Search the Community

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАПРАВЛЕНИЕ НА ИСТИНСКИЯ ЖИВОТЪ. Размишление върху Божията радость. Съвременнитѣ хора трѣбва да разбиратъ и да оценяватъ истинския животъ. Подъ думата „истински животъ“ разбираме реалния животъ, който е неизмѣненъ и отъ който човѣкъ никога не се разочарова. Условията на живота, при които сме поставени, представятъ сѣнка на истинския животъ, вследствие на което тѣ постоянно се мѣнятъ. Следователно, промѣнитѣ, които ставатъ въ човѣешкия умъ и въ човѣшкото сърдце, не произтичатъ отъ самия животъ, но отъ неговитѣ сѣнки, отъ обстановката на условията, които животътъ произвежда. Щомъ обстановката на условията се мѣни, както часоветѣ на деня, и състоянията на човѣка се мѣнятъ. Смѣната на тия състояния зависи отъ направлението на човѣшкия животъ. Ако не попадне въ направлението на истинския животъ, човѣкъ може да изгуби и най-красивитѣ си състояния. Запримѣръ, тъкмо придобиете нѣкаква велика радость, изведнъжъ я загубите.— Защо? Какво е станало? — Нѣкаква ми- кроскопическа спънка е дошла отвънъ и станала причина да се измѣсти човѣкъ отъ направлението на истинския животъ. Въ това положение човѣкъ започва да прилича на празна бъчва, която вдига голѣмъ шумъ. Пълната бъчва не вдига шумъ. Презъ време на освобождението, единъ руски войникъ, барабанчикъ, попадналъ въ дома на единъ български чорбаджия. Единъ день чорбаджийката заклала нѣколко пуйки, изчистила ги добре и ги оставила настрана нѣкѫде, да ги готви, когато имъ дойде време. Като видѣлъ пуйкитѣ, барабанчикътъ се съблазнилъ и, въ отсѫтствие на домакинитѣ, от- ворилъ барабана и турилъ пуйкитѣ въ него. Въ това време капитанътъ извикалъ барабанчика и му заповѣдалъ да бие тѫпана. Тѫпанътъ не може да пѣе, Ваше високо благородие. Войникътъ не казалъ, че барабанътъ е пъленъ съ пуйки. Съвременнитѣ хора изпадатъ въ положението на този барабанчикъ, не могатъ да биятъ тѫпана си, т. е. не могатъ да пѣятъ. — Защо? — Защото животътъ имъ е пъленъ съ неестествени желания, които имъ прѣчатъ да се проявятъ правилно. Мисли ли войникътъ, че, като напълни барабана си съ пуйки, е осигурен? Такава мисъль може да се загнѣзди въ ума на всѣки човѣкъ, да напълни своя барабанъ, и следъ това да казва, че не е разположенъ. — Кога човѣкъ не е разположенъ? - Когато внася чужди мисли въ ума си и чужди чувства въ сърдцето си. Като не може да се освободи отъ чуждитѣ нѣща, човѣкъ търси правия пѫть — направлението на истинския животъ. Той търси пѫ- тя къмъ Божественото учение чрезъ една идея, която не почива на здрава основа. Той иска да придобие знание, да научи природнитѣ закони, както и тайнитѣ на Битието, съ цель да прави чудеса, да се слави името му. Въ края на краищата, следъ като учи 10—20 години, той: дохожда до състояние, въ което вижда, че знае по-малко, отколкото е знаелъ по-рано. Той не е измѣрилъ силитѣ си, вследствие на което повече изгубилъ, отколкото спечелилъ. Виденъ музикантъ излиза на сцената да свири. Първоначално той е смѣлъ, самоувѣренъ въ силитѣ си, но като излѣзе на сцената изгубва вдъхновението си и не може да свири. — Защо? — Станало е нѣщо, причината на което и той самъ не знае. Публиката го освирква, и той се прибира обезсърдченъ, недоволенъ. Той счита публиката виновна за неговия неуспѣхъ и решава втори пѫть да не излиза на сцена. Не се минава много време, той пакъ се насърдчава, започва да свири и решава да даде втори концертъ. Това показва, че има нѣщо вънъ отъ човѣка, което го обезсърдчава и насърдчааа. Като знае това, човѣкъ трѣбва да познава силитѣ си. И при обезсърдчение, и при насърдчение да знае, колко сѫ неговитѣ сили и способности, да се справя съ мѫчнотиитѣ на живота. Кое е по-добро за васъ: да имате мѫчнотии, или да нѣмате ? Добре е човѣкъ да влѣзе въ градина, въ която нѣма никакви бодили. И такива свѣтове има, но въ свѣта, въ който ние живѣемъ, има бодили. И въ науката има лъжливи положения. Това сѫ идеитѣ, до които сѫ дошли ония учени, които нѣматъ достатъчно свѣтлина. Тѣ не лъжатъ съзнателно, но нѣматъ свѣтлина, за да видятъ фактитѣ такива, каквито сѫ въ действителность. Въ живота си хората се натъкватъ на съзнателни и несъзнателни лъжи. Запримѣръ, дали сте на нѣкой човѣкъ сто лева на заемъ. Следъ единъ месецъ той носи паритѣ ви и казва: Ето, давамъ ти 50 лева, още 20 лв., още 30 лв. — всичко сто лева. Вие чувате, че ви дава 50, 20 и 30 лв., но това става толкова бързо, че не можете да разберете въ действителность, колко пари ви е далъ. Като си отиде, поглеждате въ рѫката си и виждате само 50 лева. Кѫде сѫ останалитѣ 50 лв., вие не знаете. Търсите тукъ-тамъ, но не можете да ги намѣрите. Това може да бѫде съзнателна, а може да бѫде и несъзнателна лъжа. Дойде ли до свѣта на идеитѣ, човѣкъ изпада въ сѫщото положение: въ ума изпъкватъ една, втора, трета, четвърта идея, сто идеи, но като рече да види, какво е реализиралъ, вижда само 50 идеи на лице, а останалитѣ ги нѣма. Интересно е да се види, какъ седи въпросътъ въ психическо отношение. Ако търговецъ постѫпва по този начинъ, вие трѣбва да знаете, съзнателно ли задържа паритѣ въ себе си, или несъзнателно. Въ живота се случава и обратното: давашъ повече, отколкото трѣбва. Отивате нѣкѫде да говорите истината. Следъ като говорите повече, отколкото трѣбва, пипате въ джоба си и виждате, че паритѣ ви нѣма. Казвате: Обърнахъ къмъ Бога единъ човѣкъ, но и той ме обърна. Нѣкой казватъ, че това е изчерпване. — Никакво изчерпване не е това, но вие сте поставили нѣщата тамъ, дето не трѣбва. Когато говори истината, човѣкъ трѣбва да постъпва така, както разумната майка постъпва съ детето си. Когато го храни, тя му дава толкова храна, колкото е необходимо. По никой начинъ тя не го пресища. Тъй щото, и на васъ казвамъ: Никога не пресищайте човѣка. Нека остане въ него малко свободно мѣсто, той самъ да работи, да прави усилия. Когато говоримъ за направление на истинския животъ, имаме предъ видъ онзи пѫть, онази посока, по която човѣкъ може да разреши всички въпроси въ живота си, да трансформира своитѣ отрицателни състояния въ положителни. Съмнение, подозрение, зависть, умраза, това сѫ състояния, които ще минатъ презъ човѣка, но той трѣбва да се справи съ тѣхъ, да разбере, отде идатъ и да ги отбие отъ пѫтя си. Човѣкъ може да преживѣе едно любовно състояние, безъ да е негово. Той го е възприелъ отвънъ. Като намѣри причината на това състояние, той лесно може да го отстрани. Двама млади се любуватъ край брѣга на морето, а случаенъ човѣкъ, който се разхожда по брѣга. преживява едно любовно състояние. Той се чуди, отде е дошло това чувство въ него и търси причината. Като се огледа натукъ-натамъ, той вижда двамата млади, далечъ отъ него, че се разговарятъ любовно. Значи, той е възприелъ тѣхното състояние. Тѣ се разговарятъ за любовьта, т. е., за Бога. Първо той говори за Бога, а тя слуша. После тя говори, а той слуша. Тѣ се намиратъ въ положението на двама учени, които едновременно държатъ една книга: първиятъ обърне единъ листъ и чете. После вто- риятъ обърне другъ листъ и чете. Двама млади, мома и момъкъ, влизатъ въ една евангелска църква и сѣдатъ единъ до другъ. Момъкътъ харесва момата и, като отваря Библията, намира стиха „ Богъ е Любовь“. Той дава книгата на момата. Тя отваря своята Библия, намира стиха „Ако ме любите, ще упазите моитѣ заповѣди“, и я подава на момъка. Той отваря Библията и дава на момата да чете: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Тя пакъ отваря своята Библия и я подава на момъка: „Азъ за този часъ дойдохъ“. Сега, отъ религиозно гледище, можемъ да кажемъ, че това, което тия млади вършатъ, е светотатство, или пъкъ единъ красивъ разговоръ. За да не мисли криво, да не вади криви заключения, човѣкъ трѣбва правилно да поставя нѣщата въ живота си, както текатъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да бѫде сериозенъ. Да бѫде човѣкъ повече или по-малко сериозенъ, това зависи отъ степеньта на неговата любовь, разумность, интелигентности и т. н. Обаче, влюбването още не е любовь. Влюбването е споръ, война между двама души. Дето има споръ, тамъ непременно ще се яви нѣкакво недоразумение. Любовьта, обаче, се отличава отъ влюбването по това, че е крайно предвидлива. Любещиятъ човѣкъ предвижда всичко. Нѣма мъчнотия въ свѣта, която любовьта да не е въ сила да разреши. Влюбването е само направление, посока, която води човѣка къмъ любовьта, но не е любовь. Следователно, като върви въ посоката на любовьта, човѣкъ люби цѣлия свѣтъ. Отдето мине, ще играе, ще се извива като рѣка: ту около дървета, ту около камъни, ту около треви и цвѣтя. Ще се движи, ще скача, безъ никакво спиране, докато се влѣе въ великото море. Човѣкъ трѣбва да се върне тамъ, отдето нѣкога е излѣзълъ. Колкото и каквито хора срѣщате на пътя си, тѣ представятъ за васъ растение, дърво, камъче, пеперудка, насѣкомо. Вие ще минете покрай тѣхъ, ще имъ се усмихнете и ще продължите пѫтя си. Спрете ли се, вие измѣняте посоката на движението си, т. е. отклонявате се. Всѣко отклоняване отъ правия пъть носи страдания на човѣка. Който е намѣрилъ насоката на своя животъ, той за нищо на свѣта не трѣбва да се спира. Пѫтьтъ къмъ Бога е вѣченъ, непреривенъ. Колкото малко и да напредва, човѣкъ непрекъснато трѣбва да върви. Въ Божествения пъть не се позволява никакво отклоняване, никакво спиране. Кое е отличителното качество на правия пѫть? Който върви въ правия пѫть, той има ясна представа за нѣщата. Както изображенията на предметитѣ въ фокуса на телескопа сѫ ясни, така и движението на човѣка въ правия пѫть му дава ясна представа за всички явления. Следователно, когато мислитѣ и желанията на човѣка въ Божествения фокусъ на душата сѫ ясни, и изображенията имъ сѫ ясни. При това положение човѣкъ е спокоенъ, отъ нищо не се смущава. Всѣко смущение показва, че човѣкъ не е намѣрилъ насоката на своя животъ. Като се намѣрятъ въ затруднения, въ смущения, мнозина казватъ, че уповаватъ на Бога, Той да ги рѫководи. Това рѫководство се крие въ тѣхния умъ, въ тѣхното сърдце. Учительтъ дава свѣтлина на ученицитѣ си, но той не решава задачитѣ имъ. Тѣ сами трѣбва да решаватъ задачитѣ си. Правилното разрешаване на тия задачи опредѣля бѫдещето на ученика. Отъ него зависи, доколко може да се повдигне, доколко може да развие своитѣ дарби и способности. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога. Не е въпросъ само до вѣрата. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Божията Любовь, Мѫдрость и Истина и да ги проявява. Казано е въ Писанието: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни“. Това подразбира: проявявайте любовьта, мѫдростьта и истината въ живота си, при каквото положение и да се намирате. Метачътъ трѣбва да мете улицитѣ, но същевременно да прилага великитѣ принципи на живота. Какво отъ това, че е метачъ? Службитѣ на хората съ разпредѣлени: едни събиратъ, други хвърлятъ, т. е. изнасятъ навънъ, а трети метатъ. Това сѫ методи, по които хиляди учени, философи, музиканти, поети и писатели сѫ работили въ съответни области. Нашата задача, както и тази на съвременнитѣ хора, се заключава, именно, въ това, всѣки да допринесе нѣщо къмъ великия процесъ на Битието. Велико бѫдеще се крие задъ този процесъ. Когато проникналъ въ великото бѫдеще на човѣчеството, апостолъ Павелъ казалъ: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за тѣзи, които Го любятъ“. До този моментъ той се е оплаквалъ, че ималъ нѣкакъвъ трънъ въ плътьта си, но когато стигналъ до третото небе, казалъ, че може вече да се похвали съ своята немощь и своето неразбиране. Не само апостолъ Павелъ може да се похвали съ своята немощь и неразбиране, но всѣки човѣкъ трѣбва да каже същото за себе си. Кой може да дигне земята на гърба си? Кой може да дигне една планина? Кой може да мисли едновременно за всички хора? Невъзможно е за обикновения човѣкъ да направи тия нѣща. Какво може да направи той? Какво се иска отъ човѣка? — Човѣкъ трѣбва да има такава вѣра въ себе си, че при всички условия на живота си да не се колебае. Той трѣбва да има непоколебима вѣра въ неизмѣннитѣ закони на Битието. Земята и небето да се мръднатъ отъ мѣстото си, той не трѣбва да се колебае въ тия закони. Докато човѣкъ вѣрва въ неизмѣнностьта на тия закони, косъмъ нѣма да падне отъ главата му. Като дойдатъ мѫчнотиитѣ въ живота, хората започватъ да се стрхуватъ и губятъ вѣра въ всичко. Ако Богъ е съ васъ кой ще бѫде противъ васъ? Богъ не съизволява въ смъртьта и страданията на грѣшника. Каквито грѣхове и да имате, Той не се спира предъ тѣхъ. — Какво да правимъ съ кармата си? — Ще плащате и ще вървите напредъ. Не само обикновени хора, но и адепти се спъватъ въ своята карма, въ живота на своитѣ дѣди и прадѣди. И тѣхъ ги притискатъ, но тѣ прилагатъ вѣрата, любовьта и мѫдростьта и преодоляватъ своитѣ изпитания. Всѣки човѣкъ, малъкъ или голѣмъ, ще бѫде изпитанъ. Като ученици на окултната наука, вие ще имате по-голѣми страдания отъ тия на обикно- венитѣ ученици. — Защо?— Въ окултната наука има опасни мѣста, въ които ученикътъ неизбѣжно ще нагази. Запримѣръ, той ще се натъкне на закона, споредъ който, каквото мисли човѣкъ, добро или зло, непременно ще го привлѣче къмъ себе си. Ако мислишъ, че нѣкой човѣкъ е лошъ, ти непременно ще привлѣчешъ лошавината му. Ако мислишъ, че нѣкой ще те излъже, ти непременно ще привлѣчешъ лъжата къмъ себе си. Мислишъ ли положително за нѣкого, че той ще изпълни дълга си, така става. Каквото човѣкъ мисли, това става. — Нали трѣбва да се каже истината на човѣка? — Въ какво седи истината? Истината се заключава само въ положителното. Сѣнкитѣ на живота не влизатъ въ истината. Тѣ нѣматъ нищо общо сѫ положителния животъ. Когато познава истината, човѣкъ познава и лъжата; когато има знание, той познава и невежеството. Обаче, ако си невежа, ти никога нѣма да знаешъ, какво нѣщо е знанието; ако познавашъ лъжата, никога нѣма да знаешъ, какво нѣщо е истината. Само истината познава лъжата. Само мѫдростьта познава глупостьта. Само любовьта познава умразата. Само доброто познава злото. Тогава, какъ ще научимъ злото? — Злото не се учи. За да познаешъ злото, ти трѣбва да изучавашъ доброто. Щомъ познавашъ доброто, ти непременно ще знаешъ, какво нѣщо е злото. Отрицателното не се учи. Въ стремежа си къмъ положителното, безъ да иска, човѣкъ грѣши и се подава на отрицателното въ живота. И тъй, за да познаете, дали даденъ човѣкъ лъже, вие трѣбва да знаете абсолютната истина по дадения въпросъ. - Еди-кой си не постѫпва добре. — За да знаете, кой какъ постѫпва, вие трѣбва да имате абсолютната мѣрка за доброто. — Еди-кой си не свири правилно. — Ти дай чистъ тонъ и покажи, какъ трѣбва да свири. Добриятъ музикантъ не си служи съ камертонъ, защото и съ него не може да получи чистъ тонъ. Материалътъ, отъ който е направенъ камертона, се измѣня: ту влагата му влияе, ту сушата. Вѣрниятъ тонъ е въ самия човѣкъ. Като пѣе или свири по този тонъ, той е доволенъ отъ себе си. Азъ не говоря за доволство, което почива на неразбиране на музиката. Когато нѣкой пѣе или свири, всичкитѣ му способности трѣбва да участвуватъ, да подкрепватъ неговия тонъ. Не е пѣние това, когато умътъ и сърдцето не взиматъ участие въ самитѣ тонове. Човѣкъ трѣбва да пѣе, за да привлѣче живота къмъ себе си. Като падне духомъ, като се обезсърдчи, човѣкъ трѣбва да пѣе, да свири, да трансформира състоянията си. Кол- кото по-добре човѣкъ разрешава задачитѣ си, толкова по-добре пѣе. Следователно, музиката се препоръчва като методъ за трансформиране на състоянията, за премахване на известни недъзи въ човѣшкия животъ. Всички животни и птици, които могатъ да пѣятъ, си служатъ съ пѣнието. Които не могатъ да пѣятъ, тѣ скачатъ, играятъ. Когато нѣкое животно, запримѣръ, куче или котка, не е разположено, то не позволява да се докосватъ до него. Щомъ е разположено, то скача, играе. И животнитѣ търсятъ начинъ да трансформиратъ състоянията си. Гледате нѣкое куче се търкаля по снѣга. Отъ една страна то си играе, а отъ друга — смѣня състоянието си. Като ученици, вие сами трѣбва да разрешавате задачитѣ си. Мъчни задачи ще срѣщате, но трѣбва да ги разрешавате. Ако сами не се грижите за себе си, никой нѣма да се грижи за васъ. Казано е: Помисли за Бога, и Той ще помисли за тебе. Нѣкой се оплаква, че е сиромахъ, че ходи гладенъ, босъ, окѫсанъ и не иска повече да живѣе. — Това не е разрешение на въпроса. Не е само той сиромахъ. Всички хора сѫ сиромаси и окѫсани: нѣкой въ физическо отношение, другъ — въ сърдечно, а трети — въ умствено. Каквото и да е положението на човѣка, той може да намѣри нѣкакъвъ изходъ. Ученикътъ не трѣбва да се обезсърдчава, но да се учи. Когато сиромашията го посети, той трѣбва да знае, че му е дадена задача, да мисли не само за физическия свѣтъ, но и за сърдечния, и за умствения. Той трѣбва да се заеме да работи и въ тритѣ свѣта, да облѣче тѣлото си съ здрави, нови дрехи, сърдцето си — съ благородни, възвишени чувства, а умътъ — съ свѣтли и красиви мисли. Да оголѣе човѣкъ, това е въ реда на нѣщата. — Кога? — Когато отива на баня. Като отиде на баня, човѣкъ се съблича съвсемъ голъ, за да се измие, да се освободи отъ всички нечистотии. Така изчистенъ, той облича нови, чисти дрехи и излиза отъ банята. Банята представя живота, въ който човѣкъ е дошълъ да се окѫпе и изчисти. Като излѣзе отъ банята, ще изпие една чаша гореща вода, да се стопли и ще благодари, че се е окѫпалъ и изчистилъ добре. Ще благодарите, че сте имали възможность да се облѣчете съ нови, чисти дрехи и да продължите започнатата си работа. Окѫпването, изчистването е единъ отъ начинитѣ, по който човѣкъ може да се справи съ противоречията си. Отъ време на време и ангелитѣ слизатъ на земята да се окѫпятъ въ нѣкоя човѣшка баня. Какво представя кѫпането? Кѫпането е процесъ, при който поритѣ на човѣшкия ор- ганизъмъ се отварятъ, за да може да се възприеме живота. Когато ангелътъ се окѫпва въ нѣкоя човѣшка баня, той отваря поритѣ на тѣлото си, за да възприеме човѣшкия животъ. Като го възприеме, той се радва, че е придобили ново разбиране на живота. Наистина, ангелътъ трѣбва да възприеме човѣшкия животъ въ себе си, за да разбере неговото вѫтрешно съдържание и смисълъ. Щомъ се върне на небето, ангелътъ разправя своята опитность отъ земята, радва се, че е придобилъ нѣщо ново. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който е ималъ възможности да проникне въ ангелския свѣтъ. Той слиза на земята обогатенъ, радостенъ, че е видѣлъ и разбралъ нѣщо ново, по-високо отъ човѣшкия свѣтъ. И тъй, когато се стреми къмъ науката, човѣкъ трѣбва да се свърже съ ония възвишени сѫщества, които сѫ истински нейни представители. Науката иде отъ възвишени области на невидимия свѣтъ, а не отъ земята. На земята науката само се проектира. Когато адепти, посветени хора отиватъ въ висшитѣ области на невидимия свѣтъ, тѣ се стремятъ да видятъ и проучатъ културата, науката на онзи свѣтъ и тогава слизатъ отново на земята. Тѣ изучаватъ методитѣ, чрезъ които тамъ решаватъ задачитѣ си. Като придобиятъ нѣщо отъ тази наука, животътъ имъ на земята се осмисля. За такива хора казватъ, че иматъ широки сърдца и свѣтли умове. Широко сърдце и свѣтълъ умъ има само онзи човѣкъ, който, макаръ че живѣе на земята, е свързанъ съ възвишени сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Физически, този човѣкъ живѣе на земята, но съ ума и съ сърдцето си е свързанъ съ напредналитѣ сѫщества. Всички истински учени, професори, поети, музиканти сѫ ходили и продължаватъ да ходятъ въ невидимия свѣтъ между възвишенитѣ сѫщества. Който не е ходилъ тамъ, той не може да бѫде нито ученъ, нито поетъ, нито музикантъ. Тия хора сѫ съ широки души, съ широки възгледи. Едно отъ отличителнитѣ имъ качества е смирението. Когато имъ разправятъ нѣщо, тѣ слушатъ като деца. Следователно, докато не се качи горе, въ духовния свѣтъ, човѣкъ никога не може да стане ученъ. Истинската наука иде отгоре, отъ духовния свѣтъ. На земята ще работите, а въ невидимия свѣтъ ще учите. Каквото научите въ духовния свѣтъ, на земята ще го обработвате и прилагате. Когато влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие ще имате истинска представа за нѣщата и явленията на физическия свѣтъ. Безъ този свѣтъ, физическиятъ остава неразбранъ. При това положение, вие отчасти само можете да разберете физическия свѣтъ. Той е малка отсѣчка отъ Божествения свѣтъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за реалния животъ и не се интересуватъ отъ духовното. Споредъ тѣхъ, истински реаленъ животъ е този на малкитѣ отсѣчки, или на обикновеното знание. Тѣ наричатъ реално знание, запримѣръ, 2+2 = 4, 2X2 = 4, 3 + 3 = 6, 3X3 =9, 1+1=2, 1X1 = 1 и. т. и. Лесно е да събирате и да умножавате числата, но мѫчно е да обясните, защо е така. Запримѣръ, защо 2+2 = 4 и 2X2=4. Както виждате, тукъ и при събирането на числото 2 съ 2, и при умножаването му, се получава единъ и сѫшъ резултатъ. Числото две е законъ на любовьта. Значи, докато любовьта действува, резултатитѣ и при събирането, и при умножаването сѫ едни и същи. Дойдете ли до тройката, четворката и другитѣ числа, резултатътъ вече не е единъ и сѫщъ. Запримѣръ, 3+3 = 6, 3X3=9, 4+4 = 8, 4X4 = 16 и т. н. При числото три срѣщаме една мъчнотия, която не може да отиде по-далечъ отъ числото деветь — законъ за наследственостьта. Значи, всѣко престъпление се проявява най-късно до четвъртия родъ. Това се отнася до рода. А що се отнася до личния животъ на човѣка, всѣка мъчнотия може да се разреши следъ шесть години. Числото три е самиятъ човѣкъ. Като прибавите къмъ него числото шесть, ще получите деветъ —резултатъ, разрешение на известна мъчнотия. Ако мъчнотията е по-малка, ще се разреши следъ шесть часа. —Не може ли да се избѣгне дадена мѫчнотия или страдание? — Има закони, по които страданията и мѫчнотиитѣ могатъ да се избѣгнатъ, но ако една мѫчнотия се избѣгне, вмѣсто нея ще дойде друга, два пѫти по-голѣма. Такъвъ е законътъ. Като знаете това, бѫдете готови да посрещнете съ радость страданията, които Провидението ви изпраща. Сложете богата трапеза, облѣчете се съ нови дрехи и поканете страданието на трапезата. Разговорете се съ него любезно, кажете му, че сте доволни отъ неговото посещение. Знайте, че това, което Богъ е опредѣлилъ за човѣка, не може да се измѣни. Божественитѣ работи носятъ придобивки, а човѣшкитѣ работи — загуби. Не мислете, че ако имате знания, ще избѣгнете страданията. Знанието може да ви помогне само да смекчите страданието, да го понесете по леко, но не и да го избѣгнете. Разумниятъ човѣкъ лесно се справя съ своя вѫтрешенъ животъ. Сега отъ васъ се изисква да се справяте разумно съ своитѣ вѫтрешни състояния, за да можете да учите добре. Щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да се учите, да свършите училището, за да помагате на своитѣ ближни. Да свършите училището успѣшно, това значи, да разполагате съ такова знание, че като видите човѣка, да можете да четете по лицето, по главата, по рѫката му, по космитѣ му даже. Ще кажатъ за васъ, че сте магьос- никъ. Какво означава думата „магьосникъ“? Магьосникъ, магъ е човѣкъ, който разполага съ знания, съ мѫдрость, Знаемъ, че знанието облагородява. Значи, магьосникътъ е мѫдъръ, добъръ човѣкъ. Всѣки, който се занимава съ магия, впрѣга ума си на работа. Преди това умътъ му е билъ въ бездействие, а сега работи. Казватъ, запримѣръ, че нѣкоя мома завъртѣла ума на единъ момъкъ. Какво лошо има въ това? Докато не бѣше видѣлъ тази мома, по цѣли дни и нощи, той обикаляше кръчмитѣ: въ тази кръчма ще пие съ приятели, въ онази кръчма ще пие, и нищо не работи. Откакъ момата му завъртѣ ума, той напусна кръчмитѣ и започна да пише: Възлюбена моя, откакъ те видѣхъ, забравихъ кръчмитѣ, забравихъ скитанията, искамъ да живѣя добъръ, чистъ животъ. Майката се чуди, какво е станало съ сина й, че по цѣли дни седи въ кади, пише и въздиша, - Щомъ пише любовни писма, щомъ въздиша, животъ има въ този момъкъ. Радвайте се на новия животъ, който тече въ него. Научете се да тълкувате нѣщата правилно. Който не разбира тия работи, той се възмущава, че даденъ човѣкъ се е оставилъ, една жена да го води. — Не е така. Важно е човѣкъ да бѫде спасенъ. Кой ще го спаси, това не е важно. Може да го спаси жена, дете, конь — безразлично е. Ако единъ конь може да води човѣка въ града, защо една жена да не може да го заведе? Въ една отъ войнитѣ на човѣчеството, единъ офицеръ падналъ отъ коня си раненъ и не могълъ да стане отъ мѣстото си. Коньтъ му го хваналъ съ зѫбитѣ си за дрехата и го отнесълъ далечъ отъ бойната линия, дето го превързали. Кой спаси този офицеръ?—Конъть му. Следователно, ако единъ конь спасява господаря си, последниятъ трѣбва свещено да държи образа на този конь въ ума и въ съзнанието си. Ако момата спасява единъ момъкъ, последниятъ трѣбва свещено да държи образа й въ съзнанието си. Не е коньтъ, нито момата, които спасяватъ. Чрезъ тѣхъ действува Божествениятъ Промисълъ. Да разбирате Божия Промисълъ, това е велика наука. Това значи, да е дошълъ човѣкъ до направлението на истинския животъ. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ може да се справи съ противоречията въ живота. Справи ли се съ противоречията си, той ще разбере истината. Днесъ мнозина говорятъ за окултната наука, безъ да сѫ се справили съ противоречията си, безъ да познаватъ истината. Що е окултната наука? Окултната наука е пособие на Божествената наука, както сегашната наука е пособие на окултната. Предъ окултната, днешната наука представя малко дете, което едва сега започва да учи. Такова е отношението на окултната наука предъ Божествената. Изправенъ предъ тази наука, окултистътъ заема положението на малко дете, което едва започва да учи. Каква по-голѣма наука искате отъ тази, да превърнете старата баба въ 21 годишна мома? Обаче, сегашниятъ човѣкъ, съ своя умъ и съ своето сърдце, съ сегашното си разбиране и възпитание, не може да се домогне на тази наука. Тя не се предава по обикновенъ начинъ. Пъкъ и да ви се предаде, вие не можете да я задържите, не можете да я носите. Какъ ще носите единъ тонъ злато на гърба си? Ще кажете, че ще го пренесете на части. Да, но този тонъ злато представя цѣла буца, не се рѣже, пъкъ и не разполагате съ инструментъ, да я надробите по нѣкакъвъ начинъ. Ще стоите предъ златото, ще го гледате и не можете да го помѣстите. Това злато, обаче, трѣбва да се пренесе въ дома ви. Стоите предъ него, гледате го и съжалявате, че не можете да го постигнете. Такова нѣщо представя Божествената наука за неподготвения: чува, вижда, пипа я, но не може да я възприеме. За да възприеме Божествената наука, човѣкъ трѣбва да има въ себе си такъвъ елементъ, чрезъ който да влѣзе въ контактъ съ нея. Затова Христосъ казва: „Да бѫде споредъ вѣрата ви!“ Христосъ изцѣляваше само ония, които имаха вѣра. Когато хората се трупаха около Христа да слушатъ проповѣдитѣ Му, Той ги задържа да ядатъ заедно. Ученицитѣ Му, обаче, имаха на разположение само петь хлѣба. Христосъ благослови хлѣбоветѣ, разчупи ги и нахрани съ тѣхъ множеството, което бѣше се събрало около Него. — Фактъ ли е това? — Като фактъ го изнасятъ. Христосъ знаеше закона да увеличава нѣщата. Той имаше вѣра и съ нея работѣше. Христосъ казва: „Да бѫде споредъ вѣрата ви!“ Вѣрата почива на знанието. Това, което за насъ е вѣра, въ духовния свѣтъ е знание, наука. Понеже хората на земята сѫ още деца, тѣ трѣбва да вѣрватъ. Единъ день тѣхната вѣра ще се превърне въ знание, въ наука. Днесъ хората се измѫчватъ, безпокоятъ се, страдатъ, защото нѣматъ вѣра. Всички мъчнотии могатъ да се разрешатъ чрезъ разумностьта. Въ разумностьта е Богъ. Когато човѣкъ стане разумно дете, всички негови нужди се задоволяватъ, всичкитѣ му мѫчнотии се разрешаватъ, и той става радостенъ и веселъ. За да дойде до това положение, човѣкъ трѣбва да даде пѫть на Божественото въ себе си. Отнесе ли се критически къмъ Божественото, той затваря пѫтя си за неговото идване. За да отвори пѫтя си къмъ Божественото, човѣкъ се нуждае отъ знание така, както млѣкарьтъ — отъ цедилка за прецеждане на млѣкото. Знанието трѣбва да мине презъ ума на човѣка, както млѣкото — презъ цедилката. Това знание нѣма да дойде нито отъ горитѣ, нито отъ планинитѣ, но отъ вашитѣ лични опитности. Като страдате и се мѫчите, вие трѣбва да изучавате начинитѣ, съ които Богъ работи и превръща всичко въ добро. Богъ разрешава и урежда мѫчнотиитѣ и противоречията на хората чрезъ самитѣ тѣхъ. Срѣщате единъ човѣкъ, огорченъ, обиденъ отъ нѣкого, не иска никого да погледне. Какъ ще се махне това огорчение? Провидението дава възможность на онзи, който е нанесълъ обидата, да спечели десеть хиляди лева. Същевременно го праща при обидения, да сподѣли съ него печалбата си, да му даде петь хиляди лева. Като получи тази сума, обидениятъ измѣня състоянието си. Въ лицето на този човѣкъ той вижда вече свой приятель. Хората се страхуватъ отъ даването, да не би да осиромашеятъ. Тѣ казватъ: Ако човѣкъ дѣли всичко съ хората, къде ще му отиде краятъ? Ако давашъ, краятъ ще бѫде добъръ; ако не давашъ, краятъ ще бѫде лошъ. Кое е по-добро: да сѣе човѣкъ, или да не сѣе? — И за него, и за близкитѣ му по-добре да сѣе, отколкото да не сѣе. Даването е Божественъ законъ. Не е въпросъ човѣкъ да раздава богатството си, но каквото прави, трѣбва да е отъ любовь. Ако давате отъ любовь, това ползува и васъ, и онзи, на когото давате. Не давате ли съ любовь, нищо не се ползувате. Вложите ли любовьта, тя ще оправи всичкитѣ ви работи. Велика, мощна сила е любовьта. Сега, азъ ви говоря много нѣща, но всичко не е разбрано. Единъ день ще разберете всичко. Когато гледате семето на нѣкое растение, вие не го разбирате, не знаете, какво ще излѣзе отъ него. Обаче, щомъ го посадите, то ще израсте, и вие ще познаете, какво е било това семе. Следователно, мислитѣ, които днесъ не разбирате, представятъ семенца на растения. Щомъ се поставятъ въ съзнанието ви, тѣ ще изникнатъ, ще се развиятъ, и вие ще започнете да разбирате. Вие сте дошли на земята, като ученици, да свършите нѣкаква работа за Бога. Щомъ свършите тази работа, ще свършите и своята работа, и тази за своя ближенъ. Тази е задачата, която е дадена на всѣки човѣкъ. Той първо ще работи за Бога, после — за себе си и най-после — за своя ближенъ. Тѣзи три работи трѣбва да се съединятъ въ едно, за да реши човѣкъ правилно задачата си. Основната мисъль на тази лекция е, че фи- зическиятъ свѣтъ е отчасти само реаленъ. Невъзможно е външниятъ, физическиятъ свѣтъ, който е свѣтъ на промѣни, да бѫде реаленъ. И духовниятъ свѣтъ не представя още абсолютна реалность. Той е на половина реаленъ. Затова, именно, хората на земята сѫ раздѣлени на мѫже и на жени, на умове и на сърдца. Мѫжътъ и жената представятъ дветѣ половини на земята. Когато мѫжътъ е освѣтенъ, жената е въ тъмнина. Когато жената е освѣтена, мѫжътъ е въ тъмнина. Невъзможно е едновременно мѫжътъ и жената да бѫдатъ освѣтени или тъмни. Когато жената казва, че мѫжъ й е черенъ, тъменъ, това показва, че той е въ тъмнина. — Черна, тъмна е жена ми. — Тя е въ тъмнина. И двамата трѣбва да иматъ търпение, да почакатъ 24 часа, да се завърти земята около осьта си и да се освѣти. — Лошо сърдце има този човѣкъ. — Не е освѣтенъ отъ слънцето. — Лошъ умъ има този човѣкъ. — Не е освѣтенъ отъ слънцето. Това сѫ фази, презъ които човѣшкото съзнание ми нава. Това сѫ неизбѣжни положения. Като минава презъ деня и нощьта на своето съзнание, човѣкъ се учи, придобива знания. Съвременното човѣчество минава презъ нови области на живота. Сега става голѣмо преустройване на човѣшкото съзнание. Всички нѣща се размѣстватъ, едни се изхвърлятъ навънъ, други се ремонтиратъ, трети се размѣстватъ, но вие трѣбва да имате търпение, да дочакате новия редъ и порядъкъ на нѣщата, новитѣ разбирания. Който не разбира това нѣщо, той ще изпадне въ обезсърдчение, че е изгубилъ всичко, безъ да придобие нѣщо. — Не, това е заблуждение. Който върви въ правия пѫть, той нищо не може да загуби. Казано е въ Стария заветъ: „На онѣзи, които чакатъ Господа, силата имъ ще се възобнови.“ Любовьта всичко предвижда. — Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь. Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 19. Лекция отъ Учителя, държана на 26 декемврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ИЗРАЗЪ НА ЖИВОТА. Размишление върху пълнотата на Божията Любовь. Сега ще прочета 71. Псаломъ. Като слушате този Псаломъ, вие казвате, че той е писанъ преди 2,500 години. Отъ гледището на по-високо съзнание, обаче, този Псаломъ е писанъ преди два деня и половина. Значи, 2,500 години за обикновеното човѣшко съзнание се равняватъ на два деня и половина за едно високо съзнание. Днесъ ще говоря на тема „изразъ на живота“. Изразътъ на живота представя една съзнателна проява. Презъ всички времена и епохи, хората сѫ се спирали повече върху несѫщественото въ живота. Несѫщественото, това е външната страна на живота. Запримѣръ, да се облѣче човѣкъ добре, да мебелира кѫщата си хубаво, да се вози съ автомобили и файтони, това е външна, несѫществена страна на живота. Подъ думата „изразъ на живота“, ние подразбираме този моментъ отъ живота на човѣка, когато съзнанието му осмисля неговитѣ идеи и ги свързва въ едно цѣло. Нѣкой казва: Трѣбва да се живѣе! — За да живѣе, човѣкъ трѣбва да даде изразъ на своя животъ. И рѣката може да каже, че трѣбва да тече, но за да тече, тя трѣбва да има изразъ, посока, въ която да се движи. Нѣма ли опредѣлена посока на движение, тя ще се движи въ крѫгъ, безъ да намѣри пѫть, изходъ въ своето движение. Стремежътъ на рѣката е да влѣзе въ морето. И тъй, да даде човѣкъ изразъ на живота си, това значи, да не очаква на окрѫжаващитѣ, да получи нѣщо отъ тѣхъ. Дето и да влѣзе, човѣкъ трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. Който очаква хората да го обичатъ, той не може да даде изразъ на своя животъ. Който обича, безъ да очаква да бѫде обичанъ, той може да даде изразъ на живота си. Който слуша само, какво хората говорятъ, той не може да даде изразъ на живота си. Който самъ говори, той дава изразъ на своя животъ. Каквото човѣкъ върши, съ огледъ на мнението на Бога, той дава изразъ на живота си. Върши ли човѣкъ всичко съ огледъ на общественото мнение, той не може да даде изразъ на своя животъ. Когато се каже думата „Богъ“, мнозина се запитватъ, какво нѣщо е Богъ. За да разберете това понятие, ще си послужа съ единъ примѣръ за рѣката. За да се увеличи, т. е. за да се засили, рѣката не отива за помощь къмъ морето, но тя получава силата си отгоре. Дъждътъ, снѣгътъ, които идатъ отгоре, отъ пространството, правятъ рѣката силна, буйна, пълноводна. На сѫщото основание, ние казваме, че, Този, отъ Когото идатъ всички притоци на живота, е надъ насъ и Го наричаме Богъ. Всѣки дѫждъ, колкото и да е малъкъ притокъ, въ него се крие Божествено начало. Иска ли да даде изразъ на своя животъ, човѣкъ трѣбва да се запознае съ притоцитѣ на великия животъ. Най-слабиятъ изразъ на живота причинява вѫтрешна радости въ човѣка. Да се радвашъ, това значи, да съзнавашъ, че прилагашъ единъ великъ законъ, който обхваща цѣлокупното съзнание на Битието и дава изразъ на живота. Въ това се заключава великата хармония на живота. Не може да не се радва онзи, който, въ най-малка степень даже, участвува въ тази велика хармония. Достатъчно е да отправите мисъльта си къмъ този възвишенъ свѣтъ, къмъ разумнитѣ сѫщества, за да потекатъ тѣхнитѣ енергии къмъ васъ, като притоци къмъ рѣки, за да се увеличи вашия животъ, вашата мощь и вашата вѫтрешна радость. Каквото дъждътъ представя за рѣкитѣ, такова нѣщо представятъ възвишенитѣ сѫщества за хората на земята. Като гледатъ страданията и нещастията на хората, възвишенитѣ сѫщества иматъ желание да слѣзатъ близо до тѣхъ, да имъ помогнатъ. Тѣ не мислятъ, че могатъ да се огрѣшатъ, да се оцапатъ. Тѣ знаятъ, че който се влива въ морето, той не може да се оцапа. Само онази вода може да изгуби чистотата си, която е на тѣсно, или край брѣговетѣ. Но вода, която се влива въ вѫтрешностьта на морето, въ безпредѣлната широчина и дълбочина, не може да се цапа. Следователно, само онзи чвѣкъ може да се огрѣши, да се цапа, който живѣе съ тѣсни, съ ограничени възгледи за живота. Тия възгледи ние наричаме каль, грѣхъ, който цапа човѣка, но само отвънъ. Тази каль никога не може да проникне въ душата, т. е. въ дълбочината и въ широчината на морето, да го обхване. Кальта никога не може да обхване дълбочината на живота. И тъй, който се спира върху кальта, той не разбира смисъла на живота. Наистина, кальта измѣня условията на живота за съществата, които живѣятъ въ водата, но присъствието на кальта въ водата не е постоянно. Водата ту се изчиства, ту се размътва. Хората наричатъ тия промѣни лоши и добри условия въ живота. Когато човѣкъ е лишенъ отъ храна, отъ дрехи, отъ къща за живѣене, условията съ лоши за него. Има ли всичко, което му е нужно за живота, условията съ добри. Кой е виновенъ за лошитѣ условия въ живота на детето? —То само е виновно. Всѣки домъ има свои закони, на които всички членове отъ дома се подчиняватъ. Щомъ нѣкой членъ отъ дома не се подчинява на тия закони, условията ставатъ лоши за него. Значи, който се оплаква отъ лошитѣ условия, въ които е поставенъ да живѣе, той е нарушилъ законитѣ на своя домъ. Щомъ изпълни законитѣ на своя домъ, едновременно съ това и условията му се подобряватъ. Съвременнитѣ хора страдатъ, защото сѫ измѣнили израза на своя животъ. Като последствие на това, тѣ сѫ изгубили насоката на своя вѫтрешенъ стремежъ. Запримѣръ, срѣщате единъ цигулар, който свири добре, но съ цель да се прослави въ свѣта. Той не само че нѣма да успѣе въ своето желание, но ще изгуби и това, което е придобилъ. Като излѣзе на сцената да свири, той ще разчита на благоволението на присѫтствуващитѣ, които не сѫ на еднакъвъ уровенъ въ музикално отношение и ще се свърже съ тѣхъ. Като се свѫрже съ съзнанията на присѫтствуващитѣ, той ще усѣти известно неразположение. Тѣхнитѣ съзнания, като притоци, ще потекатъ къмъ неговото, като по наклонна площь, и ще предизвикатъ едно вѫтрешно безпокойство. Законътъ е такъвъ. Когато нѣкой ви хвали, едновременно съ доброто, което внася въ васъ, той внася и злото, което крие въ себе си. Това сѫ изпитали всички хора, това изпитватъ и младитѣ моми и момци. Докато се обичатъ, тѣ иматъ опре- дѣлена насока на движение. Щомъ се оженятъ, любовьта между тѣхъ изчезва, и тѣ се стълкновяватъ. Докато любовьта действува между хората, тѣ се намиратъ подъ влиянието на възвишени, разумни сѫщества, които непрекѫснато ги хранятъ съ своитѣ чисти и красиви мисли и чувства. Щомъ любовьта ги напусне, тѣ изпадатъ подъ влиянието на неразумни, низши сѫщества, които всичко рушатъ и изкореняватъ. Въ първия случай хората минаватъ презъ рая, а въ втория — презъ ада. Какво представя адътъ?—Адътъ представя сборъ отъ сѫщества, които искатъ да създадатъ своето щастие на гърба на другитѣ. Въ всѣки човѣкъ има сѫщества, които мислятъ само за себе си. Тия сѫщества ставатъ причина да се колятъ кокошки, агънца, да живѣятъ на тѣхна смѣтка. Като изядатъ голѣма часть отъ кокошкитѣ и агънцата, хората казватъ: Ще оставимъ десетина кокошки и агънца за домазлъкъ. Като събератъ десетина наполеона, тѣ казватъ: Ще запазимъ тия пари за черни дни. Щомъ домазлъкътъ се увеличи, хората пакъ започватъ да ядатъ и да пиятъ, да мислятъ само за себе си. Като не знаятъ, какъ да разрешатъ задачитѣ въ живота си хората казватъ: Защо свѣтътъ е създаденъ така? — На този въпросъ ние не отговаряме, защото въ него нѣма никаква философия. Питате: Защо това дете не се подчинява на законитѣ на своя домъ? — Много просто. Това дете преждевременно е израсло въ съзнанието си. То си е въобразило, че представя нѣщо особено, че седи по-високо отъ брата, отъ сестра си, даже и отъ майка си и баща си. То мисли, че неговото присѫтствие въ бащиния му домъ е особено щастие за всички и счита, че е свободно отъ всѣкакви закони и задължения. Ако майката познава детето си и знае, какъ да му въздействува, тя ще го застави да изпълнява законитѣ на дома, както и неговитѣ братя и сестри. Тя нѣма да му казва, че е лошо дете, да го накара да се гнѣви, но ще подържа въ него мисъльта, че е добро дете и постепенно ще му влияе. Какво означава думата „добъръ човѣкъ“? Да бѫде човѣкъ добъръ, това значи, да има равновесие между ъглитѣ на неговия умъ и на неговото сърдце. Този човѣкъ разбира законитѣ, на които се подчиняватъ силитѣ въ неговия организъмъ. Както лодкарьтъ знае, въ коя посока да постави платната на своята лодка, за да не се вълнува отъ вѣтъра, така и добриятъ човѣкъ знае, на коя страна на лодката си да постави платното, за да може на всѣко време да уравновесява силитѣ на своя организъмъ срещу буритѣ и вѣтроветѣ, които се бушуватъ навънъ. Разумниятъ, добриятъ лодкарь не може да измѣни посоката на вѣтъра, но може да измѣни посоката на своята лодка, да я запази отъ теченията на вѣтроветѣ. Измѣни ли посоката на своята лодка, каквито вѣтрове да вѣятъ, отъ каквато посока и да идатъ, той не се смущава. Понѣкога се случватъ попѫтни вѣтрове. Тѣ представятъ благоприятни условия за лодкаря. Не сѫ ли попѫтни вѣтроветѣ, той ги счита за лоши условия при движението му. Щомъ е разуменъ и добъръ, нищо друго не му остава, освенъ да измѣни посоката на своето движение, да превърне неблагоприятните условия въ благоприятни. Като ученици, вие трѣбва съзнателно да работите, да разбирате условията, при които живѣете, и разумно да се справяте съ тѣхъ. Докато престане вѣтърътъ, вие трѣбва да обръщате платната на вашата лодка ту на една, ту на друга страна. Ако духа юженъ вѣтъръ, а вие отивате на изтокъ, ще обърнете платното на северъ. Ако духа северенъ вѣтъръ, ще обърнете платното на югъ. Ако ви питатъ, защо платното ви е обърнато на югъ, ще кажете, че се пазите отъ северенъ вѣтъръ. — Ами защо платното ви е обърнато на северъ? — Защото духа юженъ вѣтъръ. — Може ли лодката да пѫтува безъ платно? — Може. Едно време не е могло, но сега може. Нѣкога сегашното положение е било бѫдеще, което днесъ е вече реализирано. Днесъ параходитѣ пѫтуватъ безъ платна, но безъ димъ не могатъ още. Оттамъ и кѫщитѣ на хората не могатъ безъ димъ. Значи, всѣка кѫща представя особенъ параходъ, съ който човѣкъ пѫтува. Било е време, когато не е имало димъ. Запримѣръ, въ кѫщитѣ на рибитѣ, на птицитѣ нѣма никакъвъ димъ. Единъ день и въ кѫщитѣ на хората нѣма да има никакъвъ димъ. Дето има димъ, горението не е пълно. Когато горението е пълно, никакъвъ димъ, никакви сажди не се образуватъ. Ученитѣ хора се стремятъ да замѣстятъ вѫглищата и дървата съ електрическа енергия. Внесе ли се електричеството навсѣкѫде, никакъвъ димъ нѣма да съществува. Обаче, и при електричеството горението не е абсолютно пълно.. Като се качимъ въ умствения свѣтъ, ще видимъ, че и тамъ горението не става пълно. Една отъ причинитѣ за неправилното горение се крие въ куминитѣ, въ кюнцитѣ. Често и куминитѣ въ живота на отдѣлния човѣкъ не сѫ поставени на мѣстото си, вследствие на което горението не става правилно. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да избѣгне дима? — Той трѣбва да подобри вътрешния изразъ на своя животъ. И тъй, добриятъ, разумниятъ човѣкъ трѣбва да се справи съ условията на живота. Той е доволенъ отъ условията, при които е поставенъ, и разумно ги използува. Ако обущата му сѫ скѫсани, той не истива. Излѣзе ли съ тия обуща на снѣга, той е доволенъ, че има възможностъ така да концентрира мисъльта си, че да не се простуди. И съ мокри крака да бѫде, пакъ да не се простуди Всичко зависи отъ мисъльта на човѣка. Като знае това, човѣкъ може да излиза зимно време на снѣга босъ и да тича по него около 5 — 20 минути, даже и повече, безъ да се простуди. Когато мисъльта на човѣка е концентрирана къмъ дадено мѣсто, простуда не може ла има. Като концентрира мисъльта си къмъ краката, запримѣръ, човѣкъ привлича умственитѣ си енергии къмъ тѣхъ, и по този начинъ се предпазва отъ простуда. Обаче, този опитъ трѣбва да се прави само отъ силни хора, които могатъ да се концентриратъ. Като потича известно време по снѣга, човѣкъ трѣбва да влѣзе на топло, да изтрие краката си съ вълненъ парцалъ, докато се стоплятъ. Следователно, никога не допущайте въ себе си мисъльта, че можете да се простудите. Допуснете ли тази мисъль, вие сте поканили вече болестьта на гости. Съвременнитѣ хора сами канятъ болеститѣ въ дома си. Разболѣятъ ли се, тѣ се страхуватъ, че ще умратъ. Казано е въ Писанието, че Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника, но благоволява въ живота на праведния“. Въ Бога всички сѫ живи. Той не желае смъртьта на хората, но сѫщевременно не подържа тѣхното чрезмѣрно рзмножаване. За дървото за познаване на доброто и злото се казва, че имало 12 плода. Числото 12 е образувано отъ 1 и 2, отъ 10 и 2. Числото десеть показва пѫтя, който е изминала единицата, докато дойде до числото две. Числото десеть е число на движение. Знаемъ, че животътъ е движение. Следователно, числото десеть е число на живота. Когато радиусътъ се движи около една точка, образува се окрѫжность, едно цѣло, т. е. единица. Диаметърътъ дѣли цѣлото, т. е. крѫга на две равни части, на две единици. Такова дѣление съществува между хората, както и въ природата. Числото две показва, че когато е било единица, образувало единъ крѫгъ. Следъ това е образувало още единъ крѫгъ. т. е. то е минало въ друга еволюция и се е превърнало въ числото две. Отъ единицата и отъ двойката можемъ да образуваме числата 12 и 21. Домътъ може да бѫде основанъ или върху числото 12, или върху 21. Домъ, въ който мѫжътъ, т. е. положителнитѣ сили, взиматъ надмощие, е основанъ върху числото 12. Първото дете, което ще се роди въ този домъ, ще бѫде момче. Ако творческитѣ сили взиматъ надмощие въ дома, т. е. ако женскиятъ принципъ преодолява, това показва, че този домъ е основанъ върху числото 21. Първото дете, което ще се роди въ този домъ, ще бѫде момиче. Следователно, за да се роди момче въ единъ домъ, бащата трѣбва да бѫде много уменъ. За да се роди момиче въ нѣкой домъ, майката трѣбва да бѫде любеща. Когато мѫдростьта има надмощие въ дома, ражда се момче. Когато любовьта има надмощие, ражда се момиче. Това показва, че децата не се раждатъ произволно, но по известни закони. Не се ли спазватъ тия закони, много момчета и момичета могатъ да се родятъ, но тѣ по форма само ще бѫдатъ такива. Въ сѫщность, тѣ не съдържатъ качествата на момчето или на момичето. И тъй, който иска да има добре развитъ умъ, той трѣбва да дава надмощие на положителнитѣ сили въ себе си, т. е. на мѫдростьта. Иска ли да има добро сърдце, той трѣбва да даде надмощие на творческитѣ сили въ себе си, т. е. на любовьта. Който има и добъръ умъ, и добро сърдце, той е далъ мѣсто въ себе си и на любовьта, и на мѫдростьта. Той владѣе и дветѣ числа —12 и 21. Когато децата отъ единъ домъ спадатъ въ системата на своитѣ родители, тѣ оставатъ да живѣятъ при тѣхъ. Ако не спадатъ къмъ тѣхната система, тѣ напущатъ бащиния си домъ и отиватъ въ друга нѣкоя система. Съ това се обяснява, защо синътъ на нѣкое семейство, като се ожени, отива да живѣе при родителитѣ на своята жена и се чувствува тамъ по-добре, отколкото при своитѣ родители. Сѫщото става и съ дъщерята. Тя отива при родителитѣ на своя мѫжъ и понѣкога тамъ се чувствува по-добре, отколкото при своитѣ майка и баща. Отъ гледище на човѣшкитѣ разбирания, това е неестествено; отъ гледището на Божетвения порядъкъ на нѣщата, това е естествено. За хората е неестествено, синътъ да влѣзе въ нѣкой домъ като приведенъ зетъ. Майката и бащата страдатъ за него, искатъ да бѫде при тѣхъ. — Защо трѣбва да страдатъ? Нека родятъ още единъ синъ. — Нѣма време. Кога ще се роди, кога ще порасне и ще стане голѣмъ. — Вѣчностьта е предъ васъ. Има време за постигане на всички човѣшки желания. Когато говоря за вѣчностьта, азъ имамъ предъ видъ възможноститѣ, които се криятъ въ човѣшката душа. За реализиране на това, което душата носи въ себе си, е нужна цѣла вѣчность. Милиони години сѫ нужни за развиване на човѣка. Като знаете това, не ограничавайте своя животъ. Не мислете за сегментитѣ на своя животъ. Не гледайте на живота си като на парче отъ цѣлия крѫгъ и не мислете, че животътъ ви е кѫсъ. Колкото малка часть да представя вашия животъ отъ великия Божественъ крѫгъ, все пакъ сте часть отъ него и се сливате съ цѣлото. Ака разглеждате живота си като нѣщо отдѣлно вие нѣма да му придадете никакъвъ изразъ. Вие искате хората да ви почитатъ, а сами не се почитате. — Лошъ човѣкъ съмъ.—Въ какво седи твоята лошавина? — Мога да убия човѣкъ. — Какво ще спечелишъ, ако убиешъ една часть? — Добъръ човѣкъ съмъ. — Въ какво седи твоята добрина? — Мога да повдигна човѣка.—Какво ще спечелишъ съ това? Добрината и лошавииата на човѣка се заключаватъ въ това, какъ ще използува силитѣ, които сѫ вложени въ него. Ако използува силитѣ си за свое лично благо, той е извършилъ едно престѫпление, той се е отдѣлилъ отъ крѫга. Всѣко клонче, отдѣлено отъ дървото, е осѫдено на изсъхване. Всѣка мисъль, всѣко чувство, отдѣлени отъ цѣлото, сѫ осѫдени на изсъхване. Човѣшкиятъ животъ, отдѣленъ отъ Божествения, представя непрекѫсната редица отъ погребения: погребения на мисли, на чувства, на идеали, на любовь, на стремежи, на свои близки и т. н. И следъ всичко това, нѣкои казватъ, че животътъ имъ е идеаленъ. — Може ли да бѫде идеаленъ животъ този, който е пъ- ленъ съ мъртавци? На земята идеаленъ животъ не може да сѫществува. Здраве, сила, знание, любовь не излизатъ отъ земята. Всичко това иде отгоре, отъ възвишения свѣтъ. Следователно, които ви любятъ, тѣ сѫ горе; които слугуватъ, тѣ сѫ долу. Търсите ли слуги, на земята ще ги намѣрите; търсите ли онѣзи, които ви любятъ, на небето ще ги намѣрите. Баща ми, който ме обича, ще напълни кесията ми съ златни, съ звонкови монети. Заради тѣзи монети всички ме уважаватъ: и гостилничарьтъ, и хазяинътъ, и приятелитѣ ми. Обаче, това уважение ми се отдава заради любовьта на баща ми. Не ме ли обича баща ми и хората не ме уважаватъ. Значи, хората обичатъ и уважаватъ баща ми, а не мене. Човѣшката душа е ценна за това, което е вложено въ нея. Кесията е ценна, докато има звонкови монети въ нея. Сърдцето е ценно, докато излива красиви и благородни чувства. Добриятъ, умниятъ човѣкъ представя пълна кесия, предъ която келнерътъ на живота указва всичкото си уважение. Лошиятъ, глупавиятъ човѣкъ представя празна кесия, на която не се указва никакво уважение. И тъй, за да предаде изразъ на своя животъ, човѣкъ трѣбва да има стремежъ кѣмъ нѣщо велико. Той трѣбва да се стреми да даде изразъ на Божествения животъ въ себе си. Когато човѣкъ може да даде правиленъ изразъ на своя животъ, Богъ се весели въ него. Нѣкой казва, че иска да бѫде радостенъ и веселъ.—Ако Богъ се радва и весели въ тебе, и ти ще бѫдешъ радостенъ и веселъ. Ако Богъ не е радостенъ и веселъ, и ти нѣма да бѫдешъ радостенъ и веселъ. Отвори сърдцето си, да се весели Богъ въ тебе. — Калугерски ли да живѣя? — Калугерскиятъ животъ не е Божественъ. — Сиромашии ли да живѣя? — Сиромашкиятъ животъ не е Божественъ. — Като ученъ ли да живѣя? — Животътъ на учения не е Божественъ Ще живѣешъ Божественъ животъ, безъ да си калугеръ, безъ да си ученъ, безъ да си сиромахъ, безъ да си богатъ. Ще бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесенъ. Да бѫдешъ добъръ, ученъ, богатъ, сиромахъ, това сѫ методи за придобиване на нѣщо. Студентъ по химия прави опити, но единъ отъ опититѣ му излиза несполучливъ. Ретортата му се пръсва, и парченца отъ нея хвъркватъ въ въздуха и го удрятъ по главата. Щомъ го превържатъ, той започва да мисли и вижда, че е пропусналъ нѣщо. Той не е познавалъ свойствата на нѣкой елементи, вследствие на което опитътъ му не е излѣзълъ сполучливъ. Този студентъ не е ученъ човѣкъ. Той не познава свойствата на всички елементи и не знае, че и тѣ иматъ свои особени прояви, като своенравни деца на богати родители. Ако не познавате характера и свойствата на тия деца, тѣ ще ви създадатъ такива пакости, които съ години ще помните. Който иска да подчини тия деца на своята воля, той трѣбва да бѫде по-уменъ отъ тѣхъ. Ако е като децата уменъ, той ще влѣзе въ борба съ тѣхъ. Ако е по-глупавъ отъ тѣхъ, тѣ ще го подчинятъ и ще го заставятъ да имъ слугува. Нѣкой казва: Голѣма борба имамъ съ хората. — Като тѣхъ си по умъ. — Слуга ме направиха хората. — По-глупавъ си отъ тѣхъ. — Господарь станахъ на хората. — По-уменъ си отъ тѣхъ. Като ученици, вие трѣбва да знаете, какъ да се отнасяте съ хората. Това ще научите отъ числото две. Числото две е добъръ търговецъ. Като влѣзе нѣкой клиентъ въ неговия магазинъ, той не се излъчва напредъ, но веднага излиза срещу него, учтиво му се покланя и любезно го запитва: Какво обичате, господине? На ваше разположение съмъ. Клиентитѣ оставатъ доволни отъ него и го препорѫчватъ на своитѣ близки. Така, работитѣ на този търговецъ вървятъ добре. Прилагате ли неговия методъ, и вашитѣ работи ще вървятъ добре. Искате ли да спечелите сърдцето на хората, не се излъчвайте предъ тѣхъ, но наведете се малко и учтиво ги приемете. Това сѫ особени линии на поведение, на обхода, които човѣкъ трѣбва да спазва. Измѣни ли една отъ тия линии, работитѣ му оставатъ назадъ. Който е тръгналъ въ Божествения пѫть, той трѣбва да спазва красивитѣ линии на природата. Изкриви ли една отъ тия линии, той се натъква и на съответни резултати. Всѣко изкривяване на линиитѣ говори за наследствени чърти въ човѣка, съ които той разумно трѣбва да се справя. Тръгне ли по тия линии, той изразява своя животъ. Външниятъ изразъ на човѣшкия животъ е изразъ и на неговата душа. Изразътъ на душата му е изразъ на неговия умъ и на неговото сърдце. Сега, за да даде правиленъ изразъ на своя животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ всичко, което му е дадено. Да даде човѣкъ правиленъ изразъ на живота си, това значи, да има красиви линии на тѣлото, на лицето, на движенията си. Това се постига, само ако мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ красиви. Може ли човѣкъ да даде изразъ на живота си, всичкитѣ му работи се нареждатъ добре. Като става сутринь отъ сънь, той не трѣбва да бърза, да прочете една две молитви, да се каже, че се е молилъ, но трѣбва да се измие, да се облѣче спокойно и да започне да размишлява, да нагоди нервната си система въ възприемателно положение. Следъ това той може да започне да се моли и да следи, какво ще му се каже. Въ това време може да му се яви небесната майка. Тя ще се усмихне и ще му изпрати своето благословение. Това значи, да решава човѣкъ задачитѣ си правилно. Мнозина се стремятъ къмъ разуменъ животъ. Щомъ решаватъ задачитѣ си правилно, тѣ ще дойдатъ до този животъ. За това не се изисква много време. Достатъчно е всѣки день да отдѣляте по 5 — 10 минути за размишление, за вѫтрешна работа върху себе си. По този начинъ човѣкъ ще се до- могне до красотата въ живота, която ще остави неизгладими спомени въ него. Единъ 70 годишенъ старецъ разправялъ една своя опитность. Нѣкога, въ младинитѣ си, той видѣлъ една млада, красива мома, съ ангелско лице и ангелски погледъ. Тя го погледнала и му се усмихнала. Той запечаталъ погледа и усмивката й въ себе си и ги носилъ цѣлъ животъ. И жена ималъ, и деца ималъ, всички измрѣли и ги забравилъ, но погледътъ и усмивката на тази мома останали паметни и живи въ съзнанието му за винаги. Красивото, великото, Божественото трѣбва да остане паметно въ съзнанието на човѣка, както образътъ на красивата мома е останали за винаги въ съзнанието на дѣдото. Красотата, това е изразъ на живота. Дѣдото се чудилъ, каква е била тази мома, която презъ цѣлия му животъ не е излѣзла отъ неговото съзнание. Какви ли опити не е правилъ, за да я забрави, но не могълъ. На постъ и молитви се подлагалъ, предъ свещеници се изповѣдвалъ, наказания си налагалъ, но красивата мома не излѣзла отъ ума му. Тази красива мома не е била нищо друго, освенъ ангелъ, въплътенъ въ човѣшка форма, дошълъ на земята да покаже на хората смисъла на живота. Тя имала свѣтълъ умъ, добро сърдце, възвишена душа. Който веднъжъ срещне тази мома въ живота си, той не може да бѫде нещастенъ. Тя носи своето благословение. Това, което се запечатва въ човѣшката душа за вѣчни времена, е красотата, величието на живота. То е Божественото въ свѣта, което нѣма начало, нѣма край. И тъй, не се измѫчвайте отъ красивитѣ нѣща. Дѣдото, който видѣлъ красивата мома, цѣлъ животъ се измѫчвалъ, но не се осмѣлилъ да каже на жена си, или на нѣкой свой близъкъ, че носи въ себе си спомена за красивата мома. Защо трѣбва да се измѫчва? Той е срещналъ ангелъ и не може да го забрави. Той носи този ангелъ въ себе си като велика идея. Добре е всички хора да иматъ такава идея въ себе си. Иматъ ли тази идея, тѣ могатъ да бѫдатъ поети, писатели, учени, философи, майки, бащи. Тази идея представя рѫководно начало въ тѣхния животъ. Тази идея дава изразъ, насока на човѣшкия животъ. Тази идея представя рѣка, която се стреми къмъ морето, къмъ великия океанъ на живота. Сега, отъ всички хора се изисква чистота. Тѣ трѣбва да пресѣятъ, да филтриратъ своя животъ, да го освободятъ отъ неопредѣленитѣ мисли, чувства и желания, които, като еднодневки, минаватъ и заминаватъ презъ тѣхъ. Като пречистятъ живота си, въ тѣхъ ще остане само Божественото. Какво трѣбва да остане въ човѣка?—Числата 12 и 21. Споредъ кабалата, числото 12 е изразъ на разумностьта, на мѫдростьта въ човѣка. Числото 21 е изразъ на великата любовь, която осмисля живота. Тя внася безсмъртието въ живота. Числото 21 се състои отъ 10 + 10 + 1- Това сѫ елементи, живи числа, които показватъ, че всѣко число може да се разлага на своитѣ съставни, живи единици. Дветѣ десетки въ числото 21 сѫ отъ две различни категории. Едната десетка е свързана съ единъ родъ разумни сѫщества, а другата— — съ други разумни сѫщества. Еднитѣ и другитѣ сѫщества взаимно си помагатъ. Тѣ иматъ отношение къмъ хората, интересуватъ се отъ тѣхния животъ. Възвишенитѣ сѫщества представятъ ангели, красиви моми, които си служатъ съ магическата прѫчица. Въ който домъ влѣзатъ, тѣ турятъ всичко въ редъ и порядъкъ. Ангелитѣ, боговетѣ не сѫ нищо друго, освенъ красивитѣ моми, къмъ които всѣки се стреми. Съ ангелитѣ, които ви посещаватъ, ще говорите по единъ начинъ; съ боговетѣ — по другъ начинъ. Както и да се разговаряте съ тѣхъ, тѣ оставятъ своето благословение. Ангелитѣ изучаватъ и прилагатъ любовьта, а боговетѣ — служенето. Въ това отношение, човѣкъ може да бѫде или ангелъ, или божество. Като ангелъ, той ще прилага любовьта; като божество, той ще служи. Това значи, да даде човѣкъ изразъ на своя животъ. Въ това седи силата на човѣшкия животъ. Следователно, който иска да бѫде ангелъ, той трѣбва да пази законитѣ и интереситѣ на боговетѣ. Който иска да бѫде божество, той трѣбва да пази законитѣ и интереситѣ на ангелитѣ. Между всички разумни и възвишени сѫщества има пълно разбиране. Неразбиране съществува само между хората. Тѣ искатъ да бѫдатъ ангели и божества, безъ да разбиратъ тѣхнитѣ закони, безъ да пазятъ ин- тереситѣ имъ. Като знаете смисъла на числата 12 и 21, работете съзнателно съ тѣхъ. Като работите съзнателно съ тия числа, вие ще преодолѣете всички препятствия въ своя животъ. Ако искате да развивате сърдцето си, прилагайте мѫдростьта, т. е. законитѣ на боговетѣ. Ако искате да развивате ума си, да бѫдете Синове Божии, прилагайте любовьта, като основенъ принципъ въ живота си. Като работите по този начинъ, вие неизбѣжно ще правите погрѣшки, но това да не ви спъва. Стремежътъ на човѣка е важенъ.— Готови ли сме за тази работа? — Готови или не, вие трѣбва да прилагате. Не прилагате ли, ангелътъ на смъртьта ще дойде да ви вземе.—Ще бѫдемъ ли готови за онзи свѣтъ? — И това нѣма да ви питатъ. Готови ли сте или не, ще ви взематъ. Като умре човѣкъ, тогава се опредѣля мѣстото му. Отъ мѣстото, въ което се намира, той познава, доколко е билъ готовъ. Казва се въ Писанието: „Умрѣ бедниятъ Лазаръ и го занесоха въ лоното на Аврама. Умрѣ богатиятъ и го занесоха въ мѣстото на мѫчението“. Значи, едни ще отидатъ при добри условия, а други—при лоши. Сега, като ученици, научете се да разлагате нѣщата на съставнитѣ имъ части. Като ги разложите, непотрѣбното ще турите на една страна, а потрѣбното — на друга. Така ще разложите и живота си, за да отдѣлите своитѣ дарби и да ги развивате. Съвременнитѣ хора очакватъ да дойдатъ благата отвънъ нѣкѫде. Тѣ казватъ: Да дойде Божието благословение върху насъ. — Божието благословение се излива върху васъ всѣки моментъ, но вие трѣбва да умѣете разумно да го използувате. — Ама не мога да се моля,—Ще се научишъ. Преди да се молишъ, застани правъ, съ свободни, отпуснати мускули на тѣлото си, като за почивка, и отправи мисъльта си нагоре. Въ това време хората могатъ да ти се присмиватъ, да те ругаятъ, но ако останешъ тихъ и спокоенъ, безъ да прекѫснешъ молитвата си, твоята мисъль е силна. Така сѫ се молили светиитѣ, мѫченицитѣ, апостолитѣ. Тѣ сѫ били подлагани на мѫчения, на изгаряне, но не сѫ прекѫсвали връзката си съ Бога. Какво сѫ постигнали хората, като сѫ преследвали светиитѣ и апостолитѣ? Ако сѫ изгаряли единъ християнинъ, десеть нови сѫ се явявали. Ако сѫ изгаряли десеть, сто нови сѫ се явявали. Хората сѫ, се очудвали на държането, на поведението, на устойчивостьта на тия мѫченици. Това означава вѫтрешенъ изразъ на живота. Сега, желая ви да бѫдете спретнати въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки, да предадете изразъ на своя животъ. И тогава, като дойде Божието благословение върху васъ, вие ще го приемете и задържите въ себе си за вѣчни времена. — Божията Любовь носи щастие. — Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. — Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 18. Лекция отъ Учителя, държана на 19 декемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАЗБИРАНЕ НА ЖИВОТА. Размишление върху веселието на Божия Духъ. Животътъ представя условие за разбиране на любовьта. Безъ животъ любовьта е неразбрана. Любовьта произтича отъ живота. Който разбира живота, само той може да разбере любовьта. Човѣкъ е достигналъ до разбиране на любовьта само чрезъ живота. Животътъ тече непреривно въ човѣка, но понѣкога това течение отслабва, а понѣкога се усилва. Когато животътъ отслабва, човѣкъ боледува. Когато животътъ се усилва, човѣкъ е здравъ и бодъръ. Здравето на човѣка е мѣрка за силата на живота, който тече презъ него. Като знае това, човѣкъ трѣбва да пази здравето си. Животътъ функционира едновременно въ три свѣта: въ физическия, въ духовния и въ Божествения. По какво се различаватъ тия три свѣта? Кога живѣе човѣкъ на физическия, кога — въ духовния и кога — въ Божествения свѣтъ? Да живѣе човѣкъ само на физическия свѣтъ, това значи, съзнанието му да е отвънъ. За такъвъ човѣкъ казваме, че живѣе несъзнателно, като камънитѣ въ природата. Да живѣе човѣкъ въ духовния свѣтъ, това значи, съзнанието му да е отвѫтре. Да живѣе човѣкъ въ Божествения свѣтъ, това значи, съзнанието му да е и вънъ, и вѫтре. Божествениятъ свѣтъ включва въ себе си и физическия, и духовния. Ако не е готовъ още за духовния свѣтъ, човѣкъ изпада въ сѫщата опасность, въ каквато се намира параходътъ, когато вълнитѣ проникватъ въ него. Докато вълнитѣ го биятъ отвънъ, той е въ безопасность. Проникнатъ ли вѫтре въ него, въ скоро време той ще опита дъното на морето. Следователно, ако съзнанието на физическия човѣкъ проникне вѫтре въ него, той непременно ще потъне. Едновременно той не може да живѣе и на физическия, и въ духовния свѣтъ. Това сѫ два свѣта, диаметрално противоположни единъ на другъ. Докато живѣе съ съзнанието си на физическия свѣтъ само, човѣкъ трѣбва да приема нѣщата, както сѫ, безъ да се рови въ тѣхната сѫщина. — Защо боледувамъ? — За да изправишъ нѣкоя своя погрѣшка и да научишъ нѣщо. Филосфствувашъ ли много, никакъвъ отговоръ нѣма да получишъ. — Защо? — Защото не си готовъ. Може ли човѣкъ да изкара два килограма масло отъ единъ килограмъ млѣко? — Не може. Значи, невъзможно е да ви се отговори на въпроса, защо боледувате. — Защо хората не ме обичатъ и уважаватъ? — Защото не си богатъ, нѣмашъ знание, боледувашъ и т. н. Искашъ ли да те уважаватъ и почитатъ, стани богатъ, ученъ, здравъ. На физическия свѣтъ е така. Въ духовния и въ Божествения свѣтъ, обаче, отношенията между хората сѫ други. Съвременнитѣ хора се оправдаватъ за своитѣ неуспѣхи и непостигнати желания съ отсѫстствие на време. Щомъ се е родилъ на земята и живѣе въ време и пространство, човѣкъ има време за всичко. Обаче, това не подразбира, че отъ единъ килограмъ млѣко могатъ да излѣзатъ два килограма масло, т. е. въ единъ животъ обикновениятъ човѣкъ да стане светия. Реалниятъ животъ има предъ видъ постигане на близки цели. Цельта на човѣшкия животъ седи въ правилно използуване на днешнитѣ блага и условия. Утрешниятъ день има нова програма. Земедѣле- цътъ пита: Какво трѣбва да правя днесъ? — Ще впрегнешъ колата си, ще отидешъ на нивата и ще орешъ. — Докога? — Докато имашъ сили и време на разположение. За всѣки день е опредѣлено, каква работа трѣбва да свършишъ. Жената пита: Какво трѣбва да правя днесъ? — Ще работишъ въ кѫщи: ще готвишъ, ще перешъ, ще чистишъ н т. н. Колко време трѣбва да работя?—Опредѣлено е, колко време трѣбва да работишъ и какво да направишъ за даденото време. Казано е: Не отлагай днешната работа за утре. — Какво трѣбва да правя, като стана отъ сънь? — Ще се молишъ, ще четешъ, ще работишъ въ кѫщи. Ако нѣма, какво да правишъ, ще играешъ. Играта е почивка, смѣна на състоянията. Следователно, докато човѣкъ живѣе на физическия свѣтъ, съзнанието му е външно. Той има отношение повече къмъ външния свѣтъ, къмъ материалната страна на нѣщата. Тази е причината, поради която той прави погрѣшки като дете. Какво трѣбва да правите, когато детето грѣши? Ще отидете при майка му и баща му, ще имъ разправите, какво е направило детето и ще оставите тѣ да се разправятъ съ него. Ако вие се разправяте съ детето, нѣма да му въздействувате. Прилагайте този законъ и къмъ възрастнитѣ хора. Понеже тѣ сѫ деца на Бога, като направятъ нѣкаква погрѣшка, не се разправяйте съ тѣхъ, но идете при тѣхния Баща. Той ще оправи работитѣ имъ, безъ никакво влошаване. Следователно, искате ли да влѣзете въ право отношение съ физическото съзнание на тия деца, вие нищо нѣма да постигнете. Този законъ има отношение и къмъ идейния свѣтъ. Запримѣръ, вие сте беденъ човѣкъ, имате жена, деца, но сте безъ работа. Търсите тукъ-тамъ работа, но не можете да намѣрите. Децата ви нѣматъ хлѣбъ за ядене, нито дрехи, обуща, книги и т. н. Най-после, вие дохождате до отчаяние, искате да откраднете нѣщо отнѣкѫде, да купите хлѣбъ. Като започнете да мислите, вие се ужасявате отъ тази мисъль въ себе си и влизате въ борба съ нея. - Не, не се разправяйте съ отрицателнитѣ мисли, които минаватъ презъ васъ. Оставете ги на родителитѣ имъ, тѣ да се разправятъ съ тѣхъ. — Какво да правимъ съ глада? — Идете на лозето да копаете — Пришки ще излѣзатъ на рѫцетѣ ми. — Ще излѣзатъ, разбира се. Обаче, за предпочитане е да излѣзатъ пришки на човѣшкитѣ рѫце отъ работа, отколкото отъ лъжа. Това показва, че и при лъжата излизатъ пришки на човѣшкитѣ рѫце. Разликата седи само въ това, че като работи, човѣкъ е доволенъ отъ себе си, а като краде и лъже, е недоволенъ. И тъй, научете се да разграничавате идеитѣ. Всѣка идея, на която съзнанието е отвънъ, трѣбва да се отнесе къмъ съответния свѣтъ. Отношенията на нѣщата въ свѣта сѫ строго опредѣлени. Всѣко нѣщо въ свѣта има свой господарь, който го управлява. Рѣкитѣ, горитѣ, въздухътъ, свѣтлинаната, макаръ и да сѫ дадени за наше ползуване, иматъ свои господари. Какво показва това? — Това показва, че на земята ние сме слуги, обиколени съ много господари. Положението на слугата зависи отъ неговата разумность. Само разумностьта е въ състояние да повдигне човѣка. Щомъ си въобрази, че е нѣкаква голѣма величина, човѣкъ веднага срѣща на пѫтя си господаритѣ на водитѣ, на горитѣ, на въздуха, на свѣтлината и т. н. Какъ ще се справи съ тия господари? — Чрезъ разумностьта. Ако не си разуменъ, ще се натъкнешъ на редъ противоречия и ще кажешъ, че това не можешъ да направишъ, онова не можешъ да направишъ, не можешъ да учишъ, животътъ е безсмисленъ и т. н.— Не, така не се разсѫждава. Какво не може човѣкъ да направи?—Не мога да се моля. — Какъ да не можешъ? Една дума не можешъ ли да кажешъ? Като ти се объркатъ работитѣ, не можешъ ли да кажешъ: Господи, бѫди милостивъ къмъ мене! Загазихъ, не мога да си помогна. Щомъ си загазилъ, ти си попадналъ въ нѣкоя рѣка. Богъ веднага ще изпрати господаря на рѣката да те извади навънъ. Силната молитва се състои отъ две-три думи. Ако си гладенъ, иди при нѣкой свой приятель и кажи: Гладенъ съмъ! Той ще те разбере и ще те нахрани. Трѣбва ли да му разправяшъ, какъ си изпадналъ до това положение? Можешъ да говоришъ много, но многото думи сѫ разказъ, или нѣкакъвъ романъ, безъ който можете да минете. Понеже хората сѫ свързани единъ съ другъ, всѣки човѣкъ е доволенъ, когато му се представи случай да услужи на ближния си. Ако при васъ дойде нѣкой ученъ, радвайте се, че можете да научите нѣщо. Хората трѣбва едни на други да си помагатъ. Ако този, когото сте нахранили, е добъръ цигуларь, той ще извади цигулката си и ще ви посвири. Гладътъ е станалъ причина да се запознаете съ него. Като ученици, вие трѣбва да разглеждате живота разумно. Каквото и да ви се случва въ живота, това сѫ скрити възможности за проява на Божественото въ свѣта. Колкото по-близко сте до Божественото разбиране на нѣщата, толкова повече съзнанието ви се разширява. Съзнанието на човѣка представя капиталъ, безъ който не може да се работи. Ако съзнанието ви не се разширява, каквито блага, каквито знания и да придобивате, нѣма да ги задържите въ себе си. Всички блага и придобивки, които човѣкъ може да задържи въ съзнанието си, оставатъ за вѣчни времена. Не може ли да ги задържи, тѣ сѫ временни и сами по себе си ще отпаднатъ. Като знаете това, вие трѣбва да се стремите къмъ онѣзи блага, които сѫ постоянни, вѣчни. Тѣ причиняватъ вѣчна радость на човѣка. Радостьта на човѣка е постоянна, когато той разбира отношенията, които сѫществуватъ въ Божествения, въ духовния и въ физическия свѣтъ и живѣе съобразно тѣхъ. Божествениятъ свѣтъ включва всички придобивки и блага, които човѣкъ е придобилъ на физическия и въ духовния свѣтъ. Тѣзи придобивки вървятъ съ човѣка заедно, и на този, и на онзи свѣтъ. Като слушате да се говори по този начинъ, казвате, че знаете много нѣща за Бога, за Божествения свѣтъ.—Какво знаете за Бога? — Знаемъ, че Той е Любовь. — Какво знаете за любовьта? — Знаемъ, че животътъ произтича отъ любовьта. — Какво знаете за живота? — Знаемъ, че животътъ представя сборъ отъ множество различни форми, надъ насъ и подъ насъ. Наистина, докато не разбере живота, човѣкъ никога нѣма да разбере любовьта. Безъ живота любовьта остава неразбрана. Дето е животътъ, тамъ има непреривно движение. Щомъ дойде до любовьта, човѣкъ спира движението си. Кой го срещне красива мома, или красивъ момъкъ, той се спира, захласва се и започва да гледа. Дали той е професоръ, учитель, свещеникъ, майка или баща, ще се спре предъ любовьта. Който срещне любовьта, той непременно трѣбва да се спре, докато тя замине. Любовьта ще мине покрай него, ще го поздрави и ще си отмине. Щомъ го поздрави, той ще продължи пѫтя си, ще отиде да свърши работата си. Който не се спира предъ любовьта, той е изгубилъ едно отъ великитѣ условия на живота. Най-малкиятъ проблѣсъкъ на любовьта въ душата на човѣка струва цѣлъ животъ. Безъ нея, нито богатство, нито сила, нито знание, нито изкуство иматъ нѣкакъвъ смисълъ. Безъ любовьта всичко е „мая“. Единъ погледъ на любовьта дава сила презъ цѣлия животъ на човѣка. Той остава за винаги паметенъ. Срѣщате нѣкой старецъ, на 70—80 годишна възрасть, но щомъ стане дума за любовьта, той започва да ви разправя, че като билъ младъ, една красива мома го погледнала така, че и до днесъ не може да забрави този погледъ. Очитѣ й били огънь, който и до днесъ топли сърдцето му. — Той е почувствувалъ погледа на любовьта, но не я разбралъ. Очитѣ на красивата мома не сѫ любовьта, но презъ очитѣ на тази мома е миналъ Божествениятъ пламъкъ на любовьта. Той живѣе въ душата на човѣка и оттамъ излиза навънъ. Ето защо, дето видите Божественото, въ мѫжъ или въ жена, спрете се да го погледате. То прави нѣщата красиви. Турцитѣ казватъ: Благословение е за човѣка да гледа красивото въ свѣта. Съвременнитѣ хора още не разбиратъ любовьта, вследствие на което сѫ, изопачили и най-красивитѣ нѣща. Тази е причината, поради която тѣ изпадатъ въ голѣми заблуждения и противоречия. — Не, срещнете ли любовьта, спрете се и благодарете, че сте я видѣли. Не питайте, коя е тази красива мома или момъкъ, коя майка ги е родила. Каквото и да правите, вие никога нѣма да намѣрите майката на любовьта. Красивата мома и красивиятъ момъкъ, които срѣщате, сѫ изразъ само на любовьта. Обаче, красотата не е физическо качество. Красотата не принадлежи на физическия, нито на духовния свѣтъ, но се проявява чрезъ тѣхъ. Красотата е достояние на Божествения свѣтъ. На физическия свѣтъ тя трае кратко време, въ духовния свѣтъ остава за по-дълго време, а въ Божествения свѣтъ — за вѣчни времена. Красотата е идеалъ за човѣка. Той се стреми къмъ красивото въ свѣта, като къмъ свой идеалъ. Красиви мисли, красиви чувства, красиви постѫпки, това е идеалътъ на човѣшката душа. Красотата радва човѣка. Лошото за човѣка седи въ това, че при всѣко изпитание той губи радостьта, силата си и казва, че всичко е празна работа. — Не, когато се радвате, вие сте дошли до вътрешната, а не до външната красота. Дръжте се за красивитѣ мисли и чувства, които даватъ тласъкъ въ живота ви. Тѣ сѫ онази свѣтлина, онзи пламъкъ, който излиза отъ очитѣ на красивата мома и на красивия момъкъ. Колкото пѫти и да срещнете красотата, изразъ на любовьта, спрете се предъ нея, не я отминавайте. Ако първия пѫть се спрете и я поздравите, тя ще ви срещне и втори пѫть и ще се задържи за по-дълго време при васъ. Сега, азъ желая всички да бѫдете захласнати отъ любовьта, безъ да изгубите съзнанието си; да сте готови, като видите любовьта, да забравите, че сте тръгнали нѣкъде да правите зло. Запримѣръ, нѣкой тръгналъ да отмъщава на брата си, но на пѫтя срѣща любовьта — красива мома, която го поглежда мило и го поздравява. Той се спира захласнатъ предъ нея и забравя, че е тръгналъ да отмъщава. Като замине красивата мома, той започва да мисли: Има Богъ въ свѣта, има любовь, има защо да се живѣе. Радостенъ и доволенъ, той продължава своя пѫть. Каже ли, че това е празна работа, той се излага на смърть. Който отрича живота, той приема смъртьта. Това е неизбѣ- женъ законъ. Следъ живота иде смъртьта, а следъ смъртьта — животътъ. Каже ли нѣкой, че не иска да живѣе, той кани смъртьта при себе си. Обаче, това не е правилно разбиране. Така не се живѣе. Така живѣятъ само своенравнитѣ деца, които се сърдятъ на баща си, на майка си, на близкитѣ си, че не имъ даватъ всичко, каквото желаятъ. Защо ще се сърдите на Бога, че сте създадени такива, каквито сте днесъ? Едно време, когато създавалъ животнитѣ, Богъ създалъ и слона, но дребно, малко животно, не като сегашниятъ слонъ. Хората го преследвали, гонили го, използували го. Недоволенъ отъ положението си, слонътъ се обърналъ къмъ Бога съ думитѣ: Господи, дотегна ми този животъ, да ме преследватъ хората и голѣмитѣ животни. Направи ме голѣмо животно, че още отдалечъ да внушавамъ страхъ, всички да бѣ- гатъ отъ мене. Богъ чулъ молбата му и го направилъ голѣмо, едро животно, какъвто го виждаме днесъ. И при това положение, обаче, хората го използуватъ, впрѣгатъ го на работа. Значи, като малки, вие ще имате единъ родъ мѫчнотии. Като голѣми, ще имате другъ родъ мѫчнотии. И при едното, и при другото положение вие не можете да бѫдете господари. Кой слонъ досега е станалъ господар? Съвременнитѣ хора иматъ сѫщото желание, като на слона, да се освободятъ отъ едно положение, отъ влиянието на дадени условия и да станатъ господари. Каквото и да правятъ, тѣ никога нѣма да се освободятъ отъ влиянието на условията, при които сѫ поставени да живѣятъ. Ако се освободятъ отъ едни условия, ще попаднатъ подъ други, Колкото красивата мома може да се освободи отъ момцитѣ, красивиятъ момъкъ — отъ момитѣ, гладниятъ — отъ мисъльта за хлѣба, толкова и вие можете да се освободите отъ влияния, —Ама нѣма ли воля човѣкъ? — Човѣкъ има воля, когато задоволи глада си. Докато не е задоволилъ глада си, той мисли за хлѣбъ, за красиви моми и момци. Като гледа на една, на втора, на трета красива мома, най-после момъкътъ казва: Ще се оженя! Женитбата подразбира задоволяване на глада въ човѣка. Не задоволи ли глада си по нѣкакъвъ начинъ, той е осѫденъ на смърть. Така трѣбва да разбирате нѣщата. Щомъ си гладенъ, ще влѣзешъ въ гостилница, ще се нахранишъ и ще блгодаришъ, че яденето е било вкусно. Следъ това ще отидешъ на работа. По сѫщия начинъ благодарете и вие, когато срѣщате красиви моми и момци, които сѫ внесли нѣщо добро въ душата ви, дали сѫ ви потикъ къмъ възвишеното въ свѣта. Каквато и да е красотата, тя внася нѣщо хубаво въ човѣшката душа. Красотата е едно отъ великитѣ блага на живота. Като ученици, вие трѣбва да вървите въ правия пѫть, безъ никакви отклонявания. Всѣко отклоняване води къмъ лоши последствия. Вървите по единъ стръменъ, планински пѫть, но пожелавате да се отклоните, да вземете другъ, по-лекъ пѫть. Въ желанието си да намѣрите по-лекъ пѫть, вие задръствате нѣкѫде и съ часове се лутате, докато изѣзете на пѫтя, отъ който сте се отклонили. Презъ това време вие се сърдите на Бога, на хората, защо не сѫ разработили всички пѫтища, или защо сѫ допуснали да се отклоните. Не се сърдете на никого. Вие сами сте виновни за положението си. Защо не следвахте пѫтя, по който бѣхте тръгнали? Той бѣше най-краткиятъ пѫть. По него сѫ минавали много планинци. Той е изпитанъ пѫть. Щомъ си се отклонилъ отъ правия пѫть, ти самъ се натъквашъ на мѫчнотии, на изпитания и на страдания. За да не страдашъ, ти или трѣбва да минешъ направо презъ пѫтя, който е изпитанъ, или като се отклонишъ, отново да се върнешъ по сѫщия пѫть. Днесъ всички хора правятъ известни отклонявания, голѣми или малки. Лошото не е въ отклоняването, но въ нежеланието на човѣка да се изправи, да се върне назадъ и да започне оттамъ, отдето се е отклонилъ. Запримѣръ, нѣкой се е родилъ за земедѣлецъ, а става музикантъ. Той ходи натукъ - натамъ, лута се, но нищо не излиза отъ неговата музика. Най-после напуща музиката и става земедѣлецъ. Той може да учи музика, но да не очаква, че ще стане виденъ музикантъ. А така, като работи земята, той ще направи хубава плодна градина, съ доброкачествени плодове, и който мине покрай градината му, ще се спре, ще се полюбува на хубавитѣ плодове. Като влѣзе вѫтре, ще го угости съ сладкитѣ плодове на своята градина. Каква по-хубава музика отъ тази може да очаквате? Ако нѣкой отъ вашитѣ гости сѫ добри музиканти, ще ви посвирятъ съ цигулката си и ще задоволятъ вашия гладъ за музика. Вие ще ги задоволите съ плодоветѣ си, а тѣ — съ своята музика. Щомъ сте дошли на земята да се учите, вие трѣбва да знаете, коя дарба е най-силно развита въ васъ и съ нея да започнете. Работете първо съ силнитѣ дарби и постепенно пристѫпвайте къмъ слабитѣ. Сега, като ученици, вие трѣбва да се пазите отъ еднообразието. Учите ли, молите ли се, избѣгвайте еднообразието. То действува убийствено върху човѣка. Единъ албанецъ напусналъ Албания, за да избѣга отъ боба, който навсѣкѫде му предлагали. На гости ли ще отиде, бобъ ще му предложатъ. На гостилница ли отиде, пакъ бобъ. Единъ день решилъ да замине за Цариградъ, да избѣга отъ боба. Обаче, какво било очудването му, когато още на първата гостилница, въ която влѣзълъ, му предложили пакъ бобъ. Той гръмналъ съ револверъ въ чинията си и избѣгалъ навънъ. Пазете се отъ еднообразието, но пазете се и отъ критиката. Защо трѣбва да бързате съ мнението си за картината на нѣкой художникъ?—Той едва е сложилъ нѣколко чърти и точици върху платното, и вие веднага се произнасяте. — Ние разбираме, какво ще излѣзе отъ тази картина.— Нищо не разбирате. Преди всичко, картината не е завършена. И тъй, когато се произнасяте за живота, казвамъ: Не бързайте да давате мнението си. Не мислете, че разбирате живота. Той едва сега се рисува. Велики художници, велики хора, разумни сѫщества работятъ върху живота на земята, а вие сте само зрители и слушатели. Вие сте поканени на угощение отъ господаря на живота, който, отъ време на време, ви поканва да вземете участие въ общата работа. Приятно е на човѣка да работи върху картината на живота. Тази работа внася въ него потикъ къмъ великия, цѣлокупния животъ, а съ това заедно и мисъльта му закрепва. Безъ мисъль, безъ любовь животътъ е безпредметенъ. Колкото по-голѣма е любовьта на човѣка, толкова и мисъльта му е по-обширна, толкова и животътъ му е по-приятенъ. Ако любовьта на човѣка е малка, и мисъльта му е малка, дребнава. Дребнавата мисъль създава нещастия за човѣка. Изобилната любовь ражда изобилния животъ; изобилниятъ животъ ражда великата мисъль; великата мисъль пъкъ прави човѣка щастливъ. Щастието и нещастието въ живота вървятъ едно до друго. Ако човѣкъ не е свързанъ съ любовьта, ако животътъ му не произтича отъ нея и ако мисъльта му не е свързана съ живота, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Той ще се намѣри въ единъ мъртавъ свѣтъ. Всички имате тази опитность, но не трѣбва да я повтаряте. Пролайте опитноститѣ, които имате, за да си купите скѫпоценния бисеръ на живота, който ще ви направи щастливи. Какво нѣщо е бисерътъ? — Бисерътъ не е нищо друго, освенъ правилно разбиране на живота. Като не може вѣрно да реши задачитѣ си, човѣкъ казва, че най-добре е да се откаже отъ живота. — За да се откаже отъ нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ, да постави на негово мѣсто нѣщо по-високо. Не е ли намѣрилъ нѣщо по-високо отъ живота, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ на това, което днесъ му е дадено. Той е изпратенъ на земята въ едно велико училище и трѣбва да е доволенъ, че има възможность да се учи. — Ама не съмъ пръвъ. — Пръвъ или последенъ, това нищо не значи. Достатъчно е, че можешъ да учишъ. Въ всѣко училище има и първи, и последни ученици. Все трѣбва единъ отъ ученицитѣ да бѫде последенъ, т. е. на опашката. — Кой ще бѫде последниятъ? — Който е дошълъ последенъ и който е съ най-слаби дарби. Обаче, ако изпълни задачитѣ на последното мѣсто правилно, единъ день главата и опашката ще се събератъ на едно мѣсто. Това е цельта и на съвременната наука. И тъй, когато енергията отива отъ главата къмъ опашката, образува се единъ крѫгъ. При това преминаване на енергията се произвежда свѣтлина. Значи, свѣтлината върви отъ главата къмъ опашката. Опашката представя човѣшкия умъ. Който не разбира значението на човѣшкия умъ, той не иска да бѫде опашка. Той счита за обида да бѫде опашка въ живота. Въпрѣки това, гениалнитѣ хора сѫ все опашки. Когато говоримъ за нѣкой гениаленъ човѣкъ, нѣма да казваме, че той е опашка, но ще ка- жемъ, че той е гениаленъ човѣкъ, съ отличенъ умъ. Докато движи опашката си, животното е здраво. Престане ли да движи опашката си, казваме, че животното е болно. Докато движи очитѣ си на една и на друга страна, човѣкъ е здравъ. Щомъ престане да движи очитѣ си, рѫцетѣ и краката му преставатъ да се движатъ, и той се вдървява, минава за мъртавъ човѣкъ. Добре е човѣкъ да се движи, но движенията му трѣбва да бѫдатъ правилни и разумни. Сега, дали ученикътъ е пръвъ или последенъ въ училището, не е важно. Дали е свършилъ съ отличие или съ срѣденъ успѣхъ, не е важно. За него е важно да учи, да върви напредъ. Има случаи, когато нѣкой ученици сѫ последни въ училището, а първи въ живота. Други пъкъ сѫ първи въ училището, а последни въ живота. Като ученици, вие трѣбва да учите, да разбирате предметитѣ, които ви се преподаватъ. Това се изисква и отъ обикновения ученикъ, и отъ окултния. Окултенъ ученикъ е онзи, който познава себе си, т. е. познава силитѣ и спо- собноститѣ, съ които разполага. Като погледне ръката си, той може да чете. Той знае своитѣ слабости. Той знае, кое е станало причина нѣкъде въ миналото си да се спъне. Като знае това, той може да изправи живота си. Но същевременно, ученикътъ знае и своитѣ добри чърти. Не само това, но окултниятъ ученикъ разбира законитѣ на природата и живѣе съобразно тѣхъ. Щомъ се намѣри всрѣдъ природата, той знае, къде може да бутне. Той разполага съ ключоветѣ на природата и знае, какъ да се лѣкува. Той познава тревитѣ, цвѣтята и тѣхнитѣ лѣчебни свойства. Като ви набюдавамъ, виждамъ, че вие имате физическо разбиране за живота, вследствие на което искате да постигнете всичко по механически начинъ. — Не, по физически по механически начинъ ще разберете и придобиете само една трета отъ нѣщата. Иска те ли да придобиете нѣщо повече, ще влѣзете въ областьта на духовния свѣтъ. Искате ли да придобиете всичко, ще влѣзете въ Божествения свѣтъ. Тамъ нѣщата се придобиватъ напълно, сто на сто. Вие сами не сте доволни отъ вашитѣ възгледи и убеждения за живота. Като ги прилагате, виждате, че тѣ не работятъ, не даватъ никакви резултати. Какво трѣбва да направите, за да проработятъ вашитѣ възгледи? Вие трѣбва да внесете повече свѣтлина и широта въ възгледитѣ си. Като ученици, вие трѣбва да изучавате силата на вашитѣ възгледи. Ако нѣкой отъ васъ заболѣе, нека приложи своитѣ възгледи, да види, доколко може да се лѣкува съ тѣхъ. Какво прави ученикътъ? Щомъ се разболѣе, той търси лѣкарь да му помогне. Едно трѣбва да имате предъ видъ: дали лѣкарь ще ви лѣкува, или вие сами, преди всичко, трѣбва да знаете причината на болестьта. Който не знае причината на дадена болесть, той не може да я лѣкува. Всѣка болесть има своя далечна или близка причина. Намѣрете причината и я отстранете. Щомъ отстраните причината на болестьта, и самата болесть ще изчезне. Ако нѣкога сте се присмѣли на болестьта на нѣкой човѣкъ, тази болесть непременно ще ви посети. Намѣрете човѣка, на когото сте се присмѣли, искайте извинение отъ него. Щомъ се извините и докажете, че влизате въ положението на страдащитѣ, болестьта ще ви напусне. Въ каквото положение и да се намирате, едни за други представяте предметно учение и трѣбва да се учите, разумно да се ползувате отъ условията. Съвременнитѣ хора искатъ да се освободятъ отъ страданията си, да забравятъ своето минало. Това може да се постигне само чрезъ любовь. Тѣ трѣбва да бѫдатъ отзивчиви къмъ страданията на своитѣ ближни, да гледатъ на тѣхъ като на братя. Когато между хората се възстановятъ братски отношения, страданията имъ изчезватъ. Както по-голѣмиятъ, по-учениятъ, по-силниятъ братъ въ единъ домъ помага на по-слабитѣ, така и въ по-голѣмитѣ единици — общества и народи, хората могатъ да спазватъ сѫщитѣ отношения. Природата балансира своитѣ сили. Тя разполага съ всички форми, слаби и силни, и ги уравновесява. При това положение страданията сѫ неизбѣжни. Невъзможно е човѣкъ да живѣе на земята, на физическия свѣтъ безъ страдания. Обаче, има ли Божествената Любовь въ себе си, той може да бѫде щастливъ и въ ада, и на небето. Единствена тя е въ състояние да организира всички сили въ човѣка, за да ги използува разумно. Всички хора се страхуватъ отъ влияния. Ако имъ се каже, че нѣкой човѣкъ е лошъ, че има лоши влияния, тѣ ще се изплашатъ. — Не, не казвайте на човѣка, че е лошъ, или че е черенъ, но запитайте го, колко хиляди лева е далъ за боята. Кажете му, че боята, която е на лицето му, е отъ най-скѫпитѣ бои. Научете се да гледате еднакво на всички хора. Както виждате злото въ другитѣ хора, така трѣбва да го виждате и въ себе си. Не е въпросъ да виждате злото и да се сѫдите, но вие трѣбва да разбирате произхода му и да го избѣгвате. Нѣкой върви по улицата, но бърза. Срѣща го единъ човѣкъ и се блъска въ него. Първиятъ се разгнѣви, защо го бутнали. Кой е виновенъ, че сѫ те бутнали? — И двамата сѫ виновни: първиятъ е виновенъ, че бърза много, а вториятъ, че не внимава. Качвате се на трамвай, бързате да седнете. Като бързате да седнете, този ще ви блъсне, онзи ще ви блъсне, и ще изгубите разположението си. За да не изгубите равновесието си, вървете пешъ. — Защо се блъскатъ хората? — Защото сѫ изгубили пространството, разстоянието, на което трѣбва да стоятъ единъ отъ другъ. Измѣнятъ ли тия разстояния, страданията неизбѣжно ги следватъ. Следователно, когато човѣкъ иска да се прояви, трѣбва да му дадете пространство и свобода, просторъ. Нѣкой иска да пѣе, да се прояви. Дайте му свобода, дайте му мѣсто на сцената, и той ще излѣзе да пѣе. — Ама не пѣе хубаво.— Изслушайте го безъ присмѣхъ. Ако днесъ не пѣе хубаво, въ бѫдеще ще излѣзе отъ него добъръ пѣвецъ. Другъ пъкъ иска да чете нѣщо. Дайте му потикъ да чете, да се упражнява. Единъ день той ще излѣзе по-добъръ четецъ, отколкото е днесъ. Умнитѣ, силнитѣ трѣбва да помагатъ на невежитѣ, на слабитѣ. Всѣкога желайте доброто на своя ближенъ, за да желаятъ и вашето добро. Единъ старецъ отишълъ при единъ младъ момъкъ да го остриже. — Знаешъ ли да стрижешъ?—Зная, разбира се. Момъкътъ взима ножицитѣ и стриже, както му падне. Поглежда се дѣдото въ огледалото, но остава недоволенъ. Следъ това той отива при майсторъ бръснарь, който остригва косата му до кожа, но трѣбвало да минатъ месеци, за да израсте нова коса на дѣдото. Кѫде е погрѣшката му? Той искалъ да мине безъ пари. Ако бѣше отишълъ при бръснаря, щѣше да плати известна сума, но нѣмаше да става нужда да оголва главата си. Смѣшно е положението, въ което дѣдото е изпадналъ, но често и вие изпадате въ такова положение. Като се отклоните отъ правия пѫть, вие се натъквате на такива идеи, които ви оголватъ. и следъ това трѣбва да търсите майстори, да изправятъ погрѣшката ви. Окултниятъ ученикъ често се натъква на стригачи, които стрижатъ безпощадно и причиняватъ голѣми пакости. Дойдете ли до такава идея, изслушайте я внимателно, безъ да се произнасяте, дали е права или не, и продължете пѫтя си. Както и да мисли човѣкъ, въ даденъ случай мисъльта му е права. Като мине презъ голѣми изпитания, човѣкъ казва: Животътъ нѣма смисълъ. За дадения случай той е правъ, но не и въ абсолютния смисълъ на думата. Другъ пъкъ се оженилъ и е нещастенъ въ женитбата си. Той казва: Нѣма щастие въ свѣта. — Правъ си. — Нѣма честни хора въ свѣта. —Правъ си. Този човѣкъ се е натъкналъ на десетина души, които го излъгали, вследствие на което вади заключение, че нѣма честни хора въ цѣлия свѣтъ. Обаче, като помисли добре, той самъ ще се убеди въ противното. Свѣтътъ не се състои отъ десеть души. Милиарди хора има въ свѣта, между които ще срещнете и добри, и честни, и разумни. Нѣкой казва: Яйце да хвърлишъ, нѣма кѫде да падне. -Това сѫ хиперболи, фигури на речьта. Въ сѫщность, нѣщата не сѫ така, както се представятъ. Като искашъ да отидешъ нѣкѫде, все ще намѣришъ мѣсто. Фигуритѣ на речьта показватъ, че човѣкъ понѣкога е наклоненъ да преувеличава нѣщата, а понѣкога — да ги намалява. Нѣкой казва за себе си, че отъ него нищо не може да излѣзе. Другъ пъкъ казва, че всичко може да постигне. — И дветѣ нѣща не сѫ вѣрни. Човѣкъ е дошълъ на земята да направи нѣщо. Следователно, искашъ ли да станешъ ученъ, кажи въ себе си: Азъ мога да стана ученъ. Кажи и започни да учишъ. Така можешъ да станешъ и философъ, и поетъ, и музикантъ, но отъ тебе се изисква непреривна работа. Каквото желание и да имате, дръжте го въ себе си, но не го изнасяйте предъ хората. Кажете ли на нѣкого, че искате да станете философъ, и говорите много за философия, тази философия ще избѣга отъ васъ. Това е единъ отъ окултнитѣ закони. Не говорете за желанията си, но пристъпвайте къмъ тѣхното реализиране. Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, безъ да се спирате върху мисъльта, доколко сте напреднали, или дали сте вече къмъ края на развитието си. Въ който моментъ помислите, че сте напреднали, че сте станали добри, вие ще се спънете. Изкушението дебне човѣка на всѣка стъпка. Не мислете, че сте станали по-добри или по-лоши. Вие сте толкова добри или лоши, колкото и по-рано. Проявитѣ на човѣка сѫ различни, но не и силитѣ, които се съдържатъ въ него. Нѣкога човѣкъ ще се прояви като добъръ, а нѣкога — като лошъ. Обаче, само единъ пѫть въ живота си човѣкъ може да се прояви истински добъръ и единъ пѫть—истински лошъ. Това се дължи на силитѣ и способноститѣ въ човѣка, които постепенно се издигатъ до своя зенитъ и постепенно слизатъ надолу. Запримѣръ, Толстой е писалъ много романи, но единъ е романътъ „Война и миръ“. Той представя зенита на неговото творчество въ областьта на романитѣ. Най хубавиятъ романъ на Викторъ Хюго е „Клетницитѣ“, на Сенкевичъ — „Камо Грядеши“. Когато нѣкой писатель, поетъ или музикантъ дойде до зенита на своето творчество въ известна область, по-високо отъ нея не може да се качи. Тази точка представя плодъ, който е завързалъ и узрѣлъ. Щомъ стигне върха на своето творчество въ дадена область, писательтъ трѣбва да мине въ друга. Остане ли още въ първата область, той ще се прояви като обикновенъ човѣкъ. Човѣкъ непрестанно расте отъ слава въ слава, отъ знание въ знание, отъ сила въ сила. Мислите ли, че това, което сте достигнали, е достатъчно, вие се намирате въ заблуждение. Човѣкъ всѣкога има какво да учи. Едва сега вие влизате въ ученичеството. Ако мислите, че сте стари, вие се заблуждавате. Ако мислите, че сте млади, вие пакъ се заблуждавате. Нито сте стари, нито сте млади. Младъ е онзи човѣкъ, който има правилни отношения къмъ природата. Младъ е онзи, който нѣма никакви противоречия, който има абсолютна вѣра. Каквото се каже на този човѣкъ, той напълно вѣрва. Младиятъ има само едно разбиране за живота. Той се рѫководи отъ своитѣ вѫтрешни чувства, отъ гласа на своето разумно сърдце. Каквото сърдцето му каже да направи, така постѫпва. Младиятъ казва: Каквото мога да направя за себе си, това мога да направя и за ближния си. Това е любовь. Стариятъ, обаче, има две разбирания за живота, вследствие на което изпада въ голѣми противоречия и заблуждения. Днесъ и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора говорятъ за братство, за братски животъ. —Братскиятъ животъ представя градина, въ която има хиляди първокачествени плодни дървета. Обаче, тия дървета не сѫ израсли изведнъжъ. Години наредъ градинарьтъ е посаждалъ дръвче следъ дръвче, докато дойде до известенъ резултатъ. Следователно, ако и вие, день следъ день, посаждате въ своята Божествена градина — въ душата си, свѣтли мисли и чувства, тѣ непременно ще израстатъ. Който има плодове въ градината си, той не може да се разочарова. Като нѣматъ придобивки, мнозина дохождатъ до отчаяние и обезсърдчение и казватъ: Нѣма защо да следваме окултна школа. И религията ще ни даде сѫщото, каквото и окултната школа. — Не, голѣма е разликата между окултната школа и религията. Религията изучава остатъцитѣ на предпотопнитѣ животни, а окултната школа изучава животнитѣ въ сегашния имъ видъ, както и тия, които сега се раждатъ. Религията е наука за миналото, а окултната наука изучава сегашния животъ, както днесъ се проявява. Съвременнитѣ религии сѫ остатъци отъ езичеството, вследствие на което, като форми, тѣ не могатъ да спасятъ свѣта. Днесъ хората се нуждаятъ отъ наука, да изучаватъ живота тъй, както всѣки моментъ се проявява. Религията е нѣщо установено, неизмѣнно, а ние знаемъ, че само мъртвитѣ не се измѣнятъ: нито растатъ, нито се смаляватъ. Житното зърно, обаче, посадено въ земята, израства, класи и узрѣва. Ученикъ е онзи, който постоянно расте и се развива. Спре ли растенето му, той става религиозенъ. Като влѣзе въ черкова, религиозниятъ започва да се кръсти. Ако се кръсти само, безъ да мисли, той нищо не придобива. Кръстътъ подразбира, че човѣкъ трѣбва да мисли съ ума си, да чувствува съ сърдцето си, да работи съ волята, съ душата и съ духа си. Не впрегне ли тия сили въ себе си на работа, той не се е кръстилъ, но механически е движилъ рѫката си. Сега, мнозина се спиратъ на своето минало, дали сѫ били добри или лоши. Окултната наука не се занимава съ тия въпроси. Тя изисква отъ човѣка да учи. Въ свѣта и злото, и доброто иматъ смисълъ. Лошото седи въ това, че понѣкога злото е по-голѣмо, отколкото трѣбва. Докато е на огнището, огъньтъ е потрѣбенъ. Щомъ излѣзе отъ огнището, той става опасенъ, може да обхване цѣлата кѫща. Когато излѣзе отъ своето огнище, и любовьта става опасна. Когато излѣзе отъ своето корито, и животътъ става опасенъ. Животътъ е рѣка, която, дето минава, напоява, освежава, изчиства. Дойде ли наводнение и изкара живота отъ брѣговетѣ му, той става опасенъ — завлича растения, животни и хора. Изобилниятъ животъ, обаче, носи едновременно блага за всички души и помага за тѣхното правилно растене. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ изобилие: изобилие на животъ, на мисли, на чувства. Изобилието трѣбва да облагодетелствува, както отдѣлния човѣкъ, така и неговитѣ ближни. Следователно, искате ли да се ползувате отъ изобилието на живота, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено. При каквито условия и да се намирате, благодарете. Щомъ можете да учите при тия условия, вие сте ги използували разумно. Следъ това ще ви се дадатъ по-добри условия. Условията, при които живѣете, сѫ предметно учение за васъ. Гледайте да не ги пропуснете, безъ да научите нѣщо. За всичко благодарете на Бога, безъ да Му разправяте, че сте грѣшни, или че хората не ви обичатъ и т. н. Това сѫ излишни разговори. Богъ знае това по-добре отъ васъ. Има смисълъ човѣкъ да се изповѣдва, но той трѣбва да отиде при всички хора, които е обидилъ, изнасилилъ, онеправдалъ и да изправи погрѣшката си. На този да даде едно угощение, на онзи едно угощение и да се върне дома си спокоенъ, съ вѫтрешенъ миръ и радость, съ готовность за новъ животъ. И тъй, приложете правилото: всѣки день да се изповѣдвате предъ себе си и веднага следъ това да пристѫпите къмъ изправяне на своитѣ погрѣшки. Ще кажете, че лесно се говори, но мѫчно се прилага. —Ако това не можете да направите, какъ бихте понесли грѣшкитѣ на своето далечно минало? Нѣкои искатъ да знаятъ своитѣ минали прераждания, за да се изправятъ. Тѣ не могатъ да понесатъ и изправятъ грѣшкитѣ, на които всѣки день се натъкватъ, че ще изправятъ миналото си. Ако знаете своитѣ минали животи, вие ще се спънете. И бѫдещето може да спъне човѣка, както и миналото. И въ бѫдещето на човѣка има положителни и отрицателни възможности и условия. Като живѣе правилно, човѣкъ незабелязано прониква въ миналото си и го изправя, като същевременно чертае добъръ бѫдешъ животъ. За да открие своитѣ тайни, природата изисква отъ човѣка чистота, доволство и правилно разбиране на живота. Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мждрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. Богъ е Исти на. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 17. Лекция отъ Учителя, държана на 12 декемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СМѢНА НА СЪСТОЯНИЯТА. Размишление върху радостьта. Сега ще прочета 140. Псаломъ, върху който да размишлявате цѣла седмица. Спирайте се на Вѫтрешната, а не на външната страна на Псалома. Ако го изучавате по буква, нищо нѣма да научите. Представете си, че ви се даде темата, да опредѣлите конкретно, какво нѣщо е истината. Какво ще кажете? Какво може всѣки ученикъ да каже или да напише за истината? Като ученици, вие трѣбва да дойдете до най-простото разбиране на истината, както и на всички важни въпроси въ живота. Само по този начинъ можете правилно да се развивате. Да се развива човѣкъ, това значи, умътъ му да укрепва, да дойде до положение да разбере истината въ нейната пълнота. Следователно, човѣкъ трѣбва да работи, да развива ума и сърдцето си, да разбира истината и да я прилага. Запримѣръ, какво ще разберете, ако ви се каже, че човѣкъ нѣкога е живѣлъ въ огъня, както днесъ живѣе въ въздуха? Нѣкога човѣкъ е живѣлъ въ водата, както рибата живѣе днесъ въ водата. Какво ще разберете отъ тѣзи твърдения? Човѣкъ постепенно е промѣнялъ срѣдата, въ която е живѣлъ, докато е слѣзълъ най-после на твърдата материя, на земята. Да си на твърдата почва и да живѣешъ въ нея, това сѫ две различни положения. Какъ ще разберете това? За да разберете тия нѣща, вие трѣбва да имате умъ, да сте дошли до високо разбиране на нѣщата. Тѣзи въпроси не сѫ за деца, тѣ сѫ за възрастни хора, които иматъ зрѣлъ умъ. Това не подразбира, че децата трѣбва да се откажатъ отъ тази философия. Не мислете, че всичко изведнъжъ ще ви стане ясно. Това е неестественъ процесъ. То е все едно да изисквате отъ окото си да възприеме всичката слънчева свѣтлина. Това е невъзможно. За васъ е важно два - три лѫча да влѣзатъ въ очитѣ ви и да се ползувате отъ тѣхъ. Сега, като ви наблюдавамъ, виждамъ, че нѣкои отъ васъ сѫ недоволни, защото не сѫ учени. Тѣ мислятъ, че за да бѫдатъ учени, непременно трѣбва да са свършили гимназия и университетъ. Всѣки може да бѫде ученъ, ако се стреми къмъ знанието съ радость. Докато учението радва човѣка, то е постижимо за него. Престане ли да се радва, то се отдръпва отъ него. За този човѣкъ знанието е непостижимо. Този законъ се отнася и до здравето на човѣка. Докато човѣкъ се радва на здравето и го цени, то е постижимо за него. Щомъ престане да се радва и да не го цени, здравето го напуща. Дето здравето отсѫтствува, тамъ болестьта присѫтствува. Следователно, човѣкъ се движи между две състояния, които постоянно се смѣнятъ: радость и скръбь. Докато се радвашъ и надѣвашъ, че можешъ да станешъ ученъ човѣкъ, радостьта ти е на мѣсто. При това положение ти всѣки день ще придобивашъ по нѣщо. Щомъ се усъмнишъ въ придобиване на знанието, ти започвашъ да се обезсърдчавашъ Щомъ дойде обезсърдчението, съ него заедно иде и скръбьта. Тогава и знанието се отдръпва. При радостьта и вѣрата въ постижение на нѣщата, човѣкъ печели, придобива нѣщо. При обезсърдчението и скръбьта, той губи. Като дадете ябълка на детето, то се радва. Щомъ отнемете ябълката му, то скърби. На какво се дължи недоволството? — На непостигнато желание. Искате ли да помогнете на човѣка, да го освободите отъ недоволството, насърдчете го, дайте му възможность да постигне своето желание. Нѣкой се обезсърдчилъ, че не може да свърши училище. Кажете му, че следъ нѣколко години ще свърши благополучно. Нека посещава училището, нека учи, той самъ да види, какви препятствия има вѫтре и вънъ отъ себе си, да познае своитѣ сили и способности. Кажете ли му, че нѣма да свърши, той предварително ще спре развитието си. Стремежътъ е важенъ въ човѣка. Като се стреми къмъ известна цель, която не може да постигне, човѣкъ придобива други нѣща, които го ползуватъ Казвайте на човѣка, че може да постигне желанието си. Никога, обаче, не му казвайте, че това или онова негово желание е непостижимо. Виждате, какъ единъ грѣшенъ човѣкъ пада и става. Не му казвайте, че не може да стане праведенъ човѣкъ. Правдата, светостьта сѫ постижими нѣща. Отъ съзнанието на човѣка зависи въ единъ день да стане праведенъ и светъ човѣкъ, и въ единъ день да се огрѣши. Съвременнитѣ хора говорятъ за реал- ностьта и казватъ, че реални нѣща сѫ тия, които могатъ да се постигнатъ. - Не, всѣко постигнато нѣщо не представя още самата реалность. Когато постигне нѣщо, човѣкъ се радва. Радостьта внася разширение въ съзнанието. Щомъ постигне нѣщо, човѣкъ става доволенъ. Докато се надѣватъ, че могатъ да постигнатъ нѣщо, хората сѫ доволни, радостни. Въ който день се усъмнятъ въ постигане на своитѣ желания, тѣ ставатъ недоволни и скръбни. За да не дойдатъ до това положение, хората не трѣбва да поставятъ никакви прегради на своитѣ идеали. Не се противопоставяйте на великия редъ и порядъкъ на природата! Като говоря за този процесъ, имамъ предъ видъ човѣшката съвѣсть. Съвѣстьта е особенъ инструментъ, особена мѣрка, съ която точно се измѣрва сѫщината на нѣщата. Отъ тази мѣрка зависи степеньта на човѣшката радость, както и количеството на неговитѣ придобивки. Колкото по-развита е съвѣстьта на човѣка, толкова по-ясни сѫ неговитѣ мисли, чувства и действия. Отъ развитието на човѣшката съвѣсть зависятъ правилнитѣ или неправилни отношения на човѣка къмъ Първата Причина. Когато съвѣстьта измѣрва нѣщата, и човѣкъ разбере, че не е постѫпилъ право, той става недоволенъ. Външно недоволниятъ е навѫсенъ, киселъ. Обаче, недоволството нѣма нищо общо съ песимизъма. Песимизъмътъ е паталогическо състояние въ човѣка, което се лѣкува по особенъ начинъ. Свѣтскитѣ хора изучаватъ живота, както и религиознитѣ го изучаватъ. Обаче, време е вече последнитѣ да се простятъ съ старитѣ форми на религията. Религията представя крайния предѣлъ на материалния животъ. Когато сѫ уреждали материалния си животъ, хората сѫ създали религията. Казватъ, че религията свързва хората съ Бога. —- Какъ става това свързване, не знаемъ. Преди всичко, свързването е чисто материаленъ процесъ. Не е лошо да бѫде човѣкъ свързанъ съ Първата Причина, съ хората, но той не може да се ползува отъ тази връзка. — Защо? — Защото вързаниятъ не може да мисли. Божествено нѣщо ли е религията или човѣшко? Религията е човѣшко нѣщо, понеже се измѣня. Тя се измѣня така, както мѣни думата си и не устоява на нея онзи, който е взелъ пари на заемъ, съ задължение да ги изплати следъ три месеца. При това задължение има две вѣроятности за неустояване на думата: или длъжникътъ не внася паритѣ на банкера на време, или банкерътъ иска паритѣ си преди изтичане на срока. Когато казвамъ, че нѣкога човѣкъ е живѣлъ въ огъня, вие се запитвате, какъ е възможно това. Възможно е. Тогава свѣтлината е била срѣда за човѣка, както въздухътъ е днесъ негова срѣда. Свѣтлината е била гѫста като вода. Следователно, каквото водата представя днесъ за рибата, такова нѣщо свѣтлината е представяла за човѣка. Въ стремежа си да намѣри своята срѣда, човѣкъ е миналъ презъ всички срѣди: презъ свѣтлината, презъ водата, презъ въздуха. Като е слизалъ на земята, той е вървѣлъ по инволюционенъ пѫть. Сега минава по обратния пжть — по пѫтя на еволюцията. Тази е причината, поради която, това, което нѣкога е било срѣда за човѣка, днесъ е станало условие. Човѣкъ е излѣзалъ отъ твърдата материя, но не е останалъ да живѣе въ нея. Днесъ той използува твърдата материя като условие. Той копае, оре, разработва земята. Нѣкога водата е била срѣда за човѣка, но днесъ е условие. Когато водата престане да бѫде условие за човѣка, той ще придобие Вѣчния животъ. При това положение, водата ще бѫде реалность за човѣка. Тя ще извира отъ него. Тъй щото, когато казваме, че нѣкой човѣкъ е изворъ, имаме предъ видъ, че водата е влѣзла вече въ него и извира навънъ. Да живѣешъ въ водата като въ срѣда, да я използувашъ като условие за животъ и да я приемешъ въ себе си, за да изтича вънъ отъ тебе въ видъ на изворъ, това сѫ три различни състояния, презъ които човѣкъ минава. Това сѫ отвлѣчени мисли, върху които трѣбва да размишлявате, за да обясните състоянията си, презъ които минавате. Казвате: Като отидемъ на онзи свѣтъ, тогава ще си обяснимъ всичко. — Това е материално разбиране на онзи свѣтъ. Като отидете на онзи свѣтъ, вие ще бѫдете като дете, което е свършило първо отдѣление и минава за второ. По-горе отъ второ отдѣление, обаче, не можете да отидете. Такъвъ е законътъ на развитието. Колкото и да е училъ човѣкъ на земята, неговото знание се равнява на знанието на дете, което е свършило първо отдѣление. Като отидете на онзи свѣтъ, ще постѫпите въ второ отдѣление. Щомъ свършите второ отдѣление, отново ще ви пратятъ на земята, да следвате трето отдѣление. Като свършите трето отдѣление, ще отидете на онзи свѣтъ, да следвате четвърто отдѣление. Първо и второ отдѣление съставятъ единъ завършенъ крѫгъ. Трето и четвърто отдѣление съставятъ другъ завършенъ крѫъ. Докато е на земята, човѣкъ е мѫжъ, следва въ първо отдѣление. Като отиде на онзи свѣтъ, той става жена, следва второ отдѣление. Като слѣзе на земята, той пакъ става мѫжъ, следва трето отдѣление. Щомъ замине за другия свѣтъ, става жена, следва четвърто отдѣление. Значи, въ първо отдѣление човѣкъ развива своя умъ, своитѣ умствени способности и сили. Въ второ отдѣление той развива своето сърдце. Обаче, въ природата съществува обратенъ процесъ, споредъ който, влѣзе ли въ невидимия свѣтъ, човѣкъ постъпва въ първо отдѣление и става жена. Щомъ слѣзе на земята, той постъпва въ второ отдѣление и става мѫжъ. Сега, това съ мисли за разсѫждение, за да си обясните състоянията на доволство и недоволство, презъ които минавате. Когато се чувствувашъ доволенъ, разположенъ, господарь на положението, ти си мѫжъ. Това не значи, че ти си въ формата на мѫжа, но минавашъ презъ неговото състояние. Мѫжъ е всѣки, който мисли и разбира нѣщата. Това прави мѫжа свободенъ. Когато се чувствувашъ недоволенъ, неразположенъ, ти минавашъ презъ състоянието на жената. Недоволниятъ всѣкога иска да се жени. Само недоволниятъ иска да се жени. Следователно, женитбата се дължи на недоволството на човѣка. Когато човѣкъ е лишенъ отъ нѣщо, когато му липсва нѣщо съществено, той иска да се жени. Въ този смисълъ, когато жената и мѫжътъ искатъ да се женятъ, тѣ съ все жени. Като изнасямъ тия положения, ни най- малко не казвамъ, че трѣбва или не трѣбва да се жените. Когато е недоволенъ, човѣкъ естествено търси нѣщо, което да осмисли живота му, да запълни празнотата на неговата душа. Човѣкъ все търси нѣкакъвъ идеалъ въ живота си. Докато е младъ, той мечтае, фантазира, че ще намѣри своя възлюбенъ, който ще осмисли живота му. Щомъ намѣри възлюбения си, той започва да му пише любовни писма, да му носи цвѣтя, подаръци, докато единъ день се разочарова въ него и види, че не е намѣрилъ това, което търси. Като мисли, че е намѣрилъ своя идеалъ, човѣкъ първо се очарова, а после се разочарова и изпада въ положението на Иоанъ Веслей, виденъ рефор- маторъ въ областьта на религията, който се оженилъ за една англичанка, но три деня следъ това казалъ на приятеля си: Не струва човѣкъ да се жени. Не намѣрихъ тази, която търсихъ. Единъ младъ момъкъ отишълъ при него и му казалъ, че се влюбилъ въ една красива, благородна мома, благочестива християнка, и желае да се ожени за нея. Иоанъ Веслей му отговорилъ: Момата е добра, красива, ревностна християнка; тя може добре да живѣе съ Христа, но не и съ тебе. И тъй, каквото е отношението на човѣка къмъ външнитѣ хора, такова е отношението му и къмъ себе си. Тази е причината, поради която понѣкога човѣкъ е недоволенъ отъ известни свои постижения. Следъ като дълго време се е стремилъ да постигне нѣщо, щомъ го постигне, той става недоволенъ. Какво трѣбва да прави човѣкъ, ако е недоволенъ отъ своя възлюбенъ, за когото се е оженилъ? Въ живота този въпросъ се разрешава чрезъ разводъ. Хората могатъ да се развеждатъ и отъ идеитѣ си. Въ Евангелието този въпросъ се решева по следния начинъ: човѣкъ има право да се разведе отъ една идея само тогава, когато тя го отдалечава отъ Бога. На сѫщото основание казвамъ: Мѫжътъ има право да се разведе съ жена си само тогава, когато тя го отдалечава отъ Бога. И жената има право да се разведе съ мѫжа си само тогава, когато той я отдалечава отъ Бога. Въ широкъ смисълъ на думата, подразбирамъ: Отхвърли отъ себе си всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, които те ограничаватъ, които спъватъ твоето развитие, които те отдалечаватъ отъ Бога. Сега, всички говорятъ за любовь къмъ отечеството, както и къмъ цѣлото човѣчество. Какво представя любовьта? Любовьта представя отношения между души, които живѣятъ въ видимия и невидимия свѣтъ. Когато изразява любовьта въ нейната пълнота, човѣкъ изпитва голѣмо доволство. Всѣко нѣщо, което повдига душата къмъ Бога, е любовь. Всѣка идея, която повдига човѣка и хвърля свѣтлина въ неговия умъ, е плодъ на любовьта. Любовьта преобразява човѣка. Тя може да измѣни и най-голѣмия пияница. Щомъ любовьта го посети, той веднага се отказва отъ пиенето и тръгва следъ нея. Той се отказва отъ вино, отъ месо и се обявява за въздържатель. Каквито теории да му проповѣдватъ за ползата отъ виното и отъ месото, той никого вече не слуша. Веднъжъ е опиталъ тия нѣща, той не иска да се връща къмъ тѣхъ. Той знае, че по-добра храна отъ хлѣба и по-добро питие отъ водата не сѫществуватъ. Всички храни произ- лизатъ отъ житото. Житото представя първичната материя, която е дала потикъ на органическия свѣтъ. Този потикъ е Божественъ. Следователно, който иска да приеме този потикъ въ себе си, той трѣбва да се храни съ жито. Който се оплаква, че объркалъ смѣткитѣ си и не може да намѣри правия пѫть на живота, той трѣбва да се храни съ жито. Житото е въ състояние да му помогне, да му покаже начина, по който може да уреди всичкитѣ си работи. — Вѣрно ли е това? — Опитайте и ще се убедите. Преди да се съмнява и да отрича нѣщата, човѣкъ трѣбва да ги опита. Иначе той ще се натъква на противоречия, които не го ползуватъ. Има противоречия въ живота, които сѫ необходими. Като е дошълъ на земята, човѣкъ все трѣбва да бѫде лишенъ отъ нѣщо, да му недостига нѣщо. Това, което му недостига, ще бѫде потикъ въ живота му. Недоволството е необходимъ елементъ въ човѣшкия животъ, както и въ цѣлата природа. Окото е недоволно, че вижда само, а не може да слуша. Ухото е недоволно, че слуша само, а не вижда. Носътъ е недоволенъ, че не може да вижда, да слуша, а само мирише нѣщата. Езикътъ се оплаква, че само вкусва нѣщата, а не може да мисли, да чувствува. Кое положение трѣбва да заеме човѣкъ: положението на око, на ухо, на носъ, на езикъ, на мозъкъ или на сърдце? При каквото положение и да се намира, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ. Смѣлъ човѣкъ е онзи, който мисли право. Който обича истината и мисли за нея, той е смѣлъ, безстрашливъ човѣкъ. Искате ли да бѫдете свободни, напуснете всичко, което ви свързва. Напуснете онази религия, онази наука, които ви свързватъ. — Какво трѣбва да правя?—Люби Бога. Който иска да люби Бога, а е свързанъ за нѣщо, той не може да прояви любовьта си. Щомъ иска да прояви любовьта си, той трѣбва да разкѫса всички свои връзки. Кога майката обича детето си? — Когато се освободи отъ него, т. е. когато се скѫса връзката, съ която детето е било свързано въ утробата й. Докато не го е родила, майката е изпитвала повече страхъ за себе си, отколкото любовь къмъ детето. Ако не разберете положението на бременната жена, на бащата, който се грижи за прехраната на дома си, вие не можете да разберете и себе си. Като ученици, вие трѣбва да разбирате състоянията на майката, на бащата, на детето, за да разбирате и своитѣ състояния. Ще кажете, че това не се отнася до васъ. — Именно до васъ се отнася. За васъ е важно, какво трѣбва да правите сега. Ще учите. Ако сте на земята, ще бѫдете мѫжъ или жена въ първо отдѣление. Ако сте въ невидимия свѣтъ, ще бѫдете мѫжъ или жена въ второ отдѣление. Дали човѣкъ е горе или долу, той ще бѫде или мѫжъ, или жена, или дете. Мнозина казватъ, че не искатъ да бѫдатъ нито жени, нито деца. Тѣ искатъ да бѫдатъ мѫже. — Отъ човѣка зависи, какъвъ да бѫде. Споредъ това, което носи въ себе си, човѣкъ може да бѫде мѫжъ, жена или дете. Други пъкъ не искатъ да бѫдатъ мѫже. Слушате нѣкой мѫжъ да казва, че втори пѫть иска да се роди жена, да седи въ кѫщи на топло, да посрѣща и изпраща мѫжа си. Дотегнало му цѣлъ день да тича нагоре—надолу, да се грижи за прехраната. Дотегнало му да ходи по бойнитѣ полета да воюва. Другъ пъкъ иска да бѫде дете, да му се радватъ, да го милватъ и на рѫце да го носятъ. И това положение е добро, но какъвъ щѣше да бѫде свѣтътъ безъ майки и бащи, а навсѣкѫде само деца? Дето и да се обърнете, само плачове ще чувате. Красотата на живота седи въ разнообразието. Красивъ е животътъ, когато срѣщаме бащи, майки и деца. Когато има майка и баща, детето е доволно, не плаче. Щомъ изгуби майка си, то започва да плаче съ едното си око — съ лѣвото. Като изгуби и баща си, то плаче и съ дветѣ си очи. Да изгуби човѣкъ баща си и майка си, това значи, да изгуби условията на живота си. Щомъ изгуби всички условия на живота си, човѣкъ се превръща въ суха чешма и престава да тече. Детето е символъ на живота. То съдържа редъ условия и възможности за развитието си. Затова Христосъ е казалъ: „Ако не станете като малкитѣ деца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Детето носи въ себе си велика, Божествена идея. Като говоря за мѫже и жени, нѣкой ме разбиратъ криво. Подъ мѫже и жени ние разбираме отношения на души, каквито сѫ били въ първичния животъ, споредъ Божествения порядъкъ на нѣщата. Споредъ този порядъкъ на нѣщата, отношенията между хората сѫ съвсемъ различни отъ сегашнитѣ. Запримѣръ, ако отидете при нѣкой банкеръ и му поискате 20,000 лв. на заемъ, съ срокъ 20 деня, той веднага ще ви услужи, безъ да записва въ книгитѣ си. — Защо? — Той има пълно довѣрие въ човѣка. Обаче, вие, които взимате паритѣ, записвате въ тевтера си сумата и деня, въ който трѣбва да я изплатите. Като дойде опредѣлениятъ день, вие отивате при банкера, внасяте паритѣ и благодарите за услугата. Сега банкерътъ отваря книжата си и пише, че е получилъ сумата 20,000 лв. Той пише въ книжата си само суми, които получава, а не и ония, които дава. Въ дадения случай и двамата благодарятъ, че сѫ могли да се запознаятъ, да си услужатъ и да станатъ добри приятели. Следователно, нуждитѣ, лишенията на хората сѫ условия да се срещнатъ, да познаятъ характеритѣ си, всѣки да види, докѫ- де е дошълъ въ развитието си. Какъ постѫпватъ съвременнитѣ хора? Ако отидете при нѣкой банкеръ да искате пари на заемъ, той ще мисли, ще ви разпитва, какво е положението ви и най-после ще каже, че може да ви кредитира, ако представите трима порѫчители. Следъ това веднага ще подпишете полица и ще вземете паритѣ. Каква култура, какво християнство може да съществува при такива отношения? Когато хората уреждатъ отношенията си, своитѣ взимания и давания, при подписа на трима души, това не сѫ истински отношения, това не е никаква любовь. Правилнитѣ отношения иматъ за основа любовьта. Дето отсѫтствува любовь и довѣрие между хората, тамъ никакви отношения не съществуватъ. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до положение, за всѣко нѣщо да искатъ по трима поръчители. Тримата поръчители, това сѫ бащата, майката и детето. Ако детето отиде при нѣкой банкеръ да иска 20,000 лв. на заемъ, последниятъ му казва: Извикай баща си и майка си, да се подпишатъ като поръчители. Азъ искамъ да зная, имашъ ли баща и майка. Като види бащата и майката, банкерътъ дава на детето сумата 20,000 лв., написва една полица, дава я да се подпишатъ и я задържа въ себе си. — Не, полицата трѣбва да бъде въ ржцетѣ на бащата и майката. Банкерътъ е хваналъ вече въ рѫцетѣ си бащата и майката като поръчители. За него тѣ сѫ достатъчни. Щомъ забавятъ изплащането на полицата, банкерътъ веднага хваща бащата, майката и детето и казва: Плащайте сега! Питамъ: Какво щастие може да съществува при такива отношения? Това е порядъкътъ въ човѣшкия свѣтъ. Въ Божествения свѣтъ, обаче, такъвъ порядъкъ не съществува. Тамъ всички банки съ отворени, и всѣки може да си вземе, колкото и каквото му е нужно. Божественитѣ банки представятъ чешми, които всѣкога съ отворени. Кой колкото вода иска, толкова може да си налѣе, но всичко се пише. Тамъ нищо не се дава даромъ. Тамъ всичко се плаща. — Съ какво? — Съ добъръ животъ. Не живѣете ли добре, веднага полицата излиза на лице. Водата, въздухътъ, свѣтлината съ Божествени банки, отъ които човѣкъ свободно може да черпи, колкото иска, Добриятъ животъ опредѣля кредита на човѣка. Нѣ- кога, когато хората съ живѣли добре, въ далечното минало, житото е ставало голѣмо, като дърво. То се е отличавало по съставъ отъ сегашното, било е по-едро, по-хранително и по-вкусно. Обаче, следъ грѣхопадането, житото е изгубило и отъ голѣмината, и отъ вкуса, и отъ хранителностьта си. Въ последно време се забелязва подобряване на житото. Подобряването на житото е въ връзка съ подобряване живота на хората. Този законъ има отношение и къмъ живота на отдѣлния човѣкъ. Щомъ възстанови отношенията си съ Първата Причина, човѣкъ се подмладява и започва правилно да мисли, да чувствува и да действува. При това положение човѣкъ става отзивчивъ къмъ страданията на хората, вслушва се въ тѣхнитѣ болки и се стреми да имъ помогне. Ако разбира законитѣ на водата, той може да лѣкува съ нея. Водата е носителка на животъ, на жизнена прана. Който знае да се ползува отъ тази прана, той може лесно да се лѣкува. Чрезъ водата, човѣкъ може да лѣкува всички органически болести. Нѣкой е работилъ цѣли 20 години по отрицателенъ пѫть, докато създаде известна болесть въ себе си, а очаква да я излѣкува за нѣколко деня. Това е невъзможно. Такъвъ законъ въ природата не съществува. За да не създава условия въ себе си за органически болести, човѣкъ трѣбва да живѣе добре. Лошитѣ условия, вънъ и вѫтре въ човѣка, наричаме сѫдба. За да се справи съ сѫдбата си, човѣкъ не трѣбва да се бори съ нея. Който се е борилъ съ сѫдбата си, той всѣкога е билъ побеждаванъ. Нѣкой се хвали, че се бори съ себе си. Бори ли се съ себе си, човѣкъ попада въ рѫцетѣ на сѫдбата, която го тъпче, мачка, докато го победи. Щомъ престане да се бори съ себе си, сѫдбата му се подчинява, и той излиза победитель. Защо трѣбва човѣкъ да се бори съ себе си? Казано е въ Писанието: „Възложете товара си на Господа“. Това значи: Не се борете съ себе си, съ своята сѫдба. Дойде ли нѣкакво страдание, не се борете съ него, нито се отчайвайте, но хванете го, помилвайте го, поносете го малко на рѫце, докато се примирите съ него. Щомъ се примирите съ страданието си, въ васъ настава дълбокъ, вѫтрешенъ миръ. — Защо трѣбва човѣкъ да се примирява съ страданието? — За да стане великъ Христосъ е великъ, защото се примири съ страданието. Той знаеше, че страданието Му е изпратено отъ Бога и трѣбва да го приеме съ радость. Така сѫ постъпвали всички хора на миналото, които считаме велики. Много начини имаше, чрезъ които Христосъ можа да избѣгне страданията, но знаеше, че ако Той се откаже отъ страданията си, цѣлото човѣчество ще страда. Той прие страданията, за да облекчи положението на човѣчеството. Следователно, ако чрезъ страданията си, човѣкъ облекчава страданията на цѣлото човѣчество, заслужава да страда. Отъ Божествено гледище, има страдания, които сѫ необходими за човѣка. Тѣ криятъ въ себе си известни блага. Всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Естествено е това желание, но трѣбва да се знае, че за придобиване на щастието сѫ необходими известни условия. Като е дошълъ на земята, човѣкъ ще получи известенъ дѣлъ и отъ страданията. Каква е разликата между щастието и нещастието? Отъ какво зависи да бѫде човѣкъ щастливъ или нещастенъ? Срѣщате нѣкой беденъ човѣкъ, но той е доволенъ, щастливъ отъ положението си. Срѣщате единъ богатъ, но той е недоволенъ, нещастенъ, нѣщо му недостига. Значи, разбиранията на човѣка опредѣлятъ неговото щастие или нещастие. Щастието и нещастието на човѣка се опредѣлятъ отъ неговото съзнание. Понѣкога и най-добритѣ условия, и най-свѣтлитѣ идеи могатъ да направятъ човѣка нещастенъ, да му причинятъ болезнени състояния. При боленъ стомахъ и най-хубавата храна причинява страдания. Обаче, всѣко днешно страдание на човѣка носи въ себе си бѫдеще щастие. За да провѣри това, човѣкъ трѣбва да има търпение, да дочака това време. Такъвъ е законътъ. Ако спазваме великитѣ Божии закони, ще видимъ, че всѣко страдание, всѣко изпитание, всѣко нещастие носи следъ себе си велики блага. Въ Божествения свѣтъ, въ Бога страдания нѣма. Следователно, Богъ е въ сила да превърне страданията на хората въ радости. Казано е въ Писанието: „Всичко, което се случва въ живота на онзи, който люби Бога, ще се превърне на добро“. Това е законъ за смѣна на състоянията. Като ученици, вие трѣбва да държите въ ума си положителни мисли. Който може всѣкога да държи положителни мисли въ себе си, той е ученикъ и може да учи. Истински човѣкъ е онзи, които никога не се обезсърдчава. Като се обезсърдчи, човѣкъ казва: Свърши се моята работа. — Не, тя едва сега започва. — Пари нѣмамъ. — Ще дойдатъ. — Здраве нѣмамъ.— Ще дойде. — Приятели нѣмамъ. — И приятели ще имашъ. — Кога ще дойде всичко това? — Когато издържите изпититѣ си, когато се справите съ противоречията на живота. Имайте вѣра на положителното въ живота. Да имате вѣра въ великото и красивото, въ положителното въ свѣта, това не е религия. Това е истинската философия на живота. Сега, като говоря по този начинъ, цельта ми не е да ви заставя да мислите като мене. Това е невъзможно. Моята цель е да събудя красивото, мощното, което е вложено въ васъ отъ памти - вѣка. Когато красивото и великото въ човѣка изникне и започне да расте, тогава всички хора ще се разбератъ. Въ вашата градина ще почнатъ да растатъ круши, ябълки, сливи, грозде, портокали, мандарини, и вие ще продавате отъ тѣхъ. Като дойда въ градината ви, ще пожелая да си купя отъ вашитѣ плодове. Ако килограмътъ на нѣкои плодове струва 50 лв., азъ ще ви дамъ сто. Така ще се създадатъ приятелски, любовни отношения. Единъ на другъ ще имаме вѣра. Такива трѣбва да бѫдатъ истинскитѣ отношения между хората. —Кога ще бѫде това? — Единъ день. Този день може да бѫде още днесъ, а може да бѫде и следъ хиляди и милиони години—отъ васъ зависи. Каквото човѣкъ мисли, това става. Мислете положително, за да дойдатъ положителни, красиви нѣща. Мислете за красотата, ако искате да станете красивъ. Мислете за доброто, ако искате да станете добъръ. Мислете за любовьта, ако искате тя да ви посети. Мислете право. Мислете красиво и положително за всичко. Правата и положителна мисъль е пѫть за постигане на всички блага въ живота. Сега, нѣкой ще кажатъ, че тия работи имъ сѫ познати, нѣма защо да се говорятъ. Не е въпросъ, дали ги знаятъ или не, важно е, правятъ ли ги. Каква полза, че знаешъ нѣщо, а не го правишъ? Каква полза, че знаешъ една пѣсень, а не можешъ да я изпѣешъ? — Не, има нѣща, които човѣкъ не знае и трѣбва да ги учи, да ги прилага. Да пѣе човѣкъ, това значи, да има добри външни и вѫтрешни условия. Пѣвецътъ пѣе, защото има разработенъ гласъ. Той пѣе, защото има публика, която го слуша. Той пѣе, защото салонътъ е добре отопленъ и освѣтенъ. Нека излѣзе да пѣе предъ умрѣли хора, въ студенъ, тъменъ салонъ и вижте, ще пѣе ли този пѣвецъ. За всѣко нѣщо се искатъ условия. Следователно, за да пѣе, да свири, да учи, да работи, човѣкъ трѣбва да има права, положителна, велика мисъль. Мисъльта е условие, безъ което човѣкъ не може да живѣе. Тя отваря пѫтя му къмъ великия свѣтъ, отдето идатъ всички блага. И тъй, отъ ученика се иска знание, да различава положителнитѣ мисли отъ отрица- телнитѣ и да може да ги смѣня. Той трѣбва непрестанно да учи, да не спира развитието си. Учете непрестанно! Любете непрестанно! Лю- бовьта съ любовь се храни, мѫдростьта — съ мѫдрость, доброто — съ добро. Като се обез- сърдчи, човѣкъ казва: Нѣма вече да правя добро. — Колкото повече правишъ добро, толкова повече душата ти се разширява, толкова повече умътъ ти закрепва и става по-мощенъ, толкова повече сърдцето ти се облагородява. Другъ пъкъ казва: Не искамъ да мисля повече. Главата ми ще се пръсне отъ мисъль,—Чудно нѣщо! Когато стомна пълна съ вода се изложи на студа и се пръсне, отъ мисъль ли се е пръснала? Главата на човѣка се пръска отъ тревоги, отъ безпокойствия, но никога отъ мисъль. Чистата, права мисъль повдига човѣка и му помага. И въ най-труднитѣ моменти той излиза на правъ пѫть. Тя има за основа онова знание, което може да помогне на човѣка въ всички случаи на неговия животъ. Сега, като говоря за страданието, азъ имамъ предъ видъ великия законъ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Така разбрани, страданията представятъ пѫть къмъ познаване на великото, красивото, възвишеното въ свѣта. Тѣ водятъ къмъ познаване и придобиване на любовьта. Заслужава човѣкъ хиляди години да страда, за да опита единъ моментъ на любовьта. Дойде ли любовьта въ човѣка, тя заличава всички страдания, всички мѫчнотии и нещастия на вѣковетѣ. Единъ моментъ на любовьта заличава вѣковнитѣ страдания. Любовьта ще покаже, че и най-голѣмитѣ страдания на човѣка сѫ били все любовь, но неразбрана. Любовьта ще превърне страданията на миналото въ велика симфония на душата, въ велика хармония между всички души. — Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. —- Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 16. Лекция отъ Учителя, държана на 5 декемврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАСОКА НА ЖИВОТА. Размишление. Съвременнитѣ хора иматъ стари схващания за живота, а старитѣ схващания, старитѣ разбирания не допринасятъ никаква полза. Новото схващане, това е Божественото, което иде сега. Божественото внася разширяване въ човѣшкото съзнание. То дава насока на живота. Божественото, което носи новото въ свѣта, е процесъ, който не може да се задържи на едно мѣсто. Тръгнешъ ли въ посоката, въ която Божественото се движи, ти ще се въртишъ въ крѫгъ, въ спиралъ, по права линия, ще падашъ и ще ставашъ, но нищо не е въ състояние да те спре. Ако си въ тренъ, ти видимо ще седишъ на едно мѣсто, но тренътъ се движи. Ако тренътъ спре на нѣкоя гара, земята продължава да се движи. Ако земята спре движението си, слънцето продължава да се движи. Такова нѣщо представя Божественото— вѣчно движение. Това вѣчно движение дава насока на живота. Щомъ престане това движение, т. е. щомъ насоката на живота се прекрати, настава състояние на покой, което наричатъ смърть. Пожелае ли човѣкъ да се успокои, той навлиза въ областьта на смъртьта. Всѣко движение, което опредѣля насоката на живота, е служене. Щомъ стане отъ сънь и започне да се движи, човѣкъ взима известна насока въ своя животъ. Всѣка насока има своя специфична форма. Различнитѣ насоки на живота могатъ да се представятъ въ видъ на лѫчи на изгрѣващото слънце. Тия лѫчи показватъ дългия пѫть, който животътъ е изминалъ. Тия лжчи сѫ сѫществували преди лѫчитѣ на свѣтлината. При сегашното си развитие, хората говорятъ за свѣтлината, но въ сѫщность тѣ познаватъ свѣтлината само въ нейната сѣнка. Това, което тѣ наричатъ свѣтлина, е само сѣнка на свѣтлината. Докато живѣятъ въ сѣнката на свѣтлината, тѣ всѣкога ще се спъватъ. Наистина, недоволството, безвѣрието, съмнението и всички отрицателни прояви не сѫ нищо друго, освенъ спънки въ човѣшкия животъ. Нѣкои е недоволенъ, че е ялъ малко. Какво ще придобие, ако яде много? Щѣлъ да стане голѣмъ, едъръ. Смисълътъ на човѣшкия животъ не седи въ това, човѣкъ да стане голѣмъ, едъръ. Въ сегашнитѣ скѫпи години, нѣма смисълъ човѣкъ да бѫде много голѣмъ. Ако е много голѣмъ, мѫчно ще се прехранва. Голѣмината на човѣка трѣбва да отговаря на неговото съзнание. Въ природата сѫществува законъ на економията. Да бѫде човѣкъ голѣмъ, силенъ, добъръ, ученъ, това сѫ насоки на живота. За да придобие тия качества, човѣкъ трѣбва да разполага съ съответни сили, които равномѣрно да разпредѣля. Като дойдатъ до съзнателния животъ, хората намиратъ, че той е сериозенъ, че носи голѣми страдания. Страданията иматъ за цель изправяне на кривитѣ насоки въ живота. Било е време, когато човѣкъ не е страдалъ, но това не е най-голѣмото благо. Ние намираме, че сегашното положение на човѣчество, е най-добро. Пѫтьтъ, по който сегашното човѣчество върви, е най-добриятъ. Той води къмъ съвършенство, но още не е най-съвършенъ. Да мислите, че този пѫть е съвършенъ, това значи, да се намирате въ положението на болния, който казва, че се чувствува най-добре, когато лежи на кревата си. За болния е така, но за здравия това положение не е естествено.. Като изучаваме формитѣ, презъ които животътъ е миналъ, виждаме, какво голѣмо усилие сж правили тия форми, за да подобрятъ своето положение, да дойдатъ до най-съвършената форма на земята, каквато е човѣшката. Всички форми сѫ търсили пѫть, насока на своя животъ, но само човѣкъ е постигналъ това. Благодарение на своето съзнание, човѣкъ е дошълъ до точно опредѣленъ пѫть на движение. Когато въ неговия умъ се е родила идеята за Бога, той е намѣрилъ своя духовенъ изтокъ. Идеята за Бога въ човѣка представя насоката на неговия животъ — неговото изгрѣващо слънце. Когато човѣкъ намѣри своя изтокъ, съзнанието му се разцъвтява. Разцъвтяването на човѣшкото съзнание е подобно на зазоряването. Щомъ настѫпи този процесь въ човѣка, животътъ му се осмисля, и той тръгва въ опредѣлена посока, безъ много лутане. Докато намѣри своя пѫть, човѣкъ непрекѫснато се лута въ съзнанието си. Това състояние е подобно на заблу- денъ пѫтникъ, въ тъмна, зимна нощь, всрѣдъ снѣжни прѣспи и виелици. Тукъ-тамъ той вижда свѣтлинки, но щомъ стигне до тѣхъ, една следъ друга тѣ изгасватъ. Уморенъ, измръзнали, той пада на снѣга, отдето нѣкой неговъ приятель го изважда и спасява. Като изучавамъ живота на съвременнитѣ хора, виждамъ, че положението имъ не е много сигурно. Ще кажете, че вие имате вѣра и убеждения. Колко е силна вѣрата ви и какви сѫ вашитѣ убеждения, това се вижда въ време на изпитания. Като се намѣрите предъ нѣкое голѣмо изпитание, вие веднага се разколебавате, започвате да роптаете противъ сѫдбата си, противъ Бога и казвате: Ако, наистина, сѫществува Богъ, Който е Любовь, какъ е възможно да изпраща такива голѣми изпитания? Какво показва вашето роптание? Щомъ роптаете, вие не познавате Бога. Той не е такъвъ, какъвто философитѣ, ученитѣ, моралиститѣ и богословитѣ Го описватъ. Той се проявява чрезъ различни форми и по различни начини. Човѣкъ трѣбва да изучава Бога въ всички форми, въ които се проявява, докато единъ день дойде до положение да се слѣе съ Него и безпогрѣшно да изпълнява волята Му. Дойде ли до това положение, човѣкъ никога не се колебае въ своя великъ Баща, въ своя Създатель. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че страданията, изпитанията, сиромашията, боле- ститѣ неизбѣжно ще ви следватъ. За учения, за адепта тия нѣща сѫ почивки. Като дойде сиромашията при него, той лѣга подъ крушата и си почива. Отъ време на време хапва по една круша и разхлажда устата си. Като дойде богатството при него, той го туря на гърба си като раница и тръгва съ него по свѣта да раздава на бедни, на страдащи. Който не разбира смисъла на сиромашията, той казва: Да не ти дава Господъ сиромашия! Голѣмо тегло е тя. Споредъ него, тегло е за човѣка. ако му се дадатъ условия да си почине. Да отхвърляте сиромашията отъ себе си, това значи, да отбѣгвате отъ почивката. Хората се плашатъ отъ сиромашията, защото мислятъ, че ако тя ги посети, тѣ сж осѫдени на гладъ, на голотия. — Не, сиромашията е облѣчена съ хубави дрехи, като пеперуда, която цѣлъ день хвърка отъ цвѣтъ на цвѣтъ. Тя не мисли за житници, нито за хамбари. Цѣлъ день хвърка и дето закъснѣе, тамъ остава да спи. Богатиятъ не познава състоянието на сиромаха. Той мисли, че всѣкога трѣбва да носи товара на гърба си. Рече ли да хвърли временно поне товара си, тогава разбира, какво нѣщо е истинската почивка, какво нѣщо е свободата. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ изпитанията, отъ сиромашията, защото сѫ наплашени. Ако погледнатъ на живота съ новата свѣтлина, ще видятъ, каква красота съществува въ всичко. Човѣкъ трѣбва да разбира процеситѣ, които се извършватъ въ природата, и да се въоръжи съ търпение, да дочака тѣхния край. Трѣбва ли умрѣлиятъ да тъжи и плаче, че тѣлото му гние и се изгубва? Като изгние, тѣлото му ще се превърне въ вода и газове. Водата ще проникне въ земнитѣ пластове, отдето ще излѣзе въ видъ на чистъ изворъ. Следъ време изворътъ ще се превърне въ рѣка, която ще се отправи къмъ морето, отдето нѣкога е излѣзла. Газоветѣ пъкъ ще отидатъ високо нѣкѫде въ пространството. Какво лошо има въ това преобразование?- Нищо лошо нѣма. Човѣкъ се е превърналъ въ вода и въздухъ. Лошото седи въ това, че хората се страхувать отъ преобразованията, отъ промѣнитѣ въ живота. Страхътъ въ човѣка е остатъкъ отъ животинското състояние, презъ което нѣкога е минавалъ, благодарение на което той е готовъ съ години да се върти на едно и също мѣсто и нищо ново да не предприеме. Не правятъ ли същото и животнитѣ? Куче гони единъ заекъ. Заекътъ скача отъ мѣстото си и започва да бѣга. Колкото и да бѣга, виждате, че той се върти около старото си мѣсто, най-много единъ километъръ далечъ. Съ лаенето си, кучето го заставя да бѣга. Ако разбира законитѣ, заекътъ нѣма да се върти на едно и сѫщо мѣсто, но ще удари на бѣгъ, ще се отдалечи отъ опасностъта най-малко на петь—шесть километра. А тъй, като се върти на едно и сѫщо мѣсто, заекътъ попада въ устата на неприятеля си, или опитва куршума на човѣка. Какво представятъ мѫчнотиитѣ въ живота?— Мѫчнотиитѣ, това сѫ ловджийскитѣ кучета въ живота, които преследватъ човѣка. И човѣкътъ, като заекъ, се движи въ единъ затворенъ крѫгъ, отъ който не може да излѣзе. Кучетата го преследватъ, докато ловджията, съ своята пушка, го прицелва и сваля на земята. Следъ това казватъ, че еди-кой си човѣкъ умрѣлъ. — Не, не е умрѣлъ този човѣкъ, но ловджията го е убилъ и го носи въ дома си, заради вкусното му месце и хубава кожа. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ мѫчнотиитѣ си? — Той трѣбва да тръгне въ новъ пѫть, да заживѣе съ нови идеи. Нѣкой казва: Азъ съмъ човѣкъ, ходя на два крака, заемамъ високо обществено положение. — Докога ще бѫдешъ човѣкъ, който се отличава отъ другитѣ животни по това, че ходи на два крака и заема известно обществено положение? Следъ 20—30 години ще те уволнятъ и ще се намѣришъ въ положението на инвалидъ, неспособенъ за работа. Тогава ще кажешъ: Какво бѣше едно време, а какво е сега! Най-после, щешъ не щешъ, ще се примиришъ съ положението си, ще кажешъ: Така трѣбва да бѫде. Какво да се прави, старость е това. — Не, така не трѣбва да се разсѫждава. Какво нѣщо е старостьта? Когато изгуби силитѣ си, човѣкъ започва да остарява. — Защо губи човѣкъ силитѣ си? — Защото е изгубилъ насоката на своя животъ. Онзи, който не е изгубилъ насоката на своя животъ. той не знае, какво нѣщо е старость. Следователно, старостьта показва, че човѣкъ трѣбва да мине въ нова форма на живота, да се подмлади. Старостьта е преходна фаза, въ която човѣкъ не може да остане дълго време. Дойде ли до старостьта, той непременно трѣбва да търси изходенъ пѫть. Единъ китайски император искалъ да стане членъ на Всемирното Бѣло Братство. За тази цель го изпратили между животнитѣ, да учи тѣхния езикъ. Като поживѣлъ известно време между тѣхъ, той започналъ да разбира езика имъ. Единъ день той срещналъ две мравки, които спорили за една хапка. Дветѣ мравки хванали хапката и я държатъ, не я пущатъ. Едната казвала, че хапката е изпратена за нея. И другата настоявала, че това благословение е изпратено отъ небето за нея. Всѣка мислила, че има право на хапката и не я давала на другата. И дветѣ държатъ хапката, спо- рятъ за нея и не ядатъ. Императорътъ наблюда- валъ този споръ и мислилъ, какъ да го разреши. Наблизо нѣкѫде той видѣлъ единъ овчарь. Оти- шълъ при него и го попиталъ: Имашъ ли малко трошици хлѣбъ? —Имамъ, торбата ми е пълна съ трощици, току що ядохъ. Императорътъ взелъ въ рѫката си трошицитѣ и ги турилъ предъ спорещитѣ мравки. Като видѣли това изобилие на трошици, тѣ пуснали първата спорна хапка и се хвърлили върху новото благословение. Съ това спорътъ се прекратилъ. Императорътъ продължилъ пѫтя си и видѣлъ, че две кучета се давятъ за една кость. — Какво правите? Да не разрешавате нѣкакъвъ наученъ въпросъ? Едно отъ кучетата отговорило: Снощи моятъ господарь даде голѣмо угощение на гоститѣ си, и следъ свършване на угощението, хвърли и на мене една кость, да опитамъ нѣщо отъ яденето. Този неканенъ гостъ дойде отнѣкѫде и се хвърли върху костьта ми, иска да я изяде. И да ис- камъ да я раздѣля съ него, не мога, никакъвъ инструментъ нѣмамъ. Понеже костьта е моя, азъ имамъ право на нея. Императорътъ веднага отишълъ при господаря на кучето и го запиталъ: Имашъ ли още една кость, останала отъ угощението? — Пъленъ кошъ съ кости съмъ изхвърлилъ. Вземи, колкото искашъ. Той взелъ нѣколко кости, хвърлилъ ги на кучетата, и тѣ престанали да спорятъ. Изобилието разрешило въпроса. Императорътъ се замислилъ и продължилъ пѫтя си, но се натъкналъ на двама земедѣлци, които спорили за нѣколко сантиметра земя. Между тѣхъ се повдигналъ въпросътъ, кѫде трѣбва да бѫде синорътъ на нивитѣ. Единиятъ настоявалъ, че съседътъ е взелъ малко земя отъ нивата му. Другиятъ настоявалъ, че земята е негова. Нито единиятъ отстѫпвалъ, нито другиятъ. И двамата цитирали членове отъ закона, че никой нѣма право да мѣсти синора на съседа си, съ цель да вземе отъ неговата земя. Императорътъ се приближили къмъ тѣхъ и ги запиталъ: Можете ли да отложите спора до утре и да дойдете при мене, азъ да го разреша? — Кой си ти? Императорътъ написали своитѣ инициали, дали имъ бележка въ която опредѣлилъ часа на срѣщата. На сутриньта и двамата съседи отишли на опредѣленото мѣсто и получили по десети декара земя. Щомъ получили това изобилие на земя, тѣ забравили спора за десеттѣ сантиметра и се върнали дома си доволни. Така императорътъ научили отъ животнитѣ, че при липса на известни блага въ живота, всѣкога възниква спори. Дадатъ ли имъ се тия блага въ изобилие, спорътъ се прекратява. Значи, изобилието разрешава спора и мѫчнотиитѣ въ живота. Сѫщиятъ закони се отнася и до човѣшкото царство. И тъй, намѣри ли насоката на своя животъ, човѣкъ лесно разрешава мѫчнотиитѣ си. Щомъ намѣри насоката на живота си, той разумно се справя съ мѫчнотиитѣ, недоразуменията, спороветѣ и страданията си. Като разбира законитѣ на природата, човѣкъ знае, какъ да трансформира състоянията си, да превръща скърбитѣ въ радости. Споредъ закона на контраститѣ, всѣка мѫчнотия, всѣка болка се лѣкува съ нЬщо противоположно на нея. Ученитѣ сѫ открили нѣкакви малки, микроскопи- чески сжщества, по-малки отъ микробитѣ—микрояди, които изяждатъ микробитѣ. Ако нѣкой човѣкъ заболѣе отъ нѣкаква заразителна болесть, лѣкаритѣ вкарватъ въ организъма му микрояди, които се размножаватъ много бързо, и по този начинъ изяждатъ микробитѣ, причинители на болестьта. Така, именно, болниятъ оздравява. Този начинъ на лѣкуване се отнася и къмъ човѣшкитѣ мѫчнотии. Когато се намѣри предъ нѣкаква мѫчнотия, човѣкъ трѣбва да извика микроядитѣ на помощь, да изядатъ микробитѣ, които сѫ причинили мѫчнотията. Щомъ микробитѣ на мѫч- нотиитѣ изчезнатъ отъ човѣка, той се освобождава отъ тѣхъ. На наученъ езикъ, ние наричаме тия малки сѫщества „микрояди“, а на духовенъ езикъ — ангели, невидими помагачи. Всички хора, въ които шестото чувство е развито, могатъ ясно да виждатъ борбата между микробитѣ и микроядитѣ въ човѣшкия организъмъ. Тѣ виждатъ, че предъ човѣка се изправя една тъмна сѣнка, т. е. единъ силуети. Веднага следъ това се явява втора, свѣтла сѣнка, противоположна на първата. Тъмната налита върху свѣтлата, както пеперудата къмъ свѣтлината. Между тъмната и свѣтла сѣнка започва борба, въ която ту свѣтлата побеждава, ту тъмната. Ако свѣтлата сѣнка победи, свѣтлината и топлината й се увеличава и запалва тъмната сѣнка. Въ тази борба броятъ на тъмнитѣ и свѣтли сѣнки постепенно се увеличава, докато най-после свѣтлитѣ победятъ. Интересна картина е да гледате, какъ отлѣво и отдѣсно на човѣка се борятъ свѣтли и тъмни сѣнки, съ цель — първитѣ да го спасятъ, а вторитѣ—да го унищожатъ. Голѣма борба става около единъ праведенъ човѣкъ, или единъ светия, когато се намѣри предъ голѣми изпитания. Ако борбата се свърши въ полза на светията, лицето му започва да свѣти, и той благодари, че се е освободили отъ мѫкитѣ и терзанията на душата си. Това става не само съ праведни и свети хора, но съ всички хора. Обаче, колкото по-напредналъ е човѣкъ, толкова и борбата около него е по-голѣма. Милиони сѫщества воюватъ около човѣка. Това е една отъ вжтрешнитѣ страни на живота, отъ великитѣ тайни на Битието. Тази борба е предвидена въ Божествения Промисълъ. Подъ думата „Божественъ Промисълъ“, разбираме съзнателна, разумна работа на множество възвишени сѫщества, които изпълняватъ изключително волята Божия. Когато казваме, че сѫществува Божествени Промисълъ, ние имаме предъ видъ насоката на живота и вѣрваме въ нея. Като ученици, вие трѣбва да изучавате всички науки: химия, физика, ботаника, зоология, биология и т. н. Всѣка наука ще ви запознае съ елементитѣ, съ които тя борави — — химически елементи, растения, животни, минерали. Отъ друга страна, тѣ ще ви запознаятъ съ произхода на живота, на различните форми, начина, но който тѣ се размножаватъ и т. н. Като изучи живота на различнитѣ форми вънъ отъ себе си, въ физическия свѣтъ човѣкъ ще проникне и въ своя организъмъ, ще разбере, че сѫщитѣ форми сѫществуватъ и въ него. И тогава, като знае тѣхния произходъ, начина на размножаването имъ, той ще познае по-добре и себе си, т. е. своя физически и психически животъ. Колкото по- високо се издига човѣкъ, толкова повече навлиза въ умствения и въ причинния свѣтъ, дето нѣма никакви животни. Това значи, да живѣе човѣкъ въ съзнанието си, дето има само чиста вода и плодни дървета. Това е раятъ на земята, т. е. животъ на пълно блаженство. Когато този човѣкъ се затѫжи за животнитѣ, той слиза на физическия свѣтъ, на земята, въ зоологическата градина. Споредъ нѣкои учени, каквито животни и растения сжществуватъ на земята, сѫщитѣ животни и растения се срѣщатъ и въ висшитѣ свѣтове. Вѣрно е това твърдение, но не въ букваленъ смисълъ. Всѣко животно и растение е емблемъ, символъ на нѣщо. Запримѣръ, змията е символъ на хитрость на знание, а гълѫбътъ—на кротость. Христосъ казва: „Бждете хитри като змиитѣ и незлобиви като гълѫбитѣ". Въ този смисълъ, гълѫбътъ е противоположность на змията. Кое качество е противоположно на хитростьта?—Знанието. Следователно, когато се казва, че и въ висшитѣ свѣтове срѣщаме сѫщитѣ животни, каквито и на земята, подразбираме, че тамъ сѫществуватъ само тѣхнитѣ символи, като принципи. Крилата на гълѫба представятъ вѣрата на човѣка, който разбира законитѣ на природата и работи съ тѣхъ. Освенъ кротость и незлобие, отличителна чърта въ характера на гълъба е неговата устойчивость въ възгледитѣ му. При каквито условия и да се намира, той никога не измѣня на своитѣ убеждения по отношение на храненето си. При всички условия на живота си, той остава вегетарианецъ. Отъ това гледище, цитираниятъ по-горе стихъ, даденъ отъ Христа, може да се преведе съ думитѣ: „Бъдете учени и незлобиви“. Като изнасямъ тия положения, мнозина се запитватъ: Възможно ли е, при сегашнитѣ условия на живота, човѣкъ да бѫде незлобивъ? — Възможно е. Щомъ на едната страна на живота седи змията, на другата непременно ще седи гълѫбътъ. Щомъ има тъмна сѣнка, ще има и свѣтла. Животътъ се движи въ контрасти, въ противоположности. Тъмната сѣнка е същество, което живѣе въ гъста материя и се стреми да погълне човѣка. Свѣтлата сѣнка е същество, което живѣе въ рѣдка материя и се стреми да помогне на човѣка, да го освободи отъ мѫчнотиитѣ му. Тази е причината, поради която между свѣтлитѣ и тъмни сѣнки всѣкога съществува борба. Ако тъмната сѣнка вземе надмощие въ човѣка, свѣтлата напуща своето мѣсто. И обратно, ако свѣтлата вземе надмощие, тъмната изчезва. Два вълка се влюбили въ една овца и започнали да й пишатъ любовни писма. Като я видѣли сама, далечъ отъ стадото й, тѣ се затичали къмъ нея, съ намѣрение да й дадатъ първата си цѣлувка, изразъ на тѣхнитѣ любовни писма. Понеже и двамата искали едно и сѫщо нѣщо, тѣ се хвърлили единъ върху другъ и започнали да се биятъ. Овцата се спрѣла и започнала да гледа, кой отъ тѣхъ ще надвие. — Не, овцата не трѣбва да стои при тѣхъ и да гледа, какъ ще се свърши борбата, но да разчита на краката си и да удари на бѣгъ, колкото силитѣ й държатъ. Въ бѣгането е спасението на овцата. Рече ли да се спре и да чака края на борбата, тя е загубена. Такава борба става и въ човѣка. Когато нѣкой казва, че се бори съ себе си, той трѣбва да знае, че въ сѫщность не се бори той. но силитѣ въ него се борятъ. Докато силитѣ въ тебе се борятъ, ти плюй на краката си и бѣгай. Искашъ ли да наблюдавашъ тази борба, качи се на нѣкое високо мѣсто и оттамъ гледай. Следователно, когато силитѣ въ човѣка се борятъ, той не трѣбва да взима участие въ тѣхната борба, но отдалечъ само да наблюдава и да се учи. Какво прави човѣкъ при такива случаи? Той взима своето малко ножче и излиза срещу воюващитѣ страни да се бори съ тѣхъ. Понеже не е дошълъ до положение да воюва съ силнитѣ сѫщества, той веднага отстъпва. Не отстъпи ли, отъ него нищо не остава. Помнете: вашата задача не е да воювате. Вие трѣбва отдалечъ да гледате и да се учите. Тъмнитѣ и свѣтли същества ще воюватъ заради васъ. Това е задача, въ която тѣ разрешаватъ въпроситѣ си. Васъ, обаче, никой не ви е викалъ на война. Вие не сте дорасли още до голѣмитѣ борби въ живота. И тъй, когато човѣкъ се намѣри предъ нѣкаква мъчнотия, или нѣкакво изкушение, около него се започва усилена борба между свѣтлитѣ и тъмни същества. Тази борба може да продължи день, два, седмици, месеци или години, но ако човѣкъ е свързанъ съ Първата Причина, въ края на краищата борбата ще се свърши въ негова полза. Който се намира подъ ръководството на разумния свѣтъ, той лесно ще се справи съ своята карма. Кармическиятъ законъ не е нищо друго, освенъ съдбата на човѣка. Кармата е законъ на необходимостьта, презъ който всѣки човѣкъ минава. Съ други думи казано: кармата представя неблагоприятнитѣ условия въ живота на човѣка. Нѣкой човѣкъ си направи къща, но скоро я изгубва; ожени се, родятъ му се деца, но следъ нѣколко години изгубва и жена си, и децата си. Това сѫ все кармически отношения. Човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, да ликвидира правилно съ своята карма. Като ликвидира съ кармата си, човѣкъ влиза въ Божествения Проми- сълъ, въ закона на благодатьта, или въ тъй наречената „дихарма“. Такъвъ човѣкъ борави съ магическата прѫчица. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи правилно, да ликвидира съ кармата си още въ този животъ, да не става нужда пакъ да се преражда. Да се преражда човѣкъ, това значи, да живѣе въ закона на кармата. Да се ражда, това значи, да живѣе въ закона на благодатьта. Въ този законъ човѣкъ расте и се развива, безъ никакво прекѫсване на съзнанието. Сега, като слушате да се говори по тѣзи въпроси, нѣкои оставатъ недоволни. Тѣ мислятъ, че въпросътъ за прераждането не е важенъ, понеже въ този моментъ пари нѣматъ, хлѣбъ нѣматъ — гладни сѫ. Въпросътъ за паритѣ и за хлѣба може лесно да се разреши. Щомъ влѣзе въ закона на благодатьта, човѣкъ ще има и пари, и хлѣбъ, и дрехи. Каквото пожелае, лесно може да го придобие. Обаче, какво трѣбва да прави, докато дойде до това положение? Ще кажете, че докато дойдете до този законъ, вие трѣбва да се раждате и прераждате, да се усъвършенствувате. Това зависи отъ човѣка. Въ единъ животъ той може да се развие, да ликвидира съ своето минало и да влѣзе въ закона на благодатьта. Докато прави разлика между хората, между едно и друго вѣрую, човѣкъ не е влѣзълъ въ този законъ. Докато хората спорятъ, кой е спасенъ, тѣ не познаватъ още религията. Въпросътъ за спасението на душитѣ се отнася до Бога. Той се грижи за спасението на хората, а всѣки човѣкъ трѣбва да мисли за себе си, да спазва великитѣ закони на Битието, да върши волята Божия. Човѣкъ трѣбва да изучава своитѣ вѫтрешни състояния, за да се справя лесно съ тѣхъ. Слушате нѣкои хора да се оплакватъ, че сѫ остарѣли, че краката имъ не държатъ, че сиромашия ги налегнала, че никой не ги обича, че Господъ даже ги забравилъ. Всичко това е лъжлива философия. Това не сѫ вѣрни положения. Всѣко допускане или твърдение на нѣщата ни най-малко не опредѣля истината. Виждамъ, че въ едно гърне се вари бобъ и допускамъ, че той е осоленъ вече. Опитвамъ боба и намирамъ, че сольта още не е турена. Значи, моето допускане не е вѣрно. Както виждате, има разлика между твърденията за нѣщата и действителното положение, въ което тѣ се намиратъ. Нѣкой казва: Допусни, че съмъ щастливъ човѣкъ. — Не е въпросъ да допускамъ. Азъ искамъ да зная, щастливъ ли си въ действителность, или не си щастливъ. Ако си щастливъ, както твърдишъ, ще те опитамъ. Видя ли, че не си щастливъ, разбирамъ, че още не си осоленъ. Тогава взимамъ соль, осолявамъ те, и ти ставашъ щастливъ. Една дума само може да направи човѣка щастливъ. Срѣщамъ една вдовица, прегърбена, нещастна, нѣма работа, не може да изкара хлѣба си. Десеть години вече, какъ мѫжътъ й отсѫдствува, безследно изчезналъ, и тя ходи по кѫщи да работи. Азъ се приближавамъ до нея, тихо й пошепвамъ: Днесъ мѫжътъ ти пристига. Той билъ нѣкѫде по чужбина, спечелилъ много пари и сега се връща здравъ и богатъ. Вдовицата веднага забравя нещастието си. усмихва се и излиза вънъ да посрещне мѫжа си. Мѫжътъ ти си иде—-това е магическата тояжка, която прави бедната вдовица щастлива Срѣщамъ единъ ученикъ, държалъ изпита си, но се съмнява въ успѣха си. Казвамъ му: Бѫди спокоенъ, ти изкара изпититѣ си благополучно. Той веднага става отъ мѣстото си, радостенъ и доволенъ. Следователно, знайте, че за всѣко положение въ живота има по една магическа пржчица, която човѣкъ трѣбва да знае, кога и какъ да я приложи. Сега, като слушате тия нѣща, вие си мислите, на какъвъ ли край ще излѣзете, накѫде ще ви изкара този пѫть. Едно трѣбва да знаете: този пѫть ще ви изкара на добъръ край. По-добъръ пѫть отъ този нѣма. Той е единствениятъ най-добъръ пѫть. Една дума само е въ състояние да ви убеди въ истинностьта на това твърдение. Трѣбва ли да ви се доказва съ часове, работата е свършена. Истината не се нуждае отъ много доказателства. Щомъ се стремите къмъ правия пѫть, вие трѣбва да вземете нова насока въ живота. Вие имате насока на живота, но тя трѣбва да бѫде правилна, да не предизвиква никакви колебания въ васъ. Да имате нова насока въ живота си, това значи, да вървите по този пѫть смѣло, съ убеждение, никоя сила да не е въ състояние да ви отклони. Често хората мѣнятъ убежденията си и после страдатъ. Не е лошо човѣкъ да мѣни убежденията си, но важно е новитѣ му убеждения да го повдигатъ, да внасятъ разширяване въ неговия умъ и въ неговото сърдце. Не придобива ли това, по-добре да се държи за старитѣ си убеждения. Човѣкъ трѣбва да знае, че на каквито влияния се подава, такъвъ става. Когато върви въ правия пѫть, той непрестанно се разширява. Това разширяване внася въ него вѫтрешно подобряване. Човѣкъ трѣбва да завършва деня съ иѣкаква придобивка, съ нѣщо ново въ себе си. Въ това седи Божественото. Каквито мѫчнотии и да имате, тѣ представятъ условия, съ които можете да опитате Божественото начало въ себе си, да видите, доколко сте му дали ходъ да се прояви. Като мисли и работи върху себе си, човѣкъ може да разреши задачитѣ си правилно. Рече ли да плаче и да се вайка, той нищо нѣма да направи. Сълзитѣ не могатъ да омилостивятъ Господа. Какво представятъ сълзитѣ? Защо човѣкъ плаче? Човѣкъ плаче, когато иска да влѣзе въ новия животъ. Следъ като се е разочаровалъ въ стария животъ, той иска да излѣзе отъ него, да заживѣе по новъ начинъ. Само при това положение сълзитѣ иматъ смисълъ. Обаче, ако следъ плача човѣкъ пакъ остава въ стария животъ, сълзитѣ му сѫ безпредметни. Когато отидешъ при Бога и заплачешъ, това показва, че ти давашъ подписа си, въ знакъ на съгласие, да изпълнявашъ волята Божия. Изпълнение на волята Божия подразбира великото, красивото въ свѣта. То внася свобода, просторъ, разширяване на ума, на сърдцето и на волята на човѣка. Който върши волята Божия, той е въ положението на способния ученикъ. Каквато задача му даде учительтъ, той я решава, безъ никакви спънки и мѫчнотии. Учительтъ преподава, ученикътъ учи. При това положение и двамата сѫ доволни. Който изпълнява волята Божия, той владѣе магическата прѫчица. Достатъчно е да тропне съ нея на масата, за да получи всичко, което му е нужно. Той ще вдига и слага прѫчицата си и ще благодари на Бога за всичко, което му се дава. — Кѫде е тази пржчица? — Навсѣкжде въ живота. Богатството не е ли тази магическа прѫчица? Знанието не е ли тази магическа прѫчица? Вѣрата, надеждата, любовьта въ човѣка не сѫ ли тази магическа прѫчица? Обаче, не показвайте магическата си прѫчкца на никого. Ако нѣкой ви попита, въ какво вѣрвате, отговорете му: Вѣрвамъ въ въздуха, който дишамъ. Вѣрвамъ въ водата, която пия. Вѣрвамъ въ хлѣба, който ямъ. Вѣрвамъ въ свѣтлината, която възприемамъ чрезъ очитѣ си. Вѣрвамъ въ земята, върху която стѫпвамъ.— И азъ вѣрвамъ въ сѫщото. — Щомъ и ти вѣрвашъ въ сѫщото, ние си приличаме — едно сме. Различието между хората седи въ това, кой какъ използува благата на живота. Ако човѣкъ не знае, какъ да се ползува отъ водата, той може да се удави въ нея. Ако не знае, какъ да използува въздуха, той може да го помете. Колкото е тихъ и спокоенъ въздухътъ, толкова е и страшенъ. Той може да задига дървета, кѫщи, добитъкъ, хора и да си играе съ тѣхъ. Ако не знае, какъ да използува свѣтлината и топлината, и тѣ могатъ да го задигнатъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава свойствата на водата, на въздуха, на свѣтлината, на топлината, на земята, защото отъ тѣхъ зависи неговиятъ животъ. Като се ползувате отъ тѣхъ, вие трѣбва да имъ благодарите. Да диша човѣкъ, това значи, да мисли. Да пие вода, това значи, да живѣе. Да възприема свѣтлината, това значи, да твори, да бѫде свободенъ. Свѣтлината е носителка на свободата. Ако при изгрѣването на слънцето свѣтлината не влиза въ твоя умъ, ти нѣма да имашъ правилни разбирания. Всѣка мѫчнотия крие задъ себе си нѣщо хубаво. Щомъ разреши мѫчнотията си, човѣкъ придобива свѣтлина. Какъ се решаватъ мѫчнотиитѣ? — Съ любовь. Единъ младъ момъкъ искалъ да изпита своята възлюбена, доколко го обича. Той решилъ да направи това по особенъ начинъ. За тази цель той се облѣкълъ въ груби дрехи, начернилъ лицето си, турилъ голѣма шапка на главата си, да се не вижда, и въ такъвъ страшенъ видъ влѣзълъ въ гората да пресрещне своята възлюбена, която обичала сама да се разхожда. Той насочилъ ре- волверъ насреща и, спрѣлъ я въ пѫтя и и казалъ: Стой, ще те убия! — Защо? Какво съмъ направила. — Ти не си достойна да тъпчешъ земята. Ти си направила голѣми злини, опасна си. Единъ човѣкъ се оплаква отъ тебе, че си му причинила голѣмо зло. Ако искашъ да се спасишъ, само една дума може да ти помогне. — Коя е тази дума?— Да кажешъ, че го обичашъ. Ако кажешъ тази дума, ти си спасена. Не я ли кажешъ, нищо не може да ти помогне. Ето, револверътъ е предъ тебе. — Обичамъ го. Сега и на васъ казвамъ: Само една дума може да ви спаси. Кажете, ли тази дума, вие ще бждете спасени. Кажете: Обичамъ го. —Кого? — Господа. Обичамъ Господа и съмъ готовъ всичко да направя за Него. Така постѫпилъ и младиятъ момъкъ. Като чулъ отъ момата думата „обичамъ го“, той веднага се измилъ, преоблѣкълъ и се представилъ предъ нея. Наистина, една дума е въ състояние да спаси човѣка отъ известно бедствие. Ако кажешъ на онзи, който те сѫди, че ще платишъ, той веднага ще измѣни отношението си къмъ тебе. Намирашъ ли се предъ известна мѫчнотия, кажи: Ще изпълня закона, ще изпълня волята Божия. Щомъ кажешъ тази дума, и мѫчнотията изчезне, ти си казалъ думата, както трѣбва. Кажешъ ли нѣщо и не стане, ти не си казалъ думата на мѣсто. Всѣка дума, казана на мѣсто, на време и съ любовь, винаги дава добри резултати. Сега, азъ говоря за ония положения, за ония принципи, които иматъ отношение къмъ вашия животъ. Новитѣ принципи, новитѣ положения, новитѣ вѣрвания не сѫ нищо друго, освенъ идеалътъ, къмъ който всѣки човѣкъ се стреми. Подъ думата „идеалъ“, ние разбираме стремежа на човѣка да създаде нови форми въ живота си. въ които да влѣе своитѣ нови разбирания. Всѣки день, отъ изгрѣвъ до залѣзъ на слънцето, човѣкъ трѣбва да прибавя по нѣщо ново къмъ своя идеалъ. Ако човъкъ всѣки день прибавя по нѣщо ново къмъ своя основенъ идеалъ, за една година той ще има 365 придобивки. Какъвъ е вашиятъ основенъ идеалъ? Ще кажете, че основниятъ идеалъ на живота ви е да любите Бога. Това значи, да осолите боба. Бобътъ не е осоленъ, а трѣбва да се осоли. Като расте и се развива, едновременно съ това човѣкъ трѣбва да мѣни и идеала си. Това, което диесъ е идеалъ за него, не може да бѫде идеалъ и за утрешния день. Както детето всѣки день расте и прибавя по нѣщо къмъ своя ръстъ, така и човѣкъ всѣки день трѣбва да прибавя по нѣщо къмъ своитѣ разбирания. Не е достатъчно човѣкъ само да предполага, че прави нѣщо, но той трѣбва да разширява съзнанието си, да усилва вѣрата си, да върви напредъ. Убежденията на човѣка трѣбва да пуснатъ корени въ материята, да се закрепятъ. Материята, наречена споредъ индуситѣ „майя“, представя външната обвивка на нѣщата. Тя съдържа въ себе си неизброими богатства. Материята създава голѣми мѫчнотии и страдания на хората, но това сѫ маски само, чрезъ които невидимиятъ свѣтъ ги изпитва. Страхливиятъ ще се уплаши и ще бѣга, ще се крие отъ живота, а смѣлиятъ ще се ползува отъ мѫчнотиитѣ и страданията, ще се учи отъ тѣхъ. Като изучава уроцитѣ си добре, той ще извлѣче отъ материята онова богатство, което Богъ е вложилъ. Следователно, докато е на физическия свѣтъ още, човѣкъ трѣбва да се справи съ материята, да реши задачитѣ си. За да реши задачитѣ си правилно, той трѣбва да смѣта добре, да прави вѣрни изчисления. Като ученици, вие трѣбва да се занимавате, освенъ съ смѣтане, още и съ пѣние, съ рисуване. Щомъ сте свободни, попѣйте малко, или вземете да нарисувате нѣщо. Човѣкъ трѣбва да развива всички свои дарби и способности, да не се спира само върху една отъ тѣхъ. Докато е живъ, човѣкъ трѣбва да влага капиталитѣ си въ обръщение, да търгува съ тѣхъ. — Позволена ли е търговията за окултния ученикъ? — Позволена. — Нали е човѣшка работа? — Зависи, какъ се прилага. Ако се прилага по човѣшки начинъ, тя е човѣшка работа. Ако се прилага по Божественъ начинъ, тя е Божествена. Въ свѣта работятъ едновременно и двата метода. Който не може да работи по закона на благодатьта, той ще работи по закона на необходимостьта. Основната мисъль, която трѣбва да задържите въ ума си, е следната: всѣки день да придобивате по една нова форма, която да разширява съзнанието ви, за да укрепвате въ вѣрата, въ надеждата и въ любовьта. Често хората губятъ любовьта, вѣрата, знанието, силата си, защото нищо не прилагатъ къмъ тѣхъ. Въ Писанието е казано: „Растете отъ сила въ сила, отъ знание въ знание". И до последния часъ на живота си, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, свѣтла мисъль, да придобива по нѣщо ново. Като дойде часътъ на заминаването му, той да извика приятелитѣ си и да каже: Радвамъ се, че прекарахъ между васъ толкова години. Времето на прекарването ми въ затвора се свърши. Сега съмъ свободенъ вече и отивамъ при своитѣ си, които обичамъ и които ме обичатъ. Ако съмъ обидилъ нѣкого отъ васъ, моля да ме извините. Искамъ да си замина спокоенъ, безъ дългове на земята. Единъ денъ и вие ще заминете при вашите близки, и тамъ ще се видимъ. Когато се казва, че ще заминете за онзи свѣтъ, вие се страхувате. Споредъ мене, заминаването не е нищо друго, освенъ излизане на човѣка отъ стѣснителното положение, въ което се намира. Нищо страшно нѣма въ заминаването. Да замине човѣкъ, това значи, да възкръсне, да мине отъ единъ свѣтъ въ другъ. Като ученици, вие трѣбва да правите опити, да познавате силата си. Не е достатъчно да казвате, че сте носители на Божиитѣ мисли, но да правите опити, да изпитате думитѣ си. Отивате при нѣкой боленъ и казвате: Ще оздравѣешъ, не се безпокой. Щомъ кажете това, думитѣ ви трѣбва да се сбѫд- натъ. Щомъ отидете при нѣкой боленъ, кажете му: Следъ три деня ще оздравѣешъ. Ако следъ три деня болниятъ оздравѣе, мисъльта и желанията ви сѫ били силни. Срѣщате единъ беденъ, страдащъ човѣкъ и му казвате: Следъ три деня положението ти ще се подобри. Ако, наистина, положението на този човѣкъ се подобри, мисъльта ви е била силна. Мисъльта на човѣка е силна само тогава, когато е свързана съ Божествената. Щомъ опититѣ ви излѣзатъ сполучливи, обърнете се къмъ Бога и благодарете, задето е проявилъ своята любовь, милость и благость чрезъ васъ. Благодарете, че този день сте имали възможность да Го познаете. Пожелайте въ себе си, Богъ да ви се открива всѣки день по малко. Помагайте на страдащитѣ, безъ да съжалявате, че страдатъ. Когато нѣкой човѣкъ страда, това показва, че учительтъ му го изпитва. Единъ ученикъ е надежденъ, обещава нѣщо, докато учительтъ има вѣра въ него и го изпитва. Престане ли да го изпитва, той е безнадежденъ ученикъ. Страданията и радоститѣ сѫ неиз- бѣженъ пѫть въ живота на човѣка. Чрезъ тѣхъ човѣкъ познава великото и красивото въ свѣта. Зората на новия животъ се пукна вечъ и носи Божиитѣ блага, които растатъ на свѣтлина въ Божествената градина. Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. Божията Любовь и Божията Мждрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мждрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие . * 15. Лекция отъ Учителя, държана на 28 ноемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ. От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАСОКА НА ЖИВОТА. Размишление. Съвременнитѣ хора иматъ стари схващания за живота, а старитѣ схващания, старитѣ разбирания не допринасятъ никаква полза. Новото схващане, това е Божественото, което иде сега. Божественото внася разширяване въ човѣшкото съзнание. То дава насока на живота. Божественото, което носи новото въ свѣта, е процесъ, който не може да се задържи на едно мѣсто. Тръгнешъ ли въ посоката, въ която Божественото се движи, ти ще се въртишъ въ крѫгъ, въ спиралъ, по права линия, ще падашъ и ще ставашъ, но нищо не е въ състояние да те спре. Ако си въ тренъ, ти видимо ще седишъ на едно мѣсто, но тренътъ се движи. Ако тренътъ спре на нѣкоя гара, земята продължава да се движи. Ако земята спре движението си, слънцето продължава да се движи. Такова нѣщо представя Божественото— вѣчно движение. Това вѣчно движение дава насока на живота. Щомъ престане това движение, т. е. щомъ насоката на живота се прекрати, настава състояние на покой, което наричатъ смърть. Пожелае ли човѣкъ да се успокои, той навлиза въ областьта на смъртьта. Всѣко движение, което опредѣля насоката на живота, е служене. Щомъ стане отъ сънь и започне да се движи, човѣкъ взима известна насока въ своя животъ. Всѣка насока има своя специфична форма. Различнитѣ насоки на живота могатъ да се представятъ въ видъ на лѫчи на изгрѣващото слънце. Тия лѫчи показватъ дългия пѫть, който животътъ е изминалъ. Тия лжчи сѫ сѫществували преди лѫчитѣ на свѣтлината. При сегашното си развитие, хората говорятъ за свѣтлината, но въ сѫщность тѣ познаватъ свѣтлината само въ нейната сѣнка. Това, което тѣ наричатъ свѣтлина, е само сѣнка на свѣтлината. Докато живѣятъ въ сѣнката на свѣтлината, тѣ всѣкога ще се спъватъ. Наистина, недоволството, безвѣрието, съмнението и всички отрицателни прояви не сѫ нищо друго, освенъ спънки въ човѣшкия животъ. Нѣкои е недоволенъ, че е ялъ малко. Какво ще придобие, ако яде много? Щѣлъ да стане голѣмъ, едъръ. Смисълътъ на човѣшкия животъ не седи въ това, човѣкъ да стане голѣмъ, едъръ. Въ сегашнитѣ скѫпи години, нѣма смисълъ човѣкъ да бѫде много голѣмъ. Ако е много голѣмъ, мѫчно ще се прехранва. Голѣмината на човѣка трѣбва да отговаря на неговото съзнание. Въ природата сѫществува законъ на економията. Да бѫде човѣкъ голѣмъ, силенъ, добъръ, ученъ, това сѫ насоки на живота. За да придобие тия качества, човѣкъ трѣбва да разполага съ съответни сили, които равномѣрно да разпредѣля. Като дойдатъ до съзнателния животъ, хората намиратъ, че той е сериозенъ, че носи голѣми страдания. Страданията иматъ за цель изправяне на кривитѣ насоки въ живота. Било е време, когато човѣкъ не е страдалъ, но това не е най-голѣмото благо. Ние намираме, че сегашното положение на човѣчество, е най-добро. Пѫтьтъ, по който сегашното човѣчество върви, е най-добриятъ. Той води къмъ съвършенство, но още не е най-съвършенъ. Да мислите, че този пѫть е съвършенъ, това значи, да се намирате въ положението на болния, който казва, че се чувствува най-добре, когато лежи на кревата си. За болния е така, но за здравия това положение не е естествено.. Като изучаваме формитѣ, презъ които животътъ е миналъ, виждаме, какво голѣмо усилие сж правили тия форми, за да подобрятъ своето положение, да дойдатъ до най-съвършената форма на земята, каквато е човѣшката. Всички форми сѫ търсили пѫть, насока на своя животъ, но само човѣкъ е постигналъ това. Благодарение на своето съзнание, човѣкъ е дошълъ до точно опредѣленъ пѫть на движение. Когато въ неговия умъ се е родила идеята за Бога, той е намѣрилъ своя духовенъ изтокъ. Идеята за Бога въ човѣка представя насоката на неговия животъ — неговото изгрѣващо слънце. Когато човѣкъ намѣри своя изтокъ, съзнанието му се разцъвтява. Разцъвтяването на човѣшкото съзнание е подобно на зазоряването. Щомъ настѫпи този процесь въ човѣка, животътъ му се осмисля, и той тръгва въ опредѣлена посока, безъ много лутане. Докато намѣри своя пѫть, човѣкъ непрекѫснато се лута въ съзнанието си. Това състояние е подобно на заблу- денъ пѫтникъ, въ тъмна, зимна нощь, всрѣдъ снѣжни прѣспи и виелици. Тукъ-тамъ той вижда свѣтлинки, но щомъ стигне до тѣхъ, една следъ друга тѣ изгасватъ. Уморенъ, измръзнали, той пада на снѣга, отдето нѣкой неговъ приятель го изважда и спасява. Като изучавамъ живота на съвременнитѣ хора, виждамъ, че положението имъ не е много сигурно. Ще кажете, че вие имате вѣра и убеждения. Колко е силна вѣрата ви и какви сѫ вашитѣ убеждения, това се вижда въ време на изпитания. Като се намѣрите предъ нѣкое голѣмо изпитание, вие веднага се разколебавате, започвате да роптаете противъ сѫдбата си, противъ Бога и казвате: Ако, наистина, сѫществува Богъ, Който е Любовь, какъ е възможно да изпраща такива голѣми изпитания? Какво показва вашето роптание? Щомъ роптаете, вие не познавате Бога. Той не е такъвъ, какъвто философитѣ, ученитѣ, моралиститѣ и богословитѣ Го описватъ. Той се проявява чрезъ различни форми и по различни начини. Човѣкъ трѣбва да изучава Бога въ всички форми, въ които се проявява, докато единъ день дойде до положение да се слѣе съ Него и безпогрѣшно да изпълнява волята Му. Дойде ли до това положение, човѣкъ никога не се колебае въ своя великъ Баща, въ своя Създатель. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че страданията, изпитанията, сиромашията, боле- ститѣ неизбѣжно ще ви следватъ. За учения, за адепта тия нѣща сѫ почивки. Като дойде сиромашията при него, той лѣга подъ крушата и си почива. Отъ време на време хапва по една круша и разхлажда устата си. Като дойде богатството при него, той го туря на гърба си като раница и тръгва съ него по свѣта да раздава на бедни, на страдащи. Който не разбира смисъла на сиромашията, той казва: Да не ти дава Господъ сиромашия! Голѣмо тегло е тя. Споредъ него, тегло е за човѣка. ако му се дадатъ условия да си почине. Да отхвърляте сиромашията отъ себе си, това значи, да отбѣгвате отъ почивката. Хората се плашатъ отъ сиромашията, защото мислятъ, че ако тя ги посети, тѣ сж осѫдени на гладъ, на голотия. — Не, сиромашията е облѣчена съ хубави дрехи, като пеперуда, която цѣлъ день хвърка отъ цвѣтъ на цвѣтъ. Тя не мисли за житници, нито за хамбари. Цѣлъ день хвърка и дето закъснѣе, тамъ остава да спи. Богатиятъ не познава състоянието на сиромаха. Той мисли, че всѣкога трѣбва да носи товара на гърба си. Рече ли да хвърли временно поне товара си, тогава разбира, какво нѣщо е истинската почивка, какво нѣщо е свободата. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ изпитанията, отъ сиромашията, защото сѫ наплашени. Ако погледнатъ на живота съ новата свѣтлина, ще видятъ, каква красота съществува въ всичко. Човѣкъ трѣбва да разбира процеситѣ, които се извършватъ въ природата, и да се въоръжи съ търпение, да дочака тѣхния край. Трѣбва ли умрѣлиятъ да тъжи и плаче, че тѣлото му гние и се изгубва? Като изгние, тѣлото му ще се превърне въ вода и газове. Водата ще проникне въ земнитѣ пластове, отдето ще излѣзе въ видъ на чистъ изворъ. Следъ време изворътъ ще се превърне въ рѣка, която ще се отправи къмъ морето, отдето нѣкога е излѣзла. Газоветѣ пъкъ ще отидатъ високо нѣкѫде въ пространството. Какво лошо има въ това преобразование?- Нищо лошо нѣма. Човѣкъ се е превърналъ въ вода и въздухъ. Лошото седи въ това, че хората се страхувать отъ преобразованията, отъ промѣнитѣ въ живота. Страхътъ въ човѣка е остатъкъ отъ животинското състояние, презъ което нѣкога е минавалъ, благодарение на което той е готовъ съ години да се върти на едно и също мѣсто и нищо ново да не предприеме. Не правятъ ли същото и животнитѣ? Куче гони единъ заекъ. Заекътъ скача отъ мѣстото си и започва да бѣга. Колкото и да бѣга, виждате, че той се върти около старото си мѣсто, най-много единъ километъръ далечъ. Съ лаенето си, кучето го заставя да бѣга. Ако разбира законитѣ, заекътъ нѣма да се върти на едно и сѫщо мѣсто, но ще удари на бѣгъ, ще се отдалечи отъ опасностъта най-малко на петь—шесть километра. А тъй, като се върти на едно и сѫщо мѣсто, заекътъ попада въ устата на неприятеля си, или опитва куршума на човѣка. Какво представятъ мѫчнотиитѣ въ живота?— Мѫчнотиитѣ, това сѫ ловджийскитѣ кучета въ живота, които преследватъ човѣка. И човѣкътъ, като заекъ, се движи въ единъ затворенъ крѫгъ, отъ който не може да излѣзе. Кучетата го преследватъ, докато ловджията, съ своята пушка, го прицелва и сваля на земята. Следъ това казватъ, че еди-кой си човѣкъ умрѣлъ. — Не, не е умрѣлъ този човѣкъ, но ловджията го е убилъ и го носи въ дома си, заради вкусното му месце и хубава кожа. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ мѫчнотиитѣ си? — Той трѣбва да тръгне въ новъ пѫть, да заживѣе съ нови идеи. Нѣкой казва: Азъ съмъ човѣкъ, ходя на два крака, заемамъ високо обществено положение. — Докога ще бѫдешъ човѣкъ, който се отличава отъ другитѣ животни по това, че ходи на два крака и заема известно обществено положение? Следъ 20—30 години ще те уволнятъ и ще се намѣришъ въ положението на инвалидъ, неспособенъ за работа. Тогава ще кажешъ: Какво бѣше едно време, а какво е сега! Най-после, щешъ не щешъ, ще се примиришъ съ положението си, ще кажешъ: Така трѣбва да бѫде. Какво да се прави, старость е това. — Не, така не трѣбва да се разсѫждава. Какво нѣщо е старостьта? Когато изгуби силитѣ си, човѣкъ започва да остарява. — Защо губи човѣкъ силитѣ си? — Защото е изгубилъ насоката на своя животъ. Онзи, който не е изгубилъ насоката на своя животъ. той не знае, какво нѣщо е старость. Следователно, старостьта показва, че човѣкъ трѣбва да мине въ нова форма на живота, да се подмлади. Старостьта е преходна фаза, въ която човѣкъ не може да остане дълго време. Дойде ли до старостьта, той непременно трѣбва да търси изходенъ пѫть. Единъ китайски император искалъ да стане членъ на Всемирното Бѣло Братство. За тази цель го изпратили между животнитѣ, да учи тѣхния езикъ. Като поживѣлъ известно време между тѣхъ, той започналъ да разбира езика имъ. Единъ день той срещналъ две мравки, които спорили за една хапка. Дветѣ мравки хванали хапката и я държатъ, не я пущатъ. Едната казвала, че хапката е изпратена за нея. И другата настоявала, че това благословение е изпратено отъ небето за нея. Всѣка мислила, че има право на хапката и не я давала на другата. И дветѣ държатъ хапката, спо- рятъ за нея и не ядатъ. Императорътъ наблюда- валъ този споръ и мислилъ, какъ да го разреши. Наблизо нѣкѫде той видѣлъ единъ овчарь. Оти- шълъ при него и го попиталъ: Имашъ ли малко трошици хлѣбъ? —Имамъ, торбата ми е пълна съ трощици, току що ядохъ. Императорътъ взелъ въ рѫката си трошицитѣ и ги турилъ предъ спорещитѣ мравки. Като видѣли това изобилие на трошици, тѣ пуснали първата спорна хапка и се хвърлили върху новото благословение. Съ това спорътъ се прекратилъ. Императорътъ продължилъ пѫтя си и видѣлъ, че две кучета се давятъ за една кость. — Какво правите? Да не разрешавате нѣкакъвъ наученъ въпросъ? Едно отъ кучетата отговорило: Снощи моятъ господарь даде голѣмо угощение на гоститѣ си, и следъ свършване на угощението, хвърли и на мене една кость, да опитамъ нѣщо отъ яденето. Този неканенъ гостъ дойде отнѣкѫде и се хвърли върху костьта ми, иска да я изяде. И да ис- камъ да я раздѣля съ него, не мога, никакъвъ инструментъ нѣмамъ. Понеже костьта е моя, азъ имамъ право на нея. Императорътъ веднага отишълъ при господаря на кучето и го запиталъ: Имашъ ли още една кость, останала отъ угощението? — Пъленъ кошъ съ кости съмъ изхвърлилъ. Вземи, колкото искашъ. Той взелъ нѣколко кости, хвърлилъ ги на кучетата, и тѣ престанали да спорятъ. Изобилието разрешило въпроса. Императорътъ се замислилъ и продължилъ пѫтя си, но се натъкналъ на двама земедѣлци, които спорили за нѣколко сантиметра земя. Между тѣхъ се повдигналъ въпросътъ, кѫде трѣбва да бѫде синорътъ на нивитѣ. Единиятъ настоявалъ, че съседътъ е взелъ малко земя отъ нивата му. Другиятъ настоявалъ, че земята е негова. Нито единиятъ отстѫпвалъ, нито другиятъ. И двамата цитирали членове отъ закона, че никой нѣма право да мѣсти синора на съседа си, съ цель да вземе отъ неговата земя. Императорътъ се приближили къмъ тѣхъ и ги запиталъ: Можете ли да отложите спора до утре и да дойдете при мене, азъ да го разреша? — Кой си ти? Императорътъ написали своитѣ инициали, дали имъ бележка въ която опредѣлилъ часа на срѣщата. На сутриньта и двамата съседи отишли на опредѣленото мѣсто и получили по десети декара земя. Щомъ получили това изобилие на земя, тѣ забравили спора за десеттѣ сантиметра и се върнали дома си доволни. Така императорътъ научили отъ животнитѣ, че при липса на известни блага въ живота, всѣкога възниква спори. Дадатъ ли имъ се тия блага въ изобилие, спорътъ се прекратява. Значи, изобилието разрешава спора и мѫчнотиитѣ въ живота. Сѫщиятъ закони се отнася и до човѣшкото царство. И тъй, намѣри ли насоката на своя животъ, човѣкъ лесно разрешава мѫчнотиитѣ си. Щомъ намѣри насоката на живота си, той разумно се справя съ мѫчнотиитѣ, недоразуменията, спороветѣ и страданията си. Като разбира законитѣ на природата, човѣкъ знае, какъ да трансформира състоянията си, да превръща скърбитѣ въ радости. Споредъ закона на контраститѣ, всѣка мѫчнотия, всѣка болка се лѣкува съ нЬщо противоположно на нея. Ученитѣ сѫ открили нѣкакви малки, микроскопи- чески сжщества, по-малки отъ микробитѣ—микрояди, които изяждатъ микробитѣ. Ако нѣкой човѣкъ заболѣе отъ нѣкаква заразителна болесть, лѣкаритѣ вкарватъ въ организъма му микрояди, които се размножаватъ много бързо, и по този начинъ изяждатъ микробитѣ, причинители на болестьта. Така, именно, болниятъ оздравява. Този начинъ на лѣкуване се отнася и къмъ човѣшкитѣ мѫчнотии. Когато се намѣри предъ нѣкаква мѫчнотия, човѣкъ трѣбва да извика микроядитѣ на помощь, да изядатъ микробитѣ, които сѫ причинили мѫчнотията. Щомъ микробитѣ на мѫч- нотиитѣ изчезнатъ отъ човѣка, той се освобождава отъ тѣхъ. На наученъ езикъ, ние наричаме тия малки сѫщества „микрояди“, а на духовенъ езикъ — ангели, невидими помагачи. Всички хора, въ които шестото чувство е развито, могатъ ясно да виждатъ борбата между микробитѣ и микроядитѣ въ човѣшкия организъмъ. Тѣ виждатъ, че предъ човѣка се изправя една тъмна сѣнка, т. е. единъ силуети. Веднага следъ това се явява втора, свѣтла сѣнка, противоположна на първата. Тъмната налита върху свѣтлата, както пеперудата къмъ свѣтлината. Между тъмната и свѣтла сѣнка започва борба, въ която ту свѣтлата побеждава, ту тъмната. Ако свѣтлата сѣнка победи, свѣтлината и топлината й се увеличава и запалва тъмната сѣнка. Въ тази борба броятъ на тъмнитѣ и свѣтли сѣнки постепенно се увеличава, докато най-после свѣтлитѣ победятъ. Интересна картина е да гледате, какъ отлѣво и отдѣсно на човѣка се борятъ свѣтли и тъмни сѣнки, съ цель — първитѣ да го спасятъ, а вторитѣ—да го унищожатъ. Голѣма борба става около единъ праведенъ човѣкъ, или единъ светия, когато се намѣри предъ голѣми изпитания. Ако борбата се свърши въ полза на светията, лицето му започва да свѣти, и той благодари, че се е освободили отъ мѫкитѣ и терзанията на душата си. Това става не само съ праведни и свети хора, но съ всички хора. Обаче, колкото по-напредналъ е човѣкъ, толкова и борбата около него е по-голѣма. Милиони сѫщества воюватъ около човѣка. Това е една отъ вжтрешнитѣ страни на живота, отъ великитѣ тайни на Битието. Тази борба е предвидена въ Божествения Промисълъ. Подъ думата „Божественъ Промисълъ“, разбираме съзнателна, разумна работа на множество възвишени сѫщества, които изпълняватъ изключително волята Божия. Когато казваме, че сѫществува Божествени Промисълъ, ние имаме предъ видъ насоката на живота и вѣрваме въ нея. Като ученици, вие трѣбва да изучавате всички науки: химия, физика, ботаника, зоология, биология и т. н. Всѣка наука ще ви запознае съ елементитѣ, съ които тя борави — — химически елементи, растения, животни, минерали. Отъ друга страна, тѣ ще ви запознаятъ съ произхода на живота, на различните форми, начина, но който тѣ се размножаватъ и т. н. Като изучи живота на различнитѣ форми вънъ отъ себе си, въ физическия свѣтъ човѣкъ ще проникне и въ своя организъмъ, ще разбере, че сѫщитѣ форми сѫществуватъ и въ него. И тогава, като знае тѣхния произходъ, начина на размножаването имъ, той ще познае по-добре и себе си, т. е. своя физически и психически животъ. Колкото по- високо се издига човѣкъ, толкова повече навлиза въ умствения и въ причинния свѣтъ, дето нѣма никакви животни. Това значи, да живѣе човѣкъ въ съзнанието си, дето има само чиста вода и плодни дървета. Това е раятъ на земята, т. е. животъ на пълно блаженство. Когато този човѣкъ се затѫжи за животнитѣ, той слиза на физическия свѣтъ, на земята, въ зоологическата градина. Споредъ нѣкои учени, каквито животни и растения сжществуватъ на земята, сѫщитѣ животни и растения се срѣщатъ и въ висшитѣ свѣтове. Вѣрно е това твърдение, но не въ букваленъ смисълъ. Всѣко животно и растение е емблемъ, символъ на нѣщо. Запримѣръ, змията е символъ на хитрость на знание, а гълѫбътъ—на кротость. Христосъ казва: „Бждете хитри като змиитѣ и незлобиви като гълѫбитѣ". Въ този смисълъ, гълѫбътъ е противоположность на змията. Кое качество е противоположно на хитростьта?—Знанието. Следователно, когато се казва, че и въ висшитѣ свѣтове срѣщаме сѫщитѣ животни, каквито и на земята, подразбираме, че тамъ сѫществуватъ само тѣхнитѣ символи, като принципи. Крилата на гълѫба представятъ вѣрата на човѣка, който разбира законитѣ на природата и работи съ тѣхъ. Освенъ кротость и незлобие, отличителна чърта въ характера на гълъба е неговата устойчивость въ възгледитѣ му. При каквито условия и да се намира, той никога не измѣня на своитѣ убеждения по отношение на храненето си. При всички условия на живота си, той остава вегетарианецъ. Отъ това гледище, цитираниятъ по-горе стихъ, даденъ отъ Христа, може да се преведе съ думитѣ: „Бъдете учени и незлобиви“. Като изнасямъ тия положения, мнозина се запитватъ: Възможно ли е, при сегашнитѣ условия на живота, човѣкъ да бѫде незлобивъ? — Възможно е. Щомъ на едната страна на живота седи змията, на другата непременно ще седи гълѫбътъ. Щомъ има тъмна сѣнка, ще има и свѣтла. Животътъ се движи въ контрасти, въ противоположности. Тъмната сѣнка е същество, което живѣе въ гъста материя и се стреми да погълне човѣка. Свѣтлата сѣнка е същество, което живѣе въ рѣдка материя и се стреми да помогне на човѣка, да го освободи отъ мѫчнотиитѣ му. Тази е причината, поради която между свѣтлитѣ и тъмни сѣнки всѣкога съществува борба. Ако тъмната сѣнка вземе надмощие въ човѣка, свѣтлата напуща своето мѣсто. И обратно, ако свѣтлата вземе надмощие, тъмната изчезва. Два вълка се влюбили въ една овца и започнали да й пишатъ любовни писма. Като я видѣли сама, далечъ отъ стадото й, тѣ се затичали къмъ нея, съ намѣрение да й дадатъ първата си цѣлувка, изразъ на тѣхнитѣ любовни писма. Понеже и двамата искали едно и сѫщо нѣщо, тѣ се хвърлили единъ върху другъ и започнали да се биятъ. Овцата се спрѣла и започнала да гледа, кой отъ тѣхъ ще надвие. — Не, овцата не трѣбва да стои при тѣхъ и да гледа, какъ ще се свърши борбата, но да разчита на краката си и да удари на бѣгъ, колкото силитѣ й държатъ. Въ бѣгането е спасението на овцата. Рече ли да се спре и да чака края на борбата, тя е загубена. Такава борба става и въ човѣка. Когато нѣкой казва, че се бори съ себе си, той трѣбва да знае, че въ сѫщность не се бори той. но силитѣ въ него се борятъ. Докато силитѣ въ тебе се борятъ, ти плюй на краката си и бѣгай. Искашъ ли да наблюдавашъ тази борба, качи се на нѣкое високо мѣсто и оттамъ гледай. Следователно, когато силитѣ въ човѣка се борятъ, той не трѣбва да взима участие въ тѣхната борба, но отдалечъ само да наблюдава и да се учи. Какво прави човѣкъ при такива случаи? Той взима своето малко ножче и излиза срещу воюващитѣ страни да се бори съ тѣхъ. Понеже не е дошълъ до положение да воюва съ силнитѣ сѫщества, той веднага отстъпва. Не отстъпи ли, отъ него нищо не остава. Помнете: вашата задача не е да воювате. Вие трѣбва отдалечъ да гледате и да се учите. Тъмнитѣ и свѣтли същества ще воюватъ заради васъ. Това е задача, въ която тѣ разрешаватъ въпроситѣ си. Васъ, обаче, никой не ви е викалъ на война. Вие не сте дорасли още до голѣмитѣ борби въ живота. И тъй, когато човѣкъ се намѣри предъ нѣкаква мъчнотия, или нѣкакво изкушение, около него се започва усилена борба между свѣтлитѣ и тъмни същества. Тази борба може да продължи день, два, седмици, месеци или години, но ако човѣкъ е свързанъ съ Първата Причина, въ края на краищата борбата ще се свърши въ негова полза. Който се намира подъ ръководството на разумния свѣтъ, той лесно ще се справи съ своята карма. Кармическиятъ законъ не е нищо друго, освенъ съдбата на човѣка. Кармата е законъ на необходимостьта, презъ който всѣки човѣкъ минава. Съ други думи казано: кармата представя неблагоприятнитѣ условия въ живота на човѣка. Нѣкой човѣкъ си направи къща, но скоро я изгубва; ожени се, родятъ му се деца, но следъ нѣколко години изгубва и жена си, и децата си. Това сѫ все кармически отношения. Човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, да ликвидира правилно съ своята карма. Като ликвидира съ кармата си, човѣкъ влиза въ Божествения Проми- сълъ, въ закона на благодатьта, или въ тъй наречената „дихарма“. Такъвъ човѣкъ борави съ магическата прѫчица. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи правилно, да ликвидира съ кармата си още въ този животъ, да не става нужда пакъ да се преражда. Да се преражда човѣкъ, това значи, да живѣе въ закона на кармата. Да се ражда, това значи, да живѣе въ закона на благодатьта. Въ този законъ човѣкъ расте и се развива, безъ никакво прекѫсване на съзнанието. Сега, като слушате да се говори по тѣзи въпроси, нѣкои оставатъ недоволни. Тѣ мислятъ, че въпросътъ за прераждането не е важенъ, понеже въ този моментъ пари нѣматъ, хлѣбъ нѣматъ — гладни сѫ. Въпросътъ за паритѣ и за хлѣба може лесно да се разреши. Щомъ влѣзе въ закона на благодатьта, човѣкъ ще има и пари, и хлѣбъ, и дрехи. Каквото пожелае, лесно може да го придобие. Обаче, какво трѣбва да прави, докато дойде до това положение? Ще кажете, че докато дойдете до този законъ, вие трѣбва да се раждате и прераждате, да се усъвършенствувате. Това зависи отъ човѣка. Въ единъ животъ той може да се развие, да ликвидира съ своето минало и да влѣзе въ закона на благодатьта. Докато прави разлика между хората, между едно и друго вѣрую, човѣкъ не е влѣзълъ въ този законъ. Докато хората спорятъ, кой е спасенъ, тѣ не познаватъ още религията. Въпросътъ за спасението на душитѣ се отнася до Бога. Той се грижи за спасението на хората, а всѣки човѣкъ трѣбва да мисли за себе си, да спазва великитѣ закони на Битието, да върши волята Божия. Човѣкъ трѣбва да изучава своитѣ вѫтрешни състояния, за да се справя лесно съ тѣхъ. Слушате нѣкои хора да се оплакватъ, че сѫ остарѣли, че краката имъ не държатъ, че сиромашия ги налегнала, че никой не ги обича, че Господъ даже ги забравилъ. Всичко това е лъжлива философия. Това не сѫ вѣрни положения. Всѣко допускане или твърдение на нѣщата ни най-малко не опредѣля истината. Виждамъ, че въ едно гърне се вари бобъ и допускамъ, че той е осоленъ вече. Опитвамъ боба и намирамъ, че сольта още не е турена. Значи, моето допускане не е вѣрно. Както виждате, има разлика между твърденията за нѣщата и действителното положение, въ което тѣ се намиратъ. Нѣкой казва: Допусни, че съмъ щастливъ човѣкъ. — Не е въпросъ да допускамъ. Азъ искамъ да зная, щастливъ ли си въ действителность, или не си щастливъ. Ако си щастливъ, както твърдишъ, ще те опитамъ. Видя ли, че не си щастливъ, разбирамъ, че още не си осоленъ. Тогава взимамъ соль, осолявамъ те, и ти ставашъ щастливъ. Една дума само може да направи човѣка щастливъ. Срѣщамъ една вдовица, прегърбена, нещастна, нѣма работа, не може да изкара хлѣба си. Десеть години вече, какъ мѫжътъ й отсѫдствува, безследно изчезналъ, и тя ходи по кѫщи да работи. Азъ се приближавамъ до нея, тихо й пошепвамъ: Днесъ мѫжътъ ти пристига. Той билъ нѣкѫде по чужбина, спечелилъ много пари и сега се връща здравъ и богатъ. Вдовицата веднага забравя нещастието си. усмихва се и излиза вънъ да посрещне мѫжа си. Мѫжътъ ти си иде—-това е магическата тояжка, която прави бедната вдовица щастлива Срѣщамъ единъ ученикъ, държалъ изпита си, но се съмнява въ успѣха си. Казвамъ му: Бѫди спокоенъ, ти изкара изпититѣ си благополучно. Той веднага става отъ мѣстото си, радостенъ и доволенъ. Следователно, знайте, че за всѣко положение въ живота има по една магическа пржчица, която човѣкъ трѣбва да знае, кога и какъ да я приложи. Сега, като слушате тия нѣща, вие си мислите, на какъвъ ли край ще излѣзете, накѫде ще ви изкара този пѫть. Едно трѣбва да знаете: този пѫть ще ви изкара на добъръ край. По-добъръ пѫть отъ този нѣма. Той е единствениятъ най-добъръ пѫть. Една дума само е въ състояние да ви убеди въ истинностьта на това твърдение. Трѣбва ли да ви се доказва съ часове, работата е свършена. Истината не се нуждае отъ много доказателства. Щомъ се стремите къмъ правия пѫть, вие трѣбва да вземете нова насока въ живота. Вие имате насока на живота, но тя трѣбва да бѫде правилна, да не предизвиква никакви колебания въ васъ. Да имате нова насока въ живота си, това значи, да вървите по този пѫть смѣло, съ убеждение, никоя сила да не е въ състояние да ви отклони. Често хората мѣнятъ убежденията си и после страдатъ. Не е лошо човѣкъ да мѣни убежденията си, но важно е новитѣ му убеждения да го повдигатъ, да внасятъ разширяване въ неговия умъ и въ неговото сърдце. Не придобива ли това, по-добре да се държи за старитѣ си убеждения. Човѣкъ трѣбва да знае, че на каквито влияния се подава, такъвъ става. Когато върви въ правия пѫть, той непрестанно се разширява. Това разширяване внася въ него вѫтрешно подобряване. Човѣкъ трѣбва да завършва деня съ иѣкаква придобивка, съ нѣщо ново въ себе си. Въ това седи Божественото. Каквито мѫчнотии и да имате, тѣ представятъ условия, съ които можете да опитате Божественото начало въ себе си, да видите, доколко сте му дали ходъ да се прояви. Като мисли и работи върху себе си, човѣкъ може да разреши задачитѣ си правилно. Рече ли да плаче и да се вайка, той нищо нѣма да направи. Сълзитѣ не могатъ да омилостивятъ Господа. Какво представятъ сълзитѣ? Защо човѣкъ плаче? Човѣкъ плаче, когато иска да влѣзе въ новия животъ. Следъ като се е разочаровалъ въ стария животъ, той иска да излѣзе отъ него, да заживѣе по новъ начинъ. Само при това положение сълзитѣ иматъ смисълъ. Обаче, ако следъ плача човѣкъ пакъ остава въ стария животъ, сълзитѣ му сѫ безпредметни. Когато отидешъ при Бога и заплачешъ, това показва, че ти давашъ подписа си, въ знакъ на съгласие, да изпълнявашъ волята Божия. Изпълнение на волята Божия подразбира великото, красивото въ свѣта. То внася свобода, просторъ, разширяване на ума, на сърдцето и на волята на човѣка. Който върши волята Божия, той е въ положението на способния ученикъ. Каквато задача му даде учительтъ, той я решава, безъ никакви спънки и мѫчнотии. Учительтъ преподава, ученикътъ учи. При това положение и двамата сѫ доволни. Който изпълнява волята Божия, той владѣе магическата прѫчица. Достатъчно е да тропне съ нея на масата, за да получи всичко, което му е нужно. Той ще вдига и слага прѫчицата си и ще благодари на Бога за всичко, което му се дава. — Кѫде е тази пржчица? — Навсѣкжде въ живота. Богатството не е ли тази магическа прѫчица? Знанието не е ли тази магическа прѫчица? Вѣрата, надеждата, любовьта въ човѣка не сѫ ли тази магическа прѫчица? Обаче, не показвайте магическата си прѫчкца на никого. Ако нѣкой ви попита, въ какво вѣрвате, отговорете му: Вѣрвамъ въ въздуха, който дишамъ. Вѣрвамъ въ водата, която пия. Вѣрвамъ въ хлѣба, който ямъ. Вѣрвамъ въ свѣтлината, която възприемамъ чрезъ очитѣ си. Вѣрвамъ въ земята, върху която стѫпвамъ.— И азъ вѣрвамъ въ сѫщото. — Щомъ и ти вѣрвашъ въ сѫщото, ние си приличаме — едно сме. Различието между хората седи въ това, кой какъ използува благата на живота. Ако човѣкъ не знае, какъ да се ползува отъ водата, той може да се удави въ нея. Ако не знае, какъ да използува въздуха, той може да го помете. Колкото е тихъ и спокоенъ въздухътъ, толкова е и страшенъ. Той може да задига дървета, кѫщи, добитъкъ, хора и да си играе съ тѣхъ. Ако не знае, какъ да използува свѣтлината и топлината, и тѣ могатъ да го задигнатъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава свойствата на водата, на въздуха, на свѣтлината, на топлината, на земята, защото отъ тѣхъ зависи неговиятъ животъ. Като се ползувате отъ тѣхъ, вие трѣбва да имъ благодарите. Да диша човѣкъ, това значи, да мисли. Да пие вода, това значи, да живѣе. Да възприема свѣтлината, това значи, да твори, да бѫде свободенъ. Свѣтлината е носителка на свободата. Ако при изгрѣването на слънцето свѣтлината не влиза въ твоя умъ, ти нѣма да имашъ правилни разбирания. Всѣка мѫчнотия крие задъ себе си нѣщо хубаво. Щомъ разреши мѫчнотията си, човѣкъ придобива свѣтлина. Какъ се решаватъ мѫчнотиитѣ? — Съ любовь. Единъ младъ момъкъ искалъ да изпита своята възлюбена, доколко го обича. Той решилъ да направи това по особенъ начинъ. За тази цель той се облѣкълъ въ груби дрехи, начернилъ лицето си, турилъ голѣма шапка на главата си, да се не вижда, и въ такъвъ страшенъ видъ влѣзълъ въ гората да пресрещне своята възлюбена, която обичала сама да се разхожда. Той насочилъ ре- волверъ насреща и, спрѣлъ я въ пѫтя и и казалъ: Стой, ще те убия! — Защо? Какво съмъ направила. — Ти не си достойна да тъпчешъ земята. Ти си направила голѣми злини, опасна си. Единъ човѣкъ се оплаква отъ тебе, че си му причинила голѣмо зло. Ако искашъ да се спасишъ, само една дума може да ти помогне. — Коя е тази дума?— Да кажешъ, че го обичашъ. Ако кажешъ тази дума, ти си спасена. Не я ли кажешъ, нищо не може да ти помогне. Ето, револверътъ е предъ тебе. — Обичамъ го. Сега и на васъ казвамъ: Само една дума може да ви спаси. Кажете, ли тази дума, вие ще бждете спасени. Кажете: Обичамъ го. —Кого? — Господа. Обичамъ Господа и съмъ готовъ всичко да направя за Него. Така постѫпилъ и младиятъ момъкъ. Като чулъ отъ момата думата „обичамъ го“, той веднага се измилъ, преоблѣкълъ и се представилъ предъ нея. Наистина, една дума е въ състояние да спаси човѣка отъ известно бедствие. Ако кажешъ на онзи, който те сѫди, че ще платишъ, той веднага ще измѣни отношението си къмъ тебе. Намирашъ ли се предъ известна мѫчнотия, кажи: Ще изпълня закона, ще изпълня волята Божия. Щомъ кажешъ тази дума, и мѫчнотията изчезне, ти си казалъ думата, както трѣбва. Кажешъ ли нѣщо и не стане, ти не си казалъ думата на мѣсто. Всѣка дума, казана на мѣсто, на време и съ любовь, винаги дава добри резултати. Сега, азъ говоря за ония положения, за ония принципи, които иматъ отношение къмъ вашия животъ. Новитѣ принципи, новитѣ положения, новитѣ вѣрвания не сѫ нищо друго, освенъ идеалътъ, къмъ който всѣки човѣкъ се стреми. Подъ думата „идеалъ“, ние разбираме стремежа на човѣка да създаде нови форми въ живота си. въ които да влѣе своитѣ нови разбирания. Всѣки день, отъ изгрѣвъ до залѣзъ на слънцето, човѣкъ трѣбва да прибавя по нѣщо ново къмъ своя идеалъ. Ако човъкъ всѣки день прибавя по нѣщо ново къмъ своя основенъ идеалъ, за една година той ще има 365 придобивки. Какъвъ е вашиятъ основенъ идеалъ? Ще кажете, че основниятъ идеалъ на живота ви е да любите Бога. Това значи, да осолите боба. Бобътъ не е осоленъ, а трѣбва да се осоли. Като расте и се развива, едновременно съ това човѣкъ трѣбва да мѣни и идеала си. Това, което диесъ е идеалъ за него, не може да бѫде идеалъ и за утрешния день. Както детето всѣки день расте и прибавя по нѣщо къмъ своя ръстъ, така и човѣкъ всѣки день трѣбва да прибавя по нѣщо къмъ своитѣ разбирания. Не е достатъчно човѣкъ само да предполага, че прави нѣщо, но той трѣбва да разширява съзнанието си, да усилва вѣрата си, да върви напредъ. Убежденията на човѣка трѣбва да пуснатъ корени въ материята, да се закрепятъ. Материята, наречена споредъ индуситѣ „майя“, представя външната обвивка на нѣщата. Тя съдържа въ себе си неизброими богатства. Материята създава голѣми мѫчнотии и страдания на хората, но това сѫ маски само, чрезъ които невидимиятъ свѣтъ ги изпитва. Страхливиятъ ще се уплаши и ще бѣга, ще се крие отъ живота, а смѣлиятъ ще се ползува отъ мѫчнотиитѣ и страданията, ще се учи отъ тѣхъ. Като изучава уроцитѣ си добре, той ще извлѣче отъ материята онова богатство, което Богъ е вложилъ. Следователно, докато е на физическия свѣтъ още, човѣкъ трѣбва да се справи съ материята, да реши задачитѣ си. За да реши задачитѣ си правилно, той трѣбва да смѣта добре, да прави вѣрни изчисления. Като ученици, вие трѣбва да се занимавате, освенъ съ смѣтане, още и съ пѣние, съ рисуване. Щомъ сте свободни, попѣйте малко, или вземете да нарисувате нѣщо. Човѣкъ трѣбва да развива всички свои дарби и способности, да не се спира само върху една отъ тѣхъ. Докато е живъ, човѣкъ трѣбва да влага капиталитѣ си въ обръщение, да търгува съ тѣхъ. — Позволена ли е търговията за окултния ученикъ? — Позволена. — Нали е човѣшка работа? — Зависи, какъ се прилага. Ако се прилага по човѣшки начинъ, тя е човѣшка работа. Ако се прилага по Божественъ начинъ, тя е Божествена. Въ свѣта работятъ едновременно и двата метода. Който не може да работи по закона на благодатьта, той ще работи по закона на необходимостьта. Основната мисъль, която трѣбва да задържите въ ума си, е следната: всѣки день да придобивате по една нова форма, която да разширява съзнанието ви, за да укрепвате въ вѣрата, въ надеждата и въ любовьта. Често хората губятъ любовьта, вѣрата, знанието, силата си, защото нищо не прилагатъ къмъ тѣхъ. Въ Писанието е казано: „Растете отъ сила въ сила, отъ знание въ знание". И до последния часъ на живота си, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, свѣтла мисъль, да придобива по нѣщо ново. Като дойде часътъ на заминаването му, той да извика приятелитѣ си и да каже: Радвамъ се, че прекарахъ между васъ толкова години. Времето на прекарването ми въ затвора се свърши. Сега съмъ свободенъ вече и отивамъ при своитѣ си, които обичамъ и които ме обичатъ. Ако съмъ обидилъ нѣкого отъ васъ, моля да ме извините. Искамъ да си замина спокоенъ, безъ дългове на земята. Единъ денъ и вие ще заминете при вашите близки, и тамъ ще се видимъ. Когато се казва, че ще заминете за онзи свѣтъ, вие се страхувате. Споредъ мене, заминаването не е нищо друго, освенъ излизане на човѣка отъ стѣснителното положение, въ което се намира. Нищо страшно нѣма въ заминаването. Да замине човѣкъ, това значи, да възкръсне, да мине отъ единъ свѣтъ въ другъ. Като ученици, вие трѣбва да правите опити, да познавате силата си. Не е достатъчно да казвате, че сте носители на Божиитѣ мисли, но да правите опити, да изпитате думитѣ си. Отивате при нѣкой боленъ и казвате: Ще оздравѣешъ, не се безпокой. Щомъ кажете това, думитѣ ви трѣбва да се сбѫд- натъ. Щомъ отидете при нѣкой боленъ, кажете му: Следъ три деня ще оздравѣешъ. Ако следъ три деня болниятъ оздравѣе, мисъльта и желанията ви сѫ били силни. Срѣщате единъ беденъ, страдащъ човѣкъ и му казвате: Следъ три деня положението ти ще се подобри. Ако, наистина, положението на този човѣкъ се подобри, мисъльта ви е била силна. Мисъльта на човѣка е силна само тогава, когато е свързана съ Божествената. Щомъ опититѣ ви излѣзатъ сполучливи, обърнете се къмъ Бога и благодарете, задето е проявилъ своята любовь, милость и благость чрезъ васъ. Благодарете, че този день сте имали възможность да Го познаете. Пожелайте въ себе си, Богъ да ви се открива всѣки день по малко. Помагайте на страдащитѣ, безъ да съжалявате, че страдатъ. Когато нѣкой човѣкъ страда, това показва, че учительтъ му го изпитва. Единъ ученикъ е надежденъ, обещава нѣщо, докато учительтъ има вѣра въ него и го изпитва. Престане ли да го изпитва, той е безнадежденъ ученикъ. Страданията и радоститѣ сѫ неиз- бѣженъ пѫть въ живота на човѣка. Чрезъ тѣхъ човѣкъ познава великото и красивото въ свѣта. Зората на новия животъ се пукна вечъ и носи Божиитѣ блага, които растатъ на свѣтлина въ Божествената градина. Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. Божията Любовь и Божията Мждрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мждрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие . * 15. Лекция отъ Учителя, държана на 28 ноемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПОСТОЯННИ И НЕПОСТОЯННИ ВЕЛИЧИНИ. Размишление Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ сила, затова казватъ: Правото е на страната на силния. По какво се отличава силниятъ отъ слабия, учениятъ отъ невежия? Сега, като задавамъ известни въпроси, отговаряйте въ себе си, не е нужно всѣки да даде мнението си. За васъ е важно да мислите. Само онзи може да даде мнението си, който знае истината. По този начинъ той ще помага на ближнитѣ си. Обществото, въ което се движите, не е религиозно. То е свободно общество. Кой каквото върши, трѣбва да го върши по свобода, по любовь, а не по нѣкакво външно задължение или чрезъ насилие. Това общество е за здрави хора, а не за инвалиди. Ако е въпросъ за помагане на бедни хора, свѣтътъ отдавна е научилъ това изкуство и го прилага. Който има любовь въ себе си, той свободно може да помага на своитѣ ближни. Турите ли правила, какъ и доколко да помагате, вие нищо нѣма да направите. Заповѣдате ли на нѣкой човѣкъ да ви люби, насила той не може да даде любовьта си. Можете ли да кажете на въздуха да бѫде чистъ и да влиза въ дробоветѣ ви? Можете ли да кажете на свѣтлината да ви освѣтява? Можете ли да кажете на любовьта да ви облива съ топлината си? — Не можете. Изворътъ самъ проправя пѫтя си. Често, като се говори на хората, личнитѣ имъ чувства се засѣгатъ. Щомъ се засегнатъ личнитѣ чувства, всѣкакво развитие на човѣка спира. Много ангели, много велики духове сѫ паднали, поради своитѣ лични чувства, поради гордостьта си. Адамъ сгрѣши и излѣзе отъ рая, поради своето непослушание. Ученицитѣ на окултната школа падатъ често, поради своето особено мнение върху нѣщата. Окултниятъ ученикъ не може да има особено мнение. Рече ли единъ ученикъ да се отдѣли отъ съученицитѣ си, поради своето особено мнение, той се е спъналъ вече. Щомъ има особено мнение, нека каже, каква е разликата между постояннитѣ и непостояннитѣ величини. Щомъ се постави предъ този въпросъ, той не може да даде истинско опредѣление за тия величини. Непостоянната величина всѣкога се увеличава и намалява, когато постоянната величина нито се увеличава, нито се намалява. Тя е неизмѣнна величина. Въ този смисълъ, Богъ е постоянна и абсолютно неизмѣняема величина, въ всичкитѣ си отношения. И тъй, истинскиятъ животъ произтича отъ постоянни величини, а материалниятъ, физическиятъ — отъ непостоянни, промѣнливи величини. Същото нѣщо виждаме и въ умствения, и въ чувствения свѣтъ. Следователно, има постоянни мисли, има и непостоянни, преходни мисли; има постоянни чувства и желания, има непостоянни, промѣнливи чувства и желания.—Коя е причината за това? — Естеството на самитѣ мисли, чувства и желания. Запримѣръ, водата минава за непостоянна величина. При обикновена темпетатура тя е течна. Обаче, щомъ се намали външната температура, водата замръзва и се превръща въ ледъ. Ако ледътъ се постави при температура надъ нула градуса, той постепенно започва да се топи и се превръща въ вода. Значи, външнитѣ условия ставатъ причина да се прояви естеството на веществата, на величинитѣ. Мнозина запитватъ, не може ли безъ ледъ въ свѣта. — Не може. Щомъ има студъ, низка температура, и ледъ ще има. Щомъ има топлина, висока температура, вода и пара ще има. Студътъ и топпината сѫ две състояния, които неизбѣжно сѫществуватъ. Отъ студа тѣлата се свиватъ, т. е. материята се свива, сгъстява. Изключение прави само водата, която отъ студа се разширява. Отъ топлината пъкъ тѣлата се разширяватъ. Въ съществуването на студа нѣма никакво зло. Както има добро и зло, свѣтлина и тъмнина, радость и скръбь въ свѣта, така трѣбва да има студъ и топлина. За да се развива правилно, човѣшката душа трѣбва да минава, именно, презъ две противоположни състояния. Като минава презъ такива състояния, човѣкъ трѣбва да пази вътрешното си равновесие. Тъй щото, опасностьта за човѣка не седи въ това, че минава презъ противоположни състояния или течения, но въ това, че има възможность да изгуби своето равновесие. За да пази равновесието си, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да разбира естеството на своитѣ радости и скърби. Като се радва или скърби за нѣщо, той трѣбва да знае, защо се радва или скърби и колко време може да трае известна радость или скръбь. Човѣкъ се стреми къмъ радостьта, защото произвежда разширяване, а избѣгва скръбьта, защото причинява свиване. Ако разбираше законитѣ на природата, той еднакво би се радвалъ и на радостьта, и на скръбьта. Човѣкъ не може да живѣе само съ радостьта, т.е. да се намира подъ постоянно разширяване. И най-сладкитѣ нѣща, като се употрѣбяватъ дълго време, произвеждатъ втръсване. Радостьта подобрява кръвообръщението на човѣка и му съдействува за възприемане на добри мисли. Изобщо, нормалната радость и нормалната скръбь сж условия за растене и развиване на човѣка. Но анормалнитѣ радости и скърби спиратъ всѣкакъвъ умственъ процеси въ човѣка. Тия анормални състояния въ човѣка създаватъ редъ отрицателни прояви, като гнѣвъ, отмъщение, злоба и т. н. Щомъ попадне въ една анормална скръбь, човѣкъ желае да отмъсти на онзи, когото той счита за външна причина на неговата скръбь. Отмъщението въ човѣка не е нищо друго, освенъ желание да се освободи отъ товара си, да го прехвърли на гърба на другъ нѣкой. — Кой ще бжде този човѣкъ? —Това ще бжде онзи, когото той мисли за виновникъ на своята скръбь. Отмъщението, само по себе си, не е толкова страшно. Страшното седи въ това, че човѣкъ излива гнѣва си тъкмо тамъ, дето нѣма никакво право. Почти въ всички случаи, отмъщението на хората не почива на реална основа. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ придобиване на повече свѣтлина, да не се спъвате отъ противоположнитѣ състояния, презъ които неизбѣжно минавате. Ако не можете да се справите съ тѣхъ, вие ще изпаднете въ пълна индиферентность. Докато сте въ радостьта, вие ще имате стремежъ къмъ Бога, къмъ великото въ свѣта. Влѣзете ли въ скръбьта, вие веднага ще изгубите разположението си и можете да се усъмните въ всичко: въ любовьта, въ вѣрата, въ красивото въ свѣта. Дойде ли до това положение, човѣкъ тръгва вече по отъпкания пѫть, по пѫтя на обикновенитѣ хора. Това е животъ на индиферентность, на пълно обезсърдчаване. Като дойде до това състояние, човѣкъ казва: Искахъ да стана добъръ, но не можахъ. Тогава лошъ ще стана. Като говори така, вѫтрешно той има желание да дойде нѣкой при него, да го подеме, по нѣкакъвъ начинъ да му помогне. Той не иска да остане въ това положение. Божественото въ човѣка иска да се прояви. Колкото и както да пада човѣкъ, Божественото въ него е въ сила да го повдигне. Всѣки човѣкъ—простъ и ученъ, царь и обикновенъ, минава презъ голѣми борби, но въ края Божественото начало въ него взима надмощие. Човѣкъ трѣбва да дойде до положение да разбира своитѣ вѫтрешни състояния, да се справя лесно съ тѣхъ. Не ги ли разбира, той постоянно ще преживява обиди, огорчения, смущения. Това е естественъ пѫть на развитие. Не само човѣкъ, но и животното преживява подобни състояния. Опитайте се да ритнете нѣкое куче или котка безъ причина, да видите, какъ ще се обиди. Гълѫбътъ, който е приетъ за символъ на кротость, може да те клъвне, ако го закачишъ. И той се обижда. Ще кажете, че животното, пъкъ и човѣкъ трѣбва да се защищава. Искате да кажете, че обидата е осо- бенъ родъ чувство на самозащита. Въ пѫтя на човѣшкото развитие, и обидата, и самозащитата иматъ своето мѣсто. Естествено е, че докато човѣкъ се защищава и обижда, той иска хората да се интересуватъ отъ него. Обаче, като иска това за себе си, трѣбва да отдава сѫщото право и на другитѣ. И той трѣбва да се интересува отъ хората. Това е естественъ процесъ въ природата — процесъ на поляризиране. Споредъ закона на поляризирането, каквито сѫ мислитѣ на човѣка, такива ще бѫдатъ и неговитѣ желания. И обратно, каквито сѫ желанията му, такива ще бѫдатъ и неговитѣ мисли. Следователно, ако иска да измѣни едно свое желание, човѣкъ трѣбва да знае, каква мисъль, какъвъ образъ произвежда това желание. Щомъ намѣри мисъльта и я измѣни, съ нея заедно ще измѣни и желанието си. Като знае този законъ, човѣкъ може да го прилага при самовъзпитанието си. Само по този начинъ той може правилно да се развива. Иначе, той ще изпадне въ процеса на натрупването. При механическитѣ процеси всѣкога става външно нарастване, натрупване и увеличаване. При органическитѣ процеси, обаче, става вѫтрешно растене и развитие. Това значи, да разбира човѣкъ законитѣ на своя умъ и на своето сърдце. Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ обичани и уважавани. Това желание е естествено, но за да бѫде обичанъ, човѣкъ трѣбва да има такива качества, отъ които окрѫжаващитѣ се нуждаятъ. Ако единъ силенъ човѣкъ влѣзе между слаби хора, всички ще го обичатъ и уважаватъ, защото се нуждаятъ отъ него. Ако единъ ученъ влѣзе между невежи хора, всички ще го обичатъ, ще му се радватъ, защото той ще имъ бѫде полезенъ, ще отвори очитѣ имъ. Всѣки човѣкъ, който носи известно изкуство въ себе си, било музика, художество, пѣние, той ще бѫде добре приетъ между хората, защото всички обичатъ изкуството. Нѣкой хора, безъ да иматъ особени качества, искатъ да бѫдатъ почитани и уважавани. Тѣ казватъ: Ние имаме достойнство, искаме да бѫдемъ уважавани. Въ какво седи достойнството на човѣка? Достойнство има онзи човѣкъ, който разполага съ своето добро сърдце и счита, че всички хора сѫ създадени добри. Човѣкъ съ достойнство е онзи, който има обработенъ умъ и схваща правилно отношенията на нѣщата. Гледайте и вие на хората като на добри по естество, а не по прояви. Рѫката на човѣка е добра дотогава, докато е свързана съ тѣлото и функционира правилно. Следователно, човѣкъ е добъръ, докато е свързанъ съ цѣлото и правилно изпълнява своята служба. Оттукъ изваждаме два важни закона: Законъ за цѣлото и законъ за частитѣ. Законътъ за цѣлото включва въ себе си закона на частитѣ, но законътъ на частитѣ не може да обхване закона на цѣлото. Законътъ на частитѣ може да има нѣкой специфични закони, които да не се отнасятъ къмъ закона на цѣлото, но всички закони на цѣлото сѫ едновременно и закони на частитѣ. Тъй щото, добъръ човѣкъ е онзи, който функционира правилно въ Божествения организъмъ. Ако човѣкъ вѣрва въ любовьта на Бога, той трѣбва да вѣрва, че по естество всички хора сѫ добри. Това е отношение къмъ цѣлото, което сѫщевременно трѣбва да бжде законъ и за частитѣ. Който вѣрва въ Бога и Го обича, той трѣбва да има сѫщитѣ отношения и къмъ хората. Вънъ отъ цѣлото, човѣкъ не може да обича. Това значи: докато рѫката на човѣка е свързана съ тѣлото му, тя може да работи, да прави добро, да милва хората. Откѫсне ли се отъ цѣлото, тя престава да бжде добра — не може вече да изпълнява своитѣ функции. Следователно, докато човѣкъ е свързанъ съ цѣлото, съ Божествения организъмъ, той функционира правилно, изпълнява всички негови заповѣди. Този човѣкъ е добъръ, любещъ. Въ който моментъ човѣкъ се откѫсне отъ общия организъмъ, отъ цѣлото, и престане да изпълнява неговитѣ заповѣди, той губи своитѣ качества, губи доброто въ себе си. Той не може да бѫде вече полезенъ нито на себе си, нито на окрѫжаващитѣ. Отдѣлянето, откѫсването на човѣка отъ Божествения организъмъ наричатъ „грѣхопадане“. Това отдѣляне е отчасти само подобно на отдѣлянето ла ржката отъ човѣшкия организъмъ. Откѫсне ли сс веднъжъ ржката отъ тѣлото, тя не може вече да се прилепи. Обаче, човѣкъ може повторно да се прилепи къмъ Божествения организъмъ. Както ве- щиятъ хирургъ може да залепи обелената кожа на ржката на човѣка и да я направи да зарасне, така всѣки човѣкъ се прилепва къмъ Божествения организъмъ и продължава да се храни отъ него. Отдѣлянето на човѣка отъ Първата Причина, отъ Божествения организъмъ и връщането му отново къмъ Него, е въпросъ на съзнанието. Тия процеси се изживяватъ въ съзнанието, затова човѣкъ винаги трѣбва да бѫде буденъ. Нѣма ли будно съзнание, той всѣки моментъ може да пре- кѫсне връзката си съ Божественото съзнание. Щомъ се усъмни въ Първата Причина, човѣкъ се отдѣля отъ Нея. Щомъ започне да мисли лошо за хората, той пакъ прекъсва връзката си съ Божественото съзнание. И тъй, ако намѣрите, че нѣкой човѣкъ е лошъ, знайте, че той се е отдѣлилъ отъ Божествения организъмъ, затова направете опитъ да му помогнете, отново да се прилепи къмъ Него. Щомъ се върне на мѣстото си, той моментално става добъръ. Това значи, да обърнешъ човѣка къмъ Бога. Когато искате да обърнете човѣка къмъ Бога, вие трѣбва да поставите съзнанието му на мѣстото, отдѣто се е отдѣлило. Всѣко нѣщо трѣбва да се постави на мѣстото си. Постави ли се, хармонията сама по себе си се възстановява. Нѣкой човѣкъ е касиеръ на банка. Той изпълнява добре службата си. Единъ день материалнитѣ му работи се объркватъ. Като брои паритѣ на банката, той започва да се изкушава и взима една златна монета, да посрещне нуждитѣ си, но съ намѣрение да я върне на мѣстото й. На другия день взима още една монета, после — трета, четвърта, пета и т. н. Докато се улесни материално и може да ги върне, дохожда инспекторъ на банката и прави внезапна ревизия. Указва се, че стотина златни монети липсватъ. Кой е виновенъ? — Касиерътъ. Веднага го уволняватъ отъ служба, да му докажатъ, че никой нѣма право да бърка въ касата на банката. На сѫщото основание казвамъ: Никой нѣма право да бърка въ Божествената каса, да взима златни монети и да ги туря въ своя джобъ. Ще възразите, че човѣкъ е свободенъ да прави, каквото иска. — Не е така. Ако, наистина, човѣкъ е свободенъ да прави, каквото иска, никакъвъ законъ не би трѣбвало да го хваща. Щомъ законитѣ, човѣшки или Божествени, го хващатъ, той не е свободенъ. Какво представя свободата? Какъ и въ какво се изразява? Свободата се изразява въ доброволно и съзнателно ограничаване. Когато изкушението дойде и кара човѣка да яде, а не яде, той е свободенъ. Когато има желание да пие, а не пие, той е свободенъ. Когато има желание да бръкне въ чужда каса да вземе пари, но се въздържа, той е свободенъ. Докато задоволява желанията си да яде, да пие, да се Облича, човѣкъ не е свободенъ, той е робъ на своитѣ желания. Когато жадниятъ се откаже отъ водата, той е свободенъ. Когато гладниятъ се откаже отъ хлѣба, той е свободенъ. Когато бедниятъ не поглежда къмъ отворената каса на богатия, той е свободенъ. Това сѫ психологически моменти въ живота на човѣка, които опредѣлятъ свободата. Ще възразите, че човѣкъ не може да живѣе безъ вода, безъ хлѣбъ, безъ пари, безъ дрехи и т. н. — Това е другъ въпросъ. Човѣкъ не може безъ тия нѣща, но временно, 40 деня може да прекара безъ вода и безъ хлѣбъ. Следователно, поне 40 деня човѣкъ може да бѫде свободенъ. Въ това време въ него ще се роди вѫтрешна борба между желанието му да яде, отъ страхъ да не умре отъ гладъ, и желанието му да издържа, да бѫде свободенъ. Най-после, човѣкъ ще дойде до заключението, че трѣбва да яде, за да живѣе. И като яде, човѣкъ пакъ не е доволенъ, намира, че животътъ е тежъкъ, нѣма смисълъ да се живѣе. Ако цѣли 40 години човѣкъ е ялъ и пилъ и намира, че животътъ нѣма смисълъ, че тежко се живѣе, какво е придобилъ отъ това ядене и пиене? Не е въпросъ човѣкъ да не яде и да не пие, но яденето и пиенето трѣбва да се осмислятъ. Щомъ тѣ се осмислятъ, и животътъ на човѣка се осмисля. Той трѣбва да знае, защо яде и защо пие. Свободата, къмъ която човѣкъ се стреми, е извънъ времето и пространството. На физическия свѣтъ свободата има различни прояви. Детето е свободно, докато майката се грижи за него. Тя поема всичкия му товаръ, а то е свободно да ходи, да играе, за нищо да не мисли. Когато майката престане да се грижи за детето, на свой редъ то се ограничава. Изобщо, желанията ограничаватъ човѣка. Ограниченията биватъ различни, по- голѣми или по-малки. Има степени на ограниченията. Когато гърлото на човѣка е пресъхнало отъ жажда, и той пие толкова вода, колкото да набави изразходваната енергия, въ този случай желанието му е нормално. Пие ли вода повече, отколкото трѣбва, желанието му е анормално. Ако човѣкъ яде толкова, колкото е нужно за подкрепа на организъма, желанието му е нормално. Яде ли повече, отколкото трѣбва, вследствие на което разстройва стомаха си, желанието му къмъ ядене е анормално. Човѣкъ трѣбва да изучава законитѣ на яденето. Той трѣбва да яде умѣрено, да ходи свободно, да не туря букаи на краката си. Който яде много, той трѣбва да бѫде богатъ човѣкъ, външно и вжтрешно, да може да носи Всѣки човѣкъ иска да бѫде богатъ, но не знае, какъ да печели богатството. Придобиването на богатството е незавършенъ процесъ въ природата. Обаче, хората искатъ да станатъ толкова богати, че да нѣматъ нужда отъ по-голѣмо богатство. Съ това тѣ искатъ да превърнатъ този процесъ отъ незавършенъ въ завършенъ. Това е невъзможно. Тази е причината, поради която между природата и човѣка се заражда борба. Запримѣръ, богатъ баща изпраща сина си въ странство, и всѣки месецъ го осигурява съ петь хиляди лева. Синътъ е недоволенъ, иска още петь хиляди лева. Бащата не му изпраща и започва да се сърди, иска смѣтка отъ сина си, кѫде харчи тия пари. Най-после синътъ дава точна смѣтка на баща си. Последниятъ изпраща на сина си още петь хиляди лева, но се отнася вече къмъ него съ недовѣрие. Така се явява разногласие между бащата и сина, както между природата и човѣка. Когато човѣкъ слиза на земята, той намира, че бюджетътъ, който Богъ му е отпуснали, не е достатъченъ, и започва да иска повече. Той намира, че баща му е богатъ и трѣбва да задоволи неговитѣ нужди. Ако бащата е богатъ, трѣбва ли да даде всичкитѣ пари на сина си? Синъ, който харчи много, той не обича баща си, нито го уважава. Отношенията между този синъ и бащата не сѫ правилни. Когато синътъ економисва отъ паритѣ, които баща му изпраща, това показва, че той обича баща си, има правилни, синовни отношения къмъ него. Отношенията между бащата и сина трѣбва да бѫдатъ такива, каквито сѫ отношенията между цѣлото и частитѣ. Бащата представя цѣлото, а синътъ — частитѣ. Следователно, когато между хората сѫ- ществуватъ вѫтрешни, духовни отношения, тѣ трѣбва да бѫдатъ правилни, хармонични. Ако отношенията на хората, които живѣятъ на земята, не сѫ правилни, какъ ще бѫдатъ правилни отношенията имъ на небето? Ако хората на земята не сѫ научили да ценятъ вѫтрешнитѣ отношения помежду си, на небето никакъ не могатъ да ги оценятъ.— Защо? — Защото тамъ отношенията сж, вѫтрешни само. Въ духовния свѣтъ красотата е вѫтрешна, а не външна, както на физическия свѣтъ. Въ духовния свѣтъ видимо сѫществува голѣмо еднообразие. Влѣзете ли въ този свѣтъ, всички нѣща ще бѫдатъ непоносими за васъ. Свѣтлината, топлината, водата ще бѫдатъ съвсемъ различни отъ тия на земята, и вие ще гледате часъ по-скоро да слѣзете долу. Ако въ духовния свѣтъ човѣкъ изпита най-малкото недоволство или противоречие, веднага го изпѫждатъ, заставятъ го да слѣзе на земята. Грѣхътъ сѫществува на земята само. Загнѣзди ли се нѣкѫде, мѫчно можешъ да го изпѫдишъ навънъ. Въ това отношение той е подобенъ на кърлежъ. Дойде ли до духовния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да бжде готовъ за него, да има прави мисли и действия. Нѣма ли прави мисли, чувства и действия, той ще се спъва на всѣка крачка. Такъвъ човѣкъ не може да прекрачи границата на духовния свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да знае, че се намира подъ влиянието на закона за общностьта, който има отношение и къмъ доброто, и къмъ злото, Следователно, по силата на този законъ, ло- шитѣ или добритѣ мисли на единъ човѣкъ се отразяватъ върху всички хора. Всички хора въ свѣта, които се съмняватъ, образуватъ едно общество. Всички хора, които иматъ любовь въ себе си, които любятъ, съставятъ друго общество. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да знае, че като се усъмни, той вече не е самъ. Около него дохождатъ по-голѣми майстори на съмнението, които започватъ да го учатъ. Допусне ли човѣкъ нѣкаква отрицателна мисъль въ ума си, чрезъ нея той се свързва съ всички хора, които живѣятъ съ сѫщата мисъль. Около него се групира цѣло общество, Въ това общество той срѣща учители, майстори, които започватъ да го учатъ на законитѣ на черната ложа, които до това време той не е знаелъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и за доброто. Допусне ли човѣкъ една добра мисъль въ ума си, той се свързва съ общество на добри хора, които живѣятъ съ сѫщата мисъль. Съвременнитѣ хора не сѫ се научили още да говорятъ, както трѣбва. Като срещнатъ нѣкой безвѣрникъ, или нѣкой грѣшенъ човѣкъ, тѣ казватъ: Този човѣкъ е голѣмъ безвѣрникъ, или голѣмъ грѣшникъ. — Не, срещнете ли такъвъ човѣкъ, вие трЬбва да кажете: Този човѣкъ се нуждае отъ повече вѣра. Онзи пъкъ трѣбва да води чистъ и светъ животъ. Невежиятъ не трѣбва да казва за себе си, че е невежа, но да каже: Азъ трѣбва да бѫда ученъ човѣкъ. Да каже човѣкъ за себе си, че трѣбва да бѫде ученъ, това не подразбира, че може изведнъжъ да стане ученъ, но да внесе въ себе си потикъ къмъ придобиване на знание. Да говорите положително, да си служите съ положителенъ езикъ, това знаш, съзнателно да се самовъзпитавате. Човѣкъ трѣбва да се научи да говори истината. По какъвъ начинъ трѣбва да говори истината? Да кажете за човѣка, че не вѣрва въ Бога, че обича да лъже, да краде, това още не е истина. Да кажете за човѣка, че вѣрва въ Бога, че обича правдата, че обича хората, това е истината. Въ естеството на човѣка е вложено доброто, истината, любовьта и т. н. За предпочитане е човѣкъ да си служи съ положителенъ, а не съ отри- цателенъ езикъ, понеже той не знае крайната цель на миросъзданието. Той не знае, защо единъ човѣкъ е лошъ, а другъ — добъръ, нито знае въ с/мщность, кой човѣкъ е добъръ и кой — лошъ. Запримѣръ, плодоветѣ на ябълката първоначално сж кисели, после узрѣватъ, ставатъ сладки, но като поседатъ известно време, тѣ започватъ да гниятъ и миришатъ лошо. Когато ябълката е кисела, това не значи още, че тя е лоша. Когато узрѣе и стане сладка, и това не значи, че е добра. Има добродетели въ човѣка, които постоянно се мѣнятъ. Тѣ сѫ подобни на ябълката. Нѣкой човѣкъ казва за себе си, че е добъръ. Той е добъръ, докато го ядатъ. Не го ли ядатъ и го оставятъ известно време да седи на открито, той започва да се разлага, да се вкисва и мирише неприятно. Другъ пъкъ казва за себе си, че е киселъ, — Радвай се, че си киселъ, защото ще се запазишъ да не те изядатъ преждевременно. Докато гроздето не е узрѣло, пчелитѣ и оситѣ не го нападатъ. Узрѣе ли, тѣ раз- кѫсватъ ципата и изсмукватъ соковетѣ му. Хората искатъ да се повдигнатъ, да бѫдатъ обичани и уважавани. За да бжде обичанъ и уважаванъ, човѣкъ трѣбва да има добро сърдце и свѣтълъ умъ. Всѣки обича добрия, силния, любещия, разумния човѣкъ. Силниятъ всѣкога се отзовава въ помощь на слабия. Въ този смисълъ, слабитѣ заповѣдватъ, а силнитѣ изпълняватъ. Детето, запримѣръ, плаче, вика, заповѣдва на майка си, иска отъ нея хлѣбъ, млѣко. Щомъ се нахрани, успокоява се. Тогава то започва да се смѣе, да играе, пригръща майка си, баща си, иска да имъ покаже, че тѣхното щастие зависи отъ него. Замине ли детето на онзи свѣтъ, родителитѣ ставатъ нещастни. Дете, което насилва майка си, е насилникъ, не е разумно. Това дете не може да стане великъ човѣкъ. Както се проявява човѣкъ въ обикновения животъ, така ще се прояви и въ духовния. Ако единъ насилникъ влѣзе въ нѣкое духовно общество, и тамъ ще се прояви като насилникъ. Той ще иска да заповѣдва, да се налага, навсѣкжде да бѫде пръвъ. Обаче, той скоро ще се натъкне на противоречия, ще види, че на любовьта не може да се заповѣдва. Любовьта е свободенъ процесъ. Когато създаваше свѣта, Богъ бѣше абсолютно свободенъ. никой не Му се налагаше. Той доброволно създаде свѣта. Той даде добри условия на всѣко живо сѫщество, правилно да расте и да се развива. Като знаете това, вие трѣбва да използувате тия условия разумно. За тази цель, човѣкъ трѣбва да се върне къмъ първичния животъ, да види, какви условия сѫ предвидени за него и да почне правилно да работи. Той ще намѣри името си записано въ първичния планъ на живота и ще види, отде трѣбва да започне своята работа. Като ученици, всѣки отъ васъ трѣбва да намѣри плана на своя животъ и да го реализира. Щомъ намѣри ге този планъ, вие ще придобиете вжтрешенъ миръ, вѫтрешна радость. Да реализирате плана на своя животъ, това значи, да работите съ постоянни величини. Днесъ повечето хора работятъ съ непостоянни величини, вследствие на което единъ день се чувствуватъ добри и мислятъ, че напредватъ; на другия день казватъ, че не сѫ добри, че не прогресиратъ. Прогресирането е подобно на процеситѣ, презъ които ябълката минава. Въ първо време тя е кисела, постепенно зрѣе, докато единъ день напълно узрѣва и става сладка. Следъ това презрѣва и започва да гние. Това сѫ процеси, презъ които и човѣкъ минава. Като изучавате ПЛОДНИТЕ дървета, вие казвате, че дървото се познава по своя плодъ. Обаче, въ плода се крие и друго нѣщо — животъ. Когато изядете единъ плодъ, вие придобивате неговия животъ, който започва постепенно да расте въ васъ, да се увеличава. Животътъ, който сте приели отъ ябълката, представя нейния капиталъ, който единъ день, тя обратно ще получи. Тъй щото, прогресътъ, било за човѣка, било за всѣко живо сѫщество, има смисълъ дотолкова, доколкото запазва живота, придобитъ чрезъ него. Следователно, нѣкога, въ близкото или далечно бѫдеще, човѣкъ ще плаща за всички блага, които днесъ даромъ получава: за свѣтлината, за въздуха, за водата. Какъ ще плаща човѣкъ за свѣтлината? — Много просто. Той обработва свѣтлината, която приема въ себе си, и единъ день тази свѣтлина ще излиза отъ него, ще освѣтява пѫтя на страдащитѣ, на заблуденитѣ, на обремененитѣ. Каква по-голѣма заплата отъ тази може да се иска? Нѣма по-голѣмо благо отъ това, да освѣтишъ пѫтя на човѣка, когато той броди, търси изходъ въ тъмна, бурна нощь,. Това означаватъ думитѣ: „Даромъ сте взели, даромъ давайте". Сега, като изучавате процеситѣ въ природата, ще видите, че всѣки удъ, всѣко живо същество е натоварено съ известна служба, която неизбѣжно трѣбва да извърши. Същото се отнася и до човѣка. Когато намѣри своята служба, животътъ му се осмисля, и той започва постепенно да се усилва, да се проявява като душа. Ние наричаме този процесъ „новораждане, раждане отъ вода и духъ или разцъвтяване на съзнанието“. Докато не е дошълъ до този процесъ, човѣкъ е недоволенъ отъ себе си, отъ всички окръжаващи. Въ който моментъ съзнанието му се разшири и цъвне, той се повдига надъ окръжаващата срѣда и разбира, че причината за неговото недоволство се дължи на сблъскването му съ Божественото съзнание. Само при това положение, човѣкъ разбира причинитѣ и последствията на нѣщата. Свързването на човѣшкото съ Божественото съзнание е великъ вътрешенъ процесъ, а не външенъ, механически, както мнозина мислятъ. Нищо въ живота не се придобива по външенъ начинъ. Учительтъ може да съдействува на ученика, за развиване на неговитѣ способности, но иска ли да придобие знание, ученикътъ трѣбва да учи, да разбира това, което му се преподава. И вие, като ученици, вървите отъ непо- стояннитѣ величини къмъ постояннитѣ. Посто- яннитѣ величини се намиратъ въ постоянно, въ непрекъснато движение. Запримѣръ, любовьта е постоянна величина, и като такава, тя е въ постоянно движение. Който се опита да спре движението на любовьта въ себе си, той се натъква на голѣми страдания. Вѣрата, надеждата, милосърдието, кротостьта сѫ постоянни величини. Като постоянни величини, и тѣ сѫ въ непрекѫснато движение. Следователно, никой човѣкъ, никоя сила не е въ състояние да спре тѣхното движение. Никой не може да си даде отчетъ, защо вѣрва въ нѣщо. Нѣкой вѣрва въ своя приятель, но сѫщевременно вѣрва и въ неговитѣ близки — жена, деца. Срѣщате единъ човѣкъ и казвате, че вѣрвате въ. главата му. — Защо? — По главата на този човѣкъ виждате особени ѫгли, особени чърти, които ви каратъ да разчитате на него. Вие виждате, че този човѣкъ никога нѣма да ви излъже. Срѣщате другъ човѣкъ, веднага се спирате върху рѫката му, тя ви прави впечатление. Казвате: Този човѣкъ има здрава, мускулеста рѫка. Вие веднага вадите заключение, че той е силенъ човѣкъ. Съвременнитѣ хора сѫдятъ за нѣщата по външната имъ форма, вследствие на което из- падатъ въ голѣми противоречия. Какъ могатъ да се рѫководятъ отъ външната страна на нѣщата, когато тя е подложена на постоянни промѣни? Човѣшкиятъ животъ постоянно се мѣни. Съ него заедно се мѣнятъ всички величини, чрезъ които той се проявява. Запримѣръ, доброто въ човѣка Сѫщо така се мѣни. То непрекѫснато расте и се увеличава. Като изучавате човѣшкото лице, ще забележите, че линиитѣ въ него постоянно се измѣнятъ, едни се продължаватъ, други се скѫсяватъ. И въ мозъка на човѣка ставатъ промѣни: удължаване на известни линии, вдлъбване на нѣкой мозъчни вѫзли и т. н. Презъ времето, докато ставатъ тия промѣни, човѣкъ е изложенъ на редъ страдания. Понѣкога е нужно едно малко, микроскопическо удължаване на линиитѣ на носа, за да може деятелностьта на човѣшкия умъ да се прояви нормално. Понѣкога едно удължаване на линиитѣ съ една стотна часть отъ милиметъра е въ състояние да внесе подобряване въ човѣшкия животъ. Такова удължаване на линиитѣ става, изобщо, и въ областьта на сърдцето, на ума и на волята на човѣка. И тъй, за да разбира и познава, както себе си, така и своитѣ ближни, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ хиромантикъ. френологъ, физиогномистъ. Познава ли тия науки, по лицето на човѣка той ще чете като по книга. Великитѣ, гениалнитѣ хора носятъ въ себе си тази наука, и като погледнатъ човѣка, тѣ веднага го познаватъ. Тази е причината, поради която тѣ гледатъ на хората спокойно, философски. Кой какво прави, какъ се облича, какво говори, това не ги смущава. Великиятъ, гениалниятъ човѣкъ има за задача да прокара вода презъ пустинята, дето хората сѫ изложени на голѣми страдания. Като не разбиратъ задачата на гениалния човѣкъ, хората го считатъ смахнатъ. Обаче, единъ день, когато видятъ, че презъ пустиннитѣ мѣста на тѣхния животъ тече вода и напоява, подобрява цѣлото имъ благосъстояние, тогава едва ще разбератъ, какво е направилъ този човѣкъ за тѣхъ. Гениалнитѣ хора идатъ въ свѣта. за да дадатъ тласъкъ на обикновенитѣ хора. Тѣ вна- сятъ потикъ, нова струя въ тѣхния органически животъ. Освенъ външно проявление, гениалнитѣ хора указватъ и вжтрешно, органическо въздействие върху човѣшкия животъ. Възъ основа на сѫщия законъ, ученикътъ трѣбва да знае, че и неговата задача не е са, мо въ външното изявяване на неговитѣ идеи въ написване на нѣкоя книга или нѣкое музикално произведение, но и въ онзи вѫтрешенъ потикъ, който би могълъ да внесе съ своитѣ идеи въ цѣлото човѣчество. Сега, като ученици, вие ще знаете, че ученикътъ не е като гения, но съ своята чиста мисъль, той може да даде поне микроскопически тласъкъ на човѣчеството. Може ли това да направи, той изпитва доволство въ себе си. Той има удобрението на висшия свѣтъ, на на- предналитѣ сѫщества. Задачата на ученика е да възприема Божественитѣ мисли и да ги предава. По този начинъ той се свързва съ хиляди напреднали сѫщества, съ единъ колективитетъ, какъвто Божествениятъ организъмъ представя. Въ този смисълъ, гениятъ не е изразъ на възможноститѣ на една душа само, но той представя колективно усилие на множество души, които отъ вѣкове работятъ въ известно направление. Като намѣрятъ единъ подходящъ организъмъ, тѣ се проявяватъ чрезъ него. Ние наричаме този човѣкъ гений. И доброто не е резултатъ на една човѣшка душа, но на множество души, на цѣлото небе. Каквато велика мисъль мине презъ вашия умъ, вие трѣбва да й дадете ходъ. Щомъ и дадете ходъ, вие се свързвате вече съ този великъ колективитетъ, отдето тя е излѣзла. Като знаете това, не се смущавайте, какво ще стане съ вашитѣ велики мисли. Великитѣ мисли иматъ Божественъ произходъ. Следователно, има кой да се грижи за тѣхъ. И да заминете за онзи свѣтъ, тѣ пакъ ще продължаватъ да текатъ, да проникватъ въ човѣшкитѣ умове. Често хората се запитватъ, какво могатъ да направятъ. Казвамъ: Човѣкъ може да направи всичко и нищо. Когато е свързанъ съ разумния, съ Божествения свѣтъ, той може да направи всичко. Откѫсне ли се отъ него, както рѫката отъ организъма, той е осѫденъ на смърть. При това положение, той нищо не може да направи. За да бѫде цигуларьтъ гениаленъ, рѫката му трѣбва да бѫде на мѣстото си и да се движи съ свѣткавична бързина по струнитѣ на цигулката. Съ цигулката си само, гениалниятъ музикантъ трѣбва да представя едновременно и китара, и флейта, и пѣние — цѣлъ оркестъръ. Гениитѣ сѫ първитѣ прелетни птици въ свѣта, които съобщаватъ на хората, че пролѣть иде, че още много птици като тѣхъ ще дойдатъ. Значи, всѣки човѣкъ може да бжде гениаленъ. За това се изисква работа, усилие. Ако за гения нужни десеть години усилена работа, за обикновения човѣкъ сѫ нужни Ю2 години усилена работа и трудъ. Сега, моето желание е да бѫдете истински ученици, да разбирате онова, което природата е вложила въ васъ. То трѣбва да ви служи за потикъ. Школата, която следвате, изисква отъ васъ, вие сами да се подтиквате, а сѫщевременно да давате потикъ и на другитѣ хора. Това значи, да бѫдете вѣрни на Бога, вѣрни и на себе ри. Щомъ сте вѣрни на Бога, и Той ще ви бѫде вѣренъ. Неговата вѣрность къмъ васъ се изявява съ благосло- вението, което Той всѣки моментъ ви изпраща. Божието благословение се предава чрезъ хората. Тѣ сѫ носители на великитѣ Божии блага. Всички дарби, всички таланти, всички блага идатъ отгоре, отъ великия свѣтъ. Достатъчно е човѣкъ съзнателно да погледне нагоре, къмъ небето, да се очуди на техниката на великитѣ майстори, които сѫ създали хиляди слънца. Какъвъ великъ вѫтрешенъ строежи представятъ тѣ! Каква велика закономѣрность ги управлява! Тѣ сѫ въ постоянно движение. и всѣка звезда или всѣко слънце върви по строго опредѣленъ пѫть. Достатъчно е човѣкъ да насочи вниманието си къмъ своя организъмъ, къмъ външнитѣ и вѫтрешнитѣ си органи, да види, каква велика функция изпълнява всѣки отъ тѣхъ, да разбере величието на свѣта, въ който е поставенъ. Следъ всичко това, човѣкъ се осмѣлява да говори за себе си, че е грѣшенъ, че нищо не може да направи и т. н. — Ти си грѣшенъ човѣкъ, безъ дарби, само защото си се откѫсналъ отъ Първата Причина. Свържешъ ли се съ Нея, всичко въ тебе ще потече, както е текло нѣкога. Тогава ще познаешъ себе си, своитѣ дарби и способности, които Богъ е вложилъ въ тебе. Който иска да бѫде даровитъ, гениаленъ, той трѣбва да работи. Така сѫ работили всички велики музиканти и художници, всички велики хора. Всѣки може да бѫде гениаленъ. Това е въпросъ на време. Гений е всѣки човѣкъ, който изпълнява волята Божия, дава тласъкъ на цѣлото човѣчество. — Въ какво отношение? — Въ музика, въ поезия, въ наука, въ изкуство, въ религия. Гениаленъ човѣкъ е всѣки, който понася страданията и мѫчнотиитѣ въ живота си съ радость. Бедниятъ Лазаръ, който живѣеше предъ вратата на богатия, бѣше гениаленъ човѣкъ. Той поглеждаше къмъ своитѣ рани и не роптаеше.. Презъ всичкото време се молѣше за богатия, да го просвѣти Господъ. Затова, именно, Лазаръ отиде въ лоното на Аврама, а богатиятъ — въ ада. Голѣми бѣха страданията на Лазара, заради което го възнаградиха. Невежиятъ не може да влѣзе въ лоното на Аврама. Следователно, за да се повдигне, човѣкъ трѣбва да мине презъ голѣми страдания. Ако човѣкъ разумно понесе страданията, безъ протести и роптания, голѣми блага го очакватъ. Тъй тото, страда или се радва, човѣкъ трѣбва съзнателно да живѣе. да използува благата и на страданията, и на радоститѣ. Желая ви да имате характера и търпението на Лазара! Желая ви сега, като мислите и прилагате постояннитѣ величини въ живота си, да направите вѫтрешна връзка съ Първата Причина на нѣщата. Работете върху себе си така, че ангелитѣ да ви носятъ и въ този, и въ онзи свѣтъ. Мнозина се страхуватъ да не дойдатъ ангели да ги взематъ. — Не, ангелитѣ могатъ да носятъ само онзи, който е свързанъ съ Бога. Само онзи може да се повдигне, да развие своитѣ дарби и способности, който се е свързалъ съ възвишения свѣтъ, съ Всемирното Бѣло Братство. Който иска да се развива бързо, той трѣбва да се свърже съ Великия свѣтъ. Тази връзка може да превърне простия въ ученъ, обикновения въ гениаленъ. Възстановяването на тази връзка не става чрезъ насилие, но доброволно, по любовь. — Кога може да стане това? — Всѣкога, когато човѣкъ искрено пожелае. Да направите съзнателно тази връзка, това значи пробуждане на вашето съзнание. Да се пробуди съзнанието на човѣка, това значи възкресение. Когато всички хора направятъ връзка съ възвишения свѣтъ, т. е. когато съзнанията имъ се пробудятъ, това значи, свѣтътъ да се запали от всички страни, отъ четиритѣ си краища. Всички лъжливи теории и учения ще паднатъ, всички съмнения и заблуждения ще изчезнатъ, и хората ще се освободятъ отъ черния димъ и сажди, отъ влиянието на черната ложа. Тѣ ще започнатъ да се хранятъ съ чистата храна на Словото, ще дишатъ свежъ и прѣсенъ въздухъ, ще пиятъ чиста, кристална вода, ще възприематъ Божествената свѣтлина и ще се радватъ на новия животъ, на новата наука, на новата любовь, на новата мждрость и истина. Стремете се къмъ възстановяване на вътрешната връзка съ Бога, съ разумния свѣтъ.. Новата 1929 година, която иде, благоприятствува за връзки съ напреднали същества, съ същества отъ Божествения свѣтъ. Богъ е Любовь . Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мъдрость. Божията Любовь и Божията Мъдрости носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мъдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мъдрость и Божията Истина носятъ пълното щастие. * 14. Лекция отъ Учителя, държана на 21 ноемврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СМЪНИ ВЪ ПРИРОДАТА. Размишление. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ сериозни работи въ живота. Тѣ избѣгватъ забавитѣ. За тѣхъ забавата е почивка. Тѣ не се нуждаятъ отъ такъвъ родъ почивка. За децата, обаче, забавата е необходимость. Чрезъ забавитѣ децата растатъ, развиватъ способноститѣ си и се готвятъ за сериозенъ животъ. Понеже съвременнитѣ хора сѫ минали вече фазата на детинството, сега тѣ се готвятъ за новъ животъ, за нова работа. Тѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва много да мисли. Наистина, отличителната чърта на човѣка е способностьта му да мисли, но мисъльта, мисленето не е единиченъ процесъ. Мисъльта е колективенъ процесъ. Всички хора мислятъ. Поради способностьта си да мисли, човѣкъ минава за мислещо сѫщество, а ангелътъ — за разумно сѫщсство. надарено съ висока интелигентность. Мистльта на човѣка може да бѫде положителна и отрицателна. Подъ отрицателна мисъль не трѣбва да разбираме лоши мисли, но мисли съ отрицателна енергия. Сега, каквото и да се говори на човѣка, отъ него се иска приложение. Човѣкъ може да разбере живота само чрезъ приложение. Животътъ се изразява въ три направления: въ областьта на мисъльта, въ областьта на чувствата и въ областьта на постъпкитѣ. Значи, човѣкъ се движи, освенъ въ областьта на чувствата и на постъпкитѣ, още и въ областьта на мисъльта. Затова е казано за човѣка, че е мислещо същество. За човѣка мисъльта е нѣщо постоянно, а за животнитѣ — развлѣчение, празненство. Както посещението на нѣкой беденъ домъ отъ даря е велико празненство, така и всѣка мисъль, попаднала въ главата на нѣкое животно, с велико, царско посещение. Като ученици, вие трѣбва да разбирате отношението, което съществува между обикновенитѣ и царскитѣ работи. Тѣ се различаватъ и по форма, и по съдържание, и по смисълъ. Мислитѣ мѣнятъ формата, съдържанието и смисъла си. Тази е причината, поради която дадена мисъль интересува човѣка до известно време само и после престава да го интересува. Запримѣръ, ако имате едно шише, пълно съ нѣкакво хубаво съдържание, вие ще се интересувате само отъ съдържанието му. Обаче, ако знаете, че нѣкой шишета иматъ красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и отъ формата, и отъ съдържанието имъ. Всѣко шише, което е пълно съ хубаво съдържание, интересува човѣка заради съдържанието му. Щомъ съдържанието му се свърши, той оставя шишето настрана, не се интересува вече отъ него. Ако има съзнание, шишето ще се чуди, защо го взеха съ уважение, а сега го оставатъ на страна. То не разбира, че уважението се е отнасяло до неговото съдържание, а не до формата му. Щомъ сипятъ ново съдържание, човѣкъ отново се интересува за шишето. По същия начинъ, човѣкъ се интересува отъ мисли съ добро съдържание. Щомъ приеме съдържанието имъ въ себе си, той оставя формитѣ имъ настрана, не се интересува отъ тѣхъ. Обаче, има такива мисли, въ които формата и съдържанието сѫ нераздѣлни, не могатъ да се отдѣлятъ една отъ друга. Въ този случай, човѣкъ еднакво се интересува отъ формата и отъ съдържанието на тия мисли. Цената на тия мисли остава постоянна, както цената на скѫпоценнитѣ камъни. Искате ли да продавате скъпоценни камъни, едновременно ще продавате и формата, и съдържанието имъ. Диамантътъ, запримѣръ, може да се уподоби на чистата човѣшка мисъль, презъ която слънчевитѣ лѫчи на живота се пречупватъ и образуватъ спектъръ. Когато лѫчитѣ на живота се пречупватъ въ чиститѣ човѣшки мисли, заедно съ това растатъ и чувствата на човѣка. Като знаете цената на вашитѣ мисли, вие не трѣбва да ги продавате. Продавате ли ги, непременно ще пострадате по нѣкакъвъ начинъ. Страданията ще дойдатъ неизбѣжно въ вашия животъ, но стремете се поне да избѣгвате онѣзи страдания, които вие сами си причинявате. Този родъ страдания създаватъ противоречия за човѣка, отъ които той лесно може да се освободи. Тия страдания представящ неорганизирана материя, която трѣбва да се впрегне на работа. Човѣкъ страда отъ това, че не може да задоволи нѣкое свое желание. Запримѣръ, нѣкой иска да стане царь и страда, че не може да постигне желанието си. Преди да даде ходъ на това свое желание, човѣкъ трѣбва да направи изчисление, каква е вѣроятностьта да стане царь. Щомъ направи изчисление, той ще види, че това желание не може да се реализира и ще се откаже отъ него, безъ никакви страдания. Какъ се е зародила въ човѣка идеята да стане царь? Ако трѣбваше да стане царь, съ слизането си на земята, той щѣше да носи съ себе си акредитивни писма, че го пращатъ на земята царь да стане. Ако бѣше опредѣленъ за царь, съ него заедно щѣше да слѣзе цѣла свита отъ помощници и придворни, съ сила и власть, да го учатъ и да му помагатъ. А тъй, безъ никакви писма, безъ никаква свита, дошълъ като обикновенъ човѣкъ на земята, той започва да мечтае царь да стане. На мѣсто ли е родена тази идея? — Нe е родена нито на мѣсто, нито на време. Този родъ мисли ние наричаме неестествени. Тѣ се зараждатъ въ всѣки човѣкъ. Нѣкой иска да бжде философъ, ученъ човѣкъ. Философътъ не се ражда философъ, нито учениятъ се ражда ученъ. За да стане човѣкъ философъ или ученъ, той трѣбва дълго време да работи. Работа, трудъ, постоянство се иска. отъ човѣка, за да придобие нѣщо. Каквито и да сѫ идеитѣ на човѣка, въ тѣхъ има нѣщо общо. Разликата се заключава само въ това, че нѣкои хора представятъ корени на дадена идея, други — листа, трети — цвѣтове. Обаче, всички заедно съставятъ идеитѣ на цѣлокупния животъ. Ако, споредъ мѣстото, което заема, не реализира своитѣ идеи, човѣкъ ще остане въ положението на коренъ на растение. Въ това положение, той само ще смуче сокове отъ земята, ще плаче, ще страда, докато единъ день мине презъ състонието на животно, поне да може да се движи отъ едно мѣсто на друго. Отъ животно, той ще се стреми да стане човѣкъ. Човѣкъ пъкъ се стреми да стане ангелъ. Ангелътъ се стреми къмъ още по-високо положение. Като слушате да се говори така, вие си задавате въпроса: Кѫде е краятъ на живота? Какъвъ е неговиятъ смисълъ? — Краятъ на живота и неговиятъ смисълъ сѫ въ вѣчностьта. Тя съдържа всичко въ себе си. Защо човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ вѣчностьта, какъвъ е смисълътъ на това стремление, никой философъ не може да отговори. Каквито философи и да сжществуватъ въ свѣта, нѣкои отъ тѣхъ дохождатъ до нѣкакъвъ край, а други — до никакъвъ край. Като размишляватъ по този въпросъ, нѣкои хора казвагъ за себе си, че сж начало, глава на работата. Други пъкъ съзнаватъ, че сѫ край, опашка на работата. Обаче, нито началото може безъ края, нито краятъ безъ начало. Началото и краятъ, т. е. главата и опашката вървятъ заедно. Зараждането на дадена идея е начало на тази идея; реализирането й, това е нейниятъ край. Краятъ на тази идея пъкъ води къмъ начало на друга идея. Идеитѣ сѫ неразривно свързани една съ друга. Тъй щото, когато нѣкой казва, че е свършилъ училище, той е свършилъ само единъ родъ училище, както ученикътъ свършва една учебна година и си почива, за да започне нова. Човѣкъ непрестанно учи, минава отъ училище въ училище — всѣкога има, какво да учи. Като изнасямъ тия мисли, имамъ за цель да обърна вниманието ви къмъ постояннитѣ промѣни, на които човѣшкиятъ животъ е изложенъ. Формитѣ на човѣшкия животъ постоянно се мѣнятъ. Когато се казва, че човѣкъ минава въ положението на растение и на животно, това не значи, че той се превръща на растение или на животно. Човѣкъ минава само презъ състоянията на растение и на животно, безъ да взима тѣхната форма. Докато само расте, седи на едно мѣсто и почива, човѣкъ минава презъ положението на растение. Такова е състоянието на новороденото дете, което расте, безъ да се движи отъ едно мѣсто на друго. Щомъ въ него се роди желание да се движи, да промѣни мѣстото си, детето е въ положението на животно. То започва да пъпли, да лази по земята на четири крака, като животно. Когато мисъльта започне да действува, въ човѣка се явява желание да се изправи на краката си и свободно да ходи. Той минава вече въ фазата на истински човѣкъ, който мисли, работи и се стреми да мине въ ново положение, въ фазата на ангелъ. Като минава отъ едно положение въ друго, човѣкъ е изложенъ на страдания, които го повдигатъ, т. е. съдействуватъ за неговото развитие. Съвременнитѣ хора, особено нѣкои религиозни, мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, всичко ще имъ тръгне напредъ и ще могатъ да научатъ това, което не сѫ успѣли да придобиятъ на земята. Наистина, много нѣща могатъ да се научатъ на онзи свѣтъ, но затова се изисква по-усилена работа, отколкото на земята. — Ама ние сме завършили своята еволюция, завършили сме вече развитието си на земята. — Още по-добре. На онзи свѣтъ работятъ, именно, тия, които сѫ завършили развитието си. На земята работятъ и умнитѣ, и глупавитѣ, а на небето, между ангелитѣ, само умнитѣ работятъ. Глупавиятъ може да отиде на гости при ангелитѣ, да поседи день—два и да слѣзе на земята да работи. Докато е на земята, човѣкъ не трѣбва да изпуща моментитѣ за работа, да мисли, че може да живѣе, както иска, и да очаква по-добри условия въ бѫдеще. Той трѣбва да научи урока, който му е даденъ още днесъ, безъ никакво отлагане за утрешния день, или за другъ животъ. Днешната задача още днесъ ще решишъ — нищо повече. Ще кажете, че условията ви препятствували, или не сте разбрали задачата. — Никакво извинение не се приема. — Тогава въ какво да вѣрваме? ~ Ще вѣрвате. че въ свѣта сѫществува единъ Богъ, Който е Любовь. Той е далъ условия на хората да живѣятъ, да работятъ и да учатъ. Богъ е Мѫдрость. Следователно, Той е вложилъ разумность въ човѣка, научилъ го е да мисли и да чувствува. Когато младата мома и младиятъ момъкъ се влюбятъ, тѣ мислятъ, че тогава само чувствуватъ. Въ края на краищата, момата се оплаква, че момъкътъ я изгорилъ, а момъкътъ се оплаква, че момата го изгорила. Какво показва това? — Това показва, че тѣ сѫ вложили единъ въ другъ повече енергия, отколкото трѣбва. Щомъ момата и момъкътъ се оплакватъ единъ отъ другъ, тѣ не сж умни, тѣ сѫ играли съ огънь. За онзи, който си играе съ огъня, е добре, но за онзи, на ржката на когото е туренъ огъньтъ, не е добре. Какви сѫ последствията на тази игра? — Изгубване на довѣрие. За да не изгуби вѣра, както въ себе си, така и въ другитѣ, човѣкъ трѣбва да възпитава своитѣ чувства. Мисъльта е дадена на човѣка, именно, за това, да възпитава неговитѣ чувства. Той трѣбва да чувствува всѣкога, а не само когато се влюби. Такива сж отношенията и на Бога къмъ насъ. Той всѣки моментъ отправя своитѣ мисли и чувства къмъ насъ. Когато хората отричатъ това, причината е въ тѣхъ. Съ своя неправиленъ животъ, тѣ се затварятъ за Бога, вследствие на което Той временно престава да имъ изпраща ония блага, които тѣ искатъ. Той знае, че ако при тѣхния неправиленъ начинъ на живѣене, имъ изпраща блага, вмѣсто да имъ помогне, ще имъ причини голѣми вреди. Като не разбиратъ това, хората, като своенравни деца, роптаятъ, защо на еди — кого си е дадено повече, а на тѣхъ — по-малко. Много естествено! Здравиятъ всѣкога може да яде отъ яденето, което се слага на трапезата; обаче, болниятъ ще яде малко и то лека, специална храна. Неговиятъ стомахъ е слабъ, не може да издържа на всѣкаква храна. Когато оздравѣе, и той ще се ползува отъ благата, които здравитѣ хора иматъ. Като ученици, вие трѣбва да се спирате на положителнитѣ мисли въ живота, а не върху това, кой колко знае и какво е неговото вѣрую. Апостолъ Павелъ е казалъ: Отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме“. Не е въпросъ човѣкъ изведнъжъ да порасне, да стане голѣмъ, знатенъ. Радостьта на ученика се заключава въ постепенното растене и придобиване на знания. Нѣкой, като свърши гимназия или университетъ, мисли, че е станалъ ученъ човѣкъ, че много знае. Кѫде кого срещне, все за своето минало разправя: когато бѣхъ ученикъ въ еди—кой си класъ, или на еди—кой си семестъръ, това и това бѣше, такива и такива знания придобихъ. Добре е човѣкъ да си спомня нѣщо отъ миналото, но животътъ непрестанно върви напредъ. Науката сѫщо крачи напредъ. Това, което е било преди 10 — 20 години, сега не е стадото. Сега сте пъргави, но следъ 20 — 30 години ще станете сериозни, ще се движите бавно, ще философствувате. Ще кажете: Едно време бѣхме млади, а сега остарѣхме. — Защо остарѣхте? Коя е причината за остаряването ви? Старостьта е вашиятъ кредиторъ. Ако искате да не остарявате, трѣбва да спазвате правилото: още преди да е дошълъ кредиторътъ ви въ кѫщи, вие да сте му платили. Дойде ли дома ви, веднага трѣбва да изпратите слугата си въ кантората му, да платите дълга си. Ако нѣмате пари да платите дълга си, трѣбва да избѣгате нѣкѫде, да не се явявате предъ очитѣ на своя кредиторъ. Следователно, искате ли да не остарявате, ще направите едно отъ дветѣ: или ще платите на кредитора си, преди да ви е потърсилъ, или ще се скриете нѣкѫде, да ви не срѣща. — Трѣбва ли човѣкъ да бѣга отъ задълженията си и да не плаща? — Плати тогава! — Ама нѣмамъ пари. — Щомъ нѣмашъ пари, бѣгай ! Две положения има въ живота: добро и зло, день и нощь, радость и скръбь. Човѣкъ трѣбва да избере едно отъ дветѣ. Казвате на нѣкого: Ти трѣбва да правишъ добро! — Не мога. — Щомъ не можешъ да правишъ добро, ще правишъ зло. — Не мога да правя зло. — Тогава добро ще правишъ. Има нѣща, които човѣкъ не може да избѣгне. Той трѣбва да върви напредъ — не може да се връща назадъ. Обаче, има случаи въ живота на човѣка, когато спасението му седи въ връщането му назадъ. Запримѣръ, ако човѣкъ е тръгналъ въ кривъ пжть, въ посока на злото, той трѣбва да се върне назадъ. Като се върне назадъ, той ще поеме посоката на доброто и ще тръгне напредъ. Мисъльта на човѣка опредѣля посоката на неговото движение. Често хората се гордѣятъ съ своитѣ мисли и чувства, радватъ се, че съ много производителни. Не е достатъчно човѣкъ само да ражда мислитѣ и чувствата си, но същевременно той трѣбва да знае, какъ да ги пази, да не се губятъ. Срѣщате единъ човѣкъ, и той започва да се оплаква: Какви красиви мисли и чувства имахъ на младини, но свърши се това време, изчезнаха моитѣ свѣтли мисли и възвишени чувства. — Къде отидоха тѣ? — Не зная, но нищо не остана отъ тѣхъ. Отиде красивото и свѣтлото! Нѣма вече да се върне. — Щомъ си изгубилъ красивото въ своя животъ, това показва, че не си билъ уменъ човѣкъ. Като не можете да върнете красивото, което сте изгубили, и като не знаете причината за това, вие дохождате до една крива философия и казвате: Това е въ реда на нѣщата, така ще си отидемъ на онзи свѣтъ. — Не, това не е въ реда на нѣщата. Въ реда на нѣщата е чешмата постоянно да тече, и коритото всѣкога да бъде пълно съ вода. Щомъ чешмата престава, и коритото не е пълно съ вода, едно отъ дветѣ е вѣрно: или въ чешмата има нѣкаква повреда, или водата се е отбила отъ своя пжть. Въ Божествения порядъкъ на нѣщата, чешмата всѣкога трѣбва да тече, и коритото да бѫде пълно съ вода. Съ други думи казано: мислитѣ и чувствата на човѣка непрестанно трѣбва да текатъ и да пълнятъ коритото, отъ което хора, растения и животни могатъ да се ползуватъ. И тъй, човѣкъ не трѣбва да губи своитѣ красиви мисли и чувства. Щомъ погледне къмъ резервуара, въ който сж се втичали, той веднага трѣбва да си спомни своята младость, като мома или момъкъ, и да се върне къмъ нея. Който владѣе това изкуство, той моментално ще почерни косата си, ще премахне бръчкитѣ на лицето си и ще се превърне въ млада мома или младъ момъкъ. Ще кажете, че това е приказка отъ „Хиляда и една нощь“. За невежия е така, но за учения всичко е възможно. Каква наука е тази, която убеждава хората, че тѣ трѣбва да умиратъ, да боледуватъ, да грѣшатъ? Това не е никаква наука. Божествената наука изключва всички тия нѣща. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ тази наука. Дойде ли до нея, той ще разбере, че раятъ и небето сѫ създадени за добритѣ, за умнитѣ хора. Адътъ и чистилището сѫ създадени за лошитѣ, за глупавитѣ хора. Ледницата е създадена за леда. Болницата е създадена за болния. — Ама защо трѣбва да отида въ ада? — Защото си глупавъ. — Защо трѣбва да отида въ чистилището? — Защото си лошъ. — Защо трѣбва да отида въ къпалнята? — Да се окъпешъ, да станешъ чистъ. Това показва, че въ свѣта съществува великъ редъ и порядъкъ — всѣко нѣщо се поставя на мѣстото си. Дето има редъ и порядъкъ, тамъ има и закони, които трѣбва да се изпълняватъ. Никой не е въ състояние да измѣни тия закони. Даже Богъ не ги измѣня. Измѣни ли ги, Той се обръща противъ себе си. Да мисли човѣкъ, че може да измѣни великитѣ закони на живота, това значи, да не е способенъ да мисли право, или да мисли само за себе си. Сега, вие се запитвате: Какво трѣбва да правимъ, като сме загубили своя вътрешенъ миръ? Питамъ: Какво трѣбва да прави цигуларьтъ, който, при хубава цигулка и здрави, доброкачествени струни, не може добре да свири? Външната влага влияе върху струнитѣ, и той е принуденъ да прекъсва свиренето, да нагласява цигулката си. Като знаете това, ще можете да си обясните, защо понѣкога струнитѣ на вашето сърдце и на вашия умъ се отпущатъ, и вие не можете да свирите добре. Има нѣкаква влага, която имъ влияе. Пазете се отъ влагата, която се отразява върху вашитѣ мисли и чувства и прѣчи да разсъждавате правилно. Правилното мислене опредѣля вашето днешно състояние. Днешното ви състояние пъкъ служи за основа на много бъдещи дни. Какво виждаме днесъ въ живота на съвременното човѣчество? Срѣщате едно 12 годишно момче, силно, здраво, побеждава всички мѫчнотии. Като стане на 21 години, вмѣсто да бѫде пехливанъ, здравъ момъкъ, той отпада, губи силитѣ си. Коя е причината за това? — Този момъкъ е преживѣлъ нѣщо силно, което е внесло разривъ между ума и сърдцето му, т. е. между мислитѣ и чувствата му. Иска ли да възстанови силитѣ си, той трѣбва да хармонизира своитѣ мисли и чувства. Сега, като изучаваме научно фазитѣ на човѣшкото развитие, ние можемъ да ги раздѣлимъ главно на три: въ първата фаза на човѣшкото развитие, отъ 1—7 годишна възрасть, човѣкъ минава презъ положението на растение. Като наблюдавате живота на детето до седемгодишната му възрасть, виждате, че периферията, около която се движи, е малка. Тази е причината, поради която детето не смѣе да се отдалечава отъ дома си. Отъ 7 — 14 годишна възрасть, човѣкъ минава презъ фазата на животно. Той започва свободно да се движи и се отдалечава отъ дома си. Отъ 14—21 годишна възрасть, човѣкъ започва да мисли, влиза въ фазата на истинския човѣкъ. Следъ 21 годишна възрасть, човѣкъ отново минава въ сѫщитѣ фази — има едно повтаряне. Отъ 21—28 години той влиза въ фазата на растение, отъ 28 -35 — въ фазата на животно, отъ 35—42 — въ фазата на човѣкъ. Тѣзи фази се повтарятъ и по-нататъкъ, до дълбока старость. Когато минава презъ фазата на растение, научно човѣкъ може да каже за себе си, че се занимава съ ботаника, изследва произхода на растенията. Същевременно той изучава себе си, опредѣля, къмъ коя категория растения да се причисли: къмъ водораслитѣ, къмъ сухоземнитѣ, къмъ низшитѣ или висшигѣ и т. н. Когато минава презъ фазата на животно, човѣкъ се занимава съ зоология, изучава произхода на животнитѣ, изобщо, както и своя произходъ, специално. Най-после, като дойде до фазата на човѣка, той изучава антропология, занимава се съ своя органи- зъмъ, съ епохитѣ, презъ които е миналъ като човѣкъ. Мнозина казватъ, че не се интересуватъ отъ тия работи. Наистина, днесъ хората се интересуватъ повече отъ материални въпроси: кога ще свършатъ училище, дали ще ги назначатъ на служба и т. н. Нѣкой свършилъ естественитѣ науки, иска да стане учитель. Назначаватъ го учитель, но следъ петь години го уволняватъ. Той се интересува за назначението си, а не се интересува, колко време ще го държатъ на служба. Когато уволняватъ нѣкой чиновникъ отъ служба, това показва, че друга работа е предвидена за него. Като не съзнава това, той страда, иска отново да се върне на същата служба. Животътъ на човѣка е пъленъ съ промѣни. Въ промѣнитѣ е красотата. Докато ставатъ промѣни съ човѣка, той трѣбва да се радва. Престанатъ ли промѣнитѣ въ неговия животъ, това показва, че развитието му се е спрѣло. Следователно, дали минава презъ състоянието на растение или на животно, човѣкъ трѣбва да се радва. Като растение, той трѣбва да изучава закона на търпението. Въ каквото положение и да изпадне, човѣкъ трѣбва да учи. Иначе, той може само да философствува, безъ да придобива опитности. Като се намѣрятъ предъ известни изпитания, или предъ разрешаване на нѣкои въпроси, тия философи, вмѣсто да уреждатъ, развалятъ работитѣ. За такъвъ единъ малъкъ философъ, разправятъ следния случай. Едно 10 годишно момче обичало да философствува, само да решава задачитѣ си. Единъ день, това било на великия четвъртъкъ, преди Великдень, майката купила 250 яйца, турила ги въ кошница да ги боядисва. Като видѣло толкова много яйца въ кошницата, момчето решило да си избере най-якото яйце, съ което да чука яйцата на другарчетата си. То взело две яйца, чукнало ги едно въ друго. Едното се счупило, а другото останало здраво. Така то опитало всички яйца, да избере най-якото отъ тѣхъ. Въ резултатъ на този опитъ, всички яйца били счупени, и въ ржцетѣ му останало само едно здраво яйце. Момчето сметнало, че това яйце, именно, е най-яко и ще му послужи за борецъ, съ който ще чупи всички останали яйца. Питамъ: Правилно ли е решило задачата си? Когато влѣзла въ стаята, майката се ужасила отъ това, което видѣла — пълна кошница съ счупени яйца. — Защо счупи яйцата? — запитала детето си. — Търсихъ борецъ, съ който да чупя яйцата на другарчетата си. Често и съвременните хора изпадатъ въ положението на това момче. Като решаватъ въпроситѣ си само по пѫтя на ума, чрезъ философствуване, тѣ дохождатъ най-после до положение да изпочупятъ всички яйца — условията, дадени въ живота имъ, като оставатъ само съ едно здраво яйце въ рѫката си.—Не, въпроситѣ не се решаватъ по този начинъ. Съ едно здраво яйце въ живота нищо не може да се постигне, нищо не може да се реши. Човѣкъ не е дошълъ на земята да живѣе охолно. Той е дошълъ на земята да се учи, а що се отнася до радостьта и веселието, това сѫ почивки, промѣни на състоянието му. Като се учи, ученикътъ е радостенъ. Не се ли учи, той ще получава единици и двойки, които ще го смущаватъ. Опасно е да не го обикнатъ единицитѣ и двойкитѣ. Обикнатъ ли го, той не може да мръдне въ по-горенъ класъ. Единицитѣ и двойкитѣ представятъ преграда, която прѣчи на ученика да мине въ по-горенъ класъ. Като се намѣри предъ тази преграда, ученикътъ трѣбва да употрѣби всичкитѣ си усилия, да я прескочи. Мине ли преградата, той е герой. Дойде ли до положение да получава само единици и двойки, ученикътъ се превръща въ безплодно дърво, което трѣбва да се отсѣче и хвърли въ огъня. За да не го изхвърлятъ навънъ, той трѣбва да работи усилено, да превърне единицата въ двойка, двойката — въ тройка, тройката — въ четворка, да дойде най-после до шесторка. Свърши ли училище съ шесть, всички го признаватъ за даровитъ, за способенъ ученикъ. Сега, онѣзи отъ васъ, които не разбиратъ значението на числата, казватъ, че това, сѫ числа, които нѣматъ никакъвъ смисълъ. Наистина, ако сѫ безъ съдържание, числата нѣматъ никакво значение. Обаче, иматъ ли съдържание, тѣ иредставятъ вече известно напрежение, известно количество енергия. Запримѣръ, ако вземемъ числата 740 м. м. или 700 м. м. атмосферно налѣгане, не е безразлично за кое число ще говоримъ. При 740 м. м. налѣгане ние имаме добро време; при 700 м. м. налѣгане имаме дъждъ, буря. Като знаете, колко е атмосферното налѣгане, вие ще решите, можете ли да отидете на планината, или не можете. Ако при 700 м. м. налѣгане отидете на планината, трѣбва да се облѣчете добре, да вземете съ себе си мушама, защото дъждъ ще вали. Ако пъкъ налѣгането е 690 м. м.,. времето ще бѫде още по-лошо. Както виждате, всѣко число има значение. Числата не сѫ произволни величини. Тѣ криятъ въ себе си изестно количество сила, напрежение. Следователно, всѣко число въ природата, както и въ живота, има строго опредѣленъ вжтрешенъ смисълъ. Тъй щото, когато хората се спиратъ върху благоприятното или неблаприятно влияние на известни дни и числа въ тѣхния животъ, това не е суевѣрие. За мнозина вторникъ и петъкъ не са добри дни. За нѣкои хора числата 13, 17 и др. сѫ неблагоприятни. Въ тѣзи дни и числа, тѣ не започватъ никаква работа. Каквото и да е влиянието на числата, човѣкъ трѣбва да държи въ ума си положителни мисли. Казвате, че за да избѣгне фаталноститѣ на живота, човѣкъ трѣбва да бѫде набоженъ.—Това е лесна работа. Да бѫде човѣкъ набоженъ, това значи, да вѣрва въ Бога и да прави добро. Хората не знаятъ, че като вѣрватъ въ Бога и като правятъ добро, тѣ се учатъ, придобиватъ опитности. Дали върши добро или зло, човѣкъ постоянно се учи. И при единия, и при другия случай го държатъ отговоренъ за това, което върши. Нѣкои мислятъ, че въ смъртьта ще намѣрятъ спокойствие. — Не, и умрѣлиятъ го държатъ отговоренъ. — Защо? — Той трѣбва да отговаря, защо мирише толкова много и разваля въздуха. За да освободятъ хората отъ умрѣлия, въ помощь имъ изпращатъ червеитѣ. Значи, абсолютна почивка нѣма нито на този, нито на онзи свѣтъ. Отъ време на време, добритѣ и разумнитѣ хора могатъ да почиватъ, но глупавитѣ и грѣшнитѣ нѣматъ право да почиватъ. Тѣ сѫ дължни всѣки моментъ да даватъ отчетъ за дѣлата си, за да могатъ да се учатъ, да вървятъ напредъ. Какво разбираме подъ думата „грѣшенъ човѣкъ“? Грѣшенъ човѣкъ е онзи, който се противи на волята Божия. Въ който моментъ реши да върши волята Божия по любовь, а не отъ страхъ, той става праведенъ. Отъ човѣка зависи да бѫде добъръ или лошъ, праведенъ или грѣшенъ. Желанието на Бога е да бѫдемъ добри и разумни. Той има всички условия да направи лошия човѣкъ добъръ, а грѣшника — праведенъ. За това се иска работа. И при Бога да отиде, човѣкъ все трѣбва да работи. Нищо не се дава даромъ, безъ работа и трудъ. Знание, добродетели, сила се придобиватъ съ работа, съ усилия. — Не може ли по благодать да се получатъ нѣщата?— Не може. Благодатьта подразбира добритѣ условия, дадени на човѣка, а отъ него се иска работа, да върши волята Божия. Който върши волята Божия, той е подъ Неговата благодать. Който не върши волята Му, той нѣма никаква благодать. Той е изложенъ на страдания, понеже е престѫпилъ Божиитѣ закони. И Богъ не престѫпна своитѣ закони. Който изпълнява Божиитѣ закони, той благува. Послушанието къмъ Бога и изпълнението на волята Му прави човѣка щастливъ. За да изработите въ себе си тази готовность, вие трѣбва да държите въ ума си мисъльта, че Богъ е благъ, грижи се за всички хора, желае тѣхното добро и имъ помага. Мрачнитѣ мисли, чернитѣ облаци въ съзнанието ви, сѫ ваше изобретение. Тѣ сѫ плодъ на вашитѣ отрицателни състояния. За да премахнете облацитѣ отъ съзнанието си, вие трѣбва да живѣете по новъ начинъ. Речете ли пакъ да се върнете въ стария животъ, облацитѣ още повече ще се сгѫстятъ. Какво печели човѣкъ, ако всѣки день слиза все по-надолу? — Нищо не печели. Единъ день ще се намѣри на дъното на ада, отдето отново трѣбва да иждиви хиляди години, докато излѣзе на повърхностьта. Мисъльта, която трѣбва да остане въ ума ви, е следната: вашето щастие, вашето добро е въ ржцетѣ ви. Искате ли да придобиете наука, изкуство, музика, поезия, всичко зависи отъ вашето послушание. Имате ли това послушание, и музикантъ, и художникъ, и поетъ, и ученъ ще станете, но не сега, нито въ единъ животъ. Много дни, много месеци, много години, много животи ще минатъ, докато човѣкъ придобие тия нѣща. Тури ли веднъжъ начало, работитѣ му добре ще се наредятъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ търпение. Тѣ не трѣбва да се отегчаватъ отъ живота, но да гледатъ на всички нѣща положително. Нѣкой се оплаква, че живѣе въ ада. — Защо живѣе въ ада? — Защото мисли за всички хора лошо. Постоянно го чувате да казва, че този е лошъ, онзи е грѣшенъ. Понѣкога толкова се забравя въ своята критика, че си позволява да не удобрява и Бога, и ангелитѣ. Всички сѫ лоши за него, само той е добъръ. Какво трѣбва да прави този човѣкъ? Той трѣбва да мисли, че всички хора сѫ добри, че Богъ е благъ и милостивъ. Докато не възстанови хармонията между мислитѣ и чувствата си, той нѣма да бѫде здравъ, нѣма да се развива правилно. Човѣкъ трѣбва да преобрази своя умъ, да внесе въ себе си нови, положителни мисли, които могатъ да го подмладятъ. По този начинъ само той може да се подмлади. Иска ли да се подмлади, човѣкъ трѣбва да внесе любовьта въ себе си, да обича всички хора, да бѫде доволенъ отъ живота, отъ условията, при които се намира. Не внесе ли любовьта въ себе си, колкото и да говори за нея, той ще се намира въ положението на човѣкъ, който се хвали съ своитѣ ябълки, но не може да ги извади отъ зашития чувалъ, да ги предложи на хората, да ги опитатъ. Останатъ ли ябълкитѣ въ чувала, тѣ сѫ осѫдени на изгниване. Какво опредѣление може да се даде за любовьта? Какво нѣщо е любовьта? Да любишъ, това значи, да давашъ на другитѣ отъ благото, което имашъ. Това е най-простото опредѣление на любовьта. Българинътъ пише думата любовь съ шесть букви: Любовь. Англичанинътъ я пише съ четири букви: Love. Следъ буквата 1, англичанинътъ пише буквата о, той съкращава ю въ о, защото е практиченъ. Той казва: „Времето е нари“. Буквата „б“ въ българската дума любовь, показва, че за да люби, човѣкъ трѣбва да работи, да оре, да сѣе и следъ време посѣтата семка да израсте. Англичанинътъ бърза. Той иска посѣтото семе скоро да израсте, да получи нѣщо отъ него. Като говорите за любовьта, вие трѣбва да научите нейната пѣсень. Думата любовь има своя пѣсень и свои движения. Истински музикалниятъ може да изпѣе думата любовь съ движения. Изпѣе ли я по този начинъ, тя ще произведе нужния ефектъ. Всѣка дума, музикално изказана и придружена съ хармонични движения, е въ състояние да внесе тласъкъ въ човѣшката душа. Представете си, че единъ човѣкъ излиза на сцената да говори, но стои изправенъ и неподвиженъ като дърво, безъ никакъвъ изразъ въ думитѣ, безъ никакво движение. Знаете ли, какво впечатление би произвелъ този човѣкъ на публиката? Единъ следъ другъ хората ще започнатъ да излизатъ и ще го оставятъ самъ. Ние не сме за животъ безъ движения. Когато човѣкъ говори, очитѣ, рѫцетѣ, лицето му трѣбва да бѫдатъ изразъ на думитѣ, които излизатъ отъ неговата уста. Въ движенията, въ хода на човѣка трѣбва да има нѣщо пластично, хармонично, да се радва, че живѣе. Всѣки може да стане красивъ, да изработи пластика въ движенията си — отъ човѣка зависи това. Усилия, работа се иска отъ него, за да стане той истински човѣкъ. Ако ангелътъ трѣбва да мине презъ хиляди изпитания, докато стане истински ангелъ, презъ колко повече изпитания трѣбва да мине човѣкъ, докато стане истински човѣкъ! Колко пжти ще се ражда и преражда той, докато стане истински човѣкъ! Като ученици, искате ли да напредвате, вие трѣбва да се освободите отъ съмнението. Ще вѣрвате въ Бога, въ Божия Духъ, въ себе си, безъ никакво съмнение, безъ никакво колебание. Най-малкото съмнение ще ви заведе въ ада, въ свѣта на тъмнината и обезсърдчението. Ще каже нѣкой, че мисли, че вѣрва, че обича хората. — Нѣма какво да мисли. Този въпросъ трѣбва да бѫде разрешенъ въ него. Той трѣбва да каже: Азъ вѣрвамъ, азъ обичамъ. Въ Божествената любовь има само даване, а въ човѣшката — даване и взимане.. При едни случаи човѣкъ ще обича и ще дава, при други случаи — ще обича и ще взима. Божествениятъ и човѣшкиятъ свѣтъ иматъ допирни точки помежду си, но сѫ диаметрално противоположни единъ на другъ. Много трѣбва да учи човѣкъ, докато разбере Божествения свѣтъ. За развитието на човѣшката душа има хиляди възможности. Предъ човѣка се открива велико бѫдеще. Несметни богатства се разкриватъ предъ неговия погледъ. За да реализира всичко това, нужни сѫ не една, но безброй вѣчности. Това може да послужи като потикъ въ живота ви, да знаете, че можете да постигнете вашитѣ възвишени идеали, да реализирате вашитѣ стремежи. Искате ли да постигнете това, всѣка сутринь, като станете отъ сънь, преди да започнете работата си, идете при Господа. Не правите ли това, нищо нѣма да постигнете. Богъ ще ви научи, какво да правите и какъ да работите презъ деня. Сега, ще прочета 103 Псаломъ на Давида, да видите, какво е писалъ той преди три хиляди години. „Блгославяй, дуто моя, Господа“... (1— 12 стихъ). — Въ тия стихове Давидъ описва отношенията на Бога къмъ човѣка. „Колкото отстои изтокъ отъ западъ, толкозъ е отдалечилъ отъ насъ престъпленията ни“. (—12 ст.).— Богъ държи престъпленията и грѣховетѣ на хората далечъ отъ съзнанието си, съ което имъ дава възможность да не се спъватъ, да вървятъ напредъ. Съгрѣши ли нѣкой, Той му казва: Стани, напредъ върви! Падне ли нѣкои, Той му казва: Стани, напредъ върви! „Както жали отецъ чадото си, така жали Господъ онѣзи, които Му се боятъ“.(—16ст.).— На сегашенъ езикъ преведено, значи: Така жали Господъ онѣзи, които Го обичатъ. Страхътъ е животинско състояние, а любовьта — състояние на човѣка. Въ пророческитѣ времена, въ времето на Давида, човѣкъ е билъ повече въ фазата на животно, затова е употрѣбена думата страхъ. Сега човѣкъ е повече мислещо същество, а по-малко животно, затова думата страхъ отъ Господа трѣбва да се замѣсти съ любовь къмъ Господа. „А милостьта Господни е отъ вѣка и до вѣка върху онѣзи, които Му се боятъ“(—17 ст.). — Милостьта Господня е върху онѣзи, които Го любятъ, които Го слушатъ. Днесъ страхътъ е превърнатъ въ послушание. И тъй, като ставате сутринь, обърнете се къмъ душата си съ следнитѣ думи: Душо моя, благославяй Господа и вижъ, какво е написа лъ Той въ тебе. Следъ това вземи букварчето си и иди на училище, да се учишъ. Каквито мѫчнотии срещнешъ презъ деня, ще ги разрешавашъ споредъ написаното въ душата си. По този начинъ само съученицитѣ ти могатъ да те обичатъ. Щомъ разрешавате задачитѣ си правилно, вие ще бткдете признатъ и на земята, и на небето за даровитъ, способенъ ученикъ. Докато дойдете до това положение, вие ще плачете и ще се смѣете, ще бждете доволни и недоволни. Желая ви да бждете даровити и способни ученици, за да разберете смисъла на живота. Само способнитѣ и даровити ученици могатъ да образуватъ истинско духовно общество, дето любовна се проявява. Обаче, на каквато степень на развитие и да се намира, човѣкъ всѣкога трѣбва да проявява любовьта. Всѣка сутрини си казвайте: Благославяй, душе моя, Господа! Ако преди три хиляди години Давидъ можа да каже това, защо и вие днесъ да го не кажете? Отъ време на време прочитайте този Псаломъ и си правете преводи. Нѣкой думи, които не ви харесватъ, можете да ги замѣстите съ такива, които отговарятъ на днешното ви състояние. Христосъ казва: ,Азъ съмъ лозата, вие прѫчкитѣ“. Какво означаватъ тия думи? Христосъ уподобява себе си на лоза, а човѣка — на лозена прѫчка, за да покаже, че въ Божествения свѣтъ човѣкъ се намира въ положение на растение. Стремежътъ на човѣшката душа къмъ възкресение е стремежъ да излѣзе отъ гъстата материя, отъ положението на растение и да влѣзе въ фазата на животно, да може свободно да се движи. И после, отъ фазата на животно, човѣкъ ще мине въ фазата на истински човѣкъ — светия. Обаче, засега човѣкъ е още растение, затова Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ. Всѣка прѫчка, която не дава плодъ, отсича се и се хвърля навънъ; всѣка прѫчка, която дава плодъ, се отглежда“. Растенията не сж. глупави сѫщества. И тѣ мислятъ, но мисъльта имъ се различава отъ човѣшката, както човѣшката — отъ ангелската. Сега, пакъ ви пожелавамъ да бѫдете да- ровити. Не казвайте за себе си, че не сте даровити, или че сте грѣшни. Знайте, че сте даровити, но още не сте проявили дарбата си. Учителитѣ се занимаватъ съ даровити и способни ученици, а Богъ, Който има на разположение всичко, се занимава съ грѣшнитѣ ученици, както и съ тия, които не сѫ проявили още своитѣ дарби. Срещне ли такъвъ ученикъ, Той му казва: Стани, учи и напредъ върви! Искате ли да учите, да се развивате, дръжте въ ума си една свещена идея за Бога. Каквото и да ви се случи, приемайте всичко съ благодарность. Всѣкакво недоволство, всѣкакви кисели и горчиви чувства— да изчезнатъ отъ васъ. Знайте, че Божията милость и благость е велика. Каквото отношение заемате къмъ Бога, сѫщото отношение ще запазите и къмъ Божия Духъ, и къмъ себе си. Спазите ли тия отношения, вие можете да разрешавате всички въпроси въ живота си.— Ама еди-кой си нѣма добро мнение за мене. — Щомъ нѣма добро мнение за тебе, това показва, че преди всичко той нѣма добро мнение за себе си. Кой какво мнение има за васъ. това не е важно. За васъ е важно да имате три свещени идеи въ себе си: една свещена идея за Бога, една свещена идея за Божия Духъ и една свещена идея за себе си — за своята душа. Всичко можете да забравите въ живота си, но винаги помнете: любовь къмъ Бога, любовь къмъ Божия Духъ и любовь къмъ душата си. Каква трѣбва да бѫде тази любовь? — Чиста, безкористна — любовь безъ всѣкакво съмнение. Живѣете ли по този на- чинъ, вие ще образувате такава връзка помежду си, че никаква сила въ свѣта не ще може да я разкѫса. И тъй, за да държите връзката си съ Бога здрава, всѣка сутринь отивайте при Него. Изповѣдайте предъ Бога прегрѣшенията си и прочетете, какво е написалъ въ душата ви. за да го приложите презъ деня. Кажете въ себе си „благославяй, душе моя, Господа“, и започнете да работите. Не е лесно човѣкъ да види грѣшкитѣ си, да ги изповѣда и да ги изправи. Не ги ли изправя, последствията ще бѫдатъ лоши. Той непременно ще бѫде тегленъ подъ отговорность, както касиерътъ на нѣкоя банка отговаря за всѣко погрѣшно изчисление. Въ математиката нулата нищо не значи, но забрави ли касиерътъ да я тури на края на нѣкое число, или отнеме ли я по погрѣшка отъ нѣкое число, последствията сл; лоши. Като пише, човѣкъ нѣма право нито да отнима, нито да прибавя — точно трѣбва да пише. Погрѣшкитѣ на хората не сѫ голѣми, тѣ сѫ забравили да напишатъ нѣкое число, или сѫ прибавили нѣкое число, но последствията на погрѣшкитѣ имъ сѫ голѣми. Затова, направятъ ли нѣкаква погрѣшка, тѣ веднага трѣбва да я изправятъ. Дойде ли до изправяне на грѣшкитѣ си, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ. По-великъ е онзи, който, като е правилъ погрѣшки, всѣкога ги е изправялъ, отколкото онзи, който никога не е грѣшилъ. Първиятъ е миналъ презъ голѣми мѫчнотии, а вториятъ е вървѣлъ по гладъкъ пѫть. Мине ли по пѫтя на първия, и той ще прави погрѣшки. Сега, запомнете сѫщественитѣ мисли отъ тази лекция. Всѣка сутринь отивайте при Бега, при Божия Духъ и при душата си съ любовь. Признайте дълбоко въ себе си, че не сте работили за развиване на своитѣ дарби. Започнете да работите съ велико постоянство и послушание. По сто пѫти на день да се изпотявате, не се обезсърдчавайте — работете и прилагайте любовьта. Като се изпотите, ще се преоблѣчете, както правите презъ лѣтото. Колкото повече се изпотявате, толкова повече поритѣ ви ще се отварятъ, ще можете свободно да възприемате чистия, планински въздухъ. Каквото и да ви се случва въ живота, кажете си: Благославяй, душе моя, Господа за всичкитѣ добрини, които ти е далъ! „Божията Любовь носи щастие“. „Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие“. „Божията Любовь, Божията Мѫдрость Божията Истина носятъ всичкото щастие“. * 13. Лекция отъ Учителя, държана на 14 ноемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДАДЕНО ПО НѢЩО Размишление. Има нѣща въ живота, които всички хора, млади и стари, сѫ опитали. Запримѣръ, всички хора познаватъ жаждата. Всички хора познаватъ глада. И затова, когато кажатъ на нѣкой човѣкъ, че трѣбва да пости или да гладува десеть деня, той протестира. — Защо? — Защото познава глада и не иска да се мѫчи. Кажете ли му, че трѣбва да яде по три пѫти на день, той нѣма да протестира. — Защо? — Защото и безъ това яде по три пѫти на день. Значи, има заповѣди, които човѣкъ не иска да изпълни. Има ли смистлъ да заповѣдате на човѣка да не яде цѣла година. Нѣма смисѫлъ. Да се даде такава заповѣдь, това значи, да се обърне цѣло течение на природата въ обратна посока. Злото не се крие въ яденето. Напротивъ, яденето подържа живота, а неяденето води къмъ смъртьта. Който дълго време не яде, той е осѫденъ на смърть. Можете ли да заповѣдате на човѣка да чувствува или да не чувствува. И безъ да му заповѣдате да не чувствува, той пакъ ще чувствува. Нѣкой се оплаква, че е станалъ много чувствителенъ. Какво по-добро може да се иска отъ чувствителността? Колкото по-чувствителенъ е известенъ инструментъ и може да схваща най- деликатнитѣ вибрации, толкова по-цененъ е той. Колкото единъ камъкъ по-добре пречупва слънчевата свѣтлина, толкова по-цененъ е той. Колкото една душа по-добре пречупва Божествената мисъль, толкова по-ценна е тя. Следователно, споредъ степеньта на пречупването на Божественитѣ мисли, нѣкой души сѫ подобни на скѫпоценни камъни, а други—на прости, обикновени камъни и стъкла. Като ученици, вие трѣбва да напуснете стария начинъ на разсѫждение и да разсѫждавате по новъ начинъ. Като разсѫждавате по новъ начинъ, вие ще дойдете до заключението, че всички живи сѫщества, малки или голѣми, мислятъ и чувствуватъ. Разбира се, че най-добриятъ образъ на мисъльта е човѣшката. Човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по красотата на своята мисъль. Ако разглеждате човѣшката мисъль съ окото на ясновидеца, ще забележите, че тя е съставена отъ множество малки свѣщици. Свѣтли- ната на човѣшката мисъль е силна, мека и приятна. На нея може да се чете. Човѣшката мисъль е подобна на запалена свѣщь. Колкото по-добре свѣти тази свѣщь, толкова човѣкъ е по-добъръ, по-интелигентенъ и по-право мисли. Колкото повече мисъльта, чувствата и желанията на човѣка се усилватъ, толкова по-добре за него. Щомъ мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка се подпушватъ, той се натъква на голѣми нещастия. Злото се заключава въ подпушването. Когато човѣшкитѣ мисли, чувства и желания срѣщатъ нѣкакво противодействие, човѣкъ се подпушва. Като последствие на подпушването въ човѣка, раждатъ се редъ нещастия и страдания. Като знаете това, не поставяйте съзнателно никакви прегради на човѣшкитѣ мисли и желания. Тѣ не сѫ негови. Тѣ идатъ отъ другъ източникъ, по-високъ отъ самия него. Въ човѣка става само пречупване на мисъльта, но не и създаване. Човѣкъ не създава мислитѣ. Той само ги възприема и предава. Мисъльта на хората не е създадена отъ тѣхъ. Мислитѣ, които минаватъ презъ човѣшкия умъ, идатъ отъ разумни сѫщества на умствения свѣтъ. Тѣхнитѣ мисли изпълватъ цѣлото пространство. Всѣки човѣкъ възприема такива мисли, които вибриратъ еднакво съ неговия умственъ апаратъ. Значи, всѣки човѣкъ е отзвукъ на разумната деятелность на природата. Тази деятелность е разнообразна. Въ природата престѫпления не сѫществуватъ. Който живѣе съобразно законитѣ на разумната природа, той не върши престѫпления. Наруши ли се единъ отъ нейнитѣ закони, престѫплението вече иде. Запримѣръ, ако едно 4 — 5 годишно дете влѣзе въ кухнята, съ намѣрение да вземе една чиния отъ полицата, въ това нѣма никакво престѫпление. Понеже е малко и не стига до полицата, то взима единъ бастонъ съ закривенъ край и се опитва да свали съ него една чиния. Щомъ бутне съ бастона, чинията пада на земята и се счупва. Детето продължава да сваля чиниитѣ една следъ друга и ги чупи. Като влѣзе майката въ кухнята и види, какво е направило детето, тя му дава добъръ урокъ, да знае, че е направило престѫпление, защото е сваляло чиниитѣ безъ нейно позволение. За да го прости, детето започва да плаче. То разбира, че само плачътъ е въ състояние да смекчи наказанието му. Същевременно, детето започва да мисли. То вижда, че е нарушило нѣкакъвъ законъ, нѣкакво правило въ дома. Въ този случай, майката е капелмайсторъ, а детето — музикантъ. Докато майката вдига и слага пръчицата и дава тактъ, никой нѣма право да се мѣси въ работата и. Възъ основа на същия законъ, ние казваме: Когато човѣкъ, като това дете, нарушава законитѣ на разумната природа, или на Божествения свѣтъ, той върши престъпления. За всѣко престъпление той получава по единъ добъръ урокъ отъ своята велика майка. Хората наричатъ този урокъ наказание, изпитание. Когато тази велика майка — — природата, вдига и слага пръчицата си, трѣбва ли нѣкой отвънъ да и се противопоставя? — Никой нѣма право да се мѣси въ нейнитѣ работи. Тя е капелмайсторъ, учи своитѣ музиканти да свирятъ правилно. Като сгрѣшатъ нѣкъде, тя ги изправя. Плачътъ на детето е музикално упражнение. По отношение на задачитѣ, дадени на човѣка, той е подобенъ на дете. Той знае, че му трѣбва чиния отъ полицата на природата. Какво ще стане съ нея, първоначално той не мисли и не иска да знае. Обаче, като счупи нѣколко чинии и като заиграе прѫчицата на капелмайстора върху гърба му, той започва да мисли и вижда, че е нарушилъ нѣщо въ великия порядъкъ на живота. Всѣко нарушаване на този порядъкъ води следъ себе си страдания, нещастия. Като не разбира причината на страданията, които го сполетяватъ, човѣкъ казва: Не струва да се живѣе между хората. - Това отчасти само е вѣрно. Ако това заключение е вѣрно, ще излѣзе, че безъ хора може да се живѣе.—Не, едно е вѣрно, а именно: мѫчно се живѣе съ неразумни хора; добре и леко се живѣе съ разумни хора. Обаче, безъ хора никакъ не може да се живѣе. Кое е по-добре: да имашъ сърдце и да страдашъ, или да нѣмашъ сърдце и да не страдашъ? За предпочитане е човѣкъ да има сърдце и да страда, отколкото да нѣма сърдце. За предпочитане е човѣкъ да има умъ, макаръ и да грѣши понѣкога, отколкото да нѣма умъ и да не грѣши. Ако отнематъ ума, сърдцето и волята на човѣка, той ще бѫде абсолютно свободенъ отъ грѣха, но нищо не може да придобие. Безъ умъ, безъ сърдце и безъ воля, човѣкъ нищо не може да постигне. Щомъ има умъ, сърдце и воля, той ще грѣши и ще се изправя, ще пада и ще става, ще върви напредъ — ще се развива. И тъй, човѣкъ се нуждае отъ свобода. Той трѣбва да има свобода да мисли, да чувствува и да постѫпва споредъ своитѣ разбирания. Докато дойде до положение да хармонизира своитѣ мисли, чувства и постѫпки съ Божиитѣ мисли, чувства и постѫпки, той неизбѣжно ще грѣши, ще прави погрѣшки. Обаче, като има свобода да грѣши, той ще бѫде свободенъ самъ да изправя погрѣшкитѣ си. За да грѣши човѣкъ, причината не е само въ него. Много фактори има въ свѣта, които сѫ причина за грѣшкитѣ и престѫпленията на хората. Запримѣръ, за да счупи детето нѣколко чинии, вината не е само въ него. До известна степень и майката е виновна за грѣшката на детето. Тя трѣбва да заключи кухнята, да не влиза детето вѫ- тре. — Защо майката е оставила кухнята отключена? — За да може, като огладнѣе детето, свободно да влѣзе и да си вземе хлѣбъ. Майката не е предполагала, че детето ще вземе бастонъ и ще се мѫчи да сваля чинии съ него. Ако тя бѣше заключила кухнята, детето щѣше да бѫде гладно. Кое е разумното, което трѣбваше да се направи въ случая: кухнята да бѫде затворена, детето да не влиза да чупи чинии и да седи гладно, или кухнята да е отворена, детето да влиза и излиза свободно навънъ, безъ да бута чиниитѣ? Най-разумно е, детето да бѫде така възпитано, че и да намѣри кухнята отворена, свободно да влиза и да излиза, безъ да прави пакости. Сега, като ученици, вие трѣбва да се самовъзпитавате. Влѣзете ли въ кухнята на природата, вземете си парче хлѣбъ, което тя е турила наблизо до васъ, да не гладувате, но чиниитѣ, които е турила на високо мѣсто, не бутайте. Ако ви трѣбва една чиния, почакайте малко, докато дойде майка ви и свали тази чиния отъ полицата. Грѣшкитѣ и престъпленията на хората се дължатъ на факта, че тѣ искатъ да реализиратъ своитѣ идеали безъ позволение на майката и въ нейно отсътствие Също така, когато човѣкъ реши да реализира една своя идея въ от- сътствие на Бога и безъ Негово позволение, всѣкога се ражда злото, престъплението въ свѣта.—Не може ли човѣкъ свободно да мисли, да чувствува и да желае? Човѣкъ може да бѫде свободенъ, но той трѣбва да има търпение, да почака малко, докато майка му дойде, и тя да вземе участие въ реализиране на неговитѣ мисли и желания. Като влѣзете въ лабораторията на природата, ще видите, че всички прибори, съ които тя си служи — чинии, чаши, шишета, съ изпочупени. Отъ хиляди години насамъ нейнитѣ непослушни деца влизатъ безъ позволение въ лабораторията и и пипатъ, дето имъ попадне. Като се вглеждате въ живота на съвременния човѣкъ, ще видите, че много отъ неговитѣ мисли, чувства и желания сѫ сѫщо така изпочупени и напукани, както приборитѣ на природата, вследствие на което не можете да си служите съ тѣхъ. Запримѣръ, думата „любовь“, съ която съвременниятъ човѣкъ иска да изрази нѣщо велико, представя една счупена чиния. Каквото съдържание и да налѣете въ тази чиния, то изтича навънъ, не се задържа. Думитѣ „трѣбва да се живѣе идейно“, представятъ друга счупена чиния, която нищо не задържа въ себе си. „Логично трѣбва да се говори“ — това е трета счупена чиния. — Защо? — Защото хората говорятъ едно, вършатъ друго. Тѣ говорятъ логично, а не живѣятъ споредъ своята логика. Каква логика ще приложишъ, като те срещне мечка? — Ще бѣгашъ безъ никаква логика — нищо повече. Като мине опасностьта, тогава ще прилагашъ логиката си. Истинската логика е въ самия човѣкъ. Тя му дава възможность още въ първия моментъ да съобрази, какъ най-правилно да постѫпи. Стремете се къмь онази наука, споредъ която да знаете точно времето и начина, по който да правите нѣщата. Духовниятъ свѣтъ, въ който искате да влѣзете, се отличава съ редъ и порядъкъ. Той е свѣтъ на свобода. Тамъ вие сте свободни да правите, каквото искате, но сѫщевременно ще носите последствията на най-малкото нарушаване на законитѣ. За престъпленията, които правите тамъ, никой нищо нѣма да ви каже, но щомъ се обърнете, ще видите, че вратата за този свѣтъ е затворена вече, и вие се намирате вънъ отъ неговата градина. Ето, отъ осемь хиляди години насамъ вратата на райската градина е затворена за хората Ева първа се осмѣли да откъсне безъ позволение единъ плодъ отъ „дървото на доброто и на злото“, но и до днесъ още не може да се върне въ райската градина. Всички мѫже и жени стоятъ вънъ отъ райската градина, чакатъ да се отвори по нѣкакъвъ начинъ, да влѣзатъ вѫтре. Никакви молитви, никакви плачове не могатъ да имъ помогнатъ да влѣзатъ въ рая. — Защо? — Защото не е позволено да се ядатъ плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и злото. Хората и днесъ още не съ се възпитали, не съ се дисциплинирали да се подчиняватъ на Божиитѣ заповѣди, Ако днесъ ги пуснатъ въ рая, Те ще направятъ същата погрѣшка, каквато Адамъ и Ева направиха. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ вътрешно възпитание отъ вътрешна дисциплина, да могатъ разумно да се ползуватъ отъ свободата, която имъ е дадена. Щомъ придобие тази дисциплина и възпитание, човѣкъ е готовъ вече да изпълнява всѣка заповѣдь, която Богъ му дава. Нѣма ли нужната дисциплина и възпитание въ себе си, при всѣки неустой и при всѣко неизпълнение на дадената заповѣдь, той започва да се извинява. Както и да се извинява, нищо не е въ състояние да го оправдае. Човѣкъ е пѫтникъ, екскурзиантъ и, ако иска на време да стигне на опредѣленото мѣсто, той трѣбва точно да изпълнява заповѣдитѣ на рѫководителитѣ. Десетина души тръгватъ на екскурзия. Преди да сѫ тръгнали още, тѣ разпре- дѣлятъ работата си, кой какво трѣбва да направи. По-здравитѣ и бързходци отиватъ напредъ, да накладятъ огънь, да турятъ вода да ври. Други носятъ храна, трети —дрехи и т. н. Който е билъ натоваренъ съ наклаждането на огъня, той не трѣбва да се извинява, че билъ уморенъ, че трѣбвало да си почива. Тукъ никакво извинение не помага. Той трѣбва да познава силитѣ си и, като се наеме съ една работа, да я свърши на време. Ако човѣкъ не може да изпълни изискванията на единъ обикновенъ свѣтъ, какъ ще изпълни изискванията на свѣтъ съ високъ моралъ, съ необикновенъ редъ и порядъкъ? Ако човѣкъ не може да работи добре съ числата отъ 1—10, какъ ще работи съ числата отъ 10—100, отъ 100—1000, отъ 1000 — 10,000, отъ 10,000 — 100,000, до 1,000,000 и т. н.? Колкото по-нагоре се качва, толкова повече нѣщата се усложняватъ. Ако човѣкъ не може да свърши обикновенитѣ работи, както трѣбва, какъ ще свърши по-сложнитѣ, по-сериознитѣ? Казвате, че нѣкой човѣкъ е много ученъ и много нѣща знае. Запримѣръ, той познава, какво ще бѫде времето, чете по звездитѣ и т. н. — Възможно е това. Има хора, които познаватъ, кога ще се развали или поправи времето. Накарайте, обаче, такъвъ човѣкъ да направи единъ календаръ за една година само, да опредѣли за всѣки день, какво ще бѫде времето, вие ще видите, докѫде отива знанието му. Има нѣща, по които хората сѫ специалисти, но не по всичко. Запримѣръ, днесъ има много добри майстори и архитекти за правене на кѫщи, но накарайте тия специалисти на друга работа, нищо нѣма да направятъ. На всѣки човѣкъ е дадена една работа, която той самъ трѣбва да свърши. При каквито условия и да се намира, той трѣбва да свърши своята работа. — Може ли човѣкъ да работи при лоши условия? — Може. Това се вижда най-добре въ живота на гълѫба. Отъ хиляди години насамъ гълѫбътъ не е измѣнилъ на вегетарианството. И при най-лошитѣ условия на живота, той е останалъ вегетарианецъ до днесъ той се храни само съ зрънца. При каквито трудни условия за хранене да се е намиралъ, той е издържалъ на своята идея. Ако гълѫбътъ може да издържа на неблагоприятни условия на живота, колко повече човѣкъ може да издържа. Въ това отношение, гълѫбътъ е символъ, който, приложенъ въ живота, показва, че за разумния човѣкъ не съществуватъ неблагоприятни, лоши условия. При всички условия на живота, той може да издържи своя изпитъ. Съвременнитѣ хора, както и животнитѣ, се дѣлятъ на вегетарианци и на месоядци, споредъ храната, която употрѣбяватъ. Да говоришъ лошо за хората, това е месоядство; да говоришъ добро за хората, това е вегетарианство. Значи, има вегетарианство и месоядство въ тѣсенъ и въ широкъ смисълъ на думата. Човѣкъ трѣбва да знае, че като говори лошо за нѣкого, има възможность и той да попадне при сѫщитѣ условия, да се прояви като лошъ човѣкъ. Чувате, че слугата на вашия приятель обралъ господаря си. Вие веднага се произнасяте за него, че е лошъ човѣкъ. Не се минава дълго време, и вие постъпвате като тези слуга: виждате касата на приятеля си отворена и взимате известна сума, безъ негово позволение. Щомъ се отнася до васъ, вие не казвате, че сте лошъ човѣкъ, или че сте постъпили лошо. Вие започвате да се оправдавате и да осъждате приятеля си, че като богатъ човѣкъ никога не се е сѣтилъ да ви помогне материално. Вие намирате даже, че по този начинъ ще му дадете добъръ урокъ, да стане щедъръ, да се вглежда въ нуждитѣ на ближнитѣ си. Обаче, какво щѣхте да кажете за слугата си, за приятеля си, ако вие бѣхте богатъ човѣкъ, а тѣ ви обератъ? Тогава щѣхте да кажете, че никой нѣма право да бърка въ касата ви, безъ ваше позволение. — Не, човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ. При всички случаи на живота си, той трѣбва Да отсѫжда справедливо. Дали въ неговата; каса бъркатъ или въ чужда, той трѣбва да има едно мнение, което да почива на абсолютната правда. Наистина, Богъ дава възможность на човѣка да мисли, да чувствува и да постѫпва свободно, но и при това положение, той трѣбва да се запитва въ себе си, дали неговитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ съгласни съ великитѣ закони на Битието. При това положение само човѣкъ може да решава задачитѣ си правилно. Като е дошълъ на земята да се учи, човѣкъ трѣбва строго да спазва Божественитѣ закони- които сѫ вѣчни и неизмѣняеми. Човѣшкитѣ закони сѫ временни. Тѣ важатъ за день, два, месецъ, година — бързо се смѣнятъ. Запримѣръ, единъ човѣкъ има голѣма овощна градина, насадена съ най-доброкачествени плодове. Той издава заповѣдь на слугитѣ си, никой отъ тѣхъ да не влиза въ градината му безъ негово позволение и да кѫса отъ плодоветѣ на дърветата. Тази заповѣдь е човѣшка, тя е валидна за единъ день— Отъ изгрѣването до залѣзването на слънцето. За другия день господарьтъ ще издаде друга заповѣдь. Случва се, че дъщерята на господаря се влюбва въ единъ отъ слугитѣ — младъ, красивъ, интелигентенъ момъкъ и съобщава това на баща си. Щомъ разбере тази работа, бащата измѣня вчерашната си заповѣдь, но само по отношение на единъ отъ слугитѣ си. На този слуга той позволява свободно да влиза въ градината и да си кѫса, каквито плодове иска. Слугата се чуди на вниманието на господаря си, не знае, какъ да си обясни причината на тази внезапна промѣна къмъ него. Значи, вчерашниятъ законъ на господаря се измѣня само по отношение на единъ отъ слугитѣ. Коя е причината, задето господарьтъ отмѣня заповѣдьта си? Докато разумното начало не влѣзе въ живота на човѣка, той всѣкога е готовъ да дава заповѣди, съ които да ограничава, както себе си, така и своитѣ ближни. Любовьта, която е посетила дъщерята, представя разумното начало въ човѣшкия животъ. Щомъ любовьта посети дома на човѣка, той е готовъ вече на всѣкакви жертви. Значи, докато разумностьта не влѣзе въ човѣка, той е подложенъ на редъ ограничавания отъ природата. Той иска да стане поетъ, художникъ, музикантъ, ученъ, философъ, богатъ човѣкъ, но навсѣкѫде срѣща спънки и противодействия. Природата сама го ограничава. Щомъ разумностьта влѣзе въ него, природата щедро отваря вратитѣ си и му дава всички блага, които той е желалъ. Разумниятъ човѣкъ може да постигне всички свои желания. Докато не е въ състояние да постигне своитѣ желания, човѣкъ не е разуменъ, не разбира условията на живота и не познава хората, между които живѣе. Като изучавате живота на съвременнитѣ хора, виждате, че тѣ сѫ изложени на страдания: болести, гладъ, ограничавания и т. н. свѣтътъ е пъленъ съ болници, затвори, бесилки. Това показва, че хората сѫ лишени отъ онази разумность, която внася хармония и съгласие между тѣхъ. Войнитѣ, затворитѣ, неразбиранията между хората нѣма да изчезнатъ, докато разумностьта не влѣзе между тѣхъ. Въ процеса на самовъзпитанието си, човѣкъ трѣбва да се вглежда въ отношенията, които сѫществуватъ между възвишенитѣ сѫщества и да имъ подражава. Ситниятъ, добриятъ, любещиятъ, учениятъ човѣкъ ще носи на гърба си слабия, лошия, невежия. Това виждаме навсѣкѫде въ живота. Голѣмата сестра и голѣмиятъ братъ носятъ малкото братче на гърба си. Тѣ му сипватъ ядене, а то чака да му се даде на готово. Малкото дете не е въ сила само да задоволи своитѣ нужди. То очаква на услугитѣ на голѣмитѣ. Въ това отношение, високитѣ планински върхове представятъ голѣмитѣ братя и сестри, по гърбоветѣ на които се качватъ малкитѣ сѫщества, хора и животни. И тъй, помнете закона: силниятъ да носи слабия, учениятъ—невежия, добриятъ - лошия и т. н. — Другояче не може ли? — Не може. Човѣкъ може да ходи само по повърхностьта на плоскость, която е закрепена отъ дветѣ страни добре и поставена въ въздуха. На долната часть на плоскостьта, обаче, той не може да ходи. Мухата може да ходи отгоре и отдолу на плоскостьта, но човѣкъ може да ходи само на горната и часть. Законътъ на природата е такъвъ. Рече ли да наруши този законъ, човѣкъ е счупилъ вече една отъ чиниитѣ на природата. Щомъ счупи една отъ чиниитѣ на природата, нищо друго не му остава, освенъ да изправи погрѣшката си. Кажешъ ли една обидна дума на нѣкого, ти вече си счупилъ една отъ чиниитѣ на природата. Нѣкога е лесно човѣкь да изправи погрѣшката си, но нѣкога е мъчно. Докато съ на земята, хората лесно изправятъ по- грѣшкитѣ си. Обаче, ако обидите единъ човѣкъ, и той замине за другия свѣтъ, мъчно можете да изправите грѣшката си. Не се поправятъ лесно такива погрѣшки. Двама светии живѣли дълго време заедно и добре се подвизавали. Споредъ отношенията, които съществували помежду имъ, никой нѣмалъ право да направи нѣкаква забележка на другия Всѣка забележка, направена отъ страна на кого и да е отъ двамата, водѣла къмъ разривъ на отношенията имъ. Единиятъ отъ тѣхъ излѣзълъ единъ день по работа нѣкъде, а другиятъ останалъ въ къщи да готви. Той турилъ бобъ на огъня, но увлѣченъ въ размишление и молитва, забравилъ да тури соль. Като започнали да обѣдватъ, първиятъ светия казалъ на другаря си: Защо забрави да туришъ соль въ боба? Кѫде бѣше умътъ ти? Тази забележка се отразила на светията толкова зле, че той трѣбвало да замине за другия свѣтъ. Заминаването му за онзи свѣтъ се отразило силно на първия светия. Той съ години плакалъ, страдалъ, не могълъ да си прости за направената погрѣшка. Вмѣсто да прави забележка на другаря си, светията трѣбваше самъ да тури соль въ яденето. А така, като обидилъ другаря си, това показва неразбиране на нѣщата. Питамъ: Кой отъ съвременнитѣ хора не е казалъ на приятеля си една дума, която да го обиди? Кой не е направилъ бележка на другаря си, защо не е турилъ соль въ яденето? Днесъ има хора, особено вегетарианци, които не употрѣбяватъ много соль. Нѣкои даже съвсемъ избѣгватъ употрѣбата на сольта. Българитѣ обикновено употрѣбяватъ повече соль. Тѣ съзнателно употрѣбяватъ повече соль, за да могатъ по този начинъ да предизвикатъ жажда въ себе си. Като се яви жажда въ тѣхъ, тѣ пиятъ повече вода, която е нужна за здравословното имъ състояние. Водата е проводникъ на жизнени сили, необходими за организъма на човѣка. Понеже българинътъ страда отъ сухота, чрезъ водата той внася въ организъма си необходимото количество влага. Да се стреми човѣкъ къмъ солено ядене, съ цель да предизвика жажда, която да го застави да пие повече вода, това е изкуственъ начинъ за внасяне влага въ организъма. Вкусътъ на яденето, изобщо, не седи въ голѣмото количество соль. Напротивъ, за предпочитане е да се туря по-малко соль въ яденето, а който се нуждае отъ повече соль, той самъ ще си добавя нужното количество. Водата е носителка на живота, но не и сольта. Какво е предназначението на сольта въ природата? Мислете по този въпросъ, сами да си отговорите. Защо въ природата съществуватъ солени морета и езера, както и сладководни води? Има причини за съществуването на тия води. Какво може да се каже за чистия животъ: соленъ ли е, или безсоленъ? Чистата мисъль солена ли е, или безсолна? Химицитѣ иматъ думата по този въпросъ. Тѣ могатъ да правятъ анализа на всички сладки плодове, да видятъ какъвъ процентъ соль съдържатъ въ себе си. Едно се иска отъ съвременнитѣ хора: новъ начинъ на разсъждаване, нова мисъль, нова философия. Само новата мисъль, новата философия е въ състояние да съблѣче старата дреха на науката и да я облѣче въ нова. Както човѣкъ се нуждае отъ ново облѣкло, така и науката се нуждае отъ нова дреха, т. е. отъ нови хипотези и теории. Като проследяваме пѫтя на развитието на наукитѣ, ние виждаме, че тѣ постоянно про- гресиратъ. Въ областьта на наукитѣ, всѣки день се създаватъ все по-нови и нови теории, които я водятъ къмъ абсолютната истина. Както науката се обновява всѣки день съ нови теории и хипотези, така и религията трѣбва да се обновява. Както науката, така и религията, трѣбва да се мѣнятъ, безъ да се измѣнятъ. Сега, като ученици, вие трѣбва всѣки мо- ментъ да се опрѣснявате, да внасяте въ себе си нови мисли и желания. Като направите една погрѣшка, не се спирайте. Изправете погрѣшката си и вървете напредъ. Направите едно добро дѣло. Не се спирайте върху това добро. Всѣки день правете добрини и вървете напредъ. Кажете ли, че днешното добро е по-ценно отъ вчерашното, вие сте на кривъ пѫть. Всѣко добро дѣло, направено на време, е на мѣстото си. Трѣбва ли основитѣ на кѫщата да спорятъ съ постройката надъ тѣхъ, че тѣ сѫ на първо мѣсто въ цѣлата кѫща? Всѣко нѣщо е ценно, когато е поставено на мѣстото си. Дали мѫжътъ или жената трѣбва да заеме първо мѣсто въ живота, това е въпросъ, който нищо нѣма да допринесе на човѣчеството. За мѫжа и за жената е важно, всѣки да разреши правилно въпроситѣ на живота. Докато не ги е разрешилъ, човѣкъ се намира въ покой, въ състояние на бездействие, въ каквото се намиратъ нѣкой индуски факири. Тѣ сѣдатъ на земята, кръстосватъ краката си и прекарватъ въ това положение съ часове. Въ сѫщность, това не е състояние на почивка, защото презъ това време, именно, сърдцето, умътъ и волята сѫ чрезмѣрно активни. Външно тѣ могатъ да почиватъ. но не и вѫтрешно. Понѣкога духътъ и душата могатъ да почиватъ, но що се отнася до ума, сърдцето и волята на човѣка, тѣ трѣбва да бѫдатъ въ постоянно движение, напълно активни. Ако човѣкъ внесе пъленъ покой въ вѫтрешния си животъ, той ще се превърне въ мумия. Изобщо, ако презъ известенъ периодъ въ живота си, човѣкъ е външно активенъ, той трѣбва да намали малко вѫтрешната си активность. Ако пъкъ вѫтрешно е силно активенъ, той трѣбва да намали външната си активность. Не може ли да компенсира енергиитѣ си по този начинъ, той ще бѫде едновременно и външно, и вѫтрешно активенъ. Това състояние ще го измори, ще го разстрои. Една американка, жена на професоръ, отишла единъ день да слуша лекция върху електричеството. Лекцията била придружена съ опити, които и направили силно впечатление. Вечерьта, като легнала да спи, презъ ума и започнали да се преповтарятъ всички опити, които видѣла презъ деня. Това я довело до силна възбуда. Въ съня си тя чула, че нѣкаква кола се движи по улицитѣ, и това събудило отново впечатленията и, които получила презъ деня, и започнала да вика: Гръмъ, искра, свѣтлина! Мѫжътъ и чулъ тия викове и станалъ да види, какво иска жена му. Тя започнала да му вика: Стой, не мърдай отъ мѣстото си, защото гвоздеитѣ на обущата ти ще залепнатъ на земята. Той стои на едно мѣсто, чака заповѣди. — Хайде, върви сега свободно, но пази се отъ искритѣ. Той започва да се движи, но тя пакъ го спира. Стой, ще те убиятъ, гръмъ се чува. Той сѣда на столъ.—Не сѣдай тукъ! Столътъ има гвоздеи, които ще се привлѣкатъ отъ електричеството. Така тя разкарвала мѫжа си цѣлъ часъ, не му давала спокойствие. Най-после той отворилъ прозореца и казалъ на жена си: Вижъ, вънъ е тихо и спокойно. Небето е ясно, нѣма никакво електричество. Жената погледнала навънъ и се успокоила. Следователно, когато се наруши вътрешната хармония въ човѣка, той започва да се страхува и изпада въ положението на тази американка, която слушала лекция по електричество. Съвременнитѣ хора сѫ наплашени, вследствие на което най-малката причина може да ги изкара отъ равновесие. Нѣкой пипне пулса на сърдцето си и вижда, че се е намалилъ. Той започва вече да се страхува. — Нѣма нищо страшно въ намаляване или усилване на пулса. Животътъ не седи въ пулса на сърдцето. Достатъчно е сърдцето единъ пѫть само да бие, за да има животъ въ човѣка. И при това положение той може да се спаси. Увеличаването и намаляването пулса на сърдцето се дължи на отливитѣ и приливитѣ, които ставатъ въ човѣка. Ако пулсътъ се намали до единъ ударъ, пакъ има възможность за спасяване на човѣка. Той може да прекара цѣли три деня съ такъвъ слабъ пулсъ. Ако мисъльта на близкитѣ на този човѣкъ е отрицателна, тѣ могатъ да го уморятъ. Държатъ ли положителна мисъль, пулсътъ му постепенно ще се ускори, ще започне да бие 2, 3, 4, 5 пѫти, докато стигне до 72 удара. Когато близкитѣ на болния се молятъ за него, подържатъ положителна мисъль, тѣ ще го спасятъ. Тъй щото, не се страхувайте за сърдцето си. И при единица пулсъ, пакъ има надежда за спасяване. Всичко въ природата пулсира, не само сърдцето. Този общъ пулсъ може да се увеличи, може и да се намали. Разумниятъ човѣкъ разбира законитѣ за увеличаване и намаляване на пулса и не се страхува. Неразумниятъ, обаче, не ги разбира и често преживява кризи: физически, сърдечни и умствени. Когато богатството на човѣка се намали, дойде до единица, той започва да се отчайва. — Не, има възможность този пулсъ да се увеличи, да стигне до 72. Когато учениятъ изгуби паметьта си, той се отчайва, пулсътъ му е дошълъ до единица. Щомъ държи положителни мисли въ себе си, той ще възстанови паметьта си, и ученостьта му ще дойде до 72 удари. Докато сте на земята, вие ще слизате и ще се качвате, ще падате и ще ставате. Това е животътъ. Само Богъ е извънъ тѣзи закони. Всичко, което става съ човѣка, е за негово добро. Той трѣбва да го използува за самовъзпитанието си. Тъй щото, работете съзнателно за самовъзпитанието си. По-голѣмата сестра, или по- голѣмиятъ братъ трѣбва да носи на гърба си своитѣ малки братчета и сестричета. Малкитѣ пъкъ трѣбва да имъ се подчиняватъ и да ги слушатъ. Голѣмата сестра ще сипва ядене на братчето си, а то ще я слуша. Ако тя не изпълнява задълженията си къмъ него, както трѣбва, и то нѣма да я слуша. Каквито сѫ отношенията между голѣмата сестра и малкото братче, такива трѣбва да бѫдатъ и между силния и слабия. Силниятъ ще заповѣдва и помага на слабия, а слабиятъ ще слуша и изпълнява заповѣдитѣ му. Желая ви сега, всички да се облѣчете въ нови дрехи, отъ главата до петитѣ: нова шапка, новъ костюмъ, ново палто, нови обуща. Облѣчете се въ новото, външно и вѫтрешно. Облѣчете се въ новото физически, сърдечно и умствено. Тази е новата философия на живота, къмъ която всѣки се стреми. Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното ща- стие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 12. Лекция отъ Учителя, държана на 7 ноемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАКѪДЕ? Размишление. Чете се резюме на миналата лекция. Когато нѣкоя канара се търкаля по из- вестенъ наклонъ, прави ли изборъ, отде да мине? Канарата не прави никакъвъ изборь въ своя пѫть. Ако нѣкой човѣкъ се изпрѣчи срещу канарата, може ли да спре движението и, или да я отбие на една или на друга страна? — Не може. Канарата върви по своя пѫть, безъ да се интересува, кой е за- станалъ на пѫтя и. Нѣкой вѣрващи мислятъ, че като се помолятъ на Бога, земята даже ще спре движението си заради тѣхъ. Тѣ се лъжатъ. Тѣ си даватъ голѣма тежести, като мислятъ, че земята може да спре движението си заради тѣхъ. Това е невъзможно. Направете опитъ и ще видите, че не можете да помѣстите земята на единъ милиметъръ отъ нейния пѫть. Защо трѣбва да правите такива голѣми опити? Като заболѣете, направете опитъ, да видите, доколко Богъ слуша молитвитѣ ви. Помолете се на Бога, да видите, доколко молитвата ви е силна. Силната молитва е въ състояние да премахне всѣкакви болки на човѣка. Да мисли човѣкъ, че може да спре движението на земята, или изгрѣването на слънцето, това показва, до каква степень той е гордъ и щеславенъ. — Не, никой човѣкъ не е въ състояние да измѣни законитѣ, които Богъ е поставилъ. Като е дошълъ на земята, задачата на човѣка не седи въ това, да измѣня законитѣ на Битието, но да се учи. Той има право да запитва, защо слънцето изгрѣва и залѣзва, защо земята се движи около себе си и около слънцето, защо човѣкъ трѣбва да еволюира, да минава презъ хиляди форми и т. н. Като си задава тия въпроси, сѫщевременно той наблюдава процеситѣ въ природата и ги изучава. Човѣкъ не трѣбва да бѫде повърхностенъ. Той трѣбва да си дава отчетъ за всичко, което става около него. Щомъ си зададе нѣкакъвъ въпросъ, човѣкъ трѣбва да си отговори. Като отговаря на зададенитѣ въпроси, той трѣбва добре да ги изучава, да не оставя никакви междини. Не е достатъчно човѣкъ да си каже, че е добъръ или лошъ. Той трѣбва да знае причинитѣ, защо нѣкога е лошъ, а нѣкога добъръ. Като знае причинитѣ на своитѣ прояви, той може да се справя съ себе си. Човѣкъ трѣбва да се познава, да знае, какъ реагиратъ върху него външнитѣ условия, и доколко издържа на тѣхъ. Нѣкой казва, че е самостоятеленъ, че нищо не може да му влияе. Това се отнася за нормалнитѣ условия на живота. Обаче, ако външната температура се увеличи или намали много, той веднага се подава на нейното влияние. При голѣмата горещина той пъшка, мѫчи се, не може да издържа. При голѣмия студъ започва да трепери, да се свива. И при двата случая той не може да работи, подава се на влиянието на температурата и казва: Не зная, какво става съ мене, не мога да си намѣря мѣсто. Следователно, самостоятеленъ човѣкъ е онзи, който, при всички изпитания, при всички случаи въ живота си, запазва своето първоначално състояние, не се разколебава, не се обезвѣрява, нито се обезсърдчава. Да бѫде човѣкъ самостоятеленъ, това значи, да е придобилъ самообладание. Запримѣръ, върви единъ човѣкъ по пѫтя доволенъ, спокоенъ, защото знае, че има сто златни английски лири въ джоба си. Съ този се разговаря, съ онзи се разговаря, но разчита на паритѣ въ себе си. Обаче, единъ апашъ успѣва да вземе 99 лири и му оставя само една. Какво ще бѫде положението на този човѣкъ? Сега, именно, ще се познае, доколко той може да се владѣе. Ако разположението му се измѣни, и започне да се смущава, той не е ималъ никакво самообладание. Обаче, ако запази присѫтствието на духа си и каже, че нищо особено не е станало, освенъ смѣна на числата, вмѣсто сто лири е останала само една, това е човѣкъ, който има самообладание. Стремете се да гледате на паритѣ като на математически числа, а не като на условия, безъ които не можете да живѣете. Вмѣсто да се ужасявате, че сте изгубили 99 лири, кажете си, че числото сто се е превърнало въ единица. И следъ това продължете пѫтя си, безъ никакво смущение. Едно се иска отъ човѣка: всичко, което става въ неговото съзнание, въ неговия умъ или въ неговото сърдце да се предава точно. Точностьта на нѣщата, точностьта на речьта води човѣка къмъ правиленъ животъ. Той трѣбва да каже, че числото сто се е смѣнинило съ числото едно, а да не казва, че е изгубилъ 99 лири. — Защо? — Защото нищо въ природата не се губи. Нѣкой казва, че вижда трима души, които идатъ срещу него. Какви сѫ тия трима души? — Мѫжъ, жена и дете. Могатъ ли тия разнородни величини да се събератъ? — Не могатъ. Разнородни величини не могатъ да се събиратъ. При това, тия Трима, души сѫ на кола, не вървятъ пешъ. Тъй щото, когато говори, човѣкъ трѣбва да предава мисъльта си точно, безъ никакво двусмислие. Всѣка дума, всѣка мисъль, всѣко чувство трѣбва да се изказва съ думи, които точно отговарятъ на съдържанието имъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство трѣбва да изразяватъ точно това, което съдържатъ. Само при това положение, тѣ могатъ да произведатъ нужния ефектъ. Сега, като се вглеждате въ живота на материалиститѣ, ще видите, че тѣ се стремятъ къмъ нови нѣща, за да опрѣсняватъ живота си, но въпрѣки това не успѣватъ. — Защо? — Защото не мислятъ правилно. Тѣ се стремятъ къмъ разнообразие, а самитѣ имъ мисли и чувства сѫ еднообразни. Като не могатъ да придобиятъ вѫтрешно разнообразие, тѣ се стремятъ къмъ външно разнообразие. Обаче, външното разнообразие убива човѣка. Задачата на новата философия на шестата раса е насочена, именно, къмъ това, да внесе вѫтрешно разнообразие въ човѣка. Това се постига чрезъ изправяне на него- витѣ мисли, чувства и желания. Мислитѣ, чувствата и желанията на съвременния човѣкъ сѫ подобни на бури и виелици, които изкореняватъ красивото въ човѣка. Както буритѣ и ураганитѣ въ природата изкореняватъ вѣковни дървета, така и мислитѣ и желанията на съвременния материалистъ изкореняватъ отъ него това, което първоначално е било вложено въ душата му. Тѣ задушаватъ красивото, благородното въ човѣка, както плевелитѣ задушаватъ цвѣтята, не имъ позволяватъ свободно да растатъ. Днесъ всички живи сѫщества — хора, животни и растения страдатъ. Хората се за- питватъ, какво представятъ страданията и защо трѣбва да страдатъ. Страданията представятъ езика на човѣчеството. Страданията сѫ първиятъ, класическиятъ езикъ, на който хората сѫ говорили въ миналото говорятъ и днесъ. Радоститѣ пъкъ представятъ езика, на който ангелитѣ говорятъ. Като страда, човѣкъ се учи. Той поумнява чрезъ страданията. Ученитѣ, великитѣ хора страдатъ, както и обикновенитѣ, но тѣ изучаватъ смисъла на страданията. Тѣ изучаватъ страданията като езикъ и дохождатъ до положение да разбиратъ, какво носятъ страданията за човѣка. Следъ всѣко страдание тѣ знаятъ положително, какво предстои да дойде. Както въ езицитѣ има правила, които трѣбва да се спазватъ, така и при страданията има правила, които неизбѣжно трѣбва да се спазватъ. Не се ли спазватъ. идатъ лоши последствия. Запримѣръ, въ български езикъ, правилно е да се каже „азъ ходя“, а не „ходя азъ“. Всѣко страдание е последствие на нѣщо. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да върви отъ последствията на нѣщата къмъ тѣхната причина. Щомъ намѣри причината на страданията, той ще може да ги избѣгне. Който не разбира този законъ, той казва; Да си поживѣя сега, както разбирамъ, че за последствията не мисля. — Не е така. Ще дойде день, когато страданията му ще се увеличатъ толкова много, че той ще започне да мисли за причината на тия страдания. Докато не разбиратъ законитѣ на живота, хората казватъ, че не се страхуватъ отъ огъня въ задгробния свѣтъ. Тѣ казватъ, че не е страшенъ този огънь, съ който ги плашатъ. Материалистътъ казва, че щомъ умре, съ него всичко се свършва. Следователно, идеята, че душата на човѣка се подлага на вѣченъ огънь, е неоснователна и нѣма защо да се страхува отъ този огънь. За да разбере човѣкъ положението, въ което може да изпадне въ другия свѣтъ, азъ изнасямъ следния примѣръ. Представете би, че нѣкой човѣкъ изгуби съзнание и временно се пренесе въ другия свѣтъ. Като не могатъ да го свѣстятъ, погребватъ го. Въ това време той чувствува всичко, което става съ него, но не може да се обади, не може да каже, че е живъ. Заровенъ въ земята, той преживява всичкия ужасъ на положението, въ което се намира, но е принуденъ да търпи. Като изнасямъ този фактъ предъ хората, тѣ веднага разбиратъ положението на този човѣкъ и намиратъ, че е много страшно. Като имъ се говори за вѣчния огънь, на който се подлагатъ грѣшнитѣ хора, тѣ не го разбиратъ. Обаче, като имъ се представи положението на Човѣкъ, живъ заровенъ, тѣ го разбиратъ и се ужасяватъ. Тѣ не подозиратъ, че тъкмо такова е положението на всѣки умрѣлъ човѣкъ, който отива неподготвенъ на онзи свѣтъ. Той запазва съзнанието си, а всички негови низки желания и страсти се подлагатъ на огънь. Понеже съзнанието му не изчезва, той следи всички перипетии, презъ които минава, и преживява голѣми страдания. Какъвъ по-голѣмъ огънь отъ този можете да си представите? Следователно, за да разбере пѫтя на развитието си, както на земята, така и въ невидимия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се занимава съ новата философия на живота, да си изяснява всички въпроси. За да дойде до новата философия, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно върху самовъзпитанието си. Само чрезъ новото са- мовъзпитание той ще може правилно да се развива — да развива своитѣ дарби и способности. Да се развива човѣкъ правилно, това значи, съ малко енергия да постигне голѣми резултати. Природата не позволява да се изразходватъ силитѣ и напразно. Хората се спиратъ повече върху външната страна на нѣщата, вследствие на което вадятъ криви заключения. Като разглеждатъ написаното отъ нѣкой човѣкъ и намѣрятъ нѣколко правописни грѣшки, тѣ веднага се произнасятъ, че този човѣкъ не е културенъ, не е ученъ. Не бързайте да се произнасяте за нѣщата отъ тѣхния външенъ видъ. Вижте първо, има ли нѣкаква идея въ написаното. Ако има нѣкаква идея, турете нея на първо мѣсто, а после правописа. Добре е и правописътъ да бѫде спазенъ, но той е на второ мѣсто. И природата има свой правописъ, свои препинателни знакове, които трѣбва да се спазватъ. Тамъ, дето природата е турила точка, ти трѣбва да спрешъ и да си отдъх- нешъ. Тамъ, дето е турила удивителенъ и въпросителенъ знакъ, ти трѣбва да се спрешъ, да се запиташъ върху това, на което тя обръща вниманието ти и да си отговоришъ. Добре е човѣкъ да има възвишени идеи, но добре е да познава правописа, добре е и да пише красиво. Всѣка буква трѣбва така да бѫде написана, че да изразява точно това, което е вложено въ нея като символъ. Да пише човѣкъ правилно и красиво, това значи, да работи върху самовъзпитанието си, върху създаване на характеръ. Въ български езикъ буквата „Д“ се пише по два начина — горно „д“ и долно „д“. Кое отъ двете е по-практично? Ще кажете, че това зависи отъ навика на човѣка. Навикътъ е създаденъ отъ човѣка. Той не е законъ. За да улеснятъ работитѣ си, хората си създаватъ известни навици, отъ които после трѣбва да се отвикватъ. Когато искатъ да се оправдаятъ за нѣкои свои слабости, хората казватъ: Така съмъ навикналъ, или така съмъ роденъ. Какво означаватъ думитѣ „така съмъ роденъ“? Да бѫдешъ така роденъ, това подразбира добритѣ или лошитѣ условия, при които си роденъ. Нѣкой е роденъ при добри условия, отъ здрави и богати родители. Той има възможность да учи, да се развива добре. Другъ нѣкой е роденъ при лоши условия, родителитѣ му били прости хора. Благодарение на тѣзи условия, той не е могълъ да учи, да развива своитѣ дарби. Като сравнява своето положение съ това на първия, роденъ при добри условия, той обвинява Бога—търси вината въ външнитѣ условия. Този човѣкъ не разсъждава право. Човѣкъ може да се развива извънъ университета. Има хора, които свършватъ университетъ, но нищо не сѫ постигнали. Има и такива, които безъ университетъ сѫ постигнали много работи. Следователно, не е достатъчно да се каже, че нѣкой човѣкъ е роденъ при добри условия, а другъ — при лоши условия. Тази мисъль трѣбва да се обясни добре. Който е роденъ при добри условия, той минава съ по-малко страдания, съ по-малко работа. Родениятъ при лоши условия е осѫденъ на по-голѣми страдания, на по-голѣмъ трудъ и повече работа върху себе си. Страда ли човѣкъ повече, трѣбва да работи повече. Той трѣбва да мисли повече, да търси начинъ за преодоляване на условията. Въ свѣта има хора, на които, каквото и да се говори, тѣ мислятъ, че много знаятъ. Щомъ знаятъ много, нека кажатъ, каква е съществената разлика между единъ житель на небето—ангелъ — и единъ жителъ на ада — дяволъ. Тѣ ще кажатъ, че ангелътъ е свѣтълъ, а дяволътъ — тъменъ. Това не е истинско опредѣление. Преди всичко, тѣ не сѫ виждали нито ангелъ нито дяволъ. Съществената разлика между дявола и ангела е тази, че дяволътъ винаги напада, а ангелътъ се брани, защищава се. Дяволътъ живѣе за себе си, ангелътъ — за другитѣ. По своя инициатива ангелътъ никога не напада. Следователно, който напада, той е на кривата страна; който сс защищава, той е на правата страна. Казано е въ Писанието: „Защищавайте се, но не нападайте“. Ако нѣкой те нападне, ти трѣбва да се защищавашъ, безъ да му отмъщавашъ. Ще бѫдешъ сръченъ, ще вземешъ оръжието му, ще го счупишъ и ще го хвърлишъ настрана. Или ще го съборишъ на земята, ще го натиснешъ по главата и по краката, безъ да го убивашъ. Или ще го вър- жешъ. Който напада, той винаги има за цель да убива. Който се защищава, той мисли, търси начинъ да обезоръжи нападателя, безъ да го убива. Престъпленията и погрѣшкитѣ се криятъ въ нападението. Човѣкъ напада кокошкитѣ, коли ги, и по този начинъ върши престъпления. Въ яденето всѣкога има нападение. Казвате, че който напада, той е силенъ човѣкъ. — Не е така. Който се защищава и се справя съ нападателя, безъ да го убие, той е силенъ човѣкъ. Той е тихъ и спокоенъ и само се брани. Двама души тръгватъ отъ единъ центъръ. Кой отъ тѣхъ е на правата страна: който върви направо, или който криволичи? Човѣкъ може да криволичи въ пѫтя си, и пакъ да върви по права линия. Той може да върви все направо и пакъ да е на кривата страна. Криволиченето е неизбѣжно въ живота. Колкото и да иска човѣкъ да върви все въ правъ пѫть, това е невъзможно. Той все ще изкриви нѣкъде пѫтя си. Това изкривяване не е връщане назадъ. То е съзнателно, стратегическо избиране на този пѫть, съ цель да се изразходва по-малко енергия. Въ даденъ моментъ мисъльта на човѣка върви по права посока, а въ следния моментъ тя взима друга посока, т. е. прави известно отклоняване. — Защо? — Срещнала е нѣкакво съпротивление на пѫтя си. Нѣкой човѣкъ говори плавно, отмѣрено, красиво. Изведнъжъ речьта му се отклонява, взима крива посока. —Защо?—Това става по две причини: или въ него е станала нѣкаква промѣна, или се е явило нѣкакво външно влияние. Изобщо, правитѣ и кривитѣ посоки въ живота на човѣка се преплитатъ. Въ това кръстосване, именно, той расте и се развива. Защо дохождате сутринь въ класъ? Защо ставате сутринь рано? Защо ядете? Който обича истината, той е готовъ всѣкога да си даде правиленъ отчетъ за всѣко нѣщо, което прави. Ще кажете, че ядете по навикъ. — Не, яденето не е навикъ. То е свещенъ актъ. Ставането отъ сънь подразбира възкресение. Заспиването означава смърть. Когато спи, човѣкъ отива на онзи свѣтъ. И като го питатъ, какво е видѣлъ тамъ, той казва, че е сънувалъ нѣщо, но не помни, какъвъ е билъ сѫнятъ му. Когато хората се връщатъ отъ онзи свѣтъ, съзнанието имъ за този свѣтъ се прекъсва, и тѣ нищо не помнятъ. Това прекъсване на съзнанието се дължи на факта, че свѣтлината имъ не е достатъчна. Колкото по-голѣма е свѣтлината на човѣшкото съзнание, толкова и паметьта на човѣка е по-силна. Колкото по-силна е паметьта на човѣка, толкова повече енергия изразходва той. Който иска да има силна паметь, той трѣбва да се стреми къмъ увеличаване свѣтлината на съзнанието си. Съвременнитѣ хора се занимаватъ съ високи идеи, съ голѣми работи, а на дребнитѣ не се спиратъ. Щомъ се отнася до редъ, порядъкъ, чистота, тѣ считатъ тия нѣща за маловажни. Обаче, природата изисква отъ човѣка, именно, тия нѣща: чистота, редъ и порядъкъ. Тя иска всѣко нѣщо да се поставя на мѣстото си. Тя иска всѣка дума да се поставя на своето мѣсто и да изразява точно това, което съдържа въ себе си. Когато момъкътъ каже на момата, че много я обича, това означава, че той има намѣрение да я изяде. Коя домакиня не обича кокошкитѣ си? Тя ги обича много, защото има предъ видъ да ги заколи и изяде. Като заколи кокошката си, тя ще я изчисти, ще я опече съ цель да я сложи на трапезата предъ гоститѣ си, да се похвали съ това, което е отгледала. Това не е обичь. Да те обичатъ по човѣшки, това значи, да те изядатъ. За предпочитане е по-малко да те обичатъ, за да не те изядатъ. Въ обичьта си човѣкъ започва добре, свършва зле. Само вѣчнитѣ нѣща могатъ да се обичатъ, а не временнитѣ. Като обичате вѣчнитѣ нѣща, вие се сливате съ тѣхъ, ставате едно цѣло. Когато две сѫщества на небето се обичатъ, тѣ се вливатъ едно въ друго и ставатъ едно цѣло. Тѣхнитѣ мисли, чувства и желания се сливатъ въ едно, вследствие на което силата имъ се увеличава. И на земята обичьта требва да бѫде такава. Ако две сѫщества могатъ по мисли, чувства, и желания да се слѣятъ въ едно, тѣ истински се обичатъ. Ще кажете, че тази обичь е достояние само на ангелитѣ. — Че и ангелитѣ нѣкога сѫ били като васъ. Нима сегашнитѣ изследователи, сегашнитѣ велики хора нѣкога не сѫ били малки, немощни деца? Човѣкъ трѣбва да разсѫждава правилно, да си дава отчетъ за всичко, което става вѫтре и вънъ отъ него. Той трѣбва да знае, че всички хора сѫ излѣзли отъ Бога. Ако не помните, кога сте излѣзли, това е другъ въпросъ. Важно е, че всички хора като души сѫ живѣли въ Бога и сѫ излѣзли отъ Него. Съ излизането си отъ Бога, тѣ сѫ прекѫснали връзката си съ Него, вследствие на което сѫ изгубили свободата си. — На какво се дължи изгубването на човѣшката свобода? — Човѣкъ е изгубилъ свободата си, понеже сѫ го вързали нѣкѫде: било съ желанията му, било съ слабоститѣ му било съ неговитѣ навици. —Какво трѣбва да прави той, за да не го вързватъ?—Ако иска да бѫде свободенъ, никой да не го вързва, човѣкъ не трѣбва да се спира на мѣсто, отдето минаватъ крадци и разбойници. Спре ли се на такова мѣсто, непременно апаши и разбойници ще минатъ покрай него, ще го обератъ и ще го върѫатъ. Щомъ го върѫатъ, това показва, че той не е уменъ човѣкъ. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ своитѣ временни желания, отъ всички лоши навици. Запримѣръ, върви нѣкой по улицата и налѣво, и надѣсно плюе. — Не, той нѣма право да плюе по улицитѣ. Щомъ го уловятъ, че е нарушилъ това хигиенично правило, веднага ще го глобятъ. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да има правилна обхода, да спазва поне елемен- тарнитѣ хигиенически правила. Днесъ всички хора говорятъ за хигиена, за запазване на здравето, но малко правятъ въ това отношение. Когато е неразположенъ, човѣкъ трѣбва да прави редъ упражнения, да се разположи, да придобие добро състояние. Въ такива случаи той трѣбва да издърпва пръститѣ си. Ще държите рѫцетѣ си свободно и съ дѣсната рѫка ще дърпате пръститѣ на лѣвата. После, съ лѣ- вата рѫка ще дърпате пръститѣ на дѣсната. Като направите това упражнение два — три пѫти, ще почувствувате известно облекчение. Изтеглювайте не само пръститѣ, но всички стави по тѣлото си, да става прииждане на кръвь. По този начинъ могатъ да се лѣкуватъ всички болести — Нѣмаме време за тия упражнения. — Чудни сѫ хората, когато нѣматъ време за малки работи. Ако природата ги тури на легло и ги застави по цѣли месеци да служатъ на известна болесть, тогава ще намѣрятъ време. А така, доброволно да употрѣбяватъ всѣки день по 10 — 15 минути за упражнения и размишления, нѣматъ време. Всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, употрѣбявайте по 5—10—15 минути за размишление върху нѣкакъвъ философски или религиозенъ въпросъ. Каквото неразположение и да имате, ще го смѣните въ добро. Като размишлявате, изправете главата си нагоре, вложете въ сърдцето си миръ и спокойствие, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено, и вие незабелязано ще придобиете абсолютна свобода на душата си. Сега, като ученици, вие трѣбва да отдѣляте всѣки день поне по половинъ часъ за размишление и молитва. Ще кажете, че нѣмате време за това. Единъ отъ виднитѣ американски проповѣдници, Муди, всѣки день се е молѣлъ по два часа. Силата на неговата речь и проповѣдь се дължи, именно, на молитвата и размишлението, които той правилъ всѣки день. Ще кажете, че трѣбва да учите различни науки, за което ви е нужно време. — По-велика наука отъ науката на живота, т. е. отъ Божествената наука, не сѫществува. Тази наука развива човѣшкото естество изцѣло, когато всички останали науки развиватъ нѣкои специални центрове. И тѣ сѫ полезни, но като спомагателни срѣдства къмъ Божествената наука. Който се занимава съ тази наука, той се вглъбява въ себе си, въ нѣщата и не обръща внимание на външния свѣтъ. Всѣкаква критика е изключена за него. Той прилича на онзи човѣкъ, който билъ осѫденъ на смърть, но по царска милость и по царско решение той ще може да се освободи отъ смъртното наказание ако се наеме цѣлъ день да разнася пълно гърне съ млѣко на главата си, безъ да разлѣе капка отъ него. Знаете ли какво концентриране, какво вглъбяване въ себе си се иска отъ човѣка, за да изпълни тази задача? Правилното изпълнение на задачата ще опредѣли, ще живѣе ли този човѣкъ или ще умре. Следователно, като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ, вглъбенъ въ себе си. Всѣки моментъ могатъ да го извикатъ на ауденция въ невидимия свѣтъ. Тази ауденция може да трае дълго или кратко време — това не е важно. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ за ауденция, а колко време ще трае тя, не зависи отъ него, - Какво нѣщо е Господъ? — Като ви повикатъ при Него, ще Го видите. Който веднъжъ само е оти- шълъ на такава ауденция, той никога нѣма да я забрави. Тази ауденция коренно преобразява човѣка. За да бѫдете готови за ауденция, вие трѣбва всѣка сутринь да размишлявате. Безъ размишление за великитѣ и красиви нѣща, вие не можете да се повдигнете нито на единъ милиметъръ. — Защо? — Вие сте мочурлива, или пѣсъчлива почва, върху която нищо не расте. За да расте посѣтото върху нея, тя трѣбва да се наторява съ години, за да се измѣни нейния съставъ. Това е възможно само при разуменъ животъ. Когато човѣкъ каже за себе си, че отъ него нищо не може да излѣзе, той разсѫждава криво, той вади криви заключения. Докато има криви разбирания за живота, човѣкъ, наистина, не може да се повдигне. Обаче, измѣни ли разбиранията си, той може да се повдигне, отъ него човѣкъ може да стане. Питамъ: Какво ще придобие единъ обик- новенъ религиозенъ човѣкъ, който по цѣли часове чете, моли се, пали свѣщи? Гледате го, току отваря Библията и я затваря, но все бърза, по-скоро да свърши тази работа. — Не, бързото четене нищо не допринася. Човѣкъ може да прочете само една страница, но бавно, съ размишление. На всѣка мисъль той трѣбва да се спира и да размишлява. Човѣкъ трѣбва бавно да чете, бързо да мисли. Въ умствения свѣтъ човѣкъ трѣбва да бѫде бързъ, подвиженъ, съ свѣткавична мисъль. Дойде ли до физическия свѣтъ, тамъ се изисква бавность, понеже този свѣтъ не е напълно организиранъ, и човѣкъ може да влѣзе въ стълкновение съ него. Може ли една кола да се движи свободно, дето иска, въ единъ населенъ градъ? — Не може. Ко- ларьтъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да обикаля да се движи бавно, защото конетѣ могатъ да стъпчатъ нѣкого. Ако коларьтъ кара безразборно, веднага стражарьтъ ще се изпрѣчи предъ него, ще го спре и ще го застави да плати глоба. — Човѣкъ трѣбва да бѫде бавенъ на думи, бързъ въ мисъльта си. Бѫди бързъ въ мисъльта си, бавенъ въ говора си. Като ученици на окултна школа, отъ васъ се иска будно съзнание. Щомъ влѣзете въ класъ, вие трѣбва да знаете, какво ще ви се говори. Ще кажете, че това е невъзможно. Какъ е възможно това за ученицитѣ на обикновенитѣ училища? Когато отива на училище, ученикътъ предварително знае, какво ще говори учительтъ му. Той има програма, по която се води, и знае, запримѣръ, че днесъ първия часъ има български езикъ, втория — математика, третия — естествена история, четвъртия — пѣние. Той знае програмата си за всѣки день и по нея се води. Вие знаете ли вашата програма? Не знаете, а трѣбва да я знаете. Ако днесъ имате рисуване, утре ще имате пѣние, после — астрология, хиромантия и т. н. Ученикътъ трѣбва да знае програмата на училището и на класа, който посещава. За следния пѫть, опитайте се да нарисувате единъ гълѫбъ. Като рисувате, ще видите, колко мѫчно се подаватъ нѣщата. Лесно се говори, лесно се критикува, но мѫчно се правятъ нѣщата. Лесно е да кажешъ, че една картина не ти харесва, но опитай се да я нарисувашъ, тогава ще видишъ, колко мѫчно се рисува. Когато художникътъ рисува една картина отъ природата, той срѣща голѣми трудности, защото природата всѣки моментъ се мѣни. Щомъ природата се мѣни, заедно съ нея и ние се мѣнимъ, а това е добре. Не е добре да остава човѣкъ дълго време съ едни и сѫщи мисли, чувства и желания. Старото трѣбва да се замѣства съ ново. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да учи, да развива своитѣ дарби и способности. Така той ще познае себе си, ще познае и своитѣ ближни. Като се запознава съ себе си и съ хората, човѣкъ вижда, кой кѫде е силенъ. Нѣкой е силенъ въ математиката, другъ — въ музиката, трети — въ речьта, четвърти — има силна паметь. Казватъ за нѣкого, че много говори. — Богатъ е човѣкътъ. Да говори човѣкъ много, но на мѣсто, това е благословение. Ако е философъ, той ще има избрани мисли; ако е богатъ по сърдце, той ще изразява чувствата си красиво; ако е поетъ. стихътъ му ще бѫде цвѣтистъ. Вѫтрешното и външното богатство опредѣлятъ мѣстото на човѣка. Колкото по-богатъ е човѣкъ външно и вѫтрешно, толкова повече се стреми къмъ последното мѣсто. Рече ли да седне на първо мѣсто, той се излага на голѣма опасность. Физическиятъ свѣтъ е отражение на Божествения, затова нѣщата въ него сѫ точно обратни на Божествения. Който е заемалъ първо мѣсто на физическия свѣтъ, той ще бѫде на последно мѣсто въ Божествения. И обратно, ако на физическия свѣтъ е билъ на последно мѣсто, въ Божествения ще бѫде на първо мѣсто. Кѫдето и да е, на земята или на небето, първото мѣсто е свързано съ голѣми отговорности и задължения. И тъй, изучавайте себе си, изучавайте и хората около васъ. Човѣкъ трѣбва да познава чъртитѣ на своето лице и да следи промѣнитѣ, които ставатъ съ него. Така той ще види, какъ природата рисува върху него. Като изучавате човѣшкото лице, ще видите, че има главно три форми лица: валчести, овални (продълговати) и крушообразни. Колкото по-широка е брадата, долната часть на човѣшкото лице, толкова по-силно е застѫпенъ физическиятъ свѣтъ въ него. Когато брадата е по-тѣсна, умствениятъ свѣтъ е по-добре застѫпенъ въ човѣка. Формата на животнитѣ, на растенията сѫ букви, символи, по които може да се чете, какво е вложила природата въ тѣхъ. Като изучава проявитѣ на своето сърдце, както и тия на своя умъ, човѣкъ може да разбере, какви сѫщества сѫ взели участие въ създаване на неговото сърдце, на неговия мозъкъ и от тамъ, да работи усилено върху себе си, да измѣни условията си, срѣдата въ която е поставенъ, и да се свърже съ разумни, съ възвишени сѫщества. Това може да се постигне, само когато човѣкъ се свърже съ Бога. Когато човѣкъ се свърже съ Първата Причина на нѣщата, работитѣ му се нареждатъ добре, не изведнъжъ, но постепенно. Той измѣня условията и срѣдата на своя животъ, свързва се съ добри, съ възвишени възпитатели, които му по- магатъ при всички мѫчнотии и страдания. Тѣ му посочватъ правия пѫть на живота, отъ който може да излѣзе на свобода. Ако иска да разреши правилно задачитѣ на своя животъ, човѣкъ трѣбва да се проникне отъ желанието да изпълнява волята Божия. Представете си, че на нѣкого отъ васъ се даде задачата да отидете въ дома на една болна вдовица, съ малко детенце, да и помогнете. Какво ще напраните ? Всѣки ще каже, че е чиновникъ, или професоръ, или студентъ и не може да изпълни тази задача. Тази задача е дадена отъ Бога, тя представя Неговата воля. Какво ще направите? Споредъ мене, щомъ става въпросъ до волята Божия на каквато работа и да сте, вие ще поискате отпускъ за три—четири часа, по нѣкаква важна работа. Щомъ ви се даде отпускъ, ще отидете при болната жена, ще донесете вода, ще накладете огънь, ще приготвите топла храна, ще окѫпете детето, ще изчистите кѫщата и и следъ това ще се върнете на работа, доволенъ, пъленъ съ сили за нова работа. — Какво ще стане съ насъ, ако всѣки день ни се даватъ такива задачи? - Бѫдете увѣрени, че такава задача може да се даде само единъ пѫть въ живота ви. Така ще провѣрите, че свѣтътъ се рѫководи отъ разумни сили. Който изпълнява волята Божия, той никога нѣма да се натъква на неприятности. Желая ви да бъдете толкова интелигентни, чувствителни и досѣтливи, да можете правилно да възприемате волята Божия и разумно да я изпълнявате. Нѣмате ли тѣзи условия въ себе си, вие можете правилно да мислите и да чувствувате, но да не постъпвате правилно. Значи, въ пътя на вашето движение е поставено нѣкакво препятствие, което пречупва вашата мисъль, и вмѣсто да нарисувате гълъбче, както сте желали, нарисували сте пѣтле. Докато става това, човѣкъ ще знае, че не е господарь още на своитѣ мисли и чувства. Той трѣбва да работи върху себе си, да стане господарь на мислитѣ и на чувствата си. Това значи, да живѣе човѣкъ по новъ начинъ, да е измѣнилъ вече срѣдата и условията на своя животъ. Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божият а Мѫдрость и Божията Истина носятъ пълното щастие. * 11. Лекция отъ Учителя, държана на 31 октомврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ,

От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВРЪЗКИ НА СЪРДЦЕТО И НА УМА Размишление. Всички хора се стремятъ къмъ свобода. Всѣки иска да бжде свободенъ, но не знае, какъ да придобие свободата си. Само онзи човѣкъ може да бжде свободенъ, който знае, какъ да възприема истината. Който не може да възприема истината, той е робъ на условията. Този човѣкъ е осѫденъ на вѣчни безпокойствия, на страхъ и на тревоги. За да придобие свободата си, човѣкъ трѣбва да даде пѫть на Божественото начало въ себе си. Остане ли само съ човѣшкото, той може да се уподоби на парче изсъхнала земя. Човѣшкото се отличава съ твърдость, съ коравина. Човѣшкото е лишено отъ пластичность отъ пъргавина. Божественото придава на човѣка качества, подобни на водата — подвижность и пъргавина. То е носитель на живота. Следователно, когато човѣкъ пресѣче пѫтя на Божественото въ себе си, т. е. когато връзката между Бога и душата му се прекѫсне, той се лишава отъ живота. Тъй щото, погрѣшкитѣ, които хората правятъ, се дължатъ на прекѫсване на връзката между Първата Причина и тѣхнитѣ души. Щомъ тази връзка се прекѫсне, страданията неиз- бѣжно следватъ човѣка. Нѣкои философи обясняватъ страданията на хората съ съществуването на нѣкаква козмическа, мирова скръбь, на която тѣ се натъкватъ и започватъ да страдатъ. Наистина, има нѣкаква козмическа скръбь, но тя не е вънъ отъ човѣка. Тя е въ самия човѣкъ. Тя представя съвокупность на неговитѣ страдания, както и на тия на неговитѣ ближни. Само хората страдатъ, но не и Богъ. Въ Бога има само съжаление, милость къмъ страдащитѣ. Сега, като говоря за връзката между Първата Причина на нѣщата и човѣшката душа, имамъ предъ видъ само ония хора, на които съзнанието е пробудено. Само тѣ могатъ да се справятъ съ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота си. Каквито пакости и да се причиняватъ на такъвъ човѣкъ, той никога не отмъщава. Представете си, че нѣкой счупи шишето ви, въ което държите водата си. Трѣбва ли да му отмъщавате? Трѣбва ли да му се сърдите? Колкото и да му се сърдите, той не може да изправи погрѣшката си, не може да върне шишето ви. Обаче, разумниятъ животъ е въ състояние да върне на човѣка не едно шише само, но много повече. — Кога? —Това е въпросъ на време. Ако вие не можете да получите помощьта на Бога още днесъ, това не показва, че Той не иска да ви помогне. Богъ всѣкога е готовъ да помага на хората, обаче, условията, при които тѣ се намиратъ въ даденъ моментъ, не имъ благоприятствуватъ да приематъ Неговата помощь. Сѫществува единъ законъ въ Битието, споредъ който не е позволено да се пилѣятъ великитѣ блага на живота. Всѣко благо трѣбва да се даде точно на време и на мѣсто. Когато дадена душа е готова да приеме известно благо, то и се дава преизобилно. Това е истина, която всѣки моментъ можете да провѣрите. Ако човѣкъ би ималъ възможноститѣ на единъ ангелъ, да владѣе законитѣ на материята, да владѣе своитѣ мисли и чувства, да пѫтува отъ една система въ друга, той би могълъ да седи предъ Божия престолъ, да се ползува направо отъ Неговата свѣтлина и знание, отъ Неговата любовь и свобода. Днесъ хората страдатъ, преживяватъ редъ горчевини, защото не разбиратъ великата истина на живота, нито могатъ да я възприематъ. Скърбитѣ и страданията, които човѣкъ преживява, се отпечатватъ върху неговото лице. Когато физиогномистътъ погледне човѣка, по чъртитѣ на лицето му той познава, страдалъ ли е много, или не. Възвишенитѣ мисли и благородни чувства сѫщо така се отпечатватъ върху човѣшкото лице. Тѣ му придаватъ особена красота. Който може да чете по чъртитѣ на човѣшкото лице, той познава, дали даденъ човѣкъ е добъръ, благороденъ и т. н. Въ човѣшката глава пъкъ е вложенъ Божествениятъ капиталъ, за обръщението на който е нужна цѣла вѣчность. Казано е въ Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Значи, истината е първичниятъ капиталъ, който е вложенъ въ човѣшката душа. За да се развие този капиталъ е нужна цѣла вѣчность. Само часть отъ този капиталъ е вложенъ въ обръщение. Той е въ човѣшкото лице. Всѣки капиталъ, който се туря въ обръщение, трѣбва да принася нѣкакъвъ приходъ, т. е. нѣкаква печалба. Тази печалба, именно, се изразява чрезъ човѣшкитѣ рѫце. На рѫката на човѣка е написана печалбата, която той е придобилъ отъ капитала си, вложенъ въ обръщение. Следователно, главата на човѣка представя основния, Божествения капиталъ; лицето е капиталътъ, вложенъ въ обръщение; рѫцетѣ пъкъ представятъ това, което човѣкъ е изработилъ и придобилъ. По главата, по лицето и по рѫцетѣ на човѣка може да познаете, какъ е живѣлъ въ миналото, отъ редъ поколѣния насамъ, какъ живѣе днесъ и какъ ще живѣе въ бѫдеще. Който вижда нѣщата, той може да чете по тѣхъ. Който е слѣпъ, той нищо не знае, защото не може да чете. За изясняване на мисъльта си ще приведа едно предание, което датира още отъ времето на християнската епоха. Единъ отъ окултнитѣ ученици по това време решилъ да се посвети на Бога, въ кратко време да стане светия. Споредъ разбиранията, които ималъ, той се уединилъ на една планина, дето прекаралъ цѣли 20 години въ молитва и размишление. Единъ день, като се раз- хождалъ, една мечка излѣзла срещу него, хвърлила се отгоре му и започнала да го души. Той преживѣлъ голѣмъ страхъ. Когато мечката се отдалечила отъ него, той станалъ отъ земята, но отъ страхъ ослѣпѣлъ. Съ пипане едва успѣлъ да намѣри колибата си. Влѣзълъ вътре и започналъ да размишлява върху въпроса: Кой му е създалъ това изпитание — Богъ или сатаната? Ако Богъ му го е създалъ, каква цель ималъ, какво искалъ отъ него? Ако пъкъ сатаната му е създалъ това изпитание, навѣрно той ималъ намѣрение да го унищожи, да не пръска свѣтлина въ тъмния свѣтъ. Ако, наистина, сатаната му е устроилъ това премеждие, какъ той не е могълъ отдалечъ да забележи мечката и да я избѣгне. Значи, и въ него има нѣкаква вина. Дълго време размишлявалъ върху този въпросъ, искалъ самъ да си отговори, да знае, къде е истината. Единъ день, като седѣлъ предъ колибата си, покрай него минало нѣкакво живо сѫщество, човѣкъ, който му проговорилъ съ мекъ, кротъкъ гласъ: Братко, защо не се движишъ? — Не мога да се отдалечавамъ отъ колибата си, защото съмъ слѣпъ. — Искашъ ли да прогледашъ? — Това е най-голѣмото щастие за мене. Непознатиятъ човѣкъ веднага турилъ ръцетѣ си на очитѣ му, и той прогледалъ. Какво било очудването му, когато видѣлъ предъ себе си млада, красива мома, като ангелъ. Сърдцето му трепнало, и тъкмо искалъ да и проговори, тя му казала: Сбогомъ, служи на Бога съ любовь! Като се видѣлъ самъ, отшелникътъ отново се почувствувалъ нещастенъ и си казалъ: Какво стана съ - мене? По-рано бѣхъ нещастенъ въ тъмнина, а сега съмъ нещастенъ въ свѣтлина. Кой изпрати тази мома, този ангелъ да ми отвори очитѣ? Кой допусна да се влюбя въ нея и да страдамъ? Защо не остана малко време при мене, поне да и цѣлуна рѫка и да и благодаря, задето отвори очитѣ ми? Докато си задавалъ тези въпроси, той се запиталъ: Защо искамъ да цѣлуна рѫка на този ангелъ—отъ благодарность къмъ него, или по друга нѣкаква причина? Сега, азъ оставямъ настрана противоречията, които възникнали въ душата на отшелника. Важно е, че когато е слѣпъ, човѣкъ се счита нещастенъ. Когато прогледа, пакъ се счита нещастенъ. И едното, и другото нещастие показватъ, че човѣкъ не разбира дълбокия смисълъ на живота. Но съ това преданието не се свършва. Единъ день сѫщата мома се явила при отшелника и му казала: Идвамъ при тебе да ти стана ученичка. Ти ще ме учишъ, а азъ ще ти слугувамъ. Наистина, тя изпълнявала работата си много добре: мела, чистила кѫщата му, готвила, но той страдалъ. По цѣли дни се молилъ на Господа и питалъ: Господи, защо ми изпрати това страдание? Защо ме постави на този огънь? Какъ мога да се справя съ него? Какъ може човѣкъ да разреши това противоречие? — Докато не се откаже отъ себе си, докато не възлюби Господа съ всичката си душа и сила, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, човѣкъ не може да разреши това противоречие. Щомъ възлюби Господа, той ще възлюби ближния си като себе си. Разреши ли това противоречие въ живота си, човѣкъ е придобилъ благата, къмъ които се стреми. Какво по-голѣмо благо можете да искате отъ това, всѣки день да виждате слънцето, да срѣщате хора, да си размѣняте по нѣколко сладки думи и мили погледи? Всѣки день носи въ себе си велики блага за човѣшката душа. Човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да ги използува правилно. Въ човѣка сѫ вложени всички възможности и условия да прояви своята доброта. Доброто е капиталъ, вложенъ въ човѣка отначало още, и той трѣбва само да го разработва, да го пуща въ обръщение. Затова се казва, че отъ човѣка зависи да бѫде добъръ. Следователно, отъ човѣка зависи да бѫде добъръ, да възприема Божията Любовь. Богъ е Учитель, а ние сме ученици. Той всѣки день иде да ни предаде истината. Ако не възприемаме истината, ние не сме Негови ученици. Мнозина казватъ, че Богъ, като Учитель, живѣе въ хората, и тѣ не се нуждаятъ отъ външни учители. — Дали Богъ живѣе въ хората, се познава по свѣтлината, която тѣ иматъ. Когато вѫтрешниятъ Учитель предава истината на човѣка, той е въ рая. Съ него сѫ всички добри хора, всички ангели, всички светии. Тогава източницитѣ на живота сѫ отворени за него. Щомъ този Учитель не му предава истината, той се намира въ ада, въ най-голѣмитѣ противоречия. Каквато философия и да има, нищо не може да постигне. Следъ всичко това, онѣзи, които не по- знаватъ истината, залъгватъ хората, че има еволюция въ свѣта.— Човѣкъ еволюира, само когато работи. Не работи ли, никаква еволюция не сѫществува. Когато жената плете и взима бръмка следъ бръмка, има еволюция за нея. Щомъ не плете, никаква еволюция не сѫществува. Ако всѣки день човѣкъ не може да изплита поне по една бръмка, той не може да разчита на никаква еволюция. Бръмкитѣ ли правятъ човѣка, или човѣкътъ — бръмкитѣ? Бръмкитѣ, които жената плете, усъвършенствуватъ нейното изкуство, но тя прави бръмкитѣ, а не тѣ нея. Много бръмки може да изплете човѣкъ въ живота си. Тъй щото, като плете, като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ се ползува съ кредита на разумнитѣ сѫщества. Може ли при това положение той да фалира? Ако се ползува съ кредита на нѣкоя английска банка, човѣкъ нѣма да фалира. Обаче, ако се ползува съ кредита на нѣкоя обикновена банка, той непременно ще фалира. Често нѣкой хора се хвалятъ съ земното си богатство. — Колко голѣмо е тѣхното богатство? Споредъ мене, богатъ човѣкъ може да се нарече само онзи, който има поне 125 милиона златни лева. Други пъкъ се хвалятъ съ любовьта на добритѣ, на разумнитѣ сѫщества къмъ тѣхъ. — Ако тия сѫщества, наистина, ги обичатъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ готови да имъ дадатъ всичко, каквото иматъ. Ако нищо не имъ даватъ, тѣ не ги обичатъ. Който ви обича, той има готовность всичко да ви даде. Онзи, който получава всичко, трѣбва да се пази, никога да не злоупотрѣбява съ любовьта. Злоупотрѣби ли само единъ пѫть, той изгубва разположението на хората къмъ себе си. Човѣкъ трѣбва да знае, че отъ него зависи да се ползува отъ благата на живота. Ако той е разуменъ и живѣе съобразно законитѣ на природата, благата сами ще дойдатъ при него. Като живѣете по този начинъ, диамантитѣ сами ще дойдатъ при васъ. Като станете сутринь, на пръста си ще видите голѣмъ, красивъ диамантъ. — Възможно ли е това? — Въ разумния животъ всичко е възможно. Разумниятъ животъ е съзнателенъ, а не механически. Който ви обича, той самъ ще ви донесе диаманта. Работете за придобиване на разумностьта и не мислете за материалнитѣ блага. Материалнитѣ блага ще дойдатъ сами по себе си. Търсете добри приятели въ свѣта и не очаквайте никакви материални блага отъ тѣхъ; Стремете се да имате за приятели ангелитѣ, светиитѣ, добритѣ хора и за нищо друго не мислете. Щомъ имате добри приятели, работитѣ ви ще се наредятъ толкова добре, колкото никога не сте очаквали. Диамантътъ, който вашитѣ приятели ще турятъ на пръста ви, показва, че вие сте разуменъ човѣкъ и може да се разчита на васъ. Сега, като говоря за разумностьта, имамъ я предъ видъ като качество, което прави човѣка силенъ, външно и вѫтрешно. Разумностьта е качество на ума. Ако жената е разумна, а мѫжътъ не е разуменъ, и отъ време на време бие жена си, трѣбва ли тя да се моли на Бога да я освободи отъ рѫцетѣ на мѫжа и? — Не, тя трѣбва да го хване за краката и да го издигне нагоре, въ въздуха, да му покаже, че не може да си играе съ нея. Неразумниятъ мѫжъ представя човѣшкия умъ. Разумната жена представя Божественото сърдце. Въ този случай, човѣшкиятъ умъ трѣбва да слуша Божественото сърдце, да му се подчинява. Когато казваме, че мѫжътъ трѣбва да слуша жена си, подразбираме Божественото сърдце. И когато казваме, че жената трѣбва да слуша мѫжа си, подразбираме Божествения умъ. Човѣкъ трѣбва да слуша Божественото и на него да се подчинява, а не на човѣшкото. Низшето трѣбва да се подчинява на висшето. Ученикътъ трѣбва да се подчинява на учителя си, а не учительтъ на ученика. Нѣкой окултни ученици искатъ да подчинятъ учителя си, той да ги слуша, а тѣ да му заповѣдватъ. Това е невъзможно. Невъзможно е Божественото да се подчини на човѣшкото. Божественото туря мотиката на рамото на човѣшкото и го впрѣга на работа. Така и Богъ постѫпва съ всички хора. Той ги учи, впрѣга ги на работа. Влѣзете ли въ духовния свѣтъ, между напреднали сѫщества, вие ще ги слушате и ще имъ се подчинявате. Сѫщиятъ законъ се прилага и на земята. Ако отидете въ една чужда държава, между по-напреднали и по-културни хора отъ васъ, вие ще ги слушате. Ако вие сте великъ музикантъ, ученъ или философъ, тѣ ще ви слушатъ. Обаче, ако единъ обикновенъ овчарь влѣзе въ общество на културни хора, никой нѣма да му обърне внимание. На разумния човѣкъ всѣки обръща внимание, но на глупавия — никой. За да обърне внимание на хората, човекъ трѣбва да даде пѫть на Божественото въ себе си. Казано е въ Писанието: „Богъ е възлюбилъ истината въ човѣка“. Истината е Божественото начало въ човѣка. Следователно, Богъ е възлюбилъ истината въ човѣшкия умъ, въ човѣшкото сърдце, въ човѣшкия духъ и въ човѣшката душа. Истината прави човѣка мощенъ и великъ. Поставете истината за основа на вашия животъ, за да бѫдете мощни и велики." И тогава, каквато работа и да започнете, ще я свършите съ успѣхъ. Пѫтьтъ на истината е пѫть, по който трѣбва да вървите. Вървете напредъ и не се колебайте. Дълъгъ е този пѫть, но красивъ. Като вървите въ пѫтя, вие можете да се молите, да учите, да пѣете, да свирите, да рисувате, да скачате, но всичко да бѫде за ваше добро и за добро на ближнитѣ ви. Всичко можете да ядете, но безъ да засѣгате месото на животнитѣ. Всѣкакви дрехи и обуща можете да носите, безъ да засѣгате кожата на животнитѣ. Този е пѫтятъ, по който трѣбва да вървите. Това се иска отъ васъ. Като влѣзете въ този пѫть, вие ще разберете стиха отъ Писанието, който казва: „Небето и земята ще преминатъ, но нито една рѣзка отъ Божия законъ нѣма да се отмѣни“. Никой не може да измѣни великия законъ на любовьта. Любовьта дава всичко и взима всичко. Когато дойде до положение всичко да дава и всичко да взима, човѣкъ е едно съ Бога и може вече правилно да работи. Докато не придобие любовьта въ себе си, човѣкъ ще живѣе и въ заблуждения, въ противоречия и ще мисли, че много знае. Като човѣкъ, той знае много, но не и като ангелъ. Като човѣкъ, той знае да си причинява страдания, но не знае, какъ да се справя съ тѣхъ, не знае, какъ да си създава радости. Съвременнитѣ хора знаятъ да отварятъ войни, да излагатъ милиони хора на страдания, но не знаятъ, какъ да избѣгватъ тия страдания. Ученитѣ знаятъ да приготвятъ задушливи газове, да правятъ бомби, но не знаятъ, какво да правятъ, за да бѫдатъ щастливи. Хората искатъ да отидатъ направо на небето, да се спасятъ, безъ да сѫ се справили съ живота на земята. Тѣ искатъ да бѫдатъ учени, да се натоварятъ като камили, безъ да знаятъ, иматъ ли сила да носятъ този товаръ. Следователно, за да реализиратъ желанията си, хората трѣбва да се стремятъ къмъ Божествената наука. Като изучаватъ небето, съ неговитѣ слънца и звезди, като изучаватъ живота, въ всичко тѣ трѣбва да виждатъ Божественото. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, потърсете доброто въ него. Лошото е преходно, то само по себе си ще отпадне. Въ човѣка ще остане само Божественото, изразено въ любовьта, мѫдростьта, истината, правдата и добродетельта. Стремете се къмъ това, именно, да виждате доброто въ човѣка. Това трѣбва да става по свобода. Нищо не може човѣкъ да постигне насила. Любовьта, мѫдростьта, истината могатъ да се постигнатъ само при абсолютна свобода. И тъй, вървете въ пѫтя на любовьта, мѫдростьта и истината. Тѣ осмислятъ всичко въ живота. При любовьта всички нѣща придобиватъ смисълъ. Яденето се осмисля, когато ядешъ съ човѣкъ, когото обичашъ. Кой е този, когото обичашъ? — Богъ Следователно, обичате ли Бога, и яденето, и пиенето, и обличането, и ученето, и правенето на кѫщи, е осмислено. Вънъ отъ любовьта, нѣщата нѣматъ смисълъ. Какво виждаме въ свѣта? —Хората се срамуватъ отъ любовьта. — Защо? — Считатъ я за глупаво нѣщо. — Не, въ любовьта нѣма глупави нѣща. Глупости има извънъ любовьта, а не въ любовьта. Всичко, което се върши съ любовь, е свещено. Каква любовь е тази, при която днесъ хранишъ кокошка, а утре клъцнешъ главата и? Днесъ всички хора—учители, ученици, господари и слуги, майки и бащи, все глави кълцатъ. Дето има кълцане на глави, тамъ нѣма любовь. Това е пѫтятъ на лъжата. Това не е Божествень пѫть. Сега, като изучавамъ човѣшкия животъ, азъ се чудя на великото търпение на Бога. Хората грѣшатъ, а Той поправя погрѣшкитѣ имъ. Богъ поправя погрѣшкитѣ на хората, но последствията на погрѣшкитѣ оставя на тѣхния гръбъ. Страданията на хората не сѫ нищо друго, освенъ последствия отъ тѣхнитѣ погрѣшки. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да знае, че не може да се освободи отъ последствията на своитѣ погрѣшки. Това е неизбѣженъ законъ. Който иска да се освободи отъ страданията, той трѣбва да живѣе разумно. Този законъ е общъ за всички хора. Истината, любовьта, мѫдростьта, доброто сѫ еднакви и за учителя, и за ученика. Истината или любовьта не може да бѫде за мене една, а за васъ друга. Единъ е великиятъ законъ въ Битието, и той трѣбва да се прилага отъ всички еднакво. За да разберете този великъ законъ и да го приложите, вие трѣбва да имате отношения къмъ Бога. Щомъ имате отношения къмъ Бога, вие ще бѫдете въ състояние да изправите живота си и да поставите любовьта за основа на този животъ. Щомъ поставите любовьта за основа на своя животъ, съ нея заедно ще дойдатъ мѫдростьта, истината, доброто и справедливостьта. Бѫдете готови да приемете това благо, както посѣтото семе въ почвата е готово да приеме свѣтлината, топлината, дъжда, като велики благословения на живота. Сега, желая ви да бѫдете бодри, весели, засмѣни, да пѣете и да хвалите Бога. Това е вѣчното благо на живота, това е Вѣчниятъ животъ. Богъ е Любовь. Божията Любoвь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 10. Лекция отъ Учителя, държана на 24 октомврий 1928 г., София, Изгрев

От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КАКВО СѪ РАЗБРАЛИ Размишление. Чете се резюме на миналата лекция. Представете си, че на една маса е сложено месо, а отъ дветѣ страни на масата има тревопасни и месоядни животни. Въ кои животни ще се възбуди апетитъ къмъ месото? — Въ месояднитѣ. Тревопаснитѣ, обаче, ще стоятъ тихи и спокойни, като че нищо нѣма на масата. Значи, животнитѣ, които сѫ отъ едната страна на масата, ще се раздвижатъ, ще се нахвърлятъ къмъ месото. Тия отъ другата страна на масата ще запазятъ спокойствието си. Обаче, ако на масата се сложи трева или сѣно, тревопаснитѣ, които бѣха спокойни, ще се раздвижатъ и ще се отправятъ къмъ масата, по направление къмъ тревата. Задавали ли сте си въпроса, кое е онова, което стимулира месояднитѣ и тревопаснитѣ животни? Задавали ли сте този въпросъ и на себе си? Кое е онова въ живота ви, което ви стимулира? Какъвъ е вашиятъ идеалъ? Въ ранното си детство, човѣкъ се привързва къмъ родителитѣ си и развива сърдцето си. Въ юношеската си възрасть, той започва постепенно да се разширява, да създава отношения съ повече хора, а въ зрѣла възрасть почва да се готви за онзи свѣтъ. Хората говорятъ за онзи свѣтъ, четатъ за него, но въпрѣки това нѣматъ ясна представа, какво въ сѫщность е онзи свѣтъ. И като не могатъ да си представятъ, какъвъ е онзи свѣтъ, въ който отиватъ, започватъ да се безпокоятъ. Тази е причината, задето почти всички хора заминаватъ за онзи свѣтъ съ тѫга, съ безпокойствие, съ страхъ. Малцина сѫ заминали за онзи свѣтъ съ радость. Това сѫ били светиитѣ само, или нѣкой духовно напреднали хора. Всички останали, въпрѣки голѣмитѣ страдания, които сѫ преживяли на земята, пакъ се раздѣлятъ отъ нея съ мѫка. Какво сѫ разбрали тия хора отъ земния животъ, щомъ го напущатъ съ мѫка? Съвременнитѣ хора не могатъ да се раздѣлятъ лесно отъ земния животъ, защото силно сѫ свързани съ желанията си. Да се отдѣлятъ отъ желанията си, тѣ не могатъ, но сѫщевременно не могатъ и да ги постигнатъ. Въ това отношение, тѣ приличатъ на животни, били месоядни или тревопасни, на които е сложено месна храна или сѣно, като сѫщевременно господарьтъ имъ е поставилъ преграда между тѣхъ и храната. Месото привлича месояднитѣ, а сѣното — тревопаснитѣ. И еднитѣ, и другитѣ се хвърлятъ къмъ храната, възбуждатъ се, напрѣгатъ се, но желанието имъ да задоволятъ глада си, остава непостигнато. Яденето е постижимо желание, но въ случая нито месо- яднитѣ, нито тревопаснитѣ могатъ да го по- стигнатъ. Човѣкъ яде по три пѫти на день. Какво постига той съ яденето?—Успокоява се. Докато не е ялъ, той е неспокоенъ, раздразненъ, недоволенъ. Щомъ се нахрани, той се успокоява. Тъй щото, когато яде, човѣкъ или животното се успокоява. Яденето внася успокояване въ всички живи същества. Освенъ желанието на човѣка да яде, той има още много желания, постижими и непостижими, които го държатъ здраво за земята. Хората се успокояватъ, не само когато се нахранятъ, но и отъ всѣка мисъль, и отъ всѣко чувство, които сѫ въ състояние да разсѣятъ тѣхния страхъ. Запримѣръ, човѣкъ се страхува отъ смъртьта, понеже мисли, че съ нея заедно и животътъ престава. Започне ли да вѣрва въ задгробния животъ, той постепенно се успокоява. Следователно, както яденето уталожва глада и успокоява човѣка, така и мисъльта за съществуването на задгробния животъ успокоява човѣшката душа. Човѣкъ мисли за гостилничаря, докато е гладенъ. Щомъ задоволи глада си, той не мисли вече за него, не се интересува, съществува ли нѣкакъвъ гостилничарь или не. Такъвъ е интересътъ на човѣка за Бога. Значи, отношението на човѣка къмъ Бога е такова, каквото е отношението му къмъ гостилничаря. Щомъ се намѣри въ известни изпитания, човѣкъ започва да търси Бога, да се моли по нѣколко пъти на день. Като забогатѣе, като придобие знания, той пакъ Го забравя и си казва: Дали съществува Богъ, или не, това е въпросъ. Ако съществува, Той е нѣкъде горе, далечъ отъ хората и нѣма никакво отношение къмъ тѣхния животъ. Трѣбва ли човѣкъ постоянно да мисли за гостилничаря? Той ще мисли за него, само докато е гладенъ. Съ това хората искатъ да се оправдаятъ, защо търсятъ Бога, само когато се намиратъ въ нужда. Както и да се извиняватъ, тѣ не могатъ да се оправдаятъ. Казано е, че Богъ е любовь, мъдрость, истина, животъ, знание, свѣтлина, свобода и т. н. Следователно, човѣкъ трѣбва да търси Бога въ всички случаи на живота си. Човѣкъ трѣбва да бъде свързанъ съ Бога, ако иска да придобие Вѣчния животъ, който внася въ него любовь, мъдрость, истина, свобода, знание, свѣтлина. И тъй, за да постигне Вѣчния животъ, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ новъ моралъ, който да не почива само на теория, а на нѣщо конкретно. Не е достатъчно човѣкъ само да каже, че съществува едно слънце въ свѣта, което може да вижда навсѣкъде и на всѣко време презъ деня. Той трѣбва да бъде потопенъ въ неговата свѣтлина и топлина. Накъдето и да се обърне човѣкъ все слънцето вижда. Докато човѣкъ търси слънцето, нищо не може да го засѣнчи, нищо не може да го скрие отъ неговия погледъ. Обаче, случва се понѣкога, че на хоризонта се явяватъ облаци, малки и голѣми, които успѣватъ да скриятъ слънцето отъ погледа на човѣка. Тогава той започва да се колебае, сѫществува ли слънцето на небето, или не сѫществува. Той ее запитва, облацитѣ ли сѫ по-голѣми или слънцето. Тъмнината ли е по мощна или свѣтлината? Облацитѣ на небето не сѫ нищо друго, освенъ човѣшкитѣ желания, които временно само могатъ да засѣнчатъ слънцето и да го скриятъ отъ очитѣ на човѣка. Какви ли не желания се явяватъ въ живота на човѣка, които, като облаци, затъмняватъ яснотата на идеята за Бога въ него, и той започва да се колебае, сѫществува ли Богъ, или не. Запримѣръ, желанията на човѣка да яде, да пие, да придобива богатства, слава, почести се наслояватъ въ съзнанието му като облаци и закриватъ свѣтлината на неговото слънце. Тѣ казватъ: Не само Богъ е голѣмъ, но и ние сме голѣми. И за насъ трѣбва да мислишъ. И вие гледате, какъ човѣкъ се раздвоява, какъ се натъква на противоречия, които не може да разреши. На какво се основаватъ противоречията въ човѣшкия животъ? Иматъ ли право облацитѣ да се мѣсятъ въ работитѣ на човѣшкото съзнание? Преди всичко, между слънцето и облацитѣ нѣма никакво отношение. Облацитѣ сѫ изпратени само като поливачи, да разнасятъ влагата отъ едно мѣсто на друго, да свършатъ известна работа. Да се мисли, че като сѫ се спрѣли на едно мѣсто, облацитѣ закриватъ слънцето, това е хипнотическо състояние, отъ което човѣкъ трѣбва да се освободи. Щомъ човѣкъ се осъмни, разколебае или обезвѣри, облацитѣ веднага заставатъ между слънцето и него, т. е. между съзнанието и ума му, и той изпада въ противоречия и започва да страда. За да освободи човѣка отъ тия облаци, невидимиятъ свѣтъ изпраща вѣтъра, който ги разпръсва, пренася отъ едно мѣсто на друго или излива въ видъ на дъждъ. Дето падне, дъждътъ носи своето благословение. И тъй, яви ли се нѣкаква мѫчнотия въ съзнанието ви, знайте, че тя представя облакъ, който нѣма за цель да засѣнчи слънцето, но да се излѣе нѣкѫде въ видъ на дъждъ и да донесе своето благословение. Въ края на краищата, всѣка мѫчнотия трѣбва да се превърне на дъждъ. Кой мѫжъ и коя жена не сѫ проливали дъждъ при голѣми мѫчнотии? Кой човѣкъ, при голѣма простуда, не е билъ поставянъ на парила и не е отдѣлялъ изобилно поть отъ тѣлото си въ видъ на дъждъ? Щомъ се разболѣе физически, човѣкъ трѣбва да се изпоти. Щомъ се изпоти, той е вънъ отъ всѣкаква опасность. Човѣкъ трѣбва да се изпотява не само физически, но и духовно. Въ духовния животъ на човѣка страданията представятъ нѣщо подобно на изпотяване. Ако не може физически да се изпоти, човѣкъ е изложенъ на опасность. И ако не страда, човѣкъ пакъ е изложенъ на опасность. Следователно, радоститѣ и скърбитѣ въ човѣшкия животъ не представятъ нѣщо положително. нѣщо съществено. Тѣ сѫ само упражнения. Като страда и като се радва, човѣкъ се упражнява. Животътъ е пъленъ съ упражнения: ученикътъ се упражнява да чете, музикантътъ — да свири, художникътъ — да рисува и т. н. Обаче, ако ученикътъ прекали въ упражненията си, уроцитѣ му се втръсватъ. Същото изпитва и музикантътъ, и художникътъ. Втръсне ли се веднъжъ на музиканта да свири, повече не можете да го накарате да свири. Човѣкъ трѣбва да се упражнява само дотогава, докато му е приятно. Всѣко нѣщо, въ което прекали, не е приятно нито за самия него, нито за ближнитѣ му. Често слушамъ нѣкой да говори за себе си, че е духовенъ човѣкъ. — Кое му дава право да мисли, че е духовенъ? — Защото не водѣлъ свѣтски животъ, челъ нѣколко пъти Библията, занимавалъ се съ духовни въпроси и т. н. Това сѫ упражнения, но още не е никаква духовность. Истински духовенъ човѣкъ е този, който разполага съ голѣма интелигентность и култура, вѫтрешна и външна; той предвижда нѣща, които ще се сбѫднатъ най-малко следъ 20 — 30 години. Нѣма събитие въ живота, което може да го изненада. Ако е търговецъ, той предвижда, колко стока, му е нужна. Той никога не взима повече стока, отколкото му трѣбва. Неговиять активъ и пасивъ винаги се уравновесяватъ. Той не разчита на вѣроятности, на щастие, но винаги уповава на онзи великъ вѫтрешенъ законъ, който работи въ Битието. Който не се рѫководи отъ този разуменъ законъ, той казва: Човѣкъ е слабъ, не може да не грѣши, но понеже Богъ е милостивъ, ще му прости. — Не, Божията милость нѣма никакво отношение къмъ грѣховетѣ на хората. Божията милость е последниятъ пунктъ, на който човѣкъ може да се опре. Като грѣши, той непременно ще падне, но поне да падне на меко, да не счупи главата си. Ако Богъ не прилагаше милостьта си по отношение на хората, тѣ щѣха да бѫдатъ пълни инвалиди, а, така само се контузватъ, натъртватъ тукъ - тамъ и продължаватъ да учатъ. Милосърдието насърдчава човѣка, дава му възможность да изправи погрѣшкитѣ си. Нѣма погрѣшка въ живота на човѣка, която да не може да се изправя. Милосърдието дава възможность на човѣка да изправи погрѣшкитѣ си и да върви напредъ, да постигне своитѣ добри желания. Като ученици, вие не трѣбва да се спирате предъ въпроса, ще се простятъ ли грѣховетѣ ви или не, но трѣбва да учите, да се занимавате съ всички отрасли на науката, да проникнете въ тѣхния дълбокъ смисълъ. Като изучавате математиката, запримѣръ, вие разглеждате действията съ числата, степенувате ги, но не се замисляте върху значението на дадено число, повдигнато въ сте- пень. Запримѣръ, числото 2 представя две единици, т. е. едно количествено отношение. Ако напишете 22, 28, 24, 25, какво ще получите? Числото 22 означава 2, умножено само на себе си: 2.2 — 4; 23 = 2.2.2 — 8; 24 = = 2.2.2.2= 16; 25 = 2.2.2.2.2 = 32. Числото 2 означава жена. Щомъ не е повдигнато въ степень, числото 2 представя жена, която се движи само между две точки А и В—бащата и майката. Когато числото две е повдигнато въ втора степень, това показва, че жената е станала майка. Тя е започнала да се движи между две точки още — своя синъ и своята дъщеря. Числото две, повдигнато въ кубъ, въ трета степень, показва, че майката е оженила вече дъщеря си, станала е баба, има си внучета. Кубътъ има шесть страни. Следователно, числото две, повдигнато въ кубъ, показва, че въ него влизатъ толкова семейства, колкото страни има кубътъ. Когато двойката се повдигне въ четвърта степень, имате тесаракта. Това показва, че майката е наредила и децата си, и внучетата си. Тѣ сѫ заели нѣкаква длъжность въ обществото. И най-после, когато двойката се повдигне въ пета степень, това показва, че всички членове на даденитѣ Семейства сѫ придобили нѣщо отъ живота и се готвятъ вече за другия свѣтъ. И тъй, човѣкъ трѣбва да се изучава, да познава, какви сили и възможности се криятъ въ него, да познава себе си като дадено число. Всѣки човѣкъ представя едно число, съ скрити сили и способности въ него. Това число може да бѫде еднозначно, двузначно, тризначно и т. н. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ може да бѫде числото 123,456. Цифритѣ на това число могатъ да взематъ и другъ редъ, да получиме числата 132,546, или 165,423 и т. н. Всѣко едно отъ тия числа има различно значение. Първото число, обаче, въ което цифритѣ сѫ наредени въ естествения редъ на числата, а именно, числото 123,456, представя човѣкъ, който е дошълъ до голѣмитѣ илюзии на живота. Първоначално този човѣкъ е билъ единица, но мислилъ, че трѣбва да се ожени. Като намѣрилъ мома, въ която се влюбилъ, той се убедилъ още повече, че трѣбва да се ожени, да стане двойка. Безъ нея животътъ му нѣма ника- къвъ смисълъ. Като се оженилъ, започналъ да мечтае за детенце. Той разбралъ, че домъ безъ деца нищо не струва. Така, съ сина си заедно той станалъ тройка. После дошла и дъщерята — станалъ четворка. Той започналъ да се грижи за семейството си, да изучи децата си, срещу което искалъ отъ тѣхъ уважение и почитание. Това е числото петь — човѣкътъ, съ своитѣ изисквания отъ живота. Като пораснали децата му, той ги оженилъ и скоро следъ това станали дѣдо съ внучета. Той се превърнали въ числото шесть — число на илюзии. Като се видѣлъ въ това число, той се убедил, че нищо не е разбрал отъ живота. Защо се оженилъ, защо имали деца, защо станал дѣдо съ внучета — това сѫ въпроси, които останали неразрешени. Дотукъ този човѣкъ е вървѣлъ правилно. Той трѣбва да продължава въ сѫщия пѫть, т. е. отъ човѣшкото да мине въ Божественото, дето ще намѣри разрешение на всички въпроси. Той трѣбва да се превърне въ числото 123,456,789. Това число представя нормално развити човѣкъ, съ всички качества и възможности въ себе си. Всѣка цифра въ даденото число е жива. Тя крие въ себе си живи сили, които човѣкъ може да възприеме. Всѣки човѣкъ, който представя числото 123,456,789, е били свидетель и участникъ при създаването на земята, на цѣлата слънчева система. Той е минал презъ всички епохи и периоди на развитие на земята, презъ всички култури. Това число показва пжтя на човѣшкото развитие и проявление като душа. Сега, като говоря за числата, имам преди види да обърна вниманието ви къмъ тѣхъ; като къмъ наука, която има практическо приложение. Всѣка наука има значение за човѣка дотолкова, доколкото може да се приложи въ живота. Изучавайте числата, правете опити съ тѣхъ. Напишете последователно числата отъ 1—10 на единъ листъ и наблюдавайте, какво ще изпитате при всѣко едно отъ тѣхъ. После, пишете ги разбъркано и пакъ наблюдавайте, какво влияние ще укаже всѣко число върху васъ. Следъ това, комбинирайте по две, по три отъ тия числа заедно, като двуцифрени или трицифрени, и правете наблюдения върху себе си. Когато сте неразположени, напишете едно число, второ, трето, докато неразположението ви изчезне, и вижте, при кое отъ написанитѣ числа е станала тази смѣна. Гледайте на числата не само като на количества, но и като носители на живи сили. Всѣко число има свое специфично значение. За мнозина числото 13 е фатално. За лошия човѣкъ числото 15 подразбира уволняване отъ служба; числото 16 — обръщане на работитѣ му наопаки. Въ българската история числата 17 и 18 сѫ играли фатална роля. Числото 14 е законъ на жертви. Въ 1914 година започна Всеобщата война. Добре е всѣки отъ васъ да си припомни ония години, месеци и дни отъ своя животъ, които сѫ свързани съ нѣщо велико, красиво и приятно за него. Спомнете си и годинитѣ на неприятноститѣ и страданията, които сте преживляь, като си направите една таблица. Така ще видите, че между числата сѫществува правилно съотношение. Така ще видите, че радоститѣ и скърбитѣ въ живота на всѣки човѣкъ вървятѣ по опредѣленъ законъ на числата. Въ този законъ се забелязва едно правилно редуване на радости и скърби. И тъй, изучавайте науката за числата — кабалистиката, да дойдете до положение да гледате на тѣхъ не само като на количествени величини, но и като на сборъ отъ живи, разумни сили, разумни единици. Запримѣръ, числото 12 представя общество отъ 12 души. Числото 13 --- общество отъ 13 души и т. н. Ако влѣзете въ общество отъ 12 души, добри музиканти, вие ще научите нѣщо отъ тѣхъ. Но ако влѣзете въ общество отъ 13 души борци, атлети, какво ще придобиете? Въ края на краищата, вие ще излѣзе- те отъ това общество съ пукната глава. Сега, колкото и да ви говоря за числата, вие не можете изведнъжъ да станете кабалисти, както всички хора не могатъ изведнъжъ да станатъ музиканти, учени, философи, поети и т. н. За да придобие нѣщо, човѣкъ трѣбва да работи дълго време въ известно направление. Докато достигне това, той трѣбва да има правилно разбиране за нѣщата и върху него да гради Следователно, иска ли да постигне своя идеалъ, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ правилно разбиране на великитѣ Божии закони и пѫтища. Въ този стремежъ, именно, се крие облагородяването на човѣшкото сърдце. Като работи въ това направление, човѣкъ ще дойде до положение да разбира астрологията — влиянието на числата, па планетитѣ, като живи, разумни сили върху човѣшкия животъ, върху неговата сѫдба. Човѣкъ може да направи хороскопъ на една своя радость или скръбь, да види, колко време ще продължава. Хората сѫ забелязали, че радоститѣ въ живота се смѣнятъ съ скърби и обратно, скърбитѣ се смѣнятъ съ радости. Тази е причината, поради която разумнитѣ хора не се подаватъ на влиянието на голѣми радости и скърби. Запримѣръ, случвало се е нѣкой човѣкъ да получи наследство отъ нѣколко милиона лева, и докато не се е нарадвалъ още, синъ му умира. На голѣмата радость отговаря голѣма скръбь. Всѣки човѣкъ носи съ себе си нѣкакво щастие или нещастие. На единъ беденъ чи- новникъ, останалъ безъ служба, се родило детенце. Той се видѣлъ въ чудо, какъ ще посрещне нуждитѣ си. Излѣзълъ изъ града да срещне нѣкой приятель, да му поиска известна сума на заемъ. Той вървѣлъ замисленъ, и въ този моментъ видѣлъ на земята една банкнота отъ сто лева. Взелъ банкнотата, върналъ се у дома си и посрещналъ съ нея най-належащитѣ си нужди. Два-три деня следъ това отново го назначили на служба. Отъ деня на идването на детенцето въ неговия домъ, работитѣ му тръгнали добре. Детето расло, станало на 14 години, а положението на бащата все повече се подобрявало. Обаче, единъ день детето заболѣло и умрѣло. Отъ този часъ, работитѣ на бащата тръгнали назадъ. Наскоро го уволнили отъ служба, и той пакъ дошълъ на първото си положение — беденъ чиновникь. Като ученици, вие трѣбва да изучавате живота. Като го изучавате, ще видите, че нѣкои хора, като това дете, носятъ щастие, а Други носятъ нещастие. Не само хората, но, сѫщо така и мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка носятъ щастие или нещастие за него. Като знае това, разумният човѣкъ прави изборъ на мислитѣ, чувствата и желанията, които минаватъ презъ него, и ги отдѣля; ония, които носятъ щастие въ себе си, туря на една страна; тия, които носятъ нещастие, туря на друга страна. Той разбира законитѣ и условията, при които желанията трѣбва да се реализиратъ. Нѣкой иска да стане офицеръ. Той постига желанието си, но скоро следъ това се обявява война, въ която взима участие. Щомъ излѣзе на първата бойна линия, нѣколко часа следъ това го изнасятъ на носилка, раненъ. Какво се ползува отъ това, че е постигналъ желанието си? Той постигналъ желанието си, но станалъ инвалидъ. Другъ нѣкой ималъ желание да стане химикъ. Той станалъ химикъ, но при единъ отъ опититѣ изгубилъ окото си. Добре е човѣкъ да реализира желанията си, но трѣбва да знае, кога и какъ, за да не би, като ги реализира не на време, да стане инвалидъ. При сегашнитѣ условия на живота нѣма човѣкъ, който да не е инвалидъ поне въ едно отношение. Добре е всички хора да бѫдатъ здрави, а не инвалиди. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва положително да знае, защо е дошълъ. Той трѣбва да има една основна идея въ живота си, която да бѫде като звено на всички негови идеи и отъ това звено да може правилно да се ориентира въ всички посоки. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога. Вѣрата ви въ Бога не подразбира още онази основна идея, която опредѣля посоката на вашето движение. Дали човѣкъ е станалъ търговецъ, лѣкарь, учитель, свещеникъ, майка или баща, това не е важна. Каквото положение и да заема въ обществото, за човѣка е важно да има една основна идея, като рѫководитель въ неговия животъ. Като лѣкарь, той трѣбва да намѣри онзи свой пациентъ, чрезъ когото да се добере до основната си идея и да ликвидира съ медицината въ тази форма, въ каквато днесъ съществува. Да намѣри човѣкъ основната идея въ своя животъ, това значи, да стане корененъ превратъ съ него. Същото се отнася и до търговеца, и до учителя, и до свещеника, и до майката и бащата. Основната идея преобразява човѣка. Намѣри ли я, човѣкъ ликвидира съ старото и влиза въ новия животъ. При това положение, всички негови идеи се централизиратъ къмъ основната и придобиватъ ценность. Основната идея е скѫпоцененъ камъкъ, за който човѣкъ продава всичко, само да го купи. Да притежава човѣкъ този скѫпоцененъ камъкъ това значи, да стане силенъ. Силенъ човѣкъ е онзи, който е съградилъ живота си върху своята основна идея. Коя е основната мисъль въ тази лекция? Мѫчно можете да намѣрите основната мисъль. Като ви се говори много, вие се намирате въ положението на човѣкъ, който мисли само за пари, или за страданията си и въ края на краищата казва, че е разбралъ, какво е животътъ е пъленъ съ страдания, или че безъ пари не може да се живѣе. — Лесно е да се каже, че животътъ е тежъкъ, пъленъ съ страдания, или че безъ пари не може. Човѣкъ не трѣбва да очаква на готово да получи нѣщо. Той трѣбва самъ да си изработи това, което му е нужно. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ ще дойде до вѫтрешно разбиране на числа- та, до познаване на себе си и на другитѣ хора. Като чете стихотворенията на поетитѣ, или като слуша произведенията на музикантитѣ, той ще може да опредѣли, какъвъ, е поетътъ или музикантътъ, какво число представя той и къмъ кого отправя своята поезия или музика. Отъ езика, съ който човѣкъ си служи, се познава, както неговата възрасть, така и възрастьта на ония, къмъ които се обръща. И тъй, безъ основна идея, животътъ на човѣка нѣма смисълъ. Както човѣкъ не може да живѣе безъ обичь, така не може да живѣе и безъ основна идея. Човѣкъ трѣбва да обича, но разумно. Обичь безъ разумность не е обичь. И разумность безъ обичь не е разумность. Това значи, да бѫде човѣкъ силенъ. Никакви външни или вѫтрешни пертурбации не сѫ въ състояние да разколебаятъ силния човѣкъ. Той трѣбва да бѫде истински плувецъ, да се гурка подъ водата, да излиза надъ нея, безъ да пострада. Радвайте се на успѣхитѣ на приятелитѣ си като на свой успѣхъ. Радвайте се на онзи успѣхъ, който е придобитъ съ трудъ, съ работа, съ постоянство. Само по този начинъ вие можете да се повдигнете. Помнете: разумность безъ обичь, и обичь безъ разумность нищо не допринасятъ. Ако единъ разуменъ и любещъ човѣкъ отиде въ нѣкое село, между непознати, той скоро ще се опознае и ще си пробие пѫть. —- Какъ? — Той ще види, отъ какво иматъ нужда селянитѣ. Ако нѣматъ вода, той веднага ще изпита, кѫде има вода и ще я прекара презъ селото. После, той ще ги подтикне къмъ работа, къмъ учене. Щомъ събуди въ тѣхъ потикъ за учене, веднага ще имъ намѣри учитель, който ще започне да ги учи. Иска ли човѣкъ да бѫде добре приетъ между хората, той трѣбва да имъ бѫде полезенъ, както е полезенъ на себе си. Божията Любовь носи пълния животъ. * 8. Лекция отъ Учителя, държана на Октомврий, 1928 г. София.—Изгрѣаъ.

От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КАКВО СѪ РАЗБРАЛИ Размишление. Чете се резюме на миналата лекция. Представете си, че на една маса е сложено месо, а отъ дветѣ страни на масата има тревопасни и месоядни животни. Въ кои животни ще се възбуди апетитъ къмъ месото? — Въ месояднитѣ. Тревопаснитѣ, обаче, ще стоятъ тихи и спокойни, като че нищо нѣма на масата. Значи, животнитѣ, които сѫ отъ едната страна на масата, ще се раздвижатъ, ще се нахвърлятъ къмъ месото. Тия отъ другата страна на масата ще запазятъ спокойствието си. Обаче, ако на масата се сложи трева или сѣно, тревопаснитѣ, които бѣха спокойни, ще се раздвижатъ и ще се отправятъ къмъ масата, по направление къмъ тревата. Задавали ли сте си въпроса, кое е онова, което стимулира месояднитѣ и тревопаснитѣ животни? Задавали ли сте този въпросъ и на себе си? Кое е онова въ живота ви, което ви стимулира? Какъвъ е вашиятъ идеалъ? Въ ранното си детство, човѣкъ се привързва къмъ родителитѣ си и развива сърдцето си. Въ юношеската си възрасть, той започва постепенно да се разширява, да създава отношения съ повече хора, а въ зрѣла възрасть почва да се готви за онзи свѣтъ. Хората говорятъ за онзи свѣтъ, четатъ за него, но въпрѣки това нѣматъ ясна представа, какво въ сѫщность е онзи свѣтъ. И като не могатъ да си представятъ, какъвъ е онзи свѣтъ, въ който отиватъ, започватъ да се безпокоятъ. Тази е причината, задето почти всички хора заминаватъ за онзи свѣтъ съ тѫга, съ безпокойствие, съ страхъ. Малцина сѫ заминали за онзи свѣтъ съ радость. Това сѫ били светиитѣ само, или нѣкой духовно напреднали хора. Всички останали, въпрѣки голѣмитѣ страдания, които сѫ преживяли на земята, пакъ се раздѣлятъ отъ нея съ мѫка. Какво сѫ разбрали тия хора отъ земния животъ, щомъ го напущатъ съ мѫка? Съвременнитѣ хора не могатъ да се раздѣлятъ лесно отъ земния животъ, защото силно сѫ свързани съ желанията си. Да се отдѣлятъ отъ желанията си, тѣ не могатъ, но сѫщевременно не могатъ и да ги постигнатъ. Въ това отношение, тѣ приличатъ на животни, били месоядни или тревопасни, на които е сложено месна храна или сѣно, като сѫщевременно господарьтъ имъ е поставилъ преграда между тѣхъ и храната. Месото привлича месояднитѣ, а сѣното — тревопаснитѣ. И еднитѣ, и другитѣ се хвърлятъ къмъ храната, възбуждатъ се, напрѣгатъ се, но желанието имъ да задоволятъ глада си, остава непостигнато. Яденето е постижимо желание, но въ случая нито месо- яднитѣ, нито тревопаснитѣ могатъ да го по- стигнатъ. Човѣкъ яде по три пѫти на день. Какво постига той съ яденето?—Успокоява се. Докато не е ялъ, той е неспокоенъ, раздразненъ, недоволенъ. Щомъ се нахрани, той се успокоява. Тъй щото, когато яде, човѣкъ или животното се успокоява. Яденето внася успокояване въ всички живи същества. Освенъ желанието на човѣка да яде, той има още много желания, постижими и непостижими, които го държатъ здраво за земята. Хората се успокояватъ, не само когато се нахранятъ, но и отъ всѣка мисъль, и отъ всѣко чувство, които сѫ въ състояние да разсѣятъ тѣхния страхъ. Запримѣръ, човѣкъ се страхува отъ смъртьта, понеже мисли, че съ нея заедно и животътъ престава. Започне ли да вѣрва въ задгробния животъ, той постепенно се успокоява. Следователно, както яденето уталожва глада и успокоява човѣка, така и мисъльта за съществуването на задгробния животъ успокоява човѣшката душа. Човѣкъ мисли за гостилничаря, докато е гладенъ. Щомъ задоволи глада си, той не мисли вече за него, не се интересува, съществува ли нѣкакъвъ гостилничарь или не. Такъвъ е интересътъ на човѣка за Бога. Значи, отношението на човѣка къмъ Бога е такова, каквото е отношението му къмъ гостилничаря. Щомъ се намѣри въ известни изпитания, човѣкъ започва да търси Бога, да се моли по нѣколко пъти на день. Като забогатѣе, като придобие знания, той пакъ Го забравя и си казва: Дали съществува Богъ, или не, това е въпросъ. Ако съществува, Той е нѣкъде горе, далечъ отъ хората и нѣма никакво отношение къмъ тѣхния животъ. Трѣбва ли човѣкъ постоянно да мисли за гостилничаря? Той ще мисли за него, само докато е гладенъ. Съ това хората искатъ да се оправдаятъ, защо търсятъ Бога, само когато се намиратъ въ нужда. Както и да се извиняватъ, тѣ не могатъ да се оправдаятъ. Казано е, че Богъ е любовь, мъдрость, истина, животъ, знание, свѣтлина, свобода и т. н. Следователно, човѣкъ трѣбва да търси Бога въ всички случаи на живота си. Човѣкъ трѣбва да бъде свързанъ съ Бога, ако иска да придобие Вѣчния животъ, който внася въ него любовь, мъдрость, истина, свобода, знание, свѣтлина. И тъй, за да постигне Вѣчния животъ, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ новъ моралъ, който да не почива само на теория, а на нѣщо конкретно. Не е достатъчно човѣкъ само да каже, че съществува едно слънце въ свѣта, което може да вижда навсѣкъде и на всѣко време презъ деня. Той трѣбва да бъде потопенъ въ неговата свѣтлина и топлина. Накъдето и да се обърне човѣкъ все слънцето вижда. Докато човѣкъ търси слънцето, нищо не може да го засѣнчи, нищо не може да го скрие отъ неговия погледъ. Обаче, случва се понѣкога, че на хоризонта се явяватъ облаци, малки и голѣми, които успѣватъ да скриятъ слънцето отъ погледа на човѣка. Тогава той започва да се колебае, сѫществува ли слънцето на небето, или не сѫществува. Той ее запитва, облацитѣ ли сѫ по-голѣми или слънцето. Тъмнината ли е по мощна или свѣтлината? Облацитѣ на небето не сѫ нищо друго, освенъ човѣшкитѣ желания, които временно само могатъ да засѣнчатъ слънцето и да го скриятъ отъ очитѣ на човѣка. Какви ли не желания се явяватъ въ живота на човѣка, които, като облаци, затъмняватъ яснотата на идеята за Бога въ него, и той започва да се колебае, сѫществува ли Богъ, или не. Запримѣръ, желанията на човѣка да яде, да пие, да придобива богатства, слава, почести се наслояватъ въ съзнанието му като облаци и закриватъ свѣтлината на неговото слънце. Тѣ казватъ: Не само Богъ е голѣмъ, но и ние сме голѣми. И за насъ трѣбва да мислишъ. И вие гледате, какъ човѣкъ се раздвоява, какъ се натъква на противоречия, които не може да разреши. На какво се основаватъ противоречията въ човѣшкия животъ? Иматъ ли право облацитѣ да се мѣсятъ въ работитѣ на човѣшкото съзнание? Преди всичко, между слънцето и облацитѣ нѣма никакво отношение. Облацитѣ сѫ изпратени само като поливачи, да разнасятъ влагата отъ едно мѣсто на друго, да свършатъ известна работа. Да се мисли, че като сѫ се спрѣли на едно мѣсто, облацитѣ закриватъ слънцето, това е хипнотическо състояние, отъ което човѣкъ трѣбва да се освободи. Щомъ човѣкъ се осъмни, разколебае или обезвѣри, облацитѣ веднага заставатъ между слънцето и него, т. е. между съзнанието и ума му, и той изпада въ противоречия и започва да страда. За да освободи човѣка отъ тия облаци, невидимиятъ свѣтъ изпраща вѣтъра, който ги разпръсва, пренася отъ едно мѣсто на друго или излива въ видъ на дъждъ. Дето падне, дъждътъ носи своето благословение. И тъй, яви ли се нѣкаква мѫчнотия въ съзнанието ви, знайте, че тя представя облакъ, който нѣма за цель да засѣнчи слънцето, но да се излѣе нѣкѫде въ видъ на дъждъ и да донесе своето благословение. Въ края на краищата, всѣка мѫчнотия трѣбва да се превърне на дъждъ. Кой мѫжъ и коя жена не сѫ проливали дъждъ при голѣми мѫчнотии? Кой човѣкъ, при голѣма простуда, не е билъ поставянъ на парила и не е отдѣлялъ изобилно поть отъ тѣлото си въ видъ на дъждъ? Щомъ се разболѣе физически, човѣкъ трѣбва да се изпоти. Щомъ се изпоти, той е вънъ отъ всѣкаква опасность. Човѣкъ трѣбва да се изпотява не само физически, но и духовно. Въ духовния животъ на човѣка страданията представятъ нѣщо подобно на изпотяване. Ако не може физически да се изпоти, човѣкъ е изложенъ на опасность. И ако не страда, човѣкъ пакъ е изложенъ на опасность. Следователно, радоститѣ и скърбитѣ въ човѣшкия животъ не представятъ нѣщо положително. нѣщо съществено. Тѣ сѫ само упражнения. Като страда и като се радва, човѣкъ се упражнява. Животътъ е пъленъ съ упражнения: ученикътъ се упражнява да чете, музикантътъ — да свири, художникътъ — да рисува и т. н. Обаче, ако ученикътъ прекали въ упражненията си, уроцитѣ му се втръсватъ. Същото изпитва и музикантътъ, и художникътъ. Втръсне ли се веднъжъ на музиканта да свири, повече не можете да го накарате да свири. Човѣкъ трѣбва да се упражнява само дотогава, докато му е приятно. Всѣко нѣщо, въ което прекали, не е приятно нито за самия него, нито за ближнитѣ му. Често слушамъ нѣкой да говори за себе си, че е духовенъ човѣкъ. — Кое му дава право да мисли, че е духовенъ? — Защото не водѣлъ свѣтски животъ, челъ нѣколко пъти Библията, занимавалъ се съ духовни въпроси и т. н. Това сѫ упражнения, но още не е никаква духовность. Истински духовенъ човѣкъ е този, който разполага съ голѣма интелигентность и култура, вѫтрешна и външна; той предвижда нѣща, които ще се сбѫднатъ най-малко следъ 20 — 30 години. Нѣма събитие въ живота, което може да го изненада. Ако е търговецъ, той предвижда, колко стока, му е нужна. Той никога не взима повече стока, отколкото му трѣбва. Неговиять активъ и пасивъ винаги се уравновесяватъ. Той не разчита на вѣроятности, на щастие, но винаги уповава на онзи великъ вѫтрешенъ законъ, който работи въ Битието. Който не се рѫководи отъ този разуменъ законъ, той казва: Човѣкъ е слабъ, не може да не грѣши, но понеже Богъ е милостивъ, ще му прости. — Не, Божията милость нѣма никакво отношение къмъ грѣховетѣ на хората. Божията милость е последниятъ пунктъ, на който човѣкъ може да се опре. Като грѣши, той непременно ще падне, но поне да падне на меко, да не счупи главата си. Ако Богъ не прилагаше милостьта си по отношение на хората, тѣ щѣха да бѫдатъ пълни инвалиди, а, така само се контузватъ, натъртватъ тукъ - тамъ и продължаватъ да учатъ. Милосърдието насърдчава човѣка, дава му възможность да изправи погрѣшкитѣ си. Нѣма погрѣшка въ живота на човѣка, която да не може да се изправя. Милосърдието дава възможность на човѣка да изправи погрѣшкитѣ си и да върви напредъ, да постигне своитѣ добри желания. Като ученици, вие не трѣбва да се спирате предъ въпроса, ще се простятъ ли грѣховетѣ ви или не, но трѣбва да учите, да се занимавате съ всички отрасли на науката, да проникнете въ тѣхния дълбокъ смисълъ. Като изучавате математиката, запримѣръ, вие разглеждате действията съ числата, степенувате ги, но не се замисляте върху значението на дадено число, повдигнато въ сте- пень. Запримѣръ, числото 2 представя две единици, т. е. едно количествено отношение. Ако напишете 22, 28, 24, 25, какво ще получите? Числото 22 означава 2, умножено само на себе си: 2.2 — 4; 23 = 2.2.2 — 8; 24 = = 2.2.2.2= 16; 25 = 2.2.2.2.2 = 32. Числото 2 означава жена. Щомъ не е повдигнато въ степень, числото 2 представя жена, която се движи само между две точки А и В—бащата и майката. Когато числото две е повдигнато въ втора степень, това показва, че жената е станала майка. Тя е започнала да се движи между две точки още — своя синъ и своята дъщеря. Числото две, повдигнато въ кубъ, въ трета степень, показва, че майката е оженила вече дъщеря си, станала е баба, има си внучета. Кубътъ има шесть страни. Следователно, числото две, повдигнато въ кубъ, показва, че въ него влизатъ толкова семейства, колкото страни има кубътъ. Когато двойката се повдигне въ четвърта степень, имате тесаракта. Това показва, че майката е наредила и децата си, и внучетата си. Тѣ сѫ заели нѣкаква длъжность въ обществото. И най-после, когато двойката се повдигне въ пета степень, това показва, че всички членове на даденитѣ Семейства сѫ придобили нѣщо отъ живота и се готвятъ вече за другия свѣтъ. И тъй, човѣкъ трѣбва да се изучава, да познава, какви сили и възможности се криятъ въ него, да познава себе си като дадено число. Всѣки човѣкъ представя едно число, съ скрити сили и способности въ него. Това число може да бѫде еднозначно, двузначно, тризначно и т. н. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ може да бѫде числото 123,456. Цифритѣ на това число могатъ да взематъ и другъ редъ, да получиме числата 132,546, или 165,423 и т. н. Всѣко едно отъ тия числа има различно значение. Първото число, обаче, въ което цифритѣ сѫ наредени въ естествения редъ на числата, а именно, числото 123,456, представя човѣкъ, който е дошълъ до голѣмитѣ илюзии на живота. Първоначално този човѣкъ е билъ единица, но мислилъ, че трѣбва да се ожени. Като намѣрилъ мома, въ която се влюбилъ, той се убедилъ още повече, че трѣбва да се ожени, да стане двойка. Безъ нея животътъ му нѣма ника- къвъ смисълъ. Като се оженилъ, започналъ да мечтае за детенце. Той разбралъ, че домъ безъ деца нищо не струва. Така, съ сина си заедно той станалъ тройка. После дошла и дъщерята — станалъ четворка. Той започналъ да се грижи за семейството си, да изучи децата си, срещу което искалъ отъ тѣхъ уважение и почитание. Това е числото петь — човѣкътъ, съ своитѣ изисквания отъ живота. Като пораснали децата му, той ги оженилъ и скоро следъ това станали дѣдо съ внучета. Той се превърнали въ числото шесть — число на илюзии. Като се видѣлъ въ това число, той се убедил, че нищо не е разбрал отъ живота. Защо се оженилъ, защо имали деца, защо станал дѣдо съ внучета — това сѫ въпроси, които останали неразрешени. Дотукъ този човѣкъ е вървѣлъ правилно. Той трѣбва да продължава въ сѫщия пѫть, т. е. отъ човѣшкото да мине въ Божественото, дето ще намѣри разрешение на всички въпроси. Той трѣбва да се превърне въ числото 123,456,789. Това число представя нормално развити човѣкъ, съ всички качества и възможности въ себе си. Всѣка цифра въ даденото число е жива. Тя крие въ себе си живи сили, които човѣкъ може да възприеме. Всѣки човѣкъ, който представя числото 123,456,789, е били свидетель и участникъ при създаването на земята, на цѣлата слънчева система. Той е минал презъ всички епохи и периоди на развитие на земята, презъ всички култури. Това число показва пжтя на човѣшкото развитие и проявление като душа. Сега, като говоря за числата, имам преди види да обърна вниманието ви къмъ тѣхъ; като къмъ наука, която има практическо приложение. Всѣка наука има значение за човѣка дотолкова, доколкото може да се приложи въ живота. Изучавайте числата, правете опити съ тѣхъ. Напишете последователно числата отъ 1—10 на единъ листъ и наблюдавайте, какво ще изпитате при всѣко едно отъ тѣхъ. После, пишете ги разбъркано и пакъ наблюдавайте, какво влияние ще укаже всѣко число върху васъ. Следъ това, комбинирайте по две, по три отъ тия числа заедно, като двуцифрени или трицифрени, и правете наблюдения върху себе си. Когато сте неразположени, напишете едно число, второ, трето, докато неразположението ви изчезне, и вижте, при кое отъ написанитѣ числа е станала тази смѣна. Гледайте на числата не само като на количества, но и като носители на живи сили. Всѣко число има свое специфично значение. За мнозина числото 13 е фатално. За лошия човѣкъ числото 15 подразбира уволняване отъ служба; числото 16 — обръщане на работитѣ му наопаки. Въ българската история числата 17 и 18 сѫ играли фатална роля. Числото 14 е законъ на жертви. Въ 1914 година започна Всеобщата война. Добре е всѣки отъ васъ да си припомни ония години, месеци и дни отъ своя животъ, които сѫ свързани съ нѣщо велико, красиво и приятно за него. Спомнете си и годинитѣ на неприятноститѣ и страданията, които сте преживляь, като си направите една таблица. Така ще видите, че между числата сѫществува правилно съотношение. Така ще видите, че радоститѣ и скърбитѣ въ живота на всѣки човѣкъ вървятѣ по опредѣленъ законъ на числата. Въ този законъ се забелязва едно правилно редуване на радости и скърби. И тъй, изучавайте науката за числата — кабалистиката, да дойдете до положение да гледате на тѣхъ не само като на количествени величини, но и като на сборъ отъ живи, разумни сили, разумни единици. Запримѣръ, числото 12 представя общество отъ 12 души. Числото 13 --- общество отъ 13 души и т. н. Ако влѣзете въ общество отъ 12 души, добри музиканти, вие ще научите нѣщо отъ тѣхъ. Но ако влѣзете въ общество отъ 13 души борци, атлети, какво ще придобиете? Въ края на краищата, вие ще излѣзе- те отъ това общество съ пукната глава. Сега, колкото и да ви говоря за числата, вие не можете изведнъжъ да станете кабалисти, както всички хора не могатъ изведнъжъ да станатъ музиканти, учени, философи, поети и т. н. За да придобие нѣщо, човѣкъ трѣбва да работи дълго време въ известно направление. Докато достигне това, той трѣбва да има правилно разбиране за нѣщата и върху него да гради Следователно, иска ли да постигне своя идеалъ, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ правилно разбиране на великитѣ Божии закони и пѫтища. Въ този стремежъ, именно, се крие облагородяването на човѣшкото сърдце. Като работи въ това направление, човѣкъ ще дойде до положение да разбира астрологията — влиянието на числата, па планетитѣ, като живи, разумни сили върху човѣшкия животъ, върху неговата сѫдба. Човѣкъ може да направи хороскопъ на една своя радость или скръбь, да види, колко време ще продължава. Хората сѫ забелязали, че радоститѣ въ живота се смѣнятъ съ скърби и обратно, скърбитѣ се смѣнятъ съ радости. Тази е причината, поради която разумнитѣ хора не се подаватъ на влиянието на голѣми радости и скърби. Запримѣръ, случвало се е нѣкой човѣкъ да получи наследство отъ нѣколко милиона лева, и докато не се е нарадвалъ още, синъ му умира. На голѣмата радость отговаря голѣма скръбь. Всѣки човѣкъ носи съ себе си нѣкакво щастие или нещастие. На единъ беденъ чи- новникъ, останалъ безъ служба, се родило детенце. Той се видѣлъ въ чудо, какъ ще посрещне нуждитѣ си. Излѣзълъ изъ града да срещне нѣкой приятель, да му поиска известна сума на заемъ. Той вървѣлъ замисленъ, и въ този моментъ видѣлъ на земята една банкнота отъ сто лева. Взелъ банкнотата, върналъ се у дома си и посрещналъ съ нея най-належащитѣ си нужди. Два-три деня следъ това отново го назначили на служба. Отъ деня на идването на детенцето въ неговия домъ, работитѣ му тръгнали добре. Детето расло, станало на 14 години, а положението на бащата все повече се подобрявало. Обаче, единъ день детето заболѣло и умрѣло. Отъ този часъ, работитѣ на бащата тръгнали назадъ. Наскоро го уволнили отъ служба, и той пакъ дошълъ на първото си положение — беденъ чиновникь. Като ученици, вие трѣбва да изучавате живота. Като го изучавате, ще видите, че нѣкои хора, като това дете, носятъ щастие, а Други носятъ нещастие. Не само хората, но, сѫщо така и мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка носятъ щастие или нещастие за него. Като знае това, разумният човѣкъ прави изборъ на мислитѣ, чувствата и желанията, които минаватъ презъ него, и ги отдѣля; ония, които носятъ щастие въ себе си, туря на една страна; тия, които носятъ нещастие, туря на друга страна. Той разбира законитѣ и условията, при които желанията трѣбва да се реализиратъ. Нѣкой иска да стане офицеръ. Той постига желанието си, но скоро следъ това се обявява война, въ която взима участие. Щомъ излѣзе на първата бойна линия, нѣколко часа следъ това го изнасятъ на носилка, раненъ. Какво се ползува отъ това, че е постигналъ желанието си? Той постигналъ желанието си, но станалъ инвалидъ. Другъ нѣкой ималъ желание да стане химикъ. Той станалъ химикъ, но при единъ отъ опититѣ изгубилъ окото си. Добре е човѣкъ да реализира желанията си, но трѣбва да знае, кога и какъ, за да не би, като ги реализира не на време, да стане инвалидъ. При сегашнитѣ условия на живота нѣма човѣкъ, който да не е инвалидъ поне въ едно отношение. Добре е всички хора да бѫдатъ здрави, а не инвалиди. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва положително да знае, защо е дошълъ. Той трѣбва да има една основна идея въ живота си, която да бѫде като звено на всички негови идеи и отъ това звено да може правилно да се ориентира въ всички посоки. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога. Вѣрата ви въ Бога не подразбира още онази основна идея, която опредѣля посоката на вашето движение. Дали човѣкъ е станалъ търговецъ, лѣкарь, учитель, свещеникъ, майка или баща, това не е важна. Каквото положение и да заема въ обществото, за човѣка е важно да има една основна идея, като рѫководитель въ неговия животъ. Като лѣкарь, той трѣбва да намѣри онзи свой пациентъ, чрезъ когото да се добере до основната си идея и да ликвидира съ медицината въ тази форма, въ каквато днесъ съществува. Да намѣри човѣкъ основната идея въ своя животъ, това значи, да стане корененъ превратъ съ него. Същото се отнася и до търговеца, и до учителя, и до свещеника, и до майката и бащата. Основната идея преобразява човѣка. Намѣри ли я, човѣкъ ликвидира съ старото и влиза въ новия животъ. При това положение, всички негови идеи се централизиратъ къмъ основната и придобиватъ ценность. Основната идея е скѫпоцененъ камъкъ, за който човѣкъ продава всичко, само да го купи. Да притежава човѣкъ този скѫпоцененъ камъкъ това значи, да стане силенъ. Силенъ човѣкъ е онзи, който е съградилъ живота си върху своята основна идея. Коя е основната мисъль въ тази лекция? Мѫчно можете да намѣрите основната мисъль. Като ви се говори много, вие се намирате въ положението на човѣкъ, който мисли само за пари, или за страданията си и въ края на краищата казва, че е разбралъ, какво е животътъ е пъленъ съ страдания, или че безъ пари не може да се живѣе. — Лесно е да се каже, че животътъ е тежъкъ, пъленъ съ страдания, или че безъ пари не може. Човѣкъ не трѣбва да очаква на готово да получи нѣщо. Той трѣбва самъ да си изработи това, което му е нужно. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ ще дойде до вѫтрешно разбиране на числа- та, до познаване на себе си и на другитѣ хора. Като чете стихотворенията на поетитѣ, или като слуша произведенията на музикантитѣ, той ще може да опредѣли, какъвъ, е поетътъ или музикантътъ, какво число представя той и къмъ кого отправя своята поезия или музика. Отъ езика, съ който човѣкъ си служи, се познава, както неговата възрасть, така и възрастьта на ония, къмъ които се обръща. И тъй, безъ основна идея, животътъ на човѣка нѣма смисълъ. Както човѣкъ не може да живѣе безъ обичь, така не може да живѣе и безъ основна идея. Човѣкъ трѣбва да обича, но разумно. Обичь безъ разумность не е обичь. И разумность безъ обичь не е разумность. Това значи, да бѫде човѣкъ силенъ. Никакви външни или вѫтрешни пертурбации не сѫ въ състояние да разколебаятъ силния човѣкъ. Той трѣбва да бѫде истински плувецъ, да се гурка подъ водата, да излиза надъ нея, безъ да пострада. Радвайте се на успѣхитѣ на приятелитѣ си като на свой успѣхъ. Радвайте се на онзи успѣхъ, който е придобитъ съ трудъ, съ работа, съ постоянство. Само по този начинъ вие можете да се повдигнете. Помнете: разумность безъ обичь, и обичь безъ разумность нищо не допринасятъ. Ако единъ разуменъ и любещъ човѣкъ отиде въ нѣкое село, между непознати, той скоро ще се опознае и ще си пробие пѫть. —- Какъ? — Той ще види, отъ какво иматъ нужда селянитѣ. Ако нѣматъ вода, той веднага ще изпита, кѫде има вода и ще я прекара презъ селото. После, той ще ги подтикне къмъ работа, къмъ учене. Щомъ събуди въ тѣхъ потикъ за учене, веднага ще имъ намѣри учитель, който ще започне да ги учи. Иска ли човѣкъ да бѫде добре приетъ между хората, той трѣбва да имъ бѫде полезенъ, както е полезенъ на себе си. Божията Любовь носи пълния животъ. * 8. Лекция отъ Учителя, държана на Октомврий, 1928 г. София. — Изгрѣаъ.

От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание БЕЗЪ ПРЕГРАДИ Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ пълното щастие. Размишление Въ живота на човѣка има нѣколко важни нѣща, които той трѣбва да изучава. Отъ познаването на тия нѣща зависи неговото бѫдеще. Днесъ тия важни нѣща представятъ за човѣка неизвестни величини. Животътъ на човѣка е построенъ, именно, върху тия неизвестни. Една отъ неизвестнитѣ величини за човѣка е животътъ. Какво представя животътъ, и той не знае, но трѣбва да го изучава. Животътъ има две страни: положителна и отрицателна. Дветѣ страни на живота го опредѣлятъ като щастливъ и като неща- стенъ. Когато животътъ се проявява така, както изтича отъ Бога, той е щастливъ. Когато не се проявява такъвъ, какъвто е въ действителности, той е нещастенъ. Когато се стреми къмъ нѣщо и не може да го постигне, човѣкъ се чувствува нещастенъ. Постигне ли го, той е щастливъ. Въ този смисълъ, щастието и нещастието сѫ вѫтрешни състояния въ човѣка. Човѣк се стреми къмъ нѣщо, но къмъ какво, и той не знае. Значи, и стремежътъ на човѣка представя нѣщо неизвестно. Какво представя стремежътъ, и защо човѣкъ се стреми? Стремежътъ не е нищо друго, освенъ слизане и качване на човѣка по наклонъ. Когато пуснете нѣкое тѣло въ пространството, то пада на земята подъ влияние на земното притегляне. Такава сила) представя стремежа на човѣка. Подъ влиянието на своя потикъ къмъ нѣщо, човѣкъ върви стремително въ дадена посока. — Докога ще се движи въ тази посока? — Докато стигне предмета, къмъ който се стреми. Щомъ стигне този предметъ, т. е. своя идеалъ, той спира. Значи, предметътъ, къмъ който човѣкъ се стреми, спира неговото движение. По-далечъ отъ този предметъ той не може да отиде. Следователно, всѣки предметъ, къмъ който се стремимъ, е въ състояние или да ни отклони отъ пѫтя, или да спре нашето движение. Ако нѣкой човѣкъ се стреми да отиде далечъ нѣкѫде, т. е. въ идеалния животъ, но постави на пѫтя си нѣкакъвъ предметъ, самъ ще прегради пѫтя си, самъ ще спре движението си. Вървете въ правия пѫть безъ прегради, безъ препятствия. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не препятствува на движението си? Щомъ си препятствува, това показва, че е поставилъ на пѫтя си нѣкакво желание. Всѣка човѣшко желание е преграда, поставена на пѫтя на наклонната площь. Тръгне ли човѣкъ по тази наклонна площь, да реализира своето желание, той неизбѣжно ще спре. Това желание, именно, опредѣля посоката на движението на даденъ човѣкъ. Животътъ на този човѣкъ ще върви въ тази посока, въ която е поставено желанието му. При това положение, животътъ самъ по себе си ще се прояви. Следователно, когато нѣкой казва, че желае нѣщо, това не е нищо друго, освенъ стремежъ къмъ предмета, който е поставенъ въ известна посока. Той привлича човѣка. Човѣкъ започва да се стреми къмъ тази посока, именно, и животътъ му се проявява по единъ, или по другъ начинъ. Който разбира този законъ, той знае, каква посока ще вземе неговиятъ животъ. Желанията могатъ да бѫдатъ силни и слаби. При силнитѣ желания, наклонътъ, билъ той въ възходяща или въ низходяща посока, е голѣмъ. При слабитѣ желания наклонътъ е малъкь. Понеже при силнитѣ желания, които водятъ въ низходяща посока, наклонътъ е голѣмъ, и бързината на движението е голѣма. При бързото движение човѣкъ неизбѣжно пада, защото предметътъ, къмъ който се стреми, не може да го спре. Често човѣкъ завлича съ себе си и самия предметъ. Понѣкога това бързо движение става причина човѣкъ да изгуби желанието си. Изгуби ли желанието си, той става нещастенъ. Когато силно се удари въ желанието си, човѣкъ може да го умъртви, да го раздроби на части. И тъй, какво въ сѫщность представя животътъ, това е неизвестно за човѣка. Въ човѣка има нѣкаква сила, която му подсказва, че живѣе, но отде иде, защо е дошълъ на земята, какво е неговото предназначение, и той не знае. Казвате, че човѣкъ трѣбва да се храни, да расте и да се развива. Защо трѣбва да се храни? Защо трѣбва да расте? Какво се постига съ растенето? Човѣкъ не може да отговори не само на тия въпроси, но и на много още. Той знае, че като е дошълъ на земята, трѣбва да живѣе, да яде, да пие вода, да се движи, но защо е нужно всичко това, не може да си отговори. Това, именно, показва, че човѣкъ се движи и живѣе съ неизвестни величини. Когато се говори за материята, ние имаме предъ видъ нейнитѣ четири състояния: твърдо, течно, въздухообразно и огнено, или свѣтлинно. Тѣзи състояния на материята се срѣщатъ и въ човѣка. Когато твърдата материя преобладава въ човѣка, той минава за твърдъ. Ако течната материя преобладава въ него, той минава за мекъ. Когато въздухообразната материя преобладава въ човѣка, той има разположение къмъ разширяване, къмъ заемане голѣмъ обемъ въ пространството. И най-после, има случаи, когато огнената материя преобладава въ човѣка. Тогава той е горещъ, огненъ и дето мине, всичко сгорещява. Понеже животътъ се изявява чрезъ четиритѣ състояния на материята, човѣкъ непременно ще бѫде и твърдъ, и теченъ, и въздухообразенъ, и огненъ. Ако не е твърдъ, човѣкъ ще бѫде или теченъ, или въздухообразенъ, или огненъ. Ако не е теченъ, той ще бѫде или твърдъ, или въздухообразенъ, или огненъ. Ако не се проявява нито въ едно отъ тия състояния, той никакъвъ не е, т е. животътъ въ него не може да се прояви. Докато пулсътъ на човѣшкото сърдце бие, докато въ него има външна и вѫтрешна топлина, и животъ има. Твърдостьта и огъньтъ сѫ крайниятъ предѣлъ на земния животъ. Човѣкъ гори, докато е твърдъ. Щомъ твърдостьта престане, и горението престава Човѣкъ е твърдъ, докато гори; той е горещъ, докато е твърдъ. Изгуби ли твърдостьта си, и горението престава. Щомъ горението престава, и твърдостьта се губи. Това сѫ научни положения отъ алхимията, които трѣбва да преведете въ съзнанието си. Преведете ли ги, вие ще разберете отношенията, които сѫществуватъ между тѣхъ. Какво предава твърдостьта на тѣлата? —Форма. Твърдостьта е основа на формитѣ. Безъ твърдость тѣлата не могатъ да иматъ никаква форма. Формитѣ се моделиратъ, когато се предаде на тѣлата известна мекота. Който иска да моделира формитѣ на своитѣ мисли, чувства и желания, той трѣбва да познава законитѣ, които управляватъ твърдата материя. Едни отъ човѣшкитѣ желания сѫ твърди, други—течни, трети — въздухообразни и четвърти — огнени. Желанията непременно трѣбва да съдър- жатъ известни качества, за да се различаватъ едни отъ други, да знае човѣкъ, какъ да се справя съ тѣхъ, какъ да ги реализира. Ако не разбира своитѣ мисли, чувства и желания, човѣкъ може да ги изгуби. Нѣкой говори за моралъ, за характеръ въ себе си, безъ да мисли за твърдостьта. Докато не придобие твърдость въ себе си, човѣкъ не може да говори за моралъ, за устой на характера си. Представете си, че имате две семена, които сѫ въ твърдо състояние. Докато не ги посадите въ земята, животътъ имъ се намира въ латентно състояние. Посадите ли ги въ земята, тѣ намиратъ влага и започватъ да се разпукватъ, т. е. животътъ, който е билъ скритъ въ тѣхъ, се проявява. Ако едното семе задържа влагата, както и всички останали условия, само за себе си, ние казваме, че това семе нѣма никакъвъ моралъ. То трѣбва да задържи за себе си само една часть отъ условията и благата на живота, колкото му сѫ нужни, а останалитѣ да изпрати къмъ другото семе. Следователно, когато човѣкъ задържа всичкитѣ блага на живота само за себе си, казваме, че той не е мораленъ, т. е. нѣма моралъ. Изпраща ли часть отъ благата, които получава, и къмъ другитѣ хора, той има моралъ. Който отнима условията за животъ отъ даденъ човѣкъ, той не постѫпва морално. Никога не отнимайте условията за животъ на кое и да е живо сѫщество. Оставете живота като рѣка свободно да тече въ всички живи сѫщества и да ги напоява. Ако богатиятъ, който има на разположение кѫщи, ниви, лозя, градини, добитъкъ, спре тия блага само за себе си, като се сили да премахне всички прѣчки на пѫтя си и постави преграда между себе си и своитѣ ближни, нѣма да мине много време, и той ще изгуби всичко. Земята се върти, и теченията на живота се движатъ отъ една посока въ друга. Ще дойде день, когато благоприятнитѣ условия ще потекатъ въ посока, противоположна на първата. Тогава, богатиятъ ще осиромашее, а сиромахътъ ще забогатѣе. Има единъ великъ законъ въ природата, който регулира нѣщата. Благата на живота не текатъ само въ една посока. Тѣ мѣнятъ посоката на своето движение. Въ природата постоянно има приливи и отливи, а не само приливи или отливи. Възъ основа на този законъ, ние приемаме че и рѣкитѣ се движатъ въ две противоположни посоки, а не само въ една посока, както мнозина твърдятъ. Ако приемемъ последното твърдение за вѣрно, тогава законътъ за прилиритѣ и отливитѣ въ природата се отнася само за известни случаи. Въ сѫщность, не е така. Този законъ е общъ и се отнася не само до физическия, но и до психическия животъ. Кои сѫ причинитѣ за приливитѣ и отливитѣ, това е другъ въпросъ. Теченията въ природата се регулиратъ отъ една вѫтрешна причина. Отъ това гледище, Именно, казваме, че теченията въ живота сѫщо се смѣнятъ. Който разбира този законъ, той никога не би се осмѣлилъ да постави преграда между себе си и своя ближенъ, съ цель да задържи благата само за себе си. Той знае, че всѣка преграда, която е поставилъ, единъ день ще се обърне противъ самия него. Като не разбира този законъ и не го спазва, човѣкъ самъ си създава нещастия. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да знае, че не е той, който създава благата. Другъ създава благата. Щомъ знаемъ това, отъ насъ се изисква само едно: да не поставяме преграда на Божественитѣ блага, които текатъ къмъ насъ. Що се отнася до човѣшкитѣ блага, който иска, той може да поставя прегради. За Божественитѣ блага, обаче, никакви прегради не се позволяватъ. Земедѣлецъ работилъ цѣло лѣто събралъ жито отъ нивата си. Той има право да прибере житото си въ хамбаръ. Въ случая хамбарътъ представя една преграда. Божественитѣ блага, обаче, не се нуждаятъ отъ хамбари. Единствениятъ хамбаръ, който самата природа е предвидила за нѣкой Божествени блага, това е стомахътъ. Всѣки има право да тури въ този хамбаръ само толкова, колкото е нужно за случая. Тури ли повече, отколкото трѣбва, веднага ще дойде наказанието. Ако нѣкой се нуждае отъ повече храна, позволява му се да туря по-често, но по малко. Тукъ не се позволява никакво осигуряване, никакъвъ запасъ. Рече ли нѣкой да се осигури за утрешния день, да складира нѣщо въ хамбара си за следния моментъ, веднага му пращатъ писмо отъ невидимия свѣтъ, съ което го викатъ да даде отчетъ, защо е престѫпилъ единъ отъ великитѣ закони на Битието, защо е турилъ преграда на Божиитѣ блага. Като ученъ човѣкъ, който много знае, искатъ да го назначатъ на служба въ невидимия свѣтъ. И тъй, помнете: Божественото благо е общо за всички живи сѫщества. Божественото е достъпно за всички сѫщества, но всѣко сѫщество може да се ползува отъ него повече или по-малко, споредъ степеньта на своето развитие. И мухата, и вълкътъ, и човѣкътъ иматъ право да се ползуватъ отъ живота, обаче, никое живо същество нѣма право да туря преграда на живота. Щомъ се осмѣли да тури преграда на живота, смъртьта неизбѣжно го следва. Защо убиватъ вълцитѣ? — По единствената причина, че спиратъ растенето на овцетѣ. Нѣкой вълци сѫ станали кучета, да пазятъ овцетѣ, но всички вълци не искатъ да станатъ кучета. Борбата между живитѣ сѫщества, която виждаме въ природата, сѫществува и въ човѣка. Тази борба е причина за недоволството, за страданията, за противоречията въ живота. Често въ човѣка се сблъскватъ две противоположни мисли, чувства или желания, вследствие на което той става недоволенъ. Това сблъскване, тази борба се дължи на факта, че въ единъ и сѫщи моментъ дветѣ мисли въ човѣка или дветѣ чувства искатъ да заематъ първото мѣсто въ него. Невъзможно е две мисли или две чувства едновременно да заематъ първо мѣсто въ човѣка. Ако той иска да възприеме и дветѣ мисли, първо ще приеме едната, а после другата. Започнатъ ли тѣ да се борятъ въ него, човѣкъ става недоволенъ. Какъ ще се справи съ недоволството си? За да излѣзе неповреденъ отъ тази борба, човѣкъ трѣбва да стои настрана, да не взима никакво участие. Като се поборятъ известно време, тѣ сами ще решатъ въпроса. Борбата между две мисли, чувства или желания въ човѣка излиза и вънъ отъ него Ние виждаме, какъ двама братя, или две сестри се борятъ за едно и сѫщо нѣщо, за единъ и сѫщъ идеалъ. Запримѣръ, баща има две дъщери, и дветѣ красиви и образовани. Въ дома имъ дохождат младъ, знатенъ момъкъ, отъ княжески родъ. Дветѣ дъщери се влюбватъ въ него, и всѣка иска да го задържи за себе си. Бащата се чуди, какъ да разреши този въпросъ. Той започва да увещава по-малката да отстѫпи, да почака малко, и за нея ще дойде сѫщо такъвъ знатенъ момъкъ. Обаче, Тя не отстѫпва. Голѣмата дъщеря пъкъ настоява, че момъкътъ трѣбва да принадлежи на нея. И тя не отстѫпва. Какъ ще се реши този въпросъ? Всѣки иска първото мѣсто, първия кандидатъ, първата хапка и т. н. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на редъ такива положения и мислятъ, че сѫ ги разрешили. Повидимому тѣ сѫ ги разрешили, но въ сѫщность тѣзи въпроси и досега още не сѫ разрешени. Нѣкой казва, че като отстѫпилъ, разрешилъ въпроса. Това е привидно отстѫпване. Малцина познаватъ и при- лагатъ закона на отстѫпването. Повечето хора отстѫпватъ външно, а вѫтрешно оставатъ непримирени. Да набиешъ човѣка, да го затворишъ и по този начинъ да го заставишъ да отстѫпи, това не е никакво отстѫпване. И бащата на дветѣ дъщери можа да разреши въпроса така, но това не е правилно разрешаване. Той можа да набие малката дъщеря, да я затвори временно, да я изпрати въ другъ градъ, докато ожени голѣмата, и да каже после, че въпросътъ е разрешенъ чрезъ взаимно споразумяване. — Не, това не е никакво разрешаване. Въ края на краищата малката дъщеря ще каже: Можете да ме биете, да ме затваряте, но ще знаете, че азъ го обичамъ. Въ такова положение се намира всѣки човѣкъ поотдѣлно. Той представя княжески или царски синъ, въ когото сѫ влюбени дветѣ дъщери на богатия баща. Едната дъщеря представя земния животъ, а другата — небесния. Другояче представени, двата живота не сѫ нищо друго, освенъ животъ на плътьта и животъ на духа въ човѣка. Първиятъ животъ казва: Азъ имамъ право на този човѣкъ. Вториятъ животъ казва: Азъ имамъ по-голѣмо право на него. Когато двата живота въ човѣка се борятъ, той трѣбва да стои настрана и да наблюдава, какъ ще се свърши борбата. Мнозина си въобразяватъ, че сѫ разрешили този въпросъ, но когато най-малко очакватъ, тѣ се изненадватъ отъ себе си и виждатъ, че не сѫ го още разрешили. Той е единъ отъ неразрешенитѣ въпроси. И най-великитѣ мѫдреци на миналото не сѫ могли да го разрешатъ. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да се безпокои и да се откаже отъ неговото разрешаване. Колкото и да е труденъ, човѣкъ трѣбва да се занимава съ този въпросъ. Ще дойде день, когато човѣкъ ще се домогне до неговото правилно разрешаване. Какво представятъ любовьта и умразата въ живота? Тѣ сѫ две дъщери на единъ и сѫщъ баща, които иматъ единъ и сѫщъ стремежъ, но въ противоположни посоки. Онзи, който те обича, и онзи, който те мрази, еднакво се интересуватъ отъ тебе. Кѫдето мръднешъ, и двамата те следятъ. И единиятъ, и другиятъ искатъ да знаятъ, кѫде ходишъ, какво правишъ. И двамата ти пишатъ любовни писма. Единиятъ пише: Слънце на моя животъ, откакъ те видѣхъ, ти - огрѣ всичкитѣ ми кѫтчета, стопли душата ми. Безъ тебе не мога да живѣя. Другиятъ пише: О, ти мое препятствие, мое нещастие. Когато помисля за тебе, или като те видя, настръхвамъ отъ ужасъ. Ти ме водишъ въ дъното на ада. Сега, ти четешъ и едното, и другото писмо и търсишъ начинъ да ги примиришъ въ себе си. Това нѣщо става всѣки день въ самия човѣкъ. Дойде една свѣтла мисъль въ него, и той се повдигне. Дойде една мрачна мисъль, и той падне на дъното на ада. Следъ това седи и мисли, дали наистина е слънце на живота, безъ което хората не могатъ, или е страшилище на живота, което ги води въ ада. Ти не знаешъ, радость ли носишъ на хората или страдания. Единъ день мислишъ, че си добъръ, че може да излѣзе нѣщо отъ тебе. На другия день казвашъ, че не си добъръ, че нѣма да настешъ човѣкъ. — Защо става това? — Защото се подавашъ на писмата, които всѣки день получавашъ, ту отъ този, който те обича, ту отъ онзи, който те мрази. Тъй щото, когато човѣкъ е веселъ, разпо- ложенъ, това показва, че той е получилъ любовно писмо, въ което му пишатъ, че е слънце на живота и безъ него не могатъ да живѣятъ. Не е ли разположенъ, той е страшилище, което води къмъ дъното на ада. И едното е толкова вѣрно, колкото и другото. Това сѫ състояния на съзнанието. Човѣкъ изпада въ тия противоположни състояния, защото е поставилъ прегради въ своя животъ. Щомъ премахне тия прегради, животътъ му ще потече нормално, безъ вѫтрешни борби и бушувания. Въ това седи разрешаването на въпроса. Когато Христосъ казва, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ себе си, това подразбира, да се върне той назадъ въ своя животъ и да премахне всички прегради, които е поставилъ на Божественитѣ блага. Щомъ разбератъ намѣрението на човѣка, моралиститѣ ще започнатъ единъ следъ другъ да се изреждатъ, да го съветватъ, какъ и доколко да премахне тази преграда. Единъ ще го посъветва да махне една малка часть отъ нея. Другъ ще го съветва да махне по-голѣма часть, но не цѣлата. Трети ще го съветва да махне цѣлата преграда, но да остави коренитѣ, основата и, да не стане нѣкаква катастрофа. — Не, цѣлата преграда ще махнешъ, съ коренитѣ и заедно. Останатъ ли коренитѣ и, останалъ е зародишътъ на злото. Започнете ли да воювате съ злото, или изцѣло ще го победите, или никакъ не се залавяйте съ него. Сега, ако искате да се справите съ злото, създайте въ себе си правилна обхода. Пазете се да не допущате лъжливи нѣща въ себе си. Обвиняватъ нѣкого въ кражба. Ти излизашъ противъ него и казвашъ, че си го видѣлъ да крие нѣщо подъ дрехата си. Кога е било това, какво е носилъ, не знаешъ, но твоето свидетелство усилва обвинението срещу този човѣкъ. Щомъ не си видѣлъ, какво той крие подъ дрехата си и не помнишъ, кога е било това, по-добре мълчи. Не поставяйте прегради въ живота си, ако искате да бѫдете господарь на себе си, на противоречивитѣ състояния, които ви нападатъ. Следователно, докато човѣкъ не е господарь на себе си, докато не различава, отде идатъ противоречията въ живота му, той се намира въ областьта на относителния моралъ. Той нѣма ясна представа за живота, за това, кое е морално и кое не е. Той е поставилъ преграда на пѫтя на Божественото благо и трѣбва да я махне, животътъ му да потече нормално. Какво се разбира подъ думитѣ мораленъ и немораленъ животъ? Представете си, че наблюдавате две дървета, расли при различни условия. Отъ външния видъ на дърветата, отъ тѣхното растене, отъ тѣхнитѣ плодове, вие сѫдите за условията, при които тѣ сѫ се развивали. Ако едното дърво е буйно, добре развито, съ добри плодове, вие казвате, че то е расло при благоприятни условия: влагата е била изобилна, климатътъ —- мекъ, свѣтлината и топлината сѫщо сѫ били изобилни. Второто дърво, което е израсло слабо, низко и дало хилави плодове, говори за оскѫднитѣ условия, при които се е развивало. Следователно, кажемъ ли, че нѣкой човѣкъ е немораленъ, ние подразбираме, че той се е развивалъ при неблагоприятни условия. Мо- ралниятъ човѣкъ се е развивалъ при благоприятни, външни и вѫтрешни условия. Обаче, това не трѣбва и не може да служи за оправдаване на човѣка. — Защо? — Защото условията и теченията въ природата и въ живота се смѣнятъ. Казано е: „Който изтърпи докрай, той спасенъ ще бѫде“. Човѣкъ трѣбва да изтърпи условията на живота си докрай, за да бѫде спасенъ, т. е. да мине въ благоприятнитѣ условия на доброто растене и развиване. Човѣкъ трѣбва да има предъвидъ следното нѣщо: когато е при благоприятни условия, да не поставя преграда на Божественитѣ блага, които идатъ къмъ него. Когато е въ неблагоприятни условия, да не се озлобява, да не се мѫчи да събаря преградитѣ на ония, които сѫ ги поставили. Всѣки самъ трѣбва да премахне преградитѣ, които е поставилъ. Споредъ закона на кармата, въ единъ животъ човѣкъ ще бѫде богатъ, въ другъ — сиромахъ. — Защо? — Теченията на живота се смѣнятъ. Щомъ теченията на живота се смѣнятъ, богатиятъ изгубва всички блага, които по-рано е ималъ, и става сиромахъ. Тия блага отиватъ къмъ страната на онзи, който е билъ сиромахъ. Като е поставялъ прегради на Божественитѣ блага, богатиятъ е станалъ причина да се измѣнятъ теченията въ живота, вследствие на което изгубилъ благоприятнитѣ условия въ полза на сиромаха. Това говори за великия законъ на равновесие, който сѫществува въ природата. Този законъ има приложение не само по отношение на външнитѣ блага, но и по отношение на благата на сърдцето и на ума. Ако сърдцето на човѣка постави преграда на благата, които идатъ къмъ него, и по този начинъ препятствува да отиватъ въ посока на ума, сърдцето се развива добре, а умътъ остава хилавъ. Но понеже теченията въ живота се смѣнятъ, благата ще почнатъ да текатъ въ посока на ума, и преградата, която сърдцето само е поставило на пѫтя си, ще прѣчи на тия блага да минаватъ къмъ него. Тогава то ще остане хилаво, слабо. Когато човѣкъ пожелае да развива правилно и ума, и сърдцето си, той трѣбва съзнателно да работи върху себе си, сърдцето да махне преградитѣ, които само е поставило на пѫтя си, а умътъ — своитѣ. Съзнае ли това, човѣкъ трѣбва да остави свободно силитѣ, които минаватъ презъ сърцето му, да отиватъ и къмъ ума, за да може, когато теченията се смѣнятъ, силитѣ, които минаватъ презъ ума, да отиватъ и къмъ сърдцето. Като не спазватъ този законъ хората сѫ осакатили, изопачили нормалното си развитие. Запримѣръ, срѣщате човѣкъ съ отличенъ умъ, а съ хилаво сърдце. Или обратно: съ добре развито сърдце, а съ хилавъ умъ. Това сѫ анормални положения въ живота. Човѣкъ трѣбва да има добре развитъ умъ и добре развито сърдце. — Какъ ще се премахнатъ тия аномалии? — Като се махнатъ преградитѣ, които хората сѫ поставили на Божествения пѫть. Запишете въ ума и въ сърдцето си следната мисъль: Благата, които Богъ дава, трѣбва да се оставатъ свободно да текатъ, да се ползуватъ всички живи сѫщества.—Какви ще бѫдатъ последствията отъ това? — За последствията не мислете. Живѣйте безъ страхъ. Щомъ постѫпвате по Божественъ начинъ, не мислете за последствията Когато дава, Богъ предвижда всичко. Въ Божествения животъ последствията сѫ всѣкога добри. Като не разбира този законъ, човѣкъ се страхува отъ изобилието и мисли, че ако му се даде нѣщо въ изобилие, ще полудѣе, нѣма да знае, какъ да се справи съ него. Щомъ тури преграда на това благо, той наистина ще полудѣе. Ако тури преграда на любовьта, на мѫдростьта и на истината въ себе си, човѣкъ непременно ще полудѣе. Не туря ли никаква преграда, той се разширява, цъвти и забогатява. Нѣкой се оплаква, че сърдцето му е малко, не може да вмѣсти благото, което му се дава. —Щомъ сърдцето на човѣка не може да събере благото, което Богъ му дава, въ него има преграда. Човѣкъ трѣбва да премахне тази преграда, да освободи сърдцето си, за да могатъ енергиитѣ да текатъ свободно въ него, да се отправятъ къмъ ума. Защо хората не успѣватъ въ живота си, въпрѣки своя стремежъ къмъ новото, къмъ красивото въ свѣта? Тѣ , не успѣватъ, защото, като се стремятъ къмъ новото, не прилагатъ нови методи, но стари. Който иска да успѣва, той трѣбва да се върне назадъ, да събори преградитѣ, които нѣкога самъ е поставилъ на пѫтя си. Като наблюдавамъ хората, виждамъ, какъвъ страхъ ги е овладѣлъ. Тѣ слушатъ да имъ се говори нѣщо хубаво, разбиратъ, че трѣбва да махнатъ преградата въ своя животъ и решаватъ да съборятъ една малка часть отъ тази преграда. Като съборятъ една малка часть отъ нея, тѣ казватъ: Голѣмъ превратъ стана днесъ съ мене.—Днесъ е станалъ голѣмъ превратъ съ нѣкой човѣкъ, а на другия день работитѣ му пакъ не вървятъ. — Не, приятелю, събори тази преграда изведнъжъ. Събаряшъ ли я часть по часть, животътъ ти нѣма да се оправи. Животътъ не се оправя съ палеативни срѣдства. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, безстрашенъ. Дойде ли до тази ограда, ще я ритне, изведнъжъ да се събори. Това е философия за светиитѣ, за адептитѣ, за великитѣ учители, които сѫ живѣли безъ прегради. Тѣ сѫ давали изобилно отъ благата, които сѫ получавали отъ Бога. Всички ония, които сѫ поставяли прегради на пѫтя си, които сѫ задържали Божественитѣ блага за себе си, сѫ останали назадъ въ развитието си, и днесъ отново започватъ да пъплятъ, да стигнатъ до мѣстото, отде- то нѣкога сѫ се отклонили. Като се намѣри въ голѣми затруднения, човѣкъ се запитва, колко време му е нужно, докато се върне въ правия пѫть, т. е. докато събори преградата, която е поставилъ на пѫтя си. За да се отговори на този човѣкъ, трѣбва да му се направи хороскопъ. Хороскопътъ на човѣка се опредѣля отъ голѣмината на преградата, която той си е поставилъ. Фигуративно, тази преграда се представя въ видъ на окрѫжность, равна на 360 градуса. Ако за извървяването на всѣки градусъ е нуженъ единъ животъ на земята, то за извървяване на цѣлата окрѫжность сѫ нужни 360 живота. Значи, 360 прераждания сѫ нужни на човѣка, да събори преградата, която самъ е поставилъ. Щомъ събори преградата, той ще се освободи отъ страданията и нещастията въ живота си. Този е пѫтьтъ на обикновения човѣкъ. Обаче, съзнателниятъ, разумниятъ човѣкъ може да събори преградата изведнъжъ, съ едно удряне на главата. Трѣбва ли човѣкъ да удари 360 пѫти главата си въ преградата, за да разбере, че тя му прѣчи и трѣбва да я събори? Като се удари веднъжъ въ нея, той трѣбва да направи всички усилия да я събори, да не чака второ, трето и триста и шестдесето прераждане, да удря главата си. Трѣбва ли човѣкъ да се преражда 360 пѫти, за да събори една преграда? Ще кажете, че чрезъ прераждане човѣкъ придобива опитности. Какви опитности придобива магарето, като носи вода всѣки день, а отгоре на това го биятъ? Единствената придобивка на магарето отъ постоянното носене на вода и опъване на врата е порастване на ушитѣ му. Значи, животътъ, енергията на магарето се локализира главно въ неговитѣ уши. Като го набиятъ, магарето казва: Сега съмъ вънъ отъ всѣкаква опасность. Значи, то се е научило да понася бой и ругатни. — Не, това не е никаква опитность, никаква придобивка. Мнозина подържатъ мисъльта, че не може безъ страдания. Вѣрно е, че безъ страдания не може, но кога? Когато страданията се използуватъ разумно. Ако човѣкъ не използува страданията разумно, той ще бѫде въ положението на магаре, което носи вода и го биятъ. Въ резултатъ на това, ушитѣ му порастватъ. Отъ тия страдания магарето нищо не придобива. Ние не сме за страдания, каквито магарето има. Тѣ не осмислятъ живота. Страданията иматъ смисълъ само тогава, когато човѣкъ намира въ тѣхъ начинъ за проява на своята деятелность. Да намѣри човѣкъ правия пѫть на своята деятелность, това значи, да съгласява своята деятелность съ великитѣ Божии закони. Когато едно страдание посети човѣка, втори пѫть сѫщото страдание не може да го посети. Като дойде веднъжъ, човѣкъ трѣбва да го покани въ дома си, да го нагости добре и като си отиде, да му даде нѣкакъвъ подаръкъ, че като го срещне втори пѫть, отдалечъ да го познава. Ако едно и сѫщо страдание посети два пѫти единъ и сѫщъ човѣкъ, това показва, че той не е уменъ, не е научилъ урока си. Ако отъ първия пѫть още не научи урока, който дадено страдание носи, човѣкъ не е направилъ крачка напредъ въ развитието си. Следователно, когато казваме, че човѣкъ трѣбва да страда, имаме предъ видъ разумното страдание.—Нали трѣбва да реформираме живота си?—Веднъжъ ще го реформираме, и то обмислено, съзнателно, а не два пѫти.—Трѣбва да учимъ. — Веднъжъ трѣбва да учимъ, а не два пѫти. Защо трѣбва да учимъ и да преповтаряме старото? Щомъ сме научили старото, ще вървимъ къмъ новото, а новото не трѣбва да се повтаря — то всѣки моментъ върви къмъ ново и по-ново. Дай свобода на ума си, не го ограничавай, не го преграждай. Стѫпка по стѫпка той ще върви въ правия пѫть, въ пѫтя на новата наука. Пресѣчешъ ли го, ти ще дойдешъ до науката на вѫзлитѣ, която не спасява човѣка. Отъ единия до другия край, конецътъ трѣбва да бѫде равенъ, гладъкъ, безъ никакви вѫзли. Вързаното всѣкога се кѫса. Дрехата на човѣка не трѣбва да бѫде вързана. Тя може да бѫде преплетена, но безъ вѫзли. Никакви вѫзли не се допущатъ на дрехата на хората. Щомъ дрехата нѣма вѫзли, човѣкъ лесно може да се изхлузва отъ нея. Кой човѣкъ е по-уменъ: който лесно се изхлузва, или който не може да се изхлузва? По-уменъ човѣкъ е онзи, който лесно се изхлузва. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до морала, споредъ който за предпочитане е човѣкъ да стои на мѣстото си, дето е поставенъ, отколкото да се изхлузва. Ако този моралъ е правъ, какво трѣбва да прави дървото, въ което е набитъ клинъ? Споредъ този моралъ, дървото трѣбва да остане цѣло, да не позволява на клина да влиза въ него. Дървото, обаче, се изхлузва, т. е. разцѣпва се на две и изхвърля клина вънъ отъ себе си. По този начинъ хората се ползуватъ отъ дървото. Въ дадения случай, дървото се подчинява на разумната воля на човѣка, която поставя по-високо отъ своята. Защо и за какво дървото трѣбва да се цѣпи и изгаря, това е другъ въпросъ. Днесъ дървото се цѣпи и изгаря по единствената причина, че нѣкога е спрѣло Божественото благо само за себе си. На сѫщото основание, ако човѣкъ спира Божиитѣ блага, и за него ще дойде брадвата и клинътъ ще го поставятъ на страдания и нещастия, докато му отнематъ всичко онова, което е надвзелъ. Сега, азъ давамъ тия обяснения, за да разберете добре всички противоречиви състояния, които минаватъ презъ съзнанието ви, и да ги използувате разумно. Иначе, тѣ ще минаватъ и заминаватъ презъ съзнанието ви, безъ да се ползувате отъ тѣхъ. Какъвъ смисълъ има изучаването на математиката, ако не я приложите въ живота си? Математиката има голѣмо приложение въ живота. Който разбира смисъла на числата Отъ 1 —10, той е разбралъ живота. Числото едно, единицата символизира бащата, двойката — майката, тройката — детето. Единицата представя мѫжкия принципъ, а двойката — женския. Ако вземете числото 1212, имате повторение на единицата и на двойката. Първата единица и първата двойка представятъ бащата и майката — първата степень на тия числа. Втората единица и втората двойка представятъ синъ и дъщеря — втората степень на сѫщитѣ числа. Значи, числото 1212 представя баща и майка, които иматъ единъ синъ и една дъщеря. Сѫщото число показва и условията, които сѫ помогнали за възпитанието на сина и на дъщерята. Съвременната математика работи съ числата, безъ да разбира тѣхното вѫтрешно значение. Истинскитѣ учени знаятъ това, но обикновенитѣ учени даже не подозиратъ, че всѣко число има не само външно количествено значение, но и вѫтрешно. Отъ разумното съчетание на числата зависи успѣха на човѣка въ умствения, сърдечния и физическия свѣтъ. Глупавитѣ хора изразходватъ голѣмо количество срѣдства, условия, енергия, а умнитѣ — пестятъ. Глупавиятъ разпилява, а умниятъ - економисва. Глупавиятъ се облича разкошно и туря много украшения върху себе си, а умниятъ се облича скромно и съ вкусъ. Той се облича споредъ правилата и изискванията на природата. Споредъ природнитѣ закони, дрехата трѣбва да отговаря на формата на тѣлото. Който не живѣе споредъ законитѣ на природата, той изразходва много енергия. Тогава числото 1212 се увеличава, превръща се въ 121212 и т. н. Колкото повече се повтарятъ числата 1 и 2, толкова повече интелигентностьта и чувствителностьта на децата се намалява. Колкото повече човѣкъ повтаря тия числа, толкова повече той се стреми къмъ осигуряване. Този човѣкъ не вѣрва въ Божия Промисълъ и се надѣва на себе си. Той пълни единъ следъ другъ хамбаритѣ си съ жито, трепери за него и казва: Ако човѣкъ не помисли за себе си, никой нѣма да се погрижи за него. Този човѣкъ е правъ въ заключенията си, но само при сегашнитѣ условия на живота, когато хората сѫ поставили прегради на пѫтя си. Това заключение е право, само при организъмъ, въ който всѣки удъ мисли за себе си. Обаче, това заключение не е право, когато цѣлото тѣло мисли за всички удове. Човѣкъ пъкъ мисли за цѣлото си тѣло, за всѣки отдѣленъ удъ. Ако човѣкъ не отдѣля отъ Божественитѣ блага, които получава, специфична часть за всички свои удове, той е осжденъ на смърть. Той самъ подписва своята смъртна присѫда. Следователно, щомъ човѣкъ влиза като удъ въ Божествения организъмъ и изпълнява великитѣ закони на Битието, и Богъ ще го зачита. Щомъ е въ хармония съ Първата Причина, той ще бѫде въ хармония и съ цѣлото си тѣло, както и съ всички негови части. Само при това положение могатъ да се сбѫднатъ думитѣ на Христа: „Преди да сте поискали, ще ви се отговори“. Това значи, човѣкъ да е премахналъ преградата отъ пѫтя на своя животъ. Това значи, да бѫде човѣкъ силенъ, да върви въ пѫтя си безъ препятствия, безъ противоречия. Колкото по-голѣми сѫ противоречията на човѣка, толкова по-голѣма е преградата на неговия пѫть. Махнете преградата отъ пѫтя си и знайте, че благата на живота идатъ отъ две противоположни посоки: отъ посока на сърдцето къмъ ума и отъ посока на ума къмъ сърдцето. Постави ли човѣкъ преграда между тѣзи две течения въ себе си, между ума и сърдцето си, ще се яви споръ. Този споръ и до днесъ още сѫществува, не само между сърдцето и ума — вѫтрешно, но и между жената и мѫжа — външно. Въ миналото благата сѫ идвали чрезъ мѫжа, и той турялъ преграда на пѫтя имъ, да не отиватъ къмъ жената. Днесъ е обратно: благата идатъ чрезъ жената. И тя постѫпва като мѫжа, туря преграда на пѫтя имъ, да не отиватъ къмъ мѫжа. И тъй, когато мѫжътъ заграби всички блага за своя смѣтка, жената нѣма условия да се развива и издребнява. Когато жената заграби всички блага за своя смѣтка, тя става причина за издребняване на мѫжа. Хората едни—други се осакатяватъ, а после търсятъ нѣкакъвъ външенъ начинъ да загладятъ погрѣшката си. — Не, тази погрѣшка не се заглажда лесно. Всѣки, който е лишилъ ближния си отъ благата на живота, той трѣбва да премахне преградата, която е поставилъ на пѫтя му, да потекатъ благата и къмъ него. Съ нищо друго не можете да го задоволите. Който се е лишилъ отъ Божиитѣ блага, той всѣкога и отъ всичко е недово- ленъ. Той постоянно се оплаква, че е лишенъ отъ благата на живота, вследствие на което не е могълъ да порасне като другитѣ хора. Следователно, да знае човѣкъ, какъ да махне преградата отъ своя животъ, за да могатъ благата, които той получава, да потекатъ къмъ всички хора, това значи, да се е домогналъ до правилната обхода, до новия моралъ. Безъ този моралъ, човѣкъ ще се намира въ положението на магарето, което носи вода. Той ще се ражда и преражда, докато измине 360 градуса. Който не иска да приеме новия моралъ, той ще се освободи отъ противоречията на живота едва следъ завъртване на крѫга отъ 1—360 градуса, т. е. следъ изживяване на своя хороскопъ. Докато не приеме новото въ себе си, човѣкъ нѣма да влѣзе въ Царството Божие. Тази мисъль Христосъ е изказалъ предъ Никодима съ следнитѣ думи: „Ако човѣкъ не се роди изново, не може да влѣзе въ Царството Божие“. Като не разбралъ дълбокия смисълъ на новораждането, Никодимъ запитадъ Христа, какъ е възможно старъ човѣкъ отново да влѣзе въ утробата на майка си? Христосъ му отговорилъ: „Ти си учитель Израилевъ и не знаешъ ли това?“ Никодимъ не разбралъ, какъ може човѣкъ да се роди отново, защото ималъ преграда за Божественото благо. Христосъ му казалъ, че за да разбере смисъла на думитѣ, които му говори, той трѣбва да махне преградата, която самъ е поста вилъ. — Може ли самъ да я премахне? — Това, което човѣкъ самъ е съградилъ, самъ може да го събори. Човѣкъ самъ може да оправи своя животъ. Никой другъ не е въ състояние да оправи неговия животъ. Богъ внася живота и благата въ човѣка, но човѣкъ самъ може да изправи онова, което е изопачилъ. Отъ Бога е животътъ, знанието, свѣтлината, свободата, но отъ човѣка зависи приложението на това, което му се дава. Да живѣе човѣкъ, това значи, да съзнава, откъде иде животътъ. Да има свѣтлина на ума си, това значи, да знае, откъде иде тази свѣтлина и да не поставя преграда на пѫтя и, да се ползуватъ и другитѣ отъ нея. Да бъде човѣкъ свободенъ, това значи, да съзнава откъде иде свободата и да не ограничава свободата на другитѣ хора. И тъй, махнете преградитѣ, които сте поставили на пѫтя на Божественитѣ блага и пуснете Божествения животъ да тече презъ васъ. Той ще ви очисти отъ грѣховетѣ, ще махне всички прѣчки, които сѫ спъвали развитието ви, и вие ще тръгнете напредъ. Божествениятъ животъ ще тече презъ васъ и никога нѣма да изтича. Това, което тече и не изтича, което гори и не изгаря, е вѣчно. Вѣчниятъ животъ е Божественъ. Въ този животъ нѣма никакво прекъсване. Животъ, който се прекъсва, е човѣшки. Следователно, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко действие, въ което има прекъсване, е резултатъ на единъ неестественъ, човѣшки порядъкъ. Щомъ констатирате това, не се плашете, но повдигнете мислитѣ и чувствата си въ по- високъ свѣтъ. Неестественитѣ мисли и чувства въ човѣка сѫ причина за известни болезнени състояния. Запримѣръ, когато заболѣе стѫпалото ви, това показва, че сте нарушили нѣщо въ умствения свѣтъ. Ако ви заболятъ пищелитѣ, нарушили сте нѣщо въ чувствения свѣтъ. Ако ви заболи бедрото, нарушението се отнася до физическия свѣтъ. Като знаете това, ще изправите погрѣшката си въ съответния свѣтъ, и болката ви ще мине. Махнете ли преградата отъ пѫтя си, болката ви ще изчезне. Иначе, каквито лѣкарства и да взимате, болката ви нѣма да се махне. Ако ви заболи рѫката, пакъ ще потърсите причината на болката въ нарушаване на нѣкакъвъ законъ въ физическия, сърдечния или умствения свѣтъ. Като намѣрите причината на това заболяване, ще потърсите начинъ да го премахнете. Щомъ махнете причината на дадена болка, тя сама по себе си ще изчезне. Когато знае причината на болестьта, човѣкъ лесно се лѣкува. Като ученици, вие трѣбва да работите съ мисъльта си, да помагате на ближнитѣ си и на себе си. Ако нѣкой отъ васъ заболѣе, не бързайте да търсите лѣкарь, но мислено се лѣкувайте. Вземете единъ килограмъ чиста, планинска вода и мислено си представете, че внасяте въ нея енергиитѣ на вѣрата, на милосърдието и на обичьта. Следъ това пийте отъ тази вода три пѫти на день по една супена лъжица, както лѣкаритѣ препорѫчватъ. Това лѣкарство има сила, когато се употрѣбява на време. При всѣко пиене на водата, винаги дръжте въ ума си мисъльта, че въ нея сѫ вложени енергиитѣ на вѣрата, на милосърдието и на обичьта. Нѣщата иматъ сила, когато се употрѣбяватъ на време. Да платите дълга си на време, заедно съ лихвитѣ му, това значи, довѣрието да отвори вратата си за васъ. Който всѣкога е билъ изправенъ въ работитѣ си, той се ползува съ довѣрието на Бога. Каквото и колкото поиска, Богъ ще каже: Този човѣкъ има отворенъ кредитъ предъ мене. Дайте му, колкото иска. Обаче, ако си е позволилъ само единъ пѫть да излъже, Господъ казва: Криза има, не можемъ да дадемъ нищо на този човѣкъ. Нека почака малко. Следователно, искате ли да възстановите кредита си предъ Бога, махнете преградата, която сте поставили на пѫтя на Божественитѣ блага. Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. Тази формула има смисълъ и е вѣрна само тогава, когато човѣкъ премахне преградата, която е поставилъ на пѫтя на Божественитѣ блага. * 7. Лекция отъ Учителя, държана на З октомврий, 1937 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАЗУМНИ НАРЕДБИ Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носять всичкото щастие. Съвременнитѣ хора се подчиняватъ на редъ наредби, външни или вѫтрешни, както и на известни свои навици. Както въ живота на хората сѫществуватъ наредби, така и въ природата. Тя заставя човѣка да се подчинява на нейнитѣ наредби. Запримѣръ, пиенето на вода, яденето на хлѣбъ, спането, това сѫ наредби отъ природата, безъ които човѣкъ не би могълъ да живѣе на земята. Правилно е човѣкъ да изпълнява наредбитѣ, които разумната природа е установила, но той трѣбва да се запита, какво е придобилъ, следъ като 60—70 години редовно е изпълнявалъ тия наредби. Като ученици на новата култура, вие трѣбва да мислите върху всичко, което правите, да ликвидирате съ старото. Защо яде човѣкъ? Вие ще кажете, че човѣкъ яде, за да придобива животъ, енергия въ себе си. За колко време задържате придобитата енергия отъ яденето? — Най-много за три—четири часа. Следъ това пакъ ядете. Тази е причината, задето човѣкъ яде по три или четири пѫти на день, а болниятъ—по-често. Яденето, пиенето на вода, спането представятъ упражнения, безъ които живиятъ човѣкъ не може. Само умрѣлиятъ не прави упражнения. Колкото човѣкъ е по-здравъ, толкова повече упражнения прави. Мисленето, чувствуването на човѣка сѫ упражнения, които природата му е опредѣлила. Мисъльта опредѣля човѣка. Безъ мисъль той не е човѣкъ. Чувствата опредѣлятъ, дали даденъ човѣкъ е благороденъ, или не. Безъ мисли и безъ чувства, вие нѣмате представа за човѣка. Като мисли и чувствува, човѣкъ се стреми опредѣлено къмъ два центъра: къмъ центъра на слънцето и къмъ центъра на земята. Понеже слънцето е по голѣмо отъ земята, то я привлича къмъ себе си. Тази е причината, поради която стремежътъ на Божественото въ човѣка е насочено къмъ слънцето. Като наблюдавате явленията въ живота и природата, вие казвате, че малкитѣ рѣкички образуватъ голѣмитѣ рѣки. Малкитѣ морета образуватъ голѣмитѣ. Това отчасти само е вѣрно. Въ действителности, обаче, не е така. Малкото не може да създаде голѣмото. Голѣмата рѣка и голѣмото море се разпръсватъ въ малки рѣки и въ малки морета. Малкитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ получени отъ голѣмитѣ. Когато голѣмото не може да се обхване изцѣло, то се раздробява на малки части, и по този начинъ става достѫпно за обикновения човѣкъ. Дойде ли една малка мисъль въ ума ви, едно малко чувство въ сърдцето ви и една малка постѫпка въ волята ви, вие трѣбва да ги приемете, да имъ дадете възможность да се проявятъ. Тѣ представятъ процесъ, който се е започналъ вече и трѣбва да се завърши. — Защо човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога? — За да се стреми къмъ нѣщо. Вѣрата е стремежъ. Който не се стреми къмъ Бога, той е осѫденъ на смърть. Често хората говорятъ за вѣра и за безвѣрие. Нѣкои отъ тѣхъ казватъ, че сѫ вѣрващи, а други — безвѣрници. Последнитѣ казватъ, че не вѣрватъ въ Бога, не вѣрватъ въ другъ свѣтъ, освенъ въ физическия. Въ този смисълъ, тѣ не сѫ абсолютно безвѣрници, но не вѣрватъ въ това, въ което другитѣ хора вѣрватъ. Обаче, тѣ вѣрватъ въ паритѣ, въ насилието и др. Тѣ не сѫ безвѣрници, но фанатици. Въ какви ли не кумири вѣрватъ хората! Азъ бихъ желалъ да срещна човѣкъ, който да е абсолютно свободенъ отъ заблуждения и който абсолютно да не вѣрва. Каква вѣра е тази, ако човѣкъ днесъ вѣрва въ доброто, а на другия день вече се съмнява въ него? Хората на новото учение трѣбва да иматъ характера на детето, да вѣрватъ безъ съмнение, безъ никакво колебание. Само при такава вѣра тѣ могатъ да иматъ добри резултати. Когато дадете на малкото дете чаша съ вода и захарь и му кажете да тури захарьта въ водата, да се разтвори, то не философствува, не се колебае, но пристѫпва направо къмъ опита. Щомъ захарьта се изгуби, детето веднага вдига чашата съ вода и пие. Следъ това то казва: Понеже захарьта е сладка, и водата е станала сладка. Дайте чаша съ вода и нѣколко бучки захарь на възрастния човѣкъ и му кажете да тури захарьта въ водата, той веднага ще започне да философствува: ще стане ли водата сладка, какви сѫ свойствата на захарьта и т. н. — Какъ трѣбва човѣкъ да вѣрва? — Като детето. Вземи захарьта, тури я въ водата и опитай вкуса на получения разтворъ. Човѣшкиятъ животъ представя верига отъ малки опити, отъ наредби, дадени отъ природата. Ако всѣки день човѣкъ не мисли, не чувствува и не действува, той ще дойде до положението на дѣдото, ще престане да вижда, да чува, докато единъ день умре и го опѣятъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно честенъ, да изпълнява само ония наредби, които природата е предвидила за неговото растене и усъвършенствуване. Това не значи, че той ще допуща само доброто, а ще отблъсква злото. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ ще допуща въ живота си и доброто, и злото като възможности, а той самъ, като разумно сѫщество, ще седи въ срѣдата, между доброто и злото, и ще работи. Колкото и да се пази отъ злото, човѣкъ все ще се намира подъ негово влияние, както и подъ влиянието на доброто. Обаче, за да не изпитва разрушителното влияние на злото, човѣкъ не трѣбва да го допуща въ ума, въ сърдцето и въ волята си. Вънъ отъ човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки, злото не е опасно. То е сила, която може да се използува разумно. Докато развалената храна не се приеме и асимилира отъ организъма, тя не е вредна. Приеме ли се отъ организъма, тя става вредна. Такова нѣщо представя злото за ума, за сърдцето и за волята на човѣка. Лошитѣ мисли и чувства сѫ отрова за ума и за сърдцето на човѣка. Запримѣръ, нѣкой се моли на Бога да му даде пари, да забогатѣе. Щомъ не получи отговоръ на молитвата си, той се разколебава въ сѫществуването на Бога. Щомъ човѣкъ се разколебава въ сѫществуването на Първата Причина, това показва, че желанието му да забогатѣе не е било на мѣсто. Който иска пари, той трѣбва да се обърне къмъ онзи, който ги е сѣкълъ, а не къмъ Господа. Едно време, когато поискали пари отъ Христа, да плати данъкъ на държавата, Той не отиде при банкеритѣ, да търси пари отъ тѣхъ, нито при Господа, но каза на Петра: „Хвърли мрежата въ морето и ще извадишъ една риба, въ устата на която ще намѣришъ една златна монета заседнала. Извади монетата и плати за мене и за тебе. И да не е имало монета въ устата на рибата, като се продаде, пакъ ще се получатъ пари за нея. Съвременнитѣ хора продаватъ говеда, овце и агнета все за пари. Тѣ едни други се продаватъ пакъ за пари. Сега вие минавате за учени хора, но не си давате отчетъ за всичко, което преживявате. Съмнявате се — дайте си отчетъ, защо се съмнявате. Гнѣвите се —дайте си отчетъ, защо се гнѣвите. Боли ви глава, сърдце, стомахъ — трѣбва да си дадете отчетъ, защо ви боли. Не, е достатъчно само да констатирате нѣщата и да се страхувате да не умрете, но трѣбва да си давате отчетъ за всѣко нѣщо, което се случва въ живота ви. Всѣко малко бодване, всѣка болка е резултатъ на нѣкаква слаба експлозия, която става въ нервната система на човѣка. Това сѫ малки избухвания, причинени отъ електрически пълнежи, които се пукатъ като електрически бомби. Нѣкой бомби се пръскатъ нагоре, а нькои — надолу. Има мисли въ човѣка, които сѫ силно електрични, вследствие на което предизвикватъ голѣми експлозии вь нервната система. Тѣзи експлозии постепенно разрушаватъ човѣшкия организъмъ. Пазете се отъ мисли, които рушатъ нервната система. Следователно, за да бѫде здравъ въ физическо, въ умствено и въ сърдечно отношение, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да регулира енергиитѣ на своята мозъчна и симпатична нервна система. Ще кажете, че Господъ пази и спасява човѣка. -- Веднъжъ Господъ е спасилъ човѣка, втори пѫть нѣма да го спасява. Той му е далъ всички условия да пази своето спасение. Кой каквото е заробилъ въ себе си, самъ трѣбва да го освободи. Спасението е външно и вѫтрешно. Външно хората спасяватъ, а вѫтрешно — Богъ. Ако нѣкой не е спасенъ вѫтрешно, външно трѣбва да се спаси. Като влѣзе въ морето, човѣкъ самъ трѣбва да се пази, да не се удави. Щомъ има рѫце и крака, той ще ги движи споредъ вълнитѣ, ще държи главата си надъ водата и така ще плава. Който не знае да плава, той е осѫденъ на удавяне. Свѣтътъ е море, въ което всѣки човѣкъ трѣбва да знае да плава, да не очаква на хората да го спасяватъ. Който не знае да плава, той трѣбва да стои на брѣга, или да има спасителенъ поясъ. Знанието на човѣка да плава представя неговата вѣра. Вѣрващиятъ може да плава безъ поясъ и безъ подържката на чужди хора. Добриятъ плувецъ и въ бурното море е въ безопасность. Той прави различни движения, гурка се въ водата, изли а на повърхностьта, прави различни маневри, и въ края на краищата излиза неповреденъ. Нѣкой плувци не смѣятъ да се върнатъ въ водата. Тѣ се страхуватъ да измѣнятъ положението на главата си. Щомъ е влѣзълъ въ морето, човѣкъ ще влиза подъ водата, ще излиза надъ водата, но винаги ще пази главата си. Като е дошълъ на земята, човѣкъ все ще влѣзе да живѣе въ нѣкаква система, но той трѣбва разумно да използува силитѣ на тази система. Той ще се движи по прави и криви линии въ тази система. Що е права и що е крива линия? Споредъ сегашнитѣ учени, правата линия е най-кѫсото разстояние между две точки. А когато редъ точки се намиратъ на еднакво разстояние отъ една вътрешна, централна точка, образува се крива линия. Когато правата престане да функционира, тя се превръща въ крива. Й когато кривата престане да функционира, тя се превръща въ права. Сѫщото се отнася и до мислитѣ. Когато правата мисъль стигне до своя краенъ предѣлъ, тя се превръща въ крива линия. Кривата линия се опредѣля отъ разстоянието на точкитѣ, които я образуватъ, по отношение на вътрешната, централна точка. Ако всички точки на кривата сѫ еднакво отдалечени отъ централната, тогава и постѫпкитѣ на човѣка ще бждатъ отмѣ- рени, правилни. Обаче, ако точкитѣ не сѫ еднакво отдалечени отъ централната, имаме елипса. Тогава казваме, че въ постѫпкитѣ на даденъ човѣкъ има нѣкаква несъразмѣрность, нѣкакво отклоняване отъ нормалното положение. Когато се движи по крива линия, човѣкъ образува една система. Щомъ образува система, непременно нѣкой ще се върти около него. Ако нѣкой човѣкъ казва за себе си, че се върти около слънцето, това подразбира, че той представя земя. Тогава пъкъ луната ще се върти около него. Следователно, както планетитѣ се въртятъ една около друга, така и хората се въртятъ едни около други. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ мислитѣ на човѣка: около силнитѣ мисли винаги обикалятъ по слаби, и по този начинъ се образуватъ системи отъ мисли. Една отъ великитѣ задачи на човѣка е така да създаде своя мисловъ свѣтъ, че да образува единъ козмосъ, въ който мислитѣ да бѫдатъ наредени въ планомѣрни системи. Между системитѣ на външния козмосъ и тия на мисловия свѣтъ на човѣка има известно съотношение. Съ други думи казано: макрокозмосътъ съответствува на микрокозмоса. Каквото става въ външния свѣтъ, сѫщото става въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Ученитѣ сѫ опитали тия нѣща, но и обикновениятъ човѣкъ може да ги провѣри. За да се домогне до истината, човѣкъ трѣбва да намѣри съответствието между външния и вѫтрешния свѣтъ въ себе си. Като върви правилно въ своя пѫть, човѣкъ ще разбере и приложи Божиитѣ закони, както сѫ ги разбирали и прилагали всички наши братя, които сѫ завършили своето развитие. Какво представя човѣкъ въ развитието си? Той представя десетия крѫгъ на Битието. Значи, въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ образува крѫгъ, вѫтрешно движение по отношение на дадена система. Той още не живѣе изцѣло въ този крѫгъ, но нѣкога все ще живѣе. Засега му предстои грамадна работа. Като не могатъ още да проникнатъ въ висшитѣ сфери на мисловия свѣтъ, хората се занимаватъ съ дребнавости. Нѣкой искатъ по-скоро да умратъ, да отидатъ между ангелитѣ, да видятъ, какъ живѣятъ. И да отидатъ между ангелитѣ, пакъ нищо нѣма да научатъ. Тѣ могатъ да видятъ само външната дреха на ангелитѣ, както детето иска да види офицеръ, облѣченъ въ парадни дрехи. Тѣ виждатъ, че нѣкой ангелъ прави опити, създава свѣтове, но като не сѫ учени, нищо нѣма да разбератъ. Тѣ виждатъ, че ангелитѣ пишатъ нѣщо, правятъ нѣкакви изчисления, но не разбиратъ, какво означаватъ тия изчисления. И ученикътъ вижда своята тетрадка по български езикъ, нашарена съ червено мастило, но всичко не разбира. Въ процеса на ученето си, ученикътъ все още прави погрѣшки. Той ще грѣши, а учительтъ му ще корегира. Свѣтътъ, въ който хората живѣятъ, допуща грѣшки. Въ Божествения свѣтъ, обаче, никакви погрѣшки, никакви дефекти не се допущатъ. Пише ли нѣкой човѣкъ писмо, той трѣбва да внимава, да не допусне нито една погрѣшка. Тамъ правописътъ е строго опредѣленъ и не се измѣня, вследствие на което всѣка буква отива на своето мѣсто. Божествениятъ езикъ е сложенъ, състои се отъ много думи, затова има ангели, които и досега още не сѫ го научили. Красивъ е Божествениятъ езикъ! Всички хора се стремятъ къмъ Божествения езикъ, защото с красивъ. Момата иска да бѫде красива по практически съображения. Ако е красива, тя има по-голѣма вѣроятность да се ожени безъ зестра. Щомъ е красива, тя има по-голѣма възможность да се ожени за богатъ, за ученъ мѫжъ. Момъкътъ иска да бѫде интелигентенъ, по-добре да нареди живота си. Значи, на физическия свѣтъ красотата и интелигентностьта се използуватъ за користолюбиви цели. Въ Божествения свѣтъ тѣ иматъ съвършено друго предназначение. На физическия свѣтъ всѣки гледа да се докосне до красивата дреха на човѣка, да я пипне, да опита качествата и, вследствие на което тя лесно се цапа. Въ Божествения свѣтъ красивата дреха се гледа отдалечъ, съ благоговѣние. На физическия свѣтъ всѣки иска да се докосне до ума на интелигентния човѣкъ. Щомъ се докосне, все ще го оцапа, ще го развали. Въ Божествения Свѣтъ се отнасятъ особено предпазливо къмъ интелигентностьта на човѣка. Като ученици, които сте слѣзли на земята, отъ васъ се изисква голѣмо смирение, да не се бъркате въ работитѣ на своитѣ ближни, да не се осѫждате. Че нѣкой не мисли право—това не е ваша работа. - Еди- кой си не постѫпва право. — И това не е ваша работа. Щомъ осѫдите нѣкого, вие веднага се свързвате съ неговата отрицателна чърта. Който се осмѣли да осѫди нѣкого въ духовния свѣтъ, той веднага се нагърбва да поеме половината отъ неговия недостатъкъ и да плати за него, като за свой дългъ. Минешъ ли покрай нѣкой човѣкъ, който носи голѣмъ товаръ и го осѫдишъ, ти веднага се задължавашъ да поемешъ половината отъ товара му. Ако минешъ покрай нѣкой човѣкъ, който носи малъкъ товаръ, ти трѣбва да му дадешъ половината отъ своя товаръ. Значи, отъ голѣмия товаръ ще взимате половината, а на малкия товаръ ще придавате половината отъ своя. Отъ натоварената кола ще вземешъ половината багажъ, а на празната кола ще прибавишъ половината отъ своя товаръ. Такива сѫ отношенията между разумнитѣ сѫщества. И тъй, когато хората казватъ, че животътъ е тежъкъ, това подразбира, че тѣ сѫ претоварили колитѣ си и не могатъ свободно да се движатъ. И при това положение тѣ ламтятъ за кѫщи, за пари, за богатства. Това е неразбиране на живота. Богатиятъ е натоварилъ кѫщата си на кола тегли я и пъшка — стръменъ е неговиятъ пѫть. Бедниятъ върви леко, безъ никакви мѫчнотии. Той се качва бързо, безъ запъхтяване. Като стигне на върха, той има и кѫщи, и пари, и каси. Ако богатиятъ е оставилъ кѫщата и паритѣ си долу, той не може да се връща да ги носи нагоре. Всички хора се запитватъ, какъвъ е смисълътъ на живота. Смисълътъ на живота се заключава въ служенето. Да служи на Бога, това е главната задача, която човѣкъ трѣбва да реши. Реши ли тази задача правилно, всичкитѣ му работи ще се наредятъ. Когато човѣкъ реши да служи на Бога, сърдцето му се изпълва съ радость, умътъ му — съ свѣтлина, а волята му— съ активность. Истински човѣкъ е този, който мисли за Бога. Престане ли да се изпълва отъ тази мисъль, той не може да се нарече човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата. Ангелътъ се отличава отъ човѣка по това, че служи на Бога. Престане ли да служи, той вече не е ангелъ. Следователно, човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по това, че мисли. Престане ли да мисли, той се превръща въ животно. Ангелътъ се отличава отъ човѣка по това, че служи. Престане ли да служи, той се превръща въ човѣкъ. Като човѣци, вие не трѣбва да губите човѣшкото въ себе си — мисъльта. Съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ положението, въ което се намиратъ. Тѣ се стремятъ къмъ нѣщо по-високо. По-високо положение отъ това, въ което човѣкъ се намира, е положението на ангела. Значи, човѣкъ иска да стане ангелъ, да служи на Бога. Докато дойде до ангелското състояние, той трѣбва да постави мисъльта си за основа на своя животъ. Ако не може да мисли, човѣкъ никога нѣма да стане ангелъ. По-долу може да слѣзе, но по-горе не може да се качи. Мисъльта води човѣка къмъ служене. Може да служи само онзи човѣкъ, който живѣе въ пълна хармония съ себе си. Ангелскиятъ свѣтъ е свѣтъ на хармония. Казватъ, че ангелитѣ живѣятъ на небето. Значи, небето е мѣсто на хармония. Погледнете ли къмъ небето, осѣяно съ безброй свѣтове, слънца и звезди, вие чувствувате хармонията между тѣхъ. Тѣ представятъ възвишени, разумни сѫщества. Като гледамъ кѫщитѣ, азъ зная, че тѣ не сѫ разумни, но въ кѫщитѣ живѣятъ разумни сѫщества. Кѫщата е построена отъ разумни сѫщества, но и въ нея живѣятъ такива. Колкото по-красива е кѫщата, толкова по-разумни сѫщества живѣятъ въ нея. На сѫщото основание, всѣка звезда е жилище на разумни сѫщества, които изпращатъ своитѣ свѣтли мисли по цѣлия свѣтъ. За тѣхъ земята представя предметно учение. Понеже разумнитѣ сѫщества влизатъ въ системи, създадени отъ Първата Причина, затова тѣ мислятъ за всичко, за което и Тя мисли. Нѣкои хора гледатъ ограничено на живота и казватъ, че не искатъ да се интересуватъ отъ звездитѣ, но се интересуватъ само за себе си. — Не, синътъ трѣбва да се интересува отъ живота на баща си, на майка си, на сестра си, на брата си, на господаря си, на приятеля си и т. н. Изобщо, всѣки човѣкъ трѣбва да се интересува отъ живота на ония, които влизатъ въ неговата система. Като ученици, пазете се отъ ограничения. Човѣкъ самъ се ограничава, външно или вѫтрешно. Той казва: Това не трѣбва да правя, онова не трѣбва да правя. День следъ день той се ограничава, свързва се съ известни постановления и наредби, докато се види напълно заробенъ. Нѣма защо да се обвързвате. Вие знаете вече старитѣ наредби, опитали сте резултатитѣ на досегашнитѣ си навици. Време е да се освободите отъ старото. Яденето, пиенето, дишането, мисленето, чувствуването, волевитѣ действия сѫ все стари наредби, но не може да ги напуснете. Не можете да ги напуснете и не трѣбва да ги напуснете, но нѣщо ново трѣбва да внесете въ тѣхъ: яжъ по новъ начинъ, пий по новъ начинъ, дишай по новъ начинъ, мисли, чувствувай и работи по новъ начинъ. Човѣшкиятъ животъ е изтъканъ отъ наредби, но тѣ трѣбва всѣки день да се обновяватъ. Чиновникъ ли си, изпълнявай службата си по новъ начинъ. Ученикъ ли си, учи по новъ начинъ. Каквато работа и да предприемешъ, работи въ духа на новото. Работата е разумно нѣщо, тя внася радость и веселие въ живота на човѣка. Тя го прави щастливъ. Бездействието го прави нещастенъ. Като ученици, вие всѣки день трѣбва да решавате по една малка задача. За решаване на задачитѣ ви сѫ дадени редъ условия, които разумно трѣбва да използувате. Ще дойде нѣкой при мене да му кажа, какъвъ ще бѫде краятъ на живота му. Той иска да знае истината по този въпросъ, за да разбере, има ли смисълъ да работи, да прави усилия. Щомъ иска да му кажа истината, ето каква е тя: краятъ на живота ви ще се ознаменова съ това, че ще умрете гладни. Такъвъ ще бѫде и вашиятъ край, такъвъ ще бѫде краятъ и на царя, и на банкера, и на последния сиромахъ. Всички хора ще заминатъ отъ този за онзи свѣтъ гладни и жадни. — Какво ще стане съ детето, което току що се ражда? — Ще живѣе. Новороденото дете подразбира начало на живота. Който се ражда, той туря начало на своя животъ. Началото подразбира истината. Който започва, т. е. туря начало на живота си, той ще живѣе. Който туря край, т. е. свършва съ живота, той умира. Докато момата храни въ ума си мисъль за женене, тя живѣе. Щомъ престане да живѣе съ тази мисъль, тя умира. Докато се учи, ученикътъ живѣе. Щомъ престане да учи, той умира. Това е законъ. Човѣкъ трѣбва постоянно да се учи, да придобива знания. Какво представя знанието? — Знанието е стремежъ на душата къмъ нѣщо. Земята се стреми къмъ слънцето. Момата се стреми къмъ момъка, а момъкътъ — къмъ момата. Значи, като се стреми къмъ слънцето, земята може да се уподоби на мома която се стреми къмъ момъка. Колкото момата може да владѣе момъка, толкова и земята може да владѣе слънцето. По отношение на слънцето, земята е бебе. Слънцето е милионъ и половина пъти по-голѣмо отъ земята. Изобщо, никой никого не може да владѣе: нито земята може да владѣе слънцето, нито момата — момъка, или момъкътъ — момата. Когато говоримъ за любовьта на хората, ние имаме предъ видъ тѣхнитѣ вътрешни отношения — отношения на души. Едно отъ качествата на любовьта е, че тя дава животъ. Който не може да даде животъ, той не обича. Христосъ казва: „Азъ за това дойдохъ, да имъ дамъ животъ, и да го иматъ преизобилно“. Тъй щото, говори ли ви нѣкой за любовь, а не ви дава животъ, ще знаете, че той не говори истината. Който има любовь въ себе си, той дава животъ на другитѣ и самъ не умира. Слънцето всѣки день изпраща животъ на земята. Значи, земята живѣе, благодарение на живота, който слънцето и изпраща. Слънцето свѣти, благодарение на любовьта, която земята има къмъ него. Ако земята не го обичаше, слънцето щѣше да потъмнѣе. Съ други думи казано: Който вѣрви въ Бога и Го люби, той свѣти. Усъмни ли се въ Него и престане да Го люби, той веднага потъмнява. Единъ е Господъ, въ Когото трѣбва да вѣрваме и на Когото трѣбва да служиме. На Него се подчиняватъ и доброто, и злото. Какво нѣщо е доброто и какво—злото? Въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ е дошълъ до положение да познава доброто и злото. Отъ времето на Адама още, човѣкъ направи първия опитъ за познаване на доброто и на злото. Този опитъ водѣше човѣка въ низходяща посока. Сега човѣкъ постепенно се издига, върви въ възходяща посока. Той прави втория си опитъ, но не за познаване на доброто и на злото. Вториятъ опитъ на човѣка е за познаване на самия животъ, който ще го застави да обича живота. Казано е, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ живота.— Той трѣбва да се отрече отъ временния животъ, а да разбере и обикне вѣчния животъ, носитель на Божествената Любовь. Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Да познаемъ Бога, да познаемъ любовьта, това е една отъ великитѣ задачи на човѣшкия животъ. Нѣкой казва, че иска да бѫде абсолютно свободенъ, съ нищо да не се занимава. — Не, човѣкъ не може да бѫде абсолютно свободенъ, все ще се занимава съ нѣщо. Той не може да се откаже отъ старите наредби, но поне правилно да ги изпълнява: правилно да мисли, да чувствува, да действува; правилно да яде, да пие, да диша. Всѣка наредба има смисълъ дотолкова, доколкото може да се възобнови, да се изпълни по новъ начинъ. Наредбитѣ, наставленията, по които рибитѣ живѣятъ, не се отнасятъ нито за птицитѣ, нито за млѣкопитаещитѣ, нито за хората. Сегашниятъ човѣкъ се намира въ преходно състояние. Той върви къмъ новъ свѣтъ, за който се изискватъ нови наредби. И слънчевата система днесъ не е сѫщата, каквато е била преди хиляди години. Ще дойде день, когато слънчевата система ще се намира подъ влиянието на друга система, която коренно ще измѣни живота на земята — въ положителенъ смисълъ. При новитѣ условия на живота злото съвършено ще изчезне. Гнѣвъ, обида, огорчение нѣма да сѫществуватъ. Какъ ще се гнѣвите на онзи, когото обичате? Какъ ще се гнѣвите на огъня, на водата, на хлѣба, на въздуха, на свѣтлината? Човѣкъ не може да се гнѣви на това, отъ което има нужда. Човѣкъ може да се сърди само на това, което не му е необходимо. Хората се оплакватъ, че не успѣватъ въ живота си. Тѣ не успѣватъ, защото се стремятъ къмъ голѣми работи, къмъ велики постижения. Стане ли въпросъ да извършатъ нѣкоя малка работа, тѣ я избѣгватъ. Запримѣръ правили ли сте опитъ, да видите, съ колко хапки хлѣбъ се изхранвате на обѣдъ? Направете този опитъ за една седмица, да видите, когато ядете съ голѣмъ апетитъ, или когато ядете безъ апетитъ, колко хапки хлѣбъ ще употрѣбите. Добре е човѣкъ да прави такива изчисления, да знае, срѣдно по-колко хапки хлѣбъ употрѣбява на обѣдъ. Ще кажете, че това е дребна работа.—Може да е дребна работа, но отъ нея зависи успѣха на човѣка. Ако въ време на война генералътъ преяжда, той ще изгуби сражението. Ако търговецътъ преяжда, ще изгуби капитала си. Ако ученикътъ преяжда, не може правилно да решава задачитѣ си. Изобщо, когато умътъ или сърдцето на човѣка е заето съ нѣкаква работа, той яде малко или никакъ. Първо свършва работата си, а после яде. Когато вѣрващиятъ, религиозниятъ иска да се моли на Бога, той нищо не яде. При такива случаи стомахътъ на човѣка трѣбва да бѫде празенъ, за да могатъ умътъ и сърдцето да възприематъ правилно. Казано е въ Писанието: „Търсете първо Царството Божие, и всичко друго ще ви се приложи“. Като ученици, вие трѣбва да търсите първо истината, която ще ви направи свободни, и всичко друго ще ви се придаде. Що е свобода? Свободата представя разумно отношение между всички души. Разумнитѣ отношения между душитѣ не предизвикватъ никакви стълкновения, никакви противоречия. Тѣ иматъ удобрението на всички напреднали, възвишени сѫщества. Разумностьта подразбира правилни отношения къмъ хората и къмъ ангелитѣ. Дойде ли ви на умъ нѣкоя малка мисъль, приложете я. Тя иде отъ нѣкой ангелъ. Давайте пѫть на малкитѣ мисли и чувства въ себе си. Тѣ сѫ Божествени. Тѣ идатъ отъ нѣкое възвишено сѫщество, отъ нѣкой ангелъ. Запримѣръ, отивате на работа, но въ това време дохожда въ ума ви мисъльта да се спрете малко предъ едно бедно момиченце, да му кажете нѣколко думи и да си заминете. Поглеждате момиченцето, но си казвате: Работа имамъ сега, нѣмамъ време да се отклонявамъ отъ пѫтя си. Не искамъ нито да дамъ нѣщо отъ себе си, нито да взема. Постѫпите ли по този начинъ, вие сте отблъснали една Божествена мисъль. Който нито дава, нито взима, той е умрѣлъ човѣкъ, той е мораленъ инвалидъ. Човѣкъ трѣбва да дава толкова, колкото взима. Ако малко взима, малко ще дава; ако много взима, много ще дава. Богъ ни е далъ изобилно животъ, изобилно мисъл и чувства. Той ни е далъ всичко въ изобилие. Следователно, давайте отъ изобилието, въ което живѣете. Не давате ли отъ изобилието на живота, отъ изобилието на своитѣ мисли и чувства, вие вършите престѫпление. Дайте пѫть на Божия Духъ въ васъ! Които не се подчинява на този законъ, той ще се върне назадъ въ развитието си. Това е философия, която се отнася до ученитѣ хора, до пробуденитѣ души, до роденитѣ отъ Бога. Онѣзи, които не сѫ родени още, които не сѫ пробудени, нека спятъ. На тѣхъ не е дадено още да чуятъ и да разбератъ истината. Тъй щото, искате ли да се повдигнете, да придобиете свободата си, да имате съдействието на разумнитѣ сѫщества, обичайте истината. Този е правиятъ пѫть, по който можете да получите отговоръ на вашитѣ желания. Не вървите ли въ този пѫть, колкото и да се молите, ще ви се отговори: „Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се отмѣри. При тора положение, ти ще страдашъ, ще боледувашъ, ще гладувашъ, ще изгубишъ близкитѣ си и т. н. — Защо? — Защото не си обичалъ истината, противодействувалъ си на разумното въ свѣта и т. н. Когато човѣкъ не изпълнява великитѣ закони на Битието и се отклонява отъ правия пѫть, лесно може да се предскаже, какво ще му се случи. Който разбира това, той може да бѫде добъръ астрологъ. Когато Богъ работи въ свѣта, хората трѣбва да Му се подчиняватъ. Не се ли подчиняватъ, тѣ ще носятъ тежкитѣ последствия на своето непослушание. Христосъ казва: „Ако дѣсното ти око те съблазнява, извади го навънъ. Ако дѣсната ти рѫка те съблазнява, отсѣчи я и я хвърли настрана“. Този стихъ се отнася до глупавитѣ хора, които не изпълняватъ волята Божия. Очитѣ на разумния човѣкъ, обаче, гледатъ едновременно на една и съща страна. Следователно, нѣма защо да вади едното отъ тѣхъ. Ръцетѣ на разумния човѣкъ работятъ съобразно волята Божия. Следователно, нѣма защо да отсича едната отъ тѣхъ. Обаче, глупавиятъ, който гледа съ едното си око тамъ, дето не трѣбва, и пипа съ едната си ръка на забранени мѣста, по-добре е да влѣзе въ живота съ едно око и съ една ръка, отколкото да върши престъпления. Но какъвъ ще бъде твоятъ животъ, ако влѣзешъ въ него съ едно око и съ една ръка? — Не, човѣкъ може да живѣе така, че да не се съблазнява. Той трѣбва да влѣзе въ живота съ две очи, съ две уши, съ две ръце и съ два крака. Първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е да имате непреодолима любовь къмъ истината. Съзнанието ви трѣбва да бѫде толкова будно, че нищо въ свѣта да не ви изкушава. Мислитѣ, чувствата, действията ви трѣбва да бъдатъ безпогрѣшни. Направите ли нѣкаква погрѣшка, веднага трѣбва да я корегирате. Не можете ли сами да я изправите, обърнете се къмъ учителя си. Запри- мѣръ, пишете буквата А, но сте я написали неправилно. Учительтъ ви ще напише същата буква и, като имате красивъ образецъ за нея, вие ще можете да изправите погрѣшката си. Човѣкъ трѣбва да се упражнява, да изработи красивъ почеркъ. По почерка се сѫди за характера на човѣка. Колкото по-красивъ и правиленъ е почеркътъ, толкова човѣкъ е по-благороденъ. Значи, характерътъ на човѣка се познава по почерка, по лицето, по челото, по носа, по устата. Разумниятъ свѣтъ пъкъ опредѣля отношенията си къмъ човѣка споредъ неговия вѫтрешенъ животъ. Щомъ човѣкъ измѣни, въ смисълъ подобри своя вѫтрешенъ животъ, и разумниятъ свѣтъ подобрява отношенията си къмъ него. Това е законъ на съответствие, който сѫществува навсѣкѫде въ природата. Като влѣзе въ затворъ, човѣкъ се облича въ халатъ. Щомъ излѣзе отъ затвора, той съблича халата и облича хубави, нови дрехи. И тъй, щомъ сте дошли на земята, трѣбва да разберете, въ какво седи смисъла и красотата на живота. Човѣкъ е дошълъ на земята за две нѣща: да се научи право да мисли — да се опредѣли като човѣкъ, и да служи съ любовь на Бога — да се опредѣли като ангелъ, т. е. като човѣкъ, който е далъ ходъ на Божественото начало въ себе си. Желая ви да мислите право и да служите на Бога съ любовь. Радвайте се и за едното, и за другото. Божията Любовь носи пълния животъ. * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 19 септемврий, 19