Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Съборни Беседи'.

  • Търсене по етикети

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Намерете резултати в...

Намерете резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. "Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правила на любовьта Казано е въ Писанието: „Любовьта никога не отпада, никога не се измѣня“. Слушате нѣкой да казва, че обича или е обикналъ нѣкого. Той мисли, че обича този човѣкъ отъ момента, когато го е срещналъ. Щомъ мисли така, неговата любовь е временна, преходна. Тази любовь наричаме „любовь на еднодневката.“ Докато живѣе въ любовьта на еднодневката, човѣкъ всѣкога ще изпада въ комични, драматични и трагични положения. Запримѣръ, като каже на нѣкого, че го обича, възлюбениятъ му ще обикне другъ. Щомъ забележи това нѣщо, той започва да ревнува. Ето едно комично и драматично положение. Любовьта никога не ревнува, никога не търси своето право. Който истински обича, той никога не съжалява, че обича, а не отговарятъ на любовьта му. Съвременнитѣ хора се обичатъ едни други, въпрѣки това се мѫчатъ. — Защо? — Съмняватъ се въ любовьта. И който обича, и когото обичатъ, и двамата се съмняватъ. Щомъ дойде съмнението, съ него заедно иде и мѫчението. Съмнението показва, че любовьта не е чиста, има нѣщо користно въ нея. Който обича безкористно, никога не се съмнява. Той е доволенъ отъ факта, че обича. Щомъ обича, той е богатъ, доволенъ отъ всичко. Чистата, безкористна любовь подразбира любовь къмъ всички. Като обичашь едного, въ неговото лице ти обичашь всички. Ако твоята любовь събужда любовь и въ другитѣ хора, радвай се, че си станалъ причина за проява на любовьта. Любовьта любовь събужда Невъзможно е да обичашъ нѣкого, и той да не ти отговори. Могатъ да минатъ десетки и стотици години, но единь дснь той ще ти благодари за любовта, която си ималъ къмъ него. Любовьта е единствената сила, която никога не губи. Ако нѣкой не обръща внимание на вашата любовь, това нищо не значи. Ще дойде день, когато той ще прецени това, което сте му дали, и на любовьта ви ще отговори съ любовь. Той ще плати съ лихва за това, което е получилъ отъ васъ. Да мисли човѣкъ, че като люби, губи нѣщо, той е въ голѣмо заблуждение. Човѣкъ може да губи навсѣкѫде и въ всичко, по не и въ любовьта. И тъй, щомъ обичашъ едного, ще обичашъ всички. Това е мѣрката въ любовьта. Когато се грѣешъ на огъня, едновременно съ тебе могатъ да се грѣятъ много хора. Трѣбва ли да ревнувашъ огъня, да искашъ само ти да се топлишъ на него? Ревностьта на човѣка има смисълъ дотолкова, доколкото, като се стреми да обича, той може да послужи като потикъ на другитѣ хора, и тѣ да обичатъ като него. Ако обичашъ нѣкого, не изисквай отъ него да обича само тебе. Каже ли нѣкой, че само тебе обича, знай, че той лъже и себе си, и тебе. Защо бащата да не обича и друга дъщеря като своята? Защо майката да не обича и другь синъ като своя? Щомъ не можешъ да обичашъ повече отъ единъ човѣкъ, това показва, че си още въ първата степень на любовьта. Значи, любовьта е на степени. Коя е причината, че обичате нѣкого? Все има нѣкаква външна или вѫтрешна причина, поради която обичате нѣкого или нѣкакъвъ предметъ. Запримѣръ, ти обичашъ слънцето заради свѣтлината, която дава. Ти обичашъ диаманта заради способностьта му да пречупва силно слънчевитѣ лѫчи. Всѣко нѣщо, което обичате, крие въ себе си нѣкакво Божествено качество. Само Божественото се обича и цени. Дето и да го видите — въ камънитѣ, въ растенията, въ животнитѣ, въ хората, вие го оценявате и обичате. Днесъ всички хора се оплакватъ, че сѫ загубили любовьта си. Какво трѣбва да правятъ, за да не я губятъ? Искате ли да не губите любовьта си, не престѫпвайте нейната свещена ограда. Ако застанешъ до тази ограда по-близо, отколкото трѣбва, ще изгоришъ; ако се отдалечишъ повече, отколкото трѣбва, ще замръзнешъ. Не търсете вънъ отъ васъ виновници за изгарянето или за замръзването си. Щомъ ви е много горещо, отдалечете се малко. Ако ви е много студено, приближете се. Благодарете, че имате огънь, да се топлите на него. Благодарете на дърветата, които се жертвуватъ за васъ. Задачата на всѣки човѣкъ е да прояви любовьта си, да работи въ това направление, да дойде до най-високата степень на любовьта. Жената трѣбва да обича и жената, и мѫжа като себе си. И мѫжътъ трѣбва да обича и мѫжа, и жената като себе си. Любовьта на жената носи мекота и топлина, а любовьта на мѫжа носи свѣтлина. Топлината и свѣтлината, съединени въ едно, раждатъ силата. Като съедини топлината на сърдцето си съ свѣтлината на ума си, човѣкъ става силенъ и красивъ. Така трѣбва да обича всѣки човѣкъ. Нѣкой казва, че не може да обича. Това не е вѣрпо. — Защо? — Защото, да обичашъ, това значи, да ядешъ. Може ли човѣкъ да не яде? Не може. Следователно, както човѣкъ не може безъ ядене, така не може да живѣе и безъ обичь. Тъй щото, когато нѣкой казва, че не може да обича, това означава, че не може да обича като Бога. Това вече е другъ въпросъ. Кой колкото може да възприеме отъ любовьта, толкова ще предаде. Комарътъ ще приеме любовьта като комаръ и ще я предаде като комаръ; мухата ще приеме любовьта като муха и ще я предаде като муха; човѣкъ ще приеме любовьта като човѣкъ и ще я предаде като човѣкъ. Който не разбира любовьта, казва, че умира отъ любовь и за любовь. Каква любовь е тази, която уморява човѣка? Христосъ се пожертвува за човѣчеството отъ любовь, но не умрѣ, а възкръсна. Значи, въ любовьта нѣма смърть. Любовьта възкресява хората, а не ги умъртвява. За да имате ясна представа за любовьта, не гледайте презъ дупчицитѣ й. Гледайте презъ прозорцитѣ и вратитѣ й, да я видите въ нейната пълнота. Учете се отъ ония, които се обичатъ безкористно, за да се учатъ нѣкога и отъ васъ. Много книги сѫ писали хората за своята любовь, но все още не сѫ я разбрали. Много комедии, драми и трагедии сѫ писани върху любовьта, но и до днесъ още хората не сѫ я приложили, както трѣбва. Хората се нуждаятъ отъ нови комедии, драми и трагедии, въ които да не се осмива героятъ, но да се осмиватъ кривитѣ прояви въ него; да не страда Божественото въ героя, но човѣшкото; да не умира доброто, но злото. Това значи нова комедия, нова драма и нова трагедия. Казано е, че любовьта не търси своето право, но сѫщевременно тя никога не го губи. Любовьта е капиталъ, който никога не се губи. Всѣки, който мисли, че се е излъгалъ въ любовьта си, въ края на краищата ще получи вложения си капиталъ съ лихвитѣ заедно. Както животътъ се освобождава отъ огъня и се връща къмъ своя източникъ, така и капиталитѣ, вложени въ любовьта, никога не се губятъ. Тѣ се връщатъ къмъ своя източникъ. Често се говори за великата Божия Любовь, но всички не я разбирате. Докато я разберете, дръжте старата си любовь. Стремете се къмъ новата любовь, но не се отказвайте отъ старата. Новата любовь е дъщерята, а старата — майката. Старата любовь изгаря, а новата възкресява. По какво познавате, че нѣкой човѣкъ е изгорѣлъ? Външно той има изгледъ на уплашенъ човѣкъ. Каквото да му говорите за любовьта, той не вѣрва, изгубиль е вѣрата си. За да не изгубите вѣра въ любовьта, избѣгвайте онази неестествена любовь, която изгаря човѣка. Натъкнете ли се на тази любовь, гледайте на песя тъй, какго актьоритѣ представятъ на сцената скръбьта, безъ да скърбятъ. Тѣ умиратъ, на сцената, но пакъ оставатъ живи. Какво придобиватъ отъ сцената? Учатъ се. Следователно, бѫдете и вие актьори въ своя животъ скърбете, безъ да се разрушавате; любете, безь да изгаряте; радвайте се, безъ да се забравяте въ радостьта. Знайте, че всичко е временно. Обаче, щомъ сте дошли на земята да се учите, ползувайте се еднакво отъ преходнитѣ и отъ непреходнитѣ нѣща. Не се привръзвайте кьмъ преходнитѣ нѣща, за да не страдате. Защо трѣбва да се привръзвате къмъ виното, което всѣки моментъ може да ферментира? Трѣбва ли да се стремите къмъ любовьта на хората, която изгаря всичко, каквото срещне на пѫтя си? Като на ученици, които търсите великата любовь, казвамъ: Търсете любовьта презъ деня, на слънчевата свѣтлина, за да не прелѣете, когато я сипвате въ шишето си. Не разливайте любовьта си по кални, нечисти мѣста. * 2. Беседа отъ Учителя, държана на в. Мусала, на 23 юлий, 1940 г.
  2. "Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Божествениятъ и човѣшкиятъ свѣтъ Размишление Две начала, два принципа сѫществуватъ въ човѣка: човѣшки и Божественъ. Когато човѣшкиять принципь е отвънъ, а Божествениятъ отвѫтре, вие виждате истинския човѣкъ. Когато Божествениятъ принципъ е отвънъ, а човѣшкиятъ отвѫтре, вие се натъквате на голѣми противоречия. Човѣшкото, било въ самия човѣкъ или въ ближнитѣ му, се проявява по единъ и сѫщъ начинъ, вследствие на което неизбѣжно поставя всѣкиго въ противоречия. Като се натъква на противоречия, най-после човѣкъ казва: Не трѣбва да се живѣе за доброто, нито за благото на своя ближенъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да живѣе за себе си. Започне ли човѣкъ да живѣе само за себе си, страданията неизбѣжно го следватъ. Мнозина мислятъ изключително за себе си и въпрѣки това искатъ да бѫдатъ щастливи. Това е невъзможно. При това положение не само че не могатъ да бѫдатъ щастливи, но ще минатъ презъ голѣми страдания. — Защо? — Защото щастието се обуславя отъ Божествения принципъ въ свѣта, т. е. отъ закона на Цѣлото. Невъзможно е човѣкъ да прилага закона на Цѣлото къмъ една малка часть и да бѫде щастливъ. Може ли човѣкъ да тръгне самъ за планината и да носи съ себе си всичко, което му е нужно за планинскитѣ условия? Иска ли да отиде поне за нѣколко деня на планината, той трѣбва да се присъедини къмъ нѣкоя група. Когато хората отиватъ групово на планината, всѣки носи по нѣщо съ себе си и по този начинъ задоволяватъ нуждитѣ си. Колко може да носи единъ човѣкъ? Ето защо, ние дохождаме до закона за Цѣлото и за неговитѣ части, споредъ който всѣки човѣкъ има право да живѣе за себе си, ако едновременно живѣе и за Цѣлото, т. е. за колективното съзнание. Като не разбиратъ приложението на двата велики закона въ свѣта — законътъ за Цѣлото и законътъ за частитѣ, хората изпадатъ въ заблуждения и започнатъ да мислятъ, че могатъ да оправятъ свѣта. Оправянето на свѣта е работа на Бога. Работата на човѣка е да оправи своя малъкъ свѣтъ. Какъ ще го оправи? Чрезъ страданията. Като страда, човѣкъ се изправя. Той се объркалъ толкова много въ себе си, че за да се разплете, трѣбва да мине презъ страдания. Ще кажете, че Богъ ще промисли за изправянето на човѣшкия животъ. Вѣрно е, че Богъ ще промисли и мисли за всички, но и човѣкъ самъ трѣбва да направи нѣщо за себе си. Какво ще придобие гладниятъ, ако му кажете, че други ще промислятъ за него? Въ дадения моментъ той е гладенъ, не може да чака. Първо той ще помисли за себе си, а после ще очаква да му дойде хлѣбъ отвънъ. Богъ е промислилъ вече за човѣка, далъ му е всичко въ изобилие: свѣтлина, въздухъ, вода, храна. Оть него се иска само будность, да не пропуща времето за получаване на тия блага. Сѫщевременно човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ, да се ползува отъ благата, които разумната природа му дава. Нѣкой се страхува да не му взематъ хлѣба, да не остане гладенъ. Той не познава закона. Никой не може да отнеме хлѣба на човѣка. Отнеме ли го нѣкой, десетократно ще му го дадатъ. — Възможно ли е това? — Ако не вѣрвате, можете да го провѣрите. Ако този законъ е човѣшки, ще го опитате и после ще повѣрвате. Ако е Божественъ, първо ще повѣрвате, а после ще го опитате. Човѣшкитѣ работи първо се опитватъ, а за Божественитѣ работи първо иде вѣрата, а после опитътъ. На сѫщото основание казвамъ: За да обичате единъ човѣкъ, първо трѣбва да го познавате. За Бога е точно обратно: първо трѣбва да Го обичате. Щомъ обичате Бога, вие непремѣнно ще Го познавате. Мнозина не познаватъ Бога, защото искатъ първо да получатъ отъ Него блага, добри условия и следъ това да Го обичатъ. Това е човѣшко разбиране. Първо ще обичате Бога, а после ще Го познавате, после ще получите Неговото благословение. Следователно, когато Богъ иска да застави хората да Го познаятъ, дава имъ страдания. Като не знаятъ това, тѣ се натъкватъ на противоречия и страдания и се питатъ, защо става така. Страданието не е нищо друго, освенъ грънчарство, въ което човѣкъ мачка кальта, да направи красиви грънци. Като мачка кальта, той непремѣнно ще се изцапа, но въ края на краищата ще извае хубави, съвършени форми. Като ги извае, той ги туря въ пещьта да се опекатъ, да станатъ здрави. Безъ печене, грънцитѣ не издържатъ на условията. Всѣка форма трѣбва да мине презъ ваене, презъ огънь, за да се кали, да издържа на условията на живота. Безъ страдания човѣкъ остава суровъ материалъ, какъвто е глината, отъ която правятъ грънци. Дойдатъ ли страдания, суровиятъ материалъ, отъ който човѣкъ е направенъ, започва постепенно да се формува, да се пече на огъня, докато се кали. — Докога ще страдамъ? — Докато се усъвършенствувашъ, докато скръбьта ти се превърне на радость. Миналитѣ страдания сѫ се превърнали вече въ радость. Днешнитѣ страдания пъкъ носятъ бѫдещи радости. Сега, като сте се качили на върха, вие имате слънце, но и вѣтърътъ ви придружава, иска да каже нѣщо. Слънцето се провира и презъ най-малкитѣ дупки на хоризонта, иска да ви види, да ви даде нѣщо отъ себе си. — Защо? — Защото ви обича. Не правите ли сѫщото и вие? Когато обичате нѣкого, вие го търсите навсѣкѫде, искате да го видите, да му услужите нѣщо. Ако не обичате нѣкого, вие съзнателно го избѣгвате, не искате да го видите. Какво ви казва вѣтърътъ? Вѣтърътъ ви казва, че трѣбва да бѫдете справедливи, да излѣзете отъ материалния животъ и да влѣзете въ духовния, т. е. въ живота на свободата. Съ други думи казано: жабата трѣбва да излѣзе отъ блатото, отъ материалния животъ, и да влѣзе въ живота па вола, т. е. свободния животъ. Щомъ се освободи отъ веригитѣ на човѣка, волътъ отива въ гората, свободно да пасе трева и да пие вода. За да пасе свободно трева, волътъ трѣбва да е оралъ на нивата. Следователно, който не е страдалъ, нѣма право да се радва. Да страдашъ, това значи, да орешъ на нивата. Да се радвашъ, това значи, да пасешъ свободно въ гората. За да се радва, т. е. да пасе свободно въ гората, преди всичко, човѣкъ трѣбва да е оралъ на нивата си, т. е. да е страдалъ. Днесъ цѣлиятъ свѣтъ страда, разорава почвата, върху която ще сѣе семената на великитѣ блага на живота. Мъглитѣ, които се движатъ предъ насъ, които покриватъ върховетѣ, представятъ кармата на Европа. Докато съзнанието на съвременнитѣ хора не се пробуди и въ тѣхъ не се яви желание да изпълняватъ волята Божия, кармата имъ не може да се разреши. Докато не дойдатъ до съзнание да разбератъ, че Богъ е вѫтре въ тѣхъ, а не отвънъ, тѣ нѣма да се освободятъ отъ страдания. Външниятъ свѣтъ е човѣшкиятъ, или тъй наречениятъ „малкиятъ“, а вѫтрсшпиятъ е свѣтътъ на любовьта, или голѣмиятъ свѣтъ. Когато безлюбието влѣзе въ човѣка, Богъ излиза навънъ, дето работи по специаленъ начинъ. Щомъ Богъ излѣзе вънъ отъ човѣка, страданията влизатъ въ него, и той започва да се мѫчи и страда. Когато учительтъ е вънъ отъ класа, това подразбира, че и ученицитѣ сѫ вънъ, разпръснати на различни мѣста. Той се мѫчи да ги събере на едно мѣсто. Събере ли ги въ класъ, влѣзе ли между тѣхь, той започва да работи по другъ начинъ. Тъй щото, когато е вънъ отъ човѣка, Богъ работи по единъ начинъ — чрезъ изпитаниия и страдания. Влѣзе ли въ човѣка, Той работи но другъ начинъ. Като сте дошли на Мусала, задачата ви е да се свържете съ всички добри хора, които желаятъ подобрението на човѣчеството. После трѣбва да се свържете съ всички сѫщества отъ духовния и отъ Божествения свѣтъ, които работятъ за повдигане на човѣчеството. Като се свържете съ добритѣ хора на физическия свѣтъ, съ разумнитѣ и възвишени сѫщества отъ духовния и отъ Божествения свѣтъ, вие ще започнете да мислите и да работите като тѣхъ. По този начинъ ще станете проводници на Божиитѣ блага. Когато човѣкъ е свързанъ съ добритѣ сѫщества отъ тритѣ свѣта — физически, духовенъ и Божественъ, той става магъ. Достатъчно е да удари съ прѫчицата си, за да постигне всичко, каквото желае. Както мъглитѣ се движатъ постепенно и разкриватъ хоризонта, така и магътъ отваря и затваря тайнитѣ врати на природата. Какво представять мъглитѣ въ човѣшкия животъ? Тѣ не сѫ нищо друго, освенъ противоречия. Щомъ слънцето изгрѣе, мъглитѣ се разпръсватъ. Щомъ Богъ живѣе въ човѣка, противоречията изчезватъ. Щомъ изчезнатъ противоречията, хората лесно се примиряватъ. Излѣзе ли Богь вънь отъ човѣка, противоречията веднага го нападатъ. Докато има противоречия, никакво примирение между хората не може да стане. Докато житото е въ хамбара, то не дава плодове. Посади ли се въ земята, то дава изобилно плодъ. И тъй, за да даде плодъ, човѣкъ трѣбва да вложи своитѣ дарби и способности въ работа, въ движение. Дето има динамика, тамъ се очаква успѣхъ. Щомъ нѣщата сѫ въ статическо положение, никакъвъ успѣхъ не може да се очаква. Ще кажете, че трѣбва да бѫдете добри, да се обичате и т. н. Това сѫ статически положения въ живота. Не е въпросъ да бѫдете добри и да се обичате, но проявете доброто и обичьта въ себе си. Всички хора могатъ да бѫдатъ добри и да се обичатъ, а не само нѣкои. Както безброй росни капки, събрани на едно мѣсто и огрѣни отъ слънцето, образуватъ красива картина, така хиляди и милиони добри и любещи души образуватъ основата на величествената сграда на любовьта. Какво ще стане съ лошитѣ хора? И тѣ сѫ на мѣстото си. Лошитѣ хора сѫ енергични. Тѣ замѣстватъ воловетѣ. Тѣ разораватъ нивитѣ за да могатъ добритѣ хора да ги посѣятъ. Както волътъ оре нивитѣ на физическото поле, така и злото оре нивитѣ въ духовния свѣтъ. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ онзи животъ, въ който картинитѣ сѫ живи, а не мъртви, на хартия нарисувани. Можете ли да се грѣете на огънь, нарисуванъ на хартия? Грѣйте се на истинския огънь, който топли. Нѣкои цитиратъ думитѣ на Писанието, че Христосъ се пожертвувалъ за човѣчеството. Ако само цитирате тѣзи думи, безъ да се преобразите, безъ да стане превратъ въ васъ, тѣ сѫ огънь, нарисуванъ на хартия. Тѣзи думи трѣбва да оживѣятъ за васъ, да ви нажежатъ, отъ вѫгленъ да ви превърнатъ въ диамантъ. Днешниятъ день е начало на нѣщо ново, предисловие на нова епоха. Да се качва човѣкъ по високи върхове, това значи, да се обмѣня съ силитѣ на природата. Както човѣкъ отива на гостилница да се нахрани физически, така той се качва по планинитѣ да се нахрани духовно. Освенъ физически, човѣкъ се обмѣня съ енергиитѣ на планината и духовно. Колкото по-духовенъ е той, колкото по-будно е съзнанието му, толкова и обмѣната между него и природата е по-правилна. Както човѣкъ се свързва съ природата, за да се обнови, така той трѣбва да се свърже и съ съзнанията на възвишенитѣ сѫщества, да се поучава отъ тѣхъ. Щомъ дойде до положение да създаде правилиа връзка съ възвишенитѣ сѫщества, човѣкъ знае, какъ да се отнася и съ по-долностоещитѣ сѫщества отъ него. За такъвъ човѣкъ се казва, че е готовъ да направи пѫть и на мравката. Мислете върху основната идея, казана днесъ — за човѣшкия и Божествения свѣтъ. Говорите ли за противоречия, търсете ги въ малкия свѣтъ, дето се проявява човѣшкото. Каквито противоречия и да имате, знайте, че въ бѫдеще тѣ ще се допълнятъ и ще образуватъ едно цѣло. Има ли нѣкакво противоречие между точкитѣ на една и сѫща окрѫжность? Привидхо сѫществува нѣкакво противоречие. — Защо? — Защото едни отъ тѣхъ вървятъ нагоре, а други - надолу. Въ сѫщность и еднитѣ, и другитѣ образуватъ едно цѣло. Всички точки на окрѫжпостьта сѫ въ хармония помежду си. Както точкитѣ на окрѫжностьта иматъ еднакво външно и вѫтрешно отношение къмъ нея, така сѫщо и човѣкъ трѣбва да има еднакво отношение къмъ външния и вѫтрешния свѣтъ въ себе си, т. е. къмъ малкия и голѣмия свѣтъ. Обичайте Бога вънъ отъ васъ и вѫтре въ васъ, за да Го познаете. Т. м. * 1. Беседа отъ Учителя, държана на в. Мусала, 23 юлий, 1940 г.
  3. От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936), Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание ДВЕТѢ ПОЛУШАРИЯ СЕВЕРНОТО И ЮЖНОТО ПОЛУШАРИЕ 5 часа сутриньта Добрата молитва Хвалата Молитвата на Царството Ще прочета първа глава отъ Евангелието на Иоана. Песеньта: „Въ начало бѣ Словото.“ За какво човѣкъ трѣбва да се радва? И какъвъ трѣбва да бѫде човѣшкиятъ стремежъ? Стремежътъ не може да бѫде всѣкога еднакъвъ. Децата се стремятъ за едно, а възрастнитѣ се стремятъ за друго. Това показва, че въ стремежитѣ не трѣбва да има еднообразие. Човѣкъ никога не трѣбва да се спира да гледа какъвъ е стремежътъ на другитѣ хора. Той трѣбва да обръща внимание на стремежа, който е вѫтре въ него, който му дава потикъ. И всѣко едно сѫщество, каквото и да е то, по начина, по който то разбира нѣщата, трѣбва да изявява тоя стремежъ. Какъвъ трѣбва да бѫде стремежътъ? Когато Слънцето е на 9-ти или на 22 мартъ, то минава въ северното полушарие, а сега Слънцето влиза въ южното полушарие. Това е единъ символъ. Значи, има две течения. Течението въ северното полушарие има външенъ характеръ, то е течение на мѫжетѣ. Подъ думата мѫжъ се разбира течение за работа. Това значи, че се приготвятъ условия за работа отвънъ. Когато Слънцето е на 22 септември, както сега влизаме, това е течение за женитѣ. Следователно то носи мекота и тогава човѣкъ може да се уединява, да влиза въ себе си. Отъ девети мартъ днитѣ се увеличаватъ, а нощитѣ се съкращаватъ. Тогава свѣтлина има повече, защото истината се изявява отвънъ. При тази свѣтлина, ти виждашъ всичко. Тамъ има опасность да станешъ недоволенъ отъ това, което имашъ. Въ тебе се събужда недоволство, че това нѣмашъ или онова нѣмашъ, а хората иматъ това, иматъ онова, всичко иматъ. Отъ 22 септември нощитѣ се увеличаватъ, а днитѣ се съкращаватъ. Това е пакъ символъ на доброто. Тогава топлината се увеличава вътрешно, а не външно. Външната свѣтлина и топлина се намаляватъ, а се увеличаватъ вѫтрешнитѣ. Това е по отношение на тѣзи, които живѣятъ въ северното полушарие. Онѣзи, които живѣятъ въ южното полушарие за тѣхъ е много добре. За тѣхъ се увеличаватъ днитѣ, увеличава се свѣтлината, увеличава се и топлината. Но за северняцитѣ не е така. Сега, понѣкой пѫть вие питате: „Защо е така?“ Рекохъ, когато свѣтлината на мѫжа се увеличава, тъмнината на жената се намалява. А когато деньтъ на мѫжа се намалява, тъмнината на жената се увеличава. Какво заключение ще извадите отъ това? На жената трѣбва да стане много тъмно, за да ѝ стане топло отвѫтре, да прояви своето благородство. Добрината ѝ се явява при голѣмата тъмнина, когато нощитѣ ставатъ по-дълги и жената влиза въ своя животъ да живѣе. Жената, това означава „сѫщество“. Сега не мислете, че азъ говоря за жената въ тази форма, въ каквато я виждате днесъ. Азъ говоря за човѣка, като за сѫщество, което може да роди нѣщо. Азъ говоря за човѣка, тъй както за земята, на която можешъ да посѣешъ нѣщо и да излѣзе нѣщо отъ нея. Азъ говоря за човѣка, тъй както за едно дърво, което може да роди плодъ. Сега азъ не говоря за онѣзи работи, които вие имате. Като говоря „вие“, не разбирамъ васъ, но взимамъ едно общо множествено число. Кои сѫ тѣзи „вие“? Всичкитѣ - и добри, и лоши, все сѫ „вие“. Често ние очакваме благото отъ окрѫжаващитѣ хора. Какво благо можешъ да имашъ отъ едно дърво? Благото отъ дървото ще дойде отъ неговия плодъ. Благото отъ човѣка ще дойде отъ какво? - Отъ неговитѣ сладки думи, нищо повече. Благото на човѣка седи въ неговия езикъ. Имашъ ли добъръ езикъ, ти си благъ. Нѣмашъ ли добъръ езикъ, ти не си благъ. Каква благость можете да намѣрите вие въ единъ човѣкъ? Никаква благость не можете да намѣрите въ човѣка. Въ човѣка не можете да намѣрите благость, както въ растенията. Окапятъ ли, обаче, листата на растенията, нищо не можете да намѣрите. Този е външенъ законъ. Самото растение знае какъ да превръща нѣщата. Та рекохъ, човѣкъ трѣбва да изучава законитѣ на свѣтлината и законитѣ на топлината. Това е единъ и сѫщъ законъ. Законътъ на свѣтлината се проявява в човѣшкия умъ, а законътъ на топлината - въ човѣшкото сърдце. Това е любовьта. Питамъ: защо понѣкога, като усѣти въ себе си проява на любовьта, човѣкъ се страхува? Защо човѣкъ се страхува отъ любовьта? Днесъ любовьта е така изопачена, че когато нѣкой ти говори за любовь, ти веднага подразбирашъ, че тази работа не е така, както се говори. Който ти говори за любовь, той иска да вземе нѣщо. Вземете положението на младата мома. Преди още да се е запознала съ онзи, който я обича, тя е свободна, говори съ всички. Щомъ той ѝ каже, че я обича, тя става вече мълчалива, замислена и казва: „Тази работа е много сериозна.“ Питамъ: защо младата мома не обича да ѝ се говори, че я обичатъ? Щомъ единъ момъкъ каже на една мома, че я обича, любовьта вече се е свършила. Това значи „азъ те обичамъ“. Той ще ѝ каже послѣ, че тя не го е разбрала. Затова момата млъква. Любовь има, докато ти не си казалъ, че обичашъ нѣкого и докато той е свободенъ предъ тебе. Щомъ кажешъ, че го обичашъ, той става сериозенъ и започва да те избѣгва, да се съмнява, дали това е любовь или не. Такова е сегашното разбиране на любовьта. Любовьта се проявява при мълчанието. Когато мълчишъ, ти обичашъ. А когато много говоришъ, това е краятъ на любовьта. Нѣкой казва: „Ти не знаешъ ли, че азъ едно време те обичахъ?“ - Едно време! После той казва: „Азъ ще те обичамъ.“ И най-после казва: „Азъ те обичамъ.“ Щомъ обичашъ, какво трѣбва да направишъ? По какъвъ начинъ трѣбва да докажешъ, че обичашъ? Какъвъ е първият изразъ на любовьта? Любовьта има два израза. Ако се запознаешъ съ единъ мѫжъ, какъ ще изразишъ първата си любовь? Ще му дадешъ свѣтлина и знание, това е първиятъ изразъ. А пъкъ когато влѣзешъ въ южното полушарие, за да се изявишъ на една жена, подъ думата жена разбирамъ човѣкъ, който ражда, на този човѣкъ ти ще дадешъ топлина, угощение, ядене трѣбва да има за него. Като му кажешъ, че го обичашъ, трѣбва да го повикашъ на гости, ще му предложишъ една кокошка, хубаво сготвена, супа. Знаете ли, какъ се правятъ супи? Не сте правили такива супи. Нѣкои отъ васъ знаятъ да правятъ супи отъ кокошка. На този човѣкъ ще му дадешъ подслонъ и ще му укажешъ всички услуги. Това е вѫтрешниятъ животъ. И тъй, любовьта на мекото чувство у насъ се изявява само тогава, когато дойде голѣмата тъмнина отвънъ, а свѣтлината влиза вѫтре, въ човѣшкото сърдце. Това е зимно време, когато ние не очакваме нищо друго, освенъ да завиятъ виелици, бури, да дойде снѣгъ. Следъ това ние влизаме въ кѫщи, отваряме лампитѣ, запалваме печката, отваряме книгата и започваме да четемъ. Ако дойде нѣкой нашъ съседъ, ние го приемаме въ кѫщи и започваме съ него хубавъ разговоръ. Сега азъ искамъ донѣкѫде да изнеса живота на противоречията. Понѣкога вие искате да изучавате мѫжката страна на човѣка - знанието. Тогава вие сте отвънъ, условията сѫ други. А когато искате да изучавате втория принципъ - женския принципъ на любовьта, тогава отвънъ ще има много неблагоприятни условия. Това показва, че любовьта се проявява при много неблагоприятни условия отвънъ. Ако ти търсишъ благоприятнитѣ условия отвънъ, тогава ще дойде знанието, ще дойде мѫдростьта, но любовьта я нѣма. Не, че я нѣма, но тя не се проявява. Ако пъкъ искашъ да почувствувашъ какво нѣщо е любовьта, трѣбва да дойдатъ най-голѣмитѣ страдания, буритѣ, несгодитѣ. Но това показва, че гърбътъ ти трѣбва да бѫде силенъ. Следователно мѫжътъ е силенъ отвънъ, а жената е силна отвѫтре. Въпросътъ е, че ние често искаме отъ любовьта това, съ което тя не се занимава. Любовьта носи топлина, а не свѣтлина. И знанието не носи топлина, то носи свѣтлина. Затова именно хората се търсятъ. Когато ти намѣришъ свѣтлината, ще потърсишъ и топлината. Съ други думи казано: щомъ намѣришъ знанието, ще потърсишъ и любовьта. И щомъ намѣришъ топлината, тогава трѣбва да намѣришъ и свѣтлината. Защото топлината може да се разбере само при свѣтлината. Рекохъ, вие искате едновременно да бѫдете щастливи и отвънъ и отвѫтре. Можете [ли] да бѫдете? Земята трѣбва едновременно да се освѣтява отвсѣкѫде. Може ли изведнъжъ да се освѣтява и отъ дветѣ страни? - Не може. Защо не може да се освѣтява едновременно и отъ дветѣ страни? - Формата ѝ е такава, че каквото и да е, само половината може да се освѣтява. Вие сте се родили жена, а пъкъ искате да имате благото на мѫжа. И мѫжътъ се е родилъ мѫжъ, а иска да има благото на жената. Че мѫжътъ не търси своето благо, той търси жената. Казвате за нѣкой мѫжъ: „Той търси жена.“ Той търси това, което нѣма. Той го търси по единъ неразбранъ начинъ. Жената трѣбва да седи и да търпи, Земята ще се обърне и тогава това, което тя търси, ще дойде само по себе си. И мѫжътъ трѣбва да седи и да търпи и тогава това, което той търси, ще дойде само по себе си. И тогава, когато единъ мѫжъ търси една жена, азъ нѣмамъ предъ видъ начина, както вие ги търсите, защото това е най-кривата страна. Не е лошо да тръгнешъ съ единъ аеропланъ, съ единъ въртолѣтъ. Единъ день и това ще стане и това може да бѫде, но при сегашнитѣ условия, понеже вие не можете да летите, вие трѣбва да чакате известно време, докато Земята се завърти. Щомъ Земята се завърти, и Слънцето ще дойде. Жената трѣбва да дойде при мѫжа - той е нейния пѫть, а при жената мѫжътъ трѣбва да отиде. Какво ще кажете тогава, ако при васъ идва мѫжътъ? Какво е състоянието въ природата? Накѫде отива Слънцето? - На северъ. Тогава днитѣ ставатъ дълги, а нощитѣ кѫси. Тогава трѣбва да се работи, да се сѣе. Когато мѫжътъ отива при жената, какво е положението? Или съ други думи да ви кажа: когато вашиятъ умъ се развива, вие ще имате едно състояние, когато вашето сърце се развива, вие ще имате друго състояние. Сега това нѣщо трѣбва да се приложи въ живота. Защото така, както човѣкъ разбира живота, той се обезсмисля. И когато азъ ви казвамъ, че човѣкъ трѣбва да обича всички, азъ говоря за единство въ природата. Затова именно, азъ казвамъ, че въ природата има само една жена и само единъ мѫжъ. Жената има безброй форми, както и мѫжътъ има безброй форми. Вие виждате много мѫже и много жени, но всѫщность има само една жена и единъ мѫжъ. Рекохъ, отъ това гледище, никакво престѫпление не може да става въ свѣта. Престѫпление става само тогава, когато този мѫжъ се хване за едно малко клонче, за едно малко листче на това единство и започва да вижда, че имало много жени. Въ това седи заблуждението. Самата реалность седи въ това, че като се огледа човѣкъ въ огледалото и види своя образъ, той мисли, че е другъ нѣкой. Не, това си ти самъ. Той се заблуждава и казва: „И другъ имало като мене.“ Сега, кѫде се явява заблуждението? Кѫде се явява ревностьта? Той мисли, че разлюбилъ жена си или че тя го разлюбила. Мѫжътъ се оплаква, че жена му го разлюбила, а жената се оплаква, че мѫжътъ я разлюбилъ. Това е заблуждение, това не може да стане. Всичко може да стане, но да те разлюби нѣкой, това не може да стане. Да те разлюби нѣкой, това значи да се разсипе цѣлото битие. Да те разлюби нѣкой, това значи ти да разлюбишъ пръста си. Може ли човѣкъ да разлюби пръста си и да почне да го кълца? Това е невъзможно, понеже и той трѣбва да бѫде като тебе. Сега азъ говоря за по-дълбокитѣ разбирания, да напуснете всички онѣзи учения, които падналитѣ духове сѫ донесли въ свѣта. Като дойдоха на Земята, тѣ научиха хората на този животъ, който сега живѣятъ. Сега всинца вие сте още подъ тѣхното влияние. Това не е така. Мѫжътъ пази жена си, да не отиде подиръ другъ мѫжъ. Бащата пази дъщеря си, сина си. Може ли да ги упази? Ами, като спишъ, какъ ще го упазишъ? Не, предай мѫжа си въ рѫцетѣ на Господа и кажи: „Господь да го пази.“ Като кажешъ така: „Нека Господь го пази, и да прави съ него каквото иска“, предай го въ рѫцетѣ на Бога. Защото имаме само единъ Богъ. Понѣкога вие търсите първото мѣсто въ свѣта. Защо ще го търсите? Първо мѣсто не може да има. Само едно първо мѣсто има и то е за Господа. За тебе е второто мѣсто. Не се стремете да заемате първото мѣсто, главата ви ще пати. Вие не сте за първото мѣсто. Никое сѫщество въ свѣта не е за първото мѣсто. Това трѣбва да го разбирате. Казвате: „На мене се пада.“ Отъ това гледище не критикувай, не сѫди никого, защото този човѣкъ е видѣлъ нѣкои нѣща, които не е разбралъ. Щомъ казвашъ нѣкому, че и ти търсишъ първото мѣсто и двамата сте се заблудили. Дойде трети, и той иска първото мѣсто. Всички сте се заблудили. Никой не може да има първото мѣсто, защото то носи голѣми отговорности. Въ този смисълъ вие казвате: „Колко хиляди майки има въ свѣта.“ Като мислите по този начинъ, вие се натъквате на противоречия. Не, въ свѣта има само една майка, която ражда нѣщата. Щомъ искашъ да заемешъ първото мѣсто, ще понесешъ всичкитѣ отговорности. И тогава казвате: „Какъ трѣбва да живѣемъ сега?“ - Тамъ е голѣмото противоречие - какъ трѣбва да се живѣе. Тепърва трѣбва да се учите. Онзи съ когото живѣешъ, не трѣбва да го считашъ чуждъ. Защо да не можете да гледате на нѣщата така, че всичко, каквото виждате нѣкой да върши, да считате, че е добро? Какво ви препятствува да мислите, че вашиятъ ближенъ, съ когото живѣете, каквото прави, е добро? Този вашъ ближенъ може да бѫде мѫжътъ ви, който носи свѣтлина. Ако жената мисли, че мѫжътъ ѝ може да я завлада, тя се заблуждава. Като внесе свѣтлина въ жена си, тя започва да вижда всичкитѣ му погрѣшки. Той е просветенъ, но тя не може да вижда правилно и тогава той започва постепенно да завъртва ключоветѣ и тя остава въ тъмнина. Като не вижда вече, тя започва да търси, кѫде е останалъ нейниятъ Стоянъ. Щомъ започва да го търси, това показва, какво е отношението ѝ къмъ него. Щомъ каже, че тя не го иска повече, това показва, че свѣтлината е дошла и тя вижда погрѣшкитѣ му. „Азъ не го обичамъ.“ - Свѣтлината е дошла отъ мѫжа ти, ти виждашъ неговитѣ погрѣшки. Това е криво разбиране. Споредъ новата култура, онзи, съ когото живѣешъ и когото си избралъ по любовь, нищо лошо нѣма да виждашъ въ него. Нѣма да правишъ никакви бележки на мѫжа си, нито за връзката, нито за какво и да е друго. Какво прави жената? Като види, че мѫжътъ ѝ излиза нѣкѫде, тя започва да му прави бележки: оправи си дрехата, връзката, изчисти си обущата, не говори много, много и т.н. Той, горкиятъ се намира въ чудо. Той погледне нѣкѫде, веднага тя му казва: „Тукъ да не гледашъ.“ Влѣзе нѣкѫде, тя му казва: „Това да не правишъ.“ Не, тя не трѣбва да му прави никакви бележки, както и да е облѣченъ или каквото и да говори. Считайте, че всичко е на мѣсто. Кой каквото и да говори, кажете му: „Колко сладко говоришъ!“ Ако мѫжътъ на нѣкоя жена говори височко, тя не трѣбва да му казва, че говори грубо. Рекохъ, това се отнася до разбирането на човѣка. Понѣкога азъ говоря за търпението. Вие никога не можете да бѫдете търпеливи, ако не разбирате това. Това е другъ въпросъ. Ако искашъ да бѫдешъ търпеливъ, непременно трѣбва да имашъ това дълбоко разбиране. Следователно, за да дойдете до това разбиране, вие трѣбва да виждате Бога навсѣкѫде. Той се е скрилъ нѣкѫде и вие трѣбва да Го намѣрите. Богъ изпитва моето знание, докѫде съмъ дошълъ. Мѫжътъ може да се изпитва, и жената може да се изпитва. Като дойде една сестра, вие ще започнете да ѝ правите бележки. Вие ще започнете да изпитвате какво е нейното вѣрую. Нѣма какво да питате за нейното вѣрую. Азъ зная, че отъ нейно гледище, нейното вѣрую е право. „Ама, той още не се е доразвилъ.“ Не говорете за никакво развитие. Защото, като наблюдавате малкитѣ деца, които растатъ, вие виждате, че тѣ сѫ души, които се намиратъ въ процеса на своето развитие. Единъ день Богъ ще ги въздигне. Като ги погледнете, вие виждате доброто въ себе си. Вчера имахъ единъ примѣръ на единъ отличенъ разговоръ. Най-хубавиятъ разговоръ, който бѣхъ слушалъ досега на Изгрѣвъ, той бѣше вчерашния. (Въ смисълъ на голѣми разправии.) Този разговоръ се продължи почти цѣлъ часъ и бѣше толкова приятенъ, толкова сладъкъ, почти ангелски. Прѣзъ цѣлото време азъ мълчахъ. И после, когато свършиха, азъ имъ говорихъ на музикаленъ езикъ. Рекохъ имъ: „Много добре направихте.“ Рекохъ, изкуство е въ лошото въ свѣта да виждашъ доброто. Изкуство е въ тъмнината да можешъ да виждашъ свѣтлината. Изкуство е въ сиромашията да живѣешъ добре. Изкуство е въ невежеството да намѣришъ смисъла на живота. Изкуство въ смъртьта да видишъ живота. Това сѫ нѣща, които всѣки може да постигне. Какъ може? - Може и за обикновенитѣ хора. Това е новата култура, която иде сега въ свѣта. Това носи сега тя. И ако вие не можете така да разбирате нѣщата, ще останете въ сегашното си състояние. Сега ставатъ войни, избивания, крамоли и недоволства. Въ която кѫща и да влѣзете, навсѣкѫде ще намѣрите крамоли и раздори. Нѣкѫде ще намѣрите разводи, нѣкѫде вѣнчавания. Търсятъ хората щастие, но това щастие трае само день и половина. Мнозина се оплакватъ и казватъ: „Не се връща вече миналото време, времето на щастието.“ Нѣкоя жена се оплаква отъ мѫжа си и казва: „Не се връща моятъ мѫжъ.“ Ти се радвай, че не се връща. Той сега не може да се върне. Но следъ петь - шесть месеца той ще се върне, както Слънцето се връща отъ южното полушарие, така и той ще се върне следъ шесть месеца. Мѫжътъ казва: „Жена ми не се връща.“ Следъ шесть месеца и тя ще се върне. Ти ще я търсишъ въ южното, а не въ северното полушарие. Жената владѣе южното полушарие, а мѫжътъ северното. Тогава Господь имъ идва на гости. Господь посещава и единия, и другия. Всѣки трѣбва да очаква своето благо, когато слънцето влѣзе въ неговия свѣтъ. Понѣкога и вие отваряте войни, искате да завладѣете вашия мѫжъ. Може ли южното полушарие да завладѣе северното? Понѣкога мѫжътъ отваря война, иска да завладѣе жена си. Северното полушарие може ли да завладѣе южното? Нито северното полушарие може да завладѣе южното, нито южното може да завладѣе северното. Не търсете да завладѣвате нѣкого. Благото иде отъ Бога. Всѣки трѣбва да бѫде на своето мѣсто. Или рекохъ, мѫжътъ може да види Бога само чрезъ жената. Мѫжътъ може да люби Бога само чрезъ жената. И жената може да люби Бога само чрезъ мѫжа. Майката може да люби Бога само чрезъ детето си, и детето може да [люби] Бога само чрезъ майка си. Ученицитѣ могатъ да любятъ Бога само чрезъ своя Учителъ. И Учительтъ може да люби Бога само чрезъ своитѣ ученици. Това сѫ отношения, закони въ свѣта, които вие не можете да измѣните. Ако вие нѣмате това дълбоко разбиране за живота, каквито и да сѫ вашитѣ педагогически правила, тѣ нищо не могатъ да ви дадатъ. Какъ ще възпитате едно дете? Какъ ще го накарате да люби Бога? Ако то не може чрезъ майка си да люби Бога, вие не можете да го възпитате. Ако едно дете може чрезъ майка си да види и да люби Бога, вие ще можете да го възпитате въ всѣко отношение. Това дете може да стане гениално, то може да стане музикантъ. Нищо не може да стане отъ дете, което не обича майка си. И на васъ рекохъ, ако вие не се обичате едни други и отъ васъ нищо не може да излѣзе. Така седи въпросътъ за великото възпитание. Сега азъ говоря отъ гледището какъ Богъ е създалъ свѣта. Ако азъ не обичамъ хората, азъ не мога да позная Бога и отъ мене нищо нѣма да излѣзе. Ако азъ обичамъ хората и всички сѫщества, азъ ще обичамъ Бога и тѣ ще ме обичатъ и ще имамъ отношения съ тѣхъ. Сега пожелавамъ всѣки да бѫде на своето мѣсто. И благото, което вие очаквате тукъ, ще дойде при васъ. На Земята има законъ. Това благо ще дойде. Следователно пригответе се, та когато дойде това благо, да можете да го възприемете и да живѣете съобразно закона на свѣтлината и съобразно съ закона на топлината. Това е любовьта. Пожелавамъ ви, както вчера слушахъ този разговоръ, така да си говорите всички съ сладки думи и да слушате другитѣ, които си говорятъ така сладко. Това е моето разбиране. Така постѫпвамъ и азъ. После гледамъ, че тѣзи двамата се разговарятъ съ още нѣколко души. Тѣ иматъ стари разбирания за нѣщата. Единиятъ отъ двамата бѣше сестра, а другиятъ - братъ. Братътъ казваше, че сестрата трѣбвало да мълчи малко, да не говори толкова. Какво имаше да се разправятъ. Така на дребно излѣзе. Все ще се вари въ тенджерата, все ще се яде. На дребно или на едро, азъ седя следъ това и си разсѫждавамъ: хората могатъ и при най-великитѣ, при най-голѣмитѣ блага, които Богъ е далъ, пакъ да бѫдатъ нещастни. И при най-голѣмото изобилие на блага, тѣ пакъ могатъ да бѫдатъ нещастни. Това е вече неразбиране на нѣщата. Трудна работа е да разбере човѣкъ, но най-труднитѣ нѣща сѫ най-красиви. Сега на васъ ви остава новото разбиране. Друго нѣщо, което трѣбва да знаете, е че езикътъ на свѣтлината ви е по-сетилъ. На всички езикътъ на свѣтлината ще бѫде отличенъ. Тъй, както тази година крушитѣ излѣзоха въ изобилие и хубави, така и вие да оценявате това, което излиза отъ човѣка. Всѣки отъ васъ трѣбва да се стреми да даде плодъ и тогава именно ще дойде онова, което желаете. Следъ като има знанието, човѣкъ е добре дошълъ за всички. И като има любовьта, човѣкъ е пакъ добре дошълъ. Нека любовьта у васъ да преодолѣе всичкитѣ мѫчнотии. Нека знанието, което имате, да премахне всички прѣчки. Това е важното. А, сега това, което става въ свѣта, спорове, крамоли, това е защото сега се проявява мѫжътъ въ свѣта. Затова има боеве, недоразумения и размирици. Слънцето отива къмъ северното полушарие и тѣзи работи ще се уредятъ. Казватъ: „Долу има войни.“ Че какъ да нѣма! Като дойде пролѣтьта, мѫжътъ впрѣга ралото и цѣлата земя обработва. Всички червеи, всички бубулечици въ земята ги разкъшква, става цѣла война. Понеже сега хората въ свѣта търсятъ свободата, затова се изявяватъ тия нѣща. Сега се явява мѫжкиятъ принципъ въ свѣта и ще продължи шесть месеца, шесть седмици, шесть дни, шесть часа, шесть минути. Имайте търпение да дочакате. Всичко шесть минути ще се продължи. Казвате: „За единъ мигъ ще станатъ тия работи.“ Ако търпите, нѣщата ще станатъ за единъ мигъ. Ако не търпите, тѣ ще станатъ за шесть месеца. Отче нашъ Формула: Въ Божията Любовь е благото на човѣка. (три пѫти) Беседа отъ Учителя, държана на 22 септември 1936г. София, Изгрѣвъ (Трусовиятъ день.)
  4. Ани

    1936_09_20 За слава Божия

    "Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание За слава Божия Размишление. Йоана, 11 гл. Често се говори за начало и край на нѣщата. Между началото и края на нѣщата има тѣсна връзка. Краятъ показва какво е било началото имъ. „Това рече и подиръ туй казва имъ: Лазаръ, нашиятъ приятель, заспа; но да ида да го събудя“. (—11 ст.). — Кога заспива човѣкъ? — Когато се умори. Следъ всѣко заспиване иде събуждането. Между тѣзи процеси е почивката. Като се говори за възкресението на Лазара, мнозина се запитватъ, какво общо има между тѣхния животъ и заспиването на единъ евреинъ преди две хиляди години. Какво ги интересува това, че Христосъ отишълъ да събуди заспалия Лазаръ? Тѣ не разбиратъ, че и въ тѣхъ има по единъ заспалъ Лазаръ. Въ всѣки човѣкъ има по единъ спящъ Лазаръ, за когото трѣбва да дойде Христосъ да го събуди. Въ всѣки човѣкъ има по една Марта и по една Мария. Марта се занимава съ домакински работи, а Мария — съ духовното, затова тя седи при нозстѣ на Учителя. „А Исусъ обичаше Марта, и сестра и, и Лазара.“ (— 5 ст.). Марта представя човѣшкото начало, а Мария — Божественото. Заспалиятъ Лазаръ представя онова естество въ човѣка, което спи. Трѣбва да дойде Исусъ въ човѣка, да събуди неговото заспало естество. Щомъ изпадне въ това състояние, човѣкъ престава да се интересува отъ живота. Той казва: Нищо не ме интересува вече — и заспива. Като се събуди, той иска да живѣе и се интересува отъ всички. Вижте отъ какво се интересуватъ децата. Тѣ искатъ да пораснатъ, да станатъ голѣми. Нѣкой деца се мѣрятъ всѣки день, да знаятъ, израсли ли сѫ и съ колко сѫ израсли. Щомъ станатъ отъ сънь, тѣ отиватъ до стената, изправятъ се и отбелязватъ съ линийка или съ моливъ височината си. На другата сутринь правятъ сѫщото. Какво отношение има ръста къмъ вѫтрешния животъ на човѣка? Все има нѣкакво отношение. Не е безразлично, дали детето ще остане на височина единъ метъръ, или всѣки день ще прибавя по малко къмъ своя ръстъ. Ще кажете, че ръстътъ не е важенъ, нѣма защо да се занимавате съ него. Ще дойде день да се занимавате, именно, съ такива нѣща, за които мислите, че не сѫ важни. Въ тѣхъ се криятъ такива истини, които сѫ необходими за вашия животъ. Това, което за васъ е маловажно, спира развитието ви. Различавайте сѫщественото отъ несѫщественото, важното отъ маловажното и го изучавайте. Има учени, които посвещаватъ десетки, години за изучаване бързината, съ която се движатъ атомитѣ; други изучаватъ, по колко атоми и йони има въ молекулитѣ на различнитѣ вещества. Вие се чудите, защо тѣзи учени губятъ времето си за изучаване на такива маловажни въпроси. Питате се: какво отношение има бързината на движението на атомитѣ и йонитѣ, тѣхното количество и голѣмина къмъ насъ ? Значи, човѣкъ се интересува само отъ онова, което има отношение къмъ него. Той говори за добрия и за лошия човѣкъ, защото тѣ иматъ нѣкакво отношение къмъ него. Той се интересува отъ доброто и злото въ човѣка. Трѣбва да се знае, че ко-гато говоришъ лошо за нѣкого, ти подхранвашъ лошото въ себе си; когато грворишъ добро за нѣкого, ти подхранвашъ доброто въ себе си. Отъ тебе зависи да станешъ добъръ или лошъ човѣкъ. Следователно, не подхранвай злото въ себе си! Храни доброто въ себе си! Това сѫ правила, които иматъ отношение къмъ човѣшкия животъ. Като знаете това, трѣбва да обърнете внимание на факта, че не сте абсолютно свободни и независими, не можете да правите, каквото искате. Ако подхранвате злото въ себе си, вие причинявате зло и на другитѣ; ако подхранвате доброто, причинявате добро и на другитѣ. Вие живѣете въ разуменъ свѣтъ, дето всички сѫщества, добри и зли, сѫ въ известна връзка и отношение помежду си. Не можете да пренебрегнете тѣзи сѫщества, както и тѣ не могатъ да ви пренебрегнатъ. Не мислете, че всичко знаете и сте съвършени. Много слабости има човѣкъ, много нѣща още не знае. За да види слабоститѣ, погрѣшкитѣ и невеже-ството си, разумниятъ свѣтъ го поставя на изпитание. Само така човѣкъ започва да се познава, да вижда доброто и злото, които се криятъ въ него. И Христа даже поставиха на изпитания, да се познае. Колко повече обикновениятъ човѣкъ ще бѫде поставенъ на изпитания. „Но да ида да го събудя.“ Добре е нѣкога да събудишъ човѣка, добре е нѣкога да го оставишъ да си поспи. — Защо трѣбваше Лазаръ да прекара четири деня въ гроба и тогава да отиде Христссъ да го събуди ? Рече Исусъ на Марта: „Не ти ли казахъ, че ако повѣрвашъ, ще видишъ славата Божия?“ (— 40 ст.). — Значи, болестьта и смъртьта на Лазара дойдоха, за да се прослави Богъ. Много болести идатъ за сѫщото, да се прослави Божието име. Тъй щото, ако те боли глава, ухо, око, сърдце, стомахъ, рѫка, кракъ ще знаешъ, че всичко това е за Божията слава. Следъ всѣка болесть и следъ всѣко изпитание човѣкъ придобива нѣкаква опит- ность, става по силенъ и се калява. Колкото по-голѣми сѫ изпитанията му, толкова по-силенъ става той. Малкитѣ изпитания носятъ малки придобивки. Това е законъ, който провѣряваме навсѣкѫде въ природата. Малкитѣ тревички сѫ слаби, защото минаватъ презъ малки изпитания. Днесъ и тѣ сѫ изложени на по- голѣми изпитания, за да се усилятъ. По тѣхъ минаватъ хора, животни, тъпчатъ ги, но ще уякнатъ. Това е за тѣхно добро. Дѫбътъ, обаче, е якъ, здравъ, съ дълъгъ животъ, защото е миналъ презъ голѣми изпитания. И доднесъ още той е изложенъ на мѫчнотии и изпитания. Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи, да нѣматъ изпитания и страдания. Това е невъзможно. Ти не можешъ да бѫдешъ щастливъ, докато всички хора не станатъ щастливи. Щастието трѣбва да бѫде достояние на всички. Който върви въ правия пѫть на живота, той всѣкога желае доброто и щастието на всички хора. Така той подхранва доброто въ себе си и въ своитѣ ближни. Той не може да бѫде щастливъ, ако и окрѫжаващитѣ не сѫ щастливи. Той не може да бѫде добъръ, ако не обича ближнитѣ си. Значи, колкото повече хора обичашъ, толкова по-щастливъ ще бѫдешь; колкото повече хора мразишъ, толкова по-нещастенъ ще бѫдешъ. Чрезъ омразата ти подхранвашъ злото въ себе си, а чрезъ любовьта подхранвашъ доброто. Омразата е бомба, която всѣки моментъ може да експлодира. Не бутай бомбитѣ на омразата и злото, за да не пострадашъ. Тѣ сѫ сили, съ които трѣбва да работишъ внимателно. Ако не си внимателенъ, тѣ ще те дебнатъ, докато те унищожатъ. И праведниятъ, и светията могатъ да пострадатъ отъ бомбитѣ на злото. И тъй, желайте доброто на всички хора, за да повдигнете себе си, да повдигнете и човѣчеството. Това значи, да изпълнява човѣкъ Божията воля. Дойде нѣкой при мене и казва, че съмъ добъръ, че мога да му помогна, мога да му направя едно добро. Азъ не се под- давамъ на неговитѣ думи, но казвамъ, че ако му направя едно добро, съ това изпълнявамъ Божията воля. Тъй щото, задачата на моя животъ се заключава въ изпълняване на Божията воля. Като изпълнявамъ тази велика воля, естествено е, че правя добро и на своитѣ ближни. Изпълнявайте и вие Божията воля, за да правите добро на хората. Само така ще се домогнете до високия идеалъ на живота, до истинския моралъ. И сега, като ви говоря, азъ искамъ да изпълня Божията воля. Като ме слушате, и вие трѣбва да изпълнявате Божията воля. Дали нѣкой ви говори добри или лоши нѣща, не се спирайте върху тѣхъ. Въ всички случаи трѣбва да изпълнявате Божията воля. Запитайте се дълбоко въ себе си, кое е право и кое — криво, кого да слушате и кого — не, и ще получите отговоръ на въпроса си. Богъ ще ви напѫти, ще ви посочи правия пѫть на живота. Мислете за себе си, но мислете и за ближнитѣ си, като части на Цѣлото. Следователно, докато мисли само за себе си, човѣкъ не може да се развива правилно, не разбира Божията воля. Щомъ обикне ближния си и започне да мисли и за него, той се развива вече правилно и върши Божията воля. Да обичашъ ближния си, това значи, да подхранвашъ доброто въ себе си и да бѫдешъ полезенъ едновременно и на себе си, и на окрѫжаващитѣ. Да обичашъ себе си, това е най-малката мѣрка на любовьта. Да обичашъ Бога, това е най-голѣмата мѣрка на любовьта. Като обичашъ ближния си, ти се разширя- вашъ; като обичашъ Бога, ти осмисляшъ живота си. Въ това се заключава щастието на човѣка. Значи, като обичашъ Бога, ще бѫдешъ щастливъ. Като обичашъ ближния си, ще бѫдешъ силенъ. Като обичашъ себе си, ще се избавишъ отъ нещастията въ своя животъ. Но затова трѣбва да бѫдешъ разуменъ. Любещиятъ трѣбва да си служи съ разумностьта. Нѣкой казва, че не иска да знае за ближнитѣ си, за Бога не се интересува, а ми-сли само за себе си. Щомъ не се интересува отъ Бога и отъ ближнитѣ си, той ще остане самъ въ живота. Тогава ще разбере, какво нѣщо е да бѫдешь изолиранъ въ свѣта. Страшно нѣщо е самотията ! Това значи, да бѫдешъ въ затворъ, лишенъ отъ чистъ въздухъ, отъ свѣтлина и прозторъ. Ти ще се почувствувашъ голъ, босъ, само съ едно съзнание, въ лишения, въ оскѫдность и мизерия. Това е най-голѣмата сиромашия въ свѣта. Човѣкъ не може да живѣе самъ. Тъй щото, когато кажешъ, че искашъ да бѣгашъ отъ хората, да не те смущаватъ, ти смѣсвашъ понятията. Ти искашъ да се уединишъ временно, а не да останешъ самъ въ свѣта. Уединението подразбира общение съ Бога. При това положение, ти си свързанъ съ Бога и съ всички хора на земята. Кой ви интересува въ живота: младиятъ, или стариятъ ? — Младиятъ. Следователно, пазете се да не остарѣете, да останете сами, никой да не ви търси. Дѣдото се държи за внука си, бабата — за внучката си, за да не останатъ сами въ живота. Когато внукътъ и внучката пораснатъ, младитѣ момци и моми ги обикалятъ, интересуватъ се отъ тѣхъ. Покрай младитѣ, и старитѣ ставатъ интересни. Ето защо, за да не остарѣятъ и останатъ сами, хората се женятъ, да иматъ синове и дъщери, които да имъ помагатъ. Докато е ситъ и задоволенъ отъ всичко, човѣкъ е младъ и жизнерадостенъ; щомъ огладнѣе, той оста-рява. Следователно, започнешъ ли да остарявашъ, наяжъ се. Така ще се подмладишъ. Ще ядешъ, безъ да преяждашъ. При това, ще бѫдешъ доволенъ отъ храната си. Колкото и да е малко, ще ядешъ съ благодарность и доволство. „Да ида да го събудя.“ И съвременнитѣ хора, като Лазара, спятъ и се питатъ, какво трѣбва да се прави, защо свѣтътъ е станалъ толкова лошъ. Свѣтътъ не е лошъ, но е заспалъ. Сега трѣбва да дойде отново Господъ, да го събуди и да го пусне вънъ, да си отиде. Събуждането на човѣка се опредѣля отъ неговата благодарность. Само онзи може да се събуди, който е благодаренъ за всичко. Дали си богатъ, или беденъ, благодари на Бога. Дали си жененъ, или нежененъ, ученъ, или простъ, пакъ благодари на Бога. Благодари и за доброто, и за злото. Като благодаришъ, доброто ще си остане добро, а злото ще се превърне на добро. Ако избѣгвашъ злото, всѣкога ще си останешъ слабъ. Щомъ не се страхувашъ отъ него и благодаришъ, че те е сполетѣло, то ще се превърне на добро. Дойдатъ ли болести, нещастия въ живота ти, благодари на Бога за всичко. Благодарностьта е цѣръ, който освобождава човѣка отъ всички мѫчнотии и страдания; тя е цѣръ, който превръща злото въ добро, отрицателното въ положително. Благодарностьта е сила, която събужда човѣка отъ сънь. Така той привлича вниманието на Бога къмъ себе си. Щомъ привлѣче вниманието Му, Той превръща злото въ добро. Иначе, злото повече се увеличава. Мнозина се питатъ, защо заспалъ Лазаръ, че трѣбвало Христосъ да го възкресява. — За проява на Божията слава. Нѣкой хора умиратъ и минаватъ отъ животъ въ смърть; други умиратъ и минаватъ отъ смърть въ животъ. Обаче, и едното, и другото става все за проява на Божията слава. Така трѣбва да мислите, за да разрешите правилно мѫчнотиитѣ и противоречията си. Тѣ ще сѫществуватъ, докато не се разрешатъ. Мѫчнотиитѣ трѣбва да принесатъ известна полза. Ако те нападне нѣкаква болесть, ще бѫдешъ крайно внимателенъ и учтивъ къмъ нея. Задъ всѣка болесть стои едно разумно сѫщество, което изпитва силата и интелигентностьта ти. Затова, ти ще се разговаряшъ съ болестьта и ще благодаришъ, че те е посетила. Като разбере, че има работа съ добъръ и учтивъ човѣкъ, тя ще те напусне. Ако не се отнесешъ съ нея внимателно, тя ще те мѫчи, докато смекчишъ характера си. Какво прави момъкътъ съ своята възлюбена ? Въ първо време той и говори за любовь, услужва и, но като се ожени за нея, започва да я мѫчи: ревнува я, кара я да работи, затваря я въ стаята, не и позволява да се разхожда. Най-после тя дохожда до съзнанието, че се е оженила прежде-временно и безъ позволението на Бога. Тя започва да търси Бога и, като Го намѣри, свързва се съ Него. Така страданията и се превръщатъ въ радость, докато единъ день я напуснатъ. Следователно, не питайте, защо страдате, но питайте, каква е Божията воля и какъ трѣбва да я изпълните. „Да ида да го събудя“. Мария каза на Христа: „Той е вече четиридневенъ, смърди, какъ ще го събудишъ?“ Когато казватъ за нѣкого, че смърди, това подразбира, че е лошъ човѣкъ. Ако го пипнешъ, ще произведе експлозив. Но Богъ не се страхува отъ експлозии. Когато дойде времето за пробуждане на нѣкого, Богъ застава предъ него и казва Лазаре, стани! Излѣзъ вънъ и си иди в кѫщи. Който се събудилъ и оживѣлъ, да се радва на живота си и да го посвети въ служене на Бога, на ближнитѣ и на себе си. Това значи, да изпълнишъ Божията воля, както разбирашъ, както диктуватъ твоятъ умъ, твоето сърдце и твоята душа. И тогава, каквото и да ви се случи, добро или зло, кажете: Това е за проява на Божията слава. Така ще се възпитавате и самовъзпитавате правилно. Така ще растете и ще вървите напредъ. Сега и на васъ казвамъ: Ако страдате, ще знаете, че това е за проява на Божията слава. — Недоволни сте. — За Божията слава. — Не се разбираме. — За Божията слава. — Нѣма приятели, нѣма братство между хората. — За Божията слава. Този е пѫтьтъ на истинското възпитание. Вънъ отъ Божията слава, всичко е калайдисване, посребряване, позлатяване. Вънъ отъ любовьта, всичко е външна проява на живота, а не неговата реалность и сѫщина. Кажешъ ли, че всичко е за Божията слава, ти събуждашъ заспалия Лазаръ, т. е. Божественото въ себе си. То дава сила и мощь, то създава всичко въ свѣта. Кажи: Всичко става за Божията слава. Но кажи това на време и на мѣсто. „Да ида да събудя Лазара“. Оставете се и вие на Господа, по какъвто и да е начинъ, да събуди заспалия Лазаръ въ васъ. Не Му давайте съветъ, какъ да го събуди. И следъ това кажете, като Христа: „Благодаря ти, Отче, че всѣкога си ме слушалъ“. Следователно, благодарете за всѣка болесть, за всѣко страдание, за всички изпитания и кажете на Бога въ себе си: „Благодаря Ти, Господи, че всѣкога си ме слушалъ и ще превърнешъ страданието ми въ радость. Зная, че всичко, което се случва въ живота ми, е за проява на Божията слава.“ — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 34. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 20 септемврий 1936 г. 5 ч. с. София.—Изгрѣвъ.
  5. "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004. Книгата за теглене - PDF Съдържание ПЪРВИЯТЪ ЛѢЧЪ НА ТОПЛИНАТА 5 ч. с. на Молитвения върхъ “Въ начало бѣ Словото” Добрата молитва Ще прочета десеть стиха отъ Ев. на Матея. Малко размишление. “Защото ви казвамъ, че ангелитѣ на небесата винаги гледатъ лицето на Отца моего, който е на небеса.” Великото въ живота е пробуждането на човѣшката душа. Азъ уподобявамъ това пробуждане на пъпкитѣ на цвѣтята. Като символъ го взимамъ. Всѣка една душа въ Божествения свѣтъ мяза на една пъпка, която чака своето време. Туй пробуждане не става така произволно, но то е най-великото събитие на битието! Както въ единъ домъ най-великото събитие е раждането на едно дете, така и въ Божествения свѣтъ най-великото събитие е пробуждането на човѣшката душа, за която ангелитѣ се радватъ. Защото всѣки, който се обръща къмъ Бога, другояче трѣбва да се разбира - не единъ грѣшникъ, който се обръща, то сѫ човѣшки схващания. Пробуждането на туй, великото, то заличава всичкитѣ грѣхове, каквито човѣкъ е ималъ презъ цѣлата вѣчность по човѣшки като се говори. Като се събужда човѣшката душа, като цъвне, всичко това се съблича. Онова, великото събитие, събуждането какъ става? Тамъ е сега величието на Божията Любовь. То е първиятъ лѫчъ на топлината, която душата приема отъ Любовьта. Първиятъ лѫчъ на топлината го наричамъ, не на свѣтлината. Тази, Божествената топлина, която внася този, първия импулсъ. И тогава душата се разцъвтява, така се отваря като единъ малъкъ цвѣтъ. На това ангелитѣ се радватъ, понеже въ туй разцъвтяване се проявява битието. Въ туй разцъвтяване се проявява Божиятъ духъ. И отъ тамъ се започватъ всичкитѣ радости, които човѣкъ сега очаква на земята. И сега вие сте наблюдавали пчелитѣ, които пѣятъ въ своитѣ кошери. Но знаете ли защо пчелитѣ пѣятъ? - За цвѣтята, които сѫ цъвнали, за живота, който се проявява. Отъ тѣхъ тѣ събиратъ своя медъ. И тогава уподобявамъ ангелитѣ на пчелитѣ: че като цъвнатъ човѣшкитѣ души, ангелитѣ иматъ отъ кѫде да събиратъ медъ за своитѣ кошери. И затова се радватъ тѣ. Ако вие развалите единъ животъ, вие разваляте работата на ангелитѣ. Това е една проста мисъль, която трѣбва да имате въ ума си, за да се осмисли земния животъ. Защото човѣшкиятъ животъ нѣма смисълъ безъ туй разцъвтяване на човѣшката душа. Разцъвтяването на човѣшкитѣ души е най-великото събитие, което трѣбва да очаквате. Щомъ туй събитие дойде, цѣлото небе обръща внимание на вашата душа. И тогава радвайте се на душата си, пъкъ се радвайте и на всичкитѣ. Цвѣтята се радватъ едно на друго, понеже сѫ цъвнали. Не ходете тогава да се занимавате съ морализиране, кой какъ е цъвналъ, не се занимавайте и кой какъ е облѣченъ, защото безбройни сѫ цвѣтоветѣ, въ които сѫ облѣчени човѣшкитѣ души. Две души нѣма облѣчени съ еднакъвъ цвѣтъ и две души нѣматъ една и сѫща форма, съ която сѫ облѣчени. По човѣшки говоря. Защото ако човѣкъ се занимава съ външната страна на живота, той изгубва сѫщественото. Какво би се ползувалъ единъ конь, който би желалъ да го товарятъ съ злато. Да кажемъ натоварятъ го съ сто - двеста килограма злато, кѫде ще употрѣби коньтъ златото? То е безполезно за коня. За него важна е тревата, водата, за него златото никакъ не е потрѣбно. За умствения животъ златото е непотрѣбно въ този смисълъ, както сѫществува сега на земята. Но златото е потрѣбно да се направи една прекрасна дреха на земята. Ако вашето злато не може да стане дреха на душата, то е безполезно; ако стане дреха, то е полезно. И всичкото си богатство трѣбва да употрѣбите, за да направите една златна дреха за душата си. Та имайте предъ видъ онази, основната идея. Вие може да се радвате на хлѣба, който държите въ рѫката си. Но това още не е радость. Когато вие вкусите първата хапка на този хлѣбъ, то е пробуждането. Първата хапка на хлѣба на живота е пробуждането на душата. Вече започва дишането на душата, храненето на душата. Този, първиятъ лѫчъ на топлината, който прониква въ душата, е първата хапка на любовьта, която душата взема. Това го наричатъ “злато”. “Злато” значи пробуждане, то значи свѣтлина, значи знание, значи красота, значи доброта. Златото съдържа много качества, много елементи въ себе си, които сѫ необходими за душата. А тъй както хората разбиратъ златото донѣкѫде […] едно удобство на златото на земята. И въ Исая на едно мѣсто казва Писанието: “Елате и си купете безъ пари, безъ злато.” Сега онази основна мисъль, която Христосъ е турилъ въ думитѣ: “Тия малкитѣ”, то сѫ онѣзи мисли, Божествени мисли, които проникватъ въ ума ни; онѣзи малки чувства, които проникватъ въ сърдцето ни. Това сѫ тѣ “малкитѣ”, които не трѣбва да презирате. Туй не е външно. Понеже като направите нарушение на Божествената хармония вѫтре въ себе си, тази хармония се нарушава и отвънъ. Щомъ единъ човѣкъ не зачита своитѣ мисли и своитѣ чувства, нарушава хармонията въ себе си. Има мнозина, които проповѣдватъ това, което не знаятъ. Но мисъльта излиза отъ Бога и чувството и то излиза отъ Бога. То сѫ два елемента, съ които цъвналата вече душа започва да функционира. Мисъльта прониква въ каквато и да е форма. Мисъльта прониква навсѣкѫде. И сега рекохъ: понеже ние излизаме днесъ, азъ ви пожелавамъ презъ годината тъй ще ви бѫде като този день. Снощи бѣше много облачно, мѫгла бѣше паднала. И азъ рекохъ, ако и утре е така, тогава имаше да опъвате каиша. Сега на васъ ви пожелавамъ благото на първия лѫчъ на топлината, който иде въ свѣта. Пожелавамъ ви първия лѫчъ на свѣтлината, която иде отъ Божията Мѫдрость. И пожелавамъ ви първия лѫчъ, крепкия Божий лѫчъ на Истината за вашия духъ. Та всички да бѫдете топли, да бѫдете свѣтли и да бѫдете крепки презъ цѣлата година! Аминъ 6 ч. 25 м. (Отлично слънце грѣе. Край огнището направихме гимнастическитѣ упражнения.) 1-ва беседа от Учителя, държана на Молитвения върхъ при Второто езеро на Рила. Недѣля, 18 юлий 1937 год.9
  6. "Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера прѣзъ лѣтото на 1935 г. Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето КРИСТАЛИЗИРАНЕ НА ЧОВѢШКАТА ДУША Матей, 17-а глава Децата обичатъ детинскитѣ работи, възрастнитѣ - възрастни работи, старитѣ - стари работи. Богатитѣ говорятъ само за богатството, сиромаситѣ - за сиромашията, ученитѣ - за науката, свѣтиитѣ - за великото и красивото въ свѣта. Изобщо всѣки говори за това, което обича и разбира. При каквото положение и състояние да се намира човѣкъ: като младъ, възрастенъ или старъ, като богатъ или сиромахъ, като ученъ или простъ - той трѣбва да се събуди. Кой трѣбва да събуди човѣка? - Богъ трѣбва да го събуди. Защо? - Защото Богъ е слънцето на Живота. Когато това слънце събуди човѣка, то ще отвори очитѣ му - правилно да вижда и да разбира свѣта, да работи въ него. Като се събуди отъ сънь, човѣкъ трѣбва да очаква нѣщо. Ако нѣма какво да очаква, животътъ е безсмисленъ за него. Очакването е незавършенъ процесъ. Човѣкъ вижда какъ нѣщата постепенно прииждатъ. Отивате на концертъ или на театъръ. Очаквате да се вдигне завѣсата. Следъ вдигането на завѣсата очаквате встѫплението на пиесата или на музикалното парче. После очаквате вѫтрешното съдържание - развитието на събитията или картинитѣ, и най-после иде краятъ. Сѫщо така и въ речта има три положения: въведение, съдържание и заключение. Когато започне да говори, духовниятъ човѣкъ първо ще третира въпроса какво нѣщо е Богъ. Ако искате да чуете какво нѣщо е Богъ, викайте децата. Тѣ по-ясно ще опредѣлятъ какво нѣщо е Богъ. Оставите ли този въпросъ на ученитѣ и на философитѣ, вие съвсѣмъ ще се объркате. Каквото знаете, ще го объркате. И ученитѣ правятъ погрѣшки. Единъ ученъ археологъ, англичанинъ, намѣрилъ една стара златна монета, която била отгоре зацапана. За да прочете надписа. А, той далъ на слугата си да я изчисти, за да може свободно да чете написаното върху нея. Слугата взелъ монетата и започналъ щателно да я търка. Следъ дълго търкане монетата лъснала. Зарадванъ отъ това, слугата я занесълъ на господаря си и казалъ: „Господарю, изчистихъ монетата. Сега лъщи, свети - чисто злато.” Археологътъ взелъ монетата, погледналъ я и съ скръбь отговорилъ: „Да, ти я изтърка добре, лъсна я, както трѣбва, но заличи написаното върху нея.” Цената на старата монета седи въ написаното, а не въ златото, отъ което е направена. Много отъ съвременнитѣ учени и философи като този археологъ изтъркватъ добре Истината, правятъ я лъскава и свѣтла като злато, но заличаватъ написаното върху нея. Обаче важното въ старинитѣ е написаното върху тѣхъ. Такива погрѣшки правятъ не само ученитѣ и философитѣ, но и обикновенитѣ хора. Всичко това тѣ правятъ несъзнателно: тѣ искатъ да покажатъ предъ хората, че сѫ добри, морални, свети хора, но въ този стремежъ заличаватъ хубавото, което Богъ е написалъ върху тѣхъ. Тѣ свѣтятъ, но тѣхната свѣтлина не е реална - тя е отразена свѣтлина, както свѣтлината на свѣщьта въ огледало. Какво ще видите въ огледалото? - Отражение на вашия образъ. Но отражението не сте вие. Четете една книга: намирате нѣщо хубаво въ нея, но книгата не сте вие. Жива книга е човѣкътъ, жива Свѣтлина е той - на нея всѣки може да чете. Нейната свѣтлина очертава пѫтя, пробужда съзнанието му. Великъ актъ е пробуждането на човѣшкото съзнание! Въ този процесъ човѣкъ едновременно вижда въ миналото, въ настоящето и въ бѫдещето. Той се намира въ особена обстановка: всичко, скрито въ неговото съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание, се буди; животътъ му се разкрива предъ него и той чете. Вижда се самъ - отъ всички изоставенъ, безъ жива душа около себе си: майка му, баща му, братята и сестритѣ му, роднинитѣ и приятелитѣ му сѫ измрѣли - седи той самъ, съ едно голо съзнание. Плаче, нарежда, окайва сѫдбата си. По едно време отнѣкѫде излѣзе баща му, бутне го по гърба: „Синко, защо плачешъ?” После дойде майка му: „Синко, защо плачешъ?” Така се изреждатъ братя, сестри, роднини, приятели - и той се чуди защо е плакалъ. Такова е положението на всѣки човѣкъ, на когото съзнанието се пробужда. Следователно животътъ не е толкова страшенъ и тежъкъ, както хората го представятъ. Жабата седи като философъ, мълчи и размишлява. Муха кацне на носа А. Жабата отвори устата си - мухата хвръкне; после пакъ кацне, пакъ хвръкне. Жабата въздъхне и казва: „Тежъкъ е животътъ!” - Не е тежъкъ животътъ на жабата, но кога? - Когато е въ блатото. Тамъ сѫ нейнитѣ условия за животъ, тамъ е нейната сила. На сѫщото основание и човѣкъ не трѣбва да роптае противъ живота си, но трѣбва да използва условията, които му сѫ дадени - да черпи сила отъ тѣхъ. Дали е бѣденъ или богатъ, простъ или ученъ, грѣшенъ или праведенъ - това сѫ условия, необходими за неговото растене и развиване. Ако е грѣшенъ - ще работи, ще произвежда стока; ако е праведенъ - ще продава изработената стока. - „Ама азъ съмъ грѣшенъ.” - Щомъ съзнавашъ, че си грѣшенъ, не остава нищо друго, освѣнъ да се впрегнешъ на работа: да изпредешъ вълната, която ти е дадена, за да има какво да продавашъ. Въ работата седи силата на човѣка. Въ какво седи силата на търговеца? - Въ стоката, която има за проданъ. Когато полицитѣ и шкафоветѣ сѫ пълни съ стока, той е радостенъ, чувства сила въ себе си. Въ какво седи силата на учения? - Въ книгитѣ, които е изучилъ, въ работата, която е свършилъ, въ документитѣ, които е придобилъ. Като погледне библиотеката си, той се чувства щастливъ, силенъ, има на какво да уповава. Веществени доказателства се искатъ отъ човѣка, а не само празни думи. Не е въпросъ теоретически да се изучава животътъ, както мнозина правятъ, но животътъ се нуждае отъ практика, отъ приложение. Има учени напримѣръ, които познаватъ цѣлата геология наизустъ. Дето ги пипнете, всичко знаятъ: какво казалъ единъ ученъ, какво казалъ другъ ученъ. Поставите ли ги обаче всредъ Природата нѣкѫде, тѣ не я познаватъ. Защо? - Едно е теорията, друго е практиката. Много пѣвци пѣятъ днесь на грамофони, на радио. Обаче азъ бихъ желалъ да чуя самия пѣвецъ. Ще дойде нѣкой да ви препорѫчва една или друга грамофонна плоча отъ нѣкой забележителенъ пѣвецъ. - Не, каквато и да е плочата, тя дразни ухото. Турете надалече този грамофонъ. Той е добро забавление, но за децата. Възпроизведенъ е гласътъ на пѣвеца върху грамофонната плоча, но въпреки това много нѣща липсватъ. Който слуша, той самъ трѣбва да допълва празнинитѣ. На Земята се допускатъ грамофони, кина, но въ Божествения свѣтъ тѣ не се позволяватъ. Който влѣзе въ Божествения свѣтъ и мечтае за кино, пращатъ го на Земята. Въ Божествения свѣтъ има живи кина, живи грамофони. Ако много желаете кино, тамъ могатъ да ви устроятъ такова, но то коренно се различава отъ киното на Земята. Въ Божествения свѣтъ нѣма авторитети. Тамъ не можете да уповавате на този или онзи авторитетъ. Тамъ всичко се подлага на опитъ. Опитътъ доказва нѣщата. Ако побѣдишъ противника си, признаватъ тѣ за герой. Ако не го побѣдишъ, никакъвъ герой не си. Всѣки има по единъ силенъ противникъ, съ когото единъ день ще се бори. Като го срѣщне, мускулитѣ му ще изпѫкнатъ, коситѣ му ще настръхнатъ, но ще се бори, докато побѣди. Черенъ е вашиятъ неприятель, но ще се борите съ него, нѣма да го избѣгнете. Побѣдата е първо въ физическия свѣтъ, а после въ по-високитѣ свѣтове. Значи човѣкъ трѣбва да развие първо физическата си сила - и постепенно ще върви къмъ умствената и сърдечната. Въ какво седи силата на човѣка? - Въ вѣрата му. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ онова, което е вложено въ него: да вѣрва, че може разумно да го използва. Силата на човѣка седи въ правилното дишане. Дишането е свързано съ мисъльта, съ чувствата. Който диша правилно, той мисли и чувства правилно. Този е пѫтьтъ на човѣшкото развитие. Следователно всичко, което заобикаля човѣка, трѣбва да бѫде стимулъ въ неговия животъ. Дали ще срѣщнете човѣкъ, дърво, камъкъ, рѣка, езеро, звѣзди, слънце - всичко това трѣбва да стимулира вашия животъ. Въ всѣко нѣщо е скритъ Божествениятъ Духъ, Който работи и буди съзнанието на всичко живо. Когато иска да събуди човѣка, Богъ му дава добри условия: добри майка и баща, добри братя и сестри, добри приятели и познати, които го обичатъ. Дето се обърне, той навсѣкѫде е обкрѫженъ съ любовь. Когато не иска да го събуди, Богъ ще го прати при най-неблагоприятни условия за развиване. Кога спи човѣкъ? - Когато мисли, чувства и действа криво. Какво по-дълбоко заспиване отъ това - да отрича човѣкъ живота, да отрича Любовьта, Мѫдростьта и Истината? Безсмисленъ е понѣкога животътъ и може да се отрече, но само когато човѣкъ живѣе въ еднообразие: яде еднообразно, моли се еднообразно, мисли еднообразно. Еднообразието убива, а не съживѣва. Какво трѣбва да правитѣ? - Никога не се молѣте два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. Не яжте два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. Не мислете два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. Когато сте щастливи - радвате се, че сѫ ви дали сладки работи. Когато сте нещастни - оплаквате се отъ горчивитѣ работи. Какво лошо има въ горчивитѣ нѣща? - Съ горчиви хапове се лѣкуватъ много болѣсти. Горчивитѣ работи предпазватъ човѣка отъ много злини. Когато организмътъ се приспособи къмъ нѣкои отрови, човѣкъ придобива имунитетъ - не се поддава на заболявания, не се поддава на отрови и злини въ живота. Както могатъ да вкаратъ въ кръвьта на човѣка серумъ противъ шарката, така могатъ да вкаратъ въ кръвьта му серумъ отъ отровата на кобрата и да го направятъ неподатливъ къмъ нея. Който нѣма тази присадка въ кръвьта си, той може да плати съ живота си. Човѣкъ трѣбва да се присади и срѣщу грѣха - да стане неуязвимъ за него. Що е грѣхътъ? - Ухапване отъ духовна кобра. Ако тази кобра ви умъртви, това показва, че сте слаби, нѣмате вѣра въ Бога. Казвате, че вѣрвате въ Господа, но умирате. Каква е тази вѣра? За да издържите на змийската отрова, на отровата на кобрата, съзнанието ви трѣбва да бѫде чисто, будно. Има факири въ Индия, които устояватъ срѣщу отровата на кобрата. Тѣ иматъ имунитетъ, не се поддаватъ на змийската отрова. Единъ християнинъ индусъ описалъ една своя опитность. Една вечерь той замръкналъ въ една пещера. На сутриньта видѣлъ предъ входа на пещерата една голѣма кобра, свита на кѫлбо. Трѣбвало да излѣзе на работа, но входътъ билъ задръстенъ отъ кобрата. Да мине край нея, било рисковано - кобрата може да го клъвне и умъртви. Какво да прави? Да разчита на имунитетъ въ кръвьта си, не може - нѣмалъ такъвъ. Той можелъ да разчита само на Бога, на своята вѣра. Затова се обърналъ къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, помогни ми да мина край кобрата, безъ да ме ухапе. Кажи й да се отстрани малко, да мина.” Следъ това той тръгналъ къмъ входа. Кобрата го погледнала и внимателно се оттеглила настрани, направила му пѫть да мине. Всѣки не може да мине презъ кобрата безопасно. Този индусъ билъ истински християнинъ, съ силна вѣра въ Бога. Питамъ: какъвъ вѣрващъ е този, който при едно силно положение, при голѣмо вѫтрѣшно изпитание, не може да види Силата Божия? Какъвъ вѣрващъ е този, когото кобрата може да ухапе и умъртви? Какъвъ вѣрващъ е този, който не може да се помоли на Бога да каже на кобрата да се оттегли настрани и да му стори пѫть да мине? Сегашнитѣ вѣрващи не се обръщатъ съ молба къмъ Господа да ги запази отъ кобрата, но започватъ да разсѫждаватъ ще ги ухапе ли кобрата, или не. После правятъ опити да я фиксиратъ съ погледа си. Тѣ я фиксиратъ, но кобрата е силна, не се поддава на тѣхния погледъ. Единъ българинъ правилъ опити да фиксира мечки. Единъ день отишълъ въ гората по работа и отдалече видѣлъ мечка. Той започналъ да я фиксира, но мечката спокойно продължавала пѫтя си: не се спряла отъ неговия погледъ, нито се върнала назадъ. Като се видѣлъ натясно, той си казалъ: „Защо ми е далъ Господъ рѫце? Сега ще приложа своето акробатство.” Хваналъ се за едно високо дърво и се покатерилъ: „Отвисоко по-добре ще я фиксирамъ.” Той разбралъ, че по-безопасно ще бѫде да се качи на дървото на живота, отколкото да остане долу, въ грубата материя. Мечката минала край дървото, помирисала малко и заминала. Мечката - това е една отъ мѫчнотиитѣ въ човѣшкия животъ. Има голѣми и малки мѫчнотии, голѣми и малки мечки. Какъ ще се справите съ тѣхъ? Не само мечки, но и тигри, и лъвове има въ живота. Какъ ще се справите съ тѣхъ? - Има единъ начинъ, една наука, съ помощьта на която човѣкъ може да се справи. Обаче той трѣбва да познава тази наука, той трѣбва да я опита. Въ какво седи този начинъ? - Въ самообладанието. Предъ каквито мѫчнотии и да се намѣри, човѣкъ трѣбва да запази присѫствие на духа си. Разколебае ли се, изгуби ли присѫствие на духа, той скѫсва всички връзки, чрезъ които Божията сила се проявява и работи. Освѣнъ това човѣкъ трѣбва да се познава, да различава своитѣ навици и състояния отъ чуждитѣ. Много навици, много състояния, които преживявате, не сѫ ваши. Вие правите много нѣща подъ диктовка, не знаете защо ги правите. Вие се намирате въ положението на дете, което декламира нѣкое стихотворение. Майката избере едно стихотворение, прочете го нѣколко пѫти, и детето го заучава, започва да декламира. Добре е детето да декламира, но майката трѣбва да знае полезно ли е това стихотворение за него. По сѫщия начинъ майката дава на детето си храна, която не му е приятна. Обаче тя настоява то да яде, защото спорѣдъ нейното разбиране тази храна е полезна за детето. По необходимость детето яде тази храна, но организмътъ му не я приема. Отъ този и отъ редъ други примѣри изъ живота ние виждаме колко хората сѫ груби, невнимателни: тѣ често си служатъ съ насилие подъ предлогъ, че вършатъ това за наше добро. Който веднъжъ само е приложилъ закона на насилието, той неизбѣжно е опиталъ последствията му. Единъ познатъ разправяше своя опитность, за която скѫпо бѣше платилъ. Той казваше: „Отивамъ единъ день при единъ свой приятель, който отдавна страдаше отъ трѣска. Искахъ да видя какво е положението му. Гледахъ, гледахъ какъ се тресеше отъ болѣстьта и безъ да кажа нѣщо, излѣзохъ вънъ, взехъ единъ котелъ, напълнихъ го съ студена вода и влѣзохъ въ стаята. Приятельтъ ми не разбра какво мисля да правя. Бързо вдигнахъ котела съ студената вода и го изсипахъ върху него. Той започна да трепери, да вика отъ студъ, но трѣската му мина, като че съ ножъ се преряза. Той оздравя, но азъ заболѣхъ отъ трѣска и цѣли три мѣсеца се огъвахъ отъ нея. Приложихъ насилието, но опитахъ неговитѣ последствия. Следъ това накарахъ своитѣ близки да ме залѣятъ съ студена вода. Заливаха ме единъ и два пѫти, но моята трѣска не се пресече. Следъ време, като изтече срокътъ й, азъ се освободихъ отъ нея.” Защо въ първия случай студената вода даде добъръ резултатъ, а въ втория не можа? Резултатътъ на студената вода се дължи на обмѣната, която е станала между болния и здравия: здравиятъ е предалъ своята вѣра на болния, а болниятъ е предалъ болестьта си на здравия. Въ първия случай виждаме силата на вѣрата. Нѣкой иска да помогне на нѣкого, да го повдигне. Той успѣва да го повдигне, но въ замѣна на това самъ пада. Тъй щото, който помага на хората, той трѣбва да бѫде силенъ, да не възприеме състоянието на онѣзи, на които помага. Като правятъ добро, хората получаватъ зло - и като не разбиратъ закона, казватъ, че не трѣбва да се прави добро. Докато живѣете въ човѣшкия порядъкъ на нѣщата, всѣкога ще получавате обратни резултати на това, което вършите. Защо? - Защото като правите добро, вие очаквате да бѫдете възнаградени. Не, правете добро заради самото добро, безъ да очаквате нѣщо. Какво ще кажатъ хората, дали ще го оцѣнятъ, или не - това да не ви смущава. Правете добро спорѣдъ правилата на Божествения законъ, въ който нѣма никакво изключение. Каквото намислите, извършете го спорѣдъ изискванията на Божията Любовь, а не спорѣдъ човѣшката любовь. - Каква е разликата между Божията и човѣшката любовь? - Въ човѣшката любовь има гниене, разлагане, болести, грѣхове, престѫпления, смърть. Въ Божията Любовь грѣхъ и престѫпления не сѫществуватъ, гниене, болести и смърть не сѫществуватъ. Въ човѣшката любовь има сиромашия, несгоди, недоволства и разочарования. Въ Божията Любовь тѣзи нѣща не сѫществуватъ. Тя включва всичко онова, което носи животъ, знание и свобода. Който има Божията Любовь, той разполага съ всичко, каквото пожелае. Приложете тази диагноза въ живота си, за да познаете съ коя любовь оперирате - съ човѣшката или съ Божията. Говори се за човѣшки и за Божественъ порядъкъ въ свѣта. Тѣ се явяватъ като последствие на двата вида любовь - човѣшка и Божествена. Докато живѣете въ човѣшкия порядъкъ, вие сте въ свѣта на постояннитѣ промѣни, въ временнитѣ, преходнитѣ нѣща. Не е лошъ човѣшкиятъ порядъкъ, но не трѣбва да се смѣсва съ Божествения. Човѣшкиятъ порядъкъ може да бѫде правиленъ и неправиленъ - това зависи отъ хората. Добритѣ, разумнитѣ хора живѣятъ въ правилния човѣшки порядъкъ, а неразумнитѣ - въ неправилния. Правилниятъ човѣшки порядъкъ води къмъ Божествения порядъкъ на нѣщата. Той е естественъ, преходенъ пѫть къмъ Божествения порядъкъ. Сега ще си послужа съ една аналогия, за да обясня различието между правилния човѣшки порядъкъ и Божествения. Човѣшкиятъ порядъкъ може да се уподоби на парче вѫгленъ, което може да гори, да се превръща въ въздухообразно тѣло. То може да поглъща нечистотиитѣ, но по никой начинъ не може да пречупва слънчевитѣ лѫчи като диаманта. За да се превърне въ диамантъ, вѫгленътъ трѣбва да се подложи на голѣмо налѣгане и на висока температура. Колкото по-голѣмо е налѣгането и по-висока е температурата, толкова диамантътъ по-добре кристализира. Красивъ е Божествениятъ порядъкъ! Тамъ става пречупване на лѫчи, вследствие на което се явяватъ разноцвѣтни дѫги, разни краски и свѣтлини. Сѫществува извѣстна аналогия между законитѣ на физическия свѣтъ и тия на Божествения. Следователно каквито методи се прилагатъ за превръщане на вѫглена въ диамантъ, такива се прилагатъ за преминаване на душата отъ човѣшкия въ Божествения порядъкъ. Човѣшката душа трѣбва да се подложи на висока температура - на огъня на Любовьта, и на голѣмо налѣгане - налѣгането на Мѫдростьта, за да се превърне въ Божествена. Когато душата кристализира и отъ вѫгленъ се превърне въ диамантъ, тогава високата температура и голѣмото налѣгане ще се намалятъ, ще станатъ лесно поносими. И тогава душата-диамантъ ще се постави на короната на нѣкой царь - отдалече да свети, да пречупва лѫчитѣ на Божественото слънце. Когато душата-вѫгленъ кристализира и се превърне въ душа-диамантъ, всѣки я обича, всѣки се спира предъ нея да я погледа, да й се порадва. Нея обичатъ и богове, и ангели, и хора, и растения, и животни. Докато душата е вѫгленъ, никой не се спира предъ нея, никой не я поглежда. Христосъ не дойде въ свѣта да спаси хората, но да превърне душитѣ-вѫглени въ души-диаманти. За да стане това, тѣ трѣбва да минатъ презъ висока температура и презъ голѣмо налѣгане, които условия хората наричатъ страдания, мѫчнотии и изпитания. За този огънь се говори и въ Свещенитѣ книги. Това е огъньтъ на Божията Любовь и налѣгането на Божията Мѫдрость. Огъньтъ и налѣгането ще пречистятъ човѣшката душа-вѫгленъ, ще я кристализиратъ. Когато се превърне въ Божествена душа, въ душа-диамантъ, тя ще пречупва Божествената свѣтлина и ще образува около себе си аура отъ свѣтли, нѣжни цвѣтове. Такава е душата на всѣки съвършенъ. Къмъ това съвършенство се стреми човѣшката душа. „И преобрази се предъ тѣхъ: лицето Му свѣтна като Слънцето, а дрехитѣ Му станаха бѣли като свѣтлината. Явиха имъ се Мойсей и Илия, които се разговаряха съ Него. Допре се до тѣхъ Христосъ и рече имъ: Станѣте, не бойте Се! Никому не съобщавайте за това видение, докле Синъ Человѣчески не възкръсне отъ мъртвитѣ.” И до днесь религиознитѣ третиратъ въпроса за какво сѫ се разговаряли Мойсей и Илия съ Христа. Тѣ разправяха на Христа за огъня, за голѣмото налѣгане, презъ които ще мине Неговата душа, докато кристализира. Тѣ Му обясняваха какви сѫ резултатитѣ на тази кристализация. Като знаете това, трѣбва ли да се обезсърчавате? Ако съзнавате, че живѣете въ свѣтъ, който се рѫководи отъ Бога, трѣбва ли да се смущавате? Защо трѣбва да се страхувате, като знаете, че всички добри, праведни, възвишени и съвършени Сѫщества, които сѫ завършили своето развитие, взематъ участие въ това, което сега се твори? Съвременнитѣ хора се обезсърчаватъ, отчайватъ, понеже мислятъ, че никой не се грижи за тѣхъ. Да, докато сѫ вѫглени, никой не мисли за тѣхъ така, както Богъ мисли. Той мисли на какъвъ по-голѣмъ огънь и на колко по-голѣмо налѣгане да ги тури: да свѣтнатъ, да кристализиратъ и да се превърнатъ въ диаманти. Той ще ги постави подъ голѣмъ стъкленъ или металически калпакъ, ще пусне силенъ токъ и докато усѣтятъ, докато скръцнатъ веднъжъ съ зѫби, всичко ще бѫде свършено. Голѣмо ще бѫде напрежението, но кратковременно. Желая на всички душитѣ да кристализиратъ, да се превърнатъ въ диаманти. Това се постига по пѫтя на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Любовьта е пѫть за кристализиране на човѣшката душа. Мѫдростьта е пѫть за пречупване на Божествената свѣтлина. Истината е пѫть за реализиране на Божествената свѣтлина, която носи Свобода. 6 октомври 1935 г., 10 ч. с, София, Изгрѣвъ
  7. От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание КОИТО ЧАКАТЪ ГОСПОДА. Сега, ще прочета 11. гл. отъ Евангелието на Иоана. Днесъ ще размишлявате върху 11 стихъ отъ прочетената глава. — Това рече, и подиръ туй казва имъ: „Лазаръ, нашиятъ приятель, заспа; но да ида да го събудя“. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, когато Господъ дохожда да събуди онѣзи, които спятъ. Който заспива, той умира за недѫзитѣ на живота. Кой може да събужда човѣка? — Само онзи, който се грижи за него. Когато майката и бащата събуждатъ дѣтето си, това показва, че тѣ се грижатъ за него. Слѣдователно, когато Богъ ни събужда, това показва, че Той се грижи за насъ, иска да ни вкара въ правия пѫть. Казвате за нѣкого: този човѣкъ е заспалъ, трѣбва да го събудимъ! Защо? — Защо спещиятъ човѣкъ нищо не върши. Той не проявява никаква дѣятелность. Както събуждатъ човѣка отъ физически сънъ, така трѣбва да го събудятъ и въ духовно отношение. Мнозина могатъ да събудятъ човѣка, но правилно е Богъ да го събуди. Защо? — Защото Богъ е слънцето на живота. Когато това слънце те събуди, то ще отвори очитѣ ти, да виждашъ и разбирашъ правилно свѣта, да можешъ да работишъ въ него. Когато другъ нѣкой те събуди, той ще те събуди въ тъмнина. Какво ще правишъ въ тъмнината? Събуждането при свѣтлината на деня има смисълъ; обаче, събуждането въ тъмнина нѣма никакъвъ смисълъ. Сега, ще направя една аналогия между слънцето и тритѣ Божии закони. Зазоряването въ живота прѣдставя Любовьта. Изгрѣвътъ прѣдставя Мѫдростьта, а Истината е зенитътъ, най-високата точка на слънцето, отъ която то никога не залѣзва. Носете тѣзи мисли въ ума си и чрѣзъ тѣхъ провѣрявайте своитѣ състояния. Казвамъ: всичко, каквото досега сте чули и продължавате да чувате, е Словото Божие. Който се храни съ това Слово, гладенъ не остава. Който не се храни съ него, винаги гладенъ ходи. Словото е хлѣбътъ и водата, които подържатъ живота. Въ такъвъ случай, питамъ: кой хлѣбъ е по-добъръ — прѣсниятъ, или коравиятъ, отъ нѣколко седмици приготвенъ? — Прѣсниятъ, разбира се. Коя вода е по-хубава — тази, която днесъ извира, или онази, която е извирала прѣди хиляди години? — Днешната вода е по-хубава. Кое слънце е по-важно за васъ: слънцето, което днесъ изгрѣва, или онова, което прѣди хиляди години е изгрѣвало? — Днешниятъ изгрѣвъ е най-важенъ. Значи, най-важно за хората е Словото, което Богъ днесъ имъ говори. Въ миналото Богъ е говорилъ на хората, споредъ степеньта на тѣхното развитие. И въ бѫдеще ще имъ говори, пакъ споредъ степеньта на развитието имъ. Когато дѣтето е малко, майка му говори по единъ начинъ. Като стане голѣмъ синъ или голѣма дъщеря, тя говори по другъ начинъ. Обаче, било за дѣтето, на което майката говори, било за човѣка, на когото Богъ говори, важенъ е сегашниятъ моментъ. Казвате: едно врѣме майка ни ни говорѣше като на дѣца, езикътъ ѝ бѣше по-строгъ, по-назидателенъ. Сега ни говори като на голѣми, като на разумни хора. Обаче, между първия езикъ на майката и сегашния нѣма никакво противорѣчие. На малкото дѣте пъкъ тя говори по неговъ маниеръ, тя изкривява думитѣ, приспособява се къмъ него, за да я разбере. Ще дойде день, когато майката ще говори на дѣтето си съ съвършенъ езикъ. Този езикъ е езикътъ на изгрѣващето слънце, т. е. езикътъ на Мѫдростьта. Въ езика на Любовьта е позволено на майката да бъбли, да изкривява думитѣ, споредъ развитието на дѣтето, но въ езика на Мѫдростьта не се позволяватъ никакви изкривявания, никакви промѣни. Мѫдростьта всичко изправя. Нейниятъ езикъ е съвършенъ. Истината пъкъ оцѣнява всичко въ своята пълнота. Тъй щото, какъвъ е билъ животътъ ви въ миналото, не е важно. Оставете този животъ настрана. Какъвъ е животътъ ви сега, това е важно за васъ. За бѫдещето не мислете. Когато се изправите прѣдъ бѫдещето, то става настояще. Миналото е минало настояще, бѫдещето е бѫдеще настояще. За тѣзи два живота на настоящето не мислете; мислете само за сегашния си животъ! Казвате: кое е най-важното нѣщо за човѣка? Най-важно нѣщо за човѣка е да се храни; най-важно нѣщо за човѣка е да гледа; най-важно нѣщо за човѣка е да слуша; най-важно нѣщо за човѣка е да вкусва отъ сладостьта на Словото Божие; най-важно нѣщо за човѣка е да расте, да чисти сърцето си, да развива ума си и т. н. По-хубави нѣща за човѣка отъ тѣзи нѣма. Всички други нѣща сѫ прѣходни. Човѣкъ расте до извѣстна възрасть, слѣдъ което растенето спира. Въ това отношение, растенето на човѣка мяза на изкачването му на нѣкой планински връхъ. Той бърза да се изкачи, иска часъ по-скоро да стигне върха, вслѣдствие на което се изпотява, изморява. Щомъ се качи на върха, поогледа се наоколо, поседи малко и мисли вече за слизане. Той вижда, че не може да живѣе на върха, не познава законитѣ. И наистина, законитѣ на високитѣ мѣста сѫ съвсѣмъ различни отъ тия на низкитѣ мѣста. И тъй, изкачването нагорѣ прѣдставя младостьта; слизането надолу — старостьта. Младиятъ се качва на върха, поседи малко, но вижда, че не може да живѣе тамъ дълго врѣме, и постепенно започва да слиза надолу. Слизането надолу е остаряването на човѣка. Той вижда, че силитѣ му го напущатъ, тѣлото му се пригърбва, очитѣ и ушитѣ му отслабватъ, не му се яде, нищо вече не му е сладко и приятно. Тъй щото, докато се качваме на планината, животътъ има смисълъ. Защо? — Защото сме още въ младостьта. Започнемъ ли да слизаме, животътъ губи своя смисълъ. Защо? — Защото влизаме въ старостта. Младостьта и старостьта, т. е. качването и слизането сѫ фази на обикновения, на врѣменния животъ. Обаче, въ вѣчния животъ има постоянно качване. Въ този животъ човѣкъ може да слѣзе, само когато пожелае да помогне на нѣкого. Слѣдъ това пакъ се връща назадъ, т. е. пакъ продължава качването си нагорѣ. Както въ физическия, така и въ духовния животъ има качване и слизане. Когато човѣкъ се обезсърдчи, или когато животътъ му се обезсмисли, той е слѣзълъ отъ върха. Насърдчи ли се, той пакъ се качва на върха. Въ този смисълъ, Любовьта, Мѫдростьта и Истината сѫ високи върхове, на които, качи ли се човѣкъ веднъжъ, тамъ трѣбва да остане. Той трѣбва да устои на законитѣ, които сѫществуватъ на тия върхове! Не устои ли, той ще остарѣе, а едноврѣменно съ това ще изгуби и силата си, и здравето си — всичко, което дотогава е ималъ. И тогава, като мине покрай него великата майка — Любовьта, ще каже: „Да ида да го събудя! „Като го събуди, тя ще го качи отново на върха. Като знаете това, не трѣбва да се обезсърдчавате. Който веднъжъ се е събудилъ, да гледа, да не заспи; който спи, да пожелае Господъ да го събуди. Който се качва на планината, той трѣбва да изучава законитѣ на планината, за да не слѣзе долу; който слиза отъ планината, да се моли на Бога да го събуди, т. е. да го тури въ пѫтя, да започне да се изкачва. Сега, онѣзи отъ васъ, които ще тръгватъ за София, ще гледатъ да се свържатъ съ Бога, ако искатъ стѫпкитѣ, както и пѫтищата имъ да бѫдатъ прави. София е емблемъ на мѫдростьта. Не трѣбва да слѣзете въ София, но да възлѣзете къмъ нея, като мѣсто на мѫдростьта. Които нѣма да заминаватъ, тѣ ще останатъ тукъ, на високитѣ мѣста. Който слиза, остарява; който се качва, той се подмладява. Искате ли да разберете смисъла на живота, вие трѣбва да направите вѫтрѣшна връзка между тритѣ върха — Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Разберете ли смисъла на живота, ще можете да живѣете и на високитѣ мѣста. Ето, толкова врѣме вече, какъ ние живѣемъ на рилскитѣ височини, благодарение на каракачанитѣ и на тѣхнитѣ коне. Тѣ ни донасятъ хлѣбъ, картофи, бобъ, масло, сирене и т. н. Щомъ има тия нѣща, и пѣсни има, и проповѣди има. Каракачанинътъ прѣдставя живота, който иде съ конетѣ си да донесе нѣщо за хората на земята. Докато животътъ ни носи нѣщо, ние ще има какво да ядемъ и пиемъ, а заедно съ това ще слушаме Богъ да ни говори. Казвамъ: каквото сте чули досега, приложете го, безъ да се спирате върху миналото. Най-важно за васъ е да имате насѫщния хлѣбъ. Хлѣбътъ е Словото. Нѣма по-хубаво нѣщо за човѣка отъ това, да слуша Словото Божие! Казано е въ Господнята молитва: „Хлѣбъ нашъ насѫщни, дай ни го намъ днесъ!“ Словото е насѫщниятъ хлѣбъ за душата, отъ който тя се нуждае всѣки день. Когато душата се храни съ Словото Божие, тя става мощна, велика. Който е хранилъ душата си съ Словото, днесъ той е гражданинъ на Царството Божие. Сега и вие се приготвяте да станете граждани на това Царство. Ако се храните съ Словото Божие, вратата на това Царство ще се отвори и за васъ. За тази цѣль, вие трѣбва да бѫдете абсолютно здрави: да имате здрави крака, рѫцѣ, очи, уши, мозъкъ, сърце. Не мислете, че ако сте болни, ще ви занесатъ въ Царството Божие на носилка. Въ Царството Божие болни не приематъ. Отвори ли се веднъжъ вратата, вѫтрѣ ще влѣзатъ само ония, които сѫ здрави и могатъ да станатъ. Които сѫ болни и не могатъ да станатъ отъ леглото си, тѣ ще чакатъ, докато втори пѫть се отвори вратата на Царството Божие. Това значи: които чуятъ гласа на Господа, тѣ ще оживѣятъ; които не чуятъ гласа на Господа, тѣ ще останатъ за други врѣмена. Слѣдователно, който се е качилъ на планината, тамъ да остане, да не слиза долу. Който е слѣзълъ вече, да се моли на Бога, пакъ да се качи. За тази цѣль, не кѫсайте връзката си съ каракачанитѣ, т. е. съ живота! Нека тѣ слизатъ и се качватъ, да носятъ всичко онова, което е необходимо за подържане на живота въ планината. Желая ви днесъ да прѣкарате деня весело: да орете, да сѣете, да жънете и будни да бѫдете! Когато Господъ дойде, човѣкъ е буденъ и готовъ да възприема. Дѣто е Богъ, тамъ има и животъ, и свѣтлина, и свобода. Дѣто Богъ отсѫтствува, нищо не става. Безъ Бога животътъ е безплоденъ. При това положение, всѣки чувствува, че му липсва нѣщо сѫществено. Сега, ние почакахме малко да изгрѣе слънцето. Съ изгрѣването на слънцето, и силата на човѣка се увеличава. Затова, именно, е казано въ Писанието: „На онѣзи, които чакатъ Господа, силата имъ ще се удвои“. Това значи: Любовьта, Мѫдростьта и Истината ще дойдатъ за онѣзи, които чакатъ Господа. Това е казано прѣди двѣ хиляди години. Сега на васъ казвамъ: не е достатъчно само да чакате Господа, но да бѫдете съвършено готови — здрави, облѣчени, чисти, та като се отвори вратата на Царството Божие, веднага да влѣзете. Всѣки самъ ще влѣзе тържествено и свободно, нѣма да чака нѣкой да го бутне, или на носилка да го внесе. Бѫдете готови, защото вратата скоро ще се отвори. Както свѣтлината навсѣкѫдѣ влиза сама, свободно, безъ да я канятъ, така и вие трѣбва да влѣзете въ Царството Божие. Такъвъ е законътъ. Щомъ се отвори вратата, влѣзте и не питайте: врѣме ли е? Приематъ ли ме вѫтрѣ? Ако вратата не е отворена, ще се приготвяте и ще чакате, докато се отвори. Докато чакате, трѣбва да работите, да придобиете нужната свобода въ постѫпкитѣ си. Бѫдете като свѣтлината, ако искате да влѣзете безпрѣпятствено въ Царството Божие. Това е първото условие за влизане въ Небесното Царство. * 12. Бесѣда отъ Учителя, държана на 10 августъ, 1931 г., 5 ч. с.
  8. От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание СОКОВЕТѢ НА ЛЮБОВЬТА, МѪДРОСТЬТА И ИСТИНАТА. Сега, ще прочета 10. гл. отъ Евангелието на Иоана. Истина, истина ви казвамъ: „Който не влиза прѣзъ вратата въ кошарата на овцитѣ, но прѣлазя от другадѣ, той е крадецъ и разбойникъ“. (—1 ст.). „А който влиза прѣзъ вратата, пастиръ е на овцитѣ“. (—2 ст.). Тѣзи стихове и на врѣмето си сѫ били неразбрани, и сега сѫ неразбрани. Изобщо, всѣко нѣщо е разбрано за човѣка дотолкова, доколкото има отношение къмъ него. Запримѣръ, свѣтътъ е разбранъ за насъ дотолкова, доколкото ние имаме отношение къмъ него, и доколкото той има отношение къмъ насъ. Сега, ще ви дамъ нѣколко важни правила за живота. Първо правило: всѣка мисъль, която носи за човѣшката душа соковетѣ на Любовьта, тя иде отъ Бога. И обратно: всѣка мисъль, която не носи за човѣшката душа соковетѣ на Любовьта, тя не иде отъ Бога. Слѣдователно, всѣко нѣщо, което не иде отъ Бога, носи въ себе си отрова, смърть. Оттамъ, всѣки човѣкъ, който не възприема Божиитѣ мисли, непрѣменно ще дойде до смъртьта, дѣто нѣма никакъвъ прогресъ. Второ правило: всѣка мисъль, която носи за човѣшката душа свѣтлината на Мѫдростьта, тя иде отъ Бога. Всѣка мисъль, която не носи свѣтлината на Мѫдростьта, тя не е отъ Бога. Тази мисъль носи тъмнина и смърть. Трето правило, всѣка мисъль, която носи за човѣшката душа свободата на Истината, тя иде отъ Бога. Всѣка мисъль, която не носи тази свобода, тя не е отъ Бога. Тази мисъль носи робство, ограничение. Дѣто е робството, тамъ е смъртьта. Казвамъ: знаете ли тѣзи правила, вие ще опитвате своитѣ мисли, чувства и постѫпки, отдѣ идатъ и какво носятъ. Слѣдъ това ще провѣрявате, какви сѫ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на другитѣ хора, съ които сте въ общение. Ако вашитѣ мисли, чувства и постѫпки, както и тия на ближнитѣ ви, не отговарятъ на тритѣ правила, вие се намирате прѣдъ смъртьта. Затова е казано въ Писанието: „Истината оживява, лъжата умъртвява.“ Дойде ли нѣкой да ви говори въ името на Любовьта, провѣрете, дали мислитѣ му носятъ соковетѣ на Любовьта. Ако носятъ, приемете ги; ако не носятъ, турете ги настрана. Не се мѫчете да ги направите сладки. Можете ли да направите вгорченото, гранясалото масло сладко? Каквото и да правите съ него, вие можете само да замаскирате малко горчивия му вкусъ, но не да го прѣвърнете въ сладко. Човѣкъ съ тънъкъ вкусъ, непрѣменно ще долови горчевината на това масло. Купите ли такова масло, нищо друго не остава, освѣнъ да го изхвърлите. Колкото и да струва, не жалете паритѣ. Такова масло не е за ядене. Ако нѣкой ви обича, но чувствата му сѫ горчиво масло за васъ, трѣбва ли да приемете любовьта му? Турете настрана тази любовь, защото тя ще ви причини нѣкакво разстройство. Питамъ: ако се разболѣете отъ горчивитѣ чувства на тази любовь, какво сте придобили? Нѣкой казва: азъ обичамъ еди-кого си. Да обичашъ човѣка, чиито мисли и чувства носятъ соковетѣ на Любовьта, разбирамъ, но да обичашъ човѣка, чиито мисли и чувства носятъ ограничение, робство, не разбирамъ. Злото, умразата, лъжата, прѣстѫплението по никой начинъ не могатъ да се обичатъ. Невъзможно е човѣкъ да обича отрицателнитѣ прояви! Защо? — Защото тѣ сѫ качества, които носятъ смърть. Смъртьта не може да се обича отъ никого и при никакви условия. Колкото хората да се различаватъ, има, обаче, общи положения за всички безъ разлика. Както въ математиката има общи положения за всички врѣмена и народи, така и въ разбиранията на хората има еднакви положения за всички врѣмена, народи и хора. Запримѣръ, човѣкъ не може да смѣта, както иска. Има установени правила, дѣйствия, по които той трѣбва да се рѫководи. Можете ли да кажете, че 4+5=56? Вие можете да кажете, че е така, можете и да напишете тия числа, обаче, дойде ли да приложите тази ваша аритметика въ търговията, отъ послѣдствията ѝ ще видите, права ли е тя, или крива. Слѣдователно, както въ живота, така и въ науката, има редъ правила и закони, отъ които човѣкъ не може и не трѣбва да се отклонява. Запримѣръ, може ли човѣкъ да прѣрѣже нѣкѫдѣ кръвоноснитѣ си сѫдове и да каже, че кръвьта нѣма да изтече? Колкото и да доказва това, кръвьта ще тече на общо основание. Може ли човѣкъ да порѣже пръста си нѣкѫдѣ и да не усѣти болка? Болката показва, че въ организма на човѣка е нарушенъ нѣкакъвъ законъ. Никой нѣма право, по какъвто и да е начинъ, да нарушава законитѣ, върху които е построенъ неговиятъ организъмъ. Организъмътъ е съставенъ отъ безброй малки, живи душички, които слѣдятъ работата на своя господарь. Ако той направи нѣкаква грѣшка, отъ която да пострада цѣлиятъ организъмъ, тѣ казватъ: не е уменъ нашиятъ господарь! Не минава много врѣме, и цѣлото съдружие отъ живи клѣтки постепенно започва да се разпада. „Който не влиза прѣзъ вратата въ кошарата на овцитѣ, той е крадецъ и разбойникъ“. (—1 ст.). — Всѣка мисъль, която не носи въ себе си свѣтлината на Мѫдростьта, тя е крадецъ и разбойникъ. Всѣко чувство, което не носи въ себе си соковетѣ на Любовьта, то е крадецъ и разбойникъ. Всѣка постѫпка, която не носи въ себе си свободата на Истината, тя е крадецъ и разбойникъ. Въ това отношение, законътъ е безпощаденъ. Сега, нѣкой казва: азъ искамъ да служа на Бога, за да живѣя добрѣ. — Такава философия не сѫществува. Човѣкъ трѣбва да знае, защо иска да служи на Бога! При това, каже ли веднъжъ, че иска да служи, той трѣбва, безъ отлагане, да пристѫпи къмъ реализиране на своето желание. Казвате на единъ гладенъ човѣкъ: почакай нѣколко деня, азъ ще ти донеса прѣсенъ, топълъ хлѣбъ да си хапнешъ. Докато се наканите да занесете хлѣбъ на този човѣкъ, той може да умре. Затова, именно, българитѣ казватъ: „Зяй, коньо, за зелена трѣва!“ Каже ли човѣкъ нѣщо, той трѣбва да го направи. Въ това седи Божественото. Богъ казва на слънцето да изгрѣе, и то изгрѣва точно на опрѣдѣленото за него врѣме. Всички желания и обѣщания, които не се изпълняватъ на опрѣдѣленото за тѣхъ врѣме, тѣ сѫ крадци и разбойници. Казвате: като умремъ, ще отидемъ на онзи свѣтъ, и тогава ще познаемъ истината. Това е заблуждение! Искате ли да намѣрите и познаете истината, търсете я, докато сте още на земята. Да мислите, че слѣдъ като отидете на онзи свѣтъ, ще намѣрите истината, то е все едно окованиятъ въ окови затворникъ, да мисли, че по този начинъ ще намѣри свободата. Или, все едно е, затворникътъ да мисли, че въ затвора може да стане светия. Ако това е вѣрно, тогава всички крадци и разбойници сѫ все светии. Човѣкъ може да стане светия, само ако Изпълнява волята Божия. Не изпълнява ли волята Божия, той е крадецъ и разбойникъ. Дѣто ходи, светията на всички свѣти, както фарътъ въ морето свѣти на всички кораби, които пристигатъ и заминаватъ отъ пристанището. Крадецътъ, разбойникътъ свѣти само на своя корабъ. Дойдатъ ли други кораби, той веднага загасва своята свѣщь, и тѣ оставатъ въ тъмнина. И забѣлѣжете, когато крадецътъ отива да обере касата на нѣкой богатъ човѣкъ, той запалва свѣщь само за себе си; обере ли касата, духва свѣщьта, взима паритѣ и излиза навънъ. Защо изгасва свѣщьта? — Защото не върши волята Божия. Който върши волята Божия, той запалва свѣщьта си, да свѣти на всички. Мисъль, която загасва свѣтлината на човѣка, тя е крадецъ и разбойникъ. Тъй щото, искате ли да вървите въ пѫтя на истината, трѣбва да дадете мѣсто на Божия Духъ у васъ, Той да ви рѫководи и упѫтва. Вънъ или вѫтрѣ у васъ, Духътъ слѣди, наблюдава всичко, каквото вършите. Речете ли да сѫдите нѣкого въ Негово име, Той наблюдава и се произнася за постѫпката ви. Мнозина мислятъ, че никой не вижда, какво правятъ. Не, будно е Божието око! Богъ слѣди всичко и се произнася чрѣзъ хората. Ако не вземете въ внимание думитѣ Му, единъ день този вашъ Баща ще ви хване за ухото и ще каже: Какво правите на земята? Затова ли ви изпратихъ? Вие дойдохте да се учите, а вършите голѣми своеволия и насилия. Казвате: има ли право Богъ да се отнася съ насъ така? Ако мислите, че Богъ нѣма право да се отнася съ васъ така, вие трѣбва да живѣете съобразно Божиитѣ закони. Не живѣете ли съгласно Неговитѣ закони, вие ще изгубите благоволението Му. Нѣма по-страшно нѣщо за човѣка отъ това, да изгуби Божието благоволение! Съ туй заедно той изгубва и богатство, и сила, и здраве, и приятели, а най-послѣ и живота си. Напуснатъ ли го всички, и червеитѣ ще се откажатъ да ядатъ месото му. Можете ли да разчитате на човѣкъ, който е изгубилъ всичко? Ще дойде такъвъ човѣкъ да ви показва мѣстото на Бога. То е все едно, да влѣзете въ дома на този човѣкъ, който запалва прѣдъ васъ една свѣщь и започва да ви убѣждава, че тази свѣщь е слънцето. Послѣ ще кажете: видѣхъ нѣщо, което свѣтѣше, като свѣщь, но слънцето ли бѣше, или не, не зная. Какъ да разбера истината? Казвамъ: ако плодоветѣ зрѣятъ на тази свѣтлина, тя е слънчева; ако хората се топлятъ на тази свѣтлина, тя е слънчева; ако цѣлата земя се освѣтява отъ тази свѣтлина, тя е слънчева. Значи, това, което сте видѣли, че свѣти е, наистина, слънцето. Ако плодоветѣ не зрѣятъ, ако хората не се отопляватъ и ако земята не се освѣтява, тази свѣтлина, която сте видѣли, е отражение на слънчевата, но не е самото слънце. Слѣдователно, иска ли човѣкъ да бѫде свободенъ, той трѣбва да познава истината, да я различава отъ лъжата. Нѣма по-отвратително нѣщо за човѣка отъ това, да лъже въ името Божие, а слѣдъ това да се оправдава. Нѣкой казва: свѣтътъ ще се оправи самъ по себе си, нѣма защо да се безпокоимъ. Така е мислилъ единъ светия, който скоро разбралъ, че не е на правъ пѫть. Двама светии живѣли заедно въ една гора, дѣто се подвизавали духовно. Единиятъ отъ тѣхъ, като направялъ нѣкоя грѣшка, казвалъ прѣдъ другаря си: направихъ една грѣшка, но не може безъ това. И светия да съмъ, все ще сгрѣша, но нищо, грѣшката, сама по себе си, ще се оправи. Другиятъ светия не билъ съгласенъ съ този начинъ на разсѫждение, затова рѣшилъ единъ день да му докаже, че грѣшката, сама по себе си, не може да се изправи, докато човѣкъ не пожелае и не направи нѣкакво усилие отъ своя страна. За тази цѣль, единъ день той сварилъ бобъ, но съзнателно не турилъ соль въ него. Сядатъ и двамата да се хранятъ, но яденето не върви, соль нѣма въ боба. Първиятъ светия казалъ: соль нѣма! Бобъ не може да се яде безъ соль. — Нѣма нищо, това е една грѣшка, но тя, сама по себе си, ще се изправи. — Какъ така? Соль трѣбва да се тури! — Нищо, ще почакаме, сольта сама ще дойде. Едва сега първиятъ светия се убѣдилъ, че за изправянето на една погрѣшка, човѣкъ трѣбва да направи усилия, съзнателно да работи върху себе си, да изправи тази погрѣшка. Иска ли човѣкъ да свари бобъ, той самъ трѣбва да сипе вода въ гърнето; послѣ да тури боба, лука въ водата и да постави гърнето на огъня. Като заври бобътъ, ще тури соль и ще може вече да го яде. Очаква ли тия нѣща да дойдатъ сами по себе си, той ще гладува. На сѫщото основание хората сѫ на кривъ пѫть, когато очакватъ, Богъ да оправи свѣта. Казвамъ: външниятъ свѣтъ е оправенъ, но всѣки самъ трѣбва да оправи своя свѣтъ. Който самъ вари боба си, той може да оправи своя свѣтъ. Обаче, който очаква на другитѣ, тѣ да сварятъ бобъ, а той на готово да яде, неговиятъ свѣтъ ще остане неоправенъ. Законъ е: всѣки самъ ще си вари бобътъ. Ако отидете при единъ светия, той нѣма да ви даде отъ своя бобъ. Какво ще правите тогава? Светиитѣ иматъ правило, като варятъ бобъ, напримѣръ, ще сготвятъ само толкова, колкото души сѫ. Ако нѣкой отъ тѣхъ пожелае да ви гости, трѣбва да даде всичкия бобъ на васъ, а той да гладува; ако не желае да ви гости, тогава той ще яде, а вие ще гледате. Ще кажете: какъвъ светия е този? Азъ го гледамъ, а той яде, не иска да знае. Ако пъкъ светията даде на васъ боба си, тогава той ще каже: не е добъръ този човѣкъ! Въ случая, бобътъ се взима като символъ на живота. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и то прѣизобилно“. Слѣдователно, човѣкъ може да пожертвува живота си за нѣкого, но по свобода, а не чрѣзъ насилие. Тъй щото, никой нѣма право насила да застави светията да му даде отъ своя бобъ. Ако той самъ пожелае да даде отъ любовь, това е другъ въпросъ. Когато светията не иска да даде отъ своя бобъ, той ще ви заведе въ градината си и ще каже: ето, вземете отъ които плодове искате! Въ градината ми има и неваренъ бобъ; вземете си, колкото искате. Варениятъ бобъ прѣдставя прѣработена мисъль, която се дава само на достойния, защото той може да я възприеме и приложи. Който не е готовъ за тази мисъль, той самъ ще си свари бобъ, т. е. самъ ще прѣработи тази мисъль. Бобътъ е голѣмъ егоистъ. Българитѣ обичатъ боба, и затова го ядатъ. Който яде бобъ, той ще научи закона на щедростьта. За да даде бобътъ нѣщо отъ себе си, вие трѣбва да го прѣкарате прѣзъ редъ страдания: да го печете, варите, мачкате, докато стане по-мекъ, по-добъръ. Сѫщото се отнася и за човѣка. Когато човѣкъ страда, той става по-мекъ, по-добъръ, прилича на варенъ бобъ. Нѣкой казва: азъ искамъ да служа на Бога. Питамъ: по какъвъ начинъ ще служишъ на Бога — чрѣзъ страдания, или доброволно, по любовь? Много дѣца не слушатъ родителитѣ си, но тѣ взиматъ тоягата и ги намагнетизиратъ. Слѣдъ това тия дѣца ставатъ послушни: каквото родителитѣ ги накаратъ, тѣ всичко вършатъ — за вода ходятъ, на фурня ходятъ, въ кѫщи метатъ, чистятъ. По-добрѣ, обаче, тия дѣца да слушатъ родителитѣ си безъ намагнетизирване. Слѣдователно, по-добрѣ е човѣкъ да служи на Бога отъ любовь, доброволно, а не чрѣзъ страдания. И тъй, добро нѣщо сѫ страданията, но тѣ не сѫ единствениятъ факторъ за оправянето на свѣта. Страданията сѫ нѣщо подобно на строгата рѣчь. Обаче, строгата рѣчь, строгитѣ думи не могатъ да оправятъ свѣта. Само Божественитѣ думи сѫ въ сила да оправятъ свѣта. Всѣка Божествена дума е узрѣлъ плодъ, който всѣки самъ може да откѫсне отъ градината на Бога. Съ Божествени плодове трѣбва да се храни човѣкъ! Нѣкой казва: азъ мога да се храня съ всѣкаква храна. Казвамъ: хранете се съ каквото искате, но не и съ варенъ бобъ. Бобътъ прѣдставя човѣшкитѣ обѣщания и мечти, за които се искатъ много усилия, докато се постигнатъ. Можете ли да варите бобъ на слънцето? — Не можете. Слѣдъ като бобътъ е зрѣлъ дълго врѣме на слънцето, той пакъ не е разбралъ законитѣ на свѣтлината. Защо? — Защото по никой начинъ не можете да го ядете суровъ. Докато е младъ, все още може да сѫ яде, но щомъ остарѣе, не може. Той казва: докато съмъ младъ, можешъ да ме опитвашъ въ естествения ми видъ, но остарѣя ли, не можешъ. Щомъ остарѣя, дълго врѣме трѣбва да ме варишъ, за да можешъ да ме ядешъ. Сѫщо така и нѣкои хора, докато сѫ млади и богати, все могатъ да дадатъ нѣщо; остарѣятъ ли, осиромашеятъ ли, тѣ нищо не даватъ. Когато човѣкъ изгуби знанието си, той е старъ бобъ; когато човѣкъ се отклони отъ правия пѫть на живота, той е старъ бобъ. Сърцето на такъвъ човѣкъ се втвърдява. Той става упоритъ, своенравенъ, всичко наоколо му се вижда криво. Той остарява и разбира, че причината на неговото състояние се дължи на обстоятелството, че той се е хранилъ съ мисли, които не носятъ соковетѣ на Любовьта, свѣтлината на Мѫдростьта и свободата на Истината. Слѣдователно, иска ли да излѣзе отъ това състояние, той трѣбва да се върне назадъ, и да започне да се храни съ мисли, които носятъ соковетѣ на Любовьта, свѣтлината на Мѫдростьта и свободата на Истината. Въ това седи спасението на човѣка. Има ли тия нѣща въ себе си, той ще бѫде отъ всички обичанъ и уважаванъ. Ние търсимъ правия животъ, а той иде отъ Бога. Ние търсимъ истинското знание, което иде отъ Бога. Ние търсимъ свободата, която сѫщо иде отъ Бога. Трѣбва ли да търсимъ живота, свѣтлината и свободата, дѣто ги нѣма? Казвамъ: искате ли да бѫдете силни и да постигнете всичко, което желаете, дръжте въ ума си тритѣ правила — мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви да вървятъ по законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. И тогава, ако се натъкнете на нѣкакво противорѣчие, кажете: по-добрѣ да угодя на Бога, отколкото на хората. Христосъ казва: „Както ме познава Отецъ, и азъ познавамъ Отца“. (—15ст.). „Затова Отецъ ме люби, защото азъ полагамъ душата си, за да я взема пакъ“. (—17ст.). „Имамъ власть да я положа, имамъ власть пакъ да я взема.“ (—18ст.). — Въ това седи силата на Христа. По този начинъ Той даде примѣръ на цѣлото човѣчество. Казано е въ Писанието: „Истината ще ви направи свободни.“ Кога? Когато вашата мисъль носи свободата на Истината. Любовьта ще внесе животъ въ васъ. Кога? Когато вашата мисъль носи соковетѣ на Любовьта. И най-послѣ, вие ще придобиете знанието. Кога? Когато вашата мисъль носи свѣтлината на Мѫдростьта. Ако не живѣете споредъ тѣзи правила, и слѣдъ хиляди години вие ще си останете такива, каквито сте сега. Безъ тѣзи правила, каквото и да правите, вие ще мязате на кюнецъ, прѣзъ който водата ще влиза и излиза навънъ, безъ да остави нѣщо. Ще кажете: колко вода е прѣминала прѣзъ менъ! Колко парѝ сѫ минали прѣзъ рѫцѣтѣ ми! Питамъ: отъ всичко това, остана ли нѣщо у васъ? — Нищо не остана. Единъ день магарето се похвалило: азъ прѣнесохъ много икони на Христа. Да, но това магаре светия не стана, а пакъ магаре си остана. Едно е важно за човѣка: да има страхъ и благоговение къмъ Бога. Съврѣменнитѣ хора се страхуватъ едни отъ други: синътъ се страхува отъ баща си. Когато синътъ стане по-силенъ отъ баща си, тогава пъкъ бащата се страхува отъ сина. Дъщерята трепери отъ майка си, но понѣкога майката трепери отъ дъщеря си. Казвамъ: докато хората се страхуватъ единъ отъ другъ, тѣ не вървятъ въ правия пѫть. Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата на овцитѣ.“ „Азъ съмъ добриятъ пастиръ.“ Това значи: Христосъ е пѫтьтъ, по който иде Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Който върви по този пѫть, той е едно съ Бога, и Богъ е едно съ него. Сега, които разбиратъ и прилагатъ Словото, тѣ ще оживѣятъ, ще възкръснатъ. Които не разбиратъ, тѣ ще разбератъ за въ бѫдеще, при второто пришествие. Едни ще възкръснатъ въ осѫждение, а други — въ животъ. Които чуятъ гласа на Истината, тѣ ще възкръснатъ. Когато Иосифъ билъ въ затвора, съ него заедно били затворени хлѣбарьтъ и виночерпецътъ на царя. Тѣ сънували нѣкакви сънища и помолили Иосифа да ги изтълкува. Хлѣбарьтъ сънувалъ, че носилъ на главата си три бѣли кошници. Въ горната кошница имало отъ всичкитѣ фараонови ястия, направа хлѣбарска. Дошли птици и ги изяли отъ кошницата. Иосифъ му казалъ, че слѣдъ три деня царьтъ ще го осѫди на обѣсване, и тѣлото му ще бѫде разкѫсано отъ птицитѣ небесни. Виночерпецътъ сънувалъ лоза прѣдъ себе си. На лозата имало три прѫчки, които се разцъвтѣвали, а гроздето на тѣхъ узрѣвало. Чашата на Фараона била въ рѫката му, и той я подалъ на Фараона. Иосифъ му казалъ, че слѣдъ три деня той ще бѫде помилванъ отъ царя, който ще го постави на сѫщата служба, която по-рано заемалъ. Тъй щото, все ще дойде нѣкой да ви извади отъ затвора, но важно е, каква ще бѫде сѫдбата ви — като тази на хлѣбаря, или на виночерпеца. Азъ искамъ, като ви извадятъ отъ затвора, да имате участьта на виночерпеца, а не тази на хлѣбаря. Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ.“ Който има уши да слуша и да разбира, той ще върви въ пѫтя на Христа. Днешниятъ день азъ наричамъ день за реализиране на вашата свобода. Той е първиятъ день, въ който вие взимате нови книги и започвате да живѣете по новъ начинъ. Каквито мисли дойдатъ въ ума ви, всички да изтичатъ отъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Живѣете ли по този начинъ, вие ще мязате на онази английска кантора, която въ продължение на десеть години имала само загуби; като промѣнила начина на своитѣ операции, въ една година имала толкова голѣми печалби, че покрила всичкитѣ си загуби. Щомъ ликвидирате съ стария животъ, вие ще ликвидирате и съ кризата, която ви спъва. Защо съврѣменнитѣ банки фалирватъ? Защо търпятъ такава голѣма икономическа и финансова криза? — Защото всичкитѣ имъ операции сѫ поставени на вѫтрѣшна лъжа и измама. Лъжата и измамата сѫ стариятъ животъ, съ който трѣбва вече да се ликвидира! Щомъ се ликвидира съ стария животъ, ще дойде новиятъ животъ, съ нови системи и наредби, които почиватъ върху законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. И тъй, основната мисъль, която трѣбва да остане въ ума ви, е мисъльта за тритѣ правила. Живѣете ли споредъ тѣхъ, вие ще чуете гласа на Бога. Богъ говори само тамъ, дѣто сѫ Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Когато Богъ говори, всички трѣбва да мълчатъ. Ако не мълчатъ, ще има страдания. Мълчатъ ли, ще има радость и веселие. Който не мълчи, страданията се качватъ на гърба му, както дѣцата се качватъ на нѣкой конь. И той, ще не ще, носи. Сѫщото става и съ крушата. Когато нѣкоя круша роди плодове, хората се натрупватъ около нея, обиратъ плодоветѣ ѝ, изпочупватъ клонищата ѝ и слѣдъ това казватъ: хайде, до година пакъ ще дойдемъ да те оберемъ! Ако и вие бѫдете круши, които хората обиратъ, нищо нѣма да спечелите. Обаче, както виждамъ, никой човѣкъ не иска да страда. Въпрѣки това, всички страдатъ, защото искатъ хората да ги разбиратъ и обичатъ. Докато очакватъ разбиране и любовь отъ хората, всѣкога ще страдатъ. Всички иматъ такива опитности и знаятъ, че истината не е въ тази философия на живота. Слѣдователно, искате ли да бѫдете разбрани и обичани, вие трѣбва първо Бога да обичате. Казвате: какъ да познаемъ, дѣ е Богъ? Питамъ: тази сутринь, запримѣръ, трѣбваше ли азъ да ви доказвамъ, че това, което виждате, е слънцето? Щомъ видите, че слънцето изгрѣва, не очаквайте друго слънце. Това е слънцето, на което всички плодове зрѣятъ. Това слънце всички познаватъ, но щомъ стане въпросъ за Бога, казватъ: какъ ще познаемъ Бога? Щомъ Богъ изгрѣе въ душата на човѣка, всички облаци, болести, страдания и противорѣчия изчезватъ. Тогава настава миръ и радость въ душата на човѣка, каквито той никога не си е прѣдставялъ. Значи, всички страдания, противорѣчия въ живота на човѣка се дължатъ на това, че той е далечъ отъ Бога, далечъ отъ Божията свѣтлина. Който не се грѣе на тази свѣтлина, той живѣе въ влажна, тъмна кѫща, вслѣдствие на което и той, и жена му, и дѣцата му постоянно боледуватъ. Какъ нѣма да боледуватъ? Нека Божествената свѣтлина влѣзе въ тази кѫща, да видите, какво ще стане съ болеститѣ. Дѣто е Божията Любовь и свѣтлина, никаква лоша мисъль не прониква въ ума на човѣка. Не влѣзе ли Божията Любовь и свѣтлина въ нѣкой домъ, тамъ постоянно ще има страдания и противорѣчия. Казвамъ: понеже искате да възкръснете, да намѣрите Бога, трѣбва да живѣете споредъ тритѣ правила. Иначе, въ която църква и да отидете, навсѣкѫдѣ ще ви кажатъ: елате при насъ! Тукъ ще намѣрите Бога. Питамъ: ако нѣкой се роди отъ майка заекъ, какво щастие ще му донесе тази майка? Тя постоянно ще му казва: синко, краката ти трѣбва да бѫдатъ дълги, та щомъ шукне нѣщо въ гората, ти веднага да бѣгашъ. Ако нѣкой е роденъ отъ майка свиня, тя ще го научи да рови, да търси богатства въ земята. Ако човѣкъ мине прѣзъ всички животински форми, той все ще придобие нѣкакво знание, но свобода нѣма да има. Кой заекъ, коя свиня, коя птица и кой човѣкъ сѫ свободни? Коя жена, или кой мѫжъ сѫ свободни? Кой учитель, кой царь, или кой свещеникъ сѫ свободни? Никой човѣкъ не е свободенъ, а при това, казва: елате при менъ, азъ ще ви кажа истината! Всички хора умиратъ, а при това, говорятъ за свобода. Истински свободенъ генералъ, запримѣръ, е онзи, покрай шинела на когото минаватъ безброй куршуми и шрапнели, но нито единъ не го засѣга. Той минава спокойно покрай тѣхъ, пѣе си нѣкаква пѣсень, отъ нищо не се смущава. Има такива генерали по свѣта. Казано е въ Писанието, че слѣдъ като Христосъ говори на юдеитѣ, тѣ искаха да Го хванатъ и убиятъ съ камъни. Христосъ избѣга отъ рѫцѣтѣ имъ и отиде отвѫдъ Иорданъ, т. е. Христосъ духна свѣщьта, и тѣ останаха на тъмно. Най-послѣ тѣ Го разпнаха, но на третия день Христосъ възкръсна. Силата на Христа се прояви въ възкресението. Който иде отъ Бога, и въ гробъ да го турятъ, въ края на краищата, той пакъ ще излѣзе навънъ, ще възкръсне. Възкресението — това е великата цѣль, къмъ която всѣки човѣкъ се стреми. Сега, желая на всички, всѣка ваша мисъль да носи за душата ви соковетѣ на Любовьта, свѣтлината на Мѫдростьта и свободата на Истината! Въ това седи истинскиятъ животъ. * 11. Бесѣда отъ Учителя, държана на 9 августъ, 1931 г. 5 ч. с. ☆
  9. Ани

    1931_08_08 Запечаталъ е

    От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗАПЕЧАТАЛЪ Е. Днесъ ще размишлявате върху 33 ст., 3. гл. отъ Евангелието на Иоана: „Който приема свидѣтелството Негово, запечаталъ е, че Богъ е истиненъ.“ Мнозина искатъ да имъ се говори Истината. Истината може да се говори само на онзи, сърцето на когото трепти отъ любовь. Истината може да се говори само на онзи, умътъ на когото е пъленъ съ свѣтлина. Когато въ сърцето на човѣка нѣма любовь и когато въ ума му нѣма свѣтлина, той не може да разбере Истината. Когато сърцето на човѣка е раздвоено, и когато умътъ му е помраченъ, той не може да разбере Истината. Казвате: въ какво се заключава раздвояването? Прѣдставете си, че вие се влюбвате въ единъ отъ пръститѣ на вашия приятель, и като отивате при него, все съ пръста му се занимавате. Казвате: не мога да не пипна пръста на своя приятель. Питамъ: какво печелите, ако постоянно носите въ ума си мисъльта за пръста на вашия приятель? Каква идея има въ този пръстъ? Прѣди всичко, той е една малка часть отъ вашия приятель. Пръстътъ на приятеля ви е пръстъ на Бога. Слѣдователно, когато майка се влюби въ дѣтето си, тя се е влюбила въ пръста на Бога. Когато нѣкой се влюби въ приятеля си, той се е влюбилъ въ пръста на Бога. Когато господарь се влюби въ слугата си, той се е влюбилъ въ пръста на Бога. Когато слуга се влюби въ господаря си, и той се е влюбилъ въ пръста на Бога. Въ когото и да се влюби човѣкъ, той изпада въ смѣшно положение. Нѣкой казва, че като се влюбилъ, сърцето му се запалило и горѣло. Какво става слѣдъ това? Като погори малко сърцето му, то става на пепель. Каква е тази любовь, която прѣвръща сърцето на човѣка на пепель? Любовь, която прѣвръща сърцето на човѣка на пепель, не е истинска любовь. Тази пепель може да се употрѣби само като лѣкарство въ нѣкои случаи, но нищо повече не може да даде на човѣка. Слѣдователно, искате ли да любите Бога, не трѣбва да се влюбвате само въ Неговия пръстъ. Пръстътъ на Бога всѣки може да хване, вслѣдствие на което ще се яви споръ между хората. Вие трѣбва да се влюбите въ вѣчното, въ безграничното начало на Бога, т. е. въ Неговия Духъ. Който се влюби въ пръста на човѣка, той може да задигне този пръстъ. Момъкъ се влюбва въ мома и я задига. Мома се влюбва въ момъкъ и го задига. Пръстътъ, въ който се влюбватъ хората, е символъ, който трѣбва да се разрѣши. Нѣкой казва: еди-кой си ме люби. — Отдѣ знаете? Днесъ ви люби, утрѣ ви изневѣрява. Любовь, която се явява и изчезва, тя не е истинска. Любовь, въ която жабитѣ крѣкатъ, и тя не е истинска. Тя е благо. Ако пиете отъ водата на нѣкое блато, въ което жабитѣ оставатъ нечистотиитѣ си, отъ васъ човѣкъ не може да стане. Ако нѣкой изучава една религия, въ която жабитѣ крѣкатъ, мислите ли, че той ще се добере до истината? Ако нѣкой човѣкъ отива да проповѣдва истината, каква истина ще проповѣдва той, ако първо дойде при васъ, да иска хлѣбъ, да се нахрани? Този проповѣдникъ не е изпратенъ отъ Бога. И Христосъ проповѣдваше Истината, но Той отъ никого не поиска хлѣбъ. Напротивъ, съ петь хлѣба и двѣ риби Той нахрани нѣколко хиляденъ народъ, слѣдъ което останаха още нѣколко коша укрухи. Казвамъ: при любовьта хората се натъкватъ на редъ заблуждения, отъ които трѣбва да се освободятъ. Запримѣръ, има ли право първиятъ пръстъ на рѫката да завлада всички останали пръсти и да имъ заповѣдва като господарь? — Нѣма право, разбира се. Петьтѣ пръста трѣбва винаги да бѫдатъ заедно, и когато господарьтъ имъ заповѣда да свършатъ една работа, тѣ трѣбва едноврѣменно да я изпълнятъ: ще се свиятъ, ще посегнатъ къмъ даденъ прѣдметъ, ще го хванатъ и прѣмѣстятъ отъ едно мѣсто на друго. Чрѣзъ многократното изпълнение на този процесъ, тѣ свършватъ работата, опрѣдѣлена отъ господаря имъ. Ако само единиятъ пръстъ иска да свърши работата, а другитѣ не взиматъ участие, той самъ нищо не може да постигне. Ако човѣкъ, като единия пръстъ на рѫката, мисли, че всичко може самъ да свърши, че като него нѣма другъ въ свѣта, той е на кривъ пѫть. Хиляди хора още могатъ да мислятъ за себе си сѫщото, но всички сѫ далечъ отъ истината. Двама души се борятъ. Единиятъ събаря другия на земята и казва: ти трѣбва да знаешъ, че азъ съмъ по-силенъ отъ тебъ, ти не можешъ да се боришъ съ менъ! Дохожда трети, той събаря и двамата, като казва: вие трѣбва да знаете, кой съмъ азъ и съ кого имате работа! Дохожда четвърти, гой събаря и тримата. Най-послѣ, дохожда господарьтъ, който събаря всички и казва: скоро долу! Тѣзи герои сѫ пръститѣ на рѫцѣтѣ, които щръкватъ нагорѣ, и всѣки мисли за себе си, че е нѣщо особено, но когато дойде господарьтъ имъ, той казва: всички долу! Пръститѣ, единъ слѣдъ другъ, отиватъ на мѣстото си. Нека този примѣръ ви послужи като тема за размишление. Сега, всички хора искатъ да бѫдатъ свободни. Питамъ: ако тѣ служатъ на своитѣ страсти, могатъ ли да бѫдатъ свободни? Запримѣръ, нѣкой човѣкъ прѣкарва цѣлъ день по кръчмитѣ, а иска да бѫде свободенъ. Такъвъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Той е робъ на своята страсть. Ако хората служатъ изключително на себе си и на своитѣ ближни, могатъ ли да бѫдатъ свободни? Какво печели слугата, който цѣлъ день работи на нивата на господаря си? Той цѣлъ день дига и слага мотиката, изморява се, изпотява се, и вечерьта се връща дома си изтощенъ, съсипанъ, за нищо вече негоденъ. Господарьтъ печели много, а слугата — малко. Не е ли робство положението на този слуга? Съ това азъ не възставамъ противъ работата, но тя трѣбва да бѫде умѣрена. Когато бащата изпраща синоветѣ си на нивата, трѣбва ли единъ да работи, а другитѣ да почиватъ на негова смѣтка? Всички синове трѣбва да работятъ задружно — всѣки споредъ силитѣ си. Прѣди грѣхопадането хората не сѫ работили на нивитѣ. Тогава житото е расло само, и то е дохождало при човѣка, а не човѣкъ при него. Сѫщо така крушитѣ, ябълкитѣ, всички плодове сѫ расли сами и сѫ отивали направо при човѣка. Човѣкъ е ималъ грижата само да остави кошницата подъ дървото, и плодоветѣ сами влизали вѫтрѣ. Сега, ако продължавамъ още да говоря по този въпросъ, ще кажете, че това сѫ приказки отъ „Хиляда и една нощь“. Днесъ, това сѫ приказки, наистина, но прѣди грѣхопадането тия нѣща сѫ били факти. Казвате: какво нѣщо е животътъ? Защо ни е толкова милъ? Прѣдставете си единъ младъ човѣкъ, който иска да живѣе, обаче, лѣга тежко боленъ отъ нѣкаква болесть. Иска да се обърне на една или друга страна въ леглото си, не може, все на гърба си лежи; иска да подигне малко крака си, не може; да отвори очитѣ си, пакъ не може. Той започва да плаче и казва: нищо не може да излѣзе отъ менъ! Ще се мре — нищо повече! Защо плаче този младъ човѣкъ? Той иска да работи, чувствува, че не е завършилъ работата си. Какъ може да му се помогне? Кой ще го дигне отъ леглото? Трѣбва да дойде нѣкой човѣкъ при него, да го убѣди, че той може да стане отъ леглото си, може да отвори очитѣ си и да си хапне нѣщо. Направи ли това, той започва да се движи, да ходи изъ стаята, да яде по малко, и скръбьта му се прѣвръща на радость. Той се убѣждава, че Богъ не го е турилъ на леглото, да лежи съ мѣсеци на гърба си, но го е изпратилъ въ свѣта да работи, да разрѣши нѣкоя задача. Слѣдователно, животътъ на човѣка е милъ, защото той съзнава въ себе си, че не е завършилъ работата си, а трѣбва да замине за онзи свѣтъ неподготвенъ. Нѣкой казва: азъ спя като конь. Какво иска да каже съ това? Той иска да каже, че е много буденъ. Това значи: както коньтъ е буденъ, когато види господаря си, така и той е всѣкога буденъ. Казвамъ: въ истинския животъ нѣма спане. Който спи, той не е въ истинския животъ. Коньтъ спи правъ, но при първото явяване на господаря си, той е буденъ. Човѣкъ пъкъ повече спи. Като легне, той се омотае добрѣ въ юргана си, и като дойде господарьтъ му, не може да се събуди, не може веднага да се развие. Цѣла нощь той се обръща ту на една, ту на друга страна, поглежда вънъ, дали се е съмнало; отново се завива да спи, докато най-послѣ се съмне добрѣ и казва: нѣма какво, трѣбва да се става! Този е неестественъ сънъ. Така правятъ мнозина отъ васъ: лѣгатъ, ставатъ, пакъ заспиватъ, гледатъ, дали се е зазорило и казватъ: какъ не се нареди да ставаме по-късно, слѣдъ като изгрѣе слънцето? Обаче, по едно врѣме се стреснатъ и казватъ: я да станемъ! Ако продължаваме да спимъ, може-би, да ни се случи нѣщо лошо. Такива хора сѫ ранобудни само отъ страхъ. Това сѫ човѣшки работи. Истинско зазоряване въ живота е моментътъ, когато човѣкъ се изправи на краката си и почувствува, че е въ връзка съ всички хора по лицето на земята. Истинско зазоряване е моментътъ, когато човѣкъ мисли, чувствува и дѣйствува свободно. Тогава той може да разбира и разглежда смисъла на всичко, което Богъ е създалъ. Ако въ живота на човѣка не дойде истинското зазоряване, той ще живѣе единъ прѣривенъ, прѣкѫснатъ животъ, отдѣленъ отъ всички живи сѫщества. Смисълътъ на живота, обаче, седи въ непрѣривностьта, да вижда човѣкъ връзката между всички явления. И тъй, прѣди всичко, човѣкъ трѣбва да служи на Бога. Казано е въ Писанието: „Не бивайте раби на человѣцитѣ!“ Хората изпадатъ много лесно въ робство. Срещнатъ ли нѣкой човѣкъ, който знае малко повече отъ тѣхъ, тѣ казватъ: този е голѣмъ авторитетъ. — Никакъвъ авторитетъ не е той. Единъ авторитетъ има въ свѣта! Този авторитетъ е Богъ. Нѣкой казва: кой човѣкъ може да се нарече братъ? Братъ е само онзи, който, въ любовьта си къмъ тебе, те остава абсолютно свободенъ. Ограничава ли те, той не е никакъвъ братъ. Казано е въ стиха: „Който приема свидѣтелството Негово, запечаталъ е, че Богъ е истиненъ.“ Слѣдователно, само онзи може да ви даде свобода, който е запечаталъ въ себе си, че Богъ е истиненъ. И тогава, ако Богъ е освободилъ нѣкого, братътъ нѣма право да го заробва. Кой е далъ право на господаря да заробва слугата си и на слугата да заробва господаря си? Казвате, че Богъ е наредилъ нѣщата така, че Той опрѣдѣлилъ отношенията между хората. Това е лъжа. Ще излѣзе, че Богъ създалъ едни хора господари, други — роби; едни създалъ здрави, други — болни; едни създалъ да живѣятъ въ радость и щастие, а други — да бѫдатъ изнасилвани. Това не е никакво вѣрую! Та когато казвате, че Богъ е създалъ свѣта съ всички ограничения, противорѣчия, болести, насилия и редъ още отрицателни прояви, това е заблуждение. Богъ е свободенъ, и вие можете да бѫдете свободни, като Него. Синътъ запитва баща си: какъ мога да бѫда свободенъ? — Като постѫпвашъ като мене. Дъщерята запитва майка си: какъ мога да бѫда свободна? — Като постѫпвашъ като мене. Значи, ако синътъ и дъщерята правятъ това, което майката и бащата правятъ, тѣ ще бѫдатъ свободни. Пиленцето, което върви слѣдъ майка си, цѣлъ день рови, търси храна. Нѣкой казва: какво да правя? — Вижъ, какво правятъ пиленцата. — Това е кокоша работа. — Вѣрно, че е кокоша работа, но малкото пиленце знае, какво да прави. То върви слѣдъ майка си, и щомъ тя клъвне, и то клъвне. Човѣкъ, обаче, не знае, какво да прави. Казвате: ние не искаме да бѫдемъ като кокошкитѣ. Вие не трѣбва да бѫдете като кокошкитѣ, но както тѣ слушатъ майка си, така и вие трѣбва да слушате своята велика майка — Любовьта. Идете и вие при тази ваша майка, както пиленцето отива при своята. — Какъ да намѣримъ Бога? — Ако пиленцето намира майка си, влиза подъ крилцата ѝ и придобива знание, защо човѣкъ не може да намѣри своята майка, да се скрие подъ крилцата ѝ и да придобие знание? Човѣкъ намира нѣкой Петко, или нѣкой Драганъ, скрие се подъ крилата му и седи тамъ, нищо не научава. Блато е това мѣсто, тамъ само жаби крѣкатъ; въ него не можете да намѣрите Бога. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ. Азъ съмъ живиятъ изворъ“. Ядете ли отъ този хлѣбъ, вие никога нѣма да огладнѣете, но знание ще получите. Пиете ли отъ този изворъ, вие никога нѣма да ожаднѣете, но знание ще получите. Човѣкъ трѣбва да съзнава, че Богъ е вложилъ Истината въ него. Истината се заключава въ това, да съзнава човѣкъ, че Богъ живѣе въ него, и той живѣе въ Бога. Ако човѣкъ не съзнава това, той ще живѣе въ Петко, въ Драгана, въ Стояна и ще очаква само на хората. Идете при мишкитѣ и научете единъ урокъ отъ тѣхъ! Тѣ седатъ ли въ празни хамбари? Влѣзатъ ли въ нѣкой празенъ хамбаръ, тѣ веднага излизатъ навънъ. Обаче, пъленъ ли е хамбарътъ съ жито, тѣ влизатъ въ него и цѣлъ день и цѣла нощь църкатъ, вършатъ работа. Щомъ се изпразни хамбарътъ, тѣ го напущатъ и казватъ: тукъ не се живѣе вече! Чудно е, какъ хората живѣятъ въ празни хамбари! Мишката не остава въ празенъ хамбаръ, а човѣкъ седи вѫтрѣ, не излиза отъ хамбара. Казвамъ: живѣйте въ пълни хамбари, дѣто има жито, дѣто има, какво да се яде и пие Тамъ е смисълътъ на живота! Другояче казано: животътъ е тамъ, дѣто Богъ е поставилъ човѣка. Животътъ е въ Божията Любовь, въ благата, които Той дава. Животътъ е въ Божията Мѫдрость и свѣтлина. Животътъ е въ Божията Истина и свобода. Първата работа, която прѣдстои на човѣка, е да се освободи отъ всички отрицателни чърти на своя характеръ. Въ това седи неговото самовъзпитание. Запримѣръ, ако писарьтъ или цигуларьтъ не движатъ пръститѣ на рѫцѣтѣ си свободно тѣ нищо не могатъ да направятъ. Какъ ще може писарьтъ да пише, ако не движи пръститѣ си бързо? Какъ ще може цигуларьтъ да свири, ако не движи пръститѣ си бързо? Какво можете да направите безъ пръсти? Нѣкой казва: азъ не мога да живѣя безъ пръста на Бога. Ако не го видя, нищо не мога да направя. Добрѣ, може да ти се даде възможность цѣлъ день да гледашъ пръста на Бога, но прѣзъ това врѣме да не хапнешъ хапка хлѣбъ и да не глътнешъ капка вода. — А, това не може. — Значи, не е всичко въ пръста. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ. Който ме яде, той никога не огладнява.“ Живиятъ хлѣбъ е живиятъ въздухъ, който човѣкъ приема въ себе си. Първиятъ пръстъ на Бога, показалецътъ, прѣдставя Божия законъ. Когато Богъ дигне този пръстъ нагорѣ, съ това Той казва на човѣка: Ти трѣбва да се подчинишъ на моя законъ! Законътъ не търси любовь, но изпълнение. Питамъ: може ли човѣкъ да се влюби въ закона? Това значи: може ли човѣкъ да се влюби въ една тояга? Човѣкъ трѣбва да седи най-малко четири-петь метра далечъ отъ закона, да не го засегне. Най-малкото нарушение на закона води нарушение и на приятелскитѣ отношения съ него. Необходимо е да се спазва Божия Законъ, за да дойде Любовьта. Любовьта не търпи никакви погрѣшки Тя се проявява само въ съвършенитѣ. Богъ проявява Любовьта, защото е съвършенъ. На сѫщото основание, който иска да прояви Божията Любовь, той трѣбва да бѫде съвършенъ. Съ други думи казано: когато човѣкъ иска да прояви Божията Любовь, Богъ трѣбва да живѣе въ него, и той трѣбва да живѣе въ Бога. Това сѫ двѣ важни условия за изявление на Любовьта. За да обичашъ нѣкого, ти трѣбва да проникнешъ въ него, и той трѣбва да проникне въ тебе. Запримѣръ, свѣтлината ни обича, понеже прониква въ насъ. Хлѣбътъ ни обича, понеже прониква въ насъ Изобщо, всѣко нѣщо, което прониква въ насъ, то ни обича. Пада единъ камъкъ върху насъ и ни смазва. Този камъкъ обича ли ни? Камъкътъ не прониква въ насъ, и затова не може да ни обича. Всѣко нѣщо, което прониква въ човѣка и внася животъ въ него, то го обича; не прониква ли въ него, не внася ли животъ, то не може да го обича. И обратното е вѣрно. Всѣко нѣщо, въ което човѣкъ прониква и внася животъ, той го обича. Не прониква ли въ нѣщо, не внася ли животъ въ него, той не го обича. Богъ прониква въ насъ, защото ни обича. Когато нѣкой е тѫженъ, обрѣмененъ, Богъ прониква въ него и му казва: Не се обезсърдчавай, всичко ще се оправи! Нѣкой взелъ пръста на Бога и мисли, че само той има право на него. Никой не може да задържи Божия пръстъ само за себе си. Защо? — Защото този пръстъ е чучуръ на великия изворъ на живота, отъ който непрѣкѫснато тече вода. Слѣдователно, всѣки има право да вземе часть отъ тази вода. Водата на този изворъ прѣдставя великия животъ на Бога, т. е. великитѣ Божии закони. Когато казвамъ, че Богъ прониква въ насъ, подразбирамъ Божия Духъ. Значи, Божиятъ Духъ прониква въ насъ, и затова ни обича. Христосъ казва: „Който люби баща си и майка си повече отъ мене, не е достоенъ за моята любовь.“ Какво означава този стихъ? Нѣкой казва: азъ обичамъ еди-кого си, не мога безъ него. Питамъ: ако ти искашъ да влѣзешъ въ Царството Божие, трѣбва ли да вземешъ съ себе си своя възлюбенъ? — Азъ не мога безъ него. — Какво ще правишъ, ако твоятъ възлюбенъ не може да влѣзе заедно съ тебе въ Царството Божие? — Защо не може да дойде и той съ мене? — Защото всѣки самъ влиза въ Царството Божие. Обаче, всѣки трѣбва да се стреми къмъ Царството Божие, понеже тамъ е истинскиятъ животъ. Обикновениятъ животъ пъкъ е животъ на житното зърно. Свѣтлината и влагата, които влизатъ и излизатъ отъ посаденото въ земята житно зърно, прѣдставятъ Царството Божие за него. По сѫщия начинъ всички, които ни обичатъ и които ние обичаме, трѣбва да влизаме и излизаме отъ Царството Божие. Тамъ всички трѣбва да сме въ единение, въ единство. Нѣкои ще кажатъ: ние не мислимъ така, ние имаме друго мнѣние по този въпросъ. — Много естествено е, че мнѣнията ни ще се различаватъ. Ако двама художника нарисуватъ една и сѫща картина, картинитѣ имъ непрѣменно ще се различаватъ. Запримѣръ, единиятъ ще тури по-тъмни, другиятъ — по-свѣтли краски. Послѣ, сѣнкитѣ въ картината на единия художникъ ще се различаватъ отъ тия на другия. Чия картина ще бѫде по-близо до дѣйствителностьта? Прѣди всичко, никой художникъ не може да нарисува образа на нѣкой човѣкъ. Защо? — Той не може да прѣдстави чъртитѣ му такива, каквито сѫ въ дѣйствителность. По никой начинъ той не може да нарисува човѣка като живъ. Който е майсторъ, нека духне този портретъ, да оживи човѣка, когото е нарисувалъ. Добриятъ художникъ може да направи слѣдното: върху портрета на нѣкой човѣкъ той може да изрази законитѣ и силитѣ, които сѫ работили за създаването му. Тѣзи закони и сили изразяватъ вѫтрѣшния животъ на човѣка. Носътъ, ушитѣ, очитѣ, челото, устата, брадата на човѣка сѫ важни точки, които характеризиратъ човѣка. Затова, когато нѣкой човѣкъ не обича да слуша, той трѣбва да се хване за ухото и да си каже: слушай, ти трѣбва да бѫдешъ разуменъ, да се вслушвашъ въ съвѣтитѣ на по-напредналитѣ отъ тебъ! Ако е ударилъ на широкъ животъ, той трѣбва да се хване за носа си и да каже: слушай, ти трѣбва да мислишъ право, да мислишъ, какво вършишъ! Изобщо, човѣкъ трѣбва да се изучава, да познава своитѣ характерни чърти и, дѣто трѣбва, да се корегира. Често, между ученитѣ се говори за физиогномията като наука. Обаче, сѫществува обикновена физиогномия и необикновена. Обикновената азъ наричамъ физиогномия на затворницитѣ, а необикновената — физиогномия на свободнитѣ хора. Освѣнъ тѣзи двѣ физиогномии, сѫществува и трета, която азъ наричамъ физиогномия на Синоветѣ Божии. Физиогномията на затворницитѣ изучава чъртитѣ на прѣстѫпнитѣ типове. Физиогномията на свободнитѣ хора изучава чъртитѣ на праведнитѣ хора. Третата физиогномия пъкъ изучава чъртитѣ на Синоветѣ Божии. Обаче, иска ли човѣкъ да изучава коя и да е отъ тритѣ физиогномии, той непрѣменно трѣбва да ги изучава сравнително, да прави сравнения между тритѣ типа, и слѣдъ това да вади своитѣ заключения. Само по този начинъ човѣкъ ще схване разликата между тритѣ типа и ще се добере до една положителна наука. Казвамъ: и при най-голѣмото различие между тѣзи три категории хора, все има нѣщо общо — всички се стремятъ къмъ свобода. Затворникътъ погледне къмъ оковитѣ на краката си, погледне къмъ желѣзнитѣ рѣшетки на прозорцитѣ, погледне къмъ пазача, който седи прѣдъ вратата му съ голъ ножъ, па си въздъхне дълбоко и каже: не мога да се освободя, може-би тукъ ще свърша живота си, като затворникъ, за винаги лишенъ отъ свобода. Чувамъ страданията на тоя затворникъ, влизамъ при него и го питамъ: искашъ ли да те освободя? — Какъ? — Ще те запаля да изгоришъ и въ видъ на въздухообразно тѣло ще излѣзешъ прѣзъ нѣкоя малка дупчица, безъ да те види нѣкой. Ако този човѣкъ не се съгласи и прѣдпочете затвора, ще го оставя да си лежи тамъ. Обаче, ако се съгласи, азъ драсвамъ кибритъ, запалвамъ го и като газъ го пущамъ на свобода. Слѣдъ това пазачътъ влиза въ стаята, и какво да види! Оковитѣ лежатъ на земята, вратата заключена, прозорцитѣ затворени, но затворникътъ го нѣма. Дѣ е той? Никой не знае това. Послѣ, азъ връщамъ живота на този затворникъ, но вече свободенъ, далечъ отъ затвора, отъ мѫкитѣ, отъ желѣзнитѣ окови. Слѣдъ това му казвамъ: ти ще живѣешъ сега правилно и никому нѣма да казвашъ, че си отъ свободнитѣ хора, придобилъ свободата си чрѣзъ изгаряне. Казвате: какъ върнахте живота на този човѣкъ? — И за това има методи, както има методи и за прѣвръщането на човѣка въ газъ. И тъй, когато питате, защо хората умиратъ, казвамъ: хората умиратъ, за да се освободятъ отъ затворитѣ на земята. Всичко трѣбва да изгори, за да се изчисти! И хората трѣбва да изгорятъ, за да се прѣчистятъ и освободятъ отъ затворитѣ! Казано е въ Писанието: „Земята ще изгори, за да се прѣчисти!“ Дали вѣрвате, или не, това не е важно, но като дойде това врѣме, всички ще повѣрватъ. Когато Божествениятъ огънь дойде, той ще прѣмахне всички условия, които ограничаватъ, измѫчватъ и заробватъ човѣка. Понѣкога хората се натъкватъ на свои мисли, желания и постѫпки, които ги заробватъ. Тѣ не могатъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Кой може да ги освободи? — Божественото. Така постѫпиха руситѣ съ насъ въ освободителната война. Тѣ дойдоха, и дѣ що българи и християни намѣриха въ затворитѣ, освободиха ги и ги пуснаха навънъ. По сѫщия начинъ единъ день ще дойдатъ вашитѣ приятели отъ невидимия свѣтъ, ще разбиятъ вратитѣ на вашитѣ затвори и ще кажатъ: излѣзте вънъ, на свобода! Днесъ всички съврѣменни хора се намиратъ подъ духовното робство на турцитѣ, отъ което трѣбва да се освободятъ. Казано е въ стиха: „Който приема свидѣтелството Негово, запечаталъ е, че Богъ е истиненъ“. Казвате: добрѣ е човѣкъ да се освободи отъ оковитѣ и отъ затвора, но опасно е да не го хванатъ отново. Не, освободи ли се човѣкъ веднъжъ, той трѣбва вече да се опрѣдѣли, да служи на Бога. И затова, всѣка сутринь, като става, той трѣбва да се запитва: живѣе ли Богъ въ менъ, и живѣя ли азъ въ Бога? Нѣма по-красива мисъль отъ тази! Провѣрявате ли се по този начинъ, вие всѣкога ще бѫдете свободни. Цѣлиятъ день ще бѫдете радостни и весели. Каквато работа започнете, ще върви добрѣ. Само по този начинъ човѣкъ ще мисли право и ще има правилни отношения къмъ Бога и къмъ ближнитѣ си. Само така той ще разбере, че Богъ е истиненъ и вѣренъ. Ако Богъ е въ васъ, и вие въ Него, животътъ ви ще се осмисли и ще заживѣете по новъ начинъ. Този новъ животъ наричамъ животъ на праведнитѣ — животъ на зазоряване. Казано е: „Пѫтьтъ на праведния е пѫть на зазоряване“. Размишлявайте върху тази мисъль и ще разберете, че този е единствениятъ пѫть, по който трѣбва да вървите. Нѣкой казва: азъ вѣрвамъ въ Бога. Какво отъ това, че вие или азъ вѣрваме въ Бога? Ние трѣбва да вѣрваме, че Богъ е любовь, мѫдрость, истина, правда, добродѣтель, кротость, въздържание, милосърдие и т. н. Ние трѣбва да вѣрваме, че Богъ е всесиленъ, всезнаещъ. Ако хората, наистина, вѣрваха, че Богъ е всезнаещъ, тѣ щѣха да иматъ прѣдъ видъ това, когато замислятъ нѣкои лоши работи, или прѣстѫпления. Ако тѣ, наистина, вѣрваха, че Богъ е всесиленъ, щѣха да уповаватъ на Него, даже и въ ада да сѫ паднали. Тѣ ще знаятъ, че Богъ е въ сила и оттамъ да ги извади. Като ги извади, ще каже: кой ви даде право да грѣшите? Като слушате да говоря така, нѣкой казватъ: ние не сме си отживѣли още, не сме си отспали, както трѣбва. Осемь хиляди години вече, какъ хората живѣятъ, както искатъ, и спятъ повече, отколкото трѣбва, но какво сѫ придобили съ това? Нищо не сѫ постигнали. Затова, казвамъ: ако хората не се събудятъ и станатъ слѣдъ петь минути, всички юргани, въ които се завиватъ, ще изгорятъ; всички кѫщи, въ които се криятъ отъ външнитѣ условия, ще изгорятъ; всичко, което човѣкъ е създалъ, ще изгори! Всичко ще изгори, ще се прѣвърне на прахъ и пепель. Който мисли, че има още врѣме да спи подъ юргана си, той се лъже. Сънътъ бѣше досега. Казано е въ Писанието: „Стани ти, който още спишъ! Свърши се врѣмето на спането“. Сега, и азъ ви казвамъ: като се върнете дома си, драснете единъ кибритъ и запалете юрганитѣ си! Нека старитѣ юргани изгорятъ! Обаче, ако старитѣ изгорите, а започнете да търсите нови, съ тѣхъ да си доспите, вие не сте разбрали смисъла на думитѣ ми. Ако не сте ме разбрали, азъ ще съжалявамъ, че съмъ станалъ причина да изгорите юрганитѣ си. Подъ думитѣ „стари юргани“, азъ разбирамъ всичко онова, което внася смърть въ тѣлото и смутъ въ сърцето и ума на човѣка. Старото трѣбва да изгори! Който изгори старитѣ. си юргани и старата си кѫща, той трѣбва да даде угощение на приятелитѣ си и да благодари на Бога, че се е освободилъ отъ всичко старо въ себе си. Ще приведа сѫщия примѣръ въ друга форма. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ е боледувалъ десеть години отъ проказа, но Богъ иска да му помогне, да го излѣкува. Какво трѣбва да направи този човѣкъ? Щомъ забѣлѣжи, че Богъ му се притича на помощь, първата работа е да вземе единъ кибритъ, да драсне и да запали дрехитѣ си, да изгорятъ. Слѣдъ като изгори дрехитѣ си, трѣбва ли да съжалява за тѣхъ? Не, той трѣбва да благодари на Бога, че се е освободилъ отъ тѣхъ, защото, докато е съ тѣхъ, и на себе си ще врѣди, и на околнитѣ си. Искате ли да вървите направо — направо ще вървите; нагорѣ — нагорѣ. Искате ли право да мислите — право ще мислите. Никакви компромиси не се позволяватъ въ новия животъ! Тази е новата философия на живота! Този е пѫтьтъ къмъ Истината. Истината разполага само съ единъ методъ. Като казвамъ, че Истината има само единъ методъ, разбирамъ, че този методъ включва въ себе си всички останали методи. Истината подразбира свобода, която включва въ себе си всички видове свободи. Истината разполага съ такова знание, въ което се включватъ всички видове знания. Който има тази Истина въ себе си, той има всичко останало въ свѣта. Щомъ Богъ е съ човѣка, и ангели, и светии и праведни хора — всички ще бѫдатъ съ него. Ако Богъ не е съ него, той ще бѫде самъ, отъ всички изоставенъ. Знаете ли, какво нѣщо е самотията? Нѣма по-страшно нѣщо въ свѣта отъ самотията! Самотниятъ човѣкъ може да се уподоби на пръстъ, отрѣзанъ отъ рѫката и захвърленъ нѣкѫдѣ далечъ отъ нея. Нѣма по-голѣмо нещастие за този пръстъ отъ това, да седи далечъ отъ цѣлото! И нѣма по-голѣмо щастие за пръста, да седи на рѫката, да върши своята служба въ цѣлото! Подигне ли се този пръстъ нагорѣ, всички отправятъ погледа си къмъ него. Той се ползува съ почить и уважение. Сега, желая на всички да бѫдете свободни! Днесъ ви давамъ по една кибритена клечка, че като отидете дома си, да запалите старитѣ си юргани, да ликвидирате съ тѣхъ. Обаче, не бързайте, помислете си, готови ли сте да направите това, или не. Ако не сте готови, запазете клечката си за друго врѣме, когато бѫдете готови. Азъ не искамъ да прибързате, да изгорите юргана си, а послѣ да съжалявате, че нѣмате юрганъ и да тръгнете да търсите чужди юргани. Казвате: какъ да разберемъ това нѣщо? Разбирайте, както искате. Да разберете, или не разберете, това зависи отъ вашата вѫтрѣшна подготовка. Който не разбере, какъ трѣбва да постѫпи, той ще се намѣри въ положението на единъ царь отъ древностьта, който не знаелъ, какъ се ядатъ череши и прѣдъ видъ на това, не могълъ да ги вкуси. Единъ градинарь отъ неговото царство рѣшилъ да занесе на царя въ една тепсия отъ най-хубавитѣ си череши, да ги вкуси и опита. Като вървѣлъ изъ пѫтя, отъ врѣме на врѣме градинарьтъ опитвалъ по една отъ черешитѣ, да имъ се порадва, че били много хубави. Като стигналъ до двореца, въ тепсията останала само една череша, но градинарьтъ си казалъ: нищо отъ това, че е останала една череша. Ще я занеса на царя, да види, какви хубави череши имамъ въ градината си. Като влѣзълъ при царя, поклонилъ се и казалъ: царю честити, заповѣдай отъ моитѣ череши, да видишъ, колко сѫ хубави и сладки! Царьтъ взелъ черешата, погледналъ я оттукъ-оттамъ и казалъ: азъ не зная, какъ се ядатъ череши. Градинарьтъ взелъ черешата, турилъ я въ устата си и показалъ на царя, какъ се ядатъ череши. Царьтъ научилъ вече, какъ се ядатъ череши, но късно — послѣдната череша отишла пакъ въ устата на градинаря. Казвамъ: ако ме питате, какъ да разберете това нѣщо, ще взема послѣдната череша, ще я туря въ устата си, но вие нищо нѣма да вкусите отъ нея. Ето защо, вземете това, което ви поднасямъ, макаръ и само по едно парченце, и опитайте сами, какъ се яде. Не питайте другитѣ, какъ да го ядете, защото ще останете и безъ него. Държите ли клечката въ рѫка, не питайте, какъ се запалва. Докато питате този-онзи, азъ ще взема клечката, ще драсна, ще запаля юргана ви и всичко ще се свърши. Юрганътъ ви ще изгори, но вие нищо нѣма да придобиете. Ако искате да научите нѣщо, вие трѣбва да бѫдете свободни, смѣли. Ако досега не сте научили много, то е, защото сте били заробени. Днесъ отварямъ вратитѣ на затворитѣ и, като руснацитѣ, казвамъ: братя, излѣзте навънъ! Хвърлете халатитѣ си, свалете букаитѣ отъ краката си, идете на банята да се измиете и бѫдете свободни! Ако останете още за дълго врѣме въ затворитѣ, други ще дойдатъ да ги запалятъ отвънъ, но съ тѣхъ заедно и вие ще изгорите. Врѣме е вече всички затвори да се изгорятъ! Нѣма да остане затворъ въ свѣта, който да не се запали и изгори. Това е Божието желание, а каквото Богъ пожелае, Той ще го изпълни. Сега, вижте, каква червенина има на небето! Вижте, какъвъ облакъ има, въ видъ на мечъ! Той е Божиятъ мечъ, насоченъ къмъ сѣверъ. Сѫщеврѣменно, между облацитѣ, на небето ясно се очъртава една врата. Тя е вратата на затвора. Това показва, че е дошло врѣмето да излѣзете отъ вратата на затвора. Ако не излѣзете доброволно, мечътъ показва, какво ви чака. И тъй, осветете Божието име! Благодарете на Бога за всички блага, които ви е далъ, отъ памти вѣка досега! Нека сърцата ви днесъ бѫдатъ радостни и весели и кажете: Да е благословено името Божие! Да вървимъ по Божиитѣ пѫтища! Само по този начинъ Богъ ще бѫде съ насъ прѣзъ всички вѣкове, и ние ще бѫдемъ съ Бога прѣзъ цѣлата вѣчность и ще вкусимъ отъ всички Негови блага. Божиитѣ блага ще бѫдатъ наши блага. Запомнете днешната картина на небето! Тя е една отъ най-хубавитѣ картини, каквито нѣкога сте виждали. Никой художникъ не може да нарисува по-хубава картина отъ тази. Сега, благодарете на Бога за водата, за въздуха, за свѣтлината и за всичко, което ви е далъ. М. Т. * 10. Бесѣда отъ Учителя, държана на 8 августъ, 1931 г. 5 ч. с. ☆
  10. От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДЕНЬ НА БОЖИЕТО ИЗЯВЛЕНИЕ. „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ мѣдь, що звънти или кимвалъ, що дрънка (—1 ст.) Значи, ако Богъ не е въ човѣка, т. е. ако човѣкъ нѣма любовь въ себе си, всички останали нѣща въ живота му, не струватъ — нищо не го ползуватъ. „Любовьта не дири своето си“. (—5 ст.). Дѣйствително, който дири своето, той не е въ любовьта. Само егоизъмътъ дири своето. „А сега оставатъ тѣзи тритѣ: вѣра, надежда, любовь; но най-голѣма отъ тѣхъ е любовьта“. (—13 ст.). Слѣдователно, въ надеждата е физическиятъ свѣтъ; въ вѣрата — духовниятъ свѣтъ, а въ любовьта — Божествениятъ свѣтъ. Всичко излиза отъ любовьта, отъ Божествения свѣтъ. Когато хората говорятъ помежду си за любовьта, това е само отчасти, а което е отчасти, то ще се прѣкрати. Когато капката вода е оставена сама, тя лесно се оцапва. Когато тази капка влѣзе въ цѣлото, тя се изчиства, бистра става. Сѫщото може да се каже и за любовьта. Когато любовьта е отчасти, тя се цапа и се прѣкратява. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ Божията Любовь, която е цѣлото, и която никога не се цапа. Сега, като се проповѣдва новото учение, мнозина намиратъ, че то е трудно за изпълнение. Защо? — Има причини за това. Каквото яде болниятъ, все му е неприятно. И най-хубавата храна да му дадатъ, той казва: не струва това нѣщо. Здравиятъ човѣкъ, обаче, всичко харесва. Слѣдователно, докато човѣкъ е боленъ, той нито разбира храната, нито може самъ да я избира. Кои сѫ болни хора? Които вършатъ грѣхове и прѣстѫпления, тѣ сѫ все болни хора. Докато човѣкъ грѣши, той не може да разбере Божията Любовь. Любовьта носи животъ, а човѣкътъ на грѣха не може да разбере живота. И болниятъ не може да разбере живота, както и човѣкътъ на грѣха не го разбира. Даватъ на болния едно ядене, той е недоволенъ Даватъ му друго ядене, той пакъ е недоволенъ. Той намира, че всички хора около него сѫ виновни, че не сѫ сготвили, както трѣбва. Други пъкъ сѫ невнимателни къмъ него, не го погледнали, както трѣбва и т. н. Голѣми сѫ изискванията на болнитѣ! Съ една дума казано: грѣхътъ е болезнено състояние, а любовьта — здравословно състояние. Когато човѣкъ проявява любовьта правилно, тогава той разбира смисъла на живота. Правилното проявление на любовьта, непрѣменно изисква чистота. Нѣкой казва: дай ми да пия вода отъ твоето шише! Казвамъ: по-добрѣ иди на нѣкоя чешма, или на нѣкой изворъ, тамъ да се напиешъ, отколкото да пиешъ вода отъ моето шише. Колкото да е прѣсна и чиста водата въ моето шише, все пакъ тя не струва толкова, колкото водата на извора. Питамъ: трѣбва ли и вие да пиете вода отъ вашитѣ шишета? На всички прѣпорѫчвамъ: изсипете водата отъ вашитѣ шишета, идете съ тѣхъ на чешмата или на извора и ги налѣйте съ чиста, свѣжа вода. Да давате вода отъ вашитѣ шишета на другитѣ хора, това подразбира да се явявате като тѣхни учители Ето защо, най-добрѣ е човѣкъ да пие вода направо отъ извора. Пазете се отъ учения които покварятъ ума и сърцето на човѣка! Който иска да се наложи на хората съ своето учение, той имъ дава да пиятъ вода отъ неговото шише. Колкото и да е чиста тази вода, тя е недостатъчна, не може да задоволи човѣка напълно. Всички дѣления между хората се дължатъ, именно, на водата въ тѣхнитѣ шишета. Тѣзи дѣления пъкъ създаватъ страданията. Такива дѣления имаше още въ първитѣ врѣмена на християнството. Мнозина проповѣдватъ за Бога, но въ тия учения все липсва нѣщо. Тѣ започватъ добрѣ, свършватъ злѣ. Запримѣръ, нѣкой слуга изпълнява добрѣ волята на господаря си: каквото господарьтъ му каже, той върши всичко, както трѣбва. Не се минаватъ двѣ години, слугата обира господаря си и заема неговото мѣсто. Слугата става господарь, а господарьтъ — слуга. Сѫщото става и въ духовния свѣтъ. Нѣкой проповѣдва на хората за Бога, но въ края на краищата, ги обира. Туй е духовно обиране. Какво показва това? — Когато господарьтъ осиромашава, слугата е безчестенъ; когато господарьтъ забогатява, слугата е честенъ. И тъй, докато човѣкъ расте въ любовьта и докато мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му сѫ чисти, той забогатява и се разширява въ всѣко направление. Почне ли любовьта да намалява, мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка губятъ своята чистота. Вслѣдствие на това, той постепенно осиромашава. Истинско, растене има само въ Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Слѣдователно, човѣкъ расте, именно, въ тия три свѣта. Сѫщиятъ законъ се отнася и до физическия свѣтъ. Дѣто има топлина, свѣтлина и свобода, само тамъ има растене. Вънъ отъ тѣзи условия, никакво растене не може да има. Обаче, не се минава много врѣме, настѫпва обратниятъ процесъ — процесътъ на остаряването. Кога човѣкъ остарява? — Когато минава прѣзъ живота на своитѣ дѣди и прадѣди, въ който има редъ грѣхове и прѣстѫпления. Този животъ е винаги въ разрѣзъ съ Божията Любовь. Иска ли човѣкъ да отиде при Бога, при своя единственъ Баща, той трѣбва да се откаже отъ живота на своитѣ дѣди и прадѣди, да заживѣе въ Любовьта. Дойдатъ дѣдо му, баща му и казватъ: синко, ти мене трѣбва да слушашъ, азъ съмъ те родилъ! Не, бащата трѣбва да каже на сина си: синко, ти трѣбва да слушашъ Бога и да изпълнявашъ Неговата воля. Ти си излѣзълъ отъ Него, Той е твой Баща. Слѣдъ това бабата отива при дъщеря си и казва: не бой се, дъще, азъ ще ти кажа, какъ можешъ да станешъ щастлива. Казвамъ: бабата сама не е щастлива, а дъщеря си ще направи щастлива. Днесъ всички хора търсятъ и очакватъ щастие отъ нещастнитѣ. Кое може да направи човѣка щастливъ? Днесъ сте богати, утрѣ — осиромашавате. Днесъ сте здрави, утрѣ — болни. Да очаквате на врѣменното здраве, то е все едно да гоните Михала изъ горитѣ. Нѣкой казва: азъ искамъ да бѫда свободенъ! Този човѣкъ иска да бѫде свободенъ, а налага мнѣнието си на другитѣ. Вълкътъ казва, че иска да бѫде свободенъ, а сграбчва едно агне отъ стадото, мѣта го на гърба си и бѣга въ гората. Питамъ вълка: на какво основание ти отнимашъ свободата на агнето, а искашъ свобода за себе си? Това не е свобода! Въ стария животъ нѣма свобода. Който живѣе по старото учение, той винаги ще бѫде робъ на себе си и на условията. Такъвъ човѣкъ все повече и повече остарява, осиромашава, докато най-послѣ умира и го занасятъ съ кола на гробищата. Защо човѣкъ умира? — Защото не вѣрва въ Бога. Каквото Богъ му каже, той не вѣрва; каквото дѣдитѣ и прадѣдитѣ му кажатъ, вѣрва. Казвате: като умремъ, нашитѣ ближни ще се молятъ за насъ, ще изкупятъ грѣховетѣ ни. — Остане ли други да се молятъ за васъ, работата ви е свършена. Остане ли да пълните шишето си отвънъ, работата ви е свършена. Всичко, което се пълни отвънъ, отвѫтрѣ се изпразва. Остане ли човѣкъ да се пълни отъ това, което излиза отъ хората, неговата работа е свършена. Каквото човѣкъ дава на другитѣ, той пакъ го взима назадъ. Каквото бащата и майката даватъ, тѣ пакъ го взиматъ назадъ. Споредъ закона на прѣраждането, бащата дава тѣло на своя синъ, но въ другъ животъ той ще стане синъ или дъщеря на сегашния си синъ, който по този начинъ ще се изплати на баща си. Въ третото прѣраждане синътъ пакъ ще стане баща и т. н. Въ Божествения свѣтъ, обаче, не става това, понеже тамъ нѣма смърть. За сѫществата отъ Божествения свѣтъ нѣма смърть, нѣма прѣраждане. Божествениятъ животъ е животъ на съвършенство. И слѣдъ всичко това, хората се дѣлятъ на черни и бѣли. Тѣ казватъ: този е отъ черното братство, а онзи — отъ Бѣлото Братство. Казвамъ: който не върви по законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, той е отъ черното братство. Който върви по законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, той е отъ Бѣлото Братство. Истината дава свобода на човѣка. Любовьта сѫщо така го прави свободенъ. Питамъ тогава: ако обичате нѣкого, трѣбва ли да го заробвате? Ако обичате нѣкого, трѣбва ли да го измѫчвате? Трѣбва ли господарьтъ да измѫчва своя слуга? Той го праща дърва да рѣже, лозето му да прѣкопава, нивата да оре, а на есеньта се радва на хамбари, пълни съ жито. За господаря е добрѣ, но какво ще бѫде положението на слугата? Слугата пакъ остава бѣденъ и босъ, съ празни рѫцѣ. Сѫщиятъ господарь днесъ одралъ кожата на единъ волъ, утрѣ одралъ кожата на другъ волъ и, въ края на краищата, забогатѣлъ, станалъ търговецъ на кожи и милиони спечелилъ. На търговеца е добрѣ, но какво е положението на воловетѣ. И този човѣкъ говори за онзи свѣтъ, за Бога, за ангелитѣ, но като отиде тамъ, не излиза, както мислилъ и проповѣдвалъ. Онзи свѣтъ е въ Бога, а Богъ е навсѣкѫдѣ. Нѣма защо да търсите Бога въ онзи свѣтъ. Цѣлиятъ свѣтъ — и този, и онзи, е все Божи свѣтъ. Обаче, споредъ степеньта на развитието си, хората различаватъ три свѣта: физически или видимъ свѣтъ, който виждатъ около себе си; духовенъ свѣтъ или свѣтъ на чувствата и умственъ свѣтъ или Божественъ. И тъй, който не служи на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината, той служи на дявола. Дяволътъ обича да дере кожата на хората. Всѣки човѣкъ, който има нѣкакво користолюбиво желание въ себе си, служи на дявола. Рече ли да служи на истината, дяволътъ казва: нѣма защо да говорите истината, нѣма защо да се придържате въ Божиитѣ закони. Вие трѣбва да бѫдете свободни! Щомъ чуете тѣзи съвѣти, вънъ или вѫтрѣ въ себе си, знайте, че тѣ сѫ дяволски и кажете: това не е твоя работа. Дръжъ учението за себе си, азъ не искамъ да слушамъ съвѣти на даскалъ дяволъ. Който слуша съвѣтитѣ му, ще види, какви ще бѫдатъ резултатитѣ на неговия животъ. Домъ, построенъ по съвѣтитѣ и учението на дявола, е построенъ на пѣсъкъ. За такъвъ домъ казва Христосъ, че той не може да устои на буритѣ и дъждоветѣ. Слѣдователно, всѣко нѣщо, което не е основано върху законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, ще се разруши. То е врѣменно, прѣходно. Ако параходътъ, който сте построили, не почива на законитѣ на техниката, и най-слабитѣ вълни ще го разрушатъ, и той ще потъне въ дълбочинитѣ на океана. Трѣбва ли да се качвате на този параходъ? Може ли компанията на този параходъ да осигури живота на пѫтницитѣ? Знаете ли, колко страшно е човѣкъ да изгуби живота си! Изгуби ли живота си, едноврѣменно съ това той се лишава отъ условия за развитие. Защо бързате да се качите на този параходъ? — Искаме да отидемъ въ Америка, да забогатѣемъ, понеже тамъ има много злато. — Почакайте, нека компанията направи единъ здравъ параходъ! Бързате ли, вие можете преждеврѣменно да потънете въ дълбочинитѣ на океана, тамъ да намѣрите нещастието си, а не богатство. Такава е сѫдбата на всѣки, който върви по учението на дявола. Обаче, който върви споредъ Божиитѣ закони, той ще чуе въ себе си тихия гласъ, който ще му проговори: Ела при мене, благословени, на тебе принадлежи Царството Божие. Слѣдвай този пѫть! Христосъ казва: „Идете вие, проклети, въ дъното на ада!“ Кои сѫ тѣзи проклети? — Тѣ сѫ ония, които не сѫ вървѣли по пѫтя на тритѣ велики закона. И светии да сѫ, и ангели да сѫ, щомъ се отклонятъ отъ този пѫть, тѣ ще намѣрятъ дъното на ада. Нѣма по-голѣмо наказание за човѣка отъ това, да опита живота въ ада! И тъй, внимавайте въ пѫтя си! Слѣдете, наблюдавайте, кой какво говори, за да различавате черния братъ отъ бѣлия. Който говори едно, а върши друго, той е черенъ братъ. Бѣлиятъ братъ върши това, което говори. Той и отвънъ, и отвѫтрѣ е единъ и сѫщъ Така постѫпва и Богъ. Въ Него нѣма лицеприятие. Любовьта всѣкога е една и сѫща. Като говори, бѣлиятъ братъ винаги има прѣдъ видъ, че се намира прѣдъ лицето на Бога, Който прѣтегля всѣка негова дума, споредъ законитѣ на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината. Постѫпва ли човѣкъ така, той всѣкога ще има удобрението на Бога. Нѣкой казва: Богъ не ме обича. Питамъ: какъ искате Богъ да ви обича? По какъвъ начинъ Богъ трѣбва да прояви любовьта си къмъ човѣка? Когато човѣкъ е гладенъ, Богъ ще го нахрани. Когато човѣкъ е голъ, Богъ ще го облѣче. Когато човѣкъ е боленъ, Богъ ще го излѣкува. И най-послѣ, когато човѣкъ нѣма домъ, Богъ ще му даде домъ. Какво повече може да иска човѣкъ? Само за четири нѣща Богъ може да мисли, да се интересува отъ човѣка: ако е гладенъ, ще го нахрани; ако е голъ, ще го облѣче; ако е боленъ, ще го излѣкува; ако е безъ домъ, и домъ ще му даде. Има ли човѣкъ тия четири нѣща, не му остава друго, освѣнъ да учи. Този човѣкъ е щастливъ, нѣма защо Богъ да мисли за него. За положението на този човѣкъ може само да се радваме — нищо повече! Слѣдъ всичко това, трѣбва ли Богъ да дойде специално при този човѣкъ и започне да го хвали, че е добъръ, че е ученъ? Не е само той добъръ и ученъ. Милиони хора има добри и учени, които очакватъ похвала, удобрение отъ Господа. Ако всички добри и учени хора се събератъ на едно мѣсто, тогава Богъ ще дойде при тѣхъ и ще имъ каже: вие сте много добри и учени хора. Питамъ: каква нужда има отъ тази похвала? Ако вие сте много добри и учени и ви похвалятъ, ставате ли по-добри и по-учени? Или, ако сте добри и учени, а нѣкой каже, че не сте добри и учени, съ това губите ли вашата доброта и ученость? Казвамъ: при похвалата човѣкъ не придобива нѣщо повече отъ това, което има. И когато го корятъ, пакъ нищо не губи. Обаче, човѣкъ трѣбва да констатира фактитѣ, както сѫ — безъ прѣувеличение или намаление. Дадатъ ли ти единъ хубавъ плодъ, ще кажешъ: този плодъ е хубавъ! Дадатъ ли ти единъ гнилъ плодъ, ще кажешъ: този плодъ е гнилъ! Слѣдователно, давашъ ли нѣкому една круша, запримѣръ, трѣбва да я разгледашъ отъ всички страни и тогава да кажешъ: заповѣдай една хубава круша! Изобщо, човѣкъ трѣбва да има опрѣдѣленъ моралъ за всички нѣща, да знае, какви сѫ и какво прѣдставятъ въ даденъ моментъ. Сега, като излизате сутринь, вие казвате: дано изгрѣе слънцето! Казвамъ: не е само физическото слънце, което трѣбва да изгрѣе. Освѣнъ него има още двѣ слънца, които сѫщо така трѣбва да изгрѣятъ Физическото слънце е слуга на другитѣ двѣ. Послѣднитѣ двѣ слънца сѫ по-важни отъ физическото. Щомъ изгрѣе физическото слънце, слѣдъ него изгрѣватъ и другитѣ слънца. Въ изгрѣването на тия слънца е смисълътъ на живота. Може ли човѣкъ да види изгрѣва на тия слънца, той ще бѫде смиренъ, ще работи съзнателно върху себе си, ще изправя погрѣшкитѣ си. Такъвъ човѣкъ не се обижда отъ истината, нито пъкъ другитѣ обижда. Той е свободенъ, но и другитѣ не ограничава. Той пази, своята чистота, но сѫщеврѣменно пази чистотата и на другитѣ. Ако единъ човѣкъ не пази чистотата на другия, билъ той мѫжъ или жена, такъвъ човѣкъ нѣма никакво вѣрую, никакъвъ моралъ. Ако изсмучите соковетѣ на единъ човѣкъ, а послѣ го захвърлите като парцалъ, това не е позволено! Не е позволено да си играете съ духа, съ душата, съ ума и съ сърцето на човѣка! Помнете слѣдното правило на Божественото учение: за много нѣща можете да накажете човѣка, но абсолютно не е позволено да си играете съ човѣшкия духъ, съ човѣшката душа, съ човѣшкия умъ и съ човѣшкото сърце! Съ чувствата на човѣка не може да се играе! Що се отнася до дрехитѣ на човѣка, можете да го съблѣчете и да ги вземете, но абсолютно нѣмате право да разваляте, да покваряте въ човѣка онова, което Богъ му е далъ. За първото прѣстѫпление ще ви сѫдятъ човѣшки закони, а за второто — и човѣшки, и Божествени. Сѫщиятъ законъ се отнася и за самия човѣкъ. Никой нѣма право да покваря своето сърце, своя умъ, своята душа и своя духъ! Казвамъ: човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ себе си — каквото говори, това да е въ сърцето му. Затова е казано въ Писанието: „Тѣзи люде се приближаватъ при мене съ устата си, и съ устнитѣ си ме почитатъ, а сърцето имъ отстои отъ мене. Но напразно ме почитатъ, като учатъ учения и заповѣди человѣчески.“ Слѣдователно, Богъ не се нуждае отъ лъжливи учения. Всѣки учитель трѣбва да проповѣдва Божественото учение. Не проповѣдва ли това учение, той не е отъ Бога. Учительтъ трѣбва да знае, че каквото провѣдва, той се намира прѣдъ лицето на Бога. Щомъ е тъй, той всѣкога трѣбва да говори истината. Какво правятъ съврѣменнитѣ ученици? Тѣ гледатъ външно да укажатъ най-голѣмо внимание и почитание къмъ учителя си, а сърцето имъ е далечъ отъ него. Поканятъ ли го между тѣхъ, ще му сложатъ най-хубаво ядене и най-хубави плодове, а послѣ ще кажатъ: ако ние бѣхме учители, така щѣше да бѫде и съ насъ. Това вече е изкушение. Дяволътъ изкушава ученицитѣ, а залъгва учителя, като му казва: вижъ, колко много те обичатъ ученицитѣ ти! Тѣ слагатъ прѣдъ тебе най хубави яденета. Обаче, истинскиятъ учитель отговаря на неговитѣ залъгвания по слѣдния начинъ: той изважда отъ джоба си една круша или ябълка, взима парченце хлѣбъ и започва да яде, като не поглежда къмъ ястията, сложени прѣдъ него. Той не се лъже. — Ама като тебе, нѣма другъ учитель въ свѣта. Учительтъ знае, че тия похвати сѫ дяволски. Ако нѣкой ученикъ иска да похвали учителя си, азъ ще му кажа, какъ трѣбва да направи това. Нека отиде при нѣкой бѣденъ човѣкъ и го покани дома си да го стопли, нахрани и облѣче. Слѣдъ туй да му каже: това е учението на нашия учитель! Тъй щото, похвалата не седи въ четене на молитви и славословия. Обаче, ако този ученикъ срещне нѣкого и за една обидна дума, казана отъ него, го набие, съ своето поведение той кори учителя си. Съ тѣзи примѣри, азъ обръщамъ внимание на отношенията ви къмъ Бога. Каквито сѫ отношенията на човѣка къмъ Бога, такива ще бѫдатъ отношенията му и къмъ всички хора. Тази е философията на живота. Каквото друго и да се каже, то не е истина. Иска ли нѣкой да ви хвали нека ви хвали чрѣзъ своитѣ добри мисли, чувства и постѫпки. Ако синътъ иска да хвали баща си, да го хвали по този начинъ. Ако дъщерята иска да хвали майка си, и тя да я хвали по този начинъ. Казвамъ: който хвали нѣкого чрѣзъ своитѣ добри мисли, чувства и постѫпки, това не подразбира, че той нѣма право да изказва похвалата си и съ думи. Той има право за това, защото и факти има на лице. Добриятъ ученикъ казва за учителя си: много добъръ е моятъ учитель. Той ми посочи правия пѫть, научи ме да върша волята Божия. Слѣдователно, само онзи ученикъ има право да хвали учителя си, който изпълнява неговото учение; и само онзи учитель има право да хвали ученика си, който му е далъ редъ доказателства, че правилно разбира и прилага неговото учение. Учительтъ дава на такъвъ ученикъ една хубава книга и казва: чети тази книга и прилагай! Като види, че ученикътъ прогресира въ знанието, той му подарява втора книга, послѣ трета и т. н. Учительтъ се радва на такъвъ ученикъ, а ученикътъ обича учителя си и работи усърдно за приложение на неговото учение. Отъ невидимия свѣтъ държатъ смѣтка за успѣха и поведението на ученицитѣ. Тѣ често запитватъ учителя: какъ вървятъ твоитѣ ученици на земята? Ако учительтъ отговори: мѫчатъ се, трудятъ се, горѣ-долу вървятъ — такъвъ отговоръ не се приема. Езикътъ на учителя трѣбва да бѫде опрѣдѣленъ. Той трѣбва да отговори точно, опрѣдѣлено, положително. Ако и мене питатъ за васъ, като ученици, ще отговоря съ такъвъ опрѣдѣленъ езикъ, какъвто вие досега не сте чували: нито ще ви хваля, нито ще ви коря, но ще кажа истината, каквато е въ сѫщность. Азъ имамъ всички фотографии на вашитѣ постѫпки, отъ първия день на ученичеството ви до днесъ; ще прѣдставя тия фотографии на разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ и ще кажа: ето, какво сѫ правили моитѣ ученици прѣзъ врѣмето на своето ученичество. Ако ме питатъ за васъ, азъ не мога да прѣмълча, но ще извадя тѣзи фотографии, ще ги наредя по редъ и ще кажа: ето, гледайте и сами сѫдете! Повече нищо не ме питайте. Ако нищо не ме запитатъ за васъ, нѣма да вадя тия фотографии, нито пъкъ ще говоря нѣщо. Казано е: „Дѣлата имъ ходятъ слѣдъ тѣхъ.“ Дѣйствително, дѣлата ни ходятъ слѣдъ насъ. Тѣ хвърлятъ отпечатъкъ върху цѣлото естество на човѣка. Има ли нѣщо лошо въ това? И моитѣ, и вашитѣ дѣла ходятъ слѣдъ насъ. Значи, и мене ще фотографиратъ, и васъ ще фотографиратъ. Нѣма нищо скрито-покрито въ свѣта. И мене фотографирватъ, но и азъ правя фотографии. Сега, азъ желая всички хора да дойдатъ въ единение, да придобиятъ Божествена свобода. Който живѣе въ тази свобода, той нѣма страхъ отъ нищо. Че нѣкой щѣлъ да фотографира дѣлата му, той не се смущава. Защо? — Защото дѣлата му сѫ чисти. Щомъ дѣлата на хората сѫ чисти, тѣ всѣкога ще бѫдатъ радостни и весели. Нѣматъ ли тази чистота въ себе си, тѣ ще бѫдатъ изложени на редъ мѫчнотии и страдания. Азъ желая хората да бѫдатъ доволни, радостни и щастливи. И тъй, три пѫтища има, по които човѣкъ може да достигне истинското щастие: пѫтьтъ на Любовьта, пѫтьтъ на Мѫдростьта и пѫтьтъ на Истината. Освѣнъ тѣхъ, други пѫтища нѣма. Вървите ли по тѣзи пѫтища, дѣто и да отидете, въ рая или въ ада, на този или на онзи свѣтъ, Истината е навсѣкѫдѣ една и сѫща. И адътъ, и раятъ сѫ основани върху Истината. И този, и онзи свѣтъ сѫ основани върху Истината. И дяволътъ обича Истината, както и ангелътъ. Единъ голѣмъ дяволъ училъ едно малко дяволче, какъ да лъже хората. Веднъжъ дяволчето си послужило съ този урокъ и спрѣмо своя учитель. Дяволътъ му казалъ: слушай, лъжата, на която те учихъ, ще прилагашъ къмъ всички хора, но не и къмъ менъ. На менъ всѣкога ще говоришъ истината! Азъ не обичамъ да ме лъжатъ. Значи, този голѣмъ дяволъ, който прѣподава уроци по лъжата, съзнава, че истината е необходима въ живота. Тъй щото, каже ли нѣкой, че на него трѣбва да говорятъ истината, а на други могатъ да говорятъ лъжа, той не мисли добро. Вие сами трѣбва да съзнавате, че и отвѫтрѣ, и отвънъ трѣбва да говорите истината. Азъ пъкъ казвамъ: вие ще говорите истината и на менъ, и на всички хора. Богъ е Любовь, Мѫдрость и Истина. Слѣдователно, вие ще проповѣдвате това учение и на менъ, и на всички, а не само на едного. Както проявявате любовь къмъ хората, така трѣбва да я проявите и къмъ мравкитѣ. Разбира се, любовьта къмъ човѣка се изявява по единъ начинъ, а къмъ мравята — по другъ начинъ. Какво иска мравята или мушицата отъ човѣка? — Да бѫдете внимателни, да не я стѫпчете и да ѝ дадете нѣколко трошици — нищо повече. Сега, всички трѣбва да бѫдете истинолюбиви, да бѫдете запалени свѣщи, защото сте проповѣдници на Божественото учение. Това учение не се ражда сега, то е сѫществувало отъ началото на Битието. Ако нѣкой иска да знае, защо е създаденъ свѣтътъ, той трѣбва да знае, че свѣтътъ е създаденъ, за да се прояви Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Обаче, отидете ли между хората въ свѣта, нѣма да разправяте, защо е създаденъ свѣтътъ, а ще бѫдете носители на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Отъ това, което проповѣдвате, хората трѣбва сами да намѣрятъ причинитѣ за създаването на свѣта. Само тогава проповѣдьта ви е дала плодъ. Трѣбва ли англичанинътъ да се хвали, че е англичанинъ? Като се прояви той, всички трѣбва да познаятъ, че е англичанинъ. Трѣбва ли ученикътъ да се хвали, че е ученикъ на Всемирното Бѣло Братство? Отъ дѣлата му трѣбва да познаятъ, какъвъ е. Единъ англичанинъ се напилъ малко и казалъ на единъ чужденецъ: знаешъ ли, азъ съмъ англичанинъ! Законътъ на Англия е законъ на природата! Какво трѣбва да каже ученикътъ? Той трѣбва да каже: законътъ на Бога е законъ на свѣта! Законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината сѫ закони на свѣта, закони на цѣлия козмосъ! Азъ съмъ поданикъ на една държава, чиито закони сѫ общи за цѣлия свѣтъ, но не и обратно. Мнозина казватъ: законитѣ на хората сѫ закони на Бога. Това е абсолютно криво заключение. Божиитѣ закони, въ всички свои форми и изявления, сѫ закони за цѣлия свѣтъ, за всички държави, общества и сѣмейства, както и за всички разумни сѫщества. Тъй седи великата истина, къмъ която всички трѣбва да се стремятъ. Който разбира така нѣщата и ги прилага, той е въ правия пѫть на живота. Въ една отъ миналитѣ бесѣди говорихъ за мѣстото на Бога, а днесъ— за изявлението на Бога. Богъ се изявява чрѣзъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Слѣдователно, днесъ е деньтъ на Божието изявление. Този е пѫтьтъ, по който всѣки може да се добере до новия животъ, до възкресението и да стане гражданинъ на Царството Божие. Вънъ отъ този пѫть, човѣкъ е изложенъ на фалиментъ. Въ този пѫть, обаче, може да очаквате всѣкакви постижения. Духътъ, който рѫководи всички души, нѣма да ги остави да пропаднатъ. Желая на всички свобода, която дава условия за постижения на копнежитѣ на душата. Нѣкой казва: дали Учительтъ ни вижда, като грѣшимъ? Казвамъ: за грѣшкитѣ, за прѣстѫпленията на хората азъ затварямъ очитѣ си. Дойде ли до тѣхнитѣ добри дѣла, тамъ отварямъ очитѣ си на четири. Азъ познавамъ хората по обратенъ пѫть: не по тѣхнитѣ грѣшки и прѣстѫпления, а по тѣхното добро. Методътъ, съ който си служа за познаване на хората, е положителенъ, а не негативенъ. Когато хората грѣшатъ, и това е наука, но тя трѣбва да се остави настрана. За човѣка е важно, има ли любовь въ себе си, каква е тази любовь и колко тежи. Когато ми говорятъ нѣщо за нѣкой човѣкъ, азъ го поставямъ на вѣзни, прѣтеглямъ, колко е неговата любовь и го познавамъ вече. По този начинъ съмъ дошълъ до много точни резултати. Тъй щото, искате ли да вървите по този пѫть, изучавайте хората чрѣзъ положителния методъ. Само така вие ще запазите чистотата на вашия умъ и на вашето сърце. Този пѫть води къмъ Истината. По сѫщия начинъ и Богъ ни изучава. Значи, Богъ ни изучава по пѫтя на доброто. Щомъ ни види, Той знае вече, какви сме. Любовьта, Мѫдростьта и Истината опрѣдѣлятъ мѣстото на човѣка. И тъй, споредъ менъ, хората трѣбва да се опрѣдѣлятъ по Любовьта, Мѫдростьта и Истината, които иматъ въ себе си. Всичко друго вънъ отъ тѣхъ, оставямъ настрана, тѣ сами ще се справятъ съ него. Така и вие трѣбва да опрѣдѣляте хората, ако искате да бѫдете свободни, смѣли и да имате съдѣйствието на всички напреднали сѫщества. Постѫпвате ли така, ще имате Божието благословение, Божието удобрение. Какво по-хубаво отъ това, да ни погледне Богъ, да ни се усмихне, да изкаже своето удобрение, че вървимъ въ Неговия пѫть! Мнозина искатъ да имъ се посочи специфиченъ пѫть, по който да вървятъ. Не, специфични пѫтища нѣма. Пѫтьтъ е единъ за всички. Ако е въпросъ за специфичность, за това може да се говори само въ приложението. Има наука, или школа за специфични методи за приложение на Любовьта. Има специфични методи за приложение на Мѫдростьта. И най-послѣ, има специфични методи за приложение на Истината. Обаче, тѣзи методи не могатъ да се кажатъ тукъ. Тѣ се прилагатъ въ вѫтрѣшната лаборатория на човѣка, за която цѣль той трѣбва да се впрегне на работа. Както азъ работя, така и вие ще работите. Когато нѣкой иска специфични методи, това подразбира, че той иска да знае начина, по който едно дърво може бързо да изникне, да израсте и да даде плодъ. И това може да се постигне, но не тукъ, на скалата. За тази цѣль вие трѣбва да влѣзете въ лабораторията на природата, оттамъ да изучите методитѣ, съ които тя работи. Вие не вѣрвате въ разумностьта на природата, въ плодоветѣ, въ рѣкитѣ, въ животнитѣ, въ растенията, въ хората, които разумната природа създава, а търсите начини за бързи постижения. Вие не вѣрвате въ чудесата, които разумната природа върши, а сами искате да правите чудеса. Когато нѣкой търси бързъ начинъ за развитие, той иска да постигне нѣкакво чудо. Казвамъ: само онзи може да направи нѣкакво чудо, който има абсолютна, непоколебима вѣра въ Бога, въ възможноститѣ на разумната природа. Щомъ вѣрвате въ Бога, ще вѣрвате и въ себе си, понеже Богъ живѣе въ душата на всѣки човѣкъ. Тъй щото, ако човѣкъ вѣрва въ Бога, той ще вѣрва въ себе си. Подъ думата себе си, азъ не разбирамъ човѣка на ограниченията, на слабоститѣ. Искате ли да постигнете нѣщо, кажете: Господи, Ти, Който си направилъ и създалъ цѣлата вселена, дай ми възможность да проявя Твоята сила, да създамъ и азъ нѣщо, съ което да Те прославя! Слѣдователно, кажете ли думата „азъ“, въ нея ще видите Божието присѫтствие. Дойде ли човѣкъ до това съзнание, той се е обърналъ къмъ Бога. Който не разбира значението на тази дума, той още не се е обърналъ къмъ Бога. Ония хора пъкъ, които не разбиратъ още значението на думата „азъ“, при всѣко нейно произнасяне, мислятъ, че тѣ сѫ творци, тѣ сѫ създатели на всичко, което ги заобикаля. Свещена е думата „азъ“ и трѣбва правилно да се произнася. Думата „азъ“ въ български езикъ е така свещена, както е свещена въ индуситѣ думата „аумъ“, обаче и тѣ не могатъ правилно да я произнасятъ. Само тѣхнитѣ адепти могатъ правилно да я произнасятъ, но тѣ не съобщаватъ този начинъ на непосветенитѣ. Думитѣ „омъ, амъ, аумъ, умъ“ иматъ едно и сѫщо значение. Коя отъ тѣзи думи е най-права, точно не се знае. Възможно е всички да сѫ прави, а възможно е и всички да не сѫ прави. Когато се научите да любите, да мислите правилно и да говорите истината, вие ще можете да произнасяте правилно думата „азъ“. Докато сърцето ви не затрепти, докато умътъ ви не светне и докато не придобиете необходимата свобода, вие не можете правилно да произнасяте тази дума. Тя трѣбва да се произнася въ нейната широта и смисълъ. Казвате нѣкому: азъ ви обичамъ. Вие произнасяте тази дума, но сърцето ви не трепти, умътъ ви не свѣти, а устата ви не говори истината. Щомъ думитѣ нѣматъ това съдържание, тѣ излизатъ отъ цигулка, която скърца. Иматъ ли това съдържание, тѣ сѫ чиститѣ, кристални тонове на цигулката. Чисти трѣбва да бѫдатъ тоноветѣ на цигулката! Правилно трѣбва да се движи лѫкътъ по нея! Свобода трѣбва да има рѫката, която държи цигулката! Казвате: като ни се изнася истината строго, все едно, че ни се каратъ. Да се кара нѣкой, това не е наука. То е старъ методъ, който нищо не допринася. По какво познавате, кога нѣкой човѣкъ се кара? Какво нѣщо е караницата, азъ не зная. Въ това отношение съмъ голѣмъ невѣжа. Азъ бихъ желалъ да ми държите една лекция за караницата, да разбера, какво значи двама души да се скаратъ. Тя е особена наука. Чувамъ, че двама души се разговарятъ нѣкакъ особено оживено единиятъ седи прѣдъ палатката, а другиятъ — задъ палатката. Чувамъ само: бър-бър-бър. Какво е това? Казватъ, че двама души се скарали нѣщо. Споредъ менъ, това сѫ двама адвоката, които защищаватъ двѣ страни на едно дѣло. Най-напрѣдъ започва единиятъ: говори, убѣждава другитѣ, слѣдъ което спира. Послѣ започва вториятъ: говори, разсѫждава, и той иска да убѣди слушателитѣ си. Адвокатитѣ виждамъ: единиятъ е прѣдъ палатката, а другиятъ — задъ палатката. Обаче, дѣ е сѫдията, не виждамъ. Изглежда, че адвокатитѣ се упражняватъ, пледиратъ. Когато сѫдията не дойде, казватъ, че дѣлото се отлага. Единъ день слушахъ, какъ пледираха двѣ адвокатки. Това бѣше въ Варна. Едната бѣше гъркиня, а другата — българка. Едната отъ тѣхъ бѣше прѣдъ палатката, а другата — задъ палатката. Гъркинята бѣше много краснорѣчива, говори часъ и половина безъ умора, но българката бѣше слаба въ краснорѣчието. Обаче, сѫдията и въ този случай не дойде. Една работа, или едно дѣло е завършено само тогава, когато при разглеждането му участвуватъ четирма души: двама адвокати, сѫдия и подсѫдимъ. Само по този начинъ може да се изнесе истината. Ако една отъ тѣзи лица отсѫтствува, дѣлото непрѣменно ще се отложи. И тъй, искате ли да разглеждате едно дѣло, непрѣменно трѣбва да имате на лице четири фактора: прокуроръ, който произнася обвинителната рѣчь; той е дяволътъ. Христосъ, който се явява като адвокатъ, да защищава дѣлото. Третиятъ факторъ е човѣкътъ, когото сѫдятъ, т. е. обвиняемиятъ. Четвъртиятъ факторъ е Богъ, Който се произнася за края на дѣлото. Той дава окончателната резолюция. Безъ тѣзи четири фактора, всѣкаква присѫда е невалидна. И когато одумватъ нѣкого, пакъ трѣбва да се спазва сѫщото нѣщо. Отъ едната страна на обвиняемия ще бѫде Христосъ, отъ другата страна — дяволътъ, а обвиняемиятъ ще бѫде зритель и слушатель. Единъ день, когато човѣчеството прогресира, ще има такова сѫдилище. Този сѫдъ ще разрѣши всички трудни въпроси въ живота. Казвамъ: задъ истината всѣкога седатъ тѣзи четири фактора. Слѣдователно, искате ли да обвините кого и да е въ нѣщо, извикайте Бога, като върховенъ сѫдия. Христа — като защитникъ на обвиняемия. Дяволътъ — като обвинитель-прокуроръ, а лицето, което сѫдите, като обвиняемъ. Дяволътъ започва: вие считате този човѣкъ за светия, но азъ имамъ съвсѣмъ други данни, други факти — изрежда тия факти единъ слѣдъ другъ. Подсѫдимиятъ слуша, но нѣма право да се защищава, Христосъ ще го защищава. Ако Христосъ го оправдае, той ще бѫде спасенъ. Ако рѣчьта на Христа не е напълно въ полза на обвиняемия, той бива осѫденъ, като му се налага едно, или друго наказание. Та ще знаете: искате ли да не ви сѫдятъ, трѣбва да живѣете по законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, чрѣзъ които Богъ се изявява. Сега, ще измиемъ рѫцѣтѣ, лицето и краката си въ езерото, въ името на Великия Законъ, който управлява и регулира всички работи на земята. * 9. Бесѣда отъ Учителя, държана на 7 августъ, 1931 г. 5 ч. с. ☆
  11. Ани

    1931_08_06 Тѣзи три нѣща

    От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание ТѢЗИ ТРИ НѢЩА. Любовьта е пѫть за всички, които живѣятъ за Бога. Мѫдростьта е пѫть за всички, на които Богъ се изявява. Истината е пѫть за всички, които се учатъ да служатъ на Бога. За размишление прѣзъ деня ще вземете 25 ст., 5 гл. отъ Евангелието на Иоана: „Истина, истина ви казвамъ: иде часъ и сега е, когато мъртвитѣ ще чуятъ гласа на Сина Божия, и които Го чуятъ, ще оживѣятъ.“ Нека тази сутринь остави паметенъ, незаличимъ образъ въ съзнанието ви. Както небето е чисто и свѣтло, както сутриньта е тиха и приятна, така да стане и въ душата ви. Хубавото въ тази сутринь говори за Божието присѫтствие. Този день е Божи день и затова трѣбва да остане за васъ живъ образъ, както слънцето е живо. Нека въ душитѣ ви бѫде тъй свѣтло, тъй чисто и ясно, каквото е днешното слънце. Казвамъ: ако Любовьта е пѫть за всички, които живѣятъ за Бога; ако Мѫдростьта е пѫть за всички, на които Богъ се изявява и ако Истината е пѫть за всички, които се учатъ да служатъ на Бога, ще бѫде така, както ви пожелавамъ, безъ никакво изключение. Явятъ ли се облаци на небето, това показва, че се срѣщатъ двѣ или повече противоположни въздушни течения, т. е. въ атмосферата ставатъ извѣстни сблъсквания, или отклонения. Сѫщото може да се каже и за живота на човѣка. Щомъ човѣкъ се отклони отъ Бога, т. е. отъ пѫтя, въ който е поставенъ да върви, той непрѣменно ще се забърка въ нѣкакъвъ клекъ или храсталакъ, вслѣдствие на което дрехитѣ му ще почнатъ да се кѫсатъ. Върви ли човѣкъ въ правия пѫть, всѣки день отъ живота му ще бѫде като днешниятъ. Съ други думи казано: всѣки день отъ живота на човѣка трѣбва да бѫде день, въ който Любовьта царува; любовьта пъкъ е пѫтьтъ на живота. Всѣки день отъ живота на човѣка трѣбва да бѫде день, въ който Божията Мѫдрость се изявява. Всѣки день отъ живота на човѣка трѣбва да бѫде день, въ който Истината го учи да служи на Бога. Сега, всички трѣбва да знаятъ, че този часъ, въ който сме се събрали, е часътъ, въ който всички сѫщества отправятъ ума си къмъ Бога. Щомъ всѣки приеме това, което му е необходимо, небето се покрива съ леки облаци, Облацитѣ сѫ необходими за прѣдпазване отъ изпаряване на това, което е придобито. Слѣдователно, когато врѣмето е облачно, туй показва, че хората сѫ взели нѣщо отъ това, което излиза отъ Бога, и слизатъ на земята, да работятъ. Въ това отношение, облацитѣ сѫ емблемъ въ живота. Тѣ сѫ благо за хората, защото прѣди тѣхъ всѣки е взелъ, каквото му е нужно, и богатъ, доволенъ се връща на земята, да разработва придобитото. Щомъ се заоблачи, не само хората се радватъ, но и животнитѣ, и растенията. Изобщо, който разбогатява, той е доволенъ отъ облацитѣ, защото тѣ го закриватъ отъ погледитѣ на хората. Сега, като говоря за хубавия день, у мнозина, по старъ навикъ, се явява мисъльта: за кого е създаденъ този хубавъ день? Казвамъ: радвайте се, че Богъ е създалъ такъвъ день, като днешниятъ! Радвайте се, че всички живи, разумни сѫщества сѫ събрани тукъ, да отдадатъ слава на Бога! Радвайте се, че и вие участвувате заедно съ тѣхъ, въ отдаване слава на Бога! Нѣкой казва: кое ли мѣсто заемамъ въ събранието, между разумнитѣ сѫщества? Всѣки човѣкъ заема точно това мѣсто, което му се пада. Казвате: утрѣ ще имаме ли такъвъ день? Защо трѣбва да мислите за утрѣ? Единъ день ви трѣбва само, а не много дни. Многото дни сѫ товаръ за човѣка. Колко извори сѫ нужни на човѣка? Единъ изворъ му е достатъченъ. По-добрѣ е човѣкъ да пие вода отъ изворъ, на който водата е чиста, кристална, отколкото да пие вода отъ сто най-хубави щерни. Този хубавъ день, единственъ въ живота ви, трѣбва да носите навсѣкѫдѣ. Дали ще отидете въ София, или въ другъ градъ, дали ще отидете въ България, или въ друга държава, носете този день съ себе си. Ако не можете да го носите навсѣкѫдѣ съ себе си, все едно, че не сте дохождали на Рила. Не е достатъчно да занесете този день въ София, но София трѣбва да живѣе въ този день! Не е достатъчно да занесете този день навсѣкѫдѣ въ свѣта, но цѣлиятъ свѣтъ трѣбва да живѣе въ този день! Този день включва всичко въ себе си. Каквото придобиемъ този день, всичко трѣбва да занесемъ съ себе си, да го пръснемъ между хората. Казвате: ами, ако слънцето залѣзе? Ако днесъ слънцето залѣзе, това показва, че този день е билъ обикновенъ. Слънцето на този день никога нѣма да залѣзе! За този день, именно, е казано въ Писанието: „И слънцето не ще зайде вечъ.“ И тъй, три нѣща ви желая: нека Любовьта у васъ бѫде запалена, да носи животъ! Нека Мѫдростьта у васъ бѫде запалена, да носи Божията свѣтлина! Нека Истината у васъ бѫде запалена, да ви научи, какъ да служите на Бога! Който служи на Бога, само той може да бѫде свободенъ. Никой не може да зароби свободниятъ човѣкъ. Никой не може да разклати свободниятъ човѣкъ. Човѣкъ може да живѣе, както иска; той може да работи, както иска; обаче, човѣкъ може да бѫде свободенъ, само ако служи на Бога. Да бѫде човѣкъ свободенъ! — този е смисълътъ на живота. Който служи на хората, той не е свободенъ човѣкъ. Комуто хората служатъ, и той не е свободенъ. Казано е за Бога: „Възлюбилъ е Истината въ човѣка.“ Защо? — Защото Истината подразбира вѫтрѣшно служене на Бога, което е въ сила да направи човѣка свободенъ. Слѣдователно, ще дойде новиятъ животъ — Любовьта. Ще дойде новата свѣтлина — Мѫдростьта. Ще дойде новото служене — Истината. Тѣзи три нѣща се включватъ въ днешния день. Сега, ще слѣземъ долу на бивака, да закусимъ малко, да увѣковѣчимъ този день, да стане паметенъ за насъ; слѣдъ това ще отидемъ на „Езерото на чистотата.“ Тукъ, при това езеро, ще прочета нѣколко стиха отъ Евангелието на Матея, 19 глава. А Исусъ рече на ученицитѣ си: „Истина ви казвамъ, че мѫчно ще влѣзе богатъ въ Царството небесно.“ (—23 ст.). Защо казва Христосъ, че богатиятъ мѫчно ще влѣзе въ Царството небесно?— Понеже богатиятъ, споредъ богатството, което има, придобива много грѣхове. Когато човѣкъ иска да стане богатъ, той много се огрѣшава. Тъй щото, този стихъ, прѣведенъ на другъ езикъ, означава: мѫчно ще влѣзе грѣшенъ човѣкъ въ Царството небесно. Защо? — Защото грѣховетѣ и прѣстѫпленията му ще го задържатъ, тѣ нѣма да го пуснатъ въ Царството небесно. Въ този смисълъ думата „богатъ“ подразбира човѣкъ, пъленъ съ грѣхове и прѣстѫпления. Това подразбиралъ Христосъ въ цитирания стихъ. Слѣдователно, съ такова богатство никой не може да влѣзе въ Царството небесно. Това богатство отдалечава човѣка отъ Бога. Богатството е най-голѣмото благъ, къмъ което хората въ свѣта се стремятъ. Тѣ нѣматъ по-високъ идеалъ отъ този. Въ свѣта само богатиятъ човѣкъ се ползува съ уважението и почитанието на хората. Обаче, рече ли човѣкъ съ земното богатство да влѣзе въ небето, камилата ще го прѣвари въ пѫтя му. Затова, именно, Христосъ казва: „По-лесно е да мине камила прѣзъ иглени уши, а не богатъ да влѣзе въ Царството Божие.“ (—24 ст.). На небето богатиятъ не може да се ползува съ такова уважение и почитание, каквото има на земята. И тъй, сѫществуватъ два диаметрално противоположни живота: земенъ животъ, съ обикновени разбирания и небесенъ животъ, съ по-високи разбирания. Нѣма да обяснявамъ тѣзи въпроси, но трѣбва да имате прѣдъ видъ, че всичко въ свѣта е строго опрѣдѣлено, а не механически. Запримѣръ, слънцето върви по опрѣдѣленъ пѫть; растенията растатъ по опрѣдѣленъ пѫть; рѣкитѣ текатъ по опрѣдѣленъ пѫть; вѣтроветѣ духатъ по опрѣдѣленъ пѫть; изобщо, всичко, което се случва въ живота на човѣка, е точно опрѣдѣлено. Обаче, хората съзнателно, за свои лични облаги, измѣнятъ този опрѣдѣленъ пѫть на нѣщата. Запримѣръ, тѣ срѣщатъ нѣкоя вадичка и като видятъ, че водата ѝ е добра за воденица, отклоняватъ я отъ пѫтя ѝ, като я използуватъ за работа. Нѣкое дърво по естество е киселецъ, дивачка, но опитни земледѣлци и градинари го присаждатъ съ нѣкое благородно дърво и съ това го видоизмѣнятъ. Тѣ могатъ да го видоизмѣнятъ въ каквото дърво искатъ. По сѫщия начинъ много хора сѫ присадени съ калеми, които не отговарятъ на тѣхното първично естество. Много дѣди и прадѣди сѫ работили върху тѣхъ и така сѫ ги измѣнили, че тѣ се чудятъ на себе се, сами не се познаватъ. Тѣ мязатъ на квачка, която насаждатъ съ кокоши, пачи и юрдечи яйца. Като се излюпатъ яйцата, малкитѣ тръгватъ подиръ нея, и тя се чуди, какъвъ е този разнообразенъ народъ, който я слѣдва. Като дойдатъ до нѣкоя рѣка, патенцата и юрдеченцата се нахвърлятъ въ водата и започватъ да плуватъ. Квачката седи на брѣга, чуди се и казва: Божия работа е тази! Послѣ юрдеченцата излизатъ отъ водата и хвръкватъ изъ въздуха. Въ сѫщото положение се намиратъ и съврѣменнитѣ хора. Тѣ замислятъ една работа, взиматъ прѣдъ видъ редъ условия, но, въ края на краищата, се намиратъ прѣдъ изненада: патенцата имъ влизатъ въ водата, нѣкои отъ юрдеченцата имъ хвръкватъ въ въздуха, а съ тѣхъ оставатъ само пиленцата. Питамъ: какво прѣдставятъ патенцата и юрдеченцата въ живота на човѣка? Тѣ прѣдставятъ неговитѣ груби желания, които влизатъ въ водата. Обаче, нѣма по-голѣми страдания отъ живота въ водата. Тамъ е цѣлъ адъ! Въ водата се вършатъ голѣми прѣстѫпления, за които нѣма никакъвъ сѫдъ. Тамъ нѣма никаква култура, никакъвъ моралъ. Рибитѣ, напримѣръ, се гълтатъ цѣли едни-други. Съврѣменнитѣ хора използуватъ водата за различни цѣли, а сѫщо така и като срѣдство за чистене. Защо хората пиятъ вода? — За да ги изчисти отъ онѣзи прѣстѫпления, които нѣкога сѫ вършили въ водата. Тя чисти по особенъ начинъ, вслѣдствие на което прѣдставя изкупително срѣдство. Казвамъ: въ края на краищата, у човѣка трѣбва да остане само Божественото. Всички останали нѣща у него сѫ пособия, дадени само за извѣстно врѣме. Войникътъ трѣбва да има пушка и ножъ, но само когато отива на бойното поле. Отива ли на църква, да се моли, пушка и ножъ не му трѣбватъ. Писарьтъ има нужда отъ перо и мастило, когато е въ канцеларията; щомъ отиде на църква, перо и мастило вече не му трѣбватъ. Когато търговецътъ върши своитѣ търговски операции, той има нужда отъ торба, пълна съ пари; обаче, отиде ли на църква, още отвънъ пазачитѣ взиматъ торбата му и казватъ: тукъ ще оставишъ паритѣ си! Въ църква търговия не се върши. Тъй щото, погледнете ли прѣдъ входа на църквата, ще видите цѣли купове отъ орѫжия, отъ пера и мастила, отъ торби съ пари и т. н. Който отива при Бога, той трѣбва да се освободи отъ всички занаяти и изкуства, които е придобилъ въ живота си и да влѣзе при Него само съ това, което Богъ нѣкога му е далъ. Какво е далъ Богъ на човѣка? — Единъ запаленъ, свѣтълъ умъ и едно запалено, благородно сърце. Слѣдователно, богатството на съврѣменния човѣкъ седи въ това, което умътъ и сърцето съдържатъ въ себе си. Всички придобивки, вънъ отъ придобивкитѣ на сърцето и ума, оставатъ настрана. Когато войникътъ излѣзе отъ църква, той взима ножа и пушката си и ги употрѣбява, дѣто стане нужда. Когато писарьтъ излѣзе отъ църква, той взима перото и мастилото си и отива въ канцеларията да пише. Когато търговецътъ излѣзе отъ църква, той взима торбата съ паритѣ си и отново започва да търгува. Когато орачътъ излѣзе отъ църква, той взима ралото и мотиката си и започва да оре земята. И тъй, едно е важно за васъ: да знаете, че всички хора заедно съставятъ единъ общъ организъмъ, на който тѣ сѫ удове, както сѫ удове коренитѣ, стъблото, листата и клонищата на дървото. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае за себе си, какъвъ удъ отъ дървото е и на кое мѣсто е поставенъ. Запримѣръ, ако е клонъ, той трѣбва да знае, голѣмъ ли е, или малъкъ; на каква посока гледа — на изтокъ, западъ, сѣверъ или югъ. Знае ли човѣкъ това нѣщо, той ще знае още, доколко зависи отъ другитѣ хора. Зависимостьта на единъ човѣкъ отъ другъ се опрѣдѣля отъ съприкосновението помежду имъ и отъ функцията, която изпълняватъ въ общия организъмъ. Единъ човѣкъ е важенъ за другъ дотолкова, доколкото той има извѣстни отношения къмъ него. Малкитѣ клончета сѫ важни за голѣмитѣ дотолкова, доколкото тѣ приематъ Божието благословение отгорѣ и го прѣдаватъ на цѣлото дърво. Божието благословение, което иде отдолу, отъ земята, се прѣдава на цѣлото дърво чрѣзъ коренитѣ. Вслѣдствие на това, цѣлото дърво е въ зависимость отъ своитѣ корени. Значи, въ единъ случай вие можете да бѫдете полезенъ нѣкому, а въ другъ случай той може да ви бѫде полезенъ. Рече ли единъ клонъ да се отдѣли отъ цѣлото дърво, зависимостьта се нарушава, и този клонъ въ най-скоро врѣме изсъхва. На сѫщото основание, рече ли човѣкъ да се отдѣли отъ цѣлото, и той вече изсъхва, не може да бѫде полезенъ, нито на себе си, нито на другитѣ. Службата и на малкитѣ, и на голѣмитѣ удове въ цѣлото е еднакво важна. Защо малкото клонче трѣбва да се сили, непрѣменно да стигне голѣмия клонъ? За всѣко клонче е опрѣдѣлено, колко трѣбва да израсте. При това, неговото растене е въ зависимость отъ цѣлото дърво, както и отъ голѣмитѣ клонища. Ако тѣ растатъ, и малкото клонче ще расте. Спре ли тѣхното растене, и малкото клонче спира. Колкото да се сили малкото клонче да стане като голѣмия клонъ, то никога нѣма да постигне това. Туй негово желание нѣма да го ползува въ нищо. По-добрѣ е да бѫдешъ малко клонче на върха на дървото, но всѣкога да имашъ плодъ, отколкото да бѫдешъ голѣмъ клонъ, безъ никакъвъ плодъ. По-добрѣ е да имате въ ума си една свещена идея и въ сърцето си едно свещено чувство, на които да се радвате, отколкото да носите на гърба си голѣми богатства, като натоварено животно. Натоварениятъ човѣкъ не е свободенъ. Свободата подразбира човѣщина, а въ животинскитѣ състояния нѣма законъ. И за самитѣ животни нѣма законъ. Днесъ товарятъ едно магаре, утрѣ го товарятъ, и всѣки день увеличаватъ товара му, безъ да има законъ, който да опрѣдѣли, колко трѣбва да се товари. Сѫщо така могатъ да го биятъ, колкото искатъ — и за боя нѣма законъ. Казвамъ: всѣки човѣкъ е изложенъ на мѫчения отъ старитѣ си господари. Искате ли да се освободите отъ тѣхъ, трѣбва да признаете, че единствениятъ господарь въ свѣта е Богъ. Признаете ли Бога за свой господарь, юларитѣ отъ главитѣ и букаитѣ отъ краката ви ще паднатъ. Тогава ще вършите работата си безъ остенъ, безъ външно насилие. Това значи свобода! Господарьтъ само ще ви запита: разорахте ли нивата? — Разорахме. — Ожънихте ли я? — Ожънихме. Къмъ тази свобода, именно, се стремятъ днесъ всички народи, както и всички хора по лицето на земята. Обаче, тази свобода се придобива при правилно разбиране на отношенията на частитѣ къмъ цѣлото, и на цѣлото къмъ частитѣ. Научи ли човѣкъ, какво мѣсто заема въ цѣлото, т. е. разбере ли отношенията си къмъ Бога, той ще се освободи отъ всички ограничения. Само по този начинъ човѣкъ ще дойде до пълнолѣтието на своя животъ. Иначе, той всѣкога ще се намира въ положението на малко, безпомощно дѣте, или въ положението на боленъ човѣкъ. Колкото повече давате на болния, толкова повече той се разстройва. Обаче, ако изберете за болния човѣкъ храна, която му подхожда, той отъ день на день ще се подобрява. Слѣдователно, както храната на човѣка всѣки день трѣбва да се подобрява, така и знанието, и мѫдростьта всѣки день трѣбва да се подобряватъ. Не се ли подобряватъ, ще дойдете до положението, въ което Соломонъ изпадналъ, и ще кажете като него: „Суета на суетитѣ, всичко е суета!“ Азъ тълкувамъ думитѣ му: знание, безъ любовь е суета на суетитѣ. Въ това знание нѣма никакви постижения. Истинското знание се постига за всѣки човѣкъ по специаленъ пѫть. Както слънцето върви по свой опрѣдѣленъ пѫть, така и вие трѣбва да вървите по пѫтя, който Богъ ви е опрѣдѣлилъ. Никой нѣма право да се отклони отъ този пѫть! Докато сте въ пѫтя, ще имате Божието благословение. Щомъ се отклоните, върху васъ ще дойдатъ редъ нещастия. Всѣко нещастие се дължи на нѣкакво отклонение. Докато сте въ пѫтя, вие сте свободни; отклоните ли се, изгубвате свободата си и не знаете, накѫдѣ вървите. Докато пръстътъ е на рѫката ви, послѣдната се ползува съ вашето уважение и почитание; отрѣжете ли пръста си, и рѫката ви изгубва своето уважение и почитание. Тъй щото, уважението и почитанието на човѣка зависи отъ съзнанието му, че той живѣе въ Бога, заема опрѣдѣленото отъ Него мѣсто и върши своята работа. Казвамъ: главното нѣщо, което трѣбва да занесете въ домоветѣ си, като споменъ отъ прѣкарването си на Рила, е да проникне у васъ идеята, че както слънцето, звѣздитѣ, луната и останалитѣ планети иматъ свой опрѣдѣленъ пѫть на движение, така и вие имате свой опрѣдѣленъ пѫть, който неизбѣжно трѣбва да слѣдвате. Слънцето, напримѣръ, всѣка сутринь изгрѣва точно на опрѣдѣлено врѣме и вечерь залѣзва пакъ на опрѣдѣлено врѣме. То никога не изгрѣва и не залѣзва по-рано или по-късно отъ опрѣдѣления за него моментъ. Толкова хиляди години, какъ слънцето изгрѣва и залѣзва, обаче, никога досега то не се е отклонило отъ своя пѫть, нито е прибързало или закъснѣло въ движението си. Знаете ли, какво ще стане съ живота на земята, ако слънцето се отклони отъ своя пѫть? Голѣма катастрофа ще настане на земята, даже при най-малкото отклонение на слънцето отъ неговия пѫть. Възъ основа на сѫщия законъ, голѣма катастрофа ще настане въ живота на човѣка, ако той се отклони отъ пѫтя, който Богъ му е опрѣдѣлилъ. Когато човѣкъ се намѣри прѣдъ такава катастрофа, всичко за него е изгубено, и той живѣе като въ пустиня. Той се лишава отъ най-хубавитѣ си мисли и чувства, отъ всичко благородно и възвишено. Затова, именно, никаква сила не трѣбва да бѫде въ състояние да отклони човѣка отъ пѫтя му. Това положение на човѣка говори за абсолютната му вѣра въ Бога. Върви ли човѣкъ въ пѫтя си, всѣка работа, която му се дава, е свещена. При това, всѣка работа трѣбва да принесе своя плодъ. Това е разбиралъ Христосъ, когато изказалъ стиха: „Всѣка прѫчка, която не дава плодъ, отрѣзва се и се хвърля настрана.“ Въ това отношение, и животътъ се осмисля дотолкова, доколкото ние принасяме плодъ въ цѣлото. Когато човѣкъ работи за Бога, той е цѣненъ и за свѣтлитѣ духове на небето, както и за добритѣ хора на земята. Тогава всички сѫ готови да му помагатъ, да му се притичатъ на помощь, когато той се намира въ нужда. Отклони ли се отъ пѫтя си, всички го изоставятъ, всички го забравятъ. Не е ли сѫщото и съ хора, които живѣятъ и работятъ само за себе си? Докато човѣкъ е богатъ, всички му се кланятъ, почитатъ го; западне ли, всички го изоставятъ. Има ли човѣкъ нѣкакви блага въ себе си, и хората се трупатъ около него; изгуби ли тия блага, всички го изоставятъ. Кой е причината да изгуби човѣкъ богатствата и благата си? — Дяволътъ. За него е казано въ Писанието: „Крадецътъ не иде, освѣнъ да открадне, погуби и заколи“. Той дава лоши съвѣти на хората, докато ги бутне въ нѣкакви несигурни прѣдприятия. Тѣ изгубватъ богатствата си и оставатъ съвършено бѣдни, немили-недраги за всички. Слѣдъ това той ги оставя сами да плащатъ дълговетѣ си. Колкото полици е подписалъ дяволътъ, все на тѣхна смѣтка ги оставя. Това показва, че този старъ господарь обича своитѣ поданици. Съ своята любовь той е одралъ досега най-малко по 200 кожи отъ гърба на всѣки човѣкъ. Че той обича хората, се вижда по това, дѣто снима кожитѣ имъ — има какво да вземе отъ тѣхъ. Много цървули е направилъ той отъ човѣшкитѣ кожи. Обаче, не зная, защо хората обичатъ своя старъ господарь, който, съ съвѣтитѣ си, ги е довелъ до крайно осиромашаване. Казвамъ: ако при сегашния животъ хората знаеха, какво има да имъ се случи, тѣ щѣха съвършено да се обезсърдчатъ. Сегашниятъ животъ е основанъ на фалшива основа, на вѫтрѣшно безправие. Външно, този животъ е построенъ върху редъ правила и закони, но въ него липсва вѫтрѣшна законность. Банкерътъ, запримѣръ, дава пари на хората, услужва имъ, но въ себе си той има прѣдъ видъ, че срѣщу това ще вземе една голѣма лихва, най-малко 25%. Значи, задъ неговата услуга се крие нѣкакво користолюбиво желание. И това не е лошо, но прѣстѫпление е, когато съвършено използуватъ нѣкой човѣкъ. Когато човѣкъ работи цѣлъ день, той има право да очаква извѣстно възнаграждение, но нѣма право да използува другитѣ. Сега, мисъльта, която искамъ да оставя, е да се пробуди съзнанието ви, да бѫдете благодарни на всѣки, който ви услужва, или дава нѣщо отъ любовь. Тази любовь иде отъ Бога. Този човѣкъ е проводникъ на Божията Любовь. Обаче, дойде ли нѣкой при васъ и започне да се хвали, че той ви направилъ нѣкаква услуга, или нѣкакво добро, този човѣкъ не говори истината. Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Отца, Който ме е проводилъ. Азъ дойдохъ да ви разправя това, на което Той ме е научилъ. Отъ благото, което Той ми е далъ, и на васъ давамъ“. И слѣдъ туй ще дойде нѣкой да разправя, че ви далъ толкова и толкова пари, или че ви направилъ еди-какво си добро и т. н. Този човѣкъ не е застаналъ на сигурна почва. Той работи съ чужди капитали, които прѣдставя за свои. Проповѣдникъ казва на единъ отъ богомолцитѣ: ти знаешъ ли, че азъ те обърнахъ къмъ Бога? — Зная. Какво искашъ слѣдъ това? Азъ ти благодаря, но и ти, отъ своя страна, благодари на Бога, че ти е далъ възможность да се проявишъ. Обаче, всѣки день да ми разправяшъ едно и сѫщо нѣщо, не мога да търпя. Много отъ съврѣменнитѣ проповѣдници постѫпватъ съ своитѣ пасоми, както единъ адептъ постѫпилъ съ единъ свой ученикъ, когото занимавалъ по окултнитѣ науки. Като прѣподавалъ на ученика си нѣкакъвъ урокъ, той слагалъ на масата прѣдъ него едно отъ най-хубавитѣ яденета и казвалъ: това е царско ядене, но ти не си достоенъ още за него. Адептътъ сѣдалъ прѣдъ масата и самъ изяждалъ яденето, а ученикътъ поглеждалъ само къмъ него, но знаелъ, че не е достоенъ за такова царско ядене. Ученикътъ често запитвалъ учителя си: кога и азъ ще бѫда достоенъ, да хапна отъ царското ядене? — Не зная, ще видимъ. Ако бѣше достоенъ, щѣше да ти се даде отъ това ядене. Днесъ и проповѣдници, и философи, и писатели — всички говорятъ за любовьта, но всѣки я задържа за себе си. счита, че другитѣ още не сѫ достойни да вкусятъ отъ нея. Любовьта е царско ядене. Който говори нѣкому за любовьта, той му показва едно царско ядене, като добавя: не ти е дошло още врѣмето да вкусишъ отъ това ядене. Значи, за този, който слуша, още не е дошло врѣмето. Какво направилъ този ученикъ най-послѣ? Единъ день, както седѣлъ прѣдъ пълната чиния на своя учитель, обърналъ се къмъ Бога съ слѣдната молитва: Господи, десеть години вече, какъ усърдно Ти служа. Не съмъ ли достоенъ вече да вкуся отъ това царско ядене? Докога ще бѫда зритель само на тази царска трапеза? Единъ ангелъ отговорилъ на молитвата му по слѣдния начинъ: утрѣ, като отидешъ при учителя си, и той пакъ сложи прѣдъ тебе царско ядене, безъ да ти даде отъ него, дигни внимателно учителя си отъ стола, седни на неговото мѣсто и изяжъ яденето въ паницата! Ученикътъ харесалъ този съвѣтъ и така постѫпилъ. Като отишълъ при учителя си, послѣдниятъ пакъ сложилъ прѣдъ себе си чиния съ царско ядене, но въ момента, когато се готвилъ да яде, ученикътъ леко го подигналъ отъ стола и седналъ на неговото мѣсто, като казалъ: Учителю, въ името на твоето достоинство, днесъ ще ямъ отъ царското ядене; азъ вече съмъ отъ достойнитѣ ученици. Днесъ, въ всички съврѣменни хора се крие по единъ отъ тѣзи адепти, който казва: Господъ е далечъ отъ хората; любовьта още не е за васъ; вие не сте достойни за царското ядене; знанието не е за васъ; вие сте малки дѣца още, не сте готови за красивитѣ Божии работи. Казвамъ: дигнете вашитѣ учители отъ троноветѣ имъ и седнете на тѣхнитѣ мѣста. Започнете слѣдъ това да се храните съ яденето на любовьта! Дигнете вашитѣ учители отъ троноветѣ на мѫдростьта и започнете да се ползувате отъ свѣтлината на знанието! Дигнете вашитѣ учители отъ троноветѣ на истината и започнете да служите на Бога! Дошло е врѣмето за това! Първото Ви служене ще бѫде къмъ вашитѣ учители, които свалихте отъ троноветѣ имъ, защото тѣ сѫ инвалиди. Питамъ: кой човѣкъ е инвалидъ? — Който се обезсърдчава и мисли, че отъ него нищо нѣма да стане. Този човѣкъ прѣдава своето обезсърдчение и на другитѣ хора. Какво прави земледѣлецътъ, когато първото посѣто сѣме не израства? Той обезсърдчава ли се? Не, той разорава нивата добрѣ, изхвърля старото сѣме навънъ и посажда ново. Казвамъ: врѣме е вече да се ликвидира съ старото, да се изхвърли навънъ и да се замѣсти съ ново! Всичко, което досега е измѫчвало човѣка и внасяло смутъ въ душата му, трѣбва да се изхвърли навънъ и замѣсти съ нѣщо ново. Казвате: какво ще внесе новото? Новото ще внесе миръ, радость и веселие въ душата на човѣка. Искате ли постепенно да дойдете до това положение, всѣка сутринь отправяйте ума си къмъ Бога! Великъ е този моментъ, защото тогава малки и голѣми, добри и лоши сѫщества отправятъ мисъльта си къмъ Бога и придобиватъ нѣщо. Въ този моментъ и звѣрътъ е добъръ. Слѣдъ това всѣки проявява естеството си. Слѣдователно, когато нѣкой човѣкъ е добъръ, това показва, че, или е отправилъ мисъльта си къмъ Бога, или, безъ да е направилъ това,, той е добъръ, защото естеството му е такова. Значи, човѣкъ може да бѫде добъръ по двѣ причини: или когато Богъ работи въ него, или когато човѣкъ работи въ Бога. Запримѣръ, срѣщате нѣкоя майка и наблюдавате отношенията ѝ къмъ нейното дѣте. Тя е нѣжна, внимателна, добра къмъ своето дѣте. Послѣ, срѣща друго нѣкое дѣте, но къмъ него вече не е тъй нѣжна, тъй внимателна и добра. Защо? Въ първия случай Богъ работи въ нея, а въ втория случай тя не работи въ Бога. Съ други думи казано: въ първия случай тя отправя мисъльта си къмъ Бога, а въ втория случай не отправя мисъльта си къмъ Бога. И тъй, двѣ положения сѫ необходими за човѣка: да бѫде добъръ, когато отправя ума си къмъ Бога, и да бѫде добъръ, когато не отправя ума си къмъ Бога. Първото положение е особено необходимо, за да дойде второто. Когато човѣкъ почувствува, че не е добъръ, нека отправи ума си къмъ Бога. Колкото по-често отправя ума си къмъ Бога, толкова по-добъръ става. Да отправя човѣкъ ума си къмъ Бога, това подразбира смѣна на състоянията. По този начинъ човѣкъ придобива съвършенство. Съвършенъ човѣкъ е онзи който, и като не мисли, и като мисли за Бога, всѣкога е добъръ. Съвършенъ човѣкъ е онзи за когото Богъ всѣкога е добъръ, но и той всѣкога е добъръ за Бога. Когато Богъ е у насъ и работи за насъ, ние всѣкога сме добри. Обаче, отъ насъ се изисква и когато ние сме у Бога и работимъ за Него, пакъ да сме добри. Въ втория случай е забѣлѣзано, че тогава, именно, повечето хора не сѫ добри. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да се поучи отъ Бога, да стане добъръ и тогава, когато работи въ Бога, както е добъръ, когато Богъ работи въ него. Повечето хора днесъ сѫ всѣкога добри, когато Богъ работи у тѣхъ, но не сѫ всѣкога добри, когато тѣ работятъ у Бога. Като знаете това, ще различавате добрия човѣкъ по естество отъ врѣменно добрия и ще се стремите да придобиете първата доброта. Щомъ знаете това, ще работите съзнателно, ще прилагате, ще се учите, както отъ опитностьта на миналото си, така и отъ знанията, които сега придобивате. Казвамъ: за човѣка сѫ важни стремежитѣ на неговата душа и на неговия духъ. За човѣка сѫ важни неговитѣ дарби и способности, които всѣки день трѣбва да се разработватъ и да растатъ. Тѣзи нѣща могатъ да се постигнатъ, като вървите въ пѫтя, който Богъ ви е опрѣдѣлилъ. По-лекъ пѫть отъ този нѣма. Да прави човѣкъ зло е по-мѫчно, отколкото да върви въ пѫтя, който отъ вѣкове още му е опрѣдѣленъ. Прѣдставете си положението на човѣкъ, който замисля да открадне отъ нѣкой богатъ човѣкъ една сума отъ 100 — 200 хиляди лева. Дѣто ходи, той все крои, планува, какъ да се добере до тия пари. Цѣла година ходи, обикаля около кѫщата, гледа къмъ прозорцитѣ, все мисли, какъ да извърши кражбата, безъ да го уловятъ. Дохожда му на умъ най-послѣ да се запознае съ слугитѣ на този богатъ човѣкъ. Запознава се съ единъ, съ втори, съ трети, изучава ги, иска да разбере, кой отъ тѣхъ би могълъ да се подкупи. Цѣлиятъ планъ му костува врѣме, усилия, тревоги, страхъ. Обаче, рече ли човѣкъ да направи добро, то нѣма да му костува нищо: нито страхъ, нито тревоги, нито смущения. Крадецътъ се безпокои, че ще откриятъ плана му, че ще го уловятъ и т. н. Ако човѣкъ, който мисли да направи нѣкакво зло или прѣстѫпление, би използувалъ тази енергия и това врѣме за нѣкаква добра, полезна работа, той би очудилъ хората съ това, което може да направи. Рече ли да служи на злото, въ края на краищата, пакъ ще го уловятъ, ще го затворятъ, да лежи около десетина години. Какво печели този човѣкъ съ злото? — Той губи, а не печели. И тъй, пѫтьтъ, който Богъ е опрѣдѣлилъ за хората, е десеть пѫти по-добъръ отъ този, по който тѣ сега вървятъ и живѣятъ. И сега, отъ съврѣменнитѣ хора се изисква геройство, да вървятъ въ новия пѫть. Съ други думи казано: да се върнатъ въ пѫтя, отъ който сѫ се отклонили. Само по този начинъ тѣ поставятъ здрава основа на своя земенъ животъ. Тогава, и при най-лошитѣ условия да изпаднатъ, тѣ всѣкога ще запазятъ своето равновѣсие. Корабътъ имъ ще се люшка всрѣдъ развълнуваното море, но вълнитѣ нѣма да го пробиятъ, и той благополучно ще стигне на пристанището, благополучно ще стѫпи на твърда почва. * 8. Бесѣда отъ Учителя, държана на 6 августъ, 1931 г., 5 ч. с. ☆
  12. От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание МѢСТОТО НА БОГА. Много отъ съврѣменнитѣ хора се занимаватъ съ идеята за Бога, но нѣматъ ясна прѣдстава, какво нѣщо е Богъ. Каква форма има Богъ, тѣ сѫщо не знаятъ. Човѣкъ може да има прѣдстава за формата на тѣлата само тогава, когато тѣ сѫ ясни въ съзнанието му. Щомъ единъ прѣдметъ, или едно тѣло не е ясно въ съзнанието ви, вие не можете да имате прѣдстава и за неговата форма. Казвате: какво е Богъ, не можемъ да схванемъ, но искаме да знаемъ поне, дѣ е Неговото мѣсто. Мѣстото на Бога е тази посока, дѣто всички живи сѫщества, съ пробуждането си още, отправятъ съзнанието, ума или мисъльта си. Като започнете отъ най-малкитѣ и стигнете до най-голѣмитѣ, всички тия сѫщества отправятъ съзнанието си въ една посока нагорѣ. Тази посока, именно, е мѣстото на Бога. Това става едноврѣменно по цѣлия свѣтъ, между всички сѫщества отъ различни иерархии. Нѣма по-великъ моментъ за човѣка и за всѣко живо сѫщество отъ този, като се пробуди сутринь, да отправи съзнанието, или мисъльта си къмъ онази посока, дѣто сѫ насочени съзнанията и мислитѣ на всички останали сѫщества. Само по този начинъ човѣкъ може да възприеме благото, което излиза отъ Бога. Който се откаже да приеме това благо, той изпада въ тъмнина и самотность. Нѣкой казва: защо трѣбва да се моля? Молитвата е необходима, защото човѣкъ тогава отправя ума си къмъ Бога, да възприеме нѣщо отъ Него. Въ този смисълъ молитвата прѣдставя отварянето на цвѣтоветѣ за слънчевата свѣтлина и топлина. Казвамъ: искате ли да се развивате, постоянно дръжте въ ума си мисъльта за Бога, като единствено мѣсто, като единственъ фокусъ, дѣто се събиратъ съзнанията на всички разумни сѫщества. Какво мислятъ хората, не се занимавайте съ това. Дръжте мисъльта си къмъ тази единствена посока, отдѣто иде свѣтлината и топлината на вашия животъ. Отклоните ли ума си отъ това мѣсто, вие загубвате пѫтя си и оставате въ тъмнина. Човѣкъ е пѫтникъ въ живота си. Рече ли да се отклони малко отъ пѫтя, да се позабавлява съ това-онова, той ще се забърка, ще се заблуди и не ще може да настигне другаритѣ си. Когато всички сѫщества отправятъ съзнанието си къмъ мѣстото, дѣто е Богъ, съ това тѣ правятъ стѫпка напрѣдъ. Направятъ ли стѫпка напрѣдъ, тѣ вече не се връщатъ назадъ, да чакатъ закъснѣлитѣ или забъркалитѣ се въ пѫтя. Ако тѣ и втория, и третия день не отправятъ ума си къмъ Бога, ще оставатъ все по-назадъ и по-назадъ, докато единъ день животътъ имъ абсолютно се обезсмисли. Които мислятъ за Бога и отправятъ ума си къмъ Него, тѣ все напрѣдъ и напрѣдъ вървятъ. Това значи прогресъ въ мисъльта, а всичко седи въ прогреса. И въ леглото си човѣкъ пакъ може да отправи мисъльта си нагорѣ и да върви напрѣдъ. Всичко седи въ мисъльта на човѣка. Нѣкой може да е излѣзълъ рано сутриньта на молитва, но си казва: що ми трѣбваше да ставамъ толкова рано, да се изморявамъ? Защо не останахъ да полежа още малко? Такъвъ човѣкъ, макаръ и да е дошълъ на молитва, той е назадъ отъ другитѣ, защото мисъльта му не е права. Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, дѣто и да сте, въ каквото положение и да се намирате, отдѣлете половинъ или единъ часъ да се позанимавате въ съзнанието си съ мисъльта за Бога. Искате ли да придобиете свѣтлина на съзнанието си, мислете за Бога. Казвате: какво ще стане, като гледаме къмъ посоката, дѣто е мѣстото на Бога? — Не е важно, какво ще стане; гледайте и не питайте! — Какво ще видя? — И това не трѣбва да знаете. Гледайте само! Казвате: ние виждаме, че деньтъ е ясенъ. — Да, деньтъ е ясенъ, всичко наоколо е хубаво, но вие никога не сте виждали, какъ изгрѣва слънцето на живота. Вие сте виждали само изгрѣва на физическото слънце, но никога не сте виждали изгрѣва на слънцето на живота, Понѣкога виждате физическото слънце прѣзъ облаци и се радвате. Обаче, ако видите изгрѣването на слънцето на живота, вие никога нѣма да го забравите и нищо не ще бѫде въ състояние да го замѣсти. Въ слънцето на живота ще видите Бога, Който ще ви проговори. Както изгрѣва физическото слънце, така изгрѣва и слънцето на живота. Разликата се заключава само въ мѣстата, отдѣто изгрѣватъ тия двѣ слънца. Въ съзнанието на човѣка тѣзи двѣ мѣста сѫ съвършено различни. Казвамъ: физическото слънце въздѣйствува на човѣка по единъ начинъ, а слънцето на живота — по съвсѣмъ другъ начинъ. Когато физическото слънце изгрѣва, човѣкъ се радва, движи се, работи. У него се явява желание да оправи пѫтищата въ живота си, да разоре нивитѣ си, да насади градинитѣ си, да си направи кѫщи и т н. Щомъ изгрѣва слънцето на живота, у човѣка се явява желание да оправи отношенията си съ всички хора. Едноврѣменно съ това, всички хора, както и всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, му ставатъ мили, обични. Който веднъжъ е огрѣнъ отъ слънцето на живота, той вече влиза въ положението на всички страдащи, на всички грѣшници, защото ги разбира. Грѣшникътъ за него е затворникъ, когото той иска да освободи. Спре се прѣдъ него и му казва: братко, излѣзъ отъ този затворъ, защото тукъ гладенъ ще умрешъ. Останешъ ли още малко въ затвора, всички ще те изоставятъ. Ти ще останешъ самъ, ще закъснѣешъ въ пѫтя си и никой нѣма да те погледне: нѣма кой хлѣбъ да ти даде, нѣма кой вода да ти донесе. Безъ да искатъ другитѣ хора, нещастията ще слѣдватъ подиръ тебе, защото си самъ въ пѫтя, обърканъ и заблуденъ. Човѣкъ трѣбва да върви напрѣдъ! Никой не трѣбва и не може да остане въ съзнанието си на едно и сѫщо мѣсто. За всѣки день има опрѣдѣленъ пѫть, който човѣкъ трѣбва да извърви въ съзнанието си. Ако човѣкъ не измине този пѫть, той остава назадъ. Остане ли назадъ, съ това заедно идатъ и нещастията за него. Тази е новата философия на живота. Нѣкой казва: какво отъ това, че съмъ изминалъ единъ малъкъ пѫть въ съзнанието си? Какво ще постигна съ това? Много нѣщо може да се постигне. Колкото малъкъ пѫть и да изминава човѣкъ въ съзнанието си, той всѣки день върви напрѣдъ, а щомъ върви напрѣдъ, все повече и повече се приближава къмъ Бога. Съ десеть сантиметра да напрѣдва човѣкъ въ пѫтуването или въ движението си къмъ Бога, това е равносилно на милиони километра въ физическия свѣтъ. Казвате: какво отъ това, че съмъ погледналъ къмъ Бога, или пъкъ че съмъ помислилъ за Него? Да погледнете къмъ Бога, или само да помислите за Него, това струва повече отъ всички материални богатства, съ които човѣкъ разполага на земята. Тази е една отъ великитѣ истини на живота. Щомъ знаете това, не обезцѣнявайте, не умаловажавайте тѣзи нѣща! Нѣкой казва: толкова много работа имамъ, че ми останало само за Бога да мисля и за мѣстото, дѣто Той се намира. Азъ трѣбва да работя, да се погрижа за своитѣ материални нужди. Казвамъ: единственото мѣсто, отдѣто можете да приемете всичко необходимо въ живота си, е мѣстото на Бога. Помислите ли за Бога, слѣете ли се съ съзнанието на всички сѫщества, които се отправятъ къмъ Него, това е достатъчно. Питамъ: какво костува на човѣка да живѣе за Бога? Той знае тази наука. Прѣдставете си, че се намирате прѣдъ една суха вада, въ която седи едно келево. Келевото иска да се движи, но вадата му казва: какъ мога да те въртя, като нѣмамъ вода? Когато дойде водата, келевото започва да се движи. Водата знае и може да движи келевото; тя не трѣбва сега да учи това изкуство. Водата казва на келевото: слушай, ти ще вървишъ въ посоката, въ която и азъ вървя. Келевото обѣщава, че ще върви съ нея, но щомъ дойде водата, въ първо врѣме то се издигне нагорѣ и скоро слѣдъ това слиза надолу. Неговото движение е нагорѣ и надолу, а не като това на водата — напрѣдъ. И хората, като келевото, често обѣщаватъ: азъ ще вървя напрѣдъ, ще вървя по движението на водата. Обаче, дойде ли водата, тѣ веднага измѣнятъ на обѣщанието си: водата върви напрѣдъ, а тѣ се движатъ ту нагорѣ, ту надолу, и оставатъ почти на едно и сѫщо мѣсто. Водата и келевото се разговарятъ. Водата казва на келевото: защо седишъ на едно мѣсто и нищо не работишъ? — Какъ да не работя? Толкова брашно смлѣхъ. Казвамъ: келевото прѣдставя физическия животъ на хората. Ако тѣ не слѣдватъ пѫтя и движението на водата, винаги на едно мѣсто ще седятъ и само брашно ще мелятъ. И хората, като келевото, вършатъ работа, но тѣхната работа не е като тази на водата, Водата е минала прѣзъ много мѣста, напоила е безброй растения и животни, дала е животъ на милиони сѫщества. Келевото е смлѣло милиони зрънца, прѣвърнало ги е въ брашно, и постоянно се хвали: знаете ли, колко много брашно смлѣхъ? Обаче, ако сравните работата на водата съ тази на келевото, ще видите грамадната разлика помежду имъ. Сега, мнозина си въобразяватъ, като келевото на воденицата, че сѫ свършили много работа. Тѣхната работа е физическа, обаче, истинската работа е на водата. Тя е напоила много цвѣтя, градини, хора и животни. Тя е подигнала благосъстоянието на всички живи сѫщества. Дѣто е минала тя, навсѣкѫдѣ е оставила благословението си. Водата прѣдставя живота, съ който всички заедно трѣбва да вървимъ. Насъ воденици не ни трѣбватъ, а келевото нека седи на своето мѣсто. Водата нѣма да остане да се разправя съ келевото, тя ще продължава пѫтя си. Съ този примѣръ искамъ да обърна вниманието на двата вида съзнания у хората: съзнанието на келевото, което се върти само около единъ центъръ — физическото съзнание на човѣка. Второто съзнание е това на водата, което се движи, освѣнъ около единъ центъръ, още и къмъ единъ възвишенъ идеалъ, вслѣдствие на което върви напрѣдъ и върши работа. Отправянето на мисъльта ни къмъ Бога е течение нагорѣ. Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу. Течението на рѣката показва движението на Божественото съзнание къмъ насъ, т. е. отгорѣ надолу. Като мислимъ за Бога, ние пъкъ се движимъ нагорѣ, къмъ Него. Слѣдъ това, Той се движи надолу къмъ насъ, като ни изпраща своята мисъль. Тъй щото, Богъ всѣкога ни изпраща нѣщо отгорѣ, но и ние трѣбва да изпратимъ нѣщо къмъ Него. И тъй, всѣка сутринь отправяйте мисъльта си къмъ тази посока, дѣто всички разумни сѫщества отправятъ своята мисъль. По този начинъ вие ще участвувате въ общото благо. Нѣкой казва: азъ не искамъ да мисля. — Ти можешъ да не мислишъ за този — за онзи, за дреболиитѣ въ живота, но за Бога не можешъ да не мислишъ. Ти си длъженъ да отправишъ мисъльта си къмъ Бога, къмъ онази посока, дѣто всички разумни сѫщества отправятъ своята мисъль. Тамъ пространството е широко, не може да произлѣзе никакво разногласие. Това мѣсто ще донесе единство между всички хора. Когато хората отправятъ мисъльта си къмъ една посока, тѣ се приближаватъ къмъ Бога, а съ това и отношенията имъ къмъ хората се оправятъ. По този начинъ хората ще бѫдатъ здрави, весели, ще иматъ миръ въ душитѣ си, ще се подмладятъ, ще скачатъ като телци. Който не отправя мисъльта си къмъ Бога, той ще бѫде изложенъ на всѣкакви болести Който отправя мисъльта си къмъ Бога, той ще бѫде свободенъ отъ всички болести. Болеститѣ прѣдставятъ паразити въ аурата на човѣка, отъ които той непрѣменно трѣбва да се освободи. Паразититѣ пъкъ сѫ отрицателнитѣ мисли, които смучатъ човѣка, затова той трѣбва да се освободи отъ тѣхъ. Слѣдователно, каже ли нѣкой, че не трѣбва да мисли за Бога, той вече изпада въ положението на дѣте сираче, безъ майка и баща. Вие знаете, какво е положението на такова дѣте. Ако нѣкой не се погрижи за него, то ходи босо, голо, окѫсано, неопрано. Погледнете ли главата му, ще видите, че тя цѣла е побѣлѣла отъ паразити, отъ нечистотии. Лицето му е пожълтѣло, изсмукано отъ тия паразити. То ходи немило — недраго, докато се намѣри нѣкой да го вземе и отгледа. Това дѣте веднага се съвзима: дрешкитѣ му сѫ чисти, главата чиста, коситѣ добрѣ пригладени. Въ скоро врѣме то се засилва, става весело, радва се на живота, на всичко, което го заобикаля. Тъй щото, изпадне ли човѣкъ въ положението на сираче, той трѣбва да знае, че е прѣстаналъ вече да мисли за Бога. Тогава паразититѣ единъ слѣдъ другъ почватъ да го нападатъ, и той изгубва смисъла на живота. Казвамъ: една посока има въ живота, и къмъ тази посока всички хора трѣбва да вървятъ. Нѣкой казва: какво ще правимъ, като тръгнемъ въ тази посока? Не е ли достатъчно да четемъ Библията и Евангелието? Вие можете да четете и Библията, и Евангелието, но въ четенето на тия книги има особена философия. Когато четете Библията и Евангелието, дѣто се говори за Христа, за пророцитѣ, за добритѣ хора, които сѫ живѣли по това врѣме, вие трѣбва да се свържете съ тѣхъ и да отправите мисъльта си къмъ онази посока, дѣто тѣ сѫ отправяли своята мисъль. Свържете ли се съ тия разумни души, не питайте, дали Христосъ ви разбира, дали Богъ ще приеме молитвата ви. Щомъ отправите съзнанието си къмъ общото съзнание на всички сѫщества, все ще получите нѣщо отъ общото благо, независимо това, дали го заслужавате, или не. Достатъчно е да отправите съзнанието си нагорѣ, за да получите поне по едно самунче — на човѣшки езикъ казано. Не отправите ли съзнанието си къмъ съзнанията на всички сѫщества, колкото да плачете и да се молите на Бога, нищо нѣма да получите. Богъ не обича да се занимава само съ едно лице. На вашата молитва Той ще отговори: ще почакашъ за утрѣ! На другия день ще станешъ рано и ще чакашъ да дойде опрѣдѣления моментъ, когато всички души отправятъ съзнанието си къмъ Бога. Тогава и ти ще отправишъ мисъльта си къмъ Него и нѣма да питашъ, дали си въ права посока, или не, дали ще видишъ Бога. Това сѫ второстепенни въпроси. За тебе е важно да отправишъ ума си нагорѣ и да чакашъ — все ще получишъ нѣщо отъ общото благо. И слѣпиятъ не вижда, но като погледне нагорѣ, все ще дойде нѣкой да му тури едно самунче въ рѫката. Той казва: слънцето не видѣхъ, но хлѣбъ получихъ. Това е достатъчно за него. Това сѫ фигури, които изясняватъ добрѣ идеята. И тъй, всички хора трѣбва да отправятъ съзнанието си къмъ Бога. — Дѣ е Богъ? — Богъ е на това мѣсто, къмъ което всички разумни и добри хора отправятъ ума си. Не само хората, но всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, отправятъ ума си къмъ Бога. Нѣкой казва: на кое мѣсто е Богъ? — Дигни ума си нагорѣ и не питай! Като ви говоря за мѣстото на Бога, къмъ което всички трѣбва да отправятъ ума си, това не трѣбва да ви хвърли въ противорѣчие съ вашата работа. Каквото и да работите, всѣки е на мѣстото си. Въ този смисълъ и келевото е на мѣстото си, и водата е на мѣстото си. Разликата между келевото и водата е тази, че келевото се върти около своя центъръ и мисли само за себе си, а водата върви напрѣдъ и мисли за всички. Който мисли само за себе си, той е келево. Такъвъ човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ мисли само за себе си: че има нужда отъ пари, да се облѣче хубаво, хората да го почитатъ и уважаватъ. Това е философия на келевото. Обаче, и то върши нѣкаква работа — жито мели. Като се приближите до него, чувате: бър — бър — бър — жито мели. Единъ слѣдъ другъ чувалитѣ се пълнятъ съ прѣсно брашно, което се разнася отъ търговцитѣ за проданъ. Тази работа и вие вършите въ живота си, но не сте доволни. Покажете единъ воденичарь, който да е станалъ философъ, писатель или поетъ! Досега, азъ поне не съмъ срещналъ нито единъ воденичарь, който да е написалъ нѣкаква книга. Овчари сѫ писали книги, но воденичари — не. Воденичаритѣ само жито мелятъ, за нищо друго не имъ остава врѣме. Какъ ще се спаси воденичарьтъ? — Като стане или овчарь, или орачъ. Не е нужно житото да се мели. Достатъчно е житото да се счука и така да се яде. Меленето на житото не разрѣшава живота. Ако човѣкъ може да се добере до правилния начинъ, по който житото трѣбва да се яде, той ще разбере смисъла на живота. Това сѫ странични въпроси, които ще послужатъ само за изяснение на идеята. Воденичарьтъ може самъ да се справи. Когато хората прѣстанатъ да му носятъ жито за мелене, той ще се принуди да напусне воденицата. Като поседи день-два безъ работа, той ще каже: тази работа нѣма да я бѫде! — и ще започне другъ занаятъ. Тъй щото, вие не трѣбва да се безпокоите, какво ще стане съ старото. Старото само по себе си ще си отиде, и новото ще дойде. Вашата задача е да се държите за новото. Казвате: коя е новата мисъль? Новата мисъль е слѣдната: отправете ума, сърцето и волята си къмъ мѣстото на Бога! Станете ли сутринь, първата ви работа е да отправите сърцата и умоветѣ си къмъ онази посока, дѣто въ този моментъ милиони сърца и умове се отправятъ. Тѣзи сърца и умове трептятъ съ различни вибрации, съ различни разбирания, но едно единствено мѣсто ги привлича — мѣстото на Бога. И въ името на това мѣсто, всички живи сѫщества се обединяватъ. Гледате нѣкой царь, прѣдъ когото всички се прѣкланятъ, дойде ли този моментъ, и той, като дѣте, отъ нищо не смущаванъ, отправя мисъльта си къмъ Бога. Въ този моментъ и дѣтето, и царьтъ сѫ едно. Слѣдъ това, царьтъ взима жезъла си, качва се на трона, започва всѣкидневната си работа. На другата сутринь царьтъ, заедно съ всички сѫщества подъ него, пакъ отправя мисъльта си къмъ Бога. На това мѣсто всички хора се познаватъ. Слѣдователно, истинската любовь се изразява чрѣзъ отправяне мисъльта на всички сѫщества въ една посока. Когато съзнанията на всички сѫщества се отправятъ къмъ една посока, тѣ ще иматъ много допирни точки помежду си. Обаче, започне ли човѣкъ да се върти само около своя центъръ, около себе си, всичко е изгубено. Нѣкой казва: за менъ животътъ нѣма смисълъ. Казвамъ: искате ли животътъ ви да има смисълъ, отправяйте ума си нагорѣ! Това не е мѫчна работа. Какво по-лесно отъ това, човѣкъ да мисли въ една посока? Споредъ менъ, по-мѫчно е човѣкъ да мисли въ двѣ и повече посоки, както правятъ това съврѣменнитѣ хора, отколкото да мисли въ една посока. Много пѫти хората сѫ отправяли мисъльта си нагорѣ; тѣ знаятъ посоката на това мѣсто, но не имъ е дохождало на умъ, че има единъ общъ моментъ, когато всички сѫщества едноврѣменно отправятъ мисъльта си къмъ Бога. Желаятъ или не, това става по единъ вѫтрѣшенъ, неумолимъ законъ. Който не иска да се подчини на този законъ, на сила ще го заставятъ. Какъ? Ще го хване нѣкоя болесть, и той ще потърси Бога, ще отправи мисъльта си къмъ Него и ще благодари, че се е разболѣлъ, за да помисли за Бога. Не само чрѣзъ болести, но и по много начини още може да се спре келевото на човѣка, за да го заставятъ да потърси мѣстото на Бога. Единъ часъ, една минута или една секунда се изисква, за да се отправятъ съзнанията на всички сѫщества къмъ Бога. Великъ е този часъ отъ деня! Велика е тази минута отъ часа! Велика е тази секунда отъ минутата! Сега, ще прочета 8 гл. отъ Евангелието на Иоана, отъ 31 стихъ надолу. И казваше Исусъ на повѣрвалитѣ въ него Юдеи: „Ако вие устоите въ моята дума, наистина, сте мои ученици“. (—31 ст.). „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (— 32 ст.). Тѣзи стихове, прѣведени, споредъ езика на новото учение, означаватъ: ако всички отправите ума си къмъ Бога, вие сте мои ученици. Тогава ще познаете истината, която ще ви направи свободни. Значи, когато човѣкъ отправи ума си къмъ Бога, той ще се свърже съ Неговата Любовь; понеже Богъ сѫщеврѣменно е Истина, човѣкъ ще познае Истината, която ще го направи свободенъ. Отговориха Му: „Сѣме Аврамово сме, и никога никому раби не сме ставали. Какъ казвашъ ти: Свободни ще бѫдете?“ (—33 ст.). Отговори имъ Исусъ: „Истина, истина ви казвамъ, че всѣки, който прави грѣхъ, рабъ е на грѣха.“ (—34 ст.). „И рабътъ не остава вѣчно въ кѫщата, а синътъ вѣчно прѣбѫдва.“ (—35 ст.). Това значи: всѣки, който не отправя ума си къмъ Бога, рабъ е на грѣха. И рабътъ не остава вѣчно въ кѫщата, а синътъ вѣчно прѣбѫдва. Слѣдователно, келевото не може да сѫществува дълго врѣме. Като свърши извѣстна работа, то се разрушава, и водата го завлича — не може да остане дълго врѣме на мѣстото си. „Зная, че сте сѣме Аврамово, но искате да ме убиете, защото моята дума въ васъ се не вмѣщава.“ (—37 ст.). — Христосъ не е разбиралъ само външното убийство, но и вѫтрѣшното. Когато човѣкъ жертвува Божественото въ себе си за нищо и никакво, все едно, че го убива. И тогава, той е синъ на убиецъ. „Азъ говоря това, което съмъ видѣлъ у Отца си; и вие правите това, което сте видѣли отъ отца си.“ (—38 ст.) Отговориха и рекоха Му: „Отецъ нашъ е Аврамъ.“ — Така говори физическиятъ човѣкъ, келевото, а то не познава своя Баща. Казва имъ Исусъ: „Ако бѣхте чада Аврамови, дѣлата Аврамови бихте правили.“ (—39 ст.). — Аврамъ познаваше Бога. Вие вѣрвате въ Аврама, а не вѣрвате въ Онзи, въ когото той вѣрваше. „А сега искате да ме убиете, мене, человѣка, който ви говорихъ Истината, която чухъ отъ Бога: това Аврамъ не е правилъ.“ (—40 ст.). „Вие правите дѣлата бащини си.“ (—41 ст.). — Ако вие правите дѣлата Божии, защо укорявате Неговото Слово? Затова, именно, иде горчивата истина, че сте отъ баща дяволъ. Всѣко нѣщо, което отдѣля човѣка отъ Бога, е отъ баща дяволъ; всѣко нѣщо, което покваря красивото, възвишеното, благородното въ човѣка и го отстранява отъ него, и то е отъ баща дяволъ. „Вие сте отъ баща дяволъ, и похотитѣ бащини искате да правите.“ (—44 ст.). „А пъкъ азъ, защото казвамъ Истината, не ме вѣрвате.“ (—45 ст.). „Азъ познавамъ Бога, и думата Му държа.“ (—55 ст.). — Не е достатъчно човѣкъ само да познава Бога, но той трѣбва да държи думата Му, т. е. да изпълнява Неговата воля. „Тогазъ взеха камъни да хвърлятъ върху Него. Исусъ се скри, излѣзе изъ храма, мина прѣзъ срѣдъ тѣхъ и така си отиде.“ (—59 ст.). Слѣдователно, който хвърля камъни върху Истината, тя ще си излѣзе отъ него, и той ще остане самъ. Понеже евреитѣ хвърляха камъни върху Истината, тѣ и до днесъ скитатъ изъ свѣта, немили-недраги. Отъ двѣ хиляди години насамъ тѣ сѫ се лутали изъ свѣта, както никой другъ народъ. Днесъ, обаче, Божията милость е върху тѣхъ. На сѫщата опитность ще бѫде изложенъ всѣки човѣкъ, който хвърля камъни върху Истината. Дали единъ народъ, или единъ човѣкъ ще се прояви така, послѣдствията ще бѫдатъ едни и сѫщи. Искате ли да имате Божията милость върху себе си, всѣка сутринь отправяйте ума си въ посоката, дѣто всички сѫщества отправятъ своята мисъль. Казвате: какъ да се разбира стихътъ, въ който се казва, че Христосъ се скрилъ отъ народа? Прѣдставете си, че азъ нося една запалена свѣщь и показвамъ съ нея пѫтя на стотици души. Обаче, тѣ не разбиратъ това, което правя за тѣхъ, и започватъ да се каратъ помежду си, биятъ се, кой отъ тѣхъ да вземе запалената свѣщь. За да се избегне този споръ, азъ духамъ свѣщьта, и тѣ оставатъ на тъмно. Тѣ вече не ме виждатъ, за тѣхъ азъ съмъ се скрилъ нѣкѫдѣ. Така направи Христосъ: духна свѣщьта, която носѣше, и съзнанието на всички се помрачи, не виждаха вече. Това означаватъ думитѣ, скри се Исусъ.“ Силата на човѣка седи въ свѣтлината на неговото съзнание. Щомъ взематъ свѣтлината му, той губи вече своята сила. Когато човѣкъ остане на тъмно, той ходи тромаво, не е сигуренъ въ стѫпкитѣ си. Щомъ дойде тъмнината, и движението спира. Спирането е ограничение. Сѫщото се отнася и до мисъльта, и до съзнанието на човѣка. Докато въ ума на човѣка има свѣтлина, той мисли право и постѫпва право. Щомъ свѣтлината въ ума на човѣка загасне, той вече не знае, какво прави — той остава безъ посока на движение, безъ компасъ. Турцитѣ иматъ обичай, като имъ дойде нѣкой на гости, вечерьта тѣ затварятъ вратата на стаята, въ която гостътъ ще спи, и сутриньта, когато иска да излѣзе, той трѣбва да потропа на вратата, да дойде домакинътъ на кѫщата, да му отвори. Сѫщото става и съ всѣки човѣкъ, който изгубва свѣтлината на съзнанието си. Щомъ изгуби свѣтлината си, той остава на тъмно, не може да излѣзе навънъ. Той не знае, коя посока да хване и чака да дойде господарьтъ, да врътне ключа, да му отвори, да излѣзе навънъ. Казвамъ: за човѣка, който е изпадналъ въ тъмнина, най-важно нѣщо е свѣтлината. За жадния най-важно е да дойде до извора на живота. За невѣжия, за неучения най-важно е да се добере до книгитѣ на нѣкоя библиотека. За богомолеца най-важно е храмътъ. Храмътъ е мѣстото, дѣто е Богъ. Това мѣсто всички търсятъ. Хората търсятъ това мѣсто тукъ или тамъ, но никѫдѣ не могатъ да го намѣрятъ. Храмътъ е на онова мѣсто, дѣто всички сѫщества едноврѣменно отправятъ мисъльта си. Нѣкой казва: като се помоля вѫтрѣшно, това е достатъчно. Това е положението на келевото, което се върти. Да се помоли човѣкъ въ себе си, това е степень на съзнание, но не онова велико съзнание, въ което участвуватъ всички души. Въ това положение тѣ едноврѣменно приематъ и даватъ отъ общото благо. Достатъчно е човѣкъ да отправи ума си къмъ мѣстото на Бога, за да приеме часть отъ общото благо. Такъвъ е законътъ. Когато човѣкъ отправи ума си къмъ Бога, заедно съ всички, за половинъ часъ само, той ще получи сѫщото благо, което би получилъ, ако цѣлъ день хлопаше на Божията врата. И послѣденъ да си, стига на врѣме да пристигнешъ; ако можешъ само за моментъ да се слѣешъ съ общото съзнание, ти пакъ ще получишъ Божието благословение. Богъ не прави разлика, дали нѣкой е стигналъ пръвъ или послѣденъ. И който пръвъ е дошълъ, и който послѣденъ е дошълъ, все ще получи часть отъ общото благо. Общото благо е за всички. Всички очакватъ момента, когато Божието благословение ще се излѣе върху тѣхъ. То трае само единъ моментъ, слѣдъ което вратата на благословението се затваря. Казвате: какво ще правимъ слѣдъ това? — Всѣки ще слѣзе да работи въ себе си. Ако Богъ не слѣзе въ човѣка, и ако човѣкъ не работи надъ себе си, той нищо не може да направи. Ако Богъ не слѣзе въ човѣка, каквото и да работи, той мяза на жена, която цѣлъ день върти хурката и нищо не изпридa, понеже вълна нѣма. Който е ходилъ при Бога, той работи прѣзъ цѣлия день и изкарва нѣщо, защото има достатъчно вълна на хурката си. Като имате прѣдъ видъ това, вие ще си съставите ясна прѣдстава, дѣ е мѣстото на Бога, и какво човѣкъ придобива, когато отправя съзнанието си къмъ Него. Има три момента прѣзъ деня, когато човѣкъ отправя съзнанието си къмъ Бога: сутринь, при изгрѣвъ слънце; на обѣдъ, когато слънцето е въ зенита си и вечерь, при залѣзъ слънце. Разумнитѣ сѫщества седятъ и въ тритѣ области, въ тритѣ фази на слънцето, но щомъ се събератъ заедно, за тѣхъ нѣма вече залѣзъ. За сѫществата, които отправятъ ума си къмъ Бога, има само изгрѣвъ. Щомъ Богъ излѣзе, всички приематъ Неговото благословение. Прѣзъ цѣлия день това слънце продължава да грѣе. Каже ли нѣкой, че не знае, дѣ е мѣстото на Бога, това показва, че той е останалъ назадъ, забъркалъ е пѫтьтъ. На такъвъ човѣкъ не остава нищо друго, освѣнъ да върви по течението на рѣката. И тъй, който търси Бога самъ, той е на кривъ пѫть. Индуситѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да се съсрѣдоточи въ себе си, и тамъ да намѣри Бога. Тази е крива философия. И до днесъ хората търсятъ Бога въ себе си, но не могатъ да Го намѣрятъ. Когато се казва, че Богъ е въ човѣка, трѣбва да се знае, на кое мѣсто, именно, е Той. Едни търсятъ Бога въ ума си, други — въ сърцето си, но още не сѫ Го намѣрили. Човѣкъ може да намѣри Бога, като спре вниманието си върху всички хора, които сѫщо като него търсятъ Бога. Тѣ трѣбва да бѫдатъ въ положението на ученици, които гледатъ къмъ учителя си, какво той прави. Учительтъ има пособия, съ които си служи. И ученикътъ гледа къмъ тѣзи пособия, ползува се отъ знанията на своя учитель. Неговиятъ учитель гледа къмъ другъ учитель; той пъкъ къмъ другъ свой учитель и т. н Ученикътъ трѣбва да черпи знанията си отъ мѣстото, дѣто учительтъ черпи знания. Отъ това мѣсто всички сѫщества черпятъ знанията си. Отправи ли човѣкъ ума си къмъ посоката, дѣто всички сѫщества се отправятъ, той ще придобие толкова, колкото би придобилъ, ако чукаше хиляди години на едно и сѫщо мѣсто. Този е единствениятъ начинъ, по който човѣкъ може да познае Бога. И слѣдъ това той ще каже: разбирамъ вече, какво нѣщо е Богъ, какво нѣщо е Любовьта! Казвамъ: ученикътъ трѣбва да отправя мисъльта си въ посоката, дѣто учительтъ му отправя своята мисъль. Въ това седи спасението на свѣта. Не постѫпва ли ученикътъ като своя учитель, нищо не е въ състояние да му помогне. Подигнете мисъльта си нагорѣ! — тамъ е вашето спасение. Каквото друго да ви говорятъ — не вѣрвайте. Отправете мисъльта си нагорѣ, дѣто и богове, и херувими, и ангели, и светии, и майки, и бащи, и праведни, и грѣшни, и животни отправятъ своята мисъль! Наблюдавайте щуреца, да видите, какъ той, съ всички заедно, отправя мисъльта си къмъ Бога. Гледате го, седи прѣдъ дупчицата си, мисли нѣщо. Какво мисли?— Отправя ума си нагорѣ. Казвате: щурецътъ е глупаво сѫщество, той не съзнава, какво прави. — Не е глупавъ щурецътъ. Той мисли за Бога и си казва: само мисъльта ми за Бога е въ състояние да ме изкара отъ тази дупка. Днесъ мисли за Бога, утрѣ мисли, докато единъ день се види вънъ отъ своята дупка, прѣминалъ въ по-висока форма на животъ. Слѣдователно, само мисъльта къмъ Бога е въ състояние да извади човѣка отъ ограничителнитѣ условия, въ които се намира. Тази мисъль ще го освободи и отъ дълговетѣ му. Слѣзе ли Богъ между хората, Той всичко ще направи. Той ще ги спаси. Той ще оправи свѣта. Нѣма друга философия за живота, освѣнъ тази. Нѣкой казва: какъ да разбера тази работа? Нѣма какво да разбирашъ, ще отправишъ мисъльта си тамъ, дѣто всички живи сѫщества отправятъ своята мисъль. Разбирането ще дойде отгорѣ, както и благословението. Когато въ дома ви дойде нѣкой пѫтникъ, гладенъ, жаденъ, измръзналъ, вие питате ли го, отдѣ иде? Първо го поканвате при огъня, да се стопли; послѣ му давате чаша гореща вода или чай, да накваси гърлото си; слѣдъ това му давате да се нахрани; и най-послѣ, като си почине добрѣ, той самъ започва да ви разправя, отдѣ иде и какво е прѣживѣлъ. Нека тази мисъль — мѣстото на Бога — бѫде за васъ нѣщо скѫпоцѣнно, безъ което не можете. Нека тя стане за васъ талисманъ. Имате ли този талисманъ въ себе си, и като се давите и помислите за Бога, ще се спасите. Утрѣ сутриньта ще се качимъ на новия връхъ, дѣто разчистихме пѫтя — тамъ да се помолимъ и благодаримъ на Бога. Слѣдъ това ще отидемъ на Бъбрека, (V. езеро), да измиемъ рѫцѣтѣ и краката си отъ дългия пѫть. Докато човѣкъ търси Бога, краката му сѫ все кални. Щомъ Го намѣри, той измива краката си. Измиването на краката, не външно, но вѫтрѣшно, прѣдставя емблемъ въ човѣшкия животъ. Когато човѣкъ намѣри Бога, за нищо вече не мисли. Той всичко е постигналъ. Какво ще стане съ умрѣлитѣ, съ бѣднитѣ, съ страдащитѣ, той за нищо вече не мисли. Въ Божествения свѣтъ нѣма умрѣли, нѣма бѣдни, нѣма страдащи. Тамъ всичко е оправено * 7. Бесѣда отъ Учителя, държана на 5 августъ, 1931 г. 5 ч. с. ☆
  13. От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание СЪЧЕТАНИЕ, ПРИЛОЖЕНИЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ. Днесъ ще говоря върху три думи — съчетание, приложение и изпълнение, които трѣбва да останатъ въ ума ви за вѣчни врѣмена. Казвате: ще запишемъ тѣзи думи, да не ги забравимъ. Не е достатъчно само да ги запишете на книга, но трѣбва да отворите сърцата и умоветѣ си, да разбирате. Отъ тѣзи три думи ще зависи вашиятъ прогресъ. Сега, ще обясня смисъла на тия три думи. Съчетанието подразбира правилно съпоставяне между всички реални нѣща, които Богъ е създалъ. Съчетание може да има въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ на човѣка. Съчетание може да има между духоветѣ, между хората, между ангелитѣ, както и между боговетѣ. Съчетание може да има между два и повече тона. Съчетанието между тоноветѣ трѣбва да става не само теоретически, но и на практика. Искате ли съчетанието да става правилно, изпѣйте тѣзи тонове единъ, два, три и повече пѫти, докато тѣ започнатъ да звучатъ хармонично. Ако искате да изпълните нѣкакво музикално парче, да го изсвирите или изпѣете, повтаряйте го много пѫти въ ума си, докато отвѫтрѣ го изпълните добрѣ. Щомъ го изпълните добрѣ, вие ще останете доволни отъ себе си, че можете да пѣете или свирите правилно. Казвамъ: когато между всички удове на човѣшкия организъмъ съчетанието, приложението и изпълнението ставатъ правилно, човѣкъ се усѣща здравъ, веселъ и доволенъ. Отсѫтствува ли тази хармония между органитѣ на човѣшкото тѣло, той изгубва здравето, разположението и щастието си. Запримѣръ, ставате сутринь, но усѣщате болки въ единия си кракъ. Въ случая болниятъ кракъ е аристократъ, който казва на човѣка, т. е. на слугата си: ти знаешъ ли, че азъ съмъ боленъ? Искамъ да ме свивашъ и разпущашъ полека, да ме разтривашъ, съ една дума да ме лѣкувашъ. Каквото ти заповѣдамъ, ще изпълнишъ! Ти ще му разправяшъ, че имашъ жена, дѣца, имашъ работа, че си търговецъ, не можешъ да напущашъ търговията си. — Не, жена, дѣца, търговия — всичко ще оставишъ настрана. Освѣнъ мене, освѣнъ моята болка, нищо друго не трѣбва да те занимава. Всичко останало е празна работа. — Искамъ да се помоля, да се разговоря малко съ Бога. — При мене ще се молишъ! Нѣма кѫдѣ да ходишъ сега. Тъй щото, ако те боли единъ кракъ, единъ господарь имашъ; ако те болятъ двата крака, двама господари имашъ. Казвашъ: само на единъ господарь да служишъ, не е лесна работа; дойде ли да служишъ на двама, то е цѣло робство. Единиятъ кракъ разтривашъ, свивашъ и разпущашъ, обръщашъ налѣво-надѣсно; послѣ започвашъ сѫщата история съ втория, докато погледнешъ, цѣлиятъ день отишълъ. Разбира се, че ще отиде. Не е лесно да се слугува на двама господари. Какво е положението на човѣкъ съ здрави крака? Още отъ сутриньта краката сѫ готови за работа. Тѣ отиватъ при човѣка, т. е. при господаря си и казватъ: господарю, какво ще заповѣдашъ? Господарьтъ тръгва на работа, и тѣ тръгватъ съ него. При това положение, и господарьтъ е доволенъ, и двамата слуги, т. е. двата крака сѫ доволни и щастливи. Това значи правилно съчетание, приложение и изпълнение. Казвамъ: и въ религиозно отношение много хора мязатъ на болния кракъ. Седи нѣкой религиозенъ, мълчи, мисли, не е доволенъ нѣщо. Защо е недоволенъ? — Животъ има, недоволенъ е; умъ има, недоволенъ е; сърце има, недоволенъ е; богатство има, недоволенъ е; жена, дѣца, приятели има, пакъ е недоволенъ. Защо? — Кракътъ го боли. — Коя е причината за болката на крака? — Не е важно това. За васъ е важно обстоятелството, че кракътъ ви боли, и тази болка ви кара да имате особено мнѣние за всичко около васъ. Клѣткитѣ въ болния кракъ се разправятъ помежду си, дѣлятъ богатството си, воюватъ — цѣла анархия е настанала въ тѣхното царство. Докато войната не се прѣкрати, тѣ все ще воюватъ помежду си и ще казватъ на господаря си: ще знаешъ, че сега ние воюваме! Щомъ свършимъ войната, каквото пожелаешъ, ще изпълнимъ. Отъ тази война зависи и твоето щастие. Ако побѣдимъ, и ти ще имашъ дѣлъ въ плячката; ако ние изгубимъ, и ти ще изгубишъ. Господарьтъ наблюдава внимателно, слѣди, кой ще спечели войната. Побѣдата прѣдставя оздравяването на крака. Щомъ кракътъ оздравѣе, клѣткитѣ сѫ свободни вече, тѣ се връщатъ отъ фронта и казватъ на господаря си: побѣдихме вече! Отъ този моментъ ти можешъ да разполагашъ съ всичкитѣ сили на организъма си. Слѣдователно, истинската побѣда седи въ правилното съчетание на мислитѣ и чувствата, които сѫ вложени въ човѣка. Човѣкъ трѣбва да съчетава правилно само онова, което Богъ е вложилъ въ него. Той не трѣбва да приема отъ вънъ нищо чуждо. До кога? Докато войната въ него не се свърши. Щомъ човѣкъ завърши тази война, щомъ даде пѫть на Божественото въ себе си, той ще може вече да приема отвънъ чужди нѣща, които хората и боговетѣ създаватъ. Докато човѣкъ не е разработилъ Божественото въ себе си, той нѣма опорна точка въ живота, защото, самъ по себе си, човѣкъ е егоистъ, мисли само за себе си. Въ това отношение егоистътъ мяза на камъкъ. Ако седнете близо до единъ камъкъ и започнете да плачете, да му разправяте страданията си, по никой начинъ той не може да влѣзе въ положението ви. Съ хиляди години можете да му се молите, но той ще остане чуждъ затворенъ за васъ, нѣма да ви разбере. Трѣбва ли да плачете и да се молите, да искате пари отъ единъ банкеръ, който не може и не иска да влѣзе въ положението ви? Трѣбва ли да влѣзете въ една черкова и да се молите на кръстоветѣ и на иконитѣ? Кръстоветѣ и иконитѣ казватъ: ние не се интересуваме отъ това, което ти искашъ. Ние се интересуваме само отъ това, което хората могатъ да ни дадатъ. Ако сте гладни, идете да работите. Щомъ работите, ще можете и да се нахраните. Питамъ: какво сѫ ви дали досега иконитѣ? Въпрѣки това, всѣки човѣкъ има най-малко по една икона. Обикновено той има три икони: една въ ума, друга въ сърцето и трета въ тѣлото. Единствената реалность, на която човѣкъ може да се моли и отъ която може да получи отговоръ, е Богъ. Който се проявява въ съчетанието на нѣщата. Богъ е вложилъ извѣстно богатство, извѣстенъ капиталъ въ всѣки човѣкъ. Този капиталъ се намира въ главата му, въ неговитѣ мисли, които той трѣбва да разработва. Изпълнението е вложено въ сърцето на човѣка. И наистина, за да се изпълни нѣщо, въ сърцето на човѣка трѣбва да се яви нѣкакво желание. Нѣкой казва: дѣ е Богъ? Бога ще намѣришъ не тамъ, дѣто хората искатъ да Го покажатъ, но тамъ, дѣто Той иска да се прояви. Запримѣръ, нѣкой отива на екскурзия, на върха Дамка, и казва на приятеля си: ако искашъ да се срещнешъ съ мене, ще ме намѣришъ на върха Дамка, точно въ седемь часа сутриньта. Слѣдователно, ти нѣма да ме търсишъ нито на Мусала, нито на Белмекенъ, но само на Дамка, дѣто Богъ е опрѣдѣлилъ. Понѣкога и вие търсите Бога, дѣто Го нѣма. Не, ще Го търсите въ Неговото съчетание, тамъ, дѣто Той се проявява. Сега, мнозина искатъ да виждатъ нѣщата ясно, но тѣ не могатъ да постигнатъ това, докато не разбератъ закона на съчетанието. Запримѣръ, вие дохождате при менъ, искате да видите, какво има въ стаята ми, но тъмно е, не можете да различите прѣдметитѣ единъ отъ другъ. Очитѣ ви сѫ здрави, но свѣтлината е недостатъчна, не можете да виждате. Азъ държа въ рѫката си свѣщь и кибритъ, и ако искамъ, мога веднага да запаля свѣщьта, да ви направя ясновидци. Ако съмъ напълно увѣренъ, че вие сте честенъ човѣкъ и нѣма да се изкусите отъ богатствата въ стаята, ще запаля свѣщьта, за да ги разгледате. Ако сте честенъ човѣкъ, като запаля свѣщьта, вие ще се зарадвате отъ това, което ще видите въ стаята. Обаче, ако не сте честенъ, у васъ ще се яви желание да задигнете нѣщо отъ това, което сте видѣли. Тогава азъ веднага загасвамъ свѣщьта, и вие отново оставате въ тъмнина. Сѫщото става и въ живота на всѣки човѣкъ. Щомъ се намѣри въ затруднение, той започва да плаче, да се моли, да търси отнѣкѫдѣ помощь. Азъ нося свѣщь въ рѫката си, запалвамъ свѣщьта, и той веднага се ориентира, вижда, дѣ се намира. Усъмни ли се малко, дойде ли нѣкоя лоша мисъль въ ума му, свѣщьта веднага изгасва. Той пакъ започва да плаче, да се моли и казва: не зная, защо работитѣ ми не вървятъ добрѣ. Мнозина се тревожатъ, безпокоятъ за положението, въ което се намиратъ, и казватъ: какво ли мисли свѣтътъ за общото положение на работитѣ? — Свѣтътъ мисли точно това, което и вие мислите. — Какво ли ще стане съ насъ? — Идете на гробищата, тамъ ще видите, какво ще стане съ васъ. Докато мислите по стария начинъ, и съ васъ ще стане това, което е станало съ другитѣ. — Можемъ ли да забогатѣемъ? — Идете при банкеритѣ, тѣхъ питайте, можете ли да забогатѣете и по какъвъ начинъ става това? — Какво ще стане съ насъ, ако не изпълняваме волята Божия? — Идете въ бѣднитѣ квартали, въ болницитѣ, въ хирургическитѣ отдѣления; идете на бойнитѣ полета и ще видите, какво ще стане съ васъ, като не изпълнявате волята Божия. Всички тия хора сѫ дошли до това положение все отъ много знания. Като говоря за съчетание, приложение и изпълнение, азъ взимамъ тия думи въ тѣхния широкъ смисълъ. Ако човѣкъ не разбира тия думи въ тѣхната широта, това не значи, че той трѣбва да се самоосѫжда, че това или онова не могълъ да направи. Който не е изпълнилъ нѣкои отъ своитѣ задължения къмъ Първата Причина, това показва, че той не е напълно здравъ човѣкъ. Дойде нѣкой при менъ да се разговаря, но изведнъжъ започва да се оплаква, че кракътъ го боли. Азъ взимамъ единъ здравъ бинтъ, прѣвързвамъ крака му, и той си отива. Дойде на другия день, пакъ сѫщата история. Така се продължава седмица, двѣ, три, и той все се оплаква, че кракътъ го боли и не може да върши работата си. Казано е въ Писанието, че небето е прѣстолъ на Бога, а земята — подножие на небето. Щомъ земята е подножие на небето, всички трѣбва да изучаватъ законитѣ на съчетанието, на приложението и на изпълнението, които ще ги заведатъ на самото небе, т. е. въ Божествения свѣтъ, дѣто цари доброто, дѣто цари любовьта. Работите ли въ това направление, болниятъ кракъ ще оздравѣе. Невъзможно е човѣкъ да изучава закона на съчетанието и да има боленъ кракъ. Сега, прѣнесете тази мисъль и въ личния животъ на човѣка. Нѣкой има едно желание, но не може да го постигне. Запримѣръ, иска да отиде при своя приятель, да го посети, но не може, боли го кракътъ. Днесъ се опита да стане отъ леглото, не може. Утрѣ се опита да стане отъ леглото, не може. Най-послѣ той се убѣждава, че докато оздравѣе кракътъ му, той може само писмо да пише на приятеля си, но не и да го посети. Слѣдователно, съ боленъ кракъ никѫдѣ не може да се ходи: нито при приятеля си, нито при Господа. Ако умътъ на човѣка е боленъ, може ли да отиде при Бога? — Не може. Ако сърцето на човѣка е болно, може ли да отиде при Бога? — Не може. Въ този случай, умътъ и сърцето прѣдставятъ крака на човѣка. И тогава, ако човѣкъ отиде при Господа съ боленъ кракъ, той веднага ще започне да се моли, да прѣмине болката му. Много лесно може да мине болката на крака му. Какъ? — Като обикне Господа. Казвате: какъ ще обикнемъ Господа? Вие сами знаете това; значението е вложено въ самитѣ васъ. Въ музиканта е вложено знанието, какъ трѣбва да пѣе или свири. Ако остане учительтъ да го учи, какъ трѣбва да пѣе и свири, той нищо нѣма да научи. Учительтъ дава само основенъ тонъ на ученика и отъ врѣме на врѣме го корегира въ изпълнението, а ученикътъ пѣе или свири, споредъ истинскитѣ правила на музиката, вложени въ неговата душа. Ученикътъ разбира съчетанието на тоноветѣ и самъ ги изпълнява. Сѫщото се отнася и за доброто, и за любовьта. Тѣ сѫ нѣща, подобни на музикалното чувство, вложено у човѣка, вслѣдствие на което човѣкъ самъ знае, какъ да обича. Когато човѣкъ извърши едно добро, споредъ както е написано въ него, лицето му свѣти като слънце, и животътъ му се осмисля. Казвате: Бога ли само трѣбва да обичаме? Нали е казано да обичаме ближния си, като себе си? Казвамъ: въ любовьта къмъ Бога влиза любовьта къмъ ближния, но не и обратното. Мнозина обичатъ хората, но скоро се разочароватъ отъ тази любовь. Значи, въ любовьта имъ липсва нѣщо. Какво липсва въ тази любовь? — Единъ сѫщественъ елементъ, а именно: когато хората обичатъ своитѣ ближни, трѣбва да обичатъ Бога въ тѣхъ. Кажете ми единъ случай отъ живота, дѣто нѣкой, като е обичалъ хората, да е спечелилъ нѣщо! Кажете ми единъ случай отъ историята на човѣчеството, дѣто нѣкой, като е обичалъ подобния на себе си, да е придобилъ нѣщо сѫществено! Който е обичалъ на първо мѣсто ближнитѣ си, той нищо не е придобилъ. Истинска придобивка има само онзи, който обича Бога и Му служи. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ служенето на Бога! Който служи на Бога, отношенията му къмъ хората ще бѫдатъ правилни. Такъвъ човѣкъ е всѣкога богатъ, а не бѣденъ. Защо? — Защото, като отива при Бога, той всѣкога приема, разбогатява. Щомъ отива при хората, той всѣкога дава, прилага. Който правилно взима и правилно дава, той живѣе въ закона на съчетанието. Изразъ на този законъ е въ приложението и въ изпълнението на доброто, вложено въ ума и въ сърцето на човѣка. Законътъ на приложението се изразява чрѣзъ сърцето, а законътъ на изпълнението — чрѣзъ ума. И тъй, давате ли на хората отъ благото, което Богъ е вложилъ у васъ, помежду ви ще се създаде вѫтрѣшна връзка и ще се разбирате. Постѫпвате ли така, вие ще бѫдете богати. Който люби, той е винаги богатъ. Въ Божествения свѣтъ сиромашия нѣма, тамъ тя не се допуща. На земята, обаче, сиромашия има. На земята грѣхъ има, но въ Божествения свѣтъ нѣма; на земята болести има, но въ Божествения свѣтъ нѣма; на земята ставатъ грѣшки, но въ Божествения свѣтъ — никога! На земята сѫществуватъ отрицателни нѣща, но въ Божествения свѣтъ не се допущатъ. Който мисли по този начинъ, той се приближава до Божествения свѣтъ; който не мисли така, той остава да живѣе на земята. Щомъ човѣкъ живѣе на земята и се оплаква отъ болния си кракъ, каквото и да обѣщава, той нищо не може да изпълни. Оздравѣе ли кракътъ му, той всичко може да изпълни. Ако нѣкой обѣщава да изпълни нѣщо и не издържи, кракътъ го боли. Ученикъ си, не ти върви въ училището. Защо? — Кракътъ те боли. Търговецъ си, работитѣ ти не вървятъ добрѣ. Защо? — Кракътъ те боли. Не можешъ да живѣешъ въ съгласие съ себе си, съ хората Защо? — Кракътъ те боли. Азъ взимамъ болния кракъ като символъ на боленъ умъ и болно сърце. Нѣкой казва на приятеля си: за тебе съмъ готовъ на всѣкакви услуги, на всѣкакви жертви. — Щомъ казвашъ това, можешъ ли да дойдешъ утрѣ у дома, да ми услужишъ въ нѣщо? — Мога, разбира се. — Тъй ли, наистина ли ще дойдешъ? Казвамъ: щомъ този човѣкъ пита приятеля си, дали, наистина, ще отиде у дома му, това показва, че той вече се е усъмнилъ въ него. Въ ума на този човѣкъ е влѣзло съмнѣние, което може да произведе по нататъкъ голѣмо нещастие. Защо? — Защото най-малкото съмнѣние, което се заражда въ ума на човѣка по отношение на Божественото, е въ сила да отложи Божието благословение най-малко за единъ день. Мнозина се оплакватъ отъ болести, отъ страдания и казватъ: не може ли безъ болести и страдания? Както живѣятъ съврѣменнитѣ хора, не може безъ болести и страдания. Днесъ болеститѣ и страданията прѣдставятъ извѣстни опитности въ живота на човѣка. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи; слѣдователно, той ще се учи и отъ страданията. Казвате: който не е опиталъ, какво нѣщо сѫ болеститѣ, страданията, той нищо не знае. Кой не е опитвалъ тия господари на себе си? Кой не е носилъ бинтовани крака? При това, ще видите, каква аристократическа походка има този човѣкъ съ патерицитѣ! Той походи малко и спре; пакъ тръгне, и скоро слѣдъ това спре. Тържествена е неговата походка, като на владика. Който го срещне, казва: дали този човѣкъ се моли, че така спира, шепне нѣщо и пакъ продължава пѫтя си? Не, той се запъхтява, мърмори си нѣщо, не се моли. И вие се запъхтявате, като се качвате по високитѣ върхове. Нѣкои казватъ: не можа ли да на мѣри Учительтъ нѣкое равно мѣсто за излизане, ами трѣбва да ни качва по тия височини? Тѣ вървятъ и мърморятъ, а други мислятъ, че се молятъ. Обаче, законъ е: когато се ходи по равни мѣста, едни органи се развиватъ, но за смѣтка на тѣхъ други се атрофиратъ. Обаче, при изкачване на височини, понеже пѫтьтъ е разнообразенъ, има и равни, и стръмни мѣста, съ което се прѣдизвиква дѣятелностьта на всички органи, и човѣкъ става по-здравъ. Сѫщото може да се каже и за мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Колкото мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ по-разнообразни и високи, толкова той е по-здравъ. По този начинъ всички сили у човѣка се подбуждатъ къмъ работа, и той става много плодотворенъ. Човѣкъ непрѣменно трѣбва да прави усилия, да разработи всички дарби, които Богъ е вложилъ въ него; той трѣбва да съчетае всички сили, всички дарби въ себе си правилно. Въ всѣки човѣкъ Богъ е вложилъ по една основна дарба, която той трѣбва да развие. Отъ тази дарба зависи неговото щастие. Нѣкой казва: веднъжъ свѣтътъ да се оправи, всичко друго ще дойде само по себе си. Не, вие не трѣбва да чакате свѣтътъ да се оправя. Вие трѣбва да работите, да станете щастливи прѣди свѣтътъ да се оправи. Нашата задача не зависи отъ свѣта, да очакваме той да се подобри; ние не трѣбва да зависимъ и отъ обществото даже. Нѣма защо да чакаме да дойде подобрението на обществения строй, че тогава да дойде нашето подобрение. Всѣки самъ трѣбва да разрѣшава задачитѣ си, независимо всички други обстоятелства. Ако човѣкъ рече да чака подобрението на цѣлото човѣчество, затова се изисква дълъгъ периодъ отъ врѣме. Ако чакате българитѣ да се събудятъ, да дойдатъ до това съзнание, или съчетание, до което мнозина вече сѫ дошли, изискватъ се още хиляди години. Българинътъ, напримѣръ, много обича да разрушава. Като върви прѣзъ нѣкоя гора, той, безъ да мисли много, взима брадвата и тукъ клъцне едно дърво, тамъ друго и заминава по-нататъкъ. Често той прави това и безъ нѣкаква нужда, а само отъ любовь къмъ разрушението. Тѣзи дни дойде при менъ единъ говедарь, да се поразговори. Като се поогледа наоколо, видѣ двѣ-три дини, които бѣха ми донесли отъ града, и каза: ти си ималъ дини тука! — Да, дини имамъ. Той се показа благороденъ, не поиска да му дамъ единъ рѣзенъ диня, но само обърна внимание на динитѣ. Питамъ го: ти ялъ ли се диня? — Кой ще ми донесе тукъ диня? При това, азъ съмъ бѣденъ човѣкъ, самъ не мога да си купя. Тогава азъ взимамъ една диня, нарѣзвамъ я и му давамъ 3/4 отъ нея. — Много ми давашъ. — То не е само за тебе, и на другаря си ще дадешъ. Той седна близо до менъ и започна да рѣже съ ножчето отъ динята. Отрѣза единъ рѣзенъ, изяде го и хвърли кората четири-петь крачки задъ гърба си. Отрѣза си втори рѣзенъ, изяде го и пакъ хвърли кората задъ гърба си. Като изяде двата рѣзена, той каза: останалото ще занеса на другаря си. Като наблюдавахъ, какъ този говедарь хвърляше коритѣ на динята, азъ прѣведохъ въ себе си този примѣръ въ единъ по-високъ свѣтъ. Казвамъ: ние имаме право да използуваме благата, които Богъ ни е далъ, но разумно трѣбва да ги използуваме. Трѣбва ли, като приемете една хубава мисъль, да изядете доброто въ нея, а коритѣ ѝ да хвърлите настрана, другъ да ги прибира? Когато говедарьтъ хвърли коритѣ на динята, азъ се наведохъ, събрахъ ги и ги турихъ настрана. Той трѣбваше да ги прибере, да ги занесе на говедата си. Отъ постѫпката му азъ сѫдя, че той е скържавъ човѣкъ, скѫперникъ, а сѫщеврѣменно не мисли за говедата си. Динената кора може да свърши нѣкаква работа. Този говедарь мисли само за своето добро, но не и за доброто на другитѣ хора. Такъвъ човѣкъ не може да има никакъвъ капиталъ. Това сѫ основни положения, принципи, които трѣбва да имате прѣдъ видъ въ живота. По външенъ видъ тѣ изглеждатъ обикновени, вслѣдствие на което вие мислите, че сте ги разбрали. Запримѣръ, дойде въ ума ви мисъльта, че сте самостоятелни, че сте разбрали истината. Човѣкъ може да бѫде самостоятеленъ само тогава, когато може да изсвири едно музикално парче съ неговото съчетание, приложение и изпълнение. Може ли човѣкъ да свири по този начинъ за себе си, той ще може да свири и за другитѣ. Вземе ли само единъ тонъ фалшивъ, той не трѣбва да излиза прѣдъ хората да свири, да позори музиката. Излѣзе ли неподготвенъ на сцената да свири, съ това той излага и учителя си; всѣки ще иска да знае, кой е неговиятъ учитель. Сѫщото се отнася и до живота на хората. Докато тѣ не се научатъ да живѣятъ добрѣ, Богъ не имъ дава възможность да се проявятъ. Научатъ ли се да живѣятъ добрѣ, могатъ ли правилно да свирятъ Божиитѣ парчета, тѣ вече ставатъ носители на великитѣ Божии блага. Сега, както сте събрани тукъ, вие чакате да се накладе огънь, да се свари водата и да се приготви яденето. Казвамъ: извадете магическата си прѫчица, тропнете съ нея, да дойде яденето при васъ. Ще кажете, навѣрно, че не ви е дошло врѣмето още, не можете да си служите съ магическата прѫчица. — Кога ще дойде това врѣме? Ако можете да тропнете съ прѫчицата си и яденето ви дойде тукъ, това значи, че сте силни хора. Като ви говоря така, азъ искамъ отъ васъ да направите само възможното. Изобщо, учительтъ никога не може да изисква отъ ученицитѣ си това, което и той самъ не може да направи. Обаче, вие можете да направите слѣдното: да отидите до палаткитѣ си и да донесете яденето тукъ, на височинката. Ако можете да направите това, краката ви сѫ здрави. Не можете ли да слѣзете долу и да донесете яденето, краката ви сѫ болни. Може ли човѣкъ да заповѣдва на краката си, значи, тѣ сѫ здрави. Не може ли да имъ заповѣдва, тѣ сѫ болни. Сѫщото заключение можете да извадите и по отношение на своя умъ и сърце: ако умътъ и сърцето ви не сѫ здрави, вие не можете да кажете нѣщо и да го изпълните. Всѣка дума, която изказвате, трѣбва да се разбере въ нейния дълбокъ смисълъ, а слѣдъ това и да се приложи, да се живѣе. Казвате, запримѣръ: Богъ е любовь, мѫдрость, истина, правда, светость, чистота и т. н. Щомъ казвате така, трѣбва да сте дълбоко убѣдени въ тѣзи думи. Така ли е въ сѫщность? Казвате, че Богъ е справедливъ, а сѫщеврѣменно се произнасяте, че еди-кой си се ползувалъ съ извѣстни привилегии прѣдъ Бога, ималъ Божието благоволение. Привилегия има прѣдъ Бога само онзи, който изпълнява Неговата воля. Да благоволи Богъ къмъ нѣкого, това подразбира да се прояви чрѣзъ него. Въ това отношение, всѣки може да бѫде проводникъ, Богъ да се проявява чрѣзъ него. Казвате: Богъ ще ни научи, какво трѣбва да правимъ. — Тази наука иде отвѫтрѣ, и то когато Богъ се проявява въ човѣка. Това може да стане всѣкога, а не само сега. Богъ ви е изпратилъ на земята за единъ малъкъ опитъ, да види, какъ може да се прояви чрѣзъ васъ. Единъ день, като се върнете при Него, Той пакъ ще вложи нѣщо у васъ за разработване. Не можете ли да станете проводници на Бога, вие преждеврѣменно ще остарѣете, ще се подпирате на патерицитѣ си, ще ви изоставятъ синове, дъщери, приятели, познати, докато най-послѣ и животътъ ви напълно се обезсмисли. Дойде ли човѣкъ до това положение, той трѣбва, като блудниятъ синъ, отново да се върне при баща си, да му работи, да придобие нови приятели, нови синове и дъщери. Човѣкъ не може да има синове и дъщери, нито приятели и близки, ако не познава Бога. Който иска да има синове и дъщери, той трѣбва да бѫде баща. Нѣкой казва: азъ родихъ синове и дъщери, азъ ги създадохъ. — Ти си ги родилъ, но не си ги създалъ. Човѣкъ човѣка не може да създаде. Това значи: никой човѣкъ не може да създаде една душа. Ако грънчарьтъ направи единъ хубавъ сѫдъ и го напълни съ вода, той ли е създалъ тази вода? Не, той само е напълнилъ гърнето съ вода, а водата не е създадена отъ него. И тъй, първото необходимо нѣщо за всички е да създадете правилни отношения къмъ Бога. Това се постига, когато човѣкъ държи въ ума си свѣтли мисли, въ сърцето си — благородни чувства и въ волята си — красиви постѫпки. Това може човѣкъ самъ да направи, а може и отвънъ нѣкой да му помогне. Всѣки, който носи свѣтли, неопетнени мисли въ себе си и може да ги прѣдаде, слушайте го. Който носи нечисти, опетнени мисли, не го слушайте. Сѫщото се отнася и за любовьта, за добродѣтельта и за знанието. Любовь, добродѣтель, знание, които външно само мамятъ човѣка, а нищо сѫществено не му даватъ, трѣбва да се избѣгватъ. Хората се нуждаятъ отъ любовь, която носи безсмъртенъ животъ; хората се нуждаятъ отъ добродѣтели, които могатъ да ги направятъ силни, мощни; хората се нуждаятъ отъ знание, което освобождава. Казвате: трудна работа е тази. Не е трудно да ходи човѣкъ, когато краката му сѫ здрави. Тогава той изпитва трепетъ въ себе си, силно желание да ходи, да се движи. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, краката на човѣка да сѫ здрави. Умътъ и сърцето на човѣка сѫщо тъй трѣбва да бѫдатъ здрави! Сега, като ви наблюдавамъ, виждамъ много патерици между васъ. Не считайте това за упрѣкъ! Азъ говоря истината. Мнозина ще възразятъ: толкова години вече, какъ служимъ на Бога, все съ патерици ли вървимъ? Питамъ: кой отъ васъ е съвършено здравъ? Когото срещнете, все ще се оплаче, че го боли или стомахътъ, или дробоветѣ, или мозъкътъ. Бихъ желалъ всички хора да бѫдатъ абсолютно здрави, но затова се изисква спазване на тритѣ основни закона въ живота — на съчетанието, на приложението и на изпълнението. Може ли човѣкъ да разполага съ тѣзи закони въ себе си, неговиятъ умъ никога нѣма да се помрачава, сърцето му никога нѣма да се натъква на противорѣчия и волята му отъ нищо нѣма да се разколебава. Запримѣръ, нѣкой ученикъ иска да учи цигулка. Отива при единъ великъ цигуларь, но той не го приема. Ако ученикътъ има въ себе си съчетание, приложение и изпълнение, той ще седи прѣдъ вратата на този цигуларь година, двѣ, три, десеть, докато най-послѣ цигуларьтъ каже: голѣмо е желанието ти да учишъ. Вземи цигулката си и ела при менъ, ще бѫдешъ мой ученикъ. Виднитѣ цигулари сѫ особени хора, тѣ не сѫ като обикновенитѣ. Когато дойде нѣкой ученикъ при такъвъ цигуларь, послѣдниятъ не му обяснява, какъ трѣбва да свири, но само му посочва съ пръста си, че тукъ или тамъ не взима правилно, и го оставя по-нататъкъ да разбира и да се изправя. Ако ученикътъ разбира лесно, учительтъ е доволенъ; не разбира ли, той свива вѣждитѣ си, чуди се, какъ е възможно този ученикъ да не е развилъ досега своята дарба. Какво правятъ много отъ ученицитѣ? Тѣ взиматъ цигулката си, постържатъ малко на нея и казватъ: за другъ пѫть ще оставя, не ми върви сега. На другия день пакъ взиматъ цигулката, пакъ постържатъ и пакъ я захвърлятъ настрана. Не, така не се учи. Да свирите по този начинъ, то е все едно да научите „цвѣте мило, цвѣте красно“ и да го свирите всѣки день. Или все едно е грѣшникътъ да повтаря всѣки день въ себе си: азъ съмъ грѣшенъ човѣкъ. Или, все едно е нѣкой човѣкъ да казва: азъ съмъ слабъ, нищо не мога да направя. Казвамъ: човѣкъ може да свири много нѣща, а не само „цвѣте мило, цвѣте красно“. Какъ? Като се упражнява. Човѣкъ може да бѫде праведенъ, а не само грѣшенъ. Какъ? Като работи, като се движи. Докато човѣкъ има бинтовани крака, той все на дявола ще служи, все една и сѫща пѣсень ще пѣе и все грѣшенъ ще бѫде. Щомъ краката му сѫ здрави, той ще бѫде силенъ и ще изпълнява волята Божия. Слѣдователно, човѣкъ не трѣбва да се занимава съ мисъльта, какво е билъ въ миналото. Миналото на човѣка прѣдставя мисли, отвънъ наложени. Ако облѣчете единъ човѣкъ съ затворнически халатъ и на краката му турите букаи, какво ще бѫде неговото състояние? Той ще върви нагорѣ — надолу, букаитѣ ще дрънкатъ, ще го смущаватъ, но ще знае, че и халатътъ, и букаитѣ му сѫ наложени отвънъ. Той не е въ тѣхъ. Човѣкъ е извънъ халата, извънъ букаитѣ. Като знае това, той ще се проникне съ дълбоко желание да се освободи отъ тѣхъ. Който знае законитѣ за освобождението, той ще създаде въ ума си свѣтли, чисти мисли, и букаитѣ моментално ще паднатъ отъ краката му. Щомъ букаитѣ паднатъ, и халатътъ ще падне, а той ще се намѣри вънъ отъ затвора. По какъвъ начинъ? — Съ мисъльта си. Мисъльта му ще стане толкова силна, че ще може да приспи онѣзи, които го пазятъ. Послѣ, той ще имъ внуши да отключатъ вратата и да снематъ букаитѣ отъ краката си. Той самъ ще хвърли халата си и ще излѣзе вънъ отъ затвора, на чистъ въздухъ, на свобода. Слѣдъ това ще внуши на пазачитѣ да турятъ букаитѣ и халата на мѣстото имъ и да заключатъ вратата. Всичко това пазачитѣ ще изпълнятъ въ спещо състояние и като се събудятъ, ще кажатъ: какво е станало тукъ? Дѣ е прѣстѫпникътъ? Какъ е излѣзълъ прѣзъ затворена врата? Като разгледатъ, какъ е станала цѣлата работа, тѣ ще се убѣдятъ, че този прѣстѫпникъ е билъ необикновенъ човѣкъ. Който познава законитѣ, и цѣла потеря да го прѣслѣдва, той ще приспи всички и ще мине незабѣлѣзано покрай тѣхъ. Докато хората не се научатъ да приспиватъ своята потеря, все по затворитѣ ще лежатъ. Затворътъ прѣдставя ограничителнитѣ условия на живота. Влѣзе ли човѣкъ въ затвора, тамъ всички ще му заповѣдватъ. И каквото му заповѣдватъ, той ще изпълнява. Казвате: какъ да излѣземъ отъ затвора, въ който се намираме? Днесъ хората и да излѣзатъ отъ затвора, пакъ ще се върнатъ въ него. Защо? — Защото тѣ не могатъ още да живѣятъ по новия начинъ. Тѣ започватъ съ новото и свършватъ съ старото. Въ това отношение, тѣ мязатъ на птичка, която дълго врѣме е живѣла въ кафезъ. Щомъ я пуснатъ на свобода, тя скоро слѣдъ това се връща пакъ въ кафеза си. Ето защо, всички трѣбва да бѫдете силни, самостоятелни, ако искате да се освободите отъ ограничителнитѣ условия, външни или вѫтрѣшни, които сега ви спъватъ въ развитието. Всички трѣбва да имате ясна прѣдстава за себе си, за възможноститѣ, които се криятъ у васъ; тогава ще знаете, че каквото пожелаете въ името Божие, ще постигнете. Казано е въ Писанието: „Който люби Бога и изпълнява Неговата воля, още прѣди да пожелае нѣщо, го получи.“ При това положение, краката и рѫцѣтѣ ви ще бѫдатъ здрави, умоветѣ ви — свѣтли, сърцата ви — чисти и изправни. Имате ли всичко това, нѣма да живѣете по правила и закони, а по свобода и съзнание. Нѣма по-лошо нѣщо за хората отъ това, да си поставятъ единъ-другъ правила, какъ да живѣятъ. Всѣки самъ знае, какъ да живѣе. Искате ли нѣкакви правила, ще ви дамъ слѣднитѣ думи за размишление: правда, чистота, вѣра, надежда и любовь. Който има вѣренъ умъ и вѣрно сърце, той знае, какъ да живѣе. Болниятъ, безъ да иска, ще изкриви пѫтя си. Той не може да върви право. Запримѣръ, нѣкой е поелъ правия пѫть, намѣрилъ е единъ учитель, да го рѫководи, но сѫщеврѣменно търси и други учители, да се учи отъ тѣхъ. Той може да търси и други учители, но слама ще яде. Такъвъ ученикъ ще живѣе само въ лъжа и измама. Лъжата пъкъ ще създаде болезнени състояния въ него. Тъй щото, помнете: нито себе си лъжете, нито другитѣ. Ако вие се самоизлъгвате, и ако другитѣ лъжете, по какво ще се отличавате отъ хората на старото учение? Сега, азъ говоря за онѣзи отъ васъ, които Богъ е изпиталъ още въ миналото. Богъ иска да развиете дарбитѣ, талантитѣ, които е вложилъ у васъ. Който работи съзнателно върху себе си, той ще развие своитѣ дарби. Развие ли дарбитѣ си, това подразбира, че той знае вече да свири хубаво. Какво по-голѣмо богатство за човѣка отъ това, да е развилъ поне една отъ своитѣ дарби, както трѣбва? Днесъ срѣщамъ хора даровити, талантливи, които, въпрѣки своето вѫтрѣшно богатство, пакъ отиватъ при Бога да просятъ. Досега почти не съмъ срещналъ човѣкъ, съ такива голѣми богатства, каквито прѣдставятъ неговитѣ таланти, да отиде при Бога и да каже: Господи, милиони си ми далъ на разположение, но не зная, какво да правя съ тѣхъ. Моля Ти се, кажи ми, какъ най-разумно да ги използувамъ. Казвамъ: ако не сме готови да вложимъ богатството си за Бога, да работимъ за Него и въ Негово име, ние нищо нѣма да постигнемъ. Ако не вложимъ ума, сърцето и волята си на работа за Господа, нищо не се постига. Нѣкой казва: веднъжъ да уредя работитѣ си, че послѣ е лесно. Не, докато човѣкъ не работи за уреждане на Божиитѣ работи, неговитѣ никога нѣма да се уредятъ. Искате ли работитѣ ви да се уредятъ, първо работете за Бога. Защо? Като работите за Бога, вие внасяте капитала си въ Божествената банка, дѣто той ежегодно дава своитѣ лихви. Тъй щото, който работи за слава Божия, Богъ пъкъ ще уреди неговитѣ работи. Казвамъ: като ви се говори по този начинъ, това не значи, че не сте работили за Господа. Всички сте правили и правите усилия въ това отношение, но трѣбва да знаете, какъ да работите. И болниятъ прави усилия да стане отъ леглото си, но малки резултати има. Голѣми усилия прави, но резултатитѣ му сѫ слаби. Той се мѫчи да стане отъ леглото си, но скоро отмалява и отново лѣга. Той трѣбва да знае, какъ да прави усилия. Нѣкой казва: иска ли човѣкъ да служи на Бога, той трѣбва да се откаже отъ живота си. — Тази е една неразбрана идея. — Трѣбва да бѫдемъ добри, да се обичаме! — Хубаво е това, но трѣбва да знаете, какъ да направите тѣзи усилия. За всичко, което желаете да постигнете, трѣбва да имате правилни методи на приложение. Като наблюдавамъ съврѣменнитѣ хора, виждамъ, че всички се стремятъ за първенство. Ако нѣкой заема извѣстно положение въ обществото, той иска да бѫде пръвъ. Ако нѣкой е ученикъ, и той иска да бѫде пръвъ, да бѫде близо до учителя си. Хубаво е това желание, но пръвъ ученикъ може да бѫде само този, който свири заедно съ учителя си. Такъвъ ученикъ може да свири и първа цигулка. Който не свири хубаво, той самъ опрѣдѣля мѣстото си. Това не значи, че учительтъ е пристрастенъ, но даровитиятъ, добродѣтелниятъ ученикъ, безъ да прави усилия, той всѣкога заема първо мѣсто. Самитѣ дарби и добродѣтели опрѣдѣлятъ неговото мѣсто. Който има запалена свѣщь въ рѫцѣтѣ си, който носи любовьта въ себе си, той е на първо мѣсто, да свѣти на ближнитѣ си, да имъ посочва пѫтя. Такъвъ е законътъ и въ духовния, и въ физическия свѣтъ. Слѣдователно, не е важно, какво учительтъ може да даде на ученика, но какъ той работи, за да развие онзи богатъ материалъ, който Богъ е вложилъ въ душата му. Ученикътъ трѣбва да работи съ тритѣ закона — съчетание, приложение и изпълнение. И на васъ казвамъ: разберете ли правилно тия закони, вие ще се ползувате отъ тѣхъ; не ги ли разберете правилно, каквито усилия да правите, нищо не можете да постигнете. Тѣзи усилия ще ви изморятъ, безъ да имате нѣкакви реални резултати. Тѣзи усилия ще ви създадатъ вѫтрѣшна умора, която ще ви направи недоволни отъ себе си. Запримѣръ, тия дни отидохме да нарѣжемъ малко дърва. По едно врѣме, наблюдавамъ, какъ единъ братъ рѣже дървата. Той дига-слага брадвата, но съ такова усилие, което скоро ще го изтощи. И наистина, слѣдъ малко той слага брадвата на земята и казва: уморихъ се вече! Взимамъ брадвата, показвамъ му, какъ да рѣже дървата, безъ да се уморява. Има специални методи за това, които човѣкъ трѣбва да знае. Послѣ, виждамъ една група братя, пъшкатъ, мѫчатъ се да дигатъ чуканитѣ отъ дърветата, да ги свалятъ долу. И този начинъ е добъръ, развива физическитѣ сили, но казахъ имъ да си послужатъ съ лостъ. Тѣ взеха единъ лостъ, и работата се свърши лесно, приятно, безъ голѣми усилия. Казвамъ: иска ли човѣкъ да не се уморява, нека си служи съ лостове. Тѣ сѫ необходими навсѣкѫдѣ въ живота. И тъй, запомнете тритѣ думи: съчетание, приложение и изпълнение. Съчетанието прѣдставя Божествения капиталъ, вложенъ у човѣка. Този капиталъ трѣбва непрѣменно да се разработи. Слѣдъ съчетанието иде приложението и изпълнението. Нѣкои турятъ на първо мѣсто изпълнението. Първо ученикътъ по музика ще учи редъ правила, които ще съчетава. Послѣ ще прилага правилно наученото и най-послѣ ще дойде до изпълнението. Изпълнението е на края, когато ученикътъ свърши курса на музиката. Изпълнението подразбира истинско знание, за което е казано въ Писанието: „И земята ще се изпълни съ знание за Господа.“ Мнозина казватъ: като четемъ Свещеното Писание, натъкваме се на редъ контрасти, на редъ аналогии, които създаватъ у насъ мисъль. Казвамъ: контраститѣ и аналогиитѣ сѫ необходими за разяснение на символитѣ, на нѣкои философски мисли. Иначе, сами по себе си, аналогиитѣ нищо не прѣдставятъ. Запримѣръ, ако съчетаете два аналогични прѣдмета, безъ да има между тѣхъ приложение и изпълнение, тѣ оставатъ неизползувани. Обаче, въ приложението и изпълнението на нѣщата има една тайна, която трѣбва да се знае. Ако човѣкъ не е силенъ въ приложението, той нищо не може да постигне. Изпълнението иде слѣдъ приложението. Който прилага, той може да изпълни. Запримѣръ, ако прилагате доброто въ живота си, тогава ще имате изпълнение, постижение въ нѣщо. Прѣдставете си, че ви кажа да прѣгазите езерото. Можете ли да направите това? Нѣкои могатъ, но други не могатъ, защото не сѫ подготвени. И ако рекатъ да го прѣгазятъ, тѣ ще се удавятъ. Сѫщото става и въ живота. Турите ли неподготвения човѣкъ на работа, той ще се удави въ нея. Иска ли човѣкъ да успѣва въ живота и да не се дави въ морето, той трѣбва да се подчинява на Божиитѣ закони, а не Божиитѣ закони да се подчиняватъ на него. Единъ светия пѫтувалъ отъ едно село за друго. По пѫтя той срещналъ единъ турчинъ съ колата си, а въ колата — неговата кадъна. Отдалечъ още, турчинътъ далъ знакъ на светията да се отбие отъ пѫтя, да не гледа въ колата. Турцитѣ много пазятъ кадънитѣ си, да ги не виждатъ чужди мѫже. Тогава светията си казалъ: азъ ще ти дамъ единъ добъръ урокъ, да знаешъ другъ пѫть, какъ да постѫпвашъ. Светията сплашилъ по нѣкакъвъ начинъ коня, който хукналъ да бѣга, и малко оставало, да падне въ пропастьта. Турчинътъ започналъ да се моли на светията: аманъ, помогни ми! Светията спрѣлъ коня, и падането на колата въ пропастьта било избегнато. Турчинътъ му благодарилъ и продължилъ пѫтя си. Съ малко се изплатилъ той. Този турчинъ и кадъната му можаха да полетятъ въ пропастьта и тамъ да останатъ. Турчинътъ разбралъ урока, който светията му прѣдалъ. Светията не трѣбваше да се отбива отъ пѫтя си, но турчинътъ трѣбваше да мине съ колата си малко настрана, и всѣкакво прѣмеждие щѣше да се избегне. Когато светия минава покрай кадъната на нѣкой турчинъ, нека тя тури на лицето си своето фередже, никой да не я гледа. Светиитѣ не се интересуватъ отъ вашитѣ жени. Който не иска светия да гледа жена му, нека той се отбие отъ пѫтя си, а не светията. Законъ е: светия не може да се отбива отъ пѫтя си за жената на този или онзи. Прѣведенъ този законъ, той означава: Божиитѣ закони не могатъ да се подчинятъ на хората, но хората трѣбва, доброволно да имъ се подчинятъ. Не Бога да подчиняватъ, но тѣ да се подчинятъ на Бога! Това е правото положение. Мислите ли по този начинъ, въ всичко ще успѣвате. Вършите ли волята Божия, ще имате добри резултати. Тъй щото, пожелавамъ на всички да работите съобразно законитѣ на съчетанието, приложението и изпълнението. Работите ли по този начинъ, вие ще се домогнете до нови методи; новитѣ методи пъкъ ще оправдаятъ вашитѣ усилия. Пожелавамъ ви да хвърлите бинтоветѣ отъ краката си. Толкова години вече, какъ ходите съ бинтовани крака, но отъ днесъ пожелавамъ на всинца да хвърлите бинтоветѣ отъ краката си! Ако единъ човѣкъ е ходилъ десеть години съ бинтове и съ патерици, врѣме е вече да ги захвърли настрана. Казвамъ и на васъ: хвърлете бинтоветѣ отъ краката си и патерицитѣ отъ рѫцѣтѣ си и ходете свободно, безъ никакви прѣпятствия! Казвате: можемъ ли да се освободимъ отъ патерицитѣ? Който има воля, той може да хвърли патерицитѣ и да бѫде свободенъ. Който живѣе споредъ закона на съчетанието, той ще може да се освободи отъ всичко, което го спъва въ развитието му. Всичко непотрѣбно, всичко отрицателно изхвърлете навънъ. Имате нѣкакъвъ туморъ въ тѣлото си — изхвърлете го навънъ! Той не ви е потрѣбенъ. Имате нѣкаква отрицателна мисъль и нѣкакво отрицателно чувство — изхвърлете ги навънъ! Тѣ сѫ паразити, които смучатъ само сокове отъ организма ви, но отъ своя страна нищо не даватъ. Тѣзи отрицателни мисли и чувства могатъ да се молятъ, да не ги изхвърляте, но вие не трѣбва да ги слушате. Като ги изхвърлите вънъ отъ себе си, кажете имъ: за да не умрете гладни, азъ мога всѣка сутринь да турямъ на опрѣдѣлено мѣсто по малко храна за васъ; обаче, да ви оставя въ ума, въ сърцето си, тамъ да живѣете и да се размножавате, не позволявамъ. Слѣдователно, всѣка нечиста мисъль, всѣко нечисто желание сѫ паразити, отъ които човѣкъ непрѣменно трѣбва да се освободи. Можете да кажете, че тази нечиста мисъль, или това нечисто желание сѫ отъ царски произходъ. Отъ какъвто произходъ и да сѫ, какъвто етикетъ и да иматъ, щомъ сѫ отрицателни — вънъ! Ако една отрицателна мисъль може да носи човѣка, разбирамъ; обаче, той да носи тази мисъль, не разбирамъ. Коньтъ да носи човѣка, разбирамъ; обаче, човѣкъ да носи коня, не разбирамъ. Богъ да носи човѣка, разбирамъ, но човѣкъ да носи Бога, и това не разбирамъ. Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога, затова Той трѣбва да ни носи. Нѣкой казва: азъ нося Божественитѣ мисли въ себе си. Да носишъ Божественитѣ мисли въ себе си, това е едно, а да носишъ Бога въ себе си, това е друго нѣщо. Никой не може да носи Бога въ себе си! Никой не може да носи Учителя въ себе си! Като казвамъ, че трѣбва да бѫдете свободни, имамъ прѣдъ видъ, че Богъ, у когото живѣете, е абсолютно свободенъ. Щомъ Богъ е свободенъ, и вие трѣбва да бѫдете свободни. Богъ е създалъ свѣта за насъ, да се учимъ, да познаваме Божието проявление и да Му служимъ. Щомъ служимъ на Бога, и свѣтътъ, за който казвате, че не е оправенъ, ще се оправи. Питамъ: какво придобихте отъ тазсутринното размишление? Като резултатъ на размишлението отъ тази сутринь се дадоха законитѣ на съчетанието, приложението и изпълнението. Обаче, дълго врѣме още трѣбва да се размишлява върху тѣзи закони, върху тѣзи идеи, за да станатъ ясни въ съзнанието на всѣки едното. Нѣкои идеи сѫ уморителни. Напримѣръ, нѣма по-уморителна, по-неприятна идея отъ тази, да ти повтаря нѣкой постоянно, че си добъръ, богатъ, светъ човѣкъ. Веднъжъ да чуешъ това нѣщо, както и да е, но всѣкога да ти се говори сѫщото, умръзва. Който говори така, и той може да стане светъ човѣкъ. Какъ? Като го запалятъ, да гори, като свѣщь. Тогава и той ще гори, като мене. — Ама като тебе нѣма подобенъ. — Вѣрно е, че като мене нѣма другъ, но и като тебе нѣма подобенъ. Нѣкой казва: азъ искамъ Богъ да ме обича. Богъ може да те обича, но и ти трѣбва да Го обичашъ. Защо човѣкъ иска да бѫде обичанъ отъ Бога? Човѣкъ иска и търси Божията Любовь, за да постигне своитѣ желания. Казвамъ: човѣкъ може да постигне желанията си при два случая — когато Богъ го обича, и когато той обича Бога. Когато Богъ обича човѣка, той вижда, какво Богъ може да направи въ него и за него; когато човѣкъ обича Бога, Богъ вижда, какво човѣкъ може да направи за Него. Обаче, и въ единия, и въ другия случай, за да бѫде обичанъ, и за да обича, човѣкъ трѣбва да се прояви. И тъй, двѣ положения трѣбва да се иматъ прѣдъ видъ: или Богъ да ни обича, или ние да обичаме Бога. Само по този начинъ ще Го познаемъ. Познаемъ ли Бога, ще минемъ къмъ втория законъ: любовь къмъ ближния. И въ този законъ отношението ще бѫде сѫщото: или ние ще обичаме ближнитѣ си, или тѣ ще ни обичатъ. Изобщо, отношенията на хората къмъ Бога и отношенията на Бога къмъ хората, съставятъ законъ на съчетание, изпълнение и приложение. Щомъ Богъ обича хората, всичкитѣ имъ работи се уреждатъ по магически начинъ. И когато хората обичатъ Бога, пакъ работитѣ имъ се уреждатъ. Казвате: кога ще дойдемъ до това положение? Вие сте вече въ това положение, но още не го съзнавате. Запримѣръ, нѣкой има да плаща полица отъ сто хиляди лева и се чуди, отдѣ да вземе пари, да я изплати. Той ходи натукъ-натамъ, замисленъ, разтревоженъ, отникѫдѣ не може да намѣри пари. Въ деня на полицата, отъ банката му съобщаватъ, че сумата сто хиляди лева, която дължи, е изплатена. Той казва: какъ стана това нѣщо? Кой ми изплати полицата? Съврѣменнитѣ хора се плашатъ отъ дългове, отъ грѣхове и казватъ: какво ще стане съ грѣховетѣ ни? Какъ ще се освободимъ отъ тѣхъ? Казвамъ: грѣховетѣ ви отдавна сѫ изплатени, както е изплатена полицата отъ сто хиляди лева. Ще получите съобщение отъ Божествената банка, че всичкитѣ ви дългове, всичкитѣ ви грѣхове сѫ вече изплатени. Трѣбва ли слѣдъ това да се съмнявате, дали Богъ ви обича, или не? Здравето, което имате, показва, че Богъ ви обича. Богатството, което имате, изразено въ вашия умъ, сърце и воля, показва, че Богъ ви обича. И въ най-малкитѣ работи човѣкъ трѣбва да вижда Божията Любовь. Какво по-силно доказателство искате отъ Божията Любовь тукъ, всрѣдъ планината? Цѣлъ мѣсецъ вече, какъ сме тукъ, и ние се ползуваме отъ най-добритѣ условия. Ако Богъ не ни обичаше, Той щѣше да изпрати буря, вѣтрове, дъждъ, снѣгъ, градъ, и ние не бихме могли да останемъ тукъ даже единъ день. Обаче, ние седимъ спокойно, четемъ, разхождаме се, отопляваме се и разискваме по разни въпроси. Колко клекове станаха жертва за насъ, но тѣ сѫ доволни, защото по този начинъ се освободиха много сѫщества, затворени въ тѣхъ. Така само може да се оправдае горението имъ. Когато освобождавашъ нѣкого, всичко е на врѣме и на мѣсто; когато заробвашъ нѣкого, нищо не е на мѣсто и на врѣме. Сѫщото може да се каже и за самия човѣкъ. Когато човѣкъ се освобождава, всичко е на врѣме и на мѣсто; когато човѣкъ се заробва, нищо не е на врѣме и на мѣсто. Сега, желая на всички да бѫдете радостни и весели, съ широки сърца, да съзнавате, че Божиитѣ блага сѫ дадени за васъ и да ги използувате разумно. Обаче, ние трѣбва да бѫдемъ носители на Божиитѣ мисли и да работимъ за Неговата слава. Работимъ ли за Бога, ние ще се ползуваме отъ Неговото благословение и, дѣто минемъ, всички хора ще ни познаватъ. Минавате ли покрай нѣкои хора, които се каратъ, спрете се и отдалечъ ги погледайте. Пожелайте дълбоко въ себе си да се разбератъ; въ случай, че тѣ се сбиятъ и наранятъ, повалете ги на земята и слѣдъ това ги поканете дома си, да прѣвържете ранитѣ имъ. Като прѣвържете ранитѣ имъ, поговорете имъ за Божията Правда, за Божията Любовь. Навсѣкѫдѣ въ живота си човѣкъ трѣбва да проповѣдва Божественото учение и да изпълнява Божията воля. Срещнете ли човѣкъ; който ви говори за Бога, вие трѣбва да имате прѣдъ видъ, дали той слуша Бога и върши волята Му. Който слуша Бога и върши волята Му, и вие можете да го слушате. Не слуша ли Бога, не върши ли Неговата воля, и вие не трѣбва да го слушате. Който служи на Бога, и ние ще му служимъ; който обича Бога, и ние ще го обичаме. Въ това седи изпълнението на Божественото учение. И тъй, съчетанието прѣдставя любовьта, приложението — мѫдростьта, изпълнението — истината. Ако човѣкъ нѣма любовь въ себе си, той нищо не може да съчетае; ако човѣкъ не е мѫдъръ, той нищо не може да приложи; ако човѣкъ нѣма истината въ себе си, той нищо не може да изпълни. Слѣдователно, искате ли да съчетавате нѣщата, извикайте любовьта; искате ли да приложите нѣщата, извикайте мѫдростьта; искате ли да изпълните нѣщата, извикайте истината. Учительтъ не може постоянно да показва на ученика, какъ трѣбва да държи лѫка и какъ да настройва струнитѣ на цигулката си. Това нѣщо ученикътъ самъ трѣбва да прави. Той трѣбва постоянно да се упражнява, докато започне да прилага законитѣ на съчетанието, приложението и изпълнението. Нѣкой казва: какво нѣщо е съчетанието, приложението и изпълнението въ живота? Когато двѣ разумни души се събератъ на едно мѣсто, това е съчетание; когато двѣ разумни души, събрани на едно мѣсто, работятъ заедно за постигане на извѣстна цѣль, това е приложение; и най-послѣ, когато тѣзи двѣ разумни души сѫ постигнали цѣльта си и сега ядатъ и пиятъ, участвуватъ въ благото, което сѫ придобили, това е изпълнение. При това, трѣбва да се знае, че съчетанието, приложението и изпълнението не сѫ еднократни, но многократни, вѣчни процеси. Сега, ще прѣдставя нѣколко контраста за обяснение на идеята. Прѣдставете си, че дойде нѣкой при васъ и ви удари нѣколко пѫти. Удари ви единъ пѫть, и вие казвате: дано не дойде втори ударъ! Удари ви втори пѫть, вие казвате: дано не дойде трети ударъ и т. н Прѣдставете си послѣ, че при васъ дойде нѣкой и ви даде една хапка хлѣбъ. Вие сте гладенъ и казвате: дано дойде втора хапка! Даде ви втора хапка и казвате: дано дойде трета хапка и т. н. Слѣдователно: който удря, той има желание да удари още единъ пѫть, дано този човѣкъ се вразуми. Когато пъкъ му дава хапки хлѣбъ една слѣдъ друга, той казва: дано тази хапка е достатъчна, защото рѫката ми омалѣ да му подавамъ хапки хлѣбъ. Тъй щото, когото биятъ, той гледа часъ по-скоро боятъ да прѣстане. Който бие, казва: ще ударя още единъ пѫть, да се вразуми този човѣкъ. Когото хранятъ, казва: дано ми дадатъ още една хапка хлѣбъ! Който храни нѣкого, казва: дано тази хапка бѫде послѣдна, защото рѫката ме заболѣ отъ дигане и слагане. Сега, ще ви прѣдставя друго положение. Срѣщате единъ човѣкъ и започвате да го налагате. Обаче, при всѣки ударъ, отъ рѫката ви се изсипва цѣла шепа злато. Този, когото биятъ, като вижда, че слѣдъ всѣки ударъ прѣдъ него се изсипва толкова много злато, ще каже ли да спре биенето? Напротивъ, той ще мълчи, нищо нѣма да казва. И 50 удара да наложатъ на гърба му, той ще мълчи. Тъй щото, казвамъ: всѣко страдание, за което сме съзнали, че носи нѣкакво велико благо въ живота ни, има смисълъ. Затова Павелъ казва: „Днешнитѣ ни страдания не могатъ да се сравнятъ съ онѣзи велики блага, които ще дойдатъ за въ бѫдеще.“ Единъ день, когато хората съзнаятъ, какво сѫ донесли страданията имъ, тѣ ще кажатъ, като Павла: „Добрѣ ми стана, че се наскърбихъ“. Сега, азъ говорихъ, а вие се уморихте да пишете. Ако сте разбрали това, което ви говорихъ, ще можете да кажете на хлѣба да дойде при насъ. Тукъ ли искате да закусимъ, или долу, около палаткитѣ? (—Тукъ). Тогава, сами ли ще слѣзете да си донесете закуската, или ще ударите съ магическата прѫчица, храната да дойде сама? Хайде, хвърлете вече патерицитѣ си, развържете бинтоветѣ си и свободни отъ тѣзи прѣпятствия, слѣзте долу, да донесете закуската си! * 6. Бесѣда, държана отъ Учителя на 3 августъ, 1931 г. 5 ч. с. ☆
  14. От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЦѢННОТО ВЪ МАЛКОТО. Днесъ ще размишлявате върху мисъльта: „надъ всичко прѣбѫдва Божието име“. Сега, ще прочета 4 глава отъ Евангелието на Иоана. Казвамъ: въ живота си човѣкъ се нуждае отъ петь нѣща. Тѣ сѫ слѣднитѣ: той трѣбва да има здрави крака, рѫцѣ, уши, очи и добрѣ развитъ мозъкъ, да мисли правилно. Ако човѣкъ е добъръ, и краката му ще бѫдатъ здрави. Безъ доброта краката не могатъ да бѫдатъ здрави. Ако човѣкъ е справедливъ, и рѫцѣтѣ му ще бѫдатъ здрави. Безъ справедливость рѫцѣтѣ не могатъ да бѫдатъ здрави. Ако човѣкъ е разуменъ, и ушитѣ му ще бѫдатъ здрави. Безъ разумность ушитѣ не могатъ да бѫдатъ здрави. Ако човѣкъ обича истината, и очитѣ му ще бѫдатъ здрави. Безъ любовь къмъ истината очитѣ не могатъ да бѫдатъ здрави. Ако човѣкъ обича Бога, и умътъ му ще бѫде добрѣ развитъ. Безъ любовь къмъ Бога умътъ на човѣка не може да се развива правилно тогава и човѣкъ не може да мисли право. Нѣкои казватъ: най-мѫчното нѣщо е да бѫде човѣкъ добъръ. Не, най-лесното нѣщо е да бѫде човѣкъ добъръ. Нѣма по-лесна работа отъ тази. И ако човѣкъ не започне съ тази най-лесна работа, да бѫде добъръ, каквато друга работа да започва, тя всѣкога ще остава незапочната. Хората трѣбва да започватъ съ най-леснитѣ работи, а да свършватъ съ най-мѫчнитѣ. Който започва съ мѫчни работи, ще се върне къмъ леснитѣ. Който започва съ лесни работи, постепенно ще върви къмъ мѫчнитѣ. Понѣкога най-малкото добро, направено на врѣме, струва повече отъ голѣмото добро. Запримѣръ, единъ студенъ зименъ день отивате при една бѣдна вдовица, съ нѣколко малки дѣца, която е турила въ печката си нѣколко дръвца, но нѣма пари да купи кибритъ, да запали огъня. Обаче, вие имате кибритъ въ джоба си. Драсвате една клечица, и огъньтъ се запалва. Дѣцата се разшаватъ изъ стаята, весели, доволни, че е топло. Какво малко усилие се изискваше отъ ваша страна, за да запалите огъня на тази вдовица! И малкото дѣте може да свърши тази работа. Обаче, запалването на клечката кибритъ въ случая прѣдставя по-голѣмо добро, отколкото създаването на цѣлъ градъ, или спасението на цѣлъ народъ. Защо? — Защото веднъжъ запаленъ този огънь, той може вѣчно да гори. Ако пъкъ избавите единъ давещъ се, той може да се подхлъзне и повторно да падне въ водата. Или, ако спасите единъ народъ отъ нѣкакво зло, той пакъ може да се върне къмъ него. Изобщо, не можете да спасите човѣкъ, на когото краката, рѫцѣтѣ, очитѣ, ушитѣ или мозъкътъ не сѫ здрави. Давещиятъ можете да спасите, само когато се моли, когато обича Бога. Щомъ се моли, Богъ ще изпрати нѣкой да извърши волята Му, да спаси този човѣкъ. Който се моли, това показва, че той е здравъ човѣкъ, и Богъ веднага изпраща нѣкой да му помогне, като казва: помогни на този човѣкъ, защото той иска моята помощь! Който спасява нѣкого, трѣбва да знае, че той само изпълнява волята Божия; той е свидѣтель на доброто, което Богъ прави. Когато обичате нѣкого, вие сте проводникъ, свидѣтель на любовьта, която Богъ изпраща чрѣзъ васъ. Така трѣбва да мисли човѣкъ! Този е правилниятъ начинъ на разсѫждение. Ако човѣкъ започне да мисли, какъ да направи нѣкому добро, какъ да обича Бога и какъ — хората, той ще разбере, че самъ, безъ Бога, нищо не може да направи. И тъй, въ разумния животъ всѣко нѣщо трѣбва да се постави на своето мѣсто. Въ този смисълъ, питамъ: дървата ли горятъ или огъньтъ? Дървата не могатъ да горятъ безъ огънь, нито огъньтъ може да гори безъ дърва. Огънь има само тамъ, дѣто става горение. Сърцето тупти, пулсира, изпраща кръвь по цѣлото тѣло, вслѣдствие на което се развива топлина. Значи, огънь има въ сърцето. Дѣто има животъ, тамъ има и горение. И обратно: дѣто става горение, тамъ има животъ. Когато искате да накладете огънь, трѣбва да имате дърва. Дървата се сѣкатъ, прѣнасятъ и послѣ се кладе огъньтъ. Който не взима участие въ тази работа, той мисли, че е лесно да се накладе огънь. Добрѣ е всички да взимате участие въ сѣченето и прѣнасянето на дървата, че като се грѣете на огъня, да изпитвате приятность, че и вие сте взели участие въ общата работа. Сега, ще ви прѣпорѫчамъ слѣдното нѣщо. Добрѣ е всѣки отъ васъ да има по едно тевтерче, въ което да отбѣлѣзва, по колко желания на день се явяватъ да даде нѣкому нѣщо и по колко желания — да вземе отъ нѣкого нѣщо. Интересно е послѣ да направите смѣтка, колко отъ желанията ви прѣзъ деня сѫ отъ категорията да вземете нѣщо и колко — да дадете нѣщо. Започнете да събирате тѣзи статистически данни още отъ днесъ, да видите, кои желания прѣодоляватъ у васъ. Ето, вие отсега още започвате да събирате въ торбитѣ си. Естествено е човѣкъ да събира, но естествено е и да дава. Сега имате право да събирате, но послѣ ще видимъ, дали ще давате отъ придобитото и на другитѣ, или ще го турите въ банката си. Отъ сутринь до вечерь просякътъ събира, туря въ торбата си. Като вземе нѣщо той трѣбва веднага да отиде при Бога, да благодари, че е получилъ нѣкакво благо. Когато благодари на Бога, съ това той дава нѣща отъ себе си. Обаче, просякътъ не прави така. Цѣлъ день той ходи отъ кѫща на кѫща и навсѣкѫдѣ казва: Богъ ме изпрати да ми дадете нѣщо. Въ сѫщность, той си служи съ лъжа. Богъ го е изпратилъ само на едно мѣсто, да му дадатъ нѣщо, а не да ходи по всички кѫщи. Казвамъ: просията е отрицателно качество, което сѫществува и въ духовния свѣтъ. Запримѣръ, нѣкой има една малка радость, но не е доволенъ отъ нея, иска още радости, да напълни торбата си. Имашъ ли една малка радость въ себе си, бѫди доволенъ отъ нея. Благодари на Бога, че ти е далъ тази радость за деня и не искай повече радости. Вие трѣбва да научите закона, който регулира радоститѣ и скърбитѣ въ живота. Прѣдставете си, че дрехитѣ, шапката, обущата ви сѫ скѫсани, и вие се чудите, какво да правите, какъ да излѣзете прѣдъ хората. Въ това врѣме дохожда при васъ единъ познатъ и ви донася нови, хубави обуща. Трѣбва ли сега да мислите, че нѣмате нови дрехи и нова шапка? Не, скрийте се нѣкѫдѣ, никой да не види и благодарете на Бога за обущата, които сте получили. Ако благодарите на Бога за обущата, и другитѣ нѣща ще дойдатъ. Благодарете за обущата и за нищо друго не мислете. Мислите ли, че нѣмате нови дрехи и шапка, и обущата ще изчезнатъ. Благодарностьта дава сила на човѣка да понесе всички несгоди въ живота, колкото и голѣми да сѫ; щомъ е благодаренъ, съ тази благодарность той покрива недостатъцитѣ, несгодитѣ си и ги носи по-леко. Такъвъ е духовниятъ законъ. Който е благодаренъ на малката добродѣтель въ себе си и я пази и грижливо отглежда, и другитѣ добродѣтели ще се присъединятъ къмъ нея и ще му дойдатъ на помощь. Такова е възнаграждението на всѣки, който вѣрва въ малката добродѣтель и е благодаренъ отъ нея. Ако човѣкъ отдѣли малката добродѣтель настрана отъ другитѣ, тя сама за себе си не може да се прояви. Вслѣдствие на това, въ съзнанието на този човѣкъ остава малка празнина. Когато човѣкъ има нови обуща, но не е благодаренъ и мисли, че нѣма нови дрехи, той изпада въ сѫщото положение и къмъ Бога. Запримѣръ, Богъ казва, че е заличилъ всичкитѣ ни грѣхове, но ние се съмняваме въ думитѣ Му и казваме: дали не е останалъ нѣкой грѣхъ незаличенъ? Това значи: като имаме нови обуща, ще имаме ли и нови дрехи и шапки, или ще останемъ съ скѫсанитѣ? Първото нѣщо, което трѣбва да придобиете, като ученици, е устойчивость, непоколебима вѣра. Вѣрата ви не трѣбва да бѫде като на онзи просякъ, който срещналъ единъ милионеръ и му поискалъ помощь. Милионерътъ му далъ половинъ левъ и казалъ: ела надвечерь у дома, да те нахраня добрѣ. Просякътъ останалъ недоволенъ отъ половината левъ и си казалъ: какво мога да направя съ половинъ левъ? Съ тѣзи пари не мога да си купя даже единъ пакетъ тютюнъ. Този милионеръ не бѣше готовъ на момента да ми даде една по-голѣма помощь, че ще остане да ходя у дома му, тамъ да ми даде нѣщо повече. Не вѣрвамъ! По сѫщия начинъ и вие срѣщате Бога и Му искате помощь. Той ви дава половинъ левъ и казва да отидете вечерьта у дома му, да ви нахрани добрѣ. Вие, обаче, не познавате Бога, не Му вѣрвате и казвате: този човѣкъ едва откѫсна отъ сърцето си половинъ левъ, че ще се надѣвамъ довечера да ме нахрани. Не вѣрвамъ, той е скѫперникъ. За какво по-напрѣдъ да употрѣбя този половинъ левъ: дали за обуща, за дрехи или за шапка? Кой ще чака до вечерьта? Не, почакай малко, иди въ дома на богатия, както ти е казалъ, и ще имашъ всичко: обуща, дрехи, шапка, а отгорѣ на това и ще те нахрани. Питамъ: ако ние не сме привикнали да вѣрваме на малкитѣ добрини и да благодаримъ за тѣхъ, на какво друго ще вѣрваме? Съврѣменнитѣ хора очакватъ да дойде нѣщо голѣмо, затова не обръщатъ внимание на малкитѣ работи. Младиятъ момъкъ казва: да имамъ богатъ баща, да свърша поне два факултета въ странство, че да стана професоръ или министъръ! Младата мома казва: да дойде отнѣкѫдѣ нѣкой князъ, да се оженя за него, че да разполагамъ, както разбирамъ! Всички хора се надѣватъ да дойде нѣщо отвънъ, да подобри положението имъ. И професоръ да станешъ, и министъръ да станешъ, и князъ или княгиня да станешъ, нѣщата отвънъ не се уреждатъ. Нѣкой казва: да се оженя, поне едно дѣте да имамъ! Питамъ: какво ще направишъ, ако имашъ едно дѣте? Дѣтето прѣдставя първата най-малка добродѣтель, която се ражда въ душата на човѣка. Ако човѣкъ нѣма тази добродѣтель въ себе си и не я цѣни, не я разработва, и десеть дѣца да има отвънъ, той пакъ е бездѣтенъ. Ако доброто, което сѫществува въ човѣшката душа, не се проявява, той винаги остава бездѣтенъ. Тази е великата истина на живота. Нѣкой казва: азъ да се оженя веднъжъ, че другитѣ работи лесно ще се наредятъ. Не, докато любовьта не дойде въ душата ти, винаги нежененъ ще ходишъ. Ти можешъ да имашъ връзка съ нѣкоя мома, да мислишъ, че си се оженилъ, но това още не прѣдставя истинска женитба. Дойде ли любовьта въ човѣка, той вече е жененъ. Любовьта иде само единъ пѫть въ живота на човѣка. Слѣдователно, той може да се жени само единъ пѫть! Дойде ли любовьта въ човѣка, той вече нищо не търси, за нищо друго не мисли. Днесъ женени и неженени, учени и прости, бездѣтни и съ дѣца хора, млади и стари, всички търсятъ любовьта. Дойде ли любовьта, всичко придобиватъ, животътъ имъ се осмисля, и тѣ живѣятъ въ миръ и съгласие съ Бога. Казвамъ: всички нѣща, които хората вършатъ на земята, прѣдставятъ символи, емблеми на духовния свѣтъ. По този начинъ духовниятъ свѣтъ ги напѫтва къмъ реалния животъ. Физическиятъ свѣтъ безъ духовния е свѣтъ на илюзии. Хората се женятъ, и все неженени оставатъ. Дѣца раждатъ, но тѣ се губятъ, топятъ и изчезватъ прѣдъ тѣхъ, като ледъ. Човѣкътъ на любовьта, като роди едно дѣте, то го слѣдва въ вѣчностьта. Това дѣте постоянно върви съ баща си и му казва „татко“. Съ това обръщение то иска да каже: Татко, Ти си начало на Любовьта. Сѫщото става и на земята. Когато дѣтето порасне, то върви слѣдъ баща си и му казва „татко“. Това значи: ти, който си излѣзълъ отъ любовьта, започвай всѣка работа съ добро и съ любовь! Доброто е свидѣтель на Великата Любовь. И тъй, когато дадатъ на човѣка нови обуща, той веднага проглежда. Защо съ старитѣ, съ скѫсанитѣ обуща той не вижда? — Защото краката му сѫ истинали, той се свива, гледа само къмъ земята и нищо наоколо не вижда. Когато хората измръзнатъ, тѣ затварятъ очитѣ си и нищо не виждатъ. Щомъ се стоплятъ, тѣ отварятъ очитѣ си. Слѣдователно, човѣкъ всѣкога трѣбва да бѫде обутъ! Казвате: какво отношение има между обущата и виждането? Когато човѣкъ се обуе, т. е. когато доброто дойде въ краката му, тѣ ставатъ здрави, и той ходи доволенъ, щастливъ, съ отворени очи и всичко вижда. Това е законъ, който се отнася до съзнанието. Нуждитѣ и недѫзитѣ, които човѣкъ има, товарятъ съзнанието му съ непотрѣбенъ баластъ, който го отдалечава отъ истинската цѣль на живота. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ води петь-шесть години религиозенъ животъ, но единъ день казва: защо трѣбва да се моля на Бога? Какво спечелихъ, като се молихъ толкова години? Не ми трѣбва вече молитва, не ми трѣбва Евангелие! И безъ това може. Казвамъ: този човѣкъ не може да води религиозенъ животъ, защото е босъ, защото краката му не сѫ здрави. Ако бѣше обутъ, ако краката, рѫцѣтѣ, очитѣ, ушитѣ и мозъкътъ му бѣха здрави, той щѣше да счита за привилегия да се качи на планината и да се помоли на Бога, да принесе своя даръ. Въ Стария Завѣтъ хората сѫ принасяли жертва на Бога, а съврѣменнитѣ хора отиватъ на молитва съ празни рѫцѣ. Какво означава жертвата на старозавѣтницитѣ? Днесъ хората отиватъ при нѣкой адвокатъ, но ако рѫцѣтѣ имъ не сѫ пълни, той не ги приема. Колкото и да е добъръ този адвокатъ, слѣдъ като му разправите, какво искате отъ него, той казва: за това дѣло ще ми заплатите петь хиляди лева. Като чуете, че адвокатътъ иска петь хиляди лева за дѣлото, очитѣ ви се отварятъ. Защо? — Пари трѣбва да му приготвите, той не работи безъ пари. Вие казвате: въпросъ е дали ще спечеля дѣлото. Обаче, адвокатътъ казва: спечеля дѣлото, или не, поне пари ще спечеля. Когато адвокатътъ иска пари отъ хората, той не отваря очитѣ си. Когато чуе гласа на звонковитѣ, тогава отваря очитѣ си. Днесъ, каквото да работятъ хората, тѣ все очакватъ да получатъ нѣщо. Не е лошо човѣкъ да приема, да получава нѣщо за труда, за работата си; това е въ реда на нѣщата. Обаче, като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да работи даромъ, имамъ прѣдъ видъ слѣдната идея: всѣка работа трѣбва да става съобразно закона на любовьта, безъ огледъ на това, ще се плати ли за нея, или не. Всѣка работа, която се върши съ любовь, тя не може да се изплати; всѣка работа, вършена безъ любовь, тя се плаща. Адвокатътъ казва: искамъ за защита на еди-кое си дѣло петь хиляди лева! Този човѣкъ работи безъ любовь. Отивате при другъ адвокатъ, той не прави въпросъ за пари. Заема се за дѣлото, разглежда, проучва го и го спечелва. Неговиятъ клиентъ казва: на тебе не петь хиляди, но десеть хиляди лева ти давамъ. Доволенъ съмъ отъ работата ти. Азъ не мога да платя труда ти, но давамъ ти поне едно малко възнаграждение. Такива отношения сѫществуватъ само между разумнитѣ хора. Отивашъ при единъ бакалинъ, искашъ да ти даде единъ килограмъ захарь. Той прѣтегля захарьта, дава я и нито на тевтеръ бѣлѣжи, нито казва, колко струва захарьта. Ти взимашъ захарьта и му давашъ, колкото намирашъ за добрѣ. Това сѫ отношения на любовь. Споредъ сегашнитѣ отношения между хората, бакалинътъ казва: ти трѣбва да платишъ за захарьта 25 лева! Купувачътъ вади 25 лева и плаща. Споредъ закона на любовьта, търговецътъ нищо не казва за цѣната на захарьта, но купувачътъ вади банкнота отъ 50 лева, плаща захарьта и казва: азъ съмъ доволенъ, че намѣрихъ захарь въ твоя дюкянъ, а колкото се отнася до цѣната, и хиляда лева съмъ готовъ да дамъ. Какъвъ щѣше да бѫде свѣтътъ, ако имаше такива отношения между хората? Казвамъ: любовьта не може да се наложи на хората. Тя не признава насилието, но дава добри уроци на хората. Запримѣръ, когато хората не даватъ нищо за Господа, Той изпраща при тѣхъ разбойници, на които казва: понеже тия хора сѫ богати, нищо не даватъ въ мое име, затова нека дадатъ на васъ. Тѣ влизатъ въ нѣкоя богата кѫща, съ парабелитѣ си въ рѫцѣ, обератъ това-онова и излизатъ. Като излѣзатъ навънъ, богатитѣ хора казватъ: много нѣща взеха тѣзи разбойници, но благодаримъ на Бога, че поне живи останахме. Този примѣръ е само за изяснение на идеята. Въ този смисълъ, трѣбва да се знае, че всичко, каквото имаме, е Божие, а не наше. Какво ще разправя нѣкой, че внесълъ или изнесълъ пари отъ банката? Никой никакви пари не е внесълъ въ банката. Паритѣ и безъ него сѫществуватъ. Нѣкои хора сѣкли пари, а той минава за собственикъ на тия пари. Никой не е собственикъ на паритѣ. — Какъ да не съмъ собственикъ? Азъ употрѣбихъ толкова трудъ, толкова усилия, докато ги спечеля. — Трудътъ, усилието сѫ на живота, а не твои. Слѣдователно, нѣма собственици въ свѣта, защото нѣма и собственици на живота. Ако нѣкой се нарече господарь, собственикъ на живота, той би трѣбвало да бѫде човѣкъ на безсмъртието. Обаче, никой още не е дошълъ до безсмъртието. Безсмъртието ще дойде, когато хората влѣзатъ въ закона на любовьта. Сега тѣ изучаватъ закона на безсмъртието. Щомъ научатъ този законъ, тѣ ще знаятъ вече, какъ да любятъ. Докато хората умиратъ, тѣ не живѣятъ още въ закона на любовьта. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Щомъ познаете Бога, въ даръ на това Той ще ви даде вѣчния животъ — живота на безсмъртието. Казвате: кога ще стане това? Слѣдъ колко прѣраждания? Това ще стане въ бѫдеще, въ далечната вѣчность. Вѣчностьта пъкъ е область на истината. Тъй щото, когато нѣкой говори за вѣчностьта, азъ подразбирамъ истината. Вѣчностьта е образъ на истината, а истината е безгранична. Слѣдователно, всички нѣща се реализиратъ въ истината. Дали една идея ще се реализира слѣдъ година, двѣ, сто, хиляда или повече, това сѫ все граници на истината. Минута или вѣкъ, година или сто милиона години, това сѫ пакъ граници на истината. Туй показва, че човѣкъ може да постигне нѣщата и въ единъ моментъ, и въ милиони години. Каква е разликата въ тия два случая? Ако човѣкъ постигне своитѣ идеали въ продължение на милиони години, той ще изпита много тревоги и мѫчения. Ако ги постигне въ единъ моментъ, почти нѣма да има тревоги. Запримѣръ, нѣкой казва: знаешъ ли, колко е патила главата ми, докато спечеля богатството, на което днесъ се радвамъ? Обаче, тѣзи придобивки сѫ външни, и тѣ не съставятъ обектъ на истината, нито обектъ на живота. Богъ е обектъ на живота. Който намѣри Бога, той ще разбере дълбокия смисълъ на живота. Единъ день срѣщамъ единъ познатъ свещеникъ, който ми разправи нѣщо отъ живота си. Той ми каза: не зная, какво да правя. Кѫща имамъ, дѣца имамъ, грижи има около тѣхъ, но Богъ ми взе попадийката, остави ме самъ да се справямъ въ живота. Докато тя бѣше жива, азъ бѣхъ сиромахъ, дѣцата малки, трудно се живѣеше. Като израснаха дѣцата, положението ми се подобри, но тя отиде. Днесъ, и да искамъ да се оженя, не мога, попъ съмъ. Обаче, дотегна ми вече това джубе! Какъ бихъ желалъ да се освободя отъ него! Отиде ми попадийката! Правъ е човѣкътъ. Защо му е животъ безъ попадийка? Това значи: защо му е животъ безъ любовь? Животъ безъ любовь е подобенъ на попъ безъ попадийка. Днесъ всѣки се оплаква, че любовьта я нѣма, че попадийката си отишла. Това показва, че смисълътъ на живота е въ любовьта. Каквото богатство и да има човѣкъ, ако нѣма любовь, животътъ му е безсмисленъ. Послѣ, казвамъ на този попъ: твоята попадийка може да се върне, да възкръсне, защото любовьта никога не умира. Твоята попадийка може да оживѣе, и още тази вечерь може да дойде при тебъ. — Какъ? — Като обикнешъ Бога. — Какъ ще намѣря Бога? Какъ да Го обикна? Казвамъ: ако отъ редъ години насамъ ти ходишъ съ кадилницата, проповѣдвашъ на хората, говоришъ имъ за Бога, а самъ не знаешъ, дѣ е Той и какъ да Го намѣришъ, защо ги заблуждавашъ тогава? — Нека Богъ ме прости! И азъ самъ съмъ се объркалъ. По-добрѣ, ако можешъ, дай ми съвѣтъ, какъ да се освободя отъ това джубе, пъкъ азъ самъ ще си намѣря попадийка. — Правъ е човѣкътъ. Азъ прѣвеждамъ: джубето прѣдставя грѣховетѣ на хората, които ги отдалечаватъ отъ истината. Когато човѣкъ хвърли джубето отъ себе си, т. е. когато се отдалечи отъ грѣховетѣ си и когато истината оживѣе въ него, той пакъ ще си намѣри попадийката. И най-послѣ казвамъ на този попъ: хвърли джубето и тръгни съ менъ! — Ще помисля малко. И до днесъ той още мисли. Сега казвамъ: хвърлете джубетата! Вашата попадия е навсѣкѫдѣ. Не влагайте надеждата си, дѣто не трѣбва. Съграждайте живота си върху тритѣ важни основи: върху Божията Любовь, Мѫдрость и Истина! Дойдатъ ли Божията Любовь, Мѫдрость и Истина у васъ, каквато работа и да ви дадатъ, ще извършите съ любовь. Не правете разлика между една и друга работа. Всѣка работа, колкото нищожна, или колкото малка да е, щомъ се върши въ името на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина, тя е добра; така свършена, работата, придобива голѣма цѣнность. Казвате: какъ да любимъ, или какъ да придобиемъ Божията Любовь, Мѫдрость и Истина? Азъ ще ви отговоря, както отговорихъ на попа: толкова години вече, какъ пишете любовни писма, защо казвате, че не знаете, какъ да любите? Вие говорите на хората за любовь, а при това питате, какъ да любите. Това е противорѣчие. Въ такова противорѣчие се намѣри и свещеникътъ. Той служи на Бога, проповѣдва на хората за любовь, а като му се каже, че има новъ начинъ, по който може да служи и да възкреси попадийката, той не вѣрва и признава само стария начинъ. Не, само по новия начинъ той ще се домогне до пѫтя, който води къмъ Божията Любовь. За това се изисква само една стѫпка напрѣдъ, а именно: да рѣши човѣкъ да даде нѣщо отъ себе си, т. е. да принесе една велика жертва на Първото Начало, на Бога. Направи ли това, и работитѣ му ще се уредятъ. И тъй, отъ тази бесѣда искамъ да задържите въ ума си само основната мисъль. Всички непотрѣбни мисли отъ нея могатъ да се изхвърлятъ, а да задържите само една, като най-потрѣбна. Тя ще бѫде основната мисъль. Казвате: какъ ще познаемъ, кои сѫ потрѣбни и кои непотрѣбни нѣща? Прѣдставете си, че получите единъ скѫпоцѣненъ пръстенъ, поставенъ въ кутийка, която е увита въ много книги. Пръстенътъ съ кутийката тежи едва 25 гр., обаче, съ книгитѣ заедно тежи нѣколко килограма. Какво ще направите въ този случай? Ще развиете кутийката, ще я отворите, ще извадите пръстена отъ нея и ще го турите на рѫката си. Всичкитѣ книги, въ които пръстенътъ бѣше увитъ, ще хвърлите настрана, като непотрѣбни. Само пръстенътъ ще вземете, като потрѣбна вѣщь. Трѣбва ли да носите на гърба си празната кутия съ книгитѣ, въ които тя бѣше увита? Извадите ли пръстена, кутията и книгитѣ не ви трѣбватъ. Слѣдователно, пръстенътъ прѣдставя благоприятнитѣ условия въ живота на човѣка. Той е порѫчительтъ, гарантътъ, който се подписва на една полица, срѣщу който подписъ вие можете да вземете пари отъ нѣкоя банка. Полицата, съ подписа на гаранта прѣдставя прѣпорѫчителното писмо, което всѣки трѣбва да има. Слѣдователно, прѣпорѫчителното писмо е вѣрата. Безъ вѣра никѫдѣ не може да се отиде. Вѣрата е вѫжето, върху което акробатътъ играе. Волята пъкъ прѣдставя върлината, която акробатътъ държи въ рѫцѣтѣ си за равновѣсие. Ако върлината се загуби, той все пакъ може да се държи на вѫжето; обаче, скѫса ли се вѫжето, той е изгубенъ. Скѫса ли се вѫжето, ново вѫже трѣбва да се постави. Това показва, че безъ вѣра по никой начинъ не може да се мине отъ единия до другия край. Искате ли да прѣминете вѫжето отъ единия до другия край, непрѣменно трѣбва да го обтегнете, да вземете върлината въ рѫка и да го прѣминете. Като прѣминете вѫжето, тогава ще ви платятъ. И на цигуларя плащатъ, като свърши свиренето. Който отива на лозето да копае, получава заплатата си, като свърши работата. Изобщо, на работника се плаща, слѣдъ като свърши работата си. Адвокатитѣ правятъ изключение отъ това правило. Когато на нѣкой адвокатъ даватъ да защищава едно дѣло, той казва: ще взема това дѣло, но прѣдварително трѣбва да ми се заплати. Понѣкога адвокатитѣ искатъ да се заплати прѣдварително поне половината отъ това, което имъ се пада за работата. Тѣ сѫ изгубили довѣрие въ хората и казватъ: на мнозина сме работили, но не сѫ плащали за труда ни, затова искаме прѣдварително да се осигуримъ. Въ духовния свѣтъ законътъ за плащането е сѫщиятъ, какъвто и на физическия. Тамъ се плаща слѣдъ свършване на работата. Сега, сѫществениятъ въпросъ, върху който трѣбва да се спрете, е въпросътъ за потрѣбнитѣ и непотрѣбнитѣ нѣща. Потрѣбнитѣ нѣща сѫ отъ категорията на пръстена. Какво прѣдставя пръстенътъ? Пръстенътъ прѣдставя здравитѣ крака, рѫцѣ, очи, уши и умъ на човѣка. Това подразбира: топло сърце, свѣтълъ умъ, силна воля, широка душа и крѣпъкъ духъ. Като изброявамъ, какво трѣбва да има човѣкъ, съ това той се ограничава. Или, ако кажа, че човѣкъ трѣбва да има вѣра, това още не значи, че той нѣма вѣра. Всѣки човѣкъ има вѣра, но не такава, каквато трѣбва. Вѣрата не може да се наложи по механически начинъ. Затова, казвамъ: безъ вѣра ще ходите! Какво подразбира това? Докато човѣкъ не се обезвѣри напълно, той не може да придобие вѣра. Съ други думи казано: докато човѣкъ не се обезвѣри, не изгуби вѣра въ лъжливото, въ прѣходното, въ което днесъ вѣрва, той не може да намѣри правия пѫть на истината. Запримѣръ, съ години вървите по единъ пѫть, докато най-послѣ изгубите вѣра въ него и казвате: нищо не постигнахъ въ този пѫть! Когато човѣкъ стане безвѣрникъ въ непостижимото, но придобие вѣрата, той е миналъ вече отъ безвѣрието въ вѣрата. Понѣкога става обратното: нѣкои отиватъ отъ вѣрата въ безвѣрието. Едни отиватъ отъ любовьта въ безлюбието, а други — отъ безлюбието въ любовьта. Това сѫ пѫтища, прѣзъ които хората вървятъ. Като говоря за безлюбието и за любовьта, не искамъ да кажа, че нѣмате любовь, но много отъ съврѣменнитѣ хора криво разбиратъ любовьта. Тѣ винаги я свързватъ въ образи на младъ момъкъ или на млада мома. При това, тѣ знаятъ, че като дойде любовьта, трѣбва да се даде нѣщо. При единъ американецъ милионеръ отива една млада, красива мома и го запитва: искашъ ли нѣкой да те обича? Той я поглежда, а послѣ навежда главата си, мисли, какво да ѝ каже. Той знае, че ако го обича нѣкой, много долари ще излѣзатъ отъ кесията му. Той знае, че много ще му костува красивата мома. Слѣдъ дълго мълчание той казва: този въпросъ е много труденъ. Елате слѣдъ нѣколко дни, тогава ще ви отговоря. Той се намира въ борба между любовьта на паритѣ и красивата мома, която трѣбва да обича. Ако обикне момата, паритѣ ще хвръкнатъ. Съврѣменнитѣ хора искатъ да любятъ, знаятъ да любятъ, но иматъ прѣдъ видъ голѣмата жертва, която любовьта изисква. Когато кажемъ на нѣкого, че трѣбва да люби Бога, той казва: искамъ да си поживѣя малко. Този човѣкъ не е готовъ да жертвува. Той е банкеръ, който обича паритѣ и казва: ще си помисля малко и тогава ще отговоря. И тъй, отъ всички се изисква ново разбиране на живота. За тази цѣль трѣбва да се направи вѫтрѣшенъ прѣводъ на външния животъ, всѣки да види своята слаба страна. Запримѣръ, нѣкой казва: трѣбва да се обичаме! Казвамъ: безъ Бога любовьта къмъ хората нищо не донася. Такава любовь мяза на житното зрънце, посадено на камениста почва, или на празенъ житенъ класъ. Виждали ли сте, какъ сѫ щръкнали нагорѣ празнитѣ класове? Когато земледѣлецътъ погледне къмъ щръкналитѣ житни класове, въздъхне дълбоко и казва: празни сѫ тия класове! Не може да се надѣвамъ на тѣхъ. Послѣ погледне къмъ пълнитѣ класове, тежки, увиснали надолу и казва: хубаво е това жито! Казвамъ: нѣма по-хубаво нѣщо въ живота отъ пълнитѣ класове! Пълнитѣ класове прѣдставятъ любовьта на Бога къмъ насъ. Като влѣзе любовьта у насъ, тя оплодотворява всичко, развива дѣятелностьта ни и осмисля нашитѣ мисли, чувства и постѫпки. Дойде ли любовьта у насъ, ние ставаме силни, бодри и радостни. При любовьта нашето състояние е подобно на този день: чисто, ясно небе; слънцето хубаво, приятно грѣе и врѣмето тихо, спокойно. * 4. Бесѣда отъ Учителя, държана на 2 августъ, 1931 г. 5 ч. с. ☆
  15. От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание ХИГИЕНА НА ЖИВОТА. Ще прочета нѣколко стиха отъ 10 глава на Евангелието отъ Иоана. За да подържа живота си, човѣкъ се нуждае отъ три важни, сѫществени нѣща. Тѣ сѫ слѣднитѣ: свѣтлина, животъ и любовь. Свѣтлината открива физическия свѣтъ и помага за разбиране на живота. Ако човѣкъ не разбира законитѣ на свѣтлината, той не може да разбере законитѣ на живота; ако не разбере живота, той не може да разбере законитѣ на любовьта. Ако човѣкъ не разбере законитѣ на свѣтлината, на живота и на любовьта, въ него ще се зароди вѫтрѣшно разногласие. Вѫтрѣшното разногласие създава външенъ дисонансъ. Въ органическия свѣтъ свѣтлината е свързана съ храната, която човѣкъ употрѣбява. Безъ свѣтлина и топлина, никаква храна не може да се създаде. Слѣдователно, човѣшкиятъ стомахъ се намира въ пълна зависимость отъ свѣтлината и топлината. Храната е необходима за доставяне на ония елементи, чрѣзъ които животътъ се проявява. Днесъ всички хора, всички живи сѫщества, отъ най-малки до най-голѣми, се стремятъ къмъ щастие, къмъ осигуряване. Такъвъ стремежъ сѫществува и въ сѣмействата, въ обществата, въ народитѣ. Всички се стремятъ къмъ организиране. Питамъ: кои успѣватъ въ този стремежъ? По-разумнитѣ сѣмейства, общества и народи, които разбиратъ законитѣ на свѣтлината, на живота и на любовьта, тѣ могатъ донѣкѫдѣ да се организиратъ, да живѣятъ по добрѣ. Останалитѣ, които не разбиратъ тѣзи закони, изпадатъ въ суевѣрие и нищо не постигатъ. Защо става това? — Понеже тѣ търсятъ щастието въ началото на живота си, въ началото на всѣка работа, когато щастието седи въ крайния резултатъ на живота. Всички съврѣменни хора се стремятъ да растатъ, да забогатяватъ, да станатъ учени, силни, съ една дума — да придобиятъ щастието. Слѣдователно, ако щастието е цѣль въ живота, тогава всѣки трѣбва да се стреми да изучи пѫтищата, по които може да се дойде до щастието. Безъ щастие животътъ нѣма външенъ изразъ. На земята изразъ на щастието е здравето. Първото важно нѣщо за човѣка е здравето. Човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ! Обаче, здравето зависи отъ физиологическото съотношение между човѣшкитѣ органи. Ако дѣятелностьта между мозъка, дробоветѣ и стомаха е правилна, тогава и здравето на човѣка е добро. Тѣзи три органа съставятъ три велики свѣта. Мнозина смѣсватъ търбуха на човѣка съ стомаха и казватъ: човѣкъ не трѣбва много да яде. Търбухъ и стомахъ сѫ двѣ нѣща съвършено различни. Стомахътъ е свѣтъ, напълно независимъ отъ търбуха. Въ стомаха на човѣка има десеть милиона работници клѣткитѣ — които се занимаватъ съ храносмилането. Ако на всѣки работникъ се плаща само по единъ левъ надница, на день трѣбваше да се плаща по десеть милиона лева за храносмилането. Оттукъ се вижда, каква грамадна работа вършатъ тия клѣтки. Това говори и за голѣмото количество енергия, която природата харчи за подържане живота на тия клѣтки. И слѣдъ всичко това хората не цѣнятъ живота. Защо? — Защото тѣ не подозиратъ даже, колко много сѫщества работятъ за тѣхъ даромъ и каква енергия изразходва природата за подържане на живота. Съврѣменнитѣ хора, управляващи, учени и философи, сѫ заети съ една отвлѣчена идея: да внесатъ въ живота законность, справедливость, щастие, безъ да разбиратъ законитѣ на щастието. Въпрѣки този стремежъ на хората, почти никѫдѣ не се срѣщатъ идеални сѣмейства, общества или държави. Това се дължи на обстоятелството, че между тритѣ свѣта — физически, сърдеченъ и умственъ, нѣма хармония, нѣма правилни съотношения. Запримѣръ, ако свѣтлината, която прониква въ очитѣ, е много силна, очитѣ веднага се свиватъ, понеже не могатъ да издържатъ на тази свѣтлина. Иначе, тя ще причини голѣма врѣда на очитѣ. Ако пъкъ свѣтлината е много слаба, тогава очитѣ се разтварятъ широко, като у нощнитѣ птици, за да приематъ повече свѣтлина. Обаче, това чрѣзмѣрно разтваряне на очитѣ създава другъ дефектъ. Очитѣ на човѣка не трѣбва да бѫдатъ нито като очитѣ на нощнитѣ птици, нито като тия на дневнитѣ. Тѣ не трѣбва да бѫдатъ нито много широко отворени, нито много свити. Хора, на които очитѣ сѫ широко отворени, иматъ понятия за живота споредъ свѣтлината на нощьта; тия пъкъ, на които очитѣ сѫ свити, тѣ иматъ понятия за живота споредъ свѣтлината на деня. Това сѫ двѣ различни категории хора, които нѣматъ и не могатъ да иматъ помежду си допирни точки. Какво може да се роди въ нощьта? Прѣзъ нощьта житото не расте и плодоветѣ не зрѣятъ. Нощьта е създадена само за почивка. Истинскиятъ животъ, истинското растене и узрѣване става денемъ. Нощемъ се обработватъ материалитѣ, които организъмътъ е възприелъ прѣзъ деня. Казвамъ: нощьта прѣдставя страданията въ живота, а деньтъ — радоститѣ. Казвате: защо идатъ скърбитѣ и страданията? — Между страданията и радоститѣ има извѣстно съотношение. Скърбитѣ, страданията сѫ необходими за почивка на човѣка, а радоститѣ — за работа. Вънъ отъ живота скръбьта и радостьта не сѫществуватъ, нито могатъ да се отдѣлятъ отъ него. Ако отдѣлите скърбитѣ и радоститѣ отъ живота, послѣдниятъ напълно ще се обезсмисли. И тогава, нѣма по-страшно страдание за човѣка отъ това, да се обезсмисли живота му. Само при това положение човѣкъ вижда, че страданията, както и радоститѣ въ живота сѫ на мѣстото си. Обаче, ако страданията и радоститѣ не могатъ да се използуватъ правилно, тѣ не сѫ изиграли ролята си. Който не е използувалъ радоститѣ и страданията, той се намира въ положението на слѣпецъ и не вижда благата, които минаватъ прѣдъ него. Запримѣръ, срѣщате човѣкъ, който разполага съ голѣмо материално богатство, изразено въ пари, но живѣе въ постояненъ страхъ, да не взематъ паритѣ му, да не ги изгуби по нѣкакъвъ начинъ и да стане сиромахъ. Питамъ: какво се ползува този човѣкъ отъ своето богатство? Каква радость му носи това богатство? — Никаква. Този човѣкъ живѣе въ страхъ, въ мѫчение, да не изгуби своето щастие. Слѣдователно, щастието или благото на този човѣкъ му причинява повече страдания, отколкото радости. Кога благото на единъ човѣкъ му създава страдание, а не радость? — Когато хората около него искатъ да бѫдатъ богати, безъ да работятъ. Нещастието на съврѣменнитѣ хора седи въ това, че малцина отъ тѣхъ обичатъ да работятъ. Всѣки иска да работи, колкото може по-малко. И азъ съмъ съгласенъ съ това. Чрѣзмѣрниятъ трудъ е неразуменъ. Ние не сме дошли на земята да ставаме роби на труда. Чрѣзмѣрниятъ трудъ подразбира стремежъ на хората къмъ богатство, къмъ осигуряване. Трудътъ трѣбва да се замѣсти съ разумна работа, а разумна работа може да има само тогава, когато между хората сѫществува поне една допирна точка. И тъй, ако между хората сѫществува поне една допирна точка, тѣ ще могатъ да направятъ разумна връзка между свѣтлината, живота и любовьта. Свѣтлината прѣдставя сборъ отъ съзнанията на всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, включвайки и човѣка. Животътъ прѣдставя вѫтрѣшната страна на цѣлокупния животъ. Това показва, че между всички живи сѫщества има обща допирна точка, понеже всички живѣятъ, т. е. въ живота на всички има нѣщо общо. Обаче, животътъ на човѣка се различава отъ живота на останалитѣ сѫщества по своята разумность. Въ този смисълъ само човѣкъ живѣе. Разумностьта е най-цѣнното въ човѣшкия животъ. Думата „животъ“ подразбира разумность. Дѣто нѣма разумность, и животъ нѣма. Има ли разумность, даже най-слабо проявена, тамъ и животъ има. Любовьта прѣдставя Божествения свѣтъ, върху който сѫ построени всички останали свѣтове. Грѣшката на съврѣменнитѣ хора седи въ това, че тѣ отдѣлятъ Бога отъ любовьта, т. е. отъ свѣта, на който всичко се крѣпи. Вънъ отъ любовьта Богъ не сѫществува. Вънъ отъ любовьта не можемъ да познаемъ Бога. Както не познаваме Бога вънъ отъ любовьта, сѫщо така не можемъ да познаемъ човѣка вънъ отъ разумния животъ. Слѣдователно, любовьта е идейната, възвишената страна на живота. Съ нея, именно, човѣкъ трѣбва да се занимава. Тя прѣдставя още и свѣтлината на живота му. Докато човѣкъ люби, той вижда; прѣстане ли да люби, животътъ му се помрачава, и той вече не вижда. Силитѣ, които подържатъ общия животъ, се взиматъ отъ тритѣ главни елемента въ него: отъ свѣтлината, отъ живота и отъ любовьта. Сѫщото може да се каже частно и за човѣка. Той може направо да черпи енергия за подържане на своя организъмъ отъ свѣтлината, ако знае нейнитѣ закони; отъ живота, ако го разбира, и отъ любовьта, ако се стреми къмъ нея. Тѣзи сѫ тритѣ източника, отъ които човѣкъ може да черпи сила, животъ и здраве. Има ли тѣзи нѣща въ себе си, той е придобилъ истинското щастие на земята. Христосъ казва: „Азъ съмъ добриятъ пастиръ: добриятъ пастиръ душата си полага за овцитѣ.“ Подъ думитѣ „добъръ пастиръ“, Христосъ подразбиралъ благоприятнитѣ материални условия, които трѣбва да се даватъ на всички хора. Подъ думата „овци“ пъкъ подразбиралъ разумнитѣ хора. Подъ думата „пастиръ“ подразбиралъ Божественото начало въ човѣка, на което той всѣкога може да разчита. Както тѣлото не може безъ глава, така и стадото не може безъ пастиръ. Пастирътъ въ човѣка е неговата глава; овцитѣ, това сѫ дробоветѣ, а свѣтлината, това е стомахътъ, отъ който той трѣбва да черпи енергия за живота си. Казвамъ: какъвто и да е човѣкъ, колкото и да е добъръ, ако не разбира законитѣ на свѣтлината, той нѣма да се ползува отъ нея; ако не разбира законитѣ на свѣтлината, той нѣма да има правилни схващания за свѣта и ще го разглежда като изложба на картини. Обаче, има правила, методи, чрѣзъ които човѣкъ може да използува свѣтлината. Понѣкога неразположението на човѣка се дължи на редъ анормални съчетания, прѣдизвикани отъ неправилното възприемане на свѣтлината. Научно казано: понеже свѣтлината е различно складирана въ разнитѣ видове храни, вслѣдствие на това едни отъ тѣхъ се отразяватъ благотворно, а други — неблаготворно върху човѣшкия организъмъ. Онѣзи храни, които се отразяватъ неблаготворно върху човѣшкия организъмъ, често ставатъ причина за неговото неразположение. Слѣдователно, хранитѣ, които хората употрѣбяватъ, прѣдставятъ свѣтлина, складирана въ разнитѣ органи по различни начини. Оттукъ, всѣки човѣкъ, който иска да бѫде здравъ, трѣбва да употрѣбява такива храни, които да съотвѣтствуватъ на неговия организъмъ. Въ това седи истинската хигиена на живота. И тъй, хигиената на живота трѣбва да започне съ правилното използуване на свѣтлината, складирана въ растенията и плодоветѣ. Ако възприетата свѣтлина не може да се прѣвърне въ жива енергия, ние казваме, че храната не е добрѣ асимилирана, т. е. между храната и дадения организъмъ нѣма съотвѣтствие. Сегашнитѣ хигиенисти и физиолози често прѣпорѫчватъ на човѣка такива храни, съ които не се постига желаемата цѣль. Едни хигиенисти прѣпорѫчватъ на хората месна храна, а други — вегетарианска, но понѣкога вегетарианската храна отъ извѣстни масла се разваля толкова много, че е въ състояние да разстрои стомаха дори повече отъ месната. За да се избегнатъ тѣзи разстройства, човѣкъ трѣбва да се добере до онази храна, която природата е опрѣдѣлила специално за него. Този е единъ отъ важнитѣ въпроси, върху който всѣки разуменъ човѣкъ трѣбва да се замисли. Не е важно, какво е писано въ книгитѣ по този въпросъ, но всѣки човѣкъ трѣбва самъ да намѣри своята храна, както това правятъ животнитѣ. Кой е научилъ овцата да пасе трѣва? При това, кой я е научилъ да избира трѣва специална за нея? Безъ да е чела нѣкаква научна книга, овцата знае, каква трѣва да пасе. Овцата сама избира храната си, а съврѣменниятъ човѣкъ трѣбва да чете редъ научни книги, за да разбере, коя храна е добра, и коя не. Относно избора на храната, природата е вложила въ човѣка вѫтрѣшенъ инстинктъ, или вѫтрѣшно чувство за разпознаване. И ако човѣкъ се върне къмъ своето първично състояние на чистота, той ще дойде до положение да различава, коя храна е добра и опрѣдѣлена специално за него. Ако човѣкъ се остави на природата, тя да го рѫководи, той ще разрѣши правилно не само въпроса съ храната, но ще знае положително, какъвъ животъ трѣбва да води и какъ да живѣе. Днесъ съврѣменнитѣ хора говорятъ за възпитание на младитѣ, прилагатъ редъ нови правила и методи, въпрѣки това малко постижения иматъ. Защо? — Защото сѫ се отклонили отъ първичния животъ. Майката дълго врѣме учи дъщеря си, какъ трѣбва да живѣе, но все ненаучена остава. Питамъ: какъ възпитаватъ птицитѣ малкитѣ си? Какъ имъ прѣдаватъ науката за живота? Когато единъ птичи синъ ще се жени, той съвѣтва ли се съ майка си и съ баща си, коя другарка да си избере и какъ да живѣе? Той не се съвѣтва съ тѣхъ, защото тази наука е вложена въ него. Майката и бащата не правятъ въпросъ даже, защо синътъ имъ избира тази, а не онази мома за своя другарка. Тѣ сѫ напълно съгласни съ неговия изборъ. Когато пчелитѣ се роятъ, майката и бащата напущатъ стария кошеръ, оставятъ го на синоветѣ и дъщеритѣ си, а тѣ отиватъ въ новъ. Сѫщиятъ законъ се прилага и между птицитѣ: старитѣ напущатъ гнѣздото си, оставятъ го на младитѣ, а тѣ започватъ да си правятъ ново гнѣздо. Въ човѣшкия свѣтъ е точно обратно: майката и бащата оставатъ въ старата кѫща, а младитѣ излизатъ вънъ, на нова кѫща. Азъ изнасямъ тия факти, за да обърна внимание на обстоятелството, че откакъ хората сѫ се отклонили отъ правия пѫть, тѣ сѫ забравили всичко онова, което първоначално имъ било прѣдадено и днесъ отново го учатъ. Тѣ се намиратъ въ противорѣчие и често се запитватъ: кой ще ни учи? Кой ще ни възпитава? Тѣ забравятъ, че тия знания сѫ вложени у тѣхъ и лесно ще ги възобновятъ. Кога? — Като се върнатъ къмъ първичния животъ, къмъ живота на чистотата. Ако птицата може сама да се ориентира въ живота си, ако микробата знае, какъ да живѣе, колко повече човѣкътъ, като разумно сѫщество, направенъ по образъ и подобие Божие, ще може самъ да се справи въ живота! Казвамъ: който иска правилно да се развива, той трѣбва да разбира законитѣ на свѣтлината, на живота и на любовьта. Днесъ, запримѣръ, не само обикновенитѣ хора, но и официалнитѣ философи, учени, писатели не знаятъ и не разбиратъ, какво свѣтлината иска отъ тѣхъ; тѣ не разбиратъ, какво животътъ иска отъ тѣхъ и най-послѣ тѣ не разбиратъ, какво любовьта иска отъ тѣхъ. Затова, именно, тѣ не разбиратъ, какво прѣдставятъ свѣтлината, животътъ и любовьта. Всички хора казватъ, че Богъ е Любовь, но какво е отношението на Божията Любовь къмъ тѣхъ, тѣ не знаятъ. Обаче, ако хората проявятъ правилно Божията Любовь въ живота си, съ това тѣ ще поставятъ основа на единъ разуменъ животъ. Разумниятъ животъ е животъ на безсмъртие, животъ безъ страдания и мѫчения. Безъ Божията Любовь, вие ще имате животъ, пъленъ съ страдания и ограничения. Обаче, човѣкъ не е дошълъ на земята да страда. Той е дошълъ да учи, да се развива правилно. Ако запитатъ съврѣменнитѣ хора, защо сѫ дошли на земята, тѣ не могатъ да отговорятъ. Какво прѣдставя земята, и това не знаятъ. Земята има форма на параходъ, който нѣкога е ималъ много кумини. Днесъ сѫ останали само 56 кумина, т. е. 56 вулкана, които постоянно димятъ. Това показва, че земята продължава да пѫтува въ пространството. Хората сѫ пѫтници на този параходъ и разискватъ въ него по разни въпроси: лични, сѣмейни, обществени, народни. Единъ день земята ще пристигне на пристанището си, ще изсвири съ своята трѫба и ще каже: всички пѫтници да излѣзатъ на брѣга, вънъ отъ парахода! Отъ пристанището пѫтницитѣ ще продължатъ живота си на сухо, а параходътъ ще се върне назадъ, да вземе други пѫтници, които да доведе на сѫщото пристанище. И тъй, когато нѣкой казва, че ще напусне този свѣтъ, това е вѣрно по отношение на земята. Ученитѣ казватъ, че единъ день земята ще изгуби възможностьта да храни хората, и тѣ ще трѣбва да търсятъ друго мѣсто, на което да се прѣселятъ. Ние вѣрваме въ многократностьта на живота. Животътъ не е еднократенъ, но продължава вѣчно. Той нито се дѣли, нито умира. Външнитѣ форми се разрушаватъ, а животътъ продължава — нищо не е въ състояние да го умъртви, т. е. да го унищожи. Животътъ е по-силенъ отъ смъртьта. За него нѣма смърть, но хората мислятъ, че ще умратъ. Въ това отношение тѣ мязатъ на Настрадинъ Ходжа, който казвалъ: „Когато жена ми умре, половината свѣтъ умира; когато азъ умра, съ менъ заедно цѣлиятъ свѣтъ умира.“ И съврѣменнитѣ хора мислятъ по сѫщия начинъ. Тѣ казватъ: докато ние живѣемъ, цѣлиятъ свѣтъ живѣе; щомъ ние умремъ, заедно съ насъ и свѣтътъ умира. — Това не е никаква философия. Подъ думата „смърть“ се разбира минаване отъ една форма въ друга, отъ единъ животъ въ другъ. Да минешъ отъ по-низко на по-високо стѫпало въ живота, тази смърть има смисълъ. Обаче, да умрешъ и да слѣзешъ по-низко, отдѣто си билъ, тази смърть нѣма смисълъ. Когато казватъ, че съ смъртьта всичко свършва, това е заблуждение, това е крива мисъль. Свършването се отнася само до външнитѣ форми, до външнитѣ условия, при които човѣкъ по-рано е живѣлъ. Дѣтинството на човѣка продължава седемь години, отъ 1—7 г.; отъ 7—14 годишна възрасть човѣкъ минава своето юношество, а отъ 14—21 г. той става младъ момъкъ, завършва своето пълнолѣтие. Слѣдъ пълнолѣтието си човѣкъ възмѫжава и започва постепенно да остарява. Питамъ: дѣ остана младостьта на този човѣкъ? Младостьта само се е видоизмѣнила, но младиятъ човѣкъ не е умрѣлъ. Юношътъ сѫщо така не е умрѣлъ. Най-послѣ и дѣтето не е умрѣло. Това сѫ фази на единъ и сѫщъ животъ, който на физическия свѣтъ достига своя прѣдѣлъ на развитие до стареца. Старецътъ заминава отъ този свѣтъ въ другъ и вмѣсто него, нѣкѫдѣ се ражда малко дѣте. Слѣдователно, това, което на физическия свѣтъ наричатъ смърть, не е нищо друго, освѣнъ смѣна на формитѣ: старецътъ заминава, дѣтето дохожда. Човѣкъ не умира, но промѣня формата и мѣстото си. Той излиза отъ една кѫща и влиза въ друга. Казвате: какво стана съ стария човѣкъ? Той напусна старата си кѫща, понеже бѣше нехигиенична, за да влѣзе въ нова, чиста, хигиенична. Ако го търсите въ новата кѫща, той ще ви каже: моля, ще ме извините, че не мога да ви приема. Скоро съмъ се прѣмѣстилъ въ тази кѫща, не съмъ се наредилъ още. Ще почакате нѣколко години, докато се наредя. Тогава ще ви приема да ми гостувате. Този е новиятъ начинъ за разбиране на живота. Вие казвате: отиде стариятъ човѣкъ! Богъ да го прости! — Дѣ отиде? — На онзи свѣтъ, на небето. Който разбира нѣщата по този начинъ, той ще се намѣри въ противорѣчието, въ което изпадналъ единъ вѣрващъ, като слушалъ проповѣдьта на единъ английски проповѣдникъ за онзи свѣтъ. Дъщерята на този вѣрващъ наскоро заминала за онзи свѣтъ, затова той запиталъ проповѣдника: като проповѣдвашъ за онзи свѣтъ, кажи ми, моля ти се, дѣ е моята дъщеря, която наскоро напусна този свѣтъ? Проповѣдникътъ отговорилъ: дъщеря ти е на небето. Единъ отъ присѫтствуващитѣ въ събранието, който седѣлъ близо до този баща, казалъ: господине, вашата дъщеря не е на небето, но въ събранието, при васъ. Проповѣдникътъ казва, че дъщерята е на небето, но не я вижда. Богомолецътъ казва, че дъщерята е въ събранието, при баща си, и я описва, каква е на ръстъ, какви очи има, каква коса и т. н.; сѫщеврѣменно той казва на бащата, какво иска дъщеря му отъ него. Кой отъ двамата говори истината? Проповѣдникътъ твърди нѣщо, което не вижда, а богомолецътъ твърди това, което вижда и знае положително. Мнозина мислятъ, че съ смъртьта всичко свършва. Ако е така, и това е добрѣ, но ако умрѣлиятъ и като умрѣлъ може да говори, какво ще кажете на това? Ако се приближите при единъ умрѣлъ и се разговаряте съ него, умрѣлъ ли е той? Не е умрѣлъ. Да умре нѣкой, това подразбира съвършено изчезване на неговото съзнание и абсолютно забравяне на себе си; обаче, това не става. Защо? — Защото такова нѣщо не сѫществува и въ самата природа. Това, което ние наричаме смърть, е врѣменно прѣнасяне отъ едно мѣсто на друго. Когато нѣкой умре, той постепенно се забравя отъ другитѣ, изчезва отъ тѣхното внимание, но за себе си, за своето съзнание, той никога не прѣстава да сѫществува. Забѣлѣжете, въ физическия животъ, вниманието на човѣка често се отклонява отъ единъ прѣдметъ и се спира върху другъ. Защо? По-силното впечатление отъ нѣкой прѣдметъ винаги отвлича вниманието на човѣка отъ прѣдмета, който по-слабо го е интересувалъ. И наистина, човѣкъ може да бѫде мъртавъ по отношение на прѣдмети, които му правятъ слабо впечатление, и живъ — по отношение на такива, които му правятъ силно впечатление. Слѣдователно, вниманието на човѣка лесно се отклонява отъ единъ прѣдметъ на другъ, отъ едно мѣсто на друго. И затова, щомъ единъ прѣдметъ, или едно лице не сѫществува за неговото внимание, той казва, че това лице, или този прѣдметъ е мъртавъ. Този прѣдметъ е умрѣлъ само за него, но не и за всички. Като наблюдавате нѣкой старъ човѣкъ, ще видите, че той живѣе на физическия свѣтъ, но често прѣминава въ съзнанието си и въ духовния свѣтъ. Той едноврѣменно живѣе въ два свѣта. Когато е живъ за физическия свѣтъ, той е мъртавъ за духовния. И обратно: ако за духовния свѣтъ е живъ, за физическия е мъртавъ. По вѫтрѣшно чувство човѣкъ схваща, че има вѣченъ животъ, затова се приготвя да мине отъ едно състояние въ друго, т. е. отъ живота на смъртьта, на безлюбието, въ живота на безсмъртието, на любовьта. И тъй, ако човѣкъ разбере живота въ неговия тѣсенъ смисълъ и прѣнебрегне свѣтлината, той ще бѫде мъртавъ за свѣтлината. Дали е изгрѣло слънцето или не, той не се интересува отъ това, защото е напълно съсрѣдоточенъ въ мисъльта си само за живота. Ако пъкъ разбере любовьта, той ще се интересува изключително отъ нея и нѣма да обръща внимание на проявитѣ въ живота. Това се отнася за частичния животъ; обаче, съзнанието на човѣка едноврѣменно може да бѫде будно и за живота, и за свѣтлината, и за любовьта, т. е. и за физическия, и за духовния, и за Божествения свѣтъ. Ако човѣкъ въ физическия животъ игнорира свѣтлината, стомахътъ му ще отслабне, а оттамъ и тѣлото; ако игнорира живота, дробоветѣ му ще отслабнатъ; ако игнорира любовьта, мозъкътъ му ще отслабне. Тъй щото, когато се нарушаватъ законитѣ на свѣтлината, стомахътъ страда; когато се нарушаватъ законитѣ на живота, дробоветѣ страдатъ; когато се нарушаватъ законитѣ на любовьта, мозъкътъ, главата страда. Питамъ: дѣ е човѣкътъ — въ стомаха, въ дробоветѣ или въ мозъка? Сега, като имаме прѣдъ видъ тритѣ важни нѣща — животътъ, свѣтлината и любовьта, ще срещнемъ три категории хора. Едни отъ тѣхъ се прѣдаватъ изключително на живота, искатъ да го изучатъ въ неговитѣ най-малки подробности, вслѣдствие на което отиватъ до крайности. Религиознитѣ хора пъкъ сѫ прѣнебрегнали физическия животъ, прѣнебрегнали сѫ свѣтлината, вслѣдствие на което живѣли въ пустини, въ монастири, но и по този начинъ не сѫ намѣрили смисъла на живота. Тѣ сѫ отричали физическия животъ за смѣтка на духовния. Трета категория хора сѫ изпадали въ дълбокъ мистицизъмъ, съ единствената цѣль да познаятъ любовьта, но и по този начинъ не сѫ намѣрили смисъла на живота. И това сѫ крайности. Пѫтьтъ на мистика не е лошъ, но той не трѣбва да прѣдава своето мистично разположение на хора, които нѣматъ неговата опитность. За да разбере човѣкъ смисъла на живота и да бѫде полезенъ и за себе си, и за другитѣ, той трѣбва да започне отъ физическия свѣтъ, отъ свѣтлината и постепенно да отива къмъ духовния и Божествения свѣтъ. Който разбира живота правилно, той трѣбва да изучава еднакво и тритѣ свѣта. Свѣтлината, въ която живѣемъ, не е произволно нѣщо. Тя прѣдставя изворъ на блага, които трѣбва да се използуватъ. Ако ние можемъ да прѣработимъ физическата енергия въ духовна и да я прѣнесемъ въ духовния свѣтъ, това подразбира прѣнасяне на физическитѣ богатства въ духовния свѣтъ. Това, именно, Христосъ ималъ прѣдъ видъ, което изказалъ въ стиха: „Събирайте съкровища за небето, дѣто ни молецъ ги яде, нито ръжда разяжда!“ Слѣдователно, хората трѣбва да научатъ законитѣ на живота, на свѣтлината и на любовьта и да ги прилагатъ, ако искатъ да бѫдатъ щастливи. Не е достатъчно само да знаятъ законитѣ, но да ги прилагатъ. Мнозина казватъ: писано е, че нивата трѣбва да се разоре дълбоко. Обаче, тѣ не я разороватъ така. Писано е, че нивата трѣбва да се посѣе съ добро сѣме. Обаче, тѣ не я насаждатъ съ добро сѣме. Писано е, че трѣбва да се прави добро. Обаче, тѣ не правятъ добро. И слѣдъ всичко това, тѣ очакватъ добри резултати. Не, знания, които не се прилагатъ въ живота, не даватъ резултати. Питамъ: ако човѣкъ не може да внесе въ ума си най-възвишени мисли, въ сърцето — най-благородни чувства и въ волята — най-прилични постѫпки, какъ ще изрази живота си? Ако не може да даде изразъ на своя животъ, чрѣзъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки, колкото и да говори за живота, свѣтлината и любовьта, той нищо нѣма да се ползува. Истинскитѣ постижения се придобиватъ само тогава, когато човѣкъ влѣзе въ връзка съ живота, свѣтлината и любовьта. При това, тази връзка не трѣбва да бѫде еднократна, но многократна. Запримѣръ, съ раждането си още човѣкъ е направилъ връзка съ живота, но за да не го изгуби, той трѣбва непрѣкѫснато да възстановява тази връзка. По сѫщия начинъ той трѣбва постоянно да възстановява връзката си съ свѣтлината и съ любовьта. Връзката съ любовьта може да се подържа само съ мисъльта за Бога. Връзката съ живота пъкъ се подържа съ любовь къмъ хората. Който не обича хората, той не може да има животъ. Връзката съ свѣтлината се подържа съ любовь къмъ физическия животъ. Който не обича физическия животъ, той не може да има никакво отношение къмъ свѣтлината. Най-главнитѣ, най-високитѣ нѣща въ физическия животъ сѫ свѣтлината и топлината, затова ние трѣбва да обичаме цѣлокупно този животъ. Слѣдователно, безъ свѣтлина и топлина ние не можемъ да разберемъ отношенията, строежа и проявитѣ на цѣлокупния животъ. Щомъ не разберемъ живота, и любовьта нѣма да разберемъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Ако човѣкъ разбере пѫтя и живота, той ще разбере и истината. Истината пъкъ включва въ себе си всички разбрани нѣща. Лъжата включва въ себе си неразбранитѣ нѣща. Разбранитѣ нѣща внасятъ животъ, а неразбранитѣ — смърть. Казано е: „Истината ще ви направи свободни“. Тя съдържа въ себе си всички условия, въ които животътъ, свѣтлината и любовьта се проявяватъ въ своята пълнота. Стихътъ: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“, може да се прѣведе съ думитѣ: „азъ съмъ свѣтлината, животътъ и любовьта.“ Пѫтьтъ прѣдставя физическия животъ. Животътъ прѣдставя човѣка. При това, животътъ се проявява само въ истината, въ мѫдростьта и въ любовьта. Това подразбиралъ Христосъ съ думитѣ, изказани въ стиха: „Азъ съмъ добриятъ пастиръ.“ Слѣдователно, всѣки може да бѫде добъръ пастиръ за себе си: добъръ пастиръ за своитѣ мисли, добъръ пастиръ за своитѣ чувства и добъръ пастиръ за своитѣ постѫпки. Това е проповѣдвалъ Христосъ прѣди двѣ хиляди години, което и днесъ може да се приложи въ частичния и въ цѣлокупния животъ. * Бесѣда отъ Учителя, държана на 2 августъ, 1931 г. 10 ч. с. ☆
  16. От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОБИЧЬ, РАЗУМНОСТЬ, ИСТИНОЛЮБИЕ. Вчера четохте 26 гл. отъ Битие. Какво разбрахте отъ тази глава? (— Божието благословение минава отъ единъ човѣкъ върху другъ.) Така е. Дѣто има условия, благословението минава отъ човѣкъ на човѣкъ. Значи, всѣка рѣка тече прѣзъ такива мѣста, дѣто има условия за нея; всѣко дърво расте тамъ, дѣто има условия за него; всѣки човѣкъ живѣе тамъ, дѣто има условия за неговото развитие, за събуждане на неговата мисъль. Законътъ е такъвъ. Нѣкои казватъ, че работитѣ имъ не вървятъ добрѣ. Щомъ работитѣ имъ не вървятъ добрѣ, това показва, че тѣ не сѫ попаднали въ благоприятни за тѣхъ условия. Какво трѣбва да направятъ тогава? — Да измѣнятъ условията, въ които се намиратъ. Щомъ измѣнятъ условията, и работитѣ имъ ще тръгнатъ напрѣдъ. Нѣкой се оплаква, че житото му не израсло. Защо? — Понеже го посадилъ на камъкъ. Ако той промѣни условията, житото му ще израсте. Да посадите житото на камъкъ и да очаквате да израсте, то е все едно да се качите на една скала и да кажете: нѣма кой да ми донесе парче хлѣбъ. Никой не ме обича! Казвамъ: слѣзте отъ скалата, идете въ долината, между хората, тамъ ще намѣрите хлѣбъ. — Какъ тъй? Хората трѣбва да знаятъ, че съмъ се качилъ на скалата и да ми донесатъ малко хлѣбъ. — Трѣбва да знаятъ, но не искатъ да знаятъ. Какво ще правишъ тогава? Нищо друго не остава, освѣнъ да слѣзешъ отъ скалата, да отидешъ въ долината, да си вземешъ хлѣбъ, колкото искашъ. Отдѣ знаешъ, може-би нѣкои хора знаятъ, че си на планината, знаятъ, че имашъ нужда отъ хлѣбъ, но нѣматъ възможность да дойдатъ при тебъ. Може-би условията не имъ позволяватъ да влѣзатъ въ връзка съ тебъ. Съврѣменнитѣ хора, като не се разбиратъ, лесно се докачватъ. Запримѣръ, като слушатъ да говори нѣкой, тѣ казватъ: еди-кои си думи се отнасятъ точно за менъ. Казвамъ: ако, наистина, думитѣ на нѣкой говоритель се отнасятъ до кривата мисъль на единъ отъ слушателитѣ, нека той я хвърли, нека я отстрани отъ себе си; ако пъкъ думитѣ му се отнасятъ до неговата права мисъль, нека той я задържи въ себе си. Нѣкой казва: азъ направихъ една лоша постѫпка. — Тази постѫпка сѫ я правили и прадѣдо ти, и прабаба ти, и дѣдо ти, както и баба ти, но и ти я прѣповтаряшъ. Повечето хора днесъ правятъ точно като прадѣдитѣ и прабабитѣ си: много хора пъкъ постѫпватъ и като животнитѣ, но всички трѣбва да се отвикнатъ отъ тия стари навици. Врѣме е вече хората да се откажатъ отъ старитѣ навици, придобити отъ тѣхнитѣ прадѣди, както и отъ тия на животнитѣ. Запримѣръ, влизате въ единъ чуждъ дворъ, и кучето веднага започва да лае срѣщу васъ. И светия да сте, щомъ влизате въ чуждъ дворъ, кучето непрѣменно ще лае. Съ лаенето си то иска да каже: какъ смѣешъ да влизашъ въ чуждъ дворъ безъ позволение? Като не разбирате този законъ, вие взимате единъ камъкъ, хвърляте го върху кучето и казвате: кой те постави стражарь въ този домъ? Въ този случай кучето се озѫбва срѣщу влѣзлия и му казва: ти знаешъ ли, че господарь има тукъ? Вие хвърляте камъка върху кучето и казвате: никакъвъ господарь не признавамъ! Кучето постѫпва по животински, но и вие не постѫпвате по-добрѣ. Вие не трѣбваше да хвърляте камъкъ, но да се запитате, защо кучето лае. За да лае кучето, все трѣбва да има нѣкаква причина. Ако срѣщу това куче излѣзе мечка, то веднага ще отстѫпи, ще се скрие нѣкѫдѣ и ще прѣстане да лае. Единъ важенъ въпросъ, който трѣбва да се разгледа, е въпросътъ за четивата, които ви се даватъ прѣзъ деня. Отъ всѣко четиво човѣкъ трѣбва да извади поне едно основно правило, или единъ основенъ законъ, понеже между него и това, което той е прочелъ, има извѣстна връзка. Ако между вчерашния день и днешния нѣма нѣкаква вѫтрѣшна връзка, както и ако между днешния и утрѣшния день нѣма връзка, тогава всичко, което човѣкъ върши, е безполезно. Нѣма ли връзка между отдѣлнитѣ факти и явления въ живота, и благословението не може да дойде. Като свързватъ отдѣлнитѣ факти и явления въ живота си, по този начинъ хората ще се научатъ да мислятъ право. Главната цѣль въ живота имъ е да се научатъ да мислятъ като Бога. Отъ хиляди години насамъ хората сѫ живѣли и въ монастири, и въ пустини, слѣдвали сѫ университети и редъ други учебни заведения съ единствената цѣль да се научатъ да мислятъ право, като Бога. Ако тѣ не могатъ да постигнатъ това, всѣкакви усилия, всѣкаква наука ще бѫде безполезна. Питамъ: кои сѫ основнитѣ качества на Божията мисъль? Едно отъ сѫщественитѣ качества на Божията мисъль е непрѣривностьта: между всички Божии мисли има тѣсна връзка. Нищо не е въ състояние да отдѣли една Божия мисъль отъ друга. Тѣ сѫ неразривно свързани помежду си. Въ човѣшката мисъль, обаче, това качество липсва. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ има добро мнѣние за приятеля си. Дойде нѣкой при него и каже нѣщо лошо за приятеля му. Той веднага измѣня мнѣнието си и вече не мисли, както по-рано. Питамъ: приятелското чувство може ли да се измѣня? По сѫщество то е неизмѣнно, понеже Богъ го е вложилъ въ човѣка. Щомъ приятелството е Божествено чувство, нищо въ свѣта не е въ състояние да го измѣни. Слѣдователно, ако приятелството на нѣкои се измѣня, то не е отъ Бога. Това всѣкога трѣбва да имате прѣдъ видъ. Нѣкой казва: азъ имахъ силна вѣра, но сега се намали. — Ако твоята вѣра е отъ Бога, нищо не е въ състояние да я измѣни. Измѣни ли се, тя не е отъ Бога. Изобщо, вѣра, която се промѣня, не е отъ Бога. Нѣкой казва: защо Господъ не мисли за менъ? — Защото и ти не мислишъ за Него. — Защо Господъ не ме обича? — Защото и ти не Го обичашъ. Ти си се затворилъ, а искашъ да те обичатъ. Ако дѣтето затвори устата си, какъ ще може майката да изяви любовьта си къмъ него? Тя му донася чаша млѣко, парче хлѣбъ, но то седи прѣдъ нея съ затворена уста, не я отваря. Щомъ отвори устата си, и майката ще го обича. Сѫщото нѣщо правятъ много отъ съврѣменнитѣ хора по отношение на Бога. Тѣ затварятъ сърцето си за Него, не Го пущатъ вѫтрѣ, а сѫщеврѣменно искатъ отъ Бога да ги обича. Какъ ще ги обича? Трѣбва ли Той да дойде съ клещи и така да отваря сърцата на хората? Не, това е насилие, а любовьта не си служи съ насилие. Богъ казва на хората: „Потърсете ме въ день скърбенъ!“ Тѣ не Го слушатъ, не се молятъ, не Го признаватъ, докато дойде единъ день ангелътъ на смъртьта и ги задигне. Казвате: еди-кой си човѣкъ умрѣлъ. — Този човѣкъ е билъ едно гърне, за което грънчарьтъ казва на слугата си: счупи това гърне, то не трѣбва повече да живѣе! Казвате: ние не знаемъ, защо трѣбва да се молимъ. — Който иска да живѣе, да не го чупятъ, като грънчарско гърне, той трѣбва да се моли. — Азъ искамъ да живѣя, да уча, да се радвамъ на Божия свѣтъ. — Щомъ искашъ да живѣешъ, ще се молишъ на Бога, ще вѣрвашъ, ще учишъ. Мнозина искатъ да знаятъ, какво прѣдставя Богъ. Казвамъ: който иска да знае, какво е Богъ, той първо трѣбва да знае нѣщо за себе си, какво той прѣдставя. — Обича ли ме Богъ? — Първо трѣбва да знаешъ, дали ти обичашъ Бога. Ако знаешъ, че ти Го обичашъ, ще знаешъ, че и Той те обича. — Справедливъ ли е Богъ? — Ако ти си справедливъ, ще знаешъ, какво прѣдставя Божията Правда. Ако ти не си справедливъ, по никой начинъ не можешъ да разберешъ Божията Правда. Казано е въ Писанието: „Гнѣвътъ Божи ще се излѣе върху синоветѣ на непослушанието“. На човѣшки езикъ този стихъ означава: „Гнѣвътъ Божи ще се излѣе върху всички гърнета, които не вършатъ Неговата воля и ще ги разчупи на хиляди парчета“. — Възможно ли е това? — Възможно е, разбира се. Кой грънчарь, като види, че нѣкои отъ гърнетата му не сѫ направени, както трѣбва, не взима чукъ да ги направи на хиляди парчета? Щомъ ги счупи, той казва: нови, по-хубави гърнета ще направя! Кой човѣкъ не е чупилъ шишета или гърнета? Щомъ вземе едно гърне или шише въ рѫцѣтѣ си и забѣлѣжи, че мирише, той веднага го хвърля на земята, да се счупи и казва: ново ще си купя! И тъй, отъ тѣзи разсѫждения изваждамъ слѣдното заключение: всѣка мисъль или всѣко чувство, които не ви служатъ, хвърлете настрана, нека се счупятъ. Всѣко лошо желание, което веднъжъ сте опитали и видѣли, че е вмирисано, хвърлете настрана. Всѣка лоша постѫпка хвърлете настрана. Защо ви сѫ тѣзи стари, вмирисали шишета и гърнета? Нека се счупятъ, тѣ не сѫ потрѣбни. Безъ тѣхъ ще бѫдете по-добрѣ; вие не сте родени съ тѣхъ. Тѣ отпослѣ сѫ дошли. Купете нови, хубави, чисти гърнета! Щомъ се освободите отъ старитѣ, вмирисалитѣ, у васъ ще остане само Божественото. Тогава Богъ ще ви познава, и вие ще Го познавате. Познава ли ви Богъ, вие ще бѫдете радостни, весели и силни. Познава ли ви Богъ, вие ще имате връзка съ Него. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да е свързанъ съ Бога! Нѣкой казва: като се свържа съ Бога, ще Го виждамъ ли? Какво значи да виждашъ нѣщо? Човѣкъ може да вижда единъ прѣдметъ, или едно лице, само ако го обича. Човѣкъ може да вижда нѣщата, само когато съзнанието му е абсолютно будно въ свѣта на любовьта, въ който живѣе. Не е ли будно съзнанието му въ този свѣтъ, той вижда като прѣзъ мъгла, а това не е виждане, но прозиране. Който може да се ползува отъ плода на ябълката, той я вижда и разбира. Не може ли да се ползува отъ плода и, той нито я вижда, нито разбира. Щомъ не се ползува отъ плодоветѣ на ябълката, колкото и да убѣждавате другитѣ, че я виждате, вие и себе си заблуждавате, и другитѣ искате да заблудите. Вие употрѣбявате храна, която разваля стомаха ви и казвате, че тази храна не е добра. Трѣбва ли да дойде нѣкой отвънъ, да ви убѣждава, че тази храна е добра? Вашиятъ стомахъ е специалистъ. Той провѣрява, изпитва храната и се произнася. Всѣко друго убѣждение, което иде вънъ отъ васъ, е заблуждение, а всѣко заблуждение е старо учение. Казвамъ: днесъ всички хора се нуждаятъ отъ прави разбирания, отъ прави възгледи за нѣщата. Не е достатъчно човѣкъ да мисли, че върши волята Божия, но той трѣбва правилно да я изпълнява. Ние сме дошли тукъ да разберемъ волята Божия и да я изпълнимъ. Който не е готовъ за тази работа, той не трѣбва да дохожда повече на езерата. Ако иска да дохожда за свое удоволствие, той е свободенъ, но да идва тукъ, да се заблуждава, че върши волята Божия, това не е позволено. Както азъ служа на Бога, така и вие трѣбва да служите. Нѣма защо да губите врѣмето си въ залъгвания само, че това ще направите, или онова ще направите. Небето е сито отъ залъгвания и неизпълнени обѣщания на хората. Какво правятъ хората днесъ? Събератъ се около нѣкой ученъ и започватъ да го ласкаятъ, да го величаятъ, да изтръгнатъ нѣщо отъ него. Какво прѣдставятъ тѣзи ласки, това хвалене? Тѣ не сѫ нищо друго, освѣнъ юлари на главата и самари на гърба му. Не, хвърлете всѣкакви юлари, всѣкакви самари настрана! Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ! Че тѣзи юлари били златни или сребърни, това нищо не значи — все юлари сѫ. Свободниятъ човѣкъ не търпи никакви юлари, никакви самари, никакви гвоздеи. Той иска краката и рѫцѣтѣ му да бѫдатъ свободни отъ окови, умътъ му — свободенъ отъ юларъ, сърцето му — свободно отъ самаръ, а душата и духътъ му — свободни отъ всѣкакви гвоздеи! Тази е новата философия на живота! И слѣдъ всичко това ще дойдатъ невѣжитѣ да разправятъ, че Богъ имъ говорилъ чрѣзъ нѣкаква пророчица, или чрѣзъ дѣдо имъ и баба имъ, които сѫ заминали за онзи свѣтъ. Какво имъ говори Богъ? — Че трѣбвало да се раздава жито за заминалитѣ. Казвамъ: ако вашитѣ заминали за онзи свѣтъ искатъ жито да ядатъ, положението имъ не е много добро. Който иска да яде жито, да дойде на този свѣтъ. Житото не може да се раздава отъ този свѣтъ за онзи. Света Богородица казала чрѣзъ нѣкоя пророчица, че ако хората искатъ да успѣватъ въ работитѣ си, трѣбвало да ѝ палятъ свѣщи и кандила. Какво пророчество е това? Света Богородица не се нуждае отъ вашитѣ свѣщи и кандила. Това сѫ заблуждения! Не се пророчествува така. Нѣкой измислилъ нѣщо, и хората го считатъ пророкъ. И въ старо врѣме е имало пророци, и днесъ има много пророци, но истинскиятъ пророкъ коренно се отличава отъ лъжепророка. Питамъ: каква е разликата между истинския пророкъ и лъжепророка? Лъжепророкътъ е като бозаджията. Той върви по улицата и вика: боза, боза! Щомъ изпиете една чаша, той веднага казва: платете сега! Срѣщате нѣкоя религиозна, набожна сестра, която разправя, че съ Бога говори, по Бога живѣе, а ходи при тази или онази гледачка, да ѝ гадае на восъкъ. Казвамъ: ако тази сестра вѣрва въ Бога и живѣе съобразно Неговитѣ закони, трѣбва ли, слѣдъ като се е нахранила съ чиста, здрава храна, каквато природата дава, да отиде при нѣкой пророкъ или при нѣкоя пророчица, да яде отъ тѣхнитѣ баници? Щомъ хапне такава баница, стомахътъ ѝ се разваля. Когато стомахътъ на човѣка се разваля отъ баницата на нѣкой пророкъ или нѣкоя пророчица, тѣ сѫ лъжепророци. Такъвъ пророкъ минава за банкеръ между хората, и кой каквото му поиска, той казва: лесна работа, всичко ще наредимъ. И наистина, той лесно нарежда работитѣ. Взима по 40—50 % лихва и не мисли. Кожата одира на хората. Азъ наричамъ тия лъжепророци търговци на човѣшки кожи. Минавамъ покрай дюкяна на единъ отъ тия търговци и чета надписъ: „пророчески дюкянъ“. Казвамъ: въ такъвъ дюкянъ не влизамъ! Ако пророкътъ става бакалинъ, той е лъжепророкъ. Търговията не е за пророка. И тъй, Божието благословение минава и върху насъ, както мислитѣ се прѣдаватъ отъ човѣкъ на човѣкъ. Едни мисли вървятъ по закона на любовьта, други — по закона на мѫдростьта, а трети — по закона на истината. Обаче, по какъвто пѫть и да вървятъ мислитѣ, резултатитѣ имъ сѫ едни и сѫщи и за учени и прости, и за праведни и грѣшни. Водата еднакво измива и праведния, и грѣшния. Разликата седи само въ слѣдното: отъ грѣшния водата става много нечиста, много мѫтна, а отъ праведния е по-чиста, по-бистра. Това зависи отъ степеньта на чистотата. Когато водата, съ която се мие нѣкой човѣкъ, е съвсѣмъ чиста, този човѣкъ е светия. Както водата се опетнява отъ грѣшнитѣ хора, така и нѣкои мисли сѫ въ състояние да опетнятъ човѣка. Нѣкой човѣкъ е неразположенъ духомъ, недоволенъ. Защо? — Нѣкоя лоша мисъль е влѣзла въ ума му и го мѫчи. Какво трѣбва да направи този човѣкъ? — Да хвърли вмирисалото гърне на земята и да го счупи. Лошата мисъль е нечисто гърне, което непрѣменно трѣбва да се счупи. Това гърне е останало отъ дѣдо ви, отъ баба ви, но днесъ вече не ви трѣбва. Казвате: какво ще правимъ въ бѫдеще? — Ще работите, да направите нови гърнета, които да напълните съ нови, чисти мисли. И тъй, като дохождаме на езерата, ние имаме прѣдъ видъ да изпълнимъ волята Божия. Щомъ изпълняваме волята Божия, и природата ще бѫде по-разположена къмъ насъ. Щомъ вършимъ волята Божия, и Богъ се интересува отъ насъ и ни благославя. Ако не вършимъ волята Му и не вървимъ въ Неговия пѫть, и Той не се интересува отъ насъ. Законътъ е такъвъ. Не правите ли и вие сѫщото съ вашитѣ слуги? Когато имате единъ добъръ слуга, вие се интересувате отъ него и увеличавате заплатата му. Ако слугата ви не е добъръ и не изпълнява вашата воля, вие не сте доволни отъ него, не се интересувате отъ неговото положение. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на мнозина сѫ неправилни, а въпрѣки това тѣ искатъ небето да се интересува отъ тѣхъ. Небето се интересува за хората дотолкова, доколкото и тѣ се интересуватъ за него. Съврѣменнитѣ хора знаятъ това, но все-таки сѫ наклонни да мислятъ, че, и като грѣшатъ, Богъ пакъ имъ прощава. Тази мисъль е права, но при нѣколко условия, а именно: Богъ прощава грѣховетѣ на хората, ако тѣ иматъ любовь въ себе си, ако сѫ разумни и ако обичатъ истината. Слѣдователно, ако човѣкъ обича Бога, ако е разуменъ и ако е истинолюбивъ, какъвто грѣхъ и да направи, ще му се прости. Който нѣма тѣзи три качества въ себе си, никакъвъ грѣхъ не може да му се прости. Стихътъ „и ще залича грѣховетѣ имъ“ се отнася, именно, за този случай. Богъ ще заличи грѣховетѣ на хората, ако иматъ любовь, ако сѫ разумни и ако сѫ истинолюбиви. Казвамъ: нѣма по-красиво нѣщо отъ това, човѣкъ да има любовь въ себе си, да е разуменъ и да обича истината. Каквото каже такъвъ човѣкъ, всичко става. Който нѣма тѣзи качества въ себе си, той нищо не може да направи. Рече ли да пророкува нѣщо, той ще излъже. Неговото пророчество никога не се сбѫдва. И това не е лошо, но то всѣкога трѣбва да се има прѣдъ видъ, да не изпада човѣкъ въ заблуждение. Защото, и когато лъже човѣкъ, той все пакъ върши нѣкаква работа. А на човѣкъ, който е работилъ, трѣбва да се плати нѣщо за труда. Дали повече или по-малко ще му се плати, зависи отъ характера на работата и ползата отъ нея. Изобщо, трудътъ на човѣка никога не може да се плати. Колкото и да му се даде, все ще бѫде недостатъчно. Какъ и колко може да се плати за услугата, която нѣкой ти е направилъ? Три условия се изискватъ отъ човѣка, за да бѫде той въ състояние да се отплати на всѣки, който му е услужилъ съ нѣщо, или му е направилъ нѣкакво добро. Тѣ сѫ слѣднитѣ: той трѣбва да обича човѣка, който му услужва; той трѣбва да бѫде разуменъ и най-послѣ, той трѣбва да бѫде истинолюбивъ. Тъй щото, ако искате да се подигнете, да имате постижения, приложете любовьта, разумностьта и истината въ живота си. Приложите ли тия нѣща, каквото кажете, ще стане. Казвате: какво може да каже човѣкъ, което да се изпълни? Запримѣръ, той може да каже на мъглата и облацитѣ да се дигнатъ нагорѣ, за да се изясни врѣмето. Каже ли това, врѣмето ще се изясни. Той може да събори всички върхове около насъ, да прѣдизвика землетресение. Питамъ, обаче: при това положение, въ което сега се намираме, какъвъ смисълъ има да се събарятъ върховетѣ, да става землетресение? Ако тукъ има праведни хора и срѣщу тѣхъ дойде голѣма армия отъ войници, да ги убива, тогава има смисълъ да се прѣдизвика землетресение, да се събарятъ планински върхове. По този начинъ поне ще се помогне на праведнитѣ хора, ще имъ се отвори пѫть да се спасятъ. Нѣкои казватъ: значи, този човѣкъ, който може да прѣдизвика землетресение въ природата, той е много силенъ. Съ единъ примѣръ ще обясня, каква е силата на този човѣкъ. Прѣдставете си, че нѣкой ученъ направи една бомба, която съдържа голѣмо количество взривно вещество. Тази бомба има една малка запалка, която учениятъ може само да цъкне, и бомбата да се възпламени и да избухне. Този човѣкъ е силенъ, наистина, защото е могълъ да направи бомбата и знае, какъ да я запали. Обаче, и едно малко, слабо дѣте може да запали бомбата, и тя да избухне. Значи, и дѣтето може да направи чудото, което учениятъ прави. Разликата между силата на учения и на дѣтето седи въ слѣдното: когато бомбата избухне, дѣтето ще пострада, а учениятъ нѣма да пострада. Защо? — Защото дѣтето е неразумно, а учениятъ е разуменъ, знае, какъ да я запали. По сѫщия начинъ много отъ съврѣменнитѣ хора, като малкитѣ дѣца, щомъ се намѣрятъ прѣдъ такива бомби, запалватъ ги, и тѣ избухватъ. За тази цѣль невидимиятъ свѣтъ съзнателно е поставилъ хората далечъ отъ тия бомби, да не избухватъ. На много мѣста въ Рила има такива бомби, затова, като върви човѣкъ и дойде до нѣкоя отъ тѣхъ, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да не докосва запалкитѣ имъ, да не избухватъ. Мѣста, на които има такива бомби, сѫ много опасни, и тѣ трѣбва да се избѣгватъ. Сѫществената мисъль, върху която човѣкъ трѣбва да работи, е да намѣри начинъ за чистене на съзнанието си. За тази цѣль той трѣбва да държи връзка съ Бога, да бѫде въ единство съ Неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Веднъжъ човѣкъ живѣе и се движи въ Бога, той трѣбва да бѫде въ връзка съ Него, за да не прѣкѫсва мисъльта си. Каквото да му се говори отвънъ, той трѣбва да има нѣщо постоянно въ себе си. Само по този начинъ човѣкъ може да се подмлади. Първото условие за подмладяване е да имате връзка съ Бога. Ако не кѫсахте тази връзка, досега всички бихте станали светии. Който има непрѣривна любовь къмъ Бога, само той може да стане светия. Азъ разглеждамъ любовьта отъ ново гледище. Любовьта е сила, която дава еднакви блага и еднакви условия за развитие на всички хора. Тя дава свобода, просторъ на човѣка, да се прояви въ всички посоки на живота. Казвате: може ли всичко да се обича? — Само разумното се обича. Човѣкъ е разумно сѫщество, слѣдователно той заслужава да бѫде обичанъ. Когато обичате човѣка, вие обичате Бога въ него. Който е излѣзълъ отъ Бога, той може да бѫде обичанъ; който не е излѣзълъ отъ Бога, той не заслужава да бѫде обичанъ. И обратно: всички, които сѫ излѣзли отъ Бога, трѣбва да Го обичатъ. Въ това отношение, любовьта трѣбва да сѫществува като вѫтрѣшенъ законъ въ човѣка. Чрѣзъ любовьта човѣкъ държи връзка съ Бога и съ всички живи сѫщества. Тъй щото, любовьта е благо прѣди всичко за самия човѣкъ, а послѣ и за окрѫжаващитѣ. Реалното въ любовьта е връзката между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ, както на отдѣлния човѣкъ, така и на всички хора. Тази любовь е достѫпна за всички. Тя е любовь отъ първа степень. Какво по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да има връзка между ума, сърцето и волята си? Казвамъ: дръжте въ ума си мисъльта — любовь къмъ Бога. Съ тази мисъль ще разрѣшавате всички въпроси. Тя е ключъ въ живота на човѣка. Безъ нея вие ще се натъкнете на другъ принципъ въ живота, за който не трѣбва много да се говори. Този принципъ сѫществува и въ самата природа. Натъкне ли се човѣкъ на него, той става киселъ, сърдитъ и вѣчно недоволенъ. Дойдете ли до този принципъ, не се старайте да го укротите. Отстранете се отъ него и не го бутайте! Щомъ човѣкъ се докосне до този грубъ принципъ, и той става грубъ, сърдитъ и казва: не ме пипайте, много съмъ сърдитъ. И като погледнете този човѣкъ, виждате, че цѣлъ е настръхналъ. Сърдитото не е самиятъ човѣкъ, но онзи грубъ принципъ, съ който той е влѣзълъ въ съприкосновение. Сега, всички се интересувате отъ въпроса, какво ще стане съ васъ. Азъ ще ви кажа, какво ще стане съ васъ. Ако имате връзка между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, всички ще станете царе. Питамъ: ако всички станете царе, кои ще бѫдатъ поданици? При това, като царе, за всички нѣма да има мѣсто на земята, вслѣдствие на което ще се разпръснете. Едни ще отидатъ на луната, други — по различнитѣ звѣзди и отдалечъ само ще се поздравлявате. Тази е външната, физическата страна на въпроса. Обаче, подъ думата „царь“, въ нейния вѫтрѣшенъ смисъль, азъ разбирамъ свободенъ човѣкъ. Абсолютно свободенъ може да бѫде само съвършениятъ. Свободниятъ човѣкъ казва: азъ съмъ царь, нищо не ме безпокои. Защо? — Защото съмъ свободенъ въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си. Свободата подразбира още и хармония. Щомъ човѣкъ е свободенъ въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, той е въ хармония съ себе си, съ природата и съ Бога. И тогава той казва: днесъ съмъ царь! Утрѣ изгубва тази връзка, казва: днесъ съмъ детрониранъ. Възстанови връзката си, пакъ става царь. Сѫщото става и съ васъ: ту ви качватъ на царския прѣстолъ, ту ви свалятъ. Свобода, хармония и съвършенство сѫ качествата на истинския царь. Не е царь този, който външно само заема това положение. Ние виждаме, че царетѣ въ свѣта не сѫ свободни, тѣ сѫ зависими отъ много нѣща. Когато се говори за прѣчистване на съзнанието, човѣкъ трѣбва да е запознатъ съ закона на различаването, да различава Божественото отъ човѣшкото. Всѣка мисъль, която не се измѣня при всички условия, тя е Божествена. Всѣко чувство, което не се измѣня при най голѣмитѣ пертурбации, то е Божествено. Мисли и чувства, които се измѣнятъ при условията на живота и зависятъ отъ тѣхъ, тѣ не сѫ Божествени. Щомъ се домогнете до тази философия на живота, вие трѣбва да я прѣдадете и на другитѣ хора Какъ ще я прѣдадете? Истината, любовьта се прѣдаватъ чрѣзъ контактъ, а не по механически начинъ. Човѣкъ не може да прѣдаде нѣщо на другитѣ, ако той не го носи въ себе си. Да мисли човѣкъ, че безъ да има нѣщо въ себе си, може да го прѣдаде на другитѣ, това е равносилно да запали огънь безъ нѣкаква запалка. Огънь чрѣзъ огънь се запалва. Отдѣ идатъ запалкитѣ? — Отъ Бога. Запалката на огъня е любовьта, която иде отъ Бога. Понеже любовьта, мѫдростьта и истината идатъ отъ Бога, ние можемъ да ги възприемаме отъ Него и да ги прѣдаваме на другитѣ хора. Въ такъвъ случай, всички можемъ да бѫдемъ носители, проводници на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Да бѫдемъ проводници, това значи да имаме връзка съ Бога. Казвамъ: който иска да бѫде проводникъ на Бога, той трѣбва да Го намѣри и да се свърже съ Него. Като намѣрите Бога, какво ще Му кажете? Всички трѣбва да знаете това, нѣма защо да ви се казва. Какво правите, когато сте гладенъ и намѣрите единъ самунъ хлѣбъ? Взимате хлѣба съ двѣтѣ си рѫцѣ, пригръщате го близо до себе си, натискате го и започвате да си чупите парченца отъ него, да ядете. Слѣдъ това се усѣщате доволенъ, разположенъ. Щомъ разчупвамъ хлѣба, той се е разцъвтѣлъ въ рѫцѣтѣ ми; щомъ го ямъ, той вече е узрѣлъ; щомъ се нахраня, той вече е влѣзълъ въ мене, станалъ е едно съ мене. Слѣдъ това азъ и хлѣбътъ се разхождаме, разговаряме, разглеждаме Божиитѣ имения. Прѣзъ цѣлия день и двамата сме весели и доволни. Тъй щото, когато разчупвате хлѣба, той не умира, но влиза у васъ, да живѣете заедно съ него. Докато човѣкъ не стисне хлѣба между рѫцѣтѣ си, докато не го разчупи и сдъвче между зѫбитѣ си, той не може да го познае. Съ други думи казано: докато човѣкъ не обикне хлѣба, докато не познава елементитѣ, които го съставятъ и докато не влѣзе въ съприкосновение съ условията на неговия животъ, той нѣма да знае, какво нѣщо е хлѣбътъ. Врѣме е вече хората да освободятъ съзнанието си отъ всички наслоявания на миналото. На тѣзи наслоявания се дължатъ всички болести, всички неразположения на хората. Нѣкой седи, мълчи, но въ това врѣме той мисли за нѣкоя своя болесть; другъ мисли за кѫщата си, че не е уредена; трети мисли, че нѣма нови дрехи, обуща. Не казвамъ, че тѣзи нѣща сѫ лоши, но тѣ отдалечаватъ човѣка отъ правия пѫть, по който той трѣбва да върви. И тъй, отъ всички се изисква единство въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ. Всичко, което чухте тукъ, можете да забравите, обаче, помнете едно: всѣки трѣбва да има единство въ мисъльта, единство въ чувствата и единство въ постѫпкитѣ си. Ако дойдете идната година на езерата и запазите това единство въ себе си, вие ще придобиете голѣми блага и богатства отъ природата. Нѣмате ли единство въ себе си, неприятельтъ ще бѫде около васъ и ще ви обстрѣлва съ картеченъ огънь. Искате ли неприятельтъ да не ви обстрѣлва, работете усилено и съзнателно върху чистене, върху освобождаване на съзнанието отъ всички утайки и наслоявания на миналото. * 3. Бесѣда отъ Учителя, държана на 1 августъ, 1931 г.
  17. От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЧИСТЕНЕ НА СЪЗНАНИЕТО. Сега ще ви дамъ нѣколко отъ най-малкитѣ правила на духовната наука по отношение чистене на съзнанието. Тѣ сѫ слѣднитѣ: не желай това, което не ти е потрѣбно! Никога не мисли за утрѣшния день! Не взимай миналото за идеалъ на своя животъ! Не мисли, че бѫдещето включва всичко въ себе си! Държи ли се човѣкъ за тѣзи положения, тѣ сѫ посоки, които го потикватъ нагорѣ, напрѣдъ. Тѣ трѣбва да бѫдатъ истинскитѣ посоки на съзнанието. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ отъ днесъ още мисли, какво ще яде утрѣ. За него е важно, какво днесъ ще яде. Утрѣшниятъ день трѣбва да остане настрана. Той не е ялъ днесъ, а за утрѣ мисли. Освѣнъ това, човѣкъ трѣбва да има прѣдъ видъ още и слѣдното положение: всѣко нѣщо, което е противъ законитѣ на природата, е грѣхъ. Слѣдователно, всѣка мисъль, всѣко чувство или желание, които сѫ противъ законитѣ на природата, сѫ грѣховни, противоестествени или неестествени. Запримѣръ, ако у човѣка дойде желание лѣтно врѣме, при най-голѣмата горещина, да носи кожена дреха, това е неестествено желание, несъвмѣстимо съ законитѣ на природата. Или, ако у него дойде желание всрѣдъ зима, при 35º студъ, да носи копринена шапка, и това е неестествено желание. Такива желания ние наричаме неразумни. Може ли да се нарече разумно желание това, когато нѣкой човѣкъ иска всички хора постоянно да го гледатъ и само съ него да се занимаватъ? Такова желание е невъзможно, неестествено. И да искатъ хората, тѣ пакъ не могатъ постоянно да гледатъ нѣкой човѣкъ. Запримѣръ, какъ ще го гледатъ, когато спятъ? Или, какъ ще го гледатъ вечерь, въ тъмна нощь? Самитѣ условия не позволяватъ това. Слѣдователно, да гледате нѣкого постоянно, туй изисква голѣма будность на съзнанието. Такава будность е възможна само при три условия: когато душата на човѣка се намира подъ влиянието на закона на Любовьта, подъ влиянието на закона на Мѫдростьта и подъ влиянието на закона на Истината. И тъй, ако човѣкъ не може да подигне ума си къмъ Бога, да вѣрва въ Него и да има стремежъ къмъ възвишенитѣ и великитѣ сѫщества, той не може да познае себе си; ако не може да вади заключение отъ резултатитѣ, които сѫ прѣдъ него, той пакъ не може да познае себе си. Такъвъ човѣкъ не може да има будно съзнание. Той ще мяза на онзи българинъ който, като отишълъ на баня, вързалъ на крака си единъ конецъ и си казалъ: нека седи този конецъ на крака ми, да не се изгубя между толкова голи хора. Съ конецъ ще мога лесно да се позная. Обаче, въ съзнанието на човѣка сѫществува една чърта, едно качество, по което той всѣкога може да се познае. Иначе, човѣкъ постоянно би се губилъ въ свѣта. Има едно качество, по което всѣки се познава като индивидъ. Като спи човѣкъ, познава ли се? Не се познава. Изобщо, въ съня никой не може да се познае. Щомъ се събуди, той вече познава, съзнава себе си. Това съзнание се отнася само за физическия свѣтъ. Заспи ли човѣкъ, той отново се забравя. Това показва, че между физическия свѣтъ и закона на Любовьта нѣма връзка. Щомъ нѣма връзка между живота и Любовьта, тогава нѣма връзка и между живота и Мѫдростьта, между живота и Истината. Казвамъ: когато нѣма връзка между живота и законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, хората не могатъ да правятъ връзка и между радость и страдание. Запримѣръ, като дойде радостьта въ живота, тѣ казватъ, че това е въ реда на нѣщата; дойде ли страданието, тѣ намиратъ, че това не е въ реда на нѣщата. Питамъ: на какво основание идването на радостьта е въ реда на нѣщата, а идването на скръбьта не е въ реда на нѣщата? Хората не разбиратъ, че радостьта и скръбьта сѫ двѣ състояния, неразривно свързани. Страданието и радостьта сѫ братъ и сестра. Въ единъ моментъ ще дойде радостьта, сестрата, но слѣдния моментъ ще дойде скръбьта, братътъ. Щомъ радостьта влѣзе въ нѣкой домъ, тя отваря прозореца, поглежда на пѫтя, и като види страданието, веднага го извиква. Тя не иска да знае, че на хората отъ този домъ става неприятно, щомъ видятъ страданието. Защо човѣкъ е недоволенъ отъ страданието, а доволенъ отъ радостьта? Ще обясня това нѣщо съ слѣдния примѣръ. Прѣдставете си, че вие сте по състояние положителенъ, и радостьта ви направи посѣщение. Вие веднага се зарадвате, защото по състояние тя е негативна; тя се явява прѣдъ васъ като красива мома, на която се радвате. Вие прѣдставяте ума, а тя — сърцето, което веднага харесвате. Тази мома има братъ, който е положителенъ, като васъ, и тя го извиква да дойде при нея. Щомъ дойде при нея, вие ставате недоволенъ. Братътъ прѣдставя страданието, което прѣдизвиква вашето недоволство. Слѣдователно, недоволството ви се дължи на това, че братътъ взима сестра си и заминава заедно съ нея. Тогава вие казвате: отдѣ се взе този нехранимайко, да задигне радостьта ми? Това сѫ образи, фигури, които служатъ за обяснение на ефектитѣ, които се прѣдизвикватъ въ човѣка при явяването на радостьта и скръбьта. И тъй, има ли човѣкъ желание, което силно обича, той изпитва вече неразположение къмъ всѣко друго желание, което иде да измѣсти или отнеме първото. Въ него се явява съмнѣние, подозрѣние, че щомъ се отнеме желанието му, което пази като зеницата на окото си, той ще изгуби вече своето щастие. Тъй щото, радостьта понѣкога иде като негативно състояние, въ форма на жена, а понѣкога — като положително състояние, въ форма на мѫжъ. Ако по състояние вие сте негативенъ, въ форма на жена, радостьта ви ще бѫде положителна, въ форма на мѫжъ. Тя ще извика отъ пѫтя скръбьта, страданието, което ще бѫде въ женска форма. Това показва, че има скръбь на мѫже и скръбь на жени. Женскитѣ скърби се отличаватъ отъ мѫжкитѣ: женскитѣ скърби сѫ мѫжки, а мѫжкитѣ — женски. Сѫщото може да се каже и за радоститѣ: женскитѣ радости сѫ мѫжки, а мѫжкитѣ — женски. Това значи: онзи, който може да причини радость на жената, той непрѣменно ще бѫде мѫжъ. И обратно: на жената може да причини скръбь. само подобното на нея, пакъ жената. Сѫщото се отнася и за мѫжа. Мѫжътъ причинява скръбь на подобното на себе си; жената причинява радость на мѫжа. Дойде ли подобното въ човѣка, той започва да се безпокои, става недоволенъ, че ще му отнематъ радостьта. На наученъ езикъ това означава: когато въ съзнанието на човѣка се яви идеята, че могатъ да му взематъ нѣщо, което му е потрѣбно. въ него се явява недоволство. Запримѣръ, гладенъ сте, имате парче хлѣбъ, което пазите като очитѣ си. Въ този моментъ срѣщу васъ иде човѣкъ, който е сѫщо тъй гладенъ, и вие веднага изпитвате неприятность, защото не искате да дадете отъ своя хлѣбъ. Вие намирате, че това парче хлѣбъ едва ще стигне за васъ. Значи, подобното всѣкога иска да отнеме нѣщо на подобното. Слѣдователно, страданията произтичатъ всѣкога отъ недоимъкъ, отъ празнота или отъ неразбиране на живота. Когато човѣкъ не разбира себе си, той страда. Когато иска да бѫде богатъ, а не може да бѫде такъвъ, той страда. Когато иска да придобие знания, а не може, той пакъ страда. Защо човѣкъ не разбира себе си? Защо не може да стане богатъ, силенъ, ученъ? За да не постигне човѣкъ това, което желае, има редъ причини. Понѣкога човѣкъ страда и за другитѣ хора, че не разбиратъ живота, или че не могатъ да постигнатъ желанията си. Тъй щото, човѣкъ страда за себе си, страда и за хората. Сега, вие сте дошли на Рила за разходка, за почивка, но колко отъ васъ сѫ дошли да видятъ Господа, не зная. Казвате: какъ да не знаете, нали ни познавате? Казвамъ: има нѣща, които и азъ не зная. Запримѣръ, когато искатъ мнѣнието ми за нѣкой човѣкъ, дали е добъръ или лошъ, ако не искамъ да се произнеса, казвамъ, че не зная, какъвъ е този човѣкъ. Той може самъ да ви каже. Ако питате нѣщо за мене, мога да ви кажа. Ще кажете: щомъ е така, кажи отдѣ идешъ? Азъ ида отъ небето. — Отъ небето ли? Вѣрно ли е това? Дѣ е небето тогава? — Щомъ не знаете, дѣ е небето, нѣма какво да ви казвамъ. Тогава ще ви кажа, че ида отъ ада. — Дѣ е адътъ? — Щомъ не знаете, дѣ е адътъ, тогава ще ви кажа, че ида отъ земята. Слѣдователно, човѣкъ може да дойде отъ три мѣста: или отъ небето, или отъ ада, или отъ земята. Съ други думи казано: човѣкъ може да излѣзе или отъ Бога, или отъ дявола, или отъ хората. Когато се говори за дявола, мнозина иматъ прѣдстава за него, като животно, съ рога и копита. Това не е дяволъ, то е животно. Подъ думата дяволъ се разбира сѫщество, съзнанието на което, отъ сутринь до вечерь, е заето само съ себе си. Дяволътъ мисли, че ако неговитѣ работи се уредятъ, и на всички хора работитѣ ще се уредятъ; развалятъ ли се неговитѣ работи, и на всички хора работитѣ ще се развалятъ. Тази е идеята за дявола. На нея отгорѣ можете да туряте рога, копита, то е ваша работа. Рогата му може да бѫдатъ кѫси или дълги, това е пакъ ваша работа. Едно е важно за васъ: знайте, че дяволътъ нѣма да дойде отъ нѣкоя гора, но винаги седи близо до васъ и дебне. Той взима различна форма, да не го познаватъ. Той може да вземе форма на орелъ, да се хвърли върху пиленцата на нѣкоя квачка и да вземе едно отъ тѣхъ. Днесъ вземе едно, утрѣ — друго, и тази квачка започва да се интересува отъ него. Той може да вземе форма на вълкъ и да напада овцитѣ на нѣкой овчарь. Днесъ вземе една овца, утрѣ — друга, докато овчарьтъ започва да се интересува отъ дявола и да го познава. Дяволътъ интересува хората и животнитѣ по причина на това, че имъ отнема нѣщо. Това, което орелътъ прави съ пиленцата и вълкътъ — съ овцитѣ, става и въ човѣшкото съзнание. Ти имашъ 10—20 овчици, които грижливо отглеждашъ, но ставашъ една сутринь, виждашъ, че една отъ тѣхъ липсва, задигналъ я нѣкой вълкъ. Имашъ 10—20 пиленца, но ставашъ една сутринь, виждашъ, че едно отъ тѣхъ липсва, задигналъ го нѣкой орелъ. Една слѣдъ друга овчицитѣ изчезватъ, едно слѣдъ друго пиленцата изчезватъ и най-послѣ ти казвашъ: нещастенъ човѣкъ съмъ азъ! Защо си нещастенъ? — Защото нѣма вече на какво да се радвамъ. Изъ варненско нѣкѫдѣ, въ едно село, единъ орелъ често обикалялъ квачкитѣ и грабѣлъ по едно - двѣ пиленца на день. Една селянка казала на мѫжа си: знаешъ ли какво? Тури квачката съ пиленцата подъ една мрѣжа, да видимъ, какво ще прави този хищникъ, като дойде. Орелътъ, по свой старъ навикъ, се спусналъ къмъ пиленцата, и безъ да забѣлѣжи, че тѣ сѫ подъ мрѣжа, пъхналъ клюна си прѣзъ една отъ дупкитѣ ѝ и сграбчилъ едно пиленце. Дърпа пиленцето, не може да го извади. Седи, чуди се, каква е тази работа, и не се сѣща да пусне пиленцето и да бѣга. Въ това врѣме селянката, чиито пиленца често ставали жертва на този орелъ, хванала орела и си казала: ще ти дамъ да разберешъ, какъ се хващатъ и ядатъ пиленца. Казвамъ: искате ли да не се крадатъ овцитѣ и пиленцата отъ съзнанието ви, турете си една мрѣжа, подобна на тази, която селянката употрѣбила, и ще ги запазите. Законъ е: дяволътъ никога не бърка съ двата крака въ една дупка. Той бърка съ единия кракъ въ една дупка, вслѣдствие на което всѣкога срѣща прѣпятствия. Щомъ срещне едно прѣпятствие, той се мѫчи да скѫса връзкитѣ му, но по този начинъ го улавятъ. Това става всѣки день и въ съзнанието на човѣка. Дойде ли нѣкакво страдание, той започва да охка, ходи насамъ — натамъ, иска да се освободи отъ него, но не може. Какво е станало съ този човѣкъ? Той пъхналъ крака си въ една отъ дупкитѣ на съзнанието си и не може да се освободи. Кракътъ прѣдставя едно отъ неговитѣ желания. Какъ ще се освободи? Казвамъ: пусни желанието си! Този човѣкъ е сграбчилъ желанието съ крака си, и нито крака си може да освободи, нито желанието пуща. Това желание не е негово. Ако човѣкъ иска съ едно неестествено желание да постигне нѣщо хубаво, той нѣма да успѣе Неестественитѣ желания сѫ несъвмѣстими съ законитѣ на разумната природа. Такива желания причиняватъ скърби, страдания. При това, всѣко желание трѣбва да дойде наврѣме, както радоститѣ и скърбитѣ идатъ наврѣме. Има врѣмена на радость, има врѣмена на скръбь. Христосъ казва: „Жена кога ражда, на скръбь е, но кога роди, скръбьта ѝ се прѣвръща на радость, защото се е родилъ човѣкъ на свѣта!“ Значи, жена кога ражда, на скръбь е, а като роди, забравя скръбьта си, защото се е родилъ човѣкъ на свѣта. Казвате: защо Господъ е създалъ страданията? Не можа ли да създаде свѣтъ безъ страдания? Господъ е създалъ хармониченъ свѣтъ, а страданията въ него сѫ човѣшко дѣло. Желанието на човѣка да яде е Божествено, но ако той яде повече отколкото трѣбва, това вече е човѣшко. Всѣко човѣшко желание носи скръбь. Когато Христосъ казва, че всѣка раждаща жена скърби, Той ималъ прѣдъ видъ, че тази скръбь се дължи на неизвѣстностьта, въ която жената се намира. Тя казва: това дѣте, или ще се роди, или не; не се знае, какво ще стане съ мене, и какво — съ дѣтето. Слѣдъ тази скръбь радостьта непрѣменно ще дойде. Сега, ще изнеса друго положение. Прѣдставете си, че вие ядете нѣкаква неестествена храна, която ви причинява скръбь. Причината за тази скръбь се дължи на вашето неразбиране на храната, която сте употрѣбили. Въ първо врѣме вие се радвате, че ще ядете. Гладенъ сте, не сте яли два-три деня, но щомъ ви прѣдложатъ ядене, вие веднага започвате да ядете. Че храната е развалена, че хлѣбътъ е мухлясалъ, това не виждате. Вие бързате да се нахраните и не мислите, какво е яденето. Обаче, нахраните ли се, и горчивото дохожда. Горчивото прѣдизвиква страдания. Слѣдъ това трѣбва да изхвърлите тази развалена храна отъ стомаха си, да се освободите отъ нея. По този начинъ ще усѣтите облекчение, и страданието ви ще се прѣвърне на радость. Законътъ за чистене на съзнанието е слѣдниятъ: между двѣ радости всѣкога се крие една скръбь. Първо е радостьта, въ центъра е скръбьта, мѫчението, а слѣдъ него иде пакъ радостьта. Това положение е най-естествено. Нѣкой иска да бѫде постоянно радостенъ. И това е възможно, но само за човѣкъ, който върви по Божия законъ и изпълнява Неговата воля. Тъй както съврѣменнитѣ хора живѣятъ, тѣ не могатъ винаги да бѫдатъ радостни. Казвамъ: физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на промѣни. Той се движи между радости и скърби, между приятности и неприятности. Прѣдставете си, че вашето дѣте тежи нѣколко килограма, и вие го носите на рѫцѣ, приятно ви е. Обаче, то постепенно расте, теглото му се увеличава, и когато стане 35—40 кгр., вие не искате вече да го носите, защото тежи. Ако го носите 10 клм. пѫть, уморявате се, искате да се освободите отъ него. Този товаръ става вече неприятенъ за васъ. На сѫщото основание, колкото и да е хубаво нѣкое желание, щомъ се задържи дълго врѣме въ съзнанието на човѣка, то започва да го обрѣменява, и той иска да се освободи отъ него. Искате ли желанията да не ви обрѣменяватъ, впрегнете ги на работа. Като работите по този начинъ, вие ще се доберете до новата философия на живота. Ще кажете: добро нѣщо е новото, но безъ старото не може. Това мяза на положението на единъ българинъ, който си купилъ нови дрехи, и търговецътъ му ги загъналъ въ книга. Тръгналъ да си отива за селото, но по пѫтя му се додрѣмало. Той се излегналъ подъ едно дърво, турилъ вързопа близо до себе си и заспалъ. Въ това врѣме покрай него миналъ единъ апашъ, видѣлъ вързопа съ новитѣ дрехи и го взелъ. Събужда се селянинътъ, вижда, че вързопътъ го нѣма, новитѣ дрехи изчезнали. Питамъ: какво правите, когато скръбьта ви се прѣвръща на радость? Вие веднага събличате скръбьта си, т. е. старитѣ си дрехи и се обличате въ радостьта, т. е. въ новитѣ си дрехи. Истинска радость, обаче, е тази, при която човѣкъ забравя скръбьта си. Затова, именно, Христосъ казва: „Жена кога ражда, на скръбь е; щомъ роди, скръбьта ѝ се прѣвръща на радость, понеже се е родилъ човѣкъ на свѣта.“ Слѣдователно, ако радостьта, която имате, не може да заличи скърбитѣ ви, тя не е донесла нищо цѣнно за васъ. Искате ли да работите върху себе си, винаги трѣбва да имате прѣдъ видъ закона за чистене на съзнанието. Нѣкой казва: дали съмъ напредналъ въ развитието си, дали вървя въ правия пѫть? — Това вие знаете. То е все едно да питате, дали сте се нахранили добрѣ. — И това само вие знаете; вие сте авторитетъ самъ за себе си. Ако нѣкой дойде отвънъ, той може само да прѣдполага, дали сте се нахранили, или не, но вие знаете истинското положение. Другъ казва: вѣрвамъ ли азъ, или не? Радвамъ ли се, или скърбя? — Ти самъ знаешъ това. Има нѣща, които вие знаете по-добрѣ отъ всички. Кои нѣща сѫ тѣзи? — Които се отнасятъ до васъ. На сѫщото основание, всичко, което се отнася до менъ, азъ зная по-добрѣ отъ всѣки другъ. Тѣзи нѣща, които ние знаемъ за себе си, съ тѣхъ трѣбва да си служимъ. Тѣ сѫ пособия, отъ които ние всѣкога можемъ да се ползуваме въ живота си. Сега, всѣки човѣкъ трѣбва да чисти съзнанието си, да го освободи отъ всичко непотрѣбно. Ако искате да знаете, какъ се чисти съзнанието, посѣтете нѣкой търговецъ, който продава плодове и вижте, какво прави. Той всѣки день прѣглежда плодоветѣ си, вади гнилитѣ и ги хвърля настрана, а въ кошницитѣ или въ сандъцитѣ остава само здравитѣ. Ако не отдѣли гнилитѣ отъ здравитѣ, и послѣднитѣ ще загниятъ. Приложете сѫщия методъ и при чистене на съзнанието. Всѣка сутринь, като ставате, прѣглеждайте състоянието на съзнанието си и колкото гнили плодове намѣрите, изхвърлете ги вънъ отъ него. Колкото непотрѣбни желания има въ съзнанието ви, продайте ги, поне малко пари ще получите отъ тѣхъ. Прѣдставете си, че имате десеть коша желания. Какво ще правите съ толкова желания? Достатъчно е да имате само единъ кошъ желания. Останалитѣ кошове можете да продадете. Единъ кошъ желания струва около десеть хиляди лева. Ако продадете деветь коша, ще станете много богати. И тъй, като говоря, че желанията могатъ да се продаватъ, на мнозина се вижда смѣшно, и тѣ казватъ: какъ е възможно желания да се продаватъ? Какво означава думата „продава“? Продава и прѣдава означаватъ едно и сѫщо нѣщо. Кои желания трѣбва да се продаватъ? Продавайте само тия желания, които не ви обичатъ! Не продавайте желанията, които ви обичатъ! Сѫщото се отнася и до мисъльта. Има мисли, които ви обичатъ — тѣхъ не продавайте. Има мисли, които не ви обичатъ — тѣхъ продавайте, натирете ги въ гората! Защо трѣбва да продавате мислитѣ и желанията, които не ви обичатъ?— Защото всѣко нѣщо, което не ви обича, непрѣменно ще ви причини врѣда. Всѣко желание, всѣка мисъль, които не ви обичатъ, иматъ инстинкти, разположения, подобни на тия у мишката. Както мишката се провира оттукъ-оттамъ, да намѣри нѣкоя дреха, да я прѣгризе, така сѫщо желанията и мислитѣ, които не ви обичатъ, всѐ ще намѣрятъ една малка дупчица въ вашето съзнание, да се проврятъ, да ви причинятъ нѣкаква пакость. Тѣ не искатъ съзнателно да ви правятъ пакости, но гризачи сѫ, естеството имъ е такова. Слѣдователно, въ съзнанието на всички хора се прокрадватъ и добри, и лоши желания. Запримѣръ, нѣма човѣкъ, който не желае да бѫде красивъ. Всѣки иска да бѫде красивъ. Това желание е напълно естествено. Обаче, желанието на човѣка да бѫде красивъ безъ истината, това е несъвмѣстимо. Красота безъ истина е въ състояние да причини най-голѣмото зло на човѣка. Както красотата не може безъ истината, така има редъ желания, които безъ любовь абсолютно не могатъ да сѫществуватъ. Дойде ли такова желание у васъ, то е въ състояние да ви причини най-голѣмата врѣда. Ако въ това желание има любовь, то е отъ Бога. Щомъ има любовь, тамъ е красотата, тамъ е истината. Нѣма ли любовь въ това желание, тамъ Богъ отсѫтствува. Щомъ Богъ не е тамъ, тогава и красотата не е тамъ. Щомъ красотата не е тамъ, тогава истината не е тамъ, и това желание не е на мѣстото си. Ако въ едно желание има любовь, тогава ще има и красота, и истина, и то непрѣменно ще бѫде добро. Който има истината въ себе си, той е красивъ човѣкъ. Истината е основа на всички нѣща въ живота. Често хората казватъ за нѣкого, че е честенъ, а за другъ, че е нечестенъ човѣкъ. Отъ какво зависи човѣкъ да се прояви като честенъ или нечестенъ? Ако се срещнатъ двама души бѣдни, голи, могатъ ли тѣ да се крадатъ? И единиятъ е голъ и босъ, и другиятъ е голъ и босъ, нѣма какво да крадатъ. Тѣ ще се погледнатъ, ще се засмѣятъ и ще кажатъ: оголѣхме! При какви случаи хората се крадатъ? Ако се събератъ на едно мѣсто единъ бѣденъ човѣкъ и единъ богатъ, бѣдниятъ, поради външнитѣ условия, студъ и гладъ, ще се принуди да обере богатия. Много естествено! У бѣдния ще се яви желание да открадне поне единъ костюмъ отъ богатия, който има нѣколко костюма. Бѣдниятъ ще каже: трѣбва ли този богатъ човѣкъ да разполага съ нѣколко костюма, когато азъ нѣмамъ нито единъ и ходя въ този студъ окѫсанъ? Богатиятъ, отъ своя страна, ще мисли, че бѣдниятъ постѫпва нечестно спрѣмо него. И тъй, всѣко желание се явява като резултатъ на любовьта. Кажете ли, че имате нѣкакво желание, това подразбира, че трѣбва да обичате хората. Законътъ на любовьта е законъ за смѣна на съзнанието. Да обикнете единъ човѣкъ, това значи, ако е голъ и босъ, да го облѣчете. Щомъ срещнете такъвъ човѣкъ, ще отидете близо до него и ще му кажете: ела да те заведа въ дрехарницата, да си изберешъ, каквито дрехи искашъ. Той ще се зарадва, и ти ще се зарадвашъ. Срещнете другъ човѣкъ, който е тѫженъ, скърбенъ. Ще го извикате настрана и ще му кажете нѣколко сладки думи. Защо е скърбенъ, не питайте. Човѣкъ може да бѫде скърбенъ или защото е голъ, или защото е бѣденъ, или защото е гладенъ, или по друга нѣкаква причина. Изобщо, страданията на хората биватъ отъ различни категории. Казвамъ: често хората изпадатъ въ много смѣшни положения, като очакватъ другитѣ да ги направятъ радостни и щастливи. Да очаквате щастие отъ другитѣ хора, то е все едно, като ставате сутринь, да очаквате на близкитѣ си, тѣ да ви обличатъ. Не е ли смѣшно, голѣма мома или голѣмъ момъкъ, да очакватъ на майка си сутринь да ги облича и вечерь да ги съблича? Нѣкой е скърбенъ. Защо? — Защото очаква да дойде нѣкой да го облѣче, или да свали раницата отъ гърба му. Казвамъ: самъ хвърли каишитѣ на раницата си! Нѣма защо да очаквашъ на другитѣ. Единъ познатъ ми разправяше слѣдното нѣщо: има единъ господинъ, който никакъ не ме обича. Дѣто ме срещне, чувствувамъ, че мисли нѣщо лошо за менъ. — Така ли! Имашъ грѣшка. Азъ срещнахъ сѫщия този господинъ прѣди нѣколко деня, отиваше на банката, да внесе на твое име една сума отъ 25,000 лева. — Възможно ли е това? Наистина, азъ получихъ вчера покана за 25,000 лева, но не зная, кой ги е изпратилъ. Значи, този човѣкъ, за когото азъ мислѣхъ, че не ме обича, билъ мой доброжелатель! Кой може да се надѣва, че този човѣкъ билъ толкова добъръ? Слѣдователно, вие не знаете още, кой човѣкъ ви обича, и кой не. Все трѣбва да дойде нѣкой вашъ приятель, да ви каже, кой ви обича; все трѣбва да дойде нѣкой вашъ приятель, да ви каже, че Богъ е вложилъ доброто у васъ, а вие трѣбва само да го проявите. Като знаете това, щомъ дойде нѣкакво желание у васъ, то трѣбва да се изяви или чрѣзъ закона на Любовьта, или чрѣзъ закона на Мѫдростьта, или чрѣзъ закона на Истината. Тъй щото, искате ли да се подвизавате, не се отказвайте отъ желанията си, но ги разглеждайте внимателно, да видите, къмъ коя категория спадатъ. Ако дадено желание се отнася къмъ любовьта, заведете го при майка му; ако се отнася къмъ мѫдростьта, заведете го при баща му; ако се отнася къмъ истината, заведете го при брата или при сестра му. Всѣки трѣбва да знае, дѣ да заведе едно свое желание: при майка си, при баща си, или при брата и сестра си. Съ други думи казано: всѣки трѣбва да знае, дали едно негово желание се отнася къмъ закона на Любовьта, Мѫдростьта или Истината. Всѣко желание, което се отнася къмъ единъ отъ тия закони, е естествено. Не се ли отнася нито къмъ единъ отъ тѣхъ, то е неестествено желание. Сега, имайте прѣдъ видъ, че науката за чистене на съзнанието едва сега се заражда. Човѣкъ едва сега започва да чисти съзнанието си, докато дойде единъ день до пълно прояснение, до пълно просвѣтление на съзнанието. Не е лесно да се чисти съзнанието! Смѣната на съзнанието, т. е. чистенето на съзнанието прѣдставя една отъ великитѣ, отъ красивитѣ науки. Казвате: какъ можемъ да чистимъ съзнанието си? Да чистите съзнанието си, това подразбира да се условите като слуга на нѣкое чуждо лозе да го прѣкопаете, посадите, прѣчистите и най-послѣ оберете. Вие нѣмате свое лозе, но отивате при нѣкой чуждъ господарь, условите се за работникъ при него и работите на лозето му, докато дойде гроздоберътъ. Въ деня на гроздобера ще берешъ грозде, ще туряшъ въ кошницата и даромъ ще ядешъ, колкото искашъ и отъ което грозде пожелаешъ. Господарьтъ нѣма да забрани това. Слѣдователно, какъвто е законътъ за обработването, чистенето и обирането на лозето, такъвъ е законътъ и за чистене на съзнанието. Искашъ ли да чистишъ съзнанието си, ще се условишъ слуга при нѣкой господарь на лозе, ще го копаешъ и прѣкопавашъ, ще го чистишъ, докато единъ день го оберешъ. Ще напълнишъ кошницитѣ за господаря си, ще ги туришъ настрана, а каквото хапнешъ отъ гроздето, то е твое. Вечерьта, като си отивашъ, господарьтъ ще ти плати. Плащането, това е опитностьта, която си придобилъ, а гроздето, което си ялъ прѣзъ цѣлия день, това е истинската печалба. Нѣкой казва: днесъ спечелихъ еди-колко си лева. — Нищо не си спечелилъ, ти си гонилъ само Михаля. Истинската печалба седи въ това, което си ялъ на лозето. И тъй, въ процеса на чистенето на съзнанието, при който учитель да отидете, най-първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го очистите и послѣ, въ деня на гроздобера, да вкусите отъ гроздето му. Никой учитель нѣма да ви напълни цѣла кошница съ грозде, но ще каже: докато сте на лозето ми, ще ядете, колкото искате. Има учители, които могатъ да ви напълнятъ по една кошница грозде за дома ви, но въ този случай вие трѣбва да сте напреднали. Сега, всички трѣбва да се научите правилно да мислите. Имате ли нѣкакви мѫчнотии или страдания, идете на лозето на нѣкой чуждъ човѣкъ, прѣкопайте го, изчистете го и въ деня на гроздобера яжте, колкото искате. Като ядете отъ това грозде, ще бѫдете щастливи. У мнозина се явява желание да иматъ свое лозе. Тѣ казватъ: друго нѣщо е да имашъ свое лозе. Ще ядешъ, когато искашъ, колкото искашъ и отъ което грозде искашъ. Не, прѣди всичко, вие трѣбва да научите слѣдния законъ: всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше. Въ разбиране на нѣщата седи различието между вашитѣ и чуждитѣ работи. Като отивате на гроздоберъ, вие казвате: да напълнимъ кошницитѣ си добрѣ, че и за утрѣ да имаме. Не, докато сте на лозето, яжте, колкото можете! Утрѣ пакъ ще отидете на гроздоберъ. Ако сте въ духовния свѣтъ и пожелаете грозде, трѣбва да се качите на планината, дѣто всѣки день има гроздоберъ. Не мислете за утрѣшния день. Като работишъ въ духовния свѣтъ, тамъ всѣки день има прѣсно грозде, отъ което ще ядешъ. Вечерь, като се връщашъ дома си, ще имашъ опитностьта отъ това, че ще платятъ за труда ти. Нѣкой казва: азъ на искамъ да работя на лозе, не искамъ да бера грозде. — Щомъ не искашъ да берешъ грозде, и радости нѣма да имашъ. Христосъ казва. ако искашъ да работишъ на нѣкое чуждо лозе, да берешъ грозде, ти трѣбва да намѣришъ нѣкой бѣденъ, окѫсанъ човѣкъ и да му направишъ едно добро. Ти не знаешъ, какъвъ е този бѣденъ човѣкъ. Той може да е нѣкой светия, макаръ да е окѫсанъ, босъ и голъ. Щомъ му направишъ добро, ти ще научишъ много работи отъ него. Разправятъ за единъ американски професоръ по богословие слѣдния случай. Единъ день той изпадналъ въ голѣмо обезсърдчение отъ себе си, отъ своята наука и казалъ: толкова години вече, какъ прѣподавамъ лекции въ университета, но нищо не постигнахъ. Единъ неговъ приятель, като го видѣлъ въ това положение, изпратилъ го при една бѣдна, болна вдовица, която цѣли 12 години лежала на легло. Той отишълъ при нея, поразговорилъ се и като излѣзълъ отъ дома и, казалъ: тази бѣдна, болна вдовица отъ своето легло ми прѣдаде такива лекции, каквито азъ никога не можахъ да прѣдамъ на студентитѣ си. Много нѣщо научихъ отъ нея. Тя е лежала болна на леглото си цѣли 12 години, но каквото е научила, знае го, както трѣбва. Азъ се насърдчихъ отъ нея, разбрахъ, какво значи да работишъ на лозе, което е пълно съ грозде. Отъ този день професорътъ по богословие всѣка седмица отивалъ при бѣдната жена, работилъ на лозето ѝ и всѣкога ѝ занасялъ нѣщо. Казвамъ: всички трѣбва да ходите при хора, които отвънъ сѫ нещастни, а отвѫтрѣ - щастливи. Такива хора наричаме светии. Сега и на васъ пожелавамъ да бѫдете отвънъ нещастни, отвѫтрѣ щастливи. Лекцията, която тази сутринь ви държахъ, остана малко неразбрана за васъ, понеже мъглата не се дигна прѣзъ всичкото врѣме. Това показва, че разбирането ви е малко. * 2. Бесѣда отъ Учителя, държана на 31 юли, 1931 г. 5 ч. с. ☆
  18. От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАШЕТО МѢСТО. Сега, нѣкои отъ васъ казватъ, че днесъ е студено, вѣтъръ има и считатъ, че врѣмето е лошо. Студътъ показва, че въ атмосферата има събрано много електричество. Какво трѣбва да се прави въ такъвъ случай? Питамъ: когато търговецътъ е натрупалъ много капиталъ, какво трѣбва да прави? — Той трѣбва да вложи капитала си въ търговия, въ оборотъ. Застоялиятъ капиталъ е като застоялата вода. Какво става съ водата, когато стои дълго врѣме на едно мѣсто? — Тя се вмирисва. На сѫщото основание, когато по пръститѣ на човѣка се натрупва повече капиталъ, и той се вмирисва. Всѣко вмирисване пъкъ произвежда болка. Ако човѣкъ може да си прѣдстави, че нѣма нищо на пръститѣ си, той не ще усѣща никаква болка. Не е достатъчно само да мисли човѣкъ така, но той трѣбва и да чувствува сѫщото. Ако само мисли, а не чувствува, той непрѣменно ще усѣща извѣстна болка. Това състояние е подобно на отношенията, които сѫществуватъ между двама добри приятели, когато влѣзе помежду имъ нѣкакъвъ външенъ елементъ. Въ първо врѣме тѣ живѣятъ въ миръ, въ съгласие, разбиратъ се добрѣ. Единъ день, обаче, между тѣхъ се яви нѣкаква външна причина, която ги заставя да се стълкновятъ. Отъ този моментъ хармонията между тѣхъ се нарушава, и тѣ се чувствуватъ стѣснени, неприязнено разположени единъ къмъ другъ. Казвамъ: по сѫщия начинъ всѣки човѣкъ се е стълкновилъ въ нѣщо съ своитѣ приятели и се чуди, защо сега не се разбира съ тѣхъ. Той казва, че нищо не е възникнало между него и приятелитѣ му, но въ сѫщность има нѣщо. Ще кажете, че електричеството е причина за това. Обаче, електричеството не разрѣшава въпроситѣ. Ти се молишъ, но нѣщо стѣга пръститѣ ти, не можешъ да се молишъ, както трѣбва, и прѣкѫсвашъ молитвата си. Молите ли се, всичко трѣбва да забравите. Че имало нѣщо на пръститѣ, което ви стѣга, това нищо не значи. Стѣгането, въ случая, е дадено за самообладание. Страданията, мѫчнотиитѣ, които невидимиятъ свѣтъ или разумната природа изпраща на човѣка, иматъ за цѣль да го възпитатъ, да го научатъ на самообладание. Щомъ човѣкъ придобие самообладание, страданията и мѫчнотиитѣ въ живота му сами по себе си изчезватъ. Сега, които сѫ недоволни отъ вѣтъра, нека направятъ опитъ да го спратъ. Ако състоянието ви се измѣни, стане идеално, и ако любовьта ви къмъ Бога стане безупрѣчна, вѣтърътъ моментално би спрѣлъ. Най-малката дисхармония въ природата се дължи на редъ причини. Тя е послѣдствие на нѣкакво нарушение на нейнитѣ закони. Ако човѣкъ е напълно хармониченъ съ природата, и тя ще бѫде въ хармония съ него. Човѣкъ не е изпратенъ на земята да господарува надъ природата, но природата трѣбва да бѫде училище за него. Слѣдователно, природата отговаря на човѣка: какъвто е човѣкътъ, такава ще бѫде и тя по отношение къмъ него. Външниятъ животъ на човѣка отговаря на неговитѣ вѫтрѣшни състояния. Като говоря за връзката между човѣка и природата, не подразбирамъ индивидуално човѣка, но имамъ прѣдъ видъ цѣлото човѣчество, общата хармония въ живота на всички хора. Да бѫдете въ хармония съ Бога, значи да разбирате цѣлокупния животъ. Запримѣръ, отъ ваше гледище, мнозина казватъ: за въ бѫдеще ние ще станемъ по-добри. Ако човѣкъ днесъ не е добъръ, той и за въ бѫдеще не може да бѫде добъръ. Нѣкой казва: въ миналото азъ бѣхъ добъръ човѣкъ, сега съмъ станалъ лошъ. — Това е криво заключение. Ако човѣкъ въ миналото е билъ добъръ, той и сега ще бѫде добъръ. Иначе, ще се извади заключение, че въ миналото е билъ богатъ, а сега е станалъ сиромахъ. Може ли единъ човѣкъ въ миналото да е билъ богатъ, а въ настоящето да е сиромахъ? Ако човѣкъ нѣкога е билъ богатъ, а послѣ е станалъ сиромахъ, това показва, че той не е ималъ истинско богатство. Неговото богатство е било нѣкакъвъ товаръ, който носилъ на гърба си. Послѣ, снематъ товара му, и той става сиромахъ. Такова разбогатяване и осиромашаване прѣдставятъ механически процеси. Благото, което Богъ е далъ на човѣка, никой не може да му отнеме. Ако нѣкой може да отнеме отъ човѣка благото, което Богъ му е далъ, значи, той е по-силенъ отъ Бога. Обаче, да се мисли така, това е криво мислене, криво заключение. Благото, което Богъ е далъ на човѣка, е сѫщественото въ неговия животъ, а сѫщественото никой никому не може да отнеме. И тъй, въ заключение казвамъ: ако въ миналото сте били добри, и сега сте добри; ако сега сте добри, ще сте добри и въ бѫдеще. Ако пъкъ сега не сте добри, не мислете, че ще станете добри въ бѫдеще. Така трѣбва да се мисли! Не мислите ли така, вие ще се натъкнете на извѣстни противорѣчия. Противорѣчията пъкъ се дължатъ на вѫтрѣшенъ дисонансъ въ човѣка, независимо това, дали той го съзнава, или не. Дѣто и да е, обаче, въ живота на всѣки човѣкъ все ще има нѣкакво противорѣчие, нѣкакво неразбиране. Това противорѣчие може да иде по наслѣдственъ пѫть, а може да е резултатъ на нѣкакво криво човѣшко разбиране. Казвамъ: три важни фактора упражняватъ влияние върху човѣшкия животъ. Първиятъ факторъ е неговата личность, човѣшкиятъ егоизъмъ. Вториятъ факторъ е обществото. И най-послѣ, голѣмо влияние указва върху човѣка и самата природа. Запримѣръ, както сте събрани тукъ, вие едни-други си влияете, и затова нѣкои отъ васъ казватъ: какво придобиваме, като излизаме всѣка сутринь на молитва? Като отговоръ на това запитване, ще поставя слѣдното положение. Ако имате единъ голѣмъ цирей нѣкѫдѣ на рѫката или на крака си, и той ви причинява голѣма болка, кое положение ще бѫде по-добро за васъ: този цирей да продължава да бере, все да взима, или да стане щедъръ, да даде всичко онова, което е събралъ въ себе си? Този цирей е богатъ търговецъ, и въ случая, за прѣдпочитане е той да дава нѣщо отъ себе си, да кредитира хората, отколкото да взима отъ тѣхъ. Слѣдователно, когато човѣкъ излиза сутринь на молитва и мисли, че трѣбва да вземе нѣщо, той не разбира закона. Той непрѣменно трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. По-великъ човѣкъ е онзи, който дава, отколкото онзи, който взима. Рече ли нѣкой, че толкова години се е молилъ и нищо не е спечелилъ, той е на кривъ пѫть въ живота си. Който излиза сутринь на молитва, съ цѣль да спечели нѣщо, по-добрѣ нека седи дома си и да не се моли. Съ молитва търговия не се прави. Ако излизаме сутринь да посрещнемъ Бога и да Му благодаримъ за всичко, което ни дава, тази молитва има смисълъ и винаги е приета. Нѣкой казва: студено е, затова не ни се излиза. — Бихъ желалъ да обясните, какво нѣщо е студътъ, и ако искате да го продадете, азъ бихъ го купилъ. Обаче, има нѣща въ свѣта, които нито се хващатъ, нито се продаватъ. Студътъ е отъ тия нѣща, именно; той нито се хваща, нито се продава. Това показва, че никакъвъ студъ не сѫществува. Когато казваме, че вънъ е студено или топло, това сѫ наши понятия за нѣщата. Ние мислимъ, че е студено или топло. Като казвамъ, че студъ не сѫществува, азъ имамъ прѣдъ видъ този студъ, който вие си прѣдставяте. Не сѫществува даже такъвъ студъ, какъвто ученитѣ си прѣдставятъ. Има нѣщо въ свѣта, чиито влияния сѫ подобни на студа, но то не е студъ. Запримѣръ, ако имате малко дърва, и печката не гори силно, вие ще кажете, че стаята ви е студена. Обаче, ако имате достатъчно дърва, и печката гори добрѣ, вие ще кажете, че стаята ви е топла и ще се усѣщате весели и разположени. Ако сърцето ви е здраво и кръвообръщението става правилно, тогава и рѫцѣтѣ, и краката ви ще бѫдатъ топли; ако кръвообръщението не става правилно, краищата на тѣлото ще истиватъ, и вие ще усѣщате студъ. Изпратите ли малко повече кръвь къмъ краищата на тѣлото си, тѣ ще се стоплятъ. По сѫщия начинъ вие можете да кажете на вѣтъра да не духа, и врѣмето ще се стопли. Сега, мнозина казватъ, че тѣзи нѣща не сѫ толкова важни. Питамъ: отъ ваше гледище, кои нѣща сѫ най-важни? Споредъ менъ, най-важното нѣщо за организма е, всичкитѣ му части, всичкитѣ му удове да бѫдатъ на мѣстото си. Второто важно нѣщо е, като дойде врѣме за работа, всички удове да взематъ участие въ общата работа на организма. Трето важно нѣщо е тия органи да взематъ нѣщо отъ благата, които сѫ придобити отъ общата работа. Слѣдователно, най-важното нѣщо за насъ е да бѫдемъ на мѣстото си. Кое е нашето мѣсто? — Това, на което Богъ ни е поставилъ. Послѣ, да вземемъ участие въ работата, която Богъ върши. И най-послѣ, да участвуваме въ благата, които ще се придобиятъ отъ тази работа. Тѣзи сѫ най-важнитѣ нѣща за човѣка. Който разбира важнитѣ нѣща въ живота си по този начинъ, той никога нѣма да се натъква на противорѣчия. Между съврѣменнитѣ хора се явяватъ много противорѣчия по единствената причина, че тѣ не разбиратъ, кои нѣща сѫ важни и кои маловажни. Противорѣчията се явяватъ по причина на това, че хората не сѫ на мѣстата си, не взиматъ участие въ работата, която имъ е опрѣдѣлена и не се ползуватъ отъ благата, които тази работа може да донесе. Щомъ човѣкъ не разбира тия три нѣща, той ще се натъкне на три вида противорѣчия. Който разбира тия три нѣща въ живота си, за него всѣкакви противорѣчия изчезватъ. Да бѫдешъ на мѣстото си, да взимашъ участие въ работата, която ти е опрѣдѣлена и да се ползувашъ отъ благата на тази работа, въ това седи новото учение, въ това се заключава новата философия на живота. Кажешъ ли, че тази работа не е за тебе, ти самъ се натъквашъ на противорѣчия. Ставашъ сутринь, обръщашъ се на една или на друга страна и казвашъ: кой ще се качва сега на върха? Не ми се ходи на молитва. И безъ молитва може единъ день. Не, молитвата е най-приятното нѣщо, което човѣкъ може да направи. Нѣма по-красиво нѣщо за човѣка отъ молитвата, отъ разговора му съ Бога. Срѣща ви нѣкой и казва: какво сте се надигнали да вървите по планинитѣ? Какъ ви се ходи толкова пѫть, по тия високи мѣста на Витоша, на Рила? Я по-добрѣ си почивайте! Глупава работа е тази! Този човѣкъ ви съвѣтва да седите на едно мѣсто, да не ходите по планинитѣ, защото той самъ не обича да се движи. Той е аристократъ, обича лекия животъ: става сутринь, облича се хубаво и отива въ нѣкое кафене, да пие кафе, чай или млѣко. Той счита нашата работа глупава, ние пъкъ мислимъ, че неговата работа е глупава. Ако сме на негово мѣсто, пакъ можемъ да отидемъ въ кафенето, но ще постѫпимъ по своему: ще вземемъ участие въ работата на кафеджията и слѣдъ това ще се ползуваме заедно съ него отъ благата на тази работа. Рече ли човѣкъ да влѣзе въ кафенето на топло и да пие кафе, той е разбралъ само първото важно нѣщо въ живота си. Веднага кафеджията ще дойде при него и ще го пита, какво желае. И това положение е хубаво. Той ще си зарѫча кафе, чай или млѣко, но слѣдъ това ще дойде кафеджията и ще му каже: плати сега! Ако сте постѫпили правилно, кафеджията не трѣбва да иска нищо отъ васъ. Той ще ви се поклони само и ще каже: заповѣдайте и другъ пѫть! Ако искате, вие ще дадете нѣщо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излѣзете. Обаче, днесъ нѣма нито едно заведение, въ което да се постѫпва по новия начинъ. Ако всѣки човѣкъ, който отива въ кафенето, носи своето млѣко или кафе и го излива въ общъ сѫдъ, кафеджията ще раздава на всѣки посѣтитель, по колкото млѣко иска. Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всѣкиго съ радость. Ако всички хора отиваха въ кафенето да дадатъ нѣщо, а не само да взематъ, положението шѣше да бѫде съвсѣмъ друго. Тогава нито посѣтителитѣ на кафенето, нито кафеджията щѣха да се натъкватъ на противорѣчия. Ако ние излизаме сутринь да се помолимъ на Бога и мислимъ само да вземемъ нѣщо, а не и да дадемъ, при слизане отъ височината кафеджията ще ни хване и ще каже: платете сега! Студътъ, който имате днесъ, не е нищо друго, освѣнъ този кафеджия, който казва: платете сега! Казвате: студено е! Не, кафеджийска работа е тази! Разсѫждавате ли по този начинъ, вие ще си обясните много отъ противорѣчията на живота. Сега, като разглеждамъ нѣкои научни въпроси, или научни положения, азъ се усмихвамъ малко, защото виждамъ, че явленията въ природата сѫ съвсѣмъ друти отъ тѣзи, които хората разбиратъ. Ученитѣ разбиратъ много природни прояви и явления по съвършено особенъ начинъ. Тѣ сѫ далечъ отъ истината. Тѣ тълкуватъ много отъ проявитѣ на природата по своеобразенъ начинъ, когато цѣльта на природата въ този случай е съвършено различна отъ тѣхнитѣ тълкувания. Запримѣръ, много отъ дисхармоничнитѣ прояви на природата не сѫ нейни. Казвате: какъ е възможно нѣкои отъ проявитѣ на природата да не сѫ нейни? Ще обясня това съ слѣдния примѣръ. Прѣдставете си, че имате дѣте, което всѣкога обличате съ чисти, нови, хубави дрешки. Докато е при васъ, това дѣте е весело, радва се на чиститѣ си дрешки. Обаче, дѣтето излиза на улицата да поиграе съ своитѣ другарчета, но въ това врѣме покрай него минава единъ бояджия и нацапва дрешката му съ своята четка. То започва да плаче и се връща при майка си, но вече съ изцапани, нечисти дрешки. Питамъ: майката ли нацапа дрешкитѣ на своето дѣте? Не, тя сама се чуди, кой е нацапалъ чиститѣ дрешки на дѣтето й и го пита: кой изцапа хубавитѣ ти дрешки? Често и въ природата се срѣщатъ прояви, които намъ се струватъ дисхармонични, неправилни. Това показва, че хората трѣбва, да измѣнятъ своитѣ стари възгледи за живота. Докато тѣ живѣятъ съ тия стари възгледи, никакъвъ прогресъ не може да има въ свѣта. Докато човѣкъ живѣе съ старото, колкото и да се моли, каквито усилия да прави, всичко ще бѫде напразно. День слѣдъ день ще минаватъ, и той нѣма да забѣлѣжи, какъ остарява: краката започватъ да го болятъ, не го държатъ вече, и той вижда, че старостьта е дошла. Нѣкои мислятъ, че колкото повече се качватъ по планинитѣ, толкова по-добрѣ ще се чувствуватъ. Обаче, не излиза всѣкога така. Слѣдователно, подмладяването не седи само въ изкачването по високитѣ мѣста, но главно въ новитѣ възгледи, въ новата и права мисъль. Казвамъ: когато човѣкъ започва да остарява, това показва, че той е много забогатѣлъ, много е натоваренъ, вслѣдствие на което едва се движи. Ако свали товара отъ колата си, той ще почне леко да се движи. Сега, напишете и вие нѣщо върху темата „причини за остаряването.“ Нѣкои учени казватъ, че една отъ причинитѣ за остаряването се дължи на отслабване на нервната система, отслабване на общата дѣятелность на организма, вслѣдствие на което ставатъ голѣми натрупвания въ мускулитѣ, въ ставитѣ и т. н. И туй е вѣрно, но за стария е важно това, че той е натоваренъ съ много излишни нѣща. Сега старитѣ прѣдставятъ прѣдметъ за разговоръ, защото тѣ могатъ да се подмладятъ. Всѣко нѣщо, което може да се изправи и обнови, трѣбва да се разглежда, да се обяснява. Ако разглеждамъ погрѣшкитѣ на хората, безъ да ги обяснявамъ, тѣ нищо не се ползуватъ. Ако всички хора сѫ добри, азъ бихъ се радвалъ, защото ще има какво да взема отъ тѣхъ. Обаче, ако тѣ сѫ сиромаси, нѣма какво да ми дадатъ. Сиромахътъ знае само да проси. Стариятъ човѣкъ пъкъ е натоваренъ съ много противорѣчия. Слѣдователно, искате ли да се подмладите, трѣбва да се освободите отъ противорѣчията въ живота си. Нѣкой седи и се занимава съ маловажни работи: че това не станало, както трѣбва, че дрехитѣ му били много тънки, пропущали вѣтъръ, че това нѣмалъ, онова нѣмалъ, че еди-кой си не го погледналъ, както трѣбва и т. н. Този човѣкъ се занимава съ хиляди маловажни работи, но сѫщественото забравя. Кое е сѫщественото ? Сѫщественото е, че той не е на мѣстото си, не взима участие въ работата, която му е опрѣдѣлена и най-послѣ не се ползува отъ благата, които тази работа може да му достави. Сега, като ви излагамъ на вѣтъра и говоря, вие ще кажете: Учительтъ ни изпитва, доколко можемъ да издържаме на вѣтъръ. Казвамъ: ако азъ изпитвамъ васъ, и мене изпитвамъ. Това нѣщо става и въ съврѣменнитѣ училища. Влизатъ ученицитѣ въ класъ, слѣдъ тѣхъ влиза учительтъ. Не се минава много врѣме, и въ класа пристигатъ инспекторъ, директоръ, да слушатъ, какъ учительтъ прѣподава. Ученицитѣ се стѣсняватъ, но и учительтъ не е напълно свободенъ. Щомъ комисията излѣзе, ученицитѣ казватъ: много ни изпитва учительтъ, много ни измѫчи. И учительтъ си казва: и мене по-малко не измѫчиха. И тъй, първото нѣщо, за което излизаме сутринь рано, е да се освободимъ отъ ненужния багажъ. Трѣбва да се освободимъ отъ този багажъ! Казвате: какъ можемъ да се освободимъ? Много методи има, чрѣзъ които човѣкъ може да се освободи отъ ненужния багажъ. Обаче, не е врѣме още да се дадатъ тѣзи методи, защото хората не сѫ въ състояние да ги приематъ съ пълна вѣра и ще започнатъ да питатъ: защо трѣбва да се постѫпи по този, а не по другъ начинъ? Който пита, безъ да прилага методитѣ, той ще мяза на чехитѣ, които бѣха дошли между насъ и запитваха, какво се прави съ пъпеша: вари ли се, или направо се яде? Една сестра имъ занесе единъ голѣмъ рѣзанъ пъпешъ, и тѣ я запитаха: какво се прави съ това нѣщо? Трѣбва ли да се вари, или се яде въ този суровъ видъ? — Не се вари, направо се яде. — Какъ се яде? Прави сѫ хората да питатъ; тѣ не сѫ яли другъ пѫть пъпешъ, не знаятъ, какъ се яде. За насъ, които много пѫти сме яли пъпешъ, е лесно, но за тѣзи хора е чудно, какъ се яде пъпешъ. Та методитѣ, които бихъ далъ на съврѣменнитѣ хора, сѫ толкова нови и чудни за тѣхъ, че и тѣ непрѣменно биха се запитали: какво ще се прави съ тия методи? Трѣбва ли първо да се варятъ и слѣдъ това да се ядатъ, или направо се ядатъ? Истинската наука седи въ разтоваряне на човѣшкото съзнание. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да разтоваря съзнанието си отъ ненужния багажъ, който иде отъ три мѣста: отъ неговия личенъ животъ, отъ обществото, отъ хората, съ които е заобиколенъ, и отъ природата. Запримѣръ, тръгваме отъ София за Рила седемь-осемь души и порѫчваме да ни изпратятъ нужното число коне. Слѣдъ малко къмъ насъ се присъединяватъ още нѣколцина, ставаме всичко 20 души. Тѣ вървятъ съ насъ и не се сѣщатъ, че трѣбва да си порѫчатъ коне; тѣ мислятъ, че щомъ има за насъ, ще има и за тѣхъ. Обаче, като слѣзоха отъ трена, намѣриха се въ чудо: ще тръгватъ, но коне нѣма. При това, багажътъ имъ е голѣмъ, не се носи лесно по височини. На сѫщото основание, излизате ли рано сутринь на молитва, още отъ вечерьта трѣбва да си кажете: утрѣ сутриньта ще се качвамъ на високо мѣсто, затова трѣбва конь за багажа ми. Не си ли порѫчате конъ още отъ вечерьта, на другия день ще оста- (Липсват стр. 16 и 17 от книгата. Временно ще бъдат добавени в нов правопис.) Не си ли поръчате кон още от вечерта, на другия ден ще останете без него. Не е лесно да се качва човек по високи планински места с голяма раница на гърба си! Който не е носил голяма раница на гърба си, той може да философства, колкото иска; обаче, който е ходил с голяма раница по планините, той знае какво представлява раницата в този случай. Цялата му философия остава назад. Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си. Сега, повече няма да говоря, да не чуе кафеджията, защото той е човек от старото учение и ще каже: „Не може по този начин, както вие мислите“. Седим ли по-дълго време тук, той ще ни улови и ще каже: „Моля, платете си!“ Вие сте пили по пет кафета най-малко и трябва да платите! Казвате: „Не може ли друг път да платим?“ Не, още сега ще си платите. Това, което ви разправям за стария кафеджия е хумореска, но ако той чуе какво говорим за него, ще се докачи. Добре, че е зает с работа, та не чува. Както и да е, дали още сега ще платите или не, за всички е важно да освободите съзнанието си от ненужния товар. За тази цел вие трябва да се домогнете до съответния метод. Този метод е много труден; има един по-лесен метод, който трябва на първо време да се приложи. Казвам: всеки има право да иска. Обаче, дойде ли до известно място, всякакво искане престава. За пример, искаш да ти дадат една книга. Дават ти книгата. С това вече искането престава. Тогава ти се затваряш и започваш да четеш книгата. Следователно каже ли някой, че иска известна книга, веднага му я дават и го оставят свободен. Вземе ли тази книга, докато не я прочете, друга не може да иска. Като я прочете, ще започне да иска друго нещо. Изобщо, предметът на искането постоянно се сменя. И тъй, като ви наблюдавам, виждам, че старият кафеджия е хванал всички и вие току бъркате в джобовете си, да му платите, каквото сте длъжни. Някои път се озъртат кога ще дойде до тях, да иска и те да си платят дълга. Всички сте нащрек, като войници, готови за бой. Сега, вярвам, че разбрахте главната задача, която ви е дадена: да освободите, да очистите съзнанието си от ненужния товар на миналото, да се освободите от излишъците на вашия личен живот; да се освободите от излишъците, останали от обществото, от хората, които ви заобикалят, и, най-после, да се освободите от излишъците, или от неестествените, нехармонични прояви в природата. * Беседа от Учителя, държана на 30 юли 1931 г., 5 ч. сутрин.
  19. От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Срѣда. 24 августъ. 8 ч. Явно говорихъ. „С а м о Б о ж и я т а Л ю б о в ь н о с и п ъ л н и я ж и в о т ъ.“ Отговори му Исусъ: „Азъ явно говорихъ на свѣта: азъ всѣкога говорихъ на съборището и въ храма, дѣто юдеитѣ се събиратъ винаги; и нищо не съмъ говорилъ наскрито.“ Иоана 18:20 Прочетената глава отъ Евангелието на Иоана азъ наричамъ глава на драми и трагедии. Такива глави трѣбва да се четатъ рѣдко, защото тѣ развалятъ доброто разположение на човѣка. Всички хубави и красиви нѣща въ живота се развалятъ отъ драмитѣ и отъ трагедиитѣ. Най-голѣмитѣ неприятели на щастието сѫ драмитѣ и трагедиитѣ. Христосъ казва: „Азъ явно говорихъ на свѣта.“ Попитайте кого и да е отъ съврѣменнитѣ хора, било нѣкоя майка или нѣкой баща, или учитель, или ученикъ, или свещеникъ, или сѫдия, или слуга, защо сѫ дошли на земята, какво е тѣхното прѣдназначение, всѣки ще ви даде извѣстенъ отговоръ. При все това, този въпросъ все още остава неразрѣшенъ. Когато попитаха Исуса, защо е дошълъ на земята, защо се е родилъ, Той казва: „Азъ затова се родихъ и затова дойдохъ на този свѣтъ, да свидѣтелствувамъ за Истината. Всѣки, който е отъ Истината, слуша гласа ми.“ Казвамъ: пѫтьтъ на всѣки едного, който е дошълъ да свидѣтелствува Истината е трагиченъ и драматиченъ, състои се отъ трагедии и отъ драми. Пѫтьтъ на всѣки, който търси Истината е постланъ, т. е. павиранъ съ драми и трагедии. И ако ме попитате сега, защо трѣбва да страдате, защо трѣбва да бѫдете нещастни, защо трѣбва да умирате, ще ви кажа: това е необходимо, за да павирате пѫтя на Истината. Вие ще бѫдете живи камъни, съ които ще се постеле пѫтя, дѣто Истината ще мине. Ще кажете: насъ ли намѣриха за тази работа? Така е, въ живота често се срѣщатъ драматични и трагични положения. Сега ще си послужа съ най-проститѣ примѣри за изяснение на идеята. Ако отидете въ нѣкой голѣмъ селски дворъ, ще видите тамъ единъ пѣтелъ, гордо се разхожда, а около него се събрали стотина кокошки. Той кукурига, държи имъ лекции, като нѣкой виденъ учитель, обръща се ту къмъ една отъ тѣхъ, ту къмъ друга, казва имъ: „Ти нѣма да правишъ така, ти нѣма да правишъ иначе.“ Той е професоръ на всички тия кокошки, а тѣ сѫ негови ученички. Той има една пръчица и като я покаже, всички го слушатъ, събиратъ се на едно мѣсто. Какво ще имъ даде този професоръ? — Отъ кукичка на гагичка. Ще имъ пусне само по едно зрънце, а останалото за него. Тѣ го гледатъ, какъ яде, питатъ го: „Ами за насъ?“ — За васъ другъ пѫть, отъ „гагичка на кукичка.“ Положението на този професоръ въ двора на земледѣлеца е неестествено. Всички кокошки се питатъ помежду си: „Защо нашиятъ господарь е повдигналъ толкова много този пѣтелъ? Плаща му най-добрѣ, а всѣка сутринь, като излѣзе, пакъ на него хвърля най-хубава храна. “ Професорътъ послѣ извиква своитѣ ученички и ги нахранва. Обаче, единъ день земледѣлецътъ остава нѣщо недоволенъ отъ професора и рѣшава да го изпѫди, т. е. да го уволни отъ службата му. Една вечерь той влиза съ запалена свѣщь въ стаята му, хваща професора за краката, обръща го съ главата надолу, изнася го навънъ и му казва: „Така не се учатъ ученици, азъ ще ти покажа, какъ се учатъ.“ Професорътъ започва да вика, да крѣка, но земледѣлецътъ туря другата си рѫка на врата му и казва: „Ти ще мълчишъ, сега азъ заповѣдвамъ!“ Този професоръ е първокласенъ пѣвецъ, голѣмъ специалистъ по метеорология, нѣма подобенъ на него. Той така хубаво прѣдсказва врѣмето, че съ никой инструментъ не може да се мѣри. Прѣзъ всичкитѣ годишни врѣмена той познава, кога ще се развали врѣмето. Ученъ човѣкъ е той. И като ученъ човѣкъ, всѣкога пѣе. Изкачва се отгорѣ на плета и извиква: „Кукуригу! Знаете ли дѣ съмъ свършилъ? Азъ имамъ единъ инструментъ, който съ години съмъ създавалъ.“ Дѣйствително, азъ съмъ съгласенъ съ този професоръ. Една вечерь го слушамъ да държи рѣчь отъ своята катедра. Качилъ се тамъ, кукурига и казва: „Утрѣ въ толкова часа врѣмето ще се развали.“ Влизамъ слѣдъ това въ стаята си, дѣто имамъ другъ професоръ — барометъръ съ осемь барабана, който сѫщо така прѣдсказва врѣмето, и го питамъ: ти какво ще ми кажешъ за врѣмето, ще се развали ли скоро, или не? — Още нѣмамъ никакви сведения, телефонътъ не ми е съобщилъ. Казвамъ му: онзи професоръ на двора ми съобщи вече отъ своята катедра, че утрѣ отъ 8 часа сутриньта врѣмето ще се развали. Слѣдъ два часа виждамъ барабанитѣ прѣдсказватъ сѫщото. Моятъ професоръ въ стаята ми съобщава вече, че врѣмето ще се развали. Значи, правъ е инструментътъ на професора въ двора на земледѣлеца. Едва този професоръ напуща катедрата си, и земледѣлецътъ го хваща, осѫжда го на смъртно наказание, че не училъ добрѣ своитѣ ученички. Наказанието му седи въ слѣдното: отрѣзва му главата съ ножъ и го туря въ котелъ съ врѣла вода. Тъй се наказватъ ученитѣ професори, когато грѣшатъ. Той му снима всичкитѣ одежди и го оставя голъ-голеничъкъ. Не стига това, но дохожда жената на земледѣлеца съ ножъ, разпорва го, изважда му всичкитѣ вѫтрѣшности и най-послѣ го опичатъ. Слѣдъ това го слагатъ на масата, купуватъ и малко винце, повикватъ дѣцата и сѣдатъ всички наоколо му, направятъ богато угощение съ професора. Питамъ: какво зло е направилъ този професоръ, та такава сѫдба му е отредена? Вие веднага ще кажете: така е наредилъ Господъ, такива сѫ законитѣ на природата, това сме видѣли отъ дѣди и прадѣди — тъй трѣбва да бѫде. Ще направя сега паралела. Тукъ имаме единъ човѣкъ отъ най-добритѣ хора, които нѣкога сѫ посѣщавали нашата земя, дошълъ да свидѣтелствува Истината. Този човѣкъ билъ абсолютно безкористенъ и чистосърдеченъ, подобенъ на него историята не знае. Той искалъ да говори на хората за Истината. И да имъ покаже пѫтя къмъ нея. Най-послѣ хващатъ Го евреитѣ, тѣзи, които трѣбваше да Го обичатъ, и Го прѣдаватъ на Пилата, като му казватъ: „Този човѣкъ говори, че е пратенъ отъ Бога, че ималъ да изпълни нѣкаква мисия на земята, но ние не Му вѣрваме“. Хващатъ Исуса и Го осѫждатъ като обикновенъ човѣкъ. Слугата на първосвещеника, като чува Исуса да говори, удря Му нѣколко плѣсници. Питамъ: защо невидимиятъ свѣтъ позволи единъ отъ най-добритѣ, отъ най-силнитѣ хора въ свѣта да бѫде битъ, поруганъ и най-послѣ разпнатъ? Защо трѣбваше този добъръ и силенъ човѣкъ тъй драматично и трагично да умре? Свещената книга казва, че така било писано — нищо повече. Не се знаятъ дълбокитѣ причини, защо и за какво става това нѣщо. Нѣкои казватъ, че това трѣбвало да стане, за да се спаси свѣта. Когато запитаха Исуса, защо е дошълъ, Той не каза, че е дошълъ да умре, но казва: „Азъ затова се родихъ, да свидѣтелствувамъ за Истината. И всѣки, който служи на Истината, ще бѫде на моето мѣсто“. Когато казваме, че трѣбва да страдаме, знайте, че това не е нашъ дѣлъ, това сѫ външни материални условия на свѣта. Ти си бѣденъ, пропадашъ въ живота, имашъ мѫчнотии, страдания, хората не те разбиратъ, това е външната страна отъ живота на Исуса. Когато Той бѣше въ Гетсиманската градина, молѣше се на Бога: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша“. Но тази чаша не се отмѣни — така бѣше отредено отъ невидимия свѣтъ. Обаче, отгорѣ изпратиха единъ ангелъ да Му помага. Защо разпнаха Исуса? Защото не му изпратиха на помощь Любовьта. Тя не взе участие въ Неговия животъ, а разпъване става всѣкога тамъ, дѣто нѣма любовь. Защо страдатъ хората? Защото любовь нѣма между тѣхъ. Защо сѫществуватъ противорѣчията въ свѣта? Защото Любовь нѣма тамъ. Защо е създаденъ адътъ? Защото Любовьта не е тамъ. Защо е създадено небето? Защото Любовьта е тамъ. Нѣкой пита: защо съмъ нещастенъ? Защото нѣмашъ Любовь. Това не показва, че ти не я искашъ, но нѣма я тамъ. Слѣдователно, дѣто Любовьта не взима участие, тамъ има най-голѣми противорѣчия въ свѣта, тамъ има най-голѣмитѣ драми и трагедии. Нѣкои казватъ, че Любовьта произвежда драмитѣ и трагедиитѣ въ живота. Не, това не е вѣрно. Любовьта не произвежда драми и трагедии, но състезанието за нея ги произвежда. Любовьта произвежда навсѣкѫдѣ животъ, свѣтлина, миръ, радость и веселие. Всичко обикновено въ живота, на което хората искатъ да турятъ името любовь, не е любовь. И тъй, ако искате да разрѣшите въпроса принципално, който е дълбоко философски, трѣбва да застанете върху тази база, именно. — върху Любовьта. Само така ще разберете онази велика сила въ свѣта, за която Писанието казва: „Богъ е Любовь“. Ние говоримъ за този животъ, който имаме сега, който сме имали нѣкога и който ще имаме за въ бѫдеще. Ако вие искате да задържите и за въ бѫдеще този изопаченъ животъ, въ който сега се намирате, ще имате най-сложнитѣ форми драми и трагедии. Пъкъ, ако искате вашиятъ животъ да се измѣни, трѣбва да разбирате закона на Любовьта. Пилатъ запита Исуса: „Ти царь ли си?“ — Царь съмъ, но моето Царство не е отъ този свѣтъ. Понеже въ вашето царство нѣма Любовь, азъ въ такова царство не мога да царувамъ. Азъ за това се родихъ, и затова дойдохъ въ този свѣтъ, да свидѣтелствувамъ за Истината. И всичко, което имамъ, азъ мога да го дамъ и да напусна този свѣтъ. Законътъ въ този свѣтъ е такъвъ. Щомъ живѣете въ една държава и поискате да я напуснете, за да заминете въ друга държава, вие разпродавате всичкото си имущество и така излизате отъ нея. Тъй постѫпватъ днесъ всички държави. Казвамъ: това е единъ вѫтрѣшенъ органически процесъ, който става, както въ сегашния общественъ животъ, така и въ съзнанието на индивидитѣ, които живѣятъ въ свѣта. Такова е колективното разбиране на съврѣменното човѣчество, което се е отклонило отъ правия животъ, отъ великия Божи законъ, отъ Любовьта. Защо е така? Понеже Богъ имъ даде възможность сами да се разпореждатъ съ своя животъ. Тѣ си позволиха нѣща, които не сѫ писани въ Божествената книга, нито се срѣщатъ нѣкѫдѣ изъ аналитѣ на природата. Днесъ всѣки човѣкъ, всѣки домъ, всѣко общество, всѣки народъ може да се похвали съ свободата, която му е дадена отъ Бога. Сѫщеврѣменно всички съврѣменни хора носятъ и отговорность за своитѣ дѣла. Туй е, което тѣ наричатъ сѫдба или карма. Има нѣщо, което мѫчи всѣки човѣкъ. Та казвамъ: безлюбието е начало на всички страдания въ свѣта. Страдания, които идватъ като резултатъ на безлюбието, азъ наричамъ безсмислени страдания. Страждущъ човѣкъ въ пълния смисълъ на думата е този, който е надзърналъ въ Любовьта, и който страда заради тази Любовь. Има хора въ свѣта, които страдатъ за нищо и никакво. Ако ги попитате, защо и за какво страдатъ, нищо не могатъ да ви кажатъ, не знаятъ защо страдатъ. Вие, които сте се събрали тукъ, ако очаквате свѣтътъ да ви посрещне съ вѣнци и да ви разбере, още много ще чакате. Често нѣкои отъ васъ казватъ: нека дойдатъ тукъ рапортьори на вѣсницитѣ, нека дойдатъ учени хора, да видятъ, да разбератъ, че ние не сме опасни хора. Казвамъ: и професори да дойдатъ, и учени хора да дойдатъ, всички ще постѫпятъ тъй, както знаятъ. Всички ще постѫпятъ тъй, както евреитѣ постѫпиха съ Христа. Нима Исусъ не имъ говорѣше? Той казва: „Азъ явно говорихъ на свѣта“. Не имъ ли казваше, че Неговото царство не е отъ този свѣтъ? Тѣ казваха: „Този човѣкъ е опасенъ за държавата ни, трѣбва да се освободимъ отъ Него, да не би да донесе на държавата нѣкакви опасни връзки за бѫдещето ѝ развитие“. Такова бѣше разбирането на еврейското общество, такова бѣше разбирането на многоученитѣ имъ равини, професори, хора, които се занимаваха съ кабалата. Тѣ бѣха хора на Мойсеевия законъ, не разбираха Божия законъ. Въ тѣхнитѣ сърца нѣмаше капка любовь. Намѣри се само единъ между многото — Никодимъ, който казваше: „Да оставимъ този човѣкъ, да го пуснемъ на свобода“! Що е гласътъ на единъ човѣкъ всрѣдъ множеството? Той е капка вода въ океана. Питамъ: защо е така? Ако Богъ е създалъ всички индивиди, всички общества и народи, ако всички хора въ свѣта сѫ създадени отъ Бога, защо е това противорѣчие въ Божия законъ? Ще ви приведа друго противорѣчие. Вземете двама млади, които се обичатъ и прослѣдете, какъ върви животътъ имъ. Въ първо врѣме тѣ се наричатъ възлюбени, казватъ, че не могатъ да живѣятъ единъ безъ другъ. Момъкътъ пада на колѣнѣ прѣдъ момата, но като се оженятъ, не се минава и една година, тѣ си казватъ такива думи, между тѣхъ се създаватъ такива отношения, каквито Божиятъ законъ не позволява. Кои сѫ причинитѣ за изопачаването на човѣшкото сърце? Въ една отъ бесѣдитѣ си азъ уподобихъ първата фаза на Любовьта на лимонадата въ шишето. Който изпие лимонадата, захвърля шишето настрана. Втората фаза на Любовьта уподобихъ на ябълка, която хората изяждатъ, а оставятъ само сѣмкитѣ ѝ за посаждане. Третата фаза на Любовьта уподобихъ на една книга съ отлично съдържание, съ кожена подвързия, която, кой какъ вземе, прочита нѣщо отъ нея, усмихва се, туря я въ джоба си, пакъ я изважда, чете, размишлява и започва да учи. Не е достатъчно да имаме само любовь, но трѣбва да имаме обектъ въ свѣта, когото да обичаме. Най-голѣмото заблуждение въ свѣта седи въ това, че всички хора се лутатъ, тичатъ, търсятъ нѣкой да ги обича. Нѣкой пише книга, за да го обичатъ хората. Другъ издава нѣкакъвъ вѣстникъ, за да го обичатъ хората. Нѣкой скулпторъ вае статуя, мѫчи се да я направи хубава. Защо? — Да го обича народътъ. Онзи държавникъ пише, създава закони, за да го обича народътъ. Военниятъ изважда ножъ, излиза срѣщу неприятеля, за да го обича народътъ. Работникътъ цѣлъ день копае, за да го обича господарьтъ. Ученикътъ цѣлъ день учи, за да го обича учительтъ. Бащата цѣлъ день работи, за да го обичатъ дѣцата му. Пѣтелътъ пѣе, за да го обича господарьтъ. Кучето лае, пази кѫщата, за да го обичатъ господаритѣ му. Питамъ: при такова разбиране на нѣщата, кой ще ни обича? При тѣзи изисквания, съврѣменнитѣ хора се намиратъ въ положението на онзи автоматъ, създаденъ отъ единъ великъ адептъ въ древностьта. Този адептъ, слѣдъ като изучилъ всички тайни на природата, позволилъ си да направи единъ живъ автоматъ, съ възможности да се движи, да мисли и да чувствува, но душа не могълъ да му даде. Автоматътъ тръгналъ подиръ адепта и постоянно му казвалъ: „Ти ми даде всичко, но душа не ми даде. Душа искамъ да ми дадешъ!“ Адептътъ се намѣрилъ въ чудо, не знаялъ, какво да прави. Започналъ да бѣга изъ цѣлия свѣтъ, но автоматътъ тичалъ подиръ него и постоянно му казвалъ: „Всичко ми даде, душа не ми даде, душа искамъ да ми дадешъ'“ Дълго врѣме адептътъ не могълъ да се освободи отъ него. Азъ наричамъ съврѣменнитѣ хора автомати. Дойде нѣкой, казва: дайте ми любовь! Какво подразбира това? То подразбира: дайте ми пари! Това любовь ли е? Този човѣкъ иска да каже: вие ми дайте пари, че ще видите, какъ и мѫже, и жени, и дѣца, и държава — всички хора ще ме обичатъ. Правъ е човѣкътъ. Той има особенъ родъ схващания. Това е старата философия на живота, това сѫ трагедии и драми, които се повтарятъ отъ хиляди години въ свѣта. Вслѣдствие на тази философия хората се намиратъ въ безизходно положение, въ единъ омагьосанъ крѫгъ, който нѣма разрѣшение въ живота. За всички онѣзи, които сѫ навлѣзли въ вѫтрѣшната страна на Божественото или Христовото учение, или въ мистичния животъ, или въ духовния животъ, Христосъ казва: „Ако човѣкъ не се отрече отъ себе си, или отъ външния животъ, той не може да бѫде ученикъ на новото учение, той не може да бѫде ученикъ на Любовьта“. Защо е необходимо да се самоотрече човѣкъ отъ всичко земно? Тръгне ли човѣкъ за небето, той не може да вземе нищо съ себе си отъ този свѣтъ. Турцитѣ иматъ едно прѣдание за Христа, че когато Той тръгналъ за небето, една малка игла се закачила за дрехата Му, и по тази причина не могълъ да влѣзе тамъ. Сега и азъ ви казвамъ: най-малката игла на свѣта е въ състояние да ви лиши отъ Божията Любовь. Закачването на тази игла прѣдставлява психологически актъ. Влѣзете ли, обаче, въ Любовьта, всичко у васъ е ново, нищо старо не може да остане. Вие ще бѫдете вече хора, родени по новия, а не по обикновения начинъ. Нѣкои мислятъ, че Божествениятъ пѫть е труденъ. Не, споредъ моитѣ разбирания, Божествениятъ пѫть е само за разумни хора. Той е най лесниятъ пѫть за качване. По този пѫть не може да се качвате нито съ конь, нито съ кола, нито съ желѣзница, нито съ аеропланъ — пѣшъ ще се качвате. На главата си нѣма да имате шапки, и на краката си нѣма да имате обуща. Гологлави и боси ще пѫтувате! Дрехитѣ, съ които ще се обличате, ще бѫдатъ много тънки, почти безъ тегло. Тѣ ще бѫдатъ направени отъ свѣтлината на слънчевитѣ лѫчи. Тия дрехи ще бѫдатъ много красиви и толкова топло ще държатъ, че понятието за студъ абсолютно ще изчезне отъ васъ. Вие ще се чувствувате обвити въ мека, приятна топлина. На тия дрехи ще правите колкото гънки и кѫдри искате — тъй гъвкави ще бѫдатъ тѣ. Отъ тѣхъ може да създавате хиляди и милиони разумни форми. Значи, на такъвъ ученикъ не се позволява да носи обуща отъ животинска кожа. Докато е на земята, може да носи обуща отъ животинска кожа, и то отъ най-дебелата. Мнозина отъ васъ, като ме слушатъ да говоря така за Любовьта, казватъ: тогава ние не трѣбва да живѣемъ на този свѣтъ. Не, човѣкъ може да има Любовьта, и пакъ да живѣе на този свѣтъ. Христосъ казваше на своитѣ ученици: „Азъ отивамъ при Отца си да ви приготвя жилище. До това врѣме вие работете на земята. Като ви приготвя жилище, ще дойда да ви взема“. Христосъ не се отказа да дойде и втори пѫть на земята. Той видѣ, дѣ е погрѣшката, поради която не може да се живѣе въ този свѣтъ и затова каза на ученицитѣ си, че ще отиде да имъ приготви жилище на небето и ще дойде втори пѫть тукъ на земята да ги вземе. Но като дойде Христосъ втори пѫть на земята, Той цѣла ще я запали. Защо? — За да се изгладятъ, да изчезнатъ всички възпоменания отъ разпъването Му на дървения кръстъ. За този актъ днесъ свидѣтелствуватъ страданията на цѣлото човѣчество, а всички тия страдания трѣбва да изчезнатъ, никакъвъ споменъ отъ тѣхъ да не остане. Цѣлата стара култура ще изгори, и ще се създаде нова култура, съ нови образи. Като дойдатъ тия нови образи, нѣма да остане поменъ нито отъ страданията на Христа, нито отъ тия на човѣчеството. Казано е: „Камъкъ на камъкъ нѣма да остане“. Това е вѣрно не само въ букваленъ смисълъ, но и въ прѣносенъ. Всички схващания на хората за живота, за отношенията между бащи и синове, между майки и дъщери, между слуги и господари, между вѣрующи и безвѣрници, всичко, което историята е записала отъ памти-вѣка и досега, ще бѫде пометено, ще бѫде издухано отъ вѣтъра, както прахътъ се издухва отъ улицитѣ. Какъвъ смисълъ ще има животътъ на нѣкоя майка, която е родила десеть сина и всички станали разбойници? Или какъвъ смисълъ ще има животътъ на нѣкоя майка, която родила десеть сина и тѣ измиратъ единъ слѣдъ другъ? Кое ще радва тази майка, която, слѣдъ като отиде на онзи свѣтъ, види този свой животъ като на кинематографъ? Това ще бѫде животъ, пъленъ съ страдания. Кое е хубавото въ този животъ? Защо трѣбва да се създаватъ такива картини? Тѣ сѫ резултатъ на единъ животъ безъ любовь. Азъ наричамъ този животъ — животъ на безлюбие. Хората се раждатъ безъ любовь и умиратъ безъ любовь; страдатъ безъ любовь и се радватъ безъ любовь; развиватъ се безъ любовь, учатъ безъ любовь, живѣятъ безъ любовь и т. н. Това е трагичното и драматичното въ живота. Вие се измѫчвате отъ това и казвате: защо животътъ е нареденъ така? Защо Господъ не е направилъ свѣта другояче? Казвамъ: има единъ свѣтъ, какъвто вие търсите. Той е създаденъ отдавна, Богъ живѣе и царува въ него. Този свѣтъ е свѣтътъ на Любовьта. И за него е казано: „Всѣки, който дойде при мене, нѣма да го изпѫдя, ще му отворя вратата, той ще влѣзе и паша ще намѣри“. За този свѣтъ, именно, се говори въ 23. Псаломъ. Отговори му Исусъ: „Азъ явно говорихъ на свѣта; азъ всѣкога поучавахъ въ съборището и въ храма, дѣто юдеитѣ се събиратъ винаги; и нищо не съмъ говорилъ на скрито“. Казвамъ: щомъ знаете това нѣщо, нѣма защо да се смущавате отъ противорѣчията въ живота. Вие нѣма защо да се смущавате отъ това, което става. То е станало вече. Щомъ се роди нѣкой, той трѣбва да знае, че ще умре. Щомъ се роди нѣкой въ свѣта, той трѣбва да знае, че ще забогатѣе, но трѣбва да знае, че и ще осиромашѣе, ще пропадне. Днесъ произвеждатъ нѣкого сѫдия. Той трѣбва да знае, че утрѣ ще го уволнятъ. Днесъ произвеждатъ нѣкого офицеръ. Той трѣбва да знае, че утрѣ ще го уволнятъ. Всички владици, всички проповѣдници единъ день ще бѫдатъ уволнени и ще останатъ само споменитѣ отъ тѣхнитѣ красиви дрехи — такъвъ е законътъ въ живата природа. Всѣки отъ васъ, каквото положение и да заема, трѣбва да знае, че единъ день ще бѫде уволненъ. И по какво ще се различавате тогава единъ отъ другъ? Има нѣщо цѣнно, по което хората могатъ да се различаватъ единъ отъ другъ. Съврѣменнитѣ учени хора, като френолози и физиогномисти, казватъ, че главата на прѣстѫпника, напримѣръ, се отличава отъ главата на царя. Когато нѣкой френолотъ вземе черепа на кой и да е човѣкъ, той може да опише цѣлия му животъ още отъ прѣди хиляди години: какъ е живѣлъ той и какъ е умрѣлъ; какъвъ домашенъ животъ е водилъ, къмъ каква църква е принадлежалъ, какво вѣрую, какви стремежи ималъ, какво обществено положение заемалъ, кои сѫ причинитѣ за неговата смърть — изобщо той може да възстанови цѣлия неговъ битъ. Френологътъ чете по главата на хората Френологията, като наука, доказва, че у хората има всичко, но любовь нѣма. Центърътъ на Любовьта у повечето хора не е развитъ. Значи, всичко има у човѣка, но единъ центъръ само нѣма. Започне ли този центъръ да се развива, ние наричаме това процесъ на пробуждане съзнанието у човѣка, или събуждане на човѣшката душа, на човѣшкия духъ, на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърце. Този процесъ се кръщава съ различни имена. Има нѣщо, обаче, което тепърва трѣбва да се пробуди у човѣка. У всѣки човѣкъ се чувствува една вѫтрѣшна нужда отъ нѣщо. На всѣки човѣкъ липсва нѣщо. Докато не придобиете Любовьта, винаги ще чувствувате, че нѣщо ви липсва. Азъ не говоря за първата фаза на Любовьта, за шишето съ лимонадата. Много хора изпиватъ по 30-40 шишета лимонада на день. Това е любовь. Други хора пъкъ изяждатъ по 30-40 ябълки на день, безъ да посаждатъ сѣменцата имъ. И това е любовь. Питамъ: колко души ще намѣрите, като влѣзете въ дома имъ, да четатъ свещената книга на Любовьта? По какво се отличава такъвъ домъ? — Въ този домъ царува миръ, радость и веселие. Отношенията между мѫжа и жената, между всички дѣца сѫ любовни, всички работятъ абсолютно еднакво, навредъ се чува музика и пѣсень, никакво противорѣчие не се явява между тѣхъ. Въ цѣлия домъ владѣе чистота и редъ, нийдѣ никакво петно. Мухи въ стаитѣ нѣма; кокошки, патици и прасета по двора нѣма; говеда въ обора нѣма; газени лампи не се виждатъ, нито електрическа свѣтлина, при все това цѣлата кѫща свѣти; никѫдѣ не сѣятъ, ни оратъ, а нивитѣ раждатъ, жито въ изобилие иматъ; отникѫдѣ жито не принасятъ, а то иде при тѣхъ; извори нѣматъ, а вода при тѣхъ извира; учители нѣматъ, а всичко знаятъ; слуги нѣматъ, но всѣки имъ служи; пари нѣматъ, но на всички пари на заемъ даватъ. Кажете ми, знаете ли нѣкѫдѣ изъ България поне една такава фамилия, каквато ви описвамъ? Такъвъ е образътъ на този домъ, членоветѣ на който четатъ книгата на Любовьта. Ако има нѣкѫдѣ такъвъ домъ, той ще бѫде първото чудо въ свѣта, първата запалена свѣщь. Като ви говоря тия нѣща, вие ще кажете: това сѫ мечти само, това сѫ илюзии. Не, азъ не описвамъ даже хилядната часть отъ самата реалность. Апостолъ Павелъ като видѣлъ този домъ, тази религия, казалъ: „Нито око е виждало, нито ухо е чувало, нито на умъ е идвало онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. И затова Той казва: „От сега нататъкъ не искамъ вече азъ да живѣя, но нека въ менъ живѣе Онзи, Който носи Любовьта“. Казвамъ: азъ не искамъ да напущате свѣта. Не, вие ще минете прѣзъ този свѣтъ, но герои трѣбва да бѫдете. Това изисква небето отъ васъ. Турете въ ума си мисъльта, че и най-голѣмъ страхливецъ да сте, може да станете смѣлъ и рѣшителенъ. Да допуснемъ, че ти имашъ въ джоба си всичко десеть лева, но дохожда при тебе единъ твой приятель, на когото ти се кълнешъ въ любовь, и ти поиска пари на заемъ. Ти отваряшъ кесията си и му казвашъ: имамъ всичко десеть лева, но ми трѣбватъ за обѣдъ. Не, дай половината на приятеля си, а половината задръжъ за себе си. Законътъ е такъвъ. Ако двамата приятели изядатъ заедно десетьтѣ лева, тия десеть лева ще се явятъ отново въ кесията на онзи, който е услужилъ. Вие не можете да схванете този законъ. Когато казвамъ, че кесията ви трѣбва да се изпразни, въ вашия обикновенъ умъ се явява едно противорѣчие. За изяснение на мисъльта си ще ви приведа единъ примѣръ. Прѣдставете си, че вие сте чешма, отъ която тече хубава, бистра вода. Коритото на тази чешма е запушено съ тиня, съ каль. Вие затваряте врѣменно чешмата и започвате да изхвърляте водата отъ коритото навънъ, за да го изчистите добрѣ. Мислите ли, че сте причинили нѣкакво нещастие на коритото, като сте го изпразнили? — Никакво нещастие не е това. Вие сте изчистили коритото. Като отворите крана на чешмата и пуснете водата да тече, коритото отново ще се напълни. Законъ е: ако давашъ, ще ти се даде. Ако не вѣрвашъ въ това, човѣкъ не можешъ да бѫдешъ. Ако вѣрвашъ, че ще осиромашѣешъ, ще осиромашѣешъ. Ако мислишъ, че си грѣшникъ, ще станешъ такъвъ. Ако ти повѣрвашъ, че Богъ на Любовьта, Който те е изпратилъ на земята, е въ сила да напълни твоето корито, колкото пѫти и да се изпразва прѣзъ живота ти, Господъ все ще го пълни. Той казва: „Изпразни коритото си заради менъ!“ Ти отваряшъ кесията си и казвашъ: Господи, изпразнихъ коритото си. Споредъ вашата философия, вие казвате: ами ако водата не протече? — Ти отвори чешмата и не бой се. Казвамъ: хвърли сѣмето въ нивата, посѣй го и повече не мисли! — Ами ако тази година има суша и житото не стане? Казвамъ: вземи паритѣ съ себе си и тръгни! — Ами ако ме обератъ разбойници изъ пѫтя? Той се бои да не го обератъ разбойници и туря паритѣ си въ банка „Гирдапъ“. Обаче, докато отиде у дома си, банка „Гирдапъ“ фалирала. Казвамъ: не туряй паритѣ си въ разбойническата банка „Гирдапъ“. Разбойници има тамъ, тя ще фалира. Съврѣменнитѣ хора вѣрватъ въ това, което нѣма никаква основа, а не вѣрватъ въ това, което има основа, върху което почива тѣхното щастие. Казвате: какъ тъй, човѣкъ не трѣбва ли да бѫде уменъ, да осигури живота си? Какъ ще осигурите живота си? — Като започнете да работите за Господа. Какъ? — Както ангелитѣ работятъ, както най-великитѣ хора работятъ. Тогава великата чешма ще протече и никога вече нѣма да спре. Вѣрвайте само въ това. Правете опити, безъ да говорите, за да се убѣдите. Бѫдете последователни въ опититѣ си, като имате желанието да изпълните волята Божия тъй, както Богъ иска. Въ Стария Завѣтъ Господъ казва: „Опитайте ме“. Какъ? — Първиятъ опитъ, който можете да направите е да вървите съобразно великия законъ. Когато Христосъ бѣше на кръста каза: „Такава е волята Божия. Отче, на Тебе прѣдавамъ духа си“. Защо страда Христосъ? — За да се изпълни волята Божия. Когато бѣше въ Гетсиманската градина, Той каза: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша! Ако Твоята воля не е такава, азъ съмъ готовъ заради Любовьта да прѣнеса всички страдания“. Това се отнася до всички. Дойдатъ ли страдания, ще кажете: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!“ Ако не може, ще се молите и ще кажете: такава е волята Божия. Ако отгорѣ измѣнятъ, чашата ще ви отмине. Казвате: ами послѣ? — Ще ви разпнатъ, като ви забиятъ най-много четири гвоздея, повече не може. Ами послѣ какво ще стане? — Ще ви кажатъ да се отковете самъ. И Христосъ се откова самъ. Какъ се откова? — Като излѣзе отъ тѣлото си и отиде при Никодима. Кой поиска тѣлото на Христа? — Иосифъ Ариматейски. Христосъ не искаше да остави тѣлото си на земята. То бѣше живо. Той самъ отиде да откове гвоздеитѣ отъ тѣлото си и го възкреси. Вие казвате: дали Христосъ мисли заради мене? Ако Христосъ промисли за своето тѣло, като извади гвоздеитѣ отъ него, сне го отъ кръста, тури го въ гроба, отдѣто ангели го вдигнаха, трѣбва ли да питате, какво ще стане съ васъ? Ако вървите по Божия пѫть, нѣма да останете заковани на кръста. Ще ви снематъ оттамъ и ще ви турятъ въ гроба. И въ гроба нѣма да останете, ще дойдатъ ангели да ви вдигнатъ. Сега казвате: веднъжъ да се освободимъ отъ това тѣло! Не, ти ще бѫдешъ доблестенъ човѣкъ, герой ще бѫдешъ, да завършишъ своята еволюция. Тѣлото е храмъ Божий. То е най-голѣмото богатство, което имате. Ти ще хванешъ за гушата онѣзи разбойници, които искатъ да те обератъ и ще си вземешъ отъ тѣхъ всичко, до стотинка. Какво направи Аврамъ съ ония разбойници, които обраха Лота и му задигнаха имането? — Той ги настигна и взе назадъ всичко, което разбойницитѣ бѣха ограбили. Казано е: „Праведниятъ бѣденъ не може да бѫде. Праведниятъ не може да се лиши отъ доброто“. Ученикътъ всѣкога може да бѫде награденъ. Който ходи въ Божиитѣ пѫтища, него очакватъ въ бѫдеще най-хубави работи. Такъвъ е и сегашниятъ му животъ. Христосъ казва: „Нѣма човѣкъ, който, като остави майка си и баща си заради Господа, да не получи стократно онова, което е загубилъ. Той придобива Вѣчния животъ.“ Вѣчниятъ животъ подразбира красивото, хубавото въ живота. Къмъ него се стреми всѣки човѣкъ. Какъ може да се сравни този животъ съ благата на Вѣчния животъ? Казвате: празна работа е това! Ще умремъ, и нищо повече. Не е така. Всѣки човѣкъ, който живѣе споредъ закона на Любовьта, дѣто и да отиде, въ Америка, въ Англия, въ Китай, въ Япония, ще намѣри хора, които ще го приематъ въ дома си по християнски и ще му намѣрятъ работа. Всѣки, който обича Христа, навсѣкѫдѣ може да намѣри свои братя и сестри. Не мислете, че само въ България имате братя и сестри. Кажете ми, кой грѣшникъ и кой крадецъ има братя и сестри? За добрия човѣкъ навсѣкѫдѣ има мѣсто, но между хората сѫществува голѣмо безвѣрие. Днесъ вие мислите само за малката България и казвате: какво ще стане съ насъ? — Туй, което стана съ Исуса: сѫдиха Го и послѣ Го разпнаха на кръстъ. — Ами послѣ? — Снеха Го отъ кръста и Го туриха въ гроба. — Послѣ? — Дойде единъ ангелъ, разклати гроба, и Той възкръсна. — Слѣдъ това какво стана? — Слѣдъ 2,000 години 500 милиона хора повѣрваха въ Него и възприеха Неговата Любовь. Значи, 500 милиона хора ще ви обичатъ. Питамъ: струва ли сега да се живѣе за Божията Любовь? Христосъ казва: „Всѣки, който се обърне къмъ Бога, и започне да живѣе за Него, името му се написва на небето“. Слѣдователно, вие, които живѣете за Бога, ще бѫдете облѣчени въ хубави прѣмѣни, и дѣто отидете, ще ви посрещнатъ съ арки, съ знамена и хоругви, съ музики и пѣсни и съ богати угощения. Какво лошо има въ такъвъ животъ? Тукъ какъ ви угощаватъ? Като отиде нѣкой братъ нѣкѫдѣ на гости и поседи 3—4 деня, напомнятъ му, че трѣбва да си отива. Като отиде на небето, при Любовьта, тамъ може да седи, колкото врѣме иска. Само тогава ще разберете, защо трѣбва да се живѣе въ Любовьта. Любовьта не може да се описва, тя само се чувствува. Казвамъ: като слушате моитѣ бесѣди, понѣкога виждамъ лицата ви потъмнѣли. Вие казвате: страшна работа е тази! Какво ще се прави? Ние сме прости хора, това не знаемъ, онова не знаемъ. — Това, именно, е хубавото, че не знаете. Щомъ не знаете, ще учите. Учението е работа. То прѣдставлява единъ необходимъ законъ за Любовьта. Само учението изяснява Любовьта. Обаче, не се стремете да знаете всичко, то е невъзможно. Ще ви обясня, защо не трѣбва да знаете всичко. Прѣдставете си, че вие сте поканени на богатъ обѣдъ. Трѣбва ли, като седнете прѣдъ трапезата, да изядете всичко? Какво чудовище ще бѫдете, ако изядете всичко? Ще ядете по малко, една-двѣ ябълки или круши и малко хлѣбъ. Нѣма защо да бързате; ако живѣете 120 години, цѣлиятъ ви животъ ще бѫде само ядене. Сѫщото нѣщо се отнася и до знанието — по малко ще възприемате отъ него. Нѣкой казва: азъ искамъ да зная всичко. Не, малко ще знаешъ, но хубаво. Това е правило. Когато нѣкой човѣкъ каже, че знае много, азъ зная вече, какво е неговото физическо състояние. Добритѣ хора знаятъ малко, но добрѣ го знаятъ. И тъй, Божественото учение има приложение въ живота, и то трѣбва да се приложи. Ако вие имате Божествената Любовь въ себе си, ще намѣрите въ този свѣтъ хора, съ които да сте въ хармония и да ви съдѣйствуватъ. Но трѣбва да работите за Бога. Има три начина, по които може да се работи. Напримѣръ, азъ пиша една книга. За кого я пиша? — Мога да я пиша за себе си; мога да я пиша за нѣкой човѣкъ, когото обичамъ и най-послѣ мога да я пиша за Бога. Когато пиша книгата за Бога, това е правилното разрѣшение на въпроса. Въ този случай азъ ще взема второто мѣсто, ще имамъ вѫтрѣшна връзка съ Бога. Ако пиша книгата за този, когото обичамъ, тогава азъ ще бѫда вѫтрѣшна връзка между Бога и него. Въ този случай азъ съмъ третото лице. И тогава стихътъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичкия си духъ и съ всичката си душа и сила, а ближния си като себе си“ — прѣдставлява два противоположни полюса на живота. Ако човѣкъ не разбира тия два закона, Божията Любовь не може да се приложи на земята. Кой може да приложи Любовьта къмъ Бога на земята? Азъ, човѣкътъ, който обичамъ, мога да стана връзка въ великия Божи законъ. И ако мога да направя тази връзка, азъ съмъ почтенъ човѣкъ. И тогава азъ ще имамъ на своя страна и ангелитѣ, и светиитѣ, и праведнитѣ, и добритѣ хора, и всички ученици. Всички тия хора ще ми изпращатъ всѣка сутринь по една свѣтла, чиста мисъль, която ще внесе въ душата ми радость и веселие. Казвамъ: вие, като ученици на тази велика Школа, трѣбва да се отличавате съ правилни отношения къмъ Бога. Имате ли тия отношения, нѣма да търсите хора да ви обичатъ, но вие ще обичате. Не казвамъ, че не трѣбва да искате да ви обичатъ, но това да не бѫде цѣль въ живота ви. Ето защо, въ Писанието, още отъ древностьта, е казано: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего и да възлюбишъ ближния си“. Така е казано, но не се прилага. Кой не го прилага? — Свѣтътъ. Обаче, вѣрующитѣ, хората на миналото, сѫ го прилагали. Подъ „вѣрующи“ азъ разбирамъ онѣзи хора, които обичатъ Бога. Има хора въ свѣта, които всѣкога сѫ прилагали Божия законъ. Ако искате да имате почтено мѣсто въ свѣта, непрѣменно ще влѣзете въ пѫтя на Истината. Въ този пѫть ще изучавате Библията по новия начинъ, ще изучавате и съврѣменната литература и наука; ще изучавате и рѣкитѣ, и огъня, и вѣтроветѣ. Всичко ще изучавате отъ гледището на Божия законъ. Всичко, което правите, всичко, което учите, да е продиктувано отъ единствения стимулъ — заради Божията Любовь. Ако обичате нѣкого, обичайте го заради Бога. Нека Божията Любовь бѫде вѫтрѣшенъ стремежъ въ всички ваши побуждения. Постѫпвате ли така, никой не може да отнеме вашето бѫдеще щастие, вашето благо. Ако не вървите по този пѫть, всѣки може да ви лиши отъ вашето благо. Ако не обичате Господа, паритѣ ви ще взематъ, здравето ви ще взематъ, общественото ви положение ще взематъ, дѣцата ви ще взематъ, жената ви ще взематъ, докато най послѣ и васъ взематъ. Това е драмата, това е трагедията на живота. Като знаете всичко това, никакви илюзии не трѣбва да си правите. Нѣкои казватъ: този законъ може да се измѣни. Не, Божиятъ законъ не може да се измѣня. Да мислите, че Божиятъ законъ подлежи на еволюция, това е лъжлива философия на живота. Еволюцията не измѣня нѣщата. Нѣкои казватъ: еволюцията измѣня реда на нѣщата. Всичко въ свѣта ще се измѣни, ако възприемете закона на Божията Любовь. Живѣете ли по вашия законъ, еволюция нѣма. Дѣто сѫществува човѣшкиятъ законъ, тамъ еволюция нѣма, и смъртьта царува. Дѣто сѫществува Божиятъ законъ, тамъ еволюция има, и Любовьта царува. Христосъ казва: „Азъ затова се родихъ, да свидѣтелствувамъ за Истината“. Сѫщото нѣщо се отнася и до васъ. Вие трѣбва да се запитате: за какво се родихъ? Ако си отговорите, че сте се родили да свидѣтелствувате за Истината, вие сте разрѣшили въпроса правилно. Ако питате дъщеря си, за какво се е родила, и тя трѣбва да каже: азъ затова се родихъ въ този домъ, да свидѣтелствувамъ за Истината. Ако питате жена си, за какво се е родила, и тя трѣбва да каже, че се е родила да свидѣтелствува за Истината. Ако питате мѫжа си, и той трѣбва да каже сѫщото. Ето важниятъ въпросъ. Ще кажете: не трѣбва ли да се женимъ? — Ще се жените. Какъ? — По закона на Истината. Ами трѣбва ли да слугуваме? — Ще слугувате, но по закона на Истината. Ами какви служби да заемаме? — Всѣкакви служби може да взимате, една по една, но ще ги изпълнявате споредъ закона на Истината. Съ всичко ще се занимавате, но по закона на Истината. Нѣма да бързате. Сега, ако ви дамъ като задача постигането на великия идеалъ, какъ ще я разрѣшите? — Ще започнете отъ малкото. Питамъ ви: малкото дѣте, като се роди, веднага ли тръгва да ходи? — Не, първо майка му го носи. Послѣ то започва да пъпли на четири крака и мисли, че това е много нѣщо. За въ бѫдеще това малко дѣте ще бѫде великъ философъ, но днесъ никой не го знае. Сега то пъпли по земята, иска да се повдигне — не може. Като се умори, седне малко, поогледа се наоколо, поусмихне се малко и си каже: не ми е дошло още врѣмето. То не се обезсърдчава, казва си; нѣма защо да се срамувамъ. Пакъ започва да пъпли. Като се умори, поплаче си малко, но послѣ си казва: тази работа съ плачъ не става. И сѣда отново да си почива. Слѣдъ нѣколко мѣсеца гледашъ това дѣте, изправило се до стѣната, пипа я, държи се за нея, пази се да не падне. И единъ день, безъ да очаквашъ, гледашъ това дѣте се изправило вече на краката си, никой не го подкрѣпва, само ходи. Майката направя голѣмо угощение за пристѫпалникъ на това дѣте и казва на своитѣ близки: нашиятъ великъ писатель, поетъ, философъ проходи вече. Елате всички заедно да празнуваме! Та казвамъ: и вие, като дѣцата, не се срамувайте да пъплите въ морално отношение. Днесъ ще пъплишъ, ще се уморишъ, ще поплачешъ. Утрѣ ще се изправишъ, за стѣната ще се държишъ. Други день ще проходишъ. Питатъ: защо еди-кой си плаче? Казвамъ: този човѣкъ искалъ да проходи, но не могълъ изведнъжъ. Падналъ на земята, ударилъ се нѣкѫдѣ, затова плаче. Същественото е, че падналъ нѣкѫдѣ. Нѣкои казватъ, че му е злѣ. Не му е злѣ, падналъ е, но нищо не е загубилъ. Сега се мѫчи, но единъ день, като се научи да ходи, нѣма да плаче, ще бѫде радостенъ и веселъ. Сега взимайте куражъ отъ дѣцата. Ако нѣкой отъ васъ се обезсърдчи, нека хване едно малко дѣте за рѫката, да походи съ него и да каже: и азъ искамъ да бѫда герой като тебе. Наблюдавайте всѣки день дѣцата! Това е правилно разрѣшение на въпроса. За разрѣшението на този въпросъ, както и на редъ други, има специални методи, но засега тѣ сѫ ненаврѣменни. Защо ще разправямъ на малкитѣ дѣца, какъ трѣбва да копаятъ, какъ трѣбва да оратъ, какъ трѣбва да садятъ лозя? Какво ще имъ говоря за химическитѣ процеси? Не е дошло още врѣмето за тия дѣца, да имъ разправямъ такива работи. На тѣхъ ще говоря за нѣща, които съотвѣтствуватъ на живота имъ. И вие, като дѣца, имате бѫдеще. Ще започнете съ същественото, а онова, което лежи прѣдъ васъ, то е за бѫдещи врѣмена. Азъ се радвамъ, че вие сте дѣца, защото има какво да учите. Нека ви радва знанието, което е складирано за въ бѫдеще. То ще дойде, чака ви. Благата, които сѫ складирани, сѫщо ви чакатъ. И тѣ ще дойдатъ. Кога? — На своето врѣме. Нѣкои питатъ: има ли опрѣдѣлено мѣсто за насъ?—Има. И Господъ ви чака тамъ. Христосъ казва на своитѣ ученици: „Не се радвайте, когато духоветѣ ви се подчиняватъ, но радвайте се, когато имената ви сѫ написани на небето.“ Какво по-хубаво отъ това, да бѫдешъ гражданинъ въ Царството на онѣзи, които те обичатъ? Какво струва да бѫдешъ гражданинъ на съврѣменната държава, въ която сега живѣете? Да ви развеждатъ изъ обществената безопасность и като ви срещнатъ нощно врѣме, да извадятъ револверъ срѣщу васъ и да ви кажатъ: „Скоро дай личната си карта!“ Сега ние живѣемъ въ единъ свѣтъ на противорѣчия, но заради любовьта, която имаме къмъ Бога, Който ни е пратилъ на земята, ние ще седимъ въ този свѣтъ, ще изпълняваме длъжностьта си до тогава, докато получимъ отъ Него нови разпореждания. Казвате: какво мисли свѣтътъ? Нека свѣтътъ си мисли, както разбира и както иска, и ние ще си мислимъ, както искаме. Както свѣтътъ е свободенъ да прави, каквото иска, така и ние сме свободни да правимъ, каквото искаме. Свѣтътъ намисли да издава нѣкакъвъ вѣстникъ, и започва да го издава; свѣтътъ намисли да отвори война, и отваря; свѣтътъ намисли да осѫди нѣкого, и го осъжда; намисли да помогне нѣкому, и му помага; намисли да увеличи или да съкрати бюджета, увеличава го, или го съкращава. Каквото намисли да направи, извършва го. Свѣтътъ иска да върши всичко свободно, защо тогава и ние да нѣмаме тази свобода? Ама нашитѣ разбирания и изисквания били глупави. Позволете ни да мислимъ, че и вашитѣ разбирания съ толкова глупави, колкото и нашитѣ. Ние имаме прѣдъ видъ, че всичко онова, което свѣтътъ върши, има за него свои вѫтрѣшни разбирания, затова, нѣма защо да го сѫдимъ. Като разсъждаваме така, ние ще се разбираме. Свѣтскитѣ хора иматъ добри чърти. Азъ ги похвалявамъ съ тѣхното голѣмо трудолюбие и голѣма смѣлость. Ако единъ свѣтски човѣкъ се намѣри въ затруднено положение, той не се отчайва, но взима единъ револверъ въ джоба си и прѣсрѣща нѣйдѣ изъ затънтенитѣ улици нѣкой богаташъ, който си върви спокойно, чорбаджийски, насочва револвера и му казва: намѣсто азъ да плача, ти плачи! Азъ зная, че ти нѣмашъ никакво вѣрую за Бога, скоро дай пари! — Моля ти се, само недѣй ме убива. Колко искашъ? Той му казва колко иска. — Вземи тѣзи пари! — Благодаря, но никому нѣма да казвашъ затова, иначе, виждашъ ли? — Показва му револвера. Сега, да оставимъ настрана морала на този човѣкъ. Азъ не харесвамъ този моралъ, но харесвамъ смѣлостьта и куража на този човѣкъ. Той нито се срамува, нито се страхува да посочи револверъ срѣщу нѣкой богаташъ. Но щѣли да го хванатъ и да го сѫдятъ. Той си казва: или ще ме хванатъ, или не. Това е една пермутация. Ако ме хванатъ, какво ще кажатъ за мене? — Ще ме изкаратъ, че съмъ малко смахнатъ и ще ме осѫдятъ на една или двѣ години затворъ, и като излѣза, тия 200,000 лева, които обрахъ, оставатъ пакъ въ джоба ми. Тъй разсѫждава този човѣкъ. Особенъ родъ разсѫждения! Какво трѣбва да направи онзи човѣкъ, който върви въ Божия пѫть и се намѣри въ трудно положение? Ако азъ съмъ на негово мѣсто, ще взема своя револверъ и ще отида въ дома на нѣкой богаташъ. Ще ви обясня, какво нѣщо прѣдставлява моя револверъ. Ако съмъ виденъ художникъ, ще взема своя револверъ — четката — и своитѣ патрони — боитѣ — и ще отида въ дома на нѣкой богаташъ — човѣкъ, който се моли на Бога, и ще му кажа: слушай, азъ искамъ да нарисувамъ твоя образъ, както и образитѣ на всички въ твоя домъ, да ви задоволя. Ако не ми дадешъ, колкото искамъ, убивамъ те — соча му четката. — Моля, моля, колко искашъ? Въ първо врѣме той ме посрѣща съ недовѣрие, но като нарисувамъ образитѣ на всички въ дома му, изпраща ме съ голѣмо почитание. Азъ му казвамъ: слушай, никому нѣма да казвашъ за това! Той снима шапката си почтително и ме изпраща. Това е въ прѣносенъ смисълъ, но казвамъ: всѣки човѣкъ има нужда отъ единъ художникъ. Ако съмъ лѣкарь, ще отида въ нѣкое село, да лѣкувамъ хората. Ако нѣмамъ никакво изкуство, ще взема ралото и мотиката и ще отида на нѣкоя нива да работя, но ще изкарамъ прѣхраната си по честенъ начинъ — по закона на Любовьта. Какво лошо има въ това? Най-мѫчното нѣщо въ свѣта е да бѫдемъ смѣли и рѣшителни. Често и вие изпадате въ малодушие и казвате: тѣзи идеи сѫ ненаврѣменни, тѣ нѣма да успѣятъ въ живота. Не, това е заблуждение. Единственото нѣщо, което ще успѣе въ свѣта, това е Любовьта, знанието, Мѫдростьта, Божествениятъ животъ, справедливостьта, съвѣстьта, Правдата, Добродѣтельта и т. н. Всичко, което е добро и възвишено, има бѫдеще. Слѣдователно, всѣка ваша добра постѫпка, която е родена отъ Любовьта, ще успѣе. Всѣка ваша мисъль, всѣко ваше желание, колкото и да е малко, щомъ е родено отъ Любовьта, ще успѣе. Та казвамъ: тъй ще схващате нѣщата. Нѣма да бѫдете страхливи и да приемате всичко безъ разсѫждение. Нѣкой казва: азъ ще умра. Роди ли се човѣкъ, той ще умре. Въпросътъ е сега да кажешъ: азъ искамъ да живѣя. Че ще умрешъ, това е фактъ, но че ще живѣешъ, и това е фактъ. Затова ти трѣбва да кажешъ: слѣдъ като умра, ще оживѣя. Ако ти дойде мисъльта, че ще се разболѣешъ, ще си кажешъ: вѣрно е, всѣки човѣкъ, който се е родилъ, все ще се разболѣе, но като мине болестьта, азъ ще бѫда здравъ. — Ама ще страдамъ. — Тъй е, ще страдамъ, но слѣдъ страданията ще дойде радостьта. Радостьта е наслѣдница на скръбьта. Кой е наслѣдникъ на смъртьта? — Наслѣдникъ на смъртьта е животътъ. Като дойдатъ противорѣчията въ живота, не се стремете да се освободите отъ тѣхъ, или да ги подпушите. Каже ли ти нѣкой, че ще се разболѣешъ, ще си кажешъ: азъ зная това, но слѣдъ болестьта ще дойде здравето. — Ти направи много голѣма погрѣшка. — Тъй е, азъ зная, че направихъ голѣма погрѣшка, но като оздравѣя, ще се заема да я изправя и на нейно мѣсто ще туря една хубава добродѣтель. — Ти ми каза обидна дума, съ която ме ухапа. — Да, така е, като ме срещнете слѣдъ врѣме, моятъ езикъ ще бѫде толкова мекъ, че като ви кажа една сладка дума, нѣма да остане никакъвъ споменъ отъ първата. — Ти си малко недодѣланъ. — Тъй е, но слѣдъ врѣме ще бѫда тъй одѣланъ, че ще ми се чудите. — Ти си простъ човѣкъ. — Така е, но слѣдъ врѣме ще бѫда толкова ученъ, че вие ще се радвате на моята ученость. Това е говорътъ, това е пѫтьтъ, прѣзъ който трѣбва да мине окултниятъ ученикъ — ученикътъ на Божественото учение. Той трѣбва да погледне широко на всичко. Тогава нѣма да има падане. Ако той се спре и започне да разисква, защо всичко това става така, а не по другъ начинъ, нищо нѣма да разрѣши. Не може ли по другъ начинъ? — Не може. Досега никой не е разрѣшилъ въпроситѣ по другъ начинъ, нито вие ще ги разрѣшите. Азъ съмъ прѣбродилъ живота и не съмъ срещналъ досега никой великъ Учитель, или адептъ, или ангелъ, или арахангелъ, или херувимъ, или нѣкое божество, които да сѫ разрѣшили въпроситѣ по другъ начинъ отъ този, който Богъ е прѣдвидилъ. Ние ще учимъ само какви сѫ Божиитѣ пѫтища. Неизслѣдими сѫ Божиитѣ пѫтища! Слѣдователно, нѣма защо ние да създаваме нови пѫтища. Ние ще бѫдемъ носители на новото, което Богъ е създалъ и ще изразимъ Божественото у насъ. Писанието ни дава почтено мѣсто, да бѫдемъ съработници на великия Божи планъ, на великата идея, която Той прокарва; на великото Царство, което Той сега въвежда въ свѣта; на великия Божественъ домъ, който Той сега съгражда. И ние като градимъ, ще имаме дѣлъ въ този Божественъ домъ. По този начинъ всѣки отъ насъ ще има опрѣдѣлено мѣсто. Ще ви приведа примѣра за онзи богатъ, праведенъ и добъръ човѣкъ, който искалъ да отиде на небето, да види какво е неговото положение тамъ. Той се прѣнесълъ въ невидимия свѣтъ и видѣлъ, че неговиятъ храмъ билъ много хубавъ, почти готовъ, но имало една дупка, липсвало му единъ камъкъ. Значи, за бѫде вашиятъ храмъ съвършенъ, трѣбва да поставите и послѣдния камъкъ на мѣсто. Щомъ го поставите, вашиятъ храмъ ще бѫде съвършенъ, и само тогава вие ще разберете живота. Докато липсва само единъ камъкъ на вашето здание, не могатъ да ви приематъ въ невидимия свѣтъ. Вашиятъ храмъ трѣбва да се съгради, да се завърши напълно. Христосъ каза на ученицитѣ си: „Отивамъ да ви приготвя жилище, и като го приготвя, ще дойда да ви взема.“ Кѫдѣ? — Въ новитѣ условия, да живѣемъ съ Господа. Тъй разбирамъ азъ новитѣ условия — да живѣемъ по закона на Любовьта, дѣто царува редъ и порядъкъ на нѣщата. Какво ще бѫде тогава? — Никакво сравнение не може да се прави между сегашното и тогавашното. Сегашното е само сѣнка на бѫдещето. Въ сегашния животъ ние носимъ само неволи и страдания, ние опитваме живота на миналитѣ си сѫществувания. Затова, каквото ви даде сегашниятъ животъ, трѣбва да бѫдете благодарни отъ него. Ако пъкъ искате великото благо на живота, това е пѫть на ученика. Два пѫтя, или два живота има: или животътъ на свѣта, или животътъ на Бога, който ние наричаме животъ на Христа — животъ на новото учение — пѫтьтъ на ученика. Сега на първо мѣсто ще гледате да прѣмахнете отъ васъ онази вѫтрѣшна меланхолия, която често ви напада, понеже вие мислите, че свѣтътъ е затворенъ заради васъ, че нѣмате условия за развитие. Всѣки, който има положително вѣрую, може да създаде тѣзи условия. Както богатитѣ хора въ свѣта, както американскитѣ милиардери създадоха голѣми индустрии и съ това се повдигнаха въ обществото, така и всѣки праведенъ човѣкъ трѣбва да бѫде съ своитѣ идеи като тия американски милиардери. Тѣ не очакватъ на подаяние, но работятъ автомобили, събиратъ хора наоколо си, разработватъ индустрията. Такъвъ трѣбва да бѫде праведниятъ човѣкъ, такъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ. Тѣ трѣбва да създаватъ велики мисли. Между богатитѣ хора въ свѣта има вѫтрѣшно разбиране, както и взаимни отстъпки. Често нѣкои хора, за които мислимъ, че сѫ некултурни, постѫпватъ много право въ обществото. Много пѫти виждаме пъкъ религиозни хора, които си служатъ съ методитѣ на свѣта. Тѣ се стремятъ къмъ новия животъ, но внасятъ методитѣ на стария животъ. Това е по-опасно, отколкото да се живѣе само съ стария животъ и да се прилагатъ неговитѣ методи. Затова Христосъ е казалъ: „Не се кърпятъ стари дрехи съ нови кръпки“. Ти не можешъ да туришъ една нова идея въ стара система. Тя не може да живѣе тамъ. Тази идея Христосъ е изразилъ съ стиха: „Не може да наливате ново вино въ стари мѣхове“. Така е, новото вино ще туряте въ нови мѣхове, а старото — въ стари мѣхове. Засега вие живѣете два различни живота, тъй както чувствата и мислитѣ на човѣка сѫ двѣ различни нѣща. Чувствата сѫ едно нѣщо, мислитѣ сѫ друго нѣщо. Въ сърдечно отношение вие чувствувате едно, въ умствено отношение вие мислите друго. Понѣкога между ума и сърцето има разногласие, а понѣкога има хармония. Нѣкой пѫть сърцето не разбира живота тъй, както умътъ, а нѣкой пѫть и сърцето разбира правилно, и умътъ разбира правилно. И сега, като ученици на Божественото училище, вие трѣбва да носите въ ума си свѣтлата идея да бѫдете доволни отъ сегашния си животъ. И въ всички случаи, колкото малко и каквото малко нѣщо и да придобиете, да го използувате за вашето развитие, като знаете, че този животъ ще бѫде основа на бѫдещия ви животъ. И ако сте стари, да имате стремежъ да се подмладите; ако нѣмате знание, да се стремите да го придобиете; ако сте болни, да се стремите да оздравѣете; ако сте страхливи, да се стремите герои да станете — изобщо вие трѣбва да се стремите къмъ онова, което може да ви направи хора, да създаде у васъ характеръ. За това Христосъ говори въ 18 глава отъ Евангелието на Иоана. А Исусъ, понеже знаеше всичко, що имаше да дойде връхъ Него, излѣзе и рече имъ: „Кого търсите?“ Отговориха му: „Исуса Назарянина“. Казва имъ Исусъ: „Азъ съмъ“. Тукъ имаме единъ човѣкъ силенъ, герой, който знаеше всичко, което Го очаква и можеше да избѣга нѣкѫдѣ, но Той излѣзе срѣщу слугитѣ на първосвещеницитѣ и фарисеитѣ и каза имъ: „Кого търсите?“ — Исуса. Назарянина. — Азъ съмъ. Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да завладамъ този свѣтъ, но дойдохъ да дамъ животъ, и то прѣизобилно“. Това значи: азъ дойдохъ да говоря на хората за Любовьта, за Мѫдростьта и за Истината. Ако тѣ възприематъ това учение, добрѣ ще бѫде за тѣхъ; ако не го приематъ, могатъ да ме сѫдятъ споредъ тѣхнитѣ закони, както искатъ. Отговори Исусъ: „Моето Царство не е отъ този свѣтъ; ако бѣше Царството ми отъ този свѣтъ, слугитѣ ми биха се борили да не бѫда прѣдаденъ на юдеитѣ. А сега Царството ми не е оттукъ“. Христосъ казва: „За мене това не важи. Азъ ще ви докажа, че на кръста не можете да ме държите и въ гроба не може да ме турите. Азъ ще ви докажа още, че мога да завладамъ свѣта“. И дѣйствително, Той доказа това. Слѣдователно, онѣзи, които живѣха прѣди 2,000 години, и сега сѫ тукъ. И ще бѫде тъй, както Христосъ каза: „Азъ за това се родихъ, да свидѣтелствувамъ за Истината“. Бѫдещето е Негово, свѣтътъ е Неговъ, Правдата е Негова. Той е носитель на великата Истина. И азъ казвамъ: всички трѣбва да бѫдемъ носители на великата Божия Истина. Схванемъ ли живота така, ние ще го разберемъ въ неговата пълнота, ще добиемъ радость и веселие — ще живѣемъ споредъ Божията Любовь. Тогава всичко въ свѣта се освѣщава. Слънцето, звѣздитѣ, всичко въ свѣта е създадено за онѣзи, които сѫ родени да свидѣтелствуватъ за Истината. Отъ това гледище, хубавитѣ, красивитѣ нѣща сѫ за онѣзи, които любятъ Господа. Затова Христосъ казва: „Отче, дѣто съмъ азъ, тамъ искамъ да бѫдатъ и онѣзи, които Си ми далъ“. Дѣ ще бѫде Той? — Въ Царството на Любовьта. Казвамъ: слѣдъ тази бесѣда нѣкои отъ васъ могатъ да се обезсърдчатъ и да си кажатъ, че тази работа е само за ученитѣ хора; щомъ е така, ние ще живѣемъ като нашитѣ дѣди и прадѣди. Питамъ: нима вашитѣ дѣди и прадѣди сѫ живѣли? Отъ вѣкове насамъ хората не живѣятъ единъ разуменъ животъ, но тѣ само страдатъ и умиратъ. Днесъ почти всичката вода въ рѣкитѣ, езерата и моретата е покварена отъ човѣшка кръвь и човѣшки прѣстѫпления. Огънь трѣбва да дойде отгорѣ, за да изгори, да очисти всичко покварено, да дестилира тази вода и слѣдъ като се прѣчисти всичко, да се създаде новата култура. Сега ще дойде една вълна, която ще трансформира цѣлия общественъ строй, ще прѣустрои цѣлата земя, ще прѣустрои мислитѣ на цѣлото органическо царство. Животътъ ще получи ново направление. Както едно врѣме Богъ създаде свѣта, така днесъ ще го прѣсъздаде наново. Богъ нѣма да остави хората да се гаврятъ съ Нетовата Истина. Богъ нѣма да остави и държавитѣ да прѣстѫпватъ Неговитѣ закони. Всички хора трѣбва да се поклонятъ прѣдъ Божията Истина и да признаятъ Неговитѣ закони. Ще дойде день, когато Любовьта ще царува въ свѣта, хората ще живѣятъ въ любовь помежду си, навсѣкѫдѣ ще има радость и веселие, Иде това врѣме. Като ви казвамъ, че огънь ще дойде въ свѣта, вие питате: какво ще правимъ тогава? Казвамъ: какво трѣбва да правите, като се запали хотела, въ който живѣете? Вие, които сте се събудили първи и виждате този огънь, вземете дрехитѣ си и скоро вънъ отъ хотела! — Ами какво ще стане съ тия, които спятъ? — Като се събудятъ, и тѣ ще бѣгатъ. — Ние искаме да видимъ, какво ще стане съ хотела. — Нѣма какво да чакате. Вземете по-скоро дрехитѣ си и излѣзте вънъ! Хотелътъ гори, нѣма какво да гледате. Бавите ли се, другитѣ ще се събудятъ, и тогава ще настане такава суматоха, такова блъскане, че и вие нѣма да излѣзете. — Да останемъ да гасимъ огъня? — Не, това е такова горение, което никаква вода не може да изгаси. И на цѣлъ океанъ водата да го гаси, не може да го изгаси. Каквото и да говорятъ ученитѣ хора, не могатъ да обяснятъ произхода на този огънь. Това е законъ на живата природа. Животътъ трѣбва коренно да се прѣчисти, да се внесе въ него вѫтрѣшно прѣобразование. Азъ не говоря за нѣкаква революция между хората, но ще настане вѫтрѣшна промѣна, въ която Богъ ще прѣобрази цѣлия строй, ще освободи хората отъ тѣхнитѣ дребнавости, които имъ прѣчатъ да се разбиратъ, като братя и сестри. Който разбере това нѣщо, ще го провѣри и ще се освободи отъ стария животъ, отъ всички утайки на миналото. Вижте, какво пишатъ вѣстницитѣ за землетресенията, които ставатъ въ Япония. Тамъ нѣкѫдѣ се повдига цѣла планина, като Витоша, и разтръсва земята; тя се отваря и въ нея изчезватъ голѣми градове, съ по 150 — 200,000 души. Досега сѫ изчезнали милиони хора. Защо ставатъ тия нѣща? Казвате: това сѫ природни закони. Ами ако тукъ нѣкѫдѣ се отвори земята и ни погълне, какво ще стане тогава съ насъ? Какво ще кажатъ всички съврѣменни учени за произхода на земята и за това, което става съ нея? Нѣщо страшно става! Съврѣменнитѣ хора сѫ дѣца, които си играятъ съ взривни вещества, складирани въ самата природа. Тѣ още не сѫ опитвали гнѣва на живата природа. Когато тя се разгнѣви, започва да се движи — да се свива и разпуща, да гълта всичко, каквото срещне на пѫтя си — градове, села, хора и животни. Нищо живо не остава на повърхностьта ѝ. Какво ще кажете, ако се намѣрите долу, подъ тия развалини и разрушения? Казвате: това не може да бѫде! Да, ако хората живѣятъ по Божия законъ, земята никога нѣма да отвори устата си и да ги погълне, но ако не живѣятъ по Божия законъ, тя ще отвори устата си и ще ги нагълта на общо основание. И ако ги погълне, това е пакъ привилегия за тѣхъ, но ако ги намѣри за много грѣшни, тя казва: „Не искамъ да ви погълна въ себе си“ — и ги изхвърля навънъ. Знаете ли, колко е страшно това? Вѫтрѣ въ себе си не ги иска, но и въ пространството не ги иска. Какво трѣбва да правятъ? Все пакъ най-добрѣ е да се намѣрятъ на нѣкой параходъ, макаръ и най-бѣденъ, макаръ и на най-долното мѣсто — има шансъ да излѣзатъ нѣкѫдѣ на брѣга. Ами по-добрѣ ли е да попаднатъ въ вълнитѣ на морето? Въ такъвъ случай привилегия е да те нагълта земята, отколкото да те изхвърли нѣкѫдѣ въ пространството да се луташъ. Има такива случаи. Ще кажете: това е заплашване само. Не е заплашване, но такива сѫ законитѣ на разумната природа. Това е велика Истина. И ако хората живѣятъ съобразно законитѣ на разумната природа, всичко ще имъ върви по медъ и масло, ще живѣятъ въ миръ и радость. Не е въпросътъ въ заплашванията, но казвамъ: ние гледаме другояче на живота. Свѣтътъ е велико училище за насъ, а всички негови външни проявления, това сѫ малки резултати, това е единъ излишъкъ отъ свѣта. Има другъ свѣтъ, прѣдъ който вашиятъ реаленъ свѣтъ е само външно проявление, една външна сѣнка. Да оставимъ настрана тия философски разсѫждения, и да дойдемъ до важнитѣ въпроси въ живота, които ни интересуватъ. Питамъ: когато човѣкъ е бѣденъ, интересува ли се отъ това, колко милиардери има въ свѣта? — Не се интересува. Когато е гладенъ, интересува ли се отъ това, колко гостилници има въ свѣта, въ колко тенджери готвятъ и по колко хлѣбъ се дава на човѣкъ? — Не, тази статистика не го интересува. Въ дадения случай той се интересува да намѣри човѣкъ, който да му даде нѣколко златни монети и послѣ да отиде въ гостилницата, да се нахрани добрѣ, да се разположи и, ако е въздържатель, да изпие чаша студена вода; ако пъкъ е отъ по-напрѣдналитѣ, да изпие чаша вода съ червенъ цвѣтъ и да запѣе: „Горо ле, зелена; водо ле, студена“. И дѣйствително, много хубаво пѣе зелената гора. Шумолятъ листата ѝ, тиха пѣсень напѣватъ. За васъ е важно да се осмисли животътъ ви и да се прѣмахнатъ всички недоволства, обесърдчения и всѣкаква апатия. Нѣкой казва: нищо не ме интересува Какъ да не те интересува нищо? — Азъ не искамъ да живѣя повече, не искамъ да сѫществувамъ. Този, който казва, че не иска да живѣе, той не говори Истината. Ние разбираме неговия езикъ. Задъ този изразъ се крие друго нѣщо. Когато нѣкоя мома казва, че иска да умре, азъ подразбирамъ друга идея, която тя скрива. Тази мома иска да люби, да обича. Тя казва: досега азъ бѣхъ навикнала да ме любятъ, но отсега нататъкъ искамъ азъ да любя, азъ да жертвувамъ нѣщо отъ себе си. Та когато хората искатъ да умратъ, подразбирамъ, че искатъ да живѣятъ по новия начинъ. Всѣки, който умира, дава нѣщо. Когато бащата умира, извиква сина и дъщеря си и казва: „Дѣца, азъ умирамъ вече, напущамъ този свѣтъ. На васъ давамъ двѣтѣ къщи, да ги раздѣлите помежду си, а нивитѣ и другитѣ имоти оставямъ на роднинитѣ“. Когато раздадешъ всичко, каквото имашъ, това е смърть. Въ това отношение, всѣки отъ васъ може да умре и пакъ да живѣе. Като умрешъ и отново дойдешъ, никой нѣма да забѣлѣжи, че си умрѣлъ. Щомъ раздадешъ всичкото си имущество, всички мислятъ, че ти си умрѣлъ отдавна. Когато хората говорятъ за смъртьта, тѣ разбиратъ, че човѣкъ умира и раздава всичко, завѣщава го на околнитѣ, а ние кръщаваме смъртьта съ същинското ѝ име и казваме: който умира, той започва да люби. Азъ желая, тази мисъль да остане у васъ доброволно, безъ насилие. Този день е тържественъ, ние седимъ прѣдъ лицето на Бога, и азъ искамъ всѣки отъ васъ вѫтрѣшно да разрѣши този важенъ въпросъ. Разрѣшите ли го днесъ, той е разрѣшенъ за всѣкога. Не го отлагайте за другъ день, но разрѣшете го още днесъ, докато сте прѣдъ Божието лице. Господъ казва: „Търсете ме, докато съмъ близо до васъ“. Когато параходътъ стигне на нѣкое пристанище, вие какво трѣбва да правите? Трѣбва да си вземете билетъ още прѣди третия звънецъ. Закъснѣете ли, той нѣма да ви приеме. Параходътъ има опрѣдѣлена тарифа. Дойде ли часътъ за тръгване, никого не чака. Казвате: ако закъснѣя, азъ мога да тръгна съ слѣдния параходъ. Можете да тръгнете и съ слѣдния параходъ, но знаете ли, какъ седи въпросътъ? Баща ви, майка ви, братъ ви, сестра ви, приятелитѣ ви ще заминатъ съ първия параходъ. Ако пропуснете този параходъ, ще съжалявате. Затова на врѣме ще отидете! И тъй, отсега нататъкъ, каквото и да правите, вършете го заради Бога, заради Нетовата Любовь. Това изисква новото учение, това изисква новиятъ животъ отъ всинца ни. Ние трѣбва да се отличаваме отъ другитѣ по това, че имаме единъ великъ принципъ, една велика идея, за която сме готови и на огънь да ни турятъ, и на бѣсилка да ни увисятъ, да на кръстъ да ни разпнатъ — всичко можемъ да понесемъ. Ако ни турятъ на огъня, като дървата ще горимъ, работа ще вършимъ, но нѣма да изгаряме. Ако ни прѣвърнатъ въ вода, жаждата на хората ще уталожваме, но никого нѣма да давимъ. Ако ни направятъ на вѫже, за всичко ще служимъ, но никога за обѣсване на хората. Ако ни направятъ на перо, всичко хубаво ще напишемъ, но никога смъртна присѫда нѣма да подпишемъ. Слѣдователно, въ каквото положение и да поставите праведния човѣкъ или ученика, той всѣкога ще покаже, че въ неговата душа живѣе Божията Любовь. Има ли нѣщо по-велико отъ това? Сега, като ви говоря така, вие казвате: ние сме слушали тия работи. Да, слушали сте ги, но като ви запаля веднъжъ, нѣма да се освободите отъ това запалване. Запаля ли ви, и цѣлъ свѣтъ да излѣзе да ви гаси, не ще може да ви изгаси. Колкото повече ви гаси, толкова повече ще се запалвате и ще горите, безъ да изгаряте. И затова Писанието казва: „Свѣтлина на нозѣтѣ ми е Твоето Слово.“ Азъ желая, всички да носите запаленъ свѣтилника, който Господъ ще ви даде днесъ. Като излѣзете оттукъ, всѣки отъ васъ ще види по единъ ангелъ. Помолете го да ви даде по единъ запаленъ свѣтилникъ и тръгнете по опрѣдѣления отъ Бога пѫть. Вие ще ми кажете: Учителю, дѣ е вратата на новия животъ? Азъ нѣма защо да показвамъ вратата на хора, като васъ, които сѫ толкова учени Има ли нужда да ви отварямъ Евангелието? Казвамъ ви: намѣрете 15 глава отъ Евангелието на Лука и четете. Всички знаете, дѣ се намира този ангелъ. Райската градина не е извънъ човѣка, нито на „Изгрѣва“ нѣкѫдѣ — тя се намира въ самия човѣкъ. Ангелътъ, когото търсите, е въ тази Божествена градина, прѣдъ входа на която Богъ постави два херувима съ огнени мечове, да пазятъ, да не влизатъ грѣшнитѣ хора. На праведнитѣ хора Богъ дава по единъ запаленъ свѣтилникъ и казва: „Вие можете да отидете въ Рая, той е за васъ“. Сега и азъ ви казвамъ идете въ Рая, въ Божествената градина, да се поразходите, да се срещнете съ ангела и да се поразговорите. Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. За това Той дойде на земята. И ако досега сте ходили въ тъмнина и сте били въ безсъзнание, отсега ще ходите въ свѣтлина и съ съзнание, и ще служите на Бога съ вѫтрѣшна любовь, по новъ начинъ. Само така ще приемете Божието благословение. И тъй, азъ ви поздравлявамъ днесъ съ запаленитѣ свѣтилници! Христосъ казва: „Азъ за това се родихъ, да свидѣтелствувамъ за Истината.“
  20. От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 8 ч. в. Свещениятъ часъ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Размишление. Всѣка окултна наука, която принадлежи къмъ великата наука за живота, има за цѣль да просвети човѣшкия умъ и да облагороди човѣшкото сърце. Тя цѣли да внесе свѣтлина въ ума и топлина въ сърцето, като необходими условия за правилното развитие на човѣка. Отъ това гледище, умътъ и сърцето трѣбва да дойдатъ въ помощь на човѣка за изправяне на живота му. И тъй, щомъ започваме да изправяме живота си, всички трѣбва да учимъ. Миналитѣ поколѣния се учили, сегашнитѣ поколѣния се учатъ, и бѫдещитѣ поколѣния ще се учатъ. Отъ кого? — Отъ свѣта, който Богъ е създалъ. Законитѣ, които Богъ е наредилъ, трѣбва да се изучаватъ, защото върху тѣхъ се гради личниятъ или индивидуалниятъ, умствениятъ и духовниятъ животъ на човѣка. При това съграждане на живота се изучаватъ различни прѣдмети. Всичко въ природата се развива послѣдователно. Сѫщото нѣщо се наблюдава и въ свѣта. Най-първо ще се изучаватъ най-близкитѣ прѣдмети, които иматъ прѣко отношение къмъ насъ. Слѣдъ това ще се изучаватъ прѣдметитѣ, които засѣгатъ нашитѣ чувства и най-послѣ тия, които засѣгатъ нашия умъ. Първо човѣкъ трѣбва да започне съ изучаване на твърдата почва, отъ която ще придобие устойчивъ характеръ. Тя придава стабилность на човѣка. Всѣки човѣкъ, който иска да придобие устойчивость, може да стане каменаръ, да дѣла камъни. Достатъчно е да дѣла камъни два-три мѣсеца, за да внесе този елементъ въ характера си. Човѣкъ може да придобие устойчивость не само чрѣзъ дѣлане на камъни, но и ако оре земята, ако обработва градини, лозя и други подобни. Съ тази работа той развива мускулната и костната си системи. Вие казвате какъ да работимъ? Какви методи трѣбва да прилагаме за учене? Казвамъ: наблюдавайте природата, вижте, какъ работи тя и отъ нея се учете! Използувайте за вашето развитие методитѣ, съ които тя си служи. Прослѣдете, какво става съ водата, която пада отъ пространството. Нагледъ тя е чиста и пада въ видъ на росни капки или на дъждъ. Докато падне на земята, тя се напрашва отъ въздуха, било отъ прашинкитѣ, или отъ саждитѣ въ него; послѣ разтваря нѣкои газове, които се намиратъ въ въздуха, като сѫщеврѣменно поема и разни микроби. Въ този видъ вече водата не е чиста. Нейното движение, обаче, не спира тукъ. Тя прониква въ земята, дѣто срѣща пѣсъчливи пластове, прѣзъ които се прѣцѣжда или филтрира. Така прѣчистена, водата дохожда до извѣстни пластове, дѣто не се просмуква, но се събира на едно мѣсто и оттамъ, като си пробие пѫть навънъ, излиза въ видъ на чистъ, хубавъ изворъ. Тѣзи пластове сѫ прѣпятствия за водата, но тя се стреми да си пробие пѫть между тѣхъ и да вземе извѣстно направление. По аналогия на това, казвамъ: мисъльта, която иде отъ Бога е чиста, но докато дойде до нашия мозъкъ, минава прѣзъ пространството, дѣто се напрашва и става нечиста. Вслѣдствие на това, тя трѣбва да слѣзе въ долнитѣ пластове, да се филтрира, т. е. да се прѣцѣди и отново да се върне чиста, каквато е излѣзла отъ Бога. Кои сѫ тия пластове, прѣзъ които човѣшката мисъль се прѣчиства? — Това е материалниятъ свѣтъ, въ който тя срѣща редъ прѣпятствия. Слѣдъ като прѣмине тѣзи прѣпятствия, тя излиза навънъ въ видъ на изворъ. Въ това отношение, всѣки човѣкъ е единъ постояненъ изворъ. Щомъ човѣкъ започне да мисли, той прѣдставлява вече единъ изворъ. Казвамъ: всѣки отъ васъ най първо трѣбва да се стреми да бѫде отличенъ ученикъ. Всѣки день той трѣбва да отдѣля часть отъ врѣмето си за учене, да създаде въ себе си навикъ да учи. Ученикътъ трѣбва да се отличава съ обичь къмъ знанието, съ обичь къмъ науката. Той трѣбва да проучи, какво нѣщо е окултниятъ ученикъ и окултната наука, за да може да даде кратко опрѣдѣление на този въпросъ. Да бѫдешъ окултенъ ученикъ, не значи да натрупашъ въ главата си извѣстни познания върху различнитѣ прѣдмети, защото това може да дадатъ и другитѣ науки. Напримѣръ, отъ другитѣ науки вие можете да получите познания върху слънцето и неговия съставъ, разни теории за създаването на свѣта и т. н Съврѣменната химия пъкъ ще ви запознае съ елементитѣ, отъ които е създаденъ материалния свѣтъ, съ тѣхнитѣ свойства и съ службата имъ, която изпълняватъ въ неорганическия и органическия свѣтъ. Тя ще говори, напримѣръ, за ролята на водорода, кислорода, азота и вѫглерода въ тия два свѣта, но не и за ролята имъ въ психическия свѣтъ. Въ това отношение сѫ интересни не само физическитѣ сили на елементитѣ, но и тѣхнитѣ психически сили, на които тѣ сѫ проводници въ живата природа. Съврѣменната наука спомага на окултната, като ни запознава съ живата природа. Окултната наука, обаче, прѣдставлява въведение къмъ великата наука на живота. Отъ окултно гледище, когато единъ Учитель разглежда нѣкакъвъ елементъ, той обръща внимание на материята, отъ която е създаденъ, на чистотата на тази материя, както и на различието между неговата материя и тази на сѫщия елементъ, но въ разнитѣ организми. Напримѣръ, той намира разлика между златото въ неорганическия и въ органическия свѣтъ. По аналогия на това, изтъква се разлика въ материята на човѣшкия мозъкъ у разнитѣ индивиди. Слѣдователно, хората се различаватъ, както по качествата на материята, отъ която е образуванъ тѣхниятъ мозъкъ, тъй и по качеството и количеството на силитѣ, които функциониратъ въ областьта на този мозъкъ. Окултната наука опрѣдѣля още и причинитѣ, поради които извѣстни добродѣтели сѫ развити повече или по-малко въ дадени хора. Тя казва: добъръ човѣкъ е онзи, който има повече връзки съ напрѣднали и възвишени сѫщества. Значи, по-голѣмото или по-малкото съприкосновение съ висшитѣ сѫщества, броятъ на допирнитѣ точки съ тѣхъ опрѣдѣля степеньта на човѣшката доброта. Когато дойдемъ до онѣзи велики сѫщества, които иматъ допирни точки направо съ Бога, за тѣхъ казваме, че тѣ почти сѫ завършили своето развитие на земята. Тѣ влизатъ вече въ плана на една по-висока еволюция отъ тази на земята. Както и да ви описвамъ този висшъ свѣтъ, той е почти недостѫпенъ за сегашния човѣкъ, затова за сега ще се ограничимъ само съ разглеждането и проучването на земния животъ. Наблюдавайте, каква промѣна ще забѣлѣжите въ нѣкой младежъ, който е прѣкаралъ нѣколко години въ странство, дѣто е билъ въ съприкосновение съ видни, учени професори. Вие ще намѣрите промѣна въ външния му видъ, въ отношенията му съ другитѣ хора, въ начина на мисленето и т. н. На какво се дължи тази промѣна? — На съприкосновението, което е ималъ съ тия учени хора. Вие казвате: тѣ сѫ свѣтски хора. Не мислете така. Тия хора, които сѫ дошли до едно голѣмо концентриране на мисъльта си, до единъ пъленъ контактъ съ живата природа, иматъ и силно развитъ духовенъ животъ. Мнозина отъ тия учени хора сѫ окултни ученици, занимаватъ се съ окултна наука, но външно не се изявяватъ, че сѫ такива. Много отъ извѣстнитѣ химици и физици се занимаватъ съ окултната наука и черпятъ своитѣ знания направо отъ живата природа. Нѣма да цитирамъ имената на тия учени, но казвамъ, че такива сѫ сѫществували и въ древнитѣ врѣмена, но сѫществуватъ и днесъ. Нѣкои питатъ: защо ни е окултната наука? — Въ нея ще намѣрите редъ начини и методи, какъ да си въздѣйствувате при различнитѣ състояния въ живота си, какъ да устроите живота си разумно и по какъвъ начинъ да разрѣшавате труднитѣ задачи. Запримѣръ, често се говори, че трѣбва да имаме търпѣние, но по кой начинъ да се приложи? Говори се, че трѣбва да бѫдемъ благи. Какъ да се постигне това? Говори се, че трѣбва да правимъ добро. Кой е най-разумниятъ начинъ, по който можемъ да правимъ добро на хората? Ще ви дамъ единъ примѣръ отъ физическия свѣтъ. Прѣдставете си, че искате да извадите едно въгленче отъ отъня. По колко начина може да го извадите? — Или съ пръсти, или съ щипци. Какви ще бѫдатъ резултатитѣ при двата случая? — Въ първия случай, когато хванете въгленчето съ пръсти, бързо го хвърляте настрана, и прѣзъ цѣлия день сте недоволни, че сте се изгорили. Въ втория случай, когато сте го хванали съ щипци, вие сте свободни, независими, разнасяте го дѣто искате — нищо не ви смущава. Значи, щомъ искате да направите добро, може да употрѣбите единъ отъ двата метода — или съ пръсти, или съ щипци. Ще имате два различни резултата. Казвамъ: вие трѣбва да правите добро по втория начинъ — съ щипци. Искате да дадете нѣкому пари. Какво ще направите? — Ще намѣрите трето лице, чрѣзъ което ще прѣдадете паритѣ. Тогава вие сте свободни. Дадете ли самъ паритѣ на това лице, вие изгаряте пръститѣ си. Този човѣкъ ще дойде втори пѫть при васъ и ще ви каже: онзи день ми дадохте 1,000 лева, дайте ми сега още толкова! Хората отъ свѣта сѫ опитали този методъ, затова казватъ: „Огънь съ рѫка се не пипа.“ Може да го пипате съ рѫка, но резултатитѣ нѣма да бѫдатъ такива, както, ако бихте го хванали съ щипци. Често хората смѣсватъ думитѣ „любознателность и любопитство.“ Сѫщо тъй често смѣсватъ желанието да се подобри материалниятъ животъ съ желанието да се подобри умствениятъ и духовниятъ животъ на човѣка. Това не е едно и сѫщо нѣщо. Да подобря материалния си животъ е едно благо, отъ което цѣльта на окултната Школа не се постига. Да подобря умствения и духовния си животъ, да просвѣтя ума си и да облагородя сърцето си, това влиза въ цѣльта на тази Школа. Да подобря материалния си животъ, значи да постигна такива знания, които утрѣ могатъ да изчезнатъ отъ моя умъ. Какво съмъ придобилъ? — Нищо. Мнозина отъ васъ сте свършили гимназия, други — университетъ, но питамъ: дѣ сѫ ония формули, дѣ сѫ всички теории, които сте учили прѣзъ това врѣме? — Почти всичко е забравено, изчезнало е отъ вашия умъ. Казвате: тогава защо е трѣбвало да учимъ? Не, изучаването на този материалъ е изпълнило своята служба. На врѣмето си то е било необходимо упражнение, една гимнастика за ума. Натрупването на нови впечатления отъ живота сѫ изгладили тия знания. Ето защо, човѣкъ самъ трѣбва да чисти, да измива своята паметь — своята библиотека отъ излишния прахъ. Мислитѣ прѣдставляватъ лабораторията на нашата паметь, дѣто сѫ складирани всички томове на нашето знание. Често тия томове сѫ прашасали отъ вѣковния прахъ на безумието, и така сѫ забъркани изъ библиотеката, че не знаемъ, дѣ се намиратъ. Прахътъ произтича отъ ненужнитѣ безпокойствия на ума, създадени отъ сегашния животъ. Първата задача на ученика е да се научи какъ да се освободи отъ тия безпокойствия. Болестьта, запримѣръ, е ненужно безпокойствие. Боленъ си, страдашъ отъ възпаление на очитѣ, или отъ коремоболие, или отъ ревматизъмъ, или отъ разстройство въ нервната система — прѣмахни тия болести. Сиромахъ си, имашъ мѫчнотии въ живота си — прѣмахни тия прѣпятствия. Ученикътъ трѣбва да прѣодолява всички мѫчнотии и прѣпятствия въ живота си. Който иска да учи, боленъ не трѣбва да бѫде, и сиромахъ не трѣбва да бѫде. За обикновенитѣ ученици е позволено това, но окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде свободенъ отъ всички недѫзи. На окултния ученикъ не е позволено да има недѫзи. Има ли нѣкакъвъ недѫгъ, той трѣбва да има търпѣнието и доблестьта да се лѣкува по всички правила, които окултната наука прѣпорѫчва. Вие не разбирате правилата на тази наука и казвате: Господъ ще ни излѣкува. Така казва и свѣтътъ. Оставите ли само Богъ да ви лѣкува, това е физически актъ, а не единъ вѫтрѣшенъ актъ на вашето съзнание. Когато Учительтъ ви прѣдаде единъ урокъ, и вие не го научите, трѣбва ли да казвате, че Учительтъ знае урока и ще ви го повтори? Не, веднъжъ урокътъ прѣдаденъ отъ Учителя, вие ще го научите и ще го приложите. Всѣки урокъ, както и всѣко окултно учение иматъ своето практическо приложение. Ако тѣ не се приложатъ въ живота ви, ще се създаде едно индиферентно състояние, при което мнозина ще се обезсърдчатъ и ще кажатъ: и това е обикновена наука! Отъ толкова години учимъ, но какво сме придобили? Както навсѣкѫдѣ, оставяте Учителя да прѣдава урока си, а вие не го научавате. На мнозина отъ васъ съмъ далъ правила, какъ да се лѣкуватъ сами, и какъ да даватъ на други първа помощь. Всѣки отъ васъ, като ученикъ, трѣбва да знае тия правила и да ги прилага. Какъ лѣкувате главоболието, или бодежитѣ, или болкитѣ въ кръста и т. н? Не е достатъчно само да се констатира извѣстна болесть. Ние имаме особено гледище за болеститѣ. Болеститѣ сѫ дадени на хората за придобиване на смирение. Всѣка болесть е особена задача, съ която ученикътъ трѣбва да се справи. На всѣка болесть, която му се дава, той трѣбва да гледа като на особена привилегия. Всички болести се дължатъ на извѣстни микроби, малки сѫщества, които се развиватъ въ организма на човѣка. Значи, тѣ намиратъ въ вашия организъмъ достатъчно количество храна, съотвѣтна за тѣхното развитие. Какво трѣбва да правите? — Не имъ давайте такава храна, и тѣ ще си заминатъ. Отъ какво произтича главоболието? — Отъ ядене на мѫчносмилателна храна, която оставя излишъци въ стомаха. Тогава прѣчистването на стомаха не става правилно, канализацията му е поврѣдена нѣкѫдѣ, вслѣдствие на което се явява главоболие, а стомахътъ и устата започватъ да миришатъ. У извѣстни хора тази миризма се усѣща отъ разстояние 5 — 6 метра. Нѣкои хора, като не ядатъ 5 — 6 дни, започватъ да миришатъ неприятно. Когато окултниятъ ученикъ пости, отъ него лъха приятна миризма. Окултниятъ ученикъ трѣбва да работи за прѣчистване на тѣлото си. Нѣкои казва: за да се прѣчисти човѣкъ, той трѣбва да изтощи тѣлото си. Не, това е криво заключение. Вие трѣбва да правите разлика между плътьта и физическото ви тѣло. Ако плътьта ви отслабва, тѣлото ви не трѣбва да отслабва. Какво подразбирамъ подъ отслабване на плътьта? — Да се намалятъ низшитѣ желания у човѣка, т. е. желанията му да се възпитатъ. Низшитѣ желания не се криятъ въ физическото тѣло, но въ плътьта. Ето защо, за да възпитате тия желания, не трѣбва да измъчвате стомаха си. Наистина, понѣкога стомахътъ приема повече храна, но причината за това е желанието за ядене, което се крие въ единъ центъръ, който се намира около слѣпитѣ очи. Миризмата на нѣкое вкусно ядене възбужда този центъръ, у човѣка се поражда желание повече да яде, и тогава стомахътъ приема тази храна и се прѣтоварва. По този начинъ, именно, чрѣзъ силно желание за ядене, човѣкъ разваля стомаха си. Това е крайность, но ако стомахътъ приема по-малко храна, отколкото може, това е друга крайность. Когато окултниятъ ученикъ яде, той трѣбва да бѫде доволенъ отъ храната, да забрави всичко наоколо си и да благодари на Бога. Да знаешъ, какъ да ядешъ, това е наука, това е цѣла музика. И Писанието казва: „Ще ядете и за всичко, което Богъ ви е далъ, ще благодарите“. Второ условие при храненето. Окултниятъ ученикъ трѣбва да избѣгва еднообразната храна. Нѣкой се подлага, напримѣръ, на картофенъ режимъ. Цѣлъ мѣсецъ се храни само съ картофи. Какво ще му допринесе тази храна? Другъ се храни цѣлъ мѣсецъ само съ череши. Трети — само съ грозде. Това не е правиленъ начинъ за хранене. Когато Богъ създаде първия човѣкъ, каза му: „Ще ядешъ отъ всички плодове въ тази градина, само отъ единъ плодъ нѣма да ядешъ — отъ плода на дървото за познаване доброто и злото.“ Така и вие, отъ всички плодове ще ядете — отъ забранения плодъ нѣма да ядете. Ако се хранишъ съ картофи, ще опиташъ всички видове: днесъ ще ядешъ бѣли картофи, утрѣ ще ядешъ червени. Ще опиташъ всички видове картофи и ще пристѫпишъ на друга храна. Ако се хранишъ съ череши, ще опиташъ всички видове череши. Ако се хранишъ съ грозде, по сѫщия начинъ ще опиташъ всички видове грозде. Винаги трѣбва да разнообразявате храната си, защото всѣки видъ храна съдържа специфични енергии, необходими за организма ви. У човѣка има едно особено чувство, което на всѣко врѣме му подсказва, каква храна трѣбва да яде. Защо? Защото въ даденъ случай само въ тази храна човѣкъ ще намѣри ония специфични елементи, които сѫ необходими било за съграждане на организма, било за създаването на нѣкоя велика мисъль или нѣкое благородно чувство. Вие ще кажете: отдѣ ще намѣримъ тази подходяща храна? Виждате онзи художникъ, колкото бѣденъ и да е, какъ намира бои, четки. Щомъ сѫ нужни за работата му, отдѣто и да е, той ще ги намѣри. Питамъ ви: какъ ще си обясните Христовитѣ думи въ притчата за онзи домостроитель, когото господарьтъ уволнилъ и поискалъ смѣтка за домостроителството? Този домостроитель си казалъ: „Що да сторя? Да копая — не мога. Да прося — срамъ ме е“. И най-послѣ казва: „Дойде ми на умъ, какво да направя“. И повиква едного отъ длъжницитѣ на господаря си и го пита: „Колко си длъженъ на господаря ми? В той му отговорилъ: „Сто вати масло.“ — Пиши 50! Пита втория: „Ти колко дължишъ на господаря ми?“ — Сто кора жито. Казва му: „Пиши 80!“ Както виждате, той не печели, а другитѣ печелятъ. Той си прави приятели. Христосъ казва по-нататъкъ: „Направете си приятели отъ богатството на неправдата, за да ви приематъ въ дома си, когато осиромашеете. Какъ ще разберете този стихъ? Той прѣдставлява единъ вѫтрѣшенъ законъ, който само окултниятъ ученикъ може да разбере. Онзи, който не познава този законъ, ще се държи въ буквата на нѣщата и ще се обърка. Ние имаме единъ външенъ моралъ, който е необходимъ за свѣта, но не и за насъ. За насъ е нужно дълбоко вѫтрѣшно разбиране на нѣщата, вмѣсто това, което прѣдставляватъ външнитѣ отношения въ свѣта. Казвамъ: както всѣки човѣкъ отъ свѣта разбира своитѣ интереси, така и окултниятъ ученикъ трѣбва да разбира своитѣ интереси и тия на своитѣ другари. Всѣки ученикъ, който ходи въ училището, трѣбва еднакво да разбира, както своето положение, тъй и положението на другитѣ. Не разбира ли хората, както и себе си, той ще влѣзе въ голѣмо стълкновение съ тѣхъ. Всѣки ученикъ, който иска да си служи съ математиката, най-първо трѣбва да знае законитѣ и правилата, по които става събирането, изваждането, умножението и дѣлението. Постепенно той ще навлиза и въ по-сложнитѣ дѣйствия на висшата математика. Не знае ли елементарнитѣ нѣща, той не може да си служи нито съ математиката, нито съ геометрията. Слѣдователно, живитѣ хора прѣдставляватъ за насъ почва, която трѣбва да изучаваме. Голѣмо изкуство е да знаемъ, съ кои хора трѣбва въ всѣки даденъ случай да дружимъ, да сподѣляме своитѣ мисли и чувства, да се подвизаваме заедно въ духовния животъ и т. н. „Съ единъ камъкъ кѫща не става,“ казва българската поговорка. Така е. За да съградите своето здание, много камъни ви трѣбватъ. Камънитѣ, това сѫ живитѣ хора, които ще взематъ участие въ този градежъ. Съ тѣхъ ще сподѣляте своитѣ мисли и чувства, своя животъ, безъ да ви критикуватъ. И тѣ ще сподѣлятъ съ васъ. Взаимно ще разглеждате единъ прѣдметъ и ще извадите общо заключение. Така само ще имате резултатъ, което показва, че между васъ има вѫтрѣшно разбиране, Слѣдъ това ще се раздѣлите приятелски, съ желание и втори пѫть да се срещнете. Да допуснемъ, че като окултни ученици, вие се събирате на обща молитва. Какво се изисква отъ васъ? — Сърцата и умоветѣ ви тъй да се отворятъ, че всички заедно да създадете велика вѫтрѣшна връзка съ невидимия свѣтъ, и всички да се почувствувате радостни и весели. За сега молитвата за васъ е дългъ, но не и резултатъ на единъ вѫтрѣшенъ Божественъ потикъ. Слѣдъ врѣме ще добиете този потикъ, и молитвата ще получи за васъ другъ смисълъ. И тъй, като окултни ученици, въ първо врѣме ще изучавате окръжаващата природа и нейното влияние върху васъ, а именно: влиянието на врѣмето, на въздуха, на вѣтроветѣ, на цвѣтята, на плоднитѣ дървета, на изворитѣ, на водата и т. н. Окултниятъ ученикъ трѣбва да знае, каква вода да пие. Той трѣбва да пие най хубавата вода, защото тя дава най-добри условия за здравето, което е необходимо за проявлението на правата мисъль. Мисли ли ученикътъ право, той ще изпитва красиви, приятни чувства. И сега, като на ученици, давамъ ви слѣдното правило: окултната наука не търпи излишно говорене. Вие може да говорите нѣкога повечко, но ако всѣкога говорите много, това не е правилно. Многото говорене е хабене на енергия. Въ Америка, напримѣръ, проповѣдницитѣ говорятъ извънредно много, вслѣдствие на което тѣ страдатъ отъ изтощаване на нервната система. Тамъ проповѣдничеството е достигнало висока степень на развитие. Излиза проповѣдникътъ на амвона да говори. Той иска да произведе ефектъ прѣдъ публиката съ своето краснорѣчие, но тъй се случва, че публиката остава индиферентна къмъ проповѣдьта му. Връща се този проповѣдникъ у дома си недоволенъ, разтревоженъ, съ намѣрение втори пѫть да не излиза да проповѣдва. Той отваря душата си, говори, а слушателитѣ му го посрѣщатъ съ студенъ душъ. Тѣзи сътресения произвеждатъ извѣстенъ родъ органически поврѣди въ организма на този проповѣдникъ. Надали има проповѣдници въ свѣта, които да не страдатъ отъ нервно разстройство и отъ окапване на космитѣ отъ главитѣ имъ. Това се дължи на вѫтрѣшно безпокойство въ тѣхъ. Тѣ навлизатъ въ една непозната область — не разбиратъ окрѫжаващитѣ хора. Проповѣдникътъ излиза да говори на извѣстна публика, безъ да я познава Той мисли само върху това, какъ да говори и колко повече да говори, безъ да има прѣдъ видъ, че ще бѫде подложенъ на такава критика, каквато никога въ живота си не е сънувалъ. Знаете ли, какви сѫ американцитѣ? Щомъ не имъ хареса нѣкой проповѣдникъ, тѣ казватъ: „Хлопа му нѣщо дъската!“ Често у хората се събужда, съзнателно или несъзнателно, желанието да запознаятъ свѣта съ своитѣ най-свещени идеи, но това е неправилно. Христосъ е казалъ: „Не давайте скѫпоцѣннитѣ си бисери на свинетѣ.“ Това правило не се спазва почти никѫдѣ, а особено въ България. И затова виждаме тия свине да хвърлятъ нашитѣ камъни върху главитѣ ни. Какво прави природата въ такъвъ случай? — Тя скрива дълбоко въ земята всички свои богатства, всички свои скѫпоцѣнни работи и никому не ги показва. Религиознитѣ хора, обаче, всичко, каквото иматъ, изнасятъ. на пазаръ. Защо? Защото не е тѣхно, тѣ не сѫ го придобили съ трудъ. Най-първо, като ученици на окултната Школа, ще знаете: свято ще пазите свещеното знание, което имате, и нѣма да го изнасяте на пазаря. Вие ще го изнесете само прѣдъ тази душа, която мисли и разсѫждава като васъ, която има сѫщитѣ потици, като васъ. Съ нея само може да сподѣлите този свещенъ хлѣбъ. Съ всички останали хора може да размѣняте мисли върху общи въпроси, които сѫ достѫпни за тѣхния умъ. Напримѣръ, нѣкои ви запитватъ: какви сѫ вашитѣ понятия за Бога, какво е вашето вѣрую и т. н.? Вие сте готови веднага да дадете отговоръ. Казвамъ: като ученици, вие трѣбва да се въздържате, да не бързате изведнъжъ да изнасяте вашитѣ свещени идеи. Въ старо врѣме окултнитѣ ученици се подлагали на особенъ родъ самодисциплина — да се въздържатъ отъ много говорене. Въ това отношение, и вие трѣбва да правите опити, да не бързате да изнасяте знанието си вънъ прѣдъ свѣта. Знанието е плодъ, който зрѣе. Не давайте този плодъ другиму, прѣди вие да сте го опитали! Ще ви приведа единъ примѣръ, отъ който ще видите, какви резултати дава неспазването на този законъ. Прѣди години въ България усилено се третираше въпроса за ясновидството. Отъ нѣкои крайпланински български градове излизаха доста ясновидци, които имаха чудни видѣния, съобщения съ другия свѣтъ, но започнаха да парадиратъ прѣдъ хората съ тази си способность. Дѣ кого срещаха, започваха да разправятъ за своитѣ видѣния. Тия хора пъкъ прѣдаваха тѣхнитѣ видѣния на други, но съ нѣкакви малки прибавки, съ нѣкакви прѣувеличения. По този начинъ, отъ една страна тѣ станаха за присмѣхъ, а отъ друга страна започнаха да губятъ способностьта си, и видѣнията вече изчезнаха. Докато по-рано разправяха, че св. Петъръ, св. Георги имъ се явявали, вече нѣмаше какво да разправятъ, и съжаляваха, че сѫ изгубили дарбата си. Така е, всички светии вдигнаха знамената и си отидоха, а тѣ останаха самички и започнаха да се чудятъ, дали, наистина, св. Георги, св. Петъръ имъ се явявали нѣкога, или не. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че има нѣща, които могатъ да се казватъ на хората, но има и такива, които трѣбва да задържате само за себе си. Тия послѣднитѣ трѣбва да прѣдставляватъ запасъ, малъкъ капиталъ, отъ който само вие да се ползувате. Та всѣки човѣкъ трѣбва да има нѣщо свещено въ себе си, което свято да пази отъ всѣки чуждъ погледъ, отъ всѣко чуждо посѣгателство. Казахъ по-рано, че понѣкога въ ученика се развива любопитството, вмѣсто любознателностьта. Напримѣръ, той вижда, че нѣкои говорятъ помежду си нѣщо, и казва: кажи ми, какво говорихте? Казвамъ: то не е за тебе. И да ти кажа, нѣма да се ползувашъ отъ него, нито по-добъръ ще станешъ. Така излиза. Ако му кажа извѣстна своя опитность, той ме подлага на критика въ себе си и казва: дали това, което ми каза, е истина, или сега го измисли? Прѣди малко дойде при мене единъ младъ човѣкъ и ми разправи, какво видѣние ималъ. Ако разкажа и на васъ неговото видѣние, мнозина ще се съблазните, нѣма да повѣрвате въ тия нѣща, защото въ това видѣние, наистина, има много невъзможни и недостѫпни нѣща за приемане отъ човѣшкия умъ. Човѣкъ трѣбва да има силна вѣра, за да приеме извѣстни нѣща. Къмъ видѣнията си и къмъ сънищата си вие трѣбва да се отнасяте съ голѣмо внимание. Ако ги приемате безогледно, ще се намѣрите въ опасно положение. Да не мислите, че всѣки сънъ има смисълъ. Не всичко, което виждате, или сънувате, или говорите, е отъ Бога. Трѣбва да провѣрявате тия нѣща, за да знаете, колко на сто отъ всичко, което става у васъ и около васъ, е вѣрно. Подлагайте на опитъ, както сънния си животъ, тъй и будния. Провѣрявайте, какъвъ процентъ отъ проявитѣ на вашата интуиция сѫ вѣрни. Изпитвайте се, да видите, колко отъ вашитѣ мисли и чувства се сбѫдватъ. Направете слѣдния опитъ. Да кажемъ, че нѣкой вашъ приятель ви обѣщалъ да дойде у васъ въ срѣда, въ петь часа слѣдъ обѣдъ. Прѣди да е дошълъ още, задайте си въпроса, дали ще дойде, или не. Ако си отговорите, че ще дойде, чакайте съ търпѣние опрѣдѣления отъ него часъ, за да провѣрите. Запишете си точно въ колко часа сте си отговорили, че ще дойде. Ако не дойде, тогава, или вие сте се излъгали, или той се е размислилъ да не дохожда. Послѣ, провѣрете отъ него, въ колко часа се е отказалъ отъ намѣрението си да дохожда и защо, именно. Вие искате да бѫдете ясновидци, нали? Тогава направете другъ опитъ. Извадете часовника си и не го отваряйте. Застанете въ себе си тихо и спокойно, безъ бързане, и опрѣдѣлете слѣдъ това, колко е часътъ. Отворете часовника си и вижте, дали сте успѣли въ опита си, или има разлика и каква е тя. Има законъ, възъ основа на който можете точно да опрѣдѣляте часа. Ако не успѣете отъ първия, отъ втория, отъ третия опитъ, не се обезсърдчавайте, продължавайте по-нататъкъ, все ще успѣете да развиете това чувство. Нѣкой наши приятели не носятъ часовници, но сѫ развили въ себе си такава интуиция, че могатъ точно да опрѣдѣлятъ часа, нѣкой пѫть съ разлика половинъ часъ, а много често съ разлика само отъ петь минути. Има случаи, когато часовникътъ на нѣкого е спрѣлъ, но той не забѣлѣзалъ това нѣщо. Питатъ го: колко е часътъ? — Осемь. Другиятъ, който нѣма часовникъ, казва: трѣбва да има нѣкаква грѣшка; споредъ мене, часътъ е около десеть.— Тъй ли? Не може да бѫде! Провѣряватъ другъ часовникъ и се указва, че часътъ е наистина десеть. Значи, часовникътъ на първия е спрѣлъ. Дѣ е погрѣшката? — Въ часовника, който спрѣлъ и въ човѣка, който нѣма развита интуиция, а вѣрва само въ часовника си. Та казвамъ: окултниятъ ученикъ трѣбва да има развита интуиция, затова ще работи за развиването ѝ. Интуицията е важно помагало въ живота на ученика. Който има развита интуиция, може да избегне много нещастия и неприятности въ живота си. Вземете най-простия случай. Искате да отидете на гости при нѣкой свой приятель. Запитайте се вѫтрѣшно, дали вашиятъ приятель е у дома си, или не. Ако почувствувате, че не е у дома си, не излизайте. Като се срещнете, провѣрете да видите, дали интуицията ви е вѣрна, или не. Като ученици, вие трѣбва да развивате добри качества и способности. Запримѣръ, умътъ ви трѣбва да бѫде чистъ и свѣтълъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да има положителна вѣра, основана на великитѣ Божии закони — на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината. Богъ работи въ свѣта! Щомъ Богъ работи въ свѣта, трѣбва ли да се съмнѣвате? Разбирамъ да се съмнѣвашъ въ единъ невѣжа, но да се съмнѣвашъ въ единъ великъ мѫдрецъ, въ единъ великъ ученъ, това е необяснимо. Въ живота на учения човѣкъ погрѣшкитѣ сѫ изключения, а въ живота на простия — изключенията сѫ правила. Окултниятъ ученикъ трѣбва да разполага съ силитѣ, които се криятъ въ неговата душа. Той трѣбва да прѣдвижда всичко, което може да му се случи, затова постоянно трѣбва да е на щрекъ, т. е. съзнанието му трѣбва да е будно. Ако умътъ на човѣка е буденъ, и здравето му е осигурено. Въ будния умъ нѣма прѣкѫсване на мисъльта. Той не се безпокои отъ това, което става, защото знае, че Богъ дѣйствува навсѣкѫдѣ въ свѣта. Ако е допуснато извѣстно страдание или изпитание за нѣкого, то става по закона на Божия Промисълъ, затова то крие въ себе си нѣщо добро. Съ всѣко страдание Богъ иска да обърне вниманието ви къмъ нѣщо важно за васъ, т. е. Той иска да ви упѫти въ правата посока на живота. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ иска да стане богатъ, но това желание ще го спре въ еволюцията му, затова отъ невидимия свѣтъ го поставятъ при условия да изгуби и това, което до тогава ималъ. Щомъ желанието му да забогатѣе не се задоволява, тогава той го отправя въ друга посока, започва да се занимава съ музика, съ изкуство или съ наука. Съ това той се приближава вече къмъ единъ по-висшъ свѣтъ. Значи, всички неприятности, страдания и изпитания въ пѫтя на ученика идватъ съ единствената цѣль да го отправятъ въ свѣта на хармонията, въ умствения свѣтъ, дѣто той може правилно да се развива. Само така ученикътъ ще разбере закона: „Всичко съдѣйствува за добро на онѣзи, които любятъ Бога“. Значи, всичко, каквото се случи въ живота на ученика, съдѣйствува му за добро. За ученика е казано: „Космитѣ на главата му сѫ прѣброени, и нито единъ косъмъ нѣма да падне безъ волята на Бога.“ И тъй, бесѣдитѣ, които ви сѫ дадени въ окултната Школа, трѣбва да се изучаватъ по особенъ начинъ, а не само да се четатъ. Всѣки за себе си трѣбва да извади най-важнитѣ мѣста отъ всѣка лекция и бесѣда и да ги приложи въ живота си. Знание безъ приложение не е знание. По сѫщия начинъ четете и проучавайте Библията. Нѣкой отъ васъ се спира на едно мѣсто, другъ на друго мѣсто, било отъ Стария или Новия Завѣтъ, и оттамъ черпи поука за нѣкоя своя мѫчнотия, или се поощрява отъ нѣкоя морална постъпка. Така можете да четете и книгитѣ на нѣкои видни автори. Не четете ли по този начинъ бесѣдитѣ, Библията или коя и да е книга, тѣ ще ви се видятъ еднообразни, и вие ще потърсите нѣкакво развлѣчение, но развлѣчението не е наука. Работете всички, за да придобиете концентрация въ мисъльта си. Всѣки отъ васъ, който иска да бѫде ученикъ, нека си опрѣдѣли единъ свещенъ часъ за работа. Този свещенъ часъ може да бѫде или сутриненъ, или слѣдобѣденъ или вечеренъ. Прѣзъ това опрѣдѣлено врѣме прѣкарвайте въ дълбоко размишление, за да се справяте съ всички мѫчнотии, които ви се изпрѣчватъ на пѫтя. Като прѣмине този часъ на размишление, трѣбва да се почувствувате окуражени, опрѣснени, съ чисто сърце, за да можете съ нови сили да прѣкарате останалото врѣме отъ деня. На другия день пакъ ще прѣкарате свещения часъ въ размишление Като се справяте по този начинъ съ мѫчнотиитѣ въ живота си, ще се намѣрите въ положението на онзи задлъжнѣлъ търговецъ, който получава нѣколко чека и отива съ тѣхъ въ банката, да получи паритѣ и да си изплати дълговетѣ. Така и вие ще снимате отъ гърба си единъ по единъ своитѣ товари. Защо? — Имате отпуснатъ кредитъ, съ който да уравновѣсявате умствения си бюджетъ. Прѣзъ този свещенъ часъ ще се разговаряте съ всички окултни ученици на тази Школа, въ която сте и вие. Всички окултни ученици по цѣлия свѣтъ, както и въ духовния свѣтъ, се интересуватъ отъ вашия най-малъкъ духовенъ прогресъ. Тѣ се интересуватъ отъ васъ само за този малъкъ успѣхъ. И когато вие се намѣрите въ нѣкакво затруднение, тѣ веднага ви се притичатъ на помощь. Казвамъ: свещениятъ часъ, който си опрѣдѣлите, ще спазвате прѣзъ цѣлата година и ще работите за изглаждане на недоразумѣнията, за наддѣляване на мѫчнотиитѣ и за вашето повдигане. На всѣки отъ васъ давамъ тази задача, именно: да намѣрите приблизително, кой е вашиятъ свещенъ часъ. Идната година да се явите съ тази придобивка — да знаете, кой е вашиятъ свещенъ часъ и съ кой часъ отъ деня съвпада. Нѣкои отъ васъ може да сѫ намѣрили този часъ, но които не сѫ го намѣрили, ще си опрѣдѣлятъ разни часове, докато откриятъ, кой е сѫщинскиятъ свещенъ часъ за тѣхъ. За всѣки ученикъ има по единъ опрѣдѣленъ свещенъ часъ. Този часъ може да е единъ и сѫщъ за нѣколко ученика. Когато попаднете въ този часъ, въ ума на всѣки едного отъ васъ ще дойде нѣкоя велика мисъль или нѣкое възвишено чувство — изобщо въ васъ ще дойде едно просвѣтление. Ако дадете мѣсто на тази мисъль или на това чувство, вие ще се повдигнете, но ако имъ въздѣйствувате, въ съзнанието ви ще настане тъмнина, и дълго врѣме слѣдъ това ще трѣбва да чакате, докато отново попаднете въ вашия свещенъ часъ. Свещениятъ часъ иде периодически, всѣки день, въ единъ и сѫщъ часъ прѣзъ деня. Вие ще различите този часъ отъ останалитѣ часове на деня по това, че той е по-интенсивенъ, иде съ по-засиленъ тонъ. Азъ бихъ желалъ да проучавате примѣритѣ, които съмъ далъ въ бесѣдитѣ, защото въ всѣки примѣръ е вложенъ единъ великъ законъ, единъ великъ методъ, съ който човѣкъ може да работи за своето усъвършенствуване. Всичко друго може да изчезне, но примѣритѣ нѣма да изчезнатъ, защото тѣ сѫществуватъ въ живата природа. Както пѣтлитѣ всѣкога ще пѣятъ, тъй и примѣрътъ вѣчно ще сѫществува. Когато пѣтелътъ пѣе прѣдъ вратата на господаря си, знаятъ, че гостъ ще дойде. Когато пѣтелътъ пѣе много рано сутринь, хората знаятъ, че той прѣдсказва промѣна на врѣмето. Когато пѣтлитѣ пѣятъ нѣколко пѫти подъ редъ, у българитѣ има слѣдното повѣрие: щомъ запѣятъ трети пѫть, всичкитѣ лоши духове си отиватъ. Питамъ: какъ българитѣ разбиратъ езика на пѣтела? Това показва, че българинътъ е билъ нѣкога окултенъ ученикъ, и оттамъ знае тия нѣща. Тѣ разбиратъ значението на първото, на второто и на третото пѣние на пѣтела. Тия повѣрия, които сѫществуватъ въ народа, сѫ вѣрни. Между хората сѫществува и друго повѣрие, че когато паякъ се спусне отгорѣ, гостъ ще дойде. Дѣйствително, не се минава и половинъ часъ, гостътъ иде. Питамъ: какво отношение има между госта и спущането на паяка? Казвате: това е съвпадение. Може да е съвпадение, но щомъ това съвпадение е вѣрно, окултниятъ ученикъ трѣбва да отиде по-далечъ, да намѣри сѫщинската причина на тия явления, да разбере, отъ дѣ идватъ тия вѣрвания. Тия нѣща ни се виждатъ чудни, но това сѫ факти. Вие, като ученици, трѣбва да изучавате тия нѣща, да наблюдавате растенията, животнитѣ и да вадите положителни научни данни за тѣхния животъ и развитие. Вземете, напримѣръ, пчелата. Тя се отличава съ силно развито обоняние и зрѣние. Човѣкъ може да усѣти миризмата на цвѣтята най-много на 5—6 м. разстояние, когато пчелата усѣща тѣхната миризма на 5—6—10 клм. разстояние. Тя познава отдалечъ, кои цвѣтя миришатъ и по миризмата имъ ги намира. При това пчелата вижда хубаво и ясно отдалечъ. Въ това отношение тя е ясновидка. Като излиза изъ кошера си, тя прави единъ голѣмъ крѫгъ, зърне отдалечъ цвѣтята и по права линия отива къмъ тѣхъ. Послѣ пакъ се повдига нагорѣ, зърне кошера си и по права линия отива къмъ него. Прѣмѣсти ли се кошера ѝ само единъ сантиметъръ, тя не влиза въ дупката направо, а се удря въ кошера. У нея има изработено вѣрно чувство за мѣрене. Казвамъ: ако пчелата е развила тия чувства, колко повече окултнитѣ ученици трѣбва да развиватъ своитѣ по-висши чувства! Като се спирате върху откритията на ученитѣ геолози и други, какъ мислите, по какъвъ начинъ сѫ дошли тѣ до тѣзи данни? — Чрѣзъ своята интуиция. Иначе, тѣ не биха могли само по прѣдположение да се добератъ до такива положителни истини. Въ тия учени има едно вѫтрѣшно чувство, чрѣзъ което тѣ казватъ, че еди-кои си пластове сѫ били прѣди хиляди години въ едно положение, други — въ друго положение. Послѣ обясняватъ по какви причини сѫ станали промѣни съ тѣхъ и т. н. Въ всѣка окултна Школа трѣбва да се създаде общъ интересъ къмъ практическа работа. Сѫщото се отнася и до васъ, ученицитѣ на тази Школа. Вие трѣбва да се заемете практически съ учението, за да придобиете единъ ефективъ, една реална сума, съ която да боравите въ живота си. Мнозина отъ васъ боледувате. Тия болести прѣдставляватъ задачи за васъ. Обикновенитѣ ученици могатъ да се лѣкуватъ по какъвто начинъ искатъ, но окултнитѣ ученици могатъ да се лѣкуватъ съ силата на молитвата и на своя умъ. Кое е по-хубаво, да платите на единъ лѣкарь 100-200 лв., безъ да сте сигурни въ излѣкуването, или да насочите ума си въ правилна посока и да се обърнете къмъ Бога? Често дохождатъ при мене нѣкои болни и ме питатъ: да викаме ли лѣкарь? Казвамъ: ако се страхувате, викайте лѣкарь, но постѫпете по слѣдния начинъ. Като дойде лѣкарьтъ, кажете му: азъ съмъ боленъ. Изслѣдвайте болестьта ми и кажете, ще оздравѣя, или не. Ако ми кажете, че ще оздравѣя и стане така, безъ да приемамъ лѣкарства, азъ ще ви дамъ добро възнаграждение. Ако ми кажете, че нѣма да оздравѣя, нищо нѣма да ви платя. Ако той каже, че ще оздравѣете, по този начинъ вие ще се свържете съ лѣкаря и дѣто ходите, каквото правите, повтаряйте въ себе си думитѣ: „ще оздравѣя, ще оздравѣя“. Нѣма да се мине много врѣме, и вие наистина ще оздравѣете. Ако не кажете така на лѣкаря, той ще дойде при васъ, ще ви прѣгледа, ще намѣри, че болестьта е сериозна и ще ви посъвѣтва да ви направятъ операция. Ще се подложите на операция, но слѣдъ това ще се яви нѣкакво усложнение. За хората отъ свѣта е позволено да се подлагатъ на операции, но на окултния ученикъ не е позволено. Операциитѣ сѫ излишни страдания. Който служи на Бога, не може да бѫде боленъ. Казвате: ние служимъ на Бога, но страдаме отъ извѣстни болести. Всѣки отъ васъ, който боледува, това показва, че е нарушилъ нѣкои отъ законитѣ на разумната природа. Прѣзъ този съборъ азъ дадохъ на всинца ви извѣстни нареждания, които нѣкои отъ васъ не спазиха, вслѣдствие на което заболѣха. Напримѣръ, азъ казахъ да пиете вода само отъ изворчето, защото тя е изложена на слънце и е топла. Като пиете тази вода, нѣма да се простудявате. Други нѣкои ядоха студени дини, пиха лимонада за разхлаждане, но стомахътъ имъ се разстрои. Не е позволено на окултния ученикъ да пие бира, лимонада, вино и други спиртни питиета. Само виното прѣпорѫчвамъ, като лѣчебно срѣдство, и то въ краенъ случай, за стопляне на стомаха. Казвате: сладко вино можемъ ли да пиемъ? — Можете. Когато ядете плодове, трѣбва да ги измивате и изчиствате хубаво. Гроздето измивайте добрѣ отъ синия камъкъ, а крушитѣ, ябълкитѣ и другитѣ плодове изчиствайте добрѣ, особено ако сѫ малко загнили. Слѣдъ това ги измивайте съ топла вода. Вие не мислите върху това и си казвате: моятъ стомахъ носи. — Понѣкога носи, а нѣкога протестира. Вземете като правило слѣдното: всичко, което внесете въ устата си, да бѫде абсолютно чисто! Чистотата е необходимо качество за окултния ученикъ, затова, научете се да си миете рѫцѣтѣ най-малко три пѫти на день: сутринь, на обѣдъ и вечерь. Ако ги миете десеть пѫти на день, още по-добрѣ. Сѫщо тъй, по три пѫти на день ще измивате краката си, лицето си и подъ мишницитѣ. Подъ мишницитѣ има особени жлѣзи, чрѣзъ които се отдѣля потьта, и ако тия части на тѣлото не се миятъ често, зараждатъ се различни болести. При измиване на лицето, рѫцѣтѣ, краката, подъ мишницитѣ, добрѣ е кожата да остане малко влажна, за да може тази влага да се всмукне отъ организма. Това всмукване на водата ще ви прѣдаде по-голѣма свѣжесть и бодрость. Ето защо, като се миете, леко се изтривайте съ кърпа. На всички, а особено на тия, които сѫ чиновници, прѣпорѫчвамъ и слѣдното измиване: като се върнете на обѣдъ, съблѣчете си горнитѣ дрехи, вземете стомничката съ вода, която сте донесли още отъ сутриньта, или отъ прѣдишния день, и залѣйте се съ нея отъ главата до краката. Слѣдъ това леко се изтрийте. Ще облѣчете чисти, сухи дрехи. Тъй измити и прѣоблѣчени, ще отправите благодарствена молитва на Бога за водата която ви е, далъ и тогава ще се нахраните. Така ще се почувствувате освѣжени и бодри. Слѣдъ това ще отидете на работа. Всѣки, който изпълни тия съвѣти, всѣкога здравъ и бодъръ ще бѫде. Приложите ли тия методи, най-малко 75 % ще имате отлични резултати. И тъй, първото нѣщо, което искамъ отъ васъ, като ученици на окултната Школа е да започнете отъ физическия свѣтъ и постепенно да вървите къмъ духовния. Вие може да искате изведнъжъ да влѣзете въ духовния свѣтъ, но трѣбва да знаете, че за този свѣтъ се изисква здраве, сила. Духовниятъ свѣтъ прѣдставлява планински върхъ, на който трѣбва да се качите. Питамъ: какъ ще се качите на този планински върхъ, ако не сте здрави, или ако нѣмате сили? Когато се качвате на кола, на конь или на тренъ, тамъ не се изискватъ толкова сили. Казвамъ: тия правила, които ви давамъ, ще пазите свещено, само за себе си. Приложете ги, опитайте резултатитѣ имъ и тогава ги прѣпорѫчвайте на другитѣ хора. Прѣпорѫчвате ли ги на други, прѣди вие да сте ги опитали, тѣ ще изгубятъ влиянието и силата си. Ако срещнете нѣкой човѣкъ, който, безъ да знаете, е ученикъ на Школата, и се интересува отъ тѣзи методи, дайте му ги. Всѣки, който искрено се интересува отъ тѣзи методи и ги прилага, ще има добри резултати. Вие, като ученици на тази Школа, имате много теоретически познания, но трѣбва да ги приложите на практика. Чрѣзъ практиката вие ще си изработите добри навици, необходими за подържане на бодъръ и веселъ духъ. При най голѣмитѣ си изпитания окултниятъ ученикъ трѣбва да проявява вѣра, търпѣние и въздържание. Каквото затруднение и да му се случи, той трѣбва да си каже: ще се оправи тази работа. Азъ ще проуча този въпросъ, макаръ и слѣдъ много години. Това значи силенъ ученикъ. Силниятъ ученикъ никога не отпада духомъ. Той не отлага въпроситѣ за далечното бѫдеще, но работи, проучва всѣки въпросъ, защото знае, че бѫдещето е сега, днесъ. Щомъ учите, щомъ работите, вие и сега, и за въ бѫдеще ще бѫдете добри, отлични ученици. Живата природа е всѣкога въ услуга на добритѣ ученици. Бѫдете ревностни въ учението, и прѣдавайте тази ревность и на другитѣ! Нѣкои отъ васъ питатъ: по какво се отличава окултния ученикъ отъ обикновенитѣ хора? — Различието седи въ това, че окултниятъ ученикъ прѣодолѣва всички мѫчнотии въ живота. За него Истината е идеалъ, Мѫдростьта — цѣль, а Любовьта — реализиране. „Само Божията Любовь носи пълния животъ!“
  21. Ани

    1927_08_23 Дойде гласъ

    От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вторникъ. 23 августъ. 7 ч. с. Дойде гласъ. „Б о г ъ ц а р у в а н а н е б е т о . Б о г ъ ц а р у в а в ъ ж и в о т а. Д а б ѫ д е и м е т о М у б л а г о с л о в е н о.“ „Отче, прослави името Твое!“ Тогазъ дойде гласъ отъ небето; „И прославихъ, и пакъ ще прославя“. Иоана 12:28 Човѣкъ може да осмисли живота си само при едно обстойно проучване на живота въ неговата широчина и дълбочина, както и въ неговата вѫтрѣшна проява. Засега, безсмислието въ живота, както и всички противорѣчия, които се срѣщатъ въ него, се дължатъ на индивидуалния животъ. Слѣдователно, безпорядъкътъ въ всѣко общество се дължи на индивидитѣ, които го образуватъ. Сѫщо тъй и безпорядъкътъ въ цѣлото човѣчество се дължи на всички сѫщества, които го съставляватъ. И най-послѣ, безпорядъкътъ въ цѣлия свѣтъ, изобщо, се дължи на човѣка. Значи, индивидътъ, отдѣлниятъ човѣкъ, като мислещо сѫщество, е нарушилъ единъ отъ великитѣ закони на природата, и отъ това е произлѣзълъ безпорядъка въ цѣлия свѣтъ. Това нарушение се обуславя върху желанията на човѣка, върху неговия егоизъмъ. Първата заповѣдь, която Богъ даде на човѣка, бѣше да не вкусва отъ плодоветѣ на дървото за познаване доброто и злото. Тази заповѣдь до извѣстна степень ограничи неговата свобода. Обаче, човѣкътъ не искаше да пожертвува свободата си. Той се запита: защо Богъ, Който ми даде свобода, сѫщеврѣменно ме и ограничава? Защо не ме оставя напълно свободенъ въ всички положения на живота? Защо не ме оставя да бѫда абсолютенъ господарь на всичко? Трѣбва да знаете, че ако ч о в ѣ к ъ стане пъленъ господарь въ свѣта, тогава Б о г ъ трѣбва да се ограничи. Такъвъ е законътъ. Когато единъ човѣкъ е свободенъ, другъ нѣкой непрѣменно ще трѣбва да се ограничи. Всички хора не могатъ едноврѣменно да бѫдатъ свободни. Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ въ разумния животъ, намиратъ противорѣчие въ това нѣщо. Само цѣлото е свободно. Обаче, пожелаемъ ли да дадемъ свобода на частитѣ, цѣлото се ограничава. Врѣменно цѣлото може да изчезне. По какъвъ начинъ? Прѣдставете си, че раздѣляте една ябълка на 12 равни части, които раздавате на 12 души. Тия хора взиматъ всѣки своята часть и се разотиватъ на 12 различни мѣста. Питамъ: дѣ отиде цѣлото? — Цѣлото остана въ зародиша, въ сѣмкитѣ на ябълката. Слѣдователно, цѣлото ще се посади въ земята, ще се ограничи, ще се подложи на редъ страдания, за да произведе отново своята форма. Какво стана съ 12-тѣ части, които се освободиха отъ цѣлото? Всѣка часть казва: „Като отида при този господинъ, той ще ме задържи за себе си.“ Значи, всѣка часть отъ ябълката се оженва за едно отъ тия разумни сѫщества. Какъ постѫпватъ възлюбенитѣ съ тѣхъ? — Изяждатъ ги. Всѣки единъ, като глътне своята възлюбена, казва: „Колко е сладичко това парченце! Приятно ще ми бѫде, ако имамъ още едно такова“. За колко дни или мѣсеци той ще си спомня за това парченце? Утрѣ, като дойдатъ други парченца, които трѣбва да глътне, ще забрави първото. Не само че ще го забрави, но ще го изхвърли вънъ отъ себе си. Казвамъ: има единъ законъ, споредъ който, всѣки слуга, като влѣзе въ своя господарь, той, или ще го изпѫди, или ще го прати на работа. Тъй постѫпва и циганинътъ. Той, като се ожени, лѣга на гърба си и казва на жена си: „Моля ти се, тури тържика на гърба си и тръгни отъ кѫща въ кѫща да съберешъ малко брашнице, да ми направишъ една прѣсна пита.“ Циганинътъ има нѣкакъвъ дребенъ занаятъ, гвоздеи прави, и чака жена си да се върне, да донесе било брашно, било друго нѣщо. Циганката туря тържика на гърба си, взима тояга въ рѫка и тръгва отъ кѫща въ кѫща да проси. Нѣкѫдѣ я залаятъ кучета, другадѣ я пораздърпатъ малко, но тя не се отчайва — върви напрѣдъ. Отиде на едно мѣсто — на карти гледа; отиде на второ — на кафе гледа; отиде на трето — бобъ хвърля — дано събере малко брашнице за своя циганинъ. Не стига това, но като се върне дома си, ако се е забавила малко, отгорѣ на това циганинътъ ще я набие. Азъ взимамъ думата „циганинъ“ не като външна форма, каквато той прѣдставлява въ живота, но като емблемъ на нѣкакво специфично разбиране на живота. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ трѣбва да се набие, защото не е свършилъ работата си наврѣме. Питате: защо трѣбва да се набие? Ами гвоздеитѣ защо трѣбва да се набиватъ? — Да задържатъ нѣщо. Не забиешъ ли гвоздея добрѣ, не държи. Казвате: или гвоздеятъ е слабъ, или не е добрѣ забитъ. Ако гвоздеятъ е слабъ, каква е тази ваша философия, да вземете теслата и да го забивате? Щомъ е слабъ и го забивашъ, ти си направилъ вече една погрѣшка. Ти трѣбва да признаешъ, че си направилъ погрѣшката и да кажешъ на гвоздея: моля ти се, бѫди тъй-добъръ да си излѣзешъ, ти не си за това мѣсто. Вие казвате, че гвоздеятъ билъ виновенъ, че не държалъ добрѣ. Гвоздеятъ билъ виновенъ, а вие сте прави. Щомъ мислите така, и вашиятъ умъ не държи. Тогава ти взимашъ другъ, по-голѣмъ гвоздей, около 12 см. дълъгъ, забивашъ го съ теслата, но и той не държи — изкривява се. Седишъ, чудишъ се, защо и този гвоздей се изкривява. Казвашъ: и той е слабъ. Има майстори, които изхабяватъ много гвоздеи, докато най-послѣ забиятъ единъ. По сѫщия начинъ, когато вие не можете да разрѣшите нѣкоя мѫчнотия въ живота, спирате се и се чудите, защо става така. Казвамъ: всички мѫчнотии въ живота могатъ да се разрѣшатъ, щомъ човѣкъ си отговори на въпроса, какво нѣщо е индивидуалниятъ животъ. Да бѫдешъ индивидуалистъ, значи да бѫдешъ краенъ материалистъ въ духовния животъ. Ти ще видишъ този краенъ материализъмъ навсѣкѫдѣ. Навредъ ще чувашъ думата „азъ“, „азъ“. Знаешъ ли, какво мога да направя „азъ“? Знаешъ ли, какво съмъ направилъ „азъ“? Какво си направилъ ти? — Това и това съмъ направилъ „азъ“. Питамъ: когато земята се създаваше, ти „азъ“-тъ, бѣше ли тамъ? Щомъ ти, „азъ“-тъ си всичко въ свѣта, кой отдѣли тъмнината отъ видѣлината? — Не зная тия работи. Въ това отношение, „азъ“-тъ е ограниченъ, а не тъй безграниченъ и всемогѫщъ, както той си мисли. Оттукъ произтичатъ всички противорѣчия въ живота. Колкото повече човѣкъ се докачва, толкова той е по-дребнавъ, по-голѣмъ материалистъ. Дали хората знаятъ тази своя чърта, или не, това не е важно, но ти самъ трѣбва да я знаешъ и да работишъ за изправяне на характера си. Има цѣръ за дребнавостьта, има цѣръ и за докачението. Ако ти не знаешъ и не можешъ да измѣнишъ своя характеръ, какъвъ човѣкъ си тогава? Идете при нѣкой човѣкъ, който се занимава съ отглеждане на плодни дървета и го попитайте, какъ увеличава тѣхната плодотворность. Той ще ви каже, че ги наторява или прѣсажда съ по-доброкачествени присадки, за да се получатъ понѣкога повече плодове, а понѣкога по-вкусни и по-благородни. Какво се крие въ „азъ“-тъ? — Една Божествена идея, която показва, че човѣкъ трѣбва да има Божествено достойнство. Когато той търси слава, съ това иска да каже: азъ съмъ отъ царско произхождение, дѣдо ми бѣше царь, баща ми бѣше князъ. Разсѫждавате ли така, вие идвате до положението на ония патки, които се гордѣели съ своитѣ прадѣди, че освободили Римъ. Единъ селянинъ каралъ патки за проданъ отъ селото за града. Изъ пътя тѣ си говорили: „Този селянинъ не знае ли, че ние сме отъ благородно произхождение; не знае ли, че нашитѣ дѣди и прадѣди освободиха Римъ, та се отнася така грубо съ насъ? Добрѣ, вашитѣ дѣди и прадѣди освободиха Римъ, ами вие какво направихте? Така и вие казвате, че Господъ е благъ, че Той е създалъ свѣта и т. н. Хубаво, това е така, но туй, което Богъ е направилъ, то е заради Него, заради Неговата слава. Ами вие какво сте направили? Богъ ви е изпратилъ въ свѣта, далъ ви е умъ, сърце, душа и духъ, но вие какво направихте съ вашия умъ, съ вашето сърце, съ вашата душа и съ вашия духъ заради себе си, заради своя ближенъ и заради Господа? Вие, съврѣменнитѣ хора, отричате душата и духа, но поне признавате ума и сърцето. Питамъ ви тогава: какво направихте съ вашия умъ и съ вашето сърце? Когато Господъ направи свѣта, Той прояви себе си, но слѣдъ това Той даде на човѣка всичко, което направи. Когато Богъ създаде небето и земята, както и всички свѣтила на небето, Той постави човѣка въ Рая, като му каза: „Азъ направихъ всичко това за тебе.“ Туй показва, че Той е промислилъ за човѣка. Сѫщо така, Той е промислилъ и за ангелитѣ, като имъ каза: „Вие ще станете учители, възпитатели на тия дѣца, които оставихъ да живѣятъ на земята.“ Това е единъ крѫгъ на живота, който е съединенъ съ проявата на Бога. Та казвамъ: вие, които живѣете на земята, искате да се проявите. Прави сте въ това отношение. Желанието ви да се проявите е единъ Божественъ принципъ, единъ творчески актъ, но питамъ: кому ще дадете това, което вие произведете? Туй, което Богъ създаде, даде го на човѣцитѣ, като остави ангелитѣ за тѣхни възпитатели. Значи, Той създаде работа и на еднитѣ, и на другитѣ. Ами вие, които на всѣка крачка казвате „азъ“, „азъ“, кому ще дадете вашитѣ произведения? Затова, именно, ние пристѫпваме къмъ закона на жертвата, който казва: „Всѣки човѣкъ, който задържа за себе си това, което е произвелъ, не може да намѣри смисъла на живота.“ Туй, което ти си произвелъ, не е заради тебе, трѣбва да го дадешъ нѣкому. Азъ ще ви изясня закона на жертвата, като ви дамъ единъ правиленъ образъ за него. Вие казвате: какъ тъй, нима трѣбва да раздадемъ на хората и паритѣ, които сме спечелили съ трудъ? Това е само единъ частиченъ примѣръ, който още не изяснява идеята. Казвамъ: когато прѣкарате една течуща вода прѣзъ нѣкоя чешма, вие имате нѣкаква идея въ това, нали? Каква е вашата идея? — Да се точи вода отъ тази чешма и да се ползувате отъ нея, както вие, така и другитѣ около васъ. Ако у тази чешма се появи желанието да задържи всичката вода само за себе си и никой другъ да не се ползува отъ нея, какво ще стане? — Цѣлата мѣстность наоколо ще се наводни, ще се покрие съ вода и ще стане невидима. За да бѫде тази мѣстность видима за всички, чешмата трѣбва да се проникне отъ желанието, всички хора наоколо ѝ да черпятъ вода отъ нея. Туй, което изтича отъ чешмата, това, което тя твори, то създава Славата Божия. Окрѫжаващитѣ я хора ще дойдатъ заради нейната вода. Въ този смисълъ, когато Писанието говори за добрия човѣкъ, ние подразбираме живота, който тече у човѣка. Да проявишъ доброто, това подразбира да раздадешъ онзи текущъ животъ, който изтича отъ тебе по такъвъ начинъ, както Богъ е раздалъ на хората всичко, което е сътворилъ. Той създаде свѣтоветѣ, насели ги съ живи сѫщества и слѣдъ това ги раздаде. Не само това, но и до днесъ продължава да се грижи за тѣхъ. Ние всѣки день се молимъ: Господи, изпрати ни това-онова. . . И ние виждаме, че прѣзъ хилядитѣ години, въ които живѣемъ, Той не е прѣставалъ да ни изпраща Своитѣ блага. Задавали ли сте си въпроса, съ какво сме задължили Бога да бѫде толкова милостивъ и грижливъ къмъ насъ? Азъ съмъ навеждалъ редъ примѣри по този въпросъ, но тѣ сѫ повърхностни, не сѫ тъй сѫществени, не могатъ да изяснятъ идеята, както трѣбва. Сега ще ви приведа единъ примѣръ, който ще разгледамъ въ неговия по-дълбокъ смисълъ. Да кажемъ, че въ дома на една богата, добрѣ извѣстна фамилия, отъ видно произхождение, идва като слуга единъ младъ, бѣденъ момъкъ, цѣлъ окѫсанъ и босъ. Този момъкъ е трудолюбивъ, честенъ и работи много добрѣ. Господарьтъ като вижда работата му, казва: „Този момъкъ ми харесва, добрѣ работи.“ Заема се господарьтъ му да го облѣче, да го докара. Купува му нови дрехи, нови обуща — облича го отъ глава до пети. Погледнешъ този слуга, вече не е първиятъ. Облѣкълъ се хубаво, изправилъ се, върви красиво, стройно, дошълъ вече на себе си. Господарьтъ има синове, дъщери, и този слуга услужва на всички. Тѣ му казватъ: „Хайде Стояне, направи това“! Едва свършилъ една работа, отъ друга страна му казватъ: „Хайде Стояне, направи онова!“ И той тича, на всички услужва, къмъ всички се отнася внимателно, вѣжливо, бѣга отъ стая въ стая, бърза, като че има десеть крака. Кой каквото му заповѣдва, на всички изпълнява волята, и тѣ намиратъ, че Стоянъ е отличенъ слуга. Защо? — Той прѣдвижда нуждитѣ и на господаря, и на господарката, и на малкитѣ господарчета, и затова всички го обичатъ. Не само това, но каквото изработи отвънъ, носи го на господаритѣ си — все за тѣхъ мисли. И господарьтъ му го обича, и господарката му го обича, и малкитѣ господарчета го обичатъ, и младата господарка го обича, но нѣкакъ особено тя го обича. Тя излиза изъ границитѣ на тази обичь, която законитѣ и обичаитѣ на тази благородна фамилия позволяватъ. Законитѣ на тази фамилия позволяватъ тази мома да се свърже само съ такъвъ човѣкъ, въ жилитѣ на когото тече сѫщо тъй благородна кръвь. Не е позволено, значи, мома отъ такова произхождение да се свързва съ простъ човѣкъ. Коя е причината, обаче, че тази мома обиква този простъ човѣкъ, при това слуга? Ако причината се крие въ това, че този момъкъ има хубави черни очи, черни мустачки, красиви вѣжди, хубавъ носъ, могатъ да се намѣрятъ още много момци сѫщо тъй съ хубави очи, вѣжди, мустачки и т. н. Но тази мома ще обикне ли нѣкой отъ тия момци, както обича Стояна? — Не, нѣма да обикне. Причината се крие другадѣ, а не въ чернитѣ очи, или въ хубавитѣ вѣжди, или въ чернитѣ мустачки. Всички тия нѣща сѫ само едно външно отражение, една залъгалка, едно маскиране на Истината. Младата господарка казва: „Ако Стоянъ не остане въ нашия домъ, да ми слугува прѣзъ цѣлия животъ, азъ не ще мога да живѣя“. Тя иска Стоянъ да ѝ слугува прѣзъ цѣлия ѝ животъ, и гласътъ му да чува. Отъ този примѣръ вие може да вземете чисто физическата страна, но ще сгрѣшите. Азъ ще ви обясня идеята, която е скрита тукъ съ други примѣри, защото тя е сложна идея и трѣбва да се анализира, трѣбва да се разгледа послѣдователно, въ нейния развой. Не се ли разгледа по този начинъ, тя ще се схване погрѣшно, както е схваната погрѣшно въ живота. При изяснение на тази идея има три важни положения. Първото положение: вие взимате едно шише пълно съ лимонада, отваряте го, изпивате лимонадата и шишето захвърляте настрана. Второто положение: даватъ ви една хубава ябълка, тежка около половинъ килограмъ. Взимате ябълката, отивате при единъ чистъ, хубавъ изворъ, измивате я, сѣдате на нѣкое хубаво мѣсто и изяждате ябълката, съ намѣрение сѣмкитѣ ѝ да посадите. Скривате сѣмкитѣ ѝ, но забравяте да ги посадите. Третото положение: даватъ ви една хубава книга. Вие я туряте въ чантата си, отивате при единъ хубавъ изворъ, сѣдате на едно прохладно мѣсто около него, изваждате книгата отъ чантата и започвате да четете. Четете до едно мѣсто, усмихвате се. Пакъ продължавате да четете, пакъ се усмихвате доволно и най-послѣ затваряте книгата, туряте я въ чантата си и тръгвате за дома си. Дѣто и да ходите, книгата е съ васъ. Отваряте я за малко, прочитате нѣщичко отъ нея, поусмихвате се, позарадвате се и пакъ я затваряте. Който ви гледа, ще каже: какво прави този човѣкъ съ тази книга? Ту я отваря малко, прочете нѣщо отъ нея, усмихне се и пакъ я затваря и скрива въ чантата си. Какво ли има въ тази книга? Момъкътъ прѣдставлява една свещена книга за момата и тя казва: моятъ Учитель ми каза, че безъ тази книга азъ не мога да отида на училището, безъ нея не мога да уча. Така е. И въ училището се казва: никой ученикъ не може да се запише въ училището, ако нѣма тази свещена книга! То значи: никой ученикъ не може да отиде на училище безъ Учителя си! И въ Писанието е казано: „Никой мѫжъ не може да отиде при Отца безъ жена си, и никоя жена не може да отиде при Отца безъ мѫжа си“. Слѣдователно, свещената книга, това е Любовьта. Тя съставлява необходимость и за твоя умъ, и за твоето сърце, и за твоята душа, и за твоя духъ. Безъ тази книга ти ще останешъ простъ, неукъ човѣкъ. Нѣкой казва: азъ съжалявамъ, че залюбихъ. Какво си залюбилъ? Твоята любовь прѣдставлява лимонадата въ шишето. Ти изпи лимонадата, а шишето захвърли настрана. Това е първата фаза на любовьта, която наричатъ свѣтска любовь. Втората, по-благородната любовь, прѣдставлява ябълката, която се изяжда, съ желание сѣмкитѣ ѝ да се посадятъ, но се забравятъ, оставатъ непосадени. Третата, истинската любовь прѣдставлява книгата въ джоба на ученика. Слѣдъ като отвори книгата, този ученикъ пише, рѣшава, излиза вечерно врѣме да наблюдава звѣздитѣ, а сутринь — да наблюдава изгрѣването на слънцето, изучава минералитѣ, растенията, животнитѣ, хората, учи изкуства, свири на цигулка и т. н. Щомъ отвори книгата, учи, работи; щомъ я затвори, започва да размишлява. Всѣки, който наблюдава, какво прави този ученикъ, казва си: има нѣщо въ тази книга. Сѫщото нѣщо срѣщаме и въ живота. Навсѣкѫдѣ виждаме прояви на Любовьта. Това е вѣрно не само за човѣка, но и за растенията, и за животнитѣ, и за най-малкитѣ мухички и микроби. Въ всички сѫщества се забѣлѣзватъ прояви на любовьта, както и у човѣка. Разликата е само въ степеньта на любовьта, до каква степень на развитие е достигнала тя. Ако наблюдавате една микроба подъ микроскопъ, ще видите, че у нея има сѫщитѣ прояви на любовьта, каквито има и у човѣка. Любовьта подтиква човѣка къмъ животъ, къмъ дѣйность. Срѣщате нѣкоя мома, малко лѣнивичка, захласната, ходи замислена нагорѣ-надолу, не ѝ се работи, не помага въ кѫщи на майка си, но намѣри ли Стояна, веднага започва да работи, да шие, помага на майка си и омеква въ отношенията си къмъ всички. Коя е причината за тази промѣна въ нея? — Тя намѣри тази свещена книга, Стояна, взе да я отваря, да чете отъ нея и стана малко по-мекичка, по-благородна. Всички казватъ: облагороди се нашата Драганка. Кой я облагороди“? — Книгата Стоянъ. Христосъ изказа втората фаза на Любовьта въ слѣдния стихъ: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, и който ме яде, ще има животъ вѣченъ“. Да, но този хлѣбъ има сѣмки, които трѣбва да посадишъ. Слѣдъ като хората сѫ яли толкова години наредъ този хлѣбъ, дѣ сѫ неговитѣ сѣмки? Знаете ли, че ученицитѣ на окултната Школа се държатъ отговорни за сѣмкитѣ на всички изядени ябълки? Сѣменцата на изяденитѣ ябълки трѣбва да се посаждатъ! Не само това, но ученицитѣ сѫ отговорни, ако не прѣброяватъ колко сѣменца има ябълката, която тѣ сѫ изяли, ако не ги посадятъ, ако не знаятъ въ каква почва да ги посадятъ и най-послѣ, ако не знаятъ какъ да ги обработватъ. Ученикътъ трѣбва да знае всичко това! Не го ли знае, той изгубва мѣстото си като ученикъ. Сегашнитѣ хора, които мислятъ, че иматъ нѣкакъвъ установенъ моралъ за живота, нѣкаква положителна философия, като видятъ, че нѣкой човѣкъ чете тази свещена книга, казватъ: младъ и зеленъ е още този човѣкъ. Знаемъ ние тия луди-млади. Значи, този, който чете книгата на живота, той е лудъ и младъ, а който не я чете, той е мѫдрецътъ на живота. Въ Писанието се казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Какво значи думата „дай“? Тя подразбира да си отворишъ сърцето. Съврѣменнитѣ хора се плашатъ отъ думата „дай“. Тя подразбира законъ на отваряне, на възприемане. Ти ще се отворишъ, ще възприемешъ нѣщо въ себе си и послѣ ще дадешъ. Най-първо нивата се разтваря, приема сѣменцата въ себе си, послѣ се затваря и слѣдъ врѣме дава плодъ. Дървото най-първо се посажда въ земята, дѣто започва да расте, да възприема, а послѣ дава плодъ. Слѣдователно, когато Господъ казва „дай“, подразбираме, че Той е вложилъ нѣщо хубаво въ насъ, и ние трѣбва да дадемъ това, което излиза отъ хубавото: да дадемъ нѣщо отъ свещената книга на живота. Словото, което е написано на тази книга, не се свършва. Когато ви говоря за живото Слово и за живитѣ отношения, азъ разбирамъ, че между васъ трѣбва да се възстанови обичь, любовь, да се разбирате като живи Божествени книги, въ които Богъ е написалъ великитѣ мѫдрости на Битието. И като срещнете нѣкой вашъ приятель, да можете да прочетете поне единъ листъ отъ неговата свещена книга. Ако не се разбирате така, вие като се срѣщате, ще казвате единъ за другъ: този е ученъ, онзи е простъ; този е богатъ, онзи е бѣденъ. Това значи да се говори само за подвързията на книгата, но не и за нейното съдържание. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ е ученъ, разбираме, че неговата книга е съ кожена подвързия, а отгорѣ съ златни надписи. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ е простъ, разбираме, че неговата книга е съ проста подвързия, безъ златенъ надписъ отгорѣ. Казвамъ: и двѣтѣ книги сѫ еднакво благородни, но не сѫ еднакво облѣчени. Христосъ казва: „Отче, прослави името Твое!“ Тогазъ дойде гласъ отъ небето, който казваше: „И прославихъ, и пакъ ще прославя“. И тъй, ако вие не разбирате индивидуалния животъ, ако нѣмате вѫтрѣшенъ потикъ за възприемане на новитѣ идеи, вие така ще си останете. Ако Драганка нѣмаше Стояна, тъй щѣше да си отиде. Тя ще расте и порасне, докато най-послѣ изсъхне и всичко се свършва съ нея. Ето защо, знанието като дойде ще осмисли живота. Отъ това гледище, още отъ древностьта сѫ изучавали редъ науки, като астрологията, хиромантията, кабалистиката и други. Астрологията считатъ наука за формитѣ на тази свещена книга на живота. Какво изразява планетата Венера? Въ Венера сѫ скрити всички методи и начини, чрѣзъ които Любовьта може да се прояви въ всички свѣтове. Въ нея сѫ скрити начини за проявление на Любовьта къмъ индивида, къмъ ближнитѣ, изобщо, и най-послѣ къмъ Бога. Има ли човѣкъ тази любовь, той ще има любовь и къмъ ближния си, и къмъ себе си. Най-долно проявенъ венеринъ типъ ще бѫде този, който има любовь само къмъ себе си. Такива хора сѫ крайни индивидуалисти, каквито сѫ и всички месоядни животни. Вълкътъ, напримѣръ, е краенъ индивидуалистъ. Той обикновено живѣе самъ. Кога ще видите вълка да ходи въ група съ други вълци? Той обикновено не ходи групово, но зимно врѣме, при много затруднени условия, при голѣми нужди, около 50—60 вълци се събиратъ на групи и заедно отиватъ да си търсятъ храна. Ще ви попитамъ: отъ еволюционно гледище, по какво се отличава вълка отъ овцата? Овцата има по-голѣма интелигентность и по-голѣмо благородство въ характера си отъ вълка. Въ всички месоядни животни е силно развитъ центъра на разрушението. Главата на вълка е по-широка, а тази на овцата по-тѣсна, което показва, че овцата не е тъй енергична, както вълка, но е по-умна отъ него. Въ овцата се крие една магическа сила, съ която се брани отъ неприятелитѣ си. Вълкътъ никога не може да изяде нѣкоя овца. Причината, поради която вълцитѣ ядатъ овцитѣ се крие въ самитѣ овчари. Ако овчарьтъ е добъръ, честенъ човѣкъ, не лъже, не краде, води чистъ животъ, вълцитѣ не ядатъ овцитѣ му. Ако, обаче, овчарьтъ е лошъ човѣкъ, краде, лъже, убива, води нечистъ животъ, овцитѣ му се крадатъ и вълци ги ядатъ. Когато вълкътъ се приближава къмъ нѣкоя овца, тя го изгледа, тропне му съ кракъ, и той се връща назадъ. Тя му казва: „Ти разбирашъ ли Божиятъ законъ? Скоро назадъ!“ Лошиятъ овчарь е Юда Изкариотски, който самъ прѣдава овцитѣ си на вълка. Това е фактъ. Овцата по природа е много смѣла. Като дойде кучето до нея, тя и него погледне, тропне му съ кракъ и му внушава да се върне назадъ. Казватъ, че овцата била много страхлива и мека. Това не е вѣрно. Тя е мека и страхлива, само когато я прѣдадатъ. Иначе, тя е смѣла, тропва съ кракъ не само на вълка и на кучето, но и на лъва, и на тигъра — и тѣхъ връща назадъ. На какво се дължи това? Въ даденъ моментъ вибрациитѣ на нейната воля сѫ по-силни отъ тия на месояднитѣ животни, и по този начинъ тя имъ въздѣйствува. Вълкътъ яде само тия овци, които сѫ се захласнали нѣкѫдѣ и си хрупатъ трѣвицата. Тѣ сѫ материалистки. Такава овца не успѣва да тропне съ кракъ на вълка, и той се приближава до нея, хваща я за врата и казва: „Ти не служишъ на Господа.“ Тази овца нѣма врѣме да се брани. Казвамъ: всички овци, които не служатъ на Господа, сѫ материалистки, а всички духовни овци, като видятъ вълка, още отдалечъ се приготовляватъ да му тропнатъ съ кракъ. Тѣзи овци прѣдчувствуватъ дохождането на вълка. Ако нѣкой отъ васъ е овчарь, ще види, какъ тѣзи овци сѫ на кракъ нѣколко часа прѣди дохождането на вълка — чакатъ го, готови сѫ да му тропнатъ съ кракъ. Материалистката овца седи спокойно, хрупа трѣвицата си, не подозира никаква опасность, а духовната овца пази стадото. Азъ ви навеждамъ този примѣръ, за да знаете, какво трѣбва да правите съ мѫчнотиитѣ въ живота, какво трѣбва да правите съ дявола. Дойде ли дяволътъ при тебъ, първo ще го изгледашъ и послѣ ще му тропнешъ съ кракъ. Казватъ, че дяволътъ билъ голѣмъ, силенъ. Не, нѣма да се боишъ отъ него, ще му тропнешъ съ кракъ. Речешъ ли, че трѣбва първо да си свършишъ работата, а послѣ, да се разправяшъ съ него, той ще те хване за врата и ще те одуши. И слѣдъ това какво ще се прави? Овчарьтъ ще прати кучетата си да го гонятъ. И да те спасятъ отъ устата на вълка, бѣлѣзи ще останатъ по врата ти и на всички ще разправяшъ: знаете ли, че вълкътъ ме хвана за врата? Защо? Защото ти пасѣше трѣва, когато вълкътъ дойде. Будни трѣбва да бѫдете! Когато дяволътъ иде, нѣма да уреждате работитѣ си съ банкитѣ, но на Бога ще се молите. Молитвата, това сѫ снаряженията на Бога, съ тѣхъ Той ще прогони дявола. Ти ще се молишъ на Бога, ще вдигнешъ крака си, ще бѫдешъ готовъ и ще чакашъ, като дойде дяволътъ, да му тропнешъ съ кракъ. Тъй приготвенъ, ти си въорѫженъ съ съврѣменнитѣ манлихерови пушки. Ти ще насочишъ тази пушка срѣщу неприятеля и ще цъкнешъ съ нея, както овцата тропа съ своя кракъ. Азъ виждамъ сега, мнозина отъ по-възрастнитѣ, както и отъ по-младитѣ ученици, казватъ: отдѣ намѣри Учительтъ тѣзи гимнастически упражнения? Отдѣ намѣри тѣзи задачи за миене съ вода и тѣмъ подобни? Тѣ не ни трѣбватъ, нека ни даде нѣщо друго. Чудни сте вие! Я вижте, какво правятъ съврѣменитѣ войници! Тѣ турятъ пушки на рамо, лѣгатъ на земята — стрѣлятъ, ставатъ отъ земята — пакъ стрѣлятъ, упражняватъ се хората. Защо? — Като дойде вълкътъ, да бѫдатъ готови. Я вижте онзи писарь, взелъ перото, пише ли пише — упражнява се човѣкътъ. Защо? — Като дойде вълкътъ, да бѫде готовъ. Дойде вълкътъ при него, иска да му подпише нѣкоя полица. Слѣдъ това хваща дъщеря му, и като разбойникъ, завежда я въ гората. Започва този човѣкъ да гони разбойника. Пуща срѣщу него своитѣ снаряди думъ-думъ, 20 — 30,000 английски златни. Човѣкътъ е работилъ толкова години, именно за тия снаряди. Той туря тия снаряди въ една торба, направя отъ тѣхъ една бомба и казва: „Ще турите тази бомба да експлодира срѣщу неприятеля. Неприятельтъ ще се уплаши, ще избѣга, а вие ще хванете дъщеря ми и ще ми я доведете.“ Питатъ: защо сте се учили да пишете? Нѣкой твой приятель се обезсърдчилъ, иска да се самоубие. Ти взимашъ 20,000 отъ твоитѣ думъ-думъ, туряшъ на рамо своята манлихерова пушка, отивашъ при приятеля си, слагашъ тия думъ-думъ прѣдъ него, давашъ и пушката си и му казвашъ: заповѣдай, приятелю, не бой се! Той погледне, поусмихне се и ти благодари. Това правятъ куршумитѣ думъ-думъ. Тъй се говори на съврѣмененъ езикъ, но и дефактумъ е така. Отъ васъ се изисква главно да имате вѫтрѣшно разположение на духа. Богъ изисква отъ всинца ни да изразимъ великата Божия Любовь и да изпълнимъ Божията воля. Прѣди нѣколко години азъ дадохъ на ученицитѣ едно упражнение, всѣки самъ да отиде вечерно врѣме, слѣдъ 12 часа, на Витоша. Въ първо врѣме тѣ счетоха това упражнение невъзможно за изпълнение и си казваха: за братя и за възрастнитѣ сестри е по-възможно, но за младитѣ сестри това упражнение е невъзможно. Азъ имъ казахъ: всѣки ще тръгне отъ дома си концентриранъ, съсрѣдоточенъ въ мисъльта си и никому нищо нѣма да говори, нито ще поздравлява. Всички ученици извършиха упражнението си сполучливо, съ изключение на двама отъ тѣхъ, една сестра и единъ братъ. Сестрата, като стигнала въ с. Драгалевци, спрѣла се прѣдъ една кръчма да пита, откѫдѣ се отива за Витоша. Кръчмарьтъ я прослѣдилъ и поизплашилъ малко. Той бѣше вълкътъ, който излѣзе насрѣща ѝ. Тя не трѣбваше да се спира да говори съ никого, сама трѣбваше да намѣри пѫтя. Братътъ пъкъ, като вървѣлъ, замислилъ се нѣщо върху нѣкой философски въпросъ и незабѣлѣзалъ, какъ едно куче се хвърлило върху него и го ухапало. Казвамъ: като отивате на Витоша, нѣма да се захласвате въ посторонни въпроси, нито ще размишлявате върху нѣкои учени въпроси, нито пъкъ ще мислите за себе си. Дойде ли да разрѣшавате въпроса, какво хората мислятъ за тебъ, какво ще кажатъ за тебъ, това сѫ второстепенни въпроси. Мислите ли много върху тѣхъ, нѣкое куче ще ви ухапе. Въпроситѣ за пари, за сила, за магия, за различни науки, като асторология, алхимия и други нѣкои, сѫщо тъй сѫ второстепенни въпроси. За васъ е Важно да се занимавате съ великия въпросъ, какъ да разрѣшите своитѣ прави отношения къмъ Бога. Като индивиди, вие прѣдставлявате материалния и обществения свѣтъ. Освѣнъ отношенията си къмъ Бога, вие трѣбва да разрѣшите и въпроса, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ самата реалность. Това е необходимо, защото благото на индивида зависи отъ състоянието на цѣлото. Физическото, умственото и духовното развитие на всѣки индивидъ въ свѣта напълно се обуславя отъ фамилията или отъ обществото, въ което той се намира. Ако даденъ народъ е честенъ, справедливъ, великодушенъ, благороденъ, всѣки неговъ индивидъ трѣбва да носи въ себе си тѣзи качества. Сѫщата идея се отнася и къмъ Бога. Ако ние живѣемъ за Бога и Го любимъ, трѣбва да включваме въ себе си качествата, които Богъ има. Казвате: защо сме толкова глупави, да се молимъ на Бога? Не е въпросътъ, дали трѣбва да се молите на Бога, или не, но вие трѣбва да се свържете съ Него и да придобиете онѣзи Негови качества, които сѫ необходими за вашето развитие. Да допуснемъ сега, че нѣкой отъ васъ има силно желание да стане поетъ, въ най-високия смисълъ на думата. На мѣсто е това желание. Да бѫдешъ поетъ, това е най-високото положение, което човѣкъ може да заеме въ свѣта. Това значи да живѣешъ въ единъ възвишенъ свѣтъ. Обаче, всѣки човѣкъ не може да бѫде поетъ. Поетътъ трѣбва да има специфични гънки въ горната часть на мозъка. Тамъ се намира центърътъ на поезията. Всѣки човѣкъ не може да бѫде музикантъ. Музикантътъ има специфични гънки на челото, отстрана на вѣждитѣ. Френолозитѣ наричатъ тия мѣста по главата и челото центровѣ, азъ ги наричамъ специфични гънки. Имашъ ли такива гънки, ти можешъ да се проявишъ, било като поетъ, било като музикантъ. Нѣмашъ ли ги, не можешъ да се проявишъ нито като поетъ, нито като музикантъ. Духовниятъ или религиозниятъ човѣкъ има специфични гънки горѣ на главата. Отъ тѣзи гънки излизатъ нишки, които се простиратъ по всички посоки на мозъка. Духовниятъ животъ черпи сокове отъ материалния, затова не трѣбва да го отхвърляме. Истинскиятъ животъ, това е духовниятъ. Ето защо, за да бѫдешъ поетъ, прѣди всичко трѣбва да бѫдешъ духовенъ човѣкъ. Не си ли духовенъ човѣкъ, поетъ не можешъ да бѫдешъ. Духовниятъ животъ създава поета. Поезията е умствената страна на духовния животъ. Тя създава формитѣ на този животъ. Умствениятъ животъ дава само просторъ, разширение на поета. Въ това отношение, поетътъ е художникъ въ духовния свѣтъ. Той рисува разни форми съ бои. Той чертае пѫтищата, по които човѣкъ ще минава. Поетътъ, може да мине покрай едно обикновено цвѣте и да вложи въ него животъ, съдържание, каквото никой не подозира. Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какъ поетътъ одухотворява всички нѣща, дори и най-малкитѣ цвѣтенца. Минаватъ много хора покрай едно кокиче, никой нищо не вижда въ него. Минава покрай това кокиче поетътъ, спира се прѣдъ него, поглежда го и пѣсень му направя. Той влага много нѣщо въ него, знае какъ да го възпѣе. Питатъ се хората: отдѣ събра толкова нѣщо този поетъ за малкото бѣло кокиче? Чудесии просто написа за него. Поетътъ познава това бѣло кокиче. Едно врѣме то бѣше нѣкоя си красива Драганка, която се влюбила въ поета, красивиятъ Стоянъ, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила. Господъ днесъ я изпраща като малко бѣло кокиче, а Стояна изпраща като поетъ, да намѣри Драганка, да опише живота ѝ и да я възпѣе. Той казва: „Понеже едно врѣме азъ не можахъ да се оженя за тебе, ти се самоуби отъ отчаяние Азъ познахъ твоята вѣрна любовь и дойдохъ да те възпѣя“. Всички се питатъ: защо този поетъ възпѣва туй бѣло малко кокиче? — Той възпѣва своята Драганка. Има ли смисълъ поетътъ да възпѣва това малко кокиче? — Има смисълъ, разбира се. Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цѣлата история на това кокиче. Питатъ го: отдѣ знаешъ тази история? — Вдъхновение ми дойде. Да, вдъхновението все ще дойде отнѣкѫдѣ. Когато казватъ, че у нѣкого дошло Божествено вдъхновение, азъ разбирамъ, че той говори за онѣзи разумни връзки, които сѫществуватъ отъ началото на нашия животъ. Какво те вдъхнови? — Разумнитѣ Божествени връзки. Дали тѣзи връзки ще бѫдатъ положителни или отрицателни, отъ васъ ще зависи: ако сте разумни, ще извадите отъ тѣхъ полезната, добрата страна; ако сте неразумни, ще извадите отъ тѣхъ лошата страна. Писанието казва: „За всички онѣзи, които любятъ Бога, съдѣйствува имъ се за добро“. Въ този смисълъ, всѣка наука, която изучавате, трѣбва да има извѣстно приложение за самитѣ васъ. И тогава, ако бѣхте учени хора, въ пълния смисълъ на думата, щѣхте да прѣдвиждате нѣщата. Какъ? — Щѣхте да си служите съ хиромантията. Ще погледнете рѫката си и ще видите, че на извѣстна възрасть ви е опрѣдѣлено да прѣкарате една тежка криза. Вие щѣхте да видите, че на линията на живота у васъ има една черна точка, която прѣдвѣщава тази криза. И ако разбирахте тия нѣща, вие щѣхте да вземете прѣдохранителни мѣрки, за да избегнете тази криза. Като не разбирате тия нѣща, вие викате нѣкоя врачка, която гледа на карти, или баба Станка, която хвърля бобъ, или баба Драганка, която чете по лѣтъ восъкъ, искате да ви кажатъ нѣщо отъ вашето бѫдеще. Прѣдсказанията по този начинъ сѫ остатъци отъ една велика наука въ миналото, но сега човѣчеството се намира въ друга фаза на своето развитие. Днесъ човѣкъ трѣбва да изучава рѫката си, да се интересува отъ нея, защото тамъ е написано всичко. Нѣма защо да се плаши отъ написаното, но да чете по него. Четмо е това! Окултниятъ ученикъ трѣбва да се оглежда всѣки день въ огледалото, не да гледа, колко е красивъ, но да се проучава. Красотата на окултния ученикъ седи въ това, дали на лицето му сѫ написани чърти на честность, на справедливость, на доброта, на дружелюбие, на вѣрность, на приятелство и т. н. Ако той види въ себе си тия хубави чърти, ще се насърдчи за работа. Напримѣръ, нѣкой ти казва, че не си справедливъ. Не се обезсърдчавай, но вижъ, имашъ ли тази чърта на лицето си. Тя е написана тамъ, не може да се заличи. И ако вашето минало сега е дошло и оцапало лицето ви, не трѣбва ли и вие да постѫпите като онзи антикваръ, въ рѫцѣтѣ на когото е попаднала една стара монета? Какво прави той? — Взима киселина, сипва върху монетата, не да я разтвори, а да я изчисти отгорѣ само, за да познае сѫщината на тази монета. Така и вие трѣбва да откриете лицето си, да познаете неговата сѫщина. Врѣме е вече да отхвърлите онѣзи наслоявания, които вашето минало е написало върху лицата ви и да остане само това, което Богъ е написалъ. Нѣкой човѣкъ погледне къмъ дадено лице и казва: това лице ми харесва, приятно ми е да го гледамъ всѣки день. Какво харесва на това лице? — На него е написана чъртата на справедливостьта. На друго лице е написана честностьта. На трето лице — добротата. На четвърто — великодушието. Като погледна лицата на тия хора, отъ тѣхъ изтича нѣщо хубаво, което ме въодушевява и събужда у менъ сѫщитѣ качества. На лицето у нѣкои хора е написано чърти на учтивость, услужливость, пъргавость, схватливъ умъ и т. н. У всѣки човѣкъ има вложени извѣстни добродѣтели, които, ако знаемъ да четемъ, прѣдставляватъ и за насъ едно велико благо. Та казвамъ: всички вие трѣбва да използувате свободното си врѣме за изучаване лицето си, да видите, какви велики нѣща е написалъ Богъ, а не да казвате, че въ лицата ви нѣма нищо особено. Ще намѣрите нѣкой учитель да ви запознае поне съ основнитѣ чърти на лицето. Най-първо се научете да различавате, кои чела сѫ красиви, кои носове, очи, уши и вѣжди сѫ красиви. Кои сѫ красиви очи, напримѣръ? Красивитѣ очи сѫ ясни, съ дълбокъ погледъ. Лѫчътъ на свѣтлината, който излиза отъ тѣхъ, не е хоризонталенъ, но върви малко нагорѣ, образува се единъ малъкъ ѫгълъ. Човѣкъ съ такива очи е уравновѣсенъ. По очитѣ на човѣка се сѫди за дълбочината и съдържанието му. Тѣ сѫ неговото небе. Ако това небе е ясно или мъгливо, виждаме какво се крие въ самия човѣкъ. Христосъ казва: „Отче, прослави името Твое!“ Какъ ще се прослави Богъ у насъ? — Ако всички ние бѫдемъ отражение на онази велика Мѫдрость, която Богъ е вложилъ още отначало въ насъ. Когато Богъ създаде нашето око, чрѣзъ него Той изрази една велика идея. Външното око съотвѣтствува на единъ вѫтрѣшенъ органъ. Въ мозъка на човѣка има множество гънки, задъ които седятъ извѣстни чувства, сили и способности. Ученикътъ трѣбва да разбира силитѣ, които се криятъ въ него. Той трѣбва да проучава и разбира промѣнитѣ, които ставатъ въ него. Напримѣръ, защо нѣкой пѫть човѣкъ говори меко, приятно, а нѣкога грубо? Забѣлѣжете, глухитѣ хора обикновено говорятъ високо и грубо. Всѣки човѣкъ, който говори високо и грубо, е глухъ. Човѣкъ докато е младъ, говори мекичко, нѣжничко, но щомъ остарѣе, започва да говори грубо. За такъвъ човѣкъ казвамъ: вашиятъ Драганчо е оглушалъ малко. Хора, у които слухътъ е силно развитъ, обикновено говорятъ тихо, меко. Вие трѣбва да проучавате тия нѣща, да се развивате, да дадете възможность на душитѣ си да се проявятъ, да бѫдете отзивчиви, да чувствувате страданията на хората. Тогава, като видите единъ човѣкъ, ще познаете, отъ какво има нужда той, ще познаете, какъвъ е животътъ му. Казвате: опасно е да се познаваме. Значи, споредъ васъ, да познавашъ човѣка е опасно, а да не го познавашъ е безопасно. Не, обратното е вѣрно: да не познавашъ човѣка е опасно, а да го познавашъ е безопасно. Ще ви задамъ слѣдния въпросъ: по какво се отличава Христосъ отъ другитѣ хора? — Той пожертвува живота си, за да прослави Бога въ себе си. Христосъ казва: „Затова дойдохъ на този свѣтъ.“ И днесъ Той учи своитѣ ученици на земята на сѫщия законъ. Сега, вие сте готови да отидете при Христа съ празни рѫцѣ, като послѣдни бѣдняци, и да оставите имането си на другитѣ хора. Питамъ ви: какъ трѣбва да отиде овцата при своя господарь? Трѣбва ли тя да изхвърли вълната си, да издои млѣкото си и тогава да се яви при своя господарь, или трѣбва да ги занесе на него? Овцата трѣбва да отиде при господаря си съ вълната си и съ млѣкото си и да му каже: „Сега вече можешъ да издоишъ млѣкото ми и да острижешъ вълната ми.“ Това е приходъ, това е приносъ, това е жертва, която овцата трѣбва да принесе на своя господарь. Ако тя отиде при него издоена и съ остригана вълна, знаете ли какво тълкувание може да се даде на това нѣщо? Това подразбира вѣруюто на съврѣменнитѣ хора, споредъ което тѣ казватъ: „Младиятъ човѣкъ не може да служи на Бога. Той първо трѣбва да си поживѣе малко, а като остарѣе, ще може да служи на Бога.“ Това значи, дяволътъ първо да издои млѣкото му и да остриже вълната, а слѣдъ това да отиде при Бога. Защо? Защото дяволътъ го изхвърлилъ вече навънъ. Да, но тогава и Господъ ще го изхвърли навънъ. Казвате: на стари години се служи на Господа. Чудна философия, чудна религия е тази! Това е философията, това е религията на свѣта. На млади години се служи на Господа! Богъ не е Богъ на грѣшнитѣ, но на разумнитѣ, на възлюбенитѣ Негови чада, които Той държи написани на дѣсната си рѫка. И понеже Богъ люби тия свои чада, заради тѣхъ помилва и грѣшнитѣ. Ако Богъ съизволява къмъ грѣшнитѣ, то е заради онѣзи, които люби. Отъ това гледище, всички съврѣменни науки трѣбва да прѣтърпятъ едно коренно прѣобразование. Всички науки трѣбва да иматъ едно разумно приложение въ живота, иначе тѣхното развитие е осѫдено на смърть. Вземете, напримѣръ, френологията. Тя прѣтърпѣ едно поражение въ Америка. Това поражение дойде по единствената причина, че тя не се приложи разумно въ живота, Френологията се употрѣби за гадание, за печалба. Отивашъ при нѣкой френологъ, искашъ да ти каже нѣщо. Ти му плащашъ прѣдварително нѣкаква сума, и той туря рѫцѣтѣ си на главата ти, започва да я измѣрва. Щомъ паритѣ се туриха на първо мѣсто, френологията се спрѣ въ своя прогресъ и по-нататъкъ не можа да отиде. Съ това се опорочи основата на тази наука. Не само френологията, но и всички съврѣменни науки дойдоха до едно мѣсто въ своето развитие, и тамъ спрѣха. Днесъ хората очакватъ всичко отъ Бога и казватъ: Богъ ще ни научи. Щомъ мислите така и вѣрвате, че Богъ ще ви научи на всичко, казвамъ: въ свѣта сѫществува Божествена наука, която описва живота на душата, затова заемете се съ изучаването ѝ. Вие трѣбва да разбирате живота на душата си. Напримѣръ, изучавали ли сте окото? Познавате ли, кое око е красиво? Познавате ли кои вѣжди сѫ красиви? Въ наблюденията и изслѣдванията, които съмъ правилъ отъ толкова години, много рѣдко съмъ срѣщалъ хора съ красиви очи, уши, вѣжди, носове, чела и лица. Красиви лица сѫ тия, въ които се крие извѣстна идея — въ тѣхъ има дълбочина. Красивитѣ хора сѫ образци въ свѣта. Тѣ сѫ живи модели. Тия хора мълчатъ, но други се вдъхновяватъ отъ тѣхъ. Тѣ вдъхновяватъ поети и писатели. Красивитѣ майки и бащи мълчатъ, но чрѣзъ мълчанието си вдъхновяватъ своитѣ дъщери и синове. Отъ мълчанието имъ се разбира слѣдното: вземете това богатство, което ние сме събрали и го изразете навънъ. Сега проповѣдватъ на хората да се обърнатъ къмъ Бога. Ако ви изпратятъ да проповѣдвате между прости хора, отдѣ ще започнете своята проповѣдь? Какъ мислите, ще имате ли успѣхъ? Единъ английски проповѣдникъ билъ изпратенъ да проповѣдва въ о-въ Цейлонъ и слѣдъ като проповѣдвалъ тамъ цѣли 20 години по английски и американски начинъ, не успѣлъ да обърне къмъ Бога нито единъ отъ мѣстнитѣ жители. Той съжалявалъ много за този си неуспѣхъ и отъ скръбь захвърля настрана всичкитѣ си документи — диплома си и доктората, съ които завършилъ своето богословско образование. Единъ день, силно натѫженъ, той се обръща къмъ Бога съ молба, да му покаже причинитѣ на неуспѣха въ работата му. Слѣдъ това събира всички тия, на които проповѣдвалъ цѣли 20 години, и имъ казва: „Азъ ви проповѣдвахъ толкова години, но не ви казахъ дѣ се крие сѫщностьта на Христовото учение. Христосъ казва: „Ако имашъ двѣ дрехи, дай горната дреха на ближния си“. Това подразбира, ако имашъ пари, имоти, да ги раздѣлишъ съ нуждаещитѣ се. Разправилъ имъ той, какъ трѣбва да се постѫпва съ бѣднитѣ. И какво става слѣдъ това? Не се минава много врѣме, и послѣдователитѣ му започватъ единъ по единъ да идватъ у дома му и да разправятъ, че сега сѫ доволни отъ него и харесватъ проповѣдьта му. Въ скоро врѣме, обаче, кѫщата му се изпразнила отъ тия посѣтители, и той останалъ само по палтото и долнитѣ си дрехи. Тѣ го обрали и слѣдъ това, прѣстанали да ходятъ у дома му. Проповѣдникътъ се обръща отново къмъ Бога и Го запитва: „Господи, има ли още нѣщо, което не съмъ изпълнилъ?“ Той билъ готовъ да изпълни всичко, което Богъ иска отъ него. Отъ този примѣръ се вижда, какъ трѣбва да се служи на Бога. Не се минало и седмица, у неговитѣ послѣдователи настанало разкаяние, и тѣ си казали: „Този човѣкъ живѣ между насъ 20 години. Ние не дадохме заради него нищо, не му направихме никакво добро, а отгорѣ на това го обрахме. Хайде да върнемъ всичко, което му взехме“. И започнали тѣ единъ по единъ да връщатъ откраднатитѣ вещи. Сега, важниятъ въпросъ не седи въ това, дали ще се върнатъ, или не заграбенитѣ вещи, но въ всинца ни трѣбва да има едно силно вѫтрѣшно желание да изпълнимъ волята Божия тъй, както ние я разбираме, отъ дълбочината на нашата душа, а не както е писано въ книгитѣ. Всѣко сторено нѣщо, всѣка наука трѣбва да бѫде за Слава Божия. И тогава, само чрѣзъ тази наука ние ще можемъ да внесемъ положителни знания за живота. Напримѣръ, отива нѣкой човѣкъ при единъ астрологъ, и той му казва: „Тази година прѣзъ мѣсецъ мартъ ще ти се случи еди-какво си нещастие, затова трѣбва да се пазишъ“. По съчетанието на планетитѣ прѣзъ извѣстно врѣме, астрологътъ може да прѣдскаже, че еди-кой си параходъ ще потъне въ морето, и по този начинъ ще прѣдупрѣди нѣкои хора да не пѫтуватъ прѣзъ тѣзи дни, а да отложатъ пѫтуването си за по-късно. Така бѣше прѣдсказано на английския писатель Стедъ да не пѫтува по никой начинъ съ парахода Титаникъ, но той бѣше тръгналъ и не искаше да се връща. Той не послуша, но намѣри дъното на океана. Това е наука! Химикътъ пъкъ ще вземе часть отъ потьта на нѣкого, ще я анализира и ще му каже: „Въ твоя организъмъ има излишъкъ отъ киселини. Ти трѣбва да вземешъ мѣрки да ги изхвърлишъ навънъ, иначе работата ти е опасна. Ако въ 4 — 5 мѣсеца не ги изхвърлишъ навънъ, ще опиташъ тѣхнитѣ послѣдствия“. На това отгорѣ този химикъ ще ти даде и методи за освобождение отъ излишнитѣ киселини. Като дойде лѣкарьтъ, той пъкъ ще разгледа ноктитѣ ти, защото на тѣхъ сѫ написани всички болезнени състояния на човѣка. Той ще ти каже, каква болесть може да се появи въ тебъ и ще ти даде методи срѣщу нея. Да прѣдвиждашъ нѣщата, да взимашъ прѣдварителни мѣрки срѣщу нѣкоя болесть, която още не се е появила, това разбирамъ наука. Казвамъ: когато човѣкъ съзнателно живѣе добъръ животъ, това е пакъ за Славата Божия. Христосъ казва: „Вие сте храмъ Божий“. Питамъ: ако ние сме храмъ Божий, този храмъ не трѣбва ли отвънъ да бѫде добрѣ измазанъ? Прозорцитѣ — очитѣ на този храмъ — не трѣбва ли да бѫдатъ добрѣ измазани и чисти? Главниятъ входъ — устата на този храмъ — не трѣбва ли да бѫде добрѣ нареденъ и чистъ? Телефонитѣ и тѣхнитѣ слушалки — ушитѣ — не трѣбва ли да бѫдатъ въ изправность? Завѣситѣ — клѣпачитѣ на този храмъ — не трѣбва ли да бѫдатъ въ изправность? Рѣсницитѣ — коситѣ на този храмъ — не трѣбва ли да бѫдатъ добрѣ пригладени и чисти? Въ този храмъ всичко трѣбва да бѫде на своето мѣсто! Нѣкои казватъ: оголѣ, побѣлѣ главата ми! Какво подразбиратъ тия думи? Нѣма да ви обяснявамъ тия нѣща, но казвамъ: всичко въ свѣта трѣбва да бѫде за Слава Божия! Всички ние трѣбва да имаме единъ вѫтрѣшенъ импулсъ, вѫтрѣшенъ стимулъ, който да ни тласка напрѣдъ. Безъ този импулсъ нѣма прогресъ. Любовьта, именно, е този стимулъ. Безъ Любовь вие не можете да прогресирате въ никой случай. Ако никого не обичате, вие не можете да учите. Вие трѣбва да учите или за баща си, или за майка си, или за брата си, или за сестра си, или за приятеля си, или за Драганка, или за слугата си, или за господаря си — все трѣбва да учите за нѣкого. Вие трѣбва да обичате поне едно разумно сѫщество, за което да учите. Вие трѣбва да живѣете, освѣнъ за себе си, още и за другитѣ. Да живѣете за другитѣ, значи да дадете потикъ на Божията Любовь въ васъ. Слѣдователно, обичате ли Бога, Той ще бѫде вѫтрѣшенъ стимулъ у васъ, и вие ще дадете изразъ на душата си. Ако не можете да обичате Бога, обичайте ближния си; ако не обичате ближния си, обичайте Драганка; ако не обичате Драганка, обичайте приятеля си, или майка си, или баща си, или сестра си, или брата си, или вола, който ви работи на нивата, или нѣкое цвѣтенце въ градината си, или, най-послѣ, единъ камъкъ. Има хора, които обичатъ пръстена си или друго свое украшение. Човѣкъ все трѣбва да обича нѣкого! Казвамъ: Любовьта е великиятъ стимулъ въ живота. Обикнете ли нѣкого, бѫдете увѣрени, че Богъ ще ви благослови за тази Любовь. Промѣняте ли любовьта си, не можете да се повдигнете. Не се извинява този човѣкъ, който мѣни любовьта си. Това подразбира, че невидимиятъ свѣтъ остава индиферентенъ къмъ него. Въ Писанието се казва: „Онзи, който се отрича отъ Бога и не Го люби, и Богъ го отхвърля отъ себе си“. Богъ ви отхвърля, когато и вие Го отхвърляте. Казвате: какво да правимъ тогава? — Започнете да любите. Това е самата Истина. Вие искате Богъ да дойде при васъ и да ви се поклони. Не, Богъ е Любовь, Той е Създательтъ на всичко въ свѣта, Той се грижи за всички и казва: „Всѣки отъ васъ е поставенъ въ положение да бѫде като Мене“. Вие можете да бѫдете чисти като Бога. Има начини за това. Ще ви приведа единъ примѣръ, който и другъ пѫть сте слушали. Когато водата дошла въ свѣта, облѣкла се въ бѣла, чиста рокличка, като снѣга. Видѣлъ я волътъ и се влюбилъ въ нея. По едно врѣме той оцапалъ рокличката ѝ, и тя се натѫжила, взела да плаче, да се оплаква на Бога отъ вола. Богъ изпратилъ слънцето да ѝ помогне. То пекнало силно, стопило снѣга, и водата отново, чиста и лека, се понесла въ видъ на пàри горѣ въ небеснитѣ висини. Така се изчистила нацапаната ѝ рокличка. По сѫщия начинъ и вашата рокличка може да се оцапа отъ нѣкой волъ, но трѣбва ли това да спре вашата любовь? Не, Любовьта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можешъ да огорчишъ сърцето на любещия човѣкъ, нито можешъ да помрачишъ ума му, нито можешъ да смутишъ душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовьта е сила непобѣдима. Който има любовь, той е силенъ човѣкъ. Всички може да имате тази сила; тя се добива по благодать, безъ насилие. Що се отнася до Мѫдростьта, до Истината, до знанието и до всички останали добродѣтели, ще платите съ кръвьта си. Единствената добродѣтель, която даромъ се дава, това е Любовьта. Защо идватъ мѫчнотиитѣ въ живота? Като знае всички навици и слабости на хората, Господъ вижда, че тѣ нѣма да приематъ Л ю б о в ь т а доброволно, затова ги прѣкарва прѣзъ м ѫ ч н о т и и и с т р а д а н и я. Ако питате, защо Господъ ви прѣкарва прѣзъ мѫчнотии, ще знаете, че причината за това е, дѣто не приехте Любовьта. Всички хора, които не приематъ Любовьта, ще минатъ по тѣсния пѫть, а този пѫть е пѫть безъ Любовь. Като минатъ прѣзъ този пѫть, тѣ ще повикатъ Любовьта и ще ѝ кажатъ: моля ти се, ела съ насъ и не ни оставяй! Втори пѫть не ни прѣкарвай прѣзъ този пѫть. Безъ тебе никѫдѣ вече не отиваме. Ще ви приведа примѣра за онзи американецъ, който, за да се прослави въ свѣта, рѣшилъ да прѣмине Ниагарския водопадъ съ варелъ. Той влѣзълъ въ единъ варелъ, добрѣ осмоленъ отвѫтрѣ и запушенъ съ двѣ здрави дъна. Като го гледали хората да влиза въ този варелъ, съвѣтвали го да не прави такъвъ опитъ, но той казалъ: „Азъ ще ви моля да ме спуснете отъ височината на водопада, приготвилъ съмъ се вече, искамъ да опитамъ това нѣщо“. Тѣ го спуснали отъ височината на водопада и гледали, какво ще стане. Като слѣзълъ долу, бързо отворили варела, за да го извадятъ. Въ какво положение го намѣрили? — Отъ бързото движение на варела, отъ силното удряне по стѣнитѣ му, извадили го въ безсъзнание. Дълго врѣме трѣбвало да го свѣстяватъ, докато дойде въ себе си. Като дошълъ въ съзнание, той казалъ: „И цѣлиятъ свѣтъ да ми даватъ, втори пѫть не влизамъ въ варелъ да прѣминавамъ Ниагарския водопадъ“. Така и вие, слѣдъ като придобиете една горчива опитность отъ нѣкаква неразумна постѫпка, казвате: и цѣлиятъ свѣтъ да ми даватъ, втори пѫть не влизамъ въ варелъ, да се удрямъ отъ стѣна въ стѣна. Питамъ: кой ви е накаралъ да влѣзете въ този варелъ? Казвамъ: ние, хората на новото учение, трѣбва да се отличаваме не съ своята религиозность, не съ своята наука, не съ своята сила, не съ своята доброта, но — съ своята Любовь. Този е естествениятъ пѫть. Като добиемъ тази най-малка величина, ние ще имаме вече особена култура, въ която ще се влѣе Новиятъ Животъ. Ние сме минавали по много други пѫтища, но сега ще минемъ по новия пѫть — по пѫтя на Любовьта. Започнете ли съ Любовьта, никой отъ васъ повече не може да се колебае. На хиляди парченца да ви рѣжатъ, никакво съмнѣние и колебание нѣма да дойде у васъ. Не само това, но като ви рѣжатъ, ще пѣете. Ще бѫдете като Иоанъ Хуса, който пѣ, като го туриха на огъня. Вие казвате: какво ще бѫде нашето вѣрую? — Вѣруюто на Иоанъ Хуса — като горишъ, да пѣешъ. — Какво ще бѫде нашето вѣрую? — Вѣруюто на апостолитѣ, които, слѣдъ като ги биха, върнаха се съ радость, че били удостоени съ честьта да ги биятъ заради Господа. — Какво ще бѫде нашето вѣрую? — Вѣруюто на апостолъ Павла, който слѣдъ разбиване на кораба, съ който пѫтуваше, остана, заедно съ пѫтницитѣ на единъ островъ, дѣто накладоха огънь, а той насърдчаваше всички съ своята проповѣдь. — Какво ще бѫде нашето вѣрую? — Законътъ на Любовьта. И тъй, Любовьта трѣбва да бѫде импулсъ у всинца ни. Само по този начинъ можемъ да получимъ отъ Божествения свѣтъ нѣщо по-хубаво. Само чрѣзъ Любовьта ние можемъ да внесемъ въ своя умъ, въ своето сърце, въ своята душа и въ своя духъ по-голѣми богатства, отколкото сега събираме. Като ме слушате да говоря така, казвате: дали е възможно това нѣщо? Казвамъ: за нѣкои отъ васъ това е възможно да стане слѣдъ единъ день, за нѣкои — слѣдъ една седмица, за нѣкои — слѣдъ единъ мѣсецъ, за нѣкои — слѣдъ една година, а за други — едва слѣдъ 60 години. Вие можете да живѣете 60 години, които ще минатъ като единъ день. Ако човѣкъ рѣши да изпълни волята Божия, неговиятъ животъ се продължава; ако не изпълни волята Божия, неговиятъ животъ се съкращава. Всѣки човѣкъ живѣе толкова, доколкото е рѣшилъ да изпълнява волята Божия. Животътъ, както и учението му, се опрѣдѣлятъ именно по този законъ. Той е мѣрилото. Сега вие казвате: дали, наистина, е така? За мене е така, азъ нѣма да се спирамъ да доказвамъ нѣщата. Всичко, което говоря, азъ съмъ го провѣрилъ. Ако искате, вѣрвайте; ако не вѣрвате, провѣрете го. Азъ ви давамъ кълбото и казвамъ: до слънцето има толкова и толкова километра Ако искате да провѣрите, азъ ще държа единия край на кълбото на земята, а вие вземете другия край и вървете къмъ слънцето. Едно врѣме моятъ Учитель ми показа, какъ да отида на слънцето, каза ми, колко километра има до него, и азъ го повѣрвахъ. Ходихъ на слънцето, и както ми каза, така излѣзе. Ако вие вѣрвате, ще скѫсите врѣмето; ако не вѣрвате, може да отидете до слънцето сами. Казвате: какъ да разбираме това, което ни говори Учительтъ, буквално, или въ прѣносенъ смисълъ? Казвамъ: буквалниятъ смисълъ е неразбраниятъ смисълъ, а прѣносниятъ смисълъ е разбраниятъ, но нито буквалниятъ, нито прѣносниятъ смисълъ могатъ да обяснятъ реалностьта на нѣщата. Тѣ я обясняватъ частично. Напримѣръ, ако отидете до слънцето, какво особено сте разбрали и научили? — Нищо особено. Ще знаете ли нѣщо за съществата, които живѣятъ на слънцето, за тѣхнитѣ интимни сѣмейни отношения между мъже и жени, между майки и дѣца? Ще знаете ли нѣщо за тѣхнитѣ училища, за устройството на тѣхната държава, за тѣхната култура, изобщо? — Нищо нѣма да знаете. Ще знаете само нѣщо за външната страна на слънцето, дали то е горящо тѣло, както казватъ съврѣменнитѣ учени, или не. Ще можете ли да обясните, какво нѣщо съ петната на слънцето? Ако започна да обяснявамъ на съврѣменнитѣ учени, какво нѣщо сѫ петната на слънцето, ще дойда въ стълкновение съ тѣхъ. На тия учени азъ нѣма да разправямъ, че съмъ ходилъ на слънцето, но ще имъ кажа слѣдното нѣщо: въ древностьта, прѣди много години, имало единъ ученъ човѣкъ, който знаялъ добрѣ законитѣ на оптиката и направилъ единъ телескопъ, който можелъ да увеличава 900 милиони пѫти. Съ този телескопъ днесъ могатъ да се откриватъ най-великитѣ тайни въ вселената. — Тъй ли? — Да, този телескопъ и досега стои въ еди-коя си пещера. Ще тръгне една научна експедиция да го търси. Дѣйствително, този телескопъ съществува въ свѣта. Който отиде до тази пещера, ще го намѣри; но който погледне къмъ него, ще заспи. Христосъ казва: „Така ме е Отецъ научилъ.“ Вие разбирате ли вѫтрѣшния смисълъ на думитѣ? Богъ какъ учи хората? Има единъ начинъ, по който Богъ учи хората. Всички ония хора, които Богъ учи, трѣбва да заспятъ. Спането е прѣнасяне на човѣка отъ единъ свѣтъ въ другъ, дѣто той може да учи повече, отколкото въ будно състояние. За да можемъ да учимъ въ свѣта, всички трѣбва да бѫдемъ спокойни. Красиво е да се владѣемъ, когато имаме безпокойства и тревоги. Красиво е да помагаме на своя приятель въ труднитѣ моменти на неговия животъ, когато той е отчаянъ и обезсърдченъ. Вижте, какъ си помагатъ сегашнитѣ учени хора. Единъ ученъ открива нѣкакъвъ наученъ фактъ, другъ ученъ открива другъ нѣкакъвъ фактъ и си ги съобщаватъ взаимно. По този начинъ, взаимно си даватъ директива, която имъ помага да се домогнатъ по-лесно до своитѣ изобрѣтения. По сѫщия начинъ и духовнитѣ хора трѣбва да си помагатъ въ своитѣ изобрѣтения. Задача на духовнитѣ хора, покрай другото, е да изучаватъ живота. Що е животътъ? — Той е велика наука. Та казвамъ: всички трѣбва да се заемете да работите надъ себе си, да побѣждавате мѫчнотиитѣ и взаимно да си помагате. Не се плашете отъ свѣта, но борете се съ него, докато побѣдите. То значи: работете върху себе си, докато побѣдите вълка. Дойде ли вълкътъ, тропнете му съ кракъ. Дойде ли една мѫчнотия, приготви кракътъ си и я чакай. Нѣкой ще те пита: каква е тази поза, която си взелъ? — Чакамъ да дойде вълка, да му тропна съ кракъ. Нека овцата ви служи за примѣръ. Има задачи въ живота, които се разрѣшаватъ мѫчно, но заемете се съ тѣхното разрѣшение. Не оставяйте въ ума си неясни, неразбрани въпроси. Търсете връзката между всички нѣща. Като дойде у дома ви нѣкой вашъ братъ, който е написалъ нѣщо хубаво и пожелае да го прочете, зарадвайте се, изслушайте го внимателно, дайте му вашия съвѣтъ, и върху двама ви ще дойде Божието благословение. Въ всѣко нѣщо трѣбва да бѫдете коректни, внимателни. Пъкъ ако намирате, че въ работата на вашия братъ липсва нѣщо, ще кажете: братко, напиши още нѣщо въ произведението си, да го допълнишъ. Този братъ напечаталъ произведението си, и никой не го чете. Кажете му: нѣма нищо, братко, ще му дойде врѣмето. Ония, за които си написалъ тази работа, не сѫ дошли още. Тѣ сѫ младото поколѣние, което ще чете твоитѣ работи. Когато Христосъ написа своята книга, колко души я четоха? Тогава имаше ли толкова готови души, колкото има днесъ? Готовитѣ души ще дойдатъ отгорѣ, но трѣбва да има приготвени жилища на земята за тѣхъ. Вие приготвили ли сте за тия души жилища? Ако сте приготвили за тѣхъ жилища, вие сте разрѣшили вече важния въпросъ. Когато въ вашия домъ дойде единъ отъ ученицитѣ, животътъ ви ще върви по медъ и масло. Слѣдъ като отиде Яковъ при Лавана, какво стана съ послѣдния? — Той се благослови. Всѣко мѣсто, на което стѫпи крака на единъ добъръ човѣкъ, се благославя. Щомъ въ душата на човѣка се роди една велика мисъль, тя непрѣменно ще донесе своето благословение. Сѫщото може да се каже и за единъ домъ, или за единъ народъ. Всѣка велика мисъль е жива. Тя не е нищо друго, освѣнъ животъ. Тази велика мисъль се е облѣкла въ една жива форма и ти нашепва: това прави, онова не прави. Тя е единъ твой добъръ приятель, тя е свѣтлина въ живота ти, която ти казва: слушай думитѣ ми и не бой се? Върви напрѣдъ! Понѣкога тя може да ти говори отвънъ, понѣкога отвѫтрѣ. Усъмнишъ ли се, обаче, въ нея и допуснешъ, че това, което ти се говори, е лъжа, ти разклащашъ основитѣ на своето вѣрую. Усъмнишъ ли се, това показва, че ти вѣрвашъ на дявола повече, отколкото на Бога. Казвамъ ви: вѣрвайте на дявола, но на Бога вѣрвайте повече. Обичайте дявола, но Бога обичайте повече. Страхувайте се отъ злото, но имайте любовь повече къмъ доброто. Ето една максима, която можете да приложите на първо врѣме въ живота си. Това значи да се прослави името Божие у насъ. Вие трѣбва да възприемете Божията Любовь още сега и да повѣрвате въ Бога съ всичката простота на душата си, за да дойде знанието върху васъ. Отъ днесъ всѣки отъ васъ трѣбва да почувствува, че сърцето и умътъ му се разширяватъ. Това разширение може да бѫде много малко, микроскопическо, но малкото се благославя. Слѣдъ свършването на бесѣдата, ще се съберете на групи да прочетете и размишлявате върху 14 глава отъ Евангелието на Лука. Ще ви задамъ слѣдната тема за размишление прѣзъ годината: „Методъ за самовъзпитание на индивида, методъ за възпитание на обществото и методъ за възпитание на човѣчеството.“ Азъ желая, идния съборъ всички да донесете тази тема развита и разработена. Всѣки самъ ще разработи темата, безъ да копира чужди работи. Ще разглеждате всѣки въпросъ отъ гледището на четиритѣ видове животъ. Напримѣръ, ще разгледате най напрѣдъ самовъзпитанието на индивида отъ гледището на старозавѣтния животъ, послѣ отъ гледището на новозавѣтния животъ, слѣдъ това отъ гледището на живота на праведния и най-послѣ отъ гледището на живота на ученика. По сѫщия начинъ, отъ гледището на тия четири вида животъ ще разгледате методитѣ за възпитанието на обществото и на човѣчеството. Тъй щото, ще развиете темата по 12 начина, които прѣдставляватъ 12 астрологически зодии. Значи, индивидътъ въ пѫтя на своето самовъзпитание трѣбва да направи единъ крѫгъ, да прѣмине прѣзъ 12 свѣта. Какво нѣщо е индивидътъ? — Той прѣдставлява отношение на частьта къмъ цѣлото, т. е. отношение на човѣка къмъ Бога. Частьта трѣбва да знае, какво е отношението ѝ спрѣмо цѣлото, а послѣ, какво е отношението ѝ къмъ другитѣ части. Значи, частьта има отношение къмъ половината, къмъ четвъртината и къмъ всички по-малки части на цѣлото. Това е единъ вѫтрѣшенъ законъ, който обуславя нашитѣ разбирания. Ако вие прилагате методитѣ, които ви давамъ, природата ще отвори вратитѣ си и ще ви каже: „Заповѣдайте, азъ ви познавамъ!“ Ако отидете при нея безъ това, което ви говоря, вие нѣма да чуете нейния гласъ, тя нѣма да ви проговори. Изпълните ли всичко, тогава и камънитѣ, и изворитѣ, и дърветата, и цвѣтята, и животнитѣ, и хората, всички ще ви проговорятъ. Защо? Защото ви познаватъ. Това не е измислица, това е велика Истина. Азъ правя изводъ отъ великото, което се крие въ живота на тия малки, сѫщества. Великото ни заобикаля отвредъ. Казвамъ: вие сега не чувствувате привилегиитѣ, които ви се даватъ отгорѣ. Вие виждате хубавото небе, радвате се, смѣете се, говорите си и казвате: дано и слѣдната година бѫде пакъ така! Но кой създаде всичко това? — вие не се замисляте. Вашето задължение бѣше това, да си вземете пари и да се качите на трена. Нѣкои пъкъ дойдоха пѣшъ. Помнете, че Богъ създаде тия благоприятни условия за всички прѣзъ този съборъ. Единъ отъ братята дошълъ пѣшъ отъ Варна. Той пѫтувалъ цѣли два мѣсеца, искалъ да опита, дали ще може да издържи. Той се рѣшилъ да тръгне на пѫть, но нито конь да вземе, нито кола, нито на тренъ да се качва. По едно врѣме усѣтилъ, че краката, му се откѫсватъ отъ умора и си казалъ: „Ехъ, да има сега единъ конь! „Ето изкушението иде! Минава единъ каракачанинъ на конь и му казва: „Господине, защо си тръгналъ пѣшъ? Я се качи на коня, да си починешъ!“ — Не, не се качвамъ на конь. Само болнитѣ хора се качватъ на конь. Продължава по-нататъкъ пѫтя си. Слѣдъ малко пакъ се усѣща уморенъ, — Да имамъ сега единъ билетъ за тренъ! Скоро и билетъ му се прѣдставя. — Не, само болнитѣ хора пѫтуватъ съ тренъ. И пакъ продължава пѫтя си, докато най-послѣ слѣдъ два мѣсеца пристига въ София. Той казва: „Наистина, много поизтеглихъ, но и хубави опитности придобихъ.“ Това е хубавъ примѣръ за назидание на другитѣ. Изъ пѫтя, дѣ кой го срещне, все го запитватъ: защо ти, стариятъ човѣкъ, си тръгналъ пѣшъ? Нѣмаше ли за тебе конь, кола или тренъ? — Обичамъ България, искамъ да я пообиколя. — Защо не стори това на млади години? — Тогава нѣмахъ този умъ. По едно врѣме дохождатъ въ него и вѫтрѣшни обезсърдчения, вѫтрѣшни изкушения: ти си старъ човѣкъ, защо си тръгналъ пѣшъ? — Не съмъ старъ. — Ами защо не се качишъ на конь? — Болни се качватъ на конь, моитѣ крака сѫ здрави. Азъ бихъ желалъ всички вие да бѫдете тъй издържливи и съ такова постоянство въ живота си. Човѣкъ срѣща много мѫчнотии, на които трѣбва да издържа. Азъ искамъ да провѣрите всичко, което ви се казва, иначе то ще остане за васъ само тоеретическо знание. Има сѫществени нѣща, които трѣбва да оживѣятъ, да станатъ плъть и кръвь у васъ, да кажете: това е самата Истина. Вие питате: колко врѣме още има да се чака, докато придобиемъ това знание? Ако вие мислите, както ви говоря, нѣма да бѫдете обрѣменени отъ нищо, душитѣ ви ще бѫдатъ радостни и весели, сърцата и умоветѣ ви ще бѫдатъ обновени, и знанието, което очаквате, ще дойде отгорѣ. Писанието казва: „Всички ще бѫдатъ научени отъ Бога“ На кои дава Богъ? — На онѣзи, които люби. Защо? Защото и тѣ работятъ за Бога и отъ любовь. На другитѣ, които не Го любятъ, и не работятъ за Него, парички трѣбватъ. Ще ви приведа единъ примѣръ да изясня мисъльта си. Ние искахме да купимъ единъ хубавъ телескопъ, но понеже въ странство струватъ скѫпо, единъ ученъ българинъ, свършилъ астрономия, обѣща да ни направи такъвъ телескопъ. Като зарѫчахме телескопа, ние мислѣхме, че въ сѫщата смѣтка ще влѣзе и огледалото на телескопа. Чакаме да ни го донесе. Обаче, този българинъ излѣзе много практиченъ човѣкъ. Той казва: „Ако искате да си получите телескопа, ще донесете още 6,500 лева за огледалото. Ако донесете паритѣ, ще го вземете, иначе не го давамъ“. Занесохме паритѣ и тъй си взехме телескопа. Това е работа безъ любовь. Той казва: „Вие искате да се забавлявате, да гледате небето, а азъ имамъ нужда отъ пари, затова работя“. Казвате: този човѣкъ е малко ексцентриченъ. Трѣбва да знаете слѣдното нѣщо: Любовьта не търпи никакви злоупотрѣбления! Вие можете да злоупотрѣбявате съ нея, тя не се сърди, но ония, които злоупотрѣбяватъ, създаватъ въ себе си лоши навици, които ги довеждатъ до смърть. Любовьта търпи, но лошиятъ навикъ ги изолирва отъ Любовьта, прѣкѫсва връзката, съобщенията имъ съ Бога. Лошиятъ навикъ е тиня, проказа въ самия човѣкъ. Тогава защо ви е той? Връзката ви съ Бога всѣкога трѣбва да бѫде чиста, за да не се прѣкѫсва. Ето защо, като ставате сутринь, туряйте въ ума си мисъльта да бѫдете въ непрѣривна връзка съ Бога. Азъ имахъ единъ приятель, старъ човѣкъ, който щомъ се намѣри прѣдъ нѣкаква мѫчнотия, започва да играе нѣщо като рѫченица. Жена му го пита: защо играешъ? — Играя на мѫчнотията. Казвате: тази работа не става съ игра. — И съ игра става. Този човѣкъ играе, но въ това врѣме разумно размишлява върху мѫчнотията. Идея има въ това игране! Често вие правите гимнастическитѣ упражнения набързо, гледате на тѣхъ като на номеръ, който трѣбва да се изпълни. Тѣ иматъ смисълъ за васъ и ще ви допринесатъ голѣма полза, ако можете чрѣзъ тѣхъ да влѣзете въ контактъ съ живата природа. Тѣ сѫ връзки, чрѣзъ които ще изкажете почитанието си къмъ законитѣ и правилата на природата. Нѣкой казва: азъ не искамъ да правя никакви гимнастики, никакви движения. Питамъ: като седнешъ на стола, не се ли движишъ надѣсно, налѣво, нагорѣ, надолу? Като вървишъ всрѣдъ природата, не правишъ ли различни движения? Докато стигнемъ до едно опрѣдѣлено мѣсто, ние правимъ хиляди движения. Хубостьта на живота седи въ разумнитѣ движения. Откакъ си се родилъ, твоятъ животъ е само движения. Животъ безъ движение не може. Даже и индуситѣ, и китайцитѣ, които могатъ да фиксиратъ мисъльта си, сѫщо правятъ много движения. По лицето на китаеца не можешъ да уловишъ нѣкаква мисъль. Седи китаецъ спокойно въ трамвая, съ особена китайска дреха, съ дългия си перчунъ, а срѣщу него седи американецъ и си мисли: голѣми консерватори сѫ тия китайци! Отъ толкова години сѫ между насъ, нищо американско не можаха да възприематъ. Китаецътъ си мисли: и вие сте като насъ! Казвамъ: ние не трѣбва да имаме консерватизма на китаеца, който счита дългата си коса за гордость. Днесъ и женитѣ почнаха да стрижатъ коситѣ си. Съ това тѣ искатъ да кажатъ: ние не искаме вече по китайски да ходимъ. Казвамъ: ако, слѣдъ като се острижете, животътъ ви се подобри, започнете да мислите правилно, да пишете по-хубаво, да работите по-усърдно и станете по-енергични, остригването е на мѣсто. Но ако слѣдъ остригването ви това подобрение не дойде, тогава вие прѣждеврѣменно сте се остригали. Сега вие нѣма да се сърдите, нито ще се обиждате — това сѫ външни нѣща. Но всичкитѣ ни постѫпки трѣбва да бѫдатъ разумни. Всички трѣбва да бѫдемъ чистосърдечни, великодушни, защото само по този начинъ ще имаме Божието благословение. Ето защо ние казваме: „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на Мира ще изпълни живота ти съ всички добрини“. Всичко онова, за което твоята душа копнѣе, всичко, което желаешъ, ще имашъ. И тогава, като псалмопѣвецътъ, ще кажешъ: „Когато видя Твоето лице, когато видя онази вѣчна красота, ще бѫда напълно доволенъ отъ живота си“. Азъ желая да имате опитностьта на псалмопѣвеца, да имате опитностьта на думитѣ: „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Всички може да имате тази опитность. Христосъ казва: „Отче, прослави Името си!“ Понеже Господъ е рѣшилъ да прослави името си въ свѣта, и ние ще Го прославимъ. Това е задачата ни въ живота.
  22. От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Понедѣлникъ. 22 августъ. 7 ч. с. Пробуждане съзнанието на ученика. С а м о с ъ в ъ р ш е н а т а Л ю б о в ь м о ж е д а н и п р и б л и ж и к ъ м ъ Б о г а. Т. м. Темата на днешната бесѣда ще бѫде една отъ най-труднитѣ. Тя ще бѫде практически почти недостѫпна за умоветѣ ви. Като слушате тази бесѣда, ще бѫдете въ положението на човѣкъ, който минава прѣзъ нѣкой тунелъ. Ще видите тунела, ще минете прѣзъ него, но външната му обстановка нѣма да схванете. Обаче, трѣбва да се мине прѣзъ тунела! Кое е по-важно, да се мине прѣзъ тунела, или да се види обстановката му? Нѣкой казва: не разбрахъ еди-коя си тема. Кое е по-важно, да се разбере темата, или да се говори за нея? Ако искате да разберете темата, т. е. ако искате добрѣ да схванете тунела, не трѣбва да минавате прѣзъ него; минете ли прѣзъ тунела, тогава можете само да говорите за темата, безъ да сте я разбрали. Понѣкога еднообразнитѣ положения въ живота създаватъ прѣсищания. Когато човѣкъ се прѣсити, той вече не намира удоволствие въ нищо. Прѣсищане има въ физическия животъ, прѣсищане има въ чувствения животъ, прѣсищане има и въ умствения животъ. Значи, прѣсищане има въ материалния свѣтъ, въ духовния свѣтъ и въ Божествения свѣтъ. Най-голѣмото нещастие, което може да сполети човѣка, е прѣсищането. Свѣтътъ е пъленъ само съ прѣситени хора. Всички болести въ свѣта водятъ началото си отъ прѣсищането. Азъ нѣма да ви обяснявамъ научно, какво нѣщо е прѣсищането, защото вие го знаете тъй, както знаете, какво нѣщо е свѣтлината, безъ да я обяснявамъ. И проститѣ хора даже знаятъ за свѣтлината толкова, колкото и ученитѣ. Нѣкой пѫть ученитѣ знаятъ много нѣщо за свѣтлината, но не виждатъ, а проститѣ хора обратно: тѣ не знаятъ много нѣщо за свѣтлината, но виждатъ. Нѣкой ученъ човѣкъ казва: азъ зная много работи за свѣтлината. Простиятъ човѣкъ го слуша и му казва: кажи тогава, какво има на Витоша? — Мога да ти кажа. И започва учениятъ човѣкъ да му разказва, какво прѣдставлява Витоша, отъ какво е направена, каква форма има и т. н. Не искамъ да ми разказвашъ, какво нѣщо е свѣтлината, но ми кажи, какво разкрива свѣтлината. Слѣдователно, въ едно отношение простиятъ човѣкъ може да седи по-високо отъ учения, но въ друго отношение учениятъ може да седи по-високо отъ простия. Ако, обаче, учениятъ вижда по-добрѣ, тогава и въ двата случая, и въ материално, и въ научно отношение, той седи по високо отъ простия човѣкъ. Азъ искамъ да ви прѣдпазя отъ прѣсищане и отъ прибързани заключения. Нѣкой казва: тия работи, които Учительтъ говори, азъ съмъ слушалъ и другъ пѫть, много нѣща зная. Казвамъ: не бързайте! Да слушашъ да ти говорятъ за свѣтлината, за нейния произходъ, е едно нѣщо, а да имашъ реално съприкосновение съ нея, да ти разкрива тя свѣта, да виждашъ прѣдметитѣ, е друго нѣщо. Азъ озаглавихъ днешната бесѣда „Пробуждане съзнанието на ученика.“ Въ процеса на пробуждане съзнанието на ученика, той много пѫти ще пада и ще става. Падането нѣма да бѫде отъ много високо, като отъ нѣкоя голѣма канара, напримѣръ, но отъ такава височина, отъ каквато падатъ двама пехливани, които се борятъ. Това не е падане отъ високо. Съ какво ще се бори ученикътъ? — Съ извѣстни мѫчнотии въ свѣта. Въ това отношение, неговитѣ мѫчнотии прѣдставляватъ височинитѣ, отъ които той може да падне. Въ Писанието се казва: „Царството Божие насила се взима.“ Оттамъ и у много отъ васъ, които сте тръгнали въ пѫтя на новия животъ, седи идеята, че можете да вземете Царството Божие съ сила. И тогава вие се намирате въ положението на шопитѣ, които нѣкога сѫ ходили да прѣвзиматъ Цариградъ съ кривацитѣ си. Тѣ сѫ искали да взематъ Царството Божие насила. Но за да се влѣзе въ Царството Божие, силата зависи отъ знанието и мѫдростьта на човѣка, а не отъ неговата любовь. Нѣкой казва: може да се влѣзе въ Царството Божие по благодать. Благодатьта произтича отъ Любовьта, но да влѣзешъ въ Царството Божие и да ти дадатъ почтено мѣсто тамъ, това зависи отъ мѫдростьта, която човѣкъ има, а не отъ любовьта. Вие можете да разберете тия нѣща, както искате, азъ нѣма да ги обяснявамъ. Хиляди противорѣчия могатъ да се породятъ въ васъ, това не е моя работа. Противорѣчията сѫ нѣща, които неизбѣжно сѫществуватъ. Напримѣръ, какъ ще примирите злото и доброто? Тѣ не могатъ да се примирятъ по никой начинъ. Абсолютно е невъзможно да стане примирение между тѣхъ. Обаче, ти можешъ да съгласувашъ доброто и злото въ себе си. Тѣ иматъ допирни точки. Да примиришъ доброто и злото, значи да се заемешъ съ грандиозна задача, каквато и боговетѣ не могатъ да разрѣшатъ. Какъ ще отговорите на въпроса, защо хората сѫ лоши? Щомъ питате, защо хората сѫ лоши, трѣбва да питате и защо хората сѫ добри? Ще ви запитамъ: какво ще прави ученикътъ въ свѣта, когато се пробуди съзнанието му? — Ще работи. — Какъ? — Ще се обърнете къмъ Библията, I глава отъ Битието, и оттамъ ще започнете. „Въ начало създаде Богъ небето и земята. А земята бѣше неустроена и пуста; и тъмнина бѣ върху бездната; и Духъ Божий се носѣше върху водата. И рече Богъ: Да бѫде видѣлина! И стана видѣлина. И нарече Богъ видѣлината День, и тъмнината нарече Нощь. И стана вечерь, и стана утро — день първи!“ Това е работата на ученика за първия день, когато той влѣзе въ новия животъ. Писанието казва: „Нищо нѣма да остане отъ старото небе и отъ старата земя.“ Това значи, че отъ свѣта на ученика, отъ неговия умъ, отъ неговото съзнание ще изчезне всичко, и той ще остане, като въ пустиня. Отъ неговото небе нѣма да остане нито слънце, нито мѣсечина, нито една звѣзда, той ще увисне самъ въ въздуха. Отъ неговата земя нѣма да остане нито човѣкъ, нито животно, нито растение — отникѫдѣ нѣма да чува гласъ. Той ще остане абсолютно самъ, като самотенъ пѫтникъ въ пустиня. Когато говори, и себе си нѣма да познава, ще се намѣри въ едно страшно противорѣчие въ живота. Това противорѣчие се нарича смърть. Всичко онова, което те е радвало и веселило, всичко онова, което си знаялъ въ живота, всичко онова, въ което си вѣрвалъ и на което си уповавалъ, всичко онова, съ което си разрѣшавалъ великитѣ задачи на твоя животъ, изчезва, и ти се намирашъ самъ самичъкъ, не знаешъ, какво да правишъ, въ чудо се намирашъ. Питамъ: какво ще правите, като се намѣрите въ такова положение? И гласътъ на Господа нѣма да чувате, и Той ще се скрие отъ васъ. За този часъ, именно, Писанието казва: „Ще хлопате и нѣма да ви се отвори“. Тогава вие ще се намѣрите въ положението на Христа, когато бѣше на кръста, и като Него, отъ дълбочината на душата си ще извикате: „Елоѝ, елоѝ, лама савахтани“. Сега, нѣкой пѫть васъ ви е мѫчно, когато ви изоставятъ. Това не е изоставяне, то е прѣдставление само. Вие още не сте изпитвали, какво нѣщо е истинското изоставяне. Но всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде изоставенъ! Като говоря за това изоставяне, разбирамъ пробуждане съзнанието на ученика. Само по този начинъ ученикътъ ще може да разбере реалностьта на живота. Нѣкой отъ васъ трѣбва да ме слушатъ, безъ да взиматъ участие, като че това не се отнася до тѣхъ. Тѣ ще мязатъ на ония хора, които обикалятъ вънъ около театъра, дѣто се дава нѣкое хубаво прѣдставление и даватъ ухо, дано чуятъ нѣщо прѣзъ прозорцитѣ, дано доловятъ нѣкой музикаленъ тонъ отъ оркестъра, или нѣкоя думица отъ актьоритѣ — тия хора нѣматъ пари да влѣзатъ вѫтрѣ, нѣматъ билети за това прѣдставление. Други пъкъ едва сѫ могли да си купятъ билети за галерия и за трето мѣсто. И тѣ напрѣгатъ уши да чуятъ, какво се говори на сцената, далечъ сѫ отъ нея. Слѣдъ тѣхъ иде трета категория хора, които заематъ вторитѣ мѣста. Тѣ сѫ по-спокойни, чуватъ и виждатъ по-добрѣ онова, което се върши на сцената. Най-послѣ идатъ ония, които заематъ първитѣ мѣста. Тѣ сѫ ученицитѣ, които виждатъ и чуватъ всичко, което става на сцената. Тѣ сѫ тихи и спокойни. У всички други все има едно недоволство, по-голѣмо или по-малко, че не чуватъ, или не виждатъ всичко. Сѫщото нѣщо не е ли и въ свѣта? Слѣдователно, ти можешъ да бѫдешъ отвънъ, на трето, второ или първо мѣсто, зависи отъ паритѣ. Като ученикъ, ти ще бѫдешъ на първо мѣсто. Законътъ е такъвъ. Защо е така, нѣма да ме питате, нито ще ви обяснявамъ. То е все едно да ме питате, защо Господъ тури хоботъ на слона. Дали Господъ му е турилъ хобота, не зная, но хоботътъ е тамъ. Ако питате, защо Господъ тури рога на вола, не зная, но рогата сѫ тамъ. Ако питате, защо Господъ тури копита на коня, и него не зная, но копитата сѫ тамъ. Много обяснения могатъ да се дадатъ по това, но тѣ сѫ само обяснения. Да знае човѣкъ, защо сѫ копитата на коня, е едно нѣщо, а какво прѣдставляватъ въ сѫщность тѣ, това е друго нѣщо. Та когато нѣкой човѣкъ обяснява, защо сѫ рогата на вола, или копитата на коня, или хобота на слона, съ своето физическо съзнание, мяза на онзи човѣкъ, който казва, че перото е създадено за подписване отъ царя смъртната присѫда на нѣкой прѣстѫпникъ. Това е едно отъ обясненията за службата на перото, но въ сѫщность така ли е? Вѣрно е, че нѣкой пѫть царьтъ подписва смъртната присѫда на нѣкой прѣстѫпникъ, но това ли е единственото прѣдназначение на перото? То е все едно, единъ праведникъ, или светия, или нѣкой проповѣдникъ да отвори Писанието, да прочете стиха, въ който се казва, че грѣшнитѣ хора ще бѫдатъ на вѣчно мѫчение и като ме види, да каже: „Понеже ти си единъ отъ грѣшницитѣ на земята, и твоята присѫда е подписана, ти ще бѫдешъ на вѣчно мѫчение“. За всички ли е създадено мѫчението? Казвамъ: както мѫчението не е за всички, така и перото не е създадено само за подписване смъртни присѫди. Нѣкой се оплаква отъ другъ, че му казалъ една много горчива дума. Питамъ: кой отъ васъ е билъ толкова праведенъ, чистъ, че да не е казалъ никому една горчива дума? Ако искате да не казвате горчиви думи, трѣбва да бѫдете абсолютно чисти. Затова Господъ казва: „Оставете на менъ всѣка сѫдба!“ То значи: оставете ме азъ да ви очистя, защото, ако вие се чистите, все нечисти ще бѫдете; ако вие се сѫдите, всѣкога сѫдени ще бѫдете. Сѫдбата не е създадена за осѫждане на хората, нито да ги затваряте, но да имъ давате начини и методи, тѣ сами да се изправятъ. Това е сѫдба! Да учишъ нѣкого, не значи да му напълнишъ главата съ купъ знания. Това не е задачата на ученето. Всѣки учитель, на каквато степень на развитие и да се намира, въ който свѣтъ и да е, той трѣбва да даде на ученика начини, методи, елементи, съ които да работи. Лѣкуването не седи въ това да освобождаваме хората отъ тѣхнитѣ болести, но да имъ дадемъ начини, методи, да запазватъ своето здраве. Иначе, всѣка наука, колкото и да е възвишена, може да се изроди. Та казвамъ: ще дойде въ първия день онзи страшенъ, великъ моментъ за ученика — безмълвието — свѣтлина нѣма да има около него, и той, отъ дълбочината на душата си, отъ своята опитность, ще призове Онзи невидимия, незнайния Богъ на вѣчностьта, създательтъ на всичко въ свѣта. Той ще Го призове съ всичката си душа, съ всичкия си духъ, съ всичкия си умъ и съ всичкото си сърце и ще каже: Господи, искамъ да те опитамъ! Единъ Си Ти, създательтъ на всичко. Нѣма другъ въ свѣта, освѣнъ Тебе! Ако ученикътъ може да призове Бога съ тази пълнота, нѣйдѣ въ пространството ще блесне малка, микроскопическа свѣтлина, която ще му причини такава голѣма радость, че той изведнъжъ ще забрави всички скърби и страдания. Отдалечъ нѣкѫдѣ той ще чуе гласа Господенъ, гласа на своя Учитель: „Нали искаше да Ме познаешъ, нали искаше да Ме опиташъ? Приготви се сега за работа! Настана день първи на твоя животъ. Твоята земя бѣше неустроена и пуста, и тъмнина бѣ върху бездната“. Богъ, Който прониква навсѣкѫдѣ и въ всичко, Той е незнайниятъ Богъ. Той е страшниятъ Богъ, Който твори формитѣ, Който се носи надъ бездната, надъ неустроената земя, която сега се строи. И рече Богъ: „Да бѫде видѣлина!“ И стана видѣлина. Ученикътъ ще каже: „Тази видѣлина, която виждамъ тамъ далечъ, да блесне въ менъ!“ И ако той е отъ избранитѣ ученици, като рече „да бѫде видѣлина“, въ него ще настане видѣлина. „И видѣ Богъ видѣлината, че бѣше добро; и разлѫчи Богъ видѣлината отъ тъмнината. И нарече Богъ видѣлината День, и тъмнината нарече Нощь. И стана вечерь, и стана утро — день първи“. Слѣдователно, деньтъ ще започне съ доброто, нощьта — съ злото. Този смѣсенъ животъ на свѣтлината и тъмнината ще се разлѫчи: отъ една страна ще се яви свѣтлината, която носи доброто въ себе си, а отъ друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото въ себе си. Така и ученикътъ ще създаде първия день въ себе си — видѣлината. Подъ „видѣлина“ разбирамъ великия стремежъ въ душата на ученика да учи. Значи, ученикътъ трѣбва да започне съ видѣлината. Той трѣбва да разбира законитѣ и като каже: „да бѫде видѣлина“, да стане видѣлина! Вие какъ научвате вашето малко дѣте на този законъ? Седи вашето дѣте въ тъмна стая, вие му давате една кибритена кутия, пълна съ такива клѣчки и му казвате: „Синко, вземи тази кутийка и кажи „да бѫде видѣлина!“ Детето взима кутийката, драсва клѣчката, тя свѣтва, запалва свѣщьта и настава видѣлина въ цѣлата стая. Това е разтваряне, това е животъ, това е първиятъ день на ученика. Това е живата клѣчка, която има мощна сила — силата на магическата пръчица. Като разпрострешъ видѣлината на живота, все ще произведешъ топлина и ще стане день първи. Видѣлината и свѣтлината носятъ въ себе си топлина. „И рече Богъ: Да бѫде твърдь посрѣдъ водитѣ, и да разлѫчи вода отъ вода. И направи Богъ твърдьта; и разлѫчи водата, която бѣше подъ твърдьта, отъ водата, която бѣше надъ твърдьта; и стана така. И нарече Богъ твърдьта Небе. И стана вечерь, и стана утро — день втори. „И разлѫчи вода отъ вода“, подразбира, че Богъ отдѣли Божествения животъ отъ земния животъ, отъ живота на човѣка. Твърдьта пъкъ е границата между Божествения и човѣшкия животъ. Ученикътъ ще създаде тази граница въ себе си и ще нарече това, което е надъ твърдьта „небе“, а което е подъ твърдьта „земя“. И въ скърбенъ часъ той ще пие отъ водата, която е горѣ. Нѣкой пѫть вие искате да пиете отъ водата на земята, отъ земния животъ. Ако пиете отъ тази вода, никога нѣма да уталожите вашата жажда. Роденото отъ плътьта, плъть е, то ще умре; роденото отъ Духа, духъ е, то вѣчно ще живѣе. Вие имате два живота: единиятъ е плътски, земенъ животъ, въ който се ражда онова вѫтрѣшно недоволство, умраза, състезание, спорове — въ него спокойствие нѣма? другиятъ животъ е небесниятъ, Божествениятъ, въ който има Любовь, Свѣтлина, Миръ и Радость. Като разлѫчите тия два живота, ще дойде водата на земята, която ще служи за физическитѣ ви нужди. Вие сега боравите само съ водата, която е на земята. Забѣлѣжете, всички светии, които сѫ боравили съ Божествения свѣтъ, когато лѣкували нѣкой боленъ, прибѣгвали до водата надъ твърдьта. Прѣведено това на наученъ езикъ значи: тѣ сѫ лѣкували само тогава, когато сѫ успѣвали да привлѣкатъ слънчевата прана, или Божествения животъ да дѣйствува върху човѣка, и той веднага произвежда реакция. Понѣкога вашиятъ животъ се обезсмисля, нѣмате никакъвъ стимулъ да вървите напрѣдъ. Какъ ще осмислите живота си? Това е една отъ великитѣ тайни. Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна часть отъ милиграма отъ водата на Божествения животъ и да я вкарате въ вашето тѣло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху васъ, и вие коренно ще се измѣните. Ако вие знаете тайната, да внесете въ вашия организъмъ отъ тази вода, като чрѣзъ инжекция, една капка само, въ васъ ще настане цѣлъ прѣвратъ. Ако прѣди това вие сте били 120 годишенъ старецъ, слѣдъ 24 часа само така ще се измѣните, че никой нѣма да ви познае. Ще се прѣвърнете въ единъ младъ, 21 годишенъ момъкъ. Очитѣ, коситѣ, бръчкитѣ на лицето, гласа ви — всичко ще се измѣни. Прѣдъ васъ ще стои младъ човѣкъ, съ мекъ, приятенъ гласъ. Вие ще го попитате: дѣ отиде старецътъ? — Замина си. — Дѣ замина? — Не зная. — Ще се върне ли? — Нѣма да се върне. Той ме остави наслѣдникъ на всичкото си имане, остави ме да уреждамъ всичкитѣ му работи.—Богъ да го благослови! И тъй, слѣдъ като ученикътъ опрѣдѣли своя животъ, ще го събере, ще създаде въ себе си морето, за да се яви сушата, върху която трѣбва да работи. Той самъ ще образува своята суша, самъ ще образува своитѣ морета и океани — творецъ ще бѫде той. Господъ ще гледа това, което ученикътъ твори. Ученикътъ ще твори, и когато Богъ види, че е добро, ще се произнесе. Питамъ ви: колко хиляди години се изискватъ, за да направите едно море, като Черно море, или единъ океанъ, като Великия, или като Атлантическия? Такива морета и океани ще има и въ вашия животъ. Колко хиляди години се изискватъ, за да се създаде единъ континентъ, или една суша, като Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия! Такива континенти трѣбва да създаде ученикътъ и въ своя животъ. Виждате ли сега, каква работа прѣдстои на ученика? Вие, какъ разбирате живота на ученика? Да слѣдва четири години въ основното училище, три години въ прогимназията, петь години въ гимназията, четири години въ университета и слѣдъ това да кажете: свършиха се всичкитѣ работи. Не, прѣдъ васъ седи друга задача: да създадете твърдьта — границата между Божествения и земния животъ, да разлѫчите тия два живота. Вие искате Господъ да твори. Богъ, Който е съвършенъ, нѣма защо да твори за себе си. Всичко, което Той твори, е заради насъ. „И нарече Богъ сушата Земя, и събранието на водата нарече Моря.“ Значи, събраниятъ животъ въ видъ на суша и вода, това е новиятъ животъ, новитѣ условия, които трѣбва да разработвате. Всички грамадни морета показватъ условията, при които ученикътъ трѣбва да развива своята дѣятелность, защото водата е носителка на живота. Сушата, земята пъкъ показва новитѣ условия, при които животътъ може да се прояви. Вижте въ живота, всѣки плаче за парче добра земя. И всѣки плаче за водица. Никой въ свѣта не може безъ водица. Тя е необходима за живота. И никой не може безъ парче земя — за нея всички се борятъ. Нѣкой казва: менъ не ми трѣбва никаква нива. Не, ти не разбирашъ смисъла на тази нива, ти не разбирашъ смисъла на това парче земя. Има ниви физически, има ниви духовни, има и ниви Божествени. Слѣдъ като завършишъ своята работа, своето учение на физическата нива, ще минешъ на духовната нива. Слѣдъ като завършишъ работата и учението си на духовната нива, ще минешъ на Божествената нива. И най-послѣ, слѣдъ като завършишъ работата и учението си на Божествената нива, ще отидешъ въ Великия животъ, да учишъ велики и славни нѣща. Днесъ ти знаешъ само да орешъ на земята, но това още не е наука. „И рече Богъ: Да прорасти земята зелена трѣва, която да дава сѣме, и дърво плодоносно, което да ражда плодъ по вида си, на което сѣмето да е въ него на земята; и стана така И видѣ Богъ, че бѣше добро, И стана вечерь, и стана утро — день трети“. Както виждате, първитѣ форми на живота започватъ съ растителното царство, съ трѣвитѣ и дърветата. Значи, започва се съ тихия, съ мекия животъ, а не съ буйния животъ. А това, да се отдѣли видѣлината отъ тъмнината, е единъ много труденъ актъ, който ние минаваме мимоходомъ. Може да има нѣкои отъ васъ, които сѫ отдѣлили видѣлината отъ тъмнината, но тѣ сѫ малцина. Колко години, напримѣръ, ще ви вземе да направите една кибритена клѣчка? Какъ ще можете вие сами да извадите отъ земята тази клѣчка, т. е. да я създадете сами, да разлѫчите видѣлината отъ тъмнината? Днесъ всѣки може, като даде два лева, да си купи една кутия кибритъ, но каква усилена дѣятелность на цѣли 8,000 години седи прѣдъ насъ, докато се придобие тази кибритена клѣчка! Още по лесно е днесъ да се завърти ключа и електрическата свѣтлина да дойде. За въ бѫдеще ще има още по-съвършенъ начинъ за добиване свѣтлина. Ще кажете: да бѫде видѣлина! — и ще стане видѣлина. Тогава нѣма да има нужда отъ кибритъ, нито отъ лампи, нито отъ електрическа свѣтлина. Сега тѣзи нѣща ви се виждатъ като приказкитѣ отъ 1001 нощь Нѣкои казватъ: ние да имаме кибритъ, че за друга свѣтлина не мислимъ. Да, докато живѣете земния животъ, такава свѣтлина ви трѣбва. Питате: каква е тази магия, за която говорите? — Имате право да питате. Ела съ менъ! Завеждамъ ви въ една стая и питамъ: виждате ли нѣщо? — Нищо не виждамъ. Веднага азъ давамъ заповѣдь да се направи една инсталация и казвамъ: да бѫде свѣтлина! И свѣтлината се явява. Вие виждате най-модерна инсталация, каквато и въ въображението не сте си рисували. Виждате хубави лампи и ключове, които безъ да въртите вие, сами се отварятъ и затварятъ. Като дамъ заповѣдь да се затворятъ лампитѣ, всички ключове се затварятъ, свѣтлината изчезва, и стаята остава въ първоначалния си видъ. Такава е нашата умствена инсталация. Ние не се нуждаемъ отъ постоянни инсталации. Не е позволено да се строятъ инсталации въ духовния свѣтъ. Въ духовния свѣтъ кажешъ нѣщо, и то става. Казвашъ нѣщо, то става и ти тръгвашъ по пѫтя си. Инсталации могатъ да се строятъ само въ физическия свѣтъ. Когато ние казваме, че се задоволяваме съ малко, подразбираме Божествения и духовния животъ. Въ физическия животъ, колкото повече имашъ, толкова по-добрѣ; въ духовния животъ, колкото повече имашъ, толкова по-злѣ. Нѣкой пита: какъ ще придобия небето, какъ мога да влѣза въ духовния свѣтъ? Казвамъ: за да влѣзете въ духовния свѣтъ, трѣбва да олекнете, а това се постига, като раздадете всичко. Нѣкога пъкъ, нѣкой възвишенъ духъ иска да слѣзе на земята, но не знае какъ. Има учени духове, които сѫ създали цѣли слънчеви системи, но не знаятъ, какъ да слѣзатъ на земята. Тогава тѣ отиватъ при нѣкой духъ, който е слизалъ на земята, и го питатъ: какъ да слѣза долу? Той имъ казва: „Ще придобиете всичко.“ Въ такъвъ духъ влиза едно противорѣчие. Той си казва: „Досега седѣхъ, нищо не работихъ, но отсега нататъкъ ще започна да работя, да придобия всичко. Ще си създамъ една слънчева система и ще слѣза долу на земята.“ Той слиза на земята, но така се оплита, че съ хиляди години не може да се разплете, всичко забравя и не знае, какво да прави, за да се освободи отъ това положение. Иска да се върне отново въ духовния свѣтъ, но не знае какъ. Тогава Господъ му казва: „Ще се отречешъ отъ всичко.“ Какъ да се отрече, не знае. Господъ му праща единъ ангелъ да му покаже, какъ да се самоотрече, какъ да се разплете отъ своитѣ връзки. Срѣщамъ нѣкой, който ми казва: азъ искамъ да отида на небето, но ще заведа и баща си тамъ, защото го обичамъ. Казвамъ: по този начинъ нито ти ще влѣзешъ въ небето, нито баща ти. Никой никого не може да води при Господа. Всѣки самъ трѣбва да отиде на небето. Сѫщиятъ законъ се приложи и по отношение на Христа, когато заминаваше за небето. Христосъ заведе ли съ себе си своитѣ ученици? — Не. Той имъ каза: „Азъ отивамъ при Отца си и ще ви приготвя мѣсто, а вие до това врѣме ще работите на земята.“ Въ всѣки едного отъ васъ трѣбва да се роди вѫтрѣшно желание да работи. И тъй, който отива на небето, отрича се отъ всичко земно; който слиза на земята, отрича се отъ всичко небесно. Кой е земенъ човѣкъ? — Който се е отрекълъ отъ всичко небесно. Кой е небесенъ човѣкъ? — Който се е отрекълъ отъ всичко земно. Какво нѣщо е небето? — Мѣсто, дѣто живѣятъ хора, които сѫ се отрекли отъ земния животъ. Какво нѣщо е земята? — Мѣсто, дѣто живѣятъ хора, които сѫ се отрекли отъ небесния животъ. „И рече Богъ: Да бѫдатъ свѣтила на твърдьта небесна, за да разлѫчатъ деня отъ нощьта, и да сѫ за знамения, и за врѣмена, и за дни и години, и да сѫ за свѣтила на твърдьта небесна, за да свѣтятъ на земята; и стана така. И направи Богъ двѣтѣ голѣми свѣтила, голѣмото свѣтило, за да владѣе на деня, а малкото свѣтило, за да владѣе на нощьта; направи и звѣздитѣ. . . И видѣ Богъ, че бѣше добро. И стана вечерь, и стана утро — день четвърти.“ Въ този день Богъ създаде инсталацията на земния животъ, да го освѣтлява, а именно: слънцето, мѣсечината и звѣздитѣ. Всѣки трѣбва да освѣтли своята земя и своето небе. Вашето слънце, вашата мѣсечина и вашитѣ звѣзди трѣбва да изгрѣятъ! По този начинъ вие ще имате пособия, мѣрки, съ които ще разбирате нѣщата. И въ този смисълъ всѣки може да каже: Господъ създаде слънцето, мѣсечината и звѣздитѣ заради мене, за да опрѣдѣлямъ днитѣ, годинитѣ и врѣмената въ моя животъ. Моятъ животъ е една книга, върху която, съ помощьта на тия свѣтила, ще описвамъ, какъвъ е този животъ, който Богъ е създалъ. Врѣмето на моя животъ е опрѣдѣленъ актъ, въ който ще се отбѣлѣзва, дали азъ съмъ създалъ своята малка вселена, както Богъ иска. Четвъртиятъ день е страшниятъ день, страшното число. Въ този день се появили човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърце. Нѣкои отъ формитѣ, които Богъ създаде въ този день се привлѣкли къмъ ума, а нѣкои — къмъ сърцето. „И рече Богъ: Да произведе водата изобилно гадини въодушевени, и птици да летятъ надъ земята по твърдьта небесна. . . И видѣ Богъ, че бѣше добро. И благослови ги Богъ и рече плодете се и множете се, и напълнете водата въ морята: нека се умножатъ и птицитѣ по земята. И стана вечерь, и стана утро — день пети.“ Всички животни въ водата, това сѫ слугитѣ, помощницитѣ на ученика въ неговия пѫть. Сѫщеврѣменно, тѣ се ползуватъ отъ всичкитѣ блага на този свѣтъ. „И рече Богъ: да направимъ человѣка по образу нашему, и по подобию нашему. . . И създаде Богъ человѣка по образу своему, по образу Божию го създаде: мѫжки и женски полъ ги създаде. И благослови ги Богъ и рече имъ: плодете се, и множете се, и напълнете земята, и обладайте я; и владѣйте надъ рибитѣ морски, и надъ птицитѣ небесни, и надъ всѣко животно, което се движи по земята. . . И стана вечерь, и стана утро — день шести.“ Като говоримъ за ученика, ние разбираме животъ на творба, а не животъ на благодать, която му се дава. Слѣдъ като ученикътъ прѣмине прѣзъ първитѣ три живота, дава му се възможность да приложи своята сила въ малъкъ мащабъ, да види, по какво се различава новия отъ стария животъ. Новиятъ животъ е животъ на прѣчистване. Слѣдъ това настъпва истинско творчество. Днесъ всички говорятъ, че поетитѣ творятъ, че художницитѣ творятъ — всички хора искатъ да творятъ, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бѫде ученикъ. Затова вие ще си кажете: азъ искамъ да се пробуди въ менъ съзнанието на ученика, да заживѣя въ новия животъ. Щомъ искате това, започнете съ първия день. Всѣки, който стане ученикъ, шесть дни, т. е. шесть периода трѣбва да твори, да създава въ себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Като дойдете до работата, трѣбва да имате образци, да знаете, какво изисква новиятъ животъ отъ васъ, и какъ трѣбва да дойде той. Щомъ новиятъ животъ дойде, всичко това, което сега виждате, нѣма вече да ви интересува. Този животъ трѣбва да бѫде съобразенъ съ Божията Любовь, съ Божията Свѣтлина, съ Мира Божий и съ Божията Радость. Когато говоря за ученицитѣ, азъ виждамъ прѣдъ тѣхъ една велика работа, за която трѣбва да се приготвятъ. Нѣкой казва: азъ ще напусна нивата си. Не, нивата си не трѣбва да напущашъ. Другъ казва: ще напусна ралото и мотиката си. Питамъ: духовно рало и духовна мотика приготви ли си? — Ама азъ искамъ поетъ да стана. — Духовно перо приготви ли си? — Азъ искамъ проповѣдникъ да стана. — Ти знаешъ ли духовния езикъ, съ който трѣбва да говоришъ на хората? Отъ това гледище, вие трѣбва да разбирате думитѣ, които Христосъ казваше на своитѣ ученици: „Ако не се отречете отъ себе си, отъ майка си, отъ баща си и не вдигнете кръста си и не тръгнете слѣдъ мене, не можете да се наречете мои ученици“. Какъ мислите, ако Христосъ не се отрече отъ себе си, отъ своя животъ, отъ майка си и баща си, отъ всичко въ свѣта и не вдигна кръста си, можеше ли да бѫде образецъ за насъ? „Тури кръста на гърба си и ме послѣдвай“, казва Христосъ. Да туришъ кръста на гърба си, това е най-страшното нѣщо. То значи да туришъ на гърба си и доброто, и злото и да ги носишъ. Кого да послѣдвашъ? — Христа, т. е. Любовьта. Когато отидешъ да слушашъ Христа, ти ще бѫдешъ такъвъ юнакъ, че ще вдигнешъ на гърба си и злото, и доброто и ще можешъ да ги носишъ. Злото и доброто сѫ въ постоянна борба помежду си, понеже не могатъ да разрѣшатъ великата задача на живота. Ако ти чакашъ да спре борбата, трѣбва да знаешъ, че тази борба нѣма свършване. Ти ще имъ кажешъ: понеже вие дълго врѣме ще се борите, азъ ще ви вдигна и ще ви нося на гърба си. Тамъ долу хората вдигатъ шумъ, състезаватъ се. Ти ще си кажешъ: и васъ нѣма да чакамъ да утихвате. Не можете да отидете при Христа, ако не вдигнете своя кръстъ. Защото и злото обича Бога. То прѣдставлява разумни сѫщества, както и доброто, само че сѫществата на доброто вървятъ въ правия пѫть, а тия на злото сѫ се отклонили отъ правия пѫть. И еднитѣ иматъ любовь къмъ Бога, и другитѣ иматъ любовь къмъ Бога. Когато злитѣ духове отиватъ при Бога, падатъ на колѣнѣ прѣдъ Него, цѣлуватъ, пригръщатъ краката Му, молятъ Му се, и Той вдига рѫката си отгорѣ имъ, благославя ги и ги праща въ свѣта да работятъ. Азъ прѣдставямъ това на човѣшки езикъ. Тѣ като дойдатъ на земята съ Божието благословение, живѣятъ по своему: започватъ да ядатъ кокошки, патици, агнета, това-онова, единъ човѣкъ ще убиятъ, другъ ще обѣсятъ, трети ще осѫдятъ и т. н. Тѣ казватъ: „Ние ходихме при Бога, цѣлувахме краката Му, Той ни даде своето благословение и ни каза да отидемъ въ свѣта и да правимъ, каквото знаемъ. Ние видѣхме вече Бога“. — Какъ го видѣхте? Какъвъ образъ имаше? — Той имаше черно лице, седѣше на черенъ столъ, съ черна патерица въ рѫка. Тѣ иматъ особено виждане, като прѣзъ черни очила. Добритѣ и злитѣ духове иматъ диаметрално противоположно схващане за Бога. Като слушате описанието на злитѣ духове за Бога, какво понятие ще си съставите за Бога, за Битието? Често, за кратко врѣме вие минавате състояние на ожесточаване. Казвате: не вѣрвамъ вече въ Бога, ще живѣя, както живѣятъ всички хора. Какво подразбира това? Ще живѣешъ, както всички ония хора, които ядатъ, пиятъ, крадатъ, лъжатъ, заграбватъ, изобщо, както всички лоши хора. Разбиране е това! Другъ нѣкой казва: азъ се покаяхъ, ще живѣя, както всички добри хора живѣятъ. Какво подразбира това? Ще живѣешъ, както всички добри, праведни хора, които любятъ Бога: ще живѣешъ въ хармония и въ съгласие съ Бога, съ хората, ще имъ помагашъ; ще живѣешъ съ вѣра и надежда. Като отидете при добритѣ хора, ще видите весели, засмѣни лица, готови на всѣкаква услуга — хапката отъ устата си могатъ да дадатъ. Като отидете при лошитѣ хора, ще видите мрачни, недоволни лица, никаква готовность за услуга. Питамъ: ако една овца е пѫтувала дълъгъ пѫть и спре въ дома на единъ вълкъ да си почине, какъ ще я посрещне той? — Ще я пригърне, ще я цѣлуне, ще я тури на хубаво легло, ще ѝ даде вода да пие, да се измие и т. н. Какво ще каже тази овца? — Азъ не искамъ да се раздѣлямъ отъ тебе, искамъ вѣчно при тебъ да живѣя. Това Любовь ли е отъ страна на вълка? Въ Писанието се казва: „Ето, хлопамъ на вратата ви, и който ми отвори, ще влѣза“. Каква нужда има Христосъ, Който е съвършенъ, Който е образецъ на Любовьта, да хлопа на нашитѣ врата, да чака да Му отворимъ и да вечеря съ насъ? Това не е ли противорѣчие? Каква нужда иматъ богатитѣ хора, които разполагатъ съ милиарди левове, да тръгнатъ по кѫщитѣ на бѣднитѣ, да тропатъ по вратитѣ, да имъ раздаватъ хлѣбъ, пари и други потрѣби? Вие задавали ли сте си този въпросъ? Можете да си дадете много обяснения, но сѫщината на този въпросъ всѣкога ще остане неразрѣшена. На коя врата хлопа Христосъ? (— На сърдечната). — Дѣ е тази врата? (— У човѣка). — На кое мѣсто, именно? (— Въ съзнанието му). — Какво нѣщо, въ сѫщность, е човѣкътъ? (— Не знаемъ). Вие сте изучавали геометрията, нали? Кажете ми, тогава, какво нѣщо е квадратътъ? (— Фигура, заградена съ четири равни страни, които сѫ двѣ по двѣ помежду си успоредни). Възъ основа на какво стечение на сили или на закони тия четири страни сѫ равни? Значи, квадратътъ е образуванъ отъ четири страни, отъ които двѣ по двѣ вървятъ успоредно. Имате два паралелни пѫтя: А1В1 и А2В2. Пѫтьтъ А1В1 означава мѫжътъ или бащата, а пѫтьтъ А2В2 — жената или майката. Пѫтьтъ ВА означава брата, а пѫтьтъ СД — сестрата. Братътъ и сестрата вървятъ въ диаметрално противоположни посоки съ тия на бащата и майката. Интереситѣ на сина не сѫ интереси на бащата, и интереситѣ на дъщерята не сѫ интереси на майката. Тѣ иматъ само допирни точки. Синътъ има допирна точка съ бащата въ ѫгъла В, а съ майката — въ ѫгъла А. И дъщерята има двѣ допирни точки: съ майка си въ точка Д и съ баща си въ точка С. Питамъ: дѣ сѫ допирнитѣ точки на брата и сестрата? — Тѣ нѣматъ допирни точки. Тогава, сестрата може ли да влияе на брата? — Не може. Ами брата може ли да влияе на сестрата? — Не може. Тѣ нѣматъ допирни точки помежду си. Отношенията, които сѫществуватъ въ единъ домъ прѣдставляватъ цѣла геометрия, която може да се приложи въ живота. Какъ ще си влияятъ сестрата и брата? — Чрѣзъ майка си и чрѣзъ баща си. И забѣлѣжете, когато братътъ не се отнася добрѣ съ сестрата, тя се обръща къмъ майка си и казва: „Мамо, кажи на братъ ми да не ме закача, да не ме бие!“ По сѫщия начинъ тя се обръща и къмъ баща си. Ако сестрата се отнася злѣ съ брата си, той се обръща къмъ баща си и му казва: „Тате, кажи на сестра ми да не се отнася тъй злѣ съ мене!“ Сѫщото може да каже и на майка си. Питамъ: А1В1 и А2В2, т. е. бащата и майката иматъ ли допирни точки? — И тѣ нѣматъ допирни точки помежду си. Слѣдователно, тукъ виждаме единъ законъ на противорѣчие: мѫжътъ не може да говори на жената, нито жената може да говори на мѫжа. Ето защо, въ свѣта не може да се създаде фамилия, сѣмейство само отъ мѫжа и жената, понеже тѣ нѣматъ допирни точки. Законътъ на квадрата показва, че за да се образува една косвена връзка между мѫжа и жената, трѣбва да дойдатъ други двѣ линии, които да ги прѣсѣкатъ, и по този начинъ да се създадатъ между тѣхъ допирни точки. Кои сѫ тия двѣ линии? — Дѣцата. Тѣ свързватъ майката и бащата. Слѣдователно, съ право може да се каже: домъ, безъ дѣца е съграденъ на въздуха. Това е философията на живота. И тъй, що е квадратътъ? — Фигура, която показва, какъ трѣбва да се устрои сѣмейния животъ. Затова вие трѣбва да изучавате този великъ законъ. Слѣдователно, бащата и майката заедно ще уредятъ живота на сина си и на дъщеря си, а синътъ и дъщерята заедно ще уредятъ живота на майка си и на баща си. Законътъ е такъвъ. И въ Писанието се казва: „Ще въздамъ възмездие до четвърти родъ“. Значи, синътъ и дъщерята изкупватъ грѣховетѣ на майка си, на баща си. Това е законъ, това е геометрия, това е наука, въ която има реалность. Квадратътъ прѣдставлява животъ въ четвъртото измѣрение. Значи, той е миналъ прѣзъ четири състояния, прѣзъ състоянията 1, 2, 3 и 4. (фиг. 2). Въ съврѣменната математика се казва: „Ако едно въображаемо или имагинерно число, т. е. такова, което не сѫществува, се умножи четири пѫти само на себе си, или се прѣкара прѣзъ четири различни състояния, получава се единица, едно реално число, съ което можемъ да боравимъ. Какво означава това? Ще го прѣведемъ по отношение квадрата. Квадратътъ остава непонятенъ за насъ дотогава, докато съществува нѣкѫдѣ въ невидимия свѣтъ. Обаче, като го умножимъ четири пъти самъ на себе си, получава се реална единица — реаленъ домъ. На основание на същия законъ, когато човѣкъ се умножи четири пъти самъ на себе си, образува реалния човѣкъ. Да се умножи човѣкъ четири пъти на себе си, значи да мине прѣзъ причинния свѣтъ, прѣзъ умствения свѣтъ, прѣзъ астралния свѣтъ и най-послѣ прѣзъ физическия свѣтъ. И когато въ Писанието се казва „множете се и плодете се“, това подразбира закона на умножението. Ако човѣкъ знае, какъ да се умножава самъ на себе си, той ще познае своята реалность. Ние идваме вече до онѣзи алхимически закони, до онази висша математика, която трѣбва да разбираме. Ѫглитѣ въ квадрата иматъ отношение къмъ човѣка, защото всѣки ѫгълъ е центъръ на извѣстни сили, които дѣйствуватъ по направление на диагоналитѣ. Какъ ще примирите тия сили? — Тѣ се примиряватъ въ центъра на квадрата, т. е. въ точката, дѣто се прѣсичатъ двата диагонала. Центърътъ прѣдставлява цѣлото. Слѣдователно, тия сили сѫ части отъ цѣлото, които се групиратъ въ общия центъръ. Всички сили на квадрата иматъ направление къмъ този центъръ. Ние наричаме това нѣщо стремежъ къмъ Бога. Щомъ всички сили се стремятъ къмъ Бога, противорѣчия не сѫществуватъ въ свѣта. Тѣ сѫществуватъ само като творчески актъ. Нѣкой казва: азъ искамъ да бѫда добъръ човѣкъ. Казвамъ: за да бѫдешъ добъръ човѣкъ, ти най-първо трѣбва да намѣришъ сестра си, съ която нѣмашъ допирни точки, а послѣ трѣбва да намѣришъ майка си и баща си. Намѣришъ ли ги, съ тѣхъ заедно ще образувашъ триѫгълника, напримѣръ триѫгълникътъ АСВ. Що е триѫгълникътъ? — Законъ на примирение. Тукъ имате пакъ три допирни точки, а това е Божественото съчетание. За да има хармонично съчетание между двама души, най-първо между тѣхъ трѣбва да има поне три допирни точки. И сега, отъ съчетанието на триѫгълника и квадрата се образува петоѫгълникътъ. Той прѣдставлява дома, кѫщата, въ която петима души трѣбва да живѣятъ подъ единъ покривъ. По този начинъ се е образувалъ домътъ АВСДЕ. Както виждате, нѣщата въ природата не сѫ произволни. Ние живѣемъ въ Божествената реалность на нѣщата, но трѣбва да разбираме нейнитѣ закони. Всѣка жива линия, всѣка жива мисъль, всѣко живо чувство, всѣко живо дѣйствие, което се проявява у насъ, не е произволно — всѣко нѣщо си има причина. Слѣдователно, за да разберете причинитѣ и побужденията на нѣщата, трѣбва да изучавате всички прояви, всички явления въ живота и въ природата. Като се роди една мисъль въ васъ, вие трѣбва да я разгледате, да видите, дали тази мисъль е ваша, или е гостенка: дали ви е сестра, братъ, майка, баща и т. н. Вие трѣбва да разбирате произхода на всѣка мисъль, която се поражда въ ума ви. И тъй, квадратътъ е мѣрка за опрѣдѣляне на всички сили, които се срѣщатъ въ васъ. Вие трѣбва да създадете въ себе си Божественъ домъ. Той прѣдставлява новото тѣло на човѣка, което му е нужно за новия животъ. Има тѣло естествено, има и тѣло духовно. Нѣкой казва: тия нѣща сѫ дълбоки работи, не сѫ за менъ. Дали ги признавате или не, дали ги искате, или не, тѣ сами ще ви намѣрятъ. Въ това отношение, вие мязате на страусовата птица, която, при опасности, скрива главата си между крилѣтѣ си, и по този начинъ мисли, че е избѣгала отъ очитѣ на неприятеля. Все едно, ловецътъ лесно я намира, защото цѣлото ѝ тѣло седи навънъ. Така и лалугерътъ, като иска да избѣга отъ човѣка, скрива се въ нѣкоя дупка, мисли, че никой не може да го извади оттамъ. Лъже се, горкиятъ лалугеръ! Човѣкътъ е по-уменъ отъ него. Взима 2 — 3 кофи вода, налива ги въ дупката, и лалугерътъ, ще-не-ще, излиза. Сѫщото е и съ човѣка, който казва, че нѣкой работи били дълбоки, не били още за него. Ще дойде нѣкой по-уменъ отъ него и ще го накара да излѣзе изъ дупката. Нѣкой хора казватъ: парици да имаме! Въ тѣхъ седи смисълътъ на живота. Паритѣ сѫ изобрѣтение на човѣшкия умъ, тѣ не разрѣшаватъ въпроситѣ. Ако е въпросъ за богатство и сила, то е друго нѣщо. Богатството и силата сѫ качества на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърце. Динамическиятъ моторъ пъкъ, който дава направление на ума и на сърцето, който използува тѣхнитѣ богатство и сила, това е човѣшката воля. Ако имашъ умъ и сърце, а нѣмашъ воля да приложишъ тѣхното богатство и тѣхната сила, какво ще постигнешъ? Ако нѣкое малко, глупаво дѣте започне да пали отъня, а не знае, какъ да го запали, какво ще стане? — Ще пръсне котелътъ. Котелътъ, това е човѣшкото сърце. То не трѣбва да се пръска. Нѣкой казва: азъ имамъ богато сърце. Да, но ти трѣбва да бѫдешъ уменъ, да знаешъ, какъ се управлява този котелъ, да не се пръсне. Умниятъ човѣкъ не трѣбва да прѣсилва своята машина, не трѣбва да увеличава огъня повече, отколкото котелътъ може да издържи. Всички трѣбва да имате здраво тѣло. Мнозина питатъ: какво нѣщо е новото учение? — Новото учение прѣдставлява хармонично съчетание между единъ триѫгълникъ и единъ квадратъ. Това е научно обяснение на новото учение, съ което хиляди години се занимавали и продължаватъ да се занимаватъ ученицитѣ на окултната Школа. Квадратътъ, триѫгълникътъ прѣдставляватъ качества, сили, които сѫществуватъ въ природата: въ минералитѣ, въ растенията, въ животнитѣ и въ човѣка — въ неговитѣ мисли и чувства. Ако не разбирате тѣхнитѣ закони, вие ще се намѣрите въ единъ лабиринтъ. Забѣлѣжете, вие започвате една работа, донѣкѫдѣ върви добрѣ и тъкмо се почувствувате радостни и щастливи, гледате — всичко рухва, изчезва прѣдъ васъ, като димъ. Чудите се, какъ стана това нѣщо? Защо? Такова нѣщо сѫ силитѣ въ природата. Вие трѣбва да ги разбирате и да вървите съобразно съ тѣхъ. Напримѣръ, вие минавате прѣзъ нѣкоя гѫста гора, но не обръщате внимание на дърветата, и току изведнъжъ единъ клонъ ви удря въ очитѣ. Вие веднага затваряте очитѣ си, спирате се, не можете да вървите напрѣдъ. Очитѣ ви сълзятъ, болятъ ви, не можете да ги отворите. Затова и псалмопѣвецътъ казва: „Господи, като минавамъ прѣзъ непознати, чужди мѣста за менъ, води ме за рѫка“. Да, има незнайни мѣста, има голѣми блата и пропасти въ пѫтя на ученика, които не може да прѣмине безъ водачъ. Нѣкой казва: азъ мога и безъ Учитель. Можешъ безъ Учитель, но ако отивашъ до с. Драгалевци. Отивашъ ли, обаче, на върха Монъ-Бланъ, Учитель ти трѣбва, и то първокласенъ, тамъ самъ не можешъ да стигнешъ. Има учители, които не могатъ да изведатъ своитѣ ученици до тази височина. Като дойдатъ до едно мѣсто, казватъ: по-нататъкъ нѣма защо да вървимъ, това е достатъчно. Много учение не ни трѣбва. Сега, като ученици, вие трѣбва да имате силно желание, да вървите напрѣдъ. Ще имате мѫчнотии въ живота си, но нѣма да се обезсърдчавате; ще срѣщате противорѣчия, но вѣрата си нѣма да губите; ще срѣщате умразата, безъ да мразите; ще носите и злото, и доброто на гърба си, безъ да взимате участие въ тѣхния разговоръ. Ти ще ги носишъ на гърба си, а тѣ ще спорятъ. Отъ врѣме на врѣме ще се обръщашъ да ги погледнешъ, какъ спорятъ, но ще си мълчишъ, ще повдигнешъ малко раменѣтѣ си и ще продължишъ пѫтя си. Като се уморишъ, ще ги сложишъ на земята да си починешъ. Тѣ още ще продължаватъ спора, но ти нѣма да взимашъ никакво участие. Това ще бѫде едно занимание за тебе. Като си починешъ, пакъ ще ги вдигнешъ на гърба си и ще продължишъ напрѣдъ. Ето едно разрѣшение на противорѣчията, които срѣщате въ живота си! Вие носили ли сте по този начинъ вашия кръстъ? Вие взимате кръста на гърба си, поносите го малко, слѣдъ това го сваляте на земята, но все питате, какъ може да се освободите отъ него. Знаете ли, на какво мязате съ вашия кръстъ? Дѣцата иматъ обичай, като хванатъ нѣкой малъкъ бръмбаръ, завързватъ единия му край съ конецъ, дълъгъ около десетина метра, а другиятъ край на конеца държатъ въ рѫката си и пущатъ бръмбара на свобода. Той, като се почувствува свободенъ, хвръква, но като дойде на височина десеть метра, конецътъ го потегля, и той пада на земята. Слѣдъ това отново хвръква и пакъ пада, не му идва на умъ, че е вързанъ. Така и вие, като този бръмбаръ, сте вързани за вашия кръстъ, но имате вѫже, дълго десеть метра. Направите опитъ да хвръкнете, издигнете се на височина десеть метра и падате. Казвате си: чудно нѣщо! Отначало тръгнахъ добрѣ, хвърчахъ до едно мѣсто, но какво стана, че паднахъ? Дойде нѣкаква външна причина, потегли ме, и азъ паднахъ. Не, вие не можете сами да се освободите отъ вашия кръстъ. Питамъ: кой ще ви освободи отъ този кръстъ? — Това е великата задача, която трѣбва да разрѣшите, като ученици. Да вдигнете своя кръстъ на гърба си, да разрѣшите противорѣчието, което се крие въ него и да кажете: „Не моята воля, а волята на Отца си ще изпълня“ — това е най страшната и сѫщеврѣменно най-великата задача, която трѣбва да разрѣшите. Христосъ казва: „Твоята воля ще изпълня, Отче, а не моята. Въ Твоитѣ рѫцѣ прѣдавамъ духа си. Ти ще ме водишъ!“ Това подразбира връщане къмъ Бога; това подразбира знание и приложение на законитѣ. Този процесъ става сега у всинца ви, но вие не вѣрвате. Дали вѣрвате или не, дали сте свѣтски или духовенъ човѣкъ, това не важи, нѣма да се избавите отъ противорѣчията на живота. Казвате: азъ ще тръгна въ този пѫть. И да тръгнете, и да не тръгнете, вие вече влизате въ живота. Вие слѣдите по вѣстницитѣ за ония двама италиянци, които сѫдятъ въ Америка. Както виждате, тѣ не сѫ американски поданици, но веднъжъ прѣстѫпили законитѣ, държатъ ги отговорни. Сѫщото прави и природата. Прѣстѫпишъ ли нѣкой отъ нейнитѣ закони, тя те хваща и те държи отговоренъ. Казвате: азъ не знаехъ тия закони. — Ти трѣбваше да ги знаешъ. Тѣ сѫ написани въ самата природа, и ти трѣбваше да разбирашъ нейния езикъ. Днесъ цѣлиятъ свѣтъ протестира за тия двама италиянци, искатъ да ги освободятъ отъ клѣщитѣ на американскитѣ закони, но не могатъ — животътъ имъ виси на косъмъ. И най-страшното положение, въ което се намиратъ тѣ, е това, че отъ толкова дълго врѣме живѣятъ съ мисъльта, какво ще стане съ тѣхъ. Туй положение е по-страшно, отколкото веднага да ги обѣсятъ. Когато говоримъ за Любовьта, ние разбираме единствената сила, която може да ви придружи прѣзъ вашия труденъ пѫть и да ви изведе отъ него благополучно. Тя е единствената утѣшителка на човѣка въ тежки и трудни часове на живота му. Това значи да бѫдете носени на рѫцѣ. Само Любовьта може да ви прѣнесе на рѫцѣтѣ си. И сега, азъ искамъ да бѫдете дѣятелни, а не бездѣятелни. Ученикътъ има много работа, има какво да работи. Какво прави добриятъ синъ? — Той ходи всѣки день на работа. Днесъ отива на нѣкоя градина, утрѣ на нѣкое лозе, копае, чисти и като събере достатъчно богатство, занася го на домашнитѣ си. Така и вие, каквото спечелите на земята, трѣбва да го занесете горѣ. Какъ мислите да отидете тамъ? Мислите ли, че ако отидете като грѣшникъ, съ празни рѫцѣ, ще ви посрещнатъ съ лаврови вѣнци? Само единъ случай има такъвъ — случаятъ съ блудния синъ. Добрѣ ли е всички да бѫдете въ положението на блудния синъ? Той се разкая и каза на баща си: „Азъ не съмъ достоенъ да се нарека твой синъ, затова, направи ме послѣденъ твой слуга!“ Този слуга, като работи на господаря си, нали ще му донесе нѣщо? Та казвамъ: щомъ вие се връщате къмъ Бога, трѣбва да работите, или като слуги, или като синове. Кое положение искате да заемете? И тъй, животътъ на ученика е великъ животъ. Като приемате благата на този животъ, ще казвате: има смисълъ да се живѣе! Псалмопѣвецътъ казва: „Като видя Божието лице, ще бѫда доволенъ“. Ученикътъ трѣбва да каже: „Като видя лицето на своя Учитель, като разбера смисъла на онова знание, което съмъ придобилъ отъ Него и като започна да манипулирамъ съ всички свои сили, азъ ще бѫда доволенъ отъ своя животъ.“ Тогава ученикътъ ще ходи да хлопа по вратитѣ на своитѣ ближни и да имъ помага. Христосъ хлопа на вратитѣ на хората, за да имъ покаже начина, по който могатъ да разрѣшатъ мѫчнотиитѣ въ своя животъ. На всички врати ли хлопа Христосъ? — Не, Той хлопа само на вратитѣ на ученицитѣ, както и на тия хора, у които съзнанието е пробудено, и които сѫ се молили дълго врѣме. Христосъ ще похлопа, ученикътъ ще Му отвори, и Той ще му прѣдаде първия урокъ. „Ето, хлопамъ на вратата ви“, казва Христосъ. Този стихъ се отнася за ученицитѣ, за пробуденитѣ души. Забѣлѣжка. Днесъ ще прочетете 10 глава отъ Евангелието на Матея, да видите, какъ ще я разберете при свѣтлината, която имате тази сутринь.
  23. От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Недѣля 21 августъ 7 ч. с. Ще се прѣвърне въ радость. „Богъ царува на небето; Богъ царува въ живота; Да бѫде името Му благосвено!“ Ще ви прочета два образци — единъ отъ Стария Завѣтъ и единъ отъ Новия Завѣтъ — и ще направя паралелъ между тѣхъ. Ще ви прочета 42 глава отъ Исайя, отъ 1 — 16 стихъ, и часть отъ 16 глава отъ Евангелието на Иоана, отъ 21 стихъ надолу. Ако нѣкой иска конкретно да се опрѣдѣли, въ какво се проявява разумниятъ животъ, за него могатъ да се дадатъ много дефиниции. Всѣки отъ васъ може да си даде по едно обяснение, но само едно отъ тѣхъ може да бѫде напълно разбрано. Подъ думата „разумность“ ние разбираме такива прояви, въ които човѣкъ вижда една послѣдователна, неразривна връзка въ всички нѣща въ природата. Такъвъ човѣкъ ние наричаме „разуменъ“, защото и въ злото, и въ доброто той вижда една Божествена връзка. Азъ не говоря за злото, което сѫществува извънъ насъ, а за проявата на това зло, което е вѫтрѣ въ човѣка. Ние, съврѣменнитѣ хора, не познаваме външния, Божествения свѣтъ, както трѣбва, но имаме едно субективно схващане за този свѣтъ. Ние го познаваме дотолкова, доколкото сме въ съприкосновение съ него, доколкото усѣщаме, виждаме, чувствуваме и мислимъ. Слѣдователно, когато говоримъ за слънцето, за звѣздитѣ, ние ги разбираме дотолкова, доколкото имаме извѣстна връзка, извѣстни отношения съ тѣхъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да се стреми да дойде до това състояние, да чувствува и да разбира тѣзи връзки, тѣзи отношения. Когато говоря въ бесѣдитѣ си, азъ ви давамъ закони, правила, по които трѣбва да живѣете; азъ ви говоря за човѣка, какви сѫ били първичнитѣ човѣшки идеали, и какви трѣбва да бѫдатъ хората за въ бѫдеще. Има единъ моментъ, който опрѣдѣля отношенията на хората. Напримѣръ, ти си работникъ, условилъ си се на работа при нѣкой господарь. Питамъ: кой е най-щастливиятъ моментъ въ тази работа? Двѣ възможности има. Най-щастливиятъ моментъ за тебе може да бѫде, или когато се цѣнявашъ при нѣкой господарь и отивашъ на лозето му да работишъ, или когато се връщашъ отъ лозето и отивашъ при този господарь. Тукъ разумниятъ човѣкъ трѣбва да разсѫждава. Ако не обичашъ господаря си, приятно ще ти бѫде, когато се отдалечавашъ отъ него. Ще кажешъ: слава Богу, че мога да се отдалеча отъ този човѣкъ, да си поотдъхна малко! Това е особено психологическо състояние. Синъ и дъщеря, които не обичатъ родителитѣ си, като се оженятъ, казватъ: добрѣ, че се освободихме отъ тѣхъ. Когато казвате, че не обичате нѣкого, това е едно естествено състояние, което се ражда у всички хора. То не е нито грѣхъ, нито прѣстѫпление. Това състояние се дължи на единъ неоформенъ, неорганизиранъ животъ, въ който съзнанието на човѣка не се проявява. Това се дължи на единъ неустроенъ свѣтъ, който е около васъ. Обаче, ако обичашъ господаря си, най-щастливиятъ моментъ за тебъ ще бѫде, слѣдъ като си ходилъ на лозето, да се върнешъ при него. Та, ако ви попита нѣкой, кое е най-хубавото нѣщо въ живота, да се отдалечавашъ ли, или да се приближавашъ къмъ нѣкого, вие ще кажете: това зависи отъ обстоятелството, дали обичаме, или не обичаме този човѣкъ. Това сѫ факти въ живота, това сѫ отношения, а не максими и закони. И едното, и другото е потрѣбно, т. е. потрѣбно е и да се отдалечавашъ, и да се приближавашъ. Като не обичашъ нѣкого, потрѣбно е да се отдалечишъ отъ него, да отидешъ на работа. Като обичашъ нѣкого, потрѣбно е да се приближишъ при него, да се върнешъ отъ работа. Когато не обичашъ нѣкого, ти си започналъ работата си; когато обичашъ нѣкого, ти си свършилъ работата си. Ти казвашъ: Господи, не обичамъ този човѣкъ! Господъ ти казва: „Иди на лозето!“ — Господи, много обичамъ този човѣкъ! — Върни се отъ работа, влѣзъ въ кѫщи и почивай! Слѣдователно, когато не обичате нѣкого, вие работите на Божията нива. Когато обичате нѣкого, вие сте дома си на почивка. Ето какъ разсѫждавамъ азъ. Това сѫ изводи отъ живота. Природата е разумна, тя използува всички наши състояния. Нѣкой казва: азъ не съмъ разположенъ, не обичамъ този човѣкъ. Природата казва: „Много добрѣ, азъ имамъ една хубава работа за тебъ. Вземи тази малка мотичка и иди на лозето да покопаешъ!“— Ама рѫцѣтѣ ми се умориха, слабъ съмъ. — Нѣма нищо, всичко ще мине. Ама азъ обичамъ еди-кой си човѣкъ. Природата казва: „Върни се сега въ кѫщи да почивашъ.“ Разбира се природата не говори като насъ. Тя има приятенъ, хубавъ гласъ и приятна усмивка. Нейната усмивка е необикновена. Усмихне ли ви се веднъжъ, вие никога не забравяте тази усмивка. Когато ти си нѣщо недоволенъ, природата те приема любезно, усмихнато, и всичкото недоволство изчезва отъ тебе. Тя знае на кого да дава и какъ да дава. Това показва, че Господъ познава всичкитѣ ни нужди и се отзовава точно на врѣме. Писанието казва: „Богъ познава нашето естество. Той познава нашитѣ слабости, нашитѣ немощи.“ И най-силниятъ духъ, или нѣкой великъ ангелъ, като слѣзе на земята, и той си поплаква малко. И на неговитѣ очи се виждатъ по нѣколко сълзи. Докато той е на небето между ангелитѣ, въ Божествения свѣтъ, дѣто нѣма никакви противорѣчия, живѣе добрѣ, но като слѣзе на земята, като се намѣри въ онази гѫста материя, между хората на грѣха, между тия дебели глави, между тѣхнитѣ неразбранщини, казва: „На небето ние не живѣемъ така.“ Хората, като го слушатъ да говори тъй, казватъ му: за какво небе говоришъ? Да не си сънувалъ нѣщо? Не те ли виждаме, какъ си облѣченъ? И ти си обикновенъ човѣкъ, като насъ. Иматъ право хората. И този ангелъ се вижда въ чудо, мисли си, дали наистина нѣкога е билъ ангелъ, или е сънувалъ нѣщо подобно! Това състояние психологически е много вѣрно, всички сте го изпитвали. Нѣкой пѫть мислите, че сте много праведенъ и вървите гордъ, изправенъ, казвате си: азъ съмъ стабиленъ човѣкъ, нищо въ свѣта не може да ме разклати. Да, така е, но докато си между праведни хора. Намѣришь ли се между грѣшни хора, така се опетнявашъ, че не можешъ да се познаешъ. И тогава казвашъ: дали съмъ азъ, или не. Че съмъ азъ, зная, но какъ е станало това, че съмъ се толкова опетнилъ, не зная. Опетняването на човѣка е външно състояние, дошло нѣкѫдѣ отъ живота. Та има единъ вѫтрѣшенъ законъ въ природата, споредъ който, когато човѣкъ иска да изправи грѣшкитѣ на хората, всички тия грѣшки се натрупватъ на неговия гръбъ. И този човѣкъ хиляди пѫти ще съжалява, че се заелъ съ тази работа. Той казва: що ми трѣбваше да се заемамъ съ хорскитѣ грѣшки? Всички грѣшки се награкватъ наоколо му и казватъ: кажи ни, какво трѣбва да правимъ? Погрѣшкитѣ въ свѣта търсятъ само лесния пѫть. Една погрѣшка, като дойде при тебе, пита те: пари имашъ ли? — Нѣмамъ. — Като нѣмашъ пари, и си толкова бѣденъ, защо дойде на земята? — Ами хлѣбъ имашъ ли? — Нѣмамъ, но ще ви науча, какъ да сѣете, какъ да го обработвате. — Като нѣмашъ хлѣбъ, защо ни викашъ? — Имашъ ли нѣщо приготвело за ядене? — Нѣмамъ, но ще ви науча да си готвите, — Ние не искаме да се учимъ. Сега искамъ да направя единъ паралелъ между нѣкои мисли отъ Стария и отъ Новия Завѣтъ. Вие четете днесъ пророкъ Исайя, който е живѣлъ прѣди повече отъ 2000 години прѣди васъ, при мѫчни и трудни условия, и е произнесълъ много хубави мисли. Напримѣръ, въ 5 стихъ отъ 42 глава той казва: „Така говори Богъ, Господъ, Който направи небесата и ги прострѣ, Който разпрострѣ земята съ произведенията ѝ, Който дава дихание на людетѣ, които сѫ на нея, и духъ на тѣзи, които ходятъ по нея“. Тази мисъль не е разбрана даже и за васъ. Ако я прочетете, ще кажете: какво иска да каже пророкътъ съ тази мисъль? Казва се въ стиха: „Така говори Богъ, Господъ“. Съврѣменнитѣ богослови и философи казватъ, че Богъ нѣма тѣло. Щомъ нѣма тѣло, съ какво говори? Езикъ нѣма, като насъ, а говори. Очи нѣма, като насъ, а вижда Уши нѣма, като насъ, а чува. Рѫцѣ нѣма, като насъ, а всичко твори. Крака нѣма, като насъ, а навсѣкѫдѣ ходи, навредъ е. Слѣдователно, ние мислимъ, че всичко това, което имаме въ този животъ, е максимата на живота. Не, това е едно врѣменно, прѣходно състояние на нѣщата. Ние не знаемъ разнообразнитѣ Божии пѫтища, които великата Божия Мѫдрость е прѣдвидѣла и начъртала. Че днесъ сме така създадени въ съзнанието на Бога, споредъ Неговия великъ планъ, това е въ реда на нѣщата. „Така говори Богъ, Господъ, Който направи небесата и ги прострѣ, Който разпрострѣ земята съ произведенията ѝ“. Кои сѫ произведенията на земята? — Това сѫ растенията, които сѫ изразъ на низшия животъ, на това, което произлиза отъ земята. „Който дава дихание на людетѣ, които сѫ на нея“. Значи, на всички живи сѫщества Богъ даде животъ, дихание, да дишатъ. „И духъ на тѣзи, които ходятъ по нея“. Това сѫ хората, това е свѣтътъ. Тия хора иматъ духъ, ходятъ да работятъ, тѣ всичко творятъ. „Азъ, Господъ, те призовахъ въ Правда, и ще те взема за рѫка, и ще те пазя, и ще те поставя завѣтъ на людетѣ, свѣтлина на езичницитѣ“. „Азъ, Господъ, те призовахъ въ Правда“. Азъ, Господъ ги призовахъ въ Правда“. Това сѫ Божиитѣ избранници, които Той вика отъ свѣта да работятъ. На тия хора Богъ дава дихание. Тѣ сѫ хора отъ свѣта, у които съзнанието е пробудено. Тия хора, които иматъ Духа, у които съзнанието е пробудено, ще дойдатъ къмъ насъ. Това е неизбѣжно. Тѣ не могатъ да останатъ въ свѣта тъй, както замѫтенитѣ веднъжъ отъ квачката яйца не могатъ да останатъ въ кошницата. Седѣли ли сѫ веднъжъ подъ квачката, въпросътъ е свършенъ съ тѣхъ. Тѣ ще се излюпятъ, пиленца ще излѣзатъ отъ тѣхъ и ще отидатъ при другитѣ пиленца. Нищо не е въ състояние да спре този процесъ. „Азъ, Господъ, ги призовахъ въ Правда“. Господъ призовава тия хора на първо мѣсто въ Правда. Кой човѣкъ е праведенъ? Какво нѣщо е Правдата? Правдата се обуславя отъ единъ вѫтрѣшенъ законъ въ човѣка. „За да отворишъ очитѣ на слѣпитѣ, да извадишъ затворенитѣ отъ затворъ, седещитѣ въ тъмнина изъ дома на тъмнината“. — Това ще бѫде тѣхната служба и сила. Ще взема сега 21 стихъ, 16 глава отъ Евангелието на Иоана: „Жена кога ражда, на скръбь е, защото е дошълъ часътъ ѝ; а когато роди дѣтето, не помни вече тѫгата си, поради радостьта, че се е родилъ человѣкъ на свѣта.“ Когато говоря за ученика, азъ взимамъ думата „ученикъ“ въ тѣсенъ, а не въ широкъ смисълъ. Въ тѣсенъ смисълъ на думата, подъ „ученикъ“ разбирамъ този, който учи тукъ, на земята, въ този ограниченъ крѫгъ на живота. Той ще се учи тукъ и ще постигне толкова, колкото условията на този земенъ животъ му позволяватъ. Като говоря за ученика въ широкъ смисълъ на думата, разбирамъ идейния ученикъ, който се учи и тукъ на земята, въ този свѣтъ, и горѣ на небето, въ другия свѣтъ. Той никога не напуща школата: денемъ се учи въ лабораторията на земята, а вечерь отива горѣ, при своя Учитель, който му прѣподава теория. На другия день се връща пакъ на земята, за да продължи своитѣ практически занятия въ лабораторията. Този ученикъ постоянно учи: горѣ на небето учи теория, а долу на земята — практика. Когато говоря за идейнитѣ ученици, подразбирамъ тия именно, които горѣ учатъ, а долу прилагатъ. Когато говоря за ученицитѣ въ тѣсенъ смисълъ на думата, разбирамъ тия, които учатъ на земята, а като заспятъ вечерно врѣме, не ходятъ горѣ да се учатъ. На другия день, като станатъ, продължаватъ пакъ да учатъ. Тѣ нѣматъ връзка съ невидимия свѣтъ и не знаятъ, дали сѫ ученици, или не. Тѣ казватъ: докато сме въ училището, ученици сме, но като го свършимъ, не сме вече ученици. Идейнитѣ ученици, или тия, за които говоря въ широкъ смисълъ, знаятъ, че всѣкога сѫ ученици. И въ единъ животъ, и въ втори, и въ трети, и въ четвърти, тѣ знаятъ, че всѣкога сѫ били и ще бѫдатъ ученици. И слѣдъ врѣме, когато нашата земя, както и цѣлата слънчева система, завърши своето развитие, тѣ ще минатъ като ученици въ нова школа, при нови условия. Богъ тогава ще имъ даде друго име, а не ученици. Думата „ученикъ“ не е подходяща да изрази дълбоката идея, която е скрита въ това понятие. Азъ искамъ да ме разбирате право, да не се обезсърдчавате. Дали ще ме разберете право, или не, за менъ е все едно, т. е. не съмъ индеферентенъ, но казвамъ: ако ме разберете право, ще се радвамъ; ако ме разберете криво, ще скърбя малко, не тъй, както вие скърбите, но все ще имамъ едно неразположение. Прѣдставете си, че вие сте облѣкли своята бѣла рокля като снѣгъ, но дойде една муха, кацне върху роклята ви и остави на нея своето писмо, или по-право, своята визитна картичка. Писмото, което ви написва, е слѣдното: „Имахъ честьта да посѣтя хубавата ви рокля и, за да знаете, че съмъ ви посѣтила, оставихъ си визитната картичка.“ Приятно ли е това посѣщение? — Не е приятно. Тази муха не е намѣрила пощенската кутия, тамъ да остави писмото си. Често и вие правите като нея: напишете нѣкое писмо и докато го занесете на пощата, за да не го забравите, забождате го съ една карфичка на нѣкое отъ пердетата у васъ. Вие, като погледнете тия писма на бѣлата ви рокля, казвате: тукъ ли намѣри тази муха да остави писмата си? Недоволни сте, и започвате да чистите роклята си. Изчиствате я, но все остава едно неразположение у васъ. Ето защо, на първо мѣсто, отъ всинца ви се изисква едно широко разбиране на нѣщата. Азъ зная послѣдствията отъ неразбирането, затова обяснявамъ въпроситѣ ту по единъ, ту по другъ начинъ, да не се пропусне нѣкоя дума, отъ която да се произведе обратенъ резултатъ. Ако вие пратите нѣкой работникъ на нивата, мислите ли, че правите добро за всички? За домашнитѣ си, за приятелитѣ си, за тия, на които дължите, това е добро, но за малкитѣ червейчета и бубулечици въ земята, това е най-голѣмата пакость. Вчера, въ бесѣдата си, азъ казахъ, че старозавѣтнитѣ хора сѫ орачи. Мнозина отъ васъ си казаха: Учительтъ нарича орачитѣ старозавѣтници. Значи, всички, които оратъ земята, сѫ старозавѣтници. Вие трѣбва да знаете, че земледѣлието е най-висшата форма на старозавѣтния животъ, защото има и по-нисши форми: убийства, кражби и др. Значи, орачътъ не убива, не краде, но хваща воловетѣ, впрѣга ги и казва: „Хайде, сега на работа! Васъ поне намѣрихъ.“ И тѣ, искатъ-не искатъ, цѣлъ день оратъ. Той имъ казва: „Жена ми, дѣцата ми сѫ гладни, боси, трѣбва да се оре!“ Какво общо иматъ тия волове съ неговитѣ дѣца, съ неговата жена, че били гладни, боси? Такова е неговото разбиране. То не влиза въ съзнанието на воловетѣ, които искатъ да бѫдатъ свободни. Азъ разглеждамъ въ този случай воловетѣ като съзнателни сѫщества. Орачътъ продължава по-нататъкъ да се разтоваря съ воловетѣ. „Вие сте създадени отъ Бога да работите заради менъ. Всички ние седимъ по-високо отъ васъ, затова трѣбва да работите по цѣлъ день, безъ да ви плащамъ, безъ да се оплаквате нѣкому.“ Той взима слѣдъ това единъ прѫтъ и ги помушва да вървятъ по-бързо. Съ какво ги храни при това? — Съ малко слама. Въ какво живѣятъ? — Въ най простия дамъ. Воловетѣ се оплакватъ понѣкога, но господарьтъ имъ не ги чува. Той намира, че тѣхниятъ дамъ е много добъръ. Това е негово схващане. Азъ говоря за сѫщината на живота, а не специфично за васъ. Азъ разглеждаме въпроса въ широкъ смисълъ, говоря за цѣлокупния животъ, за пѫтя, прѣзъ който цѣлото човѣчество минава. Засега, човѣкътъ индивидуално, както и домътъ, и цѣлото общество страдатъ. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не страда. Старозавѣтниятъ животъ засѣга всички. Ще знаете засега, че орачьтъ е най-благородната, най-висшата форма, която старозавѣтниятъ животъ може да произведе. Сега, ако разгледаме старозавѣтния и новозавѣтния животъ въ тѣсенъ смисълъ, Адамъ и Ева бѣха старозавѣтни хора. Старозавѣтниятъ животъ създаде първия законъ, който Ева написа. Тя казва: „Каквото Господъ заповѣдва, нѣма да се разбира въ неговата идейна форма, но ще се разбира тъй, както може да се приложи на земята. Ние ще търсимъ вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Въ тѣхъ се крие друга философия“. Адамъ и Ева, като ученици въ рая, въ разсъжденията си прѣдъ дървото „за познаване доброто и злото“, по другъ начинъ изтълкуваха Божиитѣ закони. Мойсей пъкъ тури начало на новозавѣтния животъ. Той бѣше на границата между новозавѣтния и старозавѣтния животъ, което се вижда въ неговия личенъ животъ. Законътъ се оформи при Мойсея. Нѣма да се спирамъ повече върху тѣзи въпроси, понеже тѣ ще ни отдалечатъ отъ главната мисъль, ще прѣдизвикатъ споръ, разногласия въ умоветѣ ви. Това нѣма да ви доведе до правитѣ разбирания, които сѫ необходими за васъ, защото Адамъ и Ева и днесъ сѫ пакъ ученици на земята и казватъ: „Колко сме били глупави, като не сме разбирали Божиитѣ закони; не сме разбирали Пѫтя, който Богъ ни е чърталъ!“ Вие срѣщали ли сте Адамъ и Ева на земята? Като ви питамъ, дали сте ги срѣщали, ето каква е идеята, която трѣбва да разбирате. Законъ е: голѣмитѣ рѣки не се вливатъ въ малкитѣ, но малкитѣ рѣки винаги се вливатъ въ голѣмитѣ. Ще изкажа тази мисъль въ друга форма: малкитѣ рѣки се вливатъ въ голѣмитѣ, а голѣмитѣ рѣки се разливатъ въ малки. Когато говоримъ за разливане, разбираме единъ вѫтрѣшенъ процесъ, а именно: великото, мощното, силното се разлива въ малкото. Водата отъ Великия океанъ се разлива и образува безброй малки поточета и извори. Тѣ знаятъ своя произходъ, знаятъ, че сѫ произлѣзли отъ Великия океанъ и искатъ да се върнатъ въ него. Значи, разливането е излизане, а вливането е връщане. Слѣдователно, нѣкой пѫть великото ще се разлѣе въ тебе. Тогава казваме: Богъ е разлѣтъ въ насъ, а ние ще се върнемъ, ще се влѣемъ въ Него. Казвате: какъ ще се влѣемъ въ Бога? Нали ще изгубимъ своята самостоятелность? Ако Богъ благоволява да се влѣе и да живѣе въ тебъ, защо ти да не се влѣешъ и живѣешъ въ Него? Влѣешъ ли се въ Бога, нѣма да се изгубишъ. Както Богъ, като се е разлѣлъ въ насъ, не се е изгубилъ, така и ние, като се влѣемъ въ Бога, нѣма да се изгубимъ. Както Богъ всѣкога се познава въ насъ, така и ние, като се влѣемъ въ Бога, въ Божественото, ще се познаваме. И като се влѣете въ Бога, ще имате най-хубави условия за развитие: за четене, за музика, за изкуство — каквото пожелаете отъ Бога, ще го постигнете. Като казвамъ да се влѣемъ въ Бога, разбирамъ да ни се дадатъ най-добритѣ условия за развитие, най-добриятъ животъ. По-добри условия отъ тия, не могатъ да ви се дадатъ. Отъ това благо вашитѣ души ще се наситятъ, а не прѣситятъ, както при яденето; ще бѫдете доволни, ще придобиете вѫтрѣшна радость. Азъ ви давамъ тия нѣща, като дефиниции, да ги държите въ ума си, за да не изпаднете въ противорѣчия. Нѣкои отъ васъ може да запитатъ: защо Учительтъ каза така? Защо при даденъ случай, напримѣръ, постѫпва тъй, а не иначе? Вие имате право да питате и менъ, имате право да питате и Господа за много нѣща. Напримѣръ, може да питате, защо Господъ тури Витоша на това мѣсто, на което е днесъ? Защо тури въ политѣ ѝ с. Драгалевци? Защо малко по-горѣ отъ селото постави монастиря? На всички тия въпроси Господъ ще ви даде ли отговоръ? Не, ще мълчи. Интересувате се да знаете, каква е била Витоша прѣди 2000 години, но Господъ пакъ мълчи. Питате ангелитѣ, и тѣ мълчатъ. Защо? Съ това искатъ да ви кажатъ: вие сами прочетете тия нѣща! Проучете ги, всичко е написано по канаритѣ, по пластоветѣ, по дърветата, по изворитѣ. Съврѣменнитѣ геолози, които изучаватъ земята, посвѣщаватъ най-малко 20 — 30 години за изучаването на канаритѣ, на земнитѣ пластове, и едва могатъ да напишатъ една малка книга. Донѣкѫдѣ тѣ разбиратъ езика на живата природа. Богъ е скрилъ отъ насъ нѣщата, защото иска да ни застави да мислимъ. Та казвамъ: ние не трѣбва да тълкуваме скриването на нѣщата отъ Бога въ лошъ смисълъ. Ако тази книга е отворена, като единъ листъ, и достѫпна за всички, знаете ли, какво ще стане? Ще дойдатъ всички ония благообразни посѣтители, като золницитѣ, голѣмитѣ мухи, ще оставятъ върху всѣки листъ на тази книга своитѣ визитни картички и ще си заминатъ. Ще можемъ ли да четемъ слѣдъ тѣхъ на тази книга? — Не, тѣ тъй ще поставятъ своитѣ визитни картички, че трудно вече ще се чете. Слѣдователно, за да се избавятъ отъ тия золници, мѫдритѣ хора сѫ намѣрили за добрѣ да скриятъ всичко, да затворятъ тази свещена книга. Когато дойде онзи човѣкъ, който може да пази книгата съ свещено чувство, съ свещена чистота, нему е позволено да отвори книгата, да чете отъ нея и да разбере, какво е писано въ всички глави на тази книга. Като я прочете, той пакъ ще я затвори. „Жена, която ражда, на скръбь е“. Въ Израиля се смѣтало за безчестие, за наказание, когато нѣкоя жена не ражда. За тази фамилия, за този родъ се мислило, или че е на израждане, или че е извънъ Божието благословение. Когато кажатъ за нѣкого, че е роденъ отъ Бога, това е най-високото състояние, въ което този човѣкъ се намира. „Жена, която ражда, на скръбь е“. Защо? Когато нѣкоя жена ражда, тя се намира въ неблагоприятни условия, не знае, какъ ще роди. Има случаи при раждане, когато и майката умира, и дѣтето умира. Но като се роди дѣтето, майката забравя своята скръбь и се радва, понеже човѣкъ се ражда въ свѣта. Азъ взимамъ думата „раждане“ въ най-красивъ смисълъ. Всѣка мисъль, която може да родимъ, прѣдставлява брѣменното състояние на жената. Жена, която зачева, добива самоувѣреность въ себе си. Ще ви дамъ единъ образъ за обяснение идеята за раждането. На какво мяза жена, която не ражда? — Тя мяза на празна кесия. Тази кесия? може да струва 10 — 20 — 50 — 100 лева, най-много 1000 лева, но цѣнна ли е тя? Кога става цѣнна? — Щомъ се напълни съ английски звонкови пари. Колко струва тогава? — Милиони. Ние вече я пазимъ, носимъ я навсѣкѫдѣ съ себе си, казваме: много е почтенна тази кесия. Казвамъ тогава: това, което повдига майката, това, което я създава, е дѣтето. Слѣдователно, дѣтето създава условия да се прояви майката. Ето защо, у майката има желание да роди дѣте. За да стане тя майка, непрѣменно трѣбва да има дѣте. Сега, ние ще прѣнесемъ тази аналогия и въ живота. Докато у човѣка не се събуди висшето съзнание, той е празна кесия, не може да мисли. Обаче, деньтъ, въ който зачене и дойде първата мисъль, той се напълва. Първата мисъль е Божествена. Той съзнава вече, че трѣбва да направи връзка съ Бога. Първата мисъль е начало на истинския животъ, а той е най-красивиятъ животъ. Този животъ прѣдставлява първата връзка съ Бога, първата връзка съ Любовьта, отъ която произтича всичко. Направишъ ли тази връзка, животътъ ти тече като вода, лѣе се като музикални тонове. Щомъ тази връзка сѫществува, животътъ не е тежъкъ, всички скърби и страдания лесно се носятъ. Но безъ тази връзка, безъ любовь въ живота, и при най-голѣмитѣ богатства и удобства, и при най-голѣмитѣ знания, ще се оплаквате като Соломона, най-мѫдриятъ човѣкъ въ свѣта, който казва: „Суета на суетитѣ, всичко е суета“! Когато Соломонъ е изказалъ тия думи, азъ разбирамъ, че въ сърцето му е нѣмало любовь. Това е единъ зовъ, едно мѫчение, една тѫга на душата. Той казва: „Всичко имамъ. Всичко, което пожелахъ на земята, придобихъ. И царь бѣхъ, и богатства имахъ, и жени имахъ, и робини имахъ, ядохъ и пихъ, изучавахъ природата и нейнитѣ закони, и знания имахъ, но великото, което търсѣхъ, което искахъ да придобия за своята душа, не можахъ да намѣря, Безсмисленъ е животътъ. Суета на суетитѣ, всичко е суета!“ При това, забѣлѣжете, Соломонъ бѣше посветенъ, адептъ бѣше. Той принадлежеше къмъ школата на Есеитѣ, отдѣто придоби своитѣ знания, но за неговото падение му дадоха единъ добъръ урокъ. Той бѣше ученъ човѣкъ, знаеше за идването на Христа. Въ Еклисиастъ казва: „Прави каквото щешъ, но знай, че единъ день ще давашъ отговоръ за всичко“. Въ осма глава на притчитѣ, Соломонъ казва: „Веселихъ се и наслаждението ми бѣше съ человѣческитѣ синове“. Той разбра Любовьта. И като казва „суета на суетитѣ, всичко е суета“, той съзна, че изгуби нѣщо, което Богъ му бѣше далъ. Той изгуби Синоветѣ Божии, слѣдъ това се зае да изправи живота си. Соломонъ бѣше ученикъ, единъ отъ служителитѣ на Христа. Когато Христосъ слѣзе на земята, и Соломонъ бѣше тамъ. Той търсѣше Любовьта. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Отецъ е великата Любовь. Павелъ казва: „Богъ е Любовь“. Слѣдователно, когато казваме, че Христосъ е съ насъ, ние разбираме Божията Любовь. Когато се оплакваме отъ живота, разбираме, че Божията Любовь не е съ насъ. Любовьта не е физическо нѣщо, което може да се изгуби. Когато казвате, че сте изгубили Любовьта си, това подразбира, че връзката между васъ и Любовьта е прѣкѫсната. Тази връзка отново може да се направи, да се възстанови, но само чрѣзъ правата мисъль. Въ първата бесѣда ви говорихъ за пѫтя на ученика. За да разберете пѫтя на ученика, трѣбваше да ви говоря за четиритѣ вида животъ. Какъвъ трѣбва да бѫде пѫтьтъ на ученика? Колко елемента трѣбва да влизатъ въ него? — Четири елемента: Любовь, Свѣтлина, Миръ и Радость. Това сѫ прѣдмети, въпроси за изучаване. Ученикътъ на новия животъ трѣбва да изучава Любовьта, Свѣтлината, Мира и Радостьта всестранно, а не тъй, както обикновенитѣ хора ги изучаватъ. Та казвамъ: въ живота сѫществува една вѫтрѣшна връзка, една вѫтрѣшна философия, която трѣбва да се оформи, да се изучи отъ вашитѣ нови възгледи. Безъ тази философия вие не можете да живѣете, т. е. ще живѣете, но не Божественъ животъ, а обикновенъ. Божественитѣ познания се придобиватъ и развиватъ само чрѣзъ закона на Любовьта. Азъ искамъ вие да влѣзете въ новия животъ и да работите съ закона на Любовьта. Дѣто има Любовь, има и Свѣтлина; дѣто има Свѣтлина, има и Миръ; дѣто има Миръ, има и Радость. И обратно: дѣто нѣма Любовь, нѣма и Свѣтлина; дѣто нѣма Свѣтлина, нѣма и Миръ; дѣто нѣма Миръ, нѣма и Радость. Когато нѣкой казва, че изгубилъ своята Радость, разбирамъ, че тамъ липсва Любовь, липсва Свѣтлина, липсва и Миръ. Може да имате нѣкаква малка любовь, но тя не е въ състояние да ви даде тази Радость, за която душата копнѣе. Сега азъ ще направя друга аналогия. Едно разумно сѫщество не може да се роди отъ нѣкое глупаво сѫщество. Напримѣръ, една овца не може да роди едно разумно дѣте. Законътъ е такъвъ. Дѣтето ще мяза на майка си и на баща си. Неговата интелигентность и неговитѣ знания прѣдставляватъ сборъ отъ тия на бащата и майката. Дѣтето е резултатъ. Синътъ и дъщерята не могатъ да стоятъ по-горѣ отъ майката и бащата. Понѣкога, по издържливость, по вѫтрѣшни разбирания, по проява, тѣ могатъ да стоятъ по-високо отъ родителитѣ си, но това е едно външно заблуждение. Ако една рѣка се разлѣе и обхване десеть километра пространство, а друга, при сѫщото количество вода, се стѣсни и обхване само единъ километъръ пространство, питамъ: първата рѣка повече вода ли ще има отъ втората? И двѣтѣ рѣки иматъ едно и сѫщо количество вода, но резултатитѣ отъ тѣхъ ще бѫдатъ различни. Въ какво отношение? Тази рѣка, която е обхванала десеть километра пространство, слѣдъ като се стѣсни, ще остави повече утайки на тия мѣста, отдѣто се е прибрала, и тѣ ще бѫдатъ по-плодородни. Втората рѣка, при която водата се е стѣснила, ще се отличава съ голѣмо движение. Слѣдователно, тамъ, дѣто широчината се намалява, движението се увеличава; тамъ, дѣто широчината се увеличава, движението се намалява. Дѣто движението е по-силно, тамъ животътъ е по-голѣмъ, по-интенсивенъ. Ето защо, за да почне дѣятелностьта въ човѣка, той непрѣменно трѣбва да се ограничи, да се стѣсни. Щомъ дойде дѣятелностьта въ живота, ще дойдатъ скърби, страдания и противорѣчия. Скърбитѣ и страданията въ живота сѫ резултатъ отъ човѣшкото неразбиране на нѣщата. Въ тия случаи хората се намиратъ въ противорѣчие, питатъ: защо Богъ е допусналъ извѣстни нѣща, защо е създалъ тия разнообразни форми въ живота? Да допуснемъ, че въ единъ волъ, който оре на нивата, би се събудило по-висше, човѣшко съзнание, и той се намѣри въ тѣзи тежки, непоносими условия за него: цѣлъ день оре на нивата, а послѣ влиза въ своя дамъ, завързанъ, лишенъ отъ свобода. Знаете ли, колко би се озлобилъ този волъ? Но благодарение, че по-висшето съзнание у животнитѣ се явява врѣменно и пакъ се оттегля, а остава обикновеното имъ съзнание, което лесно ги примирява, тѣ си казватъ: такава е волята Божия! Животнитѣ, чрѣзъ своето съзнание, живѣятъ въ единъ по-низшъ свѣтъ. Казвамъ: понѣкога и хората, като животнитѣ, минаватъ прѣзъ едно по-низше съзнание отъ човѣшкото, та не чувствуватъ тъй силно положението си. Нима положението на ония затворници, които биятъ по нѣколко пѫти на день, които оставятъ да лежатъ на голи подове, хранятъ само съ сухъ хлѣбъ и вода и лишаватъ отъ работа, е по-добро отъ положението на животнитѣ? Казвамъ: ние, съврѣменнитѣ хора, трѣбва да бѫдемъ проводници на Божията мисъль! Ако само четемъ Библията и я тълкуваме физически, ще намѣримъ хубави работи въ нея, но ще бѫдемъ обикновени хора. Ако имате всичкото знание на Соломона, ще бѫдете обикновени хора, и въ края на краищата ще кажете, като него: „Суета на суетитѣ, всичко е суета!“ Нѣкои религиозни, духовни хора, казватъ: ние можемъ да влѣземъ въ Божествения свѣтъ, безъ да минемъ пѫтя на Соломона. Не, за да влѣзете въ Божествения свѣтъ, непрѣменно трѣбва да минете пѫтя на Соломона, да добиете знанията на свѣта, и тогава ще имате единъ плюсъ. На това придобито вече знание, трѣбва да турите подквасата на новия животъ. Тази подкваса ще бѫде Божествената Любовь, която ще извади отъ тѣзи знания всичко сѫществено и необходимо за новия животъ. И тогава, всичко сѫществено, което ни остане, ще се употрѣби за благото на нашата душа и за благото на нашитѣ ближни. И тъй, вие трѣбва да започнете съ Любовьта! Тя трѣбва да се роди у васъ. За да се роди Любовьта, все трѣбва да има една материална форма, чрѣзъ която да се прояви. И тия, у които се ражда Любовьта, както и тия, които я отглеждатъ, иматъ нѣкакъвъ материаленъ образъ. Да вземемъ, запримѣръ, онзи великъ скулпторъ, който вае статуята на Диана — богиня на Любовьта. Той прѣдставя въ материаленъ образъ Любовьта, и слѣдъ това я туря на единъ високъ пиедесталъ, да я гледатъ хората. Всички пазятъ, почитатъ тази статуя. Защо? Тя прѣдставлява Любовьта. Казвамъ: ако хората почитатъ тази статуя, колко повече трѣбва да се почита една човѣшка форма, въ която Богъ, Любовьта може да се прояви? Щомъ статуята се почита, колко повече трѣбва да се почита човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърце, човѣшката душа и човѣшкиятъ духъ? Значи, ние трѣбва да зачитаме всѣки човѣкъ. За кого? — За Онзи, Когото любимъ. Значи, ние не можемъ да поставимъ въ живота си друга основа, освѣнъ Любовьта. Но не можемъ да придобиемъ Любовьта, докато нѣмаме любовь къмъ Бога. Най-първо трѣбва да любимъ Бога. Не любимъ ли Бога, не можемъ да любимъ и хората. Като не обичаме нѣкой човѣкъ, вижда ни се много обикновенъ, лицето му дребно, очитѣ му хлътнали, съ нищо не ни привлича. То е сѫщото положение, ако вземете една празна кесия, погледнете я оттукъ-оттамъ, вижда ви се изцапана, стара и я захвърляте настрана. Но ако напълня тази кесия съ звонкови, вие я взимате, казвате: чудесна е тази кесия! Вече не обръщате внимание на нейната външна форма, че била стара, но разглеждате, какво е вложено въ нея, какво е нейното вѫтрѣшно съдържание. Вие виждате нѣкоя жена, майка на десеть дѣца, казвате: много е почернѣла тази жена, очитѣ ѝ сѫ хлътнали. Какъ нѣма да почернѣе? Тя е майка на толкова дѣца! Да, но въ душата на тази жена е вложена една свещена идея, за което дѣцата ѝ я обичатъ отъ сърце и ще ѝ се отплатятъ. Тѣ я чакатъ да дойде отъ работа, посрѣщатъ я, радватъ ѝ се, викатъ ѝ: мамо! Когато човѣкъ има благоволението на Бога, той ще види Божията Любовь въ лицето на своята майка или на своя баща, или въ когото и да е другъ. Но колко е тѫжно, когато нѣкой синъ нѣма майка и баща! Той казва: да имахъ поне майчица! Ходи той навсѣкѫдѣ, въздиша, тѫжи — нѣма дѣ да се спре. Той не е като другитѣ хора. Хубаво е да имашъ майка, да и кажешъ: мамо! Хубаво е да имашъ баща, да му кажешъ: татко! Като кажешъ „татко“, той отваря кесията си, праща те на училище. Като кажешъ „мамо“, тя постила леглото ти да си починешъ, а на сутриньта ти дава чисти, хубави дрехи, помилва те цѣлуне те и те праща на училище съ своето благословение. Майката изпраща дѣтето си на училище, и тя учи за него. Когато нѣкой момъкъ се влюби въ една мома, той се влюбва заради майка си, нея търси. Въ всѣка мома той търси майка си, и въ която я намѣри, нея обиква. Момъкътъ люби момата, докато майката е тамъ. Щомъ майката я напусне, той вече не я люби. Когато една мома каже, че нейниятъ възлюбенъ не я обича, това показва, че майката не е тамъ. Плаче ли нѣкоя мома, то е, защото Любовьта я напуснала — майката не е тамъ. Хората казватъ тогава има нѣщо кривичко въ тази работа. Ще ви дамъ единъ примѣръ, да видите, какъ това „кривичко“ разваля всички работи. Нѣколко помаци се заели да правятъ една турска джамия. Правилото тамъ било, прѣзъ всичкото врѣме, докато правятъ джамията, да не се употрѣби нито една българска дума. Тръгнали тия помаци изъ близката гора, да търсятъ дървета за строежа на джамията. Като търсили дървета изъ гората, говорили помежду си само на турски, казвали си: „Това дърво е хубаво, високо, валчесто, но на върха е малко „кривичко“. Щомъ дохождали при думата „кривичко“, казвали я на български. Ходжата като ги чувалъ, казвалъ имъ: „Опетнихте джамията, употрѣбихте българската дума „кривичко“. Тръгвали отново да търсятъ дървета изъ гората, но не намирали прави дървета, всички били на върха малко „кривички“, и джамията останала недовършена, само заради българската дума „кривичко“. Казвамъ: всички хора започватъ работитѣ си добрѣ, но на върха излизатъ малко кривички. Значи, всичкитѣ ни работи сѫ като на помацитѣ, на върха малко кривички, затова и до днесъ още не можемъ да направимъ джамията. Защо? Защото употрѣбяваме българската дума „кривичко“. Не взимайте думата „кривичко“ въ букваленъ смисълъ. Често слушамъ да казвате за нѣкои: тия хора не могатъ да направятъ нищо. Не говорете така. Кога хората не могатъ да направятъ нищо? — Когато не обичатъ. Запримѣръ, когато ти не обичашъ нѣкого, казвашъ: не мога да направя това. Когато го обичашъ, казвашъ: всичко мога да направя заради него! Когато не обичашъ нѣкого, посрѣщашъ го отъ официалната врата, но когато го обичашъ, и отъ прозореца излизашъ да го посрещнешъ. Значи, за Любовьта навсѣкѫдѣ има врати. Като ви говоря така, не взимайте думитѣ ми лично за този и онзи, или за тази и онази. Вие може да имате нѣкакъвъ споръ помежду си, обаче не правете никакви сравнения, не казвайте, че тази или онази сестра не обича никого. Мислете принципално върху въпроса, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ Бога. Този е най-главниятъ въпросъ засега, рѣшението на който отъ васъ, именно, зависи. Можете ли заради Бога, заради Неговата Любовь да разрѣшите вашитѣ задачи въ живота? Ако можете, кажете си: заради Божията Любовь азъ мога да уча, слуга мога да стана, безъ пари мога да работя, гладенъ мога да ходя, дѣца мога да отглеждамъ — всички задачи, които Богъ ми е опрѣдѣлилъ, съ приятность мога да изпълня. Като се върнете при Бога, ще видите, какъ сте рѣшили всички тия задачи. Какви задачи имате да рѣшавате? Напримѣръ, спороветѣ, които се явяватъ между васъ, това сѫ малки задачи. Нѣкой ви е казалъ една обидна дума, това е една малка задача, да трансформирате нейната енергия. Нѣма обидни думи въ свѣта. Една обидна дума, това е визитната картичка на онази благочестива муха. Тъй трѣбва да разсѫждавате. Вие може да разсѫждавате и по другъ начинъ, да кажете, ако тази муха имаше моитѣ разбирания, моето съзнание, не би оставила визитната си картичка на моята рокля, затова, благодаря на Господа, че не съмъ муха, да правя пакости, като нея. Всѣки човѣкъ, който не разсѫждава правилно, който върши прѣстѫпления, има съзнанието на мухата. Когато Богъ е вложилъ Любовьта и Свѣтлината въ васъ, когато ви е облѣкълъ въ Мира и Радостьта, а вие оставяте визитнитѣ си картички тукъ-тамѣ, питамъ: какви сѫ вашитѣ разбирания? Ще ви приведа единъ примѣръ, да ви изтъкна нѣкои отъ методитѣ, по които хората постѫпватъ помежду си. Запримѣръ, случва се нѣкой отъ ученицитѣ на Школата излиза прѣдъ другаритѣ си да имъ държи една хубава бесѣда, въ която изтъква нѣкои тѣхни погрѣшки, или нѣкои тѣхни неправилни прояви. Той казва, напримѣръ, че еди-кои си братя или сестри били фанатици, правили молитвитѣ си явно, прѣдъ другитѣ хора, и ставали за посмѣшище и т. н. Всичко това той изнася чистосърдечно, искрено, съ цѣлъ да се изправятъ тия погрѣшки, но какво излиза отъ този методъ? — Всички изтъкнати погрѣшки на другитѣ, се нахвърлятъ върху самия него. Въ природата сѫществува слѣдния законъ: когато нѣкой човѣкъ изнася погрѣшкитѣ на другитѣ, тия погрѣшки ще укажатъ извѣстно влияние върху него тъй, както нѣкой отровенъ или задушливъ газъ ще укаже влияние върху този, който работи съ него. Но този човѣкъ изнасялъ вѣрни факти, това нищо не значи — законътъ дѣйствува и въ този случай. Защо? — Методътъ, по който този братъ постѫпва е правъ, но има нѣщо „кривичко“ на върха. Понѣкога и азъ си служа съ този методъ, изнасямъ погрѣшкитѣ на нѣкой ученикъ на всеуслишание. Послѣ той ми казва: Учителю, защо изнесохте погрѣшката ми публично, не можахте ли да ми я кажете лично? Казвамъ му: слушай, азъ имамъ голѣмо почитание и уважение къмъ. твоето ухо. Ако кажа погрѣшката ти направо, т. е. отблизо, гласътъ ми ще прозвучи тъй силно, че има опасность тѫпанчето ти да се пукне. Обаче, като изказвамъ погрѣшката публично, азъ намалявамъ силата ѝ като взимамъ върху себе си половината отъ товара. Въ такъвъ случай, прѣдпочитамъ да страдамъ азъ, отколкото вие. Важното е цѣльта да се постигне. Тъй щото, не мислете, че когато изнасямъ недѫзитѣ на хората, не взимамъ нищо отъ тѣхъ. Не, азъ поемамъ половината отъ тѣхъ. Голѣмо внимание се изисква, когато се изнасятъ погрѣшкитѣ на хората. Съзнанието имъ трѣбва да бѫде будно, иначе концитѣ могатъ да се скѫсатъ. Когато се изнасятъ чужди погрѣшки, това трѣбва да става съ по възможность по-голѣма благость и чистота, съ по-голѣмо благородство отъ страна на този, който ги изнася. Друго нѣщо е по-важно: изнасяйте погрѣшкитѣ на хората само тогава, когато Господъ ви каже. Каже ли ви Той, ще се обърнете много внимателно къмъ брата си и ще му кажете: „Братко, изнасямъ твоята погрѣшка публично, защото Господъ ми каза да направя така.“ Азъ прѣдпочитамъ да извърша волята Божия и да влѣза въ стълкновение съ свѣта, отколкото да прѣмълча и да влѣза въ стълкновение съ Бога. Когато Павелъ изнасялъ извѣстни погрѣшки на хората отъ свое име, той казвалъ: „Ще ме извините, азъ говоря отъ свое име, Господъ не ми е казалъ да сторя това.“ Той знае, че ще понесе половината товаръ. Затова, всѣки, който попадне въ този законъ, ако не може да носи товара, лицето му потъмнѣва, той се обезсърдчава и казва: защо се наехъ да говоря на тия хора, щомъ не ме разбраха? Хората пъкъ, на които той говори, си казватъ: защо този човѣкъ ни напада така? Нали и ние искаме да служимъ на Бога? Азъ искамъ по този начинъ да ви изнеса два метода, чрѣзъ които може да се въздѣйствува на хората, когато искаме да изправимъ нѣкои тѣхни погрѣшки: или направо, лично на тѣхъ да ги казваме, или публично. Нѣкой пѫть отъ невидимия свѣтъ казватъ нѣкому: изнеси погрѣшкитѣ на този човѣкъ и за послѣдствията не мисли. Та когато нѣкой братъ или нѣкоя сестра изнасятъ каква и да е идея, вие ги изслушвайте внимателно, постарайте се да проникнете въ тѣхната мисъль, да видите, какво се крие въ нея. Отъ ваше гледище вие знаете, какъ седи въпросътъ, но ако погледнете отъ гледището на този, който ви говори, това ще хвърли нова свѣтлина въ вашитѣ умове, и вие ще имате една придобивка. Тия, които говорятъ на хората, азъ мога да уподобя на рибари, които хвърлятъ мрѣжата въ водата, а тия, които ги слушатъ и възприематъ, уподобявамъ на купувачитѣ на тази риба. При това, извѣстно е на всички, че рибаритѣ, които ловятъ рибата, печелятъ по-малко отъ тия, които я продаватъ. Онзи, който лови рибата, хвърля мрѣжата въ водата, изважда я, пакъ я хвърля и това се продължава по цѣли 4—5 часа наредъ, цѣлъ се измокри и ще го видите, едва уловилъ нѣколко риби. И слѣдъ това сѫ недоволни отъ него, казватъ му: „Защо улови толкова малко риба? При това, тази риба не струва!“ Не, не обезсърдчавайте този човѣкъ! Кажете му: хубава е рибата, другъ пѫть повечко ще уловишъ. Засега това е достатъчно. Затова, казвамъ и на васъ, като ученици: насърдчавайте цѣннитѣ идеи, които възникватъ помежду ви. Поощрявайте се въ знанията, а не се ограничавайте. Не казвайте, че не ви трѣбватъ знания! Знания сѫ нужни за всинца ви, и за напрѣдналитѣ, и за по-слабитѣ. Този съборъ по своитѣ идеи, по всичко, което става, е особенъ. Ние сме прѣдъ очитѣ на Господа, имаме Неговото благословение, имаме подкрѣпата на всички братя въ това дѣло по цѣлия свѣтъ. Ние имаме подкрѣпата и на ангелитѣ. Не мислете, какво сте и кои сте. Ние имаме Божието благоволение, а то е хубавото. Нѣкои казватъ: дали ще успѣе нашето дѣло? Това не влиза въ нашата програма. Ние не повдигаме този въпросъ. Дали ще успѣе дѣлото, или не, по този въпросъ не мислете. Дѣто е Богъ, тамъ е бѫдещето. казвате: кои ще дойдатъ при насъ? Които трѣбва да дойдатъ, тѣ сѫ дошли вече. Ако дойдатъ всички хора, дѣ ще се събератъ? Прѣдставете си, че тукъ дойдатъ 20,000 души. Какъ ще се настанятъ? Тогава вие нѣма да можете да ме виждате. Физически много хора не могатъ да се събератъ въ такова малко пространство. Има другъ начинъ, по който тия хора могатъ да се събератъ и видятъ въ едно малко пространство. Това е идейниятъ начинъ. Като говоря за себе си, азъ разбирамъ идейно нѣщата. Понѣкога съмъ облѣченъ въ празничнитѣ си дрехи, понѣкога въ проститѣ си дрехи. Вие забѣлѣзвате това и казвате: днесъ Учительтъ е облѣченъ съ всѣкидневнитѣ си дрехи. Защо ли? Казвамъ: такава е волята Божия. Господъ ми казва: „Днесъ ще се облѣчешъ съ обикновенитѣ си дрехи и ще слѣзешъ при тия хора да имъ говоришъ на тѣхенъ езикъ“. Другъ день Господъ ми казва: „Ще напуснешъ работата си сега, ще излѣзешъ на пѫтя и тамъ ще видишъ два вола, впрегнати въ кола. Тѣ отдавна се молятъ. Ще се спрѣшъ при тѣхъ, ще ги помилвашъ малко по гърба и ще си заминешъ“. Това е изъ моя интименъ животъ. Азъ излизамъ на пѫтя, намирамъ воловетѣ, помилвамъ ги и се каня да се връщамъ назадъ, когато господарьтъ имъ ме изгледва очудено и ме запитва: „Какво правишъ?“ Той е изненаданъ отъ тази постѫпка спрѣмо воловетѣ си, които всѣки день налага на общо основание. Азъ изваждамъ три-четири златни монети отъ джоба си, давамъ му ги и казвамъ: моля ти се, гледай воловетѣ много добрѣ! Тѣ хубаво изпълняватъ службата си. Ако ме слушашъ, и другъ пѫть ще ти дамъ нѣколко отъ тия монети. Слѣдъ това си заминавамъ. Воловетѣ, като се върнатъ вечерьта дома си, казватъ: „Днесъ мина покрай насъ единъ човѣкъ, потупа ни, помилва ни малко по гърбоветѣ и отъ тозъ моментъ нашиятъ господарь омекна. До вчера ни биеше, мушкаше ни съ остенъ, а отъ днесъ е мекъ, внимателенъ къмъ насъ. Не знаемъ, коя е причината“. Азъ зная, коя е причината. Господъ ми каза да оставя професорската си работа и да отида да помилвамъ тия два вола, а на господаря имъ да дамъ 3 — 4 златни монети. И като отида при този човѣкъ, нѣма да му разправямъ, че Господъ ме пратилъ, но ще му говоря на наученъ езикъ. Казвамъ му: слушай, приятелю, твоитѣ волове сѫ отъ първокачествена порода, други като тѣхъ нѣма да намѣришъ, затова добрѣ ги храни, добрѣ ги гледай. Тѣ вършатъ работата си много усърдно. На воловетѣ, слѣдъ като ги помилвамъ, казвамъ: не бойте се, имайте търпѣние, постоянно се молете! Слѣдъ една година положението ви ще се измѣни. И наистина, този човѣкъ намира отнѣкѫдѣ Евангелие, започва да го чете, става вегетарианецъ, захвърля остена, разбира, че не трѣбва да се измѫчватъ животнитѣ, и слѣдъ една година азъ го виждамъ да оре на нивата съ тия волове и тихо да имъ говори: „Ха, чоджумъ, ха братко, хайде да пооремъ малко!“ Като пооре съ тѣхъ 3 — 4 часа, освобождава ги. Господарьтъ и воловетѣ започватъ вече да се разбиратъ. Всѣки има този господарь въ себе си. Ще ви направя една аналогия сега. Азъ съмъ рѣшилъ вече да посѣтя вашитѣ господари. Васъ ще потупамъ по гърбоветѣ, а на господаритѣ ви ще дамъ по нѣколко звонкови монети, като имъ кажа: бѫдете тъй добри да пазите вашитѣ слуги. Тѣ ви работятъ усърдно, подобни на тѣхъ нѣма да намѣрите. Какво ще кажете вие тогава? Че външнитѣ условия на живота се подобрили, че обществото започнало да гледа на васъ съ по-добро око и т. н. Сега мнозина отъ васъ казватъ: Учителю, не може ли да се измѣни това лошо мнѣние на обществото спрѣмо насъ? Не може ли да се измѣнятъ тѣхнитѣ възгледи по отношение насъ? Тѣ ни спъватъ съ това. Трѣбва да се направи нѣщо! Докато не ни знаятъ отъ кои сме, изслушватъ ни, щомъ се научатъ отъ кои хора сме, резервиратъ се вече. Казвамъ: има единъ начинъ, по който хората могатъ да ви слушатъ. Кой е този начинъ? Ако прѣзъ тази година приложите Любовьта, за която ви говоря, ако приложите Свѣтлината, която иде отгорѣ и прѣдавамъ прѣзъ себе си, ако приемете и Мира, и Радостьта, които идатъ отгорѣ, всички прѣпятствия ще се стопятъ. И тогава, ще говорите на хората тъй краснорѣчиво, че всички ще ви слушатъ. За да прѣмахнете прѣпятствията въ свѣта, трѣбва да имате живъ контактъ съ разумнитѣ сили въ природата. Тия сили се прѣдаватъ само чрѣзъ контактъ. Дойдете ли въ контактъ съ тѣхъ, тѣ ще потекатъ въ васъ, ще стопятъ всички ледове и снѣгове. Та казвамъ: противорѣчията въ вашия умъ трѣбва да изчезнатъ, да нѣма никаква натегнатость между васъ. Нѣкой казва: хладно ми е сърцето. Азъ нѣмамъ опрѣдѣленъ възгледъ за Бога. Казвамъ му: Богъ е Любовь. — Но това е неопрѣдѣленъ възгледъ за менъ. — Тогава започни да обичашъ майка си по новия начинъ! — Обикнахъ я, но пакъ ми липсва нѣщо. — Обикни баща си! — Обикнахъ и него, но пакъ ми липсва нѣщо. — Обикни брата си! — Пакъ ми липсва нѣщо. — Обикни сестра си! — Още нѣщо ми липсва. — Обикни слугата си, всички същества, обикни най-послѣ и врага си! Щомъ обикне и най-послѣдния, той казва: Учителю, разбрахъ вече смисъла на Любовьта. И тъй, на всѣки, който не познава Любовьта, казвамъ: приложи Любовьта въ нейната пълнота! Докато въ душата ти тече Божествената Радость, слѣзъ до най- голѣмитѣ дълбочини и ще познаешъ, че Божията Любовь е подѣйствувала тамъ, и ти си изпълнилъ волята Божия. Само по този начинъ ще познаете смисъла на Любовьта. Ако приложите Любовьта, вратитѣ на вашия умъ ще се отворятъ, и знанието на миналитѣ вѣкове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да влиза у васъ по единъ естественъ начинъ. Тогава вие ще се запознаете съ проблемитѣ на новия животъ. Въ свѣта днесъ има добродѣтелни, талантливи хора, които сѫ слѣзли да работятъ съ единствена цѣль, да запознаятъ хората съ тия проблеми. Казвате: това е свѣтска наука! Нѣма свѣтска наука, има само една свещена наука, въ която работятъ много учени, трудолюбиви хора, които изучаватъ Божественото. Тѣ, именно, ще отворятъ своитѣ съкровищници и ще извадятъ прѣдъ свѣта новото знание, новото разбиране, което иматъ. Питамъ ви: какво трѣбва да правятъ онѣзи, на които умоветѣ сѫ празни, т. е, не съдържате нищо ново? Тѣ ще постѫпятъ по сѫщия начинъ, както постѫпватъ съ своята кесия, въ която има стари нѣща, безъ никаква цѣна. Тѣ хвърлятъ ли кесията си? — Не, изваждатъ всичко старо отъ нея, всичко онова, което нѣма цѣна и я напълватъ съ нѣщо ново, цѣнно. Когато казвамъ, че трѣбва да изпразните ума и сърцето си, подразбирамъ, че трѣбва да извадите навънъ всичко онова, което се е обезцѣнило, трѣбва да изхвърлите навънъ всички стари идеи, понятия, схващания и разбирания за морала и да турите, да влѣете въ себе си Божественото, а то само по себе си ще се опрѣдѣли. Пуснете Любовьта въ вашия умъ, и тя сама ще покаже своето естество! Вие само ще слушате. Когато майката роди дѣтето, тя ли го учи да говори? — Не, тя му дава възможность само да се прояви. Най-първо дѣтето почва да бъбли, издава нѣкакви звукове и постепенно проговаря. Майката само го поправя. Има дѣца, на които езикътъ никакъ не се сплита, тѣ лесно, ясно говорятъ. Адептитѣ, като малки дѣца, не се нуждаятъ много отъ майкитѣ си да ги поправятъ. Тѣ ще направятъ най-много 2 — 3 грѣшки при говоренето си, и скоро слѣдъ това започватъ да говорятъ добрѣ. Така и вие, като вложите Божественото въ себе си, то ще обнови вашия животъ. Христосъ казва: „Жена, която ражда, на скръбь е“. Всѣки човѣкъ, който е дошълъ, на свѣта, въ скръбь е, и за да влѣзе въ Божествения свѣтъ, трѣбва да роди. Човѣкъ не може да роди въ грѣшния свѣтъ, тамъ има вѣчно помѣтане, вслѣдствие на което се ражда скръбьта. Въ свѣта най-хубавитѣ идеи се помѣтатъ. Кое е реализирано въ свѣта? Тамъ храмове се развалятъ, училища се развалятъ, майки се развалятъ, дѣца се развалятъ, сестри се развалятъ, братя се развалятъ, слуги се развалятъ — всичко въ свѣта се разваля. Добрѣ се започва тамъ, но отпослѣ всичко се разваля и свършва злѣ. Казвамъ: ако искате да добиете, да родите великата, новата мисъль, ако искате да добиете новата наука, непрѣменно трѣбва да влѣзете въ Божествения свѣтъ, да добиете Любовьта, Свѣтлината, Мира и Радостьта. Вие може да влѣзете въ този свѣтъ, но трѣбва да спазвате всички правила, които сѫществуватъ тамъ. Стариятъ животъ, съ всички негови привички, ще оставите настрана. Всѣки отъ васъ, като става сутринь, ще се помоли на Бога, ще каже: Господи, дай благословение и на моитѣ братя, както давашъ и на менъ! Азъ ще те слушамъ, както ме учишъ. Ще прилагамъ Любовьта, споредъ както е Твоята воля. Въ живота често ние сами си причиняваме нещастия, врѣди. Какъ? Като изтъкваме грѣховетѣ на хората. Нека благодаримъ въ душата си за всѣка скръбь, която иде и да кажемъ като псалмопѣвецътъ: „Добрѣ ми стана, че се наскърбихъ“. Кой го наскърби? — Майка му. Колко майки наскърбяватъ дъщеритѣ си! Тѣ имъ казватъ: дѣ ходи днесъ? Ти трѣбва да седишъ въ кѫщи? Я, снеми новитѣ дрехи. Стига си ходила да играешъ на хорото! Я вземи кърчага, та иди за вода! Злѣ ли мисли тази майка? Злото ли желае на дъщеря си? — Не, тя има най-доброто желание, дъщеря ѝ да бѫде честна и почтена. Майката не е противъ това, дъщеря ѝ да обича, но казва: ти трѣбва да обикнешъ най-добрия, най-благородния момъкъ, а не когото пръвъ срещнешъ на пѫтя си. Дъщерята мисли, че майка ѝ иска да ограничава нейната любовь и казва: „Ти едно врѣме се любѣше, а сега менъ ограничавашъ“. Не, това ограничение, нито пъкъ свободата, която бихте имали, не разрѣшаватъ още великия законъ на Любовьта. Ние трѣбва да се любимъ, трѣбва да се обичаме, но какъ? Ако момата намѣри нѣкой момъкъ, който още на другия день ще я свали отъ колата си, той има ли любовь? — Нѣма. Но има честни хора въ свѣта, които прѣди да се оженятъ, казватъ на своята възлюбена: днесъ азъ те обичамъ, но доколко врѣме ще трае моята обичь, не мога да кажа, гарантирамъ най-много до една година. Ако си готова само за една година да напуснешъ родителитѣ си и да ме послѣдвашъ, дойди съ менъ. Ще ви приведа единъ подобенъ примѣръ. Имаше въ Сливенъ една добра мома, която се влюбва въ единъ отъ най-добритѣ братя тамъ, иска да се ожени за него. Той бѣше си далъ обѣщание да не се жени, ималъ за това нѣкакви причини. Пита ме тя, да се ожени ли за него. Казвамъ ѝ: вие не сте единъ за другъ. Неговото прѣдназначение сега не е да се жени. Тя казва: „Азъ го обичамъ, искамъ да се оженя за него, та ако ще слѣдъ три години да си замина“. Казвамъ ѝ: и три години нѣма да живѣете заедно. Тя не ме послуша, ожениха се. Слѣдъ една година само, той бѣга на една страна, тя — на друга. Като ме срещна слѣдъ това, тя казва: кой знаеше, че така ще излѣзе? Азъ ѝ казахъ, но тя искаше да провѣри. Не мислѣше злото, но така излѣзе. Този братъ обичаше да чете, да философствува, не бѣше за сѣмеенъ животъ. Тя ходи на работа, да печели, а той по цѣлъ день се разхожда съ цигара въ уста и казва: това ще ми купишъ, онова ще ми направишъ и т. н. Казвамъ: докато човѣкъ не уреди въпроса съ своето здраве, докато не уреди работитѣ си съ Бога, той не може да се жени. Една отъ максимитѣ на новото учение е слѣдната: жена, която не може да гледа единъ мѫжъ, не го обича; мѫжъ, който не може да гледа една жена, не я обича; приятель, който не може да уреди работитѣ на приятеля си, като свои, не го обича; господарь, който не може да гледа на слугата си като на свой човѣкъ, не го обича; слуга, който не може да гледа работитѣ на господаря си, като свои, не го обича. Какъ трѣбва да се отнасяме единъ къмъ другъ? Да покажемъ готовность за услуга въ всички трудни моменти, въ всички трудни задачи, които имаме да разрѣшимъ. Трѣбва да има нѣщо, по което да се отличаваме отъ свѣта! Засега вие трѣбва да благодарите на свѣтскитѣ хора. Тѣ прѣдставляватъ за васъ велико училище. Писанието казва: „Не обичайте свѣта!“ То значи: ако възлюбите първо свѣта, а послѣ Бога, ще се спънете, ще се отдалечите отъ Него. Възлюбете първо Бога, и единъ день, когато Го познаете, Той ще ви заведе въ свѣта и ще ви запознае съ него. Слѣдователно, днесъ Богъ ни казва това, което едно врѣме е казалъ на Адама и на Ева: „Ще ядете отъ плодоветѣ на всички дървета, но нѣма да ядете само отъ плода на „дървото за познаване доброто и злото“. Или, съ други думи, Богъ сега казва на всички хора: „Всичко въ свѣта може да обичате, но свѣтътъ нѣма да обичате, този плодъ нѣма да опитвате“. Нѣкой казва: защо да не обичаме свѣта? Може да го обичате, но ще мязате на Адамъ и Ева: боси и съ скѫсани дрехи ще ходите. Свѣтътъ можете да изучавате, но отъ плодоветѣ му нѣма да ядете. Като казвамъ свѣта, азъ разбирамъ Божествения животъ. Ще се занимавате съ Божествения животъ, ще изучавате Божественото знание, което има приложение навсѣкѫдѣ въ свѣта. Само така ще постигнете това, което желаете. Тукъ, между васъ, има орачи. Ако ме слушате и ходите по новия начинъ, като сѣете десеть декара земя, ще изкарате толкова плодъ, като че сте сѣли сто декара. Значи, трудътъ ви ще се намали и ще ви остане свободно врѣме за четене. Орачътъ е най-високиятъ изразъ на старозавѣтния животъ. Когато се роди Христосъ, кои дойдоха първи да Му се поклонятъ? Старозавѣтни ли дойдоха? — Не, овчаритѣ дойдоха най-напрѣдъ, а тѣ сѫ новозавѣтни. Новозавѣтнитѣ казватъ на своитѣ овци: „Ние не искаме повече да ви мѫчимъ, ще ви оставимъ да пасете свободно. Тъй ни учи Учительтъ. Ще ви пазимъ отъ вълци, но съ условие да снимаме отъ врѣме на врѣме горната ви дреха и да издояваме млѣкото ви. Такъвъ е законътъ. Ние имаме дѣца, жени, трѣбва да ги хранимъ. Ние сме реформирали вече живота си, нѣма да ви изтезаваме, но ще ни услужвате съ вашата вълна и съ вашето млѣко.“ Христосъ е казалъ: „Ако имашъ двѣ дрехи, дай горната на брата си“. Въ този стихъ това се разбира, да дадешъ горната си дреха на своя господарь. И тогава, овцетѣ казватъ: „Понеже нашиятъ господарь казва така, вземете вълната ни да се облѣчете и млѣкото ни да се нахраните.“ Животътъ на овчаря прѣдставлява по-висока стадия отъ тази на орача. Какво прѣдставлява живота на праведния? — Той е по-висша стадия отъ тази на овчаря. Азъ го уподобихъ на готвачъ. Той не вика хората на угощение, но туря си бѣла прѣстилка, готви, нарежда чиниитѣ на масата и усмихнато на всички казва: „Заповѣдайте!“ Богатитѣ и разумнитѣ хора сами идватъ при него. Той имъ услужва, прѣпорѫчва се за служитель на новото учение, но слѣдъ като се наядатъ, пошепва на ухото имъ: „Слушайте, азъ вълна не искамъ, млѣко не искамъ, но отворете кесиитѣ си, златото не ви трѣбва, азъ го обирамъ. Вие ще оставите златото си въ моята кесия.“ Гостилничарьтъ има работа съ праведни, съ разумни хора. Азъ ви давамъ тѣзи идеи, за да разбирате вашитѣ душевни състояния. Ще се наблюдавате и ще анализирате вашитѣ душевни състояния. Ще си кажете: днесъ азъ съмъ орачъ. изпълнявамъ най-високото занятие отъ старозавѣтния животъ. Днесъ съмъ овчарь, изпълнявамъ най-благородното занятие на новозавѣтния животъ, но още взимамъ млѣкото и вълната на овцетѣ. Днесъ съмъ гостилничарь, заемамъ най-високото положение отъ живота на праведния. Разговарямъ се съ разумни хора, но взимамъ златото имъ. Ние не сме още свободни хора. Най-послѣ дохождаме до новия животъ, до живота на ученика, който не иска нищо. Той се занимава съ Любовьта, съ Свѣтлината, съ Мира и съ Радостьта. Това е истинскиятъ животъ. Но докато дойдете до него, вие не можете да се освободите отъ другитѣ три вида животъ: орачъ ви е потрѣбенъ, овчарь ви е потрѣбенъ, гостилничарь ви е потрѣбенъ. Ако искате да имате щастие у дома си, трѣбва да имате орачъ, трѣбва да имате овчарь, трѣбва да имате гостилничарь. Искате ли да имате радость у дома си, искате ли да имате Божието благословение, непрѣменно трѣбва да имате и единъ ученикъ. Когато се събератъ въ дома ви орачътъ, овчарьтъ, гостилничарьтъ и ученикътъ, изправете се прѣдъ Господа и кажете: Господи, благодаря Ти, че изпрати въ дома ми орача, овчаря, гостилничаря и ученика, да се науча отъ всѣки по нѣщо. Орачътъ ме научи нѣщо, овчарьтъ ме научи нѣщо, праведниятъ ме научи нѣщо, и сега ученикътъ ще ме научи на новото учение. Азъ взимамъ „ученика“ въ великъ смисълъ на думата. Отъ невидимия свѣтъ ще изпратятъ въ дома ви единъ ученикъ, който всѣка вечерь ще отива на небето да се учи, а денемъ, като се върне, ще ви разправя, какво е научилъ за Любовьта, за Свѣтлината, за Мира и за Радостьта. Той ще носи хубавитѣ нѣща, ще ви ги разправя, а вие ще се учите отъ него. Нѣкой казва: хубаво е да има човѣкъ посѣщението на Духа. Казвамъ: добрѣ е да има човѣкъ въ дома си на пансионъ единъ ученикъ, да го учи на Любовьта. Понѣкога той ще има добрината да ви заведе въ училището, да видите неговия Учитель. Вие не можете да отидете сами при Учителя. Трѣбва да има нѣкой ученикъ да ви заведе. Единъ ученикъ води другъ ученикъ. Ученикътъ самъ никога не може да отиде при своя Учитель. По сѫщия начинъ, за да отидемъ при Бога, непрѣменно трѣбва нѣкой да ни заведе. Казвате: има нѣща въ насъ, които Духътъ разработва. Затова, Той ще ни заведе при нашия Учитель и ще ни покаже пѫтя на спасението. Кой е този Духъ? — Христосъ. Кой е Христосъ? — Любовьта, която работи съ усърдие и съ радость. Ако ви кажа, че е врѣме вече да се отворятъ очитѣ ви — тѣ сѫ отворени. Изисква се да се махне само едно малко було, но за мнозина отъ васъ това ще причини голѣмъ страхъ. Като влѣзете въ духовния животъ, въ новия животъ, както го наричамъ, неизбѣжно ще срещнете на пѫтя си едно огледало, въ което ще видите и красивото, и грозното въ себе си, и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човѣкъ да бѫде подготвенъ, иначе въ него ще се яви скръбь, че не е достоенъ за този пѫть. Въ това огледало ще видите всички ваши минали сѫществувания, затова ще ви прѣкаратъ прѣзъ единъ подготовителенъ пѫть, дѣто ще видите друго огледало, а послѣ, като ви приготвятъ, ще се натъкнете на страшното огледало. Ученици, които бързатъ много, като влѣзатъ въ духовния животъ, натъкватъ се именно на второто огледало и не издържатъ. Тѣ падатъ, ставатъ, докато най-послѣ се отчаятъ и казватъ: тази работа не е за менъ, азъ съмъ много грѣшенъ човѣкъ. И погледнешъ, този човѣкъ хваналъ кривия пѫть. Затова, влѣзешъ ли въ духовния животъ, не бързай, чакай да се подготвишъ, да се калишъ добрѣ и тогава, като видишъ лицето си, ще знаешъ вече, какво се изисква отъ тебъ да работишъ. Това е една велика Истина. Вие се намирате въ прѣдверието на Новия животъ. На вратата на всѣки едного отъ васъ може да похлопатъ още утрѣ и да ви повикатъ. Азъ не говоря за физическо влизане въ Новия животъ, не искамъ да умрете, че така да влѣзете, но казвамъ: когато Господъ похлопа на вашето съзнание, вие може да умрете и пакъ да живѣете на земята. То е вече едно съзнателно умиране, съзнателна смърть. Павелъ казва: „Азъ умрѣхъ, и вече Христосъ живѣе въ мене.“ Той казва, че умрѣлъ, а го виждаме да ходи, да говори. Какъ е възможно, онзи, който е умрѣлъ, да продължава да живѣе? Това показва, че Павелъ умрѣ като съзнание, а Христосъ живѣе въ него, като Любовь, като висше съзнание. Той чу гласа, който му казваше: „Савле, Савле, защо ме гонишъ?“ — Кой си Ти, Господи? — Азъ съмъ Исусъ, стани и иди, дѣто ти кажа. Сега Господъ и на васъ казва: „Савле, Савле, защо ме гонишъ?“ Щомъ ние не проявяваме Божията Любовь, това не е ли гонене на Господа? Казвате: не е дошло още врѣмето за тази Любовь. Не, точно сега е врѣмето ѝ. Свѣтътъ никога не е чувствувалъ такава нужда отъ Любовь, каквато сега чувствува. Такива страдания, такива падения, такъвъ мракъ сѫществува днесъ въ свѣта? Сега се изискватъ силни души, силни ученици, които не само да говорятъ за Любовьта, но да я изявяватъ и прилагатъ въ свѣта, да подкрѣпятъ тия души. Знаете ли, колко хора пъшкатъ, плачатъ, страдатъ въ своитѣ домове, безъ да има нѣкой да имъ каже една утѣшителна, една насърдчителна дума? Господъ ви казва: „Намѣрете тия души и имъ помогнете!“ Тѣ ходятъ въ църкви, свѣщи палятъ, молятъ се и не могатъ да се утѣшатъ. Учатъ се, не могатъ да се утѣшатъ. Пари иматъ, не могатъ да се утѣшатъ. Тѣ казватъ: „Господи, изпрати нѣкого да ни даде свѣтлина, да ни опѫти въ този свѣтъ!“ Казвате: нали сѫ учени хора! Колко учени, колко видни хора има въ Европа, които сѫ писали научни книги, но обикалятъ изъ църквитѣ, четатъ Библията, съ голѣмо усърдие търсятъ великата Истина. И вие трѣбва да имате това усърдие да търсите великата Истина. Като ви говоря така, ако нѣмате разположение да ме слушате съ закона на Любовьта, съ закона на Свѣтлината, съ закона на Мира и съ закона на Радостьта, вие нѣма да разберете смисъла на думитѣ ми, и тѣ ще иматъ за васъ обикновено съдържание. И Библията да четете, пакъ нѣма да разберете дълбокия смисълъ, който е вложенъ въ нея. Днесъ Господъ ви говори, Азъ не искамъ дави изпитвамъ, какво бихте поискали отъ Него, но казвамъ: когато Господъ се яви при Соломона, който на врѣмето си бѣше адептъ, какво поиска той отъ Бога? — Знание и мѫдрость. Той направи кривъ изборъ. Избра мѫчния пѫть и не можа да устои въ него. Затова, казвамъ ви: не избирайте трудния пѫть на Соломона, но изберете пѫтя на Любовьта. Този пѫть е пѫть на страдания, на скърби въ свѣта, но дѣто има страдания и скърби, тамъ е Любовьта. Втората стѫпка слѣдъ Любовьта е пѫтьтъ на Свѣтлината. Правило е да започнете съ Любовьта, послѣ съ Свѣтлината, слѣдъ това съ Мира и най-послѣ съ Радостьта. Тогава ще дойде втората фаза, трудния пѫть — пѫтьтъ на Мѫдростьта. Ако не минете по този естественъ пѫть, цѣлъ свѣтъ може да обиколите, може да изучите всички школи на великитѣ Учители въ свѣта, които носятъ Божието Слово, но всички ще иматъ само една опрѣдѣлена Божествена идея, тѣ не могатъ да измѣнятъ този Божественъ пѫть. Навсѣкѫдѣ ще ви кажатъ: първата стѫпка въ живота, това е пѫтьтъ на Любовьта. Пѫтьтъ на Мѫдростьта е най-трудниятъ, той е пѫть само за Учителитѣ. Соломонъ избра този пѫть, защото имаше високо мнѣние за себе си. Той мислѣше, че може да стане Учитель на Израиля. Той създаде единъ храмъ, но колко пѫти трѣбваше да се събаря! Този храмъ показа, че знанието, което Соломонъ имаше за Божествения свѣтъ, не почиваше на здрава основа. Та казвамъ: колко пѫти може да се събори и вашето здание! Това показва, че има Правда въ свѣта! Едно общество се събаря, и пакъ се съгражда. Значи, има нѣщо, върху което животътъ, обществата почиватъ и безъ което не могатъ да се съградятъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ съградилъ тази църква върху канара, и вратитѣ адови нѣма да я прѣодолѣятъ.“ Коя е тази канара? — Любовьта. Ако вие съградите живота си върху Любовьта, нищо не е въ състояние да го разклати. Азъ не говоря за външнитѣ форми на Любовьта, нито за вашето външно вѣрую, но за всичко онова, което живѣе дълбоко въ васъ. „Жена, която ражда, на скръбь е, но като роди, скръбьта ѝ се прѣвръща на радость, защото человѣкъ се е родилъ въ свѣта“. Започнете да раждате съ любовь. Раждате ли съ любовь, вашето дѣте нѣма да умре и скръбта ви ще се прѣвърне на радость. Ако раждате безъ любовь, то ще умре. Законътъ е такъвъ. Животътъ се опрѣдѣля отъ Любовьта. При сегашното положение, въ което се намирате, само ония хора сѫ разумни, които страдатъ дълбоко и съзнателно. Бѫдещето е на страната на страждущитѣ. Двѣ мнѣния по това нѣма. Онѣзи, които страдатъ дълбоко, душата имъ се раздрусва тъй, като че свѣтътъ се руши въ тѣхъ. Тѣ чувствуватъ не само своитѣ страдания, но и тия на цѣлия свѣтъ, на всички сѫщества. Азъ чувствувамъ страданията на всички разумни и неразумни сѫщества, на всички малки и голѣми; моята душа се разтръсва, но зная причинитѣ на тия страдания. Затова азъ съмъ противъ изкуственитѣ страдания, които хората си създаватъ. И безъ това въ свѣта има достатъчно страдания, не туряйте нито косъмъ повече върху тѣхъ! Съмнѣнието, недовѣрието, подозрението сѫ изкуствени страдания, затова ги избѣгвайте, не ги създавайте сами, защото тѣ ще донесатъ други по-тежки страдания. Ето защо, всички велики Учители прѣпорѫчватъ на ученицитѣ си различни методи за придобиване на самообладание. Колко трудно е човѣкъ да се самовлада! И сега, понеже нѣкои отъ васъ сте заченали Божественото, азъ ви прѣподавамъ учението на Любовьта. Нѣкои отъ васъ, като слушатъ бесѣдитѣ, схващатъ, като че азъ отричамъ вашитѣ усилия. Двѣ сестри се разговарятъ: отъ толкова години насамъ правимъ голѣми усилия, работимъ, искаме да станемъ ученици, а като че ли никакъвъ резултатъ нѣмаме, тъй изглежда отъ Думитѣ на Учителя! Азъ виждамъ всичко това, то си е дало своитѣ резултати, но разглеждамъ въпроса въ широкъ смисълъ, говоря ви, какъвъ трѣбва да бѫде великиятъ идеалъ на ученика. Това трѣбва да бѫде стремежъ, импулсъ въ живота ви, но бѫдете увѣрени, колкото малко и да направите, Богъ ще го благослови. Не мислете, че Той ще прѣнебрегне малкото, което сте направили. Богъ казва: „Ако нѣкой човѣкъ даде само една чаша вода, комуто и да е, съ любовь, Азъ ще го благословя“. Тъй щото, всѣко нѣщо, което направите съ любовь, то е заради васъ. Казвамъ: ако вие мислите, чувствувате и дѣйствувате право, то е благо най-първо за самитѣ васъ и за вашитѣ приятели и послѣ за окрѫжаващитѣ ви. Само така можете да бѫдете носители на Божествения животъ. Та казвамъ: ще дойдатъ отвънъ хора да ви изкушаватъ, ще иматъ желание да ви станатъ учители. Тѣ ще ви казватъ: знаете ли, че тамъ, дѣто ходите да ви проповѣдватъ, се всѣва дѣление между народа? Не, дѣление не сѫществува въ свѣта. Въ свѣта има развиване, има разклонение, но не и дѣление. Въ биологията се казва, че клѣтката се размножавала чрѣзъ дѣление. Не, въ клѣткитѣ не става никакво дѣление, а се извършва единъ вѫтрѣшенъ процесъ на разклоняване. Клѣткитѣ растатъ и се размножаватъ тъй, както коренитѣ, клонищата, цвѣтоветѣ и плодоветѣ на едно дърво. И въ живота нѣма дѣление, но има разклонение. Това сѫ закони. Онѣзи хора, които не разбиратъ дълбокия смисълъ на тия закони, говорятъ за дѣление, но ние вървимъ по закона на разклонението. Дѣлението произвежда смърть, а разклонението е процесъ на великия животъ, който работи въ свѣта. Слѣдователно, жена, която ражда, се намира въ закона на разклонението. По този начинъ Божественото приижда въ живота. И тъй, ще се стараете да се освободите отъ заблужденията въ живота. Понѣкога ви се вижда странно, защо виждате единъ и сѫщъ прѣдметъ въ разни фази. Ще ви обясня това нѣщо по слѣдния начинъ. Нѣкой казва: азъ видѣхъ сѣнката на еди-кое си дърво на изтокъ. Азъ вадя заключение, че този човѣкъ е наблюдавалъ това дърво при залѣзъ слънце. Другъ казва: сѣнката на това дърво, което наблюдавахъ, бѣше къмъ западъ. Значи, той го е наблюдавалъ при изгрѣвъ слънце. Първиятъ, който наблюдава дървото при залѣзъ слънце, има по-малка свѣтлина отъ този, който го наблюдава при изгрѣвъ слънце. Условията, обстановката на тѣхнитѣ наблюдения е различна. Слѣдъ това се събиратъ двамата и започватъ да спорятъ, накѫдѣ е сѣнката на това дърво, на изтокъ, или на западъ, и започватъ да вадятъ свои заключения. Слѣдователно, когато нѣкой човѣкъ грѣши, казвамъ: сѣнката му е на изтокъ. Когато нѣкой човѣкъ прави добро, казвамъ: сѣнката му е на западъ. Питате ме: какво мнѣние имате за еди-кой си човѣкъ? Отговарямъ ви символически: сѣнката на този човѣкъ е на западъ. Вие вече разбирате, че той е добъръ човѣкъ, прави добро нѣкому. За другъ човѣкъ казвамъ, че сѣнката му е на изтокъ. Вие разбирате, че той прави зло. Ако говоримъ за човѣка на Правдата, сѣнката му не може да бѫде на изтокъ, защото Правдата излиза отъ изтокъ, отгорѣ, а сѣнката ѝ ще бѫде всѣкога надолу, дѣто е западъ. Това сѫ вѫтрѣшни разбирания на законитѣ въ живота. Когато човѣкъ страда, сѣнката му е къмъ западъ, когато се радва — къмъ изтокъ. Въ миналото, когато държахъ бесѣди, слѣдъ бесѣдата ще дойде нѣкой у дома да ме пита, дѣ е Господъ. Азъ му казвамъ: на радо сърце ще ти отговоря, дѣ е Господъ, но сега е врѣме за обѣдъ, и понеже сме гладни, нека най-първо да се нахранимъ, а послѣ ще говоримъ. Поканвамъ го на обѣдъ у дома, нагостя го добрѣ, дамъ му чашка винце, развесели се той, и вече забравя да ме пита, дѣ е Господъ. Погледне часа, късно станало вече, и той си отива. На другия день пакъ дохожда да поговоримъ Азъ го поканвамъ пакъ на обѣдъ, и той забравя да ме пита по въпроса, който го интересува. Вие казвате: когато нѣкой човѣкъ скърби, дайте му чашка винце да пие, да забрави тѫгата си. Не, това е криво разбиране. Ти ще дадешъ чашка винце на възлюбения, на човѣка, когото обичашъ. Това подразбира, че му давашъ нѣщо отъ своята любовь. Тази любовь ще го повдигне, и той ще забрави своитѣ страдания. Съ какво трѣбва да се напълни чашата му? — Съ онова словесно, златно вино, отъ което да забрави всички свои скърби и страдания. Облѣчи този човѣкъ, той е окѫсанъ, голъ. Божията Любовь подразбира жертва. Питамъ ви: знаете ли изкуството да черпите? Въ София сега има много кръчмари, не зная, колко сѫ на брой. Ще благодаря на този, който ми каже тѣхното число. Азъ се радвамъ, че има толкова много кръчмари въ София, защото, ако единъ день тѣ се научатъ да черпятъ по новия начинъ, по-добри хора отъ тѣхъ нѣма да има. „Жена, която ражда, на скръбь е, но когато роди, забравя своята скръбь.“ Вие сте въ послѣдната фаза на това раждане, затова ви е нуженъ миръ и спокойствие. Човѣкъ може да роди една велика идея само при спокойно състояние на своя духъ. Когато великиятъ музикантъ твори, казва: „Дайте ми благоприятни условия!“ Когато великиятъ поетъ твори, казва: „Дайте ми благоприятни условия!“ Когато нѣкоя жена ражда, и тя иска благоприятни условия. Колко повече сѫ необходими тия благоприятни условия за насъ, които трѣбва да родимъ великата мисъль! Какво е нужно, за да дойдатъ тия благоприятни условия? — Молитва. Само молитвата може да създаде тия благоприятни, тия благотворни влияния върху насъ. Молитвата е връзка, и Любовьта може да дойде въ свѣта само по пѫтя на тази връзка. Мнозина не знаятъ да се молятъ. Молитвата не седи въ външно четене и шепнене на молитви, но цѣлиятъ ни животъ трѣбва да се прѣвърне въ вѫтрѣшна молитва, да приготвимъ условия за идване на Любовьта въ насъ. Дойде ли тя, въ душата ни се явява свѣтлина, миръ и радость. Нѣкои казватъ, че религиознитѣ хора се сковавали. Какъ нѣма да се сковаватъ? Такова е обществото, такава е и неговата религия. Общество, което сковава, е общество безъ любовь. Религия, която сковава е религия безъ любовь. Наука, която сковава е наука безъ любовь. Дѣто има сковаване, тамъ има мразъ, студъ. Дѣто има любовь, има разширение, мисъль, богатство. Мислишъ ли, това е признакъ, че Любовьта е дошла. Любовьта ви посѣщава вече, и азъ искамъ да бѫдете готови. Тя хлопа на сърцата ви, да не се уплашите. Нѣкои казватъ: тия хора, които ние обичаме, заслужаватъ ли нашата любовь? Не задавайте такива въпроси. Тия хора, които вие обичате, всѣкога заслужаватъ вашата любовь. Христосъ казва: „Любете Бога съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила; любете ближния си, като себе си; любете и враговетѣ си!“ Този стихъ има мистически смисълъ, но само мистикътъ може да схване, какво значи да любишъ Бога съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила, ближния си като себе си и най-послѣ да любишъ и врага си. Вие, като ученици, трѣбва да разберете дълбокия смисълъ на този стихъ. Това е задача за васъ, която за въ бѫдеще трѣбва да разрѣшите. И тъй, ако приложите сега закона на Любовьта, вие ща имате малки практически резултати. Всѣко учение трѣбва да има поне малки практически резултати, които да покажатъ, че и най-малката работа се благославя. Ако си музикантъ, работата ти ще се благослови; ако си художникъ, работата ти ще се благослови; ако си орачъ, работата ти ще се благослови; ако си чиновникъ, работата ти ще се благослови — Богъ благославя всички. Вие трѣбва да бѫдете доволни отъ труда си. Имате ли това вѫтрѣшно доволство и благодарность за условията, при които Богъ ви е поставилъ, при най-голѣмитѣ мѫчнотии въ живота си, ще чувате вѫтрѣшния гласъ, който ще ви казва: „Не бойте се, всичко ще се нареди, и скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость.“ Но вие трѣбва да учите и да прилагате. Силна мисъль се изисква отъ васъ! Ученикътъ трѣбва да има права мисъль! Той трѣбва да избере единъ положителенъ пѫть въ своя животъ, трѣбва да знае, кои прѣдмети ще изучава и най-послѣ той трѣбва да роди. Щомъ роди, той вече влиза въ Школата, и Учительтъ му ще го посрещне. Вие не си задавайте въпроса, дали сте ученици, или не. Не си задавайте и въпроса, дали сте старозавѣтни, новозавѣтни, праведни, или ученици. Това сѫ течения въ общия животъ. Старозавѣтниятъ животъ тече въ стомаха на човѣка; новозавѣтниятъ животъ — въ дробоветѣ; животътъ на праведния — въ мозъка, а животътъ на ученика — въ душата. Животътъ на ученика е почвата, върху която ще сѣете и орете новото. Отъ тази почва за въ бѫдеще ще се създаде новата култура. Навсѣкѫдѣ по свѣта има условия за раждане на новото, за създаване новитѣ хора. Тѣ ще бѫдатъ хората на шестата раса, които азъ наричамъ „ученици на великата Божествена Школа“, които носятъ новата мисъль, които сѫ служители на великия Господъ, създательтъ на всичко въ свѣта. Въ религиозния животъ тия хора наричатъ светии. Казвамъ: всички вие трѣбва да бѫдете готови да възприемете това учение, та като дойде при васъ единъ отъ ученицитѣ, да намѣри готова срѣда за работа. За да се реализира Божествената идея, непрѣменно трѣбва да се съединятъ единъ ученикъ отъ небето и единъ отъ земята, да образуватъ цѣлъ ученикъ. И Христосъ, когато дойде на земята, слѣдъ Него дойде и другиятъ ученикъ отгорѣ. Кой бѣше този ученикъ? — Духътъ. Той дойде и влѣзе въ Христа. Като дойде този ученикъ отгорѣ, и двамата започнаха да проповѣдватъ. Такъвъ е законътъ на земята. Казва се въ Писанието: „Ще положа Духа си върху Него.“ По сѫщия начинъ, щомъ и вие сте ученици, Господъ ще положи Духа си върху васъ, и вие ще изнесете малкото, което Богъ ви е опрѣдѣлилъ. То е малко, повидимому, но туй малко ще възрасте въ вашата душа, и животътъ ви ще се осмисли. И сега, азъ искамъ всички вие на първо мѣсто да бѫдете радостни, на второ мѣсто — да имате миръ, на трето мѣсто — свѣтлина и на четвърто мѣсто — любовь. Любовьта ви да бѫде тилъ. Това е единъ естественъ законъ, който сѫществува на земята. Какво прави една разумна майка, когато тръгне на пѫть съ дѣцата си? — Тя оставя дѣцата да вървятъ напрѣдъ. Дѣцата вървятъ напрѣдъ, а тя слѣдъ тѣхъ. Значи, радостьта трѣбва да върви напрѣдъ, а мирътъ, свѣтлината и любовьта трѣбва да вървятъ назадъ. Неразумнитѣ майки постѫпватъ по обратенъ пѫть: тѣ вървятъ напрѣдъ, а оставятъ дѣцата си да вървятъ слѣдъ тѣхъ, да хленчатъ. Когато една майка остави дѣтето си назадъ, да хленчи, това вече говори, че тя не е разумна майка. Азъ желая вашитѣ дѣца да вървятъ напрѣдъ. Щомъ тѣ сѫ напрѣдъ, вие сте ученици на новото учение. Щомъ тѣ сѫ назадъ, вие сте хора на старото учение. „Жена, която ражда, на скръбь е“. Значи, и вие ще имате малко скръбь. Христосъ казва: „Сега имате скръбь, но азъ пакъ ще ви видя, и тогава скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость“. Това състояние показва само единъ моментъ отъ духовното събуждане на човѣка. Когато великата мисъль дойде у васъ, и вие се пробудите, ще имате едно вѫтрѣшно прѣживѣване, което искамъ да остане за винаги у васъ. Азъ искамъ да запазите радостьта, която придобиете, за прѣзъ цѣлия си животъ. Не е достатъчно тази радость да я придобиете само за единъ день, или за една седмица, или за една година, но дойде ли веднъжъ при васъ, да я задържите за винаги. Приемете ли радостьта, ще придобиете това благословение, което Богъ е вложилъ въ нея. На всинца ви трѣбва сега едно вѫтрѣшно прозрѣние, да разбирате нѣщата. Нѣкои хора отъ свѣта трѣбва да се убѣждаватъ, но васъ нѣма какво да убѣждаваме. На васъ казваме: елате, вижте, опитайте! Пророцитѣ сѫ казвали: „Както ни е Господъ научилъ“. Христосъ казва: „Както ме е Отецъ научилъ“. На васъ казвамъ: както Той ви учи отвѫтрѣ, така ще постѫпвате. Ще постѫпвате съобразно знанието, което имате, споредъ това, което слушате и споредъ това, какъ Божиятъ Духъ ви учи отвѫтрѣ. Любовьта ще ви научи, какъ да постѫпвате. Бѫдете увѣрени, че всичко ще се завърши по единъ Божественъ начинъ. Бѫдещето е на Бога. Христосъ казва: „Всѣки, който първомъ търси Царството Божие и Неговата Правда, нему всичко друго му се дава“. Затова, търсете на първо мѣсто Радостьта, послѣ Мира, слѣдъ това Свѣтлината и най-послѣ Любовьта. Нека Любовьта бѫде тилъ въ живота ви. Само по този начинъ вие ще можете да разрѣшите всички мѫчнотии, които ви се прѣдставятъ. Тѣ не се разрѣшаватъ теоретически. Азъ бихъ желалъ всички вие да разрѣшите тия нѣща свободно, безъ нѣкакви външни давления, отъ страна на когото и да е. Ако видишъ, че нѣкой братъ постѫпва съ нѣкого по начинъ, какъвто ти не удобрявашъ, не го съвѣтвай, не го изобличавай, но ти постѫпи съ него тъй, както намирашъ за правилно. Ще ви дамъ единъ конкретенъ примѣръ. Идва при този вашъ братъ другъ нѣкой да му иска пари на заемъ. Той се отнася съ него грубо и не му дава пари. Ти виждашъ това нѣщо и не го удобрявашъ. Нѣма защо да съвѣтвашъ брата си, какъ трѣбва да постѫпи, но ще се обърнешъ внимателно къмъ нуждаещия се и ще му кажешъ: братко, извини, ти си изпратенъ до мене, сбъркалъ си адреса, не си отишълъ на опрѣдѣленото мѣсто. Ето, заповѣдай тази сума, услужи си съ нея! Постѫпишъ ли така, ти ще повдигнешъ брата си въ очитѣ на другитѣ. Благородство се изисква отъ всинца ви. Вие можете да изнасяте погрѣшкитѣ на хората, но въ Божественото учение е правило да се постѫпва съ благородство и любовь. Трѣбва ли ние, които сме въ великото благословение, въ Великия океанъ, да се смущаваме отъ малкитѣ нещастия, които ни сполѣтяватъ? Великиятъ океанъ трѣбва ли да рони сълзи, че малката рѣчица може да опетни брѣга му? Той ще се поусмихне и ще каже: „Всѣки, който се влива въ мене, утаява се и бистъръ става“. Въ моитѣ води всички мѫтни рѣки се утаяватъ, всички философски системи се утаяватъ, всички религиозни системи се утаяватъ и остава само великото, Божественото. Хората ще познаятъ, че само Богъ управлява свѣта и само Неговитѣ закони сѫ вѣчни. Слѣдователно. ще излѣземъ смѣло прѣдъ свѣта и ще кажемъ: ние сме длъжни най-първо да изпълнимъ Божия законъ, а слѣдъ това ще изпълнимъ и вашия законъ. Ние трѣбва да бѫдемъ вѣрни на нашия законъ. Искате ли да не измѣняме на вашия законъ, най-първо трѣбва да бѫдемъ вѣрни на нашия законъ. Нѣкой пѫть вие се плашите отъ това, какво ще каже държавата. Отъ коя държава се плашите? Вие се плашите отъ управницитѣ. Отъ кои управници се плашите? Чудни сте вие? Дойде единъ праведенъ човѣкъ въ свѣта, а нѣкой замисля да излѣзе насрѣща му съ револверъ. Питамъ: вие гърмѣли ли сте срѣщу човѣкъ, когото Богъ е пратилъ на свѣта? Можете ли да гърмите срѣщу свѣтлината? Можете ли да направите дупка въ океана? Докато азъ съмъ въ физическо тѣло на земята, безопасенъ съмъ за съврѣменното общество, но лиша ли се отъ тѣлото си и остана съ своитѣ духовни и Божествени мисли, всичко ще се разруши, нищо не ще остане на земята. Докато единъ задушливъ, единъ отровенъ газъ е затворенъ въ нѣкое шише, той е безопасенъ, но като излѣзе отъ шишето, всички ще опитатъ неговата сила. Такава е философията на живота. Не може да се унищожи единъ праведенъ човѣкъ. Евреитѣ разпнаха Христа, но и до днесъ носятъ послѣдствията на тази постѫпка. Японцитѣ прѣслѣдваха посланника на Оомото — Онисабро Дегучи, когото Богъ изпрати, но голѣми нещастия ги сполѣтѣха. Цѣла Япония се разтърси отъ страшни землетресения. Отгорѣ имъ казватъ: „Нѣма да вдигате шумъ противъ Божиитѣ посланици“. Всѣки народъ, който се е опиталъ да се противопостави на Божиитѣ посланици, не е видѣлъ добро. И сега българитѣ мислятъ, че могатъ да се повдигнатъ противъ менъ. Това, което азъ говоря, сѫ Божии думи; това сѫ Божии закони. Ако тѣ се опитатъ да нарушатъ Божиитѣ закони, Господъ ще ги заличи отъ лицето на земята. Тѣ казватъ: този човѣкъ е самозванецъ. Не, българитѣ трѣбва да знаятъ, че каквото е отношението имъ къмъ мене, такова ще бѫде и отношението на външния свѣтъ спрѣмо тѣхъ. Ако тѣ измѣнятъ отношенията си къмъ мене, и външниятъ свѣтъ ще измѣни отношенията си спрѣмо тѣхъ. Външниятъ свѣтъ ги счита за нечестни хора, за разбойници. Ще кажете: какъ може това? Ще ви кажа. Всѣки, който се обявява противъ Божиитѣ пратеници, обявява се срѣщу Бога, срѣщу Любовьта. Любовьта е вѣченъ законъ, тя нѣма минало, тя има вѣчно настояще и вѣчно бѫдеще. И казва Христосъ: „Всички, които се обявяватъ противъ Мене, т. е. противъ Любовьта, тѣ сѫ крадци и разбойници“. Българитѣ мислятъ, че единъ човѣкъ може да създаде извѣстно течение и да омотае хората. Това не може да бѫде. Христосъ дойде, придоби около 500 милиона послѣдователи. Заблуди ли ги Той? — Не. Христовото учение е Божествено. Значи, Богъ призовава хората. Щомъ е така, Христосъ, който привлѣче толкова хора, отъ Бога е дошълъ. Буда, Мохамедъ сѫщо тъй сѫ дошли отъ Бога, Негови пратеници сѫ тѣ. Азъ не трѣбва да се спирамъ върху това, какво мислятъ хората за мене; не трѣбва да обръщамъ внимание на умразата въ свѣта. Зная, че има готови хора, въ този народъ, готови сърца, които искатъ да служатъ на Бога. Азъ зная, че между този народъ има старозавѣтни, има новозавѣтни, има праведни хора, има и ученици — има отъ всичкитѣ категории хора. Ако азъ съмъ дошълъ между този народъ, дошълъ съмъ за ученицитѣ — тѣ ме интересуватъ. За праведнитѣ хора, както и за новозавѣтнитѣ, и за старозавѣтнитѣ, има кой да се интересува. Вие трѣбва да бѫдете смѣли и рѣшителни, да имате вѣра, че Богъ е на наша страна. Когато дойде до изпълнение волята Божия, ние ще работимъ, нѣма да отстѫпваме нито на косъмъ. Никога досега ученицитѣ не сѫ отстѫпвали отъ своя пѫть. Тѣ сѫ били подлагани на мѫчения, на горения, на страдания, но всѣкога сѫ отивали съ радость. Трѣбва да знаете, че всичко, което се повдига срѣщу Бога, срѣщу Любовьта, се дължи на невѣжеството въ свѣта. Казвамъ: ученицитѣ трѣбва да иматъ жива, положителна вѣра, да живѣятъ съ Радостьта, съ Мира, съ Свѣтлината и съ Любовьта. Бѫдещето е прѣдъ васъ, ще го опитате. Хиляди хора прѣди васъ сѫ страдали и работили за Бога И днесъ хиляди хора живѣятъ, страдатъ и работятъ за Бога. И за въ бѫдеще хиляди хора ще живѣятъ и ще работятъ за Бога. Единъ день ще видите връзката, която сѫществува между всички тия хора. Тогава ще разберете, какъвъ е Божествениятъ планъ, прѣдвиденъ за Неговото дѣло. Ние се радваме, когато Божието дѣло успѣва въ свѣта. Старозавѣтнитѣ подготвятъ, пѫтя за новозавѣтнитѣ; новозавѣтнитѣ подготвятъ пѫтя за праведнитѣ; праведнитѣ подготвятъ пѫтя за ученицитѣ, а ученицитѣ подготвятъ пѫтя за идване Царството Божие на земята. Тази е задачата на всинца ни — да подготвимъ този пѫть. Ученицитѣ сѫ ангажирани съ тази трудна задача. Тѣ ще срещнатъ много прѣпятствия, но всички препятствия ще се разтопятъ като снѣговетѣ и ледоветѣ. Това нѣма да стане въ единъ день, нито въ два дни, нито въ десеть дни, нито въ година, нито въ двѣ години, нито въ сто години, това е единъ вѫтрѣшенъ органически процесъ, за който се изисква дълго врѣме. Обаче, това, за което ви говоря, за всѣки едного поотдѣлно, може да стане бързо и да пожъне плодоветѣ му. Това, което за колективното изисква вѣкове, за единъ човѣкъ отдѣлно може да стане въ единъ кратъкъ периодъ, тъй както единъ авиаторъ за нѣколко минути може да се издигне съ своя аеропланъ високо въ въздуха и да слѣзе долу на земята. И вие може да направите сѫщото. Ние можемъ да ви дадемъ билетъ още за първия аеропланъ, да отидете горѣ и като се върнете, ще кажете: видѣхме новото, което се строи. „Жена, която ражда, на скръбь е, и като роди, забравя своята скръбь“. Азъ желая всички вие да родите, и като родите да забравите своята скръбь, и скръбьта ви да се прѣвърне на радость — да носите Божията Радость винаги съ васъ! „Само Божията Любовь носи пълния животъ!“
  24. От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Сѫбота. 20 августъ. 7 ч. с. Братя въ единомислие. „Ето, колко е добро и колко е угодно да живѣятъ братя въ единомислие!“ Псаломъ 133:1. Само Божията Любовь носи пълниятъ животъ! Ще ви прочета нѣколко извадки отъ Библията, като образци на човѣшката мисъль. Ще взема 133 Псаломъ. Всѣки, който прочете този Псаломъ и го вземе въ неговия букваленъ смисълъ, ще попадне въ една погрѣшка и ще си създаде редъ неприятности въ живота. Напримѣръ, въ 2 стихъ на този Псаломъ се казва: „Като многоцѣнното онова миро на главата, което слизаше на брадата Ааронова“. Всѣки отъ васъ има брада, но подъ брада не се разбиратъ само космитѣ, както нѣкои мислятъ. На брадата, наистина, растатъ косми, но космитѣ не съставляватъ брадата, тѣ сѫ само нейно проявление. Долната челюсть, която е лостъ на човѣшката воля, въ сѫщность тя съставлява брадата. Значи, лостътъ, чрѣзъ който човѣшката воля си служи, това е брадата. И тогава, вие ще разбирате, че се говори за миро, което слиза именно върху този лостъ на човѣшката воля. Ако вие разбирате, че мирото слиза по космитѣ на човѣшката брада, знайте, че съ това нѣщо човѣкъ не може да се благослови. „Ето, колко е добро и колко угодно да живѣятъ братя въ единомислие!“ Прѣдъ кого е угодно да живѣятъ братя въ единомислие, прѣдъ насъ, или прѣдъ Бога? — Прѣдъ Бога, разбира се. Колко е угодно да живѣятъ хората въ единомислие прѣдъ лицето на Бога! Казвате: ние живѣемъ въ единомислие. Не, днесъ не може още да се живѣе въ единомислие, нито пъкъ живѣятъ хората въ единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора иматъ различни интереси. Слѣдователно, вие никога и по никой начинъ не можете да примирите интереситѣ на хората. Отъ хиляди години тѣ се силятъ да примирятъ интереситѣ си, но това се е указало невъзможно. Такъвъ законъ не сѫществува. Защо? — Интереситѣ на частитѣ не могатъ да се примирятъ едни съ други. Тѣ могатъ да се примирятъ само въ цѣлото. Само цѣлото прѣдставлява великъ законъ за примирение интереситѣ на частитѣ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който се занимава съ частитѣ, прѣди всичко трѣбва да разбира закона на цѣлото, понеже всѣка часть има опрѣдѣлено мѣсто въ цѣлото; и тя е часть дотогава, докато запазва своето мѣсто. Изгуби ли това мѣсто, тя вече не е никаква часть. И въ живота забѣлѣзваме сѫщото нѣщо. И тъй, докато човѣкъ има свое опрѣдѣлено мѣсто въ цѣлото, т. е. въ Бога, той живѣе. Щомъ изгуби това мѣсто, той умира. Значи, въ това отношение, смъртьта не е нищо друго, освѣнъ това, че частьта е изгубила своето мѣсто въ цѣлото. Азъ не взимамъ думата „смърть“ въ смисълъ умиране на тѣлото, но я разглеждамъ като състояние, при което умътъ на човѣка се изопачава, и той прѣстава да мисли; сърцето му се изопачава, и той прѣстава да чувствува; смисълътъ на живота се изгубва, и всичко прѣдъ човѣка започва да блѣднѣе. Да изгубишъ смисъла на живота, това е най-ужасната смърть! „Колко е угодно на Бога и прѣдъ Бога да живѣятъ братя въ единомислие!“ „Прѣдъ Бога“ — значи да живѣятъ братя и сестри въ единомислие прѣдъ цѣлото. Мнозина казватъ: ние живѣемъ въ единомислие. Само казването още не разрѣшава въпроса. Ние никога не можемъ да живѣемъ въ единомислие, докато всѣки мисли само за себе си. Мислимъ ли само за себе си, всѣкога ще има противорѣчия. Тогава силниятъ ще има право въ едно отношение, а слабитѣ, колективно съединени, ще иматъ право въ друго отношение. Този законъ сѫществува не само въ обществото, но и въ нашия организъмъ, т. е. това, което става въ обществото, става и въ нашитѣ чувства, мисли и дѣйствия. Много отъ болеститѣ се дължатъ на специфичнитѣ разбирания на клѣткитѣ. Когато клѣткитѣ въ човѣшкия организъмъ се индивидуализиратъ и всѣка за себе си каже, че тя може да работи тъй, както си разбира, въ организма на човѣка настава анархия. Идватъ лѣкари тогава — единъ, двама, трима, правятъ инжекции, прѣпорѫчватъ разтривки, изпотявания, какви ли съвѣти не даватъ, но всичко това може да се сведе къмъ слѣдното: всички клѣтки трѣбва да разбератъ, че тѣ сѫ живи сѫщества, че щастието на всѣка една отъ тѣхъ зависи отъ общото състояние на организма. Затова клѣткитѣ, които живѣятъ въ човѣшкия организъмъ, трѣбва да иматъ взаимно съгласие помежду си. Ако тѣ живѣятъ всѣка за себе си, никога не ще иматъ благото на общото, благото на цѣлото. Ако всѣка клѣтка пожелае да живѣе нѣкѫдѣ отдѣлно, като малка микроба, тя ще има единъ простъ, нищоженъ животъ. Влѣзе ли да живѣе въ човѣшкия организъмъ, тя ще опита онова величие, което сѫществува въ общата хармония на човѣшката душа. И сега, тия отъ васъ, които още не сѫ ученици, които живѣятъ съ разбиранията на старозавѣтния животъ, или съ разбиранията на новозавѣтния животъ, или съ разбиранията на праведника, познаватъ закона на частитѣ. Тѣ не живѣятъ още въ закона на цѣлото. Азъ не говоря, обаче, за живота и стремежа на душитѣ имъ, но за тѣхнитѣ човѣшки разбирания. Кои сѫ праведни хора въ свѣта? Нѣкой казва: азъ съмъ честенъ и благороденъ човѣкъ. Никому досега не съмъ направилъ какво и да е зло — праведенъ човѣкъ съмъ. Не, колкото и да е праведенъ този човѣкъ, той още не е ученикъ. Той не разбира смисъла на живота отъ гледището на ученика, отъ гледището на цѣлото. И праведниятъ човѣкъ живѣе още за себе си. Той иска да застави хората да познаватъ и признаватъ неговата праведность, затова казва: „Не знаете ли, че азъ съмъ праведенъ човѣкъ, и всички трѣбва да се отнасяте къмъ менъ съ почитание?“ Старозавѣтниятъ човѣкъ иска почитание. Новозавѣтниятъ човѣкъ иска почитание. Праведниятъ иска почитание. Единствениятъ, който не иска почитание, това е ученикътъ. Когато човѣкъ прѣстане да иска почитание, той става ученикъ. Само ученикътъ учи, а всички други се занимаватъ, тѣ живѣятъ единъ физически животъ. Наистина, праведниятъ седи по-високо отъ новозавѣтния, но още не е ученикъ. Новозавѣтниятъ седи по-високо отъ старозавѣтния, но още не е праведенъ. Животътъ на ученика, обаче, е идеалътъ на човѣшката душа. Този животъ включва разбирането на четиритѣ живота. Тия четири живота прѣдставляватъ четири различни направления. Всички сравнения, които ви давамъ сега, служатъ като опрѣдѣления и допълнения на главната мисъль въ този Псаломъ. Той се състои отъ три стиха. Първиятъ стихъ е слѣдниятъ: „Колко е добро и колко угодно да живѣятъ братя въ единомислие“! Този стихъ е основата на това, което осмисля живота. Този законъ се отнася не само за обществото, но той е вѣренъ и за нашия духовенъ животъ, той е вѣренъ и за физическия животъ. Когато всички части на едно колело сѫ сплотени и работятъ заедно, това колело има смисълъ. Но когато всѣка часть се индивидуализира, въ това колело се образува триене, търкане. Казватъ за това колело: разхалтави се нѣщо туй колело. Щомъ спицитѣ на колелото се разхалтавятъ, чува се нѣщо като пѣние. Не, това не е пѣние, това е скрибуцане, то е хлопане. И коларьтъ тогава казва: „Не върви нѣщо колата ми, разхалтавила се е, трѣбва да се поправи!“ Така и ние често се разхалтавяме и трѣбва да отидемъ при Бога, да се поправимъ. Трѣбва да знаете, че отъ тази гѫста материя, въ която живѣете, често спицитѣ на вашия животъ се поразслабватъ, разхалтавятъ, и трѣбва да се молите, трѣбва да отидете при Бога да ви се поправятъ. Ние трѣбва да ходимъ при Господа най-малко по три пѫти на день да ни поправя спицитѣ. Той самъ нѣма да ги поправи, майсторъ ще изпрати, но ние трѣбва да се молимъ. Какво нѣщо прѣдставляватъ спицитѣ? Ние имаме за тѣхъ специфично разбиране. Тия спици на нашия животъ могатъ да се изправятъ само чрѣзъ молитвата. Молитвата е тониране на сърцето. Да се моли човѣкъ, значи да храни сърцето си. Дишане, прѣчистване трѣбва на човѣка! Какъ става това прѣчистване? — Чрѣзъ молитвата. Докато човѣкъ се моли, той диша. Азъ говоря за съзнателния животъ на човѣка, за съзнателната молитва, за онзи вѫтрѣшенъ, непрѣривенъ стремежъ на душата, да бѫде свързана съ Бога, а не за онази молитва на думи само, написана отъ други хора. Молитвата е непрѣривно стремление да работимъ заедно съ Бога. Тогава нашитѣ интереси и интереситѣ на Бога ще бѫдатъ едни и сѫщи. За да не се прѣкѫсва връзката съ Бога, каквато работа прѣдприемемъ прѣзъ деня, трѣбва да я вършимъ съ единствената мисъль, че тя се върши за Бога. Миешъ ли лицето си, мий го за Бога. Пишешъ ли, четешъ ли, каквато работа и да вършишъ, върши я за Бога. Постѫпвашъ ли така, ще имашъ въ себе си единъ постояненъ импулсъ. Това нѣщо се забѣлѣзва въ живота на всѣки човѣкъ. Нѣкой пѣвецъ, напримѣръ, пѣе хубаво, но нѣма вдъхновение, нищо не го интересува въ живота. По едно врѣме той се влюбва въ нѣкоя красива мома и се вдъхновява, насърдчава се вече. Като излѣзе на сцената, и 10,000 души да го слушатъ, това не е важно за него. Той има прѣдъ себе си единъ образъ и за него пѣе. Всички казватъ: много хубаво пѣе този пѣвецъ. Наистина, той има вече успѣхъ. Отнемете този образъ отъ него, този пѣвецъ изгубва вдъхновението си, отъ никѫдѣ помощь не иде, не му се пѣе вече. Азъ наричамъ този образъ „вѫтрѣшенъ центъръ“, който привлича мисъльта, и въ който всички части намиратъ своето единение. Този образъ не е нѣкаква външна прѣдстава, но едно съзнание въ насъ, което може да регулира живота ни. Този образъ изразява вѫтрѣшното състояние на нашитѣ чувства. Той изразява идеята, която ни движи. Ето защо, вие трѣбва да пазите този образъ въ себе си! Вие може да го намѣрите въ нѣкой по-напрѣдналъ човѣкъ отъ васъ, а може да го намѣрите и въ лицето на Бога. Дѣто и да намѣрите този образъ, пазете го Той носи животъ за васъ. Нѣкой питатъ: какъ се прѣдава живота? — Божествениятъ животъ не се прѣдава направо чрѣзъ мислитѣ, чрѣзъ идеитѣ. Какъ се прѣдава тогава? — Божествениятъ животъ, Божественитѣ идеи се прѣдаватъ най-първо чрѣзъ контактъ, чрѣзъ допиране, не физическо, но духовно, вѫтрѣшно допиране. При това допиране се образува Божествения пламъкъ, и Божествениятъ животъ у човѣка започва да тече. Както при горението въ физическия свѣтъ е необходимо вещество, способно да гори, за да се подържа огъньтъ постоянно, така и въ Божествения животъ трѣбва да има едно постоянно прииждане на Божествени енергии. Значи, за да се прояви животъ, енергия е потрѣбна. Отдѣ ще вземете тази енергия? Отдѣто и да я вземете, ще имате все едни и сѫщи резултати — горение ще става. Ако ви трѣбва дървено масло, ще купите отъ нѣкой бакалинъ. Ако ви трѣбва електрическа енергия, ще вземете отъ дружество „Орионъ“, или отъ другадѣ нѣкѫдѣ, и пакъ ще си платите. Ако не плащате редовно, прѣкѫсватъ тока, и вие оставате въ тъмнина. Нѣкой казва: всичко се дава даромъ отъ Бога. Вѣрно, всичко отъ Бога е даромъ, н о п р и у с л о в и е. Ние взимаме буквално думитѣ, че отъ Бога всичко е даромъ. Питамъ: щомъ всичко отъ Бога е даромъ, защо всички хора не се даряватъ еднакво? Защото всички хора не заслужаватъ еднакво. Тъй седи въпросътъ. Нека говоримъ това, което е, а не това, което не е. Тази мисъль, че отъ Бога всичко е даромъ, е старозавѣтна, и азъ я прѣвеждамъ въ новозавѣтна, за да стане по-ясна. Сега, ще ви прочета часть отъ 16 глава на Евангелието отъ Лука. Ще започна отъ 10 стихъ надолу. Това сѫ образци на Божествения Духъ. Не считайте, че ние сме се събрали тукъ само за прѣминаване на врѣмето. Не, нашето врѣме е запълнено съ Божествения Духъ, и ако сега не Го научите, това врѣме втори пѫть нѣма да се върне. Ако сега запълните, ако сега посадите това врѣме съ новитѣ идеи, които слушате, единъ день то ще дойде при васъ и ще ви донесе узрѣли, благословени плодове на вашия трудъ. Ако, обаче, още сега не запълните това врѣме, единъ день то ще ви донесе най-голѣмото нещастие, каквото не сте виждали на свѣта. Това е единъ старозавѣтенъ законъ, съ който сега нѣмамъ врѣме да се занимавамъ. Вие, като ученици, сами ще го научите. Задача на ученика е да научи всички закони. Ето какъ започва евангелистъ Лука 10 стихъ: „Вѣрниятъ въ малкото, и въ многото е вѣренъ.“ Това е една новозавѣтна мисъль. Азъ ще сравня тази мисъль съ по-раншната, която цитирахъ. „Ето, колко е добро и колко угодно да живѣятъ братя въ единомислие!“ Коя е основата на живота, за да живѣятъ братя въ единомислие? Сега мислете, не говорете още нищо. Азъ искамъ да ме слушате, а не да потвърждавате нѣщата външно. Нѣкои отъ васъ говорятъ, мърдатъ само устата си, безъ да мислятъ. Вие нѣма да мърдате устата си, нито ще се смѣете, понеже сега Господъ е между васъ, сега Той говори. Щомъ дойде врѣме вие да си мърдате устата, азъ ще ви дамъ знакъ. Щомъ дойде врѣме за смѣхъ, азъ пакъ ще ви дамъ знакъ. Мърдането на устата е на мѣсто, смѣхътъ е на мѣсто, говоренето е на мѣсто, но всѣко нѣщо трѣбва да дойде на своето врѣме. Когато говоримъ безъ врѣме, и когато се смѣемъ безъ врѣме, ние сме въ единъ животъ на безпорядъкъ, и тогава не можемъ да идемъ при Бога. Вие казвате: азъ не съмъ ли свободенъ да говоря? Свободенъ си, но когато цѣлото говори, частитѣ трѣбва да мълчатъ, да слушатъ, защото тогава Господъ говори. Когато частитѣ говорятъ, т. е. когато ние говоримъ, трѣбва да се редуваме, да пазимъ редъ, послѣдователно да говоримъ. Най-първо ще говори единъ, послѣ втори, трети, четвърти и като се изкажемъ всички, ще оставимъ цѣлото да даде заключението си. Ние по нѣкой пѫть говоримъ по цѣли часове, прѣреждаме се, бързаме да се изкажемъ, не се изслушваме спокойно, и цѣлото не може да даде никакво заключение. Слѣдователно, всѣки отъ насъ каже ли урока си, който му е зададенъ, трѣбва да, остави Богъ да даде своето вѫтрѣшно заключение. И сега Богъ отговаря: „Когато вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото, само тогава братята ще живѣятъ въ единомислие“. Христосъ казва: „Неправедниятъ въ малкото и въ многото е неправеденъ“. Богъ казва: „Щомъ човѣкъ е неправеденъ и въ малкото и въ многото, братята не могатъ да живѣятъ въ единомислие“. „И тъй, ако въ неправедното богатство вие не бѣхте вѣрни, кой ще ви повѣри истинното богатство?“ Питамъ: ако вие въ материалнитѣ работи, ако въ богатството на свѣта, което е врѣменно, сте невѣрни, кой ще ви повѣри духовното богатство? „И ако въ чуждото се не показахте вѣрни, кой ще ви даде вашето?“ Кое счита Христосъ за чуждо богатство? — Божието богатство. Значи, ако вие се показвате невѣрни къмъ благото, което Богъ ви дава, и злоупотрѣбявате съ него, кой ще ви даде вашето? Никой въ свѣта, освѣнъ Богъ, не може да ви даде вашето. Единственото сѫщество въ свѣта, което може да ви даде вашето благо, това е Богъ. Слѣдователно, ако вие сте злоупотрѣбили съ Божието благо, отъ никого не можете да очаквате вашето благо. Въ Бога се крие и Божието благо, и нашето благо. Той държи и своето благо, и нашето благо. Тогава, ако ние злоупотрѣбимъ съ Божието благо, кой ще ни даде нашето? Ще ви дамъ единъ конкретенъ примѣръ за обяснение на този законъ. Прѣдставете си, че вие сте единъ простъ работникъ и отивате да работите на лозето на единъ богатъ българинъ. Той ви казва: „Ще ти платя, колкото желаешъ, но искамъ тъй да прѣкопаешъ лозето ми, че да не остане въ него нито единъ стръкъ трѣва. Послѣ, да разкопаешъ пръстьта добрѣ, на ситно, да не останатъ никакви буци“. И, ако вие прѣкопаете лозето тъй, както господарьтъ ви иска, той ще ви плати добрѣ, както обѣща, но ако дойде и види, че вие сте прѣкопали лозето отгорѣ-отгорѣ само, тукъ-тамъ сте драснали почвата съ мотиката, питамъ: този господарь ще ви даде ли благото, което ви се пада? — Нѣма да ви го даде. „Никой слуга не може на двама господари да слугува, защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилѣпи и другиго ще прѣзира. Не можете да работите на Бога и на Мамона“ Човѣкъ не може да работи едноврѣменно и на себе си, и на Бога. Това е немислимо! Щомъ работишъ за Бога, за Бога ще работишъ. Работишъ ли за себе си, ще знаешъ, че за себе си работишъ. Вие не можете да примирите тия двѣ положения въ живота си. Нѣкой казва: нали трѣбва да живѣемъ за себе си? Ние ще живѣемъ за Бога, а Богъ ще живѣе за насъ. Такъвъ е великиятъ законъ на Битието. Когато апостолъ Павелъ прѣмина въ новозавѣтния животъ, той научи този законъ и каза: „Сега вече не живѣя азъ, но Христосъ. Азъ умрѣхъ, а Христосъ живѣе въ менъ“. Питамъ: какъ е възможно умрѣлъ човѣкъ да говори? Павелъ казва, че той вече не живѣе, а въпрѣки това говори. Подъ думата „смърть“ Павелъ не разбира изгубване на съзнанието въ човѣка, но той подразбира, че въ даденъ моментъ човѣкъ се самоотрича отъ себе си и живѣе за Бога, като казва: „Господи, ще живѣя само заради Тебе“! Лошо ли е човѣкъ да живѣе за Бога? Да живѣе човѣкъ за Бога, това е едно отъ най-красивитѣ състояния на човѣшката душа. Да живѣе човѣкъ за Бога, това още е частиченъ животъ, а да живѣе въ Бога и за Бога, това е цѣлокупниятъ животъ, въ който той минава живота на всички сѫщества. „Всичко това чуваха и фарисеитѣ, които бѣха сребролюбци; и присмиваха Му се“. Това е свѣтътъ, това сѫ безидейнитѣ хора. „Всѣки, който напуща жена си и се ожени за друга, прѣлюбодѣйствува; и всѣки, който се ожени за напусната отъ мѫжъ, прѣлюбодѣйствува“. Какъвъ е смисълътъ на този стихъ? Въ този стихъ се подразбира, че всѣки, който напуща Божията Любовь, напуща Бога и прѣлюбодѣйствува. Жената е символъ на Любовьта. Затова, всѣки, който напуща Бога и започва да живѣе съ тази или онази жена, съ този или онзи мѫжъ, прѣлюбодѣйствува. Такъвъ човѣкъ е изгубенъ вече. Най-ужасното прѣстѫпление е това духовно прѣлюбодѣяние! Когато напуснемъ Любовьта, т. е. великия принципъ на живота, тогава, именно, смъртьта иде. Това е истинското прѣлюбодѣяние. Като четемъ този стихъ, ние не разбираме въ букваленъ смисълъ отношенията на мѫжа къмъ жената, нито отношенията на жената къмъ мѫжа, нито отношенията само на мѫжа, или тия на жената отдѣлно, нито пъкъ отношенията нв всички живи сѫщества, но разбираме отношенията ни къмъ Бога. Казва Христосъ: „Който напусне жена си, прѣлюбодѣйствува“. Христосъ обяснявалъ тази мисъль на ученицитѣ, говорилъ имъ за дълбокия смисълъ, който се крие въ нея. Всички хора днесъ страдатъ отъ неразбиране на нѣщата. Тѣ разглеждатъ всѣко нѣщо въ неговия букваленъ смисълъ. Тази мисъль е новозавѣтна, и кой какъ я прочете, ужаси се и казва: „Ние трѣбва да пазимъ женитѣ си, като писани яйца. Любишъ ли жена си, ще любишъ и Бога“. Не, азъ казвамъ, че ако любишъ жена си, Бога не можешъ да любишъ. Но любишъ ли Бога, ти не можешъ да не любишъ жена си и дѣцата си, и всички сѫщества. Ще любишъ, както Богъ люби. Тогава Любовьта ще бѫде нѣщо възможно за тебе, и ти нѣма да казвашъ, че този не мога да търпя, онзи не обичамъ и т. н. Като човѣкъ, вѣрно е, че много нѣща сѫ невъзможни, но невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Човѣшката любовь е частична, Божията Любовь е цѣлокупна. Подъ цѣлокупность разбирамъ единение, единство въ съзнанията. Ако ти любишъ всички хора, тѣхнитѣ съзнания, като възприематъ твоята любовь, ще се съединятъ съ твоето, и ще има единство въ съзнанията. „Всѣки, който напуща жена си, прѣлюбодѣйствува“. Този стихъ, прѣведенъ въ широкъ смисълъ, означава: всѣки, който напуща Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина, прѣлюбодѣйствува“. Отъ това гледище, азъ ще се спра върху сегашния индивидуаленъ и общественъ животъ. Щомъ въ единъ домъ царува Божията Любовь, тамъ се раждатъ умни дѣца. Въ това отношение, както съврѣменната наука, така и науката въ миналото и бѫдещето, иматъ само едно мнѣние. Този домъ, въ който бащата и майката сѫ били цѣломѫдрени, въ пълния смисълъ на думата, тамъ се раждатъ най-добри, най-разумни и гениални дѣца. Ние имаме такъвъ примѣръ съ Христа. Той се роди отъ една дѣвица, която бѣше най-цѣломѫдрената жена по това врѣме. Еврейскиятъ народъ не можа да създаде по-добра, по-цѣломѫдрена жена отъ Мария — майката Господня. Христосъ можа да се роди само чрѣзъ нея. Сѫщиятъ законъ се отнася и до мислитѣ. Само най цѣломѫдрената душа може да роди прави, прѣкрасни, красиви мисли въ свѣта. Сѫщиятъ законъ се отнася и до постѫпкитѣ, до дѣйствията. Само най-цѣломѫдрениятъ духъ може да роди прѣкрасни, красиви постѫпки въ свѣта. Цѣломѫдрието може да се тури като основа въ живота на всѣки едного. Да допуснемъ, че мѫжътъ и жената въ единъ домъ се биятъ и наричатъ това „животъ“. Не, това не може да се нарече животъ. Такъвъ споръ, такъвъ бой става и вѫтрѣ въ васъ; вие сте раздѣлени въ себе си, и въ резултатъ на това се явява тъмнина, мракъ. Въ домоветѣ, нѣкѫдѣ мѫжътъ бие жената, нѣкѫдѣ жената бие мѫжа. Нѣкой пѫть мѫжътъ е лошъ и казва: моятъ умъ е много лошъ. Нѣкой пѫть жената е лоша и казва: моето сърце е много лошо. Какъ ще изправите ума и сърцето си? Турете въ ума цѣломѫдрието, турете и въ сърцето цѣломѫдрието, и вашитѣ умъ и сърце ще се изправятъ. Това сѫ максими, съ които можете да работите. Ще кажете: какъ ще работимъ съ тия максими? — Това сѫ специфични методи и правила. Ако не можете да намѣрите правилния начинъ за работа, т. е. ако не знаете, какъ да отваряте запушенитѣ шишета, елате при менъ, азъ ще ви кажа, какъ се отварятъ. За да отворите едно запушено шише, вие взимате единъ tire-bouchon, прѣкарвате го прѣзъ тапата, и шишето се отваря. Ако влѣзете въ една кѫща, дѣто кепенцитѣ на прозорцитѣ сѫ затворени, какъ ще прѣкарате свѣтлината въ нея? Нужно ли е да каните свѣтлината да влѣзе въ тази кѫща? — Не. Ще отворите кепенцитѣ, послѣ ще махнете кукичкитѣ на прозорцитѣ, ще ги отворите широко, и свѣтлината сама ще влѣзе вѫтрѣ — нѣма защо да я каните. Слѣдователно, азъ говоря за цѣломѫдрието, като за разумна сила, като за разумно сѫщество. Цѣломѫдрието носи сила съ себе си. Та когато вие отворите пѫть на цѣломѫдрието, това сѫщество ще дойде въ вашия умъ и въ вашето сърце, и ще ви покаже, по кой начинъ трѣбва да разсѫждавате, и по кой начинъ трѣбва да чувствувате. Цѣломѫдрието разбира законитѣ на мисъльта, и затова, като влѣзе въ мозъка на човѣка, ще поправи всички центрове, съ които той си служи, и мисъльта веднага ще потече плавно. Тогава мисъльта добива изразъ и става силна, мощна въ своитѣ прояви. Всѣка Божествена мисъль е права. Тя никога не може да бѫде изказана не на врѣме, защото нѣма да се възприеме и приложи, а всѣка мисъль, която не може да се възприеме, не може и да живѣе. Ще кажете: сѫществува ли, наистина, цѣломѫдрие въ свѣта? — Да, има цѣломѫдрие въ свѣта, което не е механическо, но Божествено цѣломѫдрие. Въ Новия Завѣтъ наричатъ това цѣломѫдрие „прииждане на Духа“, „явяване на Духа“, „посѣщение на Духа“ и т. н. Казва Христосъ: „Духътъ на Истината ще дойде върху васъ и ще ви научи.“ На какво? — Да мислите правилно. Той ще ви даде знания за живота, а животътъ не седи само въ това да чувствувашъ и да мислишъ, какъ да прѣкарашъ врѣмето си. Не, сегашниятъ животъ прѣдставлява една дълбока вѫтрѣшна наука, едно дълбоко познаване на себе си. Ако ви запитамъ сега, коя е основната ви чърта, или кое е основното качество, което ви отличава отъ другитѣ хора, какво ще ми отговорите? Ще кажете, че вашата мисъль ви отличава отъ другитѣ. Че кой не мисли? Ще кажете, че вашиятъ начинъ на разсѫждение е особенъ. Че кой не разсѫждава? Ще кажете, че сте добъръ човѣкъ. Че и другитѣ хора сѫ добри. Или пъкъ най-послѣ ще кажете, че вие обичате хората. И другитѣ хора обичатъ. „Ама азъ съмъ честенъ човѣкъ, не лъжа.“ И другитѣ хора сѫ честни, и тѣ не лъжатъ. Не, кажете ми една отличителна чърта, която само вие имате. Какъ ще я опрѣдѣлите? Ако отидете при нѣкой съврѣмененъ музикантъ, той ще ви каже, че първиятъ тонъ отъ първата октава има 32 трептения, 32 вълни. Той е най-низкиятъ тонъ, който човѣшкото ухо е схванало досега. Само единъ контрабасистъ може да вземе този тонъ. Като се слуша този тонъ, той прѣдставлява едно бучение, като че земята се тресе. Той е силенъ, мощенъ тонъ, въ състояние е да разтърси нашия салонъ. Както виждате, този тонъ има една отличителна чърта, по която се познава отъ другитѣ тонове. Като дойдемъ до осмата октава пъкъ, първиятъ тонъ тамъ има 40,000 трептения. Той е толкова високъ, че човѣшкото ухо едва може да го схване, като че отдалечъ нѣкѫдѣ се носи този звукъ. Днесъ малко цигулари могатъ да взематъ този тонъ чистъ и ясенъ. Грѣшката не е въ цигуларя, нито въ цигулката, но жицитѣ, които се употрѣбяватъ, не могатъ да прѣдаватъ тия трептения. Затова всички майстори-цигулари търсятъ материалъ за жицитѣ по-чистъ, по-отзивчивъ за прѣдаване на тѣзи висши трептения. Азъ прилагамъ този законъ по отношение на нашата нервна система, която постоянно се прѣобразява, прѣустройва. Тя трѣбва да се кали толкова много, че да бѫде въ сила да издържа, както на низкитѣ, тъй и на високитѣ тонове. Това ще се постигне чрѣзъ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота. Чрѣзъ тѣхъ, именно, става прѣустройване на материята въ нашата нервна система. Ако разгледате съ увеличително стъкло нервната система на единъ човѣкъ, който има старозавѣтни вѣрвания, както и на онзи човѣкъ съ новозавѣтни вѣрвания, послѣ разгледате нервната система на праведния човѣкъ и най-послѣ на ученика, ще намѣрите голѣма разлика въ устройството на нервната имъ система. Ако погледнете очитѣ на старозавѣтния човѣкъ, както и тия на новозавѣтния, ще видите, че очитѣ на единия и на другия сѫ различно устроени. Ако слѣдъ това погледнете очитѣ на праведния и тия на ученика, пакъ ще намѣрите разлика въ устройството имъ. Това сѫ факти, съ които съврѣменнитѣ учени хора още не сѫ се занимавали. Тѣ прѣдставляватъ извѣстни празнини въ съврѣменната наука, за изучаването на които се изискватъ редъ изслѣдвания. Това е една широка область за проучаване. Ние можемъ да познаемъ миналото, настоящето и бѫдещето на човека по неговото око. Всичко, което може да стане съ човѣка, е написано въ неговото око, и ние можемъ да четемъ по него. Ако нѣкой човѣкъ страда отъ охтика, или отъ каква и да е болесть, въ окото му има признаци, които говорятъ за тази болесть. Всички болезнени състояния се отразяватъ въ очитѣ на хората. Тамъ ставатъ извѣстни прѣсичания на крѫговетѣ, отъ които правилнитѣ течения въ очитѣ се прѣкѫсватъ. Онзи, който може да чете по очитѣ, като погледне въ тѣхъ, ще познае, че нѣкой човѣкъ ще умре отъ охтика, напримѣръ, слѣдъ една година. Случва се такъвъ човѣкъ, който чете по очитѣ, да отиде при нѣкой боленъ, когото всички лѣкари отписватъ отъ книгата на живота, и казва: този човѣкъ слѣдъ десеть деня ще бѫде на крака. Какъ е възможно това нѣщо? Нали всички лѣкари казватъ обратното? Да, така казватъ тѣ, но въ окото на този човѣкъ е написано положително, че той ще живѣе, нѣма да умре. Тъй е опрѣдѣлилъ неговиятъ духъ. Нѣкой човѣкъ пита: азъ ще стана ли добъръ? — Погледни въ окото си, или намѣри човѣкъ, който може да чете по окото, той ще ти каже всичко, каквото може да стане отъ тебъ. Послѣ намѣри нѣкой опитенъ френологъ и го попитай, за какво си способенъ. Той има редъ мѣрки, съ които ще си послужи: ще измѣри главата ти околовръстъ, на дължина и т. н. Слѣдъ това ще се произнесе не само за твоитѣ способности, но точно ще опрѣдѣли, каква е била майка ти, какъвъ е билъ баща ти, какви сѫ били твоитѣ дѣди и прадѣди прѣди нѣколко поколѣния. Казватъ нѣкой, че и въ България, имало такива гадатели. Не, нашитѣ гадатели говорятъ, както имъ падне, тѣ не сѫ тъй точни, както съврѣменнитѣ френолози, не могатъ даже да се сравняватъ съ тѣхъ. Френологията почива на редъ опити, наблюдения, извлѣчени изъ живота, изъ живата природа. Казахъ ви въ една отъ бесѣдитѣ си, че всѣка форма е изразъ на една Божествена мисъль. Въ този смисълъ, окото е жива Божествена форма, въ която е написано, какъ сѫ устроени цѣлия козмосъ, цѣлата слънчева система, какъ е устроенъ най-послѣ и животътъ. Окото на човѣка е създадено най-послѣ. То има най-високъ произходъ. Слѣдователно, онзи, който може да чете по окото, той е ученъ човѣкъ. И всички по-видни ясновидци, всички адепти и Учители на човѣчеството четатъ и се учатъ по окото. Една отъ виднитѣ български ясновидки казваше: „Азъ чета за живота на хората по очитѣ имъ. Най напрѣдъ се помоля на Бога, слѣдъ това, като погледна въ очитѣ имъ, всичко познавамъ. Не мога ли да проникна въ окото, нищо не мога да кажа, нищо не мога да прочета“. Така е, въ окото на човѣка е написано всичко. Христосъ казва: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тѣло чисто ще бѫде; и ако окото ти е нечисто, всичкото ти тѣло нечисто ще бѫде“. Каквото е окото, такова е и тѣлото. Ако въ окото има признаци на нечистота, тѣлото ти не може да бѫде чисто. Окото седи на първо мѣсто. Ние виждаме това око на лицето, но то е изразъ, отражение на вѫтрѣшното око. За вѫтрѣшното око се говори въ Писанието. Двѣтѣ очи на лицето на човѣка сѫ двѣ сестри, свързани въ мозъка чрѣзъ единъ общъ центъръ. Щомъ прѣминемъ окото и дойдемъ до човѣшкия мозъкъ, прѣдъ насъ се отваря една широка область за изучаване. Всичко онова, което е написано въ клѣткитѣ на мозъка, прѣдставлява недостѫпна область за съврѣменната наука. Ще минатъ, може би, вѣкове още, докато хората се заематъ съ щателното проучване на човѣшкия мозъкъ. Съврѣменнитѣ учени, при извѣстни случаи, сѫ отваряли черепа на човѣка и сѫ наблюдавали мозъка. Тѣ сѫ виждали, какъ той пулсира, какъ се увеличава и намалява по обемъ. Съврѣменната хирургия е дошла до слѣднитѣ факти: при счупване на часть отъ костьта на черепа, отваряла се е дупка, голѣма до 2—3 квадратни сантиметра, и ако субектътъ е развълнуванъ нѣщо, забѣлѣзвали сѫ, че мозъкътъ излиза отъ черепа навънъ, а щомъ се успокои, прибира се пакъ вѫтрѣ. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и при възбудена мисъль. Щомъ мисъльта у нѣкой човѣкъ е силно възбудена, мозъкътъ излиза навънъ до 2—3—5, а даже и до 10 см., като краставица, но като се успокои, отново се прибира. Както виждате, не е лесно да се управлява мозъкътъ. За правилното функциониране на мозъка, за урегулирването на това напрѣжение, изисква се права мисъль. Ето защо, природата, като знае, че съврѣменнитѣ хора, въ тѣхното развитие, сѫ дѣца, е поставила мозъка въ такава здрава коруба. Тя знае, че тия дѣца не могатъ да пазятъ нѣщата. Ако мисъльта ви е еднообразна, т. е. ако тя върви само въ една опрѣдѣлена посока, може да разбие черепа ви. По тази причина, именно, много хора заболѣватъ умствено, и нервната имъ система се разстройва. Слѣдователно, като разбирате този великъ законъ, ще трансформирате умствената си енергия, ще я отправяте къмъ всички посоки на мозъка. Абсолютно ще избѣгвате еднообразие въ мисъльта! Човѣкъ, който мисли здраво, не полудѣва. Казватъ за нѣкого, че полудѣлъ отъ много мисъль. Не, човѣкъ не може да полудѣе отъ много мислене. Умътъ на човѣка не заболѣва, но заболѣе ли сърцето, то указва вече влияние върху човѣшката мисъль. Въ прѣдната часть на мозъка не става почти никакво заболяване. Обикновено заболяването става въ задната часть на мозъка. Има извѣстенъ родъ мисли, които будятъ, повдигатъ човѣшкото съзнание. Тѣ сѫ правитѣ мисли, които прѣдставляватъ здравословното състояние на човека. Искашъ ли да бѫдешъ здравъ, право ще мислишъ! Красивата мисъль е хармонично съчетание на мислитѣ. Кривата мисъль подразбира раздвояване въ чувствата. Искашъ ли нѣща, които не ти сѫ потрѣбни, заинтересованъ ли си отъ нѣщо лично, ще се родятъ и кривитѣ прояви въ живота. Ето защо, ти трѣбва да допущашъ въ мисъльта си само такива нѣща, които сѫ необходими за живота ти за даденъ моментъ. Вземете, запримѣръ, факта, че искашъ да бѫдешъ красивъ. Красотата не е лошо нѣщо, но важното е, какви сѫ побужденията ти да бѫдешъ красивъ. Турцитѣ иматъ една поговорка за красотата. Тѣ казватъ: „Да гледа човѣкъ хубавото въ живота, въ природата, това е привилегия за него, това осмисля живота.“ Красотата е великъ потикъ, великъ импулсъ въ живота на човѣка. Чувството къмъ красивото е развито даже и у животнитѣ. И тѣ съзнаватъ кога сѫ красиви. У всички сѫщества има едно вѫтрѣшно чувство за красотата. Отдѣ иде красотата, какъ се създава тя? — Отъ човѣшката мисъль. Само човѣшката мисъль е въ състояние да подбере съотвѣтната храна, да направи човѣка красивъ. Ако човѣкъ не може да си подбере нужната храна, образува се едно мускулно натрупване. Въ този смисълъ, що е красотата? — Мускулна тъканъ, въ която мускулитѣ сѫ хубаво съчетани, съ голѣма пластичность. Азъ не говоря за онази красота на лицето, при която то изглежда неподвижно, като маска. Красиво е това лице, на което се забѣлѣзва всѣка промѣна въ мислитѣ, чувствата и дѣйствията на човѣка. При тази промѣна, обаче, въ чъртитѣ на лицето, все пакъ остава една неизмѣнна чърта. Такова лице е изразъ на една благородна, възвишена душа. Красивъ човѣкъ е този, въ лицето на когото можешъ да четешъ. Това лице изразява всичко онова, което се крие въ душата. Днесъ хората се страхуватъ да четатъ по лицата имъ. Нѣкои отъ тѣхъ казватъ: ще скрия лицето си, не искамъ да ме познаятъ. Защо? Какво лошо има въ това, че нѣкой ще прочете на твоето лице единъ листъ отъ голѣмата книга на твоя животъ? Какво по-хубаво отъ това, като видятъ лицето ти, да познаятъ, че твоята баба и твоятъ дѣдо сѫ били добри хора? Нека хората четатъ красивитѣ нѣща въ живота! Азъ наричамъ грозни лица само ония, по които хората, като немарливитѣ дѣца, сѫ писали гарги, драскали, зачерквали, отново писали, пакъ зачерквали онова хубаво писмо, което Богъ нѣкога е написалъ. Вие четете по тия лица, но нищо не можете да разберете. Грозно лице е това, по което човѣкъ пише и задрасква. Красиво лице е онова, по което Богъ пише, а човѣкъ го пази чисто. „Колко е добро и угодно да живѣятъ братя въ единомислие!“ Съ кого? — Съ Бога. Съ кого трѣбва да живѣемъ въ любовь, безъ да се съблазни сърцето ни? — Съ Бога. Характерътъ на човѣка седи въ това, той да не се съблазни отъ нищо. И цѣлиятъ свѣтъ да му даватъ, и всичкото богатство на свѣта да му обѣщаватъ, той трѣбва да каже: не, за нищо въ живота си, не бихъ пожертвувалъ Онзи, Когото обичамъ! Да се самоотречешъ, да понесешъ кръста на страданията и сѫщеврѣменно да носишъ въ душата си великата идея, че всичко това правишъ заради Бога, безъ най-малко да се поколебаешъ, това е благородството, това е геройството, това е красотата на човѣка. Живѣешъ ли така, ти бѣденъ нѣма да бѫдешъ, лишенъ отъ храна нѣма да бѫдешъ, отъ нищо нужда въ живота нѣма да познавашъ. Щомъ любя Бога, азъ ще имамъ нужната храна — ще дойде нѣкоя врана да ми донесе едно малко парченце отъ Любовьта. Щомъ любя Бога, Той ще ми изпрати отъ Своята трапеза едно малко парченце съ нѣкоя врана. Щомъ любя Бога, азъ не се нуждая хората да ме хранятъ и да казватъ: знаешъ ли, че ние те хранимъ? Докато очакваме хората да ни хранятъ, ние въ Бога не вѣрваме. Докато очакваме хората да ни хранятъ, ние Бога не обичаме. Прѣстанемъ ли да очакваме хората да ни хранятъ, ние обикваме Бога. Казвамъ: имате ли тия максими, които ви давамъ, като основа на живота ви, нѣма да бѫдете бѣдни. Свобода сѫществува само за тѣзи хора, които любятъ Бога. Тѣ сѫ идеалнитѣ хора въ свѣта. Колко сѫ и дѣ сѫ тия идеални хора, които любятъ Бога? Ако срещнешъ такъвъ човѣкъ, той отваря душата си прѣдъ тебе и ти казва: „Ела да те запозная съ Онзи, Когото любя! Ела да видишъ, колко е добъръ Той! Азъ не казвамъ, че трѣбва да те запозная съ себе си, нито съ моя гениаленъ умъ, нито съ моето благородно сърце, но искамъ да те запозная съ Онзи, Когото любя. Не у мене, а у Бога се крие гениаленъ и възвишенъ умъ, благородно и възвишено сърце.“ Мнозина отъ васъ иматъ желание да заведатъ нѣкого при Бога. По кой начинъ можете да заведете кого и да е при Бога? По кой начинъ, именно, трѣбва да заведемъ нѣкого при Този, когото любимъ? Когато момата залюби нѣкой момъкъ, завежда ли нѣкого при него? Не, щомъ момата залюби нѣкой момъкъ, тя не води никого при него. Защо? — По единствената причина, че хората нѣматъ довѣрие единъ въ другъ. Момъкътъ, като залюби нѣкоя мома, води ли нѣкого при нея? — Не. Защо? — По сѫщата причина, нѣма довѣрие въ хората, бои се да не му я откраднатъ. Той не вѣрва даже въ своята възлюбена. Защо? Той казва: момата може да ме разлюби, затова, въ мой интересъ е да я държа въ невѣжество, много да не знае, много да не ходи, само менъ да обича. Иначе, тя може да се изгуби. Засега човѣкъ има довѣрие само въ майка си и въ баща си, затова момъкътъ, като се влюби въ нѣкоя мома, първо я завежда при майка си и при баща си, да получи тѣхното благословение. Слѣдъ това я прѣдставя прѣдъ брата си и прѣдъ сестра си и дотамъ спира. Сѫщото правятъ и турцитѣ. Довѣрието имъ се простира най-много до братята и сестритѣ. Оттамъ нататъкъ не отиватъ. Сега този законъ и у турцитѣ се измѣни, но по-рано бѣше много строгъ. Азъ взимамъ момъкътъ и момата като форми, които сѫществуватъ въ свѣта. Взимамъ ги, като най-чисти форми, съ които искамъ да изясня духовния, както и Божествения животъ. По сѫщия начинъ и грѣшникътъ не може да бѫде заведенъ при Бога, освѣнъ, ако съзнанието му започва да се пробужда. Тогава ще му кажемъ: ела да те заведемъ при Онзи, Когото обичаме! Тамъ ще намѣришъ смисъла на живота. Питамъ ви сега: Отдѣ ще черпите законитѣ, максимитѣ за бѫдещата наука? Ученикътъ трѣбва да черпи познанията, максимитѣ и законитѣ за новата наука отъ другъ източникъ. Той, слѣдъ като е прѣминалъ всички школи на свѣта, като приготовителни училища, ще се ползува отъ единъ съвсѣмъ новъ източникъ. Христосъ казва: „Като дойде Духътъ на Истината, Той ще ви научи на всичко.“ Той казва и за себе си: „Както ме е Отецъ ми научилъ, и както ме сега учи, така и азъ ви уча.“ Той всѣки день се учеше. Смирение имаше въ Христа! Често работитѣ ви не вървятъ добрѣ. Защо? — Смирение нѣма у васъ. Въ каква форма да употрѣбя тази мисъль? Тя е една отъ най-щекотливитѣ мисли. Като казвамъ, че „вие“ нѣмате смирение, изключвамъ себе си отъ това число и обиждамъ васъ. Ако кажа „ние“, включвамъ себе си, а по този начинъ себе си обиждамъ. Ако кажа нѣкому „ти нѣмашъ смирение“, обидата е още по-голѣма. Ще кажа тогава: всѣки, който не върши волята Божия, не е смиренъ. Защо? — Понеже частьта се е индивидуализирала. Тя мисли, че е общъ центъръ, около който всички трѣбва да се групиратъ, и е недоволна, че не може да върши, каквото си иска. Тя казва: „Азъ мога да употрѣбя благото, което Богъ ми е далъ, за себе си.“ Не, Богъ ни изпитва съ благото, което ни дава. Ако не употрѣбимъ това благо за Бога, ще го изгубимъ. Нѣкой казва: азъ не знаѣхъ това нѣщо. Ако ти не знаешъ тия нѣща, ученикъ не можешъ да бѫдешъ. Ако пъкъ ученикътъ знае всичко, той ще бѫде Учитель. Азъ не искамъ да опрѣдѣлямъ, какво нѣщо е Учительтъ. И да ви обяснявамъ това, нѣма да ме разберете, но казвамъ: има по-великъ пѫть отъ този на ученика, той е пѫтьтъ на Учителя. Сега ви говоря за пѫтя на ученика. Той е идеаленъ пѫть. Ако днесъ ви говоря за пѫтя на Учителя, какво ще разберете? Обаче, разберете ли пѫтя на ученика, само по този начинъ, въ далечното бѫдеще, ще дойдете до една нова фаза, да разберете пѫтя на Учителя. Ако не можете да прѣминете пѫтя на ученика, пѫтьтъ на Учителя ще бѫде абсолютно недостѫпенъ за васъ. Ако старозавѣтнитѣ хора подготвятъ пѫтя на новозавѣтнитѣ, тогава новозавѣтнитѣ ще подготвятъ пѫтя на праведнитѣ; и ако праведнитѣ подготвятъ пѫтя на ученика, тогава ученикътъ ще подготви пѫтя на Учителя. Това е правилното схващане за живота. Но смирение трѣбва! Когато човѣкъ добие смирението, всѣкакво терзание изчезва отъ него, и той добива едно вѫтрѣшно спокойствие въ душата си. Докато човѣкъ нѣма смирение, той търси почитъ и уважение отъ хората. Христосъ казва: „Не търсете слава отъ человѣцитѣ, но търсете слава отъ Бога!“ Нека Богъ има добро мнѣние за васъ, и Той ще ви научи на всичко. Ще се върна на мисъльта: коя е отличителната чърта, по която се различавате отъ другитѣ хора? Това е една отъ задачитѣ на ученика. Цѣлата ваша еволюция седи въ това, да познаете отличителната си чърта, като ученици. Не знаете ли вашата отличителна чърта, единъ день вие може да се изгубите въ пѫтя си, като ученикъ, и нѣма да познаете, кой сте, дали сте вие, или не. Вие знаете анекдота за онзи човѣкъ, който отишълъ въ банята да се кѫпе. Съблѣкълъ дрехитѣ си, влѣзълъ въ банята между другитѣ хора, но изведнъжъ се изгубилъ, не могълъ да познае, кой е. Като се видѣлъ въ това положение, уплашилъ се. Вториятъ пѫть, когато влѣзълъ въ банята, за да не се изгуби между другитѣ хора, вързалъ единъ конецъ на крака си. Да, страшно нѣщо е изгубването! И човѣкъ, наистина, може да се изгуби. Щомъ се изгуби, въ него настава една вѫтрѣшна суматоха, и умътъ му изфирясва. Ако човѣкъ може да се изгуби въ гората, колко повече може да се изгуби въ широкия свѣтъ? Слѣдователно,задачата на всѣки едного е д а п о з - н а е себе си. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога”. Да познаемъ Бога, значи да познаемъ себе си, да познаемъ Първата Причина, която ни е пратила въ свѣта, да познаемъ Единствениятъ, Който ни обича, Който ни дава свѣтлина, миръ и радость за душитѣ. Азъ бихъ ви обяснилъ въ широкъ смисълъ, какво нѣщо сѫ Любовьта, Свѣтлината Мирътъ и Радостьта, но това ще остане за другъ пѫть. То е цѣла наука! Да се говори за Любовьта, това е широка, необятна область. Вие ще се очаровате, ако опитате Любовьта въ нейния развой, тъй както започва отъ физическия свѣтъ, продължава въ духовния свѣтъ, докато стигне най-послѣ до Божествения свѣтъ. Вие ще се очаровате и отъ Свѣтлината, ако я разгледате въ всички форми, които тя създава. Вие ще се очаровате и отъ Мира, който повдига човѣшката душа, и отъ Радостьта, която внася веселие, доволство въ свѣта. Това сѫ области за прѣминаване, това сѫ теми за проучаване, съ които ученикътъ трѣбва да се занимава прѣзъ цѣлия пѫть, докато достигне крайния прѣдѣлъ на своя животъ и започне да изучава пѫтя на своя Учитель. Тогава той ще бѫде по-близо до дълбокото разбиране на живота, до великата Любовь, която дѣйствува въ свѣта, до причинитѣ и възможноститѣ, които сѫ го създали, до причинитѣ и възможноститѣ, чрѣзъ които хората се сближаватъ, до причинитѣ и възможноститѣ, които заставятъ великитѣ Учители да идватъ въ свѣта и да работятъ. Тогава ще разберете, какъвъ е смисълътъ на това, да се любите единъ другъ, какъвъ е смисълътъ да любите Бога. Засега не разбирате още тия нѣща. Въ сегашното ви разбиране има единъ вѫтрѣшенъ страхъ. Казвате: човѣкъ може да обича, но тази любовь трѣбва да има граници. Значи, Любовьта трѣбва да има граници, прѣдѣлъ. Да, вѣрно е, Любовьта има граници, както и яденето. Стомахътъ има граници, затова и Любовьта има граници. Любовьта има граници, защото и сърцето има граници. Човѣкъ свещено трѣбва да пази границитѣ на Любовьта. И тъй, въ сегашното състояние, въ което се намирате, вие нѣмате право да пипате онзи, когото обичате. Това е законъ! Ако не пазите това, което обичате, значи не го обичате. Това е първото нѣщо, което трѣбва да спазвате въ Любовьта. И дѣйствително, ние не даваме прахъ да падне върху този, когото обичаме. По това именно се отличава Любовьта въ физическия свѣтъ. Ако оставите всичкия прахъ да падне върху онзи, когото обичате, а говорите за любовь, това не е никаква любовь. Тъй седи Истината. Говоримъ ли при това положение за Любовь, това сѫ празни думи, полици безъ никакво съдържание. Това сѫ банкноти, които всѣкога могатъ да се обезцѣнятъ. Слѣдователно, Богъ ни сѫди заради тази Любовь. Той ни е поставилъ на изпитъ въ този свѣтъ. Не мислете, че вашата любовь е много малка, или съвсѣмъ нѣмате любовь, но казвамъ, че вашата любовь е въ такъвъ малъкъ мащабъ по отношение на великата Божествена Любовь, та като дойдете да боравите съ по-голѣмитѣ изисквания на живота, тя не ще бѫде въ състояние да издържи. Божествената Любовь, за която ви говоря, е силна, мощна. Ти не можешъ да излѣзешъ срѣщу човѣка, който носи въ себе си великата Любовь. Той е толкова гъвкавъ, толкова пластиченъ, дѣто и да го туришъ, ще намѣри и най малката дупчица, прѣзъ която ще излѣзе. Дойде ли нѣкаква мѫчнотия, той лесно я разрѣшава, казва: тази работа ще се оправи. Дойде ли му нѣкоя трудна мисъль за разбиране, казва: тази мисъль ще се проясни. Сега, на старозавѣтнитѣ казвамъ да станатъ новозавѣтни. На новозавѣтнитѣ казвамъ да станатъ праведни. На праведнитѣ казвамъ да станатъ ученици. Азъ съмъ послѣдователенъ, не говоря това отъ себе си, но такъвъ е Божиятъ законъ. Азъ нѣкога ще ви раздѣля на старозавѣтни, на новозавѣтни, на праведни и на ученици и ще образувамъ отдѣлни събрания отъ всички тия категории хора. Като ви говоря това, азъ подразбирамъ степени на човѣшкото съзнание, а не говоря за съзнанието на вашата душа. Това сѫ четиритѣ живота, които текатъ у васъ, безъ да се задържатъ за винаги. Ще ви обясня този законъ, за да не ви създамъ съблазънь Азъ не искамъ да унижа достойнството на вашата душа. Да кажемъ, че баща ви и майка ви сѫ били болни хора и сѫ вложили въ васъ слаба, нечиста кръвь. Какво ще бѫде вашето положение? — Докато тази кръвь не се прѣчисти, докато не се усили, вие не можете да бѫдете здравъ човѣкъ. Тази кръвь е на единъ старозавѣтенъ човѣкъ, и тя трѣбва да се прѣобрази. Вие трѣбва да създадете нова кръвъ въ вашето тѣло, да минете въ живота на новозавѣтния човѣкъ. Докато си старозавѣтенъ човѣкъ, ти си единъ търговецъ, който взима пари на заемъ. Казвамъ му: ти ще се освободишъ отъ дълговетѣ си! Старозавѣтниятъ животъ е животъ на човѣкъ, който прави заеми и оперира съ чуждъ капиталъ. Кой е новозавѣтенъ човѣкъ? Новозавѣтенъ човѣкъ е този, който оперира съ свой капиталъ. Кой е праведенъ човѣкъ? Праведенъ човѣкъ е този, който е пласиралъ своя капиталъ въ чужди банки и дава пари на заемъ. Кой е ученикъ? Ученикъ е този, който не се занимава вече съ нищо, т. е. нито дългове плаща, нито съ свой капиталъ оперира, нито свой капиталъ дава нѣкѫдѣ въ обръщение. Азъ не опрѣдѣлямъ вие отъ кои сте, но поставямъ старозавѣтнитѣ на своето мѣсто, поставямъ новозавѣтнитѣ на своето мѣсто, поставямъ и праведнитѣ на своето мѣсто, а ученицитѣ не поставямъ никѫдѣ. Защо? Защото истинскиятъ животъ започва отъ ученика. Давамъ ви една загадка, помислете сами, на какво можете да уподобите ученика. Дайте една форма, съ която да опрѣдѣлите, съ какво се занимава ученикътъ. Ако успѣете въ това, азъ ще се радвамъ. И тъй, ако ви питамъ, съ какво се занимава ученикътъ, ще кажете: бѣше врѣме, когато той работѣше съ чужди капитали, когато изплащаше дългове; бѣше врѣме, когато работѣше съ свои капитали; бѣше врѣме, когато даваше пари на заемъ, когато работѣше съ ортаци, но тѣ го обраха. Слѣдъ това се ожени, но жена му го би. Послѣ се обърна той къмъ дѣцата и ги запита: „Кажете ми, дѣдовото, какво да правя сега?“ Азъ казвамъ на този дѣдо тъй: дѣдо, ти трѣбва да станешъ ученикъ! И той казва: „Дайте ми букварь да уча!“ Това е фигура. Да учи човѣкъ, въ това седи смисълътъ на живота. Новиятъ животъ изисква отъ всички ви да бѫдете ученици. Това е най-великото и най-славното, което можете да направите. Туй, което сега имате въ себе си, ще го носите, безъ да подозира свѣтътъ, че сте ученици. Свѣтътъ ще ви постави на редъ изкушения, ще ви кара да правите това-онова; ще ви иска пари на заемъ, защото сте богати. Ако хората искатъ отъ васъ пари на заемъ, и вие имъ давате, не сте ученици. Ученикътъ не борави съ пари, той на заемъ пари не дава. Дойде нѣкой да те пита: дългове имашъ ли? — Нѣмамъ. Пари на заемъ давашъ ли? — Не давамъ. Съ какво се занимавашъ тогава? — Ученикъ съмъ. Изваждашъ букваря и казвашъ: ето, съ това се занимавамъ. Че какво се занимавашъ съ този букварь? Много глупавъ човѣкъ си билъ ти! И, наистина, какво ще кажете, ако видите единъ 100-годишенъ дѣдо, съ голѣми опитности въ живота, взелъ букварь въ рѫка, като нѣкое малко момченце, и чете. „Не можешъ ли да пасешъ овце, говеда, ами си взелъ тозъ букварь?“ — Не, моятъ букварь струва повече, отколкото пасенето на говедата. Азъ се опрѣдѣлихъ въ пѫтя на ученика. И той, като ученикъ, започва да се занимава съ Любовьта, съ Свѣтлината, съ Мира и съ Радостьта. Това сѫ четиритѣ прѣдмета, които ученикътъ започва да проучава въ началото на своя пѫть. Той трѣбва да знае, какво нѣщо е Любовьта като прѣдметъ, да знае, какъ да я прилага. Той трѣбва да знае, какво нѣщо е Свѣтлината, като прѣдметъ и да може да я прилага. Той трѣбва да знае, какво нѣщо е Мирътъ, като вѫтрѣшно състояние на душата. Той трѣбва да знае, какво нѣщо е Радостьта, като плодъ на всички блага, които сѫществуватъ въ свѣта. Той трѣбва да знае, какъ да я употрѣби за благото на своето сърце, както и да бѫде полезенъ на своитѣ ближни — на майка си и на баща си. Като казвамъ, че ученикътъ трѣбва да служи на майка си и на баща си, значи, да имъ служи тъй, както Богъ изисква, а това подразбира да изпълнява волята Божия. Сега разбрахте ли всичко ясно? Азъ искамъ да бѫда категориченъ, да ме разберете добрѣ, и да не си служа съ неопрѣдѣлени думи. Въпрѣки това, много нѣща оставатъ неизяснени, но радвайте се на това. Колкото и да ви говоря — и 20, и 30 деня на редъ, па и цѣла година, вие пакъ ще знаете толкова, колкото и сега знаете, т. е. вие ще знаете повече, но и задачитѣ, които ви се даватъ, ще бѫдатъ все по-сложни. Въ това отношение, привидно, вие като че ли ще бѫдете на една и сѫща степень въ знанията си. Нѣкой ученикъ казва: да свърша първи класъ, нищо повече не ми трѣбва. Като свърши първи класъ, тогава пакъ казва: да свърша поне втори класъ, не ми трѣбва повече да уча. Свършва втори класъ, записва се въ трети класъ, и него свършва. Така минава класъ слѣдъ класъ, докато най-послѣ казва: хайде и университета да свърша, че да нѣма за какво да мисля. Като свърши университета, казва: много малко зная, почти нищо. Това е хубавото, да съзнавашъ, че не знаешъ. Вървишъ ли въ този пѫть, той е пѫть на благословение. Любовьта, Свѣтлината, Мирътъ и Радостьта сѫ плодове на Божествения Духъ. И ученикътъ почва да се храни съ тия плодове. Любовьта е първиятъ плодъ на Духа. Значи, ученикътъ вкусва отъ първия сладъкъ плодъ, който узрѣва на дървото на великия животъ. Той трѣбва да вкуси отъ този плодъ! Защо? — Този плодъ носи вѣчния животъ. Та като имате тази велика идея въ себе си, като имате Любовьта, всички разногласия, които сѫществуватъ въ свѣта, ще изчезнатъ. Мнозина идватъ при мене, искатъ да ги лѣкувамъ. Казвамъ: има четири начина за лѣкуване: начинъ за старозавѣтния, начинъ за новозавѣтния, начинъ за праведния човѣкъ и начинъ за ученика. Затова, когато дойде нѣкой при мене да се лѣкува, ще го питамъ, по кой начинъ иска да го лѣкувамъ, отъ кои хора е той. Ако е ученикъ, ще го лѣкувамъ по начина на ученика; ако е праведенъ, ще го лѣкувамъ по начина на праведния; ако е новозавѣтенъ, ще го лѣкувамъ по начина на новозавѣтния и ако е старозавѣтенъ, ще го лѣкувамъ по начина на старозавѣтния. Старозавѣтниятъ човѣкъ не може да се лѣкува по начина на новозавѣтния. Новозавѣтниятъ не може да се лѣкува по начина на праведния, и праведниятъ не може да се лѣкува по начина на ученика. Въ природата съществува строгъ законъ, който слѣди за изпълнението на това нѣщо. По-нататъкъ, като се дойде до науката, и тамъ има четири начина за учене, четири вида наука: наука за старозавѣтния, наука за новозавѣтния, наука за праведния и наука за ученика. Науката на старозавѣтния не е наука за новозавѣтния; науката на новозавѣтния не е наука за праведния, и науката на праведния не е наука за ученика. Науката на ученика е особена. Това трѣбва да знаете! Ако нѣкой старозавѣтенъ иска да стане новозавѣтенъ, той трѣбва да измѣни начинитѣ и методитѣ, по които живѣе; той трѣбва да измѣни своитѣ схващания и разбирания въ новозавѣтни. Той не може да борави съ сѫщитѣ термини, съ сѫщитѣ понятия, които ималъ по-рано. Старозавѣтниятъ човѣкъ казва за нѣкого: „Този трѣбва да се обѣси, да се убие, да се глоби. Законъ има за прѣстѫпленията!“ Новозавѣтниятъ казва: „Простете този човѣкъ, смекчете наказанието му, пуснете го на свобода!“ Праведниятъ казва: „Дайте условия на този човѣкъ да се повдигне, да работи. Дайте му пари на заемъ, да оправи работитѣ си!“ Ученикътъ казва: „Пратете този човѣкъ на училище да се учи!“ Какъ постѫпва бащата? Ако е старозавѣтенъ, праща сина си на нивата да оре. Ако е новозавѣтенъ, праща го да пасе говедата. Ако е праведенъ, оставя го въ кѫщи да готви. Ако е ученикъ, праща го на училище да се учи. Орешъ ли — старозавѣтенъ си; пасешъ ли говедата — новозавѣтенъ си; готвишъ ли — праведенъ си; учишъ ли — ученикъ си. Тъй е, нѣщата сѫ категорични. Ако разгледате хората въ домоветѣ, нѣкои отъ тѣхъ сѫ старозавѣтни, казватъ: дотегна ни да оремъ земята! Какъ нѣма да ви дотегне? Да орешъ земята цѣли 20—30 години, това не е лесна работа. Нѣколко наши млади братя, идеалисти, работиха земята на „Изгрѣва“ нѣколко мѣсеца, и единъ отъ тѣхъ. ми казва: „Учителю, огрубѣхъ, отиде моятъ животъ!“ Азъ не му казвамъ нищо, но си мисля: какъ нѣма да огрубѣешъ? Да копаешъ, да орешъ земята, това е старозавѣтниятъ животъ. Когато ние копаемъ, съ това искаме да насърдчимъ старозавѣтнитѣ, да не се отчаятъ. Понѣкога отиваме при новозавѣтнитѣ, които пасятъ говедата. Гледаме нѣкой отъ тѣхъ легналъ подъ една круша, излежава се, а говедата му наоколо пасятъ. По нѣкой пѫть и ние готвимъ манджи, насърдчаваме праведнитѣ. Погледнешъ орача, рѫцѣтѣ му сѫ груби, твърди. Погледнешъ говедаря, той е свободенъ човѣкъ: пасе говедата, а самъ легналъ подъ крушата, и като падне нѣкоя круша на земята, взима я и я изяжда. Цѣлъ день седи на чистъ въздухъ, вечерь се връща въ кѫщи. Той е поправенъ, рѫцѣтѣ му сѫ меки, гладки, никакви мазоли по тѣхъ. Погледнешъ праведния, носи манджица, хлѣбецъ. Рѫцѣтѣ му сѫ меки, гладки. Той разполага съ повече срѣдства за живѣене. Погледнешъ ученика, той се връща веселъ, засмѣнъ, казва: вижъ, какво ни разправя днесъ учительтъ! Това е пѫтьтъ, прѣзъ който всички трѣбва да минете. Азъ не говоря на присмѣхъ, но така е въ дѣйствителность. По този пѫть съмъ миналъ и азъ, по този пѫть ще минете и вие. Този пѫть е създаденъ отъ живата природа. Природата е създала пѫтя на старозавѣтния човѣкъ, на новозавѣтния, на праведния и сега създава пѫтя на ученика. Пѫтьтъ на ученика е новиятъ животъ, който иде въ свѣта. По нѣмане на по-добъръ, по-съотвѣтенъ терминъ, азъ наричамъ този пѫть „новъ животъ“ или „животъ на ученика“ въ най-хубавия смисълъ на думата. Вие ще имате прѣдъ видъ тия разграничения въ живота. Като прѣминавате отъ старозавѣтния въ новозавѣтния животъ, всичко цѣнно отъ този животъ ще прѣнесете въ новозавѣтния. Като прѣминавате отъ новозавѣтния животъ въ живота на праведния, всичко цѣнно отъ този животъ ще прѣнесете въ живота на праведния. И най-послѣ, всичко цѣнно отъ живота на праведния ще прѣнесете въ живота на ученика. Само по този начинъ може да се създаде онова вѫтрѣшно единение между всички хора. Думата единение означава всички хора да живѣятъ за Бога. Какъ живѣятъ хората днесъ? Дойде нѣкой братъ гостъ въ нѣкое село, или въ нѣкой градъ, веднага го запитватъ: кога дойде? — Вчера. „Ами кога ще си отивашъ“? Той не знае, какво да отговори, иска да поседи повечко, дошълъ е на гости, като вашъ братъ. Слѣдъ нѣколко седмици го запитватъ; имашъ ли пари за пѫть? Искатъ да му обърнатъ внимание, че много седѣлъ. Тѣ се отекчили отъ него, а той дошълъ и не мисли да си заминава. И еднитѣ, и другитѣ сѫ старозавѣтни хора, които носятъ името ученици. Сега, за да се създаде у васъ хубавия, красивия животъ на ученика, вие трѣбва да елиминирате отъ себе си първитѣ три вида животъ, да ги оставите на страна и да заживѣете само съ идеала на ученика. Само по този начинъ всѣки отъ васъ ще носи своето благо. Въ първитѣ врѣмена, всѣки ученикъ самъ носѣше хлѣба въ торбата си. Всички ученици вкупомъ излизатъ вънъ, всрѣдъ природата, и тамъ насѣдатъ на голѣмата трапеза. Учительтъ ги нарежда. Всички изваждатъ хлѣба си и започватъ да ядатъ. Тия отъ ученицитѣ, които нѣматъ хлѣбъ, взиматъ отъ другитѣ. Вечерьта всички се връщатъ съ празни торбички. На другия день отиватъ на училище пакъ съ пълни торби. Както виждате, и ние правимъ по сѫщия начинъ. Така трѣбва да започне ученикътъ! Като отива на училище, той трѣбва да носи торба пълна съ хлѣбъ; вечерь, като се връща, торбата му трѣбва да е празна. На другия день баща му и майка му пакъ ще напълнятъ торбата, а вечерьта той ще се върне съ празна торба. Това показва, че той се учи. Значи, въ физическия животъ ученикътъ трѣбва да отива на училище съ пълна торба, а съ празенъ умъ. Като се връща отъ училище, физическиятъ животъ е изпразненъ, а умътъ, т. е. духовниятъ, Божествениятъ животъ, е пъленъ. Това трѣбва да стане естествено, нормално състояние за всѣки ученикъ Когато едно нѣщо у васъ се пълни, друго нѣщо трѣбва да се празни. Човѣкъ не може едноврѣменно да богатѣе и материално, и духовно. Това е невъзможно! Не казвамъ, че трѣбва да сте сиромаси, но като ученици, вие трѣбва да изпразвате торбата съ вашитѣ блага и да учите законитѣ на новия животъ, или по-право, да учите живота на великата Любовь. Любовьта носи всички методи, всички начини, чрѣзъ които свѣтътъ може да се изправи, чрѣзъ които животътъ ви може да бѫде щастливъ. Това сѫ Божествени думи, думи на Божествения Духъ, Който учи хората. Той носи новата наука въ свѣта. Затова ще изучавате себе си, ще изучавате окото си. Виждали ли сте красиво око? Красиво е човѣшкото око! Но ако го разглеждате безъ вѣждитѣ, безъ клѣпачитѣ, не можете да познаете, какво изразява то, дали има изразъ на усмивка, или нѣма. Окото е устойчиво, то не се измѣня. Единственото нѣщо въ видимия свѣтъ, което не прѣтърпѣва почти никакви промѣни, е окото. То никога не лъже. Сгрѣши ли човѣкъ, окото веднага потъмнѣва. Стане ли праведенъ, окото веднага става ясно, бистро. По окото може да се чете всичко. Безпощадно е човѣшкото око! Когато човѣкъ не иска да се издаде, че е направилъ нѣщо лошо, затваря клѣпачитѣ си. Когато нѣкое дѣте иска да скрие нѣщо отъ майка си, гледа къмъ земята. Майката казва: „Я си отвори очитѣ, погледни ме!“ Нѣма човѣкъ въ свѣта, който, като лъже, да не съзнава. Той, и като мисли, и като чувствува, и като говори, съзнава, че не говори Истината. Той се бори съ ума си, който му казва: „Ти не говоришъ право, не тури думата на мѣсто, корегирай се!“ Азъ взимамъ ума на човѣка въ високъ смисълъ, като разумно сѫщество, което не лъже, а само корегира. Това, което не лъже у насъ, е Божествениятъ умъ, който всѣкога говори Истината. На този умъ ние се осланяме. Като говоримъ за знанието, азъ разбирамъ именно този умъ, отъ който излизатъ Божественитѣ мисли. Като дойде този умъ у васъ, той ще ви научи на всичко Той е Духътъ, Казватъ за нѣкого: този човѣкъ има пороченъ умъ. Не, нѣма порочни, нѣма покварени умове въ свѣта. Сърцето понѣкога може да се оцапа, може да се поквари, но умътъ винаги носи свѣтлина. Понеже свѣтлината е необходима, затова се изисква наука, въ която сърцето да се не мѣси. Намѣси ли се нѣкѫдѣ сърцето, нѣщата се изопачаватъ. Косато ученикътъ иска да бѫде пръвъ, да има отлични бѣлѣжки, това се диктува отъ неговитѣ чувства, а не отъ мисъльта. Когато нѣкой човѣкъ иска да бѫде праведенъ, да го познаватъ всички, това се диктува пакъ отъ чувствата. Чистата, Божествената мисъль у човѣка елиминира всички посторонни, всички второстепенни мисли. Тя употрѣбява чувствата като сили, които помагатъ за развитието, за растенето на мисъльта. Пъкъ единъ день, когато ние станемъ чисти, хубави извори, хората сами ще ни намѣрятъ, ще ни оцѣнятъ и ще започнатъ да говорятъ за насъ. Ученикътъ, обаче, първо трѣбва да разбере, че най-необходимото нѣщо за него е да се учи. Казвамъ: ученикътъ трѣбва да се подложи на една вѫтрѣшна самоанализа. Онѣзи отъ васъ, които сѫ готови затова, да започнатъ вече, но искреность се изисква. Нѣкой казва: азъ ще се трудя, колкото мога, колкото сили Богъ ми е далъ. Това не е езикъ на ученика. Ученикътъ казва: „Азъ мога да направя всичко, каквото Учительтъ ми даде“. Учительтъ не може да ви даде задача, която не можете да разрѣшите. Богъ не може да иска отъ васъ невъзможни работи. Ако Богъ ни туря на извѣстни изпитания, тѣ ще бѫдатъ такива, които ще иматъ добри резултати, ще извлѣчемъ добри уроци. Слѣдователно, всѣко изпитание съотвѣтствува на моята сила. Това изпитание ми е дадено, като задача въ живота, като единъ умственъ актъ, отъ който, слѣдъ като го рѣша, ще стана по-силенъ. Да кажемъ, че вие минавате прѣзъ една гора и въ рѫцѣтѣ си носите торба, пълна съ злато. Сѣдате на едно мѣсто да си починете, и тамъ заспивате. Събуждате се паритѣ ви нѣма — изгубили сте ги, нѣкой ги взелъ. Защо изгубихте паритѣ си? — Онзи, който рѫководи сѫдбата ви, знае, че прѣзъ този пѫть ще минатъ разбойници и като видятъ торбата съ паритѣ, ще ги взематъ, а васъ ще убиятъ. Като минатъ разбойницитѣ покрай васъ и не намѣрятъ нищо цѣнно, ще ви отминатъ, безъ да ви докоснатъ. Вие тогава се връщате назадъ, търсите паритѣ си тукъ - тамъ, и ги намирате. Питате се: защо изгубихъ паритѣ си? — За да спечелишъ живота си. Ще знаете: всѣко прѣпятствие въ живота на ученика е специфиченъ актъ, насоченъ съ цѣль да го избавятъ отъ нѣкое по-голѣмо зло. Затова трѣбва да се благодари на Бога! Не е лесна работа да благодаришъ, да се научишъ да се примирявашъ съ всички прѣпятствия и мѫчнотии въ живота! Десеть пѫти най-малко ще се изпотишъ, докато се научишъ да благодаришъ! Та казвамъ: ученикътъ може да прѣвъзмогне всички мѫчнотии! У насъ има редъ навици и мѫчнотии, редъ теории, които трѣбва да прѣвъзмогнемъ, да разрѣшимъ. За въ бѫдеще, за да разберете човѣшката рѫка, човѣшкото око, за да научите астрономията, астрологията, трѣбва да сте прѣвъзмогнали всички мѫчнотии въ живота си. Само ученикътъ може да се занимава съ тѣзи науки. Тѣзи науки не сѫ достѫпни за онзи, който не е ученикъ. Той може да се занимава съ старозавѣтна, съ новозавѣтна астрология, съ астрологията на праведния, но не може да се занимава съ астрологията на ученика. Ако ти искашъ да проникнешъ въ смисъла, който Богъ е вложилъ въ звѣздитѣ, ако искашъ да проникнешъ въ великото, което тѣ криятъ въ себе си, ти можешъ да бѫдешъ ученикъ. Ученикътъ се отличава съ голѣмо смирение, съ голѣма отстѫпчивость — и на мравята прави пѫть. Навсѣкѫдѣ той е послѣденъ, не мисли за себе си, готовъ е на пълно самоотричане. Старозавѣтнитѣ хора навсѣкѫдѣ сѫ първи. Гледате ги влѣзли въ нѣкой вагонъ, първо мѣсто заели. На второ мѣсто седятъ новозавѣтнитѣ, на трето мѣсто — праведнитѣ, а на послѣдно мѣсто — ученицитѣ. Ученикътъ обикаля тукъ-тамъ и пита: тукъ има ли едно мѣстенце и заради менъ? Качва се въ вагона и заема най послѣдното мѣсто. Тази е отличителната чърта на ученика. Не можешъ ли да заемешъ послѣдното мѣсто, ученикъ не можешъ да бѫдешъ. Христосъ е разбиралъ този законъ и го изказалъ съ слѣднитѣ думи: „Когато те покани нѣкой на гости, заеми послѣдното мѣсто, да не би, като дойде господарьтъ на този домъ да ти каже да отстѫпишъ твоето мѣсто, защото е опрѣдѣлено за нѣкой почтенъ гостъ.“ Тогава ти ще изгубишъ уважението на окрѫжаващитѣ. Като ученикъ, ти ще заемешъ послѣдното мѣсто. Нека старозавѣтнитѣ, нека новозавѣтнитѣ, нека праведнитѣ хора заематъ първитѣ мѣста, а ти, като ученикъ, ще заемешъ послѣдното мѣсто. Ученикътъ трѣбва да каже: докато всички хора спорятъ, докато разискватъ по това-онова, азъ ще се вслушвамъ въ Божествения животъ, който работи въ менъ, ще слушамъ, какво Господъ ми казва, и ще уча. И тъй, ученикътъ не трѣбва да се дразни. Че се дразни, това не е грѣхъ. Ученикътъ не трѣбва да се сърди. Че се сърди, това не е грѣхъ. Ученикътъ не трѣбва да се съмнѣва. Че се съмнѣва, това не е грѣхъ. Съмнѣнието е присѫще на старозавѣтния животъ. Ученикътъ, обаче, трѣбва да работи надъ себе си. Идната година, като дойдете тукъ, искамъ да видя у всинца ви една малка промѣна. Това не може да стане изведнъжъ, но постепенно. Това е законъ на еволюция. Христосъ казва: „Ако е въпросъ за въздържание, по-добрѣ човѣкъ да се не жени.“ Всичко да става по свобода. Който отъ васъ може, да мине напрѣдъ, а който не може, пакъ да работи, но да чака своя редъ. Казвамъ: на ученицитѣ прѣдстои една отъ най-великитѣ задачи. Тия отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ ученици, азъ ще ви събера, ще ви говоря на единъ новъ, необикновенъ, съвсѣмъ специфиченъ езикъ. Тогава старозавѣтни между васъ нѣма да има, новозавѣтни нѣма да има и праведни нѣма да има. Ще има само ученици, съ които ще мога да се разбера. Сега, понеже между васъ има и учени, и неучени, послѣднитѣ ще кажатъ: ние не можахме да разберемъ, какво искаше да каже Учительтъ, не се изясни напълно. Други ще кажатъ: Учительтъ ни нападна малко; не трѣбваше да казва така. Дѣйствително, и при най-голѣмото добро, което човѣкъ иска да направи, все може да стане една малка погрѣшка. Ако вие имате нѣколко ученика, които ви обичатъ, и други, които не ви обичатъ, азъ мога да направя всички да измѣнятъ мнѣнието си за васъ. Какъ? Прѣдставете си, че ви давамъ една кошница, пълна съ ябълки — и голѣми, и малки — отъ различна голѣмина, и ви казвамъ да ги раздадете на вашитѣ ученици. Раздайте малкитѣ ябълки на тия отъ ученицитѣ, които сѫ ви обичали, които сѫ ви носили цвѣтя, и вижте, какво ще направятъ. Тѣ ще прѣстанатъ да ви носятъ цвѣтя и ще кажатъ: едно врѣме ние имахме добро мнѣние за васъ, но сега го измѣняме. Дайте отъ голѣмитѣ ябълки на тия ученици, които не сѫ ви обичали, и вижте, какво ще направятъ. Тѣ ще започнатъ да ви обичатъ, да ви носятъ цвѣтя и ще кажатъ: ние не знаехме, че учительтъ ни билъ толкова добъръ, не мислѣхме така за него. Но ако раздадете на всички ученици еднакво хубави, еднакво голѣми ябълки, тѣ ще погледнатъ едни къмъ други, ще видятъ, че ябълкитѣ сѫ еднакви по голѣмина и красота, и ще бѫдатъ доволни. Казвамъ: въ свѣта има една особена обстановка на нѣщата, че и при най-доброто и искрено желание да задоволите всички, не можете. Кошницата, която ви даватъ е пълна съ голѣми и съ малки ябълки. На старозавѣтнитѣ ще дадете най-малкитѣ ябълки; на новозавѣтнитѣ — по-голѣмитѣ; на праведнитѣ — още по-голѣмитѣ, а на ученицитѣ, които сѫ най-малко, ще дадете най-голѣмитѣ ябълки. Вие не можете да постѫпите другояче, не можете да дадете на ученика малъкъ плодъ. Ако намѣрите, че този символъ не е сполучливъ за разяснение на мисъльта ми, ще ви дамъ другъ символъ. Прѣдставете си, че ми даватъ една чанта, пълна съ различни книги: граматики, читанки, смѣтанки, разни научни и философски книги. Какво трѣбва да правя съ тѣзи книги? — Да ги раздамъ. По какъвъ начинъ? Трѣбва ли да дамъ философскитѣ и научнитѣ книги на онова дѣте, което сега влиза въ първо отдѣление? — Не, на това дѣте азъ ще дамъ букваря. Подъ малъкъ плодъ, малка ябълка, азъ разбирамъ този букварь. Кому ще дамъ философскитѣ и научнитѣ книги? — На онзи ученикъ, който е напредналъ вече, който може да ги чете, разбира и прилага. Това значи голѣмъ плодъ, голѣма ябълка. Азъ ще раздамъ тия книги съобразно степеньта на развитието на всѣки ученикъ. Това се подразбира и отъ примѣра съ ябълкитѣ. Тукъ може да се постѫпи само по единъ разуменъ начинъ. Другояче не може. Този начинъ е неизбѣженъ. Като употрѣбявамъ този методъ, нѣкои ми се сърдятъ. Отъ свое гледище, тѣ сѫ прави да се сърдятъ. Казвамъ: ако ви поканятъ на едно угощение и ви турятъ на послѣдното мѣсто, вие ще се сърдите, но ако ви поканятъ да работите на лозето и ви турятъ на послѣдно мѣсто, ще благодарите. Ако ви турятъ на лозето на първо мѣсто и на трапезата на първо мѣсто, или ако ви турятъ на лозето на послѣдно мѣсто и на трапезата на послѣдно мѣсто, ще имате два различни резултата. Това става по една необходимость, която се налага отъ самия животъ. Всетаки, единъ трѣбва да бѫде пръвъ на лозето! Кой ще бѫде първиятъ на лозето? — Който знае да работи, който има здрави мишци и здравъ гръбнакъ. И на трапезата трѣбва да има нѣкой пръвъ! Кой ще бѫде първиятъ на трапезата? — Онзи, у когото вкусътъ е най-добрѣ развитъ. Това сѫ неизбѣжни нѣща. Ние, обаче, не можемъ да примиримъ противорѣчията въ живота. Че нѣкой ималъ повече, а другъ — по-малко, това не опрѣдѣля живота. Христосъ казва: „Животътъ не седи въ неговото външно благо“. Външнитѣ блага сѫ относителни нѣща. Че имашъ много или малко, причинитѣ се криятъ другадѣ. Ти ще желаешъ да имашъ, но главно ще желаешъ да бѫдешъ ученикъ, да се учишъ, защото само ученикътъ има бѫдеще въ Царството Божие. Когато Царството Божие дойде на земята, ученикътъ ще заеме най-почтеното мѣсто. Този животъ има свой изразъ, затова трѣбва да се подготвятъ за него. Иде едно велико бѫдеще за хората, въ което всѣки ще заеме своето опрѣдѣлено мѣсто: старозавѣтнитѣ ще бѫдатъ орачи, новозавѣтнитѣ — говедари, праведнитѣ — готвачи, а ученицитѣ ще заематъ най-високитѣ длъжности. Защо? — На тѣхъ се даватъ тия мѣста. Първитѣ три категории хора ще бѫдатъ ли доволни отъ своитѣ служби? — Не, тѣ постоянно ще викатъ, ще се сърдятъ. Пророкътъ на миналото е изразилъ идеята за ученичеството въ другъ смисълъ, като казва: „Всички хора ще придобиятъ новъ животъ, ще бѫдатъ научени отъ Господа да живѣятъ тъй, както Той изисква“. Така е. На всинца ви прѣдстои новъ животъ, нова работа, различна отъ досегашната. Казвате: какво ще работимъ? Всички трѣбва да работите надъ себе си. Тази нова работа има своето опрѣдѣлено врѣме, има своята сила, има и своитѣ помощници. Ако спазвате този великъ законъ, да четете и проучавате свещената книга на живота, да изучавате живота на великитѣ хора, които сѫ я писали, тя ще ви даде цѣнни упѫтвания. Новата наука започва да чъртае велики методи и пѫтища на бѫдещето. Само единъ човѣкъ съ просвѣтенъ умъ, който се е рѣшилъ да служи на Бога, може да види бѫдещето. Прѣдъ васъ седи велико бѫдеще! По-хубави врѣмена за ученицитѣ отъ сегашнитѣ не сѫ наставали, но ако тѣ не използуватъ условията, и по-лоши врѣмена не сѫ наставали. Христосъ казва: „Иде день и сега е, когато онѣзи, които чуятъ гласа ми, ще излѣзатъ вънъ отъ гробоветѣ и ще възкръснатъ“. Кои ще чуятъ този гласъ? — Само ученицитѣ. Само тѣ ще се обновятъ, само тѣ ще възкръснатъ. Новиятъ животъ, възкресението е само заради тѣхъ. Възкресението не е за старозавѣтнитѣ, не е за новозавѣтнитѣ, не е и за праведнитѣ. То е само за ученицитѣ, за хората на бѫдещето, за хората на новата култура. Тѣ сѫ работницитѣ въ Царството Божие, тѣ сѫ хората на новата раса. Тя нѣма да бѫде многобройна, но всички хора отъ тази раса ще бѫдатъ мощни по умъ, по сърце, по воля, по душа и по духъ. Тѣзи хора ще възстановятъ Царството Божие на земята и ще кажатъ: „Възможно е всички ние да живѣемъ въ Любовьта, възможно е всички ние да живѣемъ въ Свѣтлината, възможно е всички ние да живѣемъ въ Мира, възможно е всички ние да живѣемъ въ вѣчната Радость, която Богъ ни е далъ!“
  25. От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Петъкъ. 19 августъ, 1927 г. 7 ч. с. Пѫтьтъ на ученика. Сега ще ви прочета часть отъ 49 глава на пророкъ Исайя, отъ 15 стихъ надолу. Това е учението на старозавѣтнитѣ, на староплътнитѣ хора. Тукъ сѫ изразени тѣхнитѣ тогавашни разбирания. Ще ви прочета и 15 глава отъ Евангелието на Матея и ще направя единъ паралелъ между двѣтѣ прочетени глави. Ще започна пакъ отъ 15 стихъ надолу. Този съборъ е пръвъ по рода си. Първиятъ день започва съ деня на Любовьта. Ние раздѣляме хората на четири категории: старозавѣтни, новозавѣтни, праведни — хора на новитѣ врѣмена, и ученици. Какви сѫ били вашитѣ мисли и възгледи за живота въ миналото, ще ги намѣрите въ Стария Завѣтъ. Какви сѫ били вашитѣ възгледи за живота като новозавѣтни хора, ще ги намѣрите въ Новия Завѣтъ. Ако пъкъ търсите въ Евангелието пѫтя на ученика, тамъ нѣма да го намерите. Значи, пѫтьтъ на ученика, това е новото, което днесъ Богъ дава. Нѣкой човѣкъ казва: азъ говоря така, азъ мисля така. Не, никой човѣкъ въ свѣта не може да говори; никой човѣкъ не може да мисли. Въ свѣта само Богъ се проявява, а всички хора сѫ носители на великата Божия Мѫдрость. Тя се излива чрѣзъ тѣхъ. И всѣки човѣкъ, който заграбва Божественото и казва, че е негово, не е човѣкъ. Единъ отъ най-великитѣ духове на първата създадена вселена се огледалъ веднъжъ въ Божественото огледало и като видѣлъ своята красота, която била ненадмината отъ никой другъ духъ, казалъ: „Това съмъ азъ!“ Но отъ момента, когато казалъ „това съмъ азъ“, започналъ да потъмнѣва, да губи красотата си. Защо? —Тази красота не е била негова. Ние наричаме този духъ „денница“. Нѣкой питатъ: що е грѣхътъ? — Грѣхътъ е изопачаване на външния физически животъ, т.е. на великия Божественъ животъ. Когато говоримъ за грѣха, ние не разбираме духовния животъ, но разбираме материалния животъ на хората. Въ всички материални свѣтове грѣхътъ върви тъй, както сѣнката подиръ колелото. Това е една неизбѣжность. Когато Има слънце, има сѣнка, има и грѣхъ. Когато нѣма слънце, нѣма сѣнка, нѣма и грѣхъ. Обаче, въ физическия свѣтъ съществува една привидность, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Въ сѫщность, слънцето никога не залѣзва, вслѣдствие на което сѣнката винаги ще се явява задъ колелото. Днесъ въ съзнанието на всички хора има извѣстни противорѣчия. Запримѣръ, нѣкой пѫть вие мислите, че сте въ правия пѫть, че сте намѣрили Господа. Тогава сте радостни, весели, учени, мислите, че всичко знаете. И дѣйствително така е. Вие сте дотолкова праведни, доколкото човѣкъ може да бѫде праведенъ. Вие сте дотолкова святи, доколкото човѣкъ може да бѫде святъ. Вие сте дотолкова учени, доколкото човѣкъ може да бѫде ученъ, Въ всичко това има ограничения, има прѣдѣлъ. Когато говоримъ за знание, не разбираме всезнанието на Бога, нито даже всезнанието на ангелитѣ, но разбираме това знание, което е достояние на човѣшкия умъ. Когато говоримъ за добротата, разбираме сѫщо тази доброта, която е достояние на човѣшкото сърце. Когато говоримъ за силата, разбираме тази сила, която е достояние на човѣшкия духъ. И тъй, най-първо вие трѣбва да имате ясна прѣдстава за старозавѣтния човѣкъ; трѣбва да имате ясна прѣдстава за новозавѣтния човѣкъ; трѣбва да имате ясна прѣдстава за праведния човѣкъ — за човѣка на новата епоха, на новитѣ врѣмена и най-послѣ, трѣбва да имате ясна прѣдстава за ученика. Това сѫ пѫтища, фази, които ученикътъ трѣбва да знае. Слѣдователно, когато говоримъ за богатства, за материални блага въ свѣта, ние подразбираме стремежитѣ на извѣстенъ родъ хора. Това сѫ старозавѣтнитѣ хора. Прави сѫ тѣхнитѣ стремежи, затова и Богъ имъ дава. Докато сѫ старозавѣтници, тѣ сѫ въ правото си да иматъ ниви, волове, разни видове говеда, рала, мотики, да оратъ, да копаятъ земята, да се раждатъ и прѣраждатъ, да се убиватъ — всичко могатъ да правятъ. Това е една обстановка на физическия свѣтъ. Грънчарьтъ, който прави грънци за проданъ, ще направи много гърнета — и хубави, и лоши. Еднитѣ ще се напукатъ, другитѣ ще излѣзатъ здрави, и той ще ги сортира по качества. Това зависи отъ неговото знание, и умѣние, като грънчарь. Той ще изпрати и еднитѣ, и другитѣ грънци на пазаръ, но споредъ разбирането си, хубавитѣ грънци ще опрѣдѣли за по-горно употрѣбление, а по-лошитѣ — за по-долно употрѣбление. За всички гърнета има пазаръ въ свѣта. Ако у грънцитѣ има съзнание, по-долнокaчественитѣ и по-лошитѣ щѣха да кажатъ: „Защо този грънчарь постѫпи съ насъ така? Защо на онѣзи грънци тамъ даде такава красива форма, а насъ направи толкова грозни? Защо на тѣхъ даде почесть и слава въ свѣта, а насъ изложи на такова безчестие?“ Питамъ: отговоренъ ли е грънчарьтъ за всичко това? Туй е външната, физическата страна на живота; това е само едно врѣменно схващане на нѣщата. Отъ този примѣръ азъ не разбирамъ само положението на грънчаря. Той е единъ изразъ на живата природа, която работи у насъ. Днесъ на всички прѣдстои да разрѣшимъ този важенъ въпросъ въ живата природа. Въ този смисълъ, питамъ ви: стомахътъ има ли това почтено мѣсто, което иматъ дробоветѣ? Дебелитѣ и тънкитѣ черва иматъ ли туй почтено мѣсто, което заема мозъкътъ? Ходилата на краката иматъ ли това почтено мѣсто, което заематъ очитѣ? Какъ ще обясните всички тия противорѣчия въ живота? Обаче, всички удове въ нашето тѣло, независимо отъ това, какво мѣсто заематъ, сѫ създадени отъ живи клѣтки, отъ живи души, които иматъ една обща, единна душа. И ако единъ день имъ се дадатъ благоприятни условия за развитие, тѣ ще станатъ тъй умни, толкова красиви, като васъ, и съ толкова знания, колкото имате и вие. И тѣ ще могатъ да заематъ въ обществото такова почтено мѣсто, каквото заемате и вие. Но днесъ тия клѣтки сѫ смалени, турени сѫ на такива незавидни мѣста, за да учатъ смирението. Тѣ се задоволяватъ отъ тази нищожна служба. Вие запитвате, какво нѣщо е грѣхътъ. Ще ви кажа. Грѣхътъ започва съ великитѣ работи, а доброто започва съ нищожнитѣ, съ малкитѣ работи. Великитѣ работи, като се смаляватъ, произвеждатъ грѣха, който разрушава. И обратно: малкитѣ, нищожнитѣ работи, като се увеличаватъ, произвеждатъ доброто. Разликата между доброто и злото седи въ слѣдното: доброто като расте, клѣткитѣ се размножаватъ, съединяватъ се въ едно цѣло и образуватъ организма. Когато пъкъ тия клѣтки, слѣдъ като се размножатъ, започнатъ отново да се разединяватъ, става индивидуализиране между тѣхъ, и съ това се ражда злото. Слѣдователно, достатъчно е двама, трима, четирма, петима, шестима или десетина души, които сѫ били по-рано въ съгласие, да се индивидуализиратъ, и всѣки отъ тѣхъ, за да изпѫкне въ нѣщо, започне да настоява на своето, Тѣ сѫ вече прѣдъ прага на злото, прѣдъ прага на грѣха. Тѣ се разединяватъ и впослѣдствие нѣматъ обща цѣль. Грѣхътъ е отклонение отъ Бога. Когато хората се отклонятъ отъ Бога, тѣ иматъ разни цѣли, разни стремежи. Въ грѣха има разнообразие на идеалитѣ, разнообразие на формитѣ. Въ живота на праведнитѣ хора, повидимому, има едно външно еднообразие къмъ цѣльта, която прѣслѣдватъ. Всички се стремятъ къмъ едно и сѫщо нѣщо — да бѫдатъ праведни. Грѣшникътъ никога не казва, че иска да бѫде грѣшенъ човѣкъ, но казва: „Азъ искамъ да си поживѣя, да опитамъ всичко въ свѣта, затова именно съмъ дошълъ на земята. Баща ми има голѣмо богатство, азъ трѣбва да го използувамъ. На стари години, слѣдъ като опитамъ всичко въ живота, слѣдъ като добия знания и мѫдрость, ще си помисля, какъ ще служа на Бога съ тия придобивки. Тогава ще бѫда по-опитенъ и ще зная, какъ да служа на Бога“. Така говори този мѫдрецъ на грѣха. Та казвамъ: като ученици, вие трѣбва да имате ясна прѣдстава за пѫтя на ученика. Отъ гледището, какъвъ трѣбва да бѫде пѫтьтъ на ученика, ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правимъ никакви операции. Отъ това гледище, ние не морализираме никого, не казваме, че този е кривъ, онзи е правъ. Ние абсолютно не се занимаваме съ погрѣшкитѣ на хората. Тѣ не сѫществуватъ за насъ. За насъ сѫществува само правилниятъ животъ — животътъ на Любовьта. Азъ казвамъ: Богъ е Богъ на Любовьта, на Свѣтлината, на Мира и на Радостьта. Слѣдователно, това сѫ качества и на ученика. Ако вие ме запитате, какъвъ трѣбва да бѫде вашиятъ идеалъ при сегашнитѣ условия, ще ви кажа, че вашиятъ идеалъ трѣбва да бѫде: Любовь, Свѣтлина, Миръ и Радость за душитѣ. Това не е нѣкакъвъ идеалъ за вѣчностьта, но той може да се постигне още днесъ. Вие не можете да кажете, че обичате Истината, Мѫдростьта, че искате да ги постигнете. За Истината и за Мѫдростьта ще дойде друга епоха. Тѣ не сѫ засега, не сѫ за днешнитѣ врѣмена. Сега, въ началото, на васъ трѣбва Любовь, но не безъ Свѣтлина. На васъ трѣбва Свѣтлина, но не безъ Миръ. На васъ трѣбва Миръ, но не безъ Радость. Значи, на васъ трѣбва Любовь съ Свѣтлина, Свѣтлина съ Миръ, Миръ съ Радость. Всички тия нѣща сѫ съединени въ едно цѣло. Какво струва Любовь безъ Свѣтлина? Нали всички старозавѣтни хора имаха любовь безъ Свѣтлина? Какво придобиха? Какво струва свѣтлина безъ Миръ? Нали всички новозавѣтни хора имаха свѣтлина безъ Миръ? Какво придобиха? Ето защо, вие правилно трѣбва да разбирате вѫтрѣшния процесъ на живота. Слѣдъ като добиете знания, туй знание трѣбва да ви даде Свѣтлина. Така ли е въ сѫщность? Вие имате много знания, но сте недоволни отъ живота си, нѣмате Миръ въ себе си. Религиознитѣ хора, освѣнъ че нѣматъ Миръ въ себе си, нѣматъ и Радость. Затова, когато религиознитѣ и ученитѣ хора разправятъ за нѣкоя своя опитность, тѣхнитѣ възгледи и заключения сѫ обикновени. Когато единъ ученикъ разправя за нѣкоя своя опитность, той може да разправя за една опитность на Любовьта, въ която има Свѣтлина. Ученикътъ може ла разправя за една своя опитность на Свѣтлината, въ която има Миръ. Ученикътъ може да разправя за една своя опитность на Мира, която носи Радость за неговата душа. Всички ученици на Всемирното Бѣло Братство сѫ живѣли и между старозавѣтнитѣ, и между новозавѣтнитѣ. Днесъ тѣ живѣятъ и между праведнитѣ. Азъ наричамъ праведни хора тия, които иматъ сѫдилища, съ установенъ редъ и порядъкъ. Всички хора търсятъ Правдата въ свѣта, иматъ желание да я постигнатъ, но нѣматъ методи, какъ да я приложатъ. И днесъ всички се питатъ: какъ трѣбва да се поправи свѣта? Подъ думата „свѣтъ“ разбирамъ сегашния животъ въ всичкитѣ му проявления: индивидуалния, обществения и общочовѣшкия. Какъ могатъ да се поправятъ всички тия видове животъ? — Чрѣзъ Любовьта, чрѣзъ Свѣтлината, чрѣзъ Мира и чрѣзъ Радостьта. Въ сегашния животъ Любовьта не се дава, Свѣтлината не се дава, Мирътъ не се дава и Радостьта не се дава. Азъ говоря за новия животъ, който сега иде. Той ще дойде чрѣзъ новата Любовь, която влиза вече въ свѣта. Това е пѫтьтъ на ученика. Вие трѣбва да знаете, какъ да възприемете тази Любовь. Вие трѣбва да знаете, какъ да посрещнете новата Свѣтлина, която иде въ свѣта. Вие трѣбва да знаете, кое мѣсто въ душата си трѣбва да дадете на новия Миръ. Вие трѣбва да знаете, какво най-богато, най-хубаво угощение трѣбва да дадете на Радостьта, която иде въ свѣта. Дѣто има радость, само тамъ може да има угощение. Ще ви прочета 15 стихъ отъ 15 глава на Евангелието отъ Йоана: „Не ви наричамъ вече раби, защото рабътъ не знае, що прави господарьтъ му; а васъ нарекохъ приятели, защото всичко, що чухъ отъ Отца си, явихъ ви го“. Онѣзи отъ васъ, които ме слушатъ, трѣбва да ме разбиратъ добрѣ, да мислятъ право. Никой отъ васъ не трѣбва да се обезсърдчава, нито да се съблазнява. Озлобяватъ се старозавѣтнитѣ, съблазняватъ се новозавѣтнитѣ, наскърбяватъ се праведнитѣ, а ученикътъ винаги се радва на противорѣчията, които срѣща въ живота си. Той знае, че всѣко противорѣчие е една велика задача въ живота му, която той трѣбва да разрѣши. Тия противорѣчия не сѫ само факти, както нѣкои ги наричатъ, но тѣ сѫ резултатъ на всички четири вида животъ, които текатъ въ нашия организъмъ. Старозавѣтниятъ животъ тече въ вашитѣ жили, въ дебелитѣ черва. Вие не можете да се избавите отъ него. Слѣдователно, той носи редъ противорѣчия въ себе си, отъ които вие не можете да избѣгате. Новозавѣтниятъ животъ тече въ вашитѣ дробове, простира се и въ вашата симпатична нервна система, въ слънчевия ви вѫзелъ. Животътъ на праведния обхваща долнитѣ пластове на мозъка, а животътъ, който обуславя „пѫтьтъ на ученика“, тече въ висшитѣ слоеве на мозъка. Той е заелъ най-хубавото мѣсто. Затова този животъ прѣдставлява идеалното въ човѣка. По какво се познава ученикътъ? Вие ще познаете ученика по слѣднитѣ качества: той носи въ себе си една мека свѣтлина, която не прѣдизвиква никакво дразнене на очитѣ. Той говори съ толкова мекъ тонъ, че никога не дразни ухото. Той може да те нахрани съ такава храна, че никога нѣма да разстрои стомахътъ ти, нито да развали вкусътъ ти. Вие трѣбва да разбирате тия нѣща не по форма, но по вѫтрѣшенъ смисълъ. Когато имате радость, която изхвърля всички противоречия вънъ отъ васъ, вие сте засегнали една малка часть отъ живота на ученика. Тази радость ви показва, какви трѣбва да бѫдете като ученици. Досега, мнозина хора отъ разнитѣ епохи сѫ се стремѣли да примирятъ всички тия течения въ живота и да отстранятъ противорѣчията, които се явяватъ като техни естествени резултати. Обаче, резултатите на тия животи, сами по себе си, сѫ непримирими. Ти не можешъ да примиришъ резултата отъ постѫпката на човека, който изгаря една кѫща съ резултата отъ постѫпката на другъ нѣкой, който съгражда тази кѫща. Ти не можешъ да примиришъ резултата отъ постѫпката на онзи, който изгаря една свещена книга съ резултата отъ постѫпката на другъ, който написва тази свещена книга. Ти не можешъ да примиришъ резултата отъ постѫпката на едного, който убива човека съ резултата отъ постѫпката на другиго, който ражда този човѣкъ и го отглежда. Какъ ще примирите тия два вида резултати? Нѣкой човѣкъ, следъ като убие подобния си, ще говори за карма, за Божии права, за създаването на света и т. н. Това сѫ човешки измислици. Този човѣкъ билъ ли е съвѣтникъ на Бога, да знае, че всичко това е тъй, както го разправя? Ако това е единъ общъ законъ, той трѣбва да бѫде общъ за всички. Защо праведникътъ не говори по сѫщия начинъ? Той казва, напримѣръ, че волята Божия е да се съгради тази кѫща, да се напише тази свещена книга, да се възпита и отгледа този човѣкъ. Питамъ: кое е по-хубаво, да се направи една кѫща, или да се създаде едно тѣло? И кое е по-лошо, да изгоришъ една кѫща, или да убиешъ едно тѣло? Това сѫ елементарни въпроси, които азъ нѣма да разрѣшавамъ. Вие сте минали тия фази на животъ. Вие имате въ себе си старозавѣтния животъ, имате новозавѣтния, имате живота на праведния и сега сте при вратата на пѫтя на ученика. Това сѫ четири неизвѣстни, които трѣбва да рѣшите. Азъ минавамъ живота на старозавѣтния човѣкъ мимоходомъ, но трѣбва да го изясня. Ако имамъ врѣме, ще ви обясня, какво нѣщо е старозавѣтниятъ животъ. Казвамъ, ако имамъ врѣме, защото човѣкъ може да говори само ако има врѣме. Всички вие живѣете въ врѣме и пространство, а мнозина отъ васъ искатъ да правятъ това, което е несъвмѣстимо съ законитѣ на живата природа. Вие казвате: какъ тъй човѣкъ да не може да направи всичко, да не може да говори когато иска? Вие искате, запримѣръ, да ви държа една бесѣда по старозавѣтния животъ, но прѣдставете си, че въ това врѣме става такова землетресение, че всички камъни въ салона, дѣто ви говоря, започнатъ да се събарятъ, стѣнитѣ — сѫщо, слънцето отвънъ се помрачава и вие, отъ тия силни трусове, се намѣрите на разстояние половинъ часъ отъ салона. Питамъ: кои отъ васъ ще останатъ въ салона да слушатъ моята бесѣда? Когато слънцето изгрѣе отново, азъ ще се намѣря самъ въ салона. Всички тия работи могатъ да станатъ. Слѣдователно, за да се разисква върху такава една философия, изисква се миръ въ природата, да нѣма никакви землетресения. Слѣдъ това вие искате да ви обясня, какво нѣщо е новозавѣтниятъ животъ. Азъ започвамъ да ви говоря, но прѣдставете си, че тъкмо въ това врѣме ви донасятъ единъ листъ, съ който ви съобщаватъ, че кредитната банка „Гирдапъ“ е фалирала. Вие, обаче, сте вложили капитала си именно въ тази банка. Хващате се за главата, ужасявате се отъ това положение и отъ този моментъ, каквото и да ви говоря вече, мисъльта за банка „Гирдапъ“ заема моето мѣсто въ главата ви. Какъ ще разберете въ този случай новозавѣтния животъ? Това сѫ факти въ живота, които всѣки день отвличатъ вашето внимание. Когато ни се говори нѣщо, ние трѣбва ба бѫдемъ тъй искрени, нашитѣ умове и сърца трѣбва да бѫдатъ тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвънъ, да не ни занимава. Ние се занимаваме съ нѣща, които мязатъ на землетресенията въ природата. Ние се занимаваме съ банка „Гирдапъ“, съ редъ още материални работи и казваме: нали трѣбва да живѣемъ, нали трѣбва да имаме срѣдства? — Разбира се, че трѣбва да живѣемъ; разбира се, че трѣбва да се ползуваме отъ условията на живота. Всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята да живѣе, трѣбва да има условия за това; той трѣбва да има храна да яде, трѣбва да има вода да пие, трѣбва да има дрехи да се облича, трѣбва да има жилище, дѣ да се прибере и да си почине. Казватъ нѣкои, че Богъ е промислилъ за всичко. Да, Той отдавна е промислилъ за всичко, но ти самъ трѣбва да отидешъ на извора да си донесешъ вода. Никой ангелъ нѣма да слѣзе отъ небето да ти донесе вода. Единъ отъ великитѣ пророци на Израиля, мощенъ съ своитѣ знания и сила, като останалъ въ уединение, почувствувалъ нужда отъ храна, но не дойдоха ангели отъ небето да му донесатъ храна, а врани изпратиха да му услужатъ. Тѣ му носѣха хлѣбецъ въ устата си. Този великъ пророкъ разбра Божествения законъ, бѣше доволенъ отъ Него и благодари на Бога. Питамъ: колко храна може да донесе една врана въ своята човка? Вие не мислете, че тя е донесла нѣкое голѣмо парче. хлѣбъ. Не, тя донесе една малка хапка, като нафора, колкото може да носи въ устата си. Пророкътъ се задоволяваше и съ тази малка хапчица. Сега ще направя едно малко сравнение. Вие сте въ положението на пророкъ Илия, който прѣкаралъ на уединение затънтенъ нейдѣ въ планината. Тамъ вранитѣ му носѣли хлѣба. Вие знаете, колко тежко бѣше положението на Израиля тогава! Гладни години бѣха. Три години не бѣше валѣло дъждъ — навсѣкѫдѣ имаше голѣма суша. Почти всичко бѣше изгорѣло, изсъхнало. Хамбаритѣ на Израиля бѣха изпразнени, малко хлѣбъ имаше. Жито имаха само богатитѣ, а бѣднитѣ се хранѣха съ корени. Прѣдставете си, че и вие се намѣрите въ това незавидно положение, като Илия! Какво ще почувствувате, ако дойде при васъ една врана и ви донесе малко хлѣбъ въ устата си? — Божествена Радость. Питамъ тогава: какво нѣщо е Божествената Радость? — Тя е хапчицата хлѣбъ, която малката врана донася въ устата си. Но вие, като старозавѣтника, взимате тази хапка хлѣбъ и казвате: по-добрѣ да не е била и тя, само да ми дразни стомаха! Не ми трѣбва такава малка хапка. За менъ сѫ нужни най-малко 30 — 40 такива хапки! Вие сте недоволни, протестирате. Казвамъ: чакайте, не бързайте толкова! На другия день враната пакъ ще дойде, ще ви подхвърли още една хапка. Слѣдъ като погладувате така десеть деня, прѣставате да сте старозавѣтенъ, ставате новозавѣтенъ. Като получите тази малка хапка, казвате: малко ми е този хлѣбецъ, но ще направя единъ опитъ, все-таки ще уталожа глада си. Взимашъ тази хапка и я изяждашъ, но оставашъ ненаситенъ. На другия день враната донася още една хапка. Докато си недоволенъ, ти си старозавѣтенъ човѣкъ, но като разберешъ великия Божи законъ, да бѫдешъ доволенъ на малкитѣ хапки, които враната ти донася, минавашъ въ Новия Завѣтъ, ставашъ новозавѣтенъ човѣкъ, прѣставашъ да се ожесточавашъ, започвашъ да разсѫждавашъ, да оправдавашъ враната и казвашъ: „Наистина, колко може да донесе въ устата си тази малка врана? — Колкото тя може да изяде. Виждамъ, крилцата ѝ сѫ малки, крѣхки. И на толкова съмъ благодаренъ.“ Сега вече ти не се ожесточавашъ, не се съмнѣвашъ и отъ новозавѣтенъ човѣкъ, започвашъ да се готвишъ да влѣзешъ въ живота на праведния. И като такъвъ, започвашъ да скърбишъ, че нѣма повечко храна, и си казвашъ: „Не може ли да се намѣрятъ повече врани, поне десетина, та да ми донесатъ повече хапчици?“ Дойдете ли до това положение, този въпросъ вече лесно се разрѣшава. Въ сегашния свѣтъ има много такива праведни хора, които казватъ: трѣбва да имаме повече храна! Просѣкътъ, който тръгва на просия въ свѣта, казва: „Дано има повече праведни хора въ свѣта, та този ще ми даде единъ грошъ, онзи ще ми даде единъ грошъ, отъ сто мѣста по единъ грошъ. правятъ 20 лева и то златни!“ Азъ ви прѣдставямъ въ форми тритѣ вида животъ. Какъвъ трѣбва да бѫде животътъ на ученика? — Той не очаква вранитѣ да му донасятъ хлѣбъ. Ученикътъ има вече една реална опитность, той има разумна връзка съ невидимия свѣтъ, понеже е миналъ прѣзъ тритѣ етапа на живота: прѣзъ старозавѣтния животъ, прѣзъ новозавѣтния животъ и прѣзъ живота на праведния. Сега вече той влиза въ пѫтя на „ученика“, въ който пѫть трѣбва да има други схващания и възгледи за живота. Христосъ казва: „Вие, които сте минали прѣзъ тия пѫтища, трѣбва да се самоотречете отъ живота“. Отъ кой животъ? — Отъ живота на старозавѣтнитѣ. Трѣбва да се самоотречете отъ кой животъ още? — Отъ живота на новозавѣтнитѣ. И най-послѣ трѣбва да се самоотречете и отъ живота на праведния. Старозавѣтенъ ли си, ти се ожесточавашъ. Новозавѣтенъ ли си, ти се съмнѣвашъ. Праведенъ ли си, ти се наскърбявашъ. Това не сѫ грѣхове, това сѫ естествени състояния, които всички хора минаватъ. Това сѫ култури, които сѫ сѫществували въ миналото. По нѣмане на други термини, ние употрѣбяваме думитѣ старозавѣтенъ, новозавѣтенъ, праведенъ човѣкъ и ученикъ. Ако обърнемъ страницитѣ на Стария Завѣтъ, ние виждаме, че тамъ има изказани велики нѣща, но великитѣ работи не сѫ останали въ Стария Завѣтъ. Тѣ сѫ прѣминали въ Новия Завѣтъ. Има хора и отъ сегашната култура, които казватъ, че грѣшниятъ човѣкъ може да бѫде праведенъ. Не, грѣшниятъ човѣкъ никога не може да бѫде праведенъ. Той, обаче, има възможность да изправи грѣховетѣ си и слѣдъ това да стане праведенъ човѣкъ. А сегашнитѣ хора, като искатъ да подкрѣпятъ мисъльта си, че грѣшниятъ човѣкъ може да бѫде праведенъ, привеждатъ слѣдния примѣръ. Тѣ казватъ: вижте онзи човѣкъ, бѣше затъналъ до уши въ дългове, но сега оправи живота си, изправи работитѣ си и се облѣче съ рединготъ, съ хубави модерни панталони, съ лачени обуща, съ цилиндъръ на глава, съ хубава, цвѣтно нашарена връзка, съ златенъ часовникъ на хубава, солидна верижка, съ бастунъ, съ дръжка отъ слонова кость въ рѫка, и тъй върви, като джентлеменъ, по всички правила на благородникъ: вдига бастуна, пакъ го слага на земята и на всички познати вѣжливо се покланя. Дѣ какъ мине, всички казватъ: ето единъ благороденъ човѣкъ! казвамъ: дано никой не чува това, що други хора казватъ. Мине шапкарьтъ покрай него, казва: „Тозъ цилиндъръ е мой“! Мине дрехарьтъ, казва: „Тия дрехи сѫ мои, още не ми сѫ платени“! Мине обущарьтъ, казва: „Тия лачени обуща сѫ мои“! Мине часовникарьтъ, казва: „Този часовникъ е мой“! А ние се чудимъ на този човѣкъ , че билъ джентлеменъ, че билъ благородникъ. Той обралъ свѣта, облѣкълъ се съ чуждо и минава за човѣкъ отъ високо произхождение. Не, той е единъ грѣшникъ. Азъ наричамъ грѣшнитѣ хора „хора, накичени съ добродѣтелитѣ на праведнитѣ“. Облѣкли се съ тѣхни дрехи и минаватъ за праведни. Българинътъ, слѣдъ като е разбралъ тази философия, казва: „Чуждото нѣщо и на връхъ Великъ-день се взима“. Какъ да не се вземе? Ще дойде врѣме, когато всички заграбени нѣща ще се взематъ. Законъ има затова! Ще дойдатъ стражари, ще хванатъ облѣчения джентлеменъ, ще го дадатъ подъ сѫдъ, ще му взематъ дрехитѣ, цилиндъра, лаченитѣ обуща, златния часовникъ съ верижката — всичко това ще си отиде на своето мѣсто. И тъй, азъ искамъ да ме разберете добрѣ. Ако се озлобявате, ожесточавате, трѣбва да знаете, че това е старозавѣтниятъ животъ, който тече въ вашитѣ жили. Но старозавѣтниятъ животъ не сте вие. Не смѣсвайте вашата личность, вашата индивидуалность, вашето лично разбиране за живота съ дълбокитѣ вѫтрѣшни стремежи на вашата душа. Когато говоримъ за новозавѣтния животъ, пакъ разбираме течения, които ставатъ вѫтрѣ въ васъ. Сѫщото нѣщо е и животътъ на праведния. Това сѫ общи колективни течения на човѣшкото съзнание. Това сѫ възгледитѣ на всички хора отъ миналото. Казва Христосъ: „Съблазнитѣ неизбѣжно ще дойдатъ, но тежко и горко на онзи, чрѣзъ когото идватъ“. Въ какво седи това ,,горко“? —Този човѣкъ неизбѣжно ще страда. Въ старозавѣтния животъ е казано: „Много сѫ изпитанията и страданията на праведния, но отъ всички тѣхъ Богъ ще го избави“. Колкото се отнася до ученика, Христосъ казва: „Ако имате Любовь, т. е., ако сте влѣзли въ тази нова епоха като ученици и ме любите, ще упазите моя законъ и ще имате Миръ и Радость въ душитѣ“. Ученицитѣ ще носятъ Радостьта въ живота си, като разрѣшение на своитѣ задачи. Азъ не говоря за радость, която се мѣни, но за Радостьта на ученика, която нищо въ свѣта не може да засѣнчи, която отъ нищо не отпада. Тя е най-високиятъ върхъ въ материалния свѣтъе. Никакъвъ облакъ не може да достигне до този върхъ. Божественото слънце всѣкога огрѣва този върхъ. Никакви бури нѣма на този върхъ. Тамъ царува Любовьта, тамъ царува Свѣтлината, тамъ царува Мирътъ, тамъ царува и самата Радость. Тъй разбираме ние Радостьта на ученика. Любовьта, това е най голѣмата сестра, най-голѣмата дъщеря на Бога, родена въ вѣчностьта. Свѣтлината, това е най-голѣмиятъ братъ, сѫщо роденъ въ вѣчностьта. Мирътъ, това е най-хубавото жилище, въ което Радостьта може да живѣе. За въ бѫдеще, ако искате да съградите своето тѣло, своето жилище, Мирътъ трѣбва да ви дойде въ помощь. Такъвъ е законътъ. И тогава, Радостьта ще влѣзе да живѣе въ това тѣло. Радостьта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галятъ. Дѣто има Любовь, има и Радость. Дѣто има Любовь, има и Свѣтлина, има и Миръ, а Мирътъ носи Радостьта. Мирътъ носи жилището на Радостьта. Ако нѣмате Миръ, Радостьта никога не идва на земята. Тя не идва безъ да сте ѝ приготвили жилище. Любовьта, Свѣтлината и Мирътъ сѫ отстѫпили най-високия върхъ на земята за Радостьта. За въ бѫдеще, при повече свободно врѣме, ще засегнемъ въпроса, какъ трѣбва ученикътъ да се лѣкува, както и въпроса, какви сѫ законитѣ, по които той може да си създаде едно ново тѣло. За тази цѣль той трѣбва да изучава законитѣ на Мира. Това е вѣрно и въ обикновения живот! Вземете, запримѣръ, какви дѣца ще роди онази майка, чийто умъ не се безпокои, нито смущава отъ нѣкакви бури и противорѣчия въ свѣта. и чийто духъ е тихъ и спокоенъ? — Тя ще роди здрави дѣца. Всички майки, които иматъ миръ въ душата си, раждатъ здрави дѣца. Онази майка пъкъ, която се е тревожила прѣзъ всичкото врѣме на своята брѣменность, било отъ условията на живота, било отъ неблагоприятнитѣ съчетания въ природата, ражда болни, хилави дѣца. Ние прѣнасяме този законъ и къмъ себе си. Всѣки човѣкъ, който влѣзе въ пѫтя на ученика, той ще ражда, ще създава по една нова мисъль и по едно ново чувство, и то не само веднъжъ прѣзъ годината, но почти всѣки часъ, почти всѣка минута. Въ какво положение ще се намѣрите тогава? Рибитѣ какъ разрѣшиха този въпросъ? Тѣ въ миналото имаха една възвишена култура, но какво направиха? Изхвърлиха въ водата всички свои мисли и чувства въ видъ на малки яйчица. Тѣ изхвърляха наведнъжъ по 200 — 300 хиляди яйца и тъй ги оставяха. Така и ние по нѣкой пѫть написваме нашитѣ мисли на книгитѣ и ги оставяме настрана, да се излюпятъ, както яйцата на рибитѣ. но това не е правилно разрѣшение на великия Божи законъ. Сега азъ не искамъ да ангажирамъ съ своята бесѣда за дълго врѣме вниманието ви, да ви развивамъ по единъ философски начинъ новата мисъль за старозавѣтния животъ, за новозавѣтния животъ и за живота на праведния, защото ще се уморите. Кой ще остане да ме слуша? — Никой. Започна ли да говоря за живота на ученика, той ще ми каже: „Говори, Учителю, азъ съмъ готовъ да те слушамъ!“ Сега азъ засѣгамъ въпроса психологически. Туй, което вие търсите въ живота си, е щастието. Вие търсите и богатството и знанието въ свѣта. Стремежътъ ви да търсите всичко това е правъ. Казано е въ Писанието: „Искай, хлопай, търси!“ Погрѣшката не седи въ това, че търсите щастие, богатство и знание, но начинитѣ, методитѣ, които избирате, за да постигнете тия нѣща, сѫ неправилни. Въ методитѣ има отклонения. Слѣдователно, за всѣко нѣщо ученикътъ трѣбва да има само една идея, а не двѣ идеи. Има ли двѣ идеи за едно и сѫщо нѣщо, той ще се раздвои. Ще ви приведа единъ примѣръ отъ Свещеното Писание. Всемирната Бѣла Школа започна съ два ученика. Слѣдъ тѣхъ дойдоха други двама, Адамъ и Ева, създадени по образъ и подобие на първитѣ. Тѣ бѣха вторитѣ иницирани ученици на тази Школа, които Богъ въведе въ рая и имъ даде първата задача за разрѣшение. Той ги повика при себе си и имъ каза: ,,Ще се занимавате съ всички дървета на рая, ще ядете отъ плодоветѣ на това дърво, наречено „дърво на живота“, както и отъ всички други плодове, но тукъ има едно дърво, съ което нѣма да се занимавате и отъ плода му нѣма да вкусвате. Въ който день вкусите отъ неговитѣ плодове, вашиятъ умъ, вашето сърце и вашата душа ще се отровятъ, защото въ него се криятъ всичкитѣ отрови на живота“. Азъ ви говоря на модеренъ езикъ, а въ Писанието е казано съ други думи. И рече имъ Богъ: ,,Въ който день ядете отъ плода на това дърво, ще умрете“. И това не бѣха прости хора, но най-малко кандидати за ученици. Единъ день, другарьтъ на единия отъ ученицитѣ ходѣше изъ райската градина да изучава дърветата: разглеждаше ги, държеше си бѣлѣжки, правѣше си снимки. По едно врѣме той се приближи и къмъ дървото за „познаване доброто и злото“ и започна да го изучава; прѣброяваше листата му, изчисляваше броя на плодоветѣ, формата имъ, цвѣта имъ и т. н. Въ този моментъ се приближава до дървото единъ благообразенъ на видъ човѣкъ, съ дълга черна брада, съ черни мустаци, увиснали надолу, облѣченъ съ черенъ дълъгъ рединготъ, като на староврѣменнитѣ учени хора, отгорѣ метналъ черна разперена тога, на врата черна огърлица, на която виси черенъ кръстъ, на главата златна корона, съ черни диаманти околовръстъ, и внимателно, тихо запитва този ученикъ: „Мога ли да зная, съ какво се занимавате, какво изучавате?“ — Нашиятъ Учитель ни зададе една задача; нея рѣшавамъ. — Какво знаете за това дърво? — Нашиятъ Учитель ни каза, че въ който день хапнемъ отъ плодоветѣ на това дърво, ще умремъ. — Не, вашиятъ Учитель има друго разбиране по този въпросъ. Той ви казва така, за да изпита умоветѣ ви. Вие не сте Го разбрали добрѣ. Отъ думитѣ Му се подразбира, че въ който день хапнете отъ плодоветѣ на това дърво, ще станете като вашия Учитель и нѣщо повече отъ Него. — Тъй ли? — Да, ето тия знаци, които нося по себе си. показватъ, че азъ зная това нѣщо, защото съмъ завършилъ тази Школа, въ която вие едва сега влизате. Азъ съмъ вече адептъ на Школата. Герданитѣ, които нося, ми сѫ дадени, като емблемъ на завършено образование. Едно врѣме и мене, като васъ, изпитваха при това дърво, но азъ не бѣхъ тъй простъ като васъ, правилно рѣшихъ задачата. — Тъй ли? Щомъ сте я рѣшили правилно, лесна работа тогава. И ученикътъ веднага отстѫпва. Този господинъ продължава по-нататъкъ: „Азъ съмъ запознатъ съ вашия Учитель. Той ме изпрати да дойда при васъ, да ви освѣтля върху въпроса“. И тѣ повѣрваха. Въ какво? — Че като яде човѣкъ отъ плодоветѣ на това дърво, не само че нѣма да умре, но ще стане като Учителя си, дори и по-горенъ отъ Него. И дѣйствително, и двамата ученици ядоха отъ плодоветѣ на забраненото дърво и съгрѣшиха. Казвамъ: тия кандидати за ученици имаха двѣ идеи за дървото на познаване доброто и злото. Първата идея бѣше, че въ който день ядатъ, ще умратъ. Втората идея бѣше, че въ който день ядатъ, не само че нѣма да умратъ, но като Учителя си ще станатъ, а дори и като Бога. Коя мисъль излѣзе вѣрна? — Първата. Първата мисъль, първиятъ лѫчъ въ свѣта е Божествениятъ лѫчъ. Вториятъ лѫчъ е отражение, а отражението има обратна посока, не води къмъ цѣльта. Щомъ имате двѣ идеи за едно и сѫщо нѣщо, вие нѣмате реалностьта, но отражението. И ако се водите по отражението на нѣщата, нѣма да имате никакви резултати. Вие ще дойдете до сѫщото мѣсто, отдѣто сте тръгнали. Слѣдователно, и грѣшнитѣ хора единъ день ще се върнатъ къмъ Бога, но прѣзъ това мѣсто, отдѣто сѫ излѣзли. Вие знаете ли мѣстото, прѣзъ което хората сѫ излѣзли първоначално? — То е най-тѣсното мѣсто, прѣзъ което човѣкъ може да мине. Та онѣзи отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ ученици, ще иматъ само едно схващане за нѣщата. Вие можете да имате само единъ Учитель въ свѣта! Азъ говоря за ученика. Всѣки може да ви говори, вие ще го изслушате, безъ да се противите. Какво трѣбваше да направи ученикътъ, който бѣше въ райската градина, като слушаше да му говори адептътъ прѣдъ дървото за познаване доброто и злото? На този адептъ азъ бихъ казалъ слѣдното нѣщо: „Почитаеми Господине, ти си единъ отъ първитѣ ученици на Школата, но азъ не искамъ да бѫда пръвъ. Азъ искамъ да нося бѣла прѣмѣна, а не черна, като твоята. Ако ти, слѣдъ като си се занимавалъ много години съ това дърво, придоби тази черна краска, азъ ще отложа тази наука за другъ пѫть. Благодаря ти за тази услужливость и готовность да ме просвѣщавашъ, но още не съмъ готовъ за това. Тази Школа прѣпорѫчва на слабитѣ ученици да избѣгватъ изучаването на този въпросъ. Този въпросъ е много сложенъ, и азъ ще го отложа за въ бѫдеще, когато се засиля. Като се видимъ втори пѫть, ще си поговоримъ по този прѣдметъ. Сега, довиждане“! Всичко това ще му докажа научно, безъ да го обидя въ нѣщо. Христосъ казва: „Не ви наричамъ вече раби, но приятели“. Вие сте слушали много пѫти думата рабъ. Робството е най-долното положение, което човѣкъ може да заеме въ този свѣтъ. По-долно положение отъ него нѣма. Робъ — заробване — значи, каквото кажатъ на човѣка, да го направи, безъ какво и да е противорѣчие, безъ всѣкакво противодѣйствие. Ще го направи, нѣма какво. Азъ не говоря за състоянията въ живота, но за съзнателното робство, въ което може да изпадне човѣкъ. Робство има въ умствения свѣтъ — ти не си свободенъ да мислишъ, както искашъ. Робство има въ духовния свѣтъ — ти не си свободенъ да чувствувашъ, както искашъ. Докато други ти опрѣдѣлятъ едно вѣрую, докато други ти налагатъ едно учение, ти не можешъ да бѫдешъ свободенъ. Защо Господъ даде свобода на двамата ученици въ рая? Той не можа ли да постави два ангела прѣдъ дървото за познаване доброто и злото, които да не позволятъ на двамата ученици да ядатъ отъ плодоветѣ на това дърво? — Можа, но Той не постави никакви стражари прѣдъ това дърво, а го остави свободно. Какво разрѣшение на въпроса щѣше да има, ако тия ангели стояха съ пламенни мечове прѣдъ това дърво и не позволяваха никому да се докосне до него? — Ние и досега щѣхме да бѫдемъ праведни хора. За прѣдпочитане е свободата, придобита по негативенъ начинъ, отколкото ограничението. Ограничения има навсѣкѫдѣ. Ограничения има, запримѣръ, въ старозавѣтния животъ. Ограничения има въ новозавѣтния животъ. Ограничения има и въ живота на праведния. Въ живота на ученика, обаче, ограничения нѣма. Тамъ всѣка негова постѫпка е съзнателна и разумна. Та казвамъ: въ свѣта има три положения, въ които вие може да дѣйствувате. Първото положение: вие сте разумно сѫщество, което невидимиятъ свѣтъ изпраща на земята и ви дава тѣло, безъ да ви пита, искате ли, или не искате. Такова е положението на старозавѣтния човѣкъ. Второто положение: изпращатъ ви на земята, даватъ ви тѣло, като се ползувате само съ една малка свобода, да кажете, дѣ искате да дойдете. Това е положението на новозавѣтния човѣкъ. Третото положение: изпращатъ ви отъ невидимия свѣтъ на земята при най-благоприятни условия да се учите, за което се ползувате съ сравнително по-голѣма свобода. Това е положението на праведния човѣкъ. Въ старозавѣтния животъ вие ще изкупувате грѣховетѣ си и ще се мѫчите. Въ новозавѣтния животъ вие ще се самоусъвършенствувате. Въ живота на праведния ще помагате на другитѣ, а като дойдете на земята, като ученикъ, ще изучавате първото правило, чрѣзъ което Любовьта може да се приложи въ вашия животъ. При Любовьта азъ опрѣдѣлямъ себе си, свойтѣ постѫпки, отношенията си къмъ хората и къмъ съвършенитѣ сѫщества. Дойде ли нѣкой човѣкъ при васъ, отношенията ви къмъ него сѫ вече опрѣдѣлени, вие знаете, какъ да постѫпите съ този човѣкъ. Вие можете да му говорите много благо, при това отношенията ви да бѫдатъ неестествени. Вие можете да му говорите много грубо, при това отношенията ви да бѫдатъ пакъ неестествени. Питамъ: кой е най-правилниятъ начинъ, по който трѣбва да говорите на нѣкой човѣкъ? Вие ще му говорите, както говорите на себе си. Вие ще бѫдете тъй снизходителни къмъ другитѣ, както и къмъ себе си. Казвамъ: онѣзи отъ васъ, които искатъ да влѣзатъ въ пѫтя на ученичеството, трѣбва да иматъ възвишенъ идеалъ. Тѣ трѣбва да изучаватъ вѫтрѣшното ограничение. Ония, които живѣятъ въ старозавѣтния животъ, казватъ: дотегна ни вече животътъ, не искаме повече да живѣемъ. Другъ нѣкой казва: не искамъ да живѣя вече, искамъ да умра. Казвамъ му: хубаво е това, но има ли, кой да те погребе? Щомъ искашъ да умрешъ, трѣбва да намѣришъ нѣкой да те погребе. Сѣмето, което излиза изъ житницата, трѣбва да намѣри човѣкъ, който да го посѣе на нивата. Не е достатъчно само да го извадятъ навънъ и да го хвърлятъ нѣкѫдѣ. Това още не е разрѣшение на въпроса. Ако ти умрешъ безъ да има нѣкой да те погребе, ти изгубвашъ своето прѣдназначение въ свѣта. Слѣдователно, подъ думата „умиране“, ние подразбираме „посѣване“. Христосъ казва: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то нѣма да даде никакъвъ плодъ“. Тогава! питамъ: какъ искашъ да умрешъ, като житно зърно, което умира и погребватъ въ земята, или безъ да го погребватъ? Когато житното зърно умре и се зарови въ земята, то принася плодъ много и прѣминава отъ едно състояние въ друго. И тъй, при всѣко страдание вие сте заровени въ земята. При всѣка голѣма тъмнина, при всѣка голѣма скръбь вие искате да умрете, да се хвърлите отъ нѣкоя голѣма канара, или да се удавите, или да се обѣсите, или да се мушнете съ нѣкой ножъ, или да си отсѣчете главата и т. н. Всички тия нѣща идватъ отвънъ, тѣ не сѫ ваши желания. Това сѫ все ваши другари на миналото, които ви даватъ тия съвѣти, Нѣкой отъ тѣхъ ти казва: ако искашъ да свършишъ съ живота си, вземи единъ револверъ или една чаша съ отрова. Не, не се свършва тъй лесно. Счупенитѣ чаши не разрѣшаватъ човѣшкия животъ. Изгорѣлитѣ кѫщи не разрѣшаватъ човѣшкия животъ. Умирането на хората не разрѣшава човѣшкия животъ. Нито страданията, нито мѫченията, нито невѣрието, нито съблазнитѣ сѫ въ състояние да разрѣшатъ живота. Що е животътъ? — Той е голѣмата дъщеря на Бога, която единствено можете да вземете като учителка. Тя ще ви заведе при Учителя ви. Учительтъ има четири ученици въ този свѣтъ, които Той обича. И ако тѣзи ученици ви прѣпорѫчатъ на Него, Той ще ви приеме въ Школата. Ако Любовьта ви прѣпорѫча на вашия Учитель, Той ще ви приеме въ Школата. Ако Свѣтлината ви прѣпорѫча на вашия Учитель, Той ще ви приеме въ Школата. Ако Мирътъ ви прѣпорѫча на вашия Учитель, Той ще ви приеме въ Школата. И най-послѣ, ако и Радостьта ви прѣпорѫча на вашия Учитель, Той ще ви приеме въ Школата. Ако тия четири ученици кредитиратъ за васъ, Учительтъ ще ви отвори вратитѣ на Школата, ще ви даде свободенъ входъ, ще ви благослови, ще ви запознае съ други ученици, и отъ този моментъ вие ще имате достѫпъ въ Школата. Нѣмате ли прѣпорѫката на Любовьта, вашиятъ Учитель не може да ви приеме. Азъ не говоря за Любовьта, като разумна сила, нито като вѫтрѣшно чувствуване, но говоря за Любовьта, като едно отъ разумнитѣ сѫщества, първо по рода си. Тя е най-мощниятъ духъ, най-силниятъ ангелъ. По-красиво, по-силно и по-благородно сѫщество отъ Любовьта нѣма. Като погледнешъ лицето на този ангелъ, всѣкаква скръбь изчезва. Като те срещне, той ще те пригърне, ще те помилва и слѣдъ като те остави отъ пригрѫдкитѣ си, всичкитѣ ти страдания, всичкитѣ ти грѣхове изчезватъ. И, слѣдъ това, като се погледнешъ въ огледалото, виждашъ, че мязашъ на него. Кажешь ли обаче, че всичко това е твое, ти веднага ще потъмнѣешъ. Затова, ти ще пригърнешъ този ангелъ, ще му благодаришъ и ще кажешъ: стой при мене, не ме оставяй. Отсега нататъкъ ще ходя по твоитѣ пѫтища. Работи въ менъ, отвѫтрѣ, а не само да ме утѣшавашъ, отвънъ. Говори ми за моя Учитель, азъ ще те слушамъ. И той започва да говори сладко, увлѣкателно. Този ангелъ на Любовьта е най-голѣмата дъщеря на Бога. Тя говори тъй сладко, че който чуе нейния гласъ, никога нѣма да я забрави. Казвате: това е първата Любовь. Всички говорите за първата Любовь, но никой отъ васъ не я задържалъ. Нѣкои отъ васъ сѫ опитали първата любовь за една секунда; други сѫ я опитали за петь секунди; трети за десеть секунди, а малцина само сѫ я опитали за 60 секунди. Проявената Любовъ е голѣма величина. Да я опиташъ само за 60 секунди, това е много нѣщо. Но понеже мащабътъ на физическия животъ е много голѣмъ, не зная тогава, какво ще ни ползува такава малка хапчица, донесена отъ една врана. Илия тогава не знаеше закона на смаляването, но като изпадна въ тия ограничителни условия на живота, го научи. Когато враната му носѣше малкитѣ хапчици хлѣбъ, той не бѣше вече голѣмъ човѣкъ, а заемаше положението на една малка пеперуда, тъй щото отъ тази храна даже му оставаше. Той казваше: „Господи, храната, която ми изпращашъ, е въ изобилие“! Така Илия се смали и се задоволяваше съ храната, която една врана можеше да изяде. Този законъ е вѣренъ и по отношение на Бога. Нѣкой пѫть Богъ дохожда до насъ, смалява се, за да ни повдигне. Божието благословение не седи въ голѣмитѣ работи, но въ малкитѣ. Малкото житно зърно, запримѣръ, съдържа всички условия за единъ великъ животъ. Така и вие съдържате всички условия за единъ великъ животъ. Дѣ се криятъ тѣ? — Въ вашия умъ, въ вашето сърце, въ вашата душа, въ вашия духъ. Но за това се изисква врѣме. Да бѫдете ученици, първо трѣбва да влѣзете въ Школата, но врѣме се изисква, за да разберете Любовьта, Свѣтлината, Мира и Радостьта въ една планета, а врѣме Богъ е далъ, колкото искате. Врѣмето е безконечно, то нѣма ни начало, ни край. И по отношение врѣмето понѣкога Господъ казва: „Ще почакашъ малко“! Умрешъ прѣждеврѣменно, плачешъ, Господъ ти казва: „Ще почакашъ малко, има врѣме, пакъ ще те повикамъ. Тогава ще ти дамъ на разположение врѣме, колкото искашъ“. Ти казвашъ: „Господи, искамъ да живѣя 60 години, да продължа работата си!“ Той те пита: „Не искашъ ли повече години? Хайде, азъ ти давамъ още 20 години“. Никой отъ васъ не е издържалъ до 120 години. Въ какво положение ще се намѣрите, ако вие сте на 120 години и се огледате самъ на земята, немилъ-недрагъ за всички? Вашитѣ другари заминали, новото поколѣние не ви познава, не ви зачита. Всички ви погледнатъ и казватъ: този старецъ защо ли не замине? Какво ще прави още на земята? Неговиятъ умъ не може да схваща новитѣ врѣмена. Ще кажете: този старецъ поне опитности ще има. Какви опитности? Ще ви приведа единъ примѣръ за дѣдо Стоянъ Пенджурски, който билъ на 100 години. Той събира единъ день дѣцата наоколо си и започва: ,,Ехъ, дѣца, дѣца, знаете ли, какви нѣща е научилъ дѣдо ви отъ живота? Знаете ли, колко е патила главата ми? Едно врѣме, като бѣхъ 20-годишенъ момъкъ, ходихъ въ Австрия да печеля, бѣхъ градинарь. Единъ день пишатъ ми отъ дома, че ме сгодили. Взимамъ веднага паритѣ, които бѣхъ спечелилъ, и тръгвамъ за въ кѫщи радостенъ и веселъ. Когато минавамъ прѣзъ Стара-Планина, хванаха ме турски разбойници, обраха ме, и азъ се върнахъ дома си бѣденъ и раненъ. Отиде моята годеница! — не можахъ да се оженя. Знаете ли, дѣца, какво значи човѣкъ да работи цѣли 10 години въ чужбина, както азъ работихъ въ Австрия, и да изгуби паритѣ си въ единъ день? Върнахъ се пакъ въ Австрия, взехъ двама ортаци, да работимъ заедно една градина, но слѣдъ като работихме и тримата 10 години, тия ортаци ме обраха. И азъ пакъ се върнахъ въ България съ дрипелитѣ си, безъ да мога да се оженя. И тъй, станахъ човѣкъ на 45 години и си казахъ: веднъжъ разбойници ме обраха, втори пѫть — моитѣ ортаци. Какво да правя сега? Най-послѣ, за добро, за зло, рѣшихъ да се оженя за една богата мома — продадохъ свободата си. Какво излѣзе отъ тази женидба? - Тази жена ме биеше по два пѫти на день. Виждате ли, дѣца, какво е патилъ дѣдо ви отъ тази жена? Не стига това, но родиха ми се синъ и дъщеря, които мязаха на майка си. Когато пораснаха, синътъ ме хване за краката, дъщерята за косата, а жена ми отгорѣ ме налага съ дърво. Да не ви дава Господъ такава опитность! Това е опитностьта на дѣдо Стоянъ Пенджурски. Питамъ: каква философия има въ това, че го обрали разбойници, че го обрали ортаци, че го налагали жена му, синъ му, дъщеря му? Всинца вие имате такава опитность. Кой отъ васъ не е битъ? Но дѣ седи разрѣшението на въпроса? Обръща се дѣдо Стоянъ Пенджурски къмъ дѣцата и ги пита: „Дѣца. макаръ че сте млади, а азъ толкова старъ, не можете ли да ми кажете, какво трѣбва да правя сега? Азъ не зная, защо главата ми тегли толкова много! Самъ не можахъ да спечеля, съ ортаци — сѫщо, отъ женидбата само бой видѣхъ. Кажете ми, дѣдовото, мои грѣхове ли изплащамъ, майка ми и баща ми ли сѫ били грѣшни? Защо става всичко това?“ — Не знаемъ, дѣдо. — Опичайте си умоветѣ, дѣца, да не ви патятъ главитѣ, като моята! Това бѣше заключението на дѣдо Стоянъ Пенджурски. Азъ ви моля, ако между васъ има нѣкой Стоянъ, да не ми се сърди, че съмъ взелъ неговото име, защото, каквото име и да взема, все ще го носи нѣкой отъ васъ. Азъ говоря за дѣдо Стоянъ Пенджурски. Въ този примѣръ се виждатъ тритѣ живота, които човѣкъ трѣбва да разрѣши на земята. Разбойницитѣ прѣдставляватъ старозавѣтния животъ; ортацитѣ — новозавѣтния; дъщерята, която бие баща си, показва, какъвъ пѫть трѣбва да мине праведния. Кажете ми, кой праведникъ не е битъ като дѣдо Стоянъ Пенджурски? Кой художникъ не е битъ по всички правила? Ако ме попитате, защо е така, не мога да ви отговоря, но казвамъ, че това е фактъ. Това е задачата, която всички трѣбва да разрѣшите. Азъ нѣма да се спирамъ да разрѣшавамъ въпроситѣ на старозавѣтния и на новозавѣтния животъ, понеже ви считамъ достатъчно умни сами да си ги разрѣшите. Азъ ви давамъ упѫтвания, какъвъ трѣбва да бѫде пѫтьтъ на ученика. Пѫтьтъ на ученика трѣбва да бѫде пѫть на Любовьта, пѫть на Свѣтлината, пѫть на Мира и пѫть на Радостьта. Можете ли да влѣзете въ този пѫть, не за въ бѫдеще, но още сега, още този моментъ? Любовьта не зависи отъ знанието ви. Знанието е второстепенно нѣщо. Любовьта не зависи нито отъ вашата сила, нито отъ вашата красота. Знанието, силата, красотата, това сѫ само условия, които вашата душа може да използува, за да разрѣши задачата на своя животъ. Любовьта е въ състояние, при най-малкитѣ изключения, да разрѣши всички трудни въпроси. При сегашното положение, въ което се намираме, Любовьта е въ състояние да разрѣши 75 % отъ мѫчнотиитѣ ви. Мѫчнотиитѣ сѫ задачи, които ученикътъ не трѣбва да избѣгва. Възроптае ли, защо Господъ му е далъ тази задача, той не може да бѫде ученикъ. Напротивъ, той трѣбва да каже: Господи, благодаря Ти, че ми даде тази трудна задача. Когато Господъ или Учительтъ ти те поставятъ прѣдъ една трудна задача, тѣ иматъ високо мнѣние за тебъ. Когато Учительтъ ти не те вдига на урокъ, когато не ти дава задачи, тогава именно злото ще дойде. Ако си старозавѣтенъ, ще се озлобишъ. Ако си новозавѣтенъ, ще се съблазнишъ. Ако си праведникъ, ще се наскърбишъ. Това сѫ състояния. Ако ти се намирашъ прѣдъ голѣмо изпитание, какво ще направишъ? Ако старозавѣтниятъ животъ има прѣодоляваще влияние върху тебъ, ти ще се озлобишъ и ще си кажешъ; азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ, че Господъ ми даде толкова голѣми изпитания? Главата ми побѣлѣ отъ страдания! Ако новозавѣтниятъ животъ има прѣодоляваще влияние върху тебъ, ти ще се съблазнишъ и ще кажешъ: защо тия страдания идватъ върху менъ? Ето, азъ се моля по три пѫти на день, чета Евангелието и като ме вдигнатъ на урокъ, слѣдъ като съмъ училъ цѣлъ день, учительтъ ми пише една тройка, а този ученикъ тамъ, по-малко учи отъ менъ, но учительтъ му пише шесторки. Има нѣкаква причина, навѣрно учительтъ не е добрѣ разположенъ къмъ менъ. Ако ти опрѣдѣляшъ характера на своя учитель отъ бѣлѣжкитѣ, които той ти поставя, тогава ти си разбралъ отчасти старозавѣтния и отчасти новозавѣтния животъ. Та казвамъ: задачата, която имате да разрѣшите въ живота си, е трудна. Защо? Защото се намирате при трудни условия, но трѣбва да знаете, че Богъ е Богъ на Любовьта, на Свѣтлината, на Мира и на Радостьта. Господъ владѣе небето, Господъ владѣе живота. Господъ носи вѣчното веселие и миръ за душата. Какво ни показва врѣмето тази сутринъ? Днесъ азъ говоря за ученика и вижте, какво е небето, какъ хубаво го е направилъ Господъ! Това чисто, свѣтло и приятно небе е заради ученика, който е възлюбениятъ на Господа. За ученика, който иска да учи, Господъ дава всичко най-добро. Ученикътъ пъкъ казва: Господи, всичко, което Ти си отредилъ за мене, е хубаво. Азъ се радвамъ, че мога да рѣшавамъ задачитѣ, които Си ми далъ. Този хубавъ день не е за старозавѣтнитѣ. Този хубавъ день не е за новозавѣтнитѣ. Този хубавъ день не е и за праведнитѣ. Този хубавъ день е за ученика, който иска да учи — за възлюбения на Бога. Слѣдователно, само ученикътъ може да каже: хубавъ е този день! Той нѣма да го каже гласно, но ще почувствува въ душата си, че това е Божие благоволение. Това показва, че ако вие ходите по пѫтя на ученика, споредъ както азъ ви говоря, и вашето вѫтрѣшно небе ще бѫде тъй ясно, и вашето сърце ще бѫде тъй чисто, както е небето днесъ. Сѫщо така и вашиятъ умъ, и вашата душа ще бѫдатъ като днешното безоблачно, чисто и свѣтло небе. Сега, азъ искамъ да ме разберете правилно. Азъ внимавамъ въ думитѣ си, да не внеса въ васъ нѣкакви илюзии, да очаквате повече, отколкото може да ви се даде. Запримѣръ, азъ често съмъ правилъ слѣдния опитъ: дамъ нѣкому една круша, но той не е доволенъ, иска по-голѣма круша. Дамъ му по-голѣма круша, пакъ не е доволенъ, иска една за дъщеря си. Дамъ и за нея. Пакъ е недоволенъ, иска за приятеля си. И тъй, за приятеля си вземе, за този - онзи вземе, погледнешъ го, събралъ десетина круши. Дали ще ги даде на тия, за които ги е взелъ, то е въпросъ. Азъ го гледамъ, обаче, седналъ подъ нѣкое дърво на сѣнка и си ги яде самъ, една слѣдъ друга. Той прѣдставлява едноврѣменно и дъщеря си, и приятелитѣ си. Такова е разбирането му! Злото не е въ това, че този човѣкъ иска повече, но въ неправилното разпрѣдѣление на полученитѣ блага. Той не е разбралъ смисъла на нѣщата. Обаче, ученикътъ, който влиза въ живота, трѣбва да разбира смисъла му, за да може да реализира хубавото въ този животъ. Нѣкой казва: идеитѣ на новото учение, които се проповѣдватъ, не сѫ засега, тѣ не могатъ да се реализиратъ. Не, именно сега е врѣмето имъ, но трѣбва да знаешъ какъ да ги приложишъ. Ти не можешъ да пробиешъ една канара съ нѣкое дърво, но ако вземешъ единъ диамантенъ свределъ, ще я пробиешъ. Въ Африка има сонди, които пущатъ въ земята на дълбочина 800 м. и оттамъ извличатъ вода. Такива сонди могатъ да се спуснатъ и на дълбочина до 2000 м.. Тамъ водата е още по-хубава. Днесъ земята е много малко проучена. Има извѣстни земни пластове, до които съврѣменнитѣ учени още не сѫ достигнали. Стремежъ на ученика е не само да проникне съ тия сонди до дълбочина 2000 м. надолу въ земята, но да издигне нагорѣ въ прстранството високи стълбове, близо 500-1000 клм. височина. Знаете ли, каква енергия би потекла надолу по тия стълбове? Ние бихме създали единъ perpetum-mobile. Знаете ли, какъвъ океанъ отъ енергия се крие въ пространството? По сѫщия начинъ и въ вашия мозъкъ се крие грамадна енергия, която изисква врѣме и пространство, за да се прояви и реализира. Единствената причина, дѣто не можете да реализирате това, което Богъ ви е далъ, то е, че се занимавате съ идеи, които отпослѣ сѫ дошли. Това сѫ идеитѣ на старозавѣтния животъ. Вие ще оставите настрана старозавѣтния животъ; ще оставите настрана и новозавѣтния животъ. Нѣкой казва: искамъ да бѫда праведенъ. Не, вие ще оставите и живота на праведния. Едно ще гледате да придобиете — животътъ на ученика. Това е новото въ свѣта. Нѣма да ликвидирате съ стария животъ, но ще го държите настрана, да не се смѣсва съ новия животъ. Първитѣ три вида животъ текатъ въ коренитѣ на цѣлото човѣчество, но ние не можемъ да ги изолираме изведнъжъ. Изолирането имъ трѣбва да става постепенно, като придобиваме истинското знание въ живота. Можемъ ли да изолираме тия животи, докато не завършимъ живота на ученика? — Не можемъ. Не е въпросътъ да ги изолираме, нито да ги използуваме, но да се повдигнемъ надъ тѣхъ. Та ще знаете: озлобявашъ ли се, това е животътъ на старозавѣтния човѣкъ. Съблазнявашъ ли се, това е животътъ на новозавѣтния човѣкъ. Страдашъ ли, скърбишъ ли, това е животътъ на праведния човѣкъ. Всичко това е, защото искашъ да намѣришъ човѣкъ, който да те обича, искашъ да добиешъ Любовьта въ свѣта. Кой може да те обича, освѣнъ твоя Учитель? Може да те обича само онзи, който те учи. Ако ти обичашъ едно животно и го повдигнешъ до твоето положение, каква философия може да внесе то въ живота ти? Утрѣ това животно може да умре, и ти ще скърбишъ за него. Слѣдователно, това, което обичашъ, трѣбва да бѫде безсмъртно, да не умира. То не трѣбва да изгубва своята красота, не трѣбва да изгубва своята интелигентность, не трѣбва да изгубва своята благость и доброта. Азъ не говоря за външната доброта, но за добротата на душата. Азъ наблюдавамъ, нѣкой човѣкъ говори криво, но има нѣщо хубаво, добро, благородно въ душата си, съ което влияе на другитѣ хора. Такива хора сѫ добри, щедри, не обръщатъ внимание на дреболиитѣ въ живота. Та казвамъ: право е желанието на хората да ги обичатъ. Но ако е въпросътъ за съврѣменната любовь, която трае день до пладнѣ, какво ще ни даде тя? — Само разочарования и страдания. Ние сме опитвали тази любовь много пѫти. Нѣкой казва: човѣкъ може ли жаденъ да ходи? Да се разберемъ добрѣ! Вѣрно е, че безъ любовь не можемъ да живѣемъ, както и безъ вода не можемъ, безъ хлѣбъ не можемъ, безъ топлина не можемъ и безъ свѣтлина не можемъ. Свѣтлната и топлината въ свѣта сѫ течения, които се движатъ съ голѣма бързина. Въ такъвъ случай, ако ти подпушишъ свѣтлината и топлината, тѣ ще ти създадатъ най-голѣмитѣ страдания. Съврѣменнитѣ хора подпушватъ тия течения и затова страдатъ. Слѣдователно, нѣмате право да подпушвате онова, което тече. Защо? Защото всички течения сѫ природни и трѣбва да ги оставимъ свободно да си текатъ. Има свѣтлинни лѫчи, които като излѣзатъ веднъжъ отъ тебъ, обикалятъ пространството и слѣдъ десеть години, като направятъ, единъ крѫгъ, ще се върнатъ пакъ при тебъ. А ти, като човѣкъ, за да направишъ единъ такъвъ крѫгъ и да се върнешъ на сѫщото мѣсто, отдѣто си излѣзълъ, нужни ти сѫ най-малко десеть милиона години. Затова, не се смущавай, не плачи! Свѣтлината, която обикаля въ пространството, слѣдъ десеть години пакъ ще дойде при тебъ и ще ти каже: „Добъръ день!“ Свѣтлиннитѣ и топлиннитѣ енергии се движатъ съ голѣма бързина, затова не спирайте пѫтя имъ, нека текатъ? Любовьта тече съ такава бързина, каквато човѣшкиятъ умъ не може да си прѣдстави. Ако искашъ да подпушишъ Любовьта, която Богъ внася въ тебъ, ще си създадешъ най-голѣмото нещастие. Остави Любовьта да тече върху тебъ! Онова, което Богъ е намислилъ заради тебе, е велико нѣщо. Той е намислилъ и опрѣдѣлилъ за всѣки човѣкъ велики нѣща. Твоятъ великъ Учитель ще ти опрѣдѣли единъ другарь, съ когото ще учишъ. Този твой другарь ще бѫде единъ отъ умнитѣ ученици, а не както онзи адептъ, който дойде до дървото „за познаване доброто и злото“ и създаде голѣмо страдание на двамата ученици въ рая. Сега се изискватъ ученици, които трѣбва да се върнатъ при дървото „за познаване на живота“ Значи, животътъ произтича отъ Любовьта. Затова, всѣки, който иска да намѣри този животъ, именно, не трѣбва да върви нито по старозавѣтния, нито по новозавѣтния животъ нито по пѫтя на праведния, но трѣбва да влѣзе въ пѫтя на ученика. Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и имъ казва. „Не ви наричамъ вече раби, вие сте минали по този пѫть, но ви наричамъ приятели, защото всичко, което чухъ отъ Отца си, явихъ ви го“ Какво е чулъ? — За мощното, за великото знание въ свѣта, което и тѣ самитѣ ще опитатъ. Христосъ запозна ученицитѣ си съ силитѣ на природата, затова при единъ случай тѣ Го запитаха: „Учителю, споредъ както ни научи, да снемемъ ли огънь отъ небето, както направи Илия, да изплашимъ ония тамъ?“ Христосъ имъ отговори: „Този огънь не е засега. Вие ще снемете огънь за сърцата на хората, а не отвънъ. Вѫтрѣ въ сърцата имъ ще внесете огънь. Ако снемете този огънь отвънъ, вие ще изгубите пѫтя си като ученици. Азъ не съмъ дошълъ да погубвамъ, но да дамъ животъ и то прѣизобилно.“ Това значи азъ не съмъ старозавѣтенъ, нито новозавѣтенъ, нито праведенъ, но — Учитель.“ На кого? — На ученика. Затова се казва въ Евангелието: „Безъ Мене нищо не можете да направите. Образецъ трѣбва на свѣта! Сега, като ученици, ще държите строго въ себе си мисъльта, че ученикътъ е свободенъ да слуша когото и да е, независимо това, дали говори право, или криво, но когато дойде до приложение, ще каже: братко, азъ трѣбва да започна първо съ Любовьта, послѣ съ Свѣтлината, слѣдъ това съ Мира и най-послѣ съ Радостьта. Това е вѫтрѣшната връзка на ученика съ Бога. Азъ мога да слушамъ, безъ да се отекча, всѣки човѣкъ, който може да ми говори за Любовьта, за Свѣтлината, за Мира и за Радостьта, цѣлъ день, а дори и прѣзъ цѣлия си животъ. Нѣкои отъ васъ, които ме слушате, ще кажете: вижте, нашиятъ Учитель иска да напуснемъ свѣта. Не, азъ не съмъ отъ тѣзи, които искатъ да напуснете свѣта; азъ не съмъ отъ тѣзи, които искатъ да напуснете училището. Азъ искамъ вие да разрѣшите всички мѫчни задачи, турени въ програмата на училището. Азъ искамъ да разрѣшите всички мѫчнотии въ живота. И всѣки, който прѣодолѣе най-голѣмитѣ мѫчнотии, има моето уважение. Срещнахъ едного праведника, който минаваше за ученикъ, казваше ми: „Учителю, днесъ ме понабиха малко едни мои приятели. Имахъ много кръвь, дадохъ имъ малко. Тѣ ме поздравиха по особенъ начинъ, но благодаря на Бога, защото въ менъ имаше извѣстни погрѣшки, които по този начинъ изчезнаха.“ Слѣдъ това се поусмихна и продължи пѫтя си. Послѣ, една отъ сестритѣ ми разказваше за една своя опитность, отъ която благополучно се спасила. ,,Вървя“, казва тя, „между бороветѣ на ,,Изгрѣва“, а прѣдъ мене друга сестра, едва на 2-3 крачки разстояние, бърза за нѣкѫдѣ. По едно врѣме тя улови единъ отъ клоноветѣ, за да си направи пѫть и веднага го пусна. Въ този моментъ азъ наближавамъ и пуснатиятъ клонъ силно ме удари въ бѣлото на окото и ми протече кръвь.“ Казвамъ ѝ: благодари, че съ малко се изплати, клонътъ можеше да те удари въ зеницата на окото и тогава щѣше да бѫде по-опасно. Иди промий окото си съ чиста вода! Ти трѣбваше да вървишъ най-малко 20 крачки слѣдъ нея, а не толкозъ близко, както си била. Какво щѣше да направи тази сестра, ако бѣше отъ старозавѣтнитѣ хора? — Щѣше да стигне първата, да я поразтърси малко и да ѝ каже: защо вървишъ тъй невнимателно, не можа ли да задържишъ клона, докато го хвана азъ? А тя каза: ,,Азъ съмъ виновна, трѣбваше да вървя малко по-назадъ отъ нея.“ Така всички хора иматъ тази слабость, вървятъ близо единъ до другъ. Когато минавате прѣзъ нѣкоя гора, трѣбва да вървите най-малко 20 крачки на разстояние единъ отъ другъ. Като се пущатъ клоноветѣ, така много хора сѫ ослѣпявали, осакатявали сѫ се по този начинъ. Хората въ живота се сближаватъ, но тази близость въ случая не е нѣкаква добродѣтель. Когато пѫтници вървятъ прѣзъ нѣкоя гора, трѣбва да вървятъ на разстояние най-малка десеть метра единъ отъ другъ. Та казвамъ: този хубавъ день, който имаме днесъ, е за ученика. Той ни показва, какъвъ е пѫтьтъ на ученика. Както виждате, този пѫть е великъ. Христосъ казва: „Иди разпродай всичко, раздай го на сиромаситѣ, ела и ме послѣдвай!“ И азъ ви казвамъ: идете и раздайте вашия старозавѣтенъ животъ, който имате. Раздайте слѣдъ това и новозавѣтния си животъ. Най-послѣ раздайте и живота на праведния, който е у васъ и слѣдъ това идете при вашия Учитель. Той ще ви посрещне. Но ако вие отидете при вашия Учитель съ разперена тога, съ гердани на врата, съ своето велико достойнство, Той ще знае какъ да ви посрещне. Ще ви се усмихне само и ще ви каже: „Вие ще дойдете другъ пѫть, малко по-късно. Засега въ Школата нѣма мѣсто. Като дойдете идната година, ще се явите на конкурсъ, ще видимъ, какви ще бѫдатъ тогава условията за приемане“. И тъй, година слѣдъ година ще ви отлагатъ, докато най-послѣ старини дойдатъ и кажете: съжалявамъ, че не можахъ да влѣза въ училището! Но трѣбва да се влѣзе въ училището. Най-хубавото нѣщо въ живота е да влѣзете като ученикъ въ Школата. Питате: кога, идната година ли? — Не, днесъ още. Даже не и слѣдъ обѣдъ. Не влѣзете ли сега, врѣмето е вече изгубено. Сега, още този часъ, докато азъ говоря. Прѣстана ли да говоря всичко се свършва. Свърша ли бесѣдата си, може да хлопате, колкото искате може да счупите всички врати — затворено е вече! Сега всички можете да влѣзете, но безъ багажа си. Спомнете си стиха, въ който Христосъ казва: „По скоро камила може да влѣзе прѣзъ иглени уши, нежели богатъ въ Царството Божие“. Първото нѣщо, чрѣзъ което можемъ да успѣемъ, е онзи вѫтрѣшенъ процесъ на освобождение, който става у насъ. И всички трѣбва да се освободимъ! Какъ? — Като се слушаме, като си помагаме. Това индивидуализиране, което се забѣлѣзва въ съврѣменната култура, води къмъ една крива посока на живота. Днесъ има много хора, които подъ брѣмето на незнанието, разрушаватъ своя животъ. Мѫчно е когато дойде нѣкое голѣмо оскърбление на душата! Трѣбва да се помогне на такъвъ човѣкъ, било съ блага дума, било съ милъ погледъ. Нѣкой пѫть се намѣришъ въ парична криза, нѣмашъ нито петь пари въ джоба си. Все трѣбва да дойде нѣкой богатъ човѣкъ да ти помогне. Другъ нѣкой забатачилъ, задлъжнѣлъ до уши и ми казва: поговори ми, много ми говори, насърдчи ме. Постави се, най-послѣ, въ моето положение! Гледамъ го, той има една полица отъ 20,000 лева, която на еди-кой си срокъ трѣбва да изплати. Какво ще го ползуватъ въ случая моитѣ думи, ако взема да му говоря: не бой се, Господъ е великъ. Той има на разположение много ангели, които ще дойдатъ да ти помогнатъ. Ето, на еди-кой си господинъ въ Америка помогнаха по този и този начинъ и т. н. Обаче, азъ съкратявамъ своята рѣчь. Взимамъ единъ чекъ отъ 20,000 лева, подписвамъ са, давамъ му го и казвамъ: ще отидешъ въ народната банка да изтеглишъ тия пари! Той взима чека и излиза. Така въпросътъ е разрѣшенъ. Трѣбва да се даде нѣщо на свѣта. Когато Богъ говори, Той винаги дава. И тъй, само въ пѫтя на ученика ние можемъ да разрѣшимъ правилно живота. Въ другитѣ три живота методитѣ и начинитѣ сѫ други. Едно заблуждение, отъ което трѣбва да се пазите, е слѣдното: не мислете, че въ Царството Божие може да се влѣзе чрѣзъ палене на свѣщи, чрѣзъ правене добрини, чрѣзъ подкупи и т. н. Въ Царството Божие съ палене на свѣщи не може да се влѣзе; въ Царството Божие съ правене добрини не може да се влѣзе; въ Царството Божие съ подкупи не може да се влѣзе. Нѣкой човѣкъ ви е училъ на нѣщо, и вие казвате: азъ мога да се изплатя на този човѣкъ. Какъ? — Като му дамъ пари. Не. този Учитель не взима нищо, той не работи за пари. Скѫпи сѫ уроцитѣ на този учитель! Питамъ: колко сме платили, за да дойдемъ въ този свѣтъ? Ако се заемете да рѣшите една математическа задача, да изчислите, колко струватъ условията, при които живѣемъ, ще видите, че за всѣки едного отъ насъ се харчатъ съ милиарди левове жива енергия. Тази енергия не се намира така лесно. Запримѣръ, ако вие изгубите своята жизненость, или ако изгубите свѣтлината на вашия умъ, ще видите, че не можете да я доставите тъй лесно. Тази енергия не се намира на земята. Много отъ съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ неврастения. Защо? — Тѣ сѫ загубили много отъ тази жива енергия отъ своята жизненость, вслѣдствие на което става пропукване въ нервната имъ система. Тогава животворниятъ магнетизъмъ и животворното електричество у човѣка изтичатъ, и той усѣща вѫтрѣшна слабость въ себе си, едно вѫтрѣшно отмаляване. Такъвъ човѣкъ вече отъ нищо не се интересува. Това, обаче, не прѣдставлява никаква философия на живота. Човѣкъ трѣбва да се учи въ училището на живота и до най-старата си възрасть. И 120-годишенъ да е, трѣбва да се учи! До послѣдния часъ, до послѣдния моментъ на живота си, човѣкъ трѣбва да се учи. Щомъ се освободи отъ тѣлото си, той вече е младъ. Душата на човѣка е винаги млада. Той се облича въ друго тѣло, въ което сѫществува вѣчна младость. Когато тѣлото остарѣва, у човѣка се ражда скръбь. Защо? Понеже той е отдѣлилъ живота на тѣлото отъ живота на душата. Въ всѣко тѣло, което остарява, тече старозавѣтниятъ животъ, а той оставя своитѣ дълбоки бразди. И новозавѣтниятъ животъ оставя дълбоки бразди върху тѣлото на човѣка. И животътъ на праведния остава бразди върху тѣлото на човѣка. Изобщо, тия три вида животъ разрушаватъ тѣлото на човѣка, и задачата му въ този свѣтъ остава неизпълнена. Ето защо, като влѣземъ въ другия свѣтъ, ние срѣщаме едно голѣмо противорѣчие. Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. „Азъ съмъ Пѫтьтъ“. — Единъ е Пѫтьтъ, но този Пѫть има три разклонения. „Азъ съмъ Истината“. — За да има човѣкъ Истината въ себе си, той непрѣменно трѣбва да има Миръ въ душата си, а миренъ може да бѫде само онзи човѣкъ, който има Мѫдростьта на своя страна „Азъ съмъ Животътъ“ — Единъ е Животътъ, и той изтича отъ Любовьта. Та казвамъ: нѣкои ученици, които постѫпватъ въ училището сега, тѣ сѫ още слушатели, затова трѣбва да се учатъ отъ опитностьта на по-възрастнитѣ, на по-напрѣдналитѣ ученици отъ тѣхъ. Между васъ да има правилно надпрѣварване. Сега всички ученици искатъ да се доближатъ до Учителя. Не може така. Нѣкѫдѣ ще се учите единъ отъ другъ. Ще се допитвате по зададенитѣ уроци отъ по-напрѣдналитѣ ученици. Между всички ученици трѣбва да има взаимно почитание. Младиятъ ученикъ трѣбва, да се отнася съ почитание къмъ по-възрастния. Ако младитѣ, новитѣ ученици не зачитатъ по-възрастнитѣ, т. е. тия, които сѫ се учили и знаятъ повече отъ тѣхъ, единъ день и тѣ ще се намѣрятъ въ сѫщото положение. „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възмѣри“, казва Писанието. Казвате: ние знаемъ това нѣщо. Знаете го, вѣрно, но вие още не сте добили сѫщественото знание за живота. Запримѣръ, ти си честенъ човѣкъ, но банката не ти дава пари на заемъ. При това, ученъ човѣкъ си, свършилъ си три факултета, но условията въ България сега сѫ такива, че тя има на разположение много чиновници, и за тебе нѣма мѣсто. Ти имашъ голѣмо мнѣние за себе си, но хората не те признаватъ. Ти можешъ да пишешъ хубаво, поетъ си. Напишешъ нѣщо, хората не го оцѣняватъ, ще ти платятъ тъй малко, че ти започвашъ да съжалявашъ за труда си. Ти имашъ още и художествени дарби. Нарисувашъ нѣкоя картина, но пакъ не я оцѣняватъ. Както виждате, има нѣщо сѫществено въ живота, което хората не знаятъ, вслѣдствие на което работитѣ имъ не вървятъ, както трѣбва. Прѣди нѣколко дни дохожда при мене единъ художникъ, прѣдложи ми да купя двѣ негови картини. Азъ имамъ правило, за картини пари не давамъ, пъкъ и картинитѣ не ми трѣбваха. Но за да го насърдча, взехъ картинитѣ и му дадохъ една сума за тѣхъ. Слѣдъ това той нарисува изворчето долу при рѣката. Платихъ му и за тази работа. Какъвъ бѣше резултатътъ отъ всичко това? — Той не употрѣби паритѣ на мѣсто. Азъ не му казахъ нищо, но си помислихъ: пѫтьтъ, по който върви този човѣкъ, ще го изведе на загуба. Защо? — Художество съ пари не се продава. Художникъ, който продава картинитѣ си, мяза на майка, която продава дѣцата си. Всѣка нарисувана картина е дѣте на художника. Той трѣбва да изпрати това дѣте то само да му донесе пари. Какъ? — Ще изложи картинитѣ си, и всѣка картина сама за себе си казва: „Всѣки, който иска да ме види, ще плати нѣщо за мене, безъ да ме вземе.“ Та казвамъ: споредъ новитѣ разбирания на живота, вие трѣбва да давате потикъ на талантливитѣ между васъ, да се интересувате отъ хубавитѣ имъ работи! Азъ съмъ слушалъ да се повтарятъ и потретватъ стари работи. За менъ е било добрѣ, азъ съмъ се училъ на търпѣние, но вие придобихте ли нѣщо ново отъ това? Прѣди години дойде при менъ единъ евангелски ученикъ, да ми проповѣдва Евангелието. Започна той да ми цитира стихове, отъ единия край на Евангелието до другия. Тъй продължи цѣли три часа. Питамъ го послѣ: свърши ли вече? — Свършихъ. — Добрѣ, и азъ съмъ доволенъ. Хайде сега да излѣземъ малко да се поразходимъ, да помислимъ за хубавитѣ стихове. — Да, добрѣ трѣбва да мислишъ, никой другъ не ги е цитиралъ тъй, както азъ ги зная. Знаешъ ли, колко врѣме съмъ се занимавалъ съ тази работа? Цѣли 20 години отъ живота си съмъ посветилъ само за тия цитати! — Да, много хубави сѫ цитатитѣ. Казвамъ: и вие, като ученици, ще се научите да изтърпѣвате. Който иска да ви проповѣдва, изслушвайте го, но научете се отъ всичко, да вадите поука. Казахъ ви, че този съборъ е пръвъ по рода си. Въ какво отношение? — Първиятъ день на този съборъ започва съ деня на Любовьта. Ето защо, вие трѣбва още този день да приложите Любовьта. Започнете ли съ Любовьта, всичко ще ви тръгне по медъ и масло, както казватъ българитѣ. Тогава и Свѣтлината ще дойде у васъ. Какъ ще познаете, че Любовьта дѣйствува у васъ? — Сутринь, като ставате, ако у васъ не е станало никакво окисляване, това показва, че Любовьта дѣйствува вече у васъ. Не е достатъчно, обаче, до провѣрите това само въ единъ день, но ако се минатъ два, три, десеть, сто, 500, 1000, 10,000 и 100,000 дни и у васъ не се забѣлѣзва никакво окисляване, никакво смущение, значи вие сте добили новата Любовь. Нека не говоримъ за такъвъ голѣмъ мащабъ отъ врѣме — 10,000 или 100,000 дни. За васъ е добрѣ, ако поне прѣзъ 100 дни наредъ отъ живота ви слънцето не залѣзва, нито сърцето ви губи своята Любовь. Новата Любовь иде отъ Бога, отъ ангелитѣ, отъ всички ваши братя, които живѣятъ на земята и горѣ на небето и отъ всички ученици. Като си легнете вечерно врѣме и се прѣдадете на размишление, ще почувствувате, че тази Любовь иде отвсѣкѫдѣ: отвънъ — отвѫтрѣ, отгорѣ — отдолу. Тя ще изпрати нѣкой да похлопа на вашия телефонъ и ще ви запита: „Какъ сте?“ Всѣка вечерь ще ви изпраща поздравитѣ си чрѣзъ нѣкого и ще ви каже: ,,Днесъ ви изпратихъ една кошница грозде, една кошница круши, една тенекия медъ, единъ чифтъ нови обуща, една нова шапка, нови дрехи“. Вие слушате само, какво ви се изпраща. Освѣнъ това, пощата всѣки день ви носи толкова много писма отъ тия сѫщества на Любовьта, че вие не знаете, какво да правите съ тѣхъ и имъ отговаряте: ,,Моля ви се, братя, спрете малко съ праткитѣ си, докато освободимъ отъ пощата полученитѣ нѣща“. Така постѫпва Любовьта. Тя се отличава съ вѫтрѣшно изобилие. И сега, желая пощата постоянно да ви донася пълни кошници съ грозде, круши, ябълки, сливи, смокини, портокали, банани — изобщо всички най-хубави плодове, които сѫществуватъ на земята. Прѣвърнете всичко това въ духовенъ смисълъ. Благодарете на Бога за доброто, за благото, което ви е далъ. Благодарете на Бога за хубавитѣ думи, които ви е казалъ. На Бога само ще благодарите. Не благодарите ли на Него, каквото и да казвате на мене, или на когото и да е другъ, нищо нѣма да ви ползува. Богъ е първоизточникътъ на всички блага. Нему ще благодарите и къмъ Него ще отправите ума и сърцето си. Ще благодарите на Бога за хубавото врѣме, за хубавия животъ, за добритѣ условия на живота; ще благодарите, че ви е пратилъ на земята между този народъ; ще благодарите, че сте членъ на човѣчеството; ще благодарите, че сте свързани съ ангелитѣ, а понѣкога и Той самъ благоволява да говори съ васъ. Нѣкой отъ васъ може да пѣе добрѣ, другъ — да рисува, трети — да пише, и казвате: имамъ единъ малъкъ талантъ. Не, на Бога ще благодарите за този свой талантъ и ще знаете, че и малкитѣ таланти могатъ да се увеличаватъ, да ставатъ голѣми. Азъ уподобявамъ малкитѣ таланти на една малка дупчица, прѣзъ която свѣтлината влиза, Колкото повече отваряшъ тази дупчица, толкова повече свѣтлина ще влѣзе. Да се отваря тази дупчица повече и да става все по-голѣма, това зависи и отъ самия човѣкъ Та казвамъ: вие ще проповѣдвате Любовьта въ своя животъ. Какъ? Ще ви дамъ единъ примѣръ. Въ единъ чифликъ живѣли въ съдружие двѣ кози и една маймуна. Козитѣ, като се връщали вечерно врѣме отъ паша, козината имъ била набодена съ много цигански тръне. Маймунката, като виждала, че се връщатъ, отивала при тѣхъ да ги пощи — изхвърляла всички тия тръне отъ козината имъ. Най-напрѣдъ изчиствала едната, послѣ другата и като нѣмала какво повече да прави, хвърляла се по гърба, по главата ту на едната, ту на другата, дърпала ушитѣ имъ, дращѣла ги, съ което искала да имъ каже: „Донесете още тръне!“ Козитѣ викали, крѣскали, искали да се освободятъ отъ нея. Какво заключение ще извадите отъ този примѣръ? — Щомъ мѫчнотиитѣ дойдатъ въ живота ви, трѣбва да знаете, че маймуната е свършила работата си, и вие трѣбва да отидите въ гората. Прѣди да завърша бесѣдата си, ще ви дамъ още единъ примѣръ. Това се е случило въ новитѣ врѣмена. Графъ Берози ималъ единъ добъръ приятель, италианецъ, на име Нунцио. По едно врѣме Нунцио се влюбва въ една богата мома, която обаче, имала и другъ кандидатъ. Послѣдниятъ, като се научава за любовьта на Нунцио, възненавидѣлъ го толкова много, че намислилъ най-послѣ да го отрови, да се освободи отъ него, за да придобие той момата. Какъ да извърши това? Той искалъ тъй да направи това прѣстѫпление, че никой да не го разбере, даже и самъ Нунцио да не усѣти нищо. Обаче, графъ Берози, който обичалъ приятеля си, схваналъ мисъльта на противника му. Единъ день съперникътъ на Нунцио отива у дома му и му поднася чаша сладко вино, въ което турилъ една отъ модернитѣ отрови, съ свойство да дѣйствува бавно, но сигурно. Смъртьта отъ тази отрова идвала едва шесть мѣсеца слѣдъ изпиването ѝ. Въ този моментъ графъ Берози билъ при своя приятель. Като видѣлъ, че той надига чашата съ виното да пие, веднага взима пушката си и прицѣлва право въ чашата. Чашата се счупва и на парчета пада на земята. Нунцио и неговиятъ съперникъ се уплашватъ, но графъ Берози, съвсѣмъ спокоенъ, казва: „Извинете, азъ искахъ да се опитамъ, дали съмъ добъръ стрѣлецъ, ще мога ли да ударя чашата, безъ да поврѣдя нѣкого“ .Нунцио не подозиралъ, че приятельтъ му по такъвъ начинъ го избавилъ отъ смърть, но и съперникътъ му не подозиралъ, че това нѣщо е направено съзнателно, съ цѣль да спаси живота на приятеля си. И двамата похваляватъ графъ Берози за умѣнието му да стрѣля. Казвамъ: когато поднасятъ чаша съ отрова нѣкому, вдигнете вашата пушка, отправете своя вистрѣлъ срѣщу чашата! Коя е тази пушка? — Вашата права мисъль. Отправете я къмъ чашата съ отрова, за да я разбиете! Единственото нѣщо, което се позволява на ученика, е да разбие чашата съ отровата. Това е единъ методъ, практикуванъ още въ най-старитѣ врѣмена. Чашата, това сѫ човѣшкитѣ удоволствия, които държатъ хората въ робство. Всички знаете, какво нѣщо сѫ удоволствията. Азъ взимамъ думата „удоволствия“ въ широкъ смисълъ. Тѣ сѫ такова робство, за което се е плащало съ хиляди години. Затова, чашата, която заробва човѣка, трѣбва да се разпръсне. Казвамъ ви: отхвърлете чашата, която трови вашия животъ! Помогнете на вашата душа, помогнете на вашия умъ, помогнете на вашето сърце! Вие можете да си помогнете. Единъ отъ начинитѣ, чрѣзъ които можете да си помогнете, е молитвата. Ние разглеждаме молитвата като разговори съ невидимия свѣтъ, като разговори съ Бога. Да се молишъ, значи да се учишъ да говоришъ. Трѣбва да се говори. Днесъ ние страдаме, понеже не сме научили небесния, Божествения езикъ. Не е достатъчно само да се моли човѣкъ, но молитвата трѣбва да прѣдставлява единъ изрази, въ кой го да взима участие цѣлиятъ човѣшки духъ, цѣлата му душа, цѣлиятъ човѣшки умъ и цѣлото му сърце. Въ това, което човѣкъ иска отъ Бога, трѣбва да има само единъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Молишъ ли се, кажи: „Господи, да бѫде Твоята воля! Азъ ще приема на драго сърце всичко онова, което иде отъ Твоята рѫка и ще изпълня волята Ти, безъ никакво прѣстѫпване на Твоя закони“. Тъй и ученикътъ трѣбва да каже на Учителя си: „Учителю, азъ ще разрѣша всички задачи, които си ми дали въ живота. Азъ ще ги донеса прѣдъ Тебъ на удобрение и каквато корекция направишъ, ще я приема съ разположение“. Такъвъ трѣбва да бѫде новиятъ пѫть! Ако тръгнете по този пѫть още отъ днесъ, ще забѣлѣжите, че съ васъ ще стане велика промѣна. Ще видите нова свѣтлина, която ще се излѣе върху васъ. Въ душата си ще почувствувате такъвъ миръ и такава радость, каквито никога въ живота си не сте имали. И животътъ ви само по този начинъ ще се осмисли. Сега, младостьта нека не ви блазни. Най-първо заинтересувайте се отъ Любовьта, а не отъ младостьта. Послѣ, заинтересувайте се отъ Свѣтлината, а не отъ младостьта. Слѣдъ това, заинтересувайте се отъ Мира, а не отъ младостьта, докато най-послѣ дойдете и до самата Радость. И тъй, сега азъ ви поздравлявамъ съ Любовьта. Какво значи поздравътъ? Кого поздравляваме? Когато обичаме нѣкого, поздравляваме ли го? — Само странникътъ се поздравлява. На този, когото обичаме, ние се усмихваме вѫтрѣшно и му даваме най-хубавото, което имаме. За него трѣбва да отворимъ душата си тъй, както небето се отваря за насъ. Ние трѣбва да му се усмихнемъ вѫтрѣшно и да му кажемъ: заповѣдайте, добрѣ дошли, отдавна ви чакаме. Много се радвамъ, че сте ни дошли на гости. Сега всички ще отворите душитѣ си за вашия Учитель. Които могатъ, нека направятъ това още днесъ, още сега, да не чакатъ даже и свършването на бесѣдата. Нека това бѫде единъ свършенъ актъ. Тогава между васъ ще има вѫтрѣшна хармония. Азъ искамъ вашитѣ умове да си хармониратъ, да мислите еднакво за Любовьта. Вие можете да прилагате Любовьта по различни начини, както намирате за добрѣ, свободни сте. При прилагането на Любовьта нѣма никакви стражари, нито ангели съ своитѣ огнени мечове. Вие сте свободни да изявявате Любовьта, както намирате за добрѣ. Никой нѣма право да ви сѫди. Постѫпвате ли така, вие се благославяте. Ние гледаме, какви сѫ мотивитѣ, които прѣдизвикватъ проявлението на Любовьта. Казвамъ: всички ще отворимъ сърцата си за новия день. Той е день на Любовьта, той е день на вѣчния животъ. Азъ вѣрвамъ, че всички сте дошли за новия животъ. Ако се занимавате съ стария животъ, вашето идване на земята е безсмислено. Ако вие сте дошли на земята гладни, боси, бѣдни, съ скѫсани и кирливи дрехи и ви изпратимъ пакъ такива, вашето идване на земята е безсмислено. Азъ искамъ да се върнете хубаво облѣчени, добрѣ нахранени, но не прѣситени, добрѣ напоени съ чиста, хубава вода; да сте слушали най-хубавата проповѣдь, която ви е посочила пѫтя къмъ великата цѣль въ живота; да сте си написали една програма, по която да работите за въ бѫдеще, та всичкитѣ мѫчнотии въ живота ви да не сѫ въ състояние нито на косъмъ да ви отклонятъ отъ правия пѫть, по който сега сте тръгнали. Азъ зная, много отъ васъ сѫ бѣдни, много отъ васъ сѫ болни, много отъ васъ сѫ невѣжи, много отъ васъ иматъ недѫзи, много отъ васъ сѫ прости, не сѫ учени — всичко зная. Казвате: Учительтъ не знае ли всичко това? Зная, и защото зная, показвамъ ви пѫтя, по който ще намѣрите това богатство; показвамъ ви мѣстото, отдѣто можете да го вземете. Казвате: Учителю, ела съ насъ, дай ни отъ този хамбаръ! — Ние съ крини не даваме. Ние жито на тегло не мѣримъ. Всѣки ще бѫде абсолютно свободенъ, ще отиде самъ и ще си вземе, колкото му трѣбва. Всѣки трѣбва да бѫде искренъ, да знае, че това учение има приложение. Богъ царува на небето! Богъ царува на земята! И всѣка интелигентность, всѣко знание, всѣка сила, всѣка доброта и всѣка мощь, било на човѣка, било на обществото, било на народа, било на цѣлото човѣчество, се дължи на Този, Който е създалъ свѣта. Този свѣтъ има и външенъ изразъ. Ние сме членове на този свѣтъ, и трѣбва да изпълнимъ Божията воля, каквато и да е тя. Този е великиятъ Законъ на вѣчния животъ. Този е великиятъ Законъ за ученицитѣ, които искатъ да реализиратъ доброто и то тъй, както е писано въ Божествената книга, която още не е напечатана на земята. Желая всички вие да започнете съ Божествената Любовь, сърцата и умоветѣ ви да бѫдатъ свободни. Божествениятъ Духъ и Божествената Любовь да бѫдатъ съ васъ, да бѫдете прѣзъ цѣлия день радостни и весели!
×
×
  • Създай нов...