Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'извънредни беседи'.

Открити 325 резултата

  1. Ани

    1942_01_01 Майката

    Майката Беседата не е отпечатана в книга. Няма намерен текст засега.
  2. Трите чаши и скъпоценният камък Беседата не е отпечатана. Не е намерен ръкопис засега.
  3. Ани

    1942_09_01 Педагогическа лекция

    Лекцията не е отпечатана в книга или самостоятелно Отбелязана е в каталога: Словото на Учителя - 2004 - Светлана Христова Текстът е взет от записките на Елена Хаджигригорова Изгревът - Том 17 Педагогическа лекция държана от Учителя на конференцията на учителите на 1 септември 1942 год., вторник, 6 ч вечерта, Изгрев Трябва да се започне от туй, което човек има. Де седи човешкото знание? С някои местности трябва да сме добре запознати, с реките да сме добре за­познати, с изворите да сме добре запознати. Не можем да говорим добре теоре­тически. Според мен теорията трябва да произтича от науката. Първо - наука, после - теория. Теорията, това е дреха на науката. Сега от дрехите изкарвате науките. Аз ограничавам. Ако вземете човешкото чело, то е място на човешката мисъл. Челото представя изработена човешка мисъл. Ако вземете носа на човека с двете ноз­дри, той представя степента на човешките чувства, представя туй, което човек е опитал. Ако вземете неговия подбрадник от носа надолу, това е човешката воля, придобивките на волята. Това е един капитал, който трябва да се обработи. Да кажем, вие искате да разберете вашия ум. В ума, в човешката мисъл има долини, има и планини, има и равнини. В човешкото сърце също има долини, има и планини, има и равнини. В човешката воля е същото. Казваме често: светъл ум. Умът е проводник на светлината. Той не може да бъде светъл, ако няма светлина. Ако човек не е проводник на светлината, той не може да твори мисълта. Умът е проводник на човешката мисъл. Човешката мисъл има друг източник, отдето произтича. Ние сме свързани с тялото и мислим, че след като напуснем земята, след като изчезне тялото, как човек ще мисли. Ние имаме глава и мислим, че без глава човек не може да мисли. Ние имаме смътно понятие какво нещо е любовта. Представете си, че вие сте в един автомобил, автомоби­лът се движи, а човекът седи в автомобила. Казвате: като излезе човек из авто­мобила, как ли ще се движи? Сега, като седи човек в автомобила, автомобилът се движи, а човекът не се движи, а като излезе човек на земята из автомобила, тогава той се движи, а автомобилът не се движи. Дотогава, докато човек се занимава с чуждите мисли, той е [в] автомобила; когато човек започне да се занимава със своите мисли, той е извън автомобила, сам той се движи. Докато ти правиш статистика колко милиона килограма изядат хората, ти си в автомо­била. Но когато започнеш сам да правиш своите научни изследвания от храната, как се отразява тя на тебе, тогава ти си извън автомобила. Сега ви казвам: Трябва да излезете из автомобила навън. Защото, ако с автомобила си идете тук, няма да ме разберете. Запример, някои искат да знаят каква ще бъде бъдещата култура. Вие трябва да я опитате. Ако вие сами не сте културни, как ще я опитате? Един музикант казва: „Да опитам съвременната музикална култура." Ако той не е музикален, какво ще разбере от културата? Най-първо, той носи културата в себе си. Той трябва да излезе из своя автомобил и да види тази култура, че е подвижна. Казвам: Задачата на природата е да ни извади из онова инертно състоя­ние, в което хората се намират. Защото във всичките хора има едно вътрешно недоволство, че малко знания имат. Хората не страдат от малко знание, но от много знание, от много теории за живота, от много теории за възпитание, за Бога, за онзи свят, за този свят - от много теории страдат. Като седнете да ядете, от колко яденета се нуждаете вие? Да кажем, вие имате 40 яденета. В дадения случай вие се нуждаете от 1, 2, от 3 яденета. Едно ядене за ума, едно ядене за сърцето, едно ядене за волята. Повече от това е от лукаваго. Ти като знаеш какво умът ти изисква, какво сърцето ти изисква и какво волята ти изис­ква, това е достатъчно. В съвременното възпитание вие говорите за принципи. Най-напредналите същества са принципите; по-долни оттях са законите - това са втора степен; и на трето място, това са фактите - волята. На ума са принципите, на сърцето са законите, а на волята са фактите. Та, когато говорим за един принцип, той не е нещо мъртво, той е едно живо същество, с което вие идвате в съприкосновение. Като дойдете до закона - и той е живо същество. Сега вие имате мъртви закони, по които те съдят. Съдиите не са оживели в тия закони, те прилагат само закона. Не те създадоха този закон. Самите съдии са закон. Законите, това са методи, с които те оперират върху вас. Защо оперират? За да оправят една ваша погреш­ка. Питам сега: Когато вие победите, как трябва да ви съдят? Трябва да турят един закон на гостилничаря, че повече от 300 грама ядене не се дава на човека. Сто грама - за ума, 100 грама - за сърцето и 100 грама - за волята. Аз бих казал така: Хиляда грама за волята - това е човекът; 100 грама за сърцето му - това са ангелите; и 10 грама за ума му. Колко имате? 1110. Ние в един свят мислим, че хората, които ни заобикалят, са най-умни. Така ние предполагаме. Така пред­полагат и рибите - че по-умни същества от тях няма. Така предполагат и пчелите. Всички същества имат едно понятие, че по-умни същества от тях няма. Сега вие считате мухите за глупави. Но мухите са човешки души, изостанали в своето развитие. Един комар е една човешка душа, изостанала в човешкото развитие, големи амбиции има, а възможности няма. Тя казва: „Дайте ми възможности, и аз ще се проявя така." Къде е погрешката на животните? Понеже те живееха със своите теории в света, не живееха с онова, което е било в тях - да се изпълни волята Божия на земята. Представете си един съвременен учител, че би имал всичките математи­чески правила, които съществуват, и може много добре да ги разбира. То е за физическия свят. Но как би приложил геометрията в органическия свят? Приро­дата я е приложила. Как ще приложим геометрията в умствения свят? Запример, в даден случай вие трябва да знаете вас какво знание ви е потребно. Една храна трябва да се приготви, която да е подходяща, да съдържа точно туй, което е нужно. Ако аз по своя вкус, по своите научни теории започна да ви приготов­лявам една каша и започна да ви убеждавам теоретически, че това е хранително, трябва и вашият вкус, и вашият стомах да се съгласят. Защото в дадения случай стомахът е много учен. Вкусът ви е малко съветник, вкусът живее по теории. А стомахът живее по наука. Щом нещо не е научно, той го изхвърля навън. Вкусът може да приеме една храна по теория, но щом дойде тя до стомаха, той казва: „Не може да се приеме тази храна, тя не е добра." Сега мнозина от вас се намират в трудно положение, неразположени сте духом, считате, че вън нещо в природата има погрешка, че ви е натоварила с една съдба. Мислите, че баща ви, че майка ви са причината. Причината седи в това, че храната, която приема­те, не съдържа достатъчно светлина в себе си, скрита активност не съдържа. Или може да не съдържа достатъчно живот. Или тази храна не съдържа доста­тъчно сила в себе си. Защото всяка храна трябва да носи сила в себе си, трябва да носи органическа топлина и трябва да носи сила. Ако тази храна съдържа повече светлина, тогава умът се развива, човек умствено само се развива. Ако храната съдържа по-малко светлина, тогава умът остава неразвит. Ако съдържа по-малко топлина, сърцето остава неразвито. Ако има по-малко сила, волята остава неразвита. Един човек с неразвит ум, с неразвито сърце, с неразвита воля, той е инвалид. Знанието не може да се приложи. Та, казвам: Вие сега искате да внесете равенство в света, братство. Ако не можете да внесете братството във вашия ум, във вашето сърце, във вашата воля, братство все не може да се внесе. Братство трябва да се образува между ума и сърцето. И семейство, и дом не може да се създаде, ако няма туй вътрешно украшение. Сегашните бащи представят волята, майката представя сърцето, а децата - ума. Обратното трябва да бъде. Бащата трябва да представя светлината, майката трябва да представя топлината, а децата - силата. Малките деца трябва да носят силата. Вие ще попитате: Защо? Понеже децата са добри проводници. Едно дете не изисква теории, то не изисква да го убеждаваш, да му разказваш някоя теория на Канта или Лапласа. Като му кажеш един факт, това дете разбира. Всяко знание в 5 минути може да провери дали е вярно или не. Ако искате, може да направите един опит. Ако искате да знаете има ли интелигентност на Слънцето или не, може да ви определя един час на деня, когато, като поставите гърба си на слънцето, ще почувствувате има ли интелигентност или не. В този час ако поставите гърба или лицето си на слънцето, веднага ще нахлуят много мисли. Ще кажете: Илюзия е това. На другия ден пак ще си поставите лицето или гърба в същия час и ще имате същото влияние. Ако изберете други часове, няма да дойде никаква мисъл. Ще кажете: „Вярно ли е това?" Вярно е. Когато човек е жаден, с какво може да утоли жаждата си? С хубава вода. Щом пиеш вода, утоляваш си жаждата. Илюзия ли е това? Не е илюзия. Какво ще внесе водата? Тя ще внесе повече топлина, от която вие се нуждаете. Жаждата, това е топлина, това е желание за живот. Водата в дадения случай, като внесе топ­лина, става добър проводник за живота, за този, съзнателния живот. Във вас някой път има желание да постигнете много. Но всичко туй върви по закони. Тия закони, трябва да ги намерите, те са разумни същества. Вие досега сте изучавали мъртвите закони, написани от хората, ония закони, които хората носят. Писанието казва: „Ще напиша закона в сърцето им." Сърцето е нещо разумно. Един жив човек, на когото законът е написан, той ще покаже какво нещо е законът. Досега ние имаме закони без любов, те са мъртви закони. А отсега нататък има да изучаваме живите закони. Живите закони, това са зако­ните на любовта. Не мислете, че вие ще се освободите от механическите закони. Но вие ще дойдете до ония живи органически закони, които ще ви дадат смисъл в живота. Представете си, че сега вие се нуждаете някой човек да ви представи какво нещо е червеният цвят. Има един червен цвят на ума, има един червен цвят на сърцето и има един червен цвят на човешката воля. Тия три цвята, съединени в едно, те създават, тъй да кажем, здравето, щастието и блажен­ството на човека. Те, като се съединят в едно, изключват всичките противоречия и човек става здрав. Той е сигурен в това, което мисли, в онова, което чувствува, в онова, което прави, той не прави никакви погрешки. Тъй се казва в Писанието, без да се обясни: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш." Възприемете червения цвят на ума, възприемете червения цвят на сърцето, възприемете червения цвят на душата, и вие ще бъдете съвършени. Вие ще кажете: Само червения ли? Сега иде жълтият цвят. Приемете съвършения жълт цвят на ума, приемете съвършения жълт цвят на сърцето, приемете съвършения жълт цвят на човешката воля. Жълтият цвят, който не влиза еднакво в ума, в сърцето и във волята, всякога поражда дисонанси. След това имаме синия цвят, съвърше­ния син цвят на ума, съвършения син цвят на сърцето и на човешката душа. Тогава имате три цвята. Казвате: „Това е теория." Всяка теория е като всяка хубава дреха, добре скроена, която се туря на едно красиво тяло и само тогава може да се види формата. Само един здрав човек, един умен човек, един добър човек, един силен човек, като го облечеш, може да представи какво нещо е червеният цвят. Ако човек е гърбав, не може да се види дрехата. Всеки недъг в човека е гърбавина. Не че тази гърбавина е потребна. Някой път гърбавините отвън са потребни. Но големите гърбавини в художеството не са потребни. Там са нужни малки, микроскопически гърбавини, като точици. Може само една точица гърбавина да турите някъде. По възможност, като учители, да докарате вашите погрешки за в бъдеще да станат като точки. Не съвсем да ги изкарате, но да останат като математически точки. Тогава те са потребни да образуват правите линии, плоскостите, да образуват кубовете или да образуват сферите. Една погрешка е една съвместимост. Представете си, че един човек прави една крива линия, много голяма крива линия. В това има три съображения. Той взема дълъг път. После, по кривата линия се ходи по-лесно, понеже по-малко сили харчи човек. Но когато човек криви, той иска да маскира някои свои грешки. Тогава той обича да лавира. Каква друга българска дума можем да турим вместо „лавира"? В тъмнината кривите линии не се виждат, но в светлината кривите линии се виждат. Кривите линии са образувани в тъмнината, понеже в тъмното като се лута човек, образува тия криви линии. После става навик в нас. Запри­мер, когато някой човек се изгуби в някоя гора, откъдето е тръгнал, той ще направи един кръг и пак ще дойде на същото място. По крива линия върви. Туй състояние показва, че има известна тъмнина, той не е добре ориентиран с вътрешната посока на местността. Следователно законът е същият. Ако ние започнем една идея, която иска­ме да я приложим в света, ще дойдем там, откъдето сме тръгнали. Тогава нищо не се постига. Една идея, на която не може да се даде права посока, по правата линия, няма постижения. След като се образуват всичките прави линии, тогава около тия прави линии трябва да се образува кривата. Тя е вече на място. Но ако кривата линия се образува без правите линии, тя е неестествена. Та казвам: Ще вземете правото в света. Право е туй, което е право за тебе и за всичките хора в даден момент. Право е туй, което е право и на небето, между ангелите, и на земята, между хората. То е пълното право. Добро е туй, което и в Божествения, и в ангелския свят е добро. Не само за нас да е добро, но да е добро както за нас, така и за другите. Туй, което за нас е добро, а за ангелите не е добро, то е сянка. Доброто трябва да е добро в три свята: и в ума, и в сърцето, и в човешката воля. Право е това, което е право в мисълта, право в сърцето и право в човешката воля. Казвам: Тия мерки, трябва да ги имате като вътрешни правила, да знаете кое е право. Когато ви заболи пръстът, че ви причинява болка, кой е виновен? Пръстът ли е виновен или вие сте виновни? Вие казвате: „Този пръст, каква беля ми направи! Колко много ме накара да страдам!" Кой стана причина да страдаш: пръстът или ти, човекът, си причина? Когато кракът страда, човек е причина. Казвате: кракът е виновен, гърдите са виновни, главата, гърбът, а само човекът не е виновен. Единственият виновен, който е подтик за болката, той е човекът. Сега трябва да се постараете да изправите погрешките, да изправите болката на пръста, болките на бъбреците, и да не търсите причините отвън. Вие трябва да им помогнете. Ако не можете да впрегнете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, да премахнете болката, вие сте слаб човек. Това може да ви вземе 10 дена, може да ви вземе 20,30,40, месец[и], докато премахнете болката - това нищо не значи. В деня, в който премахнете една болка, вие ще почувствувате, че сте герой, и веднага ще се обновите. Сега един месец имате една болка и казвате: „Тази болест е нелечи­ма." Лекарят, като ви лекува един месец, казва: „Не може да се лекува." И най- после вие останете с убеждението, че тази болест е нелечима, обезсърчавате се. Разчитайте на вашия лекар вътре във вас, разчитайте на вашия Учител вътре във вас, разчитайте на себе си. че може да срещнете вашия Лекар или вашия Учител. Ако вие не ги слушате, тогава не може да имате никакво постижение. Защото в самовъзпитанието помнете едно: Вие като учители всякога ще пре­дадете на вашите ученици вашите добродетели и вашите недъзи. Туй ще стане без вие да знаете. Добрите качества, които ги имате, и лошите качества, които ги имате, ще ги предадете. Не можеш да предадеш на хората това, което го нямаш. Защо е така? Ако можеш да предадеш своите недъзи и своите добро­детели, ти си силен човек. Една погрешка, след като я поправиш, тя вече не те безпокои. Неутрализираш, не харчиш сила [...][1]. Една добродетел след като насадиш в едно дете, ти от нея печелиш. Туй дете един ден ще ти върне туй благо. То е като един земеделец, който, като сее житото, във време на жетва отива и оженва нивата. Тя казва: „Ти ме пося - туй, което дадох, ожени го и напълни хамбаря." От доброто, което вършите, ще дойде печалба. От погрешки- те, които изправите, ще се освободите от вашите задължения. Една погрешка, ако не се поправи, тя е като пукната стомна. Благото, което е в нея, ще изтече. Всяка погрешка е едно отверстие, в което се губи човешката мисъл - не самата мисъл, но произведението на мисълта се губи, произведението на човешките чувства се губи, произведението на човешката воля се губи. Та казвам: Затова трябва да се поправят, да се затулят всичките дупчици, за да се пести тази енергия. И ако изхарчите тази енергия, вие не знаете как да я внесете, чувствувате се демагнетизиран, казвате: „Не работи умът, не работят чувствата" - фаб­риката не работи. Вода няма, огън няма - фабриката не работи. За да работи, трябва да има нужните елементи. Та, в новото възпитание ще започнете с вашите страдания: да възпитате вашите скули, вашия нос, защото, ако не е възпитано сърцето ви, какво можете да направите? Често носът ви сърби, побутнете го, лицето ви сърби. Този сърбеж показва, че лицето и сърцето не е възпитано, няма търпение. Като те сърби нещо, като те гложди, ти да седиш и да му пееш. Сега, тебе те сърби носът, ти се почешеш - губиш. Ако си поставите една задача 5-10 минути да концентрирате ума си, веднага ще почувствувате, че ви сърби носът, гърбът, или ще почнете да се мърдате. Този сърбеж произтича от следния факт: мястото, където ви сърби, показва, че [...][2] капилярните съдове не са добри проводници на светлината, топлината и на енергиите на природата; вследствие на това се образуват тия щипания. Когато са добри проводници, никакво щипане не се образува. То не е болезнено, това състояние, но не е равномерно разпределена тази енергия. Ако внесете светли мисли, хубави чувства и добра воля, веднага този сърбеж изчезва. Образува се приятно настроение. В ума се появява светлина, в сърцето ще получите приятно впечатление, явяват се хубави чувства, после ще се изпра­вите, ще се яви сила във вас, ще помислите, че израствате и ще видите, че може да направите нещо. И ще направите. Казвам: Сега Бог ви е благословил с най-хубавото, което имате - вашият ум. Бог ви е благословил със сърцето, което имате - то е вашият нос. Бог ви е благословил с вашата душа - то е вашата брада. И така, имате челото, носа и брадата. Като дойдем до волята: не бутайте грубо едната си ръка и другата ръка. Ако искате по някой път да възпитате волята си, ще ви дам един малък метод, най-елементарния метод, Ако искате, може да го направите. Щом сте разтревожени, щом волята ви не работи както трябва, стоплете вода от 37-40 градуса и умийте се само в областта на лицето, само около носа. Вземете една много мекичка кърпа и с нея попийте тази част. Това може да го направите 3 пъти на ден: сутрин, обед и вечер. Тъй ще го направите, само като един опит. Ще имате малък, микроскопически опит. Някой път сърцето не работи - напра­вете опита. Умийте само носа с топла вода. Като умиете челото, гледайте да не капне вода по другата част на лицето. Може да вземете и да намокрите една копринена кърпа и с нея много внимателно ще умиете само носа или само челото, както един художник, когато рисува. В художеството се иска голям майсторлък. Или пък някой път считате, че умът ви не работи - вземете една кърпа и измийте само челото. Какво ще ви коства да направите този опит? Нали всяка сутрин миете лицето си? То е едно правило, казвам сега. Миенето придобива смисъл. Защо се мием? Защо водата не трябва да бъде много студена, с която се мием? Понеже студената вода свива капилярните съдове, става лош проводник на топлината. Водата не трябва да бъде нито много гореща. Умерено топла вода трябва да бъде, че като я туриш на лицето, да усещаш една приятност. Тогава ще се образува едно приятно усещане в ума, в сърцето и душата. Тази вода е хубава, с такава вода всички трябва да се миете. Смятам, че това е достатъчно. В съвременната педагогика проверете всички педагогически правила вер­ни ли са, или не. Тези правила, които турят в действието, искам да ги проверите. Теориите и хипотезите трябва да се проверят. Онова, което вие сте придобили, трябва да [го] приложите. Душата се проявява чрез брадата, сърцето - чрез носа, умът - чрез челото. Казвате: „Къде е Божественото?" Божественото е горе, в най-горната част на главата, на темето. Къде е човешкото? Човешкото е отстрани на главата. Къде е ангелското? - На челото. Адът на човека е при ушите. Всичкото лошо излиза отстрани на главата. Когато главата на човека е широка, той е човек гневлив. Той може да убие човек и пет пари да не дава. После може да се разкайва, да казва: „Трябваше да се защитя." Често виждате деца, [някое] хване една муха, откъсне й главата. Прави научни изследвания. Откъсне главата и я хвърли настрани. Ако туй дете го турите в една стая, на пода на която е пуснат ток, и щом откъсне главата, пуснете тока да потече, да засегне детето, три пъти като откъсне главата на мухите и вие все пущате тока, то ще разбере, че не се късат главите на мухите. Всичките страдания са токове, които идат от невидимия свят, да поправят погрешките. Със всяко страдание трябва да се поправи нещо. Ти може да стра­даш, за да поправиш една погрешка. Когато сте съвършени, няма да имате страдания. Когато сте несъвършени, ще страдате. Без страдания не може да се поправят погрешките. Някой път учителите пляскат децата. Може да го плеснеш, но най-първо прекарай в ума си, в сърцето си, в душата си мисълта да го плеснеш ли и чак тогава го плесни. Ти не си питал нито ума, нито сърцето, нито душата си и искаш да удряш. Като вървиш в гората, някое клонче може да те блъсне и да ти извади окото. Не е виновно клончето, виновен си ти. По някой път боят не е лошо нещо. Да биеш с ръката, то е намагнетисване, но трябва да знаеш къде да удариш. Като искаш да удариш някое дете, приближете се до детето и с двете си ръце ударете до детето, та то да чуе шума от ударите на ръцете. Аз бих ви казал така да биете децата. Боят, то е крайност при съвременното възпитание. Да кажем, в едно отделение или в един клас малко ученици не стоят мирно - учителят да вземе няколко акорда, да стане развлечение. Понеже в децата се е набрала много енергия, на много места по тялото им, и те търсят път да я изразходят. Тя ги безпокои. Някой път децата ги сърби носът, някой път - челото. Учителят може лесно да научи тия деца да станат добри проводници. Най-първо той трябва да ги обикне и те да го обикнат. Казвате: „Това са деца." Децата познават кой ги обича. Да не усетят, че ти можеш да излъжеш пред тях. Щом те разберат, че ти лъжеш, казват: „Послъгва учителят." Те да знаят, че учителят не обича да лъже. Да знаят, че учителят, като направи погрешка, ще я изправи. Вие, като направите една погрешка, как се извинявате? Да каже: „Деца, аз съм учител, и аз имам по-голям учител, пред него направих една погрешка, поправих я. Моят учител е доволен от мене, той иска да скрие погрешката." Те ще кажат: „И нашият учител прави погрешки." И в съвременното възпитание ще го считат за една слабост. Първото нещо, като направим сега една погрешка, търсим как да се извиним. Много сме снизходителни пред себе си. Има някои, които се осъждат повече, а други се оправдават повече. Два вида хора има. Няма какво да се оправдаваме, погрешката трябва да се поправи. Нито трябва да се осъж­даме, нито трябва да се извиняваме. Счупила се стомната - новата стомна, която донесеш, да бъде по-хубава от тази, която си счупил. „Ама защо я счупи?" Безпредметно е да се занимаваме с това. „Счупих я." Ако някой те пита: „Защо я счупи?", кажи: „Да донеса по-хубава, счупената беше вече стара." Всеки един от вас, като поправи една погрешка, той ще помогне на себе си и най-малко на десет хиляди хора да поправят погрешката си. Скачени съдове сме ние, хората. Запример някой път вас ви са студени краката. Какво означава това? - Доброто във вас е слабо, не е активно. Щом са студени краката ви, на краката си ще изпратите кръв, ще мислите и с мисълта си ще изпратите кръв на краката си. Мислете 15 минути, и краката ви ще се стоплят. Или пък ръцете ви са студени. Мислете 15,20 минути за ръцете си, и ръцете ви ще се стоплят. Ако ти не можеш да стоплиш със своя ум ръцете и краката, каква сила имаш? Ще каже някой: може с огън да ги стоплиш. Ама ако няма огън, какво ще правиш? С огън е механически процес. Животните, които нямат огън, как си стоплят краката? Казвате: „Не мога без огън." Птиците как се стоплят? Те мислят. С огън е външен процес. Сега на мене са турили много грозде, това е много за мене, много енергия е. Даже и гроздето, което на вас са турили, е много. И за мене е много, и за вас е много. На някои са турили повече, на някои - по-мапко. Желанието е хубаво. На какво мяза? Някъде иматрапчинки - като мине реката, напълни трапчинките. Като се оттече водата, тази вода в трапчинките остава, не може да изтече. Казвам: Новото сега трябва да дойде в помощ на стария живот. Понеже имаме богат материал, от който може да се направят много работи. Да кажем, ти искаш да биеш. Стани скулптор! И наместо да биеш хората, да биеш камъните. Да допуснем, че имаш навик да цапаш. За този-онзи говориш лошо. Стани худож­ник и цапай платното! Ще нарисуваш една картина. Някой път художникът лесно рисува. Ти искаш някой път да ги оцапаш, да ги нарисуваш лесно. Това не е художество. Има едно заблуждение. Ако се хвърля тъмна сянка върху един човек, то е заблуждение. Ако се хвърля [черна][3] сянка на лицето на един човек, то е заблуждение. Трябва да намериш естествения цвят, като туриш този цвят, лицето да изглежда естествено. Някой път има сянка по лицето. Когато видите някой лош човек, той е сянка. Виждаме неща, които не са реални. Вие тук сте избрали трите основни цвята, доста учени хора сте. Ние гово­рихме за трите цвята и вие сте ги взели вече. Питам: Какъв метод да употребим, че да направим заека герой? Заекът герой не може да бъде. Щом искаш да приложиш една идея и те е страх, ти не може да я приложиш. Светлина трябва да има умът, светлина трябва да има сърцето и чувствата. Щом умът, сърцето и душата участвуват, много неща могат да се приложат. В моята статистика аз съм намерил следното: на сто, 25 има изключения. От 25, 100% имате приход. От другите 25- 1%. А от останалите 50 имате 10 % приход, или 5 %. На (!?)[4] ще разчитате сто на сто. Една погрешка ви е ощетила 1 лев. Ако я изправите, ако я направите на добродетел, тя ще ви принесе 100 лева. Ред поколения са казвали: това е непоправимо, онова е непоправимо. Кое е непоправимо? Умрял човекът. Какво искаме, когато умре този човек? Когато се роди този човек, взехте ли вие участие? По ваша воля ли стана това? Казвате, че не навреме умрял. Той се е родил навреме и е умрял навреме. Ако се е родил навреме, и навреме ще си замине. Допуснете, че виждате един кон, който носи един голям товар, и отдето минава, всичките хора го хвалят, турят му венци, пеят му песни. Като стигне конят до своето местоназначение, какво е постигнал от тези похвали? Той иска само да си похапне, песните са безпредметни. Този кон, като пристиг­не, трябва да му дадем да си почине, да пие хубава вода, да го нахраним, да идем да го помилваме по лицето, по главата, да му кажем: „Много сме благо­дарни за услугата." Това трябва да направим, отколкото да му пеем, да му сви­рим, да го хвалим. По-добре една възприета мисъл в ума, едно хубаво чувство в сърцето, една хубава постъпка във волята - по-хубави неща от тях няма. При­родата, като ни изпраща сутрин светлината, тя ни поздравява ума; на обед, когато стане много топло, тя посещава сърцето ни; и вечерно време посещава душата ни. Лятно време ние се радваме, че слънцето е залязло, че ще стане хладно, ще се поразходим. Искаме от голямата топлина, която слънцето има, да раздадем на всичките хора. Казваме: „Стига топлина, толкова топлина ни стига. Да си починем." Да пазим този порядък: сутрин - умът, на обед - сърцето и вечер - душата. Тогава душата трябва да работи през цялата нощ, и умът, и сърцето да си почиват. Вечерно време трябва да има работа за душата. Който оставя душата без работа, той е изложен на обикновено разположение. Тия работи ги проверете доколко са верни. Това са хипотези и теории. Учителят ще се учи от децата и децата ще се учат от него. Новото, което децата носят, учителят ще се учи от тях. Новото, което те носят, е за учителя и туй, което учителят носи, е за децата. Научете се да присаждате тръните и да обработвате плодните дървета. „Отче наш" ____________________________________________________ [1] Празно място в ръкописа, за 1-2 думи. (Бел. М.И.) [2] Празно място в ръкописа, около 1/2 машинописен ред. (Бел. М.И.) [3] В ръкописа е написано „червена". (Бел. М.И.) [4](!?)- Така е отбелязано в ръкописа, вероятно нещо от стенограмата не е разчетено. (Бел. М.И.)
  4. От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Бележка на Савка Керемидчиева Отидох да почистя (Савка) библиотеката на Учителя и той ми прочете нещо, което беше писал, и после ми даде това листче, което аз запазих: Отношението на Духа към материята е както причината към следствието. Причината може да е моментална, а следствието - продължително. Ефектът на причината се съди от целокупния резултат. Всяко следствие се обуславя от последици, или стъпки, които са или във възходяща, или в низходяща степен. Степента е израз на действието. Действието е израз на силите. Силите са израз на причината. Зад причината стои причинителят. Зад причинителя стои мислителят. Зад мислителя стои изворът на всичките неща. Изворът, това е Духът, водата - това е материята, причината - това е първият тласък, следствието - това са безкрайните тласъци на низходящите следствия - движения, а също и движения във възходяща степен. 15 юни 1922 г.
  5. • Жадуват за Любовта, ИЗ - 22.03.1941(не печатана)?
  6. Божественият параход, ИЗ - 22.03.1941 (не печатана) Могат да се прочетат записки на тази беседа от Боян Атанасов Златарев от Изгревът - Том 7 17. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПАРАХОД Благодарете на Бога за големите блага, които ви е дал. Ние сме като децата, които не съзнават това, което правят за тях. Бог ни е качил на един голям параход, който се движи из пространството с бързина 29 километра в секунда. Турил ни е голям фар - слънцето - да не би да се сблъска нашият параход с някои подмоли. И ни разхождат. От дома сме излезли и сме на екскурзия. Всички се ползуваме при тази екскурзия от всички блага, които ни се дават при пътуването из пространството: от слънцето, от звездите, от дърветата, от цветята, от реките и прочее. Всеки един от вас да изпрати по едно писмо до свои близки. По една хубава мисъл, по едно хубаво чувство и по една хубава постъпка. Тази година ще бъде доста по-добра от идната година. (22 март 1941 г., 9 часа вечерта в големия салон на Изгрева, след братската вечеря)
  7. Аудио - чете Цвета Коцева Беседа, държана от Учителя на 31.12.1929 г. и на 1.01.1930 г. Новогодишна беседа (Беседата е взета от писмо на Боян Боев до Стефан Тошев - Изгревът - Том 13) В 8 часа вечерта. Силата на човека не седи във външните условия на живота, но в неговата душа. В човека има личност, съзнание, аз, Божествена монада, Божествена душа, Божествен Дух. Личността е най-горното в животинското царство. Личността в човека е това, което се сърди, което се обижда, завижда, мрази и пр. - но това не е човекът. Личността трябва да е слуга на Божествената душа. Тази година вие вижте де сте: дали в аза си или в личността и пр. Ние живеем, защото Бог живее. Когато ние не живеем, както Бог живее, ние умираме, а когато живеем, както Бог живее, ние оживяваме. Нещата трябва да се кажат, за да се изпълнят. Каквото кажем, ще стане. Сега личността е господарка. Когато човек престане да се обижда, той е над личността. Ако ние се освободим от личността, то ще се освободим от много несгоди и тревоги в живота. Онзи, който знае повече, трябва да изпълнява повече, а онзи, който знае по-малко, по-малко трябва да вложи. След вечерята. От 12 часа: Там, дето свещеникът живее, пророкът умира, а там, дето пророкът живее, свещеникът умира. Силният извор и от най-големия дъжд не се размътва. Що са добрите условия? Добрите условия - това е любовта на висшите същества. Щом направим нещо лошо, и лошите условия идат. Омразата, злобата, които съществуват в личността, те в душата не съществуват. Душата е, която може да даде сили на човешкото тяло да издържа. За Бога добър човек е този, който изпълнява волята Му. Без любовта ти не можеш да направиш никакво добро. Правило: Всеки ден вие трябва да посаждате по едно добро желание и една добра мисъл у вас. Най-напред вие трябва да се самообладавате. Не волево самообладание, но да бъдете тихи и спокойни при всички условия на живота. 13 година (тази, 1930) е една фатална година, каквото лошо сте намислили тази година, нищо няма да стане. Каквото добро сте намислили, всичко ще стане. Всеки, който мисли само за себе си, той има опашка (животинското начало). Човек без опашка е този, който мисли и за другите. Онзи, който не изпълнява волята на Бога, общият промисъл не го засяга. Първото нещо е: трябва да имате установен поглед. Когато срещнете един човек, ти си проводник на една Божествена енергия; остави я да излезе от тебе ида премине в него ида го озари и след това приказвай, каквото искаш вече. Значи в първия момент ти озари този човек с Божествената светлина, която минава през тебе и след това си говорете. Светът е разумен. И затова всяка лоша постъпка е неразумна и няма отглас вътре в природата; и затова всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство скъсява човешкия живот и го отравя. Всички ученици във всички времена са започвали с едно вътрешно очистване. Много малко има у вас със самообладание. Не се стремете да махнете злото, а да увеличите доброто в света. Ако вие нямате стремеж с вашия ум да отивате на най-високите върхове и ако нямате стремеж на вашето сърце да отивате на най-ниските места, нищо не можете да направите. Правило: Искате да отидете някъде или да направите нещо. Ако температурата на вашия ум и сърце не се измени, идете. Ако температурата на вашия ум се измени, а на вашето сърце не се измени, да отложите за известно време. Ако пък се промени температурата на ума и сърцето, то оставете я. Две положения: 1. Вие сте призвани като човек да изпълните на земята волята Божия. 2. Вие сте дошли на земята да изпълните Волята Божия и да обичате Бога. Не се съмнявайте в това, което дава живот, което оживява, което осмисля, то е Великото, то е Божественото. Когато някой от вашите другари се обезсърчи, то съберете се двама-трима и помолете се за него. А после и цялата школа, и се помолете за него. Също и когато някой заболее. Трябва да бъдете проводник на Божественото. Свободен човек е онзи, който върши волята Божия от любов. Силният човек е всякога свободен. Човек трябва да стане силен. Как? Чрез любовта. Онзи, който обича, той е свободен. Бъдещите няколко години носят добри неща за добрите. Каквито планове са мислили против вас, всичко това ще стане на каша. За да станете маг, трябва 2,500 години усилена работа; по 12 часа на ден да работиш. Който е работил, може да стане маг. В 1930 г, 31 ., 32 г, 33, 34, 35, 36, 37 учениците ще имат добри условия. В духовно отношение тази година е добра, не е страшна.
  8. http://localhost/petardanovcom/index.php?/files/file/888-%7B?%7D/ Всички беседи -Азбучна подредба Всички беседи- Хронологична подредба НБ - Неделни беседи (1914 г. до 1944 г.) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; СБ - Съборни беседи (1906-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; ООК - Общ Окултен клас (1922-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; МОК - Младежки окултен клас (Специален клас) (1922-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; ИБ - Извънредни беседи (1897-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; КД - Клас на Добродетелите(1920-1926) - СПИСЪК; МС - Младежки събори (Съборни) (1923-1930) - СПИСЪК; РБ - Рилски беседи (Съборни) (1929-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; УС - Утрини Слова (1930-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; БС - Беседи пред сестрите(Четвъртачни беседи) (1917-1932) - СПИСЪК; ПС - Последното Слово (1943-1944) - СПИСЪК;
  9. Последен ъпдейт на пакетите 17.03.2019 Тъй като пакетите са големички, може да използвате Флашгет за изтеглянето им. Неделни беседи (1914-1944 г.) - 2.77 гб. Общ Окултен клас (1922-1944 г.) - 2.68 гб. Младежки Окултен клас (1922-1944) - 2.71 гб. Съборни беседи (1906 -1944) - 0.77 гб. Рилски беседи (Съборни) (1929-1944) - 0.38 гб. Утрини Слова (1930-1944) - 0.69 гб. Извънредни беседи - 0.33 гб. Младежки събори (Съборни) (1923-1930) - 0.23 гб. В долният пакет се съдържат беседи от трите класа Последното Слово 1943-1944 - Клас на добродетелите - Беседи пред сестрите (Четвъртачни беседи) (1917- 1932) - 1.3 гб. Пакет с книги от последователи на Учителя - Пакет 1 - 10гб. Пакет с книги от последователи на Учителя - Пакет 2 - 10гб. Пакет с книги от последователи на Учителя - Пакет 3 - 10гб. Текстове документи и исторически книги от Учителя - 10 гб Книги с тематични извадки - 2.25 гб. Списания и вестници - 7 гб. Пакет Слово - 1.3 гб. Огледална копие на сайта направено на 16.03.2019 - 7 бг Музика 19 диска с записи на Паневритмията. - 1.2 гб. Снимки Архивни снимки на Учителя Петър Дънов - Пакет 1 - 6 гб Архивни снимки на Учителя Петър Дънов - Пакет 2 - 12 гб.
  10. Hristo Vatev

    1930_08_31 За Царството Божие

    Аудио - чете Митко Ненков Аудио - чете Цвета Коцева Източник Учителят пред ръководителите 1930 год. За царството Божие Беседа говорен а от Учителя, 31 август 1930 год . 4 ч.и 30 м. сутринта, Изгрев Тайната молитва. Казано е: буквата умъртвява, а Духът оживява. Това упражнение, което сега ще правите, /наряда/ не трябва да го направите по буквата: един час по часовник. Под думата „час" се разбира интензивна мисъл. Един час е единица време, когато съзнанието е напълно будно. Цял час може да прекара човек, без да е свършил някаква работа, а пък може пет минути да е прекарал и да е свършил работата на цял час. Зависи от интензивността на работата. Виждам едно препятствие, което можете да срещнете - за вас е много един час размишление. Тогаз вземете 10 мин. в съсредоточение, приготовление: да се молите, да се разположите. След това други 10 мин. нека ви вземе интензивната мисъл в четенето на стихове от Евангелието. След това други 10 мин. в размишление. Значи 10 мин. приготовление, 10 мин. изпълнение и 10 мин. размишление. В другото време сте свободни, можете да четете няколко глави от Библията. Защото мисълта, която върви в същата посока спомага. Вашата интензивна мисъл /за първото четиристишие/ ще бъде:, Да дойде Царството Божие!" Всички вие желаете идването на Царството Божие на земята. Това е идеала на Небето. Това е интензивната мисъл на всички същества на Небето. Ние не трябва да считаме, че като мислим, Царството Божие ще дойде, но с взимане участие ускорява се работата. Като мислим за Царството Божие, то ще почне. Трябва да ви държа беседа какво нещо е царството Божие. Като дойде Царството Божие в мене, моите мисли ще се изменят, моето сърце, моето желание, моята воля също ще се изменят. Тогаз и моите постъпки ще се изменят. Тогаз всичко ще се измени. Значи няма да има тогаз тези противоречия, които сега съществуват, това разочарование, безверие, падение на Духа, защото когато човек живее в уредена държава има ли какво да се плаши? В Царството Божие всичко си върви като по часовник. Царството Божие е онова красиво състояние, в което човек ще се освободи от всичките грижи и безпокойства, които сега претърпява. Като мислите сега 10 мин. върху Царството Божие ще кажете: „Какво мисля за Царството Божие!" Като дойде Царството Божие в нас всичко ще ни донесе - мир, радост, спокойствие, раздорите ще престанат, онези, които имат да плащат дългове, ще ги платят; онези, които не могат да се примирят, ще се примирят; онези, които са грешили до тогаз, ще престанат да грешат. Значи у всеки ще има желание да върши волята Божия. Вие правите опити сега. Опитът не е още идване на Царството Божие. Това е предвкусване. Ще го близнеш, но нямаш мед в своя съд, правиш опит. След като правите така цяла година опити, трябва да стане една промяна във вас, за да може и Невидимият свят да действува по един нов начин. Сега в материалния свят, когато имате приятел към когото сте честен, справедлив, какви са неговите отношения към вас? Ак о имате приятел когото обичате и който ви обича, той никога да не направи думата ви на две. Истинският приятел думата ви на две не прави. И вие на своите истински приятели думата им на две не правите. Направиш ли я на две тогаз не си истински приятел. Ак о ние Словото Божие го направим на две, например седнеш и почнеш да се молиш, но не можеш да концентрираш умът си, тогаз ти правиш Словото Божие на две. Защото като седнеш да мислиш за Царството Божие, ще дойдат други работи в умът ти. Например женен си - ще дойдат жена ти, децата ти, приятелят ти, ако си политическо лице, ще дойде мисъл какво ще стане с тебе, с политиката и пр., имаш дългове да плащаш. Посял си нивата си и мислиш за Царството Божие, но мислиш и за нивата си, мислиш, че нямаш волове и пр. тези мисли ще нахлуят в ума ти. Ти не си отговорен, но това показва, че много дупки имаш, през които много посторонни неща влизат в съзнанието ти. Ти ще вземеш мистрията и ще замажеш, ще затулиш тези обезпокоителни дупки. Няма да оставиш нито една, през която да влиза мисъл за жена ти. за децата ти, за коня ти. Ще оставиш само едно място, през което само Божествената светлина да влиза в тебе. А ако искаш да си отдъхнеш, има един канал в човека, ще отвориш този канал и като излезнат всичките тези нечистотии, ти ще си отдъхнеш. Та при първия опит ще видиш дали съзнанието ти е уредено. Прозорците ви още не са отворени. Един час размишление за един светия представлява едно хубаво забавление, едно угощение, един голям царски банкет, гдето е ял и пил по светски казано. Но за един обикновен човек, който не е навикнал да мисли, това е като един кон, който един час е прекарал на празни ясли, без ядене. Да не се роди у вас Дух на нехайство, да не кажете: „Тази работа не мога да направя". Вие ще направите 52 опита. Можеш да скъсаш 52 конци - по-добре разкъсай конците и нищо да не направиш, отколкото да се откажеш от работа. По- добре е да тръгнеш по пътя и да вървиш донякъде, макар и че не си достигнал, отколкото да седиш в къщи. По-добре на път отколкото в застой. Всяка добра мисъл, която човек има представлява едно усилие и един ден, онези, които искат да ви помогнат в онова, което вие сте започнали, те ще го доизкарат. Онези приятели, които ви обичат, те ще дойдат и ще досвършат работата, която сте започнали. Много пъти раницата, която сте взели е тежка. Приятелят ти взема раницата на гърба си, има кола, качи ви и се свърши работата. И така 10 мин. приготовление, 10 мин. изпълнение и 10 мин. размишление. 10 мин. не по часовник, но според разположението ви, докато желанието ви е будно, то е един вътрешен часовник. По Дух ще работиш, а не по часовника на буквата. Докато имаш желание, докато имаш разположение, това са 10-тях минути. Щом почнеш да имаш неразположение, то работата се прекъсва, не върви вече. Можеш да кажеш: „Какво се постига с моето размишление? Царството Божие дойде ли на земята?" - Дойде понеже тази идея не е създадена у тебе. Бог я е създал. Някой път вашето желание може да съвпадне с Неговото. Царството Божие може да дойде и без нашето желание. Ние искаме да дойде, молим се за Него, но и като не желаем то пак ще дойде. Но като се молим за Царството Божие искам да станете съучастници, да използувате Царството Божие. Царството Божие ще завлада лошите хора по един начин, а добрите хора по друг начин. Та казвам: Сега ще считате за привилегия това. Ще знаете, че не сте само вие, има и други, които от хиляди години правят опити, правят опити и са работили за идването на Царството Божие. Вие сега почвате, а пък те преди вас хиляди години са работили за това. Трябва да имате положителна мисъл. Царството Божие ще дойде. Ние като правим този опит отиваме да посрещнем Слънцето, което ще изгрее. И без да отидем то пак ще изгрее, но като сме там, да сме радостни, че изгрява, не че ние ще предадем нещо, но ще се ползуваме. Та моето желание е: Желанието на вашата душа е да имате придобивка в растеж и да принесете плод. /Направи се упражнението за първата седмица на наряда. След упражнението Учителят продължи/. Вие как се чувствувахте сега при изпълнението на наряда? Гледам, че някои от вас сте до известна степен уморени. Когато правите опит да е будно съзнанието ви, защото ще дойдат да ви устроят препятствия. Ред препятствия има в Духовния свят. Неприятелят може да ви тури бодлив тел на пътя ви. Трябва да имате ножици да го разрежете. Някои от вас можете да знаете, но казвам: Да не сте изненадани. Да пожелаете Бог да ви даде ясна мисъл, чувство, сила на волята, изучавайте се. Изучавайте слабите си страни и се молете да ви укрепят. Ако някой от вас е търговец нали ще гледа да го кредитира някой негов приятел, познат. Болният нали все гледа да дойде някой лекар да му каже някое лекарство. Той постоянно мисли за здравето, деня и нощя мисли. Бедният година, две, три, мисли за богатството. Най-после неговата мисъл се реализира. И праведният, като желае да стане праведен, с мисълта си става праведен. Невежият като ляга и става мисли за знанието, знанието ще дойде. Та мисълта, която постоянно работи ще се реализира и тая мисъл трябва да работи до тогаз, докато се реализира. Прокопавате вада, но остават още 4 пръста земя. Като я прокопаете и нея, щом махнете това малко препятствие, водата ще протече. Та с постоянното усилие, което човек може да прави, с разумна дейност ще протече вода. Тази работа е в една нова насока. В старите работи ние сме вече вещи. Например ако ви дадат 10 торби с английски лири, не един час, но шест часа мисълта ви ще бъде интензивна. На някои от вас, ако дам 10 торби да броите, никой няма да заспи. Мисълта ви ще бъде будна, няма да проявите индеферентност, съзнанието ви ще вземе участие. Туй злато ще причини това. Но като дойде Царството Божие, никаква торба няма там с английско злато, никакви реални придобивки по видимому. Седиш и най-после ще дойдеш до изкушението. Това от Небето няма да капне, все ще дойде отнякъде. Гдето се казва: „Всичко от Небето капе". То наистина капе от Небето, но хората не вярват. Че дъжд не капе ли от Небето? Че светлината не идва ли от Небето? Че ако не идваше светлината, водата отгоре, ако и въздухът не слизаше отгоре какво щеше да стане? - Нищо нямаше да стане. От Небето ще капне по особен начин. Най-напред ще имаме светлина, после вода, после твоите чувства, после твоята воля и най-после гледаш, че нещата се реализират. Когато желаем нещо и го очакваме, то не идва отгоре, нито отляво, нито отстрани, нито от изток, нито от запад. Ти чакаш да дойде хляба, но си отваряш очите и виждаш, че хлябът е пред тебе. Откъде е дошъл незнаеш. В съзнанието ти става едно малко прекъсване и виждаш предмета, но откъде е дошъл, не знаеш. Та когато се молиш има едно правило. Например имаш нужда от пари. Ти отиваш при един приятел, при друг приятел и пр., но нито глас, ни слушание. И после помощта ще дойде оттам откъдето никога не си подозирал. Та Божията помощ ще дойде, откъдето не знаеш. Реалното ще дойде при тебе изведнъж. Невидимият свят ти помага по свой начин. Ти вървиш и нямаш нито пет пари в джоба си. Имаш в ума си Ивана, Драгана, Петка, Стояна или че жена ти заровила някъде и пр. Невидимият свят иска да ти помогне. Бръкнеш в джоба си и видиш 10 лева. Ти по-рано си бъркал и ги е нямало, четири, пет пъти си бъркал. Откъде дойдоха те? Няма никой да е турил тези пари в джоба ти. Ти тогаз се усъмниш, че не си бъркал внимателно. Та когато човек се моли има нещо в джоба му. Докато джобът ти е пълен, ти си осигурен. Всякога когато намираш 10 лева в джоба си ти се радваш, но когато престанеш да намираш 10-тях лева в джоба си, работата е лоша. Тази е една вътрешна мистическа опитност, трябва да я имате. Законите на Духовния свят са други. Пазете се от отрицателна мисъл. Тя е много лоша, ужасна. Тогаз човек казва: „Тази работа няма да я бъде". Един мой познат се простуди, имаше треска. Казвам му: „Употребявай топла вода". Той каза, че употребил, но нямало резултати. В 4-5 часа пил 10 чаши топла вода, друго нещо трябвало. Казах му: Сега вътре в половин час отгоре, в мое присъствие ще изпиеш 5 чаши топла вода. Той ги изпи, веднага се изпоти, преоблече се и оздравя. Иска се един период на усилена дейност. Когато човек ще направи нещо, той не трябва да разстила времето, а трябва да го съкрати. Например, какво ми коствува да направя добро, да дам някому нещо? А пък някой се спира да мисли дали онзи заслужава. Някой си мисли: „Дали ще мога да изпълня Учението?" Няма какво да се спираш на това. Ако не се извършат работите внимателно, ако човек не знае как да постъпва правилно, много пъти ще получава удари, чукове. Когато човек спуска чука трябва да бъде внимателен, може да се удари с него в ръката. Или дялаш и при дялането можеш да се удариш. Та човешката мисъл има някой път закон на изплесване. И тогаз можеш да получиш удар и повреда. И чувствата могат да имат такова изплесване. Сега вие сте в материалния свят при особена обстановка, която трябва да се има предвид. Например някой от вас се е върнал зимно време, уместно ли е да му кажа: „Я ми кажи къде си ходил?" Този въпрос не е практичен, не е уместен в такъв момент. Аз най-напред ще му кажа: „Я се понагрей малко край огнището, след като се съвземеш, дойдеш на себе си, ще ти дам чорбица". След това ще му кажеш: „Кажи ми къде си ходил?" Ако те питам отначало за това, ти и да искаш да говориш не можеш. Та и в Духовния живот е така. В този свят си замръзнал. Най-напред ще се отмръзнеш - ще четеш Библията - това е да се грее край огъня, да грееш ръцете си. И все-таки над него има гърне да се вари. И след като се поотмръзнат ръцете ти, хванеш капака и видиш какво се готви в гърнето. След това вземеш лъжица, сипеш си и ядеш. Така също и в Духовния живот ще си сипеш и ще ядеш. Ако се грееш така на Библията, то и гърнето с лещата ще се грее над огъня, и хлебец има, ще си похапнеш и след това ще имаш сила да разправяш бодър и весел. Така се разбира четенето на Библията. Ще се погрееш над Свещената книга. Изключенията са за зимно време. Зимно време ще се грееш на камината, а лятно време ще се грееш на Слънце. Законът е същият: На камината има тенджера с леща, също така и на Слънцето има такава тенджера. Минаваш покрай някое дърво с узрели плодове, откъснеш си круши, ябълки, после набереш си грозде, жито. По отношение на Божиите пътища навсякъде има една вътрешна аналогия. Така реална трябва да бъде мисълта ви при правене на тези опити /Наряда/. А Пък останалото време до един час може да го употребите в съзерцание и молитва, за да се усили Духът ви, мисълта в сърцето ви, волята ви за достигане на някои ваши желания, постижения, за това, което не ви достига, за това, от което имате нужда. Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина насят пълния живот, /три пъти/
  11. http://localhost/petardanovcom/index.php?/files/file/1239-%7B?%7D/ Разговор на Учителя с Даниел Цион 9 август 1940 г., извънредна беседа (непечатана) РАЗГОВОР НА БРАТ ДАНИЕЛ ЦИОН И БРАТ АЗРИЕЛ С УЧИТЕЛЯ на 9 август 1940 г., 9 ч. сутринта – Моля, Учителю, дайте ни наставления как и върху какво да медитираме? – Медитирайте върху любовта. Човешката любов почва с добро и свършва със зло. Духовната любов почва със зло и свършва с добро. Медитация върху човешката и духовната любов по пет минути сутрин, на обяд и вечер. Еврейският народ е бил в Ханаан, след това е бил в Египет. Излиза от там и пак отива в Ханаан. И там имаше между тях раздори. И пак са изпъдени от там, и пак живеят сега в материалния свят, т.е. в Египет. Сега какво трябва да правят? Трябва да почнат пак с началото. Водата се пречиства по два начина: или чрез изпарение, или чрез филтриране. И човек трябва така да пречиства своята душа. Човек, за да напредва, трябва да прави това, което прави едно дете, т.е. трябва да прави разни промени в себе си. Най-напред детето го увиват в пелени. После, като порасне малко, дават му малки дрешки. После по-големи дрехи и т.н. Така и човек трябва да остави старото и да вземе новото. Новото е винаги ново. – Майката на брат Азриел има язва на стомаха си, за която някои се опасяват да не би да е рак. Учителят препоръчва следното: – Ще се вземе 150 гр. чист зехтин. Ще се вземе и чесън. Ще се счука чесъна, ще се размеси със зехтина и ще се получи гъсто вещество, което ще се приема три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, по една чаена лъжица. Човек може да напредва през вечерта и през деня. През вечерта трябва да има повече светлинаи и ако не вижда светлината, той ще се спъва, а пък през деня не се спъва. През вечерта – значи при страданията, противоречията, невежеството той трябва да има повече светлина. Съвременните хора търсят щастието чрез материалистичното разбиране на живота и за това казват: „Аз искам да бъда това.” Всеки човек и всеки народ иска да бъде ръководител, той да диктува и за това не могат да се разрешат нещата. Мойсей забрани на евреите да ядат зайци, за да не бъдат страхливи. Забрани им яденето на свини, за да не бъдат нечисти. Мойсей е бил винаги вегетарианец. Той е искал да научи еврейския народ да бъдат вегетарианци, но те казали: „ Ние искаме месо.” Еврейският народ има 1/12 от Любовта. От 12-те сина на Якова само един имаше любов. Това беше Йосиф. Трябваше да има повече от синовете с любов – 6,7,8,9 и пр. Братята на Йосифа го продадоха и излъгаха баща си, че бил изяден от зверове. И за това те дойдоха в Египет, за да се разкрие лъжата. ________________________________________ Благодарим на Мария Митовска за съхранения и споделен разговор с Учителя!
  12. Ани

    1930_03_22 Шестте правила

    Шестте правила 22 март 1930 г. извънредна беседа, (непечатана)
  13. Ани

    1926_09_23 Изгрев и зенит

    Изгрев и зенит 23 септември 1926 г. извънредни беседи, (непечатана)
  14. Ани

    1926_03_22 Живи чешми

    Живи чешми 22 март 1926 г. извънредни беседи, (непечатана)
  15. Ани

    1924_03_22 Човешката душа

    Човешката душа 22 март 1924 г, събота, извънредна беседа (непечатана)
  16. Ани

    1922_07_14 За ученика

    За ученика 14 юли 1922 г., извънредна беседа, (непечатана)
  17. Ани

    1922_03_22 Отляво и отдясно

    Отляво и отдясно 22 март 1922 г., извънредна беседа (непечатана)
  18. Ани

    1932_06_30 Непоклатима канара

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г. Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание НЕПОКЛАТИМА КАНАРА Добрата молитва Трябва да прочетем цялото Евангелие на Йоана и да приложим най- малкото от Евангелието. Казано е: "В този час, в който каза, в този час оздравя синът му" ( Евангелие от Йоана 4:51). Ученикът трябва да учи. Не учи ли, не е ученик. Така, както правите, вие сега ще остареете и после какво ви очаква? Какво ще стане с вас? Ще остареете. Вие сте ученици, обаче не учите. Вие сте като младите, които остаряват, а пък аз желая да бъдете като старите, които се подмладяват, и като младите, които се учат. Да дойде Бог да живее във вас и щом Бог живее във вас, само тогава ще се подмладите. Едно ви липсва на вас, както Христос казва, и аз ще ви кажа: На вас любов ви липсва. Като дойде любовта във вас, тогава ще се подмладите и всичко добро ще дойде. Любовта ще ви подмлади. Но кога ще дойде любовта във вас? Когато заживее Бог във вас. Не онази любов, физическата, но онази любов, която търпи всичко. Тази любов, която е канара непоклатима и всички страдания понася с радост. Любов е, когато през всичките дни си благодарен, и да кажеш: "Този ден мие най-хубавият ден. Като този ден съм нямал." Утре пак така да кажеш. Ако ние не сме доволни и всеки ден съжаляваме за това, за онова и се тюхкаме, така ще остареем. Любовта е да бъдем благодарни. Като отидем на работа в света, като ни питат какво трябва да правим, ще кажем на всекиго: "Да живеем като Христа. Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Вие чакате Христос да дойде. Кой знае как Го чакате. Казано е там: "Царството Божие е вътре във вас." Христос ще дойде вътре във вас. Който върши волята Божия по любов, за него Царството Божие и сега е дошло. Ангелите, светиите биха искали да имат нашите страдания. Това го считат за привилегия. Сега както живеете, живеете като децата: ядете, пиете, спите, а трябва да учите. Мислите, че вършите духовни работи. А пък главното е да живеете като Христос. Сега, като ви гледам, вие сте с един прозорец. Трябва да си направите още един прозорец, за да влиза повече светлина във вас. Светлината не разбива вратата и прозорците. Тя чака свободно да отворите прозореца, за да влезе. Сега, както ви гледам, ще остареете скоро. Какво чакате вие сега? Ден за ден ще остареете. Ще ви повикат горе. Понеже не учите, то Господ ще каже: "Тези непослушни ученици повикайте ги горе, при Мене." Да нямате мисъл, че ще остареете, а да имате мисъл, че ще учите, това е Божият закон. Младият, който се учи, не остарява, а старият, който се учи, се подмладява. На е Божествено, една мома като се ожени, да накара мъжа си да не обича свекървата. Защото иначе ще дойде ден, когато и тя ще ожени сина си, и с нея ще стане така. Една майка за да не мъчи детето си, не го заставя да учи. Тогава какво ще стане с това дете? Значи и небето ако много ни гали, нищо няма да излезе от нас. Този свят е отражение на невидимия свят. Този свят е както изрисуваните на едни картини мечки, езера, природа. Но вие не се страхувате от нарисуваната мечка да я похванете, но ако отидете при същинската мечка, ще се страхувате да я похванете. Същинската реалност е горе, а пък физическият свят е отражение на духовния свят. Духовният свят е реален свят. Тук е всичко на картина. Когато искате да дадете нещо на човека, ще го накарате да изпразни торбата си и тогава ще му дадете от съдържанието на вашата торба. Ще му кажете: "Моето е по-хубаво, махнете онова, за да вземете това." Ако има някой в торбата хляб, не му давайте, ако каже, че има, кажете: "Не, не, моето е по-хубаво." Вземе ли, ще види. Изпитайте в някои села къде могат да ви дадат цяла пита. Ако сте с Бога, ще ви дадат цяла пита; ако не сте с Бога, няма да ви дадат цяла пита. Ако отивате някъде и вратата е отворена, влезте, но ако вратата е затворена, не влизайте, т. е. ако душата на човека е отворена, говорете му, а пък ако не е отворена и той не приема, не иска, не му говорете. Когато влезете в една къща, ще омесите питата, ще почистите къщата, ще изметете, ако ги няма там, като дойдат, да се изненадат, т.е. ако намерите една душа готова, работете в нея и той сам ще се изненада и ще каже:" Какво става с мене?" Наядете се хубаво някой път и отивате някъде. Там са разточили баница. Не хапвайте, щом сте се наяли. Тръгнете за някъде и нещо ви вика: "Не ходи там!" Тогава не ходете. Отче наш Беседа, държана от Учителя на сестрите на 30 юни 1932 г., четвъртък, 16 ч. София, Изгрев
  19. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г. Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство ПИЛИГРИМ, 2017 Книгата за теглене на PDF Съдържание ЕДНА ЗАДАЧА Добрата молитва "Ще се развеселя" Ще прочета първа глава от Притчи. "Духът Божи" Ще ви дам само за една седмица една задача. Искам тази задача да я изпълните. Който я изпълнява, може да се учи, а който не я изпълнява, не може да се учи. Ще вземете едно малко тефтерче от десет листа или може да си направите такова. Задачата започва от утре. Всеки ден ще отбелязвате по три пъти какво е времето, какво е вашето небе, състоянието ви какво е: ясно ли е, облачно ли е, дъждовно ли е, снежно ли е, бурно ли е. Ще отбелязвате както метеоролог. Ще имате една графа и в нея три пъти ще отбелязвате, ще си туряте бележка. Ако имате една лоша мисъл, ще си я отбележите, като че на някой ученик преподавате. Ще си туряте бележка - 1,2,3,4 и т.н. Да видим колко добри мисли ще имате. Това ще правите до идния четвъртък. Няма да забравите. Дойде ви някоя лоша мисъл, ще я отбележите, като ви дойде добра мисъл, и нея ще отбележите. Нали някой рибар като хвърли мрежата, хваща риба. Които са за работа, турят ги в коша, а които не са за работа, връщат ги обратно. Да видим колко добри мисли ще хванете. Да видим какво ще направите вие с капитала ви. Когато кажем, че някой търговец е богат, ние определяме неговото богатство. Може ли при сегашните условия, който има хиляда лева или две хиляди лева, да бъде богат? С две хиляди лева вие едва може да преживеете. И с пет хиляди лева не е богат. И със сто хиляди не е богат. Богат за да бъде човек, и то обикновен богат, трябва да има един милион. Това е за България. Един обикновен богат американец трябва да има един милион долара. Един милион долара са 500 хиляди златни лева. Умножете ги по 140 лева, колко струва всеки долар, колко правят? -140 милиона лева. Значи един българин е богат с един милион лева, един американец е богат със 140 милиона лева. Неговото съзнание е такова. Един американец с десет хиляди долара какво може да направи? Една разходка из Европа. Като се върне, няма да има пет пари в джоба си. Като казваме "добър човек", трябва да знаем в какво седи неговата добрина. Трябва да знаем, че касата на този търговец е пълна. Когато кажем, че някой земеделец е богат, той трябва да има ниви, някой овчар трябва да има стадо - десет хиляди овце, някой градинар трябва да има нещо. Ние казваме за някого, че е учен човек. В какво седи богатството му, неговата ученост? Или казваме, че някой е красив. Красотата е качество на човешкия ум, човешката душа, има си външен израз. Много пъти вие сте се оглеждали, някой път сте красиви, някой път сте грозни. Някоя статуя, направена от восък, е всякога красива, а човек всякога не е красив. Това, което всякога е красиво, то е красиво, а това, което някой път е красиво, а някой път не, то не е красиво. В какво се състои красотата? Ще кажете: "Той има красиви очи." В какво седят красивите очи? Красивите очи трябва да бъдат меки, изразителни, да няма разсеяност, да не гледа едного, а да вижда другиго. Някоя дама ви дойде на гости, гледа тук-там, не са красиви очите й. Красивият човек нищо не го интересува. Той като влезе в стаята, всичко вижда, после не обръща внимание, нито столовете вижда, нито другите вещи. Който вижда столовете и другите неща, очите му не са красиви, занимават го дреболии. Щом го занимава каква е твоята рокля, той няма красиви очи. Ако утре твоята рокля овехтее, той ще каже, че не е хубава роклята. Тогава вие ще заприличате на Настрадин Ходжа. Отишли да препускат с конете си, а той се качил на стария си вол да препуска. Те казали: "С този стар вол не може. "Той казал: "Като беше младо теле, много бягаше." И вие ще кажете: "Едно време какви бяхме, като тръгнахме в този път. През целия ден се молехме, сърцата ни горяха, но то едно време беше. И любовта ни каква беше, но сега не е вече тъй." Всички говорят все за едно време. Кое време? Едно време или сегашно време? Младият, който остарява, е изгубил любовта си. Някой от вас казва: "Остарях." Казвам. Изгубил си любовта си. Старият казва:" Ще умрем." Изгубил си мъдростта си. Питам тогава, какво ни ползува, че ние сме остарели и че сме умрели? Казвате: "Ще се мре." Каква философия има в това, че ще се мре? Защо хората сега остаряват? Малкото дете, което е напуснало куклите си, не е вече дете. Ти се занимаваш с големи работи. Когато младият напусне онези, хубавите работи на своята младост, той остарява. Когато старият напусне хубавите работи на своята старост, той умира. Аз още не ви познавам вие кои сте. Вие всички пред мене носите псевдоними. Всички пишете под чужди имена, никой не е дошъл със своето име. Вие пътувате с някоя титла, както някои видни хора пътуват, като графове за пример, граф еди-кой си. Името, с което сте знайни в другия свят, а не тук на земята, то е важно. Вие сте забравили даже вашето име. Вие приличате на затворници, които имат номера 1,2,3, нямат имена. Кой си ти? Той казва: "Аз съм № 1" или "№ 2." Стражарят го пита: "Кой си ти?" Той казва: "Аз съм № 125." И вие носите номера само. Питам: Човек, който носи номер само, може ли да се нарече човек? Стражарят, който носи № 1, е мъж, който носи № 2, е жена, № 3 е дете, № 4 е стар дядо. Той е баща вече на едно поколение. № 5 е стара баба, 6 е правнук, 7 е прадядо. Всички физически стражари са дегизирани. Вие седите някой път и сте недоволни. Но не сте си задали въпроса, вън от тялото какво представлявате. Човек вън от съзнанието си не може да излезе. Човек етова, което не се мени. Когато дойдете до онова положение в живота, когато нищо да не ви смущава, това сте вие. Докато скръбта ви засяга, вие не сте човек. Това, което не се мени, това, което не се засяга, то е човекът. Нали искате да бъдете свободен човек. Който и да е от вас, и най-търпеливия може да го изкарат от релсите. Някои от вас минавате за много кротки, много търпеливи. Но представете си, че всички са се надумали и изсипят върху вас куп хули. Казвате: "Тези сестри какво направиха върху мене днес?" Дойде една сестра, говори ви и ви нахока. Възможно ли е от един извор в един момент от него да излиза чиста вода и после в друг момент да излиза лоша вода? Възможно ли е от една уста да излиза и добро, и зло? След като говоря аз, сестрите си гукат нещо отрицателно. Това тяхно съзнание ли е или не? Това е сдружение, фирма е това, подхлъзва се. Казва някой: "Той е такъв и такъв." Да не мислите, че аз искам да ви обвинявам. По този начин като разсъждавате, нещата се познават кои са позлатени и кои не са позлатени. Това, което се изтрива, е позлатено, а това, което не се изтрива, не е позлатено. Ако вашето добро се изтрива, то е позлатено, ако не се изтрива, то не е позлатено. Животът, който живеете на земята, е едно училище. Тук е място за крайни изпитания. От това, което очаквате, нито една хилядна няма да видите реализирана. Най-първо сте красиви, всички говорят за вас. След това след 40-50 години всичко това изчезне. Косите ви бяха черни, гладки, по-рано сте били стройни, изправени, а после всичко това изчезне и казвате: "Този живот не струва." Защо? - Защото имате една представа, която не е вярна. Животът е едно опитно училище. Тук на земята се изпращат всички хора, за да се изпитат какво представляват. Когато някой ангел иска да го пратят на работа в друга слънчева система, Господ го изпраща на земята да го опита. Най-после един ангел ще го изпратят в една волска форма, да оре при един български земеделец. Десет години да оре и земеделецът да го мушка. И този ангел да каже: "Много добре прави той." После, като се върне, ще каже, че той учил десет години в един български университет. Какво ще кажете на това? Не че е така, но аз го давам като пример, който приблизително е верен. Казва се, че ония ангели, които били херувими, за да излъжат първите хора, станали на змия. Какво унижение е това! И оттам насетне този ангел излъгал хората, останал на змийска форма, изгубил ръцете си - значи изгубил своята воля. Всички лоши хора се отличават по това, че нямат воля, имат ум, но воля нямат. Те не могат да ви хванат да ви удушат, но може да насъскат другите против вас, все търсят някой да дойде да ги носи на гърба си. Винаги турят на змията помощници слуги. Нали сте чели "Фауст"? Какво спечели накрая Мефистофел?-Нищо. Той искаше да ограничи човека. Някой път се разслабвате и се питате: "Аз ли съм това или не?" Това е външната сила. Тази сила ще я турите на работа цял ден да ви оре. За пример гневни сте, ще впрегнете гнева на работа. Най-работливите хора са гневливите хора, тези, които не работят, не са гневливи. Писанието казва: "Гневете се, но не съгрешавайте." Вместо той да ви впрегне, вие го впрегнете. Един анекдот има. Един стар български чорбаджия много рано сутринта, в един-два часа след полунощ, отива и събужда слугите си в Абаджийската чаршия да почнат работа още през нощта. Той после пак се връща вкъщи и продължава да спи. Казва: "Младите нека работят." Най-после слугите му решили да го изцерят от този навик. Имало слух, че в едни гробища имало таласъм. Когато една нощ пак излязъл да събужда слугите си, двама от неговите слуги се предрешили, единият се качил на гърба на чорбаджията, а другият го води и го развеждали два часа из гробищата през нощта. После го пуснали и той се върнал вкъщи. Жена му го пита: "Събуди ли слугите?" Той казал: "Опасна работа е." Оттам насетне той никога не е тръгвал нощем да буди слугите си, а чакал слънцето да изгрее. После казва: "Нека си поспят момчетата, Ти, Господи, и малката работа ще благословиш." Не казвал, че таласъми са го уплашили. Казва: "Защо да ходя нощно време да ги безпокоя?" Да направим аналогия. Дойде във вас една мисъл на малодушие. Вие сте яхнат, таласъмите ви мушкат. За да ви мушкат, значи не сте изпълнили великия закон на Божията Любов. Защо така върви светът, защо не върви по правия път на любовта? Нещастията днес се дължат на безлюбието на цялото човечество. Както първите хора са се отклонили, после и другите по същия начин са се отклонили. Каквото и да ви се говори, мъчно могат хората да се поправят. Ако аз говоря хубаво, то е за мене, но и вие трябва да слушате и хубаво трябва да прилагате. Първото нещо, човек трябва да се отличава с търпение, да може и когато говорят най-лошото за него, да може да търпи. В Питагоровата школа един ученик ще го поставят при другите ученици, които ще го плюят, ще му казват най-грозните думи. Ако може да издържи, приемат го за ученик. Той гледа спокойно и се усмихва малко. Ще му говорят подигравателно. Коя сестра от вас би издържала този опит? Питагор преди повече от две хиляди години е работил така. Малцина са влезли в школата. Защо? Защото само на този, който търпи, само на него могат да му се поверят Божествените богатства. Че малко знае човек, се познава по това, че изгубва младостта си и старостта си. Тогава где е човекът? Ако не може да намери своето място в другия свят, тогава где е човекът? Какво го ползува след смъртта, че тук е бил богат, че имал милиони? Какво го ползува един богат богатството му, ако той изгуби зрението си, вкуса си, не може да яде? Очите са важни и полезни, доколкото може да си служи с тях. В живота важи само онова ядене, което може в дадения случай да се възприеме. И онази мисъл важи в живота, която може да даде подтик на човека към християнски хармоничен живот. Човек със задоволство казва, че е вярващ, че принадлежи към някоя школа. Той може да принадлежи, но важно е знанието, което притежава, добродетелта, която притежава, или онази добродетел, с която той има благословение. Кой е благоугоден на Бога? - Който върши волята Му. Трябва да знаем, когато вършим волята Му. Писанието казва да изпитваме каква е волята Божия. Във всеки момент трябва да знаем кога вършим волята Божия и кога не вършим. Може в някой момент да вършим, а в друг да не вършим. Човешкото естество е много сложно. Когато някой е разсърден, това не показва, че той е лош и когато някой път човек е мек, когато има разположение, това не показва, че той е добър. Ако може да се моли, когато има разположение, това не показва още, че е добър. Но вие трябва да се молите винаги, независимо от разположението ви. Някоя лоша мисъл може да дойде, нищо не значи това. Добрият човек при всички случаи е добър и си остава все такъв. А пък лошия човек и да го позлатят, пак си остава същият. Когато някой паяк направи своята паяжина, вие търпите нали, защо? Някой път не може да търпите паяка в къщата си. Защо е направил този паяк паяжината? Той чака да хване някоя муха, да я хване и да я изяде. Днес хване една муха, утре втора, трета, четвърта, изяжда ги и вие претърпявате този разбойник. Казвате. "Защо Господ направи света такъв?" Аз казвам: Защо търпите този паяк пред вас да изяде една муха? Аз съм правил често опити с паяци. Видя, че един паяк е хванал една муха. Казвам му: Пусни мухата! Паякът сд нахохори[1]. Казвам му: Ако ти в мое присъствие не пуснеш мухата, няма да оставя паяжината. Ще пуснеш мухата сега. Паякът откъсне нишките и пусне мухата. Казвам му: Ти си умен паяк. Ако не беше пуснал мухата, щях да си послужа с бастуна и щях да го пратя на хаджилък, но не да го убия, а да му разваля паяжината. Този паяк може да дойде във вашия ум. Човек трябва да бъде господар на себе си. На този паяк казах: Ти си свободен, но в мое присъствие нямаш право да изядеш една муха. И мухите нямат право да кажат, че в мое присъствие е изядена една муха. Аз не искам да ме викат в съдилищата свидетел за това нещо. На вас ви трябва самообладание. Вие минавате през една фаза на самовъзпитание. Силната воля на човека се познава по това, че той може да се самовладее. Не само да се въздържа. Някой път някои минават за търпеливи. Какво разбирате под думата "търпение"? Един млад момък иска да се ожени, намерил една мома, много внимателна. Разхождали се заедно. Той се сгодил за нея и казал: "Намерихедна годеница, няма втора като нея." Веднъж той случайно я спънал и тя излива чашата, която носила. Тя казала засмяна: "Няма нищо, изля се чашата" и излязла да напълни отново чашата. Той се похвалил: "Вижте характер! Какво самообладание!" Онзи, комуто казал това, отговорил: "Блазе ти, че Господ ти даде едно толкова красиво същество. Ще живеете добре." Като се оженил за нея, не излязло така. Той й казал: "Ти беше като ангел, като те бутнах веднъж, ти се прояви като ангел." Тя казала: "А като слязохдолу, от яд почнах да хапя масата." Невидимият свят, за който го вижда, представлява едно предметно учение за нас. И вие представлявате едно предметно учение, както дърветата, както всички по-нисши животни под нас, така и по-горните. Вие правите една постъпка и по-горното същество изучава защо така правите. Както аз изучавам една ябълка, по същия начин те ви изучават. Има кой да се интересува от вас. Всички тези мисли, които имате, лоши или добри, минават през един или друг свят. Когато имате лоши мисли, вие минавате през областта, дето живеят лошите същества, а когато имате добри мисли, вие минавате през областта, в която живеят добри същества. После имате тъжни мисли, музикални мисли и т.н. Във всичките тези области, които минавате, трябва да извлечете поука. Трябва да имате един начин за изучаване на Писанията. Пророците преди да станат пророци, Бог ги е поставил на най-големи изпитания, преди да ги прати да проповядват. И когато са минали през тази школа, на тях е било поверено знание и са били пращани. Също така и християните минават през много изпити. И вие сте дошли на земята да научите нещо. Първото нещо е да научите търпението, второто нещо е да научите въздържанието и третото нещо е да можете да се справите с всяка мъчнотия. Дойде ви една лоша мисъл. Един комар ви е ухапал, може да го духнете, кое е по-право? Като ви ухапе комарът, духнете го да си отиде. Той ще отхвръкне, ще дойде друг комар. Вие може да го натиснете и убиете, но по-добре е да го духнете. И ще му кажете втори път да не идва. Аз познавам дали идва втори път. Във Варна имаше един комар много интелигентен. Като дойде време да заспивам, той бръмчи, като се събудя, той се отстранява. После дълго време не можех да го намеря. Разговарях се с него. Денем се криеше и не можех да го намеря. Той беше много умен, знаеше кога аз спя, кога съм буден. Щом съм буден, няма го никакъв. Знаеше кога аз излизам от тялото си. Как знаеше, това е негова работа. В живота си ние трябва от всяко нещо да изваждаме известни изводи. Човек е поставен на земята. Какво е неговото предназначение на земята? Да се саморазвива и да се самовъзпитава. Той ще мине през едно самовъзпитание, през един режим неприятен. Всеки един си представя на земята един живот, какъвто не може да се постигне. Някой път вървите до едно място добре, после става обратното. Единственото нещо е: каквито са вашите отношения към духовното, такива ще бъдат отношенията на всички сили, които действуват в природата, към вас. Но законът на любовта е разумен. Ако вие живеете по закона на любовта, тогава пак ще минете през известни мъчнотии, но лесно ще минете, ще се спогаждате с мъчнотията. А ако не живеете в закона на любовта, тогава ще дойдат най-големите мъчнотии. Когато има любовта, тогава човек има прозорливост, предвижда нещата, приготвя се и знае как да постъпва. А когато изгуби любовта си, той изгубва своето равновесие. Трябва да се наблюдавате, не да се съдите. Ще изучавате себе си. Някой път не може да познаете себе си. Някой път вие сте легнали по един начин и могат да дойдат много нисши същества и между тях не може да се познаете. Размесвате съзнанието си с другите съзнания. Вие не знаете тогава как да постъпите. За пример кажат ви нещо, вие търпите, търпите до известно време и после кипнете. Развали се всичко. Този човек, който учи търпението, прилича на следния случай. Българинът като играе, клекне, викне "иху-ху". Веднъж един казал на този, който играе: "Ще играеш, но няма да викаш "иху-ху" и тогава ще ти дам крава с теленце." Онзи почнал да играе и по едно време казал: "Ритам ти кравата и телето" и извикал: "Иху-ху." Вие казвате: "Аз ще търпя вече." Но дойдете до едно място и си кажете: "Не се търпи вече." Някой път се опитвате да търпите и наблюдавате колко пъти сте изтърпели. И ако много сте търпели, дойде едно ново просветление и се радвате, че сте търпели. Някой път дойде обаче до конец. Избухнете, после съжалявате, но искате да докажете, че всичко виждате, и да не ви мислят, че сте балама, че сте говедо. Вие мислите, че като му кажете, ще се оправи работата. Пък тя става още по-голяма каша. Две булки се карали, между тях имало река. Едната говорела, другата я слушала спокойно. Първата казала: "Кажи нещо, ще се пукна." Онази била спокойна. Та нетърпеливият във вас казва: "Кажи нещо, ще се пукна." Като кажете така, не се пука той, а се пукате вие. Стомната като се пукне, не я бива вече. И да я мажете, не става вече за нищо. При търпението накарайте онзи да ви каже: "Ще се пукна, кажи нещо." Той нека се пука, но вие ще търпите и гледайте да не се пукнете. Вие сте много щедри, за да не се пукат другите, вие се пукате. Както виждам, все на пукане върви. Не жалете вашите неприятели, нека те се пукат, но вие да не се пукате. Един човек на новото учение трябва да се отличава с характер. Господ не дава на хората повече страдания и мъчнотии, отколкото могат да изтърпят. Всеки има много малко страдания в сравнение с другите. За пример някой се оплаква, че има много големи страдания. И като го заведете при другите, казва:" Моите са нищо." Вторият заведете при трети и вторият казва: "Моите са нищо." Глъбините на страданието никой не може да издири. Също така и на добрините дълбочината не може да се измери. Именно това е училище. Когато слизате надолу, да имате сили да се качите нагоре. Като направите погрешка, да имате силата да изправите погрешката си. Аз ви занимавам с практическата страна на живота. Ако се усилите, животът се подобрява. В човека се намира магическа сила, която прави живота по-лесен. А пък човек като се демагнетизира, отслабва, става нервен, както колата, която скърца. Човек не трябва да осиромашава, трябва да бъде богат. Някой път се обезсърчава и казва: "Не съм използувал условията." Изменява се съвсем лицето му. Казва: "Едно време мислех така и така, но не трябва да се живее така, както светиите са живели." Човек трябва да бъде богат. Но богат може да бъде само онзи, който има вътрешно богатство. Да имаш богатство, което да не изгубваш. Това богатство да остане с тебе заедно винаги. Богат е онзи човек, който замине за онзи свят и вземе богатството със себе си. И Христос казва: "Събирайте богатства, които да носите с вас." Дето мнозина спят от вас, то е хубаво. Някой път ми е приятно, като видя, че някой спи. Защото, ако аз гощавам десет души, а деветте спят, то ще нахраня само едного, а другите не. Мене ми е приятно по-дълго време да спят. Който е буден, той се ползува. Някой път ще говоря защо заспивате. Някой път тези, които спят, се събират на едно място. Аз гледам другояче на спането. Спането е благословено от Бога, особено ако спи човек, когато трябва. Щом тук не може да ме разбере, отива горе да ме разбере, то е хубаво. Но ако отиде горе, и там не разбира, тогава няма смисъл да слуша ни горе, ни долу. Да спиш и да си починеш, това разбирам, но да спиш и да не си починеш, това няма смисъл. И онова спане се познава. Онзи, който спи, тогава той прилича на светия. Ако заспи на стола и си клати главата, тогава не е хубаво. Най-първо ще се отучите да си клатите главата при спането. Аз ви позволявам да спите. Онзи, който спи, мога да го събудя много лесно с амоняк. Някоя сестра заспала, обременена, пари й трябват, уморила се. Ако оставя една торба със злато да я носи, тогава тя няма да спи. Това заспиване се дължи на натрупване на млечна киселина в мозъка. От големи грижи и тревоги се натрупва млечна киселина в мозъка. А пък млечната киселина има свойството да съкращава краката на мозъчните клетки. Когато тези крака са скачени, то всичките енергии текат правилно, а иначе токовете не могат да минат и тогава човек заспива. Затова трябва да не се тревожите много. Многото грижи, много безпокойства, много мълвене за това и за онова причинява натрупване на тази отрова - млечна киселина. На стотина души все трябва един да спи. Спането не е голям недъг. Онзи, който спи, е човек, който търпи. Аз бих предпочел един да спи, отколкото да дърдори. Кое е по-хубаво? Спането е най-малката погрешка, която на земята може да има. Сега на вас ви трябва самовъзпитание. Възрастните, напредналите сестри в учението с какво трябва да се отличават? Младите с какво трябва да се отличават? - Със сръчност, а старите с умение в дадено поле как трябва да се направи нещо. Младият да е готов да служи, да е готов да направи нещо. Старият да знае как да се направи нещо, да даде най- добрия план. Младият и старият едновременно работят в човека. Щом ти дойде една хубава мисъл и разбереш най-хубавия начин на приложение и приложиш, тогава едновременно си и млад, и стар. Тогава работят в тебе едновременно законите на любовта и мъдростта. Вие сега ще се посмеете малко на себе си. Че някой спал тук в събранието или вкъщи, каква разлика има? Тук се спи по-сладко. Един проповедник казва в едно събрание: "Аз проповядвам на тези, които спят." И които спят, и които не спят, еднакво са отговорни, стига това, което се говори, да се приложи. Да кажем, че десет сестри спят и изпълнят задачата, а тези, които не спят, не я изпълнят. Тогава кои са за похвала? Които спят или които не спят? Разбира се, тези, които спят и изпълняват задачата си, за похвала са, защото и като спят, изпълняват. А пък най- хубавото е и без да спи човек, да изпълни. Писанието казва: "Стани, ти, който спиш." В Притчите се казва- "разумното знание". Човек трябва да има знание за своето естество. Не да се бои от проявите. Ще дойдат хиляди прояви в него. Ако той не разбира своето естество, той ще дойде в големи противоречия. Ще каже: "Аз едно време бях такъв и такъв." А пък човек, който има всички дарби или заложби, работа му трябва само. Ако вие два часа прекарате в размишление в свободното си време, ще имате големи постижения. Мога да ви дам една система за самовъзпитание. Не да се дресира човек, но да се самовъзпитава. Сегашните недъзи при едно самовъзпитание могат да се отмахнат. За пример разстройството на стомаха или на нервната система, или други подобни състояния могат да се премахнат. Тогава човек добива един весел поглед, Божествена промяна става в него. Като срещне някой човек, веднага влиза в общение с него. Някой път си между хората, но не ги виждаш, няма ги хората там. Като че от восък са направени хората. Човека го няма там. А пък някой път виждаш и като че ли направо влизаш във връзка с душата. Сега много пъти човек го няма. А пък за да събудиш душата си, трябва да се създадат нови условия. Тогаз иде разрешението. Без него идват постоянни разочарования. Днес ще бъдеш разположен, утре неразположен, после пак разположен и т. н., докато кажеш, че не знаеш какъв е смисълът на живота. Та сега основната мисъл , първо да работите за търпението. И като ви дойде мисъл да говорите, да се попитате дали да говорите или не, да мислите ли по този начин или не, да кажете ли това или не. За една седмица ще се контролирате. Ще отбелязвате каквито и мисли да ви дойдат в тетрадката. За пример сутрин ви дойде добра мисъл, на обед лоша, вечерта лоша мисъл. Или сутринта лоша мисъл, на обед добра и вечерта средна. За една седмица да видим колко мисли ще ви дойдат в ума. Ще отбелязвате в едно тефтерче по три пъти на ден. Тефтерчето ще го носите за една седмица. Ще имате за една седмица статистика за състоянието, през което ще минете. Вие едва сте влезли в едно учение. В бъдеще ще има да изучавате природата, тя сега за вас е една книга затворена със седем печата. Отсега нататък трябва да я изучавате. Вие чакате да идете на небето при ангелите и те да свирят с китара. В небето за да слушате един хор, трябва да разбирате от музика, там трябва да вземете участие в пеенето. Там няма да бъдете само слушател. И на земята е така. Някой казва, че времето не е дошло. Времето за всички е дошло. Времето за всички не е дошло да станат съвършени и всесилни, но времето за всички е дошло да бъдат добри и умни. Вие казвате, че имате пари. Всеки от вас трябва да вложи доброто като една вътрешна сила. Това е една работа, която човек постоянно трябва да върши. Доброто е прогресивно. Ще направите това, което може да свършите. Тогава прочетете още веднъж Притчите. Знанието е потребно. Без знание и без добро човек не може да служи на Бога и да изпълни Неговата воля. Отче наш Беседа, държана от Учителя на сестрите на 2 юни 1932 г., четвъртък, 16 ч. София, Изгрев ------------ [1] наежи се
  20. Ани

    1932_05_19 Носители на Новото

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г. Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание НОСИТЕЛИ НА НОВОТО Добрата молитва Ще прочета част от 10-а глава от Евангелието от Йоана, от 1-и до 19-и стих. „Бог е Любов” Първият стих от прочетената глава казва: „Истина, истина ви казвам: който не влезва през вратата в кошарата на овците, но прелазя от другаде, той е крадец и разбойник.” Исус взема една много обикновена дума – вратата. Всяко нещо си има врата. Всяка стая си има врата – естествен път е вратата. Когато някой разбойник иска да влезе в стаята, той пробива дупка и през нея влиза. Значи, който не влиза през вратата, той се различава в своите намерения. Това е обикновен факт от живота, но вие искате да знаете какво е искал да каже Христос. Той прави сравнение като казва, че крадецът, който влиза в някоя кошара, идва да вземе някоя овца или да я продаде, или да я изяде. Някой път вие запитвате защо злото съществува в света. Но ако бяхте на мястото на някоя овца, как щяхте да си обясните състоянието на един крадец, който влиза в кошарата? Какви са подбудите, с които той влиза и задига от кошарата? Има интерес. Сега може да запитате какво зло сте му направили, мрази ли ви? Не ви мрази, обича ви – от голяма обич влиза в кошарата и задига от вас. На същото основание, когато във вас влиза някоя мисъл, тя може да причини пакост. Има някои мисли, които влизат като живи същества и причиняват големи вреди. Всяка мисъл, която влиза като този крадец, има свой стремеж. Как можете да ги разпознавате? Всяка мисъл, която влиза във вас и ви причинява пакост, не влиза през вратата. Например вие сте напълно убедени, че Бог ви обича, но някой дойде и ви каже, че един ваш приятел говорил лошо за вас. Вие, без да проверите, свиете вежди, начумерите се, свиете устни, ставате неразположен, започвате да мислите защо така е говорил. Не сте проверили, а започвате да се заканвате в себе си: „Аз ще му дам да разбере как си позволява да говори така!” Хората са много лековерни – на истината не вярвате, но на един слух вярвате. Ако между вас се разнася каква да е лоша мисъл, ще й повярвате. В този век най-първо трябва да се научите да раз¬познавате качествата на своята мисъл, защото мислите са Сили, които строят. Каквито са мислите, такъв става и човек. Щом в него почнат да влизат обикновени мисли, лицето му огрубява. По цял ден той се занимава с обикновени мисли. Обикновени мисли аз наричам всички мисли от материален характер, свързани само със земния живот. Така човек, свързан с материалния живот, огрубява по същия начин, по който човек, извършващ някоя груба работа, има мазоли и пришки на ръцете. Силата на един учен седи в това, че познава нещата. Мнозина от вас правят известни разлики, но дори някои от плодните дървета не можете да определите по какво се различават. Например листата на една ябълка, череша, слива, зарзала, мушмула и други се различават. Хората считат, че тези неща са маловажни. Някои от вас не могат да правят разлика между една физиономия и друга. Казвате, че лицето е хубаво, валчесто, че веждите са хубави, но какви са веждите не умеете да ги опишете. Казвате, че устните са много хубави, но не може да ги опишете. Също така и за ушите нищо не знаете, имате известно понятие само. После казвате, че косите му са много хубави, но не знаете, дали са тънки, или дебели. Хубавият косъм е гладък като коприна. Ако извадиш един косъм от нечия глава и го прекараш през пръстите си, можеш да опишеш характера на човека – целият Живот е написан на един косъм. Ако си нервен, това е написано на косъма – и косъмът е такъв; ако си скържав, и косъмът е скържав – има известни грапавини; ако си груб по характер, и косъмът е груб, дебел; ако имаш хубав, възвишен, благороден характер, косъмът е гладък от единия край до другия и като го пипнеш, приятно ти е, като че ли се влива нещо в теб. Косъмът на един светия, който е прекарал тридесет години в планината, е особен. Защо светиите носят дълги коси? Защото отрязването на косите означава физическа свобода и когато не ги стрижеш, ти казваш: „Каквото Господ каже”, а пък сега, като си стрижат косите, хората казват: „Каквото ние кажем.” Част от жените поддържат „каквото Господ каже”, а пък част от жените стрижат косите и казват „каквото ние кажем.” Но да оставим това, то е външната страна... Ако прекарате пръстите си по косъма на светията от единия край до другия, неразположението ви ще изчезне, ще ви дойде приятно разположение и ще мислите, че има смисъл да се живее. Затова хората обичат да държат в себе си нещо от светия. Ако имаш косъм от светия и го прекараш през пръстите си, както жената при предене прекарва нишката, тогава косъмът ще ти предаде това, което има. Така е и с храната – ако вашият организъм не прекарва тази храна през себе си, за да извлече това, което Бог и Слънцето са вложили в нея, той не може да се ползва. Всяка мисъл, всяко чувство се отпечатват върху ума ви. Например вашият приятел е казал някоя хубава дума и вие като я повтаряте, настроението ви се изменя. Това е вярно и по отношение на Евангелието: когато го четете, някои думи имат отношение към вас, не са изгубили своя дълбок смисъл, който съдържат. Следователно всяка мисъл, която влиза през вратата, е добра. Лошите мисли се отличават по това, че имат друг цвят, други трептения, звукът им е съвсем друг. Лошите мисли са ужасни грозотии. Всяка мисъл има формата на човек – какъвто е човекът, такава е и тя. Защото ако мислиш да откраднеш едно агне, мисълта ти изразява как си задигнал агнето, как си го заклал и т.н. Ако кажете по адрес на някой ваш приятел нещо, в края на краищата започвате да съжалявате – защо съжалявате? Самата лоша мисъл има отрова в себе си; не само като я възприемаш, но и като я пращаш по нечий адрес, тази мисъл минава през теб. Онзи, който праща мисълта, си пакости, както пчелата, когато ужили някого, плаща с живота си. Всяка мисъл, която излезе от човека и причини някоя вреда, ще умре. Това умиране има обратно действие върху човешкото съзнание. Съвременните страдания произлизат от неестест¬ве¬ното приложение. Вие понякога се чудите отде ви нападат някои лоши мисли. Лошите мисли идват вина¬ги от материалния свят. Достатъчно е някой от вас, който има най-хубаво религиозно настроение и Любов към Бога, да излезе и да посети някой приятел, който има хубави мебели и разполага със средства, за да се върне неразположен. Някой вижда у заможните хора къщи, постлани с килими, и когато се върне у дома си, казва: „Защо аз нямам тези блага, които има богатият?” В живота съществува едно различие. Ако един голям кит, който живее в морето, има голямо тяло и умее да се движи навсякъде, и ако човек съжалява, че не е такъв голям кит, кое е по-хубаво – човек ли да бъде, или кит? Богатият човек е един голям кит, който живее във водата. Ти си го посетил и искаш да бъдеш като него, но китовете са изложени на големи опасности. Вие пожелавате положението на богатия, но богатият човек има много големи страдания. Сиромахът има външни страдания – понякога не си дояжда, но той няма онези страдания, които богатият има. Бог така е определил нещата, че богатството си има своя лоша и добра страна. И сиромашията, и учението, и религиозният живот също така си имат своя лоша и добра страна. Защото за да си религиозен, имаш известни задължения: живееш в едно общество и не може да правиш каквото си искаш. Например, ако живееш в едно културно общество, ти ще говориш това, което е благоприлично, което е морално и което хората няма да осъждат. Хората имат едно вътрешно съзнание и познават кога човек вътрешно е добър. Даже и животните познават. Във Варненско имаше един крайно беден човек, наричаха го Дели Васил. Където и да минеше през селото, дори и край най-лошите кучета, които съдират дрехите на другите хора, те не го лаеха. Как ще си обясните това? А пък всички го наричаха Дели Васил – смахнатия Васил. Питам защо не го лаеха кучетата. Защото този човек ги обичаше. Ако обичаш някое куче, щом те види, то познава, че го обичаш и си размахва опашката. Кучетата са много честолюбиви, у тях има едно чувство, те са пробният камък за привързаност. Ако ги погледнеш и нямаш чувство към тях, те те залайват и казват: „Не си благороден!” Кучето е образ на привързаност – откъде е останало това чувство у него? Това е един психологичен феномен и ако хората биха имали дори привързаността на кучетата, биха живели много по-добре. У кучетата, освен чувство на привързаност, има и чувство на кавалерство: едно мъжко куче никога няма да сдави някое женско, благородство има; може да има някои изключения при дресираните кучета, но поне аз не съм видял. Между хората така ли е? Значи в кучето има едно благородно чувство на привързаност и чувство на самосъзнание, на дълг към противния пол. Хората трябва да вземат тези качества за пример. Каква е целта на религията? Да внесе най-красивото, най-благородното в човешката душа. А в сегашния век има една опасност от морализиране – казвате: „Така трябва да живеем!” Аз съм за учението. Всеки един човек трябва да се стреми да прилага, защото в приложението е красотата на Живота. Някой ми разказва как ял череши, колко били сладки; ако този господин ми даде и аз да опитам черешите, може да ми разправя – тогава и аз ще споделя, ще кажа: „Вярно е, аз опитах, действително е така.” Вие казвате, че трябва да бъдете добри хора. Има едно застояло добро в света. Други казват, че трябва да бъдете богати. Има едно състояние, когато всеки един човек може да бъде богат. Ако човек е умен, всеки ден има един момент, когато той може да стане богат и щастлив, но той го пропуска. Когато дойде моментът за неговото щастие, той се занимава с други посторонни работи. Едва след като мине красивият момент, когато вече няма никакъв изглед за щастие, той тръгва да го търси и казва: „Няма го щастието в света.” Тръгва да търси добрите хора и казва, че няма такива в света. Има добри хора, но добрите хора минават все през вратата – през царските врата, а пък онези, които минават през прелезите, не са добрите хора. Ако две сестри се карат, те са от едната и от другата страна на прелезите. Ако две съседки се карат, че кокошката на едната снесла в другия двор и не могат да разделят яйцето, питам през вратата ли се карат? През прелеза, през дупките за едно яйце се карат. Да допуснем, че кокошката цяла седмица е снасяла яйцата в чуждия двор; ако сложим по двадесет лева за яйцето, струва ли си един спор за двадесет лева? Ако е за няколко милиона английски лири, ще кажете, че е голяма сума, а пък тук става въпрос за двадесет лева, които даже не правят един швейцарски франк. Така човек изгубва своето добро настроение и понякога за цяла година пропилява хубавите случаи и накрая огрубява. Често човек произнася някоя необмислена дума, прави една погрешка, а после се оправдава и казва: „Имам право да го кажа, аз не съм глупав!” Който има някакви свои правила и ходи да се разправя с хората, мислите ли, че е много умен? Ако ти ходиш да разправяш, че този не върви добре, че онзи не върви добре, питам има ли някой, който да ти е благодарил, че сте го окаляли. Поне аз не съм срещал такъв човек. Понякога в човека има едно вътрешно говорене. Има вътрешно говорене, има и външно говорене. Някой път човек спори със себе си и казва: „Този е такъв, онзи е онакъв, защо Господ ги е направил такива, не можеше ли да ги направи други?” Той мърмори, после отива да се моли и по време на молитва казва: „Не ме слуша Господ.” Когато отиваш със своите правила, какво ще постигнеш? Господ не се нуждае от никакви правила, за Него те са абсолютно непотребни. Господ е направил хората толкова съвършени, че абсолютно нямат нужда допълнително да ги пилиш. Ако онази гъсеница, която яде листа, знае как да преобрази характера си, кой професор ще й дава наставления? Тя се качва на това, на онова дърво, докато стане на пеперуда. Една сестра иска да възпитава някоя друга; за мен ще е много интересно, ако от вашия опит се намери случай, когато две сестри са могли да опилят някоя сестра така хубаво, че последната да е станала светия – няма такъв случай. Аз познавам една сестра, която срещнала друга сестра, която много грешила, и й казала: „Сестра, аз много те обичам, бих желала да съм като теб и съжалявам, че не мога. Колко ми е приятно да другарувам с теб, аз съм самотна.” Другата казала: „И аз съм самотна, считат ме много лоша, да се съберем!” Аз мисля, че първата сестра разсъждава много добре. Често пъти за това, което наричаме зло в света, ние не знаем подбудителните причини. Не знаем и кои причини са заставили някой при определен случай да придружи с Добро дадена своя постъпка... Една котка ходи около Учителя. Тази котка е предметно учение – тя слуша беседата, без да я разбира. Тя си има свой маниер – ще си поглади опашката, защото си има нещо предвид. Аз зная защо си я глади – иска нещо материално, нищо идеално не иска. Преведено на човешки език, тази котка ми казва: „Ако сестрите ти донесат някои хубави работи, и на мен да оставиш! Хубав кашкавал ако ти донесат, и на мен да дадеш, да не забравиш!” Понеже котката е колективно същество, онези Същества от Невидимия свят съвсем друго искат да изразят – те искат да кажат, че трябва да имате характер, да не ви е срам. Котката казва: „Аз добре разбирам и благодаря на Учителя. Готова съм на послушание – щом съм повикана, готова съм...” Да оставим сега котката, тя ни отвлича вниманието. В своето самовъзпитание човек никога не трябва да се изтезава. При сегашното си развитие той постоянно трябва да изправя своите погрешки. Всичките погрешки са колективни. Например някой път дъжд вали и стената се окаля – ще вземеш четката и ще я замажеш; някой счупва прозореца – ще купиш ново стъкло и ще го поставиш; някой оцапал – ще очистиш. Такива неща стават постоянно. Светът е пълен с добри и лоши мисли. Човек, като не разбира законите, е изложен на външно влияние и ако вие влезете в едно общество, веднага ще възприемете настроението му. Ако влезете между учени, музиканти, религиозни или други, ще възприемете настроението им. Ако се печете на Слънце, ще възприемете настроението на Слънцето и ще имате разположение; ако се печете на Луна, ще имате съвсем друго настроение. В духовно отношение светът е стигнал до положението, когато се изисква едно вътрешно разбиране, изисква се всеки от вас да има силна мисъл, да не се влияе от средата, в която живее, а да излезе в по-висша среда. Например влиза една Божествена мисъл у вас – как познавате, че тази мисъл е Божествена? Дойде ви някой нагости и на вас ви дойде мисълта да му дадете две хиляди лева, за да си върви, или ви минава да му купите дрехи и да го изпратите. Може да ви дойде трета мисъл да го приемете на гости и утре да го изпратите. Коя мисъл е Божествена от тези трите? Някой ще помисли, че да дадеш две хиляди лева е Божествено, друг ще помисли, че втората мисъл е Божествена. От мое гледище Божествена е третата мисъл и аз бих направил така. Пари и дрехи няма да му дам, но ще го нагостя. Защото при условие, че законът изисква да му дам дрехи или пари, Бог изпрати при мен една птица, какво ще правя? Една птица ме посещава, каца на моя прозорец, ходи по перваза, иска да влезе, няколко часа седи на прозорците и чака – какво иска тази птица? Тази птица ми е дошла нагости. Ако Божественият закон изисква да дам пари или дрехи, то тази птица няма нужда от тях – от храна има нужда. Следователно Божествено е това, което в дадения случай е общо за всички. С други думи, трябва да дадеш това, което е общо за птичката, човека и Ангела – това е Божествено, тази е Божествената мисъл, а пък другите неща са специфични. Който постъпва по човешки, ще се намери в противоречие. Ако дадеш на един човек две хиляди лева, той ще се уплаши и ще каже: „Я прати слугата си да ме пази да не ме оберат!”, но ако му дадеш да се наяде, няма да го е страх. И ако иска да му пратя слугата си, няма да го направя, защото той е пратен от Невидимия свят не да му слугуват, а е пратен да служи. Всеки един човек е пратен да служи и онзи, който не разбира закона и чака другите да му услужват, е забравил своето обещание. Много болести идват в света, когато ти кажеш: „Дотегна ми да шетам, искам да си почина!” В момента, когато пожелаеш да имаш слуга, ще почнеш да боледуваш. Господ ще ти прати един слуга. Аз говоря на вас, които искате да вършите Волята Божия и не разбирам как може слугата да желае други да му слугуват, след като той е слуга на по-голям господар – значи, че той иска да бъде господар на друг слуга. Божественият закон гласи: докато си в положение да служиш, искай да служиш и ще бъдеш здрав. Докато искаш да служиш на Бога, ти ще си здрав, краката ти ще са добре, нищо повече. Няма да казваш: „Дотегна ми да служа!” Щом вложиш в себе си мисълта да имаш слуга, щом искаш да бъдеш господар, то дъщеря ти, мъжът ти, всички ще бъдат недоволни от теб, защото възприемат твоята мисъл – твоята мисъл се е предала на мъжа ти и тогава той пожелава да бъде господар. Така всички вкъщи започват да воюват, стават на нож. Дъщеря ти също не се подчинява и казва: „И аз не искам да слугувам!” В дома вие често сами си създавате нещастия, защото каквото пожелаете, пожелават го и другите. Ти пожелаеш да имаш хубава дреха, но синът ти, дъщеря ти и другите също пожелават да имат хубава дреха, а няма пари за всички. Тогава започват да се карат защо на един е ушита нова дреха, а на друг не. В света съществува и друг един закон, който най-ясно се изразява при птиците: колкото повече носят своите дрехи, толкова те стават по-хубави; ако някое перце падне, друго изниква. Ако пазите този закон, вашите дрехи няма да се износват. Аз зная хора, които десет години носят един костюм, който не овехтява. Десет години да носиш нов костюм – това е икономия. Онзи, който живее по Бога, прави икономия за десет години по един костюм от две хиляди лева. Ако живееш по Бога, твоите дрехи ще бъдат винаги нови. Някой светия е седял тридесет години с едно наметало, което е оставало ново. Който светия не си издържи изпита, наметалото му овехтява. Христос не снемаше дрехите от гърба си, не ги закачваше, когато влизаше в някой дом. Искам да ви наведа на основната мисъл за онази велика Вяра в Божественото, което дава Мир и спокойствие на човешката мисъл, онова самосъзнание, чрез което във всеки даден случай можеш да преодоляваш мъчнотиите. Например скръбен си, мъчно ти е – когато отправиш мисълта си, мъката ти изчезва. Или имаш спор – отправяш мисълта си към Бога и казваш: „Господи, уреди тази работа!” Ако се е оцапала една дреха, ще я опереш и ще се свърши работата. Някой ти е казал нещо – ще се опиташ да го разбереш в Божествения смисъл. След всяка казана лоша дума, след всяко изпитание, ако издържите, у вас ще се яви едно велико благословение, което даже не подозирате. Изпитанията са Божествени блага, които са скрити, за да ви опита Бог. Бог ще ви изпрати едно голямо благо, което отвън е толкова страшно, че вие ще кажете: „Това нещо не го искам!” Вие не разбирате Божия път. И затова Писанието казва: „Всички онези, които изтърпят това, което им се случи, онези, които правилно разрешат въпросите, ще имат вътрешно спокойствие и вътрешна сила.” Всеки един от вас може да бъде изведен от равновесие. Например минавате нощем през гората и някой извиква: „Засада!” Няма никаква засада – там, дето е Господ, каква засада може да има! Никаква пречка няма да се приближи към теб, ако слушаш Бога, дори мечката ще мине и ще замине. Но ако не слушаш Господа, мечката ще ти държи една лекция и ще те пита: „Защо не изпълни Волята Божия?” Писанието казва: „Всеки, който не влиза през вратата.” Тази врата е Божествената Любов – да вярваш, че в Бога няма никакво изменение. Онова, което Бог е казал, няма изменение. Има една Наука, която не зависи от знанието на човека. Защото ако едно дете и един учен посадят една семка, резултатите ще бъдат едни и същи – и детето, и ученият човек ще заровят семките в пръстта и те ще дадат един и същи плод. Вие мислите, че ако сте учени, ще бъдете по-добри. Не, учението ще бъде за вас един придатък и ще ви ползва до известна степен. Невежеството също няма да ви ползва. При сегашните условия трябва да се справите с известни мъчнотии. Да допуснем, че искате да развивате ясновидство. Някой казва: „Учителю, защо не ни отворите очите?”, но аз мълча. Ще ви кажа защо не ви отварям очите: представете си, че стоите в една стая и искате да видите планината. Ти трябва да излезеш вън от стаята, за да видиш планината с очите си, но ти питаш дали няма някой бинокъл или телескоп. Казвам: ще излезеш и на самото място ще видиш планината – когато се качиш на високия връх горе, ще видиш това, което при обикновени условя не можеш да видиш. Онези, които не искат да развиват тези дарби, ще кажат: „Много е високо горе в планината, може да се пръсне сърцето ни, там има студ, сняг. Когато се направят специални пътища, ще отидем с автомобил или с аероплан.” За тия условия трябва да чакаш двеста-триста години, а пък сега, без да чакаш аероплан, може да отидеш и да придобиеш каквото ти трябва. У вас съществува схващането, че ясновидството може да се даде отвън. Аз ще ви кажа как може да придобиете ясновидство: представете си, че живеете в един салон, но дедите ви никога не са измивали прозорците, те са изцапани и през тях влиза слаба светлина. Поглеждам през тях и казвам: „Нищо не се вижда.” Вие всеки ден ги миете, но пак нищо не се вижда. Казвам: отвън сте ги мили, а сега отвътре ще ги измиете и веднага ще прогледнете, ясно ще видите през прозорците. Някоя сестра може да каже: „Това не е за нас, може да паднем от стълбата, нека да дойде една слугиня да ги измие!” Никога една слугиня не може да измие вашите прозорци нито отвън, нито отвътре. Питам как се мият прозорците. Ако вие не можете да измиете вашия ум, няма да можете да изпъдите преминаващите лоши и посторонни мисли, които понякога ви нападат. В ума си човек трябва да тури яз и да не позволява непотребните мисли да го смущават, както един ученик трябва да преодолява онзи материал, който учителят му е задал, а не да се занимава с това какво отношение има учителят към този и онзи. Когато дойдеш на изпит, няма да те питат дали обичаш учителя си, или не, а дали знаеш, или не, учил ли си, или не. В Невидимия свят който не учи, няма добро поведение – там учение и добро поведение вървят заедно. Тук, на Земята, има ученици с много добро поведение, които обаче не учат. У разсеяния ученик има нещо лошо; у човек, който е с добро поведение, а не се учи, има нещо лошо. Това психологически е вярно: такъв човек е привидно добър, но умът му е отвлечен, а за Природата, която не се лъже, той има лоша привичка, която разсейва ума му. Тази разсеяност може да не е силна: седиш и мислиш, че си една княжеска дъщеря, че си имаш хубава стая, деца, слуги и разполагаш с всичко – много работи си въобразяваш и така се разсейваш. Ти трябва да се стегнеш сам и да кажеш: „Никакъв княз, никаква княгиня!” Една наша сестра казваше на друга „нашата Райна княгиня, небесната ни слугиня”... Да знаеш да работиш, да знаеш да учиш, да разчиташ на това, което Бог е вложил в теб! Само вложеното във вас може да развивате. Може да развивате вашите дарби – духовната наука дава онези методи, чрез които може да ги развивате. А всяко едно учение в света може да бъде достъпно за човека само тогава, когато той обича. Ако обичате един човек, вие ще запомните думите му; ако не го обичате, няма да ги запомните. Ако обичате един учебен предмет, вие ще напредвате в него – колкото е обичта ви, толкова ще бъде и паметта ви. Паметта ви отслабва, когато механически помните нещата. Способният ученик се учи, учи, учи. Дарбата му е дадена, но той работи, за да заслужи това, което е придобил. Ти трябва да вземеш пример от него – добрият човек не само има дарба, но е работил. Музикантът също е работил. Това е вярно за каквато и да е друга дарба. Сега искам да ви подложа на един изпит, както Питагор е правил. Да кажем, че се намирате в една Питагорова школа, където са идвали княжески синове и в продължение на три-четири години били подлагани на крайни подигравки, които дълбоко да ги засегнат. И ако кандидатът издържи, след четири години бил приеман в школата да изучава тайните науки. Ако вас един месец ви подиграват, не зная колко души ще издържат. Ще преживеете неща, които не сте и сънували, и ще кажете: „Защо Господ допуща това?” Това е изпит. Ако ученикът не отговори на подигравките, ще се задържи четири години. Той трябва да разсъждава и като мине през този изпит, ще влезе в училището. Ако човек иска да влезе в Небето, трябва ли да обръща внимание, когато му кажат, че е извратен или смахнат. Могат да ви говорят, че по три пъти на ден се молите на Господа, но не сте богати, живеете в цигански колиби, а онези, без да се молят, имат палати; могат да ви убеждават да оставите тия щуротии и вие да почнете да се питате дали тия хора не са прави. Аз задавам въпроса на вас, които не сте щури: „Вие гробища имате ли, свещеници заравят ли ви, опяват ли ви?” Ние поне сме щури! Когато умрем, я ни заровят, я не – и да не ни заровят, все ни е едно, за погребение пари не оставяме. Ще кажете, че който умира, трябва да го погребат. Христос дава една притча: бедния Лазар никой не го погребва, турят го в една кола и му правят просто погребение; умира богатият и му правят тържествено погребение с музика и с кимвали. В другия свят турят богатия в пъкъла, а пък Лазар, когото замъкват с таргата в гроба, Ангелите занасят в лоното Авраамово... Смъртта и погребението са старият порядък на нещата. В новия порядък на нещата човек няма да умира. Ще дойде един ден, когато няма да има умиране – когато дойде време, човек просто ще замине съзнателно за онзи свят. Той ще тръгне, ще замине и никой няма да знае къде е отишъл, нищо повече. Сега всички знаят. Илия, когато замина за онзи свят, остави кожуха си, а Елисей го взе. Една сестра говори много красноречиво; тази сестра всъщност ви представя един ребус – тя говори едно, а се разбира алегорично. Ребус е това – тя казва: „Иване, Драгане, ти си такъв”, но има хиляди ивановци и драгановци. Според тази теория за ребуса всеки един ученик е на едно вътрешно голямо изпитание, а при сегашните условия тези неща са непонятни. Сега за всички няма материални условия да бъдат щастливи. В семейството няма достатъчно умни синове и дъщери, за да направят дома щастлив – те не са достигнали до тази степен на развитие. Тепърва трябва да се подготвят хората, за да разберат, че трябва да работят по великия Божи закон. И вие трябва да разберете Божиите пътища. Има разни начини за изучаване на Библията: има един механически начин, но има и друг начин за изучаване. Някои изучават Библията като онзи човек, който имал десет хамбара с костилки от сливи, ябълки, круши и мушмули; всяка година той броял семената – изваждал ги, броял ги и пак ги турял обратно, и така знаел в кой хамбар колко костилки имал. Хората по същия начин знаят Библията, но това не е Знание. Знанието е в посаждането – първо трябва костилката да се посади, после да се смели плодът, за да стане плът и кръв в човека. Ако не приемеш соковете на черешата, не можеш да придобиеш нейната сила. Черешата е писмо – като прочетеш това писмо, ще разбереш. Сегашното разбиране е съвсем механично. Сега хората искат да станат здрави, а здравето зависи от човешката мисъл, чувства и постъпки. Всеки човек може да бъде напълно здрав, когато има единство между неговите мисли, чувства и постъпки, без никакво противоречие. Да кажем, че вие имате картофи и трябва да ги опечете; известни мисли приличат на картофи, които трябва да се опекат в Любовта на този Божествен огън. Плодът на дърветата също е печен на най-хубава Светлина. Един турчин във варненско натоварил една кола с череши и отишъл да ги продава в Добрич. По пътя ял череши направо с костилките. И когато пристига в Добрич, не може да слезе от колата, поради което се наложило чрез операция да извадят осем кила костилки от червата му. Има неестествени желания у хората. Ти влагаш едно желание, второ, трето, напълваш си сърцето с костилки и после знаете ли какво може да стане! На една череша изяж месото, сдъвчи я, а костилката посей! Десет чере¬ши да изядеш е достатъчно, няма защо през целия ден да ядеш череши. Ние искаме да разрешим въпросите както този турчин – той мислеше, че като тури осем кила костилки в себе си, ще разреши всички въпроси, но трябваше да му се направи операция и да се извадят костилките. Стомахът не е място за костилки, а място за храна. Човешкият ум, мозъкът не е място за скотобойна, а е свещено място, в което да мислиш. Свещен трябва да бъде мозъкът, хубави мисли трябва да има. И сърцето не е място, което да напълниш с тревоги, а е носител на най-хубавите желания и чувства. Ако всеки ден така правиш, тогава Животът ти ще има друг смисъл, няма да имаш страх от смъртта. Всеки един от вас го е страх, че един ден ще умре. Всеки, който се е родил, все ще мине през смъртта, тя сама по себе си не е страшна. И Христос е минал през нея. Всички мъченици и светии, всички хора, искат или не, все ще минат през смъртта. Трябва да придобиете едно правилно разбиране: смъртта е опасна, когато умираш без Любов, а когато умираш с Любов, не е смърт. Всеки, който не влиза през вратата в Живота, всеки, който не изучава по този начин Истината, той е крадец и разбойник – разбойник за благата, които Господ му е дал. Той е крадец и разбойник и за себе си, защото ще го осъдят на сто години затвор и така ще прекара целия си живот. Но той може, въпреки болестите и нещастията, да прекара живота си така, както един добър човек посред бурното море на житейските несгоди може да прекара един добър живот. Така е за този, който разбира законите. Над всичките условия седи Божият закон, Божест¬веният промисъл. В света има един общ Промисъл, има едно общо Съзнание, което се грижи за всички същества и промишлява. Така е и с народите – каквото и да става с тях, каквото и да мислят хората в света, има едно друго нещо, което помага, на което човек може всякога да разчита. И доколкото човек съзнава и е верен на този закон, дотолкова той може да бъде щастлив. Бог каза, че онези, които Го обичат и изпълняват закона Му, Той ги е написал на дланта си – това е един символ, показващ грижите, които Бог проявява. Всякога Неговият Дух премахва несгодите, страданията, които човек има. Мъчиш се, но условията се премахват и идва нещо хубаво. Не бойте се, защото има един такъв пример в Писанието: когато апостол Петър беше затворен в тъмницата, сто и двадесет души се молеха за него и вечерта дойде Ангел и му каза: „Излез и не се връщай!” Така е, ако човек вярва. Някой ще каже, че това е било едно време – и сега е същото, и сегашните времена са пак същото време. Всякога е време, когато вярва човек; и всякога не е време, когато човек не вярва. Щом човек вярва, нещата могат да бъдат. Аз говоря за онази жива Вяра на Любовта, която твори чудеса. Тази трябва да бъде общата мисъл – всички да бъдете носители на Новото в света! Човек трябва да бъде проводник на Божията Любов. Някой ще каже: „Какво може да зависи от мен?” През един прозорец влиза светлина, а когато има много прозорци, ще влезе много светлина. Ще направиш една стъпка, после втора, трета, хиляди стъпки ще правиш. В това отношение всеки човек има велико бъдеще. Това, което има да се постигне, е несравнимо много повече от това, което е постигнал човек. Сега човек е в областта на скръбта, но след скръбта ще дойде страданието, а след страданието човек ще влезе в Радостта. След страданието ще дойде Радостта. Христос казва: „Сега скръб имате, Аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне на радост.” „Отче наш” 19 май 1932 г., 16 ч., София, Изгрев
  21. Ани

    1932_05_12 Пътища на Мъдростта

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г. Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА „Мъдростта възглашава вън, издава гласа си по стъгдите.” Притчи 1: 20 Добрата молитва „Бог е Любов” Може да прочетете цялата първа глава от Притчи Соломонови. От прочетеното се вижда, че всички страдания в света произтичат от това, че хората не вървят по пътя на Мъдростта. Човек, който се спира при недоволството, при мъчението или при скръбта, той не разбира Живота. Те са неопределени величини – какво нещо е мъчението вие не знаете. Имате къща, но сте недоволни от нея, не харесвате прозорците – в какво седи хубостта на прозорците? Прилича ли прозорецът на една красиво облечена мома? Не, красотата на прозореца седи в навлизането на изобилна светлина. Малките прозорци не са красиви – колкото прозорците са по-големи, толкова са по-красиви. Казвате за някой човек, че не е красив, но лицето му е красиво. Кое е по-добре – лицето му или друго нещо да е красиво? Лицето трябва ли да е голямо, за да възприема повече светлина и сила? Всъщност силата на лицето не е в това, което възприема, а в това, което дава, което излиза от него. Ако от лицето не излиза нещо, това лице е грозно. Когато някой човек се намръщи, когато свие своите вежди и устни, той взема, а не дава. Красиво лице е това, което дава, когато всяка негова част дава. Най-красиво е лицето, когато всички негови части са живи и дават. Сега трябва да схващате нещата правилно. Всички вие седите в Живота с по един лотариен билет. Някои от вас са четиридесетгодишни и винаги са чакали да им се падне нещо, други двадесет години са чакали. Всеки един от вас има по един лотариен билет и по три пъти на ден го гледа, седи, ляга, моли се на Бога дано спечели нещо от него. Някой път в продължение на шестдесет години чакате, а понякога заминавате за другия свят, без да се тегли билета ви. Някой път шестдесет години чакате, излиза номерът ви, но се оказва празен – дават ви разписка, в която пише, че вашият билет не печели нищо. Всеки билет за Живота струва шестдесет лева. Значи, шестдесет години вие сте чакали да получите нещо, да ви излезе номера, но освен че не сте спечелили, но и шестдесет години изгубихте, и парите, които дадохте, изгубихте. Човек очаква нещо като сполука. Прав е да очаква, но той трябва да знае дали това, което очаква, ще стане, или не. Някои от вас могат да кажат: „Еди-кой си гадател предсказа, че човекът ще стане богат.” Прав е, но при какви условия? На някой, който има двеста-триста декара земя, който я разработи и направи десет декара лозе от нивите, ще му предскажа, че след двадесет-тридесет години ще бъде богат. Но той може да каже: „Ще дам тази нива на наемател на изполица.” Ако дадеш на изполица и наемателите обещават, а нищо не дават, тогава какво ви ползва това, което имате? Това е вярно и по отношение на Живота. Всеки един човек се самозаблуждава в нещо. Някой се самозаблуждава, че като свърши училище, ще заеме висок пост и ще си нареди работата – някой път това става, а някой път не става. Когато за първи път повикали човека на Земята, която тогава била като райска градина, той започнал да избира какъв занаят да хване. Помислил за градинарство, но си казал, че тази работа не е за него, защото няма кой да гони мухите по листата. Стигнал до един човек, който предял и си казал: „Този занаят е лесен.” Онзи човек обяснил: – Изтеглям тънки нишки, за да връзвам мухите, които ядат дърветата. Тогава се явил паякът и казал: – Вземаш ли ме за ученик? – Вземам те. Паякът се учил при него, почнал да преде, станал по-майстор от учителя си и накрая казал: – Няма да ги гоня по дърветата, но ще направя примка и като кацне някоя муха в нея, ще я питам защо ходи по дърветата да яде цветовете. Вие се смеете на този паяк, че не могъл да си избере занаят – той се сърдел на мухите и на пеперудите, че ходят по дърветата. Това се отнася до човека, който често се занимава с някой занаят, несъответстващ на неговия живот – това е губене на време. Както ти чакаш от билета, така и този паяк понякога по десет дена чака да хване някоя муха и стои гладен, понеже няма друг занаят. Отначало мухите не знаели и се хващали, но после се научили и паякът започнал да гладува. Гладуването в света, това са непостигнати желания. На всеки, който като паяка чака да хване муха, но не хваща, желанията му са непостигнати. Непостигнати желания са тези, които не вървят по онзи Божествен път. Някой казва, че човек трябва да е млад, здрав, да се храни добре. Човек се е родил здрав, но после е станал болен. Човек трябва да знае как да се храни. По механическия закон вие може да сложите в един чувал колкото жито искате, но в стомаха си не можете да сложите много жито, защото ще се увреди – клетките на стомаха са разумни. София не е разумна, но софиянци са разумни; София не сте я срещали, но софиянци сте срещали – те са разумни, културни, някои са по-разумни, а други – по-малко разумни. Стомахът е като София, но стомашните клетки са много умни и са специалисти. Ако турите в стомаха неподходяща храна, всички клетки гладуват и я изхвърлят навън – тези стомашни клетки са много по-умни, отколкото своя господар. Но хората мязат на онзи гръцки поп, който кръстил десет деца в студена вода и те умрели. Винаги, когато човек не може да роди нещо, което да е свързано с някаква идея, то умира. Страданията са необходимата връзка, която показва какви трябва да бъдат отношенията в света. Вие толкова време посещавате събранията. В какво седи набожността, каква е нуждата на Господа от нашето вярване? Ако някой влезе в училище и вярва в учителя си, каква полза носи този ученик на учителя си? Ученикът трябва да се учи. Степента на Вярата се определя от прилежанието на ученика – ако прилежанието му е голямо и ако е придобил нещо в учението, той има Вяра в учителя си. Вярата едновременно трябва да предизвиква Обич и Любов и ако не може да предизвика Любов и прилежание, то тя не е истинска Вяра. Всякога може да опитате силата на вашата Вяра и всеки един от вас трябва сам да се опита, за да види доколко има Вяра – от тази Вяра, която имате, зависи вашето щастие. Трябва да знаете колко е силна Вярата ви. Някой път имате главоболие или ви се зачервят очите – вие не знаете причините и го наричате възпаление на очите, но това възпаление не е дошло произволно. На хора, които много пият, винаги върхът на носа им е червен, следователно щом се зачерви върхът на носа, причината е в пиянството. Също така, ако човек има неестествени желания, носът пак става червен. Нито вино, нито ракия, нито неестествени желания – човек не трябва да слага върху мозъка си по-голяма тежест, отколкото може да носи. Най-малката прашинка, турена в окото, знаете ли колко тежи? Една мисъл може да ви причини много големи страдания. Вземете например мисълта, че някой може да ви убие – тази мисъл откъде е дошла? Друг път ви идва идеята, че не ви обичат; несъвместимо е това – ако никой не ви обича, никога не можете да дойдете на Земята, а щом сте на Земята, тогава най-малко двама души ви обичат. В такъв случай твърдението ви, че не ви обичат, не е вярно. Въпросът седи така: има някой, който ме обича, но аз не го обичам. Въпросът има два начина на разглеждане: ако някой не ви обича и вие не го обичате, коя е причината; ако някой ви обича и вие не го обичате, коя е причината? И в двата случая причината е една и съща. Ако вас не обичат, причината е същата както в случая, когато вие не обичате. Тогава питам: тоз, когото не обичат, вие защо не го обичате? Ти казваш: „Не ми харесва.” Тогава и онзи не харесва вас. Ти не виждаш никакъв недостатък в себе си, но другите виждат. Тогава къде е Истината? Казва се: „Истината ще ви освободи.” Когато имате правилни понятия, страданията ще изчезнат или най-малко вие разумно ще се справите с тях. Например трябва да режеш ноктите си. Има части на тялото, които не са чувствителни, а пък има части, които са чувствителни – защо някои части не са чувствителни? Ноктите не са чувствителни по единствената причина, че са една написана книга. Когато погледнете нокътя на показалеца, може да гадаете какво има във вас – дали сте скържави, или не, дали сте ученолюбиви, или не, дали сте благородни, или завистливи. Всеки нокът показва по каква причина са станали нещата. Някои режат ноктите си, за да изтрият написаното, но не могат – тази книга е такава, че колкото повече се изтрива, толкова повече расте. Вие притежавате известни дарби, които трябва да разработвате. Вие имате за онзи свят същата идея, каквато една млада мома има за момъка: тя фантазира, че ще дойде нейният възлюбен, че ще живее като царица, ще има ядене и пиене, а тя само ще се потрива. В онзи свят има интензивен живот и там не може да влезе невежа, който казва, че не знае това и онова. Ако това, което правите на Земята, там го направите, за десет хиляди години няма да ви допуснат да стъпите. Жената само за един плод вече от осем хиляди години е изпъдена от Рая. Заради две ябълки първите хора за осем хиляди години са изпъдени от Рая. Вие мислите, че да се отиде в онзи свят е лесно. За да отидете в онзи, Божествения свят, непременно се изисква един чист и Божествен живот. Ще кажете: „Тогава кой ще влезе в Небето?” Ние под Небе разбираме разумните хора, които са съвършени – те не могат да пуснат при себе си невежи хора. Допуснете, че вашето обоняние е развито – може ли да допуснете до себе си някой човек, заразен от проказа? Болестта е едно нещо, а Любовта е друго нещо – Любовта не значи да търпим всичките миризми на болния, благодарим за такава „любов”. Любовта има за цел да подкрепи Живота, а не да подкрепя болния. Когато е болен някой, той може да бъде гледан, но целта на Любовта не е да гледа болни, целта на Любовта не е да търпи грешните – това са вметнати неща. Целта на Любовта е да развие добродетелите. Вие казвате, че трябва да се търпи – търпението е присъщо на един свят, където хората не живеят добре. Когато говорим за търпение, подразбираме един свят, където хората не живеят добре – когато единият човек е добър, а другият е лош, ние казваме, че последният трябва да се търпи. А когато и двамата са добри и се обичат, тогава каква нужда има да се търпят? Ако ви е дотегнало търпението, вие може да го смените с нещо друго. С какво може да смените търпението? Реплика: Със самообладанието. Самообладанието също има известни черти като търпението. Може да търпиш, когато вземат нещо от теб, когато постъпват несправедливо спрямо теб. Да допуснем, че сте дошли до крайния предел на търпението и казвате: „Човек не трябва да търпи!” Щом не искате да търпите, какво трябва да правите? Търпеливият човек е мързелив. Значи търпението трябва да го замените с Разумното слово. Един човек може много лесно да бъде възпитан. Вие имате деца; говорите, говорите на едно дете, но нямате метод на възпитание – казвате: „Това дете не може да се възпита.” Един професор в Америка направил следния опит: обзавел една малка стая с малък прозорец, а целият под бил направен от мед, за да може да се пуска електричество. Непослушното дете го слагат в стаята и то започва да блъска нещата, при това блъскане излиза електричество и през детето минава ток. Като направи няколко пъти така, то се отказва и вече гледа с респект на всичко. Така и вие, когато понечите да направите нещо, Господ пуска тока, но вие скъсвате жицата. Заради това на стари години детето почва да бие майка си. От ваше гледище не би трябвало да има никакви бури, не трябва да се люлеят листата, всичко трябва да бъде тихо. В света, в който живеете, вятърът, причиняващ наглед големи бури и болки, носи и голяма полза на растенията – усилва тяхното кръвообращение, доставя храна, спомага за слънчевата светлина и причинява едно вътрешно обновяване на растенията. Ако нямаше мъчения, скърби, страдания, щяхте да приличате на рохки грънци, които като ги бутнеш, се чупят, а пък чрез несгодите човек става пъргав и еластичен. Който е боледувал много, лесно преодолява една нова болест, а други, които не са боледували, могат да умрат. Вие сте в една такава стая, по чийто под е пуснат електрически ток. Един проповедник ми разказваше: „Какво ми дойде до главата, аз говорех, че жените не трябва да носят скъпи коприни, а моите дъщери, като пораснаха, и те почнаха да носят такива коприни, и те не слушат. Хората ми казват сега: Ти учеше другите, а как не можа да научиш своите дъщери!...” Значи само с говорене не става. Ако бях на мястото на проповедника, щях да кажа: „Купете си още по-хубава шапка, още по-хубави дрехи – от хубави по-хубави!” Аз така бих проповядвал и тогава щеше да се получи добър резултат: бащата щеше да загази, да осиромашее и най-после щеше да дойде време дъщерите му да ходят без шапки. Те ще задлъжнеят, електрическите токове ще почнат да ги разтърсват, без да става нужда да ги възпитават другите хора отвън. Така и Природата възпитава: каквото поискаш, тя ти го дава, но след всички тези шапки ти ще фалираш и ще дойдеш до едно място, където ще страдаш. Природата ще ти даде желаното, но за всичко, каквото ти даде, ти ще отговаряш. Какво се крие под думата хубава шапка? Аз нямам нищо против хубавата шапка, но да има и съответна глава, а на една лукова глава хубавата шапка нищо не струва. На хилаво тяло хубави дрехи не струват. Ако главата няма хубава мисъл, шапката не е на място. Ние често изпадаме в друга една крайност. Природата не е скържава като нас, тя иска децата й да бъдат облечени първокласно и не щади средства за дрехите, които искате. Ако Бог е облякъл пеперудите, чиято дреха за петстотин хиляди лева не може да я направите, колко повече един човек може богато да се облече. Човек трябва да се облече, но в тази външна дреха трябва да има нещо, което да съответства на някаква добродетел. Например искаш да имаш златен пръстен – трябва да имаш това злато отвътре. Искаш да имаш някой скъпоценен камък, но трябва да имаш отвътре такъв скъпоценен камък. Някой може да се самозалъгва, че неговият камък е скъпоценен. Трябва да носите и да дадете израз на великите добродетели – само така човек може да бъде учен и разумен. А всички трябва да станете учени, силни, да станете хора, които знаят, че трябва да учат. Има неща, които не се купуват, които всеки трябва сам да изработи. Добродетелта не се купува, тя се изработва. Например трябва да изработиш своята предвидливост[1], за да знаеш какво ще ти се случи – да го предвиждаш, да го чувстваш. Или трябва да знаеш как да запазиш добрите отношения, да знаеш как да запазиш приятелството. Вие казвате, че Бог е Любов, че Бог живее във всеки човек. Тогава Бог живее в умовете и в сърцата на хората. И всеки ден от Невидимия свят Ангелите ви слушат какви глупости говорите – даже най-добрите от вас говорят глупости. След като сте разговаряли с една сестра, казвате: „Тя е смахната, малко й хлопа дъската, няма маниери – я виж каква й е шапката!” Не е лошо човек да критикува, но да прави критика на място, която да отговаря на известни истини; не само да предполага нещо, но точно на място да го каже. Ако човек постоянно само критикува, на какво ще заприлича светът? Светът се нуждае от много малко критици. Трябва да се изнесат хубавите и лошите страни. Вие вземате мястото на критици, но когато критикувате, какво трябва да направите? Трябва да напишете някому едно анонимно писмо: „Според мен ти трябва да постъпиш така и така.” Напишете му едно хубаво писмо, че човек, като чете вашата критика, да се ползва. Понякога не е необходимо да си споменавате името. Ще кажете: „Сестра, вие имате хубави, но имате и слаби страни: много мигате, езикът ви е много къс, много мислите, а малко говорите, лъжете по малко.” Трябва да си удължите езика малко – човешкият език е къс, аз бих желал да имате език като у животните. Много пъти това, което хората говорят, не са техни мисли. Например дойде някой и ви каже някоя новина, която не сте проверили. Често пъти по селата някоя баба чува някоя новина и казва: „Ще я кажа само вие да я знаете”, отива на друго място и там казва същото – скоро цялото село узнава. Ако новината обиколи цялото село, какво е спечелила бабата? А после, след като я хванат, казва: „Не съм говорила аз.” Ти разказваш на десет места това, което си чул, но мислиш ли, че тези хора ще задържат това, което са чули? Не. Неща, които не са точно проверени, не трябва да се казват – трябва да казваме неща, които са точно проверени. Често има същества, които ти продават своите стъкълца и казват, че са скъпоценни камъни. Вместо да се занимава с великия закон на Любовта, човек по цял ден се занимава с неща, които нищо не могат да му допринесат. Например на еди-коя си ваша съседка мъжът й донесъл някакво богатство, копринена рокля или лачени обуща и всички цял месец все за това говорят. После се заражда кисело чувство защо и твоят мъж не ти е донесъл копринена рокля. Да допуснем, че и ти имаш копринена рокля – какво си спечелила? Ще те заровят в копринена рокля. На онзи свят какво ще занесеш от своята копринена рокля? Казва някой: „Да си поживеем!” – няма никаква философия в това живеене. Роклята, която се скъсва за една година и избелява на цвят, аз не бих я турил на гърба си. Дрехата никога не трябва да остарява, както е у птиците – такава е била дрехата, с която е бил някога облечен човек. А сега обличат дрехи, които никак не са хигиенични и вследствие на това се явяват много болести. Сегашната мода какво е направила? Ако платът е много прост, той не е здравословен. В плата трябва да прониква въздух. После, вие обичате да носите пристегнати дрехи – арабските коне ги стягаха с каиши отдолу, за да бъдат в постоянно напрежение. Дрехата трябва да бъде свободна, здравословна, за да циркулира правилно кръвта. Също така по-рано носеха обуща с високи токове, които пристягаха пръстите – и от това пристягане на пръстите се зараждат много болести, мазоли и прочее. После, едно време мъжете носеха високи яки и приличаха на впрегнати волове. Задната част на врата не трябва да се стяга много, а трябва да бъде еластична, мека. Едно време жените носеха кадифени шапки, но сега почнаха да носят малко по-хигиенични шапки. Постоянно трябва да решете косите си, за да вървят в едно направление, защото каквито са косите на човека, такава е и неговата мисъл. Косите не трябва да бъдат разчорлени, постоянно трябва да ги гладите с ръка, да вървят гладко. Ако вашата коса не се подчинява на ума ви, тогава как ще можете да работите в света. Аз считам за знание умението да почерни човек косите си. Сега косата на някои побелява от незнание, мъчение, скърби. Има едно естествено побеляване, има и едно неестествено побеляване, подобно на замазването на стаите, които не са бели, а само стените им са белосани. Белият цвят на косата показва, че човек няма користолюбива цел, че всичкото си богатство, което има, раздава, че за себе си не мисли. А пък друг път виждаш хора с побелели коси, които повече мислят за себе си, отколкото за другите – такива имат фалшива бяла коса. Бялата пръст не ражда, а черната земя ражда. Тогава, от ваше гледище, каква трябва да бъде косата на човека? Според мене косата трябва да бъде бяла, но като тубероза естествена, а не от скръб побеляла. Косата трябва да се мени, да придобива най-малко по три краски през деня: вечер при залез Слънце трябва да става черна, сутрин да става руса, а когато Слънцето е в зенита, да бъде бяла. Когато косата мени своите нюанси, тя е здравословна и когато я пипнеш, усещаш, че е здрава. Човек трябва да има разумна мисъл, понеже светът, в който живеем, е разумен и тези, които го управляват, са красиви. Те не са стари, а са свежи, в тях има жив поглед, нищо костеливо няма да видиш в тях. Един Ангел като го видиш, няма да разбереш на колко години е, все ще мислиш, че е на тридесет, а той има хиляди години живот. Неговото лице е младо. Защо Ангелите не остаряват? Защото не се мъчат. Само човек, който се мъчи, остарява – грижите, скърбите на хората ги състаряват. Вие търсите Бога, нали? На всяка стъпка Бог ви говори отвътре, че не трябва да живеете както сега – този живот е на миналото и трябва малко да го измените. Например дойде ви страдание или една отрицателна мисъл – защо не може да я промените, да я погледнете тихо и спокойно, да се позасмеете малко на страданието, да считате, че то е ваша привилегия? Искам да се отпушвате, защото сте направили в себе си бентове. Отпушете всички тези бентове, нека си върви течението, за да бъдете съвършено естествени! Това не означава да говориш каквото искаш, това не е естествено. На музиканта тонът е определен. Когато срещнете един човек, колко думи трябва да му кажете и как трябва да започнете? Вие казвате: – Отде идеш? Онзи отговаря: – Не зная отде ида. – Къде отиваш? – Не зная. – Къде се спираш? – В хотел „Лондон”. – Колко време ще седиш там? – Като си замина, ще ти кажа. – Колко плащаш? – По петдесет лева на вечер. Откъде ида не зная и накъде отивам не зная, а къде се спирам и колко плащам зная. Обаче откъде идват тези пари? В Америка има обичай, когато спреш в някой голям хотел с десет-петнадесет етажа, да ти кажат: „Ето тук има голяма кука и дълго въже, при пожар да знаеш как да бягаш.” В България такива въжета няма. Самовъзпитанието изисква при всичките несгоди и неволи в Живота да имате Знание. Вие се спирате върху една мисъл и казвате: „Защо Господ направи света така?” Този въпрос са го задавали хиляди хора преди вас, но никога досега не е даван отговор защо светът е така създаден. За мухата светът е създаден според мухата, за вола – според вола, за хората – според хората и за Ангелите – според Ангелите, всеки свят съответства на съществата, които живеят там. Аз не виждам в света нещо лошо, но има нещо неразбрано в този свят – в теб остава мисълта, че нещо не ти достига. По-богат от баща ти няма, но не само баща ти трябва да бъде богат, а и ти трябва да се запретнеш да работиш; не само учителите трябва да бъдат способни, но и ти трябва да се запретнеш да учиш. Ако ходите окъсани, дължи се на това, че не работите и не учите. И ако има някой невежа, той ще се оплаква, че баща му не го праща на училище, че училище нямало в тяхно време. Целият свят е едно Училище. Ще ви приведа пак разказа за онази знаменита селянка от варненско, която минаваше за мързелива, имаше две слугини, но след като изпадна, към четиридесет-петдесет години стана учителка и започна да учи другите как се тъче и преде. Вие как ще се научите да говорите на хората? Човек никога не може да предаде на другите това, което не е опитал. Никога не можеш да говориш за Любов, която не си опитал, никога не можеш да говориш за Вяра, която не си опитал, никога не можеш да говориш за Знание, което не си опитал. Може да говориш, но в пълния смисъл не може да се предаде това Знание, което не си опитал. Следователно трябва да започнете с нещата, които знаете. Някои от вас са суеверни и казват, че във вторник и петък не трябва да се почва работа. Защо във вторник не вървят работите? Понеже във вторник имало войни, бой и който излезе навън, пукват му главата, а в петък е опасно, защото тогава стават любовни работи и ако излезеш, можеш да се оплетеш. Тогава понеделник остава на Луната, сряда – на търговията, четвъртък – на благородството и на аристократизма, а събота е на набожните хора, които трябва да се молят. Съботата е още по-опасна от вторника и от петъка. Ако в събота не се молиш, работата е зле, затова дойде ли събота, ти през целия ден трябва да се молиш, за да не те сполети някое зло. А в петък защо да е зле? Ако излезеш в петък и не знаеш как да обичаш, работата ти ще бъде зле и ще се върнеш със счупено сърце – за този, който не знае да обича, петък е опасен. В петък сърцето ти трябва да е на място. Защо петък е лош? Защото сърцето ти не е на място. Защо вторник е лош? Защото волята ти не е на място. Ти казваш: „С любов работата не става”, но какво разбираш ти под думата любов? Любовта носи Живот, изобилие – всички блага в света идват по закона на Любовта. Но това не е онази привидна любезност, която хората имат. Онзи, който ви обича, ще ви донесе нещо и ще си замине. Когато светлината минава и заминава, тя ви обича, тя донася нещо и излиза навън, пътува – това е законът на Любовта. Светлината и топлината като идват заедно, всичко донасят – плодове и всички блага. Когато излизаш в петък, трябва да бъдеш като светлината и топлината. Ако не бъдете в този ден като светлината и топлината, ще приличате на свещи, които не могат да се запалят и всеки ще ги отхвърля настрана. Някой ще попита може ли човек да бъде светъл. Човек е запалена свещ и трябва да се усили неговата Светлина. Всички трябва да бъдете умни, мъдри трябва да бъдете всички и тогава новият ви дом, който ще построите, ще се преобрази. Нали в бъдеще ще остареете и животът ви съвсем ще се обезсмисли? Когато остареете до седемдесет, осемдесет, а някой може би и до деветдесет години, къде ще намерите утеха в себе си? Утехата е в онази Любов, която носи вечно подмладяване – човек трябва да влезе в закона на подмладяването. Въпреки че остарявате, не вярвайте в остаряването; въпреки че умирате, не вярвайте в смъртта. В какво трябва да вярвате? Казвате: „Аз не го ли виждам това?” Ако аз дегизирам някого така, че го направя стар, трябва ли да повярвам, че е стар? В театъра млади хора на двадесет години се дегизиран като старци. Вярваш, че си стар, докато си на сцената, но когато слезеш, не си вече стар. Кажете си: „Ние сме актьори и условията на актьорството изискват ние да сме стари, но не сме стари! Актьорството изисква някой път да плачем, но ние не сме плачливи!” Понякога с четири реда сълзи плачеш, но кой би повярвал в сълзите на актьора? Същественото е да дойдем до искрения Живот. Човек, който страда, цялата Земя може да носи на гърба си – щом не може да носи цялата Земя на гърба си, той не е страдал. Аз търся хора на страданието, аз съм петимен да видя човек, който страда – много красиво е страдащото лице! Аз не съм намерил още страдащ. Някой казва: „Знаеш ли колко страдам?!” Погледна го и отговарям: „Не си дошъл още до страданието; до скръбта си дошъл, а в страданието има нещо обновяващо, има Надежда.” Човекът на Надеждата е в положението на змията, която е хвърлила кожата си – погледът му е жив, с надежда, а не с обезсърчение, сериозен. В света страданието носи най-хубавите работи. А пък Радостта, която човек може да има, е качество на Ангелите – тя означава, че човек е влязъл в техния Живот. Страданието е нещо възвишено, благородно. Всички светии са страдали, Христос е страдал, всички Учители са страдали – страданието е последното, с което завършва еволюцията. Йоан, когато се пренесъл в Невидимия свят, попитал: „Кои са тези в белите дрехи?” Казали му: „Те са, които са минали през голямото мъчение, минали са през страданието и сега са облечени в бели дрехи.” Аз не искам да ви представям живота такъв, какъвто не е, да ви казвам, че ще бъдете късметлии. Ще ви кажа, че в първата фаза ще бъдете недоволни, във втората фаза ще се мъчите, в третата фаза ще скърбите, а в четвъртата фаза ще страдате. Ако можеш да превърнеш недоволството, ще имаш едно богатство; ако превърнеш мъчението, ще имаш второ богатство; ако превърнеш скръбта, ще имаш трето богатство, а пък ако превърнеш и страданието, ще имаш всичкото богатство. Недоволен си, мъчиш се, скърбиш, страдаш – това са състояния, които трябва да превърнеш. Епиктет 20 години живял при един римски патриций, който имал две хиляди роби и бил много своеобразен. Той често биел Епиктета, но последният само се поусмихвал. Страшно се гневял римският патриций от това, а Епиктет му казвал: „Един ден ще разбереш.” Случило се веднъж, че господарят силно притиснал крака на Епиктет, който му казал: „Както ми притискаш крака, ще го счупиш, а като се счупи, няма да мога да ти върша работа.” Патрицият се зачудил на неговото самообладание, дал му голяма сума пари и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, където живял свободен. Ако един човек, който нямал познанията на християнството, е живял така, тогава вие, които ги имате, как трябва да живеете? Вас са ви учили малко по-другояче, по-друго възпитание имате: някой ученик отива при учителя си и му казва да му пише по-висока бележка, за да мине. Учителят може да му пише по-висока бележка, но в живота той ще има пак слаби бележки. Това, което сега придобиете, ще го притежавате през цялата Вечност, следователно заслужава си човек да изучава пътищата на Мъдростта. Първото изискване е да имате силна Вяра, да бъдете пълни с Любов – Любов, която да лекува даже. Ако обичаш една болест, ако ти стане много приятна, тогава тя ще си замине. Аз съм виждал хора, които при треска вземат стомната и отиват за вода. След един-два месеца треската ги оставя, а пък онзи, който се бои, с години може да има треска. Събуди в себе си Божественото, мисли за Божест¬веното, за да те освободи от всички мъчнотии! Човек трябва да събуди Божественото в себе си и като го събуди, то ще бъде всесилно в него. Ако не го събуди, ще трябва да ходи на чешмата, а когато го събуди, ще има в себе си извор. Основното нещо трябва да разберете: щом си недоволен, подложи недоволството на научно изследване; щом имаш мъчнотии, подложи мъчнотията на научно изследване; щом скърбиш, подложи скръбта на научно изследване; щом дойде страданието, подложи страданието на научно изследване и виж какво Бог е вложил и кои са причините. Когато дойдат дните на изпитанията, трябва да сте готови. Трябва да вървите по Пътя на Мъдростта сега, та когато дойдат дните на изпитанията, като се обърнете към Мъдростта, да я повикате и тя да ви говори. Вслушвайте се в Доброто, което живее във вас. Не казвайте, че във вас няма Добро – във всеки човек има Добро. Човек трябва да се вслушва в себе си и да вярва в това Добро. Като каже, че в него няма Добро, означава, че не го е развил, не го е използвал. Сега бъдете силни в Словото. Прилагайте Словото, прилагайте търпението, говорете на себе си. На себе си да говори човек е най-интересно – трябва да кажеш на себе си: „Ти си много даровит, но дарбите ти не са развити; много Любов имаш, но не си я проявил; много Сила имаш, но не си я развил; за Небето си кандидат, но не си готов още.” Дълго време имаш още да учиш на Земята и ще се стегнеш да учиш. Ако искате да отидете пред Царските врата, трябва да нарисувате една хубава картина. Ако работите, тогава ще ви приемат – ще трябва да изпеете една хубава песен, да изтъчете едно хубаво платно, да напишете едно хубаво произведение, за да ви приемат. Представете си, че поискат да кажете нещо от Евангелието и вие не можете. Някои от вас даже и Евангелието не знаят. Например, в 10-и стих на 10-а глава от Евангелието от Йоана какво пише? Ще кажете, че Духът ще ви проговори. Какво пише в 15-а глава, 1-и стих? – „Аз съм истинната лоза и Отец ми е земеделецът.” Трябва да знаете поне първия стих от всяка глава. От всинца ви искам да научите първия стих от всичките глави на Евангелието от Йоана. За идната седмица ще научите първите стихове на първите седем глави. Не трябва да приличате на онзи американски професор, който отишъл на пощата, но си забравил името и трябвало да се върне вкъщи, за да пита жена си – това вече е едно болезнено състояние. Човек трябва да се учи да помни. Слабата памет показва, че има стълкновение между ума и сърцето – когато имаш разнородни мисъл и чувство, които не си хармонират, тогава винаги паметта отслабва. Един човек ми каза: „За философия какво ще ми разправяш, аз гладен ще умра!” Аз му казвам: „И много пари да имаш, пак гладен ще умреш.” Всички хора все гладни умират. Не трябва да мислиш, че гладен ще умреш. Гладен няма да умреш, но когато умираш, няма да ти дадат да ядеш, за да не бъдеш сит, когато горе ти дадат обед. Или другояче казано, там не може да имаш обед, ако не гладуваш известно време тук, че като ти дадат ангелски обяд там, да кажеш: „Отличен обед!” Следователно страданията на Земята са едно приготовление, за да оцените благата, които ще ви се дадат. Ако тук страдате, вие сте съучастници на радостите, които ще имате. Както сте съучастници на страданията, така ще бъдете съучастници и на радостите. Онова, което ви се дава на Земята, е за да придобиете по-големи блага. Това е истинското верую, с което трябва да вървите по правия Път на Живота. Ако имате друго верую, ще имате разочарование. Този живот, който сега имате, е отчасти – нито царят е доволен, нито майката е доволна. Нито една майка не е имала синове и дъщери като Ангели. Ако се родят два Ангела от нея, тя втори път няма да иска да има деца – тя търси тези две деца. Аз вземам това в мистичен смисъл: човек живее отчасти, докато се родят в него едно желание и една мисъл, които да бъдат център на целия човешки Живот. Този център е Любов към Бога, която трябва да осмисли Живота така, че този Бог да бъде навсякъде с вас и когато Го повикаш, да те послуша. Когато сме недоволни, когато се мъчим, скърбим, страдаме, ако Го повикаме, да ни отговори – това е Любовта. Когато чуем гласа Му, недоволството изчезва. Като проговори Бог, недоволството, мъчението, скръбта и страданието изчезват и се превръщат на Радост. Направете пълна връзка с Любовта и почнете да учите! Изучавайте стиховете, изучавайте притчите. Вие мислите за остаряване. На онзи свят като идете, ще се подготвяте да работите и невидими ще се върнете тук, на Земята, за да проповядвате от дом на дом в продължение на двадесет години. Някой се е отчаял, а ти ще го обнадеждиш. Ще идеш при втори, трети, четвърти – така двадесет години ще проповядваш. Някои от вас двадесет години ще учат хората да не пият вино, други двадесет години ще проповядват на момите да не се женят, трети двадесет години ще учат момците на същото. Едни двадесет години ще учат хората да не лъжат, други ще ги учат двадесет години да се не страхуват, трети ще проповядват на хората да ядат умерено. Това е наука. Господ ви е турил някъде. Сега вие искате да ви се дадат големи дарби и знания изведнъж, че като проповядвате, да кажат: „Колко знае този човек!” Във варненско преди години се яви гадателка, при която цялата околност се стичаше – гадаеше с един голям морски охлюв и всичко знаеше. Тази гадателка я обраха разбойници, но тя не можа да види на охлюва, че ще я оберат. Следователно човек може да има всичкото знание, може всичко да гадае, но трябва да знае и кога ще го оберат. Всяка една работа на Земята не трябва да се довършва. И аз ще направя същото – има нещо, което няма да кажа. Не искам да ме оберат... „Отче наш” 12 май 1932 г., 16 ч., София, Изгрев
  22. Ани

    1932_05_05 Узрял плод

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г. Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание Узрял плод Добрата молитва „Духът Божий” Ще прочета 22-а глава от Притчи Соломонови. „Бог е Любов” Най-първо децата се учат да ходят – започват с лазене. Страхливият човек, когато застане пред голяма опасност, започва да лази по земята. Като четете 22-а глава от Притчите, ще научите истинския Път, по който човек може правилно да се развива. Вие много пъти сте слушали за него, но има пътища, които не извеждат доникъде. Има известни пътища в гората, по които до никакъв край не може да дойдеш – стигаш до някоя река или до някой планински връх. Тук се разбира за един Път, който има смисъл – по него можеш да се върнеш с онова, което си събрал, можеш да го пренесеш. Има един вътрешен опит и който го знае, може да направи всяко едно нещо. Вие питате за какъв път става дума. Всички ние сме свикнали да ни е сгодно, къщата ни да е удобна и всеки желае да има друг да му шета. Човек не е склонен сам да се заеме да работи. Някои, които не работят за себе си, искат други да работят за тях. Колко ще им струва да дойдат и да измият салона? Считат в реда на нещата да влизат с обуща в салона, а не считат в реда на нещата да измият салона. Ще кажете, че ще се простудите – че всеки, който мие салона, може да се простуди... Най-първо човек трябва да се научи в Духовния свят да бъде чист. Ще си оставиш обущата вън. Мойсей като дошъл до онова свято място, му казали: „Събуй обущата си!” Много пъти вие настоявате да ви кажа някои работи – защо не ви ги казвам? Защото всички сте все обути. За лук и пипер ще ви приказвам, но за някое важно нещо – не. Ще кажете: „Човек не трябва ли да бъде обут?” Човек обут ли се ражда, защо тогава вие толкова държите, където влезете, да бъдете обути и считате за срамота да сте боси? Прави сте в известно отношение: има някои места, дето ако човек не е обут, е срамота. Краката трябва да бъдат обути в добродетели – добродетелната кожа, от която са направени тези обуща, не се каля. Една птица, която хвърчи из въздуха, има право да влезе в салона. Един ден, когато хората започнат да хвърчат като птиците, може би няма да има нужда да си събуват обущата. Аз не съм за събуването им, но аз съм за това всеки, който влиза в салона, да го измива. И сега желая всички сестри да си изкупят греховете. Млади и стари, без разлика, дайте пример! Защо трябва да мием салона? Защото го окаляхте, влизате с обуща. Трябва да започнете с правилото най-първо да внесете Чистотата навсякъде – с Чистотата ще започнете на физическия свят. Видиш ли някое петно по себе си, трябва да го очистиш – не го оставяй, ако искаш да си създадеш един добър навик. Ако видиш, че косата ти е малко разчорлена, вчеши я; ако видиш, че краката ти миришат, умий ги веднага, за да поддържаш онова Божествено правило. Сегашният живот е живот на отлагане – отлагаш веднъж, два, три пъти. Щом ти отлагаш, и Господ отлага. Дойде ти една добра мисъл, а ти отлагаш реализирането й и казваш: „Чакай малко”, но когато идеш при Господа, Той на свой ред ти казва: „Почакай малко”, защото тази добра мисъл е Негова – Той казва: „Както Аз чакам, така и ти ще чакаш.” Един човек отишъл при богат търговец, но последният казал на слугата си: „Кажи му, че ме няма.” После търговецът имал нужда и отишъл при този човек за някаква услуга, а човекът казал: „Кажете му, че ме няма.” Търговецът се учудил: „Ама аз чувам гласа му, как го няма?” Отговорили му: „За теб го няма.” Духовният свят е крайно взискателен, там няма извинение. Когато отидеш там, ще видиш Абсолютна чистота, абсолютна коректност – такъв трябва да бъде бъдещият Живот. Ние искаме тук да си уредим живота, но той все остава неуреден и никога няма да се уреди. Правилото е: онзи, който иска земният му живот да се урежда, трябва да урежда Божествения живот, в това няма изключение. Не търсете да се уреждате само външно, но най-напред уредете Божествения живот и после уредете материалния. Сутрин като станеш, най-първо се помоли, дори прекарай в молитва един час. Ако постъпваш така, и другите работи ще ги свършиш по-добре. Забележете, че очите, които са направени от най-деликатното вещество, постоянно се мият от клепачите – клепачите ги мият около десет пъти на минута, защото е необходима чистота, за да гледаш ясно. А пък човешката мисъл трябва да бъде още по-чиста, за да бъде ясна. Ако ти я занемариш дори за две-три минути, няма да виждаш вече ясно с нея. Направиш една погрешка, отлагаш, пак отлагаш и се оправдаваш, че и царят греши, и Ангелите грешат, а ти все праведен оставаш. Хората са грешили и са понесли последствията, Ангелите са грешили и са понесли последствията – и ти ще ги понесеш, грехът на другите не може да те оправдае. Че някой е съгрешил, какво те ползва това? Нищо, защото с греха си един човек прави пакост на другите. Отговорността ни става голяма, понеже се засягат и другите хора, и колкото нашият грях засяга повече хора, толкова отговорността става по-голяма. Този закон е верен и по отношение на доброто, което правиш: колкото повече хора е засегнало доброто, толкова то е по-голямо. Този закон действа еднакво за зло и Добро. Някой ще попита защо Бог не е направил така, че лошото влияние да не се разпространява. Тогава и Доброто нямаше да се разпространява. Но понеже Доброто е по-силно, винаги влиянието му ще бъде по-голямо. Макар и лошите хора да са повече, добрите хора са по-силни. Ако хиляда души направят зло, то Доброто, направено от един човек, го компенсира. Ако си добър човек, ти струваш колкото хиляда лоши хора. Затова винаги лошите хора искат да привлекат един добър човек към себе си, защото това е голям капитал. Ще ви дам сега няколко правила. Има някои неща, които сега ги учите. Например учите краснопис – какво ще ви ползва той? Ако сте млада мома и вашият възлюбен е много взискателен, вие веднага ще си измените почерка. Учителя пише на дъската: „Прелюбезни ми”. Защо ще назовете вашия възлюбен прелюбезни? За вас той е вече над всичко, освен него друг няма и вие му казвате: „Откак те срещнах, моят живот се осмисли!” Защо се е осмислил? За да се осмисли животът, трябва да сте разбрали нещо. Вие сте срещнали някого, но не сте го познали. Когато сте срещнали момъка, вие сте гледали само физическия човек – дали косите му са дълги, дали веждите му са дебели или тънки, какво му е челото, дали е къдрава косата му. Затова по-късно този човек ще се вкисне, понеже той има свойството да се вкисва, да ферментира и да става на вино. Когато вие пиете от това вино, ще се опиете и като станете сутринта, главата ще ви боли. Сега ще изясня думите си: между вас се ражда дисхармония, понеже не сте видели Истината, не сте видели Този, който ви обича. Вие търсите този, който въобще не ви обича. Същият този, който е на Земята, понякога се чуди, как сте се влюбили в него. Вие не сте се влюбили в него, но сте се влюбили в някого, а онзи се чуди защо и за какво сте се влюбили в него и не може да си даде отчет. Как може да се влюбиш в един човек, когото не познаваш? Не може да обичаш една книга, която не си чел – само една хубава книга, която си чел, може да обикнеш. Понякога може да се заблудиш от хубавата подвързия. Един човек трябва да го четеш най-малко четиридесет и пет години, за да го познаеш – от кора до кора ще го четеш четиридесет и пет години и след това ще се върнеш и ще направиш коментар на прочетеното, за да видиш какво се крие в душата му. Ако вие имате един приятел и му направите една забележка, Любовта ви няма да издържи. Ако вие тръгнете по пътя на Обичта към Бога, ще направите ли забележка на Бога за това, че ви е дал тези и тези неприятности, ще кажете ли: „Не знае ли Господ колко Го обичам аз?” Да допуснем, че Господ не ви обича, но вие обичате ли Господа? Любовта покрива много прегрешения. Ако Бог е допуснал някои работи, то от какво можем да заключим, че те са несъобразни. Да допуснем, че една млада мома се е сгодила за някого, а Невидимият свят пречи и гледа да развали тази работа – питам какво зло има в това. Господ знае, че този момък ще развали момата – той е за друга, не е за теб, но ти казваш: „Аз без него не мога!” Ако все ни се иска другите да са криви, а ние все да сме прави, тогава къде е Любовта и къде е погрешката? Ако момата се ожени за момъка, след седем години той й казва: „Този боб не си го сготвила както трябва!” – оттам насетне „многолюбезната” става „любезна”. След забележката за яденето и той става „любезен”. Гърците имат обръщението Иванаки. Но след като прегори още три пъти боба, вече няма Иванаки – отначало има Иванчо, а после само Иване. При това положение как се осмисля такъв живот? Аз искам да ви наведа на онзи велик закон: всяка една мисъл, която се заражда в човека, има известно влияние. Много малки наглед работи могат да нарушат закона на Любовта. Това го правят и мъже, и жени, и учители, и свещеници, и други. Никога не поставяйте препятствие на една чиста вода. На чистия извор, който блика, не туряй преграда, за да не се събере кал. Защото всяка една забележка, която направиш на човека, който ви обича, е кал. И после тази вода ти сам трябва да я пиеш. Защото Любовта е един велик закон, който иде от Бога: тази вода назад не може да се върне, калта ще остане в теб, а пък Любовта ще си замине – ти ще чистиш калта, законът е такъв. Не може да се освободиш от последствията – ако кажеш една лоша дума, водата ще се прецеди, калта ще остане в теб и ще са необходими години, за да се очистиш. Необходимо е правилно разбиране на Живота. Вие трябва да знаете силата на човешката мисъл, силата на човешките чувства. Трябва да знаеш една казана от теб дума какви последствия ще има. От онова, което казваш, човек трябва да е доволен, всяка твоя дума трябва да е разбрана. Някой може да е направил погрешка – остави я настрана. Ако една чешма изтича от Бога, а някои са по䬬пушили и окаляли тази вода, ти не ставай един от тях. Писанието казва: „Всеки ще понесе своето бреме” – всеки ще понесе последствията от своите мисли, чувства и постъпки. Това е закон, който е верен в едно и в друго отношение: и доброто, и злото, което направиш, ще мине през теб. Добрата мисъл, която имаш, ще мине през теб и ще остави своето влияние – това е метод, по който трябва да работите върху себе си. Някой път вие усещате притеснение, когато кажете прелюбезни – притеснението произтича от това, че не сте казали истината. Когато кажеш прелюбезни, ти не трябва да се изменяш през целия си живот. Щом се измениш, твоето заключение не е правилно, защото скъпоценният камък не се изменя, а си остава един и същ; онзи камък, който не е скъпоценен, винаги си остава прост. Простият човек и между учени да го сложите, и между добри хора да го сложите, той все си остава прост, а пък добрият човек и между лоши хора да го сложите, пак си остава добър, дори може да предаде нещо на другите. Скъпоценните камъни от външната атмосфера не се повлияват, но от Живота на хората се повлияват – има диаманти, които при носене от някои хора изгубват своя блясък и се принуждават да ги дадат на други хора, за да си възстановят блясъка. Има хора, които се показват лоши, но в сърцето си са добри – те само отвън са лоши, но вътрешно са чистосърдечни и всяка една тяхна дума има смисъл, без да говорят едно, а да се разбира друго. При такива добри хора скъпоценните камъни не губят своята цена, а стават проводници на Божествена сила. Светията придава на своята дреха нещо хубаво, което след време се изгубва. По същия начин човек трябва да бъде добър, за да се образува около него една аура, едно вътрешно ухание. Когато образува тази аура около себе си, той започва да усеща, като че е в свой дом. Вие често се тревожите, мъчно ви е, защото нямате хубава аура и тук-там тя е продупчена. Създайте си една хубава аура! Това може да стане за една, две, за десет години спартански живот – един сериозен, не отшелнически живот. Трябва да знаете, че само Доброто в света е силно. Кажете: „Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина! При Бога никой не умира и аз няма да умра! При Бога всички живеят и аз ще живея!” А пък вие казвате, че ще умрете. Умирането е едно, а пък отиването при Бога е друго. Който умира, с тарга го изнасят навън из къщи, а пък който си заминава, той сам си затваря къщата, тръгва си и никой не го придружава, само понякога може да има и изпращачи. А пък онзи, който умира, го погребват. Та казвам сега: в пътя на развитието ви не искам във вас да влезе една отрицателна мисъл. Има наслоено зло в човека не само от това поколение, а от стотина, двеста, триста поколения. Злото е дошло по тази линия у теб, но и Доброто, което е оставено от дядо ти, е също твое наследство. Ако не изплащаш злото, няма да ти се даде и Доброто. Не е важно дали външният свят ни одобрява, или не. Всички вие живеете в един свят, който е добър. Как ще обясните, че на два-три километра дълбочина, при най-неблагоприятни условия се е образувал един скъпоценен камък, който струва милиони английски стерлинги? Един въглен, за който не давате и пет пари, става скъпоценен камък – съзнанието на този въглен се е повдигнало. Скъпоценните камъни са камъни, чието съзнание е прогресирало – те са праведните скъпоценни камъни, а пък другите са въглища. Когато един скъпоценен камък излезе на повърхността, той вече има цена. Той в дълбините на Земята е водил чист живот. Ако при най-лошите условия въгленът става диамант, защо човек при условията, в които живее, да не стане светия? Може, стига да иска! Но онзи, който мисли, че лесно може да влезе в Царството Божие, първо ще бъде по-обикновен камък. Под диаманта има много разряди камъни, докато се стигне до най-ниския разряд на обикновената пръст, на обикновената кал. Калта всеки я гази, в нея се зараждат всякакви буболечици, изложена е на постоянни страдания, разлагане и прочее. Същият закон важи и за човека: ако не се стреми към Бога, той ще има постоянно тези страдания. Страданията са дадени, за да имат хората един стремеж за постижение. Да се стремим към Бога означава да добием богатствата, които Бог е приготвил. Когато станем добри, ние не внасяме нищо в Духовния свят, а ставаме проводници на това, което Бог е внесъл в света. Един ден, когато станем скъпоценен камък, някой Ангел може да ни постави на някой прозорец. А такива, каквито сте сега, в онзи свят не може да припарите. Ако влезете, ще внесете смрад и Ангелите трябва да се чистят от миризмата, която ще внесете. Нали съм ви разказвал за онзи калугер от ада, който посетил манастира, показал къде са парите, но след това манастирът запустял... Най-първо трябва да започне пречистване на тялото – това е една от задачите. Вие казвате, че човек е красив, докато е млад. Не, човек е красив, докато е добродетелен. Докато е по-млад, човек има по-щедро сърце, а пък ако поискаш нещо от някой дядо, той не иска да дава. Аз съм наблюдавал някои баби: бъркат в торбата с орехи и дават едва два ореха на детето, което им носи вода, после му обещават: „Утре пак ще ти дам.” Бабата си казва: „Ако дам десет-двадесет ореха, ще се свършат и няма кой да носи вода.” Аз съм срещал само един дядо, който свиреше на гъдулка и децата играеха; след това те му донасят вода и дядото им казва: „Утре пак ще ви свиря.” Кой е по-голям майстор – който дава орехи или който свири? Дядото не подкупва с орехи, а със свирене. Та казвам: не трябва да се подкупвате с два ореха, а дядото трябва да ви свири. Свиренето е мисълта. Вие трябва доброволно, без да ви дават нещо да отидете за вода. Дядото всички го обичат, той е засмян, щедър, половин час свири, всички деца скачат, всички са доволни, а пък бабата дава два ореха и трепери. Под баба аз разбирам стария живот. Казвате: „Да направим добро!” – то е бабино добро, това е даване на орехи. По този начин децата няма да се оправят, защото тези орехи не са на бабата. Всички трябва да научите Пътя на Любовта. Когато човек е умен, добър и душата му е пълна с Любов, той ни най-малко не трябва да мисли как ще прекара живота си на Земята. Трябва да мисли как да изпълни Волята Божия и как да бъде полезен на ближните си. А като мисли за ближните си, човек трябва едновременно да мисли и за себе си. Защото само водата, която тече, остава чиста и нейното дъно остава чисто. Необходимо е едно практическо приложение и онова, което знаете, дръжте го. Например обичате да се гневите, кипвате изведнъж – не се гневете, но си поставете задачата да се справите с гнева. Гневът си има ключ – завърти ключа и му кажи: „Чакай, сега имам малко работа!” Ако спреш гнева в себе си, то енергията му можеш да я пренесеш в някоя по-горна област на твоя мозък – с тази енергия ти ще помислиш за светиите, за Бога. Какво от това, че се е счупило някое шише – толкова фабрики правят шишета, едно шише струва само десет лева, а пък това да си изгубиш за целия ден равновесието струва милиони. Ти тъкмо носиш едно богатство и заради някакво шише от десет лева го изгубваш. Знаете ли за онзи гръцки философ, който след като се научил да живее естествен живот, оставил за себе си само едно канче, но когато видял, че някои пият вода с ръка, хвърлил и него. Ако едно шише може да наруши вашия мир, това шише на място ли е? Ако имате едно шише, което може да се счупи и да ви разгневи, прибирайте го на високо място, за да не се счупи. В бъдеще ще може да се правят чаши, които да не се чупят. Аз бих желал всички вие да станете еластични като гумена топка, която като падне, пак възстановява формата си. Прави погрешки, но после като гумена топка заеми своето първоначално положение! Да допуснем, че някоя ваша сестра има някакъв навик, за който не я обичат. Тя е толкова красива, че й завиждат или всички се плашат от нея, защото хапе и кълве – не я харесват, но нищо не й казват. Какво трябва да правите? Съберете се две сестри и се помолете за нея да придобие мекота. После се съберете повече сестри, пак се помолете и вижте има ли мекота. После продължете така и ще видите, че след няколко месеца тази сестра ще има вече малко мекота и ще каже: „Дотегна ми, и аз искам да бъда малко по-мека!” С взаимен труд може да си съдействате. Да кажем, че някоя сестра много говори; нека си говори, но аз бих помогнал на една сестра, която се обезсърчава, не й се живее, иска да се самоубие, иска да напусне къщата, не иска да работи. Да се съберат две сестри и да се помолят за нея да се насърчи; после да се помолят пет сестри и след една година тя ще стане по-добра, по-весела – законът ще проработи, тя ще стане една от добрите работници. Ако някоя сестра е болна, дори и без да знае тя, помолете се за нея, за да се усили вашата Вяра. Вие казвате: „Какво трябва да се работи?” Ако вие помогнете на една болна или обезсърчена сестра, вие помагате на себе си – всичко, каквото може да направите на другите, ще се отрази върху вашия духовен живот. В какво трябва да вярвате? Вие имате достатъчно Вяра и достатъчно Любов. Вашата любов обаче е затворена в бъчва с грозде – голяма бъчва с обем от стотици килограми, от която пускате по малко през канелката. Имате и тефтер, на който записвате кой е платил и кой не – който плаща, давате му. Досега любовта ви е любов на канелка. Ще ви приведа анекдот от едно варненско село: майката на едно младо братче и сестриче им казала: „Накладете огън и ако можете, омесете хляб!” Те почнали да шетат и пуснали виното да тече от бъчвата... Старото вино трябва да се пусне от бъчвата. Никога не се спирайте върху старите си навици – много навици има, но те са старо вино. Невидимият свят има за цел да преобрази хората. Това е едно Ново учение – Съществата идват от Невидимия свят и всеки ден ще ви казват по нещо ново. Трябва не само да вярваш, но да влезеш във връзка с по-напредналите братя и сестри, и ако ти ги обичаш, и те ще те обикнат. Ако те идват всеки ден, тогава работата върви добре, тогава си весел и добър. Защото тези Същества, които идват от Невидимия свят, проявяват един живот по закона на съответствието – ако човек живее между млекопитаещите, не може да научи нищо, но ако живее между разумните хора, ще научи много добри неща. Един психологически закон гласи: трябва да се намери разрешение на задачата за вътрешния индивидуален живот. Когато никой не съчувства на човека, какво трябва да се направи? Ако човек знае как да възприема въздуха, как да се храни, как да мисли, той може да бъде здрав. Сегашните хора постоянно губят равновесие – всеки ден по десет, двадесет пъти се смущават и губят равновесието си. Следствие на това днес трудно ще срещнеш хора, които да не са нервни. Някой казва: „Тежки са времена”, друг казва: „Лоши са условията”, но всички тези условия могат да се подобрят. Те се развалят от хората – един човек може да развали условията на хиляди хора. Един човек може да запали цял един град, един човек може да дойде и да научи хората на добро. Въпросът седи в това човек да бъде проводник на Божествената Любов, да бъде във връзка с Реалността и да знае какво нещо е тя. Както човек идва в съприкосновение със светлината на Слънцето, така трябва да бъде в съприкосновение с Божествените мисли – той трябва да има тази опитност. Някой може да ви разказва своя опитност, но тя може да бъде само подбудителната причина, защото единствено това, което сами опитате, може да ви ползва. Винаги повдигайте ума си! Никога не се спирайте върху отрицателната страна на Живота! Защото всеки, както и да е мислил, ако е мислил зле, няма от това придобивка. Образно казано, ако водата е станала мътна, това си има своята причина; ако хората са станали лоши, това си има своята причина. Причините не произтичат от самото Битие – има едно вътрешно отклонение и тогава се създава злото в света. Щом допуснеш най-малката отрицателна мисъл, тя може да стане проводник на бъдещо нещастие. Сега трябва да вложите в мисълта си следното: първо, човек е в сила да подобри своя Живот; второ, във всички хора има желание да подобрят Живота си, само че не знаят как. Един инженер може да съгради едно здание, но онзи, който не се е учил, трудно може да го съгради. Необходимо е да знаете откъде трябва да се започне. Вие казвате, че трябва да се живее добре и да се говори добре, но трябва да съществуват образци – как ще живее човек добре? Той трябва да мисли добре, а за да мисли добре, той трябва да има обект. Вие може да направите най-хубавата чешма, но трябва да има един извор, който да изтича през нея – тогава тази чешма има вътрешен смисъл. За да се осмисли Живота ви по този начин, вие трябва да имате един вътрешен обект, един вътрешен Божествен извор, инак вие ще дойдете до едно място и ще кажете: „Ние всичко знаем.” Религиозните хора имат една малка опитност, но те не са влизали в Духовния свят да го видят, нямат тази опитност. Те само предполагат, книги са чели, представяли са си Духовния свят като този на Земята, без да имат опитността на човек, пътувал до Америка или Франция. Християнинът трябва да бъде като онзи студент, който е прекарал четири-пет години в едно учебно заведение – такъв трябва да бъде за него религиозният живот. Някой може да каже, че човек, като умре, ще влезе в религиозния живот. Някой може да отива по този начин, но с това отиване, нищо не се придобива. Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас, то аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.” Казвам: тази е опитността, която трябва да имате. Онези от вас, които искат да се домогнат до същественото в бъдеще, трябва да имат тази опитност. Вие казвате, че това не е възможно. А за онзи, който се учи, е възможно. Затова сега е необходимо тази опитност да я имате. Когато срещнете един човек, който и да е той, задайте си въпроса защо го срещате. На един човек, когото срещате, или вие ще му повлияете, или той ще ви повлияе. Бог живее във всеки човек – тогава Бог, който живее във вас, какво ще му каже; Бог, който живее в него, какво ще ви каже? Бог, който живее в него, все ще ви остави нещо – всеки човек, когото срещате, все ще ви даде нещо, което друг не може да ви даде, и вие ще му дадете нещо, което друг не може да му даде. Всеки ден вие ще придавате нещо на хората и на вас ще ви придават по нещо. И всеки ден вашият Живот ще се отразява и ще се формира от тези Същества, които идват – те ще го копират и ще го занесат горе като спомен. Нали понякога усещате известни възвишени чувства? Те идват като приток отвън, от тези Същества. Някой път казвате: „Едно време беше друго.” Които почнат да говорят за едно време, са остарели. Опитахте вече миналото добро, трябва сегашното Добро да опитаме и да опитаме бъдещето Добро, за да имаме право да говорим за едно време. Вие сега миналото сте опитали и сте започнали с настоящето – пред вас стои бъдещето. Младите казват: „Ние сме млади, трябва да си поживеем”, а старите казват: „Ние остаряхме вече.” Тогава кой ще живее за бъдеще? Дядото казва: „Да свирят младите, аз ще си гледам старините.” Младият казва: „Ако дядото даде орех, аз ще му нося вода”, но дядото няма орехи и няма кой да му носи вода, никой не се интересува от него. Една чешма, от която тече вода, не се ли интересуват хората от нея? Всички се интересуват – и животните, и буболечиците. Но когато пресъхне водата, всички престават да се интересуват от нея. Човек, бил той млад или стар, трябва да бъде извор – тогава никога няма да бъдете стари. И тогава децата, когато идват, и вода, и всичко друго ще ви донасят. Не чакайте да остареете. Човек остарява само в едно отношение – той трябва да остарее, за да замине за другия свят. Старият човек е узрял плод, само старите хора се ядат. Младите хора са зелен плод, а старите хора са узрял плод. Щом остарееш, ще дойдат отгоре, ще те приберат в кошницата и ще те занесат горе – какво лошо има в това? Някой казва: „Да не би да умрем!” Аз не искам да умирате, но искам всички да узреете, всички да живеете. Човек трябва да живее в света и да стане един узрял плод. „Отче наш” Беседи пред Сестрите 05.05.1932 16:00 Четвъртък, София Из „Великата майка”, цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932 издателство Бяло братство, София 2006г ISBN: 954-739-068-3
  23. Ани

    1932_04_21 Доброто семе

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г. Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание Доброто семе Добрата молитва Ще прочета от Евангелието от Матея 13-а глава, 24-ти стих: „Друга притча им предложи и казваше: Уподоби се царството небесно на человек, които посея добро семе на нивата си.” За идната седмица заучете Псалом 93. Във вашия Живот трябва да влезе нещо ново. Аз считам всички ваши възгледи за овехтели, стари дрехи. Трябват ви нови дрехи за Великден, тези са се поизтъркали тук-там, имат дупчици, цветът им се е изменил, някъде дупките са големи, трябва да са турят еми. От детинство до края на живота си човек трябва да учи – целия си живот трябва да посвети на учение. Да не мисли, че за една, две или три години ще научи всичко и после ще ходи само да се разхожда по курорти, да спи на меко и да яде вкусни ястия – тези неща са възможни, но много солено излизат на човек. Ако вземете цялата човешка история, ще видите, че на онези, които са живели много охолен живот – царете, много солено им е излязло. Дори на Соломон, който беше един от най-мъдрите царе на Израил, през носа му излезе. Писанието нищо не казва за това, но има една вътрешна страна, за която самият той се изказва с думите „суета на суетите” и „всичко е суета” – един голям мъдрец, който е имал големи разочарования, иска да каже, че с това, с което живее, е празна работа. За тези празни работи вие бихте пожертвали всичко – ако рекат да ви направят царици, вие веднага бихте приели. Когато стане човек цар, в църква не ходи – понечи ли да ходи на църква, придружава го цял ескорт, по-рано е ходел пеш, а сега – с автомобил. Знаете ли на какво оприличавам поведението на всички тези хора, които се возят с колички? И децата, които не могат да ходят, се движат с колички и ги наглеждат слугини. В духовно отношение всички тези, които се возят на автомобили и файтони са деца – коне и кочияши ги возят, а те мислят, че са големци. Това са деца, те трябва да слязат и да ходят – детето, когато порасне, слиза от количката и ходи пеш. И вие понякога съжалявате, че нямате файтон – хубаво е човек, докато е дете, да има файтонче, но като стане възрастен, добре е да ходи пеш. Защото ако възрастният не се упражнява да ходи, краката му атрофират – щом атрофират краката му, той не може да бъде добродетелен. Краката отговарят на добродетелите, ръцете – на Правдата, очите – на Истината, ушите – на Мъдростта, устата – на Любовта. Файтонът е за деца, а възрастният ще ходи пеш. И ще се молите ръцете, краката ви – всичко у вас да бъде здраво. Човека ще го познаеш по къщата му – че домакинът е спретнат, ще го познаеш по къщата му. В духовно отношение между физическия и духовния Живот има връзка. Няма отделен духовен и светски Живот, те са само едно наше разграничение – духовен наричаме Живота с по-високи стремежи, а светски наричаме Живота с по-ниски стремежи. Христос казва: „Доброто семе”. Паралелно със семето може да изникне и нещо противоположно, което не трябва да ви смущава. Например покрай някоя добра мисъл може да проникне във вас някоя лоша мисъл – това става, когато съзнанието ви не е будно: влиза някоя лоша мисъл и когато се вглъбиш в съзнанието си, ще видиш, че е дошъл някакъв образ отнякъде. Човек винаги трябва да пази съзнанието си будно. Например вие сте в града, изпирате дрехата си и я простирате, но от саждите във въздуха тя става мръсна. А умният ще я простре там, дето няма да се нацапа – хубавите неща трябва да се държат закътани на такова място, дето няма никакви сажди. Често хората казват, че Господ ще направи за нас това-онова. Господ много добре си върши работата, но нашата работа е останала назад. Ние трябва да се запретнем и всеки един трябва да има задача – всеки трябва да се запита какво трябва да върши. Често ние се спираме в света и казваме: „Светът не е такъв, какъвто ние го желаем.” Това твърдение не трябва да ни спъва – че светът е лош, е само едно субективно схващане, а друг човек може да бъде точно на обратното мнение. Светът е добър, когато ние сме добри; светът е лош, когато ние сме лоши. Често, когато имате треска, се разваля вкусът ви – каквото и да ви дадат, щом го вкусите, казвате, че е горчиво и безвкусно; в действителност яденето не е безвкусно и когато се избавите от треската, то ви става вкусно; понякога и водата ви се струва горчива. Трябва да преминете към едно ново състояние – трябва да схващате Живота като наука, като изкуство. Животът е цяло едно изкуство. Всеки един от вас трябва да изучава едно, две, три, четири, пет изкуства. Човек има около четиридесет способности и с всяка от тях може да развие едно изкуство, следователно човек притежава места за четиридесет изкуства. Човек притежава и също толкова чувства в себе си, с които може да развие известни добродетели. А сега религиозните хора са се научили да правят по някоя молитва, два пъти на ден се обръщат към Бога и се считат за много религиозни. Казват за някого, че той по три пъти на ден се моли – прекрасно, но той по три пъти на ден яде, спи по осем часа. Какво е придобил човек от съня, когато спи; какво е придобил от храната, когато яде три пъти, или когато се моли по три пъти, какво е придобил? От всяка молитва той трябва да придобие нещо. Ще ви кажа нещо, което трябва да запомните: ако отидете при един чист извор, все ще напълните някой съд с вода и ще го донесете; ако отидете в някоя местност, където има диаманти и смарагди, кой от вас няма да си позволи да вземе някое камъче? Често хората отиват при Бога, но се връщат от тази хубава област, без да са донесли нещо – какво струва такава една разходка? Като се подвизава човек по този начин десет-двадесет години, той най-после започва да остарява, започва да се съмнява. Много естествено, човек, когато осиромашава, започва да се пита дали някога е бил богат. И когато остарее, човек мисли, че едно време е бил млад, а сега е стар и дори сам не вярва, че е бил млад – променил се е толкова незабелязано, като че ли всякога си е бил стар. Затова във възгледите си човек постоянно трябва да се подмладява. С едно ядене или с три яденета на ден работа не става, много е малко три пъти на ден. Сега се забранява много да се яде, защото се изискват много средства. Някои ядат веднъж на двадесет и четири часа, други – два пъти, три пъти, четири пъти, но от духовна гледна точка човек трябва да храни ума си. В това отношение съществуват обикновени положения, с които човек само се забавлява. Това, разбира се, зависи от неговите чувства. Има случаи, когато някоя идея, някое чувство се налага на човек, без самият той да иска; една празна мисъл или чувство могат да го занимават дълги години и да не дават място на нищо възвишено и благородно в него. Например, на някой човек му се иска да стане богат и той от сутрин до вечер мисли само за това – събира, събира пари, с дни и със седмици мисли, че ще разполага с богатство, от което да яде, но изведнъж Невидимият свят го задига. Не че желанието на човек да бъде богат е лошо – човек трябва да бъде богат, но трябва в права посока да търси своето богатство. Той трябва да има богатство, което никой не може да му отнеме. Ако човек е богат, за да развива своите добродетели, за да услужва на своите ближни, е Добро, но ако богатството е спънка за неговото Добро, то се превръща в един капан. Например, ако говорите в една стая, вашата реч не се чува отвън; ако се молите в една златна къща, вашата молитва ще стигне до златния таван, но няма да отиде при Бога. Ако вашата мисъл не е гореща и ако вашето сърце не е горещо, тази молитва не е силна. Във всяка молитва съзнанието трябва да бъде много будно, а това, за което молите, трябва да бъде за вас необходимост. Писанието казва: „Всичко, каквото поискате, да ви бъде!” Това, което искаш в молитвата си, трябва да бъде най-същественото, най-важното, а пък другото самò по себе си ще дойде. Най-първо трябва да дойде най-важното. Ако Животът дойде, той носи всичките си благословения; ако Божественият Дух дойде, то Свободата сама по себе си идва; ако Светлината дойде, придобива се Знание. Където има Любов, там има и Светлина. Под добро семе се разбира това, с което човек е надарен. Например човек е остарял и вече очаква да умре, да иде на онзи свят. Защо им са стари хора в онзи свят? В онзи свят от стари хора нямат нужда, от невежи, от грешни, от хилави, от бедни хора нямат нужда – там болници няма. Писанието казва, че нищо нечисто няма да влезе в онзи свят. Щом влезеш в онзи свят чист, няма да бъдеш подлаган на промените, които стават тук на Земята – зло няма да има, сиромашия няма да има, болести няма да има. Вие искате един Живот, но очаквате той да ви се даде механически, а не искате да работите заради него. Например каква част от денонощието посвещавате на Господа? Изключително за себе си употребявате своето време. Малцина съм срещал, които да употребяват времето си за Господа. Всеки един се моли на Бога за децата си, за мъжа си, моли се за шапка, за дрехи, друг път се моли да стане добър, но да работят за Бога, малцина съм срещал. Първо трябва да придобиете онова състояние, при което всички ваши нужди да не ви смущават. Ако човек служи на Бога с разбиране, всички негови нужди ще се задоволят. Ако иска първо да се задоволят неговите нужди и после от изобилието си да дава, и това е възможно. В първия случай обаче се ражда едно недоволство: колкото човек да се стреми да бъде чист и свят, той вижда, че му липсва нещо и постоянно е недоволен. Той чака първо да стане чист и свят и чак тогава да направи нещо, но понякога така си и заминава за онзи свят – той мисли, мисли и казва: „Тази работа няма да стане сега” и с тази мисъл си заминава. А работата може да стане, защото човек не трябва да уповава на доброто, което прави, но трябва да остави Доброто в него да работи. Доброто е общо у всички хора, то не е ничия частна собственост – Доброто е Божественото, което работи у всеки. Някои са по-добри, понеже дават повече място на Божественото да работи в тях, други не са толкова добри, понеже дават по-малко място на Божественото да работи в тях. Ако се изразя образно, на някои къщите им са с повече прозорци, а на други са с по-малко прозорци. Този въпрос зависи донякъде от вашите възгледи. Вие искате преди всичко да живеете между съвършени хора – това би било идеално, но след като няма такива съвършени хора? След като живееш между хора, които не са съвършени, какво трябва да правиш? Човек е изобретателен. Понякога добрите хора трябва да бъдат изобретателни както пияниците. Един пияница пиел, но ръката му започнала да трепери – щом вземе чашата, ръката трепери, не може да пие вино. Започнал да тъжи, че не може вече да пие и постоянно мислел как да сърба пак вино от чашата. Един ден той направил едно приспособление: взел едно дърво и въже, прекарал го през шията си, започнал да тегли, пил вино и всичко свършило – така най-сетне Господ му свързал и двете ръце и той престанал да пие... Силният човек трябва да сложи чашата с вино пред себе си и да каже: „На чашата аз съм господар, аз съм, който заповядвам – сега ти заповядвам да седиш отвън и да мируваш!” Той слага чашата на масата и излиза да се разходи, после се връща и казва същото. Да допуснем, че ти си недоволна от някоя сестра и когато я видиш, сърцето ти трепва, дразниш се – какво трябва да направиш? Поръчай да нарисуват образа й, купи го и го дръж в стаята си – ще му кажеш: „Няма да ме дразниш, аз съм ти господар!” Ще видиш, че по друг начин започва да ти трепва сърцето: първите дни ти ще виждаш портрета, ще се смущаваш, дори няма да можеш да се молиш, но постоянствай, дръж образа й, докато се справиш. След време ще забележиш, че портретът на тази сестра започва да се изменя. Ако гледаш тази сестра два-три месеца по този начин, ще видиш, че заедно с промяната на портрета и самата сестра ще се измени – когато те срещне, тя ще почва да те гледа по-мило. Вие живеете в един свят, в едно училище и всички тези работи, които имате, са задачи, които трябва да разрешите правилно. Един ден ще те повика учителят по този предмет и ще те пита как ще разрешиш задачата. Така трябва да гледате на живота си. Питате защо Господ ви е дал това; чудна работа, дори учениците в училището знаят защо им се преподава геометрия, география, математика и прочее – това са предмети за изучаване. Например някои от вас имат страх – това е един предмет. Страхът е лош, но без страх е съвсем лошо. Ако човек нямаше чувство на страх, когато влезе в София, ще го прегазят каруците, а инак се пази, ходейки по тротоарите, и така запазва живота си. Към този страх трябва да се добави чувството на благоразумие. Когато Бог вижда, че ние можем да използваме заложбите, които ни е дал, и ги обработваме, Той е доволен. Когато ученикът се учи, учителят е доволен. Когато ученикът свири добре, рисува добре, когато декламира нещо хубаво, учителят е доволен. Когато влезете в Небето, в Невидимия свят, когато отидете при Царските врата, ще ви накарат да издекламирате едно стихотворение – кое стихотворение ще декламирате? Вие още не знаете дори едно стихотворение, а се чудите кое. Там ще ви накарат да изпеете най-първо една песен – коя песен ще изпеете? Ако хубаво изпеете песента, вратата сама по себе си ще се отвори; ако не я изпеете хубаво, вратата ще стои затворена. Ако издекламирате стихотворението хубаво, вратата ще се отвори; ако не го издекламирате хубаво, вратата ще стои затворена. Някой ще попита дали това е буквално или алегорично? Както искате го приемете, но така ще бъде. Писанието казва: „Страхливите няма да наследят Царството Божие.” Защото страхливите, когато тръгват за Невидимия свят, ще ги опитат с най-големите фиктивни изпитания, те ще се уплашат и няма да влязат – и да искат да ги вкарат, пак няма да влязат. Една българска учителка я возели с кола, но я било страх от биволи. На разстояние половин километър тя видяла биволи, скочила от каруцата и хукнала да бяга. Кое е по-безопасно – да стои на каруцата или да бяга? Ако я гони бивол, бягането не може да й помогне, а на каруцата по-лесно може да се спаси. Най-после, този бивол не мисли за нея, той може само да си повдигне главата, за да види кой минава. Всеки от вас си има по един бивол, няма между вас човек без един такъв бивол, който като дойде, ви трепва сърцето. Един се страхува от едно, друг – от друго, но всеки човек има нещо, от което го е страх. Дойде някоя болест, отичат ви краката и вие казвате: „Ами ако засегне сърцето ми!?” Докато е здрав, човек има кураж, но силата му проличава, когато е болен. Човек трябва да заболее, за да види колко е силен – това е изпитание. Болестите, неразположенията и трудните състояния, които идват, са състояния само на физическо поле. Всеки един от вас има такива неразположения, без да им знае причината. Понякога си умъчнен, струва ти се, че целият свят е станал лош; друг път си недоволен, не желаеш да срещаш никого, искаш да бягаш в гората; щом всичко това премине, изменя се състоянието ти. Това неразположение не е самият човек, а е един чужд наемател. Често те впрягат като кон и по цял ден теглиш каруцата; онзи, който те е впрегнал, те пуска вечерта, но целия ден си работил на господаря. Има и друго положение: често ние от незнание сами си създаваме нещастия. Едно малко теле влиза в двора на един чифликчия, намира гърне с ечемик и до дъно го изяжда, чак гърнето се затъква на главата му. Телето вдига глава, но не може да вижда, а хората не могат да си обяснят как е дошло гърнето върху главата му. Това теле не е знаело последствията, но понякога и човек може да си тикне главата в такова гърне. Идва чифликчията, чуди се как да го освободи? Започват да теглят гърнето, но не могат да го изтеглят – предлагат да заколят телето. Едни казват, че телето е чуждо, а други казват, че гърнето е хубаво и най-после решават да счупят гърнето... Наистина, понякога човек трябва да се тури в гърне, за да се оправи работата му. Добрите гърнета стават за саксии за цветя, но не и да висят върху главите на хората или, другояче казано, никога човек не трябва да допуска една мисъл да обгърне ума му така, че да се превърне на гърне, никога не се привързвай за какъвто и да е предмет така, че той да те заслепи. Това теле мислеше, че като си пъхне главата в гърнето, ще разреши всички въпроси. Тези мисли, които ви привеждам, показват от какво човек трябва да се пази. Той трябва да знае кои са съществените неща в света. Има неща съществени, които сами по себе си ще дойдат, а има и неща, които не са съществени – те са товар за самия човек. Различие има между жените. Някоя жена е по-силна, по-интелигентна, друга е страхлива – всичко това си има свои причини. Силната е станала силна, защото се е упражнявала; страхливата е станала страхлива, защото се е упражнявала за страх. Човек чрез упражнения става това, за каквото се упражнява. Чрез упражнения човек може да развие както едно отрицателно чувство, така и едно добро чувство. Само че, човек трябва да постоянства в Пътя, понякога работите не стават с един опит. Например някой казва: „Ще се помоля на Господа.” Когато се помолиш на Господа, Той ще те прати при онзи, който е минал по твоя път, за да те научи – все някога ще срещнеш онзи, който може да те научи. Не търсете щастие, никога не желайте да бъдете щастливи, защото е невъзможно да бъдеш щастлив. Погледнете Небето и вижте, че всичко е хубаво: там е Бог, там е щастието. Там, дето е Бог, там е щастието – щом намериш мястото на Бога, там е щастието. Хубав ден без Слънцето не съществува; щом Слънцето залезе, хубавият ден изчезва. Когато тръгнеш в тъмната нощ, ти ще бъдеш щастлив, докато имаш запалена свещ, но когато изгасне свещта, ще бъдеш нещастен. А истинското щастие, породено от присъствието на Бога, никога не изгасва. Не търсете да бъдете добри, но търсете Доброто, защото човек не може да бъде добър. Идва някой, когото обичате, давате му чиста кърпа; идва друг някой, когото не обичате, говорите му с пренебрежение – къде е твоето Добро? Ако спрямо теб постъпят така, ти веднага ще се докачиш, но според сегашните си схващания ние се считаме за много добри, както онзи, който не знае да пее, се счита за голям певец. За едного ми казаха, че бил много добър цигулар; дадох му да свири и видях, че е обикновен изпълнител. Аз си обяснявам защо според хората той свири добре: песните, които свири на тях, им допадат, а пък според мен, песните, които ми свири, са обикновени. Следователно за някои той е добър цигулар, а за някои – не. Цигулар, който свири добре на умрелите, ако засвири и на живите същото, ще го бият; ако свири добре на живите и засвири същото на умрелите, пак ще го бият. Защо на умрелите се пеят много тъжни песни? Ако тези души отиват при Бога, защо ще им се пеят мрачни песни? Свирят им такива песни, като че ли ги водят на ешафода. Няма никаква логика във всичко това и следователно не си е на мястото такава песен – тази песен не е за Небето, което означава, че този човек не отива при Бога, а на мястото на страданието. Ако вие тръгвате за онзи свят, каква песен би трябвало да ви свирят?... Трябват ви съвсем нови възгледи: когато човек се ражда, ще изпеете една песен до половината, а когато умре, ще изпеете края на песента. Една и съща песен ще изпеете – половината при раждането, а другата половина при заминаването за другия свят, няма да пеете различни песни. Ако песента е от четири куплета, двата ще изпеете при раждането, а другите два – при заминаването. Ако ви се роди дете, вие ще искате да му изпеете първата половина на една хубава песен, която да му носи щастие; при заминаването му ще изпеете другата половина на песента. Сега ще ви кажа половината истина и когато заминавате за другия свят, ще ви кажа половината истина, всичко не може да се каже сега. Има неща, които ако ви открия сега, ще кажете: „Времето не позволява това, не позволява онова.”, но когато умирате и когато се раждате, времето позволява. Та казвам: доброто семе като расте, плодът се събира в Божествената житница – това е отиване в другия свят. Не го разбирайте в лошия смисъл, нямам предвид физическия свят. Когато човек се измени коренно, той ще мине от един живот в друг. Ако попитате онзи, който напуска тялото си, той е готов всичко да жертва. Дотогава е бил скъперник, но когато умира, казва: „На този давам толкова, на онзи – толкова!” – всичко раздава, само че късно. Не при умирането, но приживе трябва да го раздаде. А за това, което завещае, след смъртта наследниците му ще се карат, ще го викат, а той ще ги убеждава да не се карат – така те ще му създадат цяло нещастие. Вие искате сега да намерите правия Път. Не, намерете го, когато тръгвате за онзи свят – тогава трябва да имате една книга-пътеводител за Небето, за да знаете Пътят къде се намира и как трябва да тръгнете. В този Път вие вървите в Живота. Аз не казвам, че не сте убедени – човек трябва да знае нещата добре, за да бъде полезен на другите. Защото понякога човек се поставя на едно изпитание, преди да си обясни истината, обаче в крайната Истина, в която вярва, той не трябва да има колебание. Две неща има, в които човек не трябва да се колебае: първо, не трябва да се разколебава никога в Истината; второ, никога не трябва да се разколебава в силата на своето Знание. Аз за Любовта не говоря, защото най-малкото разколебаване в Любовта винаги води към смъртта. Разколебаването в Божествената Мъдрост води към големи страдания, а пък разколебаването в Любовта води към смъртта. Който се разколебава в Любовта, умира – смъртта е следствие на разколебаване в Любовта. А пък страданието произтича от каквото и да е разколебаване в Истината или в Божествената Мъдрост. Тогава идват страданията, за да ти покажат, че има Един, който знае. След като страдаш дълго време, ще отидеш при Господа и Той ще ти каже, че страдаш, защото се разколебаваш. Питам сега кой от вас не се е разколебал? Не че е грях, не че го искате нарочно, но казвам ви, че има един вътрешен закон. Един закон има в света, подобен на онзи, който посява житото и го туря в решетото. Житото, когато стане на брашно, остава долу, а пък другото е горе. Не че домакинята прави разлика, но онова, което остава горе, тя го туря на една страна, а което е долу, го туря на друго място. Всеки човек ще дойде на това решето. Първо ще се намериш на Божествената нива посят, ще минеш през процеса на житното зърно. Ти трябва да намериш начин да поникнеш, да претърпиш зимата, вятъра, студа, докато разбереш Божиите пътища. Не че Бог има нещо против теб, но това е в твоя полза, само така можеш да се развиваш, иначе ще стоиш в хамбара. Когато Бог иска да ни даде Свобода, Той ни прекарва от едно състояние в друго. Външните страдания идват като един процес на съзнанието. Страданията показват, че сме на правия Път – щом страдате, бъдете сигурни, че се намирате на правия Път. Но когато престанеш да страдаш на Земята, тогава може да се разколебаеш. Сега трябва да изучавате тази дълбока наука за самовъзпитанието – трябва да се възпитавате. Човек трябва да работи върху себе си, за да стане силен. Човек трябва да изработи своята Свобода, но трябва да придобие и Знание, а пък за да придобие Знание, трябва да има широк поглед, трябва да учи. Аз желая всички вие да бъдете много трудолюбиви, да учите и да правите постоянно малки опити. Вие сте в Окултна школа. Аз виждам у вас един стремеж да служите на Бога. Аз мога да ви създам работа колкото искате. Мога да ви дам следния опит: да се разхождате десет-двадесет километра по някое шосе и който пътник мине, да му давате вода; така ще прекарате до обед и ще раздавате вода. Ще кажете, че това не ви подобава. Нали искате един опит! Кой ще се изпита – вие ли ще се изпитате или пътниците ще се изпитат, ако ви се даде такъв опит? Може да го направите – мислите ли, че ще бъде един опит? Това е учение. Не ви пращам да продавате нещо, а ще седите четири-пет часа на пътя и ще давате вода от стомната. Наука е това да знаеш кой човек е жаден; всички няма да черпите – ще седите и ще разгадавате кой човек е жаден и ще му давате една чаша вода. После ще седнете на пътя, ще броите и ще отбележите колко жадни хора има – това ще бъде ваша печалба. Ще вземете нова стомна и ще видите колко чаши вода събира; няма да я мерите предварително, а когато раздавате водата. Няма да губите нито една капка. Ще вземете едно тефтерче и ако някой човек каже нещо, ще го запишете. След като се върнете, ще пресметнете колко чаши вода сте дали и какво са казали хората – това ще бъде вашата заплата. И когато свършите, ще ви питам какво сте научили и колко изречения имате записани. Ще имате четири куплета поезия. Ако мога някой път да ви дам тази задача, ще имате една опитност, която рядко се случва. Но за да направи човек всичко това, трябва да е вдъхновен от закона на Божествената Любов. По същия начин Бог понякога поставя човека в странно положение. Христос, когато дойде на Земята, беше поставен в едно странно положение: пратен беше да слугува на хората, които бяха много по-ниско от Него. Затова не трябва да ви дотяга Животът – ще вземете пример от великите души, които са живели на Земята и са прекарали живот на смирение. Трябва да знаете, че смирението е посоката, по която върви Божията благодат. Човек, който няма смирение, не може да приеме Божието благословение – щом си горд, ти си висок връх, към който не може да отива Божието благословение. Ти трябва да бъдеш смирен, кротък, милосърден, добър, за да дойде Божието благословение към теб. Защо трябва да бъдеш добър? За да дойде Божието благословение към теб. Това е доброто семе, което е посято. Други хора са посели плевели, но само това, което Бог е вложил в човека, е Добро. Правилото е: само онова, което Бог е вложил в нас, е Доброто, а пък онова, което всички други хора после са вложили в нас, е плевел. Всяко нещо, което после е вложил някой в нас, няма да принесе плод, а Божественото ще принесе плод. „Отче наш” 21 април 1932 г., София, Изгрев Беседи пред Сестрите 21.04.1932 Четвъртък, София Из „Великата майка”, цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932 издателство Бяло братство, София 2006г ISBN: 954-739-068-3
  24. Ани

    1932_04_07 Естествени правила

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г. Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание Естествени правила Ще ви дам няколко необходими правила, които трябва да отбележите, правила, които са естествени и които съществуват в Природата. Под думата Природа разбирам Разумния живот. Никакъв Разумен живот не може да има без правила, вън от Природата – вън от тия правила е глупавият живот, а в рамките на тия правила е Разумният живот. Направете следния опит: когато отидете в някоя планинска местност, размътете един планински извор, дайте му ход, спрете се десет-петнадесет минути и вижте какво ще стане. Изворът ще започне от центъра да се чисти, да изхвърля всичката мътилка и най-после ще се избистри. Ако имате часовник, вижте за колко минути изворът ще бъде чист. Каквото направи извора, направете го и вие: идва някой екскурзиант във вашата планина и ви размътва по същия начин; това, което можете да направите с извора, друго същество ще дойде от външния свят и ще го стори – като в някой извор ще бръкне да ви почисти. Питате какво да правите. Направете това, което изворът прави – това, което изворът прави, и вие ще пристъпите да го направите, това е първото правило. Вие употребявате израза свободна мисъл. Под свободна мисъл разбирам мисъл, която функционира по законите на Истината – свободна мисъл не може да имаш, ако не си в областта на Истината. Вие говорите за свободни желания и свободни постъпки; имай предвид, че твоите желания могат да бъдат свободни, само ако си в областта на Истината; и постъпките ти са свободни, ако си в областта на Истината. После вие казвате любовно желание, любовна мисъл. Така, както схващаш свободната мисъл, така ще схващаш и любовната мисъл: за да имаш любовна мисъл, трябва да си в областта на Любовта – тогава твоята любовна мисъл ще върви не според твоето лично желание, но по законите на Любовта. Ако имаш една любовна, светла мисъл, веднага трябва да стане промянана твоето състояние. В любовната мисъл, в любовнот желание и в любовната постъпка действа законът на Любовта – в него ще се тонирате. След това ще дойдете в областта на Божествената Мъдрост – тогава мисълта ще бъде светла, желанието ще бъде светло и постъпката ще бъде светла. Вие често отивате при Бога и Му разправяте за всичките ваши нещастия, обиди: или нещо сте изгубили,или детето ви умряло, или обществото ви гони, или някое изкушение имате. Вие идвате да се оплаквате и Му разправяте, като че Той не знае – и с какво внимание разправяте! Господ ви казва: „Разправи ми още веднъж нещата” – ти ще трябва отново да разправяш. Ако Господте е разбрал, ще ти стане леко на душата; ако не те е разбрал, тежестта ти ще остане, защото не си могъл да си кажеш урока. Ако си казал добре урока на Господа,веднага ще ти олекне, но трябва да направиш това по първия метод или по закона на свободната мисъл –трябва да знаеш с какъв метод да работиш. При Бога като идеш, ще започнеш или от закона на Любовта, или от закона на Мъдростта, или от закона на Истината. Ако не говориш по закона на Любовта, ще говориш по закона на Истината или Мъдростта, няма да ги смесваш. Най-първо ще говориш по закона на Истината и Свободата; ако по човешки допуснем, че не те разбере Господ, по закона на Любовта ще говориш и най-после като говориш по закона на Мъдростта, Господ веднага ще те разбере и ще ти олекне на душата. Та казвам: трябва да се научите да се справяте с вашите скърби и страдания. Скръбта може да бъде вашият слуга, слугиня, може да бъде някой ваш син,дъщеря от миналото. Много пъти сте живели на Земята,имате много синове и дъщери – те ви намират един ден, хващат ви и казват: „Закъсах, осиромашах, ще ми помагаш!” Ти си закъсал, нямаш нищо, но те искат от теб: „Ще дадеш!” – и ти започваш, оттук искаш, оттам искаш. Таман се оправиш с един твой син, дойде втори; с втория се оправиш, дойде трети, четвърти, пети, десети син – всеки иска от теб. Казваш: „Много са лоши тия желания!” Не са лоши те, но когато дойде такъв твой син, иска да го задоволиш, да го пратиш в странство да следва в някой университет. Най-първо го научи да прегъва коляно,да прави поклони. Едно време хората се молеха прави, сега ще коленичиш и ще кажеш на желанията си: „Каквото аз правя, и вие ще го правите!” – когато се молите, ще накарате и вашите желания да се молят с вас. Този ваш син е алегория. С това ваше желание, с тази ваша мисъл какво трябва да направите? Тази мисъл трябва да се реализира. Ти не може да изпъдиш една мисъл, защото тя ще влезе в други, ще обиколи целия свят и това, което иска, ще го направи. Ако си първият,през който тази мисъл минава, ти си на прав път; ако си последен, от нея не можеш да се освободиш. Ако си по средата, можеш да се освободиш; ако си пръв, можеш да се освободиш, но ако си последен, тогава няма отърване. Благодарете, че не сте всякога последни, а сте по средата или в началото, защото ако сте в края, ще трябва да я изпълните. В края ще употребите трите закона. Дойде една мисъл и вие казвате: “Много лоша мисъл!” Ако дойде една мисъл да откраднеш, ти ще откраднеш нещо, ще обереш някоя каса, ще задигнеш някоя торба. Това са доказани работи – ако не знаеш как да постъпиш с тази мисъл, ще пострада касата на някой банкер и ти ще пострадаш заедно с нея. Казваш: „Невъзможно е това да стане с мен!” – ако може да стане с някой друг, може да стане и с теб. Един много набожен човек минава покрай къщата на богат банкер в Америка и гледа една кесия с пари,забравена на прозореца. Набожният беден човек взема кесията, скрива я под палтото, отива си вкъщи и казва: „Господ ми даде тия пари – този банкер има много, нищо не значи, че съм взел кесията.” След това той застава за молитва, но щом рече да се моли, между Бога и него застава кесията – молитвата му отива до кесията и се връща назад. Бедният продължава да държи кесията,не иска да я върне и си казва: „Опитва ме Господ дали съм доволен от кесията, или не. Доволен съм, Господи,но ми позволи да харча!” На втория ден пак се моли,но молитвата пак отива до кесията и се връща назад; на третия, на четвъртия ден – същото. На десетия ден той усеща, че започва да губи своето вдъхновение и радост и решава да я върне, отива при банкера и казва: „Минавах покрай твоята къща, видях тази кесия на прозореца и я задигнах. Ето, връщам ти я, понеже загубих вярата си в Бога. Река ли да се моля, кесията застава между мен и Бога. Прости ми, аз не искам да имам кесия като твоята. Ако ти си готов да ми я дадеш, ще опитам, какво ще каже Господ.” Банкерът отговаря: „Ела утре!” Отива той,а банкерът му дава две торби. Бедният си казва: „Господ на голям изпит ме туря!” Взема двете торби, но като започва да се моли, нещо отвътре му казва: „Пет пари дори няма да употребиш за себе си!” Той тръгва и раздава на бедните – за всяко нещо, което трябва да раздаде, той предварително се моли, за да му се каже къде точно да ги даде. Когато раздал двете кесии за една година, той отива при банкера и казва: „Братко, ще ме освободиш, други две кесии няма да ми даваш, ще намериш някой друг, защото за всяка монета трябваше да се моля и да питам къде да я дам.” Неща, които веднъж са станали, по същия начин не могат да станат с вас. В Природата нещата не могат да станат два пъти по един и същ начин. Често говорим за въздържание. Ето аз какво разбирам под думата въздържание: когато човек прилага закона на Свободата, закона на Любовта и закона на Мъдростта, той трябва да се въздържа от всички ония мисли и желания, които могат да нарушат неговата свобода. С други думи казано, никога не трябва да приемаш една храна, която мъчно се смила – в стомаха храната трябва да бъде добра. Казвам: всяка една мисъл, която служи за твоето повдигане, изпълни я. Същото е и при храненето:онази храна, която поддържа твоето здраве, употреби я; онази храна, която уврежда здравето ти, не я приемай! Всяко едно желание, което разширява твоята душа, внася Свобода или Любов в нея, изпълни го, не питай никого. Всяко желание, което ограничава Свободата,което ограничава Любовта, остави го настрана. Това са вътрешни правила. Има някои неща, които в конкретния случай вие не знаете как да ги изпълните. Няма правило, валидно за всяко едно желание, нито за мислите има правила. Има общи правила, но специфични правила за това, кактрябва да се постъпи в някой конкретен случай, няма. В конкретния случай се познава умният човек. Умният човек, ако постъпи правилно, ще прогресира; друг път човек може да постъпи, както не би трябвало. По който и начин да постъпи, не означава, че човек прави прегрешение. Ако човек яде в момента някоя храна, а после повръща, прави ли прегрешение? Няма никакво прегрешение. Но ако втори път ти дадат същата храна,няма да искаш да я приемеш, или след като я изядеш,ще проявиш неразположение. Ти може да ядеш по-малко, отколкото трябва, или може да ядеш повече, отколкото трябва. Не, при яденето ще възприемеш толкова, колкото трябва! После, храната трябва да бъде доброкачествена. Същият закон е и при желанията: трябва да се подбират желанията – за всички ония желания, които идват до вашата душа, трябва да знаете дали са за вас. В даден случай едно желание може да е изпратено до вас само за да го препратите на друго място – това е подобно на случаите, когато известно писмо е адресирано до вас по пощата, но вие го предавате на друг човек, без да го четете. В Духовния свят някое писмо може да мине през десет-петнадесет души. Може някое ваше писмо да е минало през десет души и всеки един, който го е получил, да е внесъл по нещо. Ако тези хора са напреднали и добри, вашето писмо ще дойде окичено със скъпоценни камъни. Ако не са високо повдигнати,може да го отворят, да го прочетат и пак да го затворят,за да узнаят, какво е написано в него. В този Път, в който сега вървите, има такива неприятности, каквито един ученик среща, заучавайки уроците си. Например вземете въпроса за молитвите, за размишленията, или за медитацията; източните народи определят за това известно време и когато то наближи, ще напуснат работата си – дори и да е чиновник, ще напусне работата си, това е източното разбиране. А пък ти може да си чиновник и пак да медитираш: вземи перото, пиши бавно, после се спри, като че мислиш, и медитирай една-две минути; после пак напиши две-три думи. Защото старият господар на Земята няма право на всичкото ти време. Казвате, че сте длъжностно лице; кажете ми, ако едно лице е длъжностно, колко време трябва да работи? – Осем часа. Кой е онзи вътрешен закон, който ангажира човека? Да кажем, че преписваш едно съдебно решение – има ли закон, който да определя за колко време трябва да го препишеш? Всеки един от вас,който е чиновник, трябва да научи останалите банкови чиновници да медитират. Така те ще имат особено настроение, а сега работят по стария начин. Разказваше ми един евангелист: „Преди да науча Евангелието на общо основание биех воловете с един остен и казвах: „Трябва да работите!” Но когато четох Евангелието, хвърлих остена вече, престанах да мушкам и да бия воловете – давам им малко хляб, побутвам ги по рогата, по муцуната. Когато се обърнах, стана една промяна, дори и воловете се учудиха коя е причината –по силата на Евангелието!...” Когато започне да действаИстината, трябва да стане една промяна и човек да хвърли остена. Без остен пак ще вървят воловете, няма да спре оранта. В Живота става натрупване на много мисли, на много желания. Например говори се върху една беседа два-три пъти, натрупва се материал и нещата стават обикновени, както стават обикновени любовните писма. Първите любовни писма с трепет се пишат, във второто вече пропускаш нещо, не си толкова усърден. Само едно любовно писмо човек може да напише на света, а във всички останали нещо куца. Колкото писма съм чел,първото винаги е най-добре написано, докато в другите вече се правят погрешки. Като намеря погрешка в някое писмо, зная, че не е първо. Във второто има една погрешка, в третото две, после четири, пет и накрая,когато всичко е погрешно, разбирам, че това писмое последното. Защо човек изгубва интереса си? И в Любовта човек изгубва интереса си. В началото някой пред вас минава за Ангел; докато човек е още свободен, турците употребяват нарицателното княз на князете; след това той пожелава да израсте по-високо, сгодява се и тогава за него употребяват израза близо до хората; по-късно той пожелава да се ожени, за което турците употребяват израза с хората е заедно; когато не може да живее и рече да се разведе, казват, че на хората маскара е станал. Най-първо е княз на князете, после е близо до хората, след това е с хората заедно и най-после на хората маскара става. Следователно в началото една свещена идея показва, че ние мислим. Човек не трябва да стига до последното положение. Това, което е вложено в Живота, са опити на човешкия дух да даде ясна представа за това какви трябва да бъдат отношенията на човека към Живота. В края на краищата, след като употребите всичките методи, ще станете катоАнгелите съвършени, няма нито да се жените, нито деца да раждате – ще бъдете съвършено свободни, ще имате един Живот, който се обуславя от цялатаразумност. Женитбата е една Божествена школа, през която трябва да минеш и с отличие да я завършиш. Някой иска да се освободи – докато по всичките предмети и на матурата не получиш шест, не може да си свободен. Когато мъжът и жената завършат, ще кажат: „Свършихме училище.” Когато се издигнете на една по-висока степен на развитие, ще добиете сила да отидете и да учите другите хора. Онзи ученик, който не знае как да се учи, ще търси погрешката в окръжаващата среда. Може да намери причината в баща си, че не бил богат, че нямал средства, или че самият той не е достатъчно здрав. Може много причини да намери, но причината седи в самия човек, изоставането се дължи на друга една причина. В Духовния свят има един закон: всеки човек трябва да бъде изпитан дали може да стане най-голям светия. Ти ще бъдеш подложен на изпит, последно място ще вземеш, ще бъдеш с хората заедно. Ако не издържиш изпита, ще те пратят наново да го държиш. Не е издържал светийството този, когото пращат наново на изпит – той е само светия - подпоручик и оттам ще върви по степените нагоре. В това отношение, когато ти се дава страдание, него считай за нещастие, но за привилегия. Когато идеш при Бога, няма да се оплакваш – благодари, че те е удостоил със страдание, благодари, че можеш да се учиш! Страданието е цяла тайна, то е живо – със страданието, което претърпяваш, е свързано развитието на хиляди същества. Ти трябва да разбереш вътрешния смисъл на страданието и да станеш весел. Дойде ли страданието, стани весел, позасмей се, попей си малко! Когато дойде страданието, никога не питай за колко дена е дошло. При една голяма скръб вие се тонирате – трябва за пет минути да можете да се тонирате, пет минути са достатъчни. Дръжте в себе си едно свещено правило: не отивай при Бога да се оплакваш, да се безпокоиш, да се самоосъждаш. Когато идеш при Бога, Той като те види отдалеч, ще ти олекне – Господ много добре знае за страданието ти. Искаш да бъдеш весел, не можеш и питаш: „Защо да съм весел, как може да съм весел?” Да си весел при скръбта не значи да се смееш отвън, но отвътре да бъде човек весел – това е първото правило. Такива са били светиите: например забият му нож, а той гледа спокойно; забият го по-дълбоко, тече кръв, но той стои; случвало се е онзи, който го пробожда, да неможе да издържи, да падне и да започне да се моли за прошка. Сега в България колко такива хора има? Ако има един, за образец ще бъде! Образец, идеал да станеш не елесна работа, много голямо изкуство е. Ножовете идват, мушкат те, ти подскачаш и понякога казваш: „Отидох в дъното на ада!” Едно същество, на което Бог преподава, в дъното на ада не може да иде – това е внушение. Ужасно нещо е внушението – когато ти внушат едно състояние, може да преживееш това, което става в нечия душа,това е най-тежкото състояние. Чуждата мисъл може да те обсади отвсякъде и да ти говори: „От теб човек няма да стане!” Ти като един дълбок извор трябва да кажеш:„В Името Божие всички тия турени граници да си идат по местата!” Всички страдате от закона на внушението. Казвате, че еди-коя си сестра няма да я бъде – вие не се произнасяте добре. Най-малкото, което може да кажете за нея, е: „Господ да и е на помощ, та каквото стане – то е Божия работа!” А ти казваш, че е закъсала – не казвай така, защото утре друг за теб ще каже същото. Господ е поставил тази сестра или този брат на изпит, за добро ги е поставил. Може вие да мислите за брата какво ли не, но той може светия да стане. Един човек ми разказваше как на тридесет и три години се научил да пие. Връщал се една вечер и един го попитал: – Защо си се напил? – Не е твоя работа. Но онзи започва да го бие, да го удря. По-нататък човекът продължи изповедта си: “Този приятел така ме наложи, та в мен се появи отвращение към пиянството– щом река да ида някъде да пия, в ума ми изскача мисълта: „Никакво пиене!” Този човек внесе страх в мен,толкова страх внесе, че му благодаря много задето ме наби – спаси ме той. Много пъти се молих на Господа да ми помогне да не пия, да ме спаси по някакъв начин, но си мислех, че ще дойде някой проповедник да ми каже:„Братко, недей да пиеш!...” Няма между вас, който да не е налаган – и вас понякога ви налагат по всички правила. Ако в резултат на това налагане (по който начин и да е станало) вие придобиете една вътрешна свобода, страданието е на място. Съществува такова правило: никога не употребявайте отрицателното, прилагайте положителното. Ако не знаеш една работа каква е, кажи: „Тази работа е за добро!” Като казваш, че една работа няма да я бъде и че от теб човек няма да стане, какво печелиш? Кажи: „От такъв, какъвто съм сега, човек няма да стане, но Бог е по-силен от всички работи в света!” Тези правила ще започнете да ги прилагате! Започнете със свободата на вашите мисли, за да започнат те постепенно да се чистят и да придобиете тази вътрешна Свобода. Не трябва да се ражда във вас амбиция непременно да се повдигнете в този живот – не трябва това да желаете, но трябва да сте господари на себе си. Добрият човек не трябва да го е страх от нищо – аз бих желал от нищо да не ви е страх! Вас ви е страх от дявола,от лошите хора ви е страх. Ще ви разкажа какво може да направи една млада мома, какво може да направи някой, който обича: един човек тръгва да направи някаква пакост, среща една млада мома, тя го хваща за ръка, говори с него, след което в него се ражда желание пакост да не прави. Ще попитате какво е направила момата, омагьосала ли го е. При всяко едно изпитание във вашия Живот трябва да бъдете смели – Бог ви е поставил на страдание, за да имате една опитност, за да знаете. Ще правите опит с някой човек, с животни, а може някой път да направите опит и със себе си – и себе си да хванете за ръцете. Това е самовъзпитание. Иди при някой брат, погледни го, хвани го за носа и той ще ти благодари. Ако този човек не е могъл да слуша лекцията, дори и да е богат, каква полза? Ако човек е богат и не може да употреби богатството си, какво го ползва то? Богат човек наричам този, който може да прави железници,фабрики, да оре, който може всичкото свое богатство да го впрегне на работа – това е богатство. Сега вие искате да направите опит, нали? Например вие често бивате разсеяни, забравяте, където турите нещо, не го помните. Има ред методи за подобрение на паметта. Знаете ли от какво произтича разсеяността? Всеки човек може да стане разсеян, когато в него се явява една неувереност в онова, което може да направи. Когато е чрезмерно уверен, човек става напрегнат, а когато е неуверен, той е разсеян. Когато виждам, че някои хора са нахални, аз зная законите; когато други са разсеяни, пак зная законите. Мнозина казват: „Духът ми говори, но не го помня”– те изискват от другите хора да помнят, пък те самите не помнят. Причината се крие в тяхното подсъзнание и просто всички трябва да си признаят, че не са заинтересовани. Когато проговори Духът, ще го чуеш първо в себе си – не може Духът да говори на другите преди да е говорил на мен. Истината трябва да дойде непосредствено в моята душа; идва ли от другите души,тя не е Божествено проявление. Следователно това, което говориш, трябва да го знаеш така ли е, или не, добро лие или не. Така, както Духът говори, аз съм длъжен да ви го предам. Когато Господ праща един пророк, той му казва: „Ще идеш и ще кажеш това и това!” Съществува един пример в Библията: Давид беше голям пророк, но искаше да живее като човек. Когато сгреши, Господ поръча на Натан да му каже: Ти знаеш какво беше – едно малко овчарче, но Господ те взе и те направи цар да ръководиш хората,така ли ги управляваш? Господ каза на Натан каква притча да му даде: Имаше един богат човек и един беден човек,сиромахът имаше едно агне, а богатият – хиляда. На богатия човек дойдоха гости и той не взе от своите агнета, но взе единственото агне на сиромаха и с него ги угости. На смърт! – казва Давид. Натан му казва: Ти направи това. Така рече Господ: „Ти го направи в тайно, но аз ще го изява наяве, та хората след хиляди години, като четат, да знаят.” Тогава Давид написа 51-ви Псалм. Така че, когато Господ проговори, Той ще говори ясно. Божествените работи са точно определени. Ти не трябва да бъдеш разсеян, трябва да имаш памет,да помниш нещата. Ако не помниш, ще се научиш да помниш; ако не можеш да мислиш, ще се научиш да мислиш; ако не си вярващ, ще се научиш да вярваш;ако не знаеш как да говориш, ще се научиш да говориш,понеже всяка дума си има свой ефект. В продължение на една седмица направете едно упражнение. Тази лекция е за сестрите, но братята нека също го направят. Когато станете сутрин, поставете единия си пръст върху центъра на паметта. Може да поставите един, два или трите си пръста, може да поставите и всичките си пръсти върху мястото начовешката памет в средата на челото. Тогава, ако си разсеян, ще концентрираш ума си, за да се възвърне твоята памет до степен да си спомняш неща отпреди няколко прераждания. Ще си държиш пръста на това място пет-десет минути, няма да мислиш. Може да седнеш на коляно или по турски, може да седнеш и на стол, но трябва да си спокоен, никой да не те безпокои. За една седмица ще направите поне едно микроскопическо подобрение – да помните една дума повече, отколкото преди. Аз забелязвам, че мнозина от вас са недоволни от живота. Един човек колкото повече остарява, толкова по-доволен трябва да бъде, а не да става все по-недоволен. Ти си доволна, че си се запознала с един мъж – той утре умира, а ти оставаш без него и плачеш. Ти си се запознала с едно отражение, което отвътре ти говори: „Дали е така,или не е така?” – това са човешки разсъждения, които всеки е опитал. Убеждението, че в някое друго прераждане вие сте започнали една работа, не е вяра, а суеверие. Във всяко едно прераждане вие все започвате, но кой кога е започнал? Симеон18 преди две прераждания е вървял по този път, по който сега върви, но още в ранна възраст е закъсал – затова сега идва рано, за да продължи по този път; започва работата си оттам, откъдето е прекъснал. На колкото години човек напусне този живот, от тази възраст започва да довършва. Може да е напуснал на петдесет и шест години – когато стане на петдесет и шест години, тогава започва. Дотогава живее нашироко, яде, пие, но стигне ли определената възраст, казва: „Аз съвсем закъсах, не може така!” Навсякъде вие свързвате един ваш живот с друг – оттам, където сте свършили единия, почвате другия. Съществата от Невидимия свят винаги използват всичките условия, но те само понякога загатват за тях. Никога Невидимият свят не заставя насила, но предоставя тези условия, ако ти имаш добрата воля. Така и на Симеон казват: „Хайде!”, а той отговаря: „На драго сърце, дано сега да се поправя, благодаря, че ми казахте!” Симеон взема цигулката и започва. Когато го видях в Търново, дори си казах: „Кой ли го е накарал да дойде тук?” Аз сега вземам Симеон като пример затова как стават връзките между отделните животи. Понеже сте влезли в този Път, използвайте всички благоприятни условия! Никога да не те смущава един извор, когато е мътен –може някой човек да го размъти или да се случи нещо друго, но след пет, десет, петнадесет минути изворътще бъде чист. Трябва да се създаде една благоприятна атмосфера, това е новото. Само по този начин дарбите, които са скрити в човешката душа, могат да се развият. Всеки човек трябва да приеме и развие една дарба. Той не може само да се моли, а трябва да се приготви за работа в една област – в този живот всеки човек е определен за една работа, която никой друг не може да свърши. Има много работи, които бих ви казал, но ще го сторя по-нататък. Най-първо, подобрете вашата памет. Помнете, че вашите мисли трябва да бъдат свободни, вашите желания трябва да бъдат свободни, вашите постъпки трябва да бъдат свободни! Още, мислитетрябва да бъдат любовни, всички желания трябва да бъдат любовни и постъпките трябва да бъдат любовни! После, мислите трябва да бъдат светли, желанията трябва да бъдат светли и постъпките трябва да бъдат светли! Това е Божественото! Не му мислете много как ще го направите или какво ще каже някой – направете го, не бойте се! Идва някой човек, иска ти нещо – като бръкнеш в джоба си, монетата, която хванеш, дай я, не си връщай ръката да хванеш друга по-малка. Човекът казва: „Бръкни в джоба си!” – ти бръкваш, хващаш голяма монета, оставяш я, после хващаш по-малка. Каквото хванеш, дай го, не го гледай! Когато не го гледаш, ще хванеш дявола за опашката. Ще ви приведа един пример за Йоан Кронщадски19:идва при него една бедна вдовица и го моли за помощ. Той и казва: Аз ще се помоля и каквото Господ каже. Ела след една седмица. През това време умира един виден княз, чийто потомък бил Йоан Кронщадски. В един плик роднинат оставя осем хиляди рубли. Когато жената повторно идва, Йоан и казва: Това е, което Господ даде – Той повика княза,който остави това. Когато жената отваря плика, уплашва се и казва: Братко, погрешка си направил, мен не ми трябват толкова пари! Но Господ това изпрати чрез мен, вземи го, послужи си! Когато дойде време да извършим Волята Божия,трябва да я извършим както трябва. Когато дойде време да работим по закона на Свободата, каквото и да срещнем, трябва да изпълним Волята Божия. Да не мислим по човешки, да не допускаме тщеславната мисъл и желание да ни благослови Господ. Когато изворът извира, той не мисли, че трябва да извира, понеже има вътрешен напор – той не прави усилие, защото водата, която идва, създава напор. Първо, поемете вашия занемарен Път. Вие не сте лоши, но трябва да знаете откъде сте напуснали Доброто,трябва да намерите вътрешната връзка. На мястото,където сте напуснали Доброто, там веднага трябва да направите връзка и да започнете работа, а не да питате какво сте били в миналото. Някой идва и пита какъв е бил в миналото – аз му казвам: „Еди-коя си работа си напуснал, хвани се да я свършиш!” Някой станал на четиридесет и пет години, иска да следва; преди едно прераждане е трябвало да напусне университета, защото до четиридесет и пет години не е могъл да завърши – сега на стара възраст идва и казва: „Ще свърша университета!” Има баби, които на шестдесет години държат матура; в тях се поражда едно желание, което на двадесет и две години не са могли да изпълнят; не са могли да свършат гимназия поради любовни истории: този любили, онзи любили – не могли да завършат, този момък излъгали, онзи момък излъгали, а не им е идвало на ум да свършат гимназия. При друг случай някоя млада мома взема диплома, но си заминава за другия свят; после идва в трето прераждане като млада мома със завидно обществено положение... Тези работи ще ви станат ясни. Четете книги и романи с такова съдържание. Вашите романи са написани и се пазят из библиотеките – трябва да притежавате напечатан целия роман, в който вие сте главен герой. Кой от вас няма роман? Няма между вас, който да не притежава роман, всички имате романи. Един ден, когато завършите вашето развитие, ще ходите в библиотеките, за да четете вашия роман от единия край до другия и да изучавате вашия Живот. Вие ще прочетете как сте живели в едно съществувание, във второ, трето, четвърто, пето, десето и след като прочетете целия ваш Живот, тогава ще започнете да четете Живота на другите, на вашите приятели. Но те са неща, които ще станат в бъдеще. Сега искам всички да станете като малки деца. Много възрастни сте станали. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.” Вътрешно, по сърце трябва да бъдете като децата – десет пъти да ви лъжат и пак да вярвате. Когато правех своите изследвания из България,имах много интересен случай: две деца бяха оставени в колички – едното дете беше тригодишно, а другото – четири-пет годишно. Както седяха в количките, по-голямото дете хвана другото за косата и го разтърси. Второто започна да плаче, а онова го гледа сериозно като професор. След това гледам, че малкото хваща по-голямото за косата и на свой ред го разтърсва – сега голямото започва да плаче. След това отново първото хваща по-малкото. Така тези деца се хващаха няколко пъти и накрая поумняха, засмяха се, прегърнаха се и започнаха да се целуват. Ето едно представление – питам какъв е смисълът му. Някой дойде, хване те за косата, разтърси те – Волята Божия в света е, когато те хване някой и те разтърси, да научиш нещо. Първото нещо, което трябва да научите е, че Бог ви обича; второто нещо, което трябва да научитее, че вие обичате вашите ближни; третото нещо, което трябва да научите е, че ближните ви обичат. Първото е,че Бог ви обича, а след това, че вие обичате. Когато дойде време да обичаш, ти започваш да чувстваш, че хората те обичат. Понякога при теб идва някой и ти чувстваш, че не го обичаш; после идва друг, чието присъствие ти е приятно... Първото нещо, което трябва да знаете, е, че Бог ви обича, че вие обичате ближните си и че ближните ви обичат. Това е програма – ако сполучите да я приложите,вие ще разрешите задачата си. Сега изпейте „В начало бе Словото”. 7 април 1932 г., Благовещение, София, Изгрев Беседи пред Сестрите 07.04.1932 16:00 Четвъртък, София Из „Великата майка”, цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932 издателство Бяло братство, София 2006г ISBN: 954-739-068-3
  25. Ани

    1932_03_24 Принуждава ни

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г. Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание Принуждава ни „Защото любовта Христова ни принуждава.” Второ Коринтяном 5:14 Добрата молитва Прочете се 5-а глава от Второ послание към Коринтяни. Любовта принуждава босия да се обуе, гладния да се наяде, голия да се облече, невежия да придобие знание, богатия да му се отвори сърцето да дава. Любовта ни принуждава на всичко. Всяко добро, което искате да го направите, ще го направите само ако ви принуди Любовта. Тази дума е силна. Най-способните християни отдавна са свършили своето училище и дипломи са взели на Небето и са на разни места на служба. Тук останаха посредствените. Вие сте от посредствените; от изостаналите не сте, от много способните също не сте, защото ако бяхте от много способните, щяхте да завършите. А пък някой от вас две-три години повтаря класовете и казва, че не помни. Когато има да дава, не помни, а когато има да взема, помни. Когато са го обидили, помни, понеже има да взема. Вие ще кажете сега: „Защо ли съм останал?” Ако ви разправя защо сте останали, ще изгубим време. Нали знаете защо вашите синове и дъщери остават в училище по някой път – същите причини са и вашите. Някои искат да си поживеят. Кой е оставал по четири-пет часа вечерно време да учи – той казва: „На стари години ще уча”, а на стари години съжалява, че не се е учил. Тази е една от причините, но причини има и външни – някой ще те разубеждава: „Защо ти трябва да ходиш по този път?” Поне сега не трябва да оставате в класа. Миналото е минало – да знаете и да не знаете неговите причини е все едно, но какво може да се направи при сегашните условия – то е важното. Главното е да свършиш училището, да се приготвиш за работа, а не само да говориш. Аз искам да ви наведа на една действителна, реална мисъл. Например вие не знаете как да правите опити. Четете Библията! Когато Христос говореше, и тогава хората бяха като вас – не разбраха какво иска да каже Той и учениците един ден Му казаха: „Защо им говориш така?” Христос отговори: „На тях не им е дадено.” Защото слушателите Му не бяха от способните, а бяха невежи, изостанали. Евреите във времето на Христа бяха изостанали назад, а най-способните, пророците, бяха негови ученици. Йоан казва, че от всички евреи сто четиридесет и четири хиляди са способни, но няма български пророк, който да каже колко от българите са способни. Аз не искам да пиша за това; ако дойде някой български Йоан, може да пише и да пророкува. Един ученик може до известно време да бъде неспособен и после да стане способен, възможно е един ученик до известно време да бъде много способен и после да стане неспособен, възможно е някой до известна възраст да не бъде красив и после да стане красив. В „Клетниците” Козет първоначално не е била красива и после стана красива. И когато стана такава, какво придоби със своята красота? Кой е главният герой в този роман? Реплика: Жан Валжан. Козет беше едно голямо изпитание за Жан Валжан, за да се види как ще постъпи. Той беше поставен на едно изпитание, направи жертва и се повдигна. Всеки един човек ще има някоя Козет, тя ще стане красива и ще го напусне – и той трябва да жертва нещо от себе си. В тази книга Юго иска да изнесе идеята, че без жертва няма повдигане в света. Без жертва не може да се издигнете. Ако не работите, богати не може да станете. Ако не се облича човек, облечен не може да ходи; ако не се обува, обут не може да ходи. В цитирания стих Павел казва: „Любовта Христова ни принуждава.” Имало е случаи, когато сте чувствали Любовта. Кой от вас не е чувствал Любовта? Когато някой е чувствал да го принуждава Любовта, той все глупав е ставал. Когато детето от Любов прави нещо, майка му казва, че е глупаво – навсякъде то все трябва да претърпи укори и присмех. Но ако детето постоянства в принудата на тази Любов, то в края на краищата ще се повдигне. Най-напред Любовта ще започне с маловажните работи. Тя първоначално ще бъде осмивана – Любов, която не се осмива, не е Любов. Когато дойде Любовта, човек забравя смеха на хората – те се смеят, а пък той мисли за съвсем други работи. Хората могат да казват каквото искат, но той нито на смеха, нито на укорите им обръща внимание – той си има една идея и все се усмихва. А когато изгуби Любовта, той става много умен, почва да си стиска устните, да примижава с очи, да си маже лицето, дрехи си туря, това-онова си туря, но той сам съзнава, че с всичко това нищо не става. Ти ядеш, за да се намажеш отвътре, за да затлъстееш, да станеш мускулест – ядеш и пиеш, но няма я Любовта, няма какво да те принуждава. Най-после затлъстееш и започваш да се мъчиш. Когато Любовта дойде, яденето става по друг начин: хората на Любовта мазнини не трупат, но трупат мускули, носят едно мускулесто тяло. Тези хора на Любовта са много издръжливи. Човек, в когото действа Любовта, издържа на всички страдания; човек, който има Любовта, и на пост издържа. Аз съм виждал човек да страда и да се смее на болестта – казва й: „Ти като нямаш работа, с мен се занимаваш!” Ако беше друг, щеше да кряска, а пък той се смее и казва: „Болестта ще си замине, на крива врата е дошла болестта.” И действително, болестта си заминава. Или казано на друг език, има страдания, които се причиняват от същества, които седят по-ниско от човека. Страдание, което ожесточава човека, е от по-нисше същество, а пък има страдания, които се причиняват от Висши същества. Например твоят учител може да ти даде една задача или някоя мъчно изпълнима работа – ще се умориш от тази работа, но все таки ще придобиеш нещо. Нима майката не работи, нима учителят не работи, нима художникът, архитектът не работят – всички работят. Скулпторът със своето длето удря, има си идея – ще извае някоя статуя, за да възпитава хората. После ще има моралното възнаграждение, че е внесъл някоя идея, за да видят хората доброто, което е вложено в нея. Или някой писател, който е писал с години една книга, за да четат хората и да се ползват. Говоря за добрите писатели. Вие сте дошли в училище да учите, а не да ви говоря за спасението – вие го знаете, спасението е най-лесната работа. Когато Любовта те принуждава, тогава е най-лесната работа, а когато не те принуждава, е най-мъчната работа. Когато Любовта действа в теб, и царят на гости ще ти дойде. Когато Любовта действа, навсякъде те приемат – дето и да похлопаш, ще те приемат. В Любовта има магическа Сила. Тя прилича на гладния, който като види човек, носещ хляб, му казва: „Заповядайте!” Защото такъв, където и да влезе, все ще даде нещо. Човек трябва да носи нещо в ума си. Някой път човешкото сърце е празно. Защо ще те обичат хората, ако в твоята душа няма нищо посадено? Душата е самият човек. Някой пита има ли душа човек, или не. Душата е тази, която чувства, която съзнава. Ако нямаш душа, ти не можеш да живееш, следователно всяко същество, което има душа, живее, има Живот. Само че тези души се различават: има душа по-малка, по-голяма, по-напреднала, по-ненапреднала. От всички души човешките са най-напреднали, а пък животинските души не са напреднали. Ако оставите едно животно вкъщи, вие знаете какво може то да направи. Както и да го възпитавате, много не може да се очаква от него, но вие трябва да благодарите на животните, че досега те са орали и са работили за нас. Ако не бяха конете, които да превозват необходимите товари, ако не бяха и растенията, които да се жертват за нас, да ни помагат, да ни дават плодове, ако не беше житото!... Това са все души, растителни души – всички тия души дойдоха на помощ, за да помагат на човека. Някой пита какво трябва да правим – аз му казвам: каквото прави житото, прави го; каквото прави крушата, прави го; каквото прави дървото, прави го; каквото прави волът, прави го; каквото прави конят, прави го; каквото правят добрите хора, прави го! Ако така не се схваща въпросът, не може да се разбере правилно. За християнството, за Новото учение някои имат повърхностно разбиране. Някой ученик иска да му пишат висока бележка. Високата бележка трябва да съответства на знанието. При някои разказвателни предмети, които се зазубрят, може да се пише шест, но тези предмети в живота не помагат. Например, когато копаеш на лозето, поезия ли ще четеш? Там трябва да се вдига и слага мотиката, да знаеш да копаеш. Когато трябва да съградиш къща, необходимо е да разбираш това изкуство, друг път трябва да разбираш от тъкачество. Тези неща, които ви говоря, трябва да бъдат за вас един стимул, защото от Невидимия свят вашите Напреднали братя, които са завършили своето развитие, ви преценяват според усилията, които правите. Когато влезе някой Светъл брат, той гледа усилието ви и дотолкова се интересува от вас, доколкото правите усилие. Ако имате желание, ще ви научи, а ако сте заспали и чакате наготово, той ще мине и ще си замине. Понеже сте се събудили в Живота, тепърва ще срещате препятствия, защото живите хора страдат, а не мъртвите. Камъните страдат по-малко, а растенията повече, животните още повече, а човекът, понеже съзнанието му е най-развито, страда най-много. А у вярващите, у тези, които имат Любовта, страданието е още по-голямо. Човек, който страда, живее. Някои страдат, а ги е жал да страдат – това не е страдание. Страданието не може да произведе жалост. Тоз, който жали страдащия, е здрав – той не страда, той иска да избави страдащия, иска да премахне тези условия, които причиняват страдание. Докато някой иска да премахне тези условия у теб или у другите, има нещо, което помрачава ума. Някой път се безпокоиш – например у някого влезе мисълта, че ще умре, и не може да се освободи. Влиза вкъщи, мисли, че къщата ще се събори върху него, качва се на колата и мисли, че тя ще се прекатури, не смее да мине през реката, за да не се удави. Горкият, той се намира в много лошо положение, озърта се наляво-надясно и мисли, че животът няма смисъл. Защо го е страх този човек, че ще умре? Има нещо, което го плаши много, но той не може да го обясни, има у него един вътрешен страх, който му причинява страдание. Тази душа трябва да се освободи. От какво произтича страхът в този случай? Някой се е качил на гърба на един кон и препуска; ти казваш: “Спри се!”, но конят не спира – някой се е качил на коня и постоянно го пришпорва. Този кон го е страх – от кого? От онзи, който се е качил на гърба му. В твоят ум се е качил някой и пришпорва – ти препускаш, ходиш, обикаляш, търсиш някой да те освободи. Най-после се явява някой добър човек и казва: „Я слез от този кон!” Грехът е едно състояние, което е възседнало човешката душа, цял ден я разкарват като някой кон. В какво седи спасението? Да те избавят от този, който се е качил. Как ще стане това? Ще го свалят от гърба ти, ще те ударят и ще кажат: „Хайде в гората, стой там и паси!” И ако ти предлагат торба с ечемик, нищо не приемай, никаква зоб не ти трябва – паси само тревата в гората, пий вода там. Каквито небесни думи да ти казват, не обръщай внимание. Не си ли получавал много любезни писма и после с години ги носиш като всадник. Все имаш надежда, че след години това ще стане, онова ще стане, а онзи, който е възседнал на гърба ти, не ти мисли доброто, той мисли за своя интерес, крадец е. След като е карал коня няколко години, ще го продаде и ще си замине, ти ще ходиш от господар на господар и най-после няма нищо да остане от теб. Когато говорим за Любовта, ние разбираме едно същество, освободено от несгодите на живота. Щом има някой да те обича, ти си вече в онова царство на избавлението – това е денят на избавлението. Щом се говори за Любовта, тя е дошла да освободи човека. Това е цяла наука – човек трябва не само да се освободи, но и много пакости, много работи в себе си трябва да поправи. Има пакости в човешкия ум, в човешкото сърце – всичко това трябва да се поправи. Например заражда се във вас съмнение – на какво се дължи то? На всадника. После се заражда омраза – и тя се дължи на всадника. После се заражда озлобяване, отмъстителност. Всички лоши качества са произлезли от онзи, който те е измъчвал; онзи, който те е яздил, ти е предал всички лоши качества от себе си. Когато дойде някой лош дух в човека, ще го нацапа, ще му прави като лекар всякакви лоши инжекции и той после с години ще има да се чисти. Например някой ти казва, че със смъртта на човека всичко се свършва и ти веднага повярваш, но знаете ли на какво прилича това? Представете си, че живеете вечерно време; идва един философ, завъртва ключа и казва: „Тази светлина ние я образуваме, аз правя светлината.” Това е вярно само за дванадесет часа; след дванадесет часа може да чакате светлина от философа, но когато наближи изгрева на Слънцето, той казва: „Хайде легни си, а довечера пак ще ти говоря за това учение.” През целия ден вие спите и вечерта той пак ви говори. Не, вие трябва да направите друг опит: има светлина, която не се получава със завъртане само на ключа и тази светлина не осветява само едно същество, но озарява цялата Земя – почакайте шест часа и вижте, че на изток се явява голяма светлина, изгрява Слънцето. И ако пак дойде по вечерно време някой да ви казва, че той прави светлината, ще му вярвате ли? Земята прилича на тази философска любов, любов на електрическите ключове: идва някой и завъртва ключа. Тази любов може да се яви, когато запалят лампа или свещ, но изгори ли газта в лампата, изгори ли свещта, свършва се любовта. При електричеството може да се скъсат жиците и изгасва светлината – това е обикновеният живот, за който казват: „Умре ли човек, свършва се всичко.” Човек, когато мине в другия свят, ще влезе в една област, много по-красива, отколкото е Земята, но трябва да е готов за нея. Даже понякога не е полезно да мислим за онзи свят, защото ще забравим този свят и няма да свършим работата си тук. В човека трябва да се развият нови органи. Някой казва: „За онзи свят заминаха бате и майка”, но ако ти нямаш органи, не може да се съобщаваш с тях. То е все едно, когато човек е глух, ти да кряскаш силно, за да те чуе. Когато кряскаш, той ще се мъчи по устата ти да разбере, но я разбере, я не. Та казвам: за онези ваши близки същества, които са заминали за онзи свят, у някои от вас има изработени органи и може да се съобщавате с тях. Вие не сте правили опити. Ще направите един опит за предаване на мисълта: сестри, които се обичат, да седнат на две отдалечени страни и в 12 ч. едната да предаде мисъл, а другата да я приеме. Сутринта да й каже какво е приела или да напише мисълта в плик. Такива опити са правени. Ако по този начин развиете апарата си, то близки същества, които са заминали горе, ще могат да ви кажат нещо. Например някои от тях виждат, че ви предстои голямо изпитание и ще ви кажат да се пазите. Например ще дойде у вас крадец – те ще ти кажат да се пазите, да не го приемате. Или да се пазите от друго нещо: например вашето дете е палаво, може да запали къщата. Съществата от другия свят ще ви укажат благоприятни условия – че еди-кой си ще ви помогне, че няма защо да се обезсърчавате, че в скоро време работите ще се оправят. Ако някоя от вас, сестрите, има тази дарба, то тя ще бъде телеграфо-пощенска станция. Това ще стане на практика – да има една връзка между видимия и Невидимия свят. Някой живее за себе си, за стомаха. Главата, стомахът, белите дробове и прочее трябва да живеят за цялото тяло. Аз съм срещал учени, не само в България, но и в странство, които не разбират това. Едно дете трябва да има дарба – щом няма дарба, въпросът е решен. Та сега се постарайте някои от вас да си предадете една на друга мисли. Сега вие телепатически се съобщавате, но много криво се схващате. Някоя казва: „Еди-коя си сестра не ме обича” – това не е телепатия. Или казваш: „Еди-коя си сестра ме обича” – това не е телепатия. От някакво движение на тази сестра или от свиване на очите и устата, или от някоя нейна дума вадите заключение – това не е телепатия, но е криво тълкувание. Телепатия е, когато знаете, че една сестра, която не сте срещали, ви обича и вие я обичате. Тази сестра, без да ви е виждала, ви пише писма – тя дори на портрет не ви е виждала. Сега трябва да се образуват хубави връзки, но вас ви е страх да образувате любовни връзки между душите – вас ви е страх от Любовта. Вие имате само малка любов, любовта на макароните. Земната любов аз я наричам любов на макароните. Хубава е, как не, доста е хубава тази любов – като свариш макарони, настържеш малко кашкавал и полееш с хубаво масло, става много вкусно! Аз правя сега едно сравнение – може ли да се сравнят макароните с хубави ябълки, круши, грозде или с някой тропически плод, или със сварено хубаво жито? Любовта – трябва да схванете каква е тя. Любовта е това, което създава човека, което внася Живот, Светлина, Радост, Знание, богатство – всичко това. Вие трябва да преминете най-първо през любовта на света, докато дойдете до онази Божествена Любов, до непостижимата Любов. Най-първо човек трябва да започне с малката любов, докато дойде до голямата Любов. Малкото насекомо колко вода трябва да пие? Колкото по-голяма е мушицата, толкова повече и повече вода пие, докато дойдете до човека. Само човек знае да пие вода. Животните, млекопитаещите често умират от препиване на вода – така не се пие вода. Понякога птиците, кокошките по-правилно пият вода – вземат една глътка, вдигат си главата нагоре и пак пият. Това пиене на вода при кокошките го намирам за най-хубаво. Наблюдавам също как някои хора не знаят да ядат. Една свиня, след като си тури муцуната в коритото, повече не я вдига нагоре – това е най-лошото ядене. Когато глътнеш една хапка, ще благодариш на Бога, после ще поемеш втора хапка, ще я сдъвчеш и ще благодариш и т.н. А сега като ядеш, плющят ти ушите. Това търкане създава болести. Яденето е дадено като метод за възпитание. Понеже Бог е скрит в житото, когато ти благодариш, Бог ще се отвори и ще ти даде благословение. Бог е в хляба. Ти постоянно молиш Христа да дойде да Го видиш, а когато Той дойде в хляба, ти гледаш по-бързо да се отървеш от Него и остатъка хвърляш. Там, отдето Христос ще дойде, хората Го отхвърлят, а там, дето Христос няма да дойде, там Го търсят. Христос никога няма да дойде там, дето хората Го търсят. Казано е: „Аз съм живият хляб и който го яде, ще има живот в себе си.” Ще държите тази мисъл в ума си един, два, три дена, месец и тогава тази мисъл ще израсне във вас, този хляб ще се разраства във вас. Казваш: „Какво нещо е Любовта? – Да се намери някой, който да ме обича и да го обичам!” Какво значи обичане, какво значи да обичаш някого и да те обичат? Господ, когато те обикне, ще те умори; мечката, когато те срещне и те обикне, ще те изяде. Бог никога няма да накаже мечката, че те е изяла. Ако мечката изяде само един човек и никого друг, това ядене е на място, но ако иска да яде всеки ден по един човек, тогава вече е друго. Това са сравнения. Когато разглеждате думите на Христа и на пророците, те трябва да се врязват във вас. И тогава целият свят ще добие друго внушение за вас – какъвто и предмет да пипнете, ще бъдете възприемчиви, чувствителни към нещата. Ако едно чувствително дете, което обича майка си, пипне един предмет, който е пипала тя, то ще знае, че го е пипала майка му. Ако ние обичаме Бога, Той трябва да дойде при нас и ако Бог ни обича, ние трябва да отидем при Него. Ако Бог ви е оставил, Той ви чака да Го обикнете, за да дойде при вас. Когато дойде някоя болест, значи Господ иска да ви повика за онзи свят, но вие казвате, че не сте готови още. Той иска да ви обикне, но болният казва: „Кажете на Господа, че още не съм готов, да отложи тази работа.” Казвам: може да се отложи. Господ казва: „Или ще Ме обичате, или ще ви обичам” – няма среден път, тук има голяма свобода. Сега аз имам едно схващане и ще ви кажа как гледам на нещата: когато някой разбойник ме обере, аз се радвам, че Господ му е дал свобода да ме обере, но не одобрявам постъпката на разбойника. Свободата на разбойника е от Бога, а постъпката му не е от Бога. Защото утре ще дойде друг по-голям майстор и ще обере разбойника. Колко е добър Господ! Аз виждам, че Господ ви е дал свобода, а пък понякога виждам, че не искате да учите. Да оставим домовете и да почнем да учим! Христос никога няма да дойде насила, ако не Го обичаш. Момата, когато седне и мисли, тя привлича момъка телепатически. Тя слага едного в ума си, започва да си го представя и казва: „Ела насам, остарях, смеят ми се вече хората, искам да се женя!” Най-после у момъка идва една мисъл, че трябва да отиде и да я търси – от край света той тръгва да я търси и казва: „Едва намерих адреса ти.” Този закон важи и за Духовния свят: ако вие не мислите дълго време за Бога, не може да имате постижение. В православната църква се кръстят – какво значи прекръстването? Първо започвате с Живота, който е на главата. Когато си сложиш трите пръста на главата, значи трябва да мислиш – ти ще туриш ръката на челото и ще мислиш. После ще туриш ръката на сърцето и ще мислиш, ще правиш опити. Накрая ще туриш ръката си настрани на раменете и ще кажеш: „Ще отида да работя!” Това е кръстене. Например дойде някое страдание – страданието е кръстене. Вие трябва да мислите върху това защо страдате. Турете страданието в ума си, мислете за него – защо е дошло и за какво. После турете го на сърцето си, после на раменете си. Мисли, мисли и ще дойде в теб Светлина и ще изчезне страданието! Когато го държиш три дена в главата си, три дена в сърцето си и три дена на рамената си, ще станете приятели. Ще кажеш: „Досега бях мърморко, но сега вече не съм.” А страданието ще каже: „Какво искаш ти? Имам скътани парици.” „Любовта Христова ни принуждава.” Сега е време, когато всички трябва да бъдете носители на Божественото, Божественото във вас да блика! Аз отивам при някоя чешма, спирам се; правя почивка при някой извор, седна и се разговарям с водата. Тя ми разправя една история: как е ходила при тревите, при цветята, какво е правила там, как влизала в някоя градина, как влизала при някого, който бил болен, и му е помагала, как утолила жаждата на някого, как утешила някого ¬ цяла една история. Ти казваш: “Водата само си мърмори.” Тя не мърмори, тя приказва. Ако ние можехме да работим като нея! Светиите отиваха при изворите. Водата никога не може да се окаля, Животът никога не може да се окаля. Сърцето само може да страда малко, когато някои работи ви смущават. Душата някой път страда, но тя никога не става обикновена, защото не е от материалния свят. Тя временно е свързана с тялото, един ден ще го напусне и ще се освободи. Винаги тя може да се освободи. Никакви затвори, никакви окови не могат да й попречат; като дойде времето, тя си заминава, свободна е. И човек е свободен, стига да обича Доброто. Дойде ли Любовта веднъж, ти от затвора навън ще излезеш. Разбира се, ще напусне тялото си този, който знае. В първите времена на Християнството тези, които помагаха в църквата, се молиха и дойде един ангел. Възвишените духове имат сила, владеят законите, за тях няма преграда. Вие не сте се молили дълго време, за да заставите някой ангел да дойде. Сто и двадесет души се молиха и дойде ангелът и каза на Петра: “Да отидеш да проповядваш, да кажеш, че там, дето има Любов, оковите падат!” В новото направление трябва да се съедините в едно. Ще ви покажем Пътя! Не мислете, че за малко време много може да се постигне. Този Път е труден. Но аз бих ви препоръчал един опит: всяка една сестра да си вземе по една тетрадка и да започне най-първо с Евангелието от Йоана. Ако ви дойде изведнъж някое съмнение, изберете си един стих. Извадете си десетте най-важни стиха от Евангелието от Йоана. За да проверите дали сте намерили най-важните стихове, които са необходими за вас, когато ви дойде някой изпит или някоя болест, опитайте да се лекувате. Имате десет стиха; ще ги прочетете, ще искате болестта да я обърнете към Бога. Тя е едно живо същество. Ще прочетете първия, втория, третия стих и т.н. ¬ три дена наред ще четете тези стихове. Ако ви окажат влияние, те са за вас, ако ли не ¬ не са за вас. После изберете други десет стиха, после пак, докато дойдете до състоянието тази болест да се махне. Когато изберете три пъти по десет стиха, щом кажете последния стих, болестта няма да я има. Ще ви кажа един случай: преди петнадесет години един брат от Видин, който обичаше да се занимава със спиритизъм, ме заведе на един свой сеанс. Били много успешни сеансите му, та ме заведе и аз да се радвам. Отидох. В една къща бяха събрани толкова хора, колкото и тук. Наредиха се на голяма верига. Събрани бяха хора с разни възгледи – вярващи и невярващи, смеят се. Един от учителите се смее и казва: „Празна работа.” Една сестра се обсеби от един дух, а те се смеят, тя удря с ръка и изпада в несвяст – беше обсебена от един дух, българин. Искат да го пращат на училище, но той не излиза; вече става 12 ч. полунощ, но той не излиза. Моят приятел идва при мен и ми казва: „Какво да правим, язък за учителката!” Аз казвам: „Сега да направим втори сеанс: наредете се всички, коленичете и четете „Отче наш” – ще четете „Отче наш” така, както никога не сте я чели!” Всички бяха заинтересовани и повдигнати. Братът държи учителката за ръката и когато казахме думите „Защото е Твое царството и силата, и славата во веки веков. Амин!”, тя се събуди и дойде на себе си. Братът се убеди, че това не е внушение, а има външна сила. Така духът го пратиха най-после да се учи. Който не разбира законите, ще каже: „Защо ни трябват такива сеанси, ще подлудее човек”, а всъщност целият свят сега е подлудял. Тези убийства, тези кражби, които стават, се дължат все на такива „напреднали” същества, които обсебват хората и прекарват живота си в празни работи. Хората сега трябва да се научат на Правия път, на Божествения път, трябва да дойдат до истинския Път, който осмисля Живота. „Любовта ни принуждава.” Когато дойде едно страдание, трябва да го преобърнем. На онези, които обичат Господа, всичко им съдейства за Добро. Някой път и омразата, и съмнението са живи същества – вие сте пълни все с квартиранти, под наем сте. Аз самият не съм против кираджиите, но поне да бъдат добри кираджии и да си плащат, а пък те идват и развалят къщата. Човек трябва да бъде изправен! И обратното е вярно – Писанието казва: „Ще изпратя Духа си, Духа на Истината.” Тези Светли Духове когато дойдат, ще внесат нещо в човека, той ще стане човек на изкуството, ще почне да работи, да помага. Когато Божественият Дух дойде в човека, човек излиза от застоя и почва да работи. Употребявайте стиховете от Евангелието от Йоана не само за болести, но и при други противоречия, които имате. Например имате някое неразположение на духа – потърсете един, втори, трети, четвърти стих и този, с който се премахва неразположението и идва във вас Светлината, него стих турете на особено място, за да видите Силата на Бога. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Пътят е материалният живот с всички негови блага, Истината е знанието, а пък Животът, това е сърцето, всичко онова, което желаеш. Само когато познаваш Бога, всички материални блага ще дойдат. Когато познаеш Истината, тя ще внесе Светлина в теб. Бог не само е създал човека, но е вдъхнал в него жива душа – това е Живият Христос. Сърцето ще се обнови, тогава ще разбереш какво нещо е Истината. Когато животът на Земята почне да ти става ясен, ще се зароди в теб желание да помагаш – тогава си в Пътя на Истината. Когато имаш Любов към всичко, тогава си в Живота. Това е цяла една наука, която тепърва трябва да учите. Понякога чувствате някое неразположение, след един-два часа то изчезва. Това трябва да бъде във вас като изкуство, че като вземете цигулката, да може да свирите. Когато човек знае да свири хубаво, вдъхновението всякога ще дойде. Казва се в Писанието: „Духът, който Аз ще ви пратя, който ще ви настави на всяка истина.” Любовта трябва да ни принуждава на всичко. Следния път си донесете тетрадките, на които сте написали избраните десет стиха. Хайде аз ще ви ги посоча: 1. Глава 14: 15, 16: „Ако имате любов към Мене, опазете моите заповеди. И Аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас во веки.” 2. Глава 11: 42: „И Аз знаех, че винаги ме слушаш, но за предстоещия народ рекох това, за да повярват, че Ти си ме проводил.” 3. Глава 12: 26: „Ако слугува някой на Мене, Мене да последва; и дето съм Аз, там ще бъде и слугата ми; и който слугува на Мене, него ще почете Отец ми.” 4. Глава 8: 29: „И този, който ме е проводил, с Мене е: не ме е оставил Отец самичък, защото Аз правя всякога що е Нему угодно.” 5. Глава 6: 63: „Духът е онова, което дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които Аз ви говоря, дух са и живот са.” 6. Глава 3: 33: „Който приеме свидетелството негово, запечатал е, че Бог е истинен.” 7. Глава 3: 3: „Отговори Исус и рече му: Истина, истина ти казвам: Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие.” 8. Глава 20: 22: „И това като рече, духна и казва им: Приемете Духа Святаго.” 9. Глава 21: 5: „Казва им Исус: Деца, имате ли нещо за ядене? Отговориха му: Не.” 10. Глава 15: 26: „А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който от Отца изходи, той ще свидетелства за Мене.” Проверете силата на тези стихове, когато ви дойде неразположение. Научете ги за следния път. А пък който не може всички, да научи поне някои от тях. Научете ги за две седмици. Ще ги казваме вечер след 10 ч. и сутрин, когато имаме най-добро разположение. „Отче наш” Беседи пред Сестрите 24.03.1932 16:00 Четвъртък, София Из „Великата майка”, цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932 издателство Бяло братство, София 2006г ISBN: 954-739-068-3
×