Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Общ Окултен Клас'.

Открити 952 резултата

  1. Аудио - чете Милен Колев Архивна единица От книгата, Трите живота. Общ окултен клас. I школна година (1922). Второ издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922), Издателство: "Бяло Братство", София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Окултни лекции", 14 лекции на общия окултен клас, 1-ва година , т.I (1922), първо издание, София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Четирите правила 3 школна лекция на общия окултен клас, 9.III. 1922. Четвъртък, Ст. София, 710 ч.в. Благославяй, душе моя, Господа. (съвършено тихо). Т. м. От всинца ви се иска ред, порядък, дисциплина, но не аз да ви я налагам. Аз искам всеки от вас сам да си наложи дисциплина на своите мисли и чувства. А който не може сам да си я наложи, да не идва. Ако вие не може да си налагате такава дисциплина, не идвайте. И ако някой си позволи да дойде без тази дисциплина, тогава аз не отговарям. Аз искам абсолютна хармония! Отвън може да ме критикувате, но тук, който ме критикува, не отговарям за последствията. Когато един човек влезе в храма Божий, трябва да знае, че туй е храм. Когато идва в училището, трябва да знае, че туй е училище. Ако вие идвате тук да сравнявате вашето знание, да видите колко знаете, няма защо да идвате. Нали искате да бъдем приятели? А приятели може да бъдем, само когато изпълняваме закона на абсолютната Любов, когато изпълняваме закона на Мъдростта, закона на Правдата. Те са еднакви за всички – няма изключение за никого. Законът там е абсолютен. Любовта бива абсолютна и относителна. Има абсолютна Мъдрост и относителна мъдрост; абсолютна Истина и относителна истина; абсолютна Правда и относителна правда; абсолютно добро и относително добро. Ние вървим по абсолютното, а не по относителното. Относителното е вънка в света. Да се разберем! Тъй щото в абсолютното има едно мнение, а в относителното има много мнения. И трябва да знаете, само по този начин може да имате съдействието на небето. Небето е място на ред и порядък, място на дисциплина! В небето няма такива заповеди и такива стражари, както на земята; там написани закони няма, но всеки носи закони, написани вътре или в ума си, или в сърцето си, или в Духа си, според степента на развитието, което притежава съществото. Сега, моето желание е, да ви освободя от ненужните страдания и мъчнотии. Ако един ученик, който отива в училището, има мазол, има живеница в крака си или болки в корема си, може ли да учи? Той трябва да бъде свободен. Ако този ученик е гладен, ако 3–4 дена не е ял, може ли да учи? Значи, храна трябва да има, дрешки трябва да има, трябва да има всичко, което му е необходимо. Та, ако вие идвате с вашите грижи тук, нямаме нужда от вас. Това не е сиропиталище, не е спасителен дом. Идването ви неделен ден тук, може да се счита за спасителен дом, но сега тук е училище – здрави хора трябват. Който е болен, отвънка да стои, а който е здрав, да дойде. Та, всинца може да бъдете здрави. Ако сте болни, има извинение, но болните да стоят отвън. В една окултна школа хората сами стават болни и сами стават здрави. Сега, на този въпрос аз ще ви отговоря направо. Когато излязохте от Бога, болни ли излязохте? – Здрави. Следователно, кой е причината, че сте болни? – Вие самите. Когато излязохте от Бога, невежи ли излязохте или учени? – Учени, а не невежи. Сегашното ви невежество се дължи на това, че сте изяли и изпили всичко. А като сте изяли и изпили всичко, осиромашали сте на физическото поле. Сега ще пристъпим към положителния живот. Да оставим далечното минало и далечното бъдеще, а да се позанимаем с настоящето. Когато някой съвременен автор реши да напише някоя книга във вид на разказ или във вид на някой роман, той има два обекта: един герой и една героиня. Героят е мъж, а героинята е жена и около тия двамата герои авторът разпределя всички други лица и направя разказа си интересен. Сега, аз задавам въпроса: Защо му са тия двама герои? Героят мъж подразбира героинята жена и героинята жена подразбира героя мъж. Унищожите ли вие единия герой, другият сам по себе си изчезва. И човек има два героя в себе си. Кои са те? Аз ще ви ги кажа. Първият герой е умът, а вторият герой е сърцето. Около тия двамата герои, авторът, значи, Духът, разпределя другите лица. Духът, авторът е, който си избира двамата герои – умът и сърцето – и върху тях той съзижда своя разказ, около тях се нареждат всичките други лица. Сега, този автор подбира своите герои. Той определя точно в какво седи геройството на героя и на героинята и им придава известни морални качества. Запример, на героя ще даде сила, смелост, решителност, за да побеждава. А на героинята ще даде най-големи страдания, за да издържи. Нея ще я постави в най-големите изкушения и тя ще ги издържи. Дава ѝ отрицателната роля. Добре, какви трябва да бъдат тогава качествата на вашия ум? Какъв трябва да бъде героят? Вашият ум трябва да бъде силен, смел, решителен! Ако умът си каже: „Това не е за мене“, той се лишава от геройството си. Търси ли умът ви лесното в света, от вас може да излезе само една морска звезда или една морска гъба, нищо повече! И когато някой ангел слезе на земята да разглежда хората, той познава по ума кой какво иска. Ако един ученик, който влиза в школата, търси най-лесния път, от този ученик нищо няма да излезе. Ако той дойде при мъчните задачи и ги заобиколи, или дава други да му ги разрешат и с чужда задача влиза, ние знаем какво може да излезе от него. И всичките сега управляващи света, които седят на чело, са излезли от такива школи, където са решавали все лесни задачи. И тогава, какви трябва да бъдат качествата на сърцето? Те пък съответствуват на героинята. Умът трябва да бъде силен, смел, решителен, а в сърцето трябва да има пластичност, издръжливост, търпение. Тия са качествата, които ученикът трябва да придобие. Никой не се ражда с тях. Той ги придобива. Има условия за това и трябва да ги придобиете, за да може да разберете великата природа. Сега, как мислите: Ако този герой се е поколебал 5–6 пъти и е отстъпил от своето призвание, какво ще го очаква? Той е изгубил веднъж за всякога благоволението на героинята и с него въпросът е свършен. И обратното е вярно: когато героинята е отстъпила от своя принцип, от своето призвание и тя е изгубила геройството си. Няма да се заблуждавате, да казвате: „Няма ли благодат?“ Това е друг въпрос. В математиката задачите се решават само по един начин: там не се допуща никакво изключение. Ама една единица, една погрешка! Тази единица, тази погрешка, при едно голямо число, което се повтаря много пъти в изчисленията, причинява голяма вреда. И тъй, вие ще се занимавате с вашия герой, т. е. с вашия ум, и с вашата героиня – сърцето. И тогава вие ще ме запитате: Где остава човешката воля? Човешката воля, по моето схващане, това е дете на ума и сърцето. Следователно, ако човек има воля, подразбирам, че умът и сърцето са продуктивни, че те са работили съобразно с Божия закон. Има ли воля, това показва, че умът и сърцето са вървели по новия път. Няма ли воля, това показва, че те са бездетни, тези хора са живели един грешен живот. Това е разрешението. Човек без воля, значи това в духовния живот е едно израждане. Това е определение на волята, но не е както определението на съвременните философи. Сега, за да можете да разберете вашия ум, за да можете да разберете вашето сърце и вашата воля, необходими ви са други четири елемента. Това са тъй наречените темпераменти. Има нервен или умствен темперамент, който принадлежи на мозъка; има сангвиничен темперамент, който принадлежи на белите дробове, на дихателната система; холеричен темперамент, който принадлежи на мускулната и костна системи и флегматичен темперамент, който принадлежи на стомаха. Когато нервният или умственият темперамент е първокачествен в проявлението на силите, които го образуват, мисълта тече пластично, плавно, умът е продуктивен, никаква тъмнина не се забелязва в него, той всякога ще работи, ще бъдете бързи и дълбоки в своята мисъл. Това е само тогава, когато умственият темперамент е първокачествен. Всички темпераменти биват: първокачествени, среднокачествени и долнокачествени. Щом темпераментът на ума е долнокачествен, вие ще трябва дълго време да работите. Понеже в този темперамент главна роля играят мозъкът и нервите, следователно ще трябва да се учите да регулирате електричеството си. Мозъкът е място на електричеството. Някой път може да направим опит. Тази е една широка област. Разните области на мозъка акумулират (събират) разни родове енергии. Даже ще може да се направи опит, за да се покаже, че ако се отнемат или предадат известни енергии, веднага ще се измени и вашето умствено настроение. Да допуснем, че ви е страх нещо, не можете да живеете в къщи, искате да бягате. Ако някой по-смел от вас си тури ръката на известна част на главата ви, там, дето е центърът на страха, веднага ще отнеме съответната енергия и страхът ви ще изчезне. И обратно: ако някой страхливец си тури ръката на това място на главата на някого, той ще стане страхлив. Тъй че, страхът може да се придаде, може и да ви се отнеме. Това са течения вътре в мозъка. Когато дойдем до тия течения, те могат да произведат в съответствуващите центрове известни движения и тогава в съзнанието ще се яви едно раздвижване, съпроводено с опасност. После, да кажем, някой човек е милостив или състрадателен – тази енергия пак е локализирана в известна част на мозъка. Ако вие сте решили да направите някое благодеяние, и дойде един човек при вас с отрицателни качества, човек, който не е милостив, и положи ръцете си там, на центъра на милосърдието, и у вас ще се роди същото желание, да не давате нищо. Обратно: ако някой не иска да даде милостиня, а друг, който е много милостив, си положи ръката на този център, у този човек веднага ще се роди желание да даде милостиня. Та, някой казва: „Аз нямам разположение да правя това нещо“. Питам: Туй от вашия ум ли е произлязло? Ваше ли е туй нещо? Вие трябва да знаете дали една мисъл е ваша или е чужда. „Аз“, казва, „нямам разположение“. Да, но това не е философия. Туй неразположение може да е чуждо, и ако всеки ден вие преживявате чуждите разположения, каква опитност може да имате? – Никаква! Българите казват: „Чуждото е всякога чуждо, то и на велик-ден се взима“. Не, вие ще оставите само това, което е вътре във вас, само вашето, само туй, което е минало през вашия ум, проверено от вашето сърце и приложено от вашата воля, върху него може да се работи. Аз желая това, което ще изучавате в школата, да мине през вашия ум, през вашето сърце и през вашата воля. Аз нямам за цел да ви убеждавам в туй. Не, далеч е от мене тази мисъл. В тази велика окултна школа опитът играе всичката роля. Храната сама себе си препоръчва! Нали? Няма да я препоръчвам аз. Казвам: Опитайте тази храна! От резултатите вие ще съдите за храната. От това, което ви се преподава, искам вие сами да си съставите мнение дали е полезно или не. Първият темперамент, умственият, аз го наричам динамически. Следователно, главата, тя е опасна, динамо е тя. Тя е като боздуган и този, който има силна глава, ако не е добър, върху когото сложи този боздуган, може да му направи голяма пакост. Вторият темперамент – сангвиническият, аз го наричам въздухообразен, той има свойство да се разширява. И следователно, той е необходим, понеже, когато човек има този сангвинически темперамент, той дава експансивност на своята динамическа сила – главата – формата и да става по-голяма. И този темперамент се развива, за туй трябва да употребим дишането, като средство за развиването му. Онези, които имат слабо дишане, които са тесногръди, на които дробовете не са развити, кръвоносните съдове са слаби, у тях този темперамент е долнокачествен, и, вследствие на това и умствената им система няма да функционира правилно. Има отношение на темпераментите. И тъй, първото нещо, ще гледате да развивате дробовете си в съответствие с вашата нервна система. В сангвиническия темперамент влизат дробовете и кръвоносната система, те го образуват. След първите два идва флегматическият темперамент или някои го наричат витивния или жизнения темперамент. Аз го наричам събирателен темперамент – който сгъстява. Той е темпераментът на стомаха. Когато човек има нормално развит стомах, храненето става правилно: ни много гладуване, ни много преяждане. Следователно, този темперамент е необходим, за да събира енергията. И онези, които са лишени от витивния темперамент, често изсъхват, както цветята, те са без пръстчица наоколо и почват да стават сухички. Казват: „Не си струва човек да е дебел“, но и коремът когато е съвсем малък, и то не си струва. При този темперамент не е важна големината, но строежът на стомаха и той има качеството – добро ядене. На време ще ядеш, и няма да преяждаш, ако искаш да преустроиш стомаха си. И най-после, идва холерическият темперамент, темпераментът на мускулната и костна системи, или темпераментът на физическия човек. Аз го наричам екзекутивен. Той носи изпълнителната страна на човешкия живот. Всичко, каквото трябва да се извършва в света, се извършва все чрез този темперамент. Онези, у които този темперамент преобладава, имат жилави мускули, костите им са здрави, малко грубички, езикът им е малко невъздържан, не се разправят с думи, а с ръце и крака. Сега, всеки темперамент си има своята област на действие. Когато холерическият темперамент преобладава, тогава са развити съответствуващите центрове в мозъка – около ушите. Защото всеки един външен център си има представител горе, в мозъка, там тия части са силно развити. При сангвиническия темперамент силно е развита горната част – въображението. При флегматичния темперамент са развити слепоочните части, а това показва, че когато на такъв човек му замирише на ядене, у него се заражда приятното желание да си похапне. Когато умствената система преобладава, тогава целият строеж на предната част на челото има красива форма. Вие трябва да изучавате темпераментите и да почвате да ги развивате. Ако не може да съградите известен темперамент, да внесете присъщите нему качества, във вас ще остане една липса. Търпелив човек може да бъде оня, който има витивен или флегматичен темперамент. Даже и добре развитият човек, ако изгуби качествата на витивния темперамент, не може да бъде търпелив. Той не може да бъде бърз, ако сангвиническият темперамент не е развит у него. После, мисълта му не може да бъде будна, да схваща бързо, ако нервният темперамент не е развит. Най-първо ще се заемете да обработвате вашите темпераменти. Сега, по отношение темпераментите, има известно измерване. Но, ако аз ви дам измерванията, вие, като не сте запознати с тия закони, може да си объркате понятията. Запример, широчината на носа отдолу и слепоочните области ще покажат до колко е развит вашият витивен темперамент, защото между всичките части има една съразмерност. Широчината на ноздрите има съотношение към широчината на ръката, а също и към лицето. После, според както е устроен стомахът ви, така ще бъдат устроени пръстите ви; както са устроени дробовете ви, така ще бъде устроена и цялата ви ръка и меките части на пръстите, които съответствуват на дробовете. Който разбира това, като погледне частите на пръстите, ще знае в какво положение се намира стомахът ви, всичко ще знае. В туй отношение, няма нищо скрито-покрито. И на вас, като ученици, ви предстои много сериозна работа. Сега, аз искам да определя следното: в това училище, за работа, ще употребите само излишното си време, туй, което не знаете къде да го употребите, не искам да напуснете домовете си. Колко часа може да определите? Час, половин час ли, повече ли? Най-малко един час ви трябва, а, ако можете час и половина, до два часа през деня – още по-добре, но да не си оставяте работата, че да стават скандали. Не, скандали не искам. На способния ученик малко време му трябва и на трудолюбивия ученик малко време му трябва. Нали знаете онази поговорка, дето се надбягвали жабата и заякът? Заякът бягал много бързо, но спал на много места, а жабата ходела бавно, но не почивала и надминала заяка. Та, бързите хора понякога закъсняват повече, отколкото мудните. И туй е вярно: най-способните ученици в училището, които много обещават, в живота нищо не дават, не че не могат да дадат, но те се развалят от похвалите. Сега, мнозина казват: „Да ни похвалят“… Не, похвалата е много опасна. Веднъж в годината да похвалиш някого, и то само на велик-ден, но всеки ден да го хвалиш, е много опасно. На земята особено е много опасно да се хвали човек. Опасно е и да корим. Няма защо да кориш. Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото. И корене, и хвалене, и двете имат егоистична подкладка. Ние хвалим някой човек, защо? За да го подкупим. Мисълта ни не е, че той е благороден, но искаме да го подкупим. Някой път казваме: „Ти си много лош“, с това ние искаме да му въздействуваме. А той казва: „Не съм толкова лош“. В окултната школа и единият, и другият начин не се употребяват. Не се позволява нито да ви хвалят, нито да ви корят. Сега, ние имаме способности, вложени в нас, и всеки ги има преизобилно. Тия способности трябва да се развият, у едни има повече условия за това, а у други – по-малко. При сегашните условия всички не може да бъдете еднакви, и еднакви резултати не може да постигнете. Даже между 10 души, един или двама от тях са талантливи, могат много нещо да постигнат, само те са герои, а другите са второстепенни. Ако в тоя живот не можем много да постигнем, то в другия живот, но туй не трябва да ни обезсърчава. Когато дойде твоят ред, тогава ще бъдеш готов. Тъй трябва да гледа ученикът. Той трябва да използува настоящето заради ония далечни цели на своето битие. Един ден нас ще ни повикат, ще ни кажат: „Изпълнете своята роль!“ Ако сме готови, ще я изпълним. Тогава ще дойде твоят ред. И тъй, за да може да развиете вашия умствен или нервен темперамент, непременно трябва да се научите да владеете вашите мисли. За самообладанието е говорено много пъти. Самообладанието е едно изкуство за ученика. Ще дойдат тревоги, ще дойдат изпитания – и те са естествени – ще дойдат, но когато всичките тия смущения се явят и ти изкараш от тях едно благо за себе си, ти си съумял да завладееш своите мисли. Всеки от вас да си има една тетрадка или едно тевтерче, обезателно! Изпаднете в едно изкушение някой път или се разтревожите, забележете си колко минути ви е трябвало, за да се успокоите. Гневът започне, кажи си: „В 10 1⁄2 ч. в мен настана една голяма буря, и след 5, 10, 15 мин., половин, един час“, ще си отбележите точно кога, „тази буря престана“. Някой казва: „Този гняв ще мине сам по себе си“. Да, гневът, сам по себе си ще мине, но може всичко да отвлече и тогава той е опасен, а ако вие го впрегнете на работа, всичко ще се задържи. Не е лошо да дойде гневът, но когато задигне всичко, тогава е опасен. Тази енергия ще я впрегнете на работа. Или, дойде ви някоя добра мисъл, отбележете колко време ви е трябвало, за да я постигнете. Не отбелязвайте всички мисли, а на ден по една мисъл – стига. Ако е отрицателна, вижте колко време ви трябва, за да превърнете това състояние, да получите едно приятно разположение вътре, и да кажете: „Благодаря, аз си научих урока добре“. То значи сами да си решавате задачата. Нали? И забележително е, щом човек влезе в духовния път, веднага му се създават неприятности. И тъй е. Вземете вашето дете, което е било спокойно, играе си, пратите го на училище, веднага учителите му създават беля. То, като се върне, не може да играе, почва да мисли, че по този и този предмет има да учи, а вие казвате: „Туй мое дете, много учи“. И майката се безпокои, че детето ѝ много учи. Няма опасност от многото учене. Сега, във вас може да се сложи мисълта, че туй е една проста работа. Не, основна работа е! Толстой привежда един разказ. Аз няма да ви приведа целия разказ, но само една част, която изяснява моята мисъл. Той е следующият: някой си искал да стане ясновидец и мислил, че като стане такъв, ще може да използува ясновидството. И действително, дало му се един такъв момент. Видял, че някой си крадец влиза в някоя къща, при един богаташ и иска да го обере. И намислил да направи добро. Отишъл при богатия, смушкал го да стане, да види крадеца. Богатият станал и убил разбойника. Друг случай: ясновидецът видял, че двама млади се обичали. По едно време при момата се приближава друг момък. Той отива да каже на нейния възлюбен да я спаси. Момъкът набързо отива, но двамата се скарват и се убиват. Ясновидецът искал да уреди живота им. Трети случай: видял на една нива, че някой отива да краде кръстците, а този, комуто принадлежала нивата, бил беден. Отива и му казва: „Знаеш ли, че твоите снопи се крадат?“. Този отива, залавя крадеца, скарват се и се убиват. Това не е наука. Затуй Писанието казва: „Отива ли някой да краде, нека да открадне. Отива ли някой да извърши някое престъпление, нека го извърши, а ученикът да си върви в пътя“. Аз харесвам онзи пример с Жан Валжана, в романа на Виктор Хюго „Клетниците“, когото залавят със светилника в ръка, и го завеждат при епископа. Този последният казва: „Той не го открадна, аз му го дадох“. Това е един благороден пример! Грешката на всички окултни ученици е там, дето се ровите в една малка погрешка на другите, и казвате: „Защо да я направи?“ С погрешки ние не се занимаваме! В една окултна школа никога не се позволява да се занимаваме с отрицателните качества на другите! И, ако дойде някой да ти се оплаква, че са го обрали, извади от джоба си, и му плати. Кажи: „Колко ти взеха?“ – 500 лв. „Аз плащам“. И въпросът се свършва. От учениците в тази школа искам: Всички да изправите по този начин погрешките на другите. „Да изправя погрешките на другите! Че как да ги изправя?“ Как? Да не допущате тия отрицателни качества в себе си. Никога не мисли за грешките на другите, ако искаш да се облагородиш. Никога, абсолютно никога не мисли за хората! Сега, туй е за учениците в школата, то не е за външния свят. За света правилото е друго. Не прилагайте туй правило в света. Законът там е друг. Но онзи, който иска да бъде ученик в Христовата школа, абсолютно никога не трябва да се спира на грешките на хората. Те ще дойдат, но никога не се спирайте на тях. Тъй и Бог не се спира върху нашите грехове. Той всеки ден твори нови неща. Ново твори. Сега, има много хора, които се спират на погрешките на другите, и казват: „Това дали е право или не?“ В абсолютното право има само едно правило. И аз желая всички вие да турите туй правило: да внасяте в себе си всякога нещо ново, нещо добро. Изведнъж няма да станете съвършени ученици, аз не искам туй от вас, но да знаете да решавате задачите си, да бъдете акуратни. Но туй правило, колкото ви се даде, толкова, никога не отлагайте, никога не изоставяйте. Нямайте лошо мнение за себе си. Имай такова мнение за себе си, каквото Господ има за тебе. Ако кажеш: „Аз съм много лош“, и подразбираш, че Бог те е направил такъв, много грешиш. Пък, ако разбираш, че си много мързелив, то е друг въпрос. Кажи: „Способен съм аз да направя това, способен съм“. И тъй, ще работите върху вашите темпераменти: върху темперамента на главата си – нервния, върху сангвиническия темперамент, върху флегматическия и върху мотивния (холерическия) темперамент. И всякога ще разпределяте енергиите си равномерно. По този начин лицето ви ще почне да придобива правилна форма. Ония, у които темпераментите се изопачават, ще се появи асиметрия: пръстите се изкривяват, ръцете и краката почват да се изкривяват, става дисхармония в проявяването на енергиите. И тъй, умът, сърцето и волята имат четири елемента и с тях ще трябва да работите. Ще вложите във всяка мисъл динамизъм (електричество), след туй на тази мисъл ще дадете разширение, после гъстота (тяжест) и най-после сила на движение, или както аз го наричам, растене. Функционират ли по този начин вашите темпераменти, всичко ще можете да извършвате. Не трябва само да посадим тия неща, но те ще трябва да израснат и дадат своя плод. Някои писатели пишат добре, понеже те са вложили в своята мисъл всички тия качества. Умът е героят, сърцето е героинята, а детето, родено от тия герои, е подобно на бащата и майката. Когато аз говоря за волята, подразбирам детето на ума и сърцето. Аз съм забелязал, често, след своите неделни беседи, след като съм проповядвал някоя хубава беседа, двама души спорят, карат се за нещо и казвам: Ето как са разбрали беседата. Единият се докачил, и другият се докачил. А, като кажат: „Отлична беседа“, и не се карат, те тогава са я разбрали добре. Но, щом се скарат двамата, тя не е отлична. Ако двама души се скарват, тази беседа не е първостепенна. Та, пътят, по който ще вървите, е път на труд и постоянство! Ще бъда точен, имам само още 5 минути време. Тогава, ще свържете двете беседи: предишната беше за спане, ядене и работа, а тази беседа е за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля и за темпераментите. Сега, ще ви задам една задача: всеки от вас да напише по 10 реда върху темата. „Кой е най-добрият ум?“ Всеки да напише туй, което разбира, според него. И после ще ви оставя, вас, учениците, сами да си го разкритикувате. Ще има едно или две събрания, учениците да си разкритикуват туй, което са написали. И тъй, темата е: Кой е най-добрият ум, или кои са качествата на най-добрия ум? То е много ясно. Умът нали го уподобихме на героя? Ще опишете ума тъй, както един автор описва главните качества на героя. Умът и героят – са подобни. Сега, онези от вас, които могат да напишат това, следующия път ще донесат листчетата си и от всичко туй, което сте написали, ще извадим есенцията – какво мислите вие за ума и ще дойдем до някакви правила – как трябва да се възпитава умът. Всеки ще напише, без да чете на друг написаното. Ще напишете 1⁄2 лист, 10 реда, без да си туряте името. Ще прочетем кой какво мисли за „най-добрия ум“. Ще имаме едно упражнение и тогава ще задължим едного от вас, който е най-способен, да извади есенцията от всички тия мисли и да направи едно общо описание, резюме, за най-добрия ум. Т. м. (Любовта е извор). 8 ч.в.
  2. Аудио - чете Милен Колев Архивна единица От книгата, Трите живота. Общ окултен клас. I школна година (1922). Второ издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922), Издателство: "Бяло Братство", София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Окултни лекции", 14 лекции на общия окултен клас, 1-ва година , т.I (1922), първо издание, София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Трите методи на природата 2 школна лекция на общия окултен клас, 2.III.1922, четвъртък 7–8 1⁄2 ч.в., Ст. София 7–7.15 мълчание. Т. м. Ще направя няколко кратки бележки върху природния метод за работа. Всяко начинание в живота трябва да започва с ония методи, които природата употребява. И учениците на Божественото учение са длъжни да изучават тия методи. Нищо не може да ги извини. Всеки, който е влязъл в това учение, и у когото се е пробудило туй съзнание, ако каже: „Аз не зная, аз не разбирам, мен не са ми обяснили това“, и т.н., тия неща не го оправдават. Защото и децата, в сегашно време, от I отделение знаят каква е тяхната програма в училището, а съвременните културни хора не знаят каква е тяхната програма. Попитайте когото и да е от тях каква е специалната му програма, защо е дошъл на земята, той само ще си подигне раменете. Всеки си има специална програма. Природата е разпределила времето на три категории: време за почивка, в което влиза съня, време за ядене и време за работа. Те са три естествени положения. Сега, сънят, сам по себе си, и той има няколко категории: може сънят да е приятен, може да не е приятен; може да си отпочинеш, може и да не си отпочинеш в съня. В яденето също: може добре да си ял, може и зле да си ял; може в яденето да придобиеш сили, може и да не придобиеш сили. И в работата е същото. Сънят спада към една категория, той е физикоастралният живот на земята. Яденето е чисто физическият живот на човека на земята, а работата, това е умственият живот на човека. Спането е необходимо за тониране на човешките енергии. Само във време на сън, в сънно състояние, човек добива своите енергии. В сън добиваме енергии. Пречистване на тялото става в съня. Яденето е процес, да се турят тия енергии в действие. Работата е използване на придобитите вече енергии. И следователно, според това разпределение, (I правило за съня) когато човек отива да спи, той трябва да отива с една приятна мисъл, да му е приятно, че отива в другия свят. Съзнанието минава от едно състояние в друго. И ако бихте имали възпитания ум на един адепт или на един светия от I степен, сънят ви, това щеше да бъде едно от най-приятното ви развлечение, една от най-приятните почивки. Сега, често ние отиваме да спим, когато стомахът ни е пълен, възприета е някоя мъчносмилаема храна, и тогава в стомаха навсякъде има борба, има излизане и влизане в тялото, ние се обръщаме на гърба, мъчим се, станем, пъшкаме, охкаме, и, едва някой заспи към 12 ч., а някои към два часа, и после казват: „Не мога да спя“, а не се запитва защо не може да спи. На другата вечер, пак по същия начин, той се е наял с мъчносмилаема храна, и пак цяла нощ не може да спи. И казва: „Не ми върви, някакви дяволи има в тази къща“, или „еди-кой си дошъл“, че затова не можал да спи. Не, не, причината не е там. Нечистият въздух може някой път да е причината, но главният фактор, това е храната в стомаха. Сега, вие ще кажете: „Това са маловажни работи“. Не, не, всеки един ученик трябва да започне от маловажните работи. Именно, защото те са маловажни, те са най-важни. И тъй, първото правило за един ученик на окултизма е: да се нахрани вечерно време преди да е залязло слънцето. Правилото е така. Може да се нахрани, и когато слънцето залезе, но най-добрият метод е, когато слънцето е на височина два метра преди да е залязло, ти да си приел своята вечеря. Тъй правят птичките, които живеят най-разумния живот. А другите животни, бухалите, прилепите и тям подобните, които излизат вечерно време, те се хранят и в 7, 8, 9, 10, 12 и в 2 часа, докато изгрее слънцето. Щом изгрее слънцето, всички се скриват в дупките си и си почиват. Следователно, (I правило за хранене) ще се храниш вечерно време преди да е залязло слънцето, а сутрин никога няма да ядеш преди да е изгряло слънцето. Значи, сутрин най-малко 1⁄2 час след изгрева му, ще се нахраниш. Това е правилото на един човек, който иска да живее един естествен живот, съобразно законите на природата. Това са правила за онези, които искат да бъдат ученици. Пък има ученици, слушатели, които казват, че ние имаме условия, но еди-кой си автор тъй казал. Аз казвам: Авторът е великата природа! Тогава вие може да кажете: „Ама досега, като сме имали такъв метод, да се върнем ли?“ Сега, когато полагаме един принцип, ние нямаме пред вид вашите стари навици, ние просто поставяме един принцип – като искаме да живеем правилно, как трябва да се храним? Сега ще мина към храненето. Колко пъти трябва да се храни човек на ден? Целият културен свят е разделен във възгледите си по отношение на храната. Едни поддържат: в 24 часа човек да се храни един път и го прилагат; други поддържат – само два пъти: обед и вечер; трета категория поддържат три пъти: сутрин, обед и вечер; и четвърта категория поддържат, че трябва да се яде на ден четири пъти. Сега, в България въобще, три пъти ядат на ден: сутрин, на обед и вечер. Правилото при яденето е: никога не яж, ако нямаш разположение. Правилото ще го туриш само при случая: като станеш сутрин и усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж. На обяд, ако усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж, и вечер също. Ще ядеш, ако имаш разположение, не само разположение на апетита, а да усещаш удоволствие при яденето. И ап. Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А аз се изразявам: да ядеш с Любов, да обикнеш храната, и тогава тази енергия се привлича в организма, защото храната е жива, и тия частици, след като влязат по закона на Любовта и ги сдъвчем, живата енергия от тях се влива в нашия организъм и го обновява. Обаче, ако ние нямаме разположение, образуват се течения – кръгообразни, конусовидни, елипсовидни, после хиперболични, и тия течения почват да се вълнуват, и става изтичане на енергията. (II правило за хранене). Първото нещо: ученикът няма право да се гневи на трапезата. Забранено е в природата при ядене да се гневим. На човека абсолютно е забранено при ядене да се гневи. Туй го запишете! За обикновените хора, може да се гневят, колкото искат. Забелязва се у кокошките и у други животни, когато ядат, има мушкане, но за разумните, на трапезата, да се гневят, не е позволено. Защо не е позволено? Аз ще ви кажа защо. Казва Христос: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, и всеки, който ме яде, ще бъде жив“. Е-е, ако този, който е слезнал от небето на твоята трапеза да ти даде живот, ти го дава, имаш ли право да се сърдиш? Абсолютно никакво право! И аз турям туй, като правило за в окултната школа. Това е едно от правилата, и всеки, който го престъпи, отварят вратата и му казват: „Г-не, излез!“ Два пъти като престъпи туй правило, изключват го из класа навънка. Та, сега вие искате да бъдете ученици, но, ако престъпите това правило, ще ви изключат. Не само някой да седне привидно. Не, не, по същество ще седнеш, абсолютно разположен, всичко да бъде отворено у тебе, да бъдат отворени умът и сърцето ти, и ти, като ученик, да благодариш на Бога, че по благодат си дошъл в туй училище. То е разбиране! И, ако вие не започнете от там, вие не може да се облагородите. Ако туй правило не го приложите в дома си, за себе си, вие никога не може да дадете туй възпитание на децата си. (III правило за хранене) После, на ученика на една окултна школа не му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено! Яденето е една велика благородна работа, ще я свършиш по всичките правила. Никаква бързина! На две – на три, не! Ти ще седнеш, тя е една от най-великите работи, и ще я свършиш тъй, по правилата. Колко минути ще ядеш? 15–20 мин. ще ядеш, но полека и абсолютно няма да бързаш. Тя е сериозна работа. И туй правило турете. Достатъчно е два пъти да ядете бързо, да ви покажат вратата навънка. И аз ще ви кажа защо не успявате в християнството. Тази е една от причините, но не и единствената. (Четвърто правило при хранене). Никога не е позволено на ученик от окултната школа да преяжда. Ако два пъти преядете, пак ще ви покажат вратата навънка. Тъй, абсолютно никога не се позволява да преядеш. Защото, яденето е математически определено, ученикът трябва да знае колко му трябва, толкова да яде, нито една хапка повече. Като дойде до она мярка, тя е следующата: като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. По-нагоре да не отива, там да се спре. То е едно от правилата – да се спре при тази най-сладка хапка. Спрете ли се там, във вас се набира една енергия, възходяща, разширяваща и казвате: „Много хубаво се нахраних“. Тази енергия гради във вас, твори, и тогава и на работата си, навсякъде, каквото пипнете, всичко ви върви, иде ви отръки. Сега, третата категория. При работата има три отдела: работа физическа, духовна и умствена. Те са три категории, които сега засягат живота на учениците в една окултна школа. I Правило (за работа) Ученикът няма право да прави различие между физическата, умствената и духовната работа. Да каже: „Тази работа не струва“. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни. Направи ли той най-малкото различие, че едната работа седи по-високо от другата, две такива погрешки, и му показват пътя навънка. За него физическият, умственият и духовният труд трябва да бъдат свещени. Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод при работата, да възприемаме енергиите от земята. Когато обработваме земята, едновременно става обмяна между нашето тяло и силата на земята. Следователно, чрез краката си възприемаме енергията. И ето защо, когато човек работи физически, порите на неговите крака духовно трябва да са отворени, за да може тази енергия да циркулира правилно през тялото. Когато работи духовна работа, понеже тогава се засяга човешкото сърце, тогава неговото сърце трябва да бъде отворено. А при умствената работа, там умът трябва да е отворен, т.е. мозъкът да е в такова състояние, че да може да възприема. Сега, тия правила аз ги казвам само на онези, които имат желание. Законът е такъв. Всеки ученик, който влезе в школата, трябва сам да си наложи от обич, от Любов да може да извърши туй. Веднъж дадеш ли обещание на себе си, изпълни го! Бъди верен на себе си! Човек няма право да лъже себе си. Имаш ли едно обещание в себе си – изпълни го! Никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го! Защото, ако тия правила не ги приложите, от вас никакви окултни ученици не може да стане. Защото не е въпросът човек само да яде, не е въпросът и само да работи. Да кажем, че вие ядете някоя кокошка. Аз да ви приведа следующето изяснение. Аз съм решил, изпит няма да държа вече пред вас, и за в бъдеще няма да позволявам никой от вас да ме изпитва. Няма да позволим. Който наруши правилото, съобразно окултното учение, ще му покажем пътя навънка, без разлика. В неделните си беседи, там е общо, аз съм друг, но дойде ли до учението, не може така. В неделя може, ако искате да играете на моята проповед, но дойде ли до окултното учение, работата е опасна. И аз една вечер ще ви дам един пример какво могат да направят окултните сили. Ще ви дам тук пример на някои от вас, че после, ако ви отърва, пак постъпете тъй. Писанието казва тъй: „Бог е огън всепояждающ“. Кога? Когато ти проповядват урок и ти си въртиш главата навсякъде. Той е огън всепояждующ и когато казва някому да изпълнява волята му, а той каже: „Аз имам особено мнение“, Бог се проявява такъв. Сега, ако искате да бъдете ученици, вие сте свободни, да приемете или не, но ако приемете и не изпълните, никаква Любов нямате. Любовта е това, да знае човек от Любов да учи, да слуша, да възприема Божественото учение и да го прилага. Това наричам аз Любов. То не е заради мен, то е заради вас; ако го приложите, вие ще се ползувате и за в бъдеще вие ще имате нужда от него. Сега, ако на вас ви дадат хубаво опечена кокошка, добре, но тази кокошка е престояла малко и почнала да мирише. Хубаво опечена е, и вие ядете и казвате: „Вкусно ядене, хубаво се наядох“, но след един час почне нещо да се превръща, почнат да се образуват газове, да се превивате, и току виж, всичкото ядене почне да излиза през устата навън. Питам: Туй ядене на място ли е? Хубаво ли е? Сега, приведете по аналогия това към духовната работа. Някой път казваме: „Да се обичаме“. Повикат те на трапезата, пък те нахранят по духовен начин, казваш: „Този брат е отличен, пълен е с Любов, ама мисли…“! Хубаво, но след един час пак започне нещо да става у тебе, този обяд на място ли е? Повика те някой, че те нахрани умствено, отлично те нахрани, но след един час пак ти се повръща. Тия яденета на място ли са? Не са. Това е хабене на енергията. Когато човек яде, той трябва да усеща една лекота в стомаха си. След като се е наял, той трябва да усеща една лекота, стомахът му трябва да работи, като една отлична машина; само така се е наял духовно. Сърцето да работи, да създава едно приятно разположение на неговия ум. Сега, не взимайте ония състояния, които вие често имате, че са от учението. То е вънка от училището. Човек трябва да се бори, а страданието то е вън. След като е учил ученикът в едно окултно училище, учителите го пращат навънка в света. Ще му дадат едно предметно учение, да видим как ще разреши закона, тогава ще дойдат мъчнотиите. Някой, като слуша, казва: „Мъчнотии нали ще има?“ Чакай, след като учиш; тогава ще дойдат мъчнотии, инак няма да знаеш как да се справиш с тях. Защо ни са мъчнотии? Нима има полза, ако нашарят някому задницата с 25 и после му дават лек да мине? Като ученик каква полза да го шарят? Няма смисъл. Ще каже някой: „Той е страдал“. Страдал, но безидейно. Ако някой човек е бил болен и искат да го бият, а зарад него бият тебе, и ти се въодушевляваш, че те бият и казваш: „Отървах един брат“, това има смисъл. Та, всичко в нашия живот трябва да се обуславя разумно. При какви обстоятелства е говорил Христос? Вземете Неговата притча за сеятеля. При притчата за сеятеля Той е говорил на земледелци в една местност, дето са живели земледелци. Там е говорил Той за най-добрия метод да се сее семето – физически, умствено и духовно и им е обяснявал условията. Едните условия обяснил така: едно семе паднало край пътя, друго между трънете, третото на каменистата почва и най-последното на добрата почва, което дало 30, 60 и 100. Обясненията са за тия земледелци. После, като бил при онези рибари, тям не е говорил за семето, на рибарите Той е говорил за мрежи. А сега, тези взели, каквото Христос е говорил на земледелците и на рибарите и го размесват – риби и жито, и казват: „Тъй казал Христос“. Не, не, Христос е говорил много умно и на място е говорил, а ние сега взимаме и размесваме думите: туй казал, това-онова, и мислим, че сме обяснили нещо. Това не е обяснение! Този невод какво означава? После, Христос казвал притчата за угощението. Някъде Той засягал и търговците. Три категории хора се засягат, на които Христос е говорил. Първият, който си купил нива, вторият, който купил 5 чифта волове и третият, който се оженил. Всяка притча е за особена категория хора. Ако вземете притчата на Христа, Той определя коя притча, на кое съответствува, и какви принципи обяснява в живота. Какво означава животът? Нивата означава човешкото тяло. Ти си дошъл на земята, купил си нивата, нали! Колко чифта волове е купил той? Как пише там? Пет чифта, нали? И после, другият, който се оженил. Значи, какво е състоянието му? Нивата съответствува на съня, воловете съответствуват на яденето, женитбата съответствува на работата. Разбирате ли? Тъй седи тази притча, да се обясни принципално. Нивата – то е почивката, ти трябва да си починал хубаво, един добър сън да си спал, много хубав, и като станеш, ще нахраниш 5 чифта волове – яденето е то; и след туй, женитбата означава работата, вътрешната страна. Христос е говорил на един окултен език на онези ученици, как да разпределят работата сами на земята. Той внесе ново гледище и засегна този окултен въпрос. Та, ако дойде сега да проучим Евангелието, ще го проучим по един окултен начин. Аз се отклонявам от главния въпрос. Щом дойдем до притчите, там може да се яви спор. Трябва да се намери в какво съотношение седи тази притча с други притчи. Те са все символи, наредете ги, и тогава ще се яви разгатването. Значи, работата – физическа, умствена и духовна, трябва да се извършва с Любов. Това е едно вътрешно упражнение за ученика. И тъй, имаме три подразделения, с които трябва да се справяме: съня, яденето и работата. И, ако вие внесете този нов метод за работа, много от сегашните болести, тази неврастения, която имате, тия неразположения, всички тия неща ще почнат постепенно да се чистят. Ние ще имаме една по-голяма свежест, по-голяма радост на ума, по-голяма бодрост, издръжливост, животът ще бъде по-продължителен и приятен и много от сегашните мъчнотии ще се премахнат. И тогава, вие като излезете, зная, че пак ще дойдат вашите приятели, старите ви приятели, които са ви учили и ще ви кажат следующето: „То може, ама още не му е дошло времето, и понеже вие сте стари, това е за младите“. А младите ще кажат: „Ние сме още млади, по-нататък, да си поживеем малко, че като остареем, тогава“. Тогава ще дойдем до положението да почнат всички да се отричат. Може, не е насила, но онзи, който иска да бъде ученик и иска да разбира, без тия правила по окултизма, без тия елементарни правила, по-нататък никакъв резултат не може да постигне. Ще имате резултати обикновени, малки. Ти онова правило знаеш ли? Евангелието казва: „Верният в малкото е верен и в много, и неверният в малкото е неверен и в многото“. Като престъпите една от малките заповеди, ще кажете: „Тази е много малка заповед; ние имаме по-велики“. За Любовта, за вярата и за надеждата, да се реализират отчасти тия работи, трябва изпълнение. Ако вие нямате сили да изпълните една малка заповед като яденето, спането, работата, всички други заповеди ще изпълните все по същия начин. Спането не го създадохме ние, яденето не го създадохме ние, работата не я създадохме ние. „Отец ми“, казва Христос, „още работи, и аз работя“. И аз казвам: И как работи Господ, знаете ли как работи! Тъй щото, това са постановления чисто Божествени и ако ние ги въздигнем, Господ ще ни благослови. Ако ние ги пренебрегнем, тогава и живата природа и тя си има наказания. Знаете ли какво правят майките? Пратите вашето дете да изпълни някоя работа, то не я извършило, тогава на другите деца давате по една ябълка, на него – не; може след един час, два часа да му дадете, но най-първо няма да му дадете същия прием. Това правят умните майки, а много мъдрите майки ще кажат: „Хубаво, мама да му прости“. Много умните всякога прощават, а умните понашарват по малко. Та, ние съвременните хора, колкото грешим, искаме в света да няма наказания, а напротив, колкото по-малки наказания искаме, толкова по-големи идват. Казват: „А, страдания да няма“, и всички искаме да се премахнат, но колкото повече го искаме, толкова те идват повече. Защо? Казва майката: „Къде се бави, аз ти казах след един час да се върнеш?“ Ама аз имах другарчета, „Кой е по-горе, те или аз?“ Та, и ние ще кажем: „Светът е тъй“. Господ ще каже: „Светът ли седи по-горе или аз?“ Не общественото мнение или авторитетът на някой си, но какво е казал Господ вътре в природата, на първо място е то. За всинца има едно правило: никакви критики, никакви такива: „аз съм на особено мнение“. И за мен, и за вас, няма две мнения. Само по един начин може да се изпълни Волята Божия! И то разумен начин. (II правило за съня). Спането може да става само по един начин. Как? Като си легнеш на лявата или на дясната страна, до сутринта да не се обърнеш. Тъй, като си легнеш на едната страна, да няма никакво хъркане, дишането да бъде плавно и тихо, да мислят, че си умрял, а като почнеш да хъркаш, то не е спане. Тихо и мирно ще спиш. То е Божествено. Казва някой: „Аз на гръб не мога да спя, а на корема си спя“. Не, не, най-хубавото спане е на дясната страна, средно спане, средна хубост е спане на лявата страна, лошото спане е на гърба, а който иска да оре – да спи на корема си. И тъй, ще турим мисълта, та, като дойде да четем Божествения закон, да турим тази мисъл в ума си, и тогава да знаем, че сме спали хубаво. Вие може да преброите през годината колко вечери сте спали хубаво и ще имате понятие за вашия прогрес нагоре. Туй е дресиране или възпитание на човешката воля. От там трябва да започнете. За учениците туй е много важно, не само за младите, но и за старите. Старите ще кажат: „Ние, като дойдем втори път“… Втори път като дойдеш… Не, не, сега е. По-добре кажете тъй: „Аз не искам да го изпълня“, а не „втори път“. Пък, ако искате, и сега може да го изпълните, защото спане има и в другия свят. Спане, почивка има и в другия свят. Следователно, ако тук си научил почивката и яденето, разбрал си, че почивката може да бъде съзнателна и несъзнателна. Ако тук знаем как да почиваме и там ще знаем, а ако тук не знаем как да почиваме, и горе няма да знаем. Законът е все същият. Тези неща са само по аналогия. Ще кажете: „Спане?“. Там, дето човек се е пробудил, няма сън, а има почивка. И тъй, сега ще вземете тия три подразделения: спане, ядене и работа. Сега, който идва тук, ние не му налагаме, но който е дошъл, който се ангажирва веднъж, трябва да изпълни! Онези, които не са готови да изпълнят, по-добре да се откажат. За някои неделните беседи са достатъчни. И ще ви кажа защо именно в класа те не трябва да присъствуват. Аз да ви обясня. Защото, ако влезете в един клас, колкото души и да са – 5, 10, 15, 100, 200, ако тия ученици искат да изпълнят известна работа, а вие останете на особено мнение, вие сте като един червей, който разяжда този орган. Тогава, защо да ставате тоя червей, да разрушавате туй дело? Който не може да изпълнява, ще каже за другите: „Той говори, но не може да изпълнява“. Който казва тъй, да не дохожда да слуша тия работи. Ама ще кажете: „Аз да ги слушам“. Може да ги слушате, но няма да влизате вътре. За туй всякога се раждат известни дисхармонии. Дойде някой, иска наряд, но този, който не може да изпълнява този наряд, да не иска, защото в притчата се казва: „По-добре е да не обещаваш“. Щом обещаеш, трябва да го изпълниш, пък ако не искаш да изпълниш, не обещавай. Обещаеш ли веднъж пред себе си, постарай се да го изпълниш. Та, онези от вас, които остават за ученици, аз искам да бъдете изправни, и ще се изменят малко характерите ви. Само тогава може да се изменят и законите. Ще кажете: „Духът ще ни измени“. Ама знаете ли вие методите на Духа? Духът, когато иска да измени човека, туря го в училище. Тия гимназии, университети са направени все от Божия Дух. Или ще кажете: „Там са дяволите“. Не, не, то не е светско, то и дяволи има, но и Божият Дух работи там, Той ръководи живота. И сега някой казва: „То е светско учение“. Не, ние трябва да го свършим. Някои ученици влязат, напущат училището. Не, не, влезеш ли в университета, ще го свършиш. После може да захвърлиш дипломата, но свърши, то е характер! Или кажеш: „Аз ще свърша I-ви клас“ – свърши го; после, като влезеш във втори клас, кажи: „Ще го свърша“ и свърши го. После, пак си помисли и кажи: „И трети ще свърша“ и свърши го. Другата година пак тъй кажи и така ще свършиш цялата гимназия. Не обещавай изведнъж всичко, но по малко. И сега дойдат някои, дадат обещание; дадете ли обещание, свършете го за вас самите. Така щото един ден, като влезете в другия свят, ще намерите вашия път, постлан само с неизпълнени обещания. Вие ще се намерите, като един човек, на когото му събуват обущата и го поставят на такива остри камъчета, да ходи бос. Всички ваши обещания ще бъдат такива камъни, ще ходите и ще усещате бодежи на краката. Туй не е само форма, a de factum тъй ще го намерите. Та, сега, като ученици, ще се стараете да сте изправни, защото у Бога измяна няма. А кой каквото прави, това и ще намери. Ако изпълнявате всичко, каквото Бог изпълнява, то, като влезете в другия свят, ще намерите един път само с рози постлан. Защото всичко, което вие обещаете и изпълните, там е величието на всеки един човек – да изпълни обещанията, които е дал на себе си; не каквото аз ви казвам, а каквото вие сте обещали. Ако туй, за което аз ви говоря, вие го започнете, и след 1–2 месеца кажете: „тази работа не е заради мене“, това не е добре. И тъй, тогава ние ще разграничим всинца ви, аз ще ви разгранича на пет класа. В тази школа, сега, на 5 класа ще ви разгранича – мъже и жени. Всеки един ученик трябва да знае в кой клас влиза. Сега ще кажете: „Дали в първи или във втори ще съм“? Тия класове са еднакви. Всеки от вас ще си избере един клас, но като влезе ще го свърши! Разбирате ли! Влезете ли в един клас, всичките предмети на класа ще проучите хубаво, и теория, и опит. Та, като свършите първи клас, ще ви питам: Втори клас искаш ли да свършиш? Ще си помислите дали да влезете във втория клас. Но като го приемете, пак ще го свършите. И тогава, като свършите 5-те класа, ще ви дадем диплома, т. е. Братството ще ви даде диплома, че вие сте един от способните ученици. Тъй седи въпросът. Във всяка една окултна школа има и практически опити. Там не е работа на хвалби. Тук казват: „А, аз зная да свиря“. Хубаво, я му дайте цигулката. Всички ще се наредят и то ще се наредят най-видните професори по музика, вторачат си очите и на ученика почне да му тупка сърцето. Ако е талантлив, ще свири, но като дръпне един път лъка, учителите ще разберат колко знае да свири. Та, онези, които ще ви изпитват, ще знаете, вещи са всички. После, едно от правилата: няма да се интересувате кой в кой клас е. Правилото е да знаете само онези, които са във вашия клас, а такива в други класове, абсолютно е забранено такова любопитство! Всеки ще знае само класа си, в който той учи, нищо повече! Сега, не е необходимо да влезете в класа. Вие може да мислите, че не трябва да влизате, че туй може да го придобиете и вън. И вън може да се придобие. Но, който реши, и млади, и стари, да се стегне да учи. Тогава Бог на прилежните помага. Аз дадох едно мото на младите, сега, ако младите позволят, туй мото ще го дам и на вас, старите. И аз мисля, че те ще позволят, то е следующето: Без страх и без тъмнина. Там, дето има страх, нищо не става, а там, дето няма страх, всичко става. В живота на ученика всичко, което става, трябва да стане без страх и без тъмнина, в абсолютна виделина, това е то едно Божествено правило за ученика. И тъй, туй сега е пропускът само на физическия свят. Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен. Аз ще обясня туй. Младите казват: „Човек да бъде смел“. Не, и смелият човек е страхлив. Затворете някоя котка, най-първо тя е страхлива, почва да бяга, но като я нашарите, тя става смела от страх, и се нахвърля. Тя е станала смела от страх. И сегашните хора всички са смели, само от страх. Туй, дето хората искат да се осигурят, да си направят къщи, това-онова, всички са смели, но от страх. Туй не е „без страх“. Да. Само ученикът на окултизма или християнинът в пълната смисъл на думата, който казва, че „в Бога всичко е само добро“, може да бъде безстрашен. Да знаеш, че във всички моменти на живота Бог присъствува на всяко място; от нищо да не те е страх, понеже знаеш, че Бог царува навсякъде, не само знаеш, но вярваш и опитваш. В момента, в който се поколебаеш – страхът ще дойде в душата ти. Следователно, ако ученикът има страх, той е вънка от училището. У нас няма „ако“. И Писанието казва: „Опитай и виж“. И пророкът казва: „Опитайте и вижте, че Господ е благ“. Туй е едно изречение на окултната школа. Това е било учението на старите пророци, които са учили тия правила, и още по-високи правила из окултната наука. Сега, достатъчно е. Нека имаме пак една тайна молитва. Събота ще има зимна екскурзия. Всички да не идват. Правилото е: понеже сте ученици, ако някои мислят, че може да се простудят, да не идват, само, които може да издържат. Пак ще вземете гюмчета, понеже тази екскурзия е много ранна, горе има сняг, студеничко е. Има и прана, има и студеничко. Ако у вас негативните мисли преодолеят, не идвайте. Ако дойдете без страх – добре дошли. Ако сте много смели, не ви искам. Ако идвате без страх и без тъмнина – всички сте добре дошли. Сега, определете часа! 6.30 ч.с. при кладенчето. С тънки дрехи да не тръгнете и с тънки чорапи, но с хубави, дебели чорапи, пълнени, после и дебели дрешки. Да направим един опит. Кашлиците да оставим горе. До „малкия черни върх“ мислим да идем, на височина до 1500 м, а може някои да останат долу, ще има дежурни на 1200 м. Там сега има сняг, най-малко до 1 м дълбочина. Сега, втория път положително ще се запишат онези, които искат да бъдат ученици на окултизма, които искат да следват в класовете. Тази работа е сериозна, ще си обмислите. Ще следим изпълнението, да видим резултатите. Който реши, добре; който не, нека си седи дома, да се занимава с други работи. Но, който реши да следва известни правила, ще ги турим в изпълнение, да видим има ли резултат. Според тази теория ще опитаме резултатите, другояче няма как. Ще си помислите сега, не от срам, ще помислите хубаво, и ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина – елате, ако имате страх и тъмнина, не идвайте. И още едно правило: да бъдем откровени, чисти, да знаем, че като започнем една работа, за Бога я започваме, и като я започнем, да я свършим. Сега, тази работа за Бога я започваме и ще я свършим. Тази работа много малка ще бъде, с много няма да започнем. Сега, ще спазвате свободата си. Първото правило на Любовта е свободата: искам всички да бъдете свободни. Всичко да решите по закона на свободата и каквото решите, да го изпълните. Мене ми се харесвате в едно отношение, мога да ви похваля; аз не обичам да хваля, но констатирвам факта, ще ви кажа, че единственото, което харесвам, то е дето стояхте на студено отвънка. Туй съм харесал във вас, софиянци, и съм казал: Отлична чърта е; които са отвънка и които са вътре, отлично е, тази е единствената добра чърта, която имате. За друго не мога да ви похваля, но за туй не бих се срамувал да го кажа, може навсякъде да го кажа, не само на вас, но и на другите. Добра чърта е, отлична чърта е. Друго не мога да кажа. Сега, ще използуваме магнетическите сили на Витоша. Електричеството и магнетизмът, туй е най-хубавото за софиянци и ние трябва да използуваме туй хубаво. Витоша е един богат магнит. И трябва да използуваме тия условия. Другите ученици нямат тая Витоша и тя представя едно приятно развлечение за окултните ученици. Другите ученици трябва да отидат много далеч, пък тук има хубави условия, дето могат учениците да се калят. Искам да направим тази екскурзия по всичките правила, да ги проверим и после може да ги предадете и на другите. Сега събранието е свършено.
  3. GDD

    1922_02_24 Трите живота

    Аудио - чете Милен Колев Архивна единица От книгата, "Трите живота". Общ окултен клас. I школна година (1922). Второ издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922), Издателство: "Бяло Братство", София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Окултни лекции", 14 лекции на общия окултен клас, 1-ва година , т.I (1922), първо издание, София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Трите живота 1 школна лекция на общия окултен клас, 24.II.1922, петък, 7–9 ч.в. Ст. София (Мълчание.) (Тази вечер ще има едно квакерско събрание. Всички ще мълчат, докато приемете вдъхновение). Аз ви събрах тази вечер да ви попитам как да употребим празното си време. Не времето, което сте си ангажирали, но празното време. Празното време разваля живота. Онзи, добрият майстор-сиренар, като подсирва, трябва да направи сиренето с шупли, да има празно пространство в него и тогава се счита, че той е майстор-сиренар. Иска малко да помислите върху метода за работа – как трябва да се работи. Най-добрият метод за работа за старите кой е? Защото според сегашните схващания, хората казват: Старият трябва да си почива. Там е най-голямото зло. Казват: Той е млад, нека си играе. А кой ще работи? Старият да си почива, младият да играе, а онези на средна възраст, на 30–33 год. те ще работят. Тъй имаме 33 год. да работят, младите да скачат, а старите да почиват. Да си наредите една програма на събранията, всяка неделя подир обяд, по демократически начин ще гласувате за нея. Първото нещо, между вас аз забелязвам, че има една голяма дисхармония, която произтича от вашия свещен егоизъм. Според мене, три вида живота има в света. Единия го наричам материалистичен. Такъв човек обича да има овци, говеда, крави, кокошки, къщи, ниви и като му запеят всички, той казва: „Струва си да се живее“! Обаче след 20 год., като е слугувал на всички, казва: „Много са големи тия грижи, уморих се, трябва да изменя малко живота си“. И почва да продава по малко от тях, защото иска да поживее за себе си. Това е втората фаза на свещения егоизъм. Децата, жената, които не знаят подбудителните причини на бащата, който постъпва по този начин, казват: „Нашият баща какво мисли да прави? След като продаде всичко, какво ще стане с нас?“ И в религията, и в духовния живот има свещен егоизъм. Там казват: „Да се съсредоточим в себе си“. С припечеленото можем да си поживеем малко, тъй както ний разбираме охолния живот. Третият живот, същинският живот, аз го наричам Божественият. Той е напущане на свещения егоизъм, и живот на пълната съвършена Божия Любов, в която сърцето и човешкият ум може да се развият напълно. А ние като се срещнем с някого, нашите интереси не съвпадат, той едно мисли, а аз друго мисля. Според първия начин на живота ние мислим кой какво има, различаваме, а при втория случай пак различаваме, но щом дойдем да служим на Бога, там няма различаване, там има само един метод. Сега по този закон някои казват: „Когато рече Господ“. Е, хубаво, забелязали ли сте сутрин майката дойде, каже на детето: Стани мама, слънцето е изгряло. – А то ѝ отговаря: Още малко. И мислим, че то е философия. Не! Това не е никаква философия! Сега иде въпросът, на нас казвал ли ни е до сега Господ: „Стани“!? Казал е. Някой казва: Когато духът дойде. Може ли да кажете, че духът не е идвал до сега? Идвал е и си е заминавал. Много пъти е идвал и си е заминавал. Сега пак може да дойде, ще похлопа, пак ще замине. Този въпрос е на старите, а не на младите: младите имат време. В сегашната епоха ние разрешаваме несгодите на живота, неприятностите. Трябва да примирим всичките противоречия, онова, което не сме досвършили, трябва да го довършим. В туй направление има две мнения. Животните се събират, за да си помагат. И вълците зимно време се събират, но при особен случай, за да нападнат някое стадо. Въпросът е сега можем ли ние, при каквито и да е условия, при каквито мъчнотии и да се намираме, можем ли да ги победим, да изплуваме над тях? Сега от чисто християнско гледище, казват „Може“. Не теоретически как може, но практически въпросът стои малко другояче. Ето какво ме наведе на тази мисъл: един от нашите приятели, от най-ревностните, имал за мене много високо мнение, че аз всичко мога да направя. Лъжливи схващания! Заболява от неврастения, вика лекарите и те му казват да лежи 45 дена на гърба си. С такива вярвания нищо не става. То е илюзия. Ако твоята вяра в Бога не може да ти помогне, ако в краен случай и знанието, което имаш, не ти помогне, тогава защо ни е то? Значи у нас трябва да се роди едно желание да работим, да работим със законите на живата природа, да бъдем в съгласие с Бога. Аз нямам нищо против, ако дойде един лекар и работи съобразно с тия закони – добре дошел! Пукне се някоя вена, дойде лекарят, може да я зашие. Но ял си ряпа и не си сдъвкал, дойде лекарят и турне инжекция, питам, този лекар разбира ли болестта? Аз казвам трябва очистително, нищо повече! Тия парченца ряпа трябва излезнат от организма, да не ви безпокоят. Мнозина от вас сте се нагълтали с такива несдъвкани парченца и това наричат: „Новото учение“. Не! Това не е новото учение, нито пък е Божественото учение. Ако вие имахте Божественото учение до сега светии щяхте да станете. Сърцето на един влюбен момък е щедро и той е вдъхновен. И двамата са вдъхновени, по какво се различават? – Те схващат еднакво. Сегашното учение е учение на свещения егоизъм! Искам вие да не се самозаблуждавате. Ако искате да имате резултати, не трябва да се заблуждавате във вашите схващания, трябва да знаете къде започва новото учение. В него има разширение, едно трансформиране на съзнанието: става една промяна, както когато една гъсеница се преобръща на пеперуда. Застоят ви не се дължи само на вас, има и други причини. За целия сегашен мир има изостанали души, милиони изостанали души на земята, които са излезли извън човешката еволюция, те не може да използуват силите на природата, те са просяци, но са много хитри и лукави и използуват всички слабости на хората. От всички чешити има между тях. И като дойдат, те се домогват до някоя ваша слабост. Запример, видят че някой е тщеславен и иска да стане виден човек, пръв министър в България и ще почнат да му внушават, че той е даровит и че може да стане такъв, да нареди най-строги закони, но като го тикнат в тоя път и той си създаде хиляди неприятности. И те после му казват: Стига, ти се умори вече, отстъпи, нека да дойдат други, да видиш резултатите. Но като дойдат другите, почнат да го гонят, хванат го, съдят го и го турнат в дрангулника. Защо? Какво спечели? – Нищо. И в религиозно отношение забелязваме пак същите слабости. Ще ти кажат: „В окултните науки има такива и такива сили, което кажеш, ще го направиш“, и после ще започнеш да се пъчиш. Всичко това е измислица на тия духове. И ако вие вникнете по-добре, ще видите, че то е илюзия, не е Божествено. Сега искам вие да различавате. Аз сега няма да говоря като ясновидец. Като гледам цвета на лицето ви, то показва, че вие се намирате под влиянието на тия духове. И понякога става пробуждане и казвате: „Замотава ми се умът“. Но казвате още: „Господи, не виждаш ли?“ Не, вие трябва да видите. Сега сме в една епоха, дето трябва да се пазим от чужди влияния. И всички недоразумения, които има между нас, се дължат все на тях. Аз не съдя никого. Между вас не е имало един спор разумен, тъй да сте го обмислили разумно. Трябва да кажете: „Иди да кажеш на брата си, че пътят, по който върви, не е добър“. И ти ще му кажеш. А пък тия духове друго съветват. Казват: „Този виждаш ли го, този лицемер“. Ако той е лицемер, лицемерието трябва да има белези, но тогава закон трябва да има, факти трябва да има, де му са белезите? Ако е лош, като лош той трябва да има и други белези. По този алхимически закон искам сега да започнете едно пресяване, вътрешно пресяване. Астрономите, когато наблюдават небето, избират тихи пощи, когато няма никакво вълнение на въздуха. Тогава наблюдението е най-хубаво. И ние когато правим известни наблюдения, времето трябва да бъде тихо. Ако тия духове много мърдат в ума ни, нашите наблюдения няма да бъдат верни. Ние трябва да уталожим ума си и при тих ум да се свържем с Божественото съзнание, в което живеем. Сега ние не живеем в Божественото съзнание. Трябва между вас да се яви метод за работа. Да има сдружение по двама, трима, четирима, да си хармонизирате и да може да си помагате. Каква полза, ако ние вървим по един божествен път без да си помагаме? Да се изберат някои от вас да изучават закона за тонирането. Трябва да се тонираме. Старите хора имат нужда от тониране (нагласяване). Всякога трябва да се тонирате. Да се настроите, да се нагласите. Аз не казвам, че вие не сте тонирани. Често съм слушал, когато отида в някоя къща, майката каже на детето си: „Ха, изсвири цвете красно“. Слушам, цвете красно свири много хубаво. Ида на друго място: „Ха мама, изсвири на Г-на цвете красно“. Е, кажа стига вече. Вечното повторение на едно и също нещо, не е знание, то е губене на време. Ние казваме: „Добър е Господ“. „Добър е Господ“. Но ти свири второто нещо, което иде след цвете красно. То е: „Вятър ечи, Балкан стене“. Значи цвете красно е по отношение на сърцето, а вятърът ечи по отношение на ума. И сега третата песен, която трябва да свирят децата, коя е? Аз ви правя тази бележка, защото забелязвам, че някои от вас мислят, че още не е този пътят. Вие още не знаете какво е духовният живот. А Божествения живот още не сте изпитвали. Третята стъпка, която трябва да възприемем е: да влезнем в Божествения живот. Ще снемете свещения егоизъм отвън и работата ни наполовина ще бъде свършена. Когато изучавате евангелието, виждате, че Христос започва от малките правила и дохожда до съвършенството, като да бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, който е на небеса. Има оглашени, верующи и ученици. Оглашените са хора материалисти, те вярват в много имане; религиозните са хора верующи, те вярват в свещения егоизъм, а учениците са в Божественото учение. Дето казва Христос: „Раздай всичкото си имане, напусни баща си и майка си“ – то е за учениците. И ще знаеш закона как да раздадеш, а не само току тъй. Павел казва: „И ако раздам всичкото си имане, а любов нямам, нищо не съм“. И тялото да дам на изгаряне, т.е. може да се пожертвуваш и то е пак свещен егоизъм. Също свещен егоизъм е когато мислим, че ние сме център на вселената. Ти макар че не го изказваш, но то е мисълта. Отвън не го изказваме, но в себе си го таим. А онзи, който е влязъл в Божествения живот, той седи толкова високо, че никой не го засяга. И казва един писател: Онзи, който хули Бога, мяза на комар, който плюе на Монблан, какво ще остави върху него? Когато ние влезнем в Божествения свят, и някой ни каже нещо, то е като плюнката на комара, даже може да не забележите дали комарът е плюл или не. В Божествения свят плюнка не хваща, тя даже не може да падне там, понеже има постоянно дъждове, та я измиват. Та ние сме дошли до положението според окултната наука, да приложим правилата в действителния живот. Туй приложение ще определи нашия бъдащ живот. Сега се определя какво ще бъде бъдащето състояние. Това, което сега извършиш, за самия себе си ще го извършиш. И трябва да знаеш как да го извършиш. Трябва да живееш в Божествения живот, трябва да разбираш отличителните черти на Божествения живот в какво седят. Това ти е необходимо за самия себе си. В туй малко общество се явяват известни дисхармонии, които могат много лесно да се уредят. Но и може да се уредят само по Божествен начин. В религиозния живот свещеният егоизъм колкото урежда, толкова и поврежда; в материалния живот 5 дава, а 100 взема. В Божествения живот всичко се урежда. И няма по-велико нещо от това човек да бъде в съгласие с Бога, да го чувствуваш в себе си, да бъдеш в съгласие с всички висши същества. Няма по-велико нещо от това. Срещнеш някой человек, Божественото у него отговаря на Божественото у тебе и ти го възприемаш. Няма по-добро нещо от това! Сега искам да направите 1 анализ, да пресеете вашите мисли и да остане нещо съществено. Една мисъл да остане, но да знаете, че то е Божествено; една мисъл, на която може да разчитате. Туй е възможно, за всинца ви е възможно. Всеки може да направи този опит, не се иска за това голяма философия. Голямо усилие не трябва, но се изисква наука, която да се приложи. Трябва да приложите Божествените правила, както е в музиката и в изкуството. Навсякъде те са определени и който ги знае, всякога ще има резултат, не материален. Най-първо не търсете да подобрите вашата външна среда. Не! Подобрете състоянието на вашия ум, то е първото нещо. Второто нещо е да подобрите вашето сърце, и след туй ще бъдете в състояние – състояние да подобрите вашия материален живот. Сега вие вършите обратно и затова нямате резултат. Сега някои от вас работят в тази посока, но се колебаете. Онова уравновесяване на ума, онази вяра, която имате, става субективна. Трябва да знаете, че имате една положителна опитност, че това, което вярвате, вие сте го проверили и опитността ви да бъде жива. Има два вида опитност: първата е откъсвате едно цвете и го изгубвате, а другата опитност е, цветето, което расте в градината ви, оставя живо – то е, което индусите наричат лотос. Когато говоря за Божествената опитност, тя е която расте всякога в Божествената градина. Сега, онези от вас, които се чувствуват, че са стигнали до известна висота, да се издигнат една стъпка по-нагоре. В бъдаще не искам да сте разбъркани. Защото при Бога ние ще се приближим, а той няма да се приближи към нас. „Приближете се, казва, за да се приближа“. А вие мислите сега, че като направите тази стъпка, ще стане цял катаклизъм. Не, туй състояние е едно от най-приятните. Ще се намерите като една жена, която ражда, плаче, реве, но като роди, забравя всичките си скърби и болки. Плач ще има, но като родите ще имате едно състояние от най-добрите, което не сте изпитвали. Тоя плач ще бъде необикновен. Тук се изисква геройство. Не е лесна работа, не е и мъчна. Ние само по този начин можем да бъдем силни. Дето се казва в Писанието, един ще гони хиляда, а двама ще гонят 10 000. Сега често ме питат защо ние работим, а няма резултат. Защото ние сме останали при свещения егоизъм. В свещения егоизъм има питане: – „От кое верую си?“. В Божественото такова питане няма, там казват: Братко, сестро, нищо повече. Като те срещне каже ти братко, ти си в Божественото; каже ли „Г-не многоуважаеми, почитаеми, имам чест да ви срещна, Ваше високо Преподобие“ и пр. то е учение на свещения егоизъм. В Божественото има само братство. И тогава всичките хора ще ги чувствуваш близко до сърцето си. При сегашното състояние някои хора не са ви приятни и казвате: Този не мога да го търпя. Тъй. Сега някои от вас със свещения егоизъм, готови ли сте да ликвидирате с него? Аз ако ви поставя да гласувате колко от вас са оглашени, колко верующи и колко ученици? Неколцина са готови за Божествения живот! Как мислите, туй гласуване с ръка ли трябва да стане? С ръка няма да стане. С ръка много лесно ще го направите. Щом като дойдем до това гласуване, аз ще ви създам една голяма бела, каквато никога не сте имали и ако можете да излезете от тази бела, добре. В света много лесно ще го направите. Ще ви приведа един пример, който казах за младите: Боли те един пръст, ставите, гърба, това-онова и се нервирате, образува се един голям цирей и тогава казвате: Втасахме я, да бяха само първите болки. Ще пробиеш този цирей! Та сега ние сме дошли до положението на свещения егоизъм и Господ ще ни създаде един голям цирей и свещеният егоизъм чрез цирея ще излезе навън. И ние ще влезнем в това Божествено съзнание, няма да се нервираме. И сега аз желая всинца да имате не много болести, но само една болест; ако е, да е. Аз бих желал сега вие да се разпределите и да помислите за работа, за начина на работата. Сега ние мислим: „Когато му дойде времето“, когато рече Господ, още условия няма, още знание нямаме, чакай да проуча окултизма и т.н. Вие може да проучите окултизма, да знаете Библията на пръсти, всичките стихове да цитирате и пак да сте в свещения егоизъм. Та за сега между братството има един критически дух, вие виждате само лошите страни повече, отколкото добрите. И често някои ми се оплакват: „Едно време много се обичахме, а сега сме поизстинали“. Един старец казал веднъж: Какъв пехливан съм аз? И за да прескочи един трап, затичал се и хоп в трапа. Тогава казал: Е, когато бях млад, бях по-силен, но като излязъл, казал: Каквото бях на млади години, то е и сега. Млад и стар, все едно е. Човек не се изменя, а само нараства. Каквито подбуждения е имал на младини, те остават, ако е бил благороден, такъв ще си остане. Може ли житното зърно да се измени? Ние сега вярваме, че на младини религиозният човек е бил жито, а сега станал ечемик. Турците казват: И да видиш, не вярвай. Един брат запитва, ами духовното раждане как става? Циреят трябва да те накара да родиш. Ще ви приведа следующия пример: отива някоя слугиня на сметта, там дето мирише и почва да я разровя, защото госпожата ѝ е изгубила един скъпоценен камък. Какво търси тя? Тук в сметта има нещо ценно. Ние сме изгубили много неща ценни. Ценният камък си е всякога ценен, който го разбира, ще го намери и ще го очисти, а който не разбира, няма да го търси. Новото раждане не е един принцип, то засяга само външната страна. Душата само развива вложеното, а не се влага нещо ново в нея. И динамитът, за да произведе взрив, има нужда от запалка. Духът е излязъл от Бога, а новото е условията, които дават възможност за развитие на този дух. Душата на детето не се отделя от душата на майката, а майката може да даде само материали, за да се развие. Ние трябва да дойдем в свръзка с Божественото съзнание. За тази връзка има много методи в Евангелието и в окултизма: за пробуждането на Божественото има разни методи. Сега всинца трябва да се сдружим, да работим за Господа. Някои казват: Да напуснем своите работи и да идем да работим за Бога. Не, да знаем, че всичко в света е негово. Всичко, което ние притежаваме, то е негово. Ние ще знаем факта, че каквото имаме сега, то е Божествено, и да започнем да ги използваме така, както Божественият закон го иска. Туй е новото схващане. Сега казват: „Туй е моето учение“. Тези мисли са Божествени, в Бога са били и който и да е ги изказал, ние казваме: Туй е Божествено и го прилагаме. Който и да ги е казал, без разлика. Онези, които са готови вече, да излезнат из своите пашкули навънка, да оставят мястото си, след вас ще дойдат други, те на серии вървят. Ако нас ни подложат на изпит, да обясним нашето учение – ти в какво вярваш? Какъв е твоят живот, какво е твоето учение – кратко и ясно да определиш. За едно следующе събрание обмислете практическите методи, по които можем да работим. Да кажем, може да имаме едно събрание, в което да забравим себе си и да се слеем с Божественото съзнание, всички да се слеем. Знаете ли каква хармония ще се образува? Сега седим в някое събрание, някой говори, погледнем часовника си, когато се молим, отваряме по няколко пъти часовниците си и мислим, че това е молитва. Никаква молитва не е това! Квакерите имат събрание в пълно мълчание. Те са много малко – 20 000 души. Англия дължи величието си на тия 20 000 квакери. Трябва да почнем да работим. Сега въпросът остава тъй: Можем ли ние съзнателно да влезнем в Божественото? Хората, които скърбят за нещо, скърбят за изгубения живот. Мнозина виждат, че духовният живот не им е дал това, което са искали. Посърнали са, защото синът им е останал не такъв, какъвто са очаквали. Божественото ще осмели живота, към него да се стремим. Туй състояние мнозина са го вкусили по-малко. Никой не трябва да си прави илюзия, докато не сте отживели, докато не сте си изплатили кармата, докато не изпълните Мойсеевия закон, не може да влезете в новия живот. Физическият живот, това е една голяма илюзия. Нищо не уреждаме с него. И туй, дето мислим, че нещо уреждаме, нищо не уреждаме! Някои ще кажат: „Тогава да не работим“. Не, не и това е измама. Същността на живота е хората да се обичат един друг. Теб те радва едно общество, дето има разумни хора. И в небето като идем, пак разумното търсим. Когато ние говорим за Бога, подразбираме туй висшето, разумното. Всички външни нужди, стремежи, то не е смисълът. Смисълът на живота е в това, да обичаш и да те обичат. То е смисълът и то е правилното и постоянното. Всички други положения са само преходни илюзии. Тази обич ще мине от единия свят в другия. Ти усещаш едно ограничение, ако някой си те използува. А идеалното на земята е туй: обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно. Физическият свят без тази обич губи смисъла си. А и човешката обич без Божествената и тя губи смисъла си. Нещата стават ценни зарад приятеля, който ги дава. Пръстенът от приятеля ти е ценен, защото обичаш приятеля си, но в деня, в който ще го намразиш, ще намразиш и пръстена му. Обичаш някого и затуй четеш книгите му. Каква промяна става? Под думата илюзия разбирам: Не трябва да правим яденето център на живота. Че ще ядеш, ще ядеш, но яденето то е само условие. Защото ще дойде време, когато и без да работим, ще ядем. Никой няма да работи, всички ще почиваме. Ние казваме: Без работа не може на земята. Може, тогава ще дойде приятната работа. Сега физическите нужди ни налагат да работим. Докато хората живеят тъй, живеят в едно лъжливо учение. Да работиш не е необходимо. То е една илюзия, както пияницата казва: Необходимо е да пия. И по този начин, земята е пълна само с гробища и кости. Тази необходимост ние я създадохме, престъпили сме закона. Господ казал на Адама: „Ето градината е пълна наредена, само онова дърво не бутай.“ Но той ял от него и го изпъдили навънка. Е, хубаво, ако ние се върнем и изпълним Божия закон, какво ще бъде? Пак в рая ще бъдем. Човешкият дух пак може да се върне в първоначалното си положение. Борбата е започнала извън рая. Да не се грижим за много неща. Ако ние всички приемем Любовта и я приложим, светът ще се оправи. Но не с користолюбива цел. Вие мислите, че работите няма да се оправят. Ще работим, няма да се изнудваме. Ще дойда на нивата да ти помогна, но няма да ми плащаш. Сега при този строй тъй е с плащане. Но ние ще се родим, ще излезнем из пашкулите си. Може да се вижда тук едно противоречие, казвате: „Вяра, ама само с вяра не става“. Вярата подразбира интелигентността, а трябва и ум. Умният човек ще направи нещо. А онзи, който няма вяра, няма и ум, той все старото рало ще бута. Новата култура изисква много умни хора. Но с тия вярвания и разбирания, които сега имате, ние не можем да приложим тоя закон. Ние държим този метод, който е естествен. Между всички ви има връзка. Най-първото ние трябва да възприемем Божественото, и като го възприемем, ние ще бъдем в състояние всичко да извършим. Но докато не възприемем Божественото, всички въпроси ще останат неразрешими. Ония от вас, които са готови, ще ги повикам по особен начин да видим колцина ще отговорят. Който отговори, Господ ще му отговори. Само така ще се даде един тласък. Вие сте стигнали до една задънена улица и вече забелязвам от вашата опитност, вие ми говорите все за миналото, а не за бъдащето. Когато хората говорят за своята минала опитност, аз ги считам за стари хора. И никак не ми харесват, когато цитирват: – Едно време аз бях по-религиозен. Аз казвам: Стар човек си. Не, какво си бил, а какво си сега и в бъдаще. Остави миналото. Нашият Господ не остарява. Ние в такива работи не вярваме. Този Господ той говори сега и в бъдаще пак ще говори, а миналото то е само едно възпоминание. Някой дойде и казва: От мене може ли да стане нещо? Ако вярваш – може, ако не вярваш – не може. И после другото заблуждение: вие мислите, че се познавате, не се познавате. Да познаваш някого, значи да любиш и не тъй, да си готов ако трябва да жертвуваш всичко за него. И сега ние не се познаваме както трябва. Животът е постоянно познаване. Всеки ден носи ново познание. Всеки ден, всяка година ще разкрие все нови и нови неща. То е познаване на Бога. Като ви говоря за Любовта подразбирам, туй възходяще състояние: Всички няма да възприемете Любовта изведнъж, то е невъзможно. Като говорим за Божественото, ние не разбираме да напуснем живота си! Не, то е криво разбиране. Ще живеем в света, ще изпълним Волята Божия. Ще оправим този свят, не външния, а нашите умове ще изправим и като изправим нашите умове и светът ще се оправи. Постарайте се по между си да турите ред и порядък. Като нямате закон, живейте по закон. Сегашните хора имат закон, а без закон живеят, ние пък нямаме закон, но по закон да живеем. Запишете сега какво спъва работата: тия спънки разумно да се премахнат. Ще кажете: Ще живеем по тези правила. Обмислете два–трима души, до 20 души, как да живеете по тези правила. Толкоз години сме ученици, казвате, нима нищо не сме научили? Не само да излезнем от Египет, не само да приемем законите на Синай, а най-после да влезнем в Ханаанската земя – в Божественото – да турим ред и порядък и да живеем тъй, както Господ иска. Ние трябва да дадем един образец, аз бих желал и вие да дадете един образец, такъв от Божественото учение! Всеки може да стане един образец, но онзи, който напълно го желае. Аз ще ви дам един такъв образец, на който да имаме един узрял плод и да може да се каже: „Ето един от Божественото учение“. Всеки може да стане един образец, само онзи, който напълно го желае. Туй желание, щом решиш да изпълниш Божественото. Докато не го решиш, всички са против, а като решиш ще кажеш: „Сега скъсвам всичко друго, ако искате елате с мен, ако ли не – сбогом!“ И тогава и те ще кажат: И ние ще дойдем. Но не трябва да има никакво колебание. Реши! И тъй ще започнем не с многото, не с голямото, а с един малък опит, с най-малкото в Божествения свят. Ще мислите, аз ви давам тази съществена мисъл. Всеки ден задавайте си въпроса: Мога ли да служа на Господа! В петък може да се съберем, можем да мълчим или да решим някой важен въпрос. Приложение трябва. Образците ще излезнат на сцената. Тогава ще имате две събрания: младите ще се съберат преди вас от 6–8 часа, а старите, как искате от 8–9 и половина. Аз да определя: младите ще се съберат по-рано. Младите са онези, които отиват на фронта да се сражават, а старите, те ще уреждат тила. Защото ако тилът не е уреден, онези, които са на бойната линия, мъчно може да издържат сражението. Софиянци трябва да дадат пример. Вие ще имате един метод. Сега философите преди да дадат своите теории, дават аргументи против другите философи. Аз взимам тази процес, който е в природата. Най-първо посея семето и то поникне, втората година израснат листа, минат се 5–6 години, не цъвнува, но след това цъвне. И у човека е така. Някои от вас сега може да цъвнете, не изкуствено, а естествено. Ако са минали 8 години вече, ще цъвнете. Може да цъвнете, защото имате условия. Пък ако едва сега поникваш, казвам: Ти имаш още време, 2–3 години. Един ден това цъвтене ще дойде. Сега, че у нас развитието не върви правилно, всички същества от астралния свят развалят това, което си изградил. Някога си приятно разположен, гледай туй разположение да го задържиш, но не се минава 1–2 часа и ти изгубиш всичко спечелено и пак останеш бедняк. След една седмица пак се бориш, пак направиш усилие. После в тия беседи някой от вас може да напише нещо, което е преживял. Някой да изкажат едно свое преживявание, доказа, но с аргументи, да опише своята опитност. Онзи, който е преживял, знае какви са признаците. Ако не е изгубил това състояние, той ще го носи със себе си. Главното е да можем да създадем една такава атмосфера, малко по-любвеобилна. Любовта ви е малко плитка станала, та трябва да се събира и да и се даде наклон. В една беседа ще ви говоря върху методите на Любовта, какво нещо е Любовта, как може да се приложи Любовта, какви резултати произвежда тя. Защото сега както се описва Любовта, то са само чувства, свързани с живота, известно приятно разположение, а когато дойдем до същинската Любов, то е нещо велико. Ако може да се създаде тази атмосфера, тогава може да ви говоря за методите на Любовта, но както сте сега в тази дисхармония, никога няма да си позволя да говоря за нея, защото тя е свещена за мен. Може да говоря за други работи, а за нея ще оставя в бъдаще други да говорят. Когато се образува една атмосфера каквато трябва, може да ви се дадат малките методи на Божествената Любов. То е както когато вие разправяте една своя опитност на някого, която считате свещена и почувствувате едно поругание върху нея, тогава вие няма да разправяте. Христос казва: Свещените работи не трябва да се дават. Сегашната Любов аз я оставям, ще говоря за Любовта от съвсем друго гледище. А тия неща ще бъдат само едно пояснение. И тогава в тази Любов може да направим опит, ако искате. Тя е Божествено съзнание, което произвежда всички тия състояния. Ние сега със своите мисли спъваме Божественото у нас, ние сами рушим. И трябва да се отучим всички да рушим, а трябва да градим. Някой ти разправя една опитност и у тебе се яви желание, разположение да кажеш: „Туй не струва“. Тогава и на себе си вредиш и на него вредиш. Ако можеш да издържиш до край, ще имаш едно мъчение, но след туй ще се появи една малка радост. Трябва да има цел. – За какво? Обект трябва да има. Имаш ли обект? Бога може да направиш обект. Нямаш ли го като обект, нищо не можеш да постигнеш. Имаш ли Бога като едно съзнание всеобемно, всичко можеш. Нямаш ли го, всякога губиш. Бесят те, ако ти можеш да концентрираш твоето съзнание към Бога силно, туй въже 100 пъти ще се скъса и няма да те обесят. Вие може така да повишите вибрациите на вашите клетки, че най-силната стомана става на прах. Но гигант трябва да бъдеш. Ние чакаме Господ да каже и да стане. Не, ние ще кажем и то ще стане. Господ казва: „Кажете и вие и ще стане туй, което искате“. Но за да стане туй, трябва да знаем как да искаме. Когато малкото дете иска с Любов, баща му се трогва и всичко дава, но когато синът заповядва на баща си, той не му дава. Ако ние с Любов идем при Бога, всичко може да стане. Сега и от млади, от стари се изисква да имат сърца, да се научат какво нещо е Божествената Любов. И казва се: „Бог толкова възлюби света, щото даде сина своего единароднаго, за да не погине всеки, който вярва в него“. И ти ще кажеш: „И аз толкова възлюбих Бога, щото давам всичко в жертва, за да го позная“. Тъй като превърнеш този стих, тогава силата ще дойде. От нас зависи. Бог е направил, дал е жертва, сега и ние ако приемем жертвата, ще кажем тъй: И аз толкова възлюбих Бога, щото давам всичко жертва, за да го позная. То е мотото, върху което може да разсъждавате. Когато почнах да ви говоря, мене ме хвана хремата. Аз си го тълкувам: тези хора ще им говоря, ама те са хремави. Аз зная как се лекува хрема. Човек киха, значи хремата чрез носа излиза. Хремави сте, значи умът ви е хремав и трябва да лекувате ума си. Всички нечистотии трябва да излезнат навън, да няма място за микробите. Сега аз съм хремав, а вие не сте хремави. Тогава ми казват тъй: Ако ти не ги научиш на истинския метод, ще бъдеш хремав. Съединих се с вашите вибрации и те са низки и затуй имам хрема. За 5 минути аз мога да я премахна, като скъсам връзките си с вас. Но време е за нас, можем да минем вече към вечното – да познаем Бога. Някои ще кажат: Не го ли познаваме. Христос казва първо ако може да отмине чашата, но към края казва: Сега познах, че всичко от тебе ми е дадено. Но към края го казва. Като опитаме нещата, ще познаем и тази опитност. Трябва да познаем, че всичко от Бога ни е дадено. Сега избирате ли петък? Четвъртък да остане. На младите искам да кажа, да не правят погрешките на старите, да се отличават от старите, щото ако те правят същите погрешки като старите, няма да се отличават от тях, а те трябва да бъдат особени. Понеже съм още хремав, не искам да решавам този въпрос. Въобще трябва да се говори по-малко. Големите снаряди рядко се хвърлят. Големите работи не са лесни. В тия събрания има и друг въпрос, да може да се тонирате, да вибрирате. То е хубавата страна. По някой път външният свят изтощава и ти трябва няколко часа, за да си починеш. Тайна молитва!
  4. Аудио - чете Милен Колев От книгата „Божият глас“, Общ окултен клас - десета година, (1930 г. - 1931 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Просветено съзнание“, 14 лекции на общия окултен клас, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), по стенографски записки, изд. София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Дишането на човека и на животните Размишление. Ще прочета шести псалом на Давида. Когато е писал псалмите Давид имал възгледи, съвършено различни от сегашните. Той е живял преди Христа. „Изцели ме, Господи, защото се смутиха костите ми.“. ( 2 стих). - Костите на човека не се смущават но за да изкаже болката си, Давид си е послужил със символичен израз. „Уморих се от стенанието си; всяка нощ обливам леглото си, със сълзите си измокрям постелката си.". (6 стих). - Защо Давид е проливал такива сълзи? Беден ли е бил? В този псалом се вижда голямата вътрешна борба, през която Давид е минал. И съвременните хора като Давида минават през борби. Повечето хора минават през външни борби, искат да подобрят външните условия на живота си. Малцина минават през вътрешни борби. Малко хора са дошли до вътрешната страна на живота. Като се натъкват на мъчнотии и страдания, хората се смущават и се запитват: „Какво да правим, за да се освободим от страданията?“ Чудно нещо! Всички хора вярват в Бога като любов, вярват и в Христа, а въпреки това се смущават от страданията. Как се обяснява това състояние? Това е едно от противоречията на живота. Другаде пък срещате добри и почтени родители: майката е добра и разумна жена, бащата също, децата - послушни, но едно от тях е недоволно, цял ден плаче. Всички му угаждат, искат да го задоволят, но то остава непримирено. Ще кажете: дете е, и то не знае какво иска. Така ще кажете за детето, но какво ще кажете за възрастния? Срещате един възрастен човек външно задоволен от всичко но постоянно е недоволен, сърдит. Каквото му кажат, както да го пипнат, все му е криво. Слънцето грее хубаво, небето е ясно, птичките около него пеят, цялата природа се е разцъфтяла, но пак му е криво. Как ще си обясните тия противоречия? Като се натъкват на противоречия в живота, различните учени дават различни обяснения. Хиромантикът ще каже, че така е писано на ръката му. Това не е обяснение. Писаното на ръката е дошло впоследствие. Материалистът ще каже, че този човек има задължения, направил е големи дългове. Защо е правил дългове? Ще кажете, че е задлъжнял, понеже бил беден. И богатите хора правят големи дългове. И това не е обяснение. Трети пък ще кажат, че съдбата на човека е лоша затова е изложен на страдания. И това не е обяснение. Човек сам създава съдбата си. От него зависи да има добра или лоша съдба. Представете си, че някой ви даде една металическа топка и пожелае да кажете мнението си за нея. Топката може да бъде от калай, от мед, от сребро или от злато. Какво печели топката ако е от мед или от калай, а вие кажете, че е от сребро? Всъщност тя изменя ли естеството си? Тя си остава пак калаена или медна. Същото може да се каже и за човека. Всеки човек по естество може да се уподоби на някой от благородните или неблагородни метали. Какво печели той ако представлява неблагороден метал, а вие му придавате качества на благороден? Не само че нищо не печели, но губи. Нещата трябва да се наричат със собствените си имена. Всяко нещо трябва да се представи в такъв вид, който да отговаря на действителността. Задачата на всички религии и науки се свежда към това да представят нещата такива, каквито са в действителност. Всяко нещо трябва да отговаря на реалността. Ако един предмет е позлатен трябва да знаете, че е позлатен. Външно наподобява злато, но не е златен. Тъй щото, като ученици, вие трябва да разбирате нещата в тяхната дълбочина а не по форма. Не се лъжете като мишката, която всеки момент може да попадне в устата накотката. Котката се спира пред дупката на мишката със затаен дъх, със затворени очи, като че нищо не я интересува. От време на време само помръдва с мустаците си. Всъщност всичкото й внимание - външно и вътрешно, е насочено към мишката. Тя затваря очите си за да не я плаши. Мишката се страхува от очите на котката. Обаче като види, че нещо неподвижно стои пред дупката й, тя започва да се интересува от него и се приближава към котката с цел да я изследва. Любопитна и интелигентна е мишката. Тя обича да прави научни изследвания. Обаче научните й изследвания по отношение на котката стават причина да падне в нейните обятия. Кое показва, че мишката е интелигентна? Острата й муцуна. Котката не е толкова интелигентна, понеже муцуната й е доста тъпа. Между лъва и котката има голяма прилика. Те са от един и същ клас. Отличителната им черта е тщеславието. Те мислят само за себе си. От сутрин до вечер котката мисли къде да си намери храна. Когото види, тя е готова да се умилква - голяма дипломатка е. Същевременно тя е много чиста, но външно само. Щом се нахрани веднага започва да се глади и чисти. Като улови мишка тя забравя всичко и се проявява такава, каквато е в действителност. Тя изяжда мишката с козината и с цялата й вътрешност. В това отношение тя е много нечиста. Има морски животни като тюленът за пример, които се отличават с голяма чистота. Като улови някоя риба, той я разпаря, очиства я, изхвърля вътрешностите й навън и тогава я изяжда. Направете опит да нарисувате котка, мишка, куче и орел да видите доколко сполучливо можете да предадете формите им. Хората си служат с котката за сравнение. Когато искат да изнесат някаква отрицателна черта в характера на човека, казват: този човек е котка. В какво отношение котката е станала пословична? Какви сравнения правят хората между котката и човека не е важно; важно е, че природата си служи с котката като символ на нещо. Изобщо всички животни са символи в природата. Чрез тях тя говори на разумните същества. Това показва, че първоначално котката е имала велико предназначение. Човек също имал велико предназначение. С грехопадението човек се отклонил от своето предназначение. С човека заедно се отклонили всички животни. Животните, които били създадени преди човека, представлявали фабрики за произвеждане на такива сили в природата, от които трябвало да се създаде човекът. Това е твърдение, което се нуждае от научно доказателство. Как доказвате истинността на едно твърдение? Не е достатъчно да кажете, че един човек е лош или добър. Какво доказателство ще дадете за това? Днес хората се произнасят за известен човек че е добър или лош според своите лични възгледи. Ако някой човек ви е засегнал с нещо вие казвате, че е лош; ако всякога е бил добър към вас казвате, че е добър. Това е пристрастно мнение; в него има нещо лично. И в двете твърдения има някаква заинтересованост. Следователно, и двете твърдения не са верни. Ако някой човек има да ви дава десет хиляди лева и не ги върне навреме казвате за него, че е лош човек. Ако същият човек ви даде пари на заем без лихва и безсрочно казвате, че е добър. Значи вие се произнасяте за човека, че е добър или лош, според неговите лични отношения към вас. Всъщност какъв е той по естество не знаете. Хората правят погрешки не само когато се произнасят за своите ближни, но даже когато се произнасят за себе си. За пример, някой човек казва за себе си, че е лош; друг пък казва, че е добър. Кой е този, който се произнася? Сам за себе си нито лошият човек може да каже, че е лош, нито добрият може да каже, че е добър. За себе си човек не може да даде мнение. Щом се произнася за себе си това показва, че в него има още един, който дава мнението си. Представете си, че човек е съвършено сам в живота. На кого ще направи зло? На себе си той не може да причини никакво зло, а на близките си още по-малко, понеже е сам. Той няма близки хора около себе си. Тогава как се е явило в човека съзнанието за добро и за зло? Ако една топка остава всякога бяла вие я наричате добра; ако я боядисате черна казвате, че топката е лоша. Обаче като измиете черната боя топката става пак бяла. Значи от лоша тя се превърна в добра. Колкото пъти боядисвате топката с черна или с бяла боя, толкова пъти тя става ту лоша, ту добра. Вината не е в топката, но в онзи, който я боядисва. Значи, един прави грях, а друг обвиняват; един прави доброто, а на друг го приписват. Изобщо, който дава мнението си за топката, той я боядисва бяла или черна. Той казва: този човек е добър, защото така го боядисах; еди-кой си е лош, защото така го боядисах. Един боядисва, а друг страда. В този смисъл, човек е отглас на чуждо мнение. Някой боядисал топката с черна боя и казва, че топката е черна. Като чуете мнението му, вие държите за него и възпроизвеждате думите му. После той казва, че топката е бяла и вие повтаряте същите думи. Като си давате отчет за нещата можете ли да кажете, че вашите възгледи са. верни? Не са верни възгледите ви. По естество топката не е нито бяла, нито черна. Всъщност топката е златна. Понеже топката е боядисана с бяла или с черна боя, вие се произнасяте за нея според това, което виждате, а не според нейното истинско естество. Вие не подозирате, че топката е златна. И тъй, когато се произнасяте за човешкия характер, не дръжте исо на думите на този или на онзи, но сами изучавайте нещата, за да бъдат твърденията ви верни. Ако сте хиромант, физиогномист или астролог, трябва да правите верни заключения както за малките прояви на човека, така и за големите. Някои правят верни заключения за малките прояви но дойдат ли до големите, непременно ще сгрешат. Това не е още истинска наука. Това не са. абсолютни знания. Който знае вярно нещата, той трябва да предсказва еднакво и малките, и големите неща. За пример доказано е, че дългият нос е признак на умен и интелигентен човек. Оттук вадите заключение, че умният човек трябва да бъде добър. Вярно е, че умният трябва да бъде добър и добрият трябва да бъде умен, но и лошият трябва да бъде умен. Следователно, интелигентността е необходим елемент и за добрия, и за лошия човек. Има случаи, когато лошият човек е по-умен от добрия. Обаче и обратното се случва: добрият човек е по-умен от лошия. Ако умът е в услуга и на добрия, и на лошия човек, изменя ли се неговото естество? Представете си, че със златна лъжица давате пелин на едно дете. Какво ще кажете за лъжицата: изменила ли е свойствата си или не? Пелинът е горчив, детето гърчи лицето си отгорчивина, но лъжицата не изменя свойствата си. Същата лъжица може да даде на детето някакъв сладък сироп без да измени свойствата си. Въз основа на тия примери казвам: умът е съд, в който можете да сипете сладко или горчиво съдържание, без той да измени своето първично естество. Лошото или доброто е в съдържанието на лъжицата, а не в самата лъжица. В дадения случай умът, който служи и на добрия, и на лошия човек, става толкова лош или добър, колкото златната лъжица, с която дават на детето горчив пелин и сладък сироп. Ако човек мисли, че естеството му може да се промени от условията, ще излезе, че светът не е устойчив. Всъщност не е така. Хора, общества, народи изчезват, отново се явяват, променят се, но въпреки това в света остава нещо неизменно и абсолютно устойчиво. Има нещо в света, което служи на доброто и на злото без да е добро и без да е зло. Щом не е нито добро, нито зло, какво е всъщност? Като слушат да се говори по тия въпроси мнозина казват, че не се интересуват от тях. Според мене всички хора трябва да се интересуват от тия въпроси, защото от тях зависи разрешаването на една от великите задачи на живота. Ако не познава себе си, своето първично естество, човек никога не би се освободил от страданията. Като познава естеството си, човек разбира, че в даден случай той може да прояви нещо добро или лошо в зависимост от това с каква боя е боядисан. Ако е боядисан с черна боя ще минава за лош; ако е боядисан с бяла боя ще минава за добър. Обаче тази добрина и лошавина са. прояви на неговото външно естество, а не на неговото вътрешно, неизменно естество. Отивате при един банкер да искате пари на заем. Влизате в кантората му, покланяте се дълбоко, усмихвате се, казвате молбата си и спирате в очакване да чуете неговия отговор. Банкерът става от мястото си с тежест, поглежда към пълната си каса и започва да ви изследва от главата до краката да разбере. към кои хора спадате - към благонадеждните или не. След известно психологическо изследване той ви отговаря също така вежливо: „Господине, готов съм да ви услужа. Почтен човек ми се виждате, но аз имам установен ред - не давам пари на заем без поръчители. Намерете двама или трима богати хора да поръчителстват за вас. След това ще ви дам исканата сума.“ Какво излиза от това? Почтен човек сте, но за да се потвърди вашата почтеност нужни са трима богати, честни хора. Ние поддържаме естествените положения в живота. Ако някой е честен и почтен, той сам трябва да засвидетелства това. Каква честност и почтеност е тази, която се нуждае от подписа на трима богати и честни хора? Кой за кого ще се подписва? Ами за богатия кой ще даде подписа си? Върви някой човек по улицата, но изведнъж идат стражари при него и го хващат. Къде ще го водят? В полицията. Защо? Бил подозрителен човек. Кой го направи подозрителен? За да освободят този човек от затвора трябва да дойде някой богат, почтен банкер, търговец или виден общественик, да стане поръчител за него. Не става ли същото и във вас? Дойде някоя лоша мисъл в ума ви, туря ви в своя затвор и ви държи известно време при тези условия. Вие се въртите натук-натам, търсите някой да ви освободи. Кой ще ви освободи? Добрата, светла и възвишена мисъл освобождава човека от ограничителните условия на неговите мрачни, отрицателни и лоши мисли. Тъй щото, когато човек казва за себе си, че е лош, той се намира под влиянието на някоя лоша мисъл; когато казва, че е добър, той се намира под поръчителството на някоя добра мисъл. Като знаете това не казвайте за себе си, че имате добро или лошо сърце. Само по себе си сърцето не може да бъде нито лошо, нито добро. През него минава чиста и нечиста кръв, но само по себе си сърцето не е нито чисто, нито нечисто. Друг е виновник за нечистотата на кръвта, за боледуването на човека от нечиста кръв. Ако храната, която човек приема отвън е нечиста, и ако стомахът не може да я смели добре, непременно ще стане отравяне на кръвта, а оттам и заболяване на човека. Махнат ли се тия условия кръвта се пречиства и човек оздравява и става добър. Следователно, каквито мисли приема умът ви, такава работа ще свърши; каквато кръв отива към сърцето, такава ще отиде и по целия организъм. Задачата на сърцето е да приема и изпраща кръв, т.е. течности. Значи, сърцето е специалист по хидрология. Стомахът се занимава с приемане на твърди и течни вещества, главно с твърди. Той разполага с инструменти, чукове, длета, а също и с работници-майстори. Първите работници са. зъбите - 32 каменари, които раздробяват материалите. Инспекторът - езикът, следи как може този материал да се предаде на вътрешните работници, да го смелят още по-ситно. Щом инспекторът даде позволение материалът слиза надолу - в стомаха, а оттам в червата, дето се превръща в кашица. Кашицата е последният градивен материал, който се изпраща в сърцето да храни целия организъм. Дойдем ли до ума, до мозъка, материалите, с които той си служи, са от висша, фина материя. Мозъкът работи с възвишени сили и енергии. Съвременните хора страдат от неуредените си работи и не знаят как да ги оправят. За да оправят обърканите си работи преди всичко те трябва да знаят от какво имат нужда. За да познава нуждите си човек трябва да разбира живота. Като не разбира живота човек лесно се произнася за нещата. Наистина, слушате някой да казва за себе си, че е грешен или праведен, вярващ или безбожник и т.н. Каквито качества да припишете на човека това са фирми, които лесно се сменят. Да бъде човек религиозен това е фирма; да бъде богат или беден, земеделец или търговец, това са все фирми. Те не представят човека. Истинският човек е извън положението на фирмата. Религиозният казва, че се моли на Бога и вярва в Него. Молитвата и вярата му в Бога не го правят религиозен. Важно е какво е отношението му към Бога. Ако няма правилно отношение и връзка с Бога, човек не може да се нарече религиозен. Изобщо човек трябва да има правилно отношение към всичко, което върши. Като диша правилно човек има съзнателно отношение към въздуха. Не диша ли правилно, никакво отношение няма към въздуха. Колко вдишки прави човек в минута? Малцина знаят това. Човек прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа, а после и за 365 деня. След това, ако умножите полученото число по един лев ще видите колко разходи се правят за вас. Най-после направете изчисление да видите колко светлинна енергия изразходвате. Като изучавате дишането на човека и на животните ще видите,че те се различават по темпа на дишането. Човек диша с един темп, а животните - с друг. Ако човек изгуби темпа на своето дишане и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла, възвишена мисъл. Ти никога не можеш да мислиш като човек, ако дишаш като животно. Човек диша по съвършено различен начин от този на животните. Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако изгуби темпа на дишането си, човек изгубва и своята права мисъл. За да изучите темпа на човешкото дишане вие трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различен от дишането на лошия. Вие трябва да знаете различните начини, по които хората дишат. Следователно, ако искате да бъдете добри, вие трябва да дишате като добри хора. Добротата заставя човека да диша като добър човек. Тя създава условия за правилно дишане. Преди да бъде добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първото условие, което предава на човека известни добродетели. Като се научи да диша правилно, човек трябва да пристъпи към правилното хранене. Като наблюдавате как се храни човек и как - животните, виждате разликата, която ги отделя едни от други. Човек яде и дъвче храната си по един начин, а животното - по друг. Благодарение на различния начин на хранене на човека и животното произлиза и различният начин на мислене. Човешката мисъл се различава коренно от животинската. Обаче, не можете да говорите за правилно хранене, ако не сте приложили правилното дишане. Дишането е мярка за определяне степента на човешкото развитие. Който диша правилно, той може да измени състоянието на своята храносмилателна и дихателна система и да бъде господар на низшите сили в себе си. Ако не може да управлява стомаха си, човек не би могъл да регулира силите, които са във връзка с него. Вярата на човека зависи от неговия стомах. За да има устойчива вяра човек трябва да има здрав стомах. За да има здрав стомах той трябва да диша правилно. Правилното дишане и храносмилане са. причина за чистата кръв. Казано е в Писанието: „И вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа.“ Значи, Бог вкара душата на човека през носа му и направи от него жива душа. В преносен смисъл, душата на човека е в гърдите му, в неговата дихателна система. Наистина,красивото на съвременния човек не е в главата, но в гърдите му. Затова казваме, че слънчевият възел е седалище на душата. И тъй, дишането трябва да бъде съзнателно, защото е във връзка с мисълта. Животните дишат несъзнателно. Те не знаят какво представлява дишането и защо дишат. Следователно, ако не знае защо диша, човек минава за животно. Правилното дишане зависи от количеството на приетия въздух и от времето на задържането му. Колкото повече време човек задържа въздуха в дробовете си, толкова е по-силен. Ако човек иска да знае колко е силата му, нека проследи по часовник продължителността на задържането на въздуха в дробовете си. От това зависи и успехът на неговите предприятия. Някои адепти са дошли до положение да задържат въздуха в дробовете си до половин или един час. Който иска да се разходи до Луната, трябва да задържа въздуха в дробовете си до половин час, а до Слънцето - около 24 часа. Има ли между вас кандидати за Луната или за Слънцето? Между вас няма нито един кандидат за разходка до Луната или до Слънцето, защото никой не може да задържа въздуха в дробовете си половин час. Ако не можете да задържате въздуха половин час, още повече не можете да го задържате цели 24 часа. Значи, колкото по-дълго време задържате въздуха в дробовете си, толкова по-далеч можете да отидете на разходка извън земята. Ще дойде ден, когато човек ще диша не само чрез дробовете си, но и чрез цялото тяло. Всички клетки на тялото ще приемат въздуха отвън, ще задържат нечистотиите в себе си и ще отправят към дробовете съвършено чист въздух. Знаете ли какви постижения ще има човек, когато в дробовете му прониква съвършено чист въздух? Още по-големи ще бъдат постиженията му, ако той може да задържа въздуха в дробовете си поне половин час. Каквото пожелае, ще го постигне. Това значи мисъл без тревога и безпокойства. Каквото и да се случи около него и с него той не се смущава. Никой не е в състояние да му попречи в нещо. Никаква външна сила не може да го унищожи: ако го бесят, въжето ще се скъса; ако го стрелят с пушка, тя ще се стопи. Той от нищо не се страхува. Защо? Силна и права е мисълта му. Като се намери в някакво затруднение, той концентрира мисълта си и всичко стопява. Силната мисъл къса въжета, стопява оръжия, разкъсва окови и вериги. И тъй, какъв човек сте вие, ако мисълта ви не може да разкъса въжетата, с които сте вързани или не може да разтопи веригите, с които сте оковани? След всичко това казвате, че сте Син Божи. Смешно е да се наричате Син Божи, а да не можете да се освободите от въжетата и веригите на неприятеля си. Смешно е някой да се мисли за виден професор, а да не може да реши най-простата задача. Това са. заблуждения. Ще кажете, че Бог е милостив, ще ви помогне. Че е милостив Бог, това се вижда от факта, че ви е допуснал в училището да се учите. Веднъж ви е допуснал да се учите, останалото се изисква от вас. Бог няма да учи заради вас. Професорът не може да бъде милостив към вашето невежество. Да ви допусне в аудиторията си, да слушате лекцията му, това е достатъчно. Повече не искайте. Не желайте Бог да прояви милостта си там, дето не трябва. Каква по-голяма милост искате от тази да ви допусне Бог в света да учите? Обаче, не очаквайте милост към вашата леност. Щом сте дошли на земята ще учите - нищо повече. Като ученици вие се нуждаете от нова мисъл, от ново разбиране за живота. Някои се оплакват, че се усещат ту празни, ту пълни. Много естествено. За да възприеме новото, човек трябва постоянно да се празни. От една страна ще се празни, а от друга - ще се пълни. Който не иска да се празни, той не може да се пълни, т.е. не може да възприема нищо ново. Той ще остане със старото, което е причина за остаряването му. Старото е причина и за болестите. Иска ли да се подмлади, да бъде здрав, човек трябва да приеме новото, което иде в света. Макар и малко, но той всеки ден ще прави крачка напред. Всички хора, млади и стари, трябва да се стремят към новото, за да се подмладят. Не приемат ли новите идеи, младите хора ще остареят, а старите ще оглупеят. С новото в света младите растат и се развиват, а старите се подмладяват. Съвременните християни казват, че Христос е дошъл на земята да учи хората. Ние добавяме: Христос дойде на земята не само да учи хората, но и да ги освободи от веригите на робството, от всички криви възгледи и разбирания за живота. От рождение още човек носи в себе си криви, изопачени възгледи за живота. Хората искат да бъдат добри макар и външно само. Затова, когато се яви някой да ги намаже отгоре с бяло, те са. доволни на това и казват: добри хора сме. Добри сте, но външно само. Като проникнете вътре в себе си ще видите, че не сте навсякъде бели. Същото се отнася и за лошия човек: външно е черен, боядисан с черна боя, но вътре е бял. Всички неща, които се менят, са. относително реални. Следователно мисли и чувства, които постоянно се менят, също са относително реални. Обаче има мисли и чувства, които никога не се менят. Те са абсолютно реални. С такива мисли човек може да прави чудеса. Те са силни мисли и могат да въздействуват не само върху даден човек, но и върху окръжаващата среда. За да дойде до постоянните мисли и чувства, човек трябва да се свърже с Бога. При това положение той може да постигне всичко, каквото желае. За това, именно, Христос казва: „Да бъде според вярата ви!". Вярата е онази магическа пръчица, с която човек върши чудеса: ако е болен, веднага може да оздравее; ако е на смъртно легло, веднага може да възкръсне. Всички хора търсят тази магическа пръчица, но затова се изискват нови възгледи и разбирания, нова любов. Новата любов се постига само чрез връзка с Бога. Това подразбира познаване на Бога. Без връзка с Бога не може да се говори за познаване на любовта, на истината и на светлината. В широк смисъл на думата познаването разбира дълбоко чувствуване на Божията Любов както в самия себе, така и в своя ближен. Това значи да отвори човек душата си за любовта. Отворената душа за Бога е щедра и готова да дава. Ако не дава човек не може да люби. Даването е качество, присъщо на човешката душа. Слезете ли долу, между животните, там никакво даване не съществува. Животното мисли само за себе си. Кое животно мисли да приготви храна за друго, или да му донесе нещо, с което да му помогне в някой труден момент? Човек може да направи това, но животното - никога. Много черти отличават човека от животните. За пример, човек може да диша правилно и съзнателно, а животното не може. Който диша дълбоко и съзнателно може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи дишането правилно другите процеси остават безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. Какво може да постигне човек без дишане? Той е подобен на ожаднял пътник, който се е спрял пред студен чист, планински извор, но няма съд, с който да си гребне малко от водата му. Този човек се намира в положението на пътник, за когото се казва: „Вода гази, жаден ходи; хляб си носи, гладен ходи.“. За да се домогне до правилно дишане и мислене, до правилно хранене, човек трябва да приеме новото разбиране. Върви ли още по стария път, той нищо не може да постигне. Ако срещна хора, които могат да задържат въздуха в дробовете си до половин час, аз съм готов да ги заведа на Луната. Досега не съм срещнал подобни хора. Някои имат малки постижения в това направление. Те задържат въздуха едва до три минути, остават им още 27 минути. Всички явления и прояви на живота представят колелото на живота, което се движи по определен път. Който разбира законите на живота и ги прилага, той може да върти колелото на живота. Който не разбира законите на живота, не може да върти колелото на живота. Който може да върти колелото на живота, той е господар на положението си. Той сам отваря и затваря вратите си, той е свободен. Не може ли да върти колелото на живота, човек е роб на условията. Той е затворник и чака други да отварят и затварят вратите на затвора. Колко хора днес сами си отварят и затварят вратите? Казвате : толкова лоши хора ли сме ние? Не е въпрос дали сте боядисани с бяла или с черна боя, това не ме интересува. Понеже съм реалист, за мене е важно да зная колко хора могат днес сами да си отварят и затварят вратите. Нека всеки си зададе въпроса : „Сам ли си отварям и затварям вратите, или слугите ми вършат тази работа?“ Човек трябва сам да си отваря и затваря вратите. Главното нещо, което Христос придоби на земята, е това, че взе ключовете на ада в ръцете си. Той сам отваряше и затваряше вратите на ада. С това Христос стана господар на положението. Следователно, докато човек не може сам да отключва и заключва вратите на своя живот, всякога ще бъде роб на условията. Докато ключът не е в неговите ръце, той ще живее в света на промените: ще остарява и ще се подмладява; ще умира и ще оживява. Като умре, човек минава през областта на намалението да научи великата тайна на живота. Като не разбират живота, хората очакват да дойде огнена колесница от небето и да се възнесат нагоре, както е станало някога с пророк Илия. Знаят ли те през какъв път е минал пророк Илия, докато е дошъл до положение да се възнесе на небето с огнена колесница? Някои искат да бъдат като Христа. Знаят ли те през какъв път на страдания е минал Христос, докато дойде до възкресението? Даже и Христос, най-големият герой в света, като се намери пред непоносими страдания, каза: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!" На друго място Той казва: „Скръбна е душата ми до смърт.“. Като се примири с противоречията и предаде Духа си на Бога Христос разреши главния въпрос – въпроса за смъртта - и възкръсна. Всеки., който следва Христа, ще разреши въпроса за смъртта и ще стане едно с Него. Не следва ли Христа, човек не може да бъде едно с Него. Невъзможно е смъртният да живее при безсмъртния, невъзкръсналият - при възкръсналия. Следователно, за да живее при Бога, човек трябва да бъде безсмъртен. Сега, да се върнем към основната мисъл на лекцията. Тя е следната: човек диша по един начин, животното - по друг. Грамадна е разликата между дишането на човека и това на животното. При това правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. Като мисли право, човек се издига над животното и започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни. По това именно се отличава човек от животното, което мисли само за себе си. В това отношение животното е символ на краен егоизъм. Апостол Павел казва: „Ние не живеем за себе си и не умираме за себе си". Ако човек изпадне в положение да мисли само за себе си, той е дал път на животинското в своя живот. Човек трябва да живее за Бога и да умира за Бога. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време - най-малко половин час. Този човек е господар на тялото си. Той влиза и излиза свободно от него и се разхожда из пространството. Ще дойде ден, когато човек ще може да се разхожда по цялата Слънчева система, да придобива знания за живота на другите планети. Възможно ли е това? За вярващия всичко е възможно; за невярващия нищо не е възможно. Съвременните лекари мъчно лекуват парализирани хора. Има паралитици, които лежат на едно място с години и мислят само за болестта си. Ако някой лекар-психолог успее да ангажира мисълта на паралитика с някой важен въпрос болният може да забрави болестта си. Ако в това време лекарят заповяда на болния да стане от леглото си и да тръгне, той ще изпълни заповедта му и ще забрави, че е болен. Тъй щото не мислете, че е невъзможно да задържите дишането си половин час и повече. Това е невъзможно да стане изведнъж, но е възможно постепенно. Човек трябва да започне да задържа въздуха в дробовете си от 20 секунди и всеки ден да увеличава по няколко секунди. Постигне ли това, човек лесно ще се справи с мъчнотиите и противоречията си. Те ще се стопят като лед. Който може да задържа въздуха в дробовете си половин час, той е богат човек. Богатството само иде при него. Този човек е господар на условията. Той сам отваря и затваря вратите на своя живот. Каквото пожелае може да направи. Достатъчно е да изпрати мисълта си към някой банкер, за да получи от него такава сума, каквато му трябва. За такъв човек се казва, че каквото хване в ръката си, всичко се превръща в злато. Като ученици вие се нуждаете от нова, абсолютна вяра, която превъзмогва всички мъчнотии. Приложете вярата си, работете съзнателно върху себе си и не чакайте наготово. Някои очакват Бог да им даде наготово всичко, от което се нуждаят. Бог дава само подтик на човека, а работата и усилието са от него. Чуете ли гласа на Бога да казва: Стани! - стани и започни да работиш. Не чакай повторно да те събуждат. - Ама защо трябва да стана? - Стани и не питай. Дали си скръбен или радостен, не питай защо е дошла скръбта или радостта. В този момент с тебе заедно се радват и скърбят стотици хиляди и милиони хора. Приеми скръбта и радостта като благословение, изпратено от Бога, и благодари за него. Като благодариш, ти ще придобиеш някакво благо. Доволният всякога се възнаграждава. От тебе се иска едно: да застанеш на такова място, че да попаднеш на благословението, което иде от Бога. Ако очаквате първите слънчеви лъчи, качете се на някой планински връх и бъдете готови да ги посрещнете. Не се крийте в низините да чакате оттам да ви вадят. Искате ли да получите Божието благословение, застанете на мястото, дето то минава и чакайте. Какво разбрахте от всичко казано досега? Ако нищо не сте разбрали, мълчете и чакайте времето, когато ще разберете; ако сте разбрали нещо, приложете го. Като приложите разбраното, ще направите една от най-близките разходки в пространството - до Луната. - Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот. 22. Лекция от Учителя, държана на 21. януари 1931 г., София. - Изгрев.
  5. Ще разгледам двете положения най-вече в техния материален смисъл. За положителна страна на богатството ще сметна това, че чрез него човек добива едно спокойствие, сила и увереност, които ще му дадат стабилна основа за неговия по-нататъшен живот. Когато човек живее чист и праведен живот, придобива своите материални блага с честен и почтен труд, вътре в неговата кръв се образуват микроскопически частици злато (алхимически процес), които започват да привличат като мощен магнит към себе си, богатство от външния свят. Това е един правомерен начин за забогатяване, при който човек има условия да се развива духовно. И колкото повече той има, толкова повече би могъл да дава. Чрез богатството си би могъл да развие качества като щедрост, милосърдие, отзивчивост, съчувствие, взаймопомощ, правене на добро, и така, чрез възможностите си да стане проводник на Бога, който да се изволява през него и в най-малките наглед дела. Богатството е и велика отговорност пред Небето. Има една опастност, която постоянно дебне всеки човек, допрял се до парите, и тя е скрита във това, че може да бъде допуснато да се роди алчността в сърцето - един от седемте смъртни гряха. И това е велик изпит. Така че, да не се радваме, когато видим пре много богати хора, а да се молим за тях и душите им. Отрицателната страна на богатството е скрита във възможността, че човек може да допусне в себе си мисълта, че това, което притежава е негово, а то не е, защото всичко принадлежи на Бог, всичко , което си мислим,че притежаваме е по милостта на Бога. Чрез богатството човек може да развие в себе си ред отрицателни черти на своя характер. За това е важно да познаваме окултната сила на златото, като метал на слънцето, за да може то безопасно да циркулира в нашия обществен и икономически живот. И така се намалява опастността от съблазън, която може да погуби душите ни. Никой не е защитен или ваксиниран. Опастността я има винаги и от нас се иска голяма и постоянна будност на съзнанието, за не може блясъкът на златото да ни ослепи, омагьоса и заблуди. За отрицателни страни на сиромашията можем да сметнем това, че постоянната липсаи недоимък на нещо, буди неспокойствието на ума и така това се явява пречка, той да се отдаде всецяло на Бога и с вяра да му служи. За обикновенния човек сиромашията е бреме, непосилен товар и страшна мъка, защото той смята, че това е крайно неспаведливо. Той не може да постигне своите цели, стремежи, мечти и копнежите на сърцето си, понеже мисли, че за това са му необходими средства. Не, нужна му е само и единствено вяра. И Господ, именно чрез тази немотия идва, за да изпита сърцето и вярата му. Истината е, че точно тези, привидно неблагоприятни външни обстоятелства, в живота на човека, оказват най-голямо въздействие вътре в самия него. Те се явяват условия, за да се научат великите уроци на смирение, на дълготърпение, на вяра, надежда, любов. Точно тези условия са най-благодатната почва за вътрешната работа. Майка Тереза е имала един чадър и едно одеало. Дали бихме могли да я наречем бедна? Или сиромах жена, при всичкото богатство, което душата и притежава. Как може да бъде беден човек, в когото Христа живее?! Каквито и условия да ни се дадат в живота - богатство или бедност, ние трябва да бъдем винаги разумни, за да можем да работим, да се повдигаме и да намираме скритите съкровища на Духа, които Той е приготвил за нас. Индусите, когато станат на по 50 години, оставят своя бизнес, оставят семействата си - жена, деца и всичко светско, и се отдават на духовен живот, служене на Бога и на проповядване. Т.е. те се освобождават от всичко материално и прексват всички връзки, които са ги спирали или ограничавали, за да не могат те всецяло да се отдадат Господа. Лично смятам, че не е нужно да чакаме да станем на по 50 години или повече, за да посветим живота си на Бог. Винаги можем да го направим. Още днес. Още дори сега. И такау човек може да гледа на сиромашията като на велико богатство, което го води към Бога. И както Христос казва: "Продай имота си и раздай парите на бедните и ела при мене", и също казва "По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Небесно". Всеки ден Христа ни подканя да се отречем от нашите стари навици, от живота ни на старозаветни, на новозаветни и праведни хора. Да дойдем при Него като ученици и да му служим в Дух и Истина.
  6. valiamaria

    1929_11_27 Ново разбиране

    Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Естествен ред на нещата“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Ново разбиране Размишление върху Божията Правда. Чете се темата: „Смени в природата“. Като се говори за смени в природата, вие можете да разглеждате този процес навсякъде в живота. Ако отидете на театър, там сцените се сменят. Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят. Пък и във всеки отделен предмет има смени. Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят. Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши. Запример, някой наблюдава, как борци се борят и като се върне у дома си, казва: И аз мога да надвивам, да се боря с юнаци. Човек трябва да се опита, да има ясна представа за своята сила. Сега, като ученици, вие се интересувате от знанието. Дойдете ли до знанието, и тук има процеси на смени, преминаване от една област в друга. Това са степени на знанието. Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание. Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа. Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н. И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси. При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси. Това показва, че каквито усилия да прави, човек не може изведнъж да бъде добър, любящ и т. н. За да придобие тези качества, той трябва да работи съзнателно върху себе си. Мнозина се стремят към любовта, без да се запитват, как могат да я придобият. Любовта е във връзка с живота. Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот. Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави. Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравее ли, не сте го обичали истински. Любовта облагородява човешкото сърдце. Любов, която кара човека да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб. Радостта произлиза от придобивките в живота. Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде. Любовта не произвежда противоположни процеси. Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си. Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя! — Кого ще любиш? — Това не е важно. Важното е, че трябва да любя. Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести. Не, щом искаш да бъдеш здрав, непременно трябва да обичаш. Не можеш ли да обичаш някой човек, ще обичаш себе си. Ако човек себе си не обича, никого не може да обича. Съвременните хора се запитват, защо идат болестите и страданията. Болестите и страданията, както и отрицателните прояви в живота, се дължат все на безлюбие. Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието. Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек. — Какво от това, че някой е лош или грешник? И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов. Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро. Той обича всички хора и им помага. Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ. Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош. Това е невъзможно! Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър. От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си. От човека зависи да проявява любовта си, или не. — Защо човек трябва да люби? — За да има живот в себе си, да бъде здрав, силен, щастлив, да има успех в работите си. Като люби, човек ще носи щастие и на окръжаващите, и на себе си. Като говоря за любовта, аз имам пред вид онази любов, която е свързана със здрава, с положителна мисъл. Любовта е вътрешна необходимост за човека, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм. Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее? Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори. Защо човек трябва да люби? Или защо трябва да живее? Много естествено. Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби. Като люби, той живее. Кой не иска да живее? — Как ще живее човек: добре или зле? — Щом люби, човек непременно ще живее добре. Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив. Този живот е подобен на река, която лъкатуши в пътя си, като се стреми направо към морето. През каквито места да минава, каквито утайки да я размътват, в края на краищата тя ще се пречисти и ще бъде еднакво чиста, какъвто е изворът, от който е излязла. Като ученици на Велика Школа, вие трябва да разбирате любовта по нов начин, т. е. да живеете по нов начин. Без любов никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва. Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения. Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания. Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод. Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче. Обаче, животът на кравата и на вълчицата е ограничен. Човек, обаче, ще роди човек, който има по-големи възможности и условия за свобода, за постижения от тия на кравата и вълчицата. Следователно, искате ли да постигнете нещо, мислете право върху живота, върху любовта. Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо няма да постигнете. Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет. Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование. — Защо? — Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички. Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения. Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее. Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот. Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят. Човекът на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне. Той е извор, който, колкото да го черпят, никога не пресъхва. Христос казва: „Овцете, които Отец ми даде, никой не може да ми ги отнеме. Тези овце слушат гласа ми и ме познават“. Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него. За тия овце, именно, Христос дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него. Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта. Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов. Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“. Свърже ли се с любовта, човек се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда. Сега, като се говори за любовта, мнозина правят сравнение помежду си и казват, че един обича повече, а друг — по-малко. Любовта не може да се измерва по количество. Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки. Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му. Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори. По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения. Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата. Колкото да е малък огънят на вашата любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и грее надалеч. Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия човек. Докато не разбира любовта, човек се намира в положението на своенравно дете. Като слушат да се говори така, някои се обезсърдчават, мислят, че нищо не са направили, че нямат никакви постижения. Не, всеки човек, който е работил съзнателно върху себе си, е придобил нещо, но той трябва да превърне спечеленото в златни пари, в ефектив. В турско време още, един стар човек успял да спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари. По едно време цената на книжните пари спаднала толкова много, че 20-те хиляди лева на стареца нищо не стрували. Той горчиво съжалявал, че трудът му се обезценил толкова много. Едва при това положение той съзнал, че е трябвало да превърне събраните си пари в злато, което никога не губи своята стойност. Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стойността на книжните пари. Днес имат цена, но утре вече се обезценяват. Истинско знание е това, което има стойността на златото. Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие. Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питам: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път. Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал. На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее. Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи. На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави. Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи. Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа. Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране. Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства? За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея. Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота. Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота. Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят. Привидно могат да се загубят, но вътрешно те остават с него. Този човек не се залъгва от думите на някои проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада. За него раят и адът са тук, няма защо да ги търси вън от себе си, вън от своя живот. Какво представя раят? Раят е място на абсолютна чистота. Раят е място, дето слънцето никога не залязва. Раят е място за работа, учене, любов. Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен. Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи. Там искат хора за работа. Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята. Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него. Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти. В този смисъл земята представя място за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее. Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид. Това не е живот. Това не е право разбиране на живота. Съвременните хора се стремят към свобода, без да подозират, че свободата се определя от истината, от любовта. Истината, любовта изключват всякакво насилие. Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината. Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото. Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви. Нищо не е в състояние да я задържи при вас. Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети. Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената. Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа. Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава. Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си. Под думата „живот“ те разбират стария живот. Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него. Той едновременно ще живее два живота: стар и нов. Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат. — Ама от мене човек не може да стане. — Това не е ваша работа. Този, Който е създал света, Той е предвидил всичко. Той знае, от кого, какво може да излезе. Като ученици, от вас се иска да мислите по нов начин, да възприемате и прилагате любовта по нов начин. Що се отнася за спасението на хората, на цялото човечество, това не е ваша работа. Новото учение изисква хора за работа, а не само да философстват. Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат. После ще кажат, че са извършили някаква работа. Как са свършили работата, и те не знаят. Като работи, човек трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши. Ако не знае, какви ще бъдат резултатите на известна работа, по-добре да не я започва. Ако не знае абсолютно резултата на дадена работа, поне приблизително трябва да знае. И тъй, човек трябва да знае резултата на всяка своя работа. Ако резултатът е добър, той трябва да предприеме тази работа. Всяка работа, започната с любов, внася живот в човека. Дето е любовта, дето е животът, там е постижението. Без любов, без живот, никакво постижение не може да има. Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото. Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот. Това е невъзможно. От една страна човек ще гради, от друга ще създава. От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия. Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията. И противоречията имат добра страна. Чрез тях човешката воля се усилва. Силата на човека се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота. Срещнете ли човек, който не може да издържи най-малката мъчнотия, той е слаб. Мъчнотиите и противоречията са атлети, борци, с които всеки човек трябва да се справя. Днес от всички хора се иска самообладание, да знаят, как да се справят с мъчнотиите си. Докато придобие самообладание, човек постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади. Може ли ла се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към самообладанието си, докато го развие до такава степен, че нищо да не нарушава неговото равновесие Това значи, да владее човек магическата пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот. Тази магическа пръчица ще видите в ръката, на очите, на ушите, на устата на човека. Този човек знае, кога и как да пипа, да гледа, да слуша, да говори. Следователно, искате ли да придобиете магическата пръчица, стремете се към ново разбиране и прилагане на любовта. Изобщо, новото няма нищо общо със старото. Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото. Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат. Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията. Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи. Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите. Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта. Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта. Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани. 0тхрани ли любовта в себе си, човек става силен и млад. Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силите си. Като знаете това, отворете се за Божественото, приемете любовта в себе си, за да станете силни, млади и разумни. — Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват с нас. 14. Лекция от Учителя, държана на 27 септември, 1929 г. София — Изгрев.
  7. valiamaria

    1930_01_01 Личност и душа

    Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Степени на съзнанието“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата, "Степени на съзнанието", Общ окултен клас, IX школна година (1929-1930) Първо издание, Издателска къща „Жануа-98“, 2008 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Личност и душа Съвременните хора искат да бъдат силни, лесно да се справят с мъчнотиите си. Обаче силата на човека не се крие във външните условия, но в условията на неговата душа. Силата на душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно. В това отношение тя представя живота на физическия свят. Физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот. Следователно малките неща не разрешават въпросите. Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, но в настоящето. Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят, дали са личности, азове или души. Животът наличността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Аз-ът пък е баща на личността. Значи съзнанието – низшето себе, и аз-ът – висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада – Божествената душа, а над Божествената душа – Божественият Дух. Окултната наука, в своето развитие, е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проявя на личността. В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби личността, ще умре; ако не се радва, тя пак ще умре. Следователно личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Други са положенията за съзнателния живот. Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина. Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. Защо се сърди, и тя не знае. Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека. Детето се сърди на майка си. Защо? То иска от нея 5 ореха, а тя му дава 4. То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми 5 ореха!“ Защо детето иска непременно 5 ореха? Защото са малки. Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече. Значи, колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето. И обратно: Колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето. Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не 5; то знае, че дините са големи и не може да се справи с 5 дини. Дори когато иска една диня, ще иска малка. Хората на личния живот са малки деца. Желанията им са подобни на орехи, на лешници и т.н. Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види до кой клас е достигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас на училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и коригира в живота. Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките. След това проучaва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал – въглища или дърва и т.н. Тия неща указват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати. Това е една от великите задачи на съвременния човек. Въпросът за храненето, във физическо и духовно отношение, е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес. Въпреки това този въпрос не е напълно разрешен. Днес всички хора се намират пред изтичане на старата година и влизане в новата. Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година? – Баланс. Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали. По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година. За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да е имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот. Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува. Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува. Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ; ако няма такава, ще се намира под влиянието на болната ръка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощ. Той не е свободен човек. Свободен човек е онзи, който има знания и който може да ги прилага. Някой минава за учен, за човек с големи знания, а като се намери пред известно страдание, не може да си помогне. Знание, което не може да освободи човека от страдания и мъчнотии, или не е положително, или още не е приложено. Който разполага с положителната наука, той трябва да се лекува с нея и сам да плаща дълговете си. Истинско знание е онова, което човек всякога носи със себе си и прилага на всяко време. Новороденото дете носи известни знания със себе си и щом отвори устата си, то знае вече какво да прави. Кой учи новороденото дете да яде, да сучи от майка си? Кой учи току-що излюпеното пиленце да кълве? Следователно, като живее, човек трябва да се стреми към придобиване на знания, които ще му послужат през всички времена и епохи. Това знание наричаме Божествено. Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот. Този живот е на степени, вследствение на което се проявява по различен начин. В личността той се проявява по един начин, в съзнанието – по друг, в душата – по трети начин, в духа – по четвърти начин и т.н. В това, именно, седи разнообразието на Божествения живот, който се проявява в различни форми и по различни начини. Божественото живее във всички форми, от най-малките до най-големите. Докато една форма живее по начин, специфичен за нея, и изпълнява законите, по които е създадена, тя всякога е жива. И като умре, тя пак продължава да живее. Наруши ли законите, по които е създадена, тя умира. В това се заключава философията на живота. От гледището на тази философия човек казва: „Докато Бог живее в мене, и аз живея. Престане ли Бог да живее в мене, и аз умирам“. Дръжте в ума си мисълта: „Бог живее навсякъде и Неговата воля трябва да се слуша“. Щом Бог е създал света, трябва ли да оставим малките същества да го управляват? – „Защо е създаден светът?“ – Това е Божия работа. Щом е създал света, Бог е имал някаква велика цел. Нашата задача не се заключава в разрешението на въпроса, защо светът е създаден, но да разберем защо сме дошли на земята. Хората задават този въпрос и различно си отговарят. Някои казват, че човек е дошъл на земята да яде и да пие. Отчасти този отговор е прав, но яденето и пиенето не са единствената цел на човешкия живот. Ако нямаше ядене, малцина биха дошли на земята. Без ядене животът на земята е невъзможен. Едно от великите неща на земята е яденето. Чрез ядене хората се примиряват. Чрез ядене те разрешават противоречия в живота си. Значи яденето определя смисъла на живота. Въпросът за яденето, за осигуряване на храната е един от важните социални въпроси на днешния век. Той стои на масата на съвременния човек като пръв и най-важен за разрешаване. Като се разрешава този въпрос, трябва да се има пред вид неговото трояко значение: физическо, духовно и умствено. И тъй, всеки човек трябва да направи баланс на своите капитали, да знае с какво разполага през всяка нова година. Като има пред вид крайния резултат на своите сметки, той ще знае причините на този резултат, ще знае защо печели и защо губи. В този случай човек не се интересува толкова от резултата, колкото от причината, която го произвежда. Богатството и сиромашията са резултат на правилната или неправилна деятелност на човешкия ум и на човешкото сърце. Не е достатъчно само човек да бъде богат, но богатството трябва да бъде за него благо, да се чувства доволен от него. Ако богатството е правилно разпределено между хората, богатият би се чувствал доволен. Днес богатите хора не са доволни от положението си. Защо? Има нещо неправилно в тяхното забогатяване. Те стават богати за сметка на много хора, вследствие на което носят тяхното неразположение. Богатството трябва да бъде така разпределено между хората, че едновременно да бъде благо за всички. Злото в света се ражда по причина на това, че благата на живота не са еднакво разпределени между всички хора. Всеки човек има право да се ползва от благата на живота. Обаче ако има злато, а няма хляб, той пак ще бъде недоволен. Значи златото е нужно на човека само като средство за доставяне на хляб. Няма ли хляб, противоречията неизбежно го следват. Къде има най-малко противоречия? В живота на личността. Тя заема най-високото място в човека. По-горе от човека тя не може да отиде. Засега господарка на човека е личността. Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност. Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда. Можете ли да обидите силно разгорялия се огън, като му сипете няколко капки вода? Можете ли да обидите океана, като черпите от него вода? Можете ли да обидите с нещо Хималаите? Човек се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права. За да бъде почитан, човек трябва да почита другите. Докато човек прави разлика между хората, докато поставя своята личност над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан. Съвременните хора не признават личния елемент на животните, вследствие на което не им отдават нужното внимание и ги третират като безлични същества. И животните имат личен елемент, само че личността на човека седи най-високо, като цар на всички личности. Мнозина предават на личността Божествен произход. Ако наистина Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува в света. Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още в личността. Човек не познава още своята личност. Разбере ли я веднъж, той ще ѝ даде нужното място и ще се освободи от противоречията и страданията в живота. Двама души се сдружили и тръгнали заедно на път. Единият от тях бил дребен, нисък по ръст, а вторият – едър, здрав, силен човек. Първият взел за път няколко хляба, а вторият, понеже не обичал да носи много товар, взел само един хляб. Той турил хляба си в торбата на първия. За колко време ще им стигне този хляб? Вторият, като едър, силен човек, още в началото на пътуването изял своя хляб и започнал да яде от хляба на другаря си. Това негово поведение породило недоволство в първия. Пътят им бил дълъг, вследствие на което хлябът щял скоро да се свърши. За да запазят добри отношения, вторият пътник трябвало да вземе два пъти повече хляб от първия. Какво представляват двамата пътници? Първият пътник представлява Божественото в човека – а вторият – човешката личност, която живее за сметка на Божественото, което предвижда нещата. Дребният, малкият човек знае, че му предстои дълъг път, и взима повече хляб в торбата си. Грешката е там, че този човек се е сдружил с голям и физически силен. Божественото може да върви паралелно с личността, но да не се сдружава с нея. Ама личността била голяма, богата, разполагала с много знания. Който много знае, той много трябва да прилага. Богатият трябва да дава повече, а сиромахът – по-малко. Малката цев пуща малко вода, голямата цев пуща много вода. Такива са законите на физическия свят. В Божествения свят, обаче, законът е обратен: малкото ражда голямото. От малкото житно зърно се раждат великите неща в света. Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора. И през воденица да мине, и в пещ да се пече, житното зърно всякога остава живо. Божият Дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира. Дойдете ли до живите неща, използвайте ги; дойдете ли до мъртвите, тях погребвайте в земята. Христос казва: „Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в себе си“. Личността в човека представя живота на плътта, а Божественото – живота на духа. Когато духът вземе първо място в човека, плътта трябва да остане на последно. Вземе ли плътта първо място, духът отстъпва. Дето духът живее, плътта умира; дето плътта живее, духът умира. Защо? Храната им не е еднаква. Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта. И плътта не може да живее с храната на духа. Ако плътта живее при духа и не умира, това показва, че тя живее по свой начин, независим от този на духа. Ако и духът живее при плътта, без да умира, това показва, че той живее свой собствен живот. Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек. Тези два живота, именно, създават борбите и противоречия в човека. Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е. когато личността се подчини на Божественото начало в човека. Днес хората мислят върху въпроса, защо духът не живее в съгласие с плътта и защо плътта не живее в съгласие с духа. Много естествено. Те са разменили местата си. Един ден, когато всеки отиде на мястото си, плътта и духът ще бъдат в пълна хармония и единство. Често хората имат крива представа за себе си, вследствие на което се мислят по-учени, по-силни, по-духовни, отколкото са в действителност. Обаче когато изпитанията дойдат в живота им, те виждат истинската си стойност. Може ли да се нарече силен човек този, който от една дума се обижда? Може ли да се нарече дълбок извор този, който от най-малкия дъжд се размътва? Ако от най-слабото земетресение водата на извора се губи, това показва, че той няма голяма дълбочина. Следователно, в пълния смисъл на думата, духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания. Каквито бури и ветрове да срещне на пътя си, каквито сътресения да го сполетят, той всякога остава тих и спокоен. При обикновените земетресения земята се разтърсва на дълбочина най-много 5–10 километра. При големи земетресения, които рядко се случват, земята се разтърсва на по-голяма дълбочина. Земята представя млада мома, която се движи около своя възлюбен – слънцето. Когато земята се разиграе силно, както при земетресенията, това показва, че като млада мома, тя се е хванала на хоро и играе. Застои ли се дълго време на едно място, без да тропне на хорце, земята започва да остарява: от млада мома тя постепенно отива към стара баба. Има страни, в които не стават никакви земетресения. Те се намират в положението на баби, които си почиват. Като се казва, че земята е млада мома, мнозина искат да се докаже това по научен начин. И да се докаже, ако не е истина, пак недоказано остава. В сегашната наука много неща са доказани, но всички не са истинни. Изучавате един, втори, трети факт, виждате, че са доказани, но между тях пак няма никаква връзка. Каква наука е тази, която не може да свърже всички факти в едно неразривно цяло? Можете ли да наречете научни факти тия, между които не съществува никаква зависимост? Един научен факт е добре обоснован, когато между него и близките факти около него съществува известна зависимост, както между живачния термометър, външната температура и подобряването или влошаването на времето. Например видите ли, че живакът в термометъра се повдига, вие знаете, че външната температура се увеличава; ако живакът в термометъра слиза, температурата се понижава. В зависимост от подигането и падането на температурата се определя времето, дали ще бъде топло или студено. Зависимостта между тия факти е не само външна, но и вътрешна, т.е. психическа. Тези факти указват влияния върху характера и темперамента на човека. Например, ако едно дете е заченато в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, в характера на това дете ще има възход. То ще е любвеобилно, с открита душа. Ако пък е заченато в момент, когато живакът в термометъра е спадал, то ще бъде студено, затворено, хладнокръвно – ще минава за философ. Това е научен факт, за доказването на който се изискват ред наблюдения. Как ще се докаже факта, че баща и син, които са родени в един и същ град, имат нещо общо в характера си? За да се докаже този факт, вие трябва да изучавате характера на бащата и на сина и да видите дали си приличат. Ако си приличат, да разберете на какво се дължи приликата. Не само това, но ако бащата и синът са заченати в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, и двамата ще имат едно и също количество калории топлина и еднакъв род енергии. Сега, като изучавате зависимостта между характера на човека и външните условия, вие си задавате въпрос, съвпадение ли е това, или действителност. Ако е действителност, вие искате да знаете, външните условия ли създават характера или характерът указва влияние на външните условия. Когато посетите приятеля си през някой студен, зимен ден и намерите стаята му добре отоплена, какво означава това? Това показва, че приятелят ви има добро разположение към вас. Той ви очаква, затова е изчистил стаята си добре, отоплил я, иска да ви посрещне сърдечно. Ако този ден, именно, приятелят ви не е добре разположен към вас, той нарочно оставя стаята си нечиста, неотоплена. Този ден той не иска да ви приеме, затова не ви е създал добри условия. Следователно заварите ли стаята на приятеля си или на вашия познат нечиста, неотоплена, не влизайте вътре. Студът показва, че този ден не ви приемат на гости, и вие трябва да останете у дома си, да размишлявате. Растенията разбират този закон и разумно го прилагат. Щом вън е студено, те не излизат никъде. Те не подават главата си вън от своята стая. Нищо в света, както и в цялата природа, не е случайно. Следователно не е случайна и зависимостта между външните условия и човешкия характер. Представете си, че от върха на една планина, като връх на триъгълник, извират две реки, които текат в две различни посоки и образуват двете страни на триъгълника. Едната река тече към юг, другата – към север, вследствие на което произвеждат два различни резултата. Първата река е по-топла и производителна, втората – по-студена и по-малко производителна. Ако двете реки представят краката на човека и ако при движението си с левия крак той възприема някаква отрицателна мисъл, в скоро време сърцето му ще изстине. Какво трябва да направи в този случай? Единственото спасение се заключава в това, да продължава движението си. Втория момент той ще дигне десния си крак. Ако съзнанието му е будно, той трябва да образува повече топлина в организма си, с която да компенсира изразходваната. Не може ли да направи това, в него ще се яви желание да се върне назад. Този закон съществува и в природата. Следователно човек не може да направи една след друга две стъпки, при които да става подигане или спадане на живака в термометъра. Ако при първата стъпка температурата се подига, при втората ще спада. И обратно: ако при първата стъпка температурата спада, при втората ще се подига. Изобщо, ако някъде в природата или в живота става подигане на температурата с единица, на противоположния полюс някъде става понижаване на температурата с единица. Това наричаме закон на смени в природата. Който разбира този закон, той разбира и своите състояния. Като преживее някакво високо, подигнато състояние, той знае, че неизбежно предстои понижаване на състоянието му. Като ученици, вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате. Например, виждате, че един човек се гневи. Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи. Това е неразбиране на живота. Оставете човека на свобода. Докато живее в личността си, той не може да не се гневи. Ако не се гневи, той ще умре; ако не се радва и не скърби, той пак ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянието, т.е. когато ту се радва, ту скърби. За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус – кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергия. Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна или кинетична енергия, а в левия – на отрицателната или потенциална енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт. Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния. Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит: разделете нивата си на три части. В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част – във време, когато луната се празни, а в третата – когато слънцето е в своята най-висока точка. При пълнолуние се забелязва възход, подигане на температурата; при изпразване на луната – понижаване на температурата. Проследете какви резултати ще имате при трите случая. Направете още един опит съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна – в левия, и с тази мисъл обиколете нивата си сейте. Резултатът на този опит ще бъде различен от резултата на първите опити. Всички промени в природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за деятелността на висши, разумни същества. Подигането и спадането на температурата не се дължи на човешката деятелност. Подигането на температурата, топлото време показват, че разумните същества имат добро разположение към хората и по този начин им помагат. Рязкото и ненавременно понижаване на температурата показва, че хората са нарушили някакви природни закони. Благоприятните условия в живота са израз на Любовта и разположението на разумните същества към човека; неблагоприятните условия са израз на неразположението към човека, по повод на някаква негова погрешка. Значи погрешката на човека е била от такъв характер, че води към нарушаване на някой природен закон. Често религиозните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че щом е благ, Бог трябва да бъде снизходителен към човека, независимо от това, дали живее правилно, или не. Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира? При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Не е въпрос, защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то – с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието – живот на душата. Следователно личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човека да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път. Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са: страх, омраза, ревност и т.н. Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт“. Същото се отнася и до останалите отрицателни качества. Кой човек мрази? Който няма Любов към Бога. Има ли Любов към Бога, човек е придобил вечния живот. Какво разбирате под думите „любов към Бога“? Да обичате Бога, това значи да бъдете извори, да давате изобилно. И чешмата дава на хората, и тя носи благо, но в края на краищата за това благо ще се счупят много глави. Докато посетителите на чешмата са малко, водата е благо за тях. Увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой, кой пръв дошъл, докато най-после борбата свършва с пукнати глави. От благо за хората чешмата се превръща в зло. За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, за да се хване по-голяма част вода от планинския извор. Оттук вадим следния закон: когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е. производителността трябва да се увеличи. Не се ли спазва този закон, в живота се явява известна дисхармония. Израсте ли повече, отколкото са средствата за поддържане на организма, човек е осъден на страдания. Колкото повече човек расте и се развива, толкова повече трябва да увеличава своята дажба. Същият закон се отнася и до човешките желания. Някой иска да стане учен, силен, виден човек. Преди да очаква това, той трябва да се опита и провери, има ли условия за постигане на тези желания. Може ли при сегашните условия всички хора да станат учени? На всички хора се проповядва да станат силни, учени, богати, но малцина могат да постигнат това. За да живее човек дълго време на земята, все трябва да има някой, който да поддържа този живот. Ако бащата носи в себе си условия за дълъг живот, и синът може да живее дълго. За всеки човек може да се определи, има ли условия за дълъг живот, или няма. Онези хора, на които е определен дълъг живот, се намират под влиянието на особени планетни съчетания. За тези хора са отворени и 12-те извори на живота. Онези пък, за които са отворени само пет извора на живота, ще живеят малко време на земята. Това, именно, показва, че в света нищо не е произволно. Мнозина искат да им се дадат дарби, да се проявят. Ако отсега нататък човек иска дарби, неговата работа е свършена. Човек се ражда с дарби, които постоянно трябва да развива. Ще възразите, че във времето на Апостолите Дух Божи ги осенил и те започнали да говорят на 12 различни езици. Ако това е станало в миналото, защо да не стане и сега? Това не е произволно явление. За да ги осени Духът, това показва, че в тях са били отворени всичките извори на живота. Следователно, за да стане учен, човек трябва да се е родил учен. Само онзи може да се роди учен, който е работил в миналото. Той има добре развити ум и сърце. Днес човек се нуждае от условия, които да му съдействат да се прояви. Тъй щото, за да бъде учен, силен, човек се нуждае от здрав организъм, от добре разработени ум и сърце, да устоява на външните и вътрешни условия. Такъв човек се отличава с голяма устойчивост. Не е ли придобил тия неща, човек трябва да бъде внимателен, за да си осигури сносен живот. Каквото днес придобие, той ще го складира като капитал за бъдещия си живот. Казват за него, че е добър човек, че е светия. Той може да е добър, свят човек, но за хората. По отношение на Бога, обаче, не е толкова добър. За Бога е добър човек този, който изпълнява Неговата воля. Той може да се колебае за много неща в живота си, но стане ли въпрос за волята Божия, там всякакво колебание изчезва. Когато върши волята Божия, дълбоко в душата си той чувства правотата на своите действия и не се поддава на мнението на хората. Какво хората говорят за него, това не го смущава. Той се държи за волята Божия и с оглед на нея изправя постъпките си. Той не се спира върху външния изглед на нещата, но ги разглежда вътрешно. Понякога външно човек може да бъде праведен, а вътрешно – не. И обратно: вътрешно може да е праведен, а външно – не. Човек трябва да има будно съзнание, да разбира и най-скритите си мисли и желания и да си дава отчет за тях. Има мисли в човека, които са в състояние да го умъртвят; има и такива мисли, които могат да го възкресят. Ако една ваша мисъл не може да изправи едно ваше чувство или желание, или ако едно чувство не може да изправи една мисъл, вие сте осъдени на големи страдания. На какво се дължат страданията? На вътрешна дисхармония между ума и сърцето, между мислите и чувствата на човека. Това разногласие между мислите и чувствата на човека се дължи на факта, че той иска да вземе повече неща, отколкото може да носи. Например, тщеславният иска всички хора да го хвалят. Могат да го хвалят няколко души, но невъзможно е всички хора да го хвалят. Защо трябва да го хвалят всички хора? Христос казва: „Търсете слава от Бога, а не от човеци“. Може ли бедният, невежият да ви даде това, което искате? Може ли престъпникът да отговори на това, което душата ви желае? Какво може да даде престъпникът, освен своето престъпление? Какво може да даде болният, освен своята болест? Какво може да даде слабият, освен своята слабост? Какво може да даде невежият, освен своето невежество? Като ученици, вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да придобивате знания. Като ги придобиете, трябва да ги приложите. Каже ли ви някой, че изведнъж можете да станете учен, и повярвате на думите му, вие сте на крив път. Човек постепенно придобива знания. Придобитите знания трябва да се приложат. Не се ли приложат, те могат да уморят човека. Необработеното знание представя лед или сняг, който, приеме ли го човек в стомаха си, може да го умори. Който е пил студена, ледена вода от планински извор, когато е бил изпотен, той знае какви са нейните последствия. Ще кажете, че водата е чиста, слиза от планински извор и не може да причини никаква вреда. Ако температурата на водата е ниска, преди да се пие тя трябва да се стопли. Следователно, отдето и да иде знанието, за да се ползва от него, човек трябва да го асимилира и приложи. Всяко необработено и неприложено знание не ползва човека. Каквито усилия да прави, с такова знание човек не може да стане философ. За да стане философ, той трябва да има добре развит ум, да прониква в дълбочината на нещата. Според окултната наука философът трябва да е развил своето причинно тяло, да вижда и разбира причините и последствията на нещата. Поет може да стане онзи, който е влязъл в областта на Нирвана. Значи философът трябва да има философски ум, поетът – въображение, добрият човек – Любов. Без Любов човек не може да прави добро. За да направи добро, човек трябва да вложи в доброто част от себе си. Доброто има смисъл само тогава, когато може да пресъздаде човешкия характер. За това, именно, човек трябва да върши волята Божия. Като върши волята Божия, той се свързва с Неговата Любов. Тогава Божието дело ще бъде и негово. Това означават думите: „Бог да живее в човека, а човек – в Бога“. Някои мислят, че като живее в Бога, човек се изгубва. Той се изгубва толкова, колкото детето, което след години става стар дядо. Губи ли се детето изобщо? Детето не се губи нито в юношата, нито във възрастния човек, нито в стареца. Това са фази на живота, през които човек неизбежно минава. Старецът често си спомня за своето детинство. На кое място в стареца живее детето, не може да се определи. Слушаме обаче дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това“. Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум. И дядото съществува в ума на детето. Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после старец, с побеляла глава, с бяла брада и мустаци. Детето символизира Любовта, а старият човек – Мъдростта. Старият от време на време хваща космите си, с което иска да каже: „Виждате ли тия бели косми на брадата ми? Това са закони, по които човек трябва да живее“. Ангелите нямат бради и мустаци, което показва, че те живеят без правила и закони. Те не се нуждаят от правила и закони, като хората, защото живеят в светлина. Като срещнете един ангел, ще видите, че от цялото му тяло излиза светлина във вид на лъчи. Те светят като слънце. Космите на главата, брадата и мустаците в човека представят растителното царство. Като знае това, човек трябва да пази главата си от оголяване. Космите служат за урегулиране на енергиите в човешкия организъм, а оттам и при кръвообращението. Всеки косъм е център на динамическа сила, която помага за разпространение на кръвта по повърхността на тялото. Ако всички косми по тялото на човека се отнемат, той ще се натъкне на големи нещастия. Космите са толкова необходими за човека, колкото растенията за земята. Ако растенията изчезнат, земята ще се превърне в суха и безжизнена пустиня. Корените на растенията и на дърветата играят роля на помпи за извличане на вода от дълбочината на земята. Когато водата потъне дълбоко в земята, корените на дърветата, със своята магическа сила, я извличат на повърхността на земята. Поради това, че секат горите, почти в цяла Европа се забелязва намаляване на водата. И в България изсичат горите. Ако и в бъдеще продължават да ги секат, много от сегашните извори ще изчезнат. За да не става това, на мястото на изсечените гори трябва да посаждат нови. Следователно, за да не пресъхват изворите на човешкия живот, всеки ден човек трябва да посажда по една добра мисъл и по едно добро чувство в своята почва. Само по този начин мисълта на човека ще се засили, а чувствата му – ще се облагородят. Преди всичко човек трябва да развива самообладанието си, при всички условия на живота да бъде тих и спокоен. За да развива самообладанието си, човек трябва да знае, че един Бог съществува в света и към Него да определи отношенията си – отношения на Любов и самоотричане. Законът на себеотричането не подразбира загуба. Да се отречеш от себе си, от своя живот, това значи да придобиеш Вечния живот. Затова е казано, че от онзи, на когото е много дадено, много се иска. Много е дадено на праведния, но ако той падне, голямо е падението му. Ако грешникът се подигне, голямо е въздигането му. С други думи казано: Големи са спънките на добрата мисъл, когато попадне при лоши, неблагоприятни условия за реализирането ѝ. И обратно: Всичко разумно се притича на помощ на слабото, да го превърне в силно, а лошото – в добро. Да се говори на човека за доброто и красивото в света, за наука и култура, това значи да му се даде подтик към тия неща. Като се стреми към наука, човек вижда какво поле се открива пред него. Съвременната наука е още в детинството на своето развитие, но въпреки това има области, които са добре разработени. Такава област е, например, анатомията. Във физиологията има много въпроси, които впоследствие ще се изяснят. Теоретически много въпроси са обяснени, но дойде ли до практиката, те не се съвпадат. Истинско знание е това, в което има пълно единство между практика и теория. Истинско наследство е това, което едновременно със съобщението за него дават парите на наследника. Той веднага го пуща в обръщение. Който разполага с положително знание, той може да го приложи във всички области на живота. Това знание става плът и кръв за човека. Какво трябва да прави човек, за да се помогне до положителната наука? От човека се иска само едно: да разработва своята почва и да знае какви растения могат да виреят в нея. Що се отнася до останалите условия, това не е негова работа. Например, знаете, че житото вирее в умерения пояс. Какво ще правите, ако попаднете в студен климат? Колкото да разработвате и подобрявате почвата, при студения климат житото може само да покълне, но не и да израсте, да цъфне и плод да даде. Ще кажете, че можете да отглеждате житото под стъкла, при изкуствено отопление. Това е невъзможно. Щом знаете, че житото не вирее в студен климат, ще се заемете с обработването на други култури, за които дадените условия благоприятстват. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства. Хранете в себе си такива мисли и чувства, за развитието на които вашата температура и почва благоприятстват. Оттук вадим следните правила за живота: Отглеждай само такива семена, които могат да виреят в твоята почва. Не отглеждай в почвата си такива семена, за развитието на които трябва да употребиш всичката си енергия, всичките си средства и време. За някои това са противоречиви мисли, но способният учен намира правия път чрез противоречията в живота. Витлото, което движи аероплана, прави хиляда обръщания в минута, но въпреки това картечницата в аероплана е така нагодена, че когато действа, куршумите ѝ минават през междините на витлото, без да го засягат. Следователно, искате ли да реализирате една мисъл, тя трябва да се движи с такава бързина, че да излиза през междините на ограничителните условия, без да ги засяга. В този случай ограничителните условия могат да се уподобят на витлото в аероплана. Може ли да се нарече човек онзи, който не е в състояние да излезе от ограничителните условия на гнева, омразата, съмнението, малодушието и да ги превърне в благотворна енергия? Малодушният е ленив човек. Той не вярва на силите си, затова очаква на помощта на хората. Каквато работа да започне, преди всичко човек трябва да разчита на себе си, а после на другите. Каквото предприемеш, върши го за себе си, а после за другите. Учиш ли, учи добре за себе си, а не за хората. Ако живееш добре, живей за себе си, а не за това, какво хората мислят за тебе. Прилагай доброто за самото добро, а не за похвалите на хората. Развивай и прилагай силата си за самата сила, от любов към нея, към ползата, която тя допринася, а не от тщеславие, да покажеш пред хората, че си силен. Важно е желанието на човека да постигне нещо красиво в живота си. Има ли това желание, той трябва да употреби всички усилия да го постигне. Който види тия усилия, той може да му се притече на помощ. Обаче не прави ли човек усилия, никаква помощ няма да му дойде отвън. Като ученици, прилагайте тази година закона за превръщане на енергиите. Мине ли някаква лоша мисъл през ума ви и лошо чувство през сърцето ви, веднага ги превърнете в добри. Ако видите някой болен, не казвайте в себе си, че нищо няма да излезе от него, но го насърчете, кажете му няколко утешителни думи. Ако мислите да се скарате с някой ваш близък, да му кажете няколко строги думи, откажете се от намерението си и помислете, че и този човек е толкова добър и благороден, колкото сте и вие. Какво сте направили за него, за да имате право да го съдите? Мислите ли, че като съдите човека, служите на Бога? Който иска да служи на Бога правилно, той трябва да се откаже от своите стари навици, от критика и одумване. Не мислете, че ако се откажете от старите навици, от слабостите си, вие изведнъж ще станете светии, ангели. Усилена работа се иска от човека, за да постигне онова, което душата му желае. Думата „ангел“ подразбира Божи служител. Не служи ли на Бога, човек служи на себе си. Който служи на себе си само, той е ангел без крила. Да не мисли човек за себе си, това не значи да престане абсолютно да се интересува от своя живот, но като знае, че съществува велик Промисъл, той знае, че каквото да прави, има Един, Който се грижи и за него. Щом има предвид тази мисъл, човек ще излезе от положението на своята личност, която мисли само за себе си, и ще започне да се грижи за ближния си. Щом мисли за ближния си, човек се подига по-високо и се свързва с Първата Причина на нещата. Промисъл съществува за всеки, който изпълнява волята Божия. Който не я изпълнява, той не се намира под защитата на великия Промисъл. Той трябва да се мъчи, да се труди и да работи. По този начин само той може да се спаси, да забогатее. Всички хора се стремят към придобиване на знания, да се осигурят. Многото знания не спасяват човека. Колкото повече знания придобива човек, толкова повече неприятели печели. В този случай знанието е подобно на голям капитал, който човек не може правилно да разпредели. Щом не може правилно да го разпредели, той ще му създаде много неприятели. Знанието е енергия, която щом се събере в голямо количество в мозъка, трябва да се впрегне на работа: за доброто на човечеството и за слава Божия. Не е достатъчно само да се търкат две тела, за да произведат топлина и светлина, но тази енергия трябва да се впрегне на работа. Не е достатъчно човек да придобива само знания, но той трябва да впрегне тия знания на работа. Човек може да се занимава с всички отрасли на науката и изкуствата, но преди всичко той трябва да използва тия придобивки за самата природа, която му е дала всички благоприятни условия за работа. Музикантът, поетът, художникът, трябва да работят поне по един час на ден само за себе си. Как ще познае поетът например, че работата му е добра? Като напише едно свое произведение, той трябва да го остави настрана, поне един месец да не го пипа. След това да го прочете и коригира. След един месец пак да го прочете и ако не намери никаква грешка, това показва, че работата му е добра и ще задоволи всички хора. Човек не трябва да изнася изведнъж всички свои работи пред света. Ако изнесе пред света всичко, което знае, даже и най-силният човек ще се обезсили. Искате ли да помогнете на някого, дайте му нещо от себе си, но само тогава, когато знаете, че той ще го употреби за добро. Не може ли да го употреби за добро, той нищо не печели, а вие губите. Следователно човек трябва да работи така, че всякога да има поне микроскопическа придобивка. За да работи по този начин, той трябва да разбира основните закони на самообладанието. Той трябва да прилага този закон в погледа, в движенията, в чувствата, в постъпките си. За такъв човек казваме, че има установен поглед. Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите. Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг. Когато казват на някого, че лицето му е озарено, това показва, че той е приел Божествената светлина от ближния си. Не можете ли чрез очите си да предадете тази светлина на своя ближен, това показва, че не сте го погледнали правилно. Как трябва да погледнете човека? Тихо и спокойно. Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, че очите, ушите, устата не са само негови удове и не може да разполага с тях, както пожелае. Те му са дадени да работи с тях, не само за свое благо, но и за благото на своите ближни, на цялото човечество. Когато иска да свърши някоя работа с един от своите удове, човекът на самообладанието се отправя за позволение там, отдето му са дадени удовете. Щом получи позволение, той пристъпва към работата си, която свършва с пълен резултат. Този е пътят, по който след време и обикновеният човек може да стане гениален. Мнозина се стремят към придобиване на дарби по механически път. Каквито усилия да правят, те трябва да знаят, че чрез външни, физически усилия никакви дарби не могат да се развият. Например, колкото поклони да прави човек, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати. Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание. Физическите усилия не развиват дарбите. За развиване на ясновидството, например, се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние. Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия. Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това са символи, чрез които невидимият свят си служи. Това е неговият език. Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи. Вълкът има нещо добро в характера си. Той се привързва като куче. Привърже ли се веднъж, нищо не може да го застави да се отдели от човека. Лошата черта на вълка е, че дави овцете. Влезе ли в една кошара, той може да удуши всички овце. Като изучават проявите и характера на вълка, хората намират, че е свирепо, жестоко същество. Наистина, жестоко същество е вълкът, но не прави ли същото и престъпникът? Като влезе в някой дом, той убива всички, които му попадат на пътя, обере, каквото намери, а отгоре на това запали къщата и бяга. Не е ли жестока постъпката на някой учен човек, който за една обидна дума търси начин на отмъщение? Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете. В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка. Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани. Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо. Той е гладен и трябва да се нахрани. Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо. Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност, за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана – нищо повече. След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата. Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан. Дойде ли до човека, законът е по-строг. Това показва, че не е позволено на човека да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки. И тъй, който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да води добър, разумен, трезв живот. Първоначално той ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее. Разколебае ли се в Божиите закони, той нищо няма да придобие. Може ли да живее вълкът без овца? Не може. Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си. Вълци, които нападат овце, не живеят дълго време. Овцата, изобщо, има доверие на вълка, но когато я нападне, тя изпитва голям страх и омраза против него. Тези чувства внасят отрова в организма на вълка, вследствие на което животът му се съкращава. На същото основание всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка внасят отрова в човешкия организъм и намаляват деятелността на неговия дух. Сега, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, от една страна да пазите своята вътрешна чистота, а от друга – да се чистите от наслояванията на миналото. Тази чистота не се постига само с физически пост, както мнозина мислят. Истинският пост подразбира умерено ядене и спане, умерен живот и т.н. Чистият живот изключва всичко онова, което скъсява живота. Има блага в живота, които придобие ли човек преждевременно, стават причина да изгуби много ценни неща. Например богатство, придобито не на време, става причина човек да изгуби чистотата, добротата, знанието си и др. Защо му е това богатство? Богатството крие в себе си сили, които могат да провалят всеки слаб, неустойчив човек. Значи във всеки човек има една тъмна зона, в която се крият всички отрицателни качества, които могат да го унищожат. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога ще бъде роб на тази тъмна зона; който е силен, който има морален устой, той може да бъде господар на тази зона. Слабият обаче, докато се засили, трябва да заключи тази зона и да не дава ухо на това, което иде оттам. Минава ли през тази зона, той трябва да бъде глух и сляп, да не чува и да не вижда. Особено силно се проявява тази зона в човека, когато той се стреми към чист, възвишен живот, към нови, светли идеи. Ето защо, новото е само за силни хора, които искат да работят, да се справят с мъчнотиите и противоречията си. Ония пък, които се чувстват слаби, които не са си отживели, нека си поживеят, докато придобият опитности, които ще им помогнат в бъдещия живот. – „Ама трябва да живеем добре, да си помагаме.“ – Как? Като проповядвате? Не учете човека как трябва да готви, но сгответе добре и го поканете у дома си да хапне. Като опита яденето, той сам ще разбере как се готви и какво значи добре приготвено ядене. Сега, като ви наблюдавам, виждам, че като ученици, имате добри качества, но сте особено слаби в самообладанието. На най-силните по самообладание може да се постави тройка. Изобщо, самообладанието е слабо развито в българина. Липсата на самообладание в българина може да се вземе като дефект на целия народ. Самообладанието е необходимо за всеки човек, а особено много за окултния ученик. Без самообладание ученикът не може да се развива правилно. Като работи върху себе си, ученикът трябва да се пази от слабостта да преувеличава или да намалява нещата. Разказва ли нещо, той трябва да го предаде, както е станало, без никакво преувеличаване или намаляване на фактите. Българинът обича да преувеличава нещата, затова, като разказва нещо, после се извинява, да не би да е преувеличил някой факт. Преувеличаването на фактите не е грях, но не е условие за точност. Точен трябва да бъде човек. Преувеличаването се дължи на желанието в човека да усилва ефекта. Например, някой казва, че видял някъде чешма, която текла много силно, воденица могла да кара. Като отиде човек на същата чешма, какво ще види? Обикновена чешма, която тече като всички чешми, но далеч от възможността да кара воденица. Изкуство е човек да предава фактите, както са. Това значи да говори човек истината. Някой се укорява, с цел да получи някаква похвала; друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си. И единият, и другият не говорят истината. Изкуство е и като се укорява човек, и като се хвали, да говори истината. Като ученици, вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви. Който е развил в себе си Любов към Бога, той има силно развито чувство на благоговение. В това отношение българинът не може да се вземе за образец. Той не е развил в себе си Любов към Бога. В българина това поле е кораво, твърдо, мъчно се поддава на обработване. Мъчно се възприемат семената на Божественото учение от българската почва. Неблагоприятни са условията за новите, Божествени идеи в България. Като знае това, българинът трябва да работи съзнателно върху себе си, да развие тъкмо това качество – Любов към Бога, за да даде път на Божественото начало в своя живот. Той трябва да развие в себе си Любов към истината. Този е единственият път за неговото спасение и самоусъвършенстване. Съвременният човек, бил той българин или каква да е друга нация, се намира в свят, поставен между доброто и злото. За да се справи с този свят, той трябва съзнателно да изучава и доброто, и злото. Доброто и злото представят два вида енергии, необходими за живота на личността. Като енергия, доброто слиза от слънцето, а злото излиза от земята. Човек живее, докато е свързан с доброто; прекъсне ли тази връзка, той умира. Прекъсне ли връзката си със злото, животът отново дохожда. Значи животът се крие в доброто, а смъртта – в злото. Като знаете това, не се стремете за премахнете злото от пътя си, но увеличавайте доброто в себе си, като му давате широк простор. Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта. Доброто е резултат на Любовта. Човек не може да прави добро, докато не обича. Любовта пък произтича от благостта. Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов. Следователно изучавайте Любовта като мирова, космическа сила, която ражда целокупния живот. Дайте път на Любовта в себе си, а това, какво представят доброто и злото, оставете настрана. Достатъчно е да знаете, че злото е остатък от вашия минал живот, а доброто – продължение от миналия ви живот. Злото има начало, а доброто е без начало и без край. То е съществувало в миналото, съществува днес, ще съществува и в бъдеще. Съвременните хора говорят, четат, пишат, работят много, но за да се ползват от всичко това, те трябва да придобият нещо, което да остане с тях през вековете. Те трябва да придобият такова знание, което да ги ползва в живота. Колкото малко да е семето, което се посажда в земята, все трябва да знае нещо. Например то трябва да знае на каква дълбочина да пусне коренчетата си и на каква височина да се издигне над земята. Какво трябва да знае реката? Реката трябва да знае посоката, към която тече, и дали ще отиде в морето, или няма да отиде. Какво трябва да знае светлината? Светлината трябва да знае пътя и за най-малката дупчица, да влезе там и да освети всичко, каквото срещне на пътя си. В действията на водата и на светлината има нещо противоположно: тия места, които светлината първи огрява, водата последни залива; тия места, които светлината последни огрява, водата първи залива. Значи водата слиза първо в ниските места, а в големи дъждове само залива и високите места. При светлината е обратно: тя огрява първо високите планински върхове, а при залез слънце огрява ниските места – долините. Следователно, ако човешкият ум не се стреми да слиза и в долините, да ги огрява, човек нищо не може да свърши. И ако човешкото сърце не се стреми да се качва и по високите планински върхове и оттам да се стича надолу, човек нищо няма да свърши. Днес всички хора говорят за култура, за наука, за изкуства и т.н. Какво означава думата „култура“? В широк смисъл културата подразбира обработване на нещо. Например, говори се за житна култура, за култура на лозови пръчки, на различни плодни дървета, на животни, на хора и т.н. Следователно всичко онова, което човешкият ум и човешкото сърце могат да посадят в своята почва, да му дадат условия да израсте, да цъфне, да даде плод, и този плод да узрее, представя култура на човека. Той култивира, т.е. обработва нещата в себе си, с цел да види един ден техният плод. За да дойде до известна култура, човек се нуждае от импулс в себе си. Този импулс е вложен в човешката душа. Всички дарби и способности на човека са вложени в неговата душа, във вид на семена, които чакат своето време за посяването им. Щом се посеят, те се нуждаят от специфична енергия, която слиза от високите светове. За да се домогне до тази енергия, човек трябва да влезе във връзка с възвишени същества, които да му дадат начин за работа. Казано е в Писанието: „Когато духът на Истината дойде, Той ще ви научи какво да правите!“ Като знаете това, вие трябва да работите така, че да предизвикате Духа да дойде във вас, да отвори сърцата и умовете ви. Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при ония хора, които са отворили сърцата и умовете си за Него. Светлината се спира само при ония пъпки, които се готвят да цъфнат. Светлината обича ония пъпки, които крият в себе си условия за разцъфтяване. Учителят обича ония ученици, които учат, които се трудят и работят. Човек се обича не само за външните си черти, но и за вътрешните. Вътрешните качества го определят като човек. Те се отразяват и върху външността му. Например, ако устата на човека е красива, това показва устойчивост на чувствата му. Ако на челото на човека има две успоредни, напречни линии, те показват добре развита съвест. Този човек никога не лъже. Следователно човек се обича само за нещо красиво. Само красивото в човека се обича, но не и лошото. Когато казваме, че Бог обича и грешния, Той обича доброто, което е вложено в него. Чрез своята Любов Бог въздига грешния. Чрез Любовта си Той корени злото в него. Злото е потребно дотолкова, доколкото служи на доброто. Вземе ли връх над доброто и пожелае да го погълне, злото ражда вече смъртта. Бог забрани на първите човеци да ядат от дървото за познаване на доброто и на злото, за да не допуснат злото, отрицателното в света. Допуснат ли злото в себе си, те никога няма да се домогнат до Вечния живот. За да придобие живота, изобщо, човек трябва да работи в съгласие с доброто, с положителното в света. Животът изисква от човека будно съзнание, отговорност за всички негови постъпки. Като живее, човек не трябва да търси лесния път. Съзнателният човек не се страхува от работа. Колкото по-трудна е работата му, толкова повече го задоволява. Човек се изпитва в мъчните работи, а не в леките. Ако посетите някой американски пансион, ще видите, че всичката работа се върши от бедни ученици и студенти. Срещу труда си те получават храна, квартира и по този начин сами се издържат. Човек трябва да работи, да преодолява инертната материя в себе си. Не прави ли усилия, той дава път на мързела в себе си. Отидете ли на гости в някое американско семейство, ще ви отдадат внимание като на гости, но само за три дена. Останете ли и четвъртия ден в дома им, те ще ви дадат някаква работа. Един млад американец отишъл на гости при баща си, дето прекарал един месец. На заминаване от бащиния си дом, бащата казал: „Синко, вземи тази бележка, според която ще заплатиш сумата за едномесечното си прекарване в моя дом“. – „Добре, татко, но ще извадя от тази сума това, което се пада за два дена, които съм отсъствал от дома ти.“ И бащата, и синът постъпили по американски. В този случай славянинът постъпва другояче. Той никога няма да каже на госта си, че е прекалил с гостуването си и трябва да плати. Той оставя този въпрос на госта, сам да се сети, трябва ли да плати, или не. И тъй, който иска да успява в живота си, той трябва да спазва следните неща: да не се произнася върху работи, които сам не е чул и видял; да не разгласява неща, достоверността на които сам не е проверил; първо да анализира нещата, а после да действа. Който прилага тия правила в живота си, той всякога печели. От правилното им приложение зависи колко светлина може да приеме човек. Светлината обаче не изменя естеството нито на човека, нито на растението. Всички растения се осветяват, всички приемат светлина, но пелинът си остава пелин, трънът – трън, ябълката – ябълка и т.н. Когато обвиняват тръна за бодилите му, той казва: „Аз не съм виновен, че бодя. Такова е моето естество. Вие, които сте разумни, трябва да се пазите от мене“. Щом съществува в природата, и трънът е потребен. Той научи хората да си правят игли за шиене. Ако трънът не съществуваше, игли нямаше да има. Ако лютите чушки не съществуваха, и гневът нямаше да съществува. Хора, които ядат лютиви храни, лесно се гневят. Съвременните хора апелират към доброто в света, към правене на добро, изобщо. Те не знаят, че условията за правене на добро на някой човек не са всякога благоприятни. За всеки даден човек природата е определила специфично време за правене на добро. Не само това, но определено е и времето, кога можете да посетите известен човек. Отидете ли при него на определеното от природата време, той ще ви приеме, както трябва. Не спазите ли това време, той няма да ви приеме, както трябва. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни, да пазите законите на природата и правилно да ги прилагате. Човек трябва да знае дали навреме започва една работа, навреме ли отива някъде, или не. За да познаете кога постъпвате според законите на природата, наблюдавайте състоянията си, следете какво става с вас. Ако решите да започнете някаква работа, наблюдавайте състоянията на ума и на сърцето си. Щом останете тихи и спокойни в себе си и състоянието на вашия ум и на вашето сърце не се измени, започнете замислената работа. Вие сте попаднали в благоприятни условия, т.е. във времето, което природата е определила за тази работа. Стане ли някаква промяна в състоянието ви, не започвайте тази работа. Отложете я за известен срок, докато попаднете в определеното за нея време. Този закон работи навсякъде в живота: при учене, при женитби, при пътуване и т.н. Например, искате да пътувате за Америка, но вътрешно сте раздвоен. Имате ли някакво раздвояване, това показва, че трябва да отложите пътуването си. Ако въпреки това тръгнете на път, непременно ще ви сполети някакво нещастие. Всичко в света става по известни закони, т.е. нищо не е произволно. Като знаете това, изучавайте живота, изучавайте себе си, природата и живейте според нейните закони. Като ученици, вие трябва да се ползувате от своите опитности, но без да пренебрегвате опитностите и на другите хора. Ако не се ползвате от опитностите на хората, живели преди вас, защо ви е науката тогава? Светът се нуждае от разумни хора, от добри работници. Всеки народ, всяка държава се нуждае от добри граждани, проводници на Божественото, носители на новата култура. Като живее на земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диаманта. Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир. Температурата на ума и на сърцето му ще остават постоянни. Така са живели великите хора. Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение. Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване. Не се ли храни по нов начин, външно и вътрешно, човек не може да очаква големи постижения. Ще кажете, че храненето не пречи на човека да бъде нов, с нови идеи и разбирания. Той може да яде месо и пак да бъде нов човек, със стремеж към велик морал. Не, покрай другото месоядецът внася злото в себе си и с месната храна. Който не може да се откаже от месната храна, той не може да се освободи и от злото. Който не е влязъл в причинния свят, той не е истински вегетарианец. Някои вегетарианци се отказват от употребата на всякакви масла, с цел да пречистят кръвта си. Кръвта не се пречиства само чрез храната. За да пречисти кръвта си, човек трябва да има чисти мисли и чувства, широки разбирания, да може лесно да трансформира нещата. Всеки човек се нуждае от храна, съответна на неговото развитие. Следователно, ако месото не е вредно за някого, той може да го яде. Вреди ли му, той трябва да се откаже от него. Друг е въпросът, ако човек доброволно се откаже от месото, без да му вреди, по високо морални съображения. Пълен вегетарианец може да бъде онзи, чийто деди и прадеди от 4–5 поколения насам са били вегетарианци. Съвременното човечество се намира пред задачата да развие своето причинно и будическо тяло. Който е развил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото. Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен човек – човек на новото в света. Когато на съвременните хора се говорят неща по-високи от техните разбирания, те се запитват, реално ли е всичко това. Питам: Реално ли е всичко, което ясновидецът разказва? Той казва, че вижда красиво, обширно поле, напъстрено с различни цветя, но докато говори още, картината изчезва пред него. Той вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват. И той сам се чуди, реално ли е това, което вижда, или не е реално. Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува. Обаче ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота. Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална. Той се свързва със светлината на тази звезда и започва правилно да мисли. Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота. Например, някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително. Друг път се колебае в себе си, а свършва добре. Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия. Реалността изключва всякакви противоречия. Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот. Изучавайте природата, за да разбирате езика ѝ. Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н. Природата учи човека чрез символи. Те са нейният език. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя, както външните, така и своите вътрешни промени. Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства. Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява. При това положение той става господар на своите мисли и чувства. Светът, който е в самия човек, действа върху парахода му, т.е. неговото тяло, с което той пътува. Не е ли добре построен, параходът му ще се разбие от вълните на неговия вътрешен свят. Следователно, искате ли да стабилизирате знанието си, вие трябва да правите ред опити. Не прави ли човек опити, знанието му ще остане само теория. А всички знаете, че теория без практика не ползва човека. Дългият път, през който човек минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание. По този начин ще се предпазите от излишни страдания. Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си Любов към Бога. Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си. Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат. Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата. Какви ще бъдат умът и сърцето на човек, ако духът не обича душата и ако душата не почита духа? Отношенията между ума и сърцето се определят от отношенията между духа и душата. Трябва ли човек да се съмнява в духа и в душата си? Ако се съмнява в духа и душата си, човек се съмнява в Божественото. Казано е в Писанието, обаче, че никой не е видял Бога. Пророците пък казват, че виждат Бога. Христос казва: „Отец ми живее в мене, а аз живея в Него“. Как ще примирите тези противоречиви на глед мисли? Как ще познаете Бога? Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по Неговите стъпки. Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне – ще настане коренна промяна в него. Бог постоянно подобрява съдбата на човека. Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще. Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане. Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си. Бог посещава само тия души, които Го търсят, които са готови да Го видят. Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя. Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши. Обаче от Бога никой не се плаши. Защо? Защото Той се изявява на човека според степента на неговото развитие. Който е почувствал Божието присъствие в себе си, той е разбрал своето предназначение на земята. Той казва: „Аз дойдох на земята да изпълня волята Божия“. Казано е в Писанието: „Молете се един за друг“. И аз казвам: Когато забележите, че някой ваш брат или ваша сестра се обезсърчат или заболеят, съберете се на едно място и се помолете за тях. Колективната молба е силна. Общата работа не изключва свободата на човека. Ако някой мисли, че в общата работа губи свободата си, той е на крив път. Докато е в плът, човек не може да живее без хляб и ядене. Докато е в плът, той не може да бъде свободен от хлебаря и от гостилничаря. Докато е слуга, човек не може да бъде свободен от господаря си. И докато е господар, той не може да бъде свободен от слугата си. Господарят е длъжен да храни и да облича слугата си, както и редовно да му плаща. Свободен, силен човек е този, който върши волята Божия. Докато Любовта не цари в сърцето на човека, той не може да бъде свободен. Любовта изисква издръжливо сърце, светъл ум и силна воля, с които да се устоява на всички мъчнотии и препятствия. Човек трябва да координира силите си, да има светли мисли, като на ангелите; чисти чувства, като на херувимите, и силна воля, като тази на светията. И тъй, новата година изисква от всеки човек известно постижение. За тази цел тя носи за човека благоприятни условия. От човека зависи да използва тия условия, или да не ги използва. Използва ли разумно условията, човек може да реализира своите планове и добри желания. Той може да разплете обърканите си работи. Бог е изпратил в света велики и силни хора, да очистят пътищата ви. Стъпите ли на чисти пътища, вие трябва да поддържате чистотата им. Това се изисква от вас. В духовно отношение 1930 година е добра. Тя носи добри условия, но от вас се иска работа. Работите ли съзнателно върху себе си, вие ще се ползвате от плодовете на своите усилия. Лекция от Учителя, държана на 1 януари, 1930 г., София, Изгрев.
  8. valiamaria

    1929_12_25 Степени на съзнанието

    Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Степени на съзнанието“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Степени на съзнанието Т. м. Един важен социален въпрос е въпросът за придобиване на храната. Всички хора казват, че като живее, човек трябва да яде. Явява се въпрос, колко трябва да яде, много или малко. При това трябва да се знае, ако яде много или малко, какво ще придобие в единия и в другия случай. Дали някой е ял много, малко или никак, това зависи от работата, която той върши, от здравословното му състояние, както и от условията, при които се намира. Здравият и работещ човек яде повече от онзи, който не работи, или не е здрав. Обаче ако някой човек вън от вас определя колко храна да ви се дава, той ще вземе във внимание взаимните отношения, които имате помежду си. Например, ако сте в неприятелски отношения, той ще ви дава по възможност по-малко храна, да отслабнете, да нямате сила да го преследвате. Ако отношенията ви са приятелски, той ще ви дава повече храна, да имате сила за работа. Същото прави и разумният свят. Когато иска да помогне на някой човек, той му дава благоприятни физически и духовни условия. Иска ли да възпитава някого, да не дава възможност на злото в него да се развива, той го ограничава и физически, и духовно. Следователно видите ли, че човек или животно не яде, вие се безпокоите. Защо? Вие мислите, че като не яде, той не може да работи. Когато слугата е болен и не яде, господарят му веднага взима мерки да му помогне, по-скоро да оздравее. Когато волът не яде, господарят му също се безпокои, да не се разболее и да не може да му служи. Ако волът не работи, нивата на земеделеца остава неразорана. За да поддържа здравето и силата си, човек трябва да се чисти, външно и вътрешно. Чистотата е първото условие за здравето на човека, на всички живи същества. Чистотата е необходима и в науката. Например, преди да се произнесете за свойството на дадено съединение, вие трябва да го освободите от всички странични примеси, които нарушават неговата чистота. За да определите свойствата му, то трябва да бъде абсолютно чисто. Както животът е непреривен процес, така и всички негови прояви са непреривни процеси. Говори ли се за чистота, ние я разбираме като непреривен процес. Не може днес да бъдеш чист, а утре – нечист. Говори ли се за горене, ние пак разбираме непреривен процес. Ако огънят на живота ту изгасва, ту се запалва, проявите му ще се прекъсват, а това е невъзможно. Като се говори за закони и за прояви на живота, някои мислят, че познават живота, знаят законите му и могат да ги прилагат. Истинско знание е това, с което човек може да си служи при всички случаи на живота. Истинска добродетел е тази, с която човек може да си служи всякога. Който разполага с такова знание, той владее магическата пръчица. Каквато работа хване, добре я свършва. Ако проявява милосърдие, той знае къде и как да помогне. Трябват ли му пари, и в празен джоб да бръкне, все ще намери нещо да даде. Който не е милосърден, и в пълен джоб да бръкне, той нищо не може да даде. Например срещате един богат човек, който се спира пред някой беден с намерение да му даде нещо. Бръкне 1–2 пъти в джоба си, извади нещо, пак го върне назад. Защо? Намира, че няма дребни пари в джоба си, които би могъл да даде на бедния. Най-после, той продължава пътя си, а бедният, с празни ръце, остава на пътя да чака, дано мине друг някой, да му даде нещо. Ще кажете, че този човек е скъперник. Възможно е, но може би в джоба му няма това нещо, което е специално за вас. Когато носи писма, пощаджията влиза от къща в къща, а някои къщи прескача. Защо? В чантата му не е сложено това писмо, което е специфично за вас. Много писма носи той в чантата си, но нито едно от тях не е за вас. Мислите ли, че парите в касата на банкера са за вас? Те могат да бъдат за мнозина, но не и за вас. Ще дойде ден, когато в касата на банкера ще има нещо и за вас. Ако днес нищо не ви се дава, това показва, че вашият ред още не е дошъл. Следователно, когато се произнасяте за човека, вие трябва да имате знание, разбиране на нещата. Не е достатъчно само да кажете, че еди-кой човек трябва да ви даде нещо. Този човек е пощаджия. Ако има писмо в чантата си на ваше име, той непременно трябва да ви го даде. Няма ли нищо за вас, той ще замине къщата ви, без да чувства някаква отговорност, че не е влязъл вътре и нищо не ви е дал. Като ученици на Велика Школа, вие трябва да мислите право, да не се отклонявате от законите на истинската мисъл. За да разсъждава правилно, човек трябва да бъде здрав. Здравето може да бъде човешко, ангелско и Божествено. Човек може да бъде физически здрав, да има разположение да си хапне и пийне добре, но духовно може да не е здрав, да няма разположение да направи някакво добро. Като прави добро, човек се храни духовно. Ако няма разположение да прави добро, това показва, че е духовно болен, т.е. в духовно отношение сърцето му не е здраво. Да бъде човек духовно здрав, това подразбира здрави и устойчиви чувства. Когато не е здрав физически, човек взима очистително и неразположението му минава. Когато не е здрав духовно, той пак може да си послужи със специално очистително за освобождаване на сърцето от лоши и горчиви чувства, които внасят неразположение на духа му. И праведни, и свети хора изпадат в неразположение на духа. Не е лесно човек да се справи с живота на сърцето. Един ден гръцкият философ Диоген излязъл да се разходи из града, да си почине от честите посещения на хората, които отивали при него за съвет. Този ден той решил да се отдалечи от тях, да не приема никого. На края на града той видял една круша и се излегнал под сянката ѝ да си почине. В това време един селянин се приближил към него и го помолил да му даде някакъв съвет. Диоген се ядосал на селянина, че и тук не го оставил на покой, но му дал съвет. Като си отишъл селянинът, Диоген започнал да размишлява: „Защо, наистина, изгубих разположението си? Трябваше ли за нищо и никакво да се гневя? Виновен ли е с нещо селянинът? Той има нужда от съвет, намерил ме е свободен и дохожда при мене. Трябва ли да губя разположението си?“ Мъчно е човек да запази разположението си. Има случаи, когато човек изпитва вътрешно неразположение и спрямо себе си. За да може във всички случаи да запази своето вътрешно равновесие, човек трябва да бъде съвършен, т.е. да бъде абсолютно здрав физически, духовно и умствено. Това значи да разполага човек с Божествено здраве. Като изучавате проявите на човека, виждате, че той е двойно същество, вследствие на което понякога сам се хвали, някога сам се кори. Може ли един и същ човек едновременно да се хвали и да се кори? Може ли този, който те мрази, да те хвали? Това е невъзможно. Който обича, той не вижда погрешките. Който вижда погрешките на човека, той не е същият, който обича. Ще кажете, че пророкът изобличава хората. Пророкът изобличава грешните, а не праведните хора. Следователно този пророк, който говори на грешните, е един; този, който говори на праведните, е друг. Той не е един и същ пророк. Това са два различни пророка, които изпълняват две различни мисии. Следователно и в човека има две различни същества, които изпълняват различни служби. Ако един ден виждате едни прояви в човека, а друг ден – други, съвършено различни на първите, ще знаете, че това са две различни състояния в него, предизвикани от две различни същества. Всеки човек е дошъл на земята под чуждо име. Той не носи своето истинско име, което отговаря на неговото първично естество. Колкото повече е дал ход на Божественото начало в себе си, толкова повече човек проявява своето неизменно, първично естество. Не проявява ли това естество в себе си, вие се натъквате на неговия псевдоним. Докато съзнанието на човека се раздвоява, той представя пукната стомана. Като наблюдават променчивите прояви на човека, мнозина мислят, че това е естествен път в развитието му. Не, счупването на стомната не е естествен процес в развитието на живота. Щом стоманата на човека се пукне, това показва, че съзнанието му се е раздвоило. Дето става раздвояване, т.е. пропукване на съзнанието, там никакъв прогрес не може да се очаква. Скъса ли се веднъж конецът, работата е свършена. Ама конецът щял да се завърже. Завързването на конеца не може да радва човека. Вътре възелът пак ще се скъса. Човек се развива правилно, докато конците му нямат възли. Щом имат възли, енергиите в неговия организъм не текат правилно. При всеки възел става спиране и изтичане на част от енергията. Същото се забелязва и с електрическата енергия. Когато жиците са здрави, електрическата енергия тече правилно. Щом се яви прекъсване на жиците, и енергията се прекъсва. И тъй, човек е дошъл на земята да работи, да примири онези две същества в себе си, които живеят два противоположни живота. Докато не се примирят, те всякога ще внасят раздвояване на човешкото съзнание и на човешката мисъл. Те ще се примирят само когато се подчинят на Божественото начало в човека. Примирят ли се, интересите им стават едни и същи. Те стават едно цяло с Божественото. Съзнателно или несъзнателно, човек се стреми към придобиване на вътрешен мир, на вътрешно равновесие в себе си. Това е задачата на алхимиците. Те са търсили метод, чрез който да превръщат неблагородните метали в благородни. Учените отричаха този процес, но днес отново се връщат към идеята на алхимиците. Те се убедиха, че това превръщане е възможно. Всичко, което става вътре в човека, става и вън от него. Доколкото е възможно облагородяването на човека, дотолкова е възможно облагородяването и на металите. Алхимиците са търсили някакъв философски камък, с помощта на който да става това превръщане. Този камък е съществувал някога, съществува и днес. Той е Божественото начало в човека. Той е Любовта. Само Любовта е в състояние да превръща нещата, да ги облагородява. Дето Любовта действа, там проявите са едни и същи. Когато изявява Любовта си, и животното, и човекът имат едни и същи прояви. И животното става нежно, внимателно към възлюбената си, както и човекът. Колкото жестоко и свирепо да е едно животно, към възлюбената си то има особено поведение. Ще каже някой, че любовта му стои по-високо от тази на животните. В какво отношение е по-висока? Сърцето му горяло от любов. Изгарянето на сърцето не е качество на Любовта. Сърцето на човека изгаря само когато среща противодействие на пътя си. Не среща ли никакво противодействие, енергиите на Любовта текат правилно. Любов, в която става изгаряне на сърцето, е неестествена. В тази любов се извършват неестествени процеси. Съвременните хора се страхуват от любовта. Заговори ли се някъде за любов, всеки казва: „Не ми говорете за любов, не искам да чуя за нея, сърцето ми изгоря от любов“. Когото седнете днес, всеки се оплаква от изгаряне на сърцето. Господарят се оплаква от слугата си, че изгорил сърцето му; бащата – от сина си; майката – от дъщеря си. Всички хора се страхуват от огъня на Любовта. Не, огън, който гори и изгаря, не е истинският огън на Любовта. Огънят на Любовта е свещен. Той вечно гори, без да изгаря, без да загасва. Той вечно свети, без да потъмнява. Една майка разправяше една от своите горчиви опитности в живота си. Тя имала 4 момичета, но останала вдовица. На нея предстоял тежкия товар да ги отгледа и изучи. Понеже на времето си нямала възможност да учи, тя останала неграмотна и решила да изучи дъщерите си, да им даде това, което на нея липсвало. Тя ходила по чужди къщи да пере, да чисти, да тъче, само да даде образование на дъщерите си. С труд, с усилия тя постигнала целта си: дъщерите ѝ свършили гимназия. Тя се радвала и благодарила, че могла да изпълни желанието си. Но каква била изненадата ѝ, когато ден след ден дъщерите ѝ започнали да стават груби към нея, да ѝ казват, че била проста жена, че нищо не знаела и т.н. Силно огорчена от тях, тя казваше: „Втори път да се оженя, зная какво да правя. Имам ли дъщери, ще им дам мотика в ръце и, хайде на нивата! Никакво образование няма да им дам. Толкова труд и грижи употребих за тях, за да ме нарекат проста“. Това не е човещина! Като наблюдавах тази жена, видях проявата на двете естества в човека. Едното естество е мекото, любещото, което е готово да направи всичко за дъщерите си. Второто естество е коравото, жестокото, което, остане ли незадоволено, търси начин да си отмъсти. Ако тази жена знаеше причината за лошото отнасяне на дъщерите към нея, коравото ѝ естество би се смекчило. Днес и майката, и дъщерите ѝ са пукнати стомни. Невъзможно е истинската майка да съжалява за това, което е направила за децата си от Любов. Невъзможно е истинската дъщеря да отговаря с неблагодарност за това, което майка ѝ направила за нея от Любов. Щом и едната, и другата постъпват неправилно, между тях се е вмъкнал някакъв чужд, страничен елемент, от който трябва да се освободят. Когато е била бременна, майката е постъпвала грубо, неправилно с някоя вдовица, и тази ѝ постъпка се възприела от детето, което било в утробата ѝ. Като знаете това, пазете се от лоши мисли, чувства и постъпки, да не се отразят върху вашия плод. Всеки човек минава през бременността. Когато някой се мъчи да реализира една своя идея, но среща мъчнотии и препятствия на пътя си, казват, че този човек е бременен. Единство се иска от човека: единство между животинското, човешкото и Божественото начало. Човек се стреми, именно към това: да подчини животинското на човешкото, а човешкото – на Божественото. Постигне ли това, той ще разбере Божиите пътища. Да разбере човек Божиите пътища и да им се подчини, това значи да има будно съзнание, да бъде носител на велики идеи. Като слушат да се говори така, някои мислят, че трябва да бъдат въздържатели от всичко, да не смеят да се проявят. Човек трябва да се въздържа от неестествени неща, които предизвикват пропукване на съзнанието. Истинското въздържание е вътрешен процес. Това въздържание наричаме самообладание. Да се владее човек, това значи да е разбрал смисъла на живота, да е познал Божиите пътища, да е познал проявите на Любовта. Който е развил самообладание, той гледа на всички прояви на Любовта с уважение, независимо това, дали се отнася до любовта на бръмбара или до любовта на човека. Във всяка проява на Любовта той вижда Божественото, проявено в малка или голяма степен. Различието се заключава само в степента на съзнанието. Който разбира езика на животните, той придобива големи знания. Съвременният човек не разбира езика на подобния си, а още по-малко на по-нискостоящите от него. Че наистина днес хората не разбират своя език, виждаме от последствията на техните отношения. Те се разговарят на непознат език, вследствие на което не се разбират. Външно хората си говорят, като че се разбират, въпреки това едни други си създават противоречия. Много от противоречията на съвременните хора се дължат на факта, че често попадат в по-високо или по-ниско състояние от това, в което обикновено живеят, и като се върнат между подобните си, не могат да се примирят с това, което виждат. Изкуство е, като се върне човек между своите си, да се нагоди според техния живот, да не влиза като клин помежду им. Като ученици, вие трябва да изучавате закона за превръщане на нещата, за да се справяте с условията на живота. Този закон има приложение и в Любовта. Човек трябва да се стреми към превръщане на Любовта от низша към висша. Едно от качествата на Любовта е мекотата. Да бъде човек мек, но не мекушав, това значи да е дал път на Любовта в себе си. Който може да прецени любовта на ближния си, той ще се ползва от нея. Не може ли да я прецени, тя не го ползва. Дето да се обърне този човек, навсякъде намира затворени пътища. Казано е, че Любовта отваря пътищата на човека. Наистина, когато Любовта посети някой дом, всички блага идат след нея. Горко на онзи, който не е обичан! Поне един човек трябва да ви обича, да се намирате под крилата на Любовта. Няма същество в света, на което да не е дадено Любов. Колкото малка да е, тази Любов трябва да се цени. Отдето да иде, тя крие в себе си алхимически свойства. От човека се иска умение да цени Любовта. Цени ли я, той има условия да се развива. Не цени ли Любовта, която му се дава, той завинаги остава невежа. Като не съзнава това, човек сам се лишава от благата, които Любовта носи. Любовта представя богата трапеза, на която са сложени всякакви блага. Обича ли те някой, т.е. покани ли те на тази трапеза, не се отказвай. Седни и яж! Ама щял си да ощетиш някого – не мисли за това. Трапезата на Любовта никога не осиромашава. – „Достоен ли съм да се ползвам от благата ѝ?“ – Щом минаваш край нея, имаш право да се ползваш от благата ѝ. Любовта не прави развика между съществата. Слънцето еднакво изпраща благата си на добри и лоши, на учени и прости. Като несъвършено същество, човек не гледа еднакво на всички хора. Към по-долностоящите от него той поглежда с презрение. Който иска да учи, да работи съзнателно върху себе си, той трябва да гледа и по-долу, и по-горе от себе си. На тия, които стоят по-долу от него, той трябва да помага, а от по-горностоящите – да се учи. – „Докога ще се учи човек? Няма ли учението предел?“ – В природата процесите са безпределни. Ако прилага разумните природни закони в живота си, човек никога не може да бъде нещастен. Каквото да изгуби, природата ще му го даде четирикратно. Някой се оплаква, че откраднали възлюбената му. Щом се обърне към природата, тя веднага ще му върне благото, което са му отнели. Вместо първата възлюбена, ще му даде друга, по-красива и разумна, с повече материални средства за добър живот. Изобщо, който живее в Любовта, той не може да се оплаква от сиромашия, от лишения, от страдания. Любовта носи всички блага и богатства в живота. И тъй, за да бъде доволен от живота си, човек трябва да придобие онова, което му липсва. Колкото да е напреднал в духовно отношение, човек все се нуждае от нещо ново. Той трябва всеки ден да придобива по нещо ново, което да се влива като струя в неговия живот, да го освежава. Кое е онова, което освежава и подмладява човека? Любовта. И днес хората любят, но вместо да стават по-млади, те остаряват. Защо? Защото методите и проявите на тяхната любов са стари. Старите прояви на Любовта предизвикват пропукване на съзнанието. Дойде ли до тази любов, човек трябва да измени мисълта си, да започне да мисли за Бога. Достатъчно е човек да помисли за Бога, да се разшири сърцето му, да се просвети ума му. А какво би било, ако би могъл да види Бога? Ако веднъж само види Бога, човек запазва този образ за цялата вечност. Всички страдания и противоречия ще изчезнат от неговия живот. Той ще се примири с всички същества. Дойдат ли сиромашията, болестта, страданието, злото при него, той ще им каже: „Елате след мене! Дето отивам аз, елате и вие“. Той ще ви заведе при Бога, всеки да придобие това, което му е нужно. Задоволяват ли се, те ще го напуснат. Кой не би желал да отиде при Бога? Всеки търси Бога, всеки търси Любовта. Някой иска да бъде силен. Той мисли, че със сила всичко се придобива. Не, с Любовта всичко се придобива. Любовта съдържа сила в себе си. Любовта закриля човека. Има ли Любов, никой не може да го нападне. Който се е опитвал да се бори с Любовта, той всякога е бивал победен. – „Едно време сърцето ми гореше от любов, но сега я изгубих.“ – Любовта не се губи. Не е било време и няма да бъде, когато Любовта да се изгуби. Къде може да отиде Любовта? Казано е, че Любовта е вечна и неизменна. Ако човек сам се оттегли от нея, това е друг въпрос. Обаче Любовта е постоянна. Тя не се мени, нито се губи. Любовта не може да напусне човека, но човек, поради своето непослушание, поради неразбиране на законите ѝ, може да се отдалечи от нея и да отиде в широкия свят. След дълго лутане из света той пак ще се върне при Любовта, но вече с опитности. Той знае,че Божиите пътища са съвършени, и всяко отклонение от тях води към погибел. Един от въпросите, който занимава всички хора, е въпросът за единство на съзнанието. Дето има единство на съзнанието, там съществува органическа, неразривна връзка. Днес хората се сближават и разделят лесно поради това, че връзката между тях е механическа. Ще кажете, че връзката между братята и сестрите е кръвна и като такава, тя е здрава, непреривна. Какво виждаме обаче в света? Братя и сестри не искат да се видят, карат се, разделят се. Каква връзка е тази, която може да доведе до такива резултати? За да образува здрави връзки с хората, преди всичко човек трябва да бъде свързан с Бога. Щом е свързан с Бога, и Любовта Му ще потече в него. – „Дали наистина Бог ме обича?“ – Щом слънцето те огрява, и Божията Любов е с тебе. Невъзможно е да имаш връзка с Първата Причина на нещата, без да имаш нейната Любов. При това положение, когото срещнеш, ще те спре, ще се разговаря с тебе като истински брат и ще бъде готов да те последва. Ако си учител или професор някъде, той ще тръгне след тебе, да чуе как преподаваш. Ако остане доволен, той ще разбере, че да постигне нещо, човек трябва да се упражнява. Певецът, музикантът, поетът, художникът, трябва да работят най-малко по 3–4 часа на ден в своята област, за да придобият техника, чистота, сръчност в изкуството си. Ако са нужни упражнения в науката и в изкуствата, колко повече те са необходими за изучаване изкуството да живее човек и да люби. Велика наука е животът. Велика наука е Любовта. Мнозина се занимават с окултни науки, но всички не успяват. Защо? Те бързат много, искат по външен, по механически начин да придобият всичко. Това е невъзможно. Някой прочел нещо по алхимия и веднага иска да превръща неблагородните метали в благородни. Той не знае, че преди да придобие това изкуство отвън, трябва да го е придобил в себе си. Преди да борави с външни методи, той трябва да е придобил Любовта, т.е. онзи философски камък, който превръща неблагородното в благородно. Всички хора правят опити, но опитите на всички не са сполучливи. Всички домакини готвят, но яденето на всички не е еднакво вкусно. Вътрешна алхимия е нужна на човека. Тя разполага с методи и правила, които не са писани в никоя книга. Те са писани в самия човек, както и във великата природа. Който знае този език, само той може да чете и да се ползва от тях. Като ученици, вие трябва да изучавате природата и да правите това, което тя прави. Великите хора са станали велики, защото са прилагали законите на природата. Вървите ли по човешките закони, вие преждевременно ще остареете. Старият се отличава по своите установени възгледи. Той има толкова стари, установени възгледи, че трябва да ги кърти с длето. Старите възгледи правят човека стар, а не годините. Не е въпрос да къртите възгледите на човека. Те трябва да се стопят естествено. Когато слънцето изгрява, старите възгледи се стопяват като лед. Когато детското в човека вземе надмощие, старото ще си замине. В пътя на човешкото развитие стават ред вътрешни процеси, които сам човек не забелязва. Тези процеси са тайни, скрити от окото на външните хора. Така и скулпторът работи своите статуи. Докато вае статуята си, той я закрива с платно. По цели часове той чука, кърти, никой не вижда какво прави. Когато статуята се завърши, той вдига платното и показва работата си на всички, които се интересуват от нея. Следователно видите ли, че някой се е скрил зад платното и работи, не дигайте платното да гледате какво прави. Никой няма право да се меси в работата на своите ближни. Иска ли да има успех в работата си, човек трябва да се огради, никой да не го смущава. Докато работи, човек трябва да бъде на затворено. – „Какво работиш?“ – „Това е моя работа.“ – „Кога ще свършиш картината си?“ – „Това е моя работа.“ – „Не работиш, както трябва.“ – „Това е моя работа.“ – „Как ще познаем, че си свършил работата си?“ – „Когато дигна платното.“ Днес всички хора се намират в процес на сериозна вътрешна работа. Докато свършат работата си, те минават през постоянно обезсърчаване и насърчаване: ту се обезсърчават, че нищо не могат да направят, ту се насърчават, че ще излезе нещо от тях; ту се считат грешници, ту се мислят праведни. Обаче един вътрешен глас ги насърчава, подтиква ги да вървят напред. При всички случаи на живота, като богат и сиромах, като способен и неспособен, като праведен и грешен, този глас постоянно нашепва на човека: „Гледай си работата!“ Дали го хвалят или корят, този глас казва: „Гледай си работата!“ Сега, като говоря върху гласа на Божественото в човека, това не значи, че трябва да се намирате под някакъв страх. И като ви говори Божественото, вие пак живеете, както разбирате. Бръмбарът живее като бръмбар, рибата – като риба, птицата – като птица, млекопитаещото – като млекопитаещо, човекът – като човек. След време всяко живо същество ще мине в по-висок живот по естествен начин, а не чрез насилие. И човек ще мине в по-висока фаза на живот от тази, в която днес се намира. Когато е на мястото си, всяко живо същество представлява някаква сила. Лесно е да кажете, че бръмбарът е нищожно, дребно същество, но той може да върне престъпника от пътя му и да го предпази от известно зло. Ако един човек отива да убие някого, много бръмбари могат да го нападнат и да го върнат от пътя на престъплението. Той ще хвърли пушката и ще бяга у дома си да се скрие. Милиони бръмбари могат да обсадят цял град. Следователно, когато се съединява с подобния си, слабият увеличава силата си. Това, което единицата не може да направи, колективитетът ще го направи. Който не може да използва малката сила в природата, той не може да използва и голямата. Ако човек не може да се справи с малката мъчнотия, как ще се справи с голямата? Ако не може да изправи малката погрешка, как ще изправи голямата? Ако не може да се справи с малката скръб, как ще се справи с голямата? Всяка мъчнотия, всяка погрешка, всяка скръб съдържат в себе си известни блага, известни богатства, които трябва да се използват. Това не значи, че човек трябва съзнателно да ги търси, но като дойдат, той трябва да бъде разумен, съзнателно да ги използва. И тъй, работете върху себе си, да придобиете онази Любов, която разширява съзнанието, която дава подтик и импулс на човека да работи, да върви напред. Каквото правите, имайте пред вид тази Любов. В каква форма ще се яви, не е важно. Формата се мени, но съдържанието остава вечно и неизменно. Тази Любов, именно, помага на човека при всички случаи на неговия живот. Тя е извор, който постоянно тече. Мине ли пътник край този извор, той непременно ще спре да си начерпи вода. Изворът дава на всички, и то преизобилно. В Любовта, т.е. в живота на извора, няма никакво лицеприятие. Тя дава на всички според нуждите и според възможностите им да възприемат и обработват приетото. Едно се иска от човека: да приема и прилага. Ако приема, без да прилага, той се натъква на голяма опасност. В него се образуват наслоявания, които причиняват ред болезнения състояния. Каквото възприеме, човек трябва да го обработи и приложи. Прилагайте Любовта в живота си, да укрепнете и придобиете повече вяра. Т. м. Божията Любов да бъде с вас! Лекция от Учителя, държана на 25 декември 1929 г., София, Изгрев.
  9. "Запалена свещ" Общ окултен клас - шестнадесета година „Запалена свещ“, Общ окултен клас - шестнадесета година, т.2 (1936 г. - 1937 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 1995 г. ISBN 954-8091-24-0 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето: Усет, влечение, чувство, стремеж 14 октомври 1936 г. Изяснения 21 октомври 1936 г. Трите картини. 6 януари 1937 г.
  10. http://localhost/petardanovcom/index.php?/files/file/888-%7B?%7D/ Всички беседи -Азбучна подредба Всички беседи- Хронологична подредба НБ - Неделни беседи (1914 г. до 1944 г.) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; СБ - Съборни беседи (1906-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; ООК - Общ Окултен клас (1922-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; МОК - Младежки окултен клас (Специален клас) (1922-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; ИБ - Извънредни беседи (1897-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; КД - Клас на Добродетелите(1920-1926) - СПИСЪК; МС - Младежки събори (Съборни) (1923-1930) - СПИСЪК; РБ - Рилски беседи (Съборни) (1929-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; УС - Утрини Слова (1930-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; БС - Беседи пред сестрите(Четвъртачни беседи) (1917-1932) - СПИСЪК; ПС - Последното Слово (1943-1944) - СПИСЪК;
  11. Ани

    1940_09_20 Сиромах и богат

    Сиромах и богат 18 септември 1940 г. лекция пред общия окултен клас (непечатана)
  12. Аудио - чете Николина Банева От книгата, "Единственото богатство". Общ окултен клас. XIX година (1939–1940). Том I (лекции 1–23). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Малките Божествени подтици Сряда, 5 ч сутринта (Небето чисто, със звезди. Времето тихо и топло.) „Отче наш“ „В начало бе Словото“ Има две неща, които са необходими за ученика. Ученикът, който не знае, трябва да учи, а който знае, трябва да прилага! Правят се две погрешки: онези, които не знаят, не искат да учат; а пък онези, които знаят, не искат да прилагат и вследствие на това няма резултати. Казват, че светът ще се оправи, че Господ ще оправи света. Ще го оправи, като че не е оправен. И трябва да го оправят. Някои казват: „Ще чакаме бъдещето, когато станем по-даровити“, като че сега не сме даровити. Това са частични схващания. Младият не се е научил и не се учи; а пък старият, който много знае, не прилага. Питам: Каква полза има, ако си млад и не учиш? И каква полза има, ако си стар и не прилагаш? Младият какво търси? Малкото дете търси прегръдки, търси любов, малкото дете иска да го носят на ръце, да го галят, да го целуват. После, всичко за него да правят, да го турят в количката, да го къпят; после да го турят да си полегне. Той иска удобства, цял аристократ е. По-голям аристократ от него няма. И старият има същите навици. Като дойде до голяма възраст, иска да му прислужват. Става взискателен, нервен, прави въпрос защо не го почитат, не го уважават. Но това са сега частични работи. Като говоря така, целият живот не е така. Само в известни области е така. При сегашното състояние хората се намират при едно анормално състояние: младият е болен и старият е болен. Те имат еднакви навици, привички. И единият, и другият пъшка. Има някъде малко изключение, а именно, че пъшкането на младия е с тънък глас, а пък на стария – дебеличък. А пък зад този тънкия и зад този дебелия глас седят различни разбирания. Как ще си обясните сега следното? Германците, англичаните и французите имат няколко милиона войска натрупани и се бият с топове, пушки. Как ще си обясните това? Ще кажете: „Това е Волята Божия. Господ им е дал знание и сила, те имат право да се бият. Свободни са да се бият.“ Дали имат право да се бият, то е въпрос. Защото правото идва отпосле. Кой търси правото – праведният или грешният? Кой търси здравето – здравият или болният? Болният търси. Здравият даже не подозира, че му трябва здраве. Като му говориш за здраве, той казва: „Оставете този въпрос настрана, не ме интересува. Ако иска да дойде повече здраве, да дойде.“ А пък болният казва: „Здраве трябва да дойде!“ Трябва му здраве. Богатият казва: „Ако ми говориш за богатство, оставете този въпрос настрана.“ А който е беден, той се интересува от богатството, той иска богатството да дойде. Вие може да разсъждавате за причините на войната. Но кои са същинските причини на една война? Толкоз обяснения има! Защо някой има подтик да учи, а пък друг не иска да учи? Някой казва, че му е потребно знание, а пък друг казва, че малко знание му трябва. Казват: „Защо трябва да се бият хората?“ Има си причини. Някой път излизат от факта, че като се насъбере известна енергия у хората, тази енергия иска да се прояви по някой начин. Ако не се прояви тази енергия разумно, тя ще се прояви по насилствен начин. Например някой има да дава и му казват само така: „Плати си дълга!“ Минават се ден, два, онзи чака, лихвата се увеличава, а най-после има закон. Онзи, който има да взема от него, дава го под съд. Онзи пък, когото дават под съд, казва: „Не е право. Трябва да търпи, има братство, равенство.“ Онзи казва: „Братство, равенство, но той трябва да си плати дълга.“ Питам сега: Има ли право човек да диша? Имаме ли право тук да осветляваме салона? Имаме право. Но един ден ще дойдат онези и ще кажат: „Да ни платите толкова киловата енергия!“ Ние казваме: „Ние не трябва да плащаме, защото от Слънцето иде тая енергия.“ Те казват: „Откъдето и да иде, трябва да платите.“ Щом човек не иска да плаща, той сам да си образува светлина. Той си има в мозъка светлина, защо му трябва друга светлина сега? Това са ред разсъждения. Аз го наричам това гимнастическо упражнение. В дадения случай днес какво ни трябва? Най-същественото: днес ви трябва най-малко 250 грама хляб. Трябват ви няколко килограма въздух, трябва ви известно количество светлина. За въздуха, за светлината, за храната ние плащаме на природата чрез известна работа, която вършим. Понеже на природата ѝ трябват някои енергии, тя е много умна и те кара да ядеш! Ти, ученият човек, който си свършил цялата философия, трябва да седнеш и да мляскаш. И ще вземеш малко хлебец и ще го дъвчеш. Ще „трошиш камъни“. И сега спекулантите, като ги хванат, трошат камъни. Големите крадци мъчно се хващат, но някого за 20–30 лева ще го пратят да чука камъни 6 месеца. Та казвам: Ти седиш и почнеш да мляскаш, и чукаш камъните, и мислиш, че като ядеш, ще добиеш енергия. Тази храна ще влезе в стомаха ти и част от нея ще се приеме от тялото. И част ще изхвърлиш. И ако не ти дадат да чукаш камъни, ти се докачаш и казваш: „Гладен ли ще умра?“ Като чукаш камъни с устата си, живееш. А иначе преставаш да живееш. Има други, по-тънки работи. Тази е по-груба работа. Друга работа, по-деликатна, е дишането. Но там трябва да свършиш известна работа. Та казвам сега, като ти дадат работа, в природата има закон: ще си отбираш хубави камъни, когато ще ги чукаш. Трябва да избереш най-хубави камъни, че като ги чукаш, да излезе нещо хубаво. Калпав материал не върви. Ще кажеш: „Направихме погрешка, ще ни дадете да чукаме камъни, но ще ни дадете най-хубавите камъни. Ако не ни дадете такива, не чукаме.“ Питам сега: Яденето едно наказание ли е или едно благо? Сега, къде е погрешката в един закон? Когато има един закон, без да го искате, това не е закон. Божественият закон е наложен от[вътре], а пък човешкият закон е наложен отвън. Щом те заставляват да чукаш камъни отвън, то не е Божествен закон. Щом чукаш камъни, някой път можеш да станеш човек, но някой път и да чукаш, не ставаш човек. Ако чукаш камъни и ако чукаш мляко, каква е разликата? Ако чукаш камъни или мляко, какво ще извадиш? Всички Божествени работи вървят по закона на свободата, а пък всички човешки работи вървят по закона на насилието. Да допуснем, че някой път вие се сърдите на себе си. Нали се сърдите? Някой път критикувате отвън, а някой път се критикувате отвътре и казвате: „Много глупав човек съм. Другите хора си уредиха работите, а пък аз досега нищо не съм уредил.“ Сега, какво трябва да разбираме под думите „урежда си човек работите“? Ако се забие един кол в земята, работата уредена ли е? Ако се посее едно семе в земята, например една ябълчна семка, на кого е уредена работата? На кола е уредена работата: щом кола го забиете, той е там чиновник, взема си поста, пази като стражар никой да не може да минава. Но един кол за колко години могат да го турят стражар? Тук имаме такива стражари, които след 4[–]5 години се отказаха и си дадоха оставката. Трябваше да им търсим други заместници. Това е човешкото. Всички онези човешки работи претърпяват една такава криза. Но щом посееш една семка, тя се различава. Тя расте. Това, което се увеличава в човека, това е Божественото. А пък това, което никога не се увеличава, то е човешкото. Някой път слушам да казвате: „Едно време бяхме по-добри, а пък сега сме по-лоши.“ Че, доста голям прогрес сте направили! Аз разсъждавам малко по-другояче. Представете си, че тук това е една плоскост. Имате тук, горе, една идея и долу – друга идея. Идея възходяща и идея низходяща. Горната слиза надолу, а пък долната се качва нагоре. Казваш: „Слезнал съм.“ Все си извървял известен път. Щом се качиш нагоре, втори път какво трябва да правиш? Щом дойдеш догоре, пак ще слезеш. При възходящата идея започва с възкачване, но щом се възкачиш, ще слезеш надолу. Този, който слиза, ще слезе донякъде и после ще се качи нагоре. И като се качите, ще се срещнете. Като се възкачи единият до едно място, после ще слезе надолу. И двамата се движат. Но в какво седи разликата? Единият, който слиза, се движи малко в по-гъста материя; следователно който слиза, винаги губи повече, повече енергия. А пък онзи, който се качва нагоре, той се движи в по-рядка среда. Но и онзи, който се качва нагоре, пак харчи доста, понеже трябва да прави усилие. Онзи, който слиза надолу, слизането му е по-лесно, но то е затруднено, понеже материята е по-гъста. Сега всички вие търсите лесния път. Любовта е един път. Но в любовта има път на слизане и път на възкачване. В човешката любов ти слизаш, а пък в Божествената любов ти се качваш. Каква е разликата тогава между Божествената и човешката любов? Всичките постижения в човешката любов са временни. Имаш един слуга, когото обичаш, но той, макар и син да ти е, за колко време може да ти бъде слуга? За 4–5 години. Той сам си заминава или някой път ще го повикаш от другия свят. Аз войната я наричам така: „експедитивно дружество за онзи свят“. Някои искатне искат, [от] експедитивно[то] дружество за онзи свят те хващат и ще ти дадат билет и ще те пратят за онзи свят. Вие ще кажете: „Благодарим за такова експедитивно дружество! По такъв начин ние не искаме.“ Това, което се мени, е човешкото. То е потребно. Защо се изменя човек? Това е човешката страна. Там, дето има изменение, има известен извървян път, но Божественото е, което дава цена на нещата. Ако ти по човешки работиш, няма да ти се плати нищо. Само ще ти платят за яденето. А пък друго нищо. Господарят приготовлява работници. След като работиш 20 години, ще те изпратят, както си дошъл. И ще ти дадат същите дрехи. Войника го обличат по войнишки, като служи, но като го уволнят, дават му същите дрехи и го изпращат такъв, какъвто е дошъл. Казват му: „Като дойдеш при нас, ще ти дадем дрехи, каквито искаме, а пък като си заминаваш, ще си вземеш дрехите, с които си дошъл.“ Вие сте новобранци от Невидимия свят. Някои сте дошли по-рано новобранец и очаквате да ви повикат. Например един войник, след като е служил и е станал редник, а пък друг е станал взводен или фелдфебел, придобил е един чин, но в края на краищата и войника, и ефрейтора, и фелдфебела, и всички генерали горе все ги уволняват. Този е един човешки порядък, който трябва да ни служи като едно предметно учение. Сега човек е дошъл, той е войник в живота. Ученик, войник, слуга – това са все синоними. Войникът учи нещо. Той се учи да брани своето отечество. Ученикът и той се учи на нещо. Той се учи на знание, за да може в живота да достигне по-добре онова, което иска. Казват: „Човек трябва да има вяра, трябва да вярва.“ Това е едно много елементарно разбиране. Аз вярвам, че вие сте ученици. И вие вярвате, че аз съм учител. Питам: Какво ме ползува мене, като вярвам, че вие сте ученици; и какво ви ползува вас, вие като вярвате, че аз съм учител? Какво ползува детето, то като мисли, че тази му е майка? И майката какво [се ползува, като] мисли, че това ѝ е дете? Или какво се ползува господарят, като мисли, че онзи му е слуга? И какво се ползува слугата, ако мисли, че онзи му е господар? Какво се ползуват те, ако само вярват? Ако в това положение останат, те нищо не се ползуват. То е все едно следното. Да кажем, че имате [в] музиката до. Напишеш на петолинието нотата до. Вие казвате: „Това е нотата до.“ Ако сега казвате, че това е до и не го пеете, какво се ползуваш? Или казваш: „Това е ре, ми, фа, сол, …“, всички имена знаеше. Казват ти: „Изпей ги.“ Ти казваш: „Това не ме интересува.“ Като ги изпееш, ти се ползуваш. Който знае да пее до, той е човек, който много работа може да свърши. Ти започваш една работа и искаш да знаеш дали ще излезе успешна или не. В музикалния свят всеки човек, като си намисли някаква работа, той трябва да търси до. И ако може да го изпее, да започне работата. Но ако не може да изпее до, да не я бута. Работа, дето можеш да изпееш до, започни я. А дето не можеш да изпееш до, не я започвай. Казвате: „Защо човек трябва да пее до?“ За да му върви работата, която е намислил. Една мома търси някой момък. Къде ще го намери? Ако може да пее до, ще го намери; ако не може да пее, никъде няма да го намери. Тези работи ги давам за изяснение. Или искаш да учиш. Ако не можеш да пееш до, ти не можеш да учиш. Та казвам: Цялата музикална гама до–си показва пътя, по който човек трябва да мине. Ако човек не върви по този музикален път, той нищо не може да постигне. Щом може да пее до, може да пее и ре; щом може да пее ре, може да пее и ми. И сол, ла, си. Ако ти не можеш да пееш фа както трябва, ти богат не може да станеш, здрав не можеш да станеш, майка не може да станеш, учен не можеш да станеш, светия, нищо не можеш да станеш. Тогаз в какво седи успехът? Ти богат човек можеш да станеш, ако имаш любов към парите – да обичаш парите и те да те обичат. Всичко онова злато, което ние търсим, то е резултат на разумни същества. Ти искаш да станеш богат, но те трябва да ти отпуснат кредит. Законът на богатството се определя от известно условие. Ти можеш да имаш толкова злато, колкото злато имаш в кръвта си. Известно отношение има между златото и кръвта. Някои хора имат повече външно злато, а пък някои имат повече злато в кръвта си. За предпочитание е да имаш в кръвта си повече злато. И ако имаш в кръвта си повече злато, ти ще бъдеш здрав, добър, умен. Ако малко злато имаш в кръвта си, ти постоянно ще боледуваш, доброто ти ще се колебае. И знанието ти, което имаш, ще бъде малко. Ние говорим за богатство и хората, които не разбират вътрешния закон, те търсят вън. И като намерят богатство, те мислят, че са уредили този въпрос. Христос другояче казва: „Не събирайте вън богатство“, външно богатство, т.е. което крадец може да ти отнеме. А събирай богатство там, дето никой няма да го открадне. Златото трябва да бъде вашият ум, вашето сърце и вашата воля. Сега аз не казвам, че трябва да се измени сегашният порядък на нещата. Този порядък е установен от Бога. Но той е изопачен в своите разбирания. Да допуснем, че вие имате една свещена книга като Библията, но ти не си я учил. Вземеш я, туриш я под възглавницата, но не можеш да четеш. Един богат човек прилича на този, който държи свещената книга и трепери за нея, но не я чете. А пък онзи човек, който има злато вътре в себе си, той прилича на онзи, който взима свещената книга и я изпълнява. Богатството на един човек е дадено, за да си направи приятели. Казано е: „Направете си приятели от богатството на правдата.“ Не искам да тълкувам това. Ти си богат човек. От външното богатство, което имаш, направи си приятели, че като отидеш на небето, да те приемат. Христос казва: „Гладен бях и не Ме нахранихте; жаден бях и не Ме напоихте; болен бях и не Ме посетихте; в тъмница бях и не Ме посетихте и затова не искам нищо да знам заради вас.“ Ще Го попитат: „Кога Те видяхме гладен и не Те нахранихме; жаден и не Те напоихме?“ и пр. Той ще им каже: „Понеже не сте го направили на най-малкия от Моите братя, и на Мене не сте го направили.“ А на другите ще каже: „Елате при Мене, понеже гладен бях и Ме нахранихте, жаден бях и Ме напоихте“ и пр. И ще Го попитат: „Кога Те видяхме гладен и Те нахранихме?“ и пр. – „Понеже сте го направили на най-малкия от Моите братя, на Мен сте го направили.“ Вие всички тук за какво сте дошли на Земята? За три неща човек е дошъл на Земята Божествени: да прослави Името Божие, да служи на Царството Божие и да върши Волята Божия. За оня, който разбира, това е смисълът на живота. А оня, който не разбира, той вместо Славата Божия, ще тури своята слава; вместо да тури Царството Божие, ще изпълнява своите желания и вместо да изпълни Волята Божия, ще изпълни своята воля. Идете в жилището на тези благородници и ще видите, че там пише така: „Тук почива един, който е служил на себе си.“ И понеже ще му трябва молитва, ще го поливат с вода и с вино, дано израсне. Поливат го с вода, с вино, възнасят молитви, дано да израсне, но нищо не излиза оттам. Писанието казва: „Ще възкръснат.“ Казваме, че един ден ще възкръснат. Но кои ще възкръснат? Тайната е скрита на друго място. Умрелите трябва да възкръснат. Нашето съзнание да е пробудено, че човек вместо да слиза надолу, да се качва. Земният живот е слизане надолу. После се качваш, пак слизаш и т.н. Та, ние правим тази погрешка. Една дама, която е била много благородна, страдала е от неврастения и от бездействие. Седяла цял ден. Лекарят ѝ казал: „Трябва да упражнявате всеки ден и краката, и ръцете си.“ И тя си кръстосала пръстите на двете си ръце, като оставила само палците свободни един до други. И почнала да върти палците в една посока; после обърнала в обратна посока. Право е това движение: с това се активира волята. Палците трябва да се движат. То е хубаво. Като се движат пръстите, човек вече може да оздравее. Тя трябва да излезе от това статическо положение. Ще излезе по този начин. Двама парализирани лежали в болницата 20 години. Това било в Южна Америка. Лекарите казали, че по никой начин не могат да се излекуват. Оставили ги в една стая. И те си казали: „20 години сме тук и тук ще си останем.“ Това било малко градче в планината. Влязла в града една боа и като я гонили да я убият, тя като бягала, влязла в болницата, влязла в тази стая. Те като я видели, че влиза тази боа, изведнъж се намерили отвън. И казали: „Благодарим, че влезе голяма боа! И вървим вече здрави!“ Кой ги направи здрави? Те престанали да мислят, че са парализирани. И в тях се зародило желание, че могат да излязат вън, и излезли. Всички страдания в живота, които ви сполитат, са голяма змия и тя е влязла, за да излезете от това статическо положение. Ти казваш: „Това не мога, онова не мога.“ Но като дойде боата, излизаш навън, напускаш мекото легло. Войниците са спретнати, облечени са хубаво. По-рано той е бил хлабав, а пък сега е хубаво облечен, хубаво се движи и се учи да стреля. Какво е биенето, стрелянето? Да знаеш да мислиш. Да стреляш, това значи, че всяка мисъл, която излиза от твоя ум, от твоята пушка, ще бъде за благото на човечеството. По този начин трябва да се разсъждава. Ако разглеждаме живота в тялото си, ще ни убеждават, че в бъдеще, в някое друго прераждане, ще се подобрят работите. Пита ме един: „В миналото прераждане какъв съм бил?“ Казвам му: „Бил си грък. В Атина си живял.“ – „А в друго прераждане къде съм бил?“ – „В Рим.“ Той мисли по-нататък. Най-после го докарах до едно положение и му казах: „Бил си и в гората един вълк.“ Той сега не знаеше как. Ти като караш, ще дойдеш до вълка. И от вълка по-надолу си бил – риба; после ще намериш, че си бил по-долу – дърво и някой камък в земята. И оттам нататък ще намериш, че си бил някоя частица, излязла от Слънцето, и т.н. Ти казваш: „Какъв съм бил в миналото?“ Това са форми на живота. Вълкът е една форма, в която човек не е разбирал живота. Или си бил във формата на някое дърво. Ти се заблуждаваш от външната форма на растението. Я погледнете на една ябълка, колко добрини прави! Едно житно зърно какво самоотричане има. То се дава за жертва на човечеството. Житните зърна са все същества, които минават по този път, че упражняват добродетелите, жертвуват се. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, не може да влезете в Царството Божие.“ Житното зърно се е отрекло. То прави първите опити. Ние казваме: „Това е жито, това е ябълка.“ Всички трябва да вземем пример от житото, от ябълките. Това жито прави тези жертви, за да може да прогресира. Ако не ги прави, то не може да прогресира. И ако ние в живота си не сме готови да вършим Волята Божия, ще се спре процесът ни. И няма да може да се организираме. Сега, тия работи вие ги знаете. Някой път погрешката е в това, че ние казваме: „Има време.“ Тогава закъснеем и почнем да вървим с бързина. И мислим, че знанието може да се добие бързо. И да станем гениални. Всеки един момент има своята работа. И като дойде всеки ден, ти не се грижи за работите, които не са за този момент. Например дойде ти идея да имаш 100 милиона. Защо ти са 100 милиона? Какво ще правиш с тях? Ще ви дам изяснение за богатия човек. Отивам в една банка и ме кредитират и изваждам 100 000 лева. Но тези пари ми ги дават с лихва. Аз не мога да ги платя и лихвите се увеличават. И най-после, има закон. Хванат ме и ме принудят да работя за тях и да ги изплатя. Колко години трябва да работя, докато изплатя 100 000 лева? А пък друг някой отива в банката и го кредитират 100 лева. Като ви кредитират 100 лева, е по-безопасно, а пък ако никак не ви кредитират, е по-добре. Мислите ли, че големият кредит, който ви се дава, е във ваша полза? Полезно е за човека само онова, което той сам може да изработи. Онази мисъл, която ти можеш да изработиш. Една добра мисъл, едно добро чувство и една добра постъпка, които можеш да изработиш, струват повече, отколкото всичкото богатство, което могат да ти дадат. Аз не казвам, че тези работи не са потребни, но ако ти можеш да изработиш една хубава мисъл, едно хубаво чувство, то всички други неща, които ще дойдат, са на място. Аз разсъждавам, че в здравата мисъл е щастието на човешкия ум; в здравото чувство е щастието на сърцето и [в] здравата постъпка е щастието на неговата воля. Защо ти е една храна, която като приемеш, след няколко часа ще имаш коремоболие. И защо ти е този въздух, който като приемеш, ще ти образува болки в дробовете? И защо ти е една мисъл, която ще образува болка в ума ти? Трябва да приемеш мисъл, която да внесе блага в ума ти; въздухът, който приемаш, и храната, която приемаш, трябва да ти донесат блага. Сега, мнозина искате новото, но вървите по старите методи. Кой е старият метод? Стар метод е винаги човешкият метод, а пък новият метод е Божественият. Стария метод аз го наричам метод на безлюбието, а пък новия метод аз го наричам метод на любовта. Това, което е винаги младо, това, което носи живот в себе си, то е Божествената любов, която всякога се проявява неизменна, при всичките условия. При тази любов ще забележите всякога в себе си следното. Кога се намираш при най-лошите условия, щом си спомниш за любовта, веднага ще почувствуваш една радост, ще ти светне! А пък при човешкото, щом си помислиш, нещо мрачно ще ти се представи. Може да си богат, но си казваш, че то може да изчезне; може да си здрав, но си казваш, че може да се изгуби здравето. А при Божествения ред на нещата, и да си болен, ще ти се каже отвътре: „Тази болест ще се превърне в полза, за добро. Тези лоши условия в тебе ще станат добри.“ Вие сте поставени на един изпит. Да си издържите изпита сега. Вие казвате за някого: „Този не е търпелив, онзи не е търпелив.“ Най-първо трябва да знаеш в какво седи търпението. Да не казваш никога една обидна дума, това не значи, че си търпелив. Да кажем, че имам да плащам. Тогава изглеждам много щедър. Да кажем, че имам да плащам на 30–40 души. Дойде някой и му давам 100 лева. Друг ме гледа и казва: „Много е щедър.“ Дойде друг и му давам 200 лева, на трети – 500 лева, на други – 1000 лева, 2000 лева, 3000 лева и пр. и всички казват: „Много дава този човек.“ Давам от зор. Защото тези, на които имам да давам, ми казват: „Ако не дадеш – призовка!“ Казвам им: „Вземете 100 лева, утре елате, ще дам повече.“ Това не е добрина. Това е насилие. Говори се много за даването. Ето как аз разбирам даването. Ако дойде някой и ми поиска, казвам му: „Нямам нищо. Ти си помисли и аз ще си помисля, да направим нещо. Не ти обещавам. Ако мога да направя, ще видя! Ти си поспи и зная, че твоите работи ще се уредят.“ Аз съм много умен, имам ключ. Когато той спи, аз ще вляза вътре и ще му туря сумата, която иска, до възглавницата и после пак ще изляза. Той, като ме срещне, казва ми: „Уредиха се работите ми. Дойдоха ми пари!“ Казвам му: „Много се радвам, че са ти помогнали.“ Аз като помагам, да не разберат, че помагам, да не ме безпокоят. Те да знаят, че не им помагам, а пък аз да зная, че помагам. Защото, ако знаят, че помагам, ще бъда недоволен. Някой дойде и ми казва: „Дай ми.“ А аз ще почна да мърморя в себе си: „Днес ли намери той да дойде! Не знаят, че не ми е възможно! Не знае кога да иска.“ Аз ще направя зло на себе си. Мнозина казват: „Когато дойде любовта.“ Вие мислите като че любов нямате. Че, вие живеете! Любовта отдавна е дошла. Аз вече съзнавам, че Бог е създал света – значи има любов! Светлината свети – любов има; растенията растат – значи има любов. Слънцето изгрява – любов има! Казвам: Защо Бог създаде света? За мен създаде Бог света! Защо създаде Слънцето? За мен! И като изгрее Слънцето, аз трябва да отворя Божествената книга на живота и да прочета онова писмо, което ми е писано. И каквото пише в това писмо, да го изпълня. Всеки ден така да правя. Като се събудиш, прочети писмото. Пишат ти от Невидимия свят. Колко души се оплакват вече, че не си показал любов към тях. В какво седи любовта? Понеже чрез теб са изпратени няколко писма, да им ги дадеш, и ти си закъснял само с половин час и те се оплакват, че не им си ги дал. С половин час си закъснял – в това седи погрешката. Щом дойде писмото, ще отидеш точно навреме и ще го предадеш. Не закъснявай, защото [пощата] е голяма. Като закъснееш половин час и твоите писма ще започнат да закъсняват. Чрез пощата ти е пратено писмото и ти е казано: „В понеделник в 8 часа тръгни да си дойдеш.“ Тази поща с половин час е закъсняла. Тогава изгубваш понеделника. Всяка една мисъл, която е изпратена до вас, е едно писмо от Невидимия свят, изпратено до вас. За вас или за някого. Ако е за вас, прочети го; ако е за друг, предайте го. Ако закъснееш с половин час да прочетеш писмото си, ще изгубиш. Щом дойде до тебе писмо, отвори го и го прочети. Някои казват, че не трябва да се четат писмата веднага и да бъдем търпеливи. Аз казвам: Някой ти писа писмо и те реже в писмото. Това писмо, като го приемеш, тури го на масата, тури го настрана. Ти говориш любовно за приятелите, имаш събрание някъде. Получаваш писмо, в което те режат. Не го чети, понеже след като го прочетеш, ще те пореже вътре. Хубаво, онези, които приемат писмата, какво трябва да пишат сега? Щом го прочетеш, ти тълкувай така: „Голяма любов виждам в твоето писмо. Такова писмо никой не ми е писал. Трогва сърцето ми!“ Напиши му едно любовно писмо и виж какво ще ти пише той втори път. Той ще ти пише така: „Голям лицемер си ти.“ Ти му пиши второ такова писмо: „Много ти благодаря! Голямо благородство има в тебе. Ти си толкова чистосърдечен, че мед капе от устата ти. Много ти благодаря за хубавото ти писмо. Аз се зарадвах, само че, да не би да ми откраднат радостта, изпратих всичките приятели, които имах, и тогава прочетох писмото Ви, та всичкото благо на мен да остане. И ти пожелавам същото благо да ти даде Господ, което аз имам.“ Така може ли да пишете? От неправилната любов произтичат всичките нещастия. Иаков имаше 12 сина и обичаше единия повече, но обичаше го заради майка му, понеже той беше излязъл от неговата любимка. И като го погледнеше, радваше се. Направи му хубава дрешка. Така направи другите синове да имат желание да го притрепят. Една злоба имаха: как така баща им да го обича повече от другите? И продадоха Иосифа и той 2 години седя в затвора. Учеше се в Египет. И баща му никак не подозираше, че тази любов има някой път лошо влияние. В Иосифа влезе човешкото тщеславие, че баща му го обича повече. И че седи по-горе. Но като отиде в Египет, като се отдели от братята си, от баща си и от майка си, дойде между хората да опита грубата, лошата страна. И да съпостави двете неща. В света ние сме в опасност: вие сте като Иосифа, с хубави дрехи облечени. И сънища хубави имате. И виждате, че като жънете на нивата, на вашия сноп се покланят другите снопи – снопите на братята, 11 снопа, и снопът на баща ви и майка ви. И този сън възгордява. И вие може да помислите: „Ние сме окултни ученици. Ние знаем вече за онзи свят.“ Имате право да мислите така ето при какви условия: когато вие проговорите, умрелите да станат от гробищата; когато проговорите на камъните, и те да станат; като проговорите на замръзналата вода, тя да се разтопи; когато проговорите на Слънцето и звездите, те да ви слушат; когато заговорите на вятъра – също. Тогава имате право да кажете: „Вие знаете ли аз кой съм?“ Тогава имате какво да кажете. Тогава може да кажете: „Аз съм човек, който като кажа една дума, умрелите стават; като кажа на водата, тя тръгва; като кажа на леда да се стопи, той се разтопява; като кажа на вятъра, той ме слуша; като кажа на Слънцето, то изгрява; като кажа на звездите и те ме слушат.“ Вече имате тогава факти. Вие ще кажете: „Тщеславие е това.“ Не, нека да знаят хората това тщеславие! Вие може да кажете: „Аз съм говорил на умрелите и те са станали.“ Другите ще ви кажат: „Сега го направи.“ Вие казвате: „Сега не.“ Често ние, съвременните хора, приличаме на онзи старец на 85 години. Тръгнал той да се разхожда. Дошъл до едно място, дето имало един трап. Той казал: „Едно време, когато бях млад, аз прескачах този трап. Но това беше на млади години. Но сега, на стари години, не мога.“ И като погледнал, че няма никой наоколо, казал: „Каквото беше на млади години, такова е и сега.“ Вие казвате: „Едно време бяхме по-добри.“ Каквото е едно време, такова е и сега. Златото не може да си измени състава. С добрия човек може да стане една външна промяна, но вътре в човека не може да стане промяна. Сега аз ви говоря за един подтик не външен. Но трябва да имате един вътрешен подтик, да слушаме онзи вътрешен подтик на Божественото. Бог ни поощрява във всички направления. Някой път аз гледам на полянката някоя малка книжка и ми минава мисълта: „Кой ли я е хвърлил?“ И си казвам: „Който я е хвърлил, той я е хвърлил, за да я взема аз.“ И аз я вземам и я чета. Някой писал едно писмо и го е скъсал. Аз събирам късовете и чета: „Любезна, снощи те чаках, но не дойде.“ Взимам подписа. Аз я срещам и ѝ казвам: „Намерих писмото на Вашия възлюблен. Той от гняв, понеже не те е срещнал, написал писмо и го е хвърлил. Бъдете така добра, много е отпаднал духом вашият възлюблен. Намерих, че е накъсал писмото, което е писал до Вас. Не му чупете сърцето, напишете му едно писмо.“ Той го е нахвърлил така, че умният, като го чете, да разбере. Казвам: Ето един благороден човек! Той ѝ казва така: „На една възлюблена, която не седи на думата си, обещава и не изпълнява, аз вече не чета нейните писма.“ И хвърлил писмото, което ѝ е написал. А пък аз си казвам: Аз именно това търся! Понеже той не иска да ѝ го прати, аз търся писмото, прочета го, за да изправя една погрешка. Ти видиш погрешката на един човек. То е скъсано писмо. Прочети го. Ти се повдигаш – повдигаш и другите. Помнете: Всеки човек, който се стреми да се повдигне, той едновременно помага на цялото човечество! Всеки човек, който не иска да се повдигне, той спъва цялото човечество! Та, въпросът е: Никой не живее за себе си. Ти като служиш на Бога, служиш на цялото човечество. И като не служиш, спъваш и себе си. За всяка една хубава мисъл, която дойде, и за всяко хубаво чувство, благодарете на Бога. Като дойде лошо чувство, и за него благодарете. И то е скъсано писмо. Всички лоши мисли, чувства, желания и постъпки са скъсани писма. Аз съм привеждал следующия пример, от който се вижда как мислите се предават. Това може би преди повече от 35 години. Аз се разхождам по Галата, Варненско. Никога не ми е идвало на ум. Седя, няма никой. Горе по поляната се разхождам. Морето може би е на половин [кило]метър разстояние. Идва ми една мисъл, която никога не ми е идвала на ум. Идва ми на ум, че пред мен седи една млада мома и тя иска аз да я целуна. Казах: „Аз не съм целувал. Откъде сега това?“ Тръгвам по посока на морето и гледам двама души: една млада мома и един млад момък. Тя иска той да я целуне. Той се опъва. И после той я прегърна и я целуна. Те спорят хората, а пък вие седите на известно разстояние и тези мисли минават и през вас. Казвам си: „Тази работа не е моя работа. Аз не трябва да се спирам.“ Аз като отидох към двойката, той не искаше да я целуне, понеже аз казах: „Не може.“ И аз казах: „Целуни я, за да не накара аз да я целуна. Защото аз си имам горе друга работа, а ти работа нямаш.“ Аз обяснявам въпроса. Обяснявам един закон, който е верен. Казвам му: „Свърши си работата, която имаш. Това е Божия работа.“ Вие, като не искате да изпълните Волята Божия, пращате друг да я изпълни. Не. Свърши си тази работа, която е за вас. И ако ние всички вършим работите си, светът щеше да има друг облик. При това дълбоко разбиране няма да бъдете такива религиозни и такива духовни, както сте сега. Че има страдания, спънки, те са временни неща. Та, да се радваме, че сме дошли до това положение, в което сега се намираме. Никога не съжалявайте, че минавате през известна опитност! Радвай се и на доброто, и на злото. Една лоша постъпка щом направите, и от всичко, което дойде при вас, се ползувайте. Щом поправиш погрешката, оттам иде благото. А пък ти направиш погрешката и като не я поправиш, прекратяваш доброто. Ти като се отклониш, то ще дойдат други хора и като дойдат на това място, ще се отклонят и те. Та, искам сега да бъдете хора, които да не се отклоняват от своя път. Аз говоря за малките подтици. Дойде една мисъл, едно чувство, една постъпка – поправи ги. Може да не са твои. Поправи ги, понеже всички, които дойдат след тебе, ще ти благодарят, защото ти им услужваш. И тогава тези хора няма да правят погрешката. Вчера идва един брат и ми казва: „Учителю, един от нашите братя влезнал в една изба, в която имало една дупка от 2 метра.“ Той в тъмнината пада в нея и се удря ръката! И той ме пита: „При Воденичаров ли да отиде или по-рано при рентген да му направят снимка, за да се види дали се е пукнала костта?“ Казах му: Нека да отиде при Воденичаров, с по-малко разноски да отиде. Ако отиде за рентгенова снимка, ще се мине повече време и затова ще траят повече болките. Да отиде при Воденичаров и ако Воденичаров му каже да отиде при рентген, ще отиде и ще се свърши работата. Та, сега вие казвате: „При Воденичаров ли да отиде или при рентген?“ По-добре иди при Воденичаров и ако Воденичаров каже да отидеш при рентген, иди. А пък ако не, ще се задоволиш само с Воденичаров. И аз казвам на себе си: Ти, когато влизаш в изба, да имаш електрическа лампа запалена, за да видиш дали няма някоя дупка. Тъй че, когато слизаш в изба, запали лампичката и виж. Ако има една дупка, спри се. Не бързай да вървиш. Сега някои се спират и казват: „Как е писано?“ Има много хубави работи, които са писани. Написани работи има и в Библията, и в други книги, но има работи, които не са приложени и сега трябва да се направят. И ние страдаме все от написаните работи, които трябва да се изправят. Та, сега сме призвани да поправим миналото. Защото миналото не може да се изправи, ако умът, сърцето и човешката воля не взимат участие. Та казвам: Всичките страдания, които ви идват, може да са чужди. 99 на сто от страданията са чужди, а пък едно на сто са ваши. Повечето са чужди. Някой път се усещаш много неразположен духом. Това са все чужди страдания. Внимавайте на погрешките на чуждите хора. Помагайте на погрешките на чужди хора, които минават през вас – поправяйте ги. И във всички хора като се зароди желание да поправят чуждите погрешки, то ще се намалят страданията и животът ще стане по-сносен. Виждаш някой брат, че прави погрешка. Прати му една хубава мисъл. Не го съди. Отвън може да му кажеш нещо, но вътре му изпрати една хубава мисъл. Ако той възприеме тази мисъл и поправи живота си, той с това помага на цялото човечество. Ти казваш: „Дали думите ми ще се приемат?“ Ти ще се намериш на мястото на пророка, комуто казват: „Иди и кажи; и дали ще те приемат или не, то е друг въпрос.“ Ако не приемат, отговорността е тяхна, а ако приемат, ти се ползуваш. Всяко добро, което ние направим и всяко добро, за което ние станем повод да стане, то е в наша полза. А пък всяко добро, за което ние станем причина да не се направи, то е в наш ущърб. Всички трябва да работим за поощрение доброто в света. Не само нашият живот трябва да се подобри. В Бога има желание, но трябват работници. И тези работници не трябва да бъдат сакати, с пукнати кости, с пукнати колена, но трябва да бъдат със здрави крака, [със] здрави ръце, те показват човек със здрава воля, с добро сърце, в което има разположение. Такъв човек има разположение към всички. Той никога не се възмущава. Възмущението ще дойде, но той трябва да му бъде господар. Човек трябва да бъде господар на своите мисли. Той трябва да знае дали са негови мисли или чужди; дали са негови желания или чужди. И ще турим всяко нещо на мястото му. Ще поправим и нашите погрешки, и чуждите погрешки. И другите хора в същия закон ще работят: и своите погрешки ще поправят, и чуждите ще поправят. И този е пътят, по който човечеството ще се повдигне. Дълго време трябва да се работи. Това е работа не за един ден. За един ден, за сто години няма да стане. Но хиляди години трябва да се работи, за да се достигне това, което искаме. Та, вие в себе си може да внесете това. Щастливи може да бъдете за един час. Ако един час сте щастливи, това ще ви струва за целия ден. Слугувайте добре на вашите мисли! Слугувайте добре на вашите чувства! Слугувайте добре и на вашите постъпки! Това е сега, което трябва. „Добрата молитва“ Чистите по сърце ще видят Бога! 6.32 ч сутринта (Направихме на поляната упражненията си.) ХIХ година (1939–1940) 4-та лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 18 октомври 1939 г., София – Изгрев.
  13. Аудио - чете Николина Банева От книгата, "Единственото богатство". Общ окултен клас. XIX година (1939–1940). Том I (лекции 1–23). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Към обетованата земя! Великата песен 5 ч сутринта (Небето облачно. Времето тихо и хладно.) „Отче наш“ „Духът Божи“ (Чете се темата: „Служба[та] [на] устата“.) Устата е врата за един велик свят, за един Божествен свят. През вратата влизат и излизат. По някой път вие падате в една погрешка, понеже се основавате само на хипотези в живота. Хипотезата се основава само на един факт. Случило се нещо и ти ще направиш една хипотеза. Изгубиш си кесията вкъщи и ще направиш хипотеза по какъв начин си я изгубил. И ще се мъчиш да намериш по кой начин си я изгубил и къде се е дянала. Казваш си: „Като се върнах от пазара, кесията ми беше в джоба ми. Като влязох в стаята, кесията беше в джоба ми. Но като седнах в стаята, изчезна.“ Ти разсъждаваш. Имаш вече два факта. Това е вече теория. Първият факт е, че не знаеш къде се е дянала кесията, а пък вторият факт е, че е влязъл един приятел у дома ви. „И понеже не съм я взел – си казваш – то тя трябва да е отишла в джоба на приятеля ми.“ Ти си казваш: „Защо му е тази кесия?“ Това вече е теория. А щом имаш 4 факта, то е вече приложение. Четиритях факта показват, че ти работиш вече обущата. Най-първо разглеждаш обущата, избираш кожа и после ги шият. Това е вече приложение на едно знание. Мислиш ли, че като станеш обущар, ще станеш виден човек? Може да станеш виден, ако можеш да правиш обуща за царските дъщери. А пък краката им са деликатни. Ако знаеш да правиш обуща на царски дъщери, на царицата и на царя, ще те търсят. И така да ги правиш, че да прилепват обущата на краката. И ще кажат: „Придворен, царски обущар“. Няма да ти платят 20–30 лева, но пребогато! Или пък, я да си придворен шивач! Но нека да дойдем до същественото. Две неща има сега. Вие нямате еднакви разбирания. Вие сте на разни възрасти. Най-старият е на около 80 години; дали има някой от вас по-стар от 80 години? Сега се различават вашите възгледи. Какво е произвела Земята, след като се е преобърнала 80 пъти около себе си? Тя, като се е обърнала 80 пъти около себе си, е работила, а пък вие, без да сте работили, сте остарели, уморили сте се. Като се е обърнала тя първи път, ти си се родил съвсем малък. А пък преди да се е обърнала Земята, ти никак не беше се родил. Значи, като почнала Земята да се върти около себе си, ти остаряваш. Аз употребявам израза „Земята се върти“, но и човек върши самостоятелно движение върху Земята. Например днес един човек е извървял един ден. Колко километра може да се извърви за един ден? Ако е войник, ще извърви 20 километра. Ако е търговец, колко ще извърви? Ако му е припряна работата, колко може да извърви? (– „60 километра.“) Но ако е с автомобил? (– „200–300.“) Има една важна страна, на която трябва да се спрете. Ако си окалян, искаш да си изчистиш калта; трябва да знаеш как. Представете си, че те боли коремът, а пък разправяш на някого, комуто не е болял коремът. Той ще каже: „Никога не ме е болял коремът. Не зная.“ Вие имате свивание и не само свивание, но в свиванието има нещо, което безпокои ума ти. Или очите го болят. Или ушите му, зъбът го боли. „Боли го зъб, че куца“ – смеят се хората. От зъб се подуло лицето му, цяла нощ не е могъл да спи. Защо страда зъбът? Зъбът боледува, а пък ти страдаш; кракът боледува, а ти страдаш; очите те болят – ти страдаш. Има в главата някое съзнание, някой орган прави погрешка, а пък ти страдаш. Устата яли и пили, и коремът участвувал в яденето и пиенето, скарали се, устата и стомахът заболели и ти ходиш да ги примиряваш. Устата я мажеш, разтриваш я, гладиш я, говориш ѝ, че втори път не трябва да прави такива работи. И стомахът те боли, разтриваш го, топла вода ще му туриш, компреси, ще го гладиш, защото чрез неговото боледуване се препятствува на нашата фирма, тя се спъва. И докато го убедиш! Това е фигура на речта пак. Онези, които са използували словесността, могат да кажат каква реч е тази. Може ли да се разговаряш така със стомаха си? Онези, които отиват по-далече, казват, че има известни същества, които са служители само на стомаха. Например обущарите са направили обувките. Ти с обущата няма да говориш, а с обущаря. Разглеждаш обущата и казваш: „Тези обуща не са направени както трябва.“ Но не говориш на обущата, а на обущаря. Казваш: „Тук не си турил клечките хубаво, но много нарядко. Искам още по една клечка да удариш.“ И обущарят взема и туря още по една клечка. Онзи ще каже: „Аз говорих на обущата.“ Но всъщност ти говориш на обущаря, че той трябва да поправи обущата. Обущата са един резултат. Та казвам: Ако знаеш как да кажеш на обущаря, той ще поправи обущата. Но ако не знаеш как да му говориш, няма да ги направи. Ти казваш: „Стягат ме обущата.“ Онзи те пита: „Къде те стягат?“ Ти казваш: „Не зная, намери. На пръстите ли е, на петата ли е, отстрани ли е, не зная. Но зная само, че ме стягат, че не ми прилягат.“ А пък онзи обущар, който е майстор, ще каже: „На големия палец те стяга“ или „На малкия пръст те стяга.“ Такъв обущар, като му посочиш, той знае как да ги поправи. Има нещо, което те стяга. Ти казваш: „Неразположен съм.“ Но няма знание в тези думи. Неразположението ви произтича от някаква причина. Който е малко философски развит, ще търси причината, а пък който не е философ, ще каже общо: „Неразположен съм“, без да знае причината. Ти казваш: „Неразположен съм, понеже имам да плащам две полици и нямам пари да ги платя. И от недоимък на парите имам неразположение. Понеже, ако не платя, кредитът ми ще се намали, честта ми ще се накърни, защото хората ще мислят, че не мога да плащам.“ Или си ученик и не си разположен. Защо? „Снощи – казваш ти – ходихме на театър, на концерт и не си научих уроците. А професорът е много сприхав, взискателен. И ще ме среже. А пък трябва да отида на училище, но не съм разположен.“ Или ти си религиозен човек, в бързината си не си се помолил и си отишъл на работа. Ти имаш тайна стаичка и си уверен, че като се помолиш, работата ти ще стане със сто на сто сигурност. А пък сега, от бързина не си се помолил, а да се връщаш не може. Неразположен си. Защо? Защото не си се помолил. Сега практиката е, могат да те попитат: „По пътя не можеш ли да се помолиш?“ Но ти вече имаш един възглед, че трябва една църква, за да влезеш вътре да се помолиш. Няма и църква. После си свикнал да имаш един молитвеник и да го отвориш и да четеш от него. Наизуст не знаеш молитвите. А си забравил молитвеника – не е извинение. Какво ще правиш сега? Тези са религиозни деца сега. А пък онзи религиозен, който е учен, молитвеникът е в главата му. Той по пътя и навсякъде се моли – дето му дойде на ума да се моли. Който знае, така прави, а пък който не знае, ще търси някакво место да се моли. Който знае да пее, навсякъде пее, а пък който не знае, търси някой салон, отоплен много хубаво и после да има резонанс. И казва: „Не може без това.“ Онези, които сега започват да пеят, на тях трябват тези неща. А онзи даровитият певец, той сам си създава салона, един хубав салон. Веднъж направих един хубав опит. Има теория, която казва, че зимно време трябва да се ходи с балтон. Трябва да има нещо като вата вътре – подплата вътре на балтона. Де ще му намериш вата? Аз нямах пари за балтон с такава подплата. Купих си балтон без подплата, не беше балтон, но предполагах, че беше балтон. Като го облякох през зимата, предполагах, че е балтон. И топло ми държеше. Вие се смеете. Онзи, който не разбира, мисли, че не е възможно. Аз турих на този балтон една магнетическа обвивка вътре навсякъде. Турих му магнетическа обвивка и не го закопчавам. Казват ми: „Ще изстинеш.“ Топлина излиза от магнетическата обвивка! Такъв балтон притегля топлината. Като го отворя, топлината влиза вътре. Казвам: Според както мисли човек, така и става. Има един закон за това. А за краката е същото. Казваш: „Студени са краката ми.“ Но ако си съсредоточиш мисълта, ако разбираш законите, след 5–10–15 минути краката ти ще се стоплят. За да се стоплят краката ти, трябва да стане една промяна вътре. Някой път можеш да мислиш, но не се стоплят краката ти. А пък някой път можеш да мислиш и топлината ще отиде там. Да ви дам едно обяснение как стават нещата. Казват, че каквото човек мисли, това и става. Става, но при известни условия става. Ти трябва да знаеш как. Допуснете, че вие седите под една круша. Закон има, писано е: тази круша да не я буташ. Само ако някой плод се откачи и падне долу, имаш право да го вземеш. А сам нямаш право да буташ дървото. Тогава ти ще концентрираш ума си, ще предизвикаш едно сътресение във въздуха. Можеш да направиш това. И въздухът ще произведе сътресение в крушата и крушите ще паднат. Ти ще ги вземеш и ще ги туриш в джоба си. Значи, ако сам бутнеш крушата, има престъпление. Но ако бутнеш въздуха и въздухът бутне крушата, няма престъпление. Как ще го обясниш? Което е станало по закон и което е станало без закон – какво значи това? Под думата „закон“ разбираме следното. Вече имаме един порядък в света, един закон. Може би хиляди поколения са живели и са образували един начин, един метод за човешките постъпки. Кажеш известна дума, например, ако кажеш на хората на френски, на някой чужд език една обидна дума, няма нищо. Но ако му кажеш на собствен език, веднага има закон. В английски език има две думи: „лъжец“ и „законник“, които са доста близки, еднакви по произношение, имат малко различие. (lyar (англ.) – лъжец; lawyer (англ.) – законник.) Някой път могат да ти кажат: „Ти си лъжец.“ Ти ако кажеш: „Как така?“, онзи може да ти каже: „Аз казах „законник“, но имаше подхлъзване и ти си помисли, че съм ти казал „лъжец“.“ Но това е изопачаване на закона. В съзнанието си онзи знае, че ти е казал обидната дума, но понеже законът го хваща, той търси друга дума и иска да се извини. Че как се подхлъзнал езикът му? То не може да се подхлъзне. Или пък някой път вие седите при някой обущар, вземете обущата и му разправяш, разправяш и най-после кипнеш. Сега, от какво произхожда кипването? Често кипването става от господаря или от господарката. При слугинята много лесно кипваш, а пък слугата при господаря си малко кипва. Слугата трябва да бъде много умен, за да не кипне господарят. Ако не е умен слугата, господарят ще кипне. Питам: Защо господарят кипва? Понеже цени своето време. Англичаните казват, че времето е пари. Един англичанин и един американец се хващат на бас. Американецът казва на англичанина, че еди-кой си милиардер може да го приеме. Онзи казва: „Не, аз познавам какъв човек е! Не можеш.“ И хващат се на бас за 250 английски стерлинги. Отива той при милиардера и последният му казва: „Времето за мен е пари. Всяка минута ми струва 10 стерлинги.“ Онзи му казал: „Колкото струва, ще ти платя. Мен ми трябват само 5 минути.“ Милиардерът си извадил часовника, гледа часовника и казва: „Кажи защо дойдохте! Изтече времето.“ Онзи казва: „Хванах се на бас за 250 лири. На тебе всяка минута струва 10 стерлинги. Давам Ви 50 стерлинги, на мен остават 200. И моето време е скъпо. И аз по-дълго време не мога да стоя.“ С този пример какво иска да се покаже? Мислите ли, че втори път този милионер ще можеш така да го излъжеш? Не. Втори път не можеш. Втори път онзи, който ще отиде, трябва да измисли нещо ново. Да оставим сега това. Човек трябва да се научи най-първо да мисли. Два фактора има: човешкият ум и човешкото сърце. Човек трябва да знае как да употребява своя ум и своето сърце. Сърцето пък разполага с чувствата. Като кажем „сърце“, това е общо казано. За да разбираш сърцето, трябва да разбираш своите чувства, а пък те са от разни степени, както в музиката. Ти като изучаваш музиката, трябва най-първо да знаеш добре седемтях основни тона. И не само тоновете, но и знаците. Всеки тон си има капризи. Някой път той е неразположен. Ще му туриш един бемол при неразположението. Някой път е разположен. Ще му туриш диез, ще го повишиш. Трябва да знаеш как е неразположен, как да му говориш. Има едно естествено положение. Обикновения тон ще го вземеш както трябва. А пък неразположеният, ако не го вземеш както е неразположен, ще каже: „Не ме вземаш правилно.“ Трябва да го понижиш с половин тон надолу. А пък друг един тон пееш и той ще каже: „Така не се пее.“ Един тон, който има разположение, ще го вдигнеш с половин тон нагоре. И ще вземеш до диез. Я вземете до диез. Изпейте така думата „доброто“. Вземам до за основен тон на живота. Как ще вземеш повишено „добро“? Работи ми един работник. Пазарил съм 10 лева. И като ми свърши работата, ще му дам един лев повече – 11 лева. А пък ако не ми свърши добре работата, ще му дам 9 лева. Той казва, като излиза: „Изяде ми един лев, отби ми един лев.“ Не. Ще му се каже: „Тази е минорната гама.“ Някой път е по-добре да вземеш 9 лева, отколкото 10 лева. Влизаш в някой дом, там има мъж и жена, двама души. Има и 10 слуги, а пък деца нямат. А пък влезеш някъде, те имат 9 деца и никакви слуги нямат. Питам: Да имате 10 слуги или да имате 9 деца? Да имате деца, синове – те са най-добрите. Няма по-добър слуга от синовете. И няма по-добри слуги от дъщерите. И няма по-добра слугиня от майката. Най-добрата слугиня е майката. Тя служи по всичките правила, без пари: откато влезе в този живот, докато замине в другия свят, без пари служи. И като ѝ кажеш нещо, тя казва: „Ще бъде това.“ Като ѝ кажат, че ще има апартамент, тя вярва; като ѝ кажат, богата ще стане, тя вярва; като ѝ кажат, че царица ще стане, тя вярва. Като ѝ кажат, че в рая ще отиде, тя вярва. И като замине, казва: „Добър е Господ. Втори път като дойд[а], още по-добре ще ми бъде.“ Да дойдем до същественото. Ще напуснете вашия сегашен живот. Трябва да го напуснете. Не да го напуснете, но да го промените. Един голям богаташ бил много умен човек. Някой път се заседявали гостите му. Той си имал една специална електрическа инсталация и всеки стол си имал по една игла. И като се заседиш по-дълго време, той ще бутне едно копче, ще потече ток и ще те бодне иглата. Ти ще станеш да си вървиш, но за да не се засрамиш, ще кажеш, че си имаш работа. Когато ти дойдат гости, кажеш някой път, но онзи не се мърда. Но когато дойде иглата, тогава се мърдаш. Та това е вярно. Понеже в някое отношение може дълго време да се застоиш, природата е предвидила това, тя си има свои игли. Та, като влезеш, трябва да знаеш, че щом седиш някъде 5 минути повече, иглата ще дойде. Или ако не знаеш как да говориш, ще дойде тази игла. Иглата, това е безпокойствието. А пък всички имате желание животът ви да бъде уреден. Всички желаете да бъдете богати, здрави, весели. Всичко това може да бъдете. Но трябва да знаете как. Ако дойде в една къща един първокласен певец, като влезе в къщата, веднага всички ще разположи. Ако е добър разказвач, ще им говори хубави приказки и пак ще ги разположи. Но ако не знаеш как да пееш, как да приказваш, като влезеш, не ще можеш да ги разположиш. Но един умрял човек може ли да разположи хората? И детето, като дойде в света, за да обърнат внимание на него, то запява. С какво внимание очакват бащата, майката и бабата да запее това дете. И като запее то, като заплаче, казват: „Започва то.“ И всички слушат и казват: „Какъв хубав глас, ангелски глас!“ Не съм ги слушал още децата, но предполагам. Не съм виждал децата как крякат, като се родят. Има още нещо, което не зная. Някои от вас знаят по-добре от мене това. Но аз предполагам. Чувал съм, като се роди агне, какво казва. Но за детето не знам. Говоря истината. Като се роди агне, знам как вика. Но за човек нямам факти. Но предполагам от агнето. Това, което е вярно за агнето, е вярно и за детето. Може ли да ми каже някой от вас как вика детето? Че, при вас толкова деца са се раждали – какъв беше първият им глас? Много е мъчно да се каже. Детето, като изкаже първия звук, произвежда известно разположение у майката, че това дете е живо. И като изкаже глас, прави и малко движение. Всяко музикално движение има известно действие. Певецът, който ще пее, прави особено движение. Певецът, като го видя още, че прави движението, зная, че е добър певец. А пък друг, като направи движение друго, казвам: Този не е от добрите певци. Та казвам сега: Вземете основния тон до и изпейте „доброто“. Симеоне, изсвири думата „доброто“ с тона до. (Учителят изпя „добро“ сам с тона „до“ и след това всички заедно.) При пеенето зависи каква мисъл има в човека. Ако влезе страх, има едно треперене на гласа. Ако е събудена вярата, тонът има друго изражение; ако е събудена надеждата, тонът има друго изражение; ако е събудено милосърдието, тонът има друго изражение; ако е събудена съвестта, тонът има друго изражение. Певицата, ако иска да пее хубаво, на всеки тон трябва да даде ценност. Така трябва да пее човек за себе си. Да се възпитавате чрез пението. Неразположен си – имаш неразположение и трябва да го смениш. Неразположението винаги произтича от чувствата на хората. Има неразположение на страха; има неразположение на честността, честността е нарушена; има неразположение на милосърдието. Някой път чувствуваш, че не си толкова милосърден, колкото трябва. Или неразположението някой път зависи от надеждата, че не се надяваш, колкото трябва. Някой път не вярваш, колкото трябва. И имаш неразположение. По някой път човек не е толкова милосърден. Животът е едно течение – непременно, вечно движение. Ти влагаш в това течение това, което си извършил. Твоят живот, като една малка струя, влиза в общия живот. И хората се различават в дадения случай според онези чувства, които ги занимават. Някой път ти е приятно да видиш един човек: милосърдието му е писано на лицето. А пък някой път виждаш твърдостта в човека: каквото каже, не отстъпва. В някого виждаш честността: каквото каже, ще го направи. В някого виждаш вяра; някой път виждаш, че е умен – това не е чувство, а способност. Някого виждаш, че е философ: разсъждава за причини и последствия. Някой човек е наблюдателен: както и да помръднеш, като помръднеш някъде, от тези помръдвания той чете нещо. Ако кракът ти се мърда като седиш, ако трепери кракът ти, той чете нещо. Учителят вижда, че ученикът трепери: значи има страх. И който трепери, не може да изкаже работите. Той трябва да престане да трепери и трябва да мисли. Ти казваш: „Беше ме страх.“ Но това е чувство, не е мисъл. Щом почне мисълта, страхът трябва да изчезне. И мисълта е, която регулира всичките чувства и ги туря в хармония. Умът ще каже на страха: „Няма защо да се боиш. Тази работа ще се уреди добре.“ Щом ти каже, че ще се уреди добре, ти ще се успокоиш. Някой човек го е страх в живота, пари няма. Какво ще му говориш? Ако имаш баща, баща ти ще ти изпрати; ако имаш майка, майка ти ще ти изпрати; ако имаш приятел, приятелят ще ти изпрати. Ако пък нямаш никого, ще си кажеш: „Господ ще уреди тая работа.“ На Него можеш да разчиташ! Сега вие на кого разчитате: на баща си, на майка си, на чичо си, на брата си, на сестра си и прочее. Все таки на някого трябва да разчиташ в света. Ако разчитаме на Бога, с какво ще разчитаме? Значи с чувство. Писанието казва: „Без вяра не може да се работи.“ Без вяра, без любов и без надежда не може да се работи. Ако нямаме вяра, надежда и любов, ние не можем да работим с Бога! А пък законът е същият: С надежда, с вяра и с любов ще работиш с баща си. С тях ще работиш и с майка си. И с твоя брат ще работиш с тях. И с приятеля си. Този, в когото имаш надежда, комуто вярваш и когото обичаш, непременно може да ти помогне. И тогава, ако не ти помогне, къде е причината? Да допуснем, че ти си един обущар, знаеш занаята добре. Не ти се работи и казваш: „С този занаят човек не може да се помине. Не искам да работя обущарство.“ И вземаш си един лотариен билет. Чакаш сега да спечелиш 500 000 лева. Не чукаш вече. „Не искам да забивам вече клечки“ – казваш и вземаш лотариен билет. Той го гледа, изважда го от джоба си и казва: „Скоро ще се тегли лотарията!“ Но като теглят лотарията, не върви. Мина се цяла една година. Втора година пак не чукаш клечки, пак вземаш билет. Тревожиш се. Какво трябва да правиш? Ти си вземи билет, но едновременно си чукай пак клечките. Чукай клечките, докато ти излезе билетът. Като излезе билетът с 500 000 лева, остави чуковете, нищо повече! Но преди да е излязъл билетът, ти чукай. Чукай, докато излезнат парите. Докато не излезнат, не оставяй чука. Къде ти е погрешката? Ти вземаш билета, оставиш чука и после казваш: „Не ми върви!“ Като дойдат 500 000 лева, остави чука настрана, облечи се добре и прави както искаш. Ти правиш същата погрешка и в друга област. Ти се молиш за нещо и си оставиш работата и не работиш. Законът е: Като работиш, ти учи. Ти сега не учиш. Има ученици, които казват, че имат вяра. Казват: „Аз няма да се уча, но като дойде времето, ще дойде нещо отгоре в мен и ще ме вдъхнови, ще ми се вдъхне.“ То е вярно, че ще ти се вдъхне. Но ако хубаво си научиш урока, ще ти се помогне, ще ти се вдъхне, ще се вдъхновиш; но ако не си научиш урока, вдъхновението няма да дойде. Та, всички сега имате стари разбирания, стари навици, с които много мъчно може да се справите. Това са стари навици, които вече не ви са потребни. Например ти си служиш с един метод – да хвалиш хората. Хубаво е този метод, но има хора, които не обичат да ги хвалиш. Например кажеш на един обущар, че му са много хубави обущата. Той е доволен. Кажеш му: „Ти си отличен обущар, много хубави обуща правиш!“ Никога не хвали един човек, докато не е направил обущата. Ти му казваш: „Слушал съм, че си много добър човек, много добър обущар!“ Но той не ти направи добре обущата и ти си измениш мнението. Не си давай мнението, преди да е направил обущата. И като ги направи, кажи, че много хубави ги е направил. Вие сте [не]доволни от живота по единствената причина, че не знаете как да живеете. Че, знаете ли колко е мъчно да се живее! При сегашните условия има хора с много хубаво развито обоняние. Той усеща уханието. А пък краката ти не са умити, нещо миришат. Отиваш при този човек и без да искаш, зле ще го разположиш. Ти като отидеш в града, иди най-първо на баня и се умий хубаво. И както правят сегашните хора, понаръси се малко. Ти казваш, че нямаш пари. Вземи малко здравец, тури го в малко вода и се понаръси с нея като с одеколон. И като отидеш при човека, той ще каже: „Колко хубаво ухание излиза от него!“ Това е наука. Или например ти отиваш да вземеш пари от някого. Искам да ви кажа как да вземете пари от някой банкер. Аз не съм вземал по този начин. Това е теория, хипотеза. Може да е вярно. Ако се приложи и опита, ще се види. Преди да отида, аз ще си представя, че съм банкерин и разполагам с богатство. […] и ми каже: „Дай ми 1000 лева.“ Който дойде, давам му 1000 долара, лева; на други давам 10 000 лева, 100 000 лева. Щедър човек! Аз съм сиромах, но раздавам. Аз като отивам така щедър при него, той възприема моите мисли и иска да стане като мене. А пък вие отивате при банкерина и пет пари не искате да давате. И той възприема вашето състояние – пет пари не иска да ви даде. Но гледайте този банкерин да има пари. Иначе той ще каже: „Елате след една седмица и 1000 лева ще ви дам.“ Вижте касичката му има ли пари. Има неща в живота, които са постижими. И всички трябва да работим върху тях. Най-първо работете. Някой път забелязвам, че една линия има на устата ви, която означава, че външните условия са станали вече тежки. Тази линия може да се образува от външните условия. Тя може да се образува от хората. Ти си недоволен и почне тази мисъл да те занимава. Станеш песимист и почне тогаз ъгълът на устата да отива надолу. И който види, му е неприятно. Сложи една приятна мисъл. Не мисли, че си голям грешник. А мисли, че си светия, макар и да не си светия. Не си музикант, но мисли, че си един велик музикант. Че не си, няма нищо. Мисли, че си музикант. Няма нищо. Че ако аз видя една красива мома, аз, да кажем, че не съм красив, но ще имам подбуждение и аз да стана красив. Виждаш един богат човек. Всяко нещо, което виждаш, то е едно подбуждение. Законът е: Имаш право да внесеш в себе си всичко, което е хубаво. А пък хубавото носи богатства, сила, мощ в човека! Внасяйте хубавото, без да се смущавате. Ти мисли, че имаш вяра, макар че я нямаш. Вземи някой човек, който има силна вяра и мисли, че и ти имаш такава вяра. За постижение направи това. Сега нека вземем до. (Всички пеят „до“.) Ще изпеем думите добро, движи, колело, светлина, краси, живот, земя. Ще го изпеем в октавата от долно до до си. До е добро, ре – движи, ми – колелото, светлина – фа, краси – сол, живот – ла, земя – си. (Всички изпяха така.) Като кажеш „добро“, ще мислиш, че доброто е качество, от което нещата излизат. То е едно семе, което трябва да се посее. Като вземаш ре, ще знаеш, че образуваш подтик за движение. Инертен си, не искаш да работиш – вземи ре. И после, да кажем, че мисълта ти няма гъвкавост, значи гъвкавостта ти няма съдържание – вземи ми. Богатството е фа; красотата е сол; сложена е една трапеза – това е ла; си е участието, това, в което хората участвуват. Така като се разбира музиката, има смисъл. Трябва да взема до, понеже с доброто ще се занимавам. При ре – с движението се занимавам, движа колелото. Колелото е мисълта. Фа е светлината. Като бръкнеш в джоба си и извадиш нещо, всичко е светло вече: и пътя намираш, и трен намираш, и прочее. Ако нямаш пари, в тъмнина се движиш. Та казвам: Ние трябва да мислим, че светлината е богатство, което Бог ни дава. Ние седим при тази светлина, при това богатство и не можем да го използуваме. Някой път ти си неразположен. Сменете вашето неразположение. Можеш ли да бъдеш неразположен в присъствието на Бога, Който те обича? Много деца са неразположени в присъствието на баща си. И с това те придават своето неразположение и на баща си, с това те възбуждат баща си и той да бъде неразположен. Когато бъдеш в присъствието на един човек, който има добро разположение, не разваляй доброто му разположение! Никога не разваляй своето добро разположение. И като правило тури: Никога не разваляй доброто разположение на другите! Влизаш в един дом и не си разположен. Не разваляй доброто разположение на домашните си, на приятелите си. Носи сам товара! Не разправяй! Можеш да разправяш тъгите и скърбите си като отиваш при светията. Но там, дето хората не са светии, мълчи за страданията си като рибите. Но пред светията може. А пък всички вие имате един навик: щом сте неразположени, вие се покажете такива, каквито сте. Че, ти кога си неразположен, ти такъв ли си? Ти не си ни най-малко – това е едно състояние в тебе. Някои така си държат ръцете. (Ръцете в юмруци на кръста.) Войниците така си държат ръцете. (Ръцете, спуснати надолу, право.) А пък някои носят така ръцете си! (Дясната ръка на кръста, а лявата надолу.) Това какво показва? (– „Смелост.“) А пък някой си туря ръцете така. (Ръцете една върху друга под лъжичката, върху слънчевия възел.) Там е близо слънчевият възел. Кога си неразположен и си туриш ръцете там, това е на място. Така се урегулирват теченията. Слънчевият възел, това е подобно на сърцето в човека. Така туряш ръцете си, за да се хармонираш със слънчевия възел. Да влезеш в хармония със своите мисли и чувства. Ръцете и краката означават волевата страна. Ако туриш ръцете си по-долу, ти влизаш в един свят по-долен. Можеш да туриш ръцете си върху гърдите си на височината на сърцето си, за да имаш хубаво разположение. (Положени върху тялото, една върху друга.) Някои, като се изправят за молитва, си поставят двете ръце на височината на гърдите, допрени с дланите и насочени напред и нагоре. Но ти не можеш да се молиш така, ако нямаш това разположение. С това положение на ръцете ти искаш да покажеш, че си готов да направиш всичко! Но ако искаш да направиш нещо и не можеш да го направиш? Щом си държиш ръцете от двете страни до рамената с отворени длани напред, ти казваш: „Я го правя, я не. Не зная дали ще го направя. Ако това е съобразно със закона, който Бог е създал, възможно е да го направя.“ Когато разправяш нещо на някой човек и той туря ръцете си в това положение, иска да каже: „Възможно е, това е закон на размножаване.“ Ти искаш да кажеш: „Това, което казваш, ако умът ми може да го приеме и ако ръцете ми могат да го направят, възможно е. Ако умът го разбере и ако ръцете ми могат да го направят, възможно е!“ Та, верующите, сега, какви движения трябва да имате? Ти седиш и си търкаш взаимно ръцете. Когато си миеш ръцете, то е чистене – хубаво. Като се чистиш, целия ден няма да се чистиш. Десет минути ще ти вземе миенето. Но щом си измиеш ръцете и пак така си търкаш ръцете взаимно, какво значение може да има това? След като ги измиеш, ще работиш. Да допуснем, че имате пред себе си един човек, когото не обичате. Искате да го нарежете хубаво. Имате право. Но ето при какви условия. Най-първо, постави се в неговото положение и виж как искаш да те нарежат. И както искаш да те нарежат, по този начин го нарежи. А пък ти го нарязваш и тогава прекаляваш. Сега вие искате да покажете вашата вяра. Или искате да покажете вашата надежда, че може да пеете. Като пеете, защо трябва да пееш? Тези хора са бедни вкъщи. Ще им изпея една песен, която носи средства за тях. Като изпея, тези хора трябва да почувствуват. Да ви приведа един пример какво означава да свириш и да пееш. Минава знаменитият цигулар Паганини край един стар цигулар, 80-годишен. Цигулката му била стара и хубава. Паганини му поглежда цигулката, взема я. Старецът му казва: „Не ми държат ръцете. Не мога да свиря. Празна е копанката ми! Едно време беше друго!“ Паганини го тупа по рамото, взема цигулката и започва да свири. След 10–15 минути събира се една публика от 20–30 души и повече, и всички слушат! Той свири и те турят в копанката! 15 минути като свири Паганини, всичката копанка се напълва с доста почтена сума! Като влезеш някъде, така да свириш и да пееш, че да напълниш копанката. Влезеш в някой дом и като влезеш с вяра, с тази вяра да напълниш копанката. Ти казваш, Господ ще те благослови. Господ ще те благослови, но чрез Паганини, чрез неговата цигулка ще засегне сърцата на хората и ще ги разположи. Старецът казал: „Синко, защо не дойде по-рано, когато бях по-млад!“ Паганини казал: „Няма нищо!“ – „Синко, поне в годината веднъж ме посещавай.“ Заслужава поне в годината поне веднъж да те посети, да ти посвири и да ти напълни копанката! Старецът казал: „Да ги разделим?“ – „Не, всичко е за тебе.“ Сега кажете ми, колко е имало в копанката? 20 000 лева! Вярно ли е? Проверете. Аз предполагам, понеже онези, които са минавали покрай Паганини, са били все музиканти. Като го слушали, отворило им се сърцето им и туряли по-големи суми, по-голяма банкнота. Англичаните са много такива: като извади стерлингите, туря богато! Българинът няма злато и туря един лев. Не зная, ако вие слушате Паганини, колко щяхте да турите? – По един лев. Помнете Божествения закон: Онова, което даваш на хората, ще се даде на тебе. Ти сам определяш своята съдба – колко да ти дават хората. Ти бръкваш в джоба си, имаш банкноти от 100 лева, после имаш монети от 10 лева, 5 лева и 1 лев. Изваждаш един лев и му даваш. И на тебе ще дадат 1 лев. Даваш 10 лева – 10 лева ще ти дадат. Даваш 100 лева – 100 лева ще ти дадат. Щедро давайте, но не с оглед какво ще вземеш. Щедри бъдете и в своите мисли и чувства. Видиш някой човек – пожелай му да свърши училището, пожелай му да пее! На всички хора, които отиват в света, пожелавай им най-хубавото от всичкото си сърце и с всичкия си ум! Законът е много верен: Това, което на другите хора пожелаваш, и другите хора на тебе ще го пожелаят, и Бог ще ти го пожелае. Това, което на другите хора не пожелаваш, и Бог няма да ти го пожелае. Няма изключение! С каквато мярка мериш. Ако мерите с мярката на любовта, и на тебе с нея ще мерят. Ако мерите с мярката на милосърдието, и на теб ще мерят с нея. Няма изключение в този закон! Та казвам: Ако ние искаме в бъдеще да се измени животът ни, ние трябва да знаем закона: Да знаем, че постиженията на всички онези, които са преди нас, са наши постижения и нашите постижения – на другите, които идат след нас. Ти казваш: „Защо да пожелавам на другите?“ Онези, които са постигнали преди нас, са отворили път за нашите постижения, а пък ние, като постигнем, ще отворим път за постижението на другите, които идат след нас. Ти като срещаш един добър човек, радвай се! Той ти казва: „Това, което аз постигнах, и ти ще го постигнеш!“ Същото е, когато срещнеш един учен човек, един добър певец и прочее. Божественото е вътре в тебе. А като срещнеш един лош човек, той ще ти каже: „Аз в света не постигнах нещата, защото съм лош. Тогава ти казвам: „Не бъди като мене!“ Срещаш един човек, който е глух. Той ти казва: „Аз не слушах и затова оглушах. И ти казвам: „Не бъди като мене, за да не станеш като мене.“ Срещаш слепия или бедния. Срещнеш богатия. Богатият е във възходяща степен, а сиромахът – в низходяща степен. Понякога ти казваш, че си се молил. Но знаете ли какво нещо е молитвата? То е най-красивият Божествен език, който съществува в света. Да се молиш, това значи да говориш на Бога. При молитвата ти може би ще употребиш тези думи: „Господи, защо ме забрави?“ Господ ще ти каже: „Забравих те, защото оглуша! Не слушаше. Забравих те, защото стана коравосърдечен; забравих те, защото стана упорит; забравих те, защото стана твърдоглав, опърничав; забравих те, защото лошо мислиш!“ За да не те забрави Господ, бъдете благ, както е и Отец благ. Ние имаме идеал. Някой път сме много благи, но някой път не сме благи. В света някой път за нищо и никакво ние си изгубваме голямото богатство. Та казвам: Сега същественото не е в нашия личен живот. Идеалност в света е да изпълним Волята Божия на Земята! Има разумна Воля Божия. Да свършим една работа така, както Той иска! И като мине Той, да каже: „Свършена е тая работа!“ Срещали ли сте вие някой французин, англичанин или българин, който хубаво говори? (Учителят говори с груб глас.) „Аз ти казах, че ти не трябва да правиш това! Сляп ли си, глух ли си?“ Ти говори нежно: „Много хубаво говориш! Каква хубава усмивка имаш и какъв вървеж! И в говоренето ти, и в мислите ти има нещо свежо!“ Ти кажи това в себе си. Кажи в себе си: „Колко е красив този човек! Да знаеш какъв поглед има! И какво чело, какви движения!“ На себе си говори. А пък ти може би ще кажеш за него: „Ха, колко е прост!“ И ще направиш грубо движение с ръката си. Че в какво седи новото учение? Ще измениш всичките си движения. Аз като говоря на някоя сестра, тя направи гримаса с устата си. Тези движения ги зная вече. Аз разбирам вече. Това е удар. Тя ми дава един удар. И аз, за да не падна в тая посока, и аз мога да направя такава гримаса. Това е закон вътре. Светът е започнал с движенията. И всяко едно движение се отразява върху чертите ни. И виждаме, че хората, които са живели с хиляди години неправилно, тялото им е станало несиметрично. На някого рамото е криво. В една област в Америка един американски владика си навеждал главата вляво, когато вървял. И всички проповедници там все така вървели – с главата наведена вляво. И по това ги познавали. Онзи, който върви с главата наведена вляво, сърцето му има надмощие. А пък те мислят, че това е нещо благородно. Та казвам: Постъпвайте добре, защото хората могат да ви подражават. Вие като отидете и се представите в другия свят, като се представите на началниците, какъв вид ще вземете? Ще си турите ли ръцете в джобовете вътре? (Учителят си турга ръцете на гърдите.) Каква поза ще вземете? Законът на самообладанието трябва да дойде. Научете се да се самовладате. Много мъчно е човек да се самовлада. Седи някой път на стол и си каже: „Пет минути няма да се мърдам.“ Затвори си очите и ушите и не се мърдай! Ще дойде време, че нещо ще те щипе. Ако ти се мръднеш, така ти човек не може да станеш. Седни и няма да се мърдаш. И игла да турят, да не мръдне лицето ти. Тъкмо ти си седнал да размишляваш и си казваш: „В банка Гирдап пропаднаха твоите 100 000 лева.“ И направиш гримаса. Сто хиляди лева, един милион лева – нищо! Този умрял, онзи умрял – нищо. Отишъл при Бога! Сполетяло някого едно голямо нещастие – дошло му едно голямо благословение! Осиромашал някой – чиновник ще стане. Като стане човек сиромах, научава се да работи. А пък като станеш богат, ще даваш. Като си сиромах, ще работиш. Турете си мисълта да се самовладате. Тихи и спокойни да бъдете. Господ те е пратил за една велика работа! Пей така: (Учителят пее тихо, с дълбочина и меко.) Ти човек искаш да станеш. Мисли добре! Нека всяка твоя постъпка да има красота в себе си! И да носи живот за всички по Земята, на Земята и за тебе! Сега аз ще търся някому да пея. Ще пееш на себе си така: Ти човек искаш да станеш! Трябва добре да употребяваш своя ум и своето сърце! (Последните две думи Учителят изпя много високо и каза: ) Така пеете вие, защото сте недоволни. (Учителят пак запя следното.) Ти човек искаш да станеш. Внимавай на постъпките си в живота. Така ти ще бъдеш благоприятен на Бога и на всички добри хора! Разбра ли! Разбра ли това, което досега не си знаел? Вие се плашите какво ще кажат хората. В сегашния живот, като ви гледам, няма никаква хармония в движенията, в живота ви. Всичко е хубаво, но всичко това не е съединено, съчетано добре. Да се радваме на всички, да се радваме на онова, което имаме. Да се радваме на всичко, което хората имат: понеже всичко, което хората имат, е наше и всичко, което имаме ние, е тяхно! И да се радваме, че Бог ни е повикал за една велика работа! Какво ще се навеждам и да казвам: „Какво ще правим сега?“ Ти казваш: „Остаряхме.“ Старите хора са за работа. А пък младите – да играят. Младите – да играят, старите – да работят, а пък възрастните – да слугуват. Та, първото нещо е: Внесете светлина във вашия ум! И отстранете всеки един ропот! Да не поддържаме онзи ропот! Евреите, като ги извадиха от Египет, от робството, и отидоха в пустинята, роптаеха, че няма месце, че няма краставици. И трябваше 40 години да ги води Моисей, да обикалят, когато можеше за 3 месеца да я минат. 40 години трябваше да я обикалят, докато се освободят от египетския страх. Ние, съвременните хора, имаме еврейския страх, който те са добили, като са били 400 години в Египет. И като влязоха в пустинята, трябваше да научат онзи закон на вярата: че Бог ще промисли! Те си спомниха за много работи, които имаха в Египет. Та, вие си спомняте за стария Египет. От Египет сме излезли вече! През Червеното море [сме] минали и сме в пустинята. Не сме влезли още в Ханаанската земя. Към нея отиваме. И ако вървим по правия закон, ще влезем! Ако не – ще обикаляме 40 години и ще имаме много мъчнотии. Това, което е вярно за евреите, е вярно за всички. Много имат ропот. Казваш: „Децата ми такива, жената ми такава“ и прочее. Че, благодари на Бога и на всички тези хора, че са работили за тебе. И един ден, като излезеш от това временно положение, теб те очаква нещо много хубаво. Ти си имал едно лошо състояние. Ти си пътувал и си в една овчарска колиба – няма да живееш постоянно там. В тази колиба не ти е приятно, но като извървиш известно място, втори път ще срещнеш друга, по-хубава колиба. Едно твое състояние е една колиба. Едно твое неразположение е една колиба. Докато дойдете един ден до положение, когато ще живеете във ваше жилище, дето всичко е добре уредено, с всичките му удобства, с градините му, с цветята му, със стаите му, с шадраваните му, с библиотеките му, с осветлението му, с пианата му. Всичко, което пожелае сърцето ви, ще го имате, но засега не. Като минете по всичките тези колиби да ги видите, накрая ще ви бъде това! А сега, като имате тази идея, ще настане примирението: ще се радвате, че Бог ви е повел по Пътя и ще трябва да изкараме този Път. С аероплани няма да отидете. Само двама души отидоха с аероплани – Енох и Илия. А пък обикновените хора не ги вземат с аероплани. И единия от тях – именно Илия, когото взеха с аероплан – върнаха го и той трябваше да плати. Повикаха го от онзи свят да си ликвидира сметките. И той, като дойде, тури си единия крак в Стария Завет, а другия си крак в Новия Завет. И всички хора са все с единия крак в Стария Завет, а с другия – в Новия! От вас се изисква сега да си вдигнете краката и двата крака да турите в Новия Завет. А пък вие сега седите и стъпвате ту на единия, ту на другия крак и казвате: „Стария Завет, Новия Завет“. Гимнастика е това. Да си забравите името! В този живот си Иван, втори път какво име имаш? Втори път ще бъдеш Драган. Къде отиде Иван? Онова, последното състояние, което ще имате, е следното: ще бъдете човек на светлината; ще бъдеш човек на топлината; ще бъдеш човек на живота; ще бъдеш човек на силата! И тогава, като дойде онова, постоянна светлина, която няма да угасне в тебе; и като дойде в тебе онази постоянната [топлина], която няма да се намалява; и като дойде постоянната сила – ти си вече в областта на твоя собствен дом, ти си в Божието Царство, дето можеш да слугуваш. Това е Обетованата земя! Ако не чувствуваш това, имаш още път да вървиш. И щом извървиш този път, ще дойдеш там. И ще те посрещнат там. Ще се намериш там със сродните души, които мислят, чувствуват и постъпват като тебе. И всеки ще бъде доволен. И всеки ще ти стисне ръката и ще каже: „Много сме доволни, че извървя дългия път и дойде при нас!“ Сега желая да вървите добре по този път и да влезете в Бащиния си Дом! „Добрата молитва“ От тъмнина към светлина! От студ към топлина! От безсилие към сила! 7.15 ч сутринта (На поляната направихме евритмичните си упражнения.) ХIХ година (1939–1940) 3-та школна лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 11 октомври 1939 г., София – Изгрев.
  14. Albena

    1939_10_04 Което Той ви казва!

    Аудио - чете Николина Банева От книгата, "Единственото богатство". Общ окултен клас. XIX година (1939–1940). Том I (лекции 1–23). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Което Той ви казва! Сряда, 5 ч сутринта (Времето тихо и топло. Небето прошарено.) „Добрата молитва“ „Духът Божи“ Имате ли зададена тема? (– „Не.“) Пишете върху темата: „Службата на устата“. Ще пишете върху разумната служба, защото има и глупава служба. Пишете върху разумната служба на устата, а не върху глупавата. Защото някой път устата прави глупави работи, от които човек страда. Няма по-хубаво нещо от служенето! Но и няма по-лошо нещо от служенето. Когато знаеш как да служиш, по-хубаво нещо няма от това. Но когато не знаеш как да служиш, няма по-лошо нещо от това. Някои мислят, че служенето е качество на малките, че те трябва да служат. И големите служат. Сега вие се нуждаете от едно. Сегашните хора са много натоварени. С 10 черупки са увити. Най-първо имаш отвътре една бяла риза. Някой се задоволява само с ризата, а други има и една външна риза, за пред хората. После, имаш и жилетка, и палто, а някой и зимно време тури и една фланела, може да е памучна или вълнена; някои турят и две фланели. Преди години дойде една сестра, която страдаше. Доста умна и доста набожна. Тя казва: „Не съм здрава.“ Тя си намъкнала толкова дрехи! Казах ѝ: „Трябва да снемеш половината от тези дрехи.“ Турила на себе си две палта и все ѝ е студено. Човешката мисъл изстудява човека, ако е без любовно чувство. Тогава тя свива капилярните съдове. Страхът изстудява човека, свива капилярните съдове и краката на човека започват да треперят. Значи събира се доста енергия и няма къде да изтече и целият организъм страда. Някой път накарай воденичаря да спре воденицата за 20 минути и после да пусне водата. Като дойде водата, в началото завърти камъка, додето се подвижи по-правилно. Някои чувства ви друсат, смущават ви, вие треперите. Щом премине тази енергия правилно, то почва правилният ход. Има много работи да изправим. Ние сега мислим, че много знаем. Действително знаем. Но от това, което знаем, не зная какво може да стане. Ако се намерим в един свят, както германците, която марка се така намали, че да не можеш с един милиард марки да се нахраниш, тогава какво ще правиш? Та, някой път се обезценяват нещата. И в човека има някой път фиктивна идея. Предполагаш, че си много умен човек. Ако мислиш, че си много умен, иди да примириш двама души, които се карат. Разправяше ми един господин така: „Веднъж ходих да примирявам двама души и ме набиха и двамата, без да искат: и мъжът, и жената. Понеже ги държах и те, наместо единият да удари другия, всеки удряше мене, тупаха мене.“ По някой път вие сте от миролюбивите, които примирявате този, който не може да се примири. Човек, който иска да примири хората, той трябва да примири нещо в себе си. Има нещо, което е непримиримо в него. Например обиден си. И тогава нещо ти говори отвътре. Ти седиш и съзнаваш, че няма защо да се обиждаш, но нещо отвътре ти мърмори. Легнеш си, станеш сутринта и пак ти мърмори. Ти казваш: „Трябваше ли да го направи той?“ Подхлъзнал се езикът му. Но ти казваш: „Трябва да си владее езика.“ Как ще го убедиш сега, че не са го обидили? Кой е този вътре, който се е обидил? Когато някой турчин направи погрешка, казва на турски: „Афедерсин!“ – „Извинете!“ На български ще кажат: „Извинете!“; на френски ще кажат: „Пардон!“; на английски ще кажат: „Икскюз ми.“ Ако на един французин кажеш: „Извинете!“, той какво ще каже? Ако му кажеш: „Пардон, мосьо!“, ще разбере. Но трябва да знаеш как да му кажеш. Има един начин на казване. Сега, психологически има хора, в които личните чувства са силно развити и не могат да се самовладат. Човек трябва да влада едно свое чувство. Личните чувства, това са най-възвишеното, до което човек е дошъл. В личния живот на човека това е най-възвишеното чувство – чувство за своето достойнство. Но именно трябва да знаеш в какво седи обидата. Обидата седи в това: ако някой е понизил твоето достойнство. И в какво може да го понизи? Или някой може да те похвали сега. Те са само наши схващания за нещата. Ако позлатим един предмет, например, ако позлатим медта, може ли да стане злато? Или ако златото го окаляме, пак може ли да се отнеме качеството му? Нещата винаги си остават такива, каквито са. Това, което имаме, всъщност никой не може да го отнеме. Но и това, което го нямаме, никой не може да ни го даде. Никой не може да те направи добър, ако не си добър. Никой не може да те направи лош, ако не си лош. И никой не може да те направи умен, ако не си умен. И никой не може да те направи глупав, ако не си глупав. За някои работи вие мислите, че сте глупави. При какви условия вие мислите, че сте слаби? Нека вземем мярката на нашата сила. Най-силните хора колко могат да вдигат? Човек изобщо нормално може да вдига толкоз, колкото сам тежи. Мравката вдига 10 пъти повече от своята тежест. Някое същество може да вдигне 10 пъти повече, отколкото тежи, но мравката се е упражнявала. Колко силен организъм е тя! Тя е един атлет. Някой от вас има материя, която не му е потребна, например някои от вас сте пълни. Тази пълнота за нищо не ви служи. Човек трябва да е изтъкан от фина материя и да няма никакви мазнини. Един идеален човек не трябва да има никакви мазнини на врата си. Трябва да има малко мазнини, колкото да се върти колелото, но инак – никакви мазнини! После, мъжете някой път приличат на бременни жени. Кръстът трябва да бъде доста тънък. Два пъти мярката на кръста трябва да бъде при рамената. Рамената трябва да бъдат широки. Да има една линия там. Когато тази линия съществува, тогава е хубаво. Сега може много пъти, като се спираме върху известни погрешки, които се дължат на хиляди поколения, които са създали сегашното анормално състояние. У някои вратовете са къси и дебели, а у някои са дълги и тънки. Всички тези хора с дебелите вратове ги очаква да имат някой апоплектичен удар. Този човек трябва да се пази. Апоплексия може да го удари. А пък онзи, чийто врат е тънък и дълъг, той е нервен, сприхав – да го бутнеш и ще избухне. Та, първото нещо сега е да се научите на правилна служба на устата. Да се научите да говорите. И не бързайте никога да говорите набързо! Като ви запита някой, не бързайте да отговорите. Тури си ръката отзад и си кажи: „Не говори.“ Тури си ръката отгоре и отпред на главата и си кажи: „Не говори.“ Тури си ръката на челото и на носа си и пак си кажи така. И тогава чак кажи някоя дума. Това е, за да вложиш известна лекота в думите си. Като бараш тези центрове, да предизвикаш мекотата. Трябва да има мекота в думите ти. И после, тази мекота не трябва да бъде една каша. Има работи, които са организирани. Знаете ли колко е гъвкаво тялото на змията? Тази змия може да счупи гръбначния стълб на когото и да е. Човек трябва да има тази мекота, която е организирана. И през целия си живот вие искате да ви обичат хората. То е ваше право. Но кога хората могат да ви обичат? За някое качество, което Бог е вложил във вас. Ти можеш да обичаш някой човек за музикалното чувство, което Бог е вложил в него. Някой път ти можеш да обичаш човека за хубавия му говор. Сладчина има в говора му. Но този човек трябва да упражнява говора си. Пет години ви трябват да се упражнявате, за да се научите да говорите, че като кажеш една дума, мед да капе, с думата да протече мед. Сега гледам някоя сестра, като дойде, ще каже нещо и текат сълзи от очите ѝ, но от езика ѝ нищо не излиза. Хубаво е протичането на сълзите. Той е един добър признак. Щом аз видя, че някоя сестра плаче, аз казвам: тя си мие прозорците, за да вижда по-ясно. Аз чакам да си измие тя прозорците. Тя си извади кърпата и като потекат сълзи, бърше ги. Това е един процес. Виждам, че още не са измити. Погледна и виждам, че пак плаче. Не са доизмити прозорците. И пак си бърше очите. И след това почне да говори. Вие ще кажете: „Това е мекота. Това е женски характер.“ Няма човек, който да не плакал. Няма човек, който да не си е мил очите. И трябва постоянно да ги мие. И ако много плачеш и триеш очите си, ти за очите си трябва да имаш една копринена кърпа, много мека. Никога не бършете очите си с твърда кърпа. И като заплачете, не позволявайте да падат сълзите ви долу, но вземете с кърпа тези сълзи. Те действуват лечебно. Ако тези сълзи бихте ги събирали в шишенца, щяхте да можете да се лекувате от ревматизъм, от бъбречна болест, от захарна болест, от склероза. Склерозата произтича от голямо безпокойствие. Ти се безпокоиш например, че къщата не е хубава, че стените не са хубави, че този стол не е хубав. Казваш: „Този креват креват ли е? Човек не може да спи.“ Креватът е там, в главата. И столът, и всичко е там. С други думи казано, всичко това зависи от човешкия ум. Вие сте пратени от Невидимия свят. Вие сте имали всички удобства в Невидимия свят, защо дойдохте на Земята? За печалба. Ти си бил на небето. Там не можеш да печелиш. Ти може да си един царски син; ако седиш само с идеята, че си царски син, че скъпа кръв тече в жилите ти, че те обличат другите и прочее, какво ще те ползува това? Ти трябва да събудиш в себе си знание, ония способности и сили, които имаш. И затова ще те уважават хората. Някои от вас искате да бъдете светии. И много хора в миналото не можаха да станат светии по единствената причина, че не знаят как се става светия. Казват: „Той е свят човек.“ То е въпрос. Светията трябва да разбира законите на светлината. Светия, който не разбира как се създава човешката мисъл, който не разбира как да съчетава своите мисли, който не знае да ги цени, който не знае да постави всяка мисъл на своето место, той не може да бъде светия. Защото всяка мисъл е форма, в която ще се влее някое чувство. И ако ти не мислиш право, и сърцето ти няма да има правилно чувство. Какъвто е умът на човека, такова му е и сърцето. Това, което ви казвам, са общи работи. Всеки един от вас иска да бъде светия. Най-първо, никога няма да загасваш светлината на своя ум. Все таки трябва да имаш някоя малка вощеница, която да ти свети. Няма да имаш голяма свещ. Най-първо, за да не стават големи разходи. После, светията никога не загасва огъня си. Той не гаси. Всякога огънят му блещука. А пък онези, които не са светии, всяка сутрин, като станат, ще палят огъня. Светията не пали. Другите нощно време, като се събудят, ще палят. Трябва да държим в будно състояние нашите способности. Страхът на човека не произтича от неговите способности, а от неговите чувства. Човек има едно чувство на страх, че може да изгуби. Светията може да се страхува, но той ще се страхува от това, че не е постъпил така, както трябва. Понеже сме изложени на страдания, като те боднат някъде, можеш да страдаш и ти ще вземеш мерки да не се излагаш на ненужни удари. Човек може да те удари с думи. С някоя дума може да те удари, с поглед. Може да те удари и с ръката си. Та, има различни удари, които произвеждат различни последствия. И човек сам не трябва да се удря. Виждал съм някои деца, че удрят главата си. Искат да кажат: „Защо не е мислила?“ Някой си пляска главата отгоре, а пък някой отстрани. Ние ще дадем един конкурс за самовъзпитанието на човека. Като отидете в Невидимия свят, най-първо ще ви извикат да кажете една дума. Ще ви запитат: „Откъде идете?“ Вие ще кажете: „Ида от България.“ Ако ти не знаеш как да произнесеш „България“, ще те върнат назад. Ще ти зададат втори въпрос: „Защо напуснахте България?“ Вие ще кажете: „Не се живее там.“ Ще ви кажат: „Ако не се живее, тогава всички българи трябва да дойдат тук. И понеже ти си сам дошъл, ти не говориш истината.“ Или ще кажеш: „Животът на Земята е станал тежък.“ – „Ако животът на Земята е станал тежък, то всички хора трябва да дойдат тук. А понеже са там, значи ти не говориш истината.“ Какво трябва да кажеш тогава? Питат те най-после: „Защо идваш тук?“ – „Идвам да си почина.“ Колко време може да почивате в Невидимия свят? 45 години. След 45 години ще ви кажат: „Ще седите ли още? Ще останете ли?“ И ако речете да останете, веднага ще ви намерят работа и ще работите мъжки. Каквото ви кажат, всичко ще направите. Няма да кажеш: „това не мога, онова не мога“. Ще работиш. Някои са ме питали: „Как трябва да се обхождаме с хората? Как човек трябва да се обхожда със себе си?“ Има едно обхождане: ще се обхождаш така, че да не понижиш своето достойнство, най-първо да не унижиш себе си. Ако говориш неверни работи, ако не чувствуваш, не мислиш и не постъпваш както трябва, унижаваш себе си. Най-първо, няма да унижиш по никой начин себе си! Така, както Бог те е създал, така ще постъпваш. Трудна работа е тая, но всички трудни работи се постигат. Няма трудна работа, която да не се постига в света. То е само въпрос на времето, на сили или въпрос на знание, въпрос на стремеж и въпрос на сила. Ако човек има една силна мисъл, ако той има един силен стремеж и ако е силен по постъпките си, той може да постигне. Някои от вас сте доста захласнати. Човек е захласнат, когато се раздвои неговият ум или неговото сърце и ти почнеш да мислиш какво ли ще стане с тебе след 20 години. Тръгваш на училище и мислиш дали ще свършиш или не. Тебе не ти трябва да знаеш дали ще свършиш или не. Способният човек, каквото трябва за днес, ще го направи. Всеки ден ще се погрижи за себе си. Остави денят да се грижи за себе си, а пък ти ще се грижиш за оня ден, в който живееш. Днешният ден е най-важен. Каквото придобиеш в днешния ден, е най-важно. Ще придобиете едно ново нещо във вашето разбиране. Трябва да имате най-доброто разположение. Вътре в нас има един свят и трябва да имаме разположението на този вътрешен свят. Знаете ли какво противоречие съществува? Ако преди години бяхте в Русия и ако не си набожен, горко ти! Ако минеш покрай някоя църква и не се кръстиш, горко ти! А пък сега, ако отидеш в Русия и ако се кръстиш, пак ще те накажат. Тогава, ако не вярваш в Бога, ще те накажат; а пък сега, ако вярваш, ще те накажат. То е разбиране. Онези считаха, че онова верую е право, пък сега считат, че онова верую е право. Няма да вярваме в миналото. Има неща, в които можем да вярваме и има неща, в които не можем да вярваме. Този въпрос е поставен така, както не трябва. Ако мислиш за Бога, ако вярваш в Бога и ако няма любов, то е фикция. Ако вярваш в Бога, дето няма мъдрост, то е фикция. Ако вярваш в един Бог, дето няма живот, то е фикция. Ако вярваш в един Бог, дето няма светлина, знание, то е фикция. Ако вярваш в един Бог, дето няма свобода, то е фикция. Ти, като вярваш в Бога, Любовта трябва да изникне. Писанието казва: „Бог е Дух и които Му се кланят, да Му се кланят с Дух и Истина.“ Значи трябва да има пълно разбиране. В някое отношение вие сте много напреднали. У някои от вас личните ви чувства са развити повече, отколкото ви трябва. Вие имате лични чувства толкоз много развити, че не ви трябва толкоз. Трябва да ги понамалите малко. У някои от вас личните чувства са развити, а милосърдието е много слабо. Понеже имате много лични чувства, за милосърдието много малко мислите. Обичаш жена си, дъщеря си, някои свои роднини, а пък за другите казваш: „Господ да им е на помощ. Господ да се грижи за тях.“ Това не е милосърдие. Това е частично разбиране. И ако твоето сърце не се стимулира от стремежа на всички тия души, като гледаш какви усилия правят, слабо милосърдие имаш. Защо всички души правят усилие? За да осъществят идеала си. Защото всички души имат идеал, към който се стремят. Но всички не са подготвени. Някои имат подходяща материя, а пък някои нямат. И колко години трябва да работят, за да си създадат хубав материал. Ти ако искаш да усилиш милосърдието в себе си, няма да търсиш хора, подобни на тебе, без милосърдие, но ще търсиш хора със силно развито милосърдие. И всеки ден всеки един от вас трябва да мине [покрай] 10 души милосърдни и ще помислиш за тях. Като срещаш и общуваш с милосърдни хора, ти ще почувствуваш в душата си, че имаш едно ново разположение. А пък ти ще минеш покрай един скържав и ще станеш още по-скържав. И хората се занимават с въпроса кой е религиозен. За да бъде човек религиозен, той трябва да има беззаветна вяра! Каквото му кажеш, той вярва. Аз съм изложил онзи пример за един султан, който издал заповед да му кажат една същинска лъжа. Идва един и носи един косъм от брадата на баща си. И казва: „Баща ми като тури този косъм на Дунава, стана мост и нашите войски минаха в Румъния.“ Султанът казал: „Възможно е!“ Един носи едно паче яйце и казва: „Майка ми като тури такова паче яйце, излезе една камила.“ Султанът казал: „Възможно е!“ И най-после, двама носачи носят един голям кюп. Човекът, който водил носачите, казал: „Баща Ви едно време ходи на война с московците и взе назаем пари от баща ми с този кюп.“ Султанът казал: „Това е лъжа!“ Защото като каже: „Възможно е!“, трябва да плати. Та, всяко нещо, което не ни допада на характера, което ни засяга, за него казваме: „Това е лъжа!“ А пък за всяко нещо, което не ни засяга, казваме: „Възможно е!“ Най-първото нещо е: Турете в ума си и поддържайте следната идея: всичко в света Бог е създал за добро! Второто, което трябва да поддържате, е, че Бог е турил някои неща като контрасти, като сенки, необходими за един художник. Един художник без сенки нищо не може да направи. Но художеството не седи в сенките. Художеството седи в линията. (Учителят начерта една линия на дъската.) От тази линия може да направите един човешки нос. За да бъде носът хубав, не е важна само дължината на носа, но и строежът: носът има известен строеж. Някой нос може да е много дълъг, но долу е спитен – липсва му нещо. В този нос има интелигентност, но му липсва стремеж, няма стремеж. У децата, които не мислят, носовете са къси. А пък онези хора, които са много замислени, у тях носът се е проточил. Но колко трябва да се проточи носът? Носът трябва да може да се проточи толкоз много, че ти можеш да се страхуваш. Линията на носа съответствува на линията на ума. Билото на носа. Ако тази линия се проточи надолу, отиде много надолу, това показва една безполезна грижа и страх за бъдещето. Такъв човек е страхлив. Плаши се от най-малките работи. Следователно страхът си има своето място, но той трябва да бъде само една подбудителна причина, понеже ние живеем в един свят на големи опасности и затова човек трябва да бъде предпазлив. Като върви по улиците, не трябва да бъде много близо до къщите. Разправяше ми един мой познат следното. Това се случва във Варна. Той ми каза: „Вървя облечен с нова дреха, но съм недоволен от себе си, вкиснат съм. Дрехите ми са хубави, но не съм доволен. Липсва ми нещо. По едно време, като минавах, изля се една кофа вода върху главата ми.“ Това било в Новата махала във Варна. Той каза още: „Жената ми каза: „Извинете.“ А пък тя си къпела детето и без да гледа надолу, изля цял леген вода на улицата. И като ме окъпа, изведнъж изчезна неразположението ми, имах вече разположение и почнах да се смея. Неразположението си отиде. Намерих, че това дете, което тя е къпала, е добро. И човек ще стане. Това къпане ми донесе благословение. Аз казах на жената: „Няма нищо! Стават тези работи.“ И аз си отидох весел у дома си. И разбрах, че водата, с която ме кръстиха, е добра и си казах: „От мене човек ще стане вече!“ И оттам насетне всичко ми провървя! Дотогаз не ми вървяха работите. Но като ми изляха водата и ме окъпаха, тръгна ми. И никакво петно не остана по дрехите.“ Та казвам: Божиите благословения някой път идат по този начин. Когато окъпят някога едно дете, като не си доволен, все ще излеят малко вода върху главата ти. Защо хората бягат от дъжда? Че, това е все окъпаните деца от небето. И разпръскват тази вода по всичките треви и дървета. Сега аз ви говоря за онзи вътрешен обновляващ процес, който трябва да става в душата ни. Има едно ужасно положение, в което съвременният свят се намира. Представете си, един генерал на бойното поле има едно сражение. Хиляди хора са там и той мисли как да победи. Но знаете ли за тази победа колко хора трябва да станат жертва? И ако този генерал беше мекушав, той щеше да даде гръб. Но той трябва да даде отпор. Но тази война и с нас става. Ти казваш: „Без война!“ Я кажете, как става без война? Докато не решим този въпрос вътре, войната отвън не може да изчезне. То е един вътрешен процес. Ние не сме се научили да живеем мирно. Тепърва има да учим да живеем мирно. „Бог живее във всинца ни“ – казваш ти. Но като дойдеш до един човек, ни най-малко не мислиш, че Бог живее в него. И той, като те погледне, мисли, че Бог Го няма в тебе. Но Бог се проявява в нашите мисли. Колкото мисълта става по-светла и колкото чувствата стават по-топли и носят живот, толкоз Бог е повече проявен. Бог се проявява чрез нашите мисли и чрез нашето сърце Някой път дойдеш до едно тежко положение и отвътре ти се говори: „Търпи, тази работа ще се уреди.“ Ти казваш: „Как ще се уреди?“ На едного казах: „Твоята работа ще се уреди.“ Той каза: „Как ще се уреди?“ Казах му: „Че, твоите работи са уредени. Ти имаш една хубава глава. Бог те е пратил да пееш на хората, а пък ти си тръгнал да търсиш други работи. В това ти е бъдещето.“ – „Истина ли е?“ – „Истина е!“ На друг казвам: „Ти си много даровит човек! Веждите ти показват, че имаш отлични художествени способности. Много добри очи имаш! От тебе отличен, гениален художник може да стане.“ Той казва: „С цапане какво може да направя?“ Казах му: „Ще направиш картини – и пари, и всичко друго ще дойде.“ Мога да ви покажа в какво седи вашето щастие. Ако знаехте как да обърнете вашия език, много бихте направили. Знаете ли как да обърнете езика си? Вие не сте правили гимнастика на езика си. Вие някой път казвате на някой човек: „Обичам Ви.“ Не, ако аз бях на вашето място, щях да взема една диня на масата си и ще се уча. Ще ѝ кажа: „Много Ви обичам.“ Но да чувствувам, че я обичам. И като ѝ кажа: „Обичам Ви“, ще ѝ кажа: „За да ти покажа, че те обичам, сега аз ще те изям.“ След като изям динята, ще ѝ кажа: „Много те обикнах, ще ти дам най-хубавото място, което имам в себе си.“ Или ще взема една ябълка и ще ѝ кажа: „Много те обичам.“ Та, като се научите на ябълките, на черешите, на дините, на реалните неща, тогава ще дойдете до хората, да им кажете: „Аз Ви обикнах.“ Сега онзи, когото вие обичате, той ще ви постави на изпит, ще каже: „Щом ме обичаш, какво ще ми дадеш?“ Тогава аз, за да покажа своята си любов, ще изляза вън по улицата, ще намеря един гладен човек, който е гладувал три дена и който си казва: „Да има някой добър човек да ме покани…“ Ще му направя един хубав обяд, ще го поканя. И аз ще седна на стол. Двамата ще се разговаряме и ще ядем. Това е любовта. Като ядем двамата, аз ще го питам: „Обичате ли това ядене?“ Ще му туря хляб и ще му кажа: „Обичате ли този хляб?“ Той ще каже: „Много го обичам!“ След първото ядене ще кажа: „Обичате ли го?“ Така ще говоря за любовта. Аз ще го запитвам и той ще ми отговаря. Вие проверявали ли сте докъде е достигнала вашата любов? Бог толкоз ни обича, а щом дойдат някои малки противоречия в живота ни, ние почваме да се колебаем, че Той не ни обича. Истинската любов се познава в противоречия. Ако ти един човек не можеш да го обичаш при противоречията, които срещаш, каква любов имаш? Представете си, че един много умен човек поправя крака ти, който е счупен. Ще кажеш: „Колко е жесток! Не знае как да пипа.“ Не, ти ще благодариш на Бога, че този човек ще ти помогне. Той ще ти причини страдание, но след време ще бъдеш здрав. Всяка болка, която причиняваш на някой човек, ще дойде до вас. Всички страдания, които съществуват, са за изправление на някой недъг, който съществува в тебе. Вие сега се страхувате само от обидата на хората. Но има и други хора, които не виждате. При всеки човек седи един друг човек от другия свят. Неговият ангел! Ти може да обидиш невидимия човек, но може да обидиш неговия дух. Някой човек казва: „Той обиди моя дух.“ Та, ще се пазим да не обиждаме духа – онези възвишени същества, които ръководят душата. Те виждат всички слабости на човека, но го възпитават. Един ангел е пратен да възпита някои хора и за да се върне на небето, зависи от това дали ще възпита тия души. И ако не може, ще остане дълго време тук. Някой ангел може да се намира в противоречие. Някои хора не приемат това, което той работи върху тях и с това усложняват работите. И усилват страданията му. Някой път ние причиняваме страдания на Христа, Който иска да ни помогне. Ние седим и Му създаваме мъчнотии, отгоре на тези, които има Той. При големите мъчнотии, които има, ние искаме Той всичко да направи заради нас. Той казва: „Потърпи малко.“ Ти казваш: „Как да търпя?“ Христос казва: „И Аз учих това търпение. Когато Ме биха онази вечер, Аз търпях. И Аз имах достойнство! Минавах за Син Божи, но като Ме налагаха, учих се на Земята какво нещо е търпението!“ Представяте ли си какво беше на Христа положението онази вечер? Той четеше ударите: 1, 2, 3, 4 и прочее. Воля имаше! На тези войници отмаляваха ръцете. Като се изредиха всичките римски войници да Го бият вечерта, те казаха: „За пръв път видяхме един човек, който може да търпи, който може да издържи!“ Вие още не сте минали това. Този опит е едно посвещение! Бог не е ли бил във всичките тези ръце? Бог не беше ли в тези удари? Христос знаеше, че във всеки удар е Бог! И каза: „Благословена да бъде ръката, която Ме бие!“ Това е вече характер, сила на човека! Няма всеки ден да те бият. Само една вечер! И оттам насетне Христос жъна плодовете на онова търпение! Вие още не сте имали това мъчение. Един ден, когато дойдат и те поставят в гроба и душата ти не може да излезе оттам и почваш да чувствуваш, че това, за което си се грижил, си отива… Дойде един удар и откъсне един пръст. После откъсне втория пръст, третия пръст, откъснат ти носа, устата. Това ще го видиш в гроба. Какво ще правиш тогава? Много умрели има, които викат: „Избавете ни, избавете ни!“ И никой не иде. Това не е за страх. Един човек ще бъде поставен на изпити известни, които трябва да издържи. Не трябва да се плашим от нищо. При най-големите страдания човек трябва да види Ръката Божия, Която действува в дадения случай. И на вас всинца ви трябва да чувствувате в себе си присъствието на Бога. Да мислите, че има една Ръка над вас. И Писанието казва: „Всичко онова, което се случи на онези, които любят Бога, се превръща на добро!“ Не искам да се повръщаме назад. Вие не сте завършили вашето развитие. По пътя на Христа всички ще минете! И цялата сегашна култура минава по пътя на страданията. Тези народи, които сега се бият, са християни. Едно време казваха: „Езически са тези народи.“ Понеже маските не стават, когато човек е с брада, то кардиналите трябва да си обръснат брадите, за да си турят маски. Та да не влизат задушливите газове. Та, английските светии си обръснаха брадите. Някои калугери си пожертвуваха брадите. Някои от кардиналите – също. Та, ще дойде някой път да пожертвуваме някои работи. Ти имаш едно достойнство – това е една брада. Брада на достойнство. Ти мислиш, че си нещо. На бойното поле колко пари дават за твоята брада? Ти казваш: „Аз не обичам да се покланям.“ Но като идва гранатата, ти се навеждаш и пъплиш по земята. Ще се поклониш и оттатък ще минеш. Когато дойде до страданието, ще вземеш позиция, ще намериш тогава смисъл в страданието. Ще видиш, ще разсъждаваш какво може да ти донесе едно страдание. Нашият свят, на първо място, е свят на страдание. Онези ангели от Невидимия свят, които не знаят какво е страдание, пращат ги на Земята, за да се научат какво е то. Това опитано знание трябва да го добием. Сега, тези неща и да ги искаме, и да не ги искаме, ще дойдат. Но вярвайте, че никога няма да ви дойде страдание, което не можете да носите. Ще ви дойдат страдания, които ви са необходими за вашето развитие. Няма да ви дойде по-голямо страдание, което не можете да носите. Та сега, какво ви трябва на вас? Трябват нови упражнения. Човек най-малко на ден да отдели 10–15 минути за милосърдието! Да размишлява какво нещо е милосърдието. Да отдели 10–15 минути за Божията Любов. Да разгледа какво нещо е Божията Любов. После да отдели 10–15 минути за вярата. Да разгледа какво нещо е вярата като едно чувство. Как ще разберете вие милосърдието например? Вие казвате: да дадете някому нещо. Милосърдният човек е на физическото поле. В страдующия човек има една вътрешна болка. Никой не му е казал една блага дума. Никой не му влиза в положението му. С хляб тази работа не става. Трябва да имате известна опитност. Трябва да му кажете една блага дума, да знаете как да го утешите, че да му стане леко. Онзи не знае защо му идват тези страдания. Да му дадете истинско разрешение на въпроса. И всички хора имат нужда от такива разяснения. Наскоро един млад момък идва при мене и ми разправя една своя опитност: „За пръв път аз срещнах една мома, която не произведе в мене чувство на полово влечение, но произведе в мене толкоз хубави чувства, че само като я видя, като се върна, пиша, работя! Само като я видя! Искам сега да ѝ се обадя. И като я видя, в мене се ражда най-хубавото.“ Това е Божественото. Божественото е това, което събужда в нас най-хубавите мисли и най-хубавите чувства, и най-хубавите постъпки. Ти вярваш в Бога, но не се събужда в тебе никакъв подтик. Това не е Божествено! Ти вярваш в някаква любов, но в тебе не се събужда никакво хубаво чувство. Онази любов, онази мисъл, която събужда в теб един подтик, тя е Божественото! Щом дойде Божественото вътре, веднага тази мъгла, която съществува в тебе, ще се разпръсне. Този момък ми каза: „Тя е като катализатор в моя живот. Като я видя, всичко отрицателно в мене изчезва и се разтопява. И като не я виждам, пак отпадам духом.“ Божественото е, което постоянно повдига духа ти! Ние минаваме през областта на изпитания. И най-хубавото, което имате, може да се отнеме, ако не сме силни. Та, Божественото постоянно идва и ни поддържа. Та, дръжте постоянно Божественото в себе си. (Учителят погледна на зората, която беше розова.) Там изтокът какво показва? Този цвят показва, че в човека трябва да има мисъл, той трябва да има един прозорец. Това е един прозорец на Божественото. Всякога в човека трябва да има един прозорец. Та казвам: Преодолявайте сега по един съзнателен начин мъчнотиите, които имате. Вие имате едни вътрешни мъчнотии, в които никой не може да ви помогне, и неща, които вие сами трябва да преодолеете. И вашата сила зависи от това преодоляване. Например недоволен си. Само като помислиш за Бога, веднага да ви олекне на душата. Като си помислиш за Бога, ти имаш връзка вече. Боледуваш – само като помислиш за Бога, болестта изчезне. Сиромах си – като помислиш за Бога, сиромашията изчезне. Не разбираш някой предмет. Като помислиш за Бога, предметът става ясен. Писанието казва: „Бог е, Който действува в нас.“ Той е, Който ни учи. Един ден всички ще бъдем научени от Него. И сега много добре ни учи. Та, да бъдем радостни и благодарни на онова учение, с което Той ни учи отвътре. И да оставим всички противоречия на живота. Да оставим нещата, които не можем да разрешим, да ги оставим на Него, Той да ги разреши. Смъртта не е един въпрос, който ние можем да разрешим. Свободата не е един въпрос, който ние можем да извоюваме. Да запазим свободата можем, но да я добием, не е по нашите сили. Има неща, които идат от този, живия извор на живота! Та казвам: Всички трябва да държите тази вътрешна връзка с Бога, дръжте онова, което Той ви казва: „Обичайте ближния си като себе си!“ Разбирайте това. „Любете врага си!“ Разбирайте това! Кой е най-големият враг на човека? Самият човек, низшето в човека. Ще го обичаш. Врагът е вътре в тебе. Ще го обичаш. Това е плътта. И Писанието казва: „Човек трябва да обича плътта си.“ Този враг, който ти създаде всичките ти страдания, трябва да го обичаш. Не че той ти мисли злото, той казва: „Ще живееш и заради мене. Няма да се захласваш само нагоре, но ще помислиш и върху по-близкото в живота. Най-първо ще помислиш за мен нещо.“ Та, следователно в това отношение трябва да служим на себе си, за да бъде нашият дух свободен. Така, както Бог е създал света, трябва да благодарим на Бога за тялото си, за сърцето си, за ума си, за силата си, за всичките възможности, които ни е дал. Всеки ден като станем, да благодарим, че сме станали. Да благодарим, че не е по-зле, отколкото е. Всеки ден е по-добре. По този начин всичките неща вървят добре. Духовно трябва да уякнат всичките. Сега идат времена на големи изпитания. И всички трябва да бъдете юнаци. Няма кой да ви носи. Няма да има коне, но каквото имаш, на гърба си ще го носиш. Ако не може да носиш, ще останеш на пътя. Хората имат всичкото желание, но няма да могат да ви помогнат. Развивайте тогава в себе си онази вяра, която носи силата на човешкия ум. Развивайте надеждата, която носи силата на човешките чувства. Развивайте и любовта, на първо място любовта, която носи в себе си Божествения живот. И Христос казва: „И това е живот вечен, да познаят Бога!“ „Отче наш“ 6.10 ч сутринта (На поляната – упражненията.) ХIХ година (1939–1940) 2-ра школна лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 4 октомври 1939 г., София – Изгрев.
  15. Аудио - чете Николина Банева От книгата, "Единственото богатство". Общ окултен клас. XIX година (1939–1940). Том I (лекции 1–23). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Единственото богатство Сряда, 5 ч сутринта. (Небето чисто. Времето тихо и хладно.) „Добрата молитва“ Хората, като забогатеят, не ценят вече хляба. Когато не го ценят, осиромашават. И като осиромашеят, оценяват го. Темата, която приготвихте за днес, е: „От какво зависи успехът на човека?“ От неговия ум, сърце и воля. Зависи от неговата светлина, топлина и сила. Ако ти нямаш светлина, топлина и сила, успех не може да имаш. Защото, ако си в някоя тъмна нощ и искаш да отидеш някъде, ако нощта е тъмна като рог, че нищо не се вижда, къде ще отидеш? В живота има някои моменти, когато си се отчаял, че нито една звездица няма на твоето небе. Отчаянието прилича на една тъмна нощ. Сега интересното е: защо идва отчаянието? Кой е произходът на отчаянието? Защо човек се отчайва, обезсърчава? Нека да разгледаме едно просто явление. Вие казвате: „Трябва ми кесия.“ Нека да разгледаме кесията. Защо ни е кесията? Българите имат кесии сплетени, отгоре устата им се стяга. И се разтварят. Някои кесии има направени от кожа. Сега модерните кесии са с прегради. Сега отваряш кесията си. Защо? Или да туриш, или да извадиш нещо. Казваш: „Трябва кесия.“ Сега, ако ти се спреш, ако ти трябва само кесия, какво ще направиш? Ако няма нищо в кесията ти? Имаш кесия, но нищо няма в нея. Какво те ползува? Значи, като казваме „кесия“, трябва да има нещо в нея. Казваме: „Без пари не може.“ То е толкоз вярно, колкото е вярно, че без кесия не може. Защото, ако няма кесия, няма къде да туриш парите. Това е второто положение на вярата. Най-първо вярваш в кесията си. Кесията е хубава, но трябва да има съдържание. Парите са съдържанието на кесията. Добре, да допуснем, че имаш кесия и пари. И казваш, че без пари не може. Ти мислиш, че като имаш пари, всичко може. Добре, имаш пари, но парите ядат ли се? С парите можеш ли да си купиш дишане? Мисъл? Не можеш. Те са условия. Парите са толкоз важни, колкото кесията. Ти отиваш с пари при някой бакалин и си вземаш захар. Значи, на тези пари им трябва нещо. Както на кесията ѝ трябва нещо, т.е. трябва да туриш пари в нея, за да ти стане тя ценна и обична, също така и парите, за да ти станат обични, с тях трябва да вземеш нещо: или захар, или дрехи, или шапка. Ценни са тогаз парите. Ти имаш вяра в парите, понеже за тях ще ти дадат дрехи, шапка, захар и прочее. Трето положение е следното: ти казваш, че без хляб не можеш. Ти казваш: „Без кесия не може, без хляб не може и без ядене не може.“ Ако ти имаш хляб, кесия, пари, храна, но не можеш да ядеш? Трябва и да ядеш. Как вървят процесите? Без кесия не може. Без пари, без хляб и без ядене не може. Но и там не се спира процесът сега. Но ако тази храна, след като си я турил в стомаха, не се смила? И без смилане не може. Но, след като се смели, ако тази храна не отиде на своето си място, на своето предназначение? Но и там не се спира. Обаче [ако] и след като влезе в ума ти, не произведе светлина и като влезе в сърцето ти, не произведе топлина и като влезе в душата ти, не произведе сила, тогаз защо ти са кесията, парите, хлябът, яденето и смилането? Хората се спират сега и се самозаблуждават, и казват: „Без пари не може.“ Човек казва: „Я аз да съм богат!“ Той казва, че с пари ще бъде почитан. Ти с пари ще бъдеш почитан така, както магарето, което е натоварено с икони. Едно магаре, като било натоварено с кръстове и икони и хората почнали да го почитат, магарето почнало да реве. И господарят му казал: „Почитта не е за тебе, но за твоите икони, които носиш на гърба си.“ Че, ако тебе те почитат за парите, това е същото. Тебе трябва да те почитат за твоя ум, сърце и душа. Това е почит. А пък богатството, то е толкова важно, колкото е важна и кесията. То е криво заключение, ако мислиш, че парите ще те повдигнат в света. Старите хора, като остареят, вземат си бастун и се опират на бастуна. Почнеш ли на три крака да ходиш, то твоята работа е свършена. Най-сигурна работа е ходенето на два крака. Там твоята воля се проявява. Но ако ходиш на три крака, ти почваш да накуцваш и тогава твоята работа е свършена. Сега, не искам да кажа, че да нямате пари. Но турете парите на тяхното място. Не ги туряйте до очите си, че да ослепеете, нито близо до ушите си, че да оглушеете. Нито ги туряйте при устата си, че да онемеете. Нито близо до ръката си, че да изсъхне ръката ви. Тогаз ще осакатиш ръцете си. В разказа за Жан Валжан има следното. След като решил той да реформира живота си, не понашему, но според идеала на Виктор Юго, той вижда, че едно дете играе с парите си. И Жан Валжан туря крака си върху парите му. Детето плаче и търси парите си. Жан Валжан знае къде са парите, но детето не знае. Питам: Ако твоят крак натиска парите, каква човещина има в тебе? Че, най-първо, ти не си пратен на Земята да бъдеш банкерин. Господ не те е пратил да държиш една кесия, само да я пълниш и да я изпразваш. Какво ще бъде да носиш кесията си и да казваш, че докато са парите с тебе, всичко можеш? Вярваш в кесията, в парите и в това, което парите ще ти донесат. Но всичките тези кесии са осакатили хората. Цялата култура е осакатена от това вярване, че без пари не може. И без храна не може. От икономическо гледище се бият хората. Бият се за земя, двама души се карат за земя. И народите днес се карат за земя. Един господин, който е ходил в Германия, разправяше: германците са всичко наредили. Механически е наредено, както в машина. Всяко нещо е на мястото си. Хубаво, ти отиваш в една фабрика, там всичко – колелета и прочее, е наредено. Но бихте ли желали вие да сте на мястото на една машина? И колелетата да се въртят. Бихте ли желали да сте на мястото на една машина, която кълца месото за кюфтета? Нали знаете как се правят кюфтета от кълцано месо? Някои верующи, след като са престанали да бъдат месоядци, понеже са излезли от Египет, имитират ястие, приготвено от месо. Богата страна беше Египет тогава! И като излезнаха от Египет, евреите казваха: „Няма месце!“ Та, тези, които не ядат месо, скълцват боб, както скълцват месото, и го замесват с малко брашно и мислят, че месо ядат. И казват: „Ние сме вегетарианци!“ Или правят кюфтета от леща с малко магданоз, с едно яйце счукано и с малко брашно. Все им е жалко и казват: „Много съжаляваме, че напуснахме месото, но какво да се прави.“ Някои религиозни, като станат религиозни, най-първо се отказват от хубавите дрехи, понеже те са месната храна. Хубавата шапка, хубавата връзка са месна храна. Те дойдат до вегетарианската храна – скъсаната шапка, дрипавата дреха била вегетарианската храна. Това не е вярно. Това разсъждение е в крива посока. Скъсаните дрехи – това е месоядство. Понеже скъсаните дрехи имат мазнини, а пък новата дреха няма мазнина. Новата шапка няма мазнина. А пък в старата шапка колко масло има! И по старата дреха също. Оставете това. Това не е вегетарианство. Сиромашията не ни трябва. Мазнина има в сиромашията. Някои казват: „Да бъдем сиромаси!“ Като се каже „сиромаси“, съвсем друга идея се крие в това. Ако сиромашията те прави недоволен, тогава… Представете си, че на гърба си носите 50–60 кг жито и те карат да го носиш 50–60 км. Няма ли да съжаляваш за това? Ще си недоволен от живота. Значи сиромашията носи нещо. И това го безпокои. Богатство, което те безпокои, не е богатство. И сиромашия, която те безпокои, не е сиромашия. Сиромашия аз наричам това: тя да не безпокои човека. Да ти е приятно, че си сиромах. И като си богат, богатството да не ти причинява безпокойствие, да не ти причинява никаква тежест, никакво главоболие. Това наричам аз истинско богатство. А пък това се придобива само с човешкия ум, сърце и воля, съединени в едно. Истински богат човек е онзи, който е съединил ума си и сърцето си с душата си. И истински сиромах е онзи човек, който пак е съединил ума си, сърцето си и душата си в едно. Защото доволството на човека всякога произтича от светлината, която има, от топлината, която има и от силата, която има. Но не само да имаш светлина. Ти може да се лъжеш, че имаш светлина. Ако имаш светлина и тя не те ползува, ти имаш кесия. И за светлината трябва нещо. Ако ти отвориш тая светлина и можеш на нея да четеш една книга, тогава тя има смисъл. Ако само имаш светлина, какво ще ти принесе? Ако вие на Земята сте сам и никого не виждате, и себе си не виждате, какво ще бъде твоето положение? Представете си, че на Земята нищо не виждате или виждате Земята гола, без никакви цветя и други растения, само като една гладка топка с червен цвят. Или да кажем, че имате топлина, но представете си, че предметът, на който седиш, е нагорещен до 200 градуса и ти седиш при тая топлина от 200 градуса – какво ще ти допринесе топлината? Казвате, че човек трябва да има топлина. Те смятат под топлина чувствата. Но ако тези чувства те безпокоят, прави ли са тези чувства? Ако една мисъл те безпокои, права мисъл ли е тя? Не са прави. Ако имаш сила и тя те безпокои, това не е сила. Трябват ред разсъждения. Ти казваш: „Да бъдeм богати.“ Съгласен съм. Но ако ти в своето богатство умираш, питам: защо ти е това богатство? Ако с богатството можеш да живееш и да станеш безсмъртен, разбирам такова богатство. Кое е това богатство? Единственото богатство в света, това е Любовта. Единственото богатство в света, това е Мъдростта. Единственото богатство в света, това е Истината. Те са три неща, които човек трябва да има. Който ги има, е истински богатият човек! Любов за душата, Мъдрост за човешкия ум и Истина, която носи силата. Истината е, която носи сила и свобода. Та казвам: Сега за какво трябва да ни уважават? Че, за какво могат да ви уважават? Ако във вашата душа няма любов, за какво могат да ви уважават? Кажете ми! И ако във вашия ум няма мъдрост, знание, за какво могат да ви уважават? И ако във вашия дух няма сила, за какво могат да ви уважават? Мен ми е потребна вашата светлина, топлина и сила. И на вас ви е потребна моята светлина, топлина и сила. Ние едни за други сме необходими дотолкоз, доколкото можем да бъдем носители на Божествената светлина, Божествената топлина, понеже тя е проводница на живота и на Божествената сила. Организмът се държи чрез силата. Тя е, която поддържа човешкия организъм. Вие сега понякога мислите и се питате: „Защо хората се бият?“ Един народ е като един голям човек. Един народ е само един по-голям човек. И в един народ има всичките погрешки, както в един човек. Ти се разсърдваш някой път и не знаеш защо се сърдиш. За какво се сърдиш? Детето се сърди, защото майка му не му е дала хляб. Разсърди се и не иска да яде. И като се разсърди, ще се отдалечи. Няма да гледа с очите си майка си, но си обръща гърба. А какво означава човешкият гръб? То иска да каже: „Ти си от друг свят и аз съм от друг свят. Аз за тебе пет пари не давам.“ Майката ще иде отподире му и ще каже: „Мама ще го поглади.“ То казва: „Да знаеш аз кой съм! Ти си майка, защото аз те направих майка. Ти си станала майка, придоби най-голямата служба в света. Господ те е турил на тая служба заради мене. Аз като си замина, ти не си майка, аз те направих майка, да знаеш!“ Това е идеята, която седи в ума на детето. И тогава майката, за да възстанови своя авторитет, има си една магическа пръчка и казва: „Така ли?“ И както то се е обърнало, тя го удари отзад и то се обърне и дойде с лицето си към нея. Всеки, който обръща гърба си назад, тоягата излиза, за да възстанови нещата. Детето всякога трябва да гледа майка си в лицето. И майката трябва да гледа детето в лицето. Вие сега трябва да разглеждате живота така, както трябва. Ако влезете в съвременното училище, кое е онова, което повдига ученика в училището? Способностите на един ученик, като се учи добре. В характера си може да не е толкова добър, може да има слабо поведение – но се учи добре. Има поведение 3, но се учи. „Способен“, казват за него. Друг има поведение 6, много добро поведение, но е неспособен. Та, в живота способността на човека струва повече, отколкото неговото привидно благочестие. Че е добър, че не се кара с никой ученик, седи си, божа кравичка е. Питам: Колко мляко дават божиите кравички? Кой от вас е пил мляко от една божа кравичка? Аз не бих желал да бъда една божа кравица. Искам да бъда една голяма крава, да давам мляко. Хубави са тези неща, но какво трябва да се разбира под божия кравица? Божията кравичка – истинската, дава мляко на всички хора, но вие никога не сте виждали тази крава. Тя не е онази малката крава, божията кравичка. Тя е фикция. Онази крава, която дава мляко на всички, и най-малките буболечки ядат от нейното мляко, и всички други. Божественото трябва да бъде това в нас, което е еднакво достъпно и за ума ни, и за сърцето ни, и за душата ни. Това, което не е достъпно за всички хора, то не е Божествено. И нашата погрешка произтича от факта, че ние не употребяваме Божествените работи така, както трябва. И в нас онзи, който страда, е Бог. Ако има в света един, който страда, това е Бог. Ние още не страдаме. Ние нищо не сме дали от себе си. Например някой от вас може да каже, че страда. Какво сте дали от себе си? Вие искате един човек да ви обича. Какво ще ви обича? Какво сте му дали вие на него? Някой казва: „Обичам го.“ Я да видя любовта ви! Какво сте дали? Една любов, за която много се говори, тя е безпредметна. И когато някой човек иска да ме обича, за да привлече вниманието ми или когато аз обичам някого, за да привлека вниманието му, това не е любов. Ти, ако не обичаш, ще умреш. Ти, ако не гледаш, ще ослепееш. Ти, ако не слушаш, ще оглушееш. Ти, ако не работиш, ще умреш. Ако работиш, ще живееш. Ако не работиш, ръцете ти ще се атрофират. Ти казваш: „Аз не искам да го обичам.“ Ако не обичаш, ще се атрофира твоето сърце. Човек трябва да обича, понеже сърцето с любовта поддържа своя живот. И ума чрез мисленето поддържа своя живот. Ти казваш: „Аз мисля за него.“ За когото и да мислиш, то е един Божествен процес. Бог казва: „Ще мислиш!“ Защото щом мислиш, ще живееш. Бог казва: „Ще чувствуваш!“ Защото щом чувствуваш, ще живееш. Бог казва: „Ще възприемаш сила в света!“, защото щом възприемаш тази сила, ти ще живееш. И ще дойдеш до истинското положение в живота. Във вас има нещо сега, което вие не го съзнавате още. В една ябълчна семка има една енергия, която ябълката не познава. Но за тази скрита сила в ябълката тя има моята обич. С тази сила посятата семка след 5–6 години дава хубави, вкусни плодове. Защо прави тези плодове? И самото ябълчно дърво не знае. Тези ябълки не са потребни за дървото. Тя не се храни с тях. Но това, което тя прави, е необходимо за нея. И във вас има една сила, за която хората могат да ви почитат. И да ви уважават. И да ви обичат. Това, за което хората ви обичат, то е Божественото. То е ценността в човека. Всеки човек носи Божественото в себе си. Без да знае. И като се пробуди човек и почне да съзнава, че има нещо Божествено в него, то е развитието на човека. Ако не искам да се гневя, [то е] не заради хората, но защото не искам да обидя Божественото, Което живее в мене. Когато аз се сърдя на хората, те не страдат, но страда Бог, Който живее в мене. Та, ние, като измъчваме себе си, не измъчваме себе си, но измъчваме Онзи, Който през вековете е работил за нас. Ние казваме в кръчмата: „Дай още, дай още!“ Ти казваш на Господа: „Пари ми трябват. Хората не ме обичат.“ Всеки ден проповядваш на Господа това, онова да направи. Казваш на Господа и Той търпи, търпи, търпи. И докато търпи, работите вървят. Но един ден, ти като прекалиш, Той престане да мисли за тебе, престане да чувствува за тебе, взема си силата и в тебе потъмнява, настава в тебе отчаяние, тъмнота, безсилие и казваш: „Свърши се тая работа.“ Вие искате да станете видни в света. Хубаво е. Но не измъчвайте себе си. Та казвам: Не да ви накарам да бъдете кротки, че да ви ядат вълците. Вълкът като хване една овца, знаете ли какво прави той? Той намразва овцата. Като я хване, той ѝ казва: „Защо си закъсняла ти? Знаеш ли колко те чаках!“ И къса едно парче от нея, второ парче и удря я на земята, и я убие, и казва: „Защо не дойде точно навреме?“ Това е неговата мисъл: че не станала неговата воля, че той чакал, вместо половин час, повече време. Той казва: „Защо не ми донесе храната навреме? Защо ме остави толкова време да се мъча?“ И я наказва със смъртно наказание. Защото не донесла месцето навреме. И казва ѝ: „Ти с живота си ще платиш.“ Голям аристократ е той. Защото яденето му навреме не дошло, той я наказва със смъртно наказание. И знаете ли, че в едно ваше разсърдване някой път стават един милион клетки жертва вътре във вас и умират. За големите сръдни стават 5 милиона клетки жертва. В най-големите разсърдвания 10 милиона клетки умират. И за един месец вие сте разстроени, неразположени. Значи целият ви свят е раздрусан. Както при една война. И след един месец пак дойдете на себе си. „Защо хората воюват?“ – казвате вие. Същите погрешки правят. Хората търсят своето щастие вън от Бога. Или другояче казано, грехът стои в това, че ние искаме да направим Господа слуга, роб на нашите желания, мисли и действия. В това са грешни ангелите. В това съгрешава и човек днес. И всеки, който иска да стане неговата воля, той се осъжда сам на смърт. Ние проповядваме в света едно учение. Безсмъртието седи в това: направете Бога господар в себе си! Щастието седи в това. Не правете себе си господар. А Господа направете господар в себе си. Ти кажи: „Каквото кажеш, Господи, аз ще изпълня. Аз ще бъда слуга, а пък Ти ще бъдеш Господар.“ Ако тази нова философия не влезе във вас, всичкия свят го очаква един и същ резултат. Една жена има един мъж и страх я е да не го откраднат. Че, тя никога не е виждала мъжа си. Я ми кажете, коя жена от вас е виждала мъжа си? Мислите ли, че това, което прегръщате, е вашият мъж? Не. Сега аз съм дошъл до едно заключение за възпитанието. Как може да се отучи един вълк да яде овци? Измислил съм нещо. Ще направя една изкуствена овца от кълцани вегетариански кюфтета, хубава овца. И тя да може да се движи механически. Ще ѝ туря и козина отгоре. Той ще я яде по стар начин, но след като я яде, след половин час ще я повърне. И всичко ще повърне. Три пъти като му дам да яде от тези овци, аз ще му кажа: „Яж!“ Но той ще каже: „Не искам вече.“ Този е законът, който идва сега. Трябва да дойдат хората до отвращение. Трябва да се отвратим от старите погрешки, понеже те ни причиняват хиляди страдания. След като се бориш за богатство и го придобиеш и после умираш, какво си придобил? Ако си един цар и правиш 10 войни и няколко милиона умират, какво добиваш? Рибите раждат повече, отколкото хората. Една риба ражда 300 000. Една майка ражда само едно дете, а една риба за една година – 300 000. А пък за 10 години по 300 000, колко милиона стават? 3 милиона. Не е в раждането. Това не е никакво раждане. Ако ти не почиташ мисълта на твоя мъж, ако ти не уважаваш сърцето на твоя мъж и неговата душа, къде е твоят мъж? Ако ти му приписваш най-големите престъпления, питам: къде е мъжът? Аз засягам сега вашия личен живот. Ти може би отдаваш всички твои погрешки на своя ум. Ти казваш: „Умът ми е крив.“ Не създава умът погрешките на човека. Погрешките на хората произтичат от единствения факт, че ти си престанал да обичаш Бога. Това е престъпление в света. Престъплението не иде нито от сърцето, нито от ума, нито от душата, отникъде не иде от материалния свят. Престъплението е в това, че ти си престанал да обичаш Онзи, Който е дал всичко и ти си образувал един нов свят, в който да живееш както ти искаш. Сега някои от вас, като ме слушат, казват: „Отчаяни сме: толкоз години ние се трудим и Учителят намира, че нищо не сме придобили.“ Това, което сте придобили, е много добро, но ще ви се вземе. Да ви кажа истината: Това, което сега имате, ще ви се вземе. Тогава какво ви ползува? Един ден ще бъдете сиромаси. Очите, устата, ушите, ръцете ще ви се вземат, след 120 години ще ви се вземат. Какви ще бъдете тогава? Питам: След 120 години какви ще бъдете? След 120 години цветята ще ви се смеят. Ще имате една надгробна плоча, че тук седи един светия, окултист, който е умрял от неизпълнението Волята Божия. След 120 години ще пише: „Тук седи една сестра, която е умряла от любов към своя мъж.“ Престанете да умирате от любов. Това е лъжа. Някой казва: „От любов ще умра за нея.“ Аз говоря сега на ония ученици, които ще ме разберат. Нямам нищо против вашите възгледи. Някои от вас трябва да отидете в света, да си доживеете. Женете се на свят. Раждайте деца на свят, забогатявайте на свят, каквито желания имате, постигнете ги, за да имате една ясна представа. Казваш: „Мен това не ми трябва, онова не ми трябва.“ Всичко ви трябва! И светлина ви трябва, и топлина ви трябва, и сила ви трябва, и красота ви трябва. Какво ли не! Каквото Бог е дал, постигнете го. Седите стари сестри и се самозаблуждавате. Казваш: „Ще дойде възкресението.“ Че, знаете ли как възкръсва човек? Чудни са религиозните. Как възкръсват цветята? Едно цвете възкръсва, като дойдат светлината, топлината и влагата. Но да не е заровено на един метър, а на два пръста. И като дойдат светлината, топлината и силата, цветето се показва над земята – то възкръсва. Ако Божествената светлина, топлина и сила не може да ни озари, как ще възкръснем? Аз възкръсвам, като почна да обичам Господа и да обичам тези, които Бог ги е създал. Аз не мога да обичам човека. Законът е такъв: Само Божественото може да се обича – това, което е безсмъртно. Ти не може да обичаш смъртта. Как ще обичаш онзи, който ти взема всичко? Да обичаш Онзи, Който ти дава всичко, разбирам. Вие може ли да седите по-горе от Него? Не може да обичате онзи, който всичко взема от вас. Идва един ден една млада сестра при мен и ми казва: „Учителю, да ме набиеш, за да поумнея.“ Казах: „След като те набия, аз нищо не спечелвам. Защо трябва да те бия?“ Тя казва: „За да поумнея.“ Казах ѝ: „Поумняване с бой не става. По два начина може да поумнее човек: или трябва да те обикна, за да поумнееш, или трябва да ме обикнеш, за да поумнееш. Но не да те обикна, за да те лъжа. И не да ме обикнеш, за да ме лъжеш.“ Някой идва при мен и премигва. Казвам: Тези премигвания аз ги знам, те са от дявола. Светски хора идват и като ме гледат, измерват ме. Гледат ме дали приличам на светия. Аз гледам и казвам: „Аз съм от новите светии. Плащам на всякого така, както трябва. Плащам за онова само, което струва нещо, а пък за онова, което не струва, нищо не плащам.“ Седи една светска дама и иска да ме разположи, аз да ѝ гадая. И гледа ме като светия. Аз я погледнах строго, тя се сгуши. Тя казва: „Колко страшно ме погледна! Страшно гледа той!“ Ти искаш да ме лъжеш. Не мисли, че аз за твоя поглед ще кажа нещо. Покани онова Божественото, което е в тебе. Не лъжи! Този милият поглед е един дявол. (Учителят показва това с лицето си.) Някои сестри си стискат устата, за да покажат, че сърцето им е на мястото. Не, не е на място сърцето, когато устата са много отворени или стиснати. Дръж си устата свободно. Когато си стискаш устата, това са стиснати чувства. Някой си стиска зъбите. Остави си устата свободна, за да приижда повече кръв във вашите уста, понеже ако изтънеят устните ви, ще отслабнат вашите чувства. Аз не искам да имам работа с един човек, който има тънки уста, които приличат на тънки конци. И като почнат да остаряват хората, устните им стават тънки. И като почнат да стават недоволни, става същото. Дръжте мярката. Горната и долна устни трябва да имат Божествената мярка, да не изтъняват. И носът не трябва да стане много тънък. Ако ушите, веждите, носът и устата станат тънки, човек свършва всичко. Биха ме заблудили хората. Гледам хора с тънки вежди и казвам за тях: „Каква интуиция!“ Пък един ми казва: „Те са изпотъргани, космите.“ Един ден обърнах внимание, че са търгани космите. Значи никаква интуиция! Казах: Има и от моите по-красиви вежди. Не търгайте нито един косъм от веждите си! То е престъпление. Ценността на веждите иде от количеството на космите, които имаш. Ако един косъм падне от вашите вежди, те изгубват ценността си. Нито един косъм не трябва да падне от тях. Писанието казва: „Нито един косъм няма да падне от вас без Волята на Отца вашего.“ Всеки косъм не е украшение. Той коства нещо. Аз говоря за онази живата природа, която е в нас. Когато космите на главата почнат да падат, това не е добър признак. Набира се млечна киселина. Тя е една отрова, която изкоренява космите и косата почва да капе. Та, сега, да ви наведа на мисълта: Разсъждавайте! Кесията – това е вашето сърце. Богатството на вашето сърце са чувствата. Но тези чувства трябва да имат обращение. Тези пари трябва да минават. В сърцето се коренят корените на живота. Тези сокове на живота, това богатство, вашата кесия – вашето сърце, парите вътре, това са сокове, които трябва да се превърнат. Това подразбира и хляба, и яденето, и смилането, и силата, която отива в нас. От корените на вашето сърце тези сокове трябва да отидат във вашия ум и да произведат светлина, от която се образуват човешките мисли. А пък самата светлина изпраща своите сили и образува човешката сила. Когато се съединят светлината и топлината заедно, те образуват човешката сила в човешката душа. А пък човешката душа работи навсякъде. Тогава може да работи човек. На вас ви трябва сега онова истинското богатство – богатият с вяра, но и богатият с надежда, и богатият с любов. Всичко това трябва да се тури в действие. Не трябва да вземате моята мисъл, че искам да ви съдя. Защото няма ваша погрешка, която да не ме е засегнала. Моята погрешка ме е засягала, но и вашата погрешка ме е засягала. Когато дойде един при мене, който краде, и в мене ще се зароди желание да крада. Дойде един месоядец – и у мене се ражда желание да ям месо; дойде един банкерин, който обича парите – и в мене се заражда това желание; дойде някой, който е горделив – и в мене се заражда същото чувство; дойде някой при мене добър – и в мене се заражда желание да бъда добър. Аз още не съм това. В мене хората се отразяват. Къде съм аз? Когато дойде при мене един човек гневлив и аз съм спокоен, това съм аз. Когато дойде един гневлив човек, аз вземам противоположната посока и казвам: „Аз не съм като тебе.“ Аз се радвам, че той не е добър. Като видя един добър човек и като видя един лош човек, аз се радвам. Аз се радвам на лошия човек, че не съм като него. И казвам: Добре е, че не съм на неговото място. Радвам се и на добрия, че не съм на неговото место. Аз се радвам, че не съм като него. Аз се радвам, че той е добър. Аз се радвам и на неговата радост. Аз съм човек, който се радва и на добрия, и на лошия човек. Но се радвам, защото не съм като тях. Аз съм човек, който се радвам, че не съм като тях, но съм нещо особено. Радвам се последователно и на лошото, и на доброто в хората. Но се радвам само от моето гледище. Това, моето, не искам да го предам на другите и не мога да го предам. Вие не може да ме разберете как може да се радвам на злото. Аз се радвам, че не съм лош като тях и че не съм добър като тях. Защото, ако се радвам, че съм добър, то е тщеславие вътре в мене. Аз се радвам на неговата радост. Ако така не може да мислите вие, живота не може да го разберете. Ще го разберете. Това е предисловие на възкресението. За да възкръснете, вие трябва да имате такова разбиране! Христос, като носеше греховете на света, стана ли грешник? Една добродетел, която вие имате, сравнена с добродетелта на един ангел, се различава много. Вашата добродетел, сравнена с неговата, ще има един тъмен цвят. Вашето добро при доброто на един ангел ще бъде зло. Мислите ли, че като ядете от месото на една овца, вие сте добри? Мислите ли, че като ядете варен боб, вие сте светия? Че сте вегетарианец? Че, вие измъчвате боба. Аз никак не ям такова ядене. Вие си живеете както разбирате, но ви казвам: Сравнявайте тези закони доколко са верни. Аз ви говоря много верни работи. В това, което говоря, няма никаква лъжа. Не искам да осиромаша никого, но не искам да направя богат никого. Защото това е престъпление. На всекиго казвам да бъде какъвто Бог го е създал. Казвам: Мисли така, както Бог те е създал; чувствувай така, както Бог те е създал; бъди със сила така, както Бог те е създал. Вие трябва да мислите по същия начин. Аз трябва да се проявя към вас такъв, какъвто Бог ме е създал. Онова, което Бог иска от мене, това ви и говоря. Ако иска да имам вашето добро мнение, ще говоря, че вие сте талантлив, ще кажа: „Какъв сте красив! Какви красиви уста и очи имате!“ Това са забавления. Аз ще ви кажа какво нещо са очи, уши и пр. Живите очи са красиви! Трябва да се проявите такива, каквито сте. Ако вие от любов към Бога не може да проявите една добродетел, тя не е добродетел. Ти казваш: „Тя е жена.“ Че, Господ не създаде жени в света – жените вие ги създадохте. Господ господари не създаде – вие създадохте господарите. Господ не създаде в света сиромаси хора – вие създадохте сиромасите. Единственото нещо, което Бог е създал в света, това са братя и сестри. Вие минавате за бащи и майки. А бащи и майки на Земята вие ги създадохте. Това е ваша фикция. Ти казваш: „Аз съм майка.“ Ти си представляваш майката. Ти си една картина. Ако аз нарисувам на една картина една майка, това майка ли е? Единствената Майка и единственият Баща в света, това е Бог. Един е вашият Отец! Един е Духът! Във всинца ви е Един! И в мене, Който говори, и във вас говори. На мен не може да говори Бог, че любовта е такава, а пък на вас да говори, че любовта е друго нещо. Бог говори едно: „Вие сте новите хора, гответе се!“ Вие казвате: „Какъв ще бъда аз в следующето прераждане?“ Аз не искам да останете вие в следующето прераждане. Още сега трябва да се преродите. Днес, тая сутрин трябва да се преродите! Днес! Който е кандидат, днес да се прероди! Вие казвате: „Тогава какво ще стане със стария живот?“ Стария живот ще го преработите. Ще вземете нещо от стария живот и ще го внесете в новия живот, но преработено. Нито едно от сегашните ваши чувства не трябва да се губи. Когато Христос увеличи хляба, каза: „Съберете всичко, че да не се изгуби нищо.“ И напълниха 12 коша с трохи, укрухи. От сегашния живот всичко това, което имате: мисли, чувства и прочее, трябва да се изработи. И нищо излишно да не остане. Вие сега както работите, ни най-малко още не е сполучлива работата. Колко пъти се секнете? Щом се секнеш, не си светия. Аз съм на особено мнение. Някой дойде при мене и се секне – не е още светия. Тъкмо минаваш и някой плюе на земята – и той още не е светия. Най-първо ще гледаш на ден веднъж да плюеш; после на седмицата веднъж; после на месеца веднъж. И ще се секнеш веднъж. И после, като почнеш на година само веднъж да се секнеш и да плюеш, ти си един от големите светии. А пък сега светийството го продават много евтино: като пожълтее човек, като му хлътнат бузите. Не. Някои сестри сега ще ви представят как аз съм казал. Погледнеш някой човек в очите. Аз като го погледна, две неща мисля. Някой дойде при мен. Паднал духом, обезсърчен. А пък аз като го погледна, казвам: „Желая и аз да стана като тебе.“ Да го почувствувам! Той е нещо особено! Защото не съм почувствувал какво нещо е обезверяване. Дойде някой и се е обезверил. Казвам: „И аз да стана като тебе.“ А пък дойде някой и има вяра. А пък аз имам вяра 10 пъти по-голяма. И казвам: „Аз не желая да бъда като тебе.“ Някой път, като видя един човек, казвам: „Аз желая да бъда като тебе.“ И като кажа така, казвам още и следното: „Искам да ти дам нещо от мене.“ Като дойда до верующия, казвам: „Да имаш вярата, която аз имам.“ Но като дойда до слабия във вярата, казвам: „Искам и аз да имам от твоята вяра.“ Някой казва за някои хора: „Те са още прости хора.“ Бог, Който е във вас, не е прост. Аз никога не казвам, че някой е прост човек. Бог е всезнающ. Бог, Който е в мен, е всезнающ. И Бог, Който е в него, е всезнающ. За Бога аз обичам този човек. И затова, като срещна някого, аз се радвам. Като срещна един грешник, аз се радвам. При всичките грешки, които има, понеже Бог живее в него, този човек има бъдеще. Когато един човек има знание, аз се радвам, че това знание е от Бога. И когато е добър човек, аз се радвам, че това добро е от Бога. И аз се радвам, че Бог живее във вас и ще ви направи такива, каквито Той иска. Та казвам: Oбичайте Този, Който живее във вас. И работете за Този, Който живее във вас! И навсякъде, където ходите, съзнавайте това. Радвайте се, когато се радват. Радвайте се, когато осиромашеете и когато забогатеете. На всичко се радвайте. Понеже сиромашията и богатството, и невежеството, и знанието, и силата, и слабостта са едно условие за Бога! Всичко, каквото и да е, то е едно условие, от което Бог всичко може да направи. От вашите прегрешения Бог ще направи огърлици със скъпоценни камъни и бисери. От лошите думи, с които се обиждате, Бог ще направи украшения, най-хубавите. И благодарение на лошия живот дърветата раждат. В Бога няма слабости! Бог ще превърне всичко лошо в добро! Та казвам: Не се обезсърчавайте! Турете си следното в ума: в новото учение хората трябва да бъдат герои. Казвай: „Ние ще се радваме на всичкo!“ Защо? Защото Бог живее в тях. Ние ще се радваме на всички хора, защото Бог живее в тях. Ако ви питат: „Какво учите вие?“, отговорете: „Ние се радваме на всички хора, защото Бог живее в тях.“ Бог е вътре в света. Щом Бог е вътре в света, то всичко, което е в света, Бог ще го направи за добро. И това е Славата Божия, че Бог всичко ще превърне за добро. И затова, бъдете герои. Изправете се! Напред сега! Развейте знамената сега! Знамената ви да имат седем цвята: червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмносин и виолетов. Развейте знамената и напред! И наточете вашите езици. И всеки ден езикът ви да маха. Той е капелмайстор – дирижира. Въоръжете се сега с вашите умове, сърца, души и с духа си и – със знамето напред! Трябва да се победи на свят. Онзи неорганизиран вътрешен свят в нас трябва да се победи, за да се прослави Бог! Да знаеш, че Бог в тебе живее! За да се изпълни Волята Божия! И кажи: „Да бъде Волята Божия, както горе на небето, така и долу на Земята!“ Тайна молитва Да кажем 3 пъти следното: Да се прославиш, Господи, в нас чрез Любовта Си! (3 пъти) Да се прославиш, Господи, в нас чрез Мъдростта Си! (3 пъти) Да се прославиш, Господи, в нас чрез Истината Си! (3 пъти) Да се прославиш, Господи, в нас чрез Духа Си! (3 пъти) Амин. Амин. Амин. 6.20 ч сутринта (На поляната – упражненията.) ХIХ година (1939–1940) 1-ва школна лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 27 септември 1939 г., София – Изгрев.
  16. Аудио - чете Николина Банева Аудио - чете Живка Герджикова От книгата,Наука за живота. Общ окултен клас. XIX година (1939–1940). Том II (лекции 24–48). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Частите и цялото Сряда, 5 ч сутринта (Времето тихо и топло. Цялото небе чисто, синьо, без никакви облаци. При моста между Чамкория и Мусала, на връщане от Мусала и след нощуване при моста.) Човек е свободен да мисли каквото иска, но не е свободен да върши каквото иска. Щом направи това, което иска, налага му се това, което не иска. Някой казва: „Аз съм свободен.“ Какво сме свободни! Ти отсичаш едно дърво и мислиш, че си свободен. Не сме свободни да го отсечем. Ний си позволяваме да правим това, което не е позволено. Сухи дърва имаме право да ги изгорим, но не сурови. Единствените хора, които не могат да прокопсат, са дървосекачите, въглищарите и рибарите. Кой рибар, който е ходил да лови риба, е прокопсал? После, кой воденичар, който е млял жито, е прокопсал? Трябва да се пазим от воденичарството, после от отсичане на дървета, от производство и продажба на дървени въглища, после от кръчмарство – продаване на вино. Аз наричам „свободен човек“ следния: като те калят, да не могат да те окалят. Човек, като го калят, като не вика и не изгубва равновесие, калта се чисти и той се измива. Като те горят, да не могат да те изгорят. Вие всички сте в борба с вашите стари навици, със старите си мисли, със старите желания и постъпки. С тях се бори човек. Най-първо детето, като дойде, опитва се да стане и най-сетне побеждава. И като остарее, човек пак иска да стане, стане и залитне – значи изгубва свободата си. Човек, когато залита в истинско отношение – както и да е, но в умствено отношение когато започваш да залиташ, тогава е по-опасно. Достатъчно е да се намериш между стотина души болни хора, за да помислиш, че си болен. Един ти разправя за бъбреците, друг ти разправя за дробовете си, за стомаха си, за краката си и прочее. И ти почваш да чувствуваш, че носиш тези болки. И ние по някой път носим болките на цялото човечество: влизаш в това трептение и носиш болките. И доброто, и злото се предават. Те са еднакво силни. Не смесвайте злото и греха. Доброто и злото са силни. Злото се подкупва. То само зло не прави, но се подкупва за греха. А пък доброто не се подкупва. То казва: „Не!“ Та, много работи в света вървят с подкуп. Грехът е подкуп. Дето казвате някой път: „Любов имам“, дето се влюбвате, това не е никаква любов. Никаква любов няма там. Това е една румънска каша, мамалига, за която човек казва, че умира и после вижда, че нищо е нямало там. Тогава как ще примирите човешката любов и Божествената любов? Ти обичаш баща си и майка си и ако ги обичаш повече от Бога, тогава каква е любовта? Писанието казва: „Ако ги обичаш толкоз, колкото обичаш Бога, тогава е на мястото.“ Всъщност трябва да обичаш Бога повече от всичко. Ако обичаш баща си и майка си, които много малко са направили за тебе и ако обичаш тези, които нищо не са направили за тебе, ако ги обичаш повече, отколкото Онзи, Който всичко е направил за тебе, там е всичкото ви заблуждение. Значи не обичаш Онзи, Който всичко е направил за тебе, а пък обичаш този, който много малко е направил за тебе. Та, всичкото нещастие седи в това, че ние претърпяваме последствията на онова, което сме направили. Всякога, когато обикнеш света повече от Бога, то ще се върне върху тебе. Понеже си обикнал Господа по-малко, то и синовете ти ще те обичат по-малко. Синът обича жена си повече, отколкото баща си и майка си. Какво е направила тази кокона? Но после и с този син, и с жена му ще стане така. Хубави са тези кокони. Но какво ще допринесе една кукличка? Ще отвлича вниманието. Жена ти е кокона, а пък мъжа можем да наречем коконче. Това са задачи на цялото човечество. Ние разрешаваме една задача, която е обща, не е индивидуална. И във всички служби, и във войската, все наказват човека за непослушание, за липса на любов. Войникът се наказва за непослушание. Но непослушанието произтича от това, че началникът изисква повече любов, готовност за всички жертви, а пък само любовта може да направи да се жертвуваш. Човек може да се жертвува от страх, но това не е истинската жертва. Човек ще се учи да не прави грешката на Иакова Всеки човек си има един възлюблен син Иосиф в себе си. Баща му го обича повече, не го праща на работа и седи при баща си. Но той е, който страда. Него го пращат в Египет, седи в затвора, после жените го изкушават, доста трудни задачи има да разрешава. Светът те изкушава. Светът е една много префинена жена. Славата на света е жена, префинена жена. Като я погледнеш, влюбиш се, запали ти се сърцето и казваш: „О, да си поживеем със света.“ Казано е в Писанието: „Понеже възлюбиха славата човеческа повече, отколкото Славата Божия“. У мнозина е това. Всеки в света казва: „Аз съм свободен.“ А пък това не е вярно. Не са само хората свободни, но и всяко растение е свободно и ти не трябва да нарушаваш свободата им. Всяка трева е свободна. Ти нямаш право да си туриш крака върху цветята. Водата, камъните са свободни. Ти вървиш и мислиш, че си свободен да правиш каквото искаш. Там е заблуждението. Един камък се търкаля отгоре и те блъсне. И той е отговорен. Държат го отговорен. Той трябваше да се извини. Той ще се извини, че условията били такива, та се търкулнал, но не го извиняват. Той не трябваше да се търкаля, трябваше да се задържи горе малко. Аз казах снощи на съществата поливачи: „Ако обичате, отложете поливането си. Ние, ако знаехме, щяхме да седим в хижата, но понеже мислихме, че ще отложите, слязохме. Ако можете, отложете поливането си тази вечер. Тая вечер да не ни поливате. Че имате право да поливате, имате. Но ние излязохме от хижата.“ И те се отказаха да поливат. Те казаха: „Ние ще ги накараме да направят една палатка.“ Аз щях да остана в палатката, но вие щяхте да бъдете мокри. Аз им казах: „Ако ще мокрите, и мене намокрете.“ Любовта към Бога ражда всичко. Има едно подчинение от любов. Човек трябва да се подчинява от любов. Това е свободата. Там е истинската свобода: от любов да направиш нещо. Всичко можеш да направиш, но като го направиш от любов, свободен си; ако не го направиш от любов, не си свободен. Аз съм забелязал, че някой се чувствува по-свободен, а пък друг не се чувствува свободен. А пък свободата зависи от човешката мисъл. Някой е свободен – може да носи вода и отива за вода. А някой не е свободен – не може да носи вода. Когато умния турят на работа, ще я извърши добре. А пък ако глупавия турят на работа, ще направи доста пакости. За в бъдеще, за да проявите любовта си, ще ви пратят при бедните. Защо? За да не се изкушаваш. Бедният няма нищо. Ти ще му занесеш някои неща. Защото, ако отидеш при богатия, той има всичко. Какво ли няма той! Та, богатите всекий обича. А пък сиромасите малцина ги обичат. Например младите моми обичат здрави момци. Младите момци са благодат, а пък болните са сиромаси. И младите момци обичат богатите моми, т.е. здравите моми. Болната мома колцина ще се намерят да я обичат? Сиромасите всекий ги отминава, не ги поглежда. А пък богатият има автомобили, коне, пари, жена му е добра, той е умен и благороден. Така мислят хората за богатите. А пък за сиромаха казват, че е глупав, че не могъл да си уреди живота. Знаете ли колко е мъчно да се справим с тия мъчнотии? Как ще помогнеш на богаташа? Един пример. Ти пътуваш пешком, сиромах си. Богатият ходи с автомобил. Автомобилът се обръща и той получава удар по главата си. Аз отивам и му превързвам главата и му казвам: „Няма нищо, стават такива катастрофи.“ А аз, понеже пътувам пеш, не стават с мен такива работи. И ти като пътуваш пеш, няма да ти се наранява главата. (Учителят се обърна към една сестра и каза Вчера искаше на кон да слезеш. Казах ѝ, без кон може да слезе. Тя се качи от хижата до върха Мусала без кон, а пък надолу да иска кон, това е заблуждение. Човек сам се заблуждава. Казах ѝ: „Без кон можеш да слезеш. С кон надолу е много опасно да се върви. Може да се спъне конят и да паднеш и ти заедно с него.“ Сега забелязвам във всички хора: като се съберат някъде, всеки гледа да вземе най-хубавото място. Например, като дойде някой при огъня, веднага взема най-хубавото място. Втори дойде и гледа, недоволен е, че първото място е заето, взема второто място. Дойде трети, и той е недоволен, и т.н. А сега да се постъпи по обратния път: като дойдеш до огъня, вземи най-лошото място, та последният като дойде, да вземе най-хубавото място. Значи обратният ред на нещата е сравнение с днешния век. А пък това е един процес вътрешен. Когато пътувах, приятелите все хванат някой автомобил. Аз, когато пътувам, никога не турям в ума си, че ще се возя. И като тръгна пеш, мене ми е приятно. Някой ученик не си учи уроците, които се предават, и си казва: „Учителят ни е добър и ще се случи да пита лесен въпрос.“ А пък то се случва учителят задава по-мъчен въпрос и ученикът си казва: „Много е дребнав учителят ни.“ А пък то не е така. Като държиш матура, да знаеш всичко, че да не могат да те скъсат. Има един пример на апостол Петра, един хубав пример. Някой път ние имаме една голяма самоувереност. Христос казва на учениците Си: „Всички тази вечер ще Ме напуснете.“ – „И всички да Те напуснат, аз съм онзи, който Те обичам и никога не се отричам от Тебе.“ Христос му каза: „Три пъти ще се отречеш тази нощ“. И той се отрече и то за една малка работа. И като се отрече, почна да мисли, плака и каза: „Какъв слаб човек съм бил, човек без характер. Мен ми казаха тази слабост и аз не исках да се призная.“ Когато ние не сме на изпитание, мислим, че сме силни, но когато дойдат изпитанията, характерът на човека там се проявява. За сега има една обща карма и носи вече последствията си. Носим и общите добродетели, и общите недъзи. Друг някой направил погрешка и на тебе ти се дава да я изплатиш. И доброто се дава така. Не разрешаваме вече една индивидуална карма, а общочовешка карма. Някой пита: „Какви грехове съм направил?“ Не, участвуваш в общото добро и в общото зло. Някой път не си направил добро и ти идва доброто. Някой път не си направил зло, а пък ти идва зло. Христа защо трябваше да Го накажат? За общата карма. Цяла една нощ един цял полк римски войници се гавриха с Него, туряха Му венци и мантия и Му се покланяха, удряха Му плесници, плюеха Го. Това считам за най-голямото геройство. Онова страдание на кръста беше физическо, но Христос прекара тази нощ между римските войници в онова умствено изпитание и Той беше спокоен, доволен, силен всичко да понесе. На кръста беше мъчен физически. Та, най-първо, Той имаше сила да се избави, когато Го хванаха, но Той не си употреби силата. После, имаше сила да се освободи от гаврата и пак не си употреби силата. И после, на кръста, имаше силата да се освободи – и там не се освободи. Та, Той претърпя три несрети: и в умствено отношение, и в духовно отношение, и във физическо отношение. Това показва силата на характера: да издържи на всички изпитания. От Римската империя нищо не остана, а пък от Онзи, Когото биха, с Когото се гавреха, от Него остана нещо. И кръстът, на който Го разпнаха, и той се въздигна и стана по-знаменит от цялата Римска империя. Кой днес не носи кръстче? И колко души носят на гърдите си кръст за храброст. И вземат Христа за пример. Във време на Римската империя считаха кръста за най-позорно нещо, а пък днес го считат за емблема на доблест, храброст и благородство. Та, в ума ви ще остане следната идея: когато страдате, вий нямате ясна представа, че Невидимият свят – онези, които са дошли до съвършенство, те гледат как ще издържите изпита си и всички желаят да го издържите. Та, когато издържите изпита си, на тях е приятно, а когато се колебаете, на тях не е приятно и казват: „Този загазил.“ Изпити има още. Изпитите не са завършени. Вий мислите, че в този живот ще завършите всички изпити. В следующия живот ще ви се дадат условия да правите добрини. Тогаз ще се види как ще направите това. В този живот изпитвате всички несгоди, а в следующия живот ще имате условия да правите добрини. В този живот кармата е негативна, а пък в следующия живот ще бъде положителна. Аз правя следното сравнение: вчерашният ден е сегашното, а пък бъдещето е днешният ден. (Вчерашният ден беше облачен, а днес имаме чисто синьо небе без никакви облаци и изобилно слънце, времето тихо и топло.) Днешният ден ще бъде хубав. Всичко ще имате. Ако снощи бяхме останали в хижата, какво щяхме да имаме? Това е човешкото. Човешкото е, когато казват: „Все човек трябва да е послушен малко.“ Ний спечелихме, понеже, ако бяхме останали в хижата, щяхме да платим по 50 лева, а пък тук спахме без пари. После, огън не щяхме да имаме, а пък тук имаме хубав огън. После, и сладко спахме тук. Имаше едно малко неудобство: имаше малки комарчета. Те казваха: „На услугите сме ви, добре дошли, но ще платите нещо от ръката си.“ Като дойде, комарът казва: „Колко ти е хубав носът, да взема нещо за спомен от него. Колко ти е хубаво ухото, колко ти е хубава устата.“ И дето кацне, все иска за спомен нещо. Аз така разглеждам нещата. Сега, каквото е останало у всички, общо ще го изядем – и който има, и който няма. Никой да не остане гладен. Искам всинца да се наядете богато. Кой каквото има, да го извади. Сега богатите да му мислят. Ще приложим закона за самоотричането. Ще се самоотречем. Хубави са работите. Светът навсякъде е пълен с Божиите блага. Ний минаваме като слепци и не виждаме онези великите блага, които съществуват. Сега, през тази година имате условия. Като се върнете, ще бъдете богати. Само ви предупреждавам: като слизате от Мусала, да не яздите на кон. Конят какво значи? Да не разчиташ на чужди коне, а само на своя собствен кон. Отиваме на Мусала с нашите крака и надолу да не разчитаме на чужди крака. И надолу, и нагоре – със своите крака. Това, което човек сам направи, е най-хубавото. „Добрата молитва“ 6 ч 10 мин сутринта Имаме още на разположение 4 часа до тръгване. Когато направиш за Бога нещо, ти си свободен. Няма тогава кой да те съди. Щом направиш нещо за частите, тогава имаш състезание, не си свободен. Като правиш нещо от любов към Бога, ти си свободен. Само там седи свободата. Всеки вижда погрешките на другите, а пък погрешките сами са частно. Няма нещо по-неустойчиво от човешката любов. Устойчивото у човека е Божественото. Бог трябва да слезе у хората, за да измени човешката любов и да я превърне в Божествена. А пък ний трябва да живеем у Бога, за да се изправи нашата любов. Много мъчно е да се освободи човек от миналите навици. Вижте онзи тютюнджия или пияница: като види, че някой пуши или пие, потекат му лиги. Човек, като изправи своите слабости, е силен, а пък като не ги изправи, е слаб. Да кажем, че пътувате в автомобил. Няма място и ти казват: „Ти си силен, да турим слаб на твоето място.“ А пък теб не е приятно. Или да кажем, че са приготвили за тебе едно хубаво ядене. Идва един гладен и ти да му го дадеш, и да ти е приятно. Законът е такъв: Който не може да изправи лошите навици, е слаб човек; а пък който може да ги направи и да ги изправи, е силен човек. Когато имаш един навик, идеята ти е все добра. Например навика ти да събираш, да забогатяваш. Не е лош този навик, но този добрият навик се обръща в зло. После, да даваш е добър навик, но ти можеш да даваш и със своето даване можеш да направиш някоя пакост. Например дошъл някой и ти му даваш пари: с тези пари той може да купи оръжие и да убие някого. Някой идва при мене и ми казва: „Жена ми е гладна.“ Казвам му: „Да дойде жена ти.“ Той казва: „Децата ми са гладни.“ Аз му отговарям: „Да дойдат децата ти.“ Той казва: „Жена ми не може да стане.“ Казвам му: „Тя, като реши да дойде, ще оздравее.“ А пък аз виждам, че той няма нито жена, нито деца. Казвам му: „Както помагам на тебе, така ще помогна и на жена ти.“ Той казва: „Тя има работа и не може да дойде тук.“ Казвам му: „И аз имам работа.“ Някой идва и ми казва: „Аз имам много бърза работа. Помогнете по-скоро.“ Казвам му: „И аз бързам, почакайте малко.“ Че имал бърза работа, съзнавам, но и аз бързам. Ако е по-бърза от моята, аз ще отстъпя. Ако той бърза, за да отиде да направи някое добро, аз ще му отслужа. А пък той има бърза работа: да се удоволствува, да направи гешефт, да печели пари. Сестрата ми каза, че иска да се върне с кон през Чамкория. Казаха ѝ: нека да отиде без кон. Има три Николини. Има една в Божествения свят, тя е с крила. Има една друга в духовния свят, тя е много добре облечена. А пък третата е с дрипи, тук, на Земята. Онази, с крилата, на кон не язди. А пък тази иска кон да ѝ хванат. Аз погледнах коня. Конярят го биеше по краката. И един ден ще каже конят: „Знаете ли колко ме биха заради тебе?“ Въпросът е съзнателно да постъпва човек. Аз не се качвам на кон по единствената причина: като се завъртвам някъде, конят подскочи и си загубвам настроението. И някой път не се качвам на автомобил, понеже и той подскача и главата се разклаща. А пък като вървя с моя автомобил, вървя по-добре. Ти тури Божествената мисъл. Ако аз бих се качил на кон, трябва конят да е снажен, хубав, пълен с магнетизъм. А пък някой път се качиш на някой кон халаше. И освен че нищо няма да вземеш, но той ще вземе от тебе. Когато имаш едно неразположение на духа, да го отделиш от себе си. Да носиш някой път едно неразположение на духа като едно своенравно дете. Всичко ти е криво тогава. То е едно дете, което трябва да възпиташ, да го облагородиш. А пък ти вземаш неговата страна, ставаш като него и го защищаваш. Човек да разчита не на хората или на нещо външно, а на Божественото, понеже гдето има живи хора, все ще се притече някой от тях, те са в услуга на Божественото. Веднъж, във време на войната, мене ме държаха по-дълго време в една къща да помагам. В къщата останах до 12 часа в полунощ. А пък беше военно положение. Можеше човек да намери участъка. Хазяинът ми беше генерал. Той искаше да ме придружи до вкъщи, а пък аз казах, че не искам. Вместо генерала, при мене на улицата се прикомандирова едно голямо куче. И когато минавахме покрай стражар, кучето обикаля около него и той мисли, че аз съм инспектор, и ме отминава. Минаваме покрай друг стражар. Кучето пак се завърти около него и стражарят пак мисли, че съм инспектор с куче, официално лице. Дойдохме до 66 (става дума за къщата на ул. „Опълченска“ № 66 (в София), където Учителят е живял), аз му дадох хляб и сутринта го нямаше. Та, това куче изпълни длъжността си много добре. На другата сутрин приказваха, че снощи минало началството. Значи едно куче ми отслужи в това, в което генералът щеше да ми отслужи. Аз щях да си отида и без кучето, но беше интересно с кучето. Минаваме покрай стражаря, кучето се позавърти около него, аз мина и поздравя стражаря, и той се изправи и поздравява. После, като срещна друг стражар, пак го поздравя, и той ме поздравява. Колко е ясно времето днеска. Няма нито едно облаче. Ний сега пак не можахме да минем без коне. Дойдоха пак два коня с нас за багажа. Човек трябва да разчита на Божественото. Има един Божествен Промисъл, на който човек трябва да разчита. Има един Божествен Промисъл, той още в началото ти казва: „Не тръгвай“ или „Тръгни.“ (Разговор след сутрешната закуска, в 8 ч сутринта, сряда, при моста.) Един казва: „Аз ще тръгна по Бога, но имам жена и деца. Като ги наредя, тогава ще тръгна.“ Така все отлагаме и времето изтича. Когато казваме: това не можем, онова не можем, това са залъгалки. Човек е силен в момента. Ти казваш: „Аз не съм богат.“ Ти не трябва да бъдеш богат. Богатството и сиромашията са два полюса. Богатството се намалява, а пък сиромашията се увеличава. Сиромашията е последен плод в земята, за да поникне, а пък богатството е зрял плод, който береш. Ний се мамим: ний мислим да уредим работите си, а пък те са уредени. И уредените работи трябва да ги използуваме. Ний мислим да работим, като си уредим работите си. Не, сега почни да работиш. Ти ще посадиш семената и като подрасте дървото, ще има да ядеш изобилно. Всички се спъваме и казваме: това нямаме, онова нямаме. Всичко имаме, какво ни липсва? От нас ли зависи да накараме Слънцето да грее и да се ползуваме от тези блага тук, около нас? Не. Ти обичаш един човек. Ти трябва да се нагодиш за любовта му. Ако не се нагодиш, не можеш да я възприемеш. Религиозните хора искат да станат добри, без да знаят, че те са добри. В човешкия ум не наливай всички какви да е каши, да не стане някоя попара. Глупавият изказва нещата с много думи, а пък умният ги изказва с малко думи. Господ се показва на всички хора според степента на тяхното съзнание – приспособява се. Слънцето, за да не бъде достъпно, е далеч на 92 милиона мили. Нали сте писали вий някой път любовни писма. Например пишеш: „Ти ми носиш всичкото щастие.“ Това, което пишеш, вярно ли е? Ти казваш, че той ти носи щастие. Че, той сам е нещастен, а пишеш, че той те прави щастлива. Някоя мома идва при мене и казва: „Аз искам да се оженя за един идеален момък.“ Казвам ѝ: „Идеалният момък за тебе, глупачка, ли ще се ожени?“ Дойде един момък и ми казва същото. Казвам му подобно. Това, дето се жените вие, цаните се за слугини. В онзи свят няма никакви женитби. Онзи свят е като тази светлина, която е сега днес горе над нас. Умственият свят е толкова добре уреден, че ти само да ходиш, дето искаш. В онзи свят няма да можеш да се скараш с никого. Щом се породи желание да му кажеш някоя отрицателна дума, той изчезне зад тебе. Същото така, ако иска да се кара някой с тебе, и ти ще изчезнеш веднага за него. Затова, който иска да се кара, го пращат тук. Ти търсиш да обичаш някого, да обичаш една част от цялото. Понеже обичате цялото, то заради цялото ще обичате частите. Вие още не сте проявили любовта си. Всеки ден увеличавайте с по една стотна от градуса любовта си. XIX година (1939–1940) 43-та лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 24 юли 1940 г., при моста между Чамкория и Мусала.
  17. valiamaria

    1929_08_21 Абсолютна чистота

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата „Ключът на живота“, Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Определени движения“, 12 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Определени движения“, 12 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Второ издание, ИК 555, Варна,1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 1929 единична беседа АБСОЛЮТНА ЧИСТОТА Думата "чистота" е понятна на всички хора. Тя има двояк смисъл: външен и вътрешен. Външната чистота всеки я вижда и разбира. Когато се говори за външна чистота на къщата, ние разбираме, че тя е добре измазана отвън и отвътре, подът на стаите измит, прахът навсякъде изчистен. Когато се говори за външна чистота на дрехата, разбираме, ако е бяла, да бъде добре изпрана; ако е черна, да няма никакви петна по нея. Когато се говори за чистота на масло, разбираме да бъде прясно, бистро, без никакви примеси. Значи, чисти неща са ония, в които няма никакви примеси, никакви странични елементи. Съдържат ли някакви примеси в себе си, тия неща са нечисти. Нечистотата се дължи на известни елементи, които се срещат в живота и в природата. Следователно говорим ли за чистота, веднага в ума ни изпъква противоположното и – нечистотата. И обратно, говорим ли за нечистотата, пред нас изпъква идеята за чистотата. Тия две понятия са напълно противоположни. – Кога можем да кажем, че животът на човека е чист? – Когато има висок идеал, когато живее съзнателно, когато е здрав. Влезе ли един от елементите на нечистота в неговия живот, веднага смъртта прави крачка напред. Колкото повече нечистотата се увеличава, толкова по-бързо смъртта влиза в живота. Смъртта и нечистотата се намират в отношения право пропорционални помежду си. Като знае човек това, първата задача в живота му е да пречисти своята мисъл. Пречисти ли мисълта си, той има ясна представа за всички неща. Пречисти ли мисълта си, човек има вече ясна представа за Бога. Тогава Бог няма да бъде някаква форма вън от него, както днес Го разглеждат. Бог е източник на живота. А какво по-голямо благо може да очаква човек от живота? Всички красиви подтици, всички радости в човека се дължат на онова вътрешно съзнание в него, че съществува, т.е. че живее. Той става сутрин бодър, весел и здрав, погледне към изгряващото слънце и се радва, че в ума му се ражда някаква малка идея за работа през деня. Това състояние в човека е резултат на първите издънки от дървото на живота. Често слушате някой човек да се оплаква, че животът е тежък, че от сутрин до вечер трябва да мисли за прехраната и за облеклото си. Обаче, въпросът за храната и за облеклото е елемент на физическия, на материалния живот. Физическата храна не е необходим елемент за духовния живот на човека. Да бъде човек духовен, това не подразбира, че трябва да яде много, нито пък яденето да бъде вкусно приготвено, с ред приправки . Приправките в яденето са странични елементи. Всяко разумно същество приема храна, съответна на неговото развитие. Обаче, има нещо общо в храненето на всички живи същества. Общото в храненето се заключава в храната, която приемат. Например всички живи същества на земята се нуждаят от въздух, от вода и от някаква твърда храна. Първоначално те са приемали хранителните елементи само от въздуха, после от – водата и най-после от твърдата материя. Някога човек се е хранил само със светлина. Днес той е забравил този начин на хранене. Днес само очите му са запазили изкуството да се хранят със светлина. Наистина, ако очите на човека дълго време не приемат светлина, ще се атрофират. И тъй, първата задача на човека е да си състави ясна представа за Първата Причина на нещата, за Бога. Говори ли се за Него, човек трябва да включва в съзнанието Му всички живи същества от най-малкото до най-голямото. Бог еднакво се грижи за живота на всички същества. Животът изтича от Него и Той се грижи за този живот. Животът на вселената се крие в Него. Няма същество по-велико, по-благородно, по-отзивчиво и по-добро от Бога. Няма подобен на Него. И грешникът, и светията като помислят за Бога, дълбоко някъде в душата им трепва една струна. Не разбере ли произхода на това трепване, човек ще мине и замине през живота, без да схване неговата същина и присъствието на Великото Начало в него. Много пъти трепва човек, но той трябва да различава свещения трепет в себе си от обикновеното трепване. Като срещне мечка в гората, човек трепва, но грубо е това трепване. Той изгубва и ума, и дума. Човек трепва и от погледа на красивата мома, но това трепване е приятно. И най-големият герой трепва от погледа на красивата мома. – Защо? – Не може да носи благото, което този поглед съдържа. Всяко благо крие в себе си една малка опасност. – За кого? – За онзи, който не е готов за това благо. Човек изпитва страх от всяко нещо, за което не е готов. Защо човек се страхува? – Защото някога се е отклонил от Бога. И днес, като дойде до мястото, отдето се е отклонил, той започва да се страхува. Дойде ли човек до правата мисъл, страхът му се превръща в разумна сила. Като мисли право човек от нищо не се страхува. За да придобие права мисъл, човек трябва да си състави ясна представа за Бога. Има ли ясна представа за Бога, той може да придобие онова истинско, положително знание, което повдига и облагородява човека, което осмисля неговия живот. Който не може да си състави ясна, определена идея за Първата Причина, той не само, че не може да постигне нещо ново, но ще изгуби и онова, което е постигнал Ако е бил учен, ще изгуби знанието си; ако е бил силен, ще изгуби силата си; ако е бил здрав, ще изгуби здравето си; ако е бол богат, ще изгуби богатството си. Той ще се намери в положението на човек, без идеал и подтик в живота си, без всякакво вдъхновение. В съзнанието си той ще носи една идея, че някога е бил богат, силен, здрав, учен, а сега е сиромах, слаб, болен и невежа, без никакви знания. Някои казват, че като изгуби всичко, човек престава да мисли, да чувствува и да действува право. – Наистина, ако се безпокои и тревожи, човек изгубва правата мисъл, правото чувство и правото действие, вследствие на което преждевременно остарява. Ако не се безпокои и разбира смисъла на изпитанията и страданията, човек носи в себе си трезви, прави мисли, благородни и възвишени чувства, които го свързват с Бога и дават простор и полет на неговата дейност. Трябва ли човек да се безпокои за живота си, как ще го прекара, дали ще бъде здрав, ще има ли достатъчно средства? Когато царският син постъпва в училището, трябва ли да мисли, кой ще го поддържа? За него въпросът е разрешен. Веднъж дошъл на земята и постъпил в училището, от него се иска само едно – да учи. За всичко останало бащата поема грижа. Ако е мързелив и не учи, синът сам ще понесе последствията на своя мързел. Всички хора се намират в положението на царския син. Те са дошли на земята да учат, за което им е дадено всичко: хляб, вода, въздух и светлина. Какво се иска от тях? Нищо друго, освен да учат. Един ден, като се върнат на небето, Баща им ще ги пита, какво са научили от дългата екскурзия на земята. Така и вас ще питат, какво сте научили като сте ходили на седемте рилски езера. Ще кажете, че сте ходили по върховете на Рила и сте обикаляли езерата. Че сте се качвали по върховете, че сте обикаляли езерата, това още нищо не значи. Това не е никаква наука. Върховете, езерата, това са символи, които трябва да се разбират. Всеки връх, всяко езеро представят листа от великата книга на природата. За вас е важно, колко листа сте прочели от тази книга и какво сте разбрали от тях. Качването по високите планински върхове крие в себе си дълбок смисъл. Който разбира смисъла на това изкачване, той се ползува от богатството на тия върхове. Голямо богатство, материално и духовно, крият в себе си планините. Високите планински върхове изпращат част от своето богатство на долините. Те ги напояват, правят ги плодородни, богати с живот. На същото основание, човек трябва да се качва по планините, за да вземе нещо от тях, да забогатее и да слезе после в долината на живота, да даде от това, което е придобил. Кой човек наричаме богат? Богат човек е онзи, който живее с велики, с възвишени идеи. Добрият човек е богат, защото всеки момент може да дава от себе си. Злото е беден човек, от когото нищо не можете да вземете. Той мисли, от кого какво да вземе, но сам нищо не може да даде. Казано е в Писанието: "Не се противи на злото". Това значи: не се противи на бедния. Настояваш ли да вземеш нещо от него, освен че нищо няма да получиш, но отгоре на това и ще плащаш за него. Следователно, стихът "не противи се на злото" крие в себе си важна формула в икономиката на живота. Ето защо, срещнеш ли беден, стори му път да мине. Не постъпиш ли така, спреш ли го в пътя му, той ще започне да те обира. Бедният разчита на милостта на богатите. Който влиза във Великата Школа на живота да се учи, той трябва да ликвидира с просията. Казано е в Писанието: "Само чистите по сърце ще видят Бога". Чист по сърце е богатият, добрият, разумният човек. Който има тия качества в себе си, той ще види Бога, т.е. ще Го разбере. Да разберете Бога, това не подразбира освобождаване от страдания и мъчнотии. Нещастията и страданията неизбежно ще дойдат, но чистият по сърце лесно се справя с тях. Вие пътувате през море, дето стават големи бури. Тези бури ще се предадат и на парахода, с който пътувате. Вълните ще го заливат, ще го клатушкат, но за да стигне благополучно на пристанището, в парахода трябва да цари мир и хармония. Най-малката дупчица на парахода е в състояние да пусне морските вълни вътре, а с това целият екипаж да се изложи на явна смърт. Каквото е действието на морските вълни, влезли в парахода, за неговия екипаж, такова е действието на отрицателните и нечисти мисли за човека. Пазете се от всяка лоша, нечиста мисъл, която попада във вашия ум. Една такава мисъл е в състояние да поквари целия човешки живот. Като знаете това, пазете чистота в живота си. Днес от всеки човек се иска физическа, сърдечна и умствена чистота. Дето ходи, той трябва да пази абсолютна чистота. По улиците, в дома си или на планината, човек трябва да пази абсолютна чистота. Трябва ли след него да вървят слуги и да чистят? Някой мисли за себе си, че е чист и свет човек, а навсякъде оставя нечистотиите си. Вижте какво прави този човек на планината, дето няма човешки надписи за пазене чистота и ред. Там ще види той, че нито е чист, нито е свет човек. Когато планината се възмущава от нечистотата на човека, тя праща бури и ветрове, гръмотевици, светкавици и дъжд, да се чисти и да покаже на хората, че мястото им не е там. Който съзнателно поддържа чистота във физическия си живот, той ще бъде чист и в сърдечния, и в умствения си живот. Може ли човек да говори за висок идеал, за вяра в Бога, ако не спазва най-елементарната чистота на физическия свят? Чист трябва да бъде човек във всяко отношение! Що се отнася до личния живот на човека, той носи отговорност за всичко. Дойде ли до целокупния живот, отговорността не е негова. Следователно, в своя личен живот човек трябва да пази физическа, духовна и умствена чистота. Тъй щото, искате ли да бъдете здрави и весели, всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и всяко ваше действие, трябва да са проникнати от идеята за абсолютна чистота. Само при това положение вие можете да се радвате на Божието благословение. Не пазите ли тази чистота, вие доброволно се излагате на явна смърт. Време е човек да се откаже от дребнавостите на живота, които нарушават неговата чистота. Какво от това, че някой му казал една обидна дума? Не внасяйте нищо отрицателно в ума и сърцето си. От вас се иска съзнателна, разумна работа, да докажете на себе си и на окръжаващите, че сте свободни от отрицателното в живота. Работете върху себе си съзнателно и с любов, да развиете не само физическа, но и духовна сила, да правите чудеса. Казва се за Христа, че дошъл на земята да понесе греховете на ця