Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Търново'.

  • Търсене по етикети

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Намерете резултати в...

Намерете резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

Открити 2 резултата

  1. 2. СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО Г. С.: Та школата, която продължавахме в Попово, всяка сряда се събирахме и неделен ден в 10 часа се събирахме да четем беседа. А в сряда вечер в 6 или в 7 часа, според случая както беше, тогава вечерно време се събирахме и четяхме беседа. Учителят беше дал на събора нея година, 1922 или 1923 беше, един голям наряд, близо двадесет страници, такъв голям формат на пишуща машина. Туй всяка сутрин трябва да го прочетеш, а то един час не ти стига да го прочетеш само него. И колко още други работи. И не само ние, но и много други приятели от провинцията се отегчили. Та запомниха го туй нещо наизуст. Защо туй нещо трябва да го четем цяла година? Все едно и също. Всяка сутрин от край до край, от край до край, от край до край. Следващата година, като се събрахме на събор, Учителят даде един наряд, който траеше само пет минути. По няколко стиха да прочетем от Евангелието - три или пет стиха. Оттам разбрахме, че Учителят е възприел нашите протести и недоволство от дългия наряд и за почивка ни даде най-краткия наряд, който трая само пет минути. Оня беше 45 или 50 минути. За първи път се срещнахме с Учителя в Търново, И тогава, като свършваше събора, имаше там една Горница - молитвена стая на Учителя, наредена с окултни картини, цветни окултни картини, рисувани от наши художници, много хубави. Всеки влиза там с мълчание, в присъствието на Учителя и се съсредоточава в някоя картина. Която картина му направи впечатление, върху нея размишлява. Гледа да я запомни, защото тя ще му окаже влияние през годината. Имаше и една цветна пентаграма, но по едно време полицията направи обиск и вземаха всичко. Независимо че съборите не ставаха вече в Търново, те вземаха всичко и не го върнаха. Ще ви разкажа и за тази борба на свещениците против съборите. Всяка година съборите ставаха в Търново. Това ставаше през месец август. Съборите се откриваха с публична беседа в читалище „Надежда" в Търново, където е било първото Велико Народно Събрание, в същата голяма сграда, която вероятно и сега съществува. Тогава, в Търново, мисля че беше в 1922 година, Учителят говори на тема: „Новият живот". Поповете се бяха нагласили, като разпръснали техни хора из цялата публика, с цел да смущават. Обаче нашите хора бяха усетили това нещо, та и те се бяха подготвили или въоръжили, дето се казва, за борба. Когато Учителят минаваше, за да не бъде смущаван от поставените лица, минаваше през един шпалир - от входната врата до катедрата - от наши хора от двете страни. Значи минаваше между нашите хора и отиваше до катедрата и ония започваха: „Искаме диспут, диспут". В това време брат Симеонов, застанал пред катедрата с братския хор започваше да пее: „Братство, единство ние искаме, зовът на Любовта ние пускаме!" И тъй продължава песента. Онези като се укротят, той спира песента и Учителят продължава да говори. Тогава Учителят каза: „Моето учение не е на теория, то е основано на строг научен опит. Ето защо аз каня българските владици и Светия синод да дойдат на Мусала, там ще разискваме върху Новия живот. Аз съм извеждал хора на Мусала на различна възраст и в различно време. Когато е имало и дъжд, и сняг, и кал. Никой досега не се е разболявал, не сме имали и нещастен случай. Това показва, че тези хора са вече калени и дисциплинирани." Всички тия думи не могат да не окажат влияние. Та поповете не успяха да провалят сказката. Беседата свърши благополучно и се напечата и сега всеки един може да я прочете. По едно време дойде в Търново войска, която ни огради с цел да разтурят събора, обаче след това дойде друго нареждане от по-висша инстанция, че съборът е свободен. И тогава те се оттеглиха и ние си продължихме събора. Това вероятно беше в 1924 година. В Търново тогава бяха Иларионови. Тях помня, но другите не ги помня. Но там имаше двайсетина души и повече в Търново. Те се събирали в Търново и Учителят, като идвал, отивал там, в Търново е отсядал. В. К.: Значи вие сте присъствали на първите събори. Имате ли някаква лична опитност или лична среща с Учителя по това време? Г. С.: Имал съм, но по-късно. В 1925 година аз отидох в София, живеех в София.
  2. 9. НЕБЕСНА БЛАГОДАТ КЪМ МЕН В ТЪРНОВО Не един път съм бивал подканван да разправя случая, за които съм загатнал в книгата си „Вечните Истини" на стр. 4 и 5, обаче аз отказвах. Защото този факт е един от няколкото мои свещени преживявания, които аз пазя за себе си. Но сега реших да го разкажа накратко. На 9 ноември 1915 г. аз постъпих като данъчен войник в Търновските казарми. Тогава като студент бях си издържал изпитите за първите две години и бях се записал за петия семестър. От казармата ме изтеглиха към местната военна болница и ми възложиха да обзаведа и управлявам клон от нея. Понеже бях семеен с дете, аз пожелах да бъда уволнен, за да продължа образованието да се храня три дни. Един от другарите на тази ни група бе преместен във Военната болница при Захарната фабрика в Горна Оряховица. От там той изпратил един литър сливова ракия за групата ни - да се почерпим. Председателят на групата, който имаше симпатии към мене наредил: да се сложи ракията настрана и да бъде изпита, когато аз се завърна. Като се явих в казаната вечер на вечеря, председателят каза на едного - студент: „Дай шишето с ракията, то е под онзи креват." Под същия този креват имало също такова шише, пълно със сублимат (от болницата го дали на заведущия този клон от местната болница, защото в горния етаж на същата имаше венерически болни) - за да измива с малко сублимат ръцете, когато се върне от болните. Председателят каза: „Стайков, дай ракията на Тошев. Той първи ще пие." А на мене каза: „Изпий колкото считаш, че ти се полага." Като почнах да пия и глътнах няколко глътки, усетих, че ми допари на гърлото, оставих шишето на масата и казах: „Това не е ракия, а някакво лекарство!" Завеждащият клона скочи и каза: „Стайков, ти си дал шишето със сублимата" и извади шишето с ракията. Стайков пребледня. Стана суматоха. Председателят извика: „Тошев, болницата е близо, тръгвай с мене и тези двама!" Аз спокойно се обърнах към всички с думите: „Другари, седнете си по местата, защото имам нещо да ви кажа." Никой не седна. Председателят извика: „Бързо казвай и да тръгваме - време за бавене няма." Аз започнах: „Аз живея с вас толкова време, но вие не ме познавате добре. Аз съм дълбоко вярващ в Бога човек. И вярвам, че писаните в Евангелието Христови думи: „Който вярва в Мене и отрова да изпие, тя няма да го повреди", ще се изпълнят за мене сега!" Неколцина извикаха: „Остави тези глупости, но тръгвай по-скоро за болницата." - „Разберете, че аз няма да отида в болницата" - им казах аз. Дойде при мене Стайков, който ми даде да пия от шишето сублимат и просълзен ми се примоли: „Тръгни с нас за болницата, смили се за мене, какво ще стане с мене..." За същото ме помолиха и другите. Казах им: „Заради вашата уплаха и силно настояване, да отидем." Отидохме. Бяха се изминали около два часа от мръкването. Доктор в болницата нямаше, а само фелдшери и медицински сестри. Председателстващият групата ни се развика: „Дайте бързо мляко, водим отровен човек!" Върнаха се от кухнята и казаха, че мляко нямало. Един от фелдшерите каза: „Бързо донесете няколко яйца, кастрон и лъжица." Счупиха яйцата и ми дадоха да изпия белтъците им. фелдшерът каза. след десетина минути изкуствено да повърна, като си бръкна в гърлото. Върнахме се в столовата, дето щяхме да вечеряме. Опитах се да повърна, но не можах. Аз въобще не повръщам. Заявих на другарите, че аз няма да вечерям и си отивам в моя клон - болницата - да спя. Всички настояваха да остана да спя при тях. Аз не се съгласих и си тръгнах. Прозорецът от дома на ясновидката Параскева Енчева светеше - не беше си легнала. Отбих се при нея, да й се похваля, че комисията ме е уволнила и как е станало това; да въздадем заедно хвала на Бога за тази Негова благодат към мене и близките ми и да разправя как по погрешка съм пил сублимат тази вечер. Тя и аз застанахме на молитва и Духът проговори чрез нея, че ме поздравяват горните ми приятели за уволнението ми, и че дето съм пил сублимат е било допуснато от Горе, за да прославя Името на Бога чрез моята вяра. И че абсолютно нищо няма да ми стане! След кратък разговор с ясновидката се разделихме и аз спах спокойно през нощта. На заранта рано отидох да съобщя на другарите си, че съм здрав, да не се тревожат за мене. Защото, когато се разделих с тях вечерта, те ми поръчаха за това. (Когато след уволнението ми отидох в София и разправих всичко, което се случи с мене пред двете комисии на Учителя, Той ми каза, че когато са ме преглеждали и преслушвали двамата лекари от първата комисия, в този момент в мене се е вселил един Ангел от висш клас на Йерархията. И неговите силни вибрации, аз съм почувствувал като силен електрически ток!) След две седмици трябваше да се явя на контролна комисия. Също си наложих три денонощия пълен пост, преди да се явя пред комисията и прекарах тези три дни в молитва и четене на псалми за молитва. Когато бях се съблякъл до кръста гол в съседна до стаята на комисията стая, като наближаваше да бъда извикан, аз се отделих настрана и се помолих така: „Господи, аз се чувствам съвсем здрав. И ако и този път Ти не направиш с мене някакво чудо, тази комисия ще отмени решението на първата комисия! Аз вярвам, че за Тебе няма нещо невъзможно. Ти даже ако пожелаеш, можеш да наредиш да не бъда преглеждан!" Тъкмо свърших, бях извикан за преглед. Този път председател на комисията беше полковник д-р Джаков, управителят на военната болница в Търново. До мене се приближиха двамата лекари от комисията, за да ме преслушват. Д-р Джаков се обърна към мене с думите: „Ти нали завеждаш еди - кой си клон от нашата болница?" Отговорих му: „Да." Зададе ми и втори въпрос: „Ти нали си студент?" Отговорих му: „Да." Тогава той ми каза: „Я иди учи ти!" Аз се поклоних и си излязох, без да бъда преглеждан от лекарите. Вечерта, като се явих в групата да вечерям, другарите бяха се понаучили, че е потвърдено уволнението ми. И двама от тях казаха: Привечер бяхме на една маса в сладкарница „София" със секретаря на комисията. Той ни каза: „Днес се случи нещо, което досега не се е случвало. По заповед на полковник Джаков вашият другар Тошев бе уволнен, без да го преглежда комисията." А всички знаехме, че д-р Джаков беше много строг човек. От него трепереха и всички лекари, и другите му подведомствени. Но в случая, Бог се прояви чрез него. Няколко дни преди да отида при ясновидката Параскева Енчева и й заговоря за моето желание да бъда уволнен, аз изпитвах голяма мъка: какво ще стане с мене и семейството ми, ако войната продължи дълго, както и стана. Веднага след уволнението ми аз заминах за София. Деканът на факултета ми призна семестъра, който бях записал на 1 октомври 1915 г. Макар че не бях се записал и за текущия следващ семестър, той ме прие за редовен студент и за през този семестър. И през юни 1917 г. аз завърших добре университета, а войната се свърши в края на 1918 г. Дотогава аз трябваше да стоя мобилизиран...
×
×
  • Създай нов...