Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Помощниците'.

  • Търсене по етикети

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Намерете резултати в...

Намерете резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

Открити 1 резултат

  1. 10. ПОМОЩНИЦИТЕ НА ПАША В.К. (Вергилий Кръстев): Аз не можах да разбера за очите на Паша. Тя още от малка е била с увредено зрение. Тя виждаше ли тогава? Какво виждаше, какво не виждаше? Г.П. (Гена Папазова): Паша е виждала, защото носеше очила. Тя имаше пенсне с много голям диоптър. В.К.: Колко диоптра? Г.П.: Не съм питала, защото беше болен въпрос. Аз не питам, но очилата бяха при мен. В.К.: Да. Имате ли ги тия очила? Г.П.: Нямам ги. В.К.: Друго. Сега, когато вече през времето на Школата, тя пак с очилата... Г.П.: Не. Когато почна да работи беседите, като се върна от Русе, тя хвърли очилата и каза: „Бог да помага." В.К.: Така. Друг въпрос. Тя сега чете и пише, значи отблизко вижда, а вероятно надалече не вижда. Защото вие казвате, че сте я водили на екскурзия. Г.П.: Аз не съм я питала какво вижда и докъде го вижда, но когато стенографираше и когато дешифрираше, тя работеше така. В.К.: Значи на една педя от масата. Г.П.: Колко вижда надалеч, това не съм я питала. Един болен въпрос, аз не мога да го човъркам. В.К.: Сега, след като си замина Учителят, тя кога ослепя напълно? След като свършиха беседите 1950 - 1952 година, помните ли? Г.П.: Не мога да кажа. В.К.: Но исках друго да питам, понеже тя в нейните опитности тя пише на пишуща машина - сляпа. Така ли? Г.П.: Да. В.К.: Сляпа, но понеже познава буквите, от многогодишната работа. Г.П.: Да. В.К.: И така пишеше. Какво стана с нейната машина? Запазиха ли я? Г.П.: Нейната машина... В.К.: Или остана като реликва? Къде отиде? Не става въпрос като някаква машина, защото една машина струва сега 200 лева. Г.П.: При мен не е всеки случай. Не, не, не, не. Тя беше. Тя писа на много машини. В.К.: Значи не е една и съща. Г.П.: На много машини писа. В.К.: Аз мисля, че на една и съща машина целият живот е писала. Г.П.: He. В.К.: Значи на много машини. Г.П.: Тя писа на много машини. Последната машина й я даде Борис. В.К.: Да. Г.П.: Даде я на нея. А после, след смъртта на Паша вече, аз я бях подарила и Борис се яви, той дойде да я иска. Ама, викам, първо машината не е у мен, не мога да я взема и второ Паша ми я даде като нейна машина. Тя работи толкова години със своя машина, а не като твоя машина. Не знам. Ново явление е това. В.К.: Мен ме интересуваше нали като една реликва. На която е писала. Г.П.: Не е една машина. Имаше друга една, която не мога да знам къде е. Може би Еленка повече знае, която беше комбинирана машина от български и латински, и която е от латински кирилица и която е такава развалина, че нямаше кой да я оправя вече. Значи като метал някъде е отишла. Въобще не струваше. А тази, „Ерика", на която Паша е писала спомените си, аз я подарих. В.К.: Подарихте я на нея. Г.П.: Аз я подарих, да. В.К.: Да. Просто исках да питам, нали? Аз смятах, че е писала на една чиста машина беседите в разстояние на 20­30 години. Г.П.: He. В.К.: Значи не. Г.П.: He. В.К.: Значи на различни машини. Значи този въпрос отпада. Г.П.: Не, не. Най-различни. Всички си имаха машини. И Еленка, и Славка си имаха машини. Машините се чупеха, нови машини имаше, така. А последната машина я даде Борис. Борис имаше някакви връзки с продавач на машини, тука на ул. „Жданов". В.К.: Както и да е, този въпрос е ясен. Г.П.: На ул. „Жданов" беше магазинът и аз молех за себе си да купя една машина. Много чувствам нужда от машина. Много чувствам нужда, макар че не бих се ангажирала да пиша на машина туй, което сега пиша на ръка. Много труд струва. Аз я подарих шевната машина на дъщеря си, таз пишуща машина подарих на другиго, на един млад научен работник, който сега е член на академичния съвет. Заслужаваше тоз човек да му помогна и двете машини ми липсваха известно време. Липсваха ми, особено тази за шев. Както и да е. В.К.: Сега вие споменахте преди това, да ви питам за Катя Грива. Щяхте да кажете някои неща. Г.П.: За Катя Грива. Аз се отделям от Паша и вече ставам агроном. Сега талантлива ли съм била, неталантлива ли, друг да съди, но веднага след държавния изпит аз станах директор на един техникум, практическо училище във Видин, там се запознах и с моя съпруг. Отначало бях без пари стажантка другаде, преди да взема държавния изпит, но после почнаха да ни плащат. И понеже аз сама си готвя, аз завеждам градините, аз имам пред себе си ябълки, моркови, картофи, каквото искаш, яйцата на цени определени, въобще лесно икономически живеех, без да търпя лишения. Имах и пари, и по едно време Паша пише: „Гена, искат да ни вдигат от Изгрева." На Изгрева се заселиха хора, ей така върху места от Слатина, ей тука ще си направя бараката. Вика: „Ще ни вдигат от Изгрева". Как? - „Ами дай пари." Давам пари да купят мястото. Мястото беше в съседство с Борис. И те си направиха там барака. Защо не живяха до края, пак нещо пропущам. Не знам, защо до края не живяха там, в тази барака. В.К.: Защото те ги изгониха там. Г.П.: Не, не, това говоря за някога. В.К.: Да. Г.П.: За рано, за по-рано. И там влезе една Сийка, не Сийка, ами Елена Григорова. Елена Григорова, тя влезе там да живее. В.К.: Която е била учителка в Мърчаево. Г.П.: Така. Ама чакай, пак не е точно. Кой беше по-рано, Елена ли беше? Катя ли беше? Май че Катя идва след Елена. Идва Катя Грива, уж певица, изглежда, че не е баш каквато трябва да бъде, защото не може да уреди един концерт в гимназията. За концерт кани някого да дойде, да направи оркестър и да изнесе там продукция, каквато се изисква. Както и да е, но горкото беше спънато в ръцете. Та Паша ходеше да й пали печката. В.К.: На Катя Грива. Г.П.: На Катя Грива. В.К.: И не може ли да си запали печката? Г.П.: На Катя Грива Паша ходеше да й пали печката. После се очовечи тази Катя, почна да прави сладкиши. В.К.: Ха-ха-ха-ха. Г.П.: И така. Ха-ха-ха-ха. Но беше горкото спънато и наша Паша, гдето затруднена и толкова работа има, тя трябваше и тази служба да изпълнява. А как искате вие, когато Паша имаше нужда, че такова същество ще дойде да я поеме. Наложи ми се да отсъствам ден, два или не знам какво е било и трябваше да отида на Изгрева, и да помоля Катя да ме замества. В.К.: Няколко дена. Г.П.: А не, ден или два. Катя не идва сама, ами води и се уговорила, води и Буча Бехар, че май че и още една и когато аз се върнах и Христов ми вика: „Ти какво мислиш, че някой тука е стоял цял ден? Дойде, мерне се и си отиде. Те само се мернат и си отидат. Нито една не остана при Паша, както трябва да я гледа." В.К.: Не могат да издържат. Г.П.: Не могат. Нещо става, нали? Не могат, напрежение има около нея, не могат да издържат. Това е друга картина. Сега други въпроси, ако имате? В.К.: Значи така беше за Катя.
×
×
  • Създай нов...