Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Плодове'.

  • Търсене по етикети

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Намерете резултати в...

Намерете резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

Открити 1 резултат

  1. 22. ПЛОДОВЕТЕ НА ДУХА Из „Лозинката": „Молим се на Отца нашего небеснаго: ... и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините." Из „Молитвата за плодовете на Духа": Изпрати ни Твоя Дух да внесе в нашите сърца, в нашите умове, в нашите души плодът на любовта, благото на мира и' радостта, основата на Твоето търпение и милосърдие. Дарувай ни дарът на вярата, кротостта и въздържанието... " В книгата на пророк Исая е дадена една от проявите на Духа: В глава 50, стихове 4-5 четем: „Той събужда всяка заран ухото ми, за да слушам, като един от „учениците". Господ Йеова ми отвори ухото и аз не се възпротивих, не отстъпих назад." Като се старая да хвърля известна светлина по въпроса, че духовните хора проявяват добродетелен живот и различни дарби не чрез ума и сърцето си, а чрез проявения Дух в тях; че сърцето и умът на духовния човек са само помощници, слуги на Духа. По-долу давам илюстрации за проява на Духа в наше време чрез мене и чрез мои близки: 1. Когато аз диктувах на един наш духовен брат да ми преписва на пишеща машина „Съчинението ми 1960 г." в един момент Духът в мене ми проговори по един категоричен и заповеднически начин: „Изостави всичките тези материали за морални падения на попове, калугери и владици!" А доста обширен бе този материал. На стр. 67 от Съчинението ми 1960 г. ето какво ще прочете читателят: „Като вникваме в личния живот на българските владици, попове и калугери, констатираме, че това са „духовни лица", у които липсва ядката на ореха, а е останала само черупката му. Приготвил бях да изнеса пред моите читатели десетки потресающи факти за български владици, попове и калугери; въз основа на достоверни показания на свидетели, дадени лично на мене, на мои лични възприятия и даже на официални данни из архивите на българските съдилища. Но в момента, когато преписвам на чисто (на машина) този материал, каза ми се Отгоре засега да изоставя този материал. И аз се подчинявам. Страшни неща имаше да прочетат моите читатели. Те щяха да си кажат: „Това не са човешки същества, а въплотени дяволи; или най-малко жалки същества, които изпитват животинска сладост, да си дадат гърбовете на дяволи да ги яздят." И сега ясно го казвам: Тогава аз преживях една от редките прояви на Духа в мене (защото аз съм имал в разни времена най-различни прояви на Духа, но ми е неудобно да разправям за подобни прояви). Много ясно, много силно, категорично, заповедно аз възприех заповедта на Духа и веднага казах на моя преписвач: Спри, преустановяваме за известно време преписването. От Горе ми се каза да изоставя този материал. Ще трябва да съобразя как да продължим преписването. Сега разбирам, че Духът съобразява, че такива факти може да достигнат до някои вярващи, които крепят своята вяра чрез църквата, но да се съблазнят и да скъсат връзките си с църквата. А принцип е, че не бива да угасва и най- малката светлинка в душата на един човек, ако не може тя да бъде заменена с по-голяма светлина. Друга проява на Духа чрез мен. Тази проява я давам под заглавие „Турците ще дойдат. Турците тръгнали." Това беше през втората половина на м. май 1945 г. Аз бях адвокат, но доста нашироко се занимавах и със земеделие. Имах 20 декара овощни градини, десетина декара лозя, 14 декара люцернови ливади и доста първокачествени ниви и повече от 30 декара ценни гори. (Една 26 дек. първокачествена мешова гора на разстояние 1 час от града ни.) Разбира се, от всичко това нищо не ми остана, освен една скромна двуетажна вила и около 1 декар лозе. Един пазарен ден дойдоха в кантората ми двама млади турци от село Крушево, които често ми биваха работници по имотите - трудолюбиви и честни хора, които много ме уважаваха и всякога точно изпълняваха, което ми обещаят. Запитах ги могат ли да дойдат рано, около изгрев слънце следния неделен ден на овощната ми градина от 17 декара на местността „Крушевския баир", за да ми работях (казах им какво и какви инструменти да носят). Отговориха ми, че както всякога и сега ще дойдат и по-рано, отколкото им поръчвам. И аз отидох, с разчет да ги изпреваря. Мина уговореното време, гледам слънцето, гледам и часовника си, но турците ги няма. Работата ми беше належаща и реших да попитам Духа ще дойдат ли турците. Такива отговори на мои запитвания при важни случаи аз съм получавал всякога от преди повече от 20 години. И всякога отговорът се изпълняваше точно. Заставам на изток, вдигам ръцете си и питам: „Ще дойдат ли турците?" Отговори ми се, че турците непременно ще дойдат. Мина около един час, но турците все още не идват. А те всякога биваха най-точните от всичките ми работници, защото аз ги възнаграждавах добре. Реших пак да запитам Духа ще дойдат ли турците, да не се е случило нещо непредвидено, защото разхождайки се из овощната градина взе да ми става скучно. Отговори ми се, че турците непременно ще дойдат. Мина се още около един час, но турците все още ги нямаше. Ако разчитах само на ума си, трябваше да заключа, че турците няма да дойдат и да си замина. Но аз реших да проверя дали дарбата ми за получаване отговори на мои запитвания от Духа не се е прекратила. Още повече, че през този ден аз нямах никаква друга работа. И наново отправих запитване към Духа. Часът беше кръгло 10. Отговори ми се: „Турците ще дойдат." Аз реших да стоя там до 12 часа, за да проверя какво ще излезе от тези отговори на Духа. Още повече че си носех и храна за обяд и се намирам на 15 минути път от вилата си. Часът стана 11, а турците още ги няма, а в 7 часа най-късно те трябваше да бъдат в овощната ми градина. Отправих последно запитване към Духа: „Ще дойдат ли турците?" Отговори ми се: „Турците тръгнали и скоро ще пристигнат." Извиних се пред Духа за моето слабоверие. Този път отговорът ми се даде в много силна, категорична форма. Не се минаха и 10 минути и турците пристигнаха. Но вместо двама, дойдоха трима души. Аз преживях едно особено духовно състояние, което не се поддава на дефиниране. Турците почнаха много да ми се извиняват, че идват тъй късно и ми обясниха, че по заповед на председателя на Съвета, те заедно с други трябвало да вършат някаква обществена работа. Около 10 часа те заявили на ръководителя на групата: „От около изгрев слънце адвокатът Стефан Тошев ни чака на овощната си градина. Много се смущаваме, че ще си помисли, че сме го излъгали. Освободете ни, за да си изпълним обещанието." Той им отговорил: „Щом е за Стефан Тошев, аз ви освобождавам. Аз много го уважавам. Той ми свърши една много ценна адвокатска работа." - „И ний веднага тръгнахме. И да не сбъркаме твоята работа, взехме още един другар... " Като наредих турците какво да работят, аз се отдалечих настрана в затулено място, дето изказах голямата си благодарност към Бога и Господа Исуса Христа и изпях „Благославяй душе моя Господа" и други песни. Тази моя дарба продължава и досега. Това го казвам за слава Божия! 2. През 1918 и 1919 г. аз изпълнявах различни служби в град Русе. Аз и другарката ми бяхме редовни посетители на събранията на кръжока на обществото ни Бяло братство там. Аз бях един от най-изтъкнатите негови членове, като теоретик. Ръководител на кръжока в Русе беше брат Никола Ватев, ковчежник на дивизията в Русе. Той ръководеше молитвите и песните в събранията, а теоретик в кръжока бях аз. През есента на 1923 година бях назначен за член на Търновския окръжен съд. Един ден аз и брат Девитаков (ангросист на манифатурни стоки) вървим по главната улица на Търново и разговаряме. Той ми каза: „Този гражданин, който иде срещу нас, е запасен полковник, той е наш съмишленик. Сега ще те запозная с него." Когато той чу че се казвам Стефан Тошев, той ми каза: „Ти в 1919 г. всяка неделя не държеше ли беседи в кръжока в Русе?" Отговорих му утвърдително. Той каза: „Много ценни мисли съм чул от тебе, които и сега помня; а една мисъл съм си записал в тефтерчето и я зная наизуст." Казах му: „Кажи да я чуя." И той я каза. Бях много изненадан, защото тази мисъл, като че аз за пръв път я чувам. Съжалявам, че не си я записах и съм я забравил. И не само в Русе, но за много години след това (а особено в град Свищов) и до днес аз съм констатирал, че при разговори с отделни лица, а особено ако има да говоря на жадни за духовните истини аз инцидентно и спонтанно съм изказвал мисли, напълно подходящи за лицата, на които говоря. И съм оставал много доволен, че чрез мене Духът върши своята работа. Веднъж водихме разговори в една група братя и сестри, между които беше брат Боян Боев. Един брат го запита: „Считаш ли, че това, което разправят за своите дарби и пр. видните теософи: Ледбитер, Блаватска и Безант е истина или преувеличават?" Брат Боев отговори: „Тези хора знаят, че за всичко, което те говорят и пишат, се държи сметка от Божествения свят и те знаят, че не само за делата си, но и за словата си човек отговаря - че за всичко има карма. Аз мисля, че те са искрени и честни хора и че това, което те знаят и разбират, него говорят и пишат. Може за някои неща да се заблуждават - това е друг въпрос." 3. С Христо Ковачев, родом от град Трявна, се запознахме през месец август 1912 г. Запозна ни моят приятел Иван Амзел (унгарец), окултист, учител в търновската мъжка гимназия. Тогава Христо Ковачев беше учител по френски език в търновската мъжка гимназия. Той свършил гимназия с отличие и получил държавна стипендия да завърши медицина в Париж. Още през първата година от следването му в Париж, у него се развиват духовни дарби: ясновидство, съзнателно се излъчвал нощем и странствувал, където пожелае, често получавал общение с невидимия свят и пр. - имал прояви на Духа в себе си. В края на първата учебна година в Париж, Духът му казал да напусне следването по медицина (като обяснил и защо) и да завърши по правните и държавни науки. И той завършил така на свои разноски, като продал бащиното си наследство на един свой брат - който ежемесечно да му изпраща суми за поддръжката му. Като завършил университета, Ковачев останал за няколко години във франция, гдето водил интересен живот, като идеалист. За краткост изоставам тази интересна част от живота му. Завръща се в България и по негово желание министърът на просветата го назначил за учител в Търновската мъжка гимназия да преподава френски език. По внушение от Духа Ковачев не станал нито съдия, нито адвокат. През месец август 1915 г. аз заведох брат Боев в дома на Ковачев да ги запозная. Между мене и Христо Ковачев постепенно се установиха връзки на интимно приятелство. През част от 1916 и 1917 г. аз живях в Търново, гдето продължи дружбата ми с него. През август 1917 г. аз живях в София - бях завършил университета. Тогава, през този ваканционен месец, Христо Ковачев дойде да го прекара в София. Всеки ден привечер с него прекарвахме по няколко часа на разходка и разговори из Борисовата градина и из София. Разговорите ни бяха преимуществено по духовни въпроси. Той ми разказваше, че духът в него му разкрил с каква мисия е изпратен през този свой живот на земята. Това изоставям. Разправял ми е как съзнателно се е излъчвал нощем из тялото си, как е странствал почти из всички държави в света. Разправял ми е интересни неща за живота на китайците, на японците и пр. С Ковачев близкото ни приятелство продължи и през 1923 и 1924 г., когато изпълнявах прокурорска служба в Търново и тогава ми е разправял много интересни неща из духовната област. Веднъж той ми разказа - доколкото си спомням, разказът му се отнасяше за 1920 г.: Известната българска певица Морфова посетила Търново като певица. Вечерта една група - интелигентно общество я поканили на соаре. Между тях бил и Христо Ковачев. Същата вечер Духът открива на Ковачев, че в далечното минало, в древния Египет Морфова е била негова кърмилница като дете (родителите му били аристократическо семейство). Ковачев толкова се развълнувал, че не можал да се въздържи и пред всички присъствуващи и Морфова разправил това. Повечето от присъстващите знаели, че Ковачев има някакви духовни дарби. Ковачев беше здрав, бодър човек, и не беше боледувал но преди около 25 години той си замина от този свят. За мене животът и личността на Христо Ковачев бяха една загадка. А нима животът на мнозина от нас, които сме с духовен мироглед, не е загадка? Где сме живяли през нашите минали прераждания, какви роли сме играли в земния си живот, кога и как и где сме се подвизавали като духовни личности и пр. Веднъж Учителят каза: „Аз не смея набързо да се произнеса за един човек. За мен не е важен само сегашния му живот, аз трябва да проуча какви роли е играл той на земята в минали животи и пр. Някои от вас сте бивали и царе..." На един от съборите на братството ни в Търново, през следобедния часове се разговаряхме с брат Величко Гръблашев - софийски съдия и адвокат. Той се изсели в Америка, гдето на млади години е завършил по правните науки. И не много отдавна той почина там. Бяхме само трима: той, аз и съпругата ми. Той претендираше, че е доста осведомен по физиогномика, френология и хиромантия. Загатваше ми, че има и някои дарби. И между другото той каза на другарката ми: „В древния Египет ти си била весталка при един от египетските храмове."
×
×
  • Създай нов...