Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'извънредни беседи'.

Открити 325 резултата

  1. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Аз съм истинската лоза", Подбран цикъл от 10 беседи, изнесени в Търново, 1922 г. Издадена е от ИК "Роял 77", Варна по поръчка на Духовно общество "Бяло Братство" - София, 1992 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика За да се изпълни и осмисли наряда, аз ще направя едно кратко пояснение. Вие всички встъпвате в областта на външното изпълнение, която обхваща видимия свят. Но днешният наряд се отнася до пробуждане на съзнанието. Във всичко, което ще произнесете, трябва да се обърне внимание на три неща: влияние на Божествената Любов в сърцето ни, влияние на Божествената Мъдрост в умовете ни и влияние на Божествената Истина в душите ни. Сега ще запитате как се усеща това влияние. Ако почувствате Чистота в сърцето си, Божията Любов се е проявила. Ако умът ви добие Светлина, Божествената Мъдрост е упражнила влияние. И ако усетите духа си свободен, Божията Истина се е вселила в душата ви. В противен случай, само външното изпълнение на наряда няма да бъде нищо друго освен един обичай или религиозна форма. Когато се проучват нещата по буквата, всякога се поражда едно отвращение, съмнение, недоволство. Вашето съзнание трябва да схване, да се отвори за Божествената Светлина, след което ще се яви това хубаво ухание, както се явява у цветята. Всички възвишени души ще дойдат да вземат от този нектар, който се крие у човека. Съществува обмяна между човешката душа и тези възвишени духове. Ако душата не се е разтворила като цвят, те идват и след като не намерят нищо, отиват си; а ако дойдат и намерят нещо, те оставят своето благословение. Затова ви казвам, че трябва да пазите онези, които са поели задължението да живеят абсолютно без никаква лъжа. Всяка ваша лъжа ще пожелаете да се изкорени! Никаква лъжа, никакво самооправдание, никакво самоосъждане! Защото самооправданието и самоосъждането са грях пред Бога. Ти ще признаеш самата Истина така, както е – нито повече, нито по-малко. И никога не прави опит да излъжеш себе си или окръжаващите. А когато направиш една погрешка, ще влезеш дълбоко в душата си и ще я изправиш чисто и искрено. И когато осъзнаеш грешката си, ще я изкорениш с дълбок плач – не такъв обикновен плач, но дълбок, искрен. Само тогава ще има растене, това ще бъде едно благословение. Божият Дух вече работи. Само едно се изисква от вас: всяко нещо да го правите умно. След това идва абсолютната Божествена Мъдрост. Ще вложите най-доброто усилие на вашия ум. Ще изпълнявате тази служба с всички най-добри и най-разумни сили, с които умът разполага. След това ще дойдете до Любовта. Ще гледате да я възприемете с всичката ѝ пълнота. Така че няма да разсъждавате, а ще прилагате три неща: съвършена пълна Любов, съвършена пълна Мъдрост, съвършена пълна Истина! Тези неща ще ги помните, едно е правилото за всинца ви! По такъв начин този наряд ще има сила за вас. Ако пък отсъстват тези принципи във вас, вие само ще гледате тези думи, но те ще бъдат мъртви. И хората четат с години Библията, но един ден, когато проработи Духът, виждат, че има нещо скрито в нея. Сега ние сме дошли до Духа и този Дух, за да проработи, три неща са необходими: Истина, Мъдрост и Любов. Сега, у вас отново могат да се появят старите възгледи, че сега не му е времето, че умът ви не е достатъчно пораснал. Това са заблуждения на черната ложа. Ако мислите, че времето не е дошло, лъжете се – някои дори сте пресрочили. Времето е сега! И ако някой дойде и ви каже, че умът ви не е още узрял, знайте, че вашият ум е точно на място. Той е в състояние да разбере Божията Мъдрост и да я възприеме право. Така че първото условие е да кажете в себе си абсолютната Истина. Нито бели, нито черни лъжи! Сега аз говоря не за вашите отношения към света, а за отношенията ви към Белите Братя, към Бога, към самите вас. Ще бъдете абсолютно верни на себе си! Никакво съмнение няма да допускате! В Любовта няма какво да се съмнявате! Няма да повдигате въпрос дали еди-кой си ви обича или не. Ако аз имам Божествената Любов в себе си, как могат да ме смущават работите на хората? Ако аз имам Божествената Мъдрост в себе си, какво ще ме смущава това, че някой бил глупав? Ако аз имам в себе си пълната Божествена Истина, какво ще ме смущава човешката лъжа? Сега ние се спираме върху качествата на хората и питаме защо по такъв начин разсъждават те. Нещата са вътре в нас. Разглеждате ли по този вътрешен начин въпроса, вие ще го разрешите кардинално. Разговарях с един брат, чиято жена постоянно го подозирала, че крие нещо. Според нея мъжът всичко трябвало да казва на жената. Но мъжът не може всичко да каже на жена си, понеже той пред себе си още не е казал всичко, а как ще го каже на жена си, която е отвънка. Знайте, че на земята женитбата не е морален акт. Женените имат отношение и задължение един към друг само докато са живи, след което са свободни. Това, което смъртта може да раздели и разедини, не съдържа в себе си Божественото. И Павел казва, че ако връзката им е духовна, когато замине мъжът за другия свят, жената няма право да се ожени; но ако бракът е държавен, това е друго нещо. Жената иска да влезе между Бога и Божествения Дух, да влезе между душата на своя мъж и Бога; в такъв случай тя дава място на злото. Между Бога, Божествения Дух и душата никой не може да влезе, това трябва да го знаете! Нито мъж, нито жена могат да влязат. Те тук на земята са мъж и жена, но на Небето мъж и жена няма. И когато някой пожелае да му кажеш тайните на сърцето си, той много иска. Тайните на сърцето само Бог може да ги знае. Може ли някой да замени мястото на Бога в мен? Затова сега ще спазвате следното правило: когато пристъпвате да служите на Бога, мъж и жена да няма! Жената трябва да остави мъжа и да му каже: „Върви по Пътя!“ Ако е жена, която обича своя мъж, трябва да му каже да върви в този Път и да не го спъва. А мъжът трябва да каже на жена си: „Върви в този Път, търси Бога и ще имаш цялото мое съдействие! Ти може да се заблуждаваш, но една душа, ако пожелае да търси Бога, тя върви напред“. Сега и ние сме дошли до това положение – всеки един от нас ще върви. Самото желание да намериш Бога показва, че Божественото се е пробудило у нас. Това – Божественото, трябва да го оставим самостоятелно да разработи начините и методите. Оставете Божественото вътре във вас и то ще си намери пътя. То е като птица – пусни я и не се бой!... Думите и движенията на наряда, който тази сутрин ви дадох, имат значение само за онези, на които съзнанието се е пробудило. А онези, на които съзнанието не е пробудено, нищо няма да разберат. Докато сме на физическото поле ние сме в движение; някой път, извършвайки тези движения, ще достигнете до онзи повратен момент, в който ще ги изоставите и ще излезете от физическото в астралното си тяло и с него ще служите на Бога в Дух и Истина. Докато човек е във физическия свят, ще извършва движения, но щом дойде до областта, където съзнанието му се повдига, движението на земята престава. Някой ще запита може ли без движение. Може, но когато излезеш от тялото си, защото тук живота по друг начин не може да се изрази. Сега, ще постъпвате съзнателно и всеки според степента на съзнанието си ще изпълнява. Тази година мнозина ще срещнат много мъчнотии. Някои от нарядите са лесни, но някои не. Днешният ден е ден на ума. Умът ви трябва да вземе участие и сърцето ви трябва да вземе участие. Ако умът ви не вземе участие, много мъчно може да разберете задачата. Забележете сега едно съвпадение: миналата сряда времето беше отлично и днес е отлично. Бог се весели, ние се радваме, а светът се смее. Ако правите гимнастическите упражнения с присъствие на ума, много нещо ще постигнете. Последното упражнение ще наречем очистително упражнение. Отличен светъл ден! Беседа от Учителя, държана от 5 часа на 30 август 1922 година (сряда), в град Търново
  2. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Аз съм истинската лоза", Подбран цикъл от 10 беседи, изнесени в Търново, 1922 г. Издадена е от ИК "Роял 77", Варна по поръчка на Духовно общество "Бяло Братство" - София, 1992 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Изтълкувай ни тази притча В началото ще имаме едно упражнение по пеене. (Учителят пее сам: „Бла-го-славяй, ду-ше мо-я, Гос-по-да! Бла-го-славяй и не заб-ра-вяй!“.) Всички не могат да схванат мелодията, но това да не ви плаши. Това е новото пеене – ние съчетаваме, композираме. Музиката идва отгоре, но докато се схване... (Песента се изпълнява с движение на ръцете около главата.) Има малко дисхармония, но ние ще я изправим. (Ръцете се движат, символизирайки летене.) Когато движението дойде в хармония с музиката и движението продължи един час, всички вие ще хвръкнете, няма да остане нито един нетониран. Например, идва някой неразположен и ние веднага започваме с тези движения; тогава всички ще се настроят добре. Това са окултни упражнения за тониране. Сега изпейте „Фир-Фюр-Фен“ на две половини. Тези думи упражняват отлично влияние. Сега изпейте „Благославяй“ съвсем леко с движения. Това значи човек да знае силата на движението, да отмерва всеки жест. Ние ще направим опит с тези песни и някой път ще влезем във връзка с разумните, живи Сили на Природата. Има песни, чрез които може да се укроти една тълпа, и не само, че хората в нея ще се укротят, но и ще започнат да движат ръцете си и да пеят. Движенията увличат, но затова се изисква калена, диамантена воля. Ако човек се уплаши, не може да пее. Само смелият, решителният може да пее, а на страхливият му се затъква гърлото. Ето – една пчела кацна на ръката ми, а после на – окото ми. Тази пчела казва „Ако твоята воля е диамантена и окото ти е чисто, всичко може да стане. Но ако волята ти не е диамантена и окото ти не е чисто, нищо не става“. Сега изпейте „Песента на гласните букви“. Какво липсва на тази песен? Ритъмът ѝ не е правилен. Изпейте сега „Благословен Господ Бог наш“. Сега ще взема петнадесети стих от петнадесета глава от Евангелието на Матея: „Отговори Петър и рече Му: Изтълкувай ни тази притча“. Музиката, това е неразбрана притча, която трябва да се изтълкува. И само онзи, който добре знае да пее, може да я изтълкува. И ще забележите, че всички нещастия в сегашния обществен живот произтичат все от нашите думи, от нашия глас. Ако, например, произнесем някоя дума малко натъртено, малко остро, ако гласът ни е малко дисхармоничен, веднага неговия тон ще произведе съответстваща вибрация. Затова първото изискване към един окултен ученик е да знае да пее. Не може ли да пее, той не може да говори правилно, защото красноречивият говор е музика. Има някои хора, които четат както свещениците в църквата. Това е гръцко четене, при което всичко е на една линия, няма слизане и качване, всичко върви в една плоскост. На такива казват: „Какво четеш като отчаян поп?“ Българинът разбира, когато се движиш в една плоскост, в която няма никаква музика. Всяка дума има особена интонация. Всяка дума трябва да се произнася по този музикален закон. Например, когато произнасяте думата „обичам“, къде трябва да се постави ударението, в началото ли, в края ли, или в средата? Колко слога има думата? – Три. Къде трябва да поставим ударението? „Обичам“ или „обичам“? В триъгълник ли, или по една крива линия? По една крива линия. Обичам, обичам, чиу, чиу, чиу, чиу. Когато птиченцето чурулика „чиу, чиу“, то казва: „Обичам, обичам“. За да произнесеш една дума, която представя сила, за да я изкажеш, твоят ум трябва да вземе участие при създаване на нейната форма. Твоята воля трябва да вземе участие при впрягането на ума да мисли, а твоето сърце трябва да вземе участие в съдържанието на тази дума. Следователно трябва да се извърши тройно движение в противоположни посоки, движения в тези три свята. Ако ти пееш една любовна песен в мажорен или в минорен тон, какъв ще бъде ефектът на пеенето? Минорният тон ще показва, че си изгубил любовта, която си имал. Казваш: „Изгубих те, не знаех как да те ценя“. Това означава, че постигаш дълбочина, когато търсиш любовта долу. Когато я намериш, влизаш в мажорна гама и веднага възлизаш нагоре. И тъй, всички минорни гами показват, че сме изгубили нещо, и посочват начина, по който трябва да го намерим. А мажорните гами показват, че сме намерили това, което сме изгубили. В днешната музика много елементи липсват; например, в нея постоянно се сменят гамите. Във всички оперетки аз виждам постоянни рушения и творения; в даден момент композиторът съгражда, а в друг – разрушава. Това явление навежда на мисълта, че каквато е културата, такава е и музиката. Музикантът в даден момент бива обхванат от силна страст, написва нещо, след което стига до едно отчаяние и разрушава написаното, после пак го съгражда. И така няма завършена цел в музиката – от единия ѝ край са налице разрушения и съграждания, а в другия – се завършва с разрушение. Такава е съвременната музика – новата музика, не класическата. Обаче окултната музика и окултното пеене се различават от нея. И те започват с един момент на разрушение и чистене, но след това съграждат и никога не рушат. Първоначално рушат, после съграждат, а съградят ли веднъж, те остават цялостни, за да цъфнат. В музиката има живот. Окултната музика чрез една песен може да трансформира най-лошите настроения, в отчаяния човек може да възбуди едно прекрасно чувство и да му даде импулс за възвишен и благороден живот. Трябва не само да имаш стремеж, но да прилагаш и да работиш. Най-възвишеното чувство, най-възвишеното състояние на музиката – това е Любовта. Да любиш означава да пееш. И всички, които залюбват, започват да пеят. Даже и волът, когато започне да люби, той мучи. Няма животно, което да не изразява някакъв глас. Жабите, които са толкова студенокръвни, когато дойде пролет, започват да крякат, не млъкват. Това е тяхната песен, и щом премине любовта, те пак замлъкват. Жабата е емблема на крайния материализъм. Следователно, щом започнеш да мислиш за къщи, щом започнеш да се осигуряваш, ти забравяш пеенето и казваш: „Музиката е последна работа“. Започваш да чуваш дрънкането на парите, а тази музика е еднообразна. В сегашните банкноти дори и музика няма, а само шумолене. Това материалистическо настроение измъчва мозъка; щом се убие музиката, изгубва се смисълът на живота. И първото условие, за да придадем смисъл на живота, е да възстановим музиката. Единственото изкуство, което спасява хората, е музиката, но не площадното пеене. В старите песни има мотив, но пеенето не идва, а в новите песни мелодията не всякога съответства на текста. Например, в песента „Цвете мило, цвете красно“ или в евангелските песни мелодията не съответства на съдържанието. На всяка една песен според съдържанието трябва да ѝ се даде съответстваща мелодия – в това е силата на пеенето. Великите творци на музиката, класическите творци са разбирали това изкуство по-отблизо. Сега, всеки един от вас може да пее и трябва да се стремите да пеете. У българите има обичай докато момата е млада, всички да я подканят да пее, но щом се ожени, ѝ казват: „Не ти трябва пеене“. Дори когато някоя стара жена започне да пее, я питат: „Какво си се разпяла, да не мислиш да се жениш?“ Българинът свързва пеенето с женитбата и затова в трезво състояние не пее, срам го е. Той трябва да си сръбне половин килце ракийка, тогава се отваря и започва да пее. Ако пееш без да пиеш, българинът се чуди как можеш за нищо и никакво да вършиш това. Такова разбиране е извращение. Именно в трезво състояние трябва човек да пее! В това отношение пеенето и свиренето могат да се употребят като един вид облагородяване. Майката е тази, която може да създаде музиката у детето. Когато е бременна, тя постоянно трябва да пее; а майка, която е мълчалива по време на бременността, прави голяма пакост на своето дете. И духовете, които населяват низшите нива на астралния свят, създават пречки срещу музиката, защото знаят, че тя поражда нещо хубаво. Свири ли и пее ли човек, той в лош път не е тръгнал. Но ако затворите пътя на музиката, ако отстраните музикалния център на човека, той може да направи всякакво престъпление. И обратното е вярно: статистиката показва, че между певците и музикантите убийци няма. Те може да пиянстват, но убийци между тях няма. И така, всички от вас, които имат хубави гласове, млади и стари, ще пеете! Музиката може да се употреби дори против болестите. Ако един болен може да пее, лесно ще се излекува; ако има треска и може да пее, лесно се лекува, а ако не може да пее, мъчно се лекува. Накарайте болния да пее, нищо повече! Новата музика дава едно настроение, един подем, болният се намагнетизирва. Без пеене хората се демагнетизират. Когато една армия отива на бойното поле, всички пеят, но когато отстъпва, войниците ѝ не пеят, а казват: „Бягайте!“ Щом хората престанат да пеят, те правят отстъпление. Спрете тези хора, накарайте ги да пеят и те веднага ще се окуражат. И така, не забравяйте да пеете! Знайте, че за да тонирате душата си, трябва да пеете. Най-първо започни мислено, т.е. мисли за музиката! Днес пей малко, утре пей, а вечер, като седнеш, кажи „Моят глас ще бъде добър“. Пей, пей, пей, докато тази музика събуди душата ти! Събуди ли се душата ти, ще дойде мисълта. Ако пък можеш да си направиш своя песен, направи! Един от най-добрите методи за премахване на скуката е музиката. Имаш скука, мъчи те нещо – пей, не бой се! И когато четете псалмите, ще намерите пеене; в тях има хваление на Бога, всички те стават на песни. И всички религиозни обреди в старо време са се извършвали все с песни. Да предположим, че имате едно неразположение на духа; вземете първата буква „А“ и пейте. После изпейте „о, у, ху, ху, хуу“. Когато пеете по този начин, някои ще кажат: „На този човек му е мръднала дъската“. Не, преди ви е била мръднала дъската, а сега ще се намести! „А“ означава съзнание на интелекта, „О“ показва, че животът трябва да се движи в кръг. „У“ е обърнатият с главата надолу човек; когато се обърне в музикално отношение надолу, човек започва да мисли. Когато пееш, добиваш едно приятно настроение. Вземи една дума, която обичаш, но дума, която да има два или три слога гласни. Например, не започвайте с думата „милосърдие“, а с такава, която започва с буквите „А“, „Б“, „В“, „Г“, „Д“, „Е“, „И“. Например, вземете думата „дом“. Можете ли да изпълните една песен с думата „дом“"? „Дом, дом, дом“, т.е. ще бъдете весели, защото домът е място на веселие. (Учителя пее „В зорите на живота“ няколко пъти.) Това е окултно упражнение. Сега, колкото схванахте от мелодията, печалбата е ваша. Беседа от Учителя, държана от 16:30 часа на 26 август 1922 година, в град Търново.
  3. valiamaria

    1929_01_01 Тихият глас

    Аудио - чете Митко Ненков От "Тихият глас" - единична беседа 1 януари 1929 г., София - Изгрев Издание в брошура - 1929, София Информация за беседата От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа ТИХИЯТ ГЛАС Сега ще прочета 6-та глава от Евангелието на Матея, а за Новата 1929 година всеки сам да си прочете 21-ва глава от Откровението. Общият сбор от цифрите на 1929 година е 21. Като размените местата на числата 2 и 1, ще получите числото 12. Какво означават числата 12 и 21? - Числото 12 е идеал на човешката душа за един разумен, мъдър живот. Числото 21 е израз на великата Любов, която осмисля нещата, която носи безсмъртие. Годината 1929 показва две важни неща за човека. Първо, тя определя пътя, по който човек трябва да върви. Кой е този път? - Божественият. Второ, тази година показва методите, чрез които човек може да ликвидира със своята карма и да подобри положението си. В 1929 година има две деветорки, сумата на които дава числото 18 - емблема на егоизма в човека. И в Писанието е казано, че числото 18 представлява егоистичното у човека. Тъй както се развива човек днес в своето човешко естество, бил той мъж, или жена, е егоист. - Защо? - Докато човек мисли само за себе си, за своето лично благо, за своето добро, за своята свобода, за наука и знания само за себе си, той е егоист човек. Сега може да се явят много противоречия и да кажете: "Не трябва ли човек да бъде учен?" - Да, човек трябва да бъде учен, но каква наука трябва да владее? Каква наука има в лисиците? Каква наука има във вълците? Каква наука има в змиите? Или каква наука е тази, науката за задушливите газове? Или каква наука е тази, която учи хората как да погребват своите умрели? Всичко това не е наука. Истинска положителна наука е тази, която създава условия за проява на живота, както и за подобрение на живота; истинска наука е тази, която внася в душата на човека Любов, Мъдрост, Истина и Правда. Каква наука има в това, дето Мойсей хвърлил плочите, на които били написани Божиите заповеди? Каква наука има в това да знаят хората, че Мойсей изгорил златното теле, на което евреите се кланяли? Той турил праха от изгореното теле във вода и накарал евреите да я изпият. Какво означава това? Истинската наука не седи в знанието на тези факти, но в разбиране дълбокия смисъл на тези факти. С тази постъпка Мойсей искал да каже на евреите, че човек може да познае Бог само след като изпие, след като съвършено изгуби своето злато, т.е. своето богатство, и осиромашее. Докато човек има златно теле, което държи като идол на своята душа, той не може да познае Бога. Затова, който има пари, трябва да ги изяде и изпие, докато най-после каже: "Наживях се вече." След това той ще започне да се учи, да се моли, да търси Бог. При сегашното положение, в което човек се намира, той посветява цели 16 години, докато свърши университет, а след това търси начин как да осигури живота си. Днес повечето мъже и жени се женят, нареждат си работите, деца се раждат и умират, но при все това работите им остават неуредени. Покажете един човек в света, на когото работите да са напълно уредени! - Няма такъв човек. Най-после, като видят тези хора, че не могат да наредят работите си, казват: "Нищо, като отидем на онзи свят, там всичко ще се нареди." Питам: Кой от вас има опитността да е разбрал от своя заминал баща или майка, дядо или баба, какво има на онзи свят? По този въпрос всички покойници мълчат като риби. Всички единодушно казват: "Не е позволено да се говори по тези въпроси." - Чудна работа! Не било позволено да се говори Истината. Кога мълчи човек? - Когато има да дава. Обаче, когато има да взема, той говори. Когато казваме, че човек е лош, че греши, разбираме, че той е свободен. Само свободният човек може да греши. Но като греши човек, той става роб на греха и по такъв начин сам се ограничава. Значи всеки човек е свободен да греши, но от тази свобода именно той става роб на греха, сам се ограничава. Следователно, който служи на греха, той се подчинява на закона на ограничението, който не му носи добро. Иска ли човек да излезе из този закон, той трябва да работи за придобиване на своята свобода. И тъй, два закона съществуват в света: закон на ограничението и закон на свободата. Свободата се проявява по два начина, но последствията на тези прояви са различни. При първия начин в желанието си да бъде свободен, човек греши и по такъв начин се заробва. Това показва, че този човек не е готов за тази свобода. Например някой човек е беден, последен сиромах, няма пет пари в джоба си. Тази сиромашия го ограничава, а той иска да бъде свободен. Отива при един, при втори, при трети богаташ, моли се да му помогнат, но всички го пъдят. Най-после той казва: "И аз искам да бъда свободен човек! Моето достойнство се уронва от това положение, в което съм изпаднал." Намира тогава оттук-оттам около 500-600 лева, купува един револвер с 12 патрона, пресреща на пътя някой богаташ, посочва му револвера си и му казва: "Чакай, сега ще ме разбереш кой съм! Или ще дадеш, каквото имаш в джоба си, или ще те убия на мястото!" Богаташът веднага дава, каквото има, и в този случай се заробва, изпада в ограничения; бедният пък сега е свободен. Обаче законите на държавата са против крадците. Веднага улавят този крадец, вземат парите му, а него турят в затвор. Значи той е бил временно свободен, а после го ограничават, поставят го в затвор. Вторият начин, по който може да се придобие свободата, е чрез правене добро. Доброто значи води човека от заробването, от ограничението, в което се намира, към свобода. Например даден човек е заробен от някакво ограничение, но е богат, има много пари. Той започва да дава пари на този, на онзи, помага им и по такъв начин си спечелва много приятели. Като печели приятели, с това той придобива и свободата си. Човек трябва да дава по закона на Любовта, да знае кому колко да дава. - Защо? - Понеже всеки ден, всяка година има свои определени задължения. Задълженията произтичат от факта, че всички хора са органи на Божественото тяло. Щом живеем в Бога, ние сме Негови функции. В това отношение ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли и чувства. Ще ви задам следните въпроси. Колко трябва да яде човек? - Колкото му е нужно. Как се храни организмът? - Когато кръвта минава през клетките на организма, всяка клетка задържа от нея само толкова, колкото й е необходимо, а излишната част от кръвта остава да върви нататък из организма, да продължава своя път. Клетките в човешкия организъм нямат хамбар, в който да складират излишъка от храната. Ако клетките си направят хамбар, веднага в тялото на човека започва да се развива някакъв тумор. Образува ли се някъде из тялото на човека такъв хамбар, той вече е кандидат за онзи свят. Най-първо, човек трябва да се заеме със задачата да учи всички свои кираджии, всички свои близки, които живеят в него, да не правят хамбари. Докато в тялото на човека няма хамбари, той е здрав и млад. Някой казва: "Как може да се живее без хамбар?" Защо е необходим хамбар на човека? Ще кажете, че докато човек има пълен хамбар със запасна храна, гладен няма да остане. Питам: Ако вие сте човек, пълен с магнетическата сила на Божията Любов, ще имате ли нужда от хамбар? - Няма да имате. Отдето минете, вие ще привличате хората и гладен никога няма да останете. На какво се дължи това привличане? - На вътрешната красота в този човек. Такъв човек е умен, добър, с по-високо съзнание от това на обикновените хора. Казвам: Когато човек говори, няма правила по кой начин трябва да говори. Начинът, по който аз правя доброто, не е общ за всички хора. Този начин е специален за мене. Може би аз имам обичай да правя добро сутрин, друг - на обед, а трети - вечер. При това, в тия три момента от деня и начините за правене на добро, са съвършено различни. Всеки човек има особен час, особен ден, в който той прави добро. Мнозина казват, че когато човек прави добро някому, трябва да му каже поне една сладка дума. - Не, човек може да направи някому добро и без да му каже сладка дума. Например имало един гагаузин търговец в Бургас, който правил добро, без да казва сладка дума на човека. Напротив, той даже се отнасял грубо с тия, на които правил добро. Когато дохождал някой просяк в дюкяна му, той го изгонвал, нахоквал, като му казвал: "Махни се оттук, очите ми да не те видят!" Просякът си излизал тъжен, наскърбен. Този търговец имал силно развита съвест и щом просякът се отдалечавал, той веднага изваждал от касата си 10-15 лева и хуквал да го гони ту в една, ту в друга улица. Най-после го настигал в някоя затънтена улица, посмушквал го малко и му казвал: "На, вземи тия пари!" След това се връщал в дюкяна си доволен. По същия начин и съдбата постъпва с вас. В първо време като този търговец тя ни пъди от дюкяна си и после ни намира в някоя затънтена улица, смушква ни малко и туря 20 лева в джоба ни. Ако вие мислите, че светът ще ви посрещне с лаврови венци, лъжете се. Да, в началото може да има венци, но в края бъдете уверени, че ще има развенчаване. Мислите ли, че онази певица, която е била посрещана на сцената с лаврови венци и ръкопляскания, утре като изгуби гласа си, ще има същия прием?- Не, друга някоя ще дойде на мястото й, а първата ще се гърчи от мъки, че мястото й е заето. Всичко това привидно е така. Сегашният живот е преходен и това ни най-малко не трябва да ни обезсърчава. Това е метод на възпитание. На земята още не е дошъл онзи истински идеален живот, към който се стремим. Често казват: "Човек трябва да прави добро'" - Да, човек трябва да прави добро, но доброто, в широк смисъл на думата, не съществува на земята. И Любовта в този смисъл не съществува на земята. На земята има прояви на Любовта, но конкретно, като велика, мощна сила, тя не може постоянно да живее в човека. Ако Любовта би живяла на земята, между хората нямаше да има бесилки, нямаше да има затвори - от единия до другия край на земята щяха да се чуват само песни и веселби. Някой казва: "Аз обичам еди-кого си, любя го" - Това е само частична проява на Любовта, но самата Любов още не е дошла. Ако наистина това е самата Любов, питам, как е възможно днес да обичаш този човек, а утре да му измениш? Каква е тази любов? Казано е в Писанието "Любовта никога не отпада." Понеже Бог е Любов, Той нито се изменя, нито се променя. Казвате: "Ние се стремим към Бога." - Щом се стремите към Бога, трябва да имате в съзнанието си само една идея за Бог, а именно Бог е Любов, която нито се изменя, нито се променя. В човека се различават две съзнания: човешко и Божествено. Човешкото съзнание кара човека да се обижда, когато нещо не е по волята му. Той започва да се гневи, иска да си отмъсти на този, на онзи, сърди се, недоволен е. След това Божественото съзнание започва да му говори: "Прости на тия хора, които не ти угодиха. Слабости имат, затова са сгрешили." Тези две съзнания в човека вървят паралелно. Бог в нас ни учи как трябва да живеем, но ние казваме: "Господи, засега Ти стой малко настрана. Ние имаме своя теория, която трябва да приложим в живота си, да видим какви резултати ще даде." Господ отстъпва и казва: "Добре, приложете вашата теория." Докато ние съдим хората, работата върви добре, но щом започват да ни съдят, работата ни тръгва зле. Казано е в Писанието: "Който съди, съден ще бъде. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери!" Ние не говорим за външните прояви на човека, но за проявите на човешкото съзнание. За нас е по-важно какво е съзнанието на човека, а не това, какви думи е казал. Когато съзнанието на човека е раздвоено, той минава за лош човек. В момента, когато съзнанието на някой човек или светия, или на някой ангел се раздвои, имаме лоши прояви. И обратно, в момента, когато съзнанието на кого и да е се съедини, имаме добри прояви. Десет пъти на ден човек може да бъде светия, праведен и десет пъти на ден може да бъде грешник. Много писатели, поети пишат за Любовта, за доброто в света. За Любовта, както и за доброто не се съди само по външните прояви на човека, но се вземат предвид вътрешните мотиви, вътрешните подтици за проявлението на Любовта към някого, или за правене добро на някого. Как мислите, добро ли ви прави банкерът, когато ви дава 20 000 лева на заем с 40% лихва? Има ли той любов към вас? - Докато му изплащате редовно полиците си, вие сте честен, почтен човек пред него и той ви обича. Престанете ли да изплащате полиците си, вие сте безчестен човек, вагабонт и той престава да ви обича. Казват, че най-идеалната любов на земята била майчината, изобщо родителската. Какво виждаме обаче? Достатъчно е синът или дъщерята да не изпълнят желанията на родителите си, и те изменят своята любов към тях. Значи любовта на майката и бащата към децата се изменя, също тъй се изменя и любовта на децата към техните родители. Гледате някое малко дете прегръща майка си, радва й се, не може без нея, но колкото повече расте, любовта към майка му охлажда и когато това дете порасне, стане голям момък, той казва на майка си: "Ти повече не ми трябваш. Аз ти благодаря за всичко, което направи заради мене. Отсега нататък аз ще правя същото за друга някоя." Това са специфични прояви на Любовта, но човекът не е в тях. Това състояние на човека е отчасти подобно на състоянието, в което се намират рибите. Една риба снася хиляди яйца и ги оставя на произвола на съдбата. Тя не се грижи повече за тях. За кое по-рано да се погрижи? Има ли рибата любов към тия хиляди яйца? Следователно, когато някоя майка не обича своя син, тя атавистически преживява състоянието на рибата. Тази любов е рибешка. Наблюдавате някой сом, движи се из водата, мърда мустаците си дано улови някоя жертва, да я глътне. През тази година от всички се иска правилна философия на съзнанието. За да оправят хората работите си, кога и да е все трябва да дойде една година, подобна на 1929, чийто сбор от цифрите да даде числото 21, или обратното на него - 12. Все трябва да дойде една година, която да съдържа две деветорки. Какво е значението на цифрите, които образуват 1929 година? - Числото едно, т. е. единицата, означава неизменното Божествено начало на нещата. Числото 9 показва различните възможности у човека за добро и зло. Числото 2 представлява егоизма в човека, който е причина за спорове, неразбирания между тях и т.н. Когато съберете 1 + 2 = 3. Тройката е процес на равновесие. И сега, като извадите 3 от 9, т.е. от доброто, ще получите 6, което показва, че човек трябва да напусне злото, егоистичното в себе си и да дойде в Божествения живот. Единицата е закон на Мъдростта, двойката - закон на Любовта. Ако боравите с Любовта без Мъдростта, непременно ще направите някоя погрешка. Всеки от вас е имал, па и сега има по един или повече приятели, които обича. Питам: След като сте дружили няколко години с тях, не сте ли си казали някоя обидна, горчива дума? - Казали сте си. И какво правите след това? - Дадете си гръб един на друг и след време се помирите. Отде придобихте този навик? Какво правите пък, когато обичате някого? Обръщате лицето си към него - искате и той да ви гледа и вие него да гледате. Който не ви обича, гърба си обръща към вас, а който ви обича, лицето си обръща към вас. Според окултизма адът и небето се различават именно по това. Като отидете в ада, ще видите, че всички негови жители обръщат гърбовете си към Бога и казват: "Не искаме да знаем за Бога!" Отидете ли в небето, там всички жители обръщат лицата си към Бога. Следователно в ада няма изгрев, там съществува вечен залез. В небето обаче има вечен изгрев, понеже всички обръщат лицата си към Бога. Залезът е символ на изгубената Любов. Щом слънцето залезе, и Любовта се изгубва. Изгревът е символ на намерената Любов. През тази година вие ще имате отношения на вземания-давания с ред същества, някои добри, някои лоши, защото са от разни степени на развитие. Ако сте умни, ще се ползвате от всички; ако сте глупави, повече ще страдате. И глупавият има известна интелигентност, но във всичките си пътища той е своенравен, вследствие на което има повече изпитания и страдания. Глупавият се мисли за божество, затова често иска да изменя Божия план на нещата. Кой човек до днес не е изказал своите протести против Бога защо го е поставил в това общество, защо го е пратил на земята между тези родители, защо не му е дал голямо богатство, здраве и много знания. Глупавият мисли, че Господ трябва да се занимава само с него, той да заповядва, а Господ да изпълнява. Умният, любещият човек се познава по следното качество: той разбира постъпките на онзи, който го обича и знае какво иска да каже чрез тях. Казвате: "Мъчно е да се познае кой ни обича!" - Да, разумен, любещ човек трябва да бъдеш, за да познаеш кой те обича. Мнозина казват: "Труден е духовният път!" - Според мене най-лесният път е духовният, но ако го знаеш, разбира се, не го ли знаеш, няма по-мъчен път от духовния. Духовният човек е прозорлив, той знае от кого да иска, той знае и как да иска. За изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Един цар в древността обичал често да се дегизира, като се обличал в прости, обикновени дрехи, а неговите слуги се обличали като генерали и така се разхождал из града, сам, без никакви слуги, да проучава живота на своите поданици. Един ден, тъй преоблечен, царят се разхождал със слугите из своя палат. В това време един просяк успял да се промъкне до палата на царя и започнал да проси милостиня от слугите му. Като погледнал към царя, отминал го и си рекъл: "Какво ще искам от тебе? И ти си беден като мен." Така постъпват много от съвременните хора, искат помощ от слугите на царя, но от самия цар не искат. Като дойдат до него, погледнат го и си казват: "И ти си като нас беден, нищо не можеш да ни дадеш!" - и си заминават. - Не, вие трябва да се спрете именно пред човека, облечен с дрипи. Той е дегизиран като беден, но е богат човек. Само той може да ви помогне в трудното положение, в което се намирате. Това се отнася до съзнанието на човека. Това, което е облечено, наперено и вдига шум в човека, то е неговият слуга - ти от него нищо не проси. Дойдеш ли обаче до онова, което външно е просто облечено, спри се там и кажи своята дума, своята молба само един път, то ще ти помогне. То е Божественото в човека. Ако знаете да Му говорите, няма да остане желание, което да не ви се изпълни. Когато желанията ви не се изпълняват, това показва, че вие искате помощ от вашите генерали, облечени хубаво, с външен блясък. Тия генерали нямат нищо в себе си, те не могат да ви помогнат - и те са бедни като вас. Казвам. Тази година ще се научите да различавате господаря от слугите, царя от неговите генерали. Това значи човек да познава себе си. В човешката душа се крие Божественото съзнание, което, за да намери човек и да Му поиска помощ, в него трябва да утихне всяка буря, всеки шум, да изчезне всяка завист, злоба, всяко съмнение, маловерие и т.н. Изчезне ли всичко това от човека, той се поставя в положението на едно разумно дете, което чува и разбира тихия глас на Бог в себе си. Пророк Илия беше смел човек, изкла 400 души, след което трябваше да прекара 40-дневен пост в планината, да изкупи греховете си. Тук обаче той можа да чуе Божия глас. Бог му се яви по три начина: в бурята, в огъня и в тихия глас. От бурята и от огъня той се уплаши и избяга, но като чу тихия глас, закри лицето си и позна Бог. Тази година аз ви пожелавам да чуете тихия глас на Господ във вас. Той носи красивото, великото, мощното в света. Когато тихият глас дойде в човека, тогава неговият характер е създаден вече, тогава се проявява и неговата сила. Тихият глас прави човека силен и богат. Само богатият човек може да бъде добър. П.Славейков казва: "Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края." Парите означават разумността в човека. С тази пословица Славейков иска да накара хората да мислят. Той бил голям философ. Че то българите казват за някого: "Този човек е прост, той е роден за мотика, а хората го правят владика." Това значи: мъдрият човек може да стане владика, а глупавият може да работи с мотика. И тъй, аз ви пожелавам да получите доброто, което новата година носи. Онези, които идват отгоре, ви казват: "Тихи бъдете!" Миналата година ви казах да имате отворени очи, а тази година ви казвам да имате отворени торби, та кой как мине, да тури нещо в тях. Не са ли отворени торбите ви, никой нищо няма да тури и те ще останат празни. Всеки да закачи торбата си на рамото и през цялата година да седи отворена. Торбата ви трябва да бъде отворена! Какво представлява тази торба? - Човешкото сърце. То трябва да бъде отворено за светлината. Няма по-хубаво нещо от това да има човек връзка с Бога, с възвишени и разумни същества! Те са тил в неговия живот. Сега, поздравявам ви с Новата година! Старата и новата година ще бъдат заедно до 22-ри март. До това време старата година ще предаде всичко на новата. Понеже новата година се ражда сега, тя е още малко, голо и босо детенце, за което трябва да се погрижите: да го облечете, обуща и дрешки да му направите. Нека тези думи ви послужат като ребус за разрешение. Беседа от Учителя, държана на 31-ви декември, 1928 г., срещу Нова година, 12.00 ч., в полунощ, на Изгрев, София ------------------------------ Забележка:. Беседата "ПЪТЯТ НА ГЕРОИТЕ", държана на 6-ти януари, 1928 г., Бъдни вечер, Учителят е препоръчал да се преписва само на ръка и по тези съображения беседата не е отпечатана в настоящето издание (заб.ред.Тихият глас)
  4. Донка

    1922_05_30 Изворите

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ИЗВОРИТЕ Тайна молитва Прочетоха се темите "Ползата от изворите". За следващия път пишете върху "Ползата от ветровете". Да видим дали има връзка между ветровете и изворите. Ще се учите да мислите, следователно и да намирате връзката. Мисленето не е нищо друго освен два конеца, които са скъсани - да ги свържете, да направите един цял. Там - в днешното упражнение - определяте, че умът е сбор от мисли. Мислите ли образуват ума или умът създава мисли? Как мислите вие? (Обаждат се едни: Мислите създават ума. Други: Умът създава мисли.) Умът се проявява чрез мисълта. Мисълта е проява на ума. Значи именно растенията виреят около изворите, намират значи изобилни условия за живот там. Но от своя страна каква услуга растенията оказват на изворите? Оказват ли някаква услуга? (Обаждат се: Задържат влагата и валежите.) Корените са като смукала, които изтеглят водата отдолу нагоре. Правили ли сте наблюдение, кои извори са по-хубави? Южните, северните, западните или източните? (Обаждат се: Южните.) Южните - понеже тия склонове, които са обърнати на юг, приемат по-големи части от слънчевата светлина, която прониква между пластовете. Следователно на тях слънчевата светлина оказва едно благотворно влияние. Хубави са изворите, които възприемат лъчите на източното и западното слънце. Северните извори са по-студени и не са толкова здравословни. Вие, като пишете сега за ветровете, опишете и връзката, която съществува между изворите и вятъра. На вас ще ви дам едно упражнение. Ще го правите по два пъти на ден, сутрин и вечер при лягане, по 6 пъти, и ще забележите каква промяна става; ако придобиете някое настроение, ще ми съобщите. Аз няма да ви кажа. Да видим каква е вашата досетливост. Само гледайте да не го забравите. С дясната ръка ще започнете. Мисълта ви да бъде съсредоточена върху упражнението, няма да скита. Туй упражнение ще го пазите за себе си, да не идете да го разгласявате навън. Който предава туй упражнение, голямо наказание има. Сутрин, като станете в стаята си, и вечер, преди да си легнете, до вторник ще го правите. Няма да давате никому обяснения, никой да не подозира. Защото българинът, като му дадеш нещо, той ще излезе на улицата, да го разгласи. Тайна молитва 30 май 1922 г., вторник, 19 ч. и 30 мин. София
  5. alexamsterdam

    1928_03_22 Изгревите на слънцето

    Аудио - чете Цвета Коцева Изгрѣвитѣ на слънцето (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Изгревите на слънцето", единична извънредна беседа, 22 март, 1928 г, Издание 1928 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г. Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа Изгревите на слънцето 22 март 1928 г. 6 ч. с. „На Изгрев". Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и вашите отношения към тези закони. Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение. Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След туй трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, пръвърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т.е. част от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: "Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!" Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи, до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят. В духовния живот има три пътя, по които човекът, или неговите енергии едновременно вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум, или интелигентност, или тъй наречения - път на човешкия дух. Това са три пътя, три отделни живота, чрез които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да възприемате храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път. Когато говорим за Божествената мисъл, подразбираме човешката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човек, т.е. законите, които съществуват във физическия свят. Ние не можем да изменим тия закони. Когато хората казват, че физическият живот е несъвместим с духовния, това е тяхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие. Когато казват, че между физическия и духовния живот няма нищо общо, това говори за погрешните схващания на хората, които са резултат на известни натрупвания от миналото в мисълта. И днес човечеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от тези криви разбирания. Животът на плътта, материалният живот, както днес го схващат хората, наистина, няма нищо общо с духовния живот. Но ако разберем материалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красив живот. Божествено разбиране трябва да имаме за материалния живот. Та казвам: в света има три изгрева. Първият изгрев е изгряването на физическото слънце. Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения. Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето. Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. Той е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват: защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се окржжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот. Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т.е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат, и кават: залезе слънцето! Не, те още не са готови да разберат, какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче, те като не разбират това нещо, казват: залезе нашето слънце! Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят. Старите хора, като не разбират този нов живот, казват: залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! Казвам: старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50 годишна възраст, ти си дете в ангелския свят. Когато си на 4 - 5 години, ти си дете във физическия свят. Тъй трябва да схващате различните възрасти във вашия живот. Вървите ли по този естествен път, ще знаете, че до седемгодишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7 - 14 години сте дете на ангелския свят; от 14 - 21 години сте дете в Божествения свят. Ето защо, когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпкитв си - Бог е с него. От 21 годишна възраст нагоре тия периоди на живота се повтарят отново. От 21 - 28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия си живот. Той започва да мисли, как по-добре да нареди живота си: пожелава да се ожени, да си направи къща. Намира жена, оженва се, раждат му се деца и заживява физически живот. Всички казват за него: този човек стана материалист. От 28 - 35 годишна възраст той започва да мисли и да живее по-духовно. Казва: човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на децата. Сега той се намира във втората фаза на ангелския живот. От 35 - 42 годишна възраст, човек навлиза във втората фаза на Божествения живот. Той вече се предава на истинско служене на Бога. От 42 годишна възраст нагоре, човек наново влиза във физическия живот, но вече в третата фаза на този живот, а именно - физическия живот на Божествения свят. Този живот се продължава от 42 - 48 годишна възраст. От 48 - 55 годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот. И най-после, от 55 - 63 годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се преповтарят тия фази на живота, с все по-нови и нови постижения и придобиване на познания. Тази година аз искам всички да видите духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че вятър ще има. С тази червенина природата казва: човек трябва да мисли! Червеният цвят е признак на война. Затова природата казва: ти ще воюваш, но който воюва, трябва да мисли! Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой. Получи ли една-две рани, този човек започва да мисли. Питам: струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно. Сега, желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите непринудено. Физическите работи стават с принуждение, духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? Господ не обича да вижда своите деца залети в сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които плачат. Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат с вода. Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че си се окъпал. Вие ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно? - В Божествения свят няма никакви символи, никакви фигури. Там едновременно ще видим и формата, и съдържанието, и смисълът. Ти виждаш тяхната форма, опитваш тяхното съдържание и използваш техния смисъл. Схванеш ли всички тия неща, ще имаш и всичкото Божествено благо. Днес, понеже хората са деца на земята, те не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърчават. Но трябва да знаете, че при всяко ваше обезсърчение, по-напредналите ви братя са с вас. Това показва, че имате висок гост у дома си. Когато имате такива високи гости, а нямате достатъчно хляб, нямате някоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намери време този гост да ни посети? Не можа ли да дойде или през пролетта, или през лятото, ами дойде през зимата? По аналогия на това, понякога от невидимия свят ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги каните. Вие се стеснявате, че няма с какво да ги гостите. Някога вие ги каните да ви посетят, а те все отказват. Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всякога подразбираме онези наши приятели от невидимия свят, коиго са дошли да ни посетят. Под думата „невидим свят" не трябва да подразбирате свят без никаква реалност. Този свят е десет пъти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашите приятели от невидимия свят, които ни посещават в известна епоха на нашия живот повече, отколкото във всяко друго време. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при нас, те носят със себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие във всички наши нужди и ни дават най-възвишени упътвания. Вие имате крива представа за ангелите, за светиите, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че те са заети само с възвишени работи и не се интересуват от човека, не се занимават с дребни работи. Не, дойде ли един ангел при тебе, той се интересува и от дребните неща на твоя живот. Когато обичаш някого, ти знаеш, какви са неговите очи, уши, знаеш, с какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко в него е красиво. Същият закон е верен и по отношение любовта на нашите приятели от невидимия свят. Когато един твой приятел от невидимия свят ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво в тебе. Не само това, но когато тия приятели идват при вас, те водят със себе си по десет камили, натоварени с подаръци. Като влязат в двора ви, те започват да разтоварват камилите, свалят от тях куфарите и ги внасят в дома ви. Там отварят куфарите и започват да раздават подаръци на вас, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрите ви, и след като поседят 5 - 6 дни у вас на гости, всичките ви работи се уреждат. Вие трябва само да чакате и да не се безпокоите. Ако нямате с какво да ги угостите, те ще извадят от куфарите си всичко, което е необходимо. Сега, може би, вие се смущавате, че физическото слънце изгря, но аз ви говоря още, понеже духовното слънце не е изгряло. Всички вие трябва да се стремите да имате вътрешно разположение да наблюдавате изгряването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите с любов. Любовта е закон, който съществува между частите и цялото. Бог е Любов, т.е. Той е цялото, затова се проявява между ангелите и между хората, като части на цялото. Любовта започва с хората. В това отношение хората са началото, а ангелите са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не започва с човешката любов, той не може да разбере ангелската. Дайте ход, дайте възможност на всяко благородно чувство в човешката душа да се развива. Този е естественият път, по който може да се върви в Божествения свят. Любовта има мнго форми, чрез които може да се проявява, но кой където е дошъл в Любовта, да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото в себе си. Само така ще се избавите от много неприятности, от много болести. Причините на болестите у хората се дължат на подпушване в чувствата, на въздържане в проявлението на Любовта. Всички болести в света, като ревматизъм, ишиас, главоболие и ред други, са резултат на подпушване в чувствата. Дайте ход на Любовта! Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъв начин да я пуснем? - По най-правилен начин, по Божествен начин. Ако пуснете Любовта да тече през вас, ще направите по-малко погрешки, отколкото ако я спрете в нейния път. Не пуснем ли Любовта да тече пръз нас, ще се родят болести, нещастия, които Бог после ще изправя чрез ред страдания. Затова казвам: дайте ход на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само свободният човек може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен човек е само онзи, който е намерил Истината. Такъв човек проявява Любовта разумно. Няма ли свобода в Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмяна на енергиите. Аз подразбирам - разумна обмяна на енергиите на Любовта. Питам: като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмяна на разумното у тях? Като се срещнат двама души и си разменят разумни погледи, това не е ли любовна обмяна на разумното у тях? Та казвам: всички трябва да се стремите да се избавите от ония криви разбирания, които са наслоени във вас от миналото. Те ще дойдат, но аз не искам да говоря за тях, нито пък вие да се спирате върху тях, не ги разказвайте никому, но ги разглеждайте само като един естествоизпитател и кажете: тези неща не са мои, те са останали от някого. Аз зная, че в Божествения живот, в който живея, Любовта се проявява навсякъде, във всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовта си към близките ваши приятели. После разширявайте любовта си повече, но никога не изнасилвайте себе си. Вие казвате: как да проявяваме любовта си? - Наблюдавайте как постъпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характер. Питам: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгрее сутрин слънцето, започва да раздава навсякъде и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се нуждаят от мене! Какво мислят хората за него, то не се интересува, понеже не очаква да му дадат нещо, а само дава. Така се проявява Божественото - дава и заминава. На другия ден, като изгрее, постъпва по същия начин. Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осветявам, платете си данъка! Обаче, хората продават, използват енергията на слънцето. Как? Например, дървата, въглищата съдържат слънчева енергия, и хората скъпо я продават. Отивате при дърваря и му казвате: дай ми от благословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, де се проявява човешкото. И вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за един метър дърва, а 600-700 лева за тон въглища. За колко време ще ви послужат тия дърва или въглища? При това, колко души ще могат да се стоплят, ако се наредят около една камина? Следователно, когато ние говорим за човешката любов, подразбираме дървената любов, или черната любов от въглищата. И едната, и другата любов са дошли от слънцето, но силата им трае за няколко часа само. Като се турят в огъня, светват, стоплят за малко време и после изгасват. Искате ли да поддържате тази любов, наново ще купувате дърва и въглища. Ако мислите да прекарате живота си с тази любов, ще има пушек, сажди, кюнците ще се запушват, ще дими и често ще трябва да ги чистите. Който не върви по методите на тази любов, дим и пушек в къщата му няма да има, стените на стаите ще бъдат чисти, бели, никаква пепел, никаква сгурия няма да остава, и кюнците на печките няма да се запушват. Аз желая на всинца ви да няма дим и пушек из стаите ви, стените ви да бъдат чисти, кюнците ви отпушени и горението в печките да бъде пълно. В бъдеще, когато науката дойде до положението да превръща непълното горение в пълно, без никакъв дим и пепел, животът на хората ще се подобри. Днес всички анормалности в света произтичат от дима. Като наблюдавате човека с неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори. Слънцето вече изгря! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате отопление и осветление по методите на слънцето - без дим и без пепел. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената Любов да тече свободно през вас. По този начин всички ще бъдете здрави. Днес не може да се помогне на някои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човек, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне. Как може да му се помогне? - Чрез вярата. Тя е велик Божествен закон. Любовта започва с вярата. Началото на Любовта, т.е. първата бръмка, с която тя започва, това е вярата. Тя е първата бримка и на човешката интелигентност, и на човешките разбирания. От вярата вървите към Любовта. Ако искате да прогресирате и в този, и в бъдещия свят, и в живот, и в смърт, трябва да любите. Когато смъртта дойде при някой човек и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. Човек, който люби, не умира. Хората умират от безлюбие. Ако няма кой да те обича, и ако ти сам не се обичаш, умираш. Сега, аз не искам да пресилвам нещата. Не казвам, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена - Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знания, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие имате и сила, но силата ви трябва да стане още по-голяма. В Писанието се казва: "Трябва да растем от слава в слава, от сила в сила, от любов в любов." Това е велик закон за развитието на Божественото у човека. Като ви говоря така, вие казвате: тия неща са непостижими. Не, тия работи са постижими, но не са със средствата и с възможностите, с които вие разполагате. Например, вие не можете да съберете водата на морето в един малък съд. Можете ли да съберете всичката вода от един извор в чашата си? - Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере вашата чаша. Оттук казвам: нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поста-вил задачата си научно. Ние сме дошли в света само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и веднъж, и дваж, и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пъти. Като казвам, че ще опитаме Любовта безконечно пъти, вие се плашите. Не се плашете от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита във всичката своя пълнота, във всичката й цялост, както Бог се проявява. Един ден, като завършите своята работа на земята, ще чувствате, както Бог чувства; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате: какво да правя сега, след като свърших своята работа на земята? - Щом сте опитали Любовта във всичките й проявления, ще правите слънчеви системи. Като отидете в другия свят, Господ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействате на всички ония по-малки същества от вас, които Той е създал. Сега вие седите вкъщи, и ако сте жена, казвате: много съм скована, мъжът ме е вързал. И мъжът казва: много съм скован, жената ме е вързала. Казвам: щом опиташ Любовта във всичките й проявления, жената ще ти даде свободен билет, ще пътуваш навсякъде, дето искаш, ще извървиш милиони километри. По същия начин и мъжът ще ти даде свободен билет за пътуване. И тъй, сега поздравявам всички ви с новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не след като излезете оттук, да изгубите радостта си. Бъдете всякога радостни! Стремете се да придобиете такава радост и такова веселие, които никой да не е в състояние да ги отнеме. (Беседа, държана от Учителя на 22 март, 1928 г, 6 ч. с. „на Изгрева" - София.) ИЗГРЕВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО Беседа от Учителя СОФИЯ 1928 Книги: Изгревите на слънцето Изгревите на слънцето (София, 1928) 1 беседа на 22 март 1928 г. Начало: 06:00 Izgrevite_na_slanceto_1928.pdf
  6. Аудио - чете Цвета Коцева Аудио беседа Отличителнитѣ чърти на човѣка. (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Отличителните черти на човека", единична извънредна беседа, 22 март 1927 г., издание на Просветния комитет, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Отличителните черти на човека извънредна беседа 22 март 1927 г. В света има три важни неща. Този човек, който ги знае, е щастлив, а който не ги знае, е нещастен. Този, който ги изучава, просвещава се, а който ги заминава, без да им обръща внимание, невежа остава. Може да запитате: кои са тези три важни неща? — Те имат много имена, но никой още не е казал същинското им име. Тях кръщават с различни псевдоними. Когато земеделецът пълни хамбара си с жито, за кого прави това? Когато бакалинът пълни бъчвите с маслини, а кошниците с ябълки, круши, сливи, портокали, лимони и ред други плодове, за кого прави това? — Все за някого се върши всичко това. Когато някой човек влезе в хамбара на земеделеца, или в някоя бакалница, този земеделец, както и този бакалин веднага предлагат услуги си. Защо? Защото купувачът носи едно препоръчително писмо. Търговецът отваря препоръчителното писмо и според него, или се затваря, или се отваря широко и започва да дава, да услужва най-любезно. Ако писмото му се харесва, той става много услужлив, туря от стоката си на везните, тегли и казва: пак заповядай! Кое е това препоръчително писмо за човека? — Неговото сърце. Нямате ли това препоръчително писмо, бъдете уверени, никъде в света няма да ви приемат. При който бакалин и да отидете, с който земеделец и да се срещнете, вие ще получите нещо от тях, само ако имате това препоръчително писмо. Само на такива хора се дава. Иначе, излишък в света няма. Онези пък, които нямат препоръчителни писма, ще чакат, докато се раздаде на първите, и ако остане нещо, то ще бъде за тях. Мнозина питат: животът не може ли да се развива и по друг начин? — Животът може да се развива само по един начин. Развиването в много посоки не е правилно развиване. Животът е изложба на великото цяло. Когато срещнете някой човек, вие търсите в него само една отличителна черта, не повече. Ние любим в човека малкото, а не многото, което той съдържа. Човекът не седи в много знания, нито в много добродетели, нито в много сладки думи, които може да изкаже. Някой човек може да напише само две думи и да му повярват, когато друг може да напише хиляда думи и пак да не му вярват. Значи, не е в многото. Някой човек като те погледне, повярва ти и те обикне. Коя е причината затова? Той казва: в лицето на този човек има нещо спокойно, тихо. Де е това спокойното, на кое место в човека седи то? Следователно, има три неща, които отличават човека. Числото три е живо число. Аз го разделям на три части: единицата, творческият принцип на това число е горе в челото; двойката е в носа, тройката е в подбрадника, т. е. самата брада у човека. Същинският човек е поставен в челото; растенията са поставени в носа, както и в самото му лице. Под думата „нос" разбирам и областта на скулите. Животните са поставени под носа, в брадата именно. Когато човек се умори, иска да си почине под някое сенчесто дърво. Това сенчесто дърво у човека е неговият нос. Затова, ако вие искате да си починете, вземете едно огледало и започнете да си гледате носа, да го пипате. Така вие ще си починете под вашето сенчесто дърво. Когато човек се оглежда, не иска да го виждат други хора. Той търси скрито место да се оглежда, защото там, дето има много светлина, човек не може да се види добре. Ако светлината прониква всички области на вашето тяло, вие не можете да видите образа си. Ето защо, трябва да има нещо тъмно, върху което образът ви да се отрази. Та когато ние казваме, че в живота на човека трябва да има скрити неща, то е с оглед на това, скритото да послужи като сянка, върху която образът може да се отразява. Без сянка хората на земята не могат да се познават. В живота трябва да има силни контрасти. Сега хората често говорят, че трябва да бъдат добри. Добрите хора живеят в силни контрасти. Те са хора на противоположностите. Като казвам, че тия хора се движат в противоположностите, в двата полюса на живота, не разбирайте, че те са в положението на воденицата, която като мели брашното дрънка, работи и след това спира. Когато воденицата престане да работи, тя вече е умряла. Когато отново започне да дрънка, да работи, тя възкръсва. Аз не говоря за тези две състояния, в които има преминаване от живот в смърт и обратно. В живота на противоположностите не трябва да има смърт. Кое нещо е воденицата в човешкия живот? — Това е неговият стомах, който постоянно дрънка. Това дрънкане е цяла музика. Оттук ние казваме, че листата на растенията в природата говорят само за необходимостта от храна, която необходимост е присъща и на човека. За да бъде човек щастлив, той всякога трябва да се храни. Човек е едно всеядно животно, което постоянно яде. Няма даже една секунда в живота на човека, през която той да не яде. Всяко знание, всяка мисъл, всяко чувство у човека, това е един обяд. Някои казват: ние сме от тези хора, които не ядат много. Не, всеядно животно е човекът, той всичко яде. Хората страдат, понеже не си дояждат, а не си дояждат, понеже яденето не е хубаво сготвено. Защо не обичаш някой човек? Защо не го харесваш? — Не е хубаво сготвил. Четеш някой философ, не го харесваш. Защо? Защото не е сготвил хубаво. Четеш някой поет, не го харесваш. Защо? Защото не е сготвил хубаво, не описва добре нещата. Всяка поетическа мисъл, в която има форма, съдържание и смисъл, е хубаво сготвено ядене. А засега всички хора на земята и философи, и писатели, и проповедници, и майки, и бащи са кашавари. Той вземе хартия и перо, топне перото в мастилото и пише. От такова писане каша излиза. Мастилото е маслото на яденето. Искаш ли да напишеш нещо хубаво, не взимай никакво мастило. Пиши със светлина! Нека тя ти служи вместо мастило. Докато ние имаме повърхностни схващания за живота, всякога ще се намираме в едно вътрешно противоречие. В сегашния живот има недоимък, от който хората страдат. В света има достатъчно Любов, но малко хора има, през които тя може да минава. Затова именно повечето хора страдат от недоимък. Такъв недоимък съществува и в умствения, и във волевия живот на човека. В тия три неща именно се различават хората едни от други. Вие, запример, имате приятел, когото обичате. Какво именно обичате в него? Някой път отличителната черта на вашия приятел е неговото чело, неговият ум; някой път отличителната черта на вашия приятел е неговият нос, неговото сърце; някой път отличителната черта на вашия приятел е неговата брада, неговата воля. Някога, обаче, отличителната черта на вашия приятел може да бъде ръката му. В този смисъл ръката представлява волева проява. И в ръката също ще намерите числото три: от рамото до лакътя, от лакътя до китката, от китката до края на пръстите. Като разглеждате пръстите, и в тях ще намерите числото три. И тъй, това, за което обичате вашия приятел е неговата отличителна черта, към която вие несъзнателно насочвате погледа си. Има хора, на които вие разглеждате задната част на главата. Защо? Защото отличителната им черта е на това место. Вие разглеждате как е устроена задната част на главата му. Казвате: тези глава ми харесва. На други хора вие разглеждате главата отстрана, на трети — лицето и т. н. Какъв трябва да бъде погледа ви? — Хората отправят един към друг различни погледи. Ще ви запитам: според тази дълбока наука на живота, по какво познавате, че вие сте същият човек, който бяхте вчера? Коя е отличителната ви неизменна черта? Едно време гласът ви беше тънък, слаб, вие бяхте дете. Сега гласът ви е станал дебел, ръцете ви са изменени, а при това твърдите, че сте все същият човек. Ако сте същият човек, у вас ще остане една неизменна основна черта. Коя е тази основна черта? Човек се познава по две неща: като стане сутрин, той съзнава за себе си, че е станал по-добър, или по-лош. Туй му служи за мярка. Ако няма тези две точки, той ще се забрави, не ще може да се познае. Един от видните американски философи, професор Браун, като преподавал веднъж на студентите си, объркал се и забравил, кой бил, дали е той, или не. Като анализирал известна философска мисъл, изпаднал в забрава и взел да си мисли: дали съм аз професор Браун, който преподавам на тези студенти? Като се явява такова съмнение в него, той напуща аудиторията. После влиза отново в аудиторията и запитва студентите: кога и преди колко часа влезе при вас професор Браун? Те му казват кога влязъл и кога изля-зъл из аудиторията. Питам: защо този професор Браун се съмнява? По същия начин и у вас се явяват подобни съмнения. Някой път вие съзнавате, че сте лош. Щом станете лош, не сте професор Браун. После казвате: аз не съм лош, добър човек съм. Щом сте добър, вие сте професор Браун. Как е възможно човек едновременно и на едно и също място да бъде и добър и лош? Следователно, добротата и лошавината са две състояния, две краски на човешкото сърце или на човешката душа, чрез които човекът се познава. В същност, душата няма такива краски, тя не може да бъде нито лоша, нито добра. В този смисъл в душата не може да съществуват контрасти. Тя седи над лошавината и над добротата. Аз казвам: няма доброта вън от Любовта. Когато съвременните хора казват, че доброто може да съществува вън от Любовта, това не е вярно. Когато хората проявяват Любовта и живеят по нейния закон, те стават добри. Когато казвате, че някой човек е много добър, аз подразбирам, че той е човек без любов. Този човек казва сам за себе си: аз съм милостив човек, давам милостиня на хората. Казвам: ти правиш милостиня, ти си справедлив човек, защото не искаш да се урони твоя престиж. Ти си честен, не от любов към честността, но защото искаш да имаш повече клиенти в дюкяна си. Ти можеш да работиш в какво и да е направление, но докато мисълта ти е чисто материална, ти не можеш да свършиш тази работа, както трябва. Тогава ще те питам: ти професор Браун ли си? За да наречем някого човек, той трябва най-първо да бъде разумен. В какво седи разумността на човека? — Той трябва да съпоставя нещата правилно. Запример, никога не трябва да тълкувате криво поведението и постъпките на хората. Да кажем, че някой човек взима известно направление в живота си. Щом си разумен, ти не трябва да тълкуваш неправилно тази негова постъпка. Дигнеш ли ръката си, трябва да знаеш защо я вдигаш. Дигна ли аз ръката си, ти трябва да знаеш защо правя това. Казваш: този човек си вдига ръката, защото тъй пожелал. Не, това са предположения. Ако мръдна окото си, или веждата си, ти като разумен човек, трябва да знаеш чистите мотиви на тия движения. Казваш за някого: той е много смирен човек, нищо не вижда, като божа кравица. Каква ти божа кравица? Представлява се за много смирен, а всичко вижда. Пък като го сравнявате с божа кравица, питам ви: каква интелигентност може да има в една божа кравица? Най-после Господ нуждае ли се от такива божи кравици? В този смисъл под божа кравица ние разбираме една дребна идея, която показва жертвата на Любовта. Кравата е символ на Любовта. Хората, като изгубили Любовта, създали тази малка кравичка. Когато известно желание или известна мисъл у човека е абсолютно безкористна, човек намира едно удоволствие в нея. Колкото и да е дребна една мисъл, т. е. дали тя е проявена към някое растение, животно или човек, щом е безкористна, вие винаги ще почувствувате радост. Това е според закона на Любовта. И тъй, ние сме свързани с растенията, понеже те са съединителната нишка между човешкия живот и този на животните. Човекът и животните представляват два противоположни полюса. Разрушителните сили у човека, силите, които творят и алчността у животните трябва да преминат през растенията. Като знаете това нещо, вие трябва да пазите вашия нос, защото той е вашата интелигентност. Носът представлява горите във вашия организъм, затова не ги изкоренявайте. Изкорените ли ги, всяка деятелност у вас, всяка мисъл, всяко чувство ще престанат. Тогава вашият нос или ще се вглъбне, като охлюв, или ще се разкриви, или ще се разшири — все ще придобие известна анормалност. Стане ли някакво деформиране на носа ви, това показва, че горите у вас не растат правилно. Щом не растат правилно, вашата интелигентност се намалява, и вие нямате вече разумна връзка с живата природа. Ето защо невидимият свят съди за нашето развитие и разумност по състоянието, в което се намират нашите гори в сърцето. По отношение на невидимия свят всички наши чувства представляват долини с ароматни цветя и хубави гори с чисти, кристални извори. Човешкото сърце е отличен оазис. Когато някой висш дух слезе на земята, той влиза в човешкото сърце да си почине. А когато иска да посети нашата култура, да види какви училища, какви театри, какви лаборатории и библиотеки сме направили, той се качва горе в челото, по високите планински върхове. Иска ли най-после да знае, каква е икономията в живота ни, как преживяваме при домашните си, той слиза долу в брадата. Следователно, всички висши духове, които искат да проверят, как живеем, ще кацнат на брадата ни, или на носа ни, или на челото ни. В това отношение и мухите знаят този закон. Те кацват на човешкия нос. Защо? — Понеже мухата е чрезмерно активна, търси такова место, дето да остави своята енергия. Как се освобождават мухите от своята енергия? — Като жилят. По жилата на мухите се събира излишък от енергия, която като не могат да задържат в себе си, жилят и така се освобождават от нея. Те оставят по този начин тази излишна енергия в нашите тела. Това става най-често при промяна на времето. В живота ние срещаме хора, които обичат да се карат. Защо се карат те? — По същата причина, по която мухите жилят. Когато у тях се събере много излишна енергия, те търсят място да я пренесат. Как я пренасят? — Чрез езика си. Езикът на човека е неговото жило. Там се събира излишната енергия, която предизвиква отварянето на устата, и човек започва да вика, да се кара. Така се пренася тази енергия. Има и друго място, дето може да се натрупва енергията. Запример, тази вечер се прочетоха много хубави работи. Колко от изказаните мисли можахте да възприемете? Много от изказаните работи бяха за вашия ум, други — за вашето сърце, а трети — за вашия стомах. Питам ви: когато вие говорите за любовта на земята, какво подразбирате? От ваше гледище, по какао се отличава човека на Любовта? Той е човек с прекрасен ум, с прекрасно сърце и с прекрасна воля. Когато се явите при човека на Любовта за никаква услуга, той няма да ви откаже, всякога е готов да ви приеме и услужи. Човекът на Любовта никога не се налага. И когато ви услужва в нещо, той постъпва така, че с нищо не уронва вашия престиж. Той върши всичко, като за себе си. Ако той е богат, и вие дойдете при него, ще ви каже: „Наскоро като изучаваха живота си, разбрах, че вие сте били мой брат. Още от преди десет години аз получих от баща си 100,000 лева, като ми каза: ще дадеш 50,000 лева от тези пари на брата си. И ето, толкова години вече как ви търся, едва днес ви намерих. Вземете тези пари от брата си. Той ще ви убеди напълно в това, че сте негов брат. Как? — Ще ви докаже това нещо като окултен ученик. И сега, ако вие разбирате живота по обикновеному, че някой ангел от невидимия свят ще слезе да се занимава с вас, вие ще чакате дълго време. Ако пък чакате да стане нещо отвътре в тялото ви, също тъй има да чакате много. Туй, което ще стане с вас, трябва да се извърши извън тялото ви. Апостол Павел имал такава опитност. Той казва: „Бях пренесен в небето, не зная, дали това беше в тялото ми, или извън тялото ми, но имам такава опитност, която желал бих всички да изпитате". Нека у винца ви се зароди желание да се познавате. Сутрин, като станете, нека изпъкнат в съзнанието ви следните три неща: вашата мисъл, вашето чувство и вашата сила, в какъвто размер Бог ви ги е дал. Значи, станете ли сутрин, първата ви работа е да разгледате, каква нова мисъл е вложена в вашия ум; после, какво ново чувство се появява в вашето сърце и най-после, каква нова сила се проявява в вашата воля. Това трябва да става всяка сутрин обезателно! Станете ли, не бързайте! Направете един малък преглед на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля и вижте, какво ново ви е посетило през нощта. Ако не схванете тази нова мисъл, това ново чувство и тази нова сила, вие ще прекарате целия ден в един вътрешен безпорядък, и вечерта, като се върнете дома си, няма да бъдете доволен от себе си. Тази сутрин, например, какво ни показа изгрева на слънцето? — Че и душите ни трябва да бъдат така ясни, отворени. Вие видехте, колко хубав беше този ден! Имаше ли облаци? — Не. Облаците показват мисли от груб характер. Днес нямаше такава мисли, затова небето беше чисто, ясно, и слънцето изгря свободно, безпрепятствено. След това към обед то достигна до своя зенит, пак така чисто и ясно и най-после залезе. Слънцето на физическия свят залезе, но остави у вас впечатления, които вие трябва да разработвате през тази година. Слънцето днес казва на всинца ви: „Вие трябва да имате в себе си такова ясно слънце, без никакви облаци! Вътре вие трябва да имате ясен ден, без никакви облаци и без никакъв ветрец. Не че няма да има никакъв ветрец, но той не трябва да изменя посоката на вашето движение. Вятърът духа, водата тече, а дърветата остават перпендикулярно към земята. Твърдите предмети запазват своето перпендикулярно положение към земята. Следователно, когато човек се движи перпендикулярно към земята, това движение е свойствено на твърдата материя. Движението на течностите показва живота на растенията, а движението на ветровете показва проявлението на мисълта. Човек трябва да разбира законите на вятъра; той трябва да разбира законите на водата и най-после трябва да разбира законите на твърдата материя, които действуват в самия него. Според тази наука твърдите, течните, въздухообразните и огнените вещества трябва да бъдат в известна пропорция, или в известно съотношение у човека. Никога не трябва да загасявате свещения огън на вашия живот! Кажете ли, че сърцето ви е изстинало, това означава, че вие сте загасили свещения огън на вашия олтар. Каквото и да става, никога не изгасвайте вашия свещен огън! Каквото и да става в света, слънцето може да изгрева и да залязва хиляди път, но казвам ви: не изгасвайте свещения огън на живота си! Огънят всякога трябва да гори, свещта всякога трябва да свети и в духовния свят трапезата всякога трябва да бъде сложена, никога да се не вдига! Там няма вдигане и слагане на трапезата. Защо? — Понеже всякога трябва да се яде. Казах ви по-рано и пак ще ви кажа: ако в духовния свят изпиете всичката вода от чашата си, и чашата ви ще изчезне, всичко ще се свърши. Сега, да дойдем до качественото знание, с което трябва да прекарате тази година. Не може да се победи каква и да е мъчнотия без един светъл ум. Човек трябва да бъде много умен и разумен. Не може да победите каква и да е мъчнотия без едно добро и устойчиво сърце. Не може да победите каквато и да е мъчнотия без една волева сила. Тия три неща трябва да имате. Когато някой ви обикне, той ви обича за тия три неща именно: за вашия ум, за вашето сърце и за вашата сила. Той ще ви обикне, а няма да ви възлюби. Обикне ли ви веднъж, дълго време ще ви обича, а Любовта ще дойде отпосле. Знаете ли кога ще дойде Любовта? Според вас кога идва Любовта? Да възлюбиш някого, значи да го обожаваш. Когато вие казвате някому, че трябва да ви люби, аз разбирам, че той трябва да ви обожава. И наистина така е. Когато залюбиш някого, ти започваш да го обожаваш. Египтяните обожаваха аписа, обожаваха и котката. Ако някой се осмеляваше да убие една котка, намираше затвора. Любовта изисква правилно разбиране на нещата. Някой ви люби, но при това вижда всичките ви погрешки. Това не е Любов. Любовта изключва всякакво подозрение, всякакво съмнение, всякакво недоволство. За онзи, когото любиш, ще жертвуваш абсолютно всичко. И когато казваме, че Бог ни люби, ние виждаме проявен същинския закон: Бог жертвува всичко заради нас. Той е създал този свят за нас, и каквото ни трябва за всеки ден, доставя ни го. От толкова милиарди години, всеки ден Бог ни изпраща своето благословение, за да задоволи всичките ни недоволства. И почти е сполучил да ни задоволи. Вие не можете да намерите живот по-хубав от този, който имате сега. Ако мислите, че можете да любите, без да разбирате закона на Любовта, вие сте на Крива посока. В това именно седи разочарованието на двама души. Те трябва да се обожават, без да виждат своите погрешки и недъзи, но същевременно да не виждат и своите добродетели. Когато любиш някого, ти не трябва да виждаш нито добродетелите му, нито недъзите му. Тогава какво ще любиш в него? — Неговия ум, неговото сърце, неговата сила. Това е човекът. Доброто у човека се изразява чрез известни постъпки. Не мислете, че ако аз направя едно добро дело, това трябва да даде повод да ме обичате. Утре пък може да набия някого. Трябва ли в този случай да ме намразите? Ако в първия случай ме обикнете, а в втория случай ме намразите, и в двата случая не сте прави. Сега ще се върна към главната си мистър. Ще гледате, кое указва преобладаваше влияние във всеки едного от вас: дали ума, сърцето или волята. У никой от вас умът надделява, и той казва: мисъл трябва! У някой надделява сърцето, и той казва: човек трябва да има сърце! У някой надделява силата, и този човек казва: аз трябва да работя! Човек, който говори само за работа, той е волев човек. Човек, който говори само за доброто сърце, той подразбира растенията. А човек, който говори само за мисълта, той подразбира хората. Но светът не е създаден само от хора. Днес, при самовъзпитанието на човека не се изисква голямо усилие. Старият метод за самоизмъчване, за самоосъждане е бил временен метод само, той не е донесъл добри резултати за човечеството. Да се хвалиш или да се самоосъждаш, това са два различни методи, които не дават добри резултати. В света или ще хвалят човека, или ще го укоряват, или ще бъдат индиферентни към него. Третото състояние е най-лошото, което човек може да преживее. В всеки даден случай аз трябва ясно да съзнавам, какво мога да направя със своя ум, какво мога да направя със своето сърце и какво мога да направя със силата на своята воля. За всичко това аз трябва да си дам правилен отчет. Никога не трябва да се нагърбваме с работа, която не можем да свършим. Запример, вие какво очаквахте да придобиете от днешния ден? Благословение ли очаквахте? Питам ви: вие, например, кого можете да благословите? Бащата благославя само онзи син, когото люби. Той даже ръката си не туря върху онзи син, когото не люби. Кого благослови Яков? Кого благослови Христос? — Той вдигна ръцете си и благослови своите ученици, които любеше. Христос любеше Йоана, който седеше и физически по-близо до Него, защото Йоан вътрешно разбираше своя Учител. Близостта седи в разбирането. Да любиш някого, значи да го разбираш. А да оценяващ любовта му, значи да не злоупотребяваш никога с нея. Ще помните следния закон: ако имате един приятел, той ще ви обича от сутринта до обед, а вие ще възприемате; от обед до вечерта вие ще го обичате, той ще възприема. На другия ден полюсите на любовта ще се изменят: от сутринта до обед вие ще го обичате, той ще възприема; от обед до вечерта той ще ви обича, вие ще възприемате. Понякога вие очаквате само да ви обичат, търсите човек да ви обича. И намирате такъв човек. Но за да не изгубите Любовта, трябва да знаете, че в понеделник сутринта вие ще обичате, в вторник сутринта ще ви обичат, в среда сутринта ще дойде друг някой да ви обича и т. н. Затова, всека сутрин като ставате, ще се запитвате: какво трябва да правя тази сутрин, да обичам ли, или да ме обичат? Ще видите, че този закон е верен. Вие казвате: един ден, като дойде Христос на земята, ще ни научи, как да се любим. Христос по два пъти няма да дохожда на земята. Той дойде веднъж и още не си е заминал. От как е дошъл, Той не е напущал земята и постоянно говори на хората. Когато казваме, че Христос трябва да дойде втори път на земята, това е по отношение на нашето съзнание. Когато вашето съзнание се пробуди, ще можете да изпитате великия закон на Любовта, която Христос е вложил в сърцата на хората. Всеки, който ви люби, ще запали или вашия ум, или вашето сърце. И тогава вие казвате: сърцето ми изгоря! Казвам: зависи кой ви е запалил и как ви е запалил. Ако сте барут или динамит и ви запалят, ще избухнете, ще експлодирате и от вас нищо няма да остане. Но ако ви запалят по всички правила на паленето, както Христос запалва сърцата на хората, от вас ще излиза мека, приятна светлина и топлина. Вие казвате: боли ме нещо сърцето, но приятна ми е тази болка. При такова запалване всеки човек се радва, че у него вече гори свещения огън на Любовта. Няма по-красиво нещо от този свещен огън! И тъй, аз ви желая да добиете този свещен огън на Любовта, с който да се запалят вашите умове, вашите сърца и вашата воля или вашите причинни тела! През тази година аз искам да станете не от меките хора, но от кротките хора, да наследите земята. Кроткият човек е човек на Любовта. Ако нямате любов, не можете да бъдете кротки хора. Кротостта е качество на Любовта. Когато казваме, че някой човек е кротък, ние знаем, че той е придобил Любовта, той е придобил земята в наследство. Та каквито мъчнотии и да имате, стремете се да познаете себе си! Може ли някой от вас да каже, каква беше главната идея в стихотворенията, които се четоха тази вечер? Кое от тях ви се хареса най-много? В първото стихотворение се чете за щастието. Как мислите, съществува ли щастие на земята? Аз ви говорих за щастието и ви казах, че ако чакате щастието да дойде в къщата ви, то никога няма да дойде, вие трябва да отидете при него. Който дири щастието, може да бъде щастлив, но който го чака на крака да му дойде, никога щастлив не може да бъде. Щастието ще мине покрай него и ще си замине. Това стихотворение, в което се говори за новото и старото вино, се отнася до стиха, в който Христос казва: „Ново вино не се туря в стари мехове". При това, новото вино не трябва да ферментира. Ако вие имате мисли, които ферментират, те са в състояние да пукнат меховете. Защо е нужно за хората ново вино? Виното не трябва да ферментира! Тъй и човекът никога не трябва да ферментира. Той трябва да си остане винаги млад. Ако човек от раждането до смъртта си остане все сладък, това показва, че той никога не е ферментирал. Ако пък се вкисва в живота си, това показва, че той е ферментирал. И религиозните хора могат да ферментирате. Когато искате да ги запазят от ферментация, турят ги в бутилки, запушвате ги, за да не влизат в тях тия бацили, които са причина на ферментацията. Има известни мисли у човека, които съдържат в себе си такива сокове, които лесно ферментирате. Преди няколко дни един млад брат казваше: „Остаряхме ние вече!" Защо е остарял? — Понеже не може да люби, пък и няма кого да люби. Това означава старостта. Щом старият има кого да люби, подмладява се. Любовта подмладява хората. Та когато някой човек каже, че е остарял, това показва, че той е изгубил своите мисли, чувства и своята сила и сега не му остава друго, освен да чака смъртта си. Това е най-лесното. Смъртта не дава пет пари за човека. Тя не само че не го цени, но ще накара близките му да му направят ковчег, да го приготвят за онзи свят. Близките му, обаче, ще кажат: сега ли намери да умира? Да, но смъртта не плаща нищо, тя не иска нищо да знае. Казвам: не е време за умиране. Човек тъй трябва да се пресели от този свят, че да не плаща нищо. На земята ще остави само горните си дрехи, а със себе си ще вземе най-същественото. Но да оставим тия неща, те са алегорични работи. Човек трябва да люби! Когато казвам, че човек трябва да люби, не се плашете. Вие трябва да разбирате правилно Любовта; трябва да я освободите от всички по-сторонни възгледи, от всички качулки, панделки, с които сте я натоварили. В Любовта има светла мисъл, светло сърце и светла сила. По това именно се отличава Любовта. Тази светла мисъл ще извърши всичко заради вас. И светлото сърце ще извърши всичко заради вас. И светлата сила ще извърши всичко заради вас. И тъй, запомнете всичко това, което ви казвам. Вие питате: обича ли ме този човек? Щом ви обича, Бог е, Който обича, не се съмнявайте! Помнете следното нещо: човек не може да обича. Човекът не е Любов. Той още не се е научил на този закон. Човекът може да те обича, но той е само носител на Любовта! Само Бог е Любов. Следователно, когато казвате, че обичате някого, тогава ще подразбирате, че Бог се проявява чрез вас. Когато някой ви обича, пак същият закон действа. Ще знаете, че Бог се проявява чрез вас и няма да се съмнявате. Господ казва: „Утре, като се явят облаците и засенчат слънцето, вие не можете да обичате. Лъчите не могат да проникнат през облаците". Който има любов, трябва да се качи над облаците. Момата, която обича възлюбения си, напуща бащиния си дом и отива при него. По същия начин, ако ти обичаш Бога, ще напуснеш земята, твоята бащиния и ще се качиш над облаците. И тогава няма да се страхуваш, че слънцето ще се засенчи. Ти си у дома си вече. Като ви говоря за Любовта. вие си представлявате като обект на тази любов някой човек. Затова никоя сестра, например, ще каже: едно време имах един възлюбен, но го изгубих вече. Не, това не е било никаква любов. Той е бил един актьор на сцената. Ако този човек през целия си живот не е готов да сподели с тебе всички тягости и скърби, той не те обича. Човекът, който ви обича, дето и да се намира, в Америка, в Африка било, всякога ще ви изпраща своята мисъл, своята сила. За Любовта времето и пространството нямат никакво значение. За онзи, който люби време и пространство не съществуват. В този смисъл всеки човек може да люби и то всички хора. Като живи единици, всички хора съставляват нещо красиво. Моето желание е да се зароди у вас красива мисъл. Та като се събудите сутрин, схванете най-малкото в себе си, но това, което е мощно: мощната мисъл, мощното сърце и мощната воля. Вие често казвате: аз не искам да бъда под влиянието на когото и да е, искам да бъда господар. — Никога не можете да бъдете господар. Всеки човек, който иска да бъде господар в света, непременно¬но ще бъде роб. Аз бих желал да видя някой човек свободен. Няма свободни хора в света. Никой цар не е свободен. Никой учен човек не е свободен. Свободата седи в следното: Бог да живее в нас, и ние да живеем в Бога. И Христос казва така: ,,Аз съм в Отца си, и Отец ми е в мене". Това е великата свобода на живота. Човек трябва да подвържа това си състояние при всички скърби и страдания. Чухте, какво се каза в едно от стихотворенията тази вечер: ,,Ако съм поет, бих възпял скръбта и страданията.“ Да, така е, скръбта и страданията се понасят само с Любовта. Тъй мисли само любещия човек, а човек, който няма любов, даже и с малкия си пръст да го докоснете, ще каже: втори път не искам да те видя! Та сега смело мога да ви кажа, че днешният изгрев на слънцето е от извънредните. От как е започнало нашето дело, почти не е имало такъв изгрев. Той е епохален. Ще видим какъв ще бъде изгревът следната година. Каквото успяхте да възприемете тази сутрин, то ще бъде за вас благословение. Аз мога да уподобя днешния изгрев на Божията Любов. Желая на всички ви да мязате на днешния ден, да носите благата на този ден и да се проявите тъй, както слънцето се прояви днес. И тъй, бъдете уверени, че всичко, каквото искате, всичко, каквото мислите, всичко каквото чувствувате, ще бъде. Като казвам, че ще бъде всичко, което искате, какво подразбирам? — Ще бъде всичко онова, което ние искаме, и което Господ иска. Яко ние правим всичко онова, което и Господ прави, ще бъде. И най-после, всичко онова, на което Бог е турил начало в света, на което и ние сме турили начало, ще бъде. Правилно трябва да разбирате, какво значи да искате и да се осъществи вашето искане. Значи, ще бъде, т. е. ще се реализира само онова, в което има съгласие между Бога и вас. Искате ли това, което Бог иска, ще бъде! Вършите ли заедно с Бога това, което Той върши, ще бъде! Туряте ли начало на нещо, на което и Бог туря начало, ще бъде! Когато се реализира всичко онова, което Бог е намислил да направи, ще опитате думите на апостол Павел, който казва: „Нито око е видело това, което Бог има да направи; нито в ума на човека е идвала мисъл за това, което Бога е приготвил за тези, които Го любят". Днес всички съзнателни хора се приготовлявате за този славене ден. Яко Любовта ви посети сега, когато не сте готови, вие ще се прострете на земята и ще кажете: стига Господи, не мога да издържам! Така е, вие не можете да издържите даже една минута на Любовта. Тя изисква герои хора. Вие ще се разтопите от нея като лоена свещ. Ние, обаче, не искаме да се разтопите, но да се разгорите и да светите. Топенето на свещта показва, че не е доброкачествена. Затова ние искаме да се запалите, да горите без да изгаряте и от вас да излиза топлина и светлина. Аз ви поздравлявам с новата година на Любовта! Желая ви да бъдете тъй ефирни, както Любовта, и слънцето на душата ви да изгрева и да залязва тъй, както днешното слънце изгря и залезе! Само Божията Любов е Любов. Беседа, държана от Учителя на 22 Март — духовната година — 1927 г., в гр. София. Книги: * Отличителните черти на човека Отличителните черти на човека (София, 1927) 1 беседа на 22 март 1927 г. Начало: 06:00
  7. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание НА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ 1. Божията Любов изразява пълния живот. 2. Пълният живот изразява Божията Любов. 3. Пълният живот и пълната Любов изразяват човека. 4. Благостта съгражда сърцето. 5. Изпрати ни, Господи, благия Си Дух, да оживотвори душите ни. 6. В Духа Ти ние познахме Любовта Ти. 7. Да ни озари милостта Ти. 8. Въздигни делото Си. 9. Съгради дома Си. 10. Въдвори Царството Си. 11. Внеси Правдата Си. 12. Изпрати виделината Си. 13. Да се развесели душата ни в Твоето явление. 14. Да се зарадват всичките, които Те любят. 15. Да бъдем едно с Теб през всичките векове. 16. Благословен Си Ти, нашият Баща. 17. Ти изпълваш всичко. 18. Всичко се изпълни от Теб. 19. Да се весели Господ Бог наш в нашите сърца. 20. Мирът на Твоя Дух да пребъдва у нас. 14 юли 1922г. Чамкория (дадено на Шумнатица)
  8. Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание КОЕ Е ПОЛЕЗНО И КОЕ НЕ Е Тайна молитва Прочетоха се темите върху "Ползата от цветята". Най-първо, когато описвате един предмет, ще се опирате конкретно върху реалните черти на предмета. Питам ви сега: Цветята усещат ли като човека болките? Това е предположение; вие не сте преживели, вие си представяте. Ще ви приведа една аналогия. Когато един художник изрисува едно цвете върху канавата, туй цвете радва ли се? - Не, художникът се радва. Цветята, това са най-невежите същества. По-невежи от тях няма. Когато цветята се късат, окултната наука приема, че те не усещат болка, защото утре ще увехнат. Някои цветя за вас са неприятни. Мислете конкретно, вярно, да схващате отношенията, които съществуват в природата, туй, което въображението може да развие. Ще мислите кое е полезно и кое не е. За пример, вие ако минете покрай една градина, във въображението си може да помислите, че тези цветя са за вас, обаче това нищо няма да ви помогне на физическото поле, защото вие не може да се ползвате. Окултно ще разбирате, че те сега образуват своето тяло на физическото поле; нямат никакво съзнание и благодарение на това те издържат своите страдания. Сега започват да образуват жизненото си тяло, етерното си тяло. Астрално тяло имат животните. Те живеят колективно в духовния свят, а на земята нямат живот. Може да се каже, че те приготовляват материал за бъдещите си тела. Всичко това е приготовление, да образуват оная форма, в която духът ще може да се пресели и да живее. Сега, поетът отива в една крайност, естественикът описва тъй реално, че отива в друга крайност. Та ще съберете поета и естественика на едно и ще ги разделите на две. Единият ще каже 100, другият - 1, ще ги съберете -101, и ще ги разделите на две, значи 50 1/2. Интересно е да се знае кои цветя са полезни и кои не са, също и плодовете. Ще се спирате и ще изследвате цветята, техния живот и плодовете им, как действуват в окултно отношение. За пример конкретно да може да опишете цвета и плодовете на ябълката, на слънчогледа, на лозата. Ако човек би постъпил тъй, както цветята постъпват, в обществото биха го считали за анормален човек и биха го затворили в лудницата. Тази свобода само цветята могат да си позволят. Ще ви кажа защо е тъй. Например някоя река минава покрай някое село, прави големи пакости, но понеже същата служи да напоява градините, кара водениците, утолява жаждата, хората казват: "Ние ще й простим, защото благата са повече от вредите." Някои от цветята не са тъй благородни. Колко са хитри тези мухоловки! Отвори си венчето, а вътре на дъното има една киселина, дойде някое насекомо, тури си хобота и почва да смуче, затвори се венчето. И после как ще пишете "Цвете мило, цвете красно"...? Има цветя, които не са мили. Ще описвате общото принципно и ще бъдете конкретни в разсъжденията си. Трябва да мислите здраво, да се научите да търсите в природата, защото тя никога не лъже. За втори път пак напишете за цветята, от по колко листа цветовете им се състоят-петлистни и шестлистни. Вземете и опишете динята, пъпеша, черешата, те са петлистни - по какво се отличават. Всички петлистни цветя действуват разхлабително на стомаха. На шестлистните влиянията им са добри. Опишете крушата, ябълката, сливата, черешата, динята, краставицата - те са доста. Ще ги проучите, опити ще направите. Тъй всеки може да говори. Ще попитате някои агрономи и градинари - проучете ги. После, какви им са соковете и как въздействат на човека. Ако вие бихте били чувствителни, още като хванете една круша в ръката си, ще я познаете - тая круша сочна ли е, стипчива ли е или крехка. Също и за ябълката. Наблюдавайте ония плодове, които имат деликатна кожа. Вземете една любеница, която има лъскава кора, то е признак, че тя е сладка. После може да я познаете жълта ли е или червена, навън има написано. Може да знаете с положителност, с математическа вероятност. На 100 случая ако отгатнеш 75%, то е знание, ако отгатнеш 10%, то не е знание, но 60% е знание. Ще развивате у вас естествено и правилно въображение. Ще гледате туй, което пишете, да е вярно. Сами да сте доволни от темата си. Някой път туй, което пишете, не ви се нрави, като че нещо ви дращи, оставете го за други ден, прочетете го; и ако пак не ви се харесва, махнете го. Сега някой път може да имате желание с малко думи да пишете. Не е нито в многото думи, нито в малкото. За пример как ще изразите това предложение? Може да кажете тъй: "Ходих на един прекрасен излет, пих от един бистър, кристален извор и си утолих жаждата." Или: "Бях при известен планински връх и останах доволен." Или просто: "Бях при планински извор, пих от водата и останах доволен." Ще кажете: "Пих вода, нахраних се." Ако кажете: "Много съм гладен, много съм жаден", то те са слаби думи. Но ако кажете: "Гладен съм", то показва едно истинско състояние на глад. Например, ако кажете: "Много ви обичам", то значи, че с тая дума "много" или "по" ограничавам любовта си. Но за да се изразите: "Аз се страхувам много", това може, защото означава състояние на физическото поле. Тия неща са относителни. Сега, в българския език вземете думата "чух го"; ако я изразите на турски или английски, нищо няма да ви разберат, ако не прибавиш "аз" - "аз го чух." На български казваме: "Аз го чух с ушите си!" Каква роля играят тук ушите? - Това значи, че никакво съмнение не може да съществува. Тайна молитва 27 юни 1922 г., вторник, 19 ч. и 30 мин. София
  9. GDD

    1922_06_20 Един малък опит

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ЕДИН МАЛЪК ОПИТ Тайна молитва Прочетоха се темите върху "Характерните черти на добрия и лошия човек". Тема за следващата неделя имате ли? - (Да. "Ползата от цветята".) - Упражнение имате ли?- (Да. Дишане и издишане.) - Колко теми досега сте развили? - (Пет.) - Ще се стараете от всяка тема, която развивате, да извадите по една полезна черта за себе си - положителна черта. Добър човек е онзи, който не се сломява от нещастията, от страданията. Който може да устои на всички страдания, той е добър човек, а лош човек е онзи, който не може да устои на страданията. Който може да издържи неприятностите в живота, той е добър. Който може да приеме страданията на хората, той всякога може да ви приеме и в къщи, той може да бъде гостолюбив. Добър човек е този, който никога не се сломява от страданията, който устоява. Туй е в негативен смисъл. Добрият човек, където стъпи, трябва трева да поникне, а лошият, където стъпи, тревата изсъхва - това е разликата. Добрият и в пустинята като отиде, тя ще се превърне в градина, а лошият човек и в градина да отиде, тя ще изсъхне. Сега, направете един малък опит. Вземете цветята, които в скоро време никнат и цъфтят. Някой от вас да вземат малко карамфилче, теменужки и да ги посадите в една малка саксия, и да забележите как растат при вас. Ако виреят добре, вие сте добър, ако не - имате черти, които трябва да се изправят. Най-малко един месец или два месеца дръжте тая саксия и ако заминете - дайте наставление как да се грижат за цветето вашите близки. И когато ви питат, няма да разправяте. Тая малка саксийка ще изложите при най-хубава обстановка, ще си я поливате всяка сутрин. Един малък опит. Иде някой и иска да знае къде има вода в земята. Който разбира, ще вземе серива* вълна, ще изкопае малко, ще я зарови, ще я покрие с една паница и след това, ако е мокра, значи има вода, ако е суха, значи няма вода, ще търси на друго място. Ако има наблизо вода, вълната омеква, понеже тя има свойства да привлича водата. Та сега казвам, цветята ще покажат има ли у вас добри или лоши качества. Представете си един цигулар, който мисли, че хубаво свири, но който го слуша, вижда, че не свири вярно. Може да му търпят хората, но те знаят, че не свири хубаво. И Божественото у нас, като ни търпи, не трябва да мислите, че То се съгласява, че свирим хубаво. - Не. То казва: "Не свириш добре, както живееш, не е добър живот." Както учителят казва: "Не свириш добре, тона не взимаш правилно." А като не вземаш ти, взема учителят тогава цигулката. Сега ще се учите да бъдете положителни в себе си, да не критикувате, но да отбелязвате фактите. Пишете върху темата "Ползата от доброто и здраво сърце". Ползата по отношение на тялото и на душевния живот. * непрана вълна, която съдържа евреи, мазнина Тайна молитва 20 юни 1922 г., вторник, 19 ч. и 30 мин. София
  10. GDD

    1922_06_13 Характерни черти

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ Тайна молитва Когато ви се задава някоя тема, ще изтъкнете нейните черти, които изпъкват - очебиещите черти. Сега, кои са характерните черти на вятъра? Най-важните черти? - Движение. Второ, какво той извършва, туй, което всички забелязват? -Прохлада. Трето? - Разнася семената, улеснява дишането на растенията. После вятърът улеснява пречистването на атмосферата, образува дъждовете, пренася влагата, след това руши скалите, почвата. (Обаждат се от много страни: Изменя лицето на земята.) Това не е съществено, това изисква дълъг период от време, за да се докаже. Сега ще ви дам една тема за характерните черти и разлика между добрия и лошия човек - "Разлика между характерните черти на добрия и лошия човек." Ще опишете най-характерните черти, които изпъкват. За пример, по какво се отличава един добър човек? Първото качество е, че добрият човек ще те нахрани, като отидеш в дома му, а лошият ще те набие, той ще ти покаже веднага пътя. (Обаждат се: Отличителната черта на добрия човек е, че той е филантроп.) - Това са отвлечени качества. Добротата е сила, тя се проявява в разни качества. Така ще се научите да мислите правилно. По този начин вие ще въздействате на вашия ум. Можеш ли да опишеш един вълк, че той е благороден? Можеш ли да опишеш една овца, че тя е свирепа? Сега, темите последователно ще ви се задават. Ако аз не присъствам, през цялото лято ще имате по една малка тема. Не пишете много. Много не пишете, но го задръжте за себе си. Хамбарът ви трябва да бъде пълен, трябва да бъдете предвидливи, който дойде, не трябва да му давате всичкото жито, а по една крина. Представете си, че вие сте един сказчик, у вас ще има желание, каквото знаете, да го кажете на един път. Ако държите втора беседа, какво ще кажете, ами на третата, четвъртата, петата какво ще кажете? Затуй ще разпределите материята си хубаво. Хубаво е да се спирате, но важното е да спестявате времето в много отношения. После, да се направи една тема за една седмица, то е доста трудна работа. За вятъра ви трябва най-малко един месец, да направите една добра тема. Добрият проповедник прави една проповед за една седмица, а лошият всеки ден ги прави. Трябва да знаете, че една хубава мисъл, която сега ви изпъква, не се явява от един път и затуй на вас ви трябва дълго време да мислите, че да почнат тези мисли да прииждат. А щом почнат да прииждат, тогава ще ви наведа на следващата мисъл - от всяка тема да изваждате поука за вас си. Вятърът за какво служи? След като направите темата, искам всеки от вас да вземе обезателно едно тефтерче. Ще отбелязвате в туй тефтерче какво прави вятърът, какви добродетели има. Неговите добродетели вие имате ли ги? После - какво прави изворът, съответно на него правите ли вие тези добри работи? А като почнете тъй да мислите и да си задавате тези въпроси, ще се възпитавате. Ще се попитате: "Разхладявам ли аз като извора цветята, духам ли аз като вятъра, нося ли дъжд за растенията, подобрявам ли кръвообращението?" Така ще извадите по 3-4 поуки от всяка тема за себе си - вие какво трябва да направите. За да стане извор, трябва вода. Изваждайте за себе си поука от темите... Вие продължавате ли с вашите упражнения? (Остава още една седмица.) Втората тема "Ползата от цветята". Сега ще правите едно упражнение, малко упражнение ще ви дам, ще го правите по две седмици, за четири седмици. Ще го правите сутрин и вечер. Ще затворите дясната ноздра и през лявата ще вдишвате, като броите ритмически до четири. След туй ще спрете, ще затворите лявата си ноздра и ще броите до осем, като издишвате. По шест пъти ще го правите. Едно вдишване и едно издишване за един път ще го смятате. През втората седмица ще бъде по седем вместо четири. Вечерно време ще започнете през дясната ноздра. Сега за събирането, може да се събирате и тук. После ще ви дам да прочетете в клас "Камо грядеши" за през цялото лято. Всеки от вас ще си отбележи най-важните мисли, най-съществените мисли от романа. Следващия вторник, ако съм тук, пак може да ви държа беседа, ако не - вие ще се съберете, ще четете описанието и разликата между характерните черти на добрия и лошия човек, ще си направите извадки. Може да четете лекциите. Всички ще си вземете тетрадки, ще ги препишете, защото туй, което мине през ръката ви, то ще ви ползва. Туй, което е печатано, то не е полезно. Ученик, който иска да се учи, той трябва да ги препише и да ги има като свещени, а обикновените работи могат да се печатат. Ще пишете в тетрадките чисто, защото трябва да се стремите да развивате всички добри качества в себе си. Сега, от беседите ако искате да четете, може да прочетете следващите: "Житното зърно", "Талантите", "Мир вам!", "Необходимостта да познаваме Бог", "Страхът", "Колко по-горе стои човек от овца!" Колко станаха? -6. Според времето, ако имате време, може да прочетете повече. Тайна молитва На вас ще ви дам една малка задача за една седмица. Сутрин ще станете и ще изчистите обущата на всички. Колкото обуща има, ще ги почиствате през цялата седмица. Ако на обущата не трябва да има кал, колко повече на сърцето! Забележете си хубаво, ще произнасяте: "Тъй както аз почиствам тези обуща, така живата, Божествената Истина да очисти моето сърце." 13 юни 1922 г., вторник, 19 ч. и 30 мин. София
  11. Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Правилник за учениците на първи окултен клас на Бялото Братство Изпяхме "Фир – Фюр Фен Тао Би Аумен". На прага на окултния клас слушателите трябва да знаят следното: 1. Който един път се опита да поправи Абсолютното, Великото, Божественото, се отстранява от класа. 2. Който един път не направи урока си, се отстранява от класа. 3. Който два пъти не дойде на урок (без важна, неотложна причина), ще се отстрани от класа. 4. Три пъти ако стане нагрубяване взаимно между учениците, и двете страни се отстраняват от класа. Между учениците сърдити хора абсолютно не се допущат. Забележка: Дълбоко в душата си, пред съвестта си ученикът трябва да знае причините, които са го задържали, за да не посети класа. Важността за причината си остава абсолютно на съвестта на ученика. Един ученик никога не трябва да лъже себе си. Ако той излъже себе си, той сам по себе си е вън от класа. 5. Който идва тук, от любов да идва, без принуда. 6. Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си. 7. Величието на характера на ученика седи в това – той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си. 8. Ученикът пристъпя в клас с пълна вяра, без страх и съмнение към думите на Учителя – съмнения и мъдрувания не се допускат. Ученикът се покорява, слуша и изпълнява думите на Учителя. 9. Ученик е само този, който е редовен с уроците си и всякога присъства на лекциите. Той е абсолютно точен и никога не закъснява. 10. Ученик е само този, който е в хармония с Абсолютното. Учениците трябва да знаят едно – Божественото никога не се коригира. Ученик е само този, който никога, нито в клас, нито вън от класа, нагрубява някого. 11. Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казани. Той във всичко търси Любовта. 12. Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово. 13. Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите много да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задоволява се само с това, което му се казва. 14. Задачите, които се дават на ученика, трябва да се изпълняват без съмнение и колебание. Най-малкото съмнение е спънка. 15. Най-добрият път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от онези връзки, които са го спъвали в миналото, които и днес го спъват. 16. Ученикът трябва да има абсолютно послушание и внимание към Учителя си. Послушанието трябва да идва от съзнанието. Ученикът трябва да слуша и да изпълнява. Да притежава такива чувства и способности, с които да познава Учителя си. Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик. Усъмни ли се ученикът в Учителя си, с него всичко е свършено. Ако Учителят престъпи и най-малкия Божествен закон, и с него всичко е свършено. 17. Ако не работи със закона на Любовта, ученикът нищо не може да постигне. Главната задача на ученика е да реализира Любовта към Бога, т. е. Любовта към всички. 18. Постоянно будно съзнание и точност се иска от ученика. С тези две качества той ще може да изправи своите погрешки. "Стани, тръгни, направи навреме!" – това е законът на природата. 19. На ученика не се позволява да говори празни думи. 20. Ученикът не се жени, нито роб става. Той е свободен. Който не иска да учи и да служи на Бога, да се жени колкото иска. Който иска да флиртува – вън от класа! Който ревнува – вън от класа! Ученикът е чист, честен, искрен. Учениците взаимно да си помагат, един друг да не се използват. 21. Ученикът работи съзнателно, за да придобие съвършенството, към което се стреми непрестанно. 1 април 1922 г.
  12. Аудио - чете Антон Каров От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.V Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Път на мисълта". Извънредни беседи, 1920-1922 г. Издание:1949, София Книгата за теглене на PDF Съдържание Разговори с Учителя (Разговор с Учителя) — Защо евреите сами не колят кокошки? — В бъдеще, не само евреите, но никой няма да коли животни. Тогава, всеки момък, който иска да се жени, не само кокошки, нищо няма да коли. Ръцете му трябва да бъдат чисти от убийства или от кръв. Ще кажете, че животното е нисше същество, следователно, всеки може да посегне на неговия живот. — Не е така. Според мене, както отдават почит на умрелия човек, опяват го, заравят го, така трябва да опяват и закланото прасе или агне. Няма действие в живота, което, най-много до четири поколения, да не даде своето противодействие. Знай, че ако днес извършиш едно убийство, рано или късно, ще понесеш неговото последствие. Каквото правите, правете го не от страх, но от любов. Това изисква Божественият морал. — Как се изявява Божественият морал? — Чрез закона на любовта. Няма друг морал, освен любовта. — Защо ? — Защото, ако обичаш, ти никога няма да направиш зло или престъпление на онзи, когото обичаш. Любовта изключва всякакво зло и престъпление. — За коя любов се говори? — За която и да е. — От какъвто източник да произтича, щом е любов, тя не върши зло. Тя може да се ограничи; може и тебе да ограничи, но никога няма да причини пакост. — Какво ще кажете за животинската любов ? — И животните проявяват любов. И те имат съзнание, макар и ограничено. Който се занимава с животните, трябва да бъде снизходителен към тях. Като изучавате животните, ще разберете, доколко са развити вашите чувства и способности. И растенията имат съзнание. Това може да разбере само онзи, у когото е развит моралът на любовта. Той ще се приближава към растенията, като негови по-малки братя. И те ще го приемат като свой гост. — Трябва ли да сечем горите? — Не трябва. — Тогава как ще се отопляваме? — Когато хората дойдат до съзнание да не секат горите, тогава те ще използват електрическата енергия не само за осветление, както днес, но и за отопление. Когато се говори за Божествен Морал, човек трябва да го приеме и приложи без никакво оправдание. Как ще се отопляваме, отде ще взимаме строителен материал, за това не трябва да се мисли. Приложи този морал, и не мисли. Той ще ви донесе своите блага. Човек не живее само един път на земята. Ето защо, каквото днес изработи, то ще принесе своето бъдеще благо. Сегашният живот приготвя бъдещите условия. Носете в ума си мисълта, да се отнасяте приятелски с растенията. Вашата мисъл ще укаже влияние върху мисълта и на другите хора, които ще изменят отношенията си към растенията. Достатъчно е да минеш през гората с мисълта, да не се секат дърветата, за да я възприемат и други след тебе. Влиза човек в гората, с брадва в ръка, с намерение да отсече едно дърво, но като възприеме твоята мисъл, той се спира пред дървото и си казва: Няма да го сека, и без него ще мина. Без да подозират, добрите хора оставят своите добри мисли навсякъде в света. Те пазят като страж. Това е закон. Малцина познават този закон. Горите, които виждате вън от себе си, съществуват и в човека, в неговия организъм. Ако имахте очите на ясновидеца, щяхте да видите в човека цялото растително и животинско царства, които виждате и вън от него. Следователно, когато се изсичат горите в природата, това се отразява и на горите в човека. Нарушения и изсичания на горите става не само в България, но и по целия свят, особено в Америка. Годишно там изсичат стотици декари гори. Обаче, това се отразява зле върху тях. Неврастенията у хората се дължи на безразборното изсичане на горите. Никъде не страдат от неврастения толкова много, както в Америка. Причината за неврастенията се дължи още и на безразборното изтребване на животните. Американците съзнават вече това и със закон забраняват изтребването на животните и изсичането на горите. Вегетарианството масово си пробива път в Америка. Разрушителното чувство у българина е силно развито. Няма дърво, на което той да не е опитал брадвата си. Влезте в една гора, и ще видите, колко дървета са накълцани от брадвата на българина. Обаче, той опитва това накълцване и върху себе си. Каквито беди дойдат, все през България ще минат и ще я накълцат. Който може да чете, ще види, каква история е написана там. Започнете с новия морал и пазете правилото : Това, което Бог е посадил, човек да не го изкоренява. В бъдеще, когато зрението се развие, човек ще види, че в организма му съществуват такива растения и животни, каквито и във външната природа. Ето защо, като изучава законите на великата разумна природа, той изучава и себе си. — Вярно ли е, че у някои хора преобладават такива растения, които определят тяхното духовно развитие? — Вярно е. Има растения, които преобладават в един човек повече, отколкото в друг. И на това отдават неговото високо духовно развитие. В едни хора преобладава червения цвят, в други — синия, жълтия или зеления и т.н. Всеки цвят дава специфичен характер на човека. Същевременно, цветът показва посоката, по която човек се движи — нагоре, или надолу, надясно, или наляво. Казва се, че човек е мислещо същество. Понеже мисълта е носител на светлина, значи, човек е светлина. Тя е създала живите форми в света. Когато земната светлина се хармонира с Божествената, тогава човек започва да свети. Докато е на земята, човек е трансформатор на Божествената светлина. — Защо някога не успяваме в живота си? — Защото работите ви се усложняват, а нямате методи за разредяване на гъстата материя. Някой се оплаква, че не може да тъче. Да знаеш да тъчеш, това е голямо изкуство. Поглеждаш стана, мислиш, че се тъче лесно. Обаче, като започнеш да насноваваш, виждаш, че не можеш. Не се обезсърчавайте, но започнете от елементарните работи и постепенно вървете към по-сложните. Бог е определил програмата на всеки човек. Следователно, всеки може да изпълни тази програма. Друг е въпросът, ако искаш да излезеш вън от програмата си. Там се иска особена сила. Малцина могат да направят това. И тъй, като станеш сутрин от сън, кажи си: Всичко, което Бог ми е начертал за деня, мога да го изпълня. Ако започнеш да се съмняваш в това или философстваш, сам ще се спънеш. Например, Бог е наредил днес да работиш, за да израснеш един милиметър на височина. Казваш: Дали мога да израсна толкова? — Работи, и не се съмнявай. Ще израснеш, колкото ти е определено. Ти трябва да достигнеш 1,60 м. височина. Ще работиш, и всеки ден ще прибавяш по малко към ръста си. Определено е на човека, какви очи да има, какъв нос, уста, уши и, ако той не се меси в този план, ще стане точно, както е казано. Определено е също, каква професия човек ще изпълнява. Не една, най-малко сто професии имате на разположение. От вас зависи, коя ще си изберете. Обаче, вън от стоте професии, нямате право да взимате друга. Човек умира, без да е реализирал даже стотна част от програмата, която му е определена. Определено ти е да станеш учен, а ти искаш да станеш държавник. Защо изменяш своето предназначение? — Искам да бъда като приятеля си. — Това е подражание. Не подражавай на никого, но изпълни своята програма. Роден си да станеш учен. Ще вземеш микроскопа и ще правиш научни изследвания. Роден си за поет. Ще вземеш перото и ще изпълниш програмата, която ти е дадена. Кажи си: Всичко, което Бог е начертал, ще изпълня. Ще реализирам всичко, което е вложил в мене. Условията, които ми е дал, разумно ще използвам. Каквото Бог е казал, ще изпълня. Мнозина се питат: Мога ли да изпълня плана, който Бог ми е начертал? — Такъв въпрос не се задава. Един ден преди заминаването си за другия свят, тогава можеш да се запиташ: Свърших ли това, което ми беше определено? Ако не си свършил всичко, ще го туриш в съзнанието си, като задача на бъдещия живот. Човек е дошъл на земята да расте и да се развива, а не да боледува и умира. Да бъдеш болен, беден, хилав, това е човешката програма. Програмата, която Бог е наредил, е съвсем друга. Като влезе човек в тази програма, всичко се нарежда добре. Какво ще кажете за онзи вол, който напуща гората и отива между хората. — Защо напуща гората? — Да научи нещо ново от хората. Ще научи да оре нивите им. Според мене, положението на вола в гората е по-добро от това, да работи на хората. В гората той свободен, а в дама на господаря си — ограничен. Такова е положението и на хората. Като изгубят свободата си, те влизат в обществото на цивилизованите, да ги дупчат с остена. Не трябва да излизате вън от Божествения план. Който излезе, остен го чака. Така е решил Господ. Ако не искате доброволно, с остен ще изпълните Божията воля. В това няма никакво изключение. Спасението на всички е в изпълнението на Божия план. Всеки има свой път. Какви дарби не се крият в човека! Въпреки това, той се стреми към цивилизацията. Тя нищо не допринася. Често водят учениците на представления, дават им да четат различни романи. Не е лошо това, но, като не разбират истината, те се мъчат да подражават на главните герои. Така, те сами си пакостят. Младият казва: Ето един случай да стана герой. Старият пък казва: Ех, да бях млад! — Какво ще направиш, ако си млад? Ще вършиш глупости. Пък и авторът на романа едва ли изнесъл фактите, както са в действителност. Малко писатели има, които изнасят действителния живот. Ще кажете, че героите представят умни хора. - Да, умни хора, които играят на въже. Умен човек е този, който предвижда, какво зло предстои да му се случи и най-малко десет години преди това го избягва. Ще кажете, че героите са смели, решителни хора. Ако са смели и умни, това е една страна, ако са смели и безсмислени, това е друга страна. Нови писатели, нови романисти ни трябват — да изнесат същественото в живота. Ако романистът вземе героя си от най-низкото общество, от калта на живота и го издигне до положението на истински човек, този герой е достоен пример за подражание. Обаче, да вземеш за герой човек от високо общество и да го свалиш до най-низкото стъпало на живота, този герой ще внесе изкушение между младите. Ще дойдат новите писатели, ще дадат ново направление на човешката мисъл. Какво ще ви предам, ако покажа само знанията си пред вас, без да ви дам условия за придобиване на тези знания. То е все едно, да давам пари под лихва. Какво ще придобия от това? Лихварят, освен че не печели, но повече губи. Външно печели нещо, но вътрешно губи. Който дава пари под лихва, съкращава живота си. Аз съм наблюдавал много такива случаи в живота си. Ако си лихвар, трябва да станеш съвсем безчувствен. Той се мъчи да се огражда, но работата му не излиза на добър край. Лихварството не е път за забогатяване. Казвал съм в шеговита форма: Ако искаш да продължиш живота си, взимай пари на заем. — Защо е така? — Щом имаш да даваш, твоят кредитор ще се моли да се продължи живота ти, за да изплатиш задълженията си. По-добре да взимаш пари на заем, отколкото да даваш. По-добре е да отнемеш злото на хората и да им дадеш добро. Значи, да не даваш на заем зло. Американците съзнали това и създали отлична система в отношенията. В Америка хората избягват да си пакостят. Някой беден иска помощ от богатия. Последният му казва: Ето, имам голяма къща. Нуждая се от помощник. Ела при мене: ще палиш печките, ще метеш и, ако искаш, може да се учиш. Много бедни свършват така университет. Няколко студенти взимат под наем една къща; образуват студентски клуб. Те не взимат външна прислуга, но приемат бедни студенти, които работят в кухнята, чистят и мият салона и така се хранят и учат. Между десет богати студенти могат да минат десет бедни със своя труд. У нас мнозина очакват наготово. Ето защо, трябва да се създаде работа за всички. — Какво ще кажете за тези, които остаряват? — Кой остарява? В Божествената програма не е предвидено никакво остаряване. Щом остаряваш, ти си извън кръга на живота. Ще те пратят на онзи свят и след време ще дойдеш като млад, готов за работа. Под „стар" разбирам умен човек. Значи, можеш да остарееш, т.е. да поумнееш, но не да станеш инвалид. Това не е предвидено в Божията програма. Като изпълнявате великия Божи план, вие ще живеете и ще заминете за другия свят, без да сте били тежест на някого. От всички се изисква да влезете в новия живот, да се потопите в новата атмосфера. Представете си едно общество от 100—200 души, все разумни и благородни хора. Достатъчно е те да съединят своя духовен и материален капитал, за да направят чудеса. Да направим следното изчисление: взимаме сто души, всеки от които е свързан с още десет хиляди. Значи, 10 хиляди по сто, прави един милион. Знаеш ли, какво представят един милион души, които живеят в единомислие? Всеки от тях е свързан с още десет хиляди от астралния свят. Значи, 1,000,000 X 10,000 = 10,000,000,000. Да си представим, че стоте души са на бойното поле. Всеки от тях има тил от един милион войници. Тези пък имат още по десет хиляди, пак тил. Както виждате, за всяка работа човек има възможност да направи поне десет хиляди опити. Ако един човек има десет хиляди възможности за една работа, можете ли да си представите, какви възможности се крият за десет хиляди души? Казвате: Какво могат да направят сто души? — Ако си сам, малко се очаква от тебе, но като си свързан с още 10,000 души, това е тил, на който можеш да разчиташ. С помощта на толкова души, и най-силният бент може да се премахне. Като знаете, че не сте сами, не се обезсърчавайте. Един ще гони десет хиляди. — А двама? — Двамата, това са двата принципа. И зад втория има още десет хиляди. Първото нещо: У всички да се яви съзнанието, че зад нас има един велик, мощен тил. Зад този тил е Господ. Никой не може да апелира за помощ направо към Господа. Ще вървите постепенно от една йерархия към друга, докато най-после стигнете до Господа, дето всичко става моментално. Сегашното човечество е дошло до границата, дето е Христос. Той се е наел да помогне на човечеството да си свърши всичката работа. Той работи със закона на единия милион. Затова е казано в Писанието: „Тисяща на тисящи ще служат." Това показва, че имаме тил зад себе си и с него всичко можем да направим. В това е смисълът ма живота. Ако живеем само за себе си, нищо няма да оставим на земята. Като живеем за Господа, ще работим и за тила. Който живее за себе си, не е разбрал смисъла на живота. Който разбира закона на десетте хиляди и на единия милион, без страх може да отиде и в най-отдалечения край на света. Един от десетте хиляди ще те посрещне, ще ти услужи и препоръча на други. Дето и да стигнеш, поне един от десетте хиляди ще те посрещне, няма да останеш сам. Още на първата станция ще бъдеш посрещнат и ще ти услужат. — Кога ще бъде това? — Когато си кажеш: Докато съм в този кръг, с всички възможности и условия, дето Бог ме е поставил, всичко мога да направя. Ако се усъмниш и кажеш, че нищо не можеш да направиш, че никой не се интересува от тебе, ти ще останеш сам. Имай пред вид стоте, десетте хиляди и единия милион. В тези числа е великото. Чрез тях се проявява Господ. Аз искам да се яви у вас желание да реализирате Божествения план. Само така ще зачитате Божественото в човека. Няма култура, няма еволюция, ако не зачиташ Божественото в човека. Да изпеем песните: „Благославяй, душе моя, Господа" и „Росна капка". (Всички братя и сестри, събрани около Учителя в малката трапезария на „Опълченска", пеят с въодушевление. Студен, снежен ден. Прозорците са отворени. Отвън, пред прозорците приседнали братя и сестри, с притаен дъх, слушат тихите, но дълбоки слова на Учителя). Учителят продължи. Псалмопевецът казва: „И Господ ще ви бъде задна стража". А за бъдещето се казва: „Винаги ще гледам Господа пред лицето си." Значи, като слиза човек на земята, Господ му е задна стража, а като се качва, Господ му е предна стража. Сегашният човек е слязъл толкова дълбоко, в такъв тунел, че като излезе от него, ще се пази, друг път да не попадне там. Това слизане и качване подразбира обработване на материала. Използвайте материала, без да противодействате. Използувайте естествените противодействия и не си създавайте изкуствени. За да не грешите, дръжте се за закона. Знайте, че в пътя, по който вървите, има само печалби. В този път е истината. Изпейте още една песен. (Диригентът си подаде главата отвън, даде тон на външните и вътрешните, и всички запяха любимата песен „Ще се развеселя". Че мръква вече, че вън е студено, никой не мисли за отиване). Учителят продължи: Доброто сърце подразбира винаги просветен ум. Но просветеният ум не подразбира винаги добро сърце. Всяко чувство е качество на времето, което го установило. Кое е по хубаво: Да те обичат, или да обичаш? И като обичаш, и като те обичат, всякога ще страдаш 50%. Имаш един скъпоценен камък. Радваш му се, обичаш го. По едно време ти мине мисълта: Дали не е фалшив този камък? Сърцето ти трепне. После се успокоиш и казваш: Не е фалшив. Ами ако е фалшив? — пак ти трепне сърцето. Съмнението създава страдания. Обаче, то е неизбежно. Като обичаш, и като те обичат, все ще се съмняваш. Ти се съмняваш в скъпоценния камък, а онзи, който е продал камъка, се съмнява, да не би парите да са фалшиви. Съмнението е причина за трепване на човешкото сърце. Няма човек, на когото сърцето да не е трепвало. Ако си на мястото на Бога, по-добре е да обичаш; ако си на мястото на цвете, по-добре е да те обичат. Всеки ден иде росата и светлината да го възрастват. Това са писма, които го насърчават. — Може ли едновременно да обичаш и да те обичат? — Когато обичаш, ти си като Бога; когато те обичат, ти си като цвете. От онзи, който обича, много се иска. Понеже много се иска от Бога, затова Той създал света. Когато се говори за любовта, приятна, мека светлина ни обикаля. Когато се говори за любовта на земята, става дума за користна и безкористна любов. Когато се говори за Божията Любов, думата „корист" е изключена. Божията Любов е известна само като любов, като светлина на живота. Любовта може да се представи в две живи картини, за които може само да се каже: Ела, виж! Така постъпиха и с Павел. Качиха го на третото небе и казаха: Гледай, и каквото видиш, то е за тебе. А за онези, които не могат да видят, ти ще пишеш. Ако влезете в невидимия свят и се усъмните в това, което видите, ще минете през такива страдания, които никога не сте изпитвали. Ще слезете до дъното на ада, дето е мястото на съмнението. Адът не е толкова страшен, както са страшни противоречията. Въпреки това, те са неизбежни в еволюцията на човека. Като слизат на земята, и ангелът, и волът ще минат през противоречия. Който разбира закона, знае, че те са на мястото си и лесно се справя с тях. Който не разбира закона, туря ги на гърба си и бяга с тях. Като знаете това, прекарайте всичко през вашия огън. Скъпоценният камък задръжте за себе си. И Христос, като намери скъпоценния бисер, отказа се от всичко земно. Ще ви представя една романтична картина. Млад, красив момък се отчаял от живота и изпаднал в песимизъм. Майка му, баща му, учителят му го увещават, посочват му добрата страна на живота. Обаче, за него животът нямал смисъл, той решил да се самоубие. Тръгнал към гората да търси място да се самоубие, но един маскиран човек се приближил до него и му пришепнал нещо. Момъкът се изправил, по-гледнал нагоре, усмихнал се и се отказал от намерението си да се убие. — Кое е това лице? — Неговата възлюбена. Той мислил, че тя не го обича. Понеже била от високо произхождение, тя се маскирала, да не я познаят, но на него се открила — прошепнала му няколко утешителни думи. Той веднага се преобразил, забравил отчаянието си, и двамата се върнали назад. (В този момент, лампите изгаснаха — токът се прекъсна. Изпяхме песента „Любовта е извор." При слабото осветление на свещта, при хубавата песен и задушевната обстановка, това представяше повече зазоряване, отколкото смрачаване). Следователно, не се съмнявайте във вашите възлюбени. Знайте, че те никога няма да ви оставят. И Христос, когато беше на кръста, каза: „Господи, защо си ме оставил?" Той трябваше да мине през огън и, като издържа изпита си, каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си." След тези думи, Христос видя своя възлюбен, Който на третия ден Го възкреси. Когато изпадне в мъка и отчаяние, човек се чувства изоставен от своя възлюбен. Това не е изключено. Всеки ще бъде изоставен,за да придобие известна опитност. Това не е признак, че няма любов, но необходимост. За да се прояви по-високата любов, нужно е вашият възлюбен да скрие лицето си от вас, временно да ви изостави. — Де са нашите сродни души? — Те се крият от вас. Ако имах време, щях да ви изнеса примери от романите на велики писатели, в които се описва живота на сродните души. За да изнесат тези примери, писателите са възприели мислите на някоя душа, заминала за другия свят. Тези писатели пишат под диктовка. Докато любовта се изявява, човек е внимателен в отношенията си. Когато любовта слезе в астралния свят, явяват се сенки, които я покриват. Като слезе на физическия свят, любовта започва да ограничава. Тя поставя човека в ограничения. Докато е на физическия свят, човек все ще туря в кафез възлюбената или възлюбения си. Все ще се намери някой да ви тури в кафез. Изпейте песента „Събуди се, братко мили." — Няма Любов като Божията Любов. 8 януари, 3 ч.сл.об., 1922 г. ул. „Опълченска". София. * Този разговор се е състоял на 8 януари 1921 г. от 15 ч. в трапезарията на дома на ул. Опълченска 66 и е непосредствено продължение на беседата "Целувание ми не даде" (бележка към изданието на Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2011 г.) 1922_01_08 Разговори с Учител.pdf
  13. Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Без Бога и без любов не може На 25 май, четвъртък, 1922 г. в 14 ч. Толева, Чолпанова, Граблашева и аз (Савка) сме на полянката отстрани. Дойде Учителят много сериозен. Поканихме го, седна. Най-големият недостатък е, че вие забравяте лесно. Когато сте натясно, обещавате, а когато сте нашироко - забравяте. (Но ние не искахме, защо тъй стана!) Щом се живее разумно, всички неприятни неща може да се избегнат. Човек трябва да бъде богат. Щом направи едно петно, веднага с много вода да го измие. (Нали, Учителю, вие ще забравите погрешката ни?) Щом вие забравите погрешението, и аз ще го забравя. Тази сутрин, като изгряваше слънцето, беше облачно, небето не беше добре. Природата всякога говори, когато има да стане някое нещастие, епидемия, природата дава признаци за тия неща. Павел казва: "Близост има горе на небето, пък на земята близост няма." Близостта е нещо духовно, то не е материално. Ако беше материално, светът би бил щастлив, а той не е. Така един ден ще напуснем земята, за да ни отлекне, нали? Докато има хора да се спасяват, хубаво, пък като няма, защо да стоим тук? Човек трябва да живее с надежда, да гледа добрата страна на живота, да си довърши работата, да си замине, да няма какво да го спъва - да скъса всичките нишки. Някои души, които са нараснали, изведнъж приемат Словото, а други не. Не може с насилие. Ученик да бъдеш, то е много нещо. Да влезеш в Царството Божие като зрител, то е друго нещо. Всичкото само от човека зависи. Ако пожелаем, може. (Ние желаем, защо не става?) Защото аз не искам да изнасилвам себе си - ако искате да разберете закона. Опитността е едно незаменимо благо. Човек трябва не само да е опитал, но трябва и да е преживял. Хората имат опитност, но нямат преживявания. И тук преживяванието да бъде в теб не като едно минало, а като такова, което продължава. Преживяването на любовта е един вечен опит, той не преминава. Всякога, когато съм давал нареждания, колко са прости, когато аз ги давам, а те ги изопачават и се разваля хармонията. За пример аз дадох наряд за една година - и оставих на вашата свободна воля, какво излезе? Някой път може да хвръкна тъй, че не може да ме стигнете. Защото аз имам няколко хвръквания. Има един начин, с който може всичко изведнъж да се оправи. Който е готов, нека дойде, аз ще му покажа. Ученикът трябва да отговаря на известни качества. Когато дойдем до Божественото учение, в нас съзнанието трябва да е пълно. Божието Слово да бъде наше Слово и неговата сила да бъде наша сила. Има неща непреодолими, които спъват човека. Трябва да има желание ученикът, че Учителят като погледне, и ученикът да тръгне. Когато истинският закон на любовта проникне, тогава любовта има нужда от злото. Злото, омразата, това са въглища, любовта се радва, че има такива работи, и турга в своята пещ, и работи, но когато няма любов, тия горения стават по друг начин и разрушават. Когато дойде любовта, се заражда едно чувство между дробовете, то е слънчевият възел и оттам туй чувство се развива по-нагоре или по-надолу, отива към сърцето и ти имаш подем нагоре, всяко нещо ти причинява приятност, ти гледаш на светлата страна и каквото и да стане, ти се радваш: Много пъти човек трябва да мълчи. Няма по-красиво нещо от мълчанието. Нищо повече. От 2000 години нито един проповедник не е говорил толкова за любовта, колкото аз. Вземете всичките литератури. Но и никой не се е криел толкова, колкото вие. И аз ще се скрия, за нищо не бих желал тия мерзавщини да ги опитам втори път! Връщане назад няма вече. И за някои хора за 10 000 години ще ги забравя, ще ги залича от паметта си, няма да ги мисля. Един човек, който те е разпъвал 999 пъти, какво ще мисля за него? Ще го залича от съзнанието си. Господ даде Сина Си за грешниците, които Го търсят. Аз съм в състояние да живея блажено, щастливо. Щастието си в един ден може да го дам, нищо повече! А сега, този тъй направил, това-онова... Какво ще се смущавам, аз отивам, пък хората нека си вървят по своя път. (Нали по-големите същества помагат на хората?) Да, по-високи същества идват да помагат, те са длъжни! Аз не съм длъжен. Единственият закон, който сега ме свързва, то е законът на любовта, с другите съм ликвидирал. Ако речеш да го оправиш, ти ще го киселиш, нека светът го учи. Трябва да дойдем да работим по закона на любовта, щото инак ще спънем себе си. Пък най-сетне потребно е на човек малко да си отдъхне, да си поживее. Всеки има нужда от почивка. Аз наричам почивката да си починеш в Божествената Любов. Любовта, както сега я разбирате, е мерзавщина. Трябва човек да се самопожертва, но и законът на самопожертването трябва да се разбира хубаво. Но трябва да се самопожертва човек. Сега да обърнем принципно. Всяко нещо, което Бог е определил, то ще стане на своето време. За всичко има определено време. Аз търся изключителни случаи. Аз решавам една задача, опити си правя, та избирам такива, най-големите особености. Две крайности има в света. Без Бог не може. То е една необходимост, всякога ще имаме нужда от Него. Без Любов не може! 25 май 1922 г., четвъртък Витоша Връщане в София на 26 май 1922 г., петък
  14. Донка

    1922_05_24 Здравец

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗДРАВЕЦ Учителят държи в ръцете си няколко стръка здравец. "Благославяй, душе моя, Господа" Тайна молитва "Любовта е извор" Темата е "Здравец". Този здравец го направих тема. Преди половин час го откъснах. Някой път човек е неразположен, мислите му са отпаднали, чувствата не работят, тогава вие сте като увехнал здравец – връзките с живота са прекратени. Човек увяхва като един здравец, обаче човешките листа, като се турнат на почва, веднага може да поникнат, а здравецът не може. Човек, като го откъснеш, увяхва, но като го туриш където и да е, той пониква. Следователно, ние всякога трябва да държим връзките си с Бога, не по форма само непроменени. Сега аз ще ви дам едно определение: Бог е без пространство и без време, т. е. в Бога няма пространство, няма и време, няма съзнание, няма и интелигентност, няма и граници. Бог е без пространство, но съдържа пространството в Себе Си. Той е без съзнание, но съдържа съзнанието в Себе Си, без интелигентност, но съдържа интелигентността в Себе Си. Сега, другата, положителната страна. Бог е безграничен. Духът, както ние Го схващаме, е ограничен. Първото ограничение на Бога е Духът. Когато Бог се ограничава, идва Духът. Първото изявление на ограниченото е вселената и космосът. Вие ще попитате защо Господ иска да създаде вселената. В Него има едно желание да види безграничното в граничното, отвън да го види. То е един велик закон у Него – чрез безграничното да види граничното. Безграничното съзнание, за него ние нямаме никакво понятие. Те са много отвлечени работи. А у нас има желание граничното да стане безгранично. Сега, условията, при които здравецът расте, са оскъдни. Аз го набрах от ония камъни. Там си изкарва прехраната и затуй има тази здравословна миризма. Той никога не роптае, че е при камъните, не мърмори, а благодари. Когато нас ни поставят на такива камъни, обръщаме се към Бога и казваме: "Защо ни постави на камъните?" Господ не ни е оставил, ние сами се оставихме. И тъй, ние трябва да използваме като здравеца условията в живота. Не мислете, че ако вие съградите вашия живот, както вие искате, нищо няма да спечелите. Във всяка една култура хората губят. Когато културата върви по естествения път на природата, една култура се сменява естествено с друга – тя е жива култура, а когато тия култури не вървят равномерно с природата, такива култури се губят. Та, никога не се спирайте върху думата, да казвате: "Защо Господ ни е дал този живот?" Да допуснем, ако Господ ви попита, какъв живот искате вие, ето какво ще бъде. Ако ви направи много красив, ще лъжете само хората. Ако ви направи богат – ще станете тщеславни и ще имате много неприятели, и децата ви ще гледат по-скоро да заминете, да остане богатството на тях. Ако ви направи някой талантлив певец, да имате хубав глас, ще направите какво? – Ще ходите от театър на театър и като остареете, ще познаете, че нищо нямате. А и здравецът, който расте при камъка, не може да има плод за ядене. Той е здрав, но плод за ядене няма. Та всичките съвременни култури мязат на здравец. После може да ви даде Господ здраве. Е, какво ще направите с вашето здраве? Или може да ви даде един отличен ум, да пишете отлични книги. За пример да ви даде най-добрия ум, какви книги ще напишете? Вие ще кажете: "Като ни даде този ум, ние ще си помислим." Ако сега нямате програма, и тогава няма да имате. Вие казвате: "Най-добрият ум." Кой е най-добрият ум? – Най-добрият ум е този, който ни е дал Господ. Най-добрият ум е необработеният. Той има толкова богата почва, че само да се запретнете и работите върху тази почва, ще видите какви облаги може да излязат от нея. Та ние трябва да бъдем благодарни от малките неща, които Бог ни е дал. Ако искате вие да бъдете доволни – бъдете доволни от малкото. Бъдете благодарни от малкото. Едно малко цвете от малкото е доволно, а ти имаш хиляди пъти повече блага – сърдиш се, недоволен си. Защо то е доволно, а ти си недоволен? Недоволството трябва да бъде един подем, един стремеж. Щом турим недоволството на работа, то се обръща на стремеж. Щом растенето спре, ражда се гневът. Щом дойде гневът – направяме някоя пакост – ражда се страхът и т.н. и т.н. се раждат такива качества, след като сме изгубили резултатите. Сега темата. Вие не сте изгубили. Вие сте като здравеца, растете при една камениста почва, гдето грехът царува. А грехът е камениста почва – нищо не може да посееш. И трябва един грешник дълго време да го ториш, за да може след 20 години да излезе нещо от него. Сега имате ли ясна представа какво нещо е грях? Грехът не е нещо много добро. За пример, когато човек е ял от забраненото дърво – съгрешил, понеже познанието, което е добил, не го е употребил за своите ближни, а всичко той употребил за себе си, и за своя пакост, и за пакост на другите – там е грехът, а не, че е ял от дървото. Ние искаме да се запознаем с Бога, нали, но знаете ли – в запознанството седи най-голямата опасност. Да познаваш някого, то е най-голямата опасност. Нали знаете, когато роднини се намразят, много мъчно се помиряват. В живота има само един правилен начин на познаване. То е чрез любовта и интелигентността. Ти трябва да внесеш любов в себе си и да постъпиш към твоя близък точно тъй, както със себе си – нито повече, нито по-малко, нито по-горе, нито по-долу. То е правилото на новата култура, която иде. В душата си ще постъпваш тъй към другите, както към себе си. Нямате любов, защото, когато се познавате тъй в света, отвън идат изпитания. Бог обаче ще ти даде любов и ще те изпита, дали си я разбрал. Ще ти даде интелигентност, да види дали си я разбрал. Ако най-първо нямаш любов, Той ще се нахвърли отгоре ти като мечка, а ако имаш любов, ще ти даде най-мъчната задача. Ако ти не разбираш Неговата интелигентност, ще имаш най-големите нещастия. Сега вие си представяте, че Господ е благ. Той е благ, но към кои? Които любят, които носят Истината, към тия, които постъпват, както Той постъпва. А ако не постъпвате тъй както Него, Той се нахвърля отгоре. За Него не значи нищо, ако не разберат Неговата Любов, Той може цялата тази земя да помете и никак няма да трепне окото Му. Както се казва: "В Бога шега не бива." Той е много добър, като сме добри с Него. Сега няма какво да се плашим, това са закони. Бог си има Свои закони, по които върви, и ние не може да ги изменим. По някой път искаме да Го заставим да мисли като нас. Той никога няма да мисли като нас. Нашите сегашни мисли, в сравнение с Божиите мисли са, каквито са мислите на гъсеницата спрямо нашите мисли. Та ние като някоя гъсеница искаме Господ да мисли като нас. Ние трябва да сме благодарни, че Той ни е оставил да пъплим по това дърво и може да се нахраним. Ние по някой път от нашите дървета снемаме всичките гъсеници, а Той никога не ни бута. И тъй, ние ще схванем Бога като една велика Любов и едно ново направление, не както досега се е проявил. Някой път вие сте чувствали туй угризение на вашата съвест. Навсякъде, като че всичко се е опълчило против вас, после почва Бог да говори във вас и вие почвате да се смекчавате, смекчавате, докато дойде усмивката. Ако не дойде усмивката, тогава здравецът отива, всичко това се руши. Ако се обърнеш към Бога, веднага се възстановява хармонията. Та през сегашните условия ние трябва да пазим постоянна връзка, да не се откъсваме от Бога. Говорете с Него, говорете Му, Той може да мълчи, но вие говорете, говорете, говорете. Най-после вие ще Го заставите да ви отговори. Който хлопа, хлопа не един път, а няколко милиона пъти и да кажете като Якова: "Няма да Те оставя, Господи, докато не ме благословиш." Ако хлопаш 3-4 пъти, няма да обърнеш вниманието на Господа, но ако хлопаш, хлопаш милиони пъти, Той ще обърне внимание, ще каже: "У него душата се е събудила." И Господ казва: "Той мяза на Мене." Ние съгрешим един път, два пъти, милиони пъти, Той все ни изважда, изважда – постоянство значи. И ние, когато постоянстваме да искаме, Той казва: "Този е подобен на Мене." А подобното привлича. Е, какъв е цветът на здравеца? Този цвят как го определяте? – Общо е масленозелен, но има и розово – любов. Има малко от лилавия цвят – образуван от розов и син. Червеното – значи човек се е огрешил. Когато човек е съгрешил, той е слезнал в червения цвят. Червеният цвят показва, че човек е почнал да яде месце, почнал да пуска кръв. Всякога, когато се разгневи човек – става червен. Пияният като се напие, носът му става червен. Смесването на цветовете, то е желание на човека да се промени, да мине от едно състояние в друго. И тъй, да вържем своята връзка с този Господ, в Който всички цветя живеят. Този здравец аз го откъснах от изложението на ангелите. Питах ги: Може ли да откъсна от здравеца, да го покажа на моите ученици? – "Може, може, на драго сърце. Може сега да си вземете от него, че да го пазите като кости, ако е за спомен, тъй, добре, да няма фетишизъм." Те са опити. Здравецът и всички цветя в природата са опитите й да икономиса своите енергии. Това са форми, чрез които природата икономисва своята енергия и време. Когато минава през известна форма, ще видите как природата е работила, за да икономисва своето време. Всички треви, цветя образуват опити в миналото. А сега природата твори нови и нови форми. Когато вие берете здравец, поставете се в едно пасивно положение и като го помиришете, ще се яви известна мисъл. Като миришете един лист от здравец, друга мисъл ще имате. Ако помиришете една теменужка, друга мисъл ще дойде. Ако вдъхнете уханието на карамфил или роза, ще имате съвсем друго настроение! То е един метод да се поправите. Неразположен сте духом – миришете здравец, той ще ви каже своята опитност. Моята опитност е много малка, аз ще ти кажа как аз се тонирам, но ти ще се ползваш от нея. Всички тия цветя упражняват влияние, микроскопическо, но все-таки упражняват влияние. Всички растения, минерали, животни упражняват влияние в нашата еволюция или оставят отпечатъци в душата. Затуй, като се приближиш, ти ще видиш как Господ е работил, да остане тази форма дълбоко в душата ти, и като се върнеш вкъщи, ще имаш мир в душата си. Блажен няма да станеш и щастлив няма да станеш, но все ще имаш едно микроскопическо богатство или една микроскопическа опитност. Да прочетем Добрата молитва. Сега вие може да идете в гората, да си откъснете от изложението по едно стръкче здравец. Св. Кирил и Методий 24 май 1922 г., 11ч., сряда Витоша, отлично време
  15. Донка

    1922_05_23 Верен на себе си

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЕРЕН НА СЕБЕ СИ Тайна молитва Прочетоха се темите върху "За какво служи умът на човек". За следващия път пишете върху "Ползата от изворите". Като пишете, ще си представяте извор, който блика, един планински извор. Като пишете за този извор, да не би да се опитате да пишете, без да имате ясна представа. За ума сте писали като за обич, като за един затворен извор; пък сега ще опишете извора тъй, както го виждате - планински извор, както извира. После, ще опишете ползата, която принася този извор на обкръжаващите растения, на животните и на селото, през което минава. Под думата "ум" се разбират всички колективни чувства, сили и инстинкти. Когато говорим за човешкия интелект, разбираме нисшия ум. Когато говорим за разум, разбираме само част от ума - една част от него - висшия ум. Човек се нарича манас - умно същество, което мисли. Съвестта е чувство на ума. Рзсъдъкът - това е способност, това е разумна сила. Когато няколко способности се групират, образуват сила. Когато няколко чувства се групират, образуват се стремежи. Човешкият ум е в горната част на лицето. Чувствата са отзад. Интелектът - това е нисшето; разумът - това е висшето проявление. В своите разсъждения започвайте с обективния свят или с живата природа, всякога си представяйте живи образи. Да допуснем, че описвате диаманта като един минерал. Как ще го опишете? Най-първо ще опишете неговата форма, кристализация. Второ, силата на неговата твърдост, може да опишете от какво е съставен. Трябва да имате ясна представа за диаманта. Когато пишете за ума, как ще го проучите? Ще го проучите от книгите, които е писал, от железниците, църквите и пътищата, които е съградил. По обратен път ще получите познания за ума, ще го разучите по резултатите или по произведенията - музиката за пример. Ако ви запитат сега, възможно ли е човек да наблюдава себе си? Може ли горящата свещ да наблюдава себе си? Тя, за да се наблюдава, трябва да изгасне, а щом изгасне, тя ще забележи първото нещо, че няма светлина. Обратно, изгасналата свещ може ли да се наблюдава? - Може, като се запали. Тя се познава като горяща светлина, свещ - произвеждаща светлина. И тъй, горящата свещ, като се изгаси, ще се опознае, а изгасналата ще се опознае, като се запали. Една изгаснала свещ никога не можете да я убедите, че тя е изгаснала. Като я запалиш, за да я убедиш, тя казва, че действително е такава, а пък горящата свещ казва: "Моето естество е такова." Значи една свещ може да бъде в две състояния - горяща и негоряща. Тая мисъл е малко философска за вас. Аз исках да ви нахвърля само една мисъл за бъдещето. Аз искам от всички ви, като влезете в школата, да наблюдавате цветята, само ги наблюдавайте, може да не ги описвате. Цветята, животните, растенията, промените в природата, които стават, плодните дървета - всичко, което се вижда, наблюдавайте и ще почерпите храна и материал за вашия ум. Това е пътят, за да бъдете жизнерадостен. Някой път, когато се намерите обезсърчен - ще ви дам едно правило. Ако сте ходили на някое място, започнете мислено разходка от върха надолу и проследете всичките места, гдето сте ходили. После - друго едно правило, не искайте да си създавате един живот, какъвто вие искате, а оставете живота тъй, както природата ви го е дала. Вашия живот обработвайте, но го оставете тъй, както той се проявява. Сега, на вас да задам такъв въпрос: Да кажем, вие сте беден ученик и някой цар казва: "Хайде сега да се разменим, ти да ми дадеш твоя ум, твоето сърце, а аз - парите си!" Бихте ли направили такава размяна? - Човек трябва да бъде верен на себе си. Той не трябва за нищо да разменя сърцето и ума си. И целия свят да му дават, окото му не трябва да мигне. Някой път вие казвате: "Аз не съм като хората." Човек, като стане като хората, той е една монета, която се е обезличила. Една златна монета попаднала в ръцете на едни деца и те като я търкали, станала чиста. Друга монета им попаднала и нея искали да направят чиста, обаче я изтъркали. Когато всички хора станат еднакви, те са изтрити хора. Тайна молитва 23 май 1922 г., 19 ч. и 30 мин., вторник София
  16. Донка

    1922_05_16 Празното време

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРАЗНОТО ВРЕМЕ Тайна молитва Прочетоха се темите върху "Качествата на добрия ученик". Извадете по-съществените неща сега и направете една обща работа на същата тема. Втори път пишете: "За какво служи умът на човека". Ще помислите върху тая тема, макар и да не можете да напишете нещо, пак ще се ползвате. Великият ум за какво служи, от там ще започнете. Кратко ще пишете. Вие ще пазите две правила: да не губите времето си напразно и направените грешки да ги изправяте. Като направите някоя грешка, да не отлагате за следующия ден, а да я изправяте, разбира се, в себе си. То е наказание. Сега ще ви дам една картина, как подразбирам аз да не губите времето си напразно. Представете си, че носите едно празно шише, идете при чешмата и забравите да напълните шишето с вода, и вървите по пътя с празно шише. Дойдете донякъде, хващате шишето, а вода няма. Да не губите времето си напразно, значи да напълните шишето, а оставите ли го празно, значи, че сте изгубили времето си. Сега, другото правило: как да изправите грешките си. Представете си, че на гърба ви са турени 50-60 килограма хляб да носите. Срещате бедни деца, които са гладни, вие се занимавате с тях, но не снемате хляба, да им дадете. Хлябът, това са вашите грешки. Вие ще снемете един хляб, два – три – четири, то е изправяне на грешките. Щом снемате, и на вас ще стане леко, и на тях ще стане леко. Всяка направена грешка има съотношение към окръжающите. От хляба, който насища, ще давате на другите, докато товарът ви стане приятен за носене. Това значи да изправяте грешките си. Сега едно положително правило трябва да има ученикът. Той трябва да бъде жизнерадостен. Какво значи "жизнерадостен да бъде"? Психическите закони са такива. Когато човек мисли, че е нещастен, такъв става; като помисли, че е щастлив, такъв и става. Каквото помисли човек, това и става. Ако помисли някой да излъже, той ще излъже. Ако помисли, че ще каже право, ще го каже. Ако помисли, че ще стане музикант, ще стане; добър ученик – ще стане. Жизнерадостният казва: "Ще си науча урока, ще изляза на разходка" и пр. Ако каже: "Болят ме краката, боли ме главата", той не е жизнерадостен. Мъчнотиите в живота, които хората срещат, в окултно отношение имат и друго значение. Вас ви пращат на път; като тръгвате, може да вземете повече багаж, но ще си създадете неприятности в пътуването. Който взема повече, отколкото му трябва, и който взема по-малко, отколкото му трябва – еднакво страдат и двамата, и двамата са нещастни. Вие знаете, че в музиката има правила. Който иска да се научи да свири, трябва да се упражнява. Всеки иска да прескочи малките правила, всеки иска само мъчни упражнения да свири, всеки има желание пръстите му бърже да играят по струните. Вие трябва последователно да се упражнявате. Човешкият мозък е като музиката. Вие, като музиканта, искате да имате силна воля изведнъж, каквото хванете, да го направите, изведнъж искате да станете учен. В природата нищо не става изведнъж. Всичко става медленно и последователно. Като влезете в една окултна школа, ще ви научат как да поправяте грешките си. В окултната школа ще ви кажат тъй: "Вечерно време, като си дойдете вкъщи, ще си изуете обущата, ще ги изчистите, няма да чакате да ви ги изчистят", ученикът няма да вика сутрин слугинята. Като иде при гърнето, той ще се научи какво трябва да прави. Като се умиете, легенът казва: "Тая нечиста вода от мен ще я вземеш и ще я излееш!" Значи, легенът и гърнето ще ти предават. Какво казва кърпата? – "Вземи, избърши се и пак ме тури на мястото ми!" Тая кърпа може да е и на физическото поле, може да е и на умственото. В окултния клас човек ще се научи как да разбира нещата. За упражнение се иска малко време – само излишното време, което не знаете какво да направите, празното време ще го употребявате за окултната школа. Малкото се благославя. Аз искам в малко време много да свършите, а после ще дойдем до другото правило – в много време малко да свършите. Сега казвате: "Как може в много време малко да свършим?" – Да допуснем, че някоя ученичка има другарка в училище; тя трябва да чака своята другарка 4-5 часа, да й даде една ябълка или круша, значи, в много време малко работа свършва. Сега ще ви покажа, как може в малко време много да направите. В 5-10 минути свършвате за един ден работата. Положителното правило е: в малко време много работа да свършите. Представете си, че вие сте при една инсталация, вземате един ключ и с него запалвате всички свещи, а иначе, колко много време бихте ги палили. Когато човек дойде до Божествените закони, като намери Божествения ключ, в малко време много ще свърши. Тайна молитва 16 май 1922 г., вторник, 19 ч. и 30 мин., София
  17. Донка

    1922_05_09 Семената

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание СЕМЕНАТА Тайна молитва Целта на всеки окултен клас е да се учат тия неща, които са съществени, необходими и потребни за самия живот. В окултния клас не се учат излишни неща. Сега, елементите на музиката кои са? Нали са нотите? Първите седем тона трябва да се научат. Трябва да се научи и ключът на музиката, чрез който се познават нотите. В художеството трябва да се изучават боите и формите. При изучаване на езика трябва да се изучава азбуката. При изучаване на математиката трябва да се изучават отношенията на числата. Сега значи, вие постепенно ще се запознавате с основните принципи на окултната наука. Разбира се, както във всички други отрасли на знанието, тъй и в окултната школа, не всякога учениците са еднакво способни да възприемат великите истини. Някои са по-способни, а други сега трябва да се подготовляват. С какво се отличава един окултен ученик, който свършва успешно? – Той е постоянен, не се влияе от мъчнотиите. Ученик, който иска да свърши, трябва да бъде смел и решителен, да посрещне всички мъчнотии. Сега умът на един ученик, който постъпва в една окултна школа, трябва да бъде много възприемчив, гъвкав, подвижен, бодър и свеж, да долавя всяка нова мисъл и да разбира всяко едно съотношение. Сърцето му трябва да бъде смело и решително, а волята му да бъде твърда като диамант. В окултния клас ще се натъкнете на големи мъчнотии. Тези мъчнотии са естествени. Като влезете в един музикален клас, всеки лесно ще научи похватите, но колкото отивате напред, усложняват се упражненията и някои ученици казват: "Тия работи са много мъчни, не може да се изпълняват", и свършват с музиката. Някои почнат с математиката, отначало лесно – събиране, изваждане, но като дойдат до ония висши проблеми в математиката, и те спират. За езика – също. Ако някой ви попита, с колко думи говорите в българския език, чели ли сте с колко думи говорите? – В обикновения разговор се употребяват не повече от 500 думи. Най-добрите оратори знаят около 4000 думи. Аз не искам да употребявате всичкото си време, ще давате излишното си време. Ще се занимавате само през онова време, което не знаете какво да направите. Няма да напущате работата си. Всички от вас обмислихте ли, добре ще може ли да следвате? Материята няма да бъде много трудна. Сега на вас, в началото, ще дам една тема. Малко ще пишете. Половин лист върху "Качествата на добрия ученик". Няма да пишете много. Не какво са казали децата, т. е. другите, но вие както схващате – добрият ученик по какво се отличава. Прямо ще пишете. По малко, тъй както разбирате. Хубостта е там, когато човек се изказва естествено. Може да ви запитат, по какво се отличава добрият ученик. Вие може да определите в 10 думи; в 20-30 думи... Сега, във всички ви ще има желание туй, което учите, да го прилагате постепенно, защото, ако не се прилага в живота, то ще бъде знание безполезно. Мъдростта е за ума; добродетелта е за сърцето, сърцето се обогатява чрез добродетелта; силата е за волята, волята укрепва чрез силата, истината е за душата. Значи, ако искате да бъдете успешни в света, непременно трябва да имате знание и мъдрост. Вземам света в широк смисъл – Божествения свят. Ако искате да бъдете обичани от вашите приятели, от вашите близки, трябва да бъдете добродетелни и ако искате другите да имат доверие във вас, трябва да имате силна воля. Човек със слаба воля може да обещае много, но нищо не изпълнява. Да кажем, вие имате приятел, обещае нещо, но не го изпълни два-три пъти, и вие изгубвате доверието в него, и не можете да му бъдете приятел. Ако обещавате и не изпълнявате, и баща ви ще изгуби доверие у вас. Ако пък лъжата цари в душата ви, вие се отчуждавате от Бога. В един окултен клас от лъжата и помен не трябва да има. В други случаи, лъжата може да има смисъл, но в душата абсолютно никакво изключение! Знаете ли, щом се отчуждите от Бога, какво ще почувствате? – Една голяма скръб, тегота, безсмислие в живота и няма да знаете, къде да се денете. За да бъдете човек успешен в живота, трябва да знаете истината. Истината е връзката между Бога и човека. Няма по-велика от Любовта и няма по-хубаво и по-красиво нещо от Истината в живота. Онзи, който иска да бъде красив и хубав, непременно Истината трябва да живее в душата му. За пример вземете онзи градинар, който е пълен с трудолюбие. Като влезете в градината, когато е уредена, на човека става леко в душата. Така е и с човека, който има истината в душата си. Сега, ако ви зададат такъв един въпрос: "В какво се състои хубостта на градината?" – В плодните дървета. Всяка градина е хубава по дърветата, които са вътре в нея. Изкоренете тия дървета, градината нищо не струва. Земята е само условие, а дърветата образуват хубавата градина. Ако попитам: По какво се познава човек? – Човек се познава по неговото сърце, по неговия ум и по неговата воля. Изкорените ли тия качества, от човека не остава нищо, той е изгубен – няма човек. Следователно, в една окултна школа вие ще имате методи да развивате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Защо много градини не съществуват сега? – Земя има, семена няма. Значи, градината съществува само в семената. Щом посеете семена, градината е образувана. То е въпрос на време да се образува градината. Затуй по правилата на тази школа аз искам да добиете всичките знания, които светът има. Да не мислите сега, че трябва да напуснете знанията на този свят. Не. Колкото знания можете да придобиете, толкова по-добре. Ония, които в света са умни, учили и завършили, и имат високо образование, ще бъдат по-добри окултни ученици. Всички ще се учите, няма да бъдете лениви, няма да казвате: "Като вляза в окултната школа, всичко ще науча изведнъж – нам светско знание не ни трябва!" Светското знание е предисловие на окултната наука. Там, където висшата математика на земята спира, там започва окултната наука. Музиката и математиката са потребни. Някои са музиканти, но някои са слаби в математиката. Математиката и геометрията са потребни. Един окултен ученик не трябва да бъде превзет. Той трябва да бъде много скромен в душата си. Да бъде като една дълбока, тиха вода. Да бъде като една инсталация, в която тече силен ток, но отвън нищо не показва и ако някой казва: "Имаш ли знания?", ще му кажеш: "Бутни ме, завърти ключа!" Но жица от жица има разлика. Може някои да кажат: "Имаме знания." Като завъртим ключа, няма светлина. Някой казва: "Аз имам светлина денем", но като завъртиш ключа, не върви. И аз желая вие да бъдете такива жици, една инсталация, пълна с енергия. Вземете нервната система, това е една инсталация. Сега ще ви учим да инсталирате нервите, защото някои нерви даже са в бездействие – атрофирани. Колко души сте? – 25. – И то постепенно ще се уреди. Класът ви сега още не е уреден. Сега ще си държите бележки. После, като се донесе темата, ще си направите обща извадка. Тайна молитва 9 май 1922 г., вторник, 19 ч. и 30 мин., София
  18. От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗАПАЗВАНЕ И КОНСЕРВИРАНЕ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ 1. Запазване ябълки: В трап в градината се поставят ред ябълки, ред папрат, ред ябълки, ред папрат и т н., и върху най-горния ред папрат се засипват с дебел слой пръст. Така запазени, могат да траят цяла година и да са пресни. Може трапът да се изкопае и в избата, ако е влажна. Може да се наредят по редове и в каца ябълки, ред листа, ябълки, листа и т.н. Листата могат да бъдат още и от ябълка, дюля, лоза и т.н. (От Учителя) 2. Зелени пиперки: В дървен съд се туря дебел слой суха пръст, върху него се поставят ред здрави пиперки, ненаранени, да не се опират една в друга, върху тях друг слой пръст, пак пиперки и т.н. Могат да траят цяла година. (От брат К. Иларионов) 3. Домати: Не добре узрели домати се изскубват с целия корен и окачат на таван да висят с корена нагоре. Така доматите постепенно узряват и се запазват дълго време. (От Учителя) 4. Патладжани сини: Запазват се както пиперките. (От Учителя) 15 ч. * * * Птичките си служат със закона за внушенията. Учителят разказва как в София на ул. "Опълченска" 66 срещу неговата стая едно врабче заело гнездото на една лястовица. Тая последната сама не могла да го изпъди. Събрали се около трийсет лястовички. Една след друга хвъркали край гнездото и всяка една като дойде тъкмо до гнездото, казвала "црък", а то значи: "Ти си разбойник." В разстояние на половин час врабчето по силата на тоя заповеден тон напуснало гнездото. Лястовичките изпъждат и котките. Хвърчейки, минават край нея бързо и й кажат "црък". Тя ги гледа, гледа и се скрие. Това са магически думи, на които котките се подчиняват. 19 ч., разговори на вечерята * * * 2 януари 1921 г., неделя Русе
  19. Hristo Vatev

    1920_12_31 Нова година

    Аудио - чете Николина Банева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание НОВА ГОДИНА 1921 г. Малка група събрани около Учителя. Точно в 12 часа поздравихме Учителя с Новата година. Той почерпи, като даде всекиму по парче мед с восък. От дома на брат Ватев по една курабийка и от Матейчо по едно бонбонче. Тегли се жребиха от Библията в присъствието на Учителя: М. Сотиров - Евангелие от Луна 22:18 = 4 К. Иларионов - Йоан 3:12 = 6 Н. Ватев - Деяния 11: 27 = 2 Петър Н. Ватев - Йеремия 31: 20 = 6 Васил Н. Ватев - Йов 31.15 = 1 Кина Н. Ватева - Псалом 32:17 = 4 Библията имаше хиляда и четиринадесет (1014) страници. Учителят определи да се отвори стр. 999, стих 10, лява колона. Падна се Откровение. 1 глава, стих 10: "В неделен ден бидох в изстъпление Духом: и чух зад себе си глас голям като от тръба." 12 часа полунощ на 31 декември 1920 г. Русе, в дома на брат Никола Ватев
  20. Hristo Vatev

    1921_12_19 Живо течение

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ЖИВО ТЕЧЕНИЕ Ще познаем с Любовта, а Мъдростта ще ни даде методи. С Любовта ще се чистиш. Тя е едно мощно течение, което където и да мине чисти. Не говоря за Любовта като чувство, а за Любовта като жива сила, която изтича от Бога. То е Божественият живот. Любовта не излиза от нас, тя идва от Бога, минава през нас постоянно. Ако минава, постоянно ще чисти, ще ни обновява, мислите ни ще станат по-правилни, сърцата по-благородни. Това пречистване някои го наричат възраждане. А това, което преживяваме, то не е любов, то е една опитност. Любовта идва и си отива, тя е жива струя, която минава и заминава, но вечно тече, никога не свършва. Имаш ли това живо течение, всички въпроси бързо ще ги решаваш. Това течение минава през всички части. Иска все едно да образуваме едно малко препятствие, да го спрем, да ни напои градината и после да си иде. Да си направите една мрежица, да спирате тази енергия. Вие всеки ден правите препятствията и ги разваляте. В това седи законът на концентрирането. Концентрирайте се в дъгата. В астралния свят ще срещнем животни, води, реки, гущери и т.н. В менталния свят ще виждаме величествени здания, строежи, там духовете са светещи. Сега човек, като се концентрира, заспива, а това не бива, защото, щом заспива, влиза в течението на природата, а там са му нужни милиони години, докато намери и вземе правия път. Този е пътят, за който Христос казва: "Молитвите са, които ходят по него, сега вървят подир човека и му помагат." Ти ще се освободиш от всички предмети, които те отвличат, свободен да си, ще затвориш телефоните навсякъде, ще останеш сам, ще кажеш: "На гости отивам." И хайде - в астралния свят. Падане в транс е същото. Ако много хубаво си съсредоточен в една и съща мисъл, е по-лесно, а иначе е по-мъчно, и пак от външния свят идват смущения. Медитиране трябва, а не мечтание. Труден е пътят за възлизане, за еволюция, но е приятен. Сега особено пътят за възлизане е по-приятен. Може да направите следния опит: мислено да отидете на слънцето и ако нещо успеете да видите, да мълчите, никому нищо няма да казвате, само ще се поусмихнете малко. Но този опит е доста труден, за него едва ли някой от вас е подготвен. Човек трябва да е толкова морално издигнат, да устоява на думата си, да бъде изправен във всяко отношение. Затова по-добре е да направите следния опит. Опишете обстановката на стаята на ваш приятел, за да проверите интуицията си. Това е приятна работа, с която може да се занимавате. Опитът е необходим на глупавия човек. Само умният може да се ползува от опитността на другите. Човек е едно колективно същество, то се въодушевява от разни неща, но тези неща не са важни за него. Той трябва да знае кои именно неща са важни за него, и на тях да се спира. Щом основно изучите своя живот, тогава ще започнете да изучавате живота на другите. Защото, ако се свържете с един лош човек, ще слезнете заедно с него, а после качването е много трудно, затова стойте надалеч от лошия човек. Трябва като артист да слизате и да се качвате. Затова за всички времена е валидна мисълта "Познай себе си." - Първо ще опознаете себе си, а после ще помагате и на другите. В Писанието се казва, че трябва да се родиш изново. Или ще повдигнеш, или ще те повдигнат, или ще паднеш. Затова, като свършим първата стадия - раждане по плът, тогава ще има раждане по дух и тогава няма да има противоречия. I-та стадия - Ще се родиш от грешни родители. Ще се мъчиш. II-та стадия - Ще се родиш от добри и лоши родители. III-та стадия - Ще се родиш само от добри родители и тогава ще за-започнеш правилното си развитие. Ако душата знаеше своето минало, тя нямаше да може да се развива. (Аз - Савка - попитах: Учителю, каква е разликата между желанието и искането?) Учителят отговори: При желание може и да не постигнеш. Ако ти искаш, значи и целия си живот, ако трябва, да го дадеш, но трябва да постигнеш. Да искаш, това е радост. Когато изядеш един плод, ти се радваш, защото освобождаваш семката, да роди новото дърво. Да желаеш, това е разумно. Да искаш, това е нещо външно, затова идва ограничението. Искането е един външен процес, а желанието е вътрешен. Искането да съвпада с желанието на душата. Свободен е само Бог. Има три вида желания. 1. Които произтичат от Духа. 2. Които произтичат от нашия ум. 3. Които произтичат от нашето сърце. Има мисли, които произтичат от нашата душа - те идват отвътре, от нашите ближни; от вънка, от по-нисши същества. Ако твоето желание е желание на душата ти, изпълни го. "Търсете, искайте, хлопайте." Търси - сърцето. Иска - умът. Само този иска, който знае. Хлопа - волята, ръката. ИСКАШ. - И - за да искаш, трябва да знаеш закона на слизане и възлизане, да разбираш доброто и злото, да разбираш причините и последствията. / е линията, която свързва двете отвесни линии на буквата И. Искането трябва да има един обект. С - трябва да разбираш закона на движението, защото който иска, в него трябва да има движение, в него трябва да има постоянно прииждане. Това, което искаш, то не трябва само един момент да го искаш, а постоянно да искаш. Ще удряш, докато се счупи този голям камък. К - е буквата от астралния свят. V- ти трябва да знаеш как да направляваш лодката. А, a - да направляваш нещата и да си умен да носиш товара на идеите, и да знаеш как тези идеи да ги раждаш. Краката са символ на добродетелите. На земята човек ще отиде с краката си при доброто. С ръцете си ще направи доброто, това е вече ангелският свят. А с устата ще кажеш доброто, то е Божественият свят. Ние отиваме при доброто. Ангелите го правят, а Бог го санкционира. Ако човек се ограничава, той е свободен. Който се ограничава, е по-свободен. Ограничава се сам, за да не го ограничават други. (Тук Учителят говори за месната храна, растителната и плодовата, но аз - Савка - не успях да го запиша.) В яденето трябва да влиза любовта като метод да се трансформират енергиите в по-висша форма. Има глад на тялото, на сърцето, на ума. Когато човек яде, трябва в този процес да вземат участие умът, сърцето и волята, и те да вземат толкова от храната, колкото им е потребно. Щом влезе любовта, тогава никаква нечиста храна няма да влезе у вас. Да обичате, да любите - това е най-важното. Любовта ще ни покаже каква храна трябва да възприемаме. Сега ще отиваме главно към плодовете, докато дойдем до това състояние, дето думите ще бъдат храна за душата. Храната, която в сегашния век се консумира, е много нечиста, но ще дойде време, когато ще се храним направо от извора, а не от резервоарите. Месоядство има и в духовния свят. И смъртта на мнозина се дължи на такива месоядни души, които се хранят от кръвта на човека. (Тези бележки не са довършени. Дали някъде са продължени, засега не се знае.) 19 декември 1921 г. София
  21. Hristo Vatev

    1921_10_02 Жертва, упование и радост

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Път на мисълта". Извънредни беседи, 1920-1922 г. Издание:1949, София Книгата за теглене на PDF Съдържание Жертва, упование и радост Има ли жертва, ние устояваме в любовта. Има ли упование, устояваме във вярата. Има ли радост, устояваме в надеждата. Значи, жертвата е резултат на любовта, упованието е резултат на вярата, а радостта — на надеждата. Когато надеждата се реализира, хората се радват. Надеждата е синът, т.е. домът. Вярата е майката, а любовта бащата. Бащата и майката са крайният предел на самопожертването. Оттам се прави един завой, връщане назад. По-нататък не може да се върви. Вън от любовта, жертвата не може да се прояви. Ако не се жертваш, ще загубиш любовта; ако не уповаваш, ще загубиш вярата; ако не се радваш, ще загубиш надеждата. Който иска да придобие любов без жертва, той е стъпил на песъчлива почва. Който иска да придобие вяра без упование и надежда без радост, също е на песъчлива почва. Значи, няма надежда без вяра. Казваш: На какво да се радвам? — Има на какво да се радваш. Ти имаш тяло, мозък, дробове, стомах. Целият свят е твой. Ще се радваш на всичко. Ти можеш да мислиш, да чувстваш, да действаш. Ти разполагаш с основните неща на живота. Ще се радваш на всичко, което ти е дадено. А другите неща, сами по себе си, ще дойдат. Един велик закон гласи: Вън от любовта, животът не може да вземе друго направление. Отклонения могат да стават, но това не трябва да се допуска. Ако има вятър, листата на дърветата могат да правят отклонение. Важно е, и при отклонението да се държат за дървото. Това е добре, но лошо е, когато листът се откъсне от дървото и падне на земята. Същото се отнася и за човека. И той трябва да върви по пътя, по който е тръгнал. Че ще срещне повече или по-малко мъчнотии, това е друг въпрос. Трябва да вървиш, не можеш да се противиш. Ти се противиш на смъртта, но няма човек, който да не е влязъл в кошарата й. Светии и учители, всички влизат в тази кошара. И да се противиш, пак ще влезеш. — Но аз имам воля. — Каквато воля и да имаш, ще дойде ден, когато ще отстъпиш. Понеже всички хора са подчинени на великия закон, те непременно ще се примирят и ще отстъпят. Човек трябва така да разбира живота и изискванията му, както бащата разбира работата си на нивата. Тежка е работата му, но той има една радост — децата му. Тази радост го прави да издържа. Той работи на нивата, а мисълта му е на друго място — при децата. Той си казва: Колкото да е тежка работата ми, ще направя една жертва. Жертвата, която прави за децата, го радва. Идея има този човек! Както човек, като работи за дома си, страда и се радва, така и като работи за Бога, ще страда и ще се радва. Ако работата за дома е благословена, колко повече работата за Бога е благословена! Кратка беседа от Учителя, държана на 2 октомври, 1921 г. София. Jertva upovanie i radost.pdf
  22. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ФИЗИЧЕСКИЯТ ЖИВОТ - ПЪТ КЪМ ДУХОВНИЯ И БОЖЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Няколко души прочетоха по няколко стиха от следните глави на Новия завет: 1. Евангелие от Йоана 10:1-10 2. Евангелие от Лука 2:1-5 3. Евангелие от Матея тел 13:5-10 4. Евангелие от Лука 14:14-20 5. Евангелие от Марка 10:10-15 6. I Послание към Коринтяном 5:5-10 7. I Петрово Послание 4:4-10 8. I Йоаново Послание 3:3-7 9. Яковово Послание 2:2-10 10. Послание Юдино 10-15 стил: След прочетените стихове Учителя държа беседа. Във време на беседата росеше лек, приятен дъждец. Голям огън беше накладен. Всички бяхме наредени около огъня, защото времето беше хладничко. Небето облачно. Отвред мъгла ни заобикаляше. Учителят седеше под една малка, импровизирана палатка, а ние с най-хубаво, приятно разположение слушахме внимателно. Физическият живот е първо, необходимо условие за преминаване в духовния и Божествения живот. При изучаването на духовния живот има три среди, през които минава Божествената мисъл. В научна форма бих казал, че тя минава през материална, субстанциална и есенциална среди. Или през стомаха, през белите дробове и през мозъка. Много ваши мисли минават през стомаха, много ваши мисли минават през белите дробове и през мозъка и след като минат през мозъка, те влизат през астралното тяло в астралния свят. И в астралния свят пак ще минат през три среди. От астралния свят ще влязат в света на Мъдростта, т.е. в менталния свят. И тук ще минат пак през три свята. Като напуснат менталния свят, ще минат в причинния свят. Като влязат в причинния свят, пак ще минат през три среди. Другите среди са почти недостъпни за вас, не само за вас, но и за всички учени хора. Божествените мисли, които сега се проявяват в материалния свят, са всички изопачени. Няма Божествена мисъл в материалния свят, която да е чиста. Тя е изопачена, изкривена по причина на човешките умове, по причина на човешките сърца. Вследствие на това изопачаване между хората има различни интереси. Вследствие на това изопачаване на Божествените мисли иде това стълкновение сега в света, стълкновение, което е тъй осезателно, че няма дом, в който да не се проявява. Рядко ще намерите общество или дом, духовни и религиозни, дето да има приблизително това идеално проявление. Именно вие трябва да се застъпвате да изучавате не духовния, а материалния свят. Той е лесен, но първо трябва да изучавате отношенията в материалния живот. За пример какви са отношенията на мъжа към жената, какви са отношенията на братята към сестрите, на господарите към слугите, на съдиите към подсъдимите, на учителите към учениците и много други, хиляди отношения съществуват на физическия свят. Някой ще каже, че кармата на човека го заставя да бъде такъв или онакъв. Не, кармата не заставя човека. Смешно е, когато някой казва, че кармата определя човешкия живот. Човек създава кармата. Следователно тя не може да определи неговия живот. В този смисъл не дава никаква посока на неговия живот, а само определя глупостите на неговия живот. Възможно е, след като човек премине един живот в беднотия, в сиромашия, да се озлоби, да се ожесточи, та в друг живот да бъде още по-лош. Някой казва: "Като дойда втори път на земята, ще се поправя." Това е въпрос. Поправянето започва само тогава, когато човек знае, че той си е създал кармата и той трябва да си я изправи, а да не очаква Бог да му я изправя, защото Бог това няма да направи. Например един мъж бил жена си. Защо? Защото не е сготвила хубаво. Господ няма да слезе от небето, да ги примири. Те могат да се сърдят със седмици и те сами трябва да се примирят. Имайте предвид това, че Господ абсолютно не се меси в нашите спорове и когато Го повикаме като арбитър, като Го потърсим с всичкото си сърце, Той ще дойде, ще вземе участие, но иначе Той никога не напуща мястото Си. Не е било и няма да бъде! Той не е глупав да се изложи на такива детински капризи, каквито ние имаме на земята. Сега, често и вие вземате роля на примирители, нали? Но вие вземате роля на примирители като адвокати, да капне нещо. Съдията взема роля на съдия, но да капне нещо. Попът взема роля на примирител, но да капне нещо. Учителят взема роля на учител, на примирител, за да капне нещо. Питам се защо светът върви тъй криво? Че докато имаме такива примирители - "да капне нещо", тъй ще върви. Сега вие като ме слушате, казвате: "Дали ще капне нещо?" - Нищо няма да капне нито от моя, нито от ваша страна. Някой път искате да ме слушате, да научите нещо. Но знаете ли колко опасен човек съм? Аз знам и вие колко сте опасни за мене. Затова ще ви кажа: Когато не сте готови за една истина, не бързайте да ви се каже тя, защото в душата ви ще влезе едно смущение повече. Например често искате да имате Божествена Любов и я търсите! Хубаво, но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки разноски, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи разноски? Твоят мъж казва. "Може ли с тебе да се споразумеем с любов, да ми наготвиш, да ме опереш, да ме закърпиш?" Ако отидеш при Бога да искаш Божествена Любов, тя няма да се спре даже, много иска. Аз съм забелязал, мнозина идват при мене; и по някой път, като им кажа истината, гледам ги, сърдят ми се, надуят ми се. Казвам: Тъй, по земному трябва да започнете. Сърденето е едно качество на земната любов. За да любиш, трябва да се разсърдиш и затова, който не се сърди, няма любов и който няма любов, не се сърди. Затова мъжът, който се сърди, вземи го; ако не се сърди, остави го, тъй седи законът. Ами че този мъж, ако не се сърди, няма сили да те защити. Тебе, като жена, утре може да те атакуват някъде, а той трябва да те защищава, трябва да е готов да се бори с всички, да им разбие носа. Че и за земната любов трябва да се разбива носът на всеки човек. Когато на хората приказват за Божествената Любов, казват: "Не ви разбираме." Като разбиеш носа на един човек, какво показва това? С това ще му покажеш, че любовта изисква жертви. Като изкараш тази кръвчица навън от носа, той казва: "Любовта иска жертви, аз не отивам вече." Аз ви навеждам на тази мисъл, за да имате прави схващания. Законите, които сега съществуват в света, са основа за вашия живот. Вие не може да измените тези закони, т.е. не може да завържете никакви отношения с Бога, докато не разрешите всички ваши отношения на земята. Ако имате един човек, с когото не сте се примирили, той ще ви бъде спънка да вървите в духовния свят. Гледам ви, някой път правите големи усилия, казвате: "Десет години работя, правя усилия, но не съм се повдигнал."- Че как ще се повдигнеш? Развържете тези връзки и ще видите какъв подем, какви знания ще добиете! Та първото нещо е да се заемете да уредите материалните си сметки. Законът е такъв, който не е уредил материалните си сметки, няма да уреди и духовните си сметки. Който не е уредил духовните си сметки, няма да уреди и материалните. Който е уредил материалните си сметки, ще уреди духовните и Божествените си сметки. И тъй, сега вие, мъже и жени, и всички други, не само в новото учение, всички искате да станете духовни, но аз още не съм намерил нито един автор, нито един човек, който да разправи какво подразбира той под думите "да живее духовен живот". Аз бих желал някой ден да ми разправите вашите опитности, какво разбирате, като се каже "духовен живот"? Спрете се, вземете тази мисъл, помислете какво нещо е духовен живот. Сега ние сме дошли тук, на Витоша. Кои са подбудителните причини за нашето идване тук? Ако ме питате, аз мисля, че трябва да има една строго определена причина, която ни е заставила да дойдем тук. Когато някой човек влезе в някоя гостилница, коя е подбудителната причина, която го е накарала да влезе? Не гладът е подбудителната причина, а хлябът. Като влезем един път в тази гостилница, качеството на хляба ще определи да отидем ли втори път или не. Сега това, което тук ще ви говоря, ако бих ви го говорил в София, няма да има такъв ефект в нашите умове, както тук. Там няма такова масло, с което да ви сготвя. Сега аз изваждам своята кухня, понеже има масълце, да сготвя нещо хубаво. Вие като сготвите някое ядене, в какво намирате хубостта му? Дали е красиво, в красотата ли? Отвън има червенина, но тази красота е фиктивна, тя с езика се подсказва. Но има и друго нещо, стомахът, който после си казва мнението. Езикът казва: "Отлична е храната, вкусна е", подписва се, но като дойде ред до стомаха, той не се съгласява с езика, не се подписва, а дава надпис: "Да се повърне тази храна, не струва нищо!" Тогава вкусът и стомахът се скарват. Тъй щото приятните неща, вкусните неща в живота не са най-добрите. Впрочем, не че не са най-добрите, някой път са добри, но изключението е 50%. Тогава вие сами може да направите опит в дома си, а именно следния, онези от вас, които имате деца, изберете едно от тях и постоянно го хвалете, другото дете постоянно укорявайте, а третото го ту хвалете, ту укорявайте. Направете опит да видите какви ще бъдат резултатите. Вие не сте правили такива опити. Резултатите от тях са следните: някои деца, които много хвалите, едни от тях съвършено ще се развалят, а някои ще се поправят; някои пък, като ги укорявате, ще се поправят, а други, като се укоряват, се развалят; тези пък, които едновременно хвалите и укорявате, стават индиферентни и казват: "Това е в реда на нещата." Това са мои лични наблюдения върху вас. Аз съм употребявал и трите метода - направил съм опити с всеки един от вас и съм видял резултатите. Има друг един метод, той е най-добрият и е следният: да не казваш никому нищо, нито да хвалиш, нито да укоряваш, да бъдеш индиферентен, да се правиш, че не виждаш, като че ли си сляп и за доброто, и за злото. Този метод не съм го приложил, за в бъдеще ще го приложа. От първия си опит имам 25% резултат, а 75% загуба. От втория опит само 25% резултат, 75% загуба, а от третия опит 1% резултат, 99% загуба. Значи 75 + 75 + 99 = 249 загуба; 25 + 25 + 1 =51 печалба; резултат: от 249 - 51 = 198, т.е. близо 200 загуба. Значи 200 имам да давам. Вие всички ме държите за 200 отговорен. Тези методи вие ще приложите и върху себе си, защото не мислете, че ние, като хвалим и укоряваме хората (това е материалната страна), не можем да хвалим и укоряваме и себе си. Ние можем да се хвалим, може и да се укоряваме. Всеки от вас има тази опитност. Сега някои много се хвалят, казват:" Като мене няма друг човек на света." Други пък казват:" Като мене вагабонтин няма на света." Трети казват: "Не съм толкова лош, аз съм и добър, и лош." Това са трите метода, които употребявате. Е, това е кармата. Аз ви говоря върху тези три метода, понеже от дълго време са прилагани, прилагани, и то не само в този ви живот, но и в миналите ви съществувания. Както виждате, много не е излязло от нас. Тези резултати, които сме достигнали, са благодарение на тези три метода. За в бъдеще новият метод на любовта е да бъдеш сляп за всичко - злото и доброто да го не виждаш в света, защото законът е такъв. Ще виждаш доброто на един човек, ще му видиш и злото, не можеш да го избегнеш, това е поляризиране. Щом търсиш добрите му страни, ще намериш и лошите. И обратното е вярно, т. е. търсиш ли лошите страни, ще намериш и добрите. Щом не го бараш, ти ще видиш само неговите отношения към Бога. Следователно вашето първо разбиране трябва да бъде такова, каквото е усещането на един здрав стомах, а не на един болен стомах, т.е. имайте за правило да вземате винаги съвета на вашия стомах; ако искате на физическия свят да сте добри, да схващате Божията мисъл, трябва да задоволявате стомаха си, да се съобразявате с него. Той като е работил известно време, като е доволен от вашата храна, казва: "Господи, аз съм доволен от това, което ми даде." Тогава той преработва храната и я препраща най-после в белите дробове. Първото нещо е вашата мисъл да произведе на физическия свят едно приятно впечатление, и тази мисъл трябва да бъде чисто конкретна. Вие не се стремете изведнъж да преминете от физическия, материалния свят към духовния. Гледам ви, всички прескачате веднага от материалния към духовния свят. Че физическия свят още не сте го проучили! А всинца имате най-много допирни точки към физическия свят. Ами ако вашето дете на физическия свят не се нуждаеше от храна, би ли обикнало майка си? Ако това дете не се нуждаеше от конкретно учение в училището, от умствена храна, щеше ли да се завърже някаква връзка между майката, бащата и детето? Ако това дете не се нуждаеше от другарчета, да играе с тях, щяха ли да се завържат някакви отношения помежду им? Следователно сегашните ни връзки са материални - чисто на стомаха, сърдечни - чисто на белия дроб, и мозъчни - които са по отношение на знанията и човешката мисъл. И тъй, за в бъдеще ние трябва да се стремим да имаме тези правилни физически възприятия. Човек, който няма правилни физически възприятия, не може да има и правилни духовни възприятия. Ако физическите ни възприятия са болезнени, и духовните ни възприятия ще бъдат такива. Законът е верен. Ако волята ни е слаба, ще бъде слабо и сърцето ни. Ако волята ни е силна, подразбира се физическата сила на човека, ще бъдат силни и неговите чувства. Вземете онези хора, които имат здраво тяло и силна воля, как устояват те своята любов? А онези майки, на които волята е слаба, като са насаме, обещават да издържат своите чувства, но като дойде изпитът, като Петра три пъти се отказват. Следователно на физическото поле трябва да имате воля. Волята на човека се познава само на физическия свят, и от това гледище много хора с хиляди години са упражнявали волята си. Хора, които са отивали на бойното поле, с хиляди години са развивали волята си дали ще могат да издържат. От гледището на духовния свят войната не е потребна, но от гледището на физическия свят тя е потребна. Който не е развил волята си, трябва да разбива носа си и да му го разбиват, да убива и да го убиват. Затова всички животни, които са тук, около нас, учат този закон, каляват се. Ще ги каляват дотогава, докато се научат да бъдат смели и решителни, да не се колебае тяхната воля. Тогава в окултната наука се туря едно правило, страданието на човека се продължава дотогава, докато страхът се продължава; щом страхът се намали, и страданието се намалява. Затова се казва в Писанието: "Страхливият няма да наследи Царството Божие." Ама ще ме убият! Че какво от това? Докато не си смел, страданието ще се увеличава, но в деня, в който станеш смел и решителен, тези страдания започват да се отдалечават. И тъй, ние трябва да разрешим въпроса чисто материално, да разрешим всички наши отношения на физическия свят. Ами ако един човек ти е отвратителен, не можеш да го търпиш, да го гледаш, нямаш чувства да надделееш всичко това, как ще мислиш за нещо духовно? Имаше една жена във Варна, която можеше да плува по 4-5 часа във водата като някой сом. Безстрашна беше, обаче като видеше някоя пиявица, дори в шише, тя бягаше. Мъжка Драгана беше, човек можеше да убие, но като видеше пиявица в шише - бягаше. Сега, тази пиявица, тя ще развали твоя живот. Може да те е страх само от една пиявица в живота ти, но тя ще развали целия ти живот Може да си мъж, но ако има само едно нещо, от което да те е страх, този страх ще развали всичко това, което си градил. Да кажем, че си християнин и те е страх от пиявица, бият те - устояваш, гонят те -устояваш, но дойде ден да ти турят пиявица на врата, казваш:" Всичко мога да издържа, но да ми турят пиявица на врата - не мога да издържа." Изгубваш всичко. Питам: Где е философията? - Няма никаква философия. Всичко можете чрез Христа. Сега, като ви говоря, на физическия свят пак изпъкват мисли в ума ви, че еди-кой си, че Драган, че Стоян се страхува от пиявица. Това няма да ви спаси. Казваш: "Не, мене не ме е страх толкова, като другите " Все едно. Да познаваме грешките на другите, това не е едно благо за нас. Колкото повече познаваме погрешките на хората, толкова повече падаме в изкушения. Колкото повече ги знаем, толкова по-зле за нас; колкото по-малко знаем погрешките им, толкова по-добре. Първото нещо, ще приложите този закон конкретно към себе си. Сега, мнозина от вас не са дошли на Витоша заради мъглата, заради дъжда, да не ги накваси. Ще погледнат чепиците си, дрехите си, дъжда - ще се откажат. Погледнете този облак, казвате: "А, той е страшен!" За най-хубавите неща в света, които ни носят най-голямо благо, ние си произвеждаме такива форми на физическия свят, които постоянно ни спъват. Като дойдете на земята, никакъв дъжд да не ви спира. Тези капчици отгоре са благословение. Благословение са, но кога? Ако според този закон сте посели в себе си всички добри мисли и желания, ще има най-добри резултати, ако сте посели най-лоши мисли и желания, този дъжд ще има най-лоши резултати. Казва се в Писанието, че едно семе паднало между трънете, друго на каменлива почва, трето на пътя и едно на добра почва, и само то дало плодове, едно 20, друго 60 и трето 100. Защо е така? Онова, което е паднало между трънете, то само си приготвило такива условия и затова паднало там. Христос казва: "Това си приготвил, там ще растеш." Другото, което е паднало на пътя, и птиците го изкълвали, Христос казва: "Да видиш какво значи пътища да правиш." И това, което е паднало на камениста почва, е това, което сте си посели. Само едно е паднало на добра почва и дало добри плодове. И то е, което сте си посели, те. приготвили. Вие казвате: "Пусти тръне, как ни спъват!" Ти си ги приготвил. Христос не обяснява причината. Казваш: "Тези камъне!" Ти си ги приготвил. Следователно трънете, камъните, пътя ние сме си ги приготвили и първото нещо, което ни предстои, е да поправим пътя, да го изорем хубаво, да извадим трънете, камъните и тогава да засеем. Някои идват при мене и казват. "Учителю, посей!" Хубаво, толкова съм посял, но някоя мисъл ще падне между трънете и вие си създавате зло за себе си. Всяко благословение, което Бог е дал, ако не падне на добро място, не само че няма да се посее и изникне, но ще създаде лоши условия. Трънете ние ги създадохме. Чрез какво? Че не е ли трън, когато ние може да мушкаме този-онзи, да го спъваме? Например някой човек си чете там нещо, тръгнал в Божествения път, но аз отида и му кажа. "Защо си тръгнал в този път, я остави това нещо!" И веднага в този човек всичкият импулс на неговата душа се спира. Друг случай, който често правят евангелистите и стават причина да повехне семето - хвърлят го между камъните. Има някой ученик много способен, даровит, тръгнал да се учи, но на тях им трябва работник и казват: "Не ти трябва повече учение, хайде да станеш проповедник!" Свършил той само трети клас, напуска училището, взема Библията и тръгва в света да проповядва; като няма знания - пропада. И след това става по-лош. В първо време е много духовен, но после се омърлушва, гледаш го, зарязал проповедничеството, станал търговец. Те трябва да му кажат: "Слушай, върви да учиш, стани крепък и мъдър и след това ела при нас да работиш. Като дойдеш, никакви пари няма да вземаш, без пари ще проповядваш." Има ли пари, казваш ли, че много знания не трябват, казвам:"Този проповедник е хвърлил семето на камък." Тази е една от големите причини, загдето християнството днес не прогресира, защото все с пари се работи. Никакъв резултат няма, т.е. има, но този резултат не се дължи на никакъв проповедник. Който се е обърнал към Бога, той се обърнал от човек, който не е платен. Проповедникът постоянно го съблазнява, но той си казва: "Онзи човек, който ме обърна към Бога, той беше добър човек." И тъй, сегашният резултат в християнството се дължи на онези неплатени проповедници, на онези неплатени свещеници, без расо и калимавки, а тези, външните, "щурци" аз ги наричам, и те са извършили нещо, те са създали в света пътищата, камъните и трънете. Колкото трънете са по-големи, толкова повече пари са платили; колкото камъните са по-големи, толкова повече пари са платени; колкото пътищата са по-широки, толкова повече пари са влезли в тази торба. Та ние трябва да работим даром. Да не влиза в ума ви мисълта да станете проповедници, та да ви се плаща. Горко ви, ако се научите да ви се плаща. Тъй говори новото учение. Горко на онзи, който проповядва с пари, горко на онзи, който служи на Бога с пари! И тъй, дойде ли до проповядването с пари, и дума да не става. На физическия свят материята търпи всичко, но чисто духовният свят не търпи никакви плащания. Онзи, когото ти си обърнал към Бога, той с пари не трябва да ти се отплаща, той трябва да ти се отплати с любов. Любов за любов, такъв е законът. Например ти си го спасил. Той купи един куркой*, после една къща - иска да ти се отплати. С нищо, с никакви куркои, с никаква къща не може да ти се отплати. С много малко иска той да се откопчи. Та ние ще се заемем сега да приложим, да разберем физическия свят. Не се старайте да бъдете духовни, докато не се оформите на физическия свят, докато нямате здраво тяло, здрав стомах, бели дробове и мозък, та като им заповядвате, да слушат. Тъй правят адептите. Не да постиш, та да изтощиш стомаха, да изтощиш цялото си тяло. Стомахът е твой добър приятел, ти ще се разговаряш с него приятелски, ще му кажеш: "Слушай, и за тебе е добро, и за мене е добро, хайде с по-малко ще минеш, ще намалиш труда си." А вие се храните най-малко три пъти на ден и при всяко ядене стомахът има приблизително по 4 часа работа, значи той работи 12 часа дневно. И като разправите на стомаха, че 12 часа труд е непоносим за него, всички негови граждани ще кажат: "Хайде да намалим този труд, да приложим закона!" Като се намали трудът на стомаха, от това се ползува мозъкът. Защо? От 12 часа работа на стомаха, знаете ли колко спестена енергия ще се прати на мозъка? Не остава енергия за мозъка, за мисълта. Ако стомахът много работи, мозъкът малко работи и обратно. Законът е такъв. За да накараме нашия мозък да работи, от тези 12 часа 6 часа трябва да употребим за мисълта и 6 часа за физическия свят. Няма да кажеш на стомаха да не яде, това е крайност и природата не търпи крайностите, а разумно ще му кажеш да не иска много да яде, защото не е износно. И тъй, ние ще се повърнем към онази основна мисъл, когато първите хора са имали здрави тела, здрави стомаси, а не такива изопачени, каквито са сегашните стомаси. Няма здрав стомах в света! И този стомах, за да го накарат да работи, турят в яденето масълце, пиперец и какво ли не друго. У нас не се ражда един естествен глад, а само като ни замирише яденето, тъй вкусно приготвено, раздразни се вкусът, наяждаш се, а после казваш: "Тази храна не ми хвана място." Наядете се хубаво и после казвате: "Хайде сега да станем духовни, да обичаме Бога и хората!" С един развален стомах не можеш да любиш. Човек, който има развалени гърди, съвсем не може да люби. Човек с разстроен мозък също не може да люби. Човек с развален стомах 1/3 не може да люби, с развален мозък 3/3 не може да люби. Някои казват: "Това не е вярно, то душата работи." Питам, ако е така, защо душата не се прояви извън стомаха, дробовете и мозъка? Защо изисква храна от стомаха, въздух от дробовете и мисъл от мозъка? И така, Бог е турил душата ни тъй затворена в тялото. Ще кажете:"Писано е: "Бог ще развали този търбух " Да, но ако човек направи стомаха и дробовете цел в живота си, те ще подадат заявление до Бога и Той ще ви уволни. Първо, поставете си за цел да имате здрави тела, здрави стомаси, гърди и здрави мозъци. Те чувствуват всеки по свой особен начин. Стомахът чувствува по един начин, мозъкът - по друг, дробовете - по трети начин. В Евангелието на Йоана е казано: "Крадецът не иде, освен да открадне, погуби и заколи." Под "крадеца" Той подразбира физическия свят. Там има ядене и пиене, там има кражба. В духовния свят няма, не стават кражби. Дето има кражба, там е физическият свят. Тя тук става. Сега ще ви попитам: Дотук, догдето съм стигнал в мисълта си, какво разбрахте от ваше гледище? (Отговарят: Да бъдем здрави.) Добре, здравето е целта, но как да се добие това здраве? Какви методи, какви начини има за това? (Отговарят: Да се живее разумно, умерено.) В какво седи разумното, умереното? (Отговарят: В храната, в мисълта, в желанията.) Не, отговорът ще дойде само тогава, когато направите опит. И да ви дам отговор, това не е във ваша полза. Е, кой е Христосовият* метод? (Отговарят: Любовта.) - Къде е Любовта? Това, което казвам, да се хармонизирате, да живеем братски, тези неща са неопределени величини, хиксове. Когато някой богат човек осиромашее, търси бедния, казва:" Брат ми си." Защо? Защо променя поведението си? Това не е братство. Братството подразбира и когато е богат, и когато е учен, и когато е цар, да няма никаква промяна в поведението му, да няма никаква промяна в неговия живот. Ако имате един приятел, и след като стане той цар, вие започвате да се стеснявате от него, това братство ли е? Де е приятелството? Той трябва да си остане такъв, какъвто си е бил в първо време. И тъй като служим на Господа, дошли сме до това положение, че като станем духовници, започваме най-идеално с Бога, а после започваме да се страхуваме от Него, казваме: "Няма да се моля вече." Че ти си изгубил истинското понятие, истинското представление* за Бога. Бог никога не се изменя. Той е винаги един и същ. Някой път казвате, че Бог бил такъв, друг път - друг. Това са схващания на различни автори. От това, което е казал апостол Павел, той е изнасилил някои Божествени мисли. Та и всички вие изнасилвате Божието. Казвате: "Апостол Павел казал така"; "На апостол Павел му говорил някой дух, на този дух говорил друг, по-висш дух, на втория говорил друг, още по-висш дух." Знаете ли през колко среди е минала тази мисъл, докато дойде при нас? За да разберете тази мисъл, тъй както е предадена, трябва да я хванете от този първи дух. Не че Павел не е знаел тези неща. Не, той е преживял много работи и като му ударили 7 по 77, започнал да пише много хубаво и казал: "Братя, със страдания ще влезем в Царството Божие." Мнозина от вас казвате: "С Любов ще влезем в Царството Божие." Като ви ударят 7 по 77, казвате: "Със страдания се влиза в Царството Божие." Казвате: "Апостол Павел бил много глупав." Не, много умен е бил той. И тъй, за да добием здраве, първото нещо е да дойдем до основния закон, който Бог е вложил във физическия свят, защото и физическият свят си има добрата страна. Материята в първоначалното си състояние е била от Божествената субстанция, но след като се отделила, тя вече днес не е такава, каквато е била тогава. То ние ще се върнем към този именно физически свят, който е бил чист, кристален, и в това тяло няма да има вече излишъци, няма да мирише, в него смъртта и животът постоянно ще се уравновесяват, ще има постоянни промени. Затова трябва да си създадем чисто тяло, в което Духът да живее. Затова апостол Павел казва: "Ако това тяло се разруши, имаме дом, който сега градим и в който бъдещото тяло ще влезе да живее." То ще бъде по-добро от това, което сега имаме. Искам да остане в ума ви четвъртият метод: да останете слепи за добродетелите и за грешките на хората, а очите ви да се отворят за вас, да познавате и добрите, и лошите си страни, да не се корите и хвалите, но да знаете защо сте такива. И тъй, Христос иска трояко да ни спаси - физически, духовно и Божествено, и тогава ще дойде възкресението. И аз турям - ставането е в свръзка с физическия свят, оживяването - в свръзка с духовния, а възкресението - с Божествения. Не можем да оживеем, ако нямаме физическо здраве; не можем да добием духовен живот, ако не сме добили физическия живот, защото физическият живот е основа на духовния, а духовният е основа на Божествения.Та да не казвате: "Искам да се освободя от този физически живот." Вие ще имате всичкото уважение към този физически живот дотолкова, доколкото Бог му е дал цена. На него ще се насади духовният, а на духовния - божественият. Не искам да казвате, че този дух тъй казал, онзи дух тъй казал. Права философия е, когато човек има здраво тяло, здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах. Според състоянието на тези три уда се определя вашият физически живот. И духовният живот се определя от органите на вашия мозък. Когато гърдите са здрави, човек има здраво сърце; когато мозъкът е здрав, човек има здрав ум, или тогава умът може да се прояви правилно; когато дробовете са здрави, чувствата се проявяват правилно; и когато стомахът е здрав, волята може да се прояви правилно, но не че стомахът създава волята. Затова ние сме излезли днес на Витоша, на този Божествен въздух. Видите ли тази земя? Този дъждец, тези облаци, на вид неприятни работи, но за да бъдем в тази обстановка, трябва да умеем да изтълкуваме тези неща в природата. Чрез тези капчици, капнали върху главите ни, да приемем Божието благословение. Всяка капчица е донесла хиляди богатства. В тази школа се изисква учениците да образуват една благоприятна атмосфера. А сега у всинца ви има едно лошо желание. Да ви кажа в какво седи то. Дадат ви една ябълка, изяждате я, остане още една, вие искате и нея, да се осигурите за утре. Останалите ябълки развалят стомаха ви. Освен това вие вземате, но не давате. Всички, които ме заобикалят, мязате на пиявици. Вие само черпите и пълните вашите торби. Тогава какво правя? - Пращам някои духове да ви оберат. Казвам им: Идете да ги оберете, торбите им са пълни. Аз нарочно ги пращам, за да ви оберат. Защо?- Защото не ви трябва това в торбите. Затова и Господ праща лошите духове. Те са като стражари, казват: "Дай сам това."После кимвате: "Благодарение, че не ни набиха." Казвам ви как чувствувам вашето състояние. Някой път, като сте около мен, усещам такъв гнет, като че ли хиляди тръне ме бодат. Безкористно посещение подразбирам това, че като дойде някой човек наоколо ти, да усещаш едно благоразположение, като че ли този човек носи нещо. Понеже всеки от вас иска да смуче, затова не можете да се търпите понякога. Това не е право. Смукане не се позволява. Затова настъпва и демагнетизирване, няма хармония. Тези неща стават несъзнателно у вас. Ето защо в християнството се препоръчва безкористието. Защото, като се качи човек на по-високо стъпало в дейността на живота, изискват се по-добри условия. Енергията от стомаха трябва да се препраща нагоре. Ще ви приведа един анекдот, случил се в София. В едно събрание някой си добър оратор държал реч. Имало много публика, та хората били сгъстени. Един едър, възрастен господин се въодушевил от речта, започнал да маха нагоре-надолу с ръце, да ръкопляска. Под него имало едно дребно човече, което той не забелязал, а едва след като чува някакво викане: "Шапката ми смачкахте!" - разбрал, че под него имало човек. Та и ние някой път се въодушевим, но този, който е под нас, страда. Като се въодушевиш, опасно е между хората да вдигаш и слагаш ръцете си, защото, ако си някой великан, ще пострадат тези, които са около тебе. Извън хората може да се въодушевяваш. Тези великани са хора със силна воля и ако си между тях, като се въодушевят, може да ти направят пакост, без да искат. Остава нещо неясно, нали? Неясността стои там, че хората не могат да видят връзката между физическия и духовния, между духовния и Божествения светове. Казваме, че физическият живот не ни трябва. Не, физическият и Божественият живот са двата полюса. Забележете, сегашните хора било в Европа, или Америка, навсякъде, като видят някой здрав, красив човек, не могат да го търпят, почват да му завиждат. Проповедниците в Америка проповядват, че хората не трябва да бъдат здрави, а малко сухички, с хлътнали очи. Така са схващали светиите, че и той трябва да бъде мършав на лице, с хлътнали очи. Това е едно патологическо схващане за светията. Той ако е светия, лицето му трябва да е светло, без да е мършаво. Сега ние всички да се заемем да изправим погрешките си, които са внасяни в нашия организъм от миналото ни. Това, което сега преживяваме, не се дължи на сегашния ни живот, то се дължи на миналите ни съществувания, а сегашният живот се определя от миналите ни съществувания, затова трябва да бъдем искрени. Някой казва: "Кажи ни погрешките." Първо трябва да си поправим стомаха, после белите дробове и най-после мозъка. Няма друга по-добра система, по-добър начин за възпитание от тези три. На някого казват. "Ти си честолюбив." - "Защо?" - "Защото обичаш славата." На другиго казват: "Ти обичаш да полъгваш." Трябва да разберем причините, корените на тези недостатъци. Има много наши недостатъци, които произтичат от стомаха. Много наши недостатъци произтичат от белите дробове и много произтичат от мозъка. Не можем да изкореним нашите погрешки, ако не знаем где се корени злото. Например, ако ви препоръчам да развиете чувствата си, ще ви кажа тъй: "Разширете носа си, дишайте дълбоко!" С разширението на носа си разширявате чувствата си, със сплескване на носа сплесквате и чувствата си. С разширение на дробовете разширявате и чувствата си. Казвам: Разширете дробовете си, разширете носа си. - "Не, аз ще се моля" -казвате. Който дълбоко диша, той хубаво се моли; който плитко диша, и плитко се моли. Има йоги, които дишат дълбоко, задържат въздуха до 20 минути. Който се моли плитко, неговата молитва е една педя над главата му. Дълбоко дишане трябва, от 5-10 до 20 минути ще задържаш дишането си и тогава ще концентрираш мисълта си към Бога. Така ще има добра молитва. Забележете кога не се молите добре - когато сте раздразнени. Щом сте съсредоточени, и молитвата е добра, и дълбоко дишате. Ще ви определя в какво седи молитвата. Молитвата е сила, която трансформира. Някой път те обиди някой, ти не можеш да се сдържиш в себе си и казваш: "Аз ще му претърпя сега, но един ден ще докарам работата така, че ще се разбере." Такъв човек не може да има дълбока молитва, която Господ да слуша. Щом те обидят, веднага трябва да се поляризираш и да изхвърлиш навън тази отрова, може да остане една малка частица от отровата, но по-голямата част да я изхвърлиш. Ако си оставил по-голямата част от отровата в себе си, значи голям недъг имаш в астралния свят, затова не можеш да простиш. За в бъдеще ще се образува голяма школа, в която ще се държат изпити, ще се изработват предмети, както жените изработват разни предмети, както мъжете шият обуща, рисуват картини и т.н. Тогава ще кажем дали имаме един верен метод в работата или не. Колцина от вас, подложени на изпит, биха го издържали. Например връщате се от една проповед, въодушевени сте, но всички вкъщи се нахвърлят отгоре ви. Ако ти запазиш мира, радостта си, това показва, че си разбрал Божественото и си схванал, че това са временни изпитания. Някой от вас разказва: "Аз като излязох от беседата, имах много хубаво разположение, но една сестра ме разтревожи, изгубих хубавото си разположение." Другата отговаря: "Че и аз така." Това е пиявица, която се среща навсякъде. Та при Божествения живот се изисква да разбирате законите на физическия свят, за да може да издържите страданията. По някой път, като стоя, и аз се опитвам да издържам. Например често съм забелязал, таман има ефект нещо, някои от вас се скарат и всичко се разбърква. Тогава сядам аз да туря всичко в ред и порядък. Взел съм четките, боите - рисувам, поправям разваленото. Вие отново се скарате, разхвърляте ми четките, боите, всичко става миш-маш. Смешно е моето положение. Не ми остава друго, освен да взема бастун и да ви разгоня. Казвам си: Заминаха пак, чакай да видя мога ли да туря всичко в ред, мога ли да забравя всичко това? Това е наука. То е за всинца ви, не само за мене. Тези препятствия навсякъде ще ги срещате. Човек трябва да мине през тези изпити. Господ ще го постави пред тях и той трябва да ги издържи. Там привилегии няма, само ще учите. Търпение сами ще добиете, знания сами ще добиете, всичко сами ще учите. Не учите ли, то ще ви бъде изкушение. Всички противоречиви стихове, които четохме, обясняват следното: да приведем всички противоречия в живота в хармония, и когато ги приведем, ще имаме една по-друга опитност в живота, по-друго съзнание ще дойде. Бих ви препоръчал следното: да бъдете слепи и глухи за погрешките и добрините на хората и нито да се хвалите, нито да се укорявате. Забелязал съм, вземате някого, когото обичате, хвалите го, а утре обаче работата се изменя, започвате да го корите. Това вършат жените в Сливен. Когато някой мъж върви по волята им, те казват, че чрез него говори Духът, че те го виждат с великолепни дрехи с корона и венец на глава, като него няма друг. Но почне ли той да не върви по техния път, да не върви по волята им, започват да казват, че не е вече в такива хубави дрехи облечен, че му взели короната, венеца. И той казва: "За да бъда като по-напред, трябва да вървя по пътя им " Това е изнудване на нашите религиозни убеждения. За да вървите по един правилен път, трябва да бъдете слепи за доброто и погрешките на другите. Който иска да знае моето мнение за него, аз нищо няма да му кажа, а ако ми иска 1000 лева, ще му дам. Ако му кажа, че е честен, добър човек и не му дам 1000-та лева, които ми иска, где остава последователността между думите и делата? Като му дам пари, то с това аз го похвалявам и му казвам: В моето лице ти имаш всичкото доверие. Та не трябва да се хвалим, а на дела да се вижда всичко. От тази беседа да остане в ума ви следното, слепи и глухи да бъдете за грешките и добрините на другите, колкото ви е възможно повече. Искам 75% да бъдете слепи и глухи, а 25% да прогледвате. Искам да бъдете днес бодри и весели! Сега ще направим обед, а след това гимнастика. (След обед се изкачихме високо по Витоша. Всички се чувствувахме много добре. Там горе, на високите витошки баири, правихме гимнастика. И след това бодри, весели, доволни тръгнахме си назад за София.) 9 юни 1921 г., четвъртък, Спасов ден, Витоша ---- *куркой - пуяк * Христосовият - срв. старобългарското Хрьстосов * истинското представление - истинската представа
  23. Hristo Vatev

    1921_05_25 Път на мисълта

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Път на мисълта". Извънредни беседи, 1920-1922 г. Издание:1949, София Книгата за теглене на PDF Съдържание Път на мисълта Всяка Божествена мисъл минава през три среди: материална, субстанциална и есенциална, т.е. през стомаха, дробовете и мозъка. От мозъка мисълта влиза в астралния свят, дето минава пак през три среди. От астралния свят тя влиза в умствения свят, също през три среди. Обаче, мисълта и тук не спира. Тя влиза в причинния свят, в други три среди, крайно недостъпни за човека. И най-ученият човек не може да влезе в причинния свят. Този е пътят на Божествените мисли, които слизат на физическия свят. Няма Божествена мисъл, която, при слизането си на физическия свят, да не се изопачи, да не изгуби своята чистота. Това се дължи на изопачените човешки умове и сърца. Щом се изопачи мисълта, хората се сблъскват в своите интереси. И наистина, в което общество или в който дом влезете, навсякъде виждате сблъскване. Рядко ще срещнете дом или общество, дето мислите на хората са идеални, дето няма сблъскване. Ето защо, започнете първо да изучавате материалния свят. Щом изучите този свят, лесно ще изучите духовния. Една от задачите на човека е да изучи отношенията между мъжа и жената, брата и сестрата, господаря и слугата, учителя и ученика, съдията и подсъдимия и т.н. Много отношения има между хората на физическия свят. Като се говори за изопачения човешки ум и човешко сърце, за оправдание, хората казват, че кармата ги заставя да се проявяват така. Смешно е да се мисли, че кармата определя човешкия живот. Човек сам създава кармата. Невъзможно е това, което си създал, да определя насоката на твоя живот. Кармата има отношение само към грешките и глупостите на човека, но тя не може да определи пътя на неговото движение. Условията могат да озлобят, да ожесточат човека, но това не е естествен път на развитие. Като прекарал живота си в беднотия и лишения, той се озлобил, но това е резултат на неразбиране. Ако разбираше беднотията, той нямаше да се озлоби. — Е, в друг живот ще се поправя. — Това е въпрос. Човек може да се изправи, само когато съзнае, че той е виновник за своята карма. Следователно, веднъж я създал, той сам ще я изправи. Очаква ли Бог да го освободи от кармата му, не само че не ще се освободи от нея, но още повече ще се обърка. Един мъж бил жена си, защото не сготвила добре яденето. След това и двамата очакват Бог да ги примири. Много ще чакат! Те сами трябва да се примирят. Знайте, че Бог не се меси в човешките спорове и недоразумения. Това не е било, и няма да бъде. Колкото и да Го викате за арбитър, Той няма да напусне мястото си. Често вие играете роля на примирител, с цел да капне нещо в кесията ви. Адвокатът защищава, примирява хората, с цел да капне нещо в кесията му. Свещеникът примирява хората пак със същата цел — да капне нещо. И учителят примирява учениците си, с цел да капне нещо в джоба му. След това всички се питат, защо светът върви по крив път. — Много естествено, докато има такива примирители, които се водят от мисълта, да им капне нещо, дълго време още светът ще върви в крив път. И вие, като ме слушате, казвате: Дали ще капне нещо? — Нищо няма да капне, нито от моя страна, нито от ваша страна. Вие искате да научите нещо от мене. — Знаете ли, колко опасен човек съм за вас? Знаете ли, колко опасни сте и вие за мене? Ето защо, ако не сте готови да възприемете една истина, не бързайте да ви се каже. Щом не сте готови, тя ще внесе голямо смущение в душата ви. Някой иска да придобие Божията Любов. Казвам: Ти още не си приложил човешката любов, както трябва, а търсиш Божията. За човешката любов се изискват малки разходи. Ти не можеш да платиш тях, а се стремиш към Божията Любов, за която са нужни големи разходи. Можеш ли да посрещнеш тези разходи? Мъжът пита жена си: Готова ли си да ми сготвиш, да ме опереш и закърпиш с любов? Ако жената не е готова да направи това с любов, как ще говори за Божията Любов, която изисква много по-големи жертви? Може ли да й служите? Дойде някой при мене, иска да му кажа истината. Щом я кажа, той се надуе, разсърди се, не иска да ми говори. Казвам му: Приятелю, ти постъпваш по земному, а искаш нещо Божествено. Сърденето е човешко качество, присъщо на земята, т.е. на земната любов. Който люби по човешки, непременно ще се сърди. От гледището на човешката любов, няма любов без сърдене и няма сърдене без любов. Затова казвам на жената: Ако твоят възлюбен се сърди, ожени се за него; ако не се сърди, напусни го. — Как е възможно това? — Много просто, ако мъжът не се сърди, той няма сила да защити жена си. Като жена, утре може да те нападнат някъде. Какво ще правиш, ако мъжът ти не е готов да скочи на крак за тебе, да те защищава? Той ще се разсърди, ще разбие носа на онзи, който нападнал жена му. Ще разбие носа му, ще му покаже, че любовта изисква жертва. Като потече малко кръв от носа на човека, той започва да мисли и казва: Любовта изисква жертви. Аз ви навеждам на тази мисъл, за да си изработите правилно разбиране. Като живеете на земята, вие трябва да изучавате законите, които определят отношенията между хората. Не може да имате отношения към Бога, докато не разрешите правилно отношенията си към хората, като към ваши ближни. Как ще влезеш в духовния свят, ако си скаран с някого ? Казваш: Десет години работя върху себе си, правя големи усилия и още не съм се повдигнал. — Как ще се повдигнеш? Ти си се свързал с толкова хора, а искаш да се повдигнеш. Освободи се първо от връзките, които те държат за земята. Тогава ще се повдигнеш и ще придобиеш онова знание, към което се стремиш. Закон е: Който не уреди материалните си сметки, не може да уреди духовните. И обратно, който не уреди духовните си сметки, не може да уреди и материалните. Който уреди материалните си работи, ще уреди и духовните, и Божествените си работи. Това показва, че между материалния, духовния и Божествения свят има тясна връзка. Всички мъже и жени, както от стария живот, така и от новия, се стремят към духовното. Как се постига то? Какво значи духовен живот? Аз желая да излезе някой от вас, да ми обясни, какво разбира под „духовен живот." Всяко нещо, за което човек говори, и което прави, трябва да го разбира. Ето, днес ние сме дошли на Витоша. Коя е подбудителната причина за това? Все има някаква причина, която ни е заставила да дойдем тук. Влизаш в една гостилница. Коя е подбудителната причина за това? Ще кажеш, че гладът те заставя да търсиш храна. Не гладът, но хлябът. И от качеството на хляба, ти ще определиш, да отидеш ли и друг път на същата гостилница, или да потърсиш друга. Под „хляб" разбирам яденето, което ти се предлага. Това, което ви говоря днес, на планината, не бих могъл да говоря в София. Там няма такова масло, с което мога да ви сготвя ядене. Тук имам на разположение особено масло, с което мога да ви сготвя нещо хубаво. Според вас, кое ядене е хубаво? Червеничкото ли? Ако е въпрос за червенина на яденето, то е нещо външно, фиктивно. Като вкуси от яденето, езикът казва: Отлично е приготвено. Той бързо дава мнението си и се подписва. Щом храната влезе в стомаха, той не бърза, не се подписва скоро. Той опитва храната оттук-оттам, и най-после казва: Тази храна нищо не струва. Да се върне назад! Езикът, т.е. вкусът и стомахът се скарват. Значи, не всякога вкусните неща са добри. Те са добри 50% и толкова не са добри. Като наблюдавам отношенията между майките и децата, дохождам до следното заключение: деца, които родителите постоянно хвалят, излизат 50% добри, а 50% се развалят; деца, които са израсли само под укорите на родителите си, 50% от тях се изправят, 50% се развалят; деца, които родителите ту укоряват, ту хвалят, стават индиферентни. Каквото им се случи в живота, за всичко те казват: Това е в реда на нещата. Аз съм прилагал и трите метода, зная, какви резултати имат. Обаче, има още един метод, който е най-добър. Той се състои в следното: нито да укоряваш, нито да хвалиш. Прави се, че нищо не виждаш и не чуваш. Бъди сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Аз още не съм приложил този метод, ще го приложа в бъдеще. При първия и втория метод, имам 25% печалба, т.е. добър резултат, а 75% загуба. При третия метод имам само 1% резултат, а 99% — загуба. Събирам резултата от трите метода: 25+25+1=51 печалба. Събирам загубата и при трите метода: 75+75+99=249 загуба. Като извадя печалбата от загубата, остава загуба около 200; 249—51=198, близо 200 загуба. Всички ме държат отговорен за тия 200 загуба. Приложете тези методи и върху себе си. Лесно се хвалят и укоряват хората. Опитайте се, да видите, как може сами себе си да хвалите и да укорявате. Всеки има тази опитност, знае, какво значи, да се хвалите и да се укорявате. Като се възпитават, хората прилагат един от трите метода. Някой казва: Аз съм добър човек, няма подобен на мене. Той прилага първия метод — хвали се. Друг казва: Лош човек съм. Той се укорява. Трети казва: Аз не съм нито добър, нито лош. Той прилага третия метод. Както в миналото, така и сега, хората са прилагали и трите метода, но не са постигнали големи резултати. Новият живот иска нов метод — методът на любовта, според който ще бъдеш сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Закон е: Щом виждаш доброто на човека, ще виждаш и злото, не можеш да го избегнеш. Това е поляризиране. Щом търсиш добрите черти на човека, непременно ще се натъкнеш и на лошите. И обратно: като търсиш лошите му черти, ще намериш и добрите. Ако не пипаш нито доброто, нито лошото в човека, ти ще видиш само отношенията му към Бога. Следователно, разбирането на човека за живота трябва да бъде такова, каквото е разбирането на здравия стомах за храната. Какво ще каже болният, разстроеният стомах за храната? Каквато храна да му дадете, в края на краищата, той ще я повърне. Следователно, докато сте на земята, на физическия свят, съобразявайте се със стомаха, с дробовете и с мозъка си. Когато стомахът е доволен от храната, той казва на господаря си: Господарю, доволен съм от това, което ми даде. Ще преработя тази храна и ще я изпратя на белите дробове за пречистване. Ако и те са доволни от храната, изпращат я в мозъка, дето се ражда правата, Божествена мисъл. Ако мисълта не се отрази на физическия свят като красиво, приятно чувство, тя не е права. И ако чувството не даде импулс за работа, то не е чисто, не е Божествено. Днес всички хора, религиозни и светски, се стремят към духовния свят, т.е. към по-висок свят от физическия. Прави са те, но едно трябва да знаят: Първо, ще минат през физическия свят, а после — в духовния. Не се позволява никакво прескачане. Как ще влезете в духовния свят, като не сте изучили физическия? Човек има най-много допирни точки с физическия свят. Ако новороденото дете не се нуждаеше от мляко, щеше ли да обикне майка си? Ако детето не се нуждаеше от конкретно, от положително знание, щеше ли да се създаде умствена връзка между него, родителите и учителите му? Ако то не се нуждаеше от другарчета, с които да споделя своите игри, щяха ли да се развият в него по-високи чувства на дружба и приятелство? Следователно, докато е на земята, човек си създава три вида връзки: физически, т.е. материални, които имат отношение към стомаха; сърдечни, т.е. духовни, които имат отношение към дробовете и умствени, които имат отношение към мозъка, т.е. към мисълта. Щом е дошъл на земята, човек трябва да бъде здрав. Здравият се познава по това, че има правилни физически възприятия. Щом физическите му възприятия са правилни, и духовните му възприятия ще бъдат правилни. Ако волята на човека е слаба, и сърцето му ще бъде слабо. Щом волята се засили, и сърцето се засилва. Казват, че чувствата му са силни. Когато човек е физически здрав и със силна воля, той устоява на любовта, на убеждението си. Щом се разколебае волята му, той и физически отслабва. Той дава много обещания, но не може да ги изпълни. Волята на човека се изпитва на земята. Тя е мястото за упражнение. Възхищавате се от героите на бойното поле. Знаете ли, колко години са упражнявали те своята воля, докато станат герои? Не се става лесно герой. От гледището на духовния и на Божествения свят, войната не е нужна. От физическо гледище, обаче, тя е неизбежна. Който още не е развил волята си, ще му разбиват носа, и той ще разбива чуждите носове; ще го бият и убиват, и той ще убива. И животните, които са около нас, учат същия закон. Ще ги каляват, докато станат смели и решителни; докато се научат да не се колебаят. Мнозина задават въпроса, защо идат страданията. Аз отговарям с един окултен закон, който гласи: Страданията ще съществуват дотогава, докато страхът съществува. Ако страхът се намалява, и страданията ще се намалят. Когато страхът изчезне съвършено, тогава и страданията ще изчезнат. Затова е казано в Писанието: „Страхливият няма да наследи Царството Божие." — Как да не ме е страх, когато ще ме убият? — Какво от това? Докато си страхлив, страданията ще те следват. Щом станеш смел и решителен, страданията постепенно ще се отдалечават от тебе. Като сте дошли на земята, вие трябва правилно да разрешите отношенията си към своите ближни и към Бога. Ако тук не ги разрешите, не може да влезете в духовния свят. Как ще мислиш за духовния свят, за възвишеното и великото, ако някой човек ти е неприятен и не можеш да го търпиш? Познавах една жена от Варна, смела, безстрашна — мъжка Драгана. Плуваше по морето цели четири-пет часа без умора, но като видеше пиявица, бягаше. От пиявицата, даже в шише затворена, тя изпитваше неописуем страх. И тъй, една пиявица е в състояние да развали човешкия живот. Дали си мъж, или жена, не е важно; щом има нещо, от което се страхуваш, този страх ще развали това, което си градил цял живот. Например, ти си добър християнин, готов си на всички жертви за Христа. Гонят те, бият те, на всичко издържаш. Обаче, един ден заболяваш и трябва да турят пиявица на врата ти. Казваш: Всичко мога да понеса, но пиявица не мога да гледам. Кажеш ли така, всичко пропада. Де отиде твоята философия? Кажи: Всичко мога да понеса за Христа. Като ви говоря така, не търсете грешките на другите. Не критикувайте този-онзи, че бил страхлив. Критиката е пиявица, която ще ви спъне. Че някой бил страхлив, това не те спасява. Важно е, ти да не си страхлив. Че знаеш грешките на ближния си, това не е благо за тебе. Колкото повече знаете грешките на хората, толкова повече изпадате в изкушения. Колкото по-малко ги знаете, толкова по-добре за вас. Това е закон, който всеки ще приложи към себе си. Мнозина от вас не дойдоха днес на Витоша, уплашиха се от мъглата и от дъжда. Те погледнаха дрехите, обувките си и си казаха: Кой ще се мокри? По-добре да си останем вкъщи. Я какви страшни облаци има по небето! Казвам: Когато дойдат най-хубавите неща в живота, тогава човек ще си представи такива образи, които ще го уплашат. Така той изпуща красивите неща. Щом сте на земята, никакъв дъжд, никакви облаци да не ви плашат. Дъждовните капчици са благословение за вас. — Кога? — Когато сте посяли в себе си добри мисли и желания. Ако сте посяли лоши мисли и желания, дъждът носи нещастие за вас. Казва се в Писанието: „Едно семе падна на камениста почва, друго — между трънете, трето — на пътя. Четвъртото семе падна на добра почва и даде добри плодове — едно 30, друго 60, трето — 100." Всяко семе пада при такива условия и на такава почва, каквито само си създало. Значи, каквото си сял, това ще жънеш. Семето, което паднало на пътя, и птиците го изкълвали, показва, какво значи да правиш пътища, дето не трябва. Само едно семе си приготвило добра почва и дало добри плодове. Вървиш по пътя и казваш: Тези тръне изпокъсаха дрехите ми! — Ти сам ги създаде. — Тези камъни изпочукаха краката ми! — И тях ти ги създаде. Всички тръне, камъни ти си ги създал. Сега не остава нищо друго, освен да разработиш пътя добре, да го изореш, да го изчистиш от тръне и камъни и да посееш доброто семе. Някои идат при мене и ми казват: Учителю, посей ни нещо! — Много съм сял и пак ще сея, но някоя мисъл ще падне между трънете или на камениста почва, и вие ще се натъкнете на по-голямо зло, отколкото, ако не бях сял. Ако Божественото семе не падне на добра почва, освен че няма да поникне, но ще даде лоши резултати. Сами създадохте трънете, да мушкате с тях, сами ще ги изкорените. Някой следва Божествения път, но ти му казваш: Защо си тръгнал в този път? Я се откажи от него. Той няма да ти донесе никакво благо. — Ето, твоят трън се заби в него и го спъна. Срещаш едно способно момче, евангелист, свършил трети клас. Той се готви да следва гимназия. Ти се явяваш пред него и започваш да го убеждаваш да стане проповедник. Казваш му: Като проповядваш Христа, ще се благословиш. А тъй, ще свършиш гимназия и нищо няма да придобиеш. И тръгва този младеж с Библия в ръка, да проповядва. Но като няма знания, той пропада. В първо време е много духовен, но после отпада, омърлуши се. След няколко години, гледаш — напуснал проповедничеството, станал търговец. Не се става лесно проповедник. Поощрявайте младите и способните да учат, да придобият знания, да укрепнат. След това могат да станат добри проповедници. Като работиш за Христа, ще служиш без пари. Това значи проповед. Дето се работи с пари, там няма истинска проповед. Ако мислиш, че без знания можеш да служиш на Бога, ти си на камениста почва. Тази е една от причините, дето християнството не прогресира. Значи, не очаквайте резултат, дето парите играят роля. Който работи за пари, той не може никого да обърне към Бога. Истинският проповедник е безкористен. Успехът на християнството се дължи изключително на безкористните, неплатени проповедници, на свещеници без раса и калимавки. Истинските служители аз наричам певци—щурци. Те са разработили пътя, те са го разорали и посяли с добро семе. А онези, платените служители, те са посяли тръне, те са създали камъни. Колкото по-големи са трънете и камъните, толкова по-добре са били платени. Те са създали широкия път. Казвам: Всички трябва да работите даром. Пазете се от мисълта да станете проповедници, с цел да печелите. Горко на онзи, който очаква да му се плаща. Така казва новото учение. Горко на онзи, който проповядва с пари! Горко на онзи, който служи на Бога с пари. На физическия, т.е. на материалния свят всичко се търпи, но дойде ли до духовния свят, там изискванията са други. Там не се позволява никакво плащане. Ако си обърнал някого към Бога, той трябва да ти се отплати с любов, а не с пари. На любовта се отговаря с любов. Някой те спасил от смърт, и ти искаш да му благодариш по материален начин. Каниш го вкъщи, угощаваш го, правиш му подаръци. Не, това не е отплащане. Лесно искаш да се освободиш от задължение! Започнете от физическия свят. Вие искате да станете духовни, преди да сте изучили физическия свят. Ето защо, оформете се първо физически. Стремете се да бъдете здрави, да имате здрав мозък, здрави дробове, здрав стомах, та като им заповядвате, да ви слушат. Не е въпрос да постиш, да се изтощиш, да разстроиш органите си. Стомахът е твой добър приятел, ще се разговаряш с него и ще му кажеш: Слушай, приятелю, хайде да се сдружим двамата, да работим толкова, колкото е нужно и за двама ни. Ще ядеш по-малко, ще се товариш по-малко, за да живееш повече време на земята. Какво правят хората сега? Те ядат по три пъти на ден: за всяко ядене стомахът работи четири часа. Значи, той работи 12 часа дневно. Като убедите стомаха си, че работи чрезмерно, той ще каже на клетките си, т.е. на своите граждани: Хайде да намалим малко труда си. Така ще изпълним Божия план. Като се намали трудът на стомаха, намалява се трудът и на дробовете, и на мозъка. Знаете ли, каква енергия се изпраща на мозъка след 12 часова работа на стомаха? Докато се справи с тази енергия, мозъкът не може да върши своята работа. Колкото повече работи стомахът, толкова по-малко работи мозъкът. И обратно: колкото по-малко работи стомахът, толкова повече работи мозъкът. За да накараме мозъка си да работи, трябва да употребим за мисълта си шест часа дневно. Това не значи, да кажеш на стомаха си да не яде. То е друга крайност. И природата не обича крайностите. Ще му кажеш да бъде разумен, защото многото ядене не е добре за него. Сега, да се върнем към времето на първите хора, които са имали здрави тела и здрави органи. Днес почти няма здрави стомаси в света. За да заставят стомаха да работи, хората турят в яденето различни приправки, които възбуждат вкуса. У тях не се създава естествен апетит, но вкусът се дразни изкуствено, и тогава човек започва да яде. Като се наяде, той казва: Това ядене не ми хвана място. Наядеш се с тази приправена храна, разстроиш стомаха си и после казваш: Да живеем добре, да се обичаме, да служим на Бога. — С разстроен стомах не можеш да любиш. Не очаквай любов от човек с разстроен стомах, със слаби гърди и с болен мозък. Казвате: Това не е важно. Душата е, която люби. — Ако е така, защо душата не се проявява вън от стомаха, дробовете и мозъка на човека? За да се прояви, душата взима храна от стомаха, въздух от дробовете и мисъл от мозъка. За да се изяви душата навън, човек не трябва да прави стомаха си цел на своя живот. Направи ли го цел, Бог ще уволни самия човек, ще отнеме службата му на земята. И тъй, работете върху себе си, за да имате здраво тяло, здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Всеки орган възприема нещата по свой специфичен начин. Ако условията му не благоприятстват, той страда. Йоан казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, погуби и заколи." Под „крадец" той разбира лошите условия на физическия свят, дето има ядене и пиене за удоволствие, дето има кражби и убийства. В духовния свят няма удоволствия, няма кражби и убийства. Какво разбрахте от това, което ви говорих досега? — Ние разбрахме, че най-ценното в живота е здравето. — Как се придобива то ? Какъв метод знаете за придобиване на здравето? — Като живеем разумно. — Какво разбирате под „разумно живеене" ? — Да се храним правилно, да мислим и да чувстваме право. — Според мене, отговорът ще бъде прав, когато направите опит да живеете разумно. И да ви отговоря, то не е във ваша полза. Кой е методът на Христа за разумен живот? - Любовта. — Де е любовта ? Това, дето се казва хармоничен, добър, братски живот, това са неопределени величини, хиксове в живота. Когато богатият обеднее, той търси бедния и го нарича брат. Защо го нарича брат? Защо изменя отношенията си към него? Това не е братство. Братството не се изменя. Като богат и беден, като учен и прост, да имаш едни и същи отношения към човека. Братство ли е, ако твоят приятел заеме високо положение, и ти започнеш да се стесняваш от него? Де остана вашето приятелство? Ти не си свободен към него, защото той измени вече отношението си към тебе. Правило е: Каквото положение да заемаш, да си останеш такъв, какъвто си бил първоначално. Човек е дошъл до това положение, че като стане духовен, има идеално отношение към Бога. Постепенно той започва да се страхува от Бога, изменя отношението си. Защо се изменя? — Защото няма ясна представа за Бога. Бог никога не се изменя, остава всякога един и същ. Да мислим, че Бог се изменя, това е мнение на чужди автори, а не твое. Някои апостоли са изнасилили известни Божествени мисли, поради което са изгубили представата си за Бога. И вие сте изнасилили в себе си Божественото. Някой дух говорил на апостол Павел, а на него — друг, по-възвишен дух. На възвишения дух говорил още по-възвишен от него. Знаете ли, през колко среди е минала Божествената мисъл, докато дойде при вас? За да разберете тази мисъл, както е предадена, трябва да я хванете от първия дух, през когото е минала. Това не показва, че Павел не е знаел тези неща, но трябвало да мине през изпитания. И като му ударили три пъти по 39 тояги, той започнал да пише хубави послания и казал: „Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие." И тъй, за да бъдем здрави, първото нещо е да дойдем до основния закон, който Бог е вложил във физическия свят. Материята на физическия свят, в първичното си състояние, била от Божествена субстанция, но след като се диференцирала, тя се изменила. Ето защо, ние трябва да се върнем към първичния физически свят, който се отличава с голяма чистота. Като се свържем с него, ние ще придобием такова здраве, такъв организъм, който ще бъде свободен от всякакви излишъци. В него няма да става никакво гниене; в него смъртта и животът постоянно ще се уравновесяват. Човек се нуждае от чисто тяло, в което Духът да пребъдва. Затова Павел казва: „Ако това тяло се разруши, ще имаме друго, неръкотворно." Чрез него ще дойдат новите идеи. Сега, аз искам от вас да задържите в ума си четвъртия метод за самовъзпитание: Да бъдете слепи за погрешките и добродетелите на хората и да се отворят очите ви за вашите добри и лоши страни. Не е въпрос да се укорявате и хвалите, но да знаете, защо сте добри или лоши. Има три начина, по които Христос може да ни спаси: по физически, духовен и Божествен начин. Тогава ще дойде възкресението. Аз обяснявам тези начини така: Ставаш — физически процес, оживяваш — духовен процес, възкръсваш — Божествен процес. Не можеш да оживееш, ако не си станал; не можеш да възкръснеш, ако не си оживял. Значи, физическият живот е основа и на духовния, и на Божествения. Като знаеш това, не казвай, че искаш да се освободиш от физическия живот. Той е от значение дотолкова, доколкото Бог му е дал нужната цена. На физическия живот ще се насади духовният, а на духовния ще се насади Божественият. Следователно, философията на човешкия живот е да бъдеш здрав: да имаш здрав стомах, здрави дробове, здрав мозък. От състоянието на тези органи се определя физическият живот на човека. И духовният живот се определя също от състоянието на сърцето, дробовете и мозъка. Когато дробовете са здрави, и сърцето е здраво; когато мозъкът е здрав, и мисълта е права. Следователно, здраво сърце — възвишени чувства. Здрав мозък — светли мисли. Силна, разумна воля — прави действия. Стомахът не създава волята, но тя се изявява чрез него. Днес ние дойдохме на Витоша, като на Божествен стомах, т.е. на добрата почва. Земята, на която стъпваме, дъждът, облаците, на вид неприятни, изискват от нас умение да живеем добре и да разбираме природата. Чрез дъждовните капки ние приемаме Божието благословение. Всяка капка коси хиляди богатства за нас. Школата, в която сте влезли да учите, изисква от вас да създадете една благоприятна атмосфера, както за себе си, така и за окръжаващите. Едно лошо качество може да ви спъне, както спъва и външните хора. То е желанието ви да се осигурите. Дадат ти, например, една ябълка. Ти веднага я изяждаш и гледаш, дали има още, да се осигуриш за после. Едната ябълка носи благословение, а останалите развалят стомаха. Ти взимаш, а не мислиш да даваш. Това е пиявица в живота. Като видя, че някой само взима, без да дава, аз пращам, при него някой дух да го обере. Казвам му: Иди да обереш този човек. — Защо? — Торбата му е пълна, не му трябва толкова много. И Бог си служи с тези духове обирачи. Като дойдат при вас, те казват: Дай това, което носиш в торбата си. Не ти трябва толкова много. Като ви оберат, вие казвате: Добре, че не ни биха. Като седне някой до мене, аз усещам, като че ли ме бодат тръне. Това показва, че този човек сяда при мене с цел да вземе нещо, да ме обере. Това е користолюбие. Когато седне при мене някой безкористен човек, аз изпитвам голяма приятност. Той не иска да вземе нещо, но дава от себе си. — Защо някога не можем да се търпим? — Защото всеки иска да обере своя ближен. Това е смукане. Природата не позволява това нещо. В края на краищата, то демагнетизира човека. Това става несъзнателно. За да се избегне обирането, християнството препоръчва безкористието. Човек трябва да прави усилия, да се повдигне на по-високо стъпало от това, на което се намира. Това подразбира съзнателно пренасяно на енергията от стомаха в дробовете и от дробовете в мозъка. На едно голямо публично събрание в София присъствали много хора. Говорел един виден оратор. Един от публиката, едър, снажен човек, въодушевен от речта, започнал да маха с ръце, да ръкопляска. По едно време, той чул отдолу да се вика: Моля, шапката ми смачкахте! Едва в този момент високият, едър господин забелязал, че под него стои един дребен, низък човек. Опасно е човек да се въодушевява, да вдига и слага ръцете си, да ръкопляска бурно. Все ще се намери под него някой по-низък човек, който ще пострада. Щом се въодушевяваш, ще отидеш там, дето няма хора. Великаните са със силна воля. Когато те се въодушевяват, без да искат, могат да причинят пакост на някого. Като ви говоря, у вас остава нещо неясно. Неясността се дължи на това, че хората не виждат връзката между физическия и духовния свят, от една страна, и между духовния и Божествения, от друга страна. Физическият и Божественият свят са полюси. Какво забелязваме между хората? Те не могат да се търпят, особено като видят здрав, красив човек. Не могат да го търпят, завиждат му. Ако влезете в религиозно общество, там пък чувате да се казва, че духовният човек трябва да бъде слаб, жълт. Това е паталогическо разбиране. Така се мисли и за светията. Според мене, светията трябва да има светло лице. Той трябва да бъде силен и здрав, а не слаб и жълт. Задачата на човека е да изправи погрешките си, които са причина за неговото болезнено състояние. То не е резултат на сегашния му живот, а на неговото далечно минало. Сегашният живот на човека се определя от неговото минало. Всеки човек трябва да бъде искрен, да признае този факт. Казваш: Кажи ми погрешките. — Първо, ти трябва да изправиш стомаха си, после — дробовете си и най-после — мозъка. Няма по-добър от този метод за изправяне на погрешките и за самовъзпитание. Не е достатъчно да кажеш на някого, че е честолюбив; на друг, че е щеславен; на трети — че не обича истината. Трябва да се знаят причините на тези недостатъци. Някои недостатъци произтичат от стомаха, други — от дробовете, трети — от мозъка. Не можем да изкореним погрешките си, ако не знаем, де се крие злото. Ако ви дам метод за развиване на чувствата, ще ви кажа: Дишайте дълбоко, за да разширите носа си. С разширяване на носа, се разширяват чувствата. Ако носът е сплеснат, и чувствата са сплеснати. Същото се отнася и до дробовете. С разширяване на дробовете се разширяват и чувствата. Затова казвам на всички: Разширете носа си; разширете и дробовете си! — Не, аз с молитва ще се разширя. — Който диша дълбоко, хубаво се моли. Има йоги, които дишат дълбоко и задържат въздуха 20 м. Нужно е дълбоко дишане! Да задържате въздуха от 1—20 минути. Това значи, съзнателно да отправиш мисълта си към Бога. Това е истинска молитва. Когато е раздразнен, човек не се моли добре. Колкото е по-съсредоточен той, толкова по-добре се моли. Молитвата е сила, чрез която човек трансформира състоянието си. Някой те обиди и, ако не можеш да се владееш, казваш: Аз ще ти покажа, кой съм! Ако за момент се овладееш, ти постъпваш с политика. Нищо не му казваш, а си мислиш: Този път ще премълча, но един ден, когато не очакваш, тогава ще ти отговоря, както трябва. Този човек не може да се моли добре, и молитвата му не се приема. Като те обидят, веднага трябва да се поляризираш и да изхвърлиш отровата навън. Ако задържиш една част от отровата в себе си, това показва, че в астралното тяло има някакъв недъг, който ти пречи да простиш. В бъдеще, ще се отвори голяма школа, дето ще се изработват различни предмети, както днес, мъжете и жените работят в живота. Ще се прилагат различни методи, за да се опита кои са по-добри. Колко от вас, подложени на изпити, ще ги издържат? Връщаш се от една проповед въодушевен, разположен. Веднага домашните ти се нахвърлят отгоре ти и започват да те дразнят. Ако запазиш мира и радостта си, това показва, че си разбрал Божественото и на всички изпитания гледаш като на временни, преходни. Една сестра разказва: Днес излязох от беседа с голямо разположение. Но една сестра ме разтревожи, и аз изгубих, каквото придобих. — Това е пиявицата, която си видяла. Божественият живот изисква разбиране законите на физическия свят. Само така ще понасяме страданията. В това отношение, и аз си правя опити да видя, колко мога да издържам. Тъкмо работя нещо, чувам, няколко сестри се карат. Всичко объркват, и всичко около мене се обърква. Сядам отново, да туря ред и порядък във всичко. Взимам четките, боите, да поправя развалената рисунка. Едва изправя рисунката, отново се скарват и разбъркват четките и боите. Смешна е моята работа: ту рисувам, ту поправям. Ако постъпвам по човешки, ще ги разгоня с бастуна. Важно е, да разреша въпроса по Божествен начин. Отново поставям всичко в ред. Това е наука, която се отнася до всички, а не само до мене. Препятствия се срещат навсякъде. Всеки ще мине през тези изпити и трябва да ги издържите добре. Там няма привилегия за никого — ще учите. Така ще придобиете търпение, знания, опитности. Ако не учите, моите добродетели няма да ви помогнат. Те могат само да ви изкушават. Помнете: Бъдете слепи и глухи към по-грешките и доброто на хората: нито ги хвалете, нито ги укорявайте. Днес обичаш някого, хвалиш го. Утре стане нещо между вас, почнеш да го укоряваш. Така постъпват хората. Докато жената върши волята на мъжа си, по-добра от нея няма. Щом му се противопостави, по-лоша от нея няма. Същото е и с мъжа. Не казвам да изпълнявате волята на мъжа или на жената, но казвам: За да вървите в правия път, изпълнявайте волята Божия. Да бъдете слепи за доброто и за злото! Някой иска да знае, какво мнение имам за него. Ако иска от мене някаква услуга, ще му услужа, но няма да си кажа мнението за него. Какъв смисъл има, да му кажа, че е добър и честен човек, а не съм готов да му услужа с една малка сума? Де остана моята последователност между думи и дела? Като му дам сумата, която иска, с това аз изказвам доверието си към него. Дела се искат от нас, а не думи. Нека остане в ума ви поне една мисъл от днешната беседа: Бъдете слепи и глухи за погрешките и добродетелите на хората. Бъдете 75% слепи и глухи, а 25% да виждате. Желая ви да бъдете бодри и весели. Сега ще обядваме, ще си починем малко. След това ще се надбягваме. Беседа от Учителя, държана на Витоша — на бивака, Спасов ден, 1921 г. Pat_na_misalta.pdf
  24. Hristo Vatev

    1921_01_25 Кротките

    Аудио - чете Кирил Кирилов От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.IV Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2010г., Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание КРОТКИТЕ "Блажени кротките, защото те ще наследят земята." Евангелие от Матей 5:3 Думата "кротките" е вам известна, а така също и думата "земя". Христос казва кои ще наследят земята – кротките. Съвременните културни хора имат повърхностно понятие за думата "кротост". Съвременният език, на който ние, человеците, говорим, е изгубил своя смисъл, т. е. ние говорим, без да разбираме. Че не се разбираме, т. е., че не разбираме езика си и не можем да влезем в положението един на друг, за това не се изисква голяма философия и голяма логика, да се докаже. Всеки един от вас може да провери. Всяка дума има смисъл и този смисъл се крие в съставните букви на думата. Вие може да превърнете известна дума в абсолютни числа, в абсолютни величини. Когато някой химик каже Н2О, това е формулата на водата; и самата дума "вода", и тя е формула. Как ще превърнете водата на нейните съставни части? Казвате, че водата се състои от два елемента – водород и кислород. Но водата, същевременно, е формула на живота. Аз сега питам: Какви са елементите на живота? Ето една велика философия, върху която можем да мислим. Аз ще се спра върху думата "кротост"и ще приведа тази дума във величини: 10, 70, 50, 90 и 800: -10 +10 – абсолютна величина, -90 – отрицателна величина и 800 – положителна величина. Какво разбрахте вие сега от това 10? Вземете българската буква К (печатна). Имате права линия, която е спусната отгоре надолу. Тази права линия показва, че кръгът на живота е разделен. Това е диаметърът, който минава отгоре надолу през центъра на тази окръжност. Значи, кротостта е, която разделя един живот от друг. Кой живот? – Злото от доброто. Тази линия разделя кръга на две. След това има една друга линия, която идва отгоре към правата линия, а другата – от тази среда надолу. Тогава на тази линия се образуват три ъгъла, всеки с по 60°, всички събрани ще дадат 180°. Когато искаме да изследваме развитието на живота на човека, тази единица е човешкият гръбнак. Да обясня, защо именно кротките ще наследят земята. Тази линия, която е образувала гръбнака на змията, е срастнала с лицето, защото няма никакво отклонение. Значи, лицето на змията е отзад, а не отпред. Затова казваме за известни хора, че имат двойно лице – едно отпред и едно отзад – лицето на змията. У кучето, което е почнало да се развива вече, този ъгъл на лицето е почнал да се повдига на 45°, и то върви отзад – напред. Значи, еволюцията върви отзад – напред. У слона този ъгъл се повдига на 90°, у човека – на 180°, затова лицето е паралелно с гръбначния стълб. Затова казваме, че две величини, събрани, са равни на сбора, значи сборът на предната и задната величини на развитието е равен на 180° и следователно, числото 2 показва движението на човешкия живот отзад – напред, към очовечаване. И така, под думата "кротост" в тази формула (буквата К) подразбираме едно лице, което е минало от 1° до 180°. Казах, че тези три ъгъла, които се образуват на тази буква К, са под 60°. Като съкратим нулата, ще останат три шесторки. Затова в Откровението се казва, че знакът на лошия човек е 666. Какво означава 666? Това е кораб без кормило. Нулата е движение, което отива отзад на кораба. Това е витло, туй колело не е ли онова, което се движи отзад на кораба? При туй витло, при туй колело стои това кормило на живота. Това 666 е 3 х 6 = 18 – липсва нулата, значи кормилото, което носи кораба. Ако този кораб спазва своята сила и няма кормило, което да направлява пътя, всякога ще се случват катастрофи в живота. Аз казвам: Всички хора, които нямат кормило, са лоши. Някои ми казват: "Той е лош човек." Казвам. Кормило няма. Как може да се изправи този човек? – Като му се даде кормило, а на човешки език това означава: възпитавайте неговата воля, създайте воля в този човек. Като казвам "създайте воля", думата "воля" пък, за мене пак е формула. Тук 6 означава логиката в живота, да можеш да разсъждаваш правилно и във всичките си работи да успяваш, да бъдеш щастлив. Кротки хора са ония, които имат логичен ум, които сполучват във всичките си работи и всякога са щастливи. В тяхната душа няма никакви незадоволства и те не ламтят за никакво богатство, понеже цялата земя е тяхна. Те са хора, които не вярват в частната собственост и не ламтят за нея. Частната собственост е най-голямото изобретение на дявола. Аз не говоря за държавата, а говоря за двамата братя в Англия, на които баща им оставил известно имущество и почнали да го делят. Единият остава наследник по права линия, взема всичко, а другият – нищо. Някой може да се лиши от своята собственост, но кога? Когато няма кормило, когато няма воля. Той може да я даде под опекунството на своите настойници. Буквата Р аз определям с числото 70. Тя означава велика наука. Някой учен създаде известна теория и тя става наука; дойде друг, създаде нова теория, събори старата; и така всеки ден изникват нови теории. Наука, която се мени, не е наука, но представление. В тази наука основата е добродетелта и величините са абсолютни, неизменни, те са математически определени. Това число 70 съдържа в себе си думата благодат, т. е. всички ония условия, при които човек може да се развива. Буквата О е числото 50 и означава човешката глава. Да се спра на тази буква О. Вие всички сте учени хора, мнозина от вас сте свършили гимназия, а някои имат висше образование. Допуснете, че през това О, като му спуснем диаметър през центъра, ще се раздели сферата на две части. Ако завъртите този кръг около неговата ос – какво ще се образува? Ще се образува сфера, нали? Но представете си, че на този кръг турите друга ос и кръгът се завърти около своя център и своя диаметър едновременно, и ако турите една точка в този кръг, който се движи в две посоки, може ли да изчислите, след една минута движение тази точка къде ще е, ако прави в минутата около своя кръг 1000 завъртания и същевременно се върти около своя диаметър? Тази точка ще обиколи повърхността на цялата сфера, ще видите зигзаги и ще се чудите какво е това явление. Това явление произтича от факта, че кръгът се върти около диаметъра си едновременно. Значи, човешката глава също се движи около себе си и после около сърцето. Те са двете все едно движение. Тогава буквата О означава освобождение. Някоя жена е бременна, ражда; значи освобождава се. Мразиш някого, но после го обикнеш; двама души се помиряват или прощават някому, то е все буквата О. Само в буквата О можеш да прощаваш, т. е., когато имаш глава. Хора, които нямат глава, не могат да прощават. Някой казва: "Аз не мога да прощавам." Казвам: Ти нямаш глава. – "Ама за мен това е невъзможно." Казвам: Ти нямаш глава, свършена работа. Третото нещо на буквата О е свободата. Само ония хора, които имат добре оформена глава, мозък, само такива хора, само такъв дом, само такива общества, мъже, жени, деца и приятели могат да бъдат свободни. Глава, глава се изисква тук! Българите често се наричат "глава" – глава на семейството, глава на партия и т. н. Да, главата ти само да не е направена от люспи, да не е лукова. И тъй, буквата О има 9 качества на кротостта. Числото 90, казвам, това е една величина отрицателна, т. е. кроткият човек е всякога готов да изплати своите дългове, няма нужда да му пращаш червени листове. Той точно навреме идва да изплати дълговете си. Ако той те обиди, сам ще си наложи наказанието. Няма да каже, че другите са криви, а ще каже: "Аз съм крив, аз съм онзи музикант, на мене не се позволява да вземам фалшиви тонове. Аз, който имам развит мозък и слух, трябва да вземам тези тонове абсолютно вярно и добре." Следователно, кроткият човек се самонаказва, за да се изправи. И той се наказва не за себе си, а за другите. И в какво седи това наказание, ще ви кажа. Кроткият човек като види, че нивата на някой човек не е изорана, запряга воловете и я изорава. Това е неговото страдание за благото на ближния му. Когато такъв кротък човек, на когото торбата е пълна, като срещне някой гладен, снема своята торба и нахранва своя ближен. Ако кроткият човек е учител, когато учениците правят грешки, той знае как да ги изправи. Като срещне хора слепи, не разсъждава, а им отваря очите. Това означава буквата Т. Буквата Т означава да примириш у себе си ума и сърцето. Мъжете и жените ще трябва да намерят допирна точка, да се примирят. Когато някои сватосват момък или мома, намериха ли, че си съответстват? Като се оженила една мома, петелът почнал да пее, а тя му казала: "Не пей, че и тебе може да оженят." Съвременната женитба прилича на женитбата на Йоан Веслей, религиозен реформатор в Англия, който се оженил и след три дни казал на приятеля си: "Не си струва да се жени човек." Имаме числото 800, което означава победа, държава и Царство Божие. Числото 800 означава победа над злото. Христос казва на кротките: "Дерзайте, Отец е благоволил да ви даде Царството." И тъй, у кроткия човек кои качества виждате? Имаме 16 качества. Като съберем 1+6 = 7 – числото на пълнотата. Кроткият човек може преспокойно да си почива в неделя. Неделята е ден на виделината, а съботата е ден на тъмнината. Съботата значи, че еволюцията е завършила своя цикъл и няма никакви условия. А неделята показва първия ден на туй Божествено събуждане. Когато някой казва: "Добре да празнуваш неделята и съботата", аз казвам: Когато умираш, ще трябва да празнуваш съботата, а когато възкръсваш –неделята. Това е правилното. Това е грамадната разлика между съботата и неделята. Според вас, кой ден трябва да се празнува? Ако умирате, ще празнувате съботата, ако се раждате – неделята, която е ден на виделината. Нали в петък вечерта и в събота Христос преседя в гроба, а в неделя излезе из своята почивка. Значи, Христос признава съботата, а после почнаха да празнуват неделята. Ние, съвременните културни хора, трябва да празнуваме неделята. Ами онези, които са влезли в гроба? Аз не вярвам в хора, които не са влизали в гроба, които не са слизали в ада, да извадят своя брат. Да се отиде в ада, е изкуство, а в рая всеки знае. Красивата мома всеки я обича, като я види, казва: "Колко е хубава!" – и почва да се подмазва; ама, господинчо, да я понесеш вътре в корема си. Ще кажеш: "Не искам да бъда аз жена!" Който не може да бъде жена, да ражда, той не може да бъде мъж. Онзи, който не е в сила да роди, не заслужава да води тази красива мома. Туй говори кротостта. Така трябва да разбирате дълбоката съвременна философия на живота, ако искате да съградите едно общество, което здраво да почива на тези закони. Сегашните закони са били добри за времето си, но са отживели. Не ме разбирайте криво. Ако свържете с един конец един бръмбар, той не може да се освободи. Този конец е морал за този бръмбар. Но ако свържете един слон с вашия конец, мислите ли, че този конец ще обуздае слона? Следователно, ще бъде много глупаво да казваме, че слонът не е изпълнил еди-кой си закон на конеца и го скъсва. Закон, който се къса, не е закон. Следователно, трябва да имате закони, които не се късат. За слона трябва дебело въже, та като дойде, да се спре и да каже: "Това е закон, спирам се с почитание." Закон, който не може да внесе у вас респект, уважение, той е посмешище. Сегашните закони трябва да бъдат такива, на които хората еднакво да се подчиняват, да не са конци. Какво нещо е моралът? Привеждал съм и друг път този анекдот. В царството на паяците вестникарите дали една новина, че един голям слон шествал в тяхната държава. Всички инженери се събрали да решават, какво да правят и най-после дошли до следното решение: да прекръстосат всички улици с въжета и прекарали такива с хиляди километри. Обаче, слонът набърже минал тази паяжина, след което те почнали да изчисляват, какво сътресение са направили вътре в слона. Какво сътресение може да произведе една паяжина на слона? Той нищо не почувствал. Някой казва: "Старото." – Кое е старо? – Само истината е стара. Всяко нещо, което се къса като паяжина, не е старост, а сянка на нещата. Казва Христос: "Кротките ще наследят земята." Земята, в този смисъл, подразбира всички условия, при които человекът се развива. Буквата З означава числото, което не признава никакви закони. Думата "зло", както се пише на български с три букви, значи, че не се подчинява на никакви закони. Това е злото. Всички сили, следователно, които не се подчиняват на никакви закони, наричаме ги хаос в живота. Викнете, разгневите се и казвате: "Станал съм нервен." Аз казвам: Ти си станал зъл, живееш без закон, не можеш да контролираш силите, които са вътре в тебе. Какво ще бъде, ако някой певец вземе неверни тонове? Ще му кажат: "Ти не си певец, ти не познаваш вътрешния закон на музиката. Като тебе и волът, и магарето, и кокошката могат да пеят." Съвременните хора искат да бъдат моралисти, да се качват на Божествената сцена. Н2О – това е вода. (Разбрахме.) Ама разбрахте ли водата какви елементи съдържа в себе си? Н2О някой път е чиста, а някой път има известни примеси. Ако е минала през човешкото тяло и излезе навън, ще ви бъде ли приятна? Водата, която излиза от планинския извор, е потребна, но тази, която излиза от човешката фабрика, за която всеки ден работи тази Н2О, не е потребна. Всеки лекар ще каже, че трябва да стане дестилиране, за да премахнем всички тези утайки. Има известни хора, които не са кротки. Кроткият човек нито за момент не изгубва своето равновесие. Имате ли предвид, че пътят, по който вървим в този свят, не е широк път? Той е тесен, тънък като конец. Изисква се голямо изкуство да пази човек равновесие. Трябва да имате хладнокръвието на онзи американец, който преминал през Ниагарския водопад, като прекарали над него едно въже. Този господин минал с върлината си от единия бряг до другия по въжето. Това показва, че той има самообладание, защото, ако в един момент изгуби самообладанието, ще отиде във вълните на Ниагарския водопад. Светът е един водопад. Вие искате да бъдете герои вън, на брега, но ако минете над водопада по въжето, тогава ще ви кажа, че сте отлични герои, които пазите равновесие в живота. Дойде мъжът вечерно време и вдигне шум, жената не знае как да го предаде. "Снощи – казва – моят мъж малко се понапил, дошъл и отворил една уста, та два, та три часа не можах да спя." Аз казвам: Твоят мъж, като се качил на това тънко въже, изгубил равновесие и потънал в Ниагарския водопад. Когато казваш, че ще бъдеш кротък, значи бъди мъж и смело мини по въже Ниагарския водопад. Казват на мъжа: "Бъди мъж! Поразсърди се малко, покажи си гнева!" Да, но ще бъдеш с краката надолу в Ниагарския водопад. Кротката мома почват да я учат: "Не бъди толкова глупава да пазиш равновесие, а се опитай да слезеш долу." Някой път тя се понамръщи на възлюбления си и като погледнеш, двамата се скарали. – "Какво зло стана! Наш Иван и Стоянка са се скарали!" Аз казвам: Ваш Иван и Стоянка са изгубили равновесие отгоре на въжето и са паднали в Ниагарския водопад. Каква философия има тук да мислим? Тъй, животът има смисъл. Да ви приведа сега един пример из миналото на човечеството. В древността имало две царства. Царят на едното бил много умен и кротък човек, а на другото – много жесток. Кроткият цар имал двама сина – единия по-голям, другия по-малък. На умиране, той направил следното завещание, според което, на единия син оставил царството, а на другия една флейта, българска свирка, но с условие, който вземе последната, да напусне царството. Двамата братя били длъжни, след смъртта на баща си да теглят жребие и комуто се падне свирката, да напусне царството. Умира бащата. Теглят жребие и действително, на по-малкия брат се пада свирката. Той я взема и тръгва по света със свирката. Но по-големият брат не му позволил да вземе нищо със себе си. По-големият брат турил короната и останал да царува вместо баща си. Влязъл по-малкият в другото царство, на жестокия цар. Царят имал нужда от един овчар. Той имал овци със златни руна, но бил толкова жесток, че онзи овчар, който изгубел една от неговите овце, го пращал на заточение, във вечен затвор. Отива царският син, представил се за овчар и започнал да свири със свирката си. Всички вълци, като почнал да свири, се спират и изгубват охотата си да ядат овце. Когато царят осъдел някого да го екзекутират, стражарите като го водели през това място, по гласа на свирката пущат осъдения и казват: "Нека да си поживее човекът, хайде да си поиграем!" Накъдето карал своето стадо, всички вълци почнали да изгубват жестокостта си. Като мине през някой затвор и засвири, всички затворници се разиграват и навсякъде настава братство и равенство. Чул и царят за него и казал: "Кой е този вагабонтин, който развращава народа ми и не изпълнява волята ми?" Отишъл при него да го накаже. Като наближил, овчарят почнал да свири и царят почнал да играе. Разбрал той, че има нещо друго в света. – "Ела, синко, в моя палат. Аз имам дъщеря. Ти си човекът, който трябва да управлява, и ще свириш на моя народ, ще го веселиш, ще обърнеш нов лист." И тъй, казвам: Нагласете вашата пищялка, онзи ваш кавал или онази свирка на кротост, че като почнете да свирите, и вълци, и стражари, и затворници, всички да започнат да играят и да кажат: "Може да се живее и по друг начин." Правилно ме разбирайте. Туй, което ви говоря, насила не може да стане. Онзи гладен човек трябва да се нахрани. А кое е най-важното за гладния човек? – Хлябът. А кое е най-важното за жадния човек? – Водата. Кое е най-важното за онази обидена душа? – Онази любов, която може да се покаже в даден момент. Отчаял ли се е някой, спри се със своята свирка и му посвири. Бих употребил онези глаголи: нахранвам, напоявам, научавам, проповядвам и т.н. А сега питам: Ти ходил ли си в църква? Църквата, това е нашата душа, а нашето сърце, това е великият олтар, на който трябва ние с тази свирка да свирим и Господ ще каже: "Ти си човекът, който ще наследиш земята." Бих желал всеки българин да има тази свирка, та като засвири, кой където и да се намира, да започне да играе. Като ви свирят на тази свирка и като я чуете, можете да играете, защото някой път на други свирки играете. От игра до игра има разлика. Някое дете започва да играе, вдига шум и врява наоколо си. То не играе под звуците на тази Божествена свирка. Христос казва: "Кротките ще наследят земята", т. е. тези кротки хора, които разбират тези велики закони; силите, които функционират в света, и те не са далеч. Аз казвам: Онзи овчар, царският син, иде със своята свирка. Той няма да дойде с меч, с пушки и с взривни вещества. Вие ще чуете отдалеч неговата свирка и като засвири, ще има игране, скачане, всички братски ще живеят – мъже, жени, деца, животни. Може ли вие да превърнете онази фиктивна свирка и да й дадете онзи вътрешен, същински смисъл? Можете ли да я превърнете във формула? По-ясно от това не мога да ви говоря. Ако взема да ви обяснявам думата "кротост", в нея има 16 сили, които имат разни състояния. Знаете ли какво трябва да правите, в първия час след ставането ви от сън? Какво трябва да правите втория, третия, четвъртия и останалите часове през деня? Знаете ли, че всеки час от деня си има точно, определена математически, работа. Тя е тъй определена, както един велик виртуоз, като свири с цигулката си, трябва да вземе точно всяка една нота. Ако пропуснете само една нота, веднага се чувства една празнота. Следователно, животът е една велика Божествена пиеса, за изпълнението на която сме дошли на земята. Някои казват: "Аз живея"; ти още не живееш, а само се упражняваш. Когато вземеш твоя кавал или твоята флейта, на всички около тебе ще трябва да стане добре и леко. Когато се научиш да свириш тъй добре, ти ще можеш да изливаш своята мисъл, своята благодат върху хората. Аз съм правил опити и в нищо досега този закон не ме е излъгал. Веднъж минавах половин километър от Варненския бряг и долавям, че някъде двама млади се любуват. Тяхната мисъл и чувство бе изпълнило за известно време цялото пространство. И наистина, слизам по брега и виждам тези млади, че си гугуцат. Вървя по-нататък и виждам юрдечки. Аз проектирам към тях мисълта си и някой сякаш ми казва: "Ще взема един камък и ще ги ударя." Не се спирам да извърша това. Аз наблюдавам тези юрдечки и виждам, че те са вече на половин километър от мен, защото са възприели мисълта ми. Продължавам пътя си по-нататък и виждам друга група юрдечки. Аз им изпращам една хубава мисъл, че към брега има хубава храна за тях. Спирам се и виждам, че всички бързат към брега, възприели мисълта ми. Това са факти, от които се уверяваме, че животните могат да възприемат нашите добри и лоши мисли. Като срещнеш някое куче, то те погледне и схваща скритите ти намерения, и разбира, какво мислиш да правиш с него. Наблюдавал съм как ме гледа някое куче, като ме срещне. Разглежда ме внимателно, изпитва ме, но аз му казвам: Не се бой, няма да ти направя нищо. Аз съм от новата култура. – "Дано дойде тя по-скоро, защото ние страдаме от тия некултурни хора, които минат-заминат покрай нас, вземат камък и хайде отгоре ни." – Това не е алегория, а факт. Така постъпвате помежду си. Срещнете един приятел и веднага се нахвърляте върху него с лоши мисли. Ние трябва да се отнасяме благо с всички хора, защото това, което излиза от нашето сърце, е една велика мощна сила, която едновременно гради и разрушава. Ние сами разрушаваме своето щастие. Ние сме хората, пред които Господ гради за в бъдеще света. Затова да не очаквате да дойдат други хора. Ние, които живеем на земята, сме в състояние да градим и разрушим живота си. Всеки от вас е призован за една велика работа. Казвате си: "За велики работи сме призовани ние." И затова се качвате на определеното място и от височината на положението си започвате да заповядвате. В това си положение вие приличате на оня българин, който след Освобождението започва да си търси служба. Ходил тук-там, подавал заявления, но навсякъде му казвали: "Тази работа не е за тебе." Той търсел лека работа. Един ден, като се разхождал из градината, видял как капелмайсторът маха с една пръчица и всички оркестранти свирят. Той се спрял, замислил се и казал: "Ето една работа, каквато търся – да е лека и приятна." Подал заявление за тази работа, защото му се видяло, че няма по-лека работа от това, да управляваш хората. Но велико изкуство е да управляваш хората. Трябва да разбираш ума, сърцето и душата на тия хора. Трябва да разбираш всекидневната тяхна мисъл и чувство и само тогава да вдигаш пръчицата, според такта, а тактове има различни. Ключове – също различни. А сега всички искаме да ставаме министри в България. Няма ли някой против това? Ако разбирате това изкуство, аз ще бъда пръв, който ще гласувам за вас. Ако някой, дори да е дете, разбира това изкуство и вдига пръчицата когато трябва, аз ще гласувам за него. Всички ще бъдем капелмайстори и ще започне да се образува тази вътрешна вълна, която ще ни повдигне. Това е вътрешният смисъл на думите: "да бъдем кротки и добри". А сега трябва дълго време да аргументираш пред хората, дали има Бог или не. Аз имам много доказателства, с които да ви докажа това, да го обоснова, с тези велики опити да принеса всички онези сили, да преминат през сърцата ви. Вие чакате всичко наготово от баща си, да ви достави той пари да ходите, където искате. Вие сами можете да проверите тези неща, но затова ще трябва да се събудят във вашия мозък всички клетки, които досега не са още събудени. Клетките, които образуват мисълта ви, спят. Висшите духовни, религиозни клетки още спят и вие чакате, да ви се даде нещо наготово. Не се надявайте на наследството на баща си, дано получите сто или двеста хиляди лева, да си купите автомобил, да ходите на разходки, на балове, на концерти, да прекарате един весел и безгрижен живот и да кажете: "Аз съм богат човек." Вие обаче сте бедни. Вашият Небесен Баща ви е оставил, каквото ви е нужно, и ви казва: "С труд и пот на челото си ще изкарвате прехраната си." А знаете ли, какво значи да излезе една капка от челото ви? Аз уважавам всеки човек, който с пот на челото си изкарва прехраната. Лекарите, за да излекуват един болен, причиняват му изпотяване. За да може всички нечистотии от сърцето и ума да се изхвърлят, за да може да дойде прясна вода в света, трябва да стане изпотяване. Казва се за някого: "Горкият човек, изпотил се!" – Не, съжали онзи човек, който не се е изпотил нито веднъж през живота си. Много хубаво нещо е изпотяването. Какво трябва да правим, когато се изпотим? Хвърлете ризата си и се преоблечете. Ако си пътник, хвърли ризата си, облечи отгоре палтото си, опери ризата си и почакай няколко часа да изсъхне, а след това я облечи. Не чакай тя да изсъхне на гърба ти, за да не се върне потта ти наново в тялото ти. Сегашните хора казват: "Да възприемем старите мисли, които сме имали за живота." А то значи, да изсушим старата пот със своята топлина. Какво ще придобием? Тази стара пот ще те изпрати на онзи свят. С това вие ще придобиете минус, а не плюс, защото плюсът е движение нагоре, а минусът – движение надолу. Вие казвате за някого: "Той замина за онзи свят." Питам: Какво имаше отпреде си, какъв знак: плюс или минус? – "Минус." – И тогава наистина той е отишъл на онзи свят, но само че е надолу в него, затова нагоре не го търсете. Вие трябва да разберете четирите аритметични действия. Вие разбирате събирането, защото всеки от вас може да събере две величини, например, да съберете пет и шест. Колко правят? Пет и шест – равно на единадесет. Може ли да съберете двама добри хора на едно място, щом разбирате и знаете да събирате? Може ли да съберете една добра мома и един добър момък и общият сбор да бъде равен? Щом можем да събираме, ние трябва да събираме всички свои мисли и желания. Ако ви питам какво нещо е изваждането, къде го срещате в природата, вие ще кажете вероятно: "Знаем ние какво е изваждането, учили сме го в училищата." Питам: Може ли да прилагате това изкуство? – Като посеете едно зрънце, то най-напред започва с изваждането, спуща своите крачка надолу в земята. После се явява процесът на размножаването – когато се разклонява, завързва класовете си. Най-после дохожда делението – когато житните зрънца се отделят от стръкчетата, падат надолу в земята. Тези действия – събиране, изваждане, умножение и деление – стават всеки ден в живота ни. Често вие изваждате една мисъл от главата си, но важно е, дали тази мисъл е добра или лоша. Ако аз извадя от своята глава мухлясал хляб и го дам на някой беден, това изваждане ли е? Първокласен невежа е онзи, който вади от торбата си мухлясал хляб. Вие казвате: "Нашият Учител ни учи, като изваждаме, да туряме пред действията знака минус." А аз уча другояче. А именно, ще туриш знака плюс и пак ще извадиш. Е, добре, когато даваш някому пари на заем и вземеш лихвата, с това се умножават парите ти – това умножение ли е? Умножение е, когато умножаваш броя на добрите хора, когато примиряваш хора, които се карат. Това могат да направят кротките хора, които ще дойдат в света. Не мислете, че сте кротки хора. Кротки хора сте, само че, можете да се научите, имате ли способности за това. И много време не се изисква за един ученик, за един художник, за един музикант или за един християнин. Достатъчни са пет-шест години, да се научи на това изкуство. Как ще приложите кротостта? Като се върнете в дома си, ако сте неразположени духом, кажете си: "Аз съм кротък човек", т. е. трябва да разсъждавате логически, трябва да търсите сполука в своята работа и трябва да сте щастливи. Думата "щастие", според както се пише на български език, ще я разясня така. Буквата Щ е образувана от буквите Ш и Т. В буквата Т има спуснати две резки надолу, а в буквата Ш има три резки, които заедно с първите две образуват човешката ръка, която отпущаме надолу. Значи, в щастието ви, ръката ви трябва да бъде готова. Буквата А означава човешкия нос, т. е. волята ви трябва да бъде силна, кротка и умът да бъде съединен с волята ви. Буквата С, това е месечината, която постоянно образува този закон на смени. Като турите С върху Т, ще направите една лодка. Значи всичкото богатство, което придобиете чрез волята си, ще го поставите върху себе си, което е вашето сърце. И тъй, щастлив човек е онзи, който може да впрегне в работа ума си заедно с волята си, т. е. мъжкия и женския принцип да ги впрегне заедно, да ги тури в лодката си и така да управлява живота си. Ако не знае така да постъпи, ще каже: "Каква съдба настана, да сме роби и двама." Казвам на това: Отлична поезия. Щом впрегне своя ум и своето сърце заедно в работа, ще каже: "Каква съдба настана, да сме щастливи и двама." Ако взема българската поезия и я преведа по своему, всичко ще излезе обратно на това, което поетът е възпял и написал. Някои четат и се чудят, как е могъл поетът да напише такива работи, отгде му идват тези неща в ума. За това нещо не се изисква никакъв ум, никакво изкуство. Какво изкуство се изисква от това, ако взема един чук и удрям едно шише или една стомна? Аз бих желал да направя това шише, тази стомна, а не да правя дупки в тях. Съвременните хора само дупки правят. Гледам някои хора копаят дупки и ги питам: Защо копаете тези дупки? – "Не знаем, плащат за дупки." Доста, доста дупки! В света има излишък от дупки. Сега вече трябва да се сее. Туряйте семена вече в тия дупки, садете дървета, да се образува хубава райска градина. Като паднете в някоя от тези дупки и си счупите крака, ще речете: "Каква съдба настана, да сме роби и двама." А като насадите хубави плодни дървета в тези дупки и те, като ви дадат плодове, вие ще си хапнете от тях и ще кажете: "Каква съдба настана, да сме щастливи и двама, да си хапнем и двама заедно." Това последното е вече проза. Христос казва: "Кротките ще наследят земята." Аз знам, че вие сте кротки хора, това мога да го докажа, само външно изглежда, че не сте кротки. Така едно време светиите са носели отвън дрехи с бодли, за да не им обърне внимание дяволът и да не ги изкушава. Предпазвали се от него с бодлите си. И вие носите отвънка такива халати, които не ви издават за кротки хора и затова, често се чуват между вас думите: "Помушни го малко." В това отношение вие мязате на оная жена, която имала обичай постоянно да помушва мъжа си, каквото и да направел той. Каквото да каже, както и да бъде, тя все му правела бележки, все го помушвала. Той вкъщи все търпял, но един ден били поканени на гости у кумците си, гдето бил приготвен много хубав обяд – хубаво опечена пуйка с хубаво старо винце и той се поразпуснал малко. Жена му през всичкото време го следяла и когато бивала недоволна от него, го помушвала. Той не могъл да изтърпи и й казва: "Е, прекали го вече. Не стига, че вкъщи ме мушкаш, но трябва и тука." Съвременните хора казват: "Нека посмушкаме този човек малко, стига е ял, нека бъде морален." Оставете този човек, нека си похапне и пийне. Злото не е в яденето и пиенето, но в кривото разбиране на живота, като мислим, че щом ядем много и станем тлъсти, добре ще ни бъде. Някои родители казват: "Да нахраним дъщеря си добре, да бъде пълна като месечинка." Е, Господ не ви е направил да станете като месечинки. Защо не кажете, че искате да станете като слънцето, като него да светите. Тук е заблуждението ни, като мислим, че всичко е в пълнотата, да станем месечина. В първоначалния език е писано, че трябва да станем синове Божии, т. е. да носим такива светила, чрез които да градим, да носим живот и радост навсякъде по земята. Знаете ли какво нещо е месечинката? Ако си като месечината, ти ще бъдеш осъден на смърт. Месечината е един канал, през който минават всички нечистотии на земята. И вие искате да мязате на този канал. Но в това няма никакъв смисъл, нито някаква философия. За в бъдеще вече никога да не казвате, че искате дъщеря ви да стане като месечинката, а пожелайте да стане като слънцето светла, или най-малко, като ранната звезда Венера. Ако пожелаете да стане като месечината, тя е осъдена на смърт. Сегашните хора ходят на разходка по месечина, наблюдават я, но не знаят, че тя ги развращава. Като минавате край някое нечисто място, от големите миризми обонянието ви се разваля. Но ако искате да се проясни, ходете по чисти, високи планински места. Когато направиш една грешка, обърни се към месечината и кажи: "Месечинко, научи ме как да изхвърля греховете си, как да ги изкарвам навън, за да мога и аз по този начин да се очистя." Когато наблюдаваш слънцето, кажи: "О, слънчице светло, слънчице ясно, като гледам твоите добродетели, покажи ми начина, как да проявя и аз своите скрити добродетели и да ги разработя в себе си." А вие стоите и разсъждавате върху това, що е казал Кант, Хегел и други, и си казвате: "Е, дълбока работа е това." Да – а, в, с; това е една относителна величина. Но знаете ли колко неща са скрити в това: а, в, с? Внесете думата "кротост" в себе си и не мислете за нея тъй, както сте мислили в миналото и досега. Тя е една велика дума, върху която трябва да съградите бъдещата култура на земята. Ако българите искат да ги благослови Бог и да благослови земята, в която живеят, трябва да напишат така: "Кротките ще наследят земята." Ние сме кротки, вярваме в кротостта и затова ще наследим земята. Качествата на кроткия човек са следните: той реже циреи, но не и глави; той със своя нож отрязва от тебе всяка тъга, освобождава те от нея. Всички вие, които ме слушате, сте кротки хора. Затова, като се върнете у дома си, съблечете старите си дрехи. Аз днес съм много щедър, ще подаря на всички ви по един костюм – това подписвам. И затова, като се върнете по домовете си, облечете се с тези нови дрехи, които ви подарявам. Като ме слушате, вие си казвате: "Наистина ли говориш това или само така?" – Наистина ви говоря. Казвам: Обичам ви, и свършено. Защо не? Не се колебайте. Свършете със стария господар. Всички, мъже и жени, и деца, нагласете кавала си, засвирете, та да заскачат и да заиграят всички. Като се върнете по домовете и запеете: "Каква съдба настана, да сме роби и двама", това показва, че служите още на старата култура. Отсега нататък ще пеете на новата култура, както аз превеждам. "Каква съдба настана, да сме щастливи и двама." Като засвирим на новата култура, и любовта ще дойде, защото в това свирене са вложени всички сили. Щом се чуе това свирене, всички същества ще заиграят и самата земя ще заиграе. Знаете ли защо понякога стават земетресения? Има добри хора на земята, които, като засвирят със своите кавали, тъй много разиграват земята, че тя започва да изхвърля своята вътрешна материя във вид на лава и казва: "Долу, долу старите дрехи, изхвърлете старите си къщи, излезте от затворите, отворете прозорците си!" Като се събори твоята колиба, благодари на Бога и кажи: "Благодаря Ти, Боже, че ми помогна да изляза от тази срутена къща." Погледнете птичките, като станат сутрин, как започват да благодарят и славят Бога с пеенето си. А вие като станете, започвате: "Каква съдба настана, да сме роби и двама." Или: Тази моя жена ще ми умори живота." Не, тя няма да ви умори, тя си носи своето щастие, тя беше числото 13 у вас и тогава ви правеше по-голяма беля, а сега е излязла от вас. Едно време, преди да се яви Ева, мъжът имаше 13 ребра, но Бог извади едното ребро от него, именно тринадесетото, и каза на Адама: "Бъди внимателен с числото 13, то е едновременно числото на правдата и злото в света." Числото 19 е месечината. Не се обиждайте вие, жените, защото трябва да знаете, че едно време месечината е била светла като слънцето, но сега е изгаснала, мъртва е. Ще дойде време, когато тя отново ще оживее. Някой казва: "Цяла месечинка е моята възлюблена." Казвам: Ти никога няма да задоволиш твоята месечинка, тя постоянно се пълни и празни. – "А какво да правя?" – Когато тя стане като слънцето, ще дойде време, когато ще живеете по образ и подобие Божие и ще бъдете радостни и весели. Вие не се обиждайте, защото аз не считам, че всички мъже са мъже и всички жени са жени. За пояснение на мисълта си ще дам следния пример. Един древен цар имал много красива дъщеря, която пазел от всякакво изкушение. Той заповядал на своите мъдреци да измислят такива тънки и фини костюми, които да сменя всеки ден, но материята да бъде тъй естествена, щото никой да не подозира, че тя е облечена. Всеки, който срещал царската дъщеря, я целувал. Започнали да говорят на царя: "Срещнахме дъщеря ти, еди-кой си я целуваше." – "Нищо от това, той е целувал само външната обвивка, но нейната душа никой не е целувал, царската дъщеря никой не е видял." Външната дреха могат да целуват всички, но когато дойде до душата, там има други правила. Аз познавам царската дъщеря другояче, а не както е дегизирана тя. Някои казват: "А вие не знаете ли каква хубава е моята дъщеря?" – Не, тя още не е твоя дъщеря. Ти знаеш ли, че тя е тринадесетото ребро? Някой момък се ожени за някоя мома, но животът им не върви. Защо? Защото той е взел чужда и я туря между ребрата си, но не подхожда. Тогава Бог казва: "Не е тази жената, която е направена от тебе." – "Да, но поп ни венча." – "Нищо, тя не е от Бога." Когато хората започнаха да се венчават тъй, както не е определил Бог, създаде се смъртта, за да екзекутира хората, та да могат да намерят своята половина и да я наместят. Като не намерим първия път своята половина, втори път ще я потърсим; ако и тогава не я намерим, трети път ще я потърсим, докато най-после я намерим. Някой казва: "Моята жена е цяла царица." – Тя може да е царица, да е учена, но не е твоята сродна душа. Само когато ни се отворят очите, само тогава ще познаваме своите близки и ще ги обичаме. А това ще бъде, когато станем кротки хора. Земята – това е кротката жена. Кроткият мъж, който следва закона на Бога, ще наследи земята. Това се подразбира под Христовите думи:" Кротките ще наследят земята." Каквито и да сте, ако не служите на този закон, не може да наследите земята. Следователно, само чрез кротостта ще наследите тази кротка земя и ще разберете тези закони, които сега се разкриват. Аз нахвърлям моите мисли тъй, както слънцето своите лъчи, и всеки ще ги възприеме тъй, както иска неговата душа, и ще твори с тях толкова, колкото е изкуството на неговата душа, и всеки ще се облече тъй, както изисква неговият вкус. Аз не искам всички да сте еднакви. Всеки може да бъде кротък по различен начин. Един може да бъде кротък като карамфил, друг – като роза, като теменужка, но всички бъдете кротки. Това свири царският син със своя кавал: "Диу – диу – диу, кротките ще наследят земята. Диу – диу – диу!" Българският кавал казва: "Чистите по сърце ще наследят земята – диу – диу – диу." Тъй ще засвири българската гайда или българският кавал и българинът ще вдигне ръце нагоре и ще заиграе. Вдигането на ръцете нагоре значи, че ще трябва да цъфнете. Двете ръце, това са мъжът и жената. Мъже и жени, съединете се сега, дайте ръцете си. Как се ръкувате вие? Поставите долната част на ръката си в долната част на ръката на вашия приятел и отгоре поставите големия си пръст. Долната част на ръката е женският принцип, а големият пръст, който туряте отгоре, е мъжкият принцип. Ръкуването означава, че в името на Бога ще извършите това. Ние, жените, т. е. законът на Любовта, като се преплетем със закона на Мъдростта, ще освободим света от сегашното робство. И тъй, при всяко здрависване вложете мисълта си: "Тъй, братко, да започнем с Любов и Мъдрост и да ги преплетем, за да ни благослови Господ." Така искам да се здрависват всички българи. Като се срещнат, да си кажат: "Добре дошъл, братко, в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина!" 25 януари 1921 г., вторник
  25. Hristo Vatev

    1921_01_03 Лекуване на разни болести

    От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ЛЕКУВАНЕ НА РАЗНИ БОЛЕСТИ Предобедните летни слънчеви лъчи са единственият най-сигурен целител на всички болести. Силното изпотяване всякога лекува. 1. Един человек, когото докторите върнали в селото му от болницата във Варна, понеже бил тежко болен, на умиране, го излекували бабите от селото, след като се събрали на консулт. Турнали го в едно голямо корито и го заровили в горещ варен ечемик. Така поставен, той се изпотил твърде много и оздравял след една седмица. Така обгърнат и поставен в ечемика, вследствие силното изпотяване и свойството на ечемика да предизвиква реакция, получил своето окончателно оздравяване. 2. На друг болник лекарят препоръчал да прави топли бани на баните. Трябвало да похарчи доста пари, а пък ги нямал. Един ден жена му пекла хляб в селската им пещ. Вместо да ходи на баните, той си рекъл да влезе в пещта да се постопли. В горещата пещ той се изпотил извънредно много. Поискал от жена си и изпил един литър гореща зелева чорба. Само главата му била до вратата на пещта, за по-свободно дишане. След девет такива влизания в пещта той оздравял окончателно. След три седмици минал докторът през селото и в кръчмата попитал за състоянието на тоя тежко болен негов пациент. Същият болник бил в кръчмата и на поздрава на лекаря се изправил прав и му заявил, че той е същото лице и че сега е съвършено здрав, като също пояснил на лекаря метода на лекуването си. 3. Туберкулоза първи период лекува се: а) със синя тинтява, като се вари и пие водата; б) паричките (плодовете от тръните за плет) сварени с цвят от босилек в кипяща вода един час и половина. Добитата варена вода се пие по две кафени чаши на ден (сутрин и обед или вечер). 4. Туберкулоза втори период лекува се: лятно време като се излагат на слънчевите лъчи посменно гърба и гърдите на болния. Трябва да се правят в продължение на два месеца през топлия летен сезон 60-80-90 бани в продължение на три-четири часа всяка сутрин (преди пладне, когато слънцето още се възкачва на хоризонта). Забележка: Туберкулозния познаваме по следующите признаци: става мързелив, иска да зарази целия свят. Те са изобщо много упорити. Болестта туберкулоза - това са духове, които изсмукват силите на човека, докато го сломят окончателно. 5. Полезни са за горното лекуване и поливни бани - във вана - седнешком, в която краката остават отвън, а тялото полувъзлегнато от кръста нагоре. Първата година ще излекува 50%, втората година още 50%. 6.Против кръвната въшка. Да се умие с дървено масло болното място на дървото.
×