Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Общ Окултен Клас'.

Открити 952 резултата

  1. Ще се опитам да опиша накратко методите, които ни дава Школата на Бялото Братство за по-бързото изплащане на кармата. На скоро бях навън, на разходка, и ми потрябва химикалка – взех на заем такава от касиерката в кварталния магазин с обещанието, че ще я върна след 5 минути. Обаче забравих … Отнесох си я в къщи и изобщо даже не успях да я използвам (въпреки че, това няма абсолютно никакво значение). И така, цяла седмица забравям да я взема с мен, когато излизам и да я върна – от срам дори започнах да избягвам магазина. На края на историята сънувах, че им връщам обещаната химикалка. На сутринта това беше и първата ми работа – да я върна и съвсем сериозно да се извиня за забавянето. С този обикновен наглед пример искам да покажа, че наруших, не изпълних обещание и че няма да имам отново спокойствие и мир, докато не върна не моето и не изпълня докрай обещаното. Защото кармата действа винаги и за всичко – тя е безпощадна, без изключения. Тя, всъщност, е един закон за справедливостта, който много харесвам. Тя не прибавя нещо от себе си. Тя е като един наблюдател, който много стриктно и точно записва в тефтера си всичко онова, което човек върши или обещава. И докато той не изплати и последната стотинка (кодрант) от задълженията си – свобода няма! Когато даваме обещание, ние всъщност не го правим към отсрещния човек (обект), а по-скоро, това е едно заявление към цялата вселена, която ще следи дали то ще изпълни или не и дали това ще бъде навреме. За това и Учителят толкова много е държал да се намери и плати бележката за радиото, преди да си замине, защото е знаел окултното значение за едно такова неизпълнение на задълженията. Щом този закон важи за Великия Учител, то какво остава за нас?! За това смятам, че за всеки един от нас е от кардинално значение да си постави за цел да разплете до край и изплати всички свои кармични връзки. Да развърже от себе си всички вериги и окови, които го притискат и държат към земята. Да стане завинаги ясно, че малките неща са от кардинално значение. И да разрешаваме въпросите, които стоят пред прага на нашата душа не по човешки начин, а по Божествен (или поне да имаме такъв стремеж). Един от методите, които се дават в Школата, това е пеенето. Чрез пеене човек по-бързо изплаща своята карма – за това и Учителят може би толкова е държал на пеенето и занимаването с музика. Конкретно една такава песен е „Мехейн“. Друго, което може да се практикува за по-бързото разплащане на дългове е 36 часовия пост. Съзнателен, а не случайно или по принуда издържан … Друг метод, който ни дава Учителя е вечер да се съзерцава звездното небе в продължение на 10-15 минути. По този начин, казва, вие се свързвате с напредналите същества, които идват и ви помагат – така, бедите, които са ви определени за следващия ден могат да се отменят. За разчистване на сметки всеки ден от седмицата да се казва по сто пъти един глагол. За понеделник – „чистя“, вторник – „побеждавам“, сряда – „уча“, четвъртък – „давам“, петък – „любя“, събота – „съграждам“, неделя – „светя“. Постепенно от по-малките и лесни за изпълнение неща преминава към по-трудните, като например – прошката. „Да простиш и да обичаш – това са много трудни работи, казва Учителя. Има един велик закон в природата: като прощаваш, ти добиваш своята свобода.“ Когато започне разцъфтяването или пробуждането на човешката душа тогава той много лесно започва да люби – всички и всичко, търпелив е и се стреми навсякъде, където може да направи добро, да носи светлина, да примирява. Той е смел и решителен. А правилната обхода, за която Учителя толкова много е държал и не веднъж е говорил, е за да ни предпази от навличането на нова карма … Стига ме и до апогея на нещата, който човек може сам да направи, стига да стигне до това съзнание и да го изпълнява, за да изплати кармата си: Самоотричането - закон за свободата. („Не аз, а Христос в мен! “) Когато един ученик напредне в своето духовно обучение и вече е изплатил своята карма, вярвам, че той би могъл да понесе на плещите си и родова карма и да я изчисти. Вярвам също така, че едно живо, духовно, пробудено и напълно осъзнато общество, би могло да изчисти през себе си национална карма. А за кармата на човечеството – знаем Кой я пренесе през кръста. Само същество като Христос би могло да направи подобно нещо и го направи, от любов към човечеството. Великата жертва. Вечният пример. Всъщност може би тук е момента разгледаме и въпроса как след като закона за кармата важи за всички Христос приема върху себе си греховете на цялото човечество. Духовната наука обяснява това така: когато човек извърши грях, той се отдалечава от своя път към съвършенство, кармата идва и той трябва да изплати греха си. Да предположим, че още в този си живот или в следващия той успява да се разплати и вече е така да се каже чист, обаче неговият грях все още съществува като факт на земята и той е абсолютно безсилен него да заличи. Това прави Христос – заличава този факт от земята. Щайнер дава и друг пример. Казва горе-долу така: ако например вземем един човек роден през 793г. който е съгрешил и погледнем в Акаша за неговия грях, за да изследваме кармата – ние не бихме могли да го видим. Ако обаче се проникнем себе си с Христос си и отново погледнем в Акаша – този път ще видим неговия грях, който стой в акашовите хроники като факт. Това е възможно да се случи, защото Христос всъщност е взел греха в неговото царство. Антропософията казва : „Кармическата справедливост остава да съществува, но по отношението на действието на един грях в духовния свят се явява Христос, който взема този грях в своето Царство и го носи нататък“. Това всъщност представлява заличаването на греха в хода на земното развитие чрез Мистерията на Голгота. За българите знаем, че сме черният дроб на планетата. В една беседа (мисля, че беше от Утринни слова 1936г.), Учителят над четири пъти казва колко е важно българите да имат здрав черен дроб. Пример за това как с едно индивидуално действие – изчистване на черния дроб, човек може да окаже сериозно влияние на общите процеси, протичащи в целия космос. Човек се движи по кръста на еволюцията и когато той изплати своята карма напълно, от движение по хоризонталата на кръста, той преминава в движение по вертикалата и става управител на собствената си съдба. И от там започва истинската свобода, лично творчество и човек може да изпълни земната си мисия. Тогава той излиза от Самсара – колелото на преражданията и може да продължи към живот, учене и служба на други планети и слънчеви системи. Тогава той ще се е издигнал до нова сфера, от която би могъл да действа като учител на човечеството. 23.10.2017г. София
  2. Ще разгледам двете положения най-вече в техния материален смисъл. За положителна страна на богатството ще сметна това, че чрез него човек добива едно спокойствие, сила и увереност, които ще му дадат стабилна основа за неговия по-нататъшен живот. Когато човек живее чист и праведен живот, придобива своите материални блага с честен и почтен труд, вътре в неговата кръв се образуват микроскопически частици злато (алхимически процес), които започват да привличат като мощен магнит към себе си, богатство от външния свят. Това е един правомерен начин за забогатяване, при който човек има условия да се развива духовно. И колкото повече той има, толкова повече би могъл да дава. Чрез богатството си би могъл да развие качества като щедрост, милосърдие, отзивчивост, съчувствие, взаймопомощ, правене на добро, и така, чрез възможностите си да стане проводник на Бога, който да се изволява през него и в най-малките наглед дела. Богатството е и велика отговорност пред Небето. Има една опастност, която постоянно дебне всеки човек, допрял се до парите, и тя е скрита във това, че може да бъде допуснато да се роди алчността в сърцето - един от седемте смъртни гряха. И това е велик изпит. Така че, да не се радваме, когато видим пре много богати хора, а да се молим за тях и душите им. Отрицателната страна на богатството е скрита във възможността, че човек може да допусне в себе си мисълта, че това, което притежава е негово, а то не е, защото всичко принадлежи на Бог, всичко , което си мислим,че притежаваме е по милостта на Бога. Чрез богатството човек може да развие в себе си ред отрицателни черти на своя характер. За това е важно да познаваме окултната сила на златото, като метал на слънцето, за да може то безопасно да циркулира в нашия обществен и икономически живот. И така се намалява опастността от съблазън, която може да погуби душите ни. Никой не е защитен или ваксиниран. Опастността я има винаги и от нас се иска голяма и постоянна будност на съзнанието, за не може блясъкът на златото да ни ослепи, омагьоса и заблуди. За отрицателни страни на сиромашията можем да сметнем това, че постоянната липсаи недоимък на нещо, буди неспокойствието на ума и така това се явява пречка, той да се отдаде всецяло на Бога и с вяра да му служи. За обикновенния човек сиромашията е бреме, непосилен товар и страшна мъка, защото той смята, че това е крайно неспаведливо. Той не може да постигне своите цели, стремежи, мечти и копнежите на сърцето си, понеже мисли, че за това са му необходими средства. Не, нужна му е само и единствено вяра. И Господ, именно чрез тази немотия идва, за да изпита сърцето и вярата му. Истината е, че точно тези, привидно неблагоприятни външни обстоятелства, в живота на човека, оказват най-голямо въздействие вътре в самия него. Те се явяват условия, за да се научат великите уроци на смирение, на дълготърпение, на вяра, надежда, любов. Точно тези условия са най-благодатната почва за вътрешната работа. Майка Тереза е имала един чадър и едно одеало. Дали бихме могли да я наречем бедна? Или сиромах жена, при всичкото богатство, което душата и притежава. Как може да бъде беден човек, в когото Христа живее?! Каквито и условия да ни се дадат в живота - богатство или бедност, ние трябва да бъдем винаги разумни, за да можем да работим, да се повдигаме и да намираме скритите съкровища на Духа, които Той е приготвил за нас. Индусите, когато станат на по 50 години, оставят своя бизнес, оставят семействата си - жена, деца и всичко светско, и се отдават на духовен живот, служене на Бога и на проповядване. Т.е. те се освобождават от всичко материално и прексват всички връзки, които са ги спирали или ограничавали, за да не могат те всецяло да се отдадат Господа. Лично смятам, че не е нужно да чакаме да станем на по 50 години или повече, за да посветим живота си на Бог. Винаги можем да го направим. Още днес. Още дори сега. И такау човек може да гледа на сиромашията като на велико богатство, което го води към Бога. И както Христос казва: "Продай имота си и раздай парите на бедните и ела при мене", и също казва "По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Небесно". Всеки ден Христа ни подканя да се отречем от нашите стари навици, от живота ни на старозаветни, на новозаветни и праведни хора. Да дойдем при Него като ученици и да му служим в Дух и Истина.
  3. "Запалена свещ" Общ окултен клас - шестнадесета година „Запалена свещ“, Общ окултен клас - шестнадесета година, т.2 (1936 г. - 1937 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 1995 г. ISBN 954-8091-24-0 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето: Усет, влечение, чувство, стремеж 14 октомври 1936 г. Изяснения 21 октомври 1936 г. Трите картини. 6 януари 1937 г.
  4. http://localhost/petardanovcom/index.php?/files/file/888-%7B?%7D/ Всички беседи -Азбучна подредба Всички беседи- Хронологична подредба НБ - Неделни беседи (1914 г. до 1944 г.) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; СБ - Съборни беседи (1906-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; ООК - Общ Окултен клас (1922-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; МОК - Младежки окултен клас (Специален клас) (1922-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; ИБ - Извънредни беседи (1897-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; КД - Клас на Добродетелите(1920-1926) - СПИСЪК; МС - Младежки събори (Съборни) (1923-1930) - СПИСЪК; РБ - Рилски беседи (Съборни) (1929-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; УС - Утрини Слова (1930-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; БС - Беседи пред сестрите(Четвъртачни беседи) (1917-1932) - СПИСЪК; ПС - Последното Слово (1943-1944) - СПИСЪК;
  5. Последен ъпдейт на пакетите 17.03.2019 Тъй като пакетите са големички, може да използвате Флашгет за изтеглянето им. Неделни беседи (1914-1944 г.) - 2.77 гб. Общ Окултен клас (1922-1944 г.) - 2.68 гб. Младежки Окултен клас (1922-1944) - 2.71 гб. Съборни беседи (1906 -1944) - 0.77 гб. Рилски беседи (Съборни) (1929-1944) - 0.38 гб. Утрини Слова (1930-1944) - 0.69 гб. Извънредни беседи - 0.33 гб. Младежки събори (Съборни) (1923-1930) - 0.23 гб. В долният пакет се съдържат беседи от трите класа Последното Слово 1943-1944 - Клас на добродетелите - Беседи пред сестрите (Четвъртачни беседи) (1917- 1932) - 1.3 гб. Пакет с книги от последователи на Учителя - Пакет 1 - 10гб. Пакет с книги от последователи на Учителя - Пакет 2 - 10гб. Пакет с книги от последователи на Учителя - Пакет 3 - 10гб. Текстове документи и исторически книги от Учителя - 10 гб Книги с тематични извадки - 2.25 гб. Списания и вестници - 7 гб. Пакет Слово - 1.3 гб. Огледална копие на сайта направено на 16.03.2019 - 7 бг Музика 19 диска с записи на Паневритмията. - 1.2 гб. Снимки Архивни снимки на Учителя Петър Дънов - Пакет 1 - 6 гб Архивни снимки на Учителя Петър Дънов - Пакет 2 - 12 гб.
  6. Ани

    1940_09_20 Сиромах и богат

    Сиромах и богат 18 септември 1940 г. лекция пред общия окултен клас (непечатана)
  7. Ани

    1928_07_18 Единство и общност

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Добри и лоши условия“, 12 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Добри и лоши условия“, 12 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), издание на "Хелиопол", 1995 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Единство и общност Упражнение на връх Мусала. Всички са прави, наредени шахматно и обърнати с гръб към Слънцето. Така наредени, всички сядат на земята с крака, поставени напред. Ръцете се издигат бавно над главата, при което се изговарят следните думи: „Уповавай на Господа с всичкото си сърце!“. Бавно спускане на ръцете от двете страни на главата с изговаряне на думите: „Уповавай на Господа с всичкия си ум!“. Ръцете продължават да се спускат отстрани на тялото, по краката, до пръстите долу и бавно се издигат над главата в първото положение с изговаряне на думите: „Във всичките си пътища познавай само Него и Той ще оправи стъпките ти“. В това положение, седнали, левият крак се подгъва под десния. Дясната ръка се поставя на коляното и се чете Добрата молитва и 91 Псалм. След това десният крак се подгъва под левия. Левият крак си остава напред, лявата ръка се поставя на коляното. В това положение се изговарят думите: „Да се съединят Любовта, Вярата и Надеждата в сърцето ни и да се прослави Господ в душите ни“. „Да се съединят Вярата, Надеждата и Любовта в сърцето ни и да се прослави Господ в душите ни.“ При същото положение се изговарят и следните думи: „Ще служа Господу с ума си, със сърцето си и със силата си. Ще ходя в пътя Господен с любовта си, с вярата си и със силата си. Ще познавам Господа в живота си с душата си, със сърцето си и с ума си“. Сега, съсредоточете се в себе си и всеки да пожелае това, към което душата му се стреми. Размишление. Както виждате, докато стигнете до връх Мусала, минавате край езера. Всяко езеро може да се уподоби на един от материците в света. Крайното езеро, в дъното на хижата, представлява Австралия; някога тя е била по-голям континент, отколкото виждаме днес, но голяма част от нея е потънала. Двете езера при хижата са двете потънали земи от Австралия. При изкачване по-нагоре двете езера над хижата представляват Азия. Езерото под самия връх Мусала представлява Европа. Двете езера, които се виждат от върха в посока югоизток, Маричините езера, представляват Южна Америка и Африка. Това е важно за вас, доколкото да насочите мисълта си към Живата природа, да видите, че всичко, което съществува в нея – камък, дърво, растение, животно, река, езеро, море, планина – е във връзка с различните светове. И най-малките неща в Природата са представители на нещо велико и разумно. Забележете: на изток, на запад и на север има облаци, а на юг небето е чисто, ясно – това показва, че едни от теченията в Природата отиват надолу и носят облаци, а други отиват нагоре и разнасят облаците, вследствие на което хоризонтът е ясен. Изобщо, север символизира Истината, а юг – Доброто, Добродетелта; където е Доброто, там е юг. Планинските върхове, които ви заобикалят, представляват възможности за проява на Божията Любов. Следователно само онзи може да говори за обезсърчение, който е обиколил всички планински върхове, всички вериги, всички чукари; ако ги обиколи и остане нещо от обезсърчението му, той има право да говори за него – иначе, без да ги е обходил, не му се позволява да казва, че е обезсърчен. Планинските вериги представляват ребуси, задачи за разрешаване – те са свързани една с друга, ето защо, който се наеме да ги обходи, той трябва да знае откъде да започне и накъде да върви. Онзи, който е строил планините, е поставил врати за преминаване от една планина в друга, от един връх на друг. Следователно човек всякога може да черпи сила, енергия от планината, посредством която да трансформира състоянията си. На планината слънчевата енергия осветява нещата и ги кара да зреят, а в низините ги нагрява и изгаря. Който иска мисълта му да се осветява и да зрее, да се качва по планините – те предразполагат човека към мисъл. Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на запад, на север и на юг; ще изпратим поздрав на всички братства, които съставят ордена на Великото Бяло Братство; ще изпратим поздрав на всички пробудени души, които вършат волята Божия. Казват някои, че за развитието си човек трябва да се отдели от общото, да живее сам. Когато расте, човек може да се изолира, но в този процес той има нужда от сокове, от храна. Следователно, докато черпи тия сокове отвън, иска или не, той е длъжен да признае Цялото. Например Слънцето грее отгоре. По отношение на растителното царство Слънцето е Цялото, а растенията, животните и хората представляват души, които черпят от това Цяло – значи Слънцето, като Цяло, дава; растенията, животните и хората са частите, които, от една страна, взимат, а от друга – дават. Всички са наредени в кръг, хванати за ръцете си така, че дясната ръка с лявата на съседа се издигат нагоре, а лявата ръка с дясната на съседа остават долу на мястото си. При това положение на ръцете се произнасят думите: „Уповавай на Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум. Във всичките си пътища познавай само Бога, Той ще оправи стъпките ти“. В същото положение се произнасят думите: „Ще служа Господу с ума си, със сърцето си и със силата си. Ще ходя в пътя Господен с любовта си, с вярата си, със силата си и ще познавам Господа в живота си с душата си, със сърцето си и с ума си. Това е живот вечен – да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото Си изпратил“. Смяна на ръцете: онези, които са долу, се издигат горе; тия пък, които са горе, се свалят долу. При това положение се произнасят следните думи: „Да се съединят Любовта, Вярата и Надеждата в сърцата ни и да се прослави Господ в душите ни“. Коленичете на лявото коляно и подгънете десния крак под прав ъгъл. В това положение се произнасят следните думи: „Да се съединят Вярата, Надеждата и Любовта в сърцата ни и да се прослави Господ в душите ни“. Сега ще се спра върху думите единство и общност – какво се разбира под тях? В Божествения свят единството подразбира закон на Цялото, който включва благото на всички; на физическия свят под единство се разбира това, което душата съдържа в себе си като лъч от Бога – тя е подобна на Цялото. Следователно, когато кажем единство на душите, разбираме, че Бог включва в себе си всички души и живее техния живот. Той мисли доброто на всички живи същества; в своя велик план Бог е включил доброто на всички души, условията им да се развиват, да растат и да узряват. В Божествения свят под думата общност се разбира работата, която Бог прилага по отношение на една душа, като проследява всички нейни падания и ставания. Като работи върху всяка душа специално, Той разглежда общите положения, през които тя минава. Всяка душа има свои индивидуални преживявания, но същевременно има и такива преживявания, които са общи за всички души. Общността подразбира съвкупност от всички ония положения, през които минават всички живи същества без изключение. Да обичаш едного – това значи да работиш върху тази душа и да изучаваш в нея онова, което е общо за всички души; това е закон за общност. Да обичаш всички души – това значи да изучаваш закона на единството. В закона на единството човек постепенно слиза; той започва да работи първо за Бога, после за ближния си и най-после за себе си. При закона на общността е точно обратно: човек първо работи за себе си, после за ближния си и най-после за Бога. За да се развива правилно, човек трябва да минава от единия закон в другия, защото остане ли само в единия закон, той ще преживява големи противоречия. Често религиозните, духовните хора се страхуват да влязат в света, за да не ги ограбят. Каквото и да правят обаче, те са в света. Какво искат хората – да им се даде нещо. Следователно, щом обичате някого, вие непременно трябва да му дадете нещо; който люби, той трябва да бъде отворен, да дава – Любовта се изразява чрез даване. Казвате, че когато дава, човек губи. Питам: какво ще изгуби семенцето, когато се посади в почвата, или какво ще изгуби животното, когато стъпи върху почвата? Следователно, когато даването е намясто, резултатите всякога са добри. Ето защо, когато се казва да не любите света, то има духовно значение. Щом си човек, не слагай краката си в почвата, в грубата материя, както растенията – ти трябва да имаш общение с души, а не с почва, с грубия материал. Не желай неща, които не са ти потребни; който желае непотребни неща, той прилича на растение, което е пуснало корените си дълбоко в земята. Земята казва: „Ето, всичко в мене е отворено – вземи каквото искаш, но трябва да имаш знания, пособия, към които да прибавяш онова, което си придобил. Нямаш ли торба, в която да слагаш всичко, което си придобил, като излезеш навън, веднага ще изсъхнеш“. Много растения изсъхват по единствената причина, че не могат да задържат знанието, което са придобили. И тъй, според закона на общността вие трябва да влизате в общение с пробудена душа, а не с непробудена. Пробудена душа е онази, която изпълнява Божия закон. Щом влезете във връзка с една душа, едновременно вие влизате във връзка с всички души. Вие трябва да изучавате този закон. С пробудената душа ще влезете във връзка по един начин, а с непробудената – по друг. Искате ли да влезете във връзка с една непробудена душа, работете върху нея, докато събудите любовта Й. Работете със законите за общността и единството, като имате предвид изпълнението на волята Божия. Започнете или от единицата към всички, или от всички към единицата, но във всички случаи изпълнявайте волята Божия; щом изпълнявате волята Божия, вие ще получите Божието благословение и ще можете да давате на всички. Не се съмнявайте в Бога, имайте пълна Вяра в Него. Вие трябва да имате вярата на детето – щом детето заплаче в люлката, майка му веднага чува и отговаря на неговия плач; ако майката не го чуе, друг някой ще го чуе, но непременно ще му се отговори. Това е първата фаза на детската вяра и вие сте минали през нея: щом ви сложели в люлката, вие сте заплаквали и по този начин сте заставяли майка си да стане, да задоволи нуждите ви. Когато детето стане на седем години, майка му става сутрин рано, събужда го, помилва го, облича го, нахранва го, слага му храна в торбичката и го изпраща на училище. Детето вярва, че учителят ще му даде знание – това е втората фаза на детската вяра. В тази фаза се намирате и вие: всяка сутрин Господ ви събужда, слага торбичка с книги през рамото ви и казва: „Хайде на училище!“. Като се върнете от училището, ще разправяте на майка си какъв урок ви е преподаден. Ако направите някаква грешка, учителят ще ви хване за ухото, да не правите същата грешка втори път. Изправите ли грешката си, учителят ще ви похвали. Какво представлява молитвата – молитвата е разговор на ученика с Бога, на Когото ученикът разказва какво е учил, къде е сгрешил, как е поправил грешката си и т.н. Бог ще го слуша и ще му помага. Върне ли се от училище, без да разкаже на Бога какво е правил там, целият ден е изгубен. Следователно, върнеш ли се от работа или от училище, уедини се в себе си и се извини пред приятелите си, че имаш работа: да се измиеш, да се преоблечеш и да се поразговориш с Бога. С измиването, преобличането и разговора си с Бога, с баща си и майка си, ти ще получиш наставления за утрешния ден. При всяко отиване и връщане от работа човек трябва да се моли, да държи връзка с Любовта. Това са прости правила, които трябва да изпълнявате, за да се избавите от злото, което ви дебне. Всеки иска да бъде обичан, а не знае, че това е най-лесната работа – защо? Защото човек е книга, върху която Бог е писал в миналото, пише в настоящето, ще пише и в бъдеще. Да се смущава човек дали ще го обичат, или не, това значи да се смущава дали ще дойде някой да чете книгата му. Докато има хора с будно съзнание, все ще се намери някой да чете твоята книга – той ще дойде при теб, ще отвори една страница, ще я прочете и ще я пази като светиня; на другия ден пак ще дойде, ще отвори втора страница. Като дойде до книгата, той иска да прочете нещо за Господа, но търси тук, търси там, не може да намери. Ти му посочваш страницата и той започва да чете – чете, но нищо не разбира. Ти започваш да му проповядваш – посочваш му още една страница от книгата си. Така той чете, интересува се от твоята книга. Като прочете цялата книга, започва да разбира нещата вътрешно. Като четете книгите си едни на други, вие влизате в общение помежду си и създавате взаимни отношения на взимане и даване – някой ви дава хубав скъпоценен камък, в замяна на това вие му давате жито, царевица или друго нещо, което той може разумно да използва. Чрез даване и взимане човек може да влезе във връзка с всички души, не само видими, но и невидими, безплътни. Какво представляват тия същества? Физически те са невидими, но вие можете да влезете с тях в духовна връзка. Представете си, че виждате човек, който носи в ръката си чанта, пълна с четки и бои, ходи тук-там, търси нещо. Какъв е този човек, какво иска, какво търси, нищо не знаете – вие го виждате само физически и знаете, че търси нещо, движи се. Обаче този човек има и друга страна – духовна. Той се спира на едно място всред природата, изважда четки и бои и започва да рисува върху платно. За вас вече не е важен човекът, а това, което работи; вие не виждате движенията му, но работата му ви интересува – вие отваряте неговата книга и четете по нея. Ако започнете да разговаряте с него, той ще мълчи – защо? Платното е важно за него. От време на време той спира работата си и гледа какво трябва да нарисува; тогава може да ви каже няколко думи и пак продължава работата си. Ако го безпокоите, други ще се справят с вас – ще се яви вятър, който ще ви изпъди. Щом сте попаднали при художника, вие трябва да наблюдавате как рисува и да се учите от него. Привилегия е за човека да се намери пред един художник и да гледа как рисува; каквото и колкото разберете от неговата работа, това е достатъчно за вас. Днес и вие се намирате пред картините на велики художници, които са рисували цветята, канарите, върха Мусала и т.н. Има художници, които не само рисуват тия цветя, но специално ги отглеждат като техни деца. Къде са тия художници? Те са невидими, но картините им свидетелстват за тях. Като знаете това, вие трябва да бъдете много внимателни: ще бъдете будни, ще внимавате къде стъпвате, ще гледате да не тъпчете цветята – и най-малкото цветенце да стъпчете, вие разваляте работата на някой художник. Както постъпвате с картините на художниците, така ще постъпват и с вас. Вие сте ученик, цяла година сте учили, но в края на годината един от учителите ви скъсва. Чудите се защо след като сте учили цяла година добре, накрая пропадате – това е наказанието ви, задето сте тъпкали картините на някой художник. Вие ходите из планините, тъпчете цветята, не гледате къде вървите и като се върнете у дома си, чувствате се неразположен – защо? Разбирате, че сте направили нещо, което не е в съгласие със законите на Природата. Колкото е по-добър човек, толкова по-внимателно стъпва – той знае къде да стъпи, спазва законите за общността и за единството. Затова е казано в Писанието: „Господ ще оправи стъпките ви“ – кога? Когато изпълнявате Неговите закони. Ще се качваш по планинските върхове, но внимателно, с будно съзнание, да не стъпчеш нито едно цвете – изпречи ли се някое цвете на пътя ти, ще се спреш пред него, ще го помиришеш, ще го помилваш и ще изпратиш една добра мисъл към Онзи художник, Който го е рисувал; след това и Той ще изпрати Своето благословение. Така ще се качвате по върховете и ще слизате оттам вдъхновени и пълни с живот – това значи екскурзия по планински върхове. И тъй, размишлявайте върху двата закона – на единство и общност. Имайте предвид интересите на всички живи същества – на растенията, на мушиците, на животните. Тук мушиците хапят, но това не е позволено, на Мусала не им е позволено да хапят; въпреки това те нарушават правилото – искат да ви кажат да оставите настрани вашия стар обичай да късате и да тъпчете цветята. Щом сте дошли на планината, вие трябва да бъдете много внимателни, да не разваляте реда, който виждате тук. Всеки камък, всяко цвете са поставени точно на мястото си. Има някои камъни, които са вън от реда на планината, тях можете да местите, но не и ония, които са наредени по план, приложен от Разумни същества. Който спазва реда и порядъка по високите планински места, той може да възпитава съзнанието си. Много неща може човек да научи от цветята. Като възпитава съзнанието си, той става самостоятелен; за да бъде човек самостоятелен, стъпките му трябва да бъдат оправени от Бога. Да бъдат стъпките на човека оправени – това не значи да върви по права линия като войник, но да избира път за стъпките си, да не тъпче цветята и да не разваля картините на Природата. Като пазите цветята, вие се свързвате с ония Разумни същества, които работят върху тях; щом ги тъпчете, вие не вървите по Божиите пътища. Това не трябва да ви плаши, да не смеете да вървите по планините; внимателни бъдете – това е важно. Има цветя, върху които и да стъпите, лесно се оправят, но има цветя с крехко, нежно, неустойчиво стъбълце – те лесно се смачкват и след това не могат да се съвземат. Не тъпчете цветята, бъдете внимателни към тях, ако искате да се самовъзпитавате. Колкото по-правилно вървите в пътя, толкова повече души ще ви помагат. Най-малко девет души идват в помощ на онзи, който изпълнява волята Божия – те идват от полето на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта и т.н. Щом девет души се заинтересуват от човека, след тях идват и други души, все от висши светове, и той вижда вече как неусетно работите му се нареждат една след друга. Само при това положение животът на човека се осмисля. Когато човек се чувства сам, немил-недраг, изоставен от приятели, от близки, той не разбира Божиите закони, нито Бога познава. Сега от всички се иска да учите, да събудите душата си. Колкото и малка мисъл да е минала през ума ви, щом е Божествена, приемете я, станете и я изпълнете – никакво отлагане! Днешният ден, с температура 26º, показва, че ви се дават добри условия за работа. Облаците пък стоят като свидетели, които поддържат идеята за единство и общност на нещата; те са разумни същества, които работят съзнателно. И тъй, при закона на единството човек работи за Славата Божия; при закона на общността Бог работи за доброто на човека. Когато всички хора работят за Славата Божия, Бог е център, към Когото всички се стремят; тогава Той наблюдава какво хората правят и как работят. Когато Бог работи в нас, за наше добро, тогава Той ни движи като удове на велик организъм, а ние мислим, че сами работим. Казано е в Писанието, че Бог е направил света в шест дни, а на седмия си е почивал. После всички живи същества, които Бог е създал, започват да работят за Неговата слава. Следователно първо Бог е работил за нас, а после, когато си е почивал, ние сме започнали да работим за Него чрез Духа Божий. Когато човек изпадне в противоречие, това показва, че не разбира законите за единство и общност. С други думи казано: при противоречията в живота си човек не разбира нито Славата Божия, нито своето добро и тогава казва, че животът няма смисъл. За да се осмисли животът му, той трябва да остави Бог да работи в него, а за да разбере живота, човек трябва да работи за Славата Божия. Всички хора търсят своето добро, но не и Славата Божия. За да дойде доброто за човека, той трябва да търси Славата Божия – търси ли Славата Божия, и неговото добро ще дойде; не търси ли Славата Божия, доброто няма да дойде. Щом доброто не дойде, и животът му ще се обезсмисли. Следователно, ако искаш да станеш учен, ще търсиш Славата Божия; ако искаш да станеш богат, ще търсиш Славата Божия. Който търси Славата Божия, той всичко придобива; който не търси Славата Божия, всичко губи. Непреривно работете за Славата Божия, за да работи и Бог непреривно за вашето добро. Докато слугата работи за интересите и славата на своя господар, и господарят му ще има предвид неговото добро; към добрия слуга и господарят е точен, изпълнителен – щом дойде определения ден и час за възнаграждението му, господарят веднага плаща. Сега, като имате предвид двата закона – за единство и общност, ще работите съзнателно с тях, за да си разрешите и най-мъчните задачи в своя живот. Няма задача в света, която да не може да се разреши. Когато хората ви гонят или преследват, започнете да работите за Славата Божия; щом разберат това, те се отдръпват и започват да ви обичат. В това отношение хората приличат на овчарски кучета: когато овчарят се отдалечи от стадото си, кучетата ще ви гонят, ще ви лаят; щом овчарят дойде при стадото си, кучетата престават да лаят и лягат да спят. Следователно, когато човек е без Бога, хората го преследват, не го допускат да влезе между тях; щом Бог е с човека, хората постепенно се оттеглят, започват да му се радват и го приемат навсякъде. И тъй, който работи за Славата Божия, той е подобен на цвете, което се развива правилно. Всяко цвете, което се развива правилно, се ползва от Божието благословение. Щом някое цвете не се развива правилно, не се ползва от Божието благословение – тогава и животните, и хората започват да го тъпчат. Благословените цветя се отглеждат в градини, под специални грижи и внимание; от време на време в тях влизат пчеличките, поздравяват ги от Баща им, като им донасят по едно писмо; като благодарност за този поздрав цветята дават на пчеличките своя нектар и аромат – при това положение на нещата и цветята се радват, и пчелите се радват; те взаимно се възнаграждават и създават помежду си отношения, връзки. Това е вярно и по буква, и по дух, като същевременно се отнася не само до цветята и пчеличките, но и до всички хора по лицето на Земята. Както пчеличките играят роля на пощальони по отношение на цветята, така и хората чрез своите добри, светли мисли, топли чувства и чисти погледи взаимно си пренасят писма от Невидимия свят – по този начин те осмислят живота си. Седи някой човек пред прозореца си, но е скръбен, тъжи за нещо. В това време по улицата минава някое дете, някоя млада мома или млад момък, някой стар, мъдър човек и отправя чист, светъл поглед към него. В този момент една светла мисъл озарява ума на скръбния човек и той става от мястото си, развеселява се и започва да пее – защо? Скръбта му се е превърнала в радост – той е получил по незнаен за него път писмо от Невидимия свят, което променя състоянието му. В ролята на пощальон от Духовния свят може да бъде не само човек, но и животните – с песента си, с чуруликането си птичката може да предаде нещо хубаво на човека, с което да го зарадва, да смени скръбта му в радост. Духовният човек се отличава по това, че между всички явления намира дълбока вътрешна връзка. Физическият човек обаче живее с постоянен страх в себе си – като се нахрани днес, започва вече да се страхува за утрешния ден, да не остане гладен. Той не разбира закона на единството: докато търси Славата Божия, всякога ще бъде нахранен; щом прилага законите за единството и общността в живота си, той всякога ще бъде задоволен. Помнете: законът на единството се отнася до Славата Божия, а законът на общността – до доброто на човека. Мисли за Славата Божия, за да мисли Бог за твоето добро. Да работи Бог у нас – това значи да станем оръдие Негово, Той да се проявява чрез нас, това значи да бъдем проводници на Бога. Щом си проводник на Бога, ти ще се ползваш от Неговите блага. Доброто, което Бог прави чрез тебе, първо тебе ще ползва, а после другите. Като не разбирате тия неща, казвате: „Какво особено има в законите на единство и общност?“. Много неща има в тези закони, при това необикновени неща. Където се работи за Славата Божия, там е Доброто; не се ли работи за Славата Божия, и Доброто отсъства. Където се работи за Славата Божия, там има и здраве, и богатство, и знания, и светлина; където не се работи за Славата Божия, там всичко Добро изчезва. Работете за Славата Божия, ако искате Слънцето всякога да грее и да ви осветява. 37. лекция, 28* юли 1928 г., връх Мусала ------------------------------------------------ * В книгата датата е 28 юли, но това не съответства на 36. лекция, която би трябвало да бъде на 18.07.1928 (бележка на Лалка Кръстева в каталога) Според спомените на Боян Боев и други ученици, тази лекция е изнесена от Учителя на 18.07.1928 г. на връх Мусала. На 28.07.1928 г. вече са били в София
  8. Аудио - чете Живка Герджикова От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Сфинксът. Начало и край на нещата Вие знаете какво нещо е началото, знаете и какво е краят на нещата – тези идеи са ясни за всеки от вас. Човек влиза в едно училище, за да учи – това е начало; завършва училището – това е край; назначават го на служба – това е начало; уволняват го, пенсионират го – това е край; влиза в една аудитория, за да слуша някаква лекция – това е начало; свършва лекцията – иде нейният край. Питате: „Какво ще бъде началото и какъв ще бъде краят на еди-коя си работа?“. Може точно да се определи началото и краят на всяка работа. Какъв ще бъде краят на твоето пътуване през океана с параход, направен от слама – началото ще бъде тържествено, но краят ще бъде трагичен. Кой е виновен – началото или краят? Сега ние сме в края на старата година и в началото на новата. Какво ви донесе старата година – опитност; какво ви носи новата – надежда. Разумният човек знае какво му носи новата година. Ние не говорим за абсолютното начало на нещата, а за обикновеното, което съдържа в себе си известни възможности; щом тия възможности се реализират, краят ще бъде добър. Следователно според реализирането на възможностите, които се съдържат във всяко начало, може да се определи какъв ще бъде краят на известна работа – когато всички възможности на началото се използват добре, т.е. когато се реализират, ние ще имаме отличен край. Казваме: каквато е крушата, такъв ще бъде и нейният плод; крушата е началото с всичките си възможности, а плодът й е краят, т.е. реализиране на възможностите. Светът, в който живеем, е предметен, затова най-напред трябва да разбираме предметите – с тях са свързани живи същества от хиляди категории. Те са свързани с вас и работят заедно с вас; едновременно и те ви въздействат, и вие им въздействате. Освен тия същества има и ред други тела в пространството, които също оказват влияние върху вас – значи вие живеете в един много сложен свят. Понякога хората питат защо светът е създаден така; казвам: оставете този въпрос настрани – той е задаван хиляди пъти досега и от обикновени, и от разумни хора, но никому не се е отговорило, никой не знае защо светът е създаден така. По този въпрос устата на Природата е зат-ворена; като я запиташ, тя е като сфинкс – мълчи, не говори с думи, но говори с образи, със символи. Какво представлява сам по себе си сфинксът – загадка. Защо главата на сфинкса е човешка, какви са гърдите му? Ако сега ви нарисувам едно яйце, какво може да излезе от него – щъркел или друга птица? Каквото и да излезе, все ще мине по пътя на мъчението. Малката птичка, като си подаде главата от яйцето, ще бъде ли напълно свободна? Не, няма да бъде свободна изведнъж – първо ще покаже главата си, но още дълго ще седи в яйцето, докато излезе, цяла вечност ще е за нея; голямо усилие трябва да направи тази птичка. Често говорим за време и пространство, които не се определят от продължителността на годините, месеците, дните, часовете, минутите и секундите, които минават, а по онази вътрешна интензивност, с която нещата се преживяват, с която се движат в съзнанието ни – човек в една минута може да преживее толкова неща, колкото в една година. Например може ли някой да извърви за една година този път, който светлината изминава в една секунда – не може. Интензивност има в чувствата, интензивност има и в мислите. И тъй, сфинксът означава човек, който излиза от състоянието на звяр; той е обвит в звяра тъй, както птичката в яйцето – едва показва главата си от тялото на звяра. Засега само главата на човека е излязла, а цялото му тяло още се намира под неговото влияние, затова човекът мис-ли право, а действа криво – следователно задачата му е да се освободи от влиянието на звяра; и когато това стане, той ще разбере защо е създадена Вселената. Сега вие говорите, молите се, но при едно малко неудобство, при една малка мъчнотия у вас веднага се събуждат лоши чувства – това е звярът, от който човек още не се е освободил; после съзнавате, че това не е хубаво, не харесвате онова, което сте направили, разкайвате се за постъпката си, намирате, че не е права. Вие говорите, че трябва да бъдете милостиви, благородни, но дойде ли да се проявите в това, което говорите, не успявате – защо? Защото друг господар има над вас – звярът. Умен е този господар, той ви е опасал като змия, от която не можете да се освободите; тя ви диктува какво да правите – често ви казва: „Във ваш интерес така постъпете, а не иначе“ и много пъти слушате нейния глас, но виждате, че сте сгрешили. Казвам: още от най-старо време всички адепти са търсили загадката на сфинкса. Намери ли се загадката, ще се намерят методи и начини как да се освободим от влиянието на този звяр. И всеки човек, който повярва в Първичната причина и се възроди, се заема със задачата да се освободи от звяра. Ще ви приведа пример за пояснение на мисълта си. Представете си един голям слон и едно малко дете – как трябва да постъпи малкото дете спрямо този слон? Ако то извади сламена тояжка и започне да воюва със слона, ще надвие ли? Слонът има толкова силен хобот, че може с него да подхвърля детето както и където иска. Вие ще възразите: „Ами как Давид излезе срещу Голиат и го надви?“. Да, но това бяха двама души, същества от една и съща категория, и двамата въоръжени, всеки по своему. Тук обаче имате слон и дете. Физическото надмощие е на страната на слона, в това отношение детето трябва да се подчини. Живата разумна природа днес не допуска физическа саморазправа, не позволява физическото насилие на съществата едни над други; воюването в нея е абсолютно изключено. Тя казва: „Във всяко същество се крие нещо по-високо от всякакво оръжие, по-високо от всякакво насилие“ – кое е то? Разумното Божественото начало. Сега и на вас казвам: развийте в себе си това Божествено начало, дайте ход да се проявява у вас и ще видите, че силата ще бъде на ваша страна. Ако и това малко дете постъпи разумно със слона, силата ще бъде на негова страна. Как ще прояви то своята разумност – ще вземе ориз в шепичките си, ще се приближи до слона и ще му даде да си хапне. Питам: няма ли слонът да отстъпи сега пред детето? Ще отстъпи, разбира се. Ако детето в продължение на един месец редовно носи в шепичките си ориз, между него и слона ще се завържат приятелски отношения – слонът ще повдигне детето с хобота си, ще го сложи на главата си и ще го разходи; значи детето със своята разумност е спечелило разположението на слона. И тъй, когато Христос е изказал стиха „Не противи се злому“, Той е подразбирал именно това – да не излизаш срещу слона със своето физическо оръжие. Вземи малко ориз в шепата си и иди при него; ходи няколко пъти на ден, докато го спечелиш. Това може да продължава месец, два, три – постоянствай! Спечелиш ли го веднъж, можеш вече да се качиш на главата му и да го водиш където искаш. Казвам: ние трябва да разбираме цялата Вселена, Разумната природа, в която живеем – тогава ще знаем как да постъпваме спрямо нея. Живата природа е жена, майка, тя не е мъж. По-мека жена от нея няма, но и по-строга няма; по-чувствителна от нея няма, но и по-безчувствена не можете да намерите – тя има тия две характерни черти. Разумната природа говори на всички езици, разбира всички същества. Няма език, който да не знае, но и тя има свой. Когато посещава децата си в пансионите, където ги е поставила, говори на техния език – в този случай е много внимателна към тях; но щом те отиват при нея, тя изисква да й говорят на нейния език – говорят ли й на този, който са изучавали в пансиона, тя ще мълчи, докато научат нейния. Сега ще направя едно сравнение. Често ние говорим, че човек трябва да се моли на Господа. Молитвата е разговор с Бога. По колко начина човек може да се моли? Както съществуват два начина за разговор между двама души, така съществуват и два начина за молитва, т.е. за разговор с Бога – да отидеш на гости и да ти дойдат на гости. Ще изясня мисълта си – на гости можеш да отидеш само тогава, когато си направил някаква погрешка; гости ще ти дойдат само тогава, когато си направил някакво добро. И тъй, когато се молиш на Господа, това значи, че отиваш на гости при Него, т.е. направил си някаква погрешка на Земята, и затова ще Му кажеш: „Господи, аз съм търговец, купувах и продавах, но в тия свои търговски работи обрах десет вдовици, причиних им много сълзи. Завчера им върнах ограбените пари с лихвите, но само едно нещо не можах да направя – не можах да събера сълзите, които тия вдовици проляха, и да им ги върна. За в бъдеще ще съм внимателен, да не им причинявам сълзи“. Питам ви: това вече не е ли предмет на разговор с Бога? Значи има какво да говориш на Господа – че си обрал десет вдовици и си върнал парите им. Бог ще се погрижи да върне на вдовиците пролетите от тях сълзи. Вдовиците пък, като отидат при Бога, нямат право да се оплакват, че еди-кой си ги е обрал – това не е тяхна тема на разговор. Само онзи, който е направил погрешката, има право да разговоря с Господа. Ако съм направил добро на десет вдовици, нямам право да отивам при Него – сега вдовиците имат предмет на разговор с Бога; ще отидат при Него и ще Му кажат: „Еди-кой си човек ни направи добро“ – те ще говорят на Бога за доброто, което съм направил, а не аз. И тъй, за злото, за своите погрешки, аз отивам на гости и говоря; дойдат ли ми гости, те говорят за доброто, което съм направил. Ще знаете: дойдат ли ви гости, оставете те да говорят, а вие слушайте; когато вие отидете на гости, вас ще слушат, вие ще говорите. Няма по-хубаво нещо от това да отиде човек при Господа с желание да изправи своята погрешка. Пожелаете ли да изправите погрешката си, ще кажете: „Ще отида на гости при Господа“; ако не направите погрешка, няма да ходите при Него. Проверете всички стихове в Писанието и ще видите, че и там се говори същото. Христос казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и жилище ще направим у вас“. Когато човек направи някое добро, не може да отиде на гости, тогава ще му дойдат гости. Казвам: има два случая в живота на човека, когато той може да отиде на гости при Господа: или когато е направил някаква погрешка, или когато някой му е направил добро. Следователно, ако вие превърнете доброто и злото, тия две величини, в прости, в обикновени форми от живота, ще разберете какво значи да направиш една погрешка или едно добро. То е все едно да отидеш на гости и да ти дойдат на гости. Аз не говоря за съзнателните погрешки, но за такива, които стават въпреки добрата ви воля и желание да не грешите. Стават погрешки в живота – без тях не може. Вземете онзи, който по цял ден работи с цифри – все ще направи някоя погрешка, ще пропусне някоя единица; вземете онзи, който по цял ден преписва книжа – и той ще направи някаква погрешка: или ще пропусне някоя запетая, или ще сложи е просто, вместо э и т.н.; често стават погрешки в правописа. Казвам: целият процес на нашето развитие седи в изправяне на погрешки, при което има големи контрасти, чрез които се добива познанието. От създаването на света досега хората се занимават само с изправяне на погрешки. По какво се отличават египетската, асирийската, вавилонската, римската и индийската култури? Може да дадете отговор на този въпрос, но трябва да се знае, че всяка култура е имала своя специфична задача както в материално, така и в умствено, и в духовно отношение. И сегашната християнска култура има свои специфични задачи; донякъде тя е постигнала някои от тях, а другите остават за расата, която иде – тя ще има повече възможности за реализиране им; формите, в които ще живеят бъдещите разумни същества, ще имат по-големи възможности в себе си и затова ще реализират една култура, съвсем различна от сегашната. Според вас по какво се отличават сегашната култура, сегашните хора? Всички писатели и учени считат англичаните за най-културни в света – те заемат първо място не само по своята философия за живота, но и по приложението й. Често хората казват: „Английска политика е това!“; казвам: най-честната политика засега в света е английската, макар и при сегашните условия да не е още напълно съвършена, но в нея има голяма честност. Англичаните имат мощен дух. Всички народи имат своите добри страни, но англичаните се считат за възпитатели на човечеството. И сега, като пренесем културата в себе си, питам: какъв трябва да бъде характерът на човека? Човек се готви за един живот, който не му е известен; на мнозина от вас, както и на хората по света, бъдещето е неизвестно. Вие например говорите за Небето, за Ангелите, но не сте ходили между тях; говорите за светиите и за много други неща, без да ги познавате. Един французин говори за Агарта – че там живеят около 20 милиона души, че този град е бил разделен на някакви особени кръгове, където обитават хора от различни степени на развитие; и вие говорите за тия неща, но кой от вас е отишъл да провери кръговете в Агарта – на вяра приемате всичко и на вяра говорите. Говори се още, че Христос живял в Йерусалим; казвам: досега много хаджии са ходили в Йерусалим, но намерили ли са там Христа? Ако не са Го намерили, защо го търсят там? По стъпките на Христа ходят, но не Го намират. Някои Го търсят другаде в Палестина, но и там Го няма. Един е Христос и който Го търси с всичкото си същество, ще Го намери – навсякъде е Той, а не само в Йерусалим. Днес хората търсят лесния път, но вместо да ходят по хаджилък и тук или там по свети места, нека вземат Евангелието и да го приложат в живота си – само по този начин те ще намерят Христа. А тия, които Го търсят в Палестина или другаде, трябва да бъдат много учени, да имат силно развито обоняние, силно развити чувства, за да схванат по кои места е минал Христос – все ще има някакви следи в Палестина, останки от Него. Загадка е това за човечеството. Аз съм виждал и стари, и млади да минават по една и съща улица, без да знаят защо вървят по нея. Във Варна имаше такава улица – една стара жена ми казваше: „По тази улица вървят много хора, защото е светла. Къщите са много осветени – красиви свещи от бял, чист восък горят в тях и се отделя приятна, хубава светлина, която осветява цялата улица; щом свещите изгаснат, никой не минава. Кой не обича да ходи по улица, тъй добре осветена? Ще върви леко, добре, няма да се препъва“. Алегорично ми говореше тази баба. Питам я: – Бабо, какво искаш да кажеш с това? – Нали си учен, умен човек, сам разгадай! Аз не й отговорих нищо, само се усмихнах и си казах: действително, тази е една от най-светлите улици в града. Всеки човек се стреми да се освободи от известни ограничителни условия на своя живот. По колко начина може да го направи? По два – единият начин е като образува взрив в себе си, а другият е разумен. Да образува взрив в себе си е равносилно на самоубийство. Някой път човек мисли, мисли и като не може да разреши задачата си, казва: „Няма защо да търпя, има и бърз начин за решение“ – поставя една запалка в себе си, възпламенява я, тя избухва и всичко свършва. Той си казва: „Лесна е тази работа – едно бум и задачата е решена“; не, нищо не е решено, нищо не свършва така лесно, взривът е механичен начин за решение на задачите в живота. Постепенно развитие трябва на хората. Аз говоря не само за самоубийството на тялото, а за самоубийството в широк смисъл на думата – самоубийство на чувствата, на идеите, на мислите на човека. Понякога, като не можете да постигнете известни идеи, вие ги убивате. Всяка идея има свое определено време, в което може да се развие, да добие своя форма и красота. Тя може да се развие и реализира само тогава, когато стане конкретна; всички идеи, които не са ясни, които не са добре очертани в самите вас, не могат да се реализират. Всеки трябва да фотографира своите идеи, своите мисли; ясни са само ония мисли, които могат да се фотографират, да се снемат на стъкло – само те могат да се реализират, да се постигнат. Това показва, че човек е мислил върху тази идея години наред, при което тя се е оформила напълно в неговия ум, станала е ясна, конкретна и затова вече е постижима и на физическия свят. Всички идеи, които в ума на човека са неясни, блуждаещи, не могат да се фотографират, нито могат да се постигнат. Ние не създаваме сами идеите, а сме носители на Божествените идеи, чрез които изразяваме Великия Божи идеал. Ако човек отхранва в себе си една Божествена идея, каквато и да е тя, било от физическия, Духовния или Божествения свят, цялата Природа е на негова страна. Ако ти заради Бога развиваш тялото си, за да стане здраво, силно, цялата Природа ще ти съдейства; ако заради Бога развиваш своето сърце и своите чувства – да бъдат правилни, идеални, цялата Природа е на твоя страна; ако заради Бога развиваш своя ум, своя дух, цялата Природа е в твоя услуга. Всичко това е крачка напред. Тялото, сърцето, умът, душата и духът на човека са свързани в едно цяло, те са в тясна зависимост едни от други. Някой казва: „Аз не искам пълно тяло“; да, тялото не трябва да бъде пълно, но трябва да бъде здраво. Когато коремът на човека е издаден напред, организмът му не е напълно здрав; ако шията на човека бъде много тънка или много дебела, това показва болезнено състояние на организма – ако е много тънка, положението му е опасно, но ако надебелее малко, той е спасен. Ако шията става по-дебела отколкото трябва, и това е анормално състояние. Има норма, която определя какъв трябва да бъде вратът на всеки здрав, добре развит човек; ако я вземем предвид, тогава всяко число под или над нея изразява болезнено състояние. Когато вратът изтънява, това показва, че личността се проявява силно – човек е нервен, иска всички хора да го почитат и уважават, затова обръща внимание кой как го е погледнал. Не е лошо да те почитат хората – това е Божествено желание, но за да те почитат, трябва да заслужиш тази почит. Ако един виден цигулар излезе на сцената да свири, всички хора му ръкопляскат, почитат го – защо? Защото го заслужава. Ако някой неук цигулар излезе да свири, веднага го свалят от сцената, отдават му заслуженото – за него няма ръкопляскане, няма почит. Ако си виден писател, всички ще те почитат, ще четат произведенията ти и ще ти ръкопляскат; не си ли виден писател, никой няма да те почита, никой няма да чете твоите произведения. Трябва ли да се докачаш, че хората не те почитат? Значи за да те обичат, за да те почитат в каквото и да е отношение, трябва да заслужиш това, да имаш нещо Божествено в себе си – така седи истината. Нашите очи, уши, вежди, както и цялото ни тяло, се формират според нашите идеи. Често хората казват, че човек трябва да прекара един обикновен живот на Земята, без да философства много; не, той трябва вътрешно да премине целия Живот в неговата целокупност, но да се спре само върху известна област, която е дадена специално за него. Човек трябва да разбира и от поезия, и от музика, и от художество, но не всичко е определено за него. Когато дойде време да се проявява, той ще бъде силен само в една област на живота, а всички други области са му дадени само за известно време и за известни случаи. Например определено ти е да слугуваш 20 години; през това време можеш да се занимаваш и с поезия, и с рисуване, и с музика, но ще държиш за себе си своите поезии и картини, ще свириш само за себе си. Понякога виждаш господаря си неразположен – какво ще направиш тогава? Ще използваш условията: ще вземеш цигулката си и ще изсвириш на господаря си едно хубаво класическо парче, което ще измени неговото състояние; всички в дома ще слушат и ще кажат: „Отличен човек е нашият слуга“. Друг път господарката ти е неразположена – какво ще направиш? Ще използваш и втората твоя дарба – рисуването: взимаш четката, рисуваш един хубав портрет на господарката си, в който тя има добро разположение на духа, и й го представяш; тя веднага ще се усмихне и ще ти благодари. Питам: при такива постъпки от страна на този слуга господарите му няма ли да изменят мнението си за него? Ще го изменят, разбира се – всички ще бъдат доволни, че имат в дома си такъв умен и съобразителен слуга. Първото нещо е всеки човек да има известна Божествена идея, която да се стреми да реализира, и за нищо на света той не трябва да я жертва – тя е носителка на неговото щастие, тя ще го повдигне; тази идея съгражда неговия дом, в който Божественото ще дойде да живее. У всички хора има Божествено начало, но не еднакво проявено. Като разсъждавате така, казвате: „Господ е и в най-свирепия звяр, както и във всички животни“. Така е, но понякога ви напада един звяр и ви разкъсва; питам: защо ви разкъса? Като ви говоря за звяра, не взимайте само външната страна на този образ; с образа му аз символизирам някои ваши скърби, които ви действат така, че разкъсват, разрушават вашите тела. Вие трябва да станете герои, да знаете как да се справите с тях. Защо ви говоря сега за героите – искам да ви обърна внимание и да знаете, че само онзи може да бъде герой, който преодолява големите мъчнотии. Обикновените хора имат малки мъчнотии, а героите имат големи мъчнотии. Вие бихте ли нарекли герой онзи, който се занимава с кукли, с играчки и с ред още обикновени работи? Не, героят трябва да има големи мъчнотии, да се сражава с юнаци като себе си и да ги надвива. Защо и до днес уважават Давид – защото се бори с Голиат, великан, и го надви. Някои питат: „Не може ли без мъчнотии?“; не може – който не иска мъчнотии, нека се занимава с кукли, но трябва да знае, че герой никога не може да бъде. Ако искате да ви уважават, Бог да ви обича и да ви дава дарби, трябва да бъдете герои. Не си правете илюзии, че това, което сте постигнали, ви е достатъчно; хубаво е постигнатото, но има и друга област в живота и в науката, която трябва да постигнете – към нея се стремете! Вие ще възразите: „Нали живеем, нали учим?“; казвам: вие едва сте започнали да живеете и трябва да реализирате този живот във всичката цялост и пълнота. Сега се намирате при най-добрите условия на живота, т.е. при най-мъчните. Разумните хора трябва да живеят в най-мъчните условия, а там, където няма мъчнотии, деца трябва да се поставят – само героите могат да издържат на най-мъчните условия в живота. Ще ви приведа един пример. Във времето на един от турските султани броят на дембелханетата в Цариград се увеличил толкова много, че взел заплашителни размери – голяма част от държавните приходи отивали за тяхната издръжка. Султанът бил благодетелен човек, но при това положение често си казвал: „Какво да правя с тия дембелханета? Те се увеличават от ден на ден. Да ги изпъдя от държавата си – не мога нито според законите на Мохамед, нито според законите на турската държава; ако пък ги оставя на свобода, всичко ще се обърне на дембелханета“. Най-накрая той се обърнал за съвет към своя пръв министър, който му казал: – Лесна работа – ще ги поставим на изпит, да видим кои от тях са истинските герои дембелханета, които заслужават да бъдат поддържани от държавата. – Как ще ги изпитаме? – Ще запалим дембелхането и ще видим кои са истинските герои. Така и направили – запалили зданието и „героите“ един по един избягали навън, само двама останали да лежат спокойно на леглата си. По едно време огънят ги наближил, започнал да ги пари по малко и единият казал: – Слушай, приятелю, ще изгорим тук, хайде и ние да излезем навън. Другият отговорил: – Как не те мързи да говориш? Султанът слушал отстрани техния разговор и казал: – Заслужава да се запишат имената на тия герои дембелханета; трябва да им се даде голяма пенсия – те са философи, истински дембелханета, от никаква мъчнотия не се смущават. Казвам: щом човек при такова опасно положение на живота си може да лежи спокойно в леглото, значи у него има идея. Той е дембелхане, но мисли, философства, разсъждава. Спокойствие са изработили тези хора в себе си – зданието гори, а те лежат, при това единият казва на другия: „Как не те мързи да говориш?“. Аз наричам тия хора мъдреци в живота; малцина са те. Как мислите, изгоряха ли тези двама души – не; те не бяха дембелханета, но философи, хора с идея в живота. Онези, които избягаха навън, бяха дембелханета. Казвам: когато човек тръгне по известен път, трябва да има една основна идея, към която да отправи всички свои мисли – само тогава може да бъде силен. Всичко, което изучавате, всичко, което четете, свеждайте към тази централна идея в своя живот. Всичко в света е хубаво. Тъй, както съвременният свят се развива, той представлява едно училище с всички свои стъпала – като започнете от забавачницата и свършите до висшата наука. Всички майки или бащи, сестри или братя, всеки поет, художник или музикант, всяко животно, птичка, пеперуда и растение – всичко се намира под Божествения импулс. Всички тия същества, малки или големи, работят за проявление на Разумното, за познаване на общия Божествен план, който се прокарва чрез всички същества – така трябва да гледа разумният човек на нещата. Казвам: ако от тази нова година започнете да гледате по този начин на живота, вие ще придобиете спокойствие – това ценно качество, което са развили в себе си двамата дембелханета. Дойде ли при тебе някой, за да ти приказва кой какво лошо е говорил за теб, ще му кажеш: – Как не те мързи да говориш? – Ама еди-какво си станало! – Как не те мързи да говориш? Ето нещо хубаво за приложение. Ще кажете: „Детински работи са тия“; не, хубави неща са – те ще ви доведат до положение да запазите своята енергия, да не я прахосвате напразно. Използвайте енергията, която имате, за хубави мисли, за хубави чувства. Често заради една дума, за един поглед или че нещо е станало не по ваше желание, вие изгубвате вътрешното си спокойствие и всичко се разваля. Някой казва: „Ще ме извините, аз често избухвам, сприхав човек съм“; казвам: не си сприхав, а си енергичен – впрегни енергията си на работа и ще бъдеш добър, ще запазиш спокойствието на своята душа. Вземете пример от двамата дембелханета. Те са герои, но единият от тях държи първо място. Първият от тях, като усети как огънят го припарва, разколеба се и каза: „Ето, всички излязоха навън, само ние ли да останем в зданието и да изгорим? Трябва ли да бъдем такива фанатици в своята идея? Какъв смисъл има да оставаме още тук?“. Вторият му каза: „Как не те мързи да говориш? От толкова години вече лежим тук, няма защо да се безпокоим. Не е наша работа какво ще стане с нас, нашата работа е да лежим, а онзи, който е запалил огъня, ще се погрижи да го изгаси“. И наистина, урежда се тази работа. Философ е бил този човек. Често хората търсят лесния път, но те не знаят, че той е най-тежкият. Сегашният живот е пълен с изненади, но хората казват: „Няма случайности в живота“. Ако те действително са убедени в това, нищо не трябва да ги обезсърчава и отчайва. Въпреки това някои казват: „Това нещо можеше да стане по друг начин“ – значине вярват абсолютно в това, че няма случайности в живота. Ако пък вярваха абсолютно в този закон, тогава биха изпаднали във фатализъм – че всичко, което става, е абсолютно предопределено и неизменно. От страданията на своя живот човек поне е разбрал смисъла им, независимо дали вярва, че всичко става под влиянието на разумни, съзнателни закони, или не вярва. Какво разбрахте от примера за дембелханетата? Ще кажете: „Ние не искаме да бъдем в дембелханетата“; добре, тогава ще останете на работа в света, но той е взискателен, иска способни хора. Условиш ли се на работа при някой светски човек, той ще те разгледа от главата до петите, ще види как си облечен и ще разбере можеш ли да вършиш работата му, или не; ако можеш да работиш умело, ще бъдеш добре дошъл, ще имаш неговото уважение и в скоро време ще се осигуриш. По същия начин постъпва и Великата разумна природа с нас – тя ни дава работа и ни изпитва. Понякога се преструва, че не знае какво може да излезе от нас и иска да провери това с факти, от които и ние сами да се убедим на какво сме способни в даден момент. Справедлива е Разумната природа; щом ни види веднъж, тя вече ни оценява – ще ни постави на различни изпити, ще ни даде възможност да се проявим напълно и да се познаем. Последна се произнася, и то най-справедливо. И ако искаме Природата да бъде на наша страна, трябва да спазваме нейните закони. Вземете например десетичната дроб 0,00009 – колко е това число? – „Девет стохилядни.“ Допуснете, че числото представлява една микроскопична погрешка, която сте направили в живота си. Ако разгледате това число от другата страна, ще имате едно голямо число – 90000. Какво показва това – че Доброто и злото, колкото и да са малки, се увеличават. Когато замисляте едно малко добро или малко зло, те представляват една малка десетична дроб; щом пристъпите към реализирането им, те постепенно се увеличават и стават големи цели числа. Понякога злото и доброто са големи, но докато още се замислят, те са дробни числа; щом се реализират, стават цели. Затова и ние често казваме, че малките погрешки и малките добрини се обръщат от малки десетични дроби в големи цели числа. Ето защо хубаво е човек да увеличава броя на своите микроскопични добрини – те се увеличават и образуват големи цели числа; когато се увеличават постепенно добродетелите в човека, те образуват онази сила, която е необходима за неговото пълно развитие. Някои от вас разбират нещата чрез сърцето си, други – чрез ума си, а трети – чрез волята си. По същия начин вие може да посрещнете някой ваш приятел: може да го посрещнете с ума си, да му говорите красиви думи; може да го посрещнете със сърцето си, да отправите към него нежни чувства; и най-после – може да го посрещнете с волята си, да му дадете големи угощения, подаръци. Чрез сърцето си хората завързват приятелство; чрез ума си се свързват идейно. Вие може да прилагате тия три метода всеки ден. Ако в първия ден започнете още от сутринта с волята, на обяд ще употребите сърцето си, а вечер – ума си. На другия ден ще сменяте тия методи: сутринта ще започнете със сърцето си, на обяд – с ума си, а вечерта – с волята си. На третия ден сутринта ще започнете с ума, на обяд – със сърцето, а вечерта – пак с волята. И тъй, всеки ден ще употребявате и трите метода, за да реализирате Доброто в себе си, да градите върху характера си. Вечер, преди да си легнете, ще преглеждате събитията през целия ден, като си дадете искрен отчет какво сте придобили и какво сте загубили. Като видите, че сте направили някаква погрешка, ще се усмихнете и ще си кажете: „Ще ми дадете отпуск, защото ще отида на гости при Господа“. Чиновник ли сте, домакиня ли сте или на каквато и да е работа да сте, кажете ли, че ще отидете при Господа, веднага ще ви дадат отпуск. Какво по-хубаво от това да отидеш на гости при Господа и да Му кажеш, че си обрал десет вдовици? Тогава Бог ще помогне да се върнат сълзите на тия вдовици. Освен това Той ще ви разкаже дълбоката наука за сълзите, какво допринасят те на човека – Бог ще ви въведе в Райската градина, да видите какви хубави плодове са вързали дърветата, поливани със сълзите на хората. Тогава Той ще откъсне един от тия плодове за теб, за да ги опиташ, а десет ще ти даде за десетте вдовици, които си разплакал, и ще им кажеш: „Това са плодовете, израснали от вашите сълзи“. Всички същества, които са завършили своето развитие, са плакали. И тия, които вървят към това, също плачат. Един ден, като влезете в Божествената градина, ще видите какви плодове са израснали от вашите сълзи. Все някое плодно дърво сте полели, всички страдания и скърби дават плодове. Аз искам и вие да гледате на нещата по този начин – да знаете, че страданията са метод за работа, метод за възпитание на човечеството. И за самовъзпитанието на индивида също има различни начини. Един от бързите начини за чистене е хирургическият, само че тогава се засягат и здрави клетки и се създават по-големи болки; има и други три метода за възпитание, а именно – методът на тялото, физически метод, метод на сърцето и метод на ума. Според мен най-добрият е методът на ума. Като казвам, че методът на ума е най-добър, аз не пренебрегвам тялото и сърцето, но слагам на първо място ума, понеже той пръв се е освободил от звяра. Ние виждаме, че главата на сфинкса е човешка – значи умът се е освободил от животинското влияние, затова той ще даде методи и начини за възпитанието на човека. Умът трябва да оправи пътя на сърцето, а сърцето – пътя на волята; този е методът, който ни води към Божественото. И тъй, като ви говоря, аз не се интересувам от погрешките на хората – това е тяхна работа; те, като отидат при Господа на гости, сами ще Му разправят за своите погрешки. Аз се интересувам от добрините им и за тях ще говоря – този е най-правилният метод за работа; и всички вие трябва да се интересувате от добрините на хората. Казвам: сега, като влизате в новата година, Доброто трябва да ви бъде девиз; трябва да се интересувате от Доброто, а не от злото, да си ходите често на гости, както и често да ви идват гости – по този начин искам животът ви да се осмисли. Когато отиваш на гости при някой свой приятел, ти трябва да знаеш конкретно защо отиваш; и когато твоят приятел ти дойде на гости, трябва да знаеш, че той вече е ходил при Господа, говорил е за доброто, което си му направил, и ти носи нищо от Бога. Ако ти отидеш на гости, и ти ще му занесеш нещо от Господа, понеже си ходил при Него. Апостол Павел казва: „Молете се един за друг!“; този стих подразбира същото нещо, което ви казвам – да отидеш на гости и да ти дойдат на гости. Върху този принцип трябва да се построи новото общество. С това не подразбирам, че старото трябва да се разруши, но новото общество ще живее паралелно със старото – такъв е законът. Синът ще живее с баща си, бащата не трябва да умира; дъщерята ще живее с майка си, майката не трябва да умира. Ако дъщерята или синът са прекарали около 20 години при своите майка и баща, братя и сестри, те ще имат по-фин ум, по-благородно сърце и по-развита и калена воля. Ако пък синът или дъщерята още в ранната си възраст изгубят било майка си, било баща си, те огрубяват, светът дълго време трябва да ги възпитава, за да ги облагороди. Не е лесно човек да загуби майка си или баща си, брата или сестра си. Трябва да знаете, че гениалността в света не зависи само от нас; тя представлява съвкупност от дейността на хиляди души, които работят в едно направление. Всички тия души искат да проявят своята придобивка чрез един и по такъв начин създават от него гений; те проявяват своята Божествена идея чрез него и понеже той е на физическия свят, слагат му някакво име и тогава всички хора казват: „Еди-кой си човек е гений“. Ако някога искате да станете гениален, трябва да разбирате този вътрешен процес на общата, колективна работа, за да можете да привлечете към себе си разумните души, които, като се съединят с вас, ще улеснят живота ви. Така ще разберете какво значи да работите сам и какво значи да работят хиляди души заедно с вас – в последния случай работата ще върви лесно. Често казваме: „Бог ще ни помогне“ – това е така, но кога? Когато вършим волята Му, когато носим Неговите идеи, когато мислим само за Него. Когато отидете при Господа, не е достатъчно само да Му разправяте, че сте голям грешник, но ще му кажете: „Господи, ограбих десет вдовици и ги накарах да плачат, но всичко изправих, само сълзите им не мога да върна – сълзите им Ти ги върни, Ти оправи тази работа!“. Такива молитви имат смисъл. По този начин ви давам една загадка, върху която трябва да мислите дълго време. Когато видя, че някой плаче, аз не го съжалявам, но си казвам, че този човек е извор – нека си тече, но да мине през такова място, че всички растения да се ползват от него. Трябва да се полива! Ако човек плаче, сълзите му трябва да паднат намясто, за добро да се използват. В Писанието се казва, че Христос плакал, като влизал в Йерусалим; колко сълзи е пролял Той? Ако Христос не беше пролял тия няколко сълзи, еврейският народ щеше да бъде загубен – Христовите сълзи спасиха остатъка от еврейския народ, те запазиха религиозното чувство в тия души, те са като капките на живата вода. Някой казва: „Моите сълзи няма да паднат на суха земя“. Аз не желая сълзите ви да паднат на суха земя, нито на камък, но да паднат на такава земя, на която да принесат своя плод. И тъй, всички ще работите върху себе си, да запазите чистотата на своето тяло, на своето сърце и на своя ум – това е една от задачите ви не само за сегашния, но и за бъдещия ви живот. Тялото, сърцето и умът на човека представляват отделни общества, които се нуждаят от разумно управление, и ако човек не може да управлява своето тяло, своето сърце и своя ум, как ще управлява цяла държава или цял народ? Къде ще бъде тогава неговата гениалност? Да самовъзпиташ тялото, сърцето и ума си е една сложна задача; ще упражнявате вашия ум, вашето сърце и вашата воля – как? Като ви дойде някоя болест, като ревматизъм, ишиас, главоболие или друго нещо, отправяйте ума си нагоре към Бога, внасяйте положителни мисли и болестта ви постепенно ще изчезне. Правете това един, два, три, четири, пет, десет пъти – постоянствайте; така ще се кали и волята ви. Гледайте сериозно на тази работа и резултатът ще дойде. Аз ви дадох едно упражнение за усилване на паметта, но какви резултати получихте? Вие трябваше да постоянствате най-малко един месец, да вдигате ту десния, ту левия си крак под прав ъгъл и да стоите на един крак около десет минути. Вие какво направихте? Някои от вас, като направиха по 4-5 пъти упражнението, си казаха: „Не се усилва паметта ми“ и престанаха да го изпълняват. Това упражнение не е само за усилване на паметта, но и за трансформиране на състоянията. Някой път сте неразположени, цяла нощ не можете да спите – какво трябва да правите? Станете от леглото си, застанете на един крак като гъска, а другият да е подгънат под прав ъгъл. След това легнете. Ако неразположението ви още не е минало, пак станете, подгънете 3-4 пъти ту левия, ту десния крак и отново си легнете. Краката на човека означават неговите добродетели. И човек, като съедини своя ум – главата, със своите крака – добродетелите, образува едно колело, което се завърта; завърти ли се това колело, цялото Небе работи с него. Голяма е енергията, която можете да придобиете чрез това упражнение. Разгледайте положението на войника, който застава прав, десният му крак е малко напред, ръцете – малко назад, главата е добре изправена, вратът е изопнат; какво означава неговото положение? Този човек е свързан с Небето, воюва той. Вие се навеждате, едва вървите, като отчаяни хора; не, ще се изправите, ще заемете поза на човек, който е готов във всеки момент да воюва, ще съедините ума с краката си, т.е. с доброто в себе си, и ще кажете: „Всичко добро в мен ще възрасне!“. Ще държите тази формула за себе си, а не за другите хора. Казвам: изпълнявате ли всичко, както ви се дава, ще се повдигнете пред лицето на Бога. Дойдеш ли до положение да изпълниш това, което Бог ти повелява, ще кажеш: „Аз ще изпълня волята Божия, ако ще целият свят да ме тъпче. Аз зная, че никоя сила не е в състояние да отнеме от мен това, което Бог ми е дал“. Но страхът дойде у тебе и ти казваш: „Е, ако е рекъл Господ, ще направя това, което се изисква от мен“; не, ако ти изпълняваш волята Божия, никоя сила в света не е в състояние да те стъпче. Веднъж Господ ти говори, кажи: „Амин, така да бъде!“. Ти казваш: „Може да ми говори някой лош дух“; няма лоши духове, които могат да ти попречат в изпълнението на волята Божия. Дойде ти някоя хубава мисъл – това да направиш, онова да направиш; не казвай „Ако е рекъл Господ“, но кажи: „Амин, така да бъде, както е рекъл Господ“ – ето къде е силата на човека. Съвременните хора имат известни атавистични мисли и казват: „Ще направим това нещо, но ако е рекъл Господ“ или „Ще оставя за друг живот“, или „Тия лоши черти съм наследил от баща си и майка си, затова не успявам“ и т.н. Казвам: човек наследява не само лошото, но и доброто и ако злото имаше по-голяма сила, човек нямаше да може да се роди. Няма абсолютно лош човек в света; ако се роди такъв, той не може да живее на Земята повече от три години. Тъй щото злото в света е осъдено на смърт; то живее в чужди форми, тъй както един банкер влага парите си в някоя банка и взима за това големи лихви – той не работи сам, а Иван, Стоян, Драган работят за него. Същото е и със злото. Ако поискаш да го потърсиш, къде ще го намериш? Някой казва: „Този човек е цял дявол, прилича на дявол“; питам: кой от вас е срещал дявол? Дяволът рога има ли, копита има ли? – „Ама черно е лицето му.“ Какво от това? Всички негри в Африка имат черни лица – дяволи ли са? Не, така не се говори. Злото и Доброто се различават съществено. Когато се намериш пред един добър човек, ти растеш и се развиваш, в теб се заражда стремеж към хубавото, към красивото; когато се намериш пред един лош човек, изгубваш смисъла в живота. Лошият човек, като влезе в дома ти, не носи никакво добро. Често казвате: „Защо трябва да бъдем добри?“; за да може да растете правилно, да бъде тялото ви здраво, да се развиват вашите ум и сърце. Други запитват: „Защо трябва да любим?“; без Любов животът не може да съществува. – „Защо трябва да бъдем мъдри?“; за да дойде Светлината. – „Защо трябва да обичаме Истината?“; за да имаме простор, ширина, свобода в живота. – „Защо трябва да обичаме Правдата?“; за да имаме равновесие. Като ви казвам тия неща, не мислете, че можете да ги придобиете в един ден. Това трябва да бъде задача в живота ви, която да се стремите от тази година нататък да реализирате; щом я реализирате, десетичната дроб 0,00009 ще се превърне в числото 90000. И тъй, числото 0,00009 нищо не означава, то е малка величина, но като го обърнете, ще получите голямото число 90000, което представлява идеал за постижение през целия живот на човека. Тази година трябва да започнете с малката добрина, която представлява десетичната дроб 0,000002; обърнете ли това число, ще получите 200000. Както виждате, колкото по-малка е една добродетел, толкова резултатите й са по-големи; колкото доброто на пръв поглед е по-малко, толкова резултатите му са по-големи. С тия думи аз имам предвид Божественото в човека, в което седи силата му. Щом е така, когато се отнася до дребните неща, до малките добрини, вече не можем да кажем: „Не мога да направя това или онова“; всички можем да направим микроскопичното добро, което Бог изисква от нас, него и децата могат да направят. То не е голямо, но щом се обърне, става голямо цяло число. Започнете ли да правите такива малки добрини, от Божествения свят ще ви дойдат на помощ, за да ги обърнат в цели числа. Малките добрини са вече капиталът, с който можете да работите. Казвам: време е вече да се насърчите за работа. Ще правите малки добрини и ще знаете, че те се превръщат в големи цели числа. 22. лекция, 21 март 1928 г., София
  9. Трите свещи "Трите свещи". Общ окултен клас. XXIII година (1943–1944). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2008. ISBN 978-954-376-018-3. Книгата за теглене - PDF 1.ТРИТЕ СВЕЩИ 6 октомври 1943 г. 2. УМНИ, ДОБРИ И СИЛНИ 13 октомври 1943 г. 3. ПОСЛУШАНИЕ 20 октомври 1943 г. 4. СРЕДСТВО ЗА ПОДОБРЕНИЕ 27 октомври 1943 г. 5. ЕДНАКВИ ОТНОШЕНИЯ 3 ноември 1943 г. 6. МАЖОРНИ И МИНОРНИ ГАМИ 10 ноември 1943 г. 7. СМЪРТНИ И БЕЗСМЪРТНИ 17 ноември 1943 г. 8. НОВО РАЗБИРАНЕ 24 ноември 1943 г. 9. МАЛКИТЕ РАБОТИ 1 декември 1943 г. 10. БЛАГАТА В ЖИВОТА 8 декември 1943 г. 11. НАЙ–МЪЧНАТА РАБОТА 15 декември 1943 г. 12. ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ 22 декември 1943 г. 113. МАЛКОТО ДОБРО 29 декември 1943 г. 14. РОДЕНИ ОТ БОГА 5 януари 1944 г В книгата ще намерим 14 беседи от Учителя Беинса Дуно. Беседите се публикуват за първи път и представляват XXIII година на Общия окултен клас. "…Aко нашата любов не можа да носи погрешките на хората, тя не е любов.Знанието, което не ни приближава до Бога, то не е знание.Любов,която не ни приближава при Бога, не е любов. Свободата, която не ни приближава до Бога, не е свобода. Истинската свобода има три неща.Любовта изтича от Бога и е неделима.Мъдростта изтича от Бога и е неделима. Свободата изтича от Бога, и тя е неделима. Три неща в света има, които са неделими. Следователно щом искаш да ограничиш свободата на един човек, ти искаш да го делиш.Щом искаш да ограничиш неговото знание, той само вярва в нещо, нему казвай, че неговата вяра е слаба..."
  10. Двамата бакали "Двамата бакали". Общ окултен клас. Лекции от VII, VIII и IX година (1928–1930). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. 332 с. ISBN 954-9589-90-0. Книгата за теглене - PDF Малки и големи придобивки 18 януари 1928 г. [опис] Служба на уравненията 4 април 1928 г. [опис] Самовъзпитание на удовете 11 април 1928 г. [опис] Първата буква 6 март 1929 г. [опис] Правилни изводи 13 март 1929 г. [опис] Абсолютна реалност 16 май 1929 г. [опис] Битие и откровение 22 май 1929 г. [опис] Любовният поглед 29 май 1929 г. [опис] Верни положения 5 юни 1929 г. [опис] Външните линии на красотата 26 юни 1929 г. [опис] Двамата бакали 15 януари 1930 г. [опис] Опитната школа 22 януари 1930 г. [опис] Махалото 29 януари 1930 г. [опис] Новите веяния 5 февруари 1930 г. [опис] Съчетание на числата 12 февруари 1930 г. [опис] Новото в живота 19 февруари 1930 г. [опис] Човешкият термометър 5 март 1930 г. [опис] Идейната обич 12 март 1930 г. [опис] Книгата съдържа 18 беседи, държани от Учителя Беинса Дуно през 1928, 1929 и 1930 година. Публикуват се само оригиналите, намерени в Държавен архив от тези години. „Има степени в любовта. Има лична любов, има семейна любов, има обществена любов, има народна любов, има човешка любов, има идейна любов, има и Божествена Любов. В една човешка любов един от елементите е, че щом двама души се обикнат, те ще се скарат. Нищо повече. Щом искате двама души да се скарат, вие ги накарайте да се обичат... Има един елемент, който се явява в любовта, който скарва хората.”
  11. Великата възможност "Великата възможност". Общ окултен клас. XXI година (1941–1942). Том II (лекции 22–43). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. 336 с. ISBN 954-9589-30-7. Книгата за теглене - PDF Нови насоки 25 февруари 1942 г. [опис] Живот и пеене 4 март 1942 г. [опис] Добра мисъл, добро чувство и здраве 11 март 1942 г. [опис] Музика в живота 18 март 1942 г. [опис] Музикална екскурзия 25 март 1942 г. [опис] Живот и музика 1 април 1942 г. [опис] Люби, обичай 8 април 1942 г. [опис] Великата възможност 15 април 1942 г. [опис] С любов 22 април 1942 г. [опис] Светлина, топлина и сила 29 април 1942 г. [опис] Три картини 6 май 1942 г. [опис] Примирете се със себе си 13 май 1942 г. [опис] Състояние и разположение 20 май 1942 г. [опис] Координиране 27 май 1942 г. [опис] Служене 3 юни 1942 г. [опис] Най-малкото добро 10 юни 1942 г. [опис] Чистотата 17 юни 1942 г. [опис] Линия на Любовта 8 юли 1942 г. [опис] Законът на Любовта 15 юли 1942 г. [опис] Заслужава да прави добро 22 юли 1942 г. [опис] Пътища на Любовта 29 август 1942 г. [опис] Живи и мъртви закони 2 септември 1942 г. [опис] В книгата са представени 22 беседи от Учителя Беинса Дуно, които представляват том II от ХХI година на Общия окултен клас. Беседите са държани през 1942 година и се издават за първи път. "Великата възможност". Общ окултен клас. XXI година (1941–1942). Том II (лекции 22–43). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. 336 с. ISBN 954-9589-30-7. Бележки от книгата: Издателският екип изказва благодарност на всички, които с цената на лишения, граничещи с героизъм, запазиха за поколенията безценното Слово на Учителя. Благодарим на стенографките Паша Теодорова (1888–1972), Савка Керемидчиева (1901–1945), Елена Андреева (1899–1990) и на съхранявалите го през годините българи. Да бъде благословен самоотверженият им труд. Координатор по отпечатването на неиздаденото до този момент Слово на Учителя е Вергилий Кръстев. Автентичността на стенографските записи е запазена. Бележките на стенографката са отпечатани с курсив, в кръгли скоби ( ). Думите или буквите в квадратни скоби [ ] са добавени от издателския екип на местата, където в разчетената стенограма е изпуснат текст, чийто смисъл сме се опитали да възстановим, или (на няколко места) за по-лесно разбиране на някои изречения с по-особен строеж. На местата, където не сме успели да възстановим смисъла, сме сложили многоточие в квадратни скоби. Бележките под линия са на издателския екип. Бележки от книгата: Предпечатна подготовка: Марина Иванова Корекция: Леонид Кирилов, Иван Тодоров, Соня Тодорова, Мария Тодорова
  12. Правъ пѫть "Правъ пѫть". Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II. Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998. 406 с. ISBN 954-9590-02-X. Книгата за теглене - PDF Учение и служение - стар правопис - нов правопис 5 февруари 1941 г. [опис] Правъ пѫть - стар правопис - нов правопис 12 февруари 1941 г. [опис] Слушайте съвета - стар правопис - нов правопис 19 февруари 1941 г. [опис] Тритѣ връзки - стар правопис - нов правопис 26 февруари 1941 г. [опис] Музикални тактове - стар правопис - нов правопис 12 март 1941 г. [опис] Божествени закони - стар правопис - нов правопис 19 март 1941 г. [опис] Законътъ за Божествената хармония - стар правопис - нов правопис 26 март 1941 г. [опис] Музика и здраве - стар правопис - нов правопис 2 април 1941 г. [опис] Не разваляйте пакта - стар правопис - нов правопис 9 април 1941 г. [опис] Добре ще бѫде - стар правопис - нов правопис 16 април 1941 г. [опис] Самовъзпитание - стар правопис - нов правопис 23 април 1941 г. [опис] Основенъ тонъ - стар правопис - нов правопис 30 април 1941 г. [опис] Ще направимъ жилище - стар правопис - нов правопис 7 май 1941 г. [опис] Приятно занимание - стар правопис - нов правопис 14 май 1941 г. [опис] Правата посока - стар правопис - нов правопис 21 май 1941 г. [опис] Две състояния - стар правопис - нов правопис 28 май 1941 г. [опис] Качване и слизане - стар правопис - нов правопис 4 юни 1941 г. [опис] Най-разумнитѢ отношения - стар правопис - нов правопис 11 юни 1941 г. [опис] Три основни тона - стар правопис - нов правопис 18 юни 1941 г. [опис] Ново воюване - стар правопис - нов правопис 25 юни 1941 г. [опис] Самообладание - стар правопис - нов правопис 2 юли 1941 г. [опис] Невидимитѣ погрѣшки - стар правопис - нов правопис 9 юли 1941 г. [опис] В книгата са представени 22 беседи от Учителя Беинса Дуно, които представляват том II от ХХ година на Общия окултен клас. Беседите са държани през 1941 година и се издават за първи път. “Правете връзка с добрите хора, умните и справедливите хора, за да стане една обмяна. Щом не правиш връзка с доброто - добър не можеш да станеш… Да мислим за Господа, тъй както се проявява в цялото битие. Всеки човек, в когото Бог се проявява - направи връзка с него. Това е един от най-добрите методи. С най-малките разходи става.” [Копирана:] Дѫновъ, Учительтъ Петъръ. Правъ пѫть. Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II. Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998. 406 с. ISBN 954-9590-02-X. Бележки от книгата: Правописъ и компютъренъ наборъ: Доброслава Гълѫбова Коректори: Любомиръ Гълѫбовъ, Доброслава Гълѫбова Графично оформление: Станиславъ Пухлевъ Издателскиятъ екипъ изказва благодарность на всички, които съ цената на лишения, граничещи съ героизъмъ, запазиха за поколѣнията безценното Слово на Учителя. Благодаримъ на стенографкитѣ Паша Теодорова (1888–1972), Савка Керемедчиева (1901–1945), Елена Андреева (1899–1990) и на съхранявалитѣ го презъ годинитѣ българи. Да бѫде благословенъ самоотвержениятъ имъ трудъ. Автентичностьта на стенографскитѣ записки е запазена Всѣко Божие Слово е опитано. То е щитъ за тѣзи, които уповаватъ на него. Не притуряй на неговитѣ думи, за да те не обличи и се покажешъ лъжецъ. (Прит. 30; 5, 6.) Бележки от книгата: Уважаемий читателю, Въ рѫцетѣ ти е първото издание на окултни лекции отъ ХХ година (1940–1941) на Общия Окултенъ класъ, томъ II, което е Словото на Всемировия Учитель Беинса Дуно – Учительтъ Петъръ Дѫновъ. Издаването на тази годишнина не е просто една необходимость, а дългъ и признателность къмъ Словото на Великиятъ Учитель, Което е Слово на Бога за шестата раса на идното човѣчество и за духовното въздигане на човѣшкитѣ души. Въ изпълнение и приложение на методитѣ, дадени отъ Учителя, въ които се посочва пѫтя какъ и по какъвъ начинъ да се издава Словото Му, Което е свещено и неприкосновено, ние го предоставяме на васъ така, както То е записано, разчетено и съхранено отъ стенографкитѣ. Съ настоящето първо издание на годишнината се прави и първи опитъ за издаване на Словото, съгласно официалниятъ правописъ на българския езикъ отъ 1925 г. до 1945 г. Това се налага не само отъ желанието ни да отпечатаме Словото въ пълната Му автентичность, но и отъ потрѣбностьта да възстановимъ въ печатаното Слово изхвърленитѣ отъ сегашния правописъ букви Ѣ и Ѫ. Учительтъ въ една отъ своитѣ беседи посочва, че буквата Ѣ е свалена отъ Константинъ отъ Невидимия свѣтъ и, че тази буква представлява единъ отъ кардиналнитѣ небесни знаци, която е знамето на славянската писменость и на славянството. Буквата Ѣ е Небесниятъ знакъ на Кирилицата и е печатъ на ангелъ Елохилъ, който довежда двамата братя Кирилъ и Методий отъ края на Вселената, за да имъ даде славянската писменость. Учительтъ казва: „Кирилъ и Методий, Свѣтилата на Славянския родъ, ви измъкнаха отъ тъмнината и ви облѣкоха съ Свѣтлина. Кирилъ и Методий свързаха българския народъ съ Небето“. (Вж „Изгрѣвътъ“, т.IV, стр.14–20, изд.1995 г., София) Учительтъ казва: „Като изучавате български езикъ, дохождате до буквитѣ Ѣ и Ѫ, които искатъ да изхвърлятъ. Буквата Ѣ е хубава. Ако се изхвърли отъ употрѣба, българитѣ ще закѫсатъ. Буквата Ѫ казва, че преди да говори, човѣкъ трѣбва да мисли. Преди да тръгнешъ на пѫть, мисли. Буквата Ѫ сѫществува само въ български езикъ. Богатъ е българскиятъ езикъ, но българитѣ още не могатъ да си служатъ съ него. Въ буквата Ѣ сѫ свързани заедно Божествениятъ и човѣшкиятъ принципъ. Въ думата славянинъ, сричката „Ава“ означава Богъ, Баща. Значи, Богъ живѣе въ славянитѣ, въ ония, които Го славятъ. Бѫдещето е на славянитѣ. Бѫдещето е и на българитѣ. Тѣ ще оправятъ всички народи, понеже въ тѣхния езикъ е буквата Ѣ – кръстътъ, търпението. Тая буква означава още събиране и примиряване на доброто и злото. Българинътъ казва: „Азъ зная да събирамъ доброто и злото, да ги примирявамъ“. Нѣкои пишатъ тая буква по два начина – Ѣ и IЪ. Както и да се пише, тя означава едно и сѫщо нѣщо. Знакътъ Ѣ е на сърдцето, а IЪ – на ума“. (Вж Младежки Окултенъ класъ, ХХIII година, 14 Лекция, стр.245–246, изд.1947 г., София) Другъ пѫть, Учительтъ казва: „Защо въ българския езикъ изхвърлиха Ѩ? И други букви изхвърлиха. Питатъ: „Защо е въ български този малъкъ еръ – Ь?“ Нѣкои букви могатъ да се изхвърлятъ, но нѣкои букви не трѣбва да се изхвърлятъ. Може да направишъ една цигулка съ три струни, но съ четири струни е по-хубава. Може да имашъ една китара съ четири струни, но ако имашъ съ шесть струни е по-хубава. Ако имашъ една арфа, не четири, но 36 струни трѣбватъ“. (Вж Общъ Окултенъ класъ, ХХ година, 6 Лекция, 1997 г., София) Учительтъ дойде въ България и предаде Словото Божие чрезъ Небесния знакъ и писа съ Небесния знакъ. Ето защо днесъ, повече отъ всѣкога, е потрѣбно Словото на Великия Учитель да бѫде предадено чрезъ Небеснитѣ знаци, за да дойде Божието благословение и Божията рѫка да закриля българския народъ. „Въ началото бѣ Словото. И Словото бѣ у Бога. И Словото бѣ Богъ“. За Словото, Учительтъ казва: „Противоречията въ живота идатъ ту отъ новия граматически строежъ на нашата речь, ту отъ онѣзи логични възприемания на нашиятъ умъ, ту отъ онѣзи етични мѣрила, съ които мѣримъ нѣщата, ту отъ онѣзи педагогични правила, съ които си служимъ съ живота. Всички тия нѣща водятъ къмъ невѣрни изяснения. Помнете, че въ това, което ви говоря, всѣка дума има опредѣленъ смисълъ. Ако азъ употрѣбявамъ опредѣлена дума, то азъ търся нейнитѣ вибрации, защото думитѣ се опредѣлятъ, както се опредѣлятъ слънчевитѣ лѫчи. Вие не можете да произведете опредѣленъ цвѣтъ, ако не можете да произведете вибрациитѣ, които отговарятъ. Напримѣръ, ако говорите за една добродетель, то вие трѣбва да възпроизведете вибрациитѣ, които отговарятъ на тази добродетель, и тогава чакъ ще разберете смисъла на тази дума. Само така ще имате една обективна реална Истина, която се проявява въ живота. Великитѣ Истини ще бѫдатъ тогава достѫпни за човѣка, когато той ще изучи законитѣ на Свѣтлината и нейнитѣ влияния върху човѣшкия организъмъ, както влиянието на различнитѣ цвѣтове“. (Вж „Изгрѣвътъ“, т.II, стр.28, изд.1995 г., София) Вѣрваме и се надяваме, че ще ни подкрепите духовно въ начинанието ни да издаваме Словото споредъ официалния правописъ на българския езикъ до 1945 година. Необходимо е едно уточнение: въ лекциитѣ отъ настоящето издание сѫ използувани скобитѣ ( ), въ които коректоритѣ, безъ да измѣнятъ смисъла на изреченията или мисъльта, а само за изясняване сѫ допълвали съюзи, частици, членувания и пр., съ което да не се нарушава автентичностьта на Словото. Съ знакътъ * сѫ отбелязани рѣдки, остарѣли и чужди думи, които сѫ пояснени въ речникъ накрая на книгата. Забележка: Въ първи томъ на годишнината „Всѣки день по една добра мисъль“, навсѣкѫде думата „карамфилче“ да се чете „каламфирче“. Отъ издателитѣ
  13. Вечният порядък "Вечният порядък". Общ окултен клас. Година XIII (1933–1934). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. 776 с. ISBN 954-9589-38-2. Книгата за теглене - PDF Вечният порядък. Най-силното у човека 27 септември 1933 г. [опис] Трите първични принципа. Елементи в живота 4 октомври 1933 г. [опис] Живот в общото съзнание 11 октомври 1933 г. [опис] Ангелите на светлината. Новите възгледи 18 октомври 1933 г. [опис] Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли 25 октомври 1933 г. [опис] Човешките и Божествените порядки в живота 1 ноември 1933 г. [опис] Слушане от вътре. Какво да направиш 8 ноември 1933 г. [опис] Най-малката любов 15 ноември 1933 г. [опис] Търпелив и добър човек 22 ноември 1933 г. [опис] Придобивките на деня 29 ноември 1933 г. [опис] Единният живот. Обичай общия живот! 6 декември 1933 г. [опис] Пътят към свободата 13 декември 1933 г. [опис] Въздухът и мисълта – нови начини за хранене 20 декември 1933 г. [опис] Постигни реалността 27 декември 1933 г. [опис] Новото направление в живота 3 януари 1934 г. [опис] Едно писмо 10 януари 1934 г. [опис] Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието 17 януари 1934 г. [опис] Най-малкият опит 24 януари 1934 г. [опис] Съществените правила 31 януари 1934 г. [опис] Дружене, слушане и следване 7 февруари 1934 г. [опис] Не я ограничавай! 14 февруари 1934 г. [опис] Опитай! 21 февруари 1934 г. [опис] Ключ за постижения 28 февруари 1934 г. [опис] Даване – вземане. Скъпоценният камък 7 март 1934 г. [опис] Развитие на заложбите 14 март 1934 г. [опис] Мистичната чаша. Хигиена на душата 21 март 1934 г. [опис] Пътят на щастието. Единственият подтик 28 март 1934 г. [опис] Условията за растеж 4 април 1934 г. [опис] Идването на Господа 11 април 1934 г. [опис] Възвишеното в човека 18 април 1934 г. [опис] Сигурният пазител 25 април 1934 г. [опис] Път за постижение 2 май 1934 г. [опис] Що е човек 9 май 1934 г. [опис] Божественият филтър 16 май 1934 г. [опис] Пред шестата врата 23 май 1934 г. [опис] Послушание 30 май 1934 г. [опис] Неразрешените задачи 6 юни 1934 г. [опис] Двете линии 13 юни 1934 г. [опис] Правият път 20 юни 1934 г. [опис] Дишането и вътрешният живот 27 юни 1934 г. [опис] Самовъзпитание 4 юли 1934 г. [опис] Взимане и даване. Първият и последният 11 юли 1934 г. [опис] Вътрешни състояния и външни условия 18 юли 1934 г. [опис] Великото изкуство 25 юли 1934 г. [опис] Търпение, чистота и приложение 22 август 1934 г. [опис] На своето место 29 август 1934 г. [опис] Изпит на ученика 5 септември 1934 г. [опис] Връзка с Бога 12 септември 1934 г. [опис] Трите положения 19 септември 1934 г. [опис] Книгата съдържа 49 беседи от Учителя Беинса Дуно, държани от септември 1933 до септември 1934г. Беседите се публикуват за първи път. “Не контролирайте любовта на когото и да е, защото в тази любов Бог се проявява. Не ставайте вие стражари за Божията любов. Там, дето Бог се проявява, остави Бог да се прояви, за да Видите Неговото величие. И Бог няма да се прояви в Своята любов, както ние се проявяваме. Не казвай: “Той е много студен човек, няма никаква любов. Той е жесток.” Оставете това, това са ваши заключения.” "Вечният порядък". Общ окултен клас. Година XIII (1933–1934). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. 776 с. ISBN 954-9589-38-2. Бележки от книгата: Издателският екип изказва благoдарност на всички, които с цената на лишения, граничещи с героизъм, запазиха за поколенията безценното Слово на Учителя. Благодарим на стенографките: Паша Теодорова (1888–1972), Савка Керемидчиева (1901–1945), Елена Андреева (1899–1990) и на съхранявалите го през годините българи. Да бъде благословен самоотвереният им труд! Координатор за напечатването на неиздавано досега слово на Учителя Петър Дънов – д-р Вергилий Кръстев В настоящото първо издание е запазена пълна автентичност на стенограмите, разчетени от Елена Андреева. Всички намеси от страна на издателският екип са изнесени под линия. На места в текста са вмъкнати уточнения в кръгли скоби ( ) от самата стенографка, които са изписани с курсив. Думите или буквите в квадратни скоби [ ] са добавени, където в разчетената стенограма е изпуснат текст или за по-лесно разбиране на някои изречения. На местата, където има явно пропуснат текст, е поставено многоточие в квадратни скоби […]. Бележки от книгата: Формат: 16/60/84 Печатни коли: 48.5 Компютърен набор и корекция: Теодора Шкодрева, Меглена Шкодрева Художник: Янко Янев Предпечатна подготовка: Атанас Джажев
  14. Новата мисъл "Новата мисъл", 47 лекции на ООК, държани от Учителя Беинса Дуно през 1932-1933 година, ИК "Жануа'98", ISBN: 978-954-376-015-2, Страници: 846, София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF СЪДЪРЖАНИЕ Обикновени и необикновени прояви на природата 21.IХ.1932 г. Разумните сили в природата 28.IX. 1932 г. По този път 5.Х.1932 г. Малката истина 12.Х.1932 г. Правилно отношение 19.Х.1932г Вътрешни сили в човека 26.Х.1932 г. Люби Бога2.ХI.1932 г. Всякога услужвай 9.ХI.1932 г. Здрава мисъл16.ХI.1932 г. Трите типа хора 23.ХI.1932 г. Новата канализация 30. ХI.1932 г. Изпити на ученика 7.ХII.1932 г. Една похвала 14.ХII.1932 г. Внушение и вдъхновение 21.ХII.1932 г. Вътрешни опити 28.ХI.1932 г. Работа на природата 4.I.1933 г. Две правила 11.I.1933 г . Влиянието на музиката 18.I.1933 г. Новата песен 25.I.1933 г. Значение на удовете 1.II.1933 г. Честното ухо 8.II.1933 г. Ухото 15.II.1933 г. Съотношение с природата 22.II.1933 г. За човешкия нос 1.III.1933 г. Принципи, закони, сили и форми 8.II.1933 г. Устата 15.III.1933 г. Развити и недоразвити 22.III.1933 г. Устата - продължение 29.III.1933 г. Окото 5.IV.1933 г. Ползата от знанието 12.IV.1933 г. Слушайте разумното 19.IV. 1933 г. Трите посоки 26.IV.1933 г. Човешката уста 3.V.1933 г. Живите линии10.V.1933 г. Въжделенията на човешката душа 17.V.1933 г. Добрата постъпка 24.V.1933 г. Обхода 31.V.1933 г. Законът на ограничението и законът на свободата.. 7.VI.1933 г.. Влиянието на твърдата почва, течните вещества, въздухообразните и светлината 14.VI.1933 г. Организиране на вътрешния човек 24.VI.1933 г. Свещенната област на живота 28.VI.1933 г. Разните положения на ревността5.VII. 1933 г Красиви линии в природата 12.VII. 1933 г Съответствие на нещата 19.VII.1933 г. Основа на знанието26.VII.1933 г. Новите положения на живота 2.VIII.1933 г. Почивка 9.VIII.1933 г. Книгата съдържа 47 беседи, които представляват 12 година на ООК, държани от Учителя Беинса Дуно през 1932-1933 година. Автентичността на стенографските записи е запазена, като беседите от 12-та до 20-та са препечатани от първото издание “Новата мисъл”-София 1947 и “Работа на природата”-София 1948г., силно редактирани от Паша Теодорова. “…Често хората се запитват защо са дошли на земята.Отговорът е прост: Човек е дошъл на Земята да учи.Много време е учил и много знания е придобил. Важното е какво е приложил от тези знания. Той знае какво нещо е доброто и какво-злото, въпреки това, защо са допуснати доброто и злото в света.Той говори за тях, като нещо отделно от него. Когато доброто и злото не са поставени на своето място, те действат, но не произвеждат нужния резултат…”
  15. Събуди се "Събуди се". Общ окултен клас. Единадесета година (1931–1932). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. 796 с. ISBN 954-9589-93-5. Книгата за теглене - PDF 1. Събуди се 30 септември 1931[опис] 2. Оставената торба 7 октомври 1931[опис] 3. Пътищата на живота. (Кой може да обича.) Проводници на Любовта – светлина, звук и въздух 14 октомври 1931[опис] 4. Разбраните скърби 21 октомври 1931[опис] 5. Предназначението на носа 28 октомври 1931 6. Правилният тон 4 ноември 1931[опис] 7. Полюси на доброто и злото 11 ноември 1931[опис] 8. Животът като математически действия 18 ноември 1931[опис] 9. Разтоварване на съзнанието. 25 ноември 1931[ опис ] 10. Непреодолимо желание 9 декември 1931[ опис ] 11. Правилен живот 16 декември 1931[ опис ] 12. Сила, живот и здраве 23 декември 1931[ опис ] 13. Истинско познаване 30 декември 1931[ опис ] 14. Граници в живота 6 януари 1932[ опис ] 15. Противоположности на живота 13 януари 1932[ опис ] 16. Раждане и растеж 20 януари 1932[ опис ] 17. Двете отверстия 27 януари 1932[ опис ] 18. Двете лица на реалността 3 февруари 1932[ опис ] 19. Любов на безсмъртието 10 февруари 1932[ опис ] 20. Доброто разположение 17 февруари 1932[ опис ] 21. Трите пътя 24 февруари 1932[ опис ] 22. Физическият и Божественият живот 2 март 1932[ опис ] 23. Ми бемол и фа диез 9 март 1932[ опис ] 24. Две състояния 16 март 1932[ опис ] 25. Възпитание на волята 30 март 1932[ опис ] 26. Входни врати 6 април 1932[ опис ] 27. Законът на вярата и на любовта 13 април 1932[ опис ] 28. Динамическият живот 20 април 1932[ опис ] 29. Трите типа 27 април 1932[ опис ] 30. Кръг, елипса и хипербола 4 май 1932[ опис ] 31. Слаби и силни положения 11 май 1932[ опис ] 32. Законът на частите и законът на цялото 18 май 1932[ опис ] 33. Почит към себе си, любов към Бога, обич към ближния 1 юни 1932[ опис ] 34. Знание и прилагане 8 юни 1932[ опис ] 35. Философия и наука 15 юни 1932[ опис ] 36. Малкото добро 22 юни 1932.[ опис ] 37. Той е в нас и ние в него 29 юни 1932[ опис ] 38. Деца на Бога 6 юли 1932.[ опис ] 39. Изключителни условия 7 септември 1932[ опис ] 40. Обичай Бога 14 септември 1932 [подробности по изданието] Книгата съдържа 40 беседи от Общия Окултен клас, държани от Учителя през 1931-1932 г. Забележка. Автентичността на стенографските записи е запазена. От 11. до 14. лекциите са препеча­тани от "Събуждане". Лекции от Учителя на Общия окултен клас, година XI (1931-1932), том I, София, 1944 г., а 34., 35., 36., 38. и 39. - от "Начало на мъдростта". Лекции от Учителя на Общия окултен клас, година XI (1931-1932), том III, София, 1946 г.
  16. Доброто оръжие "Доброто оръжие". Общ окултен клас. Година IX (1929–1930). Том III. Първо издание. Издателска къща „Жануа-98“, 2008. ISBN 978-954-376-016-9. Книгата за теглене - PDF Доброто оръжие 23 април 1930 г. [опис] Положително знание 30 април 1930 г. [опис] Претръпване и претъпяване 7 май 1930 г. [опис] Добрият ден 14 май 1930 г. [опис] Постоянната цена 21 май 1930 г. [опис] Правилно разбиране на живота 28 май 1930 г. [опис] Точност 4 юни 1930 г. [опис] Двата принципа 11 юни 1930 г. [опис] Абсолютно доверие 18 юни 1930 г. [опис] Закон и принцип 25 юни 1930 г. [опис] Правилно ядене - правилно служене 2 юли 1930 г. [опис] Форма и съдържание 9 юли 1930 г. [опис] Проява, връзка и причина 16 юли 1930 г. [опис] Интуицията - Божественото чувство 23 юли 1930 г. [опис] Скришната стаичка 30 юли 1930 г. [опис] Правата на душата и на духа 6 август 1930 г. [опис] Начало и край 13 август 1930 г. [опис] Книгата съдържа 17 беседи, които представляват 9 година на ООК, държани от Учителя Беинса Дуно през 1929-1930 година. Автентичността на стенографските записи е запазена и заглавията на лекциите са според оригиналните ръкописи. “…В началото бе Словото. И Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Когато разбираме дълбокия смисъл на тия думи, да ги приложим вътре в живота си. Приложете тия думи в ума си, приложете ги в сърцето си, приложете ги и в своята воля. В тяхното приложение ние ще имаме едно ново разбиране за живота, върху което ще построим живота си.Свободно трябва да се построи животът.” "Доброто оръжие". Общ окултен клас. Година IX (1929–1930). Том III. София, 1939.
  17. Степени на съзнанието "Степени на съзнанието". Общ окултен клас. IX школна година (1929-1930). Първо издание. Издателска къща „Жануа-98“, 2008. 327 с. ISBN 978-954-376-013-8 Книгата за теглене - PDF СЪДЪРЖАНИЕ 1. Степени на съзнанието 25 декември 1929 2. Личност и душа 1 януари 1930 3. Чувството на любовта 8 януари 1930 4. Двамата бакали 15 януари 1930 5. Опитната школа 22 януари 1930 6. Махалото 29 януари 1930 7. Новите веяния 5 февруари 1930 8. Съчетание на числата 12 февруари 1930 9. Новото в живота 19 февруари 1930 10. Доброто значение 26 февруари 1930 11. Човешкият термометър 5 март 1930 12. Идейната обич 12 март 1930 13. Правилни форми 19 март 1930 14. Съзнателният живот 26 март 1930 15. Чиста мисъл 2 април 1930 16. Разбиране на числата 9 април 1930 17. Хваление 16 април 1930 Книгата съдържа 17 беседи, които представляват девета годинана ООК, държани от Учителя Беинса Дуно през 1929 -1930 година. Автентичността на стенографските записи е запазена. “Съвременните хора искат да бъдат силни, лесно да се справят с мъчнотиите си. Обаче силата на човек не се крие във външни условия, но в условията на неговата душа. Силата на душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво,преходно, временно.В това отношение тя представя живота на физическия свят. Физическият живот е най-маката, най-ограничена проява на целокупния живот.Следователно малките неща не разрешават въпросите.Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, но в настоящето...”
  18. Абсолютна справедливост "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2002. 544 с. ISBN 954-9589-68-4. Книгата за теглене - PDF Абсолютна справедливост 15 октомври 1924 г. [опис] Добрата постъпка 22 октомври 1924 г. [опис] Темпераментите 29 октомври 1924 г. [опис] Връзки в геометрическите форми 5 ноември 1924 г. [опис] Забравените неща 12 ноември 1924 г. [опис] Несъизмеримите неща 19 ноември 1924 г. [опис] Пелените на живота. Радости и скърби 26 ноември 1924 г. [опис] Закон на равенство 3 декември 1924 г. [опис] Неразбраното 10 декември 1924 г. [опис] Хармонична деятелност 17 декември 1924 г. [опис] Както природата пише 24 декември 1924 г. [опис] Малката радост 31 декември 1924 г. [опис] Проекции 7 януари 1925 г. [опис] Положителни и отрицателни състояния на живота 14 януари 1925 г. [опис] Значение на изслушването 21 януари 1925 г. [опис] Правилно пение 28 януари 1925 г. [опис] Отворената и затворената чаша 4 февруари 1925 г. [опис] Продължаване на живота 11 февруари 1925 г. [опис] Причини за противоречия 18 февруари 1925 г. [опис] Отличителните черти на човешката интелигентност 25 февруари 1925 г. [опис] Истинско служене 4 март 1925 г. [опис] Равностранният триъгълник 11 март 1925 г. [опис] Фазите на живота 18 март 1925 г. [опис] Придатъците на разумния живот 25 март 1925 г. [опис] Израз 1 април 1925 г. [опис] Отмерените прояви 8 април 1925 г. [опис] Закон на съотношения 15 април 1925 г. [опис] Успоредните линии 17 юни 1925 г. [опис] Най-малкото чувство 24 юни 1925 г. [опис] Земята се върти. Стремеж на душата 1 юли 1925 г. [опис] Теория и практика 8 юли 1925 г. [опис] Силовите линии на доброто и злото 15 юли 1925 г. [опис] Несъвместими отношения 22 юли 1925 г. [опис] Съвместими отношения 29 юли 1925 г. [опис] Разумни наблюдения 5 август 1925 г. [опис] Малкото добро и малкото зло 12 август 1925 г. [опис] Книгата съдържа 36 беседи на Учителя Беинса Дуно, които представляват IV година на Общия окултен клас. Държани през 1924-1925г., беседите са второ издание. “Животът сам по себе си е музика. Подразбирам добрият живот. Докато човек не пее, той не може да живее добре. Ако някой мисли, че може да живее добре без пеене, той се лъже. Всички хора, които не са музикални, са лоши хора. Най-жестоки са хората, които не са музикални. Статистиката показва, че между музикантите няма престъпници, няма убийци. Всички убийци нямат музика. Те не само, че нямат духовна музика, но нямат и обикновена музика.” "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2002. 544 с. ISBN 954-9589-68-4. [Оригинал:] "Абсолютна справедливост". Общ окултен клас. Година IV (1924–1925). Русе, 1927. Бележки от книгата: Предпечатна подготовка: Меглена Шкодрева, Теодора Шкодрева. Уточненията на стенографката сѫ въ кръгли скоби и курсивъ. Добавенитѣ за яснота букви или думи сѫ поставени въ квадратни скоби. Допълнителни бележки: Изданието е със старите букви. Файлове: Absolutna_spravedlivost.pdf |
  19. Трите живота "Трите живота". Общ окултен клас. I школна година (1922). Второ издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. 307 с. ISBN 954-9589-31-5. Книгата за теглене - PDF Трите живота 24 февруари 1922 г. [опис] Трите методи на природата 2 март 1922 г. [опис] Четирите правила 9 март 1922 г. [опис] Първото задължение на учениците 16 март 1922 г. [опис] Три разряда ученици 30 март 1922 г. [опис] Отрицателни и положителни черти на ученика 4 април 1922 г. [опис] Природни методи 13 април 1922 г. [опис] Предназначението на музиката 20 април 1922 г. [опис] Окултни правила 27 април 1922 г. [опис] Символически, окултни правила и мерки 2 май 1922 г. [опис] Мястото на човека в природата 11 май 1922 г. [опис] Необятната любов 18 май 1922 г. [опис] По пътя 26 май 1922 г. [опис] Изгрев и залез 2 юни 1922 г. [опис] Окултна хигиена 8 юни 1922 г. [опис] Мисъл и действие 15 юни 1922 г. [опис] Влиянието на музиката 22 юни 1922 г. [опис] Мечешкият капан! 29 юни 1922 г. [опис] Трите основни закона: Любов, Мъдрост и Истина 6 юли 1922 г. [опис] Простите и сложни движение в природата 13 юли 1922 г. [опис] Живите сили в природата 20 юли 1922 г. [опис] Развитие на съзнанието 27 юли 1922 г. [опис] Превръщане на енергиите 4 август 1922 г. [опис] В книгата са включени 23 беседи от Учителя Беинса Дуно, които представляват първа година на Общия окултен клас и са държани през 1922г. Беседите се публикуват за първи път по оригинали от Държавен архив. “Вие още не знаете какво е духовният живот. А Божествения живот още не сте изпитвали. Третата стъпка, която трябва да възприемем е: да влезем в Божествения живот. Ще снемете свещения егоизъм отвън и работата ни наполовина ще бъде свършена. Когато изучавате евангелието виждате, че Христос започва от малките правила и дохожда до съвършенството.” "Трите живота". Общ окултен клас. I школна година (1922). Второ издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. 307 с. ISBN 954-9589-31-5. Оригина: „Окултни лекции: Дадени на учениците на Всемирното Бяло братство, I школна година“. Общ окултен клас. I година (1922). Русе, 1922. Бележки от книгата: Компютърен набор: Стоил Янев, Хенриета Недкова. Коректори: Стоил Янев, Христо Андонов. Графично оформление: Радко Иванов. Добронамерено и със разбиране съдействуваха: Виолета Станева, Минка Андонова. Координатор за отпечатването на неиздаваното и нередактирано Слово на Учителя Дънов: Вергилий Кръстев. Бележки от книгата: Издателският екип изказва благодарност на всички, които с цената на лишения, граничещи с героизъм, запазиха за поколенията безценното Слово на Учителя. Благодарим на стенографките Паша Тодорова (1888–1972), Славка Керемедчиева (1901–1945), Елена Андреева (1899–1990) и на съхранявалите го през годините българи. Да бъде благословен самоотверженият им труд. Автентичността на стенографските записки е запазена. Всяко Божие слово е опитано. То е щит за тези, които уповават на него. Не притуряй на неговите думи, за да те не обличи и се покажеш лъжец. (Прит. 30; 5, 6) Бележки от книгата: Пояснение Словото на Учителя изнесено пред Общия окултен клас год. I – 1922 е отпечатано в томчето „Окултни лекции: Дадени на учениците на Всемирното Бяло братство, I школна година“ – София, 1922 и включва лекциите от 1 до 14 включително. Лекциите от 15 до 23 са отпечатани в отделни брошури. В излязлото по-късно томче „Трите живота“ – София, 1942 г. Словото на Учителя е много редактирано и променено изцяло! При направената проверка в Държавен исторически архив по архивни единици от Ефросина Антова Ангелова-Пенкова се установи, че почти няма разлика с отпечатаното Слово през 1922 г. Настоящият том включва лекциите от 1922 г. – Вергилий Кръстев
  20. V. Резюме от лекция на Общия окултен клас на 16.XI.1938 г., сряда, 5 ч сутринта ВЕЧНАТА МЛАДОСТ* На човека му липсва нещо. Това, което липсва, е изгубено. Изгубил е нещо човек. Светските хора вярват в това, което Господ им е дал, а пък религи­озните хора вярват в това, което Господ ще им даде. Тия два възгледа трябва да се съединят в едно, за да имате един правилен възглед. Има три вида вярвания. Вярване в миналото, вярване в настоящето, вяр- вание в бъдещето. Вярването в миналото е нисшият живот, през който ти си минал. Вярването в настоящето - това е животът, през който сега минаваш. Това е човешкият живот. Вярването в бъдещето, това е животът на Висшите същества; бъдещето е висшето, което иде! То е над тебе! Ние губим живота си, без да знаем как го губим. Ти казваш: «Аз вярвам в Бога.» Вярваш в Бога, а пък остаряваш, а не трябва да остаряваш. Обедняваш, а не трябва да обедняваш. Боледуваш, пък не трябва да боледуваш. Защо умират хората? Защото воюват със себе си, защото воюват с Бога. Да ви кажа защо идат всички нещастия в света. Човек страда, понеже той иска да застави Бога да върши това, което човек иска. Ако ти искаш да заставиш Бога да върши това, което ти искаш, ти причиняваш нещастие на себе си. По­неже Бог е неизменен, ти не можеш да Го заставиш да прави Той това, което ти искаш. И кой от вас не е бит? Ти критикуваш Господа за всички неща. Не се позволява това! Когато дойде до Господа, каквото и да прави Господ, няма да имаш две мнения по това. Ще го приемеш. Другите каквото правят, можеш да критикуваш: и богове, и ангели, но като дойде до Бога, нито дума да не обелиш. Ако правиш най-малкото критикуване, то ще се обърне отгоре ти! Всички вие сте генерали! Все заповядвате един на друг. Оставете се от това заповядване! Дотогава, докато ти заповядваш на хората, ти не можеш да заповядваш на себе си. Дотогава, докато се занимаваш с погрешките на хора­та, ти няма да виждаш своите погрешки. Та, най-първо се научете да заповяд­вате на себе си! И ти ще заповядваш на себе си с любов! Когато вие виждате погрешките на хората, това сте вие в тях. Погрешките на хората произтичат от един факт, че нещата в света не стават съвършени изведнъж, но се изисква време, за да станат съвършени. Страданията са допуснати за нещо хубаво и велико, което в бъдеще ще се разкрие. От всички тия страдания, които сега имате, от самия грях от падението един ден ще излезе едно благо, и хората ще видят, че Бог е Всемъдър и Всесилен. Защото Всесилният и Всемъдрият е допуснал тия противоречия. То­ва е една задача за Него, а не за нас. Отчасти ни засяга тая задача. Ако човек живее в Божията Любов, никаква обида не може да го стигне в неговото съзнание. Всички обиди се разтопяват и всяка обида става едно ве­лико благословение. И тогава е право изречението: «Всичко онова, което се случва на ония, които обичат Бога, да се превърне в добро.» Всички ваши сегашни страдания, несполуки, несрети, остарявания, уми- рания - всичко това ще се превърне за ваше добро. Вие се плашите от умирането. Че, хората умират, за да се подмладят. Ако се раждаш без любов, ще остарееш. Ако се раждаш с любов, грях няма да правиш, няма да умираш, и вечно ще бъдеш млад. Няма да има тогава подмла­дяване. Който се ражда с любов, той е вечно млад! Та, за да бъде човек вечно млад, трябва да разбира и прояви любовта като една вътрешна сила, която живее в нас. Като казваме, че Бог е любов, ще знаем, че Той е Вечната мла­дост! И ние като мислим постоянно за Него, ще проявим Божественото в нас. Като синове трябва да се приближаваме до Него! Ако не разбираш законите на живота, ти можеш да изгубиш любовта си. Старостта идва, когато човек се движи около своята ос. Дотогава, докато се въртиш около себе си, ти остаряваш. Ще престанеш да се въртиш около себе си. Светът може да се оправи в едно поколение по следния начин: майката през деветте месеца на бременността да говори на детето: «Аз искам да бъдеш това, това и това!» И като дойде детето на земята, всички тия идеи в него ще бъдат сформирани. А пък сега майката през тия 9 месеци се е тревожила за туй, за онуй! Ако ти обичаш един човек и не можеш да вложиш оная Божествена идея в него, твоята любов не е на място! И ако някой те обича и не можеш да въз­приемеш неговата Божествена идея, ти пак правиш престъпление. Всичкото ни престъпление е, че ние не знаем как да любим, и като ни обичат, ние казва­ме: «Аз не се интересувам от неговата любов!» Че, онзи, който те обича, то е Бог, Който се проявява! Ти казваш: «Аз не искам да зная за неговата любов!» Ти правиш престъпления. Като обичаш, ще те обичат. Това е закон. Не можеш да бъдеш обичан, ако не обичаш. Някой казва: «Мога ли да обичам всички хора?» Не можеш ли да обичаш Бога, Който живее във всички хора? Не можете ли да обичате всички ябълки? Можете! Ти казваш: «Аз не мога да обичам всички хора.» Това е една изопаче­на идея. Ти казваш: «Аз не искам да обича той всичките.» Ти разбираш, че ако обича той всичките, любовта му към тебе ще се намали. А пък законът е обра­тен. Вие сами си създавате нещастия. Представете си, че имате един извор, който тече към тебе. Но над тебе по течението имате един съсед. Ти не го оби­чаш, понеже водата минава през неговата градина. И ти отбиваш водата, но тя като се отбие, пресъхва и твоята градина. Оставй тая вода! Нека водата мине през градината на твоя съсед! Но понеже е изобилна, ще мине и през твоята градина. Та, законът е следният: ти като се радваш на всяка вода, тая вода ще дойде и до тебе, а пък като престанеш да се радваш на някоя вода и тя се отбие, то и твоята градина ще остане без вода. Та, когато един човек обича когото и да е, тая любов ще достигне и до нас. Ако пък искаш някой да не обича някого, то любовта няма да дойде и до тебе. Радвай се на любовта на когото и да е към някого! Ако това течение се отбие, то ще пресъхне и твоята любов. Любовта на един човек не е негова. Това е любовта на Бога! Аз бих искал да бъдете справедливи и да признавате Бога. Бог да ви научи как да живеете. Отворете душите си за Божествената любов и не й про- тиводействувайте! Човек трябва да има едно свободно сърце, което да извира, да не е притиснато, да не е затворено. Да си извира естествено. Божественото в нас трябва да извира! Благото ви стои в това извиране. Всяка една болка, която се случва на човека, е една привилегия. Друг път тая болка с милиони не можете да я намерите. Дойде ви една скръб, едно изпитание. Считайте го за привилегия, че Господ ви е пратил това. Когато ви сполетят най-големите страдания, тогава се удостоявате, че ще станете ученик в Божествената школа. И ако мислите да влезете в Божествената школа без страдания, то има да чакате с милиони години. А пък страданията съкратяват този период. Имайте една отлична любов към Бога, Който ще оправи всичките ви про­тиворечия, които съществуват в сегашния живот. Само Бог е в сила да ги из­прави. А пък за да се изправите, трябва да имате един модел. Добрите хора носят Божиите блага и са дошли да помагат. А пък лошите хора изнасят нечистотиите навън. Благодарете на Бога за всичко онова, което става около нас. ------------------------------------------- * Това заглавие е дадено от онзи, който е правил резюмето, след като е чул лекцията. След време стенографките редактират стенограмите и слагат други заглавия, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Лекцията е публикувана под следното загла­вие: ДОБРИ И ЛОШИ ХОРА: 7-а лекция от Учителя [Общ окултен клас, г. XVIII (1938-1939 г.)], държана на 16.XI.1938r, София, Изгрева. - В: Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия: Общ окултен клас 1938-1939 г. Т. I, стр. 108-126. (бел. М. И.)
  21. Hristo Vatev

    1942_07_29 Пътища на Любовта

    Аудио - чете Иванка Петрова От книгата, "Великата възможност". Общ окултен клас. XXI година (1941–1942). Том II (лекции 22–43). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Пътища на Любовта „Добрата молитва“ „Бог е Любов“ Да направим едно упражнение: (Лявата ръка пред дясната надясно, движи се лявата по дясната, докато дойде настрани – вдишване. Дясната пред лявата, движи се по лявата, докато дойде настрани – издишване. Три пъти.) (фиг. 42.1) Положението на всички живи същества, как възприемат светлината. Седите някой път и сте недоволни от живота, не знаете защо сте недоволни. Имате неразположение. Всяко неразположение зависи от онова състояние, което си възприел. Някои състояния зависят от онова, което не си възприел. За пример, човек, който е възприел добра храна, нахранил се добре, усеща се разположен; който не е приел [добра] храна, усеща се неразположен. Или пък възприема храна, която не съответствува на неговия организъм. Така е и със светлината. Понеже храната, всичките храни, са сгъстена светлина. Звукът е сгъстена светлина, обонянието е сгъстена светлина, вкусът е сгъстена светлина. Зависи как възприемате светлината. Сега вие може да имате разни теории, защото учените имат разни теории. И вие имате теории. Всеки човек, колкото и да е прост, има една теория, за да обясни. Той си обяснява какво нещо е светлината. Ако лятно време вие възприемете светлината перпендикулярно, да кажем, когато са най-големи дните, на обяд ако я приемете, по един начин ще ви въздействува; ако сутрин приемете, когато Слънцето изгрява, друго разположение ще имате. Може да се зароди въпросът: „Защо е така?“ Не питайте защо е така. Да кажем, вие пеете един звук. Не питайте каква е философията на музиката. Един тон си изменя трептенията; този тон трябва да го вземете верен. Музиката храни човека. Верният тон значи вярно си се нахранил музикално; не си взел вярно тона – не си нахранен, не е сготвено хубаво, един тон не е сготвен както трябва. Казвате: „Хубаво трябва да се сготви.“ Следователно, простото обяснение: музиката е храна. Ако ти не знаеш как да се храниш, тогава няма да имате понятие, ще се храниш, но няма да има никакъв прогрес. Трябва не само да вярвате, да изпитате. Ако пеете хубаво, ще бъдете по-силни и по-здрави; ако не вземете вярно тоновете, ще бъдете хилави. Всичките болести зависят от правилното вземане на някои тонове. Ако не вземеш вярно тона, веднага някъде в организма ще се появи анормалност. Ако не вземеш си вярно, ако не вземеш сол вярно, ако не вземеш фа вярно, ако не вземеш до вярно, ре, ще се появи някакъв дисонанс в организма. Ако питате защо е тази болест, казвам: защото не си взел вярно тона. Казваш: „Аз пея.“ Пееш, но не вземаш вярно. Природата има правила, по които трябва да пееш. За пример, когато човек се разгневи, той не гледа нагоре, но обръща очите надолу. Гневният гледа надолу. Когато човек е въодушевен, главата е дигната, нагоре гледа. При гнева ъгълът на светлината, която възприемаме, е малък, възприема най-малката светлина, най-малката топлина и най-малката сила. Казваш: „Как да се поправя?“ Искаш да не се гневиш. Докато гледаш надолу, ти не можеш да не се гневиш. Защото гневът е грозота. Радостта, това е красота. Докато надолу гледаш, грозота е, ще бъдеш гневен. Щом гледаш красотата, ще бъдеш радостен. Красотата произвежда радост, естеството на грозотата произвежда гняв. Казваш: „Как да се освободя от гнева?“ Ще обърнеш погледа си нагоре. Какво ти коства да обърнеш врата си и да погледнеш нагоре? (Учителят гледа гневно надолу, гледа радостно нагоре.) Някой казва, че съзерцава, затваря си очите. Ами ако си затвориш очите, какво значи? Пак ще бъдеш гневен. И затворени, и отворени да са, като гледаш надолу, пак ще бъдеш гневен. Представете си, че минавате през едно място, дето има гниещо животно, ще бъдете ли разположени? Щом се отдалечиш, дойдеш до някой хубав цвят или на някое цъфнало дърво усещаш уханието, ще бъдеш разположен. Всякога, когато имаме неразположение, трябва да изменим посоката, от която идат впечатленията. Казваме: „Да имаме вяра.“ Аз имам вяра. Като гледам грозотата, тази грозота ще произведе неразположение. Имам вяра в красотата, какво ще произведе? Радост. Следователно, гледаш злото (надолу е злото), ще бъдеш неразположен. Щом погледнеш злото, то всякога произвежда едно неразположение. Щом погледнеш доброто, което е горе, то е красота, веднага ще имаш разположение. Казвам: Изменете посоката на вашия поглед, не гледайте надолу. Вие седите и някой път търсите погрешката на другите. Не е лошо, ако научно искате да разберете, но знайте, че всякога злото ще произведе едно неразположение, не може да не дойде неразположението. Доброто ще произведе разположението. Та, когато аз говоря за любовта, не разбирам любовно състояние да гледаш надолу. 45 градуса нагоре трябва да бъде погледът. (Учителят разпери всичките пръсти на ръката.) Ъгълът между палеца и показалеца е най-голям – това са големи възможности. Ъгълът между показалеца и големия пръст е по-малък – между твоите силни чувства и твоята справедливост възможностите да бъдеш разположен са около 30 градуса. Трите ъгъла между четирите пръсти образуват общ ъгъл около 90 градуса, а само ъгълът между показалеца и палеца е 90 градуса. Заедно на едната ръка имате 180 градуса, а на двете ръце имате всичко 360 градуса. Щом разсъждаваш, аз това наричам дихателна система. Туй, разумното състояние в човека, как да възприеме светлината, то зависи от човешкия ум. Ти не можеш да дишаш правилно, ако не мислиш правилно. Казвате: „Дишане.“ Дишането зависи от правилната мисъл. Колкото мисълта ви е по-правилна, толкова и дишането е по-правилно. Чрез въздуха възприемаме онази жизнена енергия, праната, става и от нея зависи състоянието на човека. Ако мисълта не е ясна, и дишането няма да бъде ясно, тогава и кръвообращението няма да бъде тъй, както трябва. Та, казвам, практичната страна: Трябва да се мисли добре, за да подобрим нашето дишане. Никога не допущай в ума си мисълта, че в света, който Бог е създал, той е допуснал нещо лошо. Казвате: „Господ и Той си играе с хората, и Той си играе както иска.“ Така не се мисли. Ти ще създадеш болест в себе си, нищо повече. Или може да кажеш, че Господ те е забравил. Че Неговата памет толкова ли е слаба? Ти не знаеш какво говориш. Той никого не забравя. Или някой път мислиш, че иска да те стъпче. Ако Той рече да си дигне крака, както ти мислиш, да те стъпче, ще изхарчи много голяма енергия. Той предпочита хич да не стъпи отгоре, отколкото да стъпи. Ако стъпи отгоре ти, ще изхарчи 10 пъти повече енергия. Защо ще те стъпче, кажете ми. Ти като мислиш така, създаваш зло на себе си. Сега някой път вие предизвикате един човек и казвате: „Защо е толкоз лош?“ Едновременно колкото той е лош, и ти си толкоз лош. Колкото онзи, който бие, е лош, толкоз и онзи, когото бият, е лош. И тогава вие като биете постоянно, какво спечелвате? Онзи, който бие, се показва, че е силен, той е изгубил нещо. Следователно силните хора всякога печелят, когато губят страдащите. Ти щом си слаб, трябва да страдаш, за да спечелиш. Щом си силен, трябва да биеш някого. Какво значи да биеш? Казва: „Аз ще го набия.“ Ако набиеш един камък, камъкът ли ще пострада или ти ще пострадаш? Казва: „Аз ще го набия.“ Има случаи, дето, ако набиеш някого, битият страда, но има някъде, който бие, страда, битият ни най-малко не страда. Като биеш камъка, той не страда, ти страдаш. Като го удариш 2–3 пъти, камъкът ще се разруши. Казва: „Не ме бий така.“ Как бихте набили един камък? Най-първо опечете го на огъня, направете го на вар; след като го направите на вар, разтворете го във вода, да стане бяла пръст и започвате да мажете стените, да биете. То е биене на камъка. Ако искаш един камък да го биеш, трябва да го опечеш, после да го размиеш във вода и после с четката да удариш. Камъкът ще ти благодари. Камъкът вече благодари за боя и бял става. Всеки камък, като го набиеш по този начин, той вар става. Казва: „Досега бях твърда глава, сега вече ставам културен.“ Та, сега казвам: Разумността е огънят, чрез който всяка погрешка може да я биеш. Погрешката е камък. Ако речеш да биеш погрешката тъй, както обикновено бият, вие ще пострадате. Ще я опечете на огъня и с четката тогава като художник на платното, като някой музикант с ръка. Та, казвам: Нас ни трябва един метод за възпитание. За пример, ние мислим, че някой човек е добър. Не е лошо да мислим, но той трябва да бъде добър. Да кажем, аз мисля, че ходя добре. Какво е доброто, хубавото ходене? (Учителят показва някой човек, който ходи с цялото стъпало, друг как ходи на пръсти, някой като си дига крака при всяка стъпка.) Има няколко начина на ходене. Кракът не трябва да бъде прав. Трябва да има свиване. Какъв трябва да бъде ъгълът на свиването? В хода трябва да има достойнство, трябва да има справедливост, трябва да има твърдост, решителност. В хода всякога трябва да има достойнство, прав трябва да бъде човек. После той е отмерен, справедлив, после – твърд. Твърд ход е като стъпиш, като вървиш, път да ти отварят. Мечката има нещо много хубаво. Чувствата на мечката са много устойчиви. Мечката, ако ѝ направиш една пакост, 20 години не забравя. Но и направеното добро на мечката, 20 години да минат, пак помни; тя ще ти се отплати, ама нещо много хубаво. Тя е много злобна, но е и много справедлива. Доброто направено не го забравя. Казвам: В нас трябва да има един много определен характер. Когато мразим, трябва да има причина за мразенето. Да знаеш, причината да съответствува на последствията. Когато обичаш, пак по същия закон. Каквито са законите на доброто, такива са и законите на злото. Който много обича, много и мрази; който много мрази, много обича; който малко мрази, малко обича. Законът е все същ. То е обратно движение. Едно тяло, което [пада] отгоре на повърхността, и едно тяло, което се изхвърля от повърхността нагоре, кога движението е по-силно: при падането, или при отделянето от Земята? Отгоре когато пада към Земята, движението се усилва, пропорционално се усилва. Щом се изхвърли едно тяло от Земята, отначало се движи бързо. Колкото отива нагоре, намалява, отслабва. Законът е все същ. Като слиза към повърхността на Земята, се усилва. Като се отдалечава от повърхността, се намалява. Колкото отива нагоре, отслабва. Същият закон е с омразата. С омразата нещата най-първо идат полека. Омразата най-първо е слаба, но после се усилва, усилва, към повърхността е най-силна. В доброто силата в началото е [голяма], колкото минава времето, отслабва. Ето в какво отношение отслабва. Ако вие обичате един човек, забележете: колкото повече го обичате, той става по-лош, вашата любов отслабва. Защо отслабва? За да му направите добро. Понеже любовта ви към него ще продължи лошото разположение. Трябва да го разлюбите, за да се поправи. По някой път вие искате да не обичате някого, да разлюбите някого. Не да го разлюбите, но да спрем любовта, за да изправим неговата погрешка. Да кажем, вие имате восък разтопен. Ако този восък го държите на топлина, той няма да се сгъсти. Трябва да отнемете топлината, да се сгъсти, за да можете восъка да го приберете. Някой път не е необходимо да държим разтопена любовта. Любовта не трябва да разтопява хората. За пример, любовта ни прави много страхливи. Като обичаме някого, страхуваме се да не изгубим любовта му. Ти носиш вода в някое шише, страх те е да не би да се счупи шишето. Значи шишето е крехко. Ако туй шише е кораво, няма да се счупи, какъв страх може да имаме? Та, казвам: В любовта страхът е безпредметен. Ти казваш: „Да не изгубим любовта на някого или те да не изгубят.“ То е безпредметно. То зависи от човешката разумност. Ако човек не е разумен, той може да измени пътищата, по които светлината и топлината на любовта идат. Любовта носи известни блага. Когато хората обичат някого, то е за нещо. Има нещо, за което те обичат. Едно дърво го обичаш заради плода, който има. В човека има една магическа сила. Любовта като дойде, дълго време влага магнетизъм в човека, като водата. Един извор се обича заради хубавата вода. Колкото водата на извора е по-хубава, толкоз и любовта към него е по-голяма. Колкото водата е по-нечиста, толкоз и любовта ни е по-малка. Зависи от магнетичното състояние. Колкото магнетизмът е по-чист, носи по-пълен живот, любовта е толкоз по-голяма. Следователно, всеки един е обичан заради живота, който прониква в него. Животът е една течност, животът тече, животът изтича и се втича. Казвам: При едно лошо разположение, ти губиш живота; при едно добро разположение, ти привличаш живота. При една добра мисъл ти привличаш живота, при една лоша мисъл ти отблъскваш живота. При един справедлив живот привличаш живота, при един несправедлив живот отблъскваш живота. При светлината привличаш живота, при тъмнината отблъскваш живота. Та, приложението сега. Вие казвате: „Както Господ е дал.“ Как Господ е дал? Ще бъдеш справедлив. Ще бъдеш справедлив по единствената причина, за да дойде в тебе повече живот. Ти ще бъдеш разумен, за да дойде повече живот, за да бъдеш повече здрав. Не можеш да бъдеш здрав, не може да ти върви в живота, не може да прогресираш, ако не си разумен. Непременно разумността ще привлече този магнетизъм, който е необходим. Магнетизмът е, който привлича клиенти. Един бакалин, който има магнетизъм, клиентите се привличат; който няма магнетизъм, отиват си. Един–двама души на ден се отблъскват, какво ще те ползува? С разумността ние привличаме хората, хубавите мисли в нас остават. Хубавите дела чрез магнетизма привличаме. Хубавите чувства се ползуват от техните блага. Привличаме и Божиите мисли. Когато тази магнетическа сила е слаба, отблъскваме Божиите мисли. Тогава ставаме нервни, слаби, неразположени. Щом човек е нервен, малко магнетизъм има. Не може да привлече Божиите мисли. Казва: „Господ така ме е създал.“ Ако ти обърнеш едно шише с устата надолу и изтече съдържанието от туй шише, така ли Господ го е направил? Когато Господ направил шишето, как го направил? Надолу ли го направил да седи устата или нагоре да седи? Ти си, който обръщаш шишето надолу. Искаш да извадиш нещата из шишето, затова го обръщаш надолу с устата. Господ ти казва: „Аз ще ти покажа как се пълни шишето, а ти се учиш как се изпразва.“ Няма да те учи Господ как да го изпразваш, но как да го напълниш. Питаш: „Как да го изпразня, Господи?“ Лесна работа, стига да е пълно. Ако шишето [e] празно, не е пълно, може да го обърнеш надолу с устата, но нищо няма да те ползува. Всякога доброто в света не може да дойде, ако не е напълнено. Ако шишето на доброто е пълно, тогава може да го изпразниш; ако твоето шише не е пълно с магнетическа сила, как ще го изпразните? Някои хора се пълнят, да бъдат добри. Шишето е празно. Най-първо ще станеш разумен, ще мислиш, че всичките хора са умни и ти ще бъдеш като тях. Ще мислиш, че всичките хора са добри и ти ще искаш да бъдеш като тях. Ако мислиш, че всичките хора са лоши, ти не можеш да бъдеш добър. Казвате: „Всички хора са лоши“, вие предполагате, че вие сте силен човек, единствен човек добър; то е първото заблуждение. Ти си добър, защото всичките хора са добри. Ти си лош, защото всичките хора са лоши, нищо повече. Ако всичките хора са лоши, и ти си лош с тях заедно. Ще откажете, че всички хора са лоши. Ще приемете в себе си, че всички са добри. Законът е такъв: ако приемеш, че всичките хора са добри, и ти си добър. Казваш: „Как ще приема, не са добри.“ Казвам: Ти си се повел, има само двама–трима души, с които си се скарал и заради тях мислиш, че целият свят е лош. Не е така, то е погрешка. Ако две–три листа на едно дърво са изсъхнали, не показва, че всичките листа на дървото са сухи, другите листа са зелени. Аз съм наблюдавал: някой иска да даде нещо някому, този не иска да възприеме. То е недоверие. Приеми го. Светлината, отдето и да иде, приеми я. Който и да е човек, който носи една свещ вечерно време, не си свивай очите, ти не свързвай светлината със самия човек. Който и да е, възприеми светлината. Като изгрее Слънцето, възприеми светлината от Слънцето и благодари на Бога. За всички неща благодарете. Вие не благодарите. Сега ще кажете: „Аз благодаря.“ Това не е благодарение. Ето какво е благодарение. Аз, когато съм недоволен от светлината, веднага в мене има желание да бъда щедър. Днес, когото срещна, щедро ще давам нещата. Когото срещна, казвам: „Добър ден! Добър ден! На добър път!“ Какво ми коства да кажа това? Тази работа, по която ти отиваш, ще успееш. Отива някой по търговия – ще успееш. Отива някой да се жени – ще успееш. Жената отива – ще успееш. На всички казвам: „Ще успееш.“ Вие какво правите? (Учителят прави движение на обезсърчение.) Целия ден ще развалиш разположението на всичките хора, пък и своето разположение ще развалиш. Учете се сега да имате една обхода, не изкуствена обхода. Някой стиснал устните, то е изкуствено. Във всяко движение трябва да присъствува умът ни, трябва да присъствува и сърцето ни, и волята ни. В едно движение на моята ръка трябва да присъствува моята мисъл в ръката. Присъствува ли моята мисъл в ръката ми, то е здравословно, ще дойде и в самото кръвообращение. После и сърцето ми да присъствува в ръката ми и волята ми да присъствува. То е здравословно състояние. Във всяко движение, във всеки поглед човек трябва да се научи да присъствува неговият ум, да присъствува неговото сърце и да присъствува неговата воля. Тогава ние се усещаме радостни и весели. Казвам: Вторият път като дойда, искам да ви видя по новия начин. Сега ви гледам нацупени, свили сте веждите. Ако бях художник, да ви нарисувам, щях да стана гениален човек само да ви нарисувам, да ви представя на света. Днес какви хора бих представил, но не може да се рисува. В човека не трябва да има никаква превзетост. Трябва да има искреност. Не да се показва добър, ни повече, ни по-малко. Справедливост трябва да има. Гледам ви, казвате: „Защо ни гледате?“ Казвам: Много ми харесвате. Какво ви харесвам? Здрави сте, лицето ви е весело. Казвам: Харесвам ви. Много ви харесвам, здрави сте, в погледа ви има нещо. Някъде виждам нещо, харесвам ви. Казвам: Когато Господ ни погледне, да Му харесваме. Да бъдем изразители. Всеки от нас трябва да носи тази разумност, Божествена справедливост, топлина, Божествена сила, че Господ да каже: „Ето един човек, който носи Божественото в себе си.“ Носиш една стока. Разумността е стока. Благите чувства, това са една стока. Силата е стока. Който взема тази стока, казва: „Много съм благодарен.“ Казва: „Аз го срещнах, като ме погледна, окуражих се. До вчера бях отслабнал, като го срещнах, окуражих се.“ Трябва да концентрирате мисълта си. Не трябва мисълта ви да бъде пасивна. Желанието на Бога е да се реализира доброто в света. Ние туй добро трябва да го наложим. Имаме едно право: Доброто в света трябва да го наложим, справедливостта трябва да я наложим, разумността трябва да я наложим. Ще кажеш: „Трябва“, нищо повече. Това нещо трябва и за мене, и за вас. Законът е еднакъв, еднакво добри трябва да бъдем. Еднакво справедливи трябва да бъдем, еднакво разумни трябва да бъдем. То е потребно за здравето ни, потребно е за щастието ни, потребно е за прогреса на Земята. Защото без разумност, без справедливост, без доброта, не може да има никакъв прогрес. Без нея не може да има лекуване. Не може да има подмладяване. Когато говоря за подмладяване, разбирам разумността, справедливостта и добротата. Седите някой път и се безпокоите. Аз да ви дам един пример. (Учителят седи спокойно и гледа нагоре, главата допряна.) Колко е добър светът, разумните същества как живеят. Аз защо има да се безпокоя, останал съм един, който не разбирам, като че съм останал последен да кажа: „И аз ще тръгна подир тях.“ Ще ви приведа един пример. Преди 50–60 години имало във Варненско един Нойчо, обичал да измисля много долапи. Отишъл в едно варненско село, в село Николаевка, и разправя, че на едно място имало богатство заровено, убеждава всички селяни, убедил и свещеника, че цялото село отива и най-после отива и той, казва: „Може да намерят нещо.“ Отива след тях. Вие даже като направите един долап, да повярвате, че той е верен. След като подтикнете хората в доброто, справедливостта, в разумността, тръгнете и вие отподире, да покажете, че вярвате. Ако вие не си мърдате крака, ще кажат: „Този само говори.“ Кажете: „И аз съм с вас заедно.“ Всичко, което хората вършат, да го вършим и ние. Каквото ние вършим, и хората да го вършат. Онова, което Бог върши, и ние да го вършим. Каквото ние желаем, тогава Бог ще го направи. Ние не искаме да възприемем Божията мисъл, да я приложим според степента както я разбираме, а искаме каквото ние искаме, Господ да го направи. Не. Дотолкова, доколкото сме възприели Божията мисъл, дотолкова и Бог ще възприеме и нашите желания. Господ реализира. Той винаги пази отношението. Щом ние изпълним Неговата воля, той ни благославя; щом ние не изпълняваме Неговата воля, той задържа благословението Си. Да се зароди във вас желание да вършите волята Божия. Волята Божия е: срещаш един човек, наместо да се намръщиш, какво ти коства да се усмихнеш? Мнозина от вас със свиването на вашата уста сте погрознели. Казвам: Разумност, справедливост, доброта дават красотата на човешкото здраве, дават разположения на сърцето, дават и разположение на човешката воля. Няма по-красиви същества от ангелите. Като те срещне, ще те погледне хубаво, казва: „Много ми е приятно, че те срещнах, много ми е приятно.“ (Учителят поздравява с ръка любезно. Учителят пее ): Ми, фа – мир вам! 42-ра лекция от XXI година на Общия окултен клас (1941–1942), държана от Учителя на 29.VII.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта, София – Изгрев.
  22. valiamaria

    1928_09_05 Планински върхове

    Аудио - чете Цвета Коцева Архивна единица От книгата „Ключът на живота“, Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Ключът на живота“, 12 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), по стенографски записки, изд. София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Планински върхове Размишление Сега начертайте два триъгълника, които представляват два планински върха, покрити със сняг и лед. Между тях се образува една долина. Снегът, който се е натрупал по върховете, показва, че температурата там е ниска. Ако беше топло, снегът щеше да се стопи и като вода щеше да потече надолу. Според съвременната наука всички тела, колкото и да са студени, съдържат в себе си известно количество скрита, вътрешна топлина. Ако вътрешната топлина се изяви навън, телата започват да се разширяват. Какво нещо е разширяването? – Проява на топлина. Следователно, когато някой каже, че се е разширил, това подразбира, че се е стопил. Обаче разширяването се подчинява на известни закони. То не може да бъде неограничено. Лете, когато слънцето грее силно, телата постепенно се топят. Дебели пластове лед и сняг се топят от силните слънчеви лъчи. Ако тези ледове и снегове покриват планински върхове, от тях започват да се спускат малки и по-големи вадички, които напояват долините. Колкото по-силно грее слънцето, толкова по-широки стават вадичките, докато се слеят в една широка, обилна река. Когато децата наблюдават разширяването на реката, те питат учителя си за причината на това разширяване. Учителят им дава обяснения. Той казва, че причината за разширяване на реките лятно време, особено напролет, се дължи на слънцето, което започва силно да грее. Колкото повече се разширява реката, толкова повече снегове се топят. Към края на лятото, в големите горещини, реката започва да се намалява, вследствие намаляване на снеговете и силно изпаряване на водите. Каквито явления стават в природата, такива се извършват и в човешкия организъм. В човешкия мозък също така има високи планински върхове, покрити със сняг и лед; там има долини, обработени и необработени, полета и т.н. Когато се гневи, човек се сгорещява. В този смисъл гневът не е нищо друго освен топлина, която стопява ледовете и снеговете в човешкия мозък, вследствие на което водите, т.е. енергиите на мозъка, потичат надолу. Където мине, тази енергия руши, събаря, влачи камъни. Като видите такъв човек, казвате, че се е разгневил. – Не, снеговете на неговите планини са се стопили, вследствие на което образуваната вода буйно слиза надолу и влече със себе си всичко, което среща на пътя си. Значи колкото е по-голям гневът на човека, толкова по-голяма енергия развива той. – Докога ще се развива тази енергия? – Докато се стопят всички снегове и ледове по върховете на планините. Това е просто, но научно обяснение на гнева. Колкото повече гневът в човека се намалява, толкова повече и енергията, която той предизвиква, се намалява. Водите се събират в коритата си, започват да текат тихо и спокойно, без шум, без разширявания, без търкаляне на камъни – навсякъде настава мир и съгласие. Проявата на енергиите, на силите в природата се отличава по това, че докато едни от тях рушат и събарят, други градят, живот носят навсякъде. За пример, докато буйната вода от една страна руши и събаря, от друга тя напоява, освежава растителността, в резултат на което се явяват зрели, вкусни плодове. Значи, от гневната вода, която руши и събаря, каквото срещне на пътя си, се напояват долини и поляни, растителност и плодни дървета. Може ли водата да бъде гневна? – Не, водата, която слиза от планините, е буйна. Когато снегът се топи, превръща се във вода, която има стремеж да слиза в долините, да пои дървета и цветя. Запитвате се: „ Каква е целта на моето слизане на земята?” – Целта за слизането ти на земята е такава, каквато е целта на водата, получена при разтопяването на снега. Целта на тази вода е да слиза надолу, да пои растителността. Следователно и твоята цел е да слезеш от някой висок връх и да изучаваш живота. Какво представлява животът? За да разберете живота в неговата целокупност, първо трябва да разберете вашия живот. Това значи да разберете онова, което досега е станало, и това, което в дадения момент става. За пример, как ще си обясните глада? Или как ще си обясните нуждата от ядене? Ставате сутрин и започвате да мислите за ядене. Казвате, че сте гладни. Задавали ли сте си въпроса, кога и как е произлязъл гладът? Гладът е първичен процес, който съществува в природата. Стопяването на снега, на леда и превръщането им във вода е също така първичен процес. Обаче разумните същества вземат участие в този процес и продължават по-нататък. Те прокопават канали, през които прекарват водата. По този начин те я впрягат на работа според нуждите на времето и на местните условия. От буйната вода могат да образуват няколко реки, които да текат в противоположни направления. Така става втичане и изтичане на водата. Учените хора се интересуват от природните явления, за причините на които често съдят от самите явления. Те ги изучават, наблюдават и вадят верни заключения. За да дойдат до прави заключения, те си служат с ред уреди и инструменти. За пример, със спектроскопа те определят какви елементи има в слънцето. Всеки елемент дава специална цветна линия на тъмното поле на спектроскопа. Също така и различните звезди имат свой собствен спектър. Спектрите на различните звезди се различават едни от други по цвета, по широчината си. Ако един и същ спектър ту се разширява, ту се смалява, това показва, че дадена звезда се приближава или отдалечава от земята. Колкото по-широк става спектърът, толкова по-близо идва звездата до земята. Такива заключения учените вадят и за реките. Щом водата на някоя река се увеличава, това показва, че снеговете се топят. Намалява ли се водата и топенето на снеговете се намалява. Стопи ли се окончателно снегът, реката може съвършено да пресъхне. При това положение учените няма какво повече да разсъждават. Те не могат вече да вадят никакви заключения. Сега като дойдем до науката, ние лесно си обясняваме нещата. Виждаме, че воденици работят, градини се напояват, мотори се движат и т.н. Всичко това е ясно на учения. Той знае откъде идва тази вода, как е впрегната на работа. Обаче простият воденичар, който не знае тия неща, един ден забелязва, че водата намалява и воденицата му спира. Той казва: „Навярно водата е отбита.” – Това не е знание. Той трябва положително да знае къде е отишла водата. Ето защо, колкото по-мъчно човек си изяснява известен процес, толкова по-сложен е този процес. Първичните процеси са по-достъпни за човека. Щом процесът е сложен, това показва, че по-голям брой разумни същества са взели участие в него. За да се домогне до сложните процеси в природата, човек трябва да влезе във връзка с разумните същества, които са работили в тях. Много има човек да учи, за да разбере смисъла на живота, да разбере защо е слязъл на земята. Съвременните хора се оплакват от различни заболявания, от неразположения на духа и т.н. Те могат лесно да си помогнат. Аз ви дадох един метод срещу болезнените ви състояния и неразположения. Казах ви, че трябва да се изпотявате, да се подложите на щателно пречистване. Теренът, почвата, т.е. вашите земни пластове са претърпели големи сътресения, вследствие на което тръбите на канализицията ви са огънати, пречупени и не могат да пропускат водата през тях. Те са запушени с пясък. Изпотяването ще предизвика голям напор, ще изтласка пясъка навън и ще даде възможност на водата да тече през тръбите. Не е достатъчно само да констатирате, че воденицата ви е спряла по нямане на вода или че градината и зеленчуците в нея са изсъхнали. Човек трябва да знае причината на тия явления и да потърси начин да я премахне. Каква полза ако човек философства върху въпроса, защо се е развалила канализацията, а не се заеме да я поправи? Някои учени философстват върху въпроса, защо Господ е създал света, защо е допуснал злото и страданията в него. Тези философи приличат на овчари, които запитват защо е създаден вълкът. Ако вълкът не нападаше овцете им, те никога нямаше да задават този въпрос. Ако вълкът живееше някъде в горите, без да напада стадата им, те никога нямаше да се интересуват от него. Нападне ли обаче стадото и вземе най-тлъстата им овца, те веднага започват да разискват върху въпроса, защо е създаден вълкът. – Много просто. Вълкът е създаден, за да държи съзнанието на човека будно, да го застави да се моли, да мисли за Бога. Човек най-добре мисли, когато засегнат интересите му, когато го засегнат материално. Щом пострада веднъж, овчарят започва да се моли. На другата вечер вълкът задига още една овца. – Защо? Нали се моли? – Втората овца му задигат, за да го научат да се моли усърдно. Въпреки това, всяка вечер му липсва по една овца, докато най-после и той напусне кошарата. Ето защо, като разисквате върху въпроса, защо Господ е създал вълка, ще знаете, че той е създаден, за да научи овчаря да търси Бога, да придобие по-голямо внимание и будност на съзнанието. Като види, че една от овцете му липсва, нека проследи, откъде е влязъл вълкът. Като намери дупката, откъдето вълкът се е промъкнал в кошарата, веднага да я запуши, за да не идва вълкът и втори, и трети път. Ако се окаже, че няма никаква дупка в кошарата, тогава овчарят трябва да провери да не би вълкът да е прескочил през оградата. Като се увери в това, нека направи по-висока ограда, да не може вълкът да я прескача. Овчарят трябва да вземе всички мерки, да запуши дупките в кошарата, да направи висока ограда, да запази стадото си от нападения на вълци. И тъй, каквото и да се случва в живота на човека, природата има предвид неговото възпитание. Да се възпитава или да се самовъзпитава човек, това значи да запуши добре дупките на своята кошара, да не се промъква вълкът през тях; или да направи оградата на кошарата по-висока, да не може вълкът да я прескача. Когато ученият човек мине покрай такава ограда, той разбира, че в тази околност има вълци. Същевременно той разбира, че овчарят, който е оградил добре кошарата си, е патил от вълци. Опитността му го е направила внимателен и предвидлив. Като види висока ограда, вълкът не може да прескача. Не само вълк, но и човек може да прескача оградите на хората. Той е научил това изкуство от вълка. Понеже в градовете и селата няма вълци, хората прилагат тяхното изкуство. Те са създали хорото. Следователно хорото не е нищо друго, освен прескачане през оградата на хората и влизане в кошарата им, да грабят овце. Щом грабне една овца, човек прескача оградата и с нея заедно излиза навън. Значи, ако нямаше вълци в света, и хората нямаше да знаят изкуството да скачат и прескачат. Казвате: „ Вярно ли е това заключение?” – То е толкова вярно, колкото е вярно заключението на детето, че реката се е разширила. Вярно е, че реката се е разширила, но защо е станало това, детето не знае. То вижда последствията на нещата, но причините на явленията не знае. Ученият обаче всякога казва: „ Реката се е разширила, защото снегът на планината се е стопил.” Ако кажете това нещо на детето, то ще пита: „ Защо се топи снегът?”- Каквото обяснение и да се даде на нещата, детето винаги ще задава въпроса ,,защо". Ето защо дали нещата са верни, или не, това зависи от разбиранията на човека. Ако дадете известно обяснение на възрастния, той веднага разбира и нищо по-нататък не пита. Детето обаче всякога пита. – Защо пита? – Много неща не му са ясни. Възрастният знае, че когато реката се разширява повече, отколкото коритото и събира, може да стане наводнение. Стане ли наводнение, много къщи ще пострадат. – Какво трябва да се прави тогава? – Вие трябва да изнесете дрехите си навън и да напуснете къщата си временно, докато водата се оттегли. Щом водата се прибере в коритото си, и вие можете да се приберете в къщата си. След всичко това ще дойде някой да пита защо трябва да излезе от къщата си. – Много просто. Ти непременно трябва да бягаш далеч от къщата си, защото си я поставил близо до реката. Когато си я строил, тогава още трябваше да мислиш къде и как да я построиш. Сега не остава нищо друго, освен да носиш последствията на своето невежество. Щом реката се подчинява на известни закони и човек трябва да спазва същите закони. Реката казва: ,,Водата, която е в мене, има свойство да се разширява и стеснява. Когато иде в голямо количество и със сила, тя завлича всичко, каквото срещне на пътя си.” Тъй щото, който иска да живее приятелски с реката, той трябва да съгради къщата си на такова разстояние от нея, че и като се разширява и като се смалява, винаги да запазва еднакви отношения. Не вземе ли това нещо предвид, приятелските отношения помежду им лесно могат да се развалят. При пръв случай на разширяване, ще стане нужда да бягате от къщата си. Реката не може да измени на естеството си, а ти като разумен човек можеш да предвидиш всичко. Този закон съществува и в отношенията на хората. Когато двама души не живеят добре помежду си, това показва, че те са построили къщите си близо една до друга. – Какво трябва да направят, за да живеят добре? – Те трябва да раздалечат къщите си. Ако единият построи къщата си на един връх, другият трябва да я построи на друг връх. Къщите им трябва да бъдат разделени една от друга посредством долина. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен в отношенията си не само към външния свят, но и към всичко онова, което става в ума, в сърцето и във волята му. Ако две мисли, две чувства и две постъпки в човека се сблъскат поради близкото разстояние, на което се намират, той трябва да вземе мерки да ги отдалечи. Всяка мисъл, всяко чувство и желание в човека се нуждаят от простор, да могат свободно да растат и да се развиват. Голямата близост между тях може да предизвика силно течение, порой, който да завлече всичко каквото срещне на пътя си. Като се намери пред такава опасност, човек започва да бяга. – Защо? – Защото не може да разсъждава. Единственото му спасение е в бягането. Мине ли опасността, той започва да мисли вече и не бяга. Следователно видите ли, че някой бяга, ще знаете, че той се намира пред някаква опасност и се страхува да не пострада. Значи бягането е в зависимост от страха. Колкото е по-голям страхът, толкова и бягането е по-силно. Учените казват, че някога движението на земата е било по-голямо от сегашното. Оттук може да се извади заключение, че някога, в далечното минало, земята е преживяла голям страх, от който днес се е освободила. Колкото по-голям е страхът на някое тяло, толкова по-голямо е неговото движение. Обаче движението на това тяло не може да бъде безпределно. Ще дойде момент, когато силата, енергията, която кара тялото да се движи, ще се преустанови и то ще спре. Колкото е по-голям страхът, толкова по-малко работи разсъдъкът в човека. Щом разсъдъкът се увеличава, страхът се намалява. И тъй, нещастията, катастрофите в живота на хората се дължат на обстоятелството, че те са построили къщите си близо до реката: едни са по-близо, други – по-далеч. В случай на наводнение първите ще пострадат повече, а вторите – по-малко. Щом се стопят снеговете и наводнението престава, но разрушенията не могат веднага да се поправят. Едва се поправят разрушенията, следващата година иде ново наводнение. – Какво трябва да се направи, за да се избегнат тия нещастия? – Много просто: или трябва да строите къщите си далеч от реката, или да съборите върховете, от които се стичат водите. Има и трета възможност да се избегнат нещастията в живота на хората, но тя е мъчно приложима. Първата и най-лесно приложима възможност е да построи човек къщата си далеч от реката; втората възможност е да срине върховете, от които водите се стичат; третата и най-мъчно приложима възможност е човек да спре действието на топлината. От трите възможности човек може да се ползва от първата: да построи къщата си на солидна, здрава основа и далеч от реката. За да постъпи по този начин, той трябва да бъде умен, да разсъждава. Като не разсъждават много, съвременните хора търсят причината на своите нещастия в произхода си, в това, което са наследили от деди и прадеди, от майка си и от баща си. Отчасти това е вярно, но не е абсолютно вярно. Някой се гневи много, без да е наследил тази черта от родителите си. Гневът се дължи на това, че той има високи върхове в себе си, по които се натрупват много снегове. Щом снеговете започнат да се топят, гневът се проявява. При това, колкото по-високи и по-големи са тия върхове, и гневът е по-голям. Колкото по-малки са върховете, и гневът е по-малък. Един ден, когато тия върхове се сринат, и гневът ще изчезне. – Възможно ли е свят без върхове? – Възможно е, но при други условия на живота. Докато дойде този ден, човек трябва разумно да използва енергията на гнева. Който може разумно да използва тази енергия, той ще се благослови; който не може разумно да я използва, той ще носи последствията и ще търпи ред пакости и нещастия от нея. Като ученици вие трябва да изучавате всички енергии в себе си като движения, които имат определена сила и посока. Докато гледате на гнева като на сила, която гради, той не е опасен. Не можете ли да го впрегнете на работа, не можете ли да го канализирате, той е опасен. Колкото повече се гневи човек, толкова по-голямо е движението в него. Разумните, възвишените същества използват гнева на хората на място. Когато им трябва тази енергия, те слизат на земята със своите мехове и започват да духат тук-там между хората, да ги разгневяват. Гневът произвежда топлина, която започва да топи снега по върховете. Щом водата започне да се стича по върховете, хората се залавят усилено на работа: воденичарите мелят брашно, градинарите поливат градините и бостаните си и т.н. Като приемат нужното количество енергия, възвишените същества затварят меховете си и топенето на снега спира. Значи възвишените същества се ползват от енергията на по-нискостоящите от тях същества. По същия начин и хората могат да използват енергията на по-нискостоящите от тях същества, без да питат защо светът е създаден по този, а не по-друг начин. Вие трябва да приемете, че така, както светът е създаден, е най-правилният начин на създаване. Приемете това като аксиома. Ето защо, дойдете ли до въпроса, що е светът, що е животът, ще знаете, че това са аксиоми, които не се доказват. Че живее човек, това е аксиома. Кой може да докаже, че човек живее? – Никой друг освен самият човек. Някой учен доказва, че човек живее. Друг учен доказва, че човек умира. Първият учен, който доказва, че човек живее, е опитал нещата. Той знае, че човек живее и на този, и на онзи свят. Вторият учен, който доказва, че човек умира, няма опитност, не разбира живота в неговата целокупност. От това, че умрелият не се движи, не говори, той съди, че е умрял. Всъщност това, което умира, не е истинският човек. Това е временното, преходното в човека – неговата дреха, която може да се облича и съблича. В доказателствата си, тия двама учени приличат на хора, които спорят дали дадена круша е сладка, или не. Първият е вкусил крушата и доказва, че тя е сладка и породиста. Вторият не е вкусил крушата и не вярва на първия. Той казва: „ Виждам формата, големината, цвета на крушата, но не мога да кажа, че е сладка.” Как могат да се разрешават спорните въпроси в живота? – Много лесно. Щом става спор за крушата, дали е сладка, или не, тя трябва да се раздели на две половини: първият ще опита едната половина, вторият ще опита втората половина. След това и двамата ще доказват едно и също нещо, а именно, че крушата е сладка и доброкачествена. Следователно не бързайте да доказвате въпроса за смъртта, че човек умира, но запитайте се що е смъртта. И по аналогия на посаденото житно зърно, ще кажете, че смъртта не е нищо друго, освен посаждане на човека в земята, да покълне, да възрасте и и отново да възкръсне. Докато е в хамбара, житното зърно е изложено на опасност: мишка, човек или някое животно могат да го изядат. Заровите ли го в земята, след време то възкръсва, започва нов живот. И човека заравят в земата, разкопават около него, поливат го, за да израсте един ден и да възкръсне. Жената пита: „ Къде е мъжът ми?” – Израснал е, подал е главата си над гроба, който е добре обрасъл наоколо с трева. – ,,Защо не говори тогава?” – Защото се смущава. – ,,Ще проговори ли някога?” – Да, в скоро време ще проговори. Някои учени казват, че като умре, човек отива при Бога, при ангелите. – Възможно е, но аз го виждам в тревата: седи спокойно и чака. Като казват, че той е между ангелите, те имат предвид цветята, тревата като деца на ангелите. Те се занимават с тях и ги изучават. Ето защо, който иска да влезе в ангелския свят, той трябва да мине по пътя на тревата, на цветята и на дърветата. Той няма да стане като тях, но ще мине през техния път. И водата не става тръба, но минава през тръби. Това са ред разсъждения, които водят човека до правата мисъл. Има ли права мисъл, човек е спокоен и добре разположен. Изгуби ли правата мисъл, с нея заедно той губи своя мир и разположение. Съвременните хора се оплакват от неразположение на духа, от изтощаване, от нервност. Коя е причината за тези състояния? – Многобройните им желания. Те имат много желания, а малко почва, малко земя. При тези условия желанията им не могат да растат, нито да се реализират. За да израсте, да даде плод, растението се нуждае от земя. Посадите ли много цветя на малко земя, ако по някакъв начин израстат, те няма да дадат плод. Следователно искате ли желанията ви да се реализират, посаждайте ги на големи пространства, далеч едно от друго, да могат да растат и добре да се развиват. Нямате ли много земя, не хранете много желания. Човек трябва да има малко желания, но силни, добре отгледани. Щом желанията на човека са силни и добре отхранени и мислите му ще се развиват добре. Зад всяка силна мисъл живее едно силно желание. И обратно: силното желание изразява силна мисъл. Прекъснете ли мисълта в човека, желанията му не могат правилно да се подхранват. Човек със силни желания, но без мисъл, става разсеян. И да мисли нещо, мисълта на разсеяния е без връзка, разхвърляна, неопределена. Когато желанията на човека се развиват естествено, мислите в него текат правилно. Силните, но естествени желания развиват ума. Те внасят разширяване, движение в човека. Силните желания внасят разширяване в човека, а силните страсти – движение, интензивност. Значи всяка мисъл има за основа желание и страст. Желанието внася разширяване на мисълта, а страстта – сила, движение. За да се реализира една мисъл, тя трябва да има широчина, сила и движение. Възвишените чувства пък придават на мисълта дълбочина. Обаче желанията, чувствата и страстите на човека трябва да бъдат канализирани. Канализират ли се те, мисълта на човека се изправя. Само правата мисъл е в състояние да изправи света. Правата мисъл е Божествена. Когато всички енергии в човека се канализират правилно, той се радва на един уреден свят в себе си. Съвременните хора се стремят, от една страна, към самовъзпитание, а от друга – към възпитание на обществото. Това може да се постигне само тогава, когато хората разполагат с положителна философия за живота, когато имат една свещена идея в себе си. Каква е идеята на съвременните хора, когато те всеки момент се колебаят има ли Господ, или няма? Един ден вярват в Бога, а друг ден не вярват. Един ден одобряват живота, а друг ден не го одобряват. Това не е никаква философия. Какво убеждение е това, всеки ден да доказвате на човека съществуването на Бога? Бог е величина, за която нищо не може да се говори, нито може да се доказва. И за живота нищо не може да се говори. Единственото доказателство за живота е това, че човек живее. Щом живее, щом съществува, няма какво повече да му се говори. Когато животът на човека е приятен, това показва, че той е умен; щом животът му не е приятен, той не е умен. Човек се намира в различни положения в живота, вследствие на което се раждат различни възгледи за нещата. За пример, той може да прекара с години в хамбара, а може и да бъде посаден в почвата. Тия две положения създават различните гледища за човека. В хамбара няма страдания, няма противоречия, но и растене няма. В почвата има страдания, има противоречия, но същевременно има богати условия за растене. Какво представляват противоречията? – Противоречията са нещо фиктивно, недействително. Те не представляват никаква реалност. Причината за противоречията в живота се крие в самия човек. Някой носи тежка раница на гърба си и пъшка под тежестта и. Настига го друг един, добър, услужлив човек и му предлага да носи известно време раницата му, докато си почине. Умореният пътник дава раницата си и се чувства доволен, че може да си почине. Обаче скоро след това той започва да се съмнява в добрия човек, да го подозира да не би да задигне раницата му. Подозрението му става причина за яваване на известни противоречия. Ако е искрен, той ще каже на добрия човек, че се е усъмнил и ще го помоли да върви близо до него, да не се отдалечава от пътя си. Ако не е искрен, нищо няма да му каже, но ще се смущава и безпокои, докато най-после поиска раницата си назад. След всичко това казват, че съвременната култура е много напреднала, че хората са прогресирали в развитието си и т.н. – Какъв прогрес е този, когато ще дадеш няколко хиляди лева назаем на човека, а същевременно ще му представиш ред условия: гаранция, полица, падеж на полицата и т.н.? И този човек мисли, че като вземе парите, ще спечели нещо. С тези пари той ще намери нещастието си. Парите не носят щастие. Който мисли, че с пари, с богатство може да влезе в духовния път, той не е разбрал истината. За да влезе в духовния свят, в Царството Божие, човек се нуждае от добродетели, а не от пари. При това там се изискват такива добродетели, които да отговарят на милиарди златни лева. Добродетелният човек може само да надзърне през вратата на Царството Божие, да види, какво има там и пак да слезе на земята да работи. Следователно човек е дошъл и дохожда на земята да работи, да придобива богатство, изразено в добродетели, за да може някога да влезе в Царството Божие. С други думи казано: никой не може да влезе в Царството Божие, докато Бог не го обича. Бог обича само ценните неща. Значи, за да бъде обичан от Бога, човек трябва да бъде ценен. И тъй, когато Бог се проявява между две души, това показва, че те са ценни, т.е. отношенията между тях са правилни. Човек трябва да се научи правилно да разсъждава. Когато погледне към изгряващото слънце, човек не трябва да пита защо Господ създаде слънцето, но да се замисли как да използва неговата енергия. Като отиде при някоя река, той трябва да се запита, откъде извира тази река, а не защо е създадена. Така именно той може да се добере до великата истина на живота, до Онзи, Който е създал нещата. Като мисли правилно, човек може да използва своята висша енергия, своите морални чувства за преработване на низшите енергии и чувства в себе си. Така той ще се справи със своя гняв, със своите неразположения и мрачни състояния. Като се натъкне на известни противоречия в себе си, които не можете да разрешите правилно, не питайте защо ви са дадени умът и сърцето, но старайте се да възстановите правилни отношения между ума и сърцето си, т.е. между мислите и чувствата си. Щом постигнете това, вие имате възможност вече да изучавате звездите, небето, природните сили и да се ползвате от тях. Като ученици вие трябва да изучавате планетите, както и тяхното влияние върху човека. За тази цел човек може сам да си направи хороскоп, да предвиди всичко, което предстои да му се случи. По този начин той ще знае каква работа да предприеме и с какво да се занимава. Ако човек не попадне на работа, която му отговаря, той ще си създаде ред нещастия и неприятности. От астрологическо гледище на човека се препоръчва да започне първо с най-силната си способност или добродетел, за да предизвика движение в себе си. Ако в някой човек вярата е най-силна, той трябва да започне с нея. Ако в друг някой надеждата или любовта е най-силна, той трябва да започне с тях – с надеждата или с любовта в себе си. Едно трябва да знаете: като сте дошли на земята, вие можете всичко да постигнете, но затова се изискват работа и условия. Щом е така, вие можете да постигнете онова, което при дадени условия е възможно. За пример, човек може и трябва да приложи своя ум в живота си, да съобрази къде да постави къщата си, далеч или близо до реката, далеч или близо до планината. Обаче по никой начин той не може да намали или увеличи топлината на слънцето, за да се топят или да не се топят снеговете. Като ученици вие трябва да се отличавате със своята разумност, със своя живот. Вие не сте дошли още до границата на Божествения живот, по което именно ученикът се отличава. За ученика Божественият живот е камертон, по който той се нагласява. Този живот тече и прониква в неговия ум и в неговото сърце. По този камертон именно и вие ще нагласявате живота си. Като ставате сутрин, първата ви работа е да се нагласите според този камертон, и ако сте сам, ще изпълните едно соло. Ако сте двама в дома си, мъж и жена, ще изпълните един дует. Ако сте трима, ще изпълните едно трио. Ако сте четирима – мъж, жена, дъщеря и син, ще изпълните един квартет. Ако сте повече от петима, шестима, ще образувате оркестър. Всеки трябва да свири, да владее своя инструмент и добре да изнася своята част. Щом му се представи случай да свири, той трябва да бъде готов да изпълни своя номер. Никога обаче той не трябва да се извинява, че не му се свири. Хората плащат и искат да слушат музика. Който не свири, той нищо няма да получи. Всяка разумна работа се възнаграждава. Какво ще бъде възнаграждението, това зависи от хората, които ще оценяват работата. Вие трябва да знаете, че живеете между разумни, между добродетелни същества. Как се придобиват добродетели? – За да придобие някаква добродетел, човек трябва да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Това подразбира човек да върви по пътищата, които Бог е начертал. Който се отрече от тези пътища, той създава злото в себе си. Злото не е нищо друго, освен отклоняване на човека от първичния план на живота. Доброто и злото всякога са в стълкновение помежду си. Като резултат на това стълкновение, всякога може да стане следното: или маслото да се отдели от млякото, т.е. доброто да възтържествува, или съдът да се счупи – злото да вземе връх над доброто. Казват за някой човек, че се блъска много в себе си. – Какво ще стане с него? – Едно от двете; или съдът му ще се счупи и той ще умре, или маслото му ще се избие. Цената и смисълът на живота се заключава в доброто, което показва правия път на човека. Доброто създава истинската култура на живота. Обаче ако доброто не се приложи в живота, новата култура няма да дойде. За да дойде тази култура на земята, мъже и жени, всички трябва да мислят, да чувстват и да постъпват по новия начин. Мъжът, това е умът в човека; жената, това е неговото сърце. Умът не може без сърце, но и сърцето не може без ум. Ако сърцето спре да работи и мозъкът спира своята деятелност. Ако мозъкът спре да работи и сърцето спира. И обратното е вярно: ако мозъкът работи добре и сърцето няма да престане. Между мозъка и сърцето на човека трябва да съществува правилно отношение. Казано е в Писанието: „Плът и кръв няма да наследят Царството Божие." Мнозина са говорили върху този стих, но не са го изяснили правилно. При сегашните условия на живота, плътта е необходима на човека. Без плът на земята той не може да расте, не може да се развива. Плътта и духът в човека са в постоянна борба. Докато тази борба съществува, човек има условия за развиване. Духът е разумното начало в човека. Като се бори с плътта, духът докарва енергията и в движение и по този начин я възпитава. Движението, което духът предава на плътта, е хармонично. Това хармонично движение прави плътта разумна. Ето защо стихът: „Плът и кръв няма да наследят Царството Божие", се отнася до неразумната плът. Разумната плът обаче ще наследи Царството Божие. Разумната плът представлява доброто, а неразумната – злото. Значи злото няма да наследи Царството Божие. Разумната плът, доброто е дрехата, с която духът се облича, за да влезе в Царството Божие. И тъй, за да превърне неразумната плът в разумна, човек трябва да вярва в Бога. Да вярва човек, това значи да има интуиция, да предвижда нещата. Който няма интуиция, той не може да вярва. Вярата подразбира процес на единство. Знанието подразбира процес на множество. За да придобие знание, за да придобие вяра, човек трябва да бъде умен. Когато работи, умният никога не причинява пришка на ръцете си. Когато пътува по планини, той никога не ранява краката си. Пришките на ръцете не показват, че човек е работил много. Те са рани, причинени от неразумността на човека. Раните, причинени на ръцете или на краката на човека, не го правят по-добър, отколкото е бил по-рано. Раните, недъзите са създадени от самия човек, а не от Бога. Той е създал човека за добър, за разумен живот. Кой баща не иска децата му да живеят добре? Значи, ако хората не живеят добре и страдат, причината за това са техните криви разбирания. Те не разбират законите на разумната природа, вследствие на което не ги изпълняват. Когато не изпълняват тия закони, страданията неизбежно ги следват. Като ученици вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да извадите навън и доброто, и злото. Като мислите правилно, вие ще разберете, че доброто и злото са в самия човек. Те са резултат на неговия живот. Като се натъквате на изпитания, на изкушения, вие трябва да работите върху въздържанието. Дали боледувате, дали ви обиждат, вие трябва да се въздържате. Някой отива на планината, но случайно се спъва, пада и удря крака си. Това е един случай да се прояви въздържане. Вместо да започне да плаче и да вика, той трябва да се спре, да хване между ръцете си удареното място и да започне да размишлява върху причината на падането. Щом започне да размишлява, болката му постепенно минава и той продължава пътя си. Велика сила е човешката мисъл. Тя може да върши чудеса. Упражнявайте мисълта си за добро. За пример, срещате един банкер, който ви разправя, че има да взема няколко хиляди лева от двама души. Той ви показва полиците на тия хора и им се заканва, че ако навреме не платят дълга си, ще ги даде под съд. При това той допълва, че тия хора са бедни, но въпреки това ще им даде добър урок, да го помнят. Вие вървите заедно с него, но по едно време банкерът се спъва, пада и счупва крака си. Веднага го завеждате в дома му, викате лекар и го оставяте, домашните му да се грижат за него. Той започва да вика един, втори лекар да му помогнат по-скоро и по този начин изхарчва повече пари, отколкото му дължат двамата бедни хора. Защо банкерът падна и счупи крака си? Като започне да размишлява и си направи сметка за похарчените за лекуване пари, той ще разбере, че причината за това се дължи на нежеланието му да прости дълга на бедните хора. Когато длъжниците ви са богати хора, вие можете да искате от тях да си платят дълга, щом са бедни, трябва да бъдете готови да им простите. Не сте ли готови да простите дълга на бедните хора, природата ще ви постави на легло и ще ви накара да похарчите същата сума за лекари. Съвременните хора са дошли до положение да се иска от тях да живеят разумно. На богатия не се позволява да отсрочва дълговете си, нито да не ги плаща. На бедния обаче се позволява да отсрочва плащането на дълга си, докато се улесни, а в краен случай може съвсем да му се прости. В постъпките си човек може да бъде разумен. Новият живот се отличава по своята разумност. Ето защо, когато богатият се удари, нека прояви готовност да прости дълга на бедния. Той трябва да извади от джоба си полицата на бедния, да я скъса и да каже: „ Прощавам дълга му.” После да се обърне към Господа с думите: ,,Господи, благодаря Ти, че ми даде добър урок, да зная как да постъпя с полицата на бедния.” Като постъпвате по този начин, болестта ви моментално ще мине. За да постъпвате по този начин, от вас се иска будно съзнание. Кое е отличителното качество на стария живот и кое – на новия? Старият живот се отличава по това, че човек търси своето право. Той изважда полиците от джоба си и казва: ,,Имам законно право да получа парите си. Дал съм пари и трябва да ги получа.” Новият живот обаче се отличава по това, че и при законното право да иска парите си, човек казва: ,,От мене да мине. Не искам и не търся правото си.” Който постъпва според духа на новия живот, той получава Божието благословение. Следователно новият живот подразбира свободна и права мисъл, свободни чувства и свободни постъпки. Който е придобил тази свобода в себе си, той свободно може да си каже: „ Аз живея и се радвам на Божия свят, на всичко, което Той е създал.” Когато някой иска да му се докаже съществуването на всичко, което Бог е създал, ще го хвана за ръка и ще го заведа в градината си, в библиотеката си, в кабинета си, където правя своите научни изследвания и ще поставя пред очите му един телескоп, който увеличава десет милиона пъти, после – друг, който увеличава няколко милиарда пъти и ще го заставя да наблюдава звездите. След това той може да говори за онова, което и аз зная. А сега, като влезете в някой дом, не намирате нито микроскоп, нито телескоп и каквото и да говорите, нищо не остава в главата на човека. Съвременните хора говорят за доброто, за ангелите, за Бога, но нищо не са приложили. Те говорят за идеен живот, но не са го още приложили. Говорят за добър живот, но и него не са приложили. Човек трябва да се стреми да учи, а не да бъде учен. Силата на ученика не се състои в желанието, в стремежа му да бъде учен. Силата на ученика е в стремежа му да учи и прилага. Всички хора могат да учат, но всички не могат да бъдат учени. Силата е в знаенето, а не в знанието. Всички хора трябва да учат! Те мислят, че са придобили голяма наука, но се самозаблуждават. Науката е капитал, който принадлежи само на банкерите. В света има много злато, но то е достъпно само за богатите, за банкерите. Обаче истинската звонкова монета, с която работният може да изкара своята прехрана, това е неговият ум, неговото сърце и неговата воля. Тази монета струва повече от всичко друго. Всеки ден човек трябва да благодари за този малък капитал, за да може чрез своята форма, в която е поставен, да придобие щастлив живот. В това седи щастието на човека. Който няма това щастие, той не разбира живота. Щастието се състои в правилното разбиране на Божиите закони. То е постижимо само при разумния живот на човека. Ако човек е щастлив в един момент само, а във втория не е щастлив, той не е придобил истинското щастие. Казвате: „Защо Бог създаде вълка?” – Оставете този въпрос настрана. Не е ваша работа да знаете защо Бог е създал вълка. Знайте, че щастието е постижимо. -,, Откъде влезе вълкът: отдолу или отгоре?”- И това не е важно. Може да е влязъл отдолу. -,, Ама дупка няма.” – Тогава може да е прескочил отгоре. – Щом си нещастен, вълкът е влязъл или отдолу, или отгоре. Ако е влязъл отдолу, трябва да запушиш дупката; ако е прескочил отгоре, трябва да направиш оградата си по-висока. Тогава овцете ти ще бъдат здрави. Ще вземете вълната, млякото им и ще се веселите, ще бъдете щастливи. И тъй, щастието е реалност, към която хората се стремят. Те трябва да се стремят към щастието! Всички хора на земята търсят щастие и трябва да вкусят от него. Ако не вкусят от щастието, всички мъчнотии и страдания, които са преживели, остават безпредметни. Който е претърпял всичко заради щастието, той заслужава да вкуси от неговите плодове. Ето защо и вие като ученици трябва да бъдете разумни, че като ви дадат от плодовете на щастието, да вкусите от тях, без да философствате защо са създадени и как са създадени. Благодарете за тия плодове, бъдете доволни от тях и не питайте дали щастието ще остане при вас за дълго време. Щастието остава завинаги с човека, при условие любовта, мъдростта и истината да царят в него. 3. Лекция от Учителя, държана на 5 септември 1928 г. София – Изгрев
  23. Hristo Vatev

    1934_11_16 Променчиви величини

    Аудио - чете Ганка Кирилова "Силни и слаби степени", Младежки окултен клас Година 14 (1934) Том 1, Първо издание, Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2004, ISBN 954-8785-46-3 Книгата за теглене - PDF Съдържаниена томчето ПРОМЕНЧИВИ ВЕЛИЧИНИ „Добрата молитва“ Пишете върху темата: „Ползата от богатството и сиромашията“. Ще прочета една част от 2 глава към Римляните, от 1 до 15 стих включително. Това е една правова глава на изпълнението на закона. Коя беше основната мисъл на миналата лекция? (Живият квадрат на човешките отношения.) Допуснете, че имате една българска гайда. Тя е направена по закона на квадрата. Някои от вас, които се интересуват, могат да проследят историята на българската гайда. Как е станала, няма да ви описвам. Все таки, виждали сте гайди, направени от един мех. Има едно вречало, турено настрани, и един пискун, дето свирят, една малка флейта. Когато гайдарджията надуе гайдата, изпуща отгоре въздуха, а отдолу има една клапа, която запушва дупката, и въздухът пълни гайдата. Той я държи под мишницата и започва да свири. Сега има и едно равновесие. Гайдата е пълна. Той ще приложи закона, че когато двама се обичат, други двама се отдалечават. Когато удължават двата ъгъла на гайдата, оттам излиза въздух и се свири. Където двама се отдалечават, свиренето все там става. Където ъглите се удължават, все там става свиренето. В света добрите хора не са известни толкова, колкото лошите. Лошите имат всякога написани табели: това са направили, онова са направили. Някой направил голямо злоупотребление, дал два милиона лева, това ще се пише навсякъде. Казват за някого, че е добър; той отделил сто хиляди лева, направил едно добро и всички говорят за него. Питам: Де е доброто сега? Въпросът седи в следното: Вие всички искате да бъдете това, което не сте. Пукнатата стомна богата може ли да стане? Е, какво може да стане? Сега това е преносно. Пукната стомна богата може ли да стане? Пукнатата стомна пълна може ли да остане? − Не може. Защо? − Защото е пукната. Сега се изискват две съждения. Защо е пукната. Сама ли се е пукнала или някой я пукнал. Допуснете, че вие не можете да разберете известен предмет и казвате: „Не мога да го разбера.“ Коя е причината, дето не можете да го разберете? Сега вземете един предмет астрологически, казвате, че Венера влияе на чувствата. На какво основание отгоре тя влияе на чувствата, а не влияе на нещо друго. Това е едно твърдение. Или пък, че Меркурий влияе на човешката мисъл, или че Луната влияе на човешкото въображение. Отивате близо до една печка и я нагорещявате. При същата печка, на същото разстояние има едно цвете, има восък, има златни монети. Напалите печката. Най-първо какво влияние ще окаже топлината върху восъка − той ще почне да се топи. Какво ще стане с цветето? Какво ще стане с парите? − Восъкът ще се стопи, а пък другите неща малко ще се постоплят. Защо? Материята е по-твърда. Значи, в по-твърдата материя сцеплението е по-голямо. На какво се дължи сцеплението? − Учените как поясняват, как обясняват сцеплението. Това, което е по-ценно в живота, в морално отношение, ти го държиш по-силно. Например, ако носиш скъпоценен камък, ти го стискаш добре в ръката си да не го изгубиш. Това, което не е ценно, го държиш хлабаво. Питам: От самият предмет ли произтича сцеплението, или има някоя друга причина, някои други съображения. Причината е външна. Сега ние правим аналогия, че двата ъгъла, които се приближават, показва, че двама души се обичат. Това е аналогия. Става едно сравнение. А пък двата ъгъла, които се отдалечават, показва че тези хора се намират в противоположни полюси. Някой може да извади едно лъжливо заключение, че всякога хората, които са надалеч, не се обичат. Много хора, които са наблизо не се обичат. Например имате две братчета в една и съща къща, заедно, но те не се обичат. Братче и сестриче, но си теглят косите. А пък се случва, че двама, които са далече, се обичат. В дадения случай обичта не е нещо от физически характер. Близостта подразбира други отношения. Два предмета може да са близки, но няма сцепление, нямат обща връзка, нямат нищо общо, нямат вътрешна връзка. Близостта подразбира вътрешно отношение. Във физическо отношение казваме, че един предмет е близо, когато можем да го разглеждаме, да го опознаваме добре. Казваме, че този предмет е близо. А пък всеки предмет, който не можем да го разглеждаме добре, казваме, че е далече. Следователно правим една аналогия. Колкото един предмет е по-добре опознат от нас, той е по-близо. А пък този, който не е опознат добре от нас, той е по-далече. В астрологията причината трябва да седи съвсем другаде, например че Венера има влияние върху чувствата. Тази планета трябва да има съвсем други отношения, които астролозите не разкриват, не искат да разкриват. И Луната няма ли да влияе върху чувствата на човека? Това са философски работи и да се разрешават, какво ще ви ползуват сега. Да кажем, че вие имате таблицата на умножението, че две по две е равно на четири. Какво разбирате под тези думи: две по две равно на четири? Че две, умножено два пъти на себе си, се удвоява, нали така? Но има един закон, който гласи, че две е едно отрицателно число и умножено два пъти на себе си образува едно положително число. Да направим сега един извод. Имаш два лева да даваш, нали така? Вземаш още два лева, имаш четири лева да даваш. Питам: Двата лева, които имаш да даваш, и четирите лева, които имаш да даваш, положителни числа ли са? Какви числа са? Кои числа ние наричаме отрицателни и кои положителни според нашите схващания. Едно отрицателно число държат хлабаво, а пък едно положително държат силно. За два лева ли го държат по-яко или за четири лева. Иване, ти как мислиш? Това е числото две (фиг. 1). Имате една чаша. То е едно отрицателно число, понеже онова, което турите в тази чаша, при едно малко прекатурване, всичката тази течност може да се изсипе навън. Вие в числото 2 нямате тази сигурност да удържите онова, което имате. Имате друго число, затворено. Това, което е вътре, както и да го обръщате, течността не се излива. Това е положително число, гдето нещата може да останат по-дълго време. Следователно изводът сега е: ние правим своите заключения, че всяко едно устойчиво число е с положителен характер, а пък едно неустойчиво число е от отрицателен характер. Една положителна мисъл е устойчива, една отрицателна мисъл е неустойчива. Значи отрицателните мисли нямат тези качества както положителните мисли. Ако вземете да изучавате съвременното електричество, там, дето се проявява светлината, е отрицателен полюс, полюсът на проявлението. А пък мястото, отдето иде енергията, е положителният полюс. Той е почти неизвестен. В положителния полюс никаква светлина не може да се прояви. Следователно тази част, отдето иде енергията, е положителна, а пък там, дето се проявява, е отрицателна. Така е и в общото проявление. Мога да ви кажа следното: Всяка една погрешка е печалба; не сте всички уверени в това. Печелиш в това, че имаш една опитност. Изгубил си два лева, но си спечелил в това − разбрал си, че джобът ти е съдран. Ти ще закърпиш този джоб, за да не изгубиш повече. Няма какво да съжаляваш. Ще намериш, че джобът ти е съдран, ще познаеш, че джобът ти има един дефект, а пък всяка печалба е една двойна заплата. Значи, ако направиш една погрешка, имаш една печалба. Вземете съвременната физика. Ако нагорещявате едно въздухообразно тяло, то се разширява. Да кажем, че имате една помпа, имате едно въздухообразно тяло; имате и едно течно тяло. Като усилвате дейността на въздухообразното тяло, то по силата на един закон, въздухът изхвърля водата, течността навън. Питам сега: Ако някой с такава помпа ви наръси, кой е виноват? Виновата е водата, а пък въздухът седи скрит. Кой е виновен? Водата ли е виновна? Водата ще каже: „Въздухът ме прати.“ Но зад въздуха кой седи? Зад въздуха седи едно твърдо тяло. Някой ще каже: „Защо въздухообразното тяло изхвърля течността?“ Въздухът разнася безцеремонно, не иска да знае. Въздухообразното тяло изхвърля всичката вода навън, тя да си намери друго място. След като са се карали водата и въздухът, то въздухът най-после надделява и изхвърля водата навън. Друго същество взема водата, прави от нея вадички, вкара я в градината, даде ù широко пространство и си полива зеленчука. И казва: „Аз ù давам да извърши почетна работа.“ Значи водата най-после взема почетно място, става слугиня, да ходи да работи из градините. Тогава законът е: Щом изгубваш своето първо положение (в света е така), щом си богат, ще те изхвърлят вън от богатството. Какво положение ще вземеш, след като въздухът те изхвърли както водата навън? Кое е средното положение, което ще вземеш? − Ще станеш слуга. Всеки слуга, който слугува, той е минал от едно състояние в друго. И трябва да слугуваме, за да научим една опитност. Сега главната задача в слугуването каква е? Защо слугува един слуга? − За пари. Той слугува за това, което е изгубил. Най-първо той не е оценявал богатството, а сега това богатство го е придобил в малък размер. И след като слугува 10 − 15 години, той ще знае как да оценява онова, което е спечелил. В живота има такава опитност на господари и сиромаси. Богатият не е сигурен. Той може да загуби богатството си и сиромахът може да намери богатството. Хората не се раждат богати, не се раждат сиромаси. Какви се раждат? Има други отношения. Може един човек да се роди при много благоприятни условия, с един отличен организъм, а може да се роди и с един хилав организъм. Та казвам: Извежда се другият закон. Да допуснем, че един човек е роден при много неблагоприятни условия. Значи организмът му не е така добре съграден, както би трябвало. Той съзнава това. Какво би трябвало да направи? Какво трябва да направи бедният? (Трябва да слугува.) Да. Какво трябва да прави невежият? − Трябва да учи. Ами какво трябва да прави болният? − Да търси цяр за болката си. Какво трябва да прави нещастният? Всички вие говорите за нещастие, но досега виждали ли сте нещастието? Може ли да го опишете? Виждали ли сте го? Каква фигура има нещастието? Ще вземете един човек, който е нещастен, някой художник може ли да нарисува чертите на един човек, който е нещастен? С какво се отличава нещастният? По какво се отличава? (По израза на лицето, по походката, по положението на тялото, по някои черти на лицето.) Как ходи нещастният? Например една нещастна майка, която си е изгубила детето, един нещастен търговец, който си е изгубил парите, един нещастен професор, който си е изгубил мястото, или някой човек, който си е изгубил окото? Можем да ги наредим. Как ще ходи професорът, който си е изгубил катедрата и не може вече да я придобие, как ще ходи? (Както параход без компас.) Как ходи без компас? (Клатушка се.) Хубаво. Тогава аз правя едно сравнение. Представете си една гайда, която е пълна с въздух, и тази гайда свири. Допуснете, че това свирене на гайдата е едно нейно щастливо положение. Гайдата е щастлива, понеже наоколо я слушат. По едно време гайдарджията изпразни гайдата, не свири гайдата. Гайдата е нещастна, нали така? В какво седи нещастието на гайдата? Изгубила е въздуха, нали така? Може ли да се направи едно такова сравнение? Но психологически по-тънко сравнение. Допуснете, че имате една приятелка, която ви е написала едно отлично писмо, едно писмо на щастие. Показва известни правила и закони и вие държите писмото и се радвате. Но иде един ваш приятел, той не разбира тези работи, но той има едно друго изкуство, само една течност прекара по редовете и затрие всичко, което е написано в писмото. Вие сте нещастен. Изгубили сте нещо. Какво изгубихте? Много пъти вие казвате: „Без пари не може.“ Съгласен съм с вас. Това е съдържанието на писмото. И след като изгубите съдържанието на писмото, на вас ви е неприятно. Питам: Съвременните хора разбират ли съдържанието на писмото на богатството? Най-първо богатият човек трябва да бъде щастлив с богатството си. Той трябва да бъде здрав. Трябва да бъде щастлив, трябва да бъде умен и трябва да бъде добър. Трябва да носи богатството на здравето, на щастието, на ума и на добротата. Вашата опитност каква е? Богатството носи ли щастие? Право ли е съждението, че богатите хора са щастливи? Ако богатството е органическо, ако произтича от неговия ум, ако богатството произтича от неговото сърце, тогава добре. Но ако произтича от физическите условия отвън, тогава е друго. След като станеш богат, в тебе се роди един вътрешен страх. Представете си, че вие ще станете богати. Американските милионери си намериха бела на главата. Една страна, която минаваше за образец − там са най-нещастните хора. Детето му, син му, дъщеря му, жена му задигнали ги по бял ден и ги откарали някъде. Една милионерка има, която е наследила голямо богатство, и 20 души детективи я вардят, да не би да я откраднат. Има културни американски апаши, гангстери, които задигат не само пари, но и живи хора. Тази мома 20 души я пазят, тя е наследила едно богатство отвън. Случва се, че вие обичате да си похапвате, нали така? Съжалявате за условията и казвате: „Дотегна ми да ям сухия хляб. Само със сух хляб не става“, казвате. Но след като ядеш тази пищна храна, и тя не е добра. Почват да се трупат известни утайки в тебе, образува се болезнена кръв. Малки същества влизат във вас, загнездват се и почват да се хранят. Ти си приготвил храната и тези апаши почват да се хранят. Ревматизмът, това са апаши, имаш неврастения, това са апаши в нервната система. Имаш главоболие − това са апаши. Боли те сърцето. Това са апаши. Навсякъде така е. Как допускате тези апаши? Нали държавата си има стражари и след това, за да изпъдите един апаш, трябва да плащате. Онези, които ги изпъждат, наричат ги професори, почетни хора. Ще ти даде една течност, веднъж, дваж, някой път апашите не излизат навън. Едно време набожните хора не са се лекували. Ще му дадат на болния един пост − 1, 2, 10 дена да не яде нищо, да стане като кука. Апашите, като няма какво да ядът, почват един след друг да си отиват. А пък сегашните лекари казват: „Ти ще ядеш, за да се поправиш.“ Казват на болния: „Ще ядеш хубаво, няма да постиш, защото ако постиш, може да умреш.“ Сега ви показвам научната страна. Всяка наука трябва да има едно приложение вътре в органическия свят. Научно е да знаете какво влияние оказва една гениална мисъл. Аз наричам гениална мисъл онази, която влиза и може да гради вашия организъм. Това е една гениална мисъл. Това е една положителна мисъл. Всяка мисъл, която не може да ви служи, тя не е потребна за вас. Тя седи като един гостенин и може да седи ден, два, но никаква полза не допринася. Аз наричам положително чувство онова, което може да ви помага. За пример искаш да бъдеш красив. Положително чувство ли е това? Красотата е резултат. От какво зависи красотата на човека? То е едно съчетание. За да бъдеш красив, това е едно правилно съчетание на мислите ти, на чувствата ти, на постъпките ти. Те ще дадат красота. Без една правилна мисъл, без едно правилно чувство и без една правилна постъпка не може да бъдеш красив. Може да се опита. Да допуснем, че 10 души от вас искате да се самовъзпитате. Да допуснем, че ще направите такъв опит. Някой ваш приятел иска да ви изненада. Вие имате само 100 лева. Тъкмо когато се захласнете, този приятел да ви обере и тогава да види какво влияние ще окаже той върху вас. Вие ще погледнете ли хладнокръвно на това. Ще му кажеш: „Искам да станеш апаш, да ме обереш, без да зная, та да видя какво ще почувствам.“ Сто души ще направят така. Побарнеш, потърсиш стоте лева, няма ги, но не може да си спомниш за опита. Какво ще бъде твоето положение? Стоте лева както и да е. Но имате един скъпоценен пръстен, скъпоценен камък; този приятел задигне камъка, вие го търсите, но няма го. Какво ще бъде вашето състояние? Ще изпитате доколко може да се самовладеете. Ако вас могат да ви смутят стоте лева или един скъпоценен камък, тогава всеки може да ви смути. В природата живота, в който влизате, не е нищо друго, освен ред изненади. И вие винаги ще бъдете изненадани от това, което не очаквате. Искате да ви докажа това. Откакто се роди човек, докато умре, постоянно животът е все изненади. Ти си млад, растеш до известно време, и дойдеш до 30, 40, 50, 60 години, зъбите ти почват един след друг да падат, виждал си отдалеч хубаво, а пък сега с очила почваш да гледаш. Ял си хубаво, сега стомахът ти не работи. Бил си изправен, а сега ставаш прегърбен. Жена ти и децата ти умрели, заминали за другия свят. Ти казваш: Какво мислих, пък какво стана с мене? Този човек има едно погрешно схващане. Когато ви позволят да влезете в един музей, това ни най-малко не показва, че тези неща са ваши. Дават ви право да бутнете този скъпоценен камък, онзи, но ни най-малко не мислете, че ви го дават за ваше притежание. Вие ще ги погледнете и пак ще ги турите на място. И след като свършите, ще ви покажат пак пътя. Най-първо ще ви позволят да видите предметите в музея и после ще ви покажат пътя. Животът е това. Животът е един музей, в който влизате да видите работите, а пък вие мислите, че тези работи, които сте пипали са ваши. Които от вас са били в този музей, остават там. Когато човек напуща земята, обискират го по всички правила, да не би в джоба си да е скрил нещо от този музей. А пък вие го оплаквате. Казвате: „Горкият човек. Стопил се, какво става с него?“ Нямате доверие в хората вече. Англичаните, които минават за толкова честни, преди да пуснат директора на Английската банка да влезе в подземието на банката, го претеглят колко тежи, и като излезе, пак го теглят. Всякога, и като влиза, и като излиза, го теглят. В Писанието се казва: „Претеглен си.“ Сега вие искате да влезете без тегло. Ще те теглят, как не. Всички се оплаквате, че теглите. Ще отидеш в банката и, за да не задигнеш нещо ще те теглят и като влизаш, и като излизаш. Сега другата страна. Ти влизаш в един музей, отношенията там са други. Музеят − това е място на безлюбие. Това е обществено заведение. Парите не са за ядене, но това, което е същественото в света, най-съществените неща в света, природата ги пази. Има неща, които не ги пази, има неща, които са в човека и човек е свободен. Вие имате един приятел, който ви обича. Отивате му на гости, заведе ви в градината си, откъсвате си един плод, похапвате си. Кое е по-хубаво: да влезеш в един музей на скъпоценни камъни или в една градина с плодове? Да влезете в един магазин, дето само ви турят дрехите да ги премерят и пак да си ги вземат, или пък да отидете в един обикновен магазин, дето да ви турят дрехи и с тях на гърба си да излезете? Кое е за предпочитане? Онова, което ви се дава, е за предпочитане пред онова, което само опитват на вас. Има неща в света, които не са реални. Например вземете едно чувство, което се мени, то не е реално. Една мисъл, която се мени, не е реална. Една любов, която се мени, не е реална. Някой казва: „Изгубих любовта си.“ Любовта може ли да се изгуби и да се намери? Единственото нещо в света, което не се губи, това е любовта. Вие се оплаквате за изгубеното. Аз да ви кажа какво нещо е изгубеното. Ти седиш в един замък, дето има само един прозорец, едно малко прозорче. Сутринта, като станеш, погледнеш слънцето, но един ден дойде един човек и тури кепенци на прозореца. Ти не може да гледаш през прозореца и ставаш нещастен. Какъв е церът от това нещастие? Отвън има всички възможности, но ти не можеш да видиш нищо. Ти ходиш и се разхождаш. Това, което е в замъка, не носи щастието, което е отвън, в света. Сегашният свят е един затворен замък и неговото щастие иде отвън. А има и следното положение − това, което в науката се нарича човек да намери своя учител. Човек, след като е изгубил прозореца и се счита нещастен, прекъсва се връзката му с външния свят, идва при него в замъка един учител и му казва: „Защо си нещастен?“ Онзи казва: „Затвори се прозорецът, изгубих смисъла на живота.“ Учителят го потупва по рамото и му казва: „Не един прозорец, но мога да отворя 20 прозореца на тоя замък.“ Вие казвате: „Имаме само една любов.“ Един прозорец е това. Този учител взема ключа и отваря вратата, извежда затворника из замъка. Показва му всичката красота и му казва: „Когато затворят твоя прозорец, излез вън.“ Нещастието на хората произтича от това, че те са изгубили онази първична идея, която са имали. Изгубили са първата връзка. Аз наричам връзките с Бога изгубени. Под думата Бог разбирам онази безгранична възможност, която съществува вътре в природата. Това аз наричам Бог − това, безграничното. И когато изгубиш тази връзка, ти всякога може да станеш нещастен. Под думата благо аз разбирам онази първична причина, която урежда всичките несгоди в живота, урежда всичките противоречия. Та понятието Бог да не го считате като нещо органическо извън вас. Не го търсете вън от вас. Но Бог е онова, което хвърля светлина върху човешкия ум, върху човешкото сърце, върху човешкия дух, върху човешката душа. Бог е, който въвежда човека и го завежда в правия път. Това Начало аз го наричам Бог вътре в живота. И тогава, ако вие сте нещастни, потърсете го. Ако сте невежа, потърсете го. Ако сте слаб, потърсете го. По всяко време, където и да е, човек трябва да го търси, понеже всеки човек в света, когото вие срещате, когото намерите и обичате, той е един малък лъч, който е излязъл от Бога. Този малък лъч ви прави толкова приятно впечатление, толкова повече, че е от онова място, отдето всички лъчи излизат. Ако малкото богатство, което имате го изгубите, вие се смущавате. Ако малкото богатство което имате ви смущава да не го изгубите, трябва да знаете, че има по-голямо богатство, има нещо в света, което не се губи. В живота вие нали имате едно противоречие. Тази е теорията, по която светът е създаден. Това е един планински връх (фиг. 2), твърда вода може да стои на него. Твърдата вода може да стои, а пък течната не. Какво прави течната вода? Вие сте млад момък, нали така? Планински връх сте. Младият момък е планински връх. При вас е дошла една млада мома със своята млада дреха. Това е снегът. Покрива ви тя. Тя ви е утеха. Но един ден дойде слънцето, разтопи се тази вода, отиде надолу, пет пари не дава за вас. Питам сега: Къде е погрешката? В кого седи погрешката? Във върха ли, или във водата? (В слънцето.) Слънцето прави добро. Ти искаш да ги напече, да се радват и върха, и водата. Слънцето иска да направи добро и на единия, и на другия. Има известни противоречия в ума ви. Вие имате известни противоречия. Казвате: „Не разбирам това, не разбирам кое е добро и кое е зло.“ Та казвам: Може ли водата да седи на един планински връх? Може ли момъкът да се влюби в една мома? Не може. Туй предполага, че само тя се е влюбила. Какво подразбирате под думата влюбване? Влюбването всякога иска да му даде. Онзи, когото люби, иска да му даде нещо. Нищо повече. Единият е слуга, а другият е господар. Влюбва се сиромахът в богат и сърцето му трепери. Защо го люби? Защото там парите си влага, да му даде нещо. Питам сега сиромахът, който се е влюбил в богатия, докога го люби? Докато има парички. Той има 2 милиона. С колко нули се пишат 2 милиона? (С 6 нули.) 2 000 000 − всичко 7 цифри. Представете си, че един ден двата милиона изчезнат. Той вече няма да има любов към него. Сега законът се обръща. Представете си, че този, който нищо е нямал, той има два милиона. А онзи, осиромашалият търговец, той ще се влюби. Та някой път слугата се влюбва, а някой път господарят се влюбва. Когато слугата се влюби, той е сиромах, а когато господарят се влюби, той е сиромах. Когато слугата престане да люби, той е забогатял. Аз обяснявам нещата, които се променят. В природата има известни работи. Това са променчиви величини в природата. Аз говоря за променчивите величини. Влюбването е една променчива величина, а любовта е една постоянна величина. Думата променчива величина значи в процеса на развитието. Аз обяснявам по друг начин. Вие сте ученик в първо отделение, най-първо обичате вашия учител, във второ отделение обичате учителя си от второ отделение и т. н. После в гимназията, в университета. Вие сте в процеса на променчивите величини, докато дойдете до една величина, която не се мени. Следователно при всичките несгоди в живота, ние се намираме в променчиви величини. Ученикът трябва да напусне първо отделение, второ, трето, четвърто и т. н. Известни неща трябва да се случат, понеже са в процеса на променчивите величини. Защо е така? − Така е. Защо остарява човек? Това е една променчива величина. Защо се ражда? Това е сега научната страна. Казваш: „Защо не се случи това?“ Ще кажеш: „Това е една променчива величина, другояче не може. Защото, ако вие влезете в един свят, дето величините не са променчиви, ще имате десет пъти повече нещастия, отколкото при променчивите величини. Вие сега се чудите на това, нали така? Да допуснем, че вие носите на гърба си сто килограма сняг. Това е една променчива величина, която може да се измени. Ако тази величина не се измени, знаете ли какъв товар щеше да ви бъде. Дойде слънцето и пекне, ще се стопи снегът, нали? На вас ще ви бъде приятно, че се е стопил. Да кажем, че сте неразположен да носите 100 килограма сняг. Дойде ви слънцето на помощ и, ако стопи вашия сняг, де е нещастието, кажете ми? Този ред е по-добър. Защото при известен товар, при известни несгоди в живота, така трябва да бъде. По-добре е снегът да се стопи и да се освободите, това е сега само за обяснение. Та в променливия свят вие ще придобиете опитност. Тогава всеки един човек, който е дошъл, представя за вас или една азбука, или една буква, или един слог, или една дума, или едно предложение, или цяла една лекция, или цяла една книга, или цяла една библиотека от книги, или цял един свят заради вас. Един човек може да представя буква за вас в природата. Може да представя един слог, дайте му цена, понеже е една променчива величина. Може да съставите една дума, едно предложение, един цял пасаж или том от едно съчинение, или библиотека, или цял един свят. Това е истинският начин да разглеждате нещата. Както и да обясняваме нещата, след като е счупена ръката, имаш подута ръка и казваш: „Боли ме.“ Казват: „Ще оздравее.“ Компрес ще туриш, това-онова и болката ще мине. Та сега заключението. Какво разбираме под думата заключение, или да се извади едно заключение? Променчиви величини, които съществуват в природата, които имат друго предназначение, а пък в живота на човека те произвеждат и щастие, и нещастие. Какво лошо има от това. Ти си син, баща ти те изхвърля от къщи и казва: „Марш оттук, да не седиш в къщи.“ Ти напущаш бащиния дом, отиваш в странство, свършваш училище. Забогатееш и се връщаш у дома. Не е ли по-добре така, отколкото ако беше те държал баща ти в дома. Много пъти едно страдание е както страданието, когато баща ти те изпъди вън, за да станеш човек. Ако четеш историята на великите хора, всеки един е бил изпъден. Кой не е бил изпъждан? Великите хора са минали по този път. Един от знаменитите писатели на Англия, на който съчиненията се ценят, пише, че баща му като го хванал, казвал: „Дай ми пари!“ Бащата се ползувал от неговите блага, а той, горкият, се притеснявал от кредиторите. Те го карали да пише. Ако те не го притесняваха, не щеше да пише толкова книги. Та казвам: Един кредитор, това е една променчива величина. Всичките променчиви величини, като се съберат на едно място, те ще притиснат човека, те го карат да работи и колелото се движи. Величините го движат. Вие пак си оставате във вашата философия и казвате: „Да не беше се случило.“ Какво трябваше да се случи? Допуснете, че аз имам две служби. Едната за един богаташ, а другата за един сиромах, и двете са почетни служби, коя ще изберете? Иване, ти коя ще избереш? (Сиромашията.) Олге, ти коя ще избереш? (Богатата.) Ти нямаш избор, той имаше избор, а ти нямаш, не си свободна. (Когато човек има избор, тогава е свободен.) Ако дойда при тебе и ти каже по-рано и ти избереш богатата служба, тогава си свободна. Та някои от вас сте сиромаси и богати, без да имате избор. Сега правете заключението: Богатството и сиромашията да са по избор, а не по необходимост. То е правилният ход на нещата. Красиво е човек да носи едно страдание. Какво има от това, страданието е много красиво. Вие не сте разглеждали лицето на тази Изида, забулената Изида. Страданието в света е забулената Изида. Всичките тайни се крият в страданието и всеки, който иска да се повдигне в света, той трябва да изучава страданието. Хубавите неща в света се намират в страданието. Сега не искам да ви карам да вярвате, но трябва да учите това. Тя е забулената Изида. Докато не вдигнете това було и не видите защо е така, вие всякога ще страдате. Трябва да вдигнете булото навреме. Та даже и българите знаят тези тайни. Нали на онази невеста, която венчават, турят ù було и тя изпод булото целува ръка. И след венчавката ù снемат булото. Има една процедура как да се снема булото от главата. Това са дребни мистерии. Турят ù було и го снемат и тя не знае защо носят знаме на колата, на която возят булката. Носят знаме, един пешкир, деверът носи знамето отпред. Отиват тези хора на война и после като се върнат, тази дръжка на която носят знамето, нарязват на 4 парчета и ги хвърлят на запад, на север, на изток и на юг, та да им дойде всичкото благословение от четирите страни на света. А някой път, след като ги хвърлят, от никъде не им идва благословението. Казвам: Вие, младите, сте кандидати за щастие и нещастие. Защото в природата има две служби. Всеки един е кандидат или за едната, или за другата служба. Или за живота, или за смъртта. Или от друго гледище казано, вие не разбирате личния живот. Човек не трябва да се плаши. Личният живот, това са фази, това са форми, през които всяко едно живо същество трябва да мине. Безброй са тези фази, през които човек трябва да мине. Радвайте се. И като скърбите, пак се радвайте. Може ли да се радва човек, като скърби? − Може. Ако знае как. Вие се намирате в следното положение: В древността имало един изпит на окултните ученици. Един ученик, след като учил 20 години, го карали да го изяде една мечка. Всичките ученици като идвало до въпроса за мечката, като я виждали, офейквали. Дотогава учили, но като виждали мечката, офейквали и казвали: „Тази работа не е за мене.“ Та училището всякога е било пълно с ученици, но никой не е завършвал. Като идва до мечката, ученикът казва: „Преди да ме е изяла мечката, аз трябва да си замина. Каквото научих, научих. Няма да чакам да ме изяде мечката.“ Само един ученик се решил и казал: „Ако тази мечка може да ме изяде, добре. А пък аз ще се боря с нея, доколкото зная.“ Та като дошла мечката, тя се нахвърлила отгоре му и той казал: „Така не се яде.“ И почнал да се брани. И като я удрял по главата, оттук-оттам като я удрял, разбрал, че мечката носи голямо богатство. Той бил единственият ученик, който забелязал, че мечката държи тайните на живота, но тя не го пуснала да излезе от своята победа, преди да му каже: „Ще държиш в тайна това, което си видял.“ Защото така другите лесно ще отидат при нея. Хубаво е по някой път да се поборите с мечката. По главата един юмрук, по гърба друг и всеки, който се е борил със своите мъчнотии, все е добил нещо. Всеки, който е офейкал, ще бъде без придобивки. Та все таки на вас ви препоръчвам да се борите с вашата мечка, тя Ще ви даде нещо. „Отче наш“ 6 лекция от Учителя, държана на 16 ноември 1934 г., София, Изгрев.
  24. Аудио - чете Ганка Кирилова "Силни и слаби степени", Младежки окултен клас Година 14 (1934) Том 1, Първо издание, Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2004, ISBN 954-8785-46-3 Книгата за теглене - PDF Съдържаниена томчето ЖИВИЯТ КВАДРАТ НА ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ „Отче наш“ Прочете се резюмето на темата: „Защо е написано Евангелието на Матея и какво съдържа“ (Учителя каза за братята и сестрите, които бяха вън: Кажете им да влязат.) Възможно ли е ъгълът Д и ъгълът В (фиг. 1)да се съберат на едно място? При такова положение е невъзможно. Но възможно е да изменят своето положение при дадени условия. Възможно е при едно положение. Ако дадете свобода на движението на ъгъл А и на ъгъл С, те да се движат навън, да се смаляват. Ако ъглите А и С започнат да се смаляват, непременно ъглите Д и В ще започнат да се приближават. Следователно, когато двата ъгъла − А и С − дойдат в крайния предел и станат един градус, тогава какво ще бъде разстоянието между ъглите Д и В? Те ще бъдат близо един до друг. Излезте четирима душа, хайде четири сестри да излазят и направете един квадрат. (Излязоха сестрите: Олга Славчева, Еленка Григорова, Мария Тодорова и Мария Савова.) При дадените условия, когато двама души се приближават, други двама ще се отдалечават. Имате телата Д и В. Вие сте В. Законът е: Можем да кажем, когато две тела се приближават, ако двете тела се приближават едно към друго, то и другите две тела ще станат положителни, ще се отблъскват и обратното. Ако тези две тела започнат да се приближават, то последните две ще почнат да се отблъскват. Питам сега: Защо две тела, като почнат да се приближават, другите две започват да се отблъскват. Ако почнем да сменяме ъглите А и С, то квадратът става ромбоид, ще стане разтегляне. Ако ъглите Д и В станат по 180°, колко градуса ще имат ъглите А и С? По 10°. Някой път вие в живота усещате, че някой човек се отдалечава от вас. Имате един психологически закон. Имате един приятел, когото вие усещате че е близо. Той държи същата дистанция, но вие по едно време казвате: „Той се отдалечава от мене.“ Щом този ваш приятел се отдалечава, той се приближава към други. Неговото приближаване към другия ще съответствува на отдалечаването от тебе. Ще има едно съотношение. А именно следното: той се приближава към другия толкова, колкото се отдалечава от вас. Ъгълът В в дадения случай ще се приближи към ъгъла Д дотолкова, доколкото ъгъла А и ъгъла С са се отдалечили. В дадения случай в природата съществува един закон: Омразата на две души е толкова голяма, колкото Любовта на други. Противоположното: Когато двама се мразят, други двама се обичат. Любовта на двамата, които се обичат, е толкова голяма, колкото омразата на онези, които се мразят. Следователно всякога, когато вие искате двама души да се обичат, вие ще смразите други двама, непременно ще стане това. Щом вие искате двама души да се обичат, то непременно други двама на друго място ще се мразят. И причината за тяхната омраза е, че вие се обичате. Ако вие не се обичате, то другите двама не може да се мразят. Как ще го представите това? Хайде, Георги Радев, излез на дъската. (Да означим любовта с положителна величина, а омразата с отрицателна.) Когато тези точки, А и С, се отдалечават, то В и Д се приближават, но не по права линия, а по една крива линия (фиг. 2). Сега кои са причините и защо две тела като се отдалечават, други две се приближават? Както е представено сега, то е цяла една система. Ако ъглите В и Д се, приближават, ъглите А и С се смаляват. Тези, които се приближават, се привличат. А пък тези, които се отдалечават, се отблъскват. Силата на привличането в дадения случай е равна на силата на отблъскването. Вие искате едно обяснение, защо две тела се отблъскват и защо две тела се привличат. Ако турим друга една теория − че всички ъгли се привличат към центъра - Любовта разширява ли хората? Вие искате да имате голямо пространство. За да имате голямо пространство... голямото пространство го дава само омразата. Защото, колкото ти мразиш един човек, толкова по-голямо пространство му даваш, а колкото повече го обичаш, по-малко пространство му даваш. Защо се ограничава един човек? Защото го обичаш. Обективно разсъждавайте сега. В дадения случай ако му дадеш много пространство, непременно няма да го обичаш. Колкото по-малко пространство му даваш, повече го обичаш. Да допуснем, че това е куб, който е пълен с някакво съдържание. Ако разтегляме тези ъгли А и С, тогава отде ще изтекат нещата. Ако при В и Д има две отвърствия, оттам ще стане изтичането. Това, което изтича, как ще го обясним в природата? Само неща, които се обичат, изтичат, а пък неща, които не се обичат не може да изтичат. Там, дето има изтичане, има привличане. Там, дето няма изтичане, няма привличане. Това може да се обясни с друг закон. От В и Д налягането е по-голямо, следователно това силно налягане в ъглите В и Д разтяга ъглите А и С и там, дето е налягането, се образува привличането. А пък там, дето налягането е слабо, дето се разтягат телата изгубват тази вътрешна връзка, която съществува между тях. Следователно, ако сега В и Д се доближат, то отде ще дойде изтичането? Щом две тела − А и С − се разтягат, тогава налягането иде отвътре. Това вътрешно налягане е произлязло от вътрешното налягане върху Д и В. Сега как ще обясните вие едно чувство? За пример искате да обясните любовта. Как ще я обясните − чрез външното налягане или чрез вътрешното налягане? (Според вашето обяснение при Любовта трябва да има налягане отвън, трябва да има една обективна причина отвън, за да се прояви движението.) Ако причината е отвътре, което разтяга А и С, тогава изтичането ще стане от Д и В. Ако причината е външна, тогава изтичането ще стане от А и С. Ако В и Д се наляга, тогава изтичането ще стане от А и С. Сега ние се натъкваме на причината. Когато двама души се обичат, двама души се мразят; и когато двама души се мразят, двама се обичат. Тогава как ще представите отношението: Д къмто В се отнася така, както А къмто С? (А и С като се отдалечават до известно място, то Д и В се срещат, ще се слеят и тогава тези слети точки ще бъдат център на А и С). Любовта е център, а омразата е крайните точки. Значи, когато две същества се обичат, те се срещат в центъра, а когато две същества се мразят, те ще бъдат в крайните точки. И тогава те ще се отдалечат. Щом Д и В се съберат в центъра, тогава отдалечаването на А и С ще престане. Щом се съберат В и Д в центъра на Любовта, тогава ще имаме крайния предел на омразата. По-далеч не може да се отиде. Когато двама души се срещнат в центъра на Любовта, тогава ще имаме крайния предел на омразата. Следователно вие не може да мразите един човек повече, отколкото другият го обича. Закон е: Един мрази някого, а пък друг го обича. Значи любовта на този ще бъде толкова голяма, колкото омразата на другия. Омразата не може да бъде по-голяма от любовта и любовта в дадения случай не може да бъде по-голяма от омразата. Има едно равновесие. И тогава вие ще кажете: Защо трябва да мразя еди-кого си? Искате да знаете защо някой мрази. Ако онзи не го мрази, друг не може да го обича. Ако единият не го обича, другият не може да го мрази. Значи Любовта всякога образува омразата. Това е една енергия, една сила. Ако се постави едно противодействие, ако се спре едно тяло в своето движение, тогава ще се образува омразата. Нали двама души, като се отделят, ще отхвръкнат. Ако се спре любовта, ще се спре непременно омразата. Не че любовта се спира. Тогава може да определим така: „Аз го мразя, за да обича друг.“ Вие по някой път искате да уредите вашите работи. Като не разбирате закона, вие искате някой да ви обича и го мразите. Когато мразите някого, непременно той ще се отдалечи от вас, и вие ще накарате друг да се привлече при него, а пък имате желание той да се привлече при вас. Тогава как ще примирите двама? Според тази теория как ще примирите двама, които не се обичат? (Тогава трябва да отдалечим двама, които се обичат.) Щом се оттеглят други двама, то тези ще се привлекат. Това е една относителна реалност в света, която сега функционира вътре в природата. (Това е светът на квадрата.) Да, да, във физическия свят. Така е построен физическия свят. Защо е така? Резултатът е такъв. Ако някой много го боли, болката съответствува на удара на камъка. Болката ще съответства на силата, с която е ударил камъкът. Ако ударът е голям, и болката ще бъде голяма. Ако ударът е по-малък, и болката ще бъде по-малка. Сега аз ви навеждам да мислите. Има неща в дадения случай, които вие не може да примирите в една система. Четирима души вие не може да примирите, да ги направите едно. Може, но друг закон съществува. − Всичко е възможно. В даден случай двама души се приближават, други двама се отдалечават. Тогава ще имате обратен процес. Ако искате двама, които се мразят, да ги приближите, ще смразите двама, които се обичат. Те ще се изтеглят и тогава онези, които не се обичат, ще се обичат. Да допуснем, че имате такова едно явление в света. Един човек е скъперник и има друг скъперник като него. Тези двама скъперници привличат ли се или се отдалечават, как мислите? Имате двама добри хора; щом има един добър човек, има и друг добър човек. Нещата съществуват като двойки. Щом ти си учен човек, като теб ще има друг, противоположно учен човек. Двамата учени хора или ще се привличат, или ще се отдалечават. Каква е разликата? Тези, които се отдалечават, те печелят по-голямо пространство. Но същевременно близостта изчезва. Тези, които изгубват своето пространство, те се привличат. Щом се привличат, каква ще бъде печалбата? При отдалечаването има придобиване на външни блага. А се загубва вътрешната връзка. Щом две тела се отдалечават, те губят връзката си, те не са така тясно свързани. По някой път вие искате да си обясните законите − защо баща ви не ви обича? Защото обича брат ви, нищо повече. Любовта между трима души едновременно не може да бъде, не може да стане. Помнете това. Любовта може да стане само между два противоположни полюса, между живи същества, които се обичат в даден момент; между трима не може да бъде. Как мислите вие? Трима души могат ли да се обичат едновременно? (Нали Писанието казва, че трябва да обичаме всички хора.) При дадената система на квадрата трима души могат да се обичат, но ако турим повече измерения в друга система, тогава ще стане обикновена на трима души и повече. Това е от същото естество. Когато ъглите В и Д се приближават един към друг, тогава А и С се отдалечават. Какво ще стане с ъглите 1, 2, 3 и 4? (фиг. 3). Да кажем, че те са в същата система. Кои ъгли от тях ще се привличат и кои ще се отдалечават? Ако Д и В се привличат, кои ъгли от другия квадрат се привличат и кои се отдалечават? (Трябва да се направят от тел, за да се види.) Имате линията 1 и 4 и линията 3 и 2. Тези два ъгъла В и Д така са свързани, че като се привличат, упражняват налягане върху тези линии 1 и 4, 3 и 2. Тогава щом се приближават Д и В, 4 и 3 се отдалечават, 1 и 2 какво правят? Може дори да направим квадрата; може да направим 10 − 15 и 100 квадрата, цяла една система, но когато в единия квадрат става промяна, и във всичките други квадрати от същата система ще стане известна промяна. Каквото загубват Д и В, А и С ще придобият. Увеличението на А и С ще бъде, каквото Д и В са изгубили. Когато двама търговци изгубят, други двама ще спечелят. Печалбата на последните двама ще бъде равна на загубата на първите двама. Има ред други разсъждения. Някой път срещате противоположности. Защо двама души те обичат, защо двама души те мразят? Двама души, които те обичат, и други двама, които те мразят, съставят една система. Щом двама души се мразят, то те са вече с други в една система, с които се обичат. И ако двама се разболеят, двама ще оздравеят. Ако двама поумнеят, двама ще оглупеят. Ако двама се подобряват, то други двама се влошават. И тогава вие искате да знаете защо половината от хората на земята са добри, а другата половина са лоши. Същият закон е. Вие някой път мислите, че всичките хора на земята са лоши. Каква е идеята във вас, дето е казано, че „целият свят в лукаваго лежи“. Кой цял свят в лукаваго лежи? Какво подразбирате под думите „цял свят“? Кой свят? Че светът на ангелите в лукаваго ли лежи? Светът на боговете в лукаваго ли лежи? Под думите „цял свят“ се подразбира земята. Като се каже: „всички хора“, се подразбира 100 души, 200 души, 1 милион, 10 милиона, има едно определено число. Има една определена система. Но този квадрат не съставя всичката реалност. Вие някой път мислите как ще се поправи света. Защо двама души са забогатели, а други двама са осиромашели? Тогава какво трябва да стане? Тези, които са били сиромаси, трябва да забогатеят, а тези, които са били богати, да станат сиромаси − да си разменят ролите. Как ще примирите двама души? Да допуснем, че двама души се мразят, какъв метод ще употребите, за да ги примирите? (В тази система на квадрата ли?) В квадрата. (Ако двама души се мразят, за да ги накараме да се привличат, би трябвало други двама да се скарат.) В природата съществува един закон. Омразата не може да отиде по-далеч от 180°. Любовта и тя не може да отиде по-далеч от 180°. Ако две тела се приближават и се слеят в едно, то други две тела се отдалечават до краен предел. Ако тези тела, които са вътре в центъра ги извадите от центъра и почнем да ги разтягаме, тогава другите два противоположни ъгъла ще започнат да се приближават. Разместваме тези ъгли и ще докараме положението на В в Д и положението на Д в В. Тогава се приближават А и С. Разместете местата на двама души, които се обичат. Щом ги разместите в противоположини посоки, то другите двама души, които се мразят, ще се обичат. За да преместите Д в В и В в Д, непременно трябва да ги турите в центъра, после ще стане движение по-нататък в обратна посока. Тогава А и С се приближават. Допуснете, че от двама приятели, които се обичат, единият е богат, а другият беден − те се обичат. Други двама, които се отдалечават, им завиждат, те са бедняци, в тях има една омраза. Защо единият сиромах от приятелите се привлича към богатия? Защо те да нямат тази привилегия да се ползуват от богатството на богатия приятел? Тогава, за да премахнете тази омраза, то тези двама, които мразят, ще направят едного богат, а другия сиромах. Представете си две гумени топки, които са събрани на едно място. Да кажем, че имат по 10 см в диаметър вместимост. Ако едната е напълнена с една тежка течност, която тежи, а пък другата е напълнена с газ, тогава какво ще стане с тези две топки? − Едната ще отива към центъра на земята, а другата към центъра на слънцето, ще се отдалечават, нали така. Представете си, че обърнем процеса: онази топка, която отива към слънцето, напълним с течност, а пък другата, която беше пълна с течност, напълним с газ, тогава процесът ще се обърне. Та двама души, които се мразят, нямат едно и също естество. Сега да остане идеята. Д и В се приближават, А и С се отдалечават. А когато В и Д се отдалечават, то А и С се приближават. Когато двама души се обичат или забогатяват, то други двама ще осиромашеят. Съществува едно равновесие вътре в природата. Да кажем, че някой човек се е разболял. При болестта човек печели ли или губи? Щом един човек е болен, той е на полюса на любовта. Той външно губи, а вътрешно има едно съзнание, има по-хубаво разбиране. Той е по-слаб външно, но вътрешно е богат. Когато човек отвън е здрав, вътре може да е загубил нещо. Богатият отвън всичко има отвън, но вътре му липсва нещо. А пък беднякът в душата си има нещо ценно. Аз ви навеждам на този закон, който важи дотогава, докато тялото е в квадрата. Щом В и Д се приближат до центъра О, след това тяхното движение продължава. Те ще дойдат в обратна посока, ще започнат да се разтягат и тогава А и С ще се привличат. Омразата не е вечно нещо. Тя е само едно временно състояние у човека. Ти си недоволен от някого, понеже не е направил нещо. Счупил е нещо, откраднал е нещо, казал е някоя дума, казал е нещо, което те отблъсква, но все има някоя материална причина, има нещо материално в това. Да знаете, че когато вие сте неразположени, в противовес има друг, който е разположен. Казвате си: „Аз станах причина той да бъде неразположен.“ Но някога трябва да бъдете неразположени, защото, ако вие не сте неразположени, той не може да бъде разположен. А пък в какво седи доброто в света? Как го определят? За да направиш едно добро, нали трябва да се учиш от някакво благо? Носиш плодове за себе си, срещаш един човек, дадеш му ги, лишаваш се от едно благо, а пък същевременно туряш в сърцето си онова хубаво чувство. Значи, ако не направиш една малка жертва, не се лишиш от нещо, ти не може да привлечеш любовта на другите. По някой път вие искате да ви обичат другите, но за да ви обичат, какво трябва да направите? За какво трябва да обичате някого според вас? Не могат да ви обичат, докато вие не дадете нещо от себе си. Вие искате да бъдете обичани, а не може да бъдете обичани, докато не дадете нещо от себе си − положителната любов. Ако вие в себе си не може да направите жертва, не можете да имате любовта на другите. Всякога има съотношение. Не може да храниш сития, не може да правиш добро на богатия, не може да учиш учения. Значи, когато ученият се изпразни, е придобил любовта. За пример вземете един учител по музика. Ако е научил няколко души да свирят, те ще го обичат, ще им е предал едно изкуство. Ако богатият е раздал своето богатство на десет души бедни и е подобрил техния живот, те ще си спомнят за него, ще мислят за него. Не можеш да не мислиш. Той ти е дал богатство. Не можеш да не мислиш за онзи, който дава. Повидимому, онзи, който ти е дал, го няма, но вътре в теб е вложено доброто. Този, който ти е направил добро, няма го отвън, заминал е за другия свят, но постоянно за него мислиш. Казваш: „Отличен човек беше, толкова пари ми даде.“ Доброто, което заминава отвън, а пък остава отвътре, е добро; доброто, което заминава отвътре, а пък остава отвън, това не е добро. Вие си начертайте този квадрат и помислете върху него, направете една малка проверка, дали във вашия живот има тази квадратна система, има ли я някъде. Всички вие сте поставени все върху квадрата. Квадратурата съществува навсякъде. И всяко изменение, което става в квадрата, се отразява в двете противоположни посоки. В квадрата имате двете линии ДС и АВ, които са успоредни. Те се пресичат и образуват ъгли. АД и ВС и са успоредни в едно направление. А пък ДС и АВ са успоредни в друго направление. Успоредността е разумно отношение, обаче посоките са противоположни. И вследствие на това се получава това разногласие. Там има друг един закон, който ще примири противоречията, но човек трябва да бъде много умен. Ако ти си успореден с един светски човек, другояче ще постъпиш. Да вземем за пример една госпожа, една дама от висшето общество. Тя е запозната с някой княз или цар, с някой светски човек, тя ще се облече хубаво, ще си тури пръстен, капела, ще бъде изящна отвън. Всичко иде отвън. Допуснете, че тази дама е запозната с някой благочестив владика, светия, тогава ще се облече скромно. Ще отиде ли там с пръстен? Тя ще се облече много скромно, като светица. Значи ще се нагоди на онези състояния точно, които той има. Като отидеш при един музикант, ще му говориш за музика, като отидеш при един проповедник, ще му говориш за Бога, като отидеш при философа, ще му говориш за философия, при търговеца − за търговия, за вземане, даване, при земеделеца − за земята и, ако му говорим за тези работи, той ще каже: „Разбирам този човек, влиза в положението ми.“ При болния ще му говориш за болестта, на здравия ще говориш за здравето. Защо това е така? Причината сте вие. Защо двама души си приличат? Аз съм причината. Ако двама души се скарат, какво трябва да направя аз? (Набийте ги и двамата.) Много са далече от мене. Бие се онзи, който е близо, а пък, който е далече, как ще го биеш? Може ли да биеш един човек, когото мразиш? Вие имате грешка. Всякога онзи, когото мразите, е далече от вас. Онзи, когото обичате е близо и вие го биете, искате да биете онзи, който ви обича. Аз не съм видял още някой да е бил грешник. Всякога бият праведника. Ти биеш някого, който е близо до тебе, но той е онзи, който те обича. Защото онзи, който те мрази, е далече от теб; невъзможно е да биеш човек, когото мразиш, не може. Той е далече от вас. Помнете сега: Опасността е там, когато биете някого, а след това казвате: „Аз му дадох да разбере.“ Ни най-малко не си му дал да разбере, но този, когото си бил, той се чуди защо го биеш. То е едно погрешно схващане. Човекът е праведен, нищо не е направил, но прилича на някого и го бият. Обвиняват бащата, че убил сина си. Хващат го, бият го в участъка, съдят го и му налагат смъртно наказание. Но тогава синът идва отнякъде и бащата го освобождават. Той казва: „Аз казах, че го убих, само за да се освободя от боя.“ Бият се само, които се обичат, защото са много наблизо. Това е нещо театрално в живота. Биеш онзи, който те обича и, след като си намериш погрешката, казваш: „Не трябваше.“ И досега вие все мислите, че биете онзи, когото мразите, а вие никога не сте били някого, когото мразите. Като мразиш един човек, може да го набиеш само по един начин. Аз ще ви кажа сега по кой начин може да набиете онзи, когото мразите. Не знаете нали? Много проста работа е. Онзи, когото мразите, може да го набиете само по един начин − като го обичате. Ще го привлечете при себе си и тогава ще го биете. Понеже той е надалече, като го обикнете, той ще дойде при вас и тогава ще го биете, но докато го мразите, по никой начин не може да го биете. Тогава другото правило: Когото се мразите, никакво зло не може да му направите. Той сам е в злото. Какво зло ще му направите. Ако го обикнете, вие с това ще го накажете. Той ще почувства едно страдание в себе си. Затова любете враговете си, за да почувстват страдание. Не ги бийте, за биене и въпрос не става. В който момент речеш да биеш, него вече го няма. Но като го обикнеш, ти го наказваш. Следователно любовта не е нищо друго, освен едно наказание. (А майката като бие детето?) Тя си представя, че го бие. Това е една истина. Не да се обезсърчавате, но онзи, когото мразите, той е нещо недосегаемо. Това същество седи далече, то се пази, то е много хитро, взело е всичко предвид, то е надалече. Сега ако искате да си отмъстите, трябва да обичате; затова трябва да обичате. Който обича, е силен човек, който мрази, е слаб човек. Има известно противоречие в живота. Казва: Защо тези хора се мразят? − Защото са далече. А защо се обичат? − Защото са близо. Защо се бият? − Защото са близо. Защо не се бият? − Защото са далече. И Писанието казва: „Когото Господ обича, наказва го, а когото не обича, оставя го.“ Онзи стои далече, не го наказва, а когото обича наблизо е. Когото бият, очаква нещо. „Биенето“ лошо нещо ли е в дадения случай? Какво нещо е боят? Нека разгледаме думата бие. „Б“ означава посадено в земята, „И“ означава, че са му турили повече водица, да израсне. Буквата „Е“ − това са пуснати клончета, разклонило се е. Посятото е израснало, пуснало е корени, изникнали са му листа. Значи много хубаво е станало. − По-хубаво нещо от биенето няма. А пък нещо, което не е бито, от него не излиза нищо, само от нещо, което е бито, от него излиза нещо. Такава е философията. Другояче всичко е безсмислено. Животът не е без смисъл, всичко е строго определено. Във всички страдания, ако няма някакъв смисъл, тогава няма философия, но всичко си има смисъл. Един ден ще разберем всички дълбокия смисъл на противоречията, които ни измъчват, и тогава ще кажем: „Добре ми стана, че пострадах, че бях неразположен.“ Това не го давам за утеха, но това е истина, която тепърва трябва да учите. Казано е: „Истината ще ви направи свободни.“ Вие досега мислите, че може да биете този, когото мразите. Ти не може да го видиш и да му кажеш нещо. Той не те и чува даже. Изпейте една песен. Коя песен съответствува на тази тема? („Всичко в живота е постижимо.“) Всичко е постижимо, в този живот е постижимо, когато сме разумни. Когато биеш един човек, значи свириш му, мислиш да му направиш едно добро. Ако Бог е допуснал страданията в света, мислил е да направи добро на хората. Сега по някой път вие твърдите, че вашите животи не са оправени. В погрешка сте. Всички хора куцат в едно. Всеки седи и е недоволен от положението, в което се намира. Младият е недоволен от младостта си, иска да стане цар. Старият е недоволен от старостта си, всички са недоволни. Вземете тона си. (Всички пеем си.) Вземете тона сол. (Всички пеем сол.) Вземете тона фа. (Всички пеем фа.) Вземете тона ла. (Всички пеем ла.) Вземете горно ре, после вземете горно ми. (Всички пеем тия тонове.) (После изпяхме горно ре, горно до и си. Учителя изсвири една нова песен.) Всички трябва да се радвате на онова, което Бог твори. Знанието иде от Бога. Всички същества трябва да се учат, това е закон. Всеки от вас трябва да придобие онова знание, което му е определено. Философията на живота седи в това и никога не вземайте онова, което не ви е определено, от него никаква полза няма да придобиете. То само ще увеличи вашите страдания. Когато един човек се приближи при Бога и не Го разбира, той ще страда. Щом се приближите при Бога, разбирайте Го, за да се радвате. Щом се приближите при Бога и не Го разбирате, тогава ще дойде страданието. Щом страдате, това значи, че сте близо. Страданието показва, че сте близо, а пък радостите показват, че сте Го разбрали. Така че страданието показва, че не сте разбрали, а пък радостите показват, че сте разбрали това, към което се стремите. Когато човек се приближи при Любовта, той страда, а пък когато разбира Любовта, той се радва. Когато човек се приближава при живота, той страда, а пък когато го разбира, се радва. Същият закон е, когато имате противоречия. Противоречията, които имате във вас, не ги считайте като големи противоречия, които ви спъват в живота. Това е привидно. Станете. „Добрата молитва.“ Когато обичаш един човек повече от друг, ти смразяваш други двама. Когато бащата дава на един син всичко, той смразява другите. Той трябва да разпредели равномерно богатството на всички синове. В света само Любовта разрешава въпросите, а не омразата. Омразата е само резултат. В живота търсят един човек, който да примири други двама души, но не всеки може да примири. Някой има желание да примири, но няма сила. Търсят човек, който да примири. Той трябва да знае как да каже, да е авторитетен. За да се прояви вътрешната любов, трябва да имате една външна подбудителна причина; а пък за да се прояви омразата отвън, вие трябва да имате вътрешна подбудителна причина. Омразата е отдалечаване. Но щом дойдете до едно статическо положение, този, когото мразите, изпитва недоволство и тогава усеща, че не обича някого, но усеща самота. Чувства се нещастен и казва: „В това направление не искам да вървя, аз го опитах.“ Самотата е страшно нещо. Човекът на омразата остава сам. В Любовта хората се обединяват и се опознават, а пък като мразиш, оставаш сам. Самотата изправя човека, а пък при колективността се развива любовта. Ако двама не се съберат, не може да се роди любовта. Затова светията трябва да обикне грешника, да образува една система сега и грешникът да обикне светията. Грешникът не може да обича. Ако синовете и дъщерите се доближат до майката, то бащата изхвръква навън. Ако синовете и дъщерите се доближат до бащата, то непременно майката ще изхвръкне навън, затова трябва да се разпределят енергиите. Трябва да се изучава закона на успоредните линии. Ще се обнадеждиш с това, че двама души, които се мразят, като дойдат до известен предел, повече не могат да отидат. Пределът на Любовта е центърът, а пределът на омразата са крайните граници, двата крайни полюса; по-далече от тях не може да се отиде и той трябва да се върне. Едно същество, което се отдалечава чрез омразата, то ще образува с друго същество нова система, ще се привлече при него. Тези фигури стават по-ясни, понеже с тях се обясняват психическите състояния. Щом едно същество се спре на едно място, то е недоволно от себе си, докато се движи в една посока, то върши нещо. Щом се спре движението на Любовта, човек пак е недоволен. И като се спре движението на омразата, човек е недоволен. Като се спре движението на Любовта, превръща се на омраза. Като се спре движението на омразата, превръща се на Любов. Всеки един център е нов път към безграничното. Всяко положение в живота е път към Бога. Като влезеш в центъра, ти разбираш безграничното. Ти обичаш някого. Щом го обичаш, ти от твоя свят отиваш към неговия свят, а щом отидеш в неговия свят, ще се обърнат понятията. Като влезеш в неговия свят, ще имаш обратни понятия, ще се приспособяваш към неговите условия. И той ще каже: „Не мога ли да дойда в твоя свят?“ − Това е вечна Любов. 5 лекция от Учителя, държана на 9 ноември 1934 г., София, Изгрев.
  25. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата, "Божественият импулс". Общ окултен клас. XVII година (1937–1938). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Пред радостите и зад страданията Отче наш. „Благославяй душе моя Господа.“ Тема имате ли? Човек, трябва да има ясна представа, когато се говори за нещо, което във всичките философии и религии, след като се проповядват, има нещо, което не е ясно, неразбрано. Учат човека да вярва. В кое да вярва? – Туй, в което вярваш не го виждаш. Как ще го провериш? Да вярваш. Ще вярваш в някакъв авторитет. Този, който ти проповядва и той в какво вярва, не знае. Наредят се, вярват, но никой не е видял нещата, не ги знае. Или, когато ние казваме, че човек не трябва да говори много. Защо? – Пък някой път казваме, трябва да говори. Защо трябва да говори? – Има време, когато трябва да говори. Има време, когато не трябва да говори. Допуснете, че един учител преподава на френски. С какво ще запознае най-първо учениците? – Най-първо ще ги запознае с азбуката на френския език, после как се произнасят буквите. Някой елементарни думи. Ще им каже какви качества има езика, с който се отличава. Всеки език си има свое произношение. Английският език има свое произношение, френския език има свое произношение. Когато някой чужденец отиде във Франция, веднага познават, че не е французин. Когато дойде някой чужденец в България, вие знаете, че не е българин, в произношението има нещо. Значи, всеки народ има особено течение, известни трептения, които определят какъв е той. Французинът се определя с известни трептния, музикално се определя. Всеки народ има особена нота, с която се отличава. Всеки един от вас мисли, че знае. Че знаете няма съмнение. Всеки мисли, че е даровит. Няма човек, който да не мисли, че не е даровит. Всеки е даровит. Но дарбите във всички хора не са еднакво развити. Всеки един от вас мисли, че той диша. Но най-голямото нещастие в сегашния свят е, че хората не могат да дишат. Тъй, както Господ иска, ние не дишаме. В дишането няма никакъв ритъм, вследствие на това се произвеждат всичките болести, които имаме. Казва някой: „Аз дишам“. Как дишаш? Той диша бързо, отсечено. Но в дишането такова отсечено нещо няма. Музикалност има в дишането. Някой от вас като говорят, гласът му хрипкав. Туй показва, че той не диша добре. На някой гласът е груб, туй показва, че той не диша добре. На някой няма мекота в гласа, туй показва, че не диша добре. Не че дишането е всичко, но ритмичното дишане е разумно. Човек може да диша и без да е разумен. Не мислете, че животните са здрави. И животните не дишат добре. Едно животно, което е подложено на страх, как диша? – В него сърцето се движи. Сега философията на дишането каква е? – Онези, които са изучавали дишането, знаят, че цяла една философия има. Фиг. 1 Има две течения: едното течение от слънцето – слънчево течение, от слънцето иде това течение. Има едно слънце в света, на което нашето слънце е отражение. Има и едно лунно течение. Едното течение е лунно, а другото е слънчево. Слънчевото течение иде от дясната страна на мозъка. Влиза в лявата и излиза през задната част, долу на опашката, на човека. Това е най-нисшия (център) у човека. Тия две течения образуват една голяма осморка /Фиг. 1/. И тогава другото течение минава от лявата страна и отива в дясно. През ноздрите, ако дишаш въздуха, ако твоят ум е съсредоточен, аз наричам едното течение, течение на ума, а другото течение е на сърцето. И двете образуват една осморка. Сега има едно практическо приложение. Вие искате да имате една ясна представа. Ако не дишате правилно, вие не можете да имате ясна представа за нещата, които Бог е създал. Защото две еднакви течения, които се посрещат, те се самоунищожават. Двама силни хора могат да се борят и двамата ще се самоунищожат. Някой път е по-хубаво единият да отстъпи. И двамата, ако са непобедими, те ще се самоунищожат. Ако и двамата са непобедими, те нямат никакъв резултат. Да кажем във вас има желание да ядете. И друго едно желание да не ядете. Какво ще направите между тия две еднакви сили? В какво седи заблуждението? Вие казвате, че не трябва да яде човек. Какво разбирате под думите, че не трябва да яде. Много не трябва да яде, малко трябва да яде. Колко малко? – Или какво трябва да яде? – И колко много? – В човека има едно чувство, което определя. Има едни везни. Отвън не мислете, че могат да ви научат колко трябва да ядете. Всеки си има по едни везни. И когато везните са хубави, той знае колко да яде. Всеки един от вас знае как да яде, само че е забравил. Колко да яде и как да яде, той знае това. Казвам сега: Трябва да се възстанови онова, което ние знаем. Сега вие не сте забелязали, тревожите се, нервирате се. То се дължи на едно стълкновение, което имате вие в себе си, без да го знаете. Някой от вас иска да се подмлади. Че как ще се подмладите? – Запример дойде и ви безпокои студа? Сега ви безпокои студа, безпокои те тебе този студ. Но, ако ти може да подигнеш трептенията на твоят ум, студът ни най-малко няма да те засяга. Тебе ти е студено, понеже студът е по-силен от тебе. Ако ти станеш по-силен от студа, студът ще те познава като господар, и няма да ти е студено. Щом ти е студено, студът ти е господар. Ако ти станеш по-силен от топлината, тя няма да те изгори. Но ако тя е по-силна, ще те изгори. Значи студът и топлината, ако знаеш, ако подигнеш трептенията си, те ще ти бъдат слуги. Сега, студът ни изстудява, а топлината ни изгаря. Ние сме деца, които трябва да се учим. Казваме: „Голямо мнение имаме за себе си. Ти знаеш ли аз кой съм?“ – Ти си човек, на когото студът заповядва. Друг казва: „Знаеш ли аз кой съм?“ – Ти си човек, на когото топлината заповядва. Ами че ти си човек, на когото парите заповядват. Колко ли господари нямаш сега? – Някой проповядва, казва: „Човек да има материални работи“. Какво разбирате под материални работи? Туй значи, да се не задръстиш. Когато влезе водата в кюнеца, да тече, да не се запуши. Туй, което те запуши, че не може да живееш, то е материализъм. Туй, което те запуши, че не можеш да живееш, не може да мислиш, туй е материализъм. Туй, което дава живот в себе си, то е духовното. Имате три неща: Живот, знание и свобода. На вас сега ви трябват живот, знание и свобода. Живот, вие казвате: „Ние не живеем ли?“ – Животът както го живеем, страданието какво е и радостта какво е? – Те са две промени, две течения. Страданието не е нещо лошо. Една философска страна има страданието. Има едно страдание, което е дадено от Бога, то е благословение. Има едно страдание, което ние го създаваме, то е нещастие. Сега гледайте да се освободите от страданието на хората, то е едно нещастие, една голяма спънка. Но страданията, които Бог е дал, те са благословение. Ако влезеш в страданията, които Господ е дал, ти човек ще станеш. Пък ако влезеш в хорските страдания, прах ще станеш. Ако влезеш в страданието на хората, прах ще станеш и на кал ще се обърнеш. Не искаме ние кал, няма нужда от кал. Ако влезеш в страданията, които са от Бога, човек ще станеш. Ако влезеш в благото на човека, грешник ще станеш. Ако влезеш в благото на Бога, светия ще станеш. Туй е разликата. Сега искам да разбирате правилно. Казвате: „От Духа ще дойде всичко“. Но тази дума знаете ли какво значи? – Вие го знаете в себе си. Ти искаш да бъдеш почитан, обичан, да бъдеш свободен. Всичко да ти е наред. Всичко туй е хубаво. Тъй, както го мислиш в себе си. Но туй, което го искаш за себе си, ти не го искаш за другите хора. А законът е: Туй, което искаш за себе си, искай го за всичките хора. Тогава ти ще бъдеш свободен. Не искай всичките хора да бъдат като тебе. Искай да живеят, както те знаят. Искай да имат знание. Искай да имат свобода, както за себе си. Свободата както е благо за тебе, така е и за тях. Свободата не може да бъде еднообразна. Сега вие ще се спрете да кажете: „Толкоз години ние вече учим. Станали сме на 50–60 години и да не знаем още да дишаме“. Аз ще направя един превод. Вие толкоз години сте учили френски и не можете да произнесете една дума както французин. Според външната форма, френски е. Но не можете да ги произнесете. Има френски думи, аз ако ги произнеса в природата, мене ще посрещне, а французина няма да посрещне. Аз, светия (ако съм) като започна да говоря френски, като се помоля на Бога на френски, ще ме послуша. Онзи французин, макар да се моли на френски, да е роден французин, няма да го послуша. Тогава казвам: Може да се молиш на английски, може да се молиш на френски, на български, ни глас, ни слушание. Казвам: Вие може да минавате за християни, може да минавате за мохамедани, може да минавате за окултисти, за индуси, за всичко друго. Но питам: Като християнин ще те слуша ли Господ? – Като будист, ще те слуша ли Господ? – Ако като християнин не те слуша, не си християнин. Ако като будист не те слуша, не си будист. Един опит трябва. Казвам сега: Французите имат носово произношение. Аз се впущам в неща дребни. На френският език, всичкото е тук, в носът. И българите някога имат това. Трябва да допуснеш едно течение, което иде в носа. Да мислиш. Французинът се спира на „н“-то. Знаменито е това „н“. „Ен“, какво означава? – Ако го обърнем в български е „и“. „И“-то е съвсем противоположно. Българинът взел, че обърнал французкото „N“ и направил от него „И“. Французинът направил една чаша и я обърнал надолу. Казва: „Изпих виното, да не пия повече“. Българинът казва: „Ти си изпил, но аз никак не съм пил, я налейте сега“. Но да дойдем сега до същественото. Непременно трябва да дишате ритмично. Ти дишаш, приемаш въздуха. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7. Поемаш въздуха ритмично. Спри се след това 5 секунди. Чети в себе си без да дишаш. 1, 2, 3, 4, 5. И започни пак да изпущаш въздуха. Няма да дишаш бързо и рязко. Ако по този начин дишаш, трябва да се яви една мекота в гласа ви. За да станете певци, непременно трябва да дишате ритмично. Пък всички вярвате, че като дойде въздуха, ще ви научи на всичко. То е механическо разбиране. Значи, като дойде с тояга въздухът, как ще направи работите? – Не е разумна работа, когато се прави насила. Неща, които се причиняват от страх, те не са Божествени, те са животински състояния. Божествено е туй, на което Любовта е подбудителна причина. Станеш сутрин, спри се малко. Кажи: „Онова, което иде от Бога, да го приема“. Събудиш се, да приемеш от Бога въздуха. Да приемеш теченията от слънцето. Ти като приемеш първата вдишка, да съзнаваш. Аз наричам първото вдишване там, когато съзнанието е будно. А когато не е будно, то е животинско състояние. Ти си едно животно. Хубаво е да бъдеш животно. Какво значи животно? – Ние се докачаме, когато ни кажат, че сме животно. Животно е всеки, който не мисли. Всеки, който не чувствува и не мисли е животно. Всеки, който мисли и чувствува, е човек. Животните мислят само когато се намерят в трудно положение. Едно животно мисли само когато е гладно и търси храната. Наблюдавайте. Някой път дошла котката и без да искам правя наблюдения. Наскоро като дошъл студа, дошла още една котка и седят и двете и мъркат при моята врата. Едната влязла под стола. Чуждата котка е доста разположена. Донесли ми храна и те усещат. Като ми донесат баница, дам им. Туря на един вестник, но и двете мъркат. Нито едната смее да вземе от яденето, нито другата. Едната, ако рече да посегне, другата си подаде крака. И двете седят. Гледат, седи на весника баницата. Казвам: Яжте де. Те ме питат сега. Не че ме питат, те се гледат. И всяка една иска. Какво мислят не ги зная, но не ядат. Баницата седи, не ядат. Казвам: Сега във вас някой път станете сутрин, нямате разположение него ден да вършите волята Божия. Не сте ли вие в същото положение на котката, някоя друга котка има при вас. Какво има в ума ви, което не ви дава? – Какво ви смущава? – Казвате: „Нещо не съм разположен“. Имате две деца. Едното момиче, другото момче. Ако едното вземе повече от яденето, другото се сърди. Ако са ябълки ще видите, ако едното вземе голямата ябълка, момиченцето се сърди, не е разположено. Защо по-голямото братче взело по-голямата ябълка. Отде му дойде на ума? – Значи има мярка. Туй дете знае, че големите ябълки са за него. Може би да турим, че тези големите ябълки не са толкоз доброкачествени, а по-дребните да са доброкачествени, по-вкусни. Братчето взело по-голямата ябълка, то не е толкоз умно. Ако онова вземе, и като опита, тогава да бъде доволно. Ние сега трябва да опитаме Божиите блага. Сега аз не искам да ви уча на онова, което знаете. Защото да учиш хората това, което знаят, това е голямо пресищане. Да ви уча сега как? Да взема един французин как трябва да произнесе на френски или да уча някой англичанин как трябва да произнася? Че англичаните не са дошли още до онова произношение. Някой не говорят английски както трябва, а и българите не говорят както трябва. Според мене англичаните говорят по-добре, отколкото българите. И французите говорят много по-добре, отколкото българите. Започне ли един човек да говори добре, той става добър. – „Мари Маро, къде си била?“ – „Бре Стояне, къде си сега?“ – Туй положение е общо. Как ще го кажеш? – Може ли да го преведете на френски? – Французите нямат тия думи „бре“, „мари“. Та казвам: Във всинца ви забелязвам едно. Сега като се съберете и слушате липсва ви уважение и почитание. В някой ви липсва повече, в някой по-малко. Тази част на главата не е развита. Спри се един човек като говори да видиш, оцени го както трябва. Ти го видиш и казваш: „Той не знае“. Нищо не е слушал от тая лекция. Слушали сте ги вие. Някой път сте ги слушали и сега ви се преподава по нов начин. В това няма никакво съмнение. У вас има знание. Като видите някого, отведнъж го оценявате. Отведнъж го претегляте. Някой път излиза вярна преценката. Някой път има известни заблуждения. Да се оцени човек не е лесна работа. Сега помнете едно нещо: Че в мислите си трябва да бъдете правдиви, понеже резултатите на всяка една ваша мисъл – в природата съществува един закон: Всеки един резултат, какъвто и да е, всяко едно мнение, каквото и да е; каквото и да мислиш, добро или зло за себе си или за другите, то ще се върне при тебе. Ако е добро, като се върне като един капитал ще влезе в банката. И ако има да дължиш на банката, това са твоите погрешки. Тогава банката те облага с данък. Та сега онези, които препоръчват, че трябва да се молим на Бога, да мислим за Бога, вие не виждате практическата страна коя е. Ти като благославяш Господа, като се молиш на Господа, Бог е съвършен, Той не се нуждае от твоята мисъл. Но всяка една мисъл, която ти пратиш към Бога, да благодариш, тя ще се върне към тебе с лихвите и ще бъде благословение. Ако не се молиш на Бога, ти ще станеш един нещастен човек. Аз съм забелязъл онези, които мислят лошо. Един говедар, след като пасал говедата дълго време, говедарът започнал да мяза на говедата. Изпраща мисълта на говедата. Какво ще му прати едно говедо? – Да кажем един говедар казва: „Моето говедо е много добро“. В какво седи добрината му? – Не са много добри говедата. Сега някои от животните са възпитани. Една сестра скоро ми разправяше за една котка. Затворили една котка и тя започнала да мечи, да вдига шум, понеже искала да излезе навън, да се освободи. Ако не ѝ отворят, мечи, да я пуснат, но в тази котка вече се събудило известно съзнание. Казвам: В една котка се събужда съзнанието да излезе навън, да остане на чист въздух и да се върне. Ние се събираме тук да се молим на Бога. Не трябва ли да оставим всичките наши нечистотии? – Има нещо в нашето съзнание, което трябва да очистим. Аз говоря сега за нашето съзнание. Съзнанието си отвън трябва да го очистим. Вън от съзнанието много работи може да минат. Но никога не допущай на една лоша мисъл да се загнезди в твоето съзнание. Може да има грешки. Да се върнем към дишането. Ти си неразположен. Тогава кажи си: „Аз мога да дишам вече добре“. Как можеш да дишаш добре? – Хайде сега си затворете дясната ноздра. Аз ще ви дам едно положение. Поемайте въздух, аз ще броя 1, 2, 3, 4, 5, 6. Сега задържайте въздуха. Аз пак ще броя 1, 2, 3, 4, 5, 6. А сега издишайте. 1, 2, 3, 4, 5, 6. Или индусите имат свещената дума „Ом“. „О“-то се произнася и от никъде не е ограничено, то излиза свободно. Ако произнесеш, някои от буквите все ще има някое допиране до небцето или до зъбите. Но на „О“-то гласът излиза свободно. И при буквата „А“, пак е свободен гласът. Та казвам някой път да произнесете думата „Аум“. Тогава може да произнесете думата „Аум“, ще вземете „сол“ на цигулката. Втората нота ще бъде „до“, а третото ще бъде „ми“. „сол, до, ми“. Ако искате да го вземете. (Изпяхме АУМ) Сега вижте какъв е закона? – Ако вземете „О“-то, то намалява. Тъй както пеем „Аум“, ще обръщаш внимание на малките добродетели. Всяка една мисъл в тебе трябва да бъде ясна. Всяко нещо в твоето съзнание за най-малките добрини, и микроскопическите, които Бог ти дава, трябва да се радваш. Виждаш цветец, да се радваш. Когато идваш до големите работи пак да се радваш. Имате „Аум“. Имате „мило“. Колко букви има? – Две букви са внесени „И“-то и „Л“-то. Най-напред за големите работи ще мислиш. „А“-ом, обратното е „моа“. В „О“-то винаги се показва, че ти си свободен. „О“-то показва една величина, която нито може да се увеличи, нито да се намали. „О“-то показва, че никой не е в състояние да ти направи зло или добро. Буквата „А“ показва, че ти си бременен с известна идея, ти си бременен с нещо. Бременни са само ония хора, които имат известни идеи. „М“-то в дадения случай е условията, при които тази бременност може да се развие. „М“-то съставя първичната материя, от която формите са направени. В света има две неща, които постоянно функционират. „М“-то и „О“-то. „О“-то индусите го наричат прана. Праната е силата в света, която изпълня пространството. И в потенциално отношение съществува, и в кинетическо отношение съществува. Когато тя се преплете с материята, се образуват формите. Прана или жизнен елексир го наричат. Ако той не функционира. Ти искаш да бъдеш красив, ако не разбираш законите на праната, на жизнената сила или елексир, или ако не разбираш качествата на първичната материя, ако не разбираш качествата на „М“-то, ти не можеш да се подмладиш. За да се подмладиш, как ще премахнеш тия черните точки под окото? Туй какво показва? – Когато не функционира слънчевата, мозъчната и симпатичната система правилно, се образуват черното под очите. Или пък когато черният дроб е възбуден повече, отколкото трябва. Черният дроб е едно предприятие в природата дето се образуват всичките низши чувства, ония животински състояния, които животните имат се дължат на черния дроб. Нашето неразположение се дължи на черния дроб. Той трябва да функционира правилно. Той има две функции, две служби. Той спомага за храносмилането и същевременно тия, низшите, животински чувства се дължат на него. Той е близо в съседство със стомашния мозък или до слънчевото сплитане. Та казвам: Трябва да имате зад тази жизнена енергия, която Бог ви е дал. Та водата, в дадения случай, когато казва Христос „от вода и дух“, водата в дадения случай се взема първичната прана, силата, праната е туй. А Божественият Дух, то е разумното в човека, то е най-висшето съзнание. От вода и от дух, прана трябва. Има една част, за да се прояви, за да бъде в каквото и да е отношение, ти може да си музикант, трябва да имаш в себе си изобилно прана, изобилно първична вода. Трябва да имаш в запас. Щом няма тоя запас, той е неразположен. Въздухът ще започнеш да дишаш. Енергия да приемеш вътре в ума си. Значи като кажеш „аом“, свободен си. Ти ще вярваш, че няма в света никаква сила, която може да те мръдне, дето Бог те е турил. Туй, ако не вярваш, ти си безверник, ти пакостиш на себе си. Значи в „О“-то вътре, в туй „О“, там дето е, е хубаво. Щом Божият Дух е при тебе, кой ще ти направи пакост? – Но и когато Божият Дух е при тебе, когато майка ти е при тебе, че ти се плашиш, тогава на какво се дължи твоя страх? – Та казвам: Сегашното ви верую ще се тури под един изпит. Тъй както мнозина вярвате, вие се намирате и мислите, че сте богати. Има богати хора, които не знаят сметките си. Мислят, че разполагат с 30–40 милиона. А ако направят един баланс, едва ли ще останат 10 хиляди лева. Той мисли в ума си, че е милионер. Някой мисли, че е сиромах, но в банката има голямо наследство, трябва някой да дойде да му каже: „Баща ти оставил голям капитал за тебе в банката“. Сега, другата страна. Не се сравнявайте. Някой от вас мислите, че знаете повече от другите. Не се сравнявайте никога с хората. Защото, ако кажеш: „Аз от него зная повече“, друг ще каже за тебе, – „Аз от него зная повече“. Така нищо не се постига. Не се сравнявайте с хората. Считай, че всеки знае колкото тебе. Кажи: „И той знае колкото мене, но още не е проявен. И той знае толкоз, колкото аз зная“. Хубаво сега, по какво се познава вашето верую? – Какво е веруюто ви? – Вие вярвате в Бога, и аз вярвам. Вие пеете и аз пея. Разликата седи в това, че вие пеете по-хубаво от мене, че аз пея по-лошо от вас. В хубавото пеене седи разликата. Като пея и аз пея, но вие пеете по-хубаво. Не мислете, че вие можете да дойдете до едно място и да вземете тона съвършено музиката в своето проявление е безкрайна, понеже нашето ухо не е развито, ние мислим, че нашият тон е правилен. Но още хиляди години ще минат, докато хората дойдат до правилното вземане на един тон. Ако вземеш ти „ми“; казва някой, аз зная да взема „ми“. Ако го вземеш правилно, то веднага трябва да светне ума ти. Ти имаш някой труден въпрос, като вземеш правилно „ми“, веднага ти светне. Вземеш „ми“-то, пък нищо не светва. „до“ означава началото на живота. Пееш „до“, но животът не иде. Ако знаеш само „до“ как да изпееш, всяка една болест ще изчезне и нищо няма да остане. Като кажеш „до“, болестите ще изчезнат. Българският език е много музикален. Има думи, които са написани от три музикални акорди. Кажете ми една дума, която е музикална. „ми“, „ла“, „си“. Я го изпейте сега. (Всички пеем „ми“, „ла“, „си“). Сега я изпейте: „Аз мога да дишам вече добре.“ Започнете от „сол“. Вземете „сол“, „ми“ и ще се върнем на „до“. Я да видим как ще го изпеете, вие сте доста музикални. (Всички пеем: „Аз мога да дишам добре.“) Ето всички сте музикални. Ако някой може да каже нещо по-хубаво. „сол“, „ми“, то е най-хубавото. „до“ е бащата, „ми“ е майката. Сега сестрата как ще пее. Братът в музиката го наричат тенор, а сестрата е алтът. „Аз мога да дишам добре.“ Може ли някой да изпее „Отче наш“. (Учителят пее „Отче наш“.) „О“-то е свободно, не e ограничено.„Е“-то е закон на размножение. „Отче наш“, тъй както е ограничено отношение. Силата на „Отче наш“ седи в „О“-то. Когато казваме, че Господ е нашия Баща, ние разбираме онзи Бог, Който е свързан с нас. В мъчнотии, в теготи, в скърби и страдания, ние побеждаваме. Там, дето побеждаваме, там е бащата. Когато искаш да носиш страдания, там дето страдаш е Бащата. Там, дето ти се усещаш, че си наследник, то е Отец, първият. Като кажеш Татко, Той е онзи, който воюва, Той е Бащата с тоягата. Тоягата носи винаги и наказва. Този, който наказва е татко, този който те учи; а пък този, който те благославя, е Отец. Не може да кажете, че татко и баща са еднакви. Те са различни. Един е онзи, който е писал, друг трябва да тури известно съдържание. Или вземете на български език думата „обич“. „Обич“, но този закон означава най-малката любов, най-чистата обич. Тя няма нищо покварено. Като кажеш думата Любов, там има нещо друго. Фиг. 2 Фиг. 3 Сега да ви приведа графически. „Л“ и „Ю“, „ю“-то е обърнато графически /Фиг. 2/. Каква трябва да бъде любовта? – Второто положение на Любовта е „О“. /фиг. 3/ Любовта показва, какво трябва да направиш. Туй е „Б“-то, което е изнесено. А туй е ябълката, която е посадена. Туй е устата (В). Трябва да го вкусиш. Любовта е туй, което можеш да вкусиш. Ако не е любов, не може да вкусиш. Ядеш ябълката, то е любов. Казвате: „Какво нещо е любовта?“ Туй, което издига човека от мъртвите, направя го да мисли; туй, което го посажда в земята; туй, което му дава да яде, то е Любов. Любов не значи да прегърнеш. Туй, което си похапнеш, туй е любов. Хлябът е любов. В молитвата „Отче наш“, се казва „хляб наш насъщни“. Казва: „Отче наш, Който си на небето, да се свети името Ти“. – Да светне у мен. „Да дойде Царството Ти“. – Да има ред и порядък в нас. „Да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята“. После се казва: „Хлябът наш, който ни го даваш“, всеки ден, пари да не вземаш, без пари да го дадеш, даром. „И прости нашите грехове“. Като ядем прости, че много ядем и не плащаме. Прости ни затова, че ядем и нищо не плащаме. Прости нашите дългове, че много сме яли, без да плащаме. Но не сме работили още. Прости ни дълговете. „Не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукаваго“. Там работата е трудна. В какво ще ни изкуси Господ? – Не ни изкушавай някой път да ядем горчиви работи, че после ги повръщаме назад. Като сме много лакоми, Господ даде храна, отвън сладка, и после горчива. И ние ги повръщаме. Това е изкушение. Той те опитва дали ще опиташ храната. Ти опитваш храната и после повръщаш. Не ни давай такава храна, която можем да върнем назад. Избави ни от лукавия, който да не ни въведе в този път. Избави ни от дявола, който ни въвежда в пътя на безразборното ядене. „Отче наш“, да я научиш право да мисли. Мисълта хубава, чиста да бъде. Хубаво да ям, да не се изкушавам от различни яденета. Избави ме от дяволските яденета, които ми показват, от чаша бира. „Да бъде Твоето Царство. Амин“. Тъй да бъде. Седят някой да тълкуват „Отче наш.“ Може да го тълкуват както искат. Аз ви тълкувам: „Отче наш, да се свети името ти“ – светлината да дойде в мене – туй означава. Та ние казваме, Христос какво е казал „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, ако не ме ядете, не може да ме познаете.“ Ако не можете да възприемете Словото, туй, което казвам, ще бъда неразбран. В моето Слово вие ще ме разберете. Казвам сега: Наскоро дойде един французин, лекар, който вярва в Христа и ме пита: „Какви са подбудителните причини аз да образувам туй течение в България“. Казвам: То е все таки да ме питаш кои са били подбудителните причини, че сте дошли на земята. Туй, което заставя тебе да ме питаш, мене ме е заставило да образувам моето течение. Дал съм на някои хора да ядат. Аз не създадох яденето. Те са гладни. Аз имах хляб, дадох им да ядат. Ако ядат добре, аз печеля и те печелят, ако не ядат, аз губя и моят хляб ще изсъхне и те умират. Казвам: По-добре е да ядете – и на мене добре и вие да изядете хляба, хора да станете. Всякога, когато проповядвате, хубав хляб носете. Дойде сега някой и ми каже: Кажи ми, обичаш ли ме? – Тогава ако кажа истината, аз най-обичам себе си. Ти си вторият човек, когото може да обичам. Най-първо обичам Бога, който е вътре в мене, а ти си вторият човек, който идеш. Щом обичам вътрешният, ще обичам и външният. Дойде някой и ми казва: „Обичаш ли го?“ – Ще му кажа: Как да го обичам? Ако онзи отвътре не го обичам, как ще обичам онзи отвън. Казва някой: „Обичаш ли ме?“ Как ще ми покажете, че го обичате. Щом съм гладен и ме нахраните, обичате ме. Щом съм пътник, дойда в стаята, приемете ме, дадете ми вода, място да си почина, то е любов. Казвате: „Да мислиш добре за мен“. Виждам, че обущата ти са скъсани. Обичам те, дам ти хубави обуща, дам ти хляб да се нахраниш, на пътя ти дам известни упътвания, а пък ти ако ме обичаш, няма да злоупотребиш с всичко онова, каквото казвам. Всичко трябва да се изпълни. Та казвам сега: В какво седи Новата Любов? – Новата любов седи в това, не което е окачено на витрините. Любовта е била окачена само на витрина. Казвате: „Много хубави са тия дрехи, но пари нямаме“. А пък новата любов, изведнъж даром се дава. Като ги вземеш, ще ги облечеш. Дойде някой и казва: „Как ми харесваш дрехите?“ Казвам: По-хубаво на тебе, отколкото на витрината. Казвам: Любовта, всички несгоди на живота като дойде, ще ги премахне. Тя ще ни облече, ще ни даде всичко и ще ни направи самостоятелни, любовта ще ни направи самостоятелни. Без нея ние сме голи, с Любовта ние сме облечени. Що е Любовта? – Това, което облича човека. Що е Любовта? – Това, което нахранва човека. Що е Любовта? – Това, което посещава човека. Що е Любовта? – Това, което дава сила. Що е Любовта? – Това, което примирява човека. Всичко туй хубавото, то е Любовта. И в търпението, и в милостта, и във въздържанието и в труда, навсякъде. Така като разбираме, то е реалното в света. Сега може да ви говоря, че Христос е страдал. Някой ми казва: „Знаеш ли как е страдал Христос?“ – Не зная как е страдал. Описанията, както са направени за да го опитам, трябва да ме заковат и мене. Някой казва: „Знаеш ли как е страдал?“ – Тъй, както е описано, описанието е направено, но то е неразбрано. Един ден да ме турят на кръста, да ми турят гвоздеи на краката и на ръцете, тогава ще зная. Аз ще викам Отче наш, и като сляза от кръста ще кажа: Научих как е страдал Христос. Ами, че ако вас ви заковат на кръста, за да знаете как е страдал Христос, ще имате една опитност, какво лошо има в това? – Веднъж може да те разпънат, два пъти не може. Вие повече от един път не можете да бъдете разпъвани. Вие мислите, че много пъти можете да бъдете разпънати. Най-първо ще разпънат мъжа, после жената, после децата, роднините. Но два пъти не може да се разпъне. Другото е вече отражение. Ако два пъти си разпъван, не си ти разпъван, друг в тебе е разпъван. Ако един човек разпъват 10 пъти, той ли е разпъван? Един човек колко може да го разпънеш? – Веднъж. Човек само веднъж може да бъде разпъван. Като го разпънеш веднъж, заминава за другият свят. Аз разпъвам подобен на него, но той е друг, той не е онзи. Онзи е вече свободен. Вие мислите, че втори път пак ще ви разпънат. Тогава вие не сте доразпънати. Нали разпъвате платното, след като се изтъче; то се изважда от мястото. Веднъж изтъкано платното, то не може да бъде разпънато. Сега каква е идеята? – Когато аз мисля за Любовта, аз винаги имам Бога пред себе си. Някой път има такива дреболии, които мен ме смущават. Казвам: Какво има да се смущавам? Имаш двама, трима души – милиони са на главата Му. Тия милиони и ти си един от тях, който постоянно Го безпокоиш, по 10 пъти на ден крякаш. Казвам сега: Как нямаш търпение. Слушай как нямаш търпение. Вчера гледам дошъл един брат, Георги. Дойде този Георги, пъшка. Една сестра казва: „Защо той не иде в болницата?“ Аз рекох на себе си: Как ще иде в болницата, кой ще го вземе? Трябва да му хванем такси. Идат при мене и ми казват: Дядо Георги пъшка. Казвам: Сега си пъшка, да се донапъшка. 90 години пъшка и сега пъшка, какво от това. – Седя и мисля какво да направим. Иска дядо Георги да му дам едно такси. Хубаво казвам, ще дам 150 лева за едно такси, но по-хубаво е да си иде пеш и 150 лева му трябват на него, отколкото да ги даде за такси. Седя и разсъждавам по кой начин как да направя (услуга) на дядо Георги. Казвам: Аз ако бях на неговото място, как бих желал с мене да постъпят хората. Седя и разсъждавам. Ако съм като дядо Георги, той тропа, казвам, Господ е добър. Малко страдания нищо няма. Седя и гледам. По едно време иде Петко Епитропов при мене с едно малко момиче, току гледам, търкули се на земята. Казвам: Какво стана на Петко Епитропов? Някой казва от яденето. Не е яденето. Но туй е дядо Георги. Но е същ като Петко Епитропов. Туй е дядо Георги с неговото момиче. Станах, отидох. Казвам: Дядо Георги, не пъшкай. Парите, които ще ги дадем за такси, на тебе ще ги дам; веднага дядо Георги тръгна да върви. Без пари се търкули на земята, а като му казах, че ще му дадем парите на него, той тръгна да върви. Казва си: „150 лева“, и веднага стана. Без пари се търкуля на лявата страна, момичето седи и го гледа. Той стана, поседя, поседя, казвам си аз: Хубаво, всичко туй стана запример, че да ви приведа този пример. Тук всичките вървите по пътя на дядо Георги. Щом нямат пари, търкалят се, щом имат пари, вървят изправени. Аз искам да бъдете всички свободни. Изисква се от нас всички да имаме едно благодарно сърце. Мъчно е, но най-хубавото нещо е да бъдем благодарни. Понеже ние мислим, че Господ Го няма никъде, то е едно заблуждение в човека. Ако Господ не те слуша, то е заблуждение. Има някакво препятствие. И благото, което иде от Бога, не може да дойде. Щом се прекрати Любовта, то е тежко положение, и мигновено, ако се прекрати любовта, човек става нещастен. Ако 1⁄30 хилядна част от секундата имаш скръб, ти мислиш, че имаш голяма скръб; много малко като се прекъсне Любовта, ти вече се чувствуваш нещастен. (Всички пеем „Аз мога да дишам вече добре“.) Сега при дишането, когато приемате въздуха, дръжте мисълта си. Приемате въздуха, значи въздухът който иде от слънцето, тази енергия, приемате я дълбоко в дробовете, мислете върху това. А след това издишате, то е повръщане към Бога. От периферията на живота се връщаме към Бога. При туй връщане човек трябва да каже нещо. Какво ще кажеш сега като дишаш? – Да кажем искаш да вдишваш, мисли за Любовта. А като издишаш мисли за Божията Любов. Три канала има в гръбначния стълб. Два канала са отворени, през които хората дишат и оттам вървят теченията. Горе, в големият мозък и в симпатичната нервна система (има) трети един канал, той е каналът на Истината, който в съвременните хора е затворен. Всичкото зло е там. Ако този канал се отвори, то е по средата. Влиза в мозъка, оттам минават теченията и трябва да минат в предната част на челото и в горната част на главата. Тогава човек придобива туй космическото съзнание. Този човек придобива съвсем друг изглед, съвсем друга сила се представя, понеже сега само двата канала са отворени. Единият канал в жените е повече развит, а другият канал в мъжете е повече развит. Третият канал е който децата трябва да развият. Дете е туй, което се ражда в нас. Новото, което постоянно се ражда, те са нашите деца. Всичките възвишени мисли, които идват в нас, те са нашите деца. те трябва да развиват тия течения. Запушеният канал е каналът на Истината. Когато се отвори този канал, ние ще бъдем свободни. Вие мислите, че е много лесна работа да бъдете християни. Не. Или да бъдете от новото учение. Новото учение, това е наука. Колко работа има. И ако туй знание така се разхвърли между хората, ще има всеки да събира. Ще се образуват разни системи. Кой е прав? Един ден ще дойдат. Събират се сега и се питат: „Кой разбира Христа по-добре?“ Как ще разбереш Христа по-добре? – За да разберем Христа, трябва да имаме същото отношение, което той имал. Но при сегашното положение, ако Христос е на моето място, как ще постъпи? Казва някой: „Ти постъпваш ли като Христа?“ – Казвам: Аз се радвам, че ти виждаш, че аз не постъпвам като Христа. Някой казва: „Ти постъпваш като Христа“. Аз не зная. Казвам: Кажи ми как да постъпя сега? – Ако аз дойда в къщата ви и ви кажа вие не постъпвате добре, както Христос казва: „Вода за краката не ми дадохте да се измия, според обичая. А тази жена със своите сълзи ми уми краката. Прощават ти се греховете“. Това показва едно вътрешно състояние. Когато казваме ние, че той не постъпва добре или някой казва, ти си много нетърпелив. Аз сега не вземам търпението. Аз гледам, седя и наблюдавам, доколко аз съм търпелив. Някой път казвам: Не искам никой да ме безпокои. Седна да чета в стаята си или някоя нова идея ме занимава. Някой трак-трак на вратата. Изляза: Какво обичате? – Малки работи, занимава ме той. Друг дойде: трак-трак и той ме занимава с малки работи. Казвам на себе си: Ти като не искаш да те безпокоят, иди някъде, пък те нека си хлопат, ти да не ги слушаш. Какво си седнал тук и искаш да не ти хлопат. Искам, казва да ти кажа само две думи. Аз съм отворил вратата, не ги каня вътре, защото дълго време ще седят. А така на вратата за 5 минути ще свършат. Някой искат да влезем. Казвам: Свършете, че там е лошо. Казвам си: Нетърпелив съм. Някой път аз ги възпитавам. Дойде някой иска да приказва с мене. И си казвам, ако е топло, ще приказва повече. Затова взимам си палтото, турям шал и шапката и ги приема в студената стая. Той трепери и аз треперя. Сестрата трепери и казва:„ Да запалим собата“. Казвам: Ако запаля собата, по-дълго време ще седи. Сега аз треперя и те да треперят. Казват: „Ще изстинат тия гости“. Казвам: Че те ако изстиват, аз не изстивам ли? – Рекох: Ако са много умни, нека изберат слънчев ден, когато е топло да дойдат. Сега зимно време трябва да икономисваме дървата. Казвам: Тия разсъждения са опит, правя опит. Аз седя спокойно, внимателен съм. Някои се научили, като влязат си събуват обущата, по тънки чорапи влизат. Казвам: Обуй се, защото стаята не е топла, ще се простудиш. Ако имаш шушони влез, изчисти се. Ако беше топло, тогава се събувай. Той иска да влезе по чорапи. Казвам: Ще се изстудиш. Не му казвам, че не е запалена собата, защото като е по-студено, по-добре се говори. Ама аз зная едно нещо. Аз ви говоря една опитност. Страданията и нещастията привидно съществуват. Аз съм прекарвал зимно време с тънко палто, без хастар. 15–20 градуса под нулата, аз съм правил опити, спал съм 3 месеца на отворен прозорец. Казва: „Човек може да се простуди при отворен прозорец“. Сутринта като стана, два пръста сняг на леглото и не съм се простудил. Но сега, както живеем, ако оставим отворено, може да се простудим. Но, като отвориш има един начин. Щом мислиш, че ще се простудиш, не отваряй прозореца. Отворя прозореца и седя понякой път и нищо не ми става. Понякой път малко ме лъхне вятърът и дойде хремата. В човека вярата е едното крило на човека, а надеждата – другото крило. Двете крила, то са двете ръце. Що е вярата? – Вярата е дясната ръка, а надеждата – лявата ръка. Трябва да имаш вяра и надежда, с които може да работиш. Понеже иде сега Нова година, човешката година си отива, а Божествената продължава. Сега какво бихте желали да имате за идущата година? Този е последният ден, идущата сряда ще бъде Нова година. Тази песен е за идущата година, ние ги съединяваме. Сега какво бихте желали за новата година? – Я да видим едно желание, което да одобрим всички еднакво. Хайде за идущата сряда, намерете една идея, която да бъде за всичките еднаква. Идущата сряда донесете по една мисъл за туй, което желаете. Ако кажете тъй, както е идеята ви, ще ви се даде туй. Ако идеята ви не е на място, тогава да знаете, че онзи, когото не обичате, туй, което искате вие, ще му се даде два пъти. Ако кажете точно както е, ще дадем и на вас. А ако кажете както не е, на него ще дадем два пъти. Тогава ще изгубите вие. Това не е наука. Дойде един човек при мене, нищо не ми плаща, той ми казва, като че ми дал хиляди. Цял ден съм изгубил да му направя една услуга, и съм доволен. Като че ли ми е дал хиляди. Казвам: Много ти благодаря за услугата. Друг плати доста пари и пак съм недоволен. Този човек казва тъй думата, че тази дума остава в мене, тя плаща, тя е жива дума. Как ще кажете тази дума, че тя да плати, да бъде плащане? Една Божествена дума ще кажеш. Тогава аз казвам: От моята съкровищница ще извадя на един, който ми е направил услуга, ще извадя един скъпоценен камък, за услугата ще му дам, който ми е даден. Ами че всяка една дума, която изкажеш, да бъде скъпоценен камък в човека и където ходи, да помни твоята дума. И като погледнете, научете се да гледате. Казвате: „Тъй мило ме погледна“. Един ми разправя: „Тъй мило ме погледна, не мога да забравя този поглед“. Преди 20 години го срещнах, но тъй мило ме погледна, не може да го забравя. Та казвам: Като погледнете, пратете един поглед диамантен, като кажете една дума някой път, тъй да си подвижите ръката, че ръката ви да бъде проповядване. Та казвам: Тепърва трябва да учим туй изкуство. Сега понякой път аз правя някои големи контрасти. Аз като се движа, зная кои са дисхармонични движения. Правя някоя работа и като се върна трябва да ги поправям. Запример, представям някого, който бил кисел. Тя е неразбрана идея. Сега искам да ви представя тази идея, колко е кисел някой или че искам да ви представя, че някой е горделив. Как ще ви го представя? – Че тъй трябва да го направя, та вие като видите, да кажете: „Горделив човек“. (Учителят представя горделив човек). (После Учителят представя строг човек). (После Учителят представя мил човек, с добри обноски, деликатен, вежлив, кланя се). На български „р“-то, на френски е „п“. Как се пише на френски? – Казвам: Винаги да знаете, че във всяко движение което правите да присъствува съзнанието. Понеже, ако го направите без съзнание, както правите някои гримаси, след време лицето на човека ще се обезобрази. Мислете красиво. Дръжте образа на някой ангел пред себе си, на някой светия. Срещнеш една хубава жена, или някоя хубава, красива мома, някой мъж, направи хубаво движение с ръката, всичко туй е хубаво или виждаш някой плод. Ако искате да бъдете красиви, трябва да обръщате внимание на всички красиви форми. Видиш бистър извор, спри се. Така се възпитава човек. Не мислете, че може да се възпитаваме другояче. Духовното в тебе се буди като видиш най-духовните хора. Ще забележите вечерно време, вие може да проверите това. Вечерно време вие седите на леглото и мислите за нещо хубаво, нежно. Веднага ще забележите някаква малка хладина, студенина, като че те лъха по лицето. Като мислиш така, някое същество от възвишените светове ще дойде, ще те погледне и казва: „Много хубаво четеш, много хубаво мислиш“, погледне те любовно, защото ако мислиш нещо лошо, хване те за ухото, мушне те нещо и ти почувствуваш някаква болка. Мислете всякога хубаво. Трябва да знаете, че имаме неприятели, врагове имаме. Защо са? – Тогава знайте, законът е такъв. Зад нашите врагове е Бог. И при нашите приятели е Бог. Пред нашите приятели е Бог и зад нашите врагове е пак Бог. Той ги гледа какво ще направят отзад. Като рекат да направят нещо, той веднага ги хване за врата. Бог е пред нашите приятели, понеже те ни обичат. Той е пред нас, показва как трябва да се отнасят с нас. А Той върви подир враговете. И като ги хване, раздруса ги. Казвам: При лошите условия, Бог е отзад, а при добрите условия Бог е отпред. Тази идея е верна. Когато дойде страданието, Бог отзад го наблюдава. Когато дойдат радостите, тогава Бог е отпред. Като се радваш, Бог е отпред, благодари на Господа ти. Щом е там Господ Бог, ще знаеш и ще седиш мирно. Ще наблюдаваш. Бог иде. Каквото и да мине отляво и отдясно, ти Господа гледай. Ти трябва да мълчиш, а онзи трепери. Лошият човек ще снеме пушката и ще каже: „Не ми е позволено да те убия“. Гледайте Господа, който е зад вашите страдания и Господа, който е пред вашите радости. Господ е зад страданията на вашето сърце. Господ е в радостите на вашия ум. Та благодарете на Бога. Гледайте и благодарете всякога. Да прочетем Добрата молитва. XVII година. 13 лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 29 декември 1937 г., сряда, 5 ч. с. София – Изгрев.
×