Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Седемте езера'.

Открити 159 резултата

  1. alexamsterdam

    1932_08_12 Трите свята

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово, 1932 –1934 Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г. Първо издание, София, 1932 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание рилска беседа Трите свята Ще прочета 5-та глава от Посланието към Галатяните. Размишление върху 22-ри стих: „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание; против таквиз няма закон“. Ще прочета още и 15-та глава от Евангелието на Йоана. В стиха: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът“, важна е думата „лоза“. В самата дума пък важен е слогът „оз“. „Всяка пръчка, която не принася плод, отрязва я; и всяка, що дава плод, очиства я, за да даде по-много плод“. В този стих важна е думата „плод“, а в нея е важен слогът „од“. Тук думата „плод“ е употребена три пъти, в трите свята: във физическия, в духовния и в Божествения. Значи лозената пръчка трябва да даде плод в тези три свята. „Пребъдете в мене и аз във вас. Както лозената пръчка не може да принесе плод, ако не пребъде в лозата, така нито вие, ако не пребъдете в мене. Аз съм лозата, вие пръчките; без мене не можете нищо да сторите.“ Оттук се вижда, че между всички неща съществува вътрешна връзка. Ако буквите не се съединят, за да образуват думи, и ако думите не се съединят, за да образуват изречения, мисли, те нямат никакъв смисъл, никакво значение. Тъй щото, нещата се осмислят само тогава, когато между тях съществува вътрешна връзка. За потвърждение на тази мисъл говори самото устройство на човешкия организъм. Тялото на човека е съставено от милиарди клетки, непреривно свързани помежду си. Вътрешната връзка, която свързва клетките на организма в една стройна единица, е храната. Въз основа на този закон човек трябва да яде. И ние виждаме, че той яде по три пъти на ден, за да поддържа тази връзка. Ако тази връзка не се поддържа, и процесите в целия организъм ще се прекратят. Прекратят ли се процесите в организма, спира и неговото съществуване. Следователно вътрешната връзка трябва не само да се поддържа, но и постоянно да се усилва. Това може да се постигне само при условие, да знае човек духовния закон, който регулира тази връзка. В това отношение яденето не е нищо друго, освен съзнателна работа за поддържане и засилване на вътрешната връзка. Този закон се отнася не само до тялото на човека, но и до неговите чувства и мисли. Задачата на човека е всеки ден да засилва връзката, както между клетките на своя организъм, така и между своите чувства и мисли. Когато връзката между клетките на тялото отслабва, едновременно с това отслабва и тялото. Когато връзката между чувствата и мислите на човека отслабва, заедно с това отслабват неговите чувства и мисли. Този е един от най-елементарните, от най-простите закони, на който хората не обръщат никакво внимание. Обаче колкото е прост този закон, толкова е и важен. От спазването му зависи благосъстоянието на човека. И тъй, всеки момент в човешкия организъм се извършват три непреривни процеса: първият процес става между клетките, вторият – между чувствата, а третият – между мислите. Когато ме питат що е Любов, казвам: Любовта е вътрешна връзка между частите на живота. Ако тази връзка не функционира между частите на живота, той постепенно отслабва. Значи Любовта усилва и поддържа живота. Без Любовта животът няма смисъл. Без Любовта животът се разпада на своите части. Ако Любовта не влезе в човека като плод, той ще изгуби живота си. И когато хората се разочароват от живота, това се дължи на заблуждението, че те очакват живота да дойде по някакъв механически начин, да се налее отнякъде. Не, животът не е механически процес. Когато срещнем някой здрав човек, това показва, че той има живот в себе си, т.е. Любовта непрекъснато е минавала и продължава да минава през него, вследствие на което е образувала връзка между отделните части. Следователно, който е здрав, който мисли, чувства и постъпва добре, той има в себе си тази вътрешна връзка – Любовта. Тази връзка е процес на Духа. Без нея нищо не се постига. Късат ли се връзките на някоя кола, и колата се разнебитва. Късат ли се връзките на дрехите, на обущата, и те се късат и остаряват. Сега, имайте предвид следното важно положение: не оставяйте други да държат връзката ви. Който държи връзката ви, той ще ви заповядва. Ако злото държи връзката ви в ръцете си, вие ще бъдете негови роби. Ако доброто държи вашата връзка, вие ще бъдете свободни. Ако пък вие сами държите връзката си, ще служите на Бога. Следователно най-добре е човек сам да държи връзката си, за да служи на Бога. Смисълът на живота се състои в служенето на Бога. Който не служи на Бога, животът за него губи всякакъв смисъл. Казвате: „Не е ли достатъчно човек да вярва в Бога?“ Вяра и служене не е едно и също нещо. Вярата е връзка на чувствата. Ако вярата не свързва чувствата на човека, тя не е вяра. Когато в чувствата на човека се яви някакво колебание, това показва, че вярата му се е разколебала. Истинската вяра не допуща никакво колебание, никакво раздвояване в чувствата. Казвам: да се разколебава човек, това подразбира известно невежество. Само невежият се разколебава. За пример, някой човек става рано, излиза да посреща изгрева на слънцето и казва: „Какво придобих, като наблюдавах толкова години изгряването на слънцето?“ Да посрещнеш изгрева на слънцето, това подразбира да се свържеш съзнателно с него, за да могат неговите сили да потекат през твоя организъм. Свърже ли се човек със слънцето на физическия свят, едновременно с това той се свързва с още две слънца, със слънцето на духовния и със слънцето на Божествения свят. Значи три слънца съществуват. Физическото слънце изгрява от изток; духовното – от запад, а Божественото – от зенита, т.е. отгоре, от север. Физическото слънце се движи в граници от изток към север. Духовното слънце се движи в граници от запад към юг, а зенитът е област на Божественото слънце. Следователно в кръга, където е вложен Вечният живот, функционира Божественото слънце. В кръга, където са вложени силите за създаване на чувствата, функционира духовното слънце. В кръга, където са вложени силите за създаване на физическите форми, функционира физическото слънце. Физическото слънце има четири точки, духовното – шест, а Божественото – една. Физическото слънце се отнася до физическия свят; духовното – до света на чувствата, а Божественото – до света на мислите. Истината подхранва чувствата на човека, но същевременно тя ги освобождава. Обаче чувствата се освобождават само тогава, когато се поставят във формите на правата мисъл. И тъй, след като посрещне човек изгрева на физическото слънце, той трябва да посрещне духовното и Божественото слънце. Те изгряват едно след друго, но човек трябва да знае точно часа и посоката на изгряването им. Физическият изток е точката, от която изгрява правдата. Затова, именно, посрещне ли човек слънцето, през целия ден той трябва да урежда своите взимания-давания съобразно правдата, да се справи с противоречията си, да се справи с всичките си недоразумения. На другия ден той трябва вече да обърне нов лист, с нови задачи за разрешение. Клетките в човешкия организъм разбират добре тия неща, и ако човек не ги смущава, те ще свършат цялата тази работа тихо, спокойно, без да забележи някой как е станало това. Щом човек е здрав, между клетките му ще има пълна хармония и единство. Щом клетките му са в хармония, ще има хармония и в неговите чувства и мисли. Това значи да посрещне човек и трите слънца на живота. Посрещне ли ги, той ще придобие активност на клетките, топлина в чувствата и светлина в мислите си. Ако човек мисли, че с едно посрещане на слънцето ще уреди всичките си работи, той е на крив път. Да мисли човек така, това значи още на втория ден да изгуби придобитата светлина. Колкото повече се задържа тази светлина в ума на човека, толкова по-добре за него. Изчезне ли тази светлина от ума му, той стои затворен в стаята си, със спуснати кепенци на прозорците, без да вижда нещо от външния свят. Мнозина влизат в Божествения свят само за един ден, взимат си оттам малко вода в едно шише и казват: „Достатъчна ни е тази вода. С нея ще уредим всичките си работи“. Обаче, още същия ден водата се свършва, и те седят, чакат някой да им напълни шишето. Не, с едно шише вода работа не се върши. Всеки ден човек трябва да отива сам на Божествения извор, да пълни шишето си и да се ползва от водата. Няма по-голяма радост за човека от тази, да ходи на извора, да пълни шишето си с вода и да се връща дома си. И десет пъти на ден да ходи, той няма да се отегчи. Това е една от големите привилегии за човека. Питам: колко пъти на ден човек посреща физическото слънце? – Един път. Защо? – Защото той го е посрещнал на първата му точка, от изток. Обаче това слънце има още три забележителни точки, от които също така може да се посрещне. Изток е правдата. Север, зенитът, е истината. Тази точка наричаме още пладне, обед. Попадне ли човек точно в този момент, той започва да яде, да се храни. Тогава, именно, той се свързва и с Любовта, и с Истината. Долу, точно под истината, на юг, живее доброто. Човек се движи непреривно между тези две точки – истината и доброто, т.е. между главата и краката, като образува един непреривен кръг от сили. Той работи, чувства и мисли. Ако доброто не беше долу, човек би потънал и безследно изчезнал, но благодарение на него той се държи и остава в този кръг. Този кръг е Божественият кръг, който се образува около всеки човек, както черупката на яйцето, и го пази от външни неблагоприятни условия. Изчезне ли този кръг, човек умира. Изчезне ли този кръг на яйцето, последното се разваля. Когато пиленцето се излюпи, то също е обвито с този кръг. На същото основание човек не трябва да разкъсва своя Божествен кръг. Той е броня, която го предпазва от външни неблагоприятни условия. Докато човек живее в Божествения кръг, той вижда Бога навсякъде и във всичко. Излезе ли вън от този кръг, той се намира в особена обстановка: животът му се обезсмисля, всичко наоколо става тъмно, не знае коя посока да хване и се обърква. Такъв човек е вън от орбитата на слънцето. Той се намира в положението на вързан човек, който търси начин да се освободи. Представете си, че един човек се върже с въже и по невнимание се спусне в кладенеца. Какво ще прави той в кладенеца? Първата му работа е да търси изход, да излезе оттам. Той се озърта натук-натам, да намери някой да го изтегли навън. Не, както сам е влязъл, така сам трябва да излезе от кладенеца. Щом въжето е около него, той има вече първата възможност да излезе вън от кладенеца. Той ще се навива около въжето и постепенно ще се издига нагоре. В това отношение мисълта не е нищо друго, освен условие за минаване от едно състояние в друго. Човек трябва да мисли, т.е. да навива въжето около себе си, за да премине от едно състояние в друго. Който не мисли, той не може да се освободи от ограничените условия на живота. Ако някой ви пита защо трябва да мислите, кажете: „Аз трябва да мисля, за да изляза от кладенеца, в който съм паднал по своя вина“. Защо трябва да чувствуваш? – „За да изляза от кладенеца.“ Съвременните хора се оплакват, че нямат големи постижения, че нямат успех в работата си. Защо нямат успех? – Защото те очакват повече от другите, отколкото от себе си. За пример, някой паднал в кладенеца и започва да се озърта, кой ще дойде да го извади. Той казва: „Кой ще дойде да навие макарата, да ме изтегли навън?“ Глупавият чака да дойде някой, да го извади от кладенеца. Умният сам навива въжето около макарата и излиза навън. В кладенеца има една малка пружинка, която щом се натисне, въжето започва да се навива. Глупавият забравя, че има такава пружинка, вследствие на което не може да свърже въжето с нея, и стои в кладенеца, чака да го освободят. Умният е буден, той помни, че в кладенеца има пружинка, с която може да си помогне. Ако питат глупавия какво прави в кладенеца, той ще разправя, че като пътувал през една тъмна нощ, не видял, че пред него има кладенец, спънал се и паднал долу. Този човек не говори истината. Никой не може да падне в кладенеца, ако не е търсил някакво имане. Щом търсите имане вечер, непременно ще паднете в кладенеца. Денем се търси имане, при изгрева на трите слънца, а не вечер. Казвам: иска ли човек да успява в живота си, всеки ден той трябва да посреща изгрева на трите слънца, да се свързва с техните сили. Изток представлява правдата, която трябва да царува в човека. Запад е точка на приложението. Там се прилага правдата. Север е зенитът, където истината изгрява. Юг е точка на приложение. Тя се казва точка на доброто, в която истината се прилага. Щом мине през тези четири точки, човек си дава отчет за всичко направено през деня. На другия ден той отново отива да посреща слънцето, да възприема и прилага. Някой казва: „Защо трябва да посрещам слънцето?“ – Ако не посрещаш слънцето, живот няма да имаш. Нямаш ли живот, от тебе нищо не може да стане. Още преди изгрева на слънцето човек трябва да бъде на крак, да получи дажбата си. Както ученикът трябва да влезе в училището преди удрянето на звънеца, така и всеки човек трябва да бъде на крак преди първия лъч на слънцето. Ако ученикът се излежава след първия лъч на слънцето и се оправдава с някакво неразположение, той никога няма да свърши училище. Първият лъч е звънецът на живота. Ученикът трябва да е станал няколко минути преди явяването на този лъч. Става ли след първия лъч, т.е. след първия звънец на живота, това не говори в негова полза. Преди още да е ударил звънецът, ученикът трябва да е напълно готов, да посрещне своя изток. Само така той ще има разположение да възприеме енергиите на слънцето. Който знае времето, когато слънцето изгрява, както и посоката, от която изгрява, той ще се ползва от него. Не знае ли това нещо, и на Хималаите да се качи да посреща слънцето, пак няма да се ползва от енергиите му. Ако човек знае законите на разумната природа, той ще бъде в положението на ученик, който е научил добре материала на отделенията и минава в прогимназията. Като научи материала на прогимназията, минава в гимназията, а оттам в университета. Който свърши университет, той може да ходи в отделенията, в прогимназиите и в гимназиите, да слуша, как учителите преподават по новите методи. Нищо унизително няма в това, един висшист да ходи в училищата, да слуша как учителите преподават. Основният курс е университет с четири факултета, прогимназията – с три факултета, гимназията – с пет факултета. Правилно би било, както основното образование продължава четири години, така да бъде и прогимназиалното, гимназиалното и университетското. Следователно, в 16 години човек трябва да завърши своето образование в училищата на земята. Числото 16 показва, че човек трябва да свърши 16 факултета, за да разпръсне всичката тъмнина или невежество от главата си. Да свършиш тия четири факултета, това подразбира да работиш, да се трудиш, а не да стоиш под крушата и да чакаш някой плод да падне направо в устата ти. Мнозина чакат да излезе вятър, да разтърси крушата, та плодът ѝ да падне пред тях. Те искат да постигнат нещо без усилия. Ако се качим на крушата, може да си откъснем една–две круши. Обаче, ако я разтърсим, могат да паднат всичките круши. Сега трябва да се направи вътрешен превод, какво означава капането на крушите в човешката мисъл. Трябва да се направи вътрешен, а не външен превод. Външните процеси имат различен произход от вътрешните. Външният свят е сбор от символи, чрез които трябва да се изучава вътрешния свят. Когато човек огладнее, той трябва да отиде при крушата, да си откъсне една круша, да я разгледа, да ѝ се порадва и след това да я изяде. После ще благодари на Бога за крушата и за това, че е направил връзка с нея. Като направи връзка с крушата, той ще научи един метод на работа. Като научи този метод, той ще отиде да работи между лошите хора света. Питам: какво представляват лошите хора? Лошият човек е подобен на камък, който каменарят всеки ден обработва с чука и длетото си: тук удари с чука си, там удари, или тук откърти от камъка, там откърти, докато свърши някаква работа. Той не може да изкърти цялата канара, но поне част от нея. Някой казва: „Трябва да се изправят лошите хора“. Ако всички лоши хора се изправят, тогава ти няма да имаш работа и ще те уволнят като каменар. Радвай се, че има много камъни в света, да имат каменарите работа. Лошите хора са каменни кариери, срещу които трябва да отивате с чук. Ако отивате при тях без чук, те ще ви ухапят. Те са много хапливи. Камъните не искат да знаят за човека, те могат да строшат ръцете, краката, главата му, без да се замислят за него. С тях трябва да се работи внимателно. Отивате ли при лошите, при хапливите хора, трябва да имате големи лостове и чукове. При това чуковете трябва да бъдат добре закрепени. Не са ли добре закрепени, те могат да отскочат и да ви ударят. Питам: що са лостовете? Лостовете представляват силната воля, силната мисъл и силните чувства на човека. Значи понякога човек ще работи с огън, а понякога – с барут. Че щяло да пука от време на време, нищо от това. Обаче, когато камъните започнат да пукат, човек трябва да бяга, да се скрие някъде. Той ще си направи една дупка, ще се скрие в нея и ще слуша как пукат камъните. Който стои близо до тях и чува как пукат, той трябва да вземе мерки, на време да офейка. Кой офейква? Ученик, който не знае урока си, офейква. Който има да плаща някаква полица, а не може да я изплати, офейква. Който направи някакво престъпление, и той офейква. Всички хора трябва да бъдат изправни в задълженията си, да не офейкват. За тази цел от думата „офейква“ ще се извади буквата „о“ и ще остане само думата „фейка“. Тази дума означава още фей, фея. Фея подразбира същество, което играе на колело, т.е. цял ден се върти, върши някаква работа. Така се върти и домакинята около тенджерата. Тя вземе лъжицата, сложи я в тенджерата, разбърка яденето. После извади с лъжицата малко от яденето, погледне го отдалеч, а след това го приближи до устата си, опитва го на вкус. Казвате: „Проста работа е готвенето“. Не, като вляза в един дом, приятно ми е да гледам как готвят. Домакинята върти лъжицата, разбърква яденето, а аз чета. От въртенето на лъжицата аз зная вече как живеят хората в този дом, дали са в мир, или не. Когато видя един впрегнат вол, аз зная вече какво нещо е впрягането. Когато някой каменар чука камъни, аз се спирам пред него, но на едно почтено разстояние, да не ме засегне нещо от камъните. Наблюдавам как този човек чука камъни и изучавам какво нещо са те. И тъй, стремете се да дойдете до онова дълбоко разбиране, да видите какво Бог е вложил във всички неща. По този начин ще намерите вътрешната връзка между тях. Намерите ли тази връзка, радвайте се. Не мислете, че можете и без тази връзка. Всички връзки между нещата могат да изчезнат, обаче една връзка само не може да изчезне. Тя е връзката на Любовта, най-важната от всички връзки. Връзката на Любовта е разумна връзка. Казвате: „Опасно нещо са връзките“. Не, не са опасни връзките. Кога не са опасни? – Когато човек сам прави връзки и сам ги развързва. Който дохожда при нас, той сам се връзва; един ден той сам ще се развърже. По-добре е човек сам да прави връзка, т.е. сам да се връзва. Защо? – Защото, ако ние го завържем, може да се случи да забравим, че сме го вързали, и той ще стои цял ден вързан, да чака някой да го развърже. Който сам се е вързал, той има сила и сам да се развърже. Следователно, не казвам, че не трябва да се правят връзки, но съзнателни връзки трябва да се правят. Човек не трябва да оставя други да го връзват и после да очаква да го развързват. Не е въпросът да се плаши от връзки, но той трябва да прави разумни връзки. Дойде някой, започне да ти чете една своя книга, а ти слушаш. Това е връзка между вас. Обаче връзката ще бъде правилна, ако след това вие започнете да му четете някоя своя книга, а той да слуша. Обаче рече ли само той да чете, а вие през всичкото време да слушате, тази връзка не е правилна. Преди всичко, той ще се умори от четене. Тъй щото, ако той чете, вие ще слушате; после вие ще четете, а той ще слуша. Същото се отнася и при правене на добро. Някой направи едно добро, после трябва да почине малко, да види как другите правят добро. Докато аз правя добро, мене ще гледат; щом престана да правя добро, ще гледам как другите правят добро. Забележете, когато видният цигулар свири дълго време, той престава да свири и изпитва удоволствие да слуша друг някой цигулар. Като слуша други цигулари, той все ще намери нещо специфично у тях, от което може да се възползва. Ако мисли, че всичко е придобил, той е на крив път. Така мислят глупавите хора. Веднъж живееш на земята, ти имаш нужда от водата, от въздуха, от светлината, от вятъра, от всички растения, животни, хора и т.н. Щом видите круши, вие веднага ги заобиколите, искате да си купите. Някой казва: „Круши са това!“ Не, връзки са това. Когато видите круши, ябълки, сливи и други плодове, радвайте се, защото имате възможност да направите връзки с тях. Съзнавате ли това нещо, вие благодарете на Бога за всичко, което ви е дал. Хапнете ли една круша, кажете: „Господи, благодаря за хубавата круша, която си изпратил на земята. Изпращай ни повечко от тях, да си хапваме и да благодарим за това благо“. Щом изядете крушата, трябва да я сложите на най-хубавото място в себе си. Така трябва да мислите и да постъпвате. Съвременните хора искат да бъдат щастливи. Всеки може да бъде щастлив, ако знае да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Това са три елементарни правила, три елементарни връзки, които пък съставят цяла наука. Тази наука се състои от три факултета, които всеки трябва да свърши. Тъй щото, каже ли някой, че иска да бъде щастлив, подразбирам, че той трябва да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Това е един завършен резултат. Засега човек може да бъде щастлив на земята само за момент. Той не е дошъл още до постоянното, до непреривното щастие. Някой има хубава дреха, той е доволен, чувства се щастлив. Не мине много време, дрехата остарее, скъса се, той е недоволен вече, чувства се нещастен. Това е мимолетно щастие. Такова е щастието, с което хората на земята постоянно се обличат. Казвам: представете си, че един ден природата ви облече, както облича животните, с най-хубави костюми, украсени с диаманти и брилянти. Вие се поглеждате, радвате се на своите красиви костюми. Обаче, изгрее ли слънцето, вие изгубвате тези костюми и започвате да скърбите и казвате: „Къде отидоха нашите хубави костюми?“ Вие не трябва да скърбите, защото втория ден тя ще ви облече в друг костюм. Стига да имате време, природата е готова от сутрин до вечер да ви облича в колкото костюми желаете. Тя може да ви облича и съблича всеки ден, но някога ще ви дотегне това и ще заспите. Значи, след като природата ви е обличала в много костюми, вие заспивате, защото нищо не сте разбрали от това обличане. Вие спите и си почивате от обличане и събличане на костюми. От сутрин до вечер слънцето ви е обличало и събличало, като ви е питало: „Кой костюм искате да облечете?“ Казвате: „Не съм решил още, трябва да си помисля“. Това е нова философия, ново схващане на Божествения Дух. Тази философия тепърва трябва да се разработи. Тя представлява семка, която може да се посее. Посее ли се в земята, след 10–12 години тя ще даде плод. Божествените дървета дават плод на 12-тата година от посаждането си. „Ако не пребъде някой в мене, изхвърлен бива вън, както лозената пръчка, и изсъхнува; и събират ги, та ги кладат на огъня и горят“. „Ако пребъдете в мене, и думите ми пребъдат във вас, каквото искате, ще просите и ще ви бъде.“ В този стих има три връзки, без които нищо не се постига. „Ако пребъдете в мене“ – първата връзка. „И думите ми пребъдат във вас“ – втората връзка. „Каквото искате, ще ви бъде“ – третата връзка. Който чете този стих, той трябва да обръща внимание на тези връзки. За пример, ученикът седи на чина, а учителят му говори, преподава урок. Ученикът разбира и прави първата връзка. След това ученикът възприема тези думи, насажда ги в себе си и размишлява тези думи, насажда ги в себе си и размишлява върху тях – той прави втората връзка. Най-после учителят вдига ученика на урок, кара го да повтори онова, което му е преподал. Това е третата връзка. „В това се прославя Отец ми, да приносяте много плод; и така ще бъдете мои ученици.“ Ако така разбирате Бога, Той ще пребъде във вас. Щом пребъде във вас, вие ще разбирате Неговата Мъдрост и ще Го славите. Ако не славите Бога, това показва, че сте невежи. Някой казва: „Каква нужда има Бог да Го славим?“ Ние трябва да славим Бога, за да покажем, че имаме връзка с Него, че Го разбираме. Не са учениците, които повдигат учителя си, но славата на учителя зависи от това, какви ученици той е изкарал. Ако учениците му са способни, и учителят минава за способен. „Както Отец възлюби мене, и аз възлюбих вас; пребъдете в моята любов.“ „Както Отец възлюби мене“ – първата връзка. „И аз възлюбих вас“ – втората връзка. „Пребъдете в моята любов“ – третата връзка. „Ако държите моите заповеди, ще пребъдете в любовта ми, както съм аз държал заповедите на Отца си и пребъдвам в Неговата Любов.“ „Ако държите моите заповеди“ – първата връзка. „Ще пребъдете в любовта ми, както съм аз държал заповедите на Отца си“ – втората връзка. „И пребъдвам в Неговата Любов“ – третата връзка. „Тази е моята заповед, да имате любов помежду си, както ви аз възлюбих.“ „Тази е моята заповед“ – първата връзка. „Да имате любов помежду си“ – втората връзка. „Както ви аз възлюбих“ – третата връзка. „А вас ви нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца си, явих ви го.“ Значи Христос е направил връзка, за да изясни нещата. Без връзка нищо не се постига. Първата връзка ще бъде с Бога. Втората връзка ще бъде с Духа, който работи във вас. Третата връзка ще бъде с вашето съзнание, за да можете да слушате и да разбирате. Имате ли тези три връзки, каквото поискате от Бога, ще ви се даде. Този закон среща потвърждение навсякъде в живота. Ако шивачът ушие една хубава дреха на своя клиент, последният ще остане доволен и добре ще му заплати. Обаче направи ли той една малка погрешка на дрехата, клиентът остава недоволен и гледа да откъсне нещо от парите, да не му плати, както е уговорено. Тъй щото, правим ли нещата, както Бог изисква, Той е готов да ни даде нещо повече от това, което очакваме. Ако не изпълним волята Му, Той не дава и това, което е обещал да ни даде. Колко благословения, колко обещания са останали неизпълнени! Защо? Вие искате Бог да бъде добър спрямо вас, а разваляте цялата инсталация, която Той е направил. Дълго време трябва да мине, за да се изправи тази инсталация, или отново да се направи. Тази инсталация представлява вътрешното разбиране у човека. Докато човек няма това дълбоко вътрешно разбиране в себе си, никакво Божие благословение не може да мине през него. Мине ли Божието благословение през една развалена инсталация, то ще изтече, без да се задържи, без да остави някаква придобивка за човека. „Светът ако ви ненавиди, знайте, че мене по-напред от вас възненавиди.“ Не се безпокойте, че светът ви счита за прости, за глупави хора и не ви оценява, както трябва. „Помнете словото, което ви аз рекох: Не е рабът по-голям от господаря си. Мене ако изгониха, и вас ще изгонят; ако са държали словото ми, и вашето ще държат.“ „Всичко това ще ви сторят заради моето име, защото не знаят Тогоз, Който ме е проводил.“ С други думи казано: не се безпокойте, че простите, невежите хора не ви оценяват. Не съжалявайте, че търговците на стари дрехи, „битпазарджиите“ не искат да ви продават стари, скъсани дрехи и обуща. Не купувайте стари дрехи, макар и евтино да ги продават. Купувайте нови дрехи, макар и скъпи. „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; сега, обаче, за греховете си извинение нямат.“ Сега и аз, като говоря, искам да избегна всички отрицателни думи, да не хвърлят сянка в съзнанието ви. Отрицателните думи са вехтории, които продават на „бит-пазара“. Човек не трябва да мисли за тия вехтории. Когато върви из улиците и гледа, той не трябва да спира погледа си върху неща нечисти или стари. Щом има очи, нека спира погледа си върху хубави дървета, върху чисти извори, върху красиви, зрели плодове, върху хубави канари. Виждате някой голям окалян камък – минете-заминете, не го питайте защо и как се е окалял. Камъните, канарите, скалите са отлични актьори. Щом завали дъжд, те започват да плачат. Не се спирайте пред техните сълзи. Те не са истински. Канарите могат да ви разправят, че са пролели много сълзи, че имат големи страдания, но вие не им вярвайте. Те никога не скърбят и не знаят що е скръб. Искате ли да не скърбите, идете при канарите. Те ще ви научат как да носите скърбите си. Ако вашите сълзи паднат на канарите, и те ще плачат. Не паднат ли сълзите ви върху тях, и те нищо не дават. Те казват: „Който даде нещо от себе си, и ние ще му дадем; не даде ли нещо от себе си, и ние не даваме“. Виждате, за пример, положението на мъховете. Те работят с хиляди години върху тия канари, дано изкарат нещо от тях, и едва ще получат някакво микроскопическо благо за големите им усилия, за големия труд. Мъховете взимат своите чукове, длета и отиват на борба с канарите. Години наред те прилагат своите химически средства и като получат малко нещо, канарите им казват: „Достатъчно ви е това“. Скържави са канарите. Много трябва да работиш върху тях, за да получиш малко. Сега, знаете ли защо аз проповядвам на канарите? – За да не бъдете скържави като тях. Съществува следният закон в природата: два еднакви процеса произвеждат обратна реакция. Аз похвалявам камъните, че от толкова хиляди години те държат в себе си едно съкровище и никому не го дават. Те са банкери, които малко пари дават, но с големи лихви. На глупави хора те нищо не дават. Когато учени хора работят при канарите и хлопат около десетина години усърдно над тях, най-после канарите казват: „Виж, на учени хора можем да дадем нещо“. Канарите имат една добра страна: своето никому не дават, а чуждото, което са взели, дават. Слънчевата топлина, която са погълнали през деня, те я дават, всеки може да се ползва от нея. Ето защо, иска ли човек да приеме слънчева енергия от камъните, нека седне върху тях да почива. Обаче това трябва да става около обяд, а не сутрин или вечер. Който иска да възприеме слънчева топлина от камъните, нека отиде по обяд и седне върху тях да се разговаря. Той ще им даде угощение, но и те ще му дадат угощение. Значи, гишето на камъните е отворено само от 10 часа преди обяд до 2 часа след обяд. Всяко друго време те взимат. Щом слънцето залезе, те дават всичко, което са приели от него, а запазват своето, което, обаче, по никой начин не дават никому. Следователно добрата страна на камъните се състои в това, че те дават всичко, което са взели от слънцето. Чуждото дават, своето ревниво пазят. Вие можете да седите върху тях, да се местите от камък на камък, те в нищо няма да ви пречат. Те казват: „Седнете, където искате, но ще знаете, че никой няма да ви посреща и изпраща. Ние нямаме слуги на разположение. Когато пожелаете да си отидете, ние ще ви пожелаем добър час – нищо повече“. Това са иносказателни думи, които вие трябва да преведете в живота си. В Писанието се говори за Вечната канара, на която човек е поставен. Седнете ли на канарите в природата, те казват: „Можете да седите, колкото искате; можете да плачете, да се радвате, това е ваша работа. Ако сте скръбни, за себе си сте скръбни; ако сте радостни, пак за себе си. Ние нямаме време нито скърбите ви да слушаме, нито радостите ви. Ние си гледаме работата. Ако сте дошли да вземете нещо, от своето нищо няма да ви дадем. Ако настоявате да искате нещо от нас и продължавате още да седите, можем да ви дадем само от чуждото, което и ние сме взели. От слънцето сме взели топлина, и на вас можем да дадем от нея. Повече от това нищо не даваме“. Камъните са добросъвестни. Това е тяхна добра черта, достойна за подражание. Те са проводници на слънчевата топлина. Бъдете и вие проводници на благата, които Бог ви дава. Не задържайте Божиите блага само за себе си. Нека те постоянно текат през вас, та кой как мине, да се ползва от тях. Ако камъните биха задържали слънчевата топлина в себе си, те биха се стопили, биха престанали да съществуват като камъни. На това основание, казвам: Божиите блага, които минават през вас, ще задържате в себе си временно, и веднага след това ще давате – ще бъдете като камъните. „Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не биха имали; но сега видяха и възненавидяха и мене, и Отца ми.“ Значи, те не приеха знанието, което Христос донесе, за което ще понесат последствията. Христос говори символично. Той иска да каже: човек трябва да обработва нивата си, ако иска да получи нещо от нея. На време ще работи, за да получи на време. Когато някой пита защо работата му не се е свършила, както трябва, той трябва да знае, че причината за това се крие в него. Той не е работил на време и не може да получи на време. „А когато дойде Утешителят, когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изхожда, Той ще свидетелства за мене.“ „Но и вие свидетелствате, защото от начало сте с мене.“ И тъй, три изтока са важни за човека: първият изток е изгревът на физическото слънце. Вторият изток е, когато слънцето се намира в зенита си. Третият изток е среднощ. Последният, третият изток е на доброто. Иска ли човек да заякне в доброто, той трябва да посреща този изток. Трите изтока образуват един триъгълник. Изток на физическото слънце представлява правдата. Изток на обедното слънце представлява истината. Изток на вечерното слънце представлява доброто. Човек трябва да направи връзка с трите изтока. С други думи казано: човек трябва да направи връзка със своите мисли, чувства и постъпки. При това мислите, чувствата и постъпките му трябва да бъдат хармонични. Обаче хармоничните мисли, чувства и постъпки са резултат на нещо. Ако човек не посреща изгрева на физическото слънце, той не може да бъде здрав. Този закон е познат не само на хората, но и на всички живи същества. Ако човек не посреща изгрева на духовното слънце, връзката между чувствата му ще бъде разкъсана. И най-после, ако човек не посреща изгрева на Божественото слънце, мислите му ще бъдат разпокъсани. Такъв човек непременно ще боледува по единствената причина, че го мързи да става рано и се излежава, чака други да му донесат благата. Не, всеки трябва сам да си получи благото на деня. Ако ученикът не отива сам на училище със своята торбичка, той не може да придобие знание. Ако човек не отива сам на нивата да оре, той гладен ще умре. Ако човек не отива сам в градината да бере зрелите плодове, той няма да вкуси от тях. Няма по-приятно нещо от това, човек сам да посегне към зрелия плод и да го откъсне. Някой казва: „Омръзна ни да орем. Няма ли да се свърши това оране, да се замести с друго нещо?“ Казвам: иде ден, когато орането на нивите ще се замести с по-приятна, с по-деликатна работа, обаче, като процес то никога няма да изчезне. Когато хората престанат да орат земята, те ще орат своите чувства. Когато престанат да орат чувствата си, те ще орат мислите си. Тъй щото, орането никога няма да престане. Ако продължавам да разправям за орането в по-високите сфери, ще дойда до едно място, където нещата ще станат за вас неразбрани, понеже се отдалечават. Казвате: какво ли ще е орането в сърдечния и в умствения свят? За да разберете орането във висшите сфери, на първо място вие трябва да научите орането на физическия свят. Орането на нивите, копането на лозята, разработването на градините са първата работа на физическия свят, която човек трябва да научи. Щом нивите са добре изорани, лозята добре разкопани, градините добре разработени, а къщите и мостовете добре съградени, ние имаме един добре уреден физически живот. Щом складовете и хамбарите са пълни с резервен материал, физическият живот е добре уреден. Дойде ли до духовния живот, там има по-голям ред и порядък. Качите ли се в Божествения свят, в света на мислите, там редът и порядъкът е още по-голям. Засега по-красив свят от умствения не може да се намери. Ако човек влезе в умствения свят, той може да се захласне от това, което види там. Той може да прекара в този свят цели 250 години, а да мисли, че е стоял само две минути. Речете ли да го бутнете, да слезе от този свят, той ще каже: „Моля ви се, не ме безпокойте, едва съм влязъл, а вие ме карате да се връщам назад“. Красив е умственият свят. И тъй, ние сме дошли на земята, да научим пътищата на правдата, на истината и на доброто. Затова казвам: търсете пътя на правдата, пътя на истината и пътя на доброто, от които слънцето изгрява. Който върви по тези пътища, слънцето всякога насреща му ще изгрява. Вървете по пътищата, по които слънцето изгрява, ако искате да ходите винаги в светлина. Сега, ще благодарим на Бога, че сме на планината при чистия въздух, при чистата вода и при изгряващото слънце. Ако искате да се ползвате от чистия въздух, качвайте се по върховете. Ако искате да се ползвате от чистата вода, ходете при изворите и оттам я носете. Водата е като дете, тя обича да я носят. Искате ли да придобиете чистота, вода носете. Чистата капка вода е една чиста мисъл. Ще благодарим на Бога за топлината на слънцето, за големия кон, който препуска всеки ден по небето и изпраща благословение на всички същества по лицето на земята. Ще благодарим на Бога за всички блага, които ни изпраща тук. И най-после, ще благодарим на Бога за възможността, която ни дава, да вървим по трите пътя, от които слънцето изгрява. Беседа от Учителя, държана на 12 август 1932 г., 5 ч. сутрин.
  2. alexamsterdam

    1932_08_11 Общото благо

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово, 1932 –1934 Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г. Първо издание, София, 1932 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание рилска беседа Общото благо Ще прочета 38-ми Псалом и 10-та глава от Посланието към Римляните. За размишление ще вземете 7-ми стих, 12-та глава от Деянията на апостолите: „И ето, ангел Господен престана, и светлина осия стаята; и ангелът, като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: „Ставай скоро!“ И паднаха веригите от ръцете му.“ Когато човек размишлява върху нещо, той трябва абсолютно да се освободи, да се откъсне от всички странични мисли, чувства и постъпки. Те са излишен товар, който го обременява и спъва в развитието му. Освободи ли се веднъж от тях, товарът му олеква, и той се чувства като новородено дете. В живота на човека има много ненужни, непотребни работи, от които той трябва да се освободи. За да се освободи, той трябва да има знания, да знае как, именно, да постъпи. Значи свободата произтича от знанието. В древността учениците, които свършвали своето духовно образование, преди да получат диплом за свършен курс, трябвало да издържат последния си изпит, който се заключавал в продаване на всички непотребни неща за тях, но потребни за хората. Ученикът слагал на гърба си различни предмети, макари, игли, пръстени, чаши, чинии, тигани, котли, подкови, инструменти за оране, чукове и други подобни и трябвало цял ден да ходи из града, да вика, да обърне внимание на минувачите, да ги купят. Ако до вечерта успее да продаде всички неща, той ще вземе диплом. Ако не успее да ги продаде, няма да получи диплом. На другия ден отново тръгва из града, да вика, да продава. Докато не продаде всичко, което носи на гърба си, диплом не му се дава. Той е принуден да вика, да обикаля всички улици на града, дано успее да продаде стоката си. Върви, вика той, а всички предмети на гърба му се удрят един в друг, дрънкат като звънци. Не е лесно положението на този ученик. Той се е натоварил все с такива неща, които са непотребни за него, но потребни за хората. Изпитът е такъв, трябва да ги продаде. Казвате: „Смешна работа е тази“. Смешно е, наистина, да видиш човек така натоварен. Обаче такова нещо представлява човек в умствения свят. В умствено отношение човек прилича на търговец, натоварен с голям багаж, и то все непотребен за него. Какво ли няма в ума на човека? И този търговец е длъжен да вика из улиците, да продава, да се освободи от този багаж. Не е лека работата на този търговец. Цял ден вика, дрънка със звънците, и като се върне вечерта у дома си, вижда, че продал едва четвърт от всичкия товар. На другия ден пак ще вика, ще дрънка със звънците. Какво ще прави иначе? Не може да не вика, защото диплом трябва да получи. Върви той, размишлява си нещо, а тиганите и котлите дрънкат, напомнят му, че не са продадени. Щом ги продаде, и те ще престанат да дрънкат. – „Дотегнаха ми вече тези тигани, тези дрънкалки!“ – Днес са ти дотегнали, но едно време и ти си служеше с тях, пържеше си яйца, чушки и др. Сега ще ги носиш, ще ги продадеш на хората, които и днес още се нуждаят от тях. Мнозина от съвременните хора се намират в същото положение – продават тигани, котли, чаши, макари и викат из улиците: „Хайде, тигани, котли, чаши, макари!“ Това наричат някои хора позор, гонение, поругание. Както и да го наричат, това положение е неизбежно, то трябва да се мине, да освободи човека от непотребния багаж в ума и в сърцето му. Викате ли из улиците, все ще дойде някой да си купи чашка, макара или друго нещо. Не е въпросът, че ще продадете една, две или повече макари, но едновременно с това трябва да кажете и по една добра дума на купувача, да остане той доволен от вас, да ви препоръча и на други. Иначе никой няма да купува от вас и вие напразно ще обикаляте града. Вие знаете какво следва по-нататък – диплом няма да получите. Казвам: който прави добро, той е търговец, продава вещите на доброто. Тези вещи се работят на небето, а се продават на земята. Всеки човек трябва да бъде продавач на тия вещи. Който не умее или не иска да ги продава, той минава за лош или за неопитен търговец. Някой казва: „Аз не съм роден за продавач“. – За какво си роден тогава? Щом дойде въпрос за оране, за копане, за учене, от всичко се отказваш. За работа не си роден, а си роден за удоволствия, за разходки, за лек живот. Това е криво разбиране на живота. В прав смисъл на думата човек е роден за доброто. Щом е роден за доброто, той трябва да го носи на гърба си и да го продава. На кого ще го продава? На всички хора: на царе, на князе, на владици, на свещеници, на учители, на държавници, на майки, на бащи. Когото срещне на пътя, все ще предлага. Ако хората нямат нужда от звънци, поне за говедата им са нужни. Пуснете ли говедото без звънец, то ще се изгуби. Сложете му звънец, отдалеч да дрънка, да не го изгубите. Казвам: в прав смисъл на думата човек не може да тръгне по улиците да продава непотребни вещи; обаче в преносен смисъл това е възможно. Ако в буквален смисъл човек е принуден да направи това нещо, той ще изживее голям срам. Що е срамът? Срамът има смисъл само тогава, когато служи като преграда за греха. Праведният, чистият, светият човек не се срамува. Той се е издигнал над срама. Едно време срамът е служил за спирачка, въздържал е човека от грях, от престъпления. Днес, обаче, срамът трябва да се замести с благочестие. Благочестивият човек не може да се срамува. Ако човек не е благочестив и няма срам, той е изложен на голяма опасност, той може да стане безочлив. Засега тази опасност е почти изключена, защото хората се намират под мощното влияние на обществото. От сутрин до вечер те мислят само за общественото мнение, какво ще каже или какво ще помисли обществото за тях. Днес хората мислят много малко за Господа. Най-много те мислят за себе си, после за хората, а едва сега са започнали да мислят за Господа. В това отношение те приличат на децата, като тях мислят само за себе си. Между изреченията, които ви дадох миналата беседа, едно от тях беше: „Не благодари, когато те мият“. Някои ме запитаха: „Как е възможно да мият един човек и той да не благодари?“ Питам: новороденото дете, което майката мие, къпе в продължение на цяла година, благодари ли за това? Не само, че не благодари, но отгоре на това вика, кряска, пъди майка си, не иска да го къпе. Защо детето не благодари на майка си? На този въпрос вие сами ще си отговорите. Има случаи, когато детето ще благодари на майка си, ученикът ще благодари на учителя си. Кога? Когато детето порасне и стане голям син или голяма дъщеря, то ще благодари на майка си за всички грижи, които тя е положила за него. Когато ученикът постъпва в училище, той не благодари на учителя си. Защо ще му благодари? Преди всичко той не знае как ще се отнесе с него учителят, каква бележка ще му постави и т.н. Ако днес му благодари, утре може да му постави слаба бележка или да го наругае. Когато учителят ругае ученика, последният се сърди, недоволен е от него. Да наругаеш някого, значи да му слагаш такива епитети, да му прикачиш такива панделки, каквито той не обича. Щом не обича тези панделки, той става за посмешище пред хората. Следователно за истинска благодарност може да става дума само тогава, когато човек се намира пред един завършен процес. Ученикът ще благодари на учителя си само след като свърши училището, след като получи нужното образование. Питам: какви епитети може да прикачи учителят на ученика си? Той може да му каже, че не е способен, че не е даровит, че не е роден за ученика, че по-добре ще направи, ако отиде на нивата да оре или на полето говеда да пасе. Има ли право учителят да казва на ученика така, или няма право? – Има право. Защо? Когато ученикът храни лоши мисли и чувства, не е ли той говедар? Лошите, отрицателните мисли, чувства и желания в човека не са нищо друго, освен говеда, свине, които ровят навсякъде. Има ли такива мисли и чувства в себе си, човек е принуден да ги пасе. Докога? – Докато ги възпита, докато ги постави на мястото им. Та когато учителят казва на ученика си, че не е роден за ученик и трябва да отиде на нивата да оре, или на полето да пасе говеда, това още не значи, че този ученик е роден за говедар или за овчар, но временно само има такива състояния. За момента, обаче, учителят е прав. В този смисъл не е било случай да се каже нещо на човека, което да не е вярно. То не се отнася за всякога и за всички случаи в живота му, но само за даден момент. И за това, когато човек възпита говедата в себе си, той казва: „Едно време имах говеда, които сам пасях, бях техен говедар, но те се възпитаха вече и днес сами излизат сутрин на паша и вечер сами се връщат“. Ще кажете, че това е невъзможно. За обикновените говеда това е невъзможно, но за умствените говеда е възможно. За пример, човек изпрати една своя мисъл някъде из пространството, тя обиколи, измине известен път и след това отново се връща при него. При това този човек знае, че тази мисъл е излязла от него и сега я разглежда какво ново носи тя със себе си, как се е видоизменила. От казаното за учителя и за ученика ще извадя следното заключение: учителят няма право да ругае учениците. Ако става въпрос за светските училища, там, както и да е, учителят може да си позволи да наругае един ученик, щом последният се е провинил. Обаче, дойде ли до Божествената Школа, там учителите не ругаят учениците си. Те считат това за губене на време и за празно харчене на енергия. Учителите на тази Школа са много умни и постъпват особено внимателно с учениците си. Те избягват всички случаи за обида, за огорчение. Когато учителят види, че някой ученик не е приготвил урока си, той го праща да донесе вода или да свърши друга някоя работа, да не го изложи. След това му казва да се обърне към другарите си, да му разправят това, което той е пропуснал да чуе. Методите, с които си служат учителите от Божествената Школа, са различни от тия, с които си служат учителите от обикновените училища. В Божествената Школа неспособните ученици заемат първо място, а способните, даровитите заемат последно място. Ако един ученик от някое светско училище отиде в Божествената Школа, той ще бъде поставен на първо място. Ако на земята е бил способен и заемал първо място, в Божествената Школа ще бъде на последно място. Това подразбира стиха, който Христос е казал: „Първите ще бъдат последни, а последните – първи“. Сега ще приведа един анекдот, от който се вижда какво нещо представлява истинското знание. Двама приятели, след няколко годишна раздяла, се срещнали и разговаряли помежду си. Единият свършил в Германия за инженер, а другият следвал във Франция по астрономия. Те се разговаряли кой какво научил, какви професори имали и т.н. Един техен съученик ги слушал как се разговарят, но той не могъл да вземе участие в разговора им, понеже не бил учен, нищо не свършил. Родителите му били бедни, та не могли да го поддържат да учи. Съучениците му го поглеждали из високо, считали го прост, недостоен за техния разговор. Както вървели, и тримата се отбили при едни свои познати, където заварили едно от децата почти на смъртно легло. Отчаяни, родителите на това дете се обърнали ту към единия учен, ту към другия, дано могат да помогнат на детето им. Единият казал: „Извинете, нищо не мога да направя, аз съм свършил за инженер, нищо не зная от медицина“. Другият казал: „И аз не мога да помогна на детето, свършил съм по астрономия“. Третият, който нищо не свършил, се обърнал към майката на детето и казал: „Ще ми позволите да видя детето. Аз мога да лекувам, моят дядо ме е учил“. Той влязъл при детето, прегледал го, дал му нужните наставления и си излязъл. От този момент положението на детето се подобрило и в скоро време напълно оздравяло. Следователно истинското знание се заключава само в това, което в даден момент човек може да направи, да приложи. С това не искам да намаля цената на знанието, но казвам, че всяко знание трябва да има приложение. Всяко знание е полезно и приложимо за нас само тогава, когато то минава през три свята, а именно: през физическия, духовния и Божествения. Щом знанието мине през трите свята и във всеки от тях даде плод, то е истинско, съществено знание. Ако един ангел дойде на земята, той ще учуди хората със своята сръчност и сила. Пътувате с него в гората, но замръкнете, стане студено, а вие нямате дрехи, няма къде да се подслоните. Ангелът веднага ще запали огън да се сгреете, ще направи колибка да се приберете и да прекарате нощта. Продължавате пътуването си. Срещате голяма река, няма мост, не можете да я прегазите. Ангелът веднага ви взима на ръце, хвърля се през реката и минава на другия бряг. Изкачвате се по един висок планински връх, почти непроходим. Ангелът се поогледа натук-натам и изведнъж ви повежда по най-хубав път. Не усещате как сте се изкачили на върха. Това значи да пътувате с приятел, който носи в себе си истинско знание, приложимо във всички светове. Той може да ви помогне при всички мъчнотии в живота. В какво ще ви ползва онзи приятел, който на теория знае много, но щом се намери пред някоя мъчнотия, вдига рамене и се чуди какво да прави? Двама другари, единият свършил осми клас с отличие, другият пропаднал на матура, тръгнали един ден на разходка из гората. По едно време насреща им излязла мечка. Те се погледнали и се запитали: „Какво да правим сега?“ – „Да бягаме.“ Хукват и двамата да бягат. Питам: какво ги ползва в случая образованието? Онзи, който бил скъсан на изпита, бягал по-добре от този, който свършил с отличие. При бягането първият имал отличие, а вторият бил по-слаб. Мечката била професор, който се произнесъл за пропадналия ученик: „Щом можеш да бягаш толкова бързо, ти ще можеш да свършиш гимназия отлично“. Този ученик се насърчил и следната година, като се явил на изпит, издържал матура с отличие. Той се уверил в себе си, че има сили, способности да учи. Казвам: ако във време на мъчнотия краката на човека са дълги, това показва, че и за учене го бива. Страхливият човек може да свърши много работи с успех. Понякога в страха умът на човека работи толкова бързо, че той моментално разрешава въпросите. Този страх е благословение за човека. Щом се уплашите и бягате добре, знайте, че и в учението можете да свършите добре. И в Писанието е казано: „Начало на Мъдростта е страх Господен“. Значи страх, който удължава краката, е добро условие за работа. Страх, който скъсява краката, той парализира всяка дейност у човека. Сега, да се върнем към главната мисъл – мисълта за свободата. Човек може сам да извоюва свободата си. Как? Както ученикът на древната школа трябвало да продава всички свои непотребни вещи, за да получи диплом. У човека има много мисли, чувства, желания, от които той трябва да се освободи. Те са останали у него от деди и прадеди. И днес той трябва да ги сложи на гърба си и да тръгне из улиците да ги продава. Щом продаде тия непотребни вещи, той трябва да си купи нова, чиста стока. Тогава няма да става нужда да ходи той по улиците да вика, да продава непотребните си вещи, но ще си отвори дюкянче, ще седне вътре, и купувачите сами ще дохождат да купуват. Днес много хора говорят за кармата, представят си я нещо страшно. Нищо страшно няма в кармата. Кармата не е нищо друго, освен непотребна стока, която не може да се продаде. Успее ли човек да я продаде, ще му олекне, ще се освободи от кармата. Кармата е тор, с който хората трябва да наторяват нивите си. Съвременните хора имат криви понятия за кармата. Къде какво стане, те все на кармата го отдават. Някой пострадал нещо, карма било това. Разболял се, карма било това. Умрял, карма било. Ученик пропаднал на изпитите си, пак карма. Пукнали някому главата – карма. Това не е разрешение на въпроса. На кого пукат главата? – Само на онзи, който скъпо продава звънците си. Продава ли ги евтино, главата му остава здрава. Кармата е задача, дадена на човека, която той трябва правилно да реши. Тя подразбира разумно справяне с миналото. Може ли човек да се справи с миналото си, той е разрешил задачата си, освободил се е от кармата. Грехът пак се явява като резултат на желанието у човека да заобиколи по някакъв начин кармата, да я избегне. Дадат някому някаква работа, но той не иска да я свърши, търси този-онзи да му я стовари. Това пък, което християните наричат благодат, представлява добрите условия, чрез които невидимият свят иска да помогне на хората, да ги освободи от кармата им. Мъглата представлява лошите условия за човека, при които той се губи, забърква пътя, не може да се освободи от кармата. Изгрее ли слънцето, мъглата се разпръсва, дохождат добрите условия, които отварят пътя на човека, и той може свободно да се движи, да работи, да разрешава задачата си. И тъй, благодарете на Бога за всички блага, за всички добрини, които ви е дал. Не се оплаквайте от положението си, но работете, правилно да решите задачите си. Човек е дошъл на земята да учи. Понякога учениците продават звънците си един на друг. Ученик на ученик звънци не може да продава. Ученикът трябва да продава звънците си вън, на чужди хора. Когато се казва, че човек не трябва да си създава нова карма, подразбира, че той не трябва да продава лоша стока. Иска ли да се освободи от кармата си, той трябва да продава, макар и непотребна, но хубава стока. В какво се състои хубавата стока? Хубавата стока се заключава в това, където минеш, на каквото нещастие или страдание се натъкнеш, да кажеш по една добра дума. Срещнеш ли болен човек, кажи му: „Не се отчайвай, ще оздравееш. Това е за твое добро“. Някой ученик пропаднал на изпит, кажи му една насърчителна дума. Друг някой счупил крака си, притечи се на помощ, услужи му в нещо. Добрите думи, доброто представляват благоприятните условия в живота. Днес ви държах тази беседа, за да размишлявате върху няколко по-важни мисли, а именно: поддържай малката светлина на ума си. Поддържай малката топлина на сърцето си. Поддържай слабото усилие на волята си. Слушай душата си, слушай и духа си. Мине ли някоя неприятна мисъл през ума ви, усилете светлината си, и тя ще изчезне. Как ще я усилите? Както усилвате светлината на газените лампи: хванете фитила отстрана и го повдигнете нагоре. Лампите, за които ви говоря, не са електрически. Те горят с фитил и вие можете да усилвате светлината им, колкото желаете. Тези лампи могат да дават светлина като слънчевата. Те светят като слънце. Газените лампи, с които си служите днес, не дават голяма светлина, и затова ги заместиха с електрически. Мнозина очакват да им кажат някои неща направо или да им дадат запалени лампи, а те само да ги носят. Това е невъзможно. Всеки сам трябва да работи, ако иска да придобие нужната светлина. Има неща, които не могат да се кажат. Защо? – Защото те непременно изискват приложение. Не се ли приложат, те ще бъдат спънка в живота на човека. Ако дам на някого една торба с десет килограма злато, той веднага ще започне да мечтае как по-добре да нареди живота си: ще мисли за автомобил, за хубава вила, за слуги, за хубави дрехи и т.н. Обаче всичко това ще го спъне, той ще загуби своята свобода, ще загуби възможността сам да работи. Положението, в което днес се намирате, е хиляди пъти по-завидно от това на богатия човек. Много ангели желаят да слязат при вас, да бъдат във вашето положение, но не им позволяват. Та не забравяйте: добро е вашето положение, но първо вие трябва да съзнаете това, за да го използвате разумно. Имате златен пръстен на ръката си, вадите го, поглеждате го, радвате му си. Защо? – Някаква скрита идея има в него. Тази идея е сила, която движи човека. Речете ли да превърнете тази златна халка в златна пръчица, тя губи вече силата си. В случая златната халка е подобна на жица в електрическата инсталация. Врътнеш ключа и светлината моментално се явява. Следователно всяка мисъл, поставена в Божествената инсталация, е сила, с която човек може всякога да си послужи. Ето защо, вашите умове и сърца трябва да се инсталират, за да могат при всички условия на живота да ви служат. Съвременните хора лесно се отегчават, те търсят все нови неща, търсят разнообразието. Някой казва: „Защо ще ходя на планината? Нали бях миналата година? И миналата като сегашната.“ Не е прав този човек. Щом той е изгубил възхищението си от планината, това показва, че той е живял механически. Има неща, от които човек не може да се отегчи. Те са като една свещена книга, която колкото повече четеш, толкова по-нови неща откриваш. Такива неща са, например, планината, морето, земята, слънцето и др. Може ли слънцето да отегчи човека? Трябва да се благодари на този голям кон, който всеки ден и всяка нощ препуска, тича по равния път, тегли земята, на която ние живеем. Това, което говоря сега, е благо за цялото човечество. Има един път, по който всеки трябва да мине, за да се пречисти. Пречистването се отнася до тялото, до мислите, чувствата и желанията на човека. Те представляват ровка почва, която трябва да се обработи. Мъчнотията за човека се заключава, именно, в това, да преработи той тази почва, да я облагороди. От свършването на тази работа зависи неговият бъдещ успех. Работата върху тази почва може да се уподоби на изучаването на една хубава книга. Вие взимате книгата, разглеждате я, намирате, че хартията и подвързията ѝ са хубави, но тя трябва да се чете. Сядате на едно място, отваряте книгата и започвате да учите. След половин час я затваряте и казвате: „Не мога повече да уча, главата ми ще се пръсне“. Не, ще продължаваш да учиш, да разработваш това вещество, сложено в главата ти. Ще четеш, ще учиш, докато дойде комисия от невидимия свят да се произнесе дали си свършил работата си добре. Ако намерят, че мозъкът ти е добре разработен, те го сменят с по-голям. По същия начин човек трябва да разработва и сърцето си, да стане то обширно, да приеме всички хора в себе си. Сърцето на някои хора е толкова малко, че обхваща само едного – себе си. Колкото повече хора обича човек, толкова повече сърцето му се разширява. Обичай себе си, обичай ближните си, обичай и Бога, за да имаш богато, обширно сърце. Мисли за себе си, мисли за ближните си, мисли за Бога, за да имаш светъл ум. Ако мислите и чувствате по този начин, вие сте в правия път. И тогава, каквото и да се случи, вие ще го разглеждате все от добрата му страна. Някой казва: „Не зная защо толкова много погрознях“. Грозотата се дължи на лошите мисли, чувства и желания у човека, от които той трябва да се освободи. Тези мисли и чувства са предадени по наследство от неговите деди и прадеди. Те представляват необработен материал, който трябва да се облагороди. Непотребното ще се изхвърли навън, а потребното ще се задържи като основен материал, с който да се започне градежът. Непотребното в човека, това са неговите тревоги, безпокойства. Безпокои се човек какво ще стане с него след смъртта му. Наистина, страшно нещо е смъртта, но питам: войникът, когото убиват на бойното поле, не се ли бои? Светията, когото изгарят на кладата, не се ли бои? Страшно е тяхното положение, но те казват: „Господи, дай ни сила да понесем тия страдания“. Разумният човек е над страданията, над мъчнотиите. Човешкият дух е над всичко. Няма сила в света, която може да го съкруши. Знае ли това, човек трябва да прави усилия, да побеждава мъчнотиите. Днес всеки иска да забогатее, да стане учен, добър, за да подобри положението си. Това е личен път на работа. Обаче личното повдигане, личното благо не води към щастие. Какво ви ползва знанието, богатството, добротата на един човек, ако той няма отношение към вас? Какво ви ползва светлината или знанието на един човек, щом той го задържа само за себе си? Да разработва човек даденото му от Бога и да се стреми още да придобива, с цел да помогне на себе си и на своите ближни, разбирам. Такова богатство, такова знание е на мястото си. Това значи изпълнение на волята Божия. Казвам: човек трябва да бъде готов на услуги, както на себе си, така и на другите. Дойде ли до някаква мъчнотия, нека започне да ѝ пее, докато мъчнотията се умори да го слуша и си замине. Дойде ли до някаква погрешка, да е готов да я поправи. Човек от всичко трябва да се учи. Ако е млад, ако е учен, той не трябва да мисли, че знае всичко. Мисли ли, че всичко знае, той ще прилича на онзи млад, буен кон, който изпочупил грънците на господаря си. Този млад кон срещнал един стар кон, който теглил една кола с грънци. Старият кон слизал бавно от височината, за да не счупи грънците. Младият кон му казал: „Защо вървиш толкова бавно? Никога ли не си слизал бързо? Не знаеш ли как се препуска?“ – „Като знаеш толкова, опитай се. Ела ти на моето място, да видим какво ще направиш.“ Младият кон веднага заел мястото на стария и бързо се спуснал от височината. Той слязъл скоро, но грънците се изпочупили. Сега повечето хора бързат, те искат в малко време да свършат много работа. Там е всичката им погрешка. Има закон, който определя бързината на движението. Човек не може да се движи по-бързо, отколкото му е определено. Движи ли се по-бързо, отколкото трябва, той ще предизвика цяла катастрофа в себе си. Човек трябва да пести енергията си. За всеки момент той трябва да изразходва само определено количество енергия. Помнете, че в този път можете да постигнете всичко, което желаете, но постепенно, без бързане. Работете, без да се заблуждавате от външната обстановка. Ако уловят някого и го сложат в затвор, облекат му халат, намажат лицето му с катран и му дадат огледало, да се види, всъщност това той ли е? Този човек ще се погледне в огледалото и ще каже: „Това не съм аз“. И сега хората ще ти казват, че дядо ти остарял, баба ти остаряла, и ти ще остарееш като тях. Не, ще знаеш, че ако ти си остарял, това е лицето на баба ти и на дядо ти, а не твоето. Ти ще вземеш чиста вода и сапун и ще се измиеш добре. После ще хвърлиш затворническия халат и ще облечеш чисти, нови дрехи. Като се погледнеш в огледалото, ще видиш, че си съвсем друг, по нищо не приличаш на първия. Някой изпадне в лошо разположение на духа и казва: „Няма да я бъде тази работа“. – Намазан си с катран. Измий лицето си, облечи се и работата ще я бъде. Кого не са мазали с катран? Когато намажат къщната врата на някого с катран, това се счита у българите за позор. Когато човек изпадне в неразположение, в обезсърчение, това се дължи на души, изостанали в развитието си, които като не искат да вървят в правия път, влияят на хората и ги спъват. Те намазват лицата им с катран и казват: „Вижте какви сте, на нищо не приличате“. Някой намисли да направи нещо хубаво, но изведнъж дойде при него едно от тия същества и му нашепва: „Какво мислиш да правиш? Я се откажи от тази работа! Тя е трудна, намери нещо по-лесно. Аз ще ти покажа лесен начин за постигане на всичко, което желаеш“. Не, не се поддавайте на чужди съвети. Всеки чужд съвет внася в човека противоречия. Дойдете ли до противоречие в мислите си, спрете, нищо не предприемайте. Тук се борят два лагера души: едните са на ваша страна, другите са против вас. На вас не остава нищо друго, освен да застанете на особено мнение. Кажете: „Днес не съм разположен да се присъединя нито към едното, нито към другото мнение, имам своя работа“. Този ден трябва да бъдете много внимателни, с никого да не се разправяте, да не се карате, за да запазите равновесие в себе си. Иначе или ще изпаднете в песимизъм, или в гневно състояние. Ако сте някой виден философ, облечете се този ден в най-скъсаните си дрехи, със скъсаните си обуща, а можете да тръгнете и бос. Като ви видят тия същества в такъв жалък вид, тяхното честолюбие ще се засегне, и те ще кажат: „Оставете този простак свободен. От него нищо не може да излезе“. Щом ви освободят, вие ще се облечете, ще си гледате работата. Тъй щото, докато те ви хвалят, че сте способен човек, работите ви няма да вървят. Откажат ли се от вас, като от неспособен, всичко ще ви тръгне напред. Смирение трябва да има човек, за да се освободи от тия състояния. Често срещам из улиците ученици от противоположния лагер, които също така продават своите непотребни вещи: пушки, саби, револвери, разни огнестрелни оръжия и т.н. Една лоша дума е такова оръжие, резултатите на което са пагубни за човека. Лошата дума, лошата мисъл, лошото чувство не са нищо друго, освен такова оръжие, изработено от някои фабрики още преди хиляди векове, и днес го продават. Който продаде едно от тези оръжия, той после съжалява, защото носи тежки последствия. Новото учение изисква от своите ученици да се откажат да продават произведенията на учениците от противния лагер. Защо? Защото ако се порежат с едно от техните ножчета, или ще свършат с живота си, или ще се осакатят завинаги. Страшни са техните оръжия и затова трябва да се избягват. Двама души пътували в едно купе на трена. Единият предложил на другия една цигара. Последният взел цигарата, изпушил я и веднага заспал. Първият се приближил полека до него и го обрал. Като се събудил, пътникът забелязал, че нищо няма в джобовете си. Значи, изпушиш ли една цигара, тя ще те упои, ще заспиш, пет пари няма да имаш в джоба си. Защо? – Обрал те е някой. Следователно, предлагат ли ви цигара, откажете се от нея. Когато някой направи една погрешка, той съжалява, разкайва се защо я направил. Казвам му: ти не си направил погрешката, но ония отвътре, които те съветваха да я направиш. Твоята вина се състои в това, че си изпълнил техния съвет. Ти се намираш в положението на разсилния в едно училище, който дрънка звънеца и казва: „Ако не бях дрънкал звънеца, учениците нямаше да влязат в клас“. Не, лъже се този разсилен. И без него учениците щяха да влязат в клас. Той е само изпълнител на една работа, но не е главен фактор. Нима пътниците днес не влизат в трена и без звънци? Едно време звъняха три пъти и тогава тренът тръгваше. Днес той и без звънци тръгва. Божествените тренове пътуват без звънци. Проповедниците още си служат със звънци. За пример, някой проповедник казва: „Като нашата църква няма друга“ – „дрън!“ „Като нашето верую няма подобно“ – „дрън!“ Тук „дрън“, там „дрън“, но работата не върви. Сега има ново разпореждане, да се премахнат всички камбани, всички звънци от църквите, от треновете – всичко да става тихо и мълчаливо. И тъй, всичко е в приложението на нещата. Кой прилага? Прилежният, способният ученик прилага. Той учи малко, прилага много. Можете ли да наречете вола прилежен? Наистина, волът по цели дни работи на нивата, но прилежен е онзи, който го боде с остена, който го кара да работи. Ученикът учи в училището, но това се дължи на учителя, който го боде с остен. От друга страна родителите поощряват децата си да учат, като обещават, че ще им купят това-онова, и те учат. Такова учене не е резултат на прилежание, но на насилие. Прилежен ученик е онзи, който учи от любов към знанието. Аз говорих днес много, за да продам звънците си. Сега и на вас казвам: като направите едно добро, дрънкайте звънците. Като направите нещо лошо, или някаква погрешка, звънците да мълчат. Какво значи звънците ви понякога да дрънкат, а понякога да мълчат? Ето каква идея се крие в тези думи. Когато някой човек направи едно добро, нека отиде при Бога и каже: „Господи, аз направих едно добро. Моля Те, ела да се произнесеш, добре ли е направено, или не“. Бог ще изпрати комисия да прегледа постъпката му, и ако намери, че е направена добре, тя ще сложи марка върху нея, с което разрешава на този човек да изнесе постъпката си пред целия свят. Той взима звънците си и дрънка, съобщава на хората, че е направил едно добро. Тогава те се събират на едно място и питат: „Защо дрънка звънецът?“ – Извършило се е едно добро в света. Доброто дело е общо за всички. То принадлежи на цялото човечество. Истинско добро е това, на което всички хора се радват. Това добро е направено от Любов към Бога и затова е общо благо. Добро, на което се радват само няколко души, е частично добро. То се нарича още лично добро. Да благодарим на Бога за общото благо, което всеки ден ни дава и от което непрекъснато се ползваме. Беседа от Учителя, държана на 11 август 1932 г., 5 ч. сутрин.
  3. alexamsterdam

    1932_08_10 Което остарява

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово, 1932 –1934 Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г. Първо издание, София, 1932 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание рилска беседа Което остарява Ще прочета 13-та глава от първото Послание към Коринтяните. Размишление върху стиха: „В дома на Отца моего много жилища има“ и върху формулата: „Всеблаги Отче на всичката пълнота, в името на Твоята Любов озари ни с благия си Дух и изпълни сърцата ни с Твоя мир“. Има нещо у човека, което никога не остарява. То е неговият стремеж. Стремежът е качество на духа у човека. Парите, с които човек си служи, минават-заминават, и в края на краищата, остаряват. Дрехите, които той носи, късат се и остаряват. Къщата, която гради, след време се разрушава и остарява. Каквото положение и да заема човек, то все ще се измени. Добре е, когато нещата се изменят. В промяната се крие прогреса, еволюцията. Ако зародишът на яйцето остане завинаги затворен в черупката, той никога няма да разбере външния свят. Какво трябва да стане с него? Той трябва да се превърне на пиле, да излезе вън от черупката на яйцето. Докато пилето е затворено в яйцето, то не познава друг свят, освен света в черупката. Излезе ли вън от яйцето, пилето започва да се движи, запознава се с външния свят. Следователно, добре, че се изменя черупката на яйцето, за да може пилето да излезе вън от него. Човек расте и остарява, възгледите му се изменят, всичко около него се мени, обаче, стремежът му остава неизменен. Стремежът на човека не остарява, той е траен и служи като верен двигател на човешката душа, тласка я да върви нагоре и напред. Този стремеж се нарича Любов. Значи Любовта е вечното начало в човека, което твори, което създава. Иска ли човек да не остарява, да бъде вечно млад, той трябва да се държи за стремежите на духа си. Верен ли е на своя дух, той никога няма да съжалява за онова, което се е изменило. Защо? – Защото Бог се изявява и в промените. И в промените има красота. Те дават сила на човешкия дух. Силата на яденето не е толкова в самото ядене, колкото в чувството, което се изпитва при него. Силата на мисълта не е толкова в самата мисъл, колкото в нейния процес, в онова вътрешно ободряване, което тя дава. Силата на дадено желание не се състои в самото желание, но в онова движение, което то създава у човека. Силата на кибритената клечка не е в самата клечка, нито в нейната главичка, но в малкия пламък, който тя дава. Значи силата на всички неща не се състои в голямото, в грандиозното, но в малкото, едва уловимото начало в тях. Това малко начало аз наричам свещен огън. Само свещеният огън е в сила да реализира копнежите на човешката душа и на човешкия дух. Този свещен огън е огънят на Любовта. Що е Любов? – Любовта не е товар, Любовта не носи разочарования, Любовта не може да се нарече и сила. Любовта е това начало в човека, което го освобождава от всички мъчители, били те във вид на противоречия, заблуждения или ограничения. Любовта е това начало в човека, което внася в него богатство, сила, мощ. От сиромах то прави човека богат; от слаб прави го силен; от немощен прави го мощен. Благодари на това, което носи богатството, а не на самото богатство. Кое е това, което носи богатството? Ти се качваш на една кола, поставена на четири колела и благодариш на самата кола и на колелата, чрез които тя се движи. Тази кола се тегли от две живи, разумни същества, на които също така трябва да благодариш. Обаче друго едно същество, още по-разумно от първите две, стои горе на колата, държи юздите на двете същества и ги направлява. На това разумно същество трябва да благодариш най-много. И за това същество трябва да се държиш. Тъй щото, качиш ли се на една кола, с краката си ще благодариш на самата кола. С очите си ще благодариш на конете, които теглят, а с устата си ще благодариш на разумното същество, което направлява и конете, и колата, да върви напред. Най-после, ще благодариш на Бога в себе си, че те е създал и поставил при условия да се радваш на живота и да го използваш. Казвам: ако човек съзнава това нещо за една обикновена кола и благодари за нея, колко повече той трябва да благодари на земята, като основа, на която е стъпил. Земята не е нищо друго, освен кола, в която човек се е качил и пътува. Тази кола се тегли не от два, но от един голям кон – слънцето, което всеки ден изгрява и залязва, тегли, движи колата по начертания ѝ от Бога път. Разумното същество, което направлява тази кола, това е Великият закон – Духът Божи. Съзнава ли това, човек трябва да благодари на земята, на която е стъпил, на големия кон, който неуморно припка, тегли колата и на Духа, на закона, който направлява и ръководи цялата работа. След всичко това не трябва ли човек да благодари, че му е дадена възможност да живее, да вижда Божиите творения и да им се радва? Сега ще ви дам няколко изречения за размишление. След като си ял сладки круши, не яж киселици. След като си пил сладък сок, не пий пелин. След като си казал няколко сладки думи някому, не ги обличай със своите дрипели. След като си направил едно добро, не го разгласявай с тъпан. След като си изказал една велика мисъл, не ѝ прави затвор. След като си писал едно любовно писмо, не дрънкай звънец. След като си нагостил някого, не му взимай пари, не го глобявай за яденето. Плаща ли ти, глобяваш го. Не се вкисвай, когато те подквасват. Не давай маслото си, когато те чукат. Не плачи, когато те бият. Не благодари, когато те мият. Благодари само тогава, когато знаеш, че Любовта е с тебе и виждаш какво тя върши. Знанието от едно място не идва, и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на знанието. Неизброими са прозорците на светлината. Любовта през една уста не говори. Хиляди са устата на Любовта, през които тя говори. Вярвай във всичките нейни уста. Един е Духът, много са духовете. Един е Бог, много са душите. Един е Бог, много са Божиите синове и дъщери. Едното е цялото, многото са части на цялото. Едно е името на цялото, неизброими са имената на частите. Истинският път няма пътеки. Път, който има много пътеки, той е път на света. Път, който няма никакви пътеки, той е път на Духа. Път, който има прах, той е път на заблуждения. Път, който няма никакъв прах, той е път на светлината. Мрачното небе е небе на тъмнината. Ясното небе е небе на светлината. Живот, изпълнен с мъчнотии, е живот на страдание. Живот, изпълнен с блага, е живот на веселие. Ходи там, където светлината ходи. Слизай там, където водата слиза. Работи там, където Духът работи. Любовта живее, Мъдростта свети, а Истината носи бъднините. Аз употребявам думата „бъднини“ вместо „свобода“, понеже в случая думата „свобода“ изразява едно ограничено състояние. Когато човек минава от едно състояние в друго, той се освобождава от нещо. Само тогава той е свободен. Обаче след всяко освобождение иде ново ограничение. Тъй щото, дойде ли човек до едно освобождение, той не трябва да мисли, че е достигнал крайния предел на свободата. Следователно, като замествам думата свобода с бъднини, имам предвид проявите на Духа, които напълно задоволяват човека. Какво се разбира под думата доволство? Представете си, че имате една хубава кола, но много прашна. Вие измивате колата добре, но остава върху нея само една малка прашинка, като една точица, която ви смущава. Тази малка точица, това малко лекенце, именно, ограничава човека. Пълна свобода ще се придобие само след като се махне и последната прашинка от колата. На същото основание кажете ли, че някой човек води добър живот, това не подразбира още, че върху неговия живот няма нито една прашинка. Добрият живот подразбира процес на непреривна вътрешна работа. Че някой направил едно, второ, трето добро, това показва, че той временно е добър, а не всякога. Доброто, което човек прави, не говори още, че той е добър. Човек може да не прави добро някому, и пак да е добър. За пример, срещате един лош човек, който проси, но вие не му давате нито пари, нито хляб. Защо? – Защото виждате, че този лош човек има намерение да направи някаква пакост на един добър човек. Щом добрият човек замине и се отдалечи от лошия, тогава можете да дадете на последния пари или хляб, каквото пожелаете. Казвате: „Това не е право. Иска ли един човек хляб от вас, дайте му“. – Това е ваша философия, ваше разбиране за право. Обаче, ако знаехте какво нещо е правото, вие не бихте дошли на земята да го учите. На лошия човек всичко се противопоставя, съзнателно или несъзнателно. Един човек кладе огън, да си опече една пита. Дохожда при него един лош човек, иска хляб. Първият му казва: „Ще почакаш малко, да накладя огъня“. Той духне оттук-оттам, но огънят не гори, не може да се запали. Лошият човек не иска да чака, заминава си. Дохожда след това един добър човек, моли се, иска малко хляб. – „Почакай, ей сега ще накладя огъня, ще опека прясна пита.“ Духне огъня веднъж–дваж и той веднага се запалва. Слага питата на огъня, и след 10–20 минути и двамата ядат прясна, топла питка. Така се нареждат работите и за добрия, и за лошия човек. Дойде един лош човек при вас, иска пари. Бъркате в джоба си, пет пари нямате. След време дойде един добър човек при вас, иска да му услужите с нещо. Бъркате в джоба си, намирате пари и му давате известна сума. Значи всички неща, които стават в живота, са резултат на дейността на разумни същества. Коя вода пълни коритото? – Чистата вода. Докато водата не е чиста, домакинята не я събира в коритото, тя все я излива навън. Щом водата е чиста, тя оставя коритото под чешмата, докато се напълни. Сега има ново разпореждане във вселената до всички, да сменят старите мерки, с които са работили досега, с нови. Ново движение, нови мерки се изискват. Старите мерки ще се сменят така, както в България аршинът се замени с метър. По старому вече не може да се живее. Нова мярка има в света, обща за всички хора, на която се превеждат всички работи. Тази обща мярка гласи: Мери другите тъй, както искаш и тебе да мерят. Храни другите тъй, както искаш и тебе да хранят. Обличай другите тъй, както искаш и тебе да обличат. Говори за другите тъй, както искаш и за тебе да говорят. Тази мярка е добра, но всички трябва да я прилагат с абсолютна вяра. Всеки трябва да знае, че благото, което те искат за себе си, е благо и за другите. Иначе, продължават ли да прилагат за себе си една мярка, а за другите особена мярка, светът ще бъде такъв, какъвто е бил досега. Човек трябва да знае, че силата на нещата е във вярата, както и в мисълта му. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Представете си един болен от ревматизъм, който отива при лекар да го лекува. Някои от съвременните лекари практикуват нов метод за лекуване. Те лекуват чрез вяра, чрез мисъл, понеже знаят, че причината на всички болести се крие в мисълта на човека. Затова, именно, лекарят казва на болния: „Стани от леглото, не мисли, че си болен, и ходи. Излагай се на слънце, на чист въздух, мисли за всичко, но не и за болестта си, и ще видиш, че след известно време ще бъдеш здрав“. Болният казва: „Ще ходя, ами ако пак кракът ме заболи?“ Не, ти трябва да мислиш положително. Докато болният се съмнява, той сам поставя препятствия в пътя на своето лекуване. Щом престане да се съмнява, болестта си отива. Закон е: за каквото мисли човек, за него се държи. Престане ли да мисли за това нещо, то губи вече силата си. Това, в което човек вярва, то има сила за него. Законът е верен и за положителните, и за отрицателните неща в живота. Различието е само в резултатите. Съвременните хора не се поддават на новите методи на лекуване, защото те бързат, в малко време искат да получат големи придобивки. За пример, срещам един ученик, говоря с него, виждам, че и той бърза, иска час по-скоро да свърши училище. Защо бърза този ученик? Той иска да свърши гимназия, университет, да заеме висока служба, с голяма заплата, да се прехранва. Питам: право ли е това положение? – Донякъде само е право. Какво ще кажат тогава ония хора, които нито гимназия, нито университет са свършили, а при това са заели някакви служби? Не е въпросът в службата, която човек заема, но важно е защо бърза да свърши училище. Човек трябва да знае, че никога няма да се освободи от училище. Ако свърши едно училище, той ще постъпи в друго. Външно човек може да се освободи от отделенията, от прогимназията, от гимназията, най-после и от университета, но има един университет, който никога не се свършва. Главата на човека ще побелее, но този университет няма да се свърши. Законите на този университет са точно обратни на този от света. При свършване на годината, студентите, които са завършили с успех, получават една стотинка като възнаграждение на труда им. Който получи една стотинка, той дава голямо угощение на приятелите си. Следната година той ще работи пак за една стотинка. Така ще минават години и университетът все няма да се свърши. Този университет няма начало, няма и край. Казвате: „Какво означава стотинката?“ Стотинката не се отнася до външния, но до вътрешния живот на човека. Това, което задоволява човека вътрешно, не е голямото, не е и многото. То е малкото, със стойност на една стотинка, но в него се крие нещо велико, неизразимо. Угощение, направено с такава стотинка, струва повече от угощение, направено с милион. Сега, ще вдигна малко завесата, да надзърнете само с едното си око, и то с лявото, не с дясното, да видите какъв е вътрешният смисъл на тази стотинка. В този велик университет има и царски дъщери. Когато ученикът учи добре, на края на годината той ще срещне една от тия царски дъщери, ще ѝ каже една дума само, и тя също ще му отговори с една дума и ще му се усмихне. Тази е едната стотинка, която той получава. За тази стотинка той е готов да даде голямо угощение, да се повесели и да благодари на Бога, че я получил. Следната година той продължава да учи пак така усърдно, с Любов, с надежда и очакване да получи още една такава стотинка. Ето защо ученикът следва този университет. Той постъпва млад, остарява, побелява, но университетът не се свършва. И при това положение ученикът не се отегчава. Защо? – Защото ще каже една дума на царската дъщеря и тя ще му отговори. Какво по-велико нещо от това, да кажеш една дума на царската дъщеря и тя да ти отговори! Струва си човек да учи, да работи за една дума, за една усмивка на царската дъщеря! Някой казва: „Какъв ще е този университет, без начало и без край?“ Университетите, които хората на земята следват, са подобни на този велик университет. Те са копирани от него. И тукашните университети нямат начало и край, но понеже хората обичат разнообразието, за да не се отегчат, програмата на учението им се сменя често. И те започват най-напред с основно образование, после с прогимназиално, след това с гимназиално и най-после с университетско. Щом свършат университет, те мислят, че са завършили курса на училището. Не, цял живот те още учат, само че при разни програми и задачи. Няма по-красиво нещо за човека от това, да учи, да срещне царската дъщеря, да чуе гласа ѝ! Казано е в Писанието: „Които чуят гласа Му, ще оживеят“. Този глас е гласът на царската дъщеря, която ще каже една дума на ученика. От тази дума, от този глас ученикът ще оживее, ще придобие сила, импулс за по-нататъшна работа. Днес ще прекараме в този велик университет. Слънцето изгря ясно, хубаво, без облаци, но е малко студено, слана е паднала. Всичко това е хубаво, защото днес ние сме във всемирния университет, където се учат хора от разни възрасти, на разни науки и професии. Мнозина се безпокоят дали царската дъщеря ще им обърне внимание. Те погледнат дрехите, обущата, шапката си, виждат, че са стари, скъсани, боят се да не би царската дъщеря да ги пренебрегне. Не, царската дъщеря ще обърне внимание на вас, а не на дрехите и на обущата ви. Тя ще ви погледне в очите, ще ви каже една дума, ще ви се усмихне и ще замине. Вие трябва да бъдете будни, да чуете тази дума, да разберете смисъла ѝ и да я преведете. Тази дума ще я преведете най-малко с едно изречение. Съдържателна е думата на царската дъщеря. Тя говори на един точен, строго определен език. Казвате: „Каква ли е тази дума, която съдържа толкова много в себе си?“ Тя е цял говор. Когато срещнете човек, когото обичате, той само ви погледне, хвърли един бърз поглед и си замине. Този момент може да трае само една секунда, но колко много струва за вас! Вие по цели дни и нощи мислите за този поглед, как ви погледнал, какво искал да ви каже, как ви се усмихнал и т.н. Какъвто е говорът на светлината, такъв е погледът на вашия любим човек. В този поглед човек разбира цялата граматика, с всичките ѝ подробности и значения. Който види този поглед, той всичко разбира, не се нуждае от никакви преводчици. Рече ли да се намеси някой отвън, да превежда, той ще развали работата. Има неща в живота, които не се обясняват, нито се нуждаят от обяснения. Мнозина искат да им се каже нещо за насърчение, за усилване на вярата, на силата им. Казвам: досега аз не съм срещал по-насърчени, по-вярващи и по-силни хора от съвременните. Те имат и вяра, и сила, но не са проявени. Силата им е толкова голяма, че никой не може да ги мръдне от мястото им. Те приличат на параход, на автомобил или на трен, който е силно напрегнат, готов за тръгване, но стои, чака, не му е даден още последният сигнал. Тръгне ли веднъж, нищо не трябва да се изпречва на пътя му. Той ще се прояви с всичката си сила, знание, вяра. Само моментът се чака. Едно препятствие имат хората – съмнението. Те се съмняват, дали ще могат да се проявят в доброто, в хубавото, което имат в себе си. Щом сте силни, добри, ще се проявите. С други думи казано: щом Духът Божи прониква във вас, вие непременно ще се проявите. Няма сила в света, която може да препятства на Духа. Всичко, което Той е намислил и обещал да направи за вас, ще го изпълни. Никой не може да препятства на Бога. Казвате: „Обича ли ни Бог, или не?“ Ако вярвате, че ви обича, обича ви; ако не вярвате, не ви обича. Всичко е според вярата ви. Обаче този е един от най-трудните въпроси, който досега е останал неразрешен. Искате ли да го разрешите, не трябва да мислите по стария начин, не трябва да ходите по стария път. Някой мисли право, но върви по стария път. За пример, някой проповедник говори за Любов, за Мъдрост, за Истина, за добро, но след това тръгне по прашен път, вдига прах наоколо си, и всички след него викат, протестират, че не могат да дишат от праха. Какво трябва да направи този проповедник? Казвам: който е проповядвал веднъж само за Любовта, за Мъдростта, за Истината, той никога вече не трябва да върви по прашен път. Той трябва или да хвърка, или да върви без да се допира до земята. Този е начинът, по който може да се избегне праха. С плач, с охкания, нищо не се постига. Работа, усилие, постоянство се изисква от всички хора, от всички ученици. Дойде някой при мене, плаче. Защо плаче този човек? Той иска да ми докаже, че страда. Казвам: ако от очите ти могат да излязат два извора, да полеят градината ти, плачи; тези сълзи са на място. Голяма суша има сега, ти трябва да плачеш, да полееш цветята на твоята градина. Сълзите са необходими още и за измиване на очите. Ако човек плаче, за да измие очите си, тия сълзи са на място. Обаче, ако той плаче, за да докаже на хората, че много страда, тия сълзи не са на мястото си. Който много плаче, той хубаво измива прозорците си. На такъв човек може да се разчита. Неговите прозорци са чисти, той вижда ясно през тях. Щом вижда ясно, добре, ще може да върви свободно, без да се спъва. Който плаче много, това показва, че той страда много. Страда ли много, значи той има много работа, цанил се е при лош господар. За в бъдеще този човек трябва да бъде внимателен, да си избере добър господар, който да му дава малко работа. Сега няма какво да прави, освен да търпи. Веднъж се условил при този господар, дал му дума, ще гледа да свърши работата си добре, за да се освободи от него. Сега, каквито обяснения и да се дадат, те са излишни украшения, каквито хората често слагат по костюмите си. Истинският костюм е без украшения, без дупки и копчета. Никакви ножици не са минали по този костюм. Той е ушит изцяло, както днес плетат вълнените дрехи: започват от единия край и свършват до другия. Такъв костюм трябва да носи човек. Ако човек е добър и постъпва добре, и костюмът му ще се затваря хубаво, ще приляга добре на тялото му. Не постъпва ли добре, костюмът му винаги ще бъде отворен. Добрият човек е богат, той не върши никакви престъпления. Лошият човек е сиромах, той само престъпления прави. Видите ли този човек, той всякога ще бъде разкопчан, със скъсан костюм, цял в дрипели. Кон, който носи на гърба си сто килограма товар, може ли да рита, да хапе, да бяга? Не, той ходи бавно, сериозно, тежко. Обаче, кон, който стои в дома без работа и само яде и спи, щом излезе вън, той веднага започва да скача, да рита, да хапе! С една дума казано, той върши престъпления. Който върши престъпления, той трябва да излезе от дома, да срещне един свой приятел и да му каже: „Моля ти се, дай ми сто килограма от твоя товар, да го пренеса на десет километра разстояние, да ти помогна. Щом свърша работата, снеми товара от гърба ми“. Това става всеки момент в живота. Когато някой човек върши престъпление, страданието се качва на гърба му, кара го да мисли. Казвам: ако е въпрос да те товарят, нека те натоварят с нещо ценно, добро, красиво, та кой как те срещне, да те спре и помилва. Ако си натоварен с камъни, с дърва, с боклуци, никой няма да ти обърне внимание. Обаче натоварен ли си с някои свещени, класически книги, всеки ще иска да се разговаря с тебе, да ти обърне внимание. Един ще те спре, ще поиска една книга и ще тръгне с тебе. Втори ще те спре, ще поиска една книга, и той ще тръгне с тебе. Ти ще вървиш с авторитет, като човек, който носи ценни работи, а след тебе и с тебе ще вървят хора, заинтересовани от твоето богатство, и ще се разговаряте. По този начин няма да усетиш как се е минало времето и как си пренесъл товара от едно място на друго. Сега часът е шест и половина. Значи половин час е минало, откак човекът е бил създаден. В едно предание се казва, че Когато Господ направил човека от пръст, сложил го на плет да съхне. Като се събудил от този сън, от това сушене, човекът стъпил на краката си и започнал да се запитва откъде е дошъл, какво е правил досега и т.н. Половин час се изминал, докато той си спомнил всичко, което преживял. След това Господ сложил пред него едно огледало, да се огледа. Като се видял човекът в това огледало, той останал доволен от себе си: никакво петно, никакво престъпление нямал на лицето си. Той гледал лицето си, носа си, с всички кривини по него; гледал устата, ръцете, краката си и останал доволен от всичко, което Бог направил. Умът му бил чист, светъл, свободен от всякакви отрицателни мисли. Сърцето му било свободно от всякакви смущения. Той се чувствал леко, приятно разположен и се чудил на всичката красота, дело на Господа. Сегашният човек не се чуди на всичко това, защото то е зацапано. Дълго време трябва да се чисти той, докато се върне в първото си положение. Казвате: „Какво да правим? Как да се изчистим?“ Ще дойде време и вие да се чистите. Които първи нарушиха чистотата на своя образ, те първи трябва да се изчистят. След тях ще се чистят всички останали. Нечист е онзи човек, който не може ясно да вижда и да разбира нещата. В това отношение всеки вижда, че има нещо нечисто в себе си, за което е недоволен. Всеки съзнава, че условията, при които живее, не са такива, каквито желае да бъдат, вследствие на което се мъчи да се освободи, да надрасне тия условия. Този стремеж на душата, да се освободи от ограничителните условия на живота, говори за вътрешна чистота. Вътрешно душата е чиста и не може да се оцапа. Нечистотата е външна обстановка на живота. Когато младата мома за пръв път меси хляб, тя оцапва ръцете си, но само външно. Щом ги измие, те пак са чисти. Може ли да я обвини някой в нечистота? Самата работа изисква това. Ако младата мома пере и топи ръцете си в корито с вода, ръцете ѝ се мокрят, но това е само външно. Щом изплакне ръцете си в чиста вода и ги изтрие, те пак са чисти. Злото не е в това, че ръцете са нечисти от тесто, или са мокри от вода, но човек трябва да бъде внимателен, да не пипа никоя книга с нечисти ръце, да не я оцапа. Следователно човек трябва да бъде умен, внимателен, да не прави грешки. Когато пипате Божествената книга, и мокри да са ръцете ви, тя не се цапа: по-чиста, по-светла става, но петно не хваща. Обаче, пипате ли с нечисти ръце човешките книги, петна ще им оставите. Като заключение на това, ще ви кажа следната мисъл: стара, гнила круша не продавай, нито препоръчвай някому. Единственото добро, което можеш да ѝ направиш е, да я посадиш. Минат ли лоши мисли през ума ви, посадете ги дълбоко в земята. Ако оставите тия мисли в ума си, вие ги препоръчвате и на другите, а с това им давате живот. Когато казват, че злото трябва да се забрави, това значи да се посади то някъде дълбоко в земята и да не се мисли за него. И Господ даже не мисли за злото, за да не му дава живот. И тъй, искате ли да дадете живот на доброто в себе си, мислете за него: занимавайте се с добрите мисли, чувства и постъпки, за да оживеят те във вас. Това подразбира стиха: „Които чуят гласа Му, те ще оживеят“. Запомнете сега следната мисъл: само пътят на Истината обяснява пътя на знанието и пътя на доброто. Беседа от Учителя, държана на 10 август 1932 г., 5 ч. сутрин.
  4. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово, 1932 –1934 Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г. Първо издание, София, 1932 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание рилска беседа Ценни мисли из книгата на Великия живот (VI) В пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека. В пътя на знанието се изпитва ума и волята на човека. В пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето. Там, където малкото зрънце пада, камъкът стои. Там, където камъкът пада, малкото зрънце стои. Когато листата от дървото на живота слизат, зимата идва. Когато листата на дървото на живота се качват, пролетта идва. Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва. Когато богатството хлопа на вратата, топлината се показва. Когато простият царува, прах се вдига. Когато умният царува, мирът възлиза. Там, където мравята се дави, човек се забавлява. Там, където мравята се забавлява, човек спи. Глупавият слуша с едното си ухо, умният – с двете, а глухият и от двете не се интересува. Детето лази, младият се издига, старият се прегърбва, а умореният почива. Домът е за детето, нивата – за младия, перото – за стария, а леглото – за уморения. Ако си у дома – дете си; ако си на нивата – млад си; ако държиш перото – стар си; ако си на леглото – уморен си от живота. Не разваляй това, което природата е наредила. Не ѝ давай съвет, какво да прави. С нея на състезание не ходи и нищо насила от нея не взимай. Взимай, когато добрият ти дава. Давай, когато умният от тебе иска. Дом без врата и училище без прозорец подобни са. Защо са подобни? – Както в къща без врата никой не може да живее, така и в училище без прозорец нищо не може да се научи. – 9 август 1932 г., 5 ч. сутрин.
  5. alexamsterdam

    1932_08_08 Книжници и фарисеи

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово, 1932 –1934 Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г. Първо издание, София, 1932 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание рилска беседа Книжници и фарисеи Ще прочета 23-та глава от Евангелието на Матея. Размишление върху 23-ти стих от същата глава: „Горко вам книжници и фарисеи, лицемери, защото давате десятък на мятвата, на копъра, на кимиона; и оставихте по-важните неща на закона, правосъдието, милостта и вярата; тях трябваше да правите, и онези да не оставяте“. Сега ще ви дам няколко мисли за размишление. Не внасяй невежество в знанието. Не се обезверявай във вярата си. Не внасяй лъжа в Истината. Не узаконявай робството в свободата. Като размишлявате върху 23-ти стих, трябва да знаете, че фарисеите и книжниците са вътре в човека. Те представляват две партии, които носят тежко бреме. Тежкият живот, който човек прекарва на земята, се дължи на тези две партии в него, които узаконяват беззаконието и карат човека да върви по техния път. Хората вървят точно в този път, който не обичат. Те вършат точно това, което не искат. И след всичко направено те се самоосъждат. Обаче самоосъждането нищо не допринася. Да се самоосъжда човек, то е все едно да се излива пороен дъжд върху някоя скала. Този дъжд ни най-малко не ползва скалата. Колкото скалата се ползва от дъжда, толкова и фарисеите се ползват от Христовите думи. Питам: кой може да се ползва от дъжда, който пада върху скалите? Само долината, полето може да се ползва от него. Тази вода е мътна, понеже при слизането си надолу тя влече различни нечистотии. Някой казва: „Аз не съм добър човек“. Минавам и заминавам покрай този човек, но не се спирам. Защо? Не ме интересува неговата лошавина. Минавам покрай една круша, и тя ми казва: „Аз не съм добра круша, гнила съм“. Щом чуя, че тази круша е гнила, продължавам пътя си, не спирам пред нея. Минавам покрай друга круша, която ми казва: „Аз съм зряла, добра круша съм“. Веднага спирам пред нея. Аз ѝ подавам ръката си, и тя подава своята. Ръкуваме се, целуваме се и после се разделяме. Кога целувам крушата? – Когато е сладка, когато е зряла. На гнила круша целувка не давам. Следователно, когото целуват, той е зряла круша. Когото не целуват, той е гнила круша. Заключението: на гнила круша не давай целувка. На зряла круша давай целувка. Глупавият целува гнила круша и като усети, че е горчива, плюе. Който целува зряла круша, той остава доволен и на всички казва: „За пръв път в живота си ядох такава сладка, вкусна круша. Желал бих и втори път да ми се падне такава“. Зрялата круша представлява чистото, красивото в човека. Не е достатъчно само да изяде човек една зряла, сладка круша, но той трябва да я обезсмърти в себе си. – Как? – Паметник да ѝ направи. Кой досега е направил паметник на зрялата круша? Как и от какво ще ѝ направите паметник? От мъртви камъни ли ще направите паметника ѝ? Направете един паметник от живи камъни, че който мине покрай него, да остане доволен. Време е вече да се правят само живи паметници! Ако човек няма в себе си жив паметник, който да говори за Любовта, за Мъдростта и за Истината, той нищо не е направил. Живите паметници носят безсмъртието. Следователно, ако човек не се справи с книжниците и фарисеите в себе си, те ще го разпнат по всички правила на изкуството. Те ще намерят най-голямото и здраво дърво, ще вземат гвоздеи по 25 сантиметра дълги и 9 сантиметра дебели и ще ги забият на гърдите, на ръцете и на краката, че колкото и да се тегли, да не може да се освободи. Тогава човек, ще не ще, ще каже същите думи, които Христос е казал на кръста: „Елои, Елои, Лама Савахтани“, т.е. „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“. И други думи е казал тогава Христос, но те не са записани в Евангелието. Този е въпросът, който Христос е задал, а какъв е отговорът, не се знае. Вие знаете, че като пишете някому писмо и го запитвате нещо, той непременно ще ви отговори. Ако питате някого защо Бог ви е оставил, какво ще ви отговори той? Той ще ви отговори, че Бог никого не забравя. Не, и Бог забравя. Когато някой страда, това показва, че Бог го е забравил. Какво разбирате, като се каже, че Бог е забравил някого? Когато Бог забрави някого, това показва, че той не заема първо място в ума на Бога, а едно от последните места. Обаче той заема това място временно, а не през цялата вечност. Бог забравя понякога човека, защото последният трябва да мине през изпитание, необходимо за неговото развитие. Тъй щото, само тогава има смисъл да пита човек Бога защо го е оставил, когато може да получи отговор на своя въпрос. Сега, аз мога да ви кажа какъв е бил отговорът на въпроса, който Христос е задал, но ако го кажа, много от вас ще пострадат. Аз не искам да страдате, не е време за това. Когато бъдете на кръста и зададете въпроса, ще получите отговора. Казвате: „Как ще пострадаме?“ – Както страдат кокошките и агънцата, когато господарите им дават някому угощение. В къщата на един български чорбаджия дошли двама турски дели-бейове, разярени, въоръжени с пушки и пищови. Чорбаджията любезно ги поканил да седнат и веднага сложил пред тях печени кокошки, агнета, хубава баница, старо шестгодишно вино и обикалял около тях, канил ги да си хапнат. Те седнали пред трапезата, нахранили се добре и доволни, напълно укротени, си отишли. Чорбаджията казал: „Укротих дели-бейовете“. – Ти ги укроти, но агънцата и кокошките знаят как е станало укротяването. По този начин и аз мога да ви кажа истината, но не искам, защото агънцата и кокошките ще пострадат. Няма защо да жертвам кокошките и агънцата за дели-бейовете, когато мога да им приготвя хубава вегетарианска храна и напълно да ги задоволя с нея. Това е една притча, която трябва да разберете. Като се говори за склоненията на имената и за спреженията на глаголите, трябва да знаете, че има два вида спрежения. Учителят казва: „Иване, излез на дъската да спрегнеш глагола „крада“!“ Ученикът отговаря: „Аз крада, ти (учителю) крадеш, той краде; ние крадем, вие крадете, те крадат“. Вярно ли е спрегнат този глагол? – Вярно. Значи вярно е, че всички хора крадат. Ако те не крадяха, този глагол нямаше да съществува в речта. Веднъж съществува, значи всички хора, изобщо, крадат. Учителят казва: „Иване, тази работа не може да остане така, тя трябва да се изправи“. Как ще се изправи? Сега беше приложен първият начин за спрежение на глагола, който се заключава във взимането, в кражбата. На това действие трябва да се противопостави друго, точно обратно на първото. Значи, сега пристъпваме към втория начин на спрежение на глагола. Кой глагол може да се спрегне по втория начин? – Глаголът „давам“. Ученикът започва: „Аз давам, ти даваш, той дава; ние даваме, вие давате, те дават“. Следователно, ако всички хора могат да крадат, също така те могат и да дават. Това значи: ако някой направи една погрешка, той е спрягал глагол от първия вид. Иска ли да изправи погрешката си, той трябва да спряга глагол от втория вид, т.е. да намери такъв глагол, който да има точно обратно значение на първия. И тъй, глаголите и глаголните форми показват отношението на човека към неговите ближни, а имената и падежните форми показват отношението на човека към себе си. За пример, глаголите давам, любя, обичам, крада, злословя и др. показват отношенията на хората едни към други. Ако хората могат правилно да спрягат глаголите, те биха се превъзпитали. Тъй щото, направите ли някаква погрешка, изгубите ли разположението на духа си, отворете граматиката и започнете да скланяте ту едно съществително, ту друго, и да спрягате глаголи, докато най-после изправите погрешката си и подобрите състоянието си. За пример, дойдете до едно гневно състояние. Започнете да скланяте съществителното „гняв“. После спрягайте глагола „гневя се“, като глагол от първия вид. Най-после намерете глагол от втория вид и го спрегнете. Всичката мъчнотия се състои в това, да намерите този глагол, защото той ще бъде точно обратен по смисъл на първия. Намерите ли го, вие ще поправите погрешката си, а с това заедно и състоянието ви ще се измени. Ако спрем вниманието си върху произхода на думите в езиците, ще видим, че съюзите имат най-стар произход. След тях идват глаголите, прилагателните, а най-после съществителните имена. Учените доказват това по следния начин. Когато някой човек се умопобърка и забрави да говори, първо той забравя съществителните имена, после прилагателните, глаголите и си служи само със съюзите, като звукове: „че“, „а“, „и“, „но“ и т.н. Те му служат и като обръщения. Вземе ли да се поправя, да дохожда в нормалното си положение, той започва по обратен път да си спомня думите: първо глаголите, после прилагателните и най-после съществителните имена. Има болни хора, които вместо да се служат направо със съществителни имена, употребяват описателен език. За пример, ако такъв човек иска да каже думата брадва, той не може да си я спомни и затова казва: „Дайте ми това, с което се сече“. Казвам: съвременните хора са не само физически болни, но и психически. За пример, някой казва: „Не трябва да лъжем“. Каже ли човек така, това говори за едно болезнено състояние в него. Човек всякога трябва да говори истината, без да мисли за лъжата. Истината е капитал, с който всякога трябва да се разполага. При това истината е само за мене, за никого другиго. Проявявам ли Любовта, Мъдростта или Истината, аз трябва да имам предвид себе си, никой друг. За мене е важно, дали аз обичам, дали аз съм мъдър, дали аз съм истинолюбив. Какво правят другите и как постъпват, това не ме интересува. Ако говоря за Любовта и мисля, дали другите хора любят, това е философията на книжниците и фарисеите. Следователно на себе си говоря за Любовта, за Мъдростта и за Истината. Тази е най-красивата реч. Дойде ли да се разправям с хората, ще разбъркам брашно и вода, ще го омеся добре. После ще сложа в него сирене и яйца, ще направя една баница, ще я опека и ще кажа: „Заповядайте!“ Те ще хапнат от нея, ще кажат: „Отлично ядене!“ Според мене тази баница е каша. Тя е за болни хора. Обаче, ако на тия хора дам от моето ядене, те ще се откажат под предлог, че тази храна не е за болни хора. Ядат ли от нея, те ще умрат. Прави са тия хора, но от свое гледище. Има неща, които от мое гледище са прави, а от ваше гледище са криви. И обратно: тия пък, които от ваше гледище са прави, от мое гледище са криви. Не е въпросът там, но всичко това говори, че между хората няма разбирания. Когато някой адвокат защитава един престъпник, или един крадец, той представя фактите така, за да го оправдае, да го изкара невинен. Той извърта фактите, обикаля законите, и ако успее да го оправдае, съдиите казват: „Добър адвокат е този човек, умее да говори!“ На този адвокат аз казвам: за лъжата ти си учен, но за истината си невежа. Той се понавъси малко, остава недоволен от мене. На онзи пък, който обича истината, казвам: за истината ти си учен човек, но за лъжата си първокласен невежа. Той се поусмихне малко, зарадва се, доволен е от мене. Този човек ме разбира. Аз имам един пробен камък, с който изпитвам хората. Който се мръщи и е недоволен от мене, той е невежа за истината. Който се усмихва и е доволен от мене, той е невежа за лъжата. Това, което днес говорих, е новата философия на живота. Ако я приложите, блажени ще бъдете. Защо? – Защото от болни ще станете здрави, от сиромаси ще станете богати. Щом сте здрави, щом сте богати, и на Бога ще бъдете благоугодни. Беседа от Учителя, държана на 8 август 1932 г., 5 ч. сутрин.
  6. alexamsterdam

    1932_08_07 Новите възгледи

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово, 1932 –1934 Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г. Първо издание, София, 1932 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание рилска беседа Новите възгледи В живота съществува един вътрешен процес, който се нарича растене. Резултатът на този процес е усъвършенстване на човешкия дух. В човешкия ум са складирани много знания, които един ден ще се заличат, както са заличава напечатаното в книгите. Защо се заличават тия знания? – Защото не са приложени. Всяко неприложено знание лесно се заличава. Не само знанията се заличават, но много скърби и радости се заличават от сърцето на човека. При това положение човек прилича на изпаднал търговец, в дюкяна на когото няма стока, в касата му няма пари и около него не обикаля вече нито един приятел. Този търговец сега само запитва: „Какъв е смисълът на живота?“ На този въпрос няма отговор. Казвам: за човек, който не е приложил знанията си, животът, наистина, няма смисъл. Да питате какъв е смисълът на живота, то е все едно да питате защо снегът се топи, защо дъждът вали, защо тревата расте и съхне? Вие можете да дадете някакви обяснения на тези въпроси, но трябва да знаете, че между всички явления в природата съществуват известни отношения. Снегът не се топи сам за себе си, нито пък тревата никне и съхне за себе си. Ако запитате защо устата яде, ще ви се отговори, че и тя не яде за себе си. Преди всичко, устата няма съзнание. Тя работи за другиго, а не за себе си. Ако господарят ѝ даде нещо, тя ще го вземе, но пак не за себе си. На същото основание, ако се запитате за кого живеете, ще знаете, че не живеете за себе си. Сега, аз нямам предвид да обяснявам противоречията в живота, защото според мене, противоречия в живота няма; скърби, страдания, грях в живота също няма. Това са човешки изобретения. Ако човек падне някъде и счупи крака си, животът ли е виновен за това? Животът даже не е мислил, че човек може да падне и да счупи крака си. Някой казва: „Нима аз живея, за да падам?“ – Не, ти живееш, за да ходиш, да мислиш, да се радваш. Че си паднал, то е твоя работа. Който разбира живота, той се радва; който не го разбира, той страда. Който разбира живота, той мисли, учи; който не го разбира, той не мисли, той е невежа. Който разбира живота, той живее; който не го разбира, той умира. Казвате: „Какво ще стане с нас след смъртта ни?“ Ако след смъртта си разберете Истината, вие ще оживеете. Ако не я разберете, ще станете на прах и пепел. И тъй, разберете ли Истината, т.е. Словото Божие, вие ще имате хиляди приятели, които в случай на нужда или нещастие ще се притекат да ви помогнат. Не разбирате ли Истината, т.е. Словото Божие, вие ще имате хиляди неприятели, които ще се радват, като ви видят в нещастие, и ще кажат: „Така му трябва!“ Като виждате, че ви помагат, вие ще се чудите защо е така, но трябва да знаете, че всички тия помощници са изпратени от Бога, защото Го обичате, защото разбирате Словото Му. Виждате ли неприятелите си около вас, ще знаете, че и това става по същата причина, че не обичате Господа, не разбирате Словото Му. Като наблюдавате и изучавате живота, вие си казвате: „Защо светът е създаден по този начин?“ Това е стара философия. Аз бих желал да се намери някой, да даде нов план за създаване на света. И ако този план е по-добър от сегашния, пръв аз бих го проповядвал на света. Преди всичко, да се роди човек, това не зависи от него. Майка му и баща му са главните фактори за неговото раждане. Родителите му са стрелочниците, които са дали направление, път за идването на човека на земята. Човек сам не може да избере родителите си, но веднъж дошъл на земята, той има свобода да избере приятелите си. Щом излезе от утробата на майка си, човек е вече свободен. Някой казва: „Защо трябва да имам баща и майка?“ – За да се освободиш от робството, в което живееш. – „Защо трябва да се женят хората?“ – За да освобождават робите. Докато човек не стане баща или майка, той не може да отиде на фронта, да воюва за освобождаване на своите деца от робство. Какво повече може да иска човек, след като баща му и майка му са воювали за него и са го освободили? След всичко това трябва ли да пита защо се е родил? Родил се е, за да бъде свободен. Раждане, значи освобождение. Раждане, значи още разбиране на Словото. Почне ли човек да разбира Словото, мъглите около него се разпръсват, както става сега около нас. Закон е: каквото става вън от нас, става и вътре в нас. И обратното е вярно: каквото става вътре в нас, става и вън от нас. Няма по-голяма красота от зависимостта между явленията на външната природа и тези, които стават в самия човек. Когато художникът рисува една картина и внесе мисъл в нея, тя е красива, защото представлява част от него. Жива картина е тя! На това основание и всяка дъждовна капка е жива. Мисъл има в нея. Каква по-красива музика от милионите дъждовни капчици, които непрекъснато пеят и свирят? Който не разбира тази музика, казва: „Мъгла, дъждовни капчици са това“. Глухият вижда движението на телата, но не ги чува – той не разбира смисъла на тяхното движение. Слепият пък чува движението на телата, но не ги вижда – и той не разбира смисъла на тяхното движение. Затова, именно, слепият казва: „Чувам някакъв шум около себе си“. Не, това не е шум, то е движение, то е увеселение. Който не разбира защо хората се движат, той мисли, че те вдигат шум. Обаче шум и движение не са едно и също нещо. В шума има нещо неприятно, дисхармонично, а в движението има музика, хармония. Казвам: докато мравята не излезе от своята форма, тя не може да се весели като човек. Тя винаги ще си остане в същата форма. Докато мравята живее в мравуняка, тя ще носи шушулки от дърветата, ще прави купчинки от тях и ще мисли, че в това се състои смисълът на живота. Понякога човек е смешен: направи си една малка къщичка с два прозореца и една врата и почва да я обикаля, да смята колко сламки трябва да донесе в къщи. Той ще събере всички сламки от овците и с тях ще си напълни един юрган. Всяка сламка представлява косъм от вълната ѝ. После ще си направи една дреха от тези косми и ще каже: „Красива е моята дреха“. Най-после, той ще облече дрехата и ще мисли, че е ангел. Такива са вашите разбирания. Утре дрехата ще се скъса и той ще плаче за сламките, които събирал. Питам: какво щастие може да съществува при такова разбиране на живота? Щастие, което зависи от сламките, не е истинско щастие. Щастието се постига при пълно и дълбоко разбиране на живота. Защо животът не е щастлив? – Има причина за това. Тази причина е фон, сянка на бъдещето разбиране. Сега, като говоря за разбиранията на хората, не казвам, че разбиранията им нищо не струват, но те са временни, подлежат на промени. За пример, вие стрижете вълната на овците и се радвате, че ще си направите една дреха. И овцата се радва на вълната си, но никой не я пита. Обаче дойде ли някой при вас да ви стриже, вие веднага се сърдите и казвате: „Кой смее да ме стриже? Това е цяла кражба!“ Когато вас стрижат, това било кражба, а когато овците стрижат, то било необходимо, за да им поникне нова вълна. Значи, когато вие стрижете овцете, за тях това било добро; когато вас стрижат, назад ви тръгвало. Чудна философия! Доколкото зная, философията на овците не е съгласна с тази на хората. И те имат свои аристотеловци, платоновци, кантовци, които не са съгласни с философията на хората. Те казват: „И ние имаме свое мнение, но докато сме слаби, ще търпим. Един ден, когато станем силни, публично ще изкажем своите разбирания. Ще се приготвяме за това време“. Засега хората са прави. Когато човек стриже овца, върви ѝ. Когато вълк стриже овца, не ѝ върви. На същото основание казвам: ако дойде един ангел да остриже човека, ще му тръгне напред. Овца не може да стриже овца. Човек може да стриже овца. Обаче, човек да стриже човека, не е позволено. Често някой човек се заема да стриже хората, и всички намират, че това е в реда на нещата. Казвам: няма по-лошо нещо за човека от това, други да го стрижат. Всеки трябва сам да се стриже. Аз не ви препоръчвам да ходите по бръснарници. Защо? Често се случва, че бръснарят е болен от някаква заразителна болест и предава болестта си на своя клиент. Случва се още бръснарят да е стригал някой болен и по този начин заразява клиента си. Изобщо, много физически болести се предават чрез контакт, чрез общение с болни хора. Ако шивачът е болен, той може да предаде болестта си на онези, които шият дрехи при него. Ако писателят е болен, той може да предаде своето тежко състояние на някои от читателите си. Една мисъл, предадена устно или писмено, може да внесе в душите на хората живот, но може да внесе и смърт. Ако съдържа Истината в себе си, тя носи живот. АКо не съдържа Истината, тя носи смърт. За пример, срещате един човек, който се препоръчва за християнин. Питате го: „Какво мислиш за Христа?“ – „И Христос, като всички хора, проповядвал едно учение, резултат на някакво свое състояние.“ Казвам: този човек не говори истината, той не стриже правилно. Истинският християнин би трябвало да каже: „Христос е проповядвал Божествено учение, но аз още не съм го приложил, не мога да говоря за това учение“. Днес много хора говорят и каквото знаят, и каквото не знаят, вследствие на което стават големи погрешки. Помнете следното: търговецът се обича за стоката, за парите, с които разполага; силният – за силата си; любещият – за неговото сърце; умният – за знанието и мъдростта и т.н. Следователно човек се обича само за хубавото, което има в себе си. Който иска да го обичат, той непременно трябва да има нещо хубаво в себе си. Същевременно и той трябва да обича хората за хубавото в тях. Който е намерил за какво го обичат хората и за какво той ги обича, е разрешил един от важните въпроси в живота. Да обичаш човека, това подразбира да откриеш в него една добродетел. На религиозен език казано: да обичаш човека, значи да виждаш Бога в него. Виждаш ли Бога в човека, това подразбира познаване на нещата, т.е. да виждаш всичко ясно, без да се заблуждаваш. Щом видиш слънцето, ти веднага ще го познаеш, няма да питаш хората, това ли е слънцето, или да чакаш друго някое? Много хора, като видят Бога, съмняват се в Него и започват да се допитват до този или онзи философ, какво той ще им каже. И философът ще почне да описва качествата на Бога, ще го сравнява, ще го доказва и докато дойде до някакво заключение, Бог си заминал. В края на краищата виждаме, че и обикновените хора се съмняват в Бога, и философите се съмняват. Питам: какво може да се постигне при такива разбирания? Съвременните хора имат много ограничени схващания даже и за най-обикновени въпроси. За пример, някои казват: „Защо трябва да ходи човек по планините, да се удря по камъните, да дивее по горите? По-добре е да стои в къщи, на спокойствие“. Какво ще кажете на това? По домовете си хората спокойни ли са? Много хора днес стоят по домовете си, но не са спокойни: превиват се от ревматизъм, от ишиас и ред още болести. Тъй щото, камъните и в домовете им ги намират. Камъните представляват болестите, недоразуменията, противоречията между хората. Следователно в планината човек има сто пъти по-голяма възможност да намери истината, отколкото в долината. Ако планините нямаха някакво предназначение, те не биха съществували. Планините не са създадени за снеговете и ветровете; те са създадени за хората, да се учат, да се ползват от тях. Както небето сега се замъглява, така и човек е в сила да помрачи живота си. Как може човек да помрачи живота си? – Чрез отрицателни мисли и чувства. Днес допусне една отрицателна мисъл в ума си и едно отрицателно чувство в сърцето си, утре допусне още една отрицателна мисъл и едно отрицателно чувство, и не забелязва как хоризонтът му постепенно се заоблачава и потъмнява. На какво прилича такъв човек? Той прилича на пътник, който върви по прашен път, тропа с краката си, вдига прах, шум и нищо повече. Днешната мъгла е дадена за предметно учение. Между горните и долните слоеве на мъглата се води усилена война. Те разрешават един индивидуален въпрос. Долните слоеве искат да се вдигнат нагоре, но горните не ги пущат. Ако долните успеят да се вдигнат нагоре, небето ще се изясни. въз основа на същия закон и у човека става такава вътрешна борба, вследствие на ред противоположни мисли и чувства, които се явяват в ума и сърцето му. В тази борба човек е главният фактор, който примирява, убеждава, съветва, докато най-после борбата се свърши. След това човек иска да разбере Любовта, Мъдростта, Истината. Обаче той трябва да знае, че тези неща не са за него. Той може да се интересува от проявите им, но не и от самите тях. Дойде някой при мене и казва: „Кажи ми, що е Мъдрост?“ – Ето, вземи тази книга с формулите и я изучавай. – „Не я разбирам. Ти ми кажи нещо за Мъдростта.“ – Ето, погледни това езеро, тази река, това море! – В тях се крие велика Мъдрост. – „И тях не разбирам.“ – Наблюдавай, изследвай, учи! Един ден ще разбереш какво нещо е Любовта, какво – Мъдростта и какво – Истината. Казано е, че хората трябва да се обичат, да хранят добри чувства помежду си. Защо човек трябва да обича другите хора? Човек трябва да обича хората за себе си, за своето добро. Обича ли ги, той ще може правилно да расте и да се развива. Казвате: „Тази любов е много егоистична“. Не, тази е истинската любов – да обичаш хората за себе си. Не прави зло на хората пак за себе си. Каже ли някой, че ще направи нещо за Бога, това подразбира, че в съзнанието на този човек Бог е отвън някъде. Питам тогава: Къде е Бог? – „Не зная.“ Друг казва, че Бог живее вътре в него. – Къде, на кое място, именно? – „Не зная.“ Щом човек не знае къде живее Бог, дали вън или вътре в него, той не разбира въпроса. Каже ли, че Бог живее в него, той трябва да подразбира цялото човечество, всички живи същества на земята и на небето. Ако той не разбира въпроса така, то е все едно да доказва, че цялото дърво се заключава в един лист. Не, листът е само частица от голямото дърво, но той подразбира всички останали листа, клончета, цветове, плодове и т.н. Тъй щото, каже ли някой, че Бог живее в него, и няма предвид цялото битие, той не разбира Истината. Този човек е в положението на лист от дърво, който всеки вятър може да откъсне и да разиграва. Който разбира Истината, той е лист от дървото на живота и никой не е в сила да го откъсне. През цялата вечност този лист стои на мястото си и върши своята работа. Сега, като ви говоря по този начин, пазете се от следното: не слагайте старите си възгледи в разрез с новите. Не мислете, че старите възгледи нищо не струват. Когато посадите една семка, първо тя изкарва две–три малки коренчета, после още две–три и т.н. След коренчетата излиза стъбло, което постепенно се разклонява, разлиства и продължава да се развива. Питам: трябва ли да мислите, че първите коренчета не са важни, защото са най-стари? Не, първите коренчета са толкова важни, колкото и последните. Първите усилват живота на младото дърво. На същото основание някой казва: „Едно време бях дете, по детски разсъждавах“. Той се смее на своето детинство. Не се смей на себе си. Ти и като дете си разсъждавал добре. Като дете ти си бил откровен, искрен, не си лъгал, а сега, като възрастен, послъгваш малко. Кога си бил по-добър? Като дете ти си бил готов да разделиш хапката си със своите другарчета, бил си щедър, а сега си станал скъперник, затворил си се, чакаш да ти дават. Кога си бил по-добър? Ще кажете, че като възрастни сте по-учени. То е ваше мнение. Съвременните хора имат голямо мнение за себе си и някои от тях приличат на един от младите английски проповедници, който свършил Оксфордския университет по богословие. Той станал проповедник в една от баптистките църкви и решил един ден да посети Спържена, стар, знаменит проповедник в Лондон. Той отишъл в дома му, подал картичката си на слугата и написал: „Твой брат в Христа те чака вън“. Спържен прочел картичката и написал на другата страна: „Сега имам работа с Господа. Ще имаш добрината да почакаш още малко вън“. Старият проповедник се молил в това време, зает бил, а младият искал веднага да го приеме, да не чака дълго време вън. Много хора бързат, като младия проповедник, не искат да чакат вън. Те имат голямо мнение за себе си, свършили са университет, учени хора са. Съвременните хора искат да разберат нещата изведнъж. Всяко нещо очаква своето време за разбиране. За всеки ден е определено какво може човек да разбере, да научи. Той не може да разбере нито йота повече от това, което е определено. Закон е: човек не може да види или да чуе повече от това, което му е определено за даден момент. За пример, главата на човека може да се обърне най-много под ъгъл 45 градуса, надясно или наляво, но по никой начин не може да се обърне назад, да образува ъгъл от 180 градуса. Рече ли да обърне главата си назад, той коренно изменя своето положение. Ето защо човек вижда нещата пред себе си по-добре от тия, които са зад него. Това, което е пред нас, ние наричаме бъдеще, а което е зад нас, наричаме минало. Казвате: „Реално ли е миналото?“ – Реално е, разбира се. Ако миналото изглежда нереално, това се дължи на гърба ви. Миналото остава зад гърба ви и като не го виждате, мислите, че не е реално. Обаче, обърнете ли се с лицето към тази посока, тогава миналото става бъдеще, а бъдещето – минало. Значи, според съвременните философи има минало, настояще и бъдеще. И тъй, като се говори за разбиране, за различаване, човек трябва да схваща нещата, както са поставени в живата природа. За тази цел той трябва да разбира езика, граматиката на природата, както знае граматиката на матерния си език. За пример, вие казвате „любов“ и „любя“. Каква разлика има между тези две думи? Думата „любов“ е съществително и, като такава, тя се скланя. Думата „любя“ е глагол и, като глагол, тя се спряга. Друга съществена разлика има между тези две думи: когато любовта е съществително име, тогава ние ѝ слугуваме. Когато пък изразява действието „любя“, тогава тя ни служи. Какво правят хората, когато любят? Когато любят, хората се срамуват. Трябва ли човек да се срамува от любовта? – Не трябва. Да любиш, това е равносилно на храненето. Трябва ли човек да се срамува, като яде? – Не трябва, разбира се. Следователно най-великите неща, които човек може да направи в живота си, са следните: да яде, да пие вода, да учи, да мисли, да чувства, да действа, да скърби, да страда, да се разкайва и т.н. Щом има толкова велики работи в света, има за какво човек да живее. Сега, дойде някой при мене и казва: „Няма кой да ме обича!“ Казвам: сложи думата „нима“ пред „няма“ и вместо удивителна, сложи въпросителна и виж какво ще излезе. Ще излезе: „Нима няма кой да ме обича?“ Ще получите отговора: „Има кой да ви обича“. – Бог ви обича. Щом Бог ви обича, всички ще ви обичат. Сега, както виждате, небето започна да се прояснява. Това показва, че мъглите клонят към примирение. И те философстват помежду си; и те, като нас, се разговарят за велики работи. Когато човек започне да разбира, и мъглата постепенно ще се оттегли от неговото съзнание. Този процес става постепенно, последователно, обаче действието между частите на този процес става моментално. За пример, ти моментално можеш да станеш наследник, но за да се реализира този акт, време се изисква. Умре дядо ти, моментално ставаш наследник. Обаче, за да се реализира и оформи този акт, изисква се време. Защо? – Трябва да се прочете завещанието, трябва да се заверят всички документи и след това ще влезеш в правото на законен наследник. На същото основание каже ли Бог за нещо, че ще бъде, не се съмнявайте – ще бъде. Кога? То е въпрос на времето: може след година, две, три и повече, а може и след по-малко от година. Въпросът е да изчезнат мъглите от умовете и сърцата на хората. Щом те изчезнат, работите веднага се нареждат. Пред вас моментално се открива чисто, светло небе, планини, дървета, канари. Реални ли са тия неща? – Реални. Мъглите, обаче, са нереални. Те се явяват и изчезват, без да оставят следи след себе си. Казвам: човек трябва да работи над себе си, да развива силата, която е вложена в него. Той трябва да развива тази сила в себе си, не да се показва, че е по-силен от другите, но чрез нея да придобие свободата си. Кой е по-силен: който се топли на огъня, или който кладе огъня? Обаче и този, който се топли на огъня, и този, който кладе огъня, трябва да благодарят на клековете, че стават жертва за тях. Ако вие използвате разумно благата, които планината ви дава, и обработите полученото, както за вас, така и за ближните си, тази жертва е оправдана. Тогава и клековете ще минат от по-ниско в по-високо състояние. Условията, при които те живеят тук, са неблагоприятни. Следователно от вашата разумна работа зависи и подобрението на техните условия. Съвременните хора говорят все за смисъла на живота, има ли защо да се живее, или няма. В края на краищата всеки казва: „Смисълът на живота е да познаеш себе си“. С други думи казано: смисълът на живота е да познаеш Бога в себе си. Значи Бог е същината, към която всеки се стреми. Същината пък е цялото битие: растенията, животните, хората, слънцето, луната, звездите, въздухът, водата, почвата и т.н. Всичко в света е изявление на Бога в разни форми. Видиш ли един клек, разгледай го с окото на учения, а не с окото на простия. Простият ще каже: „Клек е това“ – и ще го захвърли настрана. Ученият ще го вземе близо до себе си, ще разгледа формата, големината, устройството му. После под микроскоп ще разгледа тъканите му. Той няма да го остави, докато не проникне в неговия вътрешен смисъл. В това отношение планината крие много тайни, много богатства, но още не ги дава на хората. Защо? – Защото ги намира за невежи. Ако им открие богатствата си преждевременно, тя ще ги спъне в техния път. Сега, ще се върна към главната мисъл. Дръжте старите си възгледи и не считайте, че те не са прави. Всеки стар възглед е или коренче, или лист, или цвят от цялото дърво. Той е точно на своето място; без него дървото не може да живее. Обаче, едно е важно: дървото не може да живее само с тия коренчета, листа и цветове. Нови коренчета, нови листа, нови цветове са нужни на това дърво, за да продължи новия си живот. Тези са новите възгледи на живота. Питам: новите възгледи изключват ли старите? – Не ги изключват. Има ли противоречие между едните и другите? – Никакво противоречие няма. Всяко нещо е ценно на времето си и на мястото си. Благодарете на Бога за старите възгледи. Благодарете и за новите възгледи. Някой казва: „Защо минах по този път?“ – Благодари, че си минал, именно, по този път. – „Да, но не съм израснал достатъчно, не съм като другите хора.“ – Благодари, че не си като другите хора. – „Направих една голяма погрешка.“ – Благодари и за това. Ако не беше я направил, ти нямаше да знаеш къде е слабото ти място. Може би твоята погрешка носи благо на друго някое същество. Ти пущаш кофата в кладенеца и вадиш вода. Кладенецът вика след тебе, ругае те, че си взел от водата му. Обаче ти занасяш водата на някой жаден пътник и се радваш, че си му услужил. Твоята грешка е по отношение на кладенеца, но не и към жадния човек. След това завали дъжд, в кладенеца се събере не една, а две кофи вода. Следователно човек трябва да има дълбоко разбиране за всичко, което става в живота. Каквото става в даден момент, то е най-доброто. Една кофа вода ще изтеглят от вас, две ще дойдат. Едно страдание ще преживееш, две радости ще дойдат. Кога? – Само ако вървите по новия път – пътят на Любовта, Мъдростта и Истината. И тъй, не разрешавайте, нито примирявайте противоречията в живота. За пример, вие ли вдигнахте мъглата? – Не. Има една вътрешна сила в живота, която примирява, разрешава всички противоречия. Когато живеете в съгласие с Бога, всички несгоди, всички противоречия се разрешават правилно. Божият Дух прави нещата ясни. Където Божият Дух отсъства, там мъглата присъства. При това положение човек има очи, но не вижда. Дойде ли Божият Дух, мъглата се вдига, хоризонтът става чист, противоречията изчезват, и човек вижда ясно. Сега ще се порадваме на днешния ден, който ще бъде хубав. Казвате: „Ще падне ли отново мъглата, или съвършено ще се вдигне?“ Не се поставяйте в противоречие със себе си и знайте, че Божественото съдейства за добро. Не очаквайте щастието ви да дойде в бъдеще. Ако денят днес е добър, и утре ще бъде добър. И миналото е за добро, и настоящето е за добро, и бъдещето ще е за добро. Гледайте на настоящето като на топлина и светлина, които организмът възприема. Както чувствате светлината на ума и топлината на сърцето си, така трябва да чувствате Божието присъствие в себе си. Кой може след това да ви разубеди в съществуването на Бога? Доволният на малкото е доволен и на многото. Ще завърша беседата си със следното изречение: Не затваряй прозореца на живота си, когато приятелят ти се усмихва. Беседа от Учителя, държана на 7 август 1932 г., 5 ч. сутрин.
  7. alexamsterdam

    1932_08_06 Ще и не ще

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово, 1932 –1934 Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г. Първо издание, София, 1932 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание рилска беседа Ще и не ще Ще прочета 16-та глава от Евангелието на Йоана. Размишление върху 21-ви стих от прочетената глава: „Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът ѝ; а кога роди дете, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил човек на света“. Едно правило в живота гласи: стой на краката си; работи с ръцете си; гледай с очите си; слушай с ушите си; говори с езика си; мисли с ума си; чувствай със сърцето си; служи с духа си! Ще приведа един окултен разказ. В древността някой си купил един хубав, скъп юлар и тръгнал по света да търси кон, също тъй хубав, на който да сложи юлара. Години наред той търсил коня, но не могъл да го намери. Обаче, един ден разбойници го хванали в гората, и му вързали ръцете с юлара, който купил за коня. Той се обръщал ту към съдбата, ту към разбойниците и ги запитвал защо го вързали с юлара. – „Вързахме те, защото още не си намерил коня“. Казвам: когато човек не си служи с ума си, винаги ще го връзват с юлара, който носи за коня си. Така, именно, човек прави ред погрешки и страда, но не може да си обясни защо страда. Вървиш по пътя, захласнеш се някъде, търколиш се на земята, удариш ръката си, а после питаш: „Защо паднах?“ Ти падна, защото изгуби равновесие. Изгубването на равновесие в планината има своите дълбоки причини. Като не можеш да си дадеш отчет, защо си паднал, ти казваш: „Спънах се в един камък и паднах“. Не е така, не е тази причина за падането. Ти може и на полето да паднеш, както и на планината, без да се спънеш в някой камък. На равни места хората не падат ли? И на равни места падат. При това всички хора падат. Съдиите, например, не падат ли? – Падат. – Учените, философите, поетите, музикантите не падат ли? – И те падат. Следователно, който не може да се качва по планините и не може добре да ходи по тях, той и на равните места не може да върви добре и ще пада. Обаче, онзи, който има здрави крака за планините, той и на равните места ще върви добре, без да пада. Значи, планината е пробен камък за човека. Сега, като гледате мъглите пред вас, вие си казвате: „Защо дойдоха тези мъгли, да ни попречат да видим изгряването на слънцето?“ Колко пъти досега сте виждали изгрева на слънцето! Ако е въпрос за виждане, питам: какво трябва да виждаш? Кое е за предпочитане да виждаш: това, което се гради, или това, което се разрушава? Да слушаш онзи, който плаче и окайва съдбата си, или да слушаш онзи, който разказва за своето щастие? Да виждаш младата булка, която извеждат от къщи, или да виждаш стария, когото носят на гробищата да погребват? Да ти дадат хляб, или да ти вземат хляба? Като отговор на тези мисли, ще дам следните окултни правила. Радвай се, когато ти вземат мухлясалия хляб. Скърби, когато ти вземат укрухите. Ако имаш право за нещо да скърбиш, то е за укрухите, за малките трошици. Не скърби, че са ти взели цялата кутия с кибрит, но скърби, когато ти вземат последната клечка кибрит. И тъй, жена, кога ражда, на скръб е. Защо скърби? – Защото не знае какво ще роди. Щом роди и види, че човек се родил, тя се радва. Човек скърби за това, което не знае, а се радва за това, което знае. Някой казва: „Защо скърби жената?“ – Защото не знае какво ще роди. Ако роди нещо умряло, няма ли да скърби? – Ще скърби, разбира се. Колко деца се раждат умрели! Каква радост може да причини умрялото дете? Обаче роди ли се живо дете, всички се радват. Значи, живото дете е разумното в човека. С други думи казано: човек се радва за разумното, което се ражда от него. Ако бихте могли да преведете правилото, което ви дадох в началото на тази беседа, щяхте да се доберете до ред основни положения в живота. За пример, какво значи правилото: „Стой на краката си“? Да стоиш на краката си, подразбира да стоиш на здрава основа – на добродетелта. Ти не можеш да стоиш разумно на някое място, ако те не е ценно. Мястото, на което стоиш, непременно трябва да е ценно, да не е някакво купище, на което се качва петелът да кукурига. Защо петелът пее на купище? Когато петелът се качва на някое купище да пее, с това той казва: „Хора, селяни, вземете това купище и го пръснете на нивата. Годината е гладна, а нивата е слаба“. Тъй щото, когато твоят петел пее на купището в младините ти, той казва: „Работи, понеже идат оскъдни години на старостта. Ако не вземеш това, на което аз пея, и не го разпръснеш на нивата, когато раждаш, скърби ще имаш“. Защото младият не ражда, а старият ражда. Българинът казва: „Не търси яре от млада коза, но търси яре от стара коза“. Когато старият роди нещо, на света ще го роди. Младият пък, я роди нещо, я не роди. С други думи казано: силният трябва да работи, а не слабият. Аз разглеждам думите „млад“ и „стар“ в широк смисъл, а не както обикновено се разбират. Сега, като разглеждаме живота в неговата целокупност, ние намираме най-естествени ония неща, които ни засягат. – Защо? – Защото всички желания, които се явяват в душата на човека, са естествени, нужни и за самия него. Злото в тия желания се състои в това, че те са изникнали в душата на човека преждевременно. Много наши мисли, чувства и желания са дошли преждевременно, а някои от тях са закъснели. На това, именно, се дължат всички несгоди, всички непостижения в живота на човека. Значи някои неща са дошли или преди определеното време, или след определеното време. Умният, обаче, трябва да постави нещата точно на времето си. За пример, техникът трябва да постави нещата точно на своето време и място. Математикът трябва да прави изчисленията си точно на своето време и място. Музикантът трябва да постави пръстите си на определения тон, на определеното място. Ако той не спазва такта, т.е. времето, както и ред други правила, нищо няма да излезе, нищо не може да постигне. Сега, ще ви разкажа една приказка, известна на всички народи, също и на българите. В тази приказка се разправя за една царска дъщеря, която живяла някога в далечното минало. Учителят на тази царска дъщеря ѝ казал, че тя трябва да се затвори в един подземен палат и там да стои, докато ѝ дойде часът да се яви пред света. След време започнали да се носят слухове, че царската дъщеря се затворила в този подземен палат и посрещала всички свои избраници, възседнали на кон. Те идвали до мястото, където тя прекарвала, поздравявали я и си заминавали. Красивата царска дъщеря се наричала Халказ. Тръгнали царските синове от целия свят да я посещават и като пристигали до нейния палат, поздравявали я и извиквали: „Халказ!“ Тя им отговаряла: „Ако съм Халказ, на камъни да станете“. Един по един, всички се превръщали на камъни и в течение на векове цялата местност се покрила с камъни. Кой как извиквал Халказ, на камък ставал. По едно време дошло ред на един умен царски син да посети красивата царска дъщеря. Той възседнал коня си и тръгнал на път. Понеже знаел езика на животните, той казал на коня си: „Аз ще кажа няколко думи на царската дъщеря, а в това време ти ще изцвилиш“. Щом стигнал до палата на царската дъщеря, умният царски син не извикал „Халказ“, както другите царски синове, но казал: „Дъще на красотата!“ – и конят изцвилил. Цвиленето на коня се видяло много странно на царската дъщеря, и тя отворила вратата. Царският син веднага я хванал за ръката и казал: „Дъще на красотата, не бъди толкова жестока! Виж колко царски синове са станали жертва за една дума“. Тя била тъй изненадана, че не могла да каже на царския син да стане на камък. Качила се на коня и тръгнала, а царският син вървял след нея и казвал: „Кажи сега на тия камъни да станат. Кажи: „Синове на Истината, станете!“ Тя изпълнила всичко, каквото царският син искал от нея. Царските синове, които били превърнати на камъни, оживели и тръгнали подир нея. Казвам: сега аз мога да спра дотук, да не обяснявам значението на думата Халказ. Всеки човек търси тази красива царска дъщеря, която представлява щастието. Няма човек в света, който да не търси щастието. Кой не търси щастието? Обаче кой е законът за постигане на щастието? Преди всичко човек трябва да вярва в постижимото. Аз употребявам думата „постижимо“ в широк смисъл. Само постижимото е реално. Когато някой казва, че има непостижими неща, това показва, че този човек е неразумен. За неразумния човек има непостижими неща, за разумния – всички неща са постижими. За онзи, който обича знанието, нещата са постижими. Тъй щото, рече ли човек, че има непостижими неща, значи на него му липсва нещо. Следователно всички несгоди в живота на хората показват, че в даден случай им липсва нещо. На това основание, скръбта, недоволството, или какво и да е друго чувство от отрицателен характер, има свой специфичен произход. За изяснение на последната мисъл ще приведа следния пример. Една млада, интелигентна мома ми разправяше една своя опитност. „Не зная – казва – коя е причината на сегашното ми състояние, но никога досега не съм прекарвала подобни моменти. Нещо ми е тежко, мъчно, животът ми е обезсмислен, голяма празнота изпитвам. Иде ми да се хвърля от някоя канара, не ми се живее, нищо не ми се прави – пълна апатия ме е налегнала.“ Питам я: не можеш ли да си дадеш отчет, на какво се дължи това състояние? – „Нищо не зная. Никога не съм преживявала такова нещо.“ Тогава аз ѝ обясних дълбоките причини на нейното състояние и тя ме разбра, успокои се, и скръбта ѝ съвършено изчезна. Тя е била някъде и се е натоварила с чужди мисли и чувства, възприела е чуждо състояние. Тя трябва да развърже ремъците и да се освободи. Конят го товарят и разтоварят, а човек сам може да се разтовари. За пример, някой се натовари сам и казва: „Няма да го бъде!“ Питам: кое е по-лесно да кажете – „Ще го бъде“, или „Няма да го бъде“? Кое е по-лесно да кажете: „ще“ или „не ще“? Всичката философия се състои в тези две думи от по две букви. Ако кажете „не“, на какво основание предпочитате тази отрицателна частичка пред положителната „ще“? Кой е заставил човек да употребява и да предпочита частичката „не“? И днес тя има такова важно значение в живота му, че постоянно го връща назад. Защо трябва да мислите за нещо, че няма да го бъде? Аз мога да ви докажа, че ще го бъде. Един българин завел жена си, която била зле болна, при един лекар и му казал: „Господин докторе, жена ми е зле болна, няма да я бъде, но прегледай я, виж какво може да се направи“. Лекарят взел бастона си и почнал да налага мъжа на болната жена. – „Чакай, господин докторе, какво правиш? Ще я бъде жена ми, престани да ме налагаш, моля ти се!“ – „Тъй трябва да говориш. „Ще я бъде!“ – нищо повече. Щом казваш, че няма да я бъде, ти ми подбиваш клиентелата. Кой как влезе при мене, трябва да казва, че ще го бъде, за да се прослави името ми“. Казвам: кой как влезе при вас и каже за нещо, че няма да го бъде, налагайте го на общо основание, докато най-после каже, че ще го бъде. Ето, давам ви това правило, което трябва да употребявате при всички случаи на живота си, да се ползвате от него. Сега ще цитирам две философски изречения от вашите дневници. Едното от тях е следното: „Лесно се говори, но мъчно се прави“. Второто изречение: „Ако е късмет, на краката ми да дойде“. Питам: ако някой е жаден, пътувал няколко деня през горещините и се спре на един километър разстояние от извора, ще дойде ли изворът при краката му? Не, пътникът трябва да отиде при краката на извора. Тъй щото, когато казват, че късметът трябва да дойде при краката на човека, това показва, че преводът на това изречение е крив. Аз ще направя корекция в следния смисъл: ако искаш да имаш постижения, иди при краката на късмета си. Хората очакват късмета си да им дойде на крака и тогава да станат богати, учени, силни. Не, между богатството и сиромашията съществуват известни отношения, които човек трябва да разбира. Богатството жъне и събира, сиромашията разпилява и покрива. Когато се казва, че сиромашията разпилява, това значи, че тя разхвърля нещата и ги посява. Сиромашията дохожда, когато всичко е посято на нивата. Богатството дохожда, когато всичко е събрано. Докато не станеш сиромах, ти никога не можеш да бъдеш богат. За да стане човек богат, той първо трябва да осиромашее, а не и обратното. Не е правилно първо човек да забогатее, а после да осиромашее. Глупавият да поумнее, това е естествено, но умният да оглупее, това не е в реда на нещата. Следователно в естествения ред на нещата е сиромахът да забогатее, но не и богатият да осиромашее. Богатият трябва да е давал, за да осиромашее; ако е осиромашал, без да е давал, той не е вървял по естествения път на живота. Казано е: „Жена, кога ражда, на скръб е“. Питам: когато жената не ражда, какво е състоянието ѝ? Можете ли да кажете, че когато жената не ражда, тя е спокойна? Всеки човек казва: „Важно е, аз да съм спокоен“. Спокойствието разрешава ли въпросите в живота? Не ги разрешава. След всяка скръб иде радост и обратно: след всяка радост иде скръб. Според думите на Христа радостта иде по причина на това, че се е родило нещо разумно – човек се е родил, на когото може да се разчита. „Жена, кога ражда, на скръб е.“ Къде е приложението на този стих в живота? Този стих има отношение до мислите и чувствата на хората. Когато в душата на човека се роди една велика мисъл или едно велико чувство, той трябва да се радва. Тази велика мисъл или това велико чувство в него не е нищо друго, освен разумното, което се ражда. Разумното в човека трябва да се използва за работа. Оттук вадя следните изречения: ако при водата, която тече около тебе, не изпереш дрехите си, у кого е погрешката? Ако при хляба, който имаш, ти стоиш и размишляваш, че е твърд, че трябва много дъвкане, че не струва и те мързи да си вземеш, у кого е погрешката? Ако дървата са наблизо и тебе те мързи да се накладеш огън и се свиваш, духаш ръцете си, озърташ се да дойде някой да ти накладе огъня, у кого е погрешката? Чудиш се защо никой не дойде да ти изпере дрехите, да ти донесе хляб, да ти накладе огън, когато можеш сам да си услужиш. Това е обикновеният начин на размишление. Ако става въпрос, защо съвременните хора страдат, казвам: страданията в живота се дължат на това, че хората очакват други да им вършат работата, която те сами могат да направят. Когато правех своите научни изследвания в България, срещнах една млада, 35 годишна жена, която ми разправи своята опитност – как се е справила с една трудна задача. „Ожених се – казва тя – млада, и ето, година вече, откак мъжът ми умря. В първо време изпаднах в голяма скръб, не ми се работи, ще полудея, дохожда ми до самоубийство. Обръщам се тук-там за някакъв съвет, никой не може да ми каже нещо, което да ме задоволи. Всички ме съветват да се оженя. Започнах да си мисля: първият мъж обичах, той умря. Ако се оженя за втори, и той ще умре. Тогава? Взех да се плаша. Щом първият умря, и вторият ще умре. Цяла година мислих по този въпрос, но не дойдох до никакво разрешение. Започнах да се моля на Бога, Той да ми даде светлина, да дойда до някакво заключение. Един ден, когато размишлявах, дойде ми една светла мисъл: ако мъжът ми ме обичаше, както трябва, той нямаше да умре. Щом умря, той не ме е обичал. Тогава нека си върви по работата. След това пак идваха мои познати да ме питат, искам ли да се женя? Казвам: този, за когото мислите да ме жените, ще умре ли? – „Ще умре, разбира се.“ – Тогава, да си върви по пътя! От този момент аз почнах да се развеселявам. Намерих нещо хубаво в себе си, за което трябва да живея. Започнах да се радвам, че намерих смисъл в живота и благодарих на Бога, че дойдох до едно правилно разрешение на въпроса.“ И тъй, приложете следното правило: не дръжте в себе си неща, които умират. Не дръжте в ума си мисли, които умират. Не дръжте в сърцето си чувства, които умират. Не вършете постъпки, които умират. Питам: ако една малка мъчнотия отнема на човека една–две години, за да я реши, къде е неговото геройство. Ако търсите спасението отвън, вие сте на крив път. Спасението ще дойде отвътре, а не отвън. Онзи, който спасява, Той действа в нашите умове, сърца и воля. Отвън има само подбудителни причини, обаче спасението иде отвътре. Светлината, влагата са отвън, а силите, които възрастват семето, са вътре в него. Ако силите не действат отвътре, нещата остават нереализирани. Ще ви дам още едно правило: не се стремете към обикновени постижения. Защо? – Защото има важни неща в живота, за постижението на които се изисква труд, усилие. Това усилие един ден ще се оправдае. Има неща в живота, които не са важни. Следователно не правете усилия да постигате тия неща. Всяко усилие за тях е напрзно харчене на енергия. Когато гъсеницата достигне 10 сантиметра дължина, това показва, че тя е дошла до крайния предел на растене – повече не може да расте. Тя ходи, обикаля натук-натам, погледне едно дърво, погледне друго, помисли си и казва: „На всички дървета се качвах, всички опитах. Какво трябва да правя сега?“ Казвам: ако тази гъсеница стане по-дълга от 10 сантиметра, нещастието ѝ ще се увеличи. С тази дължина тя ще срещне големи препятствия и от всякого може да бъде стъпкана. Ако продължава да живее като гъсеница, животът ѝ ще стане еднообразен, ще се обезсмисли. В това безсмислие на живота си гъсеницата дохожда до следното разрешение: тя престава да яде и става постница, калугерка. След това става капелмайстор, започва да маха главата си ту на една, ту на друга страна и мотае нишки от единия до другия край около себе си. Най-после тя се затваря в тези нишки и се превръща в пашкул. Никой не знае какво прави гъсеницата в пашкула. Биолозите са изучавали стадиите, през които гъсеницата минава, но въпреки това, те не знаят какво мисли тя, как се трансформира, докато един ден се яви като пеперуда, облечена в царска дрешка и хвръкне на свобода. Очите на тази царска дъщеря са дяволити, навсякъде играят. Тя изважда хобота си, лети от цвят на цвят, смее се на първото си положение и казва: „Колко съм била глупава! Ако не бях станала капелмайстор, да махам с главата си на една и на друга страна, не бих излязла от положението на гъсеница“. Казвам: капелмайсторът представлява човешкия ум. Той дава всички разпореждания. Тия промени, за които говоря сега, са обикновени неща. Има неща, в които човек трябва абсолютно да вярва. За пример, трябва ли човек да се съмнява в извора, че той няма да му даде от водата си, която тъй изобилно извира? Няма повод човек да се съмнява в извора. Който е отишъл при извора, той непременно е получил от водата му. Изворът на никого не е отказал да даде от своята вода. Той е отказал да даде само на онези, които не са отишли при него. Често хората се оплакват, че желанията им не се реализират. Коя е причината за това? Представете си, че една жена мечтае за хубава рокля, от най-тънка коприна, но външната температура е около 40 градуса под нулата. Питам: къде ще отиде тя с тази рокля? Вън е толкова студено, че ако рече да я облече, тя ще измръзне. Наистина, тази жена има нужда от рокля, но не копринена. Студът изисква дебела вълнена рокля. Всеки има право да носи тънка копринена дреха, но само при условие, да се превърне от гъсеница в пеперуда. Докато си в състоянието на гъсеница, копринена дреха не можеш да носиш. Преминеш ли от гъсеница в пеперуда, ти можеш да се облечеш в копринена дреха. Само пеперудата има право да носи копринена дреха. Докато си гъсеница, ще носиш вълнена дреха, като овца. Докато си невежа, ще носиш вълнена дреха; щом придобиеш знание, ще носиш копринена дреха. Казвате: „Какво нещо е знанието?“ Излизат двама естественици в планината да правят научни изследвания. Единият казва: „Аз зная това и това“. Другият казва: „Аз пък зная еди-какво си“. И двамата се разправят кой какво знае. По едно време насреща им излиза мечка и започва да реве. Хукват и двамата да бягат, и всеки в себе си казва: „Има нещо, което не знаехме“. Когато съм казвал някому, че има неща, които не знае, той се обижда. Казвам му: ти не знаеш какво нещо е да бягаш от мечка. Да ти разправя някой, че е бягал от мечка, това още не е знание. Колкото и да си герой, все ще трепне сърцето ти. Като минала опасността, двамата естественици започнали да се шегуват: „Къде се намери тази мечка, че ни попречи да довършим изследванията си?“ И тъй, философията на живота се състои в това, да дойде човек до онова звено, което свързва и осмисля всички неща в света. Все трябва да се намери човек при някаква мъчнотия, за да се осмислят работите му. Мъчнотията е такова нещо, което събужда в човека мисъл. Ако страданието не предизвиква в човека някаква мисъл, то не е страдание. Под думите „скръб“, „страдание“ аз разбирам само това, при което може да се роди нещо велико. Ако човек скърби и страда дълго време, и нищо не се ражда в него, това не е никакво страдание. Само този човек страда, у когото се е родила някаква основна мисъл. При това положение той непременно ще забрави страданието си. Затова е казано: „Жена, кога ражда, на скръб е; кога роди, забравя скръбта си“. Само тази скръб е на мястото си, която може да се забрави. Скръбта непременно трябва да се забрави. Мнозина искат да бъдат богати. Защо им е богатството? Богатството е едно условие на живота, но ако с богатството, което имате, не можете да си направите една къща, или да си купите хубави дрехи, шапка, или да се нахраните добре, защо ви е то? Ако с богатството, което имате, не можете да си доставите хубави книги за четене, или инструмент за свирене, защо ви е това богатство? Ако богатството може да ви донесе някакво благо, разбирам; ако богатството не донася никакво благо, то няма смисъл. Хората се стремят към богатството, защото в него те виждат условия за своето развитие. И обратно: хората бягат от сиромашията, защото тя не може да им даде условия за някакви постижения. При богатството и сиромашията човек изучава великия закон на самоотричането, на самопожертването. Този закон е неумолим. Няма същество на земята, което да не е научило този закон. Всичко трябва да се даде! Големите предпотопни животни умряха, оставиха само костите си, като се отказаха от своите грамадни тела. Богатите хора умират, оставят телата си, богатствата си на земята – от всичко се отказват. Всичко, което притежаваме, ще оставим на земята. Питам: в какво се състои богатството на човека? Ако един вещ цигулар вземе чужда цигулка и свири пред една публика няколко часа, след това той трябва да върне цигулката на притежателя. Какво остава за него? Той връща цигулката, получава пари, които слагат в джоба си, но и тях още утре може да изхарчи. Обаче това, което той носи със себе си – изкуството – е неговото богатство. Следователно истинското богатство на човека е това, което върви с него, което никой не може да му вземе. Това е неговото добро, неговото знание, неговата сила, любов, истина, свобода и т.н. Всички останали неща, които всеки може да вземе, са лесно постижими. Сега, като говоря за Любовта, за Мъдростта и за Истината, те трябва да се разбират в техните елементарни проявления. Любовта е закон за постижение на живота. Мъдростта е закон за постижение на знанието. Истината е закон за постижение на свободата. Следователно човек трябва да изучава Любовта като закон, с който може да придобие живота. Всеки търси живота, защото той е богатство, без което нищо не може да постигне. В живота се крият всички възможности. Съвременните хора разглеждат любовта в такъв смисъл, в какъвто тя не съществува. За пример, някой казва: „Никой не ме обича“. Какво разбирате под думата „обич“? Обичта е неразбрано нещо. Защо? – Защото в обичта се крият две крайности. Онзи, който днес те обича, утре ще те разлюби. Който не разбира този закон, мисли, че той е най-нещастният човек. Той се оплаква, че го разлюбили, че го изоставили. Какво означава залюбването, и какво – разлюбването? В залюбването ограничават човека, а в разлюбването го освобождават. Ще изясня тази идея със следния пример. Докато пиленцето е затворено в яйцето, то е ограничено. Щом излезе от яйцето, то е свободно вече, може да ходи навсякъде, може да рови, да кълве, да се движи, където иска. При залюбването ти си в яйцето, при разлюбването си вън от яйцето. Кое е по-хубаво от двете състояния? Когато някой каже, че го разлюбили, аз разбирам, че той се е вече излюпил и, като пиленце, ходи, движи се свободно. Тогава аз се усмихвам, радвам се на свободата на този човек. Той казва: „Ти се смееш, не знаеш какво ми е в душата“. Казвам: не се смея, че те разлюбили, но се смея, защото не разбираш дълбокия смисъл на разлюбването. Ако мислиш, че като те разлюби някой, ти си изоставен, че никой не се грижи за тебе, това показва, че си невежа по този въпрос. Ако, наистина, ти си разлюбен, тогава не би се явил на света, не би съществувал. Този човек трябва да дойде на себе си, да види, че баща му изпраща всеки месец по три хиляди лева, а майка му, сестрите и братята му пишат любовни писма. Трябва ли след всичко това да бъде недоволен? – „Липсва ми нещо в живота.“ Да, аз зная, какво ти липсва – мечката. Един познат ми разправяше за страха, който е изживял от една мечка. Цели три години той боледувал от треска. Лекували го няколко лекари, но не му помогнали. Най-после той се отчаял и решил да отиде в гората, да се самоубие. Като навлизал навътре в гората, насреща му излязла една голяма мечка и започнала да реве. Той се изплашил много и мислил да бяга, но мечката се спряла пред него и започнала да го плюе. От този момент треската му съвършено изчезнала, а с това заедно и животът му се осмислил. Той казвал: „Никога не бях виждал мечка да плюе. Това ми се видя най-страшното нещо в живота. Като се изправи онази мечка пред мене, че като започна да реве и да ме плюе, аз си мислих, че всеки момент ще ме разкъса. След това се обърна назад и продължи пътя си. Голям беше страхът, който изпитах, но поне треската ме остави“. Казвам: това са крайности в живота. В обикновения живот много рядко се случва, мечка да срещне човек и да го плюе. Този е един от извънредните случаи. Кого от вас е плюла мечка? Никого. Наистина, не е обикновено нещо мечка да те плюе. Сега всички хора са в един преходен период, минават от едно състояние в друго, за да се облекат в копринени дрехи. За да се мине от старото към новото, изисква се нова философия за живота. В това преминаване човек трябва да бъде смел като онази българка, на която мъжът умрял, и тя сама се насърчила. Човек трябва да престане с обезсърчението, да погледне смело на отрицателните мисли, да знае, че зад тях се крие нещо хубаво. Умният човек започва с мъчнотиите в живота. Те представляват най-добрия материал за съграждане на човешкия характер. Мъчнотиите не са случайно нещо. Те нарочно са създадени от възвишени, разумни същества, както учените хора нарочно създават трудни задачи за учениците в училищата. Има трудни, сложни задачи, върху които ученикът трябва да мисли дълго време, докато ги реши. Същото нещо може да се каже и за правилата в разните езици. Езикът не е нещо произволно. Учени хора са съставяли граматиките с техните склонения, падежи и т.н. Някои езици имат само три падежа, други имат седем, а трети – около девет. Глаголите пък имат по няколко спрежения. За пример, някой спряга глагола „мога“. Той казва: „Аз мога“, но работите не стават. Щом работите не стават, какво трябва да каже? Той трябва да каже: „Аз мога, ти можеш“. Казва така, но работите пак не стават. Още какво трябва да каже? Сега трябва да каже: „Аз мога, ти можеш, той може“. Пак не стават работите. След това ще спрегне глагола и в трите лица на единствено и множествено число: „Аз мога, ти можеш, той може, ние можем, вие можете, те могат“. Работите и сега не стават. Щом и сега не могат работите да се наредят, ще извика и Бога и ще каже: „Аз, ти, той, ние, вие, те и Бог – всички можем“ – и работите напълно ще се наредят. Работите на хората не се нареждат, защото те спрягат глаголите без Любовта, без Бога. За пример, вие спрягате глагола любя: „Любя, любиш, люби, любим, любите, любят“. Спрягате Любовта, но нищо не се нарежда. Защо? – Защото Любовта се спряга само в първо лице. Досега вие криво сте спрягали Любовта. Питам: защо хората не успяват в Любовта? Те не знаят как да постъпват с нея. Любовта има една практична страна, която всякога трябва да се има предвид. Представете си един беден човек, но голям майстор, вещ в работите. Имате друг, богат, но неспособен. Последният има вълна, но не знае какво да прави с нея: не може да преде, не може да тъче, не може да я използва. Какво трябва да направи с тази вълна? – Да я даде на бедния, той да я изработи и да му ушие един костюм. Бедният ще вземе вълната, ще я изпреде, изтъче и ще ушие един хубав костюм на богатия. Докато богатият не даде вълната си на бедния, да му я изработи, той никога няма да има костюм от своя вълна. Сега вие искате да ви обичат, но нищо не давате. Дайте на майстора, на вещия човек да ви направи нещо, за да ви обикне. Този човек може да е сиромах, това нищо не значи. Той е майстор, ще ви ушие един хубав костюм, и по този начин помежду ви ще се създаде връзка. Следователно искате ли някой да ви обича, непременно трябва да му дадете нещо. Всякога умният обича. Какво остава за глупавия? Той пък обикновено взима, разваля нещата. Един философ, учен човек, се оженил за една красива жена. Той имал един хубав скъпоценен камък, с който правил своите опити. Един ден, край дома на философа минавал един търговец на дрехи, на платове. Жената на философа пожелала да си купи една рокля и си казала: „Ще дам този скъпоценен камък на търговеца, вместо пари, и ще си купя една хубава рокля. Моят учен мъж може и без този камък“. Продала камъка, взела си рокля и се върнала доволна в къщи. Тя отишла при мъжа си да се похвали, каква хубава рокля имала. – „Къде е камъкът?“ – „Е, той отиде.“ Така постъпват много от съвременните хора. Вследствие на своя неразумен живот, те не оценяват скъпоценните камъни, откъдето може да дойде щастието им. И сега, като са изгубили щастието си, хората са недоволни от живота. Едно време, когато Господ създал душите, всички били красиви, облечени с хубави дрехи, но не били много умни, нямали достатъчно знания. За тази цел Бог решил да ги прати в света, да учат, да придобият знания. Преди да отидат по разните светове да учат, всички души се изредили пред Господа, да Му се представят в дрехите, с които Той ги облякъл. Като се пръснали по разните светове, те страдали, мъчили се, плакали, не могли да разберат защо Бог ги е изпратил толкова далеч. След дълги лутания по световете те поумнели, придобили знания и разбрали защо трябва да страдат. Най-после те отишли при Бога да благодарят за всички блага и знания, които придобили в своето странстване. Две души, обаче, тръгнали заедно към Бога: едната от тях разбрала защо била изпратена по световете, но другата не разбрала, затова се разгневила на Бога и не искала да се върне при Него. Тя спряла пред вратата на рая и казала на душите, които отивали при Бога: „Не се връщайте назад. Бог толкова ни измъчи. Не можа ли да постъпи по друг начин с нас, а ни изложи на такива страдания?“ И днес, при вратата на вашето сърце все ще се намери някоя душа, която казва: „Не отивайте при Бога!“ Тя е недоволството, което цял ден мърмори, роптае. Недоволството е царската дъщеря, която протестира, че нямало кой да се грижи за нея, че страдала много и т.н. Казвам: оставете недоволството настрана, върнете се при Бога и Му благодарете за живота, за благата, които ви е дал. Оставете вашата крива философия. Опретнете се разумно да служите на Бога. Досега вие сте уреждали само вашите работи, създавали сте си ред удобства за живеене, за хранене, за обличане. Във всичко това сте специалисти, добре сте го научили, но само едно нещо не сте научили – не знаете как да бъдете доволни. Глава имате, не сте доволни от нея. Ръце, крака имате, и от тях не сте доволни. Доволство се иска от хората! И тъй, две неща ви са потребни: когато видите мечката, да се зарадвате, да считате, че тя е вашето щастие, и когато я няма, да плачете за нея. Посрещнете мечката като онова малко момиченце в гората и се зарадвайте, че сте я видели. Във време на въстанията едно българско семейство избягало в гората, но в голямата тревога, момиченцето на това семейство се изгубило от родителите си и тръгнало само̀ из гората, да ги търси. По едно време то видяло една мечка, зарадвало се и отишло към нея. Потупало я по гърба, помилвало я и казало: „Моля ти се, кажи ми къде е майка ми?“ Мечката се снишила, за да може детето да се качи на гърба ѝ, и го понесла из гората. След малко тя спряла пред едно дърво, на което били родителите на малкото момиченце. Отдалеч още те видели мечката, изплашили се и затова се качили на това дърво. Като видели детето си на гърба на мечката, майката извикала: „Слез, мама, от мечката“. Мечката пак се снишила и детето слязло, отишло при родителите си. Като търсило майка си, момиченцето не помислило даже, че мечката може да му направи нещо. Казвам: ако човек търси Бога някъде в природата, и за него мечката няма да бъде страшна. Срещне ли мечка, той ще я запита: „Кажи ми къде е Господ?“ Тя ще се сниши и той ще се качи на гърба ѝ. Мечката нищо няма да му направи. Търси ли човек Бога, т.е. своята майка и своя баща, мечката ще го заведе точно там, където са те. Това е новата философия на живота, според която човек може да намери истинският път само във време на мъчнотии. Сега, ще изтълкувам днешния ден с мъглата около нас. Мъглата показва сегашния ви живот. Каквито сте вие, такъв е денят. Казвате: „Няма ли да се вдигне мъглата?“ Щом мъглата се вдигне, бъдещият живот ще дойде. Ако до довечера времето се поправи, значи и вие имате намерение да изправите живота си. Ще направя математически изчисления, колко ча̀са или дни ще трае мъглата. От това ще съдя и за вашия живот. Днешният ден показва не само вашия живот, но и този на всички българи, както и на хората в цяла Европа. Този ден показва как ще свърши съвременната култура, през какви изпитания ще мине. Този ден решава всичко. По него може да се гадае всичко, което предстои да стане. Първо небето се проясни, мъглите се разнесоха, но после пак се замъгли. Благодарете, че тази мъгла не е по целия свят, а е само около нас. Обаче, нищо страшно няма в мъглата. Мнозина гледат мъглата и треперят. И треперенето има смисъл. Момата при момъка не трепери ли? Длъжникът не трепери ли? Кредиторът, който дава пари, не трепери ли? Много банкери, като дават пари, треперят. Защо? – Не знаят, дали ще ги получат обратно. Докато дават, все треперят. Не е лошо да трепери човек. В треперенето има нещо хубаво. Докато човек трепери, той е жив. Щом престане да трепери, той свършва вече. В Писанието е казано: „Всичко да трепери, да слави Бога“. Когато стават земетресения, когато идват бури, урагани, ветрове, всичко трепери, всичко се тресе. В треперенето е животът. Откак се родим, докато заминем за другия свят, ние все треперим. Радвайте се, че сте дошли на земята да се учите. Радвайте се, че ще свършите училището и обратно ще се върнете у дома си и ще занесете знания със себе си. Радвайте се, че ще придобиете това, което очаквате. Казвате: „Дали ще го бъде това, или не ще го бъде?“ Сега, вместо да кажете „далѝ“, сложете ударението на първата сричка „да̀ли“, и работата ще се свърши. Значи, да̀ли сте нещо. Щом сте да̀ли нещо, и ще получите нещо. И тогава ще знаете, че студът и топлината, скръбта и радостта, треперенето и смущението – всичко това е благословение. И мъглата е благословение. Най-после, такива, каквито сте, и то е благословение. Беседа от Учителя, държана на 6 август 1932 г., 5 ч. сутрин.
  8. alexamsterdam

    1932_08_04 С притчи

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово, 1932 –1934 Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г. Първо издание, София, 1932 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание рилска беседа С притчи И говори им Христос много с притчи и казваше: „Ето, излезе сеятелят да сее! И когато сееше, едно падна край пътя; друго падна на каменисти места; трето падна в тръните и четвърто падна на добрата земя, и даваше плод: едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет“. Тази притча може да се разтълкува, да ѝ се дадат някои обяснения. За пример, сеятелят на доброто семе е Син Человечески. Нивата е светът. Добрите семена са синовете на царството. Враждебникът е пътят, каменистата почва и тръните. Жътвата е скончанието на века, а жетварите са ангелите. С тези тълкувания се дава изяснение на всички противоречия, които съществуват в света. Въпреки тези изяснения мнозина се запитват: „Защо светът е такъв? Защо не е добър?“ Питам: какъв трябва да бъде светът? Нека този, който задава въпроса, пръв даде пример, да стане добър. Или, нека той даде план, как трябва светът да се създаде, че да задоволи всички хора. Когато човек си задава този въпрос, без да прави усилия над себе си да се подобри, той сам е на крив път. Питам: какво приложение ще има тълкуванието на горната притча? Често у вас се явяват добри и лоши мисли, но вие не знаете техния произход. Сега, обаче, според даденото тълкувание, вие ще знаете, че всяка добра мисъл иде от сеятеля на доброто семе – от Сина Человечески. Нивата пък сте вие, вашето тяло, вашият ум, вашето сърце, през които минават всички мисли и чувства и се пресяват. Доброто семе са вашите добри желания. Следователно, минат ли през вашия ум и вашето сърце лоши мисли, чувства и желания, ще знаете, че те не са нищо друго, освен плевели, посети от лукавия. Какво трябва да правите с една лоша мисъл? Трябва ли да я изтръгнете като плевел? Не, оставете я, нека и тя расте, както и добрата мисъл. Не се безпокойте. Нека и двете мисли растат едновременно. За пример, ставате сутрин и наблюдавате, че през ума ви минават две мисли, една добра и една лоша. Оставете и двете мисли да се развиват свободно. Вечерта, преди да си легнете, направете сметка, дайте си отчет, от каква категория са и двете мисли и като си отговорите положително, оставете лошата настрана, а на добрата дайте специални условия да се развива. Тъй щото, не се борете с дявола, но познавайте стоката му и не я купувайте – нищо повече. Когато отидете при някой сараф и му предложите златни и сребърни вещи или монети, той веднага изважда пробния камък и ги опитва, истински ли са или фалшиви. По този начин той разделя едните от другите. И вие трябва да бъдете вещи като сарафа, който веднага отделя чистите звонкови монети от фалшивите. На същото основание, който се занимава с окултните науки, той трябва да има в себе си пробен камък, чрез който да различава качеството на своите мисли, чувства и постъпки. Ако една мисъл е крива, тя нищо не ползва човека. Следователно у човека има едно вътрешно чувство, посредством което той разграничава добрите мисли и чувства от лошите. Това чувство е врата, през която ангелите и добрите духове влизат, за да помагат на човека. Ето защо, за всяка мисъл и за всяко чувство, каквито да са те, човек трябва да бъде смел и решителен, да не се страхува. Добрата мисъл е добра, и лошата мисъл е лоша, не се съмнявайте в тях. Ако човек работи съзнателно над себе си, той винаги ще има Божието благословение. В края на краищата добрите духове ще му помогнат, ще го освободят от противоречията, на които той се натъква. И тогава казвам: учен човек е този, който различава добрите мисли и чувства от лошите. Не ги ли различава, той не е учен човек. Учен човек е този, който познава елементите, знае техните свойства, знае и законите, на които те се подчиняват. За пример, химикът познава свойствата на всички елементи, знае техния характер и условията, при които те се съединяват. Щом знае това, той взима всички предпазителни мерки, да не стават експлозии при работата с този или с онзи елемент. На същото основание и окултният ученик знае, че в естеството на човека има много елементи с най-разнообразни свойства, които той трябва да изучава. Знае ли свойствата им, той ще вземе всички мерки, за да става съединяването правилно. Знае ли човек естеството на своя характер, на елементите, които влизат в него, той от нищо няма да се безпокои. Големите безпокойства и грижи на съвременните хора нищо не допринасят. Те са празни работи, които отнемат само силите им. Мнозина плачат, охкат, като мислят, че с това ще омилостивят Бога, ще Го заставят да се смили над техните страдания. Бог може да се смили, но само над тия хора, които са готови да работят, да различават, да учат и прилагат Неговите закони. Учителят никога не може да бъде снизходителен към мързеливия ученик. Нито грешникът може да има Любовта на Бога. Ако една майка има два сина, единият способен и добър, а другият мързелив и лъжлив, каквото да казвате, тя не може да обича и двамата еднакво. Като погледне втория, макар и да има една малка надежда той да се изправи, ще си каже: „От този син нищо не може да стане“. И наистина, в реда на нещата е да не се обича лошото. Казвате: „Нали хората трябва да се обичат?“ Обичат се само онези хора, които имат желание да се изправят. На лошите, на мързеливите не трябва да се прави зло, но те не могат да бъдат обичани, както добрите и способните. Казвам: не прави зло никому. Не насърчавай престъпника. Не освобождавай лошия. Не развързвай вързания вълк. Не връзвай праведния, и не развързвай грешния. Кой трябва да се развързва? – Праведния развързвай. – Кой трябва да се връзва? – Грешния връзвай. Не е достатъчно само да вържеш грешния, но отгоре на това сложи му хомот, вземи остен и го впрегни цял ден да оре. И тъй, в човека живеят две същества – едното способно и добро, а другото мързеливо и лъжливо. И той някога отива на страната на едното, някога на страната на другото. Обаче, той трябва разумно да се справи с тях и да даде надмощие на доброто в себе си. Някога човек се солидаризира с мързеливото същество и, като простите хора, казва: „Защо ли трябва да уча, да си напрягам главата? Поп няма да ставам, я!“ Слуша ли доброто същество, той ще дойде до ред постижения, към които се стреми. Сега, като четете 13-та глава от Матея, вие ще се натъкнете на много окултни положения. В притчата за сеятеля се изнасят добрите и лошите условия, при които попаднали житните семена. Тръните и каменистата почва, за пример, говорят за злото в света, а добрата почва – за доброто. От какво произтича злото? Злото се дължи на изобилието. Където има изобилие, там има зло. Кой може да краде сиромаха? Сиромаха никой не може да краде. Само богатия крадат. Където има богатство, там има кражби. Лъжата пък придружава сиромашията. Следователно, ако си сиромах, ще те лъжат. Някой път човек сам се лъже. Той се самоизлъгва по два начина. Някога, без да работи, казва: „Все ще излезе нещо от мене“. Насърчава се. Някога пък работи, но си казва: „Нищо няма да излезе от мене“. И в двата случая той се лъже. Друг казва: „То се вижда, че ще се мре, поне да се понаям малко“. После казва: „Толкова пъти съм казвал, че ще се мре, но все още не умирам“. Който казва, че няма да мре, умира. Някой казва, че щял да живее двеста години, но виждаш, че след две години този човек умира. Значи всяка година от неговия живот е равна на сто години. Значи, за да се дойде до постиженията на душата, между добрите хора трябва да се образува връзка, да се създадат отношения. Забелязано е при това, че някои хора обичат да дружат с богати, други – с учени, трети – с добри, свети хора. Младите момци пък обичат да дружат с млади моми; младите моми обичат да дружат с млади момци. Рядко ще срещнете млад момък или млада мома да дружи с някой стар, хилав, болнав човек. Коя е причината, където хората заболяват? Причината на болестите се крие в човешките отрицателни мисли, чувства и желания. Каквито са мислите и желанията на човека, такова става и тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на живота, той ще подобри състоянието на своя организъм. Ние живеем в свят на промени. В Писанието е казано, че само Бог не се мени, а всичко друго е подложено на постоянни промени. Щом знаете, че живеете в свят на промени, трябва ли да се смущавате? Кое е по-добро: да се изменя светът, или да не се изменя? Какво лошо има в това, ако вашият слуга, който до вчера ви обирал, днес се измени, обърне се към Бога и престане да ви обира? Всяка промяна в завършения процес е на място; всяка промяна в незавършения или в смесения процес не е на мястото си. Ако слугата ви влезе във вашия хамбар, извади оттам житото и го хвърли на нивата, ще го обвините ли за постъпката му? – Няма да го обвините. Промяната, която става с житото, е на мястото си. Обаче, ако той разрови едва що посаденото жито на нивата и го остави на произвола на съдбата, вие ще го обвините за постъпката му. Тази промяна на житото не е на мястото си. Следователно само онези промени имат смисъл, които допринасят нещо за благото на човешката душа. Има ред страдания и несгоди в живота, които са резултат на миналото и могат да ползват човека, ако той знае причините им. Представете си, че преди 20 години вие сте направили едно слабо въже и сте го продали някому за здраво, доброкачествено. Случва се, че по някакъв начин вие падате в един кладенец и трябва да ви извадят вън от кладенеца, именно, с това въже. Връзват ви за въжето, започват да ви теглят навън, но като слабо, въжето се скъсва, и вие отново падате в кладенеца. Казвате: „Тъй ли трябваше да стане с мене? Кой направил такова слабо въже?“ Сърдите се, роптаете, без да знаете, че причината за това сте вие сам. Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила. Въжето представлява човешките мисли, чувства и постъпки. Ако имате устойчиви мисли, чувства и постъпки, т.е. ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца. Обаче, ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца. Това е един от великите закони в света. И сега, когато хората казват, че Бог ще оправи света по някакъв начин, те са прави. Бог ще оправи света по някакъв начин, но не както те мислят. Има други разпореждания за оправянето на света, различни от тия, които хората предполагат. Методите на хората са едни, методите на Бога са други, съвършено различни от техните. Влезете в някакво общество, слушате, че там се говори за любов, за свобода, за равенство, виждате методите им, но резултатите не ви харесват. Отивате в друго общество, пак върху същите теми разискват, прилагат ред методи, но и техните резултати не харесвате. Когато някой човек държи в ръцете си благата на много хора, а за себе си отделя най-хубавото, постъпва ли право? Казвате: „Този човек не постъпва право“. – Ама той говори хубаво. – Нищо от това. Както говори, така трябва и да постъпва. Човек трябва да бъде справедлив. Мнозина виждат, когато другите постъпват несправедливо, но не виждат себе си, когато те постъпват несправедливо, правят се, че не виждат. Много неща има още да ви кажа, но нито ще ги разберете, нито ще ги приложите. Защо? – Защото съвременните хора още са крайно користолюбиви и жестоки. Обаче те трябва да знаят, че с жестокост и користолюбие не може да се припари в Царството Божие. Казвате: „Велик е Бог, велико е Неговото Слово!“ Велико е Словото Божие, но то иска изпълнение, то иска чистота. Забележете, днес рядко ще срещнете човек, който, като види двама млади, мома и момък, да не предаде изопачен характер на техните отношения. Това са плевели, от които човек трябва да се освободи. Имате неразположение към някого, трябва да обосновете, има ли причини за това, или няма. Не обосновете ли вашето неразположение, няма да мине дълго време, и това неразположение ще дойде върху вас. Безпощаден е законът за възмездието. Смеете ли се над погрешките на хората, и вие ще изпаднете в тяхното положение. Всеки човек е поставен в положение да греши. Какво печели човек, ако осъжда този-онзи, че не живеят по Бога? Нищо не печели. По-добре е човек да мълчи, да остави всеки сам да се изправи. Всеки сам ще понесе последствията на своите постъпки. Ти гледай как бият човека за неговите грешки и се поучавай – нищо не му говори. Когато виждам, че някой страда, аз търся причините за страданията му и се уча. Съвременните хора се радват, когато печелят, а скърбят, когато губят. Виждам, някой спечелил 20,000 лева, скача, радва се. Казвам: не се радвай за тези пари, защото утре може да ги изгубиш, и тогава ще скърбиш. Щом си спечелил 20,000 лева, благодари на Бога, че ще можеш да си услужиш с тях. Ако ги изгубиш, не скърби, всъщност ти нищо не си изгубил. Ако едновременно печелиш и губиш, загубата не е много голяма, тя е временна. Нали знаете, че сиромашията често спасява живота на хората, а богатството го погубва. Ако човек е богат, всеки може да го убие, да вземе богатството му. Какво ще вземат на сиромаха? Кой как го види, ще каже: „Оставете този човек! Той няма пет пари в джоба си“. Угоената овца всеки може да заколи, но хилавата, мършавата отделят настрана. Казвам: ако всички тия сравнения, изводи в притчите не се приложат в живота, те остават безпредметни. Всеки човек трябва да се познава, както земеделецът познава нивите си, лозарят – лозята си, и градинарят – градините си. Земеделецът трябва да познава нивите си, дали са слаби или силни, кои места трябва да наторява и кои не трябва. Лозарят трябва да познава коя пръчка какво грозде дава, за да знае как да ги реже, как да ги наглежда. Градинарят трябва да знае къде какви цветя да сее, как да ги сее и т.н. Ако земеделецът, лозарят и градинарят не знаят условията, при които работят, както и качествата на своите произведения, те нищо няма да изкарат. Те трябва да знаят какви постижения ще имат от своята работа. На същото основание и човек трябва да познава себе си, да знае какво може да излезе от него. Не е достатъчно да бъдете привидно добри, но вашето добро трябва да има приложение. Доброто е сила, с която човек може да постигне нещо. Доброто е истинско богатство, с което човек може да разполага. Мъдростта е истинско богатство на ума, с което човек може да разполага. Ако с доброто, с Мъдростта, с Любовта, които човек има, не може в даден случай да разполага, те не са никакво добро, никаква Мъдрост, никаква Любов. Всяко богатство, което имате, трябва на време да се приложи. Един българин тръгнал за Солун. По пътя той срещнал един циганин, който му дал да му носи един тъпан. Известно време вървели заедно. Циганинът се отбил някъде по работа, а българинът продължил да върви бавно. Вечерта българинът се изгубил из гората и понеже бил страхлив, потърсил място да пренощува. Наближил до една воденица, влязъл вътре и се качил на едно високо място. По едно време видял, че една мечка влязла във воденицата да си търси храна. Той се уплашил много и за кураж започнал силно да бие тъпана. Какво се оказало? Мечката била дресирана. И тя по някакъв начин се откъснала от въжето на своя господар и избягала в гората. Като чула тъпана, мечката започнала да играе. Той бил тъпана, а тя играла, докато се развила нова комедия във воденицата. Покрай воденицата минавал камилар с камили, натоварени с грънци. Той също така пътувал за Солун. Като чул отдалеч тъпана, камиларят пожелал да види какво става във воденицата. Отворил вратата на воденицата и надзърнал, но мечката се уплашила и хукнала да бяга. Като я видели камилите, и те се уплашили, почнали да бягат и изпочупили много грънци. Камиларят хванал тъпанджията и му казал: „Сега ще те водя в Солун, ще те дам под съд. Ти стана причина да се уплашат камилите ми и да счупят грънците“. Пристигнали в Солун. Явили се в съда и съдията извикал тъпанджията да даде своите обяснения, как е станал причина да се счупят грънците на камиларя. Тъпанджията казал: „Аз съм готов да заплатя грънците на камиларя, но нека той ми доведе мечката. С тази мечка аз се прехранвах, а той стана причина тя да избяга в гората“. Съдията намерил исканията на мечкаря основателни и казал на камиларя: „Първо доведете мечката му, а после той ще ви плати счупените грънци“. Казвам: умение се иска, за да приложи човек навреме даденото му богатство. Питам: какво е спечелил този българин с биенето на тъпана? Той нищо не е спечелил, но в случая вие имахте възможност да чуете нещо ново, от което аз вадя следния извод: всеки човек има по един тъпан и по една мечка, която разиграва без да иска. Вие трябва да знаете, че живеете в един разумен свят, между разумни същества, които ви помагат дотолкова, доколкото вие сте готови да учите. Тези разумни същества нямат свободно време да се занимават с вашите грешки и престъпления. Като минат покрай вас, тези напреднали същества ще се спрат само за момент, ще ви кажат една дума и ще си заминат. Ако сте паднали, те няма да ви убеждават да станете, да си изтърсите праха, нито пък ще ви утешават, но ще кажат: „Стани и върви!“ – и ще си заминат. Ако ги послушате, ще видите, че в думите им има сила, мощ. Думите им са мощни, като кесията на някой американски милионер, който я подхвърля само и заминава. Който е умен, ще вземе кесията и ще я използва. Глупавият, обаче, ще спре да пита колко има в кесията, кой я подхвърлил, как се казва и т.н. Възвишените същества не обичат да знаят имената им. Сега, като се качвате и слизате всеки ден по върховете, вие трябва да възприемате по една нова мисъл, върху която да работите през деня. За пример, вземете мисълта: „Слабите трябва да се насърчават“. Това е в реда на нещата. Питам: ако силните се насърчават, на място ли е това? Същият закон се отнася и до самия човек: слабия в себе си насърчавай, а силния – възпитавай. Едно нещо трябва да имате предвид: щом сте дошли в планината, вие трябва да пазите абсолютна чистота. Ако не пазите правилата на чистотата, ще ви бият на общо основание. Дойдете ли на планината, не мислете, че можете да живеете, както искате. Не, вие трябва напълно да се съобразявате с условията на планината. Където мръднете, каквото направите, считайте, че много очи ви следят, наблюдават и преценяват. И сами да сте, знайте, че около вас има много същества, които виждат всичко. Не се ли съобразявате с правилата, които планината налага, вие ще се подадете на влиянието на лукавия. Той ще ви каже: „Няма защо да се безпокоиш, планината е широка, навред могат да се хвърлят боклуците. Не бъдете толкова глупав, да разпилявате силите си напразно. Толкова хора има тук, други нека чистят. Вие си почивайте“. Наистина, никой не е задължен да чисти. Тук всичко се върши доброволно, по любов. Никой никого не може да съди, защото няма закон за съдене. Като говоря, че трябва да се пази чистота, това се налага от хигиената. Важно е, че всички имате добро желание, правите усилия, да пазите чистота. Усилията ви са големи, но методите ви не са практични. За пример, някой се окаля и бърза да се опере, да изчисти калта. Този метод не е практичен. Оставете калта да изсъхне и после я чистете. Речете ли да перете калното място с вода, ще станат петна наоколо. А тъй, като изсъхне калта, изтъркайте я и ще видите, че нищо няма да остане от нея. Следователно, направиш ли една погрешка, не бързай да я измиеш. Остави я ден–два да изсъхне и после внимателно я изтъркай между пръстите си. По този начин тя по-лесно ще се изчисти, отколкото да я переш с вода. Като я переш с вода, ще си създадеш по-голяма беля. Един познат ми разправяше една своя опитност със счупването на две чаши. Той отишъл някъде на гости и, по невнимание, счупил една хубава чаша на домакините. Те не забелязали това нещо. Той взел счупената чаша и отишъл на пазара да купи друга. Намерил съща като счупената, купил я и я занесъл на познатите си. Без да им каже нещо, той сложил чашата на мястото ѝ. След време той отишъл другаде на гости и така се случило, че и там счупил една чаша. Домакините не видели това, и той премълчал. На другия ден купил по-хубава чаша от счупената и като я занесъл, казал: „Нося ви тази чаша вместо другата, която вчера счупих“. Едва сега те разбрали за пакостта, която той направил, и започнали да го разпитват: „Как я счупи? Защо не беше внимателен? Ние не обичаме да ни чупят чашите и т.н.“ Започнали се ред коментарии и разисквания, които го довели до чудо, не знаял какви обяснения да даде. В първия случай той не казал нищо и нямало никакви коментарии. Във втория случай той казал, че направил една пакост и станали ред коментарии. Казвам: в първия случай той изправил погрешката си с изтъркване на калта между пръстите си, без да го знае някой. Във втория случай той съобщил и на други хора, поискал вода да изпере калта, но с това предизвикал ред коментарии. И в двата случая е важно следното: човек трябва да бъде внимателен, да не чупи чашите. Ще ви задам друг въпрос: какво трябва да прави богатият, който отива на небето, а в това време дойде някой да го обере? Този човек умира, т.е. викат го на небето. Трябва ли той да спре, да гледа кой го обира и защо го обира? Не е ли по-добре да каже: „Не ме интересува кой ме обира. Кой каквото ще да прави, това е негова работа. За мене е важно, че ме викат от небето, и аз трябва да се приготвя“. Сега ние навлязохме в една област, която наричам „област на хирургическите операции“. В тази област едни рани се оперират, а други се човъркат. Тъкмо някоя стара рана е заздравяла, но дойде един и по невнимание започва да я човърка. Казвам: може и без тази хирургическа операция. Обаче, дойде ли до операция, по-добре е човек сам на себе си да бъде хирург, отколкото други да го оперират. Защо? – Защото, прави ли човек сам операцията си, той ще бъде много внимателен. Чуждият, който иде отвън да прави операцията, не може да бъде толкова внимателен. Той взима ножа, забива го и не пита. Който сам изправя погрешките си, той е внимателен към себе си. При това всеки човек сам може да изправи погрешките си. Казано е в Деянията на апостолите, че някои скитници Юдеи заклинатели почнали да произнасят името на Господа Исуса над тези, които имали зли духове, и казвали: „Заклеваме ви в Исуса, когото Павел проповядва“. И отговори лукавият дух и рече: „Исуса познавам, и Павла зная, но вие кои сте?“ И скочи над тях и ги наби. Какво показва това? Човек не може да си служи с една сила, с която не се е свързал, не се е обединил. Ако не сте едно с Христа, Неговата сила не може да работи във вас. Затова, именно, Христос казва: „Ако с Духа Божи изпъждам духовете, настанало е върху вас Царството Божие“. Следователно всяка погрешка трябва да се изправи разумно. Животът съдейства за изправяне на погрешките. Вземете пример от сарафина. Като му донесат някакви монети, той веднага ги разграничава, слага истинските на една страна, фалшивите – на друга, и така ги изучава. По същия начин трябва да постъпва и всеки човек. Той трябва да слага добрите мисли, чувства и постъпки на една страна, а лошите на друга страна и да ги изучава. Прави ли така, ще дойде ден, когато ще знае от кой род са неговите мисли, чувства и действия. Щом ги разграничава, с това заедно ще бъдат изключени и неговите грешки и заблуждения. Така ще различава той кои мисли, чувства и постъпки са от Бога, кои от човека и кои от лукавия. Аз говоря по този въпрос, защото човек прилича на нива, която трябва да се плеви, разорава, обработва, за да могат способностите и дарбите, които има в себе си, по-добре да растат и да се развиват. Друга притча им каза: „Подобно е Царството небесно на квас, който, като го взе жена, скри го в три мери брашно, докле вкисна всичкото“. Ако преведете тази притча, вие ще си обясните много важни закони. Трябва да знаете какво представляват кваса, брашното, а същевременно трябва да знаете как да ги приготвите, за да подквасите хляба. Щом искате да подквасите тестото, вие трябва да знаете всички правила на подквасването. Подквасеното тесто се пази при известна топлина, за която цел внимателно се завива. Като го печете пък, трябва да разбирате силата на огъня: нито да го прегорите, нито да го не допечете. Работите ли над себе си, вие трябва да имате тези дълбоки знания и да ги прилагате. Ако вашето естество е съгласно с Божиите закони, ще имате успех в работата си. Не работите ли по този начин, никакъв успех няма да имате. Никога човек не трябва да се обленява, ако иска успехът му да бъде непреривен. Всеки ден той трябва да допринася към работата си по нещо ново. Всичко старо да се слага настрана, а новото да се разработва. Миналите погрешки да се слагат настрана, и да се спирате върху всичко онова, което е добро и красиво. Оцапа ли се човек, да върви напред, да бъде внимателен, втори път да не се цапа. Той трябва да гледа на доброто семе, което е вложено в душата му. Когато доброто семе се разработва, то ще даде плод: едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет. Казвам: искате ли да устроите живота си по новия начин, вие трябва да се освободите от всички излишни неща, които ви смущават. Излишните неща са плевелите. Те неизбежно ще дойдат, никой не може да се избави от тях. Когато в сърцето на човека влезе едно смущение, и светия да е, и адепт да е, той все ще се безпокои. Не е лесно човек да се освободи от смущенията, които идат, но той трябва да бъде буден, да се контролира. Големи изпитания има светията. Представете си един крайно беден човек, с един лев в джоба си, само за парче за хляб. Обаче, мине покрай него някой, вземе последния му лев и той остава гладен. Какво е положението на този човек? Все ще му трепне сърцето, макар че богатството му е само един лев. Такова е често положението и на светията. Стои той замислен, решава някаква задача, и току изведнъж, дойде дяволът, задигне всичкото му богатство и избягва. Светията се хваща за главата, чуди се какво да прави. Пострада малко, поскърби, и най-после се примири, като казва: „Бог ми даде един добър урок, да не се забравям. Сега отново трябва да работя цели 20 години, да придобия загубеното. Направих една малка погрешка, но дяволът ми задигна всичко“. Само по този начин светията придобива известни опитности. Един търговец имал една дресирана маймуна, която пазила касата с парите му. Той често се хвалил на другарите си с нея, като казвал: „Никой не може да вземе парите ми, докато маймуната ги пази“. Един негов приятел решил да изпита маймуната, доколко ще устои на дадената ѝ задача. В отсъствие на приятеля си той отишъл в дома му, влязъл в стаята, където била касата, и започнал да се преструва, че спи. Като видяла това, маймуната започнала да му подражава, да заспива, и в това време той взел пари от касата и си отишъл. Вечерта, като се върнал търговецът у дома си, той забелязал, че липсват пари от касата, за което хубаво набил маймуната, да помни задълженията си. Оттам насетне, колкото пъти дохождал приятеля му и се преструвал на заспал, маймуната не подражавала. Втори път тя не направила същата грешка. Невъзможно е човек да повтори два пъти една и съща погрешка. Обаче дяволът е хитър. Иска ли да изкуси човека, той ще намери хиляди начини да го подхлъзне. И тъй, лагерът ви трябва да бъде чист. Вие трябва да бъдете чисти. Мислите, чувствата и постъпките ви трябва да бъдат сортирани. Като се върнете в София, трябва да сте израсли четири сантиметра на височина. Това е една притча. Ще определите какво значи да станете четири сантиметра по-високи. Казвате: „Младите лесно растат, но старите какво да правят?“ – Има начин за израстване и на старите, но те сами трябва да го намерят. Старите ще кажат: „За нас не е толкова важно да растем на височина, но как да се справим с мъчнотиите и страданията си?“ И за това има начин. Той е следният: стремете се поне един час през деня да гледате на хората, като че вие сте в тях; техните страдания и радости да бъдат ваши. Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с общото, с цялото битие. По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания. Когато човек си създава излишни страдания, той прилича на малкото дете, което, като види, че някой голям човек вади вода от кладенеца с кофа, приближава се при него и му казва: „Чичо, дай и на мене да извадя вода“. Може ли това дете да извади вода от кладенеца? – Не може. То ще си създаде само излишни страдания. Казвам: не поверявай другиму ръчката, с която вадиш вода. Не давай другиму кофата, с която си започнал да вадиш вода. Спуснал ли си веднъж кофата, не я давай другиму, докато ти не извадиш вода с нея. Като свършиш работата си, дай кофата на други да вадят вода. Не давай на други да ти направят това, което ти сам можеш да си направиш. Обаче, ако не можеш нещо да направиш, нека други го направят заради тебе. Докато можеш да направиш нещо, не се лишавай от известна опитност. Сам изтегли кофата, която си спуснал в кладенеца. На път с един крак не тръгвай. На нива с една ръка не отивай. При Бога с едно око не ходи. Казвате: „Нали е писано в Евангелието, че ако дясното око те съблазнява, да го извадиш“. Казвам: окото, което съблазнява човека, е око на дявола. В такъв случай аз бих казал: извади окото на дявола, което те съблазнява, и го хвърли; по-добре е да влезеш с едно око в Царството Божие, отколкото да имаш едно дяволско око. Тъй щото, едното око на човека е Божествено, а другото е дяволско. Питам: по какво се познава дяволското око? Дяволското око е всякога недоволно. Сипват някому в чинията ядене. Той погледне в чинията си и казва: „Малко ми е“. Сипват му втора лъжица. Казвам: първата лъжица струва повече от втората. Втората лъжица е окото на дявола. Колкото са ти сипали първия път, вземи чинията си и благодари. Това е Божественото око, което всякога е доволно. Сипят ли ти втори път, може да го изядеш, а може и да не го изядеш. Първото, което са ти сипали, е най-сладко. Когато сипват много в чинията, много сте платили; когато сипват малко, малко сте платили. Едно е важно: колкото и да ви сипват, да бъдете благодарни. Беседа от Учителя, държана на 4 август 1932 г., 5 ч. сутрин.
  9. alexamsterdam

    1932_08_03 Най-мъчният изпит

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово, 1932 –1934 Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г. Първо издание, София, 1932 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание рилска беседа Най-мъчният изпит Ще прочета 20-та глава от Евангелието на Матея. Ще размишлявате върху 20-ти стих от същата глава: „Тогаз пристъпи при Него на Заведеевите синове майка им, та Му се кланяше и искаше нещо от Него“. Днес ще говоря върху темата „Най-мъчният изпит“, на който хората пропадат, вследствие на което не могат да постигнат желанията си. В една легенда се разправя за най-мъчния изпит на един от великите ученици, който някога е живял на земята. Като изучил всички науки и завършил развитието си, той трябвало да се яви на последния си изпит, да получи зрелостно свидетелство, диплом, какъвто получават и съвременните ученици. За тази цел учителят му го подложил на най-мъчния изпит, като му казал: „Като обиколиш цялата държава, ще срещнеш една млада мома, най-красивата от всички моми, но облечена в нечисти и скъсани дрехи. Както върви тя, ти ще я сграбчиш и ще я занесеш на ръце до една голяма вана с чиста вода и там ще я съблечеш, ще я сложиш във ваната и сам ще я окъпеш. Веднага след това ще я облечеш с най-хубави и чисти дрехи. Всичко това трябва да направиш спокойно, с Любов и разположение, без, обаче, да се съблазниш от нейната красота. Понеже трябва да изпълниш задачата без знанието и желанието на тази мома, тя ще те ругае, ще ти каже най-лоши думи, но ти няма да обръщаш никакво внимание на това, докато не я окъпеш. Няма да се извиняваш, няма да ѝ обясняваш, че това е изпит, даден от учителя ти – изобщо, нищо няма да ѝ говориш. Щом свършиш изпита си, ти си длъжен така да постъпиш с тази мома, така да смекчиш сърцето ѝ, че да я разположиш към себе си, да не остане никакво огорчение в нея“. Както виждате, мъчен изпит имал този ученик. Сега и вие се намирате пред този изпит и казвате: „Не може ли да стане това по друг начин?“ – Не може. Този е изпитът, на който трябва да се яви всеки ученик, ако иска да получи диплом за свършване на науките си. И когато някой пита какво трябва да прави, за да завърши развитието си, казвам: намерете най-красивата мома, но най-нечисто и лошо облечена, и я окъпете. Казвате: „Коя е тази мома и къде ще я намерим?“ – Ще я намерите, тя живее навсякъде из света. Като тръгнете, все ще я срещнете. Казвам: колкото по-високо се повдига човек в умствено отношение, толкова по-трудни задачи му предстои да решава. Сам по себе си животът за децата е играчка, за възрастните – занимание, а за светиите – трудна задача, която те трябва да разрешат. В прочетената глава се говори за една майка, която искала нещо от Христа за синовете си. Какво може да иска една майка за синовете си? Тя иска за синовете си това, което иска и за себе си. Тя иска синовете ѝ да заемат висок пост, да станат министри, да получават големи заплати. Не е лошо човек да се качи на някой висок планински връх, но той трябва да знае, че по високите места стават големи бури. Следователно, качи ли се веднъж човек на висок планински връх, той трябва да бъде готов за бурите, които ще го посрещнат там. Някои от вас имахте опитността, да видите какво нещо е буря в долината, но не сте опитали буря на някой висок връх. Ако бихте попаднали във време на буря на някой планински връх, тогава само щяхте да разберете какво значи буря на високи планински върхове. Сега аз ще разгледам богатството и сиромашията като символи в живота. Понятията за богатство и сиромашия в ума на съвременните хора са съвършено изопачени. Първоначално богатството и сиромашията с били най-труднопоносимите неща за човешкия дух. Откак светът съществува, човек е минавал през тези две състояния, за да научи, да разбере техния дълбок смисъл. Според сегашните разбирания на хората, да бъдеш богат, значи да си в положението на натоварен кон, да не знаеш какво да правиш, как да се избавиш от този товар. Да бъдеш сиромах, това подразбира да станеш толкова лек, че вятърът да си играе с тебе, както с листата на дърветата, да не бъдеш господар на себе си. Било е време, когато на богатството се е гледало като на безчестие и са бягали от него като от чума. Така се бяга днес от сиромашията. Обаче, постепенно богатството се е освобождавало от своето безчестие и днес вече то е облечено в хубави, чисти дрехи, вследствие на което всеки го желае. Коя е причината, където богатството се е избавило от своя позор? – За него се е явил онзи велик ученик, който го е окъпал и облякъл в чисти, красиви дрехи. Първоначално то е било красива мома, облечена в скъсани и нечисти дрехи, за която е трябвало да дойде някой, да я окъпе и преоблече. И действително, явил се този ученик, който окъпал богатството. Днес трябва да се яви друг ученик, да окъпе сиромашията, да я избави от нейния позор. Първият изпит е издържан, богатството е окъпано. Сега остава последният изпит на ученика, да окъпе сиромашията. Казвам: ако на съвременните хора се даде задачата да окъпят сиромашията, те мъчно ще се справят с нея. Досега още не се е намерил способен ученик, който да окъпе сиромашията и да я избави от позора ѝ. За богатството се намери такъв ученик, който го окъпа, вследствие на което днес то придоби чест и слава. Когато Христос е говорил за нищия духом, Той подразбирал такъв човек, именно, който е готов да окъпе сиромашията и към него апелирал. И от две хиляди години насам Христос призовава поне един от своите ученици, да се яви като кандидат, да окъпе сиромашията. Досега не се е обадил нито един християнин за тази работа. Това не показва, че никой не желае да се отзове на поканата на Христа, но още никой не се чувства толкова силен, да свърши тази работа. Наистина, трудна задача е тя! И сиромашията е красива мома, като богатството. И тя е облечена в скъсани, нечисти дрехи, но никой не може да я улови. Понеже богатството е натоварен кон, той стои повече на едно място, не бяга, и всеки може да го улови. Богатството върви тежко, едва се движи. Сиромашията, обаче, бяга като луд кон. Учителят казва на ученика си: „Ще гледаш да хванеш сиромашията, както бяга, и да я потопиш в коритото, да я окъпеш хубаво и после да я облечеш с чисти, хубави дрехи“. Да, но как се хваща този луд кон? Той бяга, препуска, надгонва се с вятъра. Следователно на всички съвременни хора е дадена една от най-трудните задачи, да се справят със сиромашията. Затова, именно, хората се молят на Бога. Какво искат те в молитвите си? От две хиляди години насам хората усилено се молят на Бога да прати някой ангел, да окъпе сиромашията, да се освободят от нея, да не им прави повече пакости. Големи пакости прави сиромашията. Тя прегазва, събаря, руши. Влезе в окото на човека, и той цял ден плаче, търка си очите. Влезе в ръката му във вид на трън, боли го ръката, и той пъшка, охка. Влезе в корема му, и той започва да се превива, да се търкаля. Всички болести се дължат все на сиромашията. Значи сиромашията е причина за болестите, за нещастията в живота. Това е вярно, както в буквален, така и в преносен смисъл. Христос казва: „Блажени нищите духом“. Блажен е онзи човек, който е разбрал какво се крие в сиромашията и е готов да я окъпе. Ценни работи се крият в сиромашията, но само онзи ученик ще ги намери, който може да разреши задачата на сиромашията. Закон е: човек може да има понятие от един плод само след като го вкуси. Както и да разглежда плода отвън, той не може да има никакво понятие за неговия вкус, ако не го е опитал. Щом човек го опита, щом го вкуси, плодът ще внесе своята сила в организма му. Силата на плода отвън не може да се познае. В това отношение знанието не е нищо друго, освен плод, който непременно трябва да се опита, да се вкуси. Богатството, сиромашията са също така плодове, които трябва да се опитат, за да се разберат. За пример, вие сте дошли на планината, да се обновите, да придобиете повече сили, здраве, но въпреки това сиромашията навсякъде ви гази. Една от сестрите, както вървяла, сиромашията я последвала и ѝ нанесла 1500 удари, и тя паднала, ударила си главата на един камък. Да ударят 1500 удари на главата ви, и тя да остане здрава, това говори за голямата издръжливост на главата. Пазете се да не ви срещне сиромашията! Срещне ли ви, тя никого не жали. Тя може да удари на човека не само 1500 удара, но и много повече. Хиляди удари може да нанесе на човека, без да го пита, иска ли той, или не иска. Сега се търсят кандидати между вас, да окъпят сиромашията. Това е една от най-красивите, но и от най-трудните задачи. Мнозина се борят за първото място в живота. Лесно е да се даде първото място на човека, лесно е да се сложи той отдясно или отляво, но преди това той трябва да мисли правилно, да намери начин за разрешение задачата на сиромашията. Мислите ли, че е лесна задачата на ангела, който слиза от небето да спаси една грешна душа? Това е една от най-трудните задачи, която се дава на всеки ангел. Защо е най-трудна задача? – Защото грешникът не е нищо друго, освен най-голямата сиромашия, с която и ангелите едва се справят. Първите ангели, които дойдоха на земята да решат тази задача, пропаднаха. Както виждате, и ангелите не можаха да я разрешат. И досега те правят опити да я разрешат, да издържат най-мъчния си изпит, на който някога са пропаднали. Ще ви дам за размишление следната мисъл: „Търси всякога изворите на живота, на светлината, на въздуха и на водата“. Сега, като казвам, че решението на задачата за сиромашията е трудно, имам предвид, че тази задача е равносилна на вдигането на земята. Който може да носи земята на гърба си, той ще реши задачата на сиромашията. Мнозина ще се обезсърчат от това сравнение, но казвам: ако човек не може да носи земята на гърба си, поне едно пясъчно зрънце не може ли да носи? Опитай се да вдигнеш едно пясъчно зрънце. Казвате: „Какво ще се ползвам, ако вдигна едно пясъчно зрънце?“ Питам: какво ще изгубиш, ако го вдигнеш? Тъй щото, не казвай какво ще спечелиш, ако го вдигнеш, но кажи: „Какво ще спечеля, ако не го вдигна?“ Значи, всеки човек може да вдигне поне едно пясъчно зрънце, или едно малко камъче. Следователно, както вярвате, че можете да вдигнете пясъчното зрънце или камъчето и го вдигате, така можете да вдигнете и земята. Ако накарате едно същество, милиони пъти по-малко от вас, да вдигне туй камъче, за него то ще представлява същата трудна задача, каквато е за вас вдигането на земята. Това малко същество ще каже: „Невъзможно ми е да вдигна камъчето“. Значи, възможното за човека е невъзможно за малкото същество. Тъй щото, ако не можете да вдигнете земята на гърба си, това показва, че сте слаби. И ако не можете да разрешите задачата за сиромашията, това показва, че още сте слаби, нямате знания. Който е силен, който знае, той ще може да вдигне земята на гърба си. Същевременно той ще може да се справи със сиромашията. Като казвам, че задачата за сиромашията е трудна, това не значи, че няма способни, гениални ученици, които могат да я разрешат. Не, много способни ученици има, много кандидати има, които искат да слязат на земята, да окъпят сиромашията, но не е дошъл още техният ред. Колкото ученици са дохождали досега, всички са пропадали на този изпит. Преди всичко никой още не е могъл да хване сиромашията в ръцете си. Как ще я хване? Тя хвърчи, препуска. Тъкмо я хванат за единия край на дрехата ѝ, тя се отскубне; в ръцете им остава само една малка част, едно малко парченце от нейната дреха. И сега всеки човек носи само по едно малко парченце от дрехата на сиромашията, но не и цялата сиромашия. Един ден дойде при мене един от способните ученици и ми каза: „Учителю, дай ми една задача, искам да вляза в Школата“. Аз му разправих първия изпит на ученика, окъпването на богатството. Той отговори: „Тази задача и аз мога да реша“. Последната задача на ученика, окъпването на сиромашията, не му разправих. Тя е трудна задача, всички кандидати на нея са пропаднали. Не е лесно човек да се справи със сиромашията. Тя разваля всички неща. Тя разваля приятелството, любовта, съгласието между хората. Където влезе тя, все скандали създава. Голяма скандалджийка е сиромашията! Всички скандали в света се дължат на сиромашията. Докато богатството е връзка между хората, любовта горе-долу се държи. Богатата мома донякъде се е облагородила, превъзпитала, изучила. Дойде ли, обаче, сиромашията, тя всичко разваля, прах и пепел вдига наоколо си. Сега всички хора трябва да се молят, да се яви един способен ученик, да окъпе сиромашията, да я облече с чисти, нови дрехи. Само по този начин светът ще се избави от сиромашията, от трудните условия, в които се намира. Досега всички писатели, поети, философи все за сиромашията питат. И в народното събрание създават закони, все за сиромашията разискват. С разни имена са кръстили сиромашията, но още не са я разбрали, както трябва. Тя навсякъде се прокрадва, и само пакости върши. Щом разбере, че някой способен ученик ще държи изпит, тя дойде при него, разбърка ума му, и той осиромашава и пропада. Тя обикаля пак около него и му се смее. Щом види някой богат човек, тя обикаля ден, два, три около него, разбърка ума му, задига богатството му, оставя го сиромах, без пет пари в джоба. Види ли някой светия, тя отива при него, разбърка ума му, задига светийството му и го остава в положението на грешник, сиромах човек. Тя разбърква работите на всички хора, оплита ги в техните предприятия и после казва: „Тези са способните ученици, които се заемат с разрешаване задачата на сиромашията“. Те плачат, страдат, охкат, а тя им се смее. Мнозина си представят сиромашията като дявол, с опашка и рога. Не, тя е най-красивата мома в света, която се движи с бързината на светлината, като създава на хората най-големите бели. Сиромашията прави най-голямото зло на хората, но и най-голямото добро. Ако бихте се върнали в епохата, когато богатството не беше окъпано, щяхте да видите какво е било тогавашното положение. Благодарете, че поне богатството е окъпано днес. Вие нямате представа за някогашното положение на света, когато и сиромашията, и богатството не са били окъпани. Сега поне наполовина е подобрено положението на света. Правили ли сте опити да къпете сиромашията? Който веднъж само се е опитал да я окъпе, той непрестанно оплаква дните си. Срещал съм големи герои, мъже и жени, с извадено око, със счупени ръка или крак, поставени в затвор, лишени от свобода, от светлина. И като запитате някого от тези нещастници защо е пострадал, той ще ви каже: „Опитах се да се справя със сиромашията, но не успях“. Ще прочета 14-ти и 15-ти стихове, 59-та глава от Исаия: „И съдбата отстъпи назад, и правдата стои далеч; защото истината падна на стъгдата, и правотата не може да влезе. Ей, изчезна истината; и който се уклонява от злото, става лов; и виде Господ; и стана Му неугодно, че нямаше правосъдие“. Казано е в тези стихове, че истината ще изчезне. Да, но ще дойде ден, когато и най-нечистата и окъсана мома ще бъде окъпана и преоблечена в чисти, нови дрехи. Кога ще бъде това? – Когато хората се справят със сиромашията. Справят ли се веднъж със сиромашията, Истината ще възтържествува, и Царството Божие ще дойде на земята. Днес всички хора се стремят към богатата мома: всеки я кани у дома си, всеки иска да се ожени за нея. Навсякъде става спор за нея. Обаче, една е тази богата мома. В коя къща да отиде по-рано? Когато Христос е казал „ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли“, Той подразбирал: ако сиромашията те съблазнява, извади я и я хвърли навън. Това значи: разреши задачата на сиромашията! Хората не разбират този стих и се чудят как може човек да извади окото си! Те не разбират процеса на ваденето. Силата не е в парите, които са в касата, но в парите, които се вадят от касата, защото те имат обръщение в живота. Силата не е в житото, което остава в хамбара, но в житото, което изваждат от хамбара и го посяват на нивата. Имате ли жито, хвърлете го на нивата! По-добре е хамбарът ви да е празен, отколкото пълен. – „Как така? Ако хвърлим житото на нивата, ние гладни ще мрем.“ Хвърлете житото на разораната нива и не се бойте. Няма да мине дълго време, и хамбарът отново ще се напълни. Казвам: човек трябва да се научи да отваря сърцето си, а не да го затваря. Да затваряш сърцето си, това не е наука. Обаче, да отваряш сърцето си, това е истинска наука, това е велико изкуство. Днес хората се самозаблуждават, мислят, че като им дадат хиляда лева, или като придобият малко знание, те са забогатели. Така е, но утре още могат да им вземат хилядата лева. Ако пък не знаят как да употребят знанието си, то ще остане безпредметно. Какво ви ползва това богатство? Ето, говорих ви за завършените и незавършените процеси, за ферментацията в живата природа, дадох ви голямо богатство. Това богатство е цяла мина, която трябва да разработите. Обаче, ако не можете да я разработите, какво ви ползва тя? Или и вие ще кажете, както казва българинът в такива случаи: „Богата е тази мина, но дано се намери някой голям капиталист от странство и дойде да я разработи, а на нас да даде някой-друг процент. Ние и на това сме доволни“. Казвам: и това е добре, но ето, че капиталистите не идват. Там е всичката трудност. Какво трябва да се прави тогава? Най-после, като направят един–два опита и не успеят, те казват: „Няма да я бъде тази работа!“ Същото става и при заболяването на някой човек. Заболее този човек, викат един лекар, викат втори, трети, десети, всички пипат пулса, потупат го тук-там и казват: „Няма да го бъде този човек!“ – Не, ще го бъде! – Защо? – Защото го изваждат вън от хамбара и го хвърлят на разораната нива, отново да поникне. Сега, за изяснение на мисълта си, ще ви разкажа един анекдот. Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал да му дължи. Бедният останал непримирен, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не могъл да му отмъсти. Колкото пъти го срещал, той все си казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място! Все ще ти отмъстя един ден“. Не се минало много време, и богатият заболял. Викал няколко лекари, но не могли да му помогнат, и той умрял. Според тогавашния обичай, умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали. Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя“. Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия. От боя умрелият се съживил и станал от гроба. Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили. Бедният го наложил добре и го съживил. Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек у дома си и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането. Ако не беше ме бил, щяха да ме заровят в земята“. Казвам: все трябва да се намери някой да ви наложи, за да оживеете, да се съживите. Според мене страданието не е нищо друго, освен бой, който ти налага онзи, на когото дължиш. Щом те бие кредиторът, ти непременно ще оживееш. Тази е добрата страна на страданието, както и на сиромашията. Когото сиромашията е била, той все е оживял. Какво лошо има в това? Който пък имал да плаща на сиромашията и не ѝ платил, той е умрял. Следователно, дължиш ли нещо на сиромашията и не искаш да ѝ платиш, ти непременно ще умреш. Щом ѝ платиш, ти ще оживееш. Тъй щото, имате ли да взимате пари от някого, ако не можете да го биете като жив, бийте го, когато умре. Щом го биете като умрял, той непременно ще оживее. И тъй, едно нещо трябва да имате предвид в живота си: във всеки даден момент да знаете как да постъпвате и как да се самовъзпитавате. Беседа от Учителя, държана на 3 август 1932 г., 5 ч. сутрин.
  10. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово, 1932 –1934 Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г. Първо издание, София, 1932 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание рилска беседа Завършени и незавършени процеси Завършеният процес е Божествен, а незавършеният е човешки процес. За пример, узряването на плода е Божествен процес. Завършеният процес носи в себе си ново начало, както узрелият плод носи в себе си начало на нов живот. Цъфтенето, за пример, е незавършен процес, защото след цъфтенето следва връзване на плод и узряването му. Когато един цвят е цъфнал, в него няма още сладост, няма връзване на плод. В този смисъл доброто е завършен процес, с ново начало в себе си. Злото пък е незавършен процес, без основа и без начало. Умният, добрият човек знае защо е създаден светът, защо са създадени небето и земята. Той знае и разбира всичко, което става в тези области. Лошият, глупавият човек не разбира тия неща, и той гледа на тях като на безсмислени, безпредметни явления. И когато върши зло, той не знае защо прави това нещо. И тъй, добрите неща на земята имат начало, имат и край. Лошите неща нямат нито начало, нито край. Под думата „начало“ в природата се разбира онзи процес, в който има проявление, т.е. никнене и цъфтене. Завършен процес в природата е онзи, в който има завързване, развиване на сладчина и зреене. Завършеният процес носи живот в себе си. Завършеният процес носи в себе си условия за създаване на нови форми, които самостоятелно, за себе си, могат да се развиват, цъфтят и узряват. Незавършените процеси, обаче, не носят живот в себе си. Раждането е завършен процес, а смъртта – незавършен. Следователно раждането и смъртта са два процеса, диаметрално противоположни един на друг, вследствие на което и проявите им са различни. Раждането носи радост в себе си, както и всички възможности, необходими за развитието на човешката душа. Смъртта носи в себе си скръб и страдания. Тя лишава човешката душа от благоприятните условия за нейното развитие. Щом човек се лиши от тези добри условия, от благата, които Бог му е дал, той неизбежно е изложен на скърби и страдания. Тъй щото, доброто се познава по това, че то не лишава човека от благата, които са му дадени от Бога, като негово право. Добрите хора дават, а лошите взимат. Те взимат и това, за което нямат никакво право. За пример, те убиват човека, отнемат живота му, за което нямат абсолютно никакво право. Закон е: никой няма право да вземе това, което не е дал. С други думи казано: никой няма право да жъне там, където не е сял. Никой не може да бъде обичан, ако той сам не е обичал. Следователно, да обичаш, това е начало; да те обичат, това е край. Когато обичаш някого, ти си в началото и отиваш към края. Щом престанеш да обичаш, ти си в края. Тогава онзи, когото си обичал, той започва да те обича. Същото нещо, казано в положителен смисъл: който сее, той може да жъне; който не сее, той никога не може да жъне. Някой казва: „Много неща не разбирам в живота“. Неразбирането на нещата в живота се дължи на смесването на завършените и незавършените процеси. Плодът, който е завършен процес, след известно време започва да гние. Гниенето е смесен процес; в него става вътрешна промяна, при която естеството на веществото коренно се изменя. Сладчината в него постепенно се изгубва и в резултат на това се явяват съвършено нови материали, нови вещества. Ферментирането е също така смесен процес. Оттук ние вадим следното заключение: когато човек се смущава без някаква дълбока причина, той се вкисва, т.е. у него става вече смесен процес – процесът на ферментацията. Тайната на живота се състои в това, да се спре по някакъв начин процеса на ферментацията. Само една сила може да спре ферментацията. Тази сила е Истината. И сега ще знаете: всяко нещо, което не може да спре процеса на ферментацията в човека, това не е Истина. Всяко нещо, което е в сила да спре ферментацията в човека, е Истината. Беседа от Учителя, държана на 2 август 1932 г., 5 ч. сутрин.
  11. alexamsterdam

    1932_08_01 Опорни точки на живота

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово, 1932 –1934 Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г. Първо издание, София, 1932 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание рилска беседа Опорни точки на живота Днес ще говоря върху опорните точки на живота. Първата опорна точка на живота се намира в краката. Втората опорна точка на живота се намира в главата. Първата точка се нарича добродетел, втората точка се нарича Мъдрост. Без добродетел движение не може да съществува. Всяко движение е израз на доброто. Без Мъдрост никаква мисъл не може да съществува, никаква уредба не може да се извърши. Помощник на Мъдростта е знанието. Главата и краката са граници на живота. С други думи казано: добродетелта и Мъдростта са граници на живота, между които той извира, движи се и се развива правилно. Следователно, погледне ли човек на краката си, той трябва да знае, че те са символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде добър, добродетелен. Някой пита: „Защо ми са краката?“ – За да можеш да ходиш, да се движиш. Движението е най-голямото добро на земята. Погледне ли човек на главата си, той трябва да знае, че тя е символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде разумен, мъдър, да мисли. Мъдростта е най-голямото добро на небето. Мъдър ли е човек, той има най-голямото благо от Бога. Някой пита: „Защо ми е дадена главата?“ – За да оправиш всичките си работи. Щом съзнаваш, че имаш глава, която мисли, всичките ти работи ще бъдат оправени. Щом съзнаваш, че работите ти не са оправени и трябва да ги оправиш, това показва, че си забъркал някъде пътя на мисълта си. Когато животът тече правилно между краката и главата, т.е. между добродетелта и Мъдростта, всичките работи на човека са оправени. Докато човек ходи, докато се движи, той е здрав и добър. Докато главата на човека стои на раменете му, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява. При това положение Бог винаги е с човека и работите му всякога са оправени. Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. С други думи казано: глава на целокупния живот е Истината. И тъй, докато си в пролетта на живота, ставай и мисли – служи на главата си. В лятото на живота работи и жъни – служи на краката си. В есента на живота събирай плодовете, сей доброто – служи на сърцето си. В зимата на живота почивай и всичко изправяй. Когато Бог създаде слънцето, Той показа къде трябва да живее главата. Когато създаде земята, Той показа къде трябва да живеят краката. Следователно, ако главата те боли, ти не си на мястото си. Ако краката те болят, ти пак не си на мястото си. Ако си вън от слънцето, ще имаш болки на главата. Ако си вън от земята, ще имаш болки на краката. Болките на краката говорят за мързела, за леността на човека. Болките на главата говорят за недоволството и невежеството на човека. И тъй, искаш ли да се освободиш от противоречията на живота, не живей в къща, пълна с прах; не ходи по прашен път; не пий мътна вода; не яж плесенясал хляб; не носи скъсани дрехи и не обувай съдрани обуща. Ако ще ходиш, ходи или гол, или облечен. Голият е всякога добре дошъл и за предпочитане пред облечения със скъсани дрехи. Майките посрещат децата си всякога голи. Голотата е израз на чистота. Само чистият може да бъде гол. Облеченият е ангелът на Любовта, който носи голия. Бъди гол, когато идваш при майка си. Бъди облечен, когато отиваш при Бога, или при баща си. На ваш език казано: гол при майка си, облечен при баща си. Когато искаш да намериш майка си, съблечи се гол. Само гол можеш да намериш майка си – по никой друг начин. Когато искаш да намериш баща си, облечи се. Ако си облечен, само така ще намериш баща си и ще възприемеш от него разумното слово на живота. Днес научихте една истина, а именно, какво представляват краката и какво – главата. Радвайте се на краката си, радвайте се и на главата си. Радвайте се на доброто, радвайте се и на Мъдростта. Защо? – Защото животът се проявява между краката и главата, между добродетелта и Мъдростта. Където са добродетелта и Мъдростта, там и Любовта се проявява. Беседа от Учителя, държана на 1 август 1932 г., 5 ч. сутрин.
  12. alexamsterdam

    1932_07_31 Двата пътя

    Аудио - чете Цвета Коцева, Аудио беседа (видео) От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово, 1932 –1934 Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г. Първо издание, София, 1932 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание рилска беседа Двата пътя Два пътя има, по които ходят всички живи същества на земята: пътят на хляба и пътят на водата. Първият път се казва глад, вторият се казва жажда. Първият път е пътят на хляба. Вторият път е пътят на водата. Хлябът посещава само гладните, а водата посещава само жадните. Хлябът и водата представляват реалната страна на живота. Следователно, когато животът иска да се прояви, да стане видим, той се проявява като хляб и като вода. Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на Любовта, която се казва хляб и вода. Щом гладният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. Щом жадният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. И тъй, хлябът и водата са реалната страна на проявения живот. Без тях животът не може да се прояви. Другояче казано: без хляб и вода животът не е достъпен за живите същества. Живее само този, при когото хлябът и водата присъстват. Расте и се развива само този, при когото хлябът и водата присъстват. Затова, именно, Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и живата вода, която извира от човешките сърца“. Когато беше разпнат на кръста, Христос каза: „Жаден съм“ – и поиска вода. Той поиска това, чрез което животът се проявява. В един от стиховете на Евангелията е казано: „Там имаше съд сложен, пълен с оцет; и войните напълниха гъба с оцет, обвиха я с исоп и принесоха я на устата Му“. И като прие Исус оцета, рече: „Свърши се!“ – преклони глава и предаде дух. Защо умря Исус? – Защото не Му дадоха вода. Казвам: добрите мисли и добрите чувства са водата на живота – живата вода. Лошите мисли и лошите чувства представляват оцет, от който всички умират. Който пие този оцет, той непременно ще умре. Добрите постъпка са хлябът на живота – живият хляб. Лошите постъпки представляват обикновения хляб, от който хората умират. Защо хората умират от този хляб? – Защото този хляб лесно плесенясва. Следователно, не пие ли човек само от живата вода и не яде ли само от живия хляб, и него ще сполети това, което сполетя и Христа. И в края на краищата и той ще каже: „Свърши се!“ Росата, която слиза нощем, дъждът, който слиза денем, носят Божиите блага – благата на живота. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем. Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, като малките тревици сутрин и вечер. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще приличаш на отворен цвят, който завързва плод и узрява. Ако не живееш добре, ти си подобен на Пилат, който разпна Исуса; ако не мислиш добре, ти си подобен на един от войните, който изплете трънен венец и го положи на главата Исусова. И най-после, ако не постъпваш добре, ти си подобен на един от служителите, който даде на Исуса оцет да пие. Когато Божественото в тебе умре, и ти ще умреш. Когато Божественото замине от този свят, и ти ще изчезнеш. Защо разпнаха Исуса? – За да се видят хората, какви са и доколко изпълняват Божия закон. Защо умря Исус? – За да покаже на хората, какъв трябва да бъде истинският човек – човекът на послушанието, който и от смъртта не се бои. В заключение на всичко говорено тази сутрин, ще кажа следните мисли: Където Любовта присъствува, страхът остава отвън. Където е животът, Любовта се изявява отвън. Когато човек се облече с дрехата на Любовта, с него всичко се свършва: той или се ражда, или умира; или се погребва, или възкръсва; или расте, или изсъхва. Когато човек живее, светлината идва. Когато човек умира, тъмнината идва. Светлината представлява живот, който идва. Тъмнината представлява живот, който заминава. Добрите мисли, добрите чувства и желания са лъчи на светлината, които носят храна за живота и за душата, която слиза на земята. Добрите постъпки са лъчи, цветове на светлината, които носят живия хляб за душата, за да познае Този, Който я е родил. Беседа от Учителя, държана на 31 юли 1932 г., 5 ч. сутрин.
  13. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово, 1932 –1934 Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г. Първо издание, София, 1932 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание рилска беседа Ценни мисли из книгата на Великия живот (V) Ходи в светлия път на живота, къде огън гори, къде вода тече, къде въздух лъха, къде трева никне, къде цвете цъфти, къде риба плува, къде птица хвърка, къде човек мисли, къде духът бъдеще чертае и истината цари. Отваряй очите си, когато добродетелта се усмихва. Слушай, когато истината говори. Работи, когато духът на мъдростта бъднини чертае. Път без светлина, къща без врата, река без вода празни работи са. Светли мисли, чисто сърце, възвишена душа, силен дух приятели за човека са. Вслушвай се в наставленията на духа си и в упътванията на душата си, за да ти бъде всякога добре. – 30 юли 1932 г., 5 ч. сутрин.
  14. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово, 1932 –1934 Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г. Първо издание, София, 1932 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание рилска беседа Ценни мисли из книгата на Великия живот (IV) Три неща дръж постоянно в живота си: мир, който почива в сърцето, светлина, която обитава в ума, и радост, която работи в душата. Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети; търси това, което гори; търси това, което не се спира. Ставай рано, когато сиромашията хлопа. Лягай рано, когато богатството тръгва. Яж, когато пресищането си е заминало. Почивай, когато гладът е дошъл. Говори, когато те бият. Мълчи, когато те милват. Не прави надгробни плочи над погрешките си. Не връзвай звънци на добродетелите си. В пукната паница ястие не слагай. С пробита стомна за вода не ходи. На кон без гем не се качвай. В къща без покрив не живей. На мокро огнище хляб не печи. Учи се при този, който носи светлината. Възпитавай се при този, който носи топлината. Слушай само този, който всякога помага. Не се мий на река, която глава няма. Не се качвай на връх, който ръце няма. Туй, което не се уморява, живот е. Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Добродетелта живее само при това, което никога не изгасва. Добродетелта живее само при това, което всякога се радва. Само диханието на Единния, Вечен оживотворява всичко. – 28 юли 1932 г., 5 ч. сутрин.
  15. alexamsterdam

    1932_07_27 Подражатели на Бога

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово, 1932 –1934 Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г. Първо издание, София, 1932 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание рилска беседа Подражатели на Бога Размишление върху добрите условия и върху 8-ми стих, 8-ма глава от Евангелието на Йоана: „И пак се наведе долу и пишеше на земята“. Ще прочета 5-та глава от Посланието към Ефесяните, а ще говоря върху първия стих: „И тъй, бивайте подражатели на Бога!“ Тази глава от Посланието за мнозина е неразбрана. Някой ще каже: „Защо жената трябва да се покорява на мъжа и да се бои от него?“ Питам: от какво се бои човек? Човек се бои от това, което не разбира. Всяка опасност в живота произтича от това, което човек не знае и не разбира, а не от това, което знае и разбира. За онзи, който е на полето, няма никаква опасност да падне някъде и да си строши крака; обаче за онзи, който се качва по високи планински върхове и не знае как да се качва, има опасност да падне и да си строши крака. Въпреки това всеки обича да се качва по високи върхове. Ако запитате човека, защо обича да се качва по високи планински върхове, той ще каже: „Приятно ми е да се качвам по високи върхове, да гледам оттам кръгозора, който се открива“. И наистина, няма по-красиво нещо за човека от стремежа му да постигне най-високия връх. Какво е придобил при това изкачване на върха и дали се оправдават усилията му, той сам знае. Питам: ако гладният яде и не придобива сила, има ли смисъл това ядене? Когато човек яде и не придобива сила, той прилича на натоварено животно, което чака само да дойде някой и да го освободи от товара. Има смисъл да се товари човек, но съзнателно. Да се товариш съзнателно, подразбира сам да се товариш и сам да се разтоварваш. Който сам се товари и разтоваря, той знае какво има в чувала и може да спре, когато пожелае. Щом спре, ще извади част от товара, ще се облекчи и пак ще продължи пътя си. Остави ли човек други да го товарят и разтоварят, това говори за неговото невежество. Такъв човек, в края на краищата, ще каже: „Условията на живота са такива, така сме създадени от Бога, родени сме със слабости, майка ни и баща ни са били слаби хора, но ще поживеем малко на земята и като умрем един ден, всичко ще се свърши“. Такива са размишленията на невежия, на простия човек, на животното. То казва: „Както се родих, така ще умра. Ако има ядене, ще ям и после ще легна да си почина. Ако няма ядене, ще тръгна да търся начин, как да се нахраня. Така ще се нижат ден след ден, докато най-после всичко ще се свърши с мене“. Така разсъждава животното и маха опашката си. Опашката на животното може да се уподоби на бастуна на съвременните хора. Много аристократски синове, като не могат да свършат университета, те се обличат добре, вземат бастуна в ръка, въртят го, с което искат да кажат: дали сме свършили университет или не, земята продължава да се върти, както ние въртим бастуните си. Вярно е, че земята непрестанно се върти, но тя носи нещо със себе си. Казвате: „Ние въртим ли се?“ Всеки човек се върти наляво, надясно, напред, назад. При това човек не само се върти, но още се и огъва. Добро нещо е огъването. Какво щеше да представлява земята, ако не беше огъната? Тя щеше да бъде плоскост, нищо повече. Тъй щото, благодарение, че земята е огъната, ние виждаме по нея полета, долини, високи върхове и т.н. Голямото разнообразие на земята се дължи на огъванията, които тя е претърпявала. И до днес още земята продължава да се огъва. Питам: какво ще стане със земята, ако върховете се превърнат в полета, а полетата във върхове? Върхове без полета и полета без върхове си приличат. Главата на човека представлява връх. Кое представлява полето? Сега, в този смисъл, ще дам едно изречение за размишление: „Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни светли сили, и кратуна, която възприема чиста вода, са желателни неща“. Тази мисъл е неразбрана; дълго време се изисква, за да се разбере, да стане понятна. Кога главата може да храни светли мисли? Философски казано, не е нужно главата да храни светли мисли. Какво се разбира, като казваме, че майката храни детето си? В прав смисъл на думата, майката не храни детето си, то само̀ се храни. Обаче майката дава условия само на детето да се храни. Тя му дава храна, а то само дъвче. Когато детето дъвчи храната си, ред фактори взимат участие в този процес. Те помагат за развитието на детето. Тъй щото, да храниш една светла мисъл, това подразбира още да ѝ дадеш възможност да се прояви, да намери своето място. Въз основа на това правя следния извод: когато мислите са на мястото си, когато чувствата са на мястото си, когато силите са на мястото си, когато кратуната е на мястото си, тогава се постигат желаните неща в живота. Какво се разбира под думата „място“? Не може да се нарече място онова, за което хората се карат. То е арена на сблъсквания, на борби, на противоречия. Където стават борби, там има ранени, осакатени, страдащи хора. Тъй щото, в прав смисъл на думата, мястото означава онзи пункт, в който никой не е влизал. Когато мисълта попадне в този пункт, именно, там е нейното място. Сега вие сте на този връх, но мисълта ви не е на тези камъни. Тук присъства само кратуната ви, но от нея трябва да се започне. Хората се смеят на думата „кратуна“, и когато казват за някого, че има кратуна, те искат да кажат, че този човек има празна глава. Значи само празната глава е кратуна. Щом главата е пълна, тя не е кратуна, защото дава тон на нещата. За такава глава може да се каже изречението: „Ум без противоречия, сърце без скърби, дъно без кал, желателни добрини са“. В Посланието към Ефесяните се говори за отношенията между мъжа и жената, въз основа на което аз ще направя едно сравнение, какво представлява мъжа и какво – жената. Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът. Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте. Близо ли е слънцето до зрънцето? Такива трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената. Каквато е любовта на слънцето към зрънцето и на зрънцето към слънцето, такава трябва да бъде любовта на мъжа към жената и обратно. Така е в природата. В живота, обаче, жената взима един мъж, натовари го с ред ангажименти и от ден на ден си омръзват един на друг, стават нетърпими. Жената казва: „Омръзна ми този човек, не искам повече да го гледам!“ След всичко това тя ще го накара да ѝ свърши някаква работа. И мъжът има същите отношения към жената. Това не е нито мъж, нито жена. И тъй, каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух. Човешката душа трябва да изпитва страх и трепет към Божия Дух, защото животът, растенето ѝ зависи от Него. Тези отношения определят живота, който по механически начин не може да се нареди. Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни донася своите блага доброволно, без да сме го канили, без да очаква някакво възнаграждение. И тогава, като излизам да посрещна слънцето, аз казвам, че то изгрява за мене и аз излизам за него. Това не значи, че слънцето може да се обсеби от някого. Не, никой не е в състояние да обсеби слънцето. Обаче едно е вярно: това, което слънцето дава на едного, на никого другиго не може да го даде. То всекиму дава по нещо специално. Иначе, даде ли някому туй, което се пада на друг човек, това ще предизвика голямо нещастие и за двамата. Моето благословение е само за мене. Благословението на всеки човек е специално за него. Ако някой се откаже от своето благословение за сметка на другите, това е престъпление. Тъй щото, грешките, страданията и нещастията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че те отхвърлят благословенията, които Бог им е дал. За пример, Бог казва на хората да бъдат умни, добри, търпеливи, любещи, ученолюбиви, но те отхвърлят всичко това, отказват се да изпълнят Неговата воля. Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява. Това показва, че те трябва да бъдат един за друг винаги желателни. Яви ли се най-малкото нежелание един към друг, всичко между тях изчезва. Това вече не е нито мъж, нито жена. Когато мъжът види жената, тя трябва да му причини радост. Когато жената види мъжа, и той трябва да ѝ причини радост. Когато човек види слънцето, той се радва, понеже има отношение към него. Когато отношенията на хората към слънцето са правилни, и временните им отношения към другите същества ще бъдат правилни. Когато някой се жени, това е временно положение. Мъжът за жената и жената за мъжа е залъгалка, каквато е куклата за малкото момиченце и кончето – за малкото момченце. Букварът е залъгалка за напредналия ученик. Яденето е залъгалка за хората на земята. То е временен процес. Зад яденето стои нещо по-велико – храненето, което ще дойде по-късно. Всички съвременни хора се приготвят за великото, което иде. Ако малкото момиченце не се занимава с кукли, не им шие дрешки, то се препоръчва зле. Всички намират, че има някаква анормалност в това момиченце. Защо? – Защото зад куклата се крие някаква велика идея. Малкото момиченце има ли някаква идея за мъжа? Не, за него мъжът е витрина, на която то ще си хареса една кукла. Щом си хареса една кукла, то ще каже на баща си: „Татко, искам да ми купиш една кукла“. Бащата го завежда на пазара, влизат в един магазин и след като гледа тези-онези, големи и малки кукли, най-после то казва: „Тази кукла ми хареса“. Бащата купува куклата и двамата радостни се връщат у дома си. Не е смешно, когато малкото момиченце иска кукла да играе с нея, но смешно е, ако това момиченце пожелае да се жени, преди да е играло с кукли. Питам: какво означава женитбата? Женитбата означава желание за живот. Който мисли да се жени, той иска да живее. Живееш ли, ти вече си женен. Иначе, искаш ли да се жениш, според съвременните разбирания на хората, това подразбира да се подложиш доброволно да те натоварят като животно. Натоварен ли си, ти си женен. Хората тепърва трябва да се женят, в правия смисъл на думата. Още с раждането си човек се жени. Ако разбира женитбата в този смисъл, през целия си живот той трябва да търси Онзи, Който му е дал живот. Създаде ли си тази задача, и животът му ще се осмисли, ще стане разбран. Сега хората постоянно спорят какво нещо е мъжът, и какво – жената. Казвам: мъжът е слънцето, жената е растящото семенце. Когато твоите мисли и чувства се развиват правилно, ти си жена. Ти трябва да се радваш на Божествения Дух, Който те вади от безсмислието на живота, повдига те и ти дава свобода. Радвай се на това, което Бог всеки ден ти дава. И планината дава, но полето дава по-изобилно. Що е планина и що е поле? Планината е сиромахкиня, полето е богат човек. В планината има чист въздух, чиста вода, но тя носи и големи опасности. Който не разбира сиромашията, той може да стане крадец, лъжец, да спъне своя живот. Когато някой не разбира сиромашията, той ще бъде в положението на орел, който се издига високо из въздуха, върти се, следи да зърне отдалеч някоя жертва. Види ли някое пиленце на полето, той се спуща, грабва го и го задига във висините. Орелът е учител, който задига пилците от полето и ги занася в горното училище, да се учат. Когато орлите ядат малките пиленца, с това въпросът не се разрешава. Обаче, когато те пренасят своите малки от едно гнездо в друго, работата е другояче поставена. Сега вие сте дошли на планината, но мнозина не знаят защо са дошли. Ние сме дошли тук да разберем волята Божия и да я изпълним. Някой се плаши, че като се разболее тук, може да умре. Какво лошо има в това? Ако някой умре тук, поне на високо място ще умре. Да умре някой, това не значи, че той ще изчезне. Всяко правилно преминаване от едно състояние в друго е смърт. Всяко нещо, което се променя и изменя, минава през смъртта. Всяко нещо, което влиза в нова форма, при нови условия, минава през живота. Смъртта освобождава човека от лошите условия; животът дава на човека нови условия, по-добри от старите, за да познае Бога. Апостол Павел казва: „Тази тайна е голяма, но аз говоря това за Христа и за църквата. Но и вие, всеки един от вас, да люби жена си така, както себе си; а жената да се бои от мъжа си“. (– Стихове 32, 33.) Под думата „Христос“ се разбира една велика идея, Божественото начало в човека, което спасява, носи светлина. Първо човек се нуждае от светлина в ума, от чистота в сърцето и от благородни пориви и постъпки, за да се налее чиста вода в кратуната. Кой е този в човека, който се бои? – Жената се бои. Кой люби? – Мъжът люби. Самият ти кой си? Ти си роденото дете от този, който люби, и от този, който се бои. Детето мисли и чувства. Значи любовта е проява на бащата, на мъжа. Страхът е проява на майката, на жената. Човек още не е видял своята истинска майка и своя истински баща. Види ли ги, сърцето му ще трепне. Бои се, страхува се само онова, което има в себе си Божествено начало, т.е. благоприятни условия за растене. Страх, който няма в себе си условия за растене, не е страх. То е бягане, упражнение. В страха са вложени три неща: Божествено начало, Божествени условия за растене и възможност слънцето да го огрява, да му влияе. Страхът в човека произлиза от това, да не спре по някакъв начин вътрешният процес на растене. Този страх е потребен като импулс в живота. Ученикът се страхува да не изгуби условията да разбере урока, който учителят му е преподал. Страхът поддържа отношенията към Божественото начало. Затова е казано: „Покорявайте се един другиму в страх Божий!“ (– 21-ви стих.) „Жени, покорявайте се на мъжете си, както на Господа; защото мъжът е глава на жената, както Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото.“ (– 22-ри, 23-ти стих.) За да се разберат тези стихове, вие трябва да се освободите от буквата на нещата. Освободете ума и сърцето си от всички странични, временни разбирания. Ако дъното на една река е кално, тинесто, а вие искате да влезете вътре, да я изучите, водата ще се размъти, и вие нищо няма да разберете. Затова казвам: не гази река, на която дъното е кално. Влезеш ли в такава река, ще се окаляш, ще размътиш водата и нищо няма да научиш. Какво нещо е жената и какво мъжът, какви са отношенията помежду им, това са ред философски разисквания. Обаче този социален въпрос и до днес още не е разрешен. Закон е: не гази кална вода, да не се размъти. Жената е вода, която тече. Сега хората искат със закон да направят жената чиста. Ако дъното на реката е кално, жената непременно ще се оцапа. Границите, бреговете на реката представляват мъжа, който здраво е прегърнал жена си и казва: „Тук ще седиш! На друго място, при друг мъж няма да ходиш“. За да бъде жената чиста, мъжът трябва да гледа дъното на реката всякога да е чисто. Задачата на жената е да си направи малък наклон, да има силно течение, за да може да се чисти от утайките на бреговете. Следователно калта иде от мъжа, от бреговете, които често се ронят. По този начин мъжът изпитва жена си, може ли да чисти калта, която той прави. Ако може да чисти калта, тя е работна, трудолюбива жена. Ако не може да я чисти, тя е мързелива жена, вследствие на което водата ѝ ще бъде мътна, нечиста. И тъй, жената е вода, която всякога трябва да тече, чиста да бъде. Мъжът е граница, брегове. Обаче, това е материално схващане за мъжа и жената. По-възвишено, духовно сравнение за мъжа и жената са двата образа: слънцето и семенцето, което пониква и расте. В този смисъл отношението между мъжа и жената представлява отношение между човешката душа и Божествения Дух. Ако си нещастен, в реката си. Ако се страхуваш, семенце на полето си. Днес е сряда, ден, в който не се сяда. Ако човек седи, ако не ходи и не се движи, той ще пострада. Срядата някои я наричат рада, което означава възприемане, работене. Следователно сряда е ден на мисъл, на работа, на учене. Който не разбира това, за него срядата е ден на почивка. Кога почива човек? – Когато е ходил да воюва. Във вторник човек воюва, а в сряда почива, лекува раните си. Не, това не е сряда. Сряда е ден на учене, на изкачване по високи места, на пиене чиста вода, на ядене чист хляб. Сряда е ден, в който човек се учи как да се моли, как да постъпва, как да се сприятелява, как да забогатява и т.н. Не знае ли човек тия работи, никаква сряда не съществува за него. Мъдрецът разбира значението на срядата в нейните букви. Буквата „С“, обърната с изпъкналата си част надясно, представлява нож, с който може да се нарани някой. Ако се постави вдлъбнатата част на буквата „С“ нагоре, образува чаша. По написване на буквата „С“ познаваме какъв е човекът. Когато умът, сърцето и силите в организма на човека действуват хармонично, той пише правилно буквата „С“. Това е физиологически закон. Когато човек е хармоничен, той пише правилно, ходи, движи се красиво. Щом човек е нехармоничен, той има някакво страдание, някаква мъчнотия. Вие живеете в един свят, пълен с блага, и при това голямо изобилие ви мързи да прострете ръката си, да си откъснете един плод. Минавате покрай една круша и казвате: „Да има някой да ми откъсне един плод“. Имате хляб у дома си и казвате: „Да ще някой да ми донесе парче хляб“. Имате дрехи, обуща у дома си и казвате: „Да дойде някой да ми донесе обущата да се обуя, да ми помогне да се облека. Какъв е този свят без слуги?“ Не, слугите са у тебе. Кажи на ръката да се простре, и хлябът ще бъде пред тебе. Кажи на краката да се подвижат, да те заведат до извора. Направи ръката си на чашка и ще се напиеш. Сега, като говоря по този начин, аз раздвижвам калта от дъното на реката. Обаче едно правило спазвам: мътна, кална вода не обичам да газя! Да се калям, не обичам, нито на вас препоръчвам. Дойдете ли до мътна вода, прескачайте, не я газете. Нагазите ли в такава вода, мъжът на тази жена ще ви бие. Мъжът е голям ревнивец. Като види, че газите във водата, той ще ви хване, ще ви потопи в нея и ще каже: „Защо петниш жена ми?“ Затова, видите ли мътна вода, отдалеч още се пригответе да прескачате. Това значи: дойдете ли до положение да направите някоя беля, прескочете я. – „Мога ли?“ – Можете, разбира се. Като прескочите от единия на другия бряг, вие ще минете за герой, че не сте хвърлили око на чуждата жена. С други думи казано: не възприемай мисли, които могат да размътят ума ти. Не възприемай чувства, които могат да размътят сърцето ти. Не възприемай сили, които могат да покварят тялото ти. Дойдете ли до нечисти мисли, чувства и постъпки, прескочете ги. Сега вече идеята за мъжа и жената е ясна. Вие трябва сами да си я сдъвчете. – „Какво значи това?“ – Сдъвчете всичко, което ви е дадено, после ще ви кажа какво значи дъвченето. – „После какво ще правим?“ – Ще работите. – „Ами като свършим работата си?“ – Като я свършите, ще ви се каже какво предстои по-нататък. – „Ами после?“ – Вие вървете напред, идете до определеното място, че после ще ви се говори. Питам: какво придобихте, като дойдохте на този планински въздух? Външно, скъсахте обущата си, скъсахте тук-там дрехата си, но все придобихте нещо. На планината човек придобива само чистота. Планината е кредитор, който дава на своите клиенти. Те идват при него със заявления, с писма, и изтеглят известна сума. Дойдете ли на планината, вие трябва да изтеглите нещо от нея. Не изтеглите ли нужното, не сте се ползвали от планината. Щом сте дошли на планината, ще изтеглите всичко, което ви е определено. И после, като се върнете в света, в полето, там ще обработвате онова, което сте приели. Първо ще изтеглите житото, после парите и всичко това ще впрегнете на работа. Казвам: ако не бяхте дошли на планината, нямаше да научите тези неща, които днес ви говорих. Днес ви казах една толкова възвишена мисъл, за която хората на миналото са посветили десетки години да я научат. За тази истина Питагор е посветил цели 30 години, за да я научи. За нея той е ходил в Палестина, в Египет, във Вавилон и могъл да разбере само три думи. Той се радвал и на тези три думи от великата истина. Трите думи, които той научил, се заключават в това, че светът е направен от числа. Какво ще разберете от тази Питагорова теория? Тази теория е египетска, защото египтяните минавали на времето си за добри математици. Питагоровата теория може да се изрази още и със следните думи: светът е направен от разумни същества, които мислят правилно. При това, разумното е строго определено, изразено в числа. Искате ли да познаете, да разберете тази разумност, трябва да дойдете в известно отношение с нея. Иначе числата не могат да се разберат. Достатъчно е човек да разбере вътрешното значение и смисъл на числата от 1 до 10. Останалите числа са съставени от първите десет. Всяко число представлява едно разумно същество. Девет е също разумно същество, но сбор, общ резултат на всичките числа до него. Който не разбира отношенията на числата, той ще се обърка, ще каже: „Дълбоки работи са тия неща“. Казвам: дълбоките работи са приятни. Небето е дълбоко и неизмеримо. Обаче в дълбочината човек никога не се дави. В неразбраното се дави човек. Ангелите плуват в дълбочините на небето и никога не се давят. Правата мисъл е дълбоко място, обаче в нея човек не се дави. Човек се дави в мътна, в тинеста вода. „Бивайте подражатели на Бога, като чада възлюбени!“ Тази е най-важната мисъл, която трябва да задържите в ума си. В какво трябва да бъдете подражатели? – В Любов. Ходете в Любов, както Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма. Апостол Павел казва: „Бивайте подражатели на Бога!“ Как е възможно да подражаваш на нещо, което никога не си виждал? Защото казано е, че Бога никой никога не е виждал. Тази е права мисъл. „Бивайте подражатели на Бога“ е друга права мисъл. Значи умният прилага нещата, без да ги разбира. Като ги приложи, тогава ги разбира. Сега, благодарете на Бога за всички добрини, които ви е дал. Благодарете на Бога за хубавите мисли и чувства, за добрите условия. Благодарете на Бога за ума, за сърцето, за силите, които е вложил в тялото ви. Старайте се този ден да бъдете весели и радостни и не мислете само за себе си, но и за другите. Човек трябва да бъде лъч от Божията Любов и винаги да дава нещо от себе си. Той не трябва само да възприема, но каквото възприеме, да го преработи в себе си и да изпрати от своето изобилие на ближните си. Човек трябва да бъде фенер, който изпраща светлина, да осветлява, както своя път, така и пътя на своите ближни. Някои хора светят само за едного, други – за повече, а трети изпращат светлината си навсякъде. Казвате: „Ние можем ли да направим нещо, можем ли да постигнем нещо?“ Всеки човек може да направи нещо, да извърши някаква работа. Когато кибритените клечки питат какво е тяхното предназначение, казвам: вашето предназначение е да горите, да светите, да палите огъня. Всяка клечка пита: „Аз сама мога ли да свърша някаква работа?“ – Можеш. – „Кога?“ – Когато ти дойде времето. В даден случай всеки човек е запалена свещ, която гори, свети, но не гасне. Кибритената клечка се запалва, гори и изгаря, но човек свети, без да гасне. Истински огън, истинска светлина е само тази, която свети, гори, без да изгасва. „И тъй, бивайте подражатели на Бога!“ Подражавайте на Бога, без да сте Го видели. И на Моисея Бог каза, че не може да види лицето Му, но ще види само една малка част от Него. Следователно подражавайте на Бога в Неговите качества. Бог е благоутробен, милостив, съжалява бедните, сирачетата, страдащите и всякога е готов да им помага. Той помага на всички, които Го призовават. „Бивайте подражатели на Бога!“ Беседа от Учителя, държана на 27 юли 1932 г., 5 ч. сутрин.
  16. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово, 1932 –1934 Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г. Първо издание, София, 1932 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание рилска беседа Ценни мисли из книгата на Великия живот (III) Размишление върху трите извора на живота, които никога не се разместват. Те са: живот без страдание, мисъл без съмнение и свобода без ограничение. Посрещай този, който слиза. Изпращай този, който възлиза. Търси това, което не губи сладчината си. Търси това, което не губи светлината си. Не уповавай на безсилието. Търси общението на разумното. Приемай този, който никога не е канен. Нахрани този, който никога не е нахранван. На гнило дърво не се качвай. Търси нива, която е орана, градина, която е копана, и лозе, което е брано. На път врата не поставяй. На лед къща не съграждай. Туй, което не се забравя, е вярно. Туй, което се забравя, е преходно. Гладът без хляб се помни, с хляб се забравя. Когато бягаш, носи страха на гърба си; когато се спираш, носи любовта в сърцето си. Храни обезсърчения, повдигай падналия. Обичай житните зърна и всякога ще бъдеш доволен. Три неща в живота си не избягвай: вода, която тече, вятър, който вее, и светлина, която грее. – 26 юли 1932 г., 5 ч. сутрин.
  17. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово, 1932 –1934 Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г. Първо издание, София, 1932 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание рилска беседа Ценни мисли из книгата на Великия живот (II) Мислете върху изворите на живота, на знанието и на свободата. Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината. Изгряващата звезда показва красотата на нощта, а изгряващото слънце показва славата на деня. Туй, което носи съблазън и радост, поле се казва. Туй, което носи опасност и чистота, планина се казва. Туй, което задоволява душата, е Любовта. Туй, което задоволява духа, е Мъдростта. Туй, което осмисля всичко, е Истината. Път без прах, истина без съмнение и живот без страдание, това е безсмъртие. Тъмнина за силните, светлина за слабите, скърби за здравите, радост за болните. Здравият да се радва на скърбите си, а болният – на радостите си. Младостта е дреха на живота. Светлината е дреха на знанието. Свободата е дреха на здравето. Живот без добродетели е подобен на градина без цветя, на дървета без плод. Не търси това, което не ти трябва. Не носи това, което не те задоволява. Бъди всякога свободен и никога не се впрягай. Сложи хомота на почивка, а силата си на работа. Постави страха страж на силните. Постави милосърдието страж на слабите. Дружи с това, което не остарява – Любовта. Дружи с това, което не потъмнява – Мъдростта. Дружи с това, което не се ограничава – Истината. Начало на всички неща е Духът. Начало на Духа е Любовта. Зенитът на Духа е Мъдростта. Краят на всички неща е Истината, която носи свобода. Край има само там, където престават всички противоречия. Начало има само там, където всичко е в съгласие. Светът е това, в което всичко се проявява. Търси произхода на всички неща, за да намериш Бога в душата си. Той се нарича силният в силните и слабият в слабите; безсмъртният в безсмъртните и безсмъртният в смъртните; любещият в любещите и любещият в безлюбещите. Той прониква всичко. Където е Той, там е животът, там е знанието, там е свободата. Той е великата безопасност на всичко. Скръб е това, което не се разбира. Радост е това, което се разбира. Това, което се сее, е радост. Това, което не никне, е скръб. Това, което се жъне, е знание. Вода, която се сгрява и изстива, не е вода. Вода е това, което нито се сгрява, нито изстива. Туй, което не се хваща, е светлина. Туй, което не се разбира, е любов. Туй, което не се постига, е свобода. Неуловимото е светлината; неразбраното е любовта; непостижимото е свободата. Не ставай преждевременно светия. – 24 юли 1932 г., 5 ч. сутрин.
  18. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово, 1932 –1934 Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г. Първо издание, София, 1932 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание рилска беседа Ценни мисли из книгата на Великия живот (I) Постигнатият път, изгряващата истина и постигнатият живот са радост, веселие и мир, щастие, блаженство и доброта. Мислѝ върху водата, която тече надолу, върху вятъра, който вее нагоре, и върху светлината, която свети навсякъде. Хлябът е за сърцето, мисълта – за ума, а работата – за човешкия дух. – 23 юли 1932 г., 5 ч. сутрин.
  19. alexamsterdam

    1932_07_20 Най-малкото добро

    Аудио - чете Цвета Коцева Аудио - извадки от беседата ; Аудио беседа (видео) От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово, 1932 –1934 Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г. Първо издание, София, 1932 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание рилска беседа Най-малкото добро Сега аз ще говоря малко, само една минута и половина, върху темата: „Най-малкото добро“. Кое е най-малкото добро в живота? Най-малкото добро е това, с което човек може в даден момент да си помогне. При каквито условия и да се намира човек, това, с което той може в даден момент да си помогне, е най-малкото добро. Най-малкото добро е в състояние да спаси, да улесни човека в трудните положения на неговия живот. Приближавате се при една голяма врата, искате да я отворите, но не можете. Защо? – Защото ключът на тази врата е или ръждясал, или изкривен, или изгубен. Ако е ръждясал или изкривен, като го сложите в ключалката, вратата не се отваря. Ако ключът е в изправност, щом го сложите в ключалката, вратата веднага се отваря. Следователно с ръждясал или изкривен ключ вратата не се отваря. Само с ръка не се отваря. Със златен гвоздей, даже, пак не се отваря. Какво трябва да направите? Да намерите нов, чист, прав ключ за тази врата и с него, колкото малък да е той по отношение на голямата врата, да отключите и да влезете вътре. И тъй, най-малкото добро е талисман, тайна, която Бог е поверил на човешката душа. Човек може да се стреми да стане цар, да бъде учен, но ако няма най-малкото добро в себе си, той нищо не може да постигне. Големият човек не яде ли? – Яде. Малкият човек не яде ли? – И той яде. Тогава каква е разликата между малкия и големия, между слабия и силния човек? Ако големият, силният човек не яде, той отслабва. Ако малкият, слабият човек не яде, той още повече отслабва. Обаче малкият, слабият като яде, колкото малък и слаб да е, все придобива сила. Тъй щото, това, което човек в даден случай придобива, или това, което му помага, е най-малкото добро. Ако си болен или неразположен духом, това показва, че си изгубил ключа на твоята врата. Казвате: „От какво е направен този ключ?“ Дали ключът е от желязо, от сребро или от злато, това не е важно. Намери ключа и отвори вратата. Едно време българите си служили с дървени ключове. Важно е човек да има ключ, с който да си отвори. Щом намерите ключа, вие започвате да философствате: „Какво ще правя, като отключа вратата?“ Намериш ли ключа, повече не питай. Отключи вратата, влез в къщата си и там ще намериш малко хляб, с който ще се нахраниш. Щом се нахраниш, ти се спасяваш, продължаваш живота си. Продължиш ли живота си, нищо друго не ти трябва. Следователно най-малкото добро се състои в това, да знаеш в кой момент да мръднеш езика си и как да го мръднеш. Мръднеш ли езика си на време, всичките ти работи ще се наредят добре. Не го ли мръднеш на време, нищо няма да постигнеш. Човек трябва правилно да мърда езика си! Станете ли сутрин, правилно трябва да мръднете езика си. Казвате: „Как става правилното мърдане на езика?“ – Както става правилното отваряне на устата, както става правилното отваряне на вратата. Ключът на една врата може да се постави отвесно, наклонено, нагоре, надолу в ключалката, обаче само един начин има, по който вратата може да се отвори. Ще вземете ключа, ще погледнете накъде и как трябва да се постави, след това ще го наместите внимателно в отверстието на ключалката и ще започнете да въртите на една или на друга страна. Казвате: „Не зная накъде да врътна ключа“. Казвам: „Как можа да заключиш, а сега не знаеш да отключиш?“ Както си могъл да заключиш, така ще можеш и да отключиш. Когато си заключвал вратата, ти си въртял ключа на една страна. Сега пък ще завъртиш ключа на другата страна, точно обратна на първата. Същият закон срещаме навсякъде в природата, изразен с думите „прави и обратни действия“. Ако в духовния свят човек е завъртял ключа десет пъти, за да заключи една врата, също така и на физическия свят трябва да го завърти десет пъти, но в обратна страна. Какво правят съвременните хора на земята? Те намерят един ключ, зарадват се, че са го намерили, и веднага отиват да отварят с него. Сложат го в ключалката, завъртят ключа един път, но вратата не се отваря. Те казват: „Не можем да отворим тази врата“. И след това идват обезсърчения, отчаяния и т.н. Не, когато сте били в духовния свят, вие сте затворили тази врата десет пъти, следователно, по същия начин, и тук трябва десет пъти да въртите ключа в обратна посока на първата, за да отворите вратата. Трябва да дойде някой учен човек, да покаже на хората как да отключват вратите си. Той ще им каже: „Колкото пъти сте въртели ключа в една посока, толкова пъти трябва да го въртите и в обратна посока“. Казвате: „Нещастни хора има по света“. Кои са нещастни хора? Нещастни са тия, които въртят ключа само в една посока. За пример, отивате при един ваш съсед и му казвате: „Ти си лош човек!“ – Завъртите ключа един път. На другия ден пак отивате при него и му казвате: „Ти си лош човек!“ – Втори път завъртите ключа. Отивате при него десет дена наред и все завъртвате ключа в същата посока, като му казвате, че е лош човек. След известно време отивате при същия съсед за някаква услуга, да му искате нещо, но той не дава нищо. Върти си главата той и не иска да чуе какво му говорите. Сега той не е готов за услуга, нищо не иска да ви даде. Вие, пак по старому, казвате: „Аз нали зная, лош човек е той, не иска да ми услужи“. Не, така не се говори, така не се отваря вратата. Ти трябва да завъртиш ключа сега в обратна посока и то толкова пъти, колкото пъти си заключвал. Как ще стане това? Ще отидеш при съседа си и ще кажеш: „Братко, моля те да ме извиниш! Аз сгреших, мислих, че си лош човек, но съм се лъгал. Ти си добър човек“. Така ще му говориш десет дена наред, докато той те погледне, усмихне се, отвори хамбара си и ти даде това, което искаш. – „Нямам свободно време, да му се извинявам.“ Питам: как има време да завъртваш ключа, а сега нямаш време да го отвъртваш? Който има време да завъртва ключа, той ще има време и да го отвъртва. Тази философия трябва да прилагате в живота си. Мнозина седят без работа и си говорят: „Аз съм лош човек“. Ти завъртваш ключа на една страна. Аз превеждам техните думи: „Господ ме е създал лош“. На другия ден пак казваш: „Не съм добър като другите хора“ – пак завъртваш ключа в първата посока. – „От мене нищо няма да излезе“ – пак завъртваш ключа в същата посока. – „Не вярвам вече в Бога, няма да Го слушам“ – пак завъртваш ключа. И наистина, ден след ден ти ставаш по-лош, по-упорит и започваш да се бориш, да излезеш навън. Обаче, колкото повече упорствуваш, ти все повече се затваряш и казваш: „Лош е светът, лоши са хората, затвориха ме!“ Не, ти сам си се затворил и продължаваш да се затваряш, а Господ те поглежда от време на време. Това е по човешки казано. На Бога не дохожда на ум даже да се занимава с глупостите на хората. Казвате: „Не вижда ли Бог, че съм затворен?“ Когато вие се заключвате, Бог не присъства там. Защо търсите Бога тогава? Защо държите Него отговорен? Съвременните хора имат криви понятия за Бога. Те трябва да знаят, че когато човек греши, Бог не е там. Когато човек върши добро, Бог е там. Бог не присъства в греха. Щом човек греши, той е сам, без Бога. Защо е мъчно на човека, когато греши? – Мъчно му е, защото Господ не е при него, да види неговия грях. Човекът на греха казва: „Ако Бог беше при мене, когато грешах, Той щеше да ме види и нямаше да позволи да направя грях“. Вярно е, Бог не е в греха. Когато човек върши добро, Бог е при него и за това той се радва. Грехът не е нищо друго, освен заключване на човека в собствената му къща. Щом се види заключен в къщата си, той казва: „Какво ще правя сега?“ – Ще седиш затворен – нищо повече. – „Изходен път няма ли?“ – Има изходен път, но трябва да знаеш как да завъртиш ключа. Ще въртиш ключа в обратна посока. – „Не, обратно не се връщам.“ – Тогава ще вървиш напред. – „Вървя напред, но вратата не се отваря.“ – Значи няма друг изходен път, освен да се върнеш в обратна посока назад. Питам: какво разбирате под думата „обратно, назад“? Думата „обратно, назад“ подразбира да намерите онази посока, онзи начин на действие, по който, като вървите, да отключите вратата на къщата си, да излезете вън. Иначе въртите назад, не върви; въртите напред, пак не върви; въртите нагоре, надолу, надясно, наляво – все не върви. Тъй щото, като намерите ключа, ще го въртите нагоре и надолу, напред и назад, надясно и наляво, докато най-после излезете навън на свобода и на светлина. Това значи обратна посока на вашето минало. Някои хора седят затворени в къщите си, а при това искат да видят Бога. Как могат да Го видят при това положение? Освен това те не Го познават, а искат да Го видят. Как е възможно да видиш нещо, което не познаваш? Да виждаш нещо, което не познаваш, е все едно слепият да вижда светлината. Може да вижда само онзи, който има очи, условия за виждане. Виждането подразбира знание, познаване на нещата. Следователно не познавате ли Бога, вие не можете и да Го видите. – „Как ще Го позная?“ – Друг ум, друго сърце и друга воля се изискват от тези, които сега имаш. С този ум, с това сърце и с тази воля, които имаш сега, Бога не можеш да познаеш. По този начин, както въртиш ключа, Бога не можеш да познаеш. – „Ама Бог ме създал такъв.“ – Докато мислиш по този начин, ти няма да познаеш Бога. Сега аз ще дам ново определение за Бога. Бог е най-малкото добро, което може да ви помогне в даден случай, да излезете от една голяма мъчнотия. Вие търсите Господа, но никъде не Го виждате. Къде е Той? – В най-малкото добро у вас. Имате ли най-малкото добро в себе си, с което можете да си помогнете, там е Бог, там се проявява Той. Какво са учили и учат философите за Бога, това остава за тяхна сметка. Какво са говорили дядо ви и баба ви за Бога, и то остава за тяхна сметка. Знайте, че ключът на философите, ключът на баба ви, на дядо ви са чужди ключове, които вие не можете да употребявате, да отваряте своите стаи. Всеки има свой собствен ключ за стаята си. Ти имаш сърце, за което Господ ти е дал ключ, сам да го отваряш и затваряш. Дадеш ли ключа от сърцето си на хората, те да го отварят и затварят, знай, че твоята работа е свършена, от тебе нищо няма да остане. Ще дойде един, втори, трети, ще отворят сърцето ти и ще пуснат в него да влязат говеда, овци, прасета, кокошки, които ще ядат, ще цапат, ще развалят, а ти няма да имаш възможност да пречистиш, да освободиш сърцето си от тези неканени гости. Защо? – Ключът не е в тебе. Някой казва: „Защо хората са толкова лоши?“ Този въпрос не може да се разреши. Той е толкова дълбок, че никой досега не е могъл да го разреши. И ангелите даже не са разрешили този въпрос. Хората са лоши, защото сте им дали вашия ключ, да разполагат те с него. За да не бъдат хората лоши, ти трябва да държиш в ръцете си ключа на своето сърце и никому да не го даваш. Само на Едного можеш да повериш ключа на сърцето си, а именно, на най-малкото добро, на Бога в себе си. Само Бог има право да държи ключовете на човешките сърца. Тъй щото, единствената причина за нещастията в живота е неправилното мислене на хората. Те мислят, че всеки може да държи ключа на техните сърца. Така са мислили вашите деди и баби, но къде са те сега? И след всичко това вие питате: „Кой ли е взел ключовете ни?“ Не питайте кой е взел ключовете ви, но спомнете си кому сте ги дали вие. Някой човек е мързелив, не обича да работи, да се движи, затова дава своя ключ някому и казва: „Вземи този ключ, отвори стаята ми и донеси това или онова нещо“. Този човек е аристократ, иска другите да му служат. Обаче онзи, на когото сте дали своя ключ, отваря вратата на стаята ви, взима си хляб, затваря после вратата и изчезва. Вие го чакате ден, два, три, но той не се връща. Казвате: „Лош човек е той“. Питам: той ли е лош, или вие? Този човек не постъпи добре по причина на това, че вие не излязохте умен. Когато турците се намерят в трудно положение, питат: „Какъв ще бъде краят на тази работа? Как може да се оправи тя?“ Вие как ще оправите вашата работа? Трябва ли да тръгнете от човек на човек да се оплаквате, че еди-кой си взел ключа ви и не го върнал? Ако тръгнете да се оплаквате, то е все едно, като намерите стомната си пълна с мътна, кална вода, да се оплаквате, че някой злосторник е направил това. Какво се ползвате, ако тръгнете от съсед на съсед да разправяте, че стомната ви била пълна с чиста вода, а някой я излял и сипал в нея мътна вода? Колкото и да се оплаквате на съседите си, водата в стомната все мътна ще си остане. Из цялото село да се знае това, пак няма да ви помогне. Всички съседи ще минават-заминават и все ще питат: „Кой ли е сипал мътната вода в стомната?“ Колкото и да се питат едни-други, никой не знае истината. Онзи, който ходи из цялото село да се оплаква, той прилича на селски кехая. Казвате: „Какво трябва да правя?“ – Ще напуснеш кехаялъка. Какво прави кехаята? Той се качва на някое високо място и оттам вика, съобщава на хората нещо ново. Днес това правят с барабан. Тази е една от лесните работи, за аристократи хора. Такъв аристократ бил в миналото и волът. Той се разхождал свободно из горите, ял и пил, прах не е падал на гърба му. Той ял най-хубавата храна, пил най-чистата вода и се пекъл на слънце. По едно време волът чул, че човекът отворил странноприемница, в която приемали всички пътници много добре. Той отишъл при него и започнал там да се храни. В първо време човекът го угощавал добре. Впоследствие, когато волът заборчлял, човекът го впрегнал на работа, да му оре нивата. Тъй щото, и до днес още волът не може да се освободи от веригите на човека. Вечер, когато се прибере у дома си, и тук не е свободен. Питам този стар аристократ: защо му дойде това нещастие до главата? Защо го впрегнаха да оре? Беше време, когато той свободно ходеше по горите, махаше опашката си и нищо не учеше. Същото може да се каже и за човека. Който не учи, който не знае как да мърда езика, очите, ръцете, краката си, той ще изпадне в положението на впрегнатия вол. Следователно видите ли един впрегнат вол, помислете си, че ако не учите, ако не работите, и вие може да изпаднете в такива лоши условия. Щом знаете това, не питайте защо Господ е създал така света? Учете и работете, без да търсите разрешение на въпроса, защо има страдания. Едно е важно за вас: да намерите най-малкото добро. Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото добро – Бога – в себе си. Болен си, нямаш близки, нямаш слуга да ти помага, чудиш се какво да правиш. Потърси най-малкото добро в себе си и поискай то да ти помогне. Щом апелираш към него, то ще ти се притече на помощ: постепенно ще започнеш да сваляш левия си крак, после десния, ще слизаш на земята, обаче не ще можеш да се изправяш на краката си; ще пълзиш и полека-лека ще дойдеш до вратата, която ще намериш притворена. Ще я отвориш внимателно и ще излезеш вън от затвора. Така ще правиш няколко дена наред, докато на десетия ден вече се усетиш доста силен и можеш свободно да слизаш от леглото си, да излизаш вън. След това ще изпиташ глад. Ще потърсиш тук-там в долапите сух хлебец, който ще натопиш в малко вода и сладко ще го изядеш, като благодариш на Бога за сухия хлебец, за водицата, за здравето. Щом се изправиш на краката си, това се дължи на най-малкото добро в тебе, което е дошло да ти помогне. Малкото добро е слугата, който дохожда да помогне на своя господар, да се изправи на краката си, да повдигне главата си и да излезе вън от затвора. Казвате: „По-лесен начин от този няма ли?“ – Няма. Този е най-лесният начин. – „Не може ли изведнъж да се постигне това нещо?“ – Ако дочакате още десет години, тогава ще ви кажа по кой начин може да постигнете нещата изведнъж. Вие търсите лесния път, но засега ще се задоволите с най-малкия ключ, с най-малкото добро. След десет години ще получите повече. Колко са десет години? Те са десет секунди. За разбирането на това се изисква будно съзнание. Вие казвате: „Кой ще бъде жив след десет години?“ Казвам: ако съзнанието ви не е будно, каквото и да ви кажа, няма да го разберете, но и след десет години няма да го разберете. Ако съзнанието ви е будно, ще разберете, че тъй, както стават нещата, това е най-добре. Бог е създал един разумен свят, но вие не сте вървели правилно, вследствие на което носите последствията на вашия изопачен живот. Съвременните хора се радват и скърбят, но техните радости и скърби са чужди. Те се радват на чуждото, което всеки момент може да им се отнеме. Някой се радва, че намерил торба с пари и казва: „Ще уредя работите си!“ Обаче не се минава много време, тича един запъхтян, уморен човек след него и пита: „Не намерихте ли на пътя една торба с пари? Ако не дадете парите на собственика, ще намерите затвора“. Щом вземат торбата с парите, вие започвате да скърбите. Питам: защо скърбите и защо се радвате? Не гоните ли Михала по горите? Който има малкия ключ в себе си, т.е. ключът на най-малкото добро, и знае да отваря с него, той ще отиде у дома си, ще отвори касата си и ще вземе, колкото пари му трябват. Чуждото не бутайте! От своето можете да вадите, колкото искате, но с чуждото нямате право да разполагате. Взимате ли от чуждото, вие вършите престъпление. Някой се натъква на ред страдания и казва: „Голяма беля ме сполетя“. В какво се състои белята на този човек? Той намерил някъде чужди пари, които после му взели. Ще ги вземат, разбира се, чуждото всякога се взима назад. По-голяма беля или страдание за човека от това няма. Или, дойде някой, каже му една обидна дума. За пример, каже му, че е лош човек, че е грешник. Трябва ли да се обижда от това? Кой човек е лош, и кой – добър? Може ли да се нарече добър човек този, който не изпълнява волята Божия? Може ли Бог да бъде доволен от този човек? Обаче истински добър човек е този, който, откак Бог го е създал и досега, всякога е изпълнявал волята Божия. От такъв човек и Бог, и всички живи същества около него са доволни. Когато добрият човек направи една погрешка, той веднага тегли права линия под нея и я коригира. Като пише писмо, човек може да сгреши, но веднага след това той зачерква погрешното и отгоре го изправя. Тъй щото, страданията на съвременните хора са фиктивни, те са страдания насън, в тях няма нищо реално. Когато някой плаче, аз виждам, че той има мехурчета с вода около очите, и като ги изстисква, те овлажняват очите му, от което и той се трогва, и близките му се трогват. Всъщност той още не знае какво нещо е скръб, какво е страдание. Само онзи човек страда, който знае как да завърти ключа и да отвори вратата. Той е дошъл вече до края на страданията. Всеки друг, който охка, плаче и не слага ключа да отвори вратата, той още се забавлява, той не е познал страданието. Тези страдания приличат на страданията на гладния, който има хляб в стаята си, има ключ от вратата на стаята си, но няма желание сам да си отвори. Той ходи тук-там, разправя, че три дена е гладувал и пита: „Няма ли кой да ми даде малко хляб?“ Минават покрай него един, двама, трима, заминават си, никой не му дава хляб. Защо? Искат да го заставят сам да си вземе хляб. Някой мине, казва: „Нямам хляб за такива будали като тебе“. Казвам: все ще се намери някой да каже истината в очите. Хората и когато се обичат, и когато се мразят, все ще си кажат по нещо. Като види своята възлюбена, младият момък ѝ казва: „Ти си моята спасителка, моето божество. Ти осмисляш живота ми, без тебе не мога да живея“. Не се минава много време, той започва да ѝ казва, че е лоша жена, подобна на нея никъде не може да се намери и т.н. Защо я нарича лоша жена? – Защото не му е угодила в нещо. И тъй, най-важният въпрос в живота е въпросът за най-малкото добро. Нека остане в ума ви мисълта, че най-малкото добро е това, което всеки даден момент може да ви помогне. Речете ли, че Бог не ви помага, че Той ви е забравил, ще знаете, че това е ваше схващане за Бога. В този случай вие говорите за Бога като за човек. Само човек може да забрави човека, но Бог никога не го забравя. Бог не обича да го занимават с празни работи. Отидете ли при Него, няма да му разправяте, че сте окаляни, че имате много грехове и т.н. Дойдете ли до Бога, първо ще влезете в банята да се измиете, и то сами, без помощта на слуги. Какви по-добри слуги от очите, ушите, носа, устата, ръцете и краката на човека? Бог е дал на разположение на човека 31 слуги: две очи, две уши, две ноздри, една уста, два крака, две ръце с по десет слуги на тях. Какво по-голямо благо за човека от тия 31 слуги? Природата е дала в услуга на човека много слуги, но той не знае как да се разпорежда с тях, не знае имената им. За пример, каква е службата на малкия пръст на ръката, не знаете; каква е службата на големия пръст на крака, също не знаете. Вследствие на това незнание вие сте объркали службите на вашите слуги и търсите други някои да ви помагат. Ако човек знаеше как да завърти ръката си или един пръст от ръката си, той щеше да разреши един от важните въпроси на своя живот. От правилното движение на ръката се определя, например, решението на една трудна задача. Казвате: „Възможно ли е това?“ – Възможно е, разбира се. Представете си, че някой човек е затруднен нещо, стои замислен, решава един въпрос. Дохожда при него друг и му казва: „Братко, подай си ръката!“ Ако знаеш как да подадеш ръката си, този човек ще ти даде хляб и ще си замине. Трябва ли да питаш защо е този хляб, кой го дава и т.н.? Не, нищо не питай, вземи хляба и заповядай на слугите си да се разпоредят с него, както трябва. Ще дойде първият слуга – устата, и ще приеме хляба в себе си. Той ще заповяда на другите 32 слуги, зъбите, да приготвят китарите си и да започнат да свирят. Капелмайсторът – езикът, ще даде тон и оркестърът ще започне. Щом се свърши хлябът, и музиката ще престане. След това хлябът ще влезе по-навътре, а ти само ще наблюдаваш, няма да даваш мнението си. Казвам: необходимо е понякога човек да наблюдава, без да говори. Интересно е човек да наблюдава привидността на знанието. Представете си, че един човек се облече хубаво, като професор, и се разхожда между учени хора. Той може външно да се държи като професор, но има ли знанието на професора? Дрехите на професора могат ли да му предадат знанието? Не, дрехите на професора не носят със себе си знанието. Ако съблекат професорските дрехи на този човек, той губи ли нещо? Този човек нито губи, нито печели. Доброто не е външна дреха, като тази на професора, от която очаквате да ви предаде нещо. Вие можете да облечете дрехата на доброто, можете да обуете неговите обуща, да сложите неговата шапка, но те ще ви ползват толкова, колкото професорската дреха ползва невежия. Вие можете да облечете дрехата на професора, да отидете с нея между студентите, но какво ще им преподавате? Какво ще бъде вашето положение, ако студентите знаят повече от вас? Още при отваряне на устата, преди да изговорите първата дума, студентите ще ви изпъдят навън. Следователно искате ли да бъдете професор, ще носите дрехите на професора, но ще носите и неговото знание. Иска ли човек да има тежест пред себе си и пред другите, той трябва да носи най-малкото добро в себе си. Има ли най-малкото добро в себе си, той е професор; няма ли го, той не е никакъв професор. Който няма най-малкото добро, работите му, от единия до другия край, ще бъдат затворени. Много хора стоят и мислят, че са болни, че работите им не са уредени, че никой не ги обича, че всички са ги забравили и т.н. Това са лъжливи положения. Преди всичко Бог не е изпратил хората на земята да очакват любов едни от други. За какво са пратени хората на земята? Всеки сам трябва да си отговори на този въпрос. Защо отива човек при извора? – Да пие от чистата вода на извора, да уталожи жаждата си. Казвате: „Всички хора все за водата на извора ли са дошли?“ За какво са дошли хората, изобщо, оставете този въпрос настрана. Обаче едно трябва да знаете: когато хората отиват към извора, всички имат едно желание, една цел, един стремеж – да пият от водата на този извор, да утолят жаждата си. Щом се напиеш от тази вода, благодари на Бога, че си я намерил. По-нататък, кой как пие, не се интересувай. Нека всеки пие, както намира за добре! Един може да пие направо от извора с устата си, друг – с ръката си, трети – с чашка и т.н. Всеки ще пие вода по своему. Ако се намерите пред някой кладенец, как ще пиете вода? Искате ли да пиете вода от кладенеца, там ще имате нужда първо от кофа, а после всеки ще пие по свой начин. Тъй щото, иска ли човек да се добере до най-малкото добро в себе си, той трябва да се освободи от външните впечатления за хората, да остави хората настрана, да не се занимава с тях. Преди всичко хората не си приличат. Външните проявления, това не е човекът. Някой се разгневил – това не е човекът. Някой се проявил зле – това не е човекът. Друг постъпил добре – и това не е човекът. Това са професорски дрехи само, но истинският професор не е в тях. Може ли водата в шишето да стане по-добра или по-лоша от водата на самия извор? Ако става въпрос за извора, за него може да се каже, че водата му е добра или лоша, защото водата излиза от него и пълни шишетата. Същото може да се каже и за хората. Те не са нищо друго, освен шишета, стомни, които се пълнят от изворите на живота. Следователно не приписвайте на човека качества, които не са негови! Изучавайте себе си, изучавайте и хората, както Бог ги е създал. Ако не се изучавате по този начин, вие напразно губите времето си. Искате ли да не губите времето си, започнете с най-малкото добро в себе си. Изучавайте най-малкото добро в себе си и в другите! Само то може да ви помогне. Казвате: „Как ще намерим най-малкото добро в човека?“ Представете си, че вие сте гладни. Отивате при едно дърво, откъсвате си един плод и задоволявате глада си. Вие обичате вече това дърво, защото в дадения случай то ви помага. Имате един учител, който ви преподава по нещо. Вие го обичате, защото получавате нещо от него. Слушате един музикант или певец, и него обиквате, защото ви дава нещо, помага ви. Обичате хлебаря за хляба, който ви дава. Обичате свещта за светлината, която ви дава. Обичате стомната за водата, която ви дава. Обичате извора за водата, която уталожва жаждата ви. Обичате цветето за миризмата му. Обичате Бога за живота, за благата, които всеки ден ви дава. Следователно искате ли хората да ви обичат, непременно трябва да им дадете нещо от себе си. Не давате ли нищо от себе си, не очаквайте да ви обичат. Вижте какво прави изворът и постъпвайте като него! Изворът, който хиляди години тече в планината, скърби ли, ако никой не го посети? Той извира, тече, подскача около камъните, полива всичко, което срещне на пътя си, дава и заминава, без да се оплаква някому, че непрекъснато работи. Той се радва, че върши някаква работа и от никого нищо не иска. Питам: трябва ли вие да се оплаквате? Вашето положение не е ли по-добро от това на извора? Съвременните хора постоянно се оплакват, че крак ги боли, или глава, или око, или стомах – все от нещо страдат. Искате ли да не страдате, да не изпитвате никакви болки, вие трябва да се освободите от отрицателните състояния на живота. Те не са нищо друго, освен резултат на онази наслоена кал, утайки от миналото. Освободите ли се от тях, и Бог ще заличи греховете ви. Веднъж завинаги забравете старото и не го споменавайте! И тогава кажете в себе си: „Аз трябва да бъда здрав, както Бог иска! Аз трябва да бъда добър, както Бог иска! Аз трябва да бъда силен, както Бог иска!“ Желанието на Бога е да бъдете здрави, умни, добри, силни. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Всеки ден ще прибавяте по нещо към здравето, добротата, силата и разумността си. Мнозина казват: „Толкова години вече как работим, не сме ли станали по-добри, по-умни, по-силни, по-здрави?“ – От толкова години насам вие сте затваряли само, и сега трябва да отваряте. Вие искате да станете добри, умни, силни, че тогава Бог да ви обикне. Не, Бог ви обича такива, каквито сте, заради това, което е вложил във вас още от създанието на света. Няма защо отсега нататък да ви обиква. Ако вие искате да придобиете нещо и тогава Бог да ви обикне, вашата работа е свършена. Вие искате да облечете професорска дреха и така да се явите пред Господа да ви обикне. Обаче види ли ви Господ с професорска дреха, Той веднага ще каже: съблечете професорската дреха на този човек! Нека той дойде при мене такъв, какъвто съм го изпратил на земята. Това значи: хвърлете лъжливото настрана, съблечете се от него. Останете само с истината, която Бог е вложил във вас! Само по този начин ще имате любовта на Бога. Само по този начин ще имате правилни разбирания за живота. Някой казва: „Аз благодаря на Бога за всичко, което ми е дал“. Ти благодариш, но лежиш болен на леглото си. Ако наистина си благодарен, ти трябва да имаш силата да станеш от леглото, да излезеш вън, да се печеш на слънцето и да слугуваш на хората. Който има желание да слугува на хората, той има най-малкото добро в себе си, което в даден момент може да му помогне. Сложите ли в ума си мисълта да слугувате на Бога, и здравето, и силата, и доброто, и разумността – всичко ще дойде. Не дохожда ли това нещо, ще знаете, че причината е у вас. Тогава ще работите, ще се молите, докато дойдете в съгласие не само с Бога, но с всички живи същества. Придобиете ли това, където и да минете, всички ще ви познават, ще гледат на вас като на същество, което не мисли да взима, но само дава. Влезе ли този човек в някоя градина, той веднага ще полее цветята, в благодарност на което те ще му дадат своето благоухание. Следователно не мислете нито за себе си, нито за другите това, което не сте. Спрете се върху Божественото у вас. Вземете ключа на най-малкото добро и отворете с него първата стая. В нея ще намерите онова, което от дълго време чакате. Там ще намерите много книги. Вземете първата книга, която ви се попадне, и вижте какво е написано в нея. Аз казах още в началото на беседата, че ще говоря само една минута и половина, а говорих много повече. Всичко, което ви говорих извън тази минута и половина, е от вашата стара философия и наука, която съм възприел от вас. Аз говорих това, което вие сте учили, за да очистя праха около вас и у вас. Тъй щото, моето, което говорих, беше за най-малкото добро, с което можете да си помогнете. И тъй, най-малкото добро е това, което човек може всеки ден да приложи в живота си. Вън от него всички неща са ненужни терзания. Там законът съществува. Където няма закон, там има свобода. Където има свобода, там се проявява най-малкото добро, с което човек може да отвори ума и сърцето си. Дръжте се за най-малкото добро и всичко непотребно отхвърлете настрана. Отхвърлете болестите, безпокойствията, страданията – те не съществуват. Хвърлете товара от гърба си! Вие сте в състояние да се освободите от него. Освободете се от ненужните страдания и не питайте защо сте се окаляли, защо сте се напрашили. Не питайте защо обущата и дрехите ви са скъсани. Днес сте окъсани, утре ще бъдете с нови дрехи. Тези неща са временни, а не постоянни. Мястото не е постоянно нещо. Днес сте на планината, утре сте в долината. Днес нещо нямате, утре ще го имате. Нищо не е постоянно в света. Някой направил къщата си там, където не трябва. Никой не живее там, където Бог му е определил. И затова, като сте дошли на планината, където Бог е определил, мнозина казват: „Защо ли дойдохме тук да живеем?“ Да, тук се дивее, а по градовете хората умират. Кое е по-хубаво: да дивеете или да умирате? За предпочитане е човек да подивее, отколкото да умре. Защо хората са недоволни от своя живот? – Защото живеят там, където Бог не ги е поставил. И след всичко това казват: „Аз не искам да боледувам, не искам да страдам, не искам да бъда невежа“. Казвам: всичко това може да се избегне, като заемете мястото, което Бог ви е определил. Мислете като Бога, вършете това, което Той иска, и вие ще реализирате копнежите на своята душа. Казвате: „Как се познава, дали имаме най-малкото добро в себе си?“ Ако вашият ключ отваря вратата на вашето сърце, на вашия ум и на вашата воля, то е най-малкото добро у вас. Някой казва: „Аз не съм добър човек“. – Значи ти не си на мястото, където Бог те е поставил. – „Какво трябва да правя тогава?“ – Ще намериш мястото си, където Бог те е поставил. – „Няма кой да ми помага.“ – Не, ти не говориш Истината. Досега ти си имал помощта на Бога, на ангелите, на майка ти, на баща ти, на приятели, и ако не признаваш тази помощ, това говори зле за самия тебе. Това, което си придобил и изработил досега, показва, че си имал помощта на много същества и не ти остава нищо друго, освен да благодариш. От всички сега се изисква да съблечете професорската дреха и да облечете дрехата на служенето. Само по този начин ще изразите благодарността си към Бога за всичко, което ви е дал и направил за вас. Сега, през целия ден дръжте в ума си свещената идея, да мислите за всичко, което Бог е направил за вас отначало на създаването ви досега. И тогава, дойде ли новото, забравете старото. Без новото вие не можете да растете, да се развивате. И като дойде новото, трябва да го пазите. За тази цел от всички се изисква правилно разбиране, да различавате новото от старото. Не запазите ли новото, нищо повече няма да ви се даде. Ако имате една хубава копринена дреха, няма ли да я запазите? Ще я пазите, разбира се, защото знаете колко мъчно се преде и тъче коприната. Не само вашият труд е ценен, но и този на бубите. Знаете ли колко буби стават жертва за една копринена дреха? Вие се радвате на копринената си дреха, но бубите казват: „Наша работа, наш живот е тази дреха!“ Вие поглеждате новите си обуща и се радвате, но воловете казват: „Отиде кожата ни! Отиде животът ни!“ За да се оправдаят жертвите на бубите или на воловете, вие трябва да носите в себе си доброто, което те имат. Не носите ли тяхното добро, вие ще страдате, ще се мъчите, ще умирате, без да знаете защо става това. Следователно искате ли да не страдате, стремете се да реализирате най-малкото добро. Не бързайте да постигнете преждевременно това, което не е по силите ви. И най-хубавата професорска дреха да облечете, пак ще останете това, което сте. Съблечете тази дреха и останете с вашата. Трябва ли да очаквате дядо ви да умре, да получите наследството му и да станете богат човек? Ако вие очаквате наследството на дядо си, а друг някой си купи десет декара земя, които насажда с хубави плодни дървета, кой от двамата по-скоро ще забогатее? Случва се, че дядото скоро не умира, и внукът дълго време трябва да ходи със скъсани дрехи, защото, докато е жив, дядото не дава пари. Онзи пък, който е насадил десетте декара земя с плодни дървета, в няколко години само ще се ползва от плодовете на своя труд. Казвам: не влагайте надеждите си в дядо си! Насадете нивата, която Бог ви е дал – вашето сърце, вашият ум и вашата воля – и на тях разчитайте! В тази нива е Божественото. Него разработвайте и на него се надявайте. То е най-малкото добро, вложено в душата на всеки човек. Дръжте се за най-малкото добро в себе си, за най-малкия ключ, с който можете да отваряте, както своето сърце, така и сърцата на всички добри хора. Беседа от Учителя, държана на 20 юли 1932 г., 5 ч. сутрин.
  20. alexamsterdam

    1932_07_19 Слабото и силното

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово, 1932 –1934 Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г. Първо издание, София, 1932 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание рилска беседа Слабото и силното Човек трябва да знае две неща в живота си, а именно: кое е слабо и кое – силно, и кое е добро и кое – зло. Кои са признаците на слабото, и кои – на силното? Всяко нещо, което в началото е слабо, в края става силно. Всяко нещо, което в началото е силно, в края става слабо. Тъй щото, един от важните въпроси в живота е да се разберат правилно отношенията на слабото и силното. Сега, да се отговори на втория въпрос: кое е добро и кое – зло? Всяко нещо, което в началото на своето проявление ограничава, лишава човека от свобода, а в края му дава свобода, е добро. И наистина, когато човек намисли да направи някакво добро, той не е свободен; щом направи доброто, той вече става свободен. В първо време човек не е свободен, ограничава се, защото постоянно дава. Обаче, законът за злото е точно обратен: всяко нещо, което в началото на своето проявление дава на човека свобода, а в края му отнема свободата, е зло. Забелязано е, че в първо време, когато човек намисли да извърши някакво зло, той е свободен; щом извърши злото, той изгубва свободата си. Защо е така? – Защото при злото първоначално човек взима, придобива. В края, обаче, започва да губи, а с това заедно губи и свободата си. Тъй щото, всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло; всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. Знае ли човек тия признаци на доброто и злото, той ще може лесно да ги различава и в своя живот. Казвам: човек може да наблюдава тия положения в живота си и да се убеди, че те са прави. Като наблюдава и съпоставя тия неща, той ще се добере до правилни разбирания, до една положителна вяра. Без правилни разбирания, без положителна вяра животът на човека представлява канализация, на която главната тръба е запушена. Какъв смисъл има такава канализация, тръбата на която, повече или по-малко, е запушена и водата не може да тече през нея? Всяка тръба на канализацията трябва да бъде абсолютно свободна от всякакви утайки, за да може водата безпрепятствено да тече. Ако тръбите ѝ не са чисти, те непременно трябва да се изчистят. В това отношение човешкият ум представлява една от тръбите на Божествената канализация, вследствие на което той трябва да бъде абсолютно чист, без никакви подпушвания, без никаква кал, без никакви заблуждения. Всяко странично желание, всяка нечиста мисъл, всяка крива постъпка са кал, която запушва ума и сърцето на човека. Те са кал, която същевременно ограничава всички благородни пориви на човешката воля. Следователно първо човек трябва да се освободи от калта, от утайките, които са запушили тръбите на Божествената канализация в самия него. Има само един начин, по който той може да се освободи от тази кал, а именно: той трябва да познае Бога! В какво се състои познаването на Бога? Да познаеш Бога, значи да почувстваш Неговата Любов. Щом почувстваш Божията Любов, едновременно с това и животът ще потече в тебе. Щом животът потече, и пътя ще намериш. Щом намериш пътя, ще се добереш до Истината. И най-после, придобиеш ли Истината, ще влезеш в истинския живот. Ако човек не забелязва този последователен процес в себе си, той не може да дойде до познаването на Бога. И тъй, да познаем Бога, подразбира възприемане на Неговата Любов. Възприемането на Божията Любов подразбира прииждане на живот. Животът пък подразбира растене. Растенето означава път. Където има път, там има движение. Сега, като се говори за доброто, явява се въпросът за светлината. В такъв случай, питам: какъв е смисълът на светлината, както и на самото слънце? Ако се греете на светлината, без да я възприемате в себе си, тя нищо няма да ви ползва. Обаче, ако при всеки изгрев на слънцето вие мислите за Бога, искате да Го намерите, да Го познаете повече, отколкото до вчера сте Го познавали, този изгрев вече придобива смисъл за вас. Излезете ли на изгрев слънце, съзнавайте дълбоко в себе си, че днес ще познаете Бога малко повече, отколкото досега сте Го познавали. Ако при изгряването на слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията Любов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие. Не мислите ли и не съзнавате ли това нещо така, изгревът на слънцето ще представлява за вас чисто механически процес, който в нищо няма да ви ползва. Вие ще се намирате в положението на работник в някое подземие, или в положението на човек, който минава през дълга полярна нощ. Този човек има очи, но те не го ползват. Ако човек има уши, които не го ползват, защо му са те? Ако човек има ръце, които не го ползват, защо му са те? Очите на човека са определени за възприемане на светлината; ушите – за възприемане на звуковете; ръцете – за работа. Обаче не е достатъчно само да вижда човек нещата, но той трябва още и да ги разбира. По същия начин той трябва не само да възприема светлината, но още и да я разбира. Зад светлината е скрит Бог. Без светлина ние не можем да видим Бога. Да виждаме нещата, това значи да ги разбираме, да ги познаваме. Думата „виделина“ означава знание. Думата „светлина“ означава проявения Бог. Значи само проявеният Бог е светлина. На санскритски език „сат“ означава Божественото, разумното, което се е проявило в света. Следователно Бог се проявява в това, което човек знае, което може да направи, в което може да се прояви. Ние взимаме думата „Бог“ в съвсем друг смисъл, а не както обикновено се разбира. Бог е същината на нещата. Казвам: щом знаете това, ще ви станат понятни и думите, които Христос е изказал в стиха: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко останало ще ви се даде“. Царството Божие представлява цялата вселена, т.е. всичко, което Бог е създал. Това, именно, трябва да се търси. С други думи казано: човек трябва да търси Любовта, Мъдростта и Истината, които са носители на живот, знание и свобода. Когато човек изучава вселената във всички нейни проявления, той ще се освободи и от погрешките на живота. Питам: на какво се дължат погрешките на хората? Погрешките на хората се дължат на тяхното невежество. За пример, вашият баща ви изпраща пресен, топъл хляб, направен от чиста пшеница, но вие, като не разбирате цената му, оставяте този хляб настрана и се нахвърляте на твърд, мухлясал хляб и с часове го гризете, докато се нахраните. В това отношение грехът не е нищо друго, освен мухлясалият хляб, който ядете. Щом престанете да грешите, вие намирате пресния хляб, изпратен от баща ви, и започвате да го ядете. Доброто представлява пресния, топъл хляб. Тъй щото, искате ли да изчистите ума си от всички утайки в него, сложете на първо място в главата си мисълта: „Мухлясал хляб няма да ядем; развалени храни и плодове няма да ядем; мътна вода няма да пием; лоши думи няма да говорим и да слушаме!“ Какво трябва да прави човек? Той трябва да насажда чисти и възвишени мисли и чувства в ума и в сърцето си. Сега ще ви задам следния въпрос: какво е желанието на семето? Всяко семе, преди да е разбрало своята задача, има желание да остане на едно място, и там да почива. Такова желание имат и простите хора. И те обичат да седят на едно място, да почиват. Простият човек е мързелив. Мързелът е свойствен не само на простите хора, но и на животните. Животните работят, движат се, но по необходимост. Щом се нахранят, те веднага лягат да спят. Като наблюдавате едно животно, ще видите, че то не мисли за нищо друго, освен за ядене и за спане. То нито работи, нито чете, нито мисли, нито се моли, но от време на време само, когато се намери в голямо затруднение, вика за помощ. И тъй, мързелът е за невежите, учението – за учениците, за трудолюбивите, а работата – за посветените, които разбират нещата и ги прилагат. Невежият се мъчи, ученикът се труди, а добрият, посветеният работи. Щом се мъчиш, невежа си; щом се трудиш, ученик си; щом работиш, добър, посветен си. Мързелив ли си, прост и невежа си; не учиш ли, не се ли трудиш, не си ученик; не работиш ли, не си добър, не си посветен. Някой казва: „Как да излекувам мързела си?“ – Започни да учиш! – „Аз искам да стана добър човек.“ – Щом искаш да станеш добър човек, ти трябва да работиш! В работата човек придобива светлина, знание. Щом има светлина, знание, той е посветен човек. Питам: каква е съдбата на семето, ако то попадне в ръката на мързеливия, на ученика или на добрия човек? Мързеливият ще извади семето от хамбара, ще го сложи на земята и ще си отиде. Ученикът ще погледне семето, ще сложи отгоре му малко пръст и ще каже: „Да става, каквото ще!“ Добрият, посветеният човек ще види, че семето е изоставено, и ще го полее да расте. Тъй щото, видите ли, че семето е сложено на земята, без да е посадено, ще знаете, че мързеливият е причина за това. Видите ли, че семето е посадено и изоставено, ще знаете, че ученикът е направил това. Видите ли, че семето е посадено, полято и започнало да расте, ще знаете, че това е направил добрият, посветеният човек. Въз основа на този закон всяка мисъл минава през три фази, през три състояния: първо, тя се изнася от скривалището си, от хамбара, и се оставя върху почвата; после, тя се заравя, и най-после се полива, дават ѝ се условия да расте, да се развива, да даде плод. Тези фази се забелязват и в живота на човека. Докато е мързелив, той казва: „Животът няма смисъл, той е пълен с мъчнотии“. Ученикът взима семето, посажда го в земята и казва: „Повече от това не зная какво да правя“. Казвам: който е станал ученик, той трябва да намери пътя, да върви напред, да расте. В процеса на растенето човек влиза в съприкосновение със светлината и топлината. Светлината представлява знанието, Мъдростта. Топлината представлява живота, Любовта. Щом почувствате светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и знание са започнали да действат. Щом почувствате топлината, ще знаете, че Божията Любов е започнала да действа. Не мислите ли по този начин, и животът ще изгуби за вас смисъл. Тогава ще търсите знания от хората, но тия знания ще ви доведат до ред заблуждения. В този случай едно трябва да знаете: всички хора са носители на Божественото начало, но само дотолкова, доколкото те го разбират и му дават път да се прояви. Често ще срещате хора, които са запушили своите тръби за Божественото и трябва да правят ред усилия, докато ги отпушат, докато ги изчистят. Не става ли същото и с прозорците на вашите къщи? Те прашясват отвън и отвътре, и вие трябва да вземете чиста вода, да ги измиете, за да виждате ясно през тях. И тъй, отпушете тръбите на Божествената канализация у вас, за да различавате слабото от силното и доброто от злото. Беседа от Учителя, държана на 19 юли 1932 г., 5 ч. сутрин.
  21. valiamaria

    1935_08_25 Сочни храни

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Царският път на душата", "Да им дам живот", Съборно Слово, 1935 –1936 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Царският път на душата", Рилски беседи, 1935 г. Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Сочни храни В първата глава от книгата на пророк Данаил се вижда силата на убеждението. Голяма е силата на човека, който има убеждение! Който няма убеждение, той не може да приложи силата си. Данаил бил убеден, че не трябва да яде пищна храна, но сочна, т.е. сочива. Под „пищна храна“ се разбират разните видове меса. Под „сочива“ се разбира вегетарианска храна. Навуходоносор, вавилонският цар, определил всеки ден да се дава на Данаил и на тримата юноши, Юдини синове, дял от царските изрядни ястия и от виното, което той пиеше. Но те пожелали за себе си сочива и вода. Както виждате, има религиозни хора, които употребяват пищна храна и винце пият; има религиозни, които ядат сочива и вода пият. За да употреби човек една или друга храна, това зависи от неговото вътрешно убеждение. Следователно човек може да има убеждение по отношение на физическия свят, може да има убеждение и по отношение на духовния свят. И тъй, по отношение на храната, познаваме два типа хора: едните употребяват месна храна, а другите – вегетарианска. Човек употребява такава храна, в която той вярва. Когато е убеден в нещо, човек вярва. Едно убеждение е толкова по-силно, колкото вярата на човека в убеждението му е по-голяма. Най-малкото колебание, най-малкото съмнение в неговата вяра намалява силата на убеждението. Където убеждението е слабо, там приложението отсъства. Ако приложи нещо, в което не е убеден, човек няма да има никакви резултати. Данаил имаше убеждение, което приложи. Той помоли началника на скопците да му позволи да не яде от храната, която се слага на царската трапеза, за да не се оскверни. Като приложи своето убеждение, Данаил получи добри резултати. Значи всяко приложение на нещата трябва да се предшества от убеждение. Човек трябва да е убеден сто на сто в онова, което прилага. Ако има едно на сто изключение, това не е убеждение. Данаил получи добри резултати. Значи всяко приложение на нещата трябва да се предшества от убеждение. Човек трябва да е убеден сто на сто в онова, което прилага. Ако има едно на сто изключение, това не е убеждение. Възможно ли е човек да има убеждение, в което да няма поне едно на сто изключение? Не само че е възможно, но според мене истинско убеждение е онова, в което няма абсолютно никакво изключение. Ако човек не успява в нещо, единствената причина за това е, че убеждението му не е пълно. Той не е сто на сто убеден, все има някакво малко колебание или съмнение в неговото убеждение. Слабата страна на съвременните християни седи в това, че те нямат убеждение. Те казват: „Христовото учение е неприложимо в сегашния живот“. Те сами не вярват в това, което проповядват. Тогава остава да се приложи учението на пищната храна. Виждате, че днес всеки говори за удобства, за улеснения, за пищна храна. Които нямат тези условия, те роптаят в себе си, защо едни да имат всичко, каквото пожелаят, а други да ядат постна храна и да пият само чиста вода. Те се оплакват, че им дотегнала постната храна и чистата вода, имат нужда от силна, укрепителна храна и малко винце. Аз не взимам думите „пищна и постна храна“ в буквален смисъл. Не е въпрос до външната страна на храната. Всички съвременни хора, светски и религиозни, богати и бедни, месоядци и вегетарианци, роптаят. Светски хора, които ядат пищна храна, роптаят; религиозни хора, които ядат постна храна, също роптаят. Значи причината за роптанието на хората не е постната храна, защото и пищната храна не ги задоволява. Слугата роптае, че господарят не му заплатил колкото трябва. Жената роптае срещу мъжа си, че не я обичал както трябва. Според нея щом мъж ѝ не я обича, тя не може да влезе в Царството Божие. Слугата представя светския човек, който яде пищна храна, но е недоволен от живота. Жената представя религиозния човек, който яде постна храна, сочива, и той е недоволен от живота. И двамата роптаят, търсят нещо, което не могат да намерят. Жененият е недоволен, че се е оженил – роптае; нежененият е недоволен, че не се е оженил – роптае. Жененият е религиозният човек; нежененият – светският. И двамата роптаят, и двамата са недоволни. Религиозният роптае, че се е оженил; той мисли, че женитбата му препяства да влезе в Царството Божие. Светският роптае, че не се е оженил. Той казва: „Ако бях женен, щях да имам синове, дъщери, работите ми щяха да вървят напред. Сам човек какво може да направи? Нямам жена, нямам деца да ми помагат. С един камък къща не става.“ Сега, аз изнасям тия факти, за да обърна вниманието ви върху роптанието, върху недоволството на хората, но не и да го обясня. Роптанието е резултат на дълбок психически процес, който става в човека. Често роптанието произтича от малки причини. Малки, дребни причини правят човека недоволен. Някой е недоволен, че не е красив. От какво зависи красотата на човека? Любовта е мярка за красотата. С други думи казано: Когато обичате някого, той е красив; когато не го обичате, той не е красив. Външно красивият човек е маска, която някой склуптор е изваял и поставил на човешкото лице. Махнете тази маска и вижте, дали човек под маската е красив. Ако някой човек и под маската е красив, той може да се нарече истински красив. Следователно истински красив човек е този, който няма маска, т.е. който външно и вътрешно е красив. И тъй, истинското убеждение абсолютно изключва от себе си съмнението, колебанието, нерешителността. Прегледайте вашите убеждения и вижте, влиза ли в тях съмнението като присъщ елемент. Ако съмнението отсъства, вашето убеждение е абсолютно и смело можете да го приложите. Данаил, заедно с тримата млади момци, беше поставен при много неблагоприятни условия. Те трябваше да живеят в царския дом при съвършено нови условия за техния ред и порядък на живота, в който до това време бяха поставени. Трябвало е съвършено да изменят на себе си, на своя начин на хранене, на разбиране и да влязат в условията на „пищния живот“. Обаче и при това положение те намерили изходен път и издържали на убеждението си да се хранят със сочива и да пият вода вместо вино от царската трапеза. Що е сочива, т.е. сочна храна? – Сочната храна е храна на Любовта. Пищната храна е тази на безлюбието. Който употребява пищна храна, в смисъл храна на безлюбие, той всякога е недоволен. Каквото предложите на този човек, той всякога е недоволен. Навсякъде ще го чувате да роптае: „Защо днес няма печена кокошка? Защо няма баница? Защо яденето е малко постно? Защо кърпата не е сгъната, както трябва? Защо чинията не е добре измита?“ Който употребява сочна храна, т.е. храна на Любовта, той всякога е доволен. На човека, който употребява пищна храна, други му слугуват; онзи пък, който яде сочна храна, сам си слугува. Ако чинията ти е нечиста, вземи гореща вода и сапун, измий я няколко пъти изобилно с вода и въпросът е свършен. Трябва ли за толкова нищожна работа да викаш този или онзи слуга и да създаваш цяла история? Пищната храна се изразява в угощения, банкети, в прислужване от страна на други хора. Сочната храна се изразява в простота, чистота и Любов. Тук няма угощения, няма банкети, няма прислуга. Тук човек сам върши работата си. Затова първата храна представя безлюбието, в което нещата се постигат чрез насилие. Втората храна представя Любовта, в която всичко се върши доброволно. Ние можем да наречем пищната храна не „храна на безлюбие“, а – „храна на свещения човешки егоизъм“. Сочната храна оставаме със същото име – „храна на Любовта“. Може ли Христовото учение да се приложи днес? Може ли да се приложи някое ново учение? Ако имате убеждение или ако сте последовател на „храната на Любовта“ – на сочната храна, можете да приложите каквото искате. Ако сте последовател на „храната на свещения човешки егоизъм“ – на пищната храна, нищо не можете да приложите. Щастието на човека зависи от убеждението, което той носи дълбоко в душата си. Щастието на човека зависи от спазване на великите закони на природата. Законите, които учените проверяват, наричат „природни“, но те не влизат в Божествения свят. Защо? – Защото в тия закони има изключения. Тези закони може да са наредени от висши, разумни същества, но ако в тях има само едно изключение, те не са Божествени. Щом има едно изключение само, те внасят най-малкото съмнение. В Божествените закони, обаче, няма абсолютно никакво изключение. Ето защо, всеки трябва да се стреми към Божествения живот, в който няма никакво изключение. Докато живее в света на най-малките изключения, човек е вън от Божествения свят. И този свят не е лош, но ще знаете, че всеки момент той може да ви изненада с едно изключение, с което трябва да се справите. Някога едно изключение може да развали цялата работа. За пример, купувате една хубава, доброкачествена свещ, за която плащате десет лева. Запалвате свещта, започвате да четете и виждате, че тя гори добре. Дохождате до най-важната глава на книгата и забелязвате, че свещта започва да гасне. Защо? Фитилът на половината свещ е прекъснат. Палите една клечка кибрит, втора, трета, но свещта не гори. Казвате: „Отидоха петте лева, но и работата ми остана незавършена“. Едно изключение ви изненада: половината свещ била без фитил. Следователно, когато искате да знаете, живеете ли по Божествените закони, или не, вижте, имате ли изключения в живота си. Ако срещнете най-малкото изключение, ще знаете, че не сте в съгласие с абсолютните Божествени закони. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, в които има най-малкото изключение, спадат към човешкия свят. Няма ли никакво изключение в тях, те се отнасят към Божествения свят. Всички несгоди, всички неуспехи в живота се дължат на изключенията, които са присъщи на човешкия свят. Като не взима това предвид, човек приема своя живот за Божествен, вследствие на което се натъква на ред противоречия и заблуждения. Като не познава себе си, като не познава заблужденията си, човек възприема известна идея, известно убеждение, като мисли, че това е стремеж на неговата душа. Всъщност скритото му желание е чрез това верую да подобри живота си. Как иска да подобри живота си? – Външно, материално. Обаче той не знае, че вероятността да подобри човек материалното си положение чрез едно свое убеждение или верую е едва едно на сто. И като не задоволи това свое желание, този човек се разочарова. Срещам едного, който ми казва: „Откак станах християнин, всичките ми работи се наредиха добре“. Срещам друг, който ми казва: „Откак станах християнин, всичко ми тръгна назад“. И едното е вярно, и другото е вярно. Кой от двамата живее в Божествения свят? Срещам други двама, единият от които казва, че преди да бил християнин, не обичал да дава. Другият казва: „Откак станах християнин, започнах да давам“. Според мене последният е на прав път. От двамата онзи има убеждение, който дава. Този човек мисли само за днес, а не и за утре. Ако съм пред един планински извор и дойде при мене човек и ме помоли за чаша вода, трябва ли да се страхувам, че ако му дам чаша вода, утре няма да има за мене? Изворът постоянно тече, той има убеждение. Извор, който пресъхва, няма убеждение. Защо? – Защото в неговото убеждение има изключения. Изворите на Божествения свят никога не престават. В техните убеждения няма изключения. Изворите на човешкия свят пресъхват. В техните убеждения има изключения. Представете си, че Любовта влезе в някой човек и започне да извира. Обаче от ден на ден тази Любов намалява, докато съвършено престане. След известно време отново потече. Тази Любов върви ли по пътя на убеждението? – Не, в нея се явяват изключения. Следователно, когато в любовта се явяват изключения, тя е временна, човешка, а не Божествена. Щом се намерите пред такава любов, имате право да се смущавате. Тя непременно ще ви изненада с някакво изключение. Как ще се справите с изключенията на любовта? За пример, всеки ден имате хляб. Връщате се един ден от работа и домашните ви казват, че днес няма хляб; на фурната няма, съседите ви нямат, приятелите ви нямат – отникъде не можете да намерите парче хляб. Това е изключение във вашия живот. Лягате си вечерта гладен, но не можете да заспите. Как ще се справите с това изключение? Казвате, че ви е сполетяло голямо нещастие – хляб нямате. Допуснете, че вие живеете на дъното на океана, дето сте вързани за един чувал със злато, тежък сто килограма. Докато златото е с вас, всичко можете да имате: хляб, ядене, дрехи – каквото пожелаете. Чувате, че някъде високо над вас съществува друг свят, дето слънце грее. Искате да влезете в този свят, но сте вързани, не можете да се освободите. Един ден, по някаква случайност, тези връзки се развързват, вие се освобождавате от златото и веднага се изкачвате на повърхността на океана, влизате в светлия, просторен свят. Какво изгубихте? Изгубихте златото, но спечелихте условията на новия живот. Не заслужава ли да гладувате една вечер, за да излезете от света на изключенията? Гладът може да стане причина за влизането ви в Царството Божие. В Шуменско някъде се завъдили много вълци. Лесничеите мислили дълго време как да се освободят от тях. Най-после решили да заколят едно теле и да сложат в него стрихнин. Със закланото теле те искали да привлекат вълците и да ги отровят. От високо някъде един орел видял телето и решил, че заслужава да опита тази хубава храна. Отдавна не бил вкусвал телешко месо. Като се отдалечили хората, орелът, заедно със свои другари, още около 20 орли, се нахвърлили настървено върху телето и започнали да ядат. Не минало много време, един по един всички орли се натъркаляли на земята и умрели отровени от стрихнина. Първият, най-големият и силен орел, успял да хвръкне и близо до Каспичан на една поляна започнал да се търкаля. Доста време се борил между живота и смъртта, но успял да повърне всичкото месо, което изял. Едничък той могъл да се спаси от смъртта, но от този случай извлякъл опитността: когато някой ти предлага пищна храна, не яж. Знай, че в нея се крие смъртта. За предпочитане е да ядеш умряло теле, отколкото – заклано от учени хора. И тъй, който има убеждение без изключение, той всичко може да постигне. Такова убеждение има само в Любовта. Убеждение без Любов не съществува. Който живее в Божията Любов, само той може да има убеждение. С това убеждение човек постига всички свои желания и стремежи. Без убеждение нищо не се постига. В това отношение Данаил даде пример. Той е един от първите вегетарианци от преди хиляди години насам. Той е бил вегетарианец, но не като сегашните. Сегашното вегетарианство клони повече към пищната храна, а трябва да мине към сочната, т.е. към чистото вегетарианство. Човек трябва да има вътрешно убеждение, което всякога да поддържа духа му, да подържа неговия живот. Убеждение, при което духът на човека отпада, умът се разколебава и сърцето се смущава, не е убеждение. Човек трябва да бъде убеден в истината! Убеденият в истината не се разколебава, не отпада духом. Някой чете беседите и се колебае в себе си: Христовото Слово ли е това, или не? Да се държа ли за това Слово, или да се откажа? Този човек прилича на момък, който иска да се жени, но не знае коя мома да избере: по-богатата или по-бедната, по-красивата или по-грозната. Която мома и да сглежда, едно да знае: да стои десет километра далеч от нея. Това е доброто убеждение. Ако искате да знаете, Божествено ли е Словото, което говоря, опитайте го, подложете го на проверка. Всяко нещо, което е изпитано и проверено, е реално. Искате да построите мост. Предлагат ви върбови и дъбови греди. Трябва ли да ви препоръчват едните или другите? Взимате върбова греда, слагате я на моста – не издържа. Щом не издържа, сложете я настрана. Взимате дъбова греда, слагате я на моста – издържа. Щом издържа, слагате я на работа. Опитът сам препоръчва нещата. За мене не важи храната, която ми препоръчват, но тази, която се отразява добре на моя организъм. И сега ще дойдат проповедници да препоръчват Христовото учение, да го проповядват на хората. Защо проповядват? Няколко съображения има, които заставят хората да проповядват Христовото учение. Едно от съображенията им е да печелят души, че като отидат на онзи свят, тези души да светят на главите им като скъпоценни камъни. След това те ще кажат: „Господи, ние спасихме, ние доведохме тези души“. Ако е така, как ще си обяснят тези проповедници Христовите думи: „За да не погине всяка овца, която Ти ми даде“. Значи сам Христос казва, че е дошъл да спаси онези овце, които Бог му е дал. А един обикновен проповедник ще каже, че той спасил няколко овце и ги завел при Бога. Той се поставя по-високо от Христа. Други проповедници казват, че обърнали някого към Христа. Един проповедник срещнал едного и започнал да му проповядва. В скоро време той успял да го обърне към Христа. След това проповедникът го поканил у дома си. Рано сутринта гостът му изчезнал. Къде отишъл? Оказало се, че бил апаш. Той обрал проповедника и избягал. Проповедникът си казал: „Аз го обърнах, но той още по-добре ме обърна“. Сега, главната идея, която искам да остане в ума ви, е: човек трябва да има убеждение. Един ден Христос запита учениците си: „За кого ме мислят, че съм?“ – „Някои мислят, че си един от пророците“. После се обърна към Петър и го запита: „Ти за кого ме мислиш?“ – „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Казва му Христос: „Това плът и кръв не са ти открили, но Отец ми, Който живее в тебе“. Значи, за да вярва в истината, човек трябва да има вътрешно убеждение за нещата. Ще кажете: „Ами ти кой си?“ – Питайте Господа. Ако аз кажа нещо за себе си, ще говоря като заинтересован. Ще кажа нещо, което в действителност не е така. Каквото Бог ви каже, това е вярно. Когато изпрати Христос на земята, Бог каза: „Този е моят възлюбен, в Когото благоволих. Вярвайте в Него“. Идеята за самоотричането, която Христос изказал, не е идея за сиромаси. Тя се отнася само за богатите. Богатият има от какво да се самоотрича. Сиромах от какво ще се самоотрича? Баща няма, майка няма, брат и сестра няма – няма от какво да се самоотрича. Сиромахът няма пет пари в кесията си. Богатият има милиони в касата си – има от какво да се отрича. Следователно идеята за самоотричане се отнася до богатите в широк смисъл на думата, т.е. до ния, които имат. Давайте щедро, свободно, по Любов. Които мислят, че нищо нямат, те трябва да знаят, че това учение не се отнася до тях. Които имат, те трябва да дават, но свободно, по Любов. И тъй, даването се отнася до външната страна на Любовта, а убеждението – до вътрешната. Силата на убеждението се вижда в приложението. Няма убеждение без приложение. Ако дадено убеждение не може да се приложи на физическия свят, ще се приложи в духовния. Божественото учение има приложение във всички светове. Човек трябва да знае само как да прилага. Различието се заключава в начина на приложението, но не и във възможността или невъзможността да се приложи. Сега, четете сами първа глава от книгата на пророк Данаил и мислете каква храна да изберете за себе си: пищна или сочна. Опитът показал, че когато Данаил се хранил със сочива, лицето му станало по-красиво, а същевременно той имал повече знания и мъдрост от всички тогавашни учени и мъдреци. Божият Дух носи всичките блага на живота. Беседа от Учителя, държана на 25 август 1935 г., 5 ч. сутрин.
  22. valiamaria

    1935_08_23 Проява на Любовта

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Царският път на душата", "Да им дам живот", Съборно Слово, 1935 –1936 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Царският път на душата", Рилски беседи, 1935 г. Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Проява на Любовта Ще ви дам следните мисли: Това, което тече, е вода. Това, което стои, е камък. Това, което лъха, е въздух. Това, което нуди, е сила. В 14-та глава от Евангелието на Лука се изнасят три неща, които спъват развитието на човека или го отклоняват от правия път. Те са: нивите, воловете и женитбата. Питате: „Да си купя ли нива?“ – Нивата е първата стъпка. – „Да си купя ли волове?“ – Воловете са втората стъпка. – „Да се оженя ли?“ – Женитбата е третата стъпка. Камъкът жени ли се? Това, което лъха, жени ли се? Това, което те нуди, жени ли се? Камъкът тече ли? Камъкът не тече, но противодейства на водата. Водата лъха ли? Водата тече. Това, което лъха, нуди ли те? Съвременните хора казват, че човек трябва да се ожени, да образува дом, семейство. Семейството е създадено от Бога; то е Божествено учреждение. Женитбата, обаче, е човешки институт. Човешките неща са временни, а Божествените – вечни. Колкото и да е дълготрайно нещо, щом е човешко, то има край. Когато ви питат за началото и за края на нещата, ще знаете, че човешките работи имат край, нямат начало. Божествените неща имат начало, нямат край. Следователно всяко нещо, което има начало, а няма край, е Божествено. Всяко нещо, което има край, а няма начало, е човешко. Вие ще цитирате стиха, в който е казано: „Аз съм алфа и омега“. Обаче „алфа“ и „омега“ не означават начало и край на нещата. Взимате една пръчка, огъвате я и образувате от нея крива линия, окръжност. След това поставяте ръцете си върху огънатата пръчка. Можете ли сега да кажете къде е началото и къде е краят на първата пръчка? Първоначално човек е бил създаден сам да работи и да се развива. Тези условия му се видели трудни, затова пожелал да си купи нива, да се разшири. Купил нива, разширил се, но с това заедно се натъкнал на първата спънка. Той се намерил в затруднение, видял, че сам не може да обработва нивата си. Тогава започнал да търси помощник в работата си. Купил си пет чифта волове да му помагат. С тези пет чифта волове той се натъкнал на втората спънка. Петте чифта волове представят пет сетива на човека, чрез които той се свързва с външния свят. Най-после решил да се ожени. Женитбата е третата спънка на човека. Когато умът и сърцето на човека са събудени, това показва, че той се е оженил. Като се ожени, човек казва: „Не искам вече да зная кой какво мисли за мене. Ще чувствам, ще мисля както разбирам и ще гледам дома си“. Прав е човекът. Той е сложил основа на дома си и трябва да се грижи за него. Някой казва, че още не е женен. Този човек взима думата „женитба“ в буквален смисъл. Според мене няма човек в света, който да не е женен. Мнозина се женят, за да бъдат щастливи. Те мислят, че като се оженят, вратата на Царството Божие ще се отвори за тях. Други пък искат да се оженят, за да влязат в реда на хората. Значи те искат да влязат в реда и порядъка на човешкото. Не е лошо човек да се ожени, но важно е какво ще придобие в женитбата. Всеки може да бъде търговец, но важно е какво ще продава. Ако някой търговец продава кръстове и ковчези за умрели, хората ще бъдат ли доволни от него? Кой купувач на ковчези и кръстове за умрели ще благодари на търговеца за това, че му продал тия вещи? Не е лесно човек да отиде в някой магазин за погребални вещи да купи сандък и кръст за някой свой ближен. Той ще отиде в магазина на тоя търговец, но по неволя. Защо ви са нужни тези вещи? Не може ли вашият ближен да мине без ковчег и без кръст? Защо са потребни ковчег и кръст на умрелия? Вие разрешавате трудни въпроси, разрешете и този въпрос. Когато умре някой християнин, поставят го в сандък, заравят го в земята и отгоре забождат кръст. След това близките му плачат, жалят, че не е между тях. Ако отидете в някое семейство, на което бащата е заминал за онзи свят, ще видите, че всички плачат за него. Ако бащата е бил скъперник, строг, студен към децата си, те вътрешно ще бъдат доволни, че баща им е заминал за онзи свят, защото ще могат да си поживеят както трябва. Докато на една страна плачат, на друга делят помежду си наследството. Всеки иска да знае какъв дял му се пада. Турците пък постъпват по друг начин с умрелия. Те го придружават до гроба, хвърлят го от високо в дупката, да разбере, че е заминал за другия свят, и се разотиват. Като си отидат всички хора, тогава го заравят. Изобщо, всички народи погребват умрелите си по различен начин. Когато умре, човек познава кой го е обичал и кой не го е обичал. Всички хора говорят за Любовта. Как познавате, че някой човек има Любов? Кой е пробният камък, с който опитвате дали даден човек има Любов? Първата проява на Любовта е даването. Където има Любов, там всякога има даване. Не може човек да има Любов и да не е готов да дава. Когато Любовта напусне човека, той вече престава да дава. Любовта разширява човека и събужда в него желание да дава. Този закон се проверява навсякъде в живота. Когато търговецът работи с Любов, в него се явява желание да отвори дюканя си и да продава. Когато замеделецът работи с Любов, отваря хамбара си и щедро дава. Когато младата мома стане майка, в нея се събужда желание да дава. Когато учителят влезе в училище и децата го заобиколят, той започва да дава. Всички хора, в сърцата на които Любовта влиза, имат желание да дават. Докато хората дават, Любовта действа в тях. Щом престанат да дават, Любовта ги напуща. Значи даването е свързано с закона на Любовта. Така е в духовния свят. На физическия свят, обаче, казваме: Търговецът продава стоката си; земеделецът оре нивата и продава житото си; майката възпитава детето си и го праща на училище. На земята поривите на Любовта се кръщават с различни имена. Когато не дава, човек се натъква на опасности, на каквито търговецът се натъква. Търговец купува стока, но не я продава, държи я в дюкяна си. След време купува още стока, която също не продава. По този начин той събира много стока, влага парите си в нея, но не я продава. Като свърши парите си и не може да купи повече стока, нито може да я продаде, той се намира пред фалит. Значи в Любовта става обмяна: взима и дава. Кое е по-добро: да взимаш, или да даваш? Писанието казва: „По-блажен е онзи, който дава, отколкото този, който взима“. Докато Любовта е във вас, давайте. Даването е вътрешен процес, който свързва човека с Бога. Който не дава, той не може да се свърже с Бога. Христос казва: „Който не се отрече от майка си, от баща си, от брата си, от сестра си и от своя живот, той не може да бъде мой ученик“. Това значи: който не даде всичко старо, каквото има, той не може да бъде ученик на новото. Наистина, защо са нужни на човека майка, баща, брат и сестра ? Защото му е потребна майка-мечка? Защо му е нужен баща-вълк? Защо му е потребна сестра-паяк? Защо му е нужен брат-змия? Какво ще допринесе сестрата-паяк? Тя по цели дни ще тъче паяжини по ъглите на стаята, а ти ще метеш подир нея. Паякът лови мухи и сам ги яде, не му дохожда на ум да сподели плячката си с някого. Следователно, да се отрече човек от майка, баща, брат и сестра, това значи да се отрече от всичко онова, което той сам е направил. Човек сам е купил нива, сам се е свързал – сам да се освободи от първата спънка. Човек сам си е купил волове, сам се е свързал – сам да се освободи от втората спънка. Човек сам се е оженил, сам се е свързал – сам да се освободи от третата спънка. Отречете се от всички връзки, които сами сте направили. Както сте се свързали, така трябва да се развържете. Вие сами сте си купили нива, волове и после се самоизлъгвате, че са ваши. Оженили сте се за една мома и казвате, че тя е ваша жена. Майката е родила вашата жена, мъчила се е, грижила се е за нея и един ден вие взимате чуждата дъщеря, оженвате се за нея и казвате, че тя е ваша жена. Като се ожените за чуждата дъщеря, не само нея ще направите нещастна, но и целият дом ще стане нещастен. Същото се отнася и за мъжа. Това искал да каже Христос: „Отречете се от всичко онова, което сами сте създали и което носи нещастие не само на вас, но и на вашите ближни!“ Какво трябва да правите, за да избегнете нещастията? Ако искате да се ожените, дали сте момък или мома, потърсете другар или другарка, които да нямат нито майка, нито баща, нито брат, нито сестра. Щом намерите такава мома или такъв момък, оженете се и ще бъдете щастливи. Разбирайте ме право, за да не изпаднете в противоречие. Какво правят съвременните моми и момци? Като дойде време да се женят, те търсят богата мома или богат момък от високо обществено положение, да могат да се повдигнат. Ще кажете: „Тогава хората не трябва да се женят“. Ще се женят, както и досега са се женили. Но в женитбата трябва да се внесе нов елемент – Любовта. Адам се ожени за Ева. Чия дъщеря беше Ева? Кой беше бащата, коя беше майката, кой беше братът и коя – сестрата на Ева? Както виждате, Ева беше дъщеря, която нямаше нито баща, нито майка, нито брат, нито сестра. Сега вие искате да знаете какъв ще бъде краят на вашия живот. Ако сте купили нива, ще я оставите; ако сте купили волове, ще ги напуснете; ако сте се оженили, жена ви ще ви напусне. Ако не оставите нивата си още първата година, най-късно след 120 години ще я оставите. Крайният предел за едно събитие на земята е 120 години. Ако воловете не ви напуснат още първата година, след десет години ще остареят и не ще могат да ви служат. Ако приживе още жена ви не ви напусне, като остарее, ще замине за другия свят и вие пак ще останете сам. Ние разглеждаме нещата вън от човека и знаем какво може да се случи с него. Вие разглеждате нещата като неразделна част от вас, вследствие на което се свързвате с тях и като ви се отнемат, страдате. Влизате в един институт, свързвате се с него и после не можете да излезете оттам. За пример, някой се ожени, свърже се с института на женитбата и мисли, че не може да живее без него. Човек е съществувал преди създаването на този институт. Сегашният човек е дошъл до по-високо положение на съзнанието, иска да се освободи от временното и да служи на Вечното Начало. За да служи на това Начало, човек трябва да разбере първата проява на Любовта – даването. Да служиш на Вечното Начало, значи да даваш. Какво разбирате под „даване“? От сутрин до вечер вие се безпокоите, притеснявате се, сърцето ви се свива, не може да върши свободно службата си. Освободете сърцето си от всички безпокойствия и тревоги и дайте му отдих. От сутрин до вечер мислите за едно, за друго, съмнявате се, колебаете се. Дайте отдих на ума си. Освободете го от съмненията и колебанията, вложете в него светла, възвишена мисъл. Вие мислите много, но това не е права мисъл. Когато умът е пълен със съмнения, това не е мисъл. Сърце, което се безпокои, и ум, който се съмнява, нищо не дават. Вложете едно благородно чувство в сърцето си и една светла мисъл в ума си и оставете ги да си починат. Дай отдих на сърцето си! Дай отдих на ума си! Хората се обиждат, огорчават се, товарят сърцето си с ненужен багаж. Защо се обижда човек? Някой отишъл някъде и понеже не го приели както очаквал, той се обидил. Как смеят такъв велик, такъв добър човек да не го приемат с нужното уважение и почитание! Всеки се мисли за добър, за свят, за голям човек. Това показва, че всеки човек иска да вземе нещо от другите, но не и да даде. Всички трябва да знаете, че като взимате, трябва и да давате. Учител дава на ученика си нещо. Ученикът трябва да предаде това нещо на друг някой. Вторият ще го предаде на трети и т.н. Това нещо ще минава от ръка на ръка, докато отново се върне при учителя. Учител иска да изпита учениците си, да види докъде са стигнали в даването. За тази цел учителят дава на един от учениците си една хубава ябълка. Той я дава на свой другар. Другарят му взима ябълката и я дава на трети ученик. Третият я предава на четвърти. Ябълката минава през десет ученика. Десетият занася ябълката на учителя. Учителят остава доволен от опита. Той намира, че учениците му са добри, щедри момчета. Ако ябълката беше изчезнала някъде по средата, учителят щеше да извади друго заключение за учениците си. Следователно, каквото ви се даде, трябва да го дадете на други, всички да вземат участие. За да дойде Любовта, човек трябва да е научил закона на даването. Когато ябълката попадне в ръцете ви, не мислете какво е съдържанието ѝ, но мислете на кого да я предадете, за да се върне пак там, откъдето е излязла. Човек се изпитва чрез ябълката. Ако първите хора бяха постъпили правилно с ябълката, светът щеше да бъде изправен. Като получи ябълката, Ева трябваше да я даде на Адам. Адам пък трябваше да я даде на Бога. Обаче Ева веднага опита ябълката и направи първия грях. Когато дойде едно желание в сърцето ви, не го опитвайте, но дайте го на друг някой. Когато дойде някоя мисъл в ума ви, не се спирайте много върху нея, но дайте я на друг някой. Каквито желания и мисли дойдат при вас, дайте ги на други; нека желанията се движат, нека обикалят света, докато намерят своя източник. Като наблюдавам и изучавам живота във всичките негови прояви, вадя заключение, че човешкото взима, а Божието дава. Усмивката на хората взима, а не дава. Някой се усмихне, мръдне само устните си. С това този човек иска да вземе нещо. Изобщо, в неестествените човешки постъпки всякога се крие някакво изкушение, користолюбие или лицемерие. Такава постъпка води понякога човека и към любов, но тази любов е привидна. За пример, нещо отвътре те заставя да отидеш в черква. В същото време една млада красива мома отива на същата черква. Като влезеш вътре, погледът ти се спира върху красивата мома и умът ти се раздвоява. Това е изкушението, което се вмъква в човека в най-различни форми. Понякога човек отива в някое училище с цел да учи, но после излиза друго нещо, което той не е предполагал. Изобщо, човек не знае, откъде идат благата, определени за него – от Бога или от друго място. Всяко благо, дадено от Божествения свят, внася разширение в човешката душа. Всяко благо, което иде от човешкия свят, ограничава човешката душа. За да се ползваш от дадено благо, едновременно с тебе още две същества трябва да вземат участие в това благо. За пример, ти можеш да ядеш, ако заедно с тебе ядат още две същества. Значи три същества трябва да ядат едновременно: умът, сърцето и волята. Позволено е на човека да, яде ако умът, сърцето и волята му са на място. Ако едно от трите същества не е на място, човек няма право да яде. Човек трябва да дава. Как трябва да дава? Безкористно. Земеделецът хвърля жито на нивата. Казвате, че този земеделец е щедър, дава изобилно жито на нивата. Не е щедър той. Земеделецът дава, но в замяна на това иска да вземе 30, 60 или 100. Орачът оре нивата с воловете и когато се върне у дома си, нахрани воловете, даде им малко слама, малко ярма и после казва, че добре ги нахранил. Това не е даване, но – взимане. След като воловете са работили цял ден, след като са робували, ти им даваш незначителна част от това, което си взел от тях. Човек трябва да мисли право. За тази цел той трябва да освободи ума си от всички тревоги, от всички смущения. Главата на хората побелява от тревога, но въпреки това не ги довежда до правилно разрешаване на въпросите. Светът в който живеете, е пълен с невидими същества, които вървят в крив път. Те постоянно ви следят и, по незабелязан от вас път, ви създават ред изпитания и изкушения. Големи тънкости има в техните методи. За тази цел вие трябва да бъдете будни, да различавате техните похвати и да не им се поддавате. Докато не се научите да различавате техните методи, вие всякога ще бъдете нещастни. За пример, имаш добро разположение на духа си, но изведнъж дойде някой, каже ти една дума и развали разположението ти. Ставаш сутрин весел, бодър, но детето ти паднало от стола, счупило крака си и ти изгубваш разположението си. Отиваш на училище да вземеш диплома си и се връщаш радостен, пълен с мечти за ново бъдеще, но веднага те посрещат с телеграма, в която съобщават за смъртта на баща ти. Назначават те министър в България, но в това време жена ти заминава за онзи свят. Както виждате, най-добрите и красиви неща в живота на човека се придружават с горчиви хапове. Какво трябва да се прави? Нещата трябва да се предвиждат. Като ви предлагат нещо хубаво, мислете върху него, да го приемете или не. Знайте, че всичко хубаво е последвано от нещо горчиво. Ако искате да избегнете горчивото, не посягайте към сладкото. Коя е причината за това? Стремежът, пътят на хората. Пътят, в който вървят, е прав, но методите, чрез които искат да реализират нещата, са човешки. Тръгнали сте в новия път. Какво се иска от вас? Новият път изисква нови методи. Сготвите хубаво ядене, но го слагате в нечиста чиния. След малко яденето се вмирисва и отказвате да го ядете. Хубаво сготвеното ядене трябва да се сложи в чисти, нови чинии. Следователно всяко нещо, от единия до другия край, трябва да бъде издържано в чистота. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие във всички свои прояви трябва да бъдат абсолютно чисти. Взимате една мисъл и я слагате в нечиста чиния на сърцето. Оттам, прехвърляте същата мисъл в нечиста чиния на волята и след това предлагате тази мисъл на хората. – Не, тази мисъл е нечиста вече. Следователно вие нямате право да предлагате нечисти мисли на света. Чиниите на вашите мисли и чувства, чиниите на вашите постъпки трябва да бъдат абсолютно чисти. Това се изисква от всички съвременни хора. Чисти бъдете в мислите си! Чисти бъдете в чувствата си! Чисти бъдете в постъпките си! Не сте ли чисти, нямате извинение. Ще се извинявате, че сте били невежи. Това е ваша измислица. Няма невежи хора в света. И растенията даже не са невежи. И камъните не са невежи. Виждате, че един камък седи на едно място с години. Вятър духа около него, но той седи, философства и казва: „За да философствам, спокойствие ми е нужно“. Ако го търколи някой надолу, той се чуди кой е нарушил спокойствието му. Като спре, пак започва да философства. От камъните човек придобива онова вътрешно спокойствие, при което може правилно да разсъждава. Някой погледне към камъка и казва: „Камък е това!“ Камък е, наистина, но от него ще вземеш урок на търпение. От водата ще учиш закона на даването. Където минава, водата всякога дава нещо от себе си. Ако мине покрай някое сухо дърво или покрай някоя изсъхнала тревица, тя ще ги напои, ще ги освежи. И въздухът който лъха, дава. И силата, която нуди, дава. Следователно давай и ти, както водата дава. Давай и ти, както въздухът дава. Давай и ти, както силата дава. Камъкът, водата, въздухът, силата служат като предметно учение, да научат хората на закона на даването. Пишете върху темата: „Как водата дава?“ Като разработите този въпрос, вижте какво вие бихте могли да приложите в живота си. Приложете методите, с които водата си служи при даването, и вижте какви резултати ще имате. Водата дава това, което е получила, и отново се връща при своя източник. Тъй щото и вие давайте по същия начин. Ако каните богати хора на угощение за да ви поканят един ден и те, това не е даване. Давай на сиромасите, които няма какво да ти върнат. Когато давате нещо на сиромаха, той благодари на Бога за това, което е получил. По този начин и той дава от това, което е получил. Даването е непреривен процес, който минава от едно същество на друго. Мени се само формата и начинът на даването, но процесът не спира. Когато те поканят някъде на обяд, първо отправи мисълта си нагоре, да благодариш за това, което ще получиш. Щом благодарността е чистосърдечна, отвътре веднага ще те предупредят, трябва ли да останеш на този обяд, или не трябва. Ако пред тебе е сложена развалена кокошка, трябва ли да ядеш от нея? Външно кокошката е добре сготвена с приправки, но месото ѝ е развалено. Какво трябва да направи поканения на този обяд? Той трябва да вземе шапката си и да си отиде. Много отровни и вмирисани кокошки се предлагат днес на хората, но човек трябва да бъде буден, да ги познава и да не ги приема. Каква по-отровна храна от мисълта, че Бог не съществува? Ако някой ви предложи такава мисъл, откажете се от нея. Нека този човек разбере, че вие познавате вмирисаната кокошка и нито за себе си я желаете, нито на други я предлагате. Гответе чиста, здрава храна, ако искате да имате приятели. И тъй, първата проява на Любовта е даването. Давайте чисто, безкористно. Който не дава, той не може да се свърже с Любовта. Който не може да влезе във връзка с Любовта, той не може да я опита. Пророкът е казал: „Опитай ме, Господи!“ Той иска да бъде изпитан, да види може ли да дава по Божествен начин. Да мисли човек, това е процес на ума; да дава – това е процес на сърцето. Истинският живот започва с даването, понеже тогава човек става проводник на Божественото Начало в себе си. Как дават обикновените хора? Те се нахранят добре и каквото остане от яденето, дават го на другите. Това не е даване. Да дадеш нещо, това подразбира свобода на сърцето – да дадеш това, което ти сам още не си опитал. Днес говоря за даването, понеже новият живот изисква това. Животът на съвременните хора – старият живот, е пълен със смущения и безпокойства. Заболи ги глава – смущават се; хване ги ревматизъм – смущават се; разстрои се стомахът им – смущават се. На какво се дължат тези болезнени състояния в хората? Всички болести се дължат на това, че човек не дава. Някой е закъсал в живота си, защото не дава. Вършете волята Божия, давайте безкористно, за да се освободите от всички болести, от всички смущения и несгоди. От сутрин до вечер Бог дава. Той гледа към нас с разположение и чака времето да почнем съзнателно да работим. Мнозина, обаче, се крият натук-натам, чакат Той да се отдалечи от тях, да могат свободно да правят каквото искат. Всички хора казват, че Божественото око присъства навсякъде. Въпреки това, когато вършат някакво престъпление, те не се страхуват от това око, но се страхуват от хората. Какво показва това? Че мисълта, какво Божественото око следи всичко, не е дълбоко легнал в съзнанието на хората. Минавате покрай една плодна градина и пожелавате да си откъснете един плод. Започвате да се озъртате наоколо, да не ви види някой. Казвате, че ви е страх от Бога, а всъщност от хората се страхувате. Като видите, че жива душа няма около вас, вие спирате пред някое дърво, откъсвате си един плод и продължавате пътя си. Ако сте убедени, че Божественото око ви гледа, щяхте мислено да се обърнете към Него с молба да си откъснете един плод. Съвременните хора търсят щастие. Щастието се състои в чистотата на техните мисли, чувства и постъпки. „С какъвто дружиш, такъв ставаш.“ Тази пословица се отнася и до мислите, чувствата и постъпките на хората. Каквито мисли храните, такива ставате. Хранете хубави мисли и чувства към всеки човек, без да се спирате пред въпроса, заслужава ли той това, или не. От Божествено гледище всеки човек заслужава нещо. Ако почнете да мислите кой човек заслужава да бъде обичан и кой не заслужава, вие влизате в човешкия порядък на нещата. Казвате: „Да дам ли на този човек нещо, или да не му дам?“ – Дай и не мисли. – „Ама как ще постъпи той?“ – Това е негова работа. Ако не постъпи право, той ще носи последствията на своята постъпка. Ако ти не постъпиш право, последствията на твоята постъпка тебе ще следват. Щом е дошъл твоя ред, давай и не мисли. Хората са халки в обща верига. Ако една от халките не изпълнява службата си, ще ръждяса. Щом ръждяса, ще я извадят навън и вместо нея ще поставят друга. Който влезе във веригата на Божествения свят, той трябва да върши волята на Отца си. Не върши ли Неговата воля, сам ще носи последствията. В Божествения свят грехът е изключен. Там няма криви постъпки. Кажете ми една крива постъпка според вашето разбиране. Ще кажете, че някой не се е отнесъл с вас както трябва. Щом кажете това, вие съдите себе си. Никой не ви е дал право да съдите. Този човек не е постъпил добре с вас, защото вие сте се спрели там, където не ви е мястото. Щом престанете да съдите, всички хора ще се отнасят с вас добре. Това значи да живеете в Божествения порядък на нещата, а не в човешкия. Млада българка се оженила за един българин, но той излязъл много несръчен човек. Това започне, онова започне, работите му не вървят. Един ден жена му казала: „Облечи това расо, вземи котленцето в една ръка, китката босилек в друга и тръгни из село в село да ръсиш хората. Колкото пари събереш в котлето, ще ги донесеш на мене“. – „Виж, тази работа мога да я направя“, казал младият съпруг и тръгнал на работа. По едно време до ушите на владиката дошла вестта, че някакъв особен поп ходи из село в село да ръси хората. Владиката го извикал при себе си и го запитал: „Кой те опопи?“ – „Жена ми.“ Питам: Какво показва това? Това показва, че хората са създали свой собствен порядък, който следват. Те следват човешкия порядък, а пренебрегват Божествения. Божественият порядък на нещата, обаче, казва на хората да дават. Даването е първа проява на Любовта. Кой от вас е мислил по това? Кой от вас, ако го запитат за първата проява на Любовта, ще може да отговори правилно? Мисъл се изисква от хората. Сега ви говоря неща, които едва след 20 и повече години ще разберете. За пример, за да разберете даването, трябва да давате. Който дава, той е добър човек. А доброто не е нещо статическо. Доброто е динамически процес. Постоянно трябва да дава човек, за да бъде добър. Щом забележи в себе си най-малкото нежелание да дава, в този момент човек не е добър. В този смисъл всеки за себе си може да каже, добър ли е, или не. Докато дава, той е добър; щом престане да дава, той не е добър. Добрият човек не задържа нищо в себе си. Щом не задържа нищо в себе си, той върши волята Божия, вследствие на което се радва на вътрешен мир. Въпросът за даването оставам на вас, всеки сам да го разреши. Всеки сам трябва да реши, да дава, или да не дава. Всеки извор, който има изобилно вода, постоянно дава. Щерната дава временно и по-малко вода. На вас оставам да се определите: щерни ли да бъдете, или извори. Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени!“ Себе си можете да критикувате, но с мярката на абсолютната справедливост. Не преувеличавайте, нито намалявайте фактите. Фактите трябва да се изнасят така, както са в действителност. Да критикувате себе си, значи да извадите гнилите продукти от торбата си и вместо тях да сложите нови, свежи продукти. Извадете старите неща от торбата си и я напълнете с нови. Старите навици които сте наследили от деди и прадеди, трябва да изхвърлите навън и на мястото им да поставите нови. Старото и новото не могат да се примирят. В това отношение Христос е категоричен. Той казва: „Ако не се отречете от баща си, от майка си и от себе си, нямате живот“. И вие говорите за самоотричане, но кой от вас се е самоотрекъл както трябва? Сега, за пример, дошли сте на планината да получите нещо от нея: да се обновите, да си починете, да трансформирате състоянията си. Искате да ви се даде нещо – право е това. Но давате ли и вие? Всички сте дошли тук с автомобили, с палатки, с всички удобства. Едно трябва да знаете: само онзи може да получи от природата онова, за което е дошъл, който изпълни закона на даването. Щом е дошъл тук, той трябва да поеме грижата за още трима души: да им плати билета за автомобила или за трена и през всичкото време да се грижи за храната им, както за себе си. Ще кажете, че някои от вас имат жена, деца. Вън от близките си, всеки трябва да се погрижи за още трима. Това значи курорт. А така, всеки да се грижи само за себе си, това не е волята Божия. Ако рече Бог да ви съди, вашата работа е свършена. Всеки сам трябва да се съди. Като се осъди, ще напише присъдата си и ще я занесе в невидимия свят, там да се произнесат, права ли е, или не. Ако намерят, че присъдата не е права, ще я върнат назад за корекция. Докато присъдата не се одобри, човек все трябва да разглежда постъпките си. Не заставяйте камъка да върви по пътя на водата. Камъкът да седи на своето място. Имайте характера на камъка, който казва: „Аз съм стол, на който всеки може да седне да си почине“. Не заставяйте водата да върви по пътя на въздуха. Водата да върви по своя път. Имайте характера на водата, която постоянно тече, движи се, на всички дава, никого не чака. Когато искате да помогнете на някого, не чакайте благоприятни условия, както и водата не ги търси. Не заставяйте въздуха да върви по пътя на силите. Въздухът да върви по своя път. Имайте характера на въздуха. Когато иска да помогне на задушаващия се, въздухът веднага му се притича на помощ. Не заставяйте силите да изменят своя път. Силата кара човека да мисли, да чувства, да действа. Това са новите правила, които трябва да следвате. Ако ги следвате, ще близнете от щастието, което търсите. Ако не ги следвате, ще пиете пелин, от който ще се вгорчите. За да се освободите от горчивината, трябва да я повърнете назад. Сега на вас казвам: Повърнете всичко старо, което сте яли от хиляди години насам. Като се освободите от старото, съзнанието ви ще просветне, душата ви ще се освободи от тежкия товар на миналото и като новородено дете ще погледнете нагоре и ще кажете: „Господи, да бъде Твоята воля!“ Това значи да живее човек в Царството Божие. Срещам някой, едва се държи на краката си, не може да мисли, да чувства, да прави добро, но казва, че е богоугоден. Щом не можеш да мислиш, да чувстваш, да правиш добро, ти не си богоугоден. Когато мислиш, чувстваш и правиш добро, ти си богоугоден. В Бога противоречия не съществуват. Противоречия съществуват в човешкото, в животинското царство, както и в живота на духовете. Това, което смущава, което измъчва човека, не е Божествено. По този начин, обаче, човек се изпитва, доколко е готов да възприеме новото, което носи радост и веселие за неговата душа. За да дойде до свободата, човек непременно трябва да мине през ограничения. Представете си, че на тялото ви някъде е излязъл голям цирей и е заел значително място. Той иска да ви заблуждава, че е собственик на това място. От време на време поглеждате към него, виждате, че е побелял, готов да се пукне. Той, обаче, иска само да го намажете с нещо. Никакво мазане не му трябва. Ще вземете игла, добре обгорена, и ще го боднете в средата. Той постепенно ще се смалява, докато един ден съвършено изчезне. Такива циреи има човек и в психическия си живот. Един цирей е, за пример, мисълта, какво говорят хората за вас. Много просто, хората говорят за вас, че сте смахнати. Кой няма да каже, че сте смахнати? Качили сте се в това мъгливо време на върха и чакате да видите изгрева на слънцето. Видяхте ли слънцето? – Не го видяхте. Има едно слънце в човека, което никога не залязва и никога мъгла не го закрива. Изгрее ли веднъж, това слънце вечно грее и никога не залязва. Ако не искате хората да ви считат смахнати, като ви питат къде сте били, ще им кажете: „Понеже мисля да си строя къща, качих се на този връх да си избера хубави, здрави камъни. Пък и водата в реката ми харесва, с нея ще гася варта“. Ще убедя хората, че аз зная да строя къщи, каквито обикновените майстори не знаят. Като им кажа така, те ще видят, че съм умен човек. Наистина, освен външната къща за живеене, човек работи за съграждане на своята вътрешна къща. Следователно нека се пукат вашите циреи. Няма защо да се обиждате от това, какво хората мислят за вас. Нека се смеят. Щом се смее, човек ще намери правия път. Една млада мома се оженила за един момък. Тя била добра, но много се обиждала. Един ден наготвила пиле. Дошъл мъжът ѝ на обяд и казал нещо, което я обидило. Тя сложила трапезата, но не искала да обядва. – „Ела да обядваме!“ – „Не съм гладна.“ Друг път тя пак наготвила пиле. Той пак казал нещо, което я обидило. – „Хайде да обядваме!“ – „Не съм гладна, не искам да ям.“ Трети път пак наготвила пиле. Мъжът ѝ казал нещо, което в друг случай би я обидило, но този път тя се усмихнала и казала: „Няма вече да се обиждам. Ако продължавам все по стария начин, аз ще се обиждам, а мъжът ми ще яде пилета без мене“. И на вас казвам: Не се обиждайте от това, което хората говорят за вас. Усмихнете се и хапнете от пилето. И тъй, вървете по вътрешния закон на Любовта – по закона на даването. Така ще проверите, имате ли Любов, или нямате. Това не значи, че трябва да се упражнява насилие върху вашата съвест, да ви заставят да давате. Всеки трябва да дава доброволно, по Любов, без никакво външно или вътрешно насилие. Давате ли по Любов, вие всякога ще бъдете богати. Давайте по новия начин, по закона на Любовта. Това значи да се отрече човек от стария порядък на нещата, от своите стари възгледи и теории, от всичко човешко и да възприеме новото, Божественото. Приложете Божествения порядък на нещата, за да получите великите блага на живота. Ако слънцето не изгрява, ако водата не тече, ако въздухът не лъха, ако силата не нуди, новото няма да дойде в света. Божият Дух носи всичките блага на живота. Беседа от Учителя, държана на 23 август 1935 г., 5 ч. сутрин.
  23. valiamaria

    1935_08_21 Ценност на нещата

    Аудио - чете Цвета Коцева Аудио; Аудио беседа (видео) От книгата "Царският път на душата", "Да им дам живот", Съборно Слово, 1935 –1936 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Царският път на душата", Рилски беседи, 1935 г. Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Ценност на нещата Всяко нещо, което човек има или което знае, съдържа нещо ценно в себе си. Въпреки това, човек често не цени онова, което знае и което притежава. Тази е причината, задето той постоянно се стреми към придобиване на все по-нови и по-нови неща: ако има малко знания, иска да придобие нови, големи знания, да стане учен; ако е добър, иска да стане по-добър, светия. Обаче този човек няма понятие, какво значи да бъдеш учен или да бъдеш светия. Формата на учения, на светията е голяма, но на тази външна форма трябва да отговаря съответно вътрешно съдържание. Може би и кокошката има желание да снесе яйце като камилското, но за това тя трябва да се измени, да стане по-голяма. Какво е допринесла камилската птица със своите яйца? Следователно при оценката на нещата важно е онова, което в даден случай допринася нещо за нашия живот, или за благото на нашата душа. Благото на човешката душа се определя от неговия вътрешен живот. Вътрешният живот пък се характеризира с вътрешно единство. Единство на нещата съществува само там, където се върши волята Божия. Който върши волята Божия, той е свързан с Цялото, с Единицата. Нещастието на съвременния човек се заключава в това, че той е лишен от вътрешно единство в себе си. Той търси щастието си вън от Първичната Причина, вън от себе си. Обаче по този начин щастие не може да се намери. Всяко нещо, което е вън от човека, вън от Първата Причина, представя сянка на нещата. Това, което е вътре в човека, представя същина на нещата. Хората тичат подир сенките, защото те се виждат. Същината, реалността никой не може да види. Вие се гледате в огледало и казвате, че се виждате. Това, което виждате в огледалото, е вашата сянка, не сте самите вие. В огледалото виждате само външния си образ; виждате, дали имате бръчки на лицето или не; дали страните ви са червени и т.н. Това, обаче, не е човекът. Вие не виждате в огледалото своите възвишени мисли и благородни чувства, които всъщност представят човека. Какво представя човешкото лице, както и цялото човешко тяло? Тялото на човека представя къща, в която той прекарва целия си живот. От сутрин до вечер той маже, глади, нарежда къщата си да бъде удобна за живеене. Домакинът на къщата трябва да бъде умен, грижлив човек, за да пази всякога чистота и хигиена в своята къща. Ако домакинът не е разумен човек, и най-хубавата къща няма да го ползва. Ако е разумен човек, тази къща е на място; той ще я използва добре. Всеки ден къщата на човека трябва да се чисти, да се мие, да се нарежда – да бъде в пълна изправност. Тази е една от близките задачи на всеки човек. Мнозина пренебрегват тази най-близка и важна задача и се интересуват от големи въпроси, както, за пример, какъв ще бъде светът след хиляда години. Този въпрос не трябва да ви интересува, той се отнася до Онзи, Който е създал света. Инженери градят едно училище. Вие виждате основите на това училище, но не се задоволявате само с това, искате да знаете какво ще стане с училището след десет години. Онези, които градят училището, имат план, знаят какво ще стане с него, кога ще го завършат и т.н. Щом се интересувате толкова, те могат да ви покажат плана на училището, но нищо няма да разберете от него. Планът на училището е сянка на това, което в бъдеще ще се съгради. Като се свърши градежът, ще видите какво е станало училището. Други пък се интересуват, като заминат за другия свят, къде ще бъдат: в Царството Божие, или ще останат пак на земята. И това не е тяхна работа. Работата, която човек всеки ден трябва да свърши, е по-важна от всички останали въпроси. Човек трябва да се спира на ценното в живота си и да се стреми да го реализира. Представете си, че ви натоварят с багаж, по-голям и по-тежък, отколкото можете да носите. Силите ви не позволяват да занесете този товар на определеното място. Вие веднага се раздвоявате, не знаете какво да правите. Раздвояването на човешкия ум говори за някаква слабост в човека. Какво трябва да направите в дадения случай? Поглеждате към товара, намирате, че всичко е ценно, не знаете от кое да се откажете, искате да пренесете всичкия товар. Оглеждате се надясно-наляво, търсите човек, който да поеме вашия товар, но не намирате такъв човек. Как ще разрешите въпроса? Разтоварете багажа, отворете го и вземете със себе си най-ценното, най-същественото, без което не можете. Другото оставете настрана. Когато бъдете свободни, и него пренесете. Следователно, и когато мислите, и когато чувствате, и когато действате, всякога избирайте най-ценното, най-същественото, т.е. онова, което е пряка ваша работа, което има право отношение към вас, което е най-близо за реализиране. Вие сте, за пример, син на богат, добър, способен баща. Седите у дома си и мислите: „Обича ли ме баща ми, или не? Ще ми остави ли наследство след смъртта си и колко голямо ще бъде това наследство? Дали братята и сестрите ми няма да вземат по-голям дял от моя?“ Всички тия въпроси, които занимават вашия ум, ни най-малко не се отнасят до вас. Това е работа на вашия баща. За вас, обаче, това е голям товар, който сте се нагърбили да пренесете. Този товар не ви е потребен сега. Може би, след десетки години ще трябва да вземете нещо от него. Вземете от този товар най-ценното – възможностите за деня – и повече не се интересувайте. Вашата работа е само да учите. Като не изпълнявате своите задължения, учителят намира, че не учите, както трябва, разсейвате се, дружите с лоши момчета, послъгвате малко и по този начин губите времето си. Един български селски свещеник, добър, благороден човек, се оплакваше от своя син. „Изпращам сина си на училище, вече 17-годишен младеж, но виждам, не му се учи, други мисли го занимават. За да не бъде под моя надзор, иска да спи вечер в градината, защото въздухът там бил по-чист, прохладен, а в стаята му било задушно. И на това се съгласих, само да учи. А той се изхитрил. Вечер си ходи по седенки с момите и нищо не учи. За да не забележа отсъствието му, той взима коритото, завива го в юргана си, като че човек лежи. Отивам в градината да видя какво прави. Пипам леглото, виждам, че не е празно, и си мисля, че той спи. Всъщност, коритото е там, а той – по седенки с момите.“ Всеки човек има по едно такова корито, с което прикрива действителността. То е начин на обхода. За пример, някой е недоволен, неразположен, че не може да разреши известни въпроси. Когато е сам в стаята си, той е такъв, какъвто е в действителност. Щом дойдат хора, пред които трябва да излезе, той веднага взима „коритото“ със себе си, усмихва се, разговаря се, представя се такъв, какъвто не е в действителност. Това е неестествено състояние, в което изпадат хората в обикновения си живот. Но и духовни хора изпадат в същото състояние. Защо? – Защото влизат в духовния живот неподготвени, вследствие на което се натъкват на ред противоречия. В себе си мислят и чувстват едно, а навън представят друго. Че така и актьорите постъпват. Като отидете на театър или на опера, какво ще видите? Нацапани лица, смях, разговор, плач, но всичко това не е естествено. Вие гледате, слушате, настройвате се и започвате да плачете заедно с актьора, който плаче. Ако е въпрос за плачене, идете в дома на някоя бедна вдовица или при някоя жена, бита от мъжа си. Вдовицата плаче, защото децата ѝ са гладни. Битата жена плаче от сърце, защото мъжът ѝ я бил, ругал. Акторът плаче, без да е бит. Той плаче, за да му платят. И самата публика гледа представлението или операта, но не е доволна, намира, че актьорите не играят както трябва. С този пример не отричам нито театъра, нито операта. Те са приятни забавления, но като гледа какво се представя на сцената, човек трябва да възстанови нещата, да ги представи в техния първичен вид. Така постъпват учените. Някой естественик намира разхвърляни кости от някое допотопно животно и започва да го изучава, да го изследва. Той трябва внимателно да събере всички кости, да ги постави на местата им и от този възстановен образ да опише цялата първична форма на това животно: неговият строеж, големина, начин на хранене и т.н. От разхвърляните сухи кости той трябва да възстанови първичната форма на дадено животно. Като говоря за акторите, мнозина ще се запитат, дали нямам някого предвид. – Не, аз нямам никого предвид, но обръщам вниманието ви на това, че вие не познавате още себе си. По какво се отличава човек, който познава себе си? Който познава себе си, той е господар на условията в живота. Той от нищо не се спъва. Докато външният свят ви спъва, вие не познавате себе си. Докато очаквате на другите да свършат работите ви, вие не можете да имате никакви отношения с невидимия свят. За пример, някой от вас иска да отиде на екскурзия. Отвътре нещо ви нашепва да не ходите днес на екскурзия, защото времето ще се развали. Вие не искате да слушате, казвате, че времето е хубаво и не желаете да изпуснете случая. В момента, когато тръгвате, времето е хубаво, но не знаете дали впоследствие няма да се развали. Резките промени на времето показват, че вие живеете във вашия неразумен свят. Защо? – Защото не познавате себе си, не познавате разумността, която ви обикаля. Докато живее в неразумния свят, докато мисли само за себе си, човек не може да бъде щастлив. Може ли човек да не мисли за себе си? Човек трябва да мисли и за себе си, и за другите. Майката и бащата мислят освен за себе си, още и за своите деца. Освен за себе си, господарят мисли и за своя слуга. Освен за себе си, началникът мисли и за своите подведомствени. Това са лични връзки, които естествено съществуват. Всеки човек трябва да дойде до съзнанието на Христа и да Каже: „Волята на Отца, Който ме е проводил, е: всичко, що ми даде, да не изгубя нищо от него, но да го възкреся в последния ден“. Кой е последният ден? Последният ден може да е днес. Последният ден подразбира последния падеж за изплащане на полицата. Ако този ден не изплатите полицата си, вие губите. Последният ден за обжалване е днес. Ако не използвате този ден, вие пак губите. Ако последният ден за вас е минал, какво ще правите? Ще започнете да се безпокоите, да се тревожите. Не казвам, че последният ден за вас е минал, но вие трябва да бъдете будни, да не мине този ден без да изплатите задълженията си. Христос казва: „Нищо да не изгубя от него, но да го възкреся в последния ден“. Радвайте се, ако този ден не е дошъл още за вас и не сте го изгубили. Но внимавайте да не го изгубите. Този ден съдържа всичко ценно, което вие трябва да очаквате. Представете си, че един ваш приятел е обещал да ви даде една крупна сума. За тази цел той ви е определил час и място, дето ще се срещнете да получите сумата. Обаче вие не отивате на определеното време и когато отидете, виждате, че приятелят ви не е там. Кой е виновен за тази загуба? Ще кажете, че е трябвало приятелят ви да почака малко, или да даде парите на друг някой да ви ги донесе. Не е въпросът там. Много възможности могат да се намерят, за да ви се предадат парите, но приятелят ви има доверие само на вас и лично иска да се срещнете в определен час и на определено място. Следователно, каквото и да правите, очаквайте последния ден като най-важен, като най-ценен, защото той съдържа в себе си възможността за вашето възкресение. Пропуснете ли този ден, вие трябва да чакате най-малко още хиляда години, докато дойде друг последен ден. Ценността на нещата не се състои в тяхната външност. Външно красивите неща не са най-умни, най-богати. Някой може да има хубава, солидна къща, да се облича в красиви, нови дрехи, но това не значи, че този човек е много напреднал. Райската птица има красива дреха, но не е най-умна от птиците. Заради красивата си дреха тя често страда – оскубват перата ѝ за украшения. И тъй, няма по-хубаво нещо в живота на човека от това да знае как да се обхожда и да цени нещата. Когато срещнете някой човек, дръжте в ума си ценното, което той има в себе си. Под оценка на нещата не разбирам онова външно, механическо отнасяне към нещо хубаво в човека, но оценяване на онази черта, или качества на даден предмет, на дадено лице, която има отношение към самия тебе. Книгата е ценна не заради хубавата – подвързия, но за съдържанието, което може да ползва човека. Да имам обхода към книгата, това значи да зная как да да я пазя. Човек трябва да цени и да знае как да се обхожда не само с лица или предмети вън от себе си, но той трябва да цени своя ум и своето сърце и да знае как да се обхожда с тях. Ако не знаеш как да се обхождаш с ума и сърцето си, ако не можеш да ги пазиш чисти и не знаеш да ги цениш, ти нищо не можеш да постигнеш. Когато хората в едно общество са недоволни едни от други и казват, че не могат да живеят заедно, нищо друго не им остава, освен всеки да отиде там, дето мисли, че може да живее добре. Ако заекът попадне в общество на вълци и лисици, какво ще стане с него? Лисицата е хитра, користолюбива. Тя ще снеме кожата на заека от месото му и ще си направи богато угощение. И това няма да я задоволи. Тя ще пита заека, има ли малки зайчета, има ли роднини и познати. Ако заекът каже, че има малки зайчета, че има много роднини и познати, лисицата ще се запознае с тях с цел да използва месцето им. Това не са отношения. Следователно, когато някой иска да се запознае с нас, ние трябва да сме будни, да следим каква обхода ще има той. Ако обходата му към нас е като тази на вълка, на лисицата, на мечката, на змията, ние разбираме целта на неговото запознаване. Като изучаваме животните, птиците, ние виждаме тяхната обхода едни към други, както и към същества, далечни на техния род, и вадим заключение за онова, което се крие в тях. Ако паякът няма обхода, не цени нещата, това е извинително за него. Не е извинително за човека, на когото са дадени отличен ум и отлично сърце, да няма обхода, да не цени онова, което е вложено в душата на неговия ближен. Ето защо, всеки трябва да се стреми да изработи в себе си правилна външна обхода и чувство да цени малките неща. Като развива това чувство в себе си, същевременно той развива и вътрешна обхода. Който няма правилна външна и вътрешна обхода, той влиза в стълкновение с волята Божия. Как е възможно да не знае човек правилно да се обхожда с всичко онова, което Великият е създал? Как може той да не цени създаденото от своя Баща? Да не цени тия неща, това значи да влезе в разрез с Великия закон, който действа в света, както и в самия нас. Всяко недоволство, всяко неразположение на човека се дължи на нарушаване закона на обходата и на обезценяване на малките неща. Велико нещо е обходата! Не е достатъчно да има човек само външна обхода. Той трябва да има и вътрешна обхода, т.е. да обича всяко живо същество, да постъпва към него така, както към себе си. Да обичаш някого, това значи да му отдадеш най-малката любов. Човек се нуждае от малко. Дайте малко внимание на човека и той ще бъде доволен. За да покажете, че цените някого, постъпете с него така, както постъпвате със себе си. Ако дойде в дома ви някакъв странник, дайте му изобилно вода да измие краката, ръцете, лицето си; после го нахранете и му предложете да си почине. Щом изпълните тези неща към него, с това вие показвате, че го цените. Този човек ще ви благодари, ще пожелае и друг път да се срещне с вас. Вчера направихме една разходка до Калинините върхове. Някои от приятелите пожелаха да обиколят всичките върхове. Според мене това желание говори за човешкото тщеславие. Безпредметно е да се качва човек от един връх на друг. Като стигне до един от върховете, нека разглежда другите отдалеч. Така ще има повече време да чете онова, което Божият Дух е писал по върховете. Някои запитват защо тези върхове се наричат Калинини. Има едно старо предание за тия върхове. Наричат ги Калинини, защото някога си живяла една работна, спретната мома, Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала вълна. Като нямало пазар за нейната вълна, тя я разстилала на тези места от които впоследствие се образували Калинините върхове. Двете езера пък, наречени Кара-гьол, са двете очи на Калина, които всъщност не са черни, но светли, почти сини. На тъмно изглеждат черни, а на слънце са бели, до синкави. Канарите, които обикалят тези езера, им придават тъмен цвят. Калинините върхове са отворена книга, по която може да се чете всичко, което Божият Дух е писал. Който не може да чете тази книга, той погледне наляво-надясно, хвърли един камък към върховете, друг – в езерото и си отива, намира, че тук всичко е разхвърляно. И тъй, като ходите по планинските върхове, пазете чистота. Това е най-простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което разумната природа е създала. По този начин вие ще се свържете с напредналите същества в невидимия свят, които ще ви помагат. Иначе те ще се откажат от вас. Учителят казва на ученика да учи, да работи върху себе си. Ако ученикът учи, учителят ще му помага. Не иска ли да учи, учителят вдига ръцете си, не иска повече да знае за него, не се интересува. Божественото говори няколко пъти на човека. Не слуша ли, всички го напущат. Веднъж се говори на сърцето му, втори път на ума му, трети път на волята му и, ако не послуша, започват да му говорят по друг начин. Докато се говори на човека с Любов, той трябва да се самовъзпитава, да използва добрите условия. Човек иска от другите да имат към него добра обхода, да го ценят. Щом иска това за себе си, и той трябва да го отдаде на другите. Като наблюдавам отношенията ви, виждам, че двама по двама имате добра обхода помежду си, но това не е достатъчно. Всичко, каквото виждате около вас, е създадено от Бога. Следователно обхождайте се добре към всичко онова, което Той е създал. Ценете всичко, което Той сам цени. Мнозина мислят, че както и да живеят, те се ползват от Божията Любов. Това е крива мисъл. Не може Любовта да е благосклонна към вас, ако нямате правилна обхода към всичко, което Тя е създала, и ако не цените създаденото от Нея. Ще кажете, че още не сте съвършени. – Не, вие още днес можете да имате правилна обхода към всичко, което ви обикаля, и да го цените. Ние сме дошли на планината по Божие благоволение и се ползваме от въздуха, от водата, от светлината заради доброто в нас. Тогава дайте ход на доброто в себе си, изявете го навън. Без това велико благоволение ние не бихме могли един ден да останем на планината. Щом се обхождате добре, щом цените нещата, грехът и злото ще изчезнат от вас. Но затова от всички се изисква съзнателна работа – работа с Любов. Христос казва: „Да го възкреся в последния ден“. И на вас казвам: Дошъл е последният ден да възкръснете. Ако не възкръснете днес, ще възкръснете след хиляда години. Не се плашете. Последният ден, за който Христос е говорил, е дълъг ден, а не от 24 часа, каквито са обикновените дни. За вас този ден започва от днес и продължава най-малко 50 години. В това време работете върху себе си да придобиете правилна обхода, да развиете в себе си чувство да цените всичко, което ви е дадено. Ценете вашия ум, вашето сърце, вашата воля. Обхождайте се добре към ближните си, към всички растения и животни, към цялата природа. Ценете всичко, което ви обикаля. Придобиете ли тези две неща, вие ще бъдете човек на новото, човек на Любовта. И царски син да сте, вие трябва да имате добра обхода и да цените нещата. Като влезете в училището, всеки ще отправи погледа си към вас, да види каква е вашата обхода като царски син. Колкото по-високо седите, толкова повече се изисква от вас. И ученици, и учители, всички ще искат от вас добра обхода и умение да цените нещата. Нещата не се ценят по външното им положение. Царският син заема високо положение, но може да срещне ученици, които учат по-добре от него. Може да срещне ученици с по-добра обхода, с по-тънко чувство за преценяване на нещата. Следователно, искате ли да бъдете силни, красиви, доволни от живота, обхождайте се добре, ценете правилно всичко, което Първичната Причина е създала. Нямате ли тези качества, няма да имате нито сила, нито красота, нито доволство. Тогава ще се намерите в положението на младия Стоян кавалджия, който се хвалил със своя кавал. Той често казвал: „Моят кавал замества всякаква пушка. Като го насоча срещу неприятеля, като цъкна с него няколко пъти, неприятелят ми далеч ще отскочи“. Един ден го срещнала мечка в гората. Стоян дигнал кавала, насочил го срещу мечката, цъкнал два–три пъти: кавалът не хванал, но и мечката не избягала. Като се видял на тясно, Стоян се качил на едно дърво и така се спасил. Той видял, че и кавалът някога не помага. Кавалът представя външната страна на нещата. Имаш пари, на които разчиташ, но когато парите не помагат, ще се качиш на дървото. Дървото представя разумността в живота. Какво щеше да стане, ако кавалът на Стоян беше улучил мечката? Стоян щеше да остане жив, а мечката щеше да бъде убита. Като се качил Стоян на дървото, и той, и мечката останали живи. Стоян трябва да се качи на дървото и оттам, като проповедник, да поучава мечката. Какво лошо има в това? И вие трябва да постъпвате по същия начин. Говорите на някого, поучавате го, но той не ви разбира, не иска да ви слуша. Значи кавалът ви не е хванал. Качете се тогава на дървото и оттам му кажете няколко думи. Той ще ви погледне и ще каже: „Умен човек е този. Като мина втори път покрай него, пак ще си поговорим“. Мечката има една добра черта, която хората не ценят и не познават. Ако ѝ направите добро или някаква услуга, тя дълго време я помни. Мечката никога не забравя доброто което сте ѝ направили. Тя е съсредоточена в себе си, не е разсеяна. Мечката помни и злото, което някой ѝ направил, но това се явява като изключение в нейния живот. И на вас казвам: Помнете доброто, което някой ви е направил. „Ще го възкреся в последния ден.“ Всеки, който е развил в себе си добра обхода и чувство да цени нещата, той ще възкръсне в последния ден. Пътят на праведния е път на светлина. Ходете и вие в пътя на светлината. Беседа от Учителя, държана на 21 август 1935 г., 5 ч. сутрин.
  24. valiamaria

    1935_08_18 Пробни страдания

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Царският път на душата", "Да им дам живот", Съборно Слово, 1935 –1936 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Царският път на душата", Рилски беседи, 1935 г. Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Пробни страдания В двете прочетени глави от Йеремия 9-та глава и от Йоан 18-та глава виждате двама души, които са претърпели големи разочарования. Йеремия е човек от Стария Завет, голям патриот. Той плаче за народа си, като същевременно предава Словото Божие. Той казва какво ще дойде върху неговия народ, какво го очаква. Това, което пророкът е говорил на времето си, се отнася и до сегашната епоха. Исус е вторият човек, Който е претърпял големи разочарования. Йоан говори за Него: Той дойде в света, донесе Истината на човечеството, но освен че не Го приеха, Той беше изложен на ударите на римските войници. Те Му казваха: „Ние не се нуждаем от такъв човек“. Значи, каквото Йеремия предсказваше на израилския народ, сбъдна се. И каквото Христос проповядваше на евреите, изпълни се. Той им каза: „От нине няма да ме видите, докато не кажете „Благословен Онзи, Който иде в името Господне!“ Две хиляди години вече, как евреите носят последствията на своята грешка. Ще кажете, може би, че евреите са били големи грешници, понеже не познали Христа и са Го разпнали. Кой човек и до днес още не разпъва Христа? Млади и стари, учени и прости и до днес разпъват Христа. Често хората постъпват като Петър: вадят нож и защитават истината. Истината с нож не се защитава. При това Петър не насочи ножа си срещу някой от главните, от военачалниците, а удари с ножа си един от войниците и отсече ухото му. Каква война е тази, в която хората отрязват ушите си, главите си, ръцете и краката си? Христос казва на Петър: „Сложи ножа в ножницата си! Който нож вади, от нож умира“. Действително, с един нож или с много ножове война не става. Не е война това, да осакатиш човека. При това, когато Петър скри ножа в ножницата си, три пъти се отрече от Христа. Днес всички хора знаят да воюват с оръжие, но с Любовта не могат да воюват. Със старото оръжие – езикът, всички могат да воюват. С новото оръжие – Любовта, никой още не може да воюва. С езика всички мушкате наляво-надясно, и на този ухото ще отрежете, на онзи носа, ръката, крака. Кажат ли ви да млъкнете, вие слагате ножа в ножницата си и удряте на бяг. Вие се чудите какво ще правите като млъкнете, като престанете да мушкате с езика си. Това казват добрите хора, а не лошите. Що се отнася до лошите, за тях дума не става. Добрите хора са много своенравни. По-своенравни от тях няма. И праведните даже са своенравни. Какво се разбира под своенравие? Кой човек е своенравен? Срещате един човек облечен с чиста, бяла копринена дреха. По невнимание вие заливате дрехата му с мастило. Като види дрехата си нацапана, той погледне към вас и веднага сърцето му мръдва. Той е недоволен, че дрехата му е нацапана. Външно може да се представи, че е спокоен, че не се тревожи, но сърцето му е мръднало вече. Мръдването на сърцето говори за човешкото своенравие. Какво трябваше да направи този човек или как трябваше да постъпи? Като погледне към нацапаната си дреха, той трябваше да си помисли колко пъти в живота си е цапал дрехата на праведния, на светията. Щом е така, въз основа на същия закон и неговата дреха ще цапат. Защо се тревожи тогава? Той се тревожи, защото се смущава от мнението на другите, да не се изложи пред тях, да не кажат за него, че е нечист, невнимателен към себе си. Такова нещо е своенравието. Следователно пазете се от лошите хора, от престъпниците. Пазете се и от своенравните, сърцето на които е в състояние да мръдне само за едно петно на тяхната дреха. Като говоря по този начин, мнозина ще се почувстват засегнати, обидени. – Не, аз никого не осъждам, никого не засягам, говоря принципиално. Когато Христос се обръщаше към народа с думите „книжници“, „фарисеи“, „лицемери“, Той нямаше предвид известни личности. Той говореше принципно. Ние не се интересуваме от погрешките на хората. Да изнасяме погрешките на хората, това не е придобивка за нас. Ние нищо не печелим от техните погрешки. Да изнасяш погрешките на хората, то е все едно да им правиш операция, като хирург-лекар. При тази операция лекарят все ще оцапа ръцете си. Ако сте хирург в света, за една операция ще ви дадат поне четири–пет хиляди лева и ще ви благодарят, че сте помогнали на болния. Ако като светия направите операция на някой грешник, не само че няма да ви благодарят, не само че пет пари няма да ви дадат, но отгоре на това ще ви наругаят, че не знаете да оперирате. Това са, според мене, своенравните светии в света. Сегашните светии, на които хората служат, са своенравните хора в света. Съществуват два вида светии: едните са своенравни, другите не са своенравни. Първите имат високо мнение за себе си, искат да минат пред другите за свети, за чисти хора. Те постоянно говорят за своите мъчнотии и страдания. Вторите светии са тия на Любовта. Външно те са просто облечени, минават за обикновени хора; никой не подозира какви богатства крият в себе си. Откъдето минат, на всички помагат. Тези светии могат да бъдат майка, баща, дъщеря, син, слуга, господар, учител или ученик. Навсякъде можете да срещнете тези светии. Те са идеални работници на Божествената нива. Те са достоен пример за подражаване: работят неуморно, без да говорят за онова, което вършат. Съвременните хора прекарват големи разочарования, считат се нещастни, че не са постигнали онова, което са желали. Проследете историята на великите хора и вижте кой от тях е постигнал това, което е очаквал. Докато е бил жив, той е бил гонен, преследван, хулен, но като умре, поставят паметник на гроба му и пишат: „Тук почива еди-кой си велик човек!“ Като намерят произведенията му, започват да ги издават и да печелят в негово име. Докато е бил на земята, Ботев е бил гонен, преследван и най-после в ранната си възраст бил убит. След смъртта му започват да пишат книги за неговите заслуги към България; и днес още честват паметта му. Какво ще помогне Ботев на българския народ със своето геройство? Или какво е помогнал пророк Йеремия със своите предсказания към израилския народ? Нищо не са помогнали. Пророкът се обръща към израилския народ с думите: „Пътят, по който вървите, не е прав, не ви очаква добро. Ако искате да се избавите от злото, което ви следва, трябва да напуснете греховете си, трябва да водите добър живот“. И Христос казваше на евреите: „Вие трябва да напуснете баща си и майка си, да се отречете от своя живот и тогава да тръгнете след мене“. Това значи: вие трябва да напуснете стария живот и да заживеете по нов, Божествен начин. За да дойдете до това положение, трябва да се измени старият път на разбиране, коренно трябва да се измени цялата философска мисъл на човечеството. Христос казва, че мъжът трябва да напусне жена си; жената да напусне мъжа си; синът да напусне майка си; дъщерята да напусне баща си; слугата да напусне господаря си; богатият да се откаже от имота си; съдията да напусне службата си, а професорът – своята катедра. Какво по-голямо противоречие от това, да напуснеш всичко, да се откажеш от себе си и да тръгнеш след Христа? Представете си, че някои разберат тия истини в буквален смисъл. Какво ще направят те? Всеки ще вдигне на гърба си по един дървен кръст и ще тръгне за някъде. Накъде ще тръгне и той сам не знае. Много герои от войната носят по един или по два кръста за храброст. Много християни носят кръстове по вратовете си. Какво ще допринесат тия кръстове на съвременните хора? Ще надигнат кръстовете си и ще замязат на работници, които носят кръстове на гърба си, но не знаят в коя посока да тръгнат. Христос е казал: „Дигни кръста си и ела ме последвай!“ Обаче с тези думи Той разбирал съвсем друга истина. Под думата „кръст“ Христос разбирал друго нещо. Кръстът е символ на търпение. Който съзнателно носи своя кръст, той гледа спокойно, с търпение на всичко онова, което става в света. Трябва ли да плачете, че яйцето се е счупило и пилето излязло вън от черупката си? Трябва ли да плачете, че скъпоценният камък се е пожертвал за човека? Защо ще плачете за дъщерята, която спасява баща си? Защо ще плачете за сина, който спасява майка си? Защо ще плачете за слугата, който се жертва за господаря си? Или защо ще плачете за професора, който се жертва за науката? Всичко онова, за което хората плачат, е преходно. От реда и порядъка, в който сега живеем, нищо няма да остане. Сегашният живот е предисловие на новия живот, който иде. Съвременният живот е подобен на този на яйцето. Хората няма да останат вечно в кошниците. Един ден ще ги извадят от кошницата и ще ги сложат под квачката. След известно време квачката ще ги излюпи и от тях ще излязат пиленца, които ще влязат в новите условия на живот. Ако квачката не излюпи яйцата, князът на този свят ще дойде, ще ги чукне, ще ги сложи в тигана и с малко масло ще ги опържи. Сериозен и красив е животът. Не гледайте на него повърхностно. Всички хора преди вас са минали през изпитания и вие ще минете. Няма човек на земята, който да не е минал и да не мине през страдания. Всеки ще мине през специфични страдания на определеното за него време. Хората се страхуват да напуснат земята, защото не знаят какво ще стане с тях. Какво ще стане с говедото, ако напусне своята среда и влезе между хората? Ще изгуби ли говедото нещо? Говедото ще изгуби рогата и копитата си, но за сметка на това ще получи друго нещо, по-хубаво, по-ценно. Какво ще изгуби човек ако напусне своята среда и влезе между ангелите? Човек ще изгуби лошия си език, а ще спечели нещо хубаво, ценно. За този език Христос казва: „Сложи ножа в ножницата си!“ С този език нищо не можете да направите. С този език повече ще озлобите хората, отколкото да ги изправите. И Христос имаше нож, но Той не го извади срещу римските войници, както Петър направи. Той ги запита: „Кого търсите? Ако мене търсите, ето ме! Аз ще ви дам каквото искате, но пуснете другите на свобода“. Когато говоря за Христа в ума ми изпъква най-хубавото Негово качество – търпението. Хората говорят за големите страдания на Христа, но аз не се спирам пред тях. За мене страданията на Христа седят на второ място. На първо място, обаче, поставям търпението, с което Той е понесъл поруганията, хулите, обидите, които цял полк римски войници Му нанесоха. Пред всичко това Христос седи тих, спокоен, невъзмутим, като че нищо не става. Една сълза от очите Му не се проля. Който е видял това, зачудил се на великото търпение, на великото самообладание и Любов. Това значи канара, която не се разбива. Когато влизаше в Йерусалим, Христос проля няколко сълзи, но когато римските войници Го измъчваха, Той не проля нито една сълза, остана тих и спокоен. Обаче тия войници впоследствие станаха най-добрите работници за Христовото учение. Сега да оставим настрана въпроса за страданията на Христа. Важно е какво представя търпението. Ако в най-големите мъчнотии и страдания човек не може да покаже пълно хладнокръвие и самообладание и да понесе всичко с търпение, той няма характер. Христос сам носи кръста си до едно място и после Го приковаха на същия кръст. Той има̀ сила да се обърне към майка си и да ѝ каже, че има кой да я гледа. После се обърна към един от учениците си, на когото каза да гледа майка Му, да се грижи за нея така, както Той би се грижил. Какъв по-велик човек ще намерите от прикования на кръста преди две хиляди години, Който гледа тихо и спокойно на всичко, което се върши с Него? През всичкото време Той мълча, но когато трябваше да направи добро, макар да беше на кръста, помоли да разковат ръцете Му, да направи доброто и после пак да ги приковат. Най-после Христос се обърна към Бога с думите: „Господи, защо си ме оставил?“ Той се намери в противоречие: дойде между хората, изпратен от Бога да им проповядва великото учение на живота, но те не Го приеха. Не само, че не Го приеха, но Го подложиха на най-големи хули и поругания, след което Го разпнаха. После каза: „Отче, в Твоите ръце предавам духа си“. Христос разбра, че само Любовта е в сила да изправи света. Като разбра това, Той въздъхна и предаде духа си в ръцете на Отца си. Ако Христос беше хулен, подиграван, гонен и разпнат, мислят ли съвременните християни, че те ще минат по друг път? Те мислят, че ще благуват, ще живеят добре, защото Христос дошъл да спаси хората и се пожертвал за тях. Хората могат да живеят добре, но при условие да изпълняват волята Божия. И Христос каза: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил“. Казваме, че Любовта ще оправи света. Преди да дойде Любовта, обаче, Моисеевият закон ще дойде. Хората ще минат първо през големи изпитания и страдания; и върху тях ще дойдат такива мъчения, каквито те никога не са мислили. Няма да има страдание, което да не изпитат. След това ще дойде Божието благословение. С него заедно ще дойде законът на Любовта. Първо ще дойде орачът със своето рало да разоре земята. Всички непотребни треви, плевели ще се изкоренят, неблагородните ще се облагородят и старата култура ще се преработи. Когато всичко бъде готово, ще дойде сеячът, ще хвърли новото семе върху разораната, пречистена земя, ще я оглади отгоре и ще очаква посятото да поникне, да израсте, да цъфне и богат плод да даде. Съвременните хора се страхуват, когато чуят да се говори, че старото ще се разруши. Старото трябва да се разруши! Ако старото не се разруши, новото не може да дойде. Житото не може да поникне, докато не извадите тросъка от нивата. Тросъкът трябва да се извади. Иначе той няма да позволи на житото да поникне. Щом тросъкът се извади, новото жито ще поникне и ще даде едно 30, друго – 60 и трето – 100. Приложете същия закон и към себе си. Впрегнете три чифта волове в плуга си, за да разорете вашата целина. Щом изорете добре земята и извадите от нея всичкия тросък, посейте тогава новото семе. За това се изисква търпение. Вие очаквате света да се оправи, но не знаете откъде и как ще дойде това изправяне. Светът ще се изправи с мълчание. Ще мълчите, ще търпите като Христа на кръста. Ще ви бият, ще ви хулят, но вие ще търпите. Когато издържите изпита си, Любовта ще дойде и ще ви покаже, че тя е единственият път, по който светът ще се оправи. Следователно, който иска да придобие Любовта, той трябва да мине през най-големи изпитания и страдания. Ако не може да мине през големите страдания, той не може да мине и през Любовта. Никой не може да опита Любовта, докато не опита страданията. Страданията предшестват Любовта. Когато син казва, че обича баща си, той се лъже. Синът обича истински баща си само след като бащата замине за онзи свят. Някоя жена казва, че обича мъжа си. Колко обича мъж си тази жена ще познае едва след като той замине за другия свят. Тогава тя ще си спомня за неговата добрина, ще изнася добрите му качества, ще мисли за него. Същото може да се каже и за мъжа. Докато е жива жена му, той не я цени, не иска да я знае. Щом замине за другия свят, тогава започва да я цени, да разбира какво нещо е загубил. Докато са заедно в семейството или в едно общество, хората не се обичат. Щом замине един от тях, всички започват да го обичат. Когато Христос беше на земята, хората не Го обичаха, искаха да се освободят от Него. Щом напусна земята, те започнаха да Го обичат, да следват Неговия път. Като говоря за мъжа и за жената, аз ги разглеждам като принципи, а не като външни форми. Ако ги разглеждате като външни форми, вие ще се заблудите. Мнозина казват, че човек не трябва да се жени. Не е въпрос в женитбата. Ако човек каже, че не трябва да се жени, тогава не трябва и да се ражда. – Не, човек трябва да се роди, за да опита страданието. Раждането е ограничаване на човешката душа. Като умре, човек ще опита радостта. Всяка душа е ангел, който напуща небето и слиза на земята да се въплъти, да заживее ограничен човешки живот. В това ограничаване човек минава през страдания. Щом мине през страдания, ще мине и през Любовта. Тогава само душата ще се върне в небето да опита пълната радост. Не можете да опитате Любовта, докато не сте опитали страданието. Като се натъкват на големи страдания, хората изпадат в противоречие и питат защо светът е създаден така. Не може ли да се живее без страдания? Аз никога не си задавам този въпрос, защото зная, че страданията предшестват Любовта. Зад всяко страдание седи Любовта като тил. Обаче обратното не може да се каже. По никой н