫ празни думи, които нищо не струватъ. Стои предъ тебе гладенъ, голъ, босъ човѣкъ, а ти му казвашъ, че го обичашъ. Докажи това по нѣкакъвъ начинъ. Облѣчи го, нахрани го, задоволи го, и този човѣкъ, безъ твоитѣ изявления въ любовь, ще разбере, че го обичашъ. Гладниятъ да се моли, разбирамъ. Той се моли, за да го нахрани нѣкой. Но ситиятъ да се моли — не разбирамъ. Трѣбва ли ситиятъ да се моли за гладния? — Не, ситиятъ трѣбва да повика гладния у дома си, да го нахрани, да го облѣче, а после може да му поговори малко за Божията Любовь. Иначе, думи безъ добри дѣла създаватъ противоречия въ живота. Следователно, преди да учите хората, какъ да постѫпватъ, вие трѣбва себе си да научите. Тази наука е най-мѫчна. Тя е особенъ родъ педагогия, която малцина иматъ търпение да изслушатъ, а още по-малко търпение да я приложатъ. Не е лесно човѣкъ да възпита себе си, да си създаде правилна обхода къмъ всички живи сѫщества. Изнасямъ въ беседитѣ си единъ примѣръ, но вие казвате: Този примѣръ се отнася за еди-кого си. Другъ казва: Този примѣръ визира мене — и се обижда. — Не, примѣритѣ, които се даватъ въ Школата, сѫ общи за всички живи сѫщества. Тѣ сѫ обиколили и обикалятъ цѣлия свѣтъ, съ цель да поучатъ хората. Тѣ се отнасятъ до живитѣ сѫщества, а не до мъртвитѣ, не до камънитѣ. Следователно, ако искате да се ползувате отъ тѣхъ, тълкувайте ги въ положителенъ смисълъ. Не е лесно да се възпита човѣкъ, да придобие добра обхода, външна и вѫтрешна. Мѫжъ и жена се скарали. Жената казала нѣколко обидни думи на мѫжа. Той се ядосалъ, потъмнѣлъ, не може да преглътне тѣзи горчиви думи на жена си. Той ги носи като забити гвоздеи въ съзнанието си, не може да се освободи отъ тѣхъ. Срѣщате този човѣкъ на пѫтя си и се чудите, защо не иска да ви поздрави. Заетъ е човѣкътъ, бори се съ тия обидни, горчиви думи, които жена му е казала. — Оставете го спокоенъ, време се изисква, докато той асимилира тази отрова въ себе си. Единъ българинъ отъ Костенецъ-баня ималъ обичай да понатупва жена си по всички правила на Евангелието. Той наскоро се обърналъ къмъ Евангелизма, започналъ да чете и да изучава евангелието. Като понабивалъ отъ време на време жена си, той се оправдавалъ съ единъ стихъ отъ Евангелието, споредъ който се казвало: „Когото Богъ обича, него наказва. Единъ день жена му била нѣщо неразположена, преживявала нѣкакво особено състояние, което раздразнило мѫжа ѝ, и той я набилъ. Огорчена и обидена, тя му казала: Да знаешъ, че цѣлъ животъ нѣма да ти простя за този бой! Той отишълъ на лозето и започналъ да копае, но работата не му вървѣла. Защо? — Измѫчвало го нѣщо, съжалявалъ, че билъ жена си. Отново започвалъ да копае, но копането не му се подавало. Върналъ се най-после отъ лозето, отишълъ право при жена си и казалъ: Моля ти се да ме простишъ! Не постѫпихъ добре съ тебе. Отидохъ на лозето да копая, но не можахъ, мѫчно ми е, искамъ да ме простишъ. Иначе, мисли си той, отиде моятъ евангелизъмъ. Питамъ: Защо този човѣкъ пъшка и се мѫчи? — Като ударилъ жена си, той възприелъ нейното тежко състояние, затова се мѫчи. Въ този случай тя станала господарка, а той — слуга. Цѣлиятъ день той се разправялъ съ състоянието, което било въ нея. Той се запитвалъ: Като си толкова голѣмъ евангелистъ, любишъ ли жена си? Нѣщо отвѫтре го запитвало: Ами тя покорява ли се на мѫжа си? — Дето има любовь, тамъ има покорство; дето нѣма любовь, никакво покорство не сѫществува. Следователно, подчинение, покорство може да сѫществува само при любовьта. Щомъ нѣма любовь, това вече е насилие. При любовьта подчинението иде по естественъ пѫть, защото, който люби, той не злоупотрѣбява съ своята власть. И тъй, всичко, каквото се случва въ живота на човѣка, трѣбва да се обяснява разумно. Всѣка промѣна въ съзнанието има своето разумно обяснение. Не е достатъчно само да кажете, че ви е мѫчно, но трѣбва да знаете причинитѣ, защо ви е мѫчно. Мѫчнотиитѣ могатъ да бѫдатъ отъ физически характеръ: яли сте нѣкаква мѫчносмилаема храна. Тѣ могатъ да се предизвикатъ и отъ нѣкаква сърдечна, или умствена причина. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае причинитѣ за промѣнитѣ, които ставатъ въ съзнанието му. Всѣко съзнание може да се представи въ видъ на крѫгъ. Споредъ това, доколко е широко и пробудено дадено съзнание, дотолкова и този крѫгъ ще бѫде голѣмъ. Въ такъвъ смисълъ съзнанията на всички сѫщества се представятъ въ видъ на безброй концентрични крѫгове, отъ които вѫтрешниятъ е най-малъкъ. Външниятъ крѫгъ, като най-голѣмъ, прониква презъ всички останали съзнания, които неизбѣжно трѣбва да му се подчиняватъ. Тѣ съставятъ органи на външното съзнание, което, отъ своя страна, ги направлява. Значи, всѣко вѫтрешно съзнание трѣбва да се подчини на всѣко външно, което е надъ него, а всички заедно трѣбва да се подчиняватъ на най-външния крѫгъ. Казвате: Азъ не вѣрвамъ въ Бога. — Ти риташъ противъ остенъ. Азъ не вѣрвамъ на ангелитѣ. — Ти риташъ противъ остенъ. — Азъ не вѣрвамъ въ светиитѣ, и въ гениитѣ. — Ти риташъ противъ остенъ. Светиитѣ, ангелитѣ, гениитѣ, това сѫ крѫгове, които сѫществуватъ въ самия тебе и стоятъ надъ твоето съзнание. Ти можешъ да виждашъ само това, което е подъ тебе, но не можешъ да виждашъ онова, което е надъ тебе. Това, което е надъ тебе, всѣкога може да те вижда. Понѣкога вие усѣщате влиянията на външнитѣ крѫгове. Сѫществата отъ тия крѫгове предварително още знаятъ, какво ви чака, какви страдания ви се готвятъ, затова взиматъ мѣрки да ви помогнатъ. Тѣ виждатъ, че вие сте тръгнали въ кривъ пѫть, и започватъ да ви въздействуватъ. Ако не можете да ги разберете, тѣ ще ви създадатъ такъвъ родъ страдания, които събуждатъ вашата мисъль. Щомъ почнете да мислите, започвате правилно да чувствате и тръгвате въ правилния пѫть. Да допуснемъ, че имате всичко 30 крѫга, т. е. 30 съзнания, които се проникватъ едно друго. Най-външниятъ крѫгъ има сила и власть да заповѣда на останалитѣ 29; обаче, най-вѫтрешниятъ нѣма никаква власть, никаква сила. Той се чувствува самъ, всички могатъ да му заповѣдватъ. Той заповѣдва само на себе си. Съзнанието на всѣки човѣкъ постепенно се разширява, и въ този процесъ той изживява различни състояния. Когато се намира въ най-вѫтрешния крѫгъ на съзнанието, човѣкъ се усѣща съвършено самъ, отъ всички изоставенъ, никой не го обича, и мисли, че нищо не може да направи. Това състояние се продължава около два-три часа. Следъ това съзнанието му започва помалко да се разширява; той минава презъ всички останали крѫгове на съзнанието, докато най-после дойде до 30 крѫгъ. Щомъ влѣзе въ това съзнание, човѣкъ започва да се чувствува свободенъ, доволенъ отъ себе си. Той мисли, че много знае, че всичко може да направи. Споредъ законитѣ на астрологията и на хиромантията може точно да се опредѣли, въ кой крѫгъ на съзнанието се намира човѣкъ. Никой не може да остане постоянно въ единъ и сѫщъ крѫгъ. Въ съзнанието му ставатъ постоянни слизания и качвания. Това, именно, представя красотата на живота. Художникътъ може да нарисува тия крѫгове, споредъ които всѣки день можете да опредѣляте, въ кой крѫгъ на съзнанието се намирате. Всѣки крѫгъ е свързанъ съ известни сили на природата, вследствие на което човѣкъ е носитель на тия сили. Добре е да нарисувате тия крѫгове съ цвѣтни моливи, а въ срѣдата имъ да поставите човѣка. Ще имате една хубава картина, която трѣбва да изучавате. Тѣзи крѫгове представятъ новитѣ съзнания, които действуватъ въ свѣта. Сега, като говоря за съзнанията, мнозина могатъ да се изложатъ на противоречия, да кажатъ: Защо трѣбва да изучаваме крѫговетѣ на съзнанията, презъ които минава човѣкъ? Днесъ ние се нуждаемъ отъ хлѣбъ, и само отъ хлѣбъ — нѣмаме време да учимъ. Всѣки гледа да изкара нѣщо, да се прехрани. — Споредъ мене, какъвто и да е човѣкъ, каквото положение да заема той, пакъ има малко време да учи. — Търговецъ съмъ, нѣмамъ свободно време. — И като търговецъ имашъ малко свободно време да учишъ. Учението е необходимость за всѣка душа. Що се отнася до сиромашията, до болеститѣ и страданията въ свѣта, тѣ сѫ условия, които подтикватъ човѣка къмъ учение. Азъ не искамъ сега да демонстрирамъ тия работи. И безъ да ги демонстрирамъ, вие сами имате много случаи въ живота, отъ които провѣрявате истинностьта на моитѣ думи. Наскоро единъ нашъ братъ заболѣ отъ нищо и никакво. На врата му се явилъ малъкъ сърбежъ, и той се почесалъ нѣколко пѫти. Съ почесването той разранилъ мѣстото, потекло малко кръвь, но като нѣмалъ памукъ, нито чистъ платъ, съ който да попие кръвьта, станало инфекция на кръвьта, вследствие на което вратътъ му се подулъ. Ако не бѣха се обърнали за помощь, кръвьта му щѣше напълно да се отрови. Като отидохъ да го видя, намѣрихъ положението много сериозно. Почудихъ се, какъ се е оставилъ до това положение, да се инфектира кръвьта му. — Както и да е, въпросътъ бѣше, по-скоро да му се помогне. Въ това време близкитѣ му го убеждавали да му се направи операция. — Защо ще ти правятъ операция? — — Остави се, съвсемъ капитулирахъ. — Не си капитулиралъ, но отсега нататъкъ ще учишъ уроцитѣ си. Сега научи първия урокъ. Важното е, че домашнитѣ на този нашъ братъ решили да му правятъ операция. И той се убедилъ, че не може безъ операция. — Не, и безъ операция ще мине. — Какъ? — Имай търпение, ще видишъ. — Не се мина много време, на врата се отвориха нѣколко дупки, отдето изтече около кило и половина нечиста материя. Следъ това братътъ се усѣщаше отслабналъ. — Какъ да не се усѣща отслабналъ? Мнозина отъ васъ се плашатъ, дали ще оздравѣятъ, дали ще мине болестьта имъ. Тѣ се боятъ отъ смъртьта. Писано е на човѣка, дали ще умре отъ дадена болесть, или не. Лѣкаритѣ казватъ за нѣкой боленъ, че ще умре. — Нѣма да умре. Когато трѣбва да умре, и здравъ да е, човѣкъ, пакъ ще умре. Ще го взематъ по нѣкакъвъ начинъ, и той нѣма да разбере, какъ е станало това. Досега азъ съмъ казалъ само на единъ човѣкъ, кога ще умре. Опредѣлихъ точно деня и часа на неговото заминаване. Казахъ му, че следъ шесть месеца ще замине за онзи свѣтъ. На другъ човѣкъ досега не съмъ казвалъ, кога ще замине, и нѣма да кажа. На всѣки човѣкъ е опредѣлено точно, кога ще замине. Като ученици, вие не трѣбва да се страхувате отъ смъртьта, нито отъ болести и изпитания. Болеститѣ и изпитанията ще дойдатъ, но задъ всѣка болесть, задъ всѣко изпитание има крѫгове, които играятъ важна роль въ процеситѣ на съзнанието. Всички болести се дължатъ на известна дисхармония въ човѣка. Когато черниятъ дробъ на човѣка се разстрои, това показва, че въ неговитѣ низши чувства има нѣщо неправилно. Когато го боли главата, това показва, че въ мислителнитѣ му способности, въ неговитѣ мозъчни центрове има нѣкаква дисхармония. Това значи, че той не мисли право. Когато сърцето на човѣка се свива, това показва, че въ милосърдието му има нѣкаква дисхармония. Досега не съмъ срещналъ милосърденъ човѣкъ, на когото сърцето да се свива. Щомъ сърцето ти се свива, ти трѣбва да проявишъ своето милосърдие. Като проявишъ милосърдието си, сърцето ти ще почне да се разширява. — Ама сърцето ми тупа неправилно. — Какъ да не тупа? Ще тупа, защото не си милосърденъ. Преди години ти бѣше по-милосърденъ, отколкото сега. Щомъ проявишъ милосърдието си, сърцето ти ще почне правилно да бие. Децата сѫ по-милосърдни отъ възрастнитѣ, но майкитѣ имъ не даватъ да проявяватъ милосърдието си. Какво искате отъ човѣкъ, който държи рѫцетѣ въ джобоветѣ си, или отъ онзи, който държи рѫцетѣ си подъ мишцитѣ си? За такъвъ човѣкъ ние не можемъ да имаме добро мнение. Вие не можете да си обясните причината на тѣзи нѣща, но тѣ се дължать на известни недѫзи у хората. Всѣки недѫгъ показва, че единъ отъ крѫговетѣ на тѣхното съзнание не функционира правилно. Нѣкой обича да почесва главата си. Това показва, че единъ отъ крѫговетѣ на съзнанието му не действува правилно. Другъ държи главата си малко накриво. Защо? — Единъ отъ крѫговетѣ на неговото съзнание не действува правилно. Всички крѫгове на съзнанието трѣбва да се поставятъ въ редъ и порядъкъ. Тѣзи крѫгове представятъ известни сили, известни енергии, които заобикалятъ човѣшката душа. Тѣзи сили се предаватъ, именно, чрезъ крѫговетѣ на съзнанието. Отъ тѣзи крѫгове зависи успѣха, или неуспѣха на човѣка. Това, което ви говоря за крѫговетѣ, представя положителни знания, които всички трѣбва да придобиете. Ще кажете, че знаете тия нѣща, че сте ги учили. Който казва, че знае тия нѣща, нека се опита да превърне желѣзото въ злато. Може ли да има мѫчнотии онзи, който е въ състояние да превърне желѣзото въ злато? Невъзможно е този човѣкъ да има мѫчнотии, които да не може да разреши. Този човѣкъ ще вземе сто килограма желѣзо и ще го превърне въ злато. Съ тѣзи пари той ще има най-скѫпитѣ книги въ свѣта, ще обиколи свѣта и ще придобие много знания. Ще кажете, че това не се отнася до васъ. Това знание е достѫпно и за васъ, но кой досега е могълъ да превърне желѣзото въ злато? Други ще кажатъ, че не се нуждаятъ отъ такова знание, съ което да превръщатъ желѣзото въ злато. — Това е другъ въпросъ; важно е, че желѣзото може да се превърне въ злато. Наистина, вие сте далечъ отъ това знание. Както ви гледамъ сега, за да дойдете до това знание, трѣбватъ ви поне още хиляда години учение, и то само половината отъ васъ ще могатъ да направятъ това. На останалата половина трѣбватъ още хиляда години, за да дойдатъ до положение да превръщатъ желѣзото въ злато. Изобщо, изискватъ се още три хиляди години, докато часть отъ човѣчеството бѫде въ състояние да превръща желѣзото въ злато. И тъй, виждате, какво нѣщо е съзнанието, колко бавенъ е процесътъ на разширяване и пробуждане на човѣшкото съзнание. Азъ самъ ще се чудя, ако мога да превърна една желѣзна прѫчка въ златна. Сила е това! Кой нѣма желѣзо въ своята мисъль? Изкуство е, обаче, това желѣзо да се превърне въ злато. Представете си, че вие имате едно любовно чувство въ себе си, обичате нѣкого. Значи, намирате се подъ влиянието на Венера. Това е Божествено чувство. Но по едно време се яви Сатурнъ, понеже и той обича Венера, и пусне микроскопическа часть отъ своето желѣзо въ кръвьта ви. Това желѣзо веднага пуща отровата си, и вие усѣщате, че е станала нѣкаква промѣна у васъ. Тази часть отъ желѣзото, която Сатурнъ е внесълъ въ кръвьта ви, е микроскопическа, съставя една милионна часть отъ милиграма, но тя създава известна пертурбация у васъ, вследствие на което по цѣли нощи не можете да спите. Какво трѣбва да направите при това положение? Ще вземете това желѣзо и ще го превърнете въ злато. По кой начинъ? — Ще внесете слънчевата енергия у васъ. Като повикате на помощь Слънцето, богъ Аполонъ, той веднага ще ви покаже начини, какъ да превърнете желѣзото въ злато. Щомъ успѣете да превърнете желѣзото въ злато, веднага въ ума ви ще просветне една свѣтла, красива мисъль. Така постѫпватъ и християнитѣ. Като се намѣрятъ въ нѣкакво затруднение, тѣ дълго време се молятъ на Бога, докато най-после въ ума имъ блѣсне нѣкаква свѣтла мисъль, и по този начинъ разрешаватъ своята мѫчнотия. Следъ това, колкото да ги биятъ, тѣ сѫ радостни и весели: пѣятъ и благославятъ Бога. Тѣ се обръщаха къмъ своитѣ братя съ думитѣ: Братя, нѣма защо да се страхувате. Богъ е дошълъ на земята и превърналъ желѣзото въ злато. Следователно, намѣрите ли се въ трудно положение, ще се молите день, два, три, седмици и месеци наредъ, докато превърнете всичкото желѣзо въ кръвьта си въ злато. Нѣкога не сѫ нужни много дни. Достатъчни сѫ нѣколко часа, за да стане това превръщане. На какво се дължатъ отрицателнитѣ състояния у васъ? Тѣ се дължатъ на това, че крѫговетѣ на вашето съзнание не сѫ още уравновесени. Нѣколко часа сте радостни и весели, и следъ това казвате: Тежко ми е нѣщо на душата. — Нѣма какво да ви е тежко. Трѣбва да работите върху себе си, за да изпитате силата на вашата молитва. Има начинъ, по който всѣки отъ васъ трѣбва да се научи специфично да се моли. Учительтъ нѣма да ви даде на готово тази специфична молитва; всѣки самъ трѣбва да я намѣри. Тази молитва е магическа. Тя е въ състояние да превръща неблагороднитѣ метали въ благородни. Тази молитва е сила Божия. Тя е формула, предъ която нѣма нищо невъзможно. Питамъ: вие вѣрвате ли въ това? Ще кажете, че вѣрвате. Споредъ мене, наполовина вѣрвате, защото ще се запитате, дали сте провѣрили това нѣщо. Вие отчасти знаете това, защото сте още въ началото на своето учение. Въ бѫдеще съ това знание никѫде нѣма да ви приематъ. Не е въпросъ само да се проповѣдва. Въ този животъ се изискватъ сили отъ човѣка. Не е достатъчно само да обърнете човѣка къмъ Бога, но трѣбва да му покажете начинъ, какъ да работи. Като отидете на небето, можете да останете нѣколко години тамъ, но трѣбва да знаете, какъ се работи. Не е достатъчно да заведете приятеля си въ университета, но той трѣбва да учи, за да свърши успѣшно. Казвате: Ние знаемъ тия работи, знаемъ, че трѣбва да се любимъ. — Това знание, което имате, може да ви помогне, но има едно сѫществено знание, къмъ което всички се стремятъ: то е знанието на безсмъртието. Казвате, че много работи не ви сѫ ясни. Питамъ: изучавали ли сте крѫговетѣ? Знаете ли имената на всички крѫгове? По-нататъкъ, въ 30 последователни лекции ще се спра да говоря за всѣки крѫгъ специално, да ви запозная съ тѣхнитѣ отличителни чърти. Вие наистина имате много знания, но едно, което ви пречи, е че имате високо мнение за себе си. Това подразбира, че мислите за себе си повече, отколкото сте въ сѫщность. Нѣкой казва, че е много силенъ. За да познае, колко е силенъ, ще го подложимъ на подигравкитѣ, на закачкитѣ на всички ученици отъ класа, да видимъ, доколко ще издържи. Ако нѣкой братъ каже нѣщо лошо за него, той веднага ще започне да се оплаква: Знаете ли, какво ми каза еди-кой си братъ? — Какво е казалъ братъ ти? Случайно езикътъ му се е подхлъзналъ и казалъ нѣщо лошо. Кой отъ васъ не е казалъ лоша дума за нѣкого? Кой отъ васъ не се е заканвалъ на нѣкого? Една ученичка отъ осми класъ, въ една отъ софийскитѣ гимназии, разправяше следното: Единъ день дошълъ инспекторъ да ревизира единъ отъ учителитѣ. За да покаже на инспектора, че има добра дисциплина въ класа, отъ време на време учительтъ се обръщалъ къмъ ученичкитѣ и имъ се заканвалъ съ пръстъ. Съ това искалъ да имъ обърне внимание да се държатъ добре предъ инспектора. Като видѣли това, ученичкитѣ започнали още повече да се смѣятъ, видѣло имъ се смѣшно. Сега ще ви дамъ една елементарна формула, която можете да употрѣбявате при всички случаи на живота си, добри или лоши. Каквото добро, или зло да ви се случи, веднага произнесете въ себе си тази формула и вижте, какво ще стане въ душата ви. Формулата е следната: „Господи, азъ Те благославямъ хиляди и милиарди пѫти“. Кажете формулата само тогава, когато не мислите нищо лошо. И въ най-голѣмото зло, или нещастие да се намѣрите, не казвайте: Господи, азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ въ свѣта? Кажете си новата формула: „Господи, азъ Те благославямъ хиляди и милиарди пѫти“. Докато се считашъ голѣмъ грѣшникъ, ти си въ най-вѫтрешния крѫгъ самъ, изоставенъ. Щомъ кажешъ: „Господи, азъ Те благославямъ хиляди и милиарди пѫти“, веднага ще се намѣришъ въ най-външния крѫгъ, ще имашъ сила и животъ. Веднага пѫтьтъ ти ще се отвори навсѣкѫде, и по най-естественъ начинъ ще се справишъ съ мѫчнотиитѣ си и ще постигнешъ всичко онова, за което си роденъ. Всѣки човѣкъ е роденъ за нѣщо. За да обясня своята мисъль, ще взема за примѣръ Библията, или Евангелието. Виждате, че тѣзи Свещени книга сѫ съставени отъ много листа. По какво се различаватъ листата на Свещената книга? Листата на Свещената книга се различаватъ по това, че всѣки отъ тѣхъ съдържа специфично знание. При това, всѣки листъ е съставенъ отъ опредѣленъ брой редове; всѣки редъ се отличава отъ другитѣ по своето специфично съдържание. Не само това, но всѣка дума, всѣко изречение се отличава отъ другитѣ сѫщо по своето специфично съдържание. Слоговетѣ, думитѣ и изреченията на всѣки редъ се различаватъ едни отъ други. Ако липсва единъ отъ слоговетѣ на една дума, той лесно може да се възстанови. Ако липсва цѣло изречение, възстановяването му е вече още по-мѫчно. При това, всѣки трѣбва да знае за себе си, какво представя въ тази Свещена, въ тази Божествена книга: дали е само буква, слогъ, дума или цѣло изречение. Ако сте буква само, трѣбва да знаете, колко пѫти се повтаряте въ цѣлата книга. Броили ли сте, запримѣръ, на колко мѣста се среща буквата „б“ въ Библията? Колко време ще употрѣбите, ако трѣбва да преброите на колко мѣста се съдържа всѣка буква въ Библията? Това е една трудна задача, която въ бѫдеще ще ви се даде. Има една наука кабала, споредъ която по единъ правиленъ начинъ може да се направятъ изчисления, да се види, колко пѫти се среща въ Библията буквата б, запримѣръ. За това се изисква постоянство. Тази задача не може да ви се даде сега, понеже нѣмате време да я изпълните. Ако направите това изчисление, сега то ще представя за васъ безполезенъ трудъ. Вие нѣма да знаете, защо и за какво ще ви послужи това изчисление. Като правите тѣзи изчисления, трѣбва да имате специаленъ дневникъ, специаленъ бележникъ, въ който да си отбелязвате всички тия нѣща. Нѣкои си държатъ дневникъ за всичко, каквото имъ се случва въ живота. Една госпожица пише въ дневника си: Днесъ ми дойде на гости моята добра приятелка, съ която размѣнихме доста остри думи. Тя ме обиди, и азъ на свой редъ я нарѣзахъ, както трѣбва. — Това не е дневникъ. Когато човѣкъ говори, или пише, той трѣбва да регулира чувствата си, да знае, какво да каже. За всѣка дума се държи смѣтка. Христосъ казва: „За всѣка празна речь ще бѫдете сѫдени, ще давате отчетъ“. Като знаете това, вие трѣбва да държите смѣтка за всѣка изговорена, или написана дума. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено“. * 10. Лекция отъ Учителя, държана на 28 декемврий, 1927 г. — София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание БЛАГОТО НА ЧОВѢКА. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Размишление. Даде се пѣсеньта: „Имаше человѣкъ изпратенъ отъ Бога“. Четоха се темитѣ: „Подбудителната причина на движението“. Сега ще се спра върху думата „благость, благо“. Питамъ: може ли благото на единъ човѣкъ да бѫде благо за всички хора? Може ли благото на човѣка да бѫде благо на животнитѣ? — Не може. — Може ли благото на висшитѣ сѫщества да бѫде благо на човѣка? — Не може. Наистина, благото на единъ ангелъ не може да бѫде благо на човѣка. Това показва, че между всички сѫщества сѫ поставени линии, които разпредѣлятъ благата имъ. Съзнанието на всички сѫщества е строго разпредѣлено. То върви по свой пѫть, съ опредѣлени входове. Сѫществуватъ три входа, презъ които съзнанието на човѣка минава. Тѣ сѫ сърцето, умътъ и волята. Това сѫ пѫтища, чрезъ които хората се съобщаватъ. Когато хората се обичатъ, тогава благата имъ могатъ да бѫдатъ общи. Дето има любовь, тамъ има блага; дето нѣма любовь, никакви блага не сѫществуватъ. Въ безлюбието всѣко сѫщество живѣе за себе си. Забелязано е, че когато любовьта отсѫтствува, човѣкъ говори изключително за нея. Тогава той говори за постигане свои лични интереси, за подобрение на своя животъ. Въ такъвъ случай можете ли да изчислите, колко души въ София се интересуватъ лично за васъ? Или, колко хора отъ цѣлото човѣчество се интересуватъ за васъ? Да се интересува човѣкъ за васъ, това значи да взима участие въ живота ви. Като наблюдавамъ живота на съвременнитѣ хора, като изучавамъ разбиранията на религиознитѣ хора, намирамъ, че тѣ искатъ Богъ направо да взима участие въ тѣхния личенъ животъ. Тѣ се чудятъ, защо Богъ не ги освободи оть страданията имъ, а ги е оставилъ на произвола на сѫдбата. Като се натъкватъ на страдания, хората започватъ да се сравняватъ помежду си, да казватъ, че на еди–кого си сѫ дадени повече знания, повече богатства и здраве, че нѣма правда въ свѣта и т. н. Изобщо, хората сѫ наклонни да критикуватъ Божествения планъ. Въ това отношение тѣ мязатъ на ония палави, немирни деца, които удрятъ главитѣ си въ стенитѣ. Не, това не разрешава въпроситѣ. Вие задавали ли сте си въпроса, защо приятелитѣ ви трѣбва да се интересуватъ отъ васъ? Или защо Богъ трѣбва да се интересува отъ васъ? Онѣзи, които сѫ разрешили този въпросъ, тѣ разбиратъ законитѣ и се развиватъ правилно. Които не разбиратъ законитѣ, мислятъ, че въ природата, както и въ живота, сѫществува произволъ. Като не разбиратъ законитѣ, тѣ се намиратъ въ противоречие съ себе си, вследствие на което страдатъ. Тѣ се намиратъ въ положението на пѫтникъ, който се е заблудилъ въ тъмна гора презъ мрачна нощь и мисли, че всѣко дърво, въ което се спъне, е поставено нарочно, като препятствие въ живота му. Като се удря отъ дърво въ дърво, той се чуди, какъ никой не му влиза въ положението, никой не разбира страданията му. При голѣмитѣ страдания и противоречия, човѣкъ изпада въ единъ лабиринтъ, дето всичко е заплетено. Той трѣбва да знае, че тукъ, именно, действуватъ разумни сѫщества. Ученитѣ обясняватъ страданията съ сѫщитѣ закони, каквито сѫществуватъ и въ природата. Въ природата сѫществуватъ горещина и студъ, вѣятъ силни вѣтрове, бури, циклони, но често повѣва лекъ, приятенъ зефиръ. Въ природата става смѣна на енергиитѣ, смѣна на теченията, които смѣни се изразяватъ въ живота като радости и скърби, приятности и неприятности. Ученитѣ даватъ различни мнения за магнетичнитѣ и електрични течения въ атмосферата. Една научна теория подържа, че слънцето нѣма еднаква температура навсѣкѫде: отъ единия полюсъ на слънцето се отдѣля енергия, подобна на електричеството; когато тази енергия се докосне до земята, настава студъ. Отъ другия полюсъ на слънцето се отдѣля енергия, подобна на магнетизъма; когато тази енергия се докосне до земята, наставатъ горещини. Ако запитвате, защо единиятъ полюсъ на слънцето отдѣля електрична, а другиятъ — магнетична енергия — нѣма да ви се отговори. Защо? — На нѣкои въпроси не може да се отговаря. Въ нѣкои отношения съвременнитѣ хора сѫ като децата, на всичко не трѣбва да имъ се отговаря. Едно научно твърдение казва, че ако човѣкъ може да си отговори на всички въпроси, които го интересуватъ, отъ него нищо нѣма да остане. Той ще се разруши, ще се превърне на пара и ще изчезне нѣкѫде въ пространството. За да живѣе човѣкъ на земята, Провидението казва: Не разрешавай всички въпроси въ живота си изведнъжъ! Нека останатъ нѣкои неразрешени задачи въ ума, въ сърцето и въ волята ти. — Това не е само научна теория, но положителна наука. Що се отнася до двата полюса на слънцето, единиятъ отъ които е електриченъ, а другиятъ — магнетиченъ, това може да се вземе за предположение, което търпи корекция, но второто положение е научно. И азъ мога, като апостолъ Павла да кажа: Първото е отъ мене, а второто отъ Бога. Следователно, дойдете ли до второто, кажете: За да живѣя на земята, не трѣбва да разрешавамъ всички задачи изведнъжъ; за да бѫда щастливъ, не трѣбва да зная всичко; за да бѫда ученъ, не трѣбва да разбирамъ всичко. Понѣкога знанието спира човѣка въ развитието му, а понѣкога го подтиква къмъ развитие, къмъ придобиване на още знания, на повече наука. Отъ кои хора страда свѣтътъ: отъ беднитѣ или отъ богатитѣ? — Отъ богатитѣ. Отъ слабитѣ, или отъ силнитѣ? — Отъ силнитѣ. Кой лъже: простиятъ, или учениятъ? — Учениятъ. Въпрѣки това всички искатъ да бѫдатъ богати, учени, силни. Учениятъ мяза на човѣкъ, който прави баница. Като вземе точилката въ рѫката си, прави отъ тѣстото, каквото иска. Като наблюдавамъ съвременнитѣ хора, виждамъ, какви психологически състояния преживяватъ. Вземете, запримѣръ, числото десеть. Това число показва, че вие имате едновременно десеть състояния, петь отъ които се отнасятъ къмъ вашия умъ и петь — къмъ вашето сърце. Можете ли да опредѣлите въ даденъ моментъ, колко отъ тия състояния работятъ за вашето повдигане и колко отъ тѣхъ ще ви спънатъ? Представете си, че ви дойде на умъ още тази вечерь да отидете на Витоша. Можете ли да опредѣлите, ваша ли е тази мисъль, или е дошла отвънъ нѣкжде? При това трѣбва да знаете, ако отидете на Витоша вечерь, ще се ползувате, или не? Най-после решавате да отидете на Витоша. Като религиозенъ човѣкъ, като човѣкъ, който уповава на Бога, тръгвате за планината съ тънки дрехи, не добре екипиранъ. Казвате си: Щомъ съмъ съ Бога, отъ нищо не ме е страхъ. По едно време излиза вѣтъръ, става студено, и вие започвате да се съмнявате, дали нѣма да се простудите. При това положение, можете ли да пѣете, да бѫдете тихъ и спокоенъ въ себе си? И обратното може да се случи. Тръгвате за Витоша, но времето е много горещо, вънъ температурата е около 35°, а вие сте облѣчени съ дебели дрехи. При това положение можете ли да издържите на тази горещина, безъ да се страхувате, че ще ви прилошее? Като знаете всичко това, можете ли да опредѣлите, дали мисъльта за отиване на Витоша е ваша, или не? Ако мисъльта е ваша, тя ще ви донесе благословение. Ако не е ваша, ще ви донесе нещастие. Човѣкъ трѣбва да се наблюдава, да разбира, кои мисли сѫ негови, кои не. Сѫщевременно той трѣбва да се наблюдава, да види, кои движения въ него сѫ естествени. Човѣкъ трѣбва да бѫде естественъ. Запримѣръ, нѣкой иска да измѣни говора си, но като го измѣни, говорътъ му става неестественъ. Въ това време той има две мисли въ себе си: иска да измѣни говора си, а сѫщевременно мисли, какви изрази да употрѣби. — Тази мисъль вече не е негова. Защо? — Защото никой никого не може да измѣни. Никой не е изпратенъ въ свѣта да ревизира и да изправя кого да е. Да се наблюдава човѣкъ, да се измѣня, това е свободна професия, която той самъ е поелъ върху себе си. Каквото да правите, вие никога нѣма да разберете, кой е праведенъ, и кой — грѣшенъ; кое е лъжа, и кое — истина. Човѣкъ трѣбва да има на разположение известни максими, съ които да разполага при всѣки даденъ случай. Ето защо, за васъ е важно, отъ десеть състояния, които имате, да опредѣлите, кои и колко отъ тѣхъ съдействуватъ за вашето повдигане. Яко можете да опредѣлите това, вие ще придобиете вѫтрешенъ миръ въ себе си; ако не можете да опредѣлите, ще изпитате голѣмо безпокойствие. Числото десеть е мѣрка за опредѣляне на нѣщата. Нулата представя условия за развиване на единицата. Сега ще ви задамъ въпроса: Защо трѣбва да учите? (— За да подобримъ живота си) — Не, нито знанието, нито науката могатъ да подобрятъ живота. При сегашнитѣ условия, науката само улеснява живота, но не го подобрява. Който изучава великитѣ Божии закони и ги прилага, той ще има по-лекъ, по-сносенъ животъ; който не изучава тия закони, той ще бѫде изложенъ на по-голѣми страдания. Въ този смисълъ, истинското знание освобождава човѣка отъ страданията, които биха го сполетѣли. Безъ това знание мѫчно би могло да се прекара животъ, като сегашниятъ, който е пъленъ съ препятствия. Има два вида препятствия: едни отъ препятствията сѫ поставени отъ самата природа: тѣ сѫ естествени препятствия. Другитѣ сѫ създадени изкуствено, отъ окрѫжаващата срѣда. Като разполага съ знания, човѣкъ лесно би могълъ да се освободи поне отъ изкуственитѣ препятствия въ живота. Представете си, че влизате въ една гостилница и не познавате гостилничаря, нито какъ готвятъ, какъ услужватъ, при какви цени и т. н. При това положение вие можете да излѣзете отъ гостилницата съ разстроенъ стомахъ. Защо? — Защото не познавате гостилничаря, не познавате, какъ той готви. Умниятъ човѣкъ влиза въ гостилница само тогава, когато познава гостилничаря. Иначе, той ще се излъже. Ще кажете, може би, че като се нахраните, отъ яденето ще познаете гостилничаря. — Не, тогава ще бѫде късно. Докато познаете гостилничаря, стомахътъ ви ще се разстрои. Ще кажете, че гостилничарьтъ ви се вижда добъръ човѣкъ. — Добъръ човѣкъ е този, който всѣкога е добъръ, а не само за единъ моментъ. Онѣзи, които не сѫ дошли до това убеждение, казватъ, че се стремятъ да бѫдатъ добри. — Нѣма защо да се стремите да бѫдете добри. Вие трѣбва да проявявате доброто, а не да се стремите да бѫдете добри. Какво значи да се стремите да бѫдете добри? Това е сложна психологическа идея. Можете ли да прерисувате картината на нѣкой великъ художникъ? — Можете, но какъ? Ще я копирате. Както и да я копирате, тази картина по никой начинъ нѣма да бѫде по-хубава отъ оригинала. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Колкото да се стреми да бѫде добъръ, той никога нѣма да стане по-добъръ отъ оригинала, отъ своя първообразъ. Следователно, за да бѫде добъръ, човѣкъ трѣбва да се върне въ своето първично състояние, къмъ своята първична доброта. Колкото да се стремите да направите живота си по-добъръ, нѣма да успѣете, докато не се върнете въ своя първиченъ животъ. Първичниятъ животъ е оригиналътъ, а следващитѣ животи сѫ негови копия. Ако трѣбва да продадете оригинала и копието на една картина, коя отъ дветѣ ще струва по-скѫпо? — Оригиналътъ ще струва по-скѫпо отъ копието. Вие можете да се упражнявате, да копирате оригинала, но никога не можете да го постигнете. Художникътъ рисува една велика картина. Привилегия е за художника да рисува тази велика картина, но каквото да прави, той не може да я постигне. Мнозина искатъ да бѫдатъ като ангелитѣ. — Добре е човѣкъ да бѫде като ангелитѣ, но кой човѣкъ на земята може да има силата на ангелитѣ? Кой обикновенъ човѣкъ може да има интелигентностьта и чистотата на ангелитѣ? — Днесъ нѣма такъвъ човѣкъ, но въ бѫдеще ще има. Днесъ можете само да рисувате, да копирате ангелитѣ, но не и да станете като тѣхъ. Обаче, вие можете да правите опити, да копирате ангелитѣ, да видите, доколко можете да подражавате на нѣкои тѣхни чърти. Каквато рисунка да направите, това ще бѫде за васъ придобивка. Невидимиятъ свѣтъ нѣма да ви осѫди. Напротивъ, той ще каже: За днесъ още не е много добре, но вървете напредъ, бѫдещето е ваше. Съвременнитѣ хора се измѫчватъ въ живота си поради своитѣ криви разбирания. Нѣкой казва за себе си, че не е добъръ човѣкъ. Споредъ мене тѣзи думи означаватъ, че този човѣкъ не е нарисувалъ картината си добре. Щомъ е така, нека не се обезсърдчава, въ бѫдеще ще нарисува картината си по-добре. — Кой ще чака толкова време? — Отъ думитѣ на този човѣкъ се разбира неговото скрито желание. Той иска часъ по-скоро да нарисува картината, за да я продаде. Кой му прѣчи да я продаде? Той иска да я продаде, но никой не я купува, никой не я харесва. Щомъ нарисува една хубава картина, веднага ще се намѣри човѣкъ да я купи. Богатитѣ хора плащатъ скѫпо за хубавитѣ картини. Обаче, за обикновенитѣ картини мѫчно ще се намѣри човѣкъ да плати скѫпо. Не е ли сѫщото и съ музикантитѣ? Когато дойде нѣкой великъ, гениаленъ музикантъ, всички отиватъ да го слушатъ. Веднага му даватъ най-добрия салонъ на разположение, и всѣки се счита щастливъ, че е могълъ да го чуе. Ако пристигне нѣкой обикновенъ музикантъ, колкото и да обикаля салонитѣ, навсѣкѫде слуша едни и сѫщи думи: Салонътъ е заетъ. Сѫщото може да се каже и за вашия животъ. Една мѣрка сѫществува за нѣщата. Животътъ на хората не върви добре, понеже сѫ попаднали въ една область на вѣчно съмнение, дето живѣятъ всички фалирали души. Тази е причината, дето всички хора говорятъ за своитѣ разочарования. Мнозина отъ васъ сѫ навлѣзли въ сѫщата область — въ областьта на съмнението. Тѣ виждатъ всичко наопаки. Каквото добро имъ се направи, тѣ виждатъ въ него само лошото. Дето отидатъ, все ще се натъкнатъ на нѣкакви противоречия. Опасна зона е съмнението! Който се съмнява, той мяза на човѣкъ, боленъ отъ треска. Каквото дадете на трескавия да яде, той все ще каже, че е горчиво. Щомъ треската мине, той приема сѫщото ядене съ удоволствие, съ голѣмъ апетитъ. Каквото ядене дадете на болния, той ще намѣри, че му липсва нѣщо. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че и нѣкои отъ напредналитѣ ученици сѫ нагазили въ тази опасна зона до поясъ и се мѫчатъ, не могатъ да излѣзатъ оттамъ. Казвамъ: Излѣзте часъ по-скоро отъ тази каль! Не мислете, че можете да разрешите въпроса за съмнението. Докато сте въ кальта, нищо нѣма да разрешите. — Какъ да излѣземъ отъ тази каль? — Хванете се за вѫжето, което ви се подава. Вѫжето представя вѣрата, която може да ви спаси. Единственото спасение е въ това вѫже. Докато излѣзете на повърхностьта, ще се кривите на една, на друга страна. Не се излиза лесно отъ областьта на съмнението. Колко светии сѫ плакали отъ тази каль! Сега, като говоря върху съмнението, казвате: Какво ли е писано по този въпросъ въ Библията и въ Евангелието? Какъ да разберемъ този въпросъ? — Каквито коментарии да правите върху съмнението, или върху въпроситѣ, които разглеждамъ въ беседитѣ си, вие нищо нѣма да постигнете. Само азъ мога да правя коментарии върху думитѣ си. Когато говоря, азъ имамъ предъ видъ само единъ моралъ, който се заключава въ следното: на първо мѣсто поставямъ Бога, на второ мѣсто — ближния си, а на трето мѣсто — себе си. Отъ това гледище изнасямъ всички въпроси, всички положения. Богъ представя главата на човѣка, ближниятъ — неговия трупъ, а азъ — краката и рѫцетѣ, съ които оперирамъ навсѣкѫде. Следователно, ближниятъ държи главата, а азъ нося цѣлото тѣло и работя за него. Ближниятъ може да разполага съ главата, но безъ моитѣ рѫце и крака той нищо не може да направи. Сѫщо така рѫцетѣ и краката нищо не могатъ да направятъ безъ сърцето и бѣлитѣ дробове. Така трѣбва да се разсѫждава, за да имате права философия за живота. Ако нѣмате една положителна идея въ живота си, вие нищо не можете да направите. Дали сте търговецъ, учитель, свещеникъ, майка или баща, званието не опредѣля вашия животъ. Животътъ на всички хора се опредѣля отъ онази велика, постоянна идея, която тѣ иматъ за Бога. Тя движи хората напредъ, прави ги устойчиви, като имъ дава условия за растене и развиване. Често слушамъ хората да се произнасятъ, че нѣкои нѣща въ живота представятъ проза, а други — поезия. И прозата, и поезията сѫ необходими за строежа на човѣшкия животъ. Прозата е нужна за създаване и обработване на полета и на долини въ човѣка. Тя е необходима за човѣшкото сърце. Поезията е необходима при създаване на планини въ човѣка. Тя е нужна за обработване на човѣшкия умъ. Науката е необходима за създаване на градоветѣ въ човѣка. Философията специално е необходима за устройване на обществения животъ въ човѣка. Отъ това гледище, човѣкъ трѣбва да се занимава и съ наука, и съ философия, и съ музика, и съ изкуства. Всички тия нѣща допринасятъ нѣщо за развитието на цѣлокупния човѣкъ. Като знаете тѣзи нѣща, бѫдете внимателни едни къмъ други, не се присмивайте на онзи, който е попадналъ въ кальта на съмнението. Всѣки ще мине презъ съмнението. Турцитѣ казватъ: „Не се смѣй на съседа си, за да не дойде сѫщото и до твоята глава“. Когато бѣше въ Гетсиманската градина, Христосъ се обърна къмъ ученицитѣ си съ думитѣ: „Молете се, за да не изпаднете въ изкушение!“ Знаете ли, какво бѣше положението на Христа тогава? Той се намираше въ голѣмо затруднение и трѣбваше правилно да реши въпроса. Той се намираше предъ задача, отъ която зависѣше благосъстоянието на цѣлото човѣчество. Затова Христосъ казва: „За този часъ дойдохъ на свѣта“. Голѣмо напрежение прекара Христосъ, но реши задачата си правилно. Следователно, когато се намирате предъ голѣмо затруднение, знайте, че не сте сами. Отъ васъ се изисква да издържите до край. Щомъ издържите, помощьта ще дойде. Тогава ще разберете, че не сте били сами. Ако се усъмните и започнете да казвате, че Богъ ви е забравилъ, че хората не ви обичатъ, вие сте на кривъ пѫть. Каквито изпитания да ви дойдатъ — сиромашия, болести, изкушения — дръжте се за Бога. Речете ли, че може и по нечестенъ начинъ да живѣете, вие сте пропаднали. Изкушения и съблазни ще дойдатъ, но ако имате вѣра, ще издържите. Като говоря по този начинъ, мнозина ще помислятъ, че имамъ нѣкого предъ видъ. — Никого нѣмамъ предъ видъ. Азъ изнасямъ законитѣ, съ които невидимиятъ свѣтъ си служи. Всички минавате презъ изпитания. Защо и за какво сѫ нужни изпитанията, не е важно. Това е тайна, която обикновениятъ човѣкъ не може да разреши. Изпитанията ще минатъ и ще заминатъ, но вие не трѣбва да се смущавате. Съмнението неизбѣжно ще дойде, но вие не трѣбва да го държите дълго време въ себе си. Единъ вашъ приятель ви обещалъ, че въ понедѣлникъ, въ деветь часа вечерьта ще дойде при васъ да ви донесе една книга. Вие го чакате да дойде: минава деветь, десеть часа, но той все още не дохожда. Започвате да се съмнявате въ него. Съмнението вече ви е обхванало. Казвате: Излъга ме този човѣкъ. Той обещава само, а нищо не изпълнява. Не разбирамъ, какво приятелство е това. Той трѣбваше да преодолѣе всичко, но да изпълни обещанието си! — Така ще разсѫждавате, ако не обичате приятеля си. Обаче, ако го обичате, вие ще си кажете: Случило се е нѣщо на приятеля ми. Какво отъ това, че днесъ не е дошълъ? Утре ще дойде, ще ми донесе книгата и ще обясни причината, задето не е могълъ да изпълни обещанието си. Много причини има, които могатъ да попречатъ на човѣка да изпълни едно свое обещание. Може да го е хваналъ нѣкой апашъ и да го е развеждалъ цѣлия день изъ града. Какво не се случва на човѣка? Щомъ разсѫждавате така, съмнението ще ви напусне. На другия день приятельтъ ви ще дойде при васъ и ще ви каже истинската причина за закъсняване на книгата. Ще приведа онзи анекдотъ за една българка, която, каквото говорила, все казвала: „Ако е рекълъ Господъ“. Една сутринь мѫжътъ ѝ станалъ рано, взелъ мотика на рамото си и казалъ на жена си: Жена, отивамъ на лозето. Ти заколи една кокошка, сготви я хубаво и я донеси на лозето. — Добре, ако е рекълъ Господъ, всичко ще направя. — — Рекълъ–не рекълъ, ще наготвишъ кокошката и ще ми я донесешъ. Азъ отивамъ на лозето, и ще се надѣвамъ тамъ за кокошка. Това било въ турско време. Тръгналъ той за лозето, но на пѫтя го срещнали турски челебии, вързали рѫцетѣ му и така го развеждали цѣлия день изъ града. Жена му отишла на лозето, но останала очудена, когато не намѣрила мѫжа си. Вечерьта, като се върналъ мѫжътъ ѝ, тя го запитала: Де бѣше цѣлъ день? Нѣмаше те на лозето. — Остави този въпросъ настрана! Отвори ми по-скоро, ако е рекълъ Господъ, че съмъ уморенъ. — Защо го развеждали челебиитѣ цѣлъ день изъ града? — Защото при започване на работата си не е казалъ „ако е рекълъ Господъ“, или не е призовалъ волята Божия на помощь. Ще ви дамъ единъ примѣръ изъ живота, съ който ще обясня, какво нѣщо е волята Божия. Често политическиятъ животъ налага на хората въ единъ градъ или въ цѣлата държава военно положение, което трае известно време. Тогава всички поданици считатъ, че държавата имъ се намира въ нѣкаква опасность. Презъ това време всѣки трѣбва да има лична карта, която да представя при поискване. Нѣкой казва: Азъ трѣбва да имамъ лична карта! — Това е човѣкъ, който зачита волята на държавата. Това е човѣкъ, който зачита и волята Божия. Другъ казва: Азъ не се нуждая отъ лична карта; и безъ нея мога да минавамъ, дето искамъ. — Да, но щомъ излѣзе отъ дома си, веднага стражарьтъ го спира на пѫтя и му казва: Господине, моля дайте личната си карта! — Азъ нѣмамъ лична карта. — Вървете подиръ мене! — Този господинъ тръгва подиръ стражаря, който го завежда въ учатъка. Тукъ го държатъ цѣлъ день, изследватъ самоличностьта му, и вечерьта той се връща у дома си изморенъ, измѫченъ. — Де бѣше цѣлъ день? — пита го жена му. — Остави се, човѣкъ трѣбва да има лична карта! Това значи: човѣкъ трѣбва да зачита волята Божия! Който е богатъ, той лесно ще разреши задачата си. Ще извади една златна монета, ще я даде на стражаря и ще се освободи отъ участъка. И това е добре, но не е изгодно, не е практично. Ако всѣки день вадишъ отъ джоба си по една златна монета и я давашъ на стражаря, твоето движение изъ града ще излѣзе много скѫпо. — Не, всѣки трѣбва да носи съ себе си своята лична карта, да не става нужда да отива въ участъка. Личната карта, или златната монета не сѫ нищо друго, освенъ знакъ, съ който човѣкъ показва, че признава волята Божия и апелира къмъ нея. Следователно, като ученици, вие трѣбва да имате любовь къмъ учението, за да се справите съ съмнението. И ученикътъ се излага на съмнения, и учениятъ човѣкъ се излага на съмнения, но и единиятъ, и другиятъ трѣбва да се справятъ разумно съ него. Затова отъ всички хора се изисква вѣра. Като четете Евангелието, ще срещнете редъ принципи, които и на времето си, и сега, и въ бѫдеще ще иматъ и сѫ имали еднаква стойность. Приложението на тѣзи принципи усилва вѣрата на човѣка. Когато предприеме нѣкаква работа, човѣкъ трѣбва да бѫде тихъ и спокоенъ. Това показва, че вѣрата му е силна. Щомъ се безпокои, вѣрата му е слаба. Това не е упрекъ, но човѣкъ трѣбва да потърси причината за своята слаба вѣра. Ако причината за неговата слаба вѣра се крие въ ума, въ сърцето, или въ волята му, той трѣбва да вземе мѣрки да се засили въ това направление. Една отъ причинитѣ за неустойчивостьта на сърцето е страхътъ, а на ума — съмнението. Ученикътъ трѣбва да работи съзнателно върху себе си, да се наблюдава, да знае, колко отъ мислитѣ и чувствата, които минаватъ презъ него, сѫ действително негови и колко отъ тѣхъ сѫ чужди. Само по този начинъ той може да прогресира правилно. Какво представя съмнението? — Съмнението, безвѣрието представятъ утайки, които пълнятъ полето на етерното тѣло на човѣка, както и неговия мозъкъ. Отрицателнитѣ мисли на съмнението, на безвѣрието се отразяватъ вредно върху цѣлия организъмъ на човѣка — върху мозъка, върху бѣлия и черния дробъ, върху сърцето, върху общата му жизненость, вследствие на което нервната му система се напълно изтощава и отслабва. За тази цель ученикътъ трѣбза напълно да се освободи отъ ненужния товаръ на съмнението. Какъ ще се освободи? — Чрезъ любовьта. Любовьта му трѣбва да бѫде изобилна, за да се проникне отъ готовностьта всичко да жертвува за Бога. За онзи, който люби, мѫчнотии не сѫществуватъ. Азъ не говоря за човѣшката, но за Божествената Любовь, заради която всѣки е готовъ да направи всичко. Тази любовь носи радость за човѣка. Това виждаме въ живота на апостолитѣ, на мѫченицитѣ, на великитѣ хора въ свѣта. Апостолитѣ сѫ били бити, измѫчвани, поругавани, но се връщали дома си радостни и весели, че сѫ удостоени да страдатъ за Христа, за Бога. Нѣкои отъ ученитѣ, отъ изобретателитѣ, отъ носителитѣ на велики идеи въ свѣта сѫщо сѫ били подлагани на мѫчения, но тѣ сѫ знаели, че ако не днесъ, или утре, ще дойде день, когато тѣхното изобретение, или тѣхната идея ще се приеме. Презъ каквито изпитания да минавате, важно е да създадете въ себе си положителна вѣра. Като ученици, вие трѣбва правилно да разрешите въпроса за страданията. Когато другитѣ страдатъ, вие трѣбва да влизате въ положението имъ, да помагате. Когато вие страдате, трѣбва да носите страданията разумно и безъ протести. Когато бедниятъ трепери въ стаята си отъ студъ, да благодари, че има възможность да изпита и това страдание. Нѣкога е билъ богатъ, радвалъ се е на топла стая. Нека сега вземе дѣлъ отъ сѫдбата на сиромаха. Когато богатиятъ седи на топло въ стаята си, нека благодари за това на Бога, че има възможность да помага на беднитѣ. Сиромахътъ, който служи на Бога, и богатиятъ, който служи на Бога, трѣбва да приематъ страданията съ благодарности. Да помагашъ на ближния си, това не значи, че можешъ да помогнешъ на всички. Ако имашъ желание хората да не страдатъ, обърни се къмъ Господа съ молба да завърти онзи кранъ на слънцето, отъ който да се разлѣе топлина за цѣлия свѣтъ, за цѣлата земя. Щомъ се завърти този кранъ, топлината се разстила по цѣлата земя, и всички живи сѫщества едновременно се стоплятъ. Така се моли светията за хората. Той не може да помага по отдѣлно на всѣки човѣкъ, но се моли за всички, и Богъ изпраща общо помощьта си. Ако тия хора иматъ да плащатъ, вие можете да изплатите отъ дълга имъ само една десета часть, останалата тѣ сами ще си плащатъ. Съвременнитѣ хора, както и ученицитѣ на окултизъма, сѫ дошли до опасно положение. Тѣ сѫ затънали въ областьта на свещения егоизъмъ и мислятъ само за себе си, за своето спасение и самоусъвършенствуване. Житното зърно нѣма какво да се самоусъвършенствува. Ябълката, крушата, лозата нѣма какво да се самоусъвършенствуватъ. Свѣтлината и топлината нѣма какво да се самоусъвършенствуватъ. Любовьта, Мѫдростьта и Истината нѣма какво да се самоусъвършенствуватъ. Всички тия нѣща трѣбва да се проявяватъ, а не да се самоусъвършенствуватъ. Човѣкъ трѣбва да прояви хубавото, красивото, което е вложено въ него, а не да се самоусъвршенствува. Човѣкъ е дошълъ на земята да прояви Божията Любовь. Като проявява тази любовь, едновременно съ това той ще се развива и усъвършенствува. Тъй щото, първо ще работите за името Божие и Неговата слава, после за доброто на своитѣ ближни и на трето мѣсто за себе си. Така вие ще постигнете всичко, каквото желаете. Този е правиятъ редъ на нѣщата. Като говоря така, мнозина ще се натъкнатъ на въпроса, дали сѫ добри, или не. — Това не е важно. Отъ всички се изисква да бѫдете носители на Божията Любовь. Тази любовь е въ сила да разтопи ония елементи въ човѣка, които сѫ причина за неговитѣ страдания. Тѣзи елементи се противопоставятъ на Божието влияние, вследствие на което въ човѣка се зараждатъ редъ страдания и противоречия. Въ този смисълъ, страданието не е нищо друго, освенъ голѣмъ студъ, който обхваща главно психиката на човѣка. Когато се намѣри при такива условия, т. е. при температурата на страданието, човѣкъ става добъръ проводникъ на Божиитѣ мисли и чувства, на Божиитѣ блага. Безъ страдания, човѣкъ мяза на пустиня безъ вода. Само страданието е въ сила да стопи онѣзи твърди елементи въ човѣка, които не се подаватъ на влиянието на добритѣ сили въ природата. Запримѣръ, срѣщате единъ беденъ човѣкъ, искате да му дадете нѣщо; бръкнете въ джоба си, извадите една монета, погледнете я, вижда ви се голѣма. Нѣщо отвѫтре ви казва: Много е това, дай по-малко. Бръкнете втори пѫть, извадите друга монета, погледнете я, намирате, че и тя е много. Най-после извадите една дребна монета и я давате на бедния. Външно искате да дадете повече, но отвѫтре нѣщо не ви позволява. Това, което не ви позволява, не е Богъ. Ако слушате Бога, вие ще дадете повече. Колкото дадете, ще мислите, че малко сте дали. Каквото добро да направите, ще мислите, че малко сте направили. Такова нѣщо е да живѣе и да постѫпва човѣкъ Божествено. Който живѣе въ свещения егоизъмъ, той се натъква на редъ мѫчнотии въ себе си. Тѣзи мѫчнотии сѫ резултатъ на излишни енергии въ човѣка, които той не може да впрегне на работа. Този човѣкъ мяза на богатъ търговецъ, който има много стока, но малко купувачи. Вследствие на излишната стока, на пазара се явява конкуренция, която става причина за фалитъ. Между търговцитѣ се явява гонение, недоволство. За да се избегнатъ тия лоши последствия, човѣкъ трѣбва да живѣе съ пълна вѣра и упование въ Бога, безъ никакво съмнение. Той трѣбва да се освободи абсолютно отъ съмнението, което се поражда въ неговия умственъ свѣтъ. Много отъ страданията на съвременнитѣ хора се дължатъ на това, че искатъ да живѣятъ, както тѣ разбиратъ, а при това да заставятъ Бога да върши туй, което имъ понася. — Свещено нѣщо е Богъ! Той дава свобода на всички сѫщества, позволява имъ да правятъ, каквото искатъ, но не съизволява въ тѣхнитѣ дѣла. Той знае, обаче, какъ действуватъ законитѣ. Той знае, че всѣка крива постѫпка носи свои лоши последствия, които се трупатъ върху онзи, който я направилъ. Кое е по-хубаво тогава: да живѣете за Бога, или за себе си; да се радвате, или да страдате; да бѫдете богати съ вѣра и любовь, или да сте сиромаси? За да живѣе добре, човѣкъ трѣбва да различава нѣщата. Какъвто предметъ да изучава, той трѣбва да се рѫководи отъ закона на различаването, да следи въ себе си, какъ се отразява даденъ предметъ върху него. Ако работата, съ която се занимавате, или предметътъ, който изучавате, уравновесяватъ силитѣ у васъ, тѣ сѫ на мѣсто. Следователно, да живѣе човѣкъ за Бога, това значи да уравновеси силитѣ на своя организъмъ. Да живѣе за себе си, това значи да се самоотравя. Това значи да затворятъ човѣка херметически въ тъмна стая, лишенъ отъ свѣтлина, отъ въздухъ и отъ вода. Не е лесно да живѣе човѣкъ между много хора, но още по-мѫчно е да живѣе самъ. Човѣкъ трѣбва да знае законитѣ, какъ да се хармонизира съ окрѫжаващата срѣда. Мѫчна наука е хармонизирането на душитѣ. Студътъ ли трѣбва да се хармонизира съ васъ, или вие трѣбва да се хармонизирате съ студа? — Вие трѣбва да се хармонизирате съ студа. — Какъ? — Ще запалите печката и ще се стоплите. Значи, когато вънъ е студено, вѫтре ще бѫде топло. Когато вънъ е топло, вѫтре ще бѫде студено. Едно се иска отъ ученика: да възстанови своето вѫтрешно равновесие. Ако не успѣе да направи това, той ще изпадне въ положение на пълна индиферентность, при което нѣма да върви напредъ, нито назадъ. За да придобиете вѫтрещно равновесие, вие трѣбва да си дадете отчетъ, колко отъ мислитѣ и чувствата ви съ ваши, и колко отъ тѣхъ — чужди. Ваши мисли съ тия, които ви съ дадени отъ Бога. Само тѣ могатъ да ви ползуватъ. Тѣ съ вашъ капиталъ, съ който можете да разполагате. Съ този капиталъ човѣкъ може да расте и да се развива. Божественитѣ мисли и чувства внасятъ въ човѣка миръ и спокойствие, и той може лесно да се справи съ студа и съ горещината. Който е неспокоенъ, който се гнѣви лесно, той не може да издържа на рѣзкитѣ промѣни на времето. Като излѣзе вънъ, студътъ веднага го заставя да се свива. Кога се свива човѣкъ? — Когато страда. — Кога се разширява? — Когато се радва. Студътъ и страданието предизвикватъ свиване; топлината и радостьта — разширяване. И тъй, отъ всички се изисква положителна вѣра, безъ колебание, безъ съмнение, безъ страхъ. Отъ всички се изисква такава вѣра, каквато детето има въ майка си, каквато ученикътъ има въ учителя си. Ученикътъ отива на училище, защото вѣрва, че учительтъ му ще го научи да чете и да пише, ще отвори очитѣ му. Азъ говоря за онази вѣра, която има мораленъ характеръ, а не за вѣрата, която има характеръ на физическо подчинение, на физическа преданость. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ * 9. Лекция отъ Учителя, държана на 21 декемврий, 1927 г. — София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВРЕМЕ И ВѢЧНОСТЬ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Размишление. Чете се темата: „Време и вѣчность“. За следния пѫть прегледайте, какво сѫ писали философитѣ за времето и за вѣчностьта. Единъ мѫдрецъ опредѣлилъ времето и вѣчностьта по следния начинъ: Времето се движи около човѣка, а човѣкъ се движи въ вѣчностьта. Въ времето има две точки, които минаватъ предъ човѣка, и той ги наблюдава. Значи, времето парадира предъ човѣка, и той го вижда. А човѣкъ парадира предъ вѣчностьта, и тя го наблюдава. Това сѫ иносказателни думи. Ако преведете термина „парадиране“, какво ще разберете? „Парадиране“ значи движение, минаване предъ нѣщо. Кои сѫ подбудителнитѣ причини за движението? Какво значи да се движи нѣщо? За следния пѫть пишете върху темата: „Причини за движението“. За да разберете вѫтрешната страна на въпроситѣ, поставяйте ума си въ възприемателно състояние. Ако иска да успѣва въ училището, ученикътъ първо трѣбва да се научи да слуша. Когато учительтъ открива буквитѣ на ученика, той трѣбва да внимава, да следи всички обяснения, които му се даватъ. Докато не знаешъ нѣщата, ти си ученикъ. Щомъ знаешъ нѣщо и можешъ на други да го предадешъ, ти си учитель. Когато изучавашъ нѣкой предметъ и се нуждаешъ отъ помощьта на нѣкого, ти си ученикъ. Често ученикътъ минава презъ известни състояния, които отвличатъ вниманието му и прѣчатъ на успѣха му. — Какви сѫ тѣзи състояния? — Разни болести, различни недѫзи: или глава го боли, или коремъ, или рѫка го боли, или нѣкакъвъ цирей му излѣзълъ и т. н. Значи, когато влѣзе въ училището, ученикътъ трѣбва да бѫде съвършено здравъ, да нѣма абсолютно никакви недѫзи. Ако ученикътъ е боленъ и по нѣкакъвъ начинъ изкаже това, учительтъ веднага го изпраща въ дома му да се лѣкува. Щомъ оздравѣе, ученикътъ отново влиза въ училището. Ученикътъ трѣбва да разбира времето и вѣчностьта като две величинни въ живота си, въ които и около които се движи. Казвате, че настанало нещастно време. Другъ пѫть казвате, че е настанало щастливо време. Какво разбирате подъ думитѣ нещастно и щастливо време? Преди всичко, може ли времето да бѫде нещастно или щастливо? Казвате, че времето ви е ограничено. Може ли времето да бѫде ограничено, или неограничено? Мислете върху тия въпроси. Времето всѣкога разширява човѣка. То подразбира неограничено състояние, въ което човѣкъ живѣе и се движи. Интервалитѣ на времето, които ние различаваме, сѫ относителни. Тази относителность, именно, ни дава понятие за ограничено и неограничено време. Ако поставятъ нѣкого да прекара сто години въ магнетически сънь, като се събуди, той ще бѫде толкова младъ, колкото преди заспиването. Обаче, ако прекара на земята сто години буденъ животъ, той ще бѫде старъ. Значи, движението на човѣка хвърля отпечатъци върху неговото физическо тѣло, върху съзнанието му. Има случаи, когато времето не остава никакви следи върху човѣка. Една пословица казва: „Времето е пари“. Какво означава тази пословица? Казано е още, че паритѣ, т. е. златото е знание. Оттукъ дохождаме до заключение, че времето е знание, т. е. знанието се придобива въ времето. Това означава пословицата „времето е пари“, а не че времето, въ букваленъ смисълъ, е пари. Въ времето човѣкъ придобива знание, опитности, мѫдрости. Щомъ има тѣзи придобивки, човѣкъ лесно може да се домогне до външнитѣ блага на живота. Здравиятъ по-лесно изкарва прехраната си отъ болния. Учениятъ по-лесно може да си създаде приятелски отношения съ хората и да подобри положението си, отколкото невежия. Въпросътъ за времето е свързанъ съ кармата. Дето има карма, тамъ има и време. Когато говоримъ за кармата, ние подразбираме времето, събрано не само отъ единъ, но отъ много животи. При кармата имаме положения, като че невидимиятъ свѣтъ е събралъ времето въ бутилка. Кармата носи времето отъ миналото. Тя държи човѣка отговоренъ за дѣлата му отъ преди четири-петь поколѣния насамъ. Като направи човѣкъ нѣкакъвъ грѣхъ, или нѣкакво престѫпление, кармата дебне да го улови. Въ който животъ го хване, тя го заставя да плати. Въ това отношение времето представя написана книга на живота. Когато говоримъ за времето, разбираме човѣшкитѣ преживявания. Всичко, каквото човѣкъ е написалъ въ съзнанието си, представя времето на миналитѣ животи. Въ този смисълъ времето може да бѫде или добро, или лошо. Всичко, което човѣкъ пише въ вѣчностьта, представя моменти отъ времето, т. е. ограничение. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ въ дѣлата си, защото всичко се пише въ времето. Безъ съзнанието времето не може да се прояви. Както се опредѣля времето, това е външната страна на живота. За да имате ясна представа за времето и пространството, тѣ трѣбва да се обяснятъ психологически. Вѣчностьта е безъ начало и безъ край. Въ нея нѣма никакво прекѫсване. Въ нашия животъ, като часть отъ времето, сѫществуватъ редъ прекѫсвания. Сега, каквото и колкото да се говори, времето не е толкова важно за васъ, колкото животътъ е важенъ. Като говоря за живота, азъ нѣмамъ предъ видъ вашия обикновенъ, ежедневенъ животъ, който е непотрѣбенъ товаръ на миналото. Ако нѣмаше идеалъ въ живота си, човѣкъ не би се задоволилъ съ сегашния си животъ, който минава на земята. Той търпи всичко, благодарение на своя великъ идеалъ, къмъ който се стреми. Значи, докато имаме високъ идеалъ, докато търсимъ Бога, животътъ ни всѣкога ще има смисълъ. Идеалътъ, стремежътъ ни къмъ Великото, къмъ Абсолютното начало показва, че истинскиятъ животъ е извънъ обикновения, извънъ сегашния ни животъ. Както живѣете днесъ, ако нѣмате идеалъ въ живота си, всѣкога ще завършвате съ известни разочарования. Когато имаме приятели на земята, животътъ ни става красивъ. Когато имаме приятели въ невидимия свѣтъ, вѣчностьта е красива. Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, човѣкъ да нѣма приятели на земята, да нѣма приятели и въ невидимия свѣтъ. Тогава той живѣе въ неблагоприятни, тежки условия на живота, които самъ трѣбва да преодолява. Представете си, че се виждате увисналъ въ пространството безъ почва, безъ вода и въздухъ около васъ, безъ никаква свѣтлина. Поглеждате, не виждате тѣлото си, не виждате никакви органи, а живѣете само въ съзнанието си. Можете ли да си представите, какво ще бѫде вашето състояние? Като почувствувате, че отъ васъ е останало само голо съзнание, вие ще се ужасите. Тогава ще разберете, каква привилегия е да имате органи, чрезъ които да изпълнявате всички функции на вашия умъ, на вашето сърце и на вашата воля. Щастието на човѣка се заключава въ това, да може чрезъ органитѣ си да изразява всички потици на душата и на духа си. И досега още хората не сѫ съзнали, какво благо е тѣлото, което имъ е дадено, вследствие на което сами тѣ още нищо не сѫ направили. Дойде ли до положение самъ да извърши нѣщо, човѣкъ се натъква на противоречия, на съмнения, дали има другъ животъ, сѫществува ли Богъ, или не. Този е единъ отъ трудноразрешимитѣ въпроси; Всѣки счита, че не е живѣлъ още, както трѣбва, че времето му е отишло напразно. Наистина, човѣкъ трѣбва да мисли за времето, да го цени, но той трѣбва правилно да го използува за придобиване на положителни знания. Това знание е въ връзка съ времето. Въпрѣки това времето подразбира ограничения. Вѣчностьта пъкъ подразбира вѫтрешна свобода. Следователно, свободенъ човѣкъ е само онзи, който живѣе въ вѣчностьта. Време безъ ограничение се нарича вѣчность. Времето пъкъ е вѣчность съ ограничение. — Така опредѣлятъ окултиститѣ времето и вѣчностьта. Нѣкои философи опредѣлятъ времето като интервали отъ вѣчностьта. — И това опредѣление е право. Споредъ васъ, кое опредѣление е най-добро: когато се раждате, когато сте въ зрѣла възрасть, или когато умирате? Опредѣлете такова време, когато всички да сте доволни. Най-доброто време е, когато всички учатъ: майката и дъщерята, бащата и синътъ, господарьтъ и слугата. Ако бащата седи дома и нищо не върши, а синътъ учи, това е ограничение. Най-красиво време е, когато всички учатъ, когато всички работятъ, когато всички почиватъ, когато всички се радватъ, или скърбятъ. Хората философствуватъ върху живота, върху страданията и радоститѣ, но щомъ имъ дойде нѣкаква болесть, тѣ измѣнятъ своята философия. Страданията, болеститѣ сѫ условия, чрезъ които провѣряватъ, доде е достигнало съзнанието на хората. Какво съзнание е това, което при най-малкото страдание се прекѫсва? Всѣко прекѫсване показва, че съзнанието не е будно. Истинскиятъ адептъ, истинскиятъ ученикъ при никакви изпитания, при никакви болести не прекѫсва съзнанието си. Много отъ окултнитѣ ученици, отъ най-стари времена досега, продължаватъ да се съблазняватъ. Нѣкои отъ ученицитѣ на Христа не повѣрваха въ възкресението и се усъмниха. Причината за съблазнитѣ, за съмненията се крие въ вѫтрешнитѣ ограничения на човѣка. Вѫтрешнитѣ ограничения пъкъ представятъ предметъ на дълбоки изучвания. Човѣкъ трѣбва да дойде до положение да не се прекѫсва съзнанието му и да седи надъ мѫчнотиитѣ въ живота. Който е постигналъ това, той е силенъ човѣкъ. Онзи човѣкъ, на когото съзнанието се прекѫсва, мяза на малки деца, които искатъ да прескачатъ голѣми трапове. Какво правятъ тѣ? — Засилятъ се, дойдатъ до трапа, уплашатъ се и се върнатъ назадъ. Ако нѣкой рече да имъ подаде рѫка, тѣ не приематъ, страхуватъ се и не вѣрватъ на никого. Съвременнитѣ хора сѫ толкова наплашени, че сѫ изгубили довѣрие едни на други. Защо хората сѫ изгубили вѣра едни на други? — Защото турятъ за мостове сламки вмѣсто греди, и следъ това искатъ да убедятъ хората, че ако минатъ по сламкитѣ, никаква опасность не ги чака. Всѣки, който е повѣрвалъ на тѣхнитѣ думи, той дълго време е носилъ последствията на своето лековѣрие. И днесъ, когато нѣкой човѣкъ не се подава на философиитѣ на хората, има право. Питатъ го после: Ами ти не вѣрвашъ ли въ Господа? — Въ Господа вѣрвамъ, но въ твоята философия, подобна на мостъ отъ сламки, не вѣрвамъ. — Ами нали Господъ е създалъ сламката, защо не вѣрвашъ въ нейната здравина? — По-скоро вѣрвамъ, че крила могатъ да ми израснатъ, отколкото да вѣрвамъ, че мога да мина презъ мостъ отъ сламки. Ако искаше да ме прекара презъ такъвъ мостъ, Богъ щѣше да ме направи лекъ като мравка. Щомъ Богъ ме е създалъ човѣкъ, Той е предвидилъ за мене другъ мостъ, а не отъ сламки. Следователно, когато разисквате, когато философствувате, внимавайте въ изводитѣ си. Казвате: За Бога всичко е възможно. — Вѣрно, за Бога всичко е възможно, но какво трѣбва да се разбира подъ думата „всичко“? За Бога е възможно всичко разумно, но не и неразумното. Богъ никога нѣма да застави човѣка да мине презъ мостъ отъ сламки. Богъ никога нѣма да застави човѣка да краде, за да свърши училище. Кражбата не влиза въ методитѣ на правия пѫть. Да краде човѣкъ, това значи да взима отъ благата, предвидени за другъ нѣкой. Крадецътъ нарушава установения редъ на нѣщата. Той не дочаква времето, за да получи благата, които сѫ опредѣлени за него, но прибързва да ги получи. Въ това прибързване той ги взима отъ другиго, не чака да ги получи по естественъ пѫть. Когато разбере това, човѣкъ никога не си служи съ кражба. За да дойде до това разбиране, съзнанието му трѣбва да се пробуди. Много окултисти и теософи сѫ писали за кражбата, но тѣ иматъ различни разбирания по този въпросъ. Тѣ не сѫ разглеждали само въпроса за кражбата, но и много други въпроси, предъ които трѣбва съзнателно да се пристѫпва. Защо? — Защото, както сѫ разгледани, тѣ не представятъ обикновена захарь за ядене и за приправки, но захаринъ, който трѣбва внимателно да се употрѣбява. Захаринътъ е 500 пѫти по-сладъкъ отъ обикновената захарь, вследствие на което е необходимо да се разтвори въ много вода, за да се използува. По сѫщия начинъ, когато нѣкой отъ тия окултисти говори за вѣчностьта, за да не се уплашите, вие трѣбва да разредите въ вода неговата философия. Единъ виденъ астрономъ пожелалъ да проникне за моментъ само въ вѣчностьта, да види, какво нѣщо е вѣчность. Той дълго време се молилъ на Бога да му се даде тази възможность, докато най-после молитвата му била приета. Господъ казалъ на единъ ангелъ да извади отъ тѣлото на астронома човѣшкото съзнание и човѣшкото сърце, да остави тѣлото му на земята и като духъ да го разведе изъ вселената. Като разбралъ, че молитвата му била приета, астрономътъ се зарадвалъ и благодарилъ на Бога. Ангелътъ го взелъ и понесълъ изъ пространството. Така пѫтували тѣ отъ една система на друга, отъ единъ свѣтъ на другъ, отъ едно слънце на друго и т. н. Най-после астрономътъ запиталъ ангела: Нѣма ли край това нѣщо? — Нѣма край. Ние едва сме започнали пѫтуването си. — Я тогава ме върни на земята, не мога вече да издържамъ. Това не е за мене. Не ме интересува вече въпросътъ за вѣчностьта. Казвамъ: това, което не е интересно за насъ, не значи, че не е интересно за други сѫщества. Има сѫщества, високо напреднали, които биха използували тази разходка разумно. За да дойдатъ всички хора до високо съзнание, невидимиятъ свѣтъ работи усилено върху тѣхъ, приготовлява ги. Едно се изисква отъ човѣка — да има любовь къмъ Бога. При това положение, дето застане, човѣкъ всѣкога ще има близки, които ще го обичатъ. Нѣма по-страшно нѣщо въ свѣта отъ самотията. Представете си, че както сте сега неприготвени, нѣкой ангелъ ви понесе и остави между земята и слънцето. Какво ще правите тамъ? Какво ще бѫде положението ви? Вие мислите, че ще паднете. Нѣма да паднете, но ще останете въ пространството. Благодарете, че сте дошли на земята, че живѣете всички заедно, като пчели въ кошеритѣ си. Когато кошерътъ се развали, пчелитѣ се разпръсватъ. Когато царицата на кошера умре, останалитѣ пчели постепенно умиратъ. Хората живѣятъ въ кошери, като пчели, но за да се развиватъ правилно, тѣ трѣбва да спазватъ законитѣ на своитѣ кошери. Една основна, свещена идея подържа живота на кошеритѣ, въ които хората живѣятъ. Щомъ тази идея изчезне, съ нея заедно и кошерътъ се разнебитва. Щомъ кошерътъ се разнебити, други пчели дохождатъ отвънъ и разграбватъ меда. Едни отъ пчелитѣ умиратъ, други се разпръсватъ и отиватъ въ чужди кошери, а трети се роятъ. И тъй, кошерътъ трѣбва да се размножава, трѣбва да се рои. Въ Божествения свѣтъ кошерътъ не се раздѣля при рояването, но става все по-голѣмъ. Тази е една отъ задачитѣ, която съвременнитѣ хора, пъкъ и вие, като ученици, трѣбва да разрешите. Когато се отглеждатъ и възпитаватъ деца, между майката и децата трѣбва да сѫществува хармония. Иначе, при първа възможность въ кошера на семействата ще става рояване, което ще се разреши съ раздѣла на децата отъ майката. Ако въ семействата сѫществува хармония, майката ще влиза въ връзка съ разумни сѫщества отъ висока йерархия, които ще ѝ помагатъ при възпитанието на децата. Нѣма ли хармония въ семействата, майката ще влиза въ връзка съ сѫщества отъ низка йерархия, които ще я спъватъ при възпитанието на децата. Сѫщиятъ законъ се забелязва и при избиране на приятели. Ако за приятель изберете човѣкъ, съ когото се схождате по умъ и сърце, вие ще влѣзете въ връзка съ разумни сѫщества отъ висока йерархия. Ако приятельтъ ви е съ сърце и умъ отъ низъкъ уровенъ, вие ще се свържете съ сѫщества отъ низка йерархия. Като знаете този законъ, ще бѫдете внимателни, защото отъ връзкитѣ, които правите на физическия свѣтъ, вие или ще се понижите, или ще се повдигнете. Затова и въ Писанието е казано: „Лошитѣ общества развалятъ добритѣ нрави. “ Общението съ лоши хора разваля доброто въ човѣка. Ето защо, ученицитѣ на окултнитѣ школи, отъ древни времена досега, сѫ употрѣбявали отъ половинъ до единъ часъ време за размишление, за медитиране, за да се свържатъ съ разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Какво нѣщо е медитация? — Размишление върху хубави, красиви нѣща, които повдигатъ ума и сърцето на човѣка, и по този начинъ го свързватъ съ по-високъ, по-възвишенъ свѣтъ отъ този, въ който се движи. Като медитира, човѣкъ първо трѣбва да се спре върху своитѣ добри страни, а после върху лошитѣ, съ цель самъ да ги изправи. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ лесно може да се корегира, да изправи изопаченитѣ страни на своето съзнание. Като се изправяте, вие постепенно внасяте въ себе си веселъ духъ — духъ на свобода. Докато не се стабилизирате въ възгледитѣ си, вие всѣкога ще се подавате на хората, ще се колебаете, ще губите свободата си. Кой каквото ви каже, вие ще се чудите, какъ да разберете това. — Щомъ се колебаете за нѣщо, щомъ не можете да го разберете, това показва, че е станало прекѫсване на съзнанието ви. Прекѫсването на съзнанието може да се представи съ права линия, която въ началото и на края е надебелена, а въ срѣдата — тънка. На това се основава графологията. Когато нѣкой се колебае, когато губи самостоятелностьта си, почеркътъ му се измѣня: линиитѣ ставатъ тънки, несигурни. Отъ почерка на човѣка може да се опредѣли характера, състоянието, професията му и т. н. Като разглеждате почерцитѣ, можете да кажете, дали даденъ човѣкъ е философъ, поетъ, музикантъ, художникъ или писатель. Изкуството да се чете характера на човѣка по почерка се дължи на известенъ биологически законъ. Отъ вибрациитѣ на човѣшкия мозъкъ се опредѣлятъ състоянията и характера на човѣка. Когато е ситъ, задоволенъ въ живота си, човѣкъ пише по-дебело, линиитѣ сѫ надебелени. Когато човѣкъ е гладенъ, незадоволенъ въ нѣщо, линиитѣ на буквитѣ му сѫ тънки, изтънчени. Като правите различни опити въ това направление, ще видите, че гладътъ се отразява, не само върху почерка на човѣка, но и върху вкуса му къмъ музиката. Дръжте нѣкой разположенъ човѣкъ нѣколко деня гладенъ и следъ това идете да му посвирите малко. Ако го питате, какво желае да му изсвирите, той веднага ще каже: Щомъ си дошълъ да свиришъ, изсвири ми нѣкое парче съ материаленъ, съ физически характеръ. Не ми се слушатъ идеални работи. Дайте му следъ това да напише нѣщо, ще видите, че линиитѣ въ него сѫ тънки, слаби, безъ надебеляване. Следователно, при сегашния животъ на земята, човѣкъ трѣбва да започне отъ видимото, отъ материалното и постепенно, крачка по крачка, да върви къмъ невидимото, къмъ идеалното, къмъ духовното. Да правите добро, да се жертвувате за другитѣ, да помагате на по-малкитѣ, да ги учите, това сѫ нѣща, които се отнасятъ къмъ идеалния свѣтъ. Всѣки има желание да прави добро, да помага на по-малкитѣ отъ себе си, да ги учи, но той трѣбва да знае, какъ да направи това. За тѣзи нѣща се изисква вѫтрешна подготовка, вѫтрешно знание. Мнозина искатъ да познаятъ Христа, но не знаятъ, какъ да се домогнатъ до това познаване. Чудно нѣщо! Отъ две хиляди години насамъ се говори за Христа, а хората още не Го познаватъ. Какъ може ученикътъ да се представи предъ учителя си? — Като учи. Достатъчно е ученикътъ да учи добре, за да го намѣри учительтъ му. Щомъ учительтъ намѣри ученика си, последниятъ започва постепенно да го познава. Тъй щото, когато ученикътъ изучава предметитѣ, които учительтъ му преподава, той влиза, освенъ въ външна, още и въ вѫтрешна връзка съ учителя си. Следователно, когато искате да бѫдете обичани отъ Бога, вие трѣбва да живѣете споредъ законитѣ на Божествения животъ. Отъ васъ не се изисква да разберете работата и проявитѣ на Бога въ всички свѣтове и слънца. Достатъчно е да проникнете въ онзи малъкъ крѫгъ на дейностьта Божия, която можете да схванете съ своето съзнание. Въ това отношение вие трѣбва да бѫдете като децата, да сте доволни отъ малкото. Щомъ искате да познаете Бога и Христа, трѣбва да вземете участие въ тѣхната работа въ най-малъкъ размѣръ, въ крѫга на вашитѣ възможности. Ако нищо не правите за Бога, за Христа, по никой начинъ не можете да Го познаете. Мнозина искатъ първо да получатъ блага отъ Господа, а после да повѣрватъ въ Него. Въ сѫщность, законътъ е обратенъ: първо трѣбва да повѣрвате, а после ще получите блага. Питамъ: какви блага можете да очаквате, когато предварително вече сте получили най-голѣмото благо — животътъ? За следния пѫть всѣки отъ васъ да напише единъ стихъ, или едно изречение съ най-красивъ почеркъ. Ако пишете азбуката внимателно, бавно, спокойно, ще видите, че всички букви не сѫ еднакво красиви. Буквитѣ а и б сѫ красиви, но буквитѣ в, г, д, ж не сѫ толкова красиви. Въ бѫдеще новитѣ краснописци ще обръщатъ внимание на движенията, които рѫката прави при написване на буквитѣ. Движенията на рѫката указватъ влияние върху мозъка, върху нервната система на човѣка. Ако движенията при написване на буквитѣ сѫ правилни, тѣ се отразяватъ благоприятно върху паметьта, върху развиването на ума. Тѣ развиватъ мекота и стабилность на човѣшкия характеръ. Изобщо, всички движения, които човѣкъ прави, опредѣлятъ неговото състояние, както и характера му. Срѣщате единъ човѣкъ съ наведена глава, едва влачи краката си. По движенията на този човѣкъ сѫдите, че той е изгубилъ смисъла на своя животъ. Ако срещнете човѣкъ, за когото животътъ има смисълъ, ще видите, че той върви смѣло, съ изправена глава, съ сигурна стѫпка. Сега ще ви дамъ едно упражнение за усилване на паметьта. Които иматъ силна паметь тѣ сѫ свободни, могатъ да не правятъ упражнението. Онѣзи, на които паметьта е слаба, ще правятъ упражнението въ продължение на единъ месецъ. Упражнението е следното: ще турите рѫцетѣ си на кръста. Следъ това ще вдигнете дѣсния си кракъ и ще го допрете, колкото може по-нагоре на бедрото на сѫщия кракъ. Презъ това време ще стоите само на лѣвия кракъ. После ще свалите крака си и ще направите сѫщото упражнение съ лѣвия кракъ. Така ще правите ту съ дѣсния, ту съ лѣвия кракъ въ продължение на десеть минути. Това упражнение развива стабилность, устойчивость на организъма, а сѫщо така указва влияние и върху паметьта. Ако искате да имате резултати, правете упражнението редовно. Какво ви струва да отдѣляте всѣки день по десеть минути отъ времето си за подобрение на своя организъмъ? Ако доброволно не правите движения, природата насила ще ви застави. Тя разполага съ редъ негативни методи, чрезъ които възпитава хората. Тя имъ изпраща болести, и по необходимость тѣ правятъ движения, въртятъ се въ леглото на една и на друга страна. Резултатитѣ на тѣзи движения не сѫ толкова добри, колкото при движенията, които здравиятъ човѣкъ прави. Всѣко движение, което правите, трѣбва да бѫде разумно, да има смисълъ. Въ идейния животъ всѣко движение е разумно. Когато сте добре разположени, движенията излизатъ естествени. Щомъ изгубите разположението на духа си, движенията започватъ да ставатъ неестествени. Като правите движения, не се страхувайте, че ще направите повече, или по-малко, отколкото трѣбва. Броятъ на движенията е точно опредѣленъ. Движението на рѫката означава волевъ импулсъ. Ако това движение е правилно, то събужда красивъ потикъ въ човѣка. Баща има синъ, който следва въ странство. Единъ день синътъ пише на баща си писмо. Бащата отваря писмото, чете, взира се въ него, нищо не може да разбере. Писмото е писано на бързо, едни букви нагоре, други надолу, остри, ѫглести, като йероглифи. Това е неразбраното писмо въ живота. Когато обичате нѣкого, вие пишете красиво, отчетливо, чисто, не бързате. Взимате хубаво перо, чиста книга, хубаво мастило и тогава пишете — по всички правила на етикецията. На баща си пишете: Татко, искамъ да изпълня желанието ти, но... На възлюбения, или на възлюбената си пишете: Добриятъ животъ носи щастливи минути. Питамъ: какъ трѣбва да напишете писмото на баща си? На баща си ще напишете едно красиво писмо, да се чете добре, разбрано. Като го прочете, бащата трѣбва да остане доволенъ. И ние всѣки моментъ пишемъ писма до небето. Всѣка наша мисъль, добра или лоша, е писмо, отправено до небето. Всѣко наше разсѫждение върху известенъ въпросъ не е нищо друго, освенъ писмо, изпратено до небето. Ако мисъльта ни е красива и разсъждението право, ние сме доволни отъ това писмо. Тогава затваряме писмото въ пликъ, подписваме се и го пращаме въ пространството. Вие написвате на баща си писмо съ следното съдържание: Любезни татко, намирамъ се при лоши условия. Работа нѣмамъ, гладенъ и босъ ходя. Важно е при това, че не зная, коя е причината за положението, въ което съмъ изпадналъ. Ако можешъ, пиши ми нѣщо по този въпросъ. Изпращате писмото и чакате отговоръ. Понеже нѣщата сѫ наредени разумно, невидимиятъ свѣтъ ви е поставилъ при тѣзи условия съ цель да ви възпита. По нѣкакъвъ начинъ той ще ви изпрати една мисъль, чрезъ баща ви, или чрезъ другъ нѣкой, отъ която ще научите, защо сте поставени при неблагоприятни условия на живота. Щомъ се домогнете до причината на вашето положение, вие постепенно почвате да се корегирате, и положението ви се подобрява. Чрезъ изпитания и страдания, човѣкъ намира мѣстото, което му е опредѣлено въ живота. Днесъ последнитѣ сѫ заели първитѣ мѣста, а първитѣ — последни. Който иска да бѫде пръвъ на небето, като слѣзе на земята, той трѣбва да вземе последно мѣсто. Ще се впрегне на работа, ще учи, и по този начинъ ще намѣри причинитѣ за противоречията въ своя животъ. Това е задача, която всѣки човѣкъ трѣбва да реши. Като ученици, у васъ трѣбва да се събуди желание да разбирате живота. Щомъ разберете живота, тогава и науката, и изкуствата се осмислятъ. Въ науката, въ изкуствата, въ всички отрасли на живота участвува човѣшката мисъль. Щомъ е така, човѣкъ непременно трѣбва да се интересува отъ живота, разбирамъ отъ съзнателния, добрия животъ. Щомъ живѣемъ добре, ние изразяваме Божествения животъ въ себе си. Безъ този животъ нѣма мисъль. Безъ този животъ не можемъ да влѣземъ въ общение съ разумнитѣ, съ напредналитѣ сѫщества. За да влѣземъ въ връзка съ мисъльта на нѣкой великъ писатель, или ученъ, ние трѣбва да носимъ въ себе си Великия животъ — животътъ на Бога. При това положение само можемъ да разберемъ, каква е била интимната мисъль на този великъ човѣкъ. Тази мисъль не е негова само. Тя се е носила отъ вѣкове насамъ, минавала е презъ много умове, разработвала се е, докато най-после е излѣзла отъ перото на този ученъ въ стройна, красива форма, за да просвѣщава умоветѣ и сърцата на хората. За това се изисква още и любещо сърце, пълно съ любовь, съ обичь. Тогава ще ви се разкрие дълбокия смисълъ на всѣка прочетена отъ васъ дума. Ще разберете, при какви условия е работилъ този ученъ, и защо си е послужилъ съ една, или съ друга дума. Когато писалъ своитѣ Послания, апостолъ Павелъ употрѣбявалъ нѣкѫде неопредѣлена форма. Той е билъ ученъ човѣкъ, което показва, че това е правилъ съзнателно, а не произволно. Много филолози и досега не могатъ да разбератъ, защо си е служилъ съ неопредѣлена форма. Щомъ си е служилъ съ тази форма, той ималъ нѣкаква идея. Затова, именно, всички трѣбва да работите, да влѣзете въ връзка съ великитѣ, съ ученитѣ хора на миналото, да разберете тѣхната интимна мисъль, която ги е заставяла да пишатъ по единъ, или по другъ начинъ. Това се постига съ подобрение на живота, съ внасяне въ него елемента на любовьта. Човѣкъ трѣбва да обича. — Какво трѣбва да обича? — Той трѣбва да обича красивото, великото въ свѣта и къмъ него да се стреми. И грозното може нѣкога да се обича, но само толкова, колкото е контрастъ на красивото. Злото може да се обича само като контрастъ на доброто. Умразата може да се обича само като контрастъ на любовьта. Който има изобилна любовь въ себе си, той може да обича и умразата, и злото, и грозотата. Какво означава това? — Когато обичате нѣкого, вие го обичате и съ недѫзитѣ му, и съ погрѣшкитѣ му — всичко му обичате. Когато не обичате нѣкого, и най-малкиятъ недѫгъ въ него, най-малката запетая е въ състояние да ви отдалечи отъ този човѣкъ. Това опорочава живота ви, нарушава чистотата на вашата любовь. Затова и Писанието казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърце, съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си като себе си“. Значи, първо ще възлюбишъ Бога, следъ това ще възлюбишъ ближния си — човѣкътъ. И тъй, когато Божествената Любовь се прояви у насъ, ние казваме, че Богъ е проява на тази любовь. Когато пъкъ ние проявяваме своята любовь въ Божествения животъ, тогава Богъ проявява къмъ насъ любовьта си въ нашия животъ. Следователно, ние ще проявимъ своята любовь въ Божествения животъ, а Богъ ще прояви своята Любовь въ нашия животъ. Това е великото въ свѣта. Това е задача за разрешаване. Значи, ние трѣбва да разрешаваме Божествената Любовь, да проявяваме Бога въ себе си, а Той трѣбва да проявява насъ въ себе си. По този начинъ ще има допирни точки между Божествения и нашия животъ. Само така ще разберемъ разликата между Божията Любовь и нашата. Така ще се създаде вѫтрешна връзка, вѫтрешна хармония между двата свѣта. Тази връзка ще осмисли живота на хората и ще ги сближи. Следователно, ако искате да създадете връзка съ нѣкой човѣкъ, вие трѣбва да намѣрите въ него поне една добра чърта, която винаги да държите въ съзнанието си. По този начинъ и вие, и той ще проявите любовь единъ къмъ другъ. Това е приятелство, това е любовь къмъ ближния. Не е нужно човѣкъ много да говори, за да създаде приятелски отношения съ нѣкого. Многото говорене забулва истината. За да се домогне до любовьта, човѣкъ трѣбва да постави за основа на живота си такива максими, такива правила и закони, които да иматъ резултати. Всѣки Божественъ законъ, приложенъ въ живота на човѣка, произвежда буря, която или ще го повдигне, или ще го разруши. За да не пострада, човѣкъ трѣбва да върви въ съгласие съ този законъ, да не му противодействува. — Не може ли безъ бури? — Не може. — Защо? — Когато влиза въ гѫста материя, каквато е човѣшкиятъ животъ, Божественото среща голѣмо съпротивление, вследствие на което частицитѣ на тази материя се раздвижватъ силно, сгорещяватъ се и се образува голѣма топлина, отъ която тѣлото или ще се стопи, или трѣбва да направи усилие да си пробие пѫть. Ето защо, когато тръгне въ Божествения пѫть, човѣкъ не трѣбва да спира, да се колебае, да се съмнява. Той трѣбва да върви напредъ съ бързина, която да преодолява всички препятствия. За последствията не мислете. Щомъ сте влѣзли въ Божествения свѣтъ, страхътъ трѣбва да отстѫпи, да излѣзе навънъ. Така е било съ мѫченицитѣ християни. Когато ги заковавали на кръста, когато ги туряли на кладата, тѣ пѣели и славили Бога. Идея сѫ имали тѣзи хора! Който носи въ себе си Божествени идеи, той не страда. Изобщо, въ човѣка страда низшето, но щомъ Божественото, висшето съзнание въ него се пробуди, той повече не страда. Докато е въ ада, човѣкъ страда; щомъ влѣзе въ рая, страданията му изчезватъ. Човѣшкото съзнание носи страдания. Божественото съзнание носи радости. Когато работите върху себе си, правете наблюдения, коя е първата дума, съ която започвате деня. Записвайте всѣка сутринь, коя е първата дума на вашата речь, съ която се обръщате къмъ другитѣ. Като се събуди отъ сънь, нѣкой казва: Донесете обущата ми! Или, донесете дърва и запалете печката! Другъ казва: Чакай да видя, какво имамъ въ кесията. Детето пъкъ казва: Мамо, хлѣбъ искамъ! Всѣки човѣкъ започва деня съ нѣкаква дума, или съ цѣло изречение, но интересно е да направи наблюдение върху себе си поне въ продължение на десеть деня, съ какви думи ще започва своята речь. Не само това, но правете наблюдения, каква ще бѫде първата дума, съ която ще посрещнете нѣкой свой приятель, или своята жена, или дъщеря си. Онѣзи отъ васъ, които сѫ по-свободни, нека направятъ това наблюдение върху себе си да видятъ, съ какви думи започватъ деня. Това упражнение ще държи съзнанието ви будно поне за десеть деня. Като правите тия упражнения, не мислете, че ще влѣзете въ разрѣзъ съ своитѣ знания. Не, знанията, които сте придобили, могатъ само да ви радватъ. Обаче, вие трѣбва да знаете, че освенъ знанията, до които човѣчеството е дошло, има и други знания, за които човѣкъ трѣбва да се приготовлява по умъ, по сърце и по воля. Упражненията, които се даватъ въ Школата, сѫ приготовление на вашитѣ органи за възприемане на бѫдещето знание. Всѣки день носи ново знание съ себе си. Човѣкъ трѣбва да развива своята чувствителность, да възприема това знание. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да бѫде доволенъ отъ живота си. Ставашъ сутринь, бѫди доволенъ, че си станалъ. Боли те единиятъ кракъ — бѫди доволенъ и благодари, че само единиятъ кракъ те боли, а не и двата. Ако те болятъ краката, благодари, че поне рѫцетѣ не те болятъ. Ако те болятъ рѫцетѣ и краката и не можешъ да станешъ отъ леглото, благодари, че можешъ да се молишъ. Като се молишъ четири–петь часа, ще се развърже едната ти рѫка. Като се молишъ още четири–петь часа, ще се развърже другата ти рѫка. Следъ това ще се развърже единиятъ ти кракъ, после — вториятъ и нѣма да забележишъ, какъ ще се развърже тѣлото ти, и ще станешъ отъ леглото си здравъ, доволенъ че можешъ да се молишъ на Бога така, както никога не си се молилъ. Не сѫ лесни тѣзи упражнения. Тѣ изискватъ воля, усилие. Мѫчно е човѣкъ да бѫде благодаренъ, доволенъ при всички условия на живота си, но трѣбва да работи въ това направление, да развие тази чърта въ себе си. Мнозина даватъ външенъ изразъ, че сѫ доволни отъ условията си. Тѣ се усмихватъ и казватъ, че сѫ благодарни, но това е привидно. Човѣкъ вѫтрешно трѣбва да бѫде доволенъ, вѫтрешно трѣбва да се усмихва, самъ съ себе си да се разговаря, да разсѫждава и да се запитва: Защо не съмъ доволенъ и благодаренъ отъ положението си? Толстой дава единъ разказъ, въ който представя разбирането на съвременнитѣ хора за християнството. Двама братя се разговаряли помежду си по въпроса за Христовия законъ. Единиятъ отъ тѣхъ казалъ: Христовиятъ законъ — законътъ на любовьта се изразява въ готовностьта на човѣка да приеме всичко въ живота си съ любовь, съ търпение, безъ никаква критика, безъ никакво роптание. Представете си, че нѣкой благочестивъ човѣкъ е прекаралъ цѣли 20 години въ пустиня въ постъ и молитва, въ служене на Бога и следъ това слиза въ свѣта да помага на хората. Потропа на една врата, не го приематъ; потропа на втора врата, не го приематъ; потропа на трета, на четвърта, пакъ не го приематъ. Стотици врати обиколи, но никѫде не го приематъ. Ако при това положение този човѣкъ се обърне къмъ Бога съ молба да го напѫти тамъ, дето се нуждаятъ отъ него, и благодари на тѣзи изпитания, безъ да роптае, безъ да се огорчава, той е постѫпилъ по Христовия законъ. Следъ това Богъ ще го напѫти къмъ онази врата, дето ще го приематъ съ благодарность. Започне ли да роптае, да сѫди, да критикува хората, че не сѫ внимателни, не сѫ добри, този човѣкъ е далечъ отъ Христовия законъ, той не може да се нарече християнинъ. Това е мѫчение, а не страдание. Съвременнитѣ християни минаватъ презъ сѫщия изпитъ, но като не сѫ готови за него, тѣ се мѫчатъ. Онѣзи християни, които сѫ минали този изпитъ, не се страхуватъ. Тѣ гледатъ на него като на книженъ ножъ. За тѣхъ изкушенията въ свѣта не сѫ нищо друго, освенъ миражи, които постепенно се разсѣйватъ. Затова душитѣ на тия хора сѫ свободни като птички въ висинитѣ. На ученика е нужно и самообладание. Чрезъ самообладание ученикътъ развива своя умъ, своето сърце и своята воля; отъ друга страна, то помага за усилване на паметьта, за подобрение на физическото му здраве, за подобрение отношенията между приятелитѣ му. Човѣкъ трѣбва да прави усилия, да работи съзнателно върху себе си, за да развива самообладание. Безъ това качество, той не може да прогресира. За следния пѫть напишете по едно изречение, или по единъ стихъ, но красиво, чисто и се подпишете на листа. Ще бѫдете смѣли, решителни, ще минете като автори. Тази работа ще бѫде като конкурсъ, на който ще получите премия. Старитѣ гърци сѫ устройвали игри, надбѣгвания, на които само единъ е получавалъ награда — вѣнецъ. Считайте, че и на васъ ще се даде отъ невидимия свѣтъ такъвъ вѣнецъ, затова гледайте да напишете нѣщо хубаво, което да задоволи самитѣ васъ. Като напишете изречението, прочетете го нѣколко пѫти. Ако не ви хареса, не го кѫсайте, но турете този листъ настрана и като отидете на Витоша, изгорете го. Другъ пѫть ще ви дойде по-хубава мисъль. Докато не останете доволни отъ мисъльта, която сте написали, не се спирайте. Пишете една, втора, трета мисъль, докато се установите върху тази, която най-много ви хареса. Може би тази мисъль да ви е предадена отъ нѣкое възвишено сѫщество. Вие трѣбва да зачитате всѣка мисъль, всѣка идея, която минава презъ ума ви, макаръ и да не ви харесва много. Често децата могатъ да изнесатъ по-хубави мисли отъ възрастнитѣ. Затова, стремете се да уважавате и почитате всичко хубаво, което човѣшката глава може да роди. Ще ви дамъ единъ съветъ относно космитѣ, които падатъ отъ главитѣ ви при ресане. Когато се решите, не хвърляйте космитѣ си, но събирайте ги въ торбичка; като съберете повече, занесете ги на Витоша, и тамъ, на нѣкой чисть камъкъ, ги изгорете. Нека пепельта отъ космитѣ се разнесе изъ въздуха, за да се оплодятъ идеитѣ, които сѫ минали презъ главитѣ ви. Сега ще кажете: Защо трѣбва да горимъ космитѣ си, а да не ги хвърляме? Какво ли се крие въ това? — Не чоплете Божественото. Ако чоплите, ще го изгубите и после ще съжалявате, защото не можете вече да го върнете. — Ами какво ще кажатъ хората? — За васъ е важно, какво Богъ ще каже, а Той никого не сѫди. Казано е за Бога: „Отецъ никого не сѫди“. — Кой сѫди тогава? — Той е предоставилъ това на синоветѣ Божии. Значи, ние сами себе си сѫдимъ. Като сравняваме нашитѣ работи съ Божиитѣ, не ги харесваме и започваме да се сѫдимъ. Обаче, Богъ лесно изправя нѣщата. Достатъчно е да духне веднъжъ, за да изправи всичкитѣ ни погрѣшки. За Него всичко е възможно. Сега, въ резюме ще кажа следното: Не чоплете Божественото въ себе си! Не се обезсърдчавайте! Изправяйте недѫзитѣ си разумно! Не туряйте излишенъ товаръ на гърба си! „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 14 декемврий, 1927 г. — София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВѢЧНО ОБНОВЯВАНЕ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“. Размишление. Чете се резюме на темата: „Разлика между математически вѣроятности и душевни възможности“. За следния пѫть пишете върху темата: „Време и вѣчность“. „Време и вѣчность“ — това е една важна тема. Интересно е да видимъ, какво ще пишете върху тази тема. Споредъ гръцката митология времето е създадено отъ Хроноса, богъ на времето. Споредъ астрологията, когато Сатурнъ падналъ, създалъ времето. Той е бирникъ на боговетѣ. Когото хване, иска нѣщо отъ него. Сега оставамъ вие да мислите, какво можете да напишете за времето. Сега всички трѣбва да се стремите къмъ вѫтрешно опрѣсняване, къмъ вѫтрешно обновяване въ живота. Красотата на живота седи въ вѣчното опрѣсняване, или обновяване. И въ Писанието е казано: „Постоянно се обновявайте!“ Когато лошитѣ и добритѣ работи се преповтарятъ, тѣ произвеждатъ обратни резултати. Защо? — Отъ честото повтаряне на известни нѣща става втръсване въ човѣка, вследствие на което се произвежда вѫтрешна реакция. Дойде ли до тази реакция, човѣкъ непременно трѣбва да се опрѣсни, да се обнови. Като се обнови, той ще може разумно да си обясни причинитѣ за противоречията въ живота. Въ края на краищата, всѣки човѣкъ трѣбва да си изясни противоречията въ своя животъ. Когато дойдете до съзнание, че живѣете въ единъ разуменъ свѣтъ, вие ще видите, че всѣко живо сѫщество е поставено точно на своето мѣсто. Следователно, и противоречията, на които се натъквате, сѫ на мѣстото си. Като вървя по улицитѣ, гледамъ, какъ сѫ наредени електрическитѣ стълбове и намирамъ, че всѣки отъ тѣхъ е поставенъ точно на мѣсто, съ строго опредѣлено предназначение. Ако покрай тия стълбове минава нѣкое дете, или единъ простъ човѣкъ, той нѣма да се спре върху тази мисъль, какъ сѫ наредени електрическитѣ стълбове. Той ще мине—замине покрай тѣхъ безъ да имъ обърне внимание. Като ученици на тази Велика Школа, и вие трѣбва да наблюдавате всѣко нѣщо, да видите, какви закони действуватъ въ природата. Влизате въ нѣкоя гора, минавате покрай дървета, покрай треви и цвѣтя безъ да наблюдавате, какъ сѫ наредени. Всѣко растение, всѣко дърво е стълбъ, подобенъ на електрическитѣ. Вижте, какъ е поставенъ този стълбъ. Какво правите вие? — Спирате се предъ дърветата и започвате да човъркате, да чоплите кората имъ, било съ ножче, или съ нѣкое острие. Така постѫпватъ неразумнитѣ ученици. Какво правятъ българитѣ по селата? Като влѣзе въ нѣкоя гора, българинътъ вади брадвата си и започва да сѣче ту това, ту онова дърво. Следъ всичко това хората се чудятъ, защо работитѣ имъ не вървятъ. Докато между хората и разумната природа сѫществува дисхармония, постоянна борба, никога работитѣ имъ нѣма да вървятъ напредъ. Хората постоянно сѣкатъ дърветата — стълбоветѣ на природата, но и тя сѣче. Когато разумностьта влѣзе въ човѣка, и природата ще измѣни отношенията си къмъ него. За да придобие разумность, човѣкъ трѣбва да бѫде крайно внимателенъ къмъ всичко, което го заобикаля. Когато срещнете единъ човѣкъ, вие трѣбва да бѫдете внимателни не само къмъ неговото външно положение, но и къмъ службата, която той извършва въ природата. На всѣки човѣкъ е дадеча известна работа отъ природата, която той трѣбва да извърши. Когато не изпълнява службата си, както трѣбва, човѣкъ не се обновява. Когато не е вѣренъ на своя идеалъ, човѣкъ не се обновява. Когато не е постояненъ въ своитѣ възвишени мисли и чувства, човѣкъ не се обновява. Много отъ мислитѣ и чувствата, които вълнуватъ съвременнитѣ хора, сѫ минали презъ много умове и сърца, вследствие на което сѫ изгубили своята първоначална чистота. За човѣка сѫ важни ония мисли и чувства, които сега излизатъ отъ Бога, съ които Той сега твори. За да се обнови, човѣкъ трѣбва да пречисти въ себе си всички Божествени мисли и чувства, които отъ миналитѣ вѣкове още е изопачилъ. Много отъ тия мисли и чувства сѫ така наслоени съ прахъ и нечистотии, че днесъ сѫ недостѫпни, както за самия човѣкъ, така и за свѣта. Представете си, че имате идеалъ да станете щастливи. Какво разбирате подъ думата „щастие“? Щастието е нѣщо невидимо. То се дължи на благоприятни духовни съчетания, а не на нѣкакви материални блага. Материалнитѣ блага сѫ външенъ изразъ на щастието. Отъ това гледище красивитѣ дрехи могатъ да се уподобятъ на щастливъ човѣкъ. И наистина, само щастливиятъ човѣкъ може да се облича съ най-хубавитѣ си дрехи. Нещастниятъ не може и не трѣбва да се облича съ хубави дрехи, защото тѣ, освенъ че нѣма да му придадатъ нѣщо, но ще увеличатъ нещастието му, понеже не може да ги оцени. Въ такъвъ случай, по-добре е този човѣкъ да бѫде облѣченъ въ дрипели, съ скѫсани дрехи, отколкото съ хубави, нови дрехи. Защо му сѫ тия хубави, скѫпи дрехи, щомъ всѣки, който го срещне на улицата, може да го съблѣче и да му ги вземе? Щастливиятъ човѣкъ е сѫщевременно и уменъ. Той разбира не само човѣшкия, но и Божествения свѣтъ. И тъй, за да се обнови, човѣкъ трѣбва да избѣгва повторението на нѣщата, което води къмъ пресищане. На преситения трѣбва да се отнеме нѣщо, за да се обнови. Този процесъ се извършва непрекѫснато въ природата и въ живота. Забележете, какво става съ хората. Тѣ очакватъ едно нѣщо, сполетява ги друго, вследствие на което постоянно се намиратъ предъ изненади. Нѣма човѣкъ въ свѣта, на когото да не е отнето нѣщо. Това е необходимо, за да дойде обновяването. Този законъ се прилага, както по отношение на отдѣлния човѣкъ, така и по отношение на обществата и народитѣ. Когато нѣкое общество, или нѣкой народъ събере много енергия въ себе си и не знае, какъ и де да я пласира, той започва да се стреми къмъ нѣщо грандиозно, което, въ края на краищата, ше го разруши. За да не стане това, Провидението му създава нѣкаква изненада, отъ която той губи часть отъ енергията си, но започва вѫтрешно да се обновява. Такова нѣщо преживѣ Германия въ общоевропейската война въ 1915? Нито Англия, нито Франция спечелиха това, което Германия спечели. Въ Германия започна процесъ на вѫтрешно обновяване. И Русия е подложена на такова обновяване. Съвременнитѣ хора се заблуждаватъ отъ външнитѣ нѣща. Като дойдатъ страданията, тѣ мислятъ, че всичко сѫ изгубили. Не, страданията винаги обновяватъ човѣка. Човѣкъ може да изгуби богатството си безъ да е изгубилъ нѣщо сѫществено. Придобиването и загубата на богатството е хазартна игра въ живота. Въ една минута само човѣкъ може да стане и беденъ, и богатъ. Ако нѣкой играе на борсата, той може да влѣзе последенъ беднякъ, а да излѣзе милионеръ. И обратното се случава: влиза милионеръ, излиза последенъ беднякъ. Като казвамъ, че за да се обнови човѣкъ, трѣбва да му се отнеме нѣщо, това е само външна страна на въпроса. Това не значи, че постоянно трѣбва да се отнима нѣщо отъ човѣка. Отнимането трѣбва да бѫде като външно условие, а не като постояненъ вѫтрешенъ процесъ. Обновяването е вѫтрешенъ процесъ въ човѣка, който внася нѣщо ново въ неговата душа. Всѣки день, всѣки часъ, всѣки моментъ трѣбва да се внася нѣщо ново въ мислитѣ и чувствата на човѣка. Само новото обновява и повдига човѣка. Само любовьта е въ състояние да внесе новото въ човѣшката душа. Много е говорено за любовьта, но малцина я разбиратъ. Любовьта е нѣщо велико, колкото понятно, толкова и непонятно за хората. Любовьта изисква да обичашъ всички и да те обичатъ всички. Само Богъ, като Вѣчно Начало, като Абсолютна величина, безъ начало и безъ край, обича всички, и всички Го обичатъ. Той е неизмѣненъ, затова всички сѫщества, отъ малки до голѣми, Го обичатъ. Помежду си тия сѫщества спорятъ, биятъ се, примиряватъ се, но дойдатъ ли до Него, всичко това изчезва. — Защо? — Защото Той е идеалъ на всѣко живо сѫщество. Следователно, идеалътъ на всѣко живо сѫщество е да бѫде обичано отъ всички. Да ви обичатъ всички — това е велика идея, която не може да се разбере въ нейната дълбочина. Бога всички обичатъ, защото Той може да отговаря на всички. Значи, само онзи е обичанъ отъ всички, който може разумно да отговаря. Който иска да бѫде обичанъ отъ всички, той не трѣбва да живѣе въ личностьта. Личностьта представя листа на дърветата. Листата траятъ временно — презъ пролѣтьта, презъ лѣтото и презъ есеньта. На края на есеньта тѣ започватъ да капятъ, а на другата пролѣть израстватъ нови листа. Като ученици на окултна школа, вие се стремите къмъ обновяване. Такъвъ е билъ стремежътъ на ученицитѣ въ всички окултни школи досега. На времето си и апостолъ Павелъ е говорилъ за обновяване. Красиво нѣщо е обновяването! То се постига чрезъ закона на любовьта, на мѫдростьта и на истината. По какъвъ да е начинъ, човѣкъ трѣбва да се обнови! — Не мислете, че това обновяване ще ви наложи да влѣзете въ съгласие съ окрѫжаващитѣ. Не, щомъ искате да се обновите, не мислете за окрѫжаващата срѣда. Щомъ искате да се обновите, не мислете за времето: дали е облачно, дали вали снѣгъ, или дъждъ — за нищо друго не мислите, освенъ за обновяването. Нѣкой иска да направи добро. Щомъ иска да направи добро, не трѣбва да се рѫководи отъ времето, дали снѣгъ, или дъждъ вали. Ще направи добро безъ никакви отлагания, безъ никакви коментарии. Обаче, като се натъкне на нѣкакво противоречие, този човѣкъ казва: Нѣма смисълъ да правя добро. — Защо нѣма смисълъ да прави добро? — Защото хората трѣбвало да живѣятъ въ хармония и взаимно да си помагатъ. Понеже не било така, той се обезсърдчилъ. Вѣрно е, че хората трѣбва да живѣятъ въ хармония помежду си, но вѣрно е и това, че тѣ трѣбва да минатъ презъ сегашния животъ, да се натъкнатъ на редъ мѫчнотии и противоречия. Преди да се внесе хармония въ живота, както и въ музиката, човѣкъ първо се натъква на дисхармония. Човѣкъ трѣбва да мине презъ всички състояния поне по единъ пѫть. Запримѣръ, нѣкой изживява тежко състояние, струва му се, че свѣтътъ се събаря върху него. Колкото да е тежко състоянието му, той трѣбва да знае, че само веднъжъ ще го мине. Втори пѫть по никой начинъ нѣма да мине презъ сѫщото състояние. Ще ви приведа единъ примѣръ. Снощи седа въ стаята си и чувамъ, че нѣкой пъшка предъ вратата. Вслушвамъ се, чувамъ, че се напира на вратата, нѣкой иска да влѣзе вѫтре. Излѣзохъ отъ стаята си и видѣхъ на стълбата едно куче. То ме погледна, каза ми нѣщо. Разбрахъ, че не е добре, дошло е да иска помощь: яло нѣкаква храна, която развалила стомаха му. Мисля си: какъ е дошло на ума на това куче да напусне топлата кухня и да се качи горе да иска помощь? Нѣкой му далъ варени, горещи картофи, безъ да знае, че кучетата не обичатъ горещо ядене. Следъ малко кучето слѣзе долу, но едва вървѣше, губѣше равновесие. Господарьтъ на това куче ималъ добро желание, искалъ да му даде топла храна, но му напакостилъ. Често и вашитѣ господари ви даватъ горещи картофи, съ които развалятъ стомаситѣ ви. Следъ това вие мислите, че сте господари на положението си. — Не зная, доколко сте господари на себе си. Когато параходътъ влѣзе въ морето и започне да се движи на една и на друга страна, отъ него ли зависи това движение? Движението на парахода се управлява отъ единъ разумъ, по-високъ отъ този на самия параходъ, но люлѣенето му на една, или на друга страна, нагоре или надолу, се опредѣля отъ морскитѣ вълни. Разумътъ, който направлява движението на парахода, е вѫтре въ него. Тъй щото, когато видите, че нѣкой се криви на една, или на друга страна, не сѫдете, не го критикувайте. Казвате: Защо този човѣкъ криволичи въ пѫтя си? Ако сте на негово мѣсто, и вие ще криволичите. Нищо лошо нѣма въ криволиченето. Колкото да криволичите, това е неизбѣжно. Гледайте, обаче, да пазите равновесие. Докато параходътъ е въ пристанището, никакво криволичене нѣма да има. Щомъ влѣзе въ морето, въ великия океанъ на живота, криволиченето неизбѣжно ще дойде. Ако морето е тихо, параходътъ ще бѫде спокоенъ. Започне ли параходътъ да криволичи, това е добъръ признакъ. Това показва, че има бури въ океана, които ще внесатъ опрѣсняване въ живота. Природата обича постоянното опрѣсняване. Ако въздухътъ и водата не се опрѣсняваха, щѣха да бѫдатъ въ постояненъ застой, който би се отразилъ неблагоприятно върху цѣлокупния животъ. Като знаете значението на закона за обновяването, приложете го въ своя личенъ животъ, за да се ползувате отъ него. И тъй, тази година ще работите за своето обновяване. Човѣкъ може да се обновява и при най-неблагоприятни условия. Обаче, за растенето не е така. Има условия въ живота, при които човѣкъ не може да расте. При обновяването на човѣка взиматъ участие сѫщества извънъ него. Запримѣръ, когато детето трѣбва да се облѣче съ нови дрехи, това правятъ родителитѣ му. Тѣ го обличатъ, както искатъ, стига детето да не имъ препятствува. Когато се разсърди, детето не иска да го обличатъ, не харесва дрехитѣ си, плаче, дърпа се назадъ — недоволно е нѣщо. И съвременнитѣ хора, като децата, не сѫ доволни отъ живота си. Тѣ се стремятъ къмъ другъ нѣкакѣвъ животъ, вследствие на което сегашниятъ не ги задоволява. Хората бързатъ много. Нека потърпятъ малко. Животътъ, който очакватъ, ще дойде. Той едва е започналъ да се проявява. Ако имате търпение, новиятъ животъ ще дойде и ще донесе всичко, каквото желаете. — Кога ще дойде? — Може тази вечерь да дойде, може и утре вечерь. Ако не дойде днесъ или утре, ще дойде следъ месеци, следъ години — следъ десеть, следъ сто хиляди години, а може би и следъ милиони години — важно е да дойде. Ако сте умни, за единъ день ще дойде; ако сте глупави — следъ хиляди години ще дойде. — Какъ можемъ да поумнѣемъ? — Като вършите волята Божия. Ставате сутринь рано, имате добро разположение на духа, искате да направите нѣщо за Бога, да извършите Неговата воля, да живѣете изключително за Бога. Това не значи, че ще занемарите вашия животъ и вашитѣ работи. — Не, първо ще свършите нѣщо за Бога, а после — за себе си. Въ това време ще дойде нѣкой отвънъ да свърши вашата работа. Речете ли първо да свършите своитѣ работи, а после Божиитѣ, нито вашитѣ ще свършите, както трѣбва, нито Божиитѣ. Въ живота има две течения: въ едно отъ дветѣ течения попада човѣкъ и тамъ работи. То е ограниченото състояние. Другото е неограниченото състояние, въ което само Богъ работи. Тѣзи две течения се намиратъ въ постоянно съприкосновение помежду си. Първото течение обхваща времето и пространството, а второто е извънъ времето и пространството. Ето защо, човѣкъ трѣбва да изучава законитѣ на времето, да се освободи отъ Сатурна, отъ своята карма. Когато се говори за време, ние разбираме кармата. И наистина, когато нѣкой има да взима отъ васъ, той постоянно гледа, кога ще дойде времето, падежа на задължението. Щомъ получи, каквото има да взима, той повече не мисли за времето. Докато живѣе въ време и пространство, човѣкъ мисли и работи само за себе си. Не само това, но той счита, че и хората, и Богъ трѣбва да мислятъ и работятъ само за него. — Нѣма защо да се изисква това отъ Бога. Той всичко е направилъ, при това всичко е направено безпогрѣшно. Като знае това, апостолъ Павелъ е казалъ: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е опредѣлилъ за тѣзи, които Го любятъ“. Най-важниятъ въпросъ за човѣка е въпросътъ за вѫтрешното обновяване. То седи въ връзка съ доволството. Щомъ станете сутринь, започнете да работите съ най-малкитѣ условия, които ви сѫ дадени. Въ София има една книжарница, наречена книжарница „три лева“. — Защо е наречена така? — Защото този книжарь е започналъ търговия само съ три лева. Работата му тръгнала добре, и въ скоро време той станалъ капиталистъ. Други търговци сѫ започвали съ голѣми капитали и въ скоро време всичко сѫ изгубвали. Следователно, който иска да стане човѣкъ, той трѣбва да започне работата си само съ три лева. По сѫщия начинъ и ученикътъ трѣбва да започне своята работа съ капиталъ отъ три лева. Сега, като четете и изучавате беседитѣ, вие не трѣбва да се спирате върху буквата на нѣщата, а трѣбва да ги изучавате по духъ, като се спирате главно върху ония методи, които помагатъ за вѫтрешно обновяване. За изучаване на всѣка наука има два начина: външенъ и вѫтрешенъ. Запримѣръ, едни изучаватъ математиката по време и пространство, а други изучаватъ математика на Битието. Другъ е въпросътъ, ако изучавате резултатитѣ. Като живо сѫщество, самиятъ човѣкъ е цѣла математика и геометрия. Сѫщото нѣщо може да се каже за всѣка наука. Следователно, ако изучавате естественитѣ науки като резултатъ, е едно нѣщо; ако ги изучавате като битие е друго нѣщо. Ако изучавате астрологията като резултатъ е едно нѣщо; ако я изучавате като битие е друго нѣщо. Докато съзнавашъ, че живѣешъ, всички противоречия за тебе изчезватъ; щомъ дойдешъ до отношения съ хората, до кармата, до проява на явленията въ време и пространство, противоречията излизатъ на лице, и ти виждашъ, че имашъ да давашъ. Значи, докато изучаваме човѣка като сѫщество, излѣзло отъ Бога, противоречията лесно се разрешаватъ. Това не значи, че нѣма да имаме никакви страдания и мѫчнотии. И при това положение страданията и противоречията ще ни следватъ, но ще иматъ разрешение, макаръ и въ вѣчностьта. Тогава човѣкъ ще разрешава задачитѣ си, ще върви напредъ и ще намира причинитѣ за всѣко явление, което става въ живота и въ природата. Той ще вижда резултатитѣ на днешнитѣ противоречия въ далечното бѫдеще. Ако отъ страданията на човечеството може да се изработи единъ голѣмъ, великолепенъ диамантъ, който да свѣти на главата на единъ ангелъ, тѣзи страдания иматъ смисълъ. Заслужава да се прекара една вѣчность въ страдания, за да свѣтишъ цѣли вѣчности върху главата на единъ ангелъ. Щомъ е така, заслужава човѣкъ да страда, за да се превърне въ диамантъ, който единъ день да стои върху главата на нѣкой ангелъ и да отразява неговата свѣтлина. Обаче, това сѫ само начини на разсѫждения. Въ сѫщность, душата на човѣка въ Божествения свѣтъ има съвсемъ друго предназначение, а не само да страда. Това, което ви говоря за страданията, е само за изяснение на нѣщата. Следователно, каквито отвлѣчени въпроси да се повдигатъ въ сегашния животъ, вие ще се спъвате въ тѣхъ, базъ да ги разрешите. — Защо? — Защото сегашниятъ ви животъ е опредѣлена величина. Сегашниятъ животъ на хората е преходенъ, той е даденъ само за опредѣлено време и пространство. Той е подобенъ на едно ядене, сложено въ чиния и валидно само за даденъ случай. Мине ли времето на тоза ядене, минава и значението му. Това ядене не разрешава въпроситѣ за цѣлъ день. То разрешава въпроситѣ само за една трета отъ деня. Като донесатъ сутриньта ядене, нѣкаква закуска, ти се усмихнешъ, хапнешъ си, доволенъ си. Като донесатъ ядене на обѣдъ, пакъ се усмихнешъ, пакъ си доволенъ. Ще дойде време, когато нѣма да се задоволявашъ отъ това ядене; ще стане нужда да измѣнишъ яденето си, да стане идеално. Когато се говори за обновяване, разбирамъ намаляване на тежестьта, която човѣкъ е турилъ върху себе си. Тази тежесть се дължи на чрезмѣрно голѣми желания, къмъ които човѣкъ се стреми. Хроносъ, отъ една страна, и Сатурнъ — отъ друга, сѫ казвали и продължаватъ да казватъ на човѣка: Ние можемъ да ти дадемъ на заемъ, колкото пари искашъ. Колкото за плащане, не се безпокой има време, цѣлата вѣчность е предъ тебе, ще се изплатишъ. Като се основава на тѣхнитѣ думи, човѣкъ взимз и трупа, не мисли, но единъ день го изправятъ предъ дълговетѣ му: трѣбва да плаща, а пари нѣма. Дойде ли до плащане, човѣкъ изпада въ положението на онзи българинъ отъ провадийскитѣ села, който далъ на заемъ осемь крини жито на единъ турчинъ. Следъ като плащалъ десеть годиии наредъ, турчинътъ останалъ да дължи на българина още 80 крини жито. Казвамъ: Вземешъ ли отъ Хроноса осемь крини жито на заемъ, твоята работа е свършена вече. При такива случаи българинътъ си служи съ пословицата: „Не искамъ нито жилото му, нито меда“. Това е кармата. Страшенъ е кармическиятъ законъ, съ който сѫ свързани всички хора. Докато сте свързани съ този законъ, вие не можете да се откажете отъ плащане на дълговетѣ си. Такъвъ законъ сѫществува и въ съвременнитѣ държави. Когато нѣкой има дългове, но не иска да ги плаща, турятъ го въ затворъ да лежи нѣколко години, да компенсира задълженията си. Кое е за предпочитане: да изплати човѣкъ дълговетѣ си, или да лежи въ затворъ? Изобщо, за предпочитане е човѣкъ да изплати дълговетѣ си, отколкото да лежи въ затворъ. Ако при излежаване наказанието си въ затвора му даватъ книги да чете, да се просвѣщава, това не е лошо. Сега, турете въ ума си мисъльта, че трѣбва постоянно да се обновявате. Каквито противоречия да срещнете въ живота си, ставайте се разумно да ги разрешавате. Всѣки трѣбва да се стреми разумно да разреши противоречията на своя животъ, но не да ги избѣгва. Не е въпросъ да се избѣгватъ противоречията — важно е разумно да се разрешаватъ. Щомъ ги разрешите правилно, ще преживѣете най-малката радость, като печалба въ живота си. Нѣкой ще каже, че вмѣсто обновяване, по-добре е да има нѣколко стотици хиляди лева. Споредъ него по-добро обновяване отъ паритѣ нѣма. — И това е вѣрно. Има случаи въ живота, когато паритѣ сѫ необходими, но има случаи, когато паритѣ не сѫ необходими. Когато се ражда, човѣкъ се нуждае отъ пари; когато умира, не се нуждае отъ пари. Когато се ражда, човѣкъ се нуждае отъ ядене; когато умира, не се нуждае отъ ядене. Когато се ражда, човѣкъ се нуждае отъ знание; когато умира, никакво знание не му е нужно. Тази е истинската философия на живота. Когато човѣкъ се ражда, могатъ да му дадатъ, какъвто кредитъ иска, но трѣбва да чака известно време, докато редътъ му дойде. Отивате въ английската банка да извадите сто милиона английски лири. Лесно е да ви дадатъ тѣзи пари, но трѣбва да чакате редъ, да свършатъ работата си всички, които сѫ дошли преди васъ. Вие гледате часъ по-скоро да вземете тѣзи пари, но де ще ги турите, не държите смѣтка. Знаете ли, колко тежи това злато? Казвате: Да взема това злато, че повече не мисля. То ще бѫде единъ сигуренъ запасъ. въ живота ми. По сѫщия начинъ и вие искате голѣми блага отъ Бога, безъ да държите смѣтка, какво представятъ тия блага. Тѣзи блага сѫ стотѣ милиона, за които не държите смѣтка, де ще ги турите. Знаете ли, колко колѝ сѫ нужни за пренасяне на това злато? Следователно, когато човѣкъ иска да придобие всички блага изведнъжъ, това значи да изтегли сто милиона английски лири отъ английската банка. — Да се искатъ по този начинъ блага, това е неразумно. Всѣки ще получи толкова блага, колкото е опредѣлено. Не е въпросъ само да придобива човѣкъ блага, но като ги придобива, да ги впрѣга на работа. Единъ господинъ казваше, че могълъ да впрегне на работа само два и половина милиона лева. Ако има повече отъ два и половина милиона лева, не би могълъ да ги впрегне на работа. Следователно, както паритѣ, така и благата, които има, човѣкъ трѣбва да ги впрегне на работа, а не да ги държи въ себе си безъ употрѣбление. Тази вечерь ще ви дамъ следната пѣсень: „Тѫги, скърби сѫ богатства за живота въ душа скрити; за бѫдни добрини, за благи плодове; за свѣтли дни — (3 пѫти) дни, дни, дни“. Щомъ имате нѣкаква скръбь, изпѣйте тази пѣсень. Важно е да може човѣкъ да я изпѣе. Лесно е да се говори, но мѫчно е да се изпълни. Нѣкой казва: Като видишъ мечка, цъкни една клечка кибритъ и не се безпокой. — Лесно е да цъкнешъ клечката, но мѫчно е да ти дойде на ума, че трѣбва да цъкнешъ. Когато пѣете тази пѣсень, имайте предъ видъ закона на контраститѣ. Затова, пѣйте я веднъжъ по-слабо, после — по-силно. Ако я пѣете нѣколко пѫти по единъ и сѫщъ начинъ, тя ще изгуби своята сила и значение. Въ ирационалната музика по никой начинъ не можете да изпѣете единъ и сѫщъ тонъ два пѫти. Тамъ нѣма повторение на тоноветѣ. Съ нашитѣ пѣсни ние внасяме обновяване въ българската народна музика. Българскитѣ пѣсни сѫ крайно материалистични. Нѣма да намѣрите българска пѣсень, която да изразява молитвата на българина. Чрезъ своитѣ пѣсни българиньтъ е изразилъ скръбьта, веселието, но никѫде не е представилъ молитвата на своята душа. Като запѣе, той удря калпака си и казва: Дай тукъ половинъ кило вино! Думитѣ въ пѣснитѣ трѣбва да бѫдатъ така наредени, че да смекчаватъ тоноветѣ. Има известни енергии въ човѣка, които могатъ да се трансформиратъ само съ скачане, съ тропане, съ игра, съ викане. Следъ това въ него настава тишина, спокойствие. Такова е състоянието на човѣка, когато спечели много пари. Първо той е веселъ, скача, вика, играе, пѣе, докато се успокои и улегне въ себе си. Но веселието и скръбьта не представятъ живота; тѣ водятъ само къмъ живота. Тѣ сж условия само за живота, но не и самиятъ животъ. Радостьта не показва, че човѣкъ е придобилъ живота; скръбьта не показва, че човѣкъ е изгубилъ живота. Радостьта и скръбьта сѫ условия да се прояви живота въ човѣка. Единъ старецъ отъ търновскитѣ села получилъ писмо отъ сина си, който следвалъ въ странство. Като неграмотенъ, бащата занесълъ писмото на касапина въ селото да го прочете. Касапинътъ отворилъ писмото и съ грубъ тонъ прочелъ: Татко, изпрати ми малко пари, защото имамъ нужда! — Вижъ го ти, синковецътъ! — казалъ бащата. Оттамъ чакъ ми заповѣдва. Нищо нѣма да му пратя. Петь пари не давамъ за него! Върви старецътъ и мърмори, недоволенъ отъ сина си. — Чакай да се отбия при фурнаджията, и той да прочете писмото — казалъ огорчениятъ старецъ. Фурнаджията билъ добъръ човѣкъ, съ мекъ характеръ. Взелъ писмото и съ тихъ, кротъкъ гласъ прочелъ: Татко, изпрати ми малко пари, защото имамъ нужда. — Вижъ, така разбирамъ. Да се помоли малко, да се обърне човѣшки къмъ баща си, а не да ми заповѣдва. Сега ще му изпратя пари, но въ първия случай не бѣхъ готовъ петь пари да му дамъ. Успокоилъ се старецътъ и продължилъ пѫтя си. Както виждате, интонацията има голѣмо значение въ живота на човѣка. Само душата е въ състояние да изрази онова меко, красиво чувство, което се крие въ човѣка. Всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми да прояви мекото, топлото, красивото чувство въ себе си и да престане да се занимава съ външнитѣ работи, съ външния свѣтъ. Дойде ли до това състояние на душата, човѣкъ нито скърби, нито се радва. Докато скърби и докато се радва, той изразява общи състояния. Едновременно съ него скърбятъ и се радватъ всички живи сѫщества на земята: и хора, и животни, и растения. Дръжте се за тихото, за великото въ себе си, въ което се крие живота. Що се отнася до скърбитѣ и радоститѣ, кажете: Такава е била волята Божия! Богъ е наредилъ всичко за добро. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ * 7. Лекция отъ Учителя, държана на 7 декемврий, 1927 г. — София.