Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Общ Окултен Клас'.

  • Търсене по етикети

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Намерете резултати в...

Намерете резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Наука за езика Т. м. Псаломъ 119, алефъ. Какво става съ снѣга и съ леда, когато се топятъ? Тѣ губятъ своята красота и цвѣтъ. Подъ думата снѣгъ и ледъ разбираме илюзиитѣ, съ които човѣкъ живѣе на земята. Както снѣгътъ и ледътъ се топятъ и нищо не остава отъ тѣхната форма, красота и цвѣтъ. така и илюзиитѣ се топятъ и изчезватъ. Като се намѣри предъ такова положение, човѣкъ казва: Животътъ нѣма смисълъ, не струва да се живѣе. Защо животътъ нѣма смисълъ? Защото илюзиитѣ на човѣка изчезватъ. Снѣгътъ изчезва, топи се, но идеята за чистота, която се крие въ неговия цвѣтъ, остава вѣчна. Бѣлиятъ цвѣтъ е символъ на чистота. Тази е причината, поради която хората се стремятъ къмъ бѣлия цвѣтъ. Тѣ носятъ и долни, и горни дрехи бѣли, особено лѣтно време. Съвременнитѣ хора иматъ задача да изучаватъ цѣлокупния животъ, а не само неговитѣ частични прояви. Тѣ иматъ предъ видъ изучаване живота на душата, нейното слизане и възлизане, т. е. раждане и заминаване. Раждането не е нищо друго, освенъ обличане съ свѣтли, съ бѣли, празнични дрехи. Раждането, младостьта е обличане на душата съ бѣли, празнични дрехи. Остаряването и смъртьта представятъ събличане на бѣлитѣ, свѣтли дрехи и обличане на стари, тъмни дрехи. Като се погледне въ такива дрехи, човѣкъ казва, че е остарѣлъ и тръгва по магазинитѣ да търси нови, свѣтли дрехи, съ които отново да се облѣче. Не е лесно човѣкъ да съблѣче старитѣ си дрехи и да се облѣче въ нови. Колкого да е недоволенъ отъ старитѣ си дрехи, човѣкъ мѫчно се отдѣля отъ тѣхъ. Той е привикналъ на тѣхъ, не му се иска да ги свали отъ гърба си. Ценни сѫ старитѣ дрехи на човѣка, защото върху тѣхъ е написанъ цѣлиягъ му животъ. Тѣ сѫ пълни съ спомепи и преживявания. За да облѣче нови дрехи, човѣкъ трѣбва да препише на тѣхь всички свои опитности, които е придобилъ на земята. Това, което ученитѣ наричатъ предаване на наследствени чърти отъ едно поколѣние на друго, не е нищо друго, освенъ преписване на новитѣ дрехи всичко онова, което е било написано на старитѣ. Въ това отношение човѣкъ мяза на списъкъ, на който сѫ написани книгитѣ на една библиотека. Има грамадни библиотеки, които съдържатъ около единъ милионъ и половина или два милиона книги. Който завежда тази библиотека, той си знае, какъ се справя съ нея. Не е лесно да чисти човѣкъ праха на тия книги. Въ всички времена и епохи хората сѫ се стремѣли да се домогнатъ до положително обяснение на живота. И днесъ още се стремятъ къмъ правилно изясняване на живота. Като не разбиратъ благата и привилегиитѣ, които иматъ надъ всички животни, хората казватъ за нѣкого, че се е родилъ въ щастливъ моментъ на земята. Всички хора сѫ родени въ щастливъ моментъ. Какво по-голѣмо щастие може да търси човѣкъ отъ това, че се е родилъ човѣкъ, изправенъ на два крака, а не животно, което ходи на четири крака? Да има за основа добродетельта и на нея да стѫпва, това е една привилегия за човѣка. Да бѫдатъ рѫцетѣ му свободни, това е друга привилегия за човѣка. Животнитѣ сѫ лишени отъ тѣзи привилегии. Рѫцетѣ имъ, които символизиратъ закона на правдата, сѫ превърнати въ крака. Правдата у тѣхъ не е застѫпена. Мозъкътъ на човѣка е поставенъ въ съвсемъ различно положение отъ това, въ което е поставенъ животинскиятъ. Засега човѣкъ представя най-усъвършенствуваната машина на земята, снабдена съ своето вѫтрешно радио, да схваща вълнитѣ, които идатъ отъ разумния свѣтъ. Днесъ всички хора търсятъ щастието вънъ отъ себе си, безъ да подозиратъ, че то се крие въ върха на тѣхния езикъ. Каквото езикътъ каже, всичко става. Чудеса може да прави езикътъ! Езикътъ подига човѣка, но той може и да го събори. Това зависи отъ огъня, съ който е запаленъ. Ако езикътъ е запаленъ отъ огъня на ада, човѣкъ се намира въ голѣма опасность. Запали ли се съ този огънь, човѣкъ се излага на голѣми страдания. Ако не знае, какъ да се справя съ езика си, той ще се намѣри въ голѣми мѫчнотии. За да избѣгне тия мѫчнотии, човѣкъ трѣбва да познава науката за контролиране на езика. Езикътъ на човѣка е единъ отъ органитѣ, свързанъ съ висшия свѣтъ. Интелигентно сѫщество е езикътъ. Милиони клетки работятъ въ него, за да подържатъ живота му. Съ езика си човѣкъ яде, опитва вкуса на хранитѣ, говори, пише, като писатель. Една лоша дума, казана съ езика, съ години не може да се забрави. Човѣкъ носи последствията на тази дума дълго време. Думитѣ, изказани чрезъ езика. криятъ голѣма динамическа сила въ себе си. Като знаете това, изучавайте езика си, както географътъ изучава земята, както астрономътъ — небето. Не мислете, че езикътъ е единъ безотговоренъ мускулъ въ човѣшкия организъмъ. Всѣки органъ въ човѣшкия организъмъ крие въ себе си велики тайни. Езикътъ, затворенъ въ устата на човѣка, сѫщо крие въ себе си велики тайни, които трѣбва да се изучаватъ. Сега на васъ предстои изучаването на езика. Който разбира науката за езика, той е магъ, всичко може да направи. Който разбира науката на окото, той всичко вижда, всичко може да направи. Хората говорятъ за възпитание и самовъзпитание, а не знаятъ, отде да започнатъ. Тѣ изучаватъ френология, физиогномия, хиромантия и редъ още науки, но не се спиратъ върху езика. Тѣ не подозиратъ, че трѣбва да започнатъ отъ езика — отъ най-малкия удъ въ своя организъмъ. Доброто и злото е написано на езика. При всѣка добра или лоша проява на човѣка, езикътъ започва да се движи. При доброто се движи по единъ начинъ, при злото — по другъ начинъ. Отъ човѣка зависи, какъ да направлява езика си, но за да дойде до това положение, той трѣбва да изучава неговитѣ движения. Голѣмъ магъ е човѣшкиятъ езикъ. Езикътъ е изразъ на разумностьта въ човѣка. Окото е наблюдатель, отдалечъ вижда нѣщата, а езикътъ прави познанства, посрѣща и изпраша хората. Въ това отношение той е голѣмъ дипломатъ. Като говоря за езика, азъ нѣмамъ предъ видъ неговата външна форма. т. е. мускула, отъ който е направенъ. Азъ имамъ предъ видъ силата, която се крие въ него. Езикътъ е свързанъ съ словото, а силата на човѣка е въ словото. Като мисли за езика си, човѣкъ се свързва съ словото. Като мисли за словото, той се свързва съ истината. Казано е въ Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Като мисли за истината, човѣкъ се свързва съ свободата. Като мисли за свободата, човѣкъ се свързва съ живота, защото животътъ се проявява само вь свободата. Човѣкъ е дошълъ на земята, именно, за това, да изучава словото, истината, свободата и живота, въ които е потопенъ. Дойде ли до това познание, той ще разбере, че и при най-голѣмитѣ си нещастия пакъ е щастливъ. Който е дошълъ до това познание, той и въ ада може да се чувствува като на курортъ. За разумния и мѫчнотиитѣ сѫ благословение; за неразумния мѫчнотиитѣ сѫ адъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ знание, но не книжно, а живо, проявено знание. Нѣкой гледа линиитѣ на рѫката си и казва, че линиитѣ на сърдцето, на ума, на живота, на сѫдбата му сѫ добре развити. Въ сѫщность той не проявява нито ума, нито сърдцето, нито живота си. Добре развити линии сѫ ония, които иматъ живо проявление. Какво се ползува човѣкъ отъ красивитѣ си пръсти, ако не проявява своята воля, справедливость, разумность, съобразителность? Човѣкъ се нуждае отъ живи линии, а не отъ мъртви. Когато Словото влѣзе въ човѣка, тѣзи линии напълно оживяватъ. Казано е въ Битието, че Богъ направилъ човѣка отъ пръсть, после му вдъхналъ живо дихание, и той станалъ жива душа. Значи, докато Богъ не бѣше вдъхналъ живо дихание, човѣкъ билъ безжизнено сѫщество. Щомъ вдъхналъ живо дихание въ него, т. е. щомъ вложилъ Словото си, човѣкъ станалъ жива душа. Великъ моментъ представя създаването на първия човѣкъ! Едва ли има по-великъ моментъ отъ този за човѣка, както и за всички живи сѫщества. Първиятъ човѣкъ, като моделъ, и до днесъ още е изложенъ на показъ, да го гледатъ всички живи сѫщества, всички ангели. Първиятъ човѣкъ, т. е. оригиналътъ е на небето, а останалитѣ хора, които сѫществуватъ по лицето на земята, сѫ копия на този оригиналъ, по-далечъ или по-близо до него. Който иска да види, какво представя оригиналътъ на човѣка, той трѣбва да отиде на небето. Тамъ ще види, какво значи изкуство. Който е видѣлъ този образъ, той никога не може да го забрави. Откакъ е създаденъ до днесъ той е живъ и продължава да живѣе. Иска ли да го следва, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, всѣки день да изправя линиитѣ си, да ги съживява. Ако човѣкъ не може да прави добро, рѫцетѣ му сѫ мъртви. Ако не може да мисли добре, умътъ му е мъртавъ. Ако не може да люби, сърдцето му е мъргво. Ако не може да движи очитѣ си правилно и да вижда красотата на нѣщата, той е мъртавъ за истината. Ще кажете, че всички хора движатъ очитѣ си. Всички движения не сѫ правилни. Въ движенията на хората има разлика: едни сѫ механически, а други — живи, съзнателни. Съвременнитѣ хора трѣбва да приложатъ мисъльта си, да се освободятъ отъ механическия животъ. Запримѣръ, като се натъкватъ на неблагоприятни условия, тѣ търсятъ механически начини, да се справятъ съ тѣхъ. Ако е студено на рѫцетѣ имъ, тѣ турятъ рѫкавици, да се стоплятъ. Понѣкога и рѫкавицитѣ не помагатъ, рѫцетѣ имъ пакъ сѫ студени. Тѣ не подозиратъ, че съ мисъльта си могатъ да се изолиратъ отъ студа. Мощно нѣщо е човѣшката мисъль. Ще кажете, че не е правилно човѣкъ да се бори съ студа чрезъ мисъльта си, т. е. не е правилно да изразходва енергията на мисъльта си напразно. Не, щомъ има мисъль, човѣкъ трѣбва да я прилага навсѣкѫде. Човѣшкиятъ организъмъ разполага съ такава топлина, която може да му помогне да преодолѣе всички външни условия. Топлината на човѣшкия организъмъ и неговата мисъль сѫ въ състояние да преодолѣятъ всички неблагоприятни условия въ живота. Освенъ външния студъ, въ човѣка се явява и вѫтрешенъ студъ, предизвиканъ отъ голѣма скръбь. За да се справи съ този студъ, човѣкъ трѣбва да увеличи своята вѫтрешна топлина. Това сѫ процеси, които ставатъ постянно въ човѣка. Когато живѣе правилно, човѣкъ запазва нормалната топлина на сърдцето си и нормалната свѣтлина и сила на ума си. Не живѣе ли правилно, той постепенно ги губи, вследствие на което прибѣгва къмъ външни, спомагателни срѣдства. Когато желанията на човѣка станатъ повече отъ възможноститѣ за тѣхното реализиране, той нарушава своя естественъ животъ, вследствие на което се натъква на голѣми мѫчнотии и противоречия. Всѣко желание, всѣка мисъль, всѣко чувство въ човѣка трѣбва да се хранятъ. Тѣ сѫ живи сѫщества, и животътъ имъ трѣбва постоянно да се подържа. Нѣма ли достатъчна храна, съ която човѣкъ да задоволи желанията си, едно следъ друго тѣ умиратъ и му създаватъ ненужни страдания. Лѣтно време и бедниятъ овчарь може да завъди много овце, защото има богати пасбища, на които тѣ ще се хранятъ. Зимно време, обаче, условията сѫ други. Пасбищата сѫ покрити съ снѣгъ, никѫде нѣма трева. Овчарьтъ е длъженъ да ги храни самъ, да имъ купува храна. За неговитѣ срѣдства това струва скѫпо. Като не може да ги изхрани, една следъ друга овцетѣ измиратъ. И тѣ страдатъ, и той страда. Следователно, не раждайте повече желания, отколкото сѫ възможноститѣ ви за тѣхното отглеждане. Нѣма ли възможность да храни много мисли и желания, човѣкъ трѣбва да се ограничи съ една мисъль, съ едно желание, но да ги изхрани добре, да станатъ самостоятелни, сами да подържатъ живота си. Следователно, дойде ли човѣкъ до положение, неговитѣ мисли, желания и постѫпки да станатъ самостоятелни, да му помагатъ, това значи, да бѫде той магъ, да разполага съ магическата прѫчица на всѣко време. Пожелае ли да яде, той ще тропне съ прѫчицата, и яденето ще бѫде предъ него. Нахрани ли се, пакъ ще тропне съ прѫчицата, и яденето ще се дигне. Докато дойде до положението, да бѫде господарь на своитѣ мисли и желания, човѣкъ първо ще имъ бѫде слуга. Тѣ ще заповѣдватъ, а той ще изпълнява. Въ пѫтя на човѣшкото развитие това е неизбѣженъ процесъ. За да бѫде господарь, първо човѣкъ трѣбва да бѫде слуга. За да бѫде учитель, първо трѣбва да бѫде ученикъ. Като говоря за хора, които владѣятъ магическата прѫчица, мнозина се съмняватъ въ това. Тѣ казватъ, че не сѫ виждали такива хора и не вѣрватъ въ сѫществуването имъ. Ако човѣкъ не вижда нѣщо, това не значи, че то не сѫществува. Ако пъкъ вижда нѣщо, това не значи, че е видѣлъ реалностьта на нѣщата. Човѣкъ слуша по радиото много гласове, нищо не вижда, но тия хора, които пѣятъ и говорятъ, сѫществуватъ нѣкѫде. Той вижда на платното на кинематографа хора, животни, дървета, слуша гласове, но всичко това е отражение на реалностьта, т. е. сѣнки, а не действителность. Съ тия хора, които говорятъ и пѣятъ по радиото, както и съ тия, които виждате на платното, не можете да се разговаряте. Тѣ минаватъ като нереални величини; въ сѫщность едни отъ тѣхъ сѫ реални, а други — нереални. Ще дойде день, когато ще виждате хората, които говорятъ по радиото, ще се разговаряте съ тѣхъ и ще разберете, кои сѫ действителни лица и кои — недействителни. Да се върнемъ къмъ науката за езика. Като не познаватъ тази наука, хората се чудятъ, защо страдатъ. Ако я познаваха, тѣ щѣха да разбератъ, че много отъ страданията имъ се дължатъ, именно, на непознаването й, на неспазване на нейнитѣ закони. Нѣкой казва, че обича нѣкого, но следъ известно време престава да го обича. Защо? Защото не прилага правилно законитѣ на езика. Той не знае, кога каква дума да произнесе, вследствие на което казалъ много думи на възлюбения си. И възлюбениятъ му, отъ своя страна, отговорилъ по сѫщия начинъ. И двамата се обидили единъ другъ и не искатъ повече да се видятъ. Като изучавате науката за езика, приложете я първо къмъ Бога. Обикнете Бога съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила и се учете отъ Него. Той ще ви учи, какъ да говорите, какви думи да избирате, какъ да движите езика си и т. н. Като обикнете Бога, тогава можете да обичате и хората. Постѫпите ли обратно, постоянно ще губите любовьта си. Ако Богъ не е взималъ участие въ живота на човѣка, ако и до днесъ не продължава да се интересува отъ неговия животъ, нищо не би излѣзло отъ него. Богъ каза: „Да направимъ човѣка по образъ и подобие свое“. Той вложи въ човѣка особена способность — да говори. Говорътъ е присѫщъ само на човѣка. Никое друго животно не може да говори. Само на човѣка е дадено разумното слово, да говори съзнателно. Затова е казано въ Писанието: „По думитѣ си ще се оправдаешъ и по думитѣ си ще бѫдешъ сѫденъ“. Отъ езика на човѣка зависи неговото щастие или нещастие. Следователно, иска ли да говори съ нѣкого, човѣкъ първо трѣбва да очисти езика си. Ако при разговора си съ своя ближенъ, човѣкъ трѣбва да чисти езика си, колко повече трѣбва да бѫде езикътъ му чистъ, когато отправя молитвата си къмъ Бога. Ще каже нѣкой, че при Бога човѣкъ може да се яви такъвъ, какъвто е. Не, човѣкъ ще застане на молитва само тогава, когато е изчистилъ и измилъ езика си добре. Трѣбва ли синътъ да се яви при баща си такъвъ, какъвто се е върналъ отъ веселбитѣ си съ своитѣ приятели? Той ялъ, пилъ, цѣла нощь не спалъ и мисли, че като се яви при баща си, последниятъ ще му се зарадва. Не, той първо трѣбва да си отспи, после да се измие, изчисти и така да се яви при баща си, разумно да се разговаря. Трѣбва ли войникътъ да се яви при своя генералъ раненъ, съ отрѣзани рѫце, да му засвидетелствува своята обичь? Види ли го въ това положение, генералътъ първо ще го изпрати да се лѣкува, и после, като оздравѣе, ще го приеме на разговоръ. Истинска молитва е онази, която човѣкъ отправя къмъ Бога следъ като се е изчистилъ, преоблѣкълъ, т. е. следъ като се е върналъ въ състоянието, въ което първоначално е билъ. Човѣкъ трѣбва да се върне въ първото си положение, както е билъ създаденъ, и оттамъ да започне живота си. Човѣкъ трѣбва да се яви при своя Създатель въ първоначалната си красота и чистота. Въ това седи достоинството на човѣка. Всѣка домакиня, която сама чисти и нарежда кѫщата си, има достойнство за себе си, за своя домъ. Оставя ли всичко на слугитѣ си и мисли само за обличане, за разходки, тя нѣма достойнство за себе си. Достойнството на човѣка се заключава въ владѣене науката за езика. Владѣе ли тази наука, той знае, какъ да говори. Той никога нѣма да се оплаква отъ живота си, отъ положението, което заема въ обществото. Каквото положение да заеме, той лесно се справя съ него. Високото положение на човѣка се опредѣля отъ умѣнието му да го изпълни, както трѣбва. Ето, князътъ на свѣта имаше високо положение, но не можа да устои на него, вследствие на което слѣзе на земята да изправи погрѣшката си. Отъ князъ на небето той слѣзе на земята като обикновенъ човѣкъ, лишенъ отъ всѣкаква власть и величие. Недоволството на всички хора се дължи на недоволството на този старъ князъ, който намира, че животътъ нѣма смисълъ, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва. Каквото казва този князъ, това повтарятъ всички хора следъ него, като папагали. Не се подавайте на лъжитѣ на този князъ. Слушайте го, какво говори, но не следвайте неговия пѫть. Борете се съ всички сили срещу това, което той ви говори, безъ да се подавате на неговото влияние. Ако нѣкой пѫть ви повали на земята, пакъ не се подавайте на влиянието му. Знайте, че краятъ решава борбата. Не мислете, че всѣкога ще бѫдете надъ мѫчнотиитѣ. Ще падате, ще ставате, но нѣма да отстѫпвате отъ принципитѣ на Божественото. Дойде ли страхъ, безвѣрие, малодушие, обезсърдчение, пакъ не се подавайте. Знайте, че това сѫ противодействия, които не сѫ ваши. Дръжте въ ума си мисъльта, че ви е дадена сила, разумность, свѣтлина, да виждате нѣщата, да ги разбирате и да се справяте съ мѫчнотиитѣ. Богъ е на страната на ония, които се борятъ за славата, за името Му. Той никого нѣма да изостави, но трѣбва да минете презъ борби, презъ мѫчнотии и изпитания. Каквито противодействия да срѣщате, знайте, че тѣ се дължатъ на вашитѣ неприятели, които искатъ да ви спъватъ въ великата цель на животв ви. Въ какво седи великата цель на човѣшкия животъ? Да бѫде свободенъ човѣкъ и да служи на любовьта, това е великата цель на човѣшкия животъ. Всички хора говорятъ за свобода, но не сѫ свободни. Свободенъ е само онзи, който, каквото каже, става. Свободниятъ познава езика на природата и се разговаря съ нея. Той слуша природата и й се подчинява, но и тя го слуша. Каквото животътъ и природата му изпратятъ, той всичко приема съ радость и безъ страхъ. Той не се плаши отъ сиромашия, отъ болести и страдания. Той ги приема съ радость, защото знае, че ще научи нѣщо отъ тѣхъ. Тѣ криятъ въ себе си известни блага. Който ги разбира, той се ползува отъ тия блага; който не ги разбира, тѣ минаватъ край него, безъ да му дадатъ нѣщо отъ своитѣ блага. Като не разбиратъ законитѣ на живота, нѣкои казватъ, че безъ да учатъ, Духътъ ще имъ каже, какво да правятъ. Не е достатъчно само да ви говори Духътъ, но вие трѣбва да бѫдете готови, каквото Той ви каже, да го изпълните. — Ами ако ни каже нѣщо, което не ще можемъ да направимъ? — Каквото Духътъ казва на човѣка, той може да го направи. Чуете ли да ви се казва нѣщо, което не можете да направите, ще знаете, че това не сѫ думи на Духа. Духътъ спусна отъ небето плащаница, пълна съ различни животни и каза на Петра: „Вземи и яжъ!“ Той отговори: Господи, не съмъ ялъ нищо нечисто, не мога да ямъ и сега. — Това, което Богъ е осветилъ, е чисто. Апостолъ Петъръ не разбра символа, който бѣше скритъ въ това видение. Ако на религиозния човѣкъ кажатъ, че трѣбва да изучава всички науки, той отговаря, че не се интересува отъ други науки, освенъ отъ Божествената. Това е неразбиране. За да стане силенъ, човѣкъ трѣбва да изучава всички науки. Не само да учи, но той трѣбва да тури въ действие своя умъ, своето сърдце и своята воля, като започне отъ най-малкитѣ работи. Коя е най-малката работа, която човѣкъ може да свърши? Това е единъ отъ труднитѣ въпроси. Като стане сутринь, човѣкъ трѣбва веднага да се изправи на краката си и да благодари за всичко, което му е дадено. Следъ това ще наблюдава, каква е първата мисъль, първото чувство и първата дума, които сѫ минали презъ него, и да следи, какъ ще прекара цѣлия день. Тѣ опредѣлятъ посоката на неговото движение. Като знаете това, стремете се да мислите за красивото въ свѣта, а не за неприятнитѣ работи, които сѫ временни, преходни положения въ човѣшкия животъ. Станешъ ли сутринь, отправи една свѣтла мисъль, едно красиво чувство и една сладка дума къмъ Господа. Постѫпишъ ли така, всичкитѣ ти работи ще се наредятъ добре. Хората не успѣватъ въ живота си, защото очакватъ щастието си по начинъ, какъвто тѣ разбиратъ. Това е невъзможно. Ако срещнете двама мѫдреци, ще видите, че и тѣ даже не действуватъ по единъ и сѫщъ начинъ. Тѣ могатъ да иматъ еднакви цели и стремежи. но методитѣ имъ сѫ различни. Двама души, въ единъ и сѫщъ моментъ, не могатъ да произведатъ едно и сѫщо явление, Коя е първата дума, която човѣкъ трѣбва да произнася всѣка сутринь, като стане отъ сънь? Ще кажете, че тя е думата „любовь“. Наблюдавайте се и вижте, кой каква дума произнася. Първата дума, която човѣкъ произнася е различна за всѣки човѣкъ. При това, всѣки день той произнася различни думи. Отъ начина и интонацията на изговарянето зависи силата, която човѣкъ е вложилъ. Запримѣръ, нѣкой казва на възлюбената си, че я обича. Това не е достатъчно, за да я убеди въ обичьта си. Силата на обичьта, на любовьта на човѣка се опредѣля отъ интонацията, съ която тия думи се произнасятъ. Любовьта е колективенъ, а не единиченъ актъ. Когато нѣкой люби, цѣлото небе и цѣлата земя взиматъ участие. Нѣкой иска да люби, но никой нищо да не знае за любовьта му. Това не може да се избѣгне. Богъ е Любовь. Следователно, любишъ ли, всички знаятъ за твоята любовь. Не е въпросъ да криете любовьта си отъ хората, но вие трѣбва да любите по всички правила на Великата Любовь. Нѣкой казва, че обича нѣкого, а после съжалява. че не е разбранъ, че не се е изказалъ право. Божествената любовь не мисли за последствията. Тя има предъ видъ принципа. Щомъ принципътъ е правъ, и последствията ще бѫдатъ добри. Приложи ли човѣкъ закона на любовьта правилно, този законъ ще произведе въ цѣлия козмосъ малъкъ потикъ. Когато двама души се обичатъ, тѣ внасятъ импулсъ къмъ нѣщо велико въ цѣлото човѣчество. Това прави и любовьта на майката къмъ детето, на богатия къмъ сиромаха, на сиромаха къмъ богатия и т. н. Всѣки актъ на любовьта, колкото малъкъ да е, той е актъ на цѣлия козмосъ. Въ любовьта взиматъ участие всички живи сѫщества, отъ най-малкото до най-голѣмото. Често хората говорятъ, че този или онзи не заслужва да бѫде обичанъ. Това е неразбиране на любовьта. Любовьта не се дава по заслуга. Когато котката, кучето и другитѣ животни обикалятъ около човѣка, причината за това е любовьта. Тя ги заставя да отидатъ при него да ги нахрани. Той ги храни отъ любовь. Ще каже нѣкой, че не иска да слуша мъркането на котката. Докато котката мърка, пѣтелътъ кукурига, птичката пѣе, кучето лае, животътъ се изявява. Престане ли животното или човѣкъ да се изявяватъ по свой специфиченъ начинъ, и животътъ въ тѣхъ престава. Радвайте се на всичко живо, докато има животъ въ него. Животътъ на всички сѫщества е цененъ. Той крие въ себе си известни тайни, които трѣбва да се изучаватъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате науката за езика, да облагородите своя характеръ. Много отъ страданията на хората се дължатъ на чрезмѣрното движение на езика имъ. Обаче, не е достатъчно човѣкъ само външно да мълчи. Мълчанието е вѫтрешенъ процесъ. Той е въ зависимость отъ самообладанието. Само онзи човѣкъ може да прилага самообладанието, който обича своитѣ прояви, своитѣ мисли, чувства и постѫпки, своя езикъ и словото, което излиза отъ него. Като обича себе си и е въ хармония съ всичко, което излиза отъ него, той ще обича и окрѫжаващитѣ — растения, животни и хора — своитѣ ближни. Като обича себе си и ближнитѣ си, той ще обича и Бога, ще обича сѫществата въ цѣлото небе. Само при това положение той може да си служи съ магическата прѫчица. Като тропне съ нея, каквото пожелае, всичко става. Той разбира дълбокия смисълъ на стиха: „Азъ съмъ алфа и омега на нѣщата“. Богъ е алфа, начало на нѣщата, а човѣкъ — омега, т. е край на нѣщата. Днесъ всички хора трѣбва да разбиратъ смисъла на мъркането, на пѣнието, на мисъльта. Думата „мъркане“, започва съ буквата „М“ — законъ на абсолютна жертва. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да мине презъ закона на жертвата, презъ пѣнието — като законъ за реализиране на нѣщата, презъ мисъльта — като условие за постигане на Божественото. Има ли всичко това, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ и въ страданията, и въ радоститѣ си. Той трѣбва да стане магъ, да понася всичко съ радость и всѣкога да върши волята Божия. Това значи, да се свърже човѣкъ съ Първата Причина на нѣщата. Който е свързанъ съ Първата Причина, той е човѣкъ на истината. Той изнася фактитѣ, както сѫ въ действителность, безъ никакво преувеличаване или намаляване. Човѣкътъ на истината е свободенъ. Той владѣе науката за езика. Тази наука е свързана съ чистотата, съ бѣлия цвѣтъ. Когато се говори за тази наука, и природата взима участие. Ето, вънъ вали вече снѣгъ, който показва, че науката за езика е въ зависимость отъ чистотата, отъ бѣлия цвѣтъ. Снѣгътъ, съ своя бѣлъ цвѣтъ, внася освежаване въ човѣшкитѣ умове и разположение на духа имъ. Върху тази наука може да се говори само въ снѣжно време, за да стане проясняване въ умоветѣ ви. За да приемете тази мисъль, вие трѣбва да имате вѣра, която отъ нищо да не се разколебава, вѣра безъ съмнения, безъ страхъ. Мнозина допущатъ теорията за прераждането и се успокояватъ, че ако този животъ не реализиратъ желанията си, въ другъ животъ ще ги реализиратъ, Мислятъ ли така, тѣ изпадатъ въ заблуждение. Програмата за сегашния животъ сега трѣбва да се изпълни. Тя не може да се отлага за другъ животъ. Всѣки день, всѣки часъ, всѣка година има своя програма, която трѣбва да се изпълни на времето си. Който не я изпълни, той остава да повтаря класа, както правятъ мързеливитѣ и неспособни ученици. Никой не може да влѣзе въ небето, ако не е изпълнилъ програмата на живота си правилно. Въ човѣшкия мозъкъ сѫ вложени много сили, които още не сѫ събудени. Нѣкои отъ тѣхъ трѣбва сега да се събудятъ и приложатъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва съзнателно да работи за своето пробуждане, за да използува силитѣ, скрити въ неговия организъмъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате действителния животъ, който включва мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Всички заедно представятъ наука за езика. Велика наука представятъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Тѣ сѫ динамика на живота. Тази динамика се регулира отъ човѣшкия езикъ. Може ли да си служи правилно съ този регулаторъ. човѣкъ лесно се справя съ противоречията на живота. Той знае, че сиромашията и богатството, знанието и невежеството, слабостьта и силата сѫ условия за растене на човѣка. Чрезъ богатството си човѣкъ може да влѣзе въ връзка съ сиромаха, да му помогне и да се обмѣни съ него. Чрезъ знанието си човѣкъ се свързва съ невежия. Чрезъ силата си той се свързва съ слабия. Това не сѫ външни връзки, но връзки на души. които се пренасятъ и на онзи свѣтъ, Какво по-голѣмо благо може да очаква човѣкъ отъ това, да го посрещнатъ приятелитѣ му на онзи свѣтъ? Страшно е да бѫде човѣкъ самотенъ било на земята, било на небето. Създавайте добри, здрави връзки помежду си, да си помагате едни други, Защото, казано е въ Писанието: „Достатъчно е злото на деня“. Мнозина се запитватъ: защо сѫществува злото. Това е наука, достѫпна само за боговетѣ. Ако обикновениятъ човѣкъ бутне тази наука, той ще се види въ чудо. Срещнете ли злото на пѫтя си, не го сѫдете, но поздравете го любезно и се оттеглете настрана. Единъ селянинъ се връщалъ съ кола въ селото си. Въ колата била и жена му. Тѣ се разговаряли нѣщо. Недоволна отъ мѫжа си, жената скочила отъ мѣстото си и го набила добре. Единъ отъ съседитѣ имъ ги настигналъ и, като видѣлъ, какъ жената бие мѫжа си, казалъ: Ако имамъ такава жена, щѣхъ да я смажа отъ бой, нѣмаше да се оставя да ме бие. Жената чула тѣзи думи, но замълчала. Следъ това, безъ да я види съседътъ, тя слѣзла отъ колата си и се прехвърлила на негота. Като се обърналъ назадъ, той останалъ очуденъ, какъ и защо тази жена е влѣзла въ колата му. — Какво искашъ отъ мене? — Нищо не искамъ, азъ съмъ твоя жена и ще ме водишъ у дома си. — Слизай скоро отъ колата! Не те признавамъ за моя жена. — Мълчи, че сега и тебе ще набия. Ще ме водишъ у дома си, да ме види жена ти. — Моля ти се, слѣзъ долу, не ми създавай безпокойства и тревоги. Като започналъ да се моли, тя му казала: Ще говоришъ ли другъ пѫть лошо по мой адресъ? Ще се заканвашъ ли да ме биешъ? — Моля ти се, остави ме свободенъ. Втори пѫть нѣма да говоря противъ тебе. Тя слѣзла отъ колата на съседа си и стигнала своята кола, съ която продължила пѫтя си до селото. Тя дала добъръ урокъ на съседа си, да не предизвиква злото. Сега и на васъ казвамъ: Срещнете ли злото, поздравете го, безъ да се разговаряте съ него, безъ да се борите. Злото е сила, съ която могатъ да се борятъ само велики, напреднали сѫщества. Т. м. * 17. Лекция отъ Учителя, държана на 18 декемврий, 1929 г. София, — Изгрѣвъ.
  2. От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Обхода и проява Т. м. Чете се резюме върху темата: „Смѣни въ природата“. Днесъ всички хора говорятъ за „обхода и проява“. Между тѣзи понятия има известно съотношепие, известна връзка Всѣки си служи съ тѣзи понятия, но малцина разбиратъ тѣхното съдържание и вѫтрешенъ смисълъ. Сѫщо така всѣки ученикъ знае, какво нѣщо е крѫгътъ, но запитать ли го, какво представя крѫгътъ въ живота, нищо не може да каже. Представсте си, че хиляди души живѣятъ въ единъ крѫгъ и всички иматъ еднакво отношение къмъ центъра. Какво ще постигнатъ при тия отпошения? Като живѣятъ заедно, всички искатъ да пиятъ вода, да ядатъ, да спять, да се разговарятъ помежду си и т. н. Какъвъ смисълъ иматъ тия прояви на хората? Ще кажете, че животътъ изисква отъ човѣка да пие вода, да яде, да спи, да става, да се разговаря. Какво се придобива следъ всичко това? Така изявенъ, живогътъ на тия хора е механически. Това показва. че животътъ въ крѫга не е още съвършенъ. Ако животътъ въ топката, въ крѫга, въ сферата е идеаленъ, завършенъ, човѣкъ би трѣбвало да има сферична форма. Въ сѫщность. човѣкъ не е сфериченъ. Да допуснемъ, че два крѫга А и В (фиг. 1) иматъ такова отношение помежду си, че всѣки единъ отъ тѣхъ минава презъ центъра на другия. При това положение, животътъ въ крѫга се измѣня, понеже се образува елипса. Колкото разстоянието АВ става по-голѣмо, толкова повече крѫговетѣ се сплескватъ, а елипсата — удължава. Сплескването на крѫговетѣ може да се продължи дотогава, докато се превърнатъ въ права линия. Промѣнитѣ, които ставатъ съ крѫговетѣ, сѫ прояви, които ставатъ въ самата природа. За да бѫдатъ разбрани, тия прояви трѣбва да се преведатъ къмъ общъ знаменатель на разумностьта. Само по този начинъ човѣкъ ще разбере, че между всички прояви на природата сѫществува вѫтрешна зависимость. Човѣкъ може да се ползува отъ тази връзка на проявитѣ въ природата дотолкова, доколкото неговото съзнание е свързано съ съзнанието на природата. Въ този смисълъ, човѣкъ може да се ползува отъ промѣнитѣ въ атмосферата дотолкова, доколкото съзнава тия промѣни. Той може да се ползува отъ годишнитѣ времена дотолкова, доколкото ги съзнава и се свързва съ тѣхъ. — Какво представя пролѣтьта? — Животъ на детинството, на веселието и на радостьта. — Лѣтото? — Животъ на възрастния, на работата. — Есеньта? — Животъ на човѣкъ, който е оралъ, сѣлъ, жъналъ и събралъ вече плодоветѣ си. — Зимата? — Животъ на човѣкъ, който почива. Зимата представя още животъ на банкеръ, който е събралъ стоката си, приготвилъ я за продань и почива вече, чака клиенти да я продава. Презъ тритѣ месеца на почивка, които правятъ срѣдно 3х28=84 дни, месеци, или години, човѣкъ свършва известна работа и си почива. Значи, следъ всѣка усилена работа, човѣкъ има право да почива. И тъй, колкото повече центроветѣ А и В въ двата крѫга се отдалечаватъ, толкова повече елипсата губи своето равновесие. Изгуби ли равновесието си, отношението между сѫществата, които живѣятъ на периферията на крѫга, и тия, които живѣятъ въ центъра, не може да бѫде вече еднакво, вследствие на което става нужда, разумнитѣ сѫщества, които живѣятъ на полюситѣ, да прехвърлятъ своята деятелность отъ единъ полюсъ на другъ. Когато се чувствува затворенъ, ограниченъ, човѣкъ не може да се прояви. Това показва, че той е влѣзълъ въ крѫга. Силитѣ на полето, въ което се намира, се уравновесяватъ помежду си, вследствие на което той не може да мръдне. За да излѣзе човѣкъ отъ това положение, въ неговия центъръ трѣбва да стане известна промѣна. Не стане ли никаква промѣна, той ще се намѣри въ положението на стълбъ. За зданието стълбътъ е на мѣсто, но човѣкъ да се превърне на стълбъ, това е голѣмо нещастие. Като стълбъ, той нищо не може да постигне. Какво означава думата обхода? Да имашь обхода, това значи, да обхождашъ, да обикаляшъ нѣщата, да ги наблюдавашъ и изучавашъ. Като обходишъ нѣщата, трѣбва да си взимашъ бележка, да ги чъртаешь Най-после трѣбва да се проявишъ. Какво представя човѣкъ, ако не обхожда нѣщата, ако не си взима бележка за тѣхь и ако не се проявява? Ще кажете, че сте млади, възрастни, или стари, че сте богати, учени или силни. Каква младость е тази, която не ви е дала сила и потикъ да работите и да се развивате? Каква старость е тази, отъ знанията на която не можете да се ползувате? Какво богатство е това, съ което не знаете, какъ да се справите? Човѣкъ може да умре и като младъ, и като възрастенъ, и като старъ. Той може да умре и като богатъ. и като сиромахъ. Каква е разликата между младия и стария човѣкъ? Споредъ нѣкои, младъ човѣкъ е онзи, който има възможность да расте, да се развива, да живѣе. Старъ е онзи, който е миналъ презъ тѣзи положения и отива къмъ загасване на живота, къмъ смъртьта. Да умре човѣкъ, това значи, да държи матура. Ако издържи матурата, ще му дадатъ свидетелство за свършенъ курсъ. Ако не издържи, ще повтори класа, ще го върнатъ отново да учи. Египтянитѣ сѫ употрѣбявали за понятието „човѣкъ“ знака „У“. съ който започва думата „умира“. Казваме, че смъртьта, умирането означава държане на матура. Оттукъ вадимъ заключение, че само стариятъ, който държи матура, е човѣкъ. Младиятъ, който не е дошълъ до това положение, само расте и се развива. Значи, младиятъ е въ положението на животно, т. е. не е дошълъ още до фазата на истинския човѣкъ. Докато младиятъ не се е проявилъ, той е въ крѫга на живота, дето всички сили сѫ уравновесени. Пожелае ли да излѣзе отъ този крѫгъ, да си поживѣе, както разбира, той нарушава равновесието, въ което се е намиралъ и, дето отиде, каквото направи, веднага го заставятъ да плаща. Той се намира въ противоречие, не може да си обясни, защо трѣбва да плаща. Много естествено. Щомъ влиза въ отношения съ хората, плащането се явява като неизбѣженъ процесъ. Дето има отношения, тамъ сѫществува плащане. Може ли човѣкъ да влѣзе въ гостилница, да се нахрани и да излѣзе вънъ, безъ да плати? Гостилничарьтъ ще го посрещне на вратата и ще му каже: Плащай сега! Ще започне той да се извинява, че сега нѣмалъ пари. Кога ще има пари? Когато спечели. Този човѣкъ мисли, че като работи известно време и остарѣе, ще спечели пари да плаща дълговетѣ си. Не, дълговетѣ, задълженията се плащатъ своевременно. Днесъ съмъ ялъ, днесъ ще платя. Природата не позволява никакво отлагане. Като разсѫждаватъ по старъ начинъ, хората дохождатъ до криво разбиране на духовнитѣ въпроси. Слушате, запримѣръ, мнозина да казвать, че докато е младъ, човѣкъ трѣбва да си поживѣе, а като остарѣе, тогава може да служи на Бога. Преведена на обикновенъ езикъ, тази мисъль подразбира: докато е младъ, човѣкъ може да яде и да пие, да не мисли за нищо. Като остарѣе, тогава ще мисли за работа, за плащане, за служене на велики задачи и цели. Така мисли младиятъ и така живѣе, но не излиза така. Природата, главниятъ гостилничарь въ живота, държи смѣтка за всичко. На всѣка негова стѫпка тя му представя полицитѣ, които е подписвалъ, и насила го заставя да плаща. Този младъ човѣкъ се чуди, защо му идатъ нещастия, болести, страдания. Не, природата не се лъже. Мисли ли човѣкъ, че като отиде на черква и се прекръсти нѣколко пѫти, е служилъ на Бога? Истинското служене не се изразява въ кръстене, въ палене на свѣщи и въ правене на поклони. Всѣко движение въ природата има свой дълбокъ смисълъ. Тя изисква сѫщото и отъ човѣка. Дигне ли рѫцетѣ си нагоре и се изправи предъ Бога, човѣкъ трѣбва да е готовъ да измѣни живота си, да тръгне въ правия пѫть и да изпълнява волята Божия. Каквито блага получи отъ природата, той трѣбва разумно да ги разпредѣля. Колѣничи ли, човѣкъ трѣбва да е готовъ да тури всѣка енергия въ себе си на работа. Следователно, каквито да сѫ външнитѣ прояви на човѣка, тѣ трѣбва да се осмислятъ. Моли ли се, молитвата му трѣбва да е осмислена. Да се моли човѣкъ външно само и да мисли, че молитвата му е приета, това е детинско схващане за молитвата. Всѣко нѣщо има свой външенъ и вѫтрешенъ смисълъ. Ако начъртаете крѫгъ, елипса, като фигури, тѣ външно иматъ единъ смисълъ, но вѫтрешно иматъ другъ смисълъ. Тѣ иматъ живо отношение къмъ човѣка. Когато се намѣри въ областьта на една отъ тия фигури, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да разрешава въпроситѣ си отъ гледището на силитѣ, които тѣ съдържатъ. Съвременнитѣ хора изучаватъ различни науки, но дойдатъ ли до вѫтрешния смисълъ на явленията въ тия науки, тѣ минаватъ край тѣхъ, безъ да се спиратъ. Обаче, тѣ се интересуватъ отъ въпроси, разрешението на които се крие въ далечното бѫдеще. Запримѣръ, такъвъ единъ въпросъ е този за създаване на вселената. Тѣ искатъ да знаятъ, кои е създалъ вселената. За да си отговорятъ на този въпросъ, тѣ трѣбва да обходятъ цѣлата вселена, т. е. да посетятъ всички слънца и планети, всички системи. Въ края на краищата тѣ могатъ да иматъ задоволителенъ отговоръ на въпроса, но не абсолютенъ. Такива въпроси не се решаватъ изведнъжъ. За да дойде до известна свѣтлина по въпроса, човѣкъ трѣбва да мине презъ всички научни теории, презъ всички хипотези и пакъ нѣма да му се открие абсолютната истина. Има смисълъ човѣкъ да дойде до разрешението на нѣкой въпросъ, но ако съ това придобие нѣщо особено. Не придобие ли това, което е очаквалъ, всички усилия сѫ отишли напразно. Нѣкой казва, че обичалъ нѣкого, а въпрѣки това любовта му не е произвела никаква промѣна въ него. Каква любовь е тази, която не може да произведе никаква промѣна въ човѣка? Това, което съвременнитѣ хора наричатъ любовь, не е нищо друго, освенъ трошици на любовьта. Любовьта на съвременнитѣ хора представя частици отъ Великата любовь. Въ този смисълъ всѣки човѣкъ носи парченце отъ кръста, на който Христосъ билъ разпнатъ. Той мисли. че е придобилъ светия, честния кръсть, а самъ не е светъ. Каква полза допринася това парченце отъ кръста на Христа? Има смисълъ човѣкъ да носи въ себе си по едно отъ качествата на Христа, но не и по едно парченце отъ светия кръстъ. Понеже всички хора търсятъ парченца отъ дървото, на което Христосъ е билъ разпнатъ, считатъ го щастливо дърво. Обаче, сѫщото дърво стана причина за страданията на Христа, вследствие на което го считаме нещастно. Ако дървото не сѫществуваше, Христосъ нѣмаше да бѫде разпнатъ. Ще кажете, че ако Христосъ не бѣше разпнатъ, човѣчеството нѣмаше да се спаси. Дървото трѣбваше да знае изкуството да се превръща въ вода, въ въздухъ, въ свѣтлина, за да не става причина за страданията на Христа. Що се отнася до спасението на човѣчеството, щѣше да се намѣри другъ начинъ. Съвременнитѣ хора трѣбва да измѣнять своитѣ разбирания, да застанатъ на здрава основа. Когато видятъ, че нѣкой човѣкъ обича много да философствува, хората го наричатъ дървенъ философь. Съ това тѣ искатъ да кажатъ, че философията му мяза на отсѣчено дърво, отъ което нищо не може да излѣзе. То не може да расте, не може да цъвти, да вързва плодъ. Отъ такова дърво бѣше направенъ кръстътъ, на който разпнаха Христа. Този кръстъ представя противоречията на живота. Наистина, когато се намѣри въ голѣми противоречия, човѣкъ казва: Голѣмъ кръстъ нося. Днесъ, положението почти на всички хора е едно и сѫщо: биятъ ги, затварятъ ги, безъ тѣ да знаятъ, защо става това. Тѣ се раждатъ, учатъ, умиратъ, безъ да знаятъ, защо става това. Тѣ ядатъ, пиятъ, лѣгатъ, ставатъ, безъ да знаятъ, защо става това. Като не знаятъ, какво е предназначението имъ, хората казватъ: Човѣкъ е дошълъ на земята да поживѣе малко и да умре. Чудно нѣщо! Може ли човѣкъ да държи матура безъ да е училъ? Да умре човѣкъ, това значи, да държи матура. Ще каже нѣкой, че ще се яви на матура само да запази мѣстото си, да не пропусне срока, макаръ че нищо не е училъ. Обаче, природата е строга къмъ ученика. Види ли, че нѣкой е подалъ заявление за матура, безъ да е училъ, тя започва да го следи. Тя ще му създаде редъ изпитания, докато най-после го застави да учи. Ако учи, това още не значи, че веднага може да издържи матура. Тя му дава право да се явява хиляди пѫти на матура, но докато не се приготви въ съвъшенство, не го пуща напредъ. Матура може да издържи само онзи ученикъ, който е развилъ въ себе си всички добродетели, всички дарби и способности, които природата е вложила въ него. Когато човѣкъ развива известна добродетель, разумнитѣ сѫщества му помагатъ да постигне желанието си. Не се ли вслушва въ тѣхния съветъ, той нѣма да постигне това, което желае. Запримѣръ, нѣкой иска да развие милосърдието си. Той търси случаи, кѫде да прояви милосърдието си, но не намира. Обаче, нѣщо вѫтре въ него му казва да помогне на една бедна вдовица, като посочва даже адреса й. Тази вдовица се е молила на Бога да й помогне по нѣкакъвъ начинъ, да се справи съ материалното си положение. Едно отъ разумнитѣ сѫщества нашепва на този човѣкъ да й се притече на помощь, но той не е готовъ да изпълни този съветъ. Той си казва: Нека й помогне съседа, той е по-богатъ отъ мене. Разумното сѫщество се отправя до съседа на този човѣкъ съ сѫщата задача, но и той се отказва, намира, че приятельтъ му е по-богатъ. При това той не е жененъ, нѣма деца. Въ нежеланието си да помогнатъ, да проявятъ милосърдието си, хората се отказватъ да изпълнятъ волята Божия, а въпрѣки това искатъ да придобиятъ добродетели. Иска ли да развие известна добродетель, човѣкъ трѣбва да работи, да се проявява въ това направление. Съ рискъ да остане безъ пара въ джоба си, той трѣбва да слуша вѫтрешния си гласъ. Има случаи, когато работитѣ на човѣка се уреждатъ, не когато не смѣе да даде нѣщо отъ джоба си, но когато прояви своята щедрость. Понѣкога богатството повече спъва човѣка, отколкото го въздига. Давайте щедро тамъ, дето Божиятъ гласъ ви съветва. Изпълнявате ли волята на този гласъ, и вашитѣ работи ще се наредятъ добре. Следователно, когато природата иска да освободи човѣка отъ нѣщо, което не му е потрѣбно, тя го заставя да го даде на други, които се нуждаятъ отъ него. Не го ли даде доброволно, тя ще го застави насила да го даде. Ако поетътъ има въ рѫката си перо, което скърца, природата ще му го вземе. Поетътъ трѣбва да пише съ златно перо, което никога не се хаби. Природата е крайно взискателна къмъ всѣки, който има отношение къмъ нея. Ако нѣкой напише едно писмо на природата, то трѣбва да бѫде съвършено. Най-малката погрѣшка въ писмото кара природата да се затвори за този човѣкъ. Докато не изправи погрѣшката си. природата ще бѫде затворена за него. — Нѣма ли милость въ нея? — Колкото е милостива природата, толкова е и строга. Тя не обича подаянията. Къмъ способния и разуменъ човѣкъ природата е строга и взискателна. Тя изисква отъ човѣка да прилага своето милосърдие. Богъ е милостивъ, природата е милостпва, и човѣкъ трѣбва да бѫде милостивъ, за да не спъва проявитѣ на Божественото въ себе си. Иначе, всички негови усилия оставатъ безпредметни. Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че въпрѣки голѣмитѣ усилия, които правятъ, нищо непостигатъ. — Защо не постигатъ нищо? — Защото правятъ неразумни усилия. Какво ще допринесе усилието на мухата, която цѣлъ день се блъска въ затворения прозорецъ? Какво ще допринесе и вашето усчлие да гоните мухитѣ, които влизатъ въ стаята ви? Ако отъ вратата влизатъ десетки мухи, а отъ прозореца излизатъ по две-три, какво ще постигнете съ това усилие? Вие постоянно ще отваряте и затваряте прозореца си за да излѣзатъ две-три мухи, и ще губите времето си напразно. Такъвъ родъ усикия сѫ безполезни. Има смисълъ да прави човѣкъ усилия, но за нѣщо, което ще му принесе нѣкаква полза. Да се занимава съ мухитѣ, обаче, това не може да го ползува. Мухата е своенравно сѫщество. Отъ едно мѣсто я изгонишъ, на друго отива. Животътъ на мухата е животъ на своенравнитѣ сѫщества въ природата. Мнозина ще кажатъ, че знаятъ тия нѣща, но искатъ да имъ се даде нѣщо ново. Кое е най-новото и важно за човѣка? Да изпълнява волята Божия въ всички свѣтове: физически, духовенъ и умственъ. Изпълнява ли този законъ, работитѣ му ще се нареждатъ добре. Ако е слуга, господарьтъ му ще бѫде внимателенъ къмъ него, ще влиза въ положението му. Ако е ученикъ, учителитѣ ще му помагатъ, ще се отнасятъ добре съ него. Не изпълнява ли този законъ всичкитѣ му работи ще останатъ назадъ. Като изучавамъ съвременнитѣ хора, виждамъ, че на всѣки липсва нѣщо. Ако челото му е красиво, съ дорбе развити центрове, носътъ му не е правиленъ; ако челото и носътъ сѫ добре развити. брадата не е красива, липсва й нѣщо. Ако челото, носътъ и брадата сѫ правилни, ушитѣ не сѫ красиви. Нѣма човѣкъ въ свѣта, въ когото всички чърти на лицето, всички удове да сѫ добре развити. Това показва, че всѣки човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да се усъвършенствува. Започне ли да се извинява съ лошитѣ условия, съ майка си и съ баща си, съ лошо наследство човѣкъ е на кривъ пѫть. Никой не е виновенъ за неуспѣхитѣ на човѣка, освенъ той самъ. Добриятъ, разумниятъ човѣкъ съзнава, че виновникъ за неуспѣхитѣ въ живота си е той самъ, а не условията и родителитѣ му. Всѣки човѣкъ е роденъ при условия да се развива, но той не ги е използувалъ, както трѣбва. Въ всѣки човѣкъ сѫ вложени дарби и способности, които той не е развилъ. За да използува условията на живота си разумно, човѣкъ трѣбва да търси причината за неуспѣхитѣ си въ себе си и да работи, за да се изправи. Ако причината за спънкитѣ на човѣка е вънъ отъ него, какъ е възможно тогава, единъ съвършенъ и безгрѣшенъ човѣкъ да се спъва? Човѣкъ трѣбва да мисли право, самъ да не се спъва. Кривата мисъль спъва човѣка и го прави неспособенъ за работа. Ще кажете, че отъ години насамъ четете Свещената книга, работите върху себе си, прилагате, но злото, лошитѣ хора ви препятствуватъ. Ако мислите така, човѣкъ ще бѫде свободенъ отъ отговорность. Казано е, обаче, въ Писанието: „Който яде плътьта ми и пие кръвьта ми, той има животъ въ себе си“. Ако вие сте яли плътьта Христова и пили кръвьта Му, защо не сте придобили Неговия животъ? Значи, вие сте яли плътьта Христова и пили кръвьта Му, безъ да сте ги използували, както трѣбва. Следователно, иска ли да изправи живота си, човѣкъ трѣбва да съзнава, че причина за неуспѣхитѣ въ живота си е той самъ, и да започне съзнателно да работи. Какви условия сѫ нужни за съзнателна работа? За да работи съзнателно, човѣкъ първо се нуждае отъ материалъ, който да обработва, т. е. да го използува. При това, материалътъ трѣбва да бѫде доброкачественъ. Сѫщевременно и външнитѣ условия трѣбва да бѫдатъ благоприятни. Представете си, че имате свѣщь, направена отъ доброкачественъ материалъ. Искате да запалите свѣщьта, но не можете. — Защо? — Защото външнитѣ условия сѫ неблагоприятни: дъждъ вали, или силенъ вѣтъръ духа. За да запалите тази свѣщь, вие трѣбва да търсите сухо мѣсто, или заветъ нѣкѫде. Обаче, има свѣщи направени отъ доброкачественъ материалъ, които се палятъ и въ влажно, и въ вѣтровито време. Тѣзи свѣщи сѫ за предпочитане предъ първитѣ, които минаватъ за много известни. Следователно, за предпочитане е човѣкъ да следва такова учение, което дава свѣтлина на неговия умъ при всички условия на живота. Ама това учение не било известно на хората, или не го признавали — туй не е важно. Какво допринася на човѣка едно учение, облѣчено въ красиви форми, направено отъ добъръ материалъ, а не свѣти? Мнозина се хвалятъ съ своитѣ убеждения, съ своето вѣрую, но като се намѣрятъ въ нещастие, не могатъ да си светнатъ съ тѣхъ. Това е все едно да носишъ свѣщь въ рѫка и да не можешъ да си послужишъ съ нея, когато изпаднешъ въ тъмнина. Или да носишъ орѫжие въ рѫката си, а когато те нападнатъ разбойници, да не можешъ да се защитишъ. Ако една идея е Божествена, тя трѣбва да свѣти на човѣка въ тъмната нощь на живота му; тя трѣбва да го защищава отъ неприятелитѣ му. Сѫщото се отнася и до постѫпкитѣ на човѣка. Който живѣе въ Божествения свѣтъ, той лесно се справя съ мѫчнотиитѣ и съ грѣха. Мине ли презъ ума му нъкаква грѣшна, нечиста мисъль, той я хваща, разтърсва я и я хвърля на земята. Който не живѣе споредъ Божественитѣ закони, той често грѣши и после съжалява, че е изгубилъ всичко. Грѣхътъ е бирникъ, който взима всичко, каквото човѣкъ е спечелилъ, и си отива. Той примамва човѣка, като му представя фалшивитѣ работи за истински. Като не разбира кои нѣща сѫ истински и кои — фалшиви, човѣкъ лесно се подава на грѣха. За да не грѣши, той трѣбва да има пробенъ камъкъ, съ който да изпитва чистотата на нѣщата. Златарьтъ изпитва чистотата на златото съ известни киселини, а праведниятъ трѣбва да си служи съ Божественото, като пробенъ камъкъ въ своя животъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за самообладание. Какво представя самообладанието? То е подобно на ония борци, които излизатъ на арената да се състезватъ съ противника си. — Кой е най-голѣмиятъ противникъ на човѣка? — Смъртьта. Следователно. иска ли да се справи съ противника си, човѣкъ трѣбва да е развилъ въ себе си самообладанието, да се бори съ него по всички правила на изкуството. Виждали ли сте, какъ се борятъ пехливани? Тѣ намазватъ тѣлото си съ масло и започватъ борбата, като прилагатъ всички правила и методи на изкуството. Не се ли придържатъ къмъ установенитѣ правила, тѣ изгубватъ борбата. Изучавайте правилата и методитѣ на самообладанието, за да се справяте съ всички мѫчнотии и страдания, съ всички изненади въ живота си. Като се намѣри предъ известна мѫчнотия, човѣкъ се уплашва и се отказва да се бори. Не, човѣкъ трѣбва да приложи всичкитѣ си сили въ действие, да победи мѫчнотията си. — Ама азъ съмъ човѣкъ отъ новото учение, отъ учението на любовьта, не трѣбва да се боря. — Ти нѣма да се боришъ по старъ начинъ, но въ борбата си ще приложишъ всичко, което си научилъ отъ любовьта отъ мѫдростьта и отъ истината. Нѣкой се мисли за юнакъ, за човѣкъ съ голѣмо самообладание защото може да победи една малка мѫчнотия. Малкитѣ мѫчнотии сѫ деца. които срѣщате на пѫтя си, и ви причиняватъ малки пакости. Човѣкътъ на новото учение се бори съ голѣми пехливани, които сѫ признати за свѣтовни величнни. Ако успѣе да се справи съ тѣхъ, само тогава могатъ да го признаятъ за силенъ човѣкъ. — Ама могатъ да ме убиятъ. — И да те убиятъ, пакъ да не те е страхъ. Силниятъ човѣкъ казва: И да умра, пакъ ще живѣя; и да осиромашея, пакъ богатъ ще стана; и знанието си да изгубя, пакъ ще го придобия. Той не се страхува отъ нищо. Той знае, че въ всички противоречия се крие възможность за придобиване на нѣщо. Той знае, че само невежиятъ има възможность да стане ученъ; само сиромахътъ има възможность да стане богатъ; само умрѣлиятъ има възможность да оживѣе. Мѫдрецътъ показва на невежеството, че и въ него може да живѣе щастливо. Безсмъртниять показва на смъртьта, че и въ нейнитѣ обятия има животъ. Знание и невежество, смърть и животъ, сила и слабость, това сѫ контрасти въ живота, отъ които човѣкъ трѣбва да се учи. Като не могатъ да придобиятъ онова, което търсятъ, мнозина казватъ: Науката не е за насъ. Тѣ сѫ отчасти прави, но не изцѣло. Булскитѣ дрехи не сѫ за всички, но тѣ не сѫ смисълътъ на живота. Музиката не е за всички, но и тя още не е смисълътъ на живота. Учението не е за всички, но и въ него не е смисълътъ на живота. Учението е само за трудещия. За да може да учи, човѣкъ трѣбва да има специфиченъ стремежъ къмъ учението, за да събуди въ себе си съответна мозъчна енергия. За да придобие известна добродетель, човѣкъ трѣбва да е събудилъ въ себе си съответна енергия, чрѣзъ която може да я придобие. Има ли тази енергия, никаква сила въ свѣта не е въ състояние да му противодействува. Ще кажете, че човѣкъ може да учи до известна възрасть. Не, човѣкъ може да учи на всѣкаква възрасть: и като младъ. и като възрастенъ, и като старъ. На младия сѫ дадени условия за придобиване на блага; на стария сѫ дадени условия да използува вложеното въ тия блага. Младиятъ се готви за придобиване на плодове; стариятъ се ползува отъ съдържанието на тия плодове. Като говоря по този начинъ, нѣкои отъ васъ се обезсърдчаватъ, мислятъ, че нищо нѣма да излѣзе отъ тѣхъ. Защо се обезсърдчавате? Защото се оглеждате въ огледалото и намирате, че не сте добре облѣчени, че дрехитѣ ви сѫ нечисти, скѫсани. Какво тръбва да направите следъ всѣка лекция? Идете на баня да се окѫпете. Следъ това облѣчете нови чисти дрехи. Така изчистени и облѣчени въ нови дрехи, вие можете да се оглеждате въ всѣко огледало. Щомъ се видите чисти и съ нови дрехи, вие ще се харесате. Харесате ли се, обезсърдчението ви ще изчезне. Който разбира законитѣ на живота и на природата, той не се страхува. Той знае, че въ природата нѣма страшни работи. Казвате, че въ живота има комедия, драма и трагедия. Комедията се създава отъ неразбиране на нѣщата, драмата — отъ крива представа за тѣхъ, а трагедията — отъ непостигнати желания, или отъ разрушаване на нѣщо постигнато. Като се намѣри въ трагично положение на живота си, човѣкъ се отчайва, хвърля всичко отъ себе си, не иска да живѣе. Той не подозира. че трагедията му е причинена отъ нѣкаква илюзия. Младъ момъкъ обичалъ една мома толкова много, че билъ готовъ да пожертвува живота си за нея. Една вечерь сънувалъ, че получилъ отъ възлюбената си писмо, въ което му писала, че е нехранимайко. че не иска да продължава познанството си съ него и т. н. Силно отчаянъ, той дигналъ рѫце отъ нея, отказалъ се и въ голѣмата си мѫка, ритналъ близкостоещата маса до него и разпръсналъ всичкитѣ писма на възлюбсната си. Като се събудилъ отъ тежкия сънь, той видѣлъ масата обърната, и писмата на любимата си разхвърляни на пода. Скоро следъ това той получилъ отлично писмо отъ възлюбената си. Значи. когато той ималъ тежъкъ кошмаръ, тя му написала най-хубавото си писмо. Нощната му трагедия се превърнала въ илюзия, и той се намѣрилъ предъ красивата действителность на живота — предъ едно отъ най-хубавитѣ писма на своята възлюбена. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость, Божията Истина пребѫдватъ съ насъ. * 16. Лекция отъ Учитсля, държана на 11 декемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ
  3. Ани

    1929_12_04 Което става

    От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Което става Размишление. Като ученици, вие трѣбва да имате предъ видъ известни положения, които ще ви освободятъ отъ редъ заблуждения. Запримѣръ, можете ли да наречете младъ онзи, който преждевременно остарява? Можете ли да наречете силенъ онзи, който преждевременно отслабва? Следователно, младиятъ, койго остарява, не е младъ. Силниятъ, който отслабва, не е силенъ. Умниятъ, който оглупява, не е уменъ. Добриятъ, който губи своитѣ добродетели, не е добъръ. Значи, човѣкъ не трѣбва да губи онова, което е придобилъ. Изгуби ли го, отново трѣбва да го придобие. Това сѫ общи положения, които трѣбва да държите въ ума си, за да се ориентирате въ живота. За да бѫде ориентиранъ, човѣкъ трѣбва да се придържа къмъ положенията на абсолютната философия, а не къмъ тия на относителната. Философията на съвременнитѣ хора е относителна. Тя се опредѣля отъ условията, въ които живѣятъ. Когато се качватъ нагоре, възгледитѣ на нѣкои хора сѫ правилни. Започнатъ ли да слизатъ надолу, възгледитѣ имъ за живота коренно се измѣнятъ. Каква философия е тази, която при възлизане има едни възгледи, при слизане — други? Наистина, когато слиза отъ планина, човѣкъ е внимателенъ, предпазливъ, мисли, че се намира предъ голѣма мѫчнотия. Като слѣзе отъ наклона, той е доволенъ, че се е справилъ съ мѫчнотията си и е разрешилъ задачитѣ на своя животъ. Той се самоизлъгва. Нѣма да мине много време, и той трѣбва пакъ да се качва, да стигне известенъ връхъ, дето го очакватъ по-голѣми мѫчнотии отъ тия въ долината. И заекътъ, когаго се качва нагоре, има една философия за живота, а когато слиза — друга философия, но нито едната, нито другата разрешаватъ задачитѣ му. Ние разглеждаме думитѣ „качване и слизане“ въ широкъ смисълъ. Богатиятъ се качва, защото има всичко на разположение: кѫща, пари, храна, дрехи. Сиромахътъ слиза, пада и става по пѫтя, страда, мѫчи се, защото се намира въ голѣми лишения. И богатиятъ понѣкога пъшка подъ тежестьта на товара, който носи, но знае поне, че има всичко, каквото му е нужно. И сиромахътъ пъшка, но не отъ тежестьта на товаръ, а отъ лишения. Богатството и сиромашията сѫ резултатъ на нѣщо. Тѣ не сѫ произволни явления. За да сѫществуватъ, тѣ иматъ своитѣ дълбоки причини. Да бѫде човѣкъ богатъ, това не подразбира само материално богатство. Умниятъ, добриятъ, способниятъ човѣкъ сѫщо сѫ богати. Невежиятъ, лошиятъ, неспособниятъ пъкъ сѫ сиромаси. Следователно, богатиятъ се намира при по-добри условия отъ сиромаха. Обаче, и единиятъ, и другиятъ правятъ усилия. Богатиятъ прави усилия да се качи на върха, да постигне нѣщо; сиромахътъ прави усилия да не падне, да не се удари нѣкѫде. Богатиятъ употрѣбява повече време, за да постигне цельта си; сиромахътъ изразходва по-малко време, но външно нищо не придобива. Богатството и сиромашията въ природата сѫ две състояния, презъ които човѣшкото съзнание непременно трѣбва да мине. Разумниятъ човѣкъ еднакво се учи и отъ дветѣ състояния. Като забогатява, той събира капитали — материални и духовни. Като осиромашава, той раздава отъ това, което е придобилъ на високия връхъ. Ако не гледа на този въпросъ така, човѣкъ ще се измѫчва, ще протестира и роптае. Докато дойде до дълбоко, философско разглеждане на въпроса за богатството и сиромашията, учениятъ дава едно обяснение, обикновениятъ — друго обяснение, но въ края на краищата въпросътъ пакъ остава неразрешенъ. И тъй, богатиятъ се движи по-бавно, сиромахътъ — по-бързо. Когато една планета се приближава до слънцето, тя се движи по-бързо; когато се отдалечава отъ слънцето, тя се движи по-бавно. Оттукъ можемъ да извадимъ заключението, че богатиятъ се отдалечава отъ слънцето, а сиромахътъ се приближава. Понеже всичко въ природата е подложено на постоянни промѣни, дохожда день, когато богатиятъ става сиромахъ, а сиромахътъ — богатъ. Всѣка смѣна въ природата, въ състоянията на човѣка се придружава съ радость или съ скръбь. Като започне да осиромашава, човѣкъ скърби; като забогатява, той се радва. Който разбира законитѣ на природата, той приема съзнателно и радоститѣ, и скърбитѣ и се учи отъ тѣхъ. Той знае, че се е уморилъ, защото е работилъ. Той знае, че е станалъ ученъ, защото е училъ. Той знае, че е осиромашалъ, защото е давалъ на ближнитѣ си. Който не разбира законитѣ на природата и живота, той обяснява нѣщата по кривъ пѫть. Той казва, че се е уморилъ, защото пѫтьтъ му е билъ лошъ, товарътъ — тежъкъ, хората — жестоки и т. н. Той казва, че е осиромашалъ, защото крадци и апаши го ограбили, че болести и нещастия го сполетѣли. Този човѣкъ не познава закона за причини и по-следствия на нѣщата, а се спира само върху последствията и търси виновници вънъ отъ себе си. Следъ това ще почне да се моли на Бога да му помогне, да придобие всичко, което е изгубилъ. Разумниятъ човѣкъ се моли на Бога преди да заболѣе, преди да осиромашее, преди да го сполети нѣкакво нещастие. Това не значи, че човѣкъ не трѣбва да се моли и въ нещастието си. Като ранятъ нѣкого, той пакъ трѣбва да се моли, да му дойде помощь отвънъ. Обаче, ако съзнанието на човѣка е будно, той може да избѣгне известни нещастия и злини, които могатъ да му се случатъ. Не е ли будно съзнанието му, положението може да се влоши, вмѣсто да се подобри. Съвременнитѣ хора не разбиратъ смисъла и значениего на молитвата, вследствие на което често се запитватъ, кога трѣбва да се моли човѣкъ. Моли се преди да е дошло злото, преди да сѫ те нападнали разбойници. преди да си заболѣлъ. Молишъ ли се преди нещастието, молитвата ти ще бѫде отправена къмъ Бога. Молишъ ли се въ време на нещастие, молитвата ти ще бѫде отправена къмь хората. Когато разбойници влѣзатъ въ дома ти, завържатъ жена ти, децата ти и започнатъ да грабятъ, да рушатъ, ти нѣмашъ време да мислишъ за Бога, но ще се молишъ на разбойницитѣ, дано се смилятъ и пощадять живота ти. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се е молилъ на разбойници. Тѣ се явяватъ въ различни форми: като болести, нещастия, сиромашия и т. н. Болестьта, въ видъ на разбойникъ, напада човѣка, взима всичкото му богатство — мазнини, пари, време и като го обере, заминава. Болниятъ казва: Слава Богу, че се освободихъ отъ болестьта. Богъ чу молитвата ми и ме освободи. Не, разбойникътъ те освободи. — Защо? — Защото взе отъ тебе, каквото му трѣбваше, и си отиде доволенъ. Тъй щото, искате ли да не срѣщате злото, молете се преди да е дошло. Дойде ли, гответе се да му дадете всичко, каквото иска. Като го задоволите, то ще си отиде само. Разумниятъ е предвидливъ въ всичкитѣ си пѫтища. Той се учи отъ опитноститѣ на другитѣ хора. Неразумниятъ се учи отъ своитѣ опитности. Следователно, когато се намѣри предъ злото, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да му даде всичко, каквото има въ себе си, да го задоволи. Единъ американски мисионеръ путувалъ презъ Стара Планина. Разбойници го срещнали, нападнали го и взели всичкитѣ му пари. На тръгване тѣ го запитали: Имашъ ли още нѣщо въ себе си? — Нищо нѣмамъ вече. Като се отдалечилъ на известно разстояние отъ тѣхъ, той бръкналъ въ единъ отъ джобоветѣ си и намѣрилъ часовника си. Веднага се върналъ при разбойницитѣ и казалъ: Ще ме извините, безъ да искамъ, азъ ви излъгахъ. Казахъ ви, че нищо нѣмамъ, забравилъ съмъ да ви дамъ часовника си. Ето, вземете и него. Сега, и на васъ казвамъ: Дойде ли злото въ дома ви, бѫдете щедри къмъ него. Каквото иска да вземе отъ васъ, не му забранявайте. Ако сте забравили да му дадете часовника си, върнете се отъ пѫтя си, за да му дадете и него. Нека вземе, каквото иска, да се задоволи. Щомъ го задоволите и постѫпите честно съ него, втори пѫть нѣма да ви посети. Въ този смисълъ злото е бирникъ, който взима отъ човѣка всичко онова, което е придобилъ по нечестенъ пѫть. Богатство, знание, сила, придобити по нечестенъ начинъ, чрезъ лъжа и насилие, ще ви се отнематъ. Като ви обере злото, вие ставате тихи, кротки, каквито сте били първоначално. Докато човѣкъ не започне да гледа на живота философски, съ спокойствие и вѫтрешенъ миръ, злото всѣкога ще го напада. Въ всичкитѣ си прояви човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. Дойде ли до своитѣ удове, той трѣбва да се отнася съ тѣхъ внимателно, да не ги пресилва. Запримѣръ, той трѣбва да се отнася внимателно и грижливо съ краката и съ рѫцетѣ си. Вършатъ ли добре службата си, той не трѣбва да ги насилва, но да се вслушва въ гласа имъ, да знае, кога да ги остави да си починатъ. И тъй, свърже ли се съ своитѣ мозъчни центрове, човѣкъ е въ състояние да разбира своитѣ удове, да се разговаря съ тѣхъ. Опасно е, когато човѣкъ се подава на злото и го възприема въ себе си, както радиото възприема и предава вълнитѣ въ пространството. Опасно е, когато човѣкъ стане приемникъ или предаватель на злото. Като сила, която сѫществува въ природата, злото трѣбва да минава презъ човѣка, безъ той да се подава на неговото влияние. Подаде ли му се веднъжъ, той неизбѣжно ше носи последствията му. Дойде ли злото при тебе, затвори радиото си, да не го чувашъ. Злото си служи съ дипломатически езикъ. То се разговаря и съ хората, и съ Бога. На Бога говори по единъ начинъ, а на човѣка — по другъ. Мнозина питатъ, защо е допуснато злото въ свѣта. Злото е допуснато по единствената причина да превъзпита човѣка. Когато човѣкъ се качва на лудъ конь, злото веднага хваща юздитѣ на коня и го управлява. Започне ли човѣкъ да борави съ експлозиви, злото веднага ще излѣзе на пръвъ планъ. Употрѣби ли човѣкъ насилие нѣкѫде, злото веднага ще дойде при него. Като пострада известно време, човѣкъ научава урока си и знае вече, какъ да се справя съ злото, т. е. знае, какъ да живѣе. Добриятъ, разумниятъ човѣкъ всѣкога намира начинъ да се справя съ злото. Когато не може да се справи съ известни природни сили, човѣкъ е въ областьта на злото. Нѣкой се оплаква, че една лоша мисъль минала презъ ума му. Този човѣкъ не подозира, че задъ тази нечиста, лоша мисъль се крие нѣкаква мощна сила. Всѣка лоша мисъль събужда въ човѣка потикъ да се бори съ нея, а това укрепва неговитѣ сили. Той започва да работи върху себе си, съ желание да се подигне, да се освободи отъ лошитѣ последствия на отрицателното въ свѣта. Отъ хиляди години насамъ хората се борятъ съ отрицателното въ себе си, съ злото, но въпрѣки това не сѫ го победили. Като се борятъ известно време съ злото, най-после тѣ отстѫпватъ, понеже намиратъ, че може да се живѣе по-леко, безъ борба и усилия. Като се провали въ борбата, човѣкъ казва, че условията били тежки, че животътъ билъ труденъ и т. н. Запримѣръ, срѣщате младъ, идеалистъ човѣкъ, който започва търговия. Той казва; Азъ нѣма да бѫда като другитѣ търговци, ще работя честно, всѣкога ще говоря истината. Като започне работата си, една-две години се проявява, както е казалъ, но щомъ навлѣзе по дълбоко въ търговията, полицитѣ и задълженията му се увеличаватъ, и той неусѣтно измѣня на себе си: започва да полъгва, да си служи съ интриги. Не, при каквито условия да изпадне, човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ, да говори истината. Нѣкои се страхуватъ да говорятъ истината, да не се изложатъ предъ хората. Тѣ сѫ прави за себе си. Ако говори човѣкъ истината, ще се изложи предъ хората, но ако си служи съ лъжата, ще се изложи предъ Бога. Кое отъ дветѣ е за предпочитане? За предпочитане е човѣкъ всѣкога да говори истината. Съвременниятъ човѣкъ иска да бѫде ученъ, богатъ, силенъ. Добро е това желание, но човѣкъ трѣбва да си даде отчетъ, защо иска да бѫде богатъ, ученъ, силенъ. Ако подържа това желание въ себе си, за да има доброто мнение на хората, той е на кривъ пѫть. Стане ли богатъ, ученъ, силенъ при това положение, той скоро ще изгуби тия нѣща. Тѣ не сѫ поставени на здрава основа. Нѣкой обралъ единъ богатъ човѣкъ и съ паритѣ, които взелъ отъ него, прави добро на белнитѣ. Какъ мислите, прието ли е доброто на този човѣкъ? Тази проява може ла се нарече добра дотолкова, доколкото трѫбитѣ, презъ които водата минава, могатъ да кажатъ, че сѫ придобили нѣкакво благо отъ нея, Водата минава и заминава презъ трѫбитѣ, безъ да имъ даде нѣщо отъ себе си. Единственото нѣщо, което водата прави за трѫбитѣ, е това, че ги чисти. Следователно и апашътъ, като раздава ограбеното богатство на сиромаситѣ, остава чистъ. Ако го хванатъ, не могатъ да го обвинятъ въ кражба — нищо не намиратъ въ него. Той самъ нищо не е придобилъ отъ богатството си. Истинско добро е това, когато човѣкъ може да отдѣли нѣщо отъ себе си — отъ своя умъ, отъ своето сърдце, отъ своя собственъ трудъ. Дава ли отъ това, което е взелъ отъ другитѣ, чрезъ насилие или доброволно, той не прави никакво добро. Следователно, само ония природни сили могатъ да подигнатъ човѣка, до които той се е домогналъ чрезъ усилие на своята воля и чрезъ приложение на своитѣ дарби и способности. Като се натъкватъ на погрѣшкитѣ си, хората се запитватъ, какво нѣщо е доброто, т. е. правиятъ пѫть и какво — злото, т. е. кривиятъ пѫть. Вие знаете отъ геометрията, че голѣмината на крѫга се опредѣля отъ голѣмината на радиуситѣ, т. е. на правитѣ линии въ него. Отъ това гледище, ние казваме: Когато голѣмината на крѫга се опредѣля отъ дължината на неговитѣ радиуси, човѣкъ се намира въ закона на доброто и се движи въ правия пѫть, който му дава възможность да расте и да се развива. Когато дължината на правитѣ линии се опредѣля отъ голѣмината на крѫга, човѣкъ се намира въ закона на злото, т. е. въ ограничителнитѣ условия на живота. Следователно, не може ли човѣкъ да издържа на външнитѣ условия, при които се намира, това показва, че неговитѣ прави линии, т. е. неговитѣ мисли, принципи се ограничаватъ отъ крѫга. Външнитѣ условия не се измѣрватъ съ правитѣ линии, по които човѣкъ се движи. Човѣкъ самъ съзлава тѣзи линии, а външнитѣ условия не зависятъ отъ тѣхъ. Значи, абсолютното право не се опрелѣля отъ никакви криви линии, отъ никаква окрѫжность. Нѣкой казва. че живѣе по закона на любовьта. а въ сѫщность не изпълнява волята Божия. Можете ли да кажете, че този човѣкъ се движи по прави линии? Както живѣе човѣкъ, такива линии чъртае. Ако живѣе добре, той чъртае прави линии. Ако не живѣе добре, той чъртае криви линии. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете внимателни къмъ постѫпкитѣ си защото всѣка постѫпка, добра или лоша, има своитѣ последствия. Лошитѣ последствия внасятъ известно изопачаване на човѣшкия характеръ, вследствие на което човѣкъ грѣши. За разумнитѣ сѫщества погрѣшкитѣ на хората сѫ подобни на сѣнки, които художникът туря на картинитѣ си. Когато сѣнкитѣ не сѫ добре поставени, картината има нѣкакъвъ дефектъ. Кой какъ мине покрай нея, казва, че картината е добра, но има малъкъ дефектъ, който трѣбва да се изправи. Разумнитѣ сѫщества не се интересуватъ толкова отъ художника, колкото отъ картината и, ако той самъ не може да я изправи, тѣ му се притичатъ на помощь. — Не може ли картината да бѫде безъ поорѣшки? — Докато е на земята, човѣкъ не може да бѫде съвършенъ, по простата причина, че земята не може да се освѣтява едновременно отъ всички страни. Задачата на земята е да се върти около слънцето и около себе си. Какви сѫ последствията отъ нейното движение за живота на сѫществата, които живѣятъ на нея, тя не се интересува. Ако земята измѣни пѫтя на своето движение, културата на съвременнитѣ хора съвършено ще изчезне. Измѣни ли разстоянието си отъ слънцето, животътъ на земята сѫщо ще изчезне. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣка. Ако човѣкъ се отдалечи отъ Бога, т. е. ако измѣни положението и разстояннето, на което е поставенъ, животътъ му ще се разруши. Значи, каквото е отношението на земяга къмъ слънцето, такова е отношението на човѣка къмъ Бога. Ако земята се отдалечава отъ слънцето, и човѣкъ се отдалечава отъ Бога. Ако земята се приближава къмъ слънцето, и човѣкъ се приближава къмъ Бога. Вѣрата въ човѣка е едно отъ условията да се приближи къмъ слънцето на живота. Близостьта на човѣка до слънцето не се опредѣля отъ физическото разстояние, но отъ възможностьта му да възприема повече слънчева енергия въ себе си и правилно да я обработва. Човѣкъ може да се излага съ часове на действието на слънчевата енергии, безъ да е придобилъ нѣщо. Този човѣкъ е подобенъ на счупена стомна. Каквото налѣете въ него, всичко изтича навънъ. За да се ползува отъ слънчевата енергия, човѣкъ трѣбва да организира мозъка си. Това е задачата на възпитанието. Човѣшкиятъ мозъкъ представя плоскость, която възприема и отразява слънчевата енергия. Който не може да регулира енергиитѣ на своя мозъкъ, той не може да бѫде здравъ, нито може да се развива правилно. Този законъ се отнася не само до индивида, но и до семейството, до обществото и до народа. И тъй, за да се приближи до слънцето, т. е. да възприеме неговитѣ енергии, неговитѣ блага, човѣкъ трѣбва да стане духовенъ, да даде пѫть на Божественото начало въ себе си. Това се отнася до отдѣлния индивидъ, до обществата и до народитѣ. Да бѫде човѣкъ духовенъ, това значи, да е свързанъ съ Бога. Свързанъ ли е съ Бога, молитвата му всѣкога ще бѫде чута. Сѫщото се отнася и до народитѣ. Запримѣръ, когато България се нуждае отъ пари, тя влиза въ връзка съ нѣкоя богата държава, като Англия. Въ този случай връзката на България съ Англия не е нищо друго, освенъ молитва. България влиза въ преговори съ Англия, т. е. моли се да й отпусне нѣколко милионенъ заемъ. Англия пъкъ представя ухото на Бога. Той чува молитвата на България и казва на Англия да й отпусне нѣколко милионенъ кредитъ. Нѣкои религиозни казватъ, че човѣкъ не трѣбва да се моли на хората. Не, ще се молишъ на хората, и на добритѣ, и на лошитѣ. Тѣ сѫ слуховиятъ апаратъ, чрезъ който вашата молитва се предава. Като стигне молитвата ви до разумнитѣ сѫщества, тѣ веднага запитватъ Бога, да отговорятъ ли на дадената молитва, или не. Понѣкога ви се отговаря, както сте желали; нѣкога отговорътъ е отрицателенъ, а често не получавате никакъвъ отговоръ. Като не знаете, че отговорътъ на молитвата ви, отправена къмъ нѣкои хора, е продиктуванъ отъ свѣтли, разумни сѫщества, вие се сърдите, наричате ги лоши, жестоки хора. Има случаи, когато вие отправяте молитвата си къмъ нѣкои човѣкъ въ неблагоприятенъ моментъ, когато или инсталацията му за възприемане е повредена, или нѣма нищо въ себе си, което може да ви даде. Вие трѣбва да бѫдете прозорливи, да знаете всѣки даденъ моментъ, какво е положението на възприемателя и на предавателя. Представете си, че двама души отварятъ бакалници на две различни улици. Единиятъ е напълнилъ бакалницата си съ различни стоки. Каквото пожелаете, всичко ще намѣрите въ неговата бакалница. Вториятъ купилъ само два-три артикула. Той иска да влага малко, а да печели много. Кой какъ мине край бакалницата му, отбие се за малко, но както влиза, така излиза, не намира това, което търси. Отбие ли се, обаче, въ другата бакалница, всичко намира. Трѣбва ли вториять бакалинъ да се сърди на хората, че не го посещаватъ, не отговарятъ на молитвата му да забогатѣе по-скоро? За да обърне вниманието на Господа, човѣкъ трѣбва да е напълнилъ дюкяна си съ стока. Само онзи може да напълни дюкяна си съ стока, които живѣе добре, които прилага Божественитѣ закони въ живота си. Каквато стока има въ себе си — красота, здраве, сила, знание, богатство, човѣкъ трѣбва да я изложи въ дюкяна си за продань. Който иска да купи една отъ тия стоки, той веднага отива въ бакалницата, дето сѫ изложени, и започва да прави изборъ, коя първо да купи. Обаче, влѣзе ли при втория бакалинъ, дето стоката е стара, вгорчена, той веднага ще излѣзе навънъ и втори пѫть нѣма да помисли да го посети. Чистота, искреность се иска отъ всѣки човѣкъ. Когато става въпросъ за проява на човѣка, всѣки трѣбва да се прояви така, както е създаденъ, безъ никакви преувеличения. Говори ли нѣщо, той трѣбва да говори истината, т. е. онова, което самъ е видѣлъ и чулъ и което разбира. Не постѫпва ли така, той заблуждава и себе си, и окрѫжаващитѣ. Ако ученикътъ излѣзе на изпитъ и не говори върху това, което е училъ, непременно ще бѫде скѫсанъ. Учительтъ не се интересува отъ произхода и положението, което ученикътъ заема въ обществото. Учительтъ иска да знае, доколко ученикътъ е училъ и какъ е асимилиралъ материала. — Ама азъ вѣрвамъ въ Христа, въ Бога. — Това не е важно. Всѣки човѣкъ вѣрва въ нѣщо, но важно е, доколко неговата вѣра се проявява въ живота му. Важно е, можешъ ли съ вѣрата си да мѣстишъ гори. — Едно време имахъ силна вѣра, бѣхъ силенъ, ученъ човѣкъ. — Важно е, какво си днесъ. Вѣра, която се губи, не е истинска. Това, което е ставало въ миналото, а днесъ не става, наричаме илюзии на живота. Това, което нѣкога е ставало, трѣбва да става и днесъ. То представя реалностьта на нѣщата. — Едно време бѣхъ добъръ, сега не съмъ добъръ. Едно време не правѣхъ погрѣшки, сега правя. Споредъ мене, човѣкъ има възможность да грѣши, но има възможность да живѣе добре, да не грѣши. Това зависи отъ усилията, които той прави, както и отъ будностьта на неговото съзнание. Като ученици, вие трѣбва да правите усилия, да преодолявате спънкитѣ, които се изпрѣчватъ на пѫтя ви. Безъ усилия нищо не можете да постигнете. — Ама Богъ е милостивь, ще ни помогне. — Ученикътъ не трѣбва да очаква на Божията милость. Той не трѣбва да злоупотрѣбява съ милостьта на Бога. Щомъ е ученикъ, човѣкъ трѣбва самъ да работи, да разчита на своитѣ сили. Какъ ще му се помогне отвънъ, това е другъ въпросъ. Ако разчита на външна помощь, човѣкъ ще остане невежа. Ако разчита на това, че грѣховетѣ му ще се простятъ, той ще остане завинаги грѣшникъ. Който иска да бѫде ученикъ, той трѣбва да работи съзнателно върху себе си. За да постигне желанията на своята душа, ученикътъ трѣбва да прави това, което не иска. Да прави това, което не иска, и да не прави това, което иска, подразбира изпълнение волята Божия. Който постѫпва така, той е поставилъ своята воля на заденъ планъ, а волята Божия — на първо мѣсто. Когато човѣкъ се откаже отъ своята воля и изпълнява волята Божия, Богъ пъкъ изпьлнява неговата воля. Мнозина се стремятъ къмъ Христа, искатъ да живѣятъ като Него. Тѣ се спиратъ върху силата, която Христосъ е ималъ, но не се запитватъ, какъ е живѣлъ Той, какъ се е справялъ съ мѫчнотиитѣ и противоречията въ живота си. По цѣли нощи Христосъ се е молилъ, размишлявалъ. Той отивалъ на планината, дето прекарвалъ въ уединение, въ постъ и молитва. Малцина могатъ да следватъ пѫтя на Христа. Усилия, любовь се иска отъ човѣка, за да върви въ правия пѫть. Право разбиране се иска отъ човѣка. Има ли право разбиране за законитѣ на живота и на природата, човѣкъ вижда, че между външнитѣ, механически закони и вѫтрешнитѣ, т. е. психически, има пълна аналогия. Този човѣкъ чете отъ книгата на природата и се учи отъ нея. Като пѫтува всрѣдъ природата и наблюдава, какъ канаритѣ издържатъ на голѣми бури и вѣтрове, безъ да се рушатъ и събарятъ, той си казва: Ако канарата може да издържа на бури и вѣтрове, не мога ли и азъ, като нея, да устоявамъ на противоречия и мѫчнотии? Види ли, че нѣкоя канара се е напукала, той си казва: И азъ мога да се напукамъ като нея. Този човѣкъ се учи отъ дърветата, които растатъ на високо, както и отъ тия, които изсъхватъ. Той намира пълна аналогия между външния, обективенъ свѣтъ, и своя субективенъ свѣтъ и се поучава. Следователно, човѣкъ трѣбва да се учи отъ минералитѣ, отъ растенията, отъ животнитѣ, отъ хората. Защо едно дърво се развива добре, а друго изсъхва, има причини за това. Ето защо, иска ли да стане ученъ, богатъ, силенъ, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да придобие това, което желае, и да го приложи, както за свое добро, така и за доброто на своитѣ ближни. Има смисълъ човѣкъ да бѫде ученъ, но да внася свѣтлина въ умоветѣ на хората, а не да ги заблуждава. Има смисълъ човѣкъ да бѫде богатъ и силенъ, но да подига ближнитѣ си, а не да ги събаря. Съвременнитѣ религиозни казватъ: Добре е човѣкъ да бѫде ученъ, силенъ, богатъ, но той трѣбва да признава Бога, да обича хората. Какво нѣщо е обичьта? Така, както съвременнитѣ хора разбиратъ обичьта, тя е особенъ родъ търговска сдѣлка: ако давашъ нѣщо, ще получишъ; ако нищо не давашъ, нищо нѣма да получишъ. Значи, обичьта подразбира плащане за свършване на нѣкаква работа. Въ българския животъ има обичай, когато момата се жени, цѣлува рѫка на свекъра и мѣта на рамото му нова риза. Той я цѣлува по челото и дава въ рѫката й златна монета. Това е особенъ родъ обичь, въ която цѣлувката представя заплата за нѣщо дадено. Такива сѫ отношенията на бакалина и неговитѣ клиенти. Като отиде на бакалницата, клиентътъ взима стока и плаща. Докато плащането е редовно, отношенията между търговеца и клиента сѫ правилни. Щомъ престане плащането, отношенията се развалятъ, т. е. обичьта изчезва. Най-малката лъжа въ отношенията на хората е въ състояние да ги отдалечи едни отъ други, да намали обичьта имъ. Така гледатъ на човѣка и въ невидимия свѣтъ. Разумнитѣ сѫщества измѣнятъ отношенията си къмъ човѣка за най-малката лъжа, съ която той може да си послужи. Казано е въ Писанието, че ако праведниятъ се върне въ свѣта и сгрѣши, правдата му нѣма да се вмѣни, т. е. нѣма да се спомене. Ако грѣшникътъ измѣни живота си и влѣзе въ правия пѫть, грѣхътъ му ще се заличи. Това показва, че животътъ на човѣка се опредѣля отъ началото и отъ края. Като се говори за религиозенъ, за духовенъ, за ученъ човѣкъ, намирамъ, че такива хора не сѫществуватъ, но сѫществува религиозно, духовно чувство. Сѫществува разбиране на ученъ човѣкъ, а не ученъ. Самъ по себе си човѣкъ не може да бѫде нито религиозенъ, нито духовенъ, нито ученъ, нито добродетеленъ, но той се ражда съ възможности да бѫде такъвъ. Впоследствие той става духовенъ, ученъ или добродетеленъ човѣкъ. Нѣкой човѣкъ е добъръ, защото е правилъ усилия да бѫде добъръ. Другъ е ученъ, защото е правилъ усилия да бѫде ученъ. Обаче, нито духовностьта, нито ученостьта, нито добродетельта сѫ присѫщи качества на човѣка. Нѣкой челъ единъ авторъ, втори, трети, възприелъ тѣхнитѣ теории и възгледи и после минава за ученъ. Това не е ученъ човѣкъ. Ще дойде день, когато авторитѣ ще си взематъ своитѣ теории. Какво ще остане отъ ученитѣ хора? За да не изгуби това, което е придобилъ, човѣкъ трѣбва да плаща. За всичко, което сте придобили, трѣбва да платите, съ лихвитѣ даже. Сега, като ученици, вие се нуждаете отъ положителна наука, която може да организира мислитѣ и чувствата ви. Дойдете ли до тази наука, вие ще имате абсолютна мѣрка за нѣщата. Ако още не сте придобили тази наука, това не трѣбва да ви обезсърдчава. Достатъчно е да имате образецъ, какъ да работите. Щомъ искрено се стремите къмъ нея, единъ день ще я придобиете. Трѣбва ли ученикътъ отъ първо отдѣление да се обезсърдчава, че не е въ осми класъ? Той ще минава отъ едно отдѣление въ друго, отъ единъ класъ въ другъ, докато дойде до университета. Щомъ свърши университетъ, ученикътъ има още да учи и да прилага, докато се усъвършенствува. Животътъ изисква съвършени хора. Мислите ли, че ако отидете на небето съ сегашнитѣ си знания, ще ви приематъ? Влѣзе ли човѣкъ неподготвенъ въ небето, веднага ще му дадагъ нѣкоя долна служба, която скоро ще го отегчи. Една баба се молила дълго време да отиде на небето, да поживѣе малко между възвишенитѣ сѫщества, да си почине отъ тежкия животъ на земята. Една вечерь тя сънувала, че отишла па небето. Като влѣзла вѫтре, първото нѣщо, коего видѣла, било една голѣма маса, предъ която седѣли 24 старци, съ бѣли, свѣтли дрехи; предъ всѣки старецъ имало по една отворена книга. Като я видѣли, единъ отъ тѣхъ я запиталъ: Бабо, защо си дошла тукъ? — Дойдохъ да си почина малко, да си поживѣя свободно, да не мисля за тежкия земенъ животъ. — Знаешь ли да четешъ? — Не зная нито да чета, нито да пиша. Когато бѣхъ на земята, не искахъ да уча, виждаше ми се мѫчна работа. — Щомъ е така, ние ще те назначимъ на служба, да носишъ вода. Който дойде между насъ, той непременно трѣбва да работи. Тукъ не се приематъ хора безъ работа. Като поседѣла малко, бабата си казала: По-добре да се върна на земята да уча, че като дойда втори пѫть на небето, да ме назначатъ на по-висока служба. Казвамъ: Много хора, учени и прости, като отидатъ на небето, ще бѫдатъ назначени на служба, да носятъ вода. Не е лошо да носи човѣкъ вода, но година-две; остане ли съ десетки години да носи вода, той ще се отегчи. Ако човѣкъ носи вода механически, безъ да разбира дълбокия смисълъ на тази работа, той скоро ще се отегчи. Обаче, разбере ли носенето на вода като символъ. той ще се насърдчи. Водата е символъ на живота. Като носи вода, човѣкъ изучава законитѣ на живота. Истинскиятъ животъ чисти, мие, разтваря утайки. Следователно, пуснете ли този животъ въ себе си, той, като водата, ще разтвори утайкитѣ, нечистотиитѣ останали отъ миналото и ще ви въведе въ новия животъ. Утайкитѣ въ живота представятъ старитѣ мисли, чувства и възгледи, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Това значи, да носи човѣкъ вода. Това значи, да изучава човѣкъ законитѣ на великия животъ и да ги прилага. Сега, пазете се отъ онѣзи нѣща, които постоянно ви спъватъ. Запримѣръ, често вие говорите много, но не на мѣсто; мислите много, но не на мѣсто; тревожите се много, но не на мѣсто; почивате много, безъ да имате нужда; спите много, но не лѣгате на време и не ставате на време; търсите лесния пѫть, но безъ време; очаквате да станатъ чудеса въ живота ви, безъ да разбирате законитѣ на природата. Въ природата чудеса не сѫществуватъ. Всѣко неразбрано нѣщо е чудо, а всѣко разбрано нѣщо е естествено. То е постигнато по естественитѣ закони. Непостигнатитѣ нѣща сѫ чудеса, а постигнатитѣ — естествени резултати, които почиватъ на разумни природни закони. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ силна, мощна мисъль. Силната мисъль не се заключава въ многото говорене, въ тревогитѣ, въ отричане на нѣщата. Каква мисъль има въ отричане на живота, на любовьта? Не е въпросъ човѣкъ да отрича нѣщата, но той трѣбва да прояви живота, любовьта и доброто въ себе си. Какъ трѣбва да прояви човѣкъ доброто и любовьта си? Като дойде въ дома му нѣкой гладенъ, уморенъ пѫтникъ, той трѣбва да стопли вода да измие краката му. После да му сготви чорбица, да си хапне добре. Най-после да му предложи чисто легло да си почине. Ако не е доволенъ отъ приема, пѫтникътъ не е разбралъ и оценилъ доброто. Нѣма да мине много време, ще го заставятъ да плати за всичко, което му е дадено. Ако е благодаренъ, ще го поканятъ и втори пѫть да ви посети. Неблагодарниятъ е лошъ човѣкъ. Той иска съ лъжа да си пробие пѫть въ живота. Благодарниятъ е добъръ човѣкъ. Дето отиде, той е добре дошълъ. Който лъже, той е длъженъ да плати за всичко, което му е дадено. Който говори истината, той получава всичко даромъ. Следователно, приематъ ли ви добре въ единъ домъ, благодарете, че сте срещнали добри хора, които изпълняватъ волята на своя Господарь. Никога не пожелавайте да лежите на гърба на добрия човѣкъ, да ви носи постоянно съ себе си. Благородство се иска отъ човѣка. Днесъ отъ всички хора се изисква знание, свѣтлина и свобода, да пазятъ благата, които имъ се даватъ, а сѫщевременно правилно и разумно да ги разпредѣлятъ. Това може да постигне човѣкъ чрезъ Божествсната наука, която наричаме „наука на вѣчно движение“. Тъй щото, когато иска да бѫде господарь, човѣкъ трѣбва да разполага съ знание, да се справя съ труднигѣ условия на живота. Нѣма ли знания и свѣтлина да се ориентира въ живота, той ще бѫде играчка на условията. Представете си, че единъ неподготвенъ човѣкъ стане господарь на десеть умни слуги. Знаете ли, какво ще бѫде неговото положение? Той ще се намѣри въ положението на единъ листъ, подхвърлянъ отъ вѣтъра на всички страни. Този господарь трѣбва да бѫде съобразителенъ, да отдаде правото на своитѣ слуги, да ги признае за свои професори, отъ които да се учи. Тѣ ще нареждатъ работитѣ, а той ще се подписва. Като ученици на Велика Школа, всѣки отъ васъ ще бѫде поставенъ въ това положение, именно, да управлява десеть умни слуги. Ако се справи съ положението си, той оправдава службата си — господарь. Не може ли да се справи, той ще се натъква на голѣми противоречия и мѫчнотии. Това не значи, че трѣбва да се откажете отъ живота. Не, човѣкъ трѣбва да преобрази живота си, както растенията превръщатъ нечистата материя въ елементи, необходими за тѣхното развитие, както земнитѣ пластове филтриратъ водата, и както огъньтъ изгаря всичко нечисто, като остава само чистото, вѣчното. Божественитѣ енергии — вода, въздухъ, свѣтлина и огънь, ще минатъ презъ човѣшкия умъ, презъ човѣшкото сърдце и презъ човѣшката воля, да премахнатъ всичко непотрѣбпо и нечисто и да остане само вѣчното, чистото. като основа на бѫдещия му животъ. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость, Божията Истина пребѫдватъ съ насъ. * 15. Лекция отъ Учигеля, държана на 4 декемврий, 1929 г. София.— Изгрѣвъ.
  4. От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Ново разбиране Размишление върху Божията Правда. Чете се темата: „Смѣни въ природата“. Като се говори за смѣни въ природата, вие можете да разглеждате този процесъ навсѣкѫде въ живота. Ако отидете на театъръ, тамъ сценитѣ се смѣнятъ. Ако отидете въ нѣкое училище, ще видите, че тамъ предметитѣ се смѣнятъ. Пъкъ и въ всѣки отдѣленъ предметъ има смѣни. Днесъ се преподава събиране, следъ нѣколко деня — изваждане, после — умножение, дѣление — действията се смѣнятъ. Понѣкога смѣнитѣ въ природата или въ живота ставатъ толкова бързо и лесно, че като гледа, човѣкъ мисли. че и той може да ги извърши. Запримѣръ, нѣкой наблюдава, какъ борци се борятъ и, като се върне дома си, казва: И азъ мога да надвивамъ, да се боря съ юнаци. Човѣкъ трѣбва да се опита, да има ясна представа за своята сила. Сега, като ученици, вие се интересувате отъ знанието. Дойдете ли до знанието, и тукъ има процеси на смѣни, преминаване отъ една область въ друга. Това сѫ степени на знанието. Най-важниятъ моментъ въ знанието е първиятъ, когато човѣшкиятъ умъ се запали отъ свѣтлината на това знание. Следващитѣ моменти сѫ дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъжъ огъньтъ, горението трѣбва да се подържа. Огъньтъ може да се подържа, но презъ всичкото време, докато гори, не може да бѫде еднакво силенъ, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Сѫщитѣ процеси се забелязватъ въ доброто, въ злото. въ любовьта и т. н. И въ тия процеси има редъ смѣни: усилване, отслабване, индиферентность и ново повторение на сѫщитѣ процеси. При всѣко повторение се забелязва повишаване на тия процеси. Това показва, че каквито усилия да прави, човѣкъ не може изведнъжъ да бѫде добъръ, любещъ и т. н. За да придобие тѣзи качества, той трѣбва да работи съзнателно върху себе си. Мнозина се стремятъ къмъ любовьта, безъ да се запитватъ, какъ могатъ да я придобиятъ. Любовьта е въ връзка съ живота. Значи, човѣкъ трѣбва съзнателно да проявява любовьта си, за да придобие животъ. Любовьта носи животъ, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби. и когото любятъ, трѣбва да бѫдатъ здрави. Ако болниятъ оздравѣе отъ любовьта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравѣе ли, не сте го обичали истински. Любовьга облагородява човѣшкото сърдце. Любовь, която кара човѣка да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовьта не произвежда нито радость нито скръбь. Радостьта произлиза отъ придобивкитѣ въ живота. Изгуби ли човѣкъ тия придобивки, скръбьта иде. Любовьта не произвежда противоположни процеси. Любовьта е вѣченъ и неизмѣненъ процесъ, който носи животъ въ себе си. Следователно, който иска да люби, той трѣбва да си каже: Азъ трѣбва да любя! — Кого ще любишъ? — Това не е важно. Важното е, че трѣбва да любя. Каже ли нѣкой, че не трѣбва да люби, той самъ си създава условия за болести. Не, щомъ искашъ да бѫдешъ здравъ, непременно трѣбва да обичашъ. Не можешъ ли да обичашъ нѣкой човѣкъ, ще обичашъ себе си. Ако човѣкъ себе си не обича, никого не може да обича. Съвременнитѣ хора се запитватъ, защо идатъ болеститѣ и страданията. Болеститѣ и страданията, както и отрицателнитѣ прояви въ живота, се дължатъ все на безлюбие. Като знае това, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да премахне ония вѫтрешни причини, които създаватъ безлюбието. Като се изучаватъ, хората търсятъ погрѣшкитѣ си и казватъ: Този е лошъ, грѣшенъ човѣкъ. — Какво отъ това, че нѣкой е лошъ или грѣшникъ? И като праведенъ и грѣшникъ, и като добъръ и лошъ, човѣкъ се ползува отъ Божията Любовь. Богъ не се спира върху погрѣшкитѣ на хората, нито върху тѣхното добро. Той обича всички хора и имъ помага. Той влиза въ положението иа всички живи сѫщества и имъ се притича на помощь. Казано е, че Богъ е възлюбилъ истината въ човѣка. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че нѣкой човѣкъ е билъ добъръ, но после станалъ лошъ. Това е невъзможно. Нѣма сила въ свѣта, която може да измѣни доброто въ човѣка, да го направи лошъ, нито лошиятъ да направи добъръ. Отъ човѣка зависи да проявява доброто или злото въ себе си. Отъ човѣка зависи да проявява любовьта си, или не. — Защо човѣкъ трѣбва да люби? — За да има животъ въ себе си, да бѫде здравъ, силенъ, щастливъ, да има успѣхъ въ работитѣ си. Като люби, човѣкъ ще носи щастие и на окрѫжаващитѣ, и на себе си. Като говоря за любовьта, азъ имамъ предъ видъ онази любовь, която е свързана съ здрава, съ положителна мисъль. Любовьта е вѫтрешна необходимость за човѣка, както въздухътъ е необходимъ за дробоветѣ, свѣтлината — за очитѣ, водата — за цѣлия организъмъ. Запитва ли се човѣкъ, защо диша, защо пие вода, защо му е свѣтлина, защо живѣе? Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори. Защо човѣкъ трѣбва да люби? Или защо трѣбва да живѣе? Много естествено. Понеже животътъ произтича отъ любовьта, човѣкъ трѣбва да люби. Като люби, той живѣе. Кой не иска да живѣе? — Какъ ще живѣе човѣкъ: добре или зле? — Щомъ люби, човѣкъ непременно ще живѣе добре. Животътъ, който произтича отъ любовьта, непременпо ще бѫде добъръ, хармониченъ и красивъ. Този животъ е подобенъ на рѣка. която лѫкатуши въ пѫтя си, като се стреми направо къмъ морето. Презъ каквито мѣста да минава, каквито утайки да я размѫтватъ, въ края на краищата тя ще се пречисти и ще бѫде еднакво чиста, какъвто е изворътъ, отъ който е излѣзла. Като ученици на Велика Школа, вие трѣбва да разбирате любовьта по новъ начинъ, т. е. да живѣете по новъ начинъ. Безъ любовь никакъвъ животъ не сѫществува. Каже ли нѣкой, че живѣе, а не люби, той се самоизлъгва. Дето е любовьта, тамъ е животътъ, тамъ сѫ всички постижения. Животъ, който не произлиза отъ любовьта, е животъ на мѫчения и страдания. Какъвто е животътъ, такъвъ ще бѫде и неговиятъ плодъ. Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче. Обаче, животътъ на кравата и на вълчицата е ограниченъ. Човѣкъ, обаче, ще роди човѣкъ, който има по-голѣми възможности и условия за свобода, за постижения отъ тия на кравата и вълчицата. Следователно. искате ли да постигнете нѣщо, мислете право върху живота върху любовьта. Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо нѣма да постигнете. Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато единъ день заминете за другия свѣтъ. Нѣкои заминаватъ преждевременно, на 10 20. 30, 40 годишна възрасть; други пъкъ живѣятъ повече, до 70—80—100—120 годишна възрасть, но и еднитѣ, и другитѣ свършватъ съ разочарование. — Защо? — Защото сѫ живѣли безъ любовь. — Кого трѣбва да любятъ? — Онзи, Който ги е създалъ. Щомъ любятъ Бога, тѣ могатъ да любятъ всички. Обаче, любовьта не подразбира животъ на удоволствия и развлѣчения. Докато търси удоволствия въ любовьта, човѣкъ се нуждае отъ кредита на хората, да има, съ какво да живѣе. Който люби истински, който живѣе въ Божественага любовь, той самъ е запаленъ огънь, не се нуждае отъ любовьта на хората, всѣки день да го палятъ, да подържать неговия животъ. Каже ли човѣкъ, че никой не го обича, той е свѣщь, която се нуждае отъ хора, да я палятъ и гасятъ. Човѣкътъ на любовьта е свѣщь, която, веднъжъ запалена, никога не гасне. Той е изворъ, който, колкото да го черпятъ, никога не пресъхва. Христосъ казва: „Овцетѣ, които Отецъ ми даде, никой не може да ми ги отнеме. Тѣзи овце слушатъ гласа ми и ме познаватъ“. Овцетѣ, за които Христосъ говорилъ, представятъ ония, които Го следватъ, слушатъ Словото Му, мислятъ. живѣятъ и любятъ като Него. За тия овце, именно, Христосъ дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повѣрватъ въ Него. Той дойде да покаже на хората новъ начинъ на животъ, новъ пѫть къмь любовьта. Който поеме този пѫть, той ще има всичко, каквого желае: музика, поезия, изкуство, любовь. Не влѣзе ли въ пѫтя на любовьта, човѣкъ ще се превърне въ суха прѫчка, за която Христосъ е казалъ: „Всѣка прѫчка, която не дава плодъ, ще се отрѣже и въ огъня ще се хвърли“. Свърже ли се съ любовьта, човѣкъ се свързва съ Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда. Сега, като се говори за любовьта, мнозина правятъ сравнение помежду си и казватъ, че единъ обича повече, а другъ — по-малко. Любовьта не може да се измѣрва по количество. Едно може да се каже за любовьта, а именно, дали човѣкъ обича по Божественъ начинъ, или по човѣшки. Да обича човѣкъ по Божественъ начинъ, това значи, да бѫде изцѣло погълнатъ отъ любовь къмъ Бога, да е готовъ всѣки моментъ да изпълни волята Му. Като изпълнява волята Божия, той ще бѫде запаленъ огънь, който вѣчно ще гори. По качество неговиять огънь ще бѫде подобенъ на Божествения. Разликата ще се заключава само въ голѣмината му, но не и въ качествата. Колкото да е малъкъ огъньтъ на вашата любовь, щомъ е запаленъ отъ Божествения, единъ день той ще се увеличи, ще свѣти и грѣе надалечъ. Увеличаването на този огънь не е механически процесъ, но органически и се извършва въ самия човѣкъ. Докато не разбира любовьта, човѣкъ се намира въ положението на своенравно дете. Като слушатъ да се говори така, нѣкои се обезсърдчаватъ, мислятъ, че нищо не сѫ направили, че нѣматъ никакви постижения. Не, всѣки човѣкъ, който е работилъ съзнателно върху себе си, е придобилъ нѣщо, но той трѣбва да превърне спечеленото въ златни пари, въ ефективъ. Въ турско време още, единъ старъ човѣкъ успѣлъ да спести, съ трудъ и съ голѣми усилия, 20 хиляди лева книжни пари. По едно време цената на книжнитѣ пари спаднала толкова много, че 20-тѣ хиляди лева на стареца нищо не стрували. Той горчиво съжалявалъ, че трудътъ му се обезценилъ толкова много. Едва при това положение той съзналъ, че е трѣбвало да превърне събранитѣ си пари въ злато, което никога не губи своята стойность. Много отъ стремежитѣ, разбиранията и знанията на съвременнитѣ хора иматъ стойностьта на книжнитѣ пари. Днесъ иматъ цена, но утре вече се обезценяватъ. Истинско знание е това, което има стойностьта на златото. Запримѣрь, слушате нѣкой да казва, че чрезъ внушение човѣкъ може всичко да придобие. Като си внуши, че трѣбва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питамъ: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на кривъ пѫть. Болниятъ не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излѣкувалъ. На болния ще внушите първо, че трѣбва да оздравѣе. Като оздравѣе напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи. На здравия, обаче, нѣма защо да му внушавате, какво да прави. Той самъ може да си внущи, че трѣбва да работи и да учи. Като си внуши това, не трѣбва да чака резултатъ, но да се впрегне на работа. Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човѣкъ нѣщо, веднага да пристѫпи къмъ неговото реализиране. Какво внушение е това, да кажешъ, че трѣбва да любишъ, а сѫщевременно държишъ въ ума си лоши, отрицателни мисли, въ сърдцето си — лоши чувства? За да възприемешъ и приложишъ любовьта, ти трѣбва да си приготвилъ ума и сърдцето си за нея. Любовьта търси хора съ силна мисъль. Силна мисъль има онзи човѣкъ, който, следъ като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъль има онзи, който, следъ десетгодишно боледуване, не се разколебае въ живота. Силниятъ знае, че никой не е въ състояние да му отнеме богатството, знанието и живота. Той знае, че богатството, знанието, животътъ сѫ нѣща, които, дадатъ ли се веднъжъ на човѣка, който живѣе споредъ великитѣ Божии закони, не се губятъ. Привидно могатъ да се загубятъ, но вѫтрешно тѣ оставатъ съ него. Този човѣкъ не се залъгва отъ думитѣ на нѣкои проповѣдници, че като умре ще отиде въ рая или въ ада. За него раятъ и адътъ сѫ тукъ, нѣма защо да ги търси вънъ отъ себе си, вънъ отъ своя животъ. Какво представя раятъ? Раятъ е мѣсто на абсолютна чистота. Раятъ е мѣсто, дето слънцето никога не залѣзва. Раятъ е мѣсто на работа, учене, любовь. Който влѣзе въ рая, той трѣбва да бѫде подготвенъ. Не е ли готовъ, скоро ще се отегчи, ще започне да се мѫчи. Тамъ искатъ хора за работа. Видятъ ли, че нѣкой е недоволенъ, сърдитъ, веднага го пращатъ на земята. Който иска да живѣе въ рая, той трѣбва да бѫде отворена книга, всички да четатъ по нея, да нѣма нищо скрито-покрито въ него. Намѣрятъ ли най-малкото петно въ неговата книга, веднага ще го изпратятъ на земята да се чисти. Въ този смисълъ земята представя мѣсто за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човѣкъ казва, че е дошълъ на земята да си поживѣе. Той е дошьлъ на земята да си поживѣе, но свършва живота си като инвалидъ. Това не е животъ. Това не е право разбиране на живота. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ свобода, безъ да подозиратъ, че свободата се опредѣля отъ истината, отъ любовьта. Истината, любовьта изключватъ всѣкакво насилие. Най-малкото насилие отъ страна на кого да е, е въ състояние да прогони любовьта и истината. Най-малката нередовность отъ страна на всѣки човѣкъ е въ състояние да прекѫсне връзката му съ Божественото. Любовьта е царска дъщеря, която не търпи никакъвъ безпорядъкъ около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както трѣбва, тя веднага ще напусне дома ви. Нищо не е въ състояние да я задържи при васъ. Който се свърже съ нея, той трѣбва да има срѣдства, да я разхожда не само по земята, но и по останалитѣ планети. Той ще я заведе на Венера, на Юпитеръ, на Слънцето, ще й покаже всички свѣтове въ вселената. Както постѫпва човѣкъ съ любовьта, така трѣбва да постѫпва и съ Христа. Домогне ли се до Христа, човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ, да отвори всичкитѣ си врати за Него, всичкитѣ си скривалища, да Му даде възможность да се разхожда навсѣкѫде въ неговата държава. Мнозина се страхуватъ да отворятъ широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубятъ живота си. Подъ думата „животъ“ тѣ разбиратъ стария животъ. Самъ по себе си животътъ не може да се изгуби, а що се отнася до стария животъ, и да иска, човѣкъ не може изведнъжъ да се откаже отъ него. Той едновременно ще живѣе два живота: старъ и новъ. Чрезъ стария животъ ще бѫде свързанъ съ хората, между които е билъ, а чрезъ новия ще бѫде свързанъ съ възвишенитѣ и разумни сѫщества, които му помагатъ. — Ама отъ мене човѣкъ не може да стане. — Това не е ваша работа. Този, Който е създалъ свѣта, Той е предвидѣлъ всичко. Той знае, отъ кого, какво може да излѣзе. Като ученици, отъ васъ се иска да мислите по новъ начинъ, да възприемате и прилагате любовьта по новъ начинъ. Що се отнася за спасението на хората, на цѣлото човѣчество, това не е ваша работа. Новото учение изисква хора за работа, а не само да философствуватъ. Ще се събератъ нѣколко души, ще философствуватъ и ще си отидатъ. После ще кажатъ, че сѫ извършили нѣкаква работа. Какъ сѫ свършили работата, и тѣ не знаятъ. Като работи, човѣкъ трѣбва да знае, какъ е започналъ работата и какъ ще я свърши. Ако не знае, какви ще бѫдатъ резултатитѣ на известна работа, по-добре да не я започва. Ако не знае абсолютно резултата на дадена работа, поне приблизително трѣбва да знае. И тъй, човѣкъ трѣбва да знае резултата на всѣка своя работа. Ако резултатътъ е добъръ, той трѣбва да предприеме тази работа. Всѣка работа, започната съ любовь, внася животъ въ човѣка. Дето е любовьта, дето е животътъ, тамъ е постижението. Безъ любовь, безъ животъ, никакво постижение не може да има. Когато влѣзе въ живота, любовьта примирява старото съ новото. Ще кажете, че искате изведнъжъ да се освободите отъ стария животъ. Това е невъзможно. Отъ една страна човѣкъ ще гради, отъ друга ще създава. Отъ една страна ще се освобождава отъ стария животъ, отъ друга ще навлиза въ новия. Като иска да се освободи отъ стария животъ, едновременно съ това иска да се освободи отъ противоречията. И противоречията иматъ добра страна. Чрезъ тѣхъ човѣшката воля се усилва. Силата на човѣка се познава по това, какъ понася мѫчнотиитѣ и противоречията въ живота. Срещнете ли човѣкъ, който не може да издържи най-малката мѫчнотия, той е слабъ. Мѫчнотитѣ и противоречията сѫ атлети, борци, съ които всѣки човѣкъ трѣбва да се справя. Днесъ отъ всички хора се иска самообладание, да знаятъ, какъ да се справятъ съ мѫчнотиитѣ си. Докато придобие самообладание, човѣкъ постоянно ще се натъква на редъ мѫчнотии и изненади. Може ли да се справя разумно съ тѣхъ, той всѣки день ще прибавя нѣщо къмъ самообладанието си, докато го развие до такава степень, че нищо да не нарушава неговото равновесие Това значи, да владѣе човѣкъ магическата прѫчица, съ която може да разрешава всички трудни задачи въ своя животъ. Тази магическа прѫчица ще видите въ рѫката, на очитѣ, на ушитѣ, на устата на човѣка. Този човѣкъ знае, кога и какъ да пипа, да гледа, да слуша, да говори. Следователно, искате ли да придобиете магическата пржчица, стремете се къмъ ново разбиране и прилагане на любовьта. Изобщо, новото нѣма нищо общо съ старото. Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото. Има нѣщо общо между добритѣ и лошитѣ хора, а именно, че и еднитѣ, и другитѣ страдатъ. Често добритѣ хора страдатъ повече отъ лошитѣ, но тѣ проявяватъ голѣмо самообладание, чрезъ което лесно понасятъ страданията. Добриятъ човѣкъ дава ходъ на Божественото въ себе си и чрезъ Него разрешава и най-мѫчнитѣ задачи. Божественото е лостъ, чрезъ който човѣкъ дига тежеститѣ. Той пъкъ представя опорната точка, на която се поставя тежестьта. Когато даде ходъ на Божественото въ себе си, човѣкъ придобива любовьта. Тя влиза въ него като нѣщо ново, като малко дете, което той трѣбва да отхрани. Отхрани ли любовьта въ себе си, човѣкъ става силенъ и младъ. Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силитѣ си. Като знаете това, отворете се за Божественото, приемете любовьта въ себе си, за да станете силни, млади и разумни. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость, Божията Истина пребѫдватъ съ насъ. * 14. Лекция отъ Учителя, държана на 27 септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  5. От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Паралелизъмъ въ природата Размишление върху правия пѫть. Тема: „Смѣни въ природата“. Често хората говорятъ за конкретна мисъль. Какво означава думата „конкретно“? Да имашъ конкретна мисъль, това значи, да изнасяшъ фактитѣ ясно, точно, опредѣлено. Конкретна мисъль е тази, на която човѣкъ може да се опре. Нѣкои казва, че вѣрата му въ Бога е нѣщо, на което може да се опре, т. е. да уповава. Обаче, на коя вѣра може човѣкъ да уповава: на вѣрата, останала отъ дѣди и прадѣди ли? Това не е достатъчно. Това е вѣрване, но не е истинска вѣра. Така мнозина вѣрватъ, мнозина мислятъ, но нито вѣрата имъ, нито мисъльта имъ сѫ истински. За да мисли право, човѣкъ трѣбва да се занимава съ геометрия. Тя разкрива предъ него реалностьта на нѣщата. Безъ геометрия човѣкъ не може да има ясна представа за реалностьта. Геомегрията разглежда правитѣ и криви линии, фигуритѣ, тѣлата не само въ външния, но и въ вѫтрешния, психически животъ. Какво представя правата линия? Правата линия е най-кѫсото разстояние между две точки. Когато въ ума на човѣка се проектира една права линия, едновременно съ нея се проектира още една права, успоредна на първата. Първата права линия е причина, втората е последствие. Първата е видима. а втората — невидима. И тъй, всѣка права линия АВ (фиг. 1), представя движение на тѣлото А къмъ В. За да се движи тѣлото А само въ посока АВ, това показва, че навсѣкѫде срѣща препятствия. То не може да върви нито нагоре, нито надолу, нито да се върне назадъ. Рече ли да се върне назадъ, веднага следъ него идатъ много прѣчки, които не му позволяватъ. Тѣлото е принудено да върви само напредъ. За да измѣни посоката на своею движение, като сгигне точка В, тѣлото прави едно пречупване и поема посока нагоре, къмъ точка D. Въ точка В тѣлото може да направи още едно пречупване, да отиде въ посоката на точка С, отдето може да слѣзе надолу, въ точка А и да поеме отново сѫщия пѫть АВ. Следователно, когато човѣкъ се движи по права линия и измѣни посоката на движението си чрезъ три пречупвания, той образува плоскость. Като се движи по границитѣ на тази плоскость, той ще се върне на сѫщото мѣсто, отдето е излѣзълъ. Докато се движи по правата АВ, човѣкъ има една опитность. Мине ли по правата DС, дето пѫтьтъ се пречупва, той има вече друга опитность. Той е позналъ движението по плоскость. Тукъ хората мислятъ, вѣрватъ, работятъ по другъ начинъ, различенъ отъ този, по който сѫ били въ АВ. Наистина, да се движи човѣкъ по права линия или по плоскость, това сѫ два различни свѣта, отъ които той придобива различни опитности. За да излѣзе отъ свѣта на правата линия и да влѣзе въ свѣта на плоскостьта, човѣкъ минава презъ три пречупвания, докато отново се върне въ точка А, отдето е тръгналъ. Като се върне въ свѣта, отъ който е излѣзълъ, човѣкъ започва да се съмнява, дали това, което е преживѣлъ, е реално или не. Докато се движи по права линия, човѣкъ вѣрва само въ себе си. Изгуби ли вѣра въ себе си, той се намира въ нѣкаква опасность и нѣщо вънъ отъ него го заставя да се огъне, да поеме друга посока на движение. Той започва да се движи къмъ точка D. Дойде ли въ тази точка, той е готовъ да се огъне още единъ пѫть, да тръгне по направление на правата DС, дето новъ свѣтъ се открива за него: нови мисли, чувства и желания. Като придобие известна опитность, той се отъва още единъ пѫть и слиза надолу, къмъ точка А, отдето първоначално е тръгналъ. Като слѣзе въ тази точка,. той започва да се движи по правата АВ и се чуди, сънь ли е видѣлъ, или се е намиралъ предъ нѣкаква действителность. Това показва, че въ пѫтя на човѣшкото развитие, мислитѣ чувствата и желанията на човѣка минаватъ отъ единъ свѣтъ въ другъ и следъ време пакъ се връщатъ при него, но съ нѣкаква придобивка. Това означаватъ думитѣ, че животътъ на човѣка се повтаря следъ всѣки четири поколѣния. Мислитѣ и чувствата на човѣка претърпяватъ три пречупвания и, като дойдатъ до четвъртото, тѣ се намиратъ въ сѫщата точка, отъ която сѫ излѣзли. Казваме, че на всѣка права мисъль съответствува друга права, успоредна на нея, но невидима. Това виждаме и въ квадрата АВDС (фиг. 1). На правата АВ отговаря успоредната права DС. Тѣзи прави, именно, образуватъ плоскостьта. Когато мине отъ правата въ плоскостьта, човѣкъ чувствува нѣкаква разсѣяность. Това показва, че мисъльта му още не е нагодена за новия свѣтъ, дето има по-голѣмо разширение. Той не е готовъ още за новитѣ условия. Щомъ се нагоди къмъ тѣхъ, разсѣяностьта изчезва. Колкото по-голѣмо е пространството, въ което мисъльта се проектира, толкова тя е по-разпръсната, по-разширена. Тази е причината, поради която човѣкъ не може да схване ясно идеитѣ, какво нѣщо е Богъ, душа, духъ, умъ, сърдце, време, пространство и т. н. Натъкне ли се на една отъ тия идеи, той казва: Отвлѣчена е тази идея, не е за моя умъ. Запримѣръ, всѣки възприема свѣтлината, разбира я отчасти, ползува се отъ нея, но рече ли да я обхване, той се загубва, и въ съзнанието му настава известна тъмнина. Това показва, че нѣщата могатъ да се разбиратъ до известна степень само, но по никой начинъ не могатъ да се обхванатъ изцѣло. Обхванатъ ли се, значи, да се ограничатъ, а това е невъзможно. Всички идеи, които възникватъ въ ума на човѣка, се дължать на това, че тѣ сѫществуватъ като прави линии нѣкѫде въ природата и въ живота. Дойде ли една идея до вашия умъ, тя веднага произвежда друга права, паралелна на нея, и вие започвате да мислите. Вашата мисъль е невидима, но се явява като естествено последствие на правата линия, която я предизвикала. Запримѣръ, свѣтлината е правата АВ, а вашата мисъль върху свѣтлината е правата DС, паралелна на АВ. Законъ е: когато човѣкъ прекара една права линия въ природата или въ живота нѣкѫде, нѣкое разумно сѫщество чъртае права, успоредна на неговата. Тя се явява като последствие на първата линия. Запримѣръ, пѫтникъ отива вь една гостилница да се нахрани. Тази е неговата интимна мисъль. Той си порѫчва едно, после второ блюдо и започва да яде. Като се храни, той образува права линия. Докато се храни, гостилничарьтъ си прави смѣтка, колко струва яденето. По този начинъ той тегли своята права, паралелна на тази, която клиентътъ е направилъ. Клиентътъ не вижда това. Той даже не подозира, че гостилничарьтъ се занимава съ него. Обаче, като дойде редъ да плаща, гостилничарьтъ веднага се явява предъ него, готовъ съ смѣтката си. Значи, единиятъ яде, чъртае права линия; другиятъ смѣта, чъртае друга права линия, успоредна на първата. Този законъ ученитѣ наричатъ „законъ за причини и последствия“. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на редъ противоречия и се питатъ, отде идатъ тия противоречия. Тѣ не подозиратъ, че противоречията въ живота имъ сѫ последствие на известни причини. Всѣка мисъль, всѣко чувство, които човѣкъ проектира въ пространството, иматъ свои последствия, добри или лоши. Иска ли да се освободи отъ нѣкакво последствие, човѣкъ трѣбва да се върне назадъ въ мисъльта си, да намѣри причината, която го е създала. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае, че на всѣка негова мисъль, или на всѣко негово чувство отговаря друга мисъль или друго чувство, паралелни на неговитѣ, но излѣзли отъ друго нѣкое разумно сѫщество. Кѫде е това сѫщество, не е важно. То може да е на земята, а може да е въ невидимия свѣтъ. Важно е, че на всѣка ваша права линия отговаря друга права, паралелна на нея. Усъмни ли се човѣкъ въ нѣщо, и друго нѣкое сѫщество ще се усъмни заедно съ него. Рече ли човѣкъ, че не иска да работи, и другото сѫщество ще се откаже отъ работата си. Ако човѣкъ пожелае да направи едно добро, и това сѫщество ще пожелае да направи едно добро. — Защо е така? — Между всички хора, които мислятъ, чувствуватъ и постѫпватъ по единъ и сѫщъ начинъ, има известно съответствие. Съ колкото повече сѫщества е свързанъ човѣкъ, толкова повече паралелни линии ще се прокаратъ на неговата права. Като знае отговорностьта, която носи въ живота си, човѣкъ трѣбва да мисли, да чувствува и да постѫпва право. Отъ този законъ излиза поговорката: „Каквото си постелешъ, на това ще легнешь“. Ще знаете, че както вие работите за другитѣ, така и тѣ работятъ за васъ. За всѣко добро дѣло, което представя права линия въ живота, се отговаря съ друга права, успоредна на първата. За всѣко нѣщо се държи смѣтка и се отговаря съ добро или съ лошо, съответно на направеното. Това показва, че въ природата сѫществува законъ за правилна обмѣна: колкото ядешъ, толкова плащашъ. Колкото храна си приелъ, толкова сила си придобилъ и съответно на това си платилъ. Колкото по-правилна е обмѣната между нѣщата, толкова по-добъръ е животътъ на хората. Това означава поговорката: „Каквото си посѣлъ, това ще пожънешъ“. Когато двама души, съ една и сѫща мисъль, съ еднакви чувства и желания започнатъ да работятъ заедно, други двама, било въ невидимия или видимия свѣтъ, ще се свържатъ съ първитѣ двама и ще работятъ съответно съ тѣхъ. Тъй щото, каже ли човѣкъ, че се интересува отъ въпроса за Бога, той трѣбва да знае, че тази мисъль не е единствено негова. Други сѫщества, по-напреднали отъ него, сѫ мислили вече по този въпросъ. Следователно, за да бѫде една мисъль или едно вѣрую реално, тѣ трѣбва да се подкрепватъ отнѣкѫде. Не се ли подкрепватъ, тѣ не сѫ реални. Не само това, но човѣкъ трѣбва да знае, отде иде известна мисъль въ неговия умъ. Ще каже нѣкой, запримѣръ, че мисли за Бога. Преди да е помислилъ човѣкъ за Бога, Богъ първо е помислилъ за него. Значи, човѣшката мисъль е отражение на Божествената. Вие питате, защо нѣкои хора не вѣрватъ въ Бога. Споредъ мене нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не вѣрва, само че различнитѣ хора вѣрватъ по различни начини. Когато казваме, че единъ човѣкъ е вѣрващъ, а другъ безвѣрникъ, ние имаме предъ видъ различнитѣ пѫтища, по които тѣ се движатъ. Вѣрващиятъ се движи по права линия, а безвѣрникътъ — по крива линия. Безвѣрникътъ е безвѣрникъ по отношение на вѣрващия, но и той вѣрва въ нѣщо. Ония, които се движатъ по права линия, вървятъ по радиуситѣ на окрѫжностьта. Тѣзи, които се движатъ по крива линия, се намиратъ по окрѫжностьта. Като се движи по права линия, човѣкъ не измѣня отношенията си къмъ ближния си, нито тия къмъ Първата Причина на нѣщата. Щомъ отношенията къмъ ближния му не сѫ прави, и отношенията му къмъ Бога не сѫ прави. Обратно: ако човѣкъ измѣни отношенията си къмъ Бога, заедно съ това той измѣня отношенията си и къмъ своя ближенъ. Изобщо, докато спазва вѫтрешнитѣ отношения къмъ всички сѫщества, човѣкъ се намира подъ влиянието на закона за паралелизъма въ природата. Той знае, че никой не живѣе за себе си. Докато двама души мислятъ едновременно и еднакво, тѣхната мисъль е права. Нѣкой казва, че като него нѣма другъ човѣкъ въ свѣта. Тамъ е погрѣшката. Има поне единъ точно като него. Какъвто е единиятъ, такъвъ е и другиятъ. Тѣ си приличатъ много. Отъ двамата зависи, какво ще бѫде отношението между тѣхъ, както и отношението имъ къмъ окрѫжаващитѣ. Когато има съгласие между двама души, ще има съгласие и между трима, четирима, петима и т. н. За да дойде до това съгласие, човѣкъ трѣбва първо да утихне въ себе си, т. е. да придобие такъвъ вѫтрешенъ миръ, който отъ нищо да не се разколебава. Докато човѣкъ е вѫтрешно недоволенъ отъ себе си, докато се бори, той не може да бѫде въ съгласие нито съ себе си, нито съ ближнитѣ си. Всѣки човѣкъ има условия да бѫде това, което желае. Той носи въ себе си дарби и способности, които трѣбва да развива. Като не е работилъ, той е дошълъ до объркване на работитѣ си и не знае, какъ да излѣзе отъ това положение. Въ това отношение той мяза на жена, която обърква преждата. Като види, че преждата й е объркана, тя започва оттукъ да кѫса, оттамъ да кѫса, докато я оправи. Не може ли да я оправи, тя туря преждата си въ огъня да изгори. Най-после тя казва: Освободихъ се отъ обърканитѣ си конци. Не, това не е никакво освобождаване. И тъй, човѣкъ не може лесно да се освободи отъ живота. Колкото пѫти да гори концитѣ, въ края на краищата животътъ пакъ ще похлопа на вратата му. Колкото да пѫдите своя кредиторъ, той пакъ ще хлопа на вратата ви. Искате ли да се освободите отъ него, трѣбва да плащате. Човѣкъ трѣбва да отговаря за всичко, което е правилъ. Като знае това, той трѣбва добре да обмисля онова, което е решилъ да прави. Той не е самъ въ живота си. Каквото върши, той трѣбва да знае, че има едно сѫщество, което върви паралелно съ него и прави това, което и той върши. Кѫде е това сѫщество? Или на небето, или на земята. Въ всѣки случай, това сѫщество е нѣкѫде на противоположния полюсъ. Следователно, каквото прави, човѣкъ трѣбва да знае, че е въ зависимость отъ друго сѫщество. Не върви ли паралелно съ него, той се излага на голѣми страдания. За да се справи съ страданията си, човѣкъ трѣбва постепенно да се разширява, да излѣзе отъ свѣта на правата линия и да влѣзе въ свѣта на плоскостьта, да придобие опитности, На правата АВ отговаря друга, паралелна на нея — DС. Доброто представя права линия. На това добро, т. е. на тази права линия отговаря друго добро, друга права линия, успоредна на първата. Тия две добрини образуватъ едно цѣло. За да разбере живота, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да проникне въ неговата дълбочина, въ неговия вѫтрешенъ смисълъ. Докато се безпокои, какъ ще прекара живота си, човѣкъ има механическо разбиране за проявитѣ му. При това положение той ще живѣе или като младъ, или като старъ. Младиятъ мисли, колко повече да си поживѣе, да се повесели. Стариятъ пъкъ съжалява за младинитѣ си. Не, младъ човѣкъ е онзи, който въ младинитѣ си мисли за своитѣ старини. Той живѣе съ огледъ на своето бѫдеще. Старъ човѣкъ е онзи, който въ старинитѣ си мисли за своята младость. Младиятъ трѣбва да бѫде силенъ и готовъ за всѣкаква работа, а стариятъ — мѫдъръ и разуменъ. Животътъ на младия трѣбва да върви паралелно съ живота на стария, за да могатъ взаимно да си помагатъ. Тѣ черпятъ сили единъ отъ другъ. Ако младиятъ не е използувалъ младинитѣ си, както трѣбва, той мяза на пѫтникъ, който е гладувалъ три деня и търси хлѣбъ, ядене, да се подкрепи. Ако стариятъ не е използувалъ старинитѣ си, както трѣбва, той е гостилничарь, обранъ отъ разбойници, които му взели паритѣ, сѫдоветѣ, припаситѣ и го оставили въ положението на последенъ сиромахъ. Какво ще получи младиятъ отъ този гостилничарь? Той ще влѣзе въ гостилницата, ще разправя, че е гладенъ, уморенъ, три деня не е ялъ, но гостилничарьтъ не може да му даде храна, не може да подкрепи силитѣ му. Тия двама души представятъ двама грѣшници. Като се събератъ на едно мѣсто, какво могатъ да налравятъ? Тѣ ще говорятъ за своитѣ разочарования и неуспѣхи въ живота. Обаче, ако младиятъ и стариятъ сѫ използували живота си разумно, тѣ представятъ двама праведни хора. Единиять отъ тѣхъ, младиятъ е пѫтувалъ, ходилъ въ странство да учи. Стариятъ пъкъ е гостилничарь, който отворилъ гостилница за добри, праведни хора, които сѫ работили, учили и помагали на ближнитѣ си. Когато младиятъ, уморенъ и огладнѣлъ, влѣзе въ тази гостилница, стариятъ ще изнесе най-хубавото си ядене и ще му предложи да яде, да подкрепи силитѣ си. Тѣ ще се разговарятъ помежду си, но не за неуспѣхи, а за успѣхитѣ и за придобивкитѣ си. Следователно, пита ли нѣкой, защо трѣбва да живѣе добре, нека си представи картината на пѫтникъ, който се връща отъ учение и работа и влиза въ гостилница, пълна съ вкусно и доброкачествено ядене. Не живѣе ли добре, нека си представи картината на пѫтникъ, който едва се спасилъ отъ нѣкаква житейска катастрофа и се отбива въ гостилницата да се подкрепи, но нищо не намира — Защо? — И гостилничарьтъ е претърпѣлъ катастрофа. И тъй, дръжте въ ума си конкретната идея, че човѣкъ има отношение къмъ Бога, т. е къмъ Първата Причина на нѣщата. — Да се докаже тази идея. — Тя не може да се доказва. Като живѣе, човѣкъ мисли за Бога, и Богъ мисли за човѣка. Ако не е така, отъ човѣка нищо не може да излѣзе. Човѣкъ е отражение на Бога, излѣзълъ отъ Него и се връща при Него. — Ама сѫществува ли Богъ, или не? — Това е въпросъ, самъ по себе си разрешенъ. Като е излѣзълъ отъ точка А, човѣкъ е претърпѣлъ три огъвания и на четвъртото се е върналъ пакъ въ А, отдето е тръгналь. Следователно, презъ всѣки четири поколѣния човѣк се връща тамъ, отдето е тръгналъ, но обогатенъ, съ голѣми придобивки и опитности. Земята може да се измѣни, да изчезне, но човѣкъ ще се върне при Бога, отъ Когото нѣкога е излѣзълъ. Че ще се върне тамъ, отдето е излѣзълъ, това е абсолютна истина. Въпросъ е, обаче, какъ ще се върне: като грѣшникъ, който е странствувалъ и не може да намѣри храна да подкрепи силитѣ си, или като праведенъ, който, следъ дълго странствуване, се връща съ знания, съ опитности и, дето влѣзе, намира храна, условия да си почине, да подкрепи силитѣ си. Положението на грѣшника и на праведния се различаватъ коренно, защото първиятъ не мисли за Бога и не Го обича, а вториятъ мисли за Него и Го обича. — Какъ ще обичаме Бога като не Го виждаме? — Тамъ е въпросътъ. Изкуство е да обичашъ онова, което не виждашъ, а не това, което виждашъ. Да се свързва човѣкъ съ Божията мисъль, това е на мѣсто, но да се свързва съ човѣшката мисъль, която всѣки моментъ може да го отклони отъ пѫтя му, това е нещастие. Защо да не върви човѣкъ паралелно на онази невидима права, която се проектира въ неговия животъ? Щомъ съгласува живота си съ тази права, човѣкъ може да съгласува живота си и съ своитѣ ближни. Не съгласува ли своя животъ съ Божествения, човѣкъ не може да има правилни отношения и къмъ своя ближенъ. Каквито сѫ отношенията на Бога къмъ човѣка, такива трѣбва да бѫдатъ отношенията на всѣки човѣкъ къмъ неговитѣ ближни. Това изисква законътъ на паралелизъма въ природата. Да спазишь този законъ, това не значи, да направишъ ближния си щастливъ. На всѣки човѣкъ сѫ дадени условия и възможности да бѫде щастливъ, а ти трѣбва само да го поощрявашъ да работи. Видишъ ли, че нѣкой работи, не го спирай, не казвай, че трѣбва да работи малко, да пази силитѣ си. Видишъ ли, че нѣкой се моли, не казвай, че е заблуденъ. Поощрявайте се взаимно въ работата, въ доброто, което сте намислили да правите. Искате ли да помогнете на нѣкого, вземете ралото си и идете заедно съ него на нивата му, да копаете. Стане ли въпрось за работа, за правене на добро, не се спъвайте едни други. Разумната работа, разумното добро не ощетяватъ, но подигатъ и облагородяватъ човѣка. Съвременнитѣ хора едни други се спъватъ, вследствие на което сѫ нещастни. Тѣ страдатъ по единствената причина, че не разбиратъ любовьта, не разбиратъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ Първата Причина, къмъ ближния имъ и къмь себе си. Дето има неразбиране на нѣщата, тамъ спънкитѣ и противоречията сѫ голѣми. На човѣка се даватъ всички условия да работи, да расте и да се развива, а той се безпокои. Защо се безпокои? Защото не знае, какъ ще прекара живота си. Той казва, че трѣбва да мисли, да се осигури по нѣкакъвъ начинъ. Обаче, безпокойствого още не означава мисъль. Всѣка мисъль, която е свободна отъ смущения, тревоги и безпокойства, е Божествена. Между Божията мисъль и човѣшката трѣбва да има известно съответствие, известенъ паралелизъмъ. Докато този паралелизъмъ сѫществува, човѣкъ е на правъ пѫть. Законътъ на паралелизъма сѫщесгвува навсѣкѫде въ живота. Запримѣръ, човѣкъ не може да бѫде обичанъ, ако той самъ не обича. Човѣкъ не може да бѫде свободенъ, ако той самъ не дава свобода на другитѣ. Не могатъ да вѣрватъ въ тебе ако и ти не вѣрвашъ въ хората. Не могатъ да ти направятъ добро, ако и ти не правишъ добро на другитѣ. Вие можете да провѣрите този законъ навсѣкѫде въ живота. Провѣрите ли го, сами ще разберете, какво означава права и крива посока на движение. Мнозина се страхуватъ отъ живота, безпокоятъ се, дали могатъ да теглятъ права линия въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. За да се убедятъ въ това, тѣ трѣбва да правятъ опити. Ако не могатъ да теглятъ права линия, ще теглятъ крива. — Коя линия е крива? — Тази, на кояго двата края сѫ съединени, и всичкитѣ й точки сѫ еднакво отдалечени отъ една вѫтрешна, наречена центъръ. Който иска да тегли свободно прави линии, той трѣбва да бѫде спокоенъ, за нищо да не се безпокои. Следователно, докато не се успокои, човѣкъ не трѣбва да бърза, да взима известно решение. Докато мисъльта му не стане ясна, той не трѣбва да предприема никаква работа. Човѣкъ не може да се лѣкува, докато не намѣри причината на своето заболяване. Щомъ намѣри причината и я отстрани, болестьта му ще изчезне. Всѣко последствие се дължи на известна причина. Щомъ махнете причината, и последствието ще изчезне. И тъй, искате ли да знаете, защо страдате, защо сте нещастни, спрете се върху последствията, на които се натъквате въ живота си. Между последствията и тѣхнитѣ причини има известенъ паралелизъмъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство, добри или лоши, иматъ своитѣ последствия. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да поставя въ хармония своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Каквото прави човѣкъ, всичко трѣбва да бѫде въ хармония съ Великото. Дали човѣкъ свири, пѣе, рисува, шие, прави добро, всичко трѣбва да бѫде хармонично. Каквото знае човѣкъ, трѣбва да бѫде съвършено. Срѣдни, посрѣдствени положения не се търпятъ. Тѣ сѫществуватъ, но природата ги разваля и заставя човѣка отново да започне. Какво прави грънчарьтъ, когато грънцитѣ му се пукатъ? Той ги строшава, туря ги отново на огъня да сс стопятъ и следъ това излива нови форми, по-съвършени отъ първитѣ. Кой каквото прави, трѣбва да подражава на Великото, което се е проявило въ природата чрезъ множество красиви и съвършени форми. Като ученици, вие трѣбва да изучавате закона на пералелизъма и да видите, какъвъ е крайииятъ резултатъ при движението на паралелнитѣ линии. Когато сжшеството А се движи по посока къмъ В, образува се правата АВ, на която правата DС е паралелна. Правата DС е противоположна на движението на сѫществото А. Въ движението си тѣ ще се срещнатъ и ще образуватъ крѫгъ. Безъ да подозиратъ, тия сѫщества се движатъ по крива линия и образуватъ крѫгъ — завършенъ процесъ. Следователно, две сѫщества могатъ да свършатъ една работа, когато се движатъ въ две различни, но паралелни посоки. При срѣщата си тѣ образуватъ крѫгъ — завършенъ цикълъ, завършенъ плодъ. Завършенъ процесъ имаме, когато мисъльта на човѣка е въ съгласие съ Божията мисъль. Всѣки човѣкъ трѣбва да каже въ себе си: Азъ ще мисля за Бога така, както Той мисли за мене. — Виждалъ ли си Бога? — Не е нужно да Го виждамъ. Мисъльта е по-силна отъ виждането. Щомъ мисъльта сѫществува, и виждането е възможно. Ако мисъльта не сѫществува, и виждането не би сѫществувало. Виждането не е нищо друго, освенъ проектиране на дадена мисъль. Човѣкъ мисли известно време върху даденъ предметъ, лице или въпросъ, докато най-после мисъльта му се конкретизизира. Следователно, отъ силата на мисъльта зависи реализирането на нѣщата. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ съ насъ. * 13. Лекция отъ Учителя, държана на 20 ноемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  6. Ани

    1929_11_13 Два центъра

    От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Два центъра Т. м. Чете се резюме на темитѣ: „Качества на милосърдието, качества на вкисването.“ Мнозина разглеждатъ вкисването като отрицателенъ и вреденъ процесъ въ природата. Не, вкисването има и добри страни. Когато става безъ участието на разумностьта, вкисването е вредно. Обаче, взима ли разумностьта участие, вкисването допринася голѣма полза въ живота. Прѣсното млѣко трѣбва да се вкисне, за да се превърне въ кисело. За да бѫде вкусенъ, хлѣбътъ трѣбва да съдържа мая, квасъ. Следователно, когато говорите за вкисването, спрете вниманието си върху добрата и върху лошата му страна. Разглеждате ли го само отъ една страна, вие ще дойдете до криви заключения. Отъ това, че огъньтъ изгаря, можете ли да кажете, че е вреденъ? За да разберете смисъла и значението на нѣщата, вие трѣбва да ги разглеждате отъ две страни. Всѣко нѣщо въ природата е двуцентрово. Човѣкъ не може да живѣе съ единъ центъръ. Той трѣбва да се стреми къмъ единъ центъръ, но самъ по себе си той е двуцентрово сѫщество. Той има две очи, две уши, две ноздри, два крака, две рѫце. Ще кажете, че човѣкъ може да гледа и съ едно око. Това е дефектъ. Той може да гледа съ едно око само затова, защото е привикналъ да гледа съ две очи. И тъй, когато говоримъ за човѣка, ние разбираме сѫщество съ два центъра: единиятъ центъръ се е проявилъ навънъ, въ форма на жена, а другиятъ — въ форма на мѫжъ. Когато тия два центъра се стремятъ единъ къмъ другъ, тѣ образуватъ права линия. Всѣко друго отношение образува крива линия. Обаче, кривата линия не прелставя злото въ свѣта. Кривата линия показва възможноститѣ, които се криятъ въ сѫществата. Единиятъ крѫгъ показва възможноститѣ на човѣка А, а другиятъ — възможноститѣ на човѣка В. — фиг. 1. Възможноститѣ на тия двама души се пресичатъ въ точкитѣ С и Д. Отъ тия два крѫга се образува елипса. Дето има външна, физическа деятелность, тамъ всѣкога се образува елипса. Колкото по-дълбоко слиза човѣкъ въ материята, толкова повече елипсата се сплесква. Колкото повече излиза отъ материята, толкова по-крѫгла става елипсата. Този законъ се отразява върху лицето на човѣка. Хора, които сѫ по-активни, които иматъ по-голѣми мѫчнотии, лицата имъ сѫ продълговати. Тия, които иматъ по-малко мѫчнотии, които живѣятъ охолно, лицата имъ сѫ валчести. Когато отношенията между двата центъра се нарушатъ, т. е. когато отношенията между двама души се развалятъ. веднага се явява злото. Когато две сѫщества се разбиратъ, между тѣхъ се явява доброто. Значи, всѣко сѫщество може да стане причина за проява на доброто или на злото. Злото и доброто сѫществуватъ въ природата като два противоположни принципа. Смъртьта и животътъ сѫщо представятъ два противоположни процеса. Както злото черпи сила отъ доброто и създава нѣщо ново, така и смъртьта взима материя отъ живота и създава нѣщо ново. Смъртьта се отличава отъ живота по това, че се придружава съ вкисване, т. е. съ разлагане. Когато човѣкъ расте и се развива правилно, вкисването е на мѣсто. Това вкисване е приятно. Казватъ, че гнѣвътъ е вкисване. Обаче, който се гнѣви, той работи. Престане ли да работи и да се развива, човѣкъ започва да се разлага. Това разлагане наричаме неправилно вкисване. При това вкисване настѫпва смърть. Следователно, работете, учете, да не дойдете до положение да превърнете естественото вкисване въ неестествено. Мнозина казватъ: Човѣкъ не трѣбва да се вкисва. Не, правилното естествено вкисване е неизбѣженъ процесъ въ природата. Такова вкисване става и съ светията и съ праведния, и съ учения, и съ философа. Опасно е, когато вкисването се превърне въ разлагане. Тогава се явява злото. Доброто е зло за лошия човѣкъ, и злото е зло за добрия. Месото е зло за овцата, но и тревата е зло за вълка. Следователно зло е всѣко нѣщо. което не отговаря на естеството на човѣка. Всичко. което човѣкъ върши съобразно своето естество, е добро. Всичко което не е съгласно съ естеството на човѣка. е зло. Правата СД (фиг. 1) показва посоката, по която се движи духовниятъ човѣкъ. Правата АВ е посоката, по която се движи физическиятъ човѣкъ. Въ човѣка-животно гръбначниятъ стълбъ е успоредно на земята. Когато човѣкъ се изправилъ на краката си, гръбначниятъ стълбъ заелъ перпендикулярно положение къмъ земята. Отъ този моментъ лицето на човѣка започнало да се открива, да се освобождава отъ космитѣ. Въ човѣка-жена лицето е по-открито, по-малко обрасло съ косми, което показва по-голѣма интелигентность. Лицето на жената показва, че тя е обработила по-голѣмо поле. Лицето на човѣка-мѫжъ, което е повече обрасло съ косми, показва по-малко обработена площь. Жената има повече ниви, лозя. Тя е заемодавецъ. Мѫжътъ нѣма много земя, вследствие на което отива като слуга при жената. Понеже мѫжътъ копае, обработва земята на жената, той си е присвоилъ правото да бѫде господарь. Днесъ мѫжътъ работи отвънъ и заповѣдва, а жената работи отвѫтре. Въ сѫщность истинска господарка е жената. Тя е господарка не по външно положение, но по принципъ. Като ученици. вие трѣбва да имате ясна представа за нѣщата, да разбирате вѫтрешния имъ смисълъ. Човѣкъ може да разбере външния животъ дотолкова, доколкото разбира вѫтрешния. Човѣкъ може да разбере физическия свѣтъ дотолкова, доколкото разбира Божествения. Физическиятъ свѣтъ е отражение на Божествения. При това положение само човѣкъ може да бѫде щастливъ. При това положение само отношенията на хората могатъ да бѫдатъ правилни. Ако нѣкой мисли, че може да владѣе едно сѫщество, той е на кривъ пѫть. Никой никого не може да владѣе. Преди всичко невъзможно е въ единъ и сѫщъ моментъ две лица да се намиратъ на едно и сѫщо мѣсто. Следователно, ако отъ центъра А опишете една окрѫжность, сѫществото В ще се намира на периферията на окрѫжностьта. Ако отъ точка В, като центъръ, опишете окрѫжность, сѫществото А ще се намира на периферията. Между сѫществата А и В въ единъ и сѫщъ моментъ само едното сѫщество има възможность да бѫде центъръ. Излѣзе ли това сѫщество отъ центъра, другото става центъръ. Като се движи отъ центъра къмъ периферията и обратно — отъ периферията къмъ центъра, човѣкъ има възможность да работи. Правата АВ опредѣля възможноститѣ на жената. Правата ВА опредѣля възможноститѣ на мѫжа. Изобщо правата линия показва, че имаме отношение между две сѫщества. Влѣзе ли трето сѫщество между тѣхъ, линията става крива. Колко то повече сѫщества влизатъ въ отношения, толкова повече кривата линия се удължава. При тия отношения сѫществата трѣбва да иматъ общъ центъръ, отъ който разстоянието до всички точки на периферията е еднакво. Отношението на всѣка точка отъ окрѫжностьта къмъ центъра на крѫга е право. Това отношение наричаме отношение къмъ Бога. Обаче, отношението на всѣка точка отъ окрѫжностьта къмъ другитѣ нейни точки подразбира движение по крива линия. Такова е отношението къмъ ближния. Следователно, кажемъ ли, че между две сѫщества се образува права линия разбираме отношение на тия сѫщества къмъ Божествения принципъ, който ги свързва. Въ този смисълъ мѫжътъ и жената представятъ едно цѣло. а не отдѣлни сжгцества. Докато мѫжътъ и жената мислятъ, че сѫ отдѣлни. самостоятелни единици тѣ се самоизлъгватъ. Мѫжътъ и жената представятъ две страни на едно цѣло. Нито мѫжътъ може безъ жената, нито жената безъ мѫжа. Въпрѣки това тѣ не могатъ нито да се събиратъ, нито да се дѣлятъ. Сѫщото отношение виждаме и между Бога и човѣка. Вънъ отъ Бога човѣкъ не може да сѫществува. Богъ е цѣло, което включва всичко въ себе си. Той обединява нѣщата. Мѫчнотиитѣ и страданията на хората се дължатъ на факта, че тѣ търсятъ щастието си вънъ отъ себе си, вънъ отъ своитѣ ближни, вънъ отъ Бога. Това е невъзможно. При това положение тѣ се движатъ въ сѣнката на щастието, но не и въ истинското щастие. Разбере ли човѣкъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ себе си, къмъ своя ближенъ и къмъ Бога, той се развива правилно. Енергиитѣ на неговия организъмъ текатъ правилно, както водата на планинския изворъ. Докато водата тече. безъ да изтича, безъ да се намалява, изворътъ е въ връзка съ източника на живота. Намали ли се водата му, изворътъ е прекѫсналъ връзката си съ източника на живота. Докато живѣе, силитѣ на човѣка трѣбва непрекѫснато да извиратъ. Това значи добъръ човѣкъ. Спре ли потока на своитѣ сили, човѣкъ се натъква на вѫтрешно напрежение въ себе си, което му причинява редъ пакости. Не даде ли възможность на Божественото въ себе си да се прояви, човѣкъ може да се пръсне като бомба. Не е лошо да се пръсне човѣкъ, но само ако е яйце, турено подъ квачка. Като се пръсне това яйце пиле ще излѣзе отъ него. Ако яйцето се пръсне вънъ отъ квачката, нищо нѣма да излѣзе отъ него. Да се пръсне човѣкъ. това значи. да умре. Въ този случай умирането е на мѣсто. защото отъ човѣка излиза нѣщо ново. Не излѣзе ли нѣщо ново отъ него умирането е безпредметно. Днесъ отъ всички хора се иска разумность. Дали ще живѣе или ще умира, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. При това, той трѣбва да се ползува отъ външния свѣтъ, защото има отношение къмъ него. Запримѣръ иска ли да придобие сила, човѣкъ трѣбва да изучава живота на млѣкопитаещитѣ. Иска ли да придобие хладнокръвие, той трѣбва да изучава живота на рибитѣ. Ако човѣкъ не изучава живата природа и не прилага нейнитѣ закони, животътъ му на земята се обезсмисля. Задачата на съвременната наука и религия се заключава, именно въ това, да застави човѣка да изучава природата и да прилага нейнитѣ закони. Това сѫ проповѣдвали и Великитѣ Учители на човѣчеството. Но ония отъ ученицитѣ имъ, които не сѫ разбрали учението имъ, сѫ внесли въ него известно изопачаване. Ако днесъ дойде Христосъ на земята, самъ ще се чуди какъ сѫ могли хората да изопачатъ учението Му. Какво вѣрую е онова, което се проповѣдва външно само? Едно вѣрую или едно учение има смисълъ. когато се изнесе вѫтрешната му страна. Едно учение има смисълъ, когато може да се приложи. Спрете ли се само върху външната му страна, това учение не ползува човѣка. Човѣкъ е цененъ не по своята външна красота, но по своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Следователно, външната страна на живота е дотолкова ценна, доколкото е въ съгласие съ вѫтрешната. Ако се възхищавате отъ това, че нѣкой човѣкъ е добъръ, безъ да искате да вземете нѣщо отъ неговата доброта, възхищението ви е на мѣсто. Искате ли обаче да вземете нѣщо отъ добротата му, вашето възхищение не е на мѣсто. Като разглеждате човѣка, вие трѣбва да сте убедени въ неговата вѫтрешна доброта. Ако външно само е добъръ, тази доброта нѣма да го ползува, но и окрѫжаващитѣ нѣма да се ползуватъ отъ нея. Външнитѣ отношения сѫ ценни тогава, когато въ тѣхъ липсва користолюбието. Освободи ли се отъ користолюбието си, грѣшникътъ може да се учи отъ светията. Не се ли освободи отъ користолюбието си, той не може да бѫде ученикъ на светията. Ако грѣшникътъ мисли че съ усилията, които прави, може да стане като учителя си, той се самоизлъгва. За да следва добре пѫтя на своя учитель, грѣшникътъ трѣбва да е запазилъ нѣщо отъ своята праведность. Който не носи правдата въ себе си, той никога не може да бѫде праведенъ. Който не носи условия за гениалность въ себе си, той никога не може да стане гений. Талантливиятъ трѣбва да бѫде роденъ за талантливъ. Това не трѣбва да ви обезсърдчава, но да знаете, че красивитѣ, великитѣ нѣща не се купуватъ наготово. Тѣ трѣбва да се придобиятъ, да се работи за тѣхното постижение. Каже ли нѣкой, че иска да бѫде светъ, добъръ или щедъръ, той не е придобилъ нѣщо много. Истинската светость, доброта, щедрость сѫ вѫтрешни качества. Нѣкой носи на гърба си сто килограма товаръ и пъшка подъ неговата тежесть. По пѫтя го срѣщатъ бедни хора, които искатъ да имъ даде нѣщо. Той се спира, сваля товара отъ гърба си и започва да раздава на този десеть килограма, на онзи десеть килограма, докато останатъ на гърба му само 40 кгр. Всички го считатъ добъръ, щедъръ човѣкъ, безъ да се спиратъ върху мотивитѣ, които го заставятъ да бѫде такъвъ. Той се е натоварилъ съ багажъ, който не може да носи. Ако не даде часть отъ него на другитѣ, товарътъ ще го смачка. Когато се произнасяте за качествата на нѣкой човѣкъ, вие трѣбва да знаете, кои сѫ дълбокитѣ мотиви, да се проявява той по единъ или по другъ начинъ. Подъ думата добро ние разбираме първичното добро въ човѣка. т. е. изразъ на Божественото въ него. Човѣкъ е добъръ, когато може да даде изразъ на Божественото въ себе си. Съ други думи казано: доброто въ човѣка не е нищо друго, освенъ желанието на Бога да се прояви въ него. Даде ли ходъ на това желание, човѣкъ е проявилъ доброто въ себе си. Доброто изтича отъ човѣка, както водата отъ извора. Значи, всѣко желание, всѣка мисъль, всѣко чувство въ човѣка, които го заставятъ да се прояви, се дължатъ на Божественото, на онзи първиченъ импулсъ, който нѣкога му е даденъ. Не се ли подаде на този импулсъ въ себе си, и да пожелае да направи нѣкакво добро, човѣкъ нѣма да знае, какъ да го реализира. Той ще мисли какъ да го направи: по Божественъ или по човѣшки начинъ. Колкото малко да е доброто, което сте решили да направите, не трѣбва да се спъвате. Малкото добро е малка дупчица, направена въ вашето сърдце. День следъ день тя ще се разширява, докато единъ день отъ нея започне да тече изобилно. — Ама богатъ билъ този човѣкъ, трѣбвало много да дава. — Колкото малко да дава, и това е добро. Страшно е, когато дупчицата се запуши. Като ученици, вие трѣбва да намѣрите първичнитѣ импулси въ себе си и да имъ дадете ходъ да се проявятъ. Като даде възможность на Божественото въ себе си да се прояви, по този начинъ човѣкъ изучава, както себе си, така и своя ближенъ. За да се изучава, човѣкъ трѣбва да има вѫтрешно разбиране на нѣщата. Нѣкой погледне носа на нѣкого и казва: Този човѣкъ е интелигентенъ. Носътъ опредѣля, наистина. възможноститѣ на човѣшката интелигентность, но тя не зависи изключително отъ човѣшкия носъ. Чрезъ окото се проявява истината, но ако не знае, какъ да движи окото си, какъ да гледа, човѣкъ ни най-малко не се е домогналъ до истината. Много болести се дължатъ на неправилно гледане, на неправилно ходене, на неправилно слушане и т. н. Изобщо. всички аномалии, всички неправилности въ физическия и психическия животъ на човѣка причиняватъ редъ болести и страдания. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да знае какъ да гледа. Отъ ѫгъла на неговото зрение зависи посоката на неговия животъ. Срещнете ли единъ човѣкъ, вие трѣбва да знаете, отгде да започнете да го гледате: отъ главата къмъ краката, или отъ краката къмъ главата. Въ двата случая ще имате два различни резултата. Доброто свирене на цигуларя зависи отъ умѣенето му да управлява лѫка и да туря пръститѣ си на съответнитѣ имъ мѣста. Всѣки човѣкъ има цигулка и лѫкъ съ които може да даде изразъ и направление на своя животъ. Сърдцето представя цигулката, умътъ - лѫкътъ. съ който свири. а волята. това е участието на човѣка въ свиренето, чрезъ което опредѣля посоката на своя животь. Публиката. е самиятъ човѣкъ. Безъ публика никой не може да свири. Поне единъ човѣкъ, но все трѣбва да има нѣкой да го слуша. Ако човѣкъ самъ не се въодушевява, никой не може да го въодушеви. Като свири човѣкъ може да се допитва до мнението на другитѣ, но първо той трѣбва да чуе своето мнение. Божествениятъ законъ изисква всѣки самъ да се въодушевява, самъ да има мнение за своитѣ постѫпки, а после другитѣ. Нѣкой си купилъ нови обуща, които го стѣгатъ. Той пита приятелитѣ си, харесватъ ли обущата му. Отвънъ обущата сѫ хубави, но отвѫтре не сѫ. Едно отъ качествата на обущата е да прилѣгатъ добре на краката. Стѣгатъ ли нѣкѫде, тѣ не сѫ добри. Обущата сѫ добри тогава, когато при сто километровъ пѫть, извървянъ съ тѣхъ, не причиняватъ никакви пришки. Сѫщата преценка се отнася и въ правенето на добро. Истинско добро е това. което не причинява никакви пришки на рѫцетѣ и на краката на онзи. който го е направилъ. Каквито дрехи и обуща носи човѣкъ, тѣ трѣбва да прилѣгатъ добре на тѣлото му, да не го ограничаватъ. Каквото човѣкъ върши, дѣлата му не трѣбва да го ограничаватъ. Всѣко ограничаване, всѣко нарушаване на свободата показва, че нѣщата не ставатъ правилно. Съвременнитѣ хора сами се ограничаватъ, а после говорятъ за свобода. Слушате да казватъ на младия момъкъ да не гледа женитѣ, а на младата мома — да не гледа мѫжетѣ. Да гледа човѣкъ мѫжа или жената не е лошо. Въ това нѣма нищо престѫпно. Лошото е, когато човѣкъ не знае, какъ и откѫде да гледа. Искашъ ли да гледашъ мѫжа или жената, качи се на високо и оттамъ гледай. Поставете всѣки човѣкъ на мѣстото му и оттамъ гледайте. Не го ли поставите на опредѣленото му мѣсто, вие ще гледате криво. Колкото да ограничавате човѣка, ако той нѣма разбиране, вие ще го наплашите но нѣма да го изправите. Когото срещнете днесъ, всѣки е наплашенъ: той се страхува да не би мисъльта му да е крива, или желанието нечисто и не смѣе да се прояви. Всички мисли, чувства и желания, които минаватъ презъ човѣка, сѫ добри. чисти. Тѣ се изопачаватъ, когато се приложатъ. Значи слабата страна на човѣка е въ приложението. Докато сѫ на дървото, ябълкитѣ сѫ красиви, здрави. Щомъ започнатъ да ги бератъ, за да ги продаватъ. тѣ тукъ-тамъ се натъртватъ и започватъ да гниятъ. За да се научи да мисли и да разсѫждава право, човѣкъ трѣбва да излѣзе отъ стария животъ и да влѣзе въ новия. Стариятъ животъ е статически, а новиятъ — динамически. Новиятъ животъ изисква приложение, динамика. Старото трѣбва да отстѫпи мѣстото си и въ живота, и въ науката, и въ изкуствата. Нѣкой се моли, сѣда на колѣне, кръсти се и се чуди. защо не получава отговоръ на молитвата си. Той се моли по старъ начинъ, и при това външно само. Въ молитвата трѣбва да вземе участие и сърдцето и умътъ, и душата, и духътъ. Като се моли така, човѣкъ се тонира. Въ този смисълъ молитвата подразбира тониране. За да се моли, човѣкъ трѣбва да има камертонъ, да нагласи четиритѣ струни на цигулката си и да започне да свири, да взима чисти тонове, чисти акорди. Молитвата подразбира тониране, нагласяване, свързване съ Бога Молите ли се на Бога, ще говорите ясно, разбрано, чисто. искрено, безъ никакъвъ фалшъ. Ще говорите това, което мислите. Когато синътъ говори съ баща си, а дъщерята — съ майка си, тѣ трѣбва така да говорятъ, че да ги задоволятъ. Като се моли на Бога, човѣкъ трѣбва да се подмладява. Не се ли подмладява всѣки день, човѣкъ не знае да се моли, нѣма религия въ себе си. Казва ли човѣкъ, какво е билъ едно време и какво е станалъ сега. той нито знае да се моли, нито има религия въ себе си. — Едно време правѣхме голѣми усилия, едно време обичахме Бога. — Кой е виновенъ за вашето минало? Отъ гледището на Божествения свѣтъ, каквото е било въ миналото, това е и сега. Едно време имахте жена и деца, грижехте се за тѣхъ, но сега нѣмате жена и деца, тѣ сѫ заминали за онзи свѣтъ, и като нѣма кого да обичате и за кого да се грижите, вие губите своята набожность. Казвате тогава, че Богъ ви е забравилъ. Не, това е криво разбиране. Всѣко криво разбиране води къмъ вкисване. За да се освободи отъ това вкисване, човѣкъ трѣбва да оправи първо отношенията си къмъ Божествения свѣтъ. Когато сс говори за работа върху себе си човѣкъ често се обезсърдчава намира, че много години трѣбва да работи. Нѣкой казва, че е работилъ 15-20 години върху себе си и нищо не е постигналъ. — Защо не е постигналъ нѣщо особено? — Не е работилъ, както трѣбва. Всѣко число крие въ себе си особени сили, които трѣбва да се разбиратъ. За мѫжа щастливи числа сѫ 1 и 2, а за жената — 1 и 9. Значи. щастливо число за мѫжа е числото 12, а за жената — 19. Като съберете 1 и 2, получавате числото 3. Тройката представя разпукване на житното зърно. Като поникне, то образува котва. Котвата означава процесъ на растене. Дойдете ли до числото три, ще знаете, че ви се даватъ условия да се развивате, да се размножавате, да приемете Божествената енергия въ себе си. Числото две представя нивата на която човѣкъ трѣбва да посажда своитѣ мисли и чувства. Единицата пъкъ е семето, което той сади, т. е. неговитѣ мисли и чувства. За да расте. човѣкъ трѣбва да има на разположение нива и семе, т. е. числата едно и две. Следъ това иде действието и на другитѣ числа върху човѣка, а именно числата 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9. За да действуватъ тия числа върху човѣка, Първата Причина се явява като обединяващъ принципъ. Тя ги обединява въ едно, за да могатъ силитѣ имъ да действуватъ едновременно и целесъобразно. Като се движи отъ едно мѣсто на друго, човѣкъ трѣбва да прави връзка между нѣщата. Рече ли да измѣни пѫтя на своето движение, той непременно трѣбва да го огледа, да види, какви спънки ще срещне. Преди да е тръгналъ по този пѫть, той трѣбва да отстрани всички спънки. Ако по конеца детето знае, докѫде най-високо може да стигне неговото хвърчило, колко повече човѣкъ трѣбва да знае, докѫде се простиратъ възможноститѣ на неговото движение. Ако той мисли само за ядене и пиене, конецътъ, за който е вързанъ, е много кѫсъ. Този човѣкъ е хвърчило, което сутринь пущатъ въ движение, а вечерь прибиратъ. Когато нѣкой се оплаква, че е сгрѣшилъ, или че се е оплелъ нѣкѫде, това показва, че сѫ взели хвърчилото му. За да не взиматъ хвърчилото ви, трѣбва да стоите на известно разстояние отъ хората. Като ученици, вие трѣбва да дадете пѫть на Божественого въ себе си. Дойдете ли до това положение, не трѣбва да критикувате Божественото, да се произнасяте за неговитѣ прояви. Рѣката трѣбва да следва пѫтя къмъ морето, да не се отклонява, да не се занимава съ други рѣки. Ако се спира тукъ-тамъ по пѫтя си, ще я впрегнатъ на работа: градини и бостани да полива, воденици да кара. Въ края на краищата тя ще каже, че е свършила много работа. Свършила е много работа, но не по нейна воля. Други сѫ я заставили да работи. Следователно, като сте дошли на земята да учите, не отвличайте ума си, да мислите, че можете да вървите въ пѫтя на другитѣ хора. Всѣки човѣкъ има свой опредѣленъ пѫть. Всѣки трѣбва да изправи отношенията си къмъ Бога — никаква друга философия не му трѣбва. Ще кажете, че трѣбва да учите. Всѣки човѣкъ трѣбва да учи, но той трѣбва да намѣри онзи учитель, който е опредѣленъ специално за него. Намѣри ли своя учитель, работата му тръгва напредъ. Този учитель не взима никакви пари. Той работи за Бога, като изисква отъ ученика си, каквото спечели, да го внесе въ Божествената банка. Истински учитель е онзи, който не работи за пари. Този учитель трѣбва да учи ученика си съ любовь, да го научи, какво представя ума и сърдцето, да знае, какво нѣщо е човѣкътъ-мѫжъ и човѣкътъ-жена, да разбира душата и духа си. Ученикътъ трѣбва да разбира функциитѣ на тѣлото си, да знае какъ да се справя съ него. Какъвъ ученикъ е този. който не разбира сърдцето си? Какъвъ ученикъ е този, който не знае, какво нѣщо е любовь, свѣтлина и свобода? Нѣкой ще каже, че иска да разбере необятната любовь. За да разберете нѣщата отъ гледището на любовьта, вие трѣбва да я изучавате въ най-малкитѣ й и слаби прояви. Представете си, че сте вървѣли дълго време въ гората и сте замръзнали отъ студъ. Въ това време единъ непознатъ човѣкъ ви срѣща и ви завежда у дома си да ви стопли и нахрани. Следъ това вие се разширявате и казвате, че любовьта ви е посетила. Това е една отъ малкитѣ прояви на любовьта. Всѣка мисъль, която внася свѣтлина въ ума, и всѣко чувство, което внася топлина въ сърдцето колкото малки да сѫ, наричаме Божествени. Ако възприема тия мисли и чувства въ себе си, човѣкъ постепенно се разширява, докато стане готовъ да приеме Божественото въ по-голѣмъ мащабъ, да приложи новия животъ. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ това че отричатъ Божествения животъ въ себе си. Мнозина отричатъ ученитѣ, философитѣ, като не признаватъ това, което сѫ писали. Наистина, ученитѣ и философитѣ пишатъ това, което знаятъ, но и въ него има наука, и въ него има истина. Математицитѣ решаватъ задачи съ неизвестни, отъ които намиратъ, че х е равенъ на 0, на 1, на 2, на 3 и т. н. После изчисляватъ у. Когато х=0, това показва. че ученитѣ сѫ намѣрили семето, което посаждатъ въ нивата у. Следъ това намиратъ 2, т. е. условията, при които семето може да израсте и да се развие. Това сѫ тритѣ неизвестни въ задачата. И при това положение задачата още не е решена. Всички очакватъ жетвата, да видятъ какви резултати ще иматъ. Следователно, разрешението на задачата се заключава въ плода, който човѣкъ придобива въ живота си. Сега. като знаете това, не си правете илюзии да мислите, че който е намѣрилъ правия пѫть, той е разрешилъ всички въпроси. Този пѫть трѣбва да се извърви. Човѣкъ вижда резултатитѣ на своя животъ, само когато извърви пѫтя, въ който е влѣзълъ. Ако не достигне крайния предѣлъ на своитѣ възможности, човѣкъ не може да мине въ новия животъ. Задъ този животъ, въ който сега живѣемъ има другъ, по-широкъ, съ по-голѣми възможности. Ако не можете да разчупите черупката на сегашния си животъ, вие всѣкога ще бѫдете затворени въ него. За да счупите черупката на сегашния си животъ, вие трѣбва да имате високо съзнание за нѣщата, високъ идеалъ къмъ който да се стремите. Като разчупите първата черупка, ще се намѣрите предъ втора, трета и т. н. Много черупки трѣбва да разчупите, докато влѣзете въ свѣта на истината, която ще ви направи свободни. Това не може да стане изведнъжъ, но постепенно. Ще падате, ще ставате, ще работите, докато единъ день постигнете стремежитѣ на вашата душа. Дръжте въ ума си мисъльта, че човѣкъ е двуцентрово сѫщество. Като се движите отъ единия до другия центъръ, вие ще разрешавате задачитѣ си правилно и ще вървите напредъ. — Ами Богъ кѫде е? — Това не е важно. За човѣка е важно да се движи въ свѣтлината и топлината на Бога, да чувствува потика, който иде отъ Него, и да върви напредъ. Като се свърже съ Първата Причина, той е готовъ да възприема благото на живота отъ всѣки човѣкъ. Дойде ли нѣкой да почука на вратата ви, да носи Божественото благо, станете веднага на кракъ и му отворете. Дали сте боленъ или здравъ, не се колебайте. И на смъртно легло да сте, станете и отвврете на Божия пратеникъ. Посрещнете посланика отъ Божествения свѣтъ и тогава умирайте, ако сте дошли вече до този чась. Кажете на смъртьта да ви почака малко. Предъ Божественото и смъртьта отстѫпва. Като чуе гласа Му, тя веднага си заминава. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ съ насъ. * 12. Лекция отъ Учителя, държана на 13 ноемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  7. Ани

    1929_11_06 Вкисване

    От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вкисване Т. м. Съвременнитѣ хора преживяватъ неприятни състояния, съ които мѫчно се справятъ. Запримѣръ, какъ ще се справите съ глада? Представете си, че сте гладенъ, и отивате на единствената гостилница въ вашия градъ, но гостилничарьтъ още не е сготвилъ. Вие виждате на готварската машина нѣколко тенджери, въ които яденето ври, но още не е готово. Вие обикаляте около тенджеритѣ, търсите гостилничаря да изкажете недоволството си отъ него. Представете си друго положение. Вие сте ученикъ, отивате на училище, но не сте приготвили единъ отъ уроцитѣ си. Вие разчитате на времето, докато учительтъ влѣзе въ класъ. Обаче, този день, именно, учительтъ влиза нѣколко минути по-рано. Вие сте недоволни, разтревожени. Въ първия случай причината за вашето недоволство се крие въ гостилничаря, че е закъснѣлъ съ яденето. Въ втория случай причината е въ учителя, който влѣзълъ въ класъ нѣколко минути по-рано. Въ живота има много случаи, които изкарватъ човѣка отъ релситѣ на неговото равновесие, и въпрѣки това той мисли, че е свободенъ. Каква свобода е тази, при която човѣкъ всѣки моментъ губи своя вѫтрешенъ миръ? Най-малката причина може да изкара човѣка отъ равновесието му и да го застави да се вкисне. Кога нѣщата се вкисватъ? Когато презрѣятъ. Запримѣръ, докато зрѣе, плодътъ никога не вкисва. Презрѣе ли, той има условия да вкисне. И неузрѣлиятъ плодъ може да вкисне. — Кога? — Когато се спре процеса на узрѣването. Изобщо, вкисване става. когато единъ процесъ спре развитието си. Животътъ започва съ вкисване. Какво става съ семето, което се посажда въ земята? То се разпуква, започва да гние и отъ зародиша му излиза новъ животъ. Защо семето първо се вкисва, т. е. разлага, а после започва да расте? Защото въ първо време процеситѣ на неговото развитие спиратъ. Известно е, че когато процеситѣ въ органическия свѣтъ спиратъ, въ резултатъ на това става вкисване. Сѫщиятъ законъ се отнася и до психическия животъ на човѣка. Когато противодействувате на желанията на човѣка, той непременно ще се вкисне. Като изучавате проявитѣ на хората, виждате, че всички си приличатъ. Дали сѫ вѣрващи или безвѣрници, всички хора се дразнятъ. смущаватъ, вкисватъ. Ще каже нѣкой, че се безпокои по-малко отъ другъ. По-малко или повече, това сѫ относителни нѣща. Изкуство е човѣкъ да не се гнѣви, да не вкисва. Дали яденето е готово или не е, това не трѣбва да го смущава. Кибритената клечка може да седи въ кутията и да не й се дава възможность да се запали; тя може да се запали, безъ да причини нѣкаква ппакость; най-после, тя може да се тури при сухитѣ дърва на огъня и да произведе голѣмъ пожаръ. Отъ човѣка зависи, дали ще даде пѫть на експлозивитѣ въ себе си да избухнатъ, или нѣма да даде. Следователно ако дадете условия на кибритената клечка да се прояви, съ това заедно се увеличава нейната сила въ добъръ или лошъ смисълъ, т. е. за добро или за зло. И тъй, доброто и злото въ човѣка сѫ резултатъ на взаимното отношение на силитѣ въ неговия организъмъ. Колкото е по-голѣмо разстоянието на тия сили отъ човѣка, толкова по-благотворно се отразяватъ върху организъма му. Колкото сѫ по-близо, толкова по-зле се отразяватъ върху него. Отъ кого зависи разстоянието на силитѣ? Отъ външнитѣ условия. Външнитѣ условия ставатъ причина да се събудятъ единъ или другъ родъ сили въ човѣка и да се приближатъ къмъ него. Щомъ една сила се събуди, тя оживява и започва да се движи. Съ кибритена клечка може да се запали огънь и да се сготви на него. Съ кибритена клечка може да се запали плѣвнята на вашия съседъ и да произведе голѣмъ пожаръ. Кой е виновенъ за това? Виновенъ е онзи, който пали клечката. Виновенъ е и онзи, който е направилъ кибритената клечка. Той трѣбваше да бѫде магъ, да направи такъвъ кибритъ, който да се запалва само отъ рѫката на разумния и добрия човѣкъ. Въ заключение на това казвамъ: Дето ставатъ престѫпления, тамъ Богъ не взима никакво участие. Въ кой свѣтъ ставатъ престѫпленията, въ животинския, въ човѣшкия или между духоветѣ, не е важно; важно е, че тамъ Богъ не присѫтствува. Той не е взелъ никакво участие въ предприятието за направата на кибрита. Ако е въпросъ за свѣтлина, за огънь, Богъ е поставилъ много свѣтила на небето. Който има нужда отъ свѣтлина, той може да се ползува отъ небеснитѣ свѣтила. Ако има нужда отъ огънь, той може да впрегне природната енергия, самъ да си произведе огънь. Ще кажете, че Богъ е далъ ума на човѣка, следователно, Той взима косвено участие въ неговитѣ предприятия. Това е криво разбиране на нѣщата. Богъ не взима никакво участие въ свѣта на противоречията. Човѣшкиятъ свѣтъ е пъленъ съ противоречия. Щомъ е така, Божественото нѣма нищо общо съ противоречията на хората. Разгнѣви ли се човѣкъ, причината е въ него. Той е запалилъ една отъ кибритенитѣ си клечки. Разумниятъ човѣкъ запалва своитѣ кибритени клечки, само когато е спокоенъ. Тогава клечкитѣ се запалватъ, изгарятъ, безъ да причиняватъ пакости. И тъй, кибритената клечка може да запали огънь, на който да се грѣемъ, но сѫщевременно може да произведе и пожаръ. Значи, едно и сѫщо нѣщо може да донесе щастие и нещастие на човѣка. Запримѣръ, словото носи за човѣка и щастие, и нещастие. Божието Слово прави човѣка щастливъ, а човѣшкото често му носи нещастие. Божието Слово образува сладкитѣ, благитѣ нѣща, а човѣшкото — киселитѣ и горчивитѣ. Като нѣма работа, като се отегчи, човѣкъ се вкисва. Вкисването е присѫщо свойство на човѣшкия животъ. Въ който домъ влѣзете, ще видите, че всички се оплакватъ отъ нѣмане: единъ казва, че обуща нѣма, другъ — дрехи, трети — книги и т. н. Нѣмането е соль, която трѣбва да се достави отнѣкѫде. Само Божественото е въ състояние да достави на хората онази соль, която имъ липсва. Обаче, хора, които употрѣбяватъ много соль, пиятъ много вода. Сольта, която Божественото доставя на човѣка, не е сѫща, каквато и материалната соль. Който е набавилъ въ себе си необходимото количество духовна соль, той нито жадува, нито гладува. Сега, като четете темитѣ си, вие сте дали интересни опредѣления за качествата на благоденствието. Единъ отъ васъ е писалъ: Качество на благоденствието е да върши човѣкъ волята на живия Богъ. — Това е едно опредѣление, което само по себе си е неопредѣлено. Другъ е писалъ: Да благоденствувашъ, това значи, да имашъ сърдце чисто като кристалъ, умъ свѣтълъ като слънцето, душа обширна като вселената и духъ мощенъ като Бога. — Това сѫ качества на мѫдреца, но не и на обикновения човѣкъ. Трети е писалъ: Само разумниятъ и търпеливъ човѣкъ благоденствува. — Това сѫ теми, които не отговарятъ на реалностьта. Когато пишете нѣкаква тема, трѣбва да мислите, да съпоставяте нѣщата, да отговарятъ на реалностьта, на действителния животъ. Човѣкъ предполага много нѣща, но тѣ не сѫ реални. Нѣкой казва, че ще стане ученъ човѣкъ. Това е предположение. Другъ казва, че ще стане богатъ. И това е предположение. Ако подъ думитѣ ученость и богатство разбирате онова знание и онова богатство, които обикновенитѣ хора иматъ, тѣ не заслужаватъ усилия, за да ги придобивате. Това знание и това богатство трае нѣколко години. Днесъ го имате, утре го нѣмате. Има смисълъ човѣкъ да работи, да прави усилия, но да постигне такова знание и такова богатство, които може да занесе съ себе си и на другия свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да работи, за да придобива реални нѣща. Реални нѣща сѫ ония, които следватъ човѣка въ всичкитѣ му пѫтища. Тѣ не се губятъ отъ съзнанието му. Въ реалнитѣ нѣща има последователность. Всички нѣща, които изчезватъ отъ съзнанието на човѣка, сѫ относителни. Искате ли да знаете, дали даденъ човѣкъ ви обича, спрете се въ съзнанието си. Ако мисъльта за този човѣкъ никога не изчезва отъ съзнанието ви, ще знаете, че той ви обича. Изчезва ли отъ съзнанието ви, той не ви обича. Сѫщото се отнася и до неговото съзнание. Ако и вие никога не изчезвате отъ съзнанието му, и двамата се обичате. Въ любовьта ви има взаимность. Сѫщиятъ законъ се отнася до мислитѣ и до чувствата на човѣка. Една мисъль е интенсивна, когато постоянно пребѫдва вѣ човѣшкия умъ. При това, силата й постепенно трѣбва да се увеличава. Тази мисъль ние наричаме реална. Не се ли увеличава силата на една мисъль, тя непременно ще изчезне отъ човѣшкия умъ. Държите ли въ ума си мисъльта за нѣкой човѣкъ, вие го обичате. Изчезне ли този човѣкъ отъ мисъльта ви. вие преставате да го обичате. Човѣкъ може да обича само онова, което има форма, съдържание и смисълъ. — Защо? — Защото има предъ себе си нѣщо реално. Всѣко нѣщо, което губи формата, съдържанието и смисъла си, не е реално. Единственото реално нѣщо въ свѣта е Божията Любовъ. Тя е вѣчна, никога не се губи, човѣкъ всѣкога може да разчита на нея. Никой не може да се противопостави на Божията любовь и мисъль. Нѣкой се отчаялъ отъ живота си, че нѣмалъ обуща, шапка, дрехи и решилъ да се самоубие. Това е глупость. Богъ спира вниманието на този човѣкъ къмъ по-долностоещитѣ отъ него, птици и животни, да види, какъ тѣ живѣятъ. Тѣ сѫ боси, гологлави, но не страдатъ, не се самоубиватъ. Човѣкъ самъ е измислилъ обущата, дрехитѣ. шапкитѣ и страда за това, което самъ е изобретилъ. Човѣкъ трѣбва да мисли, да разсѫждава право. Това не значи, че той трѣбва да ходи босъ и голъ въ голѣмитѣ студове, но трѣбва да мисли има ли право да се отчайва и да туря край на живота си за временни, преходни нѣща. Има право човѣкъ да се отчайва, когато е лишенъ отъ нѣщо реално: отъ здравето си, отъ мисъльта, отъ чувствата си. Шапкитѣ, дрехитѣ, обущата сѫ елементи, които не влизатъ въ човѣшкото съзнание. Тѣ се отнасятъ къмъ нереалния свѣтъ, къмъ свѣта на сѣнкитѣ. Да изгуби човѣкъ любовьта си, това значи, че е изгубилъ нѣщо реално. Но любовьта не се губи. Който ви обича, той всѣкога ще ви помага. Богъ е Този, Който обича. За да изяви любовьта си, Той се проявява чрезъ различни лица. Щомъ се намѣрите въ нѣкаква мѫчнотия, въ нѣкакво ограничение и дойде нѣкой да ви освободи, знайте. че този човѣкъ ви обича. Който истински обича, той всѣкога освобождава. Който не обича, той заробва. Едно трѣбва да знаете: каквито противоречия да преживявате, не ги приписвайте на Бога. Богъ не взима участие въ човѣшкитѣ противоречия. — Ама защо едни хора сѫ богати, а други — бедни? Защо е допуснато това неравенство? Преди всичко, трѣбва да знаете, че богатството и сиромашията сѫ условия за работа. Който разумно използува тия условия, той ще придобие нѣщо ценно. Ако сиромахътъ се справи разумно съ положението си, сиромашията ще го напусне. Единъ баща има двама сина: единия праща на нивата, да оре и да копае, а другия остава свободенъ, да прави, каквото желае. Щомъ е свободенъ, той излиза въ града, купува си билетъ, отива на театъръ, и вечерьта се връща у дома си. И двамата разказватъ, какъ сѫ прекарали деня. Ако този, който е работилъ на нивата, се оплаче отъ положението си, баща му и на другия день ще го изпрати на сѫщата работа. Обаче, ако той бѫде доволенъ отъ работата си и е оралъ и копалъ съ любовь, на другия день бащата ще изпрати другия си синъ на нивата, а него ще освободи, да прави, каквото иска. Така постѫпва и Богъ. Когато човѣкъ научи урока си, Богъ промѣня положението му, дава му други уроци. Ако е въпросъ за театри, и безъ това животътъ е пъленъ съ актьори. Всѣки актьоръ въ живота играе ролята си по-добре отъ тази, която актьоритѣ играятъ на сцената. Мнозина гледатъ страданията на своитѣ ближни въ живота, но не се трогватъ отъ тѣхъ, не плачатъ. Като отидатъ на театъръ, дето се представя нѣкаква тежка пиеса, тамъ плачатъ. Плачете за истинскитѣ актьори, а не за фиктивнитѣ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ ще мине презъ различни драми, трагедии и комедии, но той трѣбва да бѫде силенъ, да издържа. Щомъ е свързанъ съ Първата Причина, презъ каквито мѫчнотии и изпитания да минава, въ края на краищата той ще излѣзе на спасителния брѣгъ. Като не разбиратъ законитѣ на живота и на любовьта. хората сами си създаватъ редъ страдания и изпитания. Нѣкой мѫжъ погледналъ жената на своя приятель, и последниятъ веднага подозира жева си въ нѣкакво изневѣрване. Какво лошо има въ поглеждането? Турцитѣ казватъ: Благословение е човѣкъ да гледа красивото. Престѫплението не се заключава въ гледането, но въ желанието на човѣка да обсебва красивитѣ нѣща. Гледането, обсебването не е любовь. Истинска любовь е тази, която внася нѣщо красиво въ човѣщката душа. Престане ли да внася нѣщо красиво въ човѣшката душа, любовьта напуща човѣка, вследствие на което въ неговитѣ мисли и чувства настава пъленъ застой. Дето има застой, тамъ се извършва вкисване. Всѣко вкисване води къмъ престѫпление. Щомъ любовьта напусне човѣка, и животътъ го напуща. Да обичашъ нѣкого, това значи, всѣки моментъ да внасяшъ нѣшо ново въ съзнанието му. Не е истинска любовь онази която не внася нищо ново въ човѣшкото съзнание, нито въ човѣшката душа. Ако свѣтлината не може да прониква презъ прозорцитѣ на вашата кѫща, кѫде е вината: въ слънцето, или въ васъ? Вината е въ самитѣ васъ. Прозорцитѣ ви сѫ наслоени съ прахъ и утайки отъ миналото, вследствие на което свѣтлината мѫчно си пробива пѫть презъ тѣхъ. Въ живота има два вида оцапвания: външни и вѫтрешни. Всѣки човѣкъ отвънъ може да помогне на външното оцапване. Затова, именно, се женятъ хората: жената може да чисти окото на мѫжа отвънъ, но вѫтрешно, обаче, човѣкъ самъ трѣбва да чисти окото си. Докато едно сѫщество ви помага, трѣбва да знаете, че то ви обича. Безъ да мисли, човѣкъ казва за себе си, че Богъ го е забравилъ, че цѣли три деня не е турилъ хапка хлѣбъ въ устата си. Не, Богъ не се занимава съ последствията и възмездието на хората. Съ това се занимава кармата му. Чрезъ житото Господъ казва на хората защо гладуватъ. Тѣ гладуватъ, защото още не сѫ готови да приложатъ закона на жертвата, както житото го прилага. Твърда. корава е черупката на човѣка. Много време трѣбва да се вари тази черупка, докато омекне. Като вари и яде бобъ, човѣкъ трѣбва да се поучи отъ него. Човѣшкиятъ егоизъмъ не е нищо друго, освенъ твърдата черупка на боба. Човѣкъ трѣбва съзнателно да работи върху себе си, да стопи своя егоизъмъ. Не е нужно да минава презъ огънь, за да стопи егоизъма си. Достатъчно е да се излага на благотворнитѣ слънчеви лѫчи, за да се смекчи, да превърне егоизъма си въ алтруизъмъ. Въ това отношение той трѣбва да взима примѣръ отъ плодоветѣ, които зрѣятъ и омекватъ на слънчевитѣ лѫчи, а не отъ боба и отъ лещата, които омекватъ само на огъня. Днесъ всички говорятъ за разумность. Наистина, разумность се иска отъ човѣка. Разуменъ човѣкъ е онзи, който изучава явленията въ природата като предметни учения. Той съпоставя тия явления въ своя личенъ животъ и се учи отъ тѣхъ. Като живѣе и се учи, по този начинъ човѣкъ се домогва до новото въ свѣта. Очаква ли на децата си, на жена си, на мѫжа си, на външната, материална наука, човѣкъ нищо не може да придобие. Добре е да се занимава човѣкъ и съ материалната наука, но вънъ отъ нея има друга една наука — Божествената. Тя обхваща четиритѣ главни факултета: факултетитѣ на любовьта, на мѫдростьта, на истината и на правдата. Свърши ли тия четири факултета успѣшно. човѣкъ се назначава на служба метачъ на улицитѣ на небето. Има нѣкакъвъ прахъ по улицитѣ на небето, който пренесенъ на земята, прави чудеса. Съ този прахъ човѣкъ може да лѣкува различни болести, да строи кѫщи, училища и т. н. Когато се казва на хората, че трѣбва да изучаватъ Божествената наука, тѣ намиратъ, че не е дошло още време за нея и отлагатъ изучаването й. Когато дойде времето, тѣ отлагатъ, а когато се заематъ да я изучаватъ, виждатъ. че сѫ закъснѣли. Трѣбва ли да чакатъ насила да имъ се наложи? Ако отидете при нѣкой богаташъ да искате известна сума за Бога, той отказва. Какво виждаме днесъ? Въ време на общоевропейската война много американски милионери и милиардери изгубиха всичко. Отъ голѣми богаташи тѣ станаха последни сиромаси. Тѣ насила дадоха много повече отъ това. което доброволно не можаха да пожертвуватъ. Следъ всичко това нѣкои казватъ: Богъ не вижда ли, какви страдания, мѫчнотии и противоречия преживяваме? Богъ всичко вижда, но за Него и сиромашията. и богатството сѫ едно и сѫщо нѣщо. Като види нѣкой богатъ, който пъшка подъ тежестьта на товара си, Господъ казва: Много е натоварено това дете, но ще научи урока си. Като види нѣкой беденъ, изпосталѣлъ човѣкъ. Той казва: Много е олекнало това дете, но трѣбва повече да работи, да се уякчи. Богъ еднакво гледа и на плача, и на радостьта на хората. Той знае, каква е крайната цель на човѣшкия животъ, заради което води човѣка, именно, къмъ тази цель. По какъвъ начинъ ще дойде до цельта на своя животъ, това не е важно. Задачата на човѣка е да се домогне до цельта на живота. Като ученици, вие трѣбва да правите разлика между човѣшкото и Божественото. Различавате ли тия два вида прояви въ себе си, вие ще се развивате правилно и ще се освободите отъ вкисването. Щомъ се подаде на нѣкое отрицателно чувство, човѣкъ непременно ще се вкисне. Пишете върху темата: „Признаци на физическото и психическо вкисване.“ Всѣки може да развие тази тема. защото нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се е вкисвалъ. За да не се вкисва храната, човѣкъ трѣбва да я раздава. Значи, даването е едно отъ условията, което предпазва човѣка отъ вкисване. Какъ трѣбва да давате? Разумность се изисква въ даването. Ако има две круши, едната ще даде на ближния си, а другата ще задържи за себе си. Даде ли и дветѣ круши, той не е постѫпилъ правилно. Човѣкъ не може да обича другитѣ повече отъ себе си. Законътъ на даването се отнася не само до физическия, но и до психическия животъ. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да дава своитѣ чувства и мисли. Въ това отношение даването е вѫтрешенъ процесъ. Давате ли правилно, това даване остава неизгладимъ споменъ въ съзнанието на човѣка. Това даване е Божествено. Може ли да се изглади отъ съзнанието, то не е Божествено. Това, което Богъ е далъ на човѣка, остава всѣкога живо. Богъ желае доброто на всички хора. Той желае всички хора да живѣятъ. Богъ не благоволява въ смъртьта, въ страданията, въ злото и въ противоречията на хората. Дойде ли нѣщо подобно въ живота имъ, то не е отъ Бога. Причината на това се крие другаде нѣкѫде. Като не разбиратъ тия нѣща, хората търсятъ причинитѣ за своитѣ нещастия и страдания вънъ отъ себе си и ги отдаватъ на условията, на времената, които преживяватъ. Има два вида времена: човѣшко и Божествено. Подъ думата „време“ разбираме отношения на нѣщата въ обективния свѣтъ. За извършване на нѣкои нѣща се изисква единъ периодъ отъ човѣшко време, а за други — периодъ отъ Божествено време. Следователно, дойдете ли до великитѣ работи на живота, не желайте да ставатъ нито по ваше време, нито по вашъ часовникъ. Божественото време се опредѣля по вѫтрешния часовникъ въ човѣка. Всѣки трѣбва да работи върху себе си, да усъвършенствува този часовникъ. Попадне ли човѣкъ въ Божественото време, нѣщата ставатъ добре. Не попадне ли въ това време, нѣщата не ставатъ, както той ги е очаквалъ. Хората се чувствуватъ нещастни, защото нѣщата не ставатъ по тѣхното разбиране и на опредѣленото отъ тѣхъ време. Какво иска човѣкъ? Човѣкъ иска да нареди живота си, да се ожени. После? Да му се родятъ три-четири деца. После? И децата му да се наредятъ, да се оженятъ, да иматъ по нѣколко деца. Така се женятъ и раждатъ хората, докато дойдатъ до четвърто, пето, шесто поколѣние. Тѣ се размножаватъ, но благата имъ се намаляватъ. понеже се разпредѣлятъ на по-голѣмъ брой хора. Колкото повоче се увеличава броя на децата, толкова повече осиромашаватъ. Очаква ли човѣкъ на децата си, тѣ да го гледатъ, той не е отъ първото поколѣние. Който е отъ първото поколѣние, той самъ печели, той е богатъ човѣкъ. Сега ще преведа тази мисъль въ следната форма. Нѣкой човѣкъ се отказва да работи върху себе си и разчита на добродетелитѣ, които е развилъ въ миналото си. Той казва: Едно време живѣхъ добре и правѣхъ голѣми добрини. Този човѣкъ върви по закона на размножаването, вследствие на което ще дойде до положение, когато благата му ще се намалятъ значително. За да не намали благата си, човѣкъ не трѣбва да разчита на своитѣ четири сина, нито на своитѣ четири внучета. Ако синътъ се размножава, това е за негова смѣтка. Защо? Колкото вода да се излива отъ една чешма, това е въ нейна полза. но не и въ полза на трѫбитѣ, презъ които водата минава. Трѫбитѣ могатъ да се изтриятъ само, безъ да придобиятъ нѣщо сѫществено. Нѣкой казва, че иска да стане много добъръ. Стане ли много добъръ, той ще се изтърка. Да бѫде човѣкъ деликатенъ, нѣженъ, добъръ въ груба срѣда, това значи, да се изхаби преждевременно. Мекитѣ, нѣжни рѫце не сѫ за груба работа. Ангелътъ може да живѣе на земята, благодарение на знанието съ което разполага. Съ това знание той може да смекчи грубата материя, да я превърне въ мека, благоприятна срѣда. Като не разбиратъ мекотата, хората казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде твърдъ, да устоява. Да бѫде човѣкъ твърдъ, това значи, да бѫде гъвкавъ, като живитѣ клонове, да се огъва навсѣкѫде, безъ да се чупи. Когато чукатъ, мачкатъ, огъватъ твърдия човѣкъ, той пакъ се изправя като клонъ на дървото и продължава живота си. Уплаши ли се, счупи ли се, той не е твърдъ. Твърдиятъ човѣкъ има убеждение. Той знае, че животътъ излиза отъ Бога. Следователно. свърже ли се човѣкъ съ Бога, никой не може да отнеме живота му. Кой може да изчерпи водата на извора? Кой какъ мине край извора, ще пие отъ него. но следъ време благото ще се върне пакъ тамъ, отдето е излѣзло. Време е вече човѣкъ да съблѣче старитѣ си дрехи. Днесъ повечето хора сѫ облѣчени отгоре съ модерни дрехи, а отдолу— съ своитѣ стари, селски ризи: отгоре сѫ християни, отдолу — езичници. Хвърлете долнитѣ си дрехи и останете само съ горнитѣ. Ще кажете, че нѣмате срѣдства да си купите нови вѫтрешни дрехи. Щомъ нѣмате срѣдства, трѣбва да знаете истината, да не се самоизлъгвате. Ще знаете, че само отвънъ сте християни, а отвѫтре — езичници. Не е въпросътъ въ бързата смѣна на нѣщата, но въ тѣхното познаване. Човѣкъ трѣбва да знае истината, да не се самоизлъгва. Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ къмъ себе си, каквото говори предъ хората, това да е и въ самия него. Въ каквото положение да се намѣри, човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ. Нѣкой момъкъ или нѣкоя мома бързатъ да се оженятъ, а после съжаляватъ. Нѣма защо да съжаляватъ. Нека спокойно, съзнателно извървятъ своя пѫть, да придобиятъ известна опитность. Добре е човѣкъ да се е оженилъ по волята на Бога, да му се родятъ деца по Бога, но ако не е станало това, нищо друго не му предстои освенъ да върви напредъ и да изправя живота си. Послушание се иска отъ човѣка, да не бърза въ своитѣ работи. Ако не бърза, той ще се роди на време и подъ влиянието на такива планети, които отговарятъ на неговото желание. Нѣкой иска да стане музикантъ. За да бѫде добъръ музикантъ, той трѣбва да се роди при онова планетно съчетание, което съвпада съ зодията на музиката. Сѫщото може да се каже и за поета, за учения, за философа. За идването на всѣки човѣкъ на земята е опредѣленъ часъ, кога трѣбва да слѣзе. Чуе ли своя звънецъ, той не трѣбва да чака нито секунда. Изгуби ли десеть минути само, той никога вече не може да стигне своя часъ и мѣсто. Десеть минути, умножени на 300,000 клм. въ секунда, се равнява на 180,000,000 клм.. Може ли да стигне човѣкъ щастието си, което се е отдалечило на 180 милиона километра разстояние отъ него? Иска ли да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да върви съ бързината на щастието. Американцитѣ се отличаватъ съ една специфична чърта. Тѣ ценятъ времето, вследствие на което сѫ измислили особено приспособление къмъ треноветѣ за събиране на писма. За да не спира тренътъ на една и на друга станция да събира писма, тѣ сѫ поставили особени стълбове, на които закачватъ торбитѣ съ писма. Като мине тренътъ край тия постове, съ особени куки, хващатъ торбитѣ, безъ да спиратъ движението си. Тъй щото, дойдете ли до трена на щастието, не чакайте той да спре, за да се качите, но веднага скочете въ него. Тренътъ на щастието върви непрекѫснато. Той никога не спира. Който има сѫщата бързина, съ каквато се движи тренътъ на щастието, само той може да се качи въ него. Чакате ли този тренъ да спре предъ васъ и да ви разпитватъ, кой си, откѫде си, щастието е отлетѣло, безъ да ви вземе съ себе си. Да имате бързината на щастието, това значи, въ всички случаи на живота си да имате будно съзнание, да живѣете споредъ великия законъ на любовьта. Да имате будно съзнание, това значи, да отворите новъ листъ на вашия животъ. Не можете ли да отворите новъ листъ на вашия животъ, вие нищо не можете да постигнете. Вие ще останете въ сѫщото положение, въ което сте били и въ миналото. Въ края на краищата ще кажете: Много чухме, много ни се даде, но нищо не приложихме. Остарѣхме вече, за нищо не сме способни. Използувайте сегашния моментъ. И днесъ не е късно. Снемете старитѣ си дрехи — дрехитѣ на езичеството, и ги замѣстете съ нови — дрехи на християнството. Тогава ще станете християни и отвънъ, и отвѫтре. — Време ли е да снемемъ старитѣ си дрехи? — За Божественитѣ работи опредѣлено време нѣма. Тѣ ставатъ всѣкога. Добритѣ, красивитѣ, разумнитѣ работи ставатъ безъ време и мѣсто. Тѣ сѫ извънъ времето и пространството. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ съ насъ. * 11. Лекция отъ Учителя, държана на 6 ноемврий, 1929 г. София.— Изгрѣвъ.
  8. От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Източници на живота Размишление върху вѣрата. Четоха се темитѣ: „Качествата милосърдието и причини за обществената криза“. Като слушамъ темитѣ ви, забелязвамъ, че въ тѣхъ отсѫтствува онова вдъхновение, което по-рано сѫществуваше. Сега пишете по-малко. Въ това отношение вие приличате на онзи германски проповѣдникъ, който въ първитѣ години на своята работа проповѣдвалъ много добре, но следъ време изгубилъ вдъхновението си. Защо? Единъ день германскиятъ императоръ присѫтствувалъ на една отъ неговитѣ проповѣди и останалъ възхитенъ отъ нея. На излизане отъ събранието, той казалъ на своя пръвъ министъръ, който го придружавалъ: Този младъ, даровитъ проповѣдникъ трѣбва да се възнагради. Увеличете заплатата му, за да работи по-добре, да не живѣе въ лишения. Следъ две-три години гласътъ на този проповѣдникъ не се чувалъ вече. Той отъ време на време само държалъ нѣкоя проповѣдь. Това дошло до ушитѣ на императора, и той запиталъ министъра си, коя е причината, че проповѣдникътъ престаналъ да държи своитѣ хубави проповѣди. — Много естествено! — отговорилъ министърътъ. Когато затлъстѣе, пѣтелътъ престава да пѣе. Сега. като писахте върху кризата, каква дума е тя? — Гръцка. Криза сѫществува не само въ обществения, но и въ личния животъ на човѣка. Казватъ, запримѣръ, за болния, че се намира въ кризата на своята болесть. Това значи, че болестьта е дошла до положение, което опредѣля, ще живѣе ли болниятъ или ще умре. На какво се дължи кризата? На недоимъкъ на нѣщо. Кризата на болния се дължи на недоимъкъ на животъ. Въ широкъ смисълъ на думата, недоимъкътъ на животъ изопачава човѣшкия характеръ, вследствие на което внася известна дисхармония въ всички негови прояви. Казватъ за нѣкого, че станалъ безвѣрникъ. Защо станалъ безвѣрникъ? Защото има много да дава, не му достига нѣщо. Той изгубва довѣрие къмъ кредитора си и търси начинъ да избѣга, да се освободи отъ дълговетѣ си. Като не разбиратъ проявитѣ на живота. мнозина мислятъ, че вѣрванията сѫ причина за критичното състояние на човѣка. Не, дълговетѣ сѫ причина за състоянието, което човѣкъ преживява. Недоимъкътъ на срѣдства за животъ изопачава характера на даденъ човѣкъ. Ние наричаме безвѣрникъ всѣки човѣкъ, който не иска да плаща дълговетѣ си. Вѣрващъ пъкъ е онзи, който е готовъ да плаща дълговетѣ си. Какво представя новото учение? Всѣки който вѣрва, може ли да следва новото учение? Новото учение седи въ новото разбиране и приложение на любовьта. Новъ елементъ влиза сега въ свѣта. Този елементъ, именно, опредѣля посоката на човѣшкото движение. Ако нѣма новъ елементъ въ живота, нѣма да има нищо ново въ свѣта. Ново има въ мислитѣ, въ чувствдта и въ постѫпкитѣ на хората. И въ Писанието е казано: „Ще имъ отнема каменното сърдце и ще имъ дамъ ново“. За новото сърдце говорятъ днесъ всички хора. И тъй, като говоримъ за обществена криза, ние разбираме криза въ живота на хората: парична криза, хлѣбна криза и т. н. Като настане хлѣбна криза, всѣки започва да търси хлѣбъ. Ако срещнете човѣкъ, който не е ялъ десетина деня, ще видите, че едва се държи на краката си, едва говори. Нахрани ли се, силитѣ му се възстановяватъ, и той върви смѣло, решително, съ дигната глава. Отъ недоимъкъ въ храната се явяватъ различни болести. Но болести се явяватъ и отъ пресищане. Ще кажете, че богатитѣ ядатъ най-хубава храна. И това се случва, но срѣщате богати, на които вкусътъ е много изопаченъ, вследствие на което често употрѣбяватъ нехигиенична храна. Ако отидете всрѣдъ културни народи, каквито сѫ германцитѣ, французитѣ, американцитѣ, ще видите, колко неестествено се хранятъ. Понѣкога германцитѣ употрѣбяватъ месо, което е преседѣло нѣколко деня. Тѣ не се замислятъ, какви пакости може да имъ причини това месо. Американцитѣ пъкъ обичатъ въ голѣмитѣ горещини да пиятъ студени сиропи. Тѣ простудяватъ гърлото си и сами си причиняватъ нещастия. Културни народи сѫ и германцитѣ, и американцитѣ, но въ тѣхната култура липсва нѣщо сѫществено. Въ културата на всички съвременни народи липсва нѣщо сѫществено вследствие на което преживяватъ редъ кризи, външни и вѫтрешни. Подъ думата „култура“, въ тѣсенъ смисълъ, разбираме обработване на семена, на растения, на плодни дървета. Въ широкъ смисълъ тази дума подразбира развитие на индивида, на семейството, на обществото, на народитѣ, на цѣлото човѣчество. Днесъ всички говорятъ за новия елементъ, който е влѣзълъ въ културата. Кои е този новъ елементъ? Любовьта. Значи, любовьта влиза въ културата, съ целъ да я подобри, да я подигне и обнови. Влѣзе ли този елеменъ въ културата, той ще внесе обратъ въ всички области на живота. Влѣзе ли въ домъ, дето има болести, той ще изгони болеститѣ навънъ. Влѣзе ли въ човѣка, той ще го преобрази, ще го превърне въ новъ човѣкъ. Съвременнитѣ хора преживяватъ различни кризи: сърдечна, умствена и материална. Поради отрицателни чувства, обиди и огорчения, тѣ сѫ подпушили естественитѣ си чувства, Внесли сѫ известно наслояване въ своето сърдце. Поради редъ умствени противоречия и съмнения, тѣ сѫ внесли голѣми наслоявания въ умствения си животъ. И най-после, поради неразбиране великитѣ закони на природата, тѣ сѫ изопачили своя материаленъ животъ. Днесъ тѣ се нуждаятъ отъ нови енергии, отъ нови течения въ организъма си, да изчистятъ всички наслоявания, всички утайки на миналото, които сѫ подпушили тѣхния животъ. Само любовьта е въ състояние да внесе тѣзи нови енергии въ живота, да освободи човѣчеството отъ чуждитѣ вещества, останали въ него отъ далечното минало. Както болеститѣ се дължатъ на натрупване на чужди вещества въ организъма, така и кризитѣ въ обществения животъ на човѣка се предизвикватъ отъ чужди, отрицателни мисли, чувства и постѫпки. Любовьта е единствената сила, която е въ състояние да освободи отъ тия чужди вещества и наслоявания, както отдѣлния индивидъ, така и цѣлото човѣчество. Като се намѣрятъ въ затруднения, въ лишения, хората започватъ да се оплакватъ, че гладни ще умратъ, че децата имъ ще останатъ невежи и т. н. Да придобива човѣкъ знания, да стане ученъ, това не зависи отъ неговото материално състояние. Много богатски синове сѫ останали невежи. Защо? Не сѫ били способни, не сѫ имали желание да учатъ. Ученостьта се опредѣля първо отъ вложенитѣ дарби и способности въ човѣка. Следъ това вече идатъ материалнитѣ условия. На способния, тѣ даватъ възможность да развие онова, което природата е вложила въ него. На неспособния тѣ могатъ да причинятъ по-голѣма вреда, отколкото полза. За да се развива човѣкъ правилно, въ ума и въ сърдцето му трѣбва да има постояненъ приливъ на енергии. Прекрати ли се прииждането на тия енергии, човѣкъ започва да остарява. Всѣко остаряване води къмъ втвърдяване. Както градинарьтъ полива всички зеленчуци въ градината, така и човѣкъ трѣбва да насочи мисъльта си къмъ всички центрове на мозъка си, да приижда къмъ тѣхъ енергия, да ги храни. Полива ли само едни центрове, а други изоставя, той се развива едностранчиво. Хората сѫ нещастни поради това, че сѫ едностранчиво развити. Казватъ за едного, че е отличенъ музикантъ; за другъ казватъ, че е отличенъ поетъ. Ако музикантътъ и поетътъ се проявяватъ само въ своята область, въ музиката или въ поезията, тѣ не сѫ истински майстори. Гениалниятъ музикантъ е всестранно развитъ. Гениалниятъ поетъ — сѫщо. Всѣки обикновенъ музикантъ, поетъ, ученъ или художникъ е едностранчивъ. За обикновения музикантъ музиката е забава, а не е изкуство, нито творчество. За обикновения поетъ поезията е забава. а не творчество. Въ обикновенъ смисълъ на думата и поезията е музика, защото въ нея има ритъмъ, тактъ, стѫпка, но това е външна страна на музиката. Истинска музика, истинска поезия е онази, която засѣга цѣлия душевенъ животъ на човѣка. Срѣщате единъ музикантъ, който е майсторъ-изпълнитель. Другъ музикантъ е майсторъ въ творчество. Трети — въ импровизация. Истинскиятъ музикантъ, или пѣвецъ е силенъ въ всички области. Той има всестранно развитие. Музикантъ, който има строго опредѣленъ ритмусъ, се отличава съ голѣма съобразителность. Той поставя нѣщата точно на време и на мѣсто. Тактътъ пъкъ е особена музикална способность. Когато истинската музика, поезия и наука дойдатъ на земята, животътъ на съвременнитѣ хора ще се оправи. Преди две хиляди години още е казано, че е наближило Царството Божие на земята. Сега и азъ казвамъ, че е наближило времето да дойде Царството Божие на земята. — Кога ще дойде това време? — Когато хората се домогнатъ до великата музика, поезия и наука, когато приложатъ великото изкуство за живѣене въ своитѣ лични и обществени отношения. Днесъ всички се запитватъ, кога ще изчезне злото въ свѣта. Казвамъ: Злото ще изчезне, когато хората престанатъ да хранятъ свинетѣ си. Отворете своитѣ кочини и пуснете свинетѣ въ гората на свобода. Докато коритата на свинетѣ сѫ пълни съ каша, и дворътъ ще бѫде пъленъ съ свине. Съ други думи казано: Докато храните грѣха въ себе си, той всѣкога ще има условия за животъ въ васъ. Престанете ли да го храните, изпразните ли коритата, въ които сте му туряли храна, той самъ ще ви напусне. — Кѫде ще отиде? — Въ гората. — Съ какво ще се храни? — Съ корени. Ленивитѣ хора създадоха грѣха и престѫпленията въ свѣта. Българитѣ често употрѣбяватъ поговорката: „Накарай мързеливия на работа, да ти даде умъ“. Наистина, ако накарашъ мързеливия на работа, той ще обикаля оттукъ - оттамъ, ще започне да те учи какъ по-лесно да изкарашъ прехраната си, безъ да губишъ сила и време. Той ще ти преподава различни теории за бедни и за богати, за неправдата въ свѣта, но никаква работа нѣма да свърши. Следователно, за да стане господарь на злото, на грѣха въ себе си, човѣкъ трѣбва да работи. Природата прилага особени възпитателни методи къмъ всѣки. който не работи. Тя възпитава мързеливия чрезъ страдания, чрезъ болести, чрезъ сиромашия. Като му изпрати нѣкаква болесть, тя го заставя да се върти на една и на друга страна, да прави упражнения. Като здравъ, той не е правилъ упражнения, не се е движилъ, не е работилъ, но сега. като боленъ, прави всичко, каквото болестьта го кара, а сѫщевременно изпълнява и съветитѣ на лѣкаря. Природата не търпи нищо отрицателно: мързелъ, лъжа, измама, залъгвания. Единъ младъ поетъ изпадналъ материално и отишълъ при единъ банкеръ да иска една сума на заемъ. Банкерътъ не го приелъ лично, но като разбралъ нуждата на поета, казалъ на слугата си: Кажи, че не съмъ въ кѫщи. Нѣколко години следъ това банкерътъ ималъ нужда отъ поета и отишълъ въ дома му. Поетътъ подалъ главата си отъ вратата и казалъ на банкера: Поетътъ не е у дома си. — Какъ тъй? Азъ чувамъ неговия гласъ. — Чудно нѣщо, отговорилъ поетътъ. Азъ повѣрвахъ на твоя слуга, а ти на мене не трѣбва ли да вѣрвашъ още повече? Като ученици, вие трѣбва да внимавате въ своитѣ прояви, да чистите мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си отъ всички чужди вещества, които сѫ причина за редъ болезнени състояния въ вашия животъ. Запримѣръ, нѣкой казва, че не му се работи. Това е болезнено състояние. — Не ми се мисли. — Това е болезнено състояние. — Тревожно, тежко ми е на сърдцето. — И това е болезнено състояние. За да се освободи отъ болезненитѣ състояння, човѣкъ минава презъ голѣми страдания. Когато искатъ да заставятъ нѣкого да каже истината, подлагатъ го на голѣми страдания. Въ турско време, когато сѫ искали да заставятъ богатия български чорбаджия да каже, кѫде е скрилъ паритѣ си, туряли на шията му нажежена желѣзна верига. Докато не е виждалъ нажежената верига. той не казвалъ, кѫде сѫ паритѣ му, и се представялъ за сиромахъ. Щомъ виждалъ нажежената верига, веднага казвалъ кѫде е скрилъ паритѣ си. Сега, като знаете, че енергиитѣ на любовьта сѫ въ състояние да освободятъ човѣка отъ всички наслоявания на миналото, не имъ туряйте бентъ. Колкото слаби да сѫ тия течения, не прекѫсвайте тѣхното прииждане. Този приливъ на енергии опредѣля вашето сѫществуване на земята. Всѣка Божествена вълна не е нищо друго, освенъ новъ притокъ отъ енергии на любовьта, който се втича въ човѣшкия животъ. Споредъ Божествената наука, сѫществуватъ 12 източници или притоци на живота, но днесъ функциониратъ главно седемь. Астролозитѣ наричатъ тия притоци зодии. Всѣка зодия представя творческо течение въ природата. Отъ 12-тѣ творчески течения петь сѫ запушени, оставатъ само седемь. Астролозитѣ сѫ свързали тия седемь течения съ седемтѣ планети. Меркурий е свързанъ съ творческия принципъ на конкретния умъ. Венера — съ любовьта. Земята — съ крайния материализъмъ. Луната — съ въображението. Тя представя утробата, въ която идеитѣ се зараждатъ. Марсъ — съ ония войнствени сили, чрезъ които човѣкъ си пробива пѫть. Юпитеръ — съ благородството. Сатурнъ — съ разумностьта, съ философията на живота. Свърже ли се съ творческитѣ енергии на тия седемь източника, човѣкъ може да живѣе. Запушатъ ли се тѣ, той е осѫденъ на смърть. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не запушва нито единъ отъ тия притоци. Не само че не трѣбва да ги запушва, но той трѣбва да се стреми постепенно да отпушва по единъ отъ останалитѣ петь. Като се отпушатъ и последнитѣ петь, човѣшката душа ще дойде въ своето първично състояние, както нѣкога е излѣзла отъ Бога. Когато всичкитѣ 12 източници въ човѣка сѫ отпушени, той се намира въ положение на безсмъртие. Мнозина казватъ, че човѣкъ не трѣбва да бѫде смѣлъ. Не, смѣлъ ще бѫде, убеждение ще има. — Съ наука, съ философия не трѣбва да се занимава. — Не, ще се занимава и съ наука, и съ философия. Нѣкои казватъ, че любовьта била празна работа. — Любовьта е велика, мощна, творческа сила. Ако сърдцето не трепти отъ свещенитѣ чувства на любовьта, човѣкъ е осѫденъ на смърть. Ако умътъ не възприема свѣтлината на мислитѣ, човѣкъ е осѫденъ на смърть. Изобщо, ако не може да прояви благородството на своя характеръ, да разсѫждава дълбоко философски, човѣкъ не може да се развива. Той не трѣбва да бѫде повърхностенъ въ своитѣ заключения. Разсѫждава ли повърхностно, утре ще чуете, че е умрѣлъ. Истинскиятъ философъ не умира. За него смъртьта е трансформиране, т. е. минанане отъ едно състояние въ друго. Апостолъ Павелъ казва: „Всички нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ И тъй, за да дойдете до положение да отворите запушенитѣ притоци на живота, вие трѣбва да имате прави разбирания. Тогава само ще излѣзете отъ хамбаритѣ си и ще се посадите въ земята, да изгниете и следъ време отново да изникнете. Това подразбира излизане отъ стария животъ и влизане въ новия. Това значи: ако при мѫчнотиитѣ, въ които се намирате, не можете да приложите единъ отъ 12-тѣ творчески принципи, да се посадите въ него и отново да изникнете, вие нѣмате никаква сила. Кѫде е силата на новото учение? Да живѣе човѣкъ въ новото учение, това значи, да е отворилъ пѫть въ себе си за възприемане на Божествения животъ. Това не подразбира, че човѣкъ ще стане светия. Безъ да е светия, човѣкъ може да бѫде образецъ на Божествения животъ. Светията, гениятъ, Учительтъ сѫ завършили своето развитие. Тѣ слизатъ на земята между хората, да държатъ матура. И Христосъ дойде на земята да държи матура. Кървавъ потъ излѣзе отъ поритѣ на челото му, докато свърши матурата си. — Въ какво се състоеше Неговата матура? — Да отвори единъ отъ запушенитѣ източници. Той самъ трѣбваше да намѣри този източникъ, самъ да копае, да го отпуши и следъ това да покаже на хората новъ пѫть за спасение. Така постѫпи и Мойсей. Съ тоягата си той удари канарата и вода потече отъ нея. Следъ това той каза на хората: Оттукъ ще пиете вода. И Мойсей отпуши единъ изворъ. — Кой запушва изворитѣ на живота? — Човѣшкиятъ егоизъмъ. Следователно, за да не запушвате тия извори, откажете се отъ вашия егоизъмъ и престанете да живѣете само за себе си. Приложете новото, което иде въ свѣта. Новото се заключава въ отхвърляне на егоизъма и въ прилагане на общия животъ. Не задържай благата само за себе си, но ги сподѣляй съ ближнитѣ си, като имъ покажешъ, какъ трѣбва да обичатъ Бога. Труденъ е този въпросъ, но е приложимъ. Казано е въ Писанието: „Ако не обичашъ брата си, когото си видѣлъ, какъ ще обичашъ Бога, Когото не си видѣлъ?“ Наистина, да обичашъ Бога, Когото не си видѣлъ, е мѫчна задача. Щомъ възлюбишъ Бога съ всичкото си сърдце, ти ще Го видишъ. Правило е: Докато не възлюбишъ Бога, ти не можешъ да Го видишъ. Въ човѣшкия животъ е точно обратно: първо трѣбва да видишъ нѣкого и после да го възлюбишъ. Мнозина запитватъ, какъ трѣбва да възлюбимъ Бога. Това е тѣхна работа. Когато момата залюби нѣкой момъкъ, пита ли, какъ трѣбва да го люби? Както свѣтскитѣ хора знаятъ, какъ да любятъ, така и вие трѣбва да знаете, какъ да възлюбите Бога. Като възлюби Бога, човѣкъ става смѣлъ и решителенъ, жизнерадостенъ, готовъ за работа. Докато не е възлюбилъ Бога, човѣкъ се стреми къмъ външно богатство. Обаче, всѣки може да отнеме външното богатство. За човѣка е важно вѫтрешното богатство, което никой не може да отнеме. Когато се говори на учени хора, мисъльта, че човѣкъ трѣбва да възлюби Бога, може да се изрази съ отношението А:Б. Въ това отношение А представя човѣка, който трѣбва да възлюби Бога — Б. Щомъ възлюби Бога и се свърже съ Него, човѣкъ се изпълва съ сили и мощь, може да разреши всички мѫчнотии въ живота си. Той ще има страдания, ще боледува, но всичко това ще счита за привилегия. Това сѫ задачи за разрешаване. Религиознитѣ лесно разрешаватъ мѫчнотиитѣ си, но на теория. Като видятъ нѣкой човѣкъ въ затрудение, тѣ казватъ: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, и работитѣ ти ще се оправятъ“. Азъ казвамъ: Не запушвай източницитѣ на живота си. Бѫди внимателенъ, докато не си ги запушилъ. Запушишъ ли ги веднъжъ, колкото и да вѣрвашъ, вѣрата нѣма да ти помогне. Отпушени ли сѫ източницитѣ на живота, ти можешъ да не вѣрвашъ, но животътъ въ тебе ще тече. Въ всѣки човѣкъ има вѫтрешна вѣра, която въ нищо не се разколебава. Докато тази вѣра живѣе въ него, източницитѣ на живота му никога нѣма да се запушватъ. Опасно е тази вѣра да не се изгуби. Ако нѣкой казва за себе си, че вѣрва, а не е изпиталъ вѣрата си, тази вѣра нищо не струва. Ако казва, че не вѣрва, но не е провѣрилъ невѣрието си, и това невѣрие не е валидно. Каквото говори, човѣкъ трѣбва да го е опиталъ. Последенъ има думата опитътъ. Единъ англичанинъ работилъ усилено цѣли 20 години върху една хвърчаща машина. Той постоянно въвеждалъ нови приспособления къмъ машината, но презъ всичкото време не направилъ нито единъ опитъ, да види, какъ хвърчи. Следъ 20 годишна усилена работа, той оповестилъ въ вестницитѣ за своето откритие и опредѣлилъ деня и мѣстото, дето ще произведе своя опитъ. Въ опредѣления день и на опредѣленото мѣсто се събрали голѣмо множество хора, да видятъ новото изобретение. Изобретательтъ погледналъ самодоволно къмъ публиката, съ което подчъртавалъ своето превъзходство надъ нея, Машината чакала своя изобретатель. Той разказалъ принципитѣ върху които била построена. Обаче, трѣбвало да се направи опитъ, да видятъ, какъ ще лети. Машината започнала да пръхти, да дига шумъ, но не се дигнала отъ мѣстото си. Всички присѫтствуващи започнали да се смѣятъ. а изобретательтъ, силно засраменъ, дигналъ машината си и напусналъ залата. Следователно, искате ли да изнесете своето изобретение предъ публиката, първо направете опита си самъ, да видите, ще хвърчи ли, или не. Не направите ли опита предварително, вие ще се изложите на подигравкитѣ на хората. Ама той билъ увѣренъ въ добрия резултатъ на работата си. Такава увѣреность е крайность. Имашъ ли нѣкаква идея, първо самъ ще я изпиташъ, и после ще я изнасяшъ предъ хората. Като видятъ, че машината ти хвърчи, тѣ ще кажатъ: Работилъ е този човѣкъ, машината хвърчи. За човѣка е важно да има такива идеи, които да го подигатъ въ въздуха, надъ обикновенитѣ условия на живота. Не може ли идеята му да го подигне, той не е свършилъ работата си, както трѣбва. Истинската наука има за цель да подигне човѣка въ въздуха, да му открие широкия свѣтъ, да види. какво се крие въ него. Не може ли да постигне тази наука, всичката му деятелность се свежда до нула. Следователно, дойдете ли до нѣкакво постижение, задайте си въпроса: Мога ли да хвръкна съ своето постижение? Ако можете да хвърчите, всички ще ви рѫкоплѣскатъ. Не можете ли да хвърчите, ще бѫдете изложени на смѣхъ и на подигравки. Съвременнитѣ хора сѫ решили много отъ своитѣ задачи, но сѫществената не сѫ решили. Когато реши своята сѫществена задача и направи десетки сполучливи опити, човѣкъ може свободно да излѣзе предъ свѣта, да патентова своето изобретение. Когато принципитѣ, върху които почива неговото изобретение, сѫ изпитани и на практика, т. е. въ самия животъ, той ще се ползува отъ Божието благословение. За да придобие това благословение, човѣкъ трѣбва да се държи за великитѣ, положителни мисли, а не за чужди, преходни мисли. Запримѣръ, мисъльта „азъ живѣя“ е положителна. При каквито мѫчнотии да се намѣрите, кажете си: Азъ живѣя. За предпочитане е да страдамъ, да съмъ беденъ, невежа, но да живѣя, отколкото да съмъ въ положението на най-голѣмия милионеръ, но мъртавъ. Какво струватъ почеститѣ, съ които изпращатъ милионера за онзи свѣтъ? Животътъ е за предпочитане предъ всички материални блага въ свѣта. Всѣки философъ, който не може да приложи философията си въ живота, е мъртавъ. Всѣки музикантъ, поетъ, художникъ, който не може да приложи своето изкуство самъ да се подигне, е мъртавъ. Той има да работи още много върху себе си, върху изкуството си, да го съживи, да го направи приложимо. Нѣкой музикантъ казва, че хората не могатъ да го оценятъ. Това е невъзможно. Когато великото се изявява въ свѣта, непременно има и ценители. Иначе, великото не би дошло. То чака своето време да се изяви. Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да премахнете всички условия за обществена криза. Дето има лъжа, кражба, мързелъ, безвѣрие, суша, тамъ всѣкога се явяватъ кризи. Махнете причинитѣ за кризитѣ, и кризитѣ ще престанатъ. Намѣрите ли се предъ нѣкаква криза. не казвайте, че Господъ ви е забравилъ, но възстановете свещения образъ на Бога въ себе си. Постигнете ли това, всички кризи ще се разрешатъ благополучно. Желая ви сега да възстановите свещения образъ на Бога въ душата си. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ съ насъ. * 10. Лекция отъ Учителя, държана на 30 октомврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  9. От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Центъръ на живота Размишление върху свѣтлината. Два основни елемента опредѣлятъ посоката на човѣшкия животъ: мислитѣ и желанията му. Следователно, за да разберемъ посоката на движението на даденъ човѣкъ, ние трѣбва да познаваме неговитѣ мисли и желания. Не познаваме ли неговитѣ мисли и желания, ние никога нѣма да разберемъ посоката, въ която се движи този човѣкъ. Представете си, че имате две точки вънъ отъ окрѫжностьта, точкитѣ 1 и 2. За да се съединятъ, тѣзи две точки трѣбва непременно да минатъ презъ една трета точка, вѫтре въ крѫга, напримѣръ, презъ точката А — центъръ на крѫга. За да се реализира една мисъль, т. е. за да стане факторъ въ живота на човѣка, тя непременно трѣбва да има едно желание задъ себе си. Нѣма ли едно желание задъ себе си, тя представя празно шише. Какво се ползува човѣкъ отъ едно празно шише? Колкото да е красива формата на шишето, щомъ е празно, човѣкъ не се интересува отъ него. За човѣка е важно съдържанието на шишето, а не формата. Сѫщото се отнася и до кѫщата. Всѣка кѫща е важна дотолкова, доколкото има животъ въ нея. Колкото красива да е кѫщата, щомъ е празна, тя не представя особена ценность. Каква ще бѫде една кѫща, какъ ще живѣятъ хората въ нея, това зависи отъ тѣхната интелигентность. Ако собственикътъ на кѫщата пожелае да я направи съ малки прозорци. обърнати на северъ, следъ известно време и той, и жена му, и децата му ще усѣтятъ физическо неразположение, а могатъ и сериозно да заболѣятъ. Коя е причината за това неразположение? Малкото свѣтлина, която влиза въ кѫщата. Всѣка кѫща се нуждае отъ голѣми и широки прозорци, обърнати на изтокъ и на югъ. Сега, като разглеждате чъртежа на фигура 1, вие можете да се запитате, защо липсватъ числата 3, 6 и 9. Тѣзи числа сѫ резултати. Числата 1 и 2 сѫ творчески, тѣ иматъ отношение помежду си. Числото 3 е резултатъ, полученъ отъ съединяването на 1 и 2. Шесть е получено отъ съединяването на 2 и 4, а деветь — отъ съединяването на 4 и 5. Числата 2 и 4, 4 и 5 сѫ сѫщо творчески. Сега, ако напишете отношението 1:2, това показва, че имате отношение на мисъль къмъ дадено желание. Това отношение може да се напише обратно — 2:1. Въ първия случай мисъльта бѣше по-силна отъ желанието, вследствие на което постѫпката, т. е. числото 3, което е резултатъ отъ съединяването на 1+2, съдържа качествата на мисъльта. Въ втория случай имаме отношението 2:1, т. е. едно силно желание къмъ една мисъль. Въ случая желанието взима надмощие надъ мисъльта. и резултатътъ 3 ще има качествата на желанието. Съ отношенията на живитѣ числа едно къмъ друго се обяснява, защо въ едно семейство нѣкога се раждатъ повече момичета, а нѣкога — повече момчета. Когато майката е по-силна, раждатъ се повече момичета; когато бащата е по-силенъ, раждатъ се повече момчета. Съвременнитѣ хора се стремятъ да измѣнятъ посоката на своя животъ, да внесатъ известно подобрение. Човѣкъ не може да измѣни посоката на своя животъ, ако не разбира законитѣ на своитѣ мисли и желания. Човѣкъ не може да трансформира една своя мисъль въ едно благородно желание, или едно свое желание въ една свѣтла мисъль, ако нѣма единъ центъръ, или една свещена идея, къмъ които да се стреми. Вѣрата въ Бога е центъръ, който трансформира човѣшкитѣ мисли и желания. Значи, човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога, за да измѣни посоката на своя животъ, да му даде права посока, която да отговаря на неговия стремежъ къмъ добъръ животъ. Ако не се стреми къмъ този центъръ, човѣкъ не може да живѣе добре. Ако нѣма добри мисли и желания човѣкъ никога не може да бѫде щастливъ. Добритѣ мисли и желания не сѫществуватъ вънъ отъ човѣка, като нѣщо отвлѣчено, непостижимо. Тѣ сѫ въ самия него и произвеждатъ радость първо за него, а после и за окрѫжаващитѣ. Първата задача на човѣка е да опредѣли посоката на своитѣ мисли, желания и постѫпки. Щомъ опредѣли посоката имъ, той ще опредѣли и посоката на своя животъ. Като опредѣли тия нѣща, тогава само човѣкъ може да се занимава съ въпроса за човѣшката душа. Преди да пристѫпи къмъ отвлѣченитѣ въпроси, човѣкъ трѣбва да реши близкитѣ. Какво представя човѣкътъ? Човѣкъ е това, което разбира посоката на своитѣ мисли, желания и постѫпки. Човѣкъ е това, което разбира посоката на своя животъ. Казватъ за човѣка, че е единица. Какво представя човѣкъ като единица? Сѫщество, пълно съ чувства. Че е пъленъ съ чувства, това още не значи, че е пъленъ съ любовь. Чувствата не подразбиратъ любовь. Любовьта е мощна сила, която споява всичко въ едно цѣло. Любовьта е извънъ човѣшкитѣ мисли, чувства и действия. Тя се движи извънъ посоката на човѣшкия животъ. Човѣкъ ще разбере любовьта, само когато разбере своитѣ мисли, чувства и действия, когато разбере посоката на своя животъ. Като отдѣлна единица, човѣкъ е резултатъ на посоката на своя животъ, на своитѣ мисли и желания, които представятъ отношение между числата 1 и 2. Когато изгуби разположението на духа си, човѣкъ остава само съ отношението 1:2, или 2:1, но безъ центъръ, презъ който да прекара своитѣ мисли и желания, съ цель да ги трансформира. Какво представя центърътъ? Въ широкъ смисълъ на думата, центъръ е онази точка, въ която човѣкъ реализира своитѣ мисли и желания. Запримѣръ, лицето А има мисъль и желание, 1 и 2, т. е. иска да си купи дрехи. Пожелава и замисля да изпълни желанието си, но нѣма петь пари въ джоба си. Той се стреми къмъ нѣкакъвъ центъръ. Въ случая банкерътъ е центърътъ, който ще му даде възможность да реализира желанието си. Следователно, има ли центъръ, къмъ който се стреми, човѣкъ може да извади отъ него всичко, каквото пожелае. Значи, при числото едно се явява мисъльта да си купите дрехи. После минавате презъ центъра, който ви помага да реализирате мисъльта си и продължавате къмъ 2, точка на реализираното желание. Сѫщото може да се каже и за точкитѣ 4 и 5. При точка 4 се явява мисъльта, която трѣбва да мине презъ известенъ центъръ и да се отправи къмъ точка 5, дето е реализираното желание. Сѫщото нѣщо става и въ точкитѣ 7 и 8. Като се движи отъ 1 — 8, човѣкъ образува единъ крѫгъ на движение, въ който мислитѣ и желанията му се редуватъ последователно. Ако мислитѣ и желанията на човѣка не се реализиратъ, тѣ оставатъ безплодни. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да се стреми да реализира своитѣ мисли и желания. Не ги ли реализира, нѣма ли никакви постижения, тѣ мязатъ на окапали, но неоплодени цвѣтове. За да има постижения, мислитѣ и желанията на човѣка трѣбва да бѫдатъ сѫществени, да му даватъ импулсъ за реализиране. Кой може да бѫде центъръ на човѣшкитѣ мисли и желания? — Христосъ. Ако мислитѣ и желанията на човѣка не минатъ презъ Христа, като презъ вѫтрешенъ центъръ на човѣшкия животъ, тѣ никога не могатъ да се реализиратъ. Стремете се къмъ Христа като къмъ центъръ, къмъ който да насочвате мисъльта си, за да се трансформира въ благородно желание. Втория моментъ вие ще насочите желанието си къмъ сѫщия центъръ — Христа, за да трансформирате посоката на своя животъ. Следователно, каквото да прави, човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине презъ центъра на Христовия животъ. Само по този начинъ неговитѣ мисли, чувства и действия ще взематъ права посока на движение. Като се движи около центъра А, човѣкъ образува единъ крѫгъ, който постепенно се увеличава. Като мине презъ центъра на Христовия животъ, човѣкъ започва да възприема Неговитѣ мисли и желания, да се вглежда въ страданията и мѫчнотиитѣ на хората. Макаръ и да не е по силитѣ му, но въ него се явява желание да спаси свѣта. Това сѫ мисли и желания на Христа. Тази задача е лесна за Христа, но за обикновения човѣкъ е невъзможна. Като ученици, вие трѣбва да си дадете отчетъ, кои мисли и желания сѫ ваши и кои — чужди. Ваша мисъль, ваше желание сѫ тѣзи, които въ даденъ моментъ можете да приложите. Мислите ли, че цѣлиятъ кошъ съ хлѣбъ, който носите на гърба си, е вашъ? Само единъ килограмъ хлѣбъ е вашъ, а останалитѣ хлѣбове сѫ чужди. Още по пѫтя ще ви срещнатъ бедни, гладни хора, които ще разграбятъ хлѣба и ще ви оставятъ съ празенъ кошъ на гърба. Съ чуждото човѣкъ не може да се осигурява. Каква радость е тази, която днесъ преживявате, а утре изчезва? Радость, която ту се явява, ту изчезва, не е ваша. Следователно, Христовиятъ животъ може да бѫде центъръ само за онзи, въ когото този животъ се е проявилъ. Не се ли е проявилъ Христосъ въ човѣка, и животътъ на Христа не може да бѫде неговъ центъръ. Днесъ хората иматъ отношение къмъ Христа, понеже Той се е явилъ веднъжъ на земята. Ако никакъ не бѣше се явявалъ между хората, тѣ нѣмаше да иматъ отношение къмъ Него. Може ли да се молите на сѫщество, което не познавате и което не ви познава? Детето вика майка си, и тя се обръща къмъ него, защото детето познава майка си, и майката — детето. Много хора се обръщатъ къмъ Бога, молятъ, се искатъ нѣщо отъ Него, безъ да Го познаватъ. Молитвитѣ имъ, обаче, оставатъ безъ отговоръ. — Защо? — Нито тѣ познаватъ Бога, нито Той ги познава. Други нѣкои не се молятъ, но оратъ и сѣятъ, вследствие на което нивитѣ имъ раждатъ изобилно. Тѣ работятъ и се трудятъ. Тѣхната работа е молитва. Тѣ познаватъ Бога чрезъ житното зърно, създадено отъ Него и, като го обработватъ, свързватъ се съ Неговия създатель. Така и тѣ познаватъ Бога, и Богъ ги познава. Ако двама приятели искатъ да запазятъ отношенията си, да не се раздѣлятъ, отъ каквато посока на мислитѣ и на желанията си да изхождатъ, тѣ всѣкога трѣбва да се срѣщатъ въ центъра А, въ реалностьта на живота. Когато се говори за Христа, мнозина Го считатъ за голѣмъ философъ, както много отъ философитѣ на миналитѣ вѣкове. Грамадна е разликата между Христа и философитѣ. Христосъ си е поставиль задача да спаси човѣчеството, а философитѣ — да го облекчатъ. Когато спасява хората, Христосъ ги вади отъ тѣхния свѣтъ и ги завежда въ своя свѣтъ. Когато облекчаватъ хората, философитѣ имъ донасятъ хлѣбъ, ако сѫ гладни, но ги оставятъ да живѣятъ въ старата си кѫща. При това, този хлѣбъ ще имъ послужи само за единъ день, на другия день ще се намѣрятъ пакъ при сѫщитѣ условия — гладни и нещастни. Христосъ въвежда човѣка въ реалностьта на живота — въ изобилието, дето водата постоянно извира. Христосъ води човѣка при извора, отдето самъ може да пие, когато иска и колкото иска. Той е осигуренъ на цѣлъ животъ. Остави ли се хората да го облекчаватъ, днесъ ще му донесатъ една чаша вода, но утре пакъ ще жадува. Приложете философията на Христа, за да получите истински постижения. И безъ тази философия ще имате постижения, но постиженията на болния, на невежия, на слабия. Въ тия постижения човѣкъ е изпълнявалъ все чужди желания. Чуждитѣ желания не водятъ къмъ добъръ край. Нѣкой се заеме да прави кѫщи. Той си направи две-три кѫщи, даде ги подъ наемъ, и всѣки месецъ ходи да събира наеми отъ кираджиитѣ си. Той направилъ тия кѫщи подъ чуждо влияние, а не по свое собствено желание и после съжалява, че му създали голѣми неприятности. И критикътъ е подобно нѣщо. И той ходи отъ човѣкъ на човѣкъ да критикува, т. е. да събира наеми. Една кѫща е достатъчна на човѣка. Тази кѫща е неговото тѣло, въ което той живѣе. Ако може да стане господарь на своето тѣло, той е изпълнилъ задачата на своя животъ. И тъй, иска ли да стане господарь на себе си, човѣкъ трѣбва да приеме новитѣ идеи и да ги приложи. Щомъ приеме новитѣ идеи, той трѣбва да се откаже отъ старитѣ. Старитѣ и новитѣ идеи не могатъ да живѣятъ на едно мѣсто. Срещнатъ ли се нѣкѫде, тѣ непременно ще се стълкновятъ. Докато не напуснете старитѣ си кѫщи, вие никога нѣма да влѣзете въ новитѣ. Напуснете старитѣ, нехигиеничнитѣ си кѫщи и влѣзте въ новитѣ, които сѫ свѣтли, просторни, хигиенични. За да стане това премѣстване, вие трѣбва да прилагате. Безъ приложение нѣма постижение. Човѣкъ е недоволенъ, защото не прилага. Недоволството показва още отсѫтствие на центъръ. — Не мога да се моля. — Нѣмашъ центъръ, — Не мога да мисля. — Нѣмашъ центъръ. — Не съмъ разположенъ. — Нѣмашъ центъръ. — Какво да направя? — Начъртай една окрѫжность, прекарай тритѣ линии въ крѫга, мисли върху тѣхъ, върху центъра, докато тази идея оживѣе въ тебе. — Защо не получавамъ отговоръ на молитвата си? — Защото не си готовъ на жертва за Господа. Когато човѣкъ пожертвува всичко за Господа, молитвата му ще се приеме. Щомъ се отрече отъ себе си и пожертвува всичко за Бога, човѣкъ отново получава онова, което е изгубилъ. Така стана и съ праведния Иовъ. Той страда, изгуби всичкото си имане, синове и дъщери, но щомъ се отрече отъ себе си, отъ своя животъ заради Господа, всичко отново му се върна, но по-хубаво, по-изобилно. Единъ американски проповѣдникъ, добъръ и благочестивъ човѣкъ, пропрвѣдвалъ Христовото учение цѣли 20 години между езичницитѣ на островъ Цейлонъ. Единъ день, като си далъ отчетъ за своята работа, изпадналъ въ голѣмо противоречие съ себе си. Той си казалъ: Цѣли 20 години работихъ, но нищо не постигнахъ, не можахъ да обърна кѫмъ Христа нито единъ езичникъ. Той търсилъ причината за неуспѣха си ту вънъ отъ себе си, ту вѫтре въ себе си. Недоволенъ отъ работата си, единъ день той изгорилъ диплома си, свикалъ всички езичници на събрание и имъ казалъ: Много време ви проповѣдвахъ, но има нѣщо, което не изпълнихъ, не приложихъ учението на Христа, както трѣбва. Ето, Христосъ е казалъ, че който има две ризи, той трѣбва да даде едната на своя ближенъ, който нѣма нищо. Сега, вземете отъ дома ми, кой каквото иска. Оставямъ всичко на ваше разположение. Езичницитѣ веднага отишли въ дома му, и всѣки взелъ, каквото му трѣбва: маса, столъ, дрехи. Като се върналъ въ кѫщата си, проповѣдникътъ не намѣрилъ нищо. Кѫщата му била съвършено празна. Въпрѣки това, той почувствувалъ голѣмо успокояване, че изпълнилъ нѣщо отъ учението, което проповѣдвалъ. Въ този моментъ двама езичници се обърнали къмъ Христа и станали истински Христови последователи. Останалитѣ езичници започнали да мислятъ върху това, което направили, и единъ следъ другъ връщали, това, което взели отъ дома на проповѣдника. Тѣ разбрали, че не постѫпили добре. Тѣ обикнали своя проповѣдникъ и започнали редовно да посещаватъ проповѣдитѣ му и да изпълняватъ, каквото имъ се говорило. — Какво показва това? — Човѣкъ трѣбва да се изпита. Ще кажете: Добре е, ако всичко, което човѣкъ е изгубилъ, се върне. Ами ако не се върне? — Дали ще се върне, или не, придобивката седи въ обръщането на двамата езичници къмъ Бога. Като души, тѣ струватъ повече отъ всѣкакви материални блага. Следователно, като се натъкне на известно противоречие, човѣкъ трѣбва да мине презъ центъра и следъ това да търси причината на противоречието. Когато мине по пѫтя на напредналитѣ, на разумнитѣ сѫщества, тогава само човѣкъ ще придобие истинско познаване на свѣта. Съ други думи казано: нѣщата ставатъ ясни за човѣка, когато Божественото начало се пробуди въ него. Това значи: невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Невъзможнитѣ нѣща въ периферията ставатъ възможни въ центъра. Сега, като сте дошли на земята, вие трѣбва да регулирате мислитѣ, желанията и постѫпкитѣ си. Това можете да постигнете въ единъ момент, но само когато човѣкъ живѣе въ центъра. И тогава, ако не впрегне своето богатство, знание, своитѣ мисли, чувства и способности въ нѣкаква велика работа, човѣкъ напразно живѣе при добри условия. Ако оборътъ на човѣка е пъленъ съ коне, които само храни, а не впрѣга на работа, тѣ сѫ безпредметни. Щомъ храни коне, човѣкъ трѣбва да ги използува. Не може ли да ги използува, по-добре да ги пусне на свобода въ гората Безсмислено е да има човѣкъ коне, да разправя за тѣхната порода, да ги показва на хората, а да не ги използува. За да осмисли живота си, човѣкъ трѣбва да има центъръ. Безъ центъръ той ще пада, ще става и нищо нѣма да разбере. Всички талантливи, гениални хора, всички светии иматъ центъръ въ своя животъ, вследствие на което тѣ сьздаватъ наука, музика, поезия, изкуство и помагатъ на човѣчеството. Тѣхниятъ животъ е осмисленъ отвънъ и отвѫтре. Днесъ всички хора се намиратъ предъ този центъръ и се страхуватъ да минатъ презъ него. — Защо? — Нагорещенъ е този центъръ. Минатъ ли презь него, тѣ ще се стопятъ. Какво зло има въ стопяването? Ако сте ледъ, ще се стопите и ще се превърнете въ вода. Като ледъ вие сте били инертни, мислили сте само за себе си, а като вода започвате да поите, каквото срещнете на пѫтя си: растения, дървета, животни и хора. Всички ви поздравяватъ и пожелаватъ добъръ пѫть къмъ морето. Кое е по-добро за човѣка: да седи на едно мѣсто или постоянно да се движи? Животътъ на съзнанието е движение къмъ великия центъръ. Спре ли се движението на съзнанието, човѣкъ се превръща въ ледъ и казва, че животътъ нѣма смисълъ. Щомъ животътъ на човѣка се обезсмисли, спасението му е въ центъра. Тамъ той ще се изпита и разбере, дали неговитѣ мисли и желания сѫ устойчиви, каква е тѣхната посока на движение и т. н. Мнозина говорятъ за своето минало. Миналото е отживѣло времето си. Настоящето трѣбва да се реализира. Ако не се реализира, то ще се обезсмисли тъй, както езерото се изпарява, когато въ него не приижда вода да го опрѣснява. Ако нѣма притоци, езерото непременно ще се изпари. Следователно, докато човѣкъ живѣе съ старитѣ си разбирания, и постоянно говори върху страданията на Христа, върху Неговия животъ, безъ да прилага Словото Му, въ скоро време ще се изпари, ще замяза на пресъхнало езеро. За да не дойде до това положение, всѣки день човѣкъ трѣбва да реализира по една красива мисъль и по едно възвишено желание. Това струва повече отъ цѣлата философия на свѣта. Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да не бѫдете едностранчиви. Като методъ за работа, стремете се къмъ центъра на Христовия животъ, да се свържете съ Него. Свържете ли се съ Него, вие ще урегулирате вашитѣ мисли и желания, ще добиете самообладание. Всичко това ще осмисли живота ви. Всѣка вечерь мислете за цельта на своя животъ, а презъ деня работете за реализиране на тази цель. — Само Божията Любовь носи пълния животъ. * 9. Лекция отъ Учителя, държана на 23 октомврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  10. От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Законъ за благоприличие Пишете върху темитѣ: „Качества на милосърдието. Причини за обществената криза. Качества на благоденствието.“ Отговорете на въпроса: Какво ви интересува най-много? Този въпросъ е общъ, защото въ всѣки даденъ моментъ човѣкъ се интересува отъ различни нѣща. Има случаи. когато човѣкъ не знае, какво го интересува. Обаче, ако той е поелъ една опредѣлена посока на движение, ако има една мисъль или едно желание, което взима надмощие надъ всички останали мисли и желания, той знае, какво го интересува въ живота. Но когато нѣма опредѣлена посока на движение, човѣкъ е въ положението на едно оформяващо се тѣло, безъ никакъвъ интересъ. Този човѣкъ все има нѣкакви интереси, но тѣ сѫ временни и преходни. Когато мисли върху известенъ въпросъ и не може да си отговори, най-после човѣкъ казва: Да си хапна малко, поне да се нахраня. Така постѫпва и обикновениятъ човѣкъ, и философътъ.. Щомъ става сутринь отъ сънь, първата работа на човѣка е да се нахрани. Той мисли за ядене. Въ този смисълъ храненето представя първата станция, на която човѣкъ слиза за известно време. Първата почивка опредѣля посоката на неговото по-нататъшно движение. Ако се е хранилъ правилно и ако е приелъ храна съответна на неговото вѫтрешно състояние, той ще се чувствува разположенъ, съ подигнато настроение и способенъ за работа. Не е ли постѫпилъ споредъ тия правила, той ще изпитва разстройство, смущения въ стомаха и въ корема си и ще се задържи на тази станция повече, отколкото е предвиждалъ. Това показва, че и при храненето, т. е. при първата станция на човѣшкия животъ, има известни правила на благоприличие, които трѣбва да се спазватъ. Какво разбирате подъ думата „благоприличие“? Благоприличието е външно качество на човѣка. То подразбира добра, външна обхода. Една отъ спънкитѣ на съвременния човѣкъ е тази, че той обръща внимание на външнитѣ нѣща въ живота. На ония хора, които външно сѫ по-угледни, по-красиви, по-високи по положение, той повече спира погледа си. На тѣхъ той отдава по-голѣмо внимание, отколкото на по-низкостоещитѣ и грозни. Запримѣръ, ако срещнете единъ богатъ и единъ беденъ, вие ще спрете вниманието си повече върху богатия, ще искате да говорите съ него повече, отколкото съ бедния. Когато богатиатъ говори, той често употрѣбява личното мѣстоимение „азъ“. Това значи: азъ имамъ възможности, сили, срѣдства да направя, каквото пожелая. Бедниятъ не се решава да употрѣбява това мѣстоимение. Думата „азъ“ е съставена отъ три букви. Крайната буква е „ъ“ — знакъ на мълчание. Какво показва мълчанието? Мълчанието показва, че докато яде, докато не е свършилъ работата си, човѣкъ трѣбва да мълчи. Ако яде и сѫщевременно говори, човѣкъ се раздвоява, т. е. движи се въ две различни посоки. Ако едновременно човѣкъ се движи въ две различни посоки, работитѣ му оставатъ назадъ. Законътъ за благоприличието не е законъ за земята само, но и за небето. Не се ли спазва този законъ, и хората, и възвишенитѣ сѫщества отъ небето се огорчаватъ. Благоприличието е една отъ основнитѣ чърти на възвишенитѣ сѫщества. Светии, ангели спазватъ благоприличие въ всички свои прояви. То е едно отъ ценнитѣ качества на ученика. Ученикътъ трѣбва да се държи благоприлично. Излѣзе ли предъ учителя си, той трѣбва да застане благоприлично. Нѣкои ученици турятъ рѫцетѣ си отзадъ. Това е една лоша стойка. Когато човѣкъ държи рѫцетѣ си отзадъ, това показва, че е вързанъ, че не разбира, какво му се говори. Само вързаниятъ човѣкъ държи рѫцетѣ си отзадъ. Когато човѣкъ застане съ рѫце отпредъ, на корема, това показва, че той има чорбаджийско разположение. Когато човѣкъ тури рѫцетѣ си настрана, до тѣлото, а дѣсниятъ кракъ изнесе напредъ, това показва, че той се готви да отива на работа. Първото положение е господарско, а второто — на слуга. Чорбаджията представя пълно буре, потопено въ вода. Само единиятъ край на това буре се подава надъ водата. Слугата пъкъ представя празно буре, безъ съдържание. Той отива на работа, да се напълни съ нѣщо. Докато е празно, бурето седи на повърхностьта на водата, цѣло се вижда. Пълното буре може да се уподоби на свѣтски човѣкъ, на голѣмъ материалистъ, който е потъналъ въ водата до шия. Празното буре е подобно на духовенъ човѣкъ, който се движи по повърхностьта на водата и се стреми нагоре, отдето очаква да се напълни. Обаче, въ живота пълното буре има по-голѣмо уважение отъ празното. Кой какъ мине покрай празното буре, бутне го оттукъ-оттамъ и заминава. Празното буре се моли, иска да му се даде нѣщо, а пълното — дава. Когато получи нѣщо отъ пълното буре, празното казва: Добъръ човѣкъ е този. Защо е добъръ? Защото има нѣкакво съдържание въ себе си. Следователно, когато имате добро мнение за нѣкой човѣкъ, вие казвате, че той е човѣкъ съ съдържание. Сега азъ разглеждамъ вѫтрешния смисълъ на нѣщата и казвамъ: Какво печели човѣкъ, ако придобива богатство, слава, знание и сила. а губи своето благочестие? Какъвь смисълъ иматъ тия придобивки за човѣкъ, който не може разумно да ги използува? Докато е сиромахъ, този човѣкъ се отнася внимателно къмъ всички хора. Обаче. щомъ забогатѣе, той се възгордява и се отнася съ пренебрежение къмъ всички ония, които стоятъ по-низко отъ него. Той казва: Не ме интересуватъ хората. — Защо не се интересува отъ хората? — Защото е изгубилъ своето благоприличие. Той е изгубилъ сѫщественото. Той не знае, че богатството, което днесъ има, утре може да го изгуби и да остане празно шише, безъ никакво съдържание. Изгуби ли здравето си, човѣкъ пакъ се лишава отъ сѫщественото въ живота. Като е здравъ, човѣкъ всѣки день придобива нѣщо ново; като е боленъ, той външно губи, а вѫтрешно печели. Здравето носи радость, а болестьта — скръбь и страдание. Обаче, и въ едното, и въ другото човѣкъ има условия да учи. Следователно, като ученици, отъ васъ се изисква да прилагате своето благоприличие. — Кой може да приложи благоприличието си? — Който има съзнание за своята личность, който има достоинство, който съзнава отношенията си къмъ всички живи сѫщества. Каже ли „азъ“, този човѣкъ е опредѣлилъ вече отношенията си къмъ всички живи сѫщества. Казватъ, че човѣкъ, който употрѣбява често думата „азъ“, има високо мнение за своята личность. Да употрѣбишъ думата „азъ“, това не значи съзнание за своята външна личность, но съзнание за себе си като душа, която е излѣзла отъ Бога, която има отношение къмъ всички живи сѫщества. Азъ-тъ опредѣля човѣшкия характеръ. Характерътъ на човѣка пъкъ очъртава линиитѣ на неговото. лице. Като живѣе, човѣкъ е изложенъ на скърби и на радости, които оформяватъ неговия характеръ. Като страда, човѣкъ опредѣля отношенията си къмъ Бога. Като се радва, той се свързва съ хората и благодари за всички блага, които е получилъ въ живота си. И тъй, искате ли да си съставите понятие за личностьта на човѣка, измѣрете дължината и широчината на неговото лице. По тѣзи две мѣрки се опредѣля интелигентностьта на човѣшкия умъ и устойчивостьта на чувствата. Колкото по-устойчиви сѫ чувствата, толкова повече може да се разчита на човѣка. Широчината на лицето трѣбва да бѫде нормална. Тя е толкова необходима за човѣка, колкото е необходима и за основитѣ на кѫщитѣ. Тя е база, върху която се градятъ нѣщата. Ако имате три кѫщи, построени на три различно широки основи, онази отъ тѣхъ ще бѫде най-устойчива, която има най-голѣма широчина. Обаче, широчината се опредѣля отъ височината на кѫщата. Изобщо, между височината и широчината на едно лице, или на една кѫща, трѣбва да има известно съотношение. Нѣкой строи кѫща и казва: Азъ се задоволявамъ съ малко. Достатъчна ми е една колибка, да има кѫде да се подслоня. Не е въпросъ човѣкъ да се задоволи съ малкото. Малкото е условие за работа. Като работи човѣкъ, следъ време малкото се увеличава, става голѣмо. Човѣкъ трѣбва да има широка основа, върху която да работи. Дължината на лицето опредѣля развитието на човѣка и посоката, къмъ която се стреми. Кѫде е фокусътъ на човѣшкото лице? — При устата. Това показва, че съвременнитѣ хора живѣятъ подъ носа си, т. е. въ подножието на планинитѣ. Носътъ е висока планина. Надъ носа се открива още една планина — челото. За да разбере тия нѣща, човѣкъ трѣбва да има голѣмо въображение. Иначе, той не би могълъ да разбере, какво отношение има устата къмъ живота. Отъ устата зависи физическия животъ. Тя опредѣля условията на физическия животъ. Да живѣе човѣкъ около устата си, това не значи, да мисли само за материални работи. Съзнателниятъ човѣкъ се интересува еднакво и отъ материалнитѣ, и отъ духовнитѣ работи. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва еднакво да се интересува и отъ пълното, и отъ празното буре. Пълното буре го интересува дотолкова, доколкото се вижда горното му дъно надъ водата. Потъне ли подъ водата, всѣкакъвъ интересъ се изгубва. Празното буре пъкъ го интересува дотолкова, доколкото има възможность да се напълни. Следователно, когато богатиитъ потъне въ свѣта, поне очитѣ му да останатъ на повърхностьта, да вижда, какво става, какъ се уреждатъ работитѣ. Който вижда, само той може да мисли; който не вижда, той не може да мисли. Казватъ, че човѣкъ не трѣбва да вижда много. Не, човѣкъ трѣбва да вижда, за да мисли. Да се върнемъ къмъ Закона за благоприличието. Този законъ има отношение къмъ всички живи сѫщества. Който нѣма благоприличие, той се отнася къмъ всички съ пренебрежение. Той тури рѫцетѣ си отзадъ, изправи се, дигне глава и казва. че отъ никого не се интересува, никого не признава, даже и Бога. Нека излѣзе той предъ слънцето, което има 35 милиона градуса топлина, да види, ще останатъ ли рѫцетѣ му задъ гърба. Той самъ нѣма да забележи, какъ ще тури рѫцетѣ си отстрана на тѣлото и ще се стопи, както металитѣ се топятъ отъ огъня. Това стопяване. това смаляване наричаме смирение. Излѣзе ли предъ Бога, предъ слънцето на живота, всѣки човѣкъ ще се смири. Да се смири човѣкъ, това значи, да мине презъ огъня на любовьта. Голѣма е температурата на този огънь, но тя се изявява различно — споредъ сѫществата, които сѫ поставени на него. Каквато да е тази топлина. тя е непоносима. Всѣки бѣга отъ нея. Влѣзе ли съзнателно, доброволно въ този огънь, човѣкъ се пречиства, и свѣтълъ става. Затова, именно, се казва за Бога, че е великъ и страшенъ. За онзи, който не разбира, Богъ е страшенъ. За онзи, който разбира, Богъ е любовь, Богъ е великъ и благъ. Ако човѣкъ не е готовъ за духовния свѣтъ и види Бога, той ще преживѣе такъвъ страхъ, че презъ цѣлъ животъ нѣма да Го забрави. Този страхъ показва, че той е видѣлъ нѣщо извънъ своето разбиране. На какво се дължи страхътъ? На неразбиране на законитѣ на Битието. Страхливиятъ, болниятъ, слабиятъ сѫ лишени отъ благоприличие. Рѣдко ще срещнете боленъ, който да има благоприличие. Влѣзте въ нѣкоя болница и наблюдавайте болнитѣ. Всѣки боленъ вика, сърди се, говори за болестьта си. Срещнете ли боленъ, който спокойно. съ усмивка на уста носи болестьта си, знайте, че този човѣкъ има благоприличие. Той казва: Всичко е отъ Бога. Той ще превърне страданията ми въ радость. Чрезъ болеститѣ се изпитва характера на човѣка. Докато е здравъ, човѣкъ проповѣдва, съветва хората, учи ги, но щомъ се разболѣе, той изгубва опората на своя животъ. Този човѣкъ нѣма никакво благоприличие въ себе си. — Ама не се търпятъ болкитѣ. Благоприличието трѣбва да противодействува на болестьта. Чрезъ болеститѣ се изпитва степеньта на човѣшкото развитие. Който има „азъ-тъ“ въ себе си, той разполага съ различни методи да се освободи отъ непосилния товаръ на живота. Законътъ за благоприличието представя външна дреха на самообладанието. Когато започне да се подига въ обществото, човѣкъ придобива много неприятели. Изкуство е при тия случаи да знае, какъ да се справя. Прояви ли отвънъ благоприличие, а отвѫтре самообладание, той е разрешилъ въпроса. Не може ли да се справи съ това положение, човѣкъ казва, че е нещастенъ, че природата го наказва. Това е преувеличение на нѣщата. Природата има за цель да изправя хората, а не да ги наказва. Като е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно ще страда и то пропорционално на съзнанието. Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-голѣми страдания ще има. Въ стремлението на човѣка да се разшири и подигне, силитѣ въ неговия организъмъ указватъ известно вѫтрешно напреженне. Това вѫтрешно напрежение се чувствува като страдание. Това напрежение на силитѣ на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце е неизбѣжно. Безъ него формата, въ която човѣкъ е поставенъ да живѣе, не би могла да се разшири. Въ тази работа на човѣка, природата се явява негова помощница. Тя му съдействува да придобие по-голѣмъ просторъ. Който разбира този законъ, той се радва; който не го разбира, той страда. Сега, като обяснявамъ тия нѣща, това ни най-малко не значи, че нѣма да страдате. Дали ги знаете или не, страданията сѫ неизбѣжни. Теорията е едно, а практиката — друго. Истинско знание е онова, което прави човѣка сигуренъ. Сигуренъ трѣбва да бѫде човѣкъ по отношение законитѣ на природата. Подъ думата „природа“ ние разбираме отношенията на проявения Богъ къмъ всички живи сѫщества на земята. Ако въ известни случаи тия отношения не съвпадатъ съ личнитѣ разбирания на човѣка, той трѣбва да запази пълно спокойствие на духа си, т. е. да прояви своето благоприличие. Разумната сила, която управлява живота, никога не върши своеволия. Каквито да сѫ страданията на човѣка, тѣ иматъ предъ видъ нѣкаква разумна цель. Това трѣбва да бѫде като постулатъ въ вашия животъ. Дали може да се докаже това, или не може, не е важно. Вие трѣбва да го приемете въ неговата абсолютность. Вѣрвайте въ разумностьта на природата. Безъ вѣра нѣма никакво развитие. Вѣрата се отнася до нѣща, които не знаемъ, но сѫ вѣрни по сѫщина. Има много нѣща въ живота на човѣка, които не могатъ да се докажатъ, но сѫ абсолютно реални. Какъ ще докажете, какво нѣщо е любовьта? Какъ ще опредѣлите, отде иде тя, защо нѣкога е по-силна, а нѣкога по-слаба? Защо иде, защо изчезва и защо наново се явява? Велика, мощна, разумна сила е любовьта. а не механическа проява. Въпрѣки това, тя не може да се докаже. Забелязано е, че колкото е по-голѣма силата на любовьта, толкова и разумностьта става по-голѣма. Любовьта изисква отъ човѣка външна обхода, благоприличие. Влюбениятъ винаги спазва известно благоприличие. Докато люби, човѣкъ е отворенъ къмъ хората, внимателенъ, предвидливъ, готовъ на всѣкакви услуги. Напусне ли го любовьта, свѣтътъ предъ него потъмнява. И тъй, първото нѣщо въ духовния животъ на човѣка е любовьта. Който люби Бога, той има благоприличие. Изгуби ли любовьта си, съ нея заедно губи и благоприличието. Когато любовьта посети човѣка, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да не я изгуби. Изгуби ли я, той е нарушилъ единъ отъ великитѣ закони на Битието. Всѣко нарушаване на тия закони осакатява човѣшкото съзнание. Съзнанието на човѣка може да се осакати, както майката може да осакати детето въ утробата си, а може и да го пометне. Като ученици на Велика Школа, вие трѣбва да пазите съзнанието си будно, да бѫдете радостни и весели, да не губите разположението на духа си. Казано е въ Писанието: „Богъ ще ви бѫде задна стража“. Това значи: като гледа човѣкъ напредъ, Богъ ще бѫде задъ него, ще го пази. Потъва ли надолу, подъ тежестьта на изпитанията, той знае. че Богъ е надъ него, ще го изтегли нагоре. Питамъ: ако Богъ е задъ насъ, надъ насъ и предъ насъ, да ни предвожда, трѣбва ли да губимъ присѫтствие на духа си и да се обезсърдчаваме? Човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ, съ детска вѣра къмъ окрѫжаващитѣ, да запази своето външно благоприличие и вѫтрешенъ миръ. Благоприличието бива два вида: благоприличие на ума и благоприличие на сърдцето. Първото благоприличие диктува на човѣка да поставя хората на онова ниво, на което той самъ стои: ни по-високо, ни по-низко отъ себе си. Благоприличието на сърдцето диктува на човѣка да обича ближния си като себе си. Срещнете ли единъ човѣкъ, отдайте му нужното мѣсто и съответната цена. Изкуство е човѣкъ да цени нѣщата. Той трѣбва да работи въ това направление. Мѫчно се постигатъ нѣщата, но чрезъ работа и упражнения всичко е постижимо. За великия цигуларь всичко е постижимо, но той е миналъ презъ изпитания, презъ усилия и работа, докато дойде до положението, въ което днесъ се намира. Нѣма мѫчнотия, която той не може да преодолѣе. Ако изучавате живота отъ музикално гледище, ще видите, че той представя велика музикална пиеса. Искашъ ли да живѣешъ правилно, ти трѣбва да свиришъ. Умътъ, сърдцето и волята ти трѣбва да бѫдатъ будни, да съзнаватъ, че сѫ необходими музикални пособия въ великата пиеса. Какво хората мислятъ за цигуларя, не е важно. Той свири първо за Божественото въ себе си, а после за хората. Какво прави овчарьтъ, който по цѣли дни пасе овцетѣ? Той взима кавала си, надува го и ходи следъ овцетѣ. Той свири, радва се на своята пѣсень и вѣрва, че отъ него човѣкъ ще стане. Той не се обезсърдчава, че свири на овцетѣ. Това е човѣкъ, който има благоприличие. Защо се препорѫчва благоприличието? Защото дава стабилность на човѣшкия характеръ. Дръжте тѣлото си винаги изправено. Гръбначниятъ стълбъ трѣбва да бѫде всѣкога въ посока перпендикулярна къмъ центъра на слънцето и центъра на земята. Искате ли да бѫдете здрави, дръжте въ ума си мисъльта за Бога като центъръ на животворното слънце, а мисъльта за ближнитѣ си като условие за вашето растене и развитие. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да се движи между две точки: една подъ краката му и една надъ главата. Остане ли само съ една точка, той ще увисне въ въздуха. Само Богъ може да седи на една точка. Въ заключение казвамъ: Благоприличието е законъ за здравето. Благоприличието е хигиена на живота. Съ благоприличието, като качество на човѣка, всичко може да се преодолѣе: болести. мѫчнотии и страдания. Дойде ли болестьта, човѣкъ първо ще потърси нѣкакъвъ физически начинъ за освобождаване отъ нея. Той ще спре вниманието си върху опорната точка подъ краката си. Не може ли да се освободи по този начинъ, той ще обърне погледа си нагоре, къмъ горната опорна точка — къмъ духовния свѣтъ. Ако при двата случая болестьта не го напуща това показва, че е дошло време да замине отъ този свѣтъ. Какво лошо има въ това, че ще замине отъ единъ свѣтъ въ другъ? Сега, онѣзи отъ васъ, които не сѫ развили благоприличие, трѣбва да работятъ, да го придобиятъ. Които го иматъ, а не сѫ го проявили още, да го проявятъ. Това не се постига лесно. Работете върху него, за да бѫдете всѣкога здрави и устойчиви, да придобиете образъ на истински човѣкъ, — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ въ насъ. * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 16 октомврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  11. От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новото въ живота Размишление за цѣлия день върху изречението: Правиятъ пѫть на душата. Кое е новото въ природата? — Изгрѣването на слънцето. Кое е новото въ човѣшкия животъ? — Събуждането на човѣка. Като се събуди, човѣкъ започва да мисли за ядене. Защо яде човѣкъ? Детето яде, за да порасне. Възрастниятъ яде, за да подържа живота си. Чрезъ храната животътъ влиза въ човѣка и започва да се проявява. Значи, и храненето е ново вь живота. Следъ всѣки изгрѣвъ на слънцето човѣкъ мисли за ядене, т. е. за своето растене. Докога слънцето изгрѣва най-високо за човѣка? — Срѣдно до 21 годишна възрасть. До тази възрасть растенето на човѣка е най-голѣмо. Презъ всичкото време, когато човѣкъ расте, слънцето му дава, но сѫщевременно взима нѣщо отъ него. День следъ день линиитѣ на човѣшкото лице се измѣнятъ, докато най-после се вижда принуденъ да заложи всичко. за да се отплати за това, което е получилъ. Дойде ли до това положение, човѣкъ казва, че старостьта го е налегнала вече. Съвременнитѣ хора се питатъ, какъвъ е смисълъть на живота и си огговарятъ, че човѣкъ е дошълъ на земята да живѣе. Лесно е да се каже това, но изкуство е да знае човѣкъ, какъ да живѣе. Като е дошълъ да живѣе, въ сѫщность живѣе ли, както трѣбва? Като изгрѣва и залѣзва слънцето, за човѣка ли прави това? Като изгрѣва, слънцето дава нѣщо на човѣка, но даромъ ли дава, или на заемъ? Фактътъ, че човѣкъ почернява отъ слънцето, показва, че то взима нѣщо отъ него. Значи, отъ една страна слънцето дава, а отъ друга взима. Българскиятъ чорбаджия казва на дьщеря си: Дъще, не ходи денемъ по слънце, защото ще почернѣешъ, и хубостьта си ще изгубишъ. Разумность се иска отъ човѣка, да знае, кога и по колко време на день да се грѣе на слънце. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да изучава физическия свѣтъ, да знае, какви трѣбва да бѫдать отношенията му къмъ всички живи сѫщества. Какво представя физическиятъ животъ? Животътъ на земята не е нищо друго, освенъ животъ на сцената, на която се даватъ различни пиеси: комедии, драми и трагедии. Вие огивате на театъръ по единъ пѫть на месеца или на седмицата. Какво сте разбрали отъ пиесата, която представятъ? — Нищо особено. Отивате единъ день на театъръ, да гледате пиесата „Хамлетъ“ отъ Шекспира. Съ какво се характеризира Хамлетъ? Хамлетъ разсѫждава върху въпроса „да съмъ, или да не съмъ“. Какво означаватъ тия думи? Да съмъ богатъ, или да не съмъ богатъ? Добре е да бѫде човѣкъ богатъ, но ако не може да носи сиромашията, той никога не може да бѫде богатъ. Богатството се управлява отъ богатитѣ, но се крепи на гърба на сиромаситѣ. Сиромашията пъкъ се дължи на богатитѣ, но сиромаситѣ я управляватъ. Знаете ли, какво значи, да управлявате сиромашията? Всички знаятъ, какво значи, да управляватъ богатството, но като дойде до сиромашията, не знаятъ, какъ да я управляватъ. Богатиятъ, който се е научилъ да управлява, бѣга отъ сиромашията. Той казва: Страшно нѣщо е сиромашията! Сиромашия — гладурия. Наистина, сиромахътъ страда отъ гладъ. — Отъ какво страда богатиятъ? — Отъ пресищане. Като гладува, сиромахътъ става слабъ, тънъкъ, пожълтява; гласътъ му става мекъ, кротичъкъ, като Божа кравица. Богатиятъ надебелява, зачервява се, едва се движи. Богатия наричатъ свѣтски човѣкъ, а сиромаха — духовенъ. И двамата разрешаватъ единъ важенъ въпросъ. Богатиятъ разрешава въпроса за богатството. Всѣки день той изчислява, съ колко единици се е увеличилъ капиталътъ му. Единицата е мѣрка, която опредѣля силата на човѣка. Колкото да е малко, растенето е процесъ, чрезъ който природата измѣрва, колко капиталъ е вложила въ човѣка, и съ колко единици се увеличава този капиталъ. Който може да работи правилно съ този капиталъ, и растенето му ще върви добре. Който не може да се справя съ него, и растенето му спира. Стреми ли се човѣкъ къмъ голѣми работи, къмъ бързо нарастване на капитала му, той влиза въ механическитѣ процеси. Животъ, въ който процеситѣ ставатъ механически, е животъ на актьора, който всѣка вечерь играе различни роли: царь, ученъ, простъ, богатъ или беденъ и т. н. Това сѫ все чужди роли, въ които той не влага свое съдържание. Външно актьорътъ е като всички хора, но кѫде е истинскиятъ човѣкъ? Истинскиятъ човѣкъ се крие въ очитѣ. Казвате, че по очитѣ познавате човѣка. Наистина, очитѣ никога не лъжатъ. Когато гледате нѣкоя кѫща, по голѣмината и направата на прозорцитѣ сѫдите за хората, които живѣятъ въ нея. Ако измѣрвате голѣмината на прозорцитѣ, все ще намѣрите разлика между единия и другия. Невъзможно е всичкитѣ прозорци да бѫдатъ еднакво голѣми. Ако не повече, поне по единъ милиметъръ ще има разлика между тѣхъ. За човѣка единъ милиметъръ разлика не е много, но за природата единъ милиметъръ е голѣма величина. Тя си служи даже съ мѣрка, равна на една хилядна отъ милиметъра. Следователно, както по прозорцитѣ на кѫщата сѫдите за хората, които живѣятъ въ нея, така и по очитѣ сѫдите за човѣка. И очитѣ на човѣка не сѫ еднакво голѣми. Ако лѣвото око е по-голѣмо, това показва, че чувствата въ човѣка взиматъ надмощие. Ако умътъ му не е силно развитъ, човѣкъ мѫчно се справя съ изобилието на своитѣ чувства. Той нѣма достатъчно храна за своитѣ чувства и желания, вследствие на което тѣ сѫ осѫдени на смърть. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да расте, т. е. всѣки день да прибавя по нѣщо ново къмъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Престане ли да расте, човѣкъ започва да остарява, вследствие на което линията на изгрѣващото слънце не се удължава. но постепенно се съкращава. Въ залѣза на слънцето човѣкъ се лишава отъ онази възвишена мисъль и отъ благата, която тя носи съ себе си. Остаряването не е нищо друго, освенъ лишаване на човѣка отъ благоприятнитѣ условия, които изгрѣващото слънце носи. Стариятъ човѣкъ иска да направи нѣщо, да реализира нѣкое свое желание, но вижда, че условия нѣма. Колкото повече остарява, толкова повече се приближава къмъ смъртьта. Какво представя смъртьта? Какъвъ е нейниятъ вѫтрешенъ смисълъ? Загуби ли носи, или печалби? Загуби. Първото нѣщо, което човѣкъ губи съ смъртьта, е животътъ. Съ тази загуба той се лишава отъ благоприятни условия за растене и развиване. Мнозина мислятъ, че като умратъ, ще се освободятъ. Отъ какво ще се освободятъ? Отъ дълговетѣ си къмъ слънцето. Значи, тѣ бѣгатъ отъ слънцето. Докато живѣе, човѣкъ се радва на слънцето, работи, печели, но сѫщевременчо плаща дълговетѣ си. Изгуби ли този животъ, той се лишава отъ условията, които слънцето му дава. При това положение човѣкъ изпада въ голѣми разочарования. За да не се разочарова, човѣкъ трѣбва да живѣе идейно, да гледа на живота като нѣщо цѣло, нераздѣлно. За идейния човѣкъ е все едно, кѫде ще живѣе. Дали е на земята, или на небето, той все живѣе, но при различни условия. И въ богатството, и въ сиромашията той вижда условия за животъ, за работа и за развитие. Идейниятъ човѣкъ носи въ себе си Духа. Кѫдето отиде, той се чувствува пъленъ съ радость и готовъ за работа. Неидейниятъ човѣкъ очаква Духа да дойде отвънъ, да го импулсира, да му даде потикъ за работа. Днесъ вие носите въ себе си свещената идея да служите на Бога. Обаче, ако не живѣете идейно, тази идея ще остане наразбрана. Нѣкой казва: Едно време много се въодушевявахъ, но сега вече отъ нищо не се въодушевявамъ. Защо? Защото остарѣхъ. Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевението си, той не е идеенъ човѣкъ. Истински идеенъ човѣкъ е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява. Идейниятъ човѣкъ никога не остарява, той винаги е младъ. Който разбира сѫщината на живота, той гледа съзнателно и на изгрѣването, и на залѣзването на слънцето. Като изгрѣе слънцето, той знае, че то носи безброй блага за живота. Ама щѣлъ да почернѣе отъ слънцето — той не се смущава отъ това. За него слънцето представя сборъ отъ милиарди разумни сѫщества, които идатъ на експедиция на земята. Всѣко разумно сѫщество оставя своя подписъ върху лицето на хората, да знаятъ, кой ги е посрещналъ. Тѣзи подписи, именно, хората наричатъ почерняване. Ние пъкъ казваме, че здравъ човѣкъ е онзи, който почернява. Слънцето извлича отъ него нечистотиитѣ и го лѣкува. Който не почернява, той не може да се лѣкува отъ слънцето. Въ това отношение слънцето носи голѣми блага за човѣка. То събужда въ него желание за животъ, за работа, за печалби. Вечерь, когато слънцето залѣзва, човѣкъ трѣбва да се проникне отъ идеята да плаща за онова, което е получилъ. Денемъ той придобива, вечерь дава. Човѣкъ трѣбва да реформира своитѣ разбирания за печалби и загуби, за животъ и смърть, да не се плаши отъ тѣхъ. И тъй, смъртьта не е нищо друго, освенъ заминаване на човѣка за другъ свѣтъ, да учи това, което на времето си не е могълъ да научи. Много пѫти човѣкъ е отивалъ въ онзи свѣтъ, но не е научилъ всичко, каквото трѣбва. И на земята е живѣлъ много пѫти, но и тукъ не е научилъ всичко. Ето защо, той постоянно ще заминава за другия свѣтъ и отново ще се връща, докато придобие положително знание за живота. Когато бащата заминава за другия свѣтъ, синоветѣ и дъщеритѣ му ще го изпратятъ и ще очакватъ отъ него писма. Той трѣбва да имъ пише поне веднъжъ въ годината. — Кой пренася тия писма? — Специални пощаджии. Много отъ тия писма и до днесъ още седатъ въ пощенскитѣ кутии, защото адресътъ имъ не е точенъ. Който пише, той трѣбва да знае точния адресъ на онзи, на когото праща писмо. Колкото повече и по-положителни знания придобива човѣкъ отъ живота си на земята и въ онзи свѣтъ, толкова по-голѣми сѫ условията за неговото растене. Следователно, като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да расте. Не може ли да расте, той се разочарова, става недоволенъ отъ живота. Недоволниятъ гледа отрицателно на всичко. Той не вижда доброто, но вижда само злото въ свѣта. Наистина, има зло въ свѣта, но не е достатъчно само да се вижда. Човѣкъ трѣбва да знае, кѫде се криятъ коренитѣ на злото и да го избѣгва. Една отъ причинитѣ на злото се крие въ желанието на човѣка да владѣе чуждото благо. Законътъ на злото се изразява чрезъ стиха: „Раздѣляй и владѣй!“ Може ли смъртниятъ да владѣе единъ човѣкъ? Ще каже нѣкой, че иска хората да го слушатъ. Щомъ е смъртенъ, хората не могатъ да му се подчиняватъ, нито да го слушатъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, да изпълнява това, което Богъ изисква отъ него. Щомъ изпълнява волята Божия, всички ще го слушатъ и ще му се подчиняватъ. Само онзи може да изправя хората, който себе си е изправилъ. Какъ ще проповѣдвате на хората, ако вие сами не сте убедени въ това, което проповѣдвате? Въ който день човѣкъ пожелае благото на брата си за себе си, той е внесълъ злото въ своя животъ. Въ който день реши да пожертвува своето благо за ближнитѣ си, той е внесълъ доброто въ живота си. Искате ли да дадете пѫть на доброто въ себе си, то, като пожелавате известно благо за себе си, пожелавайте сѫщото благо и за своя ближенъ. Нека вашето благо бѫде благо и на вашия ближенъ. Дадете ли първо мѣсто на доброто въ живота си, вие ще се вглеждате въ положението на ближнитѣ си, ще взимате участие въ тѣхнитѣ радости и скърби. — Ама защо страда човѣкъ? — За изкупление на своитѣ минали грѣхове. — Защо се радва човѣкъ? — За добринитѣ, които е правилъ въ миналото. Не е достатъчно само това да знае човѣкъ, но сѫщевременно той трѣбва да знае, кѫде и по какъвъ начинъ е грѣшилъ. Сѫщевременно той трѣбва да знае и добринитѣ, които е правилъ. Човѣкъ трѣбва да гледа съ отворени очи, както на добродетелитѣ си, така и на своитѣ погрѣшки. Човѣкъ трѣбва да бѫде безпристрастенъ къмъ себе си. Направи ли нѣкаква погрѣшка, той трѣбва да я признае и да е готовъ да я изправи. Не признае ли погрѣшката си, той ще бѫде поставенъ на изпитъ, и втори пѫть да направи сѫщата погрѣшка, за да я признае. Лесно е да се отрече човѣкъ отъ погрѣшкитѣ си, но мѫчно е да се освободи отъ тѣхнитѣ последствия. Лесно е да каже човѣкъ, че не пуши, или че нѣма да пуши, но когато се опита да се откаже отъ тютюна, той вижда, колко мѫчно може да направи гова. Отъ дълго пушене, той е развилъ въ себе си една слабость, която мѫчно може да преодолѣе. Като работи върху себе си, човѣкъ постепенно се усилва и става господарь на своитѣ слабости. Следователно, силенъ човѣкъ е онзи, който не прави това, което желае, а прави това, което не желае. Обаче, и въ едното, и въ другото има две страни: положителна и отрицателна. Въ този смисълъ, човѣкъ трѣбва да различава желанията си и да знае, кое трѣбва да прави и кое да не прави. Като желае или не желае нѣщо, човѣкъ положително трѣбва да знае къмъ коя категория се отнася неговото желание или нежелание. Какви ще бѫдатъ резултатитѣ отъ нежеланията и желанията на човѣка, това всѣкога трѣбва да се има предъ видъ. Не взима ли въ внимание резултатитѣ на своята работа, човѣкъ постоянно се намира предъ изненади и противоречия. За да не се изненадва, между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка трѣбва да има пълна хармония. Затова е казано, че истински човѣкъ е онзи, на когото мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ сѫ въ пълна хармония. Наруши ли се тази хармония, човѣкъ се намира въ преходно съсгояние, изгубва онова вѫтрешно равновесие, което го характеризира като човѣкъ. Следователно, истински човѣкъ е този, който е поставилъ ума, сърдцето и волята си на своята висота. Измѣни ли мѣстото на едно отъ тѣхъ, той губи вече образа на човѣкъ, огрубява, ожесточава се и се проявява вь нѣкои отношения като животно. Запази ли своето вѫтрешно равновесие, човѣкъ остава винаги младъ. Когато нѣкой се оплаква, че е започналъ да остарява, това показва, че е изгубилъ своето вѫтрешно равновесие, измѣнилъ е отношенията си къмъ Първата Причина. Каже ли нѣкой, че въ младини е билъ добъръ, чистосърдеченъ, а въ старини се е измѣнилъ, той не говори истината. Какъвто е билъ на младини, такъвъ е и на старини. Въ всѣки човѣкъ има нѣщо добро, красиво, но благодарение на неговия неустойчивъ характеръ доброто и красивото се е засѣнчило отъ преходни, отъ странични нѣща въ живота. За да запазите доброто, което е вложено вь васъ, трѣбва да бѫдете будни къмъ всички свои прояви. Направите ли нѣкаква погрѣшка, веднага я изправете. Гледайте да не прекарате нощьта съ погрѣшката си. Изправете погрѣшката си, преди да е залѣзло слънцето. И тъй, знайте, че при всѣко изгрѣване на слънцето, ви предстои растене въ три посоки едновременно: умствено, сърдечно и волево. Всѣки день умътъ трѣбва да се просвѣщава, да придобивате повече свѣтлина; сърдцето трѣбва да се разширява, а волята — да се усилва, да ставате смѣли и решителни въ доброто. Деньтъ е завърщенъ добре, когато въ ума, въ сърдцето и въ волята на човѣка се прибави по нѣщо ново. Това означава правилно растене. При това положение човѣкъ трѣбва да благодари за изгрѣването и залѣзването на слънцето. Не благодари ли, не признава ли благата, които слънцето му носи, на лицето на човѣка се поставя белегъ, който показва. че старостьта е турила първия отпечатъкъ върху него. Ако това не е вѣрно, какъ ще си обясните явяването на бръчки по човѣшкото лице, които говорятъ за вѫтрешенъ безпорядъкъ въ човѣка? Има бръчки по лицето на човѣка, които показватъ неговата доброта, разумность привързаность, но тѣ се отлпчаватъ отъ тия които показватъ вѫтрешния безпорядъкъ на човѣка. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ новото въ живота. Въ какво се заключава новото? — Въ посрѣщане и изпращане на слънцето. Като го посрѣща, човѣкъ приема благата, които носи то въ себе си. Като го изпраща, той благодари за полученитѣ отъ него блага и се прибира дома си да ги обработва, да си почине и да стане на другия день бодъръ и разположенъ пакъ да посрещне слънцето и да получи нови блага. Като направи равносмѣтка на полученото и обработеното въ себе си, човѣкъ се проявява правилно. Той се съзнава като слуга, помощникъ на слабитѣ. Разбере ли своето предназначение въ живота, човѣкъ е приелъ правилно благата, които Богъ му е далъ, и може вече правилно да расте и да се развива. Само смирениятъ дохожда до това съзнание. Да се смири човѣкъ. това значи да разбере своето предназначение като слуга въ живота, да бѫде готовъ всѣки моментъ да изправя погрѣшкитѣ си. Като ги изправи, да имъ тури кръстъ, да ги остави въ свѣта на забравата. Смирениятъ човѣкъ върви къмъ вѣчно подмладяване, а не къмъ старость. Линиитѣ на неговото лице сѫ осмислени. Той всѣки день ликвидира съ старото съ линиитѣ на безпорядъчния животъ. Той всѣки моментъ провѣрява състоянието на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля. Забележи ли нѣкѫде най-малката дисхармония, веднага я изправя. Иска ли постоянно да расте, човѣкъ трѣбва да спазва правилата на новия жнвотъ. Не ги ли спазва, още на 21 година растенето му ще спре. День следъ день старостьта ще хвърля своя отпечатъкъ върху лицето му, докато най-после го предаде въ рѫцетѣ на смъртьта. Понеже не могатъ да се справятъ съ смъртьта, старитѣ казватъ: Нашата работа е свършена вече, но поне децата да сѫ живи и здрави. Така не се разсѫждава. Всѣки баща, всѣки старъ човѣкъ трѣбва да каже: Азъ трѣбва да бѫда живъ, за да бѫдатъ живи и децата ми. Щомъ азъ живѣя, и тѣ ще живѣятъ. Ако азъ умра, и тѣ ще умратъ. Нѣкой казва: Нека да има богати хора, че да даватъ. Не, всѣки трѣбва да живѣе, да бѫде богатъ, че той да дава. Той пръвъ трѣбва да направи този опитъ, да покаже, какъ се дава, за да знае, какъ да иска. Като е дошълъ на земята, човѣкъ ще бѫде или богатъ, или беденъ. Това сѫ две крайности, отъ които ще се учи. Божественото въ живота примирява тия крайни положения. Като изхожда отъ гледището на великитѣ закони, човѣкъ знае, че ако използува добре условията на сиромашията, въ бѫдеще ще стане богатъ. Ако не използува разумно условията на богатството, човѣкъ въ скоро време ще стане сиромахъ. Въ каквото положение да се намѣрите, вие трѣбва да учите, да придобивате знания и опитности, които да отнесете съ себе си. Само така ще изградите вашето духовно тѣло, съ което можете да живѣете въ духовния свѣтъ. Радвайте се на това. което сте изработили и което можете всѣкога да носите съ себе си. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ въ насъ. * 7. Лекция отъ Учителя, държана на 9 октомврий. 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  12. От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Динамическа сила на мисъльта Размишление. Какво може да направи човѣкъ, ако живѣе въ влажна кѫща, и кибритътъ му постоянно овлажнява? На такъвъ кибритъ не може да се разчита. Колкото пѫти се драсне на кутията, все не се запалва. Този въпросъ лесно се решава теоретически, но какъ ще се реши на практика? Теоретикътъ ще каже, че къмъ смѣсьта, отъ която правятъ кибрита, трѣбва да прибавятъ такова вещество, което никога да не овлажнява, или пъкъ кибритътъ да се направи отъ такова вещество, което да не овлажнява. Често вие слушате да се говори за различни идеи, но много отъ тия идеи не могатъ да се реализиратъ, защото сѫ направени отъ такава материя, която овлажнява. Както влажниятъ кибритъ не ползува човѣка, така и влажнитѣ идеи не допринасятъ никаква полза. Какво ще прави човѣкъ въ студена стая съ влаженъ кибритъ? Той има дърва, вѫглища, но кибритъ нѣма. За да се стопли, той трѣбва да произведе топлина по изкуственъ начинъ. Той ще се движи изъ стаята, ще търка рѫцетѣ си една въ друга, докато произведе малко топлина. Така той ще се спаси отъ студа. И тъй, както отдѣлниятъ човѣкъ търси начинъ да се спаси отъ студъ, отъ гладъ, така и цѣлото човѣчество днесъ решава ония въпроси, които го затрудняватъ. Защо днесъ, именно, ги решава? Защото тѣ го измѫчватъ, тѣ му създаватъ редъ препятствия. Докато е здравъ, човѣкъ не мисли за здравето си, не мисли за Бога, за другия свѣтъ. Щомъ се разболѣе, той започва да мисли, какъ да възстанови здравето си. Той мисли вече за Бога, за другия свѣтъ. Оздравѣе ли, пакъ не се интересува отъ тия нѣща. Болестьта, страданието сѫ методи, чрезъ които природата си служи, когато иска да застави човѣка да мисли. Минатъ ли страданията и болеститѣ, човѣкъ не мисли вече, не се интересува отъ никакви идеи. Това показва, че нѣкои идеи идатъ съ време и съ промѣна на условията. Тѣ се налагатъ на човѣка по необходимость. Значи, има вѣра на здравия, има вѣра и на болния; има любовь на здравия, има любовь и на болния. Любовьта на здравия е постоянна, а на болния — промѣнчива. Докато е въ болницата, болниятъ казва на лѣкаря, на прислужницитѣ: Обичамъ ви, никога нѣма да ви забравя. Щомъ оздравѣе, той ги забравя. Любовьта на болния е любовь при условия. Като е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно минава и презъ добри, и презъ лоши условия, за да придобие нѣщо. Човѣкъ се учи при всички условия на живота. Въ него сѫществува естественъ интересъ къмъ невидимия свѣтъ, къмъ духове. Всѣки иска да види нѣкакъвъ духъ, да придобие известна представа за духовния свѣтъ. Външно духътъ прилича на въплътения човѣкъ, но той значително се отличава отъ човѣка. Духътъ минава презъ различни огньове, топи се, втвърдява се и въ края на краищата излиза неповреденъ. Влѣзе ли човѣкъ въ огъня, изгаря и не може отново да оживѣе. Много духове има, но единъ е Духътъ, който прониква цѣлата вселена. За Него нѣма скрито-покрито. Духоветѣ пъкъ се дѣлятъ на степени, по интелигентность, по разумность. Високо напредналитѣ духове носятъ на челата си по единъ свѣтълъ триѫгълникъ, който показва, че тѣ сѫ господари на природнитѣ сили. Обикновенитѣ духове, както и обикновенитѣ хора на земята, като не могатъ да бѫдатъ господари на природнитѣ сили, изучаватъ свойствата на триѫгълницитѣ, зависимостьта между ѫглитѣ и странитѣ имъ и т. н. Запримѣръ, тѣ казватъ, че сборътъ отъ вѫтрешнитѣ ѫгли на триѫгълника е равенъ на два прави, на 180°, или на половинъ крѫгъ. Значи, триѫгълникътъ представя половината човѣчество. Триѫгълникътъ не може да се постави за основа на физическия свѣтъ. Много красиви нѣща могатъ да се направятъ съ триѫгълника, но и много престѫпления. Запримѣръ, съ трижгълникъ, изработенъ като копие, хората убиватъ. Като ученици, вие трѣбва да изучаваге геометрията като езикъ, съ който природата си служи. Запримѣръ, чрезъ различнитѣ геометрически символи вие можете да напишете цѣло писмо, цѣла теза или лекция. Който разбира този езикъ и го преведе, той ще изкара цѣла лекция. Въ този смисълъ, всѣко семе представя съкратенъ езикъ, символъ, чрезъ който природата говори на хората. Достатъчно е да посадите едно семе въ земята, да видите, колко красиво говори. Отъ него изниква стъбълце, листа, клончета. Следъ време то започва да цъвти, да вързва плодъ, който узрѣва и се предлага въ жертва на по-високостоящитѣ отъ него. Като наблюдава този последователенъ процесъ, човѣкъ се чуди, какъ е станало всичко това. Кѫде е било скрито цѣлото растение или дърво? Въ семката. На сѫщото основание, казваме, че всѣка мисъль съдържа въ себе си редъ сили, които подигатъ или понижаватъ човѣка. Като знае това, човѣкъ не трѣбва да бѫде безразличенъ къмъ силитѣ, както и къмъ потицитѣ, които мислитѣ криятъ въ себе си. Сѫщиятъ законъ се отнася и до думитѣ, съ които човѣкъ си служи. Всѣка дума съдържа въ себе си зародиши, сили, които подигатъ или понижаватъ човѣка. Любовьта, запримѣръ, крие въ себе си възходещи и низходещи сили. Отъ изговарянето на думата зависи, кои сили ще се проявятъ. Любовьта е мощна сила, която лѣкува всички болести. Произнасяте ли думата любовь правилно, вие можете да се лѣкувате. Запримѣръ, ако страдате отъ ревматизъмъ въ краката си, кажете дълбоко въ себе си, съ вѣра и упование въ Великото: Богъ е Любовь и въ любовьта болести не сѫществуватъ. Кажете ли тия думи два-три пѫти, болката ви ще изчезне, и вие ще се изправите на краката си здравъ, както нѣкога сте били. Кажете ли думитѣ „Богъ е Любовь“, веднага станете отъ леглото си. Не чакайте да дойде нѣкой отънъ да ви помогне. Очаквате ли външна помощь, вие разрешавате нѣщата механически. Не може ли да произнесе тия думи съ вѣра, човѣкъ остава въ леглото си и чака външни благоприятни условия. Като не дохождатъ тия условия, той казва: Такава е волята Божия. Той изкуствено се утешава. Не е такава волята Божия. Природата е опредѣлила на нѣкой човѣкъ да легне на леглото си най-много петьдесеть минути, а той лежи цѣла година. Той самъ се е осѫдилъ на страдания. — Защо? — Защото не се е интересувалъ отъ себе си, не е погледналъ сериозно къмъ задачитѣ, които му сѫ дадени. Съвременнитѣ хора се намиратъ предъ много задачи, които трѣбва правилно да решатъ. Болеститѣ, страданията, противоречията, на които човѣкъ се натъква, не сѫ нищо друго, освенъ задачи, които трѣбва да реши. Една задача е правилно решена, само ако може да се приложи въ живота. Не е ли приложима, тя не е правилно решена. И молитвата е една отъ задачитѣ на човѣка. Обаче, каква молитва е тази, която не получава отговоръ? Едно отъ дветѣ трѣбва да се предполага: или човѣкъ не си е послужилъ съ езика на Бога, или молитвата му не е приета. — Богъ не знае ли, че страдамъ? — Богъ знае, но ти трѣбва да намѣришъ причината на болестьта си и самъ да я премахнешъ. Отъ Бога можешъ да искашъ свѣтлина, да виждашъ причинитѣ и последствиятд на нѣщата, самъ да се изправяшъ. Но да искашъ Богъ да дойде при тебе и да махне болестьта ти моментално, това не е въ естествения редъ на нѣщата. Учительтъ свѣти на ученика да вижда ясно, а ученикътъ самъ учи. Живѣе ли съобразно великитѣ Божии закони, човѣкъ моментално постига нѣщата. Ако е гладувалъ четири-петь деня, достатъчно е само да помисли за Бога, и хлѣбътъ моментално ще дойде. Ако е боледувалъ година-две, достатъчно е да помисли за Бога, и болестьта ще го напусне. Нѣкой има деца, иска да ги изучи добре, да ги изпрати въ странство. Свърже ли се съ Бога, ще дойдатъ от нѣкѫде добри, благодетелни хора, които ще поематъ върху себе си образованието на децата му. Ще кажете, че това сѫ приказки отъ „Хиляда и една нощь“. Не, това сѫ математически вѣроятности. Тия нѣща сѫ невѣроятни за съвременнитѣ хора, понеже тѣ разрешаватъ въпроситѣ съ бързината на биволска кола. Отъ човѣка зависи решаването на задачитѣ му. Запримѣръ, ако се движи съ бързината на биволска кола, той ще разреши задачитѣ и въпроситѣ си въ продължение на 250 милиона години; ако пѫтува съ тренъ, той ще ги разреши за 250 години; ако пѫтува съ бързината на свѣтлината, той ще ги разреши за осемь минути. За осемь минути ще отиде на слънцето, за осемь минути ще се върне и нѣколко минути ще прекара тамъ. Като се върне отъ слънцето, той ще има такива познания, каквито по-рано не е ималъ, каквито и най-ученитѣ философи на земята нѣматъ. Докато не сте ходили па слънцето и не сте се върнали, много още има да учите. Когато реши една задача правилно, или когато разбере единъ законъ, човѣкъ се намира предъ голѣмо богатство — предъ динамическитѣ сили, които се криятъ въ този законъ. Щомъ разреши една идея въ нейната пълнота, тя веднага се реализира. Не разреши ли идеята правилно, тя не може да се реализира. Тази е причината, поради която нѣкога се молите за единъ боленъ, и той оздравява. Нѣкога се молите и не оздравява. — Защо? — Има нѣщо, което препятствува на молитвата. Най-малкото съмнение е въ състояние да попрѣчи на молитвата да стигне до опредѣленото мѣсто. Иска ли да постигне нѣщо, човѣкъ трѣбва да има абсолютна вѣра. Най-малкото колебание се явява като препятствие въ успѣха на човѣка. Природата е отзивчива къмъ всѣка молитва, когато е отправена съ пълна вѣра къмъ Великото. Вѣрата е елементъ, който подържа горението. Безъ вѣра тѣлата не горятъ. За да се запалятъ, дървата трѣбва да бѫдатъ или много сухи, или да си послужите съ нѣкаква запалка. Често хората нѣматъ сухи дърва, нѣматъ и запалка, а въпрѣки това очакватъ огъньтъ да гори. Не, безъ вѣра животътъ не може да се подържа. Престане ли горението, и животътъ изгасва. Нѣкой се оплаква, че гори; другъ казва, че изгорѣлъ. Първиятъ гори отъ желания; вториятъ изгорѣлъ вече отъ желания. Човѣкъ трѣбва да гори безъ да изгаря. Самъ за себе си човѣкъ е свѣщь, която постоянно гори. Когато горението е правилно, пламъкътъ е свѣтълъ, безь димъ. Правилното горение се опредѣля отъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ свѣти, разбираме, че той живѣе съ красиви и възвишени мисли и чувства. Съвременнитѣ религиозни очакватъ да дойде възкресението по механически начинъ. Тѣ мислятъ, че ангелъ Господенъ ще слѣзе отъ небето, ще затрѫби надъ гробоветѣ на умрѣлитѣ, и тѣ веднага ще оживѣятъ и възкръснатъ. Това не е възкресение. Да възкръсне човѣкъ, това подразбира да се освободи отъ всички заблуждения, отъ всички противоречия и недѫзи. Дали е музикантъ, художникъ, поетъ или ученъ, свободниятъ човѣкъ работи, живѣе, проявява се за Бога, а не за хората. Когато такъвъ музикантъ излѣзе да свири на сцената, той забравя публиката, забравя себе си даже и свири за Великото въ живота. Когато хората започнатъ да му рѫкоплѣскатъ, той не чака да свършатъ, но взима цигулката си и напуща залата. Който иска да изказва своя възторгъ, той трѣбва да тръгне подиръ него и да му рѫкоплѣска. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно върху себе си, да придобие такива дарби и способности, които да занесе съ себе си на онзи свѣтъ. — Какво да правимъ съ страданията? — Отъ страданията, както и отъ радоститѣ, ще се учите. Всѣко нѣщо, което се случва въ живота на човѣка, е предметно учение. За да се домогне до реалностьта на нѣщата, до дълбокото разбиране на живота, човѣкъ неизбѣжно минава презъ радости и страдания. Разумниятъ лесно се справя съ скърбитѣ и страданията. Неразумниятъ, обаче, вмѣсто да се справи съ страданията, той повече се обърква и затруднява живота си. Какво знание е това, което нищо не допринася на човѣка? Като живѣе, човѣкъ всѣки день трѣбва да прибавя по нѣщо ново къмъ своето знание, къмъ своитѣ добродетели и дарби. Печалбата не подразбира групане на капитали, но прилагане на капиталитѣ въ обръщение. Каквото печели въ физическо, въ сърдечно отношение, човѣкъ трѣбва да го вложи въ работа. Не го ли приложи, той ще създаде въ организъма си известенъ застой. Съ това се обяснява и физическата пълнота на човѣка. Тѣлото на човѣка трѣбва да бѫде добре организирано, да нѣма никакви излишъци. Мускули трѣбва да има човѣкъ, а не мазнини. Мускулитѣ предаватъ пластичность на тѣлото. Тѣлото на ангелитѣ се отличава съ голѣма пластичность и красота. Видите ли единъ ангелъ, никога нѣма да го забравите. Всѣка негова дума се запечатва въ съзнанието ви за вѣкове. Каже ли ви, че отъ васъ човѣкъ ще стане, наистина човѣкъ ще станете. За тѣзи негови думи вие сте готови да понесете всѣкакви страдания, мѫчнотии и гонения. Чрезъ думитѣ, които ангелътъ ви е казалъ, радостьта ви е посетила. Всѣка дума, която излиза отъ устата на праведнитѣ, на светиитѣ, на добритѣ хора, крие въ себе си велика сила. Казва Христосъ: „Истината ще ви направи свободни“. За тази свобода, именно, човѣкъ се стреми къмъ истината. Вѣрни и силни сѫ думитѣ на Христа. Следователно, каже ли ви нѣкое възвишено сѫщество, че отъ васъ човѣкъ ще излѣзе, не се съмнявайте, не питайте, кога ще стане това, нито отлагайте нѣщата за далечното бѫдеще. Кажи въ себе си: Ще работя съ любовь, за да стана човѣкъ. — Кога? — Не мислете, кога ще реализирате желанието си. Още днесъ можете да станете човѣкъ. Това значи: още днесъ съмъ човѣкъ. Въ мене сѫ вложени редъ дарби и способности. Освенъ това, дадени ми сѫ и условия да развия вложеното. Сега не ми остава нищо друго, освенъ да работя, да раста и да се развивамъ. Ако противодействувате на тия условия, чрезъ съмнение, колебание, леность, вие сами се осакатявате. Не допущайте никакво съмнение въ душата си. Мнозина се запитватъ: Може ли човѣкъ да живѣе безъ съмнения? Питамъ:Трѣбва ли да се съмнявате, ако пѫтувате съ модеренъ, здравъ параходъ, направенъ по вспчки правила на техниката? Ама параходътъ се клатушкалъ. Колкото да се клатушка, капка вода нѣма да влѣзе въ парахода. Вълнитѣ ще удрятъ въ него, ще го люлѣятъ на една и на друга страна, но той ще цепи водитѣ и сигурно ще върви напредъ. — Не може ли безъ клатушкане? — И безъ клатушкане може. Ще дойде день, когато техниката ще постигне това, което днесъ й липсва, и параходътъ ще се движи съ бързината на вълнитѣ. Щомъ бързината на парахода се изравни съ бързината на вълнитѣ, всѣкакво клатушкане ще изчезне. Оттукъ правимъ следния изводъ: колкото по-бавно се движи човѣкъ, толкова повече страда. — На какво се дължи бавното движение на човѣка? — На неговата слаба вѣра, надежда и любовь. Колкото повече вѣрата, надеждата и любовьта му се усилватъ, толкова повече се усилва и бързината на неговото движение. Дали движението на човѣка е силно или слабо, се познава по това, какъ той се справя съ болеститѣ си. Може ли нѣкой чрезъ мисъльта и волята си да изпѫди болестьта си навънъ, казваме, че този човѣкъ е силенъ, всички движения въ него ставатъ бързо. Болеститѣ се дължатъ на натрупване на чужди вещества въ човѣшкия организъмъ. Обаче, чрезъ мисъльта и чрезъ волята си той може да изхвърли тия вещества вънъ отъ тѣлото си и да оздравѣе. Не може ли той самъ да направи това, нека потърси съдействието на нѣколко свои приятели. Христосъ казва: „Дето сѫ двама или трима събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ“. Велико и мощно нѣщо е човѣшката мисъль! Колкото по-възвишена е мисъльта на човѣка, толкова по-голѣми възможности крие въ себе си. Мисъльта е Божествениятъ свѣтъ въ човѣка. Въ Божествения свѣтъ нѣщата ставатъ моментално. Това означаватъ думитѣ: за Божественото всичко е възможно. Следователно, прилагайте мисъльта си, за да постигнете своитѣ желания. Какво ще правите съ страданията? Този въпросъ е лесно разрешимъ. Страданията не сѫ пищо друго, освенъ раница на гърба на човѣка. Щомъ сте въ Божествената кола, никаква раница нѣма да ви измѫчва. Ще се качите на колата, ще свалите раницата отъ гърба си и ще я турите настрана. Какво правятъ сегашнитѣ хора? Тѣ сѫ се качили на Божествената кола, седатъ съ раницата на гърба си и страдатъ. Нѣма защо да страдатъ. Като свалятъ раницата си, страданията имъ ще изчезнатъ. Сиромашията, болеститѣ, невежеството, безвѣрието, представятъ раница на гърба на човѣка. Тѣзи раници трѣбва да се снематъ отъ гърба му, т. е. задачитѣ трѣбва да се решатъ. Всѣки самъ трѣбва да свали раницата отъ гърба си, да не чака на външна помощь. Спасението на човѣка нѣма да дойде отвънъ. Трѣбва ли, като ставате сутринь отъ сънь, да очаквате на нѣкого да измие лицето ви? Новата култура или Христовото ученне позволява да ви направять малка услуга — вода да ви донесатъ. Що се отнася до миенето, това всѣки самъ трѣбва да направи. Още по-добре е човѣкъ самъ да си донесе вода, и самъ да се измие. Често религиознитѣ хора се спиратъ върху въпроса, кой е повече напредналъ и кой — по-малко. Казватъ за нѣкоя сестра или за нѣкой братъ, че сѫ напреднали, т. е. духовно издигнати. Сѫщевременно тѣ страдатъ отъ ревмагизъмъ, или отъ друга нѣкаква болесть. Споредъ мене, онзи, който наистина е напредналъ въ духовно отношение, той не боледува. Каква духовность е тази, когато нѣкоя напреднала сестра има ревматизъмъ въ двата крака, а ненапредналата само въ единия? Не е лошо да боледува човѣкъ, но трѣбва да се знае, кой именно, боледува. Като се разболѣе, човѣкъ има условия да работи върху себе си, да се изправя. Който има силна вѣра, той лесно се справя съ мѫчнотиитѣ, съ болеститѣ си и страданията. Той знае, кои нѣща сѫ негови и кои — наследствени. Дали нѣщата сѫ чужди или свои, човѣкъ трѣбва усилено да работи, да гледа на всичко като на задачи, коитой той самъ трѣбва да реши. Щомъ се намѣри въ известно затруднение, човѣкъ казва: Азь не мога да реша този въпросъ, но ученитѣ, великитѣ хора ще го разрешатъ. Ученитѣ хора ще разрешатъ своитѣ задачи, но и ти ще разрешишъ своитѣ. Богатиятъ си служи съ автомобили, съ радио и съ телефонъ, по-лесно свършва работата си. Но и ти, сиромахътъ, трѣбва да направишъ всички усилия, да придобиешъ телефонъ, радио. Има задачи въ живота на човѣка, които трѣбва да се постигнатъ още сега. Човѣкъ не трѣбва да гледа лековѣрно на нѣщата, да отлага реализирането имъ за далечното бѫдеще. Вѣрвайте, че още днесъ можете да постигнете своитѣ идеали: да станете учени, силни, здрави, свободни хора. Изгубите ли днешнитѣ условия. мѫчно можете да се върнете къмъ тѣхъ. Чуете ли Божия гласъ, тръгнете следъ Него още днесъ. Отложите ли изпълнението на това, което Той ви казва, вие едновременно изгубвате и добритѣ условия. Като ученици, вие трѣбва всѣки моментъ да използувате динамическата сила на вашата мисъль, чрезь нея да влѣзете въ връзка съ силитѣ на природата. Тя е готова да дава на разумнитѣ изобилно, за да могатъ да работятъ. — Дали и Богъ е съгласенъ съ това? — Що се отнася до успѣха, до доброто, до напредъка на човѣка, Богъ всѣкога дава съгласието си. Не само днесъ, но отъ началото още Богъ е пожелалъ доброто и напредъка на човѣка и въ всички случаи му съдействува. Богъ не съизволява въ страданията и нещастията на хората. Страдатъ ли, нещастни ли сѫ, тѣ сами сѫ създали това положенне. Докато страдатъ, хората мислятъ за Бога. Престанатъ ли страданията, и тѣ преставатъ да мислятъ за Бога. Това не е никакво убеждение, никакъвъ моралъ. И като страда, и като не страда, и като здравъ и боленъ, човѣкъ трѣбва да има едно и сѫщо, неизмѣнно вѣрую. Новото учение изисква отъ човѣка работа и трудъ. Щомъ сьзнателно работи и се труди, той всѣкога ще бѫде радостенъ и веселъ. Да работи, да се труди, да люби, това сѫ редъ задачи, които човѣкъ непрестанно трѣбва да решава. Той трѣбва да върши всичко по новъ начинъ, за да има нови резултати. Върши ли всичко по старъ начинъ, и резултатитѣ ще бѫдатъ стари. Време е вече да се откажете отъ старото. Колкото по-скоро направите това, толкова по-добре за васъ. Старото не разрешава въпроситѣ. Разболѣешъ ли се, не бързай веднага да търсишъ лѣкарь. Първо ще се обърнешъ къмъ себе си, дето се крие единъ отъ най-опитнитѣ и видни лѣкари. Той ще ти даде ценни съвети, които трѣбва да изпълнишъ. Ако искашъ да се изповѣдашъ, вглъби се въ себе си. Тамъ ще намѣришъ своя добъръ изповѣдникъ. Това не значи, че трѣбва да отидете въ друга крайность, да мислите, че хората не сѫ ви нужни. Не, понеже всички хора иматъ по единъ виденъ професоръ, или проповѣдникъ въ себе си, последнитѣ ще се обединятъ въ едно общество и солидарно ще ви помагатъ. Познава ли отдѣлнитѣ хора, човѣкъ ще познава и тѣхнитѣ вѫтрешни професори и проповѣдници. Като познава хората, сѫщевременно той ги обича. Всички напреднали сѫщества образуватъ едно велико общество, членоветѣ на което взаимно си помагатъ. И тъй, човѣкъ не може да познава своя ближенъ, докато не го обича. Щомъ го обича, той е готовъ на всички услуги и жертви за него. За тази цель той трѣбва да държи въ ума си мисъльта, че всичко може да се изправи, че всичко е възможно. Кога? Когато е свързанъ съ Бога. Вѣрвайте въ доброто и дръжте въ ума си положителни мисли. Казано е, че трѣбва да имате вѣрата на детето. Майка и дете отиватъ на църква, да се молятъ за дъждъ. Детето казва на майка си: Мамо, вземи чадъръ. — Защо? — Дъждъ ще вали. Значи, детето вѣрва, че като се молятъ на Бога за дъждъ, молитвата имъ ще бѫде приета. Майката не вѣрва въ резултата на молитвата. Тя си казва: Или ще вали, или нѣма да вали. Така гледатъ на нѣщата всички възрастни. Болниятъ се моли на Бога да му помогне да оздравѣе, а сѫщевременно си мисли: или ще оздравѣя, или не. Щомъ се обръща къмъ Бога, човѣкъ не трѣбва да философствува. Той трѣбва да държи въ себе си положителна мисъль, че молитвата му ще бѫде чута, и той ще оздравѣе. Често хората сами се спъватъ. Тѣ очакватъ помощь отвънъ, безъ да подозиратъ, че въ тѣхъ се криятъ велики, мощни сили. Една майка лежала известно време болна и все очаквала да стане нѣкакво чудо съ нея, да дойде нѣкой отвънъ, да тури рѫцетѣ си върху главата й, и тя моментално да стане. Единъ день детето й се пъхнало подъ кревата да играе. То драснало една клечка кибритъ подъ кревата да търси нѣщо, но по невнимание чаршафътъ на леглото се запалилъ. Болната усѣтила, че нѣщо горещо лъхнало къмъ нея и отъ ужасъ, да не стане пожаръ, тя незабелязано скочила отъ леглото си и въ единъ моментъ се намѣрила на крака, но вече здрава. Отъ страха, който преживяла, станалъ особенъ обратъ въ нервната й система, вследствие на което тя оздравѣла. Тя си казала: Добре, че не изгорѣхъ. Но какво стана съ мене, не зная. Отъ момента, въ който стѫпихъ на краката си, азъ се почувствувахъ здрава. Значи, болестьта е отишла заедно съ чаршафа. Казвамъ: Природата е крайно разумна. Тя използува всички противоречия за добро. Щомъ знаете това, благодарете за всичко, което се случва въ живота ви. За онѣзи, които любятъ Бога, всичко се обръща на добро. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ въ насъ. * 6. Лекция отъ Учителя, държана на 3 октомврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  13. От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разумни методи Размишление. Чете се темата: „Произходъ на непостоянството“. По какво се отличава непостоянниятъ човѣкъ? Отличителната чърта на непостоянния е тази, че каквато работа да започне, не я свършва докрай. Непостоянството на човѣка се дължи на отсѫтствие на нѣщо. Кога домакинята не може да завърши готвенето? Когато нѣма дърва или вѫглища. Следователно, всѣка работа, която човѣкъ започва безъ желание, безъ любовь, остава незавършена. Когато желанията сѫ силни, човѣкъ свършва работата, която е започналъ. Колкото повече желанията отслабватъ, толкова повече п стремежитѣ се намаляватъ. Оттукъ можемъ да извадимъ заключение, че постоянството на човѣка се опредѣля отъ силата на неговитѣ желания. Има случаи, когато човѣкъ започва една работа съ жарь и колкото наближава края, желанието му отслабва. При това положение тази работа непременно ще остане недовършена. Видите ли, че нѣкой човѣкъ при излизане отъ дома си тича, ще знаете, че той нѣма да свърши на време работата си. Той ще се умори още въ началото и ще спре нѣкѫде па пѫтя. За предпочитане е, въ началото човѣкъ да върви бавно, спокойно и постепенно да усилва хода си, отколкото въ началото да бърза. Видите ли човѣкъ, който се залавя съ голѣми работи, не по силитѣ му, ще знаете, че той скоро ще отстѫпи. Следователно, успѣхътъ на човѣка въ работитѣ му се опредѣля отъ силата на чувствата и на желанията му. Родениятъ музикантъ става музикантъ. Който не е роденъ за музикантъ, той скоро отстѫпва - никакъвъ музикантъ не излиза отъ него. Само разумниятъ човѣкъ е постояненъ. Когато започне една работа, той знае, защо я започналъ и прилага всичкото си постоянство и усилие да я свърши. Човѣкъ може да бѫде постояненъ и въ доброто, и въ злото. Щомъ желанието на лошия човѣкъ е силно, той постоянствува да го реализира и успѣва. Досега постоянството въ злото, въ глупоститѣ е било по-голѣмо, отколкото въ доброто и въ разумнитѣ работи. Днесъ, обаче, стремежътъ на човѣчеството е по-силенъ къмъ разумнитѣ работи, вследствие на което прилага постоянството си въ това направление. Упражнение. Лѣвата рѫжа напредъ, съ дланьта нагоре. Бавно издигане на дѣсната рѫка и поставяне надъ лѣвата, съ свити пръсти, като че изсипва нѣщо. Издигане на дѣсната рѫка, отваряне на пръститѣ и поставяне на мѣсто. Дветѣ рѫце изтеглени напредъ, една до друга, съ длани, обърнати къмъ лицето. Бавно отдѣляне една отъ друга и изнасяне настрана. Направете това упражнение нѣколко пѫти. Следъ това свалете рѫцетѣ си. Сега, ако допрете лѣвата рѫка до тѣлото си и само отъ лакета я дигнете нагоре, съ длань сѫщо нагоре, нищо нѣма да получите. Това е пасивно движенпе. Ако съ това движение на рѫката отидете при нѣкоя чешма или изворъ, цѣлъ день можете да седите, безъ да получите нѣщо. Това движение означава: ако искашъ, дай; ако не искашъ, не давай. Изворътъ ще си тече и нищо нѣма да ви даде. Искате ли да получите нѣщо отъ него, вие трѣбва да се наведете, да проточите цѣлата си рѫка напредъ, да обърнете дланьта си нагоре, да я свиете като чашка и така да гребнете отъ извора. Това значи, да влѣзете въ контактъ съ него. Сѫщо така трѣбва да постѫпва човѣкъ и когато се моли, когато иска нѣщо отъ Бога. Свиешъ ли рѫката си и кажешъ: Господи, ако обичашъ, дай ми нѣщо! — ти нищо нѣма да получишъ. Молишъ ли се, ти трѣбва да бѫдешъ активенъ, да направишъ такова движение и съ рѫцетѣ си, и съ сърдцето си, и съ мисъльта си, да почувствува Богъ, че искашъ нѣщо, че си готовъ да приемешъ и да приложишъ. Безъ да заповѣдвате, ще искате настоятелно, съ готовность да приемете нѣщо. Ще каже нѣкой, че не е знаялъ, какъ да иска. Това значи, че не е знаялъ, какъ да постави рѫката си. Ако бѣше знаялъ, какъ да постави рѫката си, щѣше да получи нѣщо. И тъй, когато правите упражнения, знайте, че тѣ ще иматъ резултатъ само тогава, когато се вършатъ отъ съзнание, когато почиватъ на нѣкакъвъ великъ законъ, а не на внушение. Упражнения, които не почиватъ на нѣкакъвъ вѫтрешенъ законъ, които нѣматъ съдържание, даватъ лоши резултати, или пъкъ нѣматъ никакви резултати. На каквато възрасть да е, човѣкъ трѣбва да прави разумни, правилни движения. Правилни движения сѫ тия, които сѫ тѣсно свързани съ мислитѣ и съ чувствата на човѣка. Нѣма ли връзка между мислитѣ, чувствата и движенията на човѣка, въ него се явява вѫтрешна дисхармония. Като прави разумни упражнения, човѣкъ помага при самовъзпитанието си, както и при възпитанието на младото поколѣние. Нѣма ли разумность въ движенията и въ упражненията, по-добре да не се правятъ. Мнозина се отнасятъ небрежно къмъ упражненията. Тѣ мислятъ, че и безъ упражнения може. И безъ упражнения може, но ще дойдатъ болести и страдания. Когато сте неразположени, когато сте въ дисхармонично състояние, преди да започнете работата си, направете едно-две упражнения. Като направите упражненията, състоянието ви ще се измѣни. Всичко въ природата е въ движение. Следователно, и човѣкъ трѣбва да се движи, да прави съзнателни упражнения. Използувайте упражненията като методъ за трансформиране на лошитѣ състояния. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка е изразъ на движение. По мисъльта, по чувството и по постѫпката на човѣка може да се опредѣли посоката на неговото движение. Който разбира това, той може геометрически да опредѣли движението на човѣшкитѣ мисли, чувства и действия. Запримѣръ, триѫгълникътъ опредѣля човѣшкитѣ мисли, чувства и действия. Отъ формата на триѫгълника се опредѣля самия човѣкъ. Запримѣръ, равнобедрепиятъ триѫгълникъ представя идеалистъ човѣкъ. (фиг. 1). Колкото повече ребрата на този триѫгълникъ се намаляватъ, човѣкъ става по-голѣмъ материалистъ (фиг. 2). Като се намаляватъ ребрата, най-после тѣ се сливатъ съ основата на триѫгълника и се получава права линия. Щомъ се превърне въ права линия, човѣкъ умира. Като разбере, че материализъмътъ не е истинскиятъ животъ, но движение само по права линия, той ще се върне отново въ живота, да изучи проявитѣ на Бога и на природата. Да бѫде човѣкъ материалистъ, това значи, да се учи, да ходи, да оре, да сѣе, да чете и да пише, да върти търговия и т. н. Това е все движение, но за да се движи, човѣкъ трѣбва да слиза отъ високо мѣсто. Колкото е по-високо мѣстото, отдето човѣкъ слиза, толкова и движението му е по-бързо и по-силно. Мисъльта регулира движението. Ако скѫсява пѫтя на своитѣ мисли и чувства, човѣкъ забавя движението си. Слушате ли нѣкой да казва, че човѣкъ не трѣбва да бѫде толкова голѣмъ идеалистъ, не трѣбва да бѫде много добъръ и благороденъ, знайте, че той намалява линиитѣ на своитѣ мисли и чувства и свежда цѣлия животъ къмъ правата линия, къмъ равнина. Дойде ли до това положение, той самъ подписва своята смъртна присѫда. Наистина, дойде ли човѣкъ до правата линия, т. е. до равнината на живота, тамъ всѣко движение престава. Движението на материализъма се дължи пакъ на човѣшкитѣ мисли и чувства. Докато мисли и чувствува, човѣкъ е на добъръ пѫть. Обаче, изгуби ли мисъльта и чувствата си, той е осѫденъ на смърть. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да хармонизира своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Хармонията въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка се изразява геометрически въ видъ на равностраненъ триѫгълникъ. Колкото повече съзнанието на човѣка се разширява, толкова по-дълги ставатъ странитѣ на триѫгълника. Вие можете да познаете характера, мислитѣ и чувствата на човѣка и по неговия почеркъ. Съ това се занимава специално графологията. По почерка на човѣка се познава, дали е щеславенъ или гордъ, скроменъ или алченъ. Като ученици, вие трѣбва да вървите съобразно законитѣ на разумната природа. Тя не търпи никаква алчность, нито пристрастие. Тя е опредѣлила за всѣки човѣкъ известна дажба за деня, и всѣки трѣбва да се задоволи съ нея. Отдѣля ли нѣкой отъ своята дажба на други, а той остава гладенъ, природата го обвинява въ пристрастие. Има смисълъ да отдѣля човѣкъ отъ своята дажба за другитѣ, само ако тѣ нѣматъ нищо. Иматъ ли еднаква дажба, всѣки трѣбва да се задоволи съ това, което му е дадено. Човѣкъ не трѣбва да проявява пристрастие не само по отношение на материалния свѣтъ, но и по отношение на своитѣ мисли и чувства. Както се грижи за тѣлото си, така трѣбва да се грижи за сърдцето и за ума си. Пренебрегне ли сърдцето и ума си, човѣкъ преждевременно остарява и изсъхва. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да храни еднакво и тѣлото, и сърдцето, и ума си. Ако си музикантъ, задоволи първо себе си съ своята музика, а после окрѫжаващитѣ. Ако си поетъ, задоволи първо себе си, а после ближнитѣ си. И ако музикантътъ или поетътъ, чрезъ своята музика или поезия могатъ да се справятъ съ своитѣ мѫчнотии и противоречия, тѣ ще могатъ да помогнатъ и на своитѣ ближни. Тъй щото, каквото искате да дадете на хората, първо трѣбва да го опитате върху себе си. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ известно вѣрую, къмъ известни идеи, безъ да се спиратъ върху въпроса, защо имъ е това вѣрую, или защо имъ сѫ тия идеи. Има смисълъ човѣкъ да подържа известно вѣрую, но не само за нѣкакво материално благо. Едно вѣрую или една идея има смисълъ само тогава, когато може да се приложи въ всички области на човѣшкия животъ: въ материално, въ сърдечно и въ умствено отношение. Каква идея е тази, която не може да подигне човѣка надъ обикновеното ниво въ живота? Какво вѣрую е това, съ което човѣкъ не може да разреши мѫчнотиитѣ и противоречията на своето сърдце? — Кое вѣрую е право? — Всѣко вѣрую, което е въ хармония съ човѣшкитѣ мисли и чувства, което не се измѣня, е право. Вѣруюто, идеитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ такива, че да предизвикватъ постояненъ растежъ въ неговия триѫгълникъ. Най-малкото изкривяване или скѫсяване на странитѣ на триѫгълника се отразява върху човѣшкото лице. По лицето на човѣка физиономистътъ чете всички чувства и мисли, били тѣ прави или криви, които минаватъ презъ неговото сърдце и неговия умъ. По бръчкитѣ на лицето сѫщо така може да се чете, какъвъ животъ е миналъ човѣкъ, какви преживявания е ималъ. Като види бръчки на лицето си, човѣкъ казва: Остарѣхъ вече. Да каже човѣкъ за себе си, че е остарѣлъ, това е лесно, но важно е да си отговори, като е остарѣлъ, дали е поумнѣлъ или оглупѣлъ. Можете ли да наречете уменъ човѣкъ този, който, следъ като живѣлъ десетки години на земята, казва, че душа не сѫществува, че Богъ не сѫществува, и човѣкъ трѣбва да гледа интереса си, да не се разсѣйва съ отвлѣчени въпроси. Това не е нѣкаква особена философия. Така и животнитѣ мислятъ. Всѣко животно подържа своитѣ интереси. Тогава защо сте недоволни отъ животнитѣ? Защо преследвате вълцитѣ, лисицитѣ, мечкитѣ? Оставете вълка свободно да напада овцетѣ, а лисицата — кокошкитѣ. Докато разсѫждава по този начинъ, стариятъ не е поумнѣлъ. Ние на-ричаме старъ човѣкъ онзи, който се е училъ добре въ живота, вследствие на което е поумнѣлъ. Той разбира себе си, разбира и хората. Отъ всѣко движение на човѣка, той познава, готовъ ли е за услуга, за жертва, или не е готовъ. Представете си, че отивате при единъ банкеръ да искате пари на заемъ. Той ви погледне, почеше се по главата и, или ви услужва, или не. — Отъ какво зависи това? — Отъ почесването. Който знае френология, той познава центроветѣ на главата и, споредъ почесването на човѣка, на едно или на друго мѣсто, може да каже, готовъ ли е такъвъ човѣкъ на услуги или не. Ако банкерътъ се почеше по мѣстото, дето е центърътъ на милосърдието, той е готовъ да даде пари на заемъ. Обаче, ако се почеше отзадъ на главата, той взима въ съображение семейното си положение, мисли за жена си и децата си и отказва всѣкаква услуга. Когато човѣкъ се почесва тукъ-тамъ по главата си, това показва, че главата му още не е доразвита, нито доокопана. Когато лозарьтъ престане да копае лозето си, това показва, че то е минало презъ копане и остава вече гроздето спокойно да зрѣе. — Азъ трѣбва да имамъ опредѣлени възгледи за живота. — Ако отъ днесъ нататъкъ започнешъ да изработвашъ нѣкакви опредѣлени възгледи за живота, ти си въ положението на листъ, който всѣки вѣтъръ може да свали отъ дървото и да го разнесе по цѣлия свѣтъ. И тъй, за да изработи човѣкъ нѣщо отъ себе си, да се опредѣли, природата го е поставила на голѣми изпитания. Много отъ изпитанията и страданията на човѣка сѫ създадени отъ разумния свѣтъ съзнателно, за да го изпитатъ. Кой създава мѫчнитѣ задачи? — Ученитѣ, разумнитѣ хора. Тѣ създаватъ редъ задачи на ученика и настояватъ да ги реши. Разумниятъ човѣкъ решава всичкитѣ си задачи правилно. За да решава задачитѣ си правилно, човѣкъ трѣбва да има право разбиране. Мнозина отъ васъ говорятъ за нови идеи, а сѫщевременно ходятъ въ старитѣ си разбирания. Мислите ли, че който не вѣрва, той ще избѣгне мѫчнотиитѣ на живота? Нито който вѣрва, нито който не вѣрва, могатъ да се освободятъ отъ мѫчнотиитѣ. Мѫчнотиитѣ и страданията представятъ ралото, което разорава нивата. Какво ще стане съ човѣка, ако ралото никога не обръща неговата почва? Когато ралото оре земята, това показва, че господарьтъ му има вѣра въ своята почва. Той знае, че като я разоре, ще получи добри резултати. Докато нивата се разорава, човѣкъ се надѣва на нея. Престане ли да се разорава, господарьтъ й я продава на други, да се освободи отъ нея. Човѣкъ живѣе, докато има мѫчнотии и страдания. Престанатъ ли мѫчнотиитѣ и страданията, престанатъ ли умътъ и сърдцето да работятъ, човѣкъ е осѫденъ на смърть. При сегашнитѣ условия на живота, невъзможно е човѣкъ да се намира въ пълно задоволяване на своитѣ нужди. На човѣка никога не се даватъ страдания и мѫчнотии извънъ неговитѣ сили. Всичко, което става въ природата, е разумно. Следователно, страданията, които природата налага на човѣка, сѫ споредъ силитѣ му. Дойде ли до положение да не понася страданията, човѣкъ изгубва съзнанието си. Докато човѣкъ може да издържа, страданията му сѫ въ рамкитѣ на неговата сила. Не може ли да издържа, на помощь му идватъ сѫщества, по-силни отъ него. Страданията, презъ които човѣкъ минава, се подчиняватъ на специаленъ законъ: първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата си точка. Оттукъ то не се намалява изведнъжъ, но постепенно слиза надолу, докато изчезне. Щомъ се забележи този критиченъ процесъ, ние казваме, че настѫпва освобождаване на човѣка. Нѣкои хора се стрѣскатъ даже отъ най-малкитѣ си страдания, а въпрѣки това казватъ, че сѫ вѣрващи. Каква е тази вѣра, която допуща да се стрѣскашъ отъ най-малкото страдание? Истинска вѣра е тази, чрезъ която човѣкъ може да издържа и при най-голѣми мѫчнотии и страдания. Който има вѣра, той може да мине и презъ най-страшното сражение на бойното поле и да излѣзе незасегнатъ. Богъ му е казалъ да мине презъ сражението, и той вѣрва и проявява послушание. Той минава и заминава, на никого нищо не казва и излиза неповреденъ. Той чува Божиитѣ думи и ги изпълнява. Той има вѫтрешно убеждение, че сѫществува една сила въ свѣта, която управлява всички. При това положение той знае, че безъ волята Божия косъмъ нѣма да падне отъ главата му. Обаче, ако на своя глава човѣкъ мине презъ сражението да се покаже предъ хората, още на първата крачка ще бѫде убитъ. Следователно, всѣка работа, която човѣкъ започва въ името Божие, дава добри резултати. Не започва ли работата си въ името Божие, още на първата крачка ще бѫде убитъ, т. е. ще се обезсърдчи и обезсили. И тъй, силата на едно вѣрую се заключава не въ това, което човѣкъ може да направи, но въ запазване на връзката си съ Първата Причина. Каквото да се случи въ живота ви, дръжте тази връзка въ ума си. Нѣкой се моли на Бога и на другия день още очаква да получи отговоръ. Не получи ли, той се обезсърдчава, сърди се, гнѣви се. Защо трѣбва да се сърди? Милиони и милиарди сѫщества отправятъ молитвата си къмъ Бога. Тѣ трѣбва да чакатъ реда си. Всѣки ще получи отговоръ на своето време. — Ама защо азъ да не съмъ пръвъ? — Тамъ е въпросътъ. Никой не знае, кой ще бѫде пръвъ. Казано е, че Богъ не гледа на лице, но на сърдце. Другъ нѣкой пъкъ не се моли, подъ предлогъ, че не иска да занимава Бога съ себе си. Той не иска да занимава Бога съ себе си, а като се намѣри въ затруднение, купува си единъ лотариенъ билетъ и очаква да спечели. Въ деня на теглене на лотарията той започва да се моли, дано спечели нѣщо, да подобри положението си. За да спечели, човѣкъ трѣбва да има разбиране, да знае, кой билетъ е пъленъ. Вземе ли, запримѣръ, билетъ № 1565 или № 1676, той нищо нѣма да спечели. И двата. билета сѫ безплодии. Числото петь е мома Въ № 1565 има две моми, които се каратъ за единъ момъкъ. Домъ, въ който има споръ, никога не успѣва. Дветѣ моми се биятъ за момъка. Като съберете цифритѣ на числото 1565, ще получите числото 17, отъ което нищо не излиза. Единицата е бащата, а седморката — синътъ, които постоянно се каратъ. Като съберете единицата и седемтѣ, ще получите осемь — последната майка. Ако можете да разложите числото осемь на съставнитѣ му части, вие ще зиаете, кой билетъ печели. Има едно вѫтрешно съчетание на числата, по които можете да познаете, кои билети печелятъ, и кои — не печелятъ. За това, обаче, се изисква не механическо, а вѫтрешно, органическо разбиране на живота. Като ученици, вие трѣбва да работите въ съгласие съ законитѣ на разумностьта. Всѣки отъ васъ трѣбва да има убеждение, да знае, че това, въ косто вѣрва, е абсолютно право, да не се съмнява въ него. Всѣки трѣбва да знае, живѣе ли споредъ законитѣ на разумностьта, или не. Човѣкъ не знае най-важнитѣ работи за себе си, а мисли, че като умре, ще отиде между ангелитѣ и тамъ ще научи всичко онова, което на земята не е могълъ да научи. Кой човѣкъ знае, че като умре, ще отиде между ангелитѣ? Не е въпросъ да мисли, че е възможно, но той трѣбва да бѫде абсолютно убеденъ въ това, което мисли. За тази цель човѣкъ трѣбва да подигне вѣрата си, да влѣзе въ по-високъ свѣтъ. Влѣзе ли въ по-високъ свѣтъ, той нѣма да се съмнява и колебае, нѣма да преживява вѫтрешни пертурбации. Докато дойде до това положение, човѣкъ постоянно се оплаква, че нѣма любовь между хората, че никакво братство не сѫществува и т. н. Човѣкъ не живѣе споредъ законитѣ на любовьта и страда, защото не вѣрва въ Бога, въ себе си и въ своя ближенъ. Следователно, за да живѣе въ любовьта, човѣкъ трѣбва да съзнава, че животътъ му излиза отъ Първата Причина — основа на нѣщата. После той трѣбва да проявява живота си, който е вложенъ въ него. И най-после той съзнателно трѣбва да прилага и къмъ ближния си всичко, което е вложено въ него. Нѣма ли това съзнание, той ту ще има добро разположение, ту ще го изгубва. За да запази доброто си разположение, човѣкъ трѣбва да бѫде мѫдъръ, предвидливъ, да вижда препятствията на пѫтя си и да знае, какъ да ги премахва. Щомъ може да запази своето разположение, той е дошълъ до вѫтрешно равновесие. Съвременниятъ човѣкъ губи равновесието на живота си, защото се занимава съ задачи, които не влизатъ въ неговата програма. Запримѣръ, слушате нѣкой да пита, ще живѣе ли или ще умре. — Това не е негова работа. Щомъ пита, човѣкъ трѣбва да знае, че донѣкѫде отъ него зависи да живѣе или да умре. Той не се спира върху отговорностьта, която носи за своя животъ, но се запитва, отде дойдоха Адамъ и Ева да съгрѣшатъ и да оставятъ цѣлото човѣчество да имъ изкупва грѣха. Човѣкъ търси причината и последствията на нѣщата, безъ да разглежда своя животъ и отговорностьта, която лежи върху него. Адамъ бѣше поставенъ въ рая, между растенията и животнитѣ, на които трѣбваше да даде имена. Като минаваха животнитѣ предъ него, две по две, всѣко съ другарката си, Адамъ видѣ, че нѣма нито едно животно, съ което би могълъ да се разбере. Тогава той помоли Бога да му изпрати другарка, подобна на него, съ която да се разбира. Тукъ той направи първата погрѣшка. Богъ задоволи желанието му, като извади едно отъ ребрата му и направи отъ него човѣкъ — жена, която нарече Ева. Като я видѣ, Адамъ извика: „Тази е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Тази е втората погрѣшка на Адама. Той помисли, че Ева е негова плъть и кръвь, но Богъ му показа, колко е правъ въ мисъльта си. Единъ день, когато Ева се разхождаше въ райската градина, тя видѣ една змия, обвита около дървото за познаване на доброто и на злото, отъ което имъ бѣше забранено да ядатъ. Змията проговори на Ева: Защо не ядете отъ това дърво? — Богъ ни забрани. Той каза, че въ който день ядемъ отъ плодоветѣ на това дърво, ще умремъ. Змията отговори: Нѣма да умрете, но ще станете като Него. Ева се изкуси отъ тия думи, веднага взе единъ плодъ и даде отъ него и на Адама. И тукъ Адамъ направи трета погрѣшка. Той измоли отъ Бога другарка, но не Го попита, какъ трѣбва да се отнася съ нея. Безъ да питатъ Господа, и двамата ядоха отъ забранения плодъ и оголѣха. Като четатъ историята на първитѣ човѣци, съвременнитѣ хора турятъ всичката вина за неуспѣхитѣ си върху тѣхъ, безъ да се замислятъ и видятъ, че и тѣ правятъ сѫщото. Днесъ и мѫжътъ, и жената се женятъ, безъ да питатъ Господа. Деца раждатъ, пакъ не питатъ Господа. Тѣ вършатъ всичко на своя глава, вследствие на което оголяватъ. Като се видятъ въ това положение, тѣ се запитватъ: Какъвъ смисълъ има животътъ? Не струва човѣкъ да се жени. — Не е тамъ въпросътъ. Човѣкъ трѣбва да възстанови отношенията си къмъ Първата Причина. Каквото предприема, той трѣбва да се отнесе къмъ ума си, да вземе неговото съгласие. Чувствата на човѣка иматъ отношение къмъ неговитѣ мисли, а постѫпкитѣ му — къмъ неговитѣ чувства. Иска ли да удари нѣкого, човѣкъ трѣбва да запита чувствата си, да иска тѣхното съгласие. Значи, той трѣбва да запита ума и сърдцето си и, каквото му отговорятъ, така да постѫпи. Всички хора на земята и до днесъ играятъ ролитѣ на Адамъ и Ева, вследствие на което свѣтътъ още не е оправенъ. Тукъ мѫжътъ сгрѣшилъ, тамъ — жената, другаде децата, и въ края па краищата едни отъ други се оплакватъ. Майката се жертвува за дъщерята, бащата — за сина, но единъ день и дъщерята, и синътъ ги изпѫждатъ отъ дома имъ. Какво възпитание, какви жертвп сѫ тѣзи, които иматъ такива резултати? — Да оженимъ децата си, да ги наредимъ. — Въ коя Божествена книга е писано, че родителитѣ трѣбва да женятъ децата си? Адамъ поиска другарка отъ Господа, но не запита, кѫде да я тури. Ако отидете въ нѣкоя банка, ще видите, че всичко е на мѣстото си: левоветѣ при левоветѣ, стотинкитѣ при стотинкитѣ, наполеонитѣ при наполеонитѣ и т. н. Хората сѫ намѣрили мѣсто на всички нѣща, но само мѫжътъ не знае кѫде да постави жена си, и жената не знае, кѫде да постави мѫжа си. Понеже жената е излѣзла отъ реброто на мѫжа, тамъ трѣбва да се постави тя. Днесъ всички хора се запитватъ, кога ще се оправи свѣтътъ. Отговорътъ е много простъ. Свѣтътъ ще се оправи, когато мѫжътъ и жената придобиятъ една глава, една уста и два крака. Когато единиятъ върши нѣкаква работа, другиятъ ще седи вѫтре и оттамъ ще съветва. Единиятъ ще говори, ще ходир ще върши работата, а другиятъ ще мълчи, ще седи на едно мѣсто, вѫтре въ него, и ще съветва. Мѫжътъ и жената постепенно ще смѣнятъ ролитѣ си, но ще представятъ едно цѣло: ту жената ще бѫде отвънъ, а мѫжътъ — отвѫтре, ту мѫжътъ отвънъ, а жената отвѫтре. Това се отнася не само до мѫжа и жената, но до всички общества, народи, държави. Всѣкога единъ ще говори, ще се движи, а другитѣ ще бѫдатъ негови сподвижници въ мисли и въ чувства. За всѣки даденъ случай единъ човѣкъ ще бѫде на лице, а другитѣ — неговъ тилъ. Въ свѣта само Богъ мисли, само Богъ говори, само Той се движи, а хората сѫ проводници на Неговата мисъль, на Неговитѣ чувства и на Неговата воля. Щомъ съзнаятъ това и го приложатъ, хората влизатъ въ законитѣ на единство и общность. Не сѫ ли проводници на Божественото, тѣ ще живѣятъ въ разединение, разпръснато, както днесъ живѣятъ. — Ама азъ не мога да бѫда еднакво разположенъ къмъ всички хора. — Ако външно не можешъ да бѫдешъ еднакво разположенъ, стреми се поне по мисъль да постигнешъ това. Не работишъ ли съзнателно въ това направление, ти ще попаднешъ подъ закона на еволюцията, дето нѣщата се постигатъ бавно. Запримѣръ, съ мисъльта си човѣкъ може да отиде до слънцето за осемь минути, съ тренъ — за 250 г., а съ биволска кола — за десеть милиона години. Еволюция е това. Отъ човѣка зависи да съкрати или да удължи времето за постигане на нѣкоя своя идея. Еволюцията е за биволитѣ, развитието — за треноветѣ, а разбирането — за свѣтлината. Който иска да икономисва времето си, съ цель да го употрѣби за нѣкаква важна работа, той ще си послужи съ бързината на свѣтлината. Желая ви отсега нататъкъ да се движите съ краката на свѣтлината. Когато крадецътъ обмисля, какъ да краде, той е бавенъ. Щомъ постигне цельта си и открадне нѣщо, той става бързъ. Когато добриятъ човѣкъ иска да помогне на боленъ, на страдащъ, той е бързъ. Когато свърши работата си, той става бавенъ. Следователно, ако въ започване на една добра работа сте бързи, а следъ свършването й — бавни, вие сте добъръ човѣкъ. Ако при започване на една лоша работа сте бавни, а следъ свършването й — бързи, вие сте въ положението на апашъ и крадецъ. Следователно, за доброто бѫдете въ началото бързи, а въ края — бавни. За злото бѫдете и въ началото, и въ края бавни. При злото трѣбва да мислите много, да го направите или не. Ако пъкъ направите нѣкакво зло, не бѣгайте. Бѫдете готови да понесете последствията на своитѣ постѫпки. Чуете ли нѣкѫде да се говори истината, не ходете да питате този-онзи да я приемете, или не. Богъ е въ васъ, ближнитѣ ви — сѫщо, посъветвайте се съ тѣхъ и веднага приемете истината. Остане ли да ходите отъ кѫща на кѫща да се съветвате съ всички хора, вие сте фалирали. Живѣете ли по стария начинъ, както досега сте живѣли, вие сте фалирали. Приемете новия животъ и вървете напредъ. Време е вече да възприемете истината, да дадете пѫть на Божественото въ себе си, за да помагате и на ближнитѣ си. Това изисква и Богъ и природата отъ човѣка. Всѣки трѣбва да си създаде такава стабилна идея за Бога, за природата, за себе си и за своя ближенъ, че никой да не е въ състояние да го разклати. На тази идея той трѣбва да разчита при всички случаи на своя животъ. Това е първата и прѣка задача на човѣка, а не да решава задачитѣ на цѣлото човѣчество. Ако е право хората да се занимаватъ съ задачитѣ на човѣчеството, Богъ, Който е съвършенъ, самь би решилъ тази задача. Той е далъ задачи на всѣки човѣкъ отдѣлно. Реши ли човѣкъ правилно задачитѣ си, съ това се решаватъ задачитѣ на цѣлото човѣчество. Всѣко нѣщо, което е допуснато въ свѣта, има своя велика цель. — Защо сѫ допуснати страданията въ свѣта? — Въ страданията се криятъ велики блага, които човѣкъ трѣбва да използува. Радоститѣ и страданията въ живота иматъ свое велико предназначение. Отъ човѣка се иска само едно: да се учи отъ радоститѣ и страданията. Защо сѫ допуснати, това не е негова работа. Днесъ между страданията и радоститѣ сѫществува голѣма преграда. Единъ день, когато хората разбератъ тѣхното предназначение, преградата помежду имъ ще се махне, и тѣ ще се примирятъ. И тъй, дръжте въ ума си само такива мисли и въ сърдцето си такива чувства, които минаватъ за чисти монети. Всѣка фалшива мисъль и фалшиво чувство не се приематъ. Отидете ли съ тѣхъ на пазаръ, веднага ще ги върнатъ. Ако на свѣтския пазаръ не се приема нищо нечисто, нищо лъжливо, колко повече невидимиятъ, разумниятъ свѣтъ не би ги приелъ. Отидете ли съ нѣщо нечисто между разумнитѣ сѫщества, тѣ веднага ще ви върнатъ назадъ. — Ама ние вѣрваме въ Бога — Това е фалшива монета, съ която тѣ не могатъ да си служатъ. Тѣ веднага ще я върнатъ назадъ. Отъ всички се иска вѣра въ любовьта и непреодолима любовь къмъ Бога. Имате ли тази любовь, нищо въ свѣта не може да ви разколебае, нищо не може да наруши вашето равновесие. Вѣрвайте въ любовьта къмъ Бога. Стремете се къмъ вѫтрешно самовъзпитание, като прилагате всѣки день по нѣщо ново въ живота си, което да служи за градиво на вашето свѣтло, красиво бѫдеще. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ въ насъ. * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 25 септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  14. От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Проявениятъ животъ Всички хора, които сѫ минали презъ училище, сѫ изучавали граматика, вследствие на което знаятъ частитѣ на речьта, тѣхното значение и служба въ изречението. Тѣ знаятъ и мѣстото на препинателнитѣ знакове. Човѣкъ знае много нѣща, но сѫществено въ знанието му е онова, което той е проявилъ, т. е. приложилъ. Природата се интересува отъ човѣка дотолкова, доколкото той се е проявилъ. Тя се интересува само отъ онова, което той е проявилъ, но не и отъ непроявеното. Възъ основа на сѫщия законъ, и ние трѣбва да се интересуваме само отъ проявенитѣ нѣща, а не отъ непроявенитѣ. Следователно, на изучаване подлежи само онова, което се е проявило, което има вече опредѣлена форма, съдържание и смисълъ. Движенията, които човѣкъ прави, представятъ проява на неговитѣ мисли и чувства. Щомъ сѫ проява на нѣщо, тѣ интересуватъ природата. Щомъ види, че нѣкой човѣкъ прави упражнения, природата веднага спира вниманието си върху него. Тя вижда, че той е живъ и му дава условия да продължи упражненията си. Който съзнателно се отказва отъ упражнения, природата го счита мъртавъ и отвръща погледа си отъ него. Тя дава на умрѣлитѣ свобода и не се интересува отъ тѣхъ. Силенъ човѣкъ е онзи, който движи мисъльта и чувствата си къмъ дадена цель. Нѣкой мисли, че ако днесъ не е силенъ, утре ще прояви силата си. Не, какъвто е човѣкъ днесъ, такъвъ ще бѫде и утре. Силата е течение, което не може да се спира и отново да се проявява. Тя тече непрестанно. Като говоримъ за знанието, ние имаме предъ видъ дълбокото, вѫтрешно знание на човѣка, а не повърхностното. Срѣщате единъ князъ, запримѣръ, по нѣколко пѫти на день и забелязвате, че при всѣко излизане той е съ нови дрехи, обуща, шапка. Като го срѣщате по нѣколко пѫти на день, вие мислите, че го познавате. Какво познавате на княза? Неговата външность. Какво представя той като човѣкъ, като характеръ, нищо не знаете. Какво сте разрешили за себе си съ това знание? Нѣкой знае, че ще стане професоръ, че ще учи хората, но какво ще постигне съ това знание, нищо не може да каже. И това знание е важно, но не е сѫществено. Добре е да се облича човѣкъ, но обличането не е сѫществено въ живота. Обличането е само упражнение въ живота, но успѣхътъ на човѣка зависи отъ това упражнение дотолкова, доколкото правилно се проявява. Често хората се отказватъ отъ правене на упражнения, защото мислятъ, че не сѫ нужни. Тѣ се стремятъ къмъ велики работи и мислятъ, че великитѣ работи започватъ съ велики потици. Не, великитѣ работи започвагь съ малки потицщ Понѣкога единъ малъкъ, микроскопически потикъ служи за импулсъ на нѣщо велико. Природата започва съ малки потици. Понеже изисква отъ всички пъленъ редъ и порядъкъ, тя обръща внимание на малкитѣ величини. Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за важностьта на нѣщата. Запримѣръ, вие трѣбва да знаете, кое е по-важно въ живота ви: Бога да обичате, или хората; вие да давате, или хората да ви даватъ; вие да мислите за другитѣ, или тѣ да мислятъ за васъ. Като отговаряте на тия въпроси, вие ще дойдете до правилно разрешение на нѣщата. За всѣко нѣщо има най-малко два отговора. Изберете ли истинския отговоръ на въпроса, вие сте дошли до правия пѫть, до правата мѣрка. За да се произнесе върху даденъ въпросъ, или върху известна проява, човѣкъ трѣбва да знае причината на нѣщата. Виждате, че нѣкой прави едно движение съ рѫката си, като че вика нѣкого. Съ това движение той изказва желанието си, което излиза отъ него. Значи, енергията, чрезъ която прави това движение, има посока отвѫтре навънъ. Другъ пѫть той прави движение съ рѫката си, като че пѫди нѣкого. И това движение се дължи на известна енергия. Енергията пъкъ е резултатъ на нѣкакво желание въ човѣка. Изобщо, всѣко движение е проява на енергия, която е резултатъ на вѫтрешна или външна причина. За да дойде до положител ни знания, човѣкъ трѣбва да знае вѫтрешната връзка между всички прояви. Човѣкъ трѣбва да изучава вѫтрешната връзка между явленията на живота и на природата, за да разбере проявения животъ. Докато не разбере проявения животъ на природата, човѣкъ не може да разбере и своя животъ. Отъ правилното разбиране на нѣщата зависи и вашето правилно проявление. Нѣкои искатъ да познаятъ Бога. Тѣ могатъ да познаятъ Бога дотолкова, доколкото познаватъ Неговитѣ прояви. Щомъ познаватъ Неговитѣ прояви, и тѣхниятъ животъ ще бѫде правилно изявенъ. Не живѣе ли добре, човѣкъ не е разбралъ проявения животъ на Бога. Той все е изучавалъ нѣщо, но е изпусналъ сѫщностьта на нѣщата. Нѣкой изучава Канта, или другъ нѣкой философъ, а не се интересува отъ проявитѣ на Бога. Той знае, че въ проявитѣ си Кантъ билъ точенъ като часовникъ, а самъ не е точенъ въ своитѣ задължения. Какво се ползува отъ това знание? Добре е човѣкъ да бѫде точенъ, но той трѣбва да знае, коя е причината на точностьта. — Кога е точенъ човѣкъ? — Когато обича. Човѣкъ е точенъ по отношение на онѣзи, които обича. Къмъ онѣзи, които не обича, той не е точенъ. Това не е правилна проява. Да бѫде човѣкъ точенъ, това подразбира проява на точностьта въ всички случаи на живота, както къмъ онѣзи, които обича, така и къмъ онѣзи, които не обича. Следователно, преди да е проучилъ живота на хората, човѣкъ трѣбва да е проучилъ живата природа, като мѣрка на нѣщата. Всѣки човѣкъ е интересенъ дотолкова, доколкото е проява на природата, а не своя проява. Животътъ на отдѣлния човѣкъ е интересенъ за самия него, но не и за другитѣ. Да се занимавате съ личнитѣ прояви на човѣка, това значи, да изразходвате времето си напразно. Трѣбва ли да се занимавате съ това, кой какъ ялъ, какъ се обличалъ и събличалъ? Това не е наука. Въпрѣки това, животътъ на мнозина е редица отъ такива научни изследвания, които нѣматъ никакво приложение. Всѣки човѣкъ има свои специфични прояви, които нѣматъ нищо общо съ живота на природата. Като е дошълъ на земята да учи, човѣкъ трѣбва да спре вниманието си върху проявения животъ на природата като образецъ за всички. Като изучава този моделъ, по него човѣкъ може да пресъздаде и своя животъ. Не може ли да направи това, той нищо не е постигналъ. Ще кажете, че вѣрата на човѣка въ Бога е условие за пресъздаване на неговия животъ. Вѣра безъ образецъ нищо не струва. Като не могатъ да намѣрятъ правия пѫть на живота, хората философствуватъ върху въпроса, какъ е създаденъ свѣтътъ, какъ е създаденъ човѣкъ и т. н. Животътъ не се разрешава съ философии. Учене, работа и приложение се иска отъ човѣка. Той трѣбва да наблюдава проявения животъ на природата, да го изучава и наученото да прилага въ своя животъ, съ цель да го пресъздаде и преустрои. Това пресъздаване и преустройване наричаме работа. Като не разбиратъ законитѣ на проявения животъ, хората лесно се обезсърдчаватъ и казватъ: Животътъ е лошъ. Кой животъ е лошъ? Човѣшкиятъ, неразбраниятъ. Обаче, проявениятъ животъ на Бога е добъръ. Кои пѫтища сѫ лоши? Ненаправенитѣ. Направенитѣ пѫтища сѫ добри. Кои мисли сѫ лоши? Непроявенитѣ. — Защо? — Защото въ тѣхъ все има нѣщо скрито, а въ скрититѣ работи има и зло, и добро. Всичко проявено е красиво. Запримѣръ, влизате въ единъ домъ и виждате, че домакинята е приготвила всичко и чака гости: стаитѣ добре изчистени и наредени, огъньтъ запаленъ, трапезата сложена, яденето готово. Вие седите заедно съ домакинитѣ и очаквате другитѣ гости. Разговаряте се весело, приятна ви е цѣлата обстановка. — Защо? — Проявенъ е животътъ на тѣзи хора. Влѣзете ли въ домъ, дето животътъ не е проявенъ, вие веднага излизате навънъ. Казвате: Животъ нѣма въ този домъ. Отъ това гледище, всѣки човѣкъ, всѣки домъ, всѣко общество, всѣка държава е интересна дотолкова, доколкото е проявила своя животъ по образецъ на проявения животъ на Бога. Вънъ отъ този животъ всичко е празна работа. Непроявениять човѣкъ е подобенъ на спеща кукла. Виждате, че говори, че се движи, но не ви интересува. Проявениятъ и непроявениятъ човѣкъ рѣзко се различаватъ. Проявениятъ човѣкъ е позналъ Бога и следва Неговия пѫть. Въ който домъ влѣзе, той е внимателенъ къмъ всички, били тѣ деца, възрастни и стари. Той е готовъ на всѣкаква услуга и жертва за своя ближенъ. Ако е учитель, той има добра обхода съ ученицитѣ си: работи тихо и спокойно, безъ морализиране и наказания. Ученицитѣ го обичатъ и съ разположение го слушатъ. Ако учительтъ не знае, какъ да постѫпва съ ученицитѣ си, грѣшката е негова. Този учитель не е разбралъ проявения животъ на природата, нѣма моделъ, споредъ който да постѫпва. Като ученици, вие всѣки день трѣбва да изправяте погрѣшкитѣ си, но така, че като изправите една, да не направите две нови. Това не е изправяне на погрѣшки. Изправяте ли ги по този начинъ, всички усилия отиватъ напразно. Въ процеса на самовъзпитанието си, човѣкъ трѣбва да разбира великитѣ закони на живота и да се съобразява съ тѣхъ. Когато свърже своята мисъль съ Божията, човѣкъ никога не грѣши. Когато е въ свѣтлина, човѣкъ пакъ не грѣши. Когато въ съзнанието на човѣка е свѣтло, всички грѣшки сѫ изключени. Дето има свѣтлина, тамъ не сѫществува никакво съмнение, никаква лъжа, умраза и т. н. Проявениятъ животъ на Бога е животъ на свѣтлина. Ако сте познали този животъ, трѣбва ли да се съмнявате, да се обиждате и гнѣвите? Въ проявения животъ на природата нѣма причини, които могатъ да изкаратъ човѣка отъ релситѣ на неговото равновесие. Днесъ повечето хора мислятъ само за себе си. Отъ сутринь до вечерь човѣкъ мисли, какъ да изкара прехраната си, какъ да се облѣче. И животнитѣ мислятъ само за себе си. Човѣкъ, обаче, като мислещо сѫщество, стои по-високо отъ животнитѣ. Той има други стремежи. Щомъ е така, човѣкъ трѣбва да обърне погледа си и вънъ отъ себе си, да се спре върху проявения животъ на любовьта, върху проявения животъ на Бога. Безъ това той не може да направи крачка напредъ, защото нѣма да има образецъ, по който да живѣе. Животътъ на пчелата е часть отъ проявения животъ на природата. Въ това отношение човѣкъ може да вземе примѣръ отъ нея. Когато отива да събира медъ, пчелата се рѫководи вѫтрешно, кѫде да отиде и отъ кои цвѣтя да събира медъ. Като се нахрани, тя събира прашецъ и го носи въ кошера си, да се ползуватъ всички отъ него. Тя живѣе за себе си, но живѣе и за общото. Отъ време на време пчелитѣ се роятъ: старитѣ напущатъ кошера, отиватъ въ другъ, а младитѣ оставатъ въ стария кошеръ. Между хората законътъ е обратенъ: младитѣ напущатъ бащиния си домъ, а старитѣ оставатъ. Това, коего наричаме женитба, не е нищо друго, освенъ роене. Така се роятъ и душитѣ, когато слизатъ на земята. Въ единъ день слизатъ отъ невидимия свѣтъ около 10, 20 или повече хиляди души и се разпръсватъ по цѣлата земя. Женитба, която има за основа любовьта, не е нищо друго, освенъ проявление на Бога. И тъй, да се влюби човѣкъ, това значи, да види проявлението на Бога въ себе си и въ онзи, когото обича. Не вижда ли проявлението на Бога въ себе си и мисли, че той е, който обича, казваме, че този човѣкъ е на кривъ пѫть. Казано е, че Богъ е Любовь. Следователно, обичате ли нѣкого, ще знаете, че Богъ се проявява чрезъ васъ. Обича ли ви нѣкой, Богъ се проявява чрезъ него. Когато не обичате нѣкого, това показва, че Богъ още не се е проявилъ въ него. Вие не можете да го обичате за неговото лично проявление. Не се занимавайте съ личния животъ на човѣка. Започне ли нѣкой да ви говори за своитѣ бѫдещи планове, не се увличайте. Че въ бѫдеще той може да стане ангелъ, това не е важно за васъ. Важно е, какво представя човѣкъ днесъ и какво може въ този моментъ да направи. Човѣкъ, въ когото Божественото живѣе, може да направи това, което и ученитѣ не могатъ да направятъ. Той носи въ себе си животворно електричество и магнетизъмъ, съ които може да прави чудеса. Достатъчно е този човѣкъ да се приближи само до леглото на болния, за да може последниятъ да стане отъ леглото си и да оздравѣе. Какъ е станало това, и той не знае. Всѣки човѣкъ, въ когото Божественото живѣе, счита, че е естествено хората да бѫдатъ здрави. Той отдава всичко на Бога и не се спира върху себе си. Важно е, че Божественитѣ прояви на човѣка се дължатъ на проявлението на Бога въ него. Божествениятъ човѣкъ знае, че благото на едного е благо за всички, и той се проявява като чешма, която постоянно тече. Всѣки човѣкъ е изворъ, който постоянно блика — отъ него зависи да дава, или да не дава на хората отъ своята вода. Ако не дава, това показва, че кранътъ на неговия изворъ е заключенъ. Той ходи на една и на друга страна, пъшка, плаче, че му е тежко на сърдцето, че го боли глава. Много просто! Щомъ ти е тежко на сърдцето, отключи го. Като блика водата, и мѫката ще изчезне. Ако те боли глава, отключи ума си, и болката ти ще мине. — Какъ ще стане това? Какъ ще отключа ума и сърдцето си? — Както си ги заключилъ. Ако си ги заключилъ надѣсно, сега ще завъртишъ ключа налѣво и ще отключишъ. Лесно се отключватъ сърдца и умове. — Какъ? — Чрезъ даване. Дайте на най-голѣмия си врагъ една сума, запримѣръ, отъ две-три хиляди английски лири, и той веднага ще се примири съ васъ. Така постѫпва и природата. Тя всѣки моментъ изпраща отъ благата си на хората, за да примири непримиренитѣ пожежду си и да уякчи връзкитѣ на онѣзи, които се обичатъ. Дето нѣма даване, тамъ никакво примиряване не може да стане. Човѣкъ не може да прости на неприятеля си, докато не получи нѣщо отъ него и докато не му даде нѣщо. Хората трѣбва да отворятъ сърдцата и умоветѣ си и да започнатъ да давать, както Богъ дава, да видятъ, какво означава проявениятъ животъ на Бога. Време е вече всички хора да се свържатъ съ проявения животъ на природата, съ проявения Богъ, за да се развиватъ добре и да иматъ успѣхъ въ работитѣ си. Не направятъ ли тази връзка, отъ день на день ще пропадатъ, докато дойдатъ до положението на последни сиромаси, окѫсани и боси. Две категории хора сѫществуватъ въ свѣта: бедни и богати. Беднитѣ представятъ ония хора, които не сѫ направили връзка съ проявения животъ на Бога, а богатитѣ — ония, които сѫ направили тази връзка. Беднитѣ сѫ разочарованитѣ моми и момци отъ любовьта. Ще ги срещнете необлѣчени, съ скѫсани дрехи и обуща, отчаяни отъ живота. Богатитѣ сѫ ония напети, добре облѣчени и здрави моми и момци, които сѫ намѣрили своя идеалъ. Беднитѣ отричатъ братството и равенството. Тѣ отричатъ и любовьта — отъ всичко сѫ разочаровани. Богатитѣ говорятъ за братство и за равенство. Братство сѫществува само въ любовьта. Вънъ отъ любовьта никакво братство не сѫществува. Братъ е онзи, който държи въ ума си благото на своя ближенъ, както държи своето благо. Затова и Христосъ е казалъ: „Люби ближния си като себе си!“ Да любишъ ближния си като себе си, това е мѣрка, поставена въ самия човѣкъ. Всѣки човѣкъ люби себе си и оттамъ той знае, какъ трѣбва да люби ближния си. Това е втората заповѣдь, дадена отъ Господа на човѣка. Първата и най-голѣма заповѣдь е да възлюбишъ Господа съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Значи, умътъ, сърдцето, душата и духътъ на човѣка трѣбва да бѫдатъ изпълнени съ любовь къмъ Бога. Така изпълненъ, въ човѣка нѣма да остане мѣсто за нищо друго. Да бѫде изпълненъ човѣкъ съ любовь къмъ Бога, това значи, да обича всички живи сѫщества на земята. Богъ включва всичко живо въ себе си. Дръжте се за тази заповѣдь и не се страхувайте. Обикнете ли Бога, всички противоречия ще изчезнатъ отъ живота ви. Казано е, че любовьта разрешава всички противоречия. Любовьта примирява нѣщата. — Ама грѣшенъ съмъ. Какъ трѣбва да се обърна къмъ Бога? — Къмъ Бога ще се обърнешъ като грѣшникъ. Какъ се обърна блудниятъ синъ къмъ баща си? Той не поиска отъ него блага и привилегии, но пожела да стане слуга. Много грѣшници се молятъ на Бога, считатъ се грѣшни, а сѫщевременно Го морализиратъ, предявяватъ свои искания. Смирение се иска отъ човѣка. Като се моли на Бога, той трѣбва да признае, че се е объркалъ и да иска повече свѣтлина, да се изправи. Щомъ обича себе си, човѣкъ лесно може да се изправи. Отъ любовьта къмъ себе си, той ще мине въ любовь къмъ Бога. Отъ любовьта къмъ Бога ще пристѫпи въ любовь къмъ своя ближенъ. Това значи, да се интересува човѣкъ отъ проявения животъ на Бога. Заинтересува ли се отъ този животъ, той ще забрави себе си. Щомъ човѣкъ забрави себе си заради Бога, Богъ ще започне да мисли за него. Мисли ли човѣкъ само за себе си, Богъ непременно ще го забрави. Следователно, иска ли да се спаси, човѣкъ трѣбва да забрави себи си, а да мисли за Бога. Докато не замѣсти личностьта си съ Божественото, човѣкъ никога не може да се оправи. Ако Богъ не мисли за човѣка, животътъ на последния нѣма да излѣзе на добъръ край. И най-после, ако Богъ и човѣкъ не мислятъ за ближнитѣ си, свѣтътъ никога нѣма да се оправи. Онзи, на когото помагате, трѣбва да забрави себе си и да мисли само за васъ. Като му помагате, и вие трѣбва да забравите себе си и да мислите само за него. Тази е новата философия на живота. Всички хора трѣбва да приложатъ тази философия, за да дадатъ пѫть на Божественото въ себе си. Като отвори ума и сърдцего си за Божественото, човѣкъ придобива усѣтъ къмъ Него, разбира, какво трѣбва да направи, какъ да постѫпи, за да изпълни волята Божия. Като изпълнява съзнателно волята Божия, човѣкъ може мъртви да възкресява, болни да лѣкува, да изправя всички свои слабости и недѫзи. Които искатъ да провѣрятъ това, могатъ да направятъ опитъ. Нѣколко души, които си хармониратъ, да отидатъ при нѣкой боленъ, и въ името Божие да направятъ молитва за него. Ако сѫ били свързани съ Бога, болниятъ моментално ще оздравѣе. Щомъ видятъ, че болниятъ е на кракъ, всѣки въ себе си да благодари, че молитвата имъ е послушана, безъ да кажатъ, че сѫ дошли съ специална мисия. Нека болниятъ каже, че Богъ ги е изпратилъ да му помогнатъ. Има случаи, когато молитвата на човѣка не се приема. Апостолъ Павелъ се моли на Бога да извади тръна отъ плътьта му, но не получи отговоръ на молитвата си. Богъ му каза: „Моята сила се показва чрезъ твоята немощь.“ Апостолъ Павелъ разбра, че този трънъ му бѣше даденъ, за да не се възгордѣе. Когато духътъ му се подигаше, винаги трънътъ заговаряше въ него и го предпазваше отъ възгордяване. Апостолъ Павелъ казва: „Всичко счетохъ за изметъ, за да позная Господа“. Вие трѣбва да кажете: Всичко счетохъ за изметъ, за да позная проявената любовь, да позная проявения живогъ на Бога, да позная великата истина. Любовьта твори, създава красиви и велики нѣща въ свѣта. Безъ любовь всичко е преходно, временно и се топи, както снѣгътъ отъ яркитѣ слънчеви лѫчи. Който разбира закона на любовьта, тои казва: „Око не е видѣло и ухо не е чуло това, което любовьта е приготвила за онѣзи, които я прилагатъ“. Любовьта осмисля всички нѣща. Като посети човѣка, той забравя себе си, т. е. престава да мисли за себе си, но мисли за Великото въ свѣта, което обединява всички нѣща въ едно цѣло. Христосъ казва: „Който иска да бѫде мой ученикъ, той трѣбва да се отрече отъ себе си“. Азъ казвамъ: Който иска да разбере проявения животъ на любовьта, той трѣбва да забрави себе си. Да забрави човѣкъ себе си, това значи, да заспи за злото, за отрицателното въ свѣта, за дълговетѣ си, които днесъ не може да плати. Има нѣща, които човѣкъ трѣбва да забрави, но има нѣща, които трѣбва да помни. Безплодниятъ човѣшки животъ представя полици, които трѣбва да се плащатъ. За този животъ, именно, човѣкъ трѣбва да заспи. Идването на любовьта въ човѣка представя онѣзи голѣми суми, съ които той нѣкога е услужвалъ и днесъ му се връщатъ. Когато любовьта дойде въ човѣка, тя плаща всичкитѣ му задължения и му донася онѣзи пари, които той нѣкога е давалъ на своитѣ ближни. Когато изворитѣ на вашия животъ потекатъ, вие лесно ще изплатите дълговетѣ си. Щомъ сте въ изобилието на живота, и вие, и вашитѣ ближни ще имате отъ това изобилие. Изворътъ е въ състояние да изплати всички дългове на човѣка. Изобилието урежда всички работи. Божественото начало въ човѣка ние наричаме изобилие. То разрешава всички противоречия въ човѣшкия животъ. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ въ насъ. * 4. Лекция отъ Учителя, държана на 18 септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  15. От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вънъ и вѫтре въ тѣлото Размишление върху прилежанието. Пишете върху темата: „Произходъ на непостоянството“. Всѣки народъ има поне по една отличителна чърта, силно развита, по която се характеризира. Тази отличителна чърта може да бѫде добра или лоша. И българинътъ има такава чърта, по която се отличава отъ другитѣ народности. Той е твърдъ. Реши ли да направи нѣщо, мѫчно може да се разубеди. Що се отнася до постоянството, тази чърта е слабо развита въ българина. Като пишете темата си, помислете и върху произхода на непостоянството въ българина. Изобщо, на човѣкъ, въ когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита. Той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си. Той обещава много, а малко изпълнява. Който има убеждения, той е човѣкъ съ строго опредѣлена цель. Неговото съзнание е всѣкога будно, защото има предъ видъ постигането на своята цель. За непостоянния никаква цель не сѫществува. Постави ли си нѣкаква цель, той всѣки день отлага реализирането й. Природата е взискателна и строга. Има ли човѣкъ нѣкаква цель въ живота си, обещае ли, че ще я следва, природата го държи отговоренъ. Тя търси причината за отлагане на нѣщата въ самия човѣкъ и го заставя да махне препятствието отъ пѫтя си и да върви напредъ. За да дойде на земята, всѣки човѣкъ е обещалъ, че ще учи. Ако не изпълни обещанието си, природата насила го заставя да учи. За да не учи, причината може да бѫде външна — физическа, или вѫтрешна — умствена. Каквато и да е причината, съ по-голѣми или съ по-малки усилия, човѣкъ трѣбва да учи. Ще каже нѣкой, че има силно желание да учи, но срѣдства нѣма. Обаче, като му се дадатъ срѣдства, той скоро се насища: учи година, две и прекѫсва учението си. Наистина, има желания, които се явяватъ периодически, но желанието за учене не трѣбва да бѫде отъ тѣхъ. Желанието на човѣка да си хапне баница или друго нѣщо може да бѫде периодическо, но желанието му да учи трѣбва да бѫде постоянно. Като ученикъ, дошълъ на земята да се учи, човѣкъ трѣбва да познава желанията си и съзнателно или несъзнателно да ги подхранва, споредъ тѣхното значение въ живота му. Той трѣбва да подхранва добритѣ желания, а лошитѣ, временнитѣ, трѣбва да остави сами на себе си. Той не трѣбва да се бори съ лошитѣ желания, но да ги остави сами да отпаднатъ или да се трансформиратъ. Но ако не успѣе изведнъжъ да реализира добритѣ си желания, това не значи, че трѣбва да се обезсърдчи. Като не могатъ да постигнатъ своитѣ идеали, мнозина се отчайватъ и решаватъ да се самоубиятъ. Това решение не е на мѣсто. Когато се намѣри предъ нѣкаква мѫчнотия, естествено е за човѣка да се обезсърдчи, но това не значи, че трѣбва да се самоубива. Какъ ще се самоубие? Или въ водата ще се хвърли, или отъ нѣкоя канара ще скочи. И едното, и другото положение не сѫ естествени. Нѣкога, въ далечното минало, е било естествено за човѣка да плува като риба въ водата, но хвърли ли се днесъ въ водата, той повече не може да излѣзе. Нѣкога, въ далечното минало, е било естествено за човѣка да хвърчи като орелъ, да се спуща отъ канаритѣ, но хвърли ли се днесъ отъ нѣкоя канара, той ще се убие. Като ученици, вие трѣбва да си давате отчетъ за всѣка идея, която се явява въ ума ви, да знаете, отде иде и защо иде. Много отъ идеитѣ на човѣка иматъ отрицателенъ характеръ, вследствие на което той не трѣбва да ги допуща въ ума си, а още повече да ги реализира. Запримѣръ, дойде ли въ ума на човѣка идеята да се самоубие, той трѣбва да се запита, защо иска да се самоубива. — Не ми се живѣе. Какво друго ще правишъ като не ти се живѣе? Като иска да се самоубие, човѣкъ мисли, че ще тури край на живота си, и никой нѣма да го безпокои. Той се лъже. Животътъ продължава и следъ смъртьта. — Ще заспя поне, ще си почина малко. — И тукъ се лъже. Даже минералътъ, който е въ постояненъ сънь, пакъ е обезпокояванъ: ту растението забива коренитѣ си въ него, ту човѣшкиятъ чукъ го удря, откъртва цѣли парчета отъ него. На сѫщото основание, докато е на земята, човѣкъ постоянно ще бѫде смущаванъ отъ неговитѣ кредитори. Всѣки иска да му се плати. Дали може да плати на всички кредитори, това не е важно. Обаче, човѣкъ трѣбва да стане смѣлъ и решителенъ, да се разговаря съ тѣхъ. Нѣкога той все ще изплати дълговетѣ си, но изведнъжъ не може. Човѣкъ трѣбва да е готовъ да плаща дълговетѣ си, а кога ще ги изплати, това е въпросъ на време. Опасно е, като ги отлага, да не иска вече да плаща. Каквото да прави, той нѣма да се освободи отъ задълженията и дълговетѣ си. Тѣ ще го следватъ и на онзи свѣтъ. Въ процеса на изплащане на дълговетѣ си, човѣкъ се учи да говори и да изпълнява. Колкото повече се увеличава способностьта на човѣка да говори, толкова повече трѣбва да се увеличава готовностьта му да изпълнява. Тъй щото, когато паметьта на човѣка отслабва, трѣбва да знаете, че желанията му се увеличаватъ. За да не отслабне паметьта на човѣка, съ увеличаване на желанията едновременно трѣбва да се усилва мисъльта му. Иначе, въ него ще се яви недоимъкъ: чувствата се усилватъ за смѣтка на мисъльта. Наистина, когато чувствата взематъ надмощие на мисъльта, човѣкъ става разсѣянъ, и паметьта му отслабва. Той започва да мечтае за грандиозни работи, да фантазира. Казватъ, че младитѣ моми и момци обичали да фантазиратъ. Въ това отношение тѣ мязатъ на циганина, който носѣлъ гърне съ млѣко на главата си и мечталъ за много нѣща. Той мечталъ, какъ ще продаде млѣкото и ще си купи кокошки. После ще продаде кокошкитѣ и ще си купи овца. Като я използува, ще я продаде, за да си купи крава. Като продаде кравата, ще си купи конь и т. н. Така той хвърчалъ въ мечтитѣ си и си въобразилъ, че ще се ожени за княжеска дъщеря, отъ която ще му се родятъ две красиви деца, момче и момиче. Отъ радость той подскочилъ, и гърнето съ млѣкото паднало отъ главата му и се счупило. Кѫде отидоха мечтитѣ му? Изгубиха се заедно съ млѣкото. Това става не само съ младитѣ, но и съ религиознитѣ, съ ученитѣ, съ философитѣ. Религиозниятъ, като повѣрва въ Бога, израстватъ му криле, и той си фантазира вече, какъ хората ще започнатъ да го следватъ. Като започне да фантазира, той подскача на улицата, и гърнето пада на земята. Като разсипе млѣкото, той вижда, че е обикновенъ човѣкъ, че нищо не може да направи. И философътъ фантазира, мисли, че като напише едно съчинение ще оправи свѣта. Отъ радость той подскача, но гърнето съ млѣкото пада на земята и се счупва. Тогава той казва: Защо ми трѣбва тази философия? Моята глава не може да роди нѣщо особено. Като вървите по улицитѣ, навсѣкѫде ще видите паднали фантазьори: тукъ единъ религиозенъ, тамъ единъ философъ, на трето мѣсто единъ ученъ. Това сѫ все хора работници, въ които желанията взиматъ надмощие. Дето желанията и чувствата взиматъ надмощие, тамъ мисъльта е слаба. Когато чувствата на човѣка взиматъ надмощие, почвата на неговото сърдце е много мочурлива. Дето стѫпите, краката ви потъватъ. Каквото посѣете на тази почва, нищо не никне. За да я подобрите. трѣбва да направите дренажъ, да отведете излишната вода. Като ученици, вие трѣбва да познавате отрицателнитѣ си чърти и да се предпазвате отъ тѣхъ. Сѫщевременно вие трѣбва да знаете произхода имъ. За да намѣрите произхода имъ, мислете често върху тѣхъ, съпоставяйте нѣщата, докато въ ума ви дойде свѣтлина. която ще ви помогне да намѣрите корена на вашитѣ отрицателни чърти. Като намѣрите корена на отрицателнитѣ си чърти, силата ви ще се увеличи, и вие лесно ще се справяте съ тѣхъ. Ако човѣкъ не мисли, природата нищо не може да му даде. Тя дава само на онзи, който работи. На работния и на прилежния природата е готова да отпуща кредитъ, да реализиратъ желанията си. На мързеливия тя не отпуща никакъвъ кредитъ. И тъй, знайте че природата е крайно взискателна къмъ ония, които само фантазиратъ, безъ да прилагатъ. На такива тя не отпуща никакъвъ кредитъ вследствие на което тѣ трупатъ голѣми задължения и дългове. — Какъ може да се освободи човѣкъ отъ дълговетѣ си? — Като прилага. Човѣкъ трѣбва да се откаже отъ мечтитѣ и фантазиитѣ на младитѣ моми и момци, на религиознитѣ, на ученитѣ, на философитѣ, на поетитѣ и да започне да работи съзнателно. Добре е човѣкъ да живѣе съ мечти, да си въобразява, че е виденъ ученъ, музикантъ или художникъ, но за това се искатъ знания. Колкото по-високо стои човѣкъ, толкова по-голѣми задължения има. Отъ него се изисква много. Какво ще прави той, ако нѣма знания, съответни на положението си? Той ще се обезсърдчи и отчае. — Защо? — Защото е търсилъ лесния пѫть. Има лесенъ пѫть въ живота. Тои е пѫтьтъ на малкитѣ, микроскопически величини. Започнете да работите съ микроскопическитѣ величини. Запримѣръ, вървишъ по пѫтя, но тукъ-тамъ срѣщашъ малки, остри камъчета, които причиняватъ болка на краката. Наведи се спокойно, дигни камъчетата, тури ги настрана и продължи пѫтя си. Ритнешъ ли ги съ кракъ, и тебе ще ритнатъ. Съ ритане въпроситѣ не се разрешаватъ. Мнозина искатъ съ малко трудъ да постигнатъ голѣми резултати. Слушате нѣкой да казва, че иска да стане ангелъ. И това е възможно, но за да се подигне до тази степень, ангелътъ е миналъ презъ голѣми изпитания. Често отъ небето пращатъ нѣкой ангелъ да подигне единъ отъ най-голѣмитѣ грѣшници. Ако мисли, че съ единъ замахъ може да го изправи, ангелътъ е пропадналъ на изпита си. Съ десетки и стотици години този ангелъ ще бѫде свързанъ съ грѣшника, докато го подигне. Не го ли подигне, той не е разрешилъ задачата си. Той ще върви следъ грѣшника, ще слиза и ще се качва съ него, докато го постави на правъ пѫть. Следъ това може да се върне на небето, дето го възнаграждаватъ за успѣшно завършена работа. Ако е билъ еднокрилъ, младъ чинъ, ще му поставятъ два чифта криле и го произвеждатъ въ чинъ слуга, т. е. служитель на Бога, миналъ презъ голѣми изпитания. Сега мнозина отъ васъ седатъ и фантазиратъ, какъ ще проповѣдватъ и учатъ хората. Тѣ си представятъ, че цѣлиятъ свѣтъ се стреми къмъ новото, и за тѣхъ се отваря работа. Ами ако никой не се интересува? Не чакайте да дойде този день и тогава да работите, но започнете работата си още сега. Божественото само си пробива пѫть, и то незабелязано. То се движи като подпочвена вода и каквото срещне, разтваря, чисти, проправя своя пѫть. За новото въ свѣта работятъ хиляди съзнания, които обгръщатъ въ себе си всичко. Кой отвори пѫтя на Христа? Кой застави хиляди хора да тръгнатъ подиръ Него, готови да се жертвуватъ, за Неговото учение? Божественото съзнание работѣше и работи по хиляди начини: чрезъ добритѣ хора, чрезъ еднокрили, двукрили и многокрили ангели, въплътени въ човѣшки форми. Напредналитѣ души и досега още работятъ, да поставятъ Христовото учение на истинското му положение. Много нови идеи има днесъ въ свѣта. Ако иматъ за цель да реформиратъ свѣта, тѣ ще успѣятъ. Дали сѫ Божествени тѣзи идеи, ще познаете по методитѣ съ които си служатъ и по резултатитѣ, които иматъ. Щомъ методитѣ сѫ Божествени, ще дойдатъ работници и отъ небето, и отъ земята. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положителни мисли. Положителна мисъль е тази, въ която нѣма фантазии, но има приложение. Тя се нуждае отъ въображение, като импулсъ за творчество, а творчеството подразбира приложение. Да твори човѣкъ това не значи, да се заеме съ грандиозни работи. Той трѣбва да започне отъ най-малкото. Достатъчно е да се вгледа въ себе си, да види колко работа му предстои. Запримѣръ, да се самовъзпита човѣкъ, това е една отъ великитѣ задачи на неговия животъ. Какъ ще твори отвънъ, ако той не е търпеливъ? Малко хора ще срещнете днесъ търпеливи. Външно тѣ се въздържатъ, но вѫтре става голѣмо брожение, всѣки моментъ сѫ готови да избухнатъ. Достатъчно е да имъ се каже една обидна дума за да избухнатъ моментално. Нетърпеливиятъ човѣкъ е подобенъ на експлозивъ. Ако приближите къмъ него една запалена клечка кибритъ, той веднага ще експлодира. За да не експлодира, човѣкъ трѣбва да развива самообладание. Представете си, че вие сте нетърпеливъ, но уменъ човѣкъ, предвиждате отде може да дойде кибритената клечка и да ви запали. За тази цель всѣкога носете въ джоба си по нѣколко ябълки, и като дойде онзи, който има намѣрение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начинъ вие ще отклоните вниманието му отъ желанието да ви дразни. Въ това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействувате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростьта си. Пъкъ и онѣзи, които получаватъ ябълки, ще иматъ добро мнение за васъ. Докато не турите ябълки въ джоба си, вие никога нѣма да се освободите отъ известенъ недѫгъ. Ябълкитѣ сѫ символъ, който трѣбва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно. Законъ е: за да измѣстите единъ газъ съ известна гѫстота отъ сѫдъ, обърнатъ съ устата надолу, непременно трѣбва да вкарате въ сѫщия сѫдъ другъ газъ, съ по-малка гѫстота отъ първия. Ако пъкъ въ чаша, пълна съ вода, искате да поставите друго тѣло, последното трѣбва да бѫде по-тежко отъ водата. Ще вземете пѣсъкъ и ще туряте въ чашата, докато всичката вода се излѣе навънъ. Значи, всѣко разумно усилие. което човѣкъ прави, има добри резултати. Въ пѫтя на възпитанието и самовъзпитанието си, съвременнитѣ хора сѫ дошли до една область, която се нуждае отъ нови методи. Като се блъска тукъ-тамъ, най-после човѣкъ дохожда до убеждението, че трѣбва да бѫде праволинеенъ. Да бѫдешъ праволинеенъ, това значи, да се движищъ въ едно измѣрение, като правата линия. И това е добро, но човѣкъ се нуждае отъ опорна точка въ живота си. Да се движи по права линия, това значи да се върне тамъ, отдето нѣкога е започналъ. Обаче, каква ще бѫде неговата опорна точка? — Да имамъ поне една основна идея. — Добре е това, но каква ще бѫде тази основна идея? Не, докато се движи само по права линия, човѣкъ не може да има голѣми постижения. Въ движението си по права линия, човѣкъ вижда само две точки — началната и крайната. Като се движи по права линия човѣкъ вижда, че и този пѫть не го задоволява. Той казва: Все трѣбва малко да се огъна, да разширя съзнанието си. Огъне ли се, той образува плоскость и започва да се движи въ две направления — по дължина и широчина. Щомъ се движи по плоскость, той има най-малко три граници — три страни. Триѫгълникътъ опредѣля най-малкитѣ възможности на движение въ плоскостьта. Този човѣкъ се е огъналъ вече, излѣзълъ е отъ живота на правата линия. За такъвъ човѣкъ казватъ, че е криволинеенъ, т. е. не се движи само по права линия, и го наричатъ еретикъ, отстѫпникъ. Но човѣкъ и тукъ не спира. Като се разшири, той започва да се вдълбочава, влиза въ пѫтя на тритѣ измѣрения — на куба. Докато живѣе на земята, въ материалния свѣтъ, човѣкъ има възможность да се движи най-много въ три измѣрения. Влѣзе ли въ духовния свѣтъ, той се движи въ четири, въ петь и повече измѣрения. Затова именно, духовниятъ животъ мѫчно се подава на описание. Човѣшкиятъ езикъ не е въ състояние да предаде това, което духовниятъ човѣкъ преживява. Какво представя духовниятъ свѣтъ, не може да се каже. Съзнателно или не, човѣкъ живѣе въ духовния свѣтъ, безъ да го вижда. Той вижда само границитѣ на четириизмѣрния свѣтъ. Като влѣзе въ петизмѣрния свѣтъ, тогава вижда и разбира четириизмѣрния. Като влѣзе въ този свѣтъ, тогава ще го разбере и ще знае, какво става съ умрѣлитѣ. Сегашнитѣ хора не живѣятъ още съзнателенъ духовенъ животъ, но въпрѣки това третиратъ въпроса за Бога. Невъзможно е рѫката да има мнение за човѣка. Невъзможно е пръститѣ на рѫката да знаятъ, какво представя цѣлата рѫка. Следователно, каквото е отношението на пръститѣ къмъ рѫката, на рѫката къмъ цѣлото тѣло, такова е отношението на човѣка къмъ Бога. Докато не влѣзе въ него, човѣкъ не може да Го разбере. Да пита човѣкъ, какво нѣщо е Богъ, то е все едно да пита какво представя свѣтлината. Ще приведа единъ примѣръ за обяснение на понятието свѣтлина. Влизате въ една тъмна стая, съ спуснати кепенци на прозорцитѣ, да се срещнете съ човѣкъ който отъ рождение живѣе при тази обстановка и не знае, какво нѣщо е свѣтлина. Вие му давате научни обяснения за свѣтлината, но той нищо не разбира. Тогава вие взимате единъ свределъ и правите една малка дупка на кепенцитѣ. Вие запитвате затворения човѣкъ: Какво виждашъ? — Една тѣсна, дълга, свѣтла ивица. Направяте още една дупка. — Сега какво виждашъ? — Още една свѣтла ивица. Направяте десеть, сто такива дупки. Следъ това отваряте цѣлия прозорецъ. — Какво виждашъ? — Свѣтлина. Всички предмети около мене ставатъ видими, ясни, разбрани. Следователно, това, което прави предметитѣ, както и цѣлата обстановка около насъ видима, ясна, разбрана, наричаме свѣтлина. На сѫщото основание ние казваме: Онова сѫщество, което въ всички случаи на живота осмисля и освѣтява нѣщата, наричаме Богъ. Докато човѣкъ седи въ прашна и тъмна стая, животътъ му нѣма смисълъ. Изчисти ли стаята си, отвори ли прозорцитѣ си, свѣтлината влиза вѫтре и осмисля неговия животъ. Свѣтлината е проява на онова разумно начало въ живота, което осмисля нѣщата. Кое е това начало, не е важно. Какъ ще го наречете, сѫщо не е важно. За човѣка е важно да знае, че има едно Велико начало въ свѣта, което регулира живота, което осмисля и освѣтява всички нѣща. Съвременнитѣ хора обичатъ да философствуватъ върху въпроси, които нѣматъ никакво разрешение. Следъ всичкитѣ философии тѣ заминаватъ за другия свѣтъ съ неразрешени въпроси. Тамъ се виждатъ обезплътени, само съ съзнанието, че сѫществуватъ, но кѫде сѫ, какво ги чака, нищо не знаятъ. Тѣ се намиратъ въ положението на точка, безъ никакво измѣрение. Започнатъ ли съзнателно да се движатъ, тѣ минаватъ въ живота на правата линия и придобиватъ едно измѣрение. Оттамъ тѣ навлизатъ въ плоскостьта, въ областьта на дветѣ измѣрения. Оть плоскостьта отиватъ въ триизмѣрния свѣтъ — въ живота на тѣлата. После минаватъ въ четириизмѣрния, въ петизмѣрния свѣтъ, докато отново слѣзатъ на земята и започнатъ да се учатъ. Като се убедятъ, че не сѫ могли да разрешатъ отвлѣченитѣ въпроси, тѣ казватъ: Дълбока философия е това. Наистина. всички неразрешени въпроси всички дълбоки мисли сѫ подобни на кладенецъ безъ дъно. Колко е дълбокъ единъ въпросъ, това зависи отъ разбирането на човѣка. Дълбочината на нѣщата е относителна. Единъ пѫтникъ минавалъ презъ една гора въ тъмна, бурна нощь. По едно време той се подхлъзналъ и полетѣлъ къмъ една пропасть. За щастие, той успѣлъ да се хване за клона на едно дърво и увисналъ надъ пропастьта. Въ това положение той си мислѣлъ: Какво ли ще стане съ мене, ако се отпусна и падна въ пропастьта? Като се държалъ известно време за клона, рѫцетѣ му толкова отмалѣли, че не могълъ повече да разчита на тѣхъ. Да става, каквото е опредѣлено! — казалъ той и пусналъ клона. за който се държалъ. Каква била изненадата му, когато видѣлъ, че разстоянието отъ краката му до пропастьта било само 15 см. Разбиранията на нѣкои съвременни хора сѫ толкова дълбоки, колкото пропастьта подъ нозетѣ на пѫтника. Човѣкъ се безпокои за нищо и никакво. Той мисли, кѫде ще отиде следъ смъртьта си. Следъ смъртьта си човѣкъ отива тамъ, отдето е дошълъ. — Дали ще стана богатъ? — Ти и сега не си сиромахъ. Ти разполагашъ съ голѣмъ капиталъ, но не си го пусналъ въ обръщение. Човѣкъ е богатъ, здравъ, силенъ, ученъ — отъ него зависи да разработи това, което му е дадено. Ако мисли, че е сиромахъ, невежа, слабъ, такъвъ ще стане. Каквото човѣкъ мисли, това ще изработи отъ себе си. Знанието, добродетелитѣ не се придобиватъ изведнъжъ. Тѣ не текатъ като рѣка, но се събиратъ капка по капка. Когато постѫпи въ първо отдѣление, ученикътъ започва отъ буквата „а“, отъ елементарнитѣ нѣща. Като работи съзнателно и съ любовь, ученикътъ минава отъ класъ въ класъ, свършва едно училище и влиза въ друго. Докато е на земята, ученикътъ трѣбва да свърши земното училище и да мине въ по-горно, да дойде до положението на светия. Кой човѣкъ наричаме светия? Светия е онзи, който свѣти на забъркалитѣ пѫтя си и ги учи да живѣятъ правилно. Той не се е родилъ светия. Дълго време се е училъ той, докато стане светия. Като всички ученици, и той е започналъ отъ буквата „а“, но е училъ съ любовь. Той казва на хората: Който иска да придобие търпение, той трѣбва да дава ябълки на всички, които иматъ намѣрение да го предизвикватъ. Който иска да се справи съ страха си, той трѣбва да се моли, да поставятъ на пѫтя му тъкмо това, отъ което се страхува. Ако се бои отъ мечка, той трѣбва нѣколко пѫти да срѣща мечка, за да привикне на нея, да види, че не е толкова страшна, както си я представя. Човѣкъ става смѣлъ, когато се убеди, че това, отъ което се страхува, не е толкова страшно. Предметътъ, който ви плаши, може да е недействителенъ, и може да мине и замине покрай васъ, безъ да ви причини нѣкаква опасность. Искате ли да вървите въ естествения пѫть, вие трѣбва да изучавате нѣщата основателно, да придобиете дълбоко разбиране. Не изучава ли нѣщата, както трѣбва, човѣкъ дохожда до криви разбирания и казва: Каква полза отъ това, че водя чистъ животъ? Никой не цени това, което правя. Да води човѣкъ чистъ и светъ животъ, това значи, да е спечелилъ нѣщо. Щомъ е така, ясно е, защо хората се интересуватъ отъ неговитѣ печалби. Тѣ могатъ да се интересуватъ отъ печалбитѣ на човѣка дотолкова, доколкото неговитѣ печалби сѫ и тѣхни печалби. Хората се интересуватъ едни отъ други дотолкова, доколкото благото на едного е и тѣхно благо. Не е въпросъ човѣкъ да се раздаде така, че отъ него нищо да не остане, но той трѣбва разумно да се жертвува. Да се жертвува човѣкъ за другитѣ, това значи, ако е изворъ, да съдействува на другитѣ, и тѣ да станатъ изворйи, всички заедно да се влѣятъ въ общия океанъ на живота. Жертва, при която изворътъ става чешма, а чешмата — изворъ, не е разумна. Има смисълъ човѣкъ да се жертвува, но само тогава, когато е изворъ, голѣма рѣка, море или океанъ, че и той самъ да се ползува отъ благата си, и ближнитѣ му да се ползуватъ отъ него. Нека всички хора използуватъ водитѣ му за пиене, за поливане на лозя и градини, за плаване съ кораби по тѣхъ и т. н. Да си помагате взаимно, да обмѣняте благата си, това е задача на новото учение. Това учение води хората къмъ новъ животъ, къмъ условията на духовния, на четири или петизмѣрния свѣтъ. Влѣзете ли въ този свѣтъ, всички противоречия изчезватъ. Намисли ли нѣкой да ви дразни, дайте му една-две ябълки. Съ други думи казано: ако нѣкой е недоволенъ отъ васъ, извадете една сума отъ джоба си и му я дайте. Той е работилъ цѣлъ день, но вие не сте му платили достатъчно. Дайте му още 30 лева, да го задоволите. Ако пакъ не е доволенъ, дайте му още 30 лева. Влизайте въ положението на ближния си и правете нѣщо за него, да го задоволите. Хората се страхуватъ да даватъ, да не се опропастятъ. Не, разумното даване не опропастява човѣка. Давайте, за да ви даватъ. Като дава съ любовь, и като взима съ любовь, човѣкъ расте и правилно се развива. Даването не се отнася само до материалнитѣ, но и до сърдечнитѣ отношения на хората. Ако нѣкой ви обиди, не очаквайте само на него, той да дойде и да ви иска извинение. И отъ ваша страна се иска благородство и инициатива; да не тълкувате криво нѣщата и да бѫдете готовъ пръвъ да пристѫпите къмъ него. Ще ви каже нѣкой, че нищо не струвате. Трѣбва ли да се обиждате отъ това? Кажете му: Правъ си, вчера нищо не струвахъ, защото бѣхъ празно шише. Днесъ, обаче, се напълнихъ съ ценно съдържание. Претегли ме и ще видишъ, че днесъ тежа повече отъ вчера. Това се случва съ всички хора: днесъ сѫ празни шишета, нѣматъ никаква цена, но утре, като се напълнятъ съ масло или съ друго нѣщо, цената имъ се увеличава. Съвременнитѣ хора се намирать предъ редъ задачи, останали още отъ далечното минало, които трѣбва да се разрешатъ. Ако вие доброволно не ги разрешите, ще дойдатъ голѣмитѣ ви братя и насила ще ви заставятъ да ги решите. Какво прави голѣмиятъ братъ съ малкото братче? Ако малкото братче не слуша и не искада го следва, голѣмиятъ братъ го хваща за рѫка, дръпне му ухото два-три пѫти и го заставя да върви. Така постѫпватъ съ всѣки човѣкъ, който не иска да работи, самъ да реши задачата си. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да е готовъ да решава задачитѣ си, да плаща дълговетѣ си. И който има да взима, и който има да дава, трѣбва да бѫдатъ будни. Като работятъ и изплащатъ дьлговетѣ си, тѣ могатъ да грѣшатъ, но това нищо не значи. За предпочитане е човѣкъ понѣкога да грѣши, да се гнѣви, отколкото да умре и да се освободи отъ всѣкакви задължения. Умрѣлиятъ се освобождава временно поне отъ задължения, но окрѫжаващитѣ, близкитѣ му плащатъ за него. Ето защо, за предпочитане е човѣкъ да плаща дълговетѣ си, да решава задачитѣ си, но живъ да бѫде, отколкото да се освободи отъ всички задължения и да умре. Щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да учите, да се познаете. Човѣшкого естество се отличава съ две чърти: мекота и твърдость. При едни условия човѣкъ е мекъ, а при други — твърдъ. Съзнателно човѣкъ не трѣбва да прави опити, да превръща мекотата си въ твърдость. Опита ли се да направи това, той се излага на опасность. Искате ли да имате отношения съ човѣка, дръжте се за неговата мекота. Не се стремете да опитвате твърдостьта му. Това е Божия работа. Само Богъ може да опитва твърдостьта на човѣка, защото знае, какъ да го пипне. Разуменъ, ученъ трѣбва да бѫде човѣкъ, ако иска да изпитва твърдостьта на хората. Докосне ли се до твърдостьта имъ, преди да е развилъ своята сила, той ще се удари въ нея, ще се контузи и ще отскочи настрана. Ще кажете, че вие искате да отидете при философи и учени, да ви обяснятъ, какво представя Богъ. Вие не сте готови още за срѣща съ велики учени и философи. Едно трѣбва да знаете: докато имате противоречия въ живота си, вие не сте готови още да разглеждате велики въпроси. Опитате ли да ги разрешите, вие ще отскочите далечъ отъ тия учени. Тѣ ще ви отблъснатъ отъ себе си, ще ви покажатъ, съ какви въпроси трѣбва да се занимавате. Това не значи, че нѣмате никакво понятие за Бога. Все имате нѣкаква представа за Бога, но микроскопическа. — Защо? — Кепенцитѣ на вашитѣ прозорци сѫ още затворени, вследствие на което вие седите вѫтре, а свѣтлината е отвънъ. Отворете прозорцитѣ си и излѣзте вънъ. Тъй щото, нека свѣтлината влѣзе вѫтре, а вие останете вънъ. Истинското положение въ живота изисква Богъ да бѫде въ човѣка, а човѣкъ — навънъ. Стане ли обратното, Богъ да излѣзе вънъ, а човѣкъ да остане вѫтре, работата е объркана. Слушате нѣкой да казва: Влѣзъ въ себе си! Не, това не е право отношение. Който е влѣзълъ въ себе си, той нищо не е постигналъ. Това е девизътъ на старото учение. Какво препоржчва новото учение на човѣка? Новото учение подържа следното: Богъ да бѫде отвѫтре, а човѣкъ — отвънъ. Нѣкой казва, че билъ вънъ отъ себе си. Този човѣкъ не знае, какво значи, да излѣзе вънъ отъ себе си. Апостолъ Павелъ казва, че не помни, дали е билъ въ тѣлото си, или вънъ отъ тѣлото си, но е видѣлъ и чулъ такива нѣща, които съ думи не може да изкаже. Щомъ Апостолъ Павелъ е видѣлъ и чулъ необикновени нѣща, той непременно е билъ вънъ отъ тѣлото си, а Богъ е билъ вѫтре. Когато нѣкой приятель ви посети, вие излизате вънъ да го посрещнете. Когато приятельтъ ви си отива, вие го изпращате, и следъ това влизате въ дома си. Да излѣзе човѣкъ вънъ отъ тѣлото си, това значи, съзнанието му да излѣзе вънъ отъ него, да се занимава съ отвлѣчени, философски въпроси, а Божественото да остане вѫтре. Само по този начинъ може да стане правилна обмѣна между човѣшкото и Божественото. Само така човѣкъ ще дойде до правилно разбиране на живота. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ въ насъ. * 3. Лекция отъ Учителя, държана на 11 септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  16. От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правилни връзки Размишление. Съвременнитѣ хора трѣбва да пазятъ нѣколко правила, ако искатъ да успѣватъ въ живота си. Тѣ сж следнитѣ: Никога не чоплете раната си. Имате ли нѣкаква рана, не я пипайте, оставете я свободно да зараства. Имате ли нѣкакви слабости, правете редъ усилия да се издигнете надъ тѣхъ. Който не може да се справи съ своитѣ слабости, той не може да се нарече човѣкъ. Безъ да иска, чрезъ слабоститѣ си, той изпада въ животинско състояние. Това сж правила, които се отнасятъ до всички хора. Съзнателно или несъзнателно, всѣки човѣкъ се стреми да стане удъ на великия Божественъ организъмъ, за да може правилно да расте и да се развива. Ржката на човѣка може правилно да расте и да се развива, само когато е свързана съ тѣлото му. Отдѣли ли се отъ тѣлото, тя престава да се развива и въ скоро време изсъхва. Вѣруюто на човѣка може да се развива само тогава, когато той е свързанъ съ всички разумни сжщества, които подържатъ сжщото вѣрую. Азъ говоря за онова вѣрую, което носи животъ, знание и свобода на човѣка. Изгуби ли това вѣрую, човѣкъ изгубва всичко. Въ него се зараждатъ редъ болезнени състояния, психически и физически, докато най-после умира. Какво означава смъртьта? Смъртьта не е нищо друго, освенъ постепенно отдѣляне на удоветѣ отъ общия организъмъ.| Мнозина мислятъ, че следъ смъртьта всичко се свършва. Добре е съ смъртьта да се свърши всичко, но не е така. Човѣкъ продължава да живѣе и следъ смъртьта, и то, толкова по-добре, колкото по-съзнателно е живѣлъ на земята. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ придобиване на щастие. Чудно е, какъ могатъ да се стремятъ къмъ щастие, когато дѣлятъ живота, а сжщо така и любовьта. Самъ по себе си животътъ е недѣлимъ. Нѣма животъ само на земята, или само на небето. Животътъ е единъ и непреривенъ. Сжщото казваме и за любовьта. Това, което хората наричатъ щастие, се заключава въ свързването имъ съ Бога. Свържатъ ли се веднъжъ съ Бога, щастието започва да тече въ живота имъ като рѣка. Докато не дойдатъ до съзнание, да разбератъ, кжде се крие тѣхното щастие, тѣ го търсятъ ту въ жената или въ мжжа, ту въ децата, ту въ богатството, ту въ знанието, ту въ силата, но въ края на краищата отъ всичко се разочароватъ. Следъ всѣко разочарование иде страданието, което не е нищо друго, освенъ езикъ на Бога. Чрезъ страданието Богъ говори на хората, че пжтьтъ, по който търсятъ щастие, не е правъ. Въпрѣки това, съ своитѣ криви мисли и разбирания, тѣ искатъ да заставятъ разумнитѣ сжщества да мислятъ като тѣхъ. Това е невъзможно. Следователно, разумниятъ не може и не трѣбва да върви по пжтя на неразумния. — Ама Богъ е всесиленъ. Той е въ състояние да измѣни всичко. — Тъкмо защото е всесиленъ, Той оставя човѣка да страда, да се ограничава и заробва. Той не си служи съ насилие. Веднъжъ е далъ свобода на човѣка, Той го оставя свободенъ, да изпълнява или да не изпълнява великитѣ закони на Битието. Изпълнява ли ги, ще бжде свободенъ. Не ги ли изпълнява, самъ се ограничава и лишава отъ дадената свобода. Щомъ се ограничи, страданията неизбѣжно го следватъ. Невъзможно е ржката да живѣе свободно и щастливо, щомъ се отдѣли отъ общия организъмъ. Отдѣли ли се отъ общото, човѣкъ нѣма условия вече за работа: той ходи тукъ-тамъ, очаква на другитѣ хора. Оттукъ иска нѣколко лева, оттамъ парче хлѣбъ, докато най-после всички затворятъ вратитѣ си за него. Ще дойде день, когато течението на рѣката за този човѣкъ ще се прекжсне, и той ще остане самъ въ живота, безъ никаква външна подкрепа. Най-после той ще разбере, че трѣбва да работи, но не отдѣлно отъ общия организъмъ, а въ съгласие съ него. Той ще намѣри мѣстото си въ великия организъмъ на живота и ще почне да работи. Следователно, докато работи въ съгласие съ общото, човѣкъ се ползува отъ Божието благословение, и то заслужено, а не като подаяние. Подаянието е изключение въ живота. Въ изключенията нѣма никаква обмѣна. Обаче, обмѣна съществува въ работата. Когато две същества работятъ съзнателно и съ любовь, между тѣхъ става правилна обмѣна. Като работи, като вѣрва, като люби, човѣкъ всѣкога ще бъде здравъ. Здравето е резултатъ на правилна обмѣна на енергиитѣ въ организъма на човѣка отъ една страна, както и на правилна обмѣна между душитѣ, отъ друга страна. Дойде ли нѣкаква болесть, тя е нарушаване на закона за правилната обмѣна. Ще кажатъ нѣкои, че болеститѣ, нещастията сж отъ Бога, че Богъ е благоволилъ за това. Казано е обаче, въ Писанието, че Богъ не благоволява въ смъртьта и страданията на човѣка. Може ли бащата, който е родилъ единъ синъ, да иска неговото нещастие? Може ли бащата да изпрати крадци, разбойници да обератъ, да убиятъ сина му? Може ли бащата да изяде сина си? Това е невъзможно! Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да се учи, да си изработи прави разбирания, прави възгледи за живота, за природата и за себе си. Той трѣбва да се откаже отъ своитѣ механически разбирания и да ги замѣсти съ органически, които всѣкога могатъ да се подложатъ на опитъ. Щастието на човѣка не зависи отъ окръжаващата срѣда, а отъ самия него. Човѣкъ трѣбва да разчита на онази Божествена, потенциална енергия, вложена въ него. Има ли тази енергия въ себе си, той може да разчита на външни и на вжтрешни благоприятни условия. Изгуби ли тази енергия, съ нея заедно изгубва всички добри условия за работа и за животъ. Само Божественото въ човѣка дава условия за работа, за градежъ. Вънъ отъ Божественото, всѣка работа, всѣки градежъ е времененъ. Само Божествениятъ животъ осигурява на човѣка чистота, успѣхъ и щастие. Да живѣе човѣкъ въ съгласие съ Божественото, това значи, да живѣе въ душата си, която никога не се петни. Нищо не е въ състояние да отнеме чистотата на душата. Съвременнитѣ хора не живѣятъ още въ душата си, и въпрѣки това говорятъ за любовь, за сродни души. Момъкъ обича нѣкоя мома и я нарича сродна душа. Защо я нарича сродна душа? Защото му давала нѣщо хубаво отъ себе си. Тя изливала красиви чувства къмъ него, заради което я нарича сродна душа. И фурнаджията дава хлѣбъ на клиентитѣ си, но не е сродна душа за тѣхъ. А какво по-хубаво нѣщо има въ свѣта отъ хлѣба? Въпрѣки това, вие не можете да кажете, че който ви дава хлѣбъ, той е ваша сродна душа. Вие можете да наречете сродна душа само онази, която е готова да се жертвува за васъ при всички условия на живота ви.|Прави възгледи трѣбва да имате. Не е въпросъ само да говорите. Всѣка дума, която излиза отъ устата ви, трѣбва да е провѣрена. Говорите ли за любовь, всѣки трѣбва да я почувствува. Говорите ли за свобода, дайте свобода на себе си, дайте я и на другитѣ. Не прилагате ли сами това, което говорите, вие лъжете себе си, лъжете и другитѣ. Бъдете искрени въ чувствата си. Ако едно чувство е животинско, не му придавайте по-високъ характеръ. Научете се да опредѣляте нѣщата споредъ тѣхната стойность. Ако едно чувство е животинско, да се прецени като животинско; ако е човѣшко — като човѣшко. На всѣко нѣщо трѣбва да се дава състветна цена. Следователно, като ученици, вие не трѣбва нито да подценявате, нито да надценявате нѣщата. Сега, отъ всички хора се изисква разу- менъ животъ. За да живѣете така, трѣбва да се освободите отъ своитѣ слабости. Като видите нѣщо, не бързайте да се произнасяте. За да се произнася върху известенъ въпросъ, човѣкъ трѣбва да има знания. Сжщевременно, той трѣбва да бъде абсолютно справедливъ. Кой каквото прави, каквито чувства го вълнуватъ, това е негова работа. Всѣки е отговоренъ за себе си. Всѣка постжпка се опредѣля отъ последствията си. Не се мѣсете въ чуждитѣ работи. Задача на всѣки човѣкъ е да работи върху себе си, да се справя съ своитѣ слабости и неджзи. Що се отнася до живота на другитѣ, това не е негова работа. Лесно е да се критикува, но който критикува, той самъ трѣбва да даде единъ идеаленъ методъ за живѣене. Между хората трѣбва да сжществуватъ правилни, разумни отношения, каквито сжществуватъ между всички планети. Правилнитѣ отношения между планетитѣ се опредѣлятъ отъ тѣхнитѣ разстояния. Докато тия разстояния се пазятъ и отношенията между тѣхъ оставатъ едни и сжщи. Измѣнятъ ли се растояния- та, и отношенията между тѣхъ се накърняватъ. Каквото е външното отношение между плане- титѣ, такова е вътрешното отношение и между хората. Тѣ сж поставени на известни разстояния едни отъ други. Това разстояние не трѣбва да се нарушава. Наруши ли се веднъжъ, нарушаватъ се отношенията помежду имъ. Сега, като говоря за разстоянието между хората, това не значи, че тия отношения сж абсолютно неизмѣнни. Отношенията на хората сж органически, а не механически, вследствие на което тѣ подлежатъ на промѣни. Отношенията на планетитѣ сж неизмѣнни обаче, психическитѣ отношения на хората мѣнятъ своитѣ центрове. Както човѣкъ мѣни отношенията си къмъ хората, така промѣня и отношенията си къмъ различнитѣ планети. Какъ ще си обясните промѣната, която става съ хората, ако не приемете влиянието на планетитѣ върху тѣхъ? Има случаи, когато до известна възрасть човѣкъ се намира подъ влиянието на една планета, а следъ тази възрасть попада подъ влиянието на друга нѣкоя планета. Самъ човѣкъ се чуди, какво е станало съ него, че се е измѣнилъ толкова много. Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ, който цѣли 20 години е живѣлъ въ чистота и светость, но въ единъ моментъ той се измѣня и започва да живѣе по другъ начинъ. По-рано молитвитѣ сж били единственоТО му развлѣчение, но сега не се интересува отъ тѣхъ. — Защо? — Срещналъ е на пжтя си една красива мома, заради която сърдцето му е трепнало. Тази мома го отбива отъ неговия пжть и му дава ново направление въ живота. Защо тръгналъ подиръ тази мома? Защото му била сродна душа. Какво сродство е това, което утре може да се разруши? Не, ако е въпросъ за сродство, знайте, че всички души, които сж излѣзли отъ Бога, сж сродни. Всѣко обикновено, човѣшко отношение хората го наричатъ сродство. Какво сродство е това, което трае само день-два? Днесъ гледате парче желѣзо чисто, свѣтло. но следъ нѣколко деня го виждате покрито съ ръжда. Тамъ, дето става окисляване, никакво сродство не сжществува. Всѣко окисляване говори за несъвършенство на нѣщата. Какво сродство е това, ако съ приближаването си къмъ една мома, момъкътъ изопачава характера й? Сродни души сж ония, които всѣки моментъ подигатъ и облагородяватъ характера. Всѣки човѣкъ трѣбва да съдържа качествата на златото. Истински характеръ е този който при никакви условия не се измѣня. Като се намѣрятъ въ трудни положения на които не могатъ да издържатъ, хората казватъ: Такава е волята Божия. Не така не се говори. Само светията, само праведниятъ човѣкъ може да каже, кое е волята Божия, и кое не е. Нѣкой краде, заради което го турятъ въ затворъ. Като се види ограничен, той казва, че волята Божия била такава. Не, волята Божия не е въ човѣшкитѣ закони. Краде ли човѣкъ, човѣшкитѣ закони непременно ще го хванатъ. Божественитѣ закони нѣматъ нищо общо съ човѣшкитѣ. Светията познава волята Божия и я изпълнява. Когато нѣкоя красива мома дойде при него, той я погледне, измѣри я съ погледа си и знае вече, какви сж намѣренията й. Тя или бѣга отъ нѣкой момъкъ, или иска да изкушава светията. Той й казва: Сестра, ако си дошла при мене да водишъ чистъ животъ, ти трѣбва да минешъ по този пжть, по който азъ съмъ миналъ. Азъ съмъ се молилъ по три-четири часа на день, а ти искашъ безъ молитва да постигнешъ нѣщо. Това е невъзможно. Щастието не се постига лесно. За да бжде щастливъ, преди всичко човѣкъ трѣбва да даде мѣсто на Божественото въ себе си. Божественото е храна на душата. Ако не е приелъ тази храна, той никога не може да бжде щастливъ. Когато Божественото се постави за основа, животътъ на хората се превръща въ рай: птичкитѣ пѣятъ, изворитѣ бликатъ, цвѣтята цъвтятъ, плодоветѣ зрѣятъ, децата скачатъ и се радватъ. Млъкнатъ ли птичкитѣ пресъхнатъ ли изворитѣ, не благоухаятъ ли цвѣтята, Божественото се е оттеглило. Божественото създава братски отношения между хората, а човѣшкото ги разваля. Това се отнася и до личния животъ на човѣка. Видите ли, че нѣкой човѣкъ боледува, става песимистъ, ще знаете, че Божественото го е напуснало. Ще кажете, че това е законъ на природата. Не, това е резултатъ на нарушаване на природнитѣ закони. Въ Божиитѣ и въ великитѣ природни закони нѣма никаква измѣна. Тѣ сж постоянни и неизмѣнни. Следователно, докато живѣе съобразно великитѣ закони на Битието, човѣкъ всѣкога ще се ползува отъ Божието благословение. Който живѣе споредъ тия закони, той никога не петни душата си. Щомъ своята душа не опетнява, той никога не може да петни душитѣ на своитѣ ближни. Види ли нѣкоя красива мома, той се радва на красотата й, безъ да опетни съ нѣщо нейната душа. — Ама тя го цѣ- лунала. — Щомъ е по-слаба, тя може да го цѣлуне. Ако бѣше по-силна отъ него, тя нѣма право да пристжпва къмъ него. Законъ е: слабиятъ всѣкога пристжпва къмъ силния, но не силниятъ къмъ слабия. Ако бащата пръвъ пристжпва къмъ детето си, отъ последното нищо нѣма да излѣзе. Първо детето трѣбва да пристжпва къмъ баща си. После и бащата може да пристжпи къмъ детето си. Дете, което първо пристжпва къмъ баща си, да го цѣлуне и погали, е на правъ пжть. Отъ това дете великъ човѣкъ ще стане. Като живѣе по този начинъ, човѣкъ ще изработи въ себе си онази вжтрешна чистота, къмъ която душата му се стреми. Не живѣе ли така, той изпада въ механическитѣ условия на живота, които водятъ къмъ грѣхъ. Докато грѣши и върши престжпления, човѣкъ се намира въ животинския моралъ. Колкото повече се издига човѣкъ надъ обикновенитѣ условия на живота, толкова по-бързо навлиза въ духовнитѣ условия, които го водятъ къмъ великъ, възвишенъ моралъ. Докато дойде до този моралъ, човѣкъ неизбѣжно ще грѣши, но сжщевременно ще се изправя. По външния видъ на човѣка, по лицето му ще познаете, какъвъ е неговиятъ моралъ. Който е придобилъ великия моралъ, той благоухае. Дето влѣзе, той разнася своето благоухание. Съ морала, който излиза отъ него въ видъ на струи, той подига падналитѣ, утешава страдащитѣ. Духовнитѣ отношения подигатъ хората, физическитѣ ги събарятъ. Като говоримъ за отношенията на хората, това не значи, че трѣбва да се механизиратъ. Отношенията на хората трѣбва да бждатъ чисти и свети. Желаете ли да цѣлунете нѣкоя мома, вие трѣбва да искате позволение отъ нейния великъ Баща. Какъ ще получите това позволение? Ще се молите день. два, три. ще пишете писма до Баща й и ако Той ви позволи, можете да я цѣлунете. Така трѣбва да постжпватъ младитѣ моми и момци, когато искатъ да изразятъ едно красиво чувство. Ако така постжпваха, грѣхъ нѣмаше да иматъ но понеже не спазватъ този законъ, грѣхове правятъ, и страдания иматъ. За да изпитва чувствата си, човѣкъ трѣбва да прави умствени маневри. Едно чувство е чисто и свето, ако човѣкъ еднакво го отправя и къмъ младата мома, и къмъ стогодишната баба. Отврати ли се отъ бабата, неговото чувство е користолюбиво. Едно сърдце, единъ умъ, една душа, единъ духъ живѣятъ и въ младия, и въ стария. Дойдете ли до външната форма на нѣщата, тамъ въпросътъ е другъ. Младата мома е повече желана отъ бабата. Това различие, именно, води къмъ падане. Това различие говори за отсжтствие на благородство въ човѣка. Ако чувствата на човѣка и въ младини, и въ старини сж издържани, това говори за присжт- ствие на Божественото въ него. Ако външнитѣ условия не причиняватъ никакви промѣни въ човѣка, той е далъ пжть на Божественото въ себе си. И тъй, искате ли да живѣете идеално, да бждете въ хармония съ всички живи сжщества, отворете душитѣ си за Божественото. Законитѣ на Божественото сж закони на любовьта. Тѣ не сж писани, както човѣшкитѣ закони. Тѣ не подлежатъ на промѣни, както човѣшкитѣ. Законитѣ на любовьта сж написани въ човѣшката душа. Отворете душата си и всѣки день прочитайте по единъ отъ законитѣ, написани въ нея. Четете и прилагайте тия закони. Щомъ е дошълъ на земята да учи, човѣкъ трѣбва да различава животинскитѣ закони отъ човѣшкитѣ, човѣшкитѣ — отъ ангелскитѣ, ангелскитѣ — отъ Божественитѣ и да знае, кжде и какъ да ги прилага. Невъзможно е човѣкъ да служи на Бога като човѣкъ, съ своитѣ ограничени разбирания. Иска ли да служи на Бога, той трѣбва да има чистотата и знанието на ангелитѣ.— Какъ се постига тази чистота? — Чрезъ молитва, чрезъ работа и чрезъ учене, Нѣкой се изправи, прочете набързо една молитва и тръгне на работа. Така не се постигатъ нѣщата. Ония, които сж се посветявали на служене, сж прекарвали по цѣли часове въ молитва и съзерцание. Молитвата не подразбира шепнене на думи, но цѣлиятъ животъ на човѣка трѣбва да се превърне въ молитва. Това е новото въ свѣта. И тъй, стремете се къмъ новото въ свѣта. Новото не се изказва съ думи. Сегашнитѣ хора иматъ различни разбирания за отношения и за моралъ. Какъ ще имъ обясните, кои отношения и кой моралъ сж правилни? Казано е въ Писанието: „По дѣлата имъ ще ги познаете“. Тъй щото, ако въ дружбата между мома и момъкъ има подигане, ще знаете, че тѣ сж внесли нѣщо ново въ отношенията си. Това показва, че мислитѣ и чувствата на двамата сж указали добро влияние. Ако човѣкътъ на новото влѣзе въ единъ домъ, той ще донесе Божието благословение въ този домъ. Когато човѣкътъ на новото види, че нѣкой грѣши, той нищо не му казва, нито го сжди, но дълбоко въ себе си се моли за него. Щомъ се помоли сърдечно, молитвата му се приема. Не се минава много, онзи, който грѣши, съзнава погрѣшката си и се изправя. Новото изключва всѣкаква обида, всѣкакво сждене, всѣкаква критика и недоволство. Живѣете ли въ новото, ще пазите чистотата на сърдцето и на ума си. Чистотата е първото условие за правилни отношения между човѣшката душа и Бога, между човѣка и разумнитѣ сжщества. Човѣкътъ на новото се отличава по това, че изключва отъ себе си всѣкаква лъжа, всѣкакво лицемѣрие, всѣкаква грубость. Направи ли нѣкаква погрѣшка той веднага я изправя. Ако братъ му съгрѣши по отношение на него, той е готовъ веднага да му прости. Прости ли веднъжъ, той забравя погрѣшката му. Какъ постжпватъ сегашнитѣ хора помежду си? Нѣкой обидилъ нѣкого и веднага иска извинение. Обидениятъ го прости но после разправя на всички, какь го е обидилъ. Това е човѣшко отношение, но не и отношение между души. Обиди ли те нѣкой и му простишъ, забрави всичко. Създай нови, чисти отношения съ него. Следователно, докато човѣкъ не изправи отношенията си къмъ Бога, Божиятъ Духъ нѣма да работи въ него. Не работи ли Духътъ въ човѣка, всичко красиво въ неговия животъ се изгубва. Онзи, въ когото Духътъ работи, живѣе въ новото. Той се е отказалъ отъ стария животъ, отъ старитѣ разбирания, отъ стария моралъ. Той никога не критикува, защото знае, че грѣхътъ не е нѣщо новосъздадено. Той води началото си отъ най-стари времена. Не е лесно човѣкъ да се откаже отъ старото, отъ изопаченото въ себе си. Всѣки човѣкъ носи нѣщо старо, т. е. изопачено въ себе си. За да се справи съ него, той трѣбва да има знания, да знае, какъ да постжпва. Ако нѣма новото знание, човѣкъ ще има пакъ стари резултати : днесъ ще падне, утре ще падне; днесъ ще счупи крака си, утре — ржката си, докато стане инвалидъ, негоденъ за работа. За да се справите съ старото, вие трѣбва да създадете помежду си хармонична атмосфера. Не можете ли да образувате хармонични отношения помежду си, вие не сте готови за новъ животъ. При това състояние, колкото да ви се говори за новото, вие ще се намирате въ положението на богатски синъ, който, като получи голѣмо богатство отъ баща си, за което не е готовъ, впуща се само въ ядене и пиене. Той скоро изяжда паритѣ си, безъ да придобие нѣщо сжществено. Защо не е придобилъ нѣщо сжществено? Не знае човѣкътъ, какво да прави съ богатството. Знанието е сила. Който не може да се справи съ знанието, той ще си причини редъ пакости. Засега човѣкъ придобива знанието си бавно и постепенно. Колкото повече знание придобива, толкова повече съзнанието му се пробужда. Като изучава себе си, човѣкъ дохожда до познаване на външния и на вжтрешния свѣтъ. Той разбира, какво може да възприеме отъ различнитѣ свѣтове. Запримѣръ, ако възприема нѣщата чрезъ черния дробъ, той се свързва съ низшия свѣтъ. Ако ги възприема чрезъ сърдцето си, той се свързва съ човѣшкия свѣтъ. И най-после, ако ги възприема чрезъ мозъка си, той се свързва съ възвишения свѣтъ, съ свѣта на мисъльта. Мисъльта е Бо- жествениятъ свѣтъ въ човѣка. Който не може да възприема мислитѣ чрезъ горната часть на мозъка, той не знае, какво нѣщо е Божественото. То може да се уподоби на чистъ планински изворъ, който слиза въ долината и пои всичко, каквото срещне на пжтя си. Сега, за да прилагате новото, образувайте помежду си малки групи, въ които да влизатъ млади и възрастни братя и сестри, за да си въздействувате взаимно. Между млади и стари нѣма никаква разлика. Младият и стариятъ сж все единъ човѣкъ. Старъ човѣкъ е онзи, който се връща у дома си. Той е ходилъ на работа и се връща вече у дома си. Младъ е този, който отива на работа. Значи, разликата между младия и стария се заключава само въ посоката на тѣхното движение. Дето се срещнатъ, тѣ ще се спратъ, ще си кажатъ по нѣколко думи и ще продължатъ пжтя си. Когато говоримъ за стари и млади, ние разбираме физическия животъ на хората. Дойдемъ ли до ангелския животъ, тамъ нѣма стари и млади. Тамъ всички сж 33 годишни. Тамъ по-стари отъ 33 години и по-млади отъ 33 години не сжществуватъ.| Желая ви сега да приложите въ живота си закона на любовьта, като законъ за всепрощаване. Правете опити въ името на любовьта да простите на всички. Както Богъ прощава грѣховетѣ на хората, така и тѣ трѣбва да прощаватъ и своитѣ грѣхове, и грѣховетѣ на ближнитѣ си. Само така може да се запази великата хармония въ живота. Има нѣща, които човѣкъ самъ трѣбва да направи. Ако той самъ не се свърже съ разумния свѣтъ, нищо не може да постигне. Гениалностьта, све- тостьта се дължатъ на колективната работа на разумни и възвишени сжщества. Безъ общото участие на тия сжщества, човѣкъ не може да разчита на никаква гениалность. Следователно, всичко възвишено и благородно е резултатъ на общитѣ усилия на сжщества отъ човѣшкия, ангелския и Божествения свѣтове. Когато казваме, че всичко въ живота е постижимо, ние разбираме общата, разумна деятелности на тритѣ свѣта — физически, ангелски и Божественъ. Искате ли да постигнете нѣщо невъзможно, направете връзка съ добритѣ хора на земята, съ ангелитѣ отъ ангелския свѣтъ и съ Бога. Направи ли тази тройна връзка, човѣкъ ще разбере смисъла на стиха: „Невъзможнитѣ работи за човѣка сж възможни за Бога.“ Има ли тази връзка, той ще разполага съ такъвъ капиталъ, съ който може да посрещне всичкитѣ си нужди. Желая ви да направите тройната връзка, за да имате постижения и въ тритѣ свѣта. Само по този начинъ ще развиете физическото си тѣло, ще подобрите сърдцето си и ще просвѣтите ума си. — Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията М ж д р о с т ь и Божията Истина пребждватъ въ насъ. * 2. Лекция отъ Учителя, държана на 4 септемврий, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.
  17. От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Естественъ редъ на нѣщата Матея, 5 гл. Съвременнитѣ хора, религиозни и свѣтски. не се различаватъ много. И еднитѣ и другитѣ иматъ вѣра, но обектътъ на вѣрата имъ е различенъ, вследствие на което и резултатътъ отъ вѣрата имъ не е единъ и сжщъ. Всички хора казватъ, че трѣбва да се вѣрва, но истинската вѣра има отношение къмъ възвишеното. Човѣкъ може да вѣрва въ своя идеалъ. Всѣки се стреми да постигне своя идеалъ и вѣрва, че ще го постигне. Постигането на идеала на човѣка зависи отъ усилията, които той прави, и отъ методитѣ, които прилага. Всички хора дишатъ въздухъ, но понеже не го възприематъ еднакво, тѣ нѣматъ единъ и сжщъ резултатъ. Това показва, че при дишането, на нѣкои хора липсва нѣщо. Повечето хора дишатъ съ горната часть на дробоветѣ. Ние наричаме това дишане плитко дишане. При такова дишане човѣкъ бързо поема въздухъ и бързо го изпуша. За да бжде здравъ човѣкъ трѣбва да диша дълбоко, да поема въздухъ съ цѣлитѣ дробове. При дишането, заедно съ въздуха, въ дробоветѣ влиза известна енергия. Колкото по-дълбоко е дишането, толкова по-голѣмо количество енергия влиза въ дробоветѣ, която, заедно съ въздуха, обхваща всички бѣлодробни клетки и помага за доброто пречистване на кръвьта. Обаче, ако дишането е плитко, количеството на приетата съ въздуха енергия не обхваща всички клетки, вследствие на което пречистването на кръвьта не е пълно. Дето пречистването на кръвьта не е пълно, тамъ се явяватъ различни болезнени състояния. Сжщиятъ законъ се отнася и до мислитѣ. Всѣка мисъль, която влиза въ човѣшкия умъ, трѣбва напълно да обгърне органа на мисъльта; иначе, тази мисъль не е пълна. Запримѣръ, като вѣрвате въ Бога, вие мислите за Него. Пълна ли е вашата мисъль за Бога? Тя обхваща ли цѣлото понятие Богъ? Вие може да дадете дълго описание за Бога, но преди всичко, въ ума си трѣбва да държите една Негова чърта, която при всички случаи да остава неизмѣнна. Казвате, че познавате баща си, че мислите за него. Коя е онази чърта въ познаването на баща ви, която при никакви случаи да не се мѣни? Ще кажете, че баща ви е младъ, или старъ, че има или нѣма брада и мустаци и т. н. Обаче, това сж белези, които не сж постоянни. Тѣ лесно могатъ да се промѣнятъ. Въ понятието баща влиза една основна чърта, която никога не се мѣни. Тя е положението на бащата като глава на семейството. Бащата е глава, начало на нѣщата. Следователно, кажемъ ли, че познаваме Бога, ние имаме предъ видъ тази Негова чърта, която, въ отношенията между човѣшката душа и Бога, остава всѣкога неизмѣнна. Дали съзнавате това, или не, то е другъ въпросъ. Въпрѣки всички условия, тази чърта остава за винаги неизмѣнна. Докато тя съществува, човѣкъ има и животъ, и здраве. Изчезне ли тази чърта, като връзка на нѣщата, болезненитѣ състояния нападатъ човѣка. Дали връзката между човѣшката душа е съзнателна или несъзнателна, не е важно. Тя съществува, независимо участието на човѣшкото съзнание и дава потикъ, импулсъ на неговия животъ. Тази връзка е съществувала преди да е знаялъ човѣкъ нѣщо за нея. Докато тази връзка съществува, човѣкъ живѣе естествено. Изчезне ли тя, човѣкъ излиза отъ естествения редъ на нѣщата. При това положение той се лишава отъ благата, които духовниятъ свѣтъ му дава. Докато отношенията на сина къмъ бащата сж правилни, и двамата сж готови на взаимни услуги и жертви. Синътъ проявява пълно послушание къмъ баща си, а бащата е готовъ на всѣкакви жертви за сина. И двамата се намиратъ въ естествения редъ на нѣщата. Естественитѣ отношения изискватъ отъ детето послушание къмъ родителитѣ, а отъ родителитѣ — любовь къмъ детето. Любовьта на родителитѣ се изявява правилно къмъ детето отъ раждането му до края на живота. Прояви ли детето най-малкото непослушание къмъ баща си, въ отношенията имъ влиза нѣкаква дисхармония. Детето започва да се сърди, дава гръбъ на баща си, иска да го застави да му се извинява. Обаче, каквото и да прави, ра- зумниятъ баща нѣма да ре подчини на детето, По нѣкакъвъ начинъ той ще му даде урокъ, втори пжть да не нарушава естествения редъ на нѣщата. Следователно, каквито сж отношенията на сина къмъ бащата, такива сж и тия на човѣка къмъ Бога, неговиятъ великъ Баща. Докато не се е натъкналъ на нѣкаква неприятность, или на неуспѣхъ въ живота си, човѣкъ вѣрва въ Бога, подържа правилни отношения съ Него. Обаче, натъкне ли се на нѣкакво нещастие, той веднага започва да роптае противъ Бога, какъ е позволилъ това нѣщо, защо му е пратилъ страданието. Той се обезвѣрява, започва да се съмнява въ Бога. Въ известни случаи Богъ веднага се притича на помощь на пострадалия, но понѣкога Той пристжпва къмъ него съ пр/жчица и му дава добъръ урокъ. Вмѣсто да го облекчи, Той го натоварва повече, да се научи да мисли право. Щомъ се обезвѣри и усъмни, човѣкъ тръгва по кривъ пжть. И докато по-рано е уповавалъ на Бога, сега започва да мисли, че може да живѣе самъ, да не разчита на никого. Наистина човѣкъ може да живѣе самъ, безъ упование и вѣра въ Бога, но въ края на краищата ще види, че нѣщо сжществено му липсва. Богъ е източникъ на животъ, на свѣтлина, на свобода. Безъ Него никакъвъ животъ не сжществува. Всѣка мисъль, която излиза отъ Бога, е запалена свѣщь. Всѣко Божествено чувство е запаленъ огънь. Какво ще прави човѣкъ безъ свѣтлината и топлината на тия мисли и чувства? Докато пази естествения редъ на нѣщата, човѣкъ се ползува отъ тѣхната свѣтлина и топлина. Ние казваме, че този човѣкъ живѣе правилно. Наруши ли естествения редъ на нѣщата, човѣкъ изгубва свѣтлината и топлината на своя животъ. Той се намира вънъ отъ всѣкакъвъ моралъ, вънъ отъ условията на великия животъ. Какво представя моралътъ? Моралътъ е чувство, съ което човѣкъ различава правото отъ кривото, доброто отъ злото. Докато свѣщьта на вашия животъ свѣти, вие различавате правото отъ кривото. Изгасите ли свѣщьта си, вие оставате въ тъмнина и не можете да различавате доброто отъ злото. За да не изпадне въ тъмнина, човѣкъ трѣбва да възстанови правилния редъ на нѣщата, да възстанови връзката си съ Първата Причина. Това може да стане още днесъ. Отъ човѣка вависи да възстанови отношенията си. Нѣкога, въ далечното минало, той самъ ги е нарушилъ: Следователно, той самъ трѣбва да ги възстанови. Всѣки самъ е виновенъ за грѣшкитѣ. които е направилъ. Като не искатъ да признаятъ вината си, хората търсятъ причинитѣ за своитѣ нещастия вънъ отъ себе си. Бащата се връща отъ работа, не- доволенъ отъ забележкитѣ на началника си и търси вината въ децата и въ жена си. Той мисли, че ако не бѣха тѣ, нѣмаше да работи толкова много и щѣше да бжде по-спокоенъ, по- лесно да понася забележкитѣ на хората. Каквито сж отношенията на хората въ свѣт- ския имъ животъ, такива ще бждатъ и въ религиозния, и въ духовния имъ животъ. Като се намѣри предъ мжчнотиитѣ на живота, рели- гиозниятъ започва да се сърди на своитѣ духовни братя, че не му помагатъ. Той казва: Не виждатъ ли тия хора, че имамъ жена, деца, че съмъ затрудненъ? — Деца иматъ и птичкитѣ, а не само ти.—Но азъ вѣрвамъ въ Бога. — Какво отъ това, че вѣрвашъ? Ти си се ро- дилъ съ вѣрата си. Ти не си започналъ да вѣрвашъ отсега. Ако отсега нататъкъ трѣбва да вѣрвашъ, твоята работа е свършена. Да вѣрва човѣкъ, това е въ естествения редъ на нѣщата. Този редъ на нѣщата изисква отъ детето послушание, а отъ бащата — любовь. Ако детето не слуша, и ако бащата не обича, нищо не е въ състояние да имъ помогне Послушание и обичь сж две нѣща, които опредѣлятъ правилнитѣ отношения между сина и бащата, между човѣшката душа и Бога. Какъ може да се подържа хармонията между човѣка и Бога? Едно отъ условията е молитвата. Чрезъ молитвата се подържа свещената връзка на човѣшката душа съ Първата Причина на нѣщата.—Не искамъ да се моля.—Щомъ не искашъ да се молишъ, ще влѣ- зешъ въ неестествения редъ на живота. Молитвата е едно отъ сжщественитѣ задължения на човѣка. Каквото представятъ физическитѣ задължения за човѣка, такова нѣщо представя молитвата за духовния животъ на човѣка. Ако не плаща редовно дълговетѣ си, човѣкъ все повече обърква работитѣ си. Лихвитѣ се тру- патъ. дългътъ се увеличава, докато единъ день човѣкъ се намѣри въ безизходно положение. Следователно, иска или не, човѣкъ все трѣбва да плати задълженията си. Не плаща ли, той е осжденъ на голѣми страдания и нещастия. Следъ това ще пита, защо страда. Той страда, защото не се е молилъ, не е плащалъ задълженията си. — Длъженъ ли съмъ да се моля? — Ти си толкова дълженъ да се молишъ. колкото и да дишашъ, да ядешъ, да мислишъ, да чувствувашъ. Това сж задължения, които влизатъ въ естествения редъ на живота. Не само това, но човѣкъ е длъженъ да прави редъ гимнастически упражнения. Не прави ли тия упражнения доброволно, насила ще го заставятъ. Ще дойда нѣкоя болесть, ще го тури на легло, дето по цѣли дни и нощи ще се извива ту на една, ту на друга страна. И тъй, щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно трѣбва да следва естествения редъ на нѣщата. Докато рѣката тече, плаващитѣ частици въ нея трѣбва да следватъ движението й. Пожелаятъ ли да спратъ своето движение, тѣ ще причинятъ подпушване на водата. Рѣката ще подигне нивото си и ще започне да залива всичко, каквото се изпрѣчи на пжтя й: ниви, лозя, градини. Лозаритѣ и градинаритѣ ще търсятъ причината за подпушва- нето на рѣката и, като я намѣрятъ, ще дадатъ тласъкъ на спрѣлитѣ се частици, като ги от- правятъ въ посока къмъ морето, дето се стреми самата рѣка. Тѣ нѣма да ги питатъ, искатъ ли да се движатъ, или не, насила ще ги заставятъ. Сжщото се отнася и до човѣка. Не е важно, дали той иска или не иска да се движи споредъ великитѣ закони на живота. Щомъ е слѣзълъ на земята да се учи, той е длъженъ да следва законитѣ на естествения редъ на живота. Като следва тия закони, той ще дойде до пристанището на Великия океанъ, дето се втичатъ всички рѣки и морета. Това се отнася до всички хора, вѣрващи или безвѣрници. Който вѣрва, той придобива нѣщо; който не вѣрва, той губи. Докато живѣе, човѣкъ трѣбва да бжде доволенъ отъ условията на живота си, да ги използува съзнателно за работа. Какво представя сърденето, гнѣвътъ? Ко- гато въ човѣка се събере излишна енергия, той започва да се гнѣви. Гнѣвътъ е качество не само на човѣка, но и на животнитѣ. Когато агнето се сърди на майка си, то започва да блѣе. Въ блѣенето нѣма никаква наука, никаква философия. То е нѣщо старо, отживѣло времето си. Човѣкъ трѣбва да се откаже отъ старото, отъ живота на своитѣ дѣди и прадѣди. Когато дойде до съзнание да се освободи отъ стария животъ, човѣкъ пожелава да се уедини, да остане самъ. Когато се стреми къмъ самота, човѣкъ има известно задължение къмъ себе си. Щомъ потърси обществото на много хора, това показва, че той иска да сподѣли съ тѣхъ своитѣ постижения. Наистина, когато чете учи. човѣкъ обича да бжде самъ. Когато сподѣля прочетеното и наученото, той иска да се срещне съ хора, съ които да сподѣли това, което е прочелъ и научилъ. Като ученици, отъ васъ се иска да имате ясна представа за живота, за законитѣ, които го управляватъ. Има нѣща въ живота неизбѣжни, строго опредѣлени, но има нѣща, които не се допущатъ. Запримѣръ, съмнението въ Бога не се допуща. Човѣкъ може да се съмнява, но всѣко съмнение въ Бога не води къмъ добъръ край. Да се съмнявашъ въ Бога, това значи, да се съмнявашъ въ любовьта. Съмнява ли се въ любовьта, човѣкъ се съмнява въ живота, а това е невъзможно. Невъзможно е човѣкъ да се съмнява въ живота! Усъмни ли се въ живота, той престава да се нарича човѣкъ, той престава да мисли. Отличителното качество на човѣка е способността му да мисли. Който не мисли, той не е човѣкъ; който убива, той не е човѣкъ; който не живѣе добре, той не е човѣкъ. Щомъ мисли, щомъ живѣе добре, човѣкъ заслужава името си. Той живѣе въ любовьта. която му дава всички условия и възможности за растене и развиване. Той живѣе въ душата си и може да направи всичко, каквото пожелае. Отдѣли ли се отъ душата си, човѣкъ коренно измѣня понятията си за свѣта. Той коренно измѣня отношенията си къмъ свѣта. — Защо? — Защото изгубва свѣтлината си.и Той се намира въ положението на човѣкъ, който е влѣзълъ въ тъмна стая. Какво може да вижда човѣкъ въ тъмнината? Каква представа ще има той за свѣта отъ тъмната стая? Щомъ запали свѣщьта, той вижда ясно нѣщата, вследствие на което и отношенията му къмъ свѣта се измѣнятъ. И тъй, живѣйте въ свѣтлина, за да разбирате естествения редъ на нѣщата, да не си създавате ненужни страдания. Стремежътъ на човѣка къмъ реализиране на неговитѣ голѣми желания, му причинява редъ ненужни страдания. Всѣко голѣмо желание въ човѣка представя слонъ, за изхранването на който сж нужни много материални срѣдства. За изхранването на единъ слонъ сж нужни около петь крини оризъ на день. Отглеждането на слона не е задача за сиромаха. Само богатиятъ, капиталистътъ може да отглежда слонъ. Иска ли да изпълни правилно своитѣ задачи, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ Божественото въ себе си, както и въ всѣки външенъ гласъ, чрезъ който разумнитѣ сжщества му нашепватъ, кое е добро и кое не е, кое е право и кое не е. Свѣтътъ, който е надъ насъ, има грижа за всичко, което става въ по-долнитѣ свѣтове отъ него. Тамъ полагатъ всички грижи за насъ, да регулиратъ нашитѣ мисли, чувства и постжпки. Като изправя погрѣшкитѣ си, като се вслушва въ съветитѣ на разумнитѣ сжщества, човѣкъ се свързва съ тѣхъ, а сжщевременно и съ духовния свѣтъ. Радвайте се, че сте свързани съ духовния свѣтъ и съ разумнитѣ сжщества, които постоянно ви говорятъ и напжтватъ. Докато тѣ ви даватъ съвети, вие сте на правъ пжть. Престанатъ ли да се грижатъ за васъ, вие сте на кривъ пжть. Тѣ казватъ: Който иска да живѣе между насъ, той трѣбва да бъде съвършенъ, да изпълнява волята Божия. Дръжте въ ума си мисъльта да бждете съвършени като Бога. Дойдете ли до тази мисъль, всѣкакво обезвѣряване е изключено. Влѣзе ли въ свѣта на съвършенството, човѣкъ се превръща на ангелъ, т. е. Божи служитель, който има цель да помага на своитѣ ближни. Свѣтътъ се нуждае отъ работници. Христосъ казва: „Жетвата е много, работницитѣ — малко“. Отъ всички хора се иска работа на Божествената нива. Дали ще грѣшатъ, или не, това е другъ въпросъ. Човѣкъ все ще грѣши, но като грѣши, едновременно съ това ще се учи.— Кой ще го учи? — Богъ. Като прави добро, Богъ му говори, учи го. Но и като прави зло, Богъ пакъ му говори. Той вижда и доброто, и злото, което човѣкъ прави — нищо не може да избѣгне отъ Неговото око. За доброто, което човѣкъ прави, Богъ го похвалява, а за злото — го укорява. Като го укорява, Той има желание да го изправи. Като прави зло, човѣкъ неизбѣжно се натъква на страдания. Щомъ прави добро, той се радва. Стремете се къмъ доброто, като избѣгвате злото, за да имате похвалитѣ на Бога. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 1.Лекция отъ Учителя, държана на 28 августъ, 1929 г. София. — Изгревѣ.
  18. От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Пробниятъ камъкъ Деяния на Апостолитѣ 4:25. Размишление върху Божията милость. Въ живота сѫществува единъ пробенъ камъкъ, съ който се мѣрятъ сѫщинитѣ на нѣщата. Търговецътъ опредѣля своята финансова сила отъ паритѣ, които притежава. Като влѣзе въ кантората си, първата му работа е да отвори касата си и да прегледа. съ какъвъ капиталъ разполага. Като знае, съ какъвъ капиталъ разполага, той има предъ видъ съ какъвъ кредитъ може да се ползува и какво може да направи. Този законъ има отношение не само къмъ търговията, но и къмъ всички области на живота. Който знае този законъ и го прилага разумно, и развитието му върви правилно. Изгуби ли посоката на правия животъ, човѣкъ се натъква на редъ вѫтрешни противоречия. Изобщо, изгуби ли правата посока на живота си, човѣкъ нѣма вече на какво да разчита. Изгуби ли своето вѣрую, изгуби ли кредита си, сѫщо така човѣкъ нѣма на какво да разчита. Кредитъ се дава само на онзи, който има нѣкакъвъ вѫтрешенъ капиталъ въ себе си. Нѣма ли човѣкъ вѫтрешенъ капиталъ, никакъвъ кредитъ не може да му се даде. Сѫщиятъ законъ има отношение и къмѣ цѣлокупния животъ. Ако нѣма кѫща, имотъ или стока, човѣкъ не може да се ползува отъ кредитъ. За да стане учитель. човѣкъ трѣбва да има знание, като ефективъ, на което да разчита. Ако нѣма това знание въ себе си, той не може да стане учитель. Иска ли нѣкой да стане слуга, преди всичко. той трѣбва да бѫде здравъ. Не е ли здравъ, никакъвъ слуга не може да стане. Здравето е капиталътъ на слугата. Болниятъ не може да стане слуга. Ако вѣрващиятъ почне да отпада духомъ, да се обезсърдчава, че е остарѣлъ, че нищо не е постигналъ, вѣруюто му е неустойчиво. Вѣрую, което се разколебава отъ условията на живота, е неустойчиво. Обаче има едно вѣрую въ свѣта, което при всички условия на живота не се мѣни, всѣкога остава едно и сѫщо. И въ човѣка има нѣщо, което при никакви условия не се мѣни. То е Божественото въ него. Изкуство е човѣкъ да знае, какъ да събуди въ себе си Божественото и да му даде пѫть. Великъ човѣкъ е онзи, който при всички условия на живота дава първо мѣсто на Божественото въ себе си. Сега, ще задамъ нѣколко въпроса. Богатиятъ ли предизвиква бедния да отиде да му работи, или бедниятъ предизвиква богатия да го търси за работа? Майката ли предизвиква детето да плаче, или чрезъ своя плачъ детето заставя майка си да работи за него? Както да си отговорите, за васъ е важно реалното, неизмѣнното, което Богъ е вложилъ въ човѣка. Това трѣбва човѣкъ да търси, това трѣбва да обработва въ себе си, не само днесъ, но и въ далечното бѫдеще. Очаква ли човѣкъ въ бѫдеще да се вложи нѣщо въ него работата му е свършена. Богъ е вложилъ вече нѣщо въ човѣка, повече нѣма какво да очаква. Той има вече основа, върху която може да гради. Следователно, има ли тази основа, нищо друго не му остава, освенъ да работи. Тя представя онзи неизмѣненъ вѫтрешенъ капиталъ въ човѣка, който опредѣля неговия кредитъ. Кредитътъ на човѣка ту се увеличава, ту се намалява, въ зависимость отъ това, какъ влага своя капиталъ въ обръщение. Човѣкъ трѣбва да има ясна представа за себе си, да знае, колко и какъвъ капиталъ има на разположение. Какъ ще обработи този капиталъ, това зависи отъ знанията и отъ желанията му. Колкото по-голѣми и силни сѫ желанията на човѣка, толкова повече сили ще влага за тѣхното реализиране. Казано е въ Писанието, че Божественото никога не се губи. Сѫщото се отнася и до Словото Божие. Словото Божие нѣма да се върне, докато не принесе своя плодъ. Значи, и Словото не се губи, нито Му се придава нѣщо. Пренебрегне ли това Слово въ себе си човѣкъ отпада, губи силата си и постепенно се изражда. Изгуби ли вѣра въ Божественото, въ своя основенъ капиталъ, човѣкъ отпада духомъ, съ което и деятелностьта му се прекратява. Този капиталъ е центъръ, около който всичко останало се стреми. Изгуби ли този капиталъ, той всичко изгубва. Вѣрата на човѣка въ единъ великъ центъръ, въ едно велико общество е толкова силна. колкото и вѣрата му въ една душа, около която всички души се стремятъ. Този общъ центъръ е Богъ, къмъ Когото всичко се стреми. Отъ Него всичко излиза и къмъ Него всичко се връща. И въ човѣшкия организъмъ има сѫщо така една обща монада, обща единица, къмъ която всички се стремятъ. Въ чувствения и въ умствения свѣтове има едно общо чувство и една обща мисъль, къмъ които всички останали мисли и чувства се групиратъ. Сѫщевременно въ човѣка има едно убеждение, къмъ което се стремятъ всички останали убеждения. Този централенъ фокусъ, къмъ който се стреми всичко въ човѣка. е Божественото начало. Не е досатъчно да знае човѣкъ това, но той трѣбва да познава проявитѣ му, да знае какъ да манипулира съ него. Ако не знае да манипулира съ телескопа, човѣкъ нищо нѣма да види на небето. Той трѣбва да знае, накѫде да го насочва. Тази е причината, поради която двама души гледатъ презъ единъ и сѫщъ телескопъ, но единиятъ вижда, а другиягъ нищо не вижда. — Защо? — Единиятъ знае посоката къмъ която трѣбва да гледа, а другиятъ не знае. Човѣшкото съзнание и небето представятъ подобни нѣща. Както на небето ставатъ промѣни, така и въ човѣшкото съзнание ставатъ известни промѣни. Каквото човѣкъ преживява, всичко се отразява въ съзнанието му. Ако е разуменъ, човѣкъ трѣбва да се вглежда въ промѣнитѣ, които ставатъ въ съзнанието му, и да се учи, както астрономътъ наблюдава промѣнитѣ на небето и ги изучава. Трѣбва ли човѣкъ да очаква всичко да му се даде наготово, както детето очаква на майка си? Докато е въ люлката още, майката се грижи за детето си, всичко му доставя наготово. Проходи ли, обаче, започне ли да расте, тя го оставя само да дойде при нея, да каже, отъ какво има нужда. Човѣкъ трѣбва самъ да дойде до вѫтрешно търсене, самъ да открива нѣщата и да ги изучава. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ правиленъ възгледъ за нѣщата. Тѣ трѣбва опредѣлено да знаятъ, кое е онова, което ги спъва въ живота имъ. Тѣ се стремятъ къмъ отвлѣчени нѣща, а нѣматъ ясна представа за Бога. Тѣ нѣматъ ясна прсдстава, какво нѣщо е добро и какво - зло. Като принципъ, злото винаги действува въ обективния свѣтъ. Злото е единъ моментъ, който действува въ време и пространство. Злото е нѣщо външно или обективно. Доброто, Божественото винаги действува отвѫтре. Злото ограничава човѣка и го лишава отъ всички блага. Доброто освобождава човѣка и му дава всички блага. Злото и доброто представятъ два противоположни принципа, които действуватъ едновременно въ свѣта. Ще изнеса единъ примѣръ отъ живота, да видите, какъ действуватъ доброто и злото. Единъ богатъ човѣкъ заболява. Той веднага търси помощьта на лѣкаритѣ. Вика единъ, двама, трима лѣкари, плаща скѫпо да му помогнатъ. Едва се съвзема, заболяватъ жена му и децата му. Той се вижда въ чудо, пакъ вика лѣкари, които се събиратъ на съвещание и решаватъ да опериратъ жена му. Опериратъ я, но взиматъ десетки хиляди лева за операцията. Най-после този богатъ човѣкъ осиромашава, изгубва здравето и силитѣ си, децата му умиратъ, жена му остава слаба, немощна. Той изпада въ пълно отчаяние. Животътъ вече нѣма смисълъ за него. Злото, обаче, се усмихва доволно. То е взело отъ него каквото му трѣбва, ограничило го е и се отдалечава. Въ това време Божественото въ него се събужда, и той започва да си говори: Господи късно идешъ при мене. Едно време бѣхъ богатъ, радостенъ. Децата ми бѣха живи, жена ми и азъ бѣхме здрави. Тогава можехъ да Ти служа, но сега вече пари нѣмамъ, силитѣ си изгубихъ, радостьта ми ме напусна, не мога да Ти служа. Богатиятъ съзнава вече какво е трѣбвало да направи, разкайва се, но намира, че не може да си помогне. Като види, че се разкайва, че е готовъ да служи, Богъ го подкрепва и го изпраща отново въ свѣта да работи, да помага, да изпълнява волята Му. Този човѣкъ се подига, животътъ му се осмисля, и започва да работи съзнателно и съ любовь. Така действува доброто, Божественото въ свѣта. То освобождава заробения и отново му връща отнетитѣ блага. Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби, а азъ дойдохь да имъ дамъ животъ, и то преизобилно“. Това сѫ двата принципа — доброто и злото, които действувать въ свѣта. Когато човѣкъ пожелае да задържи най-хубавото нѣщо за себе си, злото е влѣзло вече въ него. Той се е съблазнилъ отъ нѣщо, а всѣка съблазънь, на която човѣкъ не може да устои, води къмъ зло. Има само единъ пѫть по който злото може да се прояви. Този пѫть е пѫтьтъ на желанията. Пожелае ли човѣкъ нѣщо само за себе си, той е робъ вече на своето желание. А ние знаемъ, че само злото заробва човѣка. Доброто, обаче може да се прояви по хиляди пѫтища. Когато човѣкъ мрази, злото се проявява въ него. Когато обича. доброто действува въ него. Ето защо, когато мрази нѣкого, човѣкъ има само единъ начинъ да се освободи оть него. Той гледа, какъ и колко по-скоро да го унищожи, да го махнс отъ пѫтя си. Въ обичьта си къмъ нѣкого, човѣкъ разполага съ хиляди начини, чрезъ които да му помогне, да му даде нѣщо отъ себе си. Когато двама души, единиятъ съвършенъ човѣкъ, а другиятъ — обикновенъ, видятъ касата на своя ближенъ. двамата ще постѫпятъ различно. Съвършениятъ, праведниятъ човѣкъ ще мине покрай касата на богатия, ще погледне вѫтре, ще се зарадва на богатството му и ще си замине, безъ да вземе нѣщо отъ нея. Той ще си направи своитѣ научни бележки и спокойно ще продължи пѫтя си. Доброто действува въ този човѣкъ. Обикновениятъ човѣкъ, който се оправдава съ думитѣ, че въ грѣхъ го е заченала майка му, ще се спре предъ касата и ще започне да се бори, да вземе ли нѣколко златни монети, или не. Следъ голѣма борба той или ще вземе, или нищо нѣма да вземе. Вземе ли нѣщо отъ касата на своя ближенъ, той се е подалъ на влиянието на злото. Като ученици, вие трѣбва да изучавате всички прояви на злото и да подражавате на неговитѣ добри прояви. И въ злото има нѣщо добро. Запримѣръ, пиянството е голѣмо зло за човѣка. Всички кръчмари съзнаватъ това, и въпрѣки всичко, продаватъ своето вино и ракия, но тѣ сами никога не се опивать. Рѣдко ще срещнеге пиянъ кръчмарь. Значи, злото причипява злини на хората, но само то никога не се подава на условия, които могатъ да го доведатъ до това зло. Кръчмарьтъ може да пие една-две чаши, но винаги е буденъ, пази се да не изгуби съзнание. Трезвъ е кръчмарьтъ. Той опива другитѣ, но самъ никога не се опива. Ако и той се опиваше, както клиентитѣ му, отъ неговото кръчмарство нищо нѣмаше да остане. Следователно, когато човѣкъ срещне злото на пѫтя си, но трѣбва да има взимане-даване съ него, нека направи това, което и злото прави. Ако злото скрива своитѣ замисли, и той нека ги крие. Злото не пиянствува, и той да не пиянствува. Ще кажете, че злото влиза въ сърдцето на човѣка. Не, въ сърдцето на човѣка не влиза злото, а ония елементи на злото, които опиватъ. Като знае това, човѣкъ трѣбва да се пази отъ опивателнитѣ елементи на виното, а не отъ самото вино. Сладкото вино, като гроздовъ сокъ, е Божествено благо, но когато човѣкъ пожелае да измѣни това благо, въ този моментъ още попадатъ въ него ферменти, които измѣнятъ първичното му естество и го правятъ вредно. Златото е Божествено благо, но въ който моментъ човѣкъ го пожелае за свое удоволствие, то се превръща въ отрова. Затова е казано: „Не пожелай!“ — Ама безъ пари не може. — Човѣкъ не трѣбва да допуща въ ума си мисъльта, че безъ пари не може. Преди всичко, паритѣ сѫ човѣшко изобретение. Да подържа човѣкъ въ ума си мисъльта, че безъ пари не може, това значи, да изпадне въ положението на стария, който казва, че безъ тояжка не може. Тояжката е необходима само при дадено положение. Трѣбва ли младиятъ да казва, че безъ тояжка не може? Само стариятъ мисли, че не може безъ тояжка, но не и младиятъ. Паритѣ сѫ само срѣдство за живѣене, но не и необходимость. Докато гледате на паритѣ като на срѣдство, а не като на цель, вие сте на правъ пѫть. Станатъ ли паритѣ цель на вашия животъ, злото всѣки моментъ ще ви дебне. Отъ васъ зависи да бѫдете далечъ или близо до злото. Сега, съзнанието на всички вѣрващи, на всички учени трѣбва да се освободи отъ ония нспотрѣбни нѣща, които внасятъ въ тѣхъ вѫтрешна отрова. Пожелае ли нѣщо непотрѣбно за себе си, човѣкъ е внесълъ вече въ организъма си онази отрова, която руши. Затова, именно, въ всички Свещени книги е казано: „Не убивай, не кради, не пожелавай!“ Наруши ли единъ отъ тия закони, човѣкъ внася въ организъма си особенъ родъ разрушителни елементи. Не само желанията рушатъ, но и кривата, отрицателна мисъль сѫщо руши. Изобщо, всичко, което руши, е вредно. Ние го наричиме зло. Всичко, което съгражда и внася разширяване въ човѣка, е добро. Ние го наричаме Божествено начало въ човѣка. Задачата на човѣка е да работи за събуждане на Божественото въ себе си и въ своитѣ ближни. При единъ младъ, но строгъ професоръ по философия се явяватъ студентки и студенти на изпитъ. Първата студентка, която се явила на изпитъ при него, била скѫсана. Колкото студенти и студентки се явили следъ нея, всички били скѫсани. Дошълъ редътъ на една красива, особено сериозна и разумна студентка. Тя влѣзла въ изпитната стая, рѫкувала се съ младия професоръ и го погледнала нѣкакъ особено. Въ погледа й се четѣло съчувствие къмъ всички нейни другарки и другари, които пропаднали на изпита. Съ рѫкуването си тя внесла въ професора нѣщо особено красиво, съ което пробудила Божественото, висшето му съзнание. Той се обърналъ къмъ студентката внимателно, задалъ й два-три лесни въпроса и я пусналъ да си върви. Нѣкои ще кажатъ, че и студентката, и професорътъ не сѫ постѫпили добре. Не, студентката е била смѣла. Тя вѣрвала въ доброто, въ Божественого въ човѣка. Съ докосването си до рѫката на професора, тя могла да събуди нѣщо възвишено и красиво, вследствие на което той се разширилъ, погледналъ съ разположение къмъ своитѣ студенти, следъ което не скѫсалъ нито единъ студентъ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да бѫде човѣкъ смѣлъ, да извърши такава постѫпка, която да събуди възвишеното въ човѣка. Следователно, докато живѣе, човѣкъ все ще послужи нѣкѫде за пробуждане на Божественото. Видите ли двама души да се разговарятъ добре, сърдечно, весело, знайте, че красивата студентка се с рѫкувала съ тѣхъ и е съдействувала за пробуждане на Божественото имъ съзнание. Тѣзи хора сѫ разположени, весели, готови да правятъ добрини. Постѫпката на красивата студентка е чиста, защото Божесввеното работи въ нея. Ако Богъ не присѫтствуваше въ нея, постѫпката й щѣше да внесе съблазънь. Ако Божественото не присѫтствува въ човѣка, всѣка негова външна обхода би могла да внесе съблазънь. Ако богатиятъ види единъ здравъ, силенъ работникъ, той веднага ще се съблазни отъ неговия външенъ видъ, ще го покани у дома си да му работи. Работникътъ пъкъ ще се съблазни отъ неговото богатство и въ себе си ще пожелае да го използува по нѣкакъвъ начинъ. Господарьтъ ще пожелае, колкото може повече да използува труда на работника, а работникътъ ще пожелае да вземе отъ него, колкото може повече пари. И двамата иматъ желание да се използуватъ. Обаче, при такива отношения никакъвъ моралъ не може да се съгради. Законъ е: колкото давашъ, толкова ще получишъ. Малко давашъ, малко ще получишъ. Много давашъ, много ще получишъ. Кѫде се крие злото? — Въ най-малкитѣ нѣща. Отивате при единъ бакалинъ да купите захарь. Вие сте влизали въ неговия дюкянъ много пѫти, и той десеть пѫти наредъ ви е давалъ чиста, доброкачествена захарь. На едипадесетия пѫть, обаче, той туря нѣколко бучки нечиста захарь въ книгата, да мине незабелязано между чистата. Тѣзи нѣколко бучки нечиста захарь представятъ злото, което иска да мине незабелязано между доброто. Съ последната си постѫпка бакалинътъ губи довѣрието на клиентитѣ си. Представете си, че нѣкой вашъ приятель ви кани на гости въ дома си: угощава ви добре, разговаря се приятелски съ васъ, но безъ да очаквате, той ви нарича нехранимайко. Изведнъжъ въ отношенията ви влиза нѣщо неприязнено. Това е злото, което съ последната дума се е вмъкнало въ доброто. Една дума разваля доброто, което въ даденъ моментъ човѣкъ е направилъ. Ще кажете, че това не става всѣкога. Единъ пѫть само да стане, то разваля вече чистотата на доброто. Бакалинътъ ви е давалъ десеть пѫти наредъ чиста стока, а единъ пѫть само е вмъкналъ нѣщо нечисто. Последното нечисто показва, че този човѣкъ е ималъ нѣкакви скрити, лоши намѣрения. Последната постѫпка е въ състояние да наруши довѣрието, създадено отъ първитѣ десеть случаи. Следователно, ние казваме: Чистъ човѣкъ е онзи, който при никакви условия не е проявилъ нито едно нечисто намѣрение. Честниятъ търговецъ отдѣля нечистата стока отъ чистата и казва на клиентитѣ си: Тази стока не е за васъ. Злото може да се прояви чрезъ всички външни форми: чрезъ човѣка, чрезъ животното, даже и чрезъ растенията. Благодарение на характера на злото като външно, обективно явление, човѣкъ може да му се противопоставя. За тази цель човѣкъ трѣбва да има правилни възгледи за злото. Нѣма ли правилни възгледи за злото, той не може правилно да се развива. Злото е вънъ отъ човѣка, а доброто е вѫтре въ него. Злото може да се раздвоява, т. е. да се размножава, но не може да расте, да цъвти и плодъ да дава. Следователно, каже ли човѣкъ за себе си, че е лошъ, трѣбва да знае, че лошавината му е вънъ отъ него, а не вѫтре въ него. Изворътъ може да се размѫти по краищата, по повърхностьта си, но никога отдолу. Дъното на извора е всѣкога чисто. Всички изкушения, на които човѣкъ се подлага, иматъ вѫтрешенъ, обективенъ характеръ. Ако Ева нѣмаше въ себе си вѫтрешно желание да опита плода на забраненото дърво, отвънъ нищо не би могло да я изкуси. Злото има нѣкаква форма, съ която живѣе въ човѣка. Докато тази форма сѫществува въ човѣка, и злото ще сѫществува вънъ отъ него. Щомъ изхвърли тази форма вънъ отъ себс си, съ нея заедно изчезва и злото вънъ отъ него. Като не разбиратъ, кое е истинско добро и кое — лъжливо, хората изпадатъ въ редъ заблуждения и противоречия. Единъ човѣкъ намира въ гората една торба съ злато, взима я веднага и се радва, че Богъ е отговорилъ на молитвата му. Обаче, тази торба е на единъ добъръ, честенъ човѣкъ, който пѫтувалъ отъ единъ градъ въ другъ и минавалъ презъ сѫщата гора. Разбойници го преследвали, да го обератъ. За да спаси живота си, той хвърлилъ торбата и избѣгалъ. Разбойницитѣ престанали да го гонятъ, и като се връщали назадъ, срещнали първия пѫтникъ, който намѣрилъ торбата съ златото и го нападнали. Какво добро представя за него намѣреното злато? Мислите ли, че всѣко външно добро е и вѫтрешно добро? Ще кажете, че това добро е отъ Бога. Не, Богъ не работи отвънъ. Той не работи чрезъ външни, физически стимули, понеже тѣ сѫ неустойчиви. Всѣки физически стимулъ е силенъ само за даденъ случай, но съ течение на времето той отслабва. Когато физическитѣ желания на човѣка се задоволятъ, той не се интересува вече отъ ония предмети и хора, които сѫ му помогнали да ги задоволи. Тази е причината за проявитѣ на злото. Когато желанието на човѣка въ първо време е силно, а на края отслабва, то е неустойчиво. Всички неустойчиви желания сѫ физически. Бакалинътъ се интересува отъ своя клиентъ, докато последниятъ купува отъ него. Щомъ купи, каквото трѣбва, и му заплати, бакалинътъ не се интересува вече отъ него, гледа часъ по-скоро да си излѣзе. да освободи мѣсто за друг и клиенти. Клиентътъ си излиза и вижда, че всичкитѣ му пари отишли въ джоба на бакалина. Кой бакалинъ дава даромъ? При взимането и при давапето, човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ и искренъ къмъ себи си и къмъ другитѣ, да не предизвиква съмнение нито въ себе си, нито въ своитѣ ближни. Сега, тъй както се изявява животътъ, ние виждаме, че доброто и злото вървятъ паралелно. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не предизвиква злото нито въ себе си, нито въ окрѫжаващитѣ. Стремете се всѣкога да предизвиквате доброто въ себе си и въ своитѣ ближни. * 51. Лекция отъ Учителя, държана на 14 августъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ,
  19. От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Промѣни въ свѣта Размишление върху доброто. Какво нѣщо е човѣкъ? Човѣкъ е мислещо сѫщество. Значи и детето, и възрастниятъ, и стариятъ мислятъ. Още съ ставането си отъ сънь всички хора. на всички възрасти започватъ да мислятъ. Разликата седи само въ това кой какво мисли. Детето мисли едно, възрастниятъ — друго, а стариятъ — трето. Всѣка мисъль има свое специфично налѣгане, тежесть и напрежение. Споредъ тежестьта, налѣгането и напрежението, тя произвежда съответна депресия върху човѣшкия умъ, както различно тежкитѣ чували произвеждатъ различна депресия върху гърба на човѣка. Иска ли да се освободи отъ депресията на известна мисъль върху своя умъ човѣкъ трѣбва да потърси нѣкакъвъ правиленъ методъ за мислене, чрезъ който да извоюва свободата си. Отъ младини до старини човѣкъ работи за своето освобождаване. Докато се безпокои въ каквото да е направление, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Щомъ се справи съ безпокойството той се освобождава. Освобождаването на човѣка показва, че е влѣзълъ въ една хармонична срѣда. Тази хармонична срѣда наричатъ Вѣчно начало или Божествено начало въ човѣка. Съвременнитѣ хора се безпокоятъ отъ много нѣща. Тѣ се смущаватъ отъ редъ обикновени мисли. Запримѣръ, влизате въ единъ домъ и виждате, че синътъ е смутенъ. Той се възмущава отъ постѫпкитѣ на баща си. Той не удобрява неговото поведение въ известна посока. Обаче, постави ли се на мѣстото на баща си, и той ще постѫпи по сѫщия начинъ. Въ този случай той не се възмущава, не осѫжда поведението си. Значи, неговото възмущение не е било на мѣсто. Истинско възмущение е това, което при всички условия, при всички времена е едно и сѫщо. За какво се възмущава този синъ? Той се възмущава, че баща му не е турилъ на мѣсто нѣкакъвъ глаголъ, сѫществително или мѣстоимение. Синътъ изисква отъ баща си да говори по всички граматически правила. Да се говори точно по граматическитѣ правила, опредѣлени отъ хората, това значи, да се спазва известна мода при говоренето. И въ модата има нѣщо сѫществено, но много нѣща сѫ несѫществени. Разумниятъ човѣкъ спазва сѫщественитѣ нѣща на модата, а несѫщественитѣ туря настрана. Въ цѣлата природа има мода: въ растенията, въ птицитѣ, въ животнитѣ и въ хората. Всички живи сѫщества сѫ облѣчени по нѣкаква мода. Сега вече иде нова мода въ свѣта, която ще изненада всички хора. Които сѫ готови, тѣ нѣма да се изненадатъ. Обаче, които не сѫ готови, тѣ ще бѫдатъ изненадани. Изненадата не подразбира смущение. Смущенията произтичатъ отъ човѣшкитѣ работи, а изненадитѣ — отъ Божественитѣ. Разумниятъ човѣкъ никога не се изненадва. Той постепенно се готви за онова, което предстои да дойде. Той съпоставя всички свои възгледи споредъ законитѣ на истината. Какво представя истината? Истината е това, което нито се ограничава. нито се завладява. Това, отъ което не можете нито да отнемете, нито да придадете нѣщо, наричаме истина. Казватъ за нѣкого, че билъ много ученъ, могълъ да снима истината отъ небето. Не, никой не може да снеме истината отъ небето. Който търси истината, той трѣбва да отиде при нея. Истината никога не слиза отъ своето високо мѣсто, за да отиде при човѣка. Тъй щото, това което хората наричатъ истина, е относителна истина, а не абсолютна. Нѣкой казва, че ви обича, и мисли, че говори истината. За да познаете, доколко този човѣкъ ви обича. вие го поставяте на изпитъ. Най-добриятъ учитель е животътъ. Той изпитва хората. Човѣкъ се изпитва за всѣка дума, която излиза отъ устата му. Каже ли нѣкой, че е готовъ да се жертвува за човѣчеството, веднага го поставятъ на изпитъ. Още този моментъ на вратата му похлопва единъ просякъ, иска да му даде нѣщо. Този човѣкъ, който говори за жертва къмъ цѣлото човѣчество, въ дадения моментъ отдѣля само единъ левъ за просяка. За децата си, обаче, той е готовъ да даде всичко, каквото има. Значи, това, което човѣкъ не може да направи за другитѣ. за децата си може да направи. Това показва, че понятията му за човѣчеството се ограничаватъ само до неговия домъ. Съвременнитѣ хора искатъ да постигнатъ своитѣ желания по лесенъ начинъ. Тѣ мислятъ, че като се помолятъ на Бога, веднага ще постигнатъ желанията си. Тѣ гледатъ на Бога като на човѣкъ, подобенъ на себе си. Не, Богъ не е подобенъ на човѣка. Той не е нито младъ, нито старъ. Той не е нито въ религиитѣ, нито въ теориитѣ на хората. Той е Богъ на живитѣ, а не на мъртвитѣ. Това значи: Богъ е Богъ на съвършенитѣ, на разумнитѣ души, които Го познаватъ, които Го разбиратъ и изпълняватъ Неговата воля. Обикновенитѣ хора. които не познаватъ Бога, си създаватъ свои богове, на които приписватъ качества подобни на своитѣ. Като изпаднатъ въ нѣкакво затруднение, тѣ казватъ: Богъ знае всичко Той ще оправи работитѣ ни. — Да, Богъ знае всичко, но вие не знаете всичко. Богъ е силенъ, но вие сте безсилни. Богъ е всемѫдъръ. дълготърпеливъ, но вие не сте придобили още тѣзи качества. Тъй щото, не е достатъчно човѣкъ само да говори, но трѣбва да има ясна представа за себе си. Не е достатъчно човѣкъ само да желае свобода, но той трѣбва да знае, че външната свобода се обуславя отъ вѫтрешната свобода на неговитѣ чувства, мисли и постѫпки. Свободна постѫпка е тази, която е минала презъ съзнанието. Не е ли минала презъ съзнанието, тя не може да има такива резултати. каквито очаквате. Външно тази постѫпка може да е права, може да е истинна, но ако не е минала презъ съзнанието, хората не я приематъ. Защо всички хора не могатъ да приематъ истината? — Защото не разполагатъ съ срѣдства, вѫтрешни и външни. Истината е скѫпоцененъ камъкъ, който може да се притежава само отъ богатитѣ или отъ ония, които силно го желаятъ. Наистина, ако всички хора могатъ да си доставятъ скѫпоценни камъни, въ скоро време тия камъни щѣха да се обезценятъ. Ако човѣкъ би постигналъ всичко. каквото пожелае, сами по себе си желанията му биха се обезценили. Има нѣща, които не могатъ да се постигнатъ лесно. Само онзи човѣкъ може да си купи скѫпоцененъ камъкъ, който го оценява и който има пари. Като види скѫпоценния камъкъ, той е готовъ да даде за него всичко, каквото има. Който има пари, но не ги дава за скѫпоценния камъкъ, той не го е оценилъ, както трѣбва. Въ разбиранията си този човѣкъ стои по-низко отъ бедния, който е готовъ и живота си да заложи, но да придобие скѫпоценния камъкъ. Сѫщото може да се каже и за истината. Само онзи човѣкъ може да придобие истината, който е готовъ да пожертвува всичко за нея. Този човѣкъ е богатъ и външно, и вѫтрешно. За истината той не се спира предъ нищо. Човѣкътъ на истината се движи свободно всрѣдъ буритѣ и вълнитѣ на живота, безъ да потъва. Той има тежесть подобна на тѣзи. които турятъ въ параходитѣ, да ги държи въ равновесие. Изгуби ли тази тежесть, параходътъ започва да се клатушка на една и на друга страна, а може и да потъне. Тежестьта на човѣка представя устойчивостьта на неговитѣ възгледи. Докато е на земята, човѣкъ се нуждае отъ известна тежесть, т. е. отъ устой на неговитѣ възгледи. Казано е въ Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Кой човѣкъ е готовъ да възприеме истината? — Който не се влияе отъ никакви външни форми. Представете си, че срѣщате млада, красива мома, която ви предава истината. Ако възприемете истината отъ младата мома заради красотата й, вие не сте готови още за истината. Ако пъкъ не възприемете истинага оть нѣкоя грозна мома, само заради грозотата и, и въ този случай вие не сте готови за истината. За да възприеме човѣкъ истината за самата истина, той не трѣбва да се влияе нито отъ трозотата, нито отъ красотата. Истината е неподкупна, никой нищо не може да й придаде нито да отнеме. Истината стои надъ всички външни форми. Грозотата не я опетнява, но и красотата не може да й придаде нѣщо особено. Онзи, който при възприемане на истината, се влияе отъ външнитѣ форми на нѣщата, той е лишенъ отъ онова дълбоко, вѫтрешно разбиране, което му препятствува да вижда нѣщата ясно. Ако вѣрвашъ, че богатиятъ може да ти даде голѣма сума на заемъ. само защото е богатъ, ти не си готовъ още за истината. И ако не вѣрвашъ, че бедниятъ може да ти даде сѫщата сума на заемъ, само защото е беденъ, и въ този случай не си готовъ за истината. Истината се изявява еднакво и чрезъ богатия, и чрезъ сиромаха. Хората не могатъ да възприематъ истината, благодарение на заблужденията и противоречията, които иматъ въ себе си. За свое оправдание тѣ казватъ: Какво да правимъ, когато животътъ е такъвъ? Не, животътъ, презъ който сегашнитѣ хора минаватъ, е относителна действителность. Ако животътъ на сегашнитѣ хора бѣше идеаленъ, тѣ трѣбваше да бѫдатъ свободни, външно и вѫтрешно, да се разбиратъ добре. да иматъ правилни отношения по между си като между здрави организми. И тъй, докато между хората не сѫществуватъ правилни отношения, тѣ сѫ далечъ отъ идеалния животъ, тѣ не сѫ още здрави хора. Истински здравъ човѣкъ е онзи, който отъ сутринь до вечерь е подвиженъ, лекъ, готовь за работа. Истински здравъ е онзи, който не знае, какво е болесть. Той не се оплаква отъ нищо, не страда физически отъ никаква болесть. Той е готовъ да помага на всички. Има ли най-малка болка въ себе си, човѣкъ губи своето разположение. — Какво трѣбва да прави тогава? — Да работи. Всѣка болка, колкото малка да е, има свои духовни причини. Тя показва, че човѣкъ е направилъ нѣкакво отклонение въ живота си, макаръ и микроскопическо, което трѣбва да изправи. Като намѣри причината на своята болка, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, за да я отстрани. Щомъ отстрани причината на своята болка, болѣстѣта ще изчезне. Като не знаятъ това, при най-малкото заболяване, хората търсятъ лѣкари. Ако иматъ пари, добре е да търсятъ лѣкари. Какво ще правятъ, обаче, ако нѣматъ пари? Има болести, които съ пари не се лѣкуватъ. Има болести, на които обикновениятъ лѣкарь не може да помогне. Запримѣръ, какъ се лѣкуватъ обезсърдчението. ипохондрията па човѣка? Здравиятъ човѣкъ се отличава по това, че познава добре проявитѣ на природата и лесно се справя съ тѣхъ. Както на физическия свѣтъ ставатъ депресии, така и въ духовния, т. е. въ психическия свѣтъ на човѣка ставатъ дспресии. Който разбира законитѣ на физическия свѣтъ той познава законитѣ и на духовния свѣть и лесно се справя съ своитѣ вѫтрешни състояния. Понеже знае. че между явленията на физическия и на духовния свѣтъ има известна зависимость, той може да си обяснява причинитѣ на всички промѣни въ своя животъ. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ не може да се освободи отъ влияния: физическиятъ му животъ се влияе отъ духовния, а духовниятъ — отъ физическия. Колкото да се пази отъ влияние, човѣкъ все ще се подаде на влиянието на чужди мисли и чувства. Като знае това, човѣкъ се стреми да придобие вѫтрешна свобода, да не се подава на чужди влияния. Стремежътъ на човѣка къмъ освобождаване показва, че сѫществува вѫтрешна хигиена, която той трѣбва да придобие. Ще кажете, че за да дойде до вѫтрешната хигиена въ себе си, човѣкъ трѣбва да има прави възгледи. Кои възгледи сѫ прави? Споредъ мене, прави възгледи сѫ ония. които не се рѫководятъ отъ никакви моди. Мисли, чувства и постѫпки, които се диктуватъ отъ нѣкаква мода, не сѫ прави. Тѣ сѫ временни. преходни положения. Нѣща. които се рѫководятъ отъ модата, сѫ мъртви. Обаче, всички нѣща, които ставатъ по законитѣ на природата. сѫ живи и постоянни. Ако хвърлите върху човѣка нѣкаква боя,. направена отъ самия него, тя непременно ще го оцапа. Обаче ако природата хвърли нѣкоя отъ своитѣ бои, тя нѣма да го оцапа. Подвижнитѣ, живитѣ цвѣтове никога не цапатъ. Подвижнитѣ идеи никога не губятъ своята цена. Тѣ иматъ животъ въ себе си. Иска ли да придобие вѫтрешна свобода, човѣкъ трѣбва всѣки день да внася по нѣщо ново въ своитѣ възгледи. Докато не освободи ума, сърдцето и воляга си отъ угнетителнитѣ условия при които се намира, човѣкъ не може да придобие своята вѫтрешна свобода. Една отъ задачитѣ на човѣка е да извоюва своята свобода. Човѣкъ самъ се е заробилъ, самъ трѣбва да се освободи. Богъ може да даде на човѣка методи за освобождаването му. но по никой начинъ Той самъ нѣма да го освободи. Който самъ се е заробилъ, той самъ трѣбва да извоюва свободата си. Богъ може да му помогне само тогава, когато види готовностьта му да пожертвува всичко за придобиване на свободата си. Нѣкои хора казватъ, че не трѣбва да правятъ жертви за една гола свобода, за една гола истина. Който мисли, че свободата и истината сѫ голи нѣща, той не разбира нито свободата, нито истината. Истината и свободата никога не могатъ да бѫдатъ голи. Истината е вѣчното начало въ живота, което не може да се сравнява съ нищо. Който не е готовъ да пожертвува всичко за истината, той не може да познае Бога, не може да види Неговото лице. Като не искатъ да използуватъ разумно условията на физическия свѣтъ, мнозина си въобразяватъ, че могатъ да видятъ Божието лице следъ смъртьта си. Наистина, следъ смъртьта си човѣкъ може да види много нѣща, но всичко, каквото види, нѣма да го ползува. Докато е на земята, човѣкъ вижда слънцето, но той не знае нищо за него. Преди всичко, слънцето, което човѣкъ вижда, нито е такова, каквото е въ действителность, нито е на това мѣсто, на което е въ сѫщность. Какво нѣщо е слънцето въ действителность, кѫде е неговото мѣсто въ природата, това малцина знаятъ. Въ пѫтя на развитието си, човѣкъ постепенно се домогва до истината, до онѣзи положителни знания, които представятъ стремежъ на неговата душа. „Истината ще ви направи свободни“. Коя истина може да направи човѣка свободенъ? Само онази, която не се влияе отъ никакви външни форми и положения. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че е честенъ. Той е честенъ, защото е богатъ, нѣма нужда отъ пари. Казватъ за другъ нѣкой, че не е честенъ, защото е беденъ, лишенъ отъ хлѣбъ и като се намѣри предъ изкушение, позволява си да бърка въ чужди каси. Ако богатиятъ е честенъ по причина на богатството си, което задоволява всичкитѣ му материални нужди, кѫде е истината тогава? И ако сиромахътъ не е честенъ по причина на сиромашията си, която го заставя да лъже и да краде, кѫде е истината? Богатството скрива грѣха на човѣка. а сиромашията го разкрива. Отъ гледището на истината, и богатиятъ, и сиромахътъ сѫ грѣшни, само че грѣхътъ на богатия не е проявенъ, а на сиромаха е проявенъ. Като видите. че нѣкой колѣничи, дига рѫцетѣ си нагоре и се моли, ще знаете, че той е богатъ човѣкъ, моли се за богатството си. Видите ли, че нѣкой върви недоволенъ, отъ нищо не се интересува, ще знаете, че той е крайно беденъ човѣкъ, нѣма за какво да се моли. И богатиятъ, и бедниятъ сѫ еднакво религиозни. И двамата не признаватъ Бога. Всѣки мисли само за себе си. По отношение на Бога, и двамата се рѫководятъ отъ правилата на модата. Единиятъ се води по правилото, че е модно човѣкъ да се моли. Другиятъ казва. че не е модно човѣкъ да се моли. Първия наричатъ вѣрващъ човѣкъ, набоженъ, втория наричатъ безвѣрникъ. Истинската молитва изисква отъ човѣка работа. И богатиятъ, и бедниятъ трѣбва да работятъ въ всички области: въ областьта на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Казвате. че трѣбва да се живѣе добре. Възъ основа на този възгледъ, като отидете нѣкѫде на гости и не ви приематъ добре, вие казвате. че тѣзи хора не живѣятъ разумно. Не, това не е истина. Истината изключва личнитѣ разположения на човѣка. Може да чуете много истинни нѣща отъ нѣкого, които да не ви харесватъ, но това не значи, че тѣ не съдържатъ истината въ себе си. Само онзи може да разбере истината, който не се спъва отъ външнитѣ, отъ преходнитѣ положения на нѣщата. Спъва ли се отъ външнитѣ нѣща, човѣкъ не се е домогналъ още до истината. Когато по отношение на другитѣ човѣкъ постѫпва, както къмъ себе си, той е дошълъ до правилно разбиране на истината. Който е придобилъ истината и живѣе въ нея, той трѣбва да бѫде образецъ въ всичко. Докато сравнява една религия съ друга, едно учение съ друго и се произнася за правотата имъ, човѣкъ не е дошълъ още до истината. Иска ли да намѣри истината, той трѣбва да бѫде абсолютно чистъ въ мислитѣ, въ чувствата и въ проявитѣ си. И като намѣри истината, той ще види, че тя е това начало, на което нито може да се прибави нѣщо нито да й се отнеме. Мнозина се стремятъ къмъ истината, но малцина се интересуватъ отъ нея. Които не търсятъ истината. казватъ. че не може да се живѣе безъ грѣхове. Да живѣе човѣкъ въ грѣхове и престѫпления, това значи, да живѣе въ робство. Дето има робство, тамъ истината отсѫтствува. Както не може безъ грѣхове за нѣкои хора, така може безъ грѣхове за други. Азъ говоря за първичния грѣхъ, който е начало на всички грѣхове. Като е дошълъ на земята, човѣкъ не може безъ погрѣшки, но може безъ грѣхове. Който държи тази мисъль въ ума си, той е радостенъ и веселъ, готовъ за всѣкаква работа. Той е доволенъ отъ живота, отъ проявитѣ на всички живи сѫщества. Въ всичко той вижда Бога. Този човѣкъ може да каже за себе си, че молитвата му е чута. Онзи, който е недоволенъ отъ живота. който постоянно критикува Бога, че не е създалъ свѣта, както трѣбва, той е изложенъ на редъ нещастия и болести. Като знае много, като не удобрява това, което Богъ е създалъ, нека самъ си помогне. Щомъ се намѣри въ безизходно положение, той започва да се моли на Бога. Като се моли, или ще получи отговоръ на молитвата си, или нѣма да получи. Ако не получи веднага отговоръ на молитвата си, това не значи, че Богъ не иска да му отговори. Не е дошло още времето да му се отговори. Рано или късно, Богъ все ще отговори на човѣка. Фактътъ, че при всички трудности, на които се натъква, човѣкь продължава да живѣе, да се радва и скърби, показва, че молитвитѣ му сѫ приети. Едно трѣбва да знае човѣкъ: иска ли да уреди работитѣ си, да изправи външния си животъ, преди всичко той трѣбва да изправи отношенията си къмъ истината. Не изправи ли отношенията си къмъ истината, човѣкъ никога не може да уреди работитѣ си на физическия свѣтъ. Колкото да урежда работитѣ си, безъ истината човѣкъ нищо не може да уреди. Казватъ: Богатъ е този човѣкъ. — Богатството не урежда работитѣ. — Ученъ е той. — И ученостьта не разрешава въпроситѣ на живота. — Силенъ е. — И силата не разрешава въпроситѣ. Човѣкъ може да е сиромахъ, неученъ, но има ли истината въ себе си, той правилно разрешава всички житейски въпроси. Истината прави човѣка богатъ, силенъ, ученъ, красивъ. Едно дете срѣща една мома която носи на рамото си кошница. пълна съ червени. зрѣли череши. Детето поглежда къмъ черешитѣ, после — къмъ момата и казва: Како, много си красива. Момата поглежда къмъ детето и се усмихва. Тя знае, защо е красива. Това, което носи на рамото си, я прави по-красива, отколкото е въ действителность. Безъ кошницата на рамо детето не би спрѣло вниманието си върху момата. Кошницата съ череши може да се уподоби на истината въ човѣка, която го прави силенъ, красивъ, ученъ, добъръ. И тъй, когато човѣкъ дойде до Бога, въ Който е абсолютната истина, казва, че Богъ е всеблагъ, всемѫдъръ, всесиленъ, дълготърпеливъ и т. н. Наистина, такъвъ е Богъ, но хората виждатъ това, само когато Го срещнатъ съ кощница, пълна съ череши. Понѣкога материалнитѣ блага отварятъ очитѣ на хората, но понѣкога ги затварятъ. Истината не се влияе отъ материалнитѣ блага. Тя раздава отъ себе си, но никога не взима. Истината е богата, отъ нищо не се нуждае. Тя носи на рамото си пълна кошница съ блага. Срѣща я единъ и казва: Много си красива. Тя бърка въ кошницата и дава. — Много си добра. — Пакъ бърка въ кошницата и дава. — Много си учена. — Пакъ дава нѣщо отъ кошницата си. Вечерьта, като се върне у дома си съ празна кошница истината отново я напълва. безъ да каже дума за това, което е направила. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ нѣщо. Момата иска да се влюби, затова търси момъкъ. Момъкътъ сѫщо иска да се влюби. Старата баба и стариятъ дѣдо искатъ да иматъ внуци, да имъ услужватъ. Любещиятъ трѣбва да помага, да служи, а онзи, когото обичатъ, трѣбва да дава нѣщо отъ себе си за услугитѣ, които му правятъ. Каквито стремежи да има човѣкъ, тѣ водятъ къмъ придобиване на истината. За да реализиратъ желанията си, младитѣ се нуждаятъ отъ подкрепата на възрастнитѣ. И възрастнитѣ се нуждаятъ отъ помощьта на младитѣ. Едни други подкрепени, тѣ вървятъ къмъ постигане на истината. Когато говоря за любовьта, азъ я взимамъ въ нейната първична проява, присѫща на душата. Когато мѫжътъ и жената искатъ да иматъ дете, това подразбира стремежа имъ къмъ придобиване на истината, Детето въ дома е истината. Тази е причината, поради която всички членове въ дома се грижатъ и радватъ на детето. Животътъ има смисълъ, докато истината е въ човѣка. Когато истината живѣе въ човѣка, той има домъ, той е безсмъртенъ. Щомъ истината го напусне, и родътъ се прекратява. При това положение човѣкъ става смъртенъ. Следователно, домътъ се крепи върху истината. „Истината ще ни направи свободни“. Ако махнете веригитѣ отъ рѫцетѣ и краката на затворника, това не значи още, че той е свободенъ. Той е още въ затвора. Излѣзе ли отъ затвора, той е съвършено свободенъ. Да излѣзе човѣкъ отъ затвора, това значи. да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на живота. Човѣкъ самъ е създалъ ограничителнитѣ условия на своя животъ. Следователно, той самъ трѣбва да се освободи отъ тѣхъ. За да се освободи отъ болестьта. болниятъ трѣбва да отвори прозорцитѣ на стаята си. да влиза презъ тѣхъ чистъ въздухъ. Скѫперникътъ трѣбва да отвори кесията си, да се храни съ чиста, здрава храна. Щомъ се отнася за здравето, човѣкъ трѣбва да бѫде щедъръ. Чиста, здрава храна е нужна на човѣка. „Истината ще ви направи свободни“. Като намѣри истината богатиятъ се освобождава отъ товара си както параходътъ стоваря стоката си отъ едно пристанище на друго и се облекчава. Като се освободи отъ мѫчнотиитѣ на живота, човѣкъ придобива крила и като ангелъ започва да обикаля свѣтоветѣ. Като се движи въ тия възвишени свѣтове, той придобива такава свѣтлина, съ която влиза въ Божествения свѣтъ. Като минава отъ физическия въ духовния и въ Божествения свѣтъ, човѣкъ трѣбва непрестанно да се чисти. Чистенето е непреривенъ процесъ. Както домакинята всѣки день чисти кѫщата си, така и човѣкъ трѣбва постоянно да чисти своя умъ и своето сърдце. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да знае, че има нѣща, които той самъ трѣбва да свърши. Но има нѣща, които другитѣ хора трѣбва да направятъ. Не спазвате ли тия правила, нищо не можете да постигнете. Спазвате ли ги, вие ще бѫдете свободни. Следователно. докато сте здрави, разчитайте на себе си. Изгубите ли здравето си, безъ да искате, ще очаквате помощьта на другитѣ хора. Какъ може да ви утеши единъ човѣкъ, дошълъ отвънъ? Вие най-добре познавате състоянието си, вследствие на което сами можете да си помогнете. Когато човѣкъ е недоволенъ, трѣбва да се запита, коя е причината на недоволството му. Щомъ има здрави очи, уши, езикъ, рѫце и крака, човѣкъ трѣбва да е доволенъ. Ако изгуби едно отъ тия блага, той има право да бѫде недоволенъ и да роптае. Нѣкой става сутринь, но е недоволенъ, сънувалъ нѣкакъвъ сънь. който внесълъ лошо предчувствие въ сърдцето му. Като се страхува отъ това предчувствие, той започва да плаче. Плачътъ е зовъ на човѣка къмъ природата. Каквото е отношението на детето къмъ майката, такова е отношението на всѣки човѣкъ къмъ природата. Човѣкъ плаче, защото иска нѣщо отъ природата. Детето плаче, когато е гладно и когато е нечисто. И възрастниятъ плаче по сѫщитѣ причини. Затова, когато е гладенъ, трѣбва да го нахранятъ. Когато е нечистъ, ще го окѫпятъ и ще го облѣкатъ съ нови, съ чисти дрехи. Ето защо. иска ли да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да се чисти и кѫпе, да подържа чистотата на своя умъ и на своето сърдце. Всѣки день човѣкъ трѣбва да храни душата си съ чиста, възвишена храна, както майката редовно храни своето дете съ чиста, здравословна храна. Желая на всички да възприемете истината и отъ грозната, и отъ красивата мома, и следъ това да изработите свое разбиране. Този е пѫтьтъ за постигане на истината. — Само истината носи свобода за човѣшката душа. * 50. Лекция отъ Учителя, държана на 7 августъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  20. От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Постоянни и преходни нѣща. Козметика Размишление. Ще прочета 108. Псаломъ и втора глава отъ Посланието къмъ Ефесянитѣ*. „Вие. които нѣкога си бѣхте далечъ, станахте близо чрезъ кръвьта Христова“. Думитѣ „чрезъ кръвьта Христова“ се превеждатъ съ думитѣ „чрезъ учението Христово“. Въ религиозния животъ на хората сѫществува известна козметика, каквато сѫществува въ физическия имъ животъ. Козметиката е остатъкъ отъ миналото, отъ далечнитѣ времена, когато хората се намирали въ първобитно състояние. Козметиката не е достояние само на хората, главно на женитѣ, но и на животнитѣ, на птицитѣ. Жената ще направи коситѣ си, ще се парфюмира, ще тури червило и пудра на лицето си, а птицата ще намаже крилцата си. ще ги разпери. Сѫществено нѣщо ли е козметиката? Не, тя е нѣщо, което лесно се губи. Тя не придава нищо особено на човѣка. Достатъчно е човѣкъ единъ-два пѫти да измие лицето си, за да изчезне всѣкаква козметика. Всѣко нѣщо, което се придобива и губи, не е сѫществено. Въ този смисълъ. и козметиката не е сѫществено нѣщо. Защо човѣкъ се спира върху несѫщественитѣ нѣща? — Защото нѣма възможность да придобие вѫтрешна красота. Следователно, когато човѣкъ не може да се домогне до вѫтрешната наука за живота, която го прави вѫтрешно красивъ, той се ползува отъ външнитѣ придобивки на науката, които могатъ да го направятъ външно красивъ. Докато дойдатъ до вѫтрешната красота, хората прибѣгватъ къмъ срѣдства, които могатъ да ги направятъ външно красиви. Кои прибѣгватъ до външна козметика? — Децата. Само децата си служатъ съ козметични срѣдства. Що се отнася до възрастнитѣ и старитѣ, въпросъ не става за козметика. Който е миналъ периода на детството си, той не мисли вече за външна козметика. Когато децата прибѣгватъ къмъ външна козметика, това е естествено за тѣхното развитие. Обаче, ако възрастниятъ и стариятъ мислятъ за своята външна красота, тѣ сами се натъкватъ на противоречия. Противоречията въ живота се раждатъ всѣкога, когато човѣкъ не поставя нѣщата на тѣхнитѣ мѣста. За детето е естествено да върши детински работи; за възрастния — да върши нѣща. които отговарятъ на възрастьта му. Влѣзе ли въ Божествения пѫть, човѣкъ трѣбва правилно да разбира вѫтрешнитѣ прояви на природата. Природата има свой езикъ, въ който всѣка буква дума и мисъль сѫ поставени точно на мѣстото си. Като знаете това, вие не можете да имате различни мнения за явленията й. Разглеждате ли едно явление, вие ще имате за него точно опредѣлено разбиране. Яденето въ природата е сѫщо на мѣсто. Докато живѣе, човѣкъ трѣбва да яде, но умѣрено; като приеме 15—20 хапки, той трѣбва да спре. Не спази ли този законъ, човѣкъ дохожда до пресищане, което се отразява вредно върху организъма. Природата е щедра, но разумна и взискателна. Като срещне нѣкой лакомъ човѣкъ, тя заповѣдва да му дадатъ всичко въ изобилие, да се задоволи. Всѣко нѣщо има своя тежесть, което нѣкога ще се отрази върху организъма. Следователно, като даде на човѣка повече отколкото може да носи, съ това природата го наказва. Тя не прави това нарочно, съ цель да измѫчва човѣка, но го учи, показва му какъ трѣбва да живѣе. Когато се казва, че човѣкъ не трѣбва да има много желания, това подразбира освобождаването му отъ тежеститѣ на живота. Не спазва ли този законъ, безъ да иска, природата го мачка. Сѫщиятъ законъ може да се формулира по следния начинъ: Не желай това, което може да те смачка. Когато природата мачка нѣкого, той казва: Нищо не искамъ, нищо не ми трѣбва. - Това е крайность. Като погладува нѣколко деня, той казва: Гладенъ съмъ. дайте ми малко хлѣбецъ. Азъ се задоволявамъ съ малко. Другъ пъкъ ще каже, че иска много хлѣбъ. Колко малко иска единиятъ и колко много другиятъ, това сѫ неопредѣлени величини. Малкото и многото е въ зависимость отъ това, колко може човѣкъ да носи. Ако носи по-малко, отколкото може. човѣкъ запазва енергиитѣ си. Ако носи повече, отколкото сѫ възможноститѣ му, човѣкъ губи енергиитѣ си. Въ първия случай човѣкъ печели, а въ втория — губи. но и въ двата случая се получаватъ два крайни резултата. Когато чувате нѣкой да казва. че нищо не иска отъ живота, ще знаете, че неговитѣ чувства сѫ накърнени. Когато казва. че много иска, той е въ възходящо състояние на чувствата си. Въ първия случай човѣкъ страда, а въ втория — се радва. Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за скърбитѣ и за радоститѣ. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно ще страда и ще се радва. Ако знае смисъла на радоститѣ и страданията, той ще се радва и въ двата случая. Законъ е: когато единъ страда, другъ нѣкой се радва; когато единъ се радва, другъ нѣкой страда. Запримѣръ, радостьта на господаря е скръбь на слугата. Последниятъ се е облѣкълъ добре и се готви да отиде на разходка. Господарьтъ го извиква, иска да му донесе чиста, прѣсна вода отъ близкия изворъ. Слугата взима стомнитѣ и отива за вода, но презъ цѣлия пѫть роптае. недоволенъ е, че разходката му се развалила. Господарьтъ пъкъ съ нетърпение и съ радость го очаква да му донесе чиста, изворна вода. Значи недоволството на слугата е доволство на господаря. Ето защо, когато страдате, знайте, че въ този моментъ другъ нѣкой се радва. Когато се радвате, въ сѫщия моментъ нѣкой страда. При това положение радоститѣ и страданията сѫ на мѣстото си. Обаче. ако човѣкъ мисли, че радоститѣ и скърбитѣ му сѫ само за него, той е на кривъ пѫть. Докато не схванете отношението между вашитѣ радости и скърби и тия на вашитѣ ближни, вие нѣмате дѣлъ въ общитѣ блага на човѣчеството. Това е законъ за физическия свѣтъ. Влѣзе ли човѣкъ въ Божествения свѣтъ, тамъ законътъ е обратенъ. Въ Божествения свѣтъ радостьта на едного е радость на всички; скръбьта на едного е скръбь на всички. Законитѣ на физическия свѣтъ сѫ точно обратни на законитѣ въ Божествения свѣтъ. Защо е така днесъ не може да се обясни. Има нѣща, които колкото и да се обясняватъ, все необяснени ще останатъ. Има нѣща. за които човѣкъ не трѣбва да пита. Ако пита. нѣма да получи никакъвъ отговоръ. При известни условия на живота човѣкъ може да пита, защо нѣщата ставатъ така, а не иначе. При известни условия обаче той не трѣбва да пита. Представете си че хващатъ единъ човѣкъ за врата и го потопяватъ въ водата. Може ли той да пита, защо го потопяватъ въ водата? Докато е въ водата нищо друго не му остава. освенъ да рита и да се брани. Щомъ излѣзе отъ водата. той е свободенъ вече да пита. защо го потопиха въ водата. Ако бѣше си отворилъ устата още въ водата да пита. защо го потопяватъ, смърть го очакваше. Значи има известни страдания, които човѣкъ трѣбва да носи, безъ да пита, защо идатъ. Щомъ не пита нищо, това показва. че той е подъ водата и не трѣбва да отваря устата си. Докато е въ водата, човѣкъ има право да рита, да прави движения да се освободи, но презъ всичкото времс трѣбва да мълчи. Лесно е да се каже, че човѣкъ трѣбва да носи страданията си, но важно е да знае какъ да ги носи. Страданието не е нищо друго освенъ малко дете, което носишъ на гърба си, докато порасне. Щомъ порасне, ти ще го свалишъ отъ гърба си и ще го оставишъ на земята, свободно да се движи. Като израсне и стане на 21 година, ще ходишъ рамо до рамо съ него, ще се разговаряте приятелски. Като се уморишъ, ще се качишъ на гърба му, да те носи. Както ти си носилъ страданието на гърба си така и то ще те носи. Като те носи на гърба си, ще те учи. ще ти обяснява, защо идатъ страданията въ свѣта. Сега, като говоря за страданието, азъ си служа съ фигуративенъ езикъ съ езика на природата. Тази промѣна въ отношението на човѣка къмъ страданието се обяснява съ превръщането на страданието въ радость. На физическия свѣтъ, както страданието се превръща въ радость, така и радостьта — въ страдание. Това показва, че физическиятъ животъ се движи между полюси. Природата поставя човѣка ту въ единия, ту въ другия полюсъ, вследствие на което човѣкъ самъ не може да смѣни положението си. Този, Който е поставилъ човѣка на известно положение, Той самъ ще го смѣни. Ако човѣкъ самъ е създалъ положението си, самъ може и да го отмѣни. Обаче, ако другъ нѣкой го е поставилъ на известно положение, колкото да е недоволенъ, ще чака, докато дойде времето да го смѣнятъ. Има страдания, на които човѣкъ самъ може да си помогне. Има страдания, на които другъ нѣкой човѣкъ може да му помогне. Запримѣръ, ако нѣкой счупи рѫката или крака си, той самъ не може да си помогне. Трѣбва да дойде нѣкой лѣкарь отвънъ, да намѣсти счупената рѫка или кракъ. Щомъ се намѣрятъ въ мѫчнотии и страдания, хората казватъ: Човѣкъ трѣбва да бѫде търпеливъ. — Кой може да търпи? — Само разумниятъ човѣкъ понася всичко съ търпение. И презъ най-трънливи пѫтища да минава, разумниятъ човѣкъ остава незасегнатъ. Трънетѣ, т. е. страданията го познаватъ и не одиратъ кожата му. Той минава и заминава край тѣхъ, безъ никаква повреда. Нетърпеливиятъ човѣкъ е подобенъ на електрически волтажъ, отъ който постоянно се отдѣлятъ искри, които създаватъ неразположение на духа. Искате ли да се справите съ единъ нетърпеливъ човѣкъ, вие трѣбва да дадете нѣщо отъ себе си, съ което да уравновесите енергиитѣ на организъма му. Докато не смекчатъ характеритѣ си, тѣ не могатъ едни други да се търпятъ. За да се търпятъ, хората трѣбва да бѫдатъ на известно разстояние единъ отъ другъ. Хора, които сѫ дисхармонично разположени помежду си, никога не трѣбва да спятъ на едно легло. И тъй, за да се справи съ мѫчнотиитѣ и противоречията въ живота си, човѣкъ трѣбва да следва Божествения пѫть. За тази цель той трѣбва да бѫде разуменъ, да изучава първичния животъ. За да се домогне до първичния животъ, човѣкъ трѣбва да изучава своя характеръ, както и характера на ближнитѣ си. Докато не се познава, човѣкъ има крива представа за себе си. Той мисли, че е много добъръ или много лошъ човѣкъ. Когато въ него се проявява красивото и възвишеното, той се чувствува добъръ. Щомъ се прояви низшето начало въ него, той казва за себе си, че е лошъ човѣкъ. Въ единия и въ другия случай въ човѣка се изявяватъ редъ сили, на които той трѣбва да бѫде господарь. Като ученици, вие трѣбва да се занимавате съ Божествената наука, която дава абсолютна представа за всички неща. Безъ тази наука човѣкъ живѣе въ относителностьта на нѣщата. Тази е причината, поради която за едно и сѫщо нѣщо хората иматъ нѣколко мнения. Запримѣръ, за единъ и сѫщъ човѣкъ едни казватъ, че е добъръ, други казватъ, че е лошъ. За обикновения човѣкъ вѫглеродниятъ двуокисъ е вреденъ, задушливъ газъ. За растенията, обаче, сѫщиятъ газъ е полезенъ. Тѣ се хранятъ съ него. Ако адептътъ, който познава законитѣ на Божествения свѣтъ, попадне въ атмосфера, пълна съ вѫглероденъ двуокисъ, той веднага се превръща въ растение, поглъща вѫглеродния двуокисъ. усвоява го като храна, и следъ това отново става човѣкъ. За адепта и лошото е добро. Ако човѣкъ не може да излѣзе отъ човѣшкото царство и да влѣзе въ растителното, да използува благоприятнитѣ условия за растенията и отново да се върне въ положението на човѣкъ, той нѣма никаква наука въ себе си. Каква наука е тази, съ която човѣкъ не може да се справи съ болеститѣ си? Нѣкой човѣкъ заболѣе, краката му отслабнатъ, и той не може да излѣзе вънъ отъ стаята си, да си донесе вода. Той се моли день, два, три да дойде нѣкой да му донесе вода, но никой не се явява. Болниятъ се чуди защо не получава отговоръ на молитвата си. Той не се вглежда въ положението си, не разбира. че е получилъ отговоръ на молитвата си. Отговорътъ седи въ това, че краката му сѫ развързани вече, и той може самъ да си услужи. Онзи, на когото той разчита да дойде отвънъ и да му донесе вода, е вѫтре въ него. Той трѣбва да вземе стомничката и самъ да си донесе вода. Болниятъ изпада въ противоречие, защо не е получилъ отговоръ на молитвата си. Това противоречие се дължи на неговото криво разбиране. Той очаква да получи отговоръ на молитвата си точно така, както си е намислилъ. Той очаква да дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, въ видъ на ангелъ, изпратенъ отъ небето, да отвори стаята и да му донесе вода. Болниятъ трѣбва да благодари, че молитвата му е приета, че краката му позволяватъ самъ да си услужи. Ангелътъ, на когото разчита е вѫтре въ него. За Бога всичко е възможно. Тои може да изпрати не само единъ а нѣколко ангели даже да ви помогнатъ, но човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да не заставя Бога да прави нѣща, които не влизатъ въ порядъка на природата. Въ ума и въ сърдцето си човѣкъ си поставя такива нѣща които измѣнятъ цѣлия редъ на природата. Нѣкой казва: Азъ имамъ толкова силна мисъль, че като се помоля, вѣрвамъ молитвата ми да се чуе. Съ силата на мисъльта си азъ мога да спра движението на земята. — Какво ще стане съ хората, като спрешъ движението на земята? — Да става, каквото ще, това не ме интересува. Този човѣкъ иска да се задоволи, да докаже, че неговата молитва се е чула, а какви ще бѫдатъ резултатитѣ по-нататъкъ, той не се интересува. Земята все ще спре своето движение, но не отъ човѣшката мисъль. За да спре движението на земята човѣкъ трѣбва да знае, какво е представяла тя първоначално и какво представя днесъ. Сѫщевременно той трѣбва да знае, презъ какви фази е минала земята. Разумностъ се иска отъ човѣка, да мисли право, а не да дохожда до крайни идеи и заключения. Като се намѣри въ някакво затруднение, за свое оправдание той казва: Азъ така разбрахь. Не е важно, какво разбира човѣкъ; важно е да мисли право. Апостолъ Павелъ казва: „Като бѣхъ младенецъ, ми слѣхъ по младенчески. Като станахъ възрастенъ, другояче мисля“. Следователно. като се произнася върху нѣщата, човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ себе си, да знае, като дете ли мисли, като възрастенъ или като старъ, като мѫдрецъ. Той никога не трѣбва да настоява на своето убеждение което всѣки день търпи промѣни. Само Божията мисъль е абсолютна и неизмѣнна. Обаче човѣшката мисъль е относителна, тя предстои на промѣни. Тъй щото, пита ли ви нѣкои дали сте добърь човѣкъ, кажете: Днесъ съмъ добъръ; какъ ще се проявя въ бѫдеще не зная. Това значи: работата, която свършихъ днесъ, е добра. Започвамъ нова работа която ще поставя на своето мѣсто. Втората работа ще бѫде по-добра отъ първата; третата — по-добра отъ втората и т. н. Така ще излагамъ своитѣ работи една следъ друга, докато всички хора ги удобрятъ. Ако първата изложба не излѣзе сполучлива, ще направя втора трета четвърта. Всѣки човѣкъ трѣбва да прави редъ изложби, да покаже на хората че носи изкуство въ себе си. Следователно, за да се произнесете за даденъ човѣкъ гледайте, какви сѫ проявитѣ му всѣки моментъ на неговия животъ. Той може да е мораленъ човѣкъ но какво се ползува отъ своя моралъ ако не е готовъ въ даденъ моментъ да направи една услуга? Човѣкъ се опредѣля отъ проявитѣ на своя животъ, а не отъ това, което не може да прояви. Истински човѣкъ е онзи, който може да схване нуждитѣ на своя ближенъ въ даденъ моментъ и веднага да му се притече на помощь. Днесъ хората сѫ изгубили довѣрие единъ на другъ, вследствие на което се въздържатъ да си помагатъ. Тѣ сѫ изопачили своя животъ, изгубили са ония естествени отношения помежду си, оная естествена обхода. Срѣщате единъ човѣкъ и казвате, че не ви харесва. Защо не ви харесва? Защото мигалъ лошо. Този човѣкъ е изгубилъ онзи правиленъ ритъмъ, по който отваря и затваря очитѣ си. Да мига човѣкъ правилно, това не значи, бързо да отваря и затваря очитѣ си. Най-кѫсиятъ периодъ въ природата наричаме мигъ. Съ този мигъ, съ тази мѣрка ние опредѣляме нѣщата, като имъ даваме съответна стойность. Мигането, мигътъ е тактъ, музикална мѣрка въ живота. Ако мисъльта на човѣка е права. и мигането му ще бѫде правилно, ритмично. Ако мисъльта му не е права и мигането нѣма да бѫде правилно. Когато чувствата и постѫпкитѣ на човѣка не сѫ прави, и мигането не е правилно. Следователно, когато мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ прави, и мигането е правилно. Като погледнете очитѣ на този човѣкъ, приятно ви е да гледате: отъ очитѣ му излиза мека, приятна свѣтлина. Не само въ мигането, но и въ отварянето и затварянето на устата, въ всички движения трѣбва да има известна правилность. Изобщо, правилностьта въ движенията е въ зависимость отъ правата мисъль. Като изучавате чъртитѣ на човѣшкото лице, спрете се върху формата на устата. Когато устата на човѣка е приела форма на права линия, това показва, че той е работилъ усилено върху волята си, вследствие на което е придобилъ голѣма твърдость. Казватъ за нѣкого: Този човѣкъ е много твърдъ. — Той е много твърдъ, но въ чувствата си е фалиралъ, обеднѣлъ. Устата на човѣка трѣбва да образува красиво огъната линия, да не бѫде нито много отворена, нито много затворена. Устнитѣ му трѣбва да бѫдатъ слабо допрѣни, за да могатъ соковетѣ на живота постоянно да прииждатъ. Освенъ това, устнитѣ трѣбва да иматъ известна червенина, признакъ на чиста кръвь. Придобиятъ ли синь цвѣтъ, това е признакъ на нечиста, венозна кръвь. Отъ формата на устата, отъ цвѣта на устнитѣ зависи и състоянието на сърдцето и на чувствата въ човѣка. Когато формата на устата и цвѣтътъ на устнитѣ сѫ нормални, тѣ отговарятъ на естественитѣ мѣрки въ природата. Безъ да разбира тия мѣрки, като види такава уста, човѣкъ изпитва нѣщо приятно въ себе си. Като е дошълъ на земята, човѣкъ има задача да пресъздаде себе си, да извае своето тѣло, да го направи съвършено. Казвате: Човѣкъ трѣбва да има чисто сърдце. Чистото сърдце е като чистата вода. Който има чисто сърдце, той вѣрва на всичко. Като се казва, че човѣкъ трѣбва да стане като дете, това подразбира да има сърдце чисто като на детето, да вѣрва въ всичко. Да има човѣкъ чисто сърдце, това значи, да се намира въ здравословно състояние на своя организъмъ. За предпочитане е човѣкъ да бѫде лъганъ, но да има вѫтрешенъ миръ, отколкото да не вѣрва на никого и да бѫде постоянно смутенъ и разтревоженъ. Когото лъжатъ, той всѣкога печели. Когато праведниятъ се лъже той трупа капитали въ своята банка. Ако нѣкои го излъже и вземе отъ него хиляда лева, отъ друга страна той ще получи повече отъ това което е далъ. Чистото сърдце е изворъ: колкото повече дава толкова повече изтича отъ него. Давай, за да получавашъ Този законъ се отнася само за чиститѣ сърдца. За нечиститѣ сърдца той не работи. Въ хора съ чисти сърдца канализацията никога не се запушва. Въ хора сь нечисти сърдца канализацията е вече запушена, вследствие на което тукъ-тамь е пропукана. За да избѣгнать пакоститѣ, които тя може да причини на човека, непременно трѣбва да се изправи. Когато се натъква на своитѣ дефекти човѣкъ не трѣбва да се стѣснява, но да прояви готовность да се изправи. Докато не се изправи, той не може да се докосне до нѣкое свѣтло, съвършено сѫщество. Разумнитѣ, напреднали сѫщества сѫ много снизходителни къмъ хората. Като видятъ, че нѣкой обикновенъ човѣкъ се отправя къмъ тѣхъ, тѣ се усмихватъ и опредѣлятъ степеньта на неговото развитие. Следъ това му посочватъ кѫде какво му липсва и какъ може да се изправи. Не само това, но тѣ всѣкога му се притичатъ на помощь. Тѣ помагатъ на човѣка незабелязано, като че той самъ прави всичко. Разумнитѣ сѫщества сѫ най-добритѣ приятели на човѣка. Тѣ го познаватъ такъвъ какъвто е въ деиствителность. Тѣ знаять за него това което тои не подозира даже. Мнозина не успѣватъ въ живота си защото искатъ да знаятъ всичко. Има нѣща които човѣкъ трѣбва да знае, но има нѣща които не трѣбва да знае. За всѣки даденъ случай, човѣкъ трѣбва да знае за себе си добъръ ли е или лошь, добро ли прави или зло. И като знае това той трѣбва да се радва, да е доволень че знае нѣщо за себе си. Това не значи, че той трѣбва да се радва на лошото въ себе си, но да се радва, когато вижда погрѣшката си, когато различава доброто отъ злото и може да се изправи. Като вижда погрѣшкитѣ си човѣкъ може да се изправи. Докато не ги е видѣлъ още никакво изправяне не може да стане. Въ човѣка има нѣщо, което само вижда погрѣшкитѣ. Това е Божественото начало въ него. Вслушва ли се човѣкъ въ този гласъ, той има вече условия да не грѣши. Ако пъкъ е сгрѣшилъ той има условия да се изправи. Божественото въ човѣка е готово всѣкога да купува неговото зло, неговитѣ погрѣшки и да ги обработва, да ги превръща въ скѫпоценни камъни. Що се отнася до доброто, обаче, Божественото не се занимава съ него, т. е. доброто остава капиталъ за самия човѣкъ, да работи и да се прехранва съ него. Следователно, дойдете ли до злото, ще знаете, че то всѣкога може да се продаде, но доброто — никога. — Кой купува злото? — Мѫдрецитѣ, великитѣ адепти и светиитѣ. Само силниятъ може да се справя съ злото. Като слушатъ да се говори така, мнозина ще цитиратъ стиха: „Богъ е Любовь“. Тѣ искатъ да кажатъ, че щомъ е Любовь, Богъ не трѣбва да допуща злото и страданията въ свѣта. Питамъ: При какви условия изпрати Богъ своя Синъ? Да благува ли дойде Христосъ на земята? Христосъ дойде на земята да понесе грѣховетѣ на човѣчеството, да ги купи и да ги обработи. Ако Синътъ Божи пое грѣховетѣ на човѣчеството, защо вие очаквате за себе си друго нѣщо? Съ живота си на земята, Христосъ показа пѫтя, презъ който всѣки човѣкъ трѣбва да мине. На сѫщото основание, иска ли човѣкъ да бѫде Синъ Божи, той трѣбва да понесе грѣховетѣ на човѣчеството и да мине презъ страдания. — Само азъ ли трѣбва да страдамъ? — Не, всички хора страдатъ. Който страда съзнателно и понася страданията съ любовь, той може да се нарече Синъ Божи. Щомъ си Синъ Божи, ти ще служишъ. Служенето е първото задължение на човѣка. Който страда по необходимость, той е грѣшникъ. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно е изложенъ на страдания. И като Синъ Божи, и като слуга, и като грѣшникъ, той все ще страда, но като Синъ Божи, ще страда съзнателно, съ любовь; като слуга ще страда по задължение, а като грѣшникъ — по необходимость. Които не разбиратъ смисъла на страданията, питатъ, не може ли безъ страдания. Безъ страдания не може. Защо страдате, не питайте. Колкото да питате, никакъвъ отговоръ нѣма да получите. Вие можете само да си изберете начинъ, по който да страдате: по закона на любовьта, по закона на задължението или по закона на необходимостьта. Обаче докато сте въ водата не питайте защо страдате. Отворите ли устата си, ще погълнете много вода и ще се удавите. Приемете страданията по закона на любовьта за да изпълните великата задача на живота си и да научите много нѣща. Това ще ви даде свобода въ разбиранията и въ отношенията ви. Като страдате съзнателно. вие ще видите, че всичко, каквото се случва въ живота ви. е за ваше добро. Сега, като ученици. вие трѣбва да излѣзете отъ вашето тѣсногръдство, да придобиете дълбочина въ разбиранията си. Като не може да излѣзе отъ известно затруднение, човѣкъ казва: Грѣшенъ съмъ, въ грѣхъ ме зачена майка ми. Това, че сте родени въ грѣхъ ни най-малко не показва, че и душата ви е грѣшна. Всѣка душа, облѣчена въ материя, има възможность да се огрѣши но това още не показва, че душата, сама по себе си, е грѣшна. Когато казвате „грѣшна душа“, вие изнасяте своето човѣшко разбиране. Отъ Божествено гледище. обаче, душата е чиста, безгрѣшна. Следователно, каже ли човѣкъ за себе си, че е грѣшенъ, въ ума му трѣбва да изпъкне идеята, че нѣкѫде дълбоко въ него живѣе единъ голѣмъ праведникъ. И тогава, голѣмиятъ грѣшникъ ще направи връзка съ голѣмия праведникъ въ себе си и ще му продаде половината отъ своитѣ грѣхове. Това, което става въ човѣка става и въ цѣлокупния животъ, както и въ природата. Грѣшнитѣ хора въ свѣта трѣбва да направятъ връзка съ праведнитѣ, да имъ продадать половината отъ своитѣ грѣхове. Така ще се уравновесятъ силитѣ въ живота. Сѫщиятъ законъ наблюдаваме и въ природата. Върху нечистия торъ растатъ чисти, красиви цвѣтя. Те смучатъ сокове отъ тора, обработватъ ги и въ края на краищата отъ тѣхъ излизатъ красиви цвѣтя и доброкачествени плодове. Ето и Христосъ най-голѣмиятъ праведникъ, дойде въ свѣта да подигне грѣшнитѣ. Той направи връзка съ грѣшнитѣ, а не съ праведнитѣ. Казватъ нѣкои, че Богъ нарежда нѣщата, както разбира и както иска. Не, Богъ, най-свободниятъ въ свѣта, никога не върши произволи. Той нарежда нѣщата споредъ великитѣ закони на Битието и на Вѣчностьта. Богъ никого не сѫди, обаче влѣзе ли вѫтре въ човѣка и се ограничи, Той започва да го съветва и му казва, кое е добро и кое не. Божественото въ човѣка постоянно му нашепва, кое е добро и кое зло, като му казва. че като сѫщество, което се движи между два полюса, трѣбва да бѫде внимателенъ, да се контролира. Ако отъ човѣка се изисква себеконтролъ, колко повече това е нужно за възвишенитѣ, разумни сѫщества! Всички хора говорятъ, но говорътъ на всички не е еднакъвъ. Колкото по-високо седи човѣкъ въ умствено и духовно отношение толкова и неговиятъ говоръ се отличава съ по-голѣма мекота и точность въ думитѣ. Много хора могатъ да свирятъ и да рисувагъ, но всички не свирятъ и не рисуватъ еднакво. Достатъчно е музикантътъ да вземе лѫка въ рѫката си и да започне да свири, за да познаете кой е майсторъ и кой — обикновенъ цигуларь. Сѫщото може да се каже и за различнитѣ художници. Обикновениятъ художникъ се различава коренно отъ великия художникъ. Всички хора могатъ да изговарятъ думата „любовь“, но тя ще звучи различно: единъ влага поезия, ритъмъ въ тази дума; втори я произнася така, че пробужда съзнанието на заспалитѣ за любовьта сѫщества. Събудите ли съзнанието на тия сѫщества, тѣ веднага ще ви се притекатъ на помощь, ще искатъ да ви услужатъ. Това значи да произнесе човѣкъ една дума на мѣсто и на време. Затова и Апстолъ Павелъ казва: „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.“ Любовьта е Божествениятъ езикъ. Ако човѣкъ говори съ ангелски езикъ, но любовь нѣма, той е мѣдь, що звънти, и кимвалъ, що дрънка. Който владѣе езика на любовьта, само той е готовъ да буди човѣшкото съзнание. Всѣки човѣкъ трѣбва да изучава този езикъ и да си служи съ него. Който владѣе езика на любовьта, като езикъ на разумната природа, той е силенъ, великъ човѣкъ. Не знае ли този езикъ, той е слабъ. хилавъ човѣкъ. Като четете Свещеното Писание по механически начинъ и цитирате различнитѣ стихове, вие си служите съ човѣшкия езикъ. Когато започнете да чувствувете смисъла на тия стихове, вие сте дошли до ангелския езикъ. Но има и другъ, на който Богъ и природата говорятъ. Той е Божествениятъ езикъ, който и вие трѣбва да изучавате. Колкото малко думи да научите, започнете да ги съчетавате, да образувате отъ тѣхъ цѣли изречения. Научите ли да ги прилагате на мѣсто и на време, вие сте влѣзли вече въ правия пѫть на живота. Това значи, да дойде човѣкъ до новата наука, която обяснява нѣщата по вѫтрешенъ пѫть. Следователно, за да дойде до новата наука на живота, човѣкъ трѣбва да върви постепенно отъ човѣшкото къмъ ангелското и отъ ангелското къмъ Божественото. Ще кажете, че докато дойдете до Божествената наука, ще остарѣете. Оставете старостьта настрана. Вие отсега нататъкъ трѣбва да се подмладявате. Старостьта е за мъртвитѣ хора. Само мъртвитѣ хора говорятъ за старость. Живитѣ хора, обаче, могатъ да говорятъ за подмладяване. Затова е казано въ Писанието: „Оставете мъртвитѣ да погребватъ своитѣ умрѣли“. Нека мъртвитѣ се занимаватъ съ своитѣ умрѣли, какъ да ги обличатъ, какви молитви да имъ четатъ, какви речи да имъ държатъ и т. н. Остане ли този въпросъ на живитѣ, разрешението му е лесно. Ще дойде нѣкой да разправя, че сънувалъ покойния си баща босъ, съ скѫсани дрехи, гладенъ и не знае, какво да прави, да облекчи положението му на онзи свѣтъ. Много просто. Щомъ искашъ да помагашъ на баща си, ще извикашъ въ дома си единъ беденъ и гладенъ човѣкъ и ще го нахранишъ добре. Отгоре на това ще го облѣчешъ съ нови дрехи, ще му купишъ нови обуща. Чрезъ този беденъ ще помогнешъ на баща си. Баща ти ще бѫде доволенъ, че си го нахранилъ и облѣкълъ. За да не бѫде голъ, босъ и гладенъ на другия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се приготвя още докато е на земята. Така той ще влѣзе въ съгласие съ всички ония, които служатъ на Бога. Той е миналъ вече презъ положението на беднитѣ хора на земята и въ невидимия свѣтъ, опиталъ и позналъ е тѣхнитѣ страдания и нѣма защо да минава повторно презъ тѣхъ. Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно за своето подмладяване. Употрѣбявайте всѣки день по нѣколко минути да мислите върху младостьта. Представяйте си, че сте въ положението на малко дете, което всѣки моментъ може да придобие нѣщо. Като работи по този начинъ, човѣкъ постепенно се подмла дява и се готви за по-велика работа. Казвате: Деца ли ще ставаме? — Колко ангели, колко възвишени сѫщества сѫ дошли на земята съ единствената цель да станатъ деца, да придобиятъ условия да растатъ и да се развиватъ. Апостолъ Павелъ казва: „Да съблѣчемъ старитѣ си дрехи!“ Това значи: Да съблѣчемъ дрехитѣ на старостьта и да облѣчемъ новитѣ дрехи на младостьта, т. е. да се подмладимъ. Детето е символъ. То представя скрити сили, скрити възможности. които чакатъ момента на своето проявяване. Ще дойде день, когато всички заложби и дарби въ детето ще се развиятъ и вие ще видите предъ себе си голѣмъ великъ човѣкъ. Такова нѣщо представятъ цвѣтята, мушичкитѣ, пеперудитѣ животнитѣ. Вие трѣбва да ги видите въ техния свѣтъ, да разберете, какви сили сѫ вложени въ тѣхъ. Тѣ чакатъ момента на своето развитие. Отъ васъ, обаче, се изисква да имате широки възгледи върху нѣщата. които могатъ да предадатъ вътрешна свобода на ума и на сърцето ви. Това се изисква не само отъ васъ, но отъ всички ония, които се учатъ въ великата Школа на живота — Божията Любовь носи пълния животъ. * 49. Лекция отъ Учителя. държана на 31 юлий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ ____________________ * Ефесяномъ 2:13
  21. От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Законъ на отношения Размишление върху благостьта. Въ природата сѫществува законъ на отношения: отношения между формитѣ и между силитѣ или енергиитѣ. Когато се говори за правилно отношение на нѣщата, въ съзнанието на човѣка изпъква идеята за вѫтрешна връзка между тия нѣща. Отношенията могатъ да бѫдатъ разумни и неразумни, хармонични и дисхармонични. Когато отношеняята сѫ неразумни и дисхармонични, въ живота се явява разрушаване. Когато отношенията сѫ разумни и хармонични, навсѣкѫде въ живота виждаме растежъ. Хармоничнитѣ отношения произвеждатъ животъ, а дисхармоничнитѣ — смърть. Колкото да философствува човѣкъ, животътъ и отношенията му къмъ Бога могатъ да бѫдатъ хармонични или дисхармонични. Ако отношенията му сѫ хармонични, той ще се радва на живота, т. е. Богъ ще живѣе въ него, и той въ Бога. Не сѫ ли хармонични отношенията му, смърть го очаква. Защо единъ човѣкъ трѣбва да живѣе, а другъ да умре? — Такъвъ е законътъ на земята. За да живѣе единъ човѣкъ, другъ трѣбва непременно да умре. Ако този законъ не се спазва, физическиятъ животъ не би се проявилъ. Много кокошки, прасета, агнета умиратъ, за да живѣятъ хората. Много мушици умиратъ, за да живѣятъ птицитѣ. Много скали се разрушаватъ, за да подържатъ живота на растенията. Значи, за да се подържа живота на едни сѫщества, други трѣбва да умратъ. Тѣзи сѫщества, които умиратъ на физическия свѣтъ, създаватъ условия за животъ въ духовния свѣтъ. И обратно: тѣзи, които умиратъ въ духовния свѣтъ, създаватъ условия за животъ на физическия свѣтъ. Оттукъ виждаме, че има два вида смърть: духовна и физическа. Който иска да живѣе въ духовния свѣтъ, той трѣбва да умре за физическия; който иска да живѣе на физическия свѣтъ, той трѣбва да умре за духовния. Смъртьта на физическия свѣтъ ражда животъ въ духовния свѣтъ. Смъртьта въ духовния свѣтъ ражда животъ на физическия свѣтъ. Въ умоветѣ на съвременнитѣ хора идеитѣ „раждане и смърть“ иматъ съвсемъ другъ смисълъ отъ този, който въ сѫщность трѣбва да се разбира. По отношение на смъртьта, хората иматъ криво разбиране. Тѣ гледатъ на смъртьта като на неприятель, който ги раздѣля отъ близкитѣ имъ, отъ тѣхнитѣ възлюбени. Наистина, смъртьта лишава човѣка отъ близкитѣ му, отъ неговитѣ приятели, но сѫщевременно го освобождава и отъ неприятелитѣ му. Следователно, смъртьта причинява на хората толкова злини, колкото и добрини. Смъртьта едновременно е плюсъ и минусъ. Ако кокошката умира, вие имате плюсъ, т. е. нѣкаква придобивка. Ако човѣкъ умира, вие имате минусъ, т. е. нѣкаква загуба. Това сѫ временни отношения. Излѣзете ли вънъ отъ тия отношения, вие нито ще умирате, нито ще живѣете. Това състояние ученитѣ наричатъ „състояние на покои“. Мнозина се стремятъ къмъ състоянието на покой, но тѣ не сѫ опитали, какво значи покой. Една точка може да бѫде въ покой, когато отъ всички страни я налѣтатъ сили, равни една на друга. Когато всички сили се съсрѣдоточатъ къмъ тази точка, тя ги уравновесява и остава въ покой. Тя съсрѣдоточава въ себе си тежестьта на всички сили, които сѫ отправени къмъ нея. Въ природата това състояние е известно подъ името „зрѣене на плода“. Въ този смисълъ, плодътъ не е нищо друго, освенъ събирателна точка на сили. Обикновено плодътъ е въ покой. Всички сили, които действуватъ въ плода, се събиратъ въ единъ центъръ, въ една точка, която е въ пъленъ покой. Когато изпадне въ такова положение, човѣкъ казва: Какво ли ще излѣзе отъ моята работа? Никаква перспектива, никакъвъ изходенъ пѫть не виждамъ предъ себе си. Когато всичкитѣ пѫтища предъ човѣка се затворятъ, когато всички проходи въ природата се запушатъ за него, той се намира въ едно успокоително състояние на ума и на сърдцето си, съ цель да не се разсѣйва, докато дойде до вѫтрешно, правилно разбиране на живота. Като изучавате живота на човѣка, вие виждате неговитѣ различни стремежи. Докато живѣе само на физическия свѣтъ, той иска да бѫде голѣмъ, силенъ. Ако живѣе въ духовния свѣтъ, той иска да бѫде обичанъ отъ всички. Ако живѣе въ умствения свѣтъ, той иска да бѫде свободенъ, независимъ, да прави, каквото желае. Ако живѣе въ Божествения свѣтъ, той се движи безпрепятствено навсѣкѫде. Обаче, не е достатъчно човѣкъ да иска само, но той трѣбва да отговаря на всѣко свое искане. Иска ли да бѫде голѣмъ и силенъ, трѣбва да изработи правилни отношения къмь окрѫжаващитѣ. Иска ли да бѫде обичанъ отъ всички, и той грѣбва да обича всички. Иска ли да бѫде свободенъ, и той грѣбва да дава свобода на всички живи сѫщества. Иска ли да се движи безъ никакви препятствия въ свѣта и той не трѣбва да поставя препятствия на другитѣ. Спазва ли всички тѣзи правила и закони, всички сили ще се съсрѣдоточатъ къмъ него, като къмъ общъ центъръ, който може да ги уравновеси. Тази точка е подобна на банка, въ която хората внасятъ капиталитѣ си. Внесенитѣ капитали сформируватъ банката, следъ което тя започва да функционира, както слънцето функционира и изпраща навсѣкѫде своитѣ лѫчи. Като изпраща лѫчитѣ си по цѣлия свѣтъ, по този начинъ слънцето уравновесява всички природни сили. И тъй, времето. презъ което едно тѣло се оформява, е наречено отъ науката „състояние на покой“. Обаче, човѣкъ не трѣбва да мисли, че ще остане за винаги въ състояние на покой, когато всички хора ще му даватъ. Щомъ вземе, каквото му е нужно, колелото на живота ще се завърти, и той ще влѣзе въ друга фаза на живота, когато ще дава. Каквото е взелъ, човѣкъ трѣбва да го върне назадъ, но обработено. Който не разбира закона на даването, той ще попадне подъ закона на пръскането. Който не иска доброволно да дава, той ще се пръсне като бомба. Смъртьта не е нищо друго, освенъ пръскане. Има естествена смърть, има и неестествена смърть, т. е. смърть на бомбитѣ. Казано е, че Писанието иде въ помощь на праведнитѣ хора да ги предпази отъ неестествената смърть. Тази смърть не иде случайно. Тя произлиза отъ самия човѣкъ. Който не мисли, не чувствува и не постѫпва правилно, той може да се спъне въ своитѣ мисли и да попадне въ ноктигѣ на неестествената смърть. — Ама защо свѣтътъ е създаденъ така? — Това не е ваша работа. Никой нѣма право да се мѣси въ Божиитѣ работи. Ако признавате, че Богъ е създалъ свѣта, вие нѣмате право да се произнасяте, дали е създаденъ добре, или не. Който си позволи да сѫди Божиитѣ работи, той ще опита Неговпя кракъ. Стѫпи ли Божиятъ кракъ върху него, хиляди години ще минатъ, докато се съвземе отново и заживѣе правиленъ животъ. Отъ човѣка се иска да живѣе добре, а що се отнася до въпроса, какъ е създаденъ свѣтътъ, това не е негова работа. Следователно, който се е опитвалъ да влѣзе въ Божественото съзнание като трънъ, той е билъ изхвърлянъ навънъ. — Ама защо така грубо? — Какъ трѣбва другояче да се постѫпи съ тръна? Какво правите вие, когато въ крака ви се забие трънъ? Взимате игла, обгаряте я малко, изваждате съ нея тръна и го хвърляте навънъ. Отъ единия до другия край животътъ на земята е пъленъ съ грубости. За да надникне за единъ моментъ само въ живота на ангелитѣ, и най-добриятъ човѣкъ трѣбва да стои хиляди години предъ вратата имъ. Свѣтлината, която излиза отъ човѣшкитѣ очи, отъ човѣшкия умъ е толкова груба, че, за да не се опетни, небето е затворило всичкитѣ си прозорци за нея. — Въ какво седи грубостьта на свѣтлината, която излиза отъ човѣка? — Въ цвѣта й. Тази свѣтлина нѣма още онзи цвѣтъ, който човѣкъ самъ желае. Когато казваме, че човѣкъ работи върху себе си, ние разбираме, че той работи за смекчаване на своята свѣтлина. Като гледате образа на човѣка върху фотографическо стъкло, вие не го харесвате. — Какво не харесвате въ него? — Черния цвѣтъ. — Ще кажете, че нѣкой човѣкъ е красивъ. — Красотата на човѣка се заключава главно въ линиитѣ. Дойдемъ ли до черния цвѣтъ, ние го наричаме цвѣтъ на падане, на отрицание на нѣщата, на гѫстота на материята. Когато казваме „черна свѣтлина, черна душа“, подразбираме нѣщо грозно. Който иска да се освободи отъ черната свѣтлина въ себе си, той трѣбва да работи хармонично и съзнателно върху своя умъ, своето сърдце и своя организъмъ. Като работи по този начинъ, човѣкъ ще дойде до обединяване съ всички души, които работятъ по сѫщия начинъ. Тѣзи души иматъ общъ идеалъ, стремятъ се къмъ общъ центъръ къмъ Слънцето на Великия животъ. Времето и пространството не представятъ никаква прѣчка за тѣхъ. Когато това Слънце стане обектъ, къмъ който всички хора се стремятъ, тогава само може да се говори за съгласие и разбирателство между тѣхъ Нѣматъ ли за обектъ на своитѣ стремежи това Слънце, никакво съгласие не може да сѫществува Сега, явява се въпросътъ - защо е трѣбвало човѣкъ да излѣзе отъ Бога и следъ време пакъ да се върне при Него? Това е единъ отвлѣченъ въпросъ. Въ сѫщность, човѣкъ нито излиза отъ Бога, нито се връща при Него. Никакво излизане и врьщане не сѫществува. Това сѫ човѣшки понятия. Кой налива водата въ шише и кой я излива? Водата сама ли се налива и излива отъ шишето? Човѣкь самъ налива водата въ шише и после самъ я излива, и въпрѣки това казва, че водата се налива и излива. Не, водата сама не може нито да се налива, нито да се излива. И като се налива, и като се излива, тя не придобива нѣкакви качества. И като се събира на едно мѣсто, и като се разпръсва, водата не придобива нѣкакви особени свойства. Човѣкъ я заставя да прави и едното, и другото. Кои сѫ сѫщественитѣ свойства на водата? Сѫщественитѣ свойства на водата сѫ нейната способность да разтваря твърдитѣ тѣла, да смекчава коравитѣ и да утолява жаждата. Значи, задачата на водата въ живота е да смекчава коравото човѣшко сърдце и да овлажнява изсъхналия човѣшки умъ. Когато сипете нѣколко капки жива вода върху коравото човѣшко сърдце, то веднага ще се смекчи, ще затрепти, ще се подигне нагоре, както се подигатъ листенцата на изсъхнало цвѢте, полѣто съ вода. Водата сѫществува въ всички свѣтове, но навсѣкѫде носи различни имена. Отъ който свѣтъ да иде, водата смекчава коравитѣ нѣща Мнозина мислятъ, че благата на живота идатъ само отъ физическия свѣтъ. — Не, физическиятъ свѣтъ носи само една трета отъ благата, които човѣкъ търси Физическиятъ свѣтъ може да се уподоби на фабрика, която прави шишета, гърнета отъ стъкло, отъ порцеланъ. Колкото хубави да сѫ, тѣ представятъ благо, което не може да задоволи човѣка напълно. Колко ще го ползува празното шише? Обаче, като влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ ще напълни шишето съ нѣкакво съдържание. Така напълнено, шишето придобива смисълъ. Съ това шише човѣкъ влиза въ умствения свѣтъ и опитва съдържанието му. Значи, въ умствения свѣтъ човѣкъ провѣрява идеитѣ. Щомъ съдържанието на шишето се изпразни, отново го изпращатъ въ фабрикитѣ да се напълни. Когато хората се запитватъ, какво нѣщо е смъртьта и какво — раждането, ние отговаряме: Смъртьта не е нищо друго, освенъ празнене на шишета, а раждането — пълнене на тия шишета. При всѣко раждане човѣкъ носи съ себе си ново съдържание. Щомъ шишето се пълни и празни, т. е. щомъ човѣкъ се ражда и умира, все има нѣкакъвъ смисълъ въ тия процеси. Когато домакинята напълни едно шише съ зехтинъ, тя знае, защо трѣбва да го пълни. И като го изпразва, тя пакъ знае, защо прави това. Трѣбва ли шишето да се запитва, защо го пълнятъ и празнятъ? Щомъ сѫ го напълнили, непременно ще го изпразнятъ. То не може да остане всѣкога пълно. Шише, което не се пълни и празни, е безпредметно. Домакинята го изхвърля навънъ. Сѫщото се отнася и за човѣка. Докато не се пълни и празни, човѣкъ не може да живѣе. Ако приема Божественото знание, безъ да го предава навънъ, човѣкъ самъ приготвя условия за своята смърть. Единъ отъ законитѣ на Божествения свѣтъ гласи: човѣкъ е длъженъ да дава отъ благата, които приема. и на другитѣ. Следъ като задържи за себе си толкова, колкото му е нужно, останалата часть, колкото малка да е, той трѣбва да я даде на своитѣ ближни. Задържи ли всичко за себе си, той приготвя условия за собствената си смърть. Тъй щото, кажемъ ли, че човѣкъ трѣбва да живѣе безкористно, ние подразбираме спазването на този законъ. Всѣко нѣщо, което Богъ е вложилъ въ човѣка, трѣбва да излѣзе навънъ, да се употрѣби за благото на самия човѣкъ, както и за благото на неговитѣ ближни. Не постѫпва ли така, той изгражда своето нещастие, своята смърть. Върху тия отношения, именно, се съграждатъ редъ философски учения. теории, системи. Една отъ тия теории е теорията за кармата. Какво представя кармата? Каквито обяснения да се даватъ за кармата, тѣ нищо не допринасятъ за благото на човѣка. Кармата не обяснява фактитѣ и явленията въ живота, но само ги констатира. Запримѣръ, нѣкой взима отъ приятеля си една голѣма сума на заемъ и обещава, че следъ две години ще ги върне. Още като обещава, той не говори истината. Не само че следъ две години не може да ги върне, но и до края на живота си не ги връща. Като е услужилъ, приятельтъ му се е лишилъ отъ едно необходимо условие за своя животъ, вследствие на което изпада въ голѣми лишения и затруднения. Не се минава много време, по силата на кармическия законъ, онзи, който е взелъ тия пари на заемъ и не ги е върналъ, ще се намѣри въ сѫщото затруднение. Той самъ ще се чуди, отде му е дошло това затруднение. Който признава закона на кармата, ще разбере, че и той нѣкога е постѫпилъ по сѫщия начинъ. За да излѣзе отъ трудното положение, въ което е изпадналъ, той трѣбва да изправи погрѣшката си. Кармата изключва всѣкакво неизпълнение на обещанията. Който иска да избѣгне закона на кармата, той трѣбва да е внимателенъ въ обещанията си. Обещае ли нѣщо, той трѣбва да го изпълни. Не може ли да го изпълни, по-добре да не обещава. Нѣкой казва: Азъ ще бѫда добъръ. — Ако днесъ не си добъръ, никога не можешъ да станешъ добъръ. — Азъ ще изправя живота си. — Кога? — Въ бѫдеще. — Ако днесъ, когато се намирашъ подъ благодатнитѣ лѫчи на слънцето, подъ благодатьта на Бога, ти не можешъ да изправишъ живота си, въ бѫдеще още повече нѣма да го изправишъ. Въ отлагането на нѣщата нѣма никаква наука, никаква философия. Отлагането представя философия на празнитѣ гърнета. — Ама азъ съмъ лошъ човѣкъ. — Дали си лошъ или добъръ, това не е важно. Отъ тебе се иска да изправишъ отношенията си къмъ Бога, къмъ своя ближенъ, къмъ себе си. Божественото въ тебе ще те сѫди, а не хората. Следователно, ти трѣбва да спазвашъ Божественитѣ закони, да не ги нарушавашъ. Нарушишъ ли ги, ти изгубвашъ своя миръ, своето здраве, своитѣ дарби и способности. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изправя живота си и да изпълнява волята Божия. Обаче, да изпълнишъ волята Божия, това не значи, да ти се дадатъ всички материални блага, да те осигурятъ. Да имашъ всички материални блага на разположение, това още не значи, че ти си разрешилъ задачитѣ на живота. Всѣко благо има смисълъ дотолкова, доколкото човѣкъ може да го използува разумно. Какво ще се ползува бръмбаръть, ако го поставите да живѣе въ свѣтла, голѣма стая? Каквато стая да му се даде, бръмбарътъ не може да я използува, и пакъ бръмбаръ ще си остане. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Каквито блага да му се дадатъ, ако той не е готовъ за тѣхъ, тѣ ще останатъ неизползувани. Смисълътъ на живота не седи въ материалнитѣ блага. Външнитѣ условия не съдържатъ живота. Животътъ носи всички блага въ себе си. Той е подобенъ на туристъ, който носи всички блага въ раницата си. Туристътъ знае, че ако не носи благата си въ своята раница, ще остане гладенъ. Въ гората, на планината, дето отива, нѣма нищо за ядене. Иска ли да яде, да подкрепи силитѣ си, туристътъ трѣбва да слѣзе въ долината, при благата на живота, и, като напълни раницата си, отново да се качи на високия планински връхъ. Човѣкъ трѣбва да има правилни разбирання за живота, да различава обикновения отъ възвишения животъ. Да водите чистъ и светъ животъ, това значи, да имате правилни, съвършени отношения къмъ всички живи сѫщества. Да бѫде човѣкъ съвършенъ, това значи, между Бога и неговата душа да сѫществува пълна хармония Тази хармония се подържа отъ три велики сили въ свѣта: отъ любовьта, отъ мѫдростьта и отъ истината. Любовьта е достѫпна за всички, но не може да се изясни. Тя регулира външнитѣ и вѫтрешнитѣ отношения на човѣка. Мѫдростьта пъкъ иде въ услуга на любовьта. Тя обработва всички нѣща, съ които любовьта си е служила, и ги поставя на тѣхнитѣ мѣста въ време и пространство. Истината опредѣля вѫтрешнитѣ стремежи на човѣка, като му показва, какво трѣбва да реализира. Има сѫществени постижения, но има и несѫществени. Когато постигне нѣщо несѫществено, човѣкъ изгубва своята вѫтрешна свобода и своя вѫтрешенъ миръ. Реално е само това, което човѣкъ се стреми да постигне, но не може да го постигне. Да ядешъ, безъ да се наядешъ напълно, това значи, да живѣешъ. Да ядешъ и да се наяждашъ напълно, това значи, да приготвяшъ условия за смъртьта си. Да постигне човѣкъ нѣщо, това значи, да направи връзка съ Първата Причина на нѣщата. Да се свърже човѣкъ съ Първата Причина, това не значи, че напълно е разбралъ нейнитѣ прояви. Достатъчно е човѣкъ да върви напредъ, а въпросътъ за разбиране и познаване на Божественото е въпросъ на бѫдещето. Човѣкъ трѣбва да е доволенъ отъ най-малкото постижение. То е необходимо като стимулъ въ живота му, да върви напредъ. Който разбира смисъла на малкитѣ величини, той ще разбере смисъла и на голѣмитѣ. Който може да използува едно житно зрънце разумно, той ще използува и многото житни зърна. И най-малката мисъль може да избави човѣка отъ едно голѣмо нещастие. Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората се запитватъ, защо страдатъ. — Човѣкъ страда, за да намѣри щастието. Човѣкъ умира, за да намѣри живота. Човѣкъ е невежа, за да придобие знание. — Защо хората мразятъ? — За да намѣрятъ любовьта. — Защо лъжатъ? — За да намѣрятъ истината. — Защо хората сѫ недоволни? — За да намѣрятъ доволството. Следователно, за да дойде до положителното въ живота, човѣкъ неизбѣжно ще мине презъ отрицателното. Колкото да се пази, човѣкъ все ще мине презъ закона на контраститѣ: ако единъ моментъ е щастливъ, на другия ще бѫде нещастенъ. Този законъ има отношение не само къмъ отдѣлния човѣкъ, но и къмъ всички хора на земята. Той е законъ на единство и законъ на общность. Запримѣръ, ако тукъ нѣкѫде нѣкой човѣкъ е боленъ, на противоположния полюсъ на земята нѣкой се радва на голѣмо здраве; ако тукъ нѣкой е богатъ, другаде нѣкѫде нѣкой е сиромахъ; ако тукъ нѣкой е ученъ, другаде нѣкой живѣе въ пълно невежество. Следователно, при каквото тежко положение да се намира, човѣкъ все има възможность да излѣзе отъ това положение, но трѣбва да знае, какъ да мине отъ единия полюсъ на живота въ другия. Като минава презъ мѫчнотии и трудности, човѣкь влиза въ ретортата на живота, дето се подлага на действието на киселини, на основи, на огъвания, на масажи. Като мине презъ тия изпитания, като мине презъ огъня на живота, човѣкъ излиза чистъ, обновенъ и отива на другата страна на живота, дето цари радость и свѣтлина, просторъ и свобода. Христосъ казва на едно мѣсто, че е дошълъ на земята да запали огънь. За да се запали този огънь, нужно е огнище, горителенъ материалъ и мѣхъ, който да раздухва огъня. — Кой ще бѫде горителниятъ материалъ? — Нечиститѣ гърнета. Христовитѣ последователи, които минаха презъ голѣми гонения, бѣха нечисти гърнета. Тѣ трѣбваше да минатъ презъ огънь, да се очистятъ, да се обновятъ и така да влѣзатъ въ новия животъ. Такова е положението на всички съвременни хора. Материята, отъ която сѫ направени тѣхнитѣ гърнета, е чиста, но отъ дългото стоене на открито, тя е прашасала. Тѣ трѣбва да се очистятъ отъ наслоения върху тѣхъ прахъ. Като е дошълъ на земята, въпрѣки желанието си, човѣкъ е изложенъ на оцапване. Човѣкъ постоянно се цапа отъ своитѣ мисли, чувства и действия, както и отъ храната, която употрѣбява, затова трѣбва постоянно да се чисти. Чрезъ хлѣба, чрезъ храната човѣкъ възприема онова, което фурнаджията или търговецътъ е вложилъ. Праведниятъ и здравъ фурнаджия внася нѣщо хубаво въ човѣка. Грѣшникътъ ще внесе нѣщо болезнено въ своитѣ клиенти. Идеитѣ и свѣтлитѣ мисли влизатъ въ ума на човѣка чрезъ докосване на нѣкое свѣтло сѫщество до неговия умъ. Безъ докосване нищо не става. Милиони слънчеви лѫчи трѣбва да се докоснатъ до плода, за да урѣе. При това, всѣки лѫчъ предава на плода нѣщо специфично. Милиони разумни сѫщества сѫ се докоснали до човѣшката душа, за да й предадатъ това, което тя днесъ съдържа. И още милиони сѫщества трѣбва да се докоснатъ до човѣшката душа, за да предадатъ онова, което ще й бѫде нужно за далечнитѣ времена и епохи. Затова е казано въ Писанието, че никой не живѣе за себе си. Сега, какви сѫ вашитѣ възгледи за живота, за човѣшката душа, това не е важно. Ако знанието, добротата, силата, свободата и богатството на човѣка представятъ здрава основа, на която той може да се държи при всички условия на живота, тѣ сѫ онази основна валута, която се приема въ всички държави. Не се ли приема навсѣкѫде, тази валута не може да бѫде основа на живота му. Когато влиза въ общество на учени, на добри хора, човѣкъ трѣбва да има такава обхода, заради която да бѫде приетъ. Не знае ли, какъ да се обхожда съ тѣхъ, тѣ веднага ще го изпратятъ навънъ. Когато минава презъ широка врата, човѣкъ ще върви свободно, безъ никакви ограничения. Минава ли презъ тѣсенъ проходъ, той ще се огъне на една, на друга страна, да излѣзе на другия край неповреденъ. Какво представя широкиятъ пѫть? Кой може да минава презъ този пѫть? Широкиятъ пѫть е за мѫдрецитѣ, за великитѣ адепти въ свѣта. За грѣшницитѣ, за слабитѣ е тѣсниятъ пѫть. — Защо е така? — Защото, ако слабиятъ, грѣшниятъ прави погрѣшки, той още повече ще се оплете и не може да се оправи. Обаче, когато учениятъ, светиятъ човѣкъ прави погрѣшки, той самъ ги изправя. Ако синътъ е глупавъ, а бащата уменъ, последниятъ трѣбва да предпазва сина си отъ погрѣшки. Той не трѣбва да му дава условия да грѣши. Ако синътъ обича да пие, бащата не трѣбва да му дава пари, да задоволява желанието му за пиепе. Въ такъвь случай за предпочитане е този синъ да стане работникъ, да впрегне енергиитѣ си на работа, отколкото да отиде въ странство да учи, да даде възможность на своята слабость да се развива. На пиянъ човѣкъ пари въ рѫцетѣ не давай. Днесъ мнозина търсятъ лесния пѫть. Тѣ искатъ съ малко трудъ голѣми постижения и се оплакватъ, че имъ е дадена много работа. Докато човѣкъ не познае себе си, не знае, какви възможности и сили се криятъ въ него, той все ще се намира подъ опеката на разумната природа. Тя ще го тури на такава работа, чрезъ която да се опита и познае. Само разумниятъ човѣкъ е измѣрилъ силитѣ и способноститѣ си и знае, съ какво разполага. Този човѣкъ има будно съзнание. Той живѣе не само съ външно, но и съ вѫтрешно съзнание. Рече ли нѣкой да преувеличи способноститѣ си, Божественото съзнание веднага му представя хора, които разполагатъ съ по-голѣми способности и дарби отъ неговитѣ. То има предъ видъ да го застави да гледа правилно на нѣщата. Божественото съзнание съпоставя фактитѣ. Ще каже нѣкой, че върши волята Божия. — И това може да се провѣри лесно. Който върши волята Божия, той носи свѣтлина и за себе си, и за другитѣ. Не върши ли волята Божия, той самъ живѣе въ тъмнина. Когато Божественото Начало въ хората е взело надмощие надъ човѣшкото, тѣ свѣтятъ еднакво, и свѣтлината имъ се прелива отъ единъ въ другъ. Това подразбира равенство между хората. Тѣ сѫ равни по прояви на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Щомъ хората престанатъ да живѣятъ по законитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината, равенството между тѣхъ се нарушава, и тѣ започватъ да живѣятъ въ неравенството. Спазвайте законитѣ на Великия животъ, спазвайте законитѣ на хармоничнитѣ отношения, за да се движите въ равенството на живота. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 48. Лекция отъ Учителя, държана на 24 юлий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  22. От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Господарь и слуга Размишление. Това, което ще говоря на Мусала, другаде не може да се каже. Значи, за всѣко нѣщо се изисква специална обстановка, специални условия. Запримѣръ, на неразорано поле жито не може да се сѣе. Въ празна саксия цвѣте не може да се сади. На цигулка безъ струни не може да се свири. Отъ празно шише вода не може да се пие. Поетъ безъ перо не може да пише. Безъ очи човѣкъ не може да вижда; безь уши не може да чува; безъ езикъ не може да говори; безъ рѫце не може да работи; безъ крака не може да ходи. Сега, като наблюдавате воднитѣ капки въ въздуха, виждате, че, макаръ и по-тежки отъ него, тѣ се държатъ въ въздуха, безъ да падатъ долу. — Кой ги държи въ въздуха? — Една особена сила. Това показва, че невъзможното за въздуха е възможно за тази сила. Самъ по себе си въздухътъ не може да задържи воднитѣ капчици на тази височина. Следователно, невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Макаръ човѣкъ да е по-тежъкъ отъ срѣдата, въ която живѣе, Божественото може да го дигне въ въздуха, въ свѣта на възвишената мисъль. Дръжте въ ума си мисъльта, че тази сила, която крепи свѣта, е всесилна. Тя е всесилна, защото е всеразумна. Тя е всеразумна, защото е вселюбеща. Като вселюбеща, тя се проявява по единствената причина, че е всеистинна. За тази сила нѣма нѣщо невъзможно. Тя може да пресъздаде и преустрои свѣта, както пожелае. Човѣкъ, обаче, може само да подражава на тази сила, но по никой начинъ не носи въ себе си тази велика инициатива и мощь. Това не значи, че човѣкъ не трѣбва да се проявява. Той трѣбва да се проявява, но безъ страхъ. Който се страхува, той скоро осиромашава. Който се страхува, за него животътъ изгубва своята красота и смисъль. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ животинския страхъ въ себе си, а да остане само съ свещения страхъ, за който е казано, че начало на мѫдростьта въ човѣка е въ зависимость отъ страха му отъ Господа. Сега, дръжте въ ума си мисъльта, че всичко, което става въ свѣта, въ каквато форма да е и колкото да е противоречиво, се допуща, за да се прояви природата, съ всичкитѣ й разумни сили и закони. Дали човѣкъ разбира всичко, това е другъ въпросъ. За природата това е необходимо. Като знаете това. пазете се да не влизате въ противоречие съ природата и нейнитѣ разумни закони. Тя е единствениятъ приятель и учитель на човѣка. Тя е негова майка, неговъ баща. Трѣбва ли тогава да се стълкновявате съ нея? Сблъскате ли се съ природата, вие се сблъсквате съ най-добрия си приятель. — Ама защо страдаме? — Ако страданията ви сѫ дадени отъ природата, тѣ представятъ за васъ велико благословение. Ако сами си ги причинявате, въпросътъ е другъ. Тѣ сѫ ненужни страдания, а всички ненужни страдания трѣбва да се избѣгватъ. Следователно, всѣка раница, която човѣкъ самъ туря на гърба си, може да я снеме, когато пожелае. На тази раница той е господарь. Обаче, раница, турена отъ природата, е свещена. Тя не може да се сваля и туря по желанието на човѣка. По отношение на тази раница човѣкъ е слуга. Турятъ ли я ведньжъ на гърба му, той ще я носи, докато му я снематъ. Колкото да се потите и пъшкате подъ тежестьта на тази раница, ще мьлчите, ще чакате момента, когато природата дойде при васъ. Тя сама ще разкопчее ремъцитѣ, ще снеме раницата ви, ще я тури на земята и ще ви каже да отидете на баня, да се преоблѣчете съ чисти дрехи и да се явите при нея, да кажете, какво сте научили. Не питайте, защо природата е турила раница на гърба ви, но си кажете: Това е Божия работа. — Защо съмъ боленъ? — Това е Божия работа. — Защо съмъ беденъ? — Това е Божия работа. — Защо съмъ богатъ? — Това е Божия работа. — Защо съмъ невежа? — И това е Божия работа. Ако всичко това е отъ Бога, то е на мѣсто. Ако е отъ хората, не е на мѣсто. Има знание и невежество, които се причиняватъ отъ човѣка. Това знание и невежество могатъ да създаватъ голѣми нещастия на човѣка. Дойдете ли до знанието, което произтича отъ Бога, пазете го свещено въ себе си. Дойдете ли до невежеството, и него пазете. — Ама празенъ съмъ, нищо нѣмамъ въ главата си. — За предпочитане е стомната ти временно да бѫде празна, но чиста, отколкото да бѫде пълна съ нечиста, мѫтна вода. Ще дойде день, когато твоята празна стомна ще се напълни съ Божествено съдържание. Ако е пълна съ нечиста течность, Божественото знание ще дойде при тебе, но като не намѣри мѣсто, кѫде да се налѣе, ще мине и замине, безъ да ти даде нѣщо. Каква е разликата между човѣшкото и Божественото? Човѣшкото всѣкога се намира предъ невъзможности. Когато човѣкъ заболѣе сериозно, температурата му се повишава постепенно отъ 37° и достига до 41°. Всички лѣкари се произнасятъ, че положението е сериозно, и болниятъ не може да издържи. Въ момента, когато очакватъ края на болния, температурата му се понижава и постепенно слиза до нормална. Тукъ действува Божественото. Дето човѣшкото свършва, тамъ Божественото започва да се проявява. Дето Божественото свършва, тамъ човѣшкото се проявява. Престане ли да уповава на Бога, човѣкъ се намира подъ влиянието на човѣшкото. Дето човѣшкото работи, тамъ краятъ е всѣкога лошъ. При човѣшкото, началото е добро, краятъ е лошъ. При Божественото е точно обратно: началото е лошо, краятъ е добъръ. Божественото туря тежка раница на гърба на човѣка. Той страда, пъшка, мисли, че товарътъ не е по-силитѣ му. Той не подозира, че раницата му е пълна съ снѣгъ. Въ момента, когато се обезсърдчи, слънцето започва да грѣе силно, и снѣгътъ въ раницата му се стопява. Какво е станало, че товарътъ му изведнъжъ олеква, и той не знае. Който обезсърдчава човѣка, той го и насърдчава. Когато човѣкъ изпадне въ най-тежко положение, Божественото въ него го успокоява, насърдчава го, казва му, че работата му ще се оправи. Откѫде и какъ ще се оправи работата, човѣкъ не знае. Той е самъ въ гората, забъркалъ пѫтя си, не вижда никакъвъ изходенъ пѫть. Но какво става? Отъ невиделица му иде помощь. Докато очаква на хората, човѣкъ всѣкога свършва съ разочарование. Уповава ли на Бога, той ще получи помощь и въ най-тежкитѣ и безизходни положения. Искате ли работитѣ ви да вьрвятъ добре, турете Божественото за основа на живота си, а човѣшкото — за допълнение. Направите ли обратното, човѣшкото да турите за основа, а Божественото за допълнение, работитѣ ви не само че нѣма да се оправятъ, но ще се объркатъ още повече. Какво значи да даде човѣкъ първо мѣсто на Божественото въ себе си? Това значи, да спре вниманието си и върху най-малкитѣ величини, въ които Богъ живѣе. Виждате, какъ учениятъ иждивява десетки години за изследване живота на микробитѣ. Обачс, ако нѣкой овчарь помоли този ученъ да се спре при него да му поговори нѣщо, учениятъ ще откаже подъ предлогъ, че му предстои сериозна работа, да държи рефератъ върху важенъ, наученъ въпросъ. Този ученъ не подозира, че ако се спре да поговори малко съ овчаря, рефератътъ му ще излѣзе по-добре, отколкото ако му откаже. Простъ е овчарьтъ, но желанието му да поговори съ единъ ученъ човѣкъ е Божествено. Този овчарь има дълга житейска опитность. Той е подобенъ на изворъ, който постоянно блика. Водата въ него не пресъхва, но постоянно извира и пои, каквото срещне на пѫтя си. Всички овчари не сѫ извори, но вие трѣбва да познаете добрия овчарь, който носи Божественото въ себе си. Единъ е този овчарь, но вие трѣбва да го познаете между многото и да се отзове на желанието му да поговори съ васъ. Като знаете това, бѫдете готови всѣкога да се спирате предъ Божественото. Щомъ ви покани да се разговаряте съ Него, не Го пренебрегвайте. Въ каквато външна форма да ви се представи, въ формата на ученъ или простъ, на дете или на възрастенъ, отдайте му известно внимание. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете внимателни къмъ Божественото въ всѣки човѣкъ и да Го зачитате, както зачитате себе си. Не му ли отдавате нужното внимание, вие ще се намѣрите въ положението на онази млада княгиня, която, заради лошото отношение съ слугитѣ си, всѣка вечерь била заливана съ кофа студена вода отъ неизвестно за нея лице. Младата княгина била женена сѫщо така за князъ, добъръ, разуменъ човѣкъ, който се отнасялъ съ нея внимателно, любезно. Княгинята била работна, спретната, но много нервна. За най-малкото неизпълнение на нѣщо отъ страна на слугитѣ си, тя прибѣгвала до бой. Не се минавало день да не бие слугитѣ си. Като се връщалъ князътъ отъ работа, жена му го посрѣщала съ оплаквания, че слугитѣ й не я слушали, не вършели работата си добре. Князътъ я изслушвалъ, безъ да каже дума по нейнитѣ оплаквания. Отъ друга страна. той често наблюдавалъ поведението й къмъ слугитѣ, но никога нищо не казвалъ. Княгинята имала обичай да излиза вечерь на разходка въ градината, да си почива отъ дневната работа и безпокойства. Мѫжътъ й знаелъ това и решилъ да я възпита. Той се преобличалъ, дегизиралъ се и отивалъ въ градината, дето жена му ходѣла, за да я залива съ вода. Той носѣлъ съ себе си кофа съ студена вода и, въ момента, когато жена му минавала край него, бързо я заливалъ съ студената вода и се скривалъ нѣкѫде между дърветата. Недоволна и обидена отъ постѫпката на неизвестния, тя веднага се връщала дома си и разказвала на княза за случката. Той я изслушвалъ вниматслно, взималъ участие въ обидата й, но не предприемалъ нищо, за да я запази отъ непознатия човѣкъ. Това се случвало нѣколко вечери наредъ. Княгинята се връщала отъ разходката си все по-сърдита и недоволна. Като се оплаквала на мѫжа си, той й казвалъ: Помисли малко, да не би нѣкой отъ слугитѣ да е подкупилъ непознатия, да ти отмъсти вмѣсто тѣхъ. Тя започнала да мисли по това и решила въ себе си да измѣни отношенията си къмъ слугитѣ. Щомъ престанала да ги бие, непознатиятъ изчезналъ отъ градината. Оттукъ можемъ да изваднмъ следното заключение: Когато човѣкъ изправи своитѣ вѫтрешни отношения къмъ Първата Причина на нѣщата, къмъ Божественото въ себе си, заедно съ това се подобряватъ и неговитѣ външни условия. Значи, между външния и вѫтрешния животъ на човѣка има известна зависимость. Често хората страдатъ отъ много желания. Като не могатъ да ги реализиратъ, тѣ търсятъ причината вънъ нѣкѫде, вследствие на което ставатъ нервни, сприхави. Многото желания на човѣка представятъ брашно, което той иска да замѣси, да направи хлѣбъ отъ него и да го опече. Той има брашно, но вода нѣма на разположение. Какво трѣбва да направи? Ако изнесе брашното навънъ, вѣтърътъ ще го отвѣе. Докато не намѣри вода, която да спои частицитѣ на брашното, да го превърне въ тѣсто, всичкитѣ му желания оставатъ нереализирани. Значи, за реализиране на едно желание или на една мисъль, нужни сѫ два елемента. Когато човѣкъ разсѫждава върху даденъ въпросъ, пакъ му сѫ нужни два елемента. Искате ли да омѣсите хлѣбъ, ще знаете, че нито брашно безъ вода може, нито вода безъ брашно. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето“. Това значи: всѣко чувство, всѣка мисъль и всѣка постѫпка могатъ да се реализиратъ, да се превърнатъ въ хлѣбъ, ако има поне два елемента. Като се говори за хлѣбъ мнозина иматъ предъ видъ физическия хлѣбъ и считатъ, че това е работа на фурнаджията. — Не, всѣки човѣкъ трѣбва да знае да мѣси хлѣбъ. Ако може самъ да си прави хлѣба, той е разрешилъ единъ важенъ въпросъ въ живота. Нека въ ума на всички остане идеята за живия хлѣбъ, отъ който, ако ядете вѣчно ще живѣете. За да дойде до идеята за живия хлѣбъ, човѣкъ трѣбва да започне отъ физическия хлѣбъ. За този хлѣбъ се изисква чиста вода, чисто, прѣсно брашно, получено отъ жито, расло и узрѣло на лѫчитѣ на любовьта. Днесъ всички религиозни и духовни препорѫчватъ на хората вѣра. Нѣма защо да се говори на хората за вѣра. Въ сѫщность, нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не вѣрва, както нѣма човѣкъ, който не може да си мѣси хлѣбъ. Вѣрата е храна за душата, както хлѣбътъ — за тѣлото. — Кой може да омѣси по-хубавъ хлѣбъ, господарката или слугинята? — Слугинята. Господарката доставя материалъ за приготвяне на хлѣба, а слугинята замѣсва този материалъ и прави отъ него хлѣбъ. Господарката представя идейния животъ на човѣка, отдето слизатъ идеитѣ. Слугинята пъкъ представя човѣкътъ. който може да реализира идеитѣ. Той само ги омѣсва и прави отъ тѣхъ хлѣбъ. Недоволството на човѣка се предизвиква отъ слугинята. — Защо? — Като мисли, че е господарка, тя иска да й се отдаде нужното почитание и уважение. Щомъ не получи това, тя започва да се сърди, става недоволна оть положението си. Защо трѣбва слугинята да заеме положението на господарката си? По-добри слуга и слугиня отъ самия човѣкъ, не сѫществуватъ. Сегашниятъ свѣтъ е пъленъ съ господари, но не и съ слуги. Въ миналото господаригѣ сѫ били все слуги и слугини. Единствениять господарь въ свѣта е Богь. Следователно, човѣкъ е въ заблуждение, докато мисли, че е господарь въ свѣта. Този господарь иска да заповѣдва на хората и съ това мисли, че е изпълнилъ предназначението си на земята. Той иска да заповѣдва на подобнитѣ си, сѫщо така господари като него. Обаче, невъзможно е господарь да заповѣдва на господарь. Щомъ не може да заповѣдва, човѣкъ се чувствува нещастенъ и казва: Защо никой не ме слуша? — Защото не си господарь по призвание, а самъ си се произвелъ за такъвъ, както Донь Кихотъ, който постоянно воюва въ името на своята Дулцинея, и Санчо Панчо, който иска да заеме високо положение. И тъй, като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да служи, да стане слуга, да познае себе си. И Христосъ дойде да служи. Той казва: „Не дойдохъ да ми служатъ. но да послужа“. Той разбираше своето предназначение. Когато искаха да Го направятъ царь, Той се отказа. Христосъ знаеше, че Неговото царство не е отъ този свѣтъ. Съвременнитѣ хора още не съзнаватъ своето предназначение, и като се натъкнатъ на нѣкакво страдание, тѣ роптаятъ, не искатъ да страдатъ. Когото срешнете, ще чуете да казва: Все на мене ли трѣбваше да се дадатъ тия страдания? Все азъ ли трѣбва да страдамъ? — Кой другъ ще страда, ако не слугата? Страданието е за слугата, а радостьта и веселието — за господаря. Законъ е: ако господарьтъ е щастливъ, и слугата ще бѫде щастливъ. Ако слугата направи господаря си нещастенъ, заедно съ него и той ще бѫде нещастенъ. Нѣма по-добро положение за човѣка отъ това, когато дълбоко въ душата си съзнае, че е слуга, дошълъ на земята да направи нѣщо и за другитѣ хора, а не само за себе си. Много хора сѫ нещастни, понеже не могатъ да слугуватъ даже и на своя господарь. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да признае господаря въ себе си, да му служи съ любовь. Каквото му заповѣда, да го изпълни и да каже: Да бѫде твоята воля. Каже ли ти господарьтъ, че днесъ трѣбва да ядешъ само хлѣбъ, изпълни заповѣдьта му, безъ да питашъ защо. Когато господарьтъ види. че слугата му е готовь да изпълни всичко заради него, и той ще му отговори съ сѫщото. Защо хората не успѣватъ въ живота си? — Защото слугитѣ измѫчватъ господаритѣ си. Низшето измѫчва висшето въ човѣка. Обикновенитѣ идеи се налагатъ на великитѣ, вследствие на което човѣкъ минава презъ голѣми страдания. Какво прави тогава Божественото? То полива човѣка съ кофа студена вода. Страданията, които човѣкъ преживява на земята не сѫ нищо друго, освенъ заливане съ студена вода. Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да се освободи отъ страданията? Той трѣбва да изпълни своето велико предназначение — да служи на Бога. Велико е това предназначение, защото, като служи, той ще познае себе си и своитѣ ближни, ще служи и ще помага и на тѣхъ съ любовь. Хората се страхуватъ отъ думата „слуга“, понеже иматъ предъ видъ слугитѣ, които работятъ за пари и безъ любовь, безъ съзнание за своята служба. Ние гсворимъ за служене отъ любовь, както сѫ служили пророцитѣ и апостолитѣ. Думата „служене“ е свещено звание. Следъ като си служилъ на Бога добре, тогава само можешъ да се наречешъ Синъ Божи. Докато не си билъ слуга, ти не можешъ да бѫдешъ синъ. Само синътъ знае, какъ трѣбва да служи на баща си. Най-добриятъ слуга на единъ баща, това е неговиятъ синъ. Не може ли синътъ да служи на баща си, той не може да бѫде неговъ синъ. И ангелитѣ сѫ Божии служители. Ще кажете, че на земята званието „слуга“ е презрѣно. На земята е така, но не и на небето. Презрѣнитѣ нѣща на земята сѫ почтени на небето. Хората сѫ изопачили понятието „слуга“, и въпрѣки това искатъ да бѫдатъ щастливи. За да бѫде щастливъ, преди всичко, човѣкъ трѣбва да е билъ слуга. Само въ служенето човѣкъ познава себе си. Истинскиятъ животъ се изразява въ служене. Първото положение, което човѣкъ трѣбва да заеме, е да стане слуга и да съзнае своята работа, да я изпълнява съ любовь. — Защо животътъ нѣма смисълъ? — Защото още не си станалъ слуга. — Много страдамъ! — Господарь си още. Стани слуга, съзнателно изпълнявай задълженията си, и страданията ти ще изчезнатъ. — Не мога да уча. — Слуга не си станалъ. Съзнавашъ ли, че можешъ и трѣбва да слугувашъ, всичкитѣ ти работи ще се оправятъ. Въ каквото положение да поставите слугата, той е въ състояние да разреши всички мѫчнотии. — Кога е така? — Когато слугата има разположението на господаря си. На такъвъ слуга и камънитѣ, и водата, и вѣтърътъ, и растенията, и животнитѣ сѫ въ негова услуга. Този слуга живѣе въ Божественото съзнание. За хората, които не живѣятъ въ Божественото съзнание, камънитѣ си оставатъ камъни. За съзнателнитѣ хора тия камъни сѫ велики духове, които спятъ. Христосъ казва: „Ако хората млъкнатъ да проповѣдватъ Словото Божие, тия камъни ще оживѣятъ и ще проговорятъ“. Подъ думата „камъни“, Христосъ подразбиралъ вѫтрешното знание въ човѣка, което спи. Престане ли човѣкъ отвънъ да говори, отвѫтре ще проговори. Да бѫдешъ слуга въ правия смисълъ на думата, това значи, да познавашъ Бога като благость, да Го познавашъ като всесиленъ, всемѫдъръ, дълготърпеливъ. И тогава, при какакъвто господарь да попаднешъ, нѣма да се страхувашъ, но ще казвашъ въ себе си: Благъ е Господъ. Разболѣешъ ли се, кажи: Благъ е Господъ. Изгубишъ ли силата си, кажи: Богъ е всесиленъ, и азъ искамъ да съмъ силенъ. Изгубишъ ли знанието, разумностьта си, кажи: Богъ е всемѫдъръ, азъ искамъ да бѫда мѫдъръ. Богъ прилага благостьта, а човѣкъ — милосърдието. Богъ е всесиленъ, всемѫдъръ, дълготърпеливъ, а човѣкъ трѣбва бѫде силенъ, мѫдъръ, търпеливъ. Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за Бога, да Го познавате. Ще Го познаете, само ако Му служите. При това положение, съзнанието ви всѣки день ще се про-бужда. Не служите ли отъ любовь, вие ще плачете, ще страдате, ще роптаете противъ сѫдбата си, както правятъ всички несъзнателни слуги. Какво правятъ господаритѣ съ такива слуги? — Биятъ ги. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е битъ. За да не го биятъ, той трѣбва да обича господаря си и да му служи отъ любовь. Не само слугитѣ сѫ бити, но много жени сѫ бити отъ мѫжетѣ си и много мѫже — отъ женитѣ си. Жена, която обича мѫжа си, не може да бѫде бита. Мѫжъ, който обича жена си, не може да бѫде битъ. Дето е любовьта, тамъ бой не може да има. Единъ овчарь се оженилъ за една млада, красива и разумна овчарка. Понеже я обичалъ, той пазарилъ десеть слугини да й слугуватъ, а тя да имъ заповѣдва само. Като излизалъ овчарьтъ на работа, възлюбената му оставала въ кѫщи, да нарежда домакинството си. Тя извиквала слугинитѣ си и имъ казвала: Щомъ видите, че господарьтъ се връща отъ работа, вие първи ще го посрещнете, ще му цѣлунете рѫка, ще му кажете нѣколко добри думи и ще му измиете краката. Тя сама имъ казвала, съ какви думи да посрещнатъ господаря си. Всѣки день тя казвала различни думи. Последна тя го пригръщала, цѣлувала и му казвала нѣколко благи думи. За мнозина този примѣръ е страненъ неприложимъ въ живота. Всѣка жена би казала: Какъ е възможно да оставя слугинята си първа да посрещне господаря? Това, не позволявамъ! Така ще каже всѣка жена, която не разбира дълбокия смисълъ на думата „слуга или слугиня“. Слугата е синътъ въ дома, а слугинята — дъщерята. Следователно дъщерята, трѣбва да посрещне баща си, да му цѣлуне рѫка, да го въведе вѫтре и да предложи да му краката измие. После ще се яви господарката, неговата възлюбена. Низшето ще цѣлуне рѫка на висшето, ще измие краката му и ще го въведе въ дома, дето всички го очакватъ. Висшето ще простре рѫцетѣ си и ще благослови низшето. Краката на висшето, това е хлѣбътъ, доброто въ живота. Разберете ли отношенията помежду си, като правилни отношения между господари и слуги, вие ще осмислите живота си. Като ученици, вие сте дошли на земята да учите и да служите. Две пособия сѫ дадени на човѣка, за да изпълни службата си добре. Това сѫ умъть и сърдцето. Тѣ сѫ най-добритѣ пособия, съ които човѣкъ може да изпълни предназначението си на земята. Следователно, на земята човѣкъ ще бѫде слуга. а на небето — Синъ Божи. Да бѫдешъ Синъ Божи, това значи да бѫдешъ създаденъ по образь и подобие Божие, т. е. да бѫдешъ подобенъ на Бога по сила, по разумность, по любовь и по истина. Богъ е всесиленъ, всеразуменъ, вселюбещъ, всеистиненъ. Всесилието почива на разумностьта; всеразумностьта — на любовьта; вселюбието на истината. На наученъ езикъ казано: силата се направлява отъ разумностьта, разумностьта — отъ любовьта, а любовьта — отъ истината. Съ други думи казано: помощникъ на силата е разумностьта; помощникъ на разумностьта е любовьта; помощникъ на любовьта е истината. Следователно, силенъ е само разумниятъ; мѫдъръ е онзи, който носи любовьта въ себе си; любещъ е онзи, който носи истината въ себе си. Казано е въ Писанието: „Вьзлюбилъ Си истината въ човѣка“. И човѣкъ може да обича само онзи, който носи истината въ себе си. Въ който день разбере, че този човѣкъ не носи истината, той се затваря за него. Любовьта посещава само човѣка на истината. Убеди ли се, че истината отсѫтствува отъ него, тя го напуща. Любовьта не обръща внимание па външностьта на човѣка. Тя гледа, какво крие човѣкъ вѫтре въ себе си. Тя се интересува отъ вѫтрешното облѣкло на човѣка, а не отъ външното. Невъзможно е да ви обича човѣкъ огвънъ, ако преди това не ви е обикналъ от вѫтре. Човѣкъ може да бѫде обичанъ дотогава, докато нѣкое свѣтло сѫщество живѣе въ него. Щомъ свѣтлото сѫщество го напусне, едновременно съ това го нанущатъ всички ония, които сѫ го обичали. Докато нѣкое свѣтло сѫщество живѣе въ тебе, всички хора те обичатъ и казватъ, че си идеаленъ човѣкъ. Напусне ли те това сѫщество, хората се произнасятъ за тебе, че си простъ човѣкъ, празна глава и т. н. Велико нѣщо е за човѣка да бѫде посетенъ отъ нѣкой ангелъ! И ангелътъ се радва, когато го изпращать на земята да посеги нѣкой човѣкъ. Този день за човѣка е нареченъ „день на любовьта“. Презъ този день всички прозорци на душата му сѫ отворени, навсѣкѫде е свѣтло. Идея има този човѣкъ. Той знае, защо живѣе. Животътъ му е пъленъ съ радость и веселие. Каквато работа започне, дето да отиде, той е доволенъ отъ всичко. За този день, именно, Давидъ казва: „Господи, не отнимай светия си Духъ отъ мене!“ За сѫщия день Апостолъ Павелъ се изказва въ следния смисълъ: „Всичко считамъ за изметъ, само да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ И тъй, искате ли да придобиете любовьта, да живѣете въ „деня на любовьта“, станете слуги на Бога или Божии служители. Малко нѣщо се иска отъ човѣка, за да бѫде служитель на Бога: чистъ погледъ, красивъ жестъ, блага дума. Не е нужно много да се говори на човѣка, за да го задоволите. Понѣкога сто сладки думи не струватъ, колкото една сладка дума, единъ чистъ погледъ или едно благородно чувство. Едно ангелско чувство струва много повече отъ хиляда човѣшки чувства. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ това, именно, да ги посети едипъ ангелъ, да имъ остави нѣщо свѣтло и възвишено отъ себе си. Какъ ще посрещнете този ангелъ? Преди всичко, вие трѣбва да разбиратс неговия езикъ, да разбирате, какво ще ви говори. Не го ли разбирате, вие ще се натъкнете на нѣкакво противоречие. Единъ турски ага отишълъ въ едно българско село и казалъ на селянитѣ: Ще бѫдете внимателни, да не говорите предъ мене български, защото добре разбирамъ вашия езикъ. Тѣ се разположили съ него на една маса, яли, пили, докато се напили добре. По едно време чалмата на агата се запалила. Единь отъ селянитѣ забелязаль това и му извикалъ на български: Ага ефенди, чалмата ти гори. — Зная това. После пакъ му казалъ: Агачо ефенди, чалмата ти гори! — И това зная. Понеже никакъ не разбиралъ български езикъ, агата продъжавалъ спокойно да пуши, но и чалмата спокойно си горѣла. Като видѣли, че агата не разбира български, единъ отъ тѣхъ му извикаль силно, но вече на турски: Ага ефенди, чалмата ти гори! — Така кажете, да ви разбере човѣкъ. Въ сѫщото положение изпадатъ нѣкои отъ съвременнитѣ хора. Докато имъ се говори на непознатъ за тѣхъ езикъ, тѣ казватъ, че знаятъ, какво имъ говорять, не искатъ да покажатъ своето невежество. Като дойдатъ до нѣкое трудно положение въ живота, вие се принуждавате вече да имъ говорите на тѣхния езикъ, да имъ кажете, че чалмата имъ гори. Тогава тѣ ще ви разбератъ и ще взематъ мѣрки за избѣгване на нещастието, което ги очаква. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете естествени, да не изпадате въ положението на този турчинъ, да се представяте предъ хората, че сте нѣщо повече, отъ това, което сте въ действителность. Добре е човѣкъ да бѫде оригиналенъ, но на мѣсто. Отъ васъ се иска да отворите душитѣ си за ония блага, които природата всѣки день праща на земята. Задачата на цвѣта е да се отвори за влагата, за слънчевата топлина и свѣтлина. Какъ ще се оплоди, какь ще узрѣе, това не е негова работа. И на васъ казвамъ: Отворете душитѣ си за Божественитѣ блага, които слизатъ отгоре. Какъ ще ги обработите, това не е ваша работа. Това е работа на Онзи, Който ги изпраща. * 47. Лекция отъ Учителя. държана на в. Мусала, 10 юлий. 1929 г.
  23. Ани

    1929_07_03 Двата стълба

    От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Двата стълба Размишление върху 69 Псаломъ. Животътъ има две страни физическа и духовна. Щомь е дошьлъ на земята, човѣкь трѣбва да изучава и дветѣ страни. На земята той изучава физическия животь, а на небето духовния Земята и небего сѫ на едно мѣсто. Следователно, човѣкь живѣе едновременно и на земята, и на небето. Когато е на изпитания, той е на земята; когато минава презъ радости, той е на небето. Че е така, виждаме, какво прави човѣкъ, когато страда. Като се натькне на голѣми изпитания и страдания, той започва да търси изходенъ пѫть. Той знае, че нѣкѫде има едно свѣтло уютно мѣсто, дето може да се скрие отъ буритѣ и вѣтроветѣ. Кое е това мѣсто? — Небето — мѣсто на радость и веселие — Кога може да бѣга човѣкъ? — Когато е сухо. Въ кално време той не може да бѣга — Не може ли безь страдания? — Не може. Кога да е, човѣкъ все ще мине презъ сградания. Колкото да се пази, човѣкъ все ще се контузи, все ще се нарани нѣкѫде, все ще охлузи кожата си. Когото срещнете днесъ философъ, ученъ, поетъ, светия, щомъ кожата му се нарани, непременно и състоянието му ще се измѣни. Понижи ли човѣкъ мислитѣ и чувствата си, и състоянието му се понижава. Докато се движи въ единъ преходень свѣтъ, какъвто е физическиятъ, човѣкъ постоянно измѣня състоянията си: ако днесъ е веселъ, утре ще бѫде скърбенъ, ако днесь се усѣща бодъръ, силенъ, утре ще бѫде слабъ. Обаче, това сѫ илюзии, преходни състояния. Силенъ човѣкъ е онзи, който владѣе закона на смаляването и увеличаването. Никакво сито не може да хване този човѣкъ. Слабиятъ всички сита го хващатъ. Всѣка микроба, която попада въ кръвьта на такъвъ човѣкь, е въ състояние да го застави да легне боленъ. Като не разбиратъ законитѣ на живота хората се запитватъ, защо човѣкь е създадень толкова слабъ, че една микроба може да го отнесе на другия свѣтъ. Дали човѣкъ е създаденъ слабъ или силенъ, това е въпросъ, който и до днесь не е разрешенъ. Важно е, човѣкъ да се стреми да бѫде силень, а какь е създаденъ, това е въпросъ, който нѣкога ще се разреши. Ама защо трѣбва човѣкъ да яде? Защо трѣбва да се движи? Защо трѣбва да лѣга и става? Това сѫ въпроси на които могатъ да се дадать различни отговори. Защо трѣбва човѣкь да се качва и да слиза? Не е важно да си отговорите на въпроса защо човѣкъ трѣбва да слиза и да се качва, но важно е, като се качва и слиза, да постигне цельта си. Кое положение е по-лесно да се качва човѣкь, или да слиза? Зависи отъ това, кѫде се качва и кѫде слиза. Когато се качва по високи планински върхове, човѣкъ се задъхва, мѫчно върви, изпотява се. Когато слиза отъ високи планински върхове, той не се измѫчва. Въ този случай слизането е по-лесно отъ качването. Ако слиза въ кладенецъ, дълбокъ две хиляди метра, човѣкъ е изложенъ на голѣми мѫчнотии и страдания. Когато излиза отъ кладенеца, той се радва. Въ този случай слизането е по-мѫчно и страшно отъ качването. Изобщо, слизането е по-лесно, но животътъ долу е по-мѫченъ и тежъкъ. Каквото да прави, човѣкъ или ще слиза, или ще се качва. Срѣдно положение не сѫществува. Срѣдното положение подразбира състояние на покой, а такова състояние въ природата не сѫществува. Значи, човѣкъ е въ постоянно движение: или се качва, или слиза; или се радва, или скърби. Нѣкои наричатъ радоститѣ и скърбитѣ въ живота илюзии. Ако, наистина, радоститѣ и скърбитѣ сѫ илюзии, тогава кое е действителность? Ще кажете, че единствената реалность въ живота е любовьта. Коя любовь считате за реална: между майка и деца, между приятели, между братя и сестри или между мома и момъкъ? Днесъ всички хора говорятъ за любовьта, но въпрѣки това, всѣки се опитва да я корегира. Запримѣръ, момъкътъ казва на възлюбената си: Много те обичамь. Тя му отговаря: Азъ те обичамъ. Тя изхвърля думата „много“ въ обяснението си съ него. — Защо момата изхвърля думата „много“? — Защото не намира мѣрка, съ която да изкаже любовьта си. Който много обича, той много дава. Който малко обича, той малко дава. Една оть мѣркитѣ, съ която се опредѣля силата и голѣмината на любовьта, е даването. Значи, щедростьта е мѣрка, съ която се опредѣля степеньта на любовьта. Когато обича, човѣкъ е снизходителенъ къмъ слабоститѣ и погрѣшкитѣ на хората. Казватъ, че любовьта е слѣпа. — Не, любовьта е съ отворени очи, вижда всичко, но понеже е снизходителна къмъ погрѣшкитѣ на хората, тя ги намалява до минимумъ, за да не ги види. Когато посети човѣка, любовьта му дава условия да зрѣе. Като узрѣе, той хвърля старитѣ си дрехи, за да покаже на свѣта своя плодь. Сѫщото става и въ природата. Запримѣръ, когато житото, царевицата и плодоветѣ узрѣятъ, тѣ хвърлятъ старата си изсъхнала дреха. за да покажатъ плода си — своята нова дреха. Тази нова дреха трѣбва пакъ да се посади въ земята, за да мине отново презъ процеса на узрѣването. Докато зрѣе, плодътъ е красивъ, приятенъ на гледъ. Щомъ узрѣе напълно, той постепенно губи външната си красота, но увеличава качествата на съдържанието си. Съдържанието е по-ценно отъ формата. Щомъ подобри съдържанието на живота си, съ него заедно човѣкъ подобрява и формата му. Сега, като говоримъ за зависимостьта между формата и съдържанието на нѣщата, имаме предъ видъ и промѣнитѣ, които човѣкъ може да направи въ своя животъ. Човѣкъ може да измѣни живота си. Той може да направи лицето си красиво, съ правилни чърти. — Кога може да постигне това? — Когато разбере вѫтрешния смисълъ на живота, когато намѣри Източника на този животъ и изправи отношенията си къмъ Него. И слънцето измѣня лицето на човѣка, но тази промѣна не е резултатъ на вѫтрешна, съзнателна работа. Като се грѣе човѣкъ дълго време на слънцето, кожата на лицето му почернява и огрубява. Сѫщевременно той започва да усѣща болки въ плешкитѣ, въ раменетѣ, въ колѣнетѣ си. Слънцето изкарва навънъ всички скрити болки въ човѣка. Ако не знае, кога да се грѣе на слънце, той може да получи слънчевъ ударъ. Причината за това не е въ слънцето, но въ самия човѣкъ. Когато се лѣкува по природенъ начинъ, човѣкъ трѣбва да се остави на действието на разумнитѣ сили въ природата, безъ никакъвъ страхъ и съмнение. Най-малкиятъ страхъ препятствува на тия сили. Щомъ срещнатъ известно препятствие, тѣ не могатъ да свършатъ работата си. Човѣкъ носи въ себе си всички възможности самъ да се лѣкува. Ето защо, като ви заболи зѫбъ, не бързайте да търсите лѣкарь. Концентрирайте мисъльта си къмъ разумната природа и започнете да пѣете на болката си. Следъ известно време болката ви ще престане. Пѣсеньта и музиката лѣкуватъ всички болести. Тѣ сѫ сили, чрезъ които човѣкъ уравновесява енергиитѣ въ своя организъмъ. Щомъ енергиитѣ на човѣка се уравновесятъ, съ това заедно се подобрява и кръвообръщението му. Всички изпитания и страдания въ живота на човѣка целятъ неговото растене и развитие. Като страда, човѣкъ се вглъбява въ себе си, търси смисъла на живота. И тогава, дойде ли до известно постижение, той изправя отношенията си къмъ себе си, къмъ ближния си и къмъ Бога. Като не разбиратъ вѫтрешния смисълъ на живота, хората постоянно се запитватъ, защо идатъ страданията, не може ли безъ тѣхъ и т. н. Каквито отговори да имъ се дадатъ, тѣ все ще останатъ недоволни. Никой човѣкъ досега не е получилъ абсолютенъ отговоръ на тѣзи вьпроси. — Отъ Бога ли идатъ всички страдания и изпитания? — Има страдания, които хората сами си създаватъ. Тѣ сѫ тъй нареченитѣ ненужни страдания. Обаче, има страдания, дадени отъ самата природа. Тѣ иматъ свой дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Натъкне ли се на такова страдание, вмѣсто да роптае, да се ожесточава, човѣкъ трѣбва да си каже: Божия работа е това. Каже ли така, той ще възстанови своя вѫтрешенъ миръ и ще започне да учи. Като учи и работи съзнателно, човѣкъ все ще се домогне до нѣкакво разрешение на въпроса за страданията. Следователно, каквото да се случи въ живота ви, на което не можете да отговорите, кажете си: Божия работа! — Ама защо да е така? — Колкото да запитвате, защо е наредено така, никакъвъ отговоръ нѣма да получите. Когато страдаше, Иовъ сѫщо така запитваше, защо му сѫ дадени толкова голѣми и тежки изпитания, но никакъвь отговоръ не получи. Следь като мина презь голѣмитѣ страдания, мѫтната вода изтече, и той получи Божието благословение. — Защо трѣбва да боледувамъ? — Не питай, но си кажи: Божия работа е това. Ако страдате отъ ревматизъмъ въ крака или въ рѫката, не питайте, защо страдате, но започнете да се разговаряте мислено съ ревматизьма си, като му обърнете внимание, че той е забъркалъ пѫтя си. Мѣстото му не е въ вашия кракъ или въ вашата рѫка. Кажете му, че вънъ оть вашия организъмъ условията за животъ за него сѫ по-добри. Ако този методъ не даде резултатъ, можете да приложите други методи. Много методи има за лѣкуване на различнитѣ болести, но хората не сѫ готови още да ги приложать. Въ това отношение тѣ приличатъ на онзи адвокатъ, който носѣлъ въ джобоветѣ си два револвера, но като биль нападнатъ отъ разбойници, оть страхъ не могълъ да си послужи съ тѣхъ. Разбойницигѣ го запитали, защо носи два револвера съ себе си. — За тежки моменти въ живота ми. — Ами какъвъ по-страшенъ моментъ въ живота си отъ този можешъ да очаквашъ? Наистина, на какво по-страшно положение може човѣкъ да се натъкне, ако се види заобиколенъ отъ всички страни съ разбойници, които всѣки моментъ могатъ да отнематъ живота му? Следователно, като се натъкне на известно изпптание, човѣкь не трѣбва да мисли, какъ да се бори съ него, но трѣбва да се въорѫжи съ търпение, да го осмисли и да научи нѣщо отъ него. Ама трѣбва да бѫдемъ чисти и свети. Какъ се придобива светостъ и чистота? Това не сѫ механически процеси. За да придобие чистота и светостъ, човѣкъ трѣбва да мине презь Божествения огънь, който гори, безъ да изгаря, и безъ да причинява болки. Огънь, който изгаря и причинява болки, е човѣшки. Обаче, докато дойде до Божествения огънь, човѣкъ неизбѣжно ще мине презь човѣшкия и презъ ангелския огънь. За да не се изгори отъ тѣзи огньове, човѣкъ трѣбва да подгине трептенията на своето тѣло толкова, че да надмине трептенията на огъня. Не може ли да постигне това, той непременно ще опита силата му. Който не е господарь на този огънь, той непременно ще се изгори отъ него. И светия да е, пакъ ще се изгори. Ето защо, преди да пипа огъня, т. е. преди да се докосне до страданието, човѣкъ трѣбва да е готовъ да се справи съ него. Не се ли е приготвилъ предварително, огъньтъ непременно ще го изгори, т. е. страданието неизбѣжно ще го сломи. При това положение, и свети хора сѫ били сломявани отъ ударитѣ на страданието. Съвременнитѣ вѣрващи се нуждаятъ отъ правилни разбирания за живота. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога, че имате прави разбирания за живота. — Ако вѣрвате въ Бога, съ това ни най-мапко не можете да Го заставите да направи всичко заради васъ. Добре е да вѣрва човѣкъ. Като вѣрва, той може да се спаси. Кой човѣкъ, обаче, следъ като е вѣрвалъ въ Бога, е получилъ всичко, което е желалъ? Не е въпросъ само да се говори, но трѣбва да се прилага. Вѣра безъ дѣла е мъртва. Една богата жена останала вдовица. Докато мѫжътъ й билъ живь, тя не работѣла нищо. Слуги вършели всичката и рабога. Следъ смъртьга на мѫжа й, слугите я напуснали. Тя се видѣла въ чудо, какво да прави, какъ да си донесе дърва отъ гората. Една отъ съседкитѣ й казача: Иди въ гората, набери си дърва, направи ги на снопъ и започни да викашъ Неволята. Веднага отъ гората ще излѣзе една жена, която се казва Неволя. Тя ще тури дървата на гърба си и ще ги занесе въ кѫщата ти Както я посъветвала съседката й, така направила. Седнала предъ снопа дърва и започнала да вика Неволята Цѣлъ день викала, но никаква жена не видѣла. Като се мръкнало, тя нарамила дървата на гърба си и ги занесла у дома си. Така тя разбрала, какво означава името „Неволя“. Отъ този день тя започнала сама да върши всичкитѣ си работи. И тъй, като се моли день, два, три, човѣкъ ще се убеди най-после, че молитвата изисква работа. Той ще се моли и ще копае съ мотиката. Само при това положение хлѣбътъ ще дойде. Ще се молишъ на Господа, ще вземешъ мотиката на рамо и ще тръгнешъ на работа. Нѣкой богатъ човѣкъ ще те извика да копаешъ лозето му. Той цѣлъ день ще те ругае, но ти трѣбва да търпишъ, да намѣришъ онова чувствително мѣсто въ него, дето съ едно побутване да го смекчишъ. И най-грубиятъ и жестокь човѣкь има такова чувствително мѣсто. И въ този човѣкъ живѣе ѣогъ, но ти трѣбва да Го намѣришь. Този богатъ човѣкъ се е ожесточилъ, защото окрѫжаващитѣ не го обичатъ. Всѣки гледа да го обере по нѣкакьвъ начинъ, вследствие на коего той е затворилъ сърдцето си за всички. На другия день ще работишъ на нѣкой добьръ човѣкъ, който е готовъ да даде всичко, каквото има. Тази щедрость не е негова. Щедростьта е качество на Бога. Тъй щото, задачата на човѣка седи въ това, навсѣкѫде да тьрси Бога и въ добрия, и въ лошия. Ако срещнете нѣкой добъръ, щедъръ човѣкъ, това не значи, че той трѣбва да даде и последното си парче хлѣбъ. Ама просякь е дошълъ на вратата му. Това нищо не значи. Той може да раздѣли и последното си парче хлѣбъ съ просяка, само ако последниятъ е готовъ да изпълни волята Божия. Нѣма ли тази готовность въ себе си, нека гладува известно време, да научи урока си. Не е въпросъ до буквата на нѣщата, но до тѣхния дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ живота, отъ неуспѣхитѣ си. — Защо? — Защото мнозина отъ тѣхъ разглеждатъ въпроситѣ по буква. Не, буквоядството не разрешава въпроситѣ. Да бѫдешъ щедъръ, това не значи, да давашъ безогледно на всички хора. Трѣбва ли да давате на болния да яде отъ сѫщата храна, съ която и вие се храните? Щомъ стомахътъ му е разваленъ, известно време нищо нѣма да му давате да яде. На здравия, обаче, можете да дадете повече ядене. Неговиятъ стомахъ е здравъ, може да понася всѣкаква храна. Ако пъкъ сиромахътъ яде, безъ да благодари за храната, която му е дадена, той минава за боленъ човѣкъ. Щомъ е недоволенъ, ще взематъ хлѣба му назадъ. За предпочнтане е човѣкъ да бѫде гладенъ, отколкото да яде съ недоволство. Всѣко благо, прието отъ човѣка съ недоволсгво, разваля живота му. Недоволствого пъкъ уморява човѣка. Тъй щото, искатс ли нѣкакво благо, искайте го съ разположение и приемете го съ разположение. Нѣкой желае нѣщо отъ Господа, но заповѣдва, иска по-скоро да го придобие. Така не се искатъ нѣщата. — Ама казано е въ Писанието, че трѣбва да хлопашъ. — Ще хлопашъ първо на своята врата — на своето сърдце, на своя умъ и на своята воля. Щомъ изпълнишъ това, тогава ще получишъ благото, което си пожелалъ. Пожелаешъ ли нѣщо отъ Господа, втори пѫть не хлопай. Богъ знае нуждитѣ на човѣка и преди да е пожелалъ нѣщо, Той му отговаря. Не получите ли отговоръ на молитвата си, грѣшката е въ васъ: или не сте работили, както трѣбва, или преждевременно сте пожелали нѣщо. Нѣкой казва: Повторението е майка на знанието. Ако тази поговорка е права, питамъ: Какво знание придобива мухата, която десеть пѫти наредъ каца върху носа на човѣка? Какво знание придобива пияницата, като дига чашитѣ една следъ друга? Каквото има въ първата чаша, сѫщото има и въ десетата. Разликата се заключава само въ това, че следъ първата чаша той е още трезвъ, съ будно съзнание и знае, какво върши. Следъ десетата чаша, обаче, той изгубва съзнанието си и не знае, какво прави. Да се стреми човѣкъ къмъ желанията на пияницата, това значи, да живѣе въ астрални кръчми Влѣзе ли въ такава кръчма, човѣкъ изгубва своята права, трезва мисъль. Той счита, че Богъ му е далъ тия блага. Не, блага, които опиватъ човѣка и отниматъ съзнанието му, не сѫ отъ Бога. Нѣкой обира касата на богатия и казва, че Богъ отговорилъ на молитвата му да забогатѣе. Утре хващатъ този човѣкъ и го турятъ въ затворъ. Може ли Богъ да отговаря на такова желание, за което ще те турятъ въ затворъ и ще те лишатъ отъ свобода? Нѣкой човѣкъ ще открадне 50,000 лв., а за да излѣзе отъ затвора, ще плати сто хиляди лева. Какво е придобилъ той? Не само че нищо не е придобилъ, но е изгубилъ. Той е платилъ глоба за желанието си бързо да забогатѣе, а сѫщевременно е изгубилъ свободага си. Съвременнитѣ хора трѣбва да работятъ съзнателно върху себе си, да измѣнятъ начина на своето мислене. Права мнсъль, прави чувства, прави действия и разбирания сѫ нужни на човѣка, за да подобри живота си. Възпитанието на младото поколѣние сѫщо трѣбва да се постави на здрава основа. Какво възпитание ще дадатъ майката и бащата на децата си, ако тѣ сами не сѫ възпитани? Ще кажатъ следъ това, че тѣ сѫ приложили всички нови методи за възпитанието на децата си, но условията на живота, обществото, външната срѣда сѫ имъ повлияли зле. — Не, деньтъ се познава отъ сутриньта. Достатъчно е да разгледате семето подъ микроскопъ, за да знаете, какво ще излѣзе отъ него. Онзи, Който изпраща човѣка на земята, Той знае, какви стремежи, какви дарби и способности се криятъ въ него. Той вижда това въ зародиша му още, въ неговата първична клетка. Затова е казано, че нѣма нищо скрито-покрито въ свѣта. Когато разумнитѣ сѫщества видятъ, че известно желание може да спъне човѣка, тѣ противодействуватъ за реализиране на това желание. Запримѣръ, нѣкой иска да се ожени, да има поне едно детенце. Той не подозира, че това детенце, именно, този синъ или тази дъщеря ще му отнеме живота. Като не може да реализира своето желание, той страда, измѫчва се, животътъ му се обезсмисля, не знае, какво да прави. Хиляди работи има, съ които човѣкъ може да се занимава. Кое е по-добре: да родишъ едно дете по плъть или по духъ? Ако родишъ едно дете, което само по плъть прилича на тебе, цѣлъ животъ ще проклинашъ деня и часа, когато си го родилъ. Ако родишъ едно дете по духъ, т. е. ако можешъ да възпиташъ едно дете и да му предадешъ онзи красивъ стремежъ на своята душа и на своя духъ, ти ще благославяшъ часа и деня, когато си го срещналъ. За предпочитане е тогава човѣкъ да ражда деца по духъ, а не по плъть. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ ония блага, които носятъ истинско щастие и богатство за човѣка. Ние не говоримъ за временнитѣ блага и богатства. Голѣми богатства има скрити въ земята, но и да намѣрите тия богатства, пакъ сиромаси ще останете. Всѣко богатсгво, придобито по външенъ начинъ, лесно се изгубва. Обаче, всѣко богатство, което човѣкъ придобива по вѫтрешенъ пѫть. чрезъ усилията на ума, на сърдцето, на волята, на душата и на духа, прави живота му радостенъ и веселъ. Този човѣкъ е готовъ да служи на Бога. За такова богатство може да се говори и въ Школата. Всѣко друго богатство нарушава мира и разположението на човѣка. Единъ беденъ, скроменъ обущарь живѣлъ на края на града съ семейството си. Той билъ благочестивъ човѣкъ, молѣлъ се редовно на Бога и благодарилъ за всичко, което му било дадено. Който минавалъ край дюкянчето му, съ удоволствие спиралъ предъ него, да чуе пѣсеньта му. Той всѣкога пѣелъ, когато кърпѣлъ обущата на своитѣ клиенти. Единъ богатъ човѣкъ миналъ край дюкянчето му, спрѣлъ се и той, да чуе неговата пѣсень, и си казалъ: Ако този човѣкъ при сиромашията си пѣе съ благодарность и разположение, какъ ли би пѣлъ, ако се намира при добро материално положение? Азъ ще влѣза при него, ще му дамъ една голѣма сума, да подслади живота си. Обущарьтъ взелъ паритѣ и благодарилъ на богатия за голѣмото добро, което му направилъ. Нѣколко деня следъ това богатиятъ миналъ пакъ край дюкянчсто па бедния, да чуе, какъ пѣе сега. Голѣма била изненадата му, когато не чулъ никаква пѣсень! — Защо? — Защото съ паритѣ, които получилъ отъ богатия, обущарьтъ приелъ и единъ трънъ въ себе си. Като се почувствувалъ осигуренъ, той престаналъ да се моли на Бога. Щомъ престаналъ да се моли, съ това той изгубилъ мира и разположението си. Следователно, ако материалното положение на човѣка се подобри, преди да е постигналъ нѣщо духовно, вмѣсто да използува разумно богатството си, той ще си причини редъ пакости. Ако е ученикъ, ще напусне училището си, ще мисли, че се е осигурилъ. Ако е билъ обикновенъ човѣкъ, безъ власть въ живота, той ще се почувствува силенъ, ще мисли, че може да заповѣдва на всички. Иска ли нѣкакво благо, човѣкъ трѣбва да е готовъ за него. Сѫщото се отнася и до любовьта. Мнозина искатъ да придобиятъ любовьта, преди да сѫ развили нѣжность, деликатность, добра обхода. За да се направи известно добро на човѣка, той трѣбва да знае пѫтя, по който го иска. Не го ли иска правилно, никакво добро не може да му се направи. Направите ли добро на човѣка по кривъ пѫть, тогава вие ще слѣзете, а той ще се качи. Има само единъ начинъ, по който можете да правите добро на човѣка. Той е Божествениятъ начинъ. Направите ли доброто по този начинъ, и двамата ще се ползувате. Всѣко добро, направено по свобода, отъ любовь, причинява вѫтрешна радость въ човѣка. Направи ли се чрезъ принуждение, то е механическо добро. И тъй, когато се прави добро по Божественъ начинъ, тамъ нѣма никакви разсѫждения. Рече ли човѣкъ да мисли, да прави ли добро или не, заслужава ли дадениятъ човѣкъ да му се направи добро, въпросътъ е свършенъ. Ако и онзи, на когото правятъ добро, започне да разсѫждава, да приеме ли това добро, и неговата работа е свършена. Искате ли да излѣкувате болния, последниятъ трѣбва да е готовъ да изпълнява. Ако той започне да разсѫждава, какъ ще му помогнете, какви сѫ разбиранията ви, ще остане да лежи още дълго време. Това показва, че той не е страдалъ достатъчно. Който е страдалъ, той иска само едно: да се излѣкува. Кой ще го излѣкува, какъ ще го лѣкува, това не е важно за него Който се съмнява въ Божественото, той ще пада и става, ще боледува и ще оздравява, ще ходи въ пустинята да служи на Бога и ще се връща от тамъ разочарованъ и т. н. Бѫдете като болния, който е лежалъ 38 години предъ кѫпалнята. Христосъ му каза: „Стани, дигни одъра си и ходи!“ Той моментално изпълни заповѣдьта на Христа, безъ да Го пита, кой е, откѫде е и кой му е далъ право да лѣкува. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ правилни разбирания за живота. Като не разбиратъ законитѣ на разумната природа, нито тия, които управлявать живота, тѣ често се оплакватъ, че сѫ се вкиснали. Каквото да правите, вие не можете да избѣгнете процеса на вкисването, т. е. процеса на ферментацията. Той е природенъ процесъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ непременно ще се вкисне. Все ще му турятъ нѣкѫде малко квасъ, за да се вкисне. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се е вкисвалъ. Лошото не е въ вкисването, но въ неразбирането на този процесъ. При всѣко вкисване, при всѣка ферментация се образуватъ нѣкои ценни вещества, които човѣкъ непременно трѣбва да използува. Ученитѣ подлагатъ гроздения сокъ на ферментация, за да получатъ отъ него вино. Сѫщо така тѣ подлагатъ сливитѣ и други плодове на ферментация, за да получатъ отъ тѣхъ ракия, спиртъ. Вьрвете по пѫтя на ученитѣ и изучавайте процеситѣ, които ставатъ въ вашия физически и психически животъ, като използувате разумно ония ценни продукти, които се получаватъ отъ тѣхъ. Нѣма човѣкь въ свѣта, който да не е казаль на нѣкого една обидна дума. Обидната дума предизвиква вкисване. Вие трѣбва да изучавате вкисването, като неизбѣженъ процесъ въ живота, и да използувате ценното, което се крие въ него. Нѣма домъ въ свѣта, дето вкисването да не е влѣзло. Това не е за упрѣкъ. Обаче, човѣкъ трѣбва да работи, да намѣри методи, чрезъ които да се освободи отъ вкисването. Науката познава редъ методи противъ вкисването. Дадете ли ходъ на Божественото въ себе си, вие ще се справите съ всички отрицателни процеси, които ставатъ вь васъ. И тъй, като ученици, вие трѣбва да дадете първо мѣсто на Божественото въ себе си, а после на човѣшкото. Вие трѣбва да изпълните първо волята Божия, а после своята. Всички хора сѫ ученици на Великата Школа на живота. Щомъ е така, отъ всички се изисква изпълнение на волята Божия. Преди да сѫ разбрали това, хората искатъ оть Бога да имъ даде дълъгъ животъ, знание, сила, свобода, богатство. Дълъгъ животъ може да се даде на разумния, който знае, какъ да го използува. Какъвъ смисълъ има да се даде дълъгъ животъ на престѫпника? Да му се продължи живота, това значи, да му се даде възможность да върши повече престѫпления, да мѫчи хората. Ако разумниятъ е ученъ, дългиятъ животъ е на мѣсто. Обаче, ако неразумниятъ е ученъ, той ще направи хиляди погрѣшки. Ето защо, пожелайте дълбоко въ себе си да имате свѣтлина, да изпълнявате волята Божия, а що се отнася до другитѣ нѣща — знание, сила, свобода, тѣ сами по себе си ще дойдатъ. — Ама еди-кой си има много блага, безъ да ги заслужава. — Кой каквото има, заслужено му е дадено. Благодарете за всичко, което ви е дадено. Бѫдете доволни отъ положението, което заемате. Има сѫщества, които сѫ надъ васъ, но много сѫщества сѫ подъ васъ. Вие не сте последенъ въ свѣта. Като погледнете нагоре и благодарите за положението си, и вие ще се качите по-високо. На ония, които сѫ подъ васъ, кажете имъ да бѫдать благодарни отъ положението си, за да се качатъ и тѣ на вашето мѣсто. Човѣкъ може да се качва отъ едно стѫпало на друго, само ако е благодаренъ. Не е ли благодаренъ отъ днешното си положение, той никога нѣма да се подигне. Казано е въ Писанието: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ“. Да се измѣни човѣкъ, това значи, да се подигне отъ едно стѫпало на друго. Това е възможно, само когато човѣкъ благодари. Защо да не благодари човѣкъ за всички условия, при които се намира? Че билъ сиромахъ — нека благодари. Щомъ е благодаренъ, сиромашията ще го напусне. Да благодари човѣкъ за всичко, което му е дадено, добро и лошо, това значи, да е научилъ урока си. Като научи урока си, ученикътъ дава добри отговори и минава отъ едно отдѣление въ друго, отъ по-доленъ класъ въ по-горенъ. Може ли ученикътъ да повтаря класа, ако редовно и добре е училъ уроцитѣ си? Само онзи ученикъ повтаря класа, който е бѣгалъ отъ училище и не е училъ уроцитѣ си. Благородство, чистота се иска отъ човѣка. Какъ може да постигне човѣкъ благородство и чистота въ своя животъ? Вижте, какво става съ изворитѣ въ природата. Виждате единъ голѣмъ изворъ, отъ който непрестанно блика чиста, кристална вода. Не се минава много време, виждате, че сѫщиятъ изворъ едва шурти, водата е намалѣла. Търсите причината тукъ-тамъ и дохождате до убеждение че е станало нѣкѫде подпушване, нѣкакви мжтилки сѫ заприщили пѫтя му, вследствие на което водата е намалѣла. Какво трѣбва да направите? Ако искате да помогнете на извора, трѣбва да проследите движението на водата, да видите, кѫде е станало подпушването. Щомъ намѣрите мѣстото, духнете. Това може да направи и самиятъ изворъ. Достатъчно е да дойде по-силна струя вода, за да отнесе съ себе си мѫтилкитѣ и да отпуши извора. Силната струя представя духането, което всѣки човѣкъ може да направи съ себе си. Запуши ли се нѣкѫде отвора, отдето тече чистата вода на вашия животъ, спрете се за моментъ и духнете. Щомъ духнете нѣколко пѫти, мѫтилката ще се махне. Първо ще започне да тече нечиста вода, но следъ нея ще дойде чиста. Следователно, видите ли, че нѣкѫде тече нечиста, мѫтна вода, не се страхувайте. Спрете се за моментъ, докато изтече тази вода, и пийте отъ чистата, която иде. По-добре е да отпушите крана, за да изтече нечистата вода навънъ, отколкото да я държите затворена въ чешмата и да се лъжете, че вѫтре има чиста вода. Щомъ нечистата вода изтече. следъ нея ще дойде чиста. Дето тече чиста вода, тамъ е естествениятъ животъ. И тъй, докато човѣкъ не влѣзе въ естествения животъ, въ живота на чистата вода, той нѣма да се справи съ мѫчнотиитѣ и противоречията на своя животъ. Никоя съвременна философия не е въ състояние да разреши и отнеме противоречията въ човѣшкия животъ. Единствената философия, която може да разреши противоречията на човѣшкия животъ и да го освободи отъ ненужнитѣ страдания, това е философията на Великата Любовь, на Словото Божие. Време е вече да се приложи тази философия. Обикновено тя започва само съ една дума. различна за различнитѣ хора. Всѣки трѣбва да намѣри тази ду ма и да я скрие въ себе си. Тя е неговата обична дума. Произнесе ли я тихо, за себе си само, той измѣня цѣлото си състояние: отъ скърбенъ става радостенъ и веселъ; отъ недоволенъ — доволенъ. Тази дума може да е за нѣкого едносложна, за нѣкого — двусложна или многосложна, но тя крие въ себе си магическа сила. Нѣма мѫчнотия въ свѣта, която тя да не разреши. Свещена е тази дума! Искате ли да запазите силата й, на никого не я казвайте. Крийте я даже и отъ себе си. Докато тя е въ васъ, вие сте силни. Щомъ я изгубите. съ нея заедно изгубвате и живота си. Тя е Божественото начало въ човѣка. Христосъ казва: „Не само съ хлѣбъ може да живѣе човѣкъ, но и съ всѣко Слово. което излиза отъ устата на Бога“. Това Слово е основа на живота. То е подквасата, отъ която се ражда всичко велико и красиво въ свѣта. Словото е живо, докато човѣкъ вѣрва въ него. Престане ли да вѣрва и да го прилага, то губи вече своята сила и мощь. Съвременнитѣ хора сѫ обезсмислили живота си, защото сѫ изгубили основата, на която седатъ. Основа, стълбове сѫ нужни на човѣка. Безъ тѣхъ той не може да живѣе. Значи, Божията Любовь, Мѫдрость и Истина представятъ основата, на която човѣкъ стѫпва, и стълбоветѣ, за които се крепи. Има ли за основа любовьта и за подкрепа двата стълба - мѫдростьта и истината, той свободно може да пропѫтува широкия океанъ на живота отъ единия до другия брѣгъ. Тои ще се домогне до тия нѣща само въ най-тежкитѣ моменти на живота си. Богь се проявява презь всички времена и условия, но човѣкъ Го вижда въ труднитѣ моменти на своя животь. Когато изпитанията дойдатъ въ живота, тогава Богъ се изявява най-силно. Затова е казано вь Писанието „Потърси ме въ день скърбень“! Щомь се намѣри въ това положение, човѣкь търси двата стълба, на коиго да се опре. — Кои сѫ тия стълбове? — Нѣкога мѫдростьта и истината, а нѣкога любовьта и истината. Когато се намѣри вь трудно положение на живота си, изоставенъ и забравень оть всички, вь пълно отчаяние, човѣкъ трѣбва да разчита на нѣщо Единственото нѣщо въ което човѣкъ никога не се е лъгалъ, и на което всѣкога разчита, това е Богъ, основата на неговия животь. Само Той е въ сьстояние да разпръсне мрака около него. Въ каквого затруднение да се намѣрите, кажете си: Има Единъ, въ Когого никога не се съмнявамь. При най-труднитѣ задачи на живота ви Богъ е около васъ и ви нашепва, какъ да постѫпите, за да решите правилно задачата си. Въ това време ще срещнете нѣкой вашь ближень, който ще ви каже: Не се смущаваи, всичко ще се нареди. Тѣзи думи сѫ Божествени. Тѣ сѫ Слова, излѣзли отъ устата на Бога. Това значи, да бѫде човѣкъ проводникъ на Божественото. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, скръбьта ви ще се превърне на радость. За да се домогнете до двата стълба на живота, вие трѣбва да минете презъ редъ изпитания, външни и вѫтрешни. Мнозина се пигатъ, защо идать изпитанията. Изпитанията сѫ необходими, за да познае човекъ Божията Любовь, да разбере, че не е самъ въ света, че има кой да мисли и да се грижи за него. Единь младъ човѣкъ останалъ безъ работа и цѣли три деня не ялъ нищо. Презъ това време той усилено се молѣль да намѣри нѣкаква работа, да си купи хлѣбъ. Силно уморенъ отъ трудноститѣ въ живота си, той задрѣмаль на улицата. Като се събудилъ, видѣлъ единъ хлѣбъ до главата си. Кой донесъл хлѣба не видѣлъ, но веднага го разчупилъ, изялъ го и задоволиль глада си. Така именно, той разбралъ, че има Промисълъ въ свѣта. Този Промисьлъ се изявява по много простъ, но красивъ начинъ Красивтѣ и велики нѣща сѫ невидими. Истинската красота седи главно въ съдържанието на нѣщата а не въ тѣхната външна форма Съдържанието па нѣщата задоволява хората. Добре е и външната форма да бѫде красива, но по-добре е, когато сьдържанието е красиво. Кой е Този, Който успокоява, задоволява и утешава човѣка? Това е Проявениятъ Богь, Който влиза въ всички живи сѫщества и чрезъ тѣхъ помата. Щомъ получи успокоснис, утешение, човѣкъ трѣбва да благодари. Сега и на васъ казвамъ благодарете за хлѣба, който сте получили въ момента, когато сте били въ голѣмо затруднение. Този хлѣбъ може да се изпрати въ различни форми. Формата не е важна, съдържанието е важно. Благодарете за хлѣба и започнете да се подигате нагоре. Кажете ли, че малко сте получили, и него ще изгубите. Благодарете и за малкото. Който малко дава, той може и много да даде. Който много дава, той отнима и малкото, което човѣкъ има. Божественото се проявява въ малкото: въ една малка мисъль, въ едно малко чувство, въ една малка постѫпка. Отъ кого излиза малкото, не е важно. Божественото може да се предаде и чрезъ детето, и чрезъ възрастния, или чрезъ простия и чрезъ учения. Златната монета е еднакво ценна въ рѫката на учения и на простия, въ рѫката на детето и на възрастния. Отъ човѣка, обаче се изисква смирение, за да приеме съ благодарность благото, което Богъ му дава. Всѣко благо, всѣко добро нѣщо произлиза отъ Бога. Чрезъ кого иде това благо, не е важно. Единъ селянинъ пѫтувалъ два-три деня, но свършилъ хлѣба си, вследствие на което нѣмалъ сила да върви, едва дигалъ краката си. По пѫтя той срещналь единъ човѣкъ, помолилъ го за парче хлѣбъ, но пѫтникътъ се извинилъ, че нищо нѣмалъ въ торбата си. По-нататъкъ видѣлъ единъ овчарь. Помолилъ и него да му даде парче хлѣбъ, но се указало, че той го изялъ вече, готвѣлъ се да слиза въ селото си. Уморенъ и измѫченъ отъ гладъ, селянинътъ видѣлъ край пѫтя една круша. Бързо се отправилъ къмъ нея, но не намѣрилъ нито единъ плодъ. Отчаянъ отъ положението си, той седналъ подъ крушата да си почине. Въ това време отъ крушата паднало нѣщо. Като погледналъ на земята, пѫтникътъ видѣлъ, какъ три круши, една следъ друга, паднали до него. Той взелъ крушитѣ и благодарилъ на Бога, че въ този моментъ се погрижилъ за него. Крушитѣ се задържали на дървото до това време за него. Тритѣ круши дали на селянина това, което той ще запази не само на земята, но ще отнесе съ себе си и на небето. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който въ най-труднитѣ моменти на живота си да не е получилъ поне три круши отъ нѣкого. Благодарете за тритѣ круши, които сѫ ви дали възможность да познаете Божията Любовь, да видите, че Божиятъ Промисълъ работи въ свѣта. Тритѣ круши, това сѫ тритѣ велики добродетели, които всѣкога трѣбва да носите въ душата си. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 46. Лекция отъ Учителя, държана на 3 юлий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  24. От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Външни линии на красотата. Размишление върху справедливостьта. Известно е на всички, че тѣлата въ природата се движатъ. Изобщо, всичко въ природата е въ движение. Какво става съ едно тѣло, когато свѣтлината му се намалява? Щомъ свѣтлината на тѣлата се намалява, тѣ се отдалечаватъ. Може ли отъ намаляването и увеличаването на свѣтлината да се опредѣли бързината, съ която известно тѣло се движи? Съвременнитѣ хора свързватъ проявитѣ на своя животъ съ живота въ своята широта, т. е. съ цѣлокупния животъ. Въ цѣлокупния животъ човѣкъ се натъква не само на радости, но и на скърби. на страдания. Цѣлокупниятъ животъ е резултатъ на проявитѣ на Духа. Като знаете това, вие трѣбва да гледате на много отъ вашитѣ страдания като на фиктивни. Запримѣръ, вие страдате, че сте изгубили паритѣ си. — Това е фиктивно страдание. Невъзможно е паритѣ да се изгубятъ. Тѣ сѫ се премѣстили само, отъ рѫцетѣ на единъ човѣкъ сѫ минали въ рѫцетѣ на другъ. Нѣкой страда, че баща му и майка му сѫ умрѣли. — И това е фиктивно страдание. Бащата и майката на този човѣкъ сѫ заминали само за нѣкѫде, но не сѫ умрѣли. Раждането и смъртьта на хората сѫ неопредѣлени идеи, вследствие на което предизвикватъ въ човѣка особенъ родъ чувства. Всѣка неопредѣлена идея въ ума на човѣка предизвиква въ него особенъ родъ чувства, които не сѫ фиктивни. Истинскитѣ идеи трѣбва да събуждатъ въ всички хора единъ и сѫщъ видъ чувства. Следователно, животътъ, самъ по себе си, не се подава на описание. Само онзи може да разбере живота, който е дошълъ до абсолютно, истинско схващане. Докато се движи въ несѫщественитѣ прояви на живота, човѣкъ е далечъ още да го разбере. Ще кажете, че човѣкъ страда и се радва. Обаче, чрезъ страданията и радоститѣ той е дошълъ до нѣщо положително въ живота. Страданието на едного предизвиква радость на другъ нѣкой. И обратно: радостьта на едного предизвиква страдание на другъ. Изобщо, въ живота на човѣка сѫществува известна относителность. Запримѣръ, когато дава, човѣкъ нѣкога се радва, нѣкога скърби. Като дава нѣщо на човѣкъ когото обича, той се радва. Ако пъкъ е заставенъ да даде нѣщо на човѣкъ, когото не обича, той страда. Защо е така, и той самъ не си дава отговоръ. Всѣки е забелязалъ, че по отношение на нѣкой човѣкъ е любезенъ, разположенъ, а къмъ другъ е неразположенъ. Той изпитва такива чувства не само къмъ външни хора, но и къмъ себе си. Погледне се нѣкой пѫть въ огледалото, но не се харесва и изпитва неприятно чувство къмъ себе си. — Защо? — Защото иска да бѫде красивъ. Защо човѣкъ се стреми къмъ красотата? Защото красотата е необходимо качество па неговата душа. Душата се стреми къмъ красота. Всѣка завършена форма е красива. Следователно, на физическия свѣтъ красотата се изразява въ завършенитѣ форми. Когато се говори за красота на човѣка, подразбираме неговото лице. Що се отнася до красота на животно. подразбираме известна пъргавина, подвижность на неговото тѣло, но не на неговото лице. Изобщо, красотата на човѣка е не само външна но и вѫтрешна. Тя има отношение къмъ неговото съзнание. Колкото по-будно и по-широко е съзнанието на човѣка, толкова по-красивъ е той. Красота и грозота сѫ явления отъ единъ и сѫщъ свѣтъ. Красивиятъ съзнава, че е красивъ, защото нѣкога е билъ грозенъ. Грозниятъ пъкъ съзнава своята грозота, защото нѣкога е билъ красивъ. Красота и грозота сѫ полюси на едно и сѫщо нѣщо, както светость и грѣховность сѫ полюси на човѣшкия животъ. Красота сѫществува въ всички свѣтове: физически, ангелски и Божественъ. Колкото по-горе се качвате, толкова по-мѫчно се познава. кое сѫщество е по-красиво. Въ ангелския свѣтъ красотата е вѫтрешна. Външно всички ангели сѫ еднакво красиви. Вжтрешно обаче тѣ се различаватъ. Мнозина изучаватъ линиитѣ на носа и споредъ тѣхъ казватъ, че единъ носъ е красивъ, а другъ — грозенъ. Линиитѣ, които образуватъ човѣшкия носъ, представятъ известно течение на мозъчни енергии, които излизатъ отъ мозъка и обикалятъ цѣлото тѣло на човѣка. Въ мозъчнитѣ течения има известна гѫстота, известна интенсивность на движение. Колкото по-интенсивни сѫ мозъчнитѣ енергии толкова по-красиви линии придаватъ на носа. Колкото по-дълъгъ е носътъ, толкова по-интенсивни сѫ мозъчнитѣ енергии. Колкото по-дълга е една рѣка толкова по-голѣма сила се крие задъ нея. Колкото по-широка е рѣката, толкова по-издържлива е тя. Сѫщото може да се каже и за човѣшкия носъ. Широкиятъ носъ показва голѣма издържливость. Дължината на носа опредѣля човѣшката мисъль, а широчината на носа опредѣля чувствата на човѣка. Следователно, когато човѣкъ мисли, носътъ му се удължава. Когато чувствува, носътъ му се разширява. Сѫщиягъ законъ се отнася и до лицето на човѣка. Удължаването на лицето зависи отъ мисъльта, а разширяването му отъ чувствата. Широчината и височината на челото зависятъ пакъ отъ мисъльта и чувствата на човѣка. Мисъльта прави челото високо. Широкото и низко чело говори за известна практичность. Практичниятъ човѣкъ е пригоденъ за физически животъ. Човѣкъ съ високо чело минава за философъ. Той не се интересува отъ обикновения животъ. Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да разбирате законитѣ на красотата. да знаете. какъ да изправите чъртитѣ на лицето си. Ако не познава линиитѣ на мекотата, човѣкъ не може да придобие мекота. Ако нѣма понятие за красота, художникътъ не може да рисува красиви картини. Изобщо, човѣкъ може да създава само онова, за което той има опредѣлено мнение и разбиране. Каквото човѣкъ изработва, трѣбва да бѫде изразъ на красота. Отъ работитѣ му ще сѫдятъ за самия човѣкъ. Отъ картината на художника сѫдятъ за неговия вѫтрешенъ животъ, за вѫтрешнитѣ му качества. — Ама азъ съмъ добъръ човѣкъ. — Дай си картината. — Азъ съмъ добъръ писатель. — Дай си картината. — Азъ съмъ добъръ философъ. — Дай си картината, т. е. своето съчинение. — Азъ съмъ ученъ човѣкъ. — Дай си теорията съ която обяснявашъ създаването на свѣта. — Азъ съмъ светъ човѣкъ. — Дай си картината. Отъ човѣка се иска работа. дѣла, които да отговарятъ на ду-митѣ му. Работата отваря пѫтя на човѣка. Представете си. че нѣкой ученъ, философъ, музикантъ или художникъ заминава за онзи свѣтъ. Докато е билъ на земята, всички сѫ мислили добре за него, минавалъ е за виденъ човѣкъ. Обаче, щомъ отиде на онзи свѣтъ, веднага ще го спратъ и ще му искатъ да каже онази дума. съ която ще го пропуснатъ да мине. Не знае ли тази дума, той ще остане вънъ. — Ама отъ 20 години насамъ азъ съмъ вѣрващъ. — Това нищо не зничи. Синъ, който не мяза на майка си, или на баща си, на дѣдо си, или на баба си, нито на кого да е отъ рода, не е признатъ за тѣхенъ синъ. Щомъ бащата и майката не го признаватъ за свой синъ, той остава вънъ. Майката и бащата обичатъ детето си, само когато то мяза на тѣхъ или на нѣкого отъ тѣхния родъ. Нѣма ли нѣщо общо съ тѣхъ, тѣ го държатъ далечъ отъ себе си. Това е законъ който се отнася до връзкитѣ на всички хора. Ти не можешъ да обичашъ единъ човѣкъ ако той нѣма нито една чърта, подобна на твоята. Срещнете ли човѣкъ, който има нѣщо общо съ васъ, вие го обиквате. Изобщо, отъ всѣки човѣкъ се иска нѣщо изработено, което той може да занесе съ себе си на онзи свѣтъ. Колко души въ свѣта могатъ съ положителность да кажатъ, че благодарение на своитѣ качества, сѫ били допуснати въ онзи свѣтъ? Колко души между васъ сѫ дошли поне до вратата на рая? Ще кажете, че вечерь, въ съня си, сте ходили на небето, хвъркали сте изъ въздуха. — Може да сте ходили, но какво доказателство носите въ себе си? Ако не сте влизали още въ рая, това не значи, че не можете да влѣзете. Раятъ е мѣсто, достѫпно за всички. Мнозина се стремятъ къмъ рая, но сѫщевременно се страхуватъ да влѣзатъ вѫтре. Тѣ мислятъ, че като влѣзатъ веднъжъ въ рая, не могатъ да се върнатъ назадъ. За да влѣзе въ рая, човѣкъ трѣбва да има чисто, благородно сърдце. Ето защо, има случаи, когато прости хора сѫ отивали до вратата на рая, а нѣкои даже сѫ влизали вѫтре, когато кракътъ на учени хора мѫчно може да дойде до райската врата. Въ това отношение, има прости хора, които по опитности сѫ по-богати отъ ученитѣ. Ученитѣ сѫ богати съ знания, а проститѣ — съ опитности. Понеже проститѣ сѫ богати съ опитности, въ време на изпитания тѣ издържатъ повече отъ ученитѣ. — Защо? — Понеже опитноститѣ, презъ които човѣкъ минава, го правятъ дълбокъ и пълноводенъ, способенъ да издържа на голѣми бури и мѫчнотии. Дълбоката и пълноводна рѣка мѫчно пресъхва. Плитката рѣка лесно пресъхва. Като знаете това, учете се да прилагате. Каквото разберете и научите, приложете го, за да придобиете известна опитность. Представете си, че ви дадатъ задача да опишете красотата. Какъ ще я опишете? Чрезъ какви линии може да се опише красотата? Казвате, че нѣкой човѣкъ има красиви движения. Въ какво седи красотата на движенията? Да мига съ очитѣ си, да маха съ рѫцетѣ си на една и на друга страна, това не означава красота. Когато движенията на човѣка се диктуватъ отъ хармонични мисли и чувства, тѣ всѣкога сѫ красиви. Колкото по-голѣма хармония сѫществува въ човѣка, толкова по-красиви сѫ неговитѣ движения. Кривитѣ мисли сѫ по-красиви отъ правитѣ. Правитѣ мисли, поставени на мѣсто, сѫщо сѫ красиви. За да придобие пластичность и пъргавина на тѣлото си, човѣкъ трѣбва да прави физически упражнения. Не прави ли упражнения, не живѣе ли правилно, човѣкъ е изложенъ на редъ заболявания. Заболяванията се дължатъ на изтичане на жизненитѣ енергии на човѣка. Безпокойството, смущението, недоволството сѫщо така произвеждатъ изтичане на енергии въ човѣка. Да живѣе човѣкъ правилно, това значи, да е придобилъ науката да запазва енергиитѣ на своя организъмъ, да не изтичатъ навънъ. Човѣкъ може да бѫде здравъ дотолкова, доколкото е въ състояние да запази енергиитѣ на организма си и доколкото е придобилъ самообладание. Отъ това зависи не само здравето на човѣка, но и успѣхътъ на неговитѣ работи. Който е придобилъ самообладание, той знае, кога, какви думи да употрѣбява. Всѣка дума, всѣка мисъль и чувство криятъ въ себе си динамически сили. Има думи, мисли и чувства, които съдържатъ въ себе си свойствата на барута, на динамита. Всѣки знае, каква грамадна експлозивность съдържатъ барута и динамита въ себе си. Обаче, дойдете ли до психическитѣ избухвания, тѣ сѫ много по-страшни отъ физическитѣ, отъ избухването на барута и на динамита. Изобщо, психическото избухване е по-страшно отъ химическото. Колкото по-голѣма динамическа, избухлива енергия съдържатъ думитѣ. толкова по-голѣмъ районъ на действие тѣ обхващатъ. Въ религиознитѣ общества често произлизатъ голѣми избухвания. Тѣ се дължатъ на факта, че всѣки иска да бѫде свободенъ, да се проявява навсѣжде пръвъ. Говори ли ви нѣкой, имайте търпение да го изслушате. Чакайте да се изкажатъ всички по известенъ въпросъ, а вие последенъ дайте мнението си. Не мислете, че вашето мнение е най-важно. Каквото и да кажете, все ще се намѣри единъ, който да е по-уменъ отъ васъ. Колкото да е добъръ човѣкъ, все ще има по-добъръ и отъ него. Колкото и каквото да е постигналъ човѣкъ, все ще се намѣри такъвъ, който да е постигналъ повече нѣщо отъ него. Често религиознитѣ хора сами себе си спъватъ. — Защо? — Тѣ искатъ да знаятъ, какво представя Господъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който е могълъ да разбере Бога чрезъ философствуване. Искате ли да познаете и разберете Бога, вие трѣбва да Го обичате. Иска ли човѣкъ да познае Бога, безъ да го обича, нищо нѣма да постигне. Да обичашъ Бога, това значи, да дадешъ възможность на съзнанието си да се разширява. Иска ли да дойде до пълно познаване на Първата Причина, човѣкъ трѣбва да приложи въ действие всички свои добродетели. Приложи ли само една отъ добродетелитѣ си, това значи, да стѫпва само на часть отъ ходилото си. Да стѫпва само на часть отъ ходилото си, това значи, да куца. — Не, човѣкъ трѣбва да стѫпва на цѣлото си ходило, да приложи въ живота си всички свои добродетели и способности. Ако стѫпва само на пръститѣ си, човѣкъ ще мяза на котка. Ако стѫпва на петитѣ си, ще мяза на конь. Котката има само пръсти, затова стѫпва на тѣхъ. Коньтъ има копито, затова стѫпва на него. Човѣкъ. обаче, има стѫпало, цѣло ходило и трѣбва да стѫпва на цѣлото си ходило. Не може ли да стхлва самоувѣрено на цѣлото си стѫпало, човѣкъ е лишенъ отъ добродетели. Отъ правилната стѫпка на човѣка зависи проявата на неговитѣ добродетели. Дали вѣрвате въ това или не, ще го опитате. Нѣма движение въ човѣка, което да не е свързано съ неговия вѫтрешенъ животъ. Кѫде и какъ туря рѫцетѣ си, какви движения прави съ тѣхъ, това е въ зависимость отъ вѫтрешнитѣ подбуждения на човѣка. Време е вече всички хора да започнатъ съзнателна работа върху себе си, да влѣзатъ въ новата култура, въ новия животъ. Съзнателно ли ще работятъ или несъзнателно, новата култура ще се наложи. Старото ще се заличи, споменъ нѣма да остане отъ него. Срѣщате нѣкой, който прави рѣзки движения, маха съ рѫце и крака, дава видъ, че е веселъ. — Не, това е актьорство. Веселиятъ не съзнава, че е веселъ. Скръбниятъ не съзнава, че е скърбенъ. Истински прояви на човѣка сѫ тия, които изтичатъ отвѫтре, безъ никакво принуждение. Видите ли, че нѣкой човѣкъ си дава видъ, че е сериозенъ, ще знаете, че това е актьорство. Едно отъ качествата на сериозния човѣкъ е точностьта. Каже ли нѣщо, той веднага го изпълнява. Обещае ли, че ще отиде нѣкѫде въ опредѣленъ часъ, той е на мѣстото точно въ този часъ: нито минута по-късно. Той назовава нѣщата съ тѣхнитѣ имена и съ опредѣленитѣ имъ мѣрки. Ако една рѣка е дълга хиляда метра, той не казва, че е дълга две хиляди метра. Ако не знае колко е дължината й, той нищо не казва за нея. Рече ли, че ще направи нѣщо, той го изпълнява. Ако е гладенъ, не казва, че не е гладенъ, както нѣкои постѫпватъ. Канишъ ги да ядатъ, тѣ отказватъ, подъ предлогъ че не сѫ гладни. Като започнатъ да ядатъ не можешъ да ги нахранишъ. Сериозниятъ човѣкъ е сѫщевременно искренъ. Турцитѣ не обичатъ да канятъ много госта си. Тѣ казватъ: Заповѣдай! Който седне и започне да яде, ще яде. Не се ли отзове на първата покана, втора не следва. Турчинътъ не разполага съ много време, затова не обича да го пилѣе. Българинътъ, обаче е богатъ на време. Тръгне ли за нѣкаква работа, докато я свърши, той ще спре на десетина мѣста. Като разполага съ много време, българинътъ изпада въ друга крайность — отлага нѣщата. Опасно нѣщо е човѣкъ да отлага нѣщата. Чрезъ отлагане той губи ония условия, които втори пѫть не се връщатъ. Могатъ да се върнатъ нѣкога но за това сѫ нужни десетки и стотици години. Когато се даватъ задачи, или упражнения, всички трѣбва да бѫдете на единъ умъ. Въ Школата не се приематъ особени мнения. Щомъ е казано да бѫдете боси въ време на гимнастика. всички трѣбва да събуятъ обущата си. Ама щѣли сте да истинете. Никакъвъ страхъ не се позволява. Има ли дѣление между васъ, работата нѣма да върви. Каже ли се, че трѣбва да тръгвате на екскурзия, всички трѣбва да бѫдете на кракъ: въ единъ часа следъ полунощь ли ще бѫде, въ два, въ три, или въ четири, всички ще тръгнете въ опредѣления часъ. — Ама не сме се наспали. — Спали, недоспали, ще тръгвате. Които не сѫ се наспали, на планината ще си доспятъ. Като ученици, отъ васъ се иска съзнателна дисциплина. Нѣма ли нужната дисциплина, отсѫтствува ли единство въ работата, никакви резултати не могатъ да се очакватъ. — Ама хората не ни разбиратъ! — Вѣрно е това. но знайте, че когато хората ви разбератъ, вие ще бѫдете вече на онзи свѣтъ. На земята между хората не може да има разбиране. Ако искате хората да ви разбератъ, знайте, че съ това тѣ ще ви причинятъ най-голѣмата пакость. Децата искатъ да знаятъ, какво нѣщо е лукътъ, защо е обвитъ въ толкова много люспи. — Това не може да се разбере. Голѣма наука. голѣма философия се крие въ люспитѣ на лука. Всѣка люспа има особено предназначение. Лукътъ казва на хората, че трѣбва да дойдатъ до себепознаване, безъ да се обезсърдчаватъ. Съвременнитѣ хора често не успѣватъ въ работитѣ си, защото се обезсърдчаватъ. Нѣкой казва за себе си, че е сприхавъ човѣкъ, че нищо не може да излѣзе отъ него. — Именно отъ сприхавия може да излѣзе нѣщо. Сприхавиятъ има голѣма енергия въ себе си, която може да впрегне на работа. да създаде нѣщо ценно, да развие благородни чувства. — Лошъ човѣкъ съмъ. — Отъ лошия човѣкъ може да излѣзе нѣщо добро. Като съзнава, че е лошъ, той има желание да стане добъръ, да се изправи. Добриятъ пъкъ, като съзнава, че е добъръ, има склонность да попадне въ обратенъ пѫть, да стане лошъ. Добриятъ взима, а лошиятъ дава. Добритѣ хора се каратъ помежду си, а не лошитѣ. Срѣщате двама добри, благородни хора. Единиятъ казва: Слушай, приятелю, ти имашъ да ми давашъ. Още днесъ искамъ да платишъ полицата си. — Ще почакашъ малко, не съмъ готовъ. — Не, повече не чакамъ. Ще те дамъ подъ сѫдъ. Като се разправятъ, тѣ се скарватъ и развалятъ отношенията си. Обаче, лошитѣ хора, като нѣма какво да дѣлятъ, не се каратъ. Виждате двама пияни, пиятъ и приятелски се разговарятъ. Единиятъ пиянъ казва: Загазихме ние съ тебе, изгубихме човѣшки образъ. Дотегна ми това положение, но здраве да е, все ще излѣземъ на нѣкакъвъ край. И следъ това двамата започватъ да се цѣлуватъ. Въ този смисълъ лошитѣ хора сѫ добри, а добритѣ — лоши. Какво означава думата лошъ? Буквата „Л“, съ която започва думата „лошъ“, означава стремежъ нагоре, къмъ красивото, къмъ великото въ свѣта. Буквата „О“ показва условията, при които човѣкъ може да стане добъръ. Буквата „Ш“ показва човѣкъ, който говори истината. Случи ли се нѣкога да излъже, той веднага признава, че е излъгалъ. Следователно, лошъ човѣкъ е този, който се стреми къмъ Бога има условия да стане добъръ и говори истината. Какво означава думата „правъ“? Буквата „П“ показва човѣкъ, който е затворилъ пѫтя си къмъ небето, а отворилъ пѫтя си къмъ земята. Буквата „Р“ показва човѣкъ. който държи тояга въ рѫката си и де кого срещне, бие. Той прилича на Крали Марко съ боздугана си. Буквата „А“ показва бременность. Праведниятъ човѣкъ е бремененъ съ идеи, съ желания, които иска да реализира. Той има голѣмъ хамбаръ. въ който туря желанията си. Праведниятъ навсѣкѫде се хвали съ своята правота. Въ края на краищата, лошитѣ хора ще наследятъ Царството Божие, а не праведнитѣ. Съдържанието на думата „лошъ“ е по-добро отъ това на думата „правъ“. Думата правъ е двусмислена. Ето защо, за да се измѣни съдържанието на думата „правъ“, трѣбва да се прибави къмъ нея буквата „С“, да се превърне въ справедливость. Въ случая буквата „С“ измѣня цѣлия ходъ на работата. Следоватално, човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ, а не правъ. Правиятъ човѣкъ съзнава, че е правъ, но все за земята мисли. Той съзнава, че е правъ но боздуганъ носи въ рѫцетѣ си. Той съзнава. че е правъ, но хамбаритѣ си пълни. Дойде ли до положение да слиза надолу и да се закрепва за земята, правиятъ трѣбва да спре да стане справедливъ. Отъ Божествено гледище. и праведниятъ е направилъ много опущения, много грѣшки въ живота си, които трѣбва да изправи. Тъй щото, когато се говори за лошъ и за добъръ човѣкъ, мѫчно може да се опредѣли, кой е добъръ и кой лошъ. Отъ лично гледище, човѣкъ е лошъ, но отъ колективно гледище е добъръ. Дали човѣкъ е добъръ или лошъ. не е важно. Отъ човѣка се иска будно съзнание, да даде ходъ на Божественото въ себе си. Когато Божественото въ човѣка се събуди, той започва да мисли право. Който мисли право, той се стреми къмъ Бога и става добъръ. И тъй, иска ли да се изправи, човѣкъ не трѣбва да крие погрѣшкитѣ си, но всѣкога да ги излага на Божествената свѣтлина. Отваряйте съзнанието си, за да прониква Божествената свѣтлина въ него. Само Божествената свѣтлина е въ състояние да извади вънъ отъ съзнанието всичко необработено, за да го обработи. Когато кѫщата ви е влажна, отворете прозорцитѣ, за да се провѣтри. Когато въ човѣка се криятъ елементи, негодни за работа, той трѣбва да отвори прозорцитѣ на съзнанието си и да изхвърли навънъ всичко непотрѣбно. Човѣкъ трѣбва да съзнава че едновременно е и лошъ и добъръ. Мисли ли се само за лошъ, или само за добъръ, той се намира въ две крайности. Ако мисли, че е само лошъ, човѣкъ ще се остави на Бога, ще очаква само на Него. Ако мисли, че е добъръ човѣкъ ще уповава изключително на себе си. Обаче, като мисли, че е и добъръ, и лошъ, човѣкъ първо разчита на Бога, а после на себе си. При това положение, само Духътъ може да работи въ човѣка. Днесъ азъ говоря за живота споредъ сегашното състояние на човѣшкото съзнание. Съзнанието на съвременния човѣкъ може да се измѣни, но затова се иска положителна наука, положителни знания. За да дойде до тия знания, човѣкъ трѣбва да превръща величинитѣ, съ които работи — отъ мъртви да ги прави живи. Запримѣръ. истинскиятъ математикъ трѣбва да превръща мъртвитѣ величини и числа въ математиката въ живи. Знаете ли, какво благо би било за човѣчеството, ако имаше десеть математика, десеть философа, десеть музиканта, десеть поета, които могатъ да превръщатъ мъртвитѣ величини отъ тѣхната область въ живи? Следователно, има смисълъ да се жени човѣкъ, но ако може да роди десеть красиви дъщери. Има смисълъ да бѫдешъ ученъ, но ако родишъ десеть красиви идеи, които могатъ да те подигнатъ. Съ красивитѣ идеи, както и съ красивитѣ си дъщери, човѣкъ ще отиде при Бога, Той да ги опредѣли на съответна работа. Богъ ще постави първата красива дъщеря надѣсно отъ себе си. втората — налѣво, третата — пакъ надѣсно, четвъртата — налѣво и т. н. Дѣсно и лѣво, това сѫ положения, мѣста, дето човѣкъ трѣбва да работи. Тия, които сѫ надѣсно, сѫ опредѣлени за умствена и духовна работа. Тия, които сѫ налѣво, сѫ опредѣлени за физическа работа. Нѣма да минася до човѣка, той трѣбва да знае, че и като добъръ, и като лошъ, трѣбва да бѫде справедливъ. Дали е надѣсно, или налѣво, той трѣбва да бѫде добъръ. Който отстѫпва стола си на другъ, той е добъръ човѣкъ. Не е ли готовъ доброволно да отстѫпи стола си, той е лошъ човѣкъ. Това, което нѣкой прави на земята за цѣлото човѣчество, се отнася и за отдѣлния човѣкъ. И това, което човѣкъ направи доброволно и съ любовь за едного, сѫщевременно е добро за всички. Поздравътъ, който ви дадохъ за една седмица, ще го продължите още една седмица. Онзи, който пръвъ поздравява, ще дига дѣсната си рѫка; този, който приема поздрава, ще дига лѣвата си рѫка. Сега, азъ ви давамъ прости, елементарни упражнения, и постепенно ще отивате къмъ по-сложни. Индускитѣ факири правятъ редъ упражнения. Тѣ седатъ неподвижно съ дни, седмици и съ месеци, докато развиятъ голѣма концентрация и самообладание. Нѣкои факири седатъ съ месеци съ затворена рѫка, докато ноктитѣ имъ израснатъ и пробиятъ дланьта. Казвате, че рѫката имъ изсъхва. Наистина, не е добре да изсъхне рѫката на човѣка и да седи съ месеци затворена, но ако чрезъ затваряне на рѫката си човѣкъ придобива известни добродетели, това упражнение е на мѣсто. И ако при отваряне на рѫката си, човѣкъ проявява нѣкакви добродетели, отварянето й е сѫщо на мѣсто. Следователно. човѣкъ трѣбва да отваря и затваря рѫката си правилно. Когато спасява нѣкого, човѣкъ трѣбва да го хване съ рѫката си и здраво да го стисне. Когато уловите добрия човѣкъ съ рѫката си, вие трѣбва да го пуснете, т. е. да отворите рѫката си. Това отваряне на рѫката е на мѣсто. Любовьта учи човѣка да не изнасилва съзнанието на своя братъ, да му даде свобода да се проявява, както той намира за добре. Днесъ отъ всички хора се иска пълно самообладание. Постигне ли вѫтрешно самообладание, човѣкъ знае, че каквото става въ свѣта, е за негово добро. За праведния, за разумния, за добрия човѣкъ и доброто, и злото сѫ равни величини, еднакво нужни за развитие и проява на общия животъ. Като знаете това, изпълнявайте съзнателно и съ любовь работата, която ви е дадена. Нѣкой не иска да бѫде търговецъ. — Не, ще изпълнявашъ работата си като търговецъ, но съ любовь и съзнателно, докато научишъ нѣщо, докато придобиешь положително знание. Щомъ човѣкъ научи нѣщо отъ една работа, разумниятъ свѣтъ ще му даде друга, по-добра. Всѣка работа, дадена на човѣка, може да продължава день, седмица, месецъ. година, десетки години, но отъ единъ животъ повече не може да продължи. За да свърши работата си съ успѣхъ, човѣкъ трѣбва да има търпение. Т. м. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 45. Лекция отъ Учителя, държана на 26 юний, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  25. От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Естествени връзки. Размишление върху пѫтя на свѣтлината. Две състояния има, презъ които човѣкъ минава: плачъ и радость. страдание и веселие. Понѣкога човѣкъ плаче и скърби, а понѣкога се радва. Между тѣзи състояния има още много срѣдни състояния. Лесно е да се зададе въпросътъ, защо човѣкъ плаче и защо се радва, но мѫчно се отговаря на този въпросъ. Ще ви задамъ следния въпросъ: Защо колата скърца? На този въпросъ лесно се отговаря. Колата скърца, защото не е мазана. Въ сегашния животъ ние се намираме предъ процеси, които сѫ станали преди хиляди години. Ние виждаме последствията на известни процеси, но кои сѫ били причинитѣ за тия процеси, нищо не знаемъ. Запримѣръ, ние виждаме, че лимонътъ има жълтъ цвѣтъ, но защо е станалъ жълтъ, не знаемъ. Жълтиятъ цвѣтъ е въ връзка съ умствения свѣтъ. Характерното свойство на лимона е киселиятъ вкусъ. Значи, лимонътъ се е развивалъ въ такава епоха, когато киселинитѣ сѫ имали надмощие. Той е образувалъ достатъчно киселина въ себе си, следъ което е спрѣлъ развитието си. Въ това отношение той представя незавършенъ процесъ. Той не е разполагалъ съ повече материя да завърши процеса на своето развитие. Въ развитието си, лимонътъ е стигналъ до умствения свѣтъ. Затова се казва, че който иска да мисли, трѣбва да яде лимонъ. Който е апатиченъ всѣка сутринь трѣбва да употрѣбява по едно парче лимонъ, да се свърже съ силитѣ, които действуватъ въ него. Киселинитѣ въ лимона придаватъ активность на човѣка. Ако разглеждате внимателно формата на ябълката, виждате. че тя е крѫгла. Това показва, че въ пѫтя на развитието си ябълката се е стремила къмъ красота и удоволствие, вследствие на което е избрала пѫтя на най-малкото съпротивление. Като вкусите една ябълка, вие оставате доволни отъ нея и казвате: Сладка, вкусна е тази ябълка. Сега, като изучавате характера и проявитѣ на хората, виждате, че нѣкой отъ тѣхъ има нѣщо общо съ ябълката, другъ — съ крушата, трети — съ лимона. Значи прадѣдото на първия е ималъ нѣщо общо въ чувствата си съ това, което ябълката съдържа въ себе си. Прадѣдото на втория е ималъ нѣщо общо въ чувствата си съ това, което крушата е съдържала въ себе си. Прадѣдото на третия е ималъ нѣхцо общо съ лимона. Ябълката се е създавала въ астралния свѣтъ, а крушата и лимонътъ — въ умствения. Като погледнете формата и цвѣта на домата, ще забележите, че той е останалъ назадъ въ развитието си. Като разрешилъ въпроса за яденето и пиенето, доматътъ се спрѣлъ въ стомаха. По-далечъ отъ живота на стомаха той не е отишълъ. Той казва: Освенъ ядене и пиене, нищо друго не сѫществува. Яжъ, пий, весели се и бѫди благодаренъ! Имашъ ли да ядешъ и да пиешъ, никаква друга философия не ти трѣбва. Материалиститѣ сѫ подобни на доматитѣ. Тѣ казватъ: Ние трѣбва да уредимъ материалния си животъ, да задоволимъ материалнитѣ си нужди. Отъ тѣзи идеи нагоре материалиститѣ не могатъ да отидатъ. Обаче, тѣхниятъ животъ е незавършенъ. Сега. дойдемъ ли до живота на ябълката, виждаме, че тя представя обществения животъ. Ябълката дава образъ за устройване на обществения животъ. Когото срещнете днесъ, всѣки казва, че трѣбва да се живѣе добре. Какво разбирате подъ думитѣ „добъръ животъ“? Да живѣете добре. това значи, да събирате нектара на своя животъ въ стъклени шишета. Не е достатъчно само да имате нектаръ, но вие трѣбва да имате съобразителность, да знаете, въ какви шишета да го туряте и какъ да ги пазите, да не се счупятъ. Нектарътъ е богатството, съкровището, което сте събрали, което трѣбва внимателно да пазите, понеже ще срещнете въ живота си редъ препятствия. Представете си, че както вървите по пѫтя, спъвате се нѣкѫде, счупвате шишето си и разсипвате нектара на живота. Казвате, че ви се е случило нещастие. Кой е виновенъ за това нещастие? Ще кажете, че или пѫтьтъ не е билъ равенъ, или сѫдбата ви не е била добра. Обаче, коя е истинската причина. задето се лишавате отъ благото на живота? За свое оправдание мнозина казватъ, че всички хора сѫ минавали презъ сѫщото положение, т. е. всички хора сѫ счупвали шишетата си съ нектара поне единъ пѫть въ живота си. — Това още нищо не значи. Ако хората сѫ сити, а вие три деня не сте яли, какво се ползувате отъ това? Или, какво се ползувате отъ това, че се движите между гладни хора? За човѣка е важно да бѫде нахраненъ, да не гладува. Ако човѣкъ е гладснъ, по-добре е за него да живѣе между хора, които ядатъ. Като ядатъ, тѣ ще се сѣтятъ и за него, и ще го нахранятъ. Съвременната култура се крепи главно върху въпроса за задоволяване на глада, т. е. върху въпроса за хлѣба. Разреши ли се въпросътъ за хлѣба, следъ него идатъ редъ материални въпроси. Запримѣръ, синътъ прави дългове, но въ края на краищата разчита на баща си и казва: Баща ми ще плати. Докато е живъ, бащата може да плаща дълговетѣ на сина си, но умре ли, всички дългове оставатъ на гърба на сина. На сѫщото основание, съвременнитѣ хора иматъ много вѣрвания на коиго разчитатъ така, както синътъ — на баща си. Обаче, какво ще стане съ тѣхъ, ако умре едно отъ желанията и вѣрванията имъ, на които тѣ разчитатъ? Днесъ вѣрватъ въ Бога, но следъ десетина години казватъ: Азъ съмъ се лъгалъ, никакъвъ Богъ не сѫществува. На какво се дължи промѣната въ вѣрванията на хората? — На промѣнитѣ, които ставатъ и въ самата природа. Запримѣръ, като знаятъ положенисто, формата, голѣмината и мѣстото на звездитѣ, следъ години ученитѣ ще говорятъ друго нѣщо за тѣхъ. — Защо? — Защото и тѣ се мѣнятъ, както всички нѣща въ природата. Случва се, че като влѣзе въ идейния свѣтъ, човѣкъ изгубва нѣкоя идея и после казва: Не вѣрвамъ вече въ тази идея. Щомъ намѣри идеята си, той казва: Азъ пакъ повѣрвахъ въ своята изгубена идея. Отново се връщамъ къмъ нея. Защо човѣкъ губи вѣра въ идеитѣ си? — Защото не е излѣзълъ още отъ своето детинско състояние. Апостолъ Павелъ казва: „Като бѣхъ младенецъ, по младенчески разсѫждавахъ. Като станахъ голѣмъ, напуснахъ младенческото.“ Кои работи сѫ младенчески и кои на възрастенъ човѣкъ? Въ алгебрата имате формулата А + В = С. Какво представя тази формула въ живота? Като се казва А + В = С, величината С съдържа ли по количество сумата на енергиитѣ А + В? Математицитѣ знаятъ това. Онѣзи, които не сѫ математици, намиратъ, че тази формула е проста работа. Обаче, проститѣ работи сѫщевременно сѫ и сложни. Представете си, че А е дѣсното око на човѣка, а В - лѣвото. Като казваме, че А + В = С, подразбираме, че количеството на свѣтлината, която минава презъ дветѣ очи, е равна на С. Ако по нѣкакъвъ начинъ едното око на човѣка се затвори, тогава С — В = А. Кой може да бѫде причина да се затвори окото на човѣка? — Или докторътъ, чрезъ нѣкоя несполучлива операция, или той самъ. Членоветѣ А и В въ бинома А + В могатъ да се уподобятъ още на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Човѣшкото сърдце е А, човѣшкиятъ умъ — В, а волята — С. Значи, силата на човѣшката воля се обуславя отъ силитѣ на неговия умъ и на неговото сърдце. Това значи, човѣкъ да чувствува. да обича. Щомъ има умъ, той ще мисли. Дойде ли до волята, той ще прояви своята любовь и мисъльта си. Като се говори за любовьта, ние имаме предъ видъ тритѣ й начина на изявление: физическа любовь, каквато е любовьта на домата; любовь на сърдцето, т. е. на чувствата, каквато е любовьта на ябълката, и любовьта на умствения свѣтъ — любовьта на лимона. Любовьта на физическия свѣтъ представя любовь на стомаха, който мисли за ядене и пиене. Докато тази любовь движи хората, всѣкога ще сѫществуватъ отношения между гостилничарь и клиенти. Втората любовь представя отношения между мома и момъкъ. Тѣ се обличатъ по нѣколко пѫти на день, да се харесатъ единъ на другъ. Въ тази любовь играятъ роля чувствата. Такава е любовьта на ябълката. Дойдемъ ли до третата любовь, любовьта въ умствения свѣтъ, любовьта на лимона, тамъ сѫществуватъ отношения между лѣкарь и пациентъ. Лѣкарьтъ лѣкува пациента си, а последниятъ е доволенъ отъ него, че му помага. Постепенно той започва да обича лѣкаря за грижитѣ, които полага за него. Сега азъ изнасямъ факти, които сществуватъ и въ самия животъ. Нѣкой държи въ ума си една свѣтла мисъль и търси случай да я реализира. Красивата мисъль представя млада мома или младъ момъкъ, които се оженватъ. Оженването имъ не е нищо друго, освенъ реализиране на красивата мисъль. Не се минава много време, и разположението на младитѣ се измѣня. Тѣ започватъ да плачатъ, да се оплакватъ единъ отъ другъ. — Защо? — Измѣнило се нѣщо между тѣхъ. Красивата идея е изчезнала. — Кога плаче човѣкъ? — Когато е боленъ. За да не плаче, човѣкъ трѣбва да разбира и тритѣ вида любовь: на домата, на ябълката и на лимона. Разбере ли тритѣ вида любовь, това значи, да разбира вѫтрешния смисълъ на живота. Понѣкога ябълкага оправя живота на човѣка, а понѣкога го разваля. Сѫщото може да се каже за домата и за лимона. Докато не свърже съзнанието си съ Първата Причина, която е създала ябълката, домата и лимона, човѣкъ никога не може да разбере и последствията, произлѣзли оть тази Причина. Днесъ мнозина говорятъ, че трѣбва да се служи на Бога. — По какъвъ начинъ? — Чрезъ закона на любовьта. — Съ колко букви се пише думата „любовь“? — Най-много съ три букви. Първоначално думата „любовь“ се е писала съ две букви. Кои сѫ тѣзи букви? — Умътъ и сърдцето на човѣка. Това сѫ дветѣ букви, съ които любовьта постоянно оперира. Когато слиза отъ Божествения свѣтъ къмъ земята. човѣкъ започва отъ ума и върви къмъ сърдцето. И обратно: когато се качва отъ земята къмъ Божествения свѣтъ, той започва отъ сърдцето и ностепенно отива къмъ ума. Обаче тѣзи процеси въ човѣка ставатъ едновременно. Това показва, че едната енергия слиза, а другата възлиза нагоре. Ако душата е на земята, духътъ се качва. Щомъ духътъ слѣзе на земята, душата се качва горе. Едновременно, когато духътъ слиза, умътъ се подига. Когато душата слиза, сърдцето се подига. И обратно: когато умътъ слиза, духътъ се подига; когато сърдцето слиза, душата се подига. Когато духътъ слиза, душата се подига; когато душата слиза, духътъ се подига. При какви случаи въ живота сърдцето слиза, и при какви— умътъ? За да помогне на нѣкои паднали, страдащи и нещастни души човѣшкото сърдце непременно трѣбва да слѣзе на земята. Когато сърдцето помага на падналитѣ и грѣшни души на земята, по никой начинъ то не може да запази своята чистота. Когато сърдцето се оцапва, душата непременно трѣбва да бѫде чиста. Или, ако душата се оцапа, сърдцето трѣбва да бѫде чисто. Изобщо невъзможно е човѣкъ да работи и да не се оцапа. Подъ думата „оцапване“ разбирамъ правене на грѣшки. Погрѣшкитѣ сѫ неизбѣжни въ живота. За да се оцапа човѣкъ, не е нужно голѣмо количество материя. Човѣкъ може да се оцапа съ една стотинка, съ единъ левъ, съ единъ наполеонъ или съ единъ милионъ и т. н. Човѣкъ може да се оцапа съ една стотинка, може да се оцапа и съ единъ милионъ, само че за очистването си отъ една стотинка се изисква по-малко време, отколкото при единъ милионъ. И тъй, за да се освободи отъ погрѣшки, човѣкъ трѣбва да живѣе въ Божественото съзнание. Влѣзе ли въ това съзнание и живѣе по старъ начинъ, той нищо не печели. Положението на човѣка въ това съзнание е подобно на съзнанието на дете, което постоянно се бие съ другарчетата си. Децата сѫ въ състояние да се каратъ и да се биятъ само за една ябълка. Представете си, че съ вашето обикновено съзнание влизате въ Божествения свѣтъ и за една ябълка се скарвате съ другаритѣ си. Какво ще спечелите? Не само че нищо нѣма да спечелите, но веднага ще се намѣрите вънъ отъ този свѣтъ. Защо трѣбва да се карате съ другаритѣ си? Вие се карате, защото едно отъ другарчетата ви взима ябълката, която ви е дадена. Вие го хващате за косата. разтърсвате го, и започвате да философствувате има ли право това дете да ви взима ябълката. Нито детето има право да взима ябълката ви, нито вие имате право да го дърпате за косата. Човѣкъ трѣбва да дойде до положение да се самоограничава. Не се ли ограничава, той не може да остане дълго време въ Божествения свѣтъ. Днесъ отъ всички хора се изисква будно съзнание. Не е достатъчно да констатира човѣкъ нѣщата, нито да ги тълкува криво, но той трѣбва да разбира дълбокитѣ причини, които се криятъ въ тѣхъ. Нѣкой казва, че еди-кой човѣкъ миналъ край него и не го погледналъ добре. Той констатира само единъ фактъ, но дали въ действителность е така, не знае. Какво представя добриятъ погледъ и кой, въ сѫщность, е добъръ погледъ? За да види, че нѣкой не го е погледналъ добре, това показва, че и той не е погледналъ добре. Какво може да се мисли за човѣкъ, който вижда само недостатъцитѣ на хората, безъ да вижда добродетелитѣ имъ? Кой е по-добъръ: който първо дава хлѣбъ, а после взима пари, или който първо взима паритѣ, а после дава хлѣбъ? Има и такива хора. които даватъ хлѣбъ, безъ да взиматъ пари. Тѣзи хора не сѫ отъ този свѣтъ, нито отъ сегашната култура. Тѣзи хора се отнасятъ къмъ другъ редъ и порядъкъ на нѣщата. Да давашъ, безъ да взимашъ, такъвъ законъ не сѫществува на земята. Да искашъ да обичашъ само, безъ да те обичатъ, и такъвъ законъ не сѫществува на земята. Обаче, въ Бо-жествения свѣтъ такъвъ законъ сѫществува. Тамъ даватъ хлѣбъ, безъ да искатъ пари; тамъ обичатъ и не очакватъ да ги обичатъ. Животътъ почива върху любовьта. На земята всѣки иска да бѫде обичанъ. Господарьтъ иска слугата му да го обича. Учительтъ иска да бѫде обичанъ отъ ученицитѣ си. Майката иска да бѫде обичана отъ детето си. Когато е здраво, тя си играе съ него, подхвърля го въ въздуха, цѣлува го, но сѫщевременно иска и детето да отговаря на нейнитѣ ласки и милувки. Не й ли отговаря, тя е недоволна. Съвременнитѣ хора разбиратъ любовьта малко егоистично. Като обичатъ и като ги обичатъ, тѣ искатъ да не срѣщатъ никакво противодействие. Тѣ искатъ, като цѣлунатъ своя възлюбенъ, той веднага да имъ отговори. — Не, цѣлувката не е механически процесъ. Има смисълъ да цѣлувашъ човѣка, когато той може да ти даде нѣщо. Чрезъ цѣлувката се предаватъ известни енергии, отъ които хората се нуждаятъ. Не може ли човѣкъ да предаде отъ себе си енергия, която да подигне ближния му, по-добре да не цѣлува. Цѣлувка, която понижава състоянието на човѣка, води къмъ падение. Въ този смисълъ, цѣлувката трѣбва да внася животъ, енергия, здраве въ човѣка. Не внася ли това нѣщо, тя не е на мѣсто. Тя е цѣлувка, която умъртвява човѣка. Ако цѣлувката може да отпуши запушения изворъ и водата въ него да започне да блика, тя е на мѣсто. Ако цѣлувката внася здраве въ болния и възкресява мъртвия, тя е на мѣсто. И тъй, цѣлувка сѫществува и въ природата като подбудителна причина. Така е било първоначално, но днесъ тя е изгубила своето значение и е станала навикъ. Отъ устата, отъ устнитѣ на човѣка трѣбва да изтича такъвъ нектаръ, какъвто срѣщаме въ природата. Запримѣръ, цвѣтята съдържатъ нектаръ, къмъ който пчелитѣ, насѣкомитѣ налитатъ. Пчелитѣ цѣлуватъ цвѣтята, за да взематъ часть отъ тѣхния нектаръ. Трѣбва ли цвѣтята да даватъ своя нектаръ? Както хлѣбарьтъ има право да продава своя хлѣбъ, както бакалинътъ има право да продава стоката си, така и цвѣтята иматъ право да раздаватъ своя нектаръ на всѣки, който може разумно да го използува. Азъ засѣгамъ въпроса за цѣлувката въ неговата чистота, тъй както е въ природата. Когато нѣщата ставатъ правилно, както сѫ поставени въ природата, тя възнаграждава всички живи сѫщества. Когато не ставатъ правилно, природата наказва. Следователно, каже ли човѣкъ, че е недоволенъ, това показва, че той не е постѫпилъ споредъ Божиитѣ закони. По колко пѫти на день човѣкъ трѣбва да цѣлува? — По единъ пѫть. Повече отъ единъ пѫть не се позволява. При това, всѣка цѣлувка, отправена къмъ нѣкого, трѣбва да е проникната отъ абсолютна чистота. Така цѣлува Богъ. Така цѣлуватъ и ангелитѣ. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да възстанови въ себе си вѫтрешната чистота, която е изгубилъ. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ духовния, къмъ Божествения свѣтъ, безъ да знаятъ първата дума, която трѣбва да произнесатъ при влизане въ този свѣтъ. Щомъ знае първата дума, човѣкъ ще знае езика. на който се говори въ Божествения свѣтъ. Не знае ли този езикъ, не знае ли поздрава на сѫществата отъ този свѣтъ, той ще се върне обратно на земята. Знаете ли, какъвъ е поздравътъ на земя та? Хората се поздравяватъ съ кланяне на глава, или съ сваляне на шапка. Сега, за една седмица ще ви дамъ единъ новъ поздравъ. Като се срѣщате, всѣки ще дига рѫка. Ще дигате рѫката си до известна височина, съ длань къмъ този, когото поздравявате. Ще се поздравявате само по единъ пѫть на день по този начинъ. Този поздравъ се отнася само до ония, които разбиратъ неговия смисълъ. Ония, които не го разбиратъ, ще се отнесатъ къмъ него така, както слѣпитѣ се отнасятъ къмъ свѣтлината. Вие ще се поздравявате помежду си свободно, безъ да се стѣснявате. Какво ще кажатъ хората, това да не ви смущава. Стѣснява ли се онзи, който пуши? Той вади цигарата отъ джоба си и свободно пуши предъ хората. Срѣщате една дама, напудрена, червисана, ходи насамъ-натамъ и току си вѣе съ вѣтрилото. И тя е свободна, отъ никого не се смущава. Като дигате рѫката си нагоре, вие се свързвате съ Божествения свѣтъ, съ разумни, свѣтли сѫщества. Рѫката представя възвишеното, благородното въ човѣка. Засега ви давамъ този поздравъ само за една седмица. Като видя резултатитѣ, мога да го дамъ за повече време. Като поздравявате близкитѣ си по този начинъ, ще внимавате, съзнанието ви да бѫде будно. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 44. Лекция отъ Учителя, държана на 19 юний, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
×
×
  • Създай нов...