Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'извънредни беседи'.

Открити 325 резултата

  1. Hristo Vatev

    1924_08_11 Условия за взаимна работа

    Аудио - чете Митко Ненков От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание УСЛОВИЯ ЗА ВЗАИМНА РАБОТА Сега се обърнете от вашия личен живот към природата. Виждате ли тези камъни тук, защо ли са турени? Те представляват разрушение. Някога това място е било величествено. Тук боговете живели, а сега то е пустиня. Днес хората идват само за екскурзия и бързат да се върнат назад. Сега най-първо ще ви попитам нещо и вие ще ми отговорите. Трябва ли овцата да изневери на своя принцип, да вземе метода на вълка - да яде месо? - Не трябва. Писанието казва, че човек е направен по образ и подобие Божие. Трябва ли тогава той да вземе Божественото и да Го цапа? - Не трябва. Тогава вие ще разрешавате въпросите принципно, а не според вашия личен живот. Някой търговец гледа днес да спечели 1 000 лева, а утре може да изгуби и 1 000 000 лева. Не трябва да бъде така. Такова е и вашето положение. Защо се опитвате да прокарвате една бяла лъжа? Вие сте се събрали пет и без да имате Божията Любов, мислите, че ще разрешите една задача. Никаква задача не можете да разрешите. Ще ми кажете, че имате Божията Любов? - Нямате я. Като не можете да я приложите, ще дойде второто положение - да изгубите 1 000 000 лева. Всяка една от вас иска да я обичат. Че кой не желае това нещо в света? Който иска да го обичат, и той трябва да обича. Законът е такъв, не може другояче. Който иска хората да имат добро мнение за него, той трябва да бъде разумен във висша степен. След като направите една грешка и аз ви забележа, вие се обезсърчавате. Като ви казах, че не ви приемам за окултни ученици, всичко като че се събори. Защо ми трябваше да ви правя тази забележка? Аз ви предпазвам да се не провалите. Ако оставиш един човек да си счупи краката, ще бъде много лошо за него, затова аз го спирам, казвам му: Чакай! - Щом се спре у човека едно желание, веднага настава една реакция. Дойде на ума на някое дете да отиде в градината и да си набере ябълки, круши и не му идва на ум, че ще го сполети някоя опасност. То е свикнало да си къса. Кога се предпазва един човек? - Когато не е един от най-лошите. Вие не сте от най-лошите, но не сте и от най-добрите. Какво значи, че някой човек не е нито от най-лошите, нито от най-добрите? Това значи, че много зло в света не е направил, но и много добро не е направил. За в бъдеще от тези най-малки грешки може да произлезе най-голямото зло. Сега аз ще ви кажа една максима, която съм намислил да кажа на всички ученици. Тя е следната. Ако имате една чешма, която е направена много хубаво, с хубави камъни и плочи, която тече изобилно, и ако всеки, който дойде при нея, гледа да се задоволи с нейните камъни, ще може ли? - Не може. Ами с какво? - Със своята вода тя ще може да задоволи всички. Човек със своите постъпки не може да задоволи другите, това са камъните, но със своя живот ще може да задоволи всички. Камъните никой не може да ги бута. Често вие бутате камъните и коритото на една чешма. От водата всеки може да си вземе и да полива цветята на своята градина. И така, животът, това е човекът, така както тече Божественото в него; от този живот всеки може да се ползва. Плочата на чешмата, това е човешкият ум, а кранът, през който изтича водата, това е човешкото сърце. Трябва ли този кран, през който изтича водата, да го дадем на някого, да си услужва? - Не трябва. Нито ума си, нито сърцето си не давайте на някого в услуга. Така както вървите, вие клоните да изопачите вашия живот. Щом изопачите вашия живот, вие изопачавате вашия ум и вашето сърце. Две ограничения Бог е поставил в живота на човека: от една страна - човешкото сърце и човешкия ум, а от друга страна - човешката душа и човешкия дух. Вие започвате с любов и почитание, но като не спазвате тези Божествени правила, свършвате с безлюбие и незачитане. Сега, забележете, ако не бях ви казал тези горчиви думи, никога не бих ви казал и тези думи, които сега чухте и си забелязахте. (Горе на Мусала беше студено, облачно и атмосферата бе пълна с електричество, което предизвикваше треперене.) Забележете, тук направихме цяла трансформация на електричеството. Горе влагата пъплеше по земята. Там и двете електричества, това в облаците и това на земята, бяха положителни. Като дойдохме тук, близо до езерото, едното електричество направихме положително, другото - отрицателно, и веднага влагата се вдигна нагоре и слънцето изгря. Всеки ден ти носи урок. Като научиш урока си, и денят си отива, като ти оставя един лист написан вътре в тебе. Едно трябва да знаете: съвременната жена трябва да надрасне себе си, защото тя е много материалистка. Всички градове, къщи, железници, все те са ги съградили. Така че, истинският материалист всъщност е жената. Тя е увлякла мъжа и той е започнал да слиза след нея. За да се съгради една взаимна работа, изисква се любов, почитание, изслушване и помощ. В обикновения живот това е необходимо, без даже и да го изисква другият. Добрият, разумният човек ще види един ден своите добри резултати. Ден първи 11-ти август 1924 г., 8.00 ч., понеделник, при първото езеро до връх Мусала Беседа, държана от Учителя през тридневната ни екскурзия до Мусала - 11-13 август, 1924 г.
  2. Аудио - чете Митко Ненков От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание РАЗЛИКА МЕЖДУ ФИЗИЧЕСКАТА И БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ Когато говоря за любовта, разбирам две разумни същества, които трябва да се разбират. Ако моят приятел има една хубава цигулка, аз ще я пазя тъй, както своята. Туй разбирам цигулар. Ние често нарушаваме този закон. Спрямо другите хора не сме тъй, както спрямо себе си. Първото нещо е, че на хората трябва искреност. Тъй учениците не само в България, но и в целия свят страдат от туй лъжливо приложение на любовта. Всеки един човек изисква за себе си повече любов, отколкото за другите хора, а повечето всякога разваля. И тогава един ученик на Божествената школа трябва да държи само двете крайни точки на линията - или на главата да бъде, или на опашката, а светските хора да туря вътре. Ако хората не знаят пътя, а ти знаеш, дръж главата и остави някой друг да бъде опашка, и наглеждай от време на време има ли някой да е изостанал. Сърцето, това е главата. Ние говорим само за положенията на физическия свят. Две положения съществуват тук на земята: или на опашката, или на главата. Сега, разбира се, като се проявява любовта в човека, в него трябва да има съзнание. Любовта се проявява, когато две същества, които съставляват половина на една реалност, трябва да изразят абсолютното същество, т.е. те трябва да направят цялото в себе си, да се допълнят. Тия души няма какво да ги търсите, любовта не се търси. Някой дойде при мене и плаче. Аз казвам така: Ако ти плачеш, за да се утешиш, виждам, че твоят плач е на място, има смисъл, но ако ти искаш с плача си да ме убедиш, че страдаш, това не е доказателство. Плачът е една утеха. Сърцето се е опрашило, трябва да плачеш. Умът се е опрашил, трябва да плачеш, но плачът не е доказателство, че страдаш. За пример има ученици, които, като не знаят урока си, плачат. Защо? - Защото не знаят. Ученик, който знае урока си, плаче ли? Който не знае урока си, като плаче, с това иска да каже: "Учителю, аз не зная урока си, но бъди снизходителен!" Справедливият учител и без сълзите на ученика ще бъде справедлив. Човек може да плаче и духовно. Външният плач не е още плач. Някой път има такава скръб, която не може да се изрази със сълзи, то не е още дълбоката скръб. Та вие трябва да проучвате закона на любовта. Трябва да проучвате любовта като сила, да видите какво приложение има. Ако не разберете нейните закони, вие ще се натъкнете на големи противоречия. Едно от качествата на физическата любов е, че човек изгубва охота да учи, той си фантазира. Ако има дюкян, напуща го. Ако следва университет, напуща го, само за любовта мисли - седи, медитира, мечтае. А като дойде истинската, Божествената Любов у човека, той взема перото и почва да пише, работи всичко. Той не плаче. У него се заражда желание да чете, да учи и каквото запомни, не го забравя. По това се отличава Божествената от човешката любов. Този, който има земната любов, и сто пъти да прочете нещо, казва:" Не го разбрах, как ще го разбере главата ми, не го запомних." И сега мнозина казват: "Отъпяхме." При тази светска любов всички хора отъпяват. При нея човек е много капризен, много неспокоен, движи краката, ръцете си, неспокоен е, недоволен е. Няма нищо, вие гледайте философски на въпроса, а това, че сте се измокрили, че валяло, че сте изгубили парите си, това са обикновени работи. Всеки човек, у когото има тази физическа любов, той е като някоя оса. Доближи се някой при него, той казва: "Оставете ме!" Той все мисли, разрешава някоя задача, но тази задача никой не я разрешил. При тази любов има един лъжлив срам. Най-първо хората са срамежливи, държат очите си надолу, но после, като си турят юлар на главата, ококорят се. В Божествената Любов човек добива онова велико душевно спокойствие. В тази Любов човек е внимателен, нежен. Такъв човек, като отиде при някого, който има юлар, ще му го снеме. Онзи, който има физическата любов в себе си, като дойде при тебе, ще те залъгва, докато ти тури юлара. Тури ли ти юлара, казва ти: "Сега ще вървиш с мене!" А онзи, който има Божествената Любов, като дойде при тебе, сваля ти юлара и ти казва: "Сега ти ще дойдеш при мене." За да се разбере Божествената Любов, трябва да има контрасти. Как ще схванете тази любов без тези проявления? Физическата любов е направена от нишките на Божествената Любов. Днес всички хора искат да бъдат свободни. По какво се отличава свободата? Били ли сме досега на земята свободни? Има ли идеална свобода тук? - Няма, но при това тя съществува у нас като един образец. Какъв е образецът на свободата? - Като дойде до любовта, има любов в децата, във възрастните, в търговията, в науката и т.н. По същия начин и свободата се проявява на степени. Под думата "свобода" хората разбират, че човек трябва да прави това, което той иска в даден случай. Не, главното е разбирателство. Вие трябва да разберете вашия живот, смисъла му и от там да започнете. Това е основният принцип. Животът трябва да се разбере и след туй ще се разбере и любовта. Вие трябва да намерите образец на някоя любов, трябва да намерите такъв човек, у когото любовта му през целия му живот да е останала без промяна. И като умираш, да знаеш, че този човек те обича и той не те забравя, и ти него, но ако, щом умираш, го забравяш, това не е любов. Вас ви трябва такава любов, че като минеш в другия свят, да я занесеш със себе си. Нали любовта никога не отпада? Тя не е само за този живот, но за вечния живот. Има временен живот, има и вечен. За да се разбере вечният живот, трябва да се знае временният. При тези условия, при които сега живеем, има много належащи въпроси, които ще трябва да се разрешат, има много способности, дарби, които трябва да се развият. По кой начин? - Да кажем, че някои от вас са болни, други страдат от беднотия, трети искат да се учат, но никой не им помага, други искат да учат изкуство и т.н. Питам тогава: По какъв начин можем да им помогнем да се развият дарбите им? Този пък, на когото помагат, трябва да има човещина да признае помощта, а не, след като си изтъче платното, да ритне кроеното и да каже: "От това общество нямам полза вече!" Аз зная едно правило: докато не се отвикнете да се одумвате, нищо не можете да направите. Човек трябва да бъде сляп за чуждите погрешки, а да отвори очите си за своите. Ако един човек е на мястото си, той ще бъде добре дошъл навсякъде. Ако той е добър музикант, художник, поет или лекар, ще бъде добре дошъл навсякъде. Това ще е само тогава, ако изпълнява волята Божия. При сегашните условия за мене важи волята Божия. Ако един син не почита баща си, бащата трябва да го изпъди навън, нищо да не му дава. Нека се опретне и работи! Бащата е работил и спечелил. Ако туй учение е повдигнало бащата, защо той да не го приложи към сина си, но ако го е повдигнало, нека го приложи. Нека предаде на сина си качествата на своя талант и характер. Българите казват: "Роди ме, мамо, с късмет, че ме хвърли на боклука!" Когато Христос дойде между евреите, какво им остави? - Нищо не им остави, задигна си филмите. Така ще направя и аз. Няма да дам нито един косъм от главата си на българите, Каквото давам, един ден ще си го взема. Ще си вдигна цигулката, ще си вдигна лъка и ще си замина, а те ще останат само със свирните си. Аз няма да оставя тези Божествени филми, да се подиграват с тях. Такъв е Божественият морал, това е Божият закон. Бог прилага сега закона Си в света. Нещата не зависят от хората. Ако хората разрешаваха въпросите, нищо нямаше да остане от света, но Бог ги разрешава. Така трябва да гледате. В света Бог разрешава въпросите. Щом Бог разрешава въпросите, хора ще има в света, а щом хората разрешават въпросите, хора няма да има. При всичките условия на живота човек трябва търпеливо да дочаква края на нещата. Представете си следващото разяснение. Ризата на някого е кирлива, оцапана. Взема я в коритото, да я пера. Тя казва: "Чакай, чакай, защо в топла вода ме переш?" - После ще ти докажа лекцията си. - Взема малко сапун. - "Чакай, чакай, защо със сапун? Защо ме мачкаш така?" - После ще видиш- Туря я на въжето, изсъхне. Питам го сега: Видя ли се по-рано в огледалото какво беше? - "Видях се." -Ела сега да се видиш в огледалото с тази риза какъв си? Какъв си сега? - "Бял съм."- Забелязваш ли една разлика между първото и второто си състояние? - "Забелязвам." - Каква? - "В първото имаше една голяма натегнатост, а сега се усещам по-лек." - Тъй че има въпроси, които са на мястото си, но има и такива, които не са на мястото си. За пример ученикът свири. Запитва учителя си: "Учителю, кажи где бъркам?" Учителят го спира, показва му с пръста си. Ученикът продължава, но след това пак прекъсва и пак запитва вярно ли свири. Това запитване е на мястото си, но щом знае да свири, няма да прекъсва и тогава и двамата ще свирят. Външните пък ще дадат заключение дали свирят право или не. Има време за прекъсване, има време за работа, има време за копане, има време за садене, има време за учене, за спане, има време за питане, има време за мълчане и т.н. Ако те бодна, ти ще ме питаш: "Защо ме бодна толкова", но като туря един наполеон в кесията ти, не питаш защо ти турям. Туря ти още един, пак не питаш. Аз турям, ти броиш и не питаш защо. Ако започна обратното - да вземам, тогава ще питаш. Значи при първото положение, като ти давам, не питаш защо ти давам, но като вземам от тебе, питаш. Ето философията, която съществува при сегашните условия на живота. Когато някой те обича, не питаш защо те обича, а когато не те обича, питаш защо. Тази кесия не я затваряй, а денем и нощем нека стои отворена, защото онзи, който очаква възлюбения си, той не я затваря, та по което време да дойде, да вземе. Когато не искаш да дойде някой, ти затваряш вратата си. Тези положения сега ще се приложат. Сега, да допуснем, че ви дават двама своенравни, упорити ученика да ги поправите. Какъв метод бихте приложили вие? Как ще се справите с тях? Сега допуснете едно противоречие в живота. Как ще го разрешите? За пример синът ти станал на 21 години, но умът му е като на дете и казва на майка си: "Мамо, искам да ме носиш!" Предположение е това, разбира се. Питам: Възможно ли е майката да носи този свой син?Това в материалния живот е едно от големите изключения. Такъв син нито се кара, нито се води. В дадения случай човек трябва да има любов към Бога, той трябва да бъде готов на всички жертви и само така той ще може да изправи всичките свои погрешки и себе си. Често някои казват, че Бог се е оттеглил от тях. И те остават сами. Добре, да кажем, че аз имам едно дете, което нося на ръцете си, милвам го, но ако аз отнема ръката си и го оставя да върви само, моята любов по-малка ли е? Туй дете може да си мисли, че моята любов е по-малка, но верни ли са заключенията му? - Не са верни. Ако имате едно неразположение в душата си, Господ не те води за ръка, но Той ходи подире ви. Вие почвате да се обезсърчавате и казвате: "Свърши се моята!" Право ли е това заключение? Бог може ли да остави този човек? Той може да не ни преподава с цел да ни застави да мислим, Той отнема нещата, за да застави хората да мислят. Първото нещо е - да няма осъждане. Щом има осъждане, това е един от големите пороци. Да вижда човек своите погрешки и да познава себе си, това е едно от най-големите изкуства, а за другите туй изкуство е рядко. Ако някой ти каже: "Покажи ми погрешките", той те изкушава. Той сам си знае погрешките. Съвременният живот е потребен, за да се създаде онзи вътрешен импулс в човека. Само така ще може да се съгради едно Божествено общество, в което всички хора трябва да бъдат съвършени, а могат да бъдат съвършени. Съвършенството е възможно - то е извън времето и пространството. Човек трябва да има стремеж към съвършенството. Той не може да бъде съвършен като Бога, но може да се стреми към това съвършенство. Той трябва да се стреми да владее ума, сърцето си и волята си, ученик да бъде и да стане като учителя си. Значи ученикът като завърши своето учение, достатъчно е да стане като учителя си. Бог в Своята целокупност може да се прояви в когото и да е. (Запитват: Как да разберем това, че любовта не отпада, т.е. че Божествената Любов се продължава и след земния живот?) Понеже любовта съществува в духовното тяло вътре, а човек живее в него, то тя си остава в духовния свят, защото на физическото поле не може да се прояви. Като мине човек от този свят в другия, тя се проявява в духовното тяло. След смъртта на човека, след освобождаването му от физическото тяло, любовта си остава в своята чистота. Тази душа, която те обича, и след смъртта си ще ти предаде нещо. Тя ще ти предаде някое свое качество. Ако е била писател, ще ти предаде това си качество. След заминаването на тази душа любовта се проявява чрез духовното тяло. Тази душа, която има в себе си любовта, разполага със законите и може да направлява този, когото обича. Всички писатели изобщо все си имат някого, на когото оставят по нещо. Писателите са били вдъхновявани от Христа. Църквите и всички проповедници - също. Туй, което спъва проявлението на Божествения Дух, това е този критически дух в човека, вследствие на което хората не могат да се вдъхновяват. Първото нещо - ще се борите с този критически дух във вас. Докато не се повдигнете над това обикновено ниво, което постоянно се вълнува, Божественият Дух не може да работи у вас. Дотогава във вас ще работят тези обикновени духове - едни ще ви дават едни съвети, а други - други съвети. Те ще ви казват: "Тъй ще направите, иначе ще направите." За колко от нашите постъпки ние съжаляваме! Казваме: "Аз направих една необмислена погрешка!" Всяка постъпка, която сме обмислили, ние сме доволни от нея. Не е въпросът да се осъждаме, но да признаем нещата. Какво нещо е одумването? - Яли сме на една гостилница около 20 души и сме направили един дълг от 20000 лева. Гостилничарят не ни пуща, трябва да си платим. Тази сума ще ни бъде пречка, затова тия 20 души трябва да намерим един модус как да се изплати тази сума. Тя ще се разпредели между всички. Одумването е един дълг, който трябва да платим. Това е практическият въпрос. Иначе гостилничарят не пуща. Кой колкото пари има, ще даде и така ще излязат свободни. И действително някои от вас изискват своя брат повече да плати, отколкото той може да даде. Дойде някой, иска да му заколя кокошка. - Не мога.-"Как тъй'" - Че най-после аз имам убеждения за себе си и не коля, даже не искам да причинявам вреда на животните. Той настоява, иска да направя това, което не мога. И тъй, в живота ви има много практически въпроси, които трябва да се разрешат! Беседа, държана на Витоша (при Бивака "Скалата") 9 юни 1924 г., Спасовден
  3. Hristo Vatev

    1924_03_22 Двете противоположности

    Аудио - чете Митко Ненков От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ДВЕТЕ ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ Мнозина запитват откъде идва човекът и накъде отива, какво е неговото произхождение. Човешката душа е плод на божията Любов. Тъй както човек се е изявил досега, той не е туй, което вие знаете, той не е туй, което виждате. Това, което се проявява, то е само външната страна на любовта. Следователно всичко онова, което вие мислите, което чувствате и което действате, това е израз на Божествената Любов. Ако хората не разбират тази Любов, то вината е тяхна. Един използва любовта по един начин, друг използва любовта по друг начин. Следователно онзи, който използва правилно любовта, има добри плодове, онзи, който използва любовта по крив начин, има лоши плодове. И от това се раждат двете противоположности. Едната противоположност произвежда страданията, а другата противоположност произвежда радостите Страданията, това са положителната страна на живота. Да страда човек, това значи да бъде положителен. Но страданието само по себе си руши. Ако ти би бил същество, което само страда, ти би унищожил света в един ден. Вследствие на това радостите пък, това са негативната страна на живота, те градят. Следователно радостите в живота идват да възстановят, да балансират или да видоизменят онези, разрушаващите сили на страданието, да донесат добро за душата. Тъй е правилното схващане. Всеки един от вас може да провери това, в него абсолютно няма никакво изключение. От момента, в който вие съзнаете, че вие сте плод на Божията Любов, щом така вярвате, мислите, чувствате и действате, вие ще усетите в себе си едно разширение и светлина, и сила ще дойде. Щом мислите обратното, непременно ще дойде тъмнина, стеснение и ограничение. Тогава идват всички тия недоразумения и страдания. Сега мисля, че между вас няма какво да се зараждат въпросите, кой е Христос, какъв е Христос. Това е само външната страна Христос по външен начин, физически не може да се познае. По какво може човек да ви обича? Ако рече човек по физически начин да ви обича, вие не сте Бог знае какво красиво нещо Хубавото у вас, то е скрито вътре и онзи, който разбира, той ще види вашата душа. Тя е Божествената, тя е всякога скрита. Тъй щото, когато един ангел дойде на земята, той не гледа на вашите тела. Тялото, това е една обвивка, в която Божествената Любов ще се прояви. Всеки един ангел надниква в човешката душа и като надникне, той се радва, защото вижда как човешката душа расте и се развива. В човешката душа се отразява Бог. Ангелите виждат Бога само в човешката душа, другояче те не могат да видят Бога. За тях Той е само една необятна светлина. Когато дойдат до човешките души, те виждат Бога тъй, както вие виждате лицето си в огледалото, и те се радват. Затуй ангелите слизат на земята. 22 март 1924 г, събота, 19 ч вечерта преди вечеря
  4. alexamsterdam

    1937_03_23 Да живеем за Господа

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Да живеем за Господа", единична извънредна беседа, изнесена от Учителя на 23 март 1937г., Издание - 1937, София Книгата за теглене на PDF Съдържание ДА ЖИВЕЕМ ЗА ГОСПОДА Беседа от Учителя, държана на 23 март,1937 г. София.—Изгрев Тъй както сте събрани днес, вие очаквате да ви се каже нещо ново. Много пъти новите неща не донасят такава полза, каквато хората очакват. В ежедневния практически и реален живот са важни две неща: първо, как да живеете за себе си; второ, как да живеете за ближните си. Тези две идеи включват в себе си идеята, как трябва да живее човек за Бога. Не поставяйте тези две идеи в противоречие със самия себе, да мислите, че като живеете добре за себе си, вие живеете добре и за Бога. Това отчасти само е вярно. Същевременно вие мислите, че като живеете добре за ближните си, живеете добре и за Бога. И това отчасти само е вярно. Обаче, като живее за Бога, човек живее добре и за себе си, и за своите ближни. Това е абсолютно вярно. Да живее човек за Бога, това значи да Му служи във всички светове — и във физическия, и в духовния, и в Божествения. Забелязано е, че когато синът е в съгласие с баща си и майка си, той всякога успява. Не е ли в съгласие с баща си и майка си, той никога не е успявал и не може да успява. Благословението на майката и на бащата отваря път на децата в живота. Следователно, докато човек не е в съгласие с Бога, с Неговия Дух, той нищо не може да направи. Да бъдеш в съгласие с Божия Дух, това значи за всичко да си благодарен, за нищо да не роптаеш. Малко или много ти се даде, всякога да благодариш. Че не си получил очакваното — никога да не роптаеш. Веднъж дошъл на земята, човек ще бъде в положението на баща или майка, на син или дъщеря. Като баща, той никога не трябва да внася противоречие в ума на сина си. И като син, той никога не трябва да мисли, че баща му е несправедлив. Сега искате да ви се каже нещо. Едно трябва да имате пред вид: Не предприемайте работи, които не можете да свършите. Предварително си дайте отчет, какво можете да направите и какво не можете, да не се намерите в положението на онзи наш брат, който взе 90,000 лв. от една сестра, с условие да й направи апартамент. Той изяде парите, и нищо не направи. В резултат, той стана причина сестрата да се разочарова и да излезе от братството. Същият брат задигна големи суми на братството и в края на краищата остави един брат да плаща вместо него. Сега той е в онзи свят. Пазете се да не попаднете и вие в същото положение. Щом е дошъл на земята, човек все ще замине за онзи свят, но да замине неподготвен, без да е вършил волята Божия, това е едно нещо. Да замине за онзи свят, след като е вършил волята Божия, това е благословение. И тъй, като имате пред вид това нещо, заемайте се с малки работи, а не с големи. Малката работа, свършена както трябва, е равна на голямата. Важността на нещата не се заключава в големината, но в начина на изпълнението им Една чаша вода, дадена на ожаднелия пътник, струва милиони. Следователно, всяка малка работа, направена на време и на место, струва повече от десет големи работи, свършени без любов и не на време. Стремете се да дадете на човека поне една чаша вода. Мнозина мислят, че, ако работят нещо за братството, вършат волята Божия. — Не, животът не се заключава в трупане на богатства. Силата на човека, както и на братствата, на обществата не седи в парите, но в тяхната вътрешна мощ . Силният кон може да носи на гърба си големи товари, но слабият, и злато да му турите, щом тежи, той не може да го пренесе и до най- близкото разстояние. Разумният свят не иска да товари никого. Той дава на всеки човек толкова товар, колкото може да носи. Тъй щото, когато някой се оплаква от непосилен товар, той трябва да знае, че сам се е натоварил Запример, някой се сили по външен път да обича всички хора. — Това е невъзможно. Какво трябва да направи, за да обича хората? За да отговоря на този въпрос, ще ви запитам: Как трябва да се отнасяте с изворите? Когато отивате при някой чист планински извор, турете устата си на главата му, отдето извира водата, и утолете жаждата си. Искате ли, обаче, да измиете краката си, ще отидете на долната част на извора, дето водата изтича. Следователно, когато отивате при някой извор, не мийте краката си на мястото, дето извира. Спазите ли това правило, по този начин вие проявявате любовта си. Този закон се отнася и до човека. Искате ли да обичате хората, не ги цапайте. Пийте вода само от главата на извора, а краката си мийте там, дето изворът изтича. Бог е, Който обича хората, а не човек. Човек може да бъде само проводник на Божията Любов. Той не е нищо друго, освен касиер на Божествената банка. Той е длъжен да дава на всеки човек от парите на тая банка по толкова, колкото е определено. И за себе си да задържи само тази сума, която му е определена. Рече ли да намали от сумата на другите, за да увеличи своята, директорът на банката ще го уволни. Директорът на тази банка не съди човека отвън, но отвътре. Той представя закона на справедливостта, който е безпощаден И тъй, искате ли работите ви, както и тия на вашите ближни, да вървят добре, вършете волята Божия. — Как? — Както я разбирате отвътре, а не отвън. Никой не може да изпълнява волята Божия по закон, по външно налагане. Новият живот изисква вие да бъдете щедри, а не другите. Ако всеки си каже, че трябва от него да мине, въпросът е разрешен. Носете в себе си мисъл та, никого да не подяждате. Не мислете, че можете да излъжете някого. Човек не може да лъже нито себе си, нито другите. Никой никого не може да излъже. Докато не очаква на другите, човек всякога ще бъде свободен. Че някой му обещал това или онова, той не се лъже. Човек трябва да бъде справедлив, да не се измъчва. Щом направи някаква погрешка, той веднага трябва да я изправи. — Ама защо сгреших? — Не съжалявай, че си сгрешил, но изправяй погрешките си. Купувате едно въже, което ви препоръчват за много здраво. Без да го опитате, вие закачвате на него голям товар и го спущате в кладенец. Въжето се скъсва, и товарът пада в кладенеца. За да не повторите същата погрешка, купите ли втори път въже, предварително го изпитайте и после си служете с него. Значи, искате ли да не грешите, изпитвайте нещата и после ги прилагайте. Помнете следното нещо: Човек никога не може да предаде на другите това, което сам не носи в себе си. Ти никога не можеш да предадеш на хората любов, милосърдие, справедливост, ако не носиш в себе си тия качества. Как ще преподавате на хората красноречие, ако не сте красноречиви? Ще кажете, че красноречието е дарба, която на малцина се дава. — Всеки човек може да бъде красноречив. Той има глас, трябва само да се упражнява. Това е въпрос на вяра в себе си и на упражнения. Лесно е да се говори, че Христос това направил, това казал. Знаете ли, как е постигнал Христос всичко това? Той се е молил по цели нощи. Какво правите вие? Като се помолите веднъж за нещо, повече не се молите. Постоянство се иска от човека. Христос казва: „Жетвата е много, а работниците — малко. Молете се на господаря на жътвата да прати работници!” Питам: Молили ли сте се да ви изпратят работници, които да ви помагат? Всеки сам трябва да се моли, да не очаква други да се молят за него. Казано е в Писанието: „Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз”. Това значи: един ще донесе вълната, друг ще я изпреде. После, първият ще тъче преждата, а вторият ще шие плата. Хората не успяват в много работи, защото не вярват в това, което проповядват — Защо не вярват?—Защото не прилагат правилно методите. Те взимат кутия кибрит, турят я в джоба си и я забравят. Днес ги вали дъжд, утре ги вали, и кутията с кибрита се намокри. Като им потрябва огън, драснат една, втора, трета клечка, но те не се запалват. Много просто! Кибритът е мокър, а трябва да бъде сух, да стои на сухо място. Искате ли да имате постижения, прилагайте новите методи. Един добър и богат наш брат често казваше: Човек може и по пет стотинки да дава, не е в многото. Той казваше това, защото беше голям скъперник. Според мене, този човек е прав в едно отношение: той може да започне с пет стотинки, но ако днес даде пет стотинки, утре да даде 10 ст., после — 15, 20, 25, 30 стотинки и т. н. — постепенно да увеличава. Обаче, той спря при петте стотинки, и в края на краищата всичко изгуби. Той беше добър, справедлив човек, но скържав Каквото беше спечелил, другите го изядоха. Питам: Трябва ли човек да скъпи своето материално, духовно и умствено богатство? Ако го скъпи, други ще го ядат и пилеят вместо него. Кривата мисъл води към криви последствия. Бъдете внимателни, изправяйте мисъл та си, да не се намерите като мухата пред затворения прозорец и да се чудите, как да излезете вън. Колкото и да се блъска мухата в прозореца, тя не може да го пробие. Трябва да дойде някой отвън, да й помогне. Ако няма кой да й помогне, тя ще се убие от блъскане. Казвам: Не пресилвайте нещата, за да не пострадате. Всяка работа трябва да се започне на своето време, и постепенно да й се усилва темпа. Речете ли изведнъж да се засилите, ще страдате и нищо няма да постигнете. Някой човек в младините си ял, пил, гулял, за работа не мислил, а за Бога — още повече, но на края на живота си решил да работи за Бога, да се изправи. Късно е вече. Рече ли на старини да бърза, той ще се осакати. Всяко нещо трябва да се върши на своето време. — Ама искам да служа на Бога! — Ако си роден за това, ти ще го направиш, и то не на старини, но от най-ранната си възраст. — Ама искам да обърна еди-кого си към Бога! — Няма какво ти да го обръщаш. Твоята задача е само да похлопаш на вратата му и да кажеш: Братко, часът е четири. Стани! Щом се събуди, той знае вече, какво му предстои да работи и как трябва да свърши работата си. И моята работа по отношение на вас е същата: ще похлопам на вратата ви, ще ви кажа, че часът е четири. — Какво да правя? — Ще отидеш да посееш нивата си, както знаеш. Ще насадиш дървета в градината си, както знаеш Ще възпитаваш децата, както знаеш. Ти си учил, свършил си земеделие, богословие, естествени науки, философия и т. н. Трябва ли аз да те уча, как да работиш? Ако си бакалин, ще бъдеш мек, любезен, внимателен. Нямаш ли тези качества, никаква клиентела няма да имаш Взимайте пример от светските хора. Когато имат интерес от някого, те са внимателни, любезни, меки. Затова Христос казва: „Синовете на тъмнината са по-умни от синовете на виделината”. Човек трябва да бъде справедлив Това се иска и от вас. Често съм слушал да казвате: Детето, докато не се бие, човек не става. — Това отчасти е вярно. Кой се топли на огъня: измръзналият или стопленият? Кой яде и пие вода: гладният, ситият или който е задоволил жаждата си? На кого трябва да проповядвате: на праведния, или на грешния? Измръзналият се нуждае от огън, от топлина. На измръзналия няма да говорите нищо. Ще го турите край огъня и ще изкарате студа вън от него. Той ще ви благодари, че сте го освободили от студа. И в човека има студени мисли, чувства и постъпки, които трябва да се изкарат навън. Останат ли в него, те го правят студен. Той е студен, но не е мъртъв. Жив е този човек, но се нуждае от топлина. Внесете топлина в него, и той ще се обнови. Топлината, това е новото, което сгрява измръзналия човек. Това се иска сега от вас. Вие имате на разположение и дърва, и въглища, и печка. Турете дървата, турете запалката и драснете кибрита. Щом огънят ви гори, все ще намерите някой замръзнал човек, когото трябва да стоплите. Не щадете дървата и въглищата си! Не щадете времето си! — Не е ли достатъчно само да влезе вътре? — Не, ще запалите печката си и ще го турите близо до нея. Щедрост се иска от вас! — Ами да му помогнем материално! — Не, този човек не се нуждае от пари. Той има нужда от топлина. Стоплете го, сгрейте го, и той ще остане за винаги благодарен. Топлината, която ще внесете в него, върши чудеса. Помнете: малките неща в живота понякога са по-важни от големите. Задайте си въпроса, какво ви липсва сега. — Любов ви липсва. Вие сте влюбени, но любов нямате. Върнете се в своето детинско състояние. Първоначално детето люби, а после се влюбва. То люби майка си, а се влюбва в ябълката, която вижда отвън. Дето мисълта работи, там любовта действува. Щом мисълта престане да действува в човека, тогава иде влюбването. Влюбването се придружава с кражба. Докато мисли, детето всякога е готово да постъпи с любов. То вижда ябълките в двора на съседа, отива при градинаря и го моли да му откъсне една-две ябълки. Щом не мисли, то е влюбено в ябълките и започва да търси начин, как да открадне няколко. Ще кажете, че няма нищо лошо във влюбването. — Дали има нещо лошо във влюбването, или не, важно е, че като се влюби, човек започва да краде. Момъкът се влюбва в мома и я открадва от родителите й. Влюбването ограничава човека. И вие сте влюбени в някоя идея и се чудите, защо сте толкова ограничени и измъчени. Вашите идеи ви ограничават. Искате ли да бъдете свободни, трябва да приложите любовта. Влюбването се придружава с ревност , със съмнение, с подозрение. Любовта, обаче, подразбира правилни отношения между хората. Сега от всички се изисква да изпълните волята Божия, както трябва. Някой казва: Досега не съм изпълнил волята Божия, че отсега нататък ще я изпълня! Помнете: Ако цял живот не сте изпълнявали волята Божия, и последния ден я изпълните, този ден ще ви спаси. „Краят увенчава делото” — казва поговорката. Ако цял живот сте изпълнявали волята Божия, а последния ден не я изпълните, работата ви е пропаднала. Последното добро дело служи за основа на бъдещия живот. Един господар има сто слуги. На 99 от тях редовно плаща. Щом дойде до стотния слуга, той му казва: Махни се оттук! Дотегна ми да се разправям с вас! Щом каже така, този господар е развалил цялата си работа. И друг господар има сто слуги. Като дойдат при него да им плаща, той ги прогони от себе си, не иска да им плаща. Като дойде стотният слуга при него, той се размисли върху постъпката си, вижда, че е постъпил лошо и веднага плаща на слугата си, като му казва: Иди скоро да извикаш другарите си, да платя на всички. Следователно, ако последното дело на деня е добро, то е в сила да изправи 99-те лоши дела. Ако последното дело на деня е лошо, то е в сила да развали 99-те добри дела. И тъй, страданията на хората се дължат на неизпълнение на волята Божия. Благуването, радостите им се дължат на изпълнение на волята Божия. Във всяка работа, малка или голяма, човек трябва да работи съзнателно, да изпълнява волята Божия. Работата не повдига човека, но човек повдига работата. Не е важно, каква работа върши човек Важно е, как я изпълнява. Няма занаят, професия, през която човек да не мине. Първоначално работите му се налагат, а после сам си прави избор. Първо човек живее по закона на необходимостта, а после — по закона на свободата. Докато не е научил уроците на живота, той изпитва закона на необходимостта. Щом научи уроците си, тогава живее по свобода, по благодат . Докато е в закона на необходимостта, човек неизбежно ще прави грешки. Грехът, престъпленията се дължат на безлюбие. Като прилага любовта, човек знае, къде как да постъпва. Като види меден съд, той казва, че трябва да го калайдиса. Види ли златен предмет, той го туря настрана. Затова и на вас казвам: Медните предмети можете да калайдисвате, но златните — никога. Започнете да работите върху себе си съзнателно, да приложите онова, което е дадено в беседите. Четете и прилагайте! Има неща, които можете да приложите още днес Има неща, за приложението на които се иска много време. Когато искате да приложите даден метод, или да направите нещо, гледайте да бъде в кръга на вашите възможности, че каквото започнете, да го свършите. Като работите по този начин, вие ще си създадете характер, постоянство и издръжливост —каквато работа започвате, да я свършвате с успех. Мнозина се заемат с обръщането на хората към Бога. — Това е най-мъчната работа, с която човек може да се наеме. Докато той сам не се обърне към Бога, никого не може да обърне. За вас е важно да намерите правилен метод да работите върху себе си. Като четете беседите, спирайте се върху ония мисли, които са ви направили впечатление и които харесвате. Повтаряйте ги по няколко пъти, докато оживеят във вас и можете да ги приложите. Четете за себе си, а не за другите. Във всички положения човек трябва да бъде естествен. Като говори пред хора, той трябва да забравя, че е пред публика, да мисли, че е сам. Докато вижда хората пред себе си и мисли за тях, той всякога ще губи своята естественост . Това значи да бъде човек с юлари. Новото не търпи никакви юлари. Когато говорите на хората, движенията ви трябва да бждат естетествени. Естествено движение е това, чрез което човек дава нещо от себе си. Добрите оратори имат естествени движения, вследствие на което влияят на публиката. За да успявате в живота си, пазете следното правило: Никога не изнасяйте погрешките на хората. Ако трябва да кажете нещо, кажете най-доброто. За лошото в човека не мислете. Всеки сам трябва да види погрешките си. Щом ги види, той лесно ще ги изправи. Речете ли да изнасяте погрешките на човека, той веднага ще се опълчи срещу вас. Мислете добре за човека, ако искате да му помогнете. Съзнателният човек вижда погрешките си и търси начин за изправянето им. Искате ли да му помогнете, не го корете, но дайте му цяр, да се справи със своя недъг. Внесете в ума на човека положителната мисъл, че той ще се изправи. Няма да мине много време, и той наистина ще се освободи от погрешката си. Дръжте в ума си положителни мисли и и за себе си, и за своите ближни, и ще ликвидирате с погрешките си. „Само Божията Любов носи пълния животъ”. Беседа от Учителя, държана на 23 март, 1937 г. София.—Изгрев
  5. Аудио - чете Нели Недялкова т книгата "Баща и син", беседи, изнесени от Учителя през 1937 г. Издание - 1937 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа На своето място и на своето време Две важни неща се изискват от човека: всяко нещо да постави на своето място, и всяка идея да се роди и реализира на своето време. Ако детето не се роди на определеното време, то се лишава от живот. Ще кажете, че разбирате тия неща, че не е нужно да се говорят. В същност хората страдат от неразбиране на нещата. Някои мислят, че много неща знаят и много работи разбират. Нещата могат да се разбират по два начина: по човешки и по Божествен начин. Докато се разбират по първия начин, човек всякога е ограничен. Някой разбира, че ще умре. Какво придобива от това разбиране? Кое положение е по-доброто за човека: да разбира, че ще умре, или да разбира, че ще се роди? При първото положение човек напуща мястото си, а при второто – заема мястото си. Който пуща мястото си, той умира; който заема мястото си, той се ражда. Следователно, когато напуща мястото си, човекът страда; когато заема мястото си, той се радва. В това отношение радостта и скръбта представляват естествени състояния, които взаимно се сменят. За да не скърби, човек трябва доброволно да напусне мястото си, със съзнание, че отива на по-добро място, отдето някога пак ще се върне на земята. И тъй всяка идея трябва да дойде точно на своето време: нито по-рано, нито по-късно от определения за нея момент. Казано е в Писанието: „В начало Бог създаде небето и земята”. Земята е била създадена, но липсвало и нещо. По-нататък се казва: „Земята беше неустроена и пуста, и Дух Божий се носеше над бездната”. Същото може да се каже и за човека. И човекът е бил създаден, но липсвало му е нещо – не е бил устроен. Нещата се устройват, когато идеите слизат отгоре и се въплътяват. С други думи казано: Нещата се устройват, когато Божият Дух слезе и започне да работи. Не слезе ли Духът да работи в човека, на последния все ще липсва нещо. Какво липсва на умрелия? – Живот. Какво трябва на детето, което е в утробата на майка си? – Да се роди. Това може да се каже за всеки човек. Човек трябва да се роди и да придобие живота. И едното, и другото се придобива, само когато човек ликвидира със старото и влезе в новия живот. Човек трябва да ликвидира със стария порядък на нещата и да влезе в новия порядък. Да ликвидира със старото, това значи, след като е дошъл до брега на морето с колата си, да остави колата настрана и да потърси лодка, която да го пренесе до големия параход, определен да прекарва пътници по океана. Докато пътуваш по суша, колата е на своето място. Обаче, щом напуснеш сушата, колата е безпредметна. Дойдеш ли до морето, там други превозни средства те чакат, по-хубави от колата. – Ама колата ще ми е нужна, след като изляза от морето или от океана. – Там, отвъд океана, има по-съвършени, по-моделни коли от твоята стара кола. Речеш ли да я пренасяш през океана, това ще струва по-скъпо, отколкото да си купиш нова, модерна кола. Защо човек се държи за своята стара кола, т.е. за старото? Той не знае, като влезе в новия живот, какво го чака. Той се намира в положението на умиращ, който иска да го облекат с хубави дрехи, да турят на ръцете му пръстени, но въпреки това има вътрешен страх да не го оберат. Какво показва това? – Че и като умира, човек пак се държи за старото. Какво е останало от старото в него? – Само отрицателното: омраза, завист, недоволство, обиди, обезсърчавания и т.н. Обаче, човек не може да влезе в света на любовта, в новия живот, докато абсолютно не се откаже от омразата, от завистта – от всичко отрицателно. Който дойде до границата на любовта, той ще бъде подложен на щателно пречистване, да не остане никаква следа от омразата или завистта. В новия живот нищо отрицателно не се допуща. Отрицателните прояви в живота на човека, това е вълкът, вълчият характер. Омразата е вълкът в човешкият живот. Следователно, трябва ли да мислите, какво ще стане с омразата, т.е. с вълка, ако е дошло време да влезете в света на любовта? Какво прави вълкът? – Души овцете. Значи, вълкът представя смъртта, а овцата – животът. Когато нападне овцата, вълкът живее, а тя умира. Какво трябва да се прави, за да не умира овцата? – Вълкът не трябва да напада и яде овцете. Ще кажете, че все-таки един от тях трябва да умре. Ако не яде овце, вълкът ще умре. Ако яде овце, вълкът ще живее, а те ще умират. Кое положение е за предпочитане: вълкът ли да живее, или овцата? Какво виждаме днес в органическия и в психическия живот на човека? – Ние виждаме, че навсякъде овцата става жертва на вълка. Без да мисли много, човек жертвува своите възвишени идеи, своите красиви мисли и чувства – своите овце, на вълците в себе си. – Какво да правим, когато и вълкът трябва да живее? – Това е несправедливо. Право е да се даде възможност и на овцата, и на вълка да живеят. Съвременните хора отдават по-голямо право на вълците. Христос е изразил тази идея със стиха, отправен към фарисеите: „Взехте ключовете на Царството Божие, и нито вие влизате, нито другите пущате да влязат.” Важно е, човек да прави разлика между овце и вълци. Той трябва справедливо да отдава на всекиго правото. Овцете имат правото на вълците; и вълците имат правото на овцете. Обаче, не защищавайте правото на вълците, защото те сами прокарват своето право. Силните всякога са имали право. Време е да застъпим страната на слабите. И до днес, обаче, хората се кланят на силните, на богатите. На богатия се дават угощения, почести и внимание. На бедния нищо не се дава; ако му се даде нещо, то е всякога малко. Всеки гледа да даде нещо на бедния, за да се освободи от него. Това различно отнасяне на хората към богатия и към бедния създава ред противоречия. Като изучава живота си, човек намира големи противоречия в него. И децата, и възрастните се натъкват на противоречия, в които се спъват. Един евангелски проповедник в Америка имал обичай, след неделната си проповед, да взема по едно бедно дете у дома си, да го нахрани добре и тогава да го изпрати. Преди обяд той прочитал заедно с детето молитвата „Отче наш” и след това започвали да ядат. Това правел той няколко години наред и бил доволен от себе си. Той считал, че по този начин изпълнява волята Божия. Обаче, един неделен ден, според обичая си, пак взел със себе си едно бедно дете, което с поведението си го научило на нещо ново. Коленичили, той и детето, и започнали да четат молитвата: „Отче наш, Който си на небето.” Той чете молитвата, а детето повтаря след него. „Да се свети името Твое” Проповедникът чете, а детето мълчи. – Повтори тия думи! Ако не ги повториш заедно с мене, няма да ти дам обяд. Детето пак мълчи. – Защо мълчиш? Кажи, коя е причината, че престана да се молиш? Детето го запитало: „Вярно ли е, че Господ, Който е на небето, е наш Баща?” – Вярно е. Господ е Баща на всички хора по лицето на земята. – Щом Бог е наш Баща, ти си мой брат! Детето казало тези думи на проповедника и дълбоко се замислило. То искало да каже: Ти искаш сега да ме заставиш насила да чета молитвата „Отче наш”, преди да се убедя в истинността и правотата на отношенията между хората, от една страна, и техните отношения към Бога, от друга страна. Какъв брат си ми ти, когато днес ще ме нахраниш, а след това ще ме оставиш на улицата, да се скитам гол, гладен и бос? След разговора си с бедното дете, проповедникът дошъл до една нова идея, че хората вършат волята Божия механически. Който иска да върши волята Божия, той трябва да обича хората, да обича всички живи същества така, както Бог ги обича. – Възможно ли е това? – Не зная. Аз не отговарям на вас, на себе си отговарям: Възможно е. Това, което Бог може да направи, и аз мога да го направя. Ще кажете, че е смело да се говори така. – Доколко е смело това за вас, не зная; за мене, обаче не е смело. Веднъж следвам Божия път, аз мога да правя всичко, каквото Бог прави. Това, което Той не може да направи, и аз не мога да го направя. Когато предприемам нещо, аз се допитвам до Господа, мога ли да направя това, което съм намислил. Ако Бог ми отговори, че мога да го направя, тогава само пристъпвам към реализиране на това, което съм намислил. – Господи, мога ли да любя всички хора? – Можеш, разбира се. Да любиш хората, това е най-лесната работа. – Господи, мога ли да запаля свещниците на хората? – Можеш за ги запалиш. Както аз паля свещниците на хората, така и ти можеш да ги запалиш. В това няма никаква мъчнотия. Мъчнотията се заключава в разбиранията на хората. Следователно, когато казвам, че каквото Бог прави, и аз мога да го направя, имам предвид всички хора. Каквито възможности имам аз в правене на доброто, такива възможности имат всички хора. Има някои мъчни неща за човека, но само когато е вързан. Вързаният човек с верига, или с някое дебело въже не може да ходи, не може да се движи. Свободният, обаче, може да ходи, да се движи безпрепятсвено. Когато човек е свободен, трябва да внимава, да не направи някаква погрешка, с която сам да се върже. Един голям английски параход спрял една вечер на едни пристанище. Няколко млади моряци слезли в града да се разходят и завързали лодката, с която дошли до пристанището, за едни голям кол. Те обичали да пият, да се веселят. Като влезли в града, те се отбивали ту в една, ту в друга кръчма, и не забелязали, как минало времето. Като се върнали на пристанището, те се качили на лодката и започнали усилено да гребат, по-скоро да стигнат на парахода. Цяла нощ усилено гребли. Какво било учудването им, когато на сутринта видели, че са на същото място, дето били вързали лодката. Понеже главите им били замаяни, те влезли в лодката и забравили да я развържат. Така гребли цяла нощна едни и също място. Такова е положението на всички хора, които са завързали лодката си за някой кол. Докато лодката на човека е вързана за някакъв кол, всичките му усилия остават напразно. – Къде е погрешката? – В колците. Извадете всички колци, които сте забили покрай брега на морето, за да изпълните безпрепятствено своето предназначение. Сега ние празнуваме 22 март, като забележителен, както знатен ден през годината. Защо е знатен този ден? Според мене, всеки ден е дотолкова знатен за нас, доколкото ние сме извършили нещо велико, или доколкото ние сме се проникнали от някаква велика идея. Какво по-велико от това, да отвори човек душата си и да даде ход на Божествената любов в себе си? Щом тази любов влезе в човека, тя започва да работи в него и го преобразява. Често хората грешат, като се наемат за работа, която не могат да свършат . И като не могат сами да я свършат, не дават и на други да я свършат. – Защо постъпват така? Защото нямат доверие едни на друг. Някой баща има красива дъщеря, но се страхува от хората, да не би някой да я обикне, или да се влюби в нея. Той не вярва в човешката любов. По какво се отличава тази любов? Когато човек обикне някого, той иска да го задържи само за себе си. Злото не е в любовта, но в желанието на човека да задържи за себе си онова, което обича. В това седи опасността. Обаче, любов, която заграбва, която обсебва нещата, не е истинска любов. Тази любов не може да се нарече Божествена. Според мене, такъв род прояви на чувствата се наричат „влюбване”. Грамадна е разликата между любов и влюбване. Любовта дава свобода на човека, а влюбването го ограничава. При любовта човек дава, а при влюбването – взема. Когато човек взима само, без да дава нещо, раждат се безброй противоречия. Ако десет души се влюбят в един човек и всеки иска да го задържи за себе си, те ще се натъкнат на противоречия, на големи страдания и мъчнотии. Сега аз говоря така, за да излезете от стария порядък на нещата, от порядъка на насилието. Аз съм против всякакво насилие, било то физическо, умствено или сърдечно. Докато живеете на земята със старите разбирания за живота, насилието може да се приложи само в краен случай. Обаче, съвършеният живот абсолютно изключва насилието. Божественият закон изисква от човека да не прави насилие нито върху себе си, нито върху своите ближни. Мнозина задават въпроса, защо Господ не оправи света? Бог може в един момент да оправи света, но Той не иска да насилва съзнанието на хората. Той е готов да чака хиляди и милиони години още, докато човечеството дойде до съзнание, да приложи закона на любовта. Човек трябва да дойде до такова съзнание, че каквото прави, да става с любов, с радост, че върши волята Божия. Докато се събуди Божественото съзнание в човека, той ще минава през големи страдания и изпитания. Съвременните хора се страхуват от страданията. – Няма защо да се страхуват от страданията. Който люби, той от нищо не се страхува. Любовта изключва всякакъв страх. Който разбира страданията, той гледа на тях като на благословение. За праведния страданията са благо, за грешника – те са нещастие. Който съзнателно приема кръста на страданията, той всякога се благославя. Който ги избягва, те непрестанно го следват. За една царска дъщеря се явили трима кандидати. И тримата искали ръката и. Тя им отговорила, че ще се ожени за онзи, който се изложи на нейния меч, да бъде прободен от нея. Който от тях остане жив, той ще бъде нейният избраник. Тримата кандидати се явили в определен час пред царската дъщеря. Като видели светлия меч в ръката и, двамата от тях веднага отстъпили, отказали се от кандидатурата си за царската дъщеря. Те се отказали от страх, а не от някаква висока идея, да отстъпят на третия кандидат. Третият обаче, останал на мястото си спокойно, без никакво смущение в себе си, като си казал: Ако е въпрос да умра, по-добре да бъде убит от ръката на своята възлюбена. Така поне ще и покажа, че я обичам, че съм готов да се жертвам за нея. След това ще замина за другия свят. Царската дъщеря се приближила до него, ударила го с меча си в гърдите. Като видял, как царската дъщеря замахнала с меча си и го пробола, младият момък помисли, че е прободен вече и погледнал тече ли кръв от раната. Каква била изненадата му, когато не видял никаква кръв, па и болка не усетил. След това тя забила меча си в гърдите му и втори, и трети път, но пак нито кръв потекло, нито болка усетил. – Защо? – Защото любовта мушка без болка. Помнете следното: Любовта не причинява болки. Дето любовта присъствува, там няма страдания, няма никакви противоречия. Ножът на любовта не причинява никакви болки. – Защо? – Защото е книжен. Такъв е бил и ножът на царската дъщеря – нож на любовта. Като видели, какво направила царската дъщеря с третия кандидат, другите двама казали: И ние можехме да издържим на тези ножове. – Не, те не биха могли да издържат. Те от страх щяха да умрат. Ще дойде ден, когато в действителния живот ще ви прободат с истински нож, а не с книжен, както този на царската дъщеря. С такъв нож прободоха и Христа, и от раната Му потече кръв и вода. След това Христос възкръсна. Кой възкръси Христа? – Онзи, Който Го обичаше. Силата на Христа се заключаваше в любовта Му към Бога и към Неговите ближни. Христос понесе греховете на хората и умря заради тях. Той се пожертвува за цялото човечество. Любовта и вярата Му в Бога Го възкресиха. Следователно, каквото Христос преживя, това и вие ще преживеете: ще бъдете подигравани, оплювани, бити, докато едни ден ви заковат на кръста. Там ще викате, ще се молите и най-после, като Христа, ще кажете: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си.” Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил”. И тъй, колкото и да се страхуват хората от страданията, те неизбежно трябва да минат през тях. В края на краищата, всеки човек трябва да умре за човечеството, за старото, и чрез възкресението да влезе в новия живот, в живота на любовта. Значи, човек трябва да умре, за да възкръсне. – За какво ще възкръсне? – За любовта. Който иска да възкръсне, да влезе в закона на любовта, той трябва да е готов да умре. Така е станало с Христа. Така ще бъде и с всеки, който следва Христовия път. В това отношение хората трябва да бъдат като овцете. Когато една овца влезе във водата, останалите овце от стадото тръгват след нея: една след друга се хвърлят във водата. Това, което е добро за едного, добро е и за другите. Това, което е добро за мене, добро е и за вас. Това, което е лошо за мене, лошо е и за вас. Ако ме последвате, сами ще проверите, добър пример ли съм дал, или лош. Тъй щото, и в живота, и в смъртта, както и при раждане и умиране, човек трябва да дава добър пример. Това не се отнася до вас. Аз говоря за себе си. Аз съм длъжен при всички случаи в живота си, като се раждам и като умирам, да давам добър пример. Не давам ли добър пример, моят живот е безпредметен. Това пожелавам и на вас: и като се раждате, и като умирате, да давате добър пример. Като говоря за смърт, за умиране, аз нямам предвид физическата смърт. Не се страхувайте от смъртта, за която ви говоря. Аз говоря за смъртта на стария живот, на всичко човешко. Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в смъртта на грешника.” Това значи: всяко нещо трябва да се постави на своето място, и всяка идея трябва да дойде на своето време. – Какво да правим със своето верую? – За веруюто си не мислете, нито уповавайте на него. Дръжте се за вярата. Веруюто ограничава човека, а вярата го освобождава. Искате ли да имате някакви придобивки, започнете тази година с най-малкият опит в Божествения свят – с надеждата. Като приложите надеждата, минете към вярата; от вярата – към любовта; от любовта – към мъдростта; от мъдростта – към истината и от истината – към Духа Божий. Щом приложите всичко това, животът ви ще придобие друг израз. Този е възходящият път, който човек трябва да поеме. Той ще мине от залязването на стария живот към зазоряването на новия. Той ще мине от края на старата епоха към началото на новата. За да влезе в новата епоха, човек трябва да ликвидира с всичко старо, с всички отрицателни, наследствени черти. За да дойде до това положение, той трябва да се ползува от своите опитности, както и от тия на своите ближни. Като гледам погрешките на хората, аз считам, че са и мои погрешки и търся начин, как по-лесно, по-незабелязано и за тях самите, да ги изправя. Като видя доброто в хората, радвам се, считам, че тяхното добро е и мое добро. Казано е в Писанието: „Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си, като не обръщаше внимание на греховете им”. Бог слезе на земята да оправи света. Затова е казано: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него”. Христос дойде на земята и даде пример на хората, какво значи жертва, какво значи любов към Бога и към ближния. Той показа, как може да се помогне на хората. Затова именно, Той понесе техните грехове. Тъй щото, когато видите, че някой греши, не го оставяйте в това положение. Ако той не може да се изправи, вие поправете погрешката му вместо него. Едно трябва да се знае: Никой не може да влезе в Царството Божие със своите стари разбирания. До прага на Царството Божие може да се стигне, но по-нататък по никой начин не може. На всички съвременни хора е платен билет до вратата на Царството Божие. Оттам нататък всеки сам трябва да си плати билета. Само една стъпка остава до влизане в Царството Божие, но тази стъпка е най-мъчна. За да направите тази стъпка, вие трябва да отговаряте на известни условия. Щом видят, че се отправяте към Царството Божие, веднага ще отворят книгата на вашият живот и ще видят, обичали ли сте всички хора. Ако се окаже, че всички хора сте обичали, а само едного не сте обичали, веднага ще ви върнат назад. Мнозина мислят, че като видят Христа, животът им ще се измени изведнъж, и те ще обикнат всички хора. – Възможно е, но това трябва да се провери. Други пък мислят, че като видят Христа, ще съзнаят своята слабост и нищожество, ще признаят греховете си и ще пожелаят канарите да се съборят върху тях, да ги убият. Трети път ще започнат да разправят на Христа за своите вярвания. Какво ще им каже Христос? Първото нещо, което ще им каже е, да се отрекат от всички свои вярвания и да останат само с вярата си. – Какво ще кажат хората за нас? – Ще кажат, че сте безверници. Какво лошо има в това? Ще бъдете без вярвания, но ще имате една абсолютна вяра, която от нищо не се колебае. – Ами после? – После ще дойдете до положението, в което се намира житното зърно. Външно то няма никакви дрехи и украшения. Неговото богатство е вътрешно. То казва: Посадете ме в земята, за да видите, какво крия в себе си. Наистина, щом житното зърно се посади, след известно време започва да покълва, подава своето малко стръкче над земята. То започва да расте и да се развива: дава цвят, плод, който скоро узрява. От едно зрънце в земята се явява клас с 30, 60 или 120 зрънца, последователи на едното. Така правя и аз: Влизам в земята, посаждам се и след време пак излизам, но вече не съм сам. След мене вървят най-малко 30, 60 или 120 последователи. Сега желая на всички да бъдете като житното зърно: да се посадите в земята и като излезете оттам, да имате поне 30 души последователи, които да вървят във вашия път. „Бог е Дух и Божият Дух носи свобода на човека” Беседа от Учителя, държана на 22 март, 1937г. София - Изгрева
  6. GDD

    1938_03_22 Дигни одъра си!

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Дигни одъра си", единична извънредна беседа, изнесена от Учителя на 22 март 1938г., Издание - 1938, София Книгата за теглене на PDF Съдържание друг вариан за четене онлайн: КНИГА: Дигни одъра си, ИБ Дигни одъра си! “Стани, дигни одъра си и ходи!” (Иоана 5:8) Всяко нещо, което едновременно иде отвън и отвътре, е добро, защото е от Бога. В живота на хората има нещо положително, което се изразява чрез думите, казани от Христа: „Дигни одъра си!” Дали човек спи на леглото си, или болен лежи, щом стане, или щом оздравее, той непременно трябва да дигне одъра си, да не оставя други да лежат на него. Щом станеш от сън, изнеси одъра си, да се проветри. Щом оздравееш, изнеси одъра си вън, да се пречисти. Оставиш ли други хора да лежат на одъра ти, без да си го изчистил, те непременно ще се заразят. Мнозина четат Евангелието и цитират стиха „Дигни одъра си”, но не се спират върху въпроса, как и защо да го дигнат. Всички казват, че този стих се отнася до някой човек, който боледувал цели 38 години. Като нямало кой да го пусне в къпалнята, Христос отишъл при него и му казал: „Дигни одъра си и ходи!” Кой човек днес не е болен? Кой човек днес не седи пред къпалнята и не чака реда си да влезе там, да се окъпе и да оздравее? Съвременният свят е една голяма болница, в която всички хора боледуват и чакат, дано се вредят да се окъпят, за да се излекуват. Всяка година Бог слиза в тази болница и на всекиго поотделно казва: „Дигни одъра си и ходи!” Въпреки това всеки бърза да се извини с нещо: или няма кой да го тури в къпалнята, или няма условия да дигне одъра си, или няма пари и т. н. Не, имаш, нямаш пари, ще дигнеш одъра си. Разчитай на себе си. Хората търсят богатства, за да могат да платят на някого да дигне одъра им, а те да вървят след него. Човек трябва сам да дигне одъра си, да не очаква на никого. Той трябва да излезе от очаквателното положение, в което досега се е намирал. Голямо търпение се иска от човека, да чака цели 38 години, за да влезе в къпалнята да се излекува. Когато слезе в тази къпалня, Христос каза на болния: Какво чакаш още? Дигни одъра си! Още 38 години да чакаш, едва ли ще можеш да влезеш в къпалнята. Къпалнята представя благоприятните условия на живота. Като е дошъл на земята, човек не трябва да чака благоприятни условия за работа. Дали условията му са добри или лоши, той трябва да работи, да се учи. Щом дойде Божественото в човека, той не трябва да се разправя с него, може ли да дигне одъра си, или не. Каже ли му веднъж да дигне одъра си, втора покана да не чака. Речеш ли, че не можеш да носиш одъра си, ти си слаб човек; ако можеш да го носиш, ти си силен човек. Ако не можеш да носиш кръста, на който си разпнат, ти си слаб човек; можеш ли да го носиш, ти си силен човек. Ако не можеш да благодариш за доброто, което ти е направено, ти си слаб човек; можеш ли да благодариш, ти си силен човек. Ако не помниш доброто, ти си слаб човек; ако го помниш, ти си силен човек. Който не може да дигне сламка от земята, той е слаб човек; може ли да дигне сламката от земята, той е силен човек. Който днес може да дигне една сламка, той утре ще може да дигне цяла планина. И тъй, започне ли Божественото да действа в човека едновременно вън и вътре в него, той не трябва да се колебае. Всяко колебание в Божественото носи нещастия и страдания. Всяко колебание, всяко незачитане на външния и на вътрешния говор в човека води към ред изпитания и мъчнотии, към ред нещастия и страдания. Ако се вслуша в този глас и го зачита, тогава само човек придобива великите блага на живота. “Дигни одъра си!” Това се изисква днес от всички хора. Човек не трябва да прекара целия си живот в болница. Болницата представя затвор, който трябва да се превърне в училище. Затвор, който не може да се превърне в училище, и училище, което не може да се превърне в църква, не са истински. Затвор, който може да се превърне в училище, и училище, което може да се превърне в църква, са истински. Църква, която не може да се превърне в служене на Бога, не е истинска. Църква, която може да се превърне в служене на Бога, е истинска. Следователно истински затвор е онзи, който може да се превърне в училище. Истинско училище е онова, което може да се превърне в църква. Истинска църква е онази, която може да се превърне в служене на Бога. В затвора човек изучава закона на необходимостта. И в затвора могат да обичат човека, но там той е лишен от всякакво право. Каквото му кажат, той трябва да слуша и да се подчинява. Кажат ли на бялото черно и на черното бяло, той трябва да се съгласи. Той няма думата. Докато е в затвора, човек трябва да се подчинява на законите, които съществуват там. Излезе ли от затвора, той е свободен вече, има думата и може да се произнася за нещата тъй, както мисли. Едно време правдата ходела по света, с намерение да го оправи. Дето отивала, навсякъде получавала бой, наказания. След големи страдания, тя решила да се скрие някъде, да не се показва пред света. За тази цел тя влязла в един дом и се скрила зад вратата. Вечерта мъжът се върнал от работа и, недоволен от жена си, започнал да я бие. От големи мъки и страдания, жената извикала: Къде е правдата в света? – Тук съм, зад вратата, но ме е страх да изляза пред хората. Каквото е положението на правдата в света, такова е положението на човека в затвора. Докато е в затвора, човек не може да говори истината. Не е лесно да се говори истината. Представете си, че някой откраднал голяма сума или убил човек. Питат го направил ли е наистина това престъпление. Той отказва, че го е направил. Той не говори истината. – Защо? Ако каже истината, или в затвор ще го турят, или на въже ще го закачат. Дойде ли до истината, човек мълчи, мисли, да я каже, или не. Да кажеш истината, това значи, да изнесеш една своя погрешка, ако не пред хората, поне пред себе си. Не знае ли Бог нашите погрешки, че трябва да ги изнасяме навън? Какво Бог знае, това е едно нещо; какво ти трябва да направиш, това е друго нещо. Понеже знае всичко, Бог никога не греши, нито се лъже. Няма същество в света, което може да Го излъже. Защо трябва човек да изнася това, което е в него? За да се види какъв е. И тъй, не можеш ли да изнесеш това, което е вътре в тебе, ти си слаб човек. Ако изнасяш добродетелите си, а криеш погрешките си, ти си слаб човек; ако изнасяш погрешките си, а криеш добродетелите си, ти си слаб човек. Обаче, ако едновременно изнасяш и добродетелите си, и погрешките си, ти си силен човек. Христос е силен човек, защото, със слизането си на земята Той едновременно пое и злото, и доброто на хората. Той пое и добродетелите, и погрешките им. Това не значи още, че Христос беше подобен на хората. Това не значи, че всеки, който е в затвора, е престъпник. Той може да е облечен със затворнически халат, да има букаи на краката си, без да е престъпник. Как ще докаже този човек своята невинност? Той трябва да бъде смел, геройски да понася обвиненията и да чака да дойде някой умен, добър човек, който да го познае, да разбере какъв е той. Умният, добрият човек познава кой за какво носи букаи на краката си, за добро или за зло. „Дигни одъра си!” При каквито условия на живота и да се намираш, дигни одъра си! Чакаш ли благоприятни условия за работа, знания, богатство, здраве, това е обикновен морал. При такива случаи българинът казва: „Това и баба може да направи.” Изкуство е човек да работи при неблагоприятни условия. За това се иска разумност. Той трябва да постъпва като разумните деца, които слушат учителя си. Има неразумни деца, които се налагат на учителите си. Те искат работите да стават по тяхно желание. Това са своенравни деца на живота. Не бивайте и вие такива своенравни деца. Своенравното дете казва на учителя си: Ако ти отстъпиш, и аз ще отстъпя. Ако ти не отстъпиш, и аз няма да отстъпя. Учителят трябва да бъде разумен, да знае как да постъпва с такива деца. Каквото върши, човек трябва да го върши от съзнание, а не чрез налагане отвън. Наложи ли му се нещо отвън, привидно той ще се съгласи да го направи, но вътрешно ще роптае. Един добър майстор шивач бил поканен в дома на един български чорбаджия да му скрои и ушие хубави гащи, каквито се носели навремето. Шивачът взел и слугата си да му помага. Чорбаджийката заклала кокошка, опекла я добре, да нагости с нея шивача. Като голям любител на печена кокошка, шивачът казал на чорбаджията: “За слугата ми можете да сготвите боб. Той не яде печена кокошка.” На обед сложили кокошката пред шивача, а на слугата дали боб. Слугата ял боба, но от време на време поглеждал криво към господаря си и си казвал: “Аз ще ти дам да разбереш дали слугата ти не иде кокошка!” Като свършили обеда, слугата казал на чорбаджията: “Моят господар е добър човек, но един път в месеца го хваща някаква лудост и започва да се върти, да се озърта, като че търси нещо. Ако това стане днес, вържете го, докато се успокои.” След това слугата скрил напръстника на господаря си. Като наближило време да си отиват, господарят започнал да търси напръстника си и се озъртал, да не е паднал някъде. Като видял, че шивачът се озърта насам-натам, чорбаджията веднага го хванал и вързал с въже. Тогава слугата се обърнал към майстора си с думите: “Слугата ти не яде кокошка, само боб яде. Така ли е?” Какво показва този пример? Че слабият не е такъв, какъвто го мислите и какъвто външно се представя. Човек трябва да бъде свободен, да се прояви такъв, какъвто е. Не се ли прояви свободно, той няма да се познава, но и другите няма да го познават. Ама щял да греши. Като греши, човек може и да се изправя. Когато греши, човек не съжалява толкова за погрешката си, колкото за това, че се изложил. Някой казва: “И така извърших престъпление, поне да бях спечелил нещо, да осигуря живота си.” Един млад човек се промъкнал в къщата на един богаташ, с намерение да го обере. Като влязъл в една от стаите, той видял на масата 20 лв. и ги взел. Погледнал натук-натам, но нищо друго не видял. На излизане от къщата, той бил хванат и предаден на полицията. След това било заведено дело против него за кражба. Адвокатът му употребил всичкото си красноречие, да го оправдае. За да покаже, доколко този човек е бил честен и нямал намерение да краде, адвокатът се обърнал към съдията с думите: “Господин съдия, моят повереник е честен човек. Той взел само 20 лв., да си купи хляб. Ако имаше намерение да краде, той щеше да вземе 60-те хиляди лева, които също били на масата.” Като чул това, обвиняемият започнал да плаче. Съдията го погледнал и си помислил: “Навярно този човек се разкайва за постъпката си.” Той го запитал: “Защо плачеш?” “Плача, защото не видях 60-те хиляди лева на масата. Съжалявам, че изпуснах случая да взема тия пари.” Обвиняемият си помислил: “И така се изложих на позор, поне да бях взел тия 60 хиляди лева, да подобря живота си.” Мнозина изпадат в положението на този крадец и съжаляват, че са откраднали само 20 лв., а не 60 хиляди. Какво могат да направят с 20 лева? Нищо. Обаче, ако имат на разположение 60 хиляди лева, те ще могат да посрещнат нуждите си. В първия случай те се обезсърдчават, а във втория се насърдчават. И в двата случая, обаче, те са извършили престъпление. Същото се отнася и до доброто. Някой не е доволен на малкото добро, иска да прави големи добрини. Който разбира законите, той знае, че малкото добро води към голямото добро. Малките причини създават големи последствия. Ако по невнимание хвърлите една кибритена клечка в плевня, в която има суха слама, последната ще се запали, а с нея заедно ще изгори и цялата плевня. Ако в самото начало обърнете внимание, кибритената клечка може да се изгаси с капка вода. Не й ли обърнете внимание, тя може да причини голям пожар. Следователно всяка погрешка, която човек върши, в началото си носи малки последствия. Не я ли изправи навреме, тя носи големи и лоши последствия. За да изправя погрешките си навреме, човек трябва да бъде разумен, да се учи от всичко. „Дигни одъра си и ходи!” Така е казал Христос на онзи, който е лежал 38 години. Така казва днес на всички хора, които лежат на одъра си и очакват на добрата воля на близките си, да им приготвят ядене, да ги очистят, да задоволят всичките им нужди. Царството Божие не е за тези, които лежат на одъра си. Христос постоянно минава край тях и им казва: „Дигнете одъра си!” Откажете се от прислугата на вашите ближни. Отсега нататък вие трябва да им слугувате, а не те на вас. Да лежиш 38 години на одъра си, това е служба, която трябва да напуснеш и да бъдеш пенсиониран. Продължаваш ли още да лежиш, ти ще причиниш ред пакости както на себе си, така и на своите ближни. Кога се пенсионира човек на земята? Когато престане да работи. Докато работи, човек не получава пенсия; щом престане да работи, пенсионират го. На онзи свят е точно обратно: докато работи, човек е пенсиониран; щом престане да работи, пенсията му се прекратява. Тогава го пращат на земята да работи, но без пенсия. Престане ли да работи на земята, пращат го в невидимия свят, отново да започне работа, но пак с пенсия. Дали е на земята, или на небето, човек трябва непрестанно да работи. Съвременните хора не разбират смисъла на живота и, като се намерят в мъчнотии и страдания, те се запитват, каква е ползата от живота. Голяма е ползата от живота. Тя се заключава в радостите и в страданията, в загубите и в печалбите, в успехите и в неуспехите, които човек има. Ползата от живота седи и в положителното, и в отрицателното, на което човек се натъква. Бог говори на човека и чрез радостта, и чрез скръбта. Разумният човек се учи и от скръбта, и от радостта. Когато скърби и страда, той става внимателен към хората, стреми се да не им причинява скърби. Като се радва, той иска да им създаде радост. Предавайте радостите си и на своите ближни. Не причинявайте страдания на ближните си, нито поощрявайте ония, които причиняват страдания. Утешавайте страдащите. Само любовта е в състояние да утешава, да лекува страдащите и наскърбените. Любовта носи в себе си такова масло, което заздравява и най-опасните рани. Защо трябва да се обичат хората? За да лекуват раните на своите души. Само Божията Любов е в състояние да лекува раните, които човешката душа носи от незапомнени времена. Като тих, едва полъхващ ветрец, Божията Любов освежава уморената, страдаща, наранена човешка душа. Най-слабото докосване на Божията светлина до човешката душа е в сила да го подигне, да го освободи от всички несгоди и страдания, да му покаже живота такъв, какъвто е в действителност. „Дигни одъра си!” Дигни одъра на своите скърби! Носи скърбите си, без да се оплакваш. Радвай се, че можеш да ги носиш. Геройство е човек да носи скърбите си, без да роптае, без да се оплаква. Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога.” Щом е така, мислите ли, че Бог ще допусне нещо, което не е за добро на човека? Даже и дяволът, от когото плачете и се страхувате, върши волята Божия. И той присъства в съвета Господен. Когато Бог похвали Иова като Негов верен раб, сатаната Му се противопостави, като каза: “Ти си дал на Иова имане, слава, сила, здраве, затова е добър. Отнеми всичко това и ще видиш какво се крие в сърдцето му.” Бог му каза: “Изпитай го, да видиш, истината ли говориш, или не. Нека излезе от сърдцето му всичко, което е скрито там.” Помнете: всички ще минете през страданията на Иова. Всички ще бъдете изпитани. Ако при най-големите страдания вие не пороптаете, дяволът ще избяга, ще отстъпи от вас. Роптаете ли, дяволът ще се насърдчи и още повече ще ви мъчи. Дойдат ли страдания, кажете като Иова: “Да бъде името Божие благословено! Господ дал, Господ взел.” Докато сте в стария живот, Господ дава, Господ взима. Влезете ли в новия живот – живот на любовта, там е безсмъртието, там е вечната свобода. Докато влезе в новия живот, човек неизбежно ще мине през смъртта. Смъртта подразбира стария ред на нещата. Докато е в стария ред на нещата, човек все ще бъде в болница. Разликата седи само в това, в коя стая на болницата ще бъдеш, при кои лекари и слуги. Ще се местиш от стая в стая, от един лекар на друг, но все в болница ще бъдеш. Влезеш ли в новия ред на живота, в безсмъртието, ти сам ще дигнеш одъра си и ще вървиш напред. Старият живот е живот на ограничаване. Новият живот е живот на пълна свобода. Ограниченията се отнасят до болните хора. Здравите хора се намират под друг закон. Здрави хора са ония, в които се проявява Божията Любов. Тяхното небе никога не се заоблачава. То всякога е чисто и ясно. Който живее в човешката любов, той още се нуждае от облаци, които поливат градините, лозята и нивите му. В живота на истинската любов хората сами поливат градините, лозята и нивите си, вследствие на което те не се нуждаят от облаци, от светкавици и гръмотевици. На земята хората се нуждаят от големи ниви, градини и лозя. Те много садят, малко плодове имат. В невидимия свят, обаче, човек се нуждае от нива, десет метра широка и десет дълга. От тази нива той изкарва жито за цяла година. И от три плодни дървета изкарва толкова плодове, че свободно може да се прехранва. Всичко това, от което хората на земята се оплакват, болници, банкери, мъчнотии, в невидимия свят не съществува. Там всеки човек е добър и може да ви услужи, с колкото пари искате, без никаква лихва, без никакво задължение. Красив е онзи свят, но ако човек се намери там със сегашните си разбирания, ще изживее големи противоречия. Законите на онзи свят са съвършено различни от тия на земята. Един богат човек се поминал. Понеже синовете му го обичали, те турили в гроба му една торба със златни пари, да си услужва с тях на онзи свят. Бащата останал доволен от постъпката на синовете си и считал, че с тия пари и на онзи свят ще се осигури, както бил осигурен на земята. Като огладнял, той потърсил гостилница, да се нахрани. На едно място видял една гостилница, на която било писано, че за всяко ядене се плаща по пет стотинки. Като прочел написаното, той се зарадвал и успокоил, че с парите, които синовете му дали, ще прекара дълго време. Влязъл той в гостилницата и заръчал едно ядене. Веднага му предложили да плати. Тук редът бил обратен на този, който съществувал на земята: първо се плаща, а после се яде. Богаташът извадил една златна монета и заплатил. – Извинете, господине, тук златни монети не вървят. Трябва да имате по пет стотинки. Той веднага писал на синовете си да му изпратят една торба с по пет стотинки. Синовете му изпратили торба, пълна с монети от по пет стотинки. Той взел една такава монета и отишъл на същата гостилница. Заръчал си едно ядене и платил пет стотинки. – И тези пари не вървят тук. Други са петте стотинки, които вървят в нашия свят. На онзи свят не се приемат никакви пари от земята. Разменната монета на онзи свят е любовта. Петте стотинки, които функционират на онзи свят, представят петте сетива на човека. Сега, желая ви, като влезете в онзи свят, да имате на разположение тия пет сетива. Това, което виждате, чувате, вкусвате, осезавате и помирисвате, ще бъде вашата разменна монета, както за земята, така и за небесния ви живот. Като говоря за онзи свят, не е нужно да отидете там. И сега вие сте в онзи свят. Който вижда, който чува, който вкусва, който осезава и който помирисва, той непременно е на онзи свят. Всичко зависи от разбиранията на човека, но разбиранията са на степени. В пътя на развитието си, човек постоянно прогресира. Който знае да чете и може да чува, той е развили зрението, и слуха си. Лошо е, когато човек не може нито да вижда, нито да чува. Той не е развил зрението и слуха си, вследствие на което живее в ограничения. Ако развие и външния, и вътрешния си слух, човек ще бъде във връзка с целия свят. Чува ли всичко, каквото става по света, той ще бъде доволен. Човек може да развие зрението си толкова, че да вижда не само това, което става на земята, но и всичко онова, което става на слънцето и на останалите планети. Какво по-голямо богатство може човек да желае? Това е достояние само на някои учени, които разполагат с големи телескопи. И те даже не виждат всичко, както трябва. Най-големият телескоп, с който човек би могъл днес да си служи, това е телескопът на любовта. Чрез този телескоп човек може да вижда всички неща в подробности. Най-голямата сила, с която човек може да разполага, това е любовта. Най-голямата препоръка, с която човек може да се представи някъде, това е любовта. Като знаете това, започнете с любовта. Днес имаме особено красив изгрев. Слънцето излезе от чист, ясен хоризонт. Жителите на слънцето се радват, че сме се събрали заедно и разискваме върху това, което Бог е направил. Ние съзнаваме, че всичко, което Бог е направил, е разумно. Ние благодарим, че сме дошли на земята – едно велико училище, да се учим. Като свършим науките си в това училище, ще отидем на онзи свят, там да продължим учението си. Днес всички хора се стремят към любовта. Защо? Да придобият нейните качества. Любовта носи живот, светлина и свобода. Който има любов, той свети като слънце. Дето влезе, той носи светлина. Той е облечен в дреха, изтъкана от всички цветове на светлината, от червения до виолетовия. Тия цветове се преливат един в друг, докато образуват бялата светлина. Такъв човек носи живот в себе си и е подобен на извор, който постоянно тече и дава от себе си на жадни, на страдащи и на уморени пътници. Той е носител на истина, на свобода. Христос казва: „Дигни одъра си!” И аз казвам: Дигнете одъра на вашето минало и го изнесете навън! Няма защо да чакате ангела. Кажете: Благословен Господ, Който ни освободи от къпалнята. Дръжте се за онези ангели, които слизат не само да разбъркват водата, но да разбъркват вашите умове и сърдца, да разберете Божиите пътища. Те ще внесат в човека истинската светлина и топлина, за да чуе гласа на Бога и да оживее. Днешният ден е ден на избавление, ден на освобождаване. Нека всеки се препаше и тури ножа на пояса си. Нека всеки очисти езика си, очите си и да бъде смел и решителен, а не страхлив. Каквото върши, да знае, че върши волята Божия. И тогава, срещнеш ли злото в света, побори се с него: ти отгоре, то отдолу, докато го победиш. Щом го победиш, хвани го за гушата и го питай: Ще ме мъчиш ли още? Докато не признае силата ти, не го пущай. Желая ви да се въоръжите с Божията Любов, да сте готови на всички жертви за нея и да победите всички мъчнотии и препятствия, които срещате на пътя си. Това, което днес направите за Господа, ще бъде записано във вечността. Няма по-велико нещо от това, човек да направи една жертва за Бога, както трябва. Станете, дигнете одъра си! Това е живот Вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога. Беседа от Учителя, държана на 22 март 1938 г., София – Изгрев. Начало: 05:00
  7. Albena

    1939_01_01 Малкият брат

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Големият брат", две извънредни беседи, изнесени от Учителя в края на 1938 г. и началото на 1939 г. Издание - 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Друг вариант за четене на книгата онлайн КНИГА: Големият брат, Малкият брат Съвременното човечество живее в една от най-важните епохи. Тази епоха е важна по своите последствия. Тя е толкова важна и сериозна, колкото е сериозно положението на мъртвия, който е заровен в земята. Близките и роднините плачат над гроба му, той чува плача, но нищо не може да им каже. Страшно е положението на този човек. Той мисли, че всичко, каквото е имал — знние, слава, богатство, е заровено с него заедно. Най-важното за него в този момент е да дойде някой отвън и да каже: Отворете този гроб! Чуе ли тези думи, това значи, че е дошъл часът на неговото спасение. Хората заравят своите умрели на доста голяма дълбочина, най-малко на един метър. Житното зърно, обаче, заравят на дълбочина един-два сантиметра. Ако биха го заровили на един метър дълбочина, по никой начин то не би могло да израсте. Сега аз искам да обясня ценността на нещата, без да изнасям някакви нови хипотези или теории, нито да казвам, кое е право и кое — криво. Правите и кривите работи са все човешки. В човешките работи има права, а в Божествените — има ценности. Тъй щото, когато се говори за ценности на нещата, ние разбираме Божествени работи. Дойдете ли до правото или кривото на човека, там спирате. Никой не иска да отнеме неговото право или криво. Понякога и кривото е нужно. Запример, колелото, което се върти, е направено не само от прави линии, но и от криви. Само при това положение колелото се върти. В Божествения свят кривите работи въртят колелото. Тамъ те са поставени отвън, а правите — отвътре. Двете неща, събрани заедно, образуват динамо. Обаче, в човешкия свят не е така. Като не разбират законите на живота, някои хора се смущават от закона на безлюбието, а други — от закона на любовта. — Защо? — Защото безлюбието отнема, а любовта — дава. Ако сиромахът се намери пред изобилието на живота, той се радва. Отнемат ли му това изобилие, той скърби. В Божествения свят е точно обратно. Когато лишават някое същество от изобилието, в което се е намирало, то се радва. Това виждаме и в живота на плодните дървета. Човек, с кошница в ръка, се приближава до някое плодно дърво, увиснало от плодове, и започва да бере един след друг плодовете му. Той бере и разказва на дървото, че взема неговите деца да ги прати в земните училища и университети да се учат. Наистина, плодовете отиват на училище. За да ги запишат като редовни ученици, те трябва да държат приемен изпит по няколко предмети. Те влизат през вратата на първото училище — устата, дето ги посреща 32 професори. Тук им задават различни въпроси, докато комисията се произнесе, че са издържали изпита си успешно. Щом резултатът от изпита е добър, тогава се отваря друга врата, и те влизат в по-висок университет, дето ги очакват десет милиона учени, които ги приемат тържествено, с ура и с овации. Този университет е стомахът на човека. Казват, че плодовете, т. е. децата на плодните дървета не отиват на училище, но на смърт. Какво представя смъртта? Смъртта представя стомаха на живота. Следователно, който иска да влезе в живота, той първо трябва да мине през стомаха на живота — през смъртта. Там ще го посрещнат 32 професори, облечени с бели дрехи. Те ще го турят на чин, като ученик, дето трябва да държи изпита си по всички правила на ученичеството. Ако не иска, могат да отложат изпита му, но временно. Кога да е, той трябва да мине през тази врата. Друг път за отиване на небето няма. Някои мислят, че могат да отидат на небето по друг път, да избегнат смъртта. Засега историята помни само два случая за специално възлизане на небето: единият случай е бил с Енох, а другият — с пророк Илия, кото се възнесе с огнена колесница. Обаче, Илия пак се върна на земята, и този път мина през същата врата, през която минават обикновените хора. Всеки човекъ може да бъде приет като слушател в някое училище, но иска ли да бъде редовен ученик, той непременно трябва да мине през изпит. Да замине човек за другия свят без изпит, с огнена колесница, това беше само едно изключение. Сега, да дойдем до ценността на нещата. Три неща правят живота ценен и разбран: любовта, мъдростта и истината. С други думи казано: без живот, без знание и светлина, без свобода, без движения, без постижения животът всякога остава неразбран. Без любов животът няма смисъл. Любовта е онзи велик принцип, който стимулира духа и го заставя да прояви своите възможности. Животът е скрит в любовта, както плодът — в костилката. За да се прояви животът на плода, светлината и топлината трябва да дойдат отвън, да действуват върху костилката. Хората отричат, именно, тази семка или костилка. Тази семка представя човешката душа — същината на нещата. Тя е стояла милиони години в Божествената житница, докато дойде времето на нейното проявление. Ако не влезе в живота, при условията на любовта, на мъдростта и на истината, тя не може да узрее. Като говорим за любовта, за мъдростта и за истината, ние ги разбираме в техните динамически, а не статически прояви. Ако дойде в статическо положение, любовта се превръща в безлюбие. Безлюбието всякога отнема, а любовта всякога дава. Знанието внася светлина в човешкия ум, а невежеството — тъмнина. Светлината освобождава човека, а тъмнината го ограничава. Нещастията в света произтичат от тъмнината. В човека са вложени светлина, знание, любов. От него се иска само едно: да отвори прозорците на своя ум и на своето сърдце, да проникне в тях любовта, знанието и светлината. Човек трябва да тури в действие своя ум, да разреши всички трудни задачи в живота си. Умът може само да разреши задачите, но не и да ги изпълни. Духът е, който изпълнява и прилага нещата. Духът е великият изпълнител в човека. Дойдете ли до изпълнение на нещата, обърнете се към духа си. Чрез ума човек може да разреши една задача, да знае, какво нещо е любовта, запример, но това е само знание. Любовта трябва да се приложи. Човек може да пипне хляба, да го близне отвън, без да си хапне от него. Той има външно познаване за хляба, но не го е вкусил, не го е приложил. Следователно, докато работи само с ума си, човек има знания; щом духътъ започне да прилага тия знания в живота му, той придобива любов, светлина и свобода. Съвременните хора се нуждаят от приложение. Те имат истината в себе си, но трябва да я приложат. Всяко нещо, което не може да се приложи, е мъртво. Най-малкото парче хляб, което човек е приел, трябва да се приложи, да даде плол. Ако парчето хляб не се превърне в красиво чувство, чувството — в светла мисъл, мистълта — в доброкачествен плод, яденето няма смисъл. Тези процеси са свързани помежду си. В яденето е скрито нешо, което човек не познава. В самия човек е скрито нещо, което той не познава. Скритото в човека се проявява само тогава, когато той страда. Съвременният човек не разбира, какво нещо е страданието. Страданието е процес на растене. То е признак на това, че човек е вън от лошите условия. Докато не е почнал да страда, човек се намира в робство. Почне ли да страда, той вижда вече светлината в себе си и вън от себе си. Щом почне да страда, човек иска да извади корените си от земята. Всяко растение се мъчи и страда, защото иска да извади главата си от почвата. Главата на растението е неговият корен. Същото се отнася и до човека. Главата, т. е. мисълта на човека е заровена в гъстата материя. Когато майката и бащата се оплакват, че децата им не ги обичат, това показва, че главата им е заровена в гъстата материя. Когато държавата се оплаква от гражданите си, че не се подчиняват на законите й, това показва, че главата й е заровена в земята. Човек трябва да освободи главата си от гъстата материя. По кой начии? Много начини има, по които човек може да се освободи. Първият начин за освобождаване на човека е любовта. Обаче, преди да разбере и приложи любовта, той трябва да опита безлюбието. За да разбере любовта, човек трябва да има широко схващане за живота, а не едностранчиво. Широта се иска от човека. Мислите ли, че положението на детето, което седи свито цели девет месеца в утробата на майката, е добро? Майка му казва: Ще стоиш вътре и ще мълчиш, дума няма да кажеш. Ако си позволиш да кажеш само една дума, веднага ще те изхвърля навън. Щом детето намисли да каже една дума само, т. е. да заплаче, майка му веднага го изхвърля навън. Това изхвърляне на детето вън от майчината утроба наричаме раждане. Ако детето се опита да се прояви на седмия месец, то пак се ражда. Ако се прояви по-рано от седмия месец, детето не може да се роди. Днес всички хора бързат да се родят, вследствие на което са нещастни. Те казват: Трябва да се родим! Добре е човек да се роди, но на време. Велико нещо е раждането. Който прибърза с раждането си и се роди преди деветия месец, той не може да живее. Който се роди през 1939 година, на деветия месец, добре ще бъде за него. Роди ли се по-рано или по-късно, той ще мине през големи изпитания, Ако се родите тази година, бъдещето е ваше. По-добра година от тази не сте срещали досега в живота си. Ако тази година не се родите, ще чакате 1999 година, когато ще се повторят същите условия. Сега, аз не искам да доказвам истинността на моите думи, защото доказването е гимнастика, а гимнастиката изисква много време. За да даде един концерт, който трае най-много един час, цигуларят се упражнява усилено цяла година. Като свири един час пред хората, той доказва, че е свирил, че се е упражнявал дълго време. Всяко нещо, което се изсвири добре, показва, че музикантът се е упражнявал. Не се ли изсвири добре, това показва, че той не се е упражнявал. Като живее, човек ежедневно прави упражнения. В това отношение животът е музика. По-велика музика от живота не съществува. Да живееш, това значи да се упражняваш, да изучаваш законите на великите добродетели в света. И тъй, любота е основният тон на живота — тонът до. Мъдростта е доминантата — сол. Истината, това е тонът си, който дава разрешение на нещата. Значи, имате три основни тонове в живота: до, сол, си. Щом дойдете до тона си, вие се намирате в положение на възлизане, т. е. минавате в по-висока октава на живота. Влзете ли в по-висока октава, редът на нещата започва да се изменя. В тона до на първата октава има известно напрежение, каквото забелязваме в размътеното яйце. Това яйце е стояло известно време под квачката и трябва да стои докрая, докато се измъти. Щом влезете в тона до на втората октава, няма да имате напрежение, но движение. Човек трябва да знае, какво може да извърши, като попадне в тона до, когато е в движение. Следователно, когато човек се намира пред известни мъчнотии, казваме, че е в тона до на първата октава. Той се намира в основния тон на материалния живот. Дето има мъчнотии, разрешението им иде от физическия живот. Като се разрешат тия въпроси, човек влиза вече в духовния свят. Духовният свят се намира в динамическо, а не в статическо положение. Докато живее само на физическия свят, чове постоянно плаче, че няма дрехи, обуща, пари, къща и т. н. На физическия свят плачът е на място, но не в духовния и в умствения. Като дойде професорът, започваш да учиш другите тонове — ре, ми, фа, сол, ла, си и стигаш до горно до, т. е. влизаш в духовния свят, дето плачът не се позволява. Като дойдеш до тона до на горната октава, плачът се превръща в музика. Там нещата се разрешават. Като стигне до духовния свят, човек получава свободен билет, качва се на парахода и тръгва на път. Дето мине, той наблюдава всичко и си държи бележки. Като влезе в духовния свят, човек иска да има приятни чувства. Това е възможно, когато престане да се интересува от материалните работи. Може ли, като се мести човек от една държава в друга, да вземе със себе си къщата, имотите, мебелите си? Той ще продаде всичко, каквото има, ще го превърне в пари, в ценни книжа, които ще пренесе, запример, от българската банка в някоя чуждестранна. Ако заминава за Америка, той ще пренесе всичките си ценности там. Ако се мести от Америка в България, ще пренесе всичките си ценности тук. И тъй, духовният живот не е нищо друго, освен специален път, който показва на човека, как може да пренесе ценностите си от земните в небесните банки. Който знае начин за пренасяне на своите ценности в духовния свят, той е умен човек. Този човек е добре приет в духовния свят. Същото става и на земята. Ако някой чужденец отиде в Америка, веднага ще го запитат: Имаш ли нещо в джоба си? За да живее добре в Америка, човек трябва да има в джоба си най-малко 500-1000 долари. Мнозина мислят, че Богъ е любов, благост, че Той ще ги посрещне добре на земята и на небето, независимо от това, дали имат някакви ценности или нямат. Това е невъзможно. Ако башата изпраща сина си в странство да учи, и всеки месец редовно му дава по пет хиляди лева, но през всичкото време той яде и пие, без да се учи, мислите ли, че бащата ще се радва на сина си? Той ще бъде недоволен и огорчен. Някои ще кажат, че след дълго скитане по света, блудният син се върнал при баща си, който го приел с радост. В негова честь той закла теле и даде угощение. Блудният син се върна при баша си, но след като свърши земния университет. Той яде и пи с приятели и с млади моми. изяде всичкото си богатство и, когато остана последен сиромах, без пет пари в джоба си, отиде да пасе свине. Той научи поне един занаят — да пасе свине. Като пасеше свинете, той наблюдаваше, какво правят те. Със зурлите си те разораваха земята, като посаждаха семената на дърветата. Като падало някое семе от дърветата, чрез зурлите си едни от свинете правели дупки в земята, а други — заравяли падналото семе. Значи, дърветата израснаха благодарение на свинете. Ще кажете, че това е свинска работа. Наистина, свинска работа е да заровиш главата на едно растение, но по- добре е да е заровена, отколкото да не е заровена. Като се върнал при баща си, блудният син казал: Татко, аз не можах да свърша онзи университет, който ти искаше, но свърших земния университет. Сега разбрах, че не съм достигнал такъв чин, за да ме считаш свой син. Синът трябва да е учил много. Понеже не можах да уча много, аз идвамъ при тебе не като твой син,но като слуга. Моят диплом е за една от най-малките служби, каквито даваш на слугите си. Големите служби нека останат за други. Като слушал думите на сина си, бащата видял, че той е дошъл до дълбоко разбиране на живота, затова го прегърнал, целунал, турил му пръстен на ръката и заповядал на слугите си да заколят най-угоеното теле за него. Синът му се върнал от странство с отворени очи, готов да се учи при баща си. До това време той никога не виждал своя баща, нито го познавал такъв, какъвто сега го видял. Той не виждал друго лице в баща си, освен строго, навъсено, което само заповядвало: Това направи, онова направи! Като му дотегнало да гледа навъсеното лице на баща си, един ден той му казал: Татко, искам да отида в света да се уча. Дай ми, каквото ми се пада, искам да придобия знания вън от тебе. Обаче, сега той видял такава любов в баща си, каквато никога не е могъл да си представи. Бащата го прегърнал, целунал и заповядал в чест на неговото връщане да се устрои голямо угощение и веселие. В това време другият син се връщал от нивата и като видял и чул веселби, движения на хора, той запитал: Какво става? Защо се прави това угошение? Бащата отговорил: Брат ти се върна от странство, дето е свършил земния университет. За неговото връщане се дава това угощение. Като чул тия думи, по-старият син се разгневил и казал: Толкова години вече, как ти работя, но ти досега не си дал за мене такова угощение. Този, който едва ли е научил нещо, ти го приемаш с толкова големи почести. На мене не си дал нито едно теле да заколя, да се повеселя с приятелите си, а за този, който изхарчи и изпи всичко, закла най-угоеното теле. Тогава и аз мога да отида в света да ям и да пия като него. Така говорел по-големият син на баща си. Баща му отговорил: Синко, всичко, каквото имам, е на твое разположение. Сега брат ти ще те замести; той ще работи, а ти ще отидеш в света да учиш. Това е психологическо тълкувание на състоянията на двамата синове и на бащата. Историята за блудния син и досега още се повтаря в света, вследствие на което хората са недоволни едни от други и се сърдят на Господа, на своя велик Баща, защо едни е облагодетелствувал за сметка на други, защо на едни е дал къща, пари, добри деца, а други е лишил от тия блага. Едни не се молят, не уповават на Бога, а въпреки това имат Неговото благословение. Други се молят, водят добър живот, а въпреки това са бедни, болни. Хората се натъкват на тия противоречия и не могат да ги разрешат. — Защо? — Те не са се домогнали до ценностите на нещата. В какво седи ценността на нещата? — В любовта. Бащата казва на по-големия син: Синко, всичко, каквото имам, е на твое разположение. Аз не те лишавам от нищо Ти трябва още да учиш, да придобиеш онова смирение, което брат ти е придобил. Ти не си оше смирен. Казвам: Много блаючестиви хора има в света, но те нямат смирение. Дойде някой човек при мене и казва, че ме обича. — — Много добре. Щом обичаш, ти вършиш една добра работа. Аз оценявам любовта ти. — Но аз искам и ти да ме обичаш. — Готов ли си тогава да оцениш моята любов? Като дойде при мене някой златар, аз ще извадя пред него своя скъпоценен камьк, защото той познава скъпоценните камъни и може да ги оцени. Дойде ли при мене човек, който не познава скъпоценните камъни, аз няма да извадя пред него своите ценни работи. Едно американско семейство изпаднало материално толкова много, че всички негови членове дошли до голямо отчаяние. Един ден, край дома им минал един турист, който се отбил при тях да си почине. Като видял посърналите лица на децата, той поискал една цигулка да им посвири. Домакинът отговорил: Никой от нас не свири, но имаме от дядо си стара цигулка, хвърлена някъде на тавана. Ще я донесем да я опиташ. Туристьт нагласил добре цигулката, изчистил я, разгледал я и останал очуден - това било цигулка Страдивариус. Той посвирил и останал много доволен от цигулката. След това предложил на домакина да му я продаде, ако не му трябва. Той казал, че цигулката е много хубава, и е готов да даде за нея голяма сума. Домакинът се съгласил на предложението на цигуларя и му продал цигулката. Ог парите, които получил за цигулката, материалните работи на цялото семейство се подобрили. Днес всички хора имат по една цигулка Страдивариус, която са захвърлили на тавана, като непотребна. Един ден, обаче, ще дойде в дома ви някой виден виртуоз, който ще иска цигулката ви, за да посвири. Той ще стане причина да свалите цигулката от тавана. Като посвири с нея, той ще ви каже, че цигулката ви е много хубава. Тогава вие ще разберете, че в цигулката ви се крият онези условия, от които зависи вашият живот. Какво повече можете да искате от това, да дойде в дома ви един виртуоз или учен и да ви научи да цените ума си, който Бог ви е дал, и да го употребявате на място? Какво по-ценно нещо за човека от това, да знае, как да употребява сърцето си, да знае, как да се разговаря със своята душа? Няма по-велико нещо за човека от това, да чуе гласа на своята душа и да се разговаря с нея. Мнозина казват, че душата е нешо отвлечено, невидимо, на което гласът не може да се чуе. Според мене, невидимите неща, именно, са реални, а видимите са сенки на реалността. Зад видимите неща седят невидимите, реалните. Следователно, реалността създава видимите неща. Реалноста, сама по себе си, не може да се въплъти в никаква форма и, след като създаде безброй видими форми, тя пак остава непроявена. Колкото видими форми да създава, реалността не може да се прояви в своята пълнота. Тя всякога ще остане непроявена, все ще има още нещо непроявено от нея. Това може само да ви радва, защото пред вас се отварят бъдещи възможности. Ето, и човешкото сърдце не е проявено напълно. Днес човек издържа най-много до 41 градуса топлина. Мине ли тази граница, сърцето не издържа, и човек умира. Нормалната топлина на тялото е 37 градуса. Нервната система на съвременния човек е така устроена, че може да издържа напрежение само до известна степен. Мине ли тази граница, човек се разстройва. Всеки човекъ иска да има повече любов, но не може да издържа високата температура на любовта. Също така човек не може да издържа и високата температура на знанието. Много отъ новите теории са недостъпни за умовете на всички хора, вследствие на което някои са разстроили нервната си система. Теорията на Айнщайна, запример, създаде голямо умствено и нервно напрежение на много учени. Щом не може да издържи на големи напрежения, нервната система се разслабва, както металите се стопяват при висока температура.Мнозина се стремят към духовен живот, искат да го изучат, но се натъкват на големи мъчнотии. Те говорят за духовната любов, но не знаят каква сила крие тя в себе си. Хората не могат да издържат на материалната любов, а колко повече на духовната. Един евангелски проповедник се молил дълго време на Бога да му даде възможност да опита духовната любов. След това той разказва своята опитност. Една вечер, както се молил, почувствувал, че нещо приятно, меко се влива в него и цял го обхваща. Това състояние било толкова силно, че той паднал с лице към земята и започнал да рита. Той пак продължилъ да се моли, но желанието му вече било да се прекрати това вътрешно напрежение, което едва издържал. Голямо е напрежението, което Духът създава в човека. Малцина издържат на това напрежение. Ако някой юнак иска да се прояви в материалната любов, той може да стисне човека така, че костите му да се строшат. И тъй, числото девет в 1939 г. означава резултат на Божествени процеси. Това число изисква съвършенство. Всички форми на физическия свят, всички чувства и мисли на човека трябва да бъдат съвършени. Това число означава завършени процеси, вследствие на което човек не може да отиде по-далеч от него. Числото три показва пътя, по който човек може да постигне резултата на числото девет. За да постигне резултата на числото три, човек трябва да работи с три велики сили; с живота, със знанието и със свободата. Работи ли с тия сили, човек непременно ще има резултат на физическия свят. Всеки човек иска да бъде красив, да има красиви вежди, очи, нос, уста, но за да придобие тази красота, той трябва да разбира основните закони на живота. Животът не е нещо празно. Той е велика реалност, велико благо, което ни е дадено. Като изучавали живота, индусите са дошли до два важни процеса: процес на разрушаване и процес на съграждане. Според тези процеси те са разделили божествата си на две категории: едни, които работят с разрушителните процеси, а други — със съграждащите. Съвременните хора се стремят не само към външна красота, но и към вътрешна. Вътрешната красота подразбира съвършенство. Светските хора се стремят към външна красота, а религиозните и духовните — към вътрешна. Да бъде човек вътрешно красив, това значи да е ликвидирал със своите слабости и погрешки. В един момент човек може да бъде съвършен. Ако приложи закона на любовта, на мъдростта и на истината, в един момент той може да се освободи от погрешките си, да стане съвършен. Когато работел в лабораторията си, дето правел своите опити, Едисон често цапал дрехите си. За да ги изчисти, той стъпвал на особен електрически диск и пущал ток върху дрехит си. В няколко минути дрехите му ставали съвършено чисти. Слелователно, искате ли да се изчистите, да се освободите от погрешките си стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече върху вас. Само любовта е в състояние моментално да изчисти човека и да го върне в положението на новородено дете. Възрастният и старият казват, че в грях ги е заченала майка им. Обаче, детето никога не може да каже, че майка му го е родила грешно и нечисто. Човек е създаден чист и без погрешки. Тъй щото, щом е създаден съвършен, той се ражда такъ. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божията Любов. Така той ше прояви всичко красиво и възвишено, което е вложено в неговата душа. Какво говорят хората за вас, това не трябва да ви спъва. Те говорят отвън и вътре във вас, но вие трябва да различавате техния говор от този на вашата душа. Запример, вие решавате да направите едно добро, но нещо отвътре ви казва: Не бързай да правиш това добро, не му е дошло времето. — Направете доброто, без да се вслушвате в този глас. Това е гласът на вашия съсед. За правене на добро няма определено време. Добро можете да правите всякога. Когато бащата прави добро на бедни деца, жена му и децата му веднага го заобикалят и започват да го съветват да не прави това. Те намират, че той не постъпва правилно. — Защо? — Интересите им се накърняват. Като прави добро вън от дома си, те се страхуват, че ще остане по-малко за тях, ще се лишат от известни блага. Затова, именно, Христос е казал: „Когато човек прави добро, лявата му ръка да не знае това, което дясната прави". Само Бог трябва да знае за доброто, което човек е намислил да прави — никой друг. Когато обичате някого, когато искате да бъдете свободни, само Бог трябва да знае това. Мнозина говорят за свободата, търсят я, но въпреки това не са свободни. Като разискват върху известни въпроси, хората намират, че са свободни да изказват мнението си. Да изказваш мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари. Той е свободен да влезе в гостилницата да си поръча едно или две яденета, да си хапне от тях. Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен. Гостилничарят веднага го посреща и му казва: Плати! Свободен е само онзи, който носи хляба в торбата си и, когато огладнее, сяда и яде. Този човек е свободен, защото яде от своя хляб. Яде ли от чуждия хляб и не може да плати, той не е свободен. Кое е наше и кое — чуждо? Само Божественото е наще. Човешкото е чуждо. Божественото освобождава, а човешкото ограничава. Следователно, всяко нещо, което ограничава любовта, знанието и свободата в човека, е чуждо. И тъй, приемете ли Божественото, дадете ли му път в себе си, вие всякога ще бъдете свободни. Тогава любовта ви ще се прояви така, както слънцето проявява своята топлина и светлина. Далеч е слънцето, но голяма е любовта му. Когото срещне на пътя си, слънцето го прегръща и целува със своите лъчи. Няма същество на земята, което да не е било прегръщано и целувано от слънцето. То намира и ония същества, които се крият в тъмнина. Любовта на слънцето прониква навсякъде. За слънцето няма нищо скрито-покрито. Всеки, който се лишава от светлината и топлината на слънцето, т. е. от неговата любов, той е осъден на смърт. Светлината и топлината, това е изявление на Божията Любов. Затова е казано в Писанието: „Ние живеем и се движимъ в Бога". Това значи: ние живеем и се движим в светлината и топлината. Там е нашето място. От светлината произтича знанието. Няма ли светлина, няма и знание. Сега, като наблюдавам лицата на хората, намирам, че някои от тях мяза по лице на блудния синъ, който се е върнал при баща си разкаян и смирен. Затова, именно, баща му го прегръща и целува и в негова чест дава угощение Лицата на други мязат по лице на по-големия брат, който, като се връщал от нивата, видял тържество в дома на баща си и навъсил лицето си, като разбрал, че това става в чест на малкия му брат, който се върнал от странство. Той останал недоволен от поведението на баща си и го осъдил в несправедливост. Защо да не светне лицето на този син, като чуе, че малкият му брат се е върнал жив и здрав? Защо и той, като баща си, не се затича към него да го прегърне и целуне? Тази година изисква от всички хора да изправят мнението и възгледите си, които имат за Баща си. Не дръжте в ума си мслите на големия син, който не оценява живота, който се отегчава от работата си и казва, че животът му е дотегнал. Бъдете готови, като блудния син, да се разкаете и да съзнаете, че като сте яли и пили, като сте водили лек, повърхностен животъ, отклонили сте се от правия път, от великия закон на любовта. Какво е научил той от жените? Не само че нищо не е научил, но даже е изгубил свободата си. Жената е чуждо същество за човека. Сестрата, обаче, това е Божественото, което човек трябва да има общение. Търсите ли жената, търсете я като ваша сестра. Жената е слугиня, която е дошла на земята да свърши известна работа. Трябва ли да я спирате в работата й? Какво ще й допринесат вашите любовни писма? Тя работи, за да изкара прехраната си. С вашите любовни писма вие няма да й донесете нито хляб, нито вода, нито знание. Същото се отнася и до мъжа. И мъжът е слуга, дошъл на земята да работи, да свърши някаква работа, да изкара прехраната си. Трябва ли да го спирате от пътя му? Жената трябва да гледа на мъжа като на брат, а мъжът на жената — като на своя сестра, за да могат взаимно да работят, да свършат дадената им работа. Съвременние хора не са дошли още до идеята на братство и сестринство, а се наричат ангели. Мъжът казва на жената, че е ангел, че не може да живее без нея. И жената казва на мъжа ангел, но докато се ожени за него. И мъжът, и жената са ангели без крила. Преди да се оженят, те са ангели един за друг. Щом се оженят, крилата им веднага падат. Има един начин, по който могат да израснат крила на човека за една година, даже и за девет месеца. Кой е този начин? Като приложат любовта, знанието и свободата в живота си. Знанието и свободата, това са двеге ръце на човека. Като погледне дясната си ръка, човек трябва да знае, че това е истината в него, която го прави свободен. Като поглене лявата си ръка, да съзнава, че разполага с известно знание. Това изисква съвременното възпитание — не да бъдеш господар на сьрдцето и на ума си, но да знаеш, как да се обхождаш с тях. Не казвайте, че сърд- цето ви е лошо, но се отнасяйте добре съ него. Не казвайте като Давида, че въ гр-бхъ ви е родила майка ви. Не, в любов ви роди майка ви, и ще живеете по любов. Колкото да е лош животът на вашето минало, един ден той ще се превърне в скъпоценен камък. Няма да остане нещо в света, с което Бог да не примири човека, но затова се изискват дълги години. Човек трябва да мине през големи опитности и страдания, докато разбере, че всичко, което Бог е създал, е велико. Човек трябва да разбере, че от нищо не е лишен. Стремете се тази година към придобиване на Божествени неща, защото само те не произвеждат противоречия. Всяка Божествена идея носи светлина за човешкия ум и за човешкото съзнание. Ако идеята произлиза от земята, тя носи тъмнина за човешкия ум. Всеки глас, който иде от дълбочината на земята, носи тъмнина за човека. Всеки глас, който иде от центъра на слънцето, от Божественото, носи светлина за човешкия ум. Вие ще бъдете изпитани чрез светлината и тъмнината, в които се движите. Затова е казано в Писанието: „Изпитвайте духовете"! Когато гласът иде от тъмнина, изпитвай го; когато иде от светлина, възприемай го и прилагай! Някои казват, че човек трябва да се противи на дявола, т. е. на злото в света. Не, не се противете на злото, нито се борете с него, но извадете огледалото си и го накарайте да се огледа. Огледа ли се, злото веднага ще избяга. Следователно, щом дойде изкушението във вас, веднага извадете огледалото си и наблюдавайте, какво ще стане. Чудотворно е това огледало. Огледа ли се изкушението в огледалото ви, всичко се разрешава. Огледалото е светлината на живота. В тази светлина ние се оглеждаме. Дето е светлината, там е огледалото. Бдете свободни да проявите любовта си тази година така, както никога не сте я проявявали. Това значи: проявете любовта си в Светлината на живота. Проявете мислите и постъпките си в светлината на живота. Проявете свободата си в светлината на живота. Радвайте се на всичко, което правите при тези условия, без да съжалявате някога. Каквото направите, знайте, че има Един, Който постоянно ви наблюдава. Той е Онзи, Който ви обича и Който живее във вашия ум и във вашето сърце. Тои говори тихо на ухото ви, като ви показва начин, по който можете да изправете живота си. Ако Го слушате, животът ви ще бъде изправен, няма да има плач. Тази година не трябва да плачете. Който не се е доизплакалъ, той има право да плаче; който се е доизплакалъ, той требва да пее. Желая ви, тази година да се подмладите. Любовта подмладява човека. Тя доставя необходимите вещества за подмладяване; знанието прилага тия вещества, а истината ги показва. Любовта е козметиката в живота. Знанието ще приложи красивото, а истината ще покаже това, което е изработено, за да може, който види, да каже: Ето човекът! С други думи казано: Облечете се с хубавата премяна на любовта, в красивия живот на мъдростта и в удобните кройки на истината. Само истината може да даде красиви линии на очите, на веждите, на носа, на устата на човека. И тъй, понеже 1939 г. е епохална, желая ви разумно да използувате всички условия, които тя носи. Ако не ги използувате, същите условия ще дойдат пак, но в 1999 г. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно въру себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес. Като мине това време, ще се убедите в истинностьта на думите ми. Благото, което тази година носи е резултат на Божието Слово, на Великото в света. Всички трябва да работим за възстановяване на Царството Божие и Неговата правда в нашите умове, сърца и души. Приложите ли това нещо в живота си, ще бъдете радостни и весели. През тази година не се позволяват никакви оплаквания. Желая ви, тази година да се запалите със свещения огън на любовта. Желая ви, ако не можете изведнъж да реализирате стремежите на вашата душа, поне да ги посадите. Желая ви да посадите своите добри мисли, чувства и постъпки и, като ги поливате грижливо, да видите, че сте реализирали нещо. И тогава, като си замине тази година, да бъдете доволни отъ себе си, че сте постигнали нещо. За онези, които изпълняват изискванията на 39. година, тя ще се продължи и в следващата. За онези, които не изпълняват великите закони, ще дойде 1940 г., която завършва на края с нула, с яйце. Значи, през тази година човек трябва отново да мъти това яйце, докато се излюпи. За да реализира своите желания, той трябва да чака добри условия на живота, които ще дойдат едва през 1999 година. За онези, които слушат и изпълняват това, което им се говори, ще бъдат постоянно в 1939 г. За тях ще се заколи най-угоеното теле и ще им се даде угощение. Всички, които присъствуват на Божествената трапеза, ще бъдат благодарни за онова, което им е дадено. Дръжте в ума си мисълта: Пътят на Божията Любов е осъя съ всички възможности и условия за постижение. Беседа отъ Учителя, държана на 1 януарий. 1939 г., 10 ч. пр. об. София—Изгрев.
  8. Albena

    1938_12_31 Големият брат

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Големият брат", две извънредни беседи, изнесени от Учителя в края на 1938 г. и началото на 1939 г. Издание - 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Друг вариант за четене на книгата онлайн КНИГА: Големият брат, Големият брат Тази вечер сте се събрали да посрещнете новата 1939 година. Числото 39 е образувано от 3 и 9, които са резултати. Числото осем в 1938 г. представя старата майка, която лесно решава въпросите: който ще се ражда, да се ражда; който ще умира, да умира; който ще осиромашава или забогатява, да осиромашава и забогатява. Тя лесно реже конците, не мисли много. Обаче, новата година, която иде, е снизходителна към всички. Тя крие в себе си нещо велико и красиво. Изобщо, числата 3 и 9 съдържат трите велики добродетели — любовта, мъдростта и истината, а същевременно и живота, знанието и свободата. Числото девет представя още човешката глава, т. е. проявения човек, резултат на творческия принцип, чрез който се изявява Божията сила в света. Числото девет представя крайния резултат на всеки живот. Никой не може да отиде по-далеч от числото девет. Тъй щото, новата година отнема на човека всички възможности да проявява своите стари навици и погрешки. Който иска през тази година да продължава по стар обичай да греши, той ще фалира. Новата година носи всички условия за добър живот. Който иска да живее добре, да проявява своите добри мисли, чувства и постъпки, той ще намери благоприятни условия за това, именно, тази година. Който мисли да продължава своя стар живот, пълен с лоши мисли и желания, той ще се разтопи като лед и ще се изпари като вода. Новата година е за добрите хора. Тя носи благоприятни условия за посаждане на всичко, което ви е дадено. През тази година трябва да извадите от хамбара всички хубави семена и да ги посадите на нивата си. Нивата представя човешката душа. Тази нива е светът, в който човек живее. Като уподобяваме душата на нива, ние имаме пред вид само външното й облекло. Казано е в Писанието: „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син в жертва, да не погине всеки, който вярва в Него".— Кой свят възлюби Господ? — Светът, който е в човешката душа. Значи, Бог е възлюбил разумната душа, която се проявява. Казано е същевременно, че Бог е възлюбил истината в човека.— Къде е истината? — В човешката душа. Истината не може да се прояви вън от душата. Който търси истината, първо той трябва да намери душата, т. е. да съзнае, че има душа и живее в нея. Душата говори на човека чрез всичко, което го заобикаля. Слънцето, което грее; вятърът, който вее; реките, които текат; цветята, които растат, това е все говор на душата — великата майка на човечеството. Тя се грижи за него по различни начини. По нейна заповед слънцето грее, вятърът вее, изворите бликат, плодовете зреят. Душата е проявеният Бог в човека. Когато човек не слуша душата си, тя се оттегля от него, и той се стопява, както ледът — от слънчевите лъчи. Душата може да стопи човека на своя огън, както вие топите восъка. От стопения восък тя прави нови форми дотогава, докато ги хареса. Тази година ще бъдат излети много добри хора, т. е. добри хора ще се родят. Като знаете това, бъдете готови тази година да ви стопят и отново да ви излеят. Това ще стане с мнозина, но не с всички. Нищо страшно няма в стопяването и изливането на новите форми. Това не означава умиране. Има нещо страшно в света, но то не е в умирането. Страшно е, когато човек влезе в противоречие със себе си. Има едно противоречие в света, което произлиза от яденето в широк смисъл на думата. Казано е, че Бог създаде света в шест деня, а в седмия си почина. За всички дни Той се произнесе, че това, което създаде, е добро. За втория ден, обаче, Бог не се изказа. Този ден има нещо общо с храненето. Ето защо, тази година си е поставила за задача да възпита човека в храненето. Тя съветва човека да не преяжда. Тя му казва да яде само ония храни, които обича, да се облича с такива дрехи, които обича; да чете книги, които обича; да дружи с хора, които обича. В храненето човек може да се поправи, само когато свърже устата си с ушите. С други думи казано: човек може да изправи живота си чрез словото. Каквото говори, той трябва да слуша. Вслушва ли се в думите си, преценява ли ги, той може да се поправи. Не се ли вслушва в думите си, не ги ли преценява, той не може да се поправи, не може правилно да се развива. И тъй, тази година говорете само онова, което сте чули от себе си. Щом сте казали нещо, което е минало и през вашите уши, можете да го кажете на всеослушание, целият свят да го чуе. Не е ли минало през вашите уши, задръжте го в себе си. Новата година ще бъде една от добрите и плодородни години. Бъдете будни, да съберете храна в запас, да имате за другите години. Сега вие сте в Египет, когато Иосиф предсказа, че ще има седем плодородни и седем неплодородни години. За добрите хора тази година е една от плодородните. Те трябва да си съберат храна за неплодородните години, които ще дойдат. Не вземайте думите ми в буквален смисъл. Аз не говоря само за физическото плодородие. Като се говори за глад, за сиромашия, за смърт, хората започват да се страхуват. Страшна е смъртта, но човек трябва да знае, за какво умира. Добре е понякога човек да умре, но за какво? За пиянството, за сиромашията, за лъжата, за невежеството. Добре е човек да живее и да възкръсне, но за какво? — За знанието, за светлината, за свободата, за живота, за любовта. Без любов животът няма смисъл. Без светлина и знание животът няма простор. Без свобода животът няма постижения. Да умре човек, това значи да се откаже от своите недъзи, от злото в света. У - мира, т. е. човек отива в света да учи. Да възкръсне човек, това значи да живее за доброто, за великото в света. Като прилага законите на доброто, човек трябва да посвети голяма част от живота си на любота, на мъдростта и на истината. Любовта ще му подари живота, мъдростта — знанието и светлината, а истината — свободата. Само при това положение човек ще се научи да обича Бога и хората, да разбира любовта. Какво значи, човек да обича Бога? Да обича човек Бога, това значи, да Го вижда навсякъде. Търси ли Го вън от себе си, човек никога не може да Го види. Как може да Го види отвън, щом Той живее в него? Кой може да види лицето си? За да види лицето си, човек трябва да има огледало. Всички хора едни за други са огледала, в които могат да се оглеждат. Следователно, като обичате един човек, вие се оглеждате в него като в огледало. Пък и този, когото обичате, също се оглежда във вас. Като се види в някое огледало, човек се радва. — Защо? — Защото вижда Божественото в огледалото. Образът, който вижда в огледалото, е чист, неопетнен. — Защо? — Защото никой досега не е могъл нито да го пипне, нито да го прегърне. Кой човек е могъл да прегърне своя образ в огледалото? Вие може да си съставите понятие за Божественото като образ, който само се вижда, но не се пипа, не се хваща, не се прегръща, нито целува. Направите ли най-малкия опит да се докоснете до този образ, той моментално изчезва. Сега, ако ви питат, защо трябва да обичате, ще отговорите: Човек трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не Го ли вижда, той няма живот в себе си. Без любов животът няма смисъл. Тази година трябва да дадете път на любовта в себе си, за да се влее струята на великия живот във вас. Мнозина се страхуват от любовта, наричат я огън всепояждащ. Не, огънят на любовта гори, без да изгаря. Като посветите живота си на любовта, ще разберете, че имате сила да носите мъчнотиите си. Като посветите живота си на мъдростта, ще разберете, че имате знание и светлина да виждате ясно нещата. Като посветите живота си на истината, ще разберете, че имате свобода. Силата дава възможност на човека да преодолява трудностите в живота. Знанието осветява пътя на човека. Свободата дава възможност на човека да се прояви. Някой казва, че е свободен да изкаже мнението си по някой спорен въпрос. Това не е никаква свобода. Свободно говори само онзи, който може да каже на умрелия да стане от гроба и да започне нов живот. Каже ли му да стане, а той продължава да лежи в гроба, това не е свободно говорене. Сега, аз желая на всички присъствуващи да излезете от гробовете си. Не е въпрос телата ви да възкръснат. Не, душата ви трябва да възкръсне. Да възкръсне душата ви, това значи, да се прояви. Велико, красиво нещо е човешката душа. Да се прояви душата на човека, това значи да се дигне надгробната плоча, която я затискала от хиляди години, и да се събуди от дълбокия сън. Събудете се от тоя сън и не спете вече! Заспите ли, големи нешастия ще ви сполетят. Не заспивайте на места, дето минават крадци и разбойници. С други думи казано: никога не допущайте в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърдцето си нито едно отрицателно чувство, които от една страна обират хората, а от друга — обвиняват мирните пътници в кражба и злосторство. Искате ли да запазите съзнанието си будно, никога не допущайте крива мисъл по отношение на Божественото в света. Не питайте, защо са допуснати страданията и нещастията в живота. Не питайте, защо едни хора са създадени добри, а други — лоши. По естество човек е създаден добър. Когато се проявява някога лош, причината за това е той сам. Божията ръка не е взела и не взема никакво участие в страданията и нещастията на хората. Човек е създаден добър, но ако той доброволно не иска да се прояви такъв, насила никой няма да го застави да прояви своето естество. Да прояви доброто в себе си, това е право на човека. Ако не го прояви, той носи отговорността, че не се е проявил такъв, какъвто е създаден. Следователно, новата година иска от всички да се проявите такива, каквито сте създадени, т. е. да проявите доброто в себе си. Всеки трябва да прояви любовта на сърцето си без страх. Ще кажете, че хората не ви обичат. Не е въпрос в обичането. Днес от човека не се изисква толкова любов, колкото умение да преценява любовта. Ние сме в епоха, когато трябва да преценяваме любовта. Ще кажете, че трябва да се възлюбите едни-други. Не, докато не цени любовта, човек не може да люби. Невъзможно е да любиш човека, докато не цениш душата му. Любовта е възможна само тогава, когато се научите да цените човешката душа. Да ценим човешката душа, това значи, да познаем в нея Божия образ. Щом познаем образа на Божественото, ние ще почувстваме любовта Му. Няма по-велико нещо за човека от любовта. Запали ли се човек веднъж от любовта, повече не трябва да го палят. Ето и слънцето, веднъж запалено, никой повече не го пали. То е запалено от милиони години насам и постоянно гори. Същото се отнася и до човека. Той е запален с Божествената запалка на любовта още при създаването му, но и до днес продължава да гори. Никой не е в състояние да го изгаси. Дето и да го турят, той няма да изгасне. Топлината, която човек има, е в състояние да разтопи всички надгробни плочи, турени върху него. Единствените неща, от които човек не трябва да се плаши, това са любовта, знанието и светлината и свободата. Единствените неща, от които човек трябва да се плаши, това са безлюбието, невежеството, робството и ограничението. И тъй, числото 39 в новата 1939 г. представя двама братя: тройката е братът, който живее в Божествения свят; деветорката е големият брат, който живее на земята и ръководи цялото човечество. Този брат иде сега в света да помогне на всички страдащи. Пригответе се да посрещнете този брат и да се запознаете с него. Идната година той ще си замине, а ще дойде баща му. Докато е още на земята, между вас, радвайте му се и го посрещайте добре. Вие трябва да го срещнете през тази година поне няколко пъти. Интересувайте се от неговата любов, от неговото знание и от неговата свобода. Щом придобиете това, вие ще разберете смисъла на стиха: „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син в жертва, да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен". Сега, поздравявам ви с вашия голям брат и ви пожелавам да го посрещнете с любов, да му отидете на гости, а също така и той да ви посети. Да посрещнете своя голям брат, това значи да съедините на едно място физическия, духовния и Божествения свят. Беседа от Учителя, държана на 31. XII. 1938 г. 12 ч. в София — Изгрев.
  9. http://petardanov.com/index.php?/files/file/984-%7B?%7D/ Аудио - чете Цвета Коцева Животъ, знание и свобода. (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово, 1932 –1934 Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Великото в живота", Съборни беседи, август 1934 г. на Витоша (Яворови присои). Първо фототипно по изданието от 1934 г., София. Издателство "Бяло Братство", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (В каталога на Лалка Кръстева, беседата е отбелязана като извънредна беседа) 15 август 1934 г. Живот, знание и свобода Съвременният свят страда от дезорганизиране. Защо? – Защото в разбиранията на съвременните хора за живота няма единство, което да ги сплотява. Изобщо всички хора уреждат живота си тъй, както разбират. Каквото и да говорят, както и да се изявяват външно, вътрешно всеки постъпва, както разбира. Колкото и каквото да се проповядва на вълка, той все вълк си остава. Той си знае своето. Колкото и каквото да се проповядва на овцата, в разбиранията си тя пак овца си остава. В някои отношения мнозина дават овцата за пример. Наистина, по характер тя е мека, няма грубия характер на вълка, но е нечиста. Дето живее, там оставя нечистотиите си. Аз вземам вълка и овцата като два типа в живота. Някои хора имат разбирания и характер като тия на вълка, а други – като на овцата. Отрицателната черта на вълка е грубостта, а на овцата – нечистотата. Положителната черта на овцата е щедростта: тя дава млякото, вълната си, а понякога и децата си. Вълкът обаче не е щедър. Добрата черта на вълка е, че не дава място на паразити в себе си. Паразитите се страхуват от вълка. Ако направите кожух от вълча кожа, никакви паразити няма да влязат в него. Енергията на вълка е потребна за Природата. Ако вълкът не беше полезен, Природата не би го търпяла, той не би съществувал. Веднъж щом съществува, той има известно предназначение както за Природата, така и за човешкия живот. Каменарят, който троши камъните, железарят, който кове желязото, земеделецът, който оре земята – всички се нуждаят от енергията на вълка. Тази енергия е необходима навсякъде, дето трябва да се пробива път. И обратно: там, дето силите трябва да се организират, е необходима енергията на овцата. Съвременният свят се нуждае от организиране. За тази организация е нужно начало. Хората наричат това начало Бог. Като атрибути, присъщи на това Начало, са животът, знанието и свободата. Значи животът, знанието и свободата излизат от това вечно Начало, от Бога. Човек може да добие живот, знание и свобода само от Бога – от никое друго същество не може той да добие тези неща. Всичките погрешки на хората се заключават в това, че търсят живота, знанието и свободата там, дето те не съществуват. Вследствие на това в тях се заражда вътрешно недоволство. Вътрешното недоволство е признак на това, че хората не вървят в правия път. Някой казва, че е недоволен от живота. Той е недоволен от живота, защото го няма в себе си. Друг е недоволен от знанието, защото го няма в себе си. Трети пък е недоволен от свободата, защото я няма в себе си. Ако има в себе си живота, знанието и свободата, които изтичат от Бога, той щеше да бъде напълно доволен. Като се говори за доволството, мнозина се натъкват на мисълта, че доволният човек няма подтик за работа. Не, тази мисъл е погрешна. Животът започва с доволството. Трябва човек да е доволен от всичко, което му е дадено, за да няма какво да го смущава. При това положение той ще има една строго определена цел, към която ще се стреми. Каква ще бъде тази цел? Каква е целта на художника? – Да рисува. Ако той не може да рисува, да копира Природата, какъв художник ще излезе от него? Каква е целта на техника? – Да мисли, докато изнамери такава форма, която съответства на принципа, който иска да впрегне на работа. Ако вие не можете да впрегнете великите принципи на живота, на знанието и на свободата на работа, какъв смисъл ще има вашият живот? Без това разбиране за живота, за знанието и за свободата, колкото и да се стремите към тях, те ще бъдат нещо външно за вас – дреха, накит, с които можете само да се представите, без те да внесат във вас някакво вътрешно, дълбоко съдържание и смисъл. Всъщност животът има външна страна, но тази негова страна не представлява още истинския живот. Истинският живот е нещо постоянно, установено, което не се поддава на никаква промяна. В каквато форма и да се постави, голяма или малка, животът не се изменя, той остава един и същ. Съвременните хора искат да изменят живота си, вследствие на което някой мисли, че е успял да направи това, и казва, че е изменил живота си. Това е криво разбиране. Животът никога не се изменя. Когато казвате, че искате да измените живота, това подразбира, че търсите такава форма, в която може той да се прояви. Ако не намерите форма, съответна на неговите изисквания, той ще се прояви, както знае. Щом се говори за живота, във връзка с него се повдига въпросът за човека. Що е човек? – Човек е същество, което мисли. Това е общ извод. С други думи казано: всяка мисъл, приложена в живота, е израз на човека. Ако не може да прояви своя живот, своето знание и своята свобода, човекът се намира още в зародиша, в зачатието на своята форма. Христос казва: "Ако Отец Ми е с вас, вие ще правите дела, каквито и Той прави." Следователно вие нищо не можете да направите, ако Бог не е с вас. Не мислете, че можете да заставите Бога да дойде при вас. Не, вашата задача е само да не противодействате на Бога – нищо повече. Какво правите вие? От една страна Му противодействате, а от друга – искате да Му покажете начин, път, как да се прояви Той във вас. Това е човешка работа. Всичката философия на живота се заключава в следното: не противодействайте на Бога, когато се проявява в живота, в знанието и в свободата. – "Как се изразява това противодействие?" – Който не люби, той противодейства на Бога. Който противодейства, той се излага на вътрешна борба, от която излиза победен. Когато слабият воюва със силния, той всякога остава победен, стъпкан. Ако невежият се бори със знаещия, той всякога ще бъде стъпкан. Ако робът се бори със свободния, той също така ще бъде стъпкан. Когато някой ви тъпче, трябва да намерите причината за това. Като размишлявате и наблюдавате себе си, ще видите, че причината се дължи на факта, че или не любите, или не учите, или нямате стремеж към свободата. Свободата обича Истината, знанието – Мъдростта, а животът – Любовта. Ако нямате Любов в себе си, животът във вас не може да се развива; ако нямате обич към Мъдростта, знанието във вас не може да се развива; ако нямате любов към Истината, вашата свобода не може да се прояви. Този е единственият метод да проявите живота, знанието и свободата. Сега всички трябва да се стремите към изработване на вътрешни методи за работа. Всички очакват да дойде някой отвън да ги научи на нещо. Учителят може да предаде някакъв урок на учениците си, но ако те не приложат това, което им е предадено, знанието ще остане неразбрано за тях. За учителя или за професора е ясно това, което преподава, но ако учениците му не учат и не прилагат, това знание ще остане безпредметно.Те няма да се домогнат до онова, което им е потребно в живота. Мнозина мислят, че ще дойде ден, когато ще се освободят от ограниченията в живота, ще влязат в Царството Божие, дето царува радост, мир и веселие. Вярно е това, но работа се изисква от всички. Затова именно аз ви давам метод, който може да ви помогне за постигане на вашите идеали. Щом приложите този метод, още днес можете да влезете в Царството Божие, още днес Бог, светиите, ангелите, добрите хора могат да посетят дома ви. Кога ще дойде това нещо за другите хора, не е важно. За вас може да дойде още днес. Какво искате: да дойде Царството Божие за всички хора изведнъж, или да дойде първо за вас? Едно трябва да знаете: Царството Божие е дошло отдавна за света, за Цялото, защото Бог живее в Цялото. За частите обаче, частно за човека, Царството Божие още не е дошло. Като части хората трябва да се обединят в едно цяло, да се организират, за да разберат великия закон на Живота. Мнозина поддържат идеята, че Бог е непостижим, че не обръща внимание на тях като на малки величини в живота. Питам: защо вие обръщате внимание на малкия си пръст? – Защото е част от ръката ви, а тя – част от цялото тяло. Ако този пръст се отдели от ръката ви, и да искате, не можете да му обърнете внимание. Следователно, докато сте част от Бога, Той всякога ще ви обръща внимание. Щом сте част от Бога, вие всякога ще бъдете на работа. Затова е казано: "Ние сме съработници с Бога." Който е осъзнал тази Истина, той никога не може да противодейства на Божията работа, на Божия план. И като свърши работата, която му е определена, човек може да си почине. В почивката само той е свободен. И тъй: живот, знание и свобода – за физическия живот. Любов, Мъдрост, Истина – за духовния живот на човека. Всички хора говорят за Любовта като за основа на живота и към нея се стремят. Майката обича детето си. Защо? – Защото има някаква връзка с детето си. За знанието ли го обича? – Не. Детето се ражда невежо, не знае да говори, постепенно се учи да приказва. Такова, каквото е детето, майката го обича. Често в хората се заражда желание да бъдат силни, учени, богати, независими, равни на Бога. Ако постигнат всичко това, ще излезе, че Бог е несъвършен. Те едва ли не мислят, че всичко могат да постигнат. Едно трябва да се знае: детето символизира онова начало в човека, което се стреми към развитие, към усъвършенстване. Тази е причината, заради която майката обича детето си. Тази е причината, заради която Бог обича човека. Майката вижда в детето си ония сили, способности, които Бог е вложил в него, и се радва, че един ден то ще се повдигне, ще израсте. Тя казва: "Каквато съм аз, такова ще стане и моето дете." Започва да прави опити с него – един, два, три, пет, десет, докато един ден види, че детето започва да проявява живота, знанието и свободата по същия начин, както тя ги проявява. Докато е при майка си, детето се развива свободно, без да се спира върху въпроса, дали тя го обича, или не. То не се съмнява в обичта на майка си и затова расте. В който момент се усъмни в любовта ѝ, то се спъва и престава да се развива. Същото може да се каже и за вас. В който момент се усъмните в Любовта на Бога, вашето развитие спира. Ако слуша майка си, детето ще постигне всичко, каквото тя желае. Щом постигне това, което майката желае, то ще постигне и своите желания. Това е закон. Следователно, ако и вие работите за постигането на Божиите желания, ще постигнете и своите. Който разбере този закон, той трябва да го приложи, да види неговите резултати. За тази цел впрегнете страданията, недоразуменията, лошите мисли, чувства и постъпки на работа! Впрегнете всички вълци, мечки, тигри във вас на работа! Не ги избивайте, но работа им дайте! Вие сте пуснали вашите вълци и овце на свобода, да правят каквото искат. Вълците, поради своята грубост и жестокост, са унищожили част от живота. Овцете, поради своята нечистота, са изцапали всички места, дето кракът им е стъпил. За да не стават тия неща, впрегнете и вълците, и овцете на работа! Кой е най-големият вълк в човека? – Недоволството. Коя е най-голямата овца в човека? – Доволството. Вълкът е недоволството, овцата – доволството. Аз вземам вълка и овцата като образи, върху които да размишлявате. Тъй щото, дойде ли при вас недоволството – вълкът, впрегнете го на работа. Дойде ли доволството – овцата, впрегнете я на работа. Само по този начин ще изпълните Волята Божия и ще придобиете три неща, необходими за вас: Живот, Знание и Свобода. Изпейте песента Бог е Любов. 15 август, 5 ч. Книги: * Живот, знание, свобода Великото в живота (Съборни беседи (1934). София, 1934) 4 беседи от 5 август 1934 г. до 15 август 1934 г. Начало: 05:00
  10. http://petardanov.com/index.php?/files/file/984-%7B?%7D/ Аудио - чете Цвета Коцева Противоречия и възможности (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово, 1932 –1934 Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Великото в живота", Съборни беседи, август 1934 г. на Витоша (Яворови присои). Първо фототипно по изданието от 1934 г., София. Издателство "Бяло Братство", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (В каталога на Лалка Кръстева, беседата е отбелязана като извънредна беседа) 12 август 1934 г. Противоречия и възможности Деяния на апостолите, 7-а глава. В човешкото естество съществуват три големи противоречия и три големи възможности, от които произтичат всички нещастия и блага за човека. От противоречията произтичат всички страдания, а от възможностите – всички блага. Това е такава философия, за предаването на която са нужни не само ден-два, но най-малко хиляда години. Тези хиляда години са необходими за предаването само на една лекция от цялата философия. Представете си тогава колко години са необходими за цялата философия! За да си представи човек каква е тази философия, някои учени я сравняват с вечността. Какво нещо е вечността? За да си съставите понятие за вечността, ще приведа аналогията, с която си е послужил един от древните мъдреци. Той казва: "За да имате понятие за вечността, представете си една голяма земя с 400 хиляди мили дължина, 400 хиляди мили широчина и толкова дебелина. Тази земя е нещо подобно на голям остров, на който всяка година прелита една птица; тя взема по една малка частица от нея и я занася на друго място. Колкото време ще употреби, за да пренесе земята на това място, толкова време трае първата секунда на вечността." Често вие се натъквате на известни противоречия, но не знаете техния произход. Също така изживявате известно недоволство, скръб, омраза, но отде са дошли тия чувства, тия сьстояния, не знаете. Например вие не знаете, че омразата е от висока култура. Защо? – Защото съществата от нисша култура, какъвто е например глистът, не познават това чувство. Да мразиш, да завиждаш – за това се изисква доста висока култура. Само умният човек е способен да мрази, да завижда, да върши престъпления. За да направи едно престъпление, понякога човек мисли години: планува, решава, докато най-после го извърши. Ум се иска за престъпленията. Колко време е мислил човек, докато направи ножа! Да се направи един нож с такава форма, каквато днес той има, това съставлява цяла епоха в развитието на човечеството. Който пръв е измислил ножа, той е имал предвид благото, спасението на човечеството. Наистина, ножът и до днес е благо за човека, но същевременно той е и негово нещастие, защото го заробва. От една страна, ножът може да спаси човека, а от друга – да го зароби. Тази работа прилича на спасителя на един търговец, който дошьл уж да го спасява, а го насилил и взел парите му. Това се разправя в един анекдот. Двама разбойници нападнали един търговец с цел да го оберат. В това време дошъл трети с желание да освободи търговеца от разбойниците. Той изпъдил разбойниците и завел търговеца у дома си, като му казал: "Сега ще ми дадеш всичко, каквото имаш в себе си, и ще благодариш, че те избавих от ръцете на разбойниците." – Какво добро направил той на търговеца? И той постъпил като двамата разбойници. Ако търговецът се беше противопоставил да му даде парите, които е имал в джоба си, и той щеше да постъпи като разбойниците. Казвам: характерът на хората се познава при изпитанията в живота. Много родители например се радват на малките си деца, считат, че те са ангелчета. Дайте на едно от тия ангелчета една ябълка и после му я поискайте назад и ще видите доколко това дете е ангелче. Казвате за някой човек, че е светия. Дайте на този човек една къща и след време се опитайте да му я вземете. Този светия веднага ще каже: "Защо вземате къщата ми? Нали за Бога я дадохте?" Това не е светийство. Няма защо да задържа той къщата за Бога. Бог не се нуждае от никакви къщи. Истинският светия ще каже: "Заповядай, братко, вземи къщата си. Аз и без къща мога да живея." Изобщо в даването човек се изпитва. Някой даде нещо или направи някакво добро и после казва: "Много дадох, излъгах се." – Това показва, че ти си съгрешил. Когато човек дава повече или по-малко, отколкото трябва, и в двата случая греши. Той трябва да дава точно колкото е определено. Когато прави Добро, човек никога не трябва да съжалява, но всякога с радост трябва да си спомня, че е направил някакво добро. Ближният, на когото е направил доброто, също така с радост трябва да си спомня за направеното добро. Истинско Добро е това, което предизвиква радост в Бога, в ближния ти и в самия тебе. Ако при всяко направено добро едновременно не се предизвика тази тройна радост, то не е направено, както трябва. В 7-а глава от Деянията на апостолите се говори за историята на еврейския народ, за живота и изпитанията на Йосиф. От цялата глава се вижда какви са били тогавашните евреи. Яков имал дванадесет сина, един от които бил Йосиф. Той сънувал два съня, които разказал на баща си и на братята си, с което събудил тяхната завист: те го продали на търговци, които отивали за Египет, а след това напръскали дрехата му с кръв от животно, за да докажат на баща си, че Йосиф бил изяден от звяр. С това те дали добър урок на Йосиф, за да разбере как може единадесет братя да му се покланят, как може баща да му се кланя. Йосиф вътрешно проявил тщеславие. Не е трябвало да разказва той сънищата си нито на братята си, нито на баща си. Сънища са това, те не са нещо реално. Обаче братята му завидели – как е възможно да дойде ден, когато те да му се поклонят. От втория сън пък баща му се докачил и казал: "Нима ти ще ни станеш господар, че ще трябва и аз, и майка ти, и братята ти да ти се покланяме?" Днес всички хора правят същата грешка като тази на Йосиф и на дванадесетте отци на Израил, неговите братя. Йосиф имал известни слабости, за които трябвало да отиде в Египет, а после да лежи две години в затвор. Когато бил в дома на фараона, Невидимият свят го поставил на изпит, за да се опита целомъдрието му. Той избягал от изкушението, но вината му се заключавала в това, че не събудил в жената възвишени и благородни чувства, а лоши, низки чувства. Това показва, че и в него имало нещо криво. Кривото се заключавало в това, че не бил много умен. Може ли да се нарече умен човек онзи, който, като срещне своя приятел, започне да му отваря касите си, библиотеките си, да показва колко богатства, колко знания има? С богатствата, със знанията си той излага своя приятел на изкушение. Следователно не излагайте приятеля си на изкушение с вашите богатства и знания. Това, което Йосиф преживя, трябваше да стане. Така се изпитва всеки човек. Хиляди години трябваше да минат, за да се разбере защо именно Йосиф е пострадал от братята си и от фараона. Хиляди години още има да учите! Дълго време още птицата ще отива и ще се връща, ще пренася зрънце по зрънце земята, докато от старата земя се създаде нова. Казвате: "Не можаха ли тия неща да се избегнат?" – Всичко, което е станало, трябваше да стане. Ако не бяха станали тия неща, нямаше какво да четете и да учите. Тъй щото по-добре е, че всички тия неща са станали, макар и със своите противоречия, отколкото да не бяха станали. Това, което Йосиф не можа да довърши, други дойдоха след него и го свършиха. С това, което стана, се разкриха греховете и слабостите на Йосиф и на братята му. Като отидоха при Йосиф да купуват храна, той ги постави на изпит – задържа при себе си най-малкия си брат, Вениамин, а останалите пусна да си отидат. Те започнаха да плачат, да се разкайват и да говорят помежду си: "Каква напаст ни сполетя! Ние продадохме брат си, но ето, днес иде възмездие за нашето престъпление." – Колко години трябваше да минат, докато те осъзнаят в себе си престъплението, което са извършили по отношение на брат си! Едва тогава те се изповядаха пред баща си за стореното от тях с Йосиф. Тогава и Йосиф им разказа своите изпитания и погрешки. И най-после заключи: "Отсега нататък всички ще вървим по Божиите пътища и няма повече да грешим." Следователно всеки човек, всеки народ, който не върши Волята Божия, е осъден на големи страдания. Питам: ако днес, три хиляди години от времето на Йосиф, ви дадат задача като неговата, как ще я решите? Или ако след изминаването на две хиляди години след Христа ви дадат задача като Неговата, как ще я решите? Много от съвременните християни, като се натъкнат на някое малко страдание, едва го понасят. Страданията са за героите. Който не страда, той не може да бъде герой. Първото страдание, което се дава на човека, показва, че в него има условия да стане герой. Страданията повдигат човека, правят го силен, мощен, велик. Ако не страда, човек нищо не може да постигне. Когато някой страда, Божественото в него му нашепва: "Не се смущавай, от тебе човек ще стане." Страданията са скъпоценни камъни, които украсяват човека. Който види тия камъни върху човека, той изпитва в себе си желание да ги обсеби, да ги открадне. Болката, която човек изпитва при страданието, се дьлжи не толкова на това, че той страда, колкото на факта, че се чувства разпънат: от една страна го теглят отвън, да му вземат скъпоценния камък – страданието, от друга страна той тегли да задържи тази скъпоценност за себе си. Който не разбира смисъла и цената на страданието, той казва: "Защо ми се даде това страдание?" Мнозина смесват страданието с мъчението и с труда. Страданията представляват обвивките на Божествените ценности, които в бъдеще ще красят главите ви. Ако страданията не съществуваха, хората щяха завинаги да останат голи, сухи кости, от които нищо не можеше да излезе. Ако можеше без страдания, нито Христос, нито апостолите, нито мъчениците биха страдали. Страданията са съществували и преди Христа, и в Негово време, а съществуват и днес. Който върви по пътя на разумните страдания, той върви в Божествения път. Да мисли човек, че може и без страдания, това значи да е взел крива посока в живота. Едно трябва да знаете: след всяко страдание, след всяка скръб иде радост, съответна на скръбта. Колкото голяма е била скръбта, толкова голяма ще бъде и радостта. Радостта иде всякога, след като човек занесе страданието на неговото място. Какво значи да занесе човек страданието на неговото място? Да занесеш страданието на мястото му, това значи да го изтърпиш докрай. Щом изтърпиш страданието докрай, ти придобиваш онази скъпоценност, която се съдържа в него. Щом придобиеш тази скъпоценност, радостта иде вече като естествено последствие на придобивката. Тази е философията на страданието. Всичко друго, вън от страданията и радостите, е преходно, временно. Някога и страданията ще престанат, но днес, при сегашното развитие на хората, те са необходими. Сега всички трябва да бъдете герои. Като ви дойде някое страдание, не бързайте да го хвърлите на земята, но кажете: "Без страдания на Земята не може." Пееш ли, носи страданието. Работиш ли, носи страданието. Имаш да даваш, носи страданието. Обират те, носи страданието. Мъчат те, носи страданието. Каквото и да става с тебе, носи страданието и напред върви! Някой се оплаква, че е пострадал много. От какво е пострадал? Борил се е с котка и тя е оставила следи по лицето му. Или се е борил с куче, което също така е оставило следи по лицето му. Може да се е борил и с лъв, който е оставил следите си по тялото, по дрехите му. Най-после човек може да се бори и с дявола. Какво оставя дяволът? Той оставя своята чернота. Като излезе от борбата си с дявола, човек почернява, погрознява и започва да съжалява, че е влязъл в борба с него. Каквото и да прави, човек трябва да се бори с дявола. Той е голям майстор в борбата. Всички се отвращават от дявола, а въпреки това всеки ден дружат с него. Тук ще го видите да чука чаша за здраве с някои добри хора. Там ще го видите, че е влязъл в съдружие с някой богат търговец. Всички се радват на веселостта му, на сладкодумието му, на доброжелателството му – не го познават хората. Защо? – Защото те си го представят особен, не като човека, вследствие на което попадат в неговите примки. След като ви създаде ред неприятности, той ще дойде да ви съжалява, че сте пострадали много, че са ви излъгали, и казва: "Да бях дошъл при вас, нямаше да пострадате така." Като разберете един ден, че дяволът ви е създал всички нещастия, вие се връщате пак към старата философия и казвате: "Защо стана така?" – Защото другояче не можа да стане. За подобни случаи турците казват: "Или си отваряй очите, или ще ти ги отворят!" С други думи казано: или разбирай как стават нещата, или ще те накарат да разбереш. Съвременните хора са дошли до положението да работят главно за себе си. Добро е това, но то съставя една трета от цялата работа. Други са отишли по-нагоре – те работят освен за себе си, още и за ближните си. Това съставя две трети от цялата работа. Най-после човек трябва да работи и за Бога, да завърши целия кръг на работата. Значи човек трябва да работи в три направления: за себе си, за ближния си и за Бога. Или обратно: за Бога, за ближния си и за себе си. Отдето и да започне работата, резултатът ще бъде един и същ. Всеки трябва да държи в съзнанието, в ума си мисълта за тези три работи – да работи едновременно за себе си, за ближния си и за Бога. Ако работи изключително за себе си, човек се намира в областта на свещения егоизъм, отдето идат всички страдания и нещастия. Свещеният егоизъм не носи нищо добро за човечеството. Досега хората са работили за себе си повече, отколкото трябва. Едва сега те започват да работят за ближните си. Време е вече хората да започнат работа за Бога. Като работят за себе си, мнозина мислят, че работят за Бога. Какво значи да се работи за Бога? Хиляди години трябва да се разправя на хората какво значи работа за Господа. За да работи за Господа, първо човек трябва да отиде при Него, да Го проучва, да види как Той работи. Не можете да работите за Бога, докато сами не видите как Той работи. Щом започнете да работите като Бога, вие работите вече за Него. Докато дойдете до тази работа, дълго време трябва да учите как Бог работи. Тъй щото, когато работите за Бога, ще се учите от Него как Той работи. Като работите за ближния си, ще се учите от него как той работи. Като работите за себе си, също така ще се учите от себе си. По този въпрос вие сте специалисти, по-големи авторитети от вас не съществуват. Що се отнася до работата за себе си, всички сте генерали. Щом дойде до работата за ближния и за Бога, там сте обикновени войници. Засега бих желал да станете генерали в работата си за ближния. Колкото се отнася до работата за Господа, това е въпрос на близко или далечно бъдеще – от вас зависи. И тъй, за когото и да работите – за себе си, за ближния си или за Бога, поставете Любовта за основа на всяка работа! Страданието е работа, радостта – почивка. Следователно, дойде ли страданието на гости в дома ви, поканете го любезно, усмихнете му се и кажете: "Много те очаквах, много плаках за тебе, но заслужаваше да се плаче." Какво ви струва да се усмихнете на страданието? Някой ви е обрал. Трябва ли да страдате за това? Като срещнете този, който ви е обрал, усмихнете му се и кажете: "Заповядай и друг път. Ако имах повече, още бих ти дал." – Това значи герой! Сега нека всеки от вас си избере поне по едно нещо за приложение от това, което говорих тази сутрин. Много неща има за приложение, и то най-разнообразни. Нека всеки си избере нещо, но ще внимавате да не се яви между вас вътрешно недоволство. Това недоволство може да се дължи на обстоятелството, че някой е задигнал най-хубавите дрехи, а за другите не са останали такива. Друг пък е задигнал един скъпоценен пръстен или златен часовник, или златно перо за писане, или сребърна лъжица, чаша или някакъв скъп прибор за ядене. Нека всеки си избере това, което му е нужно, а не това, на което всички се нахвърлят. Ако ви трябва лъжица, вземете я; ако ви трябва пръстен, вземете го; ако ви трябва огърлица, вземете я. Всеки да си вземе това, което за дадения случай му е необходимо. Който иска да се жени, той непременно трябва да има огърлица. Без огърлица човек не може да се жени. Когато посаждат житото в земята, става годяването му. Като покълне, става сватбата му. Когато започне вършитбата, хорото се върти. И най-после, когато житото се смели и приготви на хляб, щастието иде. Значи тогава невястата, младата булка влиза в устата на хората, които започват да я дъвчат. Следователно, когато житото страда, вие се смеете, радвате се. Тази е първата усмивка, която човек е направил. Като слушате да ви се говори така, вие казвате, че ви залъгват. Какво значи залъгването? Залъгване е, когато ви обещават нещо, а не го дават. Щом ви дадат обещаното, това вече не е залъгване, то е нещо реално. Човек търси Любовта и ако не я намери, казва, че го залъгват. Щом намери Любовта, той е доволен вече, защото се е домогнал до нещо реално. Залъгването е метод. Докато заставят детето да отиде на училище, залъгват го, дават му това-онова. Щом влезе в училището, започват вече да го учат. И през периода на ученичеството ученикът пак се залъгва. С какво? – С хубави бележки, с награди, със свидетелства. Всички тия неща са все залъгалки. Хубави са залъгалките, но най-добро от всичко е знанието, което човек придобива. Истинско знание е това, което човек всякога може да употреби както за свое благо, така и за благото на другите. Всичко друго, което не може да използва за свое и за общо благо, не е знание. В прочетената глава в лицето на мъченика Стефан виждаме герой, когото убиват с камъни, но той прощава, като се обръща към Бога с думите: "Господи, прости им, те не знаят какво правят." Стефан разбираше смисъла на страданието. Той гледаше на страданието като на скъпоценност. Ако хвърлят камък върху някой обикновен човек, той ще каже: "Убиха ме! Мене ли намериха да убиват с камъни?" – Някога ще ви бият с малки камъни, а някога – с големи. С каквито камъни да ви бият, вие трябва да имате предвид философията на страданията и геройски да понесете всичко. Когато влизате в някоя градина с плодове, вие отивате при една ябълка, откъсвате най-голямата, най-зрялата и красива ябълка и казвате: "Отлична е тази ябълка." Защо не постъпвате по същия начин и когато ви замерят с някой голям камък? Вземете този камък в ръката си, стиснете го, превърнете го в скъпоценен и го дайте на онзи, който ви е ударил с него. По този начин вие ще победите. Как постъпвате днес, когато някой ви удари с камък? Навеждате се, вземате камъка и го хвърляте върху неприятеля си. И той се навежда, взема още един камък и ви удря с него. Така се започва престрелка, хвърляне на камъни от двете страни, както децата си играят с топки. Казвам: бъдете герои, за да носите страданията си. Вие викате към Христа, молите се да ви посети. Но ако Христос дойде при вас, едва ли ще Го изтърпите един ден. Ще Му кажете: "Господи, можеш вече да си отидеш, защото откак дойде при нас, големи нещастия ни сполетяха." Защо сте недоволни от Христа? – Защото, когато дойде в домовете ви и намери пълни шишета, Той ще каже: "Изпразнете това шише, изпразнете онова шише!" Като не знаете какво по-нататък ще прави Той с празните шишета, вие казвате: "Откак дойде Христос в дома ни, оголяхме, къщата ни се изпразни." Обаче Христос прилага един велик метод: старото излива, а ново, чисто налива. Нали и вие постъпвате така? Когато при вас дойде някой ученик, дадете му една хубава книга. Когато гладен човек дойде при вас, давате му от най-хубавия хляб, с който и вие се храните. Когато жаден човек дойде при вас, давате му от най-хубавата вода, която и вие пиете. И най-после, когато приятелят ви дойде при вас, давате му най-хубавата мисъл, която държите за себе си. Какво приятелство е това, ако вие не можете да имате помежду си най-хубави мисли и чувства? Истинският живот седи в чистотата. Много лоши мисли и чувства могат да минат покрай вас, но вие не трябва да ги пущате да влязат вътре. Това е геройство. Срещате мечки, вълци – не се възмущавайте от тях. Има три вида мечки: външни, вътрешни и Божествени мечки. Също така има и Божествени коне. Например пророк Илия се възнесе на Небето с огнена колесница, с три Божествени коня. Това са отвлечени работи, които не са за всички хора. Те са само за възрастните. Големите, дълбоките книги са за учените хора, а за вас са малките книги, букварчетата. Често съвременните хора задават въпроса: "Не можа ли Христос да не страда?" – Аз не се занимавам с този въпрос, защото зная, че Онзи, Който е създал света, е предвидил всичко. Той е наредил нещата разумно. Следователно страданията на Христа са разумни и на място. Който намира, че е могло да се избегнат страданията на Христа, нека той направи опит да създаде нов свят, според своите разбирания. Ако наблюдавате вашия вътрешен свят, ще видите, че и там е предвидено да страда Христос. Когато грешите, Христос страда във вас. Апостол Павел казва, че Христос е разпнат втори път. Какво значи това? Това подразбира, че докато грешат, хората все още продължават да разпъват Христа в себе си. Хората се възмущават от евреите, че преди две хиляди години са разпнали Христа, но въпреки това те и до днес още продължават да Го разпъват в себе си. Някои пък се съмняват наистина ли Христос е бил разпнат. За да се освободи от съмнението в себе си, човек трябва правилно да мисли. Сега аз ви съветвам да не се лакомите за големи неща, но всеки да си вземе по едно букварче и да започне да учи. Какво трябва да бъде това букварче? – Букварче на щастието. Всички търсят щастието и ще го намерят в това букварче. В днешната беседа има едно букварче на щастието. Намерете го, вземете го и започнете да учите. Другите неща от беседата оставете за после. Започнете да изучавате азбуката на щастието. Кога може да бъде човек щастлив? – Човек може да бъде щастлив, когато езикът му не е много дълъг. Човек може да бъде щастлив, когато не се сърди, не се кара, не се гневи. Човек може да бъде щастлив, когато не е ревнив. Щастлив е онзи, който се влюбва само за ден и половина. Защо? – Защото влюбването е външната страна на Любовта. Влюбването е дреха на Любовта, която всеки ден може да се сменя. Едно трябва да знаете: който истински иска да бъде щастлив, той трябва да се държи здраво за Любовта. Любовта е същественото в живота. Тя носи живот. При Любовта човек расте и се развива, а при влюбването се смалява. Като се влюби, човек губи от теглото си и тежи два пъти по-малко, отколкото преди влюбването. Щом се влюби, след един ден и половина той вече се е стопил, олекнал е. Който се топи и смалява, той се е влюбил; който расте и се увеличава, той люби. Изкуство е човек да се влюбва. По-голямо изкуство е човек да люби. Един търговец се влюбил в една княжеска дъщеря и за да разположи княза към себе си, поканил го един ден на обяд. Като се свършил обядът, търговецът казал: "Втори път няма да помисля да давам обяд на княза." – Защо? Прескъпо му струвал този обяд. Търговецът казал: "Ако дам още един обяд на княза, нищо няма да остане от мене. Всичкото ми имане ще отиде. И себе си да продам, нищо няма да постигна." Такова нещо е влюбването. Не желайте неща, които заробват! Ако едно желание може да ви допринесе нещо, има смисъл да го подхранвате. Но ако едно желание може да ви лиши от свободата, от най-ценното в живота, защо ви е то? Затова правете разлика между желанията си. Наблюдавайте кои желания дават свобода, кои заробват и кои ограничават. Свободният човек сам се ограничава. Това е негово право. Който не е свободен, той пък се заробва и като се зароби, трябва да дойдат други да го освобождават. Значи свободният сам се ограничава, сам се освобождава. Който не е свободен, други го заробват, други го освобождават. Затова казвам: ограничавайте се, без да се заробвате! Това е ваше право. В това седи силата на човека. Това е законът на Любовта. Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота. 12 август, 5 ч. Книги: * Противоречия и възможности Великото в живота (Съборни беседи (1934). София, 1934) 4 беседи от 5 август 1934 г. до 15 август 1934 г. Начало: 05:00
  11. GDD

    1934_08_08 Граници на живота

    http://petardanov.com/index.php?/files/file/984-%7B?%7D/ Аудио - чете Цвета Коцева Граници на живота (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово, 1932 –1934 Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Великото в живота", Съборни беседи, август 1934 г. на Витоша (Яворови присои). Първо фототипно по изданието от 1934 г., София. Издателство "Бяло Братство", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (В каталога на Лалка Кръстева, беседата е отбелязана като извънредна беседа) 8 август 1934 г. Граници на живота Когато четете Библията, трябва да имате предвид две неща: Духът и плътта. Духът подразбира вътрешния смисъл и съдържание на прочетеното, а плътта – буквата, външната му форма. Плътта подразбира променливия, неустойчивия живот. Духът – Вечното, Божественото начало на нещата. Духът и плътта коренно се различават, но като се говори за тях, човек не трябва да се спира много да ги разграничава какво е плътта, и какво – Духът. В плътта се крият условия за всички видове престъпления. Обаче не смесвайте страданията, причинени от престъпленията, с вътрешните, по-високите страдания. Страданията са преходен период от плътта към Духа. Страданията са граници между плътта и Духа. Който не може да мине през тази граница, той не може да влезе в Духа. Някой се смущава, безпокои се защо му идват страдания. Ако не страда, човек не може да мине от неустроеното, от нечистото, от държавата на плътта към мястото на Духа. В нечистотата, в неустроеното няма живот. Следователно смъртта царува в плътта, а животът – в Духа. Какво е смъртта и какво – животът? Смъртта е сянка на живота. Обаче не за всекиго смъртта е сянка. Смъртта е сянка за праведния, ад за грешния. И страданието не е за всекиго. Един се мъчи, друг се труди, а трети страда. Който страда, само той минава от плътта в Духа, от неразумния в разумния живот, който е организиран. Разумният живот е без противоречия, без сенки. Когато боледува от някаква болест, човек се намира в страданията на плътта. Като страда, по този начин той изучава законите на живота. Всяка болест показва, че е нарушена някоя добродетел. Болката на очите, на главата, на гърдите, на стомаха, както и на всички останали удове в организма, показва, че тия удове са лишени от нещо. Щом придобият това, което им липсва, здравословното състояние ще се възстанови. Така трябва да гледа човек на всички явления в живота. Съвременните хора искат да разберат смисъла на живота. Смисълът на живота е в това – да живееш. Ако не живееш, какъв смисьл може да има животът? Ако не живеете, а говорите за смисъла на живота, все едно, че сте взели Библията и размествате буквите ѝ или чоплите с игла всяка буква, за да видите какво има под нея. Какво ще остане от Библията? Библейска каша. При това положение вие трябва да намерите онези, които са писали Библията на времето си, те да ви помогнат. Същото нещо става, когато размествате в ума си всички ваши понятия за живота и за Природата. Това не е нищо друго, освен същата библейска каша. Често вие мислите, че сте постигнали нещо, че много сте придобили. На другия ден обаче обръщате всичко с главата надолу и се чувствате грешен. Как ще си обясните това противоречие? В един момент се чувствате чист и свят, добър човек, а в следния момент се чувствате нечист, грешен и лош. Ще изясня това противоречие със следния пример. Майка облича детето си с чисти дрехи. Отдето мине, то на всички обръща внимание, всички му се радват. Покрай това дете минава друго, което носи в ръка кофа с нечиста вода. Второто вдига кофата с нечистата вода и я излива върху детето с новите дрехи. От този момент кой как мине покрай него, бяга настрани. Това дете започва да се чувства нечисто, грешно. Питам: всъщност то по-грешно ли е сега, отколкото преди заливането му с нечистата вода? Вътрешно то е пак толкова чисто, колкото и по-рано, но външно дрехите му са нечисти. Детето трябваше да бъде толкова предвидливо и умно, че отдалече още да схване какво мисли другото с кофата в ръка и да избяга от него. Кое е второто дете? – Дяволът. Когато срещнете дявола, не се хвалете пред него, че имате нови дрехи. Той всякога носи в ръката си кофа с нечиста вода и щом види някой чист, добре облечен човек, залива го с нечиста вода. Срещнете ли дявола, отдалече още бягайте от него. Казвате: "Какво представлява дяволът?" Дяволът е символ на злото, на изкушението, на отрицателното в живота. За да не правите връзка с дявола, не мислете за него. За каквото мислите, с това се свързвате, това привличате. И когато мразите някого, вие пак се свързвате с него и го привличате към себе си. Вие не обичате злото, но то казва: "Колко време сте живели при мене! Колко време сте ми слугували! Защо днес ме избягвате? Защо сте толкова непризнателни? Забравихте ли, че аз ви научих да разбирате света?" Така изрежда дяволът своите заслуги по отношение на хората. Той не е невежа, не е прост, той е първокласен философ, благодарение на което изопачава доброто в човека. Щом влезе в него, той разбърква ума, сърцето и волята му, вследствие на което човекът вижда света наопаки. Казвате: "Щом е така, защо е създаден дяволът?" – Не питайте това, но задайте си въпроса защо вие сте създадени. Дяволът е свободен да мисли и да разбира, както иска, за това вие не сте отговорни. Вашата отговорност се отнася до самите вас. Когато дяволът дойде при вас да ви изкушава, вие ще му кажете: "Махни се, сатана, оттук. Аз мисля, както Бог мисли, и върша Неговата воля." Ако не мислите така, страданията едно след друго ще ви следват. Това не значи още, че човек не трябва да изучава живота и на по-низшите от себе си същества. Той има право да прониква в живота на същества, по-низши от себе си, но трябва да бъде внимателен, за да не падне в техния живот. Защо? Защото този живот не отговаря на неговия и ще му причини големи мъчнотии и страдания, докато излезе от него. И тъй, Духът е Божественото начало в човека, което организира, работи и повдига неговия живот. Той води човека към онази пълнота на живота, към която се стреми неговата душа. Само в живота на Духа човек ще придобие истински знания: познаване на Цялото и познаване на частите. Цялото се познава отдалече, а частите – отблизо. Понякога вие искате да изучите Цялото отблизо и се приближавате към него. Цялото по никой начин не може да се изучи отблизо. Защо? Защото отблизо се изучават само частите. И тогава, като се приближите до частите, една от тях ще хвърли сянка пред очите ви и вие ще видите само нея. Тази малка част обаче не представлява Цялото. Например, като мислите за добрия човек, вие казвате, че добър е само онзи, който прави Добро. Добрият човек не прави само Добро, но той мисли добре и чувства добре. Има още ред качества, които определят добрия човек. Вие даже не сте помисляли, не сте сънували какво нещо е добрият човек. Апостол Павел е казал: "Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което е приготвено за онзи, който люби Бога." Същото може да се каже и за добрия човек: "Нито на ум е дохождало на човека какво нещо е Доброто." Велико нещо е Доброто! Да живееш в Доброто, значи да живееш в рая. Мнозина се интересуват от живота в рая и питат: "И в рая ли отношенията между хората са такива, каквито на Земята? Има ли в рая мъже и жени, майки, бащи и деца, както на Земята?" – Ако си представяте живота в рая като този на Земята – отношения между мъже и жени, майки, бащи и деца – и животът там ще бъде същата каша като тази на Земята. Докато сте на Земята, доволни или недоволни, вие ядете кашата, която майка ви бърка. Някога сте доволни от тази каша, а някога не сте доволни. Защо? Защото има сладки каши, има и горчиви каши. Всички желаят сладките каши. Сега размишлявайте върху живота на Небето и нека всеки от вас си представи този живот и после да го опише. Някои искат да си представят как живеят съществата на Небето. За да разберете живота на Небето, първо трябва да забравите отношенията, които сте имали помежду си като жители на Земята. Там ще видите, че вашите майки, бащи, братя и сестри не са били никакви майки, бащи, братя и сестри. Това са отношения между кукли. Щом забравите тези стари отношения, ще започнете да изучавате новите отношения – отношенията между душите. Когато забравите старите си бащи, майки, братя и сестри, тогава само ще намерите своя истински Баща, тогава само ще намерите опорната точка в живота, тогава само ще намерите смисъла на живота. Докато живеете на Земята, вие ще имате нужда и от майка, и от баща, и от братя, и от сестри. Кой от кого има нужда: майката от детето или детето от майката? – Детето, разбира се. Защо? – Защото е слабо. Детето няма сила да се облече, да се изпере, да се нахрани. Когато е чиста, дрехата може да се изпере само със студена вода. Обаче когато е нечиста, нужно е топла вода и сапун. Защо е нужен сапунът? Да разтваря мазнините. Тъй щото, когато поставят човека на огън, това показва, че той има много мазнини, много непотребни вещества. Сама по себе си ризата е чиста, но в междините ѝ са вмъкнати мазнини, утайки, които са непотребни и трябва да се изчистят, да се изхвърлят навън. Празните пространства, шуплите на ризата са необходими, защото през тях минава въздух, който прониква в тялото. Щом се запушат шуплите с нечистотии, ризата непременно трябва да се изпере. Иначе въздухът не може да прониква през тялото и от това организмът се разстройва. Когато нечистотиите, калта, утайките в човешкия организъм се увеличат, Божествената Любов не може да прониква вътре, а с това се създават ред нездравословни състояния. Само Божията Любов носи здраве за човека. Някои хора обичат да затварят прозорците на къщите си. Това е все едно да запушват шуплите на своите ризи, за да не влиза през тях въздух. Не, благодарете, когато шуплите на дрехите ви са отворени, за да стане проветряването правилно. Когато ви дойде едно страдание, това не е нищо друго, освен отваряне на няколко хиляди пори в човешкото тяло. Като се видите в това положение, казвате: "Какво ли ще излезе от мене?" Радвайте се на тия отворени пори! Всички хора говорят за здравето, препоръчват разни методи за запазване на здравето си, но като дойдат до опитите, виждат, че това, което са проповядвали и разбирали, сега не го разбират. Докато е здрав, човек препоръчва търпение на другите хора, казва им да търпят, ако искат да се излекуват. Щом той заболее, проповедта му пропада. На другите хората проповядват търпение, а те сами не могат да търпят. Силата на човека седи в следното: сам да изпълни това, което на другите проповядва. Всяка болест служи за изпитание на човека – да провери неговото търпение. Болестта не е нищо друго, освен инспектор, който дохожда да провери и изпита как е устроено тялото на даден човек, каква е издръжливостта на някои удове от организма му и т. н. Той проверява дали тялото е укрепнало, или не. Всяко изпитание има за цел да опита човека какво и колко неща е придобил в живота си. Казвате: "Докога ще идват изпитанията и страданията в живота ни?" – Докато се усъвършенствате. Невидимият свят не търпи никакви дефекти. Докато човек греши, докато има дефекти, все ще има някой да го ревизира. Всяка погрешка в живота на човека трябва да се отстрани, т. е. да се изправи. Защо? – Понеже сега се строи нещо съвършено ново, което трябва да бъде без погрешки. Вие не виждате Новото, което се строи във вас, вследствие на което изпадате в големи противоречия. Без Новото, което сега се строи, никой не може да бъде щастлив. Докато Новото се съгради, вие ще удряте, ще чукате, ще плащате данъци. Съгради ли се Новото, никакъв чук няма да се чуе, никакъв данък няма да се плаща. Мнозина питат не може ли без страдания. Да се задава такъв въпрос, то е все едно да се пита не може ли без ръце, без крака, без очи, без уши? И без ръце може, и без крака може, и без очи може, и без уши може, но какво ще остане тогава от човека? Едно трябва да имате предвид: каквото страдание или противоречие ви дойде, намерете неговия смисъл. Каквато болка ви дойде, намерете нейния смисъл. Всички противоречия, страдания, болки не са нищо друго, освен чистене. Чистенето пък е процес на живота. Дето има живот, там има и чистене. Следователно страданията, противоречията са граница за преминаване от един живот в друг. Човек не може да влезе в Божествения живот, докато не мине през страданието като процес на чистене. Който се чисти, той минава в държавата на Духа, той става свободен гражданин. Радвайте се тогава на чистенето. – "Колко време ще се чистим?" – Това не трябва да ви интересува. – "Дълго време ли ще трае процесът на чистенето?" – Колко време се употребява за изпиране на една нечиста риза? Някои могат да изперат ризата си само за половин час, но от търкане могат да я скъсат. Други пък могат да я изперат в продължение на няколко часа, като я киснат предварително в сапунена вода; после я перат със сапун в няколко води, докато най-после я изсушат и изгладят. По-добре перете ризата си бавно, да не я скъсате скоро. Не се отегчавайте от работата си. Духът, който живее във вас, не се отегчава, затова и вие не трябва да се отегчавате. Духът ви казва: "Не бързайте, не се смущавайте, имайте търпение, аз сам ще свърша тази работа." В погрешките си хората са бавни, а щом дойде до изправянето им, те бързат, искат моментално да ги изправят. Както бавно, продължително са грешили, така ще се въоръжат с търпение, бавно ще изправят погрешките си. Много време се изисква за съграждане на Доброто в човека: не един, два или няколко дена, но години са нужни за това. Всяка добродетел, която човек е изработил в себе си, се е подхранвала, съграждала се е с години наред. Това не става в един ден, нито в една година или в един живот. Не само това, но хиляди разумни същества са работили върху човека, помагали са му, за да изгради в себе си красивото, великото, което днес виждаме. Някои казват, че Духът всичко ще донесе. – Духът всичко ще донесе, но какво ще правите, ако нямате място в себе си къде да турите това, което Той носи? И светлината носи много нещо на мравката, но как я използва тя? Тя ще задържи в себе си толкова светлина, колкото е нейната възприемчивост. И обикновеният човек възприема светлината, и светията възприема светлината, обаче всеки я използва според степента на своето развитие. Стремете се да разширявате съзнанието си. Казвате: "Не се ли е разширило досега съзнанието ни?" Да задавате такъв въпрос, това значи да живеете в закона на ограничението. Разширяването на съзнанието е непреривен процес, свързан с повдигането на човека. Колкото по-високо се повдига човек, толкова и хоризонтьт на неговото разбиране и знание трябва да се разшири. Той трябва да разбира закона на Цялото и закона на частите. Цялото е Бог, частите са всички живи същества, от най-малките до най-големите. Щом разбере тези два закона, човек може да определи своите отношения към Цялото и към неговитe части. Всеки момент частта мени своята служба, своето място, тя не остава два момента на едно и също място: постоянно се движи към Цялото, за да се учи от Него. Тя заема мястото и службата на различни органи. И вие, като части на Цялото, откакто сте слезли на Земята, досега сте заемали различни служби, вследствие на което сте се изменили много. В първо време сте заемали малки служби, но колкото по-нагоре сте се качвали, толкова по-големи служби сте заемали, с по-големи и тежки отговорности, докато сте дошли до положението, при което днес се намирате. Сега казвате: "Остаряхме вече, не можем повече да работим." – Какво нещо е старостта? Старостта показва, че службата на човека е голяма, товарът му – тежък; той е заобиколен с много хора и затова казва, че не знае какво да прави. Вие сте остарели по единствената причина, че сте се занимавали с много работи. Злото не е в това, че сте остарели, но че като сте остарели, не сте могли да изперете дрехите си. Знаете ли колко е мъчно стар човек да пере дрехитe си? Виждали ли сте как стар човек пере дрехите си? Малкото дете и старият си приличат в едно отношение, а именно в това: малкото дете и старият човек сами не могат да се перат. Сегашните хора мислят, че сами се перат. Не, те се лъжат. Съвременните хора са деца, които и до днес още майките и бащите им ги перат. Те мислят, че са силни и сами могат да се перат. Не, майките и бащитe им ги перат. Майките и бащите им – това е Духът, Който ги пере. Щом Той се оттегли, те ще видят, че представляват или малко дете, или стари дядо и баба. Старият трябва много да работи. Обаче като мисли, че не може да работи, той туря товара си на чуждите гърбове. Истинското положение, в което човек трябва да се намери, е това, което Христос е изказал в стиха: "Ако не станете като децата, няма да влезете в новия живот, в Царството Божие." С други думи казано: ако не станете като малките деца, няма да преминете през границите на страданието, за да влезете в Царството на Духа. Време е вече да влезете в това Царство. Ето защо, не гледайте на страданията като на мъчение, но като на преходни състояния, които водят от Скръб към Радост. Сега размишлявайте върху това, което ви се каза днес. И каквото намислите, то ще ви остане. Ваше е само това, което можете да възприемете от всичко казано, а не това, което ви се е дало. Изпейте песента Бог е Любов. 8 август, 5 ч. Книги: * Граници на живота Великото в живота (Съборни беседи (1934). София, 1934) 4 беседи от 5 август 1934 г. до 15 август 1934 г. Начало: 05:00
  12. GDD

    1934_08_05 Великото в живота

    http://petardanov.com/index.php?/files/file/984-%7B?%7D/ Аудио - чете Цвета Коцева ВЕЛИКОТО ВЪ ЖИВОТА (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово, 1932 –1934 Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Великото в живота", Съборни беседи, август 1934 г. на Витоша (Яворови присои). Първо фототипно по изданието от 1934 г., София. Издателство "Бяло Братство", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (В каталога на Лалка Кръстева, беседата е отбелязана като извънредна беседа) 5 август 1934 г. Великото в живота Съзнанието на съвременния човек трябва да се отличава главно с три качества: будност, схватливост и широта, т. е. то трябва да обхваща, да обема всичко в себе си. Великото, хубавото и красивото в живота е за великите души. Великото в света се постига само в Божията Любов. Който живее в Божията Любов, само той може да се нарече велик. Сега ще изнеса няколко примера от всекидневния живот на хората. Какво трябва да направите, ако искате да се надтичвате с някой кон? Колкото и силно да тичате, конят все ще ви надмине. Ако искате да се състезавате с него, трябва да се качите на гърба му. Тогава и вие ще препускате толкова бързо, колкото и конят. Ако искате да се надпреварвате с някой трен, той ще ви надмине. За да не останете назад от трена, вие трябва да се качите на него и тогава ще се движите със същата бързина, с каквато той се движи. Ако се надпреварвате със светлината, вие ще останете далече от нея. Щом искате да бъдете редом с нея, трябва да се качите на нейната колесница. При това положение вие ще се движите със същата бързина, с каквато светлината се движи. Следователно не се надпреварвайте с Любовта! Не разисквайте върху въпроса кой колко любов има. Това е неразбран въпрос. Да се занимавате с въпроса колко и каква любов има човек, това е материалистическо разбиране на Любовта. Представете си един голям извор, който извира от някоя планина и се влива в морето. По целия път, дето изворът тече, са наредени безброй дървета. Как мислите, кои от дърветата първи ще усетят любовта на извора? Първи ще усетят любовта на извора ония дървета, които са най-близо до него. Останалите, които стоят по-далече от извора, трябва ли да плачат, да съжаляват, че любовта на извора не е достигнала до тях? Те трябва да чакат с търпение да дойде до тях любовта на извора. Не трябва да се блъскат едни в други, да се състезават помежду си. Те трябва с търпение да чакат момента, когато Любовта ще се излее и върху тях. С чакането те нищо няма да изгубят. Дойдете ли до Любовта, казвам: чакайте, Любовта ще ви посети. На същото основание казвам: чакайте Господа, Той сам ще ви посети. Не се надпреварвайте, не се състезавайте помежду си кой пръв да отиде при Господа и кой повече да вземе от Него. Той сам ще дойде при всеки поотделно и ще му даде, колкото му е нужно. Слънцето ли дохожда при нас, или ние отиваме при него? Горко на човека, ако остане на него всяка сутрин да отива при Слънцето! Слънцето иде при нас, а ние само го посрещаме. Ще кажете, може би, че не разбирате тази мисъл. По-добре е, че не я разбирате. Неразбирането се дължи на противоречивото естество в човека, което постоянно го отделя от Бога. Ронливо, неустойчиво е човешкото естество. То е подобно на мазилката, на керемидите на къщите. Измажете добре къщата си, но щом завалят дъждове, снегове, мазилката постепенно изчезва. Не се минава година и вие отново трябва да измажете къщата си. Току-що наредите нови керемиди – дойдат бури, ветрове, които ги събарят, и вие отново трябва да ги нареждате. Питам: трябва ли това да ви обезсърчава? Не обръщайте внимание на външната мазилка, както и на керемидите на къщата! Това са временни, преходни неща в света. Не обръщайте внимание на усмивките, на погледите на хората! И това са преходни неща. Ама очите на еди-кой си човек светели. Какво от това? Вечер всички прозорци на къщите са осветени от лампите, но денем никой прозорец не свети. Какво лошо има в това, че денем прозорците на къщите не светят? Ако светят, нощ е; ако не светят, ден е. Ако всички хора са вкъщи, зима е; ако са вън, лято е. Животът има смисъл само тогава, когато се разбере неговата дълбочина, неговата същина. Когато в живота ви стават неща, каквито вие не желаете и не очаквате, не считайте, че съдбата или Господ се е опълчил против вас. Преди всичко вие не знаете как трябва да стават нещата. Ако Бог ви запита какво Добро желаете да ви даде, надали ще можете да отговорите, както трябва. Всеки ще поиска нещо, но доколко е съществено това нещо, и той не знае. След като опита това, което е пожелал, само тогава той ще разбере своята погрешка. Следователно, докато не разбере смисъла на живота, човек всякога ще иска неща, които не му са нужни. И само след като ги опита, ще види погрешките си. Какво иска гладният? – Хляб. Какво иска жадният? – Вода. Що се отнася до меко легло, до топли завивки – това са второстепенни неща. Гладният и жадният се нуждаят първо от хляб и вода, а после от меко легло и топли дрехи. Какво трябва да прави човек, като задоволи глада си? – Да работи. Значи гладният спи, а ситият е буден и работи. Така е на Небето, а на Земята е точно обратно: гладният е буден, а ситият спи. Живият е подвижен, а мъртвият мълчи. На Земята мълчаливите минават за мъдри, а на Небето – за мъртви. Външно това са противоречиви положения, но всъщност те крият дълбок смисъл в себе си. И тъй, великото в живота е необятната Божия Любов, която е само за великите души. Само великите души възприемат Божията Любов. Едно от качествата на тази Любов е следното: тя изпъжда навън всяко недоволство, което бушува в човека. И тогава човек става силен, мощен, радостен. Той не се плаши от нищо в света, готов е за всякаква работа, готов е да слугува на всички хора. Той намира смисъла на живота в Любовта, в служенето на всички същества, от най-малките до най-големите. Съвременните хора обаче разбират Любовта по съвсем друг начин. Тяхната любов е любов на Земята. Тя е наречена земна любов, а тази любов носи разочарования във всички направления. При тази любов човек всичко губи: и знание, и сила, и богатство, и здраве. Какво му остава тогава? Остава му само възпоменанието, че е обичал някого и че някой го е обичал. Какво остава на трапезата, след като хората се нахранят? Ако са месоядци, на трапезата остават само кокалите, а месото се изяжда. Ако са плодоядци, в първо време трапезата е красива, пълна със зрели вкусни плодове, но щом плодовете се изядат, нищо не остава от тази красота. Ризата, която човек е носил цяла седмица на гърба си, трябва да се свали, да се тури във вода и да се изпере. От дългото носене тя се е изцапала и непременно трябва да се изпере. Не само ризата, но всяко нещо, което се употребява, претърпява промени. На физическия свят всички неща се променят. Само Любовта е неизменна. Питам: какво можете да очаквате от физическия свят, в който непрестанно се извършват промени? Като не знаят законите на физическия свят, съвременните хора се безпокоят от постоянните промени, на които се натъкват. И наистина, в даден момент вие сте разположени, мислите, че всичко можете да направите. На следния момент сте неразположени по дух, тъжни, скръбни сте. Коя е причината за тази внезапна промяна на състоянията? Докато сте в Божествения трен, вие сте радостни, весели, мислите, че всичко можете да постигнете. Щом слезете от този трен, веднага ставате тъжни, скръбни и се обезсърчавате. Един български селянин за пръв път се качил на трен. От време на време поглеждал от прозорците, радвал се, че се вози. За момент тренът спрял на една малка станция и той слязъл да си купи круши. Трябвало продавачът да му върне няколко стотинки и той останал да чака, през което време тренът профучал край него и го оставил на спирката тъжен и недоволен, че е пропуснал трена. И тъй, който слезе от Божествения трен и го пропусне, той веднага става тъжен, скръбен. Тъй щото, когато сте скръбни, ще знаете, че сте слезли от Божествения трен и сте останали на някоя спирка или гара, и то само за няколко стотинки, които търговецът трябва да ви върне. Качите ли се веднъж на Божествения трен и трябва да слезете на някоя гара, вслушвайте се да не удари звънецът и тренът да тръгне. Качете се на трена, преди да е ударил звънецът. По-добре е да не слизате. Докато тренът пътува, гледайте през прозореца и щом дойдете до последната гара, тогава слезте. Ако не спазвате това правило, противоречията в живота никога няма да престанат. При сегашните разбирания на хората, при сегашното им съзнание, противоречията винаги ще ги следват. Щом съзнанието им се измени, и противоречията ще изчезнат. Ако няма хляб, винаги ще има гладни хора, а заедно с това ще има и противоречия. Ако има изобилно хляб, и гладни хора няма да има. Щом няма гладни хора, и противоречията ще изчезнат. Ако няма вода, винаги ще има жадни хора. Щом има жадни хора, и противоречия ще съществуват. Когато водата дойде в изобилие, няма да има жадни хора, а заедно с това и противоречията ще изчезнат. Изобилието е едно от условията за разрешаване на противоречията в живота. Това разрешаване е вътрешно, а не само външно. От хиляди години насам хората са разрешавали ред въпроси и противоречия в живота, но все е останало нещо неразрешено. Защо? Защото те са ги разрешавали по външен начин, а всички външни неща са изложени на промени. Ако проследите живота във всички направления, ще видите, че има неща, които се изменят, и други, които не се изменят. Например всички външни закони не зависят от човека, вследствие на което постоянно се изменят. Вътрешните закони обаче зависят от човека и не се изменят. Като казвам, че вътрешните закони зависят от човека, разбирам Божественото в него. Следователно вътрешните закони са Божествени. Външните закони пък са създадени по образеца на Божиите, но едни от тях са по-близо, а други – по-далече от оригинала. Въз основа на това, ако има противоречия в живота, те са само външни. Затова, като се натъкне на някакво противоречие вътре в себе си, човек съзнава, че то е външно, привидно. Казвате, че човек е създаден по образ и подобие Божие. – Какво представлява Бог? Дето Бог се явява в пълнотата си, противоречията моментално изчезват. Когато Бог се яви, на Земята или на Небето, в ада или в рая, всички същества се изменят. Щом се оттегли и остави хората, духовете и божествата свободни, противоречията пак ги нападат. Дето е Бог, никакви противоречия не съществуват. Дето Бог отсъства, противоречията присъстват. Защо при Бога няма противоречия? Понеже Той задоволява нуждите на всички същества и те престават да се смущават. Ако болният оздравее, има ли за какво да се смущава? Ако сиромахът забогатее, има ли за какво да се смущава? Ако слабият стане силен, има ли за какво да се смущава? Ако грозният стане красив, има ли за какво да се смущава? Значи щом се задоволят нуждите на хората, те престават да се смущават. Смущаването, безпокойството е резултат на незадоволените човешки нужди. В прочетената глава от Деянията на апостолите се казва: "И през тия дни стана роптание от еленистите върху евреите, че в повседневното раздаване на потребностите техните вдовици оставали непригледани. На това дванадесетте свикаха множеството на учениците и рекоха: "Братя, изберете между вас седем души, които да поставим за тази потреба." Казвам: всеки от вас трябва да избере тези седем души в себе си, които да уредят материалните му работи. Всички спорове, протести и роптания в света произтичат все за материални работи. Апостолите казвали: "Подобава ли на нас, като се грижим за материалните работи, да се отдалечим от Словото Божие?" И вие трябва да изберете в себе си седем души, които да уреждат материалните ви работи. Щом материалните работи на хората се уреждат добре, всички спорове между тях изчезват. Всички спорове стават все за ядене и пиене. Добро нещо е яденето и пиенето, но когато става по Бога. Щом не става по Бога, между хората се явяват спорове и недоразумения. Сега, дошли на планината, ние се радваме на красивите гледки. Тук нямаме салон, както в града, вятър вее, но имаме други преимущества. Според мене вятърът е онази любеща майка, която нежно пее на децата си и тихо ги събужда да отидат на работа. Съвременните религиозни и духовни хора работят, учат, подвизават се, ходят по планините, търсят начини, чрез които да изразят своето служене на Бога. По този начин те търсят правия път за това служене. Много са тия пътища. При това всеки ден определя нов и по-прав път от вчерашния. Наистина, какво по-красиво нещо за човека от това, да служи и да живее за Онзи, Който му е дал живот? Кой е Той, всички Го познават. Няма човек в света, който да не Го познава. Всички хора искат да бъдат радостни, весели, здрави, богати, учени, силни и т. н. Хубаво е това, но то от Бога иде. Който влезе в пълнотата на Божията Любов, той ще придобие всичко, каквото желае. Когато получи всичко, каквото душата желае, човек е готов вече да служи на хората. Докато не е влязъл още в пълнотата на Божията Любов, той не е готов на никакво служене. Щом започне да служи на хората, т. е. на ближните си, човек придобива щастието. Който не служи на хората, той не може да бъде щастлив. Тъй щото две направления съществуват в служенето: човек започва от себе си, постепенно отива към ближните си и най-после към Бога. Или обратно: започва от служене на Бога, постепенно отива към ближните си и най-после към себе си. Която посока и да избере човек, все към едно място води. И двете посоки са прави. Сега, за да не изгубите тези две посоки на движение, пазете се главно от вътрешното недоволство, на което са изложени всички хора. Аз наричам това недоволство хрема, кихавица, неразположение в живота. Недоволството не е опасна болест, но от него произтичат ред усложнения в организма на човека. Ако всички хора разбираха Любовта правилно, недоволствата, противоречията и мъчнотиите щяха да престанат. От хиляди години насам хората все уреждат работите си, но в края на краищата пак недоволни остават. Защо? Защото искат по човешки начин да турят ред и порядък в света. А това е невъзможно. Казвате, че поне в Природата има ред и порядък. Не е така. Вълк хване овца, задуши я и я изяде. Де е тук редът и порядъкът? Змия хване жаба и я изяде. Жабата кряка, но змията не иска да знае. Де е тук редът и порядъкът? Де е законът? Това не е само при тези два случая, но ако проследите живота на всички същества, ще видите, че навсякъде се разиграва една и съща история. В цялата Природа има нещо, което се мъчи, въздиша и стене. При тези противоречия хората не знаят още какъв ще бъде крайният резултат. Обаче всички учени, всички велики хора и светии, които съзнателно са изучавали Природата, виждат, че всичко в нея работи за добро. Паралелно със злото, със страданията и нещастията, с противоречията съществуват други разумни сили, които превръщат всичко в Добро. Мнозина се оплакват от страданията, искат да ги избегнат. Страданията са изпити, на които се подлагат всички хора. Някой носи торба, в която има един сух хляб. Среща го друг, взема торбата, изважда от нея хляба и заминава. Първият започва да плаче, да скърби, че му взели сухия хляб. Едва изминал сто крачки, дохожда трети, взема празната торба и туря в нея едно кило топъл, пресен хляб. Какво по-хубаво от това? Сухият хляб се замества с пресен, топъл хляб. Такова нещо представляват страданията – вземане на сухия хляб. Радостите пък представляват донасяне на топъл, пресен хляб вместо сухия. Който не вярва в смяната на скърбите с радости, казва: "Ами ако никой не ми донесе топъл хляб?" – Щом сухият хляб изчезне, топлият непременно ще дойде. Ако житното зърно не се посади в земята, няма да даде никакъв плод. Сухият хляб трябва да се вземе, за да дойде вместо него топъл. Ако в живота на човека не дойдат страдания и противоречия, хубавото, красивото и великото никога няма да дойде. Такава е реалността в живота. Защо е така? – Когато дойде топлият хляб, тогава само ще ви кажа защо изчезна сухият. Преди да е дошъл топлият хляб, нищо няма да говоря. Ще чакате с търпение, докато пристигне мекият, топлият хляб. Въпросът не е в това, че страдате. Важно е, като страда човек, да придобие нещо. Има смисъл да страда човек, но да придобие нещо. Щом придобие нещо, страданията изчезват, а човекът придобива радост и живот. Смисълът на живота се заключава във всекидневните придобивки. Всеки ден трябва да имате по една малка придобивка. Това е вътрешното разбиране на живота. Към него трябва всеки да се стреми. Докато дойдете до вътрешно, дълбоко разбиране на живота, всеки от вас ще го схваща, според както е одарен. Тази е причината, че днес всички хора не разбират еднакво живота. Както и да разбирате живота, по отношение на Великото вашето разбиране е право, но не и по отношение на обикновеното, на малкото, каквото е човекът. Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота. 5 август, 5 ч. Книги: * Великото в живота Великото в живота (Съборни беседи (1934). София, 1934) 4 беседи от 5 август 1934 г. до 15 август 1934 г. Начало: 05:00
  13. GDD

    1934_03_22 Разумно разбиране

    Аудио - чете Нели Недялкова От "Разумно разбиране" - единична беседа 22 март 1934 г., София - Изгрев Издание в брошура - 1934, София Брошурката за теглене на PDF Информация за беседата РАЗУМНО РАЗБИРАНЕ Сега ще говоря за съществените неща в живота, които трябва да знаете. Това, което досега сте научили, трябва да се циментира, т. е. да се организира. Когато постъпва в училище, ученикът трябва да научи всичко, което се преподава там. Щом излезе от училището и влезе в живота, там му предстои друго учение. Думите „циментиране и организиране” се различават помежду си. Циментирането е механически, а не органически процес. Циментират се светските хора; организират се духовните хора, които служат на Бога от любов. В този смисъл, Божественият свят е организиран. Вярващите, които се стремят към духовен живот, предстоят на организиране, обаче, начинът, по който живеят, ги лишава от тази опитност. Защо? Защото и те често се колебаят в това, което знаят. Защо и за какво се колебаят, няма да обяснявам, защото, при обясняване на някоя истина, вместо да се внесе повече светлина, в умовете на хората настава мрак, тъмнина. Запример, можете ли да обясните на човека, защо гледа? Светлината е свят, необходим за човешкия ум. Казвам: за всички, които искат да служат, да слугуват на Бога, важно е да знаят, че слугуването е процес, който води към прогрес. Без слугуване няма прогрес, няма напредък в света. Без слугуване и животът не може да се осмисли. В умовете на съвременните хора седи мисълта, че слугуват само невежите, слабите и бедните хора. Не е така. Невежите, слабите и бедните хора робуват, а не слугуват. Голяма разлика има между слугуване и робуване. Когато човек върши нещо доброволно, от любов, тогава казваме, че той слугува. Когато работи съзнателно, пак казваме, че слугува. Обаче, когато насила го заставят да работи, да се труди, казваме, че той робува. Когато болният е заставен да работи нещо, за да се лекува по този начин, това е робуване, но не слугуване. Той работи по необходимост, а не от добра воля. Кога се лекува човек? Когато е болен. Той се лекува, но не можем да кажем, че работи. За болния казваме, че се труди или че се мъчи – зависи, как изпълнява дадените от лекаря предписания. Ще, не ще, по необходимост, болният ще вика един, втори, трети лекар, да възстанови по някакъв начин здравето си. Болестите, болезнените състояния в човека се отнасят към човешкия свят, към света на противоречията; здравето, здравословните състояния пък се отнасят към Божествения свят. Следователно, когато боледувате, когато проявявате известни слабости, трябва да знаете, че сте в човешкия свят, в областта на човешкото. Болен си, кажи: Човек съм. Когато се насърдчавате, когато в ума ви дойде някоя добра, светла мисъл, знайте, че сте в Божествения свят, в областта на Божественото. Добрата страна в човека се заключава в това, да изправя своите слабости. Като слушате да се говори по тези въпроси, мнозина запитват: Кой е пътят, по който трябва да вървим? Пътят, по който трябва да вървите, е пътят, по който децата вървят. По кой път вървят децата? Децата вървят по пътя на своя баща и по пътя на своята майка. Синът върви точно по пътя на баща си, а дъщерята – по пътя на майка си, но само с едно малко, вътрешно различие. Мнозина се безпокоят, как ще растат, дали ще се развиват правилно. Казвам: човек ще расте, ще се развива и в заключение ще стане точно това, за което е предназначен. Ако искате да се убедите в това, направете следния опит: вземете едно змийско, едно паче и едно кокоше яйце и ги поставете при условия да се измътят. По външен вид имате три яйца, но като се измътят, от всяко яйце ще излезе точно това, което е вложено в него. От всяко яйце ще излезе форма, съответна на това, което се крие в неговия зародиш. Някой казва: Какво ще излезе от мене? – От тебе ще излезе точно това, което първоначално е вложено. Някой седи и се безпокои, как ще свърши живота си. Как ще свърши вълкът живота си? Вълкът ще свърши живота си като вълк. Как ще свърши овцата живота си? Като овца. Как ще свърши змията живота си? Като змия. Как ще свърши човек живота си? Като човек. Под думата „свършване на живота”, имам предвид разбиране на живота. Като изяде овцата, вълкът едва тогава разбира, че е постъпил криво. Като свърши живота си, овцата тогава разбира, че нищо не е постигнала. Като свърши живота си, и човекът разбира, че нищо не е постигнал от онова, което е желал. Когато се роди и израсне, човек започва да мечтае да стане цар. Най-после постига желанието си, става цар: коронясват го, кланят му се, всички го слушат, изпълняват заповедите му, и той се радва на здравето, на силите си, на славата и на властта, с които разполага. Дохожда ден, когато силите му започват да го напущат, ръцете и краката му треперят, не го слушат; поданиците му също не го слушат и го детронират. Той започва ден след ден да слиза от своето високо положение, докато изгуби всичко, което е имал, и казва: Бях цар, но какво спечелих? – Придоби опитността, която всеки цар има. Ти игра на сцената ролята на цар, и като изигра ролята си, напусна сцената, влезе в действителния живот. Да играеш ролята на цар, това още не е положение на истински цар. Докато не стане Син Божи, дотогава човек ще се качва на сцената и ще слиза, ще се намира в преходни състояния. Да бъдеш Син Божи, значи да живееше в реалния свят, дето няма никакви промени. Само Синът Божи разбира реалния свят; цялата вселена е на негово разположение. Питам: какво е положението на съвременния човек? Седи той при ограничителните условия на живота, в света на промените, и казва: Де ще отиде краят на този живот? – Няма защо да мислите за края на живота. – Какво ли ще бъде началото на живота? – И за началото няма защо да мислите. – Какъв е смисълът на всички неща в живота? – И за това не мислете. Всички неща имат смисъл. Всяко нещо, което в началото няма смисъл, накрая се осмисля. Какъв смисъл ще дадете на неща, които на пръв поглед са безсмислени? Имайте търпение да дочакате края на тия неща, да видите техния смисъл. Какъв смисъл ще дадете на живота? Или какъв смисъл ще дадете на любовта? Едно трябва да знаете; любовта изключва всякаква жертва. Защо? Любовта е нещо повече от жертвата. Любовта изключва всякакво даване, защото е нещо повече от даването. Любовта подразбира пълнота, доволство на душата. Тази пълнота, това доволство расте непреривно. Любовта включва всички постижения, към които душата се стреми. Ако днес, в името на любовта, хората не постигат своите желания, причината за това е, че като искат да бъдат като другите, те подражават едни на други, а с това се спъват. Човек трябва да бъде като другите само в едно отношение, а именно – всички да живеят в любовта. Само в това хората трябва да си подражавате. Който не живее в любовта, той не е като другите. Не е въпросът да мислите, като другите хора, но трябва да постъпвате като ония, които живеят в любовта. На мнозина ще се види противоречиво, как е възможно да постъпват като всички хора. Вие трябва да постъпвате, както постъпват кокичето и дъбът. Трябва ли кокичето да желае да стане дъб? Кокичето никога не може да бъде дъб; то всякога кокиче ще си остане. На кокичето е определено да живее един-два месеца. През това време то ще поникне, ще израсте, ще цъфне и след това ще замине. Кокичето има право да остане на земята най-много два месеца. Толкова е отпускът му. На дъба, обаче, е определено да живее 100–200–300 и повече години. Като давам този пример, с това искам да обърна внимание на спора, който съществува между хората, защо едни от тях трябва да заемат положението на кокичето, а други – положението на дъба. Според мене, разрешаването на този въпрос седи в следното: кокичето може да стане дъб, само при условие, ако дъбът пожелае да стане кокиче. Същият закон съществува и в Божествения свят. Ако някой човек пожелае да стане ангел, той не трябва само да подражава ангела, но трябва да отиде на неговото място; същевременно, ангелът трябва да слезе на положението на човека. Добре е това, но какво ще правите утре, когато друг някой пожелае да заеме вашето положение като ангел? Той ще заеме вашето положение, но и вие трябва да заемете неговото. Тъй щото, не мислете, че като станете ангели, никой няма да ви спъва. Много хора ще пожелаят вашето положение, а това ще стане причина вие постоянно да слизате и да се качвате. И при това постоянно слизане и качване, вие трябва да изучавате живота. Казвате: Де ще му излезе краят? – Няма защо да мислите за края. Като заемете положението на ангела, ще се радвате; като заемете положението на човека, пак ще се радвате. И като се качвате, и като слизате, трябва да ви е приятно. Какво лошо има в слизането? Стаята ви е в горния етаж на къщата. Качвате се там да пренощувате, и сутринта слизате долу, в първия етаж. Ако можеше само да се качвате, без да слизате, защо трябва да си правите къщи на няколко етажа? В кой етаж е по-добре да живее човек? Засега в първия етаж живеят господарите, хазяите на къщата, а във втория – наемателите. В най-горния етаж, таванския, живеят слугите. Сега светът е обърнат с главата надолу. Според мене, в най-горния етаж, на тавана, трябва да живеят господарите, а долу, в първия етаж – слугите. Защо? Защото въздухът на планината е по-чист, отколкото този в долината. Първият етаж представя долина, а най-горният етаж – планина. Съвременните господари са умни. Те живеят в първия етаж, т. е. в долината, за да бъдат по-близо до избата, дето се намират съестните продукти. В първия етаж са най-големите удобства. И тъй, нека всеки от вас извади същественото за себе си и го приложи в живота си. Всеки ще ме разбере според развитието си. Петгодишното дете разбира живота по един начин; когато стане на 20 години, то ще има друго разбиране; на 30 години разбирането му ще бъде съвсем друго; на 80, на 120 години разбиранията на човека за живота коренно се различават от тия на детето. Значи, разбиранията за живота на един и същ човек, през разните му възрасти, са различни. Това говори за прогресивното разбиране. И наистина, ако наблюдавате едно петгодишно дете и след години го наблюдавате, но вече като стар, 120-годишен човек, вие ще намерите грамадна разлика между тези два образа. Защо? Състоянията, в които се намирали, напълно се различават. На тия състояния се дължат и различните разбирания. Като петгодишно дете, той беше весел, доволен от живота, радваше се на хората; обичаше майка си, баща си, прегръщаше ги, целуваше ги. Като остаря, като 120-годишен дядо, прегърби се, започна да ходи с тояга, да не се доверява на никого и да казва: Не вярвайте на хората, защото са лоши. Не вярвайте на слугите, защото крадят, ще оберат всичкото ви богатство; не вярвайте и на близките си – никому не вярвайте! Питам: На кого трябва да вярвате тогава? Само на този стар дядо ли? Той е недоволен от живота, от хората, от себе си, и от това положение ще учи другите. Не, това не е право разбиране на живота. Това е опаката страна на живота. Когато се говори за стари и за млади, това подразбира физическия живот, т. е. живота на Земята. На небето, обаче, всички са 33-годишни. Там не носят бради, както хората на земята, и всички си приличат. Ако отидете на небето и пожелаете да видите някое дете, веднага един от големите ангели се смалява и става дете. Ако пожелаете да видите същия ангел, той пак се увеличава, приема първоначалния си вид. Докато сте на небето, каквото пожелаете, става. На земята, обаче, не е така. В небето няма болни, няма недоволни, няма стари хора. Там не се чуват никакви оплаквания, никакви охкания. Когато искат да разберат, какво нещо е недоволството, ангелите слизат на земята. По този начин те се развличат малко. За тях земята е място на развлечение. Ангелите отиват при старите хора, при бабите и дядовците, те да им разправят своя живот, да се запознаят с недоволството. Ангелът слуша историята на дядото, който го запознава с недоволството, и само се усмихва. Дядото казва: Ти не цениш моята опитност, затова се усмихваш. – Как да не я ценя? Аз затова съм дошъл на земята, да се уча. – Тъй, трябва да се интересуваш! – Какво е недоволството, ние не знаем. В небето недоволство не съществува. Пък и такива екземпляри, като хората, също не се срещат там. Казвам: смисълът на живота не е в остаряването. Смисълът на живота е в любовта, във вечния живот, в процеса на вечното подмладяване. Който не остарява, той не може да се подмлади. Който не греши, той не може праведен да стане. Ако разберете тези мисли, блажени сте; ако не ги разберете, ще станете като дядо си. – Защо е така? Да питате защо е така, то е все едно да питате защо Господ е създал човека с едно лице само, а не с две или с три. Ако някой момък се влюби в мома с три лица, той няма да знае, на кое лице да гледа, съвсем ще се обърка. Едно лице трябва да има човек, защото съществува само един Бог. Една уста трябва да има човек, защото съществува само една любов. Обаче, човек има две очи, две уши, две ноздри на носа, две ръце, два крака. Защо човек има две уши? На едното ухо седи мъжът, на другото – жената; на едното ухо седи братът, на другото – сестрата; на едното ухо седи господарят, на другото – слугата. Следователно, числото две показва, че човек едновременно трябва да възприема и да предава Божествените блага. Петте пръста на ръката представят петте отворени врати за света, през които човек влиза и излиза, за да се запознае със законите на живота. Тъй щото, докато имаш пет сетива, ще гледаш добре, ще слушаш добре, ще миришеш добре, ще вкусваш добре, ще пипаш добре. Петте сетива са петте врати, през които човек възприема знанието. В бъдеще човек ще има повече сетива, но само ако е могъл да развие петте, с които днес си служи. Съвременните хора, и се петте сетива, които имат, още не могат да разберат и научат това, което ги заобикаля. Те имат уста и език, но още не са се научили да говорят музикално. Знаете ли, каква сила се крие в човешката реч? Божествена сила се крие в речта! Ако знаехте законите на речта, ако знаехте този музикален език, достатъчно е само три думи да кажете, за да отворите сърцето и на най-големия скъперник банкер. А сега, като не знаете този музикален език, като не знаете ключа, с който да си послужите, отивате при някой банкер, говорите му с часове и, вместо да отворите сърцето му, вие го затваряте. И след това казвате: Влязох при този банкер, но не мога да изляза. Питам: Как е възможно, да влезете при един банкер и после да не можете да излезете? За да не можете да излезете от стаята на банкера, това показва, че имате да му давате, а не можете да отворите сърцето му. И наистина, вие имате да му давате сто хиляди лева. Той ви хваща и казва: Скоро парите! – Пусни ме да си изляза! – Не, така не се излиза. Или парите ще дадеш, или под съд ще те дам. Като не можете да платите, вие се намирате в положението на онзи дервиш, който отишъл на баня да се къпе, но нямал пет пари в джоба си и казал: Ще се окъпя, а Господ ще промисли за мене. Влязъл в банята, окъпал се добре и, на излизане, казал на баняджията: Много благодаря за банята. – Първо ще платиш, а после ще благодариш. – За Бога! Освободи ме, пусни ме да си вървя. – Щом Бог те е пратил на баня, Той ще се погрижи за парите. – Нямам пари, не мога да ти платя. – Не, ще платиш! Иначе няма да те пусна. Десет стотинки е всичко! – Аллах, или ми дай десет стотинки, да платя на баняджията, или събори банята, да изляза навън! Причината за нещастията на съвременните хора се дължи на това именно, че за десет стотинки само баняджията ги е хванал и не ги пуща да излязат навън, докато не платят. Когато някой ми разправя за страданията си, аз си представям смешното положение, в което се намира; виждам, как баняджията го е хванал и не го пуща, а той ми разправя, че страда, че имал да дава на този, на онзи. Той иска да му дам някакъв съвет. Какъв съвет ще му дам? Ако му кажа да не се къпе, не съм прав. Виждам, че той непременно се нуждае от баня. Не остава друго, освен да плати на баняджията. – Пет пари нямам в джоба си. Казвам: Така е за онзи, който няма сладък език. Обаче, за онзи, който има мек, благ език, банките са на негово разположение. Ако знае, как да върти ключа на своя език, човек би правил чудеса. Богатството, бъдещето на човека се крие в неговия език. Някой казва: от мене нищо няма да излезе сега, но поне в бъдещия живот да излезе нещо. – Защо си даваш мнението? Веднъж си дошъл на земята, Бог е вложил Нешо хубаво в тебе, което трябва да разработваш. Смешно е, професорът, който е свършил четири факултета, да каже, че не може да преподава на учениците си. Ако не може да преподава, защо е станал учител? Същото се отнася и за вас. Турете в ума си мисълта, че и вие, като професора с четирите факултета, можете да извършите онова, за което сте пратени на земята. Казвате: Отде знаем, какво трябва да извършим? Питам: жената не знае ли, че е жена? Мъжът не знае ли, че е мъж? Детето не знае ли, че е дете? Господарят не знае ли, че е господар? Слугата не знае ли, че е слуга? Военният не знае ли, че е военен? Всеки човек знае, за какво е роден. Следователно, вашата задача на земята седи в това, да извършите онова, за което сте пратени. За тази цел всеки човек трябва да влезе в умствения свят, в света на мисълта; после, той трябва да влезе в духовния свят, в света на любовта, в света на топлината; най-после, той трябва да влезе в Божествения свят, да научи, какво нещо е волята Божия, и как трябва да се изпълнява. Значи, човек трябва да изучава три неща: законите на своя ум, на своето сърце и на своята воля. В тази наука влиза смирението. Човек трябва да бъде смирен, да отстъпва разумно и намясто. Без смирение животът на човека остава незавършен. Смирението е път, врата, през която трябва да влезете в Божествения свят, да се научите да работите. Който иска да стане умен, нека отиде при ангелите да се учи; който иска да възпита сърцето си, нека отиде да се учи при херувимите и серафимите; който иска да се научи да работи на земята, нека отиде в Божествения свят, при Бога. Човек може да бъде умен, добър, но ако няма смирение, ако не е ходил в Божествения свят, той не може да реализира своите мисли и желания. Ако пък е ходил при ангелите, херувимите и серафимите, най-после той трябва да отиде и при Бога. Само при това положение, човек може да изпълни волята Божия. Няма по-велико нещо за човека от изпълнение волята Божия. В изпълнение волята Му се крие всичката наука на миналото, на настоящето и на бъдещето. Идеалът и на малките, и на големите същества седи в изпълнението на тази воля. В изпълнение волята на Бога се проявява Божията Любов, Мъдрост и Истина. Следователно, ако не вършите волята Божия, вие не можете да разберете Неговата Любов, Мъдрост и Истина; ако не вършите Неговата воля, вие не можете да придобиете Неговия живот, Неговото знание и Неговата свобода. В изпълнение волята на Бога се крие идеалът на всяка душа. За постигането на този идеал, човек трябва да бъде готов на всякакви жертви. Дойде ли до Божественото, той не трябва да има две мнения. Това значи да бъде човек господар на себе си. Да бъдете господари на положението си, това не значи, че трябва да се жертвате, но да се облечете в дрехата на смирението, за да изпълните волята Божия. Красив свят е смирението! В този свят започва истинската работа. Смиреният е минал през всички фази на живота и се е смалил, заел е положението на дете. За такива души Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие. Това малко дете е минало през големи изпитания, през всички области на живота, и сега слиза на земята да се специализира. Тази специализация не е нищо друго, освен осмисляне на живота, разглеждането му като Божествена проява. Само смиреният човек върши волята Божия, и затова познава Любовта. Само Божията Любов осмисля живота. Тя премахва всички мъчнотии, спънки, противоречия и прави човека господар на положението. Целият свят е на разположението на този човек. Това значи да влезете в свят между хора, които ви обичат. Всички ще се грижат за вас, няма за какво да мислите, но в замяна на това и вие трябва да бъдете внимателни към тях. Сега, като ученици, вие трябва да учите. Всички ще минете през положението на Иова, който на времето си беше един от напредналите ученици. Бог искаше да изпита търпението му, и затова го подложи на големи изпитания. Само търпеливият може да върши волята Божия. Без търпение човек не може да служи на Бога, не може да върши Неговата воля. Който иска да бъде силен, той непременно трябва да развива търпението си. Без търпение човек не може да бъде във връзка с Божествения свят, не може да познае Великото начало. Без търпение човек само ще се запитва, защо светът е така създаден, защо му са дадени изпитанията, защо носи една или друга форма и, в края на краищата, не ще може да си отговори. Като развива търпението си, като учи, човек постепенно ще си отговори на тия въпроси. Като си отговори положително на всички въпроси, най-после и той, като българина, ще каже: „От ден на ден по-добре, а днес е най-добре.” Какво означават тия думи? Един българин работил по цели дни на нивата си и вечер се връщал у дома си, между жена си и децата си, дето се измивал, преобличал, нахранвал и казвал: „От ден на ден по-добре, а днес е най-добре.” Един ден, когато и вие се намерите в дома си измити, облечени в нови дрехи, нахранени и задоволени, ще кажете: Днес е най-добре. Само по този начин животът ви ще се осмисли. Днес, 22 март, е денят на равноденствието, началото на пролетта. Всички посрещат слънцето, радват се, пеят, дошъл е първият ден на пролетта. Като посреща слънцето, човек трябва да има идея за това. Слънцето е емблем на Великото начало в света. То обикаля земята, минава от северното в южното полушарие. Когато слънцето е в южното полушарие, Великият слиза на земята. Когато слънцето е в северното полушарие, Той се връща в своя свят. Тогава пък ние отиваме при Него, в Божествения свят. Дали слънцето е в северното, или в южното полушарие, любовта и истината трябва да бъдат достояние за нас. Следователно, тази година трябва да изучавате и да прилагате любовта и истината в живота си. Само така ще станете свободни хора. Мнозина мислят, че са свободни, а при това се безпокоят от много работи. Докато ви безпокоят една мисъл, едно чувство или една постъпка, вие не сте свободни; докато ви безпокоят децата, слугите, хората около вас, вие не сте свободни; докато ви безпокоят студът, горещината, вие пак не сте свободни. Човек трябва да стане господар на всичко, вън и вътре, в себе си. Казвам: за да стане господар на положението, в което се намира, човек трябва да мине през известни ограничения, през големи напрежения, да се блъсне в нещо, за да се пробуди съзнанието му. Една сестра разправяше един свой сън: сънувала една вечер, че се намирала пред едно замръзнало езеро. Искала да си налее вода, но не могла. Ударила силно леда, направила дупка и влязла вътре; напълнила стомната си с вода, но не могла да излезе. Дошло й наум, че може да хвърчи. Като се опитала да хвръкне, пред нея се изпречила една стена. Ако доближи до стената, ще удари главата си, ще я разбие, и затова спряла. Нещо й казвало отвътре: Не се страхувай, удари се в стената, ще излезеш през нея. Тя послушала този глас. Хвръкнала, ударила главата си в стената, и веднага се почувствувала свободна. Минала през стената, без някаква повреда, Като се събудила, разбрала, какво значи да се блъснеш в нещо. С това блъскане на главата си, тя разрешила един важен въпрос. И тъй, когато се натъкне на някое тежко, мрачно състояние, човек трябва да блъсне малко главата си, да се пробуди съзнанието му. Преди години, когато бях в Търново, при мене дойде една жена, на 40–45 години, и започна да се оплаква от живота, от хората. Питам я: Ти ли си единствената праведна жена в света? Тогава тя обърна друг лист, започна да говори за себе си, че била лоша, че не е доволна от живота си и т. н. Като я изслушах, пак я запитах: Защо дойде при мене? Ако е да ми разправяш, какви са хората, каква си ти, аз зная това. Какво ново можеш да ми кажеш? – Искам да кажа, че майка ми ме изпрати да дойда тук. От няколко години насам тя е в онзи свят, но снощи я сънувах: Идва при мене сърдита, недоволна, с една стомна в ръка. По едно време дига стомната и ме удря с нея право в главата. От главата ми започна да тече някаква жълта течност – главата ми се разби. Аз се уплаших и реших да бягам, но чух по-нататък гласа на майка си: Или човек ще станеш, или още по-голямо зло ще те сполети. Помислих си: Каква лоша майка! Вместо да ми се порадва, тя разби главата ми. Гледам, обаче, тя седи, наблюдава ме. По едно време отвори вратата, дигна ръката си нагоре и излезе от стаята ми. Ставам сутринта, но забелязвам, че в мисълта ми е станала някаква промяна, започнах да мисля за Бога, за хората, за доброто в света. Като мислих така, дойде ми наум да ви посетя, да чуя, какво ще ми кажете. Тогава аз й казах: благодари на майка си, че те е ударила по главата. Това удряне е станало причина да се пробуди съзнанието ти. Върви в Божествения път и не се безпокой. Докато си в този път и вършиш волята Божия, никаква стомна няма да удря главата ти. Следователно, който върши волята Божия, само той може да влезе в света на свободата. Желая на всички да влезете в света на свободата. Как ще придобиете тази свобода? Вие ще придобиете тази свобода, когато влезете в света на Божията Любов, в света на Божията Мъдрост, в света на Божията Истина. Щом е така, няма да ви казвам, как трябва да живеете, но пожелавам ви да влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината. – Какво ще правим там? – Това не е ваша работа. По този въпрос вие не трябва да мислите. Като влезете в тези светове, там ще ви научат, какво да правите. Казано е в Писанието: „Всички ще бъдат научени от Господа.” Значи, като влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината, там ще ви научат, какво трябва да правите, как да изпълнявате Божията воля. Ако не влезете в тези светове, други ще ви учат, какво да правите. Сега, пожелаваме на всички да изпълнявате волята Божия! Няма по-красиво, по-велико, по-идейно нещо от това, човек да изпълнява волята Божия. С други думи казано: няма по-красиво, по-велико, по-идейно нещо за човека от това, да влезе в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината. Желая на всички да влезете в тези три свята, и там да бъдете научени от Бога, какво да правите. Сега отивате в света на Любовта, дето ще прекарате до септември. Като се върнете от този свят, пак ще се видим, ще си поговорим. Значи, сега отивате в света на Любовта, дето ще прекарате шест месеца. Пожелавам ви добро пътешествие! Добър път на всички! Бог на всичката пълнота да ни изпълни с благия Си Дух! Да изпълним благата Му воля! Беседа от Учителя, държана на 22 март 1934 г., 5 ч. с., Изгрев.
  14. valiamaria

    1930_11_23 Общение с Бога

    Аудио - чете Мария Кисова; Аудио беседа (видео) От книгата "Общение с Бога", единична извънредна беседа, 23 ноември 1930 г. Издание 1931 г., София. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г. Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Общение с Бога Животът, в своите прояви, има една реална и една нереална страна. Тия прояви имат свои практически и теоретически значения. Запримeр, да вярва човек, това е една от теоретическите страни на живота. Каквото и да мисли човек за вярата, това е все още теория. В такъв случай всички хора се различават в своите теоретически възгледи за вярата и за живота. Обаче, по отношение на реалното в живота, т.е. по отношение на съществената страна на живота, всички хора, както и всички живи същества, изобщо, имат еднакви схващания, както и еднакви опитности. Значи, в реалността на нещата има единство. Например, когато дойде радостта, тя произвежда еднакви условия, еднакви промени във всички живи същества. Тези промени се забелязват най-добре у хората. Когато те се радват, пулсът им се увеличава, приливът на кръвта в сърцето се усилва и всички органи се разширяват. Изобщо, радостта причинява разширение в човека. Друга реална страна на живота е молитвата. Който не знае да се моли, той само теоретизира. Обаче, да се теоретизира върху молитвата, това не може да се нарече истинска молитва. Съвременните хора мислят, че молитвата, моленето е достояние само на простия човек. Те считат молитвата за нещо долно по отношение на учения, на гениалния човек или на светията. Всъщност, ако се вземе предвид живота на гения, на учения или на светията, ще се види, че той от начало до края представлява само молитва. Животът му започва с молитва и завършва с молитва. Молитвата на гения, например, показва, че той е бременен с някаква велика идея, с която иска да допринесе нещо на света. Такъв живот е напълно безкористен. И затова казваме, че както геният, така и светията не търсят в живота си своето лично благо. И тъй, всички хора, които са готови да разберат по вътрешен, интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл. Между съвременните езици няма нито един, който е в състояние да изрази великата идея, която се крие в понятието „молитва." И днес, по нямане на съответна дума, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително поне изразяват понятието молитва. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Онзи Източник на живота, от който си излязъл. Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т.е. за Първоизточника на живота. Следователно, падението, до което съвременното човечество е дошло, се дължи на една дълбока вътрешна причина – немарливост към Първия Принцип, от който е излязло. Днешният човек е немарлив към Бога, вследствие на което често чувате да казва: аз съм свободен човек, мога и без Бога, мога и без молитва. Така разсъждава човек, който се мисли свободен, но това разсъждение логически не е правилно. То не е правилно по единствената причина, че реалното, т.е. абсолютното в света не може да се раздвоява. Както Бог, Който ни е създал, не може да ни забрави, така и ние нямаме право да Го забравяме. Ако Той ни забрави, всичко е свършено с нас. Ако Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако и ние Го забравим, пак умираме. Казвате: защо умираме? Ще ви докажа защо иде смъртта. Когато някой пита, не може ли да живее без молитва, то е все едно да пита, не може ли да живее без да диша. Щом човек се счита свободен, независим, нека се опита да спре дишането си само за един час. Спре ли дишането си за един час, той ще разбере каква е необходимостта от него. Ако дишането представлява голяма необходимост за човека, тогава мисълта за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога, като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби, ние трябва да си спомняме за Бога. Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти, нищо не съществува. Някой казва: културата може да съществува и без Бога. Казвам: колкото животът на земята може да съществува без слънце, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото растенията могат да съществуват без вода, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото хората могат да съществуват без въздух, толкова и културата може да съществува без Бога. Това са сравнения, които показват голямата необходимост от молитвата. Мисълта на човека не може да се развива без молитва. Ние не говорим за изопачените човешки мисли, според които идеята за Бога е представена в най-карикатурен вид. Идеята на съвременните хора за Бога е идея на падналото човечество. Това, което те считат реалност, всъщност не е никаква реалност. Колко пъти човек се е молил на Бога, без да е получил някакъв отговор! Защо не получава отговор на молитвата си? Да се моли човек на Бога и да не получава отговор на своята молитва е положение, подобно на жадния, който сънува, че пие вода, но като се събуди, пак усеща жаждата. Водата, която той пие на сън, не задоволява жаждата му. Значи, това пиене на вода не е реално. Реалността се отличава по това, че тя е в сила да задоволи всяко чувство, от което човек вътрешно се измъчва. В реалността човек непрекъснато, постоянно расте. Това вечерно събрание е свикано за реалността на молитвата, да разберете, как трябва да се молите. Бих желал да чуя от някои как се молите. Когато се молите, т.е. когато отивате при Бога, вие се стеснявате. Можете ли да се молите правилно, щом се стеснявате? При това, на какво се дължи стеснението? Когато ученикът е научил урока си, както трябва, той става от местото си смело, решително и отговаря добре на всеки въпрос, зададен от учителя му. Не е ли научил урока си, ученикът се стеснява и казва: учителят ще ме скъса. Когато се молите на Бога, имайте предвид следните Негови качества: Той е крайно търпелив, но и много взискателен. Когато човек се моли, той трябва да се моли за реални, за действителни неща. Бог не обича да се молим за празни работи. Празни работи са онези, изпълнението на които зависи от нас. За тези работи ние не трябва да очакваме на Бога, Той да ги направи. Смешно е, например, да отидеш при Бога и да се молиш: Господи, научи ме да се храня. Или, научи ме, Господи, как да пия вода, как да се ръкувам с хората, как да се обличам и т.н. Много от молитвите на съвременните хора са от този тип. Казвам: съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях всякакво користолюбие. Користолюбието е порок, язва, която разяжда човешката душа. Като облак то помрачава съзнанието на човека и огрубява неговото сърце. Користолюбивият цял ден мисли само за себе си: да се е нахранил добре, да е хубаво облечен, жилището му да е топло и удобно, да е здрав и т.н. Що се отнася до страданията на другите хора, той казва: това не ме интересува. Да не се интересува за своя ближен, това е чуждо състояние, на което човек се поддава. Това състояние рядко обхваща човека, но то мирише толкова неприятно, че дълго време той трябва да се чисти, докато се освободи от него. И тъй, помнете следната Истина: няма по-благородно нещо в живота на човека от молитвата. Каквото друго и да ви казват хората, не забравяйте значението и необ- ходимостта от молитвата, от общението с Бога. Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с общението с Първата Причина, каквото има в молитвата. Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не може да се счита за истинска. Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще мязате на дърво с узрели плодове. Види ли ви Бог така накичени, ще Му е приятно, че пред Него седи разумно дете, което знае да говори на такъв възвишен, ангелски език. Ще кажете: всички не можем да бъдем разумни деца. – Нищо от това, Бог търпи и глупавите деца, но има разлика между едно разумно и едно глупаво дете. Глупавото дете никога не може да има резултатите на разумното дете. Това виждаме навсякъде в живота: разумният учи, а глу- павият всякога отлага; разумният се възнаграждава, а глупавият се утешава. Казвам: ако съвременните хора не знаеха да се молят, те биха изгубили и това малкото, което до днес са запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили, се дължи на молитвения дух, който работи в душите им. Тъй щото, благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение иа молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна, духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата. Сега, като ви наблюдавам, аз забелязвам следното нещо: вие сте забогатели със знания, които ви преподавам, но не сте научили как да се молите. В много отношения вие мислите като мене, философствате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но едно нещо не знаете – не знаете да се молите като мене. Единственото нещо, на което не мога да ви науча, е да се молите. Аз никога не си позволявам да науча някого как да се моли. Защо? –Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата. Някой ме запитва: ти как се молиш и кога се молиш? – Как се моля, не мога да ти кажа, но всякога се моля: аз се моля и като ям, и като пия вода, и като чета, и като работя — всякога и навсякъде се моля. – Не ти ли става тежко от толкова много молене? – Напротив, по-леко ми става. Животът се заключава, именно, в молитвата. Престане ли човек да се моли, и животът изчезва. Велико нещо е молитвата! Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви. Като се научите да се молите, и животът ви ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят, затова се обърнаха към Христа с думите: „Учителю, научи ни да се молим!" Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи." Обаче, те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Казвам: всеки човек може да научи да се моли. Щом молитвата е в зависимост от добродетелите, човек трябва да постави доброто за основа на своя живот. Постигне ли това, той няма да забележи как способността му да се моли ще се яви като естествен резултат на живота. Тогава душата на човека ще цъфне като дърво с хиляди благоуханни цветове. Когато човек изпадне в молитвено разположение, зло не съществува за него. Той е разположен към всички. На всичко се радва, за всичко благодари. Като гледа как червеят пълзи, той се спира пред него, иска да му помогне с нещо. Като погледне към някое дърво, на което вятърът люлее листата, той изпитва разположение към него и пожелава да му помогне. Пред този човек всичко оживява. Той вижда навсякъде Божия Дух, Който работи и помага. Това събужда подтик в него и той да работи, да се освободи от ограничителните условия на живота. Казвате: само човек ли се моли? – Всяко живо същество се моли. И животните, и растенията се молят. Благоуханието, което растенията разнасят из въздуха, е тяхната молитва. Когато растението изгуби своето благоухание, то изсъхва. Докато растението благоухае, то расте и се развива. Има растения, от листата на които, както и от техните цветове излиза благоухание. Следователно, и човек, когато се моли, издава благоухание, както и растенията. Колкото повече се моли той, толкова повече и благоуханието му се увеличава. Престане ли да се моли, и благоуханието му постепенно изчезва. Който никога не се е молил и е забравил да се моли, той мирише неприятно. От качеството на растението зависи неговото благоухание. По същия начин се определят и добродетелите у човека. Колкото добродетелите на човека са по-развити, толкова по-силно е и неговото благоухание. И тъй, молитвата е най-важната работа в живота. Що се отнася до това, как да се молите, това е лична работа, която всеки сам трябва да научи. Ако аз ви науча да се молите, вие ще чувате само едно ехо, което най-после ще ви дотегне и ще се откажете от молитвата. Молитвата има смисъл само тогава, когато тя излиза от дълбочината на душата. Искате ли някой да ви покаже как да се молите, той ще ви каже: аз ще се моля за вас, а вие ще работите за мене. Такъв е законът. Работите ли за някой човек, той пък непременно трябва да се моли за вас. Не се ли моли за вас, и вие не трябва да работите за него. Такива са отношенията между духовните хора. Ако пък вие се молите за някого, той ще работи за вас. Тази вечер аз искам вие да се молите, аз да работя; или, аз да се моля, вие да работите. Или пък можем да се разделим: едната половина да работят, а другата половина да се молят. Каквото и да приемете, едно е важно за вас: всички да вземете участие, да отправите ума си към Бога. Няма по-тържествен момент от този, да отправим ума и сърцето си нагоре, към Този, Който ни е дал всички блага. Ако работите по този начин непрекъснато, в продължение на цяла година, вие ще бъдете през всичкото време радостни и весели и ще чувствате присъствието на Бога. Тази молитва ще бъде в сила да ви помага във всички случаи на живота. Наука без молитва отегчава човека; религия без молитва отегчава човека; любов без молитва отегчава човека; ядене без молитва отегчава човека. Всичко, което се върши без молитва, е тягостно за човешкия дух. Има хора, които са много взискателни в молитвата си; тяхната молитва е строга, отмерена, сдържана. Обаче, има хора, особено между бедните, молитвата на които се излива непосредствено, свободно, както чувстват в дадения момент. След такава молитва лицата на такива хора просияват, засмиват се, а същевременно и в душата им става някаква промяна. Слушате някой беден да се моли: „Господи, има нещо в мене, което желае да се моли, но не зная как да се моля. Съжалявам, че употребяваш грижи и време за мене, но още не съм се научил. Правя усилия да върша волята Ти, но не успявам, постоянно греша. Ако речеш да ме удариш, ръката Ти ще ме смаже. Съжали се върху мене, втори път няма да повтарям същите погрешки." Бог, като чуе тази молитва, изпраща благословението си върху тази душа и казва: „Умно дете е това, то ще се изправи." Аз изнасям нещата по човешки, както стават между хората. Кой не е срещал в живота си чистосърдечен, откровен човек, който да му говори от дълбочината на душата си? Като слушате такъв човек да говори, вие чувствате, че той е готов на всякакви услуги, на всички жертви за вас. Тогава и вие изпитвате разположение към него, и ако той ви е направил някаква пакост, вие сте готови веднага да му проститете. Казвам: ако вие не прощавате прегрешенията на вашите ближни, и вашите прегрешения няма да се простят. Често вие се обръщате към Бога с молба да ви се открият някои тайни. Много неща ще научите, но само когато се научите да се молите, както трябва. Сега, като ви наблюдавам тази вечер, виждам, че между вас има и млади, и стари. И всички казвате, че се обичате, че имате братски отношения помежду си. По какво се отличава старият от младия? Старият брат се отличава с готовността си да услужва на по-младия си брат, а младият брат се отличава с готовността си да работи. Значи, и младият, и старият брат са готови да вършат всякаква работа, която им се представи. Всеки човек трябва да има в душата си абсолютна готовност да служи на Бога, както ангелите и напредналите братя имат готовност да помагат на всички, без разлика на положение. Казвате: накъде трябва да се обръщаме, като се молим? Едно трябва да знаете: молитвата не търпи никакви правила, никакви ограничения. Когато човек се моли, както трябва, той винаги е обърнат към Бога. Вие не можете да се молите, ако не сте обърнати към Бога. Ако се молите на Бога, а мислите за някой човек, бил той ваш приятел, или ваша майка, или ваш баща, значи вие се молите на тях. Ако се молите на Бога, а мислите за парите си, за къщата си, на тях се молите. Ако се молите на Бога, а мислите за някой светия, вие се молите на този светия, а не на Бога. Следователно, искате ли молитвата ви да бъде приета от Бога, мисълта ви трябва да бъде насочена изключително към Него. Във време на молитва умът ви трябва да бъде свободен от всякакви странични мисли. И тьй, молите ли се, образът на Бога трябва да седи в ума ви. Никакъв друг образ! Ще кажете: ние не знаем какъв е образът на Бога. Не, вие знаете този образ, но сега трябва само да Го възстановите. Има един момент в живата, когато всички същества, от най-малките до най-големите, отправят ума си към Бога. В такъв случай, мистичната страна на молитвата се заключава в това, човек да схвазне този момент, да се присъедини към тази обща молитва и да каже: Отправям ума, сърцето, душата и духа си към Този, към Когото всички се отправят в този момент. При това, всеки ще отправи мисъл, съответна на неговото развитие. Бог ще отговори на тази колективна молитва, като ще изпрати всекиму толкова светлина, колкото му е необходима. Сега, нека всички прочетем Добрата молитва и отправим ума си към Този, към Когото всички се обръщат тази вечер. Тази молитва е обща, не само за човечеството, но и за цялата вселена: за всички ангели, арахангели, началства, власти, сили. Само по този начин ще измолим Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата воля. Беседа от Учителя, държана на 23 ноември, 9 ч. в. 1930 г. Изгрев. Obshtenie_s_Boga.pdf
  15. Аудио - чете Митко Ненков От "Пътят на добрите постижения" - единична беседа 28 август 1930 г., София - Изгрев Издание - 1930, София Информация за беседата От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ПЪТЯТ НА ДОБРИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ Тайна молитва Прочете се Евангелие от Йоана, 8-ма глава, от 12-ти стих до края. Дошло е времето, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие. Когато човек развие Божественото в себе си, това състояние наричат възмъжаване. Това състояние различно са го определяли в различните епохи. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има една вътрешна връзка с целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, духовния и Божествения живот. Онзи, който не разбира този процес, животът му минава като в мъгла. Човек много пъти идва на земята, живее, заминава, без да знае защо е дошъл. Ще събере богатство, някаква слава и всичко това изчезва. Светът всякога претърпява положението на онзи търговец, който е търгувал и е обран от разбойници. Това е сегашното положение на хората. За Божествения живот три неща трябва да имате в съображение: пътят, по който вървите, трябва да е верен; условията трябва да са Божествени; и методите трябва да са Божествени. Когато дойде това съчетание: пътят, условията и методите да са добри, тогава всичко може да се постигне. Сега се случва понякога пътят и условията са добри, но методите са човешки, и тогава никакво постижение не може да има. Сега на съвременните верующи, методи липсват. Ако казваме, че поддържаме Бога, а не вършим волята Му, нищо не можем да постигнем. Някой път условията може да не са прави, а пътят и методите прави, а някога пътят е крив, а условията и методите прави. Та да дадете условия да расте Божественото, което от толкоз време е заложено в нас, защото силата на човека е в това. Докато в него няма съзнание, че в него има Божествено, дотогаз то няма никаква вътрешна връзка; той ще прилича на един лист, капнал от дървото, няма за какво да се държи. У всички ви има желание да сторите нещо, да направите нещо. На всяко плодно дърво цената е плодът. Или на всеки скъпоценен камък цената е в онази кристализация, която има в себе си. Вие ще изучавате новите методи. С обикновения живот почти всички сте запознати, няма какво да се учите. Обикновената любов, обикновения живот няма какво да ги учите, знаете ги, но за Божествения живот има да се учите. Божественото носи онази вътрешна свобода. Тази свобода седи в това, че в душата ви ще проникне една нова светлина, която ще ви даде и един друг мироглед. Някой път много мъчно е да се обясни това, както е мъчно на един сляп човек да му кажеш, че като дойде светлината, ще вижда. Има неща, които виждате, но има неща във вашия мироглед, които са тъмни за вас. Например, ако ви попитам как ще завършите живота си, това за всекиго от вас е тъмно. Трябва да имате онази самоувереност, както онзи търговец, който е кредитиран, има кредит зад себе си; или като онзи военачалник, който знае, че победата е всякога на страната на разумния човек. Ние сме в света, за да извършим Волята Божия. Този свят е само един предговор, той е като встъпление за друг един свят, който сега се приготовлява, който идва в света. Наричат го новия свят, новото съзнание на хората. Напреднали души от невидимия свят ще дойдат. Тези, които досега са управлявали, яли и пили като едно правителство, което е неспособно да управлява, ще падне. Всичко е в ръцете на онези управляващи. Има две сили в света, които се борят, хората ги наричат добро и зло. Злото досега е било във възходяща степен, то е управлявало света. Тази власт сега се взема от тях. Тя така лесно няма да се вземе, но в хората ще настане една коренна промяна, физическа, социална. Коренно ще се изменят хората в своите схващания. И физическият свят, и той ще се измени. Вие сте вътре в тези промени, които стават. И понеже тези промени стават много рязко, в целия свят хората се намират в една пертурбация. Съзнанието днес на хората е под действието на Божия Дух. И този, Божественият, разумният Дух, има за цел да измени целия свят, понеже от хиляди години се молят хората на Бог да се премахне това несносно положение в света, което гнети хората. Богат си, здрав си, но има едно положение, което гнети ума ти. Не само грешни хора, но и праведни, пророци, всички са се намирали в този вътрешен гнет, от който ще се стремим да се освободим по закона на Любовта. Законът на Любовта трябва да се турне в действие, след това знанието трябва да се тури като сила и условия, а Истината е методът, по който трябва да работите. Пътят е Любовта, знанието са външните, Божествените условия, а Истината е методът, чрез който може да се освободи светът от това несносно положение, в което се намира сега. Нашето освобождение няма да дойде отвън механически. Ние сами трябва да бъдем тази мощна сила отвътре. Бог отвътре ще работи. Как трябва да се работи? В света всички добри хора, които водят един добър живот, с мисълта си трябва да насадят в света добрите си мисли, да препращат мислите си, както в едно тинесто блато, като се пусне един голям извор да тече, той изчиства всичката кал. Със своята добра мисъл ние трябва да преобразим външните условия. Ти си един орган, един член на Господ. Ние очакваме Господ да направи и ние наготово да дойдем, без да сме работили. Всички трябва да вземете участие в работата за Бога. Ти казваш: "Тази работа няма да стане." Ако домакинята има хубава вода, хубаво брашно, ако пещта е опалена, право ли е да кажем, че не може да се замеси брашно и да се опече хляб? При сегашните условия няма какво да чакате повече. Най-първо на съвременните хора какво трябва да говорите? Кажете на когото и да е в света например следното: "Мислиш ли, че по този път, по който си тръгнал, ще завършиш добре, че те очаква нещо добро?" Само му задай въпроса и ще видиш, че той веднага ще се стресне. Ще се стресне по единствената причина, че в света не сте само вие, които работите. Има доста работници от невидимия свят, които работят, само че трябват работници и на земята, които да работят на физическото поле. И ако искате да знаете сега, лошите хора на земята навсякъде са изпоплашени, имат един вътрешен страх. Навсякъде по света сега има един неестествен страх. Никога светът не се е намирал в такова неестествено положение. Те искат по някакъв начин да осигурят живота си, по един или друг начин, и затова са жестоки. Та казвам: Сега ще изучавате начините на тази вътрешна борба. Някои искат да освободят хората чрез убийства, но чрез това не може да се освободи никога човек. Истинският път, чрез който може да се освободи човек, е по закона на Любовта. А онези, крайните елементи, които не разбират Божествените закони, искат по физически начин да подобрят света. И вследствие на това стават войните, революциите. Този метод е добър за тях, но за духовните хора с този метод нищо не може да се постигне. Защото властта на духовните хора трябва да бъде отвътре. Ще дам следното разяснение: Да допуснем, че има цяла армия добре въоръжена, но вие имате в ръцете си изворите и от вас зависи - вие можете да спрете водата за тях; или в ръцете ви е прехраната и може да прекъснете доставката на храна, и армията няма с какво да се поддържа. Така че, на светските хора силата е дадена отвън, а на духовните хора е дадена отвътре. От вас зависи. Добрите хора са като отдушници, те са като светлината и са условие, при което другите хора могат да се развиват. Та във всички ви трябва да има една жива вяра, с която може да опитате доколко може да служите на Бога. Аз сега желая този Господ, за Когото живеете, да оживее във вас, да Го познаете. Ако чакате, все ще Го познаете някой ден. Но Писанието казва, че някои ще Го видят и ще се зарадват, а някои ще Го видят и ще заплачат. Всеки един от вас трябва да дойде до едно определено верую. Не веруюто на стария свят. Всички тези 500 милиона верующи християни, когато дойде тази всеобща война, никак не застанаха на страната на Христос, да кажат: "Няма да воюваме." И тогава тази война не щеше да стане. Ако свещениците на целия свят бяха казали: "Няма да воюваме", тази война не щеше да стане. В тази война се опита в какво вярват хората. Христос е почнал отвътре да царува, но във външния свят царува Мойсей. Методите са Мойсееви, хората искат доброто, но методите им са Мойсееви. Например казват: "Да обесим този човек." - Не е хубаво да се обеси. - "Но какво да правим, инак тези люде ще се наплодят, какво да ги правим?" Та целият християнски свят и вие проповядвате и търсите Христа, но прилагате Мойсея. Методите на християнството тепърва трябва да дойдат. Новите схващания трябва да дойдат на мястото на Мойсея като вътрешен подтик. Методите на Христа, които сега са отвътре, ще действат и отвън на мястото на Мойсеевите. Мойсеевото учение няма да го има. Времето е близо, от нашето гледище е много близо, но по човешки погледнато, вие ще кажете, че е много дълга работа. Та ще изучавате силата на човешката мисъл. Има един начин, по който мислите на хората могат да се сдружават. Можете да направите опит. Ако съберете 20-30-100 души при един болен и концентрирате мисълта си с едно желание да се подобри болният, може да го излекувате. Ако 100 души пожелаят един човек да оздравее, ще оздравее. Това го правят сега в Америка. Или някой християнин загази. Отнесе се до някои братя. Съберат се стотина братя, помолят се и тръгне работата на този човек. Та колективната мисъл на хората е една сила Божия, с която хората трябва да си помогнат. Когато ние едновременно действаме в едно направление към Бога, тогаз няма нещо невъзможно. Ние трябва да се считаме като органи на Бога и така да работим. Всяко едно желание, което може да се роди във вас, е от Бога. Помнете, всяко добро желание, което може да се роди във вас, не е ваше. Като кажеш: "Няма значение това добро желание", тогава ти постъпваш по закона на Мойсея. Ако днес умре едно добро желание в тебе, утре друго добро желание, тогаз какво остава в тебе? Защото бъдещият ти живот ще се роди от добрите ти желания. Та трябва да имаме нов мироглед. Някои казват: "Дай ми сила отгоре" и привеждат Христос за пример, Който е дал на учениците Си сила да правят чудеса. Но като четете Писанията, ще видите, че тези хора бяха като една душа. 120 души се събираха заедно и желаеха хубавото в тях да възтържествува. И тези 120 души скоро станаха 3000 души. И тези християни на първо време много хубаво вървяха, а днес вървят по пътя на раздора. Сега по пътя на християнството има новото учение, да се обединят хората и като се роди една добра мисъл в някого, трябва да има във всинца ви желание да я реализирате. И сега у мнозина има хубави проекти, но другите не реализират. Така се губи време и няма никакво постижение. Христос казва: "Ако вие не признавате, че Любовта е една всемощна сила, която може да извърши всичко, и че Божията Мъдрост е една всемощна сила, която може да извърши всичко, и Божията Истина също, ако вие нямате това верую, нищо не можете да извършите. Вие трябва да имате едно верую и да знаете, че това, което искате, ще стане, и земята да се обърне." Ще стане, защото ще имате едно правилно схващане за света. В света е дошло време да се изменят условията. Аз искам във вашето верую да опитате. Ако вие чакате истината да дойде отвън, вие се лъжете. Вие казвате: "Нам ни трябват пари." Парите не са първото, те отпосле ще дойдат. Питам: Какъв е законът, когато се ражда едно дете? Как започва то? Това дете започва с най-малките възможности, започва като една микроскопическа семка някъде. Също така е и с идеята. Може да се засее една микроскопическа Божествена идея вътре във вас. И вие казвате: "Нищо няма да излезе от нея." Но вие оставяте тази идея да работи и тя ще възрасне. У вас има една идея: искате да работите за Бога. Какво подразбирате под думите "работим за Бога"? Ти казваш: "Искам да обърна българския народ да вярва в Бога." Че той и сега вярва в Бога. Не да ги обърнем, но да се обърнат сърцата на тези хора, че те да не живеят за себе си, а за другите и всеки един да има желание да живее за Божественото. И ако във всички хора има това желание, то светът ще има друг изглед. В света има една крива страна, това е, че не се върши волята Божия. И от невършенето на волята Божия не страда Господ, ние страдаме, докато се убедим, че пътищата на Бога са опитани, и че те са единствените методи, по които може да дойде спасението на света. Аз ще ви дам само някои методи, чрез които да работите. В моите беседи аз съм говорил много работи. Както някои, които са изучавали теоретически химията, изучавали са за кислорода, за водорода, но в лабораторията нищо не могат да направят с тях. Трябва опитно да се знаят нещата. Когато отиде човек в лабораторията, трябва да знае в кое шише кой елемент е и после трябва да знае точно каква доза да вземе от него. Вие понякога искате да свършите нещо прибързано, искате да кажете някому някоя силна дума: "Ти ще умреш, в ада ще идеш." Така не се проповядва. Даже някои от вас сте пресрочили, трябваше по-рано да се заемете. И сега не е късно. Но ако закъснеете още малко, пресрочване ще има. Та сега трябва да употребявате Божествена мисъл като едно средство за вътрешна работа, или казано на съвременен език, аз ще се постарая да направя една антена, да може да говорим с невидимия свят. Най-първо ще слушате. В Лондон се говори, в Русия, във Франция се говори - вие можете да гледате нещата как стават. Казвам, че е дошло времето за тази антена. Първите християни и всички хора от създание мира до сега, които са имали знания, са знаели този закон, и докато не се образува антена с невидимия свят, да имате съобщение, работата не може да върви. Та от вас сега искам три неща, три неща иска небето от вас. Можете ли в името на Любовта да работите? Това е пътят. Можете ли в името на Любовта да използвате условията? Можете ли да опитате методите на Божествената истина? Без колебание! Божественото не търпи никакво колебание. Това, което е казано, да се изпълни! Не мислете, че това ще влезе в разрез с вашия живот. Не, вашите работи ще тръгнат и ще се подобрят. Десет пъти по-добре ще бъдат, отколкото сега. Няма човек, който да е вървял по Божия път и да не му върви добре. Някой ще каже: "Моята работа не върви." Това си има причини. Ако Бог ни поставя на изпитания, на страдание, целта Му е понякога да изпита нашето верую. Някога Бог ще даде богатство и привидно ще го вземе, за да опита за какво Го обичаш, дали за богатството, или за същината. Ще кажеш тогава: "Господ дал! Господ взел!" Но на Господ крайните Му решения са всякога добри, винаги целта Му е да опита, да събуди съзнанието ни, та между Него и нас да има връзка, да има в нас готовност, и нищо в света да не е в състояние да разклати нашето убеждение. Днес ще ви дам тази задача. Прочетете от 4-те Евангелия първите глави и намерете една основна мисъл, която се намира и в четирите глави. Има една основна мисъл в тях, която може да се приложи. После заедно прочетете от Седма серия десетата беседа "Миротворци". Това направете днес. И от тая беседа изкарайте общата мисъл. Ще дойдете до този вътрешен метод. Аз ще ви покажа този вътрешен метод, по който трябва да се работи. Казвам: Тая година има условия за работа. Бъдете уверени, че имате от невидимия свят всичкото съдействие, доколкото аз зная, на всички онези приятели, които са дошли. Имате добри условия да работите. Начинът, по който ще работите, ще остане начин само за вас, няма да го разправяте на този или на онзи. Може да разправяте нещо, което е опитано от вас, 99 пъти опитано. За пазара няма какво да изнасяме, когато нямаме още за себе си. И много пъти нашите проекти в света не се постигат, защото, преди да сме постигнали, разправяме на този или на онзи. Онзи казва: "Нищо няма да стане с тази работа." Този е сега Божественият закон. Ще изменим нашите мисли, докато те дойдат в хармония с Божественото. Ние ще дойдем в хармония с Бога и тогаз мислите на Бога ще се отразяват в нас и ще имаме един положителен опит. И тогава този метод може да го предадете на другите, след като имате резултати. В този народ има толкова застояли души! В този Балкански полуостров има много души, които са изостанали в пътя на своето развитие, закъснели души. И в никоя друга страна няма толкова много закъснели души. И вследствие на това, че са закъснели, у тях има напор да минат напред и затова са такива лоши. Ние със своята мисъл трябва да ги упътим. На всички тези хора трябва да се даде светлина. Аз бих желал всеки един от вас да си напише на едно листче най-малкото, каквото иска да постигне през тази година. Да имате една малка опитност, реална опитност, да имате един скъпоценен камък. Не големи мисли, но най-малката мисъл, която искате да реализирате през тази година. Ако тя може да се реализира, всичко друго може да се реализира, ако тя не може да се реализира, то големите мисли никак не могат да се реализират. Новия живот няма да го смесвате с вашия стар живот. Сега имате възможност да направиш най-малкия опит и той ще внесе известна светлина и поне известно подобрение, най-малко ще внесе у вас едно самодоволствие или една вътрешна храна, една вътрешна самоувереност ще дойде. Защото, досега както ви виждам, някои от вас започвате да губите вяра в себе си. Казвате: "Остаряхме, нищо не направихме. Побеля ни главата." Това е старият път. Главата може да побелее, но после може да почернее. Че е побеляла главата, няма нищо лошо в това. Какво постижение искате да имате, това ще напишете на едно листче. Ще го напишете поотделно. После вижте каква обща идея имате, която може да се приложи. Аз ще ви кажа един общ план. Ние трябва да работим за Бога в света и да бъдем носители на новите идеи. Това, което може, да се приложи. Има неща, които в този живот не могат да се приложат, а има неща, които могат да се приложат. Ние сега говорим за тези неща, които са практични и могат да се приложат в трите свята: във физическия, в духовния и Божествения светове. Трябва да бъдем съвършено свободни. Като ученици ще започнете. Ще започнете с една работа и ще имате печалба. Представете си, че един голям гешефт почвате с няколко милиона лева печалба. Външните блага са условията, в които Бог се изявява. Най-трудното, с което човек трябва да се справи, това са неговите убеждения, вярвания. Докато не се уреди вътрешната работа, не може да се уреди външната. Положително нещо човек трябва да има в душата си. Представете си, че търсите имане. Първото нещо е да знаете, че го има. Второто нещо е да знаете мястото му. Третото нещо е да го извадите, а четвъртото е да го пренесете. Та вие сте дошли до положението да копаете. Духовният живот е истинският. От него зависи физическият живот. Условията за бъдещото съществуване на човека зависят от Божествения живот, който е в него. Божественото - То е същественото. И това трябва да се разбере, когато Божественото в нас е проявено, тогава всички неща за нас са постижими, тогава духовният и физичният живот най-нормално могат да се изразят, а когато Божественото в нас е хилаво изразено, то в духовния ни и физичен живот ще имаме вечно разочарование. Тогава това няма да става, онова няма да става. Сега вие сте огрухани, по-лесно ще се сварите. За пояснение ще ви приведа един мистичен разказ. Дошъл Господ да посети света, за да види какво правят хората. Дошъл при един виден философ, който току-що е бил вдигнал натопеното си в мастилото перо. Той като видял Господ, си помислил: "Дали Господ дълго време ще седи тук? Ще ми изсъхне мастилото." Като разбрал какво мислил философът, Господ си отишъл. Отива при един жрец, който тъкмо турил тамян в своята кандилница. Жрецът си казал: "Дали Господ ще ме държи дълго време? Ще ми изгори тамяна и не ще мога да си извърша службата." Господ разбрал мисълта му и си отишъл. Срещнал един военачалник, който си бил вдигнал сабята да воюва, но и в неговата мисъл Господ прочел същото и си отишъл. Отива при една майка, която тъкмо се канела да окъпе детенцето си. И тя си помислила дали Бог ще я забави и дали ще успее да окъпе детето си. Най-после Господ отишъл при един готвач. Последният тъкмо бъркал в тенджерата. Готвачът си помислил: "Да не би Господ да стои дълго време? Лукът ми ще загори и яденето ще се развали." Но готвачът веднага съзнал грешката си, разкаял се и се изповядал пред Господ: "Прости ми, Господи, аз си помислих, че като дойдеш, ще останеш при мен повече време и яденето ми ще прегори. Дотегна ми този занаят, искам да го напусна. Той не е за мен. Големи пакости ще ми създаде. Ето, с тези тенджери влязох в грях сега." Всеки човек има някакво желание, което поставя в себе си по-високо и от Божественото, от идейното, вследствие на което не може да търпи, не може да издържа Неговото присъствие. Единствен от всичките само готвачът разрешил правилно въпроса, понеже изповядал грешката си. Вие можете да имате метода на философа, на жреца, на воина, на майката и най-после можете да имате положението на готвача. Готвачът се изповядва. Християнството всякога започва с изповед. Когато някой дойде да работи за Бог, може да каже: "Знание нямам." Друг може да каже: "Мина ми време." Все ще помисли нещо. Защо този философ трябваше да помисли, че дълго ще седи Господ при него и че ще му изсъхне мастилото? Действително има една голяма мъчнотия: да се справи човек с физическите условия на живота. Каквото и да се каже, и духовният свят, и духовните идеи, и те си имат своите мъчнотии. Представете си, че носите няколкостотин библии на гърба си, няколкостотин килограма тежки. Макар и да са свещени, те ще произведат известен ефект, ще ви дотегнат. На вас са дотегнали свещените идеи. Дотягат, понеже да носиш Библията на гърба си е едно нещо, а да я носиш вътре, е друго нещо. То е една сила вътре. Свещените идеи не трябва да се носят на гърба, а трябва да се турят на работа като една сила вътре. Ще дам друг пример. Един от европейските крале имал 12 апостола, направени от злато. Те всеки ден на обед излизали и се покланяли в двора. Като станал крал, той ги претопил ( в оригинала "пратил") и всички го попитали какво стана с тях. Той казал: "Пратих ги да проповядват." Направил ги на пари. Та човек трябва да прати своите апостоли на работа. Всеки един от вас има по 12 идеи, които му са апостоли. "Бог е Любов и само Божията Любов носи живот" (три пъти) "Бог е Мъдрост и само Божията Мъдрост носи знание " (три пъти) "Бог е Истина и само Божията Истина носи свобода." (три пъти) Първа беседа, държана от Учителя пред ръководителите (повикани 43-ма души) 28-ми август, 1930 г., 4 ч. и 30 мин. София, Изгрев
  16. GDD

    1923_06_22 Първичната връзка

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Петимата братя", сборник от неделни и други беседи (1923,38 г.) Издание - София, 1949. Книгата за теглене - PDF Съдържаниена томчето. От книгата "Петимата братя", сборник от неделни и други беседи (1923,38 г.) Издание на ИК "Жануа'98", 2010 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. Първичната връзка Т. м. Ще прочета 4-та глава от Евангелието на Йоан. Най-тягостното състояние в живота на човека е, когато не знае посоката на своето движение или на своя стремеж. Като се ползвате от своите опитности, виждате, че някога преживявате състояния на скръб, някога – на радост; някога сте спокойни, някога раздразнени. На какво се дължат тези състояния, не знаете. Сега, като ви говоря, искам да схващате добре, да не изпадате в заблуждения. Когато говорим на деца от първо отделение, те ни разбират по един начин; когато говорим на деца от второ, трето или четвърто отделение, те ни разбират по друг начин. Когато говорим на ученици от гимназията, те ни разбират по своему. И най-после, когато говорим на ученици, които са свършили гимназия, те ни разбират най-добре – те имат вече по-определени понятия за живота. При сегашното развитие човек има определени задължения към живота. При това колкото по-организиран е човек, толкова по-големи са задълженията му. Имате в двора си няколко коли пясък и тухли за строеж. Поглеждате към пясъка, но не се интересувате от частичките му, какви са по големина. Обаче като погледнете към тухлите, обръщате внимание на големината им. – Защо? Защото мястото на всяка тухла е определено. Не е безразлично де каква тухла ще турите. За пясъка въпросът е друг. Частиците му са толкова малки, че дето и да попаднат, няма да окажат влияние върху строежа. Значи колкото по-голямо е сцеплението между частичките на едно тяло и колкото по-високо организирано е то, толкова по-определено е неговото място в целокупния живот. Следователно сегашните ви отношения към космоса не са такива, каквито са били преди хиляди години. И постъпките ви днес не са такива, каквито са били преди хиляди години. Много естествено, сегашният човек е по-организиран, отколкото преди хиляди години. Всеки човек носи в себе си известно знание, опитности, верую, едни от тях придобити по наследство, а други – резултат на свой собствен труд и усилие. Всеки човек има по една наследствена религия. Старият вълк казва на сина си: „Слушай, синко, ти ще пазиш свещените традиции на нашето племе; ще пазиш свещено знанията, научните теории и придобивки; ще пазиш свещено и нашата религия и верую, без никакво отклоняване“. Ще кажете, че това е пресилено сравнение. Каква е всъщност религията на вълка? – Религия на жертвоприношението. Вълкът казва, че религия без жертвоприношение не съществува. За да се служи на Бога, все трябва да се пролее малко кръвчица. За да намери подходяща храна, вълкът трябва да издави няколко овце – това е неговата жертва. Обаче интересите на вълка не са интереси на овчаря, затова той го убива. Когато се говори за вашите свещени традиции, питам: Спазени ли са те? Спазени ли са традициите на вълка? Какво ще кажат овцете за своите традиции? И те си имат религия, но тя не се основава на жертвоприношението. Те си служат с растителна храна – това е тяхната жертва. В това отношение овцата стои по-високо от вълка. В невидимия свят овцата е едно нещо, а във видимия – друго. В невидимия свят овцата мисли като човека, а на земята се проявява като животно. Като ви говоря така, аз искам да подготвя умовете ви за едно по-високо стъпало. Досега са ви проповядвали, че трябва да бъдете добри и справедливи, да обичате всички хора. Лесно се говори на хората за едно, за друго, но като дойдем до приложението, там има нещо, което куца. Това трябва да се признае. За свое оправдание вие казвате: „Такъв е векът, такива са условията, такива са законите на природата, такъв е пътят на човешката еволюция“. Това са само предположения: може да е така, може и да не е така. Наистина дали е такава човешката еволюция, не знаем положително. Например ако се напиеш и паднеш на земята, в калта, трябва ли да мислиш, че това е било в плана на твоето развитие за този ден? Не е така. Не мисли, че ако се напиеш и паднеш в калта, така е трябвало да бъде. Че си се окалял, това е резултат, който се дължи изключително на тебе. Ти си паднал, ти сам ще станеш. Моралът на Всемирното Бяло Братство е абсолютен. Той гласи: Когато Учителят приеме известно лице за свой ученик, той престава да се меси в неговите грешки. С други думи казано: Учителят е сляп за погрешките на своя ученик. Преди да е станал ученик, той го е предупреждавал за всичко. Щом стане ученик, Учителят вече не вижда погрешките му. От своя страна, ученикът не разбира погрешките на своя Учител. – Защо? – Защото той не е в състояние да изправи погрешките на своя Учител. И да ги види, не може да ги изправи. – Учителят може ли да изправи грешките на своя ученик? – Някога той не може. – Защо не може? – Защото има известни недъзи в човека, които произтичат от един естествен закон. Представете си, че Учителят не се е хранил цели десет дена. Какво ще бъде неговото състояние? Ще бъде ли той така бодър и весел, както когато се е хранил? Ако ученикът не разбира, че възбуденото състояние на Учителя се дължи на нещо незадоволено в неговия организъм, той може да припише това състояние на волята или на характера на своя Учител. Ако ученикът е гладувал, например, пет дена, Учителят констатира известна възбуда в него. Той ще го разбере. Ако започне да го морализира, няма да му помогне. Хляб е нужен на ученика! Следователно хлябът е в състояние да поправи недъзите и на Учителя, и на ученика. Оттук вадим следния велик, абсолютен закон, който изправя нещата моментално. Този закон гласи: „Всеки недъг може да се изправи, когато се възстанови връзката между човешката душа и Бога“. Този закон е на Всемирното Бяло Братство. Тази връзка още не е възстановена. – Какво трябва да направи човек, за да възстанови връзката си с Бога? Ще кажете, че трябва да любим ближния си. Как ще го възлюбите? Както детето люби майка си ли? Детето постоянно суче от майка си, от своя ближен, но в замяна на това нищо не дава. Майката дава и се утешава с това, че един ден детето ѝ ще я възлюби както трябва. Ако очакванията на майките биха се реализирали, нашето общество би било друго, а не като сегашното. Обмяната на майката и детето днес не е правилна. Майката има любов, но детето няма. Вие не можете да имате правилна връзка с когото и да бъде, докато нямате връзка с Бога. Съвременните религиозни хора говорят за Бога, а въпреки това искат да подобрят обществото без Бога. Казват: „Да възлюбим Бога!“ Това е общо казано, на думи. За да възлюбим Бога, трябва да свържем душата си и духа си с Душата и Духа на Бога. Тогава ще има преливане, т.е. правилна обмяна между Бога и нас. Колкото блага ни даде Той, толкова ще дадем и ние. Щом се създаде тази правилна връзка, тогава Бог ще ни призове като свои съработници. Той и днес казва: „Елате да работите с мене“. Щом станем съработници на Бога, всичките ни работи ще се благословят. Това значи да имаме правилно ръководство. При тази връзка вие ще почувствате вътрешна пълнота в себе си. Така именно ще изучавате Божественото знание, което ще внесе във вас мир, вътрешен подтик и повдигане на вашия дух. То ще създаде във вас такова вътрешно разположение, с което ще преодолеете всички мъчнотии в живота ви. При връзката на човека с Бога няма да има мъчнотия, която не може да се преодолее. Първото нещо, което се изисква за създаване на тази връзка, е смирението. Това е един от законите на Всемирното Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидеш не праведен, не учен, а смирен. Сега ще си послужа със следната аналогия. Когато влизаш в чистата вода, казваш ли, че първо ще се измиеш, а после ще влезеш във водата? Не, в Божественния живот ще влезем такива, каквито сме. Нека Бог каже да не влизаме. Той ще ни каже: „Добре дошли!“ – Но кога? Когато всеки носи надписа: „Смирение“. Аз говоря за съзнателното смирение. Имаме ли този надпис на себе си, ние сме положили основния камък на връзката. Какво казва Христос? – „Елате при мене всички трудещи и обременени, защото аз съм смирен по сърце. Елате при мене всички, които сте изгубили смисъла на живота. Елате при мене, защото съм смирен.“ Той не казва за себе си „аз съм учен, аз съм любов“, но казва „аз съм смирен“. Имате ли смирение, Божията Любов може да дойде във вас. В духовния свят смирението дава пластичност на човешката душа, да възприема благата, които Божественият дух носи в себе си. Към това именно се стреми човешката душа. Само при това състояние ние можем да възприемаме. Мнозина от вас, като ме слушате, ще кажете: „Още не му е дошло времето; това ще стане в някое бъдещо прераждане“. – Отде знаете, че в следното прераждане ще имате добри условия? Чудно нещо, в бъдещето вярвате, а в сегашното не вярвате! Или в миналото си имал условия, а днес нямаш. Знаете ли на какво прилича това? Един турчин казвал: „Когато бях в Цариград, аз прескачах трапове, десет метра широки“. Които го слушали, казвали: „Като е така, и тук има широки трапове, прескочи, да те видим“. – „Не – отговорил турчинът, – траповете в Цариград са други.“ Казвам: Ако имаш пълната вяра, че в бъдеще ще прескочиш един трап, десет метра широк, защо не го прескочиш сега? Ще кажете, че сега няма условия. Отде знаеш какви ще са бъдещите условия? Това е самоизмама на човешкия обективен ум, или на плътския човек, направен от пръст и дух. Трябва да знаете, че в човека има зародиш на две раси: Сегашният човек е роден от втората раса, направена от пръст и дух. Хората на първата раса са направени по образ и подобие Божие и вървят по друг път на еволюция. Плътското винаги се бори с духа. Кой човек, като се е борил със себе си, т.е. с духа, е победил? Който се бори със себе си, може да победи, но същевременно и се разрушава. Никога човек не трябва да се бори със себе си, но да познае себе си, т.е. Божественото начало. Сегашните ученици трябва да станат по образ и подобие Божие. И Христос казва, че трябва да служим на Бога с дух и Истина. И тъй, въпросът за служенето на Бога не изисква да напуснете сегашния си живот и да отидете в горите. Връзката между вас и Бога може да стане при условията, при които сега живеете. Вие може да сте при най-ниските или и най-високите условия на живота, в ада или в рая, но пак можете да направите връзка с Бога. Това не зависи от външните условия. Разумният всякога може да използва условията. Но преди всичко той трябва да направи връзка с Бога и да разреши въпроса за служене при условията, дадени му от Бялото Братство. Аз не искам да влезете в стълкновение с вашите минали вярвания. Нека те бъдат основа, върху която да съградите сегашните си разбирания за Бога. Вие сте достигнали вече до едно развитие, при което можете да направите връзка с Бога, да разрешите тази задача още в този живот. При сегашното ви състояние има нещо, което ви спъва, а именно: всички религиозни хора и окултни ученици изпадат в слабостта да мислят, че веднъж влезли в този път, ще дойде такова просветление в тях, което моментално ще премахне мъчнотиите им. Това отчасти е вярно, но има и друго нещо: учениците, които са влезли в този път, се натъкват на ред мъчнотии и изпитания. Те трябва да ги преодолеят. Те трябва да се борят с тях, да се сражават, докато ги победят. Като се натъкват на мъчнотии, някои казват: „Не е време сега за борба“. Мъчнотиите могат да отстъпят, но ти губиш условията, при които можеш да растеш. Мъчнотиите показват, че Божественият Дух съизволява във вас и ви поощрява. С други думи казано: Колкото повече мъчнотии имате, толкова повече възвишените Братя от другия свят се интересуват за вас. Понеже сега нямате връзка с тези Братя, т.е. с възвишения свят, духовните ви чувства са в спящо състояние. Следователно енергията, която иде от висшите светове, остава в низшето ви естество, без да се прояви. Щом направите връзка с Бога, обмяната е правилна, енергията се използва разумно и мъчнотиите се разрешават лесно. Сега у вас може да се роди известно съмнение. – На какво се дължи съмнението? Аз и друг път съм казвал: Съмнението е признак на невежество. Който има абсолютна вяра в Бога, никога не се съмнява. Не казвам, че съмнението няма да дойде. То ще мине и през вярващия, но той няма да го пусне и задържи в себе си. Светът е пълен със съмнения. Достатъчно е да им отворите път в себе си, за да нахлуят във вас хиляди всевъзможни съмнения. В това отношение вие ще се намерите в положението на онази американка, която присъствала на сказката на един физик върху електричеството. Той разглеждал случаите, когато електричеството пада като гръм върху къщите, кои елементи го привличат и т.н. Сказката ѝ направила такова силно впечатление, че като се върнала вкъщи, тя решила да се освободи от всички предмети, които привличат електричеството. По едно време през нощта тя чула гръмотевици и почнала да разкарва мъжа си цял час от едно място на друго, да не падне гръм върху тях. След малко всичко утихнало. Тя си казала: „Слава Богу, гръмотевицата мина и ние се освободихме“. Като отворила вратата, тя видяла, че земята е суха, дъжд не валял. Съмнението е такъв майстор, който може да произведе пертурбации в ума ви, да ви преведе през хиляди мъчнотии, които нямат основание да съществуват. Това са илюзии, в които вярвате. Сега вие искате да бъдете ученици на Всемирното Бяло Братство. На място е желанието ви, защото там ще научите много нещо. Някои задават въпроса: „Де е Бялото Братство?“ В самите нас. То не е една химера, едно име, то е реалност. Не е достатъчно само да желаете да бъдете ученици на това Братство – работа се иска от вас. Има окултисти, които са обикаляли дворовете на Бялото Братство, но не са проникнали до неговата същина. Какво може да знае един студент, който не е посещавал нито един професор? Някои теософи казват, че за да постигнеш посвещение, трябва да отидеш в Индия. Може да си ходил в Индия, да си минавал през изпити, без да си се посветил. Който иска да се посвети, може да получи посвещение навсякъде: и в Индия, и тук. Ти може да отидеш в Индия, но и Учителят ти може да те намери тук. Отиването в Индия може да стане в пет минути. Учителите на Бялото Братство знаят законите на природата. Те могат да сгъстяват и да разреждат материята на своето тяло и да се пренасят, дето искат. Учителят на Бялото Братство може да те срещне навсякъде, ако си го пожелал. Той ще те прекара през посвещение и ще си замине. Аз зная само един случай на посвещение в България. Преди 50–60 години един млад българин искал да се посвети на Бога, понеже майка му го обещала да служи на Бога. Като отишъл в Солун, влязъл в църквата „Свети Димитър“, дето му се явил един от Белите Братя, който му казал: „Ти си тръгнал на път и мислиш, че в Света гора ще получиш каквото желаеш. Не ти трябва калугерство, то е празна работа. Готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа?“ Младият човек видял, че от главата на Белия Брат излиза светлина. Като чул думите му, той пожелал да му даде нещо, но онзи се изгубил. Това посвещение станало в църквата. Младият момък се стреснал от видението, но свещеникът, който присъствал там, му казал: „Не бой се, Божиите пътища са неузнаваеми“. Сегашните християни искат да видят Христа. Те не знаят, че Христос е връзката между Бога и нас. Това е любовна, вътрешна, невидима връзка. Като придобил тази връзка, Павел казал: „Сега познавам Христа повече, отколкото по-рано“. И аз искам от вас да прибавите нещо ново към това, което имате сега, а именно, да възстановите връзката си с Бога. Направите ли веднъж тази връзка, вие ще пристъпите към новото. И тогава всички недоразумения, които сте имали досега, сами по себе си ще изчезнат. Вие се нуждаете от съдействие. Когато някой има желание да направи нещо хубаво, присъединете се и вие и с общи усилия да реализирате това желание. Ако сме съработници на Бога, няма да правим разлика кой пръв е намислил да прави добро. Всички с готовност ще се присъединим към него за постигане на доброто. И тъй, това, което често измъчва хората, са постоянните съмнения. И в съвременния окултизъм поради тези съмнения става преминаване от едно братство в друго. Обаче великият закон на развитието не позволява това. Според този закон всяко клонче трябва да стои на своето място. Само Господарят може да го премести от едно място на друго. Който желае сам да се присади, той е осъден на изсъхване. Няма по-велика философия, по-велика мисъл от тази да се свържем с Бога. Тази връзка осмисля живота. Тогава за всичко, което върши, човек се допитва до своя ръководител, с когото е свързан. Ако инженерът прави план за едно здание, той ще вземе предвид и най-малките подробности, които планът изисква. Когато ученикът на Бялото Братство иска да вземе нова посока в живота си, той трябва да има предвид всички закони на Братството. Каже ли, че може и без посока да върви напред, той се самоизлъгва. Христос каза на самарянката: „Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Бога в дух и Истина“. Значи и това е определено. Наистина Бялото Братство влиза в положението ви и ви помага да решите правилно своите мъчнотии. Сега сме в края на века, няма какво повече да очаквате. Сегашната епоха е почти завършена. Отсега нататък нищо ново не може да ви се даде. Новото е връзката ви с Бога, т.е. преминаването в Божествения свят, който осмисля живота ви. Какво ще бъде положението ви, ако сте заек, когото постоянно гонят и стрелят? Сърцето му трепва от най-малкия шум. Откакто се роди, докато умре, човек е изложен на постоянен страх, като заека. Ако запитате заека какво е научил, той ще ви каже: „Нищо друго, освен страха“. Това не е наука. Тази наука и досега се проповядва на хората: „Ад има, мъчение има, дяволи има в света“. Обаче тези, които проповядват това, сами не вярват в него. В Божествения свят няма помен от грях. Там на мястото на греха стои благочестието. Сърцето на благочестивия е готово да помага, да съдейства, да милва. Сега всички искате да бъдете ученици. Първото нещо, което се изисква от вас, е смирението. Да ходите с наведени глави, това не е смирение. Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема великото, Божественото, което осмисля живота. Смиреният се приспособява към всички условия. Всички учители са минали през смирението. Ако Великият Учител – Христос, казва, че има смирено сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото Братство, трябва да придобиете смирение. Един ден и вие трябва да кажете: „Ние сме смирени по сърце“. Питате: „Ако смирението надделяваше в света, щеше ли да има несъгласие, противоречия между хората?“ Щом е така, да приложим смирението като първо условие в живота. Понеже отворихме широко вратата на Школата, смирението на ученика ще се познае от неговото поведение. Между учениците трябва да има взаимно почитание. Освен смирението, нужни са още четири качества: абсолютна честност – каквото каже човек, да го изпълни; да бъдете добри – добродетелта прави човека устойчив. Доброто е морално качество, което принадлежи на Божествения свят. Честността е качество на човешкото аз. Ученикът трябва да бъде крайно интелигентен. Неговият ум да бъде гъвкав, да схваща моментално всички тънкости, да не се лъже. Каквато задача му се даде, веднага да я реши. Ученикът трябва да бъде още благороден и великодушен. Значи честност, доброта, интелигентност и благородство – това са четири качества, присъщи на ученика. Всеки трябва да се стреми да изработи в себе си тези качества. – По какво се познава честният? Той върви изправен, строен е, мускулест, с отворено лице. Всяко изкривяване, т.е. деформация на тялото се дължи на нарушаване закона на честността. Доброто пък дава стабилност на човека. Той има тяло, което издържа и на най-висока температура. Сегашният човек е като восъка. Той издържа толкова, колкото и восъкът. Щом се нагрее до точката на топенето, той започна да се топи. Ако се усили температурата на духовната енергия в човека, той започва да се топи, да се разслабва. Добродетелта изменя тялото на човека. Тя го прекарва през вода и дух и го калява. Водата е елемент на новия живот, а духът е силата, която сглобява отделните части и образува духовното тяло на човека. Интелигентността внася светлина в човека. От очите и от лицето му излиза светлина, която го води в правия път. Като приемете Божествената светлина, вие ще дадете ход на благородството на вашата душа, ще чувствате благоволението на Бога и разположението на всички добри хора. Без тази светлина, каквито усилия и да правите, всичко ще бъде напразно. Без честност, доброта, интелигентност и благородство ученикът не може да намери своя Учител. Щом придобие тези качества, Учителят ще извика ученика си на име, ще го благослови и просвети. Който го види, ще разбере, че в него е станала известна промяна. Не може да намериш Учителя си и да не осмислиш живота си. Преди да намери Учителя си, ученикът е бил яйце, което се търкаля. Щом го намери, изправя се на краката си и започва да ходи. Който се е измътил, той се превръща в пиле, което има условия да расте и да се развива. Той постепенно се осъзнава, влиза в Божествения живот и се освобождава от връзките на плътта. Първоначално Павел беше горделив, но като позна Христа, мина през големи страдания. След като му удариха пет пъти по 39 тояги, той каза: „Виждам, че с големи страдания ще вляза в Царството Божие“. Тогава той се смири и се свърза с Бялото Братство. Казва се, че той се възнесъл до седмото небе. Де е това небе? Ние не го виждаме. Ако е горе някъде, не можем да го видим. Това небе е тук. Павел казва: „С тялото си ли бях, или без него, не зная, но видях и чух неща, които око не е видяло и ухо не е чуло“. Казвате: „Кой ще ни избави от това смъртно тяло?“ Най-после Павел казва: „Сега съм във венеца на живота си“. И тогава Павел беше във вериги, но не се страхуваше вече. Желая ви да започнете със смирението. Не ви желая нещо материално, но това, което Бялото Братство е предвидило за вас. Още тази вечер то ще ви посее в земята, ще ви засипе с малко пръст, ще ви полее и ще ви остави, слънцето да ви е на помощ. И религиозните казват: „Господ да ти е на помощ!“ Значи и вие ще следвате закона на житното зърно. С тялото си вие сте посяти в земята. Много пъти сте следвали този закон. Сега сте вече в крайния предел. Не казвайте: „Я бъде, я не“, но кажете „Мога“. На български думата „мога“ е колкото положителна, толкова и отрицателна. Не казвайте „Не ще мога“ или „Може би“, но кажете положително „Ще бъде“. Сега не е въпрос за спасение, но бъдете ученици на Великата школа. Желая да получите Божието благословение. Знаете ли какво значи да бъдеш ученик? Може да сте добри, но това няма да ви направи ученици. Казват за някого, че не е толкова добър, но е способен ученик. Способният ученик може да стане добър, но неспособният мъчно може да стане добър. Каквато работа и да вършите, тя не може да ви спъва в избора. Следователно всякога можете да бъдете ученици. Дали сте млади, или стари, и това не ви спъва. Всякога можеш да станеш ученик. Всякога можеш да туриш здрава основа на живота си. Желая в бъдеще между всички млади и стари да се създаде по-здрава връзка от сегашната. Не се чувствайте притеснени. Това състояние трябва да се премахне. Бъдете свободни, естествени в отношенията си. Само така ще се създаде здрава връзка между вас и Бога. Беседа от Учителя, държана на братята, 22 юни 1923 г. в София
  17. alexamsterdam

    1932_03_22 Единният живот

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Майката на времето", извънредни беседи, 1932 г., Издание - 1932 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г. Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Единният живот Сега ще говоря върху абсолютното или -положителното в живота. Когато човек тръгва на път за него не е необходимо да вижда края на пътя.Той трябва да познава началото на своя път, а кога ще стигне края, това може и да не знае. Следователно, човек трябва да знае само началото на посоките, в които се движи, но не и техния край. Който се интересува само от резултатите на нещата, той изпада в заблуждение. Тъй щото, иска ли човек да схване нещата изцяло, той ще се намери в механическите процеси на живота. Ако някой човек иска да разбере напълно устройството на една кола само от нейния външен вид, той нищо няма да разбере. За тази цел, той трябва да разглоби колата, да разгледа отделните й части, и от тяхната направа да съди за цялата кола. Щом има представа за направата на отделните части, той ще може вече сам да ги сглоби и да възстанови първоначалната кола. Същото може да се направи и с някоя дреха, къща или с някой часовник. Разглобяванията и сглобяванията на предметите представят забавления за човека, с които той неизбежно трябва да се занимава. Тези забавления са относителното в живота, което отвлича човешкия ум от същественото. Само същественото носи радостите в живота. Въпреки всичко, както човек работи с временните, преходни или относителни величини, така трябва да работи и с абсолютното, с Божественото. Казвам: тази мисъл трябва да бъде ясна в умовете на хората, за да не се спъват в пътя си. Запример, срещате някой човек радостен, весел; не се минава много време, състоянието му се изменя. Защо? Той предчувствува, че ще му дойдат някакви страдания: условията на живота му ще се изменят, ще станат по-лоши от тези, в които сега се намира. Млад е този човек, но дойде му мисълта, че ще остарее и няма кой да го гледа; здрав е, но се безпокои, че ще се разболее и ще умре; после започва да мисли, как ще замине за онзи свят, кой ще го приеме там, какви ще бъдат отношенията на тамошните същества към него и т. н. Ако е женен, той ще се страхува да не го напусне жена му; ако е чиновник някъде, ще работи, ще гледа да не го уволнят, да не останат жената и децата му на пътя. Такива и ред подобни мисли могат да минат през ума на човека, обаче, те не са абсолютни, не са положителни. Тия положения представят временна обстановка на нещата. Мнозина питат: кои са временни и кои абсолютни неща и как се различават? Запример, да вземем следното положение, което хората считат за положително: всеки човек има майка и баща. До кога човек има майка и баща? До известно време само. Щом майката и бащата умрат, човекът казва, че е сираче, т. е. без майка и без баща. Значи, и това положение е временно. Следователно, докато майката и бащата са отвън човека, той още не е разбрал, какво нещо е майката, и какво - бащата. Това, което наричаме майка и баща, са проекции на реалността, които се изразяват отвътре навън. Външно погледнато, майката и бащата са отражение на реалността. Че действително са отражение, това се вижда от обстоятелството, че майката и бащата не мислят постоянно за своите деца. Майката заспи и не мисли вече за децата си. Бащата заспи и не мисли за децата си. Питам: де отиват бащата и майката, като заспят? Следователно, всеки човекъ, сам за себе си, е отражение на нещо. И всичко, което човек има вън отъ себе си, е сянка, нещо нереално. Защо? — Защото тия неща изчезват. Всяко нещо, което изчезва, не е реално; всяко нещо, което не изчезва, е реално. И тъй, относителните неща изчезват, а положителните, абсолютните — никога не изчезват. С други думи казано: относителните неща не са реални, а положителните, абсолютните — са реални. Запример, човек живее известно време на земята, но един ден му казват, че трябва да напусне тялото си и да замине за другия свят. Той се намира в противоречие, чуди се, де ще отиде. Учените, философите наричат живота на земята временен, или живот на относителната реалност. Аз наричам този живот сянка на живота, или най-малката проекция на целокупния живот; той е вода, която изтича от някоя чешма. Наистина, този живот е временен, но той е свързан с непреривното, което постоянно изтича. Следователно, ако мислим, че в изтеклата вода е всичко, ние не познаваме целокупния живот, който всеки момент носи нещо ново. Някой погледне към водата на една чешма, от която някога е пил, и казва : аз познавам тази вода. Не, ти не познаваш водата, която в дадения момент изтича, защото всеки момент тя се различава по качество и по количество. Напрежението, налягането на тази вода днес не е такова, каквото е било някога. То всеки момент е различно. Този закон е верен и по отношение на нашите мисли и чувства. Всеки момент те имат различно напрежение, различна сила. Понякога мислите и чувствата на човека едва текат, а понякога те представят велика, мощна сила. Когато мислите и чувствата на човека са мощни, велики, той си представя, че е по-велик, отколкото в друго време, но това са външни положения. Когато човек има светлина, той добре разбира нещата; когато няма светлина, той слабо разбира нещата. Всичко зависи от светлината на съзнанието. Когато човек греши, или върши някакво престъпление и му кажат, че не трябва много да мисли, с това искат да му обърнат внимание, че в случая трябва да мисли онзи, който го е накарал да направи престъплението. Кой е той? — Лукавият. Следователно, лукавият мисли преди да е направил престъплението, а човек мисли, когато извърши престжплението. Питам: кое наричаме права мисъл? Права, истинска мисъл е тази, която е свободна от тревоги, смущения, съмнения и т. н. Не може да се нарече права мисъл онази, която е пълна с тревоги, безпокойства и съмнения. Мисли само онзи, който може да даде ход на красивото, на възвишеното в себе си да изтече навън. То е Божественото в човека, то е животът, който непременно трябва да мине през него и да изтече навън. Животът трябва непреривно да влиза навътре и да изтича навън, той не може да спре. Това е Божественото, което аз наричам абсолютното множество. То трябва да мине през всеки човек, за да го свърже с окръжаващите. Ако животът не изтича вън от човека, той не може да се свърже с окръжаващите. Същият закон е верен и по отношение на Бога. Ако от Бога не изтича нещо, което да се влее в нас, ние не бихме имали отношения към Него. Ако Бог се уедини и живее само за себе си, ние не бихме имали връзка с Него. Обаче, свържем ли се с Бога, ние ще мислим, ще чувствуваме и ще действуваме като Него. Ако животът, който изтича от Бога, не се влива в нас, ние ще живеемъ в относителната реалност, в която мнозина от съвременните хора живеят. Всеки човек има свои специфични мисли, чувства и желания, но понеже излиза от Бога, понякога той се заблуждава и мисли, че е едно с Него. За подкрепа на това свое заблуждение, човек казва, че както малкият портрет прилича на големия човек, така и човек е подобен на Бога. Вярно е, че на физическия свят човек може да се фотографира по-малък и по-голям, отколкото е в същност, но самият човек не е фотография на Бога. В Божествения свят, обаче, човек не може да се представи по-голям, отколкото е в действителност. Речете ли да фотографирате, или да нарисувате Бога, вие не можете да Го нарисувате нито по-голям, нито такъв, какъвто е в същност. Вие всякога ще Го нарисувате по-малък, отколкото е в действителност. Казвате: какво нещо е абсолютното и какво — относителното в живота? — Всяко нещо, което може да се нарисува по-малко, отколкото е в действителност, наричам абсолютно. Всяко нещо, което може да се нарисува по-голямо, отколкото е в действителност, наричам относително. Тъй щото, когато човек се мисли по-голям, отколкото е в същност, той се намира в относителната реалност на живота. Понякога човек се мисли по-голям, отколкото е в същност. И едното, и другото положение са вътрешни състояния у човека, т. е. два полюса на временния живот. Днес мнозина се смущават от мисълта за своето бъдеще. Обаче, само онзи човек се безпокои за своето бъдеще, който не разбира правилно живота. Лесно може да се предскаже бъдещето на човека. Ето, как бих предсказал бъдещето на човека: човек млад ще бъде и ще остарее; богат ще бъде и ще осиромашее; учен ще бъде и ще оглупее; силен ще бъде и ще се обезсили; здрав ще бъде и ще изгуби здравето си; после, ще обича, ще мрази, ще се бие с хората, ще лъже, ще краде, ще губи и ще печели, ще прави къщи, ще ги продава и т. н. Най-после ще се разкае, ще започне да прави добро, да се изправя. След всичко това ще умре, ще го заровят в земята, или ще изгорят тялото му, а прахът ще поставятъ в някое гърне, което ще се пази за дълги времена. Над гроба му ще пишат: тук почива един необикновен, гениален човек. Такова е бъдещето на всеки човек при сегашния живот. Който иска да оправи света, в края на краищата, той ще влезе като прах в едно от тия свещени гърнета. Който иска да си поживее, и той ще влезе като прах в едно от тия свещени гърнета. Съврменните хора турят костите на майка си и на баща си в една торба и казват: тук почиват костит на нашите майки и бащи. Верую е това! Има нещо скрито в костите на вашите майки и бащи, но изкуството седи в това, човек да извади своята майка и своя баща от техните кости. Реалността на живота не се крие в костите. Да мисли човек, че в костите има някаква реалност, това е заблуждение, това е мая. Човек трябва да се освободи от това заблуждение. Ако мисли по този начин, животтъ му всякога ще бъде празен. Това показва, че съвременните хора нямат ясна представа нито за живота, нито за Бога. Който разбира реалността на живота, той ще може да възкреси човека, който се е превърнал на прах. Как ще го възкреси? Той ще извади от джоба си едно шишенце, пълно с елексира на живота, и ще капне няколко капчици върху свещения прах на майката или на бащата. След това ще разбърка този прах и от него ще образува една кашица. Той ще започне да меси тази кашица, да я прави на тесто и ще я остави да седи няколко часа на спокойствие. Тестото постепенно ще набъбва, ще изпълва гърнето, и след 24 часа от него ще излезе цял човек, жив, подвижен, готов за работа. Той ще се поразтърси малко и ще каже: много съм спал! Де съм бил досега, не зная. Този човек е бащата, който преди няколко години беше заминал за онзи свят. Всички в къщи се радват, че бащата се върнал. Обаче, само магът може да възкресява мъртвите. Само магът може да оживява праха на мъртвите. Той има знания, с които може да прави чудеса. Това знание се крие в Словото, за което Христос е казал: „Които чуят гласа Му, те ще оживеят". Може ли мъртвият да оживее, ако не познава Словото Божие? То трябва да стане плът и кръв за него, за да бъде в сила да го възкреси. Следователно, ако реалността дойде в съприкосновение с най-малката частица на човешкия живот, тя ще разшири съзнанието му, ще доведе човека до безсмъртие. Това значи възкресение, връщане от смърт към живот. Казвате: какво нщо е смъртта? Смъртта е процес на връщане. Казано е в Писанието, че човек ще живее и пак ще се превърне в първоначалната пръст, от която някога е бил направеъ. С други думи казано: човек е съгрешил, понеже не е разбрал реалността на живота. И сега, за да разбере тази реалност, той трябва отново да се върне в нея. Това връщане в реалността подразбира повторение на класа. Ако един ученик не разбере материала от даден клас, той ще остане да повтаря класа, не може да мине в по-горен. В този смисъл, смъртта подразбира връщане в реалността, от която човек е излязъл, за да научи началото на Битието, началото на тази реалност. Някой казва: защо трябва да повтарям класа? — Защото не сте изучили, не сте усвоили материята, която се преподава в този клас. Ако ученикът минава от клас в клас, без да е усвоил материала на по-долния клас, той не може да постигне нищо в живота си. Той ще остане първокласен невежа. Както в съвременните училища, така и в живота на хората, съществува строго определена програма, според която никой човек не може да мине в по-горен клас, или на по-горно стъпало, ако не е разбрал, изучил и приложил материята на по-долните класове. Материята в горните класове е тясно свързана с тази от долните. Ако съществува такава връзка в материала, който се изучава в училищата, толкова повече тя съществува в живота. Този закон има приложение и в любовта. Не е любов това, да се свързват отношения само. Любовта е велика наука, която трябва да се изучава. Казвате: да се обичаме! Какво разбирате от тези думи? Да се обичаме, това значи да се изучаваме. Ако не можете да влезете в положението на човека, ако не можете да изучите и разберете живота му, вие не разбирате любовта и не можете да се обичате. Да обичаш, да любиш човека, значи да четеш от книгата на неговия живот, всеки ден да я прелистваш. Не можеш ли да четеш от книгата на неговия живот, ти не разбираш езика на любовта. Тъй щото, не може ли някой човек да прелиства книгата на вашия живот и да я изучава, между вас не могат да съществуват никакви отношения. Дето няма любов, животът е неразбран. И ако човек сам може да чете от книгата на своя живот, той ще има правилни отношения към Бога, към себе си и към своя ближен. Ще отворите тази книга, ще четете от нея, ще я изучавате, ще размишлявате върху съдържанието й и ще гледате на нея, като на свещена книга. Колкото повече четете тази книга, толкова повече ще я разбирате. Всеки ден ще намирате в нея нещо ново, нещо свещено. Ако не можете да четете тази книга, това показва, че вие не знаете нейната азбука. Всички хора са книги, написани на различни езици, които трябва да се изучават. Това не трябва да ви смущава, но да се заемете за работа, да учите. И тъй, искате ли да обичате един човек, вие трябва да разбирате езика, на който е написана книгата на неговия живот. Разбирате ли този език, сърцето ви ще се запали и ще гори. Този е свещеният огън, за който се говори в Писанието. Благословение е за човека, сърцето му да се запали. Всяко сърце не може да гори. Щом не може да гори, то само дими, отделя дим, сажди. Това горение наричам любовен кадеж. Дето има такъв кадеж, таъ вече не може да се седи, непременно трябва да се излезе вън от къщата. Тогава хората започват да казват, че в този дом е станало нещо особено. Любовният кадеж се обяснява научно с това, че хората в този дом не могат да четат книгата на живота на своя ближен. Изобщо, дето има любовен кадеж, това показва, че тия хора не разбират нито своята книга, нито тази на своите ближни. Щом се натъкнат на такъв кадеж, хората казват: ние не се разбираме, защото възгледите на живота ни са различни. И след всичко това тия хора очакват да отидат на небето, между ангелите. Казвам: отидете ли между ангелите, вие трябва да знаете техния език. В онзи свят има девет ангелски йерархии, които си служат с девет различни езика. Вие знаете ли тези езици? При това, тези езици са извънредно богати; те разполагат с грамаден речник от думи, а не с няколко хиляди само, каквито са езиците, с които хората си служат. Научите ли тези езици, ще дойдете и до Божествения език. Мнозина искат да знаят нещо за Господа, да Го познават? Човек може да познава Бога, само ако знае Неговия език. Когато някой твърди съществуването на Бога, това показва, че този човек разбира езика Му. Когато някой отрича съществуването на Бога, това показва, че той не знае и не разбира Божествения език. В този смисъл, единствената причина за безверието на хората се дължи на неразбирането на Божествения език. Например, в духането на вятъра, в течението на водите се крие езика на Бога. Във вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота аз слушам такава отлична реч, каквато не съм слушал и от най-красноречивия оратор в света. В най-големите бури аз слушам речите на видни оратори. Понякога техните речи са така силни, съдържателни и красноречиви, че са в състояние да задигнат и дрехите, и шапките, и керемидите от къщите на хората. Вие казвате: вятър, буря има вън, страшно е времето! — и гледате час по-скоро да се скриете вътре. Обаче, аз с удоволствие настройвам ухото си, да чуя говора на този вятър, или на тази буря. Като види някой, че се излагам на бурята, казва: защо си изложил ушите си на тази буря? Не знаеш ли, че ще се простудиш? Казвам: който не разбира Божествения език, той се простудява; който разбира Божествения език, той никога не се простудява. Реалността на живота е скрита в бурите, във ветровете, в моретата, в слънцето, в луната, във всички планети, които изразяват великата Истина на живота. Казвате: какво нешо е ралността? Всичко, в което човек вярва, е реалност. Това, в което човек не вярва и постоянно се съмнява, то не може да бъде реалност. Реалността произтича от любовта в човека. Дето има любов, има и реалност; дето няма любов, никаква реалност не съществува. Дето има любов, реалността се разкрива във всичката си светлина; дето няма любов, реалността не се проявява в своята светлина. Дето има свобода, там и реалността се проявява; няма ли свобода, никаква реалност не съществува. Следователно, дето има любов, там ще намерите свобода, светлина и истина; дето няма любов, там няма никаква свобода, светлина и истина. Светлина, свобода и истина са трите най-важни неща, с които трябва да започнете своя живот. Те произтичат от любовта. Затова, започнете първо с любовта, научете нейния език, защото от нея излиза живота; започнете с мъдростта, научете нейния език, защото от нея излиза светлината; започнете с истината, научете езика й, защото от нея излиза свободата. Казвате: как да разберем тези неща — буквално или преносно? Разберете ги и в буквален, и в преносен смисъл. Вие трябва да изучите езика на любовта, на мъдростта и на истината и да ги различавате. Езикът на любовта не е такъв, какъвто е езикът на мъдростта; езикът на мъдростта не е такъв, какъвто е езикът на истината. Също така се различават езика на живота, на светлината и на свободата. И тъй, най-първо човек трябва да изучава езика на живота. Животът е изразен в множеството хора, животни, растения и минерали. Всички те представят форми на живота. Изучавате ли този език, вие ще видите, какъв простор, каква велика област седи пред вас, която трябва да изследвате. Само по този начин ще разберете смисъла на живота. И тогава, в духането на ветровете, в течението на реките, в бликането на изворите ще чувате гласа, говора на същества, които ви обичат. Това е реалност, която аз абсолютно познавам, но вие сами трябва да я разберете. Аз не искам да вярвате в моето верую, защото по този начин сами ще изпаднете в противоречие. За да вярвате в това, в което и аз вярвам, вие трябва да имате моите мисли, чувства и постъпки. Ако дойдете до положението, в което аз се намирам, тогава, дето и да турите окото си, ще виждате като мене; дето и да турите ухото си, ще чувате като мене. Обаче, ако нямате моята вяра, и да чувате това, което аз чувамъ, нищо няма да разберете; и ако виждате това, което аз виждаъ, пак нищо няма да разберете. Тогава, и вие можете да пишете като мене, но между моето и вашето писмо ще има голяма разлика. Така и много поети пишат, но съчиненията на едни от тях се четат и разбират от всички хора, а съчиненията на други не се четат и не се разбират. Защо е така? Защото едни поети са вложили едно нещо в своите съчинения, а други са вложили друго нещо. Забележете, Библията, например, и досега не е изгубила силата си. В какво седи нейната сила? В съдържанието й, в това, което е написано. В нея е вложено нещо особено, което и досега още не е изчерпано. В думите на Библията се крие реалността на нещата. Казвате: ние сме чели по няколко пъти Библията, но още не сме я разбрали. Че не сте я разбрали, това зависи от начина, по който четете. Правилно четене е, когато човек може да се свърже със съзнанието на този, който е писал книгата. Можете ли да се свържете със съзнанието на даден поет или писател, вие сте вече в реалността на написаното. В туй отношение, езикът на Библията и Евангелието се отличаватъ по това, че като четете гкзи книги съ разбира¬не, вие ще се свържете съ съзнанието на пророците и на Христа, които веднага ще се явят пред вас и ще кажат: какво обичате? С какво можем да ви бъдем полезни? Вие се съмнявате, дали това е възможно. Възможно е, разбира се. Ако знаете, отде да започнете и как да четете Словото на Христа, Той непременно ще се яви пред вас, ще свърже съзнанието си с вашето, и вие ще почнете правилно да разбирате и прилагате. Обаче, за това се изисква ключ на разбиране. Този ключ седи в следното : да започнете оттам, отдето Христос е започнал. Започнете ли оттам, дето Христос е свършил, Той няма да ви се яви. Някой проповедник казва: ние трябва да започнем оттам, дето Христос е свъшил. Не, това не е правилно. Ние трябва да започнем оттам, отдето и Христос е започнал. В това седи реалността на нещата. Тъй щото, искате ли да дойдете до вътрешно просветление и правилно разбиране, вие трябва да започнете оттам, отдето Христос е започнал и да свършите там, дето Христо е свършилъ. По този начин ще се премахне онова дразнене, онова безпокойство, от което страдат всички съвременни хора. Всички хора са последователи на Христа, изповядват Неговото учение, но пак се дразнят. Защо? Има причини за това. Ако Христос дойде днес между хората, в един момент Той може да премахне причините за дразненето и да ги направи ангели, с крила и с корони на главите. Те ще бъдат ангели, докато Христос е между тях. Отдели ли се за минута само, те пак ще бъдат такива, каквито и по-рано са били. Това показва, че има неща в човека, които той сам трябва да направи. Съвременните хора имат криви разбирания за проявите на живота, както и за самия живот. Запример, докато майката е между децата си, те са чисто облечени, със здрави дрешки и обуща. Обаче, ако майката напусне къщата, децата веднага се разпиляват и тръгват по улиците окъсани, необлечени, рошави. За такива деца хората казват : горките деца, нямат майка, няма кой да ги облече, няма кой да ги изчисти и нагледа. Такова е положението и на съвременните християни. Христос е заминал някъде, оставил ги е сами. И те, горките, и досега ходят окъсани, обеднели, няма кой да ги нагледа, очисти и облече. Те казват: едно време, когато майка ни беше между нас, ние бяхме облечени и чисти, но сега на какво мязаме? Време е вече съвременните християни да се научат сами да се чистят. Това може да се постигне само, когато хората започнатъ оттам, отдето и Христос е започнал. Когато Христос дойде между хората, в един неразбран свят Той работеше непрекъснато и даваше всичко, каквото имаше. Когато се изчерпваше, Той съсредоточаваше ума си към по-висок свят, дето прекарваше дълго време в молитва и размишление. Щом дойде в плът облечен, между хората, Той постоянно даваше, но и постоянно взимаше от невидимия свят. Голяма разлика има между човека в плът и човека като дух. НЪкои казват : не знаем, какво става с нас. Едно време бяхме по-добри, а сега сме по-лоши. Не, и сега сте добри, но пари нямате в джоба си. Какво трябва да направите? Да отидете в някоя банка и оттам да извадите известна сума. Ако нямате право да вземете пари от банката, ще отидете на някое лозе да копаете. Казвате: малко плащат хората. Вие трябва да знаете, че малкото става много, и многото става малко. Това се определя от любовта. Ако работите на лозето, или на нивата на някой богат земледелец с любов, той ще ви плати повече, отколкото сте се пазарили. Една грозна мома отишла да работи на нивата на един чифликчия. През целия ден тя повече се разтакавала, отколкото работела. Като я гледал, чифликчията си казвал: горката мома, освен че е грозна, но и не работи добре! Вечерта той й заплатил сумата, за която била пазарена, но повече не я повикал на работа. На другия ден пазарил една красива мома да работи на лозето му. От време на време той поглеждал към нея и му се виждало, че тя работи повече, отколкото трябва. Доволен отъ работата й, този чифликчия още първия час повишил условената цена с един лев. Втория час й прибавил още един лев; третият — още един лев и т. н. Вечерта, когато трябвало да й плати, той прибавил към парите, за които се условили, още 20 лева. Защо чифликчията придал на красивата мома 20 лева ? — Защото тя работила с любов, поглеждала го красиво, мило и на всеки нейн поглед сърцето му трепвало радостно. Сърцето му се отворило толкова много, че той бил готов да даде повече, отколкото трябва. След това той казал на красивата мома: утре пак елате на работа при меъ; аз съм доволен от вас. Питам: по какъв начин трябва да се отворят сърцата на хората? Мнозина мислят, че като им се говори за Господа, за светиите, за доброто в света, сърцата им ще се отворят. Не, това са човешки работи. Реалността на живота не се изразява с думи, с говорене. Тя не е някакво външно верую Да се говори на човека, без да има той примери, образци, това е външно забавление. При това положение, животът на хората ще бъде такъв, какъвто е днес. Някой ще каже, че светските хора живеят по-добре от религиозните. Дали хората са светски, или религиозни, ако нямат в себе си абсолютна вяра, те ще живеят по един и същ начин. Сега, като говоря за красивата и за грозната мома, аз взимам красивата като образец на правилен живот. Достатътъчно е само красивата мома да погледне към богатия чифликчия, за да е доволен той от нея и да е - готов да й придаде повече, отколкото трябва. Сърцето на този човекъ се отваря не само за нея, но за всички хора. Въ този смисълъ, любовьта къмъ едного е любовь къмъ всички. Който обича едного, сърцето му се отваря за всички. Който не обича нито един, сърцето му не може да се отвори и за другите. И след това този човек ще каже - изядоха ме, злоупотребиха с мене! Дето има любов към едного, там никакво злоупотребление не може да стане; дето няма любов към едного, там ред злоупотребления могат да се извършат. Чифликчията дал на красивата мома 20 лева повече, отколкото се е пазарил с нея, защото с любовьта, която има в себе си, красивата мома му е дала хиляди левове. Тя внесла нещо ново в ума и в сърцето му. От момента, когато чифликчията видял красивата мома, с него станал голям, вътрешен преврат, и той казал в себе си: човек трябва да дава! Според морала на съвременните хора някои ще кажат: този чифликчия е готов да даде повече на красивата мома заради красотата й. Не е така. Той дава повече заради любовта. На любовта всеки дава. Сега, ще ви дамъ един пример за изяснение на тази идея. Представете си, че една дружина от 20 жътварки, от различни възрасти, 30—35—40—50—60 годишни, се условят да работят при един богат земледелец. Само една от тяхъ е 21-годишна; при това, тя е красива, стройна мома. Като го погледне тя, сърцето му трепва и си казва: красива е тази мом! Бог да я благослови! Коя ли майка я раждала? Щом погледне към нея, той поглежда мило и към другите свои работнички. Обаче, като не разбират закона, те казват: отде се взе тази мома? Тя завъртя ума на господаря, и според нея, той ще изпъди нас. Между тях се поражда завист, която създава ред интриги. Всички са неразположени към нея, искат да я изпъдят. Обаче, един ден тя сама взима сърпа си и заминава, напуща този земледелец. Като види, че красивата мома напуща работата, земледелецът казва: хайде сега и вие да си вървите! Никой не ми трябва вече! Казвам: Бог постъпва с хората по същия начин, когато иска да ги извади от по-низко положение и да ги постави в по-високо. Само по този начин може да се разбере смисъла на живота. Смисълът на живота не седи в неговата външна страна. Ако е въпрос за външна красота, човек лесно може да стане красив. Майката и бащата могат да родят какъвто син, или каквато дъщеря искат. В това няма никаква мъчнотия. Мъчно е, когато ние изискваме от хората да направят това, което те не могат. Запример, часовникът може само да показва времето, но не и да говори. Човек не може да се разговаря с часовника. Иска ли човек да направи нещо повече от това, което се крие в неговите възможности, той трябва да бъде едно с Бога и да вярва в Него. Да бъдете едно с Бога и да вярвате в Него, това подразбира да се запишете за ученик в Неговото училище и свещено да държите Неговите закони. За да дойдете до това положение, Бог ще ви прекара през хиляди изпитания, и ако можете да издържите, само тогава Той ще ви повери едно малко знание. Който достигне това знание, той ще може да възкресява мъртвите. Достатъчно е само да дигне ръката си пред тях, да им каже три свещени думи, за да оживеят. Щом оживеят, те ще го запитат: какво заповядвате? Днес всички искат да знаят, какво ги очаква. Казвам: ако не любите Бога, гърне ви очаква — нищо повече. Ако любите Бога, ще станете ангели, с крила и с корони на главите. В това положение ще видите Божиите чудеса и ще изучавате закона на единството. И тогава, от любовта към Бога ще дойдете до любовта към хората и всички същества под тях. Тъй щото, красивата мома представя доброто между хората, което постоянно работи. Грозната мома представя злото. Чифликчията представя самия човек, а жътварките на разните възрасти представят хората, които човек трябва да обича. Когато човек обича Бога, той ще се научи да обича и вечното множество в света. Който обича Бога, невъзможно е да не обича хората. В любовта си към Единния, той ще обича всички. В тази любов не трябва да влиза никаква ревност, никакво подозрение, никакво маловерие. Онзи, когото обичате, той всякога седи по-високо от вас. Не можете да обичате някой човек, ако той не седи по-високо от вас. Тъй щото, ако обичате Бога, обичате Го, защото Той седи по-високо от вас. Понеже Бог е над всички същества, затова и Той обича тия малките под Него. В това седи идейната любов: всеки човек може да обича същество, което седи по-високо от него. Не мислите ли, че съществото, което обичате, седи по-високо от вас, като погледнете на него, ще кажете: какво особено има в това сжщество, или в този човек, за което заслужава да се обича ? Питам: какво познахте в този човек? Казвам: никой не може да разбере човека. Човек се намира зад очите, зад ума, зад сърцето и т. н. Всички тия неща представят обвивки на човека, но не и самия човек. Умът, сърцето на човека са сили, които действат в него. Ако в сърцето, в ума, в душата и в духа на човека, както и в техните проявления, не виждате Бога, вие не познавате реалността, от която произлизат всички неща. Умът, сърцето, духът и душата на човека се включват във великото, в Божественото. Схващате ли нещата по този начин, вие ще имате велик импулс в себе си. Имате ли този импулс, ако сте богат човек и ви откраднат една сума от 100 000 лева, или един милион, вие няма да се смутите. Обаче, ако нямате този импулс въ себе си, и сте беден човек, който завързва парите си в девет възела, един лев да ви вземат, вие ще окрякате света. Аз взимам думата „крякане" в добър смисъл. Когато кокошката снесе яйце, тя започва да кряка, с което иска да каже на господаря си: много се измъчих, докато снеса това яйце. Гледай, поне ти да го, вземеш, а не някоя сврака! Човек трябва да разбира смисъла на крякането, както и смисъла на излюпването на яйцата. Вие казвате: тези яйца трябва да се излюпят. Не е достатъчно човек да казва само това, но той трябва да разбира, как става излюпването на яйцата. Човек е още в яйцето си, затова нека се скрие под крилата на някоя квачка и да седи там, докато се излюпи. Когато казвам, че човек е още яйце, което се търкаля, това подразбира, че трябва да се постави при добри условия, да се излюпи. Докато човек е в яйцето, той е изложен на по-голяма опасност, отколкото вън от яйцето. Когато някой се оплаква, че сърцето му е счупено, това показва, че той е слаб, като яйце, черупката му лесно се чупи. Кой е изходният път от това положение? Това яйце трябва да се постави под крилата на някоя квачка, да се превърне на пиле. Затова, именно, е казано в 91 Псалом: „Който живее под покрива, т. е. под крилата на Всевишния, ще пребивае под сянката на Всемогъщия". Ето защо, човек всеки ден трябва да влиза под крилата на тази квачка. Който седи под крилата на тази квачка, в края на краищата, той ще се излюпи не само като пиленце, но и като мислещо същество. Аз взимам думата „квачка" в нейния широк смисъл. Сега, аз говоря върху този предмет, защото последната цифра от 1932 година е двойка. Числото две представя света на майката, света на любовта. Ако не разберете любовта, няма да разберете и майката. Любовта е майката в света. Следователно, без майка нищо не може да стане. Всеки трябва да има майка. Някой казва: защо трябва да любя? Ти трябва да любиш, за да дойде майката, да те роди. Ако нямаш майка, няма кой да те роди. Ето защо, съзнанието на хората трябва да се пробуди, да схващат тези неща правилно. За да се пробуди съзнанието, с което да разбират любовта, те трябва да имат майката в себе си, а същевременно и те да живеят в майката. Любовта е велик закон. Без любов нищо не се постига. Без любов човек постоянно губи, докато най-после се превърне на прах и влезе в гърнето. Той ще живее с недоволство в живота, докато един ден каже: празен е животът! Нищо не разбрах от него. Този човек ще влезе в гърнето, дето ще прекара дълъг сън. Тук майката ще го люлее, като в люлка, ще мисли, какво да направи с това неразбрано дете. След това ще дойде б¬щата, и върху този прах ще капне няколко капчици от елексира на живота, докато съживи детето. Щом го съживи, отново ще го изпрати в живота. Това е закон на прераждане. По този начин човек ще се преражда, докато разбере, че цета на Бога е да го научи, че без любов животът няма смисъл. С други думи казано: без любов, т. е. без реалността на живота, всичко е страдание и нещастие. Питам: какво струва на човека да люби? Едно липсва на съвременните хора: любов. Когато младият човек дойде при Христа и Го запита, какво да направи, за да наследи вечен живот, Христос му каза: „Иди, продай имането си и го раздай на сиромасите!" Аз пък казвам: едно ви недостига — любов! Всички сте богати, но любов нямате. Казвате: защо трябва да продадем богатството си? Продажбата е първото условие, да турите любовта си в ход. Щомъ раздадете богатството си и останете последен бедняк, който ви срещне, ще разбере положението ви и ще каже: вие сте гол и бос. Елате при мене, аз имам хубави обуща и дрехи, ще ви ги продам евтино. После, пак погледне и казва: аз мога да ви дам и на кредит, с условие, че ще ми платите. Казвам: сега и аз съм готов да давам на кредит, но не без пари. Когато се казва, че любовта дава даром, без пари, това е символ. Наистина, парите тичат, търкалят се подир любовта, т. е. подир онзи, който има любов в себе си. И тъй, който погледне красивата мома, той тича подир нея, предлага й услугите си и я пита: моля, какво обичате? Ако някой банкер я срещне, и той й предлага касата си. Банкерите седят с отворени каси пред нея и я питат: какво обичате? Те се чудят на силата, която се крие в тази мома. Да, магическа сила е любовта. Казвате: ами ние какво трябва да правим? Търсете любовта, а не парите. Ако вие търсите парите, работата ви е свършена. Парите трябва да ви търсят! ако търсите знанието, работата ви е свършена. Знанието трябва да ви търси! Ако търсите силата, работата ви е свършена. Силата трябва да ви търси! Който има любов, и парите го търсят, и знанието го търси, и силата го търси; и светлината, и въздухът, и водата го търсят — всичко го търси. Достатъчно е да отвори очите си, и светлината влиза през тях. Достатъчно е да настрои ушите си, и звукът влиза през тях. Всичко става доброволно, непринудено, без той да очаква нещо. Защо? — Защото в него живее любовта — магическата пръчица на живота. На любовта всички услужват: и светлината, и въздухът, и водата, и растенията, и животните, и хората. Верни са думите на Бога: „Дето е любовта, там е животът, там е светлината, там е радостта, там е мирът — в любовта е всичко." Сега, и на вас казвам: понеже имате любоь, излезте вън от гърнето! Как? Бащата ще дойде при вас, ще капне няколко капчици от елексира на живота, ще замеси този прах и след 24 часа ще оживеете. Който знае това изкуство, лесно може да възкресява. Това подразбира стиха: „Които чуятъ гласа Му, ще оживеят". Всички хора трябва да оживеят! Мнозина очакват идването на Христа, за да оживеят. Отде очакват Хиста? От небето ли? От това небе, което виждате вие? Небето, което виждате, е отражение на друго небе. Казвате може ли всеки да оживи праха в гърнето? Който знае, как да отвори гърнето, да замеси праха и да духне върку него, той ще може да го оживи. Знание се изисква! Запример, имате торба със злато. Кой може да извади златото от нея? Онзи, който знае, как да отвори торбата, той ще може да извади златото от нея. Не знае ли да отвари торбата, и златото ще остане неизползвано. Тази торба не се пробива, тя е херметически затворена; вие трябва да знаете, отде да я бутнете, за да се отвори. Съвременните хора се интересуват отъ небето и затова го изучават. Според мен, небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогват само ония, които имат ключа за отварянето му. Ключът за небето е любовта. Имат ли този ключ, ще се ползуват от Божието благословение. Това значи да имате любов към Бога. Някой казва: какво нещо е любовта ? Аз познавам любовта, но какво нещо е тя, не определям, не смея да я бутам. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога". Следователно, живот вечен е да познавате любовта. Ако някой ви пита, какво нещо е любовта, вие се усмихнете малко и нищо не говорете за нея. Човек трябва да познава любовта, да познава благото, което тя носи за всички същества. Достатъчно е човек да знае, че любовта носи благо за всички същества, а какво е тя, не трябва да определя. Любовта е свещено място, на което ничий крак досега не е стъпвал. Някой казва: какво нещо е Господ? Какво нещо е Господ, също не може да се определи. Който иска да познае Бога, ще му кажа, как може да Го познае, но по въпроса, какво нещо е Бог, не мога да отговоря. За Бога не мога да се произнасям, нито мога да Го определям. Мойсей, който е разбирал това нещо, казал на евреите: „Не произнасяйте името Божие напразно!" Всички страдания и нещастия в света произтичат от факта, че хората искат да знаят, какво нещо е Бог, какво нещо е любовта. Някой казва: защо Бог ни дава страдания? Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания са за негово добро. Който не обича и не познава Бога, и от благата, които Той му дава, ще си създаде ад. Който обича и познава Бога, и от благата и от страданията ще си създаде рай. Тази е великата Истина в живота. Ако обичате и познавате Бога, в рая ще бъдете; ако не обичате и не познавате Бога, в ада ще бъдете. Тези две неща трябва добре да се ломнят. Защо е така, не питайте. Този въпрос не трябва да се разисква. Той е изкушение. Ние не искаме да пипаме забраненото дърво. В забраненото дърво се крият две неща, които човек никога не може да разбере. Това са злото и доброто. В тях са скрити тайните на живота. Едно само човек може да знае, а именно: в доброто той ще разбере небето, рая, а в злото ще разбере ада. Когато се говори за дървото на живота, подразбираме целокупния живот, който произтича от любовта, носителка на всички блага в света. Да познавате дървото на живота, ще рече да познавате положителното в себе си, т. е. любовта, която всеки ден трябва да се разширява. За тази цел всеки трябва да обича едного, който да седи по-високо от него. Мнозина се колебаят. Бога ли да обичат, или друг някой. При това, те се запитват: ние ли трябва да обичаме Бога, или Той трябва да ни обича? Казвамъ: дали Бог ви обича, това не е ваша работа. Онова, което трябва да знаете, то е, дали вие обичате Бога. Дали Бог ме обича, това е Негова работа. Той трябва да знае това. Дали аз обичам Бога, това вече е моя работа ; това аз трябва да зная. Ако аз не обичам Бога, не мога да зная, дали и Той ме обича. Само любовта познава, кой я обича, и кой не. Това значи: ако някой ме обича, той ще познае, обичам ли го аз, или не. И ако аз обичам някого, ще позная, обича ли ме той, или не. Любовта познава себе си във всички прояви. Това са схващания за живота и за отношения, свободни от всякакъв егоизъм. Ако човек прекара цели 20 години в пустинята, за да разбере, дали Бог го обича, и дали той обича Бога, това е един въпрос. Обаче, ако той прекара тия 20 години в пустинята, с цел да придобие светост и чистота, това е друг въпрос. Ако пък някой прекара 20 години в пустинята, за да привлече вниманието и благоволението на Бога, това се отнася само до външния му живот. Изобщо, човек може да познае Бога в любовта, в свещения трепет на своята душа към Него. Ако човек обича Бога, едновременно с това ще обича всичко, което Той е създал. Който не обича Бога, той ще се движи като слепец в света, без направление и смисъл. И тогава, светът, който е красив, приятен за хората, за слепия ще бъде тормоз, мъчение. Каква полза, ако в този свят има топлина, и светлина, а той няма никакво отношение към тази светлина и топлина? Каква полза от благата, ако той няма отношения към живота ? Той ще има само едно голо съзнание, че съществува — нищо повече. Животът е непреривен. Така трябва да го разбират хората. Обаче, някои философи казват, че животът се явявал и изчезвал. Да се мисли така, то е все едно, да се казва, че всеки зъбец от едно назъбено колело изчезва, щом свърши работата си. Не, зъбецът, който е свършил работата си, не изчезва; няма да мине много време, и той отново ще се яви, ще свърши друга работа. Така той постоянно ще се явява и ще изчезва, без да се е изгубил. Това са временни състояния. И когато се казва, че някой човек е умрял, това не значи, че той е изчезнал някъде безвъзвратно. Той е зъбец на едно назъбено колело, временно е отишъл някъде, но пак ще дойде. Това е закон на прераждане. Според този закон, човек не може да изчезне. Той е постаен в система, която не може да изчезне. Човек не изчезва, както и слънцето не залязва. Човек си въобразява само, че слънцето изгрява и залязва. Привидно слънцето изгрява и залязва, но в тия смени то изминава свой определен път. И звездите, като слънцето, привидно изгряват, но в същност те непрекъснато вървят по своя нъчертан път и вършат известна работа. И тъй, вие сте поставени на едно реално място в дадена система. Който ви е поставил на това място, той изисква от вас само едно нещо: да познаете любовта. Познаете ли любовта, тогава и животът ще стане за вас реален. Ако не беше така, вие бихте се обезсърчили, бихте помислили, че никой не ви обича. Щом разбирате правилно живота, и да ви гонят и хулят хората, това няма да ви смущава. Мнозина ще кажат, че сте заблудени, защото не мислите като тях. Казвам: права ли е жабата, ако каже на човека, че за да я разбере, той трябва да стане като нея? Не, от своето положение човек може да разбере жабата по-добр, отколкото, ако стане като нея. Жабата жаба не може да разбере. Човек може да разбере жабата, но жабата не може да разбере човека. И човек не може да разбере себе си, докато не мине в по-високо положение, в по-висока форма. Иначе, той не може да има ясна представа за себе си. Иска ли човек да се разбере, той трябва да заеме положението на ангел, или на някое същество с по-светъл ум и с по-възвишено сърце от неговото. Само по този начин той ще си състави ясна представа за човека и за това, което той сам е в сжщност. Мисълта, която сега ви казвам, е отвлечена, но аз се радвам, че е отвлечена. За едни тази мисъл може да е неразбрана; аз се радвам, че е неразбрана. За други тя може да е неопределена.; аз се радвамъ, че е неопределена. Ако разполагах с повече време, щях да ви поговоря, да направя неопределените неща определени, а ясните да затворя херметически, да не изгубят своето значение. Искате ли нещата да запазят своя смисъл, те трябва да се предават на свещен език. Този език има свое особено произношение и смисъл. Той не е като български език, или като европейските езици, на които едно се говори, друго се разбира. Като се говори истината на съвременните хора, те не се вслушват в смисъла на думите, но гледат, дали запетаята и другите препинателни знаци са употребени на място. Какво показва запетаята? Запетаята показва, че когато човек дойде до известен пункт, той трябва дз спре малко и да помисли. Дето има запетая, човек ще спре движението си за малко време и ще се огъне наляво. Запетаята е живот на съображения. При точката и запетаята човек се натъква на един център, от който трябва да излезе по пътя на радиуса. Двоеточието пък показва, че след него се цитират чужди думи, които често се затварят в кавички. Значи, минавате ли от човешкия към Божествения живот, вие ще турите двоеточие и ще кажете: тъй рече Бог! След кавичките можете да продължите речта си, да я завършите по човешки. След всяка отделна мисъл поставяте точка. Това е значението на знаците в земните езици. Създаването на земните езици е костувало големи усилия на възвишени, на разумни същества. Те са работили много, докато създадат всички форми и правила в съвременните езици. Граматиката на земните езици е пренесена на земята отъ невидимия свят. Тя е изработена по правилата на Божествения език. Върху български език отсега нататък трябва да се работи, докато стане свещен език. Когато един език стане свещен, любовта в него се усилва, и хората започват да се разбират. Днес, обаче, срещнат ли се двама души, т непременно ще се скарат. Когато хората се разговарят на свещения език, те никога не се карат. Когато момата обича някой момък, тя казва: колко мил, смислен поглед има този момък! Когато не го обича, тя казва - лош поглед има този момъкъ! Защо не харесва погледа му? — Защото езикът, на който се разговарят, не е свещен. Езикът, на който се разговарят, не съдържа нужния пламък, вследствие на което и любовта между тях не може да се прояви. И тъй, тази година за пръв път искам от вас, да се запознаете с езика на любовьта. Най-първо започнете със съюзите и мислете върху тях. Срещал съм млади хора, които говорят за любовта и се оплакват, че сърцата им изгорели отъ любов. Това, което изгаря сърцата на хората, не е любов. То са пушила на човешките сърца. Минете ли покрай тия пушила, навсякъде ще видите дим, сажди. Дето огъньт на любовта е запален, там всеки обича да се топли, защото изпитва приятно чувство. Не е въпросът огъньт да бъде голям, но да гори хубаво, горението да е пълно, без дим, със силна светлина. Вие трябва да разбирате любовта правилно, да не я изопачавате. Сърцето на човека трябва да бъде огнище, на което постоянно да гори огън. Човек не трябва да се плаши от любовта, но да изпитва свещен трепет към нея. Любовта на съвременните хора е толкова малка, че едва мухите могат да се топлят на нея. Изобщо, мухите обичат да кацат на човешките глави. Под думата „муха" разбирам малки, дребни мисли и чувства, с които хората често се задоволяват. Като направят нещо малко, те мислят, че много нещо са свършили. И малките неща се ценят, но законът на любовьта изисква големи работи. Малко хора има днес, които могат да вършат големи работи. Ако един съвременен човек влезе в някоя богата къща, парите се скриват от него. Отиде при някой банкер, касата на банкера веднага се затваря. Защо? — Любов няма този човек. Отиде ли красивата мома в кантората на банкера, той отваря касата си за нея. Защо? — Любов има тази мома. Тя внася нещо от себе си в душата на банкера, за което и той е готов да дава. Вие мислите, че той се е влюбил в тази мома. Не, банкерът не се е влюбил в момата, но той е познал любота, и затова е готовъ да разтвори сърцето си и за нея, и за другите хора. Сега, с един образ ще ви представя, какво нещо е любовта. Влиза един човек в къщата на едного и казва: тази къща е моя, не мърдам оттук. Никой не може да ме застави да изляза вън от тази къща! — Не, има нещо, което може да те застави да излезеш вън. — С камъни да ме бият, няма да се мръдна от мястото си. — Тъй ли, ще видим. Човекът, чиято е къщата, подпалва я и наблюдава, какво ще върши другият. Той веднага хуква да бяга. - Защо бягаш? Нали каза, че нищо не е в състояние да те накара да бягаш? — Как да не бягам? Къщата гори! Ако остана вътре, и аз ще изгоря. — Лъжеш се, няма да изгориш. — Как да не изгоря ? — Сега ще видиш. Той маха с пръчицата си из въздуха, и огънят престава. — Как направи това нещо? Защо ме заблуди? Казвам: същото нещо става, когато любовта дойде в човека. Той се запалва, гори и непременно трябва да излезе вън от къщата си. Не излезе ли, това показва, че е инвалид. Когато любовта дойде, всяко нещо трябва да падне от ръката на човека. Богатство, слава, величие, всичко това трбва да излезе вън от къщата на човека, да се раздаде на сиромасите. Това подразбира „даром си взел, даром ще даваш." Материалното трябва да се раздаде на сиромасите Когато любовта дойде, ние ще бъдемъ носители на Божиите блага, на новото. Щом човек стане носител на новото, той става извор, който постоянно блика, тече, без да пресъхва. Време е вече да се простите със старото! Обаче, докато новото не дойде, старото не пущайте. И мухлясал хляб да имате, не го хвърляйте, докато не пристигне новия, направен от прясно, хубаво брашно. Казвате: какво да правим със стария хляб? За него вече не мислете. Турете пресния хляб в торбата! Метнете торбата на гърба си и тръгнете напред! Сега, от всички искам да имате абсолютна вяра в Божественото. То носи живот, мисъл, сила, щастие, радост и т. н. Придобиете ли тази вяра, вие ще разберете великата Истина, която разкрива смисъла на живота. Който ви говори от гледището на великата Истина, дръжте се за него. Те могат да бъдат един, двама, трима, четирма или повече, обаче, всички ще се обединят в името на тази Истина. Когато Божесвеното заговори в сърцата на хората, всички ще се обичат и разбират. Дето е Божественото, там е Любовьта, там е Мъдростта, там е Истината. Беседа от Учителя, държана на 22 март, 1932 г., 5 ч. с. Изгрев.
  18. alexamsterdam

    1932_01_01 Майката на времето

    Аудио - чете Надка Иванова От книгата "Майката на времето", извънредни беседи, 1932 г., Издание - 1932 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г. Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Майката на времето Нивата е ценна, когато е посята. Градината е ценна, когато дърветата в нея имат плод. Човек е добър, ценен, когато мисли. Тази вечер вие сте се събрали да посрещнете заедно новата година. Новата година, която иде, може да бъде и щастлива, и нещастна. Тя е щастлива по единствената причина, че сега иде майката, която от дълго време не е слизала на земята. Тя е нещастна по единствената причина, че децата й са изхарчили всичко, което тя им оставила, направили са големи дългове, и днес трява да плащат. Числата 9 и 3 в 1932 г. са дисхармонични. Сумата на тия числа е 12. Те символизират бащата и майката. Ако извадите тези числа от четирите цифри на новата 1932г., ще останат цифрите 1 и 2, които, написани една до друга, пак дават 12. Това са сметки, значения на числата за умните, но не и за глупавите хора. Казвам: новата година е щастлива за умните, нещастна — за глупавите хора; тази година е щастлива за здравите, нещастна — за болните; тази година е щастлива за бедните, нещастна — за богатите; тази година е щастлива за младите, нещастна — за старите. Човек сам е причина за своето щастие или нещастие. Ако сте в пустинята и счупите шишето, в което има малко вода, вие ще бъдете нещастен; ако запазите шишето с водата, вие ще бъдете щастлив. Ако изгубите парите си, вие ще бъдете нещастен; ако запазите парите си, вие ще бъдете щастлив. Ако не използувате правилно знанието, което имате, вие ще бъдете нещастен ; ако използувате правилно знанието, вие ще бъдете щастлив. Щастието или нещастието в живота на човека зависи от това, доколко той спазва или не спазва законите на разумната природа. Човек трябва да знае, че нещата не стават произволно. В природата съществува голяма закономерност, голяма точност. Хората губят своето щастие по единствената причина, че не спазват законите на природата. Достатъчно е да се успи човек с една секунда повече от определеното време, за да изгуби щастието си. Казвате: колко е една секунда? Наистина, една секунда е малка част от времето, но за това време светлината изминава 300 000 клм. път. Питам: за колко години човек ще измине 300 000 километра път? Следователно, ако човек изгуби само една секунда в годината, изискват се след това години, за да набави изгубеното. Правилното използване на една секунда от времето носи придобивките на цели векове. Единствената сила, която работи с абсолютна точност, е любовта. Който е изпълнен с Божията Любов, той става на време и ляга точно на време. Вън от любовта човек всякога закъснява. Колкото малко да е закъснението, то пак носи големи загуби. Ако светлината закъснее с една тристахилядна част от секундата, тя губи хиляда километра път. Някой казва: защо трябва да любим ? — За да приемете Божието благословение точно на време. Нещастията на хората се дължат на това, че нищо в техния живот не става на определеното време. Това твърдят всички учени, разумни хора, които са минали по този път. Когато човек става и ляга точно на време, щастието върви след него. Закъснява ли само с една хилядна част от секундата в ставането и лягането си, нещастието го следва. Точно на време трябва да се става и да се ляга! Живот без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Който иска да се избави от страдания, той трябва да влезе в трена на любовта. Мнозина мислят, че знанието, което имат, е в състояние да им помогне при всички положения в живота. Не, съвременното знание не е в сила да избави човека от всички мъчнотии и страдания. Нивата може да е наторена, слънцето може да свети и да изпраща топлина, влагата може да оросява земята, но ако тази нива не е посята, в нея могат само бодили да растат. Посятото на нивата, това е любовта. Когато любовта дойде в живота, само тя може да използва всички благоприятни условия — тор, светлина, топлина и влага. Вън от любовта човек е осъден на деформиране, на израждане, както нивата — на обрасване с плевели. Ако човек не разбере любовта, той не може да разбере живота; ако не разбере живота, той не може да разбере и времето; ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Този човек ще живее в дъното на ада, във вечни мъки и терзания. Може всички велики учители да дохождат на земята, да говорят на хората, но ако нито една дума от тяхното слово не падне точно на време и не поникне точно на време в сърцето на човека, това слово няма никакъв смисъл за него. Какво се ползува умиращият, ако му се говори за любовта? Любовта има смисъл за живите, но не и за мъртвите хора. И любовта не се нуждае от мъртвите. И тъй, пригответе се да посрещнете тази година майка си! Официално новата година може да е влязла, но дали за вас е влязла, това е въпрос. Ако новата година ви донесе щастие, тя е влязла; ако не ви донесе щастие, тя не е влязла. Човек не трябва да се залъгва. Защо ? — Защото ново е само това, което любовта носи. Новата година е дошла само за онзи, който може да посрещне майка си точно на време. Посрещне ли майка си на време, от този момент всичко в него ще потече: нивите, хамбарите и сърцето му ще дават преизобилно, и в буквален, и в преносен смисъл. Казвам: не се спирайте върху мисълта, как и кога може да се придобие любовта. Любовта може да се придобие всякога, когато човек дава ухо към волята Божия и я изпълнява. Казано е в Писанието: „Когато аз виках към вас, вие не чувахте; затова, когато вие викате, и аз ще мълча". Законът е такъв. Когато любовта вика към вас, и вие си правите оглушки, и тя ще ви отговори със същото, когато вие викате към нея. Затова е казано още: „Търсете ме, когато съм близо до вас!" Любовта не се връща назад. С други думи казано: изгубените условия на живота никога не се връщат. Старият, който в младини е прахосал всичките си сили и предава вече Богу Дух, колкото да плаче и тъжи, колкото да се разкайва, всичко е напразно. Това не показва, че животът му е изгубен, но той може да го поправи вече по друг начин. В живота на този човек през цялата вечност все ще остане малка празнина, една пауза, която той по някакъв начин трябва да запълни. Сега, желая на всички да бъдете щастливи! За да бъдете щастливи, вие трябва да се примирите с Бога, със себе си и със своя ближен. Положителното, което трябва да направите: обикнете Бога, обикнете себе си, обикнете и ближния си, както никога досега не сте обичали! Ако посрещнете новата година с този дълбок стремеж в душата си, тя ще ви донесе несметни богатства. Придобиете ли това, ще разберете, че имате нова година, ще разберете, в какво седи истинското щастие. Беседа от Учителя, държана на 1 януари, 1932 г., 1 ч. в
  19. Hristo Vatev

    1923_09_11 За чистотата

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание беседа пред ръководителите ЗА ЧИСТОТАТА Тайна молитва Добрата молитва Аз ще ви кажа сега малко работи, които ще бъдат особени. Живот без здраве може ли да съществува? Ядене без глад може ли да се прояви? Пиене без жажда може ли? Вървеж без движение може ли? Мисълта без ума може ли? Чувство без сърце може ли? Сила без воля може ли? Това са въпроси, върху които вие ще мислите, додето трае този наряд. Чистота е необходима, за да се избегнат нещастията на земята. Трябва да имате чистота в устата, в ума, в сърцето, в душата и в духа. Всички нещастия в живота идват от това, че липсва чистота. Това е един велик закон. Всички същества абсолютно трябва да го пазят. Затова трябва да се почне от чистотата. Без чистота практически нищо не може да се постигне. Това е едно правило. Всякога без чистота резултатите ще бъдат катастрофални. Докато си чист, здрав си. Престанеш ли да бъдеш чист, болестта дохожда. Ако искаш без чистота да действуваш, то е все едно да искаш да почнеш търговия без пари, градинарство без вода, да искаш да мислиш без ум и да имаш любов без чувство. 11 септември 1923 г., 5 ч. и 30 м. , вторник София Кротките (София, 1996) 34 беседи от 1 януари 1921 г. до 11 септември 1923 г. Начало: 05:00
  20. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание беседа пред ръководителите ОКУЛТНИЯТ ЗАКОН ЗА ПРОТИВОРЕЧИЯТА Тайна молитва Изобщо, във всички общества, школи се срещат противоречия в живота на ученика. Противоречията се явяват като една необходимост, като една потребност. Това е един закон. Щом човек влезе в една окултна школа, каквато и да е, непременно на пътя му ще се изпречат известни мъчнотии. Едно малко обяснение: да кажем, че решите да следвате в университета в София или отивате в странство. Най-напред ще се изпречи въпросът, къде ще трябва да намерите квартира, после трябва да намерите гостилница, после ще трябва да се съобразявате със средствата. След това ще се погрижите за учебници. Доколкото е възможно, ще ги набавите, а тези, които не можете, ще гледате да използвате от някои свои другари. Сега сте влезли в окултната школа, понеже сте завършили, тъй да кажем, училището на света. Излезли сте от света и сте влезли в тази окултна школа. Можете да си кажете: "Що ни трябваше да се занимаваме с окултни въпроси?" Обаче, природата не търпи празноти, празно стоене. Може да работите съзнателно или несъзнателно. Школата е съзнателното работене. Ние се считаме, обикновено, за нещастни. Мислим, че животните са щастливи. При сегашните условия, да вземем птиците, зайците, свободни ли са те? Една птица, както си пие, стрелят върху нея. Също върху заека и други животни. Всички на страх. В една школа, най-първо, ученикът като постъпи, у него се възражда едно идеално желание, той влиза в школата с ентусиазъм. Щом срещне някоя мъчнотия, става друг. Като не може да преодолее някои мъчнотии, той се обезсърчава. За такъв се казва: "Улегнал се е!" Тези ученици, които никак не е скъсал учителят, те са наперени. Онзи ученик, който е скъсван, как е сгушен, ходи, като че не е у дома си в училището. Не, че няма желание, той има желание, но е обезсърчен. Тоз, който е скъсан, има опасност да пропадне. У него се заражда страх. В окултните школи същото се явява. Като ви скъсат, като пропадне задачата ви, появява се страх. Първо правило: Вие ще имате абсолютно вяра! Учителите на окултните школи не са като учителите в земните школи. Ако са такива, ние отсега да напуснем школата. В тях има дълбоко разбиране природата на своя ученик, неговите дела, миналото, какво може да излезе от него и ще му даде всички упътвания. Ще дойдат някои мъчнотии във вашия живот. Те са привидни, те не са същински. У вас ще се зароди едно малко съмнение, недоволство. Най-напред ще станете недоволни от себе си. Това е нищо. Ще можеш да се изправиш. Някой път ще останеш недоволен от окръжающите. Тогава работата е лоша. Но и тогаз можеш да се оправиш. Най-първо е нужно следното: всеки един от вас трябва да има определена програма, която той иска да постигне в този живот. Цар не може да стане. Това ще го изключите из програмата си. Княз също. Милионер не може да станете. И това ще го изключите из програмата си. Да станете някой учен, знаменитост, да се прославите в света – и това не е в програмата ви. Ще изключвате, ще изключвате. Може да станете някой селски учител, на тези деца да бъдете полезни. Ще започнете да работите в тази окръжающа ви среда и ще те благослови Господ. Ако станеш министър, ще те затворят, вестниците ще пишат за тебе, в затвора ще стоиш 4 години, без да те съдят. После ще те осъждат. Ще се убие духът ти. В живота всякога ни спъва материалният стремеж. Вие влизате в един клас. Искате да бъдете първи в класа, да бъдете любимец, но не можете, защото имате слабости, които вашите другари почват да използват. Тези ученици ви дразнят в класа и вие ставате смешни. Тогава или трябва да напуснете класа, или да се примирите, докато свършите. Ще се подобри положението ви. Някои са майстори за ирония и подигравка. Сега в живота ни често ония, които вървят в окултната школа, са изложени на такива нападки от света. Исайя например, когото сега считат за гениален, в него време, какъв са го считали? Христос, Който за 500 милиона души е Божествен днес, в Негово време, какви неща са казвали по Негов адрес. Казвали са Му: "Ти си обикновен човек." Мойсей – също. След 2000 години евреите още си мислят за Христа така. Вие сега сте ученици на окултна школа. Мислите ли, че вие ще направите едно изключение от общия знаменател? Вие мислите ли, че ще направите изключение след толкоз пророци и след Христа? Същият закон ще ви засегне. Това е в реда на нещата. За в бъдеще, когато целият строй се измени, когато дойдат нови хора, тогаз – друго. Тогаз ще имаме обратното. Но при сегашната култура, ние трябва да се подготвим да посрещнем някой път неща, които ще бъдат неприятни. Ние ще бъдем умни, всичките тези неприятности да ги използваме. От друга страна, аз бих ви съветвал да концентрирате ума си, да дойдете в по-близка връзка с Бялото Братство. И то ето как: когато помислите за най-възвишените качества – любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство, всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота, всичко това ще го отправите към тези Братя и ще кажете: "Това е в тях." Тогаз вие ще ги привлечете. Когато във вас се образува светлина, само тогава едно висше същество влиза във връзка с вас. Едно висше същество се привлича, когато ние мислим добро за него. Апостол Павел казва: "Без вяра не може да се угоди на Бога." Ще вярваш за Бога, че е най-добър, най-благ. Като мислиш така, като се молиш така, веднага ти ще привлечеш Божествения Дух. Бог да ти се изяви. Ако един ученик хвърли всичката вина на своя учител в класа, какво ще спечели той? Колкото и да е доблестен, той ще бъде неспособен, ще изгуби най-напред охотата да се учи. Ще изгуби онова вътрешно разположение – да учи. Друга една опасност: някой път, когато се говори в някоя школа, правят се известни заключения, ограничения в известна насока. Тези заключения не се отнасят към целокупния ваш живот. У вас е натрупана опитност, натрупана от миналите съществувания и от сегашния ваш живот. Тази опитност от миналите ваши съществувания не се е още кристализирала у вас. Тия способности, заложени у вас, изискват обработка. Ние казваме: "Имаме воля, имаме силна мисъл." Може да направите опит за това. Един ваш брат ще легне и 6 души от вас, от най-силните, ще се наредят около него. Ще го държат отдолу с пръстите си така: двама братя ще поставят пръстите си под нозете му, други двама под слабините и други двама – под главата. Така, държейки го, ще го вдигнат нагоре с концентрирана мисъл. Като го издигнете до известна височина, ще почнете да си сваляте пръстите надолу и той ще остане във въздуха. Но няма съвсем да си отдалечите пръстите. Между пръстите ви и тялото му да има четири пръста разстояние. Ако той остане във въздуха, това ще ви докаже, че имате сила. Ако не можете да направите това, ще кажат: "Де ви е силата?" Ако направите този опит веднъж-дваж, може да нямате резултати, но ще опитате. Ще успеете някой път. Ще концентрирате мисълта си, ще насочите мисълта си нагоре във време на опита. Желанието ви ще бъде, да остане тялото му във въздуха. Тогаз ще имате един прекрасен опит. Атлетите в света, които излизат да се борят, цели месеци ще се мажат, дълго ще се упражняват. Някои ученици мислят, че с много малко усилия може да излязат да се борят. Този пехливанин, с когото ще се бориш, той има изкуство, има знание. Светът, хората, с които ние ще се срещнем, те са много умни и знаят майсторски да подпушват. И като те подпушат, могат да те накарат да се удавиш в своето подпушване. Сега, първото нещо, което е необходимо, е, по възможност да се борите с един недъг, който се явява във всички окултни школи. Той е, че изпъкват образи неприятни и ти ги задържаш. Някои хора се карали, ти задържаш това. Чел си някой път вестник, задържаш всичко от вестника, и ти не можеш да отправиш ума си към Бога. Като четете вестниците, лъжливите места във вестника не ги четете. Например, на еди-кого си изгоряла къщата, еди-кой си министър заминал, царят къде е ходил, кой владика къде е служил. Тези неща на вас не ви трябват. Четете същественото във вестника, това, което може да ви служи за уякване на мисълта. В сегашния обществен живот жълтата преса е една зараза. Този крясък наоколо, това движение наоколо е една злина. Това движение е едно вечно смущение: трака-трука, трака-трука. Този шум застарява. Американците, и на 55 години, остаряват. Гърдите им са хлътнали навътре. Те сега се борят против този недъг в училището, в гимназиите. Стараят се да правят дихателни упражнения, физически упражнения, за да обновят своята дихателна система. Американците, които са един културен народ, се хранят много нехигиенично. Няма друг народ, който да се храни по-нехигиенично. При ядене, американецът най-напред ще яде супа, после горещо месо, след това картофи, след това чаша ледено*, кафе. На пикник, вечеринка, ще пият кафе, след това чай, после ледено. При такава диета какво здраве може да има? На всички стомасите са развалени. Аз им казвам: Вие сте много некултурни, вие не знаете да ядете. Българите в това отношение са много по-културни в яденето си. Начинът на яденето у американците е традиция и трябва дълго време, за да се измени. Сега има там хора, които работят в противна посока. Тая американска традиция аз наричам традиция на черната ложа. Сега вие сте влезли в тази школа и очаквате големи резултати. Но, имайте предвид, от какъв материал е създадена сегашната ваша къща. Вземете предвид материята, от която вие сте създадени. Изисква се цялото ви тяло да се преустрои. Иска се много сериозна работа. Съставяте си един план. Твоите братя ще дойдат и ще ти развалят плана. Поради това се изисква умение. Външната среда в България е чрезмерно груба. При усилията, които правите, тази среда прониква вътре и изменява средата на школата. Тези хора около вас не могат да помислят нещо хубаво за школата. Те не могат да помислят, че в школата се учи нещо велико. Те мислят, че в школата се вършат оргии. И поради хвърлянето на тази нечиста мисъл, трябва да се направи някоя ограда, щото всички тези лоши мисли да се отблъснат. Някои от вас ще почувстват някой път известни неразположения на духа, един отпадък. Не може да се молят, не могат да четат. Те са вътрешни състояния. На тях няма да обръщате внимание. Ако нямаш разположение, например гневен си, постави си гърба на слънцето, нищо няма да изгубиш. В каквото положение и да се намираш, отправи ума си към Бога, все таки 50% положението ти ще се подобри, в каквото положение и да се намираш. Сега, разбира се, трябва да се организират учениците и ученичките взаимно да си помагат. Тези два пола в света са фактори на цялата еволюция. Не мислете, че вие, като имате едно ниско схващане за жената, ще може да харосате. Или една жена, която храни най-ниски мисли за мъжа, ще може да се повдигне! Жената, това е един принцип, който съществува и си има своите права и своите задължения. Мъжът, това е принцип, който си има също своите права и задължения. Следователно, на мъжа и жената трябва да се дадат законните права, подобаващото. Аз бих желал, да бъдете в това отношение образцови ученици, не само един към друг, но и към противоположните полове. Да не каже някой мъж: "Вие, жените, нищо не сте!" Да не каже някоя жена: "Вие, мъжете, нищо не сте!" Да не каже някой: "Вие, учениците на школата, жени, нищо не сте!" Непременно се изисква една искреност, едно взаимно почитание. Друг един закон е, че мнозина от вас всеки ден ще бъдете дежурни, ще ви поставят на един дисхармоничен пост. Един българин отива в Америка и търси работа. Намерил един американец, който го поканил да служи при него. Българинът се зарадвал. Американецът му показал клозета и му казва: "Ще го умиеш!" Първия ден българинът умил клозета, но втория ден казал: "Аз не мия такива американски клозети!" Този българин после казвал: "Аз не умих клозета, оставих тази работа, но после, по-големи бели ме нападнаха." Българинът можеше да мие клозета няколко месеца и след това, може би, щеше да вземе по-добра работа. Често пъти в света ще изпаднете в едно положение, при което може да се спънете. Да допуснем, че си учител. Изисква се едно хубаво разположение. Трябва да си магнетичен, за да те обичат децата. Ако умът ти е смутен, какво впечатление ще направиш на тези деца? Трябва да си любезен, разположен, какъвто и да бъдеш, чиновник или какъвто и да било, трябва да се употреби воля. Животът не е тъй хармоничен. Сега се изисква една силна и разумна воля, за да може да се бориш с недъзите, които съществуват. Тези неща не са най-големите спънки. Онзи ден ви говорих за любовта към Бога, за Божествената Любов. Вие си казвате: "Божествената Любов е непостижима." Така само се спъвате. Божествената Любов е постижима. С Бога ти дълго време няма да може да разговаряш, но една аудиенция от една секунда ще може да имаш. Това е достатъчно. Той ще каже малко, но от това ще има велики резултати. Той ще ти каже: "Търпи. Твоите работи ще се уредят." Но това е достатъчно. Ти ще си кажеш: "Господ ми каза това, аз ще търпя." Щом започнеш да търпиш, умът ти почне да работи. Ще имаш смисъл в живота. Та, ще си турим една цел, именно, любов към Бога. И когато ние намерим Бога, когато влезем във връзка с Него, тогаз ние ще Го познаем. Само като познаем Бога, ние ще познаем своите ближни. Сега някои казват: "Като познаем своите ближни, ние ще познаем Бога." Аз не разбирам така. Само когато познаем Бога, ние ще познаем ближните си. Така говори Новото Учение. Да направите сега едно упражнение. (Направи се упражнението.) Поставя се лявата ръка отпред вляво, с пръсти, обърнати нагоре и отдалечени един от друг. Дясната ръка се поставя над лявата с пръстите, обърнати надолу, при което съответните пръсти на дясната и лявата ръка се допираха. В такова положение се прочете Добрата молитва. След това се направи обратно с ръцете – лявата ръка се постави в същото положение върху дясната и тогава се прочете Отче наш. След това двете ръце се съединиха със съответните пръсти отпред, малко дъгообразно. В такова положение на ръцете се произнесе следното: Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов. Няма Мъдрост като Божията Мъдрост. Само Божията Мъдрост е Мъдрост. Няма Истина като Божията Истина. Само Божията Истина е Истина. Ще направим един опит. Някои от вас са учители, някои от вас са чиновници и пр. Ще направим с тях един опит. Турците казват: "Денемеси бадевадър" ("Опитът е без пари"). Това упражнение с ръцете ще правите веднъж в седмицата, сутрин и вечер. Ще се концентрирате. Ще наблюдавате, какви резултати ще даде. Всеки ще прави опита отделно, сам. Вашият обективен ум е много буден. Той ви инканира*. Той си казва: "Ти си стар човек, свършил си университета, 44-годишен си, с това ли ще се занимаваш?" Ти ще кажеш на този ум: "Аз знам от тебе повече. Аз ще ти докажа, че зная повече." Ще му кажеш: "Ако ти си много учен, кажи ми, колко атома има вътре в слънцето." Понеже той ти казва, че всичко знае, ти ще му кажеш: "Я ми изчисли квадратурата на кръга." Ти ще му кажеш: "Ти като не знаеш, мълчи там." Дай му мъчна задача, да мълчи. "Я ми кажи, преди десет години, в днешния ден какво правих аз?" Тури го в затруднение. Да те познае, че ти си умен. Защото, като познае слабата ви страна, ще ви казва: "Това не прави, онова не прави!" А после ще ти казва, какво да правиш. В Писанието това се казва "плътта". Този обективен ум ти казва: "Ти, като си вдигнеш ръцете нагоре, светия ли ще станеш?" Ако мижиш, ще ти каже: "С мижене ли ще напреднеш?" Каквото и да правиш, ще те критикува. Ако седнеш, пак ще те критикува. 10 септември 1923 г., понеделник, 18 ч. София Беседа, държана на 26 братя ---- * сладолед * отрича Кротките (София, 1996) 34 беседи от 1 януари 1921 г. до 11 септември 1923 г. Начало: 06:00
  21. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание беседа пред ръководителите АБСОЛЮТНО НАЙ-МАЛКАТА ВЕЛИЧИНА Тайна молитва Прочете се глава 8 от Евангелието на Йоана. В цялата тази глава има едно пояснение, как вътрешното състояние на човека може да се изопачи. Например, във вашите умове се заражда мисълта, колко опаки са били евреите, опак народ, още по-опак, отколкото българите. Това не е самият народ. Тези, с които Исус е имал спор, са били книжниците, най-учените измежду народа. Интересно е следното: Божествените работи с човешко око не могат да се видят и с човешки ум не могат да се познаят. Ако беше възможно, тези учени хора биха познали Исуса. Значи, има едно вътрешно прозрение. Всички ще се силите да имате едно основно вярване, т. е. вярване на общите принципи, от които всички да изхождате. Този, общият принцип, от който всички трябва да изхождат, то е принципът на ума, значи, в умствено отношение трябва да имате една мярка. Тази мярка ние наричаме абсолютно най-малката величина в света, с която се мерят всички други величини. Сега във вашия ум седи една идея: как това, най-малкото заповядва на всичко? Когато хората шият с една игла, гледат върхът да е остър. Коя е мярката? Не с тъпия връх почват да шият, а с острия. Най-острото върви напред. Всичката сила, зад тази малка величина е наредена. Всичките тези малки величини, които наричаме нищожни, зад тях стои онова, Великото Божествено. Това всякога може да го проверите. Може да вземете едно житно зърно. Това житно зърно, само по себе си, е способно да стане 10 – 20 и повече пъти по-голямо от Земята, да стане толкоз голямо, колкото Слънцето. Само време му трябва. То е способно да събере всички енергии от пространството и да се увеличи. Това е въпрос само на време. Другият закон: големите неща в света, великите неща в света, те нямат тази сила.Те имат обратния процес. Малките неща Бог ги е направил да имат сила, да растат. Абсолютно големите величини пък имат свойството да се смаляват. Тяхната пък сила е в смаляването. И тъй, когато ние говорим за смирение, разбираме абсолютно голямата величина. Учения, силния човек питаме, смирен ли е? Знаеш ли великия закон да се смаляваш? Не знаеш ли, ти си в самозаблуждение. Абсолютно малкото ние го питаме: "Можеш ли да проникваш навсякъде? Можеш ли да изпълниш всяка работа?" Тези две мерки трябва да имате в ума си. Практическо приложение трябва. Щом имаш спънки в живота, не можеш да проникваш – значи не си абсолютно малкото, значи, много голям си. Да кажем, че Слънцето трябва да дойде на гости. В коя къща ще го поканят тук, как ще го посрещнат? Кой цар на земята, кой народ днес ще го покани? В коя къща ще го настани? И при това, безопасно ли е това Слънце с всичките тези свои служащи, ако дойде на гости, какво би станало с вас? Значи, това Слънце трябва да се смали, за да ви дойде на гости, трябва да стане като най-малко слънце, като лоена свещица, да го турите на масата и да се разговаря с теб. В ума ви трябва да залегнат две мисли: като ученици да се смалявате и да прониквате всичко. Аз наблюдавам тези, които дялат дърво, което е много чепесто*: удари брадвата на една страна, на друга страна, трябва да му се намери дамара**. Турят му се клинове: един, втори, трети. Имате някой богат човек. Такова едно дърво искате да го разцепите. Ще му търсите дамарите, а клиновете в света – това са малките величини. Този човек упорства. Ако земята упорства, т. е. твърда е, наливате малко вода и тя се размекчава. Тази година българите казват: "На тези от Бялото Братство няма да им позволим да имат събор." На всички нас стана мъчно. Казваха си: "Така да направим, инак да направим, да направим постъпки пред царя, заявление да подадем, да отидем при министъра" и пр. По кой начин трябваше да разрешим въпроса? Тези начини за разрешение на въпроса са криви. Представете си един пехливанин, който може да вдигне с ръце 2-3 коня. И той заявява, че едно малко дете му взело кесията с парите. Той му се моли: "Не ми вземай парите, дай ми ги." После намира човек и му казва: "Я кажи на това дете да ми даде парите." Среща втори, трети, четвърти, все ги моли да кажат на детето. Този пехливанин да хване детето, да го пораздруса малко, няма ли да даде кесията? Ще я даде. Всички се поставят като този пехливанин. Събора не позволиха. Някои казаха: "Да отидем при министъра, да подадем заявление... " Аз тогава казах: Като дадете това заявление, какво ще стане? Като разгледат заявлението в Министерския съвет, какво ще стане? Спомням си, че поповете дадоха заявление при Александър Стамболийски, да се уреди заплатата им, но, освен че не им се уреди заплатата, но им се намали бюджетът с 30 000 лева. У всинца ви има тази слабост, щом дойде злото. Философски приказвате много добре, но щом дойде зорът, казвате: "Дай кесията, ти си добро момче." На вас са ви дали една задача. Аз отидох в Търново, дойдох си в София и си казах: Малкото дете ще дойде да вземе кесията. Учениците как ще решат въпроса? Всички тези ученици, които вярват в Бялото Братство, казват: "Това дете взе кесията, отиде кесията." Тази картина е много смешна. Тръгнали 10 слона в царството на паяците. Дошли слоновете и когато били пред една паяжина, царските хора казали: "Макар и да сте много силни, но ако се допрете до тази паяжина, от вас нищо няма да остане." Десетте слона гледали, гледали и се спрели пред паяжината. Питам: Тази паяжина може ли да спре един слон? Това е самата мисъл, че може да ви се случи нещо опасно. Слоновете трябваше да си вдигнат опашките, да минат през паяжината и да си вървят по пътя. В този въпрос сега се издава слабата ви страна. Не разчитайте на хората! Най-напред мислете, где трябва да се направи съборът, независимо от тях. Че ходим именно в Търново, това е едно случайно явление. Може да ходим на Витоша, може и на Мусала. "Земята и небето може да преминат, но една рязка от Божия закон не може да премине." Никой няма, дето да се е противил досега, и да не е бил тъпкан. Ще изучавате духовната наука. В духовната наука, при развиване на силите, има една опасност. Тя се крие в следното: неизхождане от законите, които съществуват в природата. Ако някой развали вашата аура, разстрои аурата ви, във вас никаква сила не може да се развие. Тактиката на светските хора е: ще дойде да ви сплаши, ще изгори къщата, ще ви вземе парите, ще ви уплаши, ще произведе разстройство във вашата аура. Тогаз ти си уплашен и силата ви не може да се прояви. Няма да допуснеш страх в душата си! Няма да допуснеш да ти се обели кората. Някой може да размъти аурата ти, някой твой близък: жена ти, слугата ти. Размъти ли се аурата, човешката сила е вече парализирана. Няма да се размътваш. Тоз, който иска да работи, трябва да бъде тих и спокоен. Най-първо, къщата ти не може да изгори. Къщата – това е твоето тяло. Те се опитват да го горят, но къщата гори, без да изгаря. Има такъв един пример с онези еврейски младежи (Седрах, Мисах, Авденаго), турили ги в пещта, но те не изгарят. Вие сега трябва да се радвате на едно нещо: това противодействие, което те извършиха, ги доведе в стълкновение с нас. Нам ни трябваше малко енергия. Ние дойдохме в контакт с тях. Силният може всякога да вземе. Първото нещо е: трябва да спазвате пълно равновесие. То е нужно за окултния ученик. Страхът ще дойде. Всички тези неща ще дойдат. Но силата ви, силата ви седи в онова тихо, спокойно състояние. Това е един изпит на цялото Братство. Въпросът не е разрешен. Да допуснем, 10 души въоръжени. Допуснете сега, че вие вървите, излизате на разходка. Изпречат се пред вас 10 души с пушки и ви кажат: "Горе ръцете!" Искат да ви убият. Вие ще спазите* спокойствие. Ако можете да спазите това спокойствие, вие ще ги парализирате: те така ще си останат. Вие ще тръгнете, ще влезете между тях и ще си заминете. Ако се уплашите, когато ви кажат "Горе ръцете!", не сте окултен ученик. Вие ще си кажете: "В името на всички Божествени сили, вие не сте господари на положението." Ще кажете: "Цъкайте сега." Те нищо не могат да направят, не могат да цъкат. Но вашата философия ще каже: "До там не сме дошли още." – Но скоро ще дойдете до там. – "Но могат да ме убият" – ще кажете. Това е предположение. Като тръгваш още, ще знаеш, че те теб очакват там. Ти още като тръгваш, ще знаеш и ще се приготвиш. (Брат Др. Попов: Трябва да е ясновидец.) Вие сте ясновидци всички. Вие всички можете да станете ясновидци. Моментално може да станете ясновидци. Аз ще ви обясня сега: ясновидството почива на един велик закон в природата. Вие имате обикновено зрение. Но аз мога да ви направя всинца ясновидци. Всеки един от вас може да бъде ясновидец. Вие може да помислите, че това ще е една магия. Ако аз наглася един микроскоп, който увеличава един милион пъти и погледна в него, ще видя чудесии. Вие гледате на същия микроскоп отдолу, настрани и казвате, че не виждате нищо. Нагласявам микроскопа и казвам: Гледай сега отгоре. Казвате: "Сега виждам." Нужно е да се поставите в съприкосновение с тези лъчи, които природата има. Направете един опит. В 5 минути може да успеете. Само отстранете всички тези външни впечатления, изолирайте се. Нали през микроскопа гледаш с едното око? Значи, окото ти трябва да бъде съсредоточено към предмета. Ако във вашия ум имате тази сила, да изолирате всички впечатления от външния свят, веднага ще се отвори другият свят пред вас. И след това, пак ще се върнете и ще дойдете в естественото състояние. Това е нагласяване на тези органически лещи. Всички тези външни впечатления, които идат, те размътват, произвеждат сътресение в ума. Умът е отправен към външния свят. Концентрирайте се, не се опасявайте, че ще заспите. Ще се научите първо да концентрирате ума си. Имаш да даваш 10 000 лева – забрави полицата, отклони от мисълта си тази полица. Запази спокойствие. Тогава оня, комуто дължиш, може да си каже: "Защо съм аз жесток?" Ти не трябва да се страхуваш. И действително, ти не му дължиш. Да кажем, той ти дал 10 кила жито, но това жито не е произведено само от него. То е произведено и от слънцето, земята и пр. Той казва, че то е негово, но всъщност, съдействали са и слънцето, и земята, и слугите му. Ти като казваш, че това нещо е твое, не е право. Това е действително правата Божествена философия. Ти ще си кажеш: "Нямам да му давам, но Господ да ми каже, как трябва да постъпя." Ще отдалечиш полицата от ума си. Ти си един лекар. Окултният ученик трябва да има едно изкуство. Не можете да бъдете ученици, ако нямате едно изкуство. Имаш една полица от 10 000 лева. Онези, които ръководят твоите съдбини, те са нагласили как да платиш полицата. Един лекар ходи при някой болен, втори ходи, никой не може да помогне. Ти си лекар, тази способност имаш зародена в тебе. Ти отиваш при болния със своето изкуство, изцеряваш го и той ти плаща 100 000 лева. От тях ще вземеш 10 000 лева и ще платиш полицата. Остават ти 90 000 лева. Какво ще правиш с тях? Имате 9 души братя – нуждаещи се. Давате им по 10 000 лева. Те имат по 10 000 лева дълг. Ще им изплатите дълга. Тези пари няма да харчите за друго. За ядене няма да ги харчите, нито дрехи ще си направите с тях. Ще се освободите от тях, като ги дадете. Тези мъчнотии, които сега има в света, те са благоприятни условия, които сега се дават за развитие на вашия ум, на вашите сили. Някои ученици, на които се съобщиха някои работи, първия опит с мене направиха. Така не става. Искам да ви наблегна на мисълта, че силата е в нашите ръце, силата е вътре в живата природа и имаме ние възможност да си помогнем сами. Идваха при мене някои приятели, даваха ми разни планове (по забраната на събора). Аз им казах: Оставете ги! На някои пък казвах: Опитайте вашия проект. При тези въпроси има няколко начина. Най-добрият път беше мълчанието. Гробно мълчание. Нека мълчим. Обаче ние сме оная, тихата вода – мълчание отгоре, а работа отдолу. Знаете ли как се превзема една крепост? Отгоре уж бомбардират, а отдолу копаят. Повече уповавайте на вътрешната страна, на Бога, отколкото на себе си. Със спокойствие и вяра ще се оправят работите. Ще имате случай да се запознаете със силата на Бялото Братство, което действа. Сега тук, колкото сте от учениците, колкото души сте, вие можете да направите 52 опита през тази година. От тези опити ще използваме само 12. Тези малки опити ще бъдат, за да се види, колко сте силни. Да кажем, че някой от братята се намира в едно състояние на недобро разположение на духа (вътрешно, семейно). Ще дам една задача, да видим, дали можете да му помогнете. Тези опити ще бъдат различни. Например, аз ще ви дам известни символи, известни бележки и да видим, какво можете направи. Ето един опит: излез, вземи 4 часа път към изток и 4 часа връщане – стават 8 часа. Ще се питаш: "Защо ходих и защо се върнах?" Такъв може да е един от опитите. Има различни опити. Другият опит може да е следващият: ще излезеш и ще тръгнеш пак, и първия човек, когото срещнеш по пътя, ще го спреш. Ще му кажеш: "Приятелю, имам да ти кажа нещо." Той ще седне, ще седнеш и ти и ще му кажеш: "Имам да ти кажа много важно нещо." – "Е, какво?" – "Имаш едно голямо наследство. Аз го зная. Ти си беден човек. От няколко милиона е." Ще се разговаряш 2 – 3 часа с него. Това е действително вярно в духовно отношение. Най-после, ще му кажеш, какво наследство има. Така човека ще го обърнеш към Бога. Той като си отиде, ще приказва на жена си. Това е една задача. Ще му говориш много за наследството. Ще му кажеш, че наследството му може да е в Русия, Америка, Индия, юг, Русия (север) е истината; Америка (запад) е материалният свят; Индия (изток) – ум; и юг – добродетелта. (Брат Др. Попов: Но, ако ти каже, че няма време?) Но срещата с този човек не е случайна. Друга задача може да бъде следната: ще срещнеш едного и ще му кажеш: "Ти си болен, аз имам лекарство за теб." Не може да се даде опит, който не е в пълно съгласие, в хармония с природата. Вие ще проверите само един окултен закон. (Брат Д. Добрев: Ами ако срещнем няколко души?) Щом е задача, ще срещнеш само един. Ако срещнете много, вие ще влезете в града и ще си изберете, който човек искате. Значи, задачата се обръща. Духовни хора употребяват черната магия. Някои, като се събират, постоянно изпращат мисли, да се разстрои това или онова. И така действат. Някои ви атакуват. Вие се оградете така: теглете еднаж един светъл кръг, изобразете около себе си светъл кръг. Ще теглите друг кръг отпред-назад. Направете тези линии със светлина около вас и неподвижни. Застанете в центъра на тези кръгове и си кажете: "Със силата на Духа Божий всички лоши мисли да се разсипят, да се разпръснат." (Брат Епитропов: Кой е начинът за съобщаване с Белите Братя?) Вчера аз ви дадох начин за съобщаване с Белите Братя. Това е любовта към Бога, първият закон. Ще ви прочета от Послание към Евреем 1 глава, 6 стих: А когато пък въвожда Първороднаго във вселената, казва: "И да му се поклонят всичките ангели Божии." Значи, трябва да има Един, Който да ви въведе. Това запознаване с Белите Братя ще стане по особен начин. Формално няма да стане. То е от чисто духовен характер. Тези запознавания стават, не когато човек много очаква, но след като много е очаквал и очаква; и след като е престанал вече да очаква, Белите Братя ще се явят. Значи, то не става от човешка воля, а от волята Божия. Сега, Бялото Братство всяка година има събор, на едно от най-високите места на Хималаите. Всяка година имат среща. Там се вземат известни решения по всички важни въпроси. Срещата на всички най-видни ръководители на всички народи, среща на физическото поле в най-високото поле на физическия свят. Тези места в Хималаите са непристъпни, даже невидими за човешкото око. (Брат Ковачев: Техният събор съответства ли с нашия по време?) – Не съответства. Трябва да имате едно ново разбиране, една нова философия. Най-малките неща в живота се осмислят добре, когато има любов. Защото, когато имате любов в душата си, с присърце ще работите. Когато нямате любов в душата си, най-малките работи са тежест в душата ви. Ако нямате любов, животът ви ще бъде скучен. Ако имате любов, какъвто и да бъдеш – някой земеделец, овчар, някой обикновен учител в село – в тези положения ще събереш с любов опитност, ще си създадеш бъдеще. Някои хора с високи длъжности, ги мислим за щастливи, обаче, ще ги претрепят някъде и в астралния свят ще си изкупиш греховете. Ако Стамболийски имаше вяра, щеше да остане жив. Каквото му кажат, 100 % вярваше. Той беше краен оптимист. Но на земята никога не става със 100% сигурност. По някой път има 50% изключение, по някой път 75%. Някои ми предложиха да отида до Чамкория с техния автомобил, но аз отказах. На мене много по-приятно ми е пеша. Най-първо, между всинца ви трябва да се образува една вътрешна връзка. Вашите материални работи да не разклащат вашето духовно положение. Вие седите и чакате, да развиете красноречието и след това да излезете, и изведнъж да говорите. Чрез проповед светът не се оправя. Единичните разговори са най-хубавите. Най-добрата работа е единичният разговор. Той ще пита, ти ще му отговаряш, като сте събрани само двама – трима на едно място. А в един голям салон, дето има спор, това е едно биене на барабан. Някой си казва: "При разговор какво ще му кажа?" – Толкоз години работиш и питаш какво ще му кажеш. – "Дали ще приеме това?" – Ще му кажеш: "Да се убиват хората, да се осъждат хората, да се воюва, това не е философия." В окултните школи се говори за стари и млади. Ако сте млади, готови ли сте да помагате на старите? Младите ще помогнат и ще вземат работата. Те няма да ви заместят, но ще ви сменят, докато си почивате. Младите са изложени на какви ли не изпитания, те минават през една опитност, през която и вие сте минали. Защо вие, които по-рано сте минали по тоя път, защо да не сте в услуга на тях? Ако специалният клас не беше се създал, младите сами щяха да се отделят. Те си виждат слабостите, идеи имат, но когато дойде до практическото приложение, там е по-мъчно. Там куцат. И аз знам защо куцат. Вие, старите, какво трябва да направите с младите? Ще поканите младите на угощение у вас и там да се чувстват като у дома си. След 2 – 3 дни друг един брат да ги покани и т. н. Те са млади, изложени са на изкушения. Ще влезете с тях в разговор. Тогаз те ще кажат: "Има в тях нещо. Има в тях идеи." – "Ако бяхме млади, щяхме да подкрепим старите и да ги разположим." Това е вече досетливост. Научните лекции от специалния клас имат изчисления и чертежи. Те ще се дадат и на вас. Специалният клас не е постоянен, той е временен. В природата специалните класове не са постоянни. На младите съм говорил за възможностите на ума, сърцето, волята и духа, после за черната и бялата светлина. Така те решават задачи в живота. Трябваше да ги заведа в живата природа. Например, известни извори говорят, някой тих извор. Ще видите, че известни извори имат известно бъбрене, известни звукове и всеки един звук на извора буди във вас известна идея. Друго бъбрене буди друга идея. Например, Куш бунар при Сливен. "Млад човек" значи носител на Божествената Любов. "Стар" значи онзи, който е мъдър – не по възраст. Мъдростта и Любовта вървят ръка за ръка. 10 септември 1923 г., понеделник, 5 ч. и 30 мин. София Беседа, държана на 26 братя ---- * чепато дърво, с много клони * жила * запазвате, съхранявате; запазите, съхраните Кротките (София, 1996) 34 беседи от 1 януари 1921 г. до 11 септември 1923 г. Начало: 05:30
  22. Hristo Vatev

    1923_09_09 Три правила за ученика

    Аудио - чете Митко Ненков Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание беседа пред ръководителите ТРИ ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА На физическото поле всички същества изобщо минават през една дисциплина на пречистване. В духовно отношение ви трябват бани. Духовно трябва да се къпете, чистите; както на физическото поле са потребни бани, така и в духовно отношение ви трябват бани. В това може да помогне изповядването един на друг. Вие имате грешки, държите ги, криете ги, греховете ви се набират, набират и се образува в тях известно гниене. Невидимият свят не търпи това. Питат ви: "Де ви е каналът?" Те трябва да излязат някъде. Трябва да ги хвърлиш далеч от себе си. И много общества се разсипват от своите боклуци. Тоз държи боклук, онзи държи боклук, почне да издава миризма. Затова се казва: "Изповядайте се един на друг." Не само пред себе си, но и пред своя брат. Господ е казал: "Да изповядаш погрешките си." И тогаз ти ще почнеш да казваш погрешките си и това, Божественото ще наблюдава дали ще кажеш истината или не. Това е един път, през който ученикът ще мине. Никой ученик не може без това. Отношенията между вас са вече чисто духовни, имате една мярка, която не е на земята. Сега някой път у вас се заражда някое настроение, тежко ви е. Тази тежест какво е? - Някаква нечистотия. Ти, да кажем, имаш някое неразположение. Коя е причината? Да кажем, че пътуваш, ала не си взел вода със себе си, не си взел хляб. Загарят ти устата и езикът. Минаваш покрай някой бостан и открадваш някоя диня. Няма никой наоколо. Обаче тази диня е белязана от бостанджията. Бостанджията дойде и види, че няма тази диня. Той си казва: "Кой ли е откраднал динята?" Той ви праща мисъл. Тебе те смъди нещо. Казваш си: "Да му кажа сега истината, ама за една малка диня не струва!" Бостанджията казва на домашните си: "Един вагабонтин направи така и така." Ти ще се върнеш при него, ще му кажеш: " Колкото струва динята, ще ти дам." Ще кажеш, че си изял белязаната диня. Кажеш ли това, веднага от душата ти ще се снеме един товар. Като минеш покрай бостана, и да ти се яде диня, ще кажеш: "Ще мина и без диня." Ако ли пък е волята Божия, какво ще стане? - Бостанджията ще е там и ще ти даде диня. Ще ви кажа един анекдот. Един убил 99 души. Легнал му на душата голям товар. Не можел да си намери покой, 99 души го измъчвали. Изповядва се пред един. Онзи му казва:" Не знам дали ще ти се прости; ще вземеш една изгоряла главня, ще насадиш 10 декара с дини. На всички, които минават, ще им даваш по една диня. Никого няма да пропуснеш. Когато с това ти се простят греховете, твоята главня ще се разцъфти." Когато никой не те кани на бостана, ще вървиш и ще носиш жаждата си. Сбъркаш ли, ще дойде изповедта. Съвременният свят страда от такива анормалности. Малки работи произвеждат дисхармония. Някои искат да се уредят. Вземете пример от българските министри. Какво е сегашното им положение? - Всички са в затвор. Това показва на практика, че тази философия "да се уредиш" не върви. Поканят те да станеш български министър. Ти кажи: "Аз български министър не ставам." Станеш ли български министър, окултен ученик не можеш да бъдеш. Ти ще намериш затвора. Ще ти дадат подкупи, ще се оцапаш. Ще кажеш: "Всичко ставам, но министър не ставам в България." Поканват те да станеш владика. Ще кажеш: "Всичко ставам в България, но владика не ставам." Един окултен ученик трябва да избира скромни длъжности, не трябва да избира завидни длъжности. Генерал не иска да става той. Малки длъжности. При големи длъжности човек има подчинени. И като не знаеш как да постъпиш, ще се компрометираш. Когато вие искате високи длъжности - проявявате една слабост. Когато станете съвършени, ще искат да ви пратят за цар нарочно, за да те изпитат, но ти ще откажеш, ще искаш ниска длъжност. Да бъдете видни, във всинца ви има това. Всеки в Братството иска да изпъкне. Какво ще изпъкнеш? Ако аз знам да свиря, ще взема да свиря, няма какво да изпъквам. Вашата похвала, вашите ръкопляскания няма да повдигнат моя талант. Защо да изпъкна за това, че много знам ? Ако знаеш нещо, кажи го на братята си, да се ползват. Искаш да бъдеш главатар - ще носиш най-големия товар. Проповядваш да дават, ти ще даваш най-много. Ти ще бъдеш първият, който ще потвърдиш учението. Това са закони на Братството. Вие сега се приготовлявате. Влизате в школата за ученици - да нямате желание да бъдете видни между хората. Не да убиете желанието, но да имате други желания - да бъдете съвършени, да имате знания. От желание да бъдете видни между хората, от това желание като от огън да се пазите. Смирение трябва. Съвременното общество куца в това: един иска да изпъкне, да стане виден. Ти можеш да станеш виден. Христос стана виден, като Го повдигнаха на кръста. Народната поговорка казва: "Който не се е наквасил, не заслужава да яде риба." Купуваш си от рибарницата риба. Но ти не си се наквасил - нямаш право да я ядеш. Един се наквасил, а друг я яде. Мястото на Христос никой не може да вземе. Всеки може да вземе мястото на Христа на същия кръст. Силата на Христа, славата на Христа без кръст искат да ги вземат, без Неговите страдания. Не може така! Един брат събрал 10-15 души, учил ги на любов. Дохожда друг и казва: "Какво го слушате? Аз ще ви уча сега!" Но той ги разпръсква в една година като пилци. Това учение ли е? Той може да вземе мястото на онзи брат, но иска без страдание. Един казва: "Учителю, аз искам твоето място да взема." - Заповядайте - ще му кажа. Аз вдигам един чувал от 100 килограма и изпотявам се. Ще му кажа: "Елате." Той като поноси чувала на гърба си една-две седмици, ще каже: "Тази работа не е за мене." Но един ще каже: "Нека той носи тежките чували, а аз леките, но ще се каже, че и аз нося чували." Това не е наука. Искреност трябва. Ние не сме, които учим. Ние сме изразители на волята Божия, на Онзи, Който реди нещата в света. Това е Бог. Съгрешиш ли, ти изгубваш Божието благоволение. Какво ще учиш? Най-първо няма да те слушат. За да се основе едно общество, трябва любов. "Бог е Любов." Ако онзи, който иска да учи другите, няма любов, кой ще остане при него? - Никой. Понеже вие искате да усилите работата, нашите работи ще се усилят. Искате да бъдете полезни. Няма да се влияете от другите. Не казвайте: "Еди-кой си как постъпи." Всеки един, както и да постъпва, трябва да бъде справедлив. Един път на седмицата ще седнеш, ще си прегледаш сметката. Като дойде един изпит, ще повикаш своите братя, ще си кажеш истината. Това не е заповед, това е чрез вътрешно съзнание. Тогаз като се изповядаш, ще усетиш разширение на съзнанието. Това ще го опитате всички. Някой път ще дойдат тези тежести в сърцето ти. От черната ложа идат и ви кажат: " Изповед на вас не ви трябва. И без баня може." - Ако може без баня, онези деца, които се раждат, колко пъти ги къпят майките им? (Брат Иларионов: По два пъти на ден.) Птиците, кога вали дъжд, си оставят гнездата и правят бани. Всяка дума има енергия. Енергията от всяка твоя дума се връща в душата ти (кога се изповядаш) и ти се очистваш. Ще ви приведа един пример. Това стана в едно село в Русенска околия с един евангелски проповедник, но тогава не бил още проповедник. Набил жена си. След това отива на нивата, не може да сее. Тежко му е, ще се пукне, нищо не може да работи. Минава се целият ден, не може да работи. После на другия ден - пак. Какво трябва да прави? Казах му: Ще се изповядаш, ще се простиш с жена си, ти си паднал пред нейните очи. С изповядването ще се повдигнеш в нейните очи. После, като направи това, светна, почна да пее, впрегна, отиде на нивата и почна да работи. Закон е това. Ще искаш прошка от жена си. Не казвайте: "Да мине така, да ми прости така." Не, не, ученикът трябва непременно да се изповяда. Само така може да виреете, да бъдете благословени от Бога. Всичко да бъде изправно. Това няма да вършите насила. Това е закон на любовта. Някой ще каже: "Това е тежко учение." Тежкото учение беше досега, което се е вършило. Досега сте живели затворнически живот. Според учението, по което вървим, ние трябва да имаме уважение, почитание, любов заради Бога, не заради тях. Понеже обичам Него, искам да се пожертвувам за Него, затуй това, на което Той е турил ръката Си, ще го пазите като окото си. Сега третото нещо за учениците. Първото нещо беше баня - изповед. Второто беше - да не вземате големи длъжности. Да имате стремеж, но този стремеж да е духовен; да се усъвършенствуваш, да имаш знание.Третото нещо е: вие взаимно може да си помагате. Да кажем, някой има немирни деца или друго главоболие. Можете един на друг да си помагате. Десет души ще си съсредоточите мисълта върху един брат. Ще се съсредоточите върху него, да му дадат светлите същества един подтик, да го подкрепят. Ще се молите заради него, ще му изпратите своите пожелания. Този брат като закъса материално, ще му помогнете, но да не го направите ленив. Той да види, че с Божията Любов може да се поправи всичко. Животът трябва да е сносен, нормален, да не е в утеснение. Всичко това пак ще става по този, великия закон. Да кажем, че аз имам един клас от 100 души ученици. Хиляда лева туря всеки настрана. Те са 100 000 лева. Един брат се нуждае от 5 или 10 000 лева. Всеки един дава и се събират и му се дават 10 000 лева. Тези пари, които сте дали, те пак ще дойдат при вас. Ако вие сте постъпили правилно, вашите пари са на място. Ако сте постъпили погрешно, друг въпрос. Например дадете на един брат 100 000 лева. Ако му дадете тия пари, вие го разваляте. Той ще ги даде в банката, ще почне да взема лихвите, ще стане рентиер. Ще му дадете пари, но труда си да вложи в тях, ще му купите един чифт коне. Аз направих един опит с двама млади братя в Търново. Купих им два коня, казах им: Ще работите на гората и другаде. Те не работиха с тези коне. Някои казват: "Тая работа не е за мен, оная работа не е за мен." Ученикът трябва да работи всякаква работа. Ще караш конете. Само за една година ще работиш така, като ученик. Следващата година няма да работиш това. Една година ще носиш пясък. После няма да бъде така. Като караш коне, ще научиш смирението. Имаше бодли, сега ще се повдигнеш. Това е едно съзнателно упражнение. Не да станете всички арабаджии*. За ученика има изключителни неща, които ще ви дойдат до главата. Кармата ти е такава. Господ ще ти каже и ти ще напуснеш царската корона, ще станеш слуга, за да научиш урока. Ще кажеш: "Да бъде волята Ти, Господи. Ще стана слуга, ще работя." Ще вземеш лопатата и ще почнеш да работиш. Ти трябва да бъдеш готов за всичко, това е волята Божия. Но трябва разумност. Досега, както сте вървели, вие сте били галени деца на богати хора. Боси не сте ходили, в лишение не сте били. Често слушам: "Между нас, братята, няма единство." - Тук-там брънките ви са слаби.- "Защо?" - Не са хубаво завързани. Един възел не можете ли да го направите як? Можете. Въпросът не е в материалните работи. Материалните работи най-лесно се уреждат. Да бръкна аз в джоба си, да дам 3000 лева, това е най-лесното. Ако дам пари и след това одумвам, ти няма да харесаш с тези пари. По-добре да не беше ги вземал. Аз искам всички духовно да укрепнете. Не само вие. Като една ядка да станете всички в Братството. Да се даде един тласък. Много неща са казани и не са приложени. Трябва да се приложат. Миналата 1922 година аз дадох наряд и реших наряд на всички да не давам, понеже мнозина изкръшкаха. Тази година наряд няма да ви давам. Тази година ще ви дам правило как да изпълнявате наряда. Ако искате наряд, има стари наряди, откак сме започнали. От тези 10 наряда ще вземем по една част и ще извадим нов наряд за приложение. Следващия наряд, който бих ви дал, не искам да ви го поверя, той е толкова свещен. Ако този наряд ви го дам сега да го правите, от България нищо няма да остане. Па и от школата нищо няма да остане. Ще почнете да си играете с взривни вещества. Ще ви приготовлявам за този наряд и устно няма да ви го дам сега. Приготовлявам ви за него. Можете тази година да повторите от старите наряди. Тези наряди са за развитие на известни способности, но нарядът може и да ви служи за спънка. Не всякога можете да правите наряд. Като си се наял добре, не можеш да го правиш. След като те заболи коремът, не можеш да го правиш; ще мислиш за корема си. Като имаш да изплатиш полици, ще мислиш за полиците. За наряда трябва особено време. Забелязал съм следното, един от вас казва: "Аз мога да си поспя 20 минути." Забелязах някои работи в Стара Загора, Бургас, Варна и пр. Вие, които сте тук, да си вземете по една книжка, една цяла година ще имате един изпит. Всяко отклонение, всяко неизпълнение ще го отбележите в книжката. Ще правиш в неделята веднъж наряд, но по всички правила. Ако този, който е вътре в тебе, не можете да го заставите да ви слуша, кого ще накарате да ви слуша? Ако си учител и нямаш време, като отидеш на училище, можеш ли там да изпълняваш наряда? Търговец си, можеш да си водиш сметките и пак да си изпълняваш наряда. Четири часа интензивно сутринта не можеш да работиш. На един час интензивна работа се изисква 15 минути почивка.На всеки 45 минути работа - 15 минути почивка. Тази почивка ще я туриш за наряда. За 4 часа имаш 1 час и наряда ще можеш да го изпълниш по всички правила. Ще прекъснеш, 15 минути ще правиш наряд, после пак ще почнеш работата и т.н. Това е изпит за самовъзпитание. Не само сутринта може да се прави наряд. Сутрин има, кога има Божествено настроение. И по обяд е сутрин, и вечер е сутрин, когато си в Божествено настроение. И в това време всякога можеш да изпълниш своето задължение към Бога. Вие досега сте се подчинявали на хората - на бойното поле сте стреляли, защото са ви заповядвали хората. "Това не е срамота" - казвате вие, даже се считате герои. Сега и аз ще ви туря в сражение. Онова беше 400 пъти по-мъчно. Това, което аз ви казвам, е по-лесно. Големи духовни богатства ще придобиете. А сега вие си представлявате, че това е мъчно за изпълнение. Тези, които няма да получат наряд, няма да останат без наряд. Българските министри, които нямаха наряд, сега имат наряд. Има нещо, което непременно трябва да се приложи. Знаете ли какво е било моето положение в школата с престъпването на този закон? Аз ще ви дам един пример: искате да отидете някъде на помощ и всички около вас ви държат, теглят, дърпат и не искат да отидете да помогнете. По такъв начин учениците със своите желания могат да въздействуват и може да произлезе зло. Аз от вас не искам решение за цял живот, но за една година, за един месец или за една седмица. Някои от вас сте изпълнили добре наряда, но повечето не са. 30% изпълняват много хубаво, 15% се обръщат на леглото и си казват: "Това не е за нас." Други 25% казват: "Що ни трябва, може да мине и без наряд. Каквото се казва, всичко не се изпълнява я! Ще го замажем оттук-оттам и ние ще минем като другите." 30% казват: "Това е глупаво нещо." Тези мисли не са техни. На всички тези категории ще дам съответни наряди. Тези, които казват, че всичко е глупаво, ще им дадем много умни наряди. Тъй както става, ще ви обясня психологическите резултати в някои отношения - образуват се ред негативни сили. Всякога в един наряд имаме за цел, щото Божествените сили, които действат в целия ни организъм (сърце, душа, ум и дух), да добият едно хармонично развитие. Ако в ума ви стане подпушване, в сърцето ви също, тогаз всичко у вас ще дойде в напрежение, няма да намерите спокойствие. Това не е наука. Мъж и жена вървят заедно, изпълняват наряд. Мъжът казва на жена си: "Никакъв наряд от тебе не искам. Никаква молитва от тебе не искам." Защо? Кои са причините? Прямо не искам да обясня причината. Коригирания наряд ще го дадем на 50-100-200 души. Да видим за една година какъв резултат ще има. Трябва да довършим това, което има в природата. Има ли го нещо в природата, то е вярно, няма ли го, не е вярно, Изпълняваш ли това, което става в природата, това е добро, ако не изпълняваш, това е лошо, ти си в разрез с Божествените закони. В природата няма пиянство. Природата е създала водата, от водата никой не се опива. Природата е създала водата, най-хубавото питие. Следователно пиянство не съществува в природата, не трябва да съществува и за нас. В природата непослушание няма. В природата има послушание. Погледнете на слънцето, месечината! С каква точност, как се подчиняват те на волята Божия, вървят си по своя път. Ти си най-малкото същество и не искаш да изпълняваш волята Божия. Вземете всички слънца. Те всички слушат, те, които са големи, а ти си едно малко същество и не искаш да слушаш. Вземете във физиката силите, в химията елементите - всички те се подчиняват. Някъде ще стане земетресение - това е случайно. Тази случайност произтича от съвсем други причини. Следователно в природата послушанието е нещо естествено, а непослушанието - нещо случайно. Трябва да слушаш не хората, а живата природа. Бога значи трябва да слушаш, а не хората. Ако ти говори човек добро, ще приемеш думите му, ако ли не - ще се резервираш. Но природата трябва да се слуша. Ако не слушаш, ще бъдеш като едно животно, което си е изгубило пътя и ще се загуби някъде. Дъждът от метеори, това са изгорели планети, които са изгубили пътя си. Всички те са осъдени на смърт. Те се обръщат на прах и падат навсякъде в пространството и изчезват. На онези, които не слушат, такава е заплатата. Някои от тях се покайват, някои се разсипват. Ако слушате природата, във вашия ум ще има стабилност, ще знаете, че това е така, а не другояче. Сега вие ликвидирате кармата си. Знайте, че вие сте в последната фаза на вашата карма. Това е така назряло сега, че колкото по-скоро, толкова по-добре за вас. Всяко едно отлагане е вече лошо. Българинът казва: "Късо я режи." Някои казват: "Да вземем да ходим из горите." Из горите са ходили калугерите. Това е един начин за укрепване само. Сега няма къде да бягаш вече. И който ходи из горите, и той ще се върне между хората. Аз знам един пример: един американец задига от господаря си 10 милиона лева злато и избягва в Аржентина. След 10 години се връща и казва на господаря си: "Ще ти дам парите, животът ми е непоносим, предайте ме на съда, да ме осъди." Та сега са дошли времената - ще се изповядаш, ще кажеш: "Не може вече така да се продължава." 9 септември 1923 г., неделя, 17 ч. и 30 мин. Беседа, държана от Учителя на 26 братя София, Изгрев * каруцари Кротките (София, 1996) 34 беседи от 1 януари 1921 г. до 11 септември 1923 г. Начало: 17:30
  23. Аудио - чете Цвета Коцева Аудио - чете Митко Ненков От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание беседа пред ръководителите ОСНОВНИЯТ ЗАКОН НА СЪЗНАТЕЛНИЯ ЖИВОТ Тайна молитва Добрата молитва Молитвата на Братството Прочете се 5 глава от Евангелието на Йоана. Ще повторя 14 стих: "Подир това, намерва го Исуса в храма и рече му: Ето, сега стана ти здрав: не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-зло." Грешките идат от непослушанието. Грешки има, когато философът престане да учи. Когато човек престане да диша, престава да живее. Има известни процеси, които, като престанат, идат известни последствия. Ще ви представя един велик закон, който трябва да турите като основа за вашата бъдеща деятелност. Слънцето много пъти може да изгрява. Само здравите хора стават, когато слънцето изгрее, а болните лежат на гърба си, на корема си, на едната си страна. Те лежат, а здравите се ползват. Болните могат да ги изнесат на слънце, да ги внесат, пак да ги изнесат и т. н. Мнозина казват: "Да дойде Господ." Питам: Здрав ли си? Кога дойде Господ, ще излезеш да Го посрещнеш, ако си здрав; ако си болен, ще чакаш други да те изнесат – я Го видиш, я не. Преди да пристъпя към предмета, ще кажа следното: В умовете на всички верующи, въобще, във всички хора, в които умът действа, има някои противоречия: ние мислим, че ако тръгнем по Божествения път, ще се лишим от известни блага. От къде е проникнало това мнение? Бог е създал всички неща. Някой казва: "Не яж!" Бог е създал закона за яденето, закона за движението, закона за светлината и пр. Отде е проникнало това вярване, че хората, като тръгнат по Божествения път, ще им се случи нещо зло? Кой човек е пострадал от светлината или от топлината? Много хора са пострадали от огъня, от топлината, но от коя топлина? – От човешката. Запали се къщата и изгори. Но от слънчевата топлина хората никак не са пострадали. Някои казват: "Има слънчев удар." Но този удар не произлиза от слънчевата светлина. Той произтича от едно особено състояние на кръвта. Тази слабост на кръвта в човека ние наричаме слънчев удар. В схващането за Бога има едно криво разбиране. Да се служи на Бога, това е най-лесното. Учението за Бога го разбират мравките, растенията и т. н. Може да си наложиш да не ядеш, да не дишаш, но ще дойде време, ще трябва да ядеш, да дишаш. Божествените неща са неотклоними. И когато се отклониш от Божествения закон, тогава се ражда нещастието. И философията на живота е, да престанем да се отклоняваме от Божествените закони. Искам да схванете това: каквато и работа да вземеш, това не препятства да служиш на Бога. Например, вие казвате: "Учител съм, търговец съм, аз не мога да служа на Бога." – Можете. Търговец си, спечелил си 100 000 лева по несправедлив начин. След това жена ти ще умре, децата ти ще умрат, автомобил ще дойде, ще те прегази и ще ти счупи двата крака, стомахът ти ще се развали и ще ти се направи операция. Като търговец, от такива работи ще се откажеш. Но това не показва, че ние трябва да бъдем в бездействие. Този човек трябва да се стопи, но трябва ли да проливате сълзи за стопения сняг? Нали след стопяването му ще дойде много по-хубавото: ще поникне тревица, ще цъфнат растенията, ще завържат плодове. Казват: "Да дойде Христос." Христос ще дойде по два начина. Преди да се стопи снегът, слънцето ще се повдигне на небето, ъгълът на отклонението ще бъде по-голям, после ще се усили топлината, денят ще стане по-дълъг. Някои казват: "Как ще знаем, че истината в света иде?" – По същия закон. Във всичките ваши разсъждения имайте предвид следующето: всяко нещо, на което намираме прототипа в природата, то е право. Всяко нещо, което е в природата, то е право. Когато слънцето направи поврат към северното полушарие, което е символ на истината, то отива по-горе, става едно малко продължаване на дните, топлината се увеличава, снегът се стопява, става кално. Упадъкът на нравите, съвременната култура – това е снегът. Днес има ред и порядък, но какъв ред и порядък? – Със стражари. Това е снегът. Когато снегът се стопи, ние виждаме резултата. Иде приятността на пролетта. Същият закон е и в духовния свят. Христос иде постепенно в света. Той все иде, иде. Забележете външните признаци на пролетта: денят се удължава и пр. Също и вашите разбирания стават по-широки вече, вие не се задоволявате вече с ония тесни разбирания. Широк става умът ви. Освен това, във вас се заражда едно неспокойствие; вие не сте тъй спокойни, както по-рано. Във вас се заражда едно желание да направите нещо. Казвате: "Тъй не се живее вече." Значи, същият закон, снеговете се стопяват, всичко се разцъфтява, прехвръкват малки мушички и пеперуди и навсякъде виждаме движение. Същият закон е и в духовния живот. Христос се обръща към този инвалид, който е чакал 38 години край къпалнята. Той го е излекувал. (За това се говори в прочетената глава от Евангелието на Йоана.) Този инвалид, това е съвременната култура. 38 години тази култура е лежала в тази къпалня. Къпалнята – това е животът. Хиляди учители са идвали, но тая култура все си е останала. Христос му казва: "Ти си здрав вече, но не съгрешавай, за да не ти стане нещо по-лошо." Христос преди 2000 години излекува тази култура, т. е. показа, че Любовта, Божествената Любов е пътят, по който може да си вървиш здрав. От много хиляди години са казвали, че Бог е нещо недостъпно, което не може да се люби, и затова трябва да обичаме ближните си. Но как ще се обичаме един други? Как ще любиш другите като себе си? Покажете някой човек, който люби другите като себе си! Детето ви като се качи на гърба ви и ви опъне ушите, и ви дърпа косата, ще му ударите плесница. Това е отрицателна мярка. Ако биеш, ако затваряш някого, това не е мярка. Мярката – това е нещо положително. Който бие, той няма мярка. Той не знае как да постъпи. Някой се дави в морето. Вие се хвърляте, да го спасите. Той ви хваща и се стиска за вас. Но това обич ли е? – Това не е обич. Ако детето ти те обича, то ще те обича през целия живот. Но утре, то ще си вземе дърмите*, ще си отиде и ще си казва: "Нашият, старият какво прави още?" Всичкият този сняг да се стопи. Този сняг във вас трябва да се стопи. И когато той се стопи, ще поникне тревица, ще се появят буболечки, това е много пъти по-реално, отколкото този сняг. Реалното нещо в света, това е любовта към Бога. Любов към Бога, не към ближния. Долу лъжата! Любовта към ближния, това е една лъжа. Ще ви кажа по какво се отличава Божествената Любов от любовта към ближния. Любовта към ближния се уподобява на следующето: Един човек седи на огнището. Дърва няма. Ще трябва да впрегне колата, ще трябва да отиде в гората, ще насече дърва, ще натовари колата, ще впрегне отново, ще донесе дърва и ще запали огъня. Ще каже: "Много се уморих." Като запали огъня, ще пече гърба си, ръцете си и т. н. Тук трябва труд и усилие. Но ще изгорят дървата. Той пак трябва да иде в гората. Това е любовта към ближния. А що е Божествената Любов? – Слънцето изгрява. Досега сте били затворени в замък. Не ви трябва кола. Ще обръщаш гърба си, краката си към слънцето. Ще повикаш жена си, децата си, да се ползват и те. Сега, кое учение е по-лесно за изпълнение? И това лесно учение – любовта към Бога – за някои било нещо невъзможно. И тук се проявява учението на двете братства в света. Този е бил спорният въпрос, за да се раздели братството на две страни. Тези, които са казвали, че трябва да се започне с любовта към Бога, са Бялото Братство, а другите, които са казвали, че трябва да се започне с любовта към ближния – това е черното братство. Имате ли първия закон, ще можете да изпълните втория закон, а само вторият не може да се изпълни. Любовта към Бога е първият, великият закон. Кои са крайните точки на любовта? – От една страна, радостта, от друга страна – болката. Както имаме ден и нощ. Тези два предела са, когато любовта влезе в сърцето. С тази мярка ще мериш нещата. Когато всичката Божествена Любов влезе в сърцето ти, тогава тази любов ще мине в ума ти, там има друга мярка: права мисъл. С тази мярка ще мериш. От ума си ще прекараш любовта в душата си. Тя ще причини разширение на душата ти. Твоята любов трябва да бъде всеобемаща. И тогава ще прекараш любовта в силата си, т. е. в духа си. Тогаз Царството Божие ще вземеш със сила, със силата на любовта. След това вече може да се приложи вторият закон. По четири начина можеш да вземеш Царството Божие. Тогаз ще знаеш как да постъпваш с ближния си. Ближния си не можеш да обичаш повече от себе си. Някой мъж казва: "Аз обичам жена си като Бога." Това не може. Никое друго същество няма, което да може да изпълни цялата душа, сърце. Най-напред трябва да приемете от Бога, Той ще изпълни душата ти, сърцето ти, ума ти и силата ти. И после ти ще изпълниш душата, сърцето, ума и духа на онези, които обичаш. Ще постъпиш като Бога. Напълнете чувалите с жито. Божественото ще турите в човешката форма. Божествените неща са същността, а човешките са опаковката. Една човешка форма е необходима, за да влезе в нея Божественото. Бог е промислил за всинца ни. Ти може да доставиш дрехи, обуща и храна на сина си, но ти не можеш да ядеш заради своя син. Ако син ти яде за тебе, или пък ти ядеш за него, то единият от вас ще трябва да замине. И дрехите му, ако ти ги носиш заради него, той ще се стопли ли? Следователно, Божествените идеи всички трябва да ги приемем и приложим. И щом се приложи първият Божествен закон, служенето на другите става една необходимост за тебе. Като сложиш ядене на сина си, той ще го яде. Някои казват: "Да учим хората как да любят." Любенето е ядене. Всяка душа, която е излязла от Бога, знае да люби. Недоволството, което вие усещате, от какво произтича? Я