Търсене във форума

6. СЛИВЕНСКОТО БРАТСТВО В онова време, в Сливен е имало доста религиозни хора, част от които постъпиха в образувалият се кръжок на Братството. Знае се, че когато пред Учителя се е говорило за малочислеността на братството в Сливен, Той е казал: „Там, аз имам 600 души, които са от новото Божествено учение!" Имам един списък от около 100-120 души братя и сестри, записани в сливенският кръжок. Кръжокът на Братството в гр. Сливен е основан от Димитър Добрев, които бе военнослужещ в Сливенския пехотен полк, като фелдфебел. Въпросният списък е отпечатан, а пред него има дълга молитва*, чрез която се иска благословение на всички братя и сестри на гр. Сливен. Така под N 11 е Иван Жеков - родния ми брат, а под N 29 е Руска Жекова - майка ми. На списъка има отбелязани 72 имена. МОЛИТВА Господи, Боже наш, ний ти се молим от душа, чуй молбата ни, която отправяме към Теб в този час. Ние, които толкоз много сме нарушавали Твоите заповеди и повеления, и сме пристъпвали Твоят Свят Закон, днес търсим Твоята Бащинска подкрепа и като съзнаваме нашата пълна зависимост от Теб и се уповаваме на великата Твоя милост, при все че непрестанно сме Те оскърбявали, ний идем при Теб и викаме с всичкото си сърце и душа: „Ела, скоро, Господи, слезни от високите небеса и се установи в нашите сърца, ето те - сърцата ни са отворени, влезни в тях, направи свое жилище в нас и ни преизпълни с благодатта на Духа Святого, та от сега всяко наше слово от Тебе да изхожда в Твое име и за Твоя слава да бъде. Ето до тука дойдохме Наставниче наш, Спасителю наш, по нататък вземи ни Ти и поведи ни по стъпките Си и нека от сега всяка наша стъпка в Твое име и за Твоя слава да бъде. Искаме Господи и драго ни е да хвалим името Ти и да напоменуваме за Твоята слава и величие пред человеците; ето заради това ний Ти се молим от душа Ти да ни благословиш и да пребъдваш завинаги в нас, да вложиш Законът Си в сърцата ни, словото Си в устата ни, и движими от Твоят Свят Дух, напътвани в Твоят прав път да можем да послужим на ближните си, да сторим волята Ти и да Те прославим на земята. БЛАГИИ, ГОСПОДИ, молим Ти ся благослови делото Си в този град и стори щото нека то, - Твоето „СВЯТО ДЕЛО", все повече и повече да затвърдява и преуспява. Молим Ти се още благослови всички братя и сестри от този град с които се подвизаваме в Твоите пътища; Следват имената: 1. Кочо Андонов 2. Матей Пренеров 3. Стефан Петров 4. Иван Гочев 5. Матей Станев 6. Господин Георгиев 7. Димитър Добрев 8. Михаил Кантарджиев 9. Петър Чорбаджиев 10. Георги Ненчев 11. Иван Жеков 12. Георги Сотиров 13. Иван Калканджиев 37. Василка М. Бояджиева 38. Щиляна Димова 39. Марийка Добрева 40. Събка Господинова 41. Кортеза Стефанова 42. Димитра Сотирова 43. Мария Райнова 44. Райна Грозданова 45. Мария Георгиева 46. Радка Тодорова 47. Иванка Михаилова 48. Радка Дачева 49. Анка Людцканова Молитвата и списъка ще бъдат публикувани към материалите на Сливенското братство. Но тук го публикуваме също, защото добиваме представа за началните години на Сливенското Бяло Братство. 14. Марчо Киров 15. Киро Петров 16. Христо Кънев 17. Мария Таушанова 18. Щиляна Маркова 19. Мария Стефанова 20. Щиляна Кирова 21. Мария Милкова 22. Ташка Стефанова 23. Цанка Чорбаджиева 24. Кръстина Щилянова 25. Рушина X. Христова 26. Съба Кутева 27. Зарафина Кювлиева 28. Анастасия А. Царева 29. Руска П. Жекова 30. Анастасия П. Енева 31. Ташка Тилчева 32. Щиляна Анастасова 33. Зоица Кювлиева 34. Мита Илиева 35. Василка Стоянова 36. Митана Гендович 50. Кина Иванова 51. Тодорка Ножарова 52. Гинка А. Фиденкова 53. Стефанка Ив. Гочева 54. Марийка К. Андонова 55. Мата Ил. Овчарова 56. Марина Юрданова 57. Еленка Георгиева 58. Мария Николова 59. Цанка Георгиева 60. Марийка Станева 61. Донка Стойчева 62. Василка Георгиева 63. Ганка М. Бояджиева 64. Веса Йор. Калудова 65. Марйка Крайчева 66. Кирачка Георгиева 67. Еленка Маринова 68. Иванка Зафирова 69. Еленка Вълева 70. Марийка Ив. Тодорова 71. Пенка Стефанова 72. Тодорка Пренерова Благослови, Господи, всички онези от градът ни, които искрено се подвизават в Твоите пътища, а така също и тия, които са на път да Те познаят и възприемат Твоето светло учение. Господи, благослови делото Си и във всички други села и градове из цяла България. Благослови всички други братя и сестри между целия този народ, които искрено се подвизават в Твоите пътища, благослови така също и всички онези, които са на път да Те познаят и да започнат с чистота и святост да Ти служат. Стори, Господи, щото Словото, което Ти Си посадил в сърцата на всички тези, поливано от благодатта на Духа Святаго, да възрасте и се разпространи по всичкото лице на земята, да проникне и озари всяка човешка душа. Благий Боже, заради любовта Си към нас чуй молбата ни. Нашето сърдечно желание към Тебе е: Ти да благословиш целият Български народ да застанеш с Духът Си посред него, да просветиш умът му, да повдигнеш духът му, да го доведеш в познание на Истината за да познае Твоето благоволение спрямо себе си, да познае своите задължения спрямо Теб и да застане на мястото, което Ти Си му определил. И след всичко туй да се обърне към Теб с всичкото си сърце и душа, да възприеме с достойнство Твоето Светло учение и започни да Ти служи с всичката си чистота и съвест. Молим Ти се още Ти да излееш благословията Си най-много върху всичките духовни и политически водители между тоя народ, да вложиш законът Си в сърцата им и да просветиш умът им за да разумеят Твоя Божествен Закон, та да започнат според него да управляват и просвещават тоя народ. Благий Боже, сърдечната ни молба към Тебе е: Ти сам да застанеш на чело на тоя народ, като отстраниш всички спънки, които спъват правилното му духовно развитие. Ти, Господи, Сам да ръководиш неговите съдбини и го напътстваш по пътят, който Си Му предначертал, та дано би в най-скоро време целият Български народ, цялото Славянство и целия человечески род да Те познаят, та всички пропити от лъчите на Твоята Божествена любов да се слеят да се сплотят в едно цяло тъй както Ти и Отец, и да Те прославим с плодовете на живота си на Земята. Само тъй, Господи, нашата радост ще бъде пълна и в краят на дните ни нашите души с мир и благодарение ще се явят в пределите на Твоето Царство. Слава, поклонение и благодарение Ти поднасяме, Господи сега и винаги АМИН.

2. ПРЕМЕСТВАНЕ В ГРАД СЛИВЕН Интересни са били порядките от онова време - могло е чиновниците да бъдат премествани на работа в друг град. Намерили са в централното управление на Земеделската каса, че клонът им в град Сливен, трябва да се подсили с някой добър чиновник. Решили да преместят там баща ми. Навярно, това е било свързано и с повишение на заплатата. Баща ми приел да напусне Ямбол, но за това е имало и други причини, за които по- долу ще напиша нещо. Ние сме вече три деца, майка ни и баща ни. Сестрата на майка ни е вече омъжена за търговеца на жита Андон Царев, родом от гр. Сливен, но работата му беше на гара Стралджа. И така, багажът ни е приготвен, взета е от село една кола „чит", такава, с която се прекарват снопи от нивата на хармана. Натоварено е на нея каквото може и се отправя за Сливен. Останала е вкъщи част от покъщнината ни, но която не видяхме повече! Видяхме се качени в един файтон-лондо, впрегнато с два червени коня и така поехме пътя от Ямбол за Сливен, към новата съдба на нашето семейство. Това са няколко часа път, а ние децата сме весели, радваме се на това пътуване. На смръкване, вече навлизаме в Сливен, но погледът ми е все към „Сините камъни"; интересуват ме, прави ми впечатление, че по височините на Балкана се виждат запалени огньове. Питам баща ми - „Ще се качим ли там, при тези огньове?" Отговори ми, че няма да се качим. Ето че най-после сме пристигнали - привърши се нашето пътуване. Баща ми и майка ми, по пътя почти не се разговаряха, навярно бяха замислени за ходът на бъдещия ни живот в Сливен. Къде отивахме в този вечерен час? В Сливен живееше сестрата на баща ми - Баласка, с трима от синовете си. Тя вече е била вдовица и както отбелязах в начало, бе майка на пет сина и една дъщеря. Понеже се обичаха с баща ми, приеха ни в дома си на гости за няколко дни, докато стигне багажа ни. Така прекарахме при братовчедите ми и леля ни Баласка, почувствувахме роднинството ни, като тези връзки цял живот спазвахме. Братовчедите ми, един по един свършваха сливенската гимназия и отиваха да следват висше образование в Русия. Издействуваше им стипендия сливенският владика. Единият завърши ж.п. инженерство, другият - минно инженерство, третият - духовна семинария, но впоследствие се записа и студент по инженерство. По-големите им братя, единият завърши право във Франция, а другият - ветеринарна медицина. Види се и баща им е оставил някои средства, та по-големите са могли да следват във Франция. Братовчедът - минен инженер, след революцията се завърна в България, бе на служба в едно от нашите министерства, участвува в преработка каптажа на софийската минерална баня. С него по-често се виждахме, тъй като живееше в София. С него бяхме едноименници. Животът ни в Сливен бе както в чуждо място. Поддържахме роднинството с леля ни Баласка, както и с две роднински семейства - Симеон Арнаудов и Панайот Тодоров. Те също се обичаха с баща ни. Майка ни всецяло бе отдадена в домакински грижи и в отглеждане нас децата. Станало е нужда да се вземе и момиче-слугинче, за да й помага. Дворът на жилището ни бе голям, със засадени дървета и една малка асма - чардак с лоза. Там ние играехме, като идваха и други някои съседски деца. Често в игрите ни участвуваше и слугинчето. Така един ден, под асмата се развива шумна игра: едни викахме на една страна, други на друга, а на всичко отгоре, слугинчето се качва на асмата, кой знае защо - от лудория! От еднъж, както се бяхме разиграли, дърветата на асмата се събориха заедно с момичето, струпаха се върху нас децата с голям шум. А по тези стари дървета, накривени гвоздеи, колкото щеш! От моята глава и от тази на брат ми потекоха кърви, а майка ни изплашена тича да ни види. Като нямало какво друго да прави, връща се вкъщи, взема шишето със зехтин и налива върху наранените ни глави. Благодарение, че не се е забил някой гвоздей в главата на някого. Превързаха ни с брат ни и така ходехме доста време. Сега и двамата имаме на главите си, под косата явен белег от тези криви гвоздеи. Това лудо момиче навярно го върнаха на село, та не го видях вече! Един ден, нас трите деца ни заведоха в едно приятелско семейство /това на Симеон Арнаудов/, дето престояхме целият ден, а може би сме и пренощували там. Когато се завърнахме у дома, заварихме майка ни на легло, а до нея едно бебе! Гледаме го, а казаха ни - „Имате още едно сестриче!" Това беше новородената наша втора сестра - Надежда. Така станахме четири деца, увеличиха се грижите на баща ни и на майка ни. Излизахме да играем и на улицата, с някои близкоживущи махленски деца: гоненица, криеница и други детински игри. Случи се, че някой бе заболял от заразна болест, та на пътната им врата имаше залепена книга с червен кръст. До вратата седи възрастен човек, пази никой да не влиза в този дом. Този човек, види се обичаше децата и за да не седи празен, без работа, започна да изработва за нас малки и големи колички с колелца. Това бе за него приятно занимание, а за нас случай да имаме колички: завързвахме ги с една връв и ги разкарвахме насам-натам. След време, оздравя болното дете, а ний останахме със спомена за количките. Пораснах вече и за училище! Един ден, баща ми ме поведе по улиците, към северната част на града. Стигнахме до една къща, влязохме в двора, а там едноетажно здание. Намерихме се там в някаква стая, гдето двама-трима души седяха при една маса. Като минаха преди нас други деца, заведе ме и баща ми. Единият от тези трима души, ме запита как ми е името. Казах - Жеко. Запита и баща ми каквото трябва, записа всичко в една книга и го чух да изговори датата.... 1900 година. Тогава за пръв път чух годината на нашето летоброене - бях доживял 1900 година. Станах вече ученик от първо отделение. След няколко дни ме заведоха пак в това училище, бяха следобедни часове. Дворът бе пълен с деца като мен, но имаше разбира се и по-големки. Всички се познаваха, защото бяха от този квартал или махала. Продължаваха да се гонят или да играят, както са правили това и по техните улици. Само аз бях никому непознат, затова останах на стълбите, гдето ме остави баща ми, като ми каза да чакам докато дойде учителката. Действително, не след много време, пристигна една жена, изкачи се по тия 4-5 стъпала и спря при мен. Позасмя се и се обърна към играещите, които като я видяха престанаха да играят. Каза им: „Какво сте се разтичали, бре! Викате толкова много. Ето като него трябва да стоите мирни!" Така им каза тя, посочи ме и помилва засмяна. Явно, че се намирах между деца на обикновени семейства, на работници по текстилните фабрики, или занаятчии. Затова и учителката ме отличи от тях - друго е да си дете на банков чиновник! Но така беше, според къщата в която живеехме, падаше се да уча в това махленско училище. Учителката ни се казваше Кина Кънева, при нея изкарах първо и второ отделение. А училището ни се казваше „Бабиното Маламкино" училище. Види се, къщата е била на някоя жена баба Маламка. Там учихме една година, а на следващата ни преместиха в друго здание, специално за училище, намиращо се към центъра на града. Там се помещаваше и девическата гимназия. Към края на учебната година, баща ми ми каза, че ще се явя на изпит за завършено второ отделение, понеже ще отидем да живеем в друг град. Наистина, след няколко дни учителката ме заведе в една стая, при още двама учители, които ме изпитаха на кратко по предметите, които съм учил: четене, смятане, писане. Дадоха ми свидетелство за преминаване в трето отделение. През останалите малко дни от учебната година, не ходих на училище в Сливен.