Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'Общ Окултен Клас'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология, Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Categories

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Calendars

  • Беседите изнасяни на датата

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Двата принципа Размишление. Въ миналата лекция се каза, че първата дума на Божествения езикъ е любовьта. Това е твърдение, което не е доказано, а трѣбва да се докаже. За да избѣгнатъ доказателствата, нѣкои ще кажать, че това е аксиома. Като аксиома, то не се нуждае отъ доказателство. Човѣкъ трѣбва да диша, това е аксиома. Щомъ нѣкой отрече тази аксиома, ще го хванемъ за врата и силно ще го стиснемъ. Като започне да се задушава, той веднага ще признае аксиомата, че безъ въздухъ не може да се живѣе. Значи, аксиомата е такова научно твърдение, за което всички хора, въ всички времена и епохи. иматъ едно и сѫщо мнение и отъ което всички хора едновременно иматъ нужда. Аксиомата е достѫпна за всички умове. Безъ доказване всички хора я разбиратъ. Дойдете ли до теоремата, тамъ въпросътъ е поставенъ другояче. За да приемете известна теорема като твърдение, тя непременно трѣбва да се докаже. Апостолъ Павелъ казва: „Първиятъ плодъ на Духа е любовьта.“ Духътъ е разумното начало въ свѣта. Следователно, ако възъ основа на думитѣ, казани отъ апостолъ Павелъ, приемемъ, че първиятъ плодъ на разумното начало е любовьта, ние имаме едно становище. Обаче, ако търсимъ първата дума, която произлиза отъ любовьта, въпросътъ е другъ. Сега трѣбва да мислите върху първата дума на любовьта. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь.“ Значи, когато любовьта действува между двама души, всѣкога единиятъ люби, а другиятъ приема неговата любовь. И двамата едновременно не могатъ да любятъ. Единиятъ ще застане на мѣстото на Бога и ще люби, а другиятъ ще приема любовьта и ще благодари за нея. Единиятъ ще бѫде проводникъ на Божията Любовь, а другиятъ ще бѫде човѣкътъ, когото любятъ. Човѣкъ не може да люби, той само приема любовьта. Когато посети човѣка, любовьта го подига, дава му потикъ да върви напредъ, възкресява го. Само Божественото възкресява човѣка. Когато възкръсне, човѣкъ трѣбва да цѣлува рѫцетѣ и краката на Божественото, да Му благодари. Не благодари ли, той е осѫденъ на смърть. За да живѣе, човѣкъ трѣбва да благодари. Не благодари ли, той не е човѣкъ; щомъ не е човѣкъ, не заслужва да живѣе. Божественото люби, а човѣкъ благодари. Така сѫ разпредѣлили ролитѣ си дветѣ начала въ човѣка — Божественото и човѣшкото. На Божественото не можете да поставите никакви граници. никакви предѣли. Божествениятъ свѣтъ е безграниченъ. Опита ли се нѣкой да забие единъ колъ въ Божествения свѣтъ, като граница на нѣщата, той веднага се намира въ човѣшкия свѣтъ. Колове сѫществуватъ само въ човѣшкия свѣтъ. Само тамъ се позволява ограждане съ колове и плетове. Като изучаваме живота на хората, ние можемъ да го раздѣлимъ на нѣколко категории: животъ на обикновения човѣкъ, на талантливия, на гениалния и на светията. Дойдете ли до живота на обикновения човѣкъ, ще видите, че презъ каквито положения да минава, все обикновенъ ще си остане, навсѣкѫде ще носи своитѣ качества. И генералъ да стане, и ученъ, и светия — все обикновенъ ще бѫде. Сѫщото можемъ да кажемъ и за останалитѣ категории на живота. Каквото положение да вземе талантливиятъ, навсѣкѫде ще се прояви като талантливъ. По-далечъ отъ себе си не може да отиде. Обикновената постѫпка всѣкога си остава обикновена. Постѫпката на талантливия всѣкога си остава съ своитѣ специфични качества. Постѫпката на гениалния всѣкога си остава гениална. Постѫпката на светията всѣкога си остава света. Външно човѣкъ може да обърка проявитѣ на хората, да предаде на обикновената постѫпка по-високи качества, но вѫтрешно, по сѫщина, проявитѣ на всѢки човѣкъ сѫ строго разграничени. Онзи, който различава нѣщата, никога не може да предаде на обикновената постѫпка по-високи качества отъ тия, които тя притежава. Можете ли да кажете на онзи, който ви е обралъ, че е постѫпилъ като светия? Какви сѫ постиженията на обикновения животъ? Обикновени. И при Бога да отиде, въ края на краищата обикновениятъ човѣкъ ще има обикновени резултати. Защо? Защото и отношенията на Бога къмъ него ще бѫдатъ обикновени. Като човѣкъ, свързанъ повече съ земята, Богъ ще заповѣда да му дадатъ всичко въ изобилие: хлѣбъ, кѫщи, ниви. Като се върне у дома си, ще започне да се суети, това да направи, онова да направи, докато дойдатъ крадци и го обератъ. После ще отиде да се оплаква, че го обрали. Даде ли му се по-голѣмо богатство, той ще пълни хамбара си съ жито, но после ще съжалява, че житото мухлясало. Какво придобива обикновениятъ човѣкъ отъ усилията, които прави въ живота си? Има нѣщо красиво въ живота на обикновения, на талантливия, на гениалния човѣкъ, както и на светията, но всѣки отъ тѣхъ трѣбва да се подигне едно стѫпало по-горе отъ положението, въ което се е намиралъ. Като човѣкъ, безразлично въ коя категория на живота се намира, всѣки трѣбва да проявява Божественото въ себе си. Не проявява ли Божественото начало въ себе си, ние го считаме мъртавъ човѣкъ. Той ходи и се движи между живитѣ, но е мъртавъ. Живъ човѣкъ е онзи, който проявява едновременно и дветѣ си естества: първо Божественото, а после — човѣшкото. Всѣка работа започва съ Божественото. Значи, на пръвъ планъ е Божественото. Запримѣръ, въ свѣта първо се е явило изобилието, а после е дошълъ недоимъкътъ. Като се е видѣлъ въ лишения, човѣкъ започналъ да краде, т. е. той проявилъ своето човѣшко естество. Когато отниматъ на човѣка единствения хлѣбъ, който си е изработилъ, това наричаме кражба. Обаче, ако отъ хиляда хлѣба отнематъ единъ, това не е кражба. Така е въ природата. Ето защо, имашъ ли два хлѣба въ торбата си и срещнешъ човѣкъ, който нѣма нито единъ, дай му единъ отъ своитѣ. Не чакай той да ти го вземе. Ако имашъ само единъ хлѣбъ, бѫди увѣренъ, че нѣма да срещнешъ човѣкъ, който може да те обере. Това е законъ. Следователно, чуете ли нѣкой да казва, че взели единствения му хлѣбъ, че отнели хапката отъ устата му, знайте, че този човѣкъ си служи съ теореми, които трѣбва да се докажатъ. Докато не се докажатъ, тѣ не могатъ да се приематъ за научни твърдения. Ако, наистина, сѫ взели хапката отъ устата на нѣкого, това показва, че той е изялъ вече десеть хапки. Значи, взели сѫ единадесетата хапка отъ устата му, а не първата. Първата хапка е право на човѣка, и никой не може да му я отнеме. Като слушатъ да имъ се говори, нѣкои казватъ, че знаятъ тия нѣща, че нѣма нови работи за тѣхъ. Наистина, има нѣща, въ които хората сѫ специалисти, могатъ да държатъ лекции. Запримѣръ, тѣ казватъ, че знаятъ, какъ да живѣятъ, да се хранятъ, да се обличатъ, не се нуждаятъ отъ никакви лекции. Тѣ знаятъ да живѣятъ, но въпрѣки това умиратъ; знаятъ, какъ и съ какво трѣбва да се хранятъ, но въпрѣки това боледуватъ; знаятъ да се обличатъ, но въпрѣки това сѫ недоволни отъ облѣклото. Птицитѣ научиха изкуството да се обличатъ сами. Тѣхнитѣ дрехи изникватъ отъ тѣлото имъ. Тѣ ги пъстрятъ съ специални бои, които никога не губятъ цвѣта си, но по-далечъ отъ това изкуство не сѫ отишли. И човѣкъ, като птицата, не е отишълъ по-далечъ отъ изкуството, което е постигналъ като човѣкъ. Сега той трѣбва да даде пѫть на Божественото въ себе си, да прояви изкуството, което Божественото носи. Като ученици, за васъ е важно да знаете основното качество на човѣка. Ако дойдете до растенията и до птицитѣ, ще видите, че тѣ разрешиха въпроса за цвѣтоветѣ. Въ гамата на цвѣтоветѣ тѣ работятъ по-добре отъ човѣка. За тѣхъ цвѣтоветѣ представятъ азбука. Защо въпрѣки това не сѫ станали културни? Защото не знаятъ да сливатъ тѣзи букви въ срички и думи. Тѣ нѣматъ речь, слово, както по-напредналитѣ отъ тѣхъ сѫщества. Въ това отношение цвѣтоветѣ представятъ външната страна на една жива идея. Растенията и птицитѣ сѫ дошли до външната страна на тази идея, безъ да проникнатъ въ вѫтрешната й страна. Ако проникнатъ въ вѫтрешната страна на тази идея, тѣ ще излѣзатъ отъ ограничения животъ на растения и животни, ще влѣзатъ въ категорията на хората. Сега, да се върнемъ къмъ основната мисъль. Дайте ходъ на Божественото въ себе си. Дойде ли Божественото въ тебе, ти ставашъ господарь на себе си. Ти можешъ вече да обичашъ, безъ да мислишъ дали те обичатъ. Ако искашъ непременно да отговарятъ на любовьта ти, ти живѣешъ въ човѣшкото. Ти стани господарь на положението. Ти обичай! Ако не те обичатъ, това показва, че хората около тебе не сѫ проявили още Божественото. Каже ли нѣкой, че нѣма кой да го обича, той не говори истината. Веднъжъ е създаденъ, значи, Богъ пръвъ го е обичалъ. После той се е родилъ — майка му и баща му сѫ го обичали. Цѣлъ животъ е ялъ и пилъ, обличалъ се е — хиляди сѫщества сѫ станали жертва за него отъ любовь. И следъ всичко това човѣкъ се осмѣлява да казва, че никой не го обичалъ. Да мисли и да говори човѣкъ по този начинъ, това значи израждане. Това е най-голѣмата лъжа, отъ която човѣкъ трѣбва да се освободи. Ако, наистина, нѣма кой да те обича, ти обичай. Твой е редътъ. Сега ти трѣбва да проявишъ любовьта си. Като проявишъ Божественото въ себе си, хората непременно ще те обикнатъ. Ако, наистина, нѣма кой да те обича, ето, предъ тебе стои едно сираче, безъ майка и безъ баща, безъ братя безъ и сестри. Вземи това сираче и го осинови. Ти си богатъ човѣкъ, разполагашь съ милиони. Вземи това сираче при себе си, то ще ти бѫде синъ и слуга; ще ти помага, ще ти услужва въ всичко. Ти започвашъ да мислишъ, да се колебаешъ, да го вземешъ ли при себе си, дали заслужава тази жертва и т. н. Щомъ мислишъ толкова много, ти не можешъ да му бѫдешъ баща. То ще си намѣри другъ баща, който ще го приеме веднага, безъ голѣми разсѫждения. Едно се иска отъ човѣка. Всѣка сутринь, като става отъ леглото си, той трѣбва да се запитва: Обичалъ ли съмъ, т. е. далъ ли съмъ възможность на Божественото въ мене да се прояви? Ако си обичалъ, и тебе ще обичатъ. Това е законъ за цѣлото Битие. Невъзможно е човѣкъ да обича и да не го обичатъ. Невъзможно е човѣкъ да е далъ и да не е получилъ. Това е правило безъ изключения, защото е валидно за всички свѣтове. Любовьта е законъ безъ никакви изключения. Много хора очакватъ на родителитѣ си, на учителитѣ си, тѣ да направятъ всичко за тѣхъ. Значи тѣ очакватъ да бѫдатъ осиновени. За да бѫдешъ осиновенъ отъ нѣкого, ти трѣбва да бѫдешъ готовъ да му станешъ синъ и слуга. Искашъ да станешъ синъ и слуга на нѣкого, а си вирналъ глава нагоре, турилъ си рѫцетѣ си отзадъ и вървишъ гордо. Не, ще туришъ рѫцетѣ си напредъ, а не назадъ; ще засилвашъ умствената, а не животинската си природа. Работа се иска отъ човѣка, а не само ядене и пиене. Съвременниятъ човѣкъ се нуждае отъ една основна идея, която при всички условия на живота му да остане една и сѫща, да не се мѣни. Основната идея на парахода е котвата. Ако параходътъ не е завързанъ за котвата, вълнитѣ ще го отнесатъ всрѣдъ морето, дето буритѣ ще го разрушатъ. Основната идея за човѣка е вѣрата му въ Божественото. Докато се държи за Божественото, и въ ада да влѣзе, пакъ живъ ще излѣзе. Съ Божественото ли си, навсѣкѫде си добре — и въ рая и въ ада, и въ живота и въ смъртьта. Щомъ се държишъ за Божественото, колкото пѫти да падашъ, пакъ ще ставашъ; колкото да се обезсърдчавашъ, пакъ ще се насърдчавашъ; колкото да скърбишъ, пакъ радостенъ ще станешъ. — Ами ако изгубя любовьта си? — Любовьта никога не се губи. Богъ е Любовь. Може ли Богъ да се изгуби? Той може да се оттегли отъ тебе, за да те изпита, но никога не може да се изгуби. Като изучавате живота, вие трѣбва да го изучавате отъ кабалистична гледна точка. Въ математиката изучавате числата и действията съ тѣхъ. Всѣко число, пренесено въ живота, означава сборъ отъ живи сили, отъ енергии. Запримѣръ, числото едно, т. е. единицата, означава мѫжкия принципъ, бащата; числото две, двойката — женския принципъ, майката; числото три — детето. Когато вземете 22, вие казвате, че дветѣ се е умножило само на себе си. Като умножите 2 х 2, ще получите четири, но за васъ и четворката е толкова разбрана. колкото и двойката. Двойката представя пѫтя, по който дадено тѣло се развива; тройката — процесътъ на самото развиване. Когато се намѣри въ противоречие, човѣкъ се мѫчи да разреши противоречието си въ единицата; ако не може да го разреши въ единицата, отправя се къмъ двойката; ако и въ двойката не може, отива къмъ тройката; ако и въ тройката не може, отива къмъ четворката, петорката, до деветтѣ. Числото деветь означава резултатъ. Значи, като дойде до деветтѣ, човѣкъ постига известенъ резултатъ. Въ пѫтя на развитието си, човѣкъ прави различни движения, които външно, сами по себе си, могатъ да бѫдатъ неразумни, но, по отношение на друго нѣкакво съзнание, тѣ сѫ разумни. Запримѣръ, за самото перо движението му по хартията е несъзнателно; обаче, за онзи, който пише съ перото, колкото и каквито разнообразни движения да прави, въ края на краищата, написаното крие въ себе си известно съдържание и смисълъ. Научете се да превеждате нѣщата, да ги осмисляте. Иначе, животътъ става безсмисленъ и безсъдържателенъ. Нѣкой иска да го обичатъ. Това не е безсмислено. Фактътъ, че се нуждае отъ любовьта на нѣкого, това показва, че той иска да види проявитѣ на Божественото. Щомъ иска да бѫде обичанъ, той трѣбва да е готовъ да благодари. Щомъ дойде онзи, който ви обича, вие ще отправите рѫцетѣ си къмъ него, ще го пригърнете и ще му благодарите. Азъ разглеждамъ пригръщането въ най-красивъ и чистъ смисълъ. Какво правите, когато искате да пиете вода отъ нѣкой планински изворъ? Вие се навеждате, туряте шепата си въ извора, гребвате съ нея вода и я приближавате Къмъ устата. Пиенето на водата не е нищо друго, освенъ цѣлуване на водата. Водата представя Божествения принципъ, който влиза въ човѣка и утолява жаждата му. Щомъ жаждата му се уталожи, той се успокоява. Следователно, успокоите ли се, вие трѣбва да благодарите на Божественото благо — водата, съ което показвате, че сте приели, разбрали и оценили любовьта. Следователно, дойде ли Божественото при васъ, да ви донесе своята любовь, бѫдете готови да го приемете, както трѣбва, и да му благодарите. Съ рѫцетѣ си ще го пипнете и пригърнете, съ очитѣ си ще го погледнете, съ носа си ще го помиришете, съ устата си ще го цѣлунете. Всички удове, съ които си служите, сѫ разумни. Рѫцетѣ, краката, очитѣ, ушитѣ, носътъ, устата на човѣка сѫ разумни, защото чрезъ тѣхъ той възприема Божественото и му благодари. Това значи живъ човѣкъ. Може ли по този начинъ да приеме Божественото и да му благодари, човѣкъ може да влѣзе въ рая. Не е ли готовъ да се отнесе по този начинъ съ Божественото, човѣкъ не може да влѣзе въ рая. Така постѫпвайте и съ себе си. Цѣлунете и помилвайте рѫката си, която върши разумни работи. Цѣлунете и пригърнете краката си, които пренасятъ тѣлото отъ едно мѣсто на друго, да върши разумни работи. Какъ благодарятъ хо рата? Ще цѣлунатъ рѫката на нѣкого, който я турилъ въ рѫкавица. Не, ще цѣлувате голата рѫка на човѣка. Голи дойдохте въ свѣта, голи ще се явите и предъ Бога. Нищо срамно нѣма въ голотата, съ която Богъ ви е изпратилъ. Това, което се срамува въ човѣка, е животното, животинската кожа, която ви дадоха да облѣчете, за да слѣзете на земята. Ще съблѣчете животинскитѣ си дрехи и ще облѣчете ония хубави, красиви дрехи, създадени отъ Божественото въ васъ. Останете ли само съ тия дрехи, вие ще свѣтите като слънце. Нищо нечисто нѣма въ дрехитѣ, които Божественото е изработило. Съ тѣзи дрехи ще се явите предъ Господа, ще паднете предъ нозетѣ Му и ще ги пригръщате и цѣлувате. Какво по-велико нѣщо отъ това, да пригръщате и цѣлувате рѫцетѣ и нозетѣ на своя Баща? Отъ очитѣ ви ще потекатъ нѣколко сълзи, но тѣ ще бѫдатъ сълзи на благословение, сълзи за възкресение на човѣчеството. Днесъ религиознитѣ и духовни хора говорятъ за Бога, или слушатъ да имъ се говори, а не знаятъ, какво положение да заематъ. Видятъ ли, че нѣкой не знае, какво положение да заеме, когато му се говори за Бога, разумнитѣ сѫщестяа му даватъ първия урокъ по смирение и го изпращатъ да отиде при своя Баща, да пригърне и цѣлуне нозетѣ Му. Като види, че сѫ го били, Богъ ще го погледне съ любовь, и болката му ще изчезне. Следъ това при Бога ще се яви онзи, който е далъ първия урокъ на смирение на своя ближенъ и ще го заставятъ да прояви къмъ него Божествения принципъ, т. е. да го обикне. Щомъ го обикне, той ще започне да го учи, ще му даде всички добри условия за развитие. Така само ще изкупи своята погрѣшка. Следователно, всѣки, който ви обича и се жертвува за васъ, по нѣкакъвъ начинъ изкупва нѣкоя своя погрѣшка въ миналото. Знайте, че въ отношенията на хората има нѣщо Божествено. Тъй щото, натъкнете ли се на Божественото, застанете предъ него съ свещенъ трепетъ, както жадниятъ — предъ водата, и благодарете, че ви се е отдалъ случай да го изучавате. Вие трѣбва да изучавате проявитѣ на Божественото и да ги различавате отъ обикновенитѣ човѣшки прояви. Дето човѣшкото се проявява, тамъ има тревоги и безпокойства. Не е лошо понѣкога да се разтревожи човѣкъ, но ако цѣлъ животъ се тревожи, ако цѣлъ животъ се проявява като обикновенъ, той не е разбралъ смисъла на нѣщата. Отъ сутринь до вечерь човѣкъ трѣбва да минава презъ четиритѣ състояния: състояние на обикновенъ, на талантливъ, на гениаленъ човѣкъ и на светия. И вечерь, като спи, сѫщо трѣбва да минава презъ четиритѣ състояния: ще легне като обикновенъ човѣкъ, ще спи като талантливъ, ще сънува като гениаленъ и ще се пренася въ възвишенитѣ свѣтове като светия. Сега азъ ви навеждамъ на мисъльта за Божественото въ човѣка, за да влѣя нова струя въ вашия животъ. Безъ тази мисъль вие ще дойдете до безизходно положение. Намѣрите ли се въ това положение, трѣбва да направите крачка, напредъ, да излѣзете отъ областьта на човѣшкото и да влѣзете въ областьта на Божественото, дето има развитие. Който не може да мине въ тази область, той ще се отчае и ще пожелае да умре, да свърши съ живота си. Нѣма защо да умирате — ще се пожертвувате, ще се откажете отъ човѣшкото за смѣтка на нѣщо по-високо. Само егоиститѣ хора искатъ да умратъ, за да не дадатъ нѣщо отъ себе си. Доброволно или насила, човѣкъ непременно трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. За предпочитане е доброволно да даде. Смъртьта, която преждевременно иде, показва, че е дошло време вече за човѣка да даде нѣщо. Тя го мушне оттукъ-оттамъ, вземе отъ него, каквото й е нужно, и си заминава. Глупавитѣ хора умиратъ насилствено и преждевременно. Гениалнитѣ хора не чакатъ да дойде смъртьта и да ги застави да даватъ. Презъ цѣлия си животъ тѣ даватъ доброволно, вследствие на което не умиратъ, но заминаватъ. Мнознна се оплакватъ, че сѫ остарѣли. Дали човѣкъ е младъ или старъ, това не трѣбва да го смущава. Това сѫ временни положения, презъ които всѣки трѣбва да мине. Важно е, при всички случаи на живота си да запазите въ себе си онова, което не се измѣня. Това е истинскиятъ човѣкъ, който не може да бѫде нито младъ, нито старъ. При всички условия той остава единъ и сѫщъ. Дръжте се за него и не се страхувайте. И тъй, човѣкъ трѣбва да обича и да го обичатъ. Пръвъ, Който е възлюбилъ човѣка, е Богъ. За тази любовь човѣкъ трѣбва да благодари всѣки моментъ. Като стане сутринь и види изгрѣващото слънце, като усѣти неговата благотворна топлина. като види около себе си цвѣтя, птички, животни, хора, той трѣбва да се изпълни съ благодарность къмъ всичко живо. Може ли да благолари по този начинъ, всичко въ живота му ще се осмисли, отъ най-малкото до най-голѣмото. Нѣщата се осмислятъ. само когато любовьта и благодарностьта взиматъ участие въ живота. Тамъ, дето любовьта и благодарностьта не взиматъ участие, нѣщата се обезсмислятъ. И тогава хората се питатъ, какво трѣбва да правятъ. Много просто. Ако сте обикновени хора, пѣсъкъ ще копаете; ако сте талантливи, циментъ ще правите отъ пѣсъка; ако сте гениални, ще циментирате; ако сте светия, ще градите. Това сѫ работи за човѣка на земята. За Учителитѣ сѫ опредѣлени по-високи работи. Единъ е Великиятъ Учитель въ свѣта. Тои има много ученици, но малцина отъ тѣхъ Го познаватъ. Тѣ мислятъ, че като имъ говори, познали сѫ Го вече. Лъжатъ се. Учительтъ е толкова видимъ, колкото и невидимъ. Той е навсѣкѫде: въ свѣтлината, въ водата, въ въздуха, въ земята, въ слънцето, въ камънитѣ, въ растенията, въ животнитѣ и въ хората. Това е на земята. Сѫщевременно Той е и въ другитѣ свѣтове. Много нѣща не знаятъ хората, но разискватъ върху въпроса, кокошката ли е сѫществувала по-рано, или яйцето. Тѣ казватъ, че първо е сѫществувало яйцето и отъ него е произлѣзла кокошката. Споредъ мене, кокошката е сѫществувала първа, а после — яйцето. Кокошката се движи, а яйцето не може. Следователно, това, което не може да се движи, е родено отъ онова, което се движи. Да се твърди, че кокошката е излѣзла отъ яйцето, това значи, да се мисли, че Богъ е произлѣзълъ отъ човѣка. Не е така. Човѣкъ е яйцето, което чака времето си да се излупи. Първоначално животътъ е сѫществувалъ, а всички форми въ него сѫ създадени отъ Разумната Причина на нѣщата. Сѫщото се отнася и за човѣка. Първо е сѫществувало Божественото, а после се явило човѣшкото. Божественото се явява като малка свѣтлинка и топлинка, които го придружаватъ въ всички случаи на неговия животъ. Представете си, че презъ една тъмна, студена зимна нощь вие успѣете да се скриете въ единъ подслонъ на заветъ. Вие сте доволни, че сте на заветъ, но около васъ е студено и тъмно. Случайно намирате една кутия съ кибритъ. Запалвате първата клечка кибритъ и веднага се ориентирате: намирате дръвца, талашъ и запалвате огънь. Щомъ огъньтъ се разгори добре, вие изпитвате голѣма приятность, имате вече свѣтлина и топлина. Първата клечка кибритъ спаси положението. Каквото представя клечката кибритъ за измръзналия пѫтникъ, такова нѣщо е Божественото въ всички трудни моменти на човѣшкия животъ. Ако въ трудни моменти на живота си не можете да намѣрите първата клечка кибритъ — Божественото, и да я запалите на огнището, вие сте изгубени. Огнището представя човѣшкото сърдце, на което огъньтъ трѣбва постоянно да гори, безъ да загасва. Загасне ли огъньтъ въ огнището, вие сте изгубени. Тогава трѣбва да дойде нѣкой отвънъ, да запали огъня ви, да ви спаси. Огъньтъ на огнището и свѣщьта на свѣтилника трѣбва постоянно да горятъ. Нѣкой се обезсърдчилъ и казва, че иска да напусне земята. Дето да отиде, една идея трѣбва да носи съ себе си: да обича и да го обичатъ. Ако отиде на небето и спре предъ вратата на рая, веднага ще го попитатъ: Обичашъ ли? — Обичамъ. — Обичатъ ли те? — Обичатъ ме. — Влѣзъ вѫтре. Райската врата ще се отвори, и той ще влѣзе въ рая. Който излиза отъ ада и отива при Христа, и той трѣбва да отговаря на формулата „обича ли, и обичатъ ли го“. Разликата е само въ това, че който иска да влѣзе въ рая, отвънъ ще отговаря; който иска да излѣзе отъ ада, отвѫтре ще отговаря. Докато е на земята, много пѫти човѣкъ ще влиза и ще излиза отъ ада. Щомъ влѣзе въ ада, той веднага хлопа на вратата, иска да излѣзе вънъ. — Кой е тамъ? — Азъ съмъ, еди-кой си, затворенъ съмъ, искамъ да излѣза. — Обичашъ ли? — Обичамъ, Господи. — Обичатъ ли те? — Обичатъ ме, Господи. — Излѣзъ тогава навънъ. Това е една свещена формула, която постоянно трѣбва да носите съ себе си. И при най-страшното положение да се намирате, кѫщата ви да отниматъ, пакь не се страхувайте. Да отниматъ кѫщата ви, това значи, да отниматъ тѣлото ви. Това е смъртьта. Наистина, по-страшно нѣщо на земята отъ смъртьта не сѫществува. Каквото да се случи въ живота ви, бѫдете вѫтрешно свободни. Знайте, че всѣки моментъ сте на изпитъ, провѣряватъ ви, обичате ли, обичатъ ли ви. Ако ви обичатъ, изпитватъ вашата благодарность. Благодарностьта ви трѣбва да бѫде такава, че да сте готови да пригръщате и цѣлувате като водата, а не като паяка, който пригръща мухата, за да изсмучи кръвьта й. Сега азъ говоря за Божественитѣ прояви. за Божията Любовь, а не за човѣшката. Какъ се обичатъ хората, това не е моя работа. Любовьта на хората не ме интересува. Погрѣшкитѣ на хората не ме интересуватъ. Ние се интересуваме отъ хора, които не грѣшатъ, които си помагатъ едни на други. На такива хора ние разчитаме. За тѣхъ се отнася стиха: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ. И каквото попросятъ въ мое име, ще имъ се даде.“ Щомъ Божественото се изявява къмъ човѣка, той трѣбва да прояви човѣшкото въ себе си и да благодари. Отъ своя страна и той трѣбва да проявява Божественото въ себе си, да люби и да помага на другитѣ. Въ една отъ най-богатитѣ английски църкви се събрали виднитѣ й членове, заедно съ своя проповѣдникъ, да решатъ въпроса, какъ да намѣрятъ нѣколко милиона стерлинги за едно благотворително дѣло. Всички предложили да се помолятъ на Бога, да отвори сърдцата на богатитѣ, да помогнатъ на дѣлото. Като изслушалъ всички мнения, проповѣдникътъ казалъ: Братя християни, защо сме се събрали да изкушаваме Господа? Ние, всички присѫтствуващи тукъ, сме богати хора. Нека всѣки отъ насъ даде отъ себе си известна сума, и работата ще се нареди. Азъ давамъ хиляда стерлинги. Следъ думитѣ на проповѣдника всѣки далъ една голѣма сума, и въ единъ часъ тѣ събрали повече отъ единъ милионъ стерлинги. Нека всѣки последва примѣра на проповѣдника и, ако има сто лева, да даде десеть; ако има хиляда лева, да даде сто и т. н. Следъ това, когато видите събрана голѣма сума предъ себе си, благодарете на Бога, че Божествениятъ принципъ е проработилъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се отрече, да даде всичко. Не, въпросътъ трѣбва да се постави въ следната форма: когато ме обичатъ, азъ трѣбва да проявя човѣшкото. Когато обичамъ, трѣбва да проявя Божественото. Докато Божественото не се прояви, човѣшкото не може да се прояви. То се проявява на вторъ планъ. Ако Божествениятъ и човѣшкиятъ принципъ не се редуватъ правилно, човѣкъ не може да направи крачка напредъ. Мнозина се хвалятъ съ вѣрата си, че нѣкога били много усърдни въ молитвитѣ си, че нѣкога се обичали много. Това сѫ въпроси на миналото, които не сѫ важни вече. За насъ е важно, какво сте днесъ, каква е вѣрата и любовьта ви днесъ. Ще дойде нѣкой ученъ и ще започне да разправя, какъ произлѣзълъ човѣкъ. Споредъ него, човѣкъ е произлѣзълъ отъ клетка, която постепенно се е развивала и минавала презъ всички форми на растителното и животинското царства. За мене това не е важно. Азъ зная, че съмъ произлѣзълъ отъ едно Велико, Разумно начало, което съдържа въ себе си всички сѫществуващи форми досега, както и много още, които не сѫ проявени. Следователно, азъ трѣбва да обичамъ всички форми, които се съдържатъ въ това Начало — растения, птици, животни, хора. Само тогава мога да кажа, че Божественото и човѣшкото се проявяватъ въ мене едновременно. Не гледа ли широко на нѣщата, човѣкъ всѣкога ще бѫде недоволенъ и нещастенъ. Не очаквайте на любовьта на единъ човѣкъ само. Очаквате ли само на едного, вие сте пѫтникъ, който носи едно шише вода съ вмѣстимость единъ литъръ. Какво ще направите съ единъ литъръ вода? Презъ цѣлия пѫть ще мислите само за единия литъръ, ще се страхувате да не се свърши и да останете безъ вода. Смѣшно е да изисквате отъ човѣка да обича само васъ. Въ любовьта такъвъ законъ не сѫществува. Никой не може да ограничи любовьта, освенъ тя сама. Иска ли нѣкой да обичамъ само него, азъ ще го накарамъ той да ми даде примѣръ, какъ да обичамъ само едного. Ако нѣкоя баба иска само нея да обичамъ, азъ разбирамъ, че тя има нужда отъ мене, иска да й услужвамъ. Ако болниятъ иска само него да обичамъ, това показва, че той има нужда отъ мене, да му помагамъ. Ако жадниятъ иска само него да обичамъ, азъ разбирамъ, че той има нужда отъ моята вода. Две нѣща се искатъ отъ човѣка: да обича и да му благодарятъ; да го обичатъ и да благодари. Това сѫ два велики принципа, съ които трѣбва да работите. Като работите съ тѣхъ, вие ще станете красиви, ще се подмладите, и животътъ ви ще бѫде свѣтълъ и чистъ. Азъ се интересувамъ отъ човѣка дотолкова, доколкото прилага тия два принципа. А това, дали е обикновенъ, талантливъ, гениаленъ, или светия, не е важно; важно е да прилага двата велики принципа въ живота си. За да придобиете тия принципи, спазвайте правилото: Абсолютно никаква лъжа! Абсолютно никаква кражба! Всички погрѣшки на човѣка могатъ да се извинятъ, но лъжата — никога! Който злоупотрѣбява съ довѣрието, което му е дадено, той злоупотрѣбява съ любовьта. Този човѣкъ самъ се излага на смърть. За да се избави отъ смъртьта, човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ себе си. Направишъ ли една погрѣшка, признай я въ себе си. Не е въпросъ да се окайвашъ, но да признаешъ погрѣшката и да я изправишъ. Срещнешъ ли човѣкъ, който е проявилъ Божественото, пригърни краката му, цѣлуни рѫцетѣ му, както водата цѣлува. Ако не е проявилъ Божественото, нѣма защо да го цѣлувашъ и пригръщашъ. Той е умрѣлъ човѣкъ, ти не можешъ да му помогнешъ. — Не трѣбва ли да цѣлуваме умрѣлитѣ? — Ако съ цѣлувка можешъ да съживишъ умрѣлия, цѣлуни го. Ако не можешъ да го съживишъ, не го цѣлувай, за да не го измѫчвашъ. Цѣлувката измѫчва умрѣлия. За да успѣвате въ живота си, спазвайте следното правило: въ шише за вода наливайте само вода; въ шише за масло наливайте само масло; въ шише за газь — само газь и т. н. Разбъркате ли ги, вие ще нарушите чистотата на това, което сте сипали. Значи, сърдцето е само за любовьта. Освенъ любовьта нищо друго не туряйте въ сърдцето си. Умътъ е само за мисъльта. Турите ли друго нѣщо въ ума си, освенъ чиста, свѣтла мисъль, вие ще се разстроите. Сърдцето е мѣсто за чиста планинска вода. Турите ли масло въ сърдцето си, всичко е свършено съ васъ. Дето е любовьта, тамъ е животътъ. Вложете любовьта въ сърдцето си, за да имате животъ въ себе си, като велико благо, дадено отъ Бога. Приложите ли тия правила, вие сте се домогнали до магическата прѫчица, посрѣдствомъ която можете да се подмладите. Какви сѫ методитѣ за лодмладяване, не казвамъ. Тѣ могатъ да се дадатъ само на онзи, който е спечелилъ довѣрието на разумния свѣтъ, който си служи правилно съ Божествения и съ човѣшкия принципи. Не прилага ли тия принципи разумно, колкото и каквото да обещава, нищо не може да му се даде. Докато не се е научилъ да дава доброволно, човѣкъ не се ползува съ довѣрието на разумнитѣ сѫщества. Вмѣсто да дава, той ще гледа оттукъ - оттамъ да вземе нѣщо. Въ Божествения свѣтъ не се позволява никаква кражба. Който влѣзе въ този свѣтъ, трѣбва да има търпение, да му се даде, безъ той да иска. Ако открадне нѣщо, или направи нѣкаква погрѣшка, трѣбва ли човѣкъ да чака да го биятъ, за да признае, че е извършилъ нѣщо неправилно? Щомъ се провини въ нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ, веднага да признае вината си. Като ученици, вие трѣбва да прилагате търпението си, да чакате времето, когато Богъ — Великиятъ, Всезнаещиятъ, мине край васъ и ви даде това, отъ което имате нужда. Не бързайте сами да взимате, каквото ви е нужно. Бързате ли, ще направите нѣкаква погрѣшка. Ще вземете нѣщо чуждо, което нѣма да ви отговаря. Когато Великиятъ мине край васъ, ще намѣсти сърдцата и умоветѣ ви, и вие ще се зарадвате. Тогава ще започнете да работите съ новъ импулсъ, въ нова гама на живота. Какво трѣбва да правите, докато дойде това време? Докато дойде времето на вашето обновяване, вие трѣбва да се справите съ старото. Турете на изгаряне всички стари разбирания, всички стари дрехи. Пригответе новитѣ си дрехи, та когато дойде момента да срещнете своя възлюбенъ, да сте готови. Кой младъ момъкъ, или коя млада мома отиватъ на среща съ възлюбенитѣ си съ старитѣ си дрехи? Момата и момъкътъ обличатъ новитѣ си дрехи и така се срѣщатъ. Ще кажете, че това сѫ глупави работи. Не, това сѫ свещени работи. Споредъ мене, глупави работи нѣма, но има неправилно поставени нѣща въ живота на хората. Невѣрнитѣ работи трѣбва да се изправятъ. Разбърканитѣ нѣща трѣбва да се поставятъ на мѣстата имъ. Това значи, да живѣете правилно. Велико изкуство е човѣкъ да знае, какъ да живѣе. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да носи своята свещена идея съ себе си. Дето отива — въ университетъ, на служба, на работа, той трѣбва да носи свещената идея съ себе си. За нищо въ свѣта той не трѣбва да отстѫпва отъ нея. Пазете своята свещена идея като зеницата на окото си и за нищо не я продавайте. Дето ходите, каквото правите, навсѣкѫде носете своята свещена идея. Ако разбойникътъ отива да убива и краде и носи съ себе си своята свещена идея, най-после тя ще го списи. Обаче, ако светията не носи съ себе си своята свещена идея и разчита на това, което е придобилъ вече, той скоро ще изгуби светостьта си. Дръжте здраво своята свещена идея, че нищо въ свѣта да не е въ състояние да я отнеме. Като грѣши, човѣкъ трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си. Какъвто да е човѣкъ — обикновенъ, талантливъ, гениаленъ или светия, всѣки трѣбва да изправи погрѣшкитѣ си. Погрѣшкитѣ никога не се прощаватъ. Да изправишъ една погрѣшка, това е човѣшко. Да проявишъ една добродетель, това е Божествено. Когато Божествениятъ и човѣшкиятъ принципи се съединятъ въ едно, ражда се нѣщо красиво и възвишено. — Проявената Божия Любовь, проявената Божия Мѫдрость и проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 42. Лекция отъ Учителя, държана на 11. юлий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  2. От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Точность Т. м Едно правило, което човѣкъ трѣбва да спазва на физическия свѣтъ, това е точностьта. Сегашниятъ човѣкъ проявява точностьта, когато има нѣкакъвъ интересъ. Нѣма ли нѣкакъвъ интересъ отъ нѣщо, той не е точенъ. Всѣко явление въ природата се извършва на точно опредѣлено за него време. Закъснѣе ли една секунда, или прибърза съ една секунда, съ това се нарушава нейниятъ редъ и порядъкъ. Ще кажете, че нищо не представятъ една минута, две минути, даже и десеть минути. За човѣка е така, но не и за природата. Въ една секунда свѣтлината изминава 300,000 клм. пѫть. Знаете ли, какво грамадно разстояние е това? Човѣкъ въ една година даже не може да измине пѫтя, който свѣтлината изминава въ една секунда. Сега, като разбира значението на точностьта въ природата, човѣкъ трѣбва да бѫде точенъ. Всѣки, който е решилъ да следва Божиитѣ пѫтища, трѣбва да бѫде абсолютно точенъ. Това не значи, че трѣбва да изпадне въ педантизъмъ, но да се стреми да бѫде точенъ, да следва точностьта на природата. Да следва човѣкъ точностьта на природата, това значи, да ляга и става на време, да яде и гладува на време, да се облича и съблича на време, да люби и мрази на време и т. н. Да намразишъ нѣкого, т. е. да го замразишъ, това значи така да го изстудишъ, да го поставишъ на такава температура, че да не се разваля, да не се разлага и гние. Да мразишъ нѣкого, това значи, да му дадешъ нѣщо. Като кажешъ една лоша дума за нѣкого, ти му давашъ нѣщо. Казвашъ: Лошъ човѣкъ е този. Кажатъ ли за нѣкого, че е лошъ, хората започватъ да се вглеждатъ въ него и намиратъ, че не е толкова лошъ, има нѣщо добро и въ него. Лошиятъ човѣкъ не лъже. Като го хванатъ въ нѣкакво престѫпление, или намѣрятъ, че е направилъ нѣкаква погрѣшка, питатъ го: Ти ли направи тази погрѣшка? — Азъ я направихъ. Онзи, който минава за праведенъ, като види, че не сѫ забелязали погрѣшката му, мълчи, на никого не казва, че е сгрѣшилъ. Лошиятъ човѣкъ, който лежи въ затворъ за престѫплението си, но говори истината, всѣкога се подига предъ невидимия свѣтъ. Праведниятъ, който се спотайва и мисли, че погрѣшката му съ време ще се изглади, се проваля предъ очитѣ на невидимия свѣтъ. И тъй, лошиятъ човѣкъ, който лежи въ затвора за нѣкакво престѫпление, е безпощаденъ къмъ лъжата. Той се разговаря съ нея: Ти ще отидешъ на работа, нѣма да чакашъ наготово, както е било досега. Азъ съмъ работникъ, съ трудъ изкарвамъ прехраната си, но и ти ще работишъ като мене. Онзи, който минава предъ хората за праведенъ, той самъ се лъже. Той приема лъжата за истина и добре я посрѣща. Като говоря за лъжата, азъ я разглеждамъ въ нейнитѣ широки прояви. Дето точностьта отсѫтствува, тамъ лъжата взима широки размѣри. Ставашъ сутринь отъ сънь и се чудишъ, да дигнешъ ли рѫцетѣ си нагоре, да клекнешъ ли надолу, искашъ да избѣгнешъ известни задължения къмъ тѣлото си. Като не искашъ да правишъ упражнения, започвашъ да извъртвашъ, да се отклонявашъ отъ истината. Щомъ е въпросъ за упражнения на тѣлото, ще правишъ упражнения: ще ставашъ, ще клякашъ, ще дигашъ и сваляшъ рѫцетѣ си. Когато техникътъ работи, непрекѫснато кляка и става — пари ще получи за работата си. Желѣзарьтъ непрекѫснато дига и слага чука си — пари ще получи. Ти не можешъ ли безъ пари да клякашъ и ставашъ? Великитѣ хора се кланятъ навсѣкѫде, дето трѣбва. Като види нѣкое цвѣтенце, великиятъ човѣкъ се навежда да го разгледа и помирише. Като срещне нѣкое животно, той се навежда да го помилва. Като срещне човѣкъ, той се покланя и го поздравява като последно Божие творение на земята. Глупавиятъ не обича да се покланя. Природата насила го заставя да се преклони. Като счупи крака си, искане иска, той започва да се покланя. Една българска поговорка казва: „Преклонената главица остра сабя не сѣче.“ Въ тази поговорка липсва нѣщо. Тя има другъ смисълъ: Преклонената, но пълна глава, остра сабя не сѣче. Дойдете ли до празната глава, въпросътъ е поставенъ малко по-другояче. Преди всичко, празната глава не може да бѫде наведена, Кога се навежда житото? Когато узрѣе. Житниятъ класъ надтежава и започва да се навежда. Въ реда на нѣщата е узрѣлиятъ житенъ класъ да се навежда. Въ реда на нѣщата е изворътъ всѣки моментъ да дава отъ себе си; не дава ли, не блика ли, той не е изворъ. Въ реда на нѣщата е човѣкъ всѣки моментъ да прави добро; не прави ли добро, той не е човѣкъ на добродетельта. Само едно добро дѣло не може да направи човѣка добъръ. Божественото потиква човѣка всѣки моментъ къмъ добро. Престане ли доброто да извира отъ човѣка, и връзката му съ Божественото се прекѫсва. Както извирането е многократенъ процесъ, така и проявата на Божественото въ човѣка е многократенъ процесъ. Не туряйте граници на Божественитѣ прояви въ себе си, за да не запушите източницитѣ на вашия животъ. Човѣкъ не трѣбва да подпушва енергиитѣ на своя организъмъ. Ама щѣлъ да сгрѣши. Като сгрѣши, ще изправи погрѣшката си. И като грѣши, и като прави добро, той се учи. Радвайте се, че имате условия да се учите. И тъй, щомъ живѣе на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да бѫде точенъ. Точностьта е качество, което човѣкъ занася съ себе си и въ духовния, и въ Божествения свѣтъ, но тамъ се изразява по другъ начинъ. На физическия свѣтъ човѣкъ трѣбва да бѫде точенъ. Въ духовния свѣтъ той трѣбва да пѣе. Въ Божествения свѣтъ пъкъ трѣбва да мисли, да съзерцава, да се моли, да люби — поетъ да бѫде. Значи, само точниятъ човѣкъ може да бѫде въ съгласие съ хората на земята; само пѣвецътъ може да се хармоннзира съ духовния свѣтъ; само любещиятъ и молещиятъ може да се хармонизира съ Божествения свѣтъ. Молитвата е велика сила. Тя представя езикъ на Божествения свѣтъ. Значи, като се моли, човѣкъ се разговаря съ сѫществата отъ Божествения свѣтъ. Знаете ли една буква, или една дума отъ този езикъ? Първата дума на Божествения езикъ е любовьта. Следователно, станешъ ли отъ сънь, първата ти работа е да отворишъ сърдцето си за всички живи сѫщества, да обикнешъ всички и да виждашъ навсѣкѫде доброто. Това значи, да говоришъ на Божественъ езикъ. После ще слѣзешъ въ духовния свѣтъ, дето ще пѣешъ. Чрезъ пѣсеньта ти се разговаряшъ съ сѫществата отъ духовния свѣтъ. Най-после ще слѣзешъ на физическия свѣтъ и ще бѫдешъ точенъ въ всички свои прояви. Чрезъ точностьта ти се свързвашъ съ хората. Точностьта е езикъ за разбиране съ хората. Който е точенъ, той всѣкога започва работата си на време и свършва на време. Затова той всѣкога обира каймака на млѣкото. Точность се изисква навсѣкѫде: въ отношенията на хората — за физическия свѣтъ; въ пѣнието — за духовния свѣтъ, въ любовьта — за Божествения свѣтъ. Който люби, той е точенъ. Влюбениятъ не спи по цѣли нощи, само да не закъснѣе. Той става, ляга, гледа часовника, да не закъснѣе за срѣщата съ своята възлюбена. Красиво качество е точностьта. Като започне да остарява, човѣкъ намира, че не е нужно да бѫде точенъ и постепенно се отпуща. Дойде ли нѣкакво добро желание въ него, той го туря настрана и казва: Моята работа се свърши вече. Не, щомъ желанието ви е добро, не го пропущайте, безъ да го реализирате. Дойде ли нѣкое чуждо желание, пуснете го да мине презъ вашата държава, безъ да го реализирате. Запримѣръ, ако имашъ единъ чифтъ волове, не пожелавай воловетѣ на съседа си. Ако имашъ едно златно перо, не пожелавай и второ. Ако можешъ да пишешъ, и съ едно перо ще пишешъ. Пожелавашъ ли повече нѣща, отколкото ти сѫ дадени, това сѫ чужди желания, на които не трѣбва да давашъ пѫть въ себе си. Ако имашъ едно орѫжие, не търси второ. Едното орѫжие ще те запази толкова, колкото и дветѣ. Единъ пѫтникъ, въорѫженъ съ два револвера, минавалъ презъ една гѫста гора. Разбойници го хванали и започнали да го претърсватъ. Отъ страхъ той не могълъ да употрѣби нито единъ отъ револверитѣ. Разбойницитѣ го запитали: Защо носишъ два револвера? — За защита, въ случай на нѣкакво нападение отъ разбойници. — Ами какво по-голѣмо зло отъ сегашното очаквашъ? Разбойницитѣ го обрали, набили го добре и го пуснали. Навѫтре въ гората тѣ срещнали другъ пѫтникъ, когото сѫщо нападнали. Той не билъ въорѫженъ, но се обърналъ приятелски къмъ разбойницитѣ: Слушайте, азъ нѣмамъ нищо въ себе си, съ което да ви задоволя. Заповѣдайте съ мене въ дома ми, ще ви нагостя добре. — Защо не носишъ револверъ съ себе си? — Азъ вѣрвамъ на доброто въ хората, нѣма защо да се пазя отъ своитѣ ближни. Какво показватъ тия примѣри? Добриятъ човѣкъ вѣрва въ доброто на хората и не се въорѫжава. Добритѣ хора не се нуждаятъ отъ револвори. Лошитѣ хора, обаче, се нуждаятъ отъ външна защита. Тѣ носятъ по два револвера въ себе си. Тѣ не вѣрватъ въ доброто. Който прави погрѣшки, той носи револверъ съ себе си. Човѣкътъ на точностьта, обаче, не се нуждае отъ револверъ. Когато изпълнява всичко на време и точно, човѣкъ не грѣши. Погрѣшкитѣ се явяватъ като изключение въ неговия животъ. Всѣко правило има по едно изключение. Това е допуснато и въ самата природа, но човѣкъ трѣбва да се рѫководи отъ правилата. а не отъ изключенията. Води ли се отъ изключенията, той живѣе въ изненадитѣ на живота. Запримѣръ, казватъ на нѣкого, че едикоя си банка фалирала, и той веднага трепва. Отива да провѣри, указва се, че не е вѣрно. Той пакъ се успокои. Ако е ученикъ, казватъ му, че го скѫсали на изпита. Като провѣри, указва се, че издържалъ изпита си. Другъ пѫть му казватъ, че издържалъ отлично, а въ сѫщность го скѫсали. Той ту трепва, ту се успокоява. Има ли нѣщо лошо въ скѫсването, т. е. въ пропадането на ученика? Често скѫсването на нѣщо е благо за нѣкои сѫщества. Ако чувалътъ съ жито се скѫса, мравкитѣ се радватъ. Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората сѫ го механизирали, а съ това сѫ го обезсмислили. Колкото да е отмѣренъ въ постѫпкитѣ си, човѣкъ все ще направи нѣкаква погрѣшка. Много естествено, той не върви по гладка плоскость. Ако плоскостьта, по която човѣкъ се движи, е отмѣрена, стѫпкитѣ и движенията му сѫщо ще бѫдатъ отмѣрени. Щомъ започне да се изкачва нагоре, човѣкъ изгубва своя отмѣренъ ходъ и своето отмѣрено движение. Крачкитѣ му ставатъ неравномѣрни, и той се спъва тукъ-тамъ, не може свободно да се движи. Свѣтътъ, въ който живѣемъ, е съставенъ отъ гладки мѣста и отъ голѣми възвишения, вследствие на което човѣкъ се натъква на голѣми мѫчнотии и изпитания. Мислите ли, че при мѫчнотиитѣ и изпитанията въ живота човѣкъ може да има отмѣрени движения и постѫпки? Който се качва по високи мѣста, той непременно ще се изпоти. Който работи много, сѫщо се изпотява. Който не работи, той нѣма условия да се изпоти. Ако не работи и се изпотява, човѣкъ е боленъ. За предпочитане е човѣкъ да е здравъ, да работи, макаръ и да се изпотява, отколкото да не работи и да не се изпотява. Мнозина искатъ да иматъ блага, безъ да работятъ. Тѣ искатъ да се ползуватъ отъ благоволението на Господа, безъ да направятъ нѣщо за Него. Това е невъзможно. Дали човѣкъ е добъръ или лошъ, работенъ или мързеливъ, това е за самия него. Въ всички случаи Богъ остава единъ и сѫщъ спрѣмо човѣка. Обаче, човѣкъ самъ спира благата, които идатъ отъ Божествения свѣтъ. Като не си дава отчетъ за своя животъ, той изпада въ противоречие и се чуди, защо е изоставенъ. Той самъ е причина за положението си. Щомъ види, че има нѣщо, което не върви, както трѣбва, нужно е да измѣни посоката на своя животъ. — Ама азъ правя голѣми усилия, напрѣгамъ се много. — Не е нужно да се напрѣгашъ много. Има опредѣленъ предѣлъ, до който човѣкъ може и трѣбва да прави усилия и да се напрѣга. Вижте, какво прави цигуларьтъ. Когато свири, той настройва цигулката си, завъртва струнитѣ до известенъ предѣлъ. Мине ли този предѣлъ, струнитѣ се скж.сватъ. Сѫщото се отнася и до лѫка. Щомъ престане да свири, той отпуща малко струнитѣ и лѫка, да не стоятъ напрегнати. Тъй щото, иска ли да живѣе правилно, и човѣкъ трѣбва да прави сѫщото: вечерь, като свърши работата си, той трѣбва да разслаби нѣкои ключове, да ги освободи отъ напрежението, а други да остави въ сѫщото положение, въ което сѫ били презъ деня. И тъй, човѣкъ трѣбва да бѫде точенъ. Въ какво? Въ любовьта си. Той трѣбва да обича, както Богъ обича. Може ли да обича единъ човѣкъ по такъвъ начинъ, той ще обича всички хора. Да обичашъ, това значи, да давашъ, безъ да държишъ смѣтка, че си далъ. Запримѣръ, носишъ пълна кошница съ череши. Дето минешъ, на всички давашъ: на деца, на мѫже, на жени, на млади и на стари. Докато стигнешъ до дома си, кошницата ти се изпразва. Обаче, нѣкой те настига и напълва кошницата ти съ череши. Ти влизашъ въ дома си пакъ съ пълна кошница. Следователно, когато обичашъ кошницата ти се празни; когато те обичатъ, кошницата ти се пълни. Ако кошницата ти нито се празци, нито се пълни, това показва, че ти не обичашъ, но и тебе не обичатъ. Всѣка вечерь, като се върне дома си, човѣкъ трѣбва да си даде отчетъ, въ какво положение се намиратъ кошницитѣ му. Всѣки човѣкъ носи по две кошници: отъ едната дава, въ другата получава. Ако и дветѣ кошници сѫ пълни, това показва, че той е получилъ, а нищо не е далъ. Той е нарушилъ закона на точностьта. Правилно е едната кошница да е празна, а другата — пълна. Нѣкога може и дветѣ кошници да сѫ празни. Това показва, че този човѣкъ е изпълнилъ своето задължение, но хората, между които се движи, не прилагатъ закона на любовьта. Ако се движишъ между хората, и кошницата ти всѣкога остава празна, това показва. че тѣ не изпълняватъ волята Божия. Тѣ взиматъ, а не даватъ. Като отидете на онзи свѣтъ, свети Петъръ веднага ще погледне въ рѫцетѣ ви, дали носите кошници и въ какво положение се намиратъ. Ако кошницата въ лѣвата ви рѫка, която е близо до сърдцето, е празна, а кошницата въ дѣсната рѫка е пълна, свети Петъръ ще ви пусне въ рая. Той вижда, че всичко, каквото сте имали, сте раздали отъ любовь и, каквото сте получили, пакъ е отъ любовь. Ако отидете на онзи свѣтъ съ две пълни кошници, по никой начинъ нѣма да ви приематъ въ рая. Поне едната кошница трѣбва да бѫде празна, и то кошницата, която е въ лѣвата рѫка. Религиознитѣ хора говорятъ за онзи свѣтъ, безъ да го познаватъ. Тѣ говорятъ за светии, но не ги познаватъ. Защо? Защото спиратъ вниманието си на външностьта. Тѣ мислятъ, че светията трѣбва да бѫде слабъ, жълтъ, всѣкога сериозенъ, замисленъ и просто облѣченъ. Търсите ли светостьта въ външностьта на човѣка, всѣкога ще се заблуждавате. Светостьта е вѫтрешно качество. Вие ще познаете светията по начина на неговия животъ, по неговитѣ прояви, по вѫтрешнитѣ му способности. Свѣтскитѣ хора пъкъ говорятъ за уче ния човѣкъ, безъ да го познаватъ. Истински учениятъ не се познава отвънъ. И ученостьта е вѫтрешно качество. И светията, и учениятъ иматъ голѣми знания и възможности, които можете да видите при специални случаи. И светията, и учениятъ живѣятъ въ радостьта. Тѣ първи се ползуватъ отъ своитѣ знания. Като опитатъ знанията си, тогава ги предлагатъ на свѣта. Не прави ли сѫщото фурнаджията? Като извади хлѣба отъ пещьта, той пръвъ го опитва. Не прави ли сѫщото и готвачътъ? Като наготви, той пръвъ опитва яденето. Не прави ли сѫщото и домакинята? Преди да сложи яденето на масата, тя го е опитала, знае, какво е приготвила. Като ученици, вие трѣбва да изучавате закона на различаването, да не се заблуждавате отъ външнитѣ форми. Много отъ сегашнитѣ форми на животъ трѣбва да се измѣнятъ. Казваме, запримѣръ, че домакинята трѣбва да е опитала яденето, преди да го сложи на трапезата. Какво трѣбва да направи онази жена. която е вегетарианка, и готви на мѫжъ месоядецъ? Трѣбва ли да опитва яденето? Не трѣбва. Оттукъ се явява въпросътъ: какво трѣбва да направи нѣкоя жена, която не обича мѫжа си? Да остане ли при него, или да го напусне? Мѫжъть представя човѣшкия умъ, а жената — сърдцето на човѣка. Ако сърдцето не обича ума, тѣ не сѫ въ съгласие и не могатъ да работятъ заедно. За да се ползува отъ благата и условията на живота, за да се развива човѣкъ правилно, сърдцето и умътъ му трѣбва да бѫдатъ въ хармония. Не сѫ ли въ хармония, това показва, че между тѣхъ е влѣзло нѣщо чуждо. Докато не се освободятъ отъ чуждия елементъ, тѣ не могатъ да работятъ заедно. Сѫщиятъ законъ се прилага и при отношенията на човѣка къмъ Бога. Докато обича Бога, човѣкъ е готовъ на всички жертви за Него, но и Ботъ отговаря на неговитѣ молитви. Каквото поиска отъ Бога, дава му се. Прекѫсне ли се тази връзка, и отношенията се прекѫсватъ. Какъ се молите, когато искате нѣщо отъ Бога? За да бѫде молитвата ви приета, вие трѣбва да знаете езика на Божествения свѣтъ. Коя е първата буква на този езикъ? Коя е първата дума, съ която започвате вашата молитва? Вземете този въпросъ за тема и пишете за следния пѫть: „Първата буква и първата дума на Божествения езикъ.“ Темата е мѫчна, но нека всѣки помисли малко, да види, какво ще се роди въ ума му. За да напише нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, да не се влияе отъ това, което е чулъ, или челъ нѣкѫде. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да чисти ума и сърдцето си отъ ония тежки мисли и чувства, които носи отъ миналото си. Отъ миналото си човѣкъ носи и добри, и лоши нѣща. Той е миналъ презъ различни положения, които сѫ оставили отпечатъци въ неговия животъ. Задачата въ сегашния му животъ е да се освободи отъ лошитѣ отпечатъци на своето минало и да продължи по-нататъкъ новъ, чистъ животъ. Мнозина запитватъ, какви сѫ били въ миналото, богати или бедни, учени или прости. Това не е важно. За човѣка е важно, като е живѣлъ, какво е придобилъ и какво носи съ себе си. Като изучавате живота на хората, виждате, че нѣкой се движи въ крѫгъ, а другъ — въ елипса. Ако човѣкъ се движи въ крѫгъ, всичкитѣ му постѫпки сѫ отмѣрени. Ако се движи въ елипса, постѫпкитѣ му не сѫ отмѣрени, а движенията му сѫ неравномѣрни. Когато приближава къмъ фокуситѣ, движението му става по-бързо; щомъ се отдалечава отъ тѣхъ, движението му става по-бавно. Съ това се обяснява неравномѣрното движение на човѣка, който се движи въ елипса. Като изучавате човѣшкото лице, отъ гледището на геометрията, по линиитѣ му, вие познавате, какъ сѫ се проявявали неговиятъ умъ и неговото сърдце. Съвременнитѣ хора приличатъ на децата, които, като се облѣкатъ съ нови дрешки, отиватъ между другарчетата си да се похвалятъ. Това е естествена проява. И детето, и възрастниятъ искатъ да чуятъ нѣщо добро за себе си. Религиозниятъ отива на черкова, моли се и отъ време на време поглежда, виждатъ ли другитѣ, какъ се моли. Проповѣдникътъ държи проповѣдь и, като слѣзе отъ амвона, поглежда къмъ хората, да разбере, доволни ли сѫ отъ проповѣдьта му. Учениятъ, който написалъ нѣкаква научна книга, постоянно носи книгата съ себе си, иска да чуе мнението на хората за неговия трудъ. Той мисли, че всички хора знаятъ за неговата книга. Не е лоша тази чърта. Всѣки човѣкъ очаква да чуе поне една добра дума за себе си, но трѣбва да има търпение, да му кажатъ тази дума на време и на мѣсто. Първото нѣщо, което се иска отъ човѣка, е да има вѫтрешна свобода — никого да не ограничава: нито себе си, нито ближния си. Иска ли да чуе мнението на нѣкого, човѣкъ трѣбва първо да се вслуша въ себе си. Най-добриятъ авторитетъ за човѣка е той самъ. Като свърши проповѣдьта си, нека се обърне къмъ себе си и се запита: Добре ли проповѣдвахъ днесъ? Той ще чуе гласа на своя вѫтрешенъ слушатель, който ще му каже: Днесъ говори добре, или днесъ не говори добре. И учениятъ може да чуе собственото си мнение за своята книга. Не е нужно да чакаме нѣкой отвънъ да се произнася за насъ. За да разчита на своето мнение, човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ себе си: нито да се подценява, нито да се надценява. Като човѣкъ, ти не можешъ да бѫдешъ нито най-добъръ, нито най-ученъ, нито най-светъ. Каже ли човѣкъ за себе си, че е най-добъръ, това подразбира, че е далъ пѫть на Божественото начало въ себе си да се прояви. Иначе, като обикновенъ човѣкъ, оставенъ на своитѣ собствени сили, той не може да се прояви като най-добъръ. Защо е нужно човѣкъ да бѫде най-добъръ? Знаете ли, какво е положението на най-добрия човѣкъ? Той е изложенъ на голѣми страдания. За да понесе тия страдания, той трѣбва да носи въ себе си качествата на най-добрия човѣкъ. И най-лошиятъ човѣкъ е изложенъ на голѣми страдания. Добриятъ трѣбва да има сили въ себе си, да отговаря на нуждитѣ и изискванията на хората. Като дава непрестанно отъ себе си, най-после и той се уморява и се отдрълва. Естествено е човѣкъ да се умори и да пожелае да си почине. Само Богъ, само Божественото въ човѣка не се уморява. Щомъ човѣкъ престане да дава, хората казватъ, че е станалъ лошъ. Не е лошъ, но е изморенъ. Виждате, че нѣкой човѣкъ носи на гърба си едного. Докато го носи, той минава за добъръ. Свали ли го отъ гърба си, той минава за лошъ. Това не е правъ начинъ на мислене. Това сѫ криви заключения. Не е лесно да се опредѣли, кой човѣкъ е добъръ и кой — лошъ. Сега, като говоримъ противъ критиката и одумването, имаме предъ видъ запазване чистотата на човѣшката мисъль. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да пази чистотата на ума и на сърдцето си. Който се занимава съ възвишената, Божествена мисъль, той трѣбва да бѫде далечъ отъ обикновенитѣ одумвания. Всѣко одумване е мѫтна вода, която нарушава чистотата на планинския изворъ. Следователно, не пущайте мѫтна вода въ чистия планински изворъ. И мѫтната вода има мѣстото си, но само тамъ, дето животътъ е прекѫснатъ. Ако видите една суха чешма, пуснете мѫтната вода да тече презъ нея. За предпочитане е презъ сухата чешма да тече вода, макаръ и мѫтна, отколкото да нѣма никакъвъ животъ въ нея. Ако човѣкъ не може да обича, поне да мрази. За предпочитане е сърдцето да се движи, отколкото да се намира въ застой. Както любовьта може да се превърне въ умраза, така и умразата може да се превърне въ любовь. Човѣкъ живѣе въ контраститѣ на живота. Каквото да прави, той не може да ги избѣгне. Като се натъкватъ на противоречия и страдания, хората искатъ да се освободятъ, да напуснатъ земния животъ. Тѣ не подозиратъ, че животътъ, който имъ е даденъ, е най-голѣмата привилегия, съ която се ползуватъ. Какъвто да е животътъ, за предпочитане е човѣкъ да живѣе, отколкото да не живѣе. Нѣкой се оплаква, че гладувалъ, че нѣмалъ кѫща, облѣкло. Какво отъ това? Ето, Христосъ гладува 40 деня, следъ което ангели отъ небето Му донесоха най-вкусното ядене въ свѣта. — Ама кога ще се оправи свѣтътъ? — Това не е ваша работа. Онзи, Който е създалъ свѣта, има грижа за него. Задачата на човѣка е да живѣе съобразно съ волята Божия. Следъ като мина презъ голѣми изкушения, Христосъ каза: „Не само съ хлѣбъ може да живѣе човѣкъ, но и съ всѣко Слово, което излиза отъ устата на Бога“. Като ученици, вие трѣбва да се ползувате отъ всички положения. Знайте, че всѣки човѣкъ има възможность да бѫде ученъ и простъ, богатъ и беденъ, добъръ и лошъ. Отъ него зависи да бѫде въ едното, или въ другото положение. Докато обича, човѣкъ никога не може да бѫде лошъ. Щомъ любовьта го напусне, той е въ състояние да даде пѫть на злото въ себе си. Любовьта е непреривенъ процесъ, който действува извънъ времето и пространството. Любовьта е многократенъ процесъ. Тъй щото, съ право може да се каже, че дето е любовьта, тамъ зло не сѫществува. Това, което се явява и прекѫсва, не е любовь. Следователно, когато кажемъ, че нѣкой човѣкъ е лошъ, ние разбираме, че той живѣе въ любовьта на промѣнитѣ. Каже ли, че не може да обича, човѣкъ е изложенъ на голѣма опасность — злото влиза въ него. За да се освободятъ отъ злото, хората трѣбва да мислятъ, да намѣрятъ причинитѣ на нѣщата. Като не мислятъ много, и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора говорятъ само за миналото си и казватъ: Какви бѣхме едно време! Какви бѣха времената едно време! Какъ се обичахме едно време! Казвамъ: Каквото е сега. това е било и едно време. Божията Любовь носи пълния животъ. * 41. Лекция отъ Учителя, държана на 4. юний, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  3. От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правилно разбиране Т. м. За следния пѫть всѣки отъ васъ да извади отъ беседитѣ, които досега е челъ, десеть важни мисли. Често се говори за установени и неустановени нѣща, както и за измѣняеми и неизмѣняеми. Кои нѣща сѫ установени? Които не се измѣнятъ. Кои нѣща сѫ измѣняеми? Които не могатъ да се установятъ. Какво нѣщо е моралъ? Правата посока въ живота. Какво наричаме права линия? Най-кѫсото разстояние между две точки. Това опредѣление е математическо. Обаче, отъ морално гледище, права постѫпка е тази, която има едно последствие. Крива постѫпка е тази, която има две противоположни последствия. Оттукъ казваме: Права мисъль е тази, която има единъ резултатъ. Крива мисъль е тази, която има два различни резултата. Ако си служи съ криви мисли и постѫпки, човѣкъ гради живота си върху основа, която всѣки моментъ може да се измѣни и разколебае. Ако вѣрата, надеждата и любовьта на човѣка всѣки день се мѣнятър тѣ не могатъ да се поставятъ за основа на неговия животъ. Мнозина основаватъ своето вѣрую върху това, което е писано въ Свещенитѣ книги, или върху това, което хората казватъ. Вѣрую, което се основава на писано, или на казано, не е истинско. То се мѣни всѣки день. Днесъ хората казватъ едно, утре — друго, и вѣруюто се мѣни споредъ казаното. Това не е установено вѣрую. Истинското казване, или писане седи въ самото Битие. Това, което Битието е казало или писало, е неизмѣнното вѣрую на човѣка. Въ него се вижда проявата на Бога. Истински прояви на Бога сѫ тия, които произвеждатъ въ човѣка единъ и сѫщъ резултатъ. По външни прояви Богъ се мѣни, но вѫтрешно, по сѫщина, Той всѣкога остава единъ и сѫщъ. Черешата, като дърво, презъ зимата представя едно; презъ пролѣтьта, накичена съ цвѣтове, представя друго нѣщо; презъ месецъ май, увиснала отъ зрѣли плодове, тя представя трето нѣщо. Въ сѫщность, тия три прояви на черешата представятъ само фази на нейното проявление, но черешата си остава една и сѫща. Следователно, истина наричаме това, което произвежда въ човѣка само единъ резултатъ. И като дърво безъ листа, и като дърво съ цвѣтове и плодове, черешата си остава череша. Каква дума носи истината въ себе си? Такава, която отнима скръбьта, или неразположението на човѣка. Всѣка дума, която отнима радостьта, или внася неразположение въ човѣка, не носи истината. Коя любовь е права? Права или идеална любовь е тази, която дава и не мисли да взима. Да обичашъ нѣкого, това значи, да давашъ. Ако искашъ и той да те обича, това значи, да ти върне онова, което си му далъ, съ лихвитѣ заедно. Това не е идеална любовь. Когато хората не се обичатъ, това показва, че никой нищо не е далъ за другия. Нѣкои казватъ, че обичатъ душата на човѣка. Кѫде сѫ видѣли душата му? Единъ ще каже, че я видѣлъ въ очитѣ, другъ — въ сърдцето и т. н. Не се минава много време, любовьта изчезва. Защо? Излъгалъ се въ този човѣкъ. Какъ е възможно да обичашъ човѣка, да виждашъ душата му и да се излъжешъ въ него? Ама нѣмалъ душа. Кѫде отиде душата, която по-рано виждаше въ него? Значи, докато взимате нѣщо отъ човѣка, вие го обичате и виждате душата му. Той е стомна или изворъ, отъ който можете да черпите. Щомъ престане да дава, вие не го обичате вече и казвате, че този човѣкъ нѣма душа. Щомъ нѣма душа, той е пресъхналъ изворъ, не можете да черпите отъ него. Често слушате да се говори за старъ и младъ човѣкъ. Това сѫ противоположни понятия, които трѣбва да се изяснятъ. Казватъ още стара и нова книга. Библията, запримѣръ, е стара книга. Защо? Защото е написана вече. Отъ тази книга можете да се ползувате, да си вадите бележки, да се поучавате, но нищо ново не можете да прибавите къмъ нея — пълна е вече. Вземете ли нѣкоя чиста, нова книга, вие можете да пишете много нѣща въ нея. Тя е още празна. Казватъ, че нѣкой човѣкъ е младъ, а другъ — старъ. Каква е разликата между младия и стария? Младиятъ играе, стариятъ седи на едно мѣсто. Защо? Младиятъ е житно зърно, което е въ хамбара още, на широко, движи се отъ едно мѣсто на друго, оставено е на свобода. Стариятъ е житно зърно, което е посѣто вече въ земята. Той седи на едно мѣсто, затрупанъ отгоре съ пръсть, и пъшка подъ нейната тежесть. Младъ и старъ, това сѫ фази, които трѣбва да разбирате. Отъ разбирането на тия фази зависи разбиране проявитѣ на Бога. Той не се налага. но оставя човѣкъ самъ да учи, да разглежда нѣщата въ всички тѣхни прояви. Ако сте убедени, че Богъ е навсѣкѫде, търсете Го въ всички прояви на живота, малки и голѣми, видими и невидими. Казано е въ Писанието, че човѣкъ трѣбва да възлюби ближния си като себе си. Защо трѣбва да обичате? Да обича човѣкъ, това значи, да вложи капитала си, който Богъ му е далъ, въ своя ближенъ. Този капиталъ постоянно расте и се увеличава. Не обича ли, човѣкъ самъ изяжда капитала си. Ще дойде день, когато ще остане безъ стотинка. Който обича, той постоянно разбогатява и живѣе въ радость и веселие. Който не обича, той постоянно осиромашава, вследствие на което страда. Въ този смисълъ, страданието не е нищо друго, освенъ губене на капитала. Радостьта пъкъ не е нищо друго, освенъ увеличаване на капитала. Да страда човѣкъ, това значи, да не е вложилъ капитала си въ обръщение. Когато страдащиятъ отива при мѫдреца, той иска да вземе нѣщо отъ богатството му. Когато радостниятъ посети мѫдреца, той иска да вложи нѣщо отъ богатството си въ неговата банка и, когато му потрѣбва, да го вземе. За да не се разправя съ взимания и давания, мѫдрецътъ всѣкога приема по двама души заедно: радостенъ и скърбенъ. Тогава обмѣната става между двамата, а не между мѫдреца и посетителитѣ. Радостниятъ дава отъ своя капиталъ на страдащия, съ условие единъ день да върне, каквото му е далъ, даже съ лихвитѣ. Страдащиятъ, понеже се нуждае отъ пари, взима това, което му се дава. При тази обмѣна и двамата излизатъ доволни, а мѫдрецътъ остава чистъ и свободенъ отъ всѣкакви човѣшки сдѣлки. Сегашнитѣ хора не сѫ доволни отъ живота, защото не го разбиратъ. Преди да сѫ го изучили, преди да познаватъ законитѣ на живота, тѣ искатъ да станатъ светии. Това е невъзможно. За да стане светия, човѣкъ трѣбва да познава великитѣ принципи на живота, да бѫде ученъ, художникъ, музикантъ. Какъвъ художникъ е този, който рисува единъ човѣкъ, безъ да прилича на действителния образъ? Следователно, когато се опитвате да правите характеристика на нѣкой човѣкъ, това е все едно, че го рисувате. Портретътъ, който сте нарисували, прилича ли на дадения човѣкъ? Който го погледне, вижда, че не прилича. Щомъ не можете да нарисувате истинския образъ на човѣка, това показва, че не сте добъръ художникъ. Щомъ не сте го нарисували добре, той нѣма да купи портрета, и тогава всички разноски за платното, за боитѣ оставатъ на ваша смѣтка. На физическия свѣтъ, платното, четкитѣ, боитѣ сѫ евтини, обаче, въ духовния свѣтъ сѫ много скѫпи. Въ невидимия свѣтъ едно парче платно, на голѣмина човѣшки ръстъ. струва единъ милионъ. Като се опиташъ да нарисувашъ образа на даденъ човѣкъ и излѣзе сполучливъ, ще получишъ десеть милиона лева възна-граждение. Не го ли нарисувашъ добре, десеттѣ милиона ще пропаднатъ. Ако днесъ изгубишъ десеть милиона, утре — десеть милиона, ще дойде кармата, съ която ще се разправяшъ хиляди години. Какво представя кармата? Кармата е дългъ, натрупанъ отъ несполучливо рисувани картини. Кой се е опитвалъ самъ да се рисува? Нѣкой се опитва да рисува своя образъ и се мѫчи да си предаде най-красиви чърти. Защо? Защото билъ душа. Кое е отличителното качество на душата? Едно отъ отличителнитѣ качества на душата е възможностьта й да обича. Следователно, който може да обича поне едно сѫщество, той има душа; не обича ли нито едно сѫщество, той нѣма душа. Само душата крие въ себе си възможностьта да обича Бога — Единниятъ и Вѣченъ принципъ въ живота. Или казано въ широкъ смисълъ: само душата има възможность да люби. Щомъ люби, душата познава Онзи, отъ Когото е излѣзла. Не познава ли своя Създатель, човѣкъ не може да люби. Той не е отворилъ още душата си за Божественитѣ лѫчи, т. е. за лѫчитѣ на Божественото слънце. Като се говори на хората за любовьта, за истината, за мѫдростьта, като Божествени принципи, нѣкои отъ тѣхъ правятъ движения съ главата си, махатъ я на една, или на друга страна. Защо? Не сѫ съгласни съ това, което имъ се говори. Какво трѣбва да правятъ? Да мислятъ. Понѣкога и клонетѣ на дървото се движатъ, но причинитѣ на това движение сѫ външни, а не вѫтрешни. Следователно, за да осмислите движението на главата си, пренесете го вѫтре въ себе си. Нека стане вѫтрешно движение въ главата. Вѫтрешното движение въ главата наричаме мисъль. Ще каже нѣкой, че човѣкъ не трѣбва да мисли много. Отде знае това? Отъ опитность. Опитноститѣ на единъ човѣкъ не сѫ мѣродавни за всички хора. При това, каква опитность е гази, при която мисъльта не взима участие? Ще каже нѣкой, че отъ опитность е дошълъ до заключението, че не може да намѣри човѣкъ въ свѣта, когото да обича. Защо? По две причини: или той самъ нѣма душа; или хората, които се движатъ около него, нѣматъ душа. Резултатътъ на неговия животъ ще бѫде 0:0=0. Каква философия има въ това? Какво знание е придобилъ този човѣкъ? Той знае само това, че едно празно гърне и още едно празно гърне даватъ две празни гърнета. Празнитѣ гърнета не даватъ нищо, но ако имате две пѫпки отъ нѣкое дърво, или растение, вие ще придобиете нѣщо. Ако пѫпкитѣ сѫ отъ карамфилъ, ще цъвнатъ. Вие можете да се радвате на красивитѣ цвѣтове, но можете и да ги продавате. Ако имате две семки отъ ябълка и ги посадите, тѣ ще цъвнатъ, ще вържатъ плодъ и следъ нѣколко месеци ще откѫснете отъ дървото нѣколко хубави, сладки ябълки. И тъй, за да се ползува отъ проявитѣ на живота, човѣкъ трѣбва да има вѫтрешно отношение къмъ тѣхъ. Иска ли човѣкъ да се ползува отъ една идея, самата идея трѣбва да има вѫтрешно отношение къмъ него. Ако идеята нѣма никакво отношение къмъ човѣка, и ако човѣкъ нѣма никакво отношение къмъ идеята, всѣко взимане и даване помежду имъ остава безпредметво. Всѣка проява трѣбва да има свой центъръ, къмъ който да се съсрѣдоточаватъ всички сили. Въ този смисълъ, човѣкъ представя равностраненъ триѫгълникъ съ общъ центъръ, къмъ който се стремятъ всички негови енергии. Съ други думи казано: човѣкъ е сборъ отъ енергии, които се стремятъ къмъ общъ центъръ. И обратно: човѣкъ е сборъ отъ енергии, които излизатъ отъ общъ иентъръ и се разпръсватъ въ различни посоки. И при едното, и при другото положение получаваме единъ и сѫщъ резултатъ. Кой е резултатътъ на човѣшкия животъ? Любовьта. Любовьта е вѫтрешенъ процесъ, т. е. движение на сили отвѫтре навънъ. Понеже това движение излиза отъ единъ центъръ и се връща къмъ сѫщия центъръ, ние го наричаме „любовь къмъ Бога“. Следователно, да любишъ Бога и да бѫдешъ човѣкъ, това сѫ две еднакви понятия. Каже ли нѣкой, че е човѣкъ, това значи, че люби Бога. Отрича ли тази любовь, той се самозаблуждава, той не е още човѣкъ. Казвате, че човѣкъ е сѫщество, което мисли. Мисъль безъ любовь не сѫществува. Любовьта действува преди мисъльта. Тъй щото, за да мисли върху всичко онова, което Богъ е създалъ, човѣкъ трѣбва да люби Бога. Щомъ люби Бога, той мисли; и като мисли съ любовь, нѣщата му се откриватъ. Преди да види малкитѣ нѣща, човѣкъ трѣбва да види голѣмитѣ. Първо трѣбва да видишъ голѣмия камъкъ предъ себе си, а после ще видишъ малката игла, поставена на известно разстояние. Сегашнитѣ хора мислятъ непрекѫснато за своитѣ незавършени работи и недоучени уроци Какво показва това? Това показва, че когато е било време за учене, тѣ сѫ яли и пили, не сѫ мислили за уроцитѣ си. Учительтъ е преподавалъ, а тѣ сѫ ходили на угощения. Днесъ всички се намиратъ предъ матура, а виждатъ, че не сѫ готови. Питатъ ги нѣщо по математика — не знаятъ, пропадатъ на изпита. Питатъ ги нѣщо по геометрия — не знаятъ. Питатъ ги нѣщо по естественитѣ науки — сѫщо не знаятъ. Тѣ се виждатъ въ чудо, не знаятъ, какво да правятъ. Вие се намирате предъ прага на духовния свѣтъ, искате да влѣзете вѫтре, но не ви пущатъ безъ изпитъ. Непременно трѣбва да държите матура, а знанията ви сѫ оскѫдни. Ще кажете, че за духовния свѣтъ е нужно любовь. Вѣрно е, че любовьта разрешава всички въпроси, но какво разбирате вие подъ думата „любовь“? Ако сте търгували и сте изгубили всичкия си капиталъ, какво сте придобили съ тази търговия? Ако сте учили десеть години наредъ и сте станали безбожникъ, какво знание сте придобили? Ще кажете, че сте свършили по геология, познавате земята и промѣнитѣ, презъ които е минала. Ако знаете геология, а отричате сѫществуването на Бога, вие нишо не сте придобили. Това не е геология, но нѣщо подобно на анатомията, която изучава мъртвия човѣкъ, т. е. човѣка безъ живота въ него. Човѣкъ изучава човѣшкитѣ органи и тѣхнитѣ функции, но за истинския човѣкъ, който живѣе въ тия органи и ги управлява, нищо не знае. Всѣко знание е осмислено, когато може да се приложи на време и да даде резултатъ. Всѣка постѫпка, всѣко чувство сѫ ценни, когато иматъ съдържание въ себе си. Младъ, ученъ човѣкъ отива на планината да се разходи и носи съ себе си торба, пълна съ храна. На пѫтя си той срѣща млада, красива мома, която се е объркала въ гората. Той я спира и запитва, кѫде отива, какъ е изпаднала сама на това мѣсто. Тя разправя всичко, което е прекарала, но не може повече да ходи, чувствува се крайно уморена. Пѫтникътъ влиза въ положението й, разбира, че нищо не е яла и веднага й предлага парче хлѣбъ. Тя взима хлѣба, изяжда го и благодари на Бога, че е подкрепила силитѣ си. Следъ това благодари и на младия момъкъ. Отъ своя страна и той благодари, че е могълъ да срещне красотата на пѫтя си. Следъ това я изпраща до дома й. И двамата оставатъ доволни отъ случая, че се срещнали на планината. Това значи, да дадешъ на човѣка нѣщо на време и да знаешъ, какъ да благодаришъ. Това значи правилна постѫпка, въ която има съдържание и смисълъ. Следователно, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, които иматъ вѫтрешно съдържание и смисълъ, сѫ ценни. Тѣ никога не губятъ значението си. Можете ли да говорите лошо за човѣкъ, който постѫпва съ една мома толкова добре? Той става свѣтълъ образъ за момата, а момата — за момъка. Никой не е въ състояние да раздѣли двама души, свързани помежду си съ любовь. Любовь, въ която нѣма правилна обмѣна, лесно изчезва. Обичайте хората съ чистота и светость на вашето сърдце, безъ да ги ограничавате, безъ да изисквате нѣщо отъ тѣхъ. Речете ли да имъ се налагате, да изпълняватъ вашитѣ желания, любовьта ще се отдалечи отъ васъ. Тогава ще се яви гнѣвътъ. Причината за гнѣва е незадоволеното човѣшко желание. Щомъ желанията ви не се задоволяватъ, вие се сърдите. За да не се гнѣви и да не изразходва енергията си, човѣкъ не трѣбва да си поставя желания, изпълнението на които зависи отъ други хора. Вие можете да обичате слънцето, звездитѣ, земята, дърветата, растенията, животнитѣ и хората, но не можете да имъ се наложите. Никой на никого не може да се налага. Човѣкъ и на себе си не може да се налага. Само Богъ може да измѣня и изправя нѣщата. Ако външниятъ свѣтъ, т. е. отношенията между хората единъ къмъ другъ могатъ да произведатъ пертурбация въ тѣхния организъмъ, това показва, че тѣ нѣмать правилни отношения къмъ живота. Сѫщевременно тѣ нѣматъ правилни отношения и къмъ Бога. За да не си създава излишни страдания, човѣкъ трѣбва да спазва следния законъ: въ единъ и сѫщъ моментъ да не се проявятъ две мисли, две чувства, две постѫпки. Запримѣръ, въ единъ и сѫщъ моментъ двама души не могатъ да черпятъ вода отъ една чешма. За проявата на всѣко нѣщо е опредѣленъ специфиченъ моментъ. Като знае това, човѣкъ трѣбва да спазва момента за проява на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Срещнатъ ли се две мисли, две чувства и две постѫпки, едната непременно трѣбва да отстѫпи. Коя отъ дветѣ ще отстѫпи? Между двама души всѣкога разумниятъ отстѫпва. Глупавиятъ никога не отстѫпва. Любовьта всѣкога отстѫпва, но не става нужда да отстѫпва, защото никога не се натъква на противоречия. Тя знае момента, кога трѣбва да се прояви. Любещиятъ знае, че за всѣко нѣщо е опредѣленъ специфиченъ моментъ на проявление. Соломонъ казва: „Всѣко нѣщо си има своето време“. Какво ще каже стариятъ, ако го накарате да дойде съ васъ на разходка, или ако му дадете твърда храна да яде? Той ще ви отговори: Синко, защо не ме покани на разходка, когато краката ми бѣха здрави? Защо не ми донесе тази вкусна храна, когато имахъ зѫби? Сега, като ви се говори по този начинъ, вие трѣбва да се научите да превеждате нѣщата. Безъ вѫтрешенъ преводъ на нѣщата вие ще изгубите възможностьта да разбирате Божествения езикъ. Какво означаватъ думитѣ младъ и старъ човѣкъ въ широкъ смисълъ? Младъ човѣкъ е онзи, който сега търси истината. Той не е намѣрилъ още истината. Старъ човѣкъ е този, който е намѣрилъ вече истината. И дветѣ положения сѫ на мѣсто. Обаче, какво е придобилъ стариятъ, ако, следъ като е намѣрилъ истината, не я оценилъ? Какво е придобилъ младиятъ, който търси истината безъ любовь? Като търси истината, младиятъ трѣбва да трепти за нея. Като намѣри истината, стариятъ трѣбва да я оцени. При това положение и двамата сѫ на правъ пѫть. Ще каже нѣкой, че следъ като е намѣрилъ истината, не се е ориентиралъ. Това показва, че е намѣрилъ истината, но не я разбралъ. Какво означава думата „ориентиране“? Ориентъ означава изтокъ. Значи, ориентирането подразбира намиране на единствената права посока на дадено желание. Всѣко желание, всѣка мисъль, всѣко чувство иматъ само по една права посока, както имаме само единъ изтокъ, единъ западъ, единъ северъ и единъ югъ. Четиритѣ точки на свѣта, това сѫ четири кардинални посоки за ориентиране на човѣка. Изтокъ представя главата на човѣка, западъ — краката, а споредъ нѣкои — стомаха. Югъ представя дробоветѣ на човѣка. Изтокъ представя още и права посока на движение. Изтокъ и западъ показватъ отношението на човѣка къмъ Бога и къмъ всичко създадено отъ Него. Северъ и югъ опредѣлятъ, какво човѣкъ трѣбва да извърши въ живота си. Изтокь подразбира още Божествения свѣтъ, югъ — човѣшкия свѣтъ. Човѣкъ започва живота си съ търсене на истината. Казано е въ Писанието: „Глава на твоето Слово е Истината“. Тукъ се явява една малка загадка: коя е тази глава на Словото, която наричатъ истина? Изтокъ наричаме още първопричина на нѣщата; западъ — отношение на човѣка къмъ създаденото. Защо човѣкъ се стреми къмъ истината? За да познае Битието. Ако не познава Битието, човѣкъ не може да познае истината. Ако не познава истината, той не може да познае любовьта. Ако не познава любовьта, той не може да познае мѫдростьта. Любовьта, мѫдростьта и истината представятъ живи сили въ природата, съ които човѣкъ трѣбва да се обмѣни. Познаването е вѫтрешень процесъ. Следователно, да познаешъ човѣка, това значи, да си готовъ да направишъ за него това, което той иска. Сѫщевременно и той трѣбва да бѫде готовъ да направи за тебе това, което ти искашъ. Тукъ не може да се яви никакво противоречие, защото познаването е свързано съ разумностьта. Само разумниятъ човѣкъ познава нѣщата. Когато човѣкъ се моли на Бога и не получава отвоворъ на молитвата си, едно отъ дветѣ е вѣрно: или той не познава Бога, или Богъ не го познава. Единъ беденъ човѣкъ се молѣлъ на Бога да му изпрати малко пари, да посрещне нуждитѣ си. Край кѫщичката на бедния миналъ единъ богатъ човѣкъ. Той чулъ молитвата му и на прозореца на бедния оставилъ една кесия, пълна съ пари. Като видѣлъ кесията, бедниятъ веднага я взелъ и благодарилъ на Господа, че толкова скоро отговорилъ на молитвата му. Богатиятъ, който билъ скритъ задъ кѫщичката, чулъ благодарностьта на бедния, отправена къмъ Бога, и му казалъ: Слушай, братко, азъ чухъ молитвата ти, а не Богъ. Кесията съ паритѣ е моя, азъ ти помогнахъ. Бедниятъ отговорилъ: Азъ благодаря на Бога, че те е накаралъ да ми помогнешъ. Ако Той не бѣше те накаралъ, ти никога нѣмаше да направишъ това. Богатиятъ продължилъ пѫтя си, но презъ всичкото време си мислѣлъ: Нима това не бѣше моя идея, да помогна на бедния човѣкъ? Като размишлявалъ известно време, най-после той се убедилъ, че наистина е станалъ проводникъ на волята Божия, и благодарилъ на Бога, че му се е далъ случай да изпълни Неговата воля. Сега азъ искамъ да остане въ ума ви идеята за правилно разбиране на Божията Любовь. Задръжте въ ума си опредѣлението за права мисъль, право чувство и право действие. Това е предметъ на новото учение. Щомъ е така, ще знаете, че новото учение има само единъ резултатъ. То говори само за една любовь — любовь къмъ Бога. Много е любилъ човѣкъ, но любовьта му всѣкога е имала два резултата: тя е започвала съ животъ, а свършвала съ смърть. Обаче, когато възлюбите Бога, ще имате само единъ резултатъ — животътъ: ще започнете съ животъ и ще свършите съ животъ. Който люби Бога, той никога не умира. Прекѫсне ли връзката си съ любовьта, човѣкъ умира. Докато е свързанъ съ любовьта, т. е. съ Бога, човѣкъ не умира. Затова и Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Познаването подразбира готовность въ човѣка да направи всичко, каквото неговиятъ възлюбенъ желае. Следователно, като обичате Бога, вие можете да направите за Него всичко, каквото Той желае. И ако Богъ прави за васъ всичко, каквото желаете, и Той ви обича. Това сѫ максими на новото учение, които трѣбва свещено да пазите въ душата си. Ако прилагате тия максими въ живота си, вие ще имате едно начало безъ край, едно велико блаженство, непостижимо за обикновения човѣкъ. Само при това положение ще се оправдае стиха отъ Евангелието: „Каквото попросите въ мое име, ще ви се даде“. Докато хората търсятъ Бога въ Свещенитѣ книги, въ свещенитѣ образи на свѣта, никога нѣма да Го намѣрятъ. Богъ е вънъ и вѫтре въ свѣта, а Свещенитѣ книги и свещенитѣ образи представятъ резултатъ на нѣщо. Въ Свещенитѣ книги намирате мисъльта на велики хора, но тѣ сѫ извънъ тѣзи книги. Човѣкъ прави доброто, но не е въ самото добро. Човѣкъ мисли, но не е въ мисъльта си. Хората сѫ свързани по мисъль и по чувства едни съ други, но сами тѣ не сѫ въ мислитѣ, нито въ чувствата си. Мислитѣ и чувствата имъ показватъ само тѣхнитѣ правилни отношения. Когато отношенията между двама души сѫ правилни, тѣ живѣятъ въ пълна хармония и единство. Между тия хора никога не се поражда съмнение или колебание. Такова трѣбва да бѫде отношението между човѣка и Бога. Започне ли да разглежда, дали Божествената мисъль е права, човѣкъ се намира на кривъ пѫть. Човѣкъ има право само да провѣрява, дали една мисъль е Божествена. Щомъ се убеди, че е Божествена, той трѣбва да знае, че тя е права. Всички Божествени мисли сѫ прави — нищо повече. Тѣ иматъ само единъ резултатъ. Божественитѣ мисли носятъ животъ, а човѣшкитѣ — смърть. За да не умира, човѣкъ трѣбва да свърже мисъльта си съ Божията. Когато свърже мисъльта си съ Божията мисъль, човѣкъ ще се освободи отъ всички нещастия и мѫчнотии. По този начинъ той ще се справи и съ кармата си. Тогава той ще разбере смисъла на стиха въ Писанието: „Ще залича всичкитѣ имъ грѣхове и никога нѣма да ги спомена.“ Като ученици, вие сте дошли на земята да учите. На какво трѣбва да разчитате на физическия свѣтъ? Докато сте на физическия свѣтъ, вие трѣбва да разчитате на краката си, съ които се крепите. Тѣ сѫ основа на вашия животъ. Вие трѣбва да разчитате на рѫцетѣ си, съ които влизате въ отношение съ окрѫжаващитѣ. Вие трѣбва да разчитате още на очитѣ си, на ушитѣ си, на носа си, на устата си. Това сѫ пособия, които трѣбва да държите въ пълна изправность. Дойдете ли до духовния свѣтъ, вие трѣбва да разчитате на своитѣ чувства и на своето сърдце. Въ умствения свѣтъ вие трѣбва да разчитате на своитѣ мисли. Въ Божествения свѣтъ пъкъ трѣбва да разчитате на любовьта. „Които чуятъ гласа на Бога, ще станатъ и ще оживѣятъ.“ Да станешъ, това значи, да бѫдешъ здравъ. Да станешъ, това значи, да бѫдешъ добродетеленъ. Да станешъ, това значи да имашъ любовь къмъ Бога. Да станешъ, това значи, да съзнавашъ, че съ Бога всичко можешъ да направишъ. Ставате ли сутринь отъ сънь, дръжте въ ума си идеята, че сте станали, за да направите всичко, което ви се дава като задача на деня. Запитвате ли се, защо станахъ, какво да правя днесъ, вие не сте станали още. Какъ сте мислѣли досега? Колцина отъ васъ сѫ мислѣли тъй, както азъ ви говоря тази сутринь? Ако не сте мислѣли така, причината за това е, че се намирате въ черупката на яйцето. Тази сутринь азъ ида при васъ да счупя черупката на яйцето и да ви освободя отъ ограничения животъ. Какво може да постигне човѣкъ въ една черупка? Черупката на яйцето е затворъ за човѣка. Ако на 20-ия день не дойде нѣкой да го освободи, той е осѫденъ на смърть. Кой ще ви освободи отъ черупката на яйцето? Който знае законитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Казано е, че истината ще ни направи свободни. Значи, дойде ли човѣкътъ на истината при васъ, той ще ви освободи. Той владѣе магическата прѫчица. Достатъчно е да удари съ нея, за да придобие всичко, каквото му е нужно. Който знае законитѣ на магическата прѫчица, той може да бѫде здравъ, добъръ, любещъ, ученъ и т. н. Който .знае тия закони, той ще се разговаря приятелски съ скръбьта, съ нещастието, съ мѫчнотията и, вмѣсто тѣхъ ще постави радостьта, надеждата, насърдчението. Срѣщате единъ човѣкъ, който веднага ви казва, че е скърбенъ. За какво скърби? Той трѣбва да опредѣли специално, за какво скърби. А тъй, да казва само, че скърби, това е много неопредѣлено. Младата мома скърби, въздиша, не казва, защо скърби. Давамъ й едно писмо отъ нейния приятель. Тя огваря писмото, чете го, и скръбьта й се превръща въ радость. Срѣщамъ единъ младъ момъкъ, и той скърби и пъшка. За какво скърби, и той не казва. Давамъ и на него едно писмо отъ приятелката му, и скръбьта изчезва. Едно е нужно на човѣка, за да се превърне скръбьта му въ радость. Какво? Да не прекѫсва връзката си съ любовьта. Дай на човѣка писмото, което носишъ отъ неговата възлюбена, или отъ неговия възлюбенъ, и скръбьта му ще се превърне въ радость. За да живѣе въ радостьта и въ изобилието на живота, човѣкъ трѣбва всѣка сутринь да отива при своя възлюбенъ, да получи писмото си и да се върне у дома си да започне работата, която му е опредѣлена за деня. Така трѣбва да живѣе ученикътъ, така трѣбва да живѣе всѣки човѣкъ. Живѣе ли така, дето и да се намира, при каквито условия да бѫде, животътъ му се осмисля. Богъ е възлюбениятъ на човѣшката душа. Човѣкъ е дошълъ на земята да се освободи отъ скръбьта и да влѣзе въ радостьта. Той е дошълъ на земята да се освободи отъ смъртьта и да влѣзе въ вѣчния животъ. Това значи правилно разбиране на живота и на любовьта. Ние сме проявената любовь на нашия Небесенъ Баща. Така да бѫде! * 40. Лекция отъ Учителя, държана на 28. май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  4. От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Стойность на нѣщата Като четете шестата глава отъ Посланието къмъ Ефесянитѣ, вие подразбирате ония лоши сѫщества, които сѫ въплътени на земята, съ цель да подържатъ неправдата. Като четете Стария и Новия заветъ, вие виждате, че се говори за нѣща, които не остаряватъ, които не губятъ цената си. Такива нѣща ние наричаме „истинни“ или „истини“. Тѣ нѣматъ опредѣлена възрасть и опредѣлено време. Тѣ се случватъ презъ всички времена и епохи и всѣкога минаватъ за нови. Затова казватъ, че нѣма стара или нова истина. Истината е една и сѫща презъ всички времена. Запримѣръ, влиянието на храната, на въздуха, на свѣтлината, на водата е едно и сѫщо върху организмитѣ презъ всички времена. Каквото представятъ свѣтлината, въздухътъ, водата и храната за физическия човѣкъ, сѫщото представятъ и за духовния човѣкъ. За да разберете стойностьта и значението на тия елементи за духовния човѣкъ, вие трѣбва да ги преведете, да видите, всѣки елементъ на какво отговаря въ човѣка. Запримѣръ, въздухътъ отговаря на човѣшкитѣ мисли, водата — на човѣшкитѣ чувства. Споредъ нѣкои, волята има отношение къмъ храната. Наистина, храната дава устойчивость на организъма. Характерътъ, устойчивостьта на човѣшкитѣ убеждения се опредѣлятъ отъ храната, която човѣкъ употрѣбява. Мнозина мислятъ, че ако употрѣбяватъ месна и разнообразна храна, ще станатъ физически силни, здрави, пълни. Тѣ сѫ на кривъ пѫть. Преди всичко, пълнотата не показва, че човѣкъ е здравъ. Отъ друга страна, пълнотата не зависи отъ храната само. Онази храна е добра за човѣка, която е въ състояние да организира силитѣ на неговия организъмъ. Не може ли да направи това, колкото да пълнѣе, човѣкъ трупа само материя, безъ да я организира. Всѣка клетка въ човѣшкия организъмъ трѣбва да бѫде организирана, жива, за да взима съзнателно участие въ функциитѣ на неговитѣ органи. Не взима ли участие въ функциитѣ на човѣшкитѣ органи, тази клетка е мъртва. Щомъ е мъртва, тя е сѫщевременно вредна за организъма. Това, което се иска отъ физическата храна на човѣка, се изисква и отъ духовната му храна. Духовниятъ човѣкъ се храни съ мисли, чувства и постѫпки. Следователно, ако мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка не взиматъ участие въ съграждане на неговото духовно тѣло, тѣ сѫ мъртви. Щомъ сѫ мъртви, тѣ сѫ вредни. Какво добро може да допринесе една отрицателна мисъль на човѣка? Много религиозни хора се безпокоятъ за живота си, за материалното си състояние и мислятъ, че въпрѣки тѣзи безпокойства ще постигнатъ нѣщо духовно. Мисли, които внасятъ смущение и тревога, не сѫ творчески. Тѣ оставатъ за торъ въ организъма. Други пъкъ се страхуватъ отъ хората, предпазватъ се отъ тѣхъ. Защо? Лоши били. Какъ познаватъ тѣ, кой човѣкъ е добъръ и кой — лошъ? Ако разглеждатъ хората отъ свои лични разбирания, тѣ вървятъ въ кривъ пѫть. Единъ боленъ, съ изкривена челюсть, отишълъ при единъ лѣкарь, да търси помощь. Щомъ влѣзълъ въ стаята на лѣкаря, последниятъ го погледналъ и веднага му ударилъ една плесница. Болниятъ се възмутилъ отъ лѣкаря и се почудилъ, какъ е попадналъ при такъвъ лошъ човѣкъ. Като видѣлъ, че болниятъ стои като зашеметенъ, лѣкарьтъ го хваналъ за дрехата и му казалъ: Хайде, върви у дома си! Болниятъ излѣзълъ отъ стаята на лѣкаря и, като се окопитилъ, за белязалъ, че челюстьта му била намѣстена. Тогава той си казалъ: Благодаря на този лѣкарь, че ме удари. На мѣсто бие. При това не ми взе пари. Добъръ човѣкъ е той. Лѣкарьтъ започналъ зле, свършилъ добре. Това е правиятъ методъ на работа. Не е правилно да започва човѣкъ добре и да свършва зле. Въ природата сѫществува законъ на последователность и постоянство. Ако човѣкъ прилага този законъ въ живота си, работитѣ му ще свършатъ съ успѣхъ. Който не прилага този законъ, той очаква да получи всичко наготово: знание, богатство, сила. Това е невъзможно. Знание, богатство, сила, придобити по лесенъ начинъ, не могатъ да оправятъ свѣта. Тѣ не носятъ щастие нито на самия човѣкъ, нито на окрѫжаващитѣ. Колко глави на американски милиардери сѫ пострадали отъ крадци и апаши! Отъ така спечелени милиарди никой не е станалъ щастливъ. Не само свѣтскитѣ хора се молятъ за пари, но и нѣкои религиозни четатъ молитви, посещаватъ събрания, съ цель да получатъ отнѣкѫде нѣкакви суми, да подобрятъ материалното си положение. Тѣ ходятъ отъ единъ приятель на другъ, да искатъ пари, и разправятъ, какви нужди иматъ. Добре е да има човѣкъ приятель, на когото да разкаже своитѣ трудности. Представете си, обаче, че при васъ дойдатъ десетина ваши приятели, и всѣки ви разправя своитѣ мѫчнотии, всѣки иска да му помогнете. Това е все едно да те посетятъ десеть души и да ти показватъ ранитѣ си. Ти не разбирашъ отъ медицина, не знаешъ, какъ да имъ помогнешъ. Следователно, имашъ ли рана, покажи я само на специалистъ, на вещъ човѣкъ. Само той ще ти помогне. Видишъ ли, че нѣкой човѣкъ не разбира отъ медицина, не му говори за раната си, нито я показвай. Като заболѣятъ, хората веднага търсятъ лѣкарь, да имъ даде нѣкакво лѣкарство, или да имъ направи инжекция. И това е добре, но тѣ не сѫ опитали силата на добрата мисъль. Една добра мисъль произвежда по-голѣми резултати отъ лѣкарствата и отъ инжекциитѣ на лѣкаритѣ. Отправете съзнателно и съ любовь една добра мисъль къмъ нѣкого и вижте, какъвъ резултатъ ще даде. Мисъль, приложена правилно и на мѣсто, всѣкога лѣкува. Мощно нѣщо е мисъльта. Ако нѣкой страда отъ треска, той може да се лѣкува само съ мисъльта си. Запримѣръ, нека вземе известна сума съ себе си и отиде въ една аптека и мислено поиска отъ аптекаря десеть сантиграма хининъ. Следъ това да се върне у дома си, да вземе чаша гореща вода, да изсипе хинина вѫтре, да изстиска нѣколко капки лимонъ и да изпие водата съ мисъльта, че въ нея има хининъ. Следъ нѣколко часа треската ще изчезне. Обаче, за този опитъ се иска вѣра и силна мисъль, безъ никакво раздвояване. За да успѣва въ живота си и да си служи правилно съ своитѣ мисли, човѣкъ трѣбва да прилага закона на равновесието, да уравновесява силитѣ си. Бакалитѣ прилагатъ този законъ. Тѣ иматъ везни, съ които мѣрятъ стоката си. На едното блюдо турятъ стоката, на другото — грамоветѣ, и, докато не уравновесятъ и дветѣ блюда, тѣ не даватъ покупката на клиента си. И човѣкъ има такива везни въ себе си, съ които може да мѣри мислитѣ си, докато ги уравновеси. Дойде ли една мисъль въ ума на човѣка и започне да го смущава, той трѣбва да я тури на везнитѣ и да я премѣри. Щомъ тури на едното блюдо мисъльта, на другото — мѣрката, той веднага ще познае, права ли е мисъльта, или не. Всѣки човѣкъ носи въ себе си Божествената мѣрка, съ която опредѣля, коя мисъль е права, и коя не е. Когато човѣкъ дава пѫть на криви мисли въ себе си, това показва, че той не е приложилъ Божествената мѣрка къмъ тѣхъ. При тази мѣрка, вложена дълбоко въ душата на човѣка, невъзможно е той да мисли криво. Кривитѣ мисли нарушаватъ вѫтрешния миръ въ човѣка и го изкарватъ отъ равновесието на живота му. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ изправяне на мисъльта. Чиста, права трѣбва да бѫде вашата мисъль, безъ никакво петно. Вие се стремите къмъ духовния свѣтъ, дето не се позволява никаква нечистота. Видятъ ли най-малкото петно на вашата мисъль, тѣ веднага ще ви върнатъ назадъ. Предъ тѣхъ всичко е открито. Ако видите човѣкъ, облѣченъ съ бѣли дрехи, вие ще се радвате на чистотата, която го обгръща. Забележите ли най-малкото петно на бѣлата му дреха, вие веднага ще го спрете и ще го накарате да се върне у дома си да се изчисти. Ако на физическия свѣтъ не се търпи нечистотата, колко повече тя е нетърпима въ по-високитѣ свѣтове — духовниятъ и Божествениятъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да започне отъ физическата чистота. Дрехитѣ, обущата, тѣлото трѣбва да бѫдатъ идеално чисти. Човѣкъ трѣбва да мие лицето, рѫцетѣ, зѫбитѣ си по десеть пѫти на день. Зѫбитѣ не трѣбва да се миятъ всѣкога съ четка, да се изтъркватъ. Достатъчно е да ги миете съ топла вода и сапунъ, или съ малко спиртъ. Много болести се дължатъ на микробитѣ, които се развиватъ въ зѫбитѣ. Чистъ трѣбва да бѫде човѣкъ въ всѣко отношение. Ако човѣкъ не е готовъ да подържа физическа чистота на тѣлото си, какъ ще подържа своята духовна чистота? И следъ всичко това той иска да стане великъ, гениаленъ човѣкъ. Кой човѣкъ е гениаленъ? Гениалниятъ се отличава съ голѣма разумность. Той има голѣми знания, които прилага въ живота си. Какъвъ смисълъ иматъ знанията, ако сѫ неприложими? Ще каже нѣкой, че знае, какъ е създаденъ свѣтътъ, какво е било първоначалното състояние на земята, а като се намѣри предъ една мѫчнотия, не може да понася. Гениалниятъ разбира смисъла на нѣщата и ги използува. Като види овца, той разбира, какво представя тя и гледа на нея като на символъ въ цѣлата природа. Ако нѣкой е недоволенъ отъ живота си, нека се спре предъ една овца, която пасе тихо и спокойно зелената трева. Той има на разположение две-три яденета, има кѫща, удобства, а овцата по цѣлъ день яде само трева и стои на открито — на дъждъ, на вѣтъръ и пакъ е доволна. Добре е човѣкъ да се стреми нагоре, но той трѣбва да се поучава и отъ по-долнитѣ и малки сѫщества подъ себе си. Ще кажете, че овцата не се развива. И овцата се развива, но много бавно. Превознитѣ срѣдства, съ които тя пѫтува, сѫ много слаби, вследствие на което развитието й е почти незабелязано. Голѣмо търпение се иска отъ овцата, но още по-голѣмо отъ човѣка. Само разумниятъ и гениаленъ човѣкъ може да бѫде търпеливъ. Обикновениятъ, обаче, носи неволята, той търпи по необходимость. Какъ се изразява разумностьта? Едно отъ качествата на разумностьта е това, че тя си служи съ закона на свободата, а не съ насилието. Когато крокодилътъ гълта цѣли жабчета, той прилага насилието. Какъвъ е резултатътъ тогава? Който прилага насилието, той самъ го опитва на гърба си. Въ рѣката Нилъ има особени жабчета, които крокодилътъ гълта цѣли. Като влѣзатъ въ корема му, тѣ започватъ да гризатъ, докато направятъ дупка вѫтре. Водата влиза въ тази дупка, и крокодилътъ се обръща съ корема си нагоре и умира. Жабчето дава добъръ урокъ на крокодила. То му доказва, че който прилага закона на насилието въ рѣката, т. е. въ живота, той самъ ще опита последствията на този законъ. Не желайте нѣща, които не сѫ за васъ, защото ще прегризатъ корема ви и преждевременно ще заминете за онзи свѣтъ. Натъкнете ли се на нѣкое желание подобно на малкото жабче, затворете устата си, докато се размине. Щомъ жабчето ви отмине, отворете устата си и продължете своя пѫть. Единъ турски дервишъ носѣлъ торба съ барутъ. Той миналъ край едно дете, което носѣло запалена главня въ рѫката си. Дервишътъ веднага се спрѣлъ, направилъ пѫть на детето да мине и следъ това продължилъ своя пѫть. Малко е детето, но дервишътъ му отстѫпилъ да мине първо. Разуменъ е дервишътъ. Той знае, че барутъ и запалена главня не могатъ да стоятъ наблизо. Това сѫ примѣри, сравнения, които можете да използувате за вашия вѫтрешенъ животъ. Често човѣкъ се натъква на свои вѫтрешни състояния, които не може да разреши самъ. Той трѣбва да се обърне къмъ мѫдрецитѣ въ живота. Кѫде ще срещнете тия мѫдреци? Вие ще ги срещнете между хората, въ книгитѣ, въ пѣснитѣ. Тѣ сѫ оставили своитѣ съвети навсѣкѫде въ живота. Човѣкъ се нуждае отъ помощьта на мѫдри и велики хора. Свѣтътъ е пъленъ съ сѫщества, изостанали въ своето развитие, които влияятъ на човѣка. Много отъ тия сѫщества нѣматъ нищо общо съ даденъ човѣкъ, но го нападатъ съ своитѣ лоши мисли. Нѣкои пъкъ иматъ роднински връзки съ тѣхъ. Тѣ сѫ дѣди, прадѣди на даденъ човѣкъ и, като не могатъ сами да се ориентиратъ въ невидимия свѣтъ, обикалятъ около своя близъкъ и започватъ да му влияятъ съ своитѣ мисли. Често една тѣхна мисъль може да произведе цѣла пертурбация въ ума на човѣка. Въ такъвъ случай той се нуждае отъ помощьта на опитенъ човѣкъ, да му даде начинъ, да се освободи отъ тази чужда. отрицателна мисъль. Дали вѣрвате въ тая нѣща, това не е важно. Вѣрвате, или не, независимо отъ това, нѣщата си сѫществуватъ. Дали вѣрвате въ тона do, не е важно. Този тонъ сѫщесттува въ природата. Въ природата сѫществува и мажорна, и миньорна музика, независимо това, дали вие я признавате. Вашиятъ дѣдо и прадѣдо сѫществуватъ нѣкѫде въ пространството, макаръ вие да не признавате тѣхното сѫществуване. Като започне да ви влияе съ мисъльта си, искате или не, ще го признаете. Ако можете да му помогнете, ще помогнете и на себе си; ако не можете да му помогнете, ще го посъветвате да си отиде, да потърси другъ нѣкой, който ще му помогне. И въ единия, и въ другия случай трѣбва да бѫдете искрени, да не го залъгвате. Никога не говори това, което не знаешъ. Човѣкъ трѣбва да говори истината. Малко знаешъ, малко говорй, но каквото кажешъ, да бѫде истина. И малкото знание е толкова благословено, колкото и голѣмото. Малкото знание, което човѣкъ е опиталъ и приложилъ, е благословено, защото има условия да расте и да се развива. Обаче, ако човѣкъ има много знания, но неприложени и непровѣрени, нищо не се ползува. За предпочитане е да имашъ сто лева златни, отколкото хиляда книжни. Много отъ идеитѣ на хората сѫ подобни на книжнитѣ пари и сѫ осѫдени на остаряване. Идеи, които остаряватъ, нищо не ползуватъ човѣка. Ще каже нѣкой, че идеитѣ му били мистични. Идеитѣ му били мистични, но остаряватъ! Щомъ остаряватъ, тѣ не сѫ мистични. Мистични идеи сѫ ония, които оставатъ презъ вѣчностьта. Такива сѫ идеитѣ на гениалнитѣ хора, на светиитѣ, на Учителитѣ. Като погледне къмъ онова, което Богъ е създалъ, мистикътъ се изпълва съ благоговѣние. И за него има нѣща непонятни, които изпълватъ душата му съ свещенъ трепетъ и любовь къмъ Бога. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да знае всичко. Това е повърхностно заключение. Има нѣща, които човѣкъ трѣбва да разбира, но има нѣща, които не трѣбва да разбира и знае. Вие имате единъ приятель, когото обичате. Единъ день се научавате, че той извършилъ нѣкакво престѫпление. Вие веднага се отдръпвате отъ него. Не е ли по-добре да не знаехте за престѫплението, което приятельтъ ви извършилъ? Вървите съ единъ човѣкъ, за когото казватъ, че билъ голѣмъ мистикъ. Срѣщате на пѫтя си единъ слабъ, беденъ човѣкъ. Мистикътъ, който обикновено е въорѫженъ отъ главата до краката, удря болния човѣкъ и го поваля на земята. Набързо той изважда ножоветѣ си и го оперира: разрѣзва гърдитѣ, корема, изважда вѫтрешнитѣ органи и ги туря настрана. Вие гледате, чудите се, какво прави този човѣкъ — нищо не разбирате. Следъ това мистикътъ налива въ единъ сѫдъ чиста вода и измива всички органи, които после туря на мѣстата имъ, и ги намазва съ нѣкакво масло. Следъ операцията виждате слабия човѣкъ възстановенъ, но подмладенъ, бодъръ, свежъ, като че е възкръсналъ. Първоначално, докато не знаехте, какво ще излѣзе отъ операцията, считахте, че мистикътъ е лошъ, жестокъ човѣкъ. После, като разбрахте, какво направи, измѣнихте мнението си за него. Казвате, че мистикътъ е добъръ човѣкъ. Има смисълъ човѣкъ да разруши нѣщо, но ако може отъ него да съгради нѣщо по-добро и по-здраво. Такъвъ човѣкъ наричаме добъръ. Не може ли човѣкъ да съгражда нѣщата отново, той е лошъ. Лошиятъ човѣкъ руши и разваля, но не може да съгражда и обновява. Съвременнитѣ хора се въорѫжаватъ, но като не знаятъ, какъ и кѫде да прилагатъ орѫжията си, тѣ се страхуватъ. Като се намѣрятъ предъ нѣкой недѫгъ, тѣ започватъ да се плашатъ отъ него, да не ги зароби. Орѫжието имъ е въ рѫката, а се страхуватъ отъ своитѣ недѫзи. Натъкнете ли се на нѣкой свой недѫгъ, извадете орѫжието си, ударете недѫга въ сърдцето, повалете го на земята и започнете да мушкате съ ножа си. Мушкайте, рѣжете, извадете вѫтрешностьта му и следъ това измийте всичкитѣ му части съ чиста вода. Съберете частитѣ му, турете ги на мѣстата имъ, намажете ги отгоре съ масло, духнете единъ пѫть, и всичко ще се преобрази — недѫгътъ ще се превърне въ нѣщо ново, годно за работа и животъ. Той е билъ недѫгъ, докато ималъ чужди вещества, нечистотии въ себе си. Щомъ се изчисти, той се превръща въ добро. Не се страхувайте отъ операцията. Колкото да е сериозна, тя ще допринесе нѣщо добро на човѣка. Следователно, не се страхувайте отъ операции, които носятъ благо за човѣка. Направете такава операция на ония ваши мисли, чувства и желания, които сѫ слаби и хилави, отъ които нищо не можете да направите. Направете имъ операция и ги раздайте на ония сѫщества, които се нуждаятъ отъ тѣхъ. Както коткитѣ се нуждаятъ отъ червата и шкембетата, така и въ васъ има сѫщества, на низъкъ умственъ и духовенъ уровенъ, които се хранятъ съ вашитѣ недѫзи. Дайте недѫзитѣ си на тия сѫщества, да се нахранятъ съ тѣхъ. Като се разхождате по улицитѣ на нѣкой малъкъ градъ, вие срѣщате търговци на черва и шкембета. Следъ тѣхъ вървятъ котки и мяучатъ. Всѣки човѣкъ, който види своята котка следъ шкембетата, ще каже на търговеца да й отрѣже едно парче. Каквато работа да има, той ще я остави, за да задоволи котката си и да престане да мяучи. Кой човѣкъ нѣма въ себе си по една-две котки, по цѣли часове да мяучатъ за парче шкембе? Дайте имъ едно парче отъ шкембето, което търговецътъ продава, да престанатъ да ви безпокоятъ. Шкембетата представятъ недѫзитѣ въ човѣка. Отрѣжете тия недѫзи отъ себе си и ги дайте на ония низши сѫщества, които се хранятъ съ тѣхъ. Следователно, всичко, което става вънъ отъ човѣка, става и въ неговия вѫтрешенъ животъ. Като не знае причинитѣ на нѣщата, т. е. връзката между външния и вѫтрешенъ животъ, човѣкъ констатира само нѣщата, безъ да разбира тѣхния дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. Нѣкой казва, че е неразположенъ. Защо е неразположенъ, и той не знае. Следъ това отива въ една гостилница, дето си хапва отъ две-три яденета и следъ това казва, че е добре разположенъ. Защо е билъ неразположенъ? Защото билъ гладенъ. Защо е разположенъ? Защото се нахранилъ. Въ разсѫжденията си той спира дотукъ. Защо му се е дала възможность да се нахрани, той не се запитва. Обаче, като върви по улицитѣ, той вижда на едно мѣсто стара баба, която счупила крака си и не може да мръдне отъ мѣстото си. Ако я дигне на рѫце и занесе у дома й, той е разбралъ предназначението на храненето. Той се е нахранилъ, придобилъ сила и разположение, съ единствената цель да помогне на старата жена. Една отъ задачитѣ му е да дигне бабата на гърба си и да й услужи. Изпълни ли задачата си, както трѣбва, той е влѣзълъ вече въ рая. Ако не изпълни задачата си и се откаже да услужи на старата жена, съ това той е подписалъ своята смъртна присѫда. Такава задача е дадена и на обикновения човѣкъ, и на ангела. Отъ всички се иска правилно разрешение на задачата. Сега, презъ тази година, всѣки трѣбва да реши задачата си съ бабата. Бабата представя слабото, хилавото въ човѣка, което всѣки трѣбва да дигне на гърба си и да го занесе на мѣстото му. Може ли да направи това, той ще влѣзе въ рая, дето ще получи наградата си. И бабата, отъ своя страна, ще му благодари. Като направите тази услуга на бабата, вие ще разберете, какво значи, да подигнешъ слабия и немощния. Само по този начинъ вие ще разберете, че всѣки човѣкъ, колкото и да е грѣшенъ, заслужва вниманието на Бога. И той е въ състояние да изпълни волята Божия. Единъ ангелъ, като гледалъ отъ небето, какъ живѣятъ хората, казалъ въ себе си: Не трѣбва Богъ да имъ помага. Ако ги изостави, тѣ ще си научатъ уроцитѣ. Като разбралъ мисъльта на ангела, Богъ го изпратилъ на земята, между хората, да живѣе като човѣкъ, да види, трѣбва ли, наистина, Богъ да се откаже отъ хората. Презъ една зимна, студена нощь ангелътъ се връщалъ отъ работа, но толкова много измръзналъ, че не могълъ да се движи. Спрѣлъ се на пѫтя, цѣлъ треперещъ, и гледалъ, отде ще му дойде помощь. Въ този моментъ край него миналъ единъ пиянъ, който се клатушкалъ на една и на друга страна. Като видѣлъ, че човѣкъ стои на пѫтя, цѣлъ трепери отъ студъ и не може да се движи, той му казалъ: Братко, и ти си закѫсалъ като мене. Я се качи на гърба ми, да те занеса до нѣкое мѣсто. Ангелътъ се качилъ на гърба на пияния, който го занесълъ до дома му и го оставилъ. Значи, пияниятъ, който минава за грѣшникъ, изпълнилъ волята Божия. Нѣкой мисли, че за да изпълни волята Божия, трѣбва да стане светия. Не е така. При каквото положение да се намира, човѣкъ трѣбва да е готовъ да изпълни волята Божия. Като се видѣлъ на гърба на пияния, ангелътъ разбралъ, че мислилъ криво. Всѣкога и при всички случаи трѣбва да се помага на човѣка заради Божественото, което е въ него. Въ всѣки човѣкъ има нѣщо красиво, което се проявява и изпълнява волята Божия. Ето, днешниятъ день — срѣда, е деньтъ, въ който трѣбва да приложите идеалната обхода. Защо трѣбва да бѫдете недоволни? Недоволството показва, че има нѣкакво неразбиране на нѣщата. Колкото е по-голѣмо недоволетвото, толкова е по-голѣмо и неразбирането. Изчезне ли недоволството, човѣкъ е дошълъ до известно равновесие въ себе си. Изчезне ли недоволството, въпроситѣ се разрешаватъ. Когато човѣкъ попадне при условия да прояви недоволството си, нека се вглъби въ себе си и се свърже съ великия Божи Промисълъ. Направи ли това, тои ще разбере, че задъ всѣко явление въ живота и въ природата се крие нѣкаква разумна причина, която регулира нѣщата. Колкото да сѫ противоречиви известни явления, ако резултатътъ имъ е възходящъ, това показва, че тѣ сѫ допуснати като уроци за човѣка. Отъ тѣзи уроци той се подига. Тѣ представятъ известно посвещение, презъ което човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Какво ще кажете за войнитѣ? Ако резултатътъ на войнитѣ е възходящъ, тѣ сѫ допуснати съ нѣкаква разумна цель. Човѣкъ трѣбва да се учи отъ всичко. Дали нѣщата ставатъ вънъ или вѫтре въ човѣка, той трѣбва да вади отъ всичко поука. Ако следъ една война убититѣ оживѣятъ и възкръснатъ, хората вървятъ по възходяща линия. Не оживѣятъ ли, има нѣщо неразумно въ войната. Като ученици, вие искате да разберете своя личенъ животъ. За тази цель вие трѣбва да вървите отъ общото къмъ частното. Това, което става въ цѣлокупния животъ, става и въ живота на отдѣлния човѣкъ. Кой не е преживялъ войната въ себе си вѫтре? Кой не е преживялъ падане на духа, отчаяние и обезсърдчение, следъ като е видѣлъ бойното поле въ себе си, осѣяно отъ убити и ранени? Защо се отчайва човѣкъ? Защото неговото слънце е залѣзло. Щомъ залѣзе слънцето му, той трѣбва да запали свѣщь или огънь на огнището си, да не остане въ пъленъ мракъ. Следъ това, нека се опита да съживи убититѣ и да излѣкува своитѣ ранени. Любовьта е единствената сила, която може да лѣкува и възкресява. Колкото малка да е любовьта, тя е въ състояние да стопли и подигне човѣка. Следователно, никога не загасвайте огъня на огнището си, никога не загасвайте своята свѣщь. Какво представя огъньтъ? Огъньтъ не е нищо друго, освенъ топлина въ сърдцето на човѣка. Тази топлина наричаме любовь. Като люби ближнитѣ си, човѣкъ помага и на себе си. Ако никого не люби, човѣкъ е осѫденъ на замръзване. Отвънъ има голѣмъ студъ, около 30 - 40°, който замръзява всичко живо. За да не замръзнете, запалете огъня на вашето огнище. Колкото слабъ да е, огъньтъ трѣбва постоянно да гори. Силата на човѣка се познава по неговата любовь. Силенъ човѣкъ е онзи, който люби, безъ да очаква другитѣ да го любятъ. Който очаква на любовьта на другитѣ хора, той живѣе на чуждъ кредитъ. Който иска да стане силенъ, да прояви Божественото въ себе си, той трѣбва да обича. Радвайте се, когато хората обичатъ, защото могатъ да станатъ силни. Обаче, стремете се да проявите своята любовь, за да станете и вие силни. И тъй, прилагайте любовьта въ живота си, за да станете силни. Любете, не както хората любятъ, но както Богъ люби. Дадете ли пѫть на Божествената любовь въ себе си, вие ще придобиете две нѣща: свѣтлина въ мисъльта си и топлина въ чувствата си. Щомъ дадете мѣсто на тази любовь въ себе си, ще впрегнете своитѣ желания и страсти, вие ще станете господари на човѣшкото въ себе си. Ако не разбира желанията и страститѣ си и не може да ги управлява, човѣкъ не разбира елементитѣ, отъ които е създаденъ неговиятъ свѣтъ. Човѣкъ не трѣбва да се страхува отъ своитѣ желания и страсти, но трѣбва да знае, кѫде и какъ да ги впрегне на работа. Една отъ основнитѣ мисли на лекцията, която трѣбва да задържите въ ума си, е следната: Щомъ залѣзе Божественото слънце въ васъ, запалете свѣщьта си и огъня на своето огнище. Свѣщьта представя свѣтлината на ума, а огъньтъ — топлината на сърдцето. Настанало е време да запалите свѣщьта на вашия свѣтилникъ и огъня на вашето огнище. Разумниятъ свѣтъ следи, какво правите. Разумнитѣ сѫщества искатъ да знаятъ, можете ли да мислите и да чувствувате. Вие пъкъ очаквате да получите любовь отъ тѣхъ. Ако тѣ ви любятъ, ще покажатъ силата си. Вие сте опитвали и всѣки день опитвате тѣхната сила. Важно е, вие да проявите силата си. Докато детето е малко, на рѫце го носятъ. Щомъ започне да расте, първа майка му го сваля на земята, остава го свободно да се движи, да пълзи,да пристѫпва, да прояви силата си. Ако постоянно го държатъ на рѫце, то ще стане инвалидъ Нежелайте вашитѣ деца да ставатъ инвалиди.Не оставяйте вашитѣ желания неприложени. Впрегнете ги на работа, да видите тѣхнитѣ плодове. Детето, което се е ползувало отъ любовьта на майка си, на близкитѣ си, трѣбва да стѫпва самостоятелно на краката си, да покаже, че е силно, че и то може да обича. Като израснатъ, синътъ и дъщерята трѣбва да покажатъ, какво могатъ да направятъ за своитѣ родители, за своитѣ по-малки братя и сестри. Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ обичани. Тѣ искатъ Богъ да ги обича. Когато Богъ обича хората, това е за Него самия, но и тѣ трѣбва да Го обичатъ. Мнозина искатъ да знаятъ, дали ще се оправятъ работитѣ имъ, като обичатъ Бога. Едно трѣбва да знаете: само любовьта е въ състояние да оправи обърканитѣ работи на хората, не както тѣ мислятъ и изискватъ, но както Богъ разбира. — Като обичамъ Бога, ще се оправятъ ли работитѣ на жена ми, на децата ми? — Не, само твоитѣ работи ще се оправятъ. Всѣки за себе си трѣбва да обича Бога, и то, не съ смѣтка да получи нѣщо, но съ чиста, света, безкористна любовь. Обича ли по този начинъ, човѣкъ трѣбва да бѫде сигуренъ, че работитѣ му ще се оправятъ. — Какъ да обичаме? — Това не се казва. Учите ли човѣка, какъ трѣбва да обича, вие го лишавате отъ възможностьта да обича. Представете си, че нѣкой ви даде една череша. Ако не знаете, какъ се яде череша, ще намѣрите нѣкой да ви научи. Той ще изяде предъ васъ черешата, вие ще научите, какъ се яде, но вкуса й нѣма да знаете. — Ще ми дадатъ втора череша. — Не, само една череша се дава. Следователно, дадатъ ли ви една череша, вие сами трѣбва да направите опита, сами да я вкусите. Дойде ли нѣкой да ви показва, какъ се яде черешата, откажете се отъ всѣкакви обяснения. Следователно, иска ли да придобие Божественото знание, човѣкъ трѣбва да се вглежда първо въ себе си, въ възможноститѣ, които сѫ вложени въ него, и да търси причинитѣ първо въ себе си, а после въ окрѫжаващитѣ. Външниятъ, обективенъ свѣтъ е създаденъ отъ Бога, вследствие на което тамъ владѣе пълна хармония. Въ човѣшкия и въ ангелския свѣтъ, обаче, сѫществува известна дисхармония, която хората и ангелитѣ сами могатъ да изправятъ. Като изучава Божиитѣ закони, въ които нѣма никаква дисхармония, човѣкъ се домогва до ония правила и методи, чрезъ които може да се справи съ недоволството и мѫчнотиитѣ на своя животъ. Защо идатъ мѫчнотиитѣ и страданията? За да освободятъ човѣка отъ грѣха. Като грѣши, той охлузва кожата си. Щомъ кожата на човѣка е охлузена, както да го пипатъ, непременно ще му причинятъ болка. Ще кажете, че хората трѣбва да пипатъ внимателно. Не е тамъ въпросътъ. Важно е кожата ви да бѫде здрава, че както и да ви пипатъ, да не ви причиняватъ болка. Нѣкои казватъ, че за да не грѣши, да понася нѣщата правилно, човѣкъ трѣбва да бѫде мистикъ. Мистикъ е онзи, който живѣе въ реалностьта на нѣщата, който самъ опитва работитѣ, който се радва еднакво и на малкитѣ, и на голѣмитѣ придобивки. Той се радва на една череша толкова, колкото и на стотици череши. Той живѣе въ закона на благодарностьта. Никой не е въ състояние да отнеме радостьта на мистика. Мистикътъ знае, че и малкитѣ, и голѣми усилия, даватъ еднакви резултати; малкитѣ и голѣми удари причиняватъ еднакви резултати. И тъй, искате ли да успѣвате въ живота си, впрегнете вашитѣ неразумни желания на работа. Ако упорствуватъ, хванете ги за опашката. Искате ли да вкарате магарето въ обора, хванете го за опашката. Опашката въ животното е свързана съ мисъльта му. Щомъ го хванете за опашката, то започва да мисли. Тъй щото, натъкнете ли се на нѣкое неразумно желание въ себе си, хванете го за опашката, да започне да мисли. Щомъ започне да мисли, то ще влѣзе въ правия пѫть на живота. Т. м. * 39. Лекция отъ Учителя, държана на 21. май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  5. От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Добриятъ день Божията Любовь и Божията Мдрость носятъ пълния животъ. Всички хора се стремятъ къмъ новъ животъ, къмъ новъ моралъ. За да постигнатъ своитѣ стремежи, тѣ се нуждаятъ отъ нѣколко основни идеи, които да прилагатъ въ всѣкидневния си животъ. Ако продължаватъ да живѣятъ по старъ начинъ, съ стари разбирания, тѣ нищо нѣма да постигнатъ. Рѣката тече въ посока, каквато й е дадена; заякътъ бѣга споредъ устройството на тѣлото си; птицата хвърчи споредъ условията, които й сѫ дадени. Обаче, човѣкъ, който е подложенъ на развитие, не може да живѣе по единъ и сѫщъ начинъ. Животътъ му е подложенъ на постоянни промѣни. Докато детето е малко, родителитѣ му го носятъ на рѫце. После то започва да пълзи, пристѫпва бавно, докато едииъ день се изправя на краката си и започва свободно да ходи. Човѣкъ минава презъ сѫщитѣ фази и въ духовния си животъ: въ първо време го носятъ на рѫце, после започва да пълзи, и щомъ краката му заякнатъ, той ходи вече самостоятелно. За да запази своята самостоятелность и устойчивость, човѣкъ трѣбва да има една опорна точка, отдето да започне. Опорната точка въ човѣка представя Божественото начало. Едно отличително свойство на това начало е неговата неизмѣнность. Изгуби ли Божественото въ себе си, човѣкъ всичко губи. Докато се държи за Божественото, като ва центъръ, човѣкъ представя кржгъ. Изгуби ли този центъръ, въ него става особена промѣна, удължаване, вследствие на което той придобива два центъра и се превръща въ елипса. Сегашниятъ човѣкъ представя елипса, сѫщество съ два центъра, т. е. съ два морала, съ две посоки на живота — нагоре къмъ Бога и надолу къмъ земята. Когато Божественото начало въ човѣка вземе надмощие, животътъ му постепенно се измѣня, елипсата се приближава къмъ кржга. Да премине човѣкъ отъ елипса въ кржгъ, това значи, постепенно да реализира възможноститѣ на Божественото начало въ себе си. Всѣка точка отъ неговия животъ има право отношение къмъ Божественото, като къмъ централна точка, еднакво отдалечена отъ всички точки на окрѫжностьта. Точкитѣ на окрѫжностьта сѫ еднакво отдалечени отъ центъра на крѫга, но тѣ се различаватъ по интенсивность и по възможности, които сѫ вложени въ тѣхъ. Ако разгледате тази идея отъ положението на геометрията, това е невъзможно, защото, като механически, всички точки на окржжностьта сѫ еднакви. Обаче, ако всѣка точка на окрѫжностьта е жива и представя човѣкъ, тогава тѣ се различаватъ, както се различаватъ всички хора. Ако си представите дължината на окрѫжностьта толкова голѣма, че на всѣка нейна точка да застане по единъ човѣкъ, тя ще бѫде съставена отъ два милиарда точки. Божественото начало въ Битието ще бѫде центъръ на този голѣмъ крѫгъ. При това положение, наистина, всѣка точка на окрѫжностьта ще се отличава съ различни възможности и съ различна интенсивность. Това виждаме навсѣкѫде въ живота: всички хора се проявяватъ и развиватъ различно. Всѣки човѣкъ забелязва промѣната, която става съ него, но самъ не може да си обясни, защо става тази промѣна. Докато мисли, че е самостоятеленъ, независимъ, човѣкъ вижда, че е изложенъ на постоянни промѣни. Не е лошо, че се мѣни човѣкъ, но всѣки день той трѣбва да придобива по нѣщо ново и красиво. Човѣкъ може да бѫде самостоятеленъ дотолкова, доколкото спазва отношенията си къмъ Божественото. Наруши ли тия отношения, всѣкаква самостоятелность изчезва. Ако човѣкъ измѣни отношенията си къмъ Божественото, и Божественото измѣня своитѣ отношения къмъ него. Не е достатъчно човѣкъ да мисли, но мисъльта му трѣбва да бѫде права. Права мисъль е тази, която се отразява върху сърдцето. Всѣка мисъль, която не се отразява добре върху сърдцето, не е права. Сърдцето е мѣрка за ума, а умътъ — за сърдцето. Като изучавате човѣшкия организъмъ, виждате четири важни уда, които го управляватъ: мозъкъ, дробове, сърдце и стомахъ. Най-тѣсно свързанъ съ физическия свѣтъ е стомахътъ. За да подържа своя животъ, той се нуждае отъ човѣка. Човѣкъ трѣбва да работи и съ главата, и съ рѫцетѣ, и съ краката си, за да го изхрани. Но и човѣкъ е въ зависимость отъ стомаха. Ако стомахътъ се откаже да работи, човѣкъ ще фалира. Колкото по-горе отиваме, толкова тази зависимость се намалява. И дробоветѣ се нуждаятъ отъ човѣка, но по-малко. Като диша и издиша човѣкъ, дробоветѣ се пълнятъ и празнятъ. Срѣдата, въ която живѣе човѣкъ, е готова храна за дробоветѣ. Като приематъ въздуха, дробоветѣ хранятъ и мозъка. Тъй щото, прѣката зависимость на мозъка отъ човѣка се намалява. Но все пакъ, ако човѣкъ не диша, ако не приема въздухъ, деятелностьта на дробоветѣ и на мозъка се прекратява. Сърдцето, обаче, въ своята деятелность е съвършено независимо отъ човѣка. То има автономно управление. Понеже е представитель на Божественото начало въ човѣка, сърдцето представя държава, напълно независима и свободна. Божественитѣ закони сѫ написани на човѣшкото сърдце, благодарение на което умствениятъ и физическиятъ свѣтъ иматъ отношение къмъ него. Ако спазва тия закони, човѣкъ ще живѣе така, катко Богъ изисква. Обаче, въ желанието си да завладѣе сърдцето си, човѣкъ се е отклонилъ отъ своя нормаленъ пѫть на развитие. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ завлядяване: майката и бащата искатъ да завладѣятъ сърдцето на децата си; момата иска да завладѣе сърдцето на момъка; момъкътъ иска да завладѣе сърдцето на момата; свещеникътъ иска да завладѣе сърдцата на своитѣ пасоми, професорътъ — на студентитѣ си и т. н. Всѣки иска да завладява, да печели последователи. Човѣкъ не е дошълъ на земята да завладява, но е дошълъ да създава правилни отношения съ умоветѣ и сърдцата, съ дробоветѣ и стомаха на хората. Срещнешъ ли нѣкой гладенъ човѣкъ — нахрани го. Така ще си създадешъ добри отношения съ него на физическия свѣтъ. Ако го нахранишъ съ цель да го привържешъ къмъ себе си, ти си на кривъ пѫть. Значи, сърццето остава автономно при всички случаи на живота. Всѣки, който се е опиталъ да завладѣе сърдцето, т. е. Божественото въ човѣка, се е разрушилъ и развратилъ. Тази е причината, задето и млади, и стари хора се развращаватъ. Всѣки, който се е опитвалъ да завладѣе сърдцето на своя ближенъ, е пострадвалъ заедно съ ближния си: единиятъ ставалъ на каша, а другиятъ — на вѫгленъ. За да не изгаряте и да не ставате на вѫгленъ, не се занимавайте съ сърдцето си. Дайте сърдцата си на разположение на Бога, Той да се занимава съ тѣхъ. Ако искате работа, занимавайте се съ умоветѣ си, съ ушитѣ си, съ очитѣ си, съ рѫцетѣ си, съ краката си, съ всичко, каквото пожелаете, но не и съ сърдцето си. Оставете сърдцето си свободно! Не се мѣсете въ Божиитѣ работи! Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ обичани. Това не е тѣхна работа. Ученикътъ отива на училище да учи, а не да бѫде обичанъ. Ако учи добре, учительтѣ непременно ще го обича. Любовьта е резултатъ. Ученикътъ е длъженъ да учи, да възприема и обработва уроцитѣ и, щомъ ги обработи и приложи, учительтъ ще бѫде доволенъ отъ него и ще го обича. Богъ държи сърдцето на човѣка въ рѫцетѣ си. Той държи източницитѣ на живота въ рѫцетѣ си, защото въ тѣхъ се криятъ тайнитѣ на Битието. Въ сърдцето се криятъ източницитѣ на живота. Ако Богъ би оставилъ сърдцето въ рѫцетѣ на човѣка, всичко би било разрушено. Ако свѣтътъ не е разрушенъ, причината за това е, че Богъ държи сърдцето на човѣка въ рѫцетѣ си. Хората смѣсватъ любовьта съ чувствата. Това сѫ две различни нѣща, два различни свѣта. Богъ е господарь на любовьта, човѣкъ — на чувствата, а животното — на страститѣ. Следователно, ако оставишъ да се проявяватъ страститѣ, ти си далъ ходъ на животинското въ себе си; ако проявявашъ чувства, ти си далъ ходъ на човѣшкото; ако проявявашъ любовь, ти си далъ пѫть на Бога въ себе си, Той да се проявява. Любовьта съдържа и мислитѣ, и чувствата, но не е нито мисъль, нито чувство. Тя се проявява независимо отъ тѣхъ. Като не се познаватъ, хората искатъ да управляватъ сърдцето си и казватъ, че могатъ да бѫдатъ негови господари. Мислятъ ли така, тѣ създаватъ злото. Това е криво разбиране. Човѣкъ не се е научилъ да управлява ума си, че сърдцето си ще управлява! Ако момата даде сърдцето си на единъ момъкъ, или момъкътъ даде сърдцето си на една мома, ще видятъ, какво ще стане следъ една-две години. Каквото прави малкото дете съ цвѣтето, това ще направятъ момата и момъкътъ съ своитѣ сърдца. Като вземе едно цвѣте, детето първо го мирише, радва му се, докато най-после го скѫса и захвърля настрана. Какво се постига съ скѫсването на цвѣтето? Нищо не се постига. Детето не знае, какъвъ трудъ, усилия и енергия е употрѣбено за създаване на едно цвѣтенце. Дайте една книга въ рѫката на детето и вижте, какво ще стане съ нея. Въ първо време детето ще я разлиства, ще я гледа, докато започне да кѫса листата й единъ следъ другъ. Вижте, какво прави вълкътъ съ овцата. Първо започва да я души, после я тегли, дърпа, докато я изяде. Какво печели отъ това? Не само че нищо не печели, но той си създава карма съ овцата, която и следъ хиляди години не може да изплати. Страшно е днесъ да наречете нѣкого вълкъ! Лошо име си е създалъ вълкътъ. И тъй, не правете опитъ да владѣете сърдцето — нито вашето, нито това на вашитѣ ближни. Стане ли въпрос за любовта, не се занимавайте нито съ вашата любовь, нито съ любовьта на своитѣ ближни. Любовьта сама ще уреди работитѣ си, нѣма защо вие да уреждате нейнитѣ работи. Трѣбва ли като отидете при нѣкой цигуларь да уреждате въпроса за неговото свирене? Щомъ знае да свири, той взима цигулката и свири — нищо повече. Който знае да копае, той самъ ще уреди работитѣ си. Той ще вземе мотиката и ще отиде да копае. Всѣки човѣкъ е центъръ въ своята работа. Следователно, любовьта, като центъръ въ великия крѫгъ на живота, урежда не само своитѣ работи, но тя урежда работитѣ на всички хора. Вънъ отъ този центъръ човѣкъ не може да придобие нищо. Ще кажете, че искате да бѫдете самостоятелни. Да бѫдете самостоятелни, това значи, да си създадете своя вселена. Какво ще спечелите отъ тази вселена? Нѣма самостоятелни хора въ свѣта. Ако философътъ мисли, че е самостоятеленъ, той се лъже. Каква самостоятелность е тази, при която той търси другъ философъ, да каже нѣколко похвални думи за него? Нѣкой музикантъ минава за самостоятеленъ, но и той разчита на публиката, да чуе нейното мнение. Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ учени - недоучени хора, които развалятъ всичко. Обикновенитѣ хора сѫ хората отъ народа, които не мислятъ, че знаятъ много. Обаче има талантливи хора, които постоянно живѣятъ въ спорове, въ щеславие и гордость. Понеже сѫ културни хора, тѣ мислятъ, че знаятъ всичко, но се лъжатъ. Единствената заслуга на талантливитѣ се заключава въ това, че приготвятъ почва за гениалнитѣ хора. Шестата раса ще бѫде раса на гениитѣ. Седмата раса е раса на светиитѣ. Следъ светиитѣ иде вече расата на Учителитѣ. Когато мине презъ фазата на Учителитѣ, човѣкъ напуща земята, напуща слънчевата система, понеже минава въ друга еволюция. Сѫществуватъ четири категории хора: обикновени, талантливи, гениални и светии. Обикновенитѣ и талантливитѣ сѫ познати на всички. Тѣ се срѣщатъ много. Обаче, малко сѫ гениалнитѣ и светиитѣ, а още по-малко — Учителитѣ. Обикновенитѣ хора възпроизвеждатъ онова, което гениалнитѣ и светиитѣ казватъ и правятъ. Талантливитѣ се отличаватъ отъ обикновенитѣ по това, че даватъ коментарии на всичко, което сѫ направили гениалнитѣ и светиитѣ. Докато възпроизвеждатъ нѣщата, можете да ги слушате. Започнатъ ли да даватъ свои коментарии, стойте настрана. Гениалнитѣ хора и светиитѣ се отличаватъ по това, че сами творятъ. Талантливитѣ сѫ недоволнитѣ хора, а гениитѣ и светиитѣ сѫ се справили съ недоволството. Талантливиятъ трѣбва да използува недоволството като потикъ, да излѣзе отъ положението, въ което се намира, да мине въ фазата на гения. Той трѣбва да запази талантитѣ си и да ги изяви въ творчество, а не само въ изпълнение. Като ученици, вие трѣбва да опредѣлите отношенията си къмъ Бога. За да направите това, вие трѣбва да гледате на тѣлото си като на удъ отъ Божествения организъмъ. Гледате ли на него по този начинъ, вие ще го запазите отъ ония разрушения, на които днесъ е подложено. Какъ ще почиташъ човѣка, ако не почиташъ тѣлото му, т. е. кѫщата му, въ която той живѣе? Какво ще кажете за онзи човѣкъ, който взима тесла и удря съ нея върху добре построената, измазана и изчистена кѫща на своя ближенъ? Като разрушава кѫщата му, той нарушава хармонията въ вѫтрешния животъ на своя братъ. Това, което той прави, не е почтено. Трѣбва ли да драскате върху произведенията на нѣкой писатель и да правите свои бележки и коментарии? Ако има нѣщо въ неговитѣ произведения, съ което не сте съгласни, напишете вие нѣщо самостоятелно, по-хубаво отъ неговото, но не драскайте върху работитѣ му. Следователно, срещнете ли нѣкой човѣкъ, погледнете на него, като на нѣщо ценно, върху което Богъ е работилъ и продължава още да работи. Сегашниятъ човѣкъ не е съвършенъ още. Той е суровъ материалъ, отъ който великиятъ майсторъ ще изработи нѣщо съвършено, на което ще отдадете своето уважение и почитание. Докато Богъ работи, стойте настрана. Внимавайте и учете се отъ Неговата работа, безъ никаква критика. Уважавайте тѣлото на човѣка, за да уважаватъ и вашето. Когато хората дойдатъ до съзнание да уважаватъ тѣлата си, войнитѣ ще изчезнатъ. Следъ това вече може да се очаква уважение и на сърдцето на човѣка. Като почитате тѣлото на човѣка, което Богъ е създалъ, вие ще почитате всичко, което живѣе въ това тѣло. Хората не даватъ още нужната цена на Божественото. Тѣ си играятъ съ него, вследствие на което го развалятъ. Какво ще стане съ статуята на великия скулпторъ, ако всѣки, който мине край нея, си отчупи парченце за споменъ? Сегашнитѣ хора — мѫже и жени, нѣматъ правилно отношение къмъ Божественото, поради което сами себе си рушатъ. Щомъ разрушаватъ себе си, тѣ разрушаватъ и своитѣ близки. Когото срещнете днесъ, виждате, че преждевременно е остарѣлъ и огрубѣлъ. Човѣкъ е изгубилъ онази първична девственость, съ която е излѣзълъ отъ рая. За да се оправдаятъ, хората казватъ: Човѣкъ трѣбва да има чисто сърдце. Оставете този въпросъ настрана. Чистотата е Божествено качество. Само Богъ може да чисти човѣшкитѣ сърдца. Що се отнася до чистене на сърдцето, никой човѣкъ досега не е могълъ да го очисти. Кой чисти извора? Самъ се чисти. Ще кажете, че трѣбва да бѫдете внимателни, да не цапате извора. Не се смущавайте. Идете при извора съ всичкото си уважение и почитание, напийте се отъ водата му, благодарете и продължете пѫтя си. Ще кажете, че сърдцето ви е нечисто. Не говорете противъ Божественото. Само по себе си, по произходъ сърдцето е чисто, но отъ усилията на човѣшкия умъ да го завладѣе, сърдцето се е наслоило. Сега то трѣбва да се освободи отъ тия външни наслоявания и примѣси. Понеже сърдцето принадлежи на Бога, никой не може да го завладѣе. Казано е въ Писанието: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ Всѣко завладяване на чуждото води къмъ смърть. Като говоря за завладяване, азъ нѣмамъ желание да морализирамъ никого, но казвамъ, че трѣбва да мислите правилно. По какво по-знавате правата мисъль? Правата мисъль внася животъ и обновяване въ човѣка. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ, и то преизобилно“. Значи, любовьта носи животъ. Богъ е Любовь. Като Любовь, Богъ внася животъ въ всички живи сѫщества. Ангелитѣ внасятъ интелигентность въ чувствата. Хората внасятъ желанията въ свѣта, а животнитѣ — страститѣ. Тъй щото, животътъ, интелигентностьта, желанията и страститѣ представятъ стѫпала на цѣлокупния животъ. Колкото да се говори на съвременнитѣ хора, въ края на краищата тѣ казватъ: Човѣкъ е грѣшенъ и непоправимъ, защото въ грѣхъ е заченатъ. Да мисли човѣкъ така, това се дължи на неговитѣ стари разбирания, на неговото непослушание. Богъ каза на човѣка да не яде отъ плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и злото. Защо не трѣбваше да яде отъ това дърво? Защото въ него имаше нѣщо нечисто, което се предава на кръвьта, която пъкъ петни сърдцето. Така, именно, стана. Първитѣ хора ядоха отъ плодоветѣ на забраненото дърво и опетниха сърдето си. Каквато е храната на човѣка, такива ще бѫдатъ и резултатитѣ. Затова е казано на човѣка да се храни съ чисти мисли и чисти чувства, за да не поквари ума и сърдцето си, а оттамъ и цѣлото си тѣло. Отъ храната на човѣка можете да сѫдите за неговата мисъль. Видите ли, че нѣкой ученъ яде по нѣколко пѫти на день свинско месо, предварително можете да знаете, каква ще бѫде неговата ученость. Храната, която човѣкъ употрѣбява, трѣбва да отговаря на неговата мисъль. Между човѣка и храната, която той употрѣбява, трѣбва да има известно отношение. Той трѣбва да обича храната, която употрѣбява, но и храната трѣбва да има разположение къмъ него. Това наричаме ние жива храна, живъ хлѣбъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ“. Вие ще намѣрите този хлѣбъ въ всички храни и плодове. Търсите ли Божественото, ще го намѣрите и въ хранитѣ, и въ плодоветѣ. За да се свърже съ Божественото въ храната, човѣкъ трѣбва да яде всичко съ благодарность и любовь. Въ това се крие философията на храненето. Който е могълъ само единъ пѫть въ живота си да яде съ любовь и благодарность, той е разбралъ смисъла на храненето. Не е въпросъ да яде човѣкъ разнообразна храна, но той трѣбва да яде съ любовь и да благодари на Бога за великото благо, което му е далъ. Тогава и най-простата храна е благословена. Съвременнитѣ хора искатъ да знаятъ истината. Въ всичко, каквото имъ се говори, тѣ търсятъ истината. За да говори истината, човѣкъ трѣбва да бѫде прѣмъ. Истината се изразява не само съ говоръ, но и съ движение. Всѣко движение съдържа истината въ себе си. Който разбира смисъла на движенията, той може да чете по тѣхъ. Като играе на хорото, младата мома има предъ видъ нѣкой момъкъ. Тя тропа, върти се на една и на друга страна, но има предъ видъ момъка. Като се ожени за него, тя навежда глава, замисля се вижда, че работата не е излѣзла, както очаквала. Тя е недоволна, че е тропала на хорото. Защо е недоволна? Че не е могла да реализира желанието си, както мислѣла. Значи, всѣки погледъ, всѣка усмивка, всѣка сладка дума представятъ части отъ едно желание, отъ една опредѣлена идея. Желанието или идеята могатъ да бѫдатъ благородни или неблагородни. Като съберете всички желания и идеи на човѣка на едно мѣсто и ги свържете въ последователенъ редъ, виждате, че тѣ представятъ съзнателното или несъзнателно стремление на човѣка да се приближи къмъ Цѣлото, къмъ Бога. Има ли човѣкъ тази цель предъ видъ, всичкитѣ му постѫпки и отношения ще бѫдатъ правилни. Ако отношенията на човѣка не сѫ правилни къмъ Цѣлото, тѣ нѣма да бѫдатъ правилни и къмъ частитѣ. За да бѫде изправенъ къмъ Цѣлото, човѣкъ трѣбва да бѫде благодаренъ за всичко, което му е дадено. Дали е боленъ или здравъ, беденъ или богатъ, той трѣбва да благодари за всичко. Като благодари и за несгодитѣ, и за неблагоприятнитѣ условия, той всѣки день ще получава по нѣщо ново, всѣки день ще се обновява. Ако не благодари за несгодитѣ, той не може да благодари и за добритѣ условия, които ще му се дадатъ. Отъ човѣка се изисква да благодари още сега, въ момента, а не въ бѫдеще. Всѣки иска да бѫде красивъ, но той трѣбва да отговаря на изискванията на красотата. Всѣки иска да бѫде обичанъ, но той трѣбва да отговаря на известни условия. Какво иска господарьтъ отъ слугата? Работа. Като му работи добре, той ще го обича. Какво изисква слугата отъ господаря си? Да му плаща редовно. Щомъ му плаща редовно, той ще го обича. Любовьта се явява като резултатъ на известни отношения. Като ученици на Велика Школа, вие искате да работите върху себе си, да имате нови постижения. Щомъ е така, изберете си единъ день презъ седмицата, презъ който да работите изключително съ любовь. Когото срещнете на пжтя си, помолете се за него, поздравете го вѫтрешно за това, което до този моментъ има. Благодарете мислено на Бога за работата, която е приложилъ върху него. Ако видите нѣкакъвъ дефектъ, не го сѫдете, защото той още не е завършена статуя. Много оше има да се работи върху него. Когато не е доволенъ отъ ученика си, учительтъ му туря долна бележка, съ което иска да му каже, че не е съвършенъ още. Тури ли му шесторка, учительтъ показва на ученика, че е доволенъ отъ него. Слабитѣ бележки показватъ, че ученицитѣ вървятъ по стария пѫть. Като се намѣрятъ предъ мѫчнотии, хората казватъ: Нашата работа се свърши вече, но да помислимъ за възпитанието на бѫдещето поколѣние. Не е въпросъ за бѫдещето поколѣние. Докато живѣе, човѣкъ непрестанно трѣбва да работи. Другъ нѣкой казва, че ако въ този животъ не може да постигне нѣщо, поне въ другъ животъ да го постигне. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва още този животъ да изпълни програмата, която му е дадена. Всѣки моментъ носи своя програма и задача. Като знаете това, не отлагайте днешната работа за утрешния день. Ще кажете, че трѣбва да обмислите работата добре, да не направите нѣкаква погрѣшка. И като я обмислите, пакъ можете да сгрѣшите. Кой човѣкъ не грѣши? Като сгрѣшите, ще поправите погрѣшката си. Само Богъ не грѣши. Единственото сѫщество, което не грѣши, това е Богъ. Като казвамъ, че човѣкъ не може безъ погрѣшки, азъ не поощрявамъ погрѣшкитѣ, но обръщамъ внимание на това, че човѣкъ не е дошълъ още до съвършенството, което изключва погрѣшкитѣ. Запримѣръ, нѣкой казва: Днесъ ходихъ съ кобилица за вода. Това изречение не е пълно — котлитѣ липсватъ, но се подразбиратъ. Кобилица безъ котли не може да носи вода. Както виждате, човѣкъ говори понѣкога непълно, но се подразбира. Отъ гледище на точния изразъ, той прави грѣшки. Значи, отъ гледището на обикновенитѣ разбирания една човѣшка постѫпка е права, но отъ по-високо гледище въ нея има нѣщо криво, неправилно. И тъй, колкото по-неразуменъ е човѣкъ, толкова повече грѣши. Разумниятъ човѣкъ е досѣтливъ, лесно се ориентира. Будно е съзнанието на разумния. Погледнете ли го само, той разбира вече, какво трѣбва да прави и какъ да го направи. Казваме за този човѣкъ, че има разумно сърдце. Неговиятъ умъ се рѫководи отъ сърдцето му. Наистина, ние виждаме, че човѣкъ учи съ удоволствие това, което обича. Щомъ не обича нѣщо, не може да го изучава. Значи, сърдцето потиква ума. Колкото по-разумно е сърдцето, толкова по-велики сѫ проявитѣ на ума. Сега, като говоря за Божественото начало въ човѣка, нѣмамъ намѣрение да влагамъ нѣщо ново въ васъ, но обръщамъ вниманието ви върху това, което е вложено вече. Божественото е вложено въ всѣки човѣкъ. Негова задача е да работи върху себе си, да Го събуди и да се ползува отъ онова, което То носи въ себе си. Работете върху себе си, за да се прояви у васъ онова, което Богъ е вложилъ още отъ създаването на човѣка. Дошло е време вече да го проявите. Знайте, че днешниятъ день е най-добриятъ день за работа. Не отлагайте за другъ день. Дошло е време вече за правилно разбиране. Затова казвамъ: Почитайте ума на своя ближенъ, почитайте тѣлото му, благоговѣйте предъ неговото сърдце, защото Богъ е въ него. Щомъ гледате на човѣка така, вие ще взимате участие въ всички радости и скърби. Когато нѣкой плаче предъ васъ, не плачете заедно съ него, но вижте, отъ какво се нуждае, и му помогнете. Плачътъ е дъждътъ въ човѣка. Безъ дъждъ нѣма растене. Значи, дъждътъ е въ реда на нѣщата. Когато нѣкой въздиша, не въздишайте и вие съ него. Влѣзте въ положението му и му помогнете. И въздишкитѣ сѫ на мѣсто. Когато въздиша, човѣкъ уравновесява силитѣ на своя организъмъ. Въздишането е свързано съ дълбокото дишане. Докато диша, човѣкъ живѣе. Престане ли да диша, той умира. Когато въздиша, човѣкъ има нѣкаква неопредѣлена идея. Той копнѣе за нѣщо, което не може да постигне. Той копнѣе за нѣкакъвъ далеченъ идеалъ. Ще кажете, че въздишането е присѫщо на влюбения човѣкъ. Това сѫ стари разбирания. Когато нѣкой чете съ разположение една книга, влюбенъ ли е въ книгата? Ще кажете, че е влюбенъ въ автора на книгата. Авторътъ не е между живитѣ хора. Тогава, какъ може да бѫде влюбенъ въ него? Всѣки човѣкъ е книга, върху която Богъ е писалъ и продължава да пише. Като изразява написаното, човѣкъ изявява Бога въ себе си. Не трѣбва ли тогава да уважаваме, почитаме и обичаме човѣка заради свещенитѣ мисли, чувства и постѫпки, които Свещениятъ е вложилъ въ него? Тъй щото, като любишъ човѣка, ти любишъ Онзи, Който е скритъ въ него. Ако не любишъ Бога, по никой начинъ не можешъ да любишъ човѣка. При това, вие не знаете, защо обичате единъ човѣлъ повече отъ другъ. Ако бихте могли да дигнете завесата на миналото, щѣхте да разберете причината на отношенията между хората. Щомъ се породятъ известни отношения между двама души, хората наричатъ това любовь. Тѣ говорятъ за любовьта, безъ да я познаватъ. Колкото да се говори за любовьта, никой не може да си представи, какво нѣщо е тя, какъвъ е свѣтътъ, въ който тя царува. Казано е въ Писанието: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Кога ще се измѣни човѣкъ? Когато любовьта дойде въ свѣта. Тогава и умоветѣ, и сърдцата на хората ще се измѣнятъ. Нови отношения ще сѫществуватъ между тѣхъ — отношения на любовь. Сега, ще ви дамъ една задача на добра обхода. Въ продължение на три седмици опредѣлямъ по единъ день за добра обхода къмъ всички, които срѣщате. Първиттъ день отъ първата седмица ще бѫде недѣля. Вториятъ день отъ втората седмица — срѣда. Третиятъ день отъ третата седмица — петъкъ. Презъ тѣзи три дни ще бѫдете особено внимателни, съ нищо да не нарушите добрата и идеална обхода. Каквото живо сѫщество срещнете този день на пѫтя си — цвѣте, дърво, бубулечка, птица, животно, човѣкъ, ще го поздравите вѫтрешно, ще му отстѫпите, то да мине първо, и ще го благословите въ себе си, като Божие творение. Ще се стремите поне единъ деньпрезъ седмицата да благословите името Божие по новъ начинъ. Този день наричамъ „добриятъ день“. Този день трѣбва да бѫде за васъ свещенъ день. Никаква критика, никакво мнение не се позволява за този день. Само Богъ има право да се произнася за този день. Вие ще бѫдете като войници, които изпълняватъ своята длъжность, безъ да казвате мнението си. Този день е най-добриятъ день презъ живота ви. За да изпълните задачата си добре, вие трѣбва да бѫдете като новородено дете, което не мисли за нищо. То се е родило въ единъ домъ, дето бащата и майката се грижатъ за всичко. За него всичко е наредено и предвидено. Следователно, този день ще станете рано, преди изгрѣването на слънцето, и ще започнете работата си. Отъ васъ не се изисква нищо друго, освенъ будно съзнание, да не пропуснете нѣкои моменти отъ дадената ви работа. — Проявената Божия Любовь и проявената Божия Мѫдрость носятъ пълния животъ. * 38. Лекция отъ Учителя, държана на 14 май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  6. От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Претръпване и претѫпяване Размишление. Често хората се натъкватъ на особени психични състояния — претръпване и претѫпяване. Запримѣръ, когато изпитанията се трупатъ върху нѣкой човѣкъ едно следъ друго, въ първо време той страда, но после претръпва или изтръпва. Каквито страдания и изпитания да му се случватъ, той стои като изтръпналъ, като че нищо не чувствува. Ако пъкъ човѣкъ повтаря едни и сѫщи мисли по нѣколко пѫти наредъ, най-после той се механизира и дохожда до състояние на претѫпяване — нищо не помни. Претѫпяването показва, че човѣкъ е преминалъ предѣла, до който нервната система може да понася. Щомъ мине този предѣлъ, настава претръпване. Преди да дойде до този предѣлъ, човѣкъ трѣбва да измѣни посоката на своето движение. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се движи по права линия, да върви въ правия пѫть. Това е човѣшко разбиране. Разбирането на разумната природа не е такова. Споредъ нея правиятъ пѫть не означава права линия. Влѣзете ли въ нѣкое религиозно общество, тамъ ще чуете да се разисква върху въпроситѣ: Кой пѫть е правъ? Какво представя любовьта? Какво може да направи тя за човѣка? Отъ човѣка зависи, какво може да направи любовьта за него. Какво може да направи единъ човѣкъ, като влѣзе въ бакалницата? Той може да извади кесията си и да купува. Отъ кесията му зависи, много или малко нѣща ще купи. Обаче, отношенията между бакалина и клиента сѫ още механически. Тѣ подразбиратъ условно отношение на взимане и даване. Дойдете ли до любовьта, и тамъ има отношения на взимане и даване, само че всичко става доброволно: който дава, не мисли да взима; който взима, мисли да дава. Говори ли за любовьта, човѣкъ трѣбва да я разбира въ нейнитѣ тънки прояви. Говори ли за музиката, човѣкъ трѣбва да я чувствува вѫтрешно. За да разбира нѣщата правилно, човѣкъ трѣбва да ги схваща и външно, и вѫтрешно. Външното разбиране е едно, а вѫтрешното — друго. Тъй щото, не е достатъчно само да кажемъ, че трѣбва да обичаме, или трѣбва да пѣемъ и да свиримъ, но да дадемъ дълбокъ, вѫтрешенъ изразъ на любовьта, на музиката и на пѣнието. И природата започва съ музика и пѣние. И природата започва съ любовь и съ животъ. Тя е жива, разумна, но човѣкъ трѣбва да я разбира вѫтрешно и външно. Много музиканти и пѣвци има въ свѣта, но повечето свирятъ и пѣятъ механически. Истински музикантъ е онзи, на когото тоноветѣ изразяватъ нѣщо; всѣко движение на този музикантъ е свързано съ движенията на разумната природа. Всѣки неговъ тонъ, всѣко движение изразява известна идея. Всѣко нѣщо, което събужда нѣкаква идея въ човѣка, е живо. Запримѣръ, щомъ видите единъ портокалъ, въ ума ви веднага се ражда нѣкаква идея: да го посадите, или да изстискате сока му. Каквото да направите съ портокала, все ще придобиете нѣщо. Ако изпиете сока на портокала, ще имате единъ резултатъ; ако посадите портокала, ще имате другъ резултатъ. Ценни сѫ резултатитѣ, ако въ тѣхъ има движение. Дето има движение, тамъ всѣкога има растене. Следователно, и животътъ, като движение, е подложенъ на растене. Растенето пъкъ се подържа отъ идеитѣ, били тѣ умствени или сърдечни. Умственитѣ идеи иматъ отношение къмъ мислитѣ на човѣка, а сърдечнитѣ — къмъ чувствата му. Дето има чувства, тамъ има религия. Религията, въ тѣсенъ смисълъ на думата, е свързана съ чувствата. Обаче, ако умътъ не взима участие въ религията, човѣкъ е изложенъ на голѣми опасности. Остане ли само съ чувствата си, човѣкъ изпада въ гѫста срѣда, въ тежка атмосфера, която причинява болезнени състояния. Голѣми промѣни, добри и лоши, ставатъ съ човѣка, когато влѣзе въ духовния свѣтъ. Физическиятъ и духовниятъ свѣтъ сѫ противоположни единъ на другъ. Докато се нагоди къмъ условията на духовния свѣтъ, човѣкъ минава презъ голѣми изпитания. Той влиза въ идеенъ свѣтъ, но като не е готовъ да реализира тия идеи, започва да страда. Кѫдето да е човѣкъ, на физическия, или въ духовния свѣтъ, той все ще има страдания. И ловецътъ, който е нарамилъ пушката си, страда. Защо? Че не е могълъ да убие заякъ, или другъ нѣкакъвъ дивечъ. Всички хора, свѣтски и духовни, сѫ въорѫжени. Всѣки носи пушка на рамо, иска да вземе нѣщо. Не е лошо да бѫде човѣкъ въорѫженъ, но да не си служи съ насилие. Въ който свѣтъ и да влѣзете, вие трѣбва да спазвате неговия редъ и порядъкъ, неговитѣ правила. Не спазвате ли реда въ свѣта, въ който влизате, не очаквайте никакви постижения. Като влѣзете въ умствения свѣтъ, за да придобиете нѣкаква идея, не е нужно да прилагате насилието, чрезъ което да нарушите реда и порядъка въ този свѣтъ. Достатъчно е да попаднете въ тона на дадена идея, за да я възприемете. Приложите ли насилието, вие не сте готови за този свѣтъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до свѣта на чувствата, до духовния свѣтъ. Искате ли да постигнете нѣкакво чувство, вие трѣбва да попаднете въ линията на неговото движение, т. е. въ неговия тонъ. Чувствата и мислитѣ въ човѣка растатъ, цъвтятъ, даватъ плодъ, както и растенията. Всѣко добро разположение е плодъ на нѣкакво чувство въ човѣка. Колкото по-съзнателно работи човѣкъ върху себе си, толкова по-доброкачествени плодове раждатъ неговитѣ мисли и чувства. Ще кажете, че имате достатъчно знания. Знания, които не се прилагатъ, представятъ стока, която пълни магазина само, безъ да допринася нѣщо. Стоката трѣбва да се превърне въ звонкови монети. Ако човѣкъ не впрегне природната сила на работа, той нищо не е придобилъ. Какво ще се ползува отъ това, че знае законитѣ и силитѣ, които действуватъ въ природата? Щомъ знае нѣщо, той трѣбва да го приложи. Едно време, когато нѣмаше електрическо освѣтление, хората освѣтяваха домоветѣ си съ малки газени лампички — газеничета. Като ставаха сутринь отъ сънь, дълго време трѣбваше да кашлятъ, да очистятъ дробоветѣ си отъ саждитѣ на своитѣ газеничета. Много отъ мислитѣ и чувствата на съвременнитѣ хора представятъ такива, именно, газеничета, които даватъ малка свѣтлина и много сажди. Всѣко недоволство, всѣко неразбиране въ човѣка, не е нищо друго, освенъ малкото газениче, съ което той си служи. И тъй, иска ли да се справи съ недоволството си, човѣкъ трѣбва да се свърже съ разумната природа, да придобие широки, правилни разбирания за нѣщата. За да постигне това, той се нуждае отъ повече мисъль. Какво е нужно на газеничето, за да свѣти по-силно и съ по-малко димъ? Да преустроите формата му и да вкарате повече въздухъ. Въздухътъ ще помогне на саждитѣ да изгорятъ, да се превърнатъ въ въздухообразно тѣло, което ще излети. Вложете и вие повече свѣтлина въ мислитѣ си и повече топлина въ чувствата си, за да се освободите отъ недоволството. Дето има недоволство, тамъ има тъмнина и димъ. Гледайте широко на свѣта, на всичко, което става около васъ. Не мислете, че вашитѣ разбирания сѫ най-прави. Не се стремете да обърнете хората, да мислятъ като васъ. Не е нужно всички хора да мислятъ по единъ и сѫщъ начинъ. Вложете въ човѣка импулсъ, да се свърже съ разумната природа, която носи принципитѣ и законитѣ на вѣчностьта. Стремете се къмъ великитѣ закони на Битието, а не къмъ личнитѣ разбирания на хората. Стремете се къмъ великата доброта, а не къмъ добротата на човѣка, която ту се намалява, ту се увеличава. Истински добриятъ човѣкъ остава вѣренъ на себе си. Той не се подава на външнитѣ условия. Единъ отъ ученицитѣ на древнитѣ окултни школи отишълъ при своя Учитель да го пита, какво представя животътъ и какви закони го управляватъ. Учительтъ не отговорилъ направо на зададения въпросъ, но казалъ на ученика си: Иди въ свѣта, дето ще срещнешъ трима души — воененъ, браминъ и адептъ. И на тримата ще ударишъ по една плесница. Следъ това ще се върнешъ при мене. Ученикътъ срещналъ военния, ударилъ му една плесница, но докато се готвѣлъ да се отдалечи, военниятъ му ударилъ две плесници и го повалилъ на земята. Следъ това той срещналъ единъ браминъ, който се молѣлъ на Бога. Ученикътъ се приближилъ къмъ него и му ударилъ една плесница. Въ първия моментъ браминътъ дигналъ рѫката си, съ намѣрение да го удари, но веднага я свалилъ долу и продължилъ молитвата си. Най-после ученикътъ срещналъ адепта, на когото сѫщо ударилъ плесница, Адептътъ билъ толкова вглъбенъ въ мисъльта си, че даже не усѣтилъ плесницата. Нито единъ мускулъ на лицето му не трепналъ. Ученикътъ се върналъ при Учителя си и разказалъ своята опитность отъ дадената задача. Тогава Учительтъ му отговорилъ: Военниятъ представя закона, който действува съ две срещу едно. Браминътъ представя разумното сърдце въ човѣка, което не търси правото си. То се стреми къмъ разрешаване на въпроситѣ по новъ начинъ. Адептътъ представя любовьта, която не се смущава отъ нищо. Който живѣе въ областьта на любовьта, той не се смущава отъ външнитѣ условия, отъ преходнитѣ отношения. Той живѣе въ чистата и възвишена мисъль, въ която нѣма никакви сѣнки, никакви облаци. Като се говори за духовния животъ на хората, въ ума ни изпъква идеята за музика, пѣсень и танци, т. е. за движения. Всѣка пѣсень подразбира движение. Ако човѣкъ не може да изрази движението правилно, и тона на пѣсеньта не може да вземе правилно. Значи, на всѣки тонъ отговаря съответно движение. Човѣкъ не може да се настрои духовно, ако нѣма антена, чрезъ която да възприема движенията, т. е. трептенията отъ духовния свѣтъ. Истински духовенъ човѣкъ е онзи, който разбира трептенията на духовния свѣтъ и правилно ги възприема. Не може ли да приема тия трептения, той не може да възприема и картинитѣ на духовния свѣтъ. Щомъ не може да възприема тия картини, той не разбира езика на духовния свѣтъ. Духовниятъ свѣтъ си служи съ образи, съ картини. Ако не можешъ да възприемашъ и разбирашъ образитѣ на духовния свѣтъ, ти не можешъ да чувствувашъ. Ако двама приятели не могатъ да се разговарятъ и разбиратъ, тѣ не сѫ приятели. Да бѫдешъ приятель на нѣкого, това подразбира да имате пълно вѫтрешно разбиране по мисли и по чувства. Да се разбирате съ единъ човѣкъ, това значи, въ негово присѫтствие да се чувствувате свободенъ да изказвате своитѣ мисли и чувства. Това не значи, че и той трѣбва да мисли и чувствува като васъ. Въ присѫтствие на приятеля си всички тревоги и безпокойства изчезватъ. Въ присѫтствие на приятеля всички смущения изчезватъ. Днесъ всички хора — свѣтски и религиозни, учени и прости, се смущаватъ. Защо се смущаватъ? Липсва имъ нѣщо. Каквото и да правятъ, докато не придобиятъ вѫтрешна хармония, тѣ нищо не могатъ да постигнатъ. Ще слушатъ да имъ се говори върху различни въпроси, ще правятъ опити, но резултатитѣ имъ ще бѫдатъ слаби. За да постигне нѣщо, човѣкъ трѣбва да се проникне отъ силно желание къмъ това нѣщо. И тогава, ако влѣзе въ нѣкое духовно, или научно общество, той ще се приобщи къмъ срѣдата, ще придобие нѣщо и ще излѣзе обновенъ, тъй както планината обновява човѣка. Качи ли на планината, човѣкъ се обновява отъ чистия въздухъ, отъ свѣтлината и топлината на планинското слънце. И религията, и науката сѫ въ състояние да обновятъ човѣка, да внесатъ въ него радость и веселие, да му дадатъ потикъ къмъ великото и красивото въ свѣта. По този начинъ само човѣкъ ще осмисли живота си, ще го направи разуменъ. Кой каквото може да направи, да се заеме да го направи: дали ще свири, пѣе, учи, това не е важно. Отъ човѣка се иска работа. Нѣкои религиозни четатъ Библията по два-три пѫти въ годината и сѫ дошли до голѣми постижения. Като чете Библията, човѣкъ трѣбва да я разбира. Иначе, той дохожда до механизиране на нѣщата. Една 90 годишна американка прочела Библията 90 пѫти. Ако четете живота на пророцитѣ, на апостолитѣ и светиитѣ, вие трѣбва да се свържете съ тѣхъ, да разберете тѣхнитѣ опитности. Иезекиилъ, Данаилъ, Иоанъ, както и всички останали пророци и апостоли, сѫ имали голѣми постижения, заради което заслужватъ да се изучаватъ. Мнозина казватъ, че не се интересуватъ отъ стари нѣща. Днесъ има много нови нѣща и постижения, които заслужватъ по-голѣмо внимание. Наистина, много нови нѣща има днесъ, но въ духовно отношение човѣкъ не е много напредналъ. Има хора, които не знаятъ нищо за духовния свѣтъ. Тѣ даже не признаватъ сѫществуването на другъ свѣтъ, освенъ физическия, и на други сѫщества, освенъ човѣка. Какво представя човѣкъ? Сѫщество, чрезъ което разумностьта се проявява. Разумностьта обхваща цѣлата природа. Следователно, ние не можемъ да отдѣлимъ човѣка отъ природата, отъ великата разумность, която обхваща всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Надъ човѣка, като разумно сѫщество, живѣятъ други сѫщества, съ по-голѣма разумность и интелигентность. Единъ день и тѣ ще се проявятъ въ своитѣ форми, ще станатъ видими за човѣка. Ако човѣшката форма не подлежи на развитие и усъвършенствуване, животътъ на земята се обезсмисля. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ се стреми къмъ нѣщо велико. При това, той има желание, каквото постигне, да го предаде на ония, които оставатъ следъ него. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да работи усилено, да постигне нѣщо, че като замине за другия свѣтъ, да бѫде готовъ за работа. И тамъ има нужда отъ добри работници. Небето не е мѣсто за удоволствие и почивка. На земята ще учите, ще пѣете, ще свирите, а на небето ще прилагате наученото. Който не може да свири, поне да мисли. Всѣки може да мисли. Ако всички хора не могатъ да бѫдатъ художници, архитекти, всѣки може да работи поне върху себе си. Всѣки може да чука и вае върху себе си, да изработи красива статуя. Човѣкъ има много необработени и неприложени идеи, които чакатъ своето време. Следъ всичко това, той се чуди, какво да работи. Религиознитѣ и вѣрващитѣ съзнаватъ, че трѣбва да проповѣдватъ Словото Божие. Добра е тази идея, но какво ще проповѣдватъ? Не е достатъчно само желание да проповѣдватъ, но приложение се иска. Да проповѣдвашъ, това значи, да си родилъ дете, но това дете трѣбва да се отгледа. Колко безсънни нощи, колко грижи и тревоги е прекарала майката, докато отгледа детето си! Но и съ това не се свършва. Следъ като порасне, майката и бащата се намиратъ предъ нови грижи и задължения: да го възпитатъ, да го изучатъ. Едва следъ 20 годишенъ трудъ и работа върху детето, тѣ могатъ да кажатъ, че донѣкѫде сѫ свършили задачата си. Не само родителитѣ работятъ върху детето си, но и то работи върху себе си. Като работи върху себе си и върху близкитѣ си, човѣкъ всѣки день трѣбва да прибавя по нѣщо ново въ живота си, да се освобождава отъ старитѣ си разбирания. Казвате, че има неморални работи въ живота. Неморални нѣща сѫ тия, които спиратъ развитието на човѣка. Всѣко чувство, всѣка мисъль, всѣка постѫпка, които спиратъ човѣшкото развитие, сѫ неморални. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да се развива. Всѣко нѣщо, което дава потикъ на човѣка къмъ развитие, е морално. Ние замѣстваме думитѣ „морално и неморално“ съ „разумно и неразумно“. Всѣка храна — физическа или духовна, която не внася потикъ въ човѣка, трѣбва да се тури настрана. Като дойде до чувствата си, които сѫщо сѫ храна, човѣкъ вижда, че освенъ качване, предстои и слизане. Той трѣбва да познава законитѣ на слизането, да може правилно да слиза, безъ голѣми сътресения. Като слиза и се качва, човѣкъ се обогатява, придобива голѣми опитности и преживявания. Потикътъ, който иде отвънъ, е запалка, но тази запалка се нуждае отъ материалъ, който може да гори, да развива свѣтлина и топлина. Хлѣбарьтъ мѣси и пече хлѣбъ, но знанието си не влага въ него. Като ядете хлѣбъ, вие сами трѣбва да вадите отъ него това, което природата е вложила. Тогава ще разберете стиха, въ който Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, той има животъ въ себе си“. Ако можете да влѣзете въ съприкосновение съ този хлѣбъ и да извадите отъ него това, което Богъ е вложилъ, вие ще станете едно съ него, и той — едно съ васъ. Единъ день и васъ ще опекатъ и изядатъ, както вие ядете хлѣба. Изяждането на човѣка не е нищо друго, освенъ умиране. Какво представя смъртьта? Смъртьта представя преливане на единъ животъ въ другъ, преминаване на едно съзнание въ друго. Обикновено низшиятъ животъ се прелива въ висшия, низшето съзнание — въ висшето. Заслужва човѣкъ да умре, за да мине въ по-високъ животъ отъ обикновения. За предпочитане е хлѣбътъ да влѣзе въ човѣшкия стомахъ, отколкото да се подмѣта въ фурнята. За предпочитане е човѣкъ да живѣе въ свещената стая на нѣкое възвишено сѫщество, отколкото да остане при обикновенитѣ условия на живота, да го подмѣтатъ на една и на друга страна. Като ученици, вие трѣбва да чистите мислитѣ и чувствата си, да се освободите отъ всички външни примѣси. Какво нѣщо е любовьта, не говорете. Колкото по-малко говорите за нея, толкова по-добре. Вие разбирате живота по-добре отъ любовьта. Любовьта подразбира вѫтрешенъ стремежъ къмъ Бога. Следователно, докато не обича Бога, човѣкъ не може да обича хората. Въздухътъ въ стаята има отношение къмъ външния въздухъ. Не можешъ да обичашъ хората, докато не си обикналъ Бога. Ако внесешъ нѣкакъвъ нечистъ елементъ въ любовьта си къмъ Бога, ти трѣбва или да го изхвърлишъ навънъ, или да го обработишъ по нѣкакъвъ начинъ. Когато количеството на вѫглеродния двуокисъ въ въздуха се увеличи повече, отколкото трѣбва, въздухътъ става вреденъ. Какво трѣбва да направишъ? Или да пречистишъ въздуха, или да обработишъ вѫглеродния двуокисъ. За да го обработишъ, ти трѣбва да придобиешъ свойствата на растенията. Когато казвамъ, че човѣкъ трѣбва да се приспособи къмъ лошитѣ условия, имамъ предъ видъ да намѣри начинъ да ги трансформира. Хората заспиватъ отъ вѫглеродния двуокисъ, както и отъ страданията. Щомъ дойдатъ страданията, за да не заспиватъ, хората трѣбва да се обърнатъ за помощь къмъ растителното царство въ себе си, да заставятъ растенията да обработятъ излишния вѫглероденъ двуокисъ. При процеса асимилация или хранене, растенията приематъ вѫглеродния двуокисъ и го обработватъ въ сложни органически съединения, отъ които се ползуватъ и хората. Като понася страданията разумно, човѣкъ се усилва, става по-здравъ. Следователно, здравъ човѣкъ е онзи, който носи страданията съ благодарность. Страданията опредѣлятъ силата на човѣшката душа, а радоститѣ — нейнитѣ възможности. Съ други думи казано: чрезъ страданията се изпитва силата на човѣка, а чрезъ радоститѣ — това, което той може да направи. Страданията и скърбитѣ сѫ пробниятъ камъкъ за човѣка. Чрезъ тѣхъ той се изпитва. И обикновенитѣ, и великитѣ хора страдатъ. И Христосъ, Който казваше, че съ вѣра могатъ гори да се премѣстватъ, като се намѣри въ голѣми страдания, отиде да се моли на Господа, ако е възможно, да отмѣни тази чаша. Като видѣ, че не може да се отмѣни чашата, Той разбра, че трѣбва да преживѣе страданията. да се опита силата му и каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ Духа си. Азъ дойдохъ да изпълня Твоята воля, а не моята“. Силата на Христа се вижда въ търпението, съ което издържа страданията. И тъй, намѣрите ли се предъ мѫчнотии и страдания, вие трѣбва да се молите, но да знаете, какъ да се молите. Ще получите ли отговоръ на молитвата си, това не е важно — вие трѣбва да се молите, да бѫдете въ връзка съ разумния свѣтъ. Христосъ се моли, но не получи отговоръ на молитвата си. Господъ наложи на Христа голѣми страдания, срещу които получи голѣмо благословение — възкресението. Отговорътъ на Христовата молитва донесе възкресението Му. Като знаете това, не се стремете да избѣгвате страданията, но понасяйте ги съ благодарность, да получите възкресението. Това е красивото и великото, което всѣки човѣкъ очаква. Всички ще минете презъ страдания. Най-страшното страдание — смъртьта, ще дойде за всички. Рано или късно, всѣки човѣкъ ще мине презъ смъртьта. Кога ще дойде тя, не е важно. За човѣка е важно да бѫде готовъ да я посрещне, че като дойде, да мине презъ нея и да придобие вѣчния животъ. Смъртьта представя минаване на човѣка отъ единъ свѣтъ въ другъ. Младата булка не минава ли отъ едни условия въ други? Щомъ облѣче булченската си рокля, тя е готова вече, съ радость очаква момента да излѣзе отъ бащината си кѫща и да отиде въ дома на онзи, когото обича. Тя се радва, но не знае, че я очакватъ по-лоши условия. Бащиниятъ домъ е раятъ за момата, но тя го напуща и отива въ външния свѣтъ. Щомъ се ожени, човѣкъ отива да оре, да копае и да сѣе. Значи, женитбата не е нищо друго, освенъ излизане на човѣка отъ рая. Когато казватъ за нѣкоя мома, че трѣбва да се ожени, това значи, че дошло е времето да я изпждятъ отъ рая. Това е физическото разбиране на женитбата. Духовното разбиране на женитбата е противоположно на физическото: излизане отъ свѣта и влизане въ рая, въ Бащиния домъ. Тъй щото, не е въпросъ да не се жени човѣкъ, но като се жени, той трѣбва да излѣзе отъ свѣта и да се върне въ рая, отдето нѣкога е излѣзълъ. Христосъ е изказалъ идеята за духовната женитба въ притчата за блудниа синъ, който, разкаянъ и смиренъ, се върна при баща си, да направи съ него нова, здрава връзка. Като чуятъ думата „духовенъ“, нѣкои хора я разбиратъ криво. Подъ „духовенъ животъ“ тѣ разбиратъ еднообразенъ животъ, т. е. отричане отъ всичко външно. Думата „духовенъ“ е изгубила своето първично значение. Духовниятъ животъ е най-красивиятъ и разнообразенъ по форма, по съдържание и по смисълъ. За да дойдете до духовното начало на нѣщата, вие трѣбва да мислите и да чувствувате по новъ начинъ. Каквото предприемете, въ всичко влагайте новъ елементъ. Ако четете Свещената книга, или беседитѣ, вложете ново разбиране. Гледайте на всѣка притча, на всѣки примѣръ, като на особена формула, която трѣбва да разберете и приложите. Човѣкъ се мѫчи и страда, докато живѣе съ физически, земни разбирания за нѣщата. Въ тѣзи разбирания влизатъ съмнение, подозрение, които спъватъ човѣка. Дойде ли до Божественитѣ разбирания, работитѣ се нареждатъ добре. Сега, колкото да се говори на хората, не може да имъ се помогне, докато всѣки не започне да работи върху себе си. Малко хора могатъ да работятъ, както трѣбва. Като поработятъ половинъ или единъ часъ, тѣ мислятъ, че много сѫ работили. Нѣкой вѣрващъ се моли половинъ, или единъ часъ и мисли, че много се е молилъ. Казано е въ Писанието: „Непрестанно се молете.“ Каквото да работи, кѫдето да ходи, човѣкъ трѣбва да държи съзнанието си будно, да бѫде непрестанно свързанъ съ разумния свѣтъ. Това значи молитва. Ако човѣкъ мисли, че за да се моли, трѣбва да се изправи на крака и съ часове да шепне молитви, това е механическа молитва, която не дава никакви резултати. Духовностьта въ човѣка не е външно качество. Истински духовниятъ е духовенъ и въ клеткитѣ си. Следователно, казвамъ: Непрестанно се молете, да не прекѫсвате връзката си съ възвишения свѣтъ. Щомъ сте свързани съ този свѣтъ, вие постоянно ще се обновявате. Непрестанно се радвайте, да разкривате възможноститѣ на своята душа. Колкото малка да е радостьта, тя всѣкога допринася нѣщо ценно на човѣка. Т. м. * 37. Лекция отъ Учителя, държана на 7. май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  7. От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Положително знание Ще прочета часть отъ началото и края на 119. Псаломъ. „Блажени, които сѫ непорочни въ пѫтя си. (Алефъ — 1 ст.). Всѣко нѣщо въ началото си е непорочно. „Които ходятъ въ закона на Господа“. ( — 1 ст.). „Блажени, които пазятъ свидетелствата Му, и търсятъ Го съ все сърдце“. ( — 5 ст.). Въ първо време човѣкъ търси знанието, но като го намѣри, престава да търси. Така и децата, въ първо време търсятъ знанието, но като станатъ възрастни, преставатъ да го ценятъ и, вмѣсто да се подигнатъ отъ него, тѣ се възгордяватъ. Ако не може да използува знанието, както трѣбва, човѣкъ се възгордява, а гордостьта покваря човѣшката душа. „Тогазъ нѣма да се посрамя, когато погледна всичкитѣ Твои заповѣди“. ( — 6 ст.). Кога човѣкъ се срамува? Когато е нарушилъ нѣщо. Щомъ изпълнява Божиитѣ заповѣди, той не се срамува. „Да приближи викането ми предъ Тебе Господи“ ( Тавъ. — 169 ст.). Днесъ всички хора викатъ къмъ Господа; децата викатъ предъ Господа; генералътъ, който води стотици хора на полесражението, вика къмъ Господа. Докато не е влѣзълъ въ сражение, генералътъ заповѣдва, обикаля фронта. Щомъ преживѣе нѣкаква авария, всички започватъ да бѣгатъ. Мине ли катастрофата, ново настѫпление, ново викане предъ Господа. „Избави ме споредъ Словото Си“. ( — 170 ст.). Всички хора, грѣшни и праведни, искатъ избавление. Защо и праведниятъ вика къмъ Господа за избавление? Защото не е много силенъ. Има нѣщо страшно въ свѣта, отъ което и праведниятъ иска да се избави. Той се обръща къмъ Господа да го избави. Защо идатъ страданията въ свѣта? Страданията се явяватъ като методъ за развиване на мекота въ човѣка. Въ човѣшкото естество има нѣщо грубо, което трѣбва да се смекчи. Колкото рѣзка и груба да е гамата, въ която даденъ човѣкъ живѣе, тя е необходима за самия него; влѣзе ли въ отношение съ хората, този човѣкъ трѣбва да прояви известна мекота. За да прояви мекотата си, нужни сѫ страдания. Той трѣбва да прави редъ отстѫпления въ себе си, докато прояви онази мекота, свойствена на Божествената любовь. Само при голѣми страдания човѣкъ може да прояви мощьта на своя духъ. Съвременнитѣ хора, мѫже и жени, сѫ силни въ мѫжкия принципъ. Колкото повече се засилва мѫжкиятъ, грубиятъ принципъ въ човѣка, толкова повече лицето му се покрива съ косми. Космитѣ, съ които е покрито тѣлото на животнитѣ, говорятъ за голѣмата имъ грубость. Чрезъ страданието космитѣ постепенно отпадатъ, за да се прояви мекиятъ принципъ. Нѣкои хора се показватъ външно меки, разположени, усмихнати, но задъ усмивката имъ се крие нѣщо кисело и горчиво. Достатъчно е да ги засегнете малко, за да се прояви тѣхната грубость. Киселиятъ, горчивиятъ елементъ не влиза въ човѣшкото съзнание. Той е външенъ дисонансъ, какъвто срѣщаме при съчетанието на известни тонове. Ако двама души изпѣятъ тона do, непременно ще има известно различие въ тембъра, въ силата, въ чистотата. Изобщо, тоноветѣ се различаватъ единъ отъ другъ по броя на трептенията. Както тоноветѣ се различаватъ по броя на трептенията, така и числата се различаватъ по енергията. Представете си, че получавате отъ трима души по четири лева, или отъ двама души по шесть лева. Въ двата случая получавате числото 12, но отъ различни числа. Числото три е пасивно число, число на равновесие, а четири е активно число. Тройката представя детето — синътъ или дъщерята, а четворката — майката или бащата. Ако синътъ и бащата, или дъщерята и майката работятъ заедно, какво ще създадатъ? Ако умножите числата 2 х 3 = 6, ще имате двойката — бабата и тройката — внукътъ. Когато бабата и внукътъ работятъ заедно, ще се получи числото шесть — произведение. Коя работа ще бѫде по-резултатна, тази на бабата и внука, или на бащата и сина? Кой резултатъ ще бѫде по-мощенъ: този, който се получава отъ 3 х 4 или отъ 2 х 6? Мислете върху съчетанията на числата, да проникнете въ тѣхния смисълъ, въ тѣхната философия. Както външниятъ и вѫтрешниятъ животъ на човѣка предполагатъ известна философия, така и въ отношенията на числата има известна философия, която трѣбва да се изучава. Следователно, дойде ли до философията на своя вѫтрешенъ животъ, човѣкъ трѣбва да наблюдава, какви сѫ мислитѣ и чувствата му презъ различнитѣ часове на деня, въ зависимость отъ изгрѣването и залѣзването на слънцето. Ако следи мислитѣ и чувствата си, човѣкъ ще забележи, че сутринь тѣ иматъ единъ характеръ; на обѣдъ, когато слънцето се намира въ зенита — другъ характеръ и вечерь — при залѣзване на слънцето — трети. Изгрѣвътъ внася въ човѣка едно нѣщо, а залѣзътъ — друго. При изгрѣвъ слънце човѣкъ изпитва радость; при залѣзъ слънце — скръбь. Изгрѣвътъ може да се уподоби на радость, залѣзътъ — на скръбь. Кои сѫ причинитѣ, поради които изгрѣването на слънцето прави човѣка радостенъ, а залѣзването — скърбенъ? Когато се качва по планински върхове, човѣкъ става радостенъ; когато слиза въ долини, той става скърбенъ. Човѣкъ е подложенъ на различни промѣни, резултатъ на различни причини. Не само човѣкъ, но всички тѣла претърпѣватъ промѣни. Ако чземете прѣсно, току-що издоено млѣко, и започнете да го удряте, следъ половинъ часъ то ще се превърне на масло. Като отдѣлите маслото, ще остане мѫтеница. Мѫтеницата е млѣко, отъ което е отнето маслото. Когато човѣкъ се оплаква, че е изгубилъ нѣщо отъ себе си, той мяза на млѣко, отъ което е извадено маслото. Кой вади маслото отъ човѣка? Страданията. Тѣ не сѫ нищо друго, освенъ буталката, съ която биятъ млѣкото, докато извадятъ маслото отъ него. Ако остане само мѫтеницата, човѣкъ започва да страда, че е изгубилъ любовьта, радостьта, разположението на духа си и т. н. Срѣщате единъ човѣкъ разположенъ, любезенъ. На другия день го виждате неразположенъ, скърбень. Защо? Очукали го, обрали маслото му и оставили само мѫтеницата. Въ това отношение нѣкои хора приличатъ на скѫперника на Молиера, който се оплаквалъ, че го обрали. Кой го обралъ? Всички хора, цѣлиятъ свѣтъ го е обралъ. Мнозина казватъ, че всички хора сѫ лоши, че цѣлиятъ свѣтъ е лошъ. Това сѫ разсѫжденията на Молиеровия скѫперникъ. Съ такива разсѫждения нищо не се постига. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да знае опредѣлено, защо се радва и защо скърби, защо обича и защо мрази, кой го обича и кой не го обича. Само по този начинъ той ще дойде до вѫтрешната наука на живота. За да се домогне до вѫтрешната наука на живота, човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ. Може ли да се нарече свободно магарето, което има юларъ на главата си, и господарьтъ му всѣки моментъ го тегли за юларя? Колкото е свободно магарето отъ юларя си, толкова е свободенъ и човѣкъ. Седи човѣкъ и мисли, какво да направи, какъ да се прояви, да се прочуе, да стане знатенъ. Обаче, като рече да се прояви, вижда, че не е свободенъ. Защо? Юларъ има на главата си, не може да се освободи отъ него. Силенъ човѣкъ е онзи, който нѣма юларъ на главата си, т. е. който не е вързанъ. Вържатъ ли го веднъжъ, той е изгубилъ свободата си. Като вързанъ, нищо друго не му остава, освенъ да учи. За да се освободи отъ юларя си, човѣкъ трѣбва да приложи закона на смаляването. Веднъжъ Буда направилъ една погрѣшка, за която се измѫчилъ много. Той ималъ будно съзнание, вследствие на което виждалъ и най-малкитѣ си погрѣшки. Единъ день, когато билъ въ добро разположение на духа, той легналъ подъ едно дърво да си почине. Въ това време голѣмата змия на свѣта се увила около ребрата му и започнала да го души. Той не се борилъ съ нея, но започналъ да се смалява и се смалилъ толкова много, че се освободилъ отъ веригитѣ на змията. Ако обикновенъ човѣкъ попадне въ веригитѣ на змията, ще се напъва, ще се бори съ нея, да я победи. Змията на свѣта представя злото. Не е лесно човѣкъ да се бори съ злото. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е битъ отъ злото и да не е опиталъ неговата сила. Като знаете силата на злото, не се подавайте на него, не ставайте неговъ проводникъ. Станете ли проводникъ на злото, нѣма да мине много време, ще го опитате върху гърба си. Даде ли пѫть на злото въ себе си, човѣкъ разваля отношенията си съ своитѣ близки. Често виждате, какъ двама приятели, или две приятелки се сбиватъ за нищо и никакво. Боятъ между приятелитѣ не е нищо друго, освенъ игра на билярдъ, дето топкитѣ се удрятъ една въ друга. Като разсѫждавате по този начинъ, вие ще се домогнете до истината. Две деца играятъ съ пѣсъкъ, правятъ си кѫщички. Едното взима пѣсъкъ и хвърля въ очитѣ на другото. Разсърдено и недоволно, и второто дете прави сѫщото. Въ резултатъ и дветѣ деца се разплакватъ и отиватъ при майкитѣ си. Майкитѣ се скарватъ помежду си и разправятъ случката на мѫжетѣ си. И дветѣ семейства взиматъ участие въ разправията на децата и се скарватъ. Трѣбва ли възрастнитѣ хора да вървятъ по ума на децата? Като не могатъ да разрешаватъ въпроситѣ правилно, хората дохождатъ до голѣми противоречия и казватъ: Животътъ е лошъ,свѣтътъ не е добре създаденъ и т. н. Питамъ: Богъ ли е виновенъ за изопачения човѣшки животъ? Богъ ли създаде този свѣтъ, пъленъ съ недоразумения и противоречия? Нѣкой пѫтникъ минава презъ една мѣстность и въ крака му се забива трънъ. Кой е виновенъ за това: човѣкътъ, или трънътъ? Трънътъ е влѣзълъ въ крака на човѣка, защото, или е билъ босъ, или обущата му сѫ били тънки. Като е знаялъ това, пѫтникътъ е трѣбвало да бѫде внимателенъ, да гледа, кѫде стѫпва. Колкото да философствува, защо сѫ трънетѣ въ свѣта, защо бодатъ, човѣкъ нищо нѣма да разреши. Какво трѣбва да прави, ако се е уболъ? Той трѣбва да вземе игла, да бодне съ нея въ крака, дето е влѣзълъ трънътъ, и внимателно да го извади. Какво представя трънътъ? Трънътъ е злото въ свѣта, съ което човѣкъ мѫчно може да се справи. — Защо е дошло злото въ свѣта, не питай. Кажи си: „Да спи зло подъ камъкъ!“ Продължавашъ ли да се запитвашъ много, ще те дадатъ подъ сѫдъ и ще те осѫдятъ, какъ си могълъ, безъ позволение да нарушишъ цѣлостьта на тръна. Ти си взелъ нѣщо отъ него. Следователно, нищо друго не ти остава, освенъ да се примиришъ съ тръна, т. е. съ злото въ свѣта. Както доброто сѫществува, така и злото има право на сѫществуване. Като се обожда на тръна, съ това човѣкъ нарушава неговото спокойствие. Трънътъ не е нищо друго, освенъ бодливъ телъ, поставенъ на пѫтя му. Бодливиятъ телъ показва, че хората живѣятъ въ военни времена. Тѣ не сѫ толкова добри, колкото си представятъ, вследствие на което навсѣкѫде се натъкватъ на бодливъ телъ, чрезъ който се възпитаватъ. Като изучаватъ ботаника, естествена история, мнозина считатъ тръна за безполезно растение. Други. обаче, казватъ, че трънътъ е толкова необходимъ, колкото и ябълката, И трънътъ може да се използува за нѣщо добро, както и плоднитѣ дървета. Мисли или чувства отъ рода на тръна нѣкога могатъ да изиграятъ по-важна роля отъ мисли и чувства отъ характера на ябълката. Въ този смисълъ понѣкога свѣтскиятъ човѣкъ може да контролира мисъльта си повече отъ духовния. Слушате нѣкой духовенъ да казва, че Богъ ще промисли за всичко и оставя работитѣ си на Него, Той да ги нарежда. Той казва: Достатъчно е, че се моля на Бога. Отъ мене повече не се иска. Този човѣкъ не разсѫждава право. Той трѣбва да се моли, но и да работи, да разчита на себе си. Ако не разсѫждава правилно, човѣкъ изпада въ заблуждения. Запримѣръ, нѣкой се чуди, защо работитѣ на грѣшнитѣ хора се уреждатъ, а на праведнитѣ не вървятъ добре. Работитѣ на грѣшнитѣ хора се нареждатъ толкова, колкото и на забититѣ колци. Има случаи, когато единъ забитъ колъ, отъ голѣмата влага, може да изкара нѣколко листа, но въ никой случай той не може да цъвне, да даде плодъ, и плодътъ му да узрѣе. Дойде ли сушата, покаралитѣ листенца изсъхватъ, и колътъ си остава пакъ колъ. Другояче се нареждатъ работитѣ на праведнитѣ. Работитѣ на праведния се нареждатъ, както върви развитието на зеленото дърво. Посадите ли едно дърво въ земята, то пуща листа, клончета, започва да цъвти, да вързва плодове. Бавенъ е процесътъ на развитието на зеленото дърво, но сигуренъ. Посади ли се веднъжъ, то се закрепва здраво въ земята, отъ която черпи храна, и издържа на всички условия. При това, животътъ на това растение или дърво не е кратковремененъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положителни знания и разбирания за живота. Като не разбиратъ нѣщата правилно, мнозина се запитватъ, защо понѣкога природата измѣня отношенията си къмъ тѣхъ, а не се запитватъ, защо тѣ измѣнятъ отношенията си къмъ природата. Кѫде е причината за промѣната на тия отношения: въ човѣка, или въ природата? Ако времето се измѣня, кой е виновенъ за това? Трѣбва ли да мислите, че времето е лошо разположено къмъ васъ, защото вѣтъръ духалъ, или дъждъ валѣлъ? И вѣтърътъ, и дъждътъ, и слънцето иматъ своитѣ добри страни. Нѣкой се оплаква, че хората не го обичатъ. Ако вѣтърътъ духа, той пакъ се оплаква. Когато вѣтърътъ духа, благодарете, че се е намѣрило сѫщество, което ви милва, което глади коситѣ ви. Когато дъждътъ ви мокри, благодарете на естествената баня, която природата ви създава. Ако слънцето грѣе силно и се изпотявате, благодарете на хубавитѣ потни бани, които правите. Когато нѣкой се оплаква, че изгорѣлъ отъ слънцето, той не разбира законитѣ. Невъзможно е слънцето, което стои на милиони километри отъ човѣка, да изгаря. Почерняването не става отъ слънцето. Чернотата се дължи на лошото, което се крие въ самия човѣкъ. Слънцето изтегля нечистото, лошото, което е скрито въ човѣка. Ако то не излѣзе навънъ, човѣкъ ще се изложи на голѣми страдания и нещастия. Когато почернява, човѣкъ трѣбва да се радва, защото слънцето го лѣкува. Хора, които не почерняватъ, не могатъ да се лѣкуватъ отъ слънцето. Мнозина се оплакватъ отъ слънцето, но тѣ се лъжатъ. Слънцето не причинява никакви повреди. Казватъ, че нѣкой пострадалъ отъ слънчевъ ударъ. Слънчевиятъ ударъ се дължи на известна дисхармония между човѣка и земята. Когато се движи, човѣкъ трѣбва да регулира своя ходъ съ движението на земята. Щомъ се хармонизира съ земята, той ще се хармонизира и съ слънцето, защото между слънцето и земята има известно отношение. При това положение човѣкъ никога нѣма да пострада отъ слънчевъ ударъ. Човѣкъ трѣбва да знае, че материята на неговото тѣло може да се уподоби на материята, отъ която земята е направена. Всѣка частица отъ човѣшкото тѣло има свойствата на материята на земята. Следователно, ако не може да се хармонизира съ материята на земята, човѣкъ усѣща едно бълникане, колебание между частицитѣ на тѣлото си. И въ резултатъ на това колебание или бълникане той се усѣща физически неразположенъ. При това положение той не може да мисли, да чувствува и да постѫпва добре. За да се хармонизира съ материята на земята, човѣкъ трѣбва да спре движението си за една-две минути. Това спиране ще му помогне така, че работитѣ му презъ цѣлия день ще вървятъ добре. За да се справи съ силитѣ и теченията на природата, човѣкъ трѣбва да познава себе си, но трѣбва да изучава и земята, съ всички нейни сили и закони, които я управляватъ. Като се изучава, човѣкъ забелязва, че между промѣнитѣ, които ставатъ въ природата, и тия, които ставатъ въ него, има известно съотношение. Съвременнитѣ хора работятъ много, а придобиватъ малко, защото разглеждатъ въпроситѣ отъ тѣхната анормална страна. Ако се произнасятъ върху мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка, тѣ ги разглеждатъ така, както днесъ се проявяватъ, безъ да изключватъ анормалнитѣ прояви. Всѣко нѣщо трѣбва да се разглежда въ неговото здравословно състояние и следъ това да се вади заключение. При това, преценката на хората още не е абсолютно вѣрна. Запримѣръ, това, което за единъ човѣкъ е добро, за другъ е зло. Човѣкъ трѣбва да познава доброто и злото като основни мѣрки въ живота. Само при това положение човѣкъ може правилно да расте и да се развива. Само при това положение невидимиятъ свѣтъ може да разкрие на човѣка ония скрити закони на Битието, къмъ които душата му се стреми. Само при това положение човѣкъ може да разбере смисъла на числата. Вие пишете числото 12, но не знаете, какво е значението на това число. Ако вземете числото 12 въ втора степень, ще получите число, което представя важна формула. Съ тази формула вие можете да разрешавате важни въпроси. Дойдете ли до числото 13, вие се натъквате на нѣкакво нещастие, или на нѣкаква изненада. Разправятъ следния случай за единъ герой. Съ единъ ножъ тои убилъ 12 души. Следъ това той турилъ ножа въ ножницата си. Като намислилъ да убие 13 човѣкъ, той посегналъ къмъ ножа си, но останалъ изненаданъ — ножътъ ръждясалъ. Значи, следъ 12 убийства, той се натъкналъ на последствията на своитѣ дѣла. За да избѣгне лошитѣ последствия на дѣлата си, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да знае, какво прави. При най-малкото невнимание, човѣкъ може да изгуби своето добро разположение. Ако е невнимателенъ въ храненето, въ мислитѣ, въ чувствата, въ постѫпкитѣ си, той непременно ще пострада. Приеме ли една мисъль, или едно чувство не навреме. той непременно ще разстрои своята нервна система. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ храненето. Запримѣръ, краставицата действува благотворно върху нервната система, но да се яде сутринь и на обѣдъ. Яде ли се вечерь, тя се отразява зле върху стомаха. Вечерь краставица не трѣбва да се яде. Изобщо, вечерь човѣкъ трѣбва да се храни преди залѣзъ слънце. Не е ли ялъ до това време, по-добре да не яде. Нека пие една чаша гореща вода или чай и да си легне съ празенъ стомахъ. Така ще спи леко и приятно. Каквито разстройства преживява свѣтскиятъ човѣкъ, презъ такива минава и религиозниятъ, и духовниятъ, само че въ други области. Свѣтскиятъ човѣкъ разстройва стомаха си, а религиозниятъ — мисъльта си. Докато дойде до истинското разбиране на живота, той минава презъ редъ заблуждеиия. Той мисли, че като вѣрва въ Бога, изведнъжъ ще стане чистъ и светъ човѣкъ. Не се постига лесно чистота и светость. При това, мѫчно се познава, кой човѣкъ е светъ. Светиятъ човѣкъ външно не може да се познае. Той е естественъ въ отношенията си, смиренъ, минава незабелязано. Макаръ че се храни съ специална храна, никога нѣма да разберете, какво яде. Ако го поканите съ храна, каквато не яде, той никога нѣма да ви каже, че това или онова не яде, но деликатно ще се извини, че се е хранилъ, и ще вземе само нѣколко хапки хлѣбъ, да не откаже на поканата ви. Влѣзе ли въ нѣкой домъ, той не се взира, какъ е наредено, но се занимава съ мисъльта си. Стане ли въпросъ за отношенията между мѫжа и жената въ този домъ, каквото да види, той го разглежда отъ красивата страна. И ако го питатъ, какви сѫ впечатленията му за характеритѣ имъ, той ще каже, че и двамата сѫ добри хора, на които сѫ дадени известни въпроси за разрешаване. Той ще имъ пожелае Богъ да ги благослови, да решаватъ правилно задачитѣ си. Светиятъ човѣкъ вижда всичко, но въ ума и въ сърдцето си задържа само хубавитѣ нѣща. Докато не се научи да вижда само красивитѣ нѣща въ живота, да чува само хармоничнитѣ тонове и да яде чиста и здравословна храна, човѣкъ никога не може да стане светъ. Това значи, да живѣе човѣкъ въ правия пѫть — въ пѫтя на любовьта, въ пѫтя на Христа. Тѣсенъ е пѫтьтъ на любовьта, но разнообразенъ. Нѣкои мислятъ, че тѣсниятъ пѫть е пѫть на страдания. Не, тѣсниятъ пѫть е пѫть на учене, на придобиване знания. Само въ тѣсния пѫть човѣкъ познава себе си, ближния си и Бога. Само въ тѣсния пѫть човѣкъ разбира, отде е дошълъ, защо е дошълъ и какъ трѣбва да живѣе. Да се върнемъ къмъ числата. Какво число ще получите, като подигнете 12 въ втора степень? 122 = 144. Като съберете цифритѣ на, числото 144, ще получите числото деветь. Като работите съ числата, ще забележите, че при умножаване на деветь съ кое да е число, винаги сборътъ отъ цифритѣ на полученото число дава пакъ деветь. Запримѣръ, 2 х 9 = 18 = 1 + 8 = 9; 3 х 9 = 27 = 2 + 7 = 9; 4 х 9 = 36 = 3 + 6 = 9; 5 х 9 = 45 = 4 + 5 = 9; 6 х 9 = 54 = 5 + 4 = 9; 7 х 9 = 63 = 6 + 3= 9; 8 х 9 = 72 = 7 + 2 = 9; 9 х 9 = 81 = 8 + 1 = 9; 144 = 1 + 4 + 4 = 9; 1296 = 1 + 2 + 9 + 6 = 18 = 1 + 8 = 9. Какво заключение можете да извадите отъ това съчетание на числата? Оттукъ можемъ да извадимъ следния законъ: благоприятнитѣ условия всѣкога даватъ добри резултати. Земедѣлецътъ знае този законъ и се съобразява съ него. Той знае, кога и при какви услови, какви семена да сѣе. Това подразбира благоприятни условия. Съ този законь се обяснява, защо едни хора сѫ богати а други — бедни. Богатиятъ е роденъ при условия да стане богатъ — при благоприятни условия. Бедниятъ е роденъ при неблагоприятни условия, затова не може да стане богатъ. Каквото да правите, вие не можете да станете богати, ако сте родени при бедни, неблагоприятни условия. Нѣкой се ражда въ бедно семейство, но условията на раждането му сѫ благоприятни. Не се минава много време, случва се, че неговиятъ богатъ чичо умира и му остава всичкото си наследство. Другъ нѣкой се ражда въ богато семейство, но случва се, че бащата изгубва всичкото си богатство, и синътъ, вмѣсто да наследи нѣщо отъ баща си, нагърбва се да изплаща дълговетѣ му. Като живѣе на земята, човѣкъ минава отъ благоприятни въ неблагоприятни условия и обратно — отъ неблагоприятни въ благоприятни — да се учи. Иосифъ бѣше продаденъ, следъ това лежа въ затворъ две години и най-после зае високо мѣсто въ двореца на фараона. Добра бѣше зодията на Иосифа. Каквото да прави, човѣкь трѣбва да мине презъ противоречията на живота, да мине отъ едни условия въ други. На окултенъ езикъ казано: за да подобри сѫдбата си, човѣкъ трѣбва да се роди отново. Може ли отново, човѣкъ може да измѣни условията на живота си. Не може ли да се новороди, той ще остане при старитѣ условия, дето ще се мѫчи, ще страда, ще пада и става и, въ края на краищата, нищо особено нѣма да постигне. Казано е въ Писанието: „Ако не се родитѣ изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Следователно, ако не се родите изново, сиромашията, грѣхътъ, мѫчението, страданието ще вървятъ следъ васъ. Родите ли се изново, вие ще се съблѣчете отъ всички несгоди, както змията съблича кожата си. Не може ли да се освободи отъ несгодитѣ на живота, човѣкъ ще остане въ стария животъ. Мнозина искатъ да знаятъ, родени ли сѫ изново, или не. Това тѣ сами знаятъ. Нѣкои сѫ едва заченати, и трѣбва да прекаратъ цѣли деветь месеца при неблагоприятни условия — въ утробата на майка си. Тѣ сѫ изложени и на помѣтане. Ако майка имъ е разумна, ще ги роди, ще имъ даде условия за новъ животъ. Ако е неразумна, може да ги пометне. Когато се зачене, човѣкъ трѣбва да се моли, да не го пометне майка му, но да го роди благополучно. И Христосъ прекара три неблагоприятни, тежки дни въ утробата на земята, но следъ това възкръсна, роди се изново. Какво представя помѣтането? Човѣкъ може да бѫде пометнатъ отъ утробата на майка си, но може да изкочи и отъ файтонъ, отъ тренъ, отъ аеропланъ, отъ прозорецъ и т. н. И това е помѣтане. За да не бѫде пометнатъ, човѣкъ трѣбва постоянно да се моли. Но той трѣбва да знае, какъ да се моли. Понѣкога една дума може да произведе такъвъ резултатъ, какъвто произвеждатъ сто думи — зависи, какъ е казана. Нѣкой се моли по цѣли часове, и молитвата му не се приема. Другъ се моли десетина минути, и молитвата му се приема. Една свѣтла мисъль може да даде по-голѣми резултати отъ най-дългитѣ молитви, но при условие, човѣкъ да прилага законитѣ на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на доброто. Който работи по този начинъ, той има помощьта на разумния свѣтъ, на всички възвишени сѫщества. Дали тази помощь ще дойде отвънъ, или отвѫтре, не е важно. Важно е, човѣкъ да я използува. Малка ли ще бѫде помощьта, или голѣма, и това не е важно. Важно е да е дадена отъ любовь. Колкото малка да е, щомъ е дадена отъ любовь, тя е благословена. Мнозина обичатъ да обобщаватъ нѣщата, и като имъ се говори, казватъ, че знаятъ и разбиратъ всичко. Щомъ разбиратъ всичко, нека кажатъ, какво знаятъ за Божията Любовь. Всички говорятъ за любовьта, но въпрѣки това тя остава неразбрана. Казано е, че любовьта ражда живота. За да разбере любовьта, човѣкъ трѣбва да разбере живота въ всички негови прояви. Божията Мѫдрость пъкъ създава условия за растене и развиване на всички живи сѫщества. Животътъ и условията, които сѫ дадени на човѣка, представятъ торба. пълна съ злато, която той не е използувалъ. Нѣкои хора съзнаватъ, че носятъ въ рѫцетѣ си торба, пълна съ злато, и съжаляватъ, че не могатъ да я използуватъ, не знаятъ, какъ и кѫде да приложатъ това злато. Други пъкъ, даже не подозиратъ, че носятъ злато въ торбата си. Малцина сѫ тия, които съзнаватъ, какво богатство имъ е дадено, и разумно го използуватъ. Всѣки човѣкъ носи въ рѫцетѣ си книгата на живота, но не може да чете отъ нея. Той я отваря и затваря, безъ да знае, какво съдържа. Единъ день, когато мѫдростьта го посети, той ще отвори книгата и ще чете, ще разбира написаното въ нея. И тъй, когато се домогне до истинската наука, човѣкъ ще разбере нѣщата и ще ги приложи. Пише ли книга, той ще я пише съ чистотата на своята мисъль. Шие ли дреха, той ще я шие съ чистотата на своето сърдце. Каквато работа вземе, човѣкъ трѣбва да я изработи съ чистотата на своя умъ и на своето сърдце. Който се докосне до тази работа, той ще усѣти чистотата, която е вложена въ нея. Отъ всѣка нейна клетка ще лъха радость и веселие. Не работятъ ли съ любовь и чистота, хората създаватъ около себе си голѣма дисхармония. Тази дисхармония се дължи на тѣхното неразбиране. Често хората се запитватъ, защо не успѣватъ въ живота си. Много естествено — тѣ сами влизатъ въ ограничителнитѣ условия на живота. Щомъ условията ограничаватъ човѣка, той никога не може да успѣва. Иска ли да успѣва, казвамъ: Не приемай условия, които могатъ да те ограничатъ. Не се подавай на мисли, чувства и постѫпки, които ограничаватъ. За да успѣва въ живота си, човѣкъ трѣбва да разбира свойствата на материята, съ която работи. Сѫщевременно той трѣбва да разбира и законитѣ на ума и на сърдцето си, както и ритмуса, на който тѣ се подчиняватъ. Човѣкъ не може да успѣва, ако не познава всички закони, на които се подчиняватъ неговото физическо, духовно и умствено тѣло. Той трѣбва да знае, че до голѣма степень успѣхътъ му се дължи на неговата чиста кръвь. Сега вие сте влѣзли въ практическата школа на живота, която изисква отъ всички хора знания. Да говорите за нѣщата, това още не е знание. Истинско знание е това, което е приложено. Знанието подразбира приложение. Кажешъ ли, че трѣбва да бѫдешъ добъръ, веднага прояви добротата си. Кажешъ ли, че трѣбва да бѫдешъ красивъ, веднага стани красивъ. Човѣкъ не може да бѫде добъръ, красивъ и разуменъ, ако още не е роденъ. За да се одухотвори, мъртвата материя трѣбва да мине отъ едно състояние въ друго, т. е. да се новороди, да се внесе животъ въ нея. Мъртвата материя е изгубила живота си, вследствие на което се нуждае отъ новъ животъ. Ако не може да придобие животъ въ себе си, мъртвата материя ще произведе голѣмъ дисонансъ въ разумната природа. Тази е причината, поради която човѣкъ прави голѣми усилия да мине отъ смъртъ въ животъ. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Азъ съмъ добро. Азъ съмъ истина. * 36. Лекция отъ Учителя. държана на 30 априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  8. От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Доброто орѫжие Размишление върху мира. Ще прочета 75. Псаломъ. „Не възвишавайте рогъ.“ ( — 4 ст.). „Не подигайте нависоко рога си“.( — 5ст.). Какво представя рогътъ въ цитиранитѣ стихове? Рогътъ е срѣдство за защита. Волътъ знае цената на рога повече отъ човѣка. Що се отнася до рога, волътъ има думата. Човѣкъ за какво има думата? Човѣкъ трѣбва да познава любовьта, а въ сѫщность той едва е започналъ да я изучава. Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, за мѫдростьта, за истината, за доброто, безъ да сѫ проникнали въ дълбочината на тия понятия. Да познава човѣкъ любовьта, това значи, да знае, че има майка, която го е родила. Да познава човѣкъ мѫдростьта, това значи, да знае, че има баща, който е работилъ за него, да го отгледа и изучи. Да познава човѣкъ доброто въ свѣта, това значи, да знае, че има основа въ живота си, върху която може да стѫпва. Доброто е начало на живота, т. е. раждане. Ако не развива доброто въ себе си, човѣкъ не може да прояви любовьта си, защото майката на живота е вложила качествата си въ доброто. И мѫдростьта, т. е. бащата на живота е вложилъ своитѣ качества въ доброто. Следователно, докато не се роди, човѣкъ не може да говори нито за любовьта, нито за мѫдростьта. Дойде ли до истината, човѣкъ трѣбва да гледа на нея като на свой братъ. Истината, братътъ на човѣчеството, иде да го освободи отъ заблужденията му. Безъ истината човѣкъ остава въ ограничителнитѣ условия на живота. Тъй щото, ако човѣкъ въ любовьта не намѣри своята майка, въ мѫдростьта — своя баща, въ истината — своя братъ и въ доброто — своята сестра, той не е разбралъ смисъла на живота. Като не разбира смисъла на живота, човѣкъ казва, че щомъ се е родилъ на земята, нищо друго не му остава, освенъ да умре. Това е неразбиране на живота, на принципитѣ, които действуватъ въ него. Който е роденъ въ доброто, той никога не умира. Щомъ излѣзе отъ закона на доброто, той непременно ще умре. Да изгуби човѣкъ доброто въ себе си, това значи, да се изложи на закона на смъртьта, т. е. на закона на промѣнитѣ. Като влиза въ живота, човѣкъ се натъква на числата и започва да брои: едно, две, три и т. н. Какво представя единицата? Проста величина ли е единицата, или сложна? Отъ колко части е съставена тя? Това точно не може да се опредѣли. Запримѣръ, пръстътъ, като единица, е съставенъ отъ три части, отъ три фаланги. Ако говорите за рѫката като единица, тя е съставена отъ нѣколко части: петь пръста по три единици, правятъ 15 части. Числото 15 е число на промѣни, на разклащане, на разколебаване основитѣ на нѣщата. Когато пияницата попадне въ числото 15, основитѣ на неговото пиянство започватъ да се разколебаватъ. Много причини сѫ действували въ живота му, за да стане пияница. Кои сѫ тия причини? Като погледне къмъ червения цвѣтъ на виното, очитѣ му ставатъ причина да се събуди желание въ него да пие. Следъ това на помощь иде дѣсната рѫка, която подава чашата да се напълни. Следъ това иде разсѫждението: Червениятъ цвѣтъ е цвѣтъ на животъ и сила. Ще възприема този цвѣтъ въ себе си, да стана смѣлъ и решителенъ. Наистина, като изгуби разположението на духа си, човѣкъ започва да се стреми къмъ чаша, пълна съ вино. Щомъ изпие една—две чаши, разположението му се възстановява. Ако пие повече, главата му увисва надолу, като узрѣлъ плодъ, следъ което заспива. Кога заспива човѣкъ? Когато не може да преодолѣе известно напрежение. Кой не е изпитвалъ напрежение? Да заспи човѣкъ, това не значи, че е пилъ. Заспиването е процесъ, подобенъ на изгубване на съзнание. Когато известно преживяване, или болезнено състояние стане много тежко, човѣкъ трѣбва да заспи, или да изгуби съзнанието си, да понася по-лесно. И тъй, като говоримъ за числата, ние ги разглеждаме като цѣли и дробни. Дробнитѣ числа се получаватъ при дѣление на единицата на десеть, или на произволно число равни части. Ако единицата се дѣли на десеть равни части, получаваме десетични дроби. Ако я дѣлимъ на повече, или на по-малко части отъ десеть, получаваме прости дроби. Всѣки пръстъ, запримѣръ, е раздѣленъ на три части. Едната часть представя Божествения свѣтъ, втората — духовния, а третата — физическия. Съ други думи казано: едната фаланга представя свѣта на формитѣ, втората — съдържанието на нѣщата, а третата — тѣхния смисълъ. Ако познава формата, съдържанието и смисъла на нѣщата, човѣкъ никога не би си позволилъ да критикува. Щомъ не критикува, той ще бѫде свободенъ отъ всѣкакви противоречия. Човѣкъ има право да критикува, да разглежда нѣщата и да се произнася за тѣхъ, ако сѫ човѣшки. Дойде ли до Божественото, той нѣма думата. Ако си позволи да критикува Божественото, преди всичко той критикува себе си. При това положение той нищо не може да постигне. Сега, да се върнемъ къмъ числата. Всѣко число представя форма, съдържание и смисълъ на нѣщо. Искашъ ли да се ползувашъ отъ известно число, ти трѣбва да знаешъ, каква е неговата форма, какво е съдържанието му и какъвъ смисълъ крие въ себе си. Не знае ли скрититѣ сили на числата, човѣкъ може да си създаде редъ нещастия. Запримѣръ, ако нѣкой не знае, каква сила се крие въ старото вино, може да пие отъ него и да се напие. Като го пие често, той може да си създаде лошъ навикъ, съ който мѫчно ще се справи. Не е лесно човѣкъ да се освободи отъ силата, която се крие въ лошитѣ навици. Срѣщате нѣкой човѣкъ, казвате му една дума, която веднага произвежда силна реакция въ него. Защо? Този човѣкъ има взривни вещества въ себе си, които лесно експлодиратъ. Той е избухливъ човѣкъ. Той не е виновенъ за това — такова число съдържа въ себе си. Достатъчно е да драснете клечка кибритъ, за да се възпламени избухливото вещество въ него, а заедно съ това и вие да хвръкнете въ въздуха. Разумниятъ човѣкъ, който има будно съзнание, никога не предизвиква ненавременни реакции. Той знае, какъ и кога да бута. Ако има предъ видъ да произвежда реакция, той ще я произведе тогава, когато може да я използува за свършването на нѣкаква разумна работа. Езикътъ на човѣка е складъ отъ експлозиви. Драсне ли невнимателно клечката, подхвърли ли я небрежно нѣкѫде, човѣкъ се натъква на голѣми нещастия. Кибритенитѣ клечки не сѫ нищо друго, освенъ думи, съ които човѣкъ си служи. Едни отъ тѣхъ лесно се запалватъ и произвеждатъ взривъ. Други пъкъ не се палятъ лесно, вследствие на което не произвеждатъ никаква реакция въ човѣка. Трети видъ клечки сѫ тия, които по естество сѫ незапалими. Като знаете силата на словото, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да избирате думитѣ, съ които си служите. Нѣкоя майка е недоволна отъ детето си и постоянно му се кара, заканва му се и най-после го проклина. Не се минава много време, и клетвата постига детето. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ и въ думитѣ, и въ мислитѣ, и въ чувствата, съ които си служи. Благодарете, че всѣка дума, всѣка мисъль и всѣко чувство не се хващатъ. Благодарете, че всѣка клечка кибритъ не се запалва. Ако всѣка клечка кибритъ би могла да се запали, свѣтътъ би се унищожилъ. Дойде ли това време, ние казваме, че е дошълъ краятъ на свѣта. Ако човѣкъ пали по сто клечки на день, знаете ли, каква енергия би произвелъ въ себе си? Изобщо, ако всѣки день човѣкъ драска по една клечка въ мозъка си, за да произведе свѣтлина, въ една година най-много той би произвелъ грамадно количество енергия. Съвременнитѣ хора се разрушаватъ отъ чрезмѣрно палене на клечки. Не знаете ли по колко клечки трѣбва всѣки моментъ да палите, сѫдебниятъ приставъ ще дойде да ви глоби. Ще кажете, че сте свободни да палите, колкото клечки искате. Дали сте свободни, или не, това е другъ въпросъ. Важно е, че за всѣки даденъ случай човѣкъ трѣбва да пали само толкова клечки, колкото е необходимо. Каквото прави, човѣкъ трѣбва да бѫде отговоренъ за дѣлата си. Въ ума на нѣкой човѣкъ влѣзе едно малко съмнение, и той бърза да запали всички мозъчни клетки, да вижда добре. Не е позволено да се изразходва много енергия за едно малко съмнение. Ако срещнете единъ ангелъ, заслужва да направите голѣмо освѣтление, да го разгледате отъ всички страни. Но за едно съмнение, за една дреболия не е позволено да се изразходватъ грамадни количества. енергия. Следователно, иска ли да хармонизира силитѣ на своя мозъкъ, човѣкъ трѣбва да допуща въ ума си само възвишени и чисти мисли. За такива мисли заслужва човѣкъ да изразходва енергия. Тѣ подигатъ духа му и го правятъ мощенъ. Като живѣе по този начинъ, човѣкъ дава възможность на всички клетки въ себе си да се развиватъ добре. Като живѣе, той трѣбва да се отнася съ уважение и почитание къмъ клеткитѣ си, като къмъ разумни сѫщества. Спазва ли това правило, той ще бѫде вѫтрешно силенъ. Свѣтътъ днесъ се нуждае отъ силни и разумни хора. За да бѫде разуменъ и силенъ, човѣкъ трѣбва да се рѫководи въ живота си отъ принципитѣ на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата и на добродетельта. Тѣзи принципи трѣбва да служатъ на човѣка за орѫжия, съ които да се защищава. На което поле да се намира, човѣкъ се нуждае отъ отбранителни срѣдства. Когато изпраща своитѣ поданици на бойното поле, държавата ги въорѫжава съ пушки и топове. Войницитѣ насочватъ тия орѫжия срещу своитѣ неприятели, да се бранятъ отъ тѣхъ. Ако на стария човѣкъ дадатъ пушка въ рѫка, той ще се откаже отъ нея, подъ предлогъ, че е неспособенъ за война. Ако на младия дадатъ пушка въ рѫка, той ще я вземе. Какво ще каже стариятъ, ако въ рѫцетѣ му турятъ основнитѣ принципи на живота и го заставятъ да се брани съ тѣхъ? Трѣбва ли пакъ да се оправдава съ своята старость? Дали е старъ, или младъ, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, да се сражава съ злото. Дойде ли злото срещу васъ, не го нападайте, но само се отбранявайте. За да се пазите отъ злото, да не ви побеждава, вие трѣбва да държите въ рѫцетѣ си мощно орѫжие. Кое е мощното орѫжие срещу злото? Казано е въ Писанието: „Възлюбилъ си истината въ човѣка“. Значи, истината се намира въ човѣка. Ето защо, нападне ли ви злото, кажете си следната формула: „Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Азъ съмъ добро. Азъ съмъ истина“. Тази формула ще ви послужи при всички нещастия, противоречия и злини въ живота ви. Доброто е една отъ проявитѣ на Битието, съ която можете да се защищавате отъ всѣкакво зло. Злото носи въ себе си сили, противоположни на любовьта, на мѫдростьта, на истината и на доброто, вследствие на което става неутрализиране на тия сили. Човѣкъ може да живѣе съзнателно дотолкова, доколкото проявява доброто и истината, които сѫ вложени въ него. Какво представятъ доброто и злото въ свѣта? Доброто и злото сѫ два ключа съ различни служби. Доброто е ключъ, който отваря всички врати къмъ чистия, свѣтълъ и възвишенъ животъ. Злото е ключъ, който затваря всички врати къмъ възвишения, свѣтълъ животъ. Доброто внася свѣтлина въ човѣшкото съзнание, а злото води къмъ тъмнина. Следователно, който не ходи въ доброто и въ истината, той е въ тъмнина. Защо? Защото е изгубилъ ключа на свѣтлината. Дето е свѣтлината, тамъ е животътъ, тамъ е знанието. Дето е животътъ, тамъ е и любовьта. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Който има любовь въ себе си, той проявява волята си, благодарение на което може да постигне всичко, което желае. Човѣкъ е направилъ и прави най-велики и славни подвизи въ любовьта. Изгуби ли любовьта си, той нищо не може да постигне. Любовьта дава импулсъ, потикъ въ живота на човѣка. Любовьта е колективенъ актъ, а не единиченъ. Цѣлата природа взима участие въ любовьта. Като се влюби въ нѣкого, човѣкъ мисли, че само той изявява любовьта си. Той не подозира, че всички живи сѫщества отправятъ любовьта си къмъ неговия възлюбенъ, или къмъ неговата възлюбена. Когато се влюби въ нѣкой ангелъ, човѣкъ пожелава да отиде при него. Да отиде при ангела, т. е. при своя възлюбенъ, това значи, да замине за другия свѣтъ. Като не знаятъ, защо е заминалъ за другия свѣтъ, хората казватъ, че този човѣкъ е умрѣлъ. Когато видите, че нѣкой човѣкъ заминава за другия свѣтъ доброволно, ще знаете, че той отива при своя възлюбенъ, въ другия свѣтъ. Не умира ли доброволно, ще знаете, че възлюбениятъ му е на земята. Той временно се раздѣля съ него, вследствие на което страда. И тъй, говорите ли за любовьта, ще знаете, че тя е творчески актъ, въ който цѣлата природа взима участие. Който истински люби, той излива любовьта си въ пѣсень и музика. Ако нѣкой люби и плаче, ще знаете, че той не е намѣрилъ своя възлюбенъ, или своята възлюбена. Той е попадналъ на слугата, или на слугинята на любовьта, вследствие на което е останалъ много изненаданъ и огорченъ. Като слиза на земята, човѣшкиятъ духъ иска да намѣри своята възлюбена, но остава излъганъ. Защо? Защото се вижда облѣченъ и заробенъ отъ материята. Материята го обгръща добре въ себе си, като въ дреха, и му казва: Сега ще влѣзешъ въ живота на земята да учишъ. Изненаданъ отъ условията, човѣкъ започва да плаче. Тази е причината поради която, при раждането си още детето заплаква. Добре е човѣкъ вѣчно да търси своя възлюбенъ. Съвременнитѣ хора наричатъ влюбенитѣ смахнати, но тѣ се лъжатъ. Истински влюбени сѫ светията, мистикътъ, учениятъ, богатиятъ. Тѣ сѫ концентрирани въ мисъльта си и непрестанно се стремятъ да постигнатъ своя възвишенъ идеалъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, стремятъ се къмъ нея, но, като я придобиятъ, не могатъ да я задържатъ за дълго време. Защо? Защото любовьта вирѣе само въ чистота. Наруши ли човѣкъ чистотата на своитѣ мисли, чувства и действия, любовьта моментално го напуща. Дойде ли нѣкакво изкушение, за да запазите любовьта си, изговорете тихо въ себе си формулата: Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Азъ съмъ добро. Азъ съмъ истина. Затова е казаво въ Писанието: „Побеждавайте злото съ добро, а лъжата съ истина“. Дайте пѫть на Бога въ себе си, Той да прояви своята Любовь и Мѫдрость. Не дадете ли пѫть на великата Любовь въ себе си, ще видите, че това, което наричате любовь, не е нищо друго, освенъ любовна каша. Любовната каша на хората е стариятъ животъ, а великата Любовь е новиятъ животъ. Човѣкъ не трѣбва да прави компромисъ съ новото. Той трѣбва да постави старото за почва, а съ новото да гради. Новиятъ животъ е животъ на изобилие. Любовьта ражда изобилието. Да живѣете въ изобилие, това значи, да живѣете при Вѣчния Изворъ, отдето можете да черпите, колкото искате. Като ученици, вие трѣбва да имате права мисъль, прави чувства и прави действия. Какво сте били въ миналото, какви ще сте въ бѫдеще, това не е важно. Какво сте въ настоящия моментъ, това е важно. Щомъ се намѣрите въ известно противоречие, кажете си: Азъ съмъ добро. Азъ съмъ истина. Щомъ сте добро и истина, вие трѣбва да проявявате живота на доброто и на истината. Като съзнавате това, вие всѣкога ще можете да палите своя огънь, както и огъня на своитѣ ближни. Достатъчно е да запалите една отъ своитѣ клечки, за да запалите своя огънь. Така постѫпватъ и ангелитѣ. Съ своята любовь, съ своята свѣтла мисъль тѣ палятъ слънцето, на чиито лѫчи ние се грѣемъ. Ако ангелитѣ не палятъ слънцето, хората щѣха да живѣятъ въ вѣченъ мракъ. Тогава тѣ щѣха да разбератъ, какво представя тѣхната мисъль. Мисъль, която не може да освѣтява пѫтя на човѣка, не е още истинска мисъль. Нѣкога и земята е била свѣтла като слънцето, но като я населили, съ своя животъ хората постепенно я изгасвали, докато най-после я обърнали въ тъмно тѣло. Разликата между ангела и човѣка се заключава въ това, че ангелътъ пали огъня, а човѣкъ го гаси. Кой човѣкъ не се оплаква, че е загасилъ своитѣ свѣтли мисли? Мине ли нѣкоя свѣтла мисъль презъ ума му, или нѣкое свѣтло чувство презъ сърдцето му, той казва: Не е време сега за свѣтли мисли и чувства. Не е време още за свѣтли и благородни постѫпки. Днесъ изгаси една свѣтла мисъль въ ума си, утре изгаси едно свѣтло чувство въ сърдцето си, докато най-после стане тъменъ като земята и започне да страда за изгубеното щастие. Това сѫ фигури на речьта, които трѣбва да превеждате, да ви станатъ ясни. Настанало е време, когато всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка трѣбва да се превърнатъ въ запалена свѣщь, която никога да не изгаря. Когато дойде това време, свѣтлината на слънцето ще стане седемь пѫти по-ярка отъ сегашната. Причината за това ще се крие въ мислитѣ на бѫдещитѣ хора. Съ свѣтлината на своитѣ мисли тѣ ще увеличаватъ свѣтлината на слънцето. Който погледне къмъ земята, ще види, че тя свѣти, като слънце. Отдалечъ ще изглежда, че земята гори. Невидимиятъ свѣтъ се интересува отъ хората дотолкова, доколкото излиза свѣтлина отъ умоветѣ имъ. Колкою по-силна е свѣтлината имъ, толкова по-голѣмъ е интересътъ на разумнитѣ сѫщества къмъ тѣхъ. Дето има мисъль, тамъ има свѣтлина. При това положение виждаме, че животътъ на хората заслужва интересъ и внимание. И тъй, искате ли да се справяте съ мѫчнотиитѣ, нещастията и противоречията въ живота си, прилагайте дадената ви формула, било въ единствено, било въ множествено число. Кажете си: Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Ние сме добро. Ние сме истина. Произнасяйте формулата съзнателно и следете да видите, какви резултати ще имате. Дали сте гладенъ, боленъ, слабъ, произнасяйте формулата смѣло, безъ колебание. Дето минавате, произнасяйте формулата и мислете върху съдържанието и смисъла й. Мисли за Бога, за ближния си и ще намѣришъ своето благо. Мислишъ ли първо за своето лично благо, ти ще станешъ нещастенъ. Богъ е предвидилъ твоето благо, нѣма защо да мислишъ за себе си. Когато ви канятъ на гости, въ дома на нѣкой графъ или князъ, трѣбва ли вие да носите хлѣба си ? Той е предвидилъ всичко, което е необходимоза вашето гостуване при него. Следователно, отидете ли при Бога, ще се облѣчете съ най-хубавитѣ си дрехи, но хлѣбъ нѣма да носите. Богъ е предвидилъ всичко, което е нужно за васъ. Докато мисли, какво ще яде, какъ ще се облича, какъ ще свърши живота си, човѣкъ е робъ на условията. Едно се иска отъ човѣка — работа. Като работи, всичко ще му се даде. Ползувайте се отъ формулата, която днесъ ви дадохъ, при всички трудни случаи на живота си. Произнасяйте я съ всичкото уважение и почитание. Дръжте тази формула въ ума си като добро орѫжие, съ което можете да се защищавате. Ако държите орѫжието си чисто, каквото желаете, можете да постигнете. Оставите ли го да ръждяса, други ще го взематъ отъ рѫцетѣ ви. Щомъ изгубите орѫжието си, съ него заедно ще изгубите и свободата си. Човѣкъ е дотолкова свободенъ, доколкото носи въ себе си орѫжие, на което разчита при всички трудни моменти въ живота си. Свободенъ човѣкъ е онзи, който признава Бога за Любовь, за Мѫдрость, а себе си за добро, за истина. Дойде ли до това съзнание, човѣкъ е придобилъ онази свобода, която търси. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Ние сме добро. Ние сме истина. * 35. Лекция отъ Учителя, държана на 23 априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  9. От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Хваление Размишление. Сега ще прочета 147. Псаломъ. Като четете Свещената книга, вие не разбирате всичко, което е писано въ нея. Неразбирането се дължи на известно прекѫсване на съзнанието. Прекѫсване на съзнанието става въ човѣшкия животъ, но не и въ Божествения. Прекѫсване на съзнанието става въ живота на стария, но не и въ живота на младия. Азъ взимамъ думитѣ „младъ и старъ“ въ този смисълъ, както хората ги разбиратъ, но не и въ Божественъ смисълъ. Ако разглеждаме младия и стария въ Божественъ смисълъ, съзнанието не се прекѫсва нито на младия, нито на стария. Подъ думата „младость“ ние разбираме още и начало на всѣка съзнателна епоха, а старость — край на тази епоха. Старостьта приготвя плодове за нова епоха. Като не разбиратъ младостьта и старостьта, нѣкои хора преждевременно се товарятъ съ законитѣ на старостьта и мислятъ, че иматъ голѣми знания и опитности. Обаче, ако рекатъ да използуватъ своитѣ знания и опитности, едва ли ще могатъ да си приготвятъ отъ тѣхъ ядене за единъ обѣдъ. „Хвалете Господа, защото е добро да пѣемъ на Бога нашего.“ (— 1 ст.). — Защо трѣбва да се пѣе на Господа? Зададе ли се този въпросъ, следва въпросътъ : Защо човѣкъ трѣбва да скърби? „Защото е приятно ; хвалата е прилично нѣщо.“ (— 2 ст.). Много нѣща сѫ приятни на човѣка. Запримѣръ, приятно е на човѣка да яде, да пие, да се облича добре, да се разхожда, да учи. Защо тогава да не му е приятно да хвали Господа ? „Господъ гради Ерусалимъ.“ — Защо сѫ нужни градове на Господа? — Защо сѫ нужни дрехи на хората ? Не могатъ ли да ходятъ голи? „Изцѣлява съкрушенитѣ въ сърдце и обвързва ранитѣ имъ.“ (— 3 ст.). Сърдцето на човѣка трѣбва да бѫде здраво, защото е източникъ на животъ. Заболѣе ли сърдцето. веднага търсите лѣкари да ви помагатъ. Сърдцето на човѣка не трѣбва да боледува. Мнозина се оллакватъ, че нѣматъ сърдце. Чудна работа! Богъ е далъ сърдце на хората, а тѣ казватъ, че нѣматъ сърдце. Други пъкъ се оплакватъ, че нѣматъ умъ. И това е чудно. Богъ имъ е далъ умъ, а тѣ го отричатъ. Следъ като иматъ сърдце, умъ, тѣло, хората отричатъ тия нѣща и създаватъ въ умоветѣ си една философска каша. Добре е човѣкъ да прави каши, но отъ прѣсно и доброкачествено брашно и масло. Направи ли каша отъ горчиво брашно и гранясало масло, той пръвъ ще разстрои стомаха си. Мнозина иматъ такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройватъ стомаситѣ си и страдатъ. Започнатъ ли да страдатъ отъ своитѣ мисли и чувства, тѣ трѣбва да взематъ очистително, да се освободятъ отъ тѣхъ. За да не страда, човѣкъ трѣбва да се храни само съ чисти мисли и чувства. „Брои множеството на звездитѣ ; нарича ги всички по име.“ (— 4 ст.). Подъ думата „звезда“ ние разбираме разумното въ свѣта. Въ Божествения свѣтъ всѣки разуменъ човѣкъ представя звезда. Всѣка звезда носи специал- но име. „Приготвя дъждъ за земята.“ (— 8 ст.). Значи, Богъ се интересува за облацитѣ и за дъжда. „Господъ благоволява въ онѣзи, които Му се боятъ ; и на онѣзи, които се надѣятъ на Неговата милость.“ (— 11 ст.). Съ други думи казано : Богъ благоволява въ онѣзи, които Го любятъ. Божията милость пъкъ е законъ, върху който почива еволюцията на човѣка. Единственото нѣщо, на което можемъ да разчитаме и въ което можемъ да призоваваме Бога, това е Неговата милость, а не Любовьта Му. Защо ? Защото любовьта, сама по себе си, е непреривна. Освенъ това, любовьта е за здравитѣ, а не за болнитѣ хора. Болниятъ постоянно се съмнява. Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се въ истинностьта на думитѣ. Трѣбва ли човѣкъ да се съмнява въ задачата, която решава ? Щомъ я реши правилно, щомъ резултатътъ е вѣренъ, той нѣма право да се съмнява. За да не се съмнява, човѣкъ трѣбва да има мѣрка за нѣщата, както бакалинътъ има везни, съ които точно мѣри. Тури ли мѣрката на едното блюдо и стоката на другото, той гледа да ги уравновеси. Щомъ ги уравновеси, той не се съмнява, дали е далъ повече или по-малко. И тъй, иска ли човѣкъ да има вѣрна преценка за нѣщата, да не се съмнява въ тѣхъ, той трѣбва да се рѫководи отъ това, което носи животъ, свѣтлина и свобода въ себе си. Дето е животътъ, свѣтлината и свободата, тамъ е разумниятъ животъ. Ако една мисъль съдържа животъ, свѣтлина и свобода въ себе си, приемете я. Ако едно чувство носи животъ, свѣтлина и свобода въ себе си, приемете го. Чувство безъ мисъль, безъ свѣтлина внася мракъ въ съзнанието на човѣка. Изпадне ли въ това състояние, той започва да се спъва. Искате ли да помогнете на този човѣкъ, внесете свѣтлина въ съзнанието му. Чувство безъ мисъль води човѣка въ кривъ пѫть. Докато не познава законитѣ на разумния животъ, човѣкъ не познава и себе си. Той мисли, че знае много нѣща, че мисли и чувствува правилно, че разбира отъ музика, отъ изкуство и т. н. Какво разбиране е това, когато сѫщиятъ човѣкъ се оплаква отъ неразположение и постоянно е недоволенъ ? Карате го да изпѣе нѣщо, но той казва, че е неразволоженъ, не може да пѣе. Истински гениалниятъ музикантъ пѣе и свири на всѣко време. Той не се оправдава съ неразположение. Сѫщиятъ законъ се отнася и до молитвата. Човѣкъ не може да каже, че е неразположенъ да се моли. Молитвата е непреривенъ процесъ. И като скърби, и като се радва, човѣкъ трѣбва да е готовъ да се моли. Молитвата, ученето, любовьта сѫ непреривни процеси. Не може днесъ да обичате нѣкого, а на другия день да не го обичате. Днесъ всички хора говорятъ за любовь, за обичь, но какъ изразяватъ любовьта си ? Това, което тѣ наричатъ любовь, не е истинска любовь. Никѫде въ природата нѣма да срещнете такава любовь. Хората наричатъ любовь много оть изопаченитѣ си чувства, но се разочароватъ отъ своята любовь. Човѣшката любовь се изявява чрезъ пригръдки и цѣлувки, но това не е любовь. Това сѫ човѣшки изобретения. Истинската любовь носи всички блага въ живота. Докато обича, човѣкъ е радостенъ, вдъхновенъ ; престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. Съ изгубване на любовьта си, човѣкъ престава да живѣе. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. Нѣкой се оплаква, че хората не го обичатъ. Той не говори истината. За да не го обича никой, причината е той самъ. Той е затворилъ сърдцето си, не пропуща единъ слънчевъ лѫчъ въ него. Щомъ отвори сърдцето си, много слънчеви лѫчи ще проникнатъ въ него. При това положение мнозина ще го обикнатъ. Дето е свѣтлината, тамъ е и любовьта. Както музикантътъ знае, какъ и кѫде да поставя пръститѣ си на пианото, или на цигулката, така всѣки човѣкъ трѣбва да ; знае, какъ да разтваря сърдцето си за слънчевитѣ лѫчи. Като ученици, вие трѣбва да изучавате съзнанието си, да можете лесно да се справяте съ всички свои прояви. Какво представя съзнанието? Ние уподобяваме съзнанието на единъ отъ най-мощнитѣ, сложни и голѣми инструменти, какъвто досега не е изнамѣренъ. Веднъжъ има този инструментъ, човѣкъ трѣбва да го изучава, да знае, кога, какъвъ клавишъ да натисне. Какъвто клавишъ бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиша на съмнението, човѣкъ започва да се съмнява, дето трѣбва и не трѣбва. Като клавишъ на съзнанието, съмнението е необходимо, но човѣкъ трѣбва да знае, кога да го натисне. Не го ли натисне на време, съзнанието му потъмнява. Следъ това той трѣбва да натисне клавиша на вѣрата, за да дойде отново свѣтлина. Клавишитѣ на съзнанието сѫ редъ възможности, които човѣкъ трѣбва отъ време на време да натиска, за да възприема впечатления и образи отъ външния и вѫтрешния свѣтове. Изгуби ли този инструментъ, човѣкъ самъ се ограничава. Такова ограничаване настава, когато човѣкъ изгуби единъ отъ своитѣ удове : рѫка, кракъ, око, ухо и т. н. Ако всички удове на човѣшкия организъмъ се откажатъ да служатъ, човѣкъ се ограничава напълно. Кѫде е тогава човѣкътъ? Сега, става ли въпросъ за любовьта, не очаквайте хората да ви обичатъ, но вие обичайте. Бѫдете проводници на Божията Любовь. Ако всѣки очаква да бѫде обичанъ, свѣтътъ би се обърналъ на мъртвило. Когато сте били малки, майкитѣ сѫ ви кѫпѣли, обличали и събличали, носѣли на рѫце, но днесъ, когато сте станали на 21 година, трѣбва ли да изисквате сжщото? Щомъ сте станали пълнолетни, сега вие ще помагате на майка си, вие ще проявите любовта си къмъ нея. Щомъ сте израсли, щомъ съзнанието ви се е пробудило, вие не трѣбва да очаквате другитѣ да ви обичатъ, да ви носятъ на рѫце, но сами трѣбва да се грижите за себе си. Като се натъкватъ на противоречия, хората се запитватъ, кое е правото въ свѣта. Ако е въпросъ за личното право на човѣка, въ свѣта сѫществуватъ толкова лични права, колкото сѫ хората на земята. Всѣки има специфично разбиране за правото, обаче, правото на едното не е право на всички хора. Търси ли човѣкъ абсолютното право въ свѣта, това е правото, което изтича отъ Бога. То е единствено и абсолютно право. Това право не предизвиква никакви противоречия и недоразумения между хората. Който живѣе споредъ Божественото право, той лесно решава задачитѣ си. Който живѣе споредъ човѣшкото право, той всѣкога остава недоволенъ. Трима мѫдреци, които боравили съ човѣшкото право, се събрали заедно предъ една печена кокошка и започнали да философствуватъ, какъ трѣбва да си раздѣлятъ кокошката. Следъ дълги разисквания тѣ дошли до заключение, че кокошката не трѣбва да се дѣли, но да се изяде цѣла. Сега се явилъ въпросътъ, кой отъ тримата трѣбва да я изяде. За тази цель тѣ решили да заспятъ и, като се събудятъ, всѣки да разкаже съня си. Чийто сънь се укаже най-чуденъ и интересенъ, той самъ ще изяде кокошката. И тримата легнали да спятъ. Двамата заспали веднага, а третиятъ не могълъ да заспи. Като нѣмалъ какво да прави, той се приближилъ тихо до кокошката и я изялъ. Следъ малко двамата мѫдреци се събудили отъ сънъ и започнали да разправятъ съня си. Първиятъ казалъ, че въ съня си се подигналъ високо въ пространството, дето видѣлъ необикновени нѣща. Като се разхождалъ известно време въ пространството, най-после разбралъ, че билъ на небето. Вториятъ казалъ, че билъ дълбоко въ земята, къмъ центъра нѣкѫде, дето видѣлъ небивали работи. — Ами ти какво сънува? — запитали третия си другарь. — Едва се унесохъ и видѣхъ, че единиятъ отъ васъ отива на небето, другиятъ — къмъ центъра на земята. Веднага се стреснахъ и не можахъ повече да заспя. Останахъ самъ да ви чакамъ. Следъ много чакане, разбрахъ, че вие нѣма да се върнете скоро, затова решихъ да изямъ кокошката. Една българска поговорка казва : „Докато мѫдритѣ се намѫдруватъ, лудитѣ се налудуватъ“. Значи, докато единиятъ мѫдрецъ се разхождалъ по небето, вториятъ — къмъ центъра на земята, третиятъ се приближилъ къмъ кокошката и я изялъ. Право ли сѫ разрешили задачата тримата мѫдреци? Не сѫ я разрешили право. Тѣ трѣбваше да оставятъ кокошката да живѣе, да снася яйца. Като снася яйца, и тримата мѫдреци щѣха да се ползуватъ отъ нея. Споредъ мене, възникне ли въпросъ за дѣление на кокошката, най-правилното разрешение на въпроса е да оставятъ кокошката жива. Щомъ е жива, тя ще може да снася яйца, отъ които мнозина ще се ползуватъ. Разумниятъ човѣкъ оставя своята мѫдрость на свобода, за да произвежда все по-нови и нови форми. Разумниятъ човѣкъ не поставя на разрешение въпроса, какво нѣщо е Богъ. Този въпросъ е неразрешимъ, т. е. недѣлимъ. Казано е въ Писанието : „И създаде Богъ човѣка по образъ и подобие свое.“ Има нѣщо, по което човѣкъ е подобенъ на Бога, но поради отклонението си отъ правия пѫть, човѣкъ значително е загубили подобието си сѫ Бога. Запримѣръ, човѣкъ се съмнява въ своя Създатель. а Богъ никога не се съмнява въ своитѣ създания. Той знае, че рано или късно човѣкъ ще се върне въ пѫтя на своето отклонение. Като знае това, Богъ е готовъ всѣкога да помага. Той дава изобилно отъ своитѣ блага на всички сѫщества, безъ да си задава въпроса, заслужватъ ли тѣ, или не. Нѣма сѫщество на земята, на което да не е дадено изобилно отъ благата на живота. И ако при това положение човѣкъ се счита сиромахъ, причината е въ самия него. Той не е готовъ да възприеме и обработи полученитѣ блага, вследствие на което си остава сиромахъ. Всѣки цвѣтъ, който се отваря, възприема Божиитѣ блага. Не се ли отваря, нищо не може да възприеме. Следователно, достатъчно е човѣкъ да излѣзе вънъ, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нѣщо. Не може ли да отвори устата си, нищо не може да получи. При всѣко вдишване, човѣкъ поглъща въздухъ — 20 вдишки въ минута. Значи, за една минута той получава 20 подаръка. Като издишва погълнатия въздухъ, човѣкъ се освобождава отъ непотрѣбнитѣ вещества въ дробоветѣ си. При всѣко вдишване, човѣкъ приема нѣщо ; като издишва, той дава и на другитѣ отъ това, което е получилъ. По този начинъ човѣкъ приема и изявява любовьта си. Любовь, която се изявява само съ взимане, безъ даване, не е истинска любовь. Въ едно предание се разправя за любовьта на комаритѣ къмъ една царска дъщеря. Комаритѣ се влюбили въ нея и единъ следъ другъ започнали да я посещаватъ, да взиматъ нѣщо отъ нея за споменъ. Като се изредили десетки комари, всички кацали на лицето и и взимали по малко кръвчица. Като се погледнала въ огледало, царската дъщеря се ужасила : лицето и било надупчено отъ комаритѣ. Кой би желалъ да има такава любовь? Най-после дошло друго сѫщество, кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичкитѣ й рани. Ако съ своята любовь ти не можешъ да загладишъ ранитѣ на своя братъ, това не е любовь. Любовьта внася животъ въ човѣка. .Влѣзе ли нѣкъде, любовьта трѣбва да заличи поне най-малката рана. Всѣки, който те обича, трѣбва да даде нѣщо живо отъ себе си. И ако си билъ боленъ, слабъ, недъгавъ, ти непременно ще оздравѣешъ и ще се засилишъ. Тази е реалната придобивка отъ любовьта. Мнозина се интересуватъ отъ въпроса, какво представя Богъ, какви съ Неговитѣ атрибути. Колкото да разискватъ по тия въпроси тѣ нѣма да дойдатъ до никакви заключения. Защо ? Отвлѣчени въпроси съ това. Важенъ въпросъ е този за любовьта, за да можете още днесъ да се ползувате отъ нея. Ако на гладния човѣкъ предложите една прѣсна пита съ сирене и единъ чекъ за нѣколко хиляди лева, кое отъ дветѣ нѣща ще предпочете? Гладниятъ ще предпочете прѣсната пита съ сирене предъ паритѣ, които ще получи въ бъдеще. Важно е семето, което сега се сѣе. Любовьта трѣбва да се опита сега, въ момента още, а не въ далечното бъдеще. Остане ли да чакашъ обещания, нищо нѣма да постигнешъ. Любовьта действува въ настоящето и прави човѣка щастливъ. Но любовь безъ мъдрость не може да се прояви. Тѣ вървятъ заедно. Любещиятъ човѣкъ е същевременно и разуменъ. Дето е любовьта, тамъ е и мъдростьта. Съединятъ ли се, тѣ раждатъ истината. Истината върви по мъѫка линия, затова е казано, че истината ще ни направи свободни. Истината иска да освободи човѣка отъ ненужния товаръ, а той седи и разисква по въпроса, кой го обича, и кой не, дали ще бѫде щастливъ и т. н. Когато пожелае, човѣкъ може да бѫде щастливъ. Отъ него зависи да бѫде щастливъ или нещастенъ. Нещастието на хората произтича отъ факта, че тѣ искатъ сами да наредятъ живота си и мислятъ, че могатъ да направятъ това. Тѣ се заблуждаватъ. Никой не може самъ да нареди живота си. Преди да се е явилъ човѣкъ, Богъ е сѫществувалъ. Христосъ казва : „Преди Аврама азъ бѣхъ.“ Това е красивото, именно, че Богъ е сѫществувалъ отъ начало и като Любовь, и като Мѫдрость. Следователно, като се проявява въ Любовьта и въ Мѫдростьта на Бога, човѣкъ не трѣбва да се плаши, че ще бѫде нещастенъ. Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за сиромашия? — Ама не мога да се примиря съ мѫчнотиитѣ си. — Ако доброволно не се примиришъ, насила ще те заставятъ. Презъ време на европейската война рускитѣ параходи бомбардираха Варна. Една голѣма бомба се пръсна близо до църквата. Всички богомолци, заедно съ свещеника, избѣгали навънъ, и всѣки поелъ, накѫдето очитѣ му виждали. Свещеникътъ разправя своята опитность. Той билъ слабъ, болнавъ, едва отивалъ до църква, да изпълнява службата си. Обаче, като чулъ гърма отъ бомбата, той се изплашилъ много и въ страха си ударилъ на бѣгъ. Като се успокоилъ, той спрѣлъ да си почине. Каква била изненадата му, като видѣлъ, че се намира на нѣколко километра вънъ отъ града. До този моментъ той се чувствувалъ слабъ, немощенъ, не могълъ да ходи, а подъ влиянието на страха той могълъ да извърви нѣколко километра пѫть съ тичане. Следъ това той се окуражилъ, разбралъ, че не е толкова слабъ, колкото си мислилъ. Една граната го заставила да излѣзе вънъ отъ града. Той си мислилъ: Чудно нѣщо Защо не направихъ опитъ, да излѣза вънъ отъ града безъ тази граната ? Какво представя гранатата? Гранатата, бомбата не е нищо друго, освенъ страданието, отъ което хората се оплакватъ. Като дойде голѣмото страдание, човѣкъ стѫпва на краката си и бѣга вънъ отъ дома си. Ако е въпросъ човѣкъ да излѣзе вънъ, на открито, далечъ отъ ограничителнитѣ условия на живота, защо трѣбва да дойде страданието, да го застави да направи това ? Не може ли и безъ страдание да излѣзе вънъ, на свобода ? Станешъ ли отъ сънь, съблѣчи старитѣ дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живѣешъ, и излѣзъ вънъ. — Ама нѣмамъ достатъчно знания. — Не ти трѣбва повече товаръ. За днесъ ти имашъ точно толкова, колкото е потрѣбно. Всѣки човѣкъ има известни дарби и способности, но иска нѣщо повече. Всѣки иска да бѫде виденъ музикантъ, художникъ, ученъфилософъ, да говорятъ всички хора за него. Ако работи за развиване на своитѣ дарби, той ще постигне това. Всѣки човѣкъ е билъ виденъ, знаменитъ артисть или ученъ, но ако днесъ не е такъвъ, той е на почивка. Когато нѣкой голѣмъ артисть даде нѣколко концерта, той се отдѣля нѣкѫде на уединение, да си почине. Въ време на почивката той замисля нови планове, които следъ време ще постигне. Следователно, всѣки човѣкъ, който не се е проявилъ още, трѣбва да знае, че е на почивка нѣкѫде, дето замисля известенъ планъ. Следъ време той ще реализира своя планъ, но работа се изисква. Виднитѣ музиканти, отъ които днесъ се възхищаваме, сѫ свирили съ часове. Тѣ сѫ работили усилено върху своя инструментъ, по седемь-осемь часа на день, а понѣкога и повече. Дали човѣкъ ще работи за развиване на своитѣ способности или добродетели, той трѣбва да знае, че работа, усилия се искатъ отъ него. Запримѣръ за да бѫде добъръ, човѣкъ е работилъ вьрху ума и сърдцето си съ хиляди години наредъ. Казваме, че човѣкъ се е родилъ добъръ. Защо ? Защото е работилъ върху доброто. Въ единъ день човѣкъ не може да стане добъръ. И тъй, за да развие доброто въ себе си, човѣкъ трѣбва да живѣе добре. Добриятъ животъ пъкъ е основа за развиване на човѣшкото сърдце и на човѣшкия умъ съ всички негови способности. Като се говори за дарби и способности на човѣка, мнозина се запитватъ, какво представя човѣкъ. Като не могатъ да си отговорятъ на въпроса, тѣ казватъ, че човѣшкиятъ животъ има смисълъ, докато сърдцето бие. Спре ли биенето на сърдцето, човѣкъ изгнива. Не това, което гние, не е човѣкътъ. Това е неговата дреха, съ която се е облѣкълъ. Дрехата не е човѣкътъ. Истинскиятъ човѣкъ живѣе на друго мѣсто. Това, въ което човѣкъ живѣе не гние, нито умира. Клеткитѣ на тѣлото сѫ живи, затова, като съблѣче човѣкъ дрехата си, клеткитѣ се освобождаватъ, и всѣка отива на своето мѣсто. Докато клеткитѣ се разпръснатъ изъ пространството, тѣлото минава презъ процеса гниене, който показва, че човѣкъ плаща дълговетѣ си. Докато не плати дълговетѣ си, докато не разреши въпроситѣ на взимане и даване, гниенето не престава. Щомъ разреши тия въпроси, гниенето спира. Човѣкъ пъкъ, заедно съ духовното си тѣло, излиза отъ стария животъ, съблича старата си дреха и влиза въ Божествения свѣтъ, да ремонтира съзнанието си. Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освенъ ремонтиране на човѣшкото тѣло. Кѫде ще го ремонтиратъ, това зависи отъ човѣка : тѣлото на едни хора се ремонтира въ ада, на други — на небето, а на трети — на земята, дето сѫ дошли да живѣятъ. И тъй, който иска да умре, той трѣбва да си вземе билетъ за ада, дето мѫчението ще бѫде неговото възнаграждение. Който иска да живѣе, той трѣбва да остане на земята, дето скръбьта ще бѫде неговото възнаграждение. Който иска да възкръсне, той ще отиде на небето, дето го очаква радость и веселие. Следователно, ако искашъ да изследвашъ мѫчнотиитѣ, трѣбва да умрешъ, да отидешъ въ ада. Ако искашъ да изследвашъ скръбьта, трѣбва да останешъ на земята, между хората. Ако искашъ да изследвашъ радостьта, трѣбва да възкръснешъ, да отидешъ на небето. Съ други думи казано : ако не се мъчишъ, не можешъ да разберешъ ада. Ако не скърбишъ, не можешъ да разберешъ хората. Ако не се радвашъ, не можешъ да разберешъ ангелитѣ. Мъчението подразбира лошитѣ условия на живота — ада. Скръбьта подразбира условията на земята, а радостьта — условията на небето. Каже ли нѣкой, че не иска да живѣе, той не говори истината. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ ще живѣе, ще се храни и облича, ще учи. Другъ нѣкой казва, че не иска да бѫде жена. Трети не иска да бѫде мѫжъ. И жена ще бѫде, и мѫжъ ще бѫде, докато стане едно цѣло, единица, въ която мѫжътъ и жената живѣятъ заедно. Въ този човѣкъ любовьта и мѫдростьта се проявяватъ правилно. Той може да се нарече човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата. Сега, пазете съзнанието си будно, да не се раздвоявате, да не се запитвате, защо нѣкои отъ васъ съ жени, а други — мѫже. За васъ е важно да знаете, като сте жени и мѫже, съ какво трѣбва да се занимавате. Ако сте жени, ще се занимавате съ сърдцето си ; ако сте мѫже, ще се занимавате съ главата си, сѫ своя умъ. Когато женитѣ престанатъ да се занимаватъ съ сърдцето си, а мѫжетѣ — съ ума си, всичко е изгубено. Българитѣ често употрѣбяватъ поговорката : „Кѫща безъ жена, и мѫжъ безъ пари, огънь да ги гори!“ Ние правимъ следния преводъ на тази поговорка : Жена безъ сърдце, и мѫжъ безъ умъ огънь да ги гори. Жената трѣбва да урежда сърдцето си, а мѫжътъ — ума си. Иде време, когато мѫжътъ и жената трѣбва да гледатъ по другъ начинъ на живота, на отношенията помежду си. Докато не обичашъ човѣка, ти мислишъ по единъ начинъ за него ; щомъ го обикнешъ, ти мислишъ вече другояче за него. Докато си вънъ отъ свѣтлината, ти виждашъ нѣщата по единъ начинъ ; щомъ влѣзешъ въ областьта на свѣтлината, ти ги виждашъ по другъ начинъ. За да дойде до правилно разбиране на живота, човѣкъ трѣбва да се вглъби въ себе си, да бѫде доволенъ и разуменъ при всички условия на живота си - добри или лоши. Какво трѣбва да прави човѣкъ, докато дойде до това положение? Той трѣбва да прилага музиката, като методъ за тониране. Ще каже нѣкой, че не може да пѣе, или да свири. Колкото и каквото може, той трѣбва да прилага пѣнието. Силниятъ човѣкъ се познава по това, че и при най-голѣмата скръбь пѣе. Може ли при скръбьта и недоволството си да пѣе, той е силенъ човѣкъ. Ако въ време на болестьта си, тежкоболниятъ може да пѣе, той непременно ще оздравѣе. Не може ли да пѣе, оздравяването му е проблематично. Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пѣйте въ себе си и хвалете Господа. Да пѣе човѣкъ, това не значи да бѫде пѣвецъ. Всѣки ще пѣе, както и колкото може. Никога въ свѣта не е имало толкова много пѣвци и музиканти, както днесъ. Това е добъръ признакъ. Това говори за съзнанието на човѣчеството. Пѣнието и свиренето не е достигнало още до онази степень на развитие, до която трѣбва да дойде, но по-степенно се развива, върви напредъ. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на старитѣ си навици, които ги спъватъ и въ пѣнието, и въ науката. Запримѣръ, тѣ мислятъ, че трѣбва да пѣятъ, да свирятъ, само ако сѫ добри пѣвци или музиканти. Не сѫ ли добри пѣвци, не се решаватъ да пѣятъ. Въ това отношение тѣ сѫ на кривъ пѫть. Всички хора не могатъ да бѫдатъ добри пѣвци. Когато единъ пѣе, другитѣ трѣбва да бѫдатъ готови, да слушатъ. Ако нѣма кой да го слуша, той не може да пѣе. Ако не мисли за нѣкое живо сѫщество, човѣкъ не може да пѣе. Пѣнието подразбира реализиране на нѣщо. Иначе, пѣнието е безсмислено. Когато хората наредятъ работитѣ си, тѣ си хапватъ, пийватъ и пѣятъ. Пѣнието и мисъльта сѫ два процеса, които вървятъ паралелно. Който мисли, той може да пѣе. И който пѣе, той може да мисли. Музиката крие въ себе си магическа сила, която трѣбва да се използува разумно. Колкото по-сънателно човѣкъ пѣе, толкова повече може да се ползува отъ магическата сила на музиката. Безъ да подозира, той се свързва съ всички разумни, възвишени сѫщества, които му се притичатъ на помощь. Тѣ се интересуватъ отъ музиката и взиматъ участие въ пѣнието или свиренето на пѣвеца или музиканта. За да се свърже съ разумния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да пѣе съ разположение и да съзнава, че не пѣе само той — цѣлата природа пѣе. „Хвалете Господа, защото е добро да пѣемъ на Бога нашего“. * 34. Лекция отъ Учителя, държана на 16. априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  10. От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Значение на числата Размишление. Съвременнитѣ хора се стремятъ повече къмъ голѣми работи, отколкото къмъ малки. Голѣмитѣ работи представятъ голѣми числа — хиляди, милиони, а малкитѣ работи — малки числа, повече дробни. Всѣки човѣкъ има свои любими числа, съ които работи въ живота си. Същевременно, човѣкъ има и свои любими работи. Запримѣръ, нѣкой обича да яде повече плодове, да се облича съ свѣтли дрехи, а другъ обича повече месни храни, пъстри дрехи и т. н. И любовьта има нѣщо любимо. Това е човѣшката уста. Любовьта обича човѣшката уста, защото чрезъ нея се проявява. Достатъчно е човѣкъ да отвори устата си и да каже една дума, за да разберете, живѣе ли въ него любовьта, или не. Устата е органъ, отдето излизатъ сладки, благи нѣща. Тя представя човѣшката разумность. Понѣкога отъ устата излизатъ горчиви думи, но това не е въ реда на нѣщата. Това показва, че устата се е отклонила отъ истинското си предназначение. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да знае конкретно, какво обича и какво не обича. Каже ли веднъжъ въ себе си, че обича нѣщо, той не трѣбва да го разлюбва. Дъщерята обича майка си, синътъ обича баща си, но следъ известно време дъщерята престава да обича майка си, и синътъ престава да обича баща си. Защо ? Защото сѫ влюбени въ другъ човѣкъ : дъщерята обикнала нѣкой момъкъ, а синътъ — нѣкоя мома. Тѣ не сѫ на правъ пѫть. Защо ? Да обичашъ нѣкого, това значи, да го облѣчешъ съ дреха, изтъкана отъ твоитѣ най-хубави мисли и чувства. Да разлюбишъ този човѣкъ, това значи, да съблѣчешъ тази дреха отъ него и да я дадешъ на другъ. Правилно ли е това? Защо не оставишъ дрехата на гърба на първия, а трѣбва да го съблѣчешъ? Щомъ обичашъ другъ нѣкой, облѣчи и него съ нова дреха. Кой го иска да обича едновременно нѣколко души, той трѣбва да има богато сърдце, да облича своитѣ възлюбени съ дрехи, изтъкани отъ мислитѣ и чувствата му. Въ колкото хора се влюбишъ, толкова нови дрехи трѣбва да изработишъ. А така, да съблѣчешъ едного, за да облѣчешъ другъ, това е неразбиране на любовьта. Това е влюбване, а не любовь. Влюбването е непостояненъ процесъ — процесъ на прекѫсване. Когато се влюбва, човѣкъ туря образа на своя възлюбенъ близо до очитѣ си вследствие на което не вижда другитѣ образи и предмети. Като не вижда нищо друго, освенъ единъ образъ, той прекѫсва връзката си съ хора, които по-рано е виждалъ и обичалъ. Казано е въ Писанието : „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое.“ Въ този стихь се говори за „образъ и подобие.“ Кой е образътъ и кое — подобието? Човѣкъ, който се намира подъ ръководството на Божията Мждрость, е образътъ Божий. Човѣкъ, който се намира подъ влиянието на Любовьта, е подобието на Бога. По лицето на човѣка виждате, какво е състоянието му, дали е радостенъ или скърбенъ. Радостьта иде отъ любовьта, а красотата — отъ мѫдростьта. Видите ли истински красивъ човѣкъ, ще знаете, че той живѣе съ мѫдростьта. Само мѫдритѣ хора могатъ да бѫдатъ красиви. Тѣхната красота е пластична, подвижна, а не статическа. Всички велики Учители, Които сѫ дохождали на земята, сѫ били красиви. Формитѣ, които природата създава, сѫ красиви, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да гледа. Когато гледате човѣка, сѫщо трѣбва да знаете, кѫде да гледате. Ако го гледате право въ очитѣ, въ веждитѣ, въ устата или въ брадата, той ще се безпокои. Има едно мѣсто на човѣшкото лице, дето можете свободно да гледате човѣка, безъ да се безпокои. Кое е това мѣсто, вие сами ще го намѣрите. Каже ли ви се наготово, вие нѣма да го научите. Лесно се изучаватъ ония нѣща, до които човѣкъ самъ се домогва. Очаква ли да научи нѣщата наготово, човѣкъ става ленивь. Какви деца сѫ тѣзи, които очакватъ да получатъ вода отъ майка си и баща си? Разумните родители оставятъ децата сами да си взиматъ вода. Богъ е далъ и дава деца на хората, но тѣ трѣбва да знаятъ, какъ да ги възпитаватъ. Кое число въ дома играе важна роля при възпитанието на детето? Майката и бащата оставятъ детето въ кѫщи, да играе, да скача, а тѣ излизатъ на разходка. Въ стаята, дето детето играе, има единъ долапъ, пъленъ съ сладка, но добре затворенъ, да не може лесно да се отваря. На една отъ стенитѣ на стаята бащата закача една прѫчица. Като излизатъ, бащата казва на детето : Ще те оставимъ да играешъ свободно, но да не пипашъ въ долапа. Бутнешъ ли безъ позволение, ще знаешъ, че пръчицата ще играе по гърба ти. Докато детето е малко, отъ 1—7 годишна възрасть, тѣ прилагатъ върху него закона на единицата, т. е. прѫчицата. Отъ 7—14 годишна възрасть, тѣ прилагатъ другъ законъ. Отъ 14—21 годишна възрасть прилагатъ трети законъ. Когато бащата остарѣе, синътъ му отговаря съ сѫщото. И той затваря долапитѣ отъ баща си и му казва, че нѣма право да бута безъ позволение. Сега бащата опитва закона върху себе си. Защо? Защото законитѣ, които родителитѣ създаватъ, трѣбва да бѫдатъ еднакви — и за децата, и за тѣхъ. Тѣ нѣматъ право да поставятъ децата си на изкушения и следъ гова да ги наказватъ. Стаята, въ която децата играятъ, трѣбва да бѫде съвършено празна, безъ никакви долапи, пълни съ изкушения Иначе, какъвто законъ създаватъ, следъ време тѣ сами ще го опитатъ върху гърба си. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не опита закона върху себе си? Той трѣбва да го промѣни, преди да е дошло времето да го опита върху себе си. За да разберете значението на числата, вижте, съ кои числа природата си служи. Ония числа, съ които природата най-много си служи, това сѫ нейнитѣ любими числа. Тя е поставила единицата на човѣшкото лице — една уста. Двойката е поставила като горни и долни членове на тѣлото му : две рѫце и два крака. Двойката е творческо число. Когато двама души искатъ да станатъ приятели, тѣ се рѫкуватъ съ дѣснитѣ си рѫце. Единиятъ дава своитѣ петь пръста, и другиятъ — своитѣ петь и се образува числото десеть - число на приятелство. Като ученици, вие трѣбва да се ползувате разумно отъ числата, съ които природата е писала върху тѣлото ви. Който иска да придобие знание и мѫдрость, той трѣбва да разбира значението на числата. За да се ползува отъ силитѣ на своя организъмъ, човѣкъ трѣбва да знае значението поне на тия числа, съ които природата е писала върху неговото тѣло. Природата е турила по десеть пръста на рѫцетѣ и на краката му, но той и до днесъ още не знае значението на числото десеть. Числата сѫ живи величини. Всѣко число е свързано съ известни разумни сили. Сѫщевременно на всѣко живо число отговаря едно разумно сѫщество. Въ този смисълъ, нѣма свободни числа въ природата. Голѣмитѣ числа може да сѫ свободни, но числата отъ милионъ надолу не сѫ свободни. Човѣкъ работи повече съ малкитѣ числа. Като работи съ тѣхъ, той трѣбва да знае, какъ да се ползува отъ тѣхнитѣ сили. Запримѣръ, ако човѣкъ работи съ числото сто и допусне въ ума си една нечиста мисъль, ще се натъкне на нѣкакво нещастие. Безъ да иска, той ще предизвика известно състресевие въ невидимия свѣтъ. Всички сили, които сѫ свързани съ числото сто, ще се раздвижатъ. Ако е разуменъ. човѣкъ може да се справи съ тия сили ; ако не е разуменъ, той ще се намѣри въ чудо и ще търси външна помощь. Това, което говоря, прилича малко на приказкитѣ оть „Хиляда и една нощь.“ Единъ пѫтникъ седналъ край единъ изворь да си почине и изпъшкалъ, казалъ „охъ“. Въ този моментъ отъ извора излѣзло едно сѫщество и попитало пѫтника : Защо ме викашъ? — Не те викамъ. Азъ седнахъ тукъ да си почина, а ти кой си, не те познавамъ. — Азъ се казвамъ „охъ“, и ти ме извика. — Другъ пѫть ще зная, да не пъшкамъ, като сѣдамъ при извори. Следователно, човѣкъ трѣбва да се научи, да не пъшка, нито да се оплаква. Нѣкой се влюби въ една мома и постоянно пъшка и охка. Щомъ охка отъ любовьта, той се оплаква отъ Бога. За да се научи да не охка. Богъ ще го направи жена. Ако пъкъ жената охка отъ мѫжа, Богъ ще я направи мѫжъ. Човѣкъ трѣбва да дойде до съзнание, да не се оплаква отъ това, което Богъ е създалъ. Чрезъ жената ще изучавате любовьта, а чрезъ мѫжа — мѫдростьта, безъ да се оплаквате, безъ да се произнасяте за тѣхъ. Който ги е създалъ, само той има право да се произнася за тѣхъ. Защо човѣкъ не трѣбва да се произнася за мѫжа и за жената? Защото той нѣма сѫщинска мѣрка за доброто и за злото. Това, което той счита зло, не е зло за природата, за цѣлокупния животъ. Запримѣръ, за дървото, което изгаря, огъньтъ е зло, но за хората, които се топлятъ, огъньтъ е голѣмо благо. За да дойдатъ до абсолютни знания и разбирания за живота, хората трѣбва да се освободятъ отъ всички подозрения. Тѣ трѣбва да работятъ усилено върху себе си, да гледатъ на всичко, което става, чисто, безъ никакви подозрения. Искатъ ли да се освободятъ отъ подозрението, тѣ трѣбва да обърнатъ вниманието си къмъ себе си, да започнатъ да се изучаватъ. Човѣкъ има една уста и не знае, колко е голѣма, какви сѫ устнитѣ му, дебели или тънки, какво устройство иматъ и т. н. Днесъ хората виждатъ само голѣмината на устата и казватъ, че е голѣма или малка, но какво е значението на голѣмата и на малката уста, не знаятъ. Ако чешмата има малко отвърстие, малко вода ще дава. Ако отвърстието и е голѣмо, много вода ще дава. Сѫщото се отнася и до устата. Отъ малката уста излиза малко енергия, отъ голѣмата — много енергия. Ако отъ малката уста излиза много енергия, има опасность да стане нѣкакво пропукване. Ето защо, между количеството на енергията и голѣмината на формата, презъ която енергията минава, трѣбва да има известно съответствие. Ако пияницата види крана на бурето отворенъ, той познава, че бурето е празно и е недоволенъ. Дето има отвърстие, човѣкъ очаква нѣщо отъ него. Не излиза ли нѣщо отъ него, отвърстието е безпредметно. Единъ старъ турчинъ срещналъ единъ младъ, пиянъ момъкъ и му казалъ : Синко, нали знаешъ, че Коранътъ забранява пиене на вино и ракия? Ако продължавашъ да пиешъ, знай, че ще бѫдешъ въ ада. Тамъ ще окачатъ на врата ти много бъчви, и ти постоянно ще ги носишъ съ себе си. — Какви ще бѫдатъ бъчвитѣ, празни или пълни ? — Пълни, разбира се, да тежатъ. Щомъ сѫ пълни, азъ съмъ доволенъ, цѣлъ животъ ще пия. По аналогия на това, казваме, че и устата на човѣка трѣбва да е пълна, т. е. да има какво да изтича отъ нея. Това не значи, че устата трѣбва постоянно да дава. Колкото е правилно непрекъснато да дава, толкова е правилно никакъ да не дава. Ако на физическия свѣтъ нищо не дава, въ умствения свѣтъ дава много. Наистина, срещнете ли човѣкъ, който говори малко, ще знаете, че той мисли много. Устата, като единица, може да изрази творчеството на духа въ човѣка. Тази единица е поставена въ хоризонтално положение, като преграда. Докато духътъ не е свършилъ работата си, устата трѣбва да мълчи. Щомъ духътъ свърши работата си, устата се отваря, и единицата, т. е. преградата на мълчанието се дига. Щомъ устата се отвори, ние казваме, че човѣкъ говори. Отворената уста има форма на крѫгъ. Отъ горната устна се познава, много ли ще говори човѣкъ, или малко. Отъ дебелината на устнитѣ сѫдятъ за силитѣ, за теченията, които минаватъ презъ човѣка. Ако нѣкой държи устата си малко отворена, казвать за него, че е смахнатъ. Ако държи устата си затворена, казватъ, че този човѣкъ е мѫдъръ. Човѣкъ не трѣбва да държи устата си много отворена, или много затворена. Това сѫ крайности. Човѣкъ трѣбва едва да докосва устнитѣ си, но не непрекѫснато. Отъ време на време той трѣбва ту да отваря, ту да затваря устата си, съ слабо докосване на устнитѣ си. Само по този начинъ теченията на организъма ставатъ правилно. Който държи устата си дълго време затворена, той си причинява известно болезнено състояние, което мѫчно се лѣкува. Не иска ли да боледува, човѣкъ трѣбва да държи устата си въ естествено положение, съ едва докосващи се устни, за да могатъ теченията въ организъма да ставатъ правилно. Езикътъ може да контролира движението на единицата, т. е. на човѣшката уста. Природата е създала правата линия, а човѣкъ е поставилъ две прави линии въ перпендикулярно положение една на друга, и по този начинъ създалъ кръста — знакъ на противоречие. За да се справи съ известно противоречие, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да поставя устата си. Нѣкой може да е философъ, ученъ, писатель и поетъ, но ако не знае, какъ да отваря и затваря устата си, какъ да я поставя, може самъ да си създаде голѣми мѫчнотии. Както да отваря и затваря устата си, щомъ движенията не сѫ правилни, човѣкъ не може да разреши своитѣ мѫчнотии. Като наблюдавате хората, виждате, че тѣ правять неестествени движения ту съ главата, ту съ рѫцетѣ си. Щомъ сѫ неестествени, движенията не сѫ красиви. Не само това, но като повтаря тия движения, най-после човѣкъ си създава лоши навици, отъ които мѫчно се освобождава. Срѣщате единъ човѣкъ, който държи главата си наклонена надѣсно, другъ — налѣво. Това се дължи на факта, че тия хора много пѫти сѫ наклонявали главата си надѣсно или налѣво, вследствие на което сѫ придобили навикъ да държатъ главата си въ неестествено положение. Кога човѣкъ наклонява главата си надѣсно ? Когато се очудва на нѣщо. Нѣкой се очудва на богатството, на хитрината на хората и наклонява главата си надѣсно. Когато пъкъ съжалява нѣкого, той наклонява главата си налѣво. Нѣма защо човѣкъ да се очудва на богатството на хората. Види ли нѣкой богатъ човѣкъ, по-добре нека се запита, какъ е спечелилъ това богатство. Като разбере, че богатството е спечелено съ трудъ и работа, той трѣбва да се зарадва и усмихне само съ очитѣ си. Тази лека усмивка предава на лицето красота и приятность. Ако съжалява нѣкого, пакъ нѣма нужда да наклонява главата си налѣво, да си създава лошъ навикъ. Достатъчно е вътрешно да изпрати своето съчувствие къмъ пострадалия, за да изкаже онова, което е преживѣлъ. Това вътрешно съчувствие къмъ ближния предава на човѣшкото лице мекота и благородство. Да знае човѣкъ, какви движения да прави, това е наука, до която може да се домогне чрезъ редъ упражнения и работа. Мнозина искатъ знания, но да ги придобиятъ безъ усилия и работа, по механически начинъ. Това е невъзможно. Мнозина искатъ да придобиятъ сила, богатство, но да не се мъчатъ, да не страдатъ, на ръце да ги носятъ. И това е невъзможно. Майката носи детето си на ръце, защото го обича. Като го носи, тя изпитва известна трудности и мъчнотия. Всичко това тя понася отъ любовь къмъ детето си, съ надежда, че единъ день и то ще и отговори съ любовь. На какво отгоре възрастниятъ изисква същото отъ ближнитѣ си ? Защо той самъ не иска да страда, а създава страдания на другитѣ? Да носишъ голѣмъ човѣкъ на ръце, това е голѣмо страдание. При това, може ли единъ день и той да отговори съ същото на онзи, който го е носилъ, или на другъ нѣкой? Защо този човѣкъ не уповава на собственитѣ си крака, а уповава на другитѣ? Когато е създавала човѣка, природата не е предвиждала други съобщителни срѣдства, освенъ краката. Всичко това, съ което хората днесъ си служатъ — файтони, автомобили, тренове, параходи, аероплани сѫ човѣшки изобретения. Разчитайте на изобретенията на разумната природа, а не на човѣшкитѣ. И тъй, що се отнася до човѣшкитѣ изобретения — съобщителни и размѣнни срѣдства, дръжте ги далечъ отъ ума си. Ползувайте се отъ тѣхъ, когато трѣбва, но не ги дръжте въ ума си. Паритѣ ще държите въ касата си, а не въ своя умъ. Тѣ сѫ зараза, която причинява редъ болезнени състояния.— Ама искамъ да бѫда богатъ.— Ти искашъ да си богатъ, за да се разхождашъ съ файтонъ, съ автомобилъ, слуги да ти услужватъ. Това иска и болниятъ. Щомъ е така, можемъ да извадимъ заключение, че богатиятъ и болниятъ си приличатъ. И двамата сѫ взискателни къмъ храната, искатъ другитѣ да имъ услужватъ, не обичатъ да работятъ. Рѫцетѣ и на двамата сѫ меки, гладки. Има смисълъ човѣкъ да бѫде богатъ, но ако знае, какъ да се ползува отъ богатството. Богатството трѣбва да направи човѣка здравъ, силенъ, ученъ. Изнѣжва ли го, губи ли силата и знанието си, това богатство не е на мѣсто. Рѫката на човѣка трѣбва да бѫде мека, пластична, пъргава, способна за работа. Такава е рѫката на добрия, на щедрия, на любещия човѣкъ. Който носи любовьта въ сърдцето си, той е здравъ човѣкъ. Казано е, че Богъ е Любовь. Невъзможно е любовьта да мине презъ човѣка, и той да остане боленъ. Любовьта носи съ себе си животъ, сила, здраве, радость, миръ и веселие въ човѣка. Сегашнитѣ хора страдатъ, мѫчатъ се, боледуватъ, защото не разбиратъ любовьта. Нѣкой казва, че обича нѣкого, но намира, че той не заслужва любовьта му. Ако ти вѣрвашъ, че Богъ е Любовь, какъ можешъ тъй авторитетно да се произнасяшъ, че този човѣкъ не заслужва твоята любовь ? Ако нѣкой казва, че неговиятъ възлюбенъ не заслужва любовьта му, другъ ще каже сѫщото за него. Въ заключение ще излѣзе, че никой човѣкъ не заслужва любовьта. За кого е тогава любовьта ? Любовьта се дава на всѣки, който я заслужва. Следователно, щомъ обичате нѣкого, той заслужва вашата любовь. Той има нужда отъ любовьта. На кого даватъ пари ? На сиромаситѣ. На банкеритѣ, на милиардеритѣ давате ли пари ? И на тѣхъ можете да дадете пари, но тѣ не се нуждаятъ. Значи, любовьта е за беднитѣ, за страдащитѣ, за немощнитѣ, за слабитѣ, за грѣшнитѣ. Праведнитѣ носятъ любовьта въ себе си, тѣ не се нуждаятъ отъ външна любовь. Праведниятъ живѣе въ любовьта, а грѣшникътъ я търси отвънъ. Щомъ е така, грѣшникътъ има право да се топли на огъня и да се грѣе на слънцето, както и праведниятъ. Грѣшникътъ и безъ това е измръзналъ. Не се ли грѣе на огъня, той съвсемъ ще измръзне. И да не се грѣе, праведниятъ пакъ е топълъ. Той не е изложенъ на такива опасности, на каквито грѣшникътъ е изложенъ. Като слушатъ тия работи, нѣкои искатъ магическата тояжка, като ударятъ съ нея, да получатъ, каквото желаятъ. Добре е да придобие човѣкъ магическата тояжка, но за да се ползува отъ нея, той трѣбва да бѫде разуменъ. Не е ли разуменъ, той ще направи редъ пакости, за които единъ день ще съжалява. Въ древностьта нѣкога живѣли царь и царица. Царицата била много красива, но горда и щеславна жена. Единъ день тя настояла предъ мѫжа си да и даде царството си, да управлява известно време. Това желание на царицата показва, че тя не обичала мѫжа си. Царьтъ се съгласилъ, далъ и власть да управлява царството му три деня. Като поела властьта въ рѫцетѣ си, още на първия день царицата заповѣдала да арестуватъ царя. На третия день тя заповѣдала да го освободятъ и следъ това предала царството отново на мѫжа си. Така управлява всѣко сѫщество, което живѣе само въ плътьта, а не и въ духа. На такива сѫщества власть не се дава. Власть може да има само Духа, само Богъ. Човѣкъ може и трѣбва да се подчинява на Онзи, въ чиито рѫце е властьта. Ще кажете, че не искате да бѫдете слуги. Ако сте слуга на Господа, вие заемате най-почетното мѣсто въ свѣта. Ето защо, слугувате ли на нѣкого, знайте, че слугувате на Господа. Той ви изпитва, какъ ще свършите работата си. Кой човѣкъ е богатъ ? Богатъ човѣкъ е онзи, въ сърдцето на когото любовьта живѣе. Богатъ е онзи, въ ума на когото мѫдростьта живѣе. Богатъ е онзи, въ постѫпкитѣ на когото Богъ живѣе. — Проявената Божия Любовь носи пълния животъ. * 33. Лекция отъ Учителя, държана на 9 априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  11. От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Права мисъль Размишление. Чете се темата : „Каква представа имамъ за Бога“. Единъ пѫтникъ минавалъ презъ една гѫста гора. Въ торбата си той носѣлъ хлѣбъ и шише, пълно съ медъ. Като се уморилъ, той седналъ подъ едно дърво да си почине. На дървото отгоре седѣла една маймуна. Пѫтникътъ извадилъ хлѣба и меда отъ торбата да си хапне. Презъ всичкото време маймуната го наблюдавала, какво прави. Като се нахранилъ, той бръкналъ съ пръстъ въ меда и започналъ да маже съ медъ дрехитѣ си. Съ това той искалъ да залъже маймуната, да я привлѣче при себе си. По едно време пѫтникътъ задрѣмалъ. Въ този моментъ маймуната скочила ловко отъ дървото, взела шишето съ меда и започнала да ближе отъ него и да маже тѣлото си съ пръстъ, потопенъ въ медъ. Не се минало много време, пчели накацали маймуната. Съ това глупаво подражание тя намѣрила своето нещастие. Често хората изпадатъ въ положението на маймуната и се чудятъ, защо идатъ нещастията върху тѣхъ. Много просто. Когато човѣкъ не знае, какъ да употрѣби нѣщо, нещастията се сипятъ върху главата му. Когато подражава на другитѣ хора, нещастията пакъ го следватъ. Сѫщиятъ пѫтникъ разправя по-нататъшната история съ маймуната. Като видѣла, че той още спи, тя извадила отъ джоба на дрехата му часовника и го закачила на себе си. Какво ще и допринесе този часовникъ? За да вземе часовника си назадъ, пѫтникътъ измислилъ една хитрина. Той събулъ обущата си, намазалъ ги отвѫтре съ медъ и се присторилъ на заспалъ. Маймуната слѣзла отъ дървото и обула обущата, но като започнала да се катери по дървото, видѣла, че не може — обущата я спъвали. Пѫтникътъ веднага скочилъ, хваналъ маймуната здраво, вързалъ я и я занесълъ съ себе си нѣкѫде въ Европа, като особенъ екземпляръ. Съвременнитѣ хора често изпадатъ въ положението на маймуната. Тѣ възприематъ такива идеи, които не могатъ да приложатъ, нито знаятъ, кѫде да ги употрѣбятъ, вследствие на което ставатъ смѣшни, а понѣкога се натъкватъ и на страдания. Какво означава думата „маймуна“? Маймуната е сѫщество, което не разбира истинскитѣ отношения на нѣщата. Маймуната има почти толкова заложби. колкото и човѣкътъ, но нѣма съответни органи да ги прояви. Единъ день, когато тия органи се развиятъ, тя ще прояви своитѣ заложби. Сега, азъ правя сравнение между маймуната и човѣка, за да покажа, че и човѣкъ, отъ своя страна, има такива заложби въ себе си, каквито иматъ и разумнитѣ сѫщества. Като знае това, отъ него не се иска нищо друго, освенъ работа. Като е работилъ, той е станалъ гениаленъ. Безъ работа нищо не се постига. Нѣкой казва, че е грѣшникъ, че никога не може да стане гениаленъ, и завинаги ще си остане грѣшникъ. Човѣкъ може да умре като грѣшникъ, но грѣшникъ не може да остане. Дървото, турено въ огъня, изгаря, но не остава като дърво. Значи, като умре, грѣшникъть изгаря, не остава сѫщиятъ. Казватъ нѣкои, че грѣшницитѣ ще горятъ въ вѣчния огънь. Тѣзи, които казватъ така, нѣматъ ясна представа за нѣщата. Защо? Защото огъньтъ има край. Какво се разбира подъ думитѣ „вѣчность, вѣченъ“? Вѣчностьта е граница на вѣчното. Вѣчностьта представя дълъгъ, непреривенъ периодъ, но не вѣченъ. Въ Стария Заветъ нѣкѫде Богъ е казалъ : „Ще ви изхвърля отъ очитѣ си завинаги, за вѣчни времена“. Нѣкои богослови тълкуватъ този стихъ въ смисълъ, че човѣкъ ще бѫде наказанъ отъ Бога, ще бѫде подхвърленъ на вѣчно мѫчение. На друго мѣсто, обаче, е казано : „О, Израилю, обърни се къмъ мене“. Какъ е възможно тогава Богъ да наказва единъ човѣкъ за вѣчни времена, и сѫщиятъ Богъ да го зове къмъ себе си? Значи, тълкуването на богословитѣ не е право. Думата „вѣчность“ е образувана отъ думата „вѣкъ“. Значи, вѣчностьта подразбира вѣкъ — единъ, два или повече, споредъ нуждата. Сегашнитѣ съдии наказватъ нѣкой пре- стѫпникъ на десетгодишенъ затворъ, а бого- словитѣ го осъѫдатъ на толкова годишенъ затворъ, колкото се получава отъ числото 10100. Не е въпросъ за продължителность на страданията и наказанията, но за тѣхната интенсивность. Въ една година човѣкъ може да изживѣе толкова страдания, колкото въ де- сеть години. Следователно, когато проповѣдватъ на човѣка, че има вѣчни страдания, богословитѣ иматъ предъ видъ да вложатъ въ ума му идеята за отговорность на неговитѣ постъпки. Като знае, че има голѣми страдания въ свѣта, той държи смѣтка за своя животъ и се счита отговоренъ за дѣлата си. За разумния човѣкъ не сѫ нужни много страдания. Като му ударятъ една тояга, той разбира вече, какво се иска отъ него. Единъ французки капитанъ искалъ да се противопостави на единъ законъ. За да реши, може ли да се противопостави на закона, той отишълъ при единъ свой приятель, съблѣкълъ дрехитѣ си и му казалъ Вземи сабята и започни да удряшъ съ тъпата часть върху гърба ми. Удряй, докато ти кажа да спрешъ. Приятельтъ му взелъ сабята и започналъ да удря. При първия ударъ още капитанътъ казалъ на приятеля си : Спри, стига толкова Той разбралъ, колко може да издържа, и дали има смисълъ да се противопоставя на закона. Разумниятъ човѣкъ лесно се учи отъ страданията. Глупавиятъ, обаче, страда много и пакъ не научава урока си. Като започне да страда, той вика, плаче, разправя за страданията си, но не взима урокъ отъ тѣхъ. Страданията на хората могатъ да се раздѣлятъ на две категории : нужни и ненужни, или полезни и безполезни. Запримѣръ, кажатъ на едного една обидна дума, и той не може да я забрави цѣлъ животъ. Дето ходи, каквото прави, все за тази дума мисли. Каква обидна дума му казали? Нѣкой му казалъ, че е магаре. Какво лошо има въ думата „магаре“ ? Най-лошата чърта на магарето е неговата упоритость. Каквото му се каже да направи, то се противопоставя. Каквото да говорите на пияницата, и той не е готовъ да отстѫпи отъ своя навикъ. Ако пияницата, съ усилие на волята си, не може да се откаже отъ своята слабости, тоягата може да го застави да не пие. Тоягата въ рѫжата на човѣка не е нищо друго, освенъ страданието въ рѫката на природата. Когато иска да възпита човѣка, природата го подлага на редъ страдания. За да се освободи отъ ненужнитѣ страдания, човѣкъ трѣбва да има права мисъль, да е готовъ на отстѫпки. Запримѣръ, двама души се срѣщатъ на единъ тѣсенъ мостъ. За да се разминатъ, единиятъ трѣбва да отстѫпи. Кой ще отстѫпи? Разумниятъ. Ако и двамата не отстѫпватъ, ще се сблъскатъ, ще се натъкнатъ на ненужни страдания. Нѣкои казватъ, че за да не страда, човѣкъ трѣбва да вѣрва. Не, вѣрата не може да спаси човѣка отъ страданията. За да вѣрва, човѣкъ трѣбва да е изработилъ въ себе си права мисъль. Вѣрата се проявява само при права мисъль. Дето има права мисъль, тамъ има и вѣра. Само разумниятъ може да бѫде истински вѣрващъ. Като не искатъ да мислятъ, нѣкои хора търсятъ причинитѣ на нѣщата. Като намѣрятъ причинитѣ, тѣ си обясняватъ последствията. Разумниятъ човѣкъ, обаче, не търси причини и последствия на нѣщата, но търси началото и края. И Богъ се интересува отъ началото и края на нѣщата, а не отъ тѣхнитѣ причини и последствия. Казано е, че краятъ увѣнчава всѣка работа. Ако краятъ е добъръ, оправдаватъ се причинитѣ и последствията. Ако човѣкъ вѣрва, че може да стане ученъ, муикантъ, художникъ или писатель и става такъвъ, вѣрата му е била на мѣсто. Като вѣрва въ нѣщо и работи въ това направление, човѣкъ все ще го постигне. Обаче, ако само вѣрва, безъ да работи, той изпада въ суевѣрие. Вѣрата се нуждае отъ работа, а суевѣрието почива на илюзии, на фантазии. Какъ може грѣшникътъ да вѣрва, че ще стане праведенъ? За да стане праведенъ, човѣкъ трѣбва да работи. За да стане ученъ, човѣкъ трѣбва да вѣрва, но вѣрата му трѣбва да се подкрепва съ работа. Като вѣрва, че има, въ себе си заложби, човѣкъ трѣбва да работи да използува условията за развиване на тия заложби. Не работи ли, условията не могатъ да се използуватъ, но и заложбитѣ не се развиватъ. Какви заложби носи човѣкъ въ себе си, това се вижда по неговата глава. Онзи, на когото главата отзадъ е тѣсна, обича да се облича добре, да има доброто мнение на хората. Той е спретнатъ, всѣкога чистъ и добре нареденъ. Когато това чувство е чрезмѣрно развито, ражда се щеславието. Ако главата отзадъ е тѣсна и сплесната, щеславието въ човѣка е силно развито. Този човѣкъ има голѣмъ стремежъ къмъ придобиване на пари, съ единствена цель да се облича хубаво, да носи украшения, златни пръстени съ диаманти, че кой какъ го види, да се очудва. Онзи, у когото щестлавието никакъ не е развито, не се стреми къмъ външенъ блѣсъкъ, вследствие на което минава за скроменъ. Въ сѫщность той не е скроменъ, но гордъ. Понѣкога е за предпочитане човѣкъ да бѫде щеславенъ, отколкото гордъ. Защо? Защото щеславието е чувство, което се изявява навънъ, по отношение на хората, а гордостьта — навѫтре, къмъ самия човѣкъ. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да се облича добре. Както облича тѣлото си съ чисти, хубави дрехи, така трѣбва да облича ума си съ свѣтли мисли, сърдцето си — съ благородни и възвишени чувства и желания, а волята си — съ красиви постѫпки. Човѣкъ трѣбва всѣки день да се облича съ нови дрехи, които ще помогнатъ за неговото растене. Обаче, облича, ли се външно само, той нищо нѣма да постигне. Нѣкои хора, съ прекаденото си външно докарване, предизвикватъ подигравкитѣ на окрѫжаващитѣ. Като ученици, вие трѣбва да дойдете до положение да представяте нѣщата такива, каквито сѫ въ действителность. Каква скромность е тази, която има само външенъ изразъ? Срѣщате единъ човѣкъ, скромно облѣченъ, а вѫтрешно е гордъ, мисли, че стои по-високо отъ окрѫжаващитѣ. Въ такива заблуждения изпадатъ нѣкои отъ ученицитѣ на окултната школа. Тѣ мислятъ, че сѫ окултисти, а въ сѫщность едва сѫ кандидати за окултни ученици. Въ такива заблуждения се намиратъ и мнозина православни, протестанти и католици. Православнитѣ се считатъ за правовѣрни. Евангелиститѣ, отъ своя страна, мислятъ, че тѣ сѫ на правъ пѫть, а другитѣ сѫ заблудени. Католицитѣ сѫщо иматъ високо мнение за себе си. Какво означава думата „православенъ“? Православенъ е онзи, който право слави Бога. Всѣки счита своята вѣра за права, защото я наследилъ отъ баща си, отъ дѣдо си и прадѣдо си. Истинска и права вѣра е тази, която изтича отъ дълбочината на човѣшката душа. Тази вѣра е неизмѣнна. Всѣка друга вѣра или религия, която изхожда отъ човѣшкото сърдце, е изложена на постоянни промѣни. Религия, която е изложена на постоянни промѣни, внася известни заблуждения въ хората. Ще дойде единъ религиозенъ да описва баща ви. Какво описание ще бѫде това? Ако става въпросъ за баща ви, вие го знаете по-добре отъ него. Не само това, но вие приличате на баща си, вие сте неговъ портретъ. Огледайте се въ огледалото и ще видите баща си. Следователно, кой може да опише Бога така, че да ви даде истинска представа за Него? Ако е искренъ. всѣки човѣкъ може да има нѣкаква представа за Бога, по-вѣрна отъ тази, която другитѣ ще му дадатъ. И най-отрицателниятъ човѣкъ познава Бога въ себе си. Колкото да е отмъстителенъ и жестокъ, той знае, че Богъ е всепрощаващъ и благъ. Той знае, че отмъщението не е нѣкакво високо качество. То е по-скоро животинско, отколкото човѣшко. Има кучета, които сѫ много отмъстителни. Ако го ударите, или се отнесете зле съ него, и не може на момента да ви отмъсти, то ще помни обидата и, следъ две-три години, когато не очаквате, ще се хвърли и ще ви ухапе. Всички животни сѫ отмъстителни, което показва, че това чувство е животинско. Задачата на възпитанието и самовъзпитанието се свежда къмъ освобождаване на човѣка отъ всички животински качества, които е придобилъ отъ животинското царство. На времето си тѣзи качества сѫ имали смисълъ, но днесъ тѣ оставатъ безпредметни. Страхътъ, безвѣрието сѫ остатъци отъ животинското състояние на човѣка. Всички животни сѫ безвѣрници. Ако се опитате да погалите единъ заекъ, ще видите, че той отдалечъ още бѣга. Защо? Не вѣрва, изгубилъ е вѣра въ всички, даже и въ човѣка. Той има опитность и отъ човѣка. Той знае, че човѣкъ го преследва за месото му, за кожата му, не вѣрва вече на никого. Голѣмъ атеистъ е заекътъ. И човѣкъ е безвѣрникъ. И той е изгубилъ вѣрата си, тъй щото сега трѣбва да работи, да възстанови загубената си вѣра. Има смисълъ човѣкъ да вѣрва, но въ абсолютното, въ положителното, въ което нѣма никаква измама. Придобие ли тази вѣра, човѣкъ ще стане здравъ, веселъ. Всички болести, всички мрачни състояния на човѣка се дължатъ на отрицателния мирогледъ, който си е съставилъ за свѣта. Щастието и нещастието на човѣка се опредѣлятъ, именно, отъ неговия мирогледъ. Мнозина проповѣдватъ, че трѣбва да се вѣрва. На кого да се вѣрва? На човѣшкия езикъ може ли да се вѣрва? Той е губерка, която боде, дето трѣбва и не трѣбва. На губерката може ли да се вѣрва? За да не изпитвате действието на тази губерка, бѫдете внимателни едни къмъ други. Говори ли ви нѣкой, слушайте го, дайте му възможность да се изкаже. — Ама не мисли като мене.— Всички хора не мислятъ по единъ начинъ.— Криво мисли. — Кой мисли право днесъ? Почти всички хора мислятъ криво. Като правите сравнение между единъ и другъ човѣкъ, все ще намѣрите нѣкой да мисли право. Но сравните ли този човѣкъ съ нѣкой светия или ангелъ, и неговитѣ възгледи сѫ криви. По отношение на възвишенитѣ сѫщества съвременнитѣ хора еѫ деца, които иматъ нужда да се люлѣятъ въ люлкитѣ си. Като видите едно дете въ люлка, вие пожелавате да го полюлѣете. Така и невидимитѣ разумни сѫщества пожелаватъ понѣкога да ви полюлѣятъ. Вие знаете, че нѣкой ви е полюлѣлъ, но кой е този човѣкъ, не знаете. Има случаи, когато човѣкъ пада отъ голѣма височина и отскача като топка, безъ да се удари. Какъ е станало това, и той не знае. Значи, нѣкое невидимо сѫщество го е подкрепило. Това може да ви се види невъзможно, обаче, колкото да е невъзможно, фактъ е. Както акробатитѣ падатъ отъ голѣми височини въ спасителни мрежи и не се убиватъ, така и въ духовния свѣтъ поематъ човѣка, който пада, въ спасителни мрежи, и той остава неповреденъ. Ако човѣкъ пада отъ петь — шестетажна кѫща, безъ да се уплаши, и отправи мисъльта си къмъ Бога, силитѣ на организъма му се поляризиратъ, тѣлото му олеква, и той пада на земята като парашутъ. Той самъ се чуди, какъ е станало това, че не се е ударилъ. Който не вѣрва, може да направи опитъ, но затова се иска голѣмо съсрѣдоточаване на мисъльта. Не може ли да съсрѣдоточи мисъльта си, човѣкъ може да падне само отъ единъ метъръ височина и да се убие. Въ Писанието е казано, че грѣшнитѣ ще погинатъ. Кои сѫ тия грѣшни? Това сѫ яловитѣ крави. За свое оправдание човѣкъ казва, че условията сѫ го направили грѣшникъ. Наистина, има външни неблагоприятни условия, но има и вѫтрешни условия въ човѣка, за които той самъ е отговоренъ. Отъ него зависи да подобри, или да влоши своитѣ вѫтрешни условия. Запримѣръ, ако въ периода на своята бременность майката е минала презъ неблагоприятни външни условия, тѣ ще се отразятъ и върху детето. Обаче, това дете разполага съ вѫтрешни възможности и условия, съ които може да преодолѣе външнитѣ. Добриятъ артистъ не казва, че обществото е некултурно, грубо, но той се съобразява съ него и преодолява условията. Добриятъ земедѣлецъ не казва, че почвата е слаба, но преди да я използува, той я наторява. Той не казва, че растенията, които ще посажда, сѫ слаби, но знае, какво имъ трѣбва и го доставя. Добриятъ учитель не казва, че ученицитѣ му сѫ неспособни, но работи върху тѣхъ съ любовь, да имъ помогне. Добриятъ майсторъ разглежда нѣщата външно и вѫтрешно. Понѣкога нѣщата външно изглеждатъ слаби, грозни, а вѫтрешно сѫ силни и съ голѣми възможности. Външно човѣкъ може да е богатъ, силенъ, ученъ, но ако нѣма вѫтрешни възможности, чрезъ които да разработи и задържи тия нѣща въ себе си, той скоро ще ги изгуби. Какъвъ смисълъ има красивата цигулка и лѫкъ, ако човѣкъ не е музикаленъ? Това не значи, че ако не е надаренъ, човѣкъ не трѣбва да работи. Човѣкъ трѣбва да работи при всички условия и възможности. Като ученици, отъ васъ се иска работа. Ученикътъ трѣбва да ликвидира съ своя мързелъ. Мързеливиятъ е изложенъ на голѣма опасность. Той може да затлъстѣе толкова много, че да се намѣри подъ тежестьта на своитѣ тлъстини. Всички хора, които не мислятъ, не чувствуватъ и не действуватъ правилно, сѫ изложени на затрупване. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ тонове, които трѣбва да бѫдатъ правилни. Не изправи ли единъ отъ тия тонове, човѣкъ е осѫденъ на заравяне. Има тонове, които сѫ крайно динамични. Не взима ли тия тонове правилно, човѣкъ може да развали цѣлия си животъ. На съвременнитѣ хора не се позволява да свирятъ и пѣятъ неправилно. Всѣки неправиленъ, нечисть тонъ носи нещастие за човѣка. Който иска да бѫде музикантъ, той трѣбва да има вѫтрешно желание да учи, да свири и пѣе, да обича музиката. Той не трѣбва да гледа на музиката само като на външно изкуство, но като на изкуство, което внася животъ въ човѣка. Ако не пѣе и не свири правилно, човѣкъ не може да подобри живота си. Безъ пѣсень и музика той не може да направи крачка напредъ въ живота си. Който не иска да пѣе и да свири, той не може да бѫде добъръ човѣкъ. Ако рѣката не иска да се втича въ морето, тя е осѫдена на пресъхване. Какво ще кажатъ другитѣ рѣки, ако една отъ тѣхъ се влѣе въ морето? Да казватъ, каквото искатъ, рѣката ще тече, ще пѣе своята пѣсень и ще се стреми къмъ морето, къмъ дълбокия животъ. И тъй, да пѣе и да свири човѣкъ правилно, това значи, да даде изразъ на своя животъ. Щомъ този изразъ е правиленъ, той е доволенъ отъ живота си. Като не живѣе правилно, човѣкъ започва да се отегчава и пожелава да замине за другия свѣтъ. Кѫде ще отиде, и той не знае. Пъкъ и билетъ нѣма за свободно пѫтуване. Като иска да замине за другия свѣтъ, човѣкъ трѣбва предварително да направи опитъ, да излѣзе вънъ отъ тѣлото си, да види, какво има въ този свѣтъ. Може ли да направи съзнателно този опитъ, той ще види, има ли смисълъ да желае преждевременно да замине за другия свѣтъ. Всѣко преждевременно заминаване за другия свѣтъ е свързано съ редъ мѫчнотии и изпитания. Преждевременната смърть е нещастие за човѣка, а навременната — благословение. За да не се отегчава отъ живота, да не желае преждевременно да замине за другия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да проявява доброто въ себе си, да подслажда живота си. Добриятъ животъ е неразривно свързанъ съ човѣка, както доброто свирене — съ неговитѣ мисли и чувства. Добриятъ животъ се опредѣля отъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Добрата, права и чиста мисъль предизвиква добри и чисти чувства. Кой добъръ музикантъ или артистъ не е предизвикалъ добри и възвишени чувства въ слушателитѣ си ? Добритѣ музиканти и артисти сѫ любимци на публиката. Когато любовьта засѣга земни, материални работи, тя представя външната страна на живота. Истинската, Божествена любовь събужда възвишена мисъль въ човѣка. Любовьта е сила, която се движи между два полюса. Тя започва отдолу и постепенно възлиза нагоре, къмъ високитѣ върхове. Тя съединява долинитѣ съ високитѣ планински върхове. Сама по себе си любовьта не слиза, нито се качва, но като проявява чувствата си човѣкъ ту слиза, ту се качва. Искате ли да живѣете въ полето на любовьта, качвайте се по високитѣ върхове на живота. Човѣкъ, на когото съзнанието е будно, може да се ползува отъ благата, които любовьта дава на високитѣ мѣста. Нѣма ли будно съзнание, той не може да се ползува отъ тия блага, вследствие на което веднага слиза долу, въ любовьта на долинитѣ, оттамъ да придобие нѣщо. Има смисълъ човѣкъ да се качва и да слиза по линията на любовьта, но ако може да придобие нѣщо. Има смисълъ да обичате великитѣ хора — музиканти, художници, склуптори, философи, поети, ако придобивате нѣщо отъ тѣхното изкуство. Който носи изкуството въ себе си, той всѣкога бива оцененъ. Мнозина се оплакватъ, че нѣматъ работа, че никѫде не ги приематъ. Защо? Изкуство нѣматъ въ себе си. Представете си, че имате изкуството и знанието да превръщате желѣзото въ злато. При това положение нѣма ли да ви приематъ за слуга? Дето отидете да предложите услугитѣ си, веднага ще ви приематъ. Всѣки се нуждае отъ слуги, които носятъ въ себе си нѣкакво велико изкуство или занаятъ. Ако слугата може да превръща обикновения камъкъ въ диамантъ и желѣзото въ злато, и най-обърканитѣ работи на господаря му ще се оправятъ. Господарьтъ е доволенъ отъ своя слуга и казва : Откакъ дойде този слуга въ дома ми, зсичкитѣ ми работи се оправиха. Ученикътъ трѣбва да има качеството на този слуга. Той не трѣбва само да разправя за своята любовь къмъ учителя си, но трѣбва да владѣе изкуството да превръща желѣзото въ злато и обикновения камъкъ въ диамантъ. Каже ли ученикътъ, че обича учителя си, последниятъ ще го запита : Можешъ ли да превърнешъ желѣзото въ злато и камъка въ диамантъ? — Не мога още. — Когато можешъ, тогава ще говоришъ за любовьта си. — Ама много се мѫча, условията и хората сѫ лоши. — Това не те извинява. — Ама азъ съмъ последователь на новитѣ идеи. — Щомъ не можешъ да превръщашъ нѣщата, ти си човѣкъ отъ старото учение, ти носишъ още старитѣ идеи въ главата си. Докато е на високо мѣсто, човѣкъ мисли и чувствува добре. Слѣзе ли въ долината, мисъльта му се помрачава. Той облича пакъ черната, стара дреха. Истинскиятъ човѣкъ не се влияе отъ условията. Той мисли право и на планината, и въ долината. Новото учение изисква нови форми, нови движения, нови прояви. Какъвъ новъ човѣкъ е този, който ходи съ наведена или съ изкривена глава? Има едно естествено движение на главата, естествена посока, които отговарятъ на разумнитѣ движения и посоки на силитѣ въ природата. Главата на човѣка трѣбва да бѫде въ права посока, въ молитвено положение, да може да се тонира. И боленъ да е, заеме ли това положение, той непременно ще оздравѣе. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ придобиване на знания, заради което изучаватъ различни науки. Много науки изучаватъ, но все недоволни оставатъ. Никоя наука не може да имъ помогне да се справятъ съ мѫчнотиитѣ и трудноститѣ въ живота. Истинска наука е тази, която опредѣля положението на човѣка като му дава права насока, учи го на ония правилни геометрически форми, каквито природата създава. Ако всѣка планета се движи по своя орбита, ако всѣки атомъ се движи по свой, строго начъртанъ пѫть, и човѣкъ, като разумно сѫщество, ще се движи по свой опредѣленъ пѫть. Достатъчно е съ ставането си отъ сънь, човѣкъ да знае, какъ да застане, какво положение да вземе тѣлото му, за да се свърже съ ония разумни сѫщества, които управлявстъ вселената, и отъ тѣхъ направо да възприема. Има ли разположението на разумнитѣ сѫщества, човѣкъ ще улесни живота си. При това положение той нѣма да се безпокои, какво ще стане съ него. Помисли ли човѣкъ, че може да живѣе и да работи самъ, той прекѫсва връзката си съ разумния свѣтъ. Щомъ изпадне въ това положение, той вижда, че работитѣ му започватъ да се объркватъ. Не само обикновениятъ човѣкъ, но и светията не може да работи самъ. Светията се радва и на малкитѣ си придобивки, както на голѣмитѣ. Казано е въ Писанието : „Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ голѣмото.“ Това проповѣдва и новото учение. Нѣкой мисли, че е дребна работа, какво положение да даде на тѣлото си, кѫде да тури рѫцетѣ си и т. н. Външно тия нѣща сѫ дребни, но въ сѫщность тѣ сѫ отъ голѣма важность за човѣка. Не е безразлично, какъ и кѫде туря човѣкъ рѫцетѣ си. Нѣкой застава на молитва, но не знае, кѫде да тури ржцетѣ си. Най-естественото положение е рѫцетѣ да бѫдатъ спуснати надолу, въ попивателно състояние. Преди да започне да се моли, човѣкъ трѣбва да се изправи, съ спуснати надолу рѫце, и така да прекара десетина минути въ съзерцание, свободенъ отъ всѣкакви вълнения и грижи. Това положение на рѫцетѣ помага и за правилното кръвообръщение. Мнозина казватъ, че сѫ остарѣли вече, че не се интересуватъ отъ живота. Щомъ сѫ могли да остарѣятъ, тѣ могатъ и да се подмладятъ. Казватъ, че сѫ религиозни, а сѫщевременно остаряватъ. Каква религия е тази, която не може да подмлади човѣка, нито може да даде потикъ на неговитѣ дарби и способности да се развиватъ? Ако въздухътъ, който човѣкъ диша, не може да внесе животъ въ него, защо му е той? Ако свѣтлината и топлината, които възприема отъ слънцето, не внасятъ животъ въ него, защо му сѫ тѣ? Ако православниятъ се кръсти и не може да се освободи отъ злото, защо трѣбва да се кръсти? Има единъ начинъ на кръстене, при който човѣкъ се магнетизира, т. е. внася магнетизъмъ въ организъма си. Така той се лѣкува. Хората и до днесъ още не правятъ кръста, както трѣбва, и дохождатъ до пълно механизиране. Какво означава кръстътъ ? Когато се кръсти, човѣкъ туря пръститѣ си първо на главата, което значи, че трѣбва да мисли. После той туря рѫката си на корема, което значи, че трѣбва да яде малко. Най-после той туря рѫката си на дѣсното и на лѣвото рамо, което значи, че трѣбва да работи. Следователно, да се кръстишъ, това значи, че трѣбва да мислишъ много, да ядешъ малко и да работишъ повече. Работата е отъ Бога, трудътъ — отъ хората, а мъчението — отъ дявола. Какъ може човѣкъ да се подмлади ? Какъ може да направи коситѣ си черни? За да боядиса косата си, човѣкъ трѣбва да внесе въ ума си свѣтли мисли, а въ сърдцето си — благородни, възвишени чувства. Същевременно, нека употрѣбява цѣла година, или година и половина коприва. Като яде коприва, косата му ще почернѣе. Всички възможности се криятъ въ мисъльта. Тя регулира функциитѣ на органитѣ въ човѣшкото тѣло. Тя регулира всички системи въ човѣка. Щомъ човѣкъ изправи мисъльта си, и функциитѣ на неговитѣ системи се оправятъ. Когато всички функции на човѣшкия организъмъ бѫдатъ въ изправно положение, работитѣ му се нареждатъ моментално. Въ една година той може да постигне толкова, колкото въ 20 години. И обратно : не сѫ ли въ изправно положение функциитѣ на органитѣ въ човѣшкия организъмъ, въ една година, даже и въ единъ моментъ, той може да изгуби това, което е спечелилъ въ 20 години. Натъквате ли се на известни болести, знайте, че това сѫ задачи, които правилно трѣбва да разрешите. Болеститѣ сѫ състояния, които сѫществуватъ извънъ времето и пространството. Отрицателната мисъль може да създаде редъ болезнени състояния. Хармоничната мисъль пъкъ може да махне тѣзи състояния. Мощно нѣщо е човѣшката мисъль. Една американка боледувала 12 години, вследствие на което станала инвалидъ. Единъ день тя чела въ една медицинска книга, че човѣкъ може да се лѣкува съ вѣра и мисъль. Тя веднага скочила отъ леглото си и казала : И азъ мога да приложа вѣрата си. Въ името на Господа Исуса Христа ставамъ отъ леглото. Както казала, така направила. Като я видѣлъ вънъ отъ леглото, мѫжътъ й се почудилъ, какво е станало съ нея. Когато влѣзе въ човѣшката мисъль, любовьта върши чудеса. Любовьта е начало и край на нѣщата. Мѫдростьта е причина и последствие. Любовьта и мѫдростьта вървятъ заедно. Сега, имайте предъ видъ две важни нѣща : условия и възможности. Условията представятъ външния животъ; тѣ не зависятъ отъ човѣка. Възможноститѣ пъкъ сѫ вжтре въ човѣка; тѣ сѫ свързани съ неговия вѫтрешенъ животь. Условията всѣкога се подчиняватъ на възможноститѣ, както външниятъ животъ се подчинява на вѫтрешния. Като знаете това, занимавайте се главно съ възможноститѣ, които се криятъ въ васъ, но не и съ условията, които сѫ вънъ отъ васъ. Да не се занимавате съ условията, това значи, да отхвърлите външния свѣтъ. Каквото да правите, вие не можете да се освободите нито отъ външния свѣтъ, нито отъ условията, но ще знаете, че тѣ не трѣбва да спиратъ вашето развитие. Не се борете съ свѣта, но ползувайте се отъ него. Изучавайте свѣта, за да го разбирате, да не ви подчини съ своитѣ условия. И тъй, искате ли да се ползувате отъ условията, вие трѣбва да приложите възможноститѣ, които се криятъ въ васъ. Не приложите ли възможноститѣ си, нѣма да се ползувате и отъ външнитѣ условия на живота. Готовъ ли е да приложи възможноститѣ си, човѣкъ всѣкога ще има помощьта на Бога. — Ама ще остарѣя, ще стана инвалидъ. Отъ човѣка зависи да стане инвалидъ. Ако не прилага възможноститѣ си и грѣши, той преждевременно остарява. Работи ли разумно и съ любовь, човѣкъ не може да стане инвалидъ. Въ програмата на съзнателния човѣкъ не е предвидено да бѫде инвалидъ. Да мисли човѣкъ, че отъ него зависи бѫдещето му, е право ; но да мисли, че всичко може да превъзмогне самъ, това е крайность. Каквито знания и възможности да има, ако не е свързанъ съ разумния свѣтъ, човѣкъ не може да се ползува нито отъ възможноститѣ си, нито отъ външнитѣ условия. Какво се ползува човѣкъ отъ добритѣ условия, ако съзнанието му е заспало? Мнозина мислятъ, че като знаятъ астрология, като разбиратъ съчетанията на планетитѣ, могатъ да измѣнятъ настоящето си и да подобрятъ бѫдещето си. Въпрѣки всичкото си знание, тѣ не успѣватъ да подобрятъ живота си. За да си помогне самъ, човѣкъ трѣбва да разбира условията и възможноститѣ, които се криятъ въ физическия, въ духовния и въ Божествения свѣтъ. Значи, той трѣбва да разбира хороскопитѣ на физическия, на духовния и на Божествения свѣтъ. Ако се ползува само отъ първия хороскопъ, човѣкъ може да подобри положението си на една трета. Ако познава хороскопитѣ на двата свѣта, той ще подобри положението си два пѫти повече отъ първия случай. Най-после, ако познава тритѣ хороскопа, той ще подобри живота си изцѣло. Който разбира астрология, той лесно ще се справи съ планетнитѣ влияния върху себе си. Като види, че Юпитеръ започва да му заповѣдва, той ще апелира къмъ неговото благородство и ще каже, че и безъ законъ е готовъ да изпълни заповѣдитѣ му. Като дойде до разсъжденията и критиката на Сатурна, той ще му каже, че е готовъ на критика, но само по отношение на човѣшкото. Започне ли да критикува Божественото, той се излага на голѣми страдания и противоречия. Дойде ли до Венера, богинята на любовьта, човѣкъ трѣбва да е готовъ да я постави на мѣстото и. Той трѣбва да и каже : Не искамъ само да паля чергитѣ на хората, но да любя, както Богъ люби. Венера трѣбва да внесе миръ и радость въ човѣшката душа. Тя може да постигне това, като запали свещения огънь въ олтаря на човѣшката душа. И тъй, искате ли да се домогнете до положителната наука, изучавайте условията на здравето, на доброто въ свѣта. Какво представятъ болеститѣ, грѣха, това е отживѣло времето си. Ние не се интересуваме отъ живота на Адамъ и Ева. Ние не се интересуваме нито отъ живота на Давида и Соломона. На времето си тѣ сѫ живѣли по единъ начинъ, но ако дойдатъ при новитѣ условия, тѣ ще живѣятъ по другъ начинъ. Ако ескимосътъ живѣе при нови условия, той нѣма да се облича и храни, както се е обличалъ и хранилъ на северъ. Той ще се ползува разумно отъ благоприятнитѣ условия на живота. Неблагоприятнитѣ условия на живота не могатъ да бѫдатъ идеалъ за човѣка. Като ученици, отъ васъ се искатъ следнитѣ нѣща : много да мислите, малко да ядете, повече да работите. Да мислишъ много, това подразбира да имашъ чиста мисъль. Каквото предприеме съ мисъльта си, човѣкъ трѣбва да го очисти отъ всички примѣси. Остане ли нѣщо нечисто въ мисъльта му, безъ да иска той опетнява и себе си, и своитѣ ближни. Човѣкъ трѣбва да има чисти мисли и чисти чувства, като вѫтрешенъ моралъ въ себе си. Има ли този моралъ, човѣкъ ще има предъ видъ благото на ближнитѣ си като свое благо. Да яде човѣкъ малко, това значи, да не преяжда нито въ мисли, нито въ чувства. Всѣко преяждане въ физическия, духовния или умствения свѣтъ води къмъ пресищане. Пресищането пъкъ е причина за редъ болезнени състояния. Казва се, че човѣкъ трѣбва да работи повече, но не чрезмѣрно. И въ работата не се позволява пресищане. Човѣкъ трѣбва да работи, докато му е приятно. Истинска работа е онази, която организира силитѣ на човѣка. Като се намѣрятъ въ известно затруднение, хората казватъ : Господъ да оправя работитѣ! Богъ е направилъ работитѣ добре, нѣма какво да ги оправя. Своитѣ лични работи вие сами ще оправите, като бѫдете съработници съ Бога. Работете на Божествената нива съ любовь, съ радость и съ чистота въ мислитѣ и въ чувствата си. Това приближава човѣка къмъ новия животъ — животъ на любовь, на работа и на свобода. — Проявената Божия Любовь носи пълния животъ. * 32. Лекция отъ Учителя, държана на 2 априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  12. От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Съзнателниятъ животъ Размишление върху съзнателния животъ. За какво страда човѣкъ? Човѣкъ страда за това, което е изгубилъ. Какво най-много цени човѣкъ въ живота си ? На този въпросъ мъчно може да се даде отговоръ. Защо? Защото въ различни случаи човѣкъ цени различни нѣща. Ако е отишълъ на концертъ, да слуша нѣкой цигуларь, човѣкъ може да цени цигуларя, свиренето или цигулката. Като изучава тоноветѣ при свирене на различни музиканти, специално цигулари, човѣкъ вижда, че тонътъ трѣбва да има освенъ чистота, още и мекота, сила и да произвежда мисъль. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постъпка представятъ тонове на цигулката, или на какъвъ да е инструментъ, по които се опредѣля човѣшкиятъ характеръ. Въ музиката се говори за чисти, правилни тонове, а въ живота — за хармонични и нехармонични действия. Дето има хармония, тамъ има право. Същевременно, всѣка правилна форма съдържа въ себе си известенъ моралъ. Днесъ всички говорятъ за моралъ, но малцина го иматъ въ себе си. Да имашъ моралъ, това значи, да виждашъ нѣщата правилно. Сегашнитѣ хора не виждатъ правилно, вследствие на което се натъкватъ на редъ противоречия. Запримѣръ, слушате бащата и майката да казватъ за сина си : Голѣмъ нехранимайко е нашиятъ синъ! Нѣма да излѣзе човѣкъ отъ него. Младата мома казва за сѫщия момъкъ, че е отличенъ човѣкъ. Професорътъ му казва, че е даровитъ, способенъ момъкъ. Кой отъ тримата е най-правъ бащата, младата мома или професорътъ? Всички иматъ право, но най-голѣмото право се пада на бащата. Той разбира сина си най-добре. Пъкъ и човѣкъ самъ се опредѣля отъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако не постѫпва добре съ себе си, човѣкъ не може да постѫпва добре и съ другитѣ. При това положение човѣкъ не може да има никакво вѣрую. Ще каже нѣкой, че има достоинство, че не иска да го тъпчатъ. Който има достоинство, той трѣбва да се отнася правилно съ всички разумни сѫщества. Какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между две разумни сѫщества? Първото нѣщо, което се изисква въ отношенията имъ, е искреностьта. Щомъ сѫ искрени помежду си, отношенията имъ всѣкога ще бѫдатъ правилни. Освенъ това, тѣ трѣбва да иматъ поне три допирни точки помежду си. И тогава, като говорятъ, тѣ лесно ще се разбиратъ. Докато сѫ на земята, тѣ разглеждатъ и изучаватъ нѣщата по единъ начинъ. Отидатъ ли въ духовния свѣтъ, тамъ ги изучаватъ по другъ начинъ. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да учи много, за да се домогне до известно знание. Въ духовния, свѣтъ, обаче, въ малко време той придобива много знания. Тамъ свѣтлината е голѣма, вследствие на което изведнъжъ вижда всичко. Тамъ лесно се придобиватъ знания, но лесно се губятъ. Разумнитѣ същества знаятъ разликата между двата свѣта и лесно се ориентиратъ. Тази е причината, поради която лесно се разбиратъ. Между тѣхъ не произлизатъ такива противоречия, каквито между обикновенитѣ хора. Следователно, щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да работите, да се ориентирате въ духовния свѣтъ, защото той направлява физическия. Отношението между духовния и физическия свѣтъ е такова, каквото между клонетѣ и коренитѣ на дървото. Отъ състоянието на клонетѣ ще познаете състоянието на коренитѣ. И обратно : отъ коренитѣ ще познаете състоянието на клонетѣ. Ако коренитѣ се повредятъ, и клонетѣ ще започнатъ да страдатъ. Често въ човѣка се явява желание да отиде въ духовния свѣтъ. Това е невъзможно. Защо? Защото човѣкъ е коренъ. За да отиде въ духовния свѣтъ, коренътъ трѣбва да измѣни естеството си, да стане клонъ. И обратно : ако нѣкое сѫщество отъ духовния свѣтъ пожелае да слѣзе на земята, сѫщо така трѣбва да измѣни състоянието си, да стане коренъ. Какво ще стане съ дървото, ако коренътъ му пожелае да посети клонетѣ? Дървото ще изсъхне. Или, какво ще стане съ дървото, ако клонетѣ пожелаятъ да посетятъ корена? Ще изсъхне. Искатъ ли да останатъ на мѣстото на корена, клонетѣ трѣбва да претърпятъ видоизмѣнение, да се превърнатъ на корени. Религиознитѣ хора се стремятъ да влѣзатъ въ духовния свѣтъ, съ цель да видятъ онова, което на земята не сѫ могли да видятъ. Отъ друга страна, тѣ се стремятъ да станатъ любимци на Бога. И това е възможно, но при следното условие : отъ деня на раждането до деня на заминаването си човѣкъ да не е отправилъ нито една лоша мисъль, нито едно лошо чувство и нито една лоша постѫпка къмъ кое да сѫщество, създадено отъ Бога. Това не значи, че Богъ не обича човѣка. Казано е въ Писанието : „Възлюбилъ Си истината въ човѣка.“ Значи, Богъ обича човѣка, но не специално, както той изисква, да се занимава изключително съ него. Колко животни, колко хора човѣкъ е пренебрегналъ! Като мине покрай нѣкоя жаба, той я подритне и смаже. Като види змия, дигне тояга и я убие. Види ли вълкъ, насочи пушката си го застреля. Защо убива вълка ? Защото нападалъ овцетѣ. Защо убива лисицата? Защото нападала кокошкитѣ. Какво ще кажете за човѣка, който напада и овцетѣ, и кокошкитѣ? Трѣбва ли да дойде нѣкой по-силенъ отъ него да го убие? Като говори и върши нѣкои нѣща, човѣкъ трѣбва да бжде справедливъ. Ако той има нужда отъ храна, и вълкътъ, и лисицата се нуждаятъ отъ сѫщото. Като се намѣрятъ въ затруднения и противоречия, като падатъ и ставатъ, мнозина се утешаватъ съ това, че последниятъ моментъ опредѣля тѣхното бѫдеще. Не, човѣкъ опредѣля бѫдещето си отъ първия и последния моментъ на своя животъ. Като съедините тия два момента, ще образувате крѫга, въ който той се е движилъ. Този крѫгъ представя часть отъ неговия животъ. Защо? Защото цѣлиятъ животъ на човѣка е съставенъ отъ много първи и последни моменти. Човѣкъ се ражда много пѫти, а не само единъ пѫть. Той се ражда всѣка година, всѣки месецъ, всѣка седмина, всѣки день, всѣки часъ и всѣка минута. Това показва, че човѣкъ се е родилъ, но окончателно не се е родилъ. Промѣнитѣ, презъ които той минава, показватъ тъкмо това, че човѣкъ не е завършилъ още процеса на своето раждане. Само по себе си раждането е завършенъ процесъ, въ който не ставатъ никакви промѣни. Като излѣзе изъ утробата на майка си, детето минава презъ всички радости и страдания, каквито майката е преживяла презъ периода на своята бременность. Промѣнитѣ въ живота на човѣка сѫ неизбѣжни. Той трѣбва постоянно да се ражда, докато дойде до положение, при което да ставатъ промѣни, безъ да се измѣня. Днесъ всички хора сѫ бременни, и трѣбва да родятъ. Казваме, че човѣкъ трѣбва да живѣе. За кого? За детето въ себе си. Нѣма човѣкъ на земята, който да не е бремененъ. Намѣрите ли единъ човѣкъ, който да не е бремененъ, ще знаете, че ножъ виси надъ главата му. Защо колятъ яловата крава ? Защото не може да се телли. Въ преносенъ смисълъ на думата „яловъ човѣкъ“ разбираме онзи, който нѣма никаква мисъль, никакво чувство, никакво желание въ себе си. Този човѣкъ не е бремененъ. Като ученици, вие трѣбва да имате широки възгледи за живота, да се освободите отъ дребнавоститѣ. Кой какво направилъ, това не е ваша работа. Стремете се къмъ възвишеното въ свѣта, къмъ отношения, каквито разумнитѣ сѫщества иматъ помежду си. Гледайте на земния животъ като на преходенъ. Докато сте на земята, ще учите, ще вѣрвате, да изработите нѣщо ценно, което да занесете съ себе си на онзи свѣтъ. — Сѫществува ли онзи свѣтъ? — Сами ще провѣрите. Много хора сѫ виждали своитѣ близки покойници, но едни отъ тѣхъ вѣрватъ на очитѣ си, други не вѣрватъ. Който вѣрва, той може да се ползува. Който не вѣрва, той ще провѣри нѣщата въ бѫдеще. Съвременнитѣ хора вѣрватъ въ много нѣща, но не вѣрватъ, че животътъ не се прекѫсва. Животъ има и на земята, и на другия свѣтъ. Вѣрата на съвременнитѣ хора е лишена отъ обектъ, който може да ги ориентира въ живота. Тѣ знаятъ само, че сѫ страдали много, че главитѣ имъ побѣлѣли отъ страдания. Какво отъ това, че сѫ страдали? Поумнѣли ли сѫ отъ страданията? Ако човѣкъ страда и поумнява, страданията сѫ на мѣсто. Като поумнѣе, човѣкъ трѣбва да приложи любовьта. Само разумниятъ знае, какъ да люби. Когато люби, глупавиятъ върши редъ погрѣшки, за които после съжалява. Любовьта дава и никога не съжалява. Проявява ли любовьта си човѣкъ трѣбва да бѫде чистосърдеченъ, искренъ къмъ себе си и къмъ ближнитѣ си, да бѫде готовъ всѣкога да изправя погрѣшкитѣ си. Щомъ е искренъ, той вижда погрѣшкитѣ си и лесно ги изправя. Защо сте грѣшили, не питайте. Кой е причината да грѣшите, сѫщо не питайте. Защо? Защото причинитѣ на нѣщата се криятъ въ далечното минало, дето човѣкъ не може лесно да проникне. Като грѣши, човѣкъ разполага съ възможности да се изправя и да учи. Ако грѣши въ любовьта, човѣкъ има възможность да я разбере по-добре. Иначе, той не би могълъ да я разбере. Колкото по-нагоре се качва човѣкъ, толкова по-малко ще грѣши и ще изучава причинитѣ на нѣщата. Като дойде до причинния свѣтъ, той ще види погрѣшкитѣ си и ще се усмихне на себе си, че е билъ толкова глупавъ да страда за нищо и никакво. Казано е въ Евангелието, че Богъ е огънь всепояждащъ. Това е кривъ преводъ. Богъ е огънь, наистина, но огънь, който носи животъ въ себе си. Самъ по себе си Божествениятъ огънь не разрушава. Човѣшкиятъ огънь гори, разрушава нѣщата. Понеже хората не познаватъ Божествения огънь, тѣ приписватъ на Бога качества, които не притежава. Невъзможно е огъньтъ на Божествения свѣтъ да изгаря нѣщата. Този огънь чисти, възраства и съгражда. Този огънь е всепояждащъ за онзи, който се противи. Казва се още, че този огънь ще дойде отъ облацитѣ нѣкѫде. Не, той ще се яви въ умоветѣ на хората, въ тѣхнитѣ мисли. Ако Христосъ не влѣзе въ умоветѣ на хората, хиляди години още могатъ да Го чакатъ, но Той нѣма да се изяви. Въ 1845 г. американцитѣ очакваха явяването на Христа. Милиони вѣрващи бѣха облѣчени въ бѣли дрехи и рано сутриньта, преди изгрѣвъ на слънцето, тѣ очакваха Христа, да дойде на земята. Така сѫ предсказали тогавашнитѣ пророци, но предсказанието имъ претърпѣ крахъ. Впрочемъ, Христосъ дойде и тогава, но не въ плъть, а като идея. Той влѣзе въ умоветѣ на хората, следъ което спиритизъмътъ се яви въ свѣта. Въ 1915 година религиознитѣ пакъ очакваха слизането на Христа на земята, но Той не дойде, както Го очакваха. Той дойде въ форма на нови идеи, които се зародиха въ умоветѣ на управници, учени и философи, но пакъ не Го разбраха. Ако умоветѣ на цѣлото духовенство, на всички учени, философи се съединятъ въ едно, тѣ ще възприематъ новитѣ идеи и ще отворятъ пѫтя на Христа къмъ земята. Той ще дойде на земята и славно ще бѫде Неговото посрѣщане : учени и прости, богати и сиромаси, млади и стари ще си подадатъ рѫка и ще се възлюбятъ. Духовенството ще хвърли своитѣ стари, черни дрехи и ще се облѣче въ нови,бѣли дрехи. Царетѣ и князетѣ ще отварятъ дворцитѣ си, всички да влизатъ свободно, да ги посещаватъ. Професоритѣ ще отворятъ, широко вратитѣ си, безпрепятствено да влиза всѣки, който търси свѣтлина. Търговцитѣ ще отворятъ магазинитѣ си и даромъ ще даватъ. Кой каквото има, даромъ ще дава. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не отвори сърдцето и ума си при идването на Христа на земята. Съвременнитѣ хора не могатъ още да отворятъ сърдцата и умоветѣ си, защото единиятъ или двата имъ крака сѫ изкълчени. Нѣкой изкълчилъ крака си, а близкитѣ му казватъ да върви право. — Не мога, кракътъ ми е изкълченъ. — Намѣсти го. — Не мога самъ. — Правъ е човѣкътъ, не може самъ да намѣсти крака си. Ако искашъ да ходи право, помогни му. Намѣстишъ ли крака му, той ще върви право, стройно като войникъ. Изкълченитѣ крака на много отъ съвременнитѣ хора представятъ тѣхнитѣ изкривени идеи. Съ такива идеи не може да се върви папредъ. Тѣ трѣбва да се изправятъ. Изправятъ ли се идеитѣ на човѣка, и ходътъ му се изправя. Новото учение има задача да намѣсти изкълченитѣ крака на хората, т. е. да изправи идеитѣ имъ. Новото учение е несъвмѣстимо съ стария редъ и порядъкъ на нѣщата. Царството Божие не може да дойде при стария редъ и порядъкъ на живота. Днесъ всички хора се оплакватъ отъ страданията си, защото не разбиратъ тѣхния смисълъ. Тѣ не знаятъ, че въ страданията се криятъ блага, каквито другаде мѫчно могатъ да се намѣрятъ. За да извлѣче благата, които се съдържатъ въ страданията, човѣкъ трѣбва да бѫде магъ. Разумното страдание не е нищо друго, освенъ прѫчица въ рѫката на любящия баща, на добрия учитель. Тази прѫчица прави човѣка истински човѣкъ. Който е опиталъ тази прѫчица върху гърба си, той е станалъ човѣкъ. Който не я е опиталъ, той е останалъ глупецъ. За да поумнѣе, отъ време на време прѫчицата трѣбва да играе върху неговия гръбъ. Като съзнаете значението на тази прѫчица, вие трѣбва да благодарите на всѣки, който си е послужилъ разумно съ нея, а не да се оплаквате, че сѫ ви измѫчвали. Човѣкъ трѣбва да благодари, че е минавалъ и минава презъ страдания, защото тѣ представятъ перо, съ което той пише придобититѣ знания и опитности. Безъ страдания нѣма наука, нѣма знания и опитности, нѣма животъ. Казано е въ Писанието: „Блажени нажаленитѣ, защото тѣ ще се утешатъ.“ Значи, не може човѣкъ да се утеши, докато не е страдалъ. докато не се нажали. Привилегия е човѣкъ да страда. Ще каже нѣкой, че не иска да бѫде жена, не иска да ражда, да отглежда деца, да страда. Едно трѣбва да знаете : човѣкъ ще страда и като мѫжъ, и като жена. Страданията сѫ неизбѣжни. Щомъ е жена, ще ражда. Не ражда ли, ще бѫде ялова крава, надъ главата на която ножътъ ще виси всѣки моментъ. Щомъ си мѫжъ, непременно ще градишъ и творишъ. Не творишъ ли, ножътъ ще виси и върху твоята глава. Съ други думи казано : сърдцето ще ражда, ще приготвя матетериалъ, а умътъ ще гради, ще обработва този материалъ. Ако мѫжътъ и жената, ако умътъ и сърдцето не изпълняватъ великитѣ Божии закони, тѣ ще се превърнатъ въ пустини, въ безводни планини и неплодородни полета. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да бѫде герой. Като страда и като се радва, като се обезсърдчава и насърдчава, като губи и печели, той еднакво трѣбва да е доволенъ. Свѣтътъ се нуждае отъ герои. И ученикътъ трѣбва да бѫде герой. Да бѫде човѣкъ герой, това подразбира да понася всичко съ любовь. Любовьта е сила, която осмисля нѣщата. Който носи любовьта въ себе си, той е готовъ да цѣлуне рѫка на онзи, който му е ударилъ една плесница. Единъ мѫжъ ударилъ плесница на жена си. Въ този моментъ тя се обърнала къмъ него и цѣлунала ржката му. Изненаданъ отъ тази постжпка, мѫжътъ се трогналъ и започналъ да иска извинение отъ нея. Плесницата била предизвикана отъ нѣкакво малко недоразумение между мѫжа и жената, но ефектътъ отъ нея билъ отличенъ. Жената се готвѣла да разстрои една добра работа, но отъ плесницата съзнанието и се пробудило, и тя се отказала отъ намѣрението си. Ако рѫката на твоя ближенъ е проводникъ на Божествената любовь, цѣлуни тази рѫка, която те е ударила. Тази плесница е на мѣсто. Тя ще събуди съзнанието ти и ще те върне отъ опасния пѫть, по който си тръгналъ. Въ този смисълъ, разумнитѣ страдания не сѫ нищо друго, освенъ Божествени плесници, които иматъ предъ видъ да върнатъ човѣка отъ опасния пѫть на злото, къмъ който е тръгналъ. Върнешъ ли се отъ пѫтя на злото, цѣлуни рѫката на този, който те е ударилъ. Който разбира вѫтрешния смисълъ на страданията, той понася геройски всички мѫчнотии и страдания. Мнозина не успѣватъ, защото очакватъ благоприятни условия. Тѣ приличатъ на онѣзи ученици, които разчитатъ на учителитѣ си, тѣ да ги спасятъ и извадятъ отъ безизходното положение. Добритѣ учители ще дойдатъ, но тѣ искатъ способни ученици, добре да разбиратъ и прилагатъ учението имъ. Нима Христосъ, единъ отъ Великитѣ Учители, не дойде преди две хиляди години на земята? Нима Той не донесе най-великото учение на свѣта? Приложи ли се това учение? Христовото учение и до днесъ още не е приложено. Защо? Хората не сѫ готови още за това учение. Нѣкои сѫ го приложили, но това не е достатъчно. Всички, които се наричатъ християни, трѣбва да приложатъ учението на Христа въ живота си. Не желаятъ ли да го приложатъ, колкото пѫти да дохожда Христосъ на земята, учението Му ще остане неприложено. Преди всичко вие трѣбва да се освободите отъ своя вѫтрешенъ страхъ. За това ще ви помогне любовьта. Казано е въ Писанието, че любовьта изпѫжда страха вънъ отъ човѣка. Страхливиятъ не може да влѣзе въ Царството Божие, въ царството на любовьта. Да любишъ, това значи, да се примиришъ съ Бога, съ всички живи сѫщества. Който люби, той вижда и външната, и вътрешната страна на живота. Който не е приелъ любовьта въ себе си, той вижда само външната страна на живота, вследствие на което се натъква на голѣми противоречия. Като ученици, вие трѣбва да имате взаимно уважение и почитание помежду си. Не може да бѫде ученикъ онзи, който нѣма нужното уважение и почитание къмъ своя ближенъ. Не може да бѫде приетъ за ученикъ въ окултна школа онзи, който не е въ състояние да превърне желѣзото въ злато и обикновения камъкъ въ диамантъ. Това сѫ изпити, презъ които всѣки човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Чрезъ изпитанията човѣкъ придобива търпение, което му е необходимо да преодолява мѫчнотиитѣ въ живота си. За да бѫде приетъ като ученикъ въ Божествената Школа, т. е. въ школата на Великия животъ, човѣкъ се изпитва въ търпение, милосърдие, любовь и знание. Като изпитва човѣка, невидимиятъ свѣтъ провѣрява, какво може да излѣзе отъ него. Отъ успѣха, който човѣкъ е показалъ при изпититѣ си, зависи неговото мѣсто въ свѣта. Както вие опредѣляте мѣстото на всѣко животно, така и невидимиятъ свѣтъ опредѣля мѣстото на всѣки човѣкъ въ живота. Вие туряте кокошката въ курникъ, свинята — въ свинарникъ, коня — въ конюшна и т. н. Мѣстото на човѣка се опредѣля отъ неговата мисъль. Когато говоримъ за рая, ние разбираме общество на хора съ висока мисъль и просвѣтено съзнание. Следователно, всѣки човѣкъ, който има възвишена мисъль и пробудено съзнание, ще живѣе въ рая. Иска ли да влѣзе въ рая, първиятъ изпитъ, на който подлагатъ човѣка, е да изсвири или изпѣе едно класическо парче. Вториятъ предметъ, по който ще го поставятъ на изпитъ, е да напише едно стихотворение. Не може ли да издържи изпититѣ си, ще му кажатъ, че като се приготви добре, тогава ще го приематъ въ рая. Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, защото живѣятъ повече за себе си. За да иматъ успѣхъ въ живота си, тѣ трѣбва взаимно да си помагатъ. Видятъ ли нѣкой боленъ, тѣ трѣбва да му се притекатъ на помощь, кой съ каквото може : единъ ще му помогне съ пари, другъ ще му направи нѣкакъвъ компресъ, трети ще му прислужва въ приготвяне на храната и т. н. Ако пъкъ нѣкой е слабъ въ уроцитѣ си, ще му изпращате своитѣ добри пожелания, да се насърдчи. Каквото правите, ръководете се отъ принципа : който дава, и на него се дава. Който помага, и на него се помага. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да разчита първо на себе си, а после на другитѣ. Ако не знаете, кѫде има чиста, изворна вода, ближниятъ ще ви покаже, но вие сами трѣбва да си донесете чаша и да си гребнете, колкото искате. Учительтъ ще ви даде свѣтлина, но вие сами трѣбва да я използувате, да придобиете знание. Въ това се заключава новото учение. И тъй, искате ли да успѣвате, разглеждайте живота отъ неговата добра страна, чрезъ която Богъ се проявява. Ако чувалътъ ви е празенъ, не се обезсърдчавайте. Потърсете онзи хамбаръ, въ който житото е въ изобилие. Този хамбаръ е Божественъ. Отъ него всичко излиза даромъ. — Какъ ще го намѣря? — Запали свѣщьта си. Запалената свѣщь представя човѣшкия умъ, който трѣбва да се приложи въ действие. Търсете изобилие въ Бога, а не въ човѣка. Дърветата, които Богъ е посадилъ, даватъ изобилно. Взимайте отъ тѣхнитѣ плодове и благодарете за всичко, което получавате. Какъ ще изкажете благодарностьта си? Като полѣете дървото и посадите семкитѣ му. Човѣкъ трѣбва да дойде до съзнание, да благодари за всичко. Дойде ли до това съзнание, той се е подигналъ надъ обикновения животъ, надъ обикновенитѣ условия. Днесъ отъ всички хора се изисква права, чиста мисъль. Каквото да се случи въ живота имъ, тѣ трѣбва да иматъ будно съзнание, да пазятъ чистотата на своята мисъль. Като живѣе на земята, човѣкъ неизбѣжно ще се натъква на лоши мисли, които идатъ отвънъ, или пъкъ се зараждатъ въ самия него, но ако съзнанието му е будно, той лесно може да се справя съ тѣхъ. Не е въпросъ да пѫди нечиститѣ мисли отъ себе си, но да имъ даде нѣщо, съ което да ги задоволи. Щомъ ги задоволи, тѣ сами ще си отидатъ. Христосъ изпъждаше лошитѣ духове отъ хората съ любовь, а не съ насилие. Приложите ли насилието по отношение на лошитѣ мисли и чувства въ себе си, вмѣсто да се освободите отъ тѣхъ, тѣ ще се стремятъ повече да се закрепватъ. Насилието ражда насилие. Като знаете този законъ, служете си съ любовь. Любовьта е единствената сила, която може да освободи човѣка отъ всички противоречия и ограничения. Чиста мисъль е нужна на човѣка. Щомъ мисъльта е чиста, и чувствата му ще бѫдатъ чисти. Щомъ мислитѣ и чувствата сѫ чисти, и постѫпкитѣ му ще бѫдатъ чисти. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 31. Лекция отъ Учителя, държана на 26 мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  13. От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правилни форми Размишление върху понятието „служене“. Тема за следния пѫть : „Каква представа имамъ за Бога.“ Тази тема е доста отвлѣчена, защото хората нѣмать ясна представа за Бога. Станели вьпросъ за Бога, всѣки си Го представя по различенъ начинъ, както децата рисуватъ човѣка различно. Нѣкое дете рисува лицето на човѣка въ видъ на крѫгъ, съ две чъртички за очитѣ, една перпендикулярна на тѣхъ за носа и друга, перпендикулярна на носа — за устата. Тази рисунка дава представа за човѣка. но не е истински човѣкъ. Така и хората говорятъ за духъ, за материя, безъ да иматъ точна пред- става за тѣхъ. Подъ духъ едни разбиратъ нѣщо въздухообразно, други — сѫщество, което мисли, трети го свързватъ съ понятието ангелъ и т. н. За да бѫде духъ, човѣкъ трѣбва да има въ себе си животъ, движение, мисъль. Чувствата пъкъ подразбиратъ усѣтъ, направление, посока къмъ нѣщо. Обаче, мисъльта и чувствата, проявени заедно, представятъ разумностьта въ човѣка. Следователно, ако искате да пишете нѣщо за Бога, трѣбва да мислите и да чувствувате правилно. Дето мисъльта, чувствата и постѫпкитѣ сѫ прави, тамь разумностьта действува. Дето е разумностьта, тамъ е Богъ. Нѣкой казва, че известна постѫпка е благородна. Благородството е свързано съ разумностьта. Думата „благороденъ“ е съставена отъ думитѣ „благо и родъ“. Значи, човѣкъ трѣбва да ражда благи, сладки нѣща, за да бѫде благороденъ. Отъ устата му трѣбва да излизатъ сладки думи. Въ този смисълъ, одумването е сборъ отъ горчиви, кисели думи. Да одумвашъ нѣкого, това значи, да го хукашъ, да го ругаешъ. Благородниятъ човѣкъ никога не одумва. Човѣкъ може да хука вълка, но не и своя ближенъ. Ако не хука вълка, той непременно ще задигне нѣкоя овца отъ стадото му. Ако художникътъ разглежда човѣшкото лице, рисувано отъ нѣкое дете, ще каже, че това е механическа представа за човѣка. Лицето на човѣка никога не може да представя идеаленъ крѫгъ. Защо? Защото всички неюви точки сѫ въ постоянно движение. Споредъ вѫтрешния и външенъ животъ на човѣка, лицето му е въ постоянно движение, вследствие на което формата му не може да остане идеално крѫгла. Правилни форми сѫ ония, които природата създава. Художникътъ трѣбва да изучава тия форми и да ги копира. Природата учи и хората, и животнитѣ, какво да правять. Когато е сама, птичката мисли само за ядене. Започне ли да снася яйца и да мѫти, тя проявява своитѣ строителни способности. Тя започва да строи гнѣздо, да го нарежда. Кой е научилъ птичката да строи? И тя както всички живи сѫщества, има свой вѫтрешенъ учитель. Значи, за всѣко живо сѫщество е опредѣлено друго нѣкое да се грижи. Дали това същество е видимо или невидимо, не е важно. Важно е, че всѣко сѫщество дохожда до идеята за онзи великъ Промисълъ въ свѣта, Който има предъ видъ нуждитѣ му. Човѣкъ разбира проявата на този Промисълъ по-добре отъ всички живи сѫщества на земята, вследствие на което има по-добри условия за развитие. Като мисли право върху нѣщата, всѣки моментъ човѣкъ вижда проявата на този разуменъ Промисълъ. Той се проявява чрезъ хората и чрезъ животнитѣ. Понѣкога едно животно може да помогне на човѣка, както хората взаимно си помагатъ. Казано е въ Писанието, че никой никога не е видѣлъ Бога. Какъ можете тогава да си Го представите? Човѣкъ има представа само за онова, което е видѣлъ. За невидимитѣ нѣща той не може да има реална представа. Обаче, ние казваме, че само глупавитѣ хора не могатъ да видятъ Бога. Разумнитѣ хора. Го виждатъ. Когато искатъ да рисуватъ Бога, хората си Го представятъ въ човѣшка форма. Следъ като мислятъ известно време, тѣ казватъ, че има нѣщо, по което човѣкъ прилича на Бога, заради което си представятъ Бога въ човѣшка форма. Казано е въ Битието, че Богъ е вдъхналъ дихание въ човѣка. и той станалъ жива душа. Значи, диханието въ човѣка представя Божия Духъ. Този Духъ не присѫтствува постоянно въ човѣка, вследствие на което той се стреми къмъ Него, да го посети и да го учи. Защото Духътъ на Истината учи човѣка. Той не се влива въ човѣка по механически начинъ. Отношенията на човѣка къмъ Духа сѫ такива, каквито между ученика и учителя. Дето Духътъ работи, тамъ е силата, здравето, знанието. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да се храни правилно, да мисли, да чувствува и да постѫпва хармонично. Всѣка дисхармонична мисъль и всѣко дисхармонично чувство въ човѣка създаватъ редъ болезнени състояния. Каквито сѫ мислитѣ и чувствата на човѣка, такъвъ е и той самъ. Нѣкой вижда една пресъхнала чешма и постоянно мисли за нея. Държи ли тази мисъль въ себе си не се минава много време, и той заболява : въ организъма му става нѣкакво подпушване, въ резултатъ на което жизненитѣ сили въ него пресъхватъ. Съвременнитѣ християни се наричатъ християни, но въпрѣки това се съмняватъ, дали ще свършатъ живота си добре, или не. Отде е дошло това съмнение въ тѣхъ? Да е тѣхно, не е, да е на баща имъ и на майка имъ, не е, защото тѣ, както и родителитѣ имъ, желаятъ доброто. Значи, това е мисъль, дошла отвънъ нѣкѫде. Ако сте въ гората нѣкѫде и чуете гръмъ, ще знаете, че той иде отъ нѣкой разбойникъ. Следователно, всички отрицателни мисли, всички съмнения и колебания въ човѣшкия умъ сѫ подобни на гръмъ, който излиза отъ пушката на разбойника.— Каква е цельта на разбойника? — Това не е важно. За васъ е важно, да видите, дали сте ранени. Ако сте ранени, ще вземете мѣрки да превържете раната си, да не се яви нѣкакво усложнение. Тъй щото, натъкнете ли се на нѣкаква отрицателна мисъль, ще знаете, че тя е куршумъ отъ пушката на нѣкой разбоиникъ, който се е прицелилъ къмъ васъ. Като се намѣрятъ въ трудно положение, хората се успокояватъ съ това, че Богъ ще промисли за тѣхъ. Като е далъ умъ на човѣка да мисли, да учи, да живѣе правилно, Богъ е промислилъ вече за него. Повече отъ това какво може да иска? Същевременно Той му е далъ сърдце, съ което да чувствува, да различава доброто отъ злото. И най-после Той му е далъ воля, чрезъ която да прилага доброто въ живота си. Мисъльта е мощна сила, чрезъ която човѣкъ може да си служи. Не знае ли, какъ да я направлява, той нищо не може да постигне. Ако не може да направлява мисъльта си, както трѣбва, освенъ че нѣма да има постижения, но човѣкъ може да изгуби всичко, каквото е придобилъ : знание, богатство, сила. Който е свършилъ гимназия, той знае столицитѣ на всички държави. Той помни, какво е училъ. Питате ли този човѣкъ, коя е столицата на ума, на сърдцето, на духа и на душата, той нищо не може да отговори. Защо? Не знае човѣкътъ. Нѣкой е изучавалъ и тия столици, но днесъ не помни. Защо не помни ? Защото е обременилъ мисъльта си съ ненужни знания и е изгубилъ правата посока на нейното движение. Коя е столицата на любовьта, и това не знае. Мнозина се хвалятъ съ знанието си, но като дойдатъ до известна мѫчнотия, не могатъ да си помогнатъ. Знание, съ което човѣкъ не може да си помогне въ труднитѣ моменти на живота, и съ което не може да даде изразъ на своя животъ, не е истинско, не е реално. Какъвъ туризъмъ е този, при който човѣкъ обикаля планини и долини, рѣки и гори, а не знае забележителноститѣ на мѣстата, презъ които е миналъ? Какъвъ смисълъ има човѣкъ да следва въ странство — въ Парижъ, Лондонъ, Берлинъ, Римъ, а да не знае, какви сѫ забележителноститѣ на тия градове? Днесъ хората си служатъ съ думи, съ понятия, значението на които не знаятъ. Какво означава думата Парижь? Парижъ е мѣсто. населено съ много хора, съ цель да работятъ разумно. Какво означава думата „мѫжъ“ ? Мѫжътъ е сѫщество, което мисли. Какво означава думата „съпругъ“ ? Съпругъ е онзи, който се е впрегналъ на работа. Съпругътъ и съпругата сѫ се съпрегнали да работятъ заедно. Българитѣ казватъ : Не е мѫжъ онзи, който не може да опасва пояса си. Опасването на пояса подразбира разумность, мисъль. Значи, не е мѫжъ онзи, който не може да мисли. Поясътъ представя човѣшкия умъ. Щомъ поясътъ се влачи, човѣкъ не може да си служи съ него. Съ други думи казано : когато умътъ на човѣка е разсѣянъ, той не може да работи. Другъ нѣкой пъкъ туря шапка на главата си и я накривява на една, или на друга страна. Дали ще вървятъ работитѣ на човѣка, или не, ще познаете отъ начина, по който носи шапката си. Видите ли, че нѣкой намръщи вежди и нахлупи шапката си, ще знаете, че отъ този човѣкъ мѫчно можете да получите нѣщо. Човѣкъ трѣбва да оставя челото си отворено. Човѣкъ съ закрито чело по-скоро може да обере нѣкого, отколкото да даде нѣщо отъ себе си. Обирането всѣкога не подразбира нѣщо лошо. Човѣкъ обира плодоветѣ на една круша и угощава ближнитѣ си. Но и богатиятъ има нужда нѣкога да бѫде обранъ като крушата. Като го обератъ, той олеква и съ това тегло може по-лесно да преплава океана. Едно отъ качествата на природата е пълното разнообразие. Тя не обича еднообразието и застоя. Роди ли едно дърво плодове, тѣ трѣбва да се обератъ. Останатъ ли на дървото, тѣ ще презрѣятъ и окапятъ. Паднатъ ли на земята, тѣ ще изгниятъ. Природата обича сѫщо така изобилието. Тя щедро дава, за да се ползуватъ отъ благата й всички живи сѫщества. Кой бере плодоветѣ на дърветата, природата не се интересува. За нея е важно, като дойде човѣкъ при дървото, да знае, какъ и отде да бере плодоветѣ му. За нея е важно, който отива на извора, да знае, какъ и отде да пълни сѫда си. Не знае ли това, той ще остане съ празенъ сѫдъ. Като се натъкватъ на противоречия, мнозина се запитватъ : Господъ не знае ли нуждитѣ, трудноститѣ ни? Защо не ни се притече на помощь? Господъ знае всичко, но човѣкъ самъ трѣбва да разреши задачитѣ си. Учительтъ преподава на ученика си, но той самъ учи. Работата, която е за мѫжа, самъ трѣбва да я свърши. Като не му се работи, той очаква на жена си, тя да свърши всичко за него. Другаде жената оставя работата на мѫжа си, той да я свърши вмѣсто нея. И едното, и другото положение не се позволяватъ. Мѫжътъ не иска да слугува, и жената не иска да слугува, поради което започватъ да спорятъ. Тѣ искатъ другь нѣкой да имъ слугува. Като се родятъ деца, родителитѣ очакватъ на тѣхъ, да имъ слугуватъ, да ги гледатъ на старини, но не излиза така. И децата подържатъ философията на родителитѣ си, и тѣ търсятъ слуги. Въ края на краищата всички се разочароватъ едни отъ други и казватъ, че животътъ нѣма смисълъ. Какво представя слугата? Да бѫдешъ слуга, това значи, да бѫдешъ служитель на нѣщо по-високо отъ себе си. Слугуването е изразъ на правата мисъль. Който знае да служи, той има права мисъль. Който не може да служи правилно на себе си и на окрѫжаващитѣ, той нищо не може да постигне. За онзи който разбира живота, слугуването е приятна работа. Въ този смисълъ и молитвата е работа. Да се молишъ съзнателно, това значи, да отправяшъ енергиитѣ си къмъ Разумното въ свѣта. Накѫде е Разумното : нагоре, надолу, на изтокъ или на западъ? Дето е Разумностьта, тамъ е истинската посока, която може да бѫде изтокъ, западъ, северъ, югъ — безразлично. Ние не държимъ за външната посока, но за смисъла на нѣщата. Дълбоката, истинска молитва се приема всѣкога, независимо това, какъ и откѫде иде. Когато молитвата на човѣка се приема, това показва, че телефонътъ за горния свѣтъ е билъ отворенъ. Не се ли приема молитвата му, телефонътъ за горния свѣтъ е билъ затворенъ. Мнозина казватъ, че и безъ молитва може да се живѣе. Не, безъ молитва не може. Колкото е възможно безъ дишане, безъ ядене, безъ мисъль, безъ чувства, безъ работа, толкова е възможно и безъ молитва. Спре ли единъ отъ тия процеси, цѣлиятъ животъ спира. Човѣкъ е сложна машина, за подържането на която сѫ нужни различни енергии. Следователно, като живѣе, човѣкъ се нуждае отъ въздухъ, отъ храна, отъ мисъль, отъ чувства, отъ действия, отъ молитва. Отнемете ли му едно отъ тия нѣща, той се осакатява. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ трѣбва да прилага всички сили, които сѫ вложени въ него, да се упражнява. Ако се упражнява постоянно и съ любовь, той може да развие мисъльта си така, че чудеса да прави съ нея. Ще кажете, че искате доказателства, да видите силата на мисъльта. Като работи въ тази область, всѣки самъ ще провѣри това, нѣма защо да му се доказва отвънъ. За всѣко нѣщо има различни начини на доказване. Какъ ще докаже богатиятъ, че е богатъ? Ако е щедъръ, той ще подпише единъ чекъ отъ нѣколко хиляди лева и ще каже : Идете съ този чекъ въ Народната банка и си послужете съ тази сума, както искате. Чекътъ не е ли доказателство за богатството на този човѣкъ? Следователно, всѣко нѣщо, всѣка идея може да се докаже, но по специфиченъ начинъ. Какъ ше докажете, запримѣръ, какво нѣщо е Богъ? Идеята за Бога е отвлѣчена. Единствениятъ конкретенъ образъ за Бога е слънцето. Всѣки знае, какво носи слънцето за човѣка, а същевременно и за всички живи същества. Чрезъ свѣтлината и топлината си слънцето носи животъ, радость, подемъ на духа. Слънцето осмисля нѣщата. Какви съ научнитѣ теории за слънцето, това е другъ въпросъ. Важно е, какъ се отразява слънцето върху човѣка въ този видъ въ който той го вижда и възприема. На същото основание казвамъ : За човѣка е важно, каква идея има той самъ за Бога, непосрѣдствено съградена въ него, а не какво ученитѣ и философитѣ казватъ. Ако човѣкъ би приелъ въ себе си идеята за Бога, както философитѣ я развиватъ, умътъ му би се разстроилъ. Кой каквато идея има за Бога, нека я държи въ ума си. Ако тази идея единъ день се разшири, толкова по-добре за него. Каже ли нѣкой, че Богъ не сѫществува, подразбирамъ, че неговото небе е облачно, слънцето е скрито, и той не го вижда. Щомъ облацитѣ се разпръснатъ, слънцето ще блѣсне на хоризонта, и човѣкъ ще го види. Така и Богъ ту се скрива, ту излиза на човѣшкия хоризонтъ. Ще дойде день, когато слънцето на човѣшкия животъ ще грѣе постоянно, нѣма да залѣзва и да изгрѣва. Богъ е първиятъ. Който е промислилъ за човѣка. Той постоянно го държи въ ума си, има предъ видъ неговитѣ нужди и ги задоволява. Задачата на човѣка е да съзнае, защо е дошълъ на земята, кой го е изпратилъ. Той е дошълъ на земята да бѫде проводникъ на Божественитѣ мисли. Не е ли проводникъ на тия възвишени мисли, той спира въ себе си течението на живота. Безъ тия мисли той е подобенъ на човѣкъ безъ дробове, безъ стомахъ, безъ мозъкъ. Както храната е необходима за стомаха, въздухътъ — за дробоветѣ, мисъльта — за мозъка, така и Божественитѣ мисли сѫ необходими за изграждане на духовното тѣло въ човѣка. Безъ духовно тѣло човѣкъ е осакатенъ. Животътъ се предава чрезъ въздуха, чрезъ водата, чрезъ храната, чрезъ мисъльта и чрезъ чувствата. Разбере ли живота, човѣкъ ще разбере и любовьта. Разбере ли любовьта, ще разбере и мѫдростьта, и истината. Щомъ разбере тия нѣща, човѣкъ може да живѣе разумно. Каквато работа предприеме разумниятъ, добре ще я свърши. Той познава езика и на приятеля, и на неприятеля и знае, какъ да се справя. Дали е търговецъ, свещеникъ, учитель, дипломатъ, държавникъ, той знае, какъ да постѫпва. Мнозина отричатъ дипломацията. Тѣ намиратъ въ дипломацията нѣщо неискрено. Тѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ, прѣмъ въ отношенията си. Човѣкъ трѣбва да бѫде прѣмъ, но разуменъ, да знае, кога и какъ да говори. Разумностьта изключва злото, грубото, нечистото. Разумниятъ цени хората като себе си. Той знае, че неговото благо е благо и на ближния му, затова е внимателенъ и предвидливъ въ постѫпкитѣ си. Той разбира смисъла на живота и го цени. Не само разумниятъ, но всѣки човѣкъ разбира, какво нѣщо е животътъ. Думата „животъ“ е съставена отъ две срички : животъ. Ударението пада на втората сричка, но силата е въ първата. Като ученици, прилагайте пѣнието въ живота си. Каквато работа предприемете, пѣйте. Който пѣе, той има условия да мисли добре ; като мисли добре, и работитѣ му ще се нареждатъ добре. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 30. Лекция отъ Учителя, държана на 19 мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  14. От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Идейната обичь Размишление. Ще прочета 5. глава отъ Посланието къмъ Солунянитѣ. Прочетената глава отъ Посланието е писана приблизително преди две хиляди години. Като четете тази глава, вие виждате, че съзнанието на тогавашнитѣ хора не е било по- далечъ отъ съзнанието на сегашнитѣ. Разликата между тогавашнитѣ и сегашнитѣ хора е въ културата. Сегашнитѣ хора сѫ по-културни. Разликата между еднитѣ и другитѣ е такава, каквато е между бедния и богатия човѣкъ. Бедниятъ е просто облѣченъ, а понѣкога съ скѫсани дрехи и обуща ; богатиятъ е облѣченъ съ нови, скѫпи дрехи и обуща, съ пръстени на ржцетѣ, съ копринена риза и т. н. Разликата между тогавашнитѣ и сегашнитѣ хора е такава, каквато е между учения и простия. Съвременниятъ ученъ се е специализиралъ по известенъ отрасълъ отъ науката, носи титла докторъ по математика, по естественитѣ науки, по физика, по химия и т. н. Ако нѣкой отъ тогавашнитѣ хора живѣе днесъ на земята, ще мине за простъ човѣкъ. Обаче, по онова време той е билъ ученъ. Тогава сѫ изучавали кабалата. Ученитѣ сѫ били кабалисти, пророци, гадатели. Свѣтътъ е билъ пъленъ съ гадатели и пророци, които сѫ тълкували, какво, говорятъ боговетѣ. И днесъ има много пророци и гадатели въ свѣта. Тѣ тълкуватъ значението на слънчевитѣ петна за земята. Едни отъ тълкуванията на миналитѣ пророци се сбѫдваха, други не се сбѫдваха. И днесъ е сѫщото. Обясненията на нѣкои учени за значението на слънчевитѣ петна излиза вѣрно, а на други не излиза вѣрно. И въ миналото, и днесъ земята се върти около слънцето и около осьта си, а заедно съ нея и хората се въртятъ. По онова време радиото не бѣше известно, но много хора имаха свое вѫтрешно радио, чрезъ което виждаха и чуваха това, което ставаше въ пространството. Тѣ бѣха ясновидци и яснослушащи. Какво представятъ ясновиждането и яснослушането? Тѣ сѫ подобни на радио - апарата, съ който съвременнитѣ хора си служатъ. Всѣки иска да има радио, да слуша, какво става по свѣта. Не е достатъчно само човѣкъ да има радио, но той трѣбва правилно да го инсталира. Не е ли добре инсталирано, хората се оплакватъ отъ него, че ги заболѣла глава, и търсятъ лѣкарь да имъ помогне. Отъ какво страдатъ? Отъ главоболие. Радиото имъ бръмчи силно въ главата. Съ други думи казано : когато въ главата на човѣка дойде нѣкаква идея, отъ която не може да се освободи, той веднага търси лѣкарь. Лѣкарьтъ дойде съ своята спринцовка, направи нѣколко инжекции, и по този начинъ прекѫсва инсталацията. Отъ две хиляди години насамъ хората работятъ старателно да прекѫснатъ инсталацията на своето вѫтрешно радио — не искатъ да бѫдатъ ясновидци и яснослушащи. Съ помощьта на сегашното радио нѣкой учени опитватъ пулса, на човѣка отдалечъ. Особено това правятъ съ авиаторитѣ. Като опитватъ пулса имъ отдалечъ, тѣ познаватъ състоянието на авиатора. Такова свойство има и вѫтрешното радио. Сегашнитѣ хора извадиха вѫтрешното радио отвънъ. Понеже мѣстото му въ главата е малко, тѣ не можаха да търпятъ шума му и го извадиха отвънъ. Като не могатъ да издържатъ шума на радиото, нѣкои хора полудяватъ. Нѣкой нагласилъ радиото си, слуша музика отдалечъ нѣкѫде и казва, че била ангелска. Музика, която предизвиква главоболие, не е ангелска. Наука и религия, които причиняватъ главоболие и разстройватъ човѣка, не сѫ ангелски. Това сѫ опити само, които не сѫ дошли още до положението на истинската наука и религия. Истински ученъ е този, за когото природата оживява. Канаритѣ, планинитѣ, земнитѣ пластове му проговарятъ. Той чете по тѣхъ живота на миналитѣ поколѣния като по книга. Който знае да чете по земнитѣ пластове, канари и планини, той може да се домогне до човѣшката речь и мисъль отъ хиляди години насамъ. На земнитѣ пластове е написана цѣлата история на земята отъ началото на създаването и досега. Съвременнитѣ геолози четатъ по земнитѣ пластове, по тѣхнитѣ огъвания и наклонявания, презъ какви перипетии е минала земята. Обаче, тия данни не сѫ абсолютно вѣрни. Какъ сѫ наредени пластоветѣ отвънъ, това е едната страна на науката ; важно е, обаче, какво е тѣхното вѫтрешно положение. Една книга е ценна отвънъ, но още по-ценно е нейното съдържание. Да цените книгата по външностьта и, това е все едно да се произнасяте за онзи свѣтъ по това, което знаете за физическия свѣтъ. Като не могатъ да проникнатъ въ онзи свѣтъ, мнозина мислятъ, че като умратъ, тогава ще знаятъ, какво представя онзи свѣтъ. Тѣ не знаятъ, че ако нѣматъ духовна свѣтлина, като умратъ, нѣма да виждатъ нищо, слѣпи ще бѫдатъ. За да вижда нѣщата въ онзи свѣтъ, човѣкъ трѣбва да е изработилъ своето духовно тѣло, а сѫщевременно да има приятели, които да го обичатъ. Духовното тѣло представя инструменти съ който човѣкъ може да си служи на онзи свѣтъ. Нѣкои мислятъ, че като умратъ, ще се освободятъ отъ мѫчнотиитѣ и страданията, които сѫ имали на земята. Тѣ сѫ прави, само когато сѫ развили своето духовно тѣло. Не сѫ ли развили духовното си тѣло. тѣ ще се намѣрятъ въ положението на инвалиди. Съвременнитѣ хора живѣятъ на земята и мислятъ главно за земния животъ. Малцина се замислятъ за онзи свѣтъ. Освенъ за своето физическо тѣло, малцина работятъ съзнателно и за духовното си тѣло. Като живѣе на земята, добре е човѣкъ да мисли за физическото си тѣло, но следъ като живѣе 50—60 години и замине за другия свѣтъ, нѣма ли да се намѣри въ положението на търговецъ, който е работилъ усърдно съ капитала си цѣли 60 години и единъ день фалира и остава безъ стотинка? Човѣкъ трѣбва да живѣе съзнателно, да изработи своето духовно тѣло, съ което да продължи живота си на онзи свѣтъ. Затова, именно, е дошълъ на земята. Като съзнава задачата си на земята, човѣкъ може да работи спокойно, безъ тревоги и безпокойства. Ако се тревожи, той нѣма да постигне нищо. Какво дете ще роди онази майка, която презъ всичкото време на своята бременность постоянно се тревожи и безпокои ? Детето, което се ражда отъ такава майка, ще бѫде слабо, хилаво, не може да издържа на мѫчнотиитѣ въ живота. Съмненията, тревогитѣ, обезсърдченията сѫ условия, които прѣчатъ за развитието на човѣшката душа и на човѣшкитѣ идеи. Всѣка идея, която се е заченала и расла при такива условия, не може да устои. Тя ще бѫде плодъ преждевременно падналъ на земята и изгнилъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. За да не се осакатява, човѣкъ трѣбва да храни мислитѣ, чувствата и желанията си съ чиста храна, която да помага на тѣхното правилно растене и развиване. Докато е младъ, човѣкъ обича хората, радва се на тѣхнитѣ успѣхи, вѣрва въ Бога. Щомъ остарѣе, той започва да се обезвѣрява, да се съмнява въ доброто и счита, че онова, въ което е вѣрвалъ, и на което се е надѣвалъ, било празна работа. Не, и въ младини, и въ старини човѣкъ трѣбва да има едно положително вѣрую, да не се обезвѣрява. Дали е младъ или старъ, беденъ или богатъ, човѣкъ трѣбва да има една основна идея въ живота си, въ която никога да не се разколебава. Какво печели богатиятъ, ако вѣрва въ своето богатство ? Той вѣрва, че богатството му дава условия да постигне всичко, каквото желае. Какво ще стане съ неговата вѣра, когато изгуби богатството си ? Бедниятъ пъкъ вѣрва, че като сиромахъ постоянно ще живѣe въ ограничения. Какво ще стане съ неговата вѣра, ако нѣкога забогатѣе? Добре е човѣкъ да вѣрва, но така, че никога да не се разколебава. Всѣки човѣкъ не може да вѣрва. Защо ? Органътъ на вѣрата не е добре развитъ въ него. Нѣма ли този органъ въ себе си, вѣрата може да го спъне. Ако младъ, но сиромахъ момъкъ се влюби въ царската дъщеря и вѣрва, че може да се ожени за нея, тази вѣра ще го спъне. Защо ? Защото. като не може да постигне желанието си, той ще се разочарова. Защо този момъкъ не обича царската дъщеря, безъ да желае да се ожени за нея ? Защо не е готовъ да и стане слуга ? Трѣбва ли човѣкъ да пожелава любовьта само за себе си ? Когато види Бога, когато почувствува любовьта Му, човѣкъ трѣбва да е готовъ да Му служи, а не да Го обсебва. Никой не може да задържи любовьта за себе си, ни- кой не може да я обсеби. — Ама не мога да живѣя безъ любовьта. — Наистина, човѣкъ не може да живѣе безъ любовьта, но никой не му дава право, като види, че тя се изявява чрезъ нѣкоя форма, да я пожелае за себе си. Любовьта ражда живота, но животътъ трѣбва да бѫде осмисленъ. Да познаете любовьта само отвънъ, това е едно, а да я познаете и вѫтрешно, като животъ, който е вложенъ въ васъ, това е друго нѣщо. Следователно, домогнете ли се до любовьта, вие трѣбва да се освободите отъ всѣкакво користолюбие. Само онзи може да служи на любовьта, който е дошълъ до пълно самоотричане въ живота. Какво значи да се самоотрече човѣкъ? Самоотричането подразбира отказване отъ онова, което е неестествено въ живота : пияницата трѣбва да се откаже отъ пиянството, скѫперникътъ — отъ скѫперничеството, безвѣрникътъ — отъ безвѣрието, крадецътъ — отъ желанието си да краде. Какво трѣбва да постави човѣкъ на мѣстото на изхвърленитѣ желания въ себе си? Той трѣбва да ги замѣсти съ естествени, положителни желания. Пиенето на вино, на ракия трѣбва да се замѣсти съ пиене на вода ; скѫперничеството съ готовность за даване, за жертви; безвѣрието — съ вѣра, желанието да краде — съ желание за даване. Користолюбието се крие въ неестественитѣ желания на човѣка. Защо човѣкъ да не се вдъхнови отъ любовьта, а трѣбва да пожелае да я обсеби? Само онзи е разбралъ любовьта, който се вдъхновява отъ нея и работи : за нея. Посети ли го веднъѫъ, тя остава при него завинаги. Започне ли човѣкъ да страда, че не може да обсеби любовьта, да я задържи само за себе си, той е на кривъ пѫть. Да пожелава човѣкъ любовьта за себе си, това значи, да я направи слугиня. Какъ е възможно любовьта да стане слугиня на кого да е, когато тя е въ състояние да изпрати най-малко десеть слуги да му служатъ? Всички слуги служатъ на любовьта. Доброволно тя може да служи, но насилствено — никога. Сегашнитѣ богати сѫ били нѣкога влюбени въ Бога, слугували сѫ Му, затова сега Той ги направилъ богати, да разполагатъ съ пари, за да помагатъ на хората. Следователно, искате ли да станете богати, влюбете се въ Господа, отворете сърдцето си за царската дъщеря, т. е. за любовьта, и тя ще ви даде пари, имоти, слуги. Любите ли царската дъщеря, ще имате, каквото желаете. И тъй, две теории сѫществуватъ за обяснение на богатството. Споредъ едната теория човѣкъ може да стане богатъ, ако се влюби въ Господа. Споредъ индуската теория човѣкъ може да бѫде богатъ, само ако живѣе добре. За да живѣе добре, човѣкъ все трѣбва да има нѣкого предъ видъ. И тогава, ако живѣе за Бога, отъ любовь къмъ Него, тази теория се слива съ първата. Човѣкъ обича Бога, и Богъ го обича, защото е изразъ на Неговата мисъль и на Неговитѣ чувства. На сѫщото основание човѣкъ обича ближния си дотолкова, доколкото той отразява неговата мисъль Човѣкъ обича ближния си, докато може да се оглежда въ него. Значи, ближниятъ ви е огледало, въ което вие се оглеждате. Потъмнѣе ли това огледало, т. е. престане ли да отразява вашия образъ, любовьта ви къмъ него изчезва. Обичате ли по този начинъ, вие сте намѣрили своя приятель. Всѣки търси приятели, които да бѫдатъ отзвукъ на неговитѣ мисли, чувства и желания. Законътъ е вѣренъ и по отношение на Бога. Човѣкъ е любимъ на Бога, докато може да отразява Неговитѣ мисли и желания. Той трѣбва да бѫде огледало, Богъ да се оглежда въ него. Щомъ Богь обича човѣка, и той Го обича. Въ този смисълъ, човѣкъ е огледало за Бога, и Богъ — за човѣка. Като се оглежда въ лицето на Бога, човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ. Не е ли красивъ, той самъ ще Го отбѣгва. За да могатъ свободно да се оглеждатъ въ лицето на Бога, като въ огледало, хората трѣбва да бѫдатъ красиви. Сега, като говоря за любовь къмъ Бога, азъ имамъ предъ видъ проявата на любовьта като принципъ, а не като чувство, което, само по себе си, е преходно. Като обичате нѣкого, вие сте готови на голѣми жертви за него : храните го, обличате го, пращате го на училище да учи, но това още не е любовь. Казано е, че любовьта ражда живота. Значи, да любишъ нѣкого, това значи, да го освободишъ отъ смъртьта, отъ всички ограничения. Ограниченията, отъ които човѣкъ страда, сѫ резултатъ на човѣшкия животъ. Ето защо, докато не излѣзе отъ човѣшкия животъ и влѣзе въ Божествения, човѣкъ нѣма да разбере, какво представя идейната любовь. Щомъ не може да разбере идейната любовь, човѣкъ не може да се ползува отъ благата на живота. Той ще бѫде потопенъ въ тѣхъ, безъ да може разумно да ги използува. Какъвъ човѣкъ е този, който е потопенъ въ блага, а не може да се ползува отъ тѣхъ? Той е човѣкъ, който не обича да работи, нито да учи. За да придобие известни блага, човѣкъ трѣбва да работи. За да придобие нѣщо, човѣкъ трѣбва да има любовь въ себе си. Слугата може да придобие нѣщо отъ господаря си, ако го обича. Какво правятъ хората, когато обичатъ нѣкого ? Тѣ му се радватъ, посрѣщатъ го добре ; ако получаватъ писма отъ него, тѣ ги четатъ и препрочитатъ по нѣколко пѫти. Не обичатъ ли нѣкого, тѣ не го приематъ въ кѫщи, не му се радватъ ; получатъ ли писмо отъ него, тѣ веднага го изгарятъ. Като изгарятъ писмата му, съ това тѣ искатъ да кажатъ, че неговитѣ чувства се нуждаятъ отъ огънь, т. е. отъ пречистване. Когато се изгори, любовното писмо отива въ невидимия свѣтъ, между разумнитѣ сѫщества. Тѣ разглеждатъ праха на това писмо, анализиратъ го и се чудятъ, защо хората на земята приематъ една любовь, а друга не приематъ. Отъ Божествено гледище, на любовьта трѣбва да се отговаря съ любовь. Не се ли отговаря на любовьта съ любовь, това показва, че има нѣкакви причини. Човѣкъ трѣбва да изучава тия причини, за да си обяснява правилно явленията въ живота. Днесъ иде новата раса — шестата раса, въ която мѫжетѣ и женитѣ ще се разбиратъ. Колкото повече промѣни претърпяватъ, толкова по-добре ще се разбиратъ. Идеитѣ на хората трѣбва коренно да се измѣнятъ. Въ сърдцата имъ пъкъ трѣбва да влѣзе любовьта. Влѣзе ли любовьта въ сърдцата имъ, тя ще изхвърли навънъ всѣкакво користолюбие. Любовьта не търпи никакво користолюбие на пѫтя си. Най-малкото користолюбие въ човѣка е въ състояние да произведе голѣма реакция въ свѣта на любовьта. Най-малкото отрицателно чувство — умраза, завистъ, безвѣрие, съмнение е въ състояние да прекѫсне пѫтя на любовьта. Щомъ любовьта изчезне отъ човѣка, неговиятъ животъ е неестественъ. И като резултатъ на този животъ се явяватъ редъ болести и страдания. И днесъ, когато се натъквате на мѫчнотии и нещастия, на страдания и болести, ще знаете, че причината за това е отсѫтствието на любовьта въ живота. Дето любовьта отсѫтствува, тамъ владѣе пълна анархия и безпорядъкъ. Влѣзе ли любовьта въ живота, редътъ и порядъкътъ се възстановяватъ. Ние говоримъ за безкористната любовь, защото тя прави човѣка силенъ. Ако има нѣщо забележително въ характера на Христа, това е Неговото смирение, търпение и безкористие. Той слѣзе на земята, за да приеме най-долното положение. Той трѣбваше да слѣзе отъ своето величие, да приеме човѣшка форма, да покаже на хората, какво значи смирение. И въ този образъ Той трѣбваше да понесе най-голѣмитѣ поругания, докато най-после Го разпнаха. Тукъ Той показа велико търпение. Безъ да пороптае, безъ да се усъмни, Той търпеливо понесе своитѣ страдания. Презъ цѣлия си животъ Христосъ даде примѣръ на пълно безкористие. Той лѣкуваше, учеше хората, безъ да очаква нѣщо отъ тѣхъ. Благодарение на това безкористие Христосъ можа да понесе такива страдания, каквито никой човѣкъ досега не е изпиталъ. Христосъ е проповѣдвалъ на свѣта великъ моралъ. Христовото учение — учението на любовьта е ценно за всички времена и епохи. Съвременнитѣ хора казватъ, че учението на Христа е неприложимо. Защо е неприложимо ? Защото имъ липсва нѣщо. Благодарение на живота на своитѣ дѣди и прадѣди, тѣ сѫ изгубили нѣщо ценно въ себе си. Днесъ почти всички хора страдатъ отъ известенъ недоимъкъ въ мозъка. Мѫчно се набавя мозъчното вещество. Съвременното поколѣние, както и бѫдещитѣ поколѣния, трѣбва да работятъ съзнателно върху себе си, да водятъ добъръ животъ, за да придобиятъ това, което сѫ загубили. Като наблюдавамъ хората, виждамъ, че на нѣкои отъ тѣхъ носоветѣ не сѫ правилни, на други — ушитѣ, на трети — очитѣ, на четвърти — веждитѣ. Отъ тази неправилность сѫдя, кой кѫде се е отклонилъ въ миналото. Казано е въ Писанието : „Когато дойде Духътъ на истината, Той ще ни научи, какво да правимъ.“ Това значи : когато Божественото въ човѣка се събуди, той ще знае, какъ да работи и какво да изправя въ себе си. Сегашнитѣ хора иматъ различни слабости, вследствие на което постоянно се изкушаватъ. Дайте на нѣкого да занесе нѣкѫде една кошница зрѣли, хубави череши и вижте, дали нѣма да вземе поне една череша. Като носи черешитѣ, той ще каже : Ще си взема една череша, да ги опитамъ, какви сѫ. Нѣма нищо престѫпно въ това, че е взелъ една череша, но по-добре би било, ако не бѣше се изкусилъ. Споредъ закона на любовьта, като занесе черешитѣ на опредѣленото мѣсто, той ще получи цѣла чиния череши, добре измити. Какъвъ ще бѫде моралътъ на хората отъ шестата раса ? Като носи кошница съ череши, новиятъ човѣкъ ще ги занесе на опредѣленото лице, безъ да хапне изъ пѫтя отъ тѣхъ. Бѫдещиятъ моралъ изключва всѣкакво изкушение. Изкуство е човѣкъ да пренася Божиитѣ блага отъ едно мѣсто на друго, безъ да се изкушава. За да не изпада въ изкушения, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да не се връща къмъ атавистическитѣ състояния на миналото. Той трѣбва да приложи мисъльта, чувствата и волята си, за да преодолява всички свои слабости и недѫзи. Трѣбва ли човѣкъ за своитѣ слабости да се оправдава съ възпитанието си, съ лошитѣ условия, или съ лошото си наследство? Щомъ има умъ — да мисли, сърдце — да чувствува и воля — да прави добро, човѣкъ съ нищо не може да се оправдае. Днесъ повечето хора прилагатъ кражбата и на физическия, и въ сърдечния, и въ умствения свѣтъ и следъ това се оправдаватъ, че имали слабости. Ако се оправдавате съ слабоститѣ си, защо носите името „човѣкъ“ ? Кражбата е насилие, а като хора, които се стремятъ къмъ свобода, вие трѣбва да се откажете абсолютно отъ кражбата, въ каквото поле да е извършена. Хората на шестата раса ще иматъ пълно довѣрие помежду си. Който да влѣзе въ дома имъ, тѣ ще се радватъ, че ги е посетилъ. А той, както да намѣри кѫщата, отворена или затворена, еднакво ще се радва. Той посещава единъ домъ съ цель да внесе нѣщо ново, красиво въ него, а не да изнесе. Новиятъ животъ изисква жертви. Човѣкътъ на шестата раса живѣе повече за другитѣ, отколкото за себе си. Да живѣешъ за другитѣ хора, това значи, да виждашъ проявлението на Бога въ множеството. Но Богъ се проявява и въ единството. Като люби Бога, човѣкъ ще Го вижда и въ едно лице, и въ много лица. Понѣкога Богъ се оттегля и отъ единицата, и отъ множеството. Божественото въ човѣка го прави обиченъ. Оттегли ли се Божественото отъ него, и хората се оттеглятъ. Човѣкъ постоянно се пълни и празни. Днесъ го виждате пъленъ съ красиви и възвишени чувства, а на другия день е изпразненъ вече. Това е човѣкътъ на промѣнитѣ, на приливитѣ и отливитѣ. Истинскиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде изворъ, постоянно да дава. Едно отъ качествата на великата любовь е даването. Придобиете ли това качество, вие ще запазите Божественото въ себе си. Безъ него вие всичко ще изгубите и, въ края на краищата, животътъ ви ще се обезсмисли. Когато Божественото посети човѣка, той трѣбва да бѫде готовъ да забрави всичко: задължения, умраза, неразположение, недоволство. Сърдцето му трѣбва да се разшири и да приеме всички въ себе си. По този начинъ само той ще разбере, какво представя идейната любовь. Като се говори на хората за тази любовь, тѣ се страхуватъ да не стане нѣкаква промѣна въ живота имъ, да загубятъ своята личность. Нищо нѣма да загубятъ. Защо? Защото идейната любовь е Божията Любовь, и като такава, тя включва всичко въ себе си. Направете опитъ да дадете мѣсто на тази любовь въ душата си и ще видите, че цѣлиятъ свѣтъ ще се открие предъ васъ. Тогава братътъ и сестрата нѣма да бѫдатъ форми, лица за васъ, но ще бѫдатъ души, съ които всѣкога ще се разбирате. Мойсей каза на евреитѣ да възлюбятъ Господа, но тѣ не изпълниха този законъ, заради което и до днесъ страдатъ. Христосъ каза на тогавашнитѣ вѣрващи да възлюбятъ Господа, но и тѣ не изпълниха закона. Днесъ и на васъ се казва да възлюбите Господа. Ако и вие не изпълните този законъ, страданията ви ще бѫдатъ по-голѣми отъ тия на миналитѣ поколѣния. Сега, нека се явятъ нѣколко души кандидати, които да приложагъ Божията Любовь безъ страхъ. Кандидатитѣ трѣбва да бѫдатъ нито много млади, които да сѫ влюбени въ свѣта, нито много стари, които да напущатъ свѣта разочаровани. Онѣзи, които се решатъ да приложатъ Божията Любовь, трѣбва да знаятъ, че не ги очаква щастие. Да живѣете съ великата любовъ, това значи, да живѣете на небето. Който отива на небето, той не може да бѫде щастливъ. Защо? Защото трѣбва да съблѣче старитѣ си дрехи, които сѫ здраво сраснали за кожата му. Щомъ съблича тия дрехи, той неизбѣжно ще изпита голѣми болки. Не може човѣкъ да не страда, щомъ дератъ кожата му. Кажете ли, че можете да отидете на небето, безъ да събличате старитѣ си дрехи, вие ще останете въ свѣта, привидно щастливи. Тъй щото, сега искамъ отъ васъ трима души кандидати. Тѣ трѣбва да бѫдатъ герои, да носятъ земята на гърба си. Ако при това положение тѣ не се колебаятъ, задачата имъ е свършена. Човѣкъ успѣва въ работитѣ си, когато не се колебае. Двама царе имали по единъ добъръ приятель. Тѣ се хвалили съ приятелитѣ си, че били готови да направятъ за тѣхъ всичко, каквото имъ се заповѣда. Единъ день царетѣ решили да подложатъ чувствата имъ на изпитъ. Първиятъ царь казалъ на приятеля си : Качи се на тази канара и се хвърли оттамъ. Той чулъ думитѣ на царя, но си мислѣлъ : Възможно ли е моятъ господарь да ме подлага на такова изпитание ? Не знае ли, че като се хвърля отъ канарата, ще се убия ? Той тръгналъ къмъ канарата, но постоянно се обръщалъ назадъ, да види, нѣма ли царьтъ да му заповѣда да се върне. Като видѣлъ това, царьтъ му казалъ : Спри! Достатъчно е толкова. Вториятъ царь направилъ сѫщия опитъ съ приятеля си. Като чулъ заповѣдьта на своя царь приятельтъ му веднага се отправилъ къмъ канарата, безъ никакво колебание, и се хвърлилъ отгоре. Въ подножието на канарата стояли двама души, слуги на царя, които веднага го поели. Вториятъ приятелъ издържалъ изпита си, защото не мислилъ за себе си. Той не мислилъ и за крайната цель на своя господарь. На сѫщото основание казвамъ и на васъ : Възлюбете Господа съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила и не мислете за крайната цель на живота. Като живѣете, ще страдате, ще се мѫчите, ще воювате, ще падате, ще ставате, но не се стремете да си обяснявате, защо става това. Много философи, учени, поети сѫ писали върху смисъла на живота, но никой нищо не е могълъ да открие. Ка къвъ е замисълътъ на Бога, никой не знае. Смисълътъ на живота се заключава въ това да възлюбишъ Господа и да бѫдешъ едно съ Него и въ множеството, и въ единството. Постигнешъ ли това, ти ще разберешъ донѣкѫде поне крайнитѣ цели на Битието. И тъй, искамъ трима души кандидати, които сѫ готови да изпълнятъ всичко, каквото имъ се казва, безъ да се колебаятъ, безъ да питатъ, защо трѣбва да направятъ това или онова, безъ да се обръщатъ назадъ. Това, което предлагамъ, е лотария, въ която печелятъ само трима души. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 29. Лекция отъ Учителя, държана на 12 мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  15. От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Доброто значение Размишление. Ще прочета 119. Псаломъ, буква К—Кофъ. Сега, като чета този Псаломъ, разбиратъ ли го всички? Ако онзи, който е писалъ Псалома, е между васъ, ще го разбере ли ? И той, като васъ, ще слуша и ще си каже : Какво ли е искалъ да изнесе Псалмопѣвецътъ съ този Псаломъ ? Значи, Псалмопѣвецътъ е писалъ нѣщо, отъ което се ползуватъ повече другитѣ, отколкото той самъ. И портокалътъ, и лимонътъ, и ябълката сѫ изработили онова, което сѫ искали и разбирали, но други се ползуватъ отъ тѣхната работа, а не тѣ сами. Следователно, когато човѣкъ се стреми да направи нѣщо, както той разбира, въ края на краищата, други ще се ползуватъ отъ неговата работа, а не той самъ. Нѣкой иска да постигне нѣщо велико, да стане богатъ, ученъ, силенъ. Той прави редъ усилия, за да постигне това, което желае, но, въ края на краищата, други се ползуватъ отъ неговото постижение. Тѣ изяждатъ постижението му, както ядатъ плода на нѣкое дърво. Дървото само ли яде плодоветѣ си? Тъй щото, искате ли да придобиете нѣщо, ползувайте се отъ това, което е неразбрано за васъ, а разбрано за другитѣ; ползувайте се отъ това, което е лошо за васъ, а добро за другитѣ. Съвременниятъ човѣкъ си служи съ две мѣрки въ живота : едната мѣрка прилага къмъ себе си, а другата — къмъ окрѫжаващитѣ. Споредъ първата мѣрка едни нѣща сѫ добри, а споредъ другата — не сѫ добри. Съ други думи казано : това, което е добро за даденъ човѣкъ, за другъ не е добро. Или, ако нѣщо е добро за човѣка, не е добро за животнитѣ. Запримѣръ, за нѣкой човѣкъ е добре да заколи една кокошка, да я очисти, да я опече и да седне около нѣкой студенъ планински изворъ, да си хапне и пийне. Обаче, за кокошката това не е добре. Понѣкога учениятъ казва, че молитвата не е за него. Само децата, само проститѣ хора трѣбва да се молятъ. Не се минава много време, работата се обръща другояче. Учениятъ, който не признавалъ молитвата, започва да се моли. Защо се моли ? Защото се е намѣрилъ въ трудно, безизходно положение. Той се моли на всички, които го ограничаватъ и измѫчватъ. Като види, че тѣ не влизатъ въ положението му, най-после той се обръща къмъ Бога. Щомъ Богъ го освободи отъ трудното положение, той измѣня вече мнението си за молитвата. Има думи, съдържанието на които за едни хора е обидно, а за други не е обидно. Ония, които се обиждатъ отъ нѣкои думи, не ги забравятъ презъ цѣлия си животъ. Всѣка дума крие въ себе си известна сила, съ която човѣкъ трѣбва да се справя. Ако силата, която се крие въ нѣкоя дума, е отрицателна, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да я превърне. Изкуство е, човѣкъ да знае, какъ да превръща отрицателнитѣ енергии въ положителни. Като ученици, вие трѣбва да различавате силитѣ, които сѫ скрити въ думитѣ. Има думи, които привидно сѫ приятни, сладки като захарьта, но вземете ли ги вѫтрешно, ако не причиняватъ вреда, поне полза не принасятъ. Запримѣръ, външно захарьта е приятна, на вкусъ сладка, но споредъ нѣкои учени, вѫтрешно взета, тя не храни човѣка. Значи, захарьта крие въ себе си нѣкаква лъжа. Има постѫпки, съдържанието на които е подобно на това въ захарьта. Отивате нѣкѫде на гости, дето ви приематъ любезно, съ разположение. Обаче, едва мръднете кракъ да си отидете, веднага чувате задъ васъ да се говори : Защо дойде този човѣкъ да ми отнеме толкова време? Съжалявамъ за изгубеното време. Дано втори пѫть не ми дойде. Искренъ приемъ ли е този? Вие не можете да му кажете истината въ очитѣ, да знае, че сте заети, да не отнима времето ви. Понеже не можете да кажете истината въ очитѣ му, вие я казвате задъ гърба му. Това не е моралъ. Лошиятъ човѣкъ е смѣлъ, всѣкога може да каже истината въ очитѣ на човѣка. Значи, когато казва истината, човѣкъ става лошъ. Когато обикаля истината, той е добъръ. Като отидете нѣкѫде на гости и ви почерпятъ съ кафе и сладко, вие сте доволни,. казвате, че тия хора сѫ добри. Почерпването още не е изразъ на доброта. Това представя външно отношение, което може да има съдържание, а може да бѫде и безъ съдържание. Това още не представя истинско гостуване. Да отидешъ нѣкѫде на гости, това значи, да стане правилна обмѣна. Да отиде човѣкъ на църква, това значи между свещеника и него да е станала правилна обмѣна. Да отиде ученикътъ на училище, и това означава правилна обмѣна между учителитѣ и него. Стане ли тази обмѣна правилно, презъ цѣлия си животъ човѣкъ остава ученикъ. Дето не става правилна обмѣна, тамъ нѣма животъ, нѣма движение, нѣма мисъль, нѣма никакви чувства. Опита ли се човѣкъ да задържи живота, мисъльта и чувствата за себе си изключително, той се намира въ дисонанса на живота. Този дисонансъ показва, че обмѣната не е станала правилно, течението на силитѣ е подпушено нѣкѫде. За да дойде до прави разбирания, до права мисъль, човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно здравъ, да не ставатъ въ него никакви подпушвания. При това положение той ще разбира правилно любовьта и нейнитѣ прояви. Той ще разбира живота въ всичкитѣ му прояви, външни и вѫтрешни. Не е ли здравъ, човѣкъ ще мисли криво. Какво сѫ доброто и злото, въ тѣхния дълбокъ смисълъ, той нѣма да разбира. Какво представя любовьта, сѫщо нѣма да разбира. Той ще живѣе, както му попадне, и ще казва, че всичко е позволено, че човѣкъ е свободенъ да върши, каквото намира за добре. Какво разбираме подъ думата позволени нѣща ? Позволени нѣща сѫ относителнитѣ. Значи, това, което е позволено за здравия, не е позволено за болния ; това, което е позволено за болния, не е позволено за здравия. Следователно, ако нѣкои блага се отказватъ на човѣка, това показва, че тѣ не сѫ за него. Ако той не разбира нѣкои нѣща и не му даватъ възможность да ги разбере, това показва, че умътъ му е слабъ, не сѫ за него. Ако нѣкои постѫпки се забраняватъ на човѣка, това показва, че той нѣма мораленъ устой. Ако забраняватъ на нѣкого известна храна, това показва, че той е боленъ : стомахътъ му не може да асимилира тази храна. Щомъ оздравѣе, той може да яде отъ забранената храна. Ако днесъ не може да се говори на хората за онзи свѣтъ, това показва, че тѣ не сѫ готови да го разбератъ. Каквото да имъ се говори, тѣ ще си го представятъ като живота на земята. Тѣ не могатъ да иматъ друга представа. Ето защо, не е позволено да се говори за духовния свѣтъ на хора, които не сѫ готови да го разбератъ. Влѣзе ли нѣкой неподготвенъ въ духовния свѣтъ, никой нѣма да му обърне внимание. Влѣзе ли нѣкой готовъ да разбира духовния свѣтъ, всички ще станатъ прави, ще го посрещнатъ съ голѣмо уважение. Сѫщиятъ законъ действува и въ свѣта. Когато престѫпникътъ се явява предъ сѫдията, последниятъ седи на стола си спокойно, нѣма намѣрение да му става на крака. Защо? Защото престѫпникътъ носи нѣщо лошо въ себе си. Той е изопачилъ характера си толкова много, че е изгубилъ човѣшкото си достойнство. Влѣзе ли при сѫдията човѣкъ, въ жилитѣ на когото тече царска кръвь, сѫдията веднага става на крака, предлага му столъ и любезно се разговаря съ него. Каквито сѫ отношенията на хората къмъ насъ, такива ще бѫдатъ и отношенията на Бога, на всички разумни сѫщества. Ако характерътъ ни е подобенъ на този на престѫпника, никой нѣма да ни обърне внимание. Ако въ жилитѣ ни тече царска кръвь, всички разумни сѫщества ще ни приематъ съ радость, ще ни укажатъ своето внимание. Сега, като ученици, отъ васъ се изисква чистъ животъ, да облагородите кръвьта си, да станете царе, господари на себе си. Това значи, всѣки день да се влива въ човѣка Божествена енергия. Дойде ли до това положение, човѣкъ започва да разбира добре нѣщата и е готовъ вече на всички жертви, които животътъ изисква отъ него. Безъ жертви животътъ не може да се прояви. Следователно, не живѣе ли споредъ законитѣ на разумната природа, човѣкъ е осѫденъ на катастрофи. Вследствие на това нѣкои отъ пластоветѣ на неговата земя ще се размѣстятъ, теченията на водитѣ му ще се оттеглятъ, и той ще бѫде изложенъ на голѣми лишения и страдания. Не върви ли въ правия пѫть, човѣкъ неизбѣжно ще бѫде изложенъ на голѣми промѣни въ съзнанието си. Тия промѣни пъкъ разклащатъ изцѣло неговитѣ разбирания. Крайно материалистичнитѣ разбирания на много отъ съвременнитѣ хора се дължатъ, именно, на отклоняването имъ отъ правия пѫть. Тѣ сѫ изгубили онова духовно гледане на нѣщата, поради което свеждатъ всичко къмъ обикновения земенъ животъ. Не, животътъ не е само физически, т. е. материаленъ. Животътъ бива органически и психически. Поради сложностьта на живота, казваме, че да живѣе човѣкъ правилно, разумно, това е велика наука. Като говоримъ за добъръ, за разуменъ, за възвишенъ животъ, мнозина се отказватъ отъ него, считатъ го невъзможенъ. Казано е, обаче, че невъзможнитѣ нѣща за човѣка сѫ възможни за Бога. Следователно, даде ли човѣкъ ходъ на Божественото начало въ себе си, невъзможнитѣ нѣща за него ще станатъ възможни. За новия животъ невъзможни нѣща не сѫществуватъ. Тамъ всичко е възможно. Защо? Защото човѣкъ е проявилъ всичкитѣ си добродетели. Защо страдатъ хората, защо ги болятъ зѫбитѣ, за това има редъ причини. Да изнасяме причинитѣ за страданията и нещастията имъ, това значи, да ги освободимъ отъ едно зло, а да ги натъкнемъ на друго. Има смисълъ да се казва истината на хората, но само тогава, когато абсолютно ги освобождаваме отъ злото. Затова е казано, че истината прави човѣка свободенъ. Не е ли готовъ да чуе тази истина, по-добре да се отложи този моментъ. Като живѣе, като грѣши и се изправя, човѣкъ самъ ще дойде до закона за причини и последствия на нѣщата. Свѣтътъ се нуждае отъ разумни хора. Такива трѣбва да бѫдатъ ученицитѣ на окултната школа. Разумностьта на човѣка се изразява въ правилното разглеждане на нѣщата. Като срещне единъ човѣкъ, разумниятъ първо вижда доброто въ него. Що се отнася до неговитѣ отрицателни прояви, той гледа на тѣхъ като на преходни нѣща. Благодарение на своята разумность, той се ползува отъ благата на живота правилно. Разумниятъ разбира законитѣ на живота и ги прилага въ отношенията си къмъ хората. Които не разбиратъ законитѣ на живота, тѣ се дѣлятъ на млади и стари, на учени и прости. Всѣки може да бѫде младъ — отъ него зависи. Младостьта е въ съзнанието на човѣка. Достатъчно е човѣкъ да се чувствува младъ, за да бѫде такъвъ. Щомъ се чувствува младъ, той има силата и духа на младия и проявява неговитѣ качества. Едно отъ качествата на младия е неговата работоспособность. Съвременнитѣ хора остаряватъ преждевременно, защото бързатъ въ всичко : въ ядене, въ движение, въ учение. Тѣ искатъ да успѣватъ бързо : като започнатъ една работа, скоро да я свършатъ. Ако не успѣятъ, тѣ се обезсърдчаватъ, изгубватъ разположение за по-нататъшна работа. Тѣ се подаватъ повече на чувства, отколкото на мисъль. Ако мислѣха повече, тѣ нѣмаше да остаряватъ толкова скоро, а същевременно щѣха да се ползуватъ отъ красотата, която природата е вложила въ всѣко нѣщо. Запримѣръ, като вземете единъ плодъ, не бързайте да го изядете изведнъжъ, но разгледайте го внимателно. Спрете се върху формата, цвѣта му и вижте, какво ще почувствувате. Като го подържите известно време въ ръката си, вие ще възприемете ония сили и енергии, които съ работили за неговото създаване. Следъ като го изядете, не хвърляйте семкитѣ му, но посадете ги. Постъпвате ли по този начинъ, вие си въздействувате върху самовъзпитанието. Всѣка форма, създадена отъ природата, съдържа известни енергии, които човѣкъ трѣбва разумно да използува. Тѣ ще помогнатъ, както за физическото, така и за духовното му развитие. Изпѣйте пѣснитѣ: „Зора се свѣтла зазорява“ и „ще се развеселя“. Т. м. * 27. Лекция отъ Учителя, държана на 26 февруарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  16. От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Термометърътъ на човѣка Размишление. Мислете върху следнитѣ изречения : малката стая събира малко въздухъ ; голѣмата стая събира много въздухъ. Малката стомна събира малко вода ; голѣмата стомна събира много вода. Кое отъ дветѣ положения е за предпочитане : да има човѣкъ голѣма или малка стомна ? Ако водата е чиста, свежа, за предпочитане е човѣкъ да има голѣма стомна. Ако водата е нечиста, за предпочитане е тогава да има малка стомна. Защо? Защото, като нечиста, водата остава утайки. Следователно, малката стомна, която събира малко вода, има и малко утайки. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ знанието. Добре е човѣкъ да има много знания, но да сѫ чисти. Не сѫ ли чисти, по-добре е човѣкъ да има малко знания. Съвременнитѣ хора се ползуватъ малко отъ знанието, отъ силата, отъ богатството, които придобиватъ, защото мислятъ повече за себе си. Откато се е родилъ, докато умре, човѣкъ постоянно мисли за себе си. Добре е човѣкъ да мисли за себе си, но трѣбва да знае, че колкото много да мисли, себето не може да стане по-голѣмо, отколкото сѫ неговитѣ възможности. Първоначално детето е малко, слабо, низко, но като израсте, като стане голѣмъ човѣкъ, на височина 160—170 см., колкото да мисли за себе си, по-високъ не може да стане. Преди да е дошълъ до 21 годишна възрасть, човѣкъ може да мисли за растенето си, но следъ 21 годишна възрасть той трѣбва да престане да мисли за своята височина. Той се е оформилъ вече, трѣбва да мисли за други работи. Отъ 21—33 годишна възрасть човѣкъ трѣбва да мисли за здравето си, да се закрепи и усили. Отъ 33 до 60 годишна възрасть човѣкъ трѣбва да мисли, какъ да стане уменъ, да придобие знания. Отъ 60 годишна възрасть нататъкъ човѣкъ може да мисли за плодотворна работа : малко работи, но правилно, съ любовь. Дали ще копае, оре, жъне, чете, пише или учи, навсѣкѫде да прилага закона на любовьта. Сега, като говоря за годинитѣ, нѣмамъ предъ видъ това буквално разграничаване. Преди всичко младостьта и старостьта сѫ непостоянни нѣща. Тѣ сѫ фази въ живота на човѣка, които нѣматъ външенъ изразъ. Срѣщате единъ човѣкъ, знаете, че е младъ, но намирате, че е преждевременно остарѣлъ. Кѫде отиде младостьта му? Скрила се е нѣкѫде. Днесъ нито младитѣ сѫ истински млади, нито старитѣ сѫ истински стари. Защо ? Защото при днешнитѣ условия на живота нито младостьта, нито старостьта иматъ условия да се проявятъ на земята. Въ умѣрения поясъ младостьта трае само три месеца : отъ мартъ до юни. Следъ това тя дига пособията си и заминава. Едва човѣкъ се почувствува малко обновенъ и подигнатъ, отново започва да губи силитѣ си и да остарява. За да се развивате добре, вие трѣбва да работите съзнателно. Дали сте млади или стари, не е важно. Ще работите като разумни млади и като разумни стари. Младиятъ представя начало на нѣщата, а стариятъ — край. За да се свърши известна работа, стариятъ трѣбва да влѣзе въ главата на младия. Стариятъ може да укроти младия, само когато влѣзе въ главата му като мисъль. Представете си, че младиятъ е глава на змията, а стариятъ — нейна опашка. Какво ще бѫде положението ви, ако срещу васъ излѣзе змия? Тя непременно ще ви ухапе. За да не ви ухапе, стариятъ, въ видъ на опашка, трѣбва да влѣзе въ устата на змията. Каквото да правите съ змията, каквото да и говорите, щомъ е свободна, тя всѣкога ще хапе. Човѣшкиятъ животъ може да се уподоби на термометъръ. Понеже на човѣка е опредѣлено да живѣе 120 години, всѣка година представя единъ градусъ. Значи, животътъ на човѣка е раздѣленъ на 120°. Както живакътъ въ термометъра се подига при известно атмосферно налѣгане, или при висока температура, така и при растенего на човѣка жизненитѣ сили се подигатъ нагоре. Отъ деня на раждането си до 21 годишна възрасть човѣкъ постепенно расте, по-силно или по-слабо, въ зависимость отъ условията. Човѣшкиятъ термометъръ, обаче, не спира действието си само до 21 годишна възрасть, но продължава до 120 години. По-нагоре отъ 120 години човѣкъ не може да живѣе. Има изключения и отъ това правило, но тѣ сѫ рѣдки. Отъ тази възрасть нагоре силитѣ на човѣшкия организъмъ се оттеглятъ, и душата му излиза отъ цевьта на неговия животъ. Цевьта на човѣшкия животъ е неговото тѣло, въ което душата временно пребивава, докато единъ день окончателно го напусне, и ние казваме, че човѣкъ умира. Ако живѣе правилно, човѣкъ може да стигне до 120 годишна възрасть, т. е. до 120°, следъ което започва да се топи и изчезва. Нѣкои хора се топятъ въ ранната си възрасть, около 30—40—50°, а други—къмъ 60°. Малко хора издържатъ до 120° температура на своя животъ. И тъй, искате ли да изучавате живота, спрете вниманието си върху промѣнитѣ, които ставатъ въ тѣлото ви. Вънъ отъ тѣлото си вие не можете да изучавате живота. Въ това отношение всѣки човѣкъ е специфиченъ уредъ за измѣрване на своята енергия. Занимавате ли се съ другитѣ хора, вие ще изучавате тѣхнитѣ уреди, но не и своя. За да се справя съ мѫчнотиитѣ си, преди всичко човѣкъ трѣбва да изучава себе си. Какво ще се ползувате отъ доброто свирене, говорене, отнасяне на единъ човѣкъ къмъ васъ, ако сте слѣпъ и глухъ, не виждате и не чувате? Какво ще ви ползува красотата на природата, ако не можете да я видите? Какво ще ви ползува свѣтлината, ако не можете да я възприемете? За да се ползува отъ благата на живота и на природата, човѣкъ трѣбва да знае, съ какви сили, съ какви дарби и способности разполага, за да може да ги развива. Той трѣбва да познава себе си. За да познае себе си, човѣкъ трѣбва да изучава своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако тѣ сѫ хармонични, тази хармония ще се предаде на всички негови удове, на цѣлото му тѣло. Не сѫ ли хармонични, дисхармонията ще се отрази на тѣлото му. Защо хората се обличатъ? Защо покриватъ тѣлото си? Една отъ причинитѣ, поради която хората се обличатъ въ различни дрехи, се дължи на неблагоприятнитѣ природни условия. Отъ друга страна, тѣ се обличатъ, за да прикриятъ дефектитѣ на своето тѣло. Днесъ почти всички хора иматъ повече или по-малко дефекти на тѣлото си : голѣма пълнота, голѣма сухота, изкривяване на раменетѣ, на врата, на гръбнака, на рѫцетѣ, на краката и т. н. Малко хора ще срещнете нормално развити. Днесъ хората откриватъ само лицето и рѫцетѣ си. Който разбира, той ще види дефектитѣ на човѣка и на лицето. Запримѣръ, дебелитѣ устни говорятъ за човѣкъ, който обича да яде много, да се удоволствува. Но и крайно тънкитѣ устни показватъ нѣкакъвъ дефектъ, главно на сърдцето. Дебелитѣ устни показватъ животинското въ човѣка, а тънкитѣ—змията. Истинскиятъ човѣкъ има нормална линия на устнитѣ — нито много дебели, нито много тънки. Тази линия не може да се опредѣли съ думи, тя се чувствува. Като дойдатъ до добродетелитѣ, мнозина мислятъ, че тѣ произхождатъ отъ тѣхъ. Тѣ мислятъ, че любовьта, мѫдростьта, истината сѫ въ самитѣ тѣхъ, но се лъжатъ. За да разберете заблуждението, въ което се намирате, ще си послужа съ следния примѣръ. Вие отивате при единъ майсторъ грънчарь и му зарѫчвате да ви направи едно гърне отъ най-чистъ и доброкачественъ порцеланъ. За да из- пълни порѫчката ви, той трѣбва да потърси отнѣкѫде първокачественъ материалъ, най-чиста глина — каолинъ. Като намѣри глината, той я счуква на ситно, пресѣва я и залива съ чиста вода, да образува глинено тѣсто. Следъ това взима форма, каквато искате, и излива въ нея тѣстото, или пъкъ го туря на грънчарското колело и го формува, споредъ модела, който желаете. Като приготви гърнето, майсторътъ го туря въ пещьта да се пече. Както виждате, за да се приготви гърнето, грънчарьтъ си служи сѫ глина, вода, огънь — материали, които сѫ вънъ отъ него. Единственото нѣщо, което излѣзе отъ него, това бѣше формата. Материалитѣ, обаче, бѣха вънъ отъ него. Следователно, добродетелитѣ на човѣка сѫ вънъ отъ него. Само формата, т. е. тѣлото му е негово. Въ тази форма се втичатъ добродетелитѣ и, когато потрѣбва, изтичатъ, или се изявяватъ навънъ. Търсите ли добродетелитѣ, като нѣща съществени за вашия животъ, ще ги намѣрите въ Бога. Свържете ли се съ Него, тѣ ще потекатъ и къмъ васъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ пътьтъ, истината и животътъ“. Това значи : Азъ съмъ пътьтъ, по който животътъ иде, Животътъ пъкъ иде отъ Бога. На друго мѣсто Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Оттукъ виждаме, че и любовьта иде отнѣкъде. Откъде иде любовьта? Отдето иде животътъ. Какво представя човѣкътъ? Човѣкъ е гърне, което трѣбва да се опече добре, за да не се пука лесно. Колкото по-равномѣрно и при по-висока температура е печено гърнето, толкова е по-издържливо. Преди да се тури въ пещьта, гърнето се пече на слънце. Дока- то се пече на слънце, то е доволно, нѣма страдания. Турятъ ли го въ пещьта, то започва да плаче, да вика, да търси помощь. Колкото да вика, нѣма да го извадятъ отъ пещьта. То трѣбва да се нагрѣе до 33°, най-високата температура, която опредѣля неговото бъдеще. Ако издържи на тази температура, ще продължатъ да го пекатъ до 120°. Не издържи ли, то се пука. Грънчарътъ взима пукнатото гърне, туря го настрана и следъ време отъ него прави нова форма. Ако не се пукне, той го изважда отъ първата пещь и го излага на показъ. Който го хареса, той плаща скъпо за него и го взима за своя употрѣба. Мѫчнотиитѣ и страданията, отъ които съвременнитѣ хора се оплакватъ, не сѫ нищо друго, освенъ процесъ на печене въ пещь, презъ който всички хора неизбѣжно трѣбва да минатъ. Не минатъ ли презъ печене, пръстьта, отъ която сѫ направени, ще се разсипе и отъ тѣхъ нищо нѣма да излѣзе. Въ този смисълъ страданията сѫ необходими. Безъ страдания нѣма животъ. Безъ страдания никаква форма не сѫществува. Страданията се уравновесяватъ съ радоститѣ. Колкото страда човѣкъ, толкова и ще се радва. Страданието представя необработенъ материалъ, даденъ на човѣка за работа. Той е подобенъ на вълна, остригана отъ овцетѣ. За да я използува добре, човѣкъ трѣбва да я чисти, пере, преде и тогава да си служи съ нея за различни цели. Радостьта е обработенъ материалъ, т. е. звонковь капиталъ, предоставенъ на човѣка за лично ползуване, когато и колкото пожелае. — Не може ли да се избѣгнатъ страданията? — Абсолютно не може. Ако искашъ да станешъ човѣкъ, непременно ще страдашъ. При това, колкото повече страдашъ, толкова по-добре за тебе. — Опекоха ме, нищо не остана отъ мене. — Лъжешъ се. Колкото повече те пекатъ, толкова повече ще се калишъ и изчистишъ. Силата на човѣка се крие въ издържливостьта му. Колкото повече издържа на огъня, толкова по-чиста е материята, отъ която е направенъ. — Докога ще ме пекатъ? — Докато дойдешъ до положение да отговаряшъ на известни условия. Като извади гърнето отъ пещьта, майсторътъ го чука оттукъ — оттамъ и, ако е опечено, изважда го навънъ; ако не е добре опечено, пакъ го туря въ пещьта. По чукането той познава, дали е готово, или не. Който не иска да го пекатъ, той не е трѣбвало да става гърне. Колкото да вика, той трѣбва да знае, че майсторътъ е по-уменъ отъ него. Той разбира отъ работата си и знае, колко време трѣбва да пече всѣко гърне. Ако е разумно, презъ време на печенето гърнето трѣбва да търпи. Нѣкой едва го напекли до 10° и започва да вика. Ако не може да издържа на 10° температура, какво ще прави по-нататъкъ, когато температурата се увеличи на 120°, 500°, 1000°? Какво ще прави, като го нагрѣятъ до единъ милионъ градуса? Човѣкъ трѣбва да знае, че докато е въ разумния животъ, нѣма отъ какво да се страхува. Въ този животъ всичко е строго опредѣлено. Сега, като говоря за страданията, азъ имамъ предъ видъ разумнитѣ страдания, а не ненужнитѣ, които човѣкъ самъ си създава. Влѣзе ли въ стълкновение съ естественитѣ процеси на природата, човѣкъ се натъква вече на неразумни страдания. — Ама защо съмъ беденъ ? — Това е философски въпросъ. — Защо съмъ богатъ? — И това е философски въпросъ. Ти не си нито беденъ, нито богатъ. Ти си гърне, което трѣбва да се пече. Докато страдашъ и се радвашъ, ти още не си oпeченъ, пекатъ те въ пещьта. Щомъ те опекатъ, скръбьта ти ще се превърне въ радость, и радостьта ти ще бѫде постоянна. Като те опекатъ, ще те занесатъ на пазаръ, да те продаватъ. Кой какъ мине, ще се спре да гледа. Много гърнета има на пазара. Тукъ се стичатъ благородници, добри хора, светни, а понѣкога отъ небето слизатъ ангели, арахангели, даже и богове, да гледатъ, какво има на пазара и да си купятъ нѣщо. Като си харесатъ нѣкое гърне, тѣ го взиматъ, турятъ го подъ мишца и го занасятъ на небето. Тия гърнета, които отиватъ на небето, представятъ напреднали души. Останалитѣ гърнета съжаляватъ, че не ги е харесалъ нѣкой светия или ангелъ, но най-после се примиряватъ съ положението си. За тѣхъ дохождатъ обикновени хора. Като ги купятъ, тѣ ги употрѣбяватъ за домашни нужди. Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за всичко, което става съ васъ, да се познавате. Като се изучава, като анализира мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, човѣкъ лесно може да види погрѣшкитѣ си и да ги изправи. Който не мисли за изправяне на погрѣшкитѣ си, той само се изобличава, нарича се грѣшникъ. Не е важно, защо грѣши човѣкъ, важно е да се изправя. Като изправя погрѣшкитѣ си, той се учи. Ако не изправя погрѣшкитѣ си, човѣкъ не може да се ползува отъ благата на живота и на природата. Същевременно човѣкъ трѣбва да познава добре устройството на своето тѣло. То е инструментъ, съ който свири. Ако знае, какъ да управлява тѣлото си, човѣкъ ще може да даде изразъ на всичко онова, което става въ него. Както цигуларьтъ трѣбва да знае да управлява лѫка си, така всѣки човѣкъ трѣбва да знае, какъ да управлява силитѣ на своя организъмъ, да имъ бѫде господарь. Мнозина мислятъ, че това може да се постигне съ единъ замахъ, по механически начинъ. Не, това е невъзможно. Въ единъ моментъ човѣкъ не може да стане ученъ, богатъ, силенъ, здравъ. Работа, усилия, упражнения, учене се иска, за да придобие човѣкъ онова, което душата му желае. Това сѫ задачи, които той трѣбва да реши. Не е важно, дали ще ги реши правилно. Добре е да ги реши правилно, обаче, както да ги реши, ценни сѫ усилията, които той е правилъ. Усилията помагатъ за развитието му. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ всичко онова, което е въ състояние да ви възпита. Дали ще учите, пѣете, свирите или рисувате, всѣкога имайте предъ видъ самовъзпитанието си. Не може ли дадена наука, или известенъ инструментъ, на който свирите, да ви възпита, оставете ги настрана. За да успѣва въ работата си, човѣкъ трѣбва да работи за себе си, да задоволи своя вѫтрешенъ стремежъ. Задоволи ли себе си, той ще задоволи и своитѣ ближни. Дали човѣкъ свири на нѣкакъвъ инструментъ, или не свири, това не е важно. Най-добриятъ инструментъ, на който всѣки човѣкъ може да свири, това е животътъ. Като свири на този инструментъ, той трѣбва да се стреми да излѣзе майсторъ — музикантъ. Колкото по-добре и разумно живѣе човѣкъ, толкова по-добре и правилно свири. Като свири, т. е. като живѣе, той трѣбва да знае, че всѣки моментъ има кой да го слуша. Все нѣкое сѫщество отъ невидимия свѣтъ ще даде ухо на неговото свирене. Ако свири добре, ще му рѫкоплѣска. Не свири ли добре, ще запуши ушитѣ си и бързо ще отмине. Не само разумнитѣ сѫщества възприематъ тази музика, но и вие можете да я чувате. Достатъчно е да имате добре развитъ вѫтрешенъ слухъ, за да чуете музиката, която излиза отъ всѣки добъръ, любещъ човѣкъ. Добриятъ човѣкъ е цигулка, отъ тоноветѣ на която всѣки се възхищава. Засега тази цигулка издава само тонове, но ще дойде день, когато тя ще проговори. Днесъ доброто издава само музикални тонове, но единъ день то само ще проговори. Не само доброто ще проговори, но и науката, и изкуството. Внесе ли се тази придобивка въ културата, казваме, че човѣчеството е направило вече крачка напредъ къмъ Царството Божие. По какво се познава доброто свирене? Ако слушате нѣкой цигуларь да свири и решите въ себе си да направите нѣкакво добро, това показва, че цигуларьтъ е свирилъ добре. Не сте ли готови да направите нѣкакво добро, дигуларьтъ не е свирилъ добре. При това, като слушате нѣкой добъръ цигуларь, вие сте готови да му платите повече, отколкото той е искалъ. — Не може ли да слушаме даромъ? — Това зависи отъ онзи, който свири. Който много дава, той всѣкога е готовъ да дава даромъ. Богъ дава даромъ, понеже работи съ закона на любовьта. Пъкъ и този, който взима даромъ, сѫщо трѣбва да е готовъ да дава даромъ. Сърдце се иска за това. Колкото и да плащатъ на добрия цигуларь, въ края на краищата изразходваната енергия отъ него съ нищо не може да се плати. Докато публиката не престане да критикува цигуларя, той всѣкога ще чувствува, че е изразходвалъ много енергия, вследствие на което се изтощава. Ето защо, като свири, цигуларьтъ трѣбва да омагьоса слушателитѣ си, да престане всѣкаква критика въ тѣхъ. Като се унесе самъ въ музиката, той забравя критицитѣ си. На сѫщото основание казвамъ : Като се унесе въ живота, човѣкъ забравя критицитѣ. Следователно, докато критикува живота, човѣкъ не може да бткде музикантъ. Тогава окрѫжаващитѣ иматъ влияние надъ него. За да се освободите отъ влиянието на окрѫжаващитѣ, поставете си задача да не критикувате живота. За да разреши тази задача, човѣкъ трѣбва да пѣе и да свири. Който има добъръ гласъ, той трѣбва да продължава да пѣе, да развива гласа си. И който нѣма добъръ гласъ, сѫщо трѣбва да се упражнява въ пѣнието. Безъ пѣние и музика никой не може да се домогне до музиката на висшитѣ свѣтове. Кой се стреми да отиде на концертъ? Който донѣкѫде поне знае да пѣе и да свири, или който обича музиката. Ако това е условие за посещаване на концертитѣ на физическия свѣтъ, колко повече се изисква отъ човѣка, за да може да слуша концертъ въ невидимия свѣтъ. Нѣкои ще кажатъ, че сѫ стари, че пѣнието и музиката не сѫ за тѣхъ. Не, стари или млади, всички трѣбва да пѣете и свирите. Съ музиката сѫ свързани редъ дарби и способности. Не пѣе ли човѣкъ, никакви дарби не могатъ да се развиватъ. Външно или вѫтрешно, т. е мислено човѣкъ трѣбва да пѣе. Жената - домакиня стои цѣлъ день предъ тенджеритѣ и мисли, че не и трѣбва музика. Колкото да отрича музиката тя пакъ се движи въ нея. Когато яденето ври въ тенджеритѣ, и това е музика, но еднообразна, уморителна. Ще дойде день, когато тази музика ще се замѣсти съ нѣщо ново. Днесъ хората не вѣрватъ, че сегашниятъ начинъ на хранене ще се замѣсти съ новъ съвършено различенъ отъ този, на който сѫ привикнали. И гѫсеницата е привикнала да се храни съ листа, но като се превърне на пеперуда, храната и коренно се различава отъ първата. За да подобрятъ яденето, сегашнитѣ жени трѣбва да внесатъ въ него музикаленъ елементъ. Това се постига съ музика. Като готви, жената трѣбва да пѣе. Ако нѣколко жени се събератъ и започнатъ да пѣятъ и свирятъ презъ време на готвенето, яденето ще бѫде много по-вкусно и здравословно оть онова, което е готвено безъ музика и пѣсень. Идеята, която искамъ да ви оставя, е да внасяте Божественъ елементъ въ всичко, каквото правите. Божествениятъ елементъ се изразява въ чиста, възвишена мисъль въ благородни чувства и постѫпки. Тѣзи мисли и чувства се подхранватъ съ музика и пѣние. „Който пѣе, зло не мисли.“ Когато плодоветѣ зрѣятъ, въ природата всичко пѣе и се весели. Колкото повече сѫ пѣли на единъ плодъ, толкова по-сладъкъ е той. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣка. Човѣкъ, който е откърменъ съ музика и пѣсень, има свѣтла мисъль и широко, отворено сърдце. Той се радва на всичко. Каквото срещне въ живота си, той го разглежда отъ добрата му страна. Иска ли да придобие красивото и великото въ себе си, човѣкъ трѣбва да отправи погледа си къмъ природата. Въ нея се крие всичко велико : и музика, и пѣсень, и знание, и красота. Иска ли да придобие тѣзи качества, човѣкъ трѣбва да следва пѫтя на природата. Да следва пѫтя на природата, това значи, да изучава законитѣ и и да ги прилага. Като прилага законитѣ на разумната природа, човѣкъ дохожда до положението, което нѣкога апостолъ Павелъ е преживѣлъ. Той изразява това състояние съ стиха : „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ.“ И тъй, работете съобразно законитѣ на природата, да се самоусъвършенствувате. Не спазвате ли тия закони, вие ще бѫдете изложени на голѣми страдания. Който не работи върху себе си, ще се намѣри въ пещьта, при високата температура. Като се пречисти и опече, той ще бѫде готовъ да живѣе споредъ великитѣ закони на природата. Каквото да правите, както да работите, все ще придобиете нѣщо. Въ природата нѣма загуба. Тамъ всичко се преработва и видоизмѣня. Не е далечъ времето, когато човѣкъ ще придобие онова, къмъ което се стреми. Тогава той ще има по-красиво, по-здраво и усъвършенствувано тѣло. Днесъ човѣкъ живѣе въ постоянна борба между плътьта и духа. Когато изработи своето ново тѣло, той ще живѣе въ миръ и равновесие. Той ще излѣзе отъ живота на борбата, отъ двойствения животъ. Основната идея, която трѣбва да остане въ ума ви, е да работите за развиване на своитѣ дарби, за да се ползувате отъ благата нa живота. Като работи за развиване на своитѣ дарби и способности, човѣкъ се освобождава отъ своитѣ слабости и недѫзи. Достатъчно е човѣкъ да е готовъ да изправя недѫзитѣ си, за да има поне малъкъ резултатъ. Отъ усилията, които той прави, зависи, дали по-скоро или по-бавно ще се освободи отъ нѣкой свой недостатъкъ. Ще кажете, че условията за работа сѫ неблагоприятни. Мислите ли така, вие сте на кривъ пѫть. Днешнитѣ условия, добри или лоши, сѫ дадени за развиване на сегашнитѣ ви дарби. Изгубите ли тия условия, заедно съ тѣхъ изгубвате и възможноститѣ. Бъдещитѣ условия ще се дадатъ за постигане на други дарби. Следователно, ако трѣбва да свирите днесъ, не отлагайте работата си за другъ день. Свирете още днесъ. Какъ се познава човѣкътъ на любовьта? Любещиятъ човѣкъ внася въ окръжаващитѣ миръ, равновесие, доволство. Любовьта изключва всѣкакво съмнение и безвѣрие. Който живѣе въ свѣта на любовьта, той има всичко на разположение. Тази е причината, поради която въ свѣта на любовьта никакви кражби и престъпления не ставатъ. Ако апашъ или крадецъ влѣзе въ този свѣтъ и се опита да открадне нѣщо, докато проточи ръце къмъ нѣкой предметъ, предметътъ изчезва предъ очитѣ му. Човѣкътъ на любовьта никога не се опетнява, нито външно, нито вътрешно. Неговата дреха е всѣкога чиста. Що се отнася до душата му, тамъ въпросъ даже не става. Душата е всѣкога чиста. Никаква сила не е въ състояние да опетни човѣшката душа. Обикновениятъ, слабиятъ човѣкъ може да се опетни външно, но душата му никога не се опетнява. Като знаете това, разчитайте на чистотата на душата си и престанете да говорите за вашитѣ грѣхове. Ако е въпросъ за грѣхове, свѣтътъ е пъленъ съ такива, но същевременно той е пъленъ и съ добри дѣла. Грѣхътъ представя руда, която трѣбва да се тури въ пещьта, да се стопи, за да отдѣлятъ отъ нея ценното — метала, който ще се използува въ живота. Доброто пъкъ представя съвокупность отъ всички условия, необходими за изваждане на ценното, което се съдържа въ рудата. И тъй, вие трѣбва да знаете, че въ всѣки човѣкъ сѫ вложени дарби и способности, които трѣбва още сега да развива Нѣкои питатъ кѫде трѣбва да работятъ : на този, или на онзи свѣтъ. Този и онзи свѣтъ сѫ на едно мѣсто. Като сте дошли на земята, вие ще работите едновременно и на този, и на онзи свѣтъ. — Между ангелитѣ, или между хората ? — И между ангелитѣ, и между хората. — Можемъ ли да виждаме ангелитѣ ? — Човѣкъ всѣки моментъ може да срещне нѣкой ангелъ, но като се усъмни въ него, веднага ще го изгуби. Задъ всѣко добро дѣло, задъ всѣка свѣтла мисъль, задъ всѣко възвишено чувство се крие единъ ангелъ. Усъмните ли се въ добрата постѫпка, въ свѣтлата мисъль и въ благородното чувство, ангелътъ моментално изчезва. За да го задържите по-дълго време при себе си, вѣрвайте въ всичко възвишено и благородно, въ когото да сте го видѣли. Вѣрвайте въ всичко, което ви подига, и благодарете за всичко, което ви се случава. Дали сте здрави или болни, богати или сиромаси, учени или прости, благодарете, че ще научите нѣщо. Боли ви кракъ, благодарете, че не ви болятъ двата. Боли ви глава, благодарете, че краката и рѫцетѣ ви сѫ здрави. Като благодарите за всичко, нѣма да забележите, какъ ще изчезне болестьта ви. Много примѣри има въ живота, когато човѣкъ заболява изведнъжъ и оздравява изведнъжъ. Какво представятъ болеститѣ и страданията? Тѣ сѫ пробенъ камъкъ, чрезъ който невидимиятъ свѣтъ изпитва вѣрата. търпението, любовьта и мѫдростьта на човѣка. Човѣкъ може да се лѣкува чрезъ мисъльта си. Колкото по-силна и съсредоточена е мисъльта на човѣка, толкова по-лесно може да се излѣкува отъ известна болесть. Достатъчно е да каже една дума, за да се излѣкува. Има думи, които действуватъ магически върху човѣка. Но затова се иска знание. Той трѣбва да знае, кога да каже думата. Всѣко нѣщо трѣбва да става на своето мѣсто и време. Запримѣръ. можете ли да посадите лозови прѫчки въ блато ? За всѣко нѣщо се изискватъ специални условия. Лозовитѣ прѫчки вирѣятъ при специални за тѣхъ условия. Мнозина се запитватъ, какво трѣбва да работятъ. Много работи има за човѣка. Срещнете ли боленъ човѣкъ помолете се за него. — Дали ще ме послуша Богъ? — Това не е ваша работа. Вие виждате на земята единъ камъкъ. Ваша работа е да го отмѣстите отъ пѫтя, да не спъва хората. Кой го е турилъ, не е ваша работа. Срѣщате човѣкъ, който критикува хората. Помолете се за него. Богъ да обърне неговото красноречие въ друга посока, да проповѣдва за славата Божия. Срѣщате двама души, които се биятъ. Помолете се тѣхния ударъ да се превърне въ музикаленъ тактъ, и двамата да станатъ добри приятели. Изкуство е да те биятъ, а ти да стоишъ тихъ и спокоенъ, да запазишъ пълно самообладание. Такъвъ примѣръ даде Христосъ. Следъ като Го биха и разпнаха на кръста, Той запази пълно самообладание и се обърна къмъ Господа съ думитѣ : Господи, прости ги. Тѣ нѣматъ нужната свѣтлина, да видятъ и разбератъ, какво правятъ. Ако Христосъ не бѣше се помолилъ за евреитѣ, страданията имъ щѣха да бѫдатъ по-голѣми отъ тия, презъ които днесъ минаватъ. Христосъ показа на човѣчеството, какъ трѣбва да се живѣе. Т. м. * 28. Лекция отъ Учителя, държана на 5 мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  17. От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новото в живота (Липсва началото на беседата в сканирания pdf на томчето. Ще бъде добавено. Временно е поставен текстът в нов правопис.) Размишление. Чете се темата: Разлика между живота и смъртта. Като се говори за смърт, хората се страхуват от нея, но все трябва да има нещо хубаво в смъртта, за което те често я пожелават. Когато страданията стават непоносими, хората искат да умрат. Значи, смъртта е процес на освобождаване. Животът, както днес се явява, води към страдания. Необходимо ли е човек да страда? Който се е родил по сегашния начин, той непременно ще страда. Като се ражда, всеки човек се ползва от известен кредит, който рано или късно, трябва да изплати. Плащането на дълговете не е нищо друго, освен страдание. Животът и смъртта са два важни въпроса, които човек отчасти познава. Как може човек да знае, какво нещо е смъртта, когато не е умирал? Или, как може да знае, какво нещо е животът, когато не е живял? Човек отчасти е умирал и отчасти е живял, затова отчасти знае нещо за живота и за смъртта. Човек всеки ден умира и всеки ден оживява. Той непрестанно живее, и въпреки това често казва, че трябва да се живее. Като казва, че трябва да се живее, човек иска да подчертае факта, че правилно трябва да живее. Необходимо е човек, да живее правилно, защото животът е условие за растене. Без живот няма никакво растене. Докато не се научи да живее, както трябва, човек не може да има никакви постижения. Сега, като говорим за живота, ние имаме предвид всички форми, в които животът се е проявил досега. Най-високата форма, в която животът на земята се е проявил, е човешката. Всяко живо същество, а също и човекът, се стреми де мине в по-висока форма от тази, в която днес се намира. Понеже и човек има същия стремеж, това показва, че има по-високи форми и от човешката. Всяко живо същество се стреми да мине в нова форма. Докато не влезе в нова форма, никое същество не може да разбере условията на новия живот. Що се отнася до стария живот, всички го познават. Всеки знае, как да яде, как да мисли, да чувствува, да постъпва. Формата, в която е поставено живото същество, диктува и начина, по който може да изяви живота. И най-малките същества знаят, как да хванат жертвата си, как да се хранят и т.н. Що се отнася до храненето, съзнанието на всички същества е будно. Понякога едно и също насекомо се храни с различни храни, в зависимост от формата, в която се намира. Например, гъсеницата се храни с листа, а пеперудата, която излиза от същата гъсеница, се храни със сокове, с нектара на цветята. Затова казваме, че това, от което гъсеницата живее, от него пеперудата умира; и това, от което пеперудата живее, от него гъсеницата умира. Оттук можем да извадим заключението: колкото по-чиста и фина е храната на някое същество, толкова по-възвишен е неговият живот. Това не се отнася до пеперудата, защото в нейния живот има постепенно слизане и качване: като снесе яйцата си, от тях не се излюпват пеперуди, но - гъсеници. Значи, пеперудата пак се връща в стария живот. Това се дължи на известно отклонение, което става в живота на всички живи същества. Разликата между тях се заключава в степента на това отклонение. Ето защо, в ранната си възраст синът не прилича на баща си, нито дъщерята на майка си. В морално отношение те стоят по-ниско от баща си и майка си. Впоследствие те изработват качествата на родителите си. Изобщо, всички хора в проявите си са деца, а в стремежите си - възрастни. Като деца, те често правят пакости. Като възрастни, те грешат по-малко. Гъсеницата прави ред пакости на дърветата, но пеперудата не причинява толкова пакости. Съвременните хора - хората на петата раса, в пътя на развитието си, минават през всички ония състояния, през които са минавали, докато дойдат до днешното си положение. Съ това се обясняватъ престъпленията и грѣшкитѣ, които вършатъ. Тѣ съ резултатъ на атавистически състояния. Попадне ли въ една по-низка фаза на развитие отъ тази, въ която днесъ се намира, каквото да говорите на човѣка, както да му проповѣдвате, той ще извърши нѣкаква погрѣшка, ще постъпи споредъ своя моралъ. Намѣри ли се предъ отворена каса, той веднага ще се изложи на изкушението да бръкне вътре. Безъ голѣма борба и колебание той бърка въ касата, изважда една сума и се оправдава съ думитѣ: И азъ трѣбва да живѣя. Въ това отношение той е подобенъ на гъсеница. Турете една копринена буба на черничевъ листъ и кажете и да не яде отъ него. Безъ никакво колебание, тя ще се нахвърли на листа и спокойно ще започне да яде. Има ли законъ въ природата, който да ограничава постъпката на бубата, или на човѣка, който се е намѣрилъ предъ отворена каса? Такъвъ законъ въ природата не съществува. Тя не ограничава нито гъсеницата да яде листа, нито човѣка, който бърка въ чужда каса. Обаче, човѣшкитѣ закони ограничаватъ гъсеницитѣ, които нападатъ листата на дърветата, както и хората, които бъркатъ въ чужди каси. Човѣшкиятъ животъ е последствие на нѣщо и води следъ себе си друго последствие. Следователно, докато не се освободи отъ условията на гъсеницата, човѣкъ не може да мине въ живота на пеперудата. За тази цель той трѣбва да работи върху себе си, да превъзмогне една форма и да мине въ друга, по-висока отъ нея. Човѣкъ прилага редъ възпитателни методи върху себе си, но въпрѣки това, все още не може да дойде до познаване на истината. При възпитанието и самовъзпитанието човѣкъ трѣбва да се рѫководи отъ правилото : благото, къмъ което то - се стреми, да бѫде благо и за неговия ближенъ. Тогава, при каквито трудности да се натъква за постигане на известно благо, и другитѣ хора ще иматъ сила да го следватъ, защото виждатъ, че и той самъ се натъква на изпитания и мѫчнотии. Казано е въ Писанието : „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа и ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти.“ Мѫчното е, какъ да повѣрва човѣкъ. Това положение е подобно на уморения и жаденъ пѫтникъ, който иска да пие вода, а хората около него му казватъ да отиде на тричетири километра нагоре, дето ще намѣри чиста, планинска вода. Той пита, какъ да отиде. Като си почине малко, ще отиде. Той знае, какъ да отиде, но като задава въпроса, какъ да отиде, има друга мисъль предъ видъ. Той иска да каже : Какъ да отида, като съмъ уморенъ много. Той мисли, че като е уморенъ и отслабналъ, нѣма да може да се справи съ мѫчнотиитѣ, които ще срещне на пѫтя си. Днесъ всичкитѣ хора се нуждаятъ отъ една основна мисъль, съ която да се справятъ. при всички случаи въ живота си. Иматъ ли такава мисъль, тя ще имъ дава импулсъ да се справятъ съ всички мѫчнотии. Нѣкои хора лесно се справятъ съ мѫчнотиитѣ си, а други — мѫчно. Запримѣръ, циганитѣ се справятъ доста лесно съ мѫчнотиитѣ си. Тѣ сѫ привикнали да просятъ и, колкото да ги пѫдятъ, тѣ ходятъ отъ кѫща на кѫща и си казватъ: Говорете, колкото искате, само хлѣбъ ни дайте. Наистина, този методъ не е правиленъ, но все таки тѣ си служатъ съ него и донѣкѫде успѣватъ. Ако нѣкой благородникъ бѫде поставенъ въ положението на циганката, да проси, щомъ го изпѫдятъ отъ една кѫща, на втора нѣма да посмѣе да похлопа. Той счита просията за нѣщо срамно, недостойно за човѣка. Циганката не гледа на просията като на недостойно нѣщо. Има случаи въ живота, които заставятъ и благородника да преодолѣе срама и да тръгне отъ кѫща на кѫща да проси. Кое е заставило циганката да изгуби срама си и да проси? Ще кажете, че сиромашията е заставила хората да просятъ. Сиромашията сама ли иде при човѣка, или човѣкъ я поканилъ? Едно трѣбва да се знае: човѣкъ не се ражда нито сиромахъ, нито богатъ. Той отпосле става богатъ или сиромахъ. Като не може да се справи съ сиромашията, сиромахътъ отива при богатия. Какъ трѣбва да постѫпва богатиятъ ? Ако е изворъ, богатиятъ трѣбва да тече — никаква друга философия. При това, той трѣбва да тече толкова, колкото извира. Ако е щерна, той може да даде толкова, колкото вода събира. Тя съдържа само известно количество вода. Щомъ и последната кофа вода излѣзе навънъ. щерната престава да дава. Същевременно, водата на щерната не може да бѫде толкова прѣсна и свежа, както водата на извора. Слушате нѣкой да казва, че човѣкъ трѣбва да бѫде всѣкога разположенъ. Ако си изворъ, ще бѫдешъ всѣкога разположенъ, ще пѣешъ, отдалечъ да те чуватъ. Ако си щерна, ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ, безъ особено разположение на духа. И ученицитѣ въ училищата биватъ тихи като щерната, или пъргави и подвижни като извора. Каже ли човѣкъ, че иска да бѫде тихъ, подразбирамъ тихъ като щерна. Красивъ е животътъ и на щерната, но за предпочитане е животътъ на извора, който постоянно блика, напоява треви, растения и дървета, уталожва жажда на уморени и жадни пѫтници, оросява голѣмо пространство около себе си. Съвременнитѣ хора говорятъ за права мисъль, за красива обхода. Какви сѫ формитѣ на правата мисъль и на красивата обхода, мѫчно може да се каже. Тѣ се познаватъ отъ резултатитѣ. Правата мисъль внася миръ, тя разрешава противоречията. Красивата обхода пъкъ хармонизира нѣщата. Всѣки народъ, всѣки човѣкъ има специфична обхода. Като дойдете до животнитѣ, и тѣ иматъ обхода. Когато двама души се срещнатъ, какво трѣбва да си кажатъ? Ако сѫ свѣтски хора, тѣ ще се запитатъ, какво правятъ, какъ сѫ домашнитѣ имъ и т. н. Ако въ една тъмна гора срещнете пѫтникъ, който е объркалъ пѫтя си, какво трѣбва да му кажете ? Каквото да му говорите, нищо не помага. Той не знае пѫтя, пъкъ и нищо не вижда. Единственото нѣщо, съ което можете да му помогнете, е да запалите фенерчето си и да освѣтите пѫтя му. Следователно, истинска и красива обхода е тази, при която можете да освѣтите пѫтя на човѣка чрезъ своята мисъль. Ако срещнете гладенъ човѣкъ, най-добрата обхода, която можете да проявите къмъ него, е като му дадете парче топълъ пшениченъ хлѣбъ. Жадния пъкъ ще посрещнете съ чаша, пълна съ чиста, свежа вода. А тъй, да говорите, да се запитвате, какъ сте, какъ прекарвате, това е механическо отнасяне. Искате ли да създадете правилна обхода помежду си, обърнете се къмъ природата. Тя разполага съ естествени методи, които сѫ общи за всички хора и народи. Тия методи ще срещнете въ разумнитѣ отношения на хората. Разумнитѣ отношения подмладяватъ хората, разширяватъ ума и сърдцето имъ, вследствие на което тѣ се чувствуватъ вѫтрешно богати. Да бѫде човѣкъ богатъ, това не значи да трупа богатства, да осигури старостьта си. Каква осигуровка е тази, когато човѣкъ не може вече да се движи, не вижда добре, не може да се храни ? Той гледа паритѣ около себе си, но нищо не помага. Нѣкой събира пари за черни дни и се ограничава въ ядене, въ обличане, въ придобиване на знания, за да може на стари години да живѣе добре. Щомъ на младини не може да живѣе добре, на старини още повече не може да подържа този животъ. Стариятъ е подобенъ на влюбения. Той разправя за миналото, за младостьта си, за своитѣ подвизи. Срещнете ли нѣкой старъ човѣкъ, ще чуете да говори, какъвъ е билъ едно време, а какъвъ е сега. Какво е придобилъ отъ събраното богатство? Новиятъ животъ изключва външнитѣ осигуровки. Защо? Защото човѣкъ самъ по себе си е осигуренъ. Въ него сѫ вложени редъ дарби и способности, които представятъ капиталъ за обработване. Обработи ли този капиталъ, човѣкъ осигурява и бѫдещия си животъ. Човѣкъ е дошълъ вече до положение на пеперудата, т. е. до новия животъ, който изисква новъ начинъ на хранене, на мислене, на чувствуване, на постѫпване. Разликата между старото и новото е подобна на разликата между стара и нова дреха. Иска ли да облѣче нова дреха, да влѣзе въ новия животъ, човѣкъ трѣбва да съблѣче старата си дреха, да се окѫпе и следъ това да облѣче нова. Облѣче ли веднъжъ нова дреха, той не трѣбва да се връща къмъ старата. Щомъ е съблѣкълъ старата си дреха, това подразбира пълна ликвидация съ старото. Мнозина се държатъ здраво за старото, не искатъ да се откажатъ отъ него, като мислятъ че могатъ да го примирятъ съ новото. Не, старото и новото сѫ непримирими. На времето си старото е било на мѣсто, но днесъ то е изиграло ролята си, не е потрѣбно вече. Човѣкъ всѣки моментъ трѣбва да използува новитѣ условия, да върви напредъ. Който може да използува новитѣ условия, той ще решава задачитѣ си лесно ; който не може да ги използува, той постоянно ще се натъква на противоречия. Велика наука е да живѣе човѣкъ правилно. Днесъ отъ всички хора се иска приложение. Не е достатъчно човѣкъ да разбира само нѣщата, но той трѣбва да ги прилага. Нѣкой казва, че докато не види нѣщо, докато не го разбере, не може да го приложи. Въ известни случаи е така, но понѣкога виждането на нѣщата е придружено съ голѣми неприятности. Въ такъвъ случай по-добре е човѣкъ да не ги вижда. Запримѣръ, нужно ли е човѣкъ първо да опита милосърдието на хората върху себе си, а после да го приложи ? Да познаешъ милосърдието на хората, това значи, да си билъ при условия, при които да го опиташъ. Кой опитва милосърдието ? Слабиятъ, болниятъ, немощниятъ. Значи, ти трѣбва да си билъ слуга при жестокъ господарь, за да предизвикашъ милостьта на окрѫжаващитѣ. Ти трѣбва да си билъ слабъ, боленъ, немощенъ, за да предизвикашъ милостьта на своитѣ ближни. Не е ли по-добре въ тѣзи случаи човѣкъ да проявява милосърдието, безъ да го опитва на гърба си ? Обаче, каквото да прави, човѣкъ не може да избѣгне условията да види милосърдието на хората, проявено къмъ самия него. Като живѣе, човѣкъ ще бѫде и беденъ, и слабъ, и немощенъ и ще види, какъ се отнасятъ хората. Чрезъ страданията човѣкъ, отъ една страна, изучава хората, а отъ друга — възпитава себе си. Чрезъ страданията се култивиратъ добродетелитѣ. Страданието прави човѣка милосърденъ. Щомъ придобие милосърдието, страданието се оттегля. Иска ли да се освободи отъ страданието, човѣкъ трѣбва да стане милосърденъ. Единственото срѣдство за освобождаване отъ страданието е милосърдието. Следователно, пита ли човѣкъ, защо страда, трѣбва да знае, че не е приложилъ този методъ, чрезъ който страданието се смекчава и бѣга. Само милосърдието е въ състояние да се справи съ страданието. Злото пъкъ се лѣкува съ доброто, но то може да се лѣкува и съ любовь, съ милосърдие, съ истина и съ редъ още добродетели. Като ученици, вие трѣбва да изучавате силата на добродетелитѣ, да знаете, какъ и кѫде да ги прилагате. По този начинъ ще си въздействувате при самовъзпитанието. Всѣка добродетель съдържа въ себе си специфиченъ видъ лѫчи, които действуватъ лѣчебно. Отрицателнитѣ чувства, противоречивитѣ мисли сѫщо така отдѣлятъ специфични лѫчи, които се отразяватъ вредно върху организъма. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да не се подавате на вредното влияние на тия лѫчи Попаднете ли подъ тѣхното действие, ще си помагате съ благотворнитѣ лѫчи на добродетелитѣ. За да се предпази отъ разрушителното влияние на отрицателнитѣ сили въ природата, човѣкъ трѣбва да има великъ моралъ, като противодйствуваща сила на злото. Той трѣбва да има топлина въ сърдцето си да има любовь къмъ всичко живо, за да може да разтопява онази твърда черупка около себе си, която отрицателното създава. Тази твърда обвивка е подобна на леда въ рѣкитѣ, въ езерата, въ моретата. Дето има ледъ, тамъ топлината е малка. Увеличи ли се топлината, ледътъ непременно ще се стопи. Човѣкъ не трѣбва да се страхува отъ отрицателнитѣ сили въ природата и отъ неблагоприятнитѣ условия въ живота, но трѣбва да бѫде разуменъ да ги избѣгва. Не може ли да ги избѣгне, той трѣбва да знае, какъ да се справя съ тѣхъ. Има ненужни страдания и изпитания, които човѣкъ трѣбва да избѣгва, но има специфични страдания, които сѫ нужни за неговото развитие. Дойде ли такова страдание, човѣкъ трѣбва да благодари, че го е посетило. Такива страдания идатъ само по единъ пѫть въ живота на човѣка. Сѫщото се отнася и до специфичнитѣ радости. И тѣ идатъ само по единъ пѫть въ живота на човѣка. Другъ методъ за самовъзпитание е приложение на музиката и на пѣнието. Човѣкъ трѣбва да пѣе за себе си поне по половинъ часъ на день. He пѣe ли, работитѣ му нѣма да вървятъ добре. Стари и млади — всички трѣбва да пѣете. Споредъ мене, младиятъ трѣбва повече да мисли, а стариятъ — да пѣе. Външно или вѫтрешно, човѣкъ трѣбва да пѣе. По-добъръ методъ за трансформиране на състоянието отъ музиката не съществува. Дали сте неразположени, скръбни, обременени, вие трѣбва да пѣете. Безъ пѣсень човѣкъ мъчно разрешава задачитѣ си. Една българска поговорка казва: „Който пѣе, зло не мисли.“ Музиката може да стопи и най-коравата обвивка около човѣка. Тя може да се уподоби на слънцето въ живота. Човѣкъ трѣбва да бъде свободенъ, да пѣе за себе си, да не мисли да се харесва на другитѣ. Човѣкъ за човѣка не може да бѫде идеалъ. Всѣки трѣбва да търси своя идеалъ вънъ отъ обикновения животъ, вънъ отъ обикновенитѣ форми. Като пѣе за себе си и е доволенъ отъ своето пѣние човѣкъ може да задоволи и своитѣ ближни. Като пѣе, човѣкъ трѣбва да мисли за своя идеалъ, за възвишеното, него да задоволи. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ новото, но живѣятъ по старъ начинъ. Тѣ искатъ да турятъ старото съдържание въ нови форми. Това е невъзможно. Новитѣ форми, които се отличаватъ съ голѣма пластичность, изискватъ ново съдържание. Новиятъ животъ се нуждае отъ нови разбирания, отъ новъ моралъ, отъ нови религиозни системи и убеждения. Не е само да кажете, че това е ново, а онова — старо, но трѣбва да сте ги опитали, да ги различавате добре. Нѣщата не се опредѣлятъ отъ имената имъ, отъ тѣхнитѣ външни форми, но отъ тѣхното съдържание и отъ тѣхния смисълъ. Новото не търпи никакви примѣси къмъ себе си. Облѣче ли се въ старата си дреха, човѣкъ трѣбва да знае, че е съ стара дреха. Облѣче ли новата си дреха, и това трѣбва да знае. Но да облича старото върху новото, или новото върху старото, това не е позволено. Хората щѣли да се смѣятъ на този, който е облѣченъ съ стари дрехи. Нищо смѣшно нѣма въ старитѣ дрехи. Който е облѣченъ съ стара дреха, той е работникъ, отишълъ на нивата и на лозето да копае. Като свърши работата си, той ще облѣче новата си дреха и ще излѣзе съ нея предъ свѣта. Каквото да се случва въ живота на човѣка, той трѣбва да се учи отъ него, да го използува за добро. Дали е богатъ или беденъ, ученъ или невежа, боленъ или здравъ, всичко е за добро. Защо нѣкой човѣкъ е богатъ, а другъ — сиромахъ? Богатиятъ представя рѣка, която тече презъ такива мѣста, че събира много притоци. Притоцитѣ увеличаватъ водата и, правятъ я широка и пълноводна. Защо е така? Пѫтьтъ и е такъвъ. Ще дойде време, когато рѣката ще измѣни пѫтя си, притоцитѣ и ще я изоставятъ, и тя ще се намали, ще осиромашее. Защо е станало така? Пѫтьтъ и се измѣнилъ. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да мине и презъ сиромашията, и презъ богатството, да се поучава. Защо днесъ е богатъ, а на другия день сиромахъ, той трѣбва да си каже : Такава е волята Божия. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 26. Лекция отъ Учителя, държана на 19 (февруарий. 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  18. От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Съчетание на числата Размишление върху „пѫтьтъ на разумния животъ“. Чете се темата: „Отличителни чърти на живия и на умрѣлия човѣкъ.“ Като пишете нѣкоя тема, вие се стремите да изнесете нѣщо научно. Като пише върху известенъ въпросъ, преди всичко човѣкъ трѣбва да има ясна представа за това, което пише. Запримѣръ, преди да изнесе разликата между мъртвия и живия, човѣкъ трѣбва да има ясна представа, какво нѣщо е смъртьта и какво — животътъ. Първоначално смъртьта е съществувала въ Битието като една възможность, безъ да се прояви. Смъртьта излиза отъ живота. Като живѣе и грѣши, човѣкъ дава възможность на смъртьта да се прояви. Следователно, дето има животъ, тамъ има и смърть. Но обратното не можемъ да кажемъ : дето има смърть, тамъ има и животъ. Това е невъзможно. Животътъ може да роди смъртьта, но смъртьта никога не може да роди живота. Това е опитано и въ него нѣма никакво изключение. Единъ принципъ е вѣренъ, не само когато се докаже теоретически, но и когато се приложи въ живота. Когато изучава законитѣ и принципитѣ, съ които природата си служи, човѣкъ не трѣбва да се задоволява само съ теоретическото имъ познаване, но и съ методитѣ на тѣхното прилагане. Запримѣръ, хората изучаватъ числата, работятъ съ тѣхъ, но не познаватъ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Числата представятъ богата почва, но разумниятъ човѣкъ трѣбва да обработи тази почва, за да не даде бодили и тръне. Числата играятъ важна роль при изграждане на човѣшкия характеръ. Хора, които работятъ съзнателно съ числата 2, 5 и 8, сѫ богати. Числата 3, 6 и 9 създаватъ голѣми неприятности на човѣка. Всички хора се страхуватъ отъ числото 13. Дойдатъ ли до това число, тѣ бѣгатъ далечъ отъ него. Ако отъ 13 извадите 3, остава числото 10, което не е опасно. Значи, тройката е правила числото 13 опасно. Числото 11 е разумно число. Ако разуменъ човѣкъ отиде съ това число при Бога, ще получи голѣмо благословение ; ако неразуменъ човѣкъ отиде съ това число при Бога, отново ще го пратятъ на земята да учи. Числото 14 е число на жертва, на даване. Срещне ли нѣкой скѫперникъ, то го хваща за врата, разтърсва го и го заставя да дава. Числото 14 не позволява на хората да турятъ бентове на благата, на които е опредѣлено да се раздаватъ. Числото 17 е трезво, то обича хора, които разсѫждаватъ. Срещне ли хора, които не разсѫждаватъ, това число имъ причинява голѣми нещастия, съ цель да започнатъ да мислятъ върху всичко, което предприематъ. Въ числата 12, 15 и 13 имате единица, свързана съ числата 2, 5 и 8... Последнитѣ числа 2, 5 и 8 сѫ отрицателни. Тѣ обещаватъ много, но малко изпълняватъ. Като се натъкнете на отрицателни числа, вие трѣбва да ги превръщате, да ги впрѣгате на работа. Запримѣръ, знаете ли, какъ можете да превърнете числата 12, 15 и 18 въ 21, 51 и 81? Не е лесна работа да впрѣга човѣкъ числата на работа. Числата играятъ важна роль въ човѣшкия организъмъ. Нѣма удъ въ организъма на човѣка, който да не е построенъ върху известно съчетание на числа. Запримѣръ, дали е хармонично устроена главата, или не, сѫдимъ по съчетанието на числата, които получаваме при измѣрването й. По числата сѫдимъ още и за трудноститѣ, презъ които даденъ човѣкъ е миналъ. Ако човѣкъ е билъ поставенъ при голѣми мѫчнотии и трудности и се е борилъ да ги преодолѣе, напрѣчниятъ диаметъръ на главата му е голѣмъ. Ако единъ човѣкъ съ широка глава поставите при благоприятни условия на живота, нищо нѣма да излѣзе отъ него. Той ще се предаде на широкъ, разпуснатъ животъ. Поставите ли го при неблагоприятни условия, отъ него човѣкъ ще излѣзе. Чрезъ неблагоприятнитѣ условия енергията, която се намира въ задната часть на главата, ще мине отпредъ, къмъ челото и ще помогне за развиване на умственитѣ способности. Има редъ научни методи, чрезъ които човѣкъ може да си създаде тѣло, глава, рѫце. крака, каквито иска. Обаче, това могатъ да направятъ майката и бащата, преди още да е дошло детето на земята. Човѣкъ може да се оформи и следъ раждането си, но по-мѫчно. За това се изискватъ голѣми знания. Веднъжъ слѣзълъ въ гѫстата материя, условията сѫ вече по-трудни, нужни сѫ чукъ и наковалня, т. е. голѣми страдания. Съвременнитѣ хора сѫ предоставили своето изправяне на природата. Като методъ за тѣхното изправяне природата е избрала огъня. Въ миналото природата си е служила съ вода. Тя е избрала потопа като методъ за изправяне на хората. Днесъ тѣ сѫ станали толкова твърди, че никаква вода не помага. Днесъ само огъньтъ може да ги изправи. Енергията, която действува въ природата, е огънь, който пече хората. Нервностьта на съвременнитѣ хора се дължи отчасти на огъня, презъ който минаватъ. Мнозина се оплакватъ, че нѣщо ги пече. Това е огъньтъ, презъ който минаватъ. Като се намѣрятъ въ известни затруднения, хората отричатъ всичко и дохождатъ до заключение, че животътъ нѣма смисълъ, че всичко седи въ яденето и пиенето. Обаче, видятъ ли, че животътъ имъ е застрашенъ, веднага започватъ да викатъ, да търсятъ помощь. Ако, наистина, смисълътъ на живота е само въ ядене и пиене, защо искатъ да запазятъ този животъ, който нѣма никакъвъ смисълъ? Не, смисълътъ на живота не е само въ ядене и пиене. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да яде и да пие, но важно е, каква храна да употрѣбява. Всѣки човѣкъ трѣбва да употрѣбява такава храна, която съответствува на неговия организъмъ. Много хора ядатъ месо, но страдатъ. Това показва, че месото не подхожда на тѣхния организъмъ. Въ такъвъ случай, тѣ трѣбва да намѣрятъ, коя храна съответствува на тѣхния организъмъ и нея да употрѣбяватъ. Ако нѣкой прави насилие надъ организъма си и употрѣбява храна, каквато му даватъ, той върши престъпление. Не само това, но човѣкъ трѣбва да се изучава, да знае, ако се храни съ месо, какво месо, именно, отговаря на неговия организъмъ : говеждо, овче, свинско, козе и т. н. Нѣкои актьори, които трѣбвало да играятъ нѣкаква любовна сцена, преди да се явятъ на сцената, два-три месеца наредъ сѫ употрѣбявали овче месо. Крайно безстрашни хора пъкъ сѫ употрѣбявали заешко месо, за да познаятъ, какво нѣщо е страхъ. Хора, които искатъ да живѣятъ много години, сѫ употрѣбявали козе месо. Оттукъ можемъ да извадимъ заключението, че всѣка храна съдържа известни елементи въ себе си, които се предаватъ на онзи, който я употрѣбява. Това сѫ твърдения, които сѫ извадени отъ опити, но тѣ се нуждаятъ отъ научно доказване. Съвременнитѣ учени изучаватъ растенията, животнитѣ, хората отъ анатомическо и физиологично гледище. Бѫдещитѣ учени, обаче, освенъ това изучаване, тѣ ще отидатъ по-далечъ. Тѣ ще изучатъ строежа на растенията и животнитѣ въ математическо и геометрическо отношение, въ плоскости и линии отъ една страна и въ числа — отъ друга. Тѣ ще се интересуватъ да намѣрятъ. при какви плоскости и линии, при какви числа, какви енергии действуватъ. Тѣ нѣма да се интересуватъ само отъ материята на тѣлата, но и отъ енергията, която действува въ тѣхъ. Намѣрено е, че различнитѣ елементи внасятъ различни енергии въ организъма. Запримѣръ, златото внася единъ видъ енергия, среброто — другъ видъ, а желѣзото—трети видъ. Оттукъ можемъ да кажемъ, че хората се различаватъ споредъ различнитѣ видове материя и енергия, както и огъ различното имъ количество. Това сѫ научни въпроси, които днесъ не могатъ да се разрешатъ, но поне заставятъ човѣка да мисли. Като мисли върху редъ явления, човѣкъ се натъква на особени факти въ живота. Запримѣръ, той забелязва, че различнитѣ хора обичатъ различни животни. Едни хора обичатъ кучета, други — котки, трети — коне, четвърти — крави и т. н. Коя е причината, че всѣки човѣкъ отправя обичьта си къмъ специални животни? Това се дължи на енергиитѣ, които различнитѣ животни съдържатъ въ себе си. Значи, между енергията на даденъ човѣкъ и любимото отъ него животно има известно съответствие, или допълване. Оттамъ човѣкъ предава обичьта си и къмъ своитѣ подобни. Нѣкой обича нѣкого, понеже прилича на конь : спретнатъ, високъ, пъргавъ. Другъ обича нѣкого, защото прилича на куче по (Липсва краят на беседата в сканирания pdf на томчето. Ще бъде добавено - временно се поставя текстът в нов правопис.) своята привързаност и вярност. Като изучава явленията в живота, човек трябва да се освобождава от непотребните елементи в тях, за да им даде истинска преценка. Непотребни елементи са ония, които не са нужни на духовния живот. Как може човек да се освободи от тия елементи? Достатъчно е човек да промени своите механични разбирания за живота в съзнателни, органически разбирания, за да се освободи от всичко онова, което е чуждо за духовния живот. Следователно, задачата на човека и на науката е да изучава живота тъй, както първоначално е създаден. Като започне оттам, човек постепенно ще върви към всичко онова, което се е развивало отначало и досега. Така работи и човешкият дух. Когато човешкият дух работи в съгласие с Божия Дух, всичко е на място. При това положение всички учени, философи, религиозни, музиканти, художници са благословение за човечеството. Обаче, ако човешкият дух не работи в съгласие с Божия, всички учени, философи, религиозни не само че не са благословение за човечеството, но са спънка. Ако разчита само на окръжаващата среда, човек е на крив път. Окръжаващата среда не може да подигне човека. Тя представя само условие за неговото подигане. Кое подига растението? Слънцето, луната, звездите. Те влияят върху растението, помагат му да расте. На земята, обаче, главният фактор е слънцето. Слънцето може да се уподоби на разумните същества, които помагат на човечеството. Те могат да му помагат, защото го обичат. И хората, от своя страна, обичат разумните същества. Изобщо, човек обича само онова, което стои по-високо от него. Човек не може да обича нова, което стои по-низко от него. Към по-низкостоящите от себе си човек чувствува разположение, готовност да им помага, да ги подига. Към по-високостоящите от себе си той чувствува любов. Любовта на човека в различните му възрасти е различна. Любовта на детето е една, на младия човек - друга, на възрастния - съвсем различна от първите две, а на стария - още по-особена. Каквато да е любовта на човека, тя все пак трябва да расте. Никой не може да каже за себе си, че любовта му е пълна. Ние разглеждаме любовта на здравите хора, а не на болните. Като говорим за любовта на детето, на младия, на възрастния и на стария, ние имаме пред вид здрави хора, в които всички процеси се развиват правилно. Същевременно ние разглеждаме любовта в нейните възходящи степени. Чистата любов, отдето да изтича, представя чиста, кристална вода, която излиза от планински извори. Ако сте пътник и задоволите жаждата си с такава вода, вие сте внесли нещо ценно в организма си. Но ако се напиете с мътна, нечиста вода, състоянието ви ще се влоши. Така се отразява нечистата любов върху всеки организъм. Нечиста любов наричаме онази, в която животинският, човешкият и Божественият елемент са така преплетени, че мъчно могат да се отделят. Сега, като говорим за любовта, вие можете да я търсите там, дето я няма, и да се разочаровате. Защо? Защото любовта не е нещо материално. Любовта не може да се улови. Ако я търсите в някаква форма, ще се излъжете. Любовта няма определено и постоянно място. Ако сте будни за любовта, вие ще я срещнете в някоя хубава книга, в някоя красива мисъл, в някоя блага дума, в някаква благородна постъпка. Любовта е нещо идейно, а идейните работи не са преходни. Те са точно обратни на материалните. Мнозина мислят, че любовта представя някаква привързаност. Не, привързаността не е любов. При това, любовта не трае дълго време. Тя е толкова силна, че човек не би могъл да издържи на нейните вибрации. Достатъчно е човек да се намира един момент само под влиянието на любовта, за да носи последствията и цял живот. Влезе ли в общество на хора на любовта, човек коренно се изменя. Хората на любовта са високи планински върхове, до които малцина достигат. Стигнат ли тия върхове, те могат да останат там само един момент и веднага трябва да слязат долу. Човекът на любовта носи в себе си Божествена енергия, на която мъчно се издържа. Не е лесно човек, да се справи с тази енергия. Ако е разумен, той ще черпи по-малко от тази енергия и постепенно ще я обработва. За да влезе във връзка с любовта, човек трябва да бъде умен. Затова именно, казват, че Бог е недостъпен. Бог е недостъпен за глупавите хора, а достъпен за умните. Апостол Павел казва, че докато невежеството се е ширило в света, и хората не са търсили знание, Бог се е оттеглил от тях и ги е оставил свободни, всеки да върви по своя път. В момента, в който те потърсили знанието, Бог им изпратил пророци и проповедници, да ги поучават. Чрез знанието човек дохожда до познаване на Бога. Дойде ли до познаване на Бога, човек се ползва вече от благата, които природата дава. Който не разбира тия неща, той иска доказателства. Какви доказателства ще дадете за радостта на онзи, който е нарисувал една хубава картина, или на онзи, който е написал едно хубаво съчинение. Щом картината е хубава, щом съчинението е добре написано, техният автор непременно ще се радва. Цялата картина, цялото съчинение са пропити с радост. Всяка тяхна молекула лъха радост. Как мислите, тази радост няма ли да се предаде на самия автор? Както авторът предава радостта си на своето произведение, така и произведението му предава своята радост. Например, ако носите един пръстен със скъпоценен камък с радост, и скъпоценният камък ще се радва. Вие ще познаете радостта му по неговия блясък. Тъжите ли нещо, не се ли радвате на пръстена си, или престанете ли да го носите, блясъкът на камъка постепенно изчезва. Бижутерите са проверили този закон. Когато някои от техните златни предмети, върху които има скъпоценни камъни, стоят дълго време в магазина, те ги дават временно на разположението на здрави хора, пълни с живот и енергия. Като ги носят известно време, скъпоценните камъни възстановяват своя блясък и лъчепреломляемост. Същият закон има приложение и в човешкия живот. Кога да е, човек трябва да срещне същество, по-високо от себе си, за да възприеме от него онази енергия, която да възстанови силите му, да му даде нова насока в живота. Сега, като говорим за идейното, ние имаме предвид онези идеи, които човек възприема от висшите светове, а не онези, които хората създават. Например, идеите, които хората имат за живота, за природата се различават коренно от ония, които представят същината на живота и на природата. Последните човек ще научи, само след като се стълкнови с действителността. Например, някой казва, че хората са добри, без да ги е изпитал. Той мисли и за себе си, че е добър, без да се е познал. Добър е човек по естество, но не и по прояви. Като мисля, че хората са добри, човек предприема някаква работа, но после се разочарова. Той става търговец и започва да дава на кредит на всички, които нямат възможност да си платят. На едного дава, но той не мисли за плащане; на другиго дава, и той не мисли да плаща. В края на краищата този търговец фалира и казва, че всички хора са лоши. Всеки, който взима и не дава, той е добър само за себе си. Който взима и дава, той е добър и за себе си, и за своите ближни. Днес всички религии проповядват закона на жертвата, според който се казва, че човек трябва да е готов да пожертвува всичко. Преди да дойде до закона на жертвата, човек трябва да е дошъл до закона на правилната обмяна, според който ще дава правилно и ще взима правилно. Научи ли този закон, той лесно ще научи и закона на жертвата. Този закон се отнася до Божествения свят. Живее ли по Божествен начин, човек може вече да приложи закона на жертвата. За да жертвува, човек трябва да бъде разумен. Само разумният знае, как и кога да жертвува. Жертвува ли правилно, той никога не се разочарова. Каква жертва е тази, днес да си готов да дадеш всичко, а на другия ден да съжаляваш? Който живее според Божиите закони, той поставя нещата на място. Той не може да постави сламки или върбови пръчки за мост на някоя дълбока река. Той не може да внесе енергиите на обикновения човек в себе си и да очаква велики резултати. Той не може да замести своя мозък с мозъка на някое низшо животно и да очаква велик резултат. Като сравнявате човешкия мозък с този на животните, на коня специално, виждате разликата между единия и другия мозък по вещество, по строеж, по сили, които действуват в тях и т.н. Това различие съществува не само между човека и по-нискостоящите от него животни, но даже между мъжа и жената. В усилията, които е правила в известно направление, жената е дошла до положение да се освободи от космите на лицето си. Мъжът и до днес още носи брада. Като се е освободила от космите си, жената е развила голяма чувствителност в себе си, вследствие на което интуицията и е силна. Чувствата в жената са по-добре развити, отколкото в мъжа. Откритото лице на жената показва, че е обработила по-голямо поле. В бъдеще и мъжът трябва да се освободи от космите си. Обаче, като се освободила от космите на лицето си, жената изгубила своята твърдост и увереност в законите, вследствие на което тя прилича повече на дете, отколкото мъжа. Тя не разбира някои закони, поради което често греши, но лесно изправя грешките си. В любовта жената е по-смела от мъжа. Тя по-лесно решава въпросите на сърцето си. Дойде ли до любовта, мъжът повече мисли. Той се ръководи от ред правила и закони. Космите на брадата в мъжа представят правила и закони, които той всякога има предвид. Жената няма брада, следователно, няма такива правила и закони, които да я ограничават. Космите на брадата, на мустаците в мъжа, представят външен израз на нещата, който има свои вътрешни причини. Като работи върху себе си, човек трябва да съпостави силите на своя организъм в пълна хармония, чрез която да си въздействува. За да изправи своя череп, за да се освободи от слабостите и недъзите на миналото си, човек трябва да поддържа хармонията на силите на своя организъм. Като погледнете черепа на съвременния човек, на мъжа или на жената, ще видите, че му липсва нещо, както в къщите на съвременните хора. Като разглеждате къщата на някой човек, ще видите, че някъде има слаби греди. Няма къща днес, която да издържа на всички условия, на външен и на вътрешен напор. Като разглеждате черепа на човека, ще видите, че някъде не издържа смелостта, някъде - разумността, някъде - любовта към Бога, някъде - справедливостта, някъде - твърдостта и т.н. Следователно, за да се справи с неустойчивия елемент в себе си, човек се нуждае от вяра, от дълбоко разбиране и познаване на законите на живота. Не е въпрос да учи тия закони наизуст, но той се нуждае от конкретно знание. Като дойде до конкретното знание, човек трябва да прилага, както художникът прилага знанието си в картини, музикантът - в свирене, поетът - в писане и декламиране на стихове. В този смисъл всеки човек трябва да изработи нещо в себе си, което да приложи в своя живот. Мнозина не работят и очакват да придобият всичко наготово в онзи свят. Онзи свят е на земята. Разумният човек живее едновременно и на този, и на онзи свят, а глупавият никъде не живее. За да живее някъде, човек трябва да е изработил нещо, на което сам да е собственик. Ето защо, човек трябва да се спре върху някоя своя черта, или добродетел и съзнателно да работи върху нея, да изкара нещо, на което да разчита във всички времена и при всички условия. За да изработи нещо ценно в себе си, човек трябва да приложи търпение и постоянство. Малко хора се отличават с търпение. Нетърпението е резултат на силно развити лични чувства. Когато личните чувства в човека са силно развити, той иска бързо да успява, да се прослави в света, всички хора да говорят за него. Казано е, обаче, в Евангелието: Търсете слава от Бога, а не от човеците. Можете ли да очаквате от хората слава, ако те не разбират това, което вие сте постигнали? Ако искате да получите одобрение от някого за някаква ваша придобивка, това може да получите само от онзи, който разбира тази работа. Всеки човек е силен в известна област. Например, силата на банкера е в парите му. Силата на военния е в неговата сабя. Силата на писателя е в неговото перо. Наистина, всеки може да събира пари, да борави със сабя, да пише с перо, но за да упражнява тия сили, човек трябва да има съответни качества. Няма ли тия качества в себе си, той всеки момент може да изгуби и парите, и сабята, и перото си. Като стане въпрос за работа, някои религиозни казват, че Бог ще промисли за тях, няма защо да се безпокоят за утрешния ден. Така не се разсъждава. Бог е промислил, но вие трябва да използвате този промисъл, да не изкушавате Бога. И сатаната се опита на няколко пъти да изкуси Христа, като Му обещаваше всичките богатства на света, но Христос му каза: Махни се, сатана, оттук! Не искам да изкушавам Господа. Като живее съзнателно, разумен живот, човек се домогва до закона на паралелизма. Той вижда, че съществува един паралелизъм в света, при който привидното и същинско добро вървят паралелно. От друга страна, привидното и същинското зло пак вървят паралелно. От човека не се иска нещо особено, освен да ги различава. Като ги различава, той ще поеме пътя на същинското добро, и ще се учи от привидното. Що се отнася до злото, точно обратно: ще се откаже от същинското зло, а ще се учи от привидното. Да се върнем към числата, като към живи величини в природата. От числата 12, 15 и 18 най-добро е числото 12. То играе важна роля в живота. Имаме 12 месеца, т.е. един зодиак, 12 израилски племена, 12 врати, за които се говори в Откровението. Единицата представя мъжа, т.е. брата, а двойката - жената, т.е. сестрата. Те представят една двойка, чиста и благородна в проявите си. Числото 18 пък е съставено от три шесторки. Числото 666 е число на човека на греха. Това число трябва да се превърне в 999, за да може човек да излезе от греха. Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да построите организма си върху ония числа и мерки, които невидимият свят е определил. Това са мерките на идеалния човек, на човека от шестата раса. Като говоря за бъдещия човек, за човека на шестата раса, това не значи, че трябва да отложите работата си за някакво далечно бъдеще. Още днес трябва да работите. Остане ли да работите в бъдеще, вие ще закъснеете. За да придобие нещо в бъдеще, човек още сега трябва да си постави основа. Ще кажете, че косата ви е побеляла вече, че няма защо да работите. Сега, именно, можете да работите. Бялата коса е признак на мъдрост, на поумняване. Черната коса пък говори за горещи чувства, за силата на човека в астралния свят. Този човек удря с чук върху наковалнята, вследствие на което понякога удря, дето не трябва. Значи, той не е научил добре изкуството да кове. Хора, които имат руси коси, заемат средно място между тия с белите и с черните коси. Бъдещият човек ще има особен цвят коса. Той ще се отличава не само по цвета на косата си, но и по устройството на тялото си, както и на всички удове, външни и вътрешни. За да се приготвите за бъдещия човек, вие трябва да работите усилено върху себе си, и теоретически, и практически. Като се домогне до известни теоретически познания, ученикът ще бъде поставен пред задачи, които трябва да реши на практика. Например, когато някой пожелае да влезе във вътрешната школа, веднага му дават задача да измени температурата: ако вън е студено, температурата е -15 градуса, той трябва да я подигне на +15 градуса. Успее ли да направи това, веднага ще го приемат във вътрешната школа. Засега вие сте ученици на външната школа, но не и на вътрешната. За да мине от външната във вътрешната школа, ученикът трябва да отговаря на известни условия, да има известен ценз. Тъй щото, иска ли някой ученик да влезе във вътрешната школа, той трябва да отговаря поне на това условие, с мисълта си да подигне температурата от -15 градуса до +15. Божията Любов носи пълния живот. * 25. Лекция от Учителя, държана на 12 февруари, 1930 г. София – Изгрев.
  19. От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новитѣ вѣяния Ще прочета втората глава отъ Посланието на апостолъ Павла къмъ Солунянитѣ. Като четете тази глава, виждате, че, отъ времето на Павла досега, свѣтътъ не се е измѣнилъ много. Въ живота се забелязватъ явления, подобни на тия въ природата. Запримѣръ, както топенето на снѣга, изпаряването на водата сѫ преходни явления, такива явления сжществуватъ и въ живота. Въпрѣки това, както въ природата, така и въ живота, има явления, които непрестанно се развиватъ. Съвременнитѣ хора трѣбва да развиватъ съзнанието си, да дойдатъ до правилно разбиране на Божиитѣ пѫтища. Мнозина разглеждатъ нѣщата по механически начинъ : едни казватъ, че човѣкъ може да се спаси чрезъ вѣра; други казватъ, че спасението иде чрезъ усилията на духа, чрезъ еволюция. И едното, и другото твърдение сѫ теории. Чрезъ еволюция нѣщата не се постигатъ лесно. Чрезъ усилия сѫщо нѣма голѣми постижения. За примѣръ, нѣкой казва, че прави усилия да бѫде добъръ. По естество човѣкъ е добъръ, нѣма защо да прави усилия да бѫде добъръ. Какви усилия може да прави изворътъ, който непрестанно тече? Какви усилия трѣбва да прави здравиятъ, за да ходи? Болниятъ прави усилия. За да стане отъ леглото си, той трѣбва да прави усилия. Праведниятъ прави ли усилия да живѣе добре ? Грѣшникътъ прави усилия да подобри живота си, а не праведниятъ. Доброто въ праведния тече непреривно, както водата — въ планинския изворъ. И тъй, искате ли да дойдете до правилно разбиране на великитѣ закони въ Битието, разглеждайте явленията въ живота въ тѣхнитѣ естествени прояви. За примѣръ, естествена проява на човѣка е да бѫде добъръ. Не е ли добъръ, това е неестествена проява, която натъква човѣка на противоречие. А всѣко противоречие се ражда като резултатъ на неестественитѣ прояви въ човѣшкия животъ. Ако двама души не се разбиратъ, причината за това неразбиране се крие въ тѣхнитѣ прояви, въ тѣхнитѣ неестествени действия. Ако членоветѣ на дадено общество не се разбиратъ, причината за това се крие въ семейния животъ. Ако майката и бащата не се разбиратъ помежду си, не можете да очаквате разбиране и между членоветѣ на обществата. Сегашнитѣ общества сѫ построени върху началата на семейството. Всѣки членъ на обществото е преди всичко членъ на семейството, по-малката единица отъ обществото. Следователно, ако той въ семейството не живѣе добре, въ обществото още повече не може да се прояви добре. Невъзможно е да има съгласие между децата на едно семейство, ако между родителитѣ отсѫтствува съгласие и разбирателство. Какво виждаме днесъ? Майката и бащата спорятъ за нищо и никакво. Този споръ се предава и на децата. При това положение не може да става въпросъ за възпитание на децата. Ако се вгледате въ живота на птицитѣ, ще видите, че когато мѫтятъ яйцата си, тѣ живѣятъ въ пълна хармония. Докато наредятъ гнѣздата си, докато избератъ мѣсто за жилището си, може да се яви нѣкакъвъ споръ помежду имъ. Започнатъ ли да мѫтятъ, всѣкакъвъ споръ изчезва. Когато мѫтятъ яйцата си, тѣ непрекъснато пѣятъ. Животътъ на съвременнитѣ хора е построенъ върху семейството. Ако основата на семейството е добра, цѣлиятъ човѣшки животъ ще бъде добъръ. Ако майката и бащата нѣматъ високо съзнание за своята роль въ живота, и децата, които родятъ, ще приличатъ на тѣхъ. Обикновено децата приличатъ на родителитѣ си. Въ рѣдки случаи тѣ не приличатъ на тѣхъ. Запримѣръ, Каинъ не приличаше на баща си. Адамъ бѣше кротъкъ, добъръ човѣкъ. Той бѣше вегетарианецъ, не ядѣше месо. Синоветѣ му, особено Каинъ, бѣше жестокъ, грубъ човѣкъ. За нищо и никакво той уби брата си. Отъ зависть къмъ него той го уби. Какво е виновенъ Авелъ, че димътъ на Каиновата жертва не възлизалъ нагоре, а пълзѣлъ по земята? Същата причина внася раздори и въ семействата, между мъжа и жената. И тѣ спорятъ, негодуватъ, сърдятъ се, защо димътъ отъ жертвеника на едното отъ тѣхъ отива нагоре, а на другия — надолу. Този споръ не разрешава въпроситѣ. Майката и бащата трѣбва да родятъ такива деца, които да бѫдатъ въ услуга на семейството си, на обществото, както и на цѣлото човѣчество. Свѣтътъ се нуждае отъ благородни и възвишени души. Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ готовановци, които очакватъ да дойде Царството Божие на земята, да ядатъ и пиятъ, да се удоволствуватъ. Земята е училище, а не мѣсто за удоволствия. Не съзнава ли това, човѣкъ е изложенъ на редъ страдания и противоречия. Всѣко удоволствие води следъ себе си наказание. — Нали трѣбва да се живѣе? — Животъ и удоволствие сѫ две различни нѣща. Не може да кажемъ, че човѣкъ живѣе, ако мисли само за удоволствия. Сѫщо така не можемъ да наречемъ майка онази, която ражда престѫпници. Жена, която ражда престѫпници, ние наричаме кърмилница на злото и престѫплението, а не майка. Жената трѣбва да бѫде майка, да ражда добри синове и дъщери. Майката трѣбва да ражда възвишени души, които да оправдаятъ идването си на земята. Само такива жени наричаме майки. Можете ли да наречете изворъ онзи източникъ на вода, отъ който извира мѫтна, нечиста течность? Изворъ наричаме онова, отъ което извира чиста, кристална вода. Бѫдещето семейство ще се различава коренно отъ днешното. Майката ще бѫде на лице, а бащата ще бѫде далечъ отъ семейството си. Той ще се явява по единъ пѫть въ месеца,, като гостъ, като приятель. Децата ще гледатъ на него като на тѣхенъ приятель. Като дохожда между тѣхъ, той ще имъ носи нѣщо ново. Тѣ ще го очакватъ съ радость и нетърпение. Стане ли въпросъ за баща имъ, тѣ ще иматъ въ душата си свещенъ образъ за него, безъ да го познаватъ. Като не го познаватъ, тѣ ще се стремятъ къмъ него, ще чувствуватъ желание да го видятъ, но и като го видятъ, пакъ нѣма да знаятъ, че този, когото наричатъ свой приятель, е тѣхенъ баща. Това, именно, създава въ тѣхъ импулсъ въ живота. Майката пъкъ, която е въ постояненъ контактъ съ децата си, ще се ползува съ голѣмъ авторитетъ между тѣхъ. Майката трѣбва да роди най-много две деца, съ високи качества и способности, а не да роди нѣколко деца, между които да излѣзе Каинъ, престѫпникъсинъ. Роди ли синъкато Каина, майката не само, че не може да се подигне, но ще остане назадъ въ развитието си. Бѫдещитѣ синове и дъщери ще почитатъ майка си, нѣма да бѫдатъ като сегашнитѣ. Много отъ съвременнитѣ синове и дъщери казватъ на родителитѣ си : Щомъ сте ни родили, вие сте длъжни да ни подържате. Бѫдещитѣ синове и дъщери, като сѫщества отъ високо развитие, малко ще учатъ и много ще знаятъ. Тѣ ще помагатъ на родителитѣ си, ще работятъ заедно съ тѣхъ. Днесъ всички хора изучаватъ числата, но не влизатъ въ тѣхния дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ, както ще ги изучаватъ въ бѫдеще. Днесъ всѣки работи съ числата, извършва различни действия съ тѣхъ, но какво е значението на тия числа, не знае. Запримѣръ, единицата представя личностьта, т. е. човѣкъ, който живѣе въ личния си животъ. Като прибавите къмъ първата единица още една, получавате числото две, което представя женски принципъ. Влѣзете ли въ това число, вие се натъквате на известно противоречие, на борба, която се разрешава само съ числото четири. Въ своята школа Питагоръ е дошълъ до числото четири. По-горе отъ числото четири той не е отишълъ. Докато е самъ, човѣкъ лесно изпада въ противоречия, но щомъ го посети нѣкой приятель, противоречието му постепенно изчезва. Това се забелязва, както въ децата, така и между възрастнитѣ. Докато е само, детето се инати, не иска да работи, нито да учи. Щомъ му дойде нѣкое другарче, въ него се заражда желание за работа. И дветѣ заедно започватъ да работятъ. Такива приятели човѣкъ може да намѣри вънъ и вѫтре въ себе си. Всѣка клетка въ човѣка е неговъ добъръ другарь. Клеткитѣ сѫ микроскопически, но разумни сѫщества. Човѣкъ може да се разговаря съ тѣхъ, като съ разумни хора. Не постѫпва ли съ тѣхъ, както трѣбва, той ги излага на голѣми опасности. За да не пострадатъ, тѣ се обявяватъ противъ него, докато единъ день го напуснатъ. Обаче, това е неестественъ процесъ. Като познава естеството на клеткитѣ, човѣкъ трѣбва да си създава приятели отъ тѣхъ, за да избѣгне противоречията, на които се натъква. Като изучавате човѣка и неговитѣ прояви, вие дохождате до разбиране на това, че азътъ не е изразъ на човѣшката мисъль, нито съзнанието му е изразъ на неговитѣ чувства. Значи, нито Азътъ създава мисъльта, нито съзнанието създава чувствата. Мислитѣ и чувствата на човѣка иматъ свой специфиченъ произходъ. Запримѣръ, единъ старъ човѣкъ върви по улицата, подпира се съ тояжка и мисли за онзи свѣтъ. Срещу него иде млада, красива мома. Изведнъжъ сърдцето му трепва, и той я поглежда крадливо. Като почувствува трепването на сърдцето си, той веднага започва да се осѫжда, какъ е посмѣлъ да погледне красивата мома. Нѣма нищо лошо въ поглеждането на красивата мома, но той намира несъответствие между възрастьта си и чувството, което е трепнало въ сърдцето му. Старецътъ не трѣбва да се сади, но трѣбва да учи, да разбере, отде иде това чувство въ него. Като започне да мисли, да изучава себе си, той ще разбере, че това чувство иде отъ самата природа, която изпраща къмъ него особенъ родъ космическа енергия. Тази енергия сѫществува въ природата и отъ време на време обхваща всѣки човѣкъ, всѣко живо същество, независимо отъ това, каква е възрастьта му. Колкотода се вглежда въ себе си, най-после човѣкъ дохожда до убеждението, че чувствата и мислитѣ сѫществуватъ вънъ отъ него. Ако ги търси въ себе си, той ще мяза на пѣтелъ, на когото подхвърлятъ житни зрънца да яде. Щомъ ги види, пѣтелътъ започва да рови съ краката си, като мисли, че той самъ ги е изровилъ. Той не подозира, че земята е доста твърда, и съ ровенето си нищо нѣма да извади отъ нея. Следователно, не ровете въ вашата земя, въ която нѣма нищо. — Ама искамъ да изровя нѣщо. — Нѣма какво да ровишъ! Това, което търсишъ, не е заровено въ земята. То се намира въ пространството. Отъ тебе се иска само едно : да отворишъ ума и сърдцето си, да възприемашъ правилно. Като нѣматъ работа, мнозина започватъ да ровятъ върху въпроса : съществува ли Богъ, или не. Този въпросъ не се разрешава външно, но по вѫтрешенъ пѫть. За да си отговорите на този въпросъ, първо си задайте въпроса, съществува ли слънце, или не. За да се разреши този въпросъ, трѣбва да започнете отъ видимото къмъ невидимото. Какво забелязваме въ природата ? Сутринь слънцето изгрѣва, а вечерь залѣзва. Като залѣзе, слънцето пакъ съществува, само че на другия край на земята, т. е. въ другото полушарие. Ако имаме лѣто, това слънце, което е залѣзло, рано сутриньта, въ четири часа, отново ще изгрѣе. Вечерьта пакъ ще залѣзе, а на другия день пакъ ще изгрѣе.— Докажи това! — Отвори часовника си и чакай да изгрѣе. Като мине опредѣленото време, слънцето отново ще се покаже на хоризонта, съ нова свѣтлина. Които не разбиратъ, какво става съ слънцето, защо изгрѣва и защо залѣзва, питатъ, къде отива, отде иде и т. н. Каквито отговори да се дадатъ, това сѫ философски разсъждения. Важенъ е фактътъ, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Този фактъ е интересенъ за всѣки, който пита, съществува ли Богъ, или не ; чрезъ него той може да си обясни, защо едни хора вѣрватъ въ съществуването на Бога, а други не вѣрватъ. Ония, които вѣрватъ, живѣятъ въ фазата, когато слънцето изгрѣва. Които не вѣрватъ, тѣ живѣятъ въ залѣза на слънцето, т. е. въ нощьта. Щомъ слънцето изгрѣе, тѣ иматъ вече представа за него. Мнозина си представятъ Бога като човѣкъ. Богъ не е въ човѣшка форма. Той не може да прилича на своитѣ създания. Грънчарьтъ прилича ли на гърнето? Коларьтъ прилича ли на колата си? Жената, която тъче, прилича ли на платното ? Следователно, говоримъ ли за Бога, ние ще имаме за Него неограничена идея, вънъ отъ всѣкаква позната за насъ форма. Какво е въ същность Богъ, това ще остане за винаги една отъ великитѣ тайни на Битието. Да искате да опредѣлите, какво нѣщо е Богъ, това значи, да бъдете по-голѣми отъ Него. Това е невъзможно. Богъ всѣкога ще остане една неопредѣлена величина за насъ, следователно, и по-голѣма и неограничена. Като не могатъ да си отговорятъ на въпроса, какво представя Богъ, хората отправятъ вниманието си къмъ въпроса за бѫдещето общество, за неговия строй. Бѫдещето общество ще следва строя на онова общество, което сѫществува вече. То е обществото на светиитѣ, на напредналитѣ сѫщества, на ангелитѣ и арахангелитѣ. Обществото на тия сѫщества почива на пълна хармония. Тѣ живѣятъ въ взаимно разбирателство помежду си. Като искатъ да се освободятъ отъ противоречията, хората на новитѣ вѣрвания работятъ за създаване на нова религия. Добре е да се създаде нова релгия, но тя не трѣбва да внася споръ между членоветѣ. Започнатъ ли да спорятъ помежду си, кѫде е истината, тѣ сѫ на кривъ пѫть. Истината е неограничена. Никаква религия, никаква форма не може да я включи. Днесъ православнитѣ, католицитѣ, протестантитѣ спорятъ, кои сѫ на правата страна. Който счита себе си за правъ, той трѣбва да живѣе като светия. Ако православнитѣ сѫ на правата страна, тѣ би трѣбвало да живѣятъ като светни, но не е така. Днесъ и православни, и католици, и протестанти спорятъ за нищо и никакво : кой седналъ на първо мѣсто, кой билъ повече почитанъ и уважаванъ. Ако членоветѣ на едно общество, или на една религия сѫ прави въ разбиранията си, тѣ биха могли да се смалятъ толкова, че всички да седнатъ на единъ столъ. Религиознитѣ, хората на различнитѣ общества спорятъ още и за яденето, кой ялъ повече и кой — по-малко. Природата дава изобилно храна. Тя може да отгледа не само тия сѫщества, които днесъ живѣятъ, но и още толкова. Злото не е въ недоимъка на храната, но въ неправилното и разпределяне. Когато спороветѣ между хората престанатъ, когато благата на природата се разпредѣлятъ равномѣрно между тѣхъ, тогава ще настѫпи истинско приятелство между слуга и господарь, между последния служитель и патриарха. Когато отношенията на хората се поставятъ на база на приятелство, свѣтътъ ще се оправи. Защо иде смъртьта между хората ? Защото не разбиратъ Великия Божи законъ и не Му се подчиняватъ. Каквито блага да получаватъ, тѣ все сѫ недоволни, все повече искатъ. Но вмѣсто да получатъ това, което искатъ, смъртьта дохожда да ги вземе. И следъ това хората се утешаватъ, че туй, което не сѫ получили на земята, ще го получатъ на небето. Тѣ сѫ на кривъ пжть. Невъзможно е да се отдаде почитание и уважение на човѣкъ, който на земята не е билъ почитанъ. Невъзможно е да благува на небето онзи човѣкъ, който на земята е разплаквалъ бедни вдовици и сирачета, който е онеправдалъ брата си. Видятъ ли на небето, че такъвъ човѣкъ иде, тѣ веднага взиматъ мѣрки, да не го допуснатъ между възвишенитѣ сѫщества. Невъзможно е човѣкъ да е живѣлъ зле на земята, а на онзи свѣтъ да бѫде добре. Мѣстото не измѣня условията на живота. Положението, което човѣкъ заема, се опредѣля до известна степень отъ съзнанието. Кога ще се оправи свѣтътъ? Свѣтътъ ще се оправи, когато хората научатъ закона на смаляването. Този законъ е основа на приятелството. Смаляването подразбира раздробяване. При този законъ цѣлото, т. е. единицата се раздробява на малки части, наречени дроби. Ако единицата не би могла да се раздробява, нещастието щѣше да остане за винаги въ свѣта. Значи, дробитѣ представятъ методъ за изправяне на погрѣшкитѣ, за спасяване отъ нещастия. Представете си, че на гърба на единъ човѣкъ сѫ закачени 50 куки, на всѣка отъ които виси по единъ килограмъ злато. Този човѣкъ е доволенъ, че е осигурилъ животътъ си. По едно време той пада въ морето, дето е осѫденъ на потъване. Докато цѣлото тегло е на гърба му, той ще види дъното на морето. Какво трѣбва да прави, за да се спаси? Той трѣбва да приложи закона на смаляването, на раздробяването : цѣлата единица да я раздроби. Той трѣбва бързо да откачва кука следъ кука отъ гърба си и да ги хвърля въ водата, докато дойде до уравновесяване на стоето тегло съ това на водата. Щомъ дойде до това тегло, той ще се задържи надъ водата и ще се спаси. Следователно, искате ли да излѣзете отъ относителното разбиране на живота и да влѣзете въ абсолютното, вие трѣбва да изхвърлите всичко излишно отъ себе си. Остане ли излишното въ душата ви, то произвежда споръ и противоречия. Който спори за правата си, той воюва. Който воюва, той не е на правата страна. Като воюва, той ще излѣзе съ счупенъ кракъ, съ счупена ръка или глава, и въпроситѣ пакъ оставатъ неразрешени. Природата е дала право на човѣка да разрешава най-малкитѣ мъчнотии. Тѣ се разрешаватъ безъ война и съ най-малко разходи. За голѣмитѣ въпроси тя има грижата. Човѣкъ трѣбва да си зададе въпроса : майка ли е, баща ли е, или синъ. Ако е майка, тя ще бъде господарка въ дома. Като разумна и добра господарка, синътъ и дъщерята ще изпълняватъ съветитѣ и безъ никакво противоречие. А бащата ще бъде настрана и ще дохожда само по единъ пъть въ месеца, като приятель на дома, който ще носи нѣщо ново съ себе си. Не пренебрегвайте малкитѣ величини, защото въ тѣхъ се крие такова богатство, каквото и въ голѣмитѣ. Представете си, че нѣщо отвътре ви казва да станете въ четири часа сутриньта, да се помолите, да помогнете малко на жена си. Вие лежите и не се подавате на този гласъ. Не само това, но даже намирате, че е безсмислено да ставате толкова рано да мръзнете. Обаче, като не изпълните това, което ви се подшушва, цѣлиятъ день сте недоволни отъ себе си. Каже ли ви нѣкой да станете рано, не отлагайте, веднага станете. Отде знаете, може би въ този часъ да дойде нѣкой отвънъ и да ви донесе една голѣма сума. — Ама защо трѣбва да стана толкова рано? — Стани и после разсъждавай. Стани, вземи торбата съ паритѣ и после мисли, какъ ще ги разпредѣлишъ. Всѣко послушание отъ страна на ученика носи въ себе си малка или голѣма торба съ нѣкакво благо. Не се отказвайте отъ благото, което ви се предлага. Като ученици, вие трѣбва да съградите въ себе си истинска представа за семейството. Ако майката и бащата не внесатъ въ душата на детето свещенъ образъ за Бога, тѣ не сѫ изпълнили своето предназначение, както трѣбва. Децата трѣбва да запазятъ въ душата си свещенъ образъ за майка си и за баща си, като замѣстници на Бога. Въ сѫщность така ли е? Много синове и дъщери очакватъ родителитѣ имъ по-скоро да си заминатъ за онзи свѣтъ, да ги наследятъ. Слушате нѣкой синъ или нѣкоя дъщеря да казватъ : Време е вече старитѣ да си отидатъ на онзи свѣтъ. Казватъ ли така за майка си и за баща си, тѣ не сѫ истински майка и баща. Първото нѣщо, къмъ което трѣбва да се стремите, е да подигнете чувството къмъ майката и бащата на онзи уровенъ, на който сѫ били нѣкога. Каквото да правите, както да се отнасяте къмъ майка си и баща си, тѣ сѫществуватъ въ васъ на всѣко време. Каквото да прави, човѣкъ не може да се освободи отъ майка си и отъ баща си. Тѣ сѫществуватъ въ самия него. Майката символизира любовьта, а бащата — мѫдростьта. Следователно, човѣкъ трѣбва да има свещенъ образъ за любовьта и за мѫдростьта. Спомни ли си за майка си и за баща си, той трѣбва да забрави всички неволи и страдания, да се освободи отъ всички скърби и недоволства. Ако не може да се освободи отъ мѫчнотиитѣ си и да се зарадва, или баща му и майка му не сѫ това, което трѣбва да бѫдатъ, или той не ги е разбралъ. Това сѫ новитѣ вѣяния, къмъ реализирането на които човѣкъ трѣбва да се стреми. Сегашниятъ животъ на хората е преходна фаза къмъ съвършения животъ, който постепенно настѫпва. Ако и въ бѫдеще хората прилагатъ сегашния редъ и порядъкъ на нѣщата, ако и въ бѫдеще създаватъ семейства като сегашнитѣ, това е губене на време. Това могатъ да правятъ и невежитѣ, но разумнитѣ хора на бѫдещата раса, на новитѣ течения се отказватъ да раждатъ деца като Каина. Децата на новитѣ хора трѣбва да се отличаватъ съ чистота и светость. Дойде ли едно такова дете въ нѣкой домъ, то трѣбва да носи благословение, както за дома си, така и за своитѣ ближни. Разправятъ единъ интересенъ случай отъ живота на Христа. Бащата на Исуса билъ добъръ дърводелецъ. Отъ царския дворъ му биш ла дадена една доста мѫчна работа, която трѣбвало въ скоро време да свърши. Макаръ и опитенъ, той се натъкналъ на известна мѫчнотия, съ която не могълъ да се справи за времето, което му било дадено. Като минавалъ покрай баща си и видѣлъ затруднението му, Исусъ се приближилъ и започналъ да работи. Въ кратко време той направилъ това, което бащата за повече време не могълъ да направи. Отъ този моментъ бащата започналъ да гледа на сина си съ по-голѣмо уважение. Той разбралъ, че синътъ му носи въ себе си особени дарби и способности. Наистина, щомъ слиза отъ свѣта на любовьта, човѣкъ носи благословение за човѣчеството. И тъй, искате ли да придобиете знание, не го очаквайте отъ обикновенитѣ хора, нито отъ окръжаващата срѣда. Ако може нѣкой да ви даде знание, т. е. да отвори пѫтя на знанието къмъ васъ, това сѫ съществата отъ възвишения свѣтъ. Затова е казано, че знанието иде отгоре — отъ слънцето и отъ звездитѣ. Казано е въ Битието : „И създаде Богъ небето и земята ; земята бѣше неустроена и пуста. И Духъ Божи се носѣше надъ бездната“. Материалитѣ, които бѣха нужни за съграждане на земята, се носѣха отдалечъ нѣкѫде. И до днесъ още земята не е свършена ; всѣки день се прибавя къмъ нея по нѣщо ново. Всѣка епоха носи съ себе си нѣщо ново, което преустройва земята, дава й новъ видъ, ново направление. Новъ животъ трѣбва да се приложи на земята. Ако новото не се приложи, животътъ ще си остане такъвъ, какъвто е билъ досега. Новиятъ животъ, обаче, ще измѣни формитѣ, като внесе въ тѣхъ Божествена красота и сила. Помнете следното : прилагате ли Великия Божи законъ въ живота си доброволно, безъ никакво насилие, вие първи ще се ползувате. Вие трѣбва да приложите този законъ доброволно, безъ никакво насилие. Приложите ли го така, вие ще изразходвате малко енергия. Защо? Понеже съпротивлението е малко. Колкото по-малко е съпротивлението, толкова по-малко енергия се изразходва. Като знаете това, вие можете да си обясните, защо е допуснатъ грѣхътъ. Ако направи опитъ да ограничи грѣха и злото, невидимиятъ свѣтъ ще изразходва повече енергия, отколкото като ги остави да се проявятъ. Като допущатъ злото и грѣха въ живота, разумнитѣ сѫщества използуватъ тѣхнитѣ енергии за добро. Ако се противи на злото и на грѣха, човѣкъ непременно ще се зарази отъ него. За да не се зарази, той трѣбва да се справя съ него по пѫтя на най-малкото съпротивление. Срещнете ли злото, проявено въ нѣкаква форма, не говорете лошо за него. Поздравете го и продължете пѫтя си. Чуе ли ви, че говорите лошо за него, то ще се раздразни и ще търси начинъ да ви отмъсти. Единъ день, когато съветътъ на боговетѣ се събралъ на съвещание, поканили и дяволътъ да даде мнението си по различнитѣ въпроси, които били поставени на разискване. Богъ се обърналъ къмъ дявола съ думитѣ : „Познавашъ ли моя рабъ Иовъ? Като него нѣма подобенъ на земята.“ — Вѣрни сѫ думитѣ Ти, отговорилъ дяволътъ. Иовъ е добъръ, праведенъ, понеже е поставенъ при добри условия. Той има на разположение камили, говеда, овце, ниви, лозя, добри синове и дъщери. Който да би билъ на негово мѣсто, нѣмаше да бѫде по-лошъ отъ него. Опитай се да му отнемешъ всичко това и тогава ще го познаешъ. Остави на мене, азъ да го изпитамъ. Богъ предостави тази работа на дявола. Наистина, Иовъ бѣше поставенъ на голѣми изпитания. Той изгуби всичко, което имаше. Като издържа изпита си, всичко му се върна отново. Какво представя дяволътъ? Той е единъ отъ главнитѣ членове на изпитната комисия, предъ която се явяватъ всички хора. Помнете, че всѣки моментъ и вие се намирате предъ тази изпитна комисия. Следователно, не говорете лошо по адресъ на дявола. Какви сѫ неговитѣ качества, това не е ваша работа. Негова задача е да ви изпита, да ви прекара презъ сериозни изпити и тогава да ви пусне готови въ живота. Каквито максими да има, човѣкъ трѣбва да ги приложи въ живота си. Щомъ ги приложи, той пръвъ ще се ползува отъ тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да прилага, а не само да събира знания, които могатъ да се наслоятъ въ съзнанието му и да го обременятъ. Малкото, което ви се дава, трѣбва разумно да го използувате и да бѫдете благодарни отъ него. Можете ли да използувате малкото, което ви се дава, ще използувате и голѣмитѣ опитности и знания. Когато бѫдете готови, ще ви дадатъ свободенъ билетъ да се разходите по всички планети. Това става по особенъ начинъ, съ специална колесница. Като се върнете отново на земята, хората ще ви посрещнатъ съ голѣми почести. Вие ще носите нѣкѫде на главата, или на лицето си особенъ белегъ, по който ще се познава, че сте ходили по другитѣ планети, като Мойсей, който слизаше отъ планината и носѣше нѣщо съ себе си. Когато слѣзе отъ планината, т. е. отъ небето, Мойсей носѣше нѣщо особено съ себе си — белегъ за отиването му на небето. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 24. Лекция отъ Учителя, държана на 5 февруарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  20. От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Махалото Размишление. Когато изучавате природата, вие се натъквате на различни сили въ нея, положител- ни и отрицателни. Съ помощьта на специални уреди вие можете да измѣрвате тия сили, да ги различавате, и по този начинъ да избѣгвате ония, които действуватъ вредно. Сѫщитѣ сили действуватъ и въ човѣка. Съ помощьта на специаленъ уредъ, въ който има махало, въ видъ на стрелка, можете да познавате, какъвъ е човѣкътъ: нервенъ или спокоенъ, песимистъ или оптимистъ, гордъ или смиренъ. Махалото се движи по единъ циферблатъ, раздѣленъ на градуси. По градуситѣ познавате състоянието на човѣка. Както по израза и позата познавате, дали даденъ човѣкъ е гордъ или смиренъ, така и по силното и слабо отклоняване на махалото познавате характера и състоянието му. Отъ позата на ученика къмъ учителя познавате неговия характеръ ; отъ позата на войника къмъ офицера сѫщо познавате неговия характеръ. Следователно, достатъчно е човѣкъ да стисне уреда въ рѫката си, за да се опредѣли състоянието му въ дадения моментъ. Въ живота на човѣка има преходни нѣща, които се отразяватъ върху неговитѣ вѫтрешни състояния. Като знае това, човѣкъ трѣбва да се изучава, да различава състоянията си, да знае, кои сѫ сѫществени, кои не сѫ сѫществени; кои сѫ негови, кои идатъ отвънъ, по отражение. Каже ли човѣкъ, че е разположенъ или неразположенъ, че е радостенъ или скърбенъ, той трѣбва да знае, отде идатъ тия състояния, негови ли сѫ, или ги получава чрезъ отражение. Ако състоянията, които човѣкъ преживява, не сѫ негови, той прилича на стъкло, покрито съ калаена амалгама. Най-малкото търкане на тази амалгама е въ състояние да открие отново стъклото. Човѣкъ започва да се чуди, какво е станало съ него, какъ се е освободилъ отъ неразположението си. Неразположението не е било негово, нито е било нѣщо сѫществено. Сега, като изучавате закона на махалото, ще видите, че две еднакви състояния, но съ различна интенсивность, произвеждатъ обратенъ резултатъ. Запримѣръ, ако единъ скърбенъ човѣкъ се приближи при другъ, който е по-скърбенъ отъ него, той става радостенъ. Или, ако двама радостни се срещнатъ, по-малко радостниятъ ще стане скърбенъ. Съ помощьта на махалото, или на стрелката въ специалния уредъ може да се познае, кои сили преобладаватъ въ човѣка : силитѣ на ума, на сърдцето или на волята. Ако турите апарата върху дланьта на рѫката, ще забележите, че махалото се отклонява къмъ тази посока, въ която силитѣ сѫ най-интензивни. Ако въ човѣка преобладаватъ умственитѣ енергии, махалото ще се отклони въ посоката на умствената линия на човѣка. Всѣки човѣкъ има такова махало въ себе си, съ помощьта на което може да опредѣля състоянията си. Щомъ стане отъ сънь, добре е да провѣри, накѫде се отклонява махалото му, да знае, какъ да се справи. Всѣки човѣкъ трѣбва да се познава, да знае, съ какъвъ капиталъ разполага въ живота си. Като познава себе си, той ще познава и ближния си, нѣма защо да го подлага на изпитания. Днесъ хората не се познаватъ, вследствие на което се изпитватъ. Срѣщатеедного, който ви пита: Колко пари имашъ въ джоба си ? Защо се интересува отъ вашия джобъ? Той се интересува отъ състоянието на джоба ви, за да знае, може ли да вземе нѣщо на заемъ. Нѣкой влиза въ едно общество и веднага пита, кой е най-почтениятъ членъ въ обществото. Защо иска да знае, кой е най-почтениятъ членъ? Защото има нѣкакъвъ интересъ, да използува това общество. Другънѣкой дойде въ това общество и веднага пита, кой е най-силниятъ членъ на обществото. Той се интересува за силата на тия хора, защото мисли да предприеме нѣкаква работа. Всѣки човѣкъ въ свѣта търси това, което отговаря на него. Вълрѣки това, тѣ често попадатъ на нѣща, които не отговарятъ на тѣхнитѣ желания и разбирания, вследствие на което се натъкватъ на голѣми противоречия. Сега, вие сте дошли на земята да работите, да учите и да съзнавате, че нищо не можете да получите даромъ. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ може да създаде мощна мисъль, мощни чувства, които да потекатъ презъ ума и сърдцето му, да го превърнатъ въ изворъ. Значи, човѣкъ лесно може да превърне сухитѣ извори на своя животъ въ живи, течащи извори, около които растенията цъвтятъ, а птичкитѣ пѣятъ, изливатъ своята радость. Като погледнете човѣка, вие можете да се произнесете, способенъ ли е той да направи това превръщане въ себе си. Какъ ще познаете това ? Достатъчно е да приложите върху лицето му линията на природата. Природата има една линия, съ която мѣри нѣщата. Тази линия е нормата на правилния животъ. Ако чертитѣ на човѣшкото лице падатъ подъ линията, или излизатъ надъ нея, този човѣкъ не е дошълъ още до нормалната мѣрка. Той или се е разширилъ много, или се е свилъ. Той трѣбва да работи още върху себе си, докато дойде до нормата, съ която природата си служи. Линията на природата е пророческа линия, която може да предскаже, дали даденъ човѣкъ ще успѣе въ своитѣ предприятия, или нѣма да успѣе. Нѣкой човѣкъ взелъ едно предприятие и иска да знае, ще успѣе ли въ него, или нѣма да успѣе. Турямъ линията на природата върху лицето му и мѣря. Виждамъ, че силитѣ на ума и на сърдцето му оставатъ подъ линията, не сѫ още добре развити. Следователно, каквото да прави, какъвто вѫтрешенъ потикъ да изпитва, каквато радость да го движи, човѣкъ нѣма да успѣе въ предприятието си. Защо? Защото силитѣ, съ които разполага, не отговарятъ на изискванията на предприятието. Той ще направи едно движение напредъ и едно назадъ. Каквото спечели, той ще го изгуби. И тъй, докато човѣкъ се раздвоява, всичкитѣ му работи ще бѫдатъ наполовина вѣрни и резултатни. Ако спечели две, ще изгуби две. Въ края на краищата, както е влѣзълъ, така ще излѣзе. Съ нула е влѣзълъ, съ нула ще излѣзе. Нулата въ живота на човѣка показва, че той трѣбва да подобри лошитѣ условия. Какъ ще ги подобри? Чрезъ подкупъ. Подкупътъ е методъ, чрезъ който и природата си служи. Въ широкъ смисълъ на думата „подкупътъ“ разбира внасяне въ човѣка такива елементи, които отѫтствуватъ въ неговия организъмъ. Значи, думата „подкупъ“ може да се замѣсти съ думитѣ „внасяне, даване, смекчаване, разтопяване“ и т. н. Какъ ще стане подкупа, това зависи отъ материята и силата, съ която ще се справяте. Ледътъ се подкупва чрезъ топлината, твърдото вещество — чрезъ водата, въздухообразното — чрезъ налѣгане, течното — чрезъ изстудяване. Като ученици, вие трѣбва да изучавате вѫтрешната страна на химията, да знаете, какъ да се справяте съ различнитѣ видове материя и съ различнитѣ сили въ природата. Както можете отъ безопасното вещество глицеринъ да получите взривно вещество динамитъ, така можете да превръщате опаснитѣ вещества въ безопасни. Природата постоянно изпитва ученика, да види, доколко е разуменъ. Тя му дава на разположение елементитѣ на любовьта и отдалечъ следи, какви реакции ще образува отъ тѣхъ. Каквито съединения образува, такива ще бѫдатъ и последствията. Като говоримъ за природата, ние имаме предъ видъ химията, съ която тя работи. Тя прави различни реакции, образува различни съединения, които се отличаватъ по това, че не експлодиратъ. Въ любовьта на човѣка често ставатъ експлозии; въ любовьта на природата, обаче, експлозии не сѫществуватъ. Тамъ може да се говори за активна и пасивна любовь, но не и за любовь съ експлозии. Когато люби, човѣкъ има предъ видъ своето благо, но не и благото на онзи, когото люби. На физическия свѣтъ човѣшката любовь започва съ плюсъ, който скоро се превръща въ минусъ. Божествената Любовь започва съ минусъ, който скоро се превръща въ плюсъ. Божията Любовь внася въ човѣка разширяване, подмладяване, осмисляне на живота, а човѣшката — точно обратно. Въ първо време човѣшката любовь подига, разширява човѣка, а на края той свършва съ разочарование. Който е живѣлъ по закона на човѣшката любовь, въ края на живота си той започва да съжалява, че не си е поживѣлъ, както трѣбва. Ако е билъ вегетарианецъ, той съжалява, че не е ялъ месце. Ако е живѣлъ добъръ животъ, съжалява, че не се е отпусналъ да поживѣе, както хората живѣятъ. Не, и въ младини, и въ старини човѣкъ трѣбва да живѣе така, че никога да не съжалява. Като се натъкватъ на противоречия и страдания, мнозина се запитватъ, защо свѣтътъ е създаденъ така, че хората трѣбва да страдатъ. Свѣтътъ, който виждате отвънъ, не е този, въ който Богъ живѣе и който нѣкога ще видите. Сегашниятъ свѣтъ още не е завършенъ. Той не представя замисъла на Бога, но постепенно върви къмъ реализиране на Неговата идея. Като е дошълъ на земята, човѣкъ е внесълъ нѣкои свои елементи, които не сѫ присѫщи на природата. Можете ли да кажете, че спиртътъ е присѫщъ елементъ на гроздовия сокъ? Гроздето се състои отъ гроздена и овощна захарь, соли, вода и други примѣси, но спиртъ нѣма. Когато влѣзатъ въ него ферменти, тогава гроздената и овощна захарь се разлагатъ на спиртъ и вѫгледвуокисъ. Единъ турчинъ отишълъ въ дома на единъ български чорбаджия. Чорбаджията го угостилъ добре, почерпилъ го съ старо вино, което подействувало силно на турчина. Той се развеселилъ, започналъ да пѣе. — Чорбаджи, пѣе ми се. — Пѣй, ефенди, свободенъ бѫди! — Чорбаджи, играе ми се. — Поиграй си! — Чорбаджи, дай още една чашка отъ червеното. Отначало турчинътъ билъ сериозенъ, но щомъ пилъ отъ старото вино, изгубилъ сериозностьта си и започналъ да пѣе и да играе. Кой внесе това разположение въ него ? — Виното. Следователно, човѣкъ е внесълъ много нѣща въ свѣта, които Богъ не е предвидилъ. Всѣко нѣщо, което човѣкъ приема отвънъ, като елементъ, който не е присѫщъ на неговото естество, създава редъ реакции въ него. Мнозина приематъ нѣкои нови идеи, нови учения, но ако между тѣхъ и идеитѣ имъ нѣма нищо общо, тѣ скоро се разочароватъ. Иоанъ Веслей, виденъ английски реформаторъ на църквата, се оженилъ, но на третия день следъ сватбата си казалъ на единъ свой приятель : Не струва човѣкъ да се жени. По-късно дошълъ при него единъ младъ момъкъ, членъ на неговата църква, и му казалъ, че харесалъ една млада мома, добра последователка на Христа, и желае да се ожени за нея. Младиятъ момъкъ дошълъ за съветъ, но Иоанъ Веслей веднага му казалъ да не предприема тази работа. — Момата е много добра, ще живѣя съ нея споредъ любовьта на Христа. — Момата е добра, съ Христа може да живѣе, но не и съ тебе. По характеръ вие не си подхождате. — Ще се нагодимъ, ще правимъ взаимни отстѫпки. Хората мислятъ, че като правятъ усилия да се нагаждатъ едни къмъ други, ще постигнатъ нѣщо. Докато привикнатъ едни на други, тѣ ще минатъ презъ голѣми страдания, които ще ги заведатъ на онзи свѣтъ. Нѣма защо човѣкъ да се излага на ненужни и непосилни страдания. И въ страданията има граница. Това, което хората наричатъ страдания, не сѫ още истински страдания. Има страдания, които не сѫ на мѣсто. Истински страдания сѫ ония, отъ които човѣкъ расте, подига се и изправя живота си. Какъ може да се изправи животътъ? Каквото да правите, животътъ не може да се изправи. Защо ? Защото животътъ е изправенъ, нѣма какво да се изправя. Единственото нѣщо, което можете да направите, това е да извадите отъ живота ония елементи, които произвеждатъ взривъ. Вие сте внесли тия елементи, вие сами трѣбва да ги извадите. Самъ по себе си глицеринътъ е безопасно вещество. Прибавите ли къмъ него азотна киселина, вие го превръщате въ динамитъ — силно експлозивно вещество. Експлозивностьта не е присѫщо свойство на глицерина, но изкуствено му го придадоха, като го превърнаха въ динамитъ. Следователно, говоримъ ли за свѣта, създаденъ отъ Бога, ние разбираме свѣтъ, въ който слънцето постоянно грѣе, птичкитѣ весело пѣятъ, цвѣтята растатъ, цъвтятъ и далечъ разн