Търсене във форума

37. САЛОНЪТ НА УЛ. „ОБОРИЩЕ" №14 По желание на някои приятели, ще опиша спомените ми за времето от 1923 до 1944 г. Тези спомени биха имали значение като допълнение на онова, което други братя и сестри вече са направили за братския живот на Изгрева. От спомените ми за периода 1910-1923 г. се знае, че дойдох да живея в София на 23 февруари 1923 година. Лично за мен, това идване в София бе улеснение, тъй като наново се включих в нашето семейство. Аз все още бях „глава" на това семейство - майка ми, леля ми /нейна сестра/ , брат ми Иван и сестрите ми Люба и Надя. Старите бяха незаменими домакини и благодарение на тях, всичко у дома беше в ред. Брат ми и сестра ми Надя имаха възможност да следват висшето си образование, а Люба си намери работа в едно ателие за бродиране. Материална основа на нашият дом, беше работата ми във фирмата „Берлинов", гдето се настаних счетоводител по един чуден начин, при явната духовна помощ на Учителя. Включен в общия братски живот, всецяло се почувствах потопен в един свят на щастие. Това, което ми липсваше в провинцията - новите беседи и лекции на Учителя, три пъти в седмицата ми се поднасяха като благодат. Неделя в 10 часа - обща неделна беседа, на която присъствахме освен братя и сестри, също и граждани от София. В сряда вечер - школна лекция на общият окултен клас; в тези лекции, Учителят ни водеше към окултни познания. Трети вид лекции бяха тия на младежкия окултен клас, в неделя вечер. В него участваха братя и сестри - неженени. Повечето от тях бяха студенти, ученици и работещи, като не се правеше разлика във възрастта. През 1922-1923 година, Учителят говореше неделните беседи в малки обществени салони, като например салона на германския клуб „Турнферайни"- намираше се на бул. „Евлоги Георгиев", близко до ул. „Граф Игнатиев". Когато около коледните празници през 1922 година, дойдох в София, тогава Учителят изнасяше неделната беседа в 10 часа, именно в този салон, а също и лекциите в сряда вечер. Същото положение заварих и при преместването ми в София през февруари 1923 г. Младежкият клас използваше помещението, което сестра Маркова имаше в домът, си на ул. „Цар Шишман", гдето даваше курсове по френски език. Към месец април 1923 година се привърши строежа на салона на ул. „Оборище" N 14. Този салон бе построен със средства, внесени пожертвувателно от братя и сестри в София, и от провинцията. Такава покана дойде и до нас, още като живеех в Бургас, та и аз внесох 1000 лева. Салонът можеше да събира около 300 човека, една част седнали на столове, а други прави през време на беседите. Беше светъл и задоволяваше нуждите на братството. Учителят имаше катедра до северната стена и всичко каквото говореше се чуваше добре из цялото помещение. Там се изслушваха и трите вида беседи на Учителя през седмицата. Беседите продължиха там до 1927 година, когато се преместихме в новопостроения братски салон на „Изгрева". Тъй като и много братя и сестри в това време си накупиха места и построиха скромни жилища в този наш квартал, то постепенно целият наш живот се настани в Изгрева. Наскоро след завършването на салона на ул. „Оборище" №14, даде се отчет от братята отговорни за средствата употребени за строежа. Най- живо участие в този строеж е взимал брат Симеон Симеонов. Отчетът стана в салона, в присъствие на братята и сестрите, беше кратък, и в него се изтъкнаха трудностите при построяването. Симеонов, първо написа на черната дъска разходите за строежа, колко са постъпили от София, колко от провинцията и че най-после Учителят предал сто хиляди лева. За всичко това бе съставен протокол, а за него аз дадох идея на Симеонов и помогнах да се даде подходяща форма и текст. Подписаха го ония, които участваха в работата по строежа. Може да се каже, че да се предприеме построяване салон за беседите, не бе лесна работа, тъй като трябваше преди всичко да се съберат средства, да се организира строежа. Въпреки всякакъв вид трудности, салонът бе доизкаран и предаден за използване от Братството в София. През всичките тези няколко години, този салон задоволяваше напълно нуждите ни. Когато се засели Изгрева, Учителят намери за по- добре да се направи салона на Изгрева, а този на ул. „Оборище" бе изоставен. Трябва да се добави, че мястото за този салон на ул.„Оборище", бе предоставено от брат Иван Радославов от София, който имаше там къща, а салона се построи откъм лицето на двора му. След освобождаване салона на ул. „Оборище"№14, яви се идея там да се построи жилищна кооперация. Тогава, брат Деню Цанев се заел с тази работа и поканил братя и сестри да се запишат кооператори, като е разчитал да намери капитал, и да извърши строежа. Обаче, явили са се ред непредвидени пречки, някои създадени от негови неприятели, работата съвсем се обърка и брата стигна до фалит на това предприятие. Наскоро след това, брата се разболя и почина. Той всъщност беше искрен човек, не е имал намерение да ощети записалите се кооператори, но не беше в състояние да се бори с непредвидени пречки. Жалко, че хората, които бяха направили вноски за строежа, се видяха онеправдани, разочароваха се и останаха с лоши впечатления. Загуби се всичко. Взеха го нови предприемачи и те направиха там жилищна кооперация. Тук изигра една лоша роля и Иван Толев редактор на списанието „Всемирна Летопис". Тъкмо тогава той се беше разсърдил на Учителя, че не му дава пари за неговото списание, което имаше финансови затруднения. Обърна се срещу Учителя и започна много да говори срещу него. Като вижда, че тук на мястото на този салон ще се построи кооперация, ходил е лично при тези, които са искали да се запишат като съкооператори и им говорил „Недейте да се записвате, тъй ще стане, онуй ще стане", а всъщност той е създавал пречките. Той беше адвокат. Беше с един лош орлов профил. И така се дойде до фалит. Имотът на Иван Радославов, който бе ипотекиран също изчезна след фалита. И той остана гол като пушка.

8. КАРТИНА „САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА" Художник - Цветана Гатева Симеонова Друга картина, нарисувана от художничката Цветана Симеонова и свързана с живота на Изгрева от онова време, е с мотив Салона на Изгрева. Това е последният Салон на школата. Картината е с размери 102 см. широчина и 92 см. височина заедно с рамката, но без стъкло. Картината е цветна. Боите - вероятно маслени. На нея се вижда: Салона, приемната на Учителя, малкия салон - трапезария и цветните градинки около Салона. И още пред приемната се вижда Учителят с Библия в ръка, разговарящ с ученици от школата. Образите им трудно могат да се разпознаят кои са. В левия долен ъгъл е изписано от авторката името й: Цветана Гатева Симеонова. Дата на завършване на картината няма. Няма я и художничката да ни каже нещо повече за нея. Каква е съдбата на картината след събитията през 1957 г.? Тя попада (как, не е ясно) у Ганчо Генчев. Колко е стояла при него, не знаем. По някакви причини той я изпраща по пощата в град Димитровград за съхранение на следния адрес: Динко П. Славов, квартал „Раковски", ул. 10, номер 2. Този Динко Славов я е приел. Колко е стояла при него, не знаем. Вероятно е нямал възможност да я съхранява добре и е извикал Ганчо Генчев да си я прибере. Ганчо отива в Димитровград и освобождава Динко Славов от задължението да пази картината, като си я взима. Занася я за съхранение в дома на Господинка и Тенчо Папазови от с. Крепост, което се намира на 4-5 километра от град Димитровград по пътя за град Хасково. Кога е станало това, отново не може да се каже. Господинка и Тенчо Папазови не могат да си спомнят това. Но те са родителите на моята съпруга - Жечка. Нейният дядо, Запрян Папазов, е възприел идеите на това учение на Учителя Петър Дънов. Оттогава цялото му семейство се стреми да живее по методите на тая наука. Така, когато аз се ожених за внучката на дядо Паню през 1968 г. картината на Цветана Симеонова беше вече там. В техния двор бяха направили едно салонче, където да се събират някои от жителите на селото, имащи мерак да чуят нещо по-различно от другаде. Там, в това салонче, беше поставена и тази картина. С Вергилий Кръстев се бяхме уговорили, когато в поредицата „Изгревът" дойде ред за представяне на художниците, пребивавали на Изгрева, да поместим и фоторепродукция и на тая картина. И понеже това време наближава, според съставителя на сборника, аз споменах на баба Господинка, че ще взема картината през есента в София, за да направим необходимото фотокопие. Тя се съгласи охотно на това. И при всяко отиване на село оттогава, бабата и дядото все ме питат кога ще взема картината. Те бързаха да видят осъществено това начинание. Ето, на 1 ноември 1999 г. отидохме на село при дядото и бабата със съпругата ми Жечка. Между другото щяхме да вземем и въпросната картина на Цветана Симеонова. Когато жена ми казала на майка си, че ще вземем картината, за да осъществим уговорката, тя се сепнала. Обосновката за това била, че се установило какво - картината има лечебни свойства! Как са разбрали това? - Преди около две години дошъл един човек от селото у тях по работа. Докато бил там, нещо му прилошало. И понеже били до салончето, влезли вътре да постои човека на сянка, докато му размине лошото състояние. Случило се, че стола, на който седял, бил до картината на Симеонова. Там той почивал може би около час. След това си отишъл. Няколко дена преди да отидем ние на село, този същият човек посетил отново след две години от горния случай бабата и дядото. Дошъл човекът пак по работа. Между другото им казал за своето умозаключение, че тази картина е лековита, защото откакто бил в тяхната „черквичка", в съседство с картината, вече две години не се е разболявал. Картината го излекувала. Да, добре сте прочели, не се съмнявайте в това, не бъркам. Точно тая дума „църквичка" е била употребена. И то на място. Защото това салонче не се различава от другите, които функционираха или още функционират. А те всички заедно не се различават от православните или други църкви. Такава е и черквата - салон, помещаваща се от няколко години в един от трафопостовете на Електроснабдяване на Изгрева. Чух, че там постройката се повредила и станала опасна за обитаване, паради което властите я затворили. Аз не съм ходил там и няма да отида в подобни помещения, имащи функцията на черква. Галито Величков е дал становище по тоя въпрос в предходните томове на сборника „Изгревът". Прочетете ги! За какво служат тия салончета - черкви? - Служат на мързеливите религиозни догматици, за да си направят поредното развлечение. Вместо да си напрегнат мозъка да четат и да изучават Словото, те чакат някой да им каканиже (както казва хумористът Чудомир), а те да дремят през това време, неудобно седнали на столовете. Наскоро научих и това, че председателят на посетителите на тия църкви - салони - Благовест Жеков заставал там на председателския амвон и им обяснявал с думи прости или с научни фрази, не знам, колко велик бил светилото на Франция, господин Михаил Иванов. Е, колко велик може да бъде един изключен ученик от школата и то за 25 хиляди години. Съдете сами. И още, продължава обясненията председател Жеков, колко щедри са последователите на Михаил французки. Благе, моля те, огромни се! Просто не мога да повярвам това ти ли си, който мислеше както трябва преди много години? Или тогава си ни заблуждавал? - Ти си знаеш. Твоята Добринка ми каза наскоро, че си се накичил с подарени от михайловистите френски костюми втора употреба. Вярно ли е, ти си знаеш. Но ако е вярно, знаеш ли, че Учителят не е пожелал даже да влезе в съвсем новата палатка, подарена му от французите, дошли на Рила през лятото на 1939 г.? А наш Благи се вмъкнал в костюмите им. Ами те са го купили, и то евтино са го купили. Цял председател за някой и друг костюм! А те, „благородните" французи, изпращали и пари. Това със сигурност знам, защото те (парите) са причина и за скарвания, кой да се ползва от тях. А какво е становището на Учителя по въпроса за чуждите пари? - Това всеки може да научи като прочете в том V от сборника „Изгревът" на стр. 345 цитат от Учителя, направен от Мария Тодорова. Благе, приятелю, според мен си загазил! Оплакал си се от мен на баба Господинка, че не ти помагам. Това няма да ти помогне, ако и да си ми кум, както си й казал. А аз искам да ти помогна. Даже, ако си спомняш, правих такива опити, но неуспешни. Ако ти искаш наистина това, то спри движението си по пътя, по който си тръгнал. Откажи се от всякакви председателски постове! Те не са за ученици от школата на Учителя. Те са постове за други школи. В тая школа на Учителя Петър Дънов има само постове за ученици. Вземи да четеш и изучаваш Словото, което ни донесе Учителят. Тогава ще ти помагам. Тук искам да предложа следните разсъждения: Учителят е казал, че всички ученици ще бъдат поставени да минат през изпити по подходящ за тях начин, разбира се. Както разсъждава Достоевски в произведението си „Братя Карамазови", така наречената от нас черна ложа залага на трите съблазни, заблуждаващи индивида в желанието му да стане известен, да ръководи, да зависят от него другите, да го смятат за Божество. Това са: чудото, тайната, авторитета. Първите две съблазни, кандидатите за председатели не могат да изпълнят. Не могат да направят чудото - от камъните хляб. Не знаят и тайната, че като скочат от покрива на храма, да не се повредят. Затова и не скачат. Виж да се поклонят на Луцифера, на великия инквизитор, това го могат. И не е кой знае какво. Лесно става. Не са необходими знания. Няма нужда от усилия. Даваш си само съгласието. Покланяш се и това е всичко. Затова пък получаваш костюми, пари, разходки до Франция и Швейцария. Така последователите на църквите - салони и техните председатели, секретари и тем подобни не издържаха тоя изпит. Те се поклониха на Михаила и на слугите му, ходиха там като на Божи гроб, и продължават да ходят да се покланят, за да получават подхвърлени трохи, срещу което се задължават да вършат волята им. Следователно те също са изключени от школата, както тартора им Михаил. Учителят предвиждаше, че някои ще превърнат Учението в религия, салоните - в църква. И за съжаление, както казва Вергилий Кръстев, духът на заблуждението води една част от желаещите да изучават тази наука в посоката на религията, в посоката към църквите. И сега баба Господинка е убедена, че картината на Цветана Симеонова е с лековити, чудодейни качества. А тя самата си е болна и картината за повече от 30 години не я излекува! А я лекуваме с лекарства от аптеката. Драги приятели, желаещи да бъдете ученици на школата, четете лекциите и беседите от Учителя с разум и ще установите, че там Той по много и различни начини, и за учени, и за неучени показва и изяснява, че няма чудодейни неща за просветения. Ето един пример от Учителя, който той разказва на учениците: събитието се развива в мохамеданския свят. Имало един дервиш, който се движел от село на село с магарето си. Понеже магарето било вече остаряло, както вървели по пътя между две села, магарето умряло. Натъжил се дервишът, но погребал магарето там на пътя, пък си и поплакал за сполетялата го загуба. В това време минали пътници. Попитали го защо плаче. Той не посмял да им каже истината и затова отговорил, че тук е умрял един светия и това е гробът му, над който той плаче. Така това място станало прочуто, а дервишът натрупал богатства от даренията на невежите посетители. Разумният читател ще се усмихне, разбирайки какво иска да ни каже Учителят. Неразумният - ще приеме измислицата за истина и ще търси някое аязмо, за да се лекува, защото чудодейните прояви ги има само в непросветения ум на невежия. Било е по времето, когато приятелите са прекарвали месеците юли и август на Рила заедно с Учителя. В една от тия години дядо Благо и Иван Антонов били заедно там на второто езеро. Един ден голяма група от братя и сестри направили екскурзия до връх Мальовица. В групата участвали и дядо Благо и Иван Антонов. На другия ден след екскурзията дядо Благо бил много изморен, затова останал в палатката да почива. Когато го търсели, бай Иван казвал: Той отиде на екскурзия до Урдините езера. Това той правел да не безпокоят дядо Благо, докато той си почива в палатката. След обед, дядо Благо вече си починал добре и излязъл вън от палатката. Ето идва Тодор Стоименов и му казва: „Бива ли така, дядо Благо да ни заблуждаваш, че си на екскурзия, а ти си бил тук." Отвръща му дядо Благо: „Тодоре, не бъркай магарето ми с мен. Аз бях на екскурзия из Урдините езера, а магарето ми беше тук." Защо го разказвам това? Ами защото Учителят каза да не му се правят паметници. А учениците му направиха и паметници, и църкви, и от учението - религия. Е. Той обеща, че ще ги разруши. И Той го прави и ще го прави, докато има такива, дето нарушават законите в Природата. Винаги съм се учудвал, когато съм минавал покрай мястото, където е положено тялото на Учителя да виждам хора, изправили се там, за да се молят. Вероятно искат помощ от Учителя, да си решат трудните за тях проблеми. От тая им проява заключавам, че те са много далеч от науката, която ни предаде Учителят, факт е, те търсят Учителя там, в гроба. Най-меко казано, това са невежи. Преди 2000 години близките на Христос отидоха да го търсят след кончината му на третия ден в гроба. Ангелът, който беше там им се изяви, като им каза, че го няма там! Две са възможностите: или си просветен, или си невежа. На стр. 352 от томчето „Запалената свещ" четем: „Ще кажете сага, че някой Учител се родил в България. В България никой Учител не се е родил. Учителите не се раждат. Къщите им се правят тук, но Той не се ражда в България." - край на цитата. И тия, дето се изправят, та да се молят, те се молят на заровената къща, ползвана от Учителя, докато е бил в България. Но Него Го няма там! Търсете го другаде. Къде? Ще ви издам тайната: четете Словото Му и ще откриете! А мързеливите ще чакат някоя чудотворна картина, аязмо, гроб или паметник да ги излекува, да ги обогати, да ги просвети, да им реши проблемите. На тях казвам: няма такива реликви. И Савка се подготвяше за изпита си по немски език в стаята на Учителя, но не го издържа. Поучете се! Що се отнася до картината на Цветана Симеонова, тя си има своята историческа стойност, естетически качества, събужда емоции у наблюдателя, ценна е с художествената си стойност, говори ни за рисувателните умения на авторката, всеки може да се поучи на нещо от нея, други може да се вдъхновят, гледайки я, ще има и такива, които ще са безразлични, а други ще я критикуват. Но за лекуване не става! За лечение си има друга наука. Българи, вий, които искате да бъдете ученици в тая школа: търсете, четете и изучавайте автентичното Слово на Учителя Беинса Дуно! Тодор Ковачев