Търсене във форума

15. ЧУХ НЕЩО София, 22 декември 1967 година - първи ден на зимата. Чух нещо. Как го чух, и аз не зная. Да е по радиата, не е - никой друг не го е чул. Да е разказвано от хора, и това не е. Чула съм го, а как съм го чула, това не е важно. Чух, че от две години и половина, т.е. от тридесет месеца насам в София се разиграва някаква чудна, чудновата оригинална лотария, която е валидна само за тия определени 30 месеци. Тегленето става всеки месец. Щом чух, че тук има нещо оригинално, веднага реших да взема участие в нея - обичам оригиналните неща. Какви ще бъдат печалбите, това не ме интересуваше. Важното е, че характерът, замисълът на лотарията се съобщава само на ония, които могат да пазят тайна и които са искрени, имат силно желание да са участници в лотарията. Цената на всеки билет била голяма, понеже имала отношение към уроците на живота. Значи, както уроците на живота са скъпи, толкова скъпо ще струва и билетът. При това, всеки билет ще струва различно. И това ми се видя интересно, не знаех дали ще имам средства за тия билети, но хванах се веднъж на хорото, не мога вече да се пусна. Друго нещо ми направи впечатление: на всеки участник в лотарията предварително се съобщава какви печалби ще има и той да си избере печалбата според желанието и нуждата си. Един ден отивам, обличам се хубаво и отивам в бюрото на това оригинално предприятие. Вън чакат доста хора, но вътре, пред касата, влиза всеки сам. Дойде и моят ред. Стоя права, някак смутена и чакам те да ме запитат. Двама души седят на столове и внимателно разглеждат клиента. Единият се обади: „Има три вида печалби. За коя от трите ще участвувате? Първата е за пари." Тихо отговорих: „Не искам пари." И двамата ме изгледаха учудено и особено внимателно се отнесоха към мен. „Готова ли сте, като чуете за какво се отнася тази печалба, да не се откажете?" - „Да не е свързана с някакви разочарования?" - „Та ти да не си новородено дете, да те е страх от разочарования? По белите ти коси се предполага, че не си далеч и от разочарованията." - „Да, но тук сама си пъхам главата." - „Та при всички разочарования човек сам си пъха главата. Никой него е хванал за шията и насила поставил пред разочарованията. Хайде, не ни губи времето, взимай билета и слушай каква е третата печалба." Слушам и изтръпвам, но този строг глас ме опомни и аз набързо отговорих: „Искам третия вид печалба." Вътрешно аз се моля: Господи, помогни ми да не пострадам някак. Първият господин вече чете: „Третата печалба е лотария на живи хора." - „Каква е тази лотария", извиках ужасена. Той продължи: „Не е страшна лотарията. Билетът може да излезе празен. Ако е пълен, може да ти се падне мъж, жена или дете." - „Мога ли да се откажа от печалбата си?" - „Ти не може да се откажеш. Право на отказ е даден само на онзи, който влиза като номер в билета." Питам вече крайно смутена: „Ако ми се падне мъж, какво да го правя?" - „Твоя работа." - „Ако ми се падне дете, и това е невъзможно за мене." - „Да си мислила навреме" - отговаря строгият господин. - „Тогава дано да ми се падне жена." - „Какъвто ти е късметът." Малко се окуражих и проговорих: „Вижте, мене ми хареса третия вид печалба, защото имам нужда от жена около мене, като сестра, като приятелка, а това съчетание е чудно, чудновато по характер, по замисъл, по всичко друго." Строгият пак се обажда: „Нямаме време за философии. Взимайте билета и си вървете." - „Господи, спаси ме" - тихо, едва чуто си шепнах. „Хайде, излизай, че други чакат вън." - „Моля, моля, само още един въпрос. Да не съм попаднала в бюро за женитби?" - „Нищо подобно. Вън ще разискваш. Тук е чудноватата лотария на 20 век." - „Кога ще се тегли?" - „След десет дни ще имате отговор, в смисъл дали лицето, човекът, който ви се е паднал като печалба, ще е съгласен или не, да дойде при теб." Излязох от бюрото малко облекчена. Тегленето започна: първи, втори трети, пети, девети месец и десети месец. Какво ставаше в края на краищата: в началото всички билети излязоха пълни, но до десетия ден един след други излизаха празни. Така си изминаха 29 месеца. Оставаше ми да тегля последния, тридесетия месец, на който нямах вяра и за който очаквах пак да чуя студената библейска формула... На края на съчинението си ще напиша цялата формула с едри букви. При тегленето на всеки билет научавах нещо, не толкова за лицето, колкото за себе си. И благодаря, много благодаря за тия ценни уроци. Такова нещо представят уроците на живота. За себе си казвам следното: в мене най-силна е надеждата; вяра - отчасти, а любовта сега изучавам. Може би затова всичките 29 билета излязоха празни. И пак, благодарение на надеждата си, вече без страх изтеглих тридесетия билет, който за чудо, като билет от чудноватата лотария, излезе пълен. В него ми се падна жена, и то от по-далечен край, отколкото съм очаквала. И в този билет беше изписана формулата, която чух 29 пъти и преживях също толкова пъти - ИМАЙ МЕ ОТРЕЧЕНА, след точно десет дни от тегленето на лотарията получих пълен билет, със задраскана старата формула, и с нея, не с черни букви, а със златни се четяха красиво написаните четири думи - НЕ МЕ СЧИТАЙ ОТРЕЧЕНА. И лицето, живият човек е вече при мене. Аз името й няма да напиша. Нека бъда написано дето трябва и от когото трябва. Не свършвам съчинението си така, защото на мен е угодно, а защото си казвам: Желая, Паша, от сърце, ум, душа и сила, когато Бог те повика на работа или на угощение, не казвай: Господи, имай ме отречена, но кажи по новия начин, или в духа на новото учение: Господи, не ме отминавай, не ме имай отречена.