Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'извънредни беседи'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Паневритмия
  • Астрология, Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Calendars

  • Беседите изнасяни на датата

Categories

  • Аудио записи
  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. Аудио - чете Роси От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Постоянството. Благословение от Бога Прочете се от г-н Дънов за вечния живот и 6 глава от Еклисиаст. След поясненията, които ни даде за вечния живот, говори ни върху постоянството следното: Имайте постоянство във всичко и не се обезсърчавайте! Постоянството е пробният камък в живота, с него се опитват силите на човешката душа. Аз ще ви разкажа баснята за жабите. Две жаби живели в едно блато, близо до къщата на един богат земевладелец. Веднъж пожелали да видят какво прави техният господар. Като влезли вкъщи, видели един котел с мляко, което жената току-що издоила и поставила насред. Те надникнали да видят що има в котела и паднали вътре. Започнали да обикалят наоколо дано намерят изход да излязат навън, но това било невъзможно. Едната се изморила и помолила другарката си да слязат долу, за да си отпочинат, но другарката й отговорила да има предвид, че това е мляко, та ако слязат, ще умрат. Обаче тя слязла и се удавила. Другата постоянствувала да обикаля, докато избила млякото и на повърхността се образувало масло, на което стъпила и излязла навън. Така и вам трябва постоянство, да образувате опорна точка и да стъпите на здраво, за да се качите в духовния свят. Често вие се заблуждавате, когато мнозина ви разправят за истината. Оставете всякой да говори каквото си иска. Всяко отделно нещо е истина за лицето, което казва. Вие гледайте истината, която е във вашето сърце, какво ви говори. Не приемайте истини от всекиго. Христос ви е казал истината и от нея се ръководете в живота, бъдете верни и постоянни на това, което имате, за да не ви пресаждат. Както може да се вземе пшеницата и да се сложи царевица, но все царевица ще поникне, не може да е пшеница. Характерът на човека се определя от неговото постоянство. Сега, ако прочетете каквато и да било книга, първоначално мислите, че ще разберете истината, но като я завършите, ще видите, че авторът е казал много работи, но самата истина остава скрита – сами да си я намерите. Така е и в духовния живот. Има работи, които не могат да ви се кажат, вие сами трябва да ги почувствувате. Трябва да изработите известни качества, които ви са потребни за възприемане на истината. Научете се сами да работите, та ако ви дойдат помощници – добре, но ако няма такива, сами се съвземете за работа, и то работа сериозна, а не безполезна. А когато почивате, тогава може да се занимавате с глупави работи. Всичките хора си имат своята нива, в която те работят. Един търговец например трябва да си извърши добре работата. Това е важно. Така е и за един учител, свещеник и пр. Ако не си извършат съвестно работата, отговорни са пред Бога. А казал някой нещо за вас, що от това? Той ви е поокалял отвънка, а вие ще се умиете с вода. Водата всичко чисти и за да се очистите, потребна ви е изобилно вода. Във водата се е появил първият живот и затова Христос казва: "Аз съм живата вода", и само с тази вода може да измиете всичките си грехове. Пазете се сами да се не цапате! Когато грешите с ума си, смущавате духовния свят, а когато грешите със сърцето си, смущавате ангелите. И за да не им препятствувате, те тогава започват да работят върху вас и това ви причинява страдания. Какво би казал един камък, когато скулпторът започне да работи с чука отгоре му. Ако той чувствуваше, не щеше ли да каже: "Защо ме дялаш, какво съм ти сторил, та така немилостиво удряш отгоре ми?" Скулпторът ще му отговори: "Защото от тебе може да стане една хубава статуя." Първоначално камъкът е груб, но когато художникът започне да работи върху него, първо дяла едри парчета, а после все по-малки и по-малки, докато достигне до най-нежните оглаждания и създаде изящна статуя. Когато вие страдате, охкате, пъшкате, то показва, че има нещо във вашата душа, което Бог трябва да одяла и сега дяла едри парчета. Вие се радвайте, че Бог е благоволил да работи върху вас. Вие често презирате един грешник и казвате, че не е добър християнин, но Господ вижда, че от него може за в бъдеще да се организира един добър живот. Една жаба, която живее в блатото, може да мисли за себе си, че е най-черно същество; и може да се каже за една овца: това рунтаво същество, което само блее, за нищо не го бива. И така е, жабата има право да се мисли за най-свободното същество, защото, като види опасност във водата, може да излезе и на сушата. Всичко, което Бог е създал, е добро. Той не гледа на нещата като вас, а вижда по-дълбоко. Един грешник е един камък, от който под ударите на Божествения чук ще стане изящна фигура. Господ работи върху вас, за да развие нови чувства и качества, с които ще може да живеете при ангелите, които са същества много по-напреднали. Те ще ви поставят в по-обширен свят и там ще ви научат на изкуства, много по-добри от тия, и ще ви насочат към нови предмети за изучаване. Сегашните ви страдания са Божественият чук, който иска да ви оглади и придаде по-изящна форма. От вас се иска само търпение. Търпението е едно качество на Бога и за да го придобиете, иска се постоянство. Някой казва: "Аз съм търпелив", но вашето търпение всякой ден се опитва. Може да си търпелив днес и по-търпелив утре, но Божественото търпение ви липсва Господ търпи, когато хората му изпращат лошите си мисли и желания. И Той трябва да ги смъкне в корените, за да ги преобърне на тор. Вие се оплаквате постоянно, че имате страдания, но такива още не сте изпитвали. Сегашните ви страдания са, както на едно дете, което плаче за своите кукли. Но когато порасне и срещне в живота по-големи, то се смее над първите си страдания. Ако имахте по-тъмни чувства, тогава щяхте да изпитвате по-големи страдания. След време, когато чувствата ви станат по-нежни, душата по-отзивчива и се обърнете към миналото, ще видите, че страданията ви са били пращани само като благословение от Бога, а вие сте плакали за куклите си. Бог е велик и благ. Той изпраща само благословения на хората, стига вие да ги използувате. Сутрин слънцето изпраща своята енергия и оживотворява всичко в природата. Всеки негов лъч си има своето предназначение и носи велика сила в себе си. На вас остава да приемете своето си, а останалата енергия е предназначена за други предмети. Вие станете сутрин и се чувствувате неразположени, тогава търсите причините за вашето неразположение отвънка, като почнете да се обвинявате един друг – мъжът жената и жената мъжа, че е причината и пр., без да подозирате, че сте затворили капаците на вашата душа, без да допуснете да проникне в нея нито един светъл лъч. При такова положение отворете прозорците на вашата душа, за да проникне в нея светлината. Някого например времето не го предразполагало и пр., но това показва, че вие не сте в хармония с него, че сте извън Божиите закони и не сте в съгласие с тях. За да не оказва времето влияние върху вашата душа, вие трябва да влезете в хармония с Бога. В Бога всичко е в хармония и уравновесено. Равновесието, това е четвъртият Божествен принцип. Уравновесете вашия ум, вашето сърце и вашата душа, за да сте в съгласие с Бога и да черпите енергия от Него. Вие имате стремление да придобиете богатство, това не е лошо, то ви е потребно за в живота, но знайте, че това богатство един ден ще ви се отнеме, затова стремете се да придобиете такова богатство, което винаги може да носите със себе си и никой да не ви го отнема. Във вашия ум сте накупили* (натрупали) много мисли и желания и като не можете да ги реализирате, понеже тук нямате условия, всичките, обезсърчавате се. Но вие постоянствувайте и не отпадайте духом. Това, което сега не можете да постигнете, за в бъдеще ще осъществите. Затова всяка добра мисъл и желание обработвайте, а безполезните отхвърлете, сложете ги в някой хамбар, за да не ви причиняват болки. Всяка храна, за да ви ползува, трябва да влезе и да се смели в стомаха, ако тя стои вън, ще се почувствувате гладни. Така всяка добра мисъл и желание, които вие обработвате и прилагате в живота си, ще дадат нужните сокове за развитието на вашия ум и сърце. Всички неща, които имате, са преходни и всяко нещо, което ви се отнема и за което страдате, е камък, който Господ ви поставя, за да стъпите и се издигнете нагоре. Препятствията, мъчнотиите, които имате, това са камъните, от които ще образувате стъпала, за да се повдигнете. Така са се повдигнали всичките светии и ако не са имали страдания, никога не биха достигнали до тази Божествена пълнота. И тъй, с постоянство градете на здрава основа, за да бъдете съграждани на невидимия мир и да добиете ония висши чувства, за да имате живот вечен. 6 декември (18 декември нов стил) 1913 г., Търново източник: Ходете във виделината постоянството.pdf
  2. Аудио - чете Роси От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ЩЕ СЕ ПРИРАВНЯТ ВСИЧКИ ПО ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА И МЪДРОСТТА Някой ще ми възрази "Може ли човек да живее без пожелания?" – Не казвам, че не трябва човек да пожелава, но в пожеланията да научи великия закон, по който да постъпва, т.е. да види дали това, което пожелава, е добро за него, за неговите близки, за народа му, за цялото човечество и тогава да пожелава, защото не е важно само да създава жив организъм временно. Вие създавате живота на едно дете, но не минават и 2-3 години и Господ ви взема това дете. Плачете и се чудите защо умря вашето дете. Причината за това нещо са вашите пожелания, нарушенията на най-малкия закон, които са ви направили най-малки в Царството Божие. Под думата "малък" се разбира слаб човек, който се поддава на всякакви изкушения, на всякакви влияния. В слабия човек няма определен и устойчив морал и затова той казва "Как и да е ще се прекара този живот". Нима може да се нарече живот този на свинята, турена в кочината, и на която господарят носи храна 3-4 пъти на ден? Тя мисли, че от нейния господар по-добър няма и от нейния живот по-хубав няма. Питам какъв е сегашният наш живот по отношение на бъдещия ни? У нас трябва да се зароди силно желание да се повдигнем като мислещи същества и да изпълним този велик Божествен закон във всичката му пълнота, за да може да се наречем велики в Царството Божие. В небето има специални комисии, които разглеждат сметките и делата на хората. Който иска повече да се осведоми, нека се позанимае с окултните науки. Ти може да се молиш по четири пъти на ден, но ако в миналото не си мислил и вършил добро, ако и сега не работиш, не поливаш своята градина, не помагаш на хората и животните, то като отидеш на онзи свят, никой няма да те погледне. Всеки, който те види, ще рече "Чакай да видя, вложил ли си нещо в мене, за да ти помогна." Няма нищо вложено "Дай ми излишъка си". Да, но в природата няма никакъв излишък. Такъв човек ще се намери в положението на онзи царски син, който се сгодил за една много красива мома, но се заразил от заразна болест и трябвало да умре от тази болест. В това отчаяно състояние той се молил Богу да продължи живота му поне с един час, за да може да се види с възлюбената си. Тогава Господ изпратил един ангел при някои хора, които били отчаяни и искали да се самоубият и да умрат, за да ги пита: могат ли да пожертвуват един час от своя живот, за да се продължи с толкова животът на тоя царски син? Ангелът си припомнил, че една стара бабичка често се молила Богу да й вземе час по-скоро живота, защото й дотегнало да живее в толкова несгоди. Отива при нея и й предлага да я вземе на онзи свят, а да даде един час време от своя живот за един млад момък. Тя му отговорила: "Да, аз едно време исках да умра, но сега вече измених това си намерение." Когато имате някоя рана, то най-често ще страдат близките до нея клетки, а по-отдалечените ще изпитват това състояние на състрадание само чрез рефлексия. Когато вие страдате на земята, и свързаните органически с вас ще страдат. Днес често в съвременното общество се говори за ада, за рая. Злото е, че ние сме снели ада и рая тук на земята и го опитваме с всичкия му огън и ужас, както и рая с всичките му хубости, тъй както нам е угодно. Не е важно как говоря аз, но е важно да приложите този закон, защото всичко това, което вие виждате сега, ще се срути издъно, в десет години няма да остане нищо от тези закони Такъв ще бъде свършекът на този развален свят с неговата сегашна развратност. Общо Братство ще се създаде по целия свят, ще се смъкне това робство, ще се приравнят богати с бедни, учени и прости, ще се приравнят всички по закона на Мъдростта и Любовта. Това ще бъде новата култура. Въоръжете се с тази мисъл, бъдете герои и не се плашете от нищо. Доста сте служили на дявола. Хората на него вярват повече, отколкото на Бога. Кажете: "Отсега нататък ние ще вярваме в Живия Господ, Който движи света и Който е решил да го разформира." За това е пратил своите слуги. Ако вие не го извършите, камъните ще оживеят и ще преобразуват света. Писано е, дърветата и животните ще станат, а вие, ако не станете, ще бъдете последни в Царството Божие. Ще кажете, че съм малко строг. Не. Ще ме извините, това не е строгост. Казвам само, че вашите отношения като братя и сестри не са, каквито Бог изисква. Казвам ви самата истина. Оставете ежбите между вас, защото няма причини за тях. Да се обърнем към великата истина, която ни сочи Бог и ни зове към велика работа. Турете сега ума и сърцето си на работа, да създадем една велика вълна на любов в света, която ще ви вкара в пътя на съгласието и на великите закони на природата, и бъдете уверени, че бъдещето ще бъде ваше. 29 ноември (12 декември нов стил) 1913 г. източник: Ходете във виделината ЩЕ СЕ ПРИРАВНЯТ ВСИЧКИ ПО ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА И МЪДРОСТТА.pdf
  3. Аудио - чете Роси От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание СМЕЛ И РЕШИТЕЛЕН Учителят ни прочете 10 глава от ев. на Лука. Спря се на стиха "Мария избра добрата част". Мария, тая дума означава "солена вода". Христос в един стих казва "Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли?" Солта е потребна в живота "Мария избра добрата част". Знаете ли коя е тя? Аз ще ви оставя да мислите и после ще ви говоря за това. Когато сестра и се оплаква, че не и помага, Христос и отговори, че за много работи се грижи, а едно е потребно, именно което Мария избра. С това искаше да й каже, че хората с хиляди години са се занимавали все с тия работи и нищо не са придобили. Искате да правите добро някому или дойде някой да ви иска нещо, спазвайте това правило, както е Христос казал "Да не знае лявата ви ръка що прави дясната". А вие давате, без да благославяте, и за това предизвиквате в него гняв и озлобление, като мисли, че вие сте длъжни. Ръката е най-главният инструмент в човешкия организъм. Чрез нея се оформяват всичките мисли и желания. А знаете ли кой е богат? – Богат е само Бог. Хората са слуги или господари. Ако знаеш – господар си, ако не знаеш – слуга си. (Пример за изпадналия богаташ на един остров, гдето слугата му става господар) Господ е изпратил всяка душа да се развива и й е определил място. Всичко, което сега имате, Господ ви го е дал и вие нямате право да разпилявате (примера за укрухите*(трохи), които Христос заповяда да приберат) Защо е человек беден? – Беден е, защото, когато е бил богат, е разпилявал, т.е. не е знаел как да употреби богатството, което Бог му е дал. После Господ го поставя в положение на бедняк, за да го смири, т.е. да не е горд. Дал някому ум и той не е знаел как да го употреби, втори път го праща идиот, за да се учи от другите. Вие сте дошли на земята, да обработите даденото ви богатство и го употребите добре. А вие, като не спазвате Божествените закони, натоварвате се с безполезни работи и заприличвате на една лодка, натоварена с безполезен багаж, която плува в морето и при силна буря може да се обърне и потъне с всичкия й товар, тогава вие ще се намерите голи. Такова ще бъде положението ви, когато ви повикат за другия свят. Сега именно трябва да работите и си образувате тяло, с което ще живеете в астралния свят. Мария именно избра добрата част, тя прие Христа в сърцето си. "Тесен е пътят" като казва Христос, Той разбира да влезете в себе си, да станете господари на ума си, сърцето си, душата си и духа си. Широкият път – това е светът. А тоя свят трябва да разбирате, да пренесете вътре, за да завържете плод. Вие трябва да разбирате живота, защо е например един кон, един вол и т.н. Вие бихте погледнали на тях с презрение, но те са си на мястото и имат дълбок смисъл. Един християнин трябва да бъде смел и решителен и да има благородно и признателно сърце, в каквото и положение да го постави Бог. Това ви казвам, защото има да преминете през много изпити, които идат за света. Сега иде събличането на всичко материално, та и вие няма да отбегнете това. Затова ви трябва повече вяра и решителност. През тоя път е минал Христос и всичките негови последователи, по него ще минете и вие. Сега искате Христос да дойде и оправи света, но Той ще дойде отвътре. Вашето сърце трябва да се отвори и започне да прави добро по вътрешен порив, а не по принуждение. Искате да създадете работа за бедните. Първо, трябва да им приготвите материал. Сега, когато тъчете, първо ви трябва основа и др. По същия начин трябва да работите и в живота. Бърдото, което се движи отдолу нагоре, то поема материята, която имате да обработвате. Совалката, която се движи от едната на другата страна, разпраща тая материя от сърцето в мозъка и обратно, където се обработва и отива в главата, която представлява Божествения свят. Станът дава едно пояснение на живота. Той представлява кръст и по тоя кръст се образува платното. Аз гледам – носите кръстове, но тия кръстове трябва да дойдат заслужено. Кръстове носят и войниците, но те знаят, че са показали геройство и себеотрицание. Страданието, това е тъкание. И вас, когато прекарват през страдания, то значи, че в астралния свят ви тъкат. Горната част на стана представлява главата, совалката отдясно е умът, отляво сърцето, значи умът и сърцето трябва да се съединят, за да се изтъче платното. Всички, които са малодушни, да си стоят в къщи, а които ще воюват, нека имат смелост. Аз искам, когато дойде Христос, да ви намери достойни за работа. Той иде да прегледа тефтерите на хората и какво мислите ще намери написано? Че 8 часа сте спали, три пъти на ден сте яли и преобличали и едва в годината едно добро сте сторили. За мнозина от вас е лошо писано. И в молитвите си искате все материални работи, а за душата си, ума и сърцето си най-малко се грижите. Искате някои да вършат волята Божия, но как ще я вършат, като постоянно се карат? Вие тук започвате, а в астралния свят ще ви дадат по-велика работа. Вас са ви изпратили на земята да спасите поне една душа и сега, като отивате на Небето, трябва да поканите поне един от вашите близки. 27 ноември (10 декември нов стил) 1913 г. СМЕЛ И РЕШИТЕЛЕН.pdf
  4. Аудио - чете Роси От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание КАТО МЛАДЕНЦИ Прочете се 4 глава от Посланието към Галантяном от г-н Дънов, след което той каза Аз ще ви дам пояснение на първите два стиха "Докато наследникът е младенец, не се различава от раба, ако и да е на всичко господар". Ние сме още раби, понеже сме младенци -трябва да възмъжеем. Като младенци сме още под настоятели и домостроители до назначения от бащата срок. Домът на Царството Божие се гради и когато бъде всичко готово, ще се позволи на сина да влезе в него. Тук не можете да живеете без къща, всеки се стреми да има своя къща, иначе може да го изпъдят всяка минута. Така и за астралния свят трябва да си съградите къща. Както тука на земята, така и на небето трябва да имате дом. В Писанието е казано, че Господ отначало се веселил с человеческите синове, но те са искали да знаят повече, били недоволни от Неговите наредби, затова Господ е заповядал на ангелите да направят земята, която е била неустроена и пуста, и така хората сами си създали закони и наредби, под които и досега пъшкат. Синът на Агар, това е човекът на плътта, а синът на Духа е от Сара, т.е. Господ даде Духа по обещанието си чрез устата. Когато се оженят двама души, правят условия Мъжът казва "Тук петел ще пее" и когато ще се изменят условията, жената казва "Сега ще пее женски петел", но работата успява, когато имат взаимно уважение един към друг и имат свобода на действията в духовното развитие. Но докато сте младенци, сте под отговорността на бащата. Когато бащата греши, синът страда и е в опасност, а когато синът греши и страда, бащата е в безопасност. Ако греши бащата, то и синът, който произлиза от бащата е с греха и носи последствията му. Бащата и синът са двама съдружници под закон, ако бащата греши – изгубва, то трябва да плаща другият съдружник – синът, виноват или не, то си е закон. Така и на земята законът заставя съдружника да изплаща загубата на другия съдружник. Синът изплаща загубата на другия съдружник. Синът носи, изплаща греховете на бащата до 4-о поколение, а благословията – до хилядно поколение. Сега, докато сме младенци, съдружници, синове на стария си баща Луцифер, той е бащата на земята, на плътта, Луцифер, или сатана, защото е владеел Сатурна, или демона. Той е нашият баща на плътта, той е падналият велик дух на светлината и за гордостта си е свален и направен владетел на тъмнината И ние, докато сме синове на плътта, на материалния свят, сме синове на Луцифера - младенци, и сме раби, а не още за Царството Божие. Като раби изплащаме с големи страдания греховете на баща си, защото сме в съдружие с него и не се освобождаваме от стария закон. Реката се размътва главно от извора, ако мътилката иде от сред водата, скоро ще се пречисти – то е, ако греши само синът, но ако мътилката иде от главата, от извора – когато бащата Луцифер греши, то водата мъчно се избистря, ето защо Бог Отец изпрати Сина Си, Който се роди от жена по плът и изкупи тези, които могат да се отрекат от стария си баща Луцифер и да приемат осиновението на небесния Дух, за да станете свободни и да влезете в дома Господен. Сега ние сме още младенци под закони и кой когато се приготви да приеме осиновяването, кръщението на сърцето – Духа на Сина в сърцето си, който вика Авва, Отче, – тогава ще се осинови и ще бъде не вече раб, но син и като такъв – наследник Божий чрез Христа. Когато не сме познавали Бога и истината, служехме на тия, които не са богове, но след като познахме Бога, или по-добре – Бог, като ни позна, отсега нататък трябва да служим само Нему или ще се повърнем пак към Луцифера, пак ще се върнем към слабите, скудни стихии, на които пак искаме да служим Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил Апостол Павел е бил в мъки на раждание, докле се роди Христос в неговите ученици. Не е лесно да се роди Христос в хората и у нас в мнозина още не се е родил Христос. Двамата сина на Авраама, от рабинята му Агар и от законната жена Сара – се разбира двамата человека в нас – плътта - синът на рабинята, на Луцифера, и синът на Сара – душата – синът на Духа. Когато ще стане осиновяването, да се роди в нас Христос, ще слезе Духът у нас. 22 ноември (5 декември нов стил) 1913 г. източник: Ходете във виделината КАТО МЛАДЕНЦИ.pdf
  5. Аудио - чете Роси От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ДЕЛЕНИЕТО А Исус, като знаеше техните помишления рече им "Всяко царство, разделено против себе си запустява, и всеки град или дом, резделен против се бе си, няма да устои". Матей 12-25 "Разделяй и владей" – това е девизът на съвременния свят, това е девизът на всеки дом, на всяка майка, на всеки баща, на всяка дъщеря, на всеки син, на всеки началник, на всеки цар, на всеки народ и на всяка култура. Ако някой ме пита кои са причините, за които човечеството страда, ще кажа Лозунгът "Разделяй и владей!". Следователно, докато имате този лозунг, нещастието ще върви подир вас тъй, както сянката върви след господаря си. Христос казва "Всяко царство, всеки организъм, живот, всеки организиран народ разделя ли се, няма да устои ". Ще ви докажа защо именно няма да устои. Всеки дом подразбира условията, от които изтичат благата, защото царството се съгражда върху дома. Христос казва "Ако царството се раздели, и домът няма да устои ". Следователно и царството, и домът ще пропаднат заедно, или на търговски език казано – ще фалират. Фалиментът не е нищо друго, освен това, че ставаш слуга, вол, впрягат те на нивата и онзи с остена казва "Понеже ти си се учил да разделяш и владееш, хайде сега "дий". Днес всички българи на нивата все това учение проповядват дий, дий, синко, разделяй и владей, разделяй една бразда от друга. Казвате "Колко са хубави тези ниви". Питам "Не може ли житото да расте, без да се дели земята?" Едно време, преди да е съществувал човекът, как са расли всички плодове и цветя? Начинът, по който днес се култивират всички растения и овощия, е нов. Мъжът казва "За да готви жената добре, трябва да се набие". Господарката казва "За да си гледа слугинята работата добре, не трябва да излиза често из града и да се понабийва от време на време". Върне ли се отнякъде слугинята, веднага господарката й се сърди и я пита къде се е бавила толкова време. Обаче какъв е резултатът от днешния ред и порядък на живота? Днес всеки, богат и сиромах, гладен и сит, усеща една нервност, едно недоволство, има нещо да му липсва. Какво ще стане, ако сърцето, стомахът, очите, ръцете, краката или друга някоя част от тялото ви се отдели? По закона на делението се постъпва днес в живота, като се отделят дъщери и синове от родителите си. Влезнете в някое религиозно общество и там виждате деление. У всички хора сърцето, стомахът, мозъкът, дробовете не са на едно място, разделени са. За светските хора казват, че се карат за пари. Ами религиозните хора за какво се карат? Значи парите не са причина за каране, те са само повод за това. Защо мъже и жени се карат, защо братя и сестри се карат, какъв е поводът? Лъжливо учение е, гдето хората мислят, че като се разделят, ще бъдат по-щастливи. Делят се само неорганизирани неща, а организирани не може. Добродетелите не може да се разделят, защото разделиш ли ги – ражда се злото. Ако шишетата, в които насипете вода, се пукнат и се раздробят на части, къде ще остане водата ви? Ако мастилницата на някоя ученичка се счупи и мастилото се разлее, то какво ще стане с бялата рокля на ученичката? Тя ще се боядиса. Мастилницата ще каже "Понеже учението е разделяй и владей, то и аз се разделих и там, докъдето е черно, е моя държава". Христос казва "Всеки дом, разделен против себе си, няма да устои", т.е. никакъв разумен живот не може да прогресира за по-дълго време, щом се появи раздвояване. Домът е емблема на любовта, а щом и в любовта се яви раздвояване, тя няма да устои. Яви ли се неустоявание, ражда се злото, омразата, противоположностите, а всичко това не е нищо друго освен празнини. Първото впечатление от празнините е неловкостта. Ако настъпим в някоя мочурлива почва, гдето няма основа, потъваме. И тъй, разделението причинява празнини в живота, а те са място на злото. 25 ноември (8 декември нов стил) 1913 г. източник: Ходете във виделината ДЕЛЕНИЕТО.pdf
  6. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ЩЕ ПОСТИГНЕМ Прочете се ''12 глава от Посланието на апостол Павел към Римляните''. Говори се върху изречението: "В надеждата бивайте радостни, в скръбта търпеливи, а в молитвата постоянни." Какво иска да ни се каже с надеждата? Надеждата е от Бога. Тя е майка на хората, тя ни храни и крепи, както майка кърми детето си, надеждата ни дава сила и живот, тя ни крепи да вярваме и очакваме, че ще сполучим в добрите си желания. Без надеждата човек се обезсърчава и губи импулса на енергия за работа. Казваме за някого, че е без надежда – отчаян. Той е все също без майка, хора без подслон на Бога, а с надеждата ние добиваме кураж, насърчение и постигаме рано или късно в делата си. Да бъдем радостни в надеждата. В добрите си желания сме радостни и доволни, а когато - не, значи, че роптаем. Ако е надеждата с нас, ако вярваме, че ще реализираме добрите си желания, то как е възможно да не сме радостни? Обаче, при все това ние почти винаги сме недоволни и нерадостни, и обезкуражени, то е защото ние не сме в правия път и не си даваме труд да вървим с Божиите закони. Ние искаме да имаме любов – то е мебел, ние искаме да я имаме, обаче нямаме къща къде да я поставим. Ние трябва да имаме къщи от добри дела, да сме си съградили здрави къщи, от здрав материал, и тогава да си доставим мебелите и да имаме ум и мъдрост, да се наредят мебелите добре и да поставим при здравата къща фенер. Истината да освети, защото там, където има светлина, не дохождат крадци да ни обират, а крадци ги има както тук на земята, така и на небето. Те ни крадат добрите дела, мисли, любовта и пр. Може би ще си кажем ние, че искаме да вършим добри дела, но сме слаби, бедни и какво можем да направим? Не е така, ние сме изправени, т.е. изпратени тук в едно училище и трябва да се учим от всичко – и от слънцето, и от звездите, тревата, камъните и пр. Нека знаем, че докато слънцето грее на небето и звездите светят, ние не трябва да губим надежда, защото светлина има, а на светлината всичко се поправя. Всичко е в положение да ни даде урок, стига ние да си отворим очите, разума, да разсъждаваме за всичко и тогава ще бъдем като един извор, където всякой ден нашият небесен Баща ще влива по нещо – знание. Ние от всичко трябва да черпим знание и да развиваме нашия ум, да станем способни да съградим здрав дом. Ние градим, но със слаб материал и не с добър ум; за градивото се иска умение, ако не се поставят здрави подпорки на гредите, то те се събарят. Ако не сме умни за добри дела, то те се разрушават и всичко може да ни даде ум, стига ние да се научим да четем Божията книга и да разбираме от езика на природата. Например най-нищожните паразити – бълхите и въшките – си имат своето значение и могат да ни дадат поука. Попитали един американец – учен, д-р Бъкли, къде е ходил, а той казал, че ходил да гледа как бълхите маршируват. Другарят му, като мисли, че докторът се шегува, повтаря въпроса, но - същия отговор. "Ела да видиш", отговорил докторът и го завел в едно заведение, където в една стая, на масата, под стъклени калпаци марширували бълхи под командата на своя господар, който ги дресирал. Сега, когато едни бълхи с такъв малък Божий дар са могли да научат нещо, а човек не би ли могъл да научи нещо по-добре и когато се явим пред небесния си Баща, какво ще отговорим, какво сме научили? Или бълхите ще ни надварят*. Бълхите и въшките си имат своето назначение на земята, те си изпълняват добре дълга. Тях Бог ги праща на ленивите, да ги хапят, а те да правят движение, да се чешат, да се чистят, та да работят. Небесният ни Баща постоянно работи, твори и ние трябва да творим добри мисли, те ни са бъдещите условия; и ако ние сега страдаме, то са нашите условия от миналото – тия условия ние сме си ги сами изковали, те са нашите креатури**. Така например, ако срещнем някого и кажем, че е грозен или лош, то не е истина, защото Божиите творения не могат да бъдат грозни и лоши. Може в известно време да има грозни уста или нос, или очи, но това показва съвсем друго нещо, например носът - това говори за недобре развит ум, очите – недобре развита душа, и той може да има недостатъци или грешки в този живот, но ние не знаем неговото минало и в дадения момент може да не е красив или не добър, но може би и за в бъдеще ще стане много по-красив, добър и светец – ето защо нищо няма грозно и лошо, но това са нашите креатури, които ние сами си създаваме. Ние трябва да творим добри мисли и дела и да не се отчайваме, може би, че ще правим грешки, но нищо, ще се изправим. Че правим грешки не е така лошо, както, ако нищо не работим. В училището децата правят грешки, но учителят ги поправя и те изкарват училището добре, а ленивите нищо не работят, нито грешки правят, ала ги изпъждат из училището след две години, за да сторят място на трудолюбивите. И ние трябва да се трудим, да работим и предварително да се сдобием с ум, да си направим план-схема за живота, за работа, да наредим всичкото си знание добре, та когато градим, да имаме добро градиво, да имаме надежда, че ще постигнем и да сме весели с надеждата, защото без нея ние сме обезкуражени, недеятелни и сме като скелети в тоя свят. Сократ навремето си не е бил толкова известен и ценен, както сега, той е бил често пъти метач по улиците, но като метач научил се да измита добре и своето сърце, и сърцата на ближните си, затова го и написаха в историята, а ако ние се научим също да измитаме своите сърца и тия на ближните си, то и нашите имена ще бъдат написани в книгата на живота на небето. Сега, към втората мисъл: "Да сте търпеливи в скръбта." Какво е скръб? Ние тъжим и плачем за много неща в живота си. Скърбим, ако нещо изгубим; скърбим, ако нещо не постигнем. Ние имаме скърби, но ако се вгледаме в тия скърби, ние ще видим, че 90% от тях са без основание, неуместни, а само 10% остават за внимание и за другите харчим напразно много енергия. Ние скърбим например, че сме си изгубили кокошката или вола, защото не сме могли сами да ги изядем, но други ни ги отнел и все от тоя калибър са останалите 90% скърби, а това е слабост, губене напразно енергия – разточителност. При все че нашият небесен Баща е премного богат, но ако ние сме разточителни, то ще бъдем отхвърлени. Един американски архимилиардер се разставил* с жена си само защото, когато отишла жена му в Париж за покупки, търговците, у които пазарувала, представили големи сметки на архимилиардера, който веднага се разставил, като дал на жена си 36 милиона и един палат за 15 милиона, само да се отдели от разточителната жена, която би привършила всичко. Когато така постъпва със сметка един архимилиардер, що остава до нас? Трябва сметка за нашата енергия. Трябва да се учим да пазим тялото си и да го почитаме, защото то ни е голям дар, само с него на земята ние можем да черпим уроци и да не третираме тялото си като кираджийски кон, но да го разбираме и пазим. Да пазим добре стомаха си, дробовете си и ума. Да пазим тялото, това не е плътта, за която се говори в Евангелието. Плътта – нашите ниски страсти и желания; а тялото е седалище на ума и душата, чрез него ние учим уроци и развиваме ума си, облагородяваме душата си и освежаваме духа си. Ако сега се учим на порядък, а не на разточителност и ако от тая точка прегледаме нашите скърби, то ще пречистим най-малко 50% от това - какъв капитал от енергия ще спечелим, която изразходваме от нашето тяло. Скръбта не е безполезна, тя е необходима, тя е роса за добрите мисли, тя овлажнява нашето сърце, като му затуля за време слънцето, за да не препари живота, дава възможност да поникне доброто. Обаче трябва скърбите да са от благороден характер. Уместно е, ако скърбим например, че не сме достигнали някое духовно стремление, че не сме успели да се повдигнем духовно, че са ни откраднали добрите мисли, че не сме успели да реализираме някоя хубава идея и пр., или че не сме направили добри дела. Ако скърбим така, не трябва да се отчайваме, но да имаме търпение, че ще работим и ще постигнем. Нека винаги имаме силна вяра в стремленията си, че ще постигнем. И така, скръбта е необходима, защото ще ни научи на търпение. Нека помним при скръбта, че пак ще огрее слънцето и ще ни дойдат радостни дни. Трябва да се учим на търпение. Да сме постоянни в молитвата, молитва – молба. Ние не сме богати, ние сме бедни и като така, постоянно молим. Молим за служба, за богатство, за облекло, за здраве и пр. Хората постоянно молят едни други за материални нужди, но най-богат е нашият небесен Баща. От Него постоянно трябва да молим, защото Той има всичко в изобилие и може всичко да ни даде. Молитвата към Бога е дихание на нашата душа, ние трябва постоянно да се молим, както постоянно дишаме, защото както с дишането се пречиства кръвта, така и с молитвата се пречиства нашият ум и нашето сърце. От когото молим за нещо, с него се свързваме и с какъвто се свържем, добиваме и неговите влияния. Ако се молим постоянно на Бога, ние се свързваме с Него и добиваме от Него добри влияния. Човек, който не се моли Богу с молба сърдечна, а повърхностна, той се задушава, както, когато не дишаме. Ако се молим Богу постоянно, рано или късно Той ще ни даде това, което просим, ако си го заслужим. Нека се молим, за да се пречистят нашите сърца. Сърцето е обвивката на нашата душа, то е земната кора на душата ни. Там се сеят добрите мисли и желания – те растат, както цветята в саксиите. Нашите тела са саксиите и торът на добрите мисли и желания, които трябва да култивираме, и ако не си очистим сърцето, то там ще поникнат тръни и бодли, а ако го преорем и посеем жито – добри мисли – това и ще расте, а иначе бодили - лоши мисли - ще виреят. То е земя, не може така празна да седи. То ще храни или жито, цвете, или бодли и тръне, защото има постоянно два сеяча, или добрият Дух, който иска преорана почва, както добрия земеделец; или злият дух, който сее навсякъде тръне и бодли. Ако ние се молим, прочистваме сърцето си и както здравите дробове пречистват кръвта, така и доброто сърце пречиства мисълта и храни нашия ум. Сърцето, ако е здраво, ще пречисти нашите желания. Стомахът мели храната и я превръща на млечен сок, дробовете го преобръщат на кръв, която храни мозъка и цялото тяло. Така е и с душата ни, сърцето и ума. С тия думи бивайте радостни в надеждата, търпеливи в скърбите и постоянни в молитвата. Духът на апостол Павел иска да ни каже, че ние трябва да пазим здраво тялото си, добро сърцето си, да развием ума си, облагородим душата си и осветим духа си, или да имаме здраво тяло, добро сърце, светъл ум, силна душа и крепък дух. Нека от сега почнем да слушаме новия си Учител Христос, Който ни учи на горното, а да оставим стария си учител, който всякога е изял все, що сме припечелили, и още ако за него работим, и него ще изяде, а Христос иска всичкото наше благо – здраво тяло, добро сърце, чисти мисли и желания, и светъл ум. ---- * изпреварят * творения * развел 22 ноември (5 декември нов стил) 1913 г. източник: ЩЕ ПОСТИГНЕМ.pdf
  7. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание УМНИ И СИЛНИ "Ходете във виделината , за да сте синове на виделината." Какво е искал да каже Христос с думите "Ходете във виделина"? Виделината към душата има същото значение, както светлината за нашето тяло. Ходете във виделината, за да сте синове на Божието Царство. Човек расте, както и семето на растението нагоре. Думата "син" значи наследник. Христос казва "Всичко, що Отец има, Мое е, както Той има живот вечен, така е дал и Мене. Ходете във виделина, за да знаете пътя си." Трябва да знаем стремежа си и с какво да се занимаваме. Например пчелите се стремят мед да събират, хората – блага за земния си живот, а тези, които се стремят духовно, те трябва да се стремят за небето. Там е място не за бедни и не е странноприемница, но за души пречистени и подготвени – синове на виделината. Който чисти душата си, приема виделината, която пречистя душата. Человеческата душа е растение на земята, трябва да се обработва земята и душата ни да даде плод. Ходете във виделина, за да се пречистите и да дадете тези плодове, добри дела, които се състоят в добро желание, мисъл, която ще даде своя плод. Ние никога не можем посея добра мисъл, ако не извършим един акт. Актът е съединителната нишка в земята, за да даде плод. Всяко едно желание трябва да го използуваме, да го оплодотворим, да узрее, за да се ползуваме, а иначе не ще се спасим. Казваме, че Бог е благ, ще ни спаси, но "спасение" значи промяна на условията, за да се развие у нас сърцето, и след като се спасим, тогава именно трябва да работим, а не че сме вече спасени и се е свършила работата ни. "Ходете във виделина." Да се определи, за един човек невежа в дълбокия смисъл на Евангелието, е мъчно, ала когато виделината проникне в нашата душа, тогава се появява любовта. Другояче не може се появи у нас любов. Както когато някой избави давещия се, то помежду им се явява нишка на благодарност и любов, защото е спасен от ограничението, от лошите условия, така е и с душата, когато се спаси – явява се у нас нишката – светлината на любовта към Христа, и тогава трябва да почнем да работим. Любовта започва всякога с даване на нещо, както бащата дава наследство за знание на сина, когото обича, така и Бог, кога ни люби, ни дава знание, за да ни спаси от лошото положение. С виделината Бог ни показва само Своето присъствие. Когато Той дойде у нас, когато виделината дойде у нас, ний вече чувствуваме Бога и да не Го дирим. Небето е сърцето, пулсът на целия свят, цялата вселена – сърцето, откъдето излиза и влиза животът, там всякой влиза и излиза. Когато сме добре разположени на себеотрицание, на добродетел, на любов, ние сме на небето, а когато сме обратното, тогава ние сме в ада. Ходете във виделина, за да сте синове на небето. Какви трябва да бъдат синовете към бащата, или нашите души към Бога? То е в дадения момент какви мисли има в нас. Който има опитността от това, той ще разбере всичко и още ще му се допринесе. Но ако нямаме опитност, то не ще ни бъде ясно, защото не ще имаме мярка за определяне по-сложни отношения. Ако децата не знаят основните действия от математиката, не могат разбра висшата математика. В живота има математика. В събирането се разбира процес механически – туряме нещо, някого събираме с другиго и пр. И изваждането е процес механически – вадим някого из къщата му, махаме нещо, вадим мисли. С кавгите си съседките си вадят кирливите мисли и желания. Кавга – събиране и изваждане, но щом дойде процесът на умножение, то вече иска ум. Да умножим, значи да турим зърно житно в земята, но да сметнем как, кога и къде да го посеем, за да даде много плод. От едно зърно – 300. Ако не можем оцени някого, то не знаем как да делим. Умът е сила, която трябва да знаем да умножаваме и делим, за да я използуваме и да ни даде богатство, което да умножаваме и делим. Умът е добродетел от Бога. И ние трябва да знаем тая добродетел – не само да събираме и вадим, но и умножаваме и делим. Ние трябва да умножаваме и делим нашите добродетели, да искаме да станем умни и силни. Ако имаме една страст, то е едно течение, и ако иде от високо, то е силно и прави пакости, и ако искаме да се унищожи – то значи да искаме да няма планини, ала те дават най-хубавите извори, те са благословение. Страстите са наши гърбици, които носят в себе си вече благословения, стига да умеем да ги развием и разработим, както и Искър за София по-рано й носеше вода мътна, правеше блата, а сега, като се разработи, взеха от него електричество и осветяват днес цяла София. Ходете във виделина, ползувайте се от силите си, от знанието си, развивайте ги. Какво ни учи този закон за нашия практически живот? Ние навсякъде можем да го приложим, всякога можем да си кажем: "Аз ще ходя във виделина." Трябва да добием знание. Както чрез фитила в лампата има виделина, така е и умът человечески. Трябва да победим чрез ума си дявола и да го впрегнем в работа и ще ни научи на ум, защото той носи, той е откраднал богатствата от Бога за человеците и ги дава само томува, който му стане господар и ако той ни надвие, ще му служим нему и ще бъдем в тъмнината. То е, когато ни настигнат мрачни мисли, ако се колебаем, ние сме на върха на планината и от едната страна е виделината и Бог, а от другата – тъмнината и дяволът, трябва да пазим равновесие и да гледаме да стигнем във виделината. Свобода – то е широк простор на душата. Да се разграничи душата ни в широки рамки. Често ние усещаме тегота, то е, защото нашата душа се стреми да ни разпука, за да се развие. Всяко страдание ни казва, че трябва да излезем из тия условия и да идем на простор. Да не се заблуждаваме, да не любим телата на близките си, но да любим душите на хората, да дирим душата, а не тялото – къщата. Ние го често меним, били сме в къщи животински и др. Животните се стремят да станат человеци, а человеците трябва да се стремят към ангелите, за да сме синове на виделината и докато не сме синове на виделината, то не ще бъдем синове Божии. Да не очакваме блага на земята, защото идат чистене, страдания, изпити, и да сме силни, крепки, и да не се колебаем, но да сме готови за Христа. Нашите мисли да не бъдат никога за материални блага, но да имаме добра, чиста, светла душа, която ще роди добри желания и добри мисли. Когато страдаме, то страда нашата душа, която се стреми към мисли и желания чисти и светли. Да ходим във виделина и да сме синове на виделината. 15 ноември (28 ноември нов стил) 1913 г. източник: Ходете във виделината УМНИ и силни.pdf
  8. Аудио - чете Роси От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание НАЗИДАВАЙТЕ СЕБЕ СИ Ако Бог е с нас. "Назидавайте себе си на пресвятата ваша вяра и молете се Духом Святим." Прочетете това Юдино Послание всинца, защото е много интересно. В 20 стих има думата "назидавайте", а това значи да съградиш, което е равносилно с градеж, също както, за да очистиш сърцето, значи да го обработваш, да има кой да му помага. В българския език има поговорка: "С един камък къща не става." И човек, ако мисли, че сам може да очисти своя ум и да повдигне своето сърце, почива на фалшива почва и схваща живота лъжливо Ако човек работи заедно с Господа - тогава да. Но един ученик може да работи със своя Учител само, когато има постоянни съобщения с Него. Душата умира, погинва, духът пада, но не умира. Душата има нужда от съживяване, духът има нужда от повдигане. Материалният свят и духовният свят са двата полюса в живота, слизане от духовния свят в материалния и качване от материалния свят в духовния. Това слизане и качване се повтаря вечно, защото такъв е неизменният закон за прогреса на човечеството, за неговото повдигане, за да добият хората прогресивна мисъл, т.е. да осъзнаят, че всичко, което Бог е създал, е добро. Накъсо [Накратко], този закон се изразява със самопожертването, а към тази добродетел ни тика Любовта. Без любов не може да има самопожертване, без самопожертване няма прогрес, няма прогресивна мисъл, няма просветление на ума. Ако живеем само в духовния свят, не ще имаме никакъв прогрес. Трябва да слезем от духовния свят и да влезем във физическия, материалния свят, за да можем да се повдигнем в духовно отношение. Поуките, уроците се заучават и прекарват на физическото поле, също и изпитите се държат на физическото поле. На него се разрешават всички задачи, които по своето предназначение човек трябва да разреши. В духовния свят получаваме назначението си, работата, занятието - на материалния свят. Слизане и качване, това са живот и смърт, смърт и живот. Обаче във всеки живот има смърт и във всяка смърт има живот. Тия ангели, които са напуснали едно време небето, те разбират много добре окултните закони, а за уверение на това ще видите, че когато у нас се заражда една благородна мисъл, те веднага турят противоположна мисъл. Например кажете в себе си "От днес решавам да следвам Господа", те веднага съобразяват и ви казват "Чакайте да остареете, оправете положението си и тогава по-успешно ще сторите това". Вие веднага възприемате внушението и заприличвате в такива случаи на онзи младеж, който, като решил редовно да се черкува и тръгнал за черква, срещнал го дяволът и го разубедил да прави това, понеже бил млад, а черкуването било само за стари хора. Обаче, като остарял този млад човек и тръгнал за черква, отново го срещнал дяволът и му рекъл "Сега си стар, къде си тръгнал, не виждаш ли на какво приличаш, седи си у дома, почивай си, тая работа е за младите". Сега, въпросът е защо тези ангели се стараят да отклоняват хората от пътя Господен. Това е много ясно, като знаем, че когато имате добър слуга, вие искате да го спрете у вас, на вас да служи. Може да проверите и друг един факт в живота. Именно забележете, че има много пияни и в обществото, но никой нищо не им дума, докато пиянстват, никой не им говори, че не правят добре. Щом обаче някой пияница се реши да следва Господа, ще се надпреварват да го убеждават, че не е този правият път. Питам къде бяха тези хора по-рано? Но тия хора са същите, които го караха преди да пиянства. Да! Няма момент в живота, когато тия ангели да не могат да обсебят и да препятстват. Интригите, крамолите, ежбите, това не са човешки работи, защото човек не е толкова развратен. Кой докара румънците? - Те. Кой накара българите да воюват със сърбите? - Те. Те искат да ви накарат да се оттеглите от пътя Господен. Чудното е, че и вие самите биехте тъпана и искахте да се биете, бихте се, но ето ви последствията. Толкова години аз воювам, за да изменя това хипнотично състояние, защото виждам, че вие хем слугувате на тия ангели, хем ви бият. Затова рекох да се избавите и освободите от това робство, което вие приемате не защото го искате, а защото чисто и ясно се подкупвате. Този е начинът, по който хората на земята вършат предателство спрямо Господа и то така дяволът дохожда и ви убеждава, че всичките богатства и възможни блага са в негови ръце. Вие възприемате и се поддавате, когато, като Христа трябва да му кажете "Махни се от пред мен, Сатано!" Ето защо вие трябва да навикнете да разпознавате тия ангели, защото омразата, лъжата, това не са ваши работи, а са техни. Хората понякога възприемат начините на действие на тия ангели и така се подхлъзват и така става тяхното падане. Човешката душа винаги копнее за Божията Любов, но тия ангели не могат да направят по никой начин човешката душа щастлива, защото наистина обещават доброто, но добро не правят и не дават. Човешката душа е поле - арена, и върху тая арена работят и лоши, и светли духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са, които ще ни изведат на добър път. Цялото небе и всичките добри духове имат интерес да избавят човечеството. А пък вие ще познаете дали сте обсебени от лош дух - не остава нищо друго, освен да се вгледате в огледалото и да се огледате. Веднага ще видите промяна на лицето ви от хипнотичното влияние на тия духове. Никога, ама никога не се прилепяйте към някоя мисъл много интензивно, така щото да сте готов да жертвате всичко. Защото не е тайна, че щом вие се предадете толкова много на едно чувство и една мисъл, така щото да сте готови да жертвате всичко, в тази мисъл или форма живее или един добър дух, или един лош дух. И ако се предадете на влиянието на лошите духове, образуват се разните болезнени състояния, болестите и всевъзможните недъзи, които донасят страданията и на телата ви. Затова именно се казва в 20 стих от прочетената глава: "да назидавате себе си във вярата". Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотичното влияние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се; и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допуска тази криза. Няма защо да недоумяваме и се смущаваме за тази криза. Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взима известни привидни блага и ги изпраща в пространството - изпраща свинете в морето, както що Христос направи, за да избави беснуващия. И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват известна плътска облага. Но за вас Господ казва: "Какво се ползва човек, ако спечели всичкия свят, а душата си ощети?" Мнозина негодуват, мръщят се и думат: "Язък, пропадна България, окепази се България" - и прочее, в този дух. Да, ще кажа аз, много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоз народ в морето, та да освободи душата му. И затова, за да освободи душата на един народ, Господ може да направи всичко - ето затова на, Господ подгони прасетата на българите и ги изпрати в гърци и турци. И българите плачат ли, плачат сега. Естествено, губят ползата от прасетата. Вие обаче освободете себе си от този развой на работите, защото Господ иде и ще дойде, и какви ще ви намери? Предали се в сластолюбие, че имате по няколко къщи, че сте научили децата си, дъщерите и синовете си, как по-изкусно да се въртят по баловете и по-шикозно да плетат косите си. Каква полза от всичко туй за вашите души? Какво печели човек, ако спечели всичко, а изгуби душата? Пазете душите си! Не си правете илюзии, защото сте в единадесетия час. Не си туряйте в ума да живеете охолно на земята, докато сте тук. Това ще дойде, но при по-добри условия, а сега няма тия условия. Сега са времена последни, времена усилни и размирни. Намерете ми пример, някой от вас, който в днешно време да го обичат както подобава синовете и дъщерите му. Намерете ми подчинени, които да милеят за началстващите ги. Няма! Но Господ е, Който иде да тури ред и порядък и ще положи този ред по начин твърде обикновен и естествен. Вам сега, в последния час, принадлежи да късате и хвърляте всичко светско и да се приготвите, щото, като дойде Господарят ви, да ви не завари, че в светилника ви няма масло. Някои от вас казвате: "Не ни съчувстваш!" Съчувствието е, когато си бос, да те обуя; ако си гладен - да те нахраня; ако си затворен - да те посетя. Но повече от това е излишно. Думите не важат, делата са, които красят. Любовта е фундаментът! Тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората, и от нищо не се обижда. Даже в най-големите грешки на хората, тя вижда само доброто. Четете Павла в 13 глава от Първото Послание към Коринтяном и ще видите какви са качествата на любовта. Тази любов ни трябва тъкмо най-вече сега, защото загубата, която претърпяхте в материално отношение, нека я наваксаме с Господа и ако Той е с нас, ние нищо не сме изгубили. Затова научете се да не бъдете под влиянието на лошите духове. Когато дойде в ума ви мисъл да критикувате някого, попитайте се: Защо да храня лошо настроение в себе си? Искате ли да се лекувате и избавите от своите ежедневни измами, не се съединявайте с духове проклети и изгонени от Небето. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. От 13 години насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам колко майстори са те. Затова застанете на страната Христова, защото подозирам за вас голяма опасност да ви дебне. Ако Господ рече и постави на изпитание вашата вяра и готовност да Му служите, дотолкова ще се почувствате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума. Но питам ви тогава, така ли лесно напущате бойното поле? Мнозина, като са натясно, си казват "Щом Господ не ни помага, ще отидем на друга посока. Ще отидем в тройния съюз Напущаме тройната Антанта. Обаче това ще бъде гибелна слабост във вас Това няма да ви препоръча в небето за хора със силен, солиден характер, характер, на който небето не може ни най-малко да разчита, когато ние трябва така да се поставим, щото небето да разчита на нас Всичко това не е чудно Слабост у хората е да се подкупват от външните работи. А вие, понеже сте в единадесетия час, напълнете маслениците си, за да може да изчакате младоженеца. Аслъ, колко още ще живеете тук? Най-много да живеете още 50 години. Ако речем, че всичките тези години вие добрувате, то душите ви къде ще са? Когато и след изминаването на петдесетте години вие остареете, тялото ви рухне и силите ви напуснат, кой ще ви помогне? Не се заблуждавайте, на временните форми не уповавайте! Тия големи и солидни здания виждате ли? Камък на камък няма да остане от тях - дотолкова е злото, което иде за нечестивия свят. Но всичко това е за вас урок, който трябва да разберете и схванете, и проумеете, и да сте готови да посрещнете Господа на Истината. Светът няма да разбере, освен когато Господ дойде. И ако вие, които сте с мене, искате да останете още в света, аз поне не искам да се спирам, а ще отида по своето предназначение. Но и за вас далеко по-износно е да последвате мене. Защото, казвам ви, за вашите души не играе роля нито кой ще вземе Кавала, нито кой ще владее Солун. Тия въпроси са посторонни Вие гледайте душите си, защото времената са такива, щото има и опасност да ги изгубите, тогава каква полза, ако човек спечели всичкия свят, а ощети душата си? Това е, което сега Господ Исус Христос ви казва. Ще заключа своята реч с една малка приказка. Преди години в Китай е живял Ляо-янг, човек предаден на уединение, философски размишления. Колкото повече се вдълбочавал в своята философия, толкова работите му не отивали на добре Оженил се, но и жена му скоро го намразила заради неговата особеност - неговото мълчание и начумереност, и работата дошла до там, че трябвало да се разделят, защото тя търсела друг живот, живот весел, със забавления и удоволствия. Той й разрешил да се омъжи за друг, да бъде свободна. Омъжила се тя за богат търговец. По едно време Китай се вижда натясно и китайските първенци потърсили Ляо-янг за съвет. Чрез мъдрия си съвет той станал известен и възнаграден от първенци и народ. Тогава бившата му жена отива при него и го помолила да й разреши да се върне в неговия дом, да забрави миналото и да заживеят пак заедно. Той не й отговорил нищо, но взел, че излял на земята една чаша, пълна с нектар, като й рекъл, ако може да събере от разлелия се нектар, да го върне в чашата и да запази чистотата му. Разбира се, тя не могла да стори това. Така и Христос, като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но вие няма да можете да го съберете. Можех да ви оставя, та сами да разрешите този ребус. Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са отворени към света, също както на бивола окото е все в просото. Внимавайте, прочее, за да опазите вашите души, и ще ви помогне Христос. Настоящето слово е дадено в софийския кръжок чрез г-н Дънов на 11 август (24 август нов стил) 1913 г., неделя. източник: Ходете във виделината НАЗИДАВАЙТЕ СЕБЕ СИ.pdf
  9. Аудио - чете Роси От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание КЪМ ВСИЧКИ Това е епохалната година, за която ви бе казано. Бурите, които се повдигат, са неща, които трябваше да дойдат, за да се опита вашата вяра, вашата Любов. Зад тия бури стои Един, Който наблюдава вървежа на всичките работи, Един, Който не дреме. Той е известен през всичките векове, с Името на Когото се крепи всичко. Аз съм с вас, не бойте се. Всичко ще се преобърне за добро. Тия, които нашествуват, ние ги знаем. Те минават под много имена. Но Господ е Господар на света и без Него нищо не става. 18 юли (31 юли нов стил) 1913 г., София (п) П К Дънов източник: Ходете във виделината КЪМ всички.pdf
  10. Аудио - чете Роси От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ВСЕКИМУ СПОРЕД ВЕЧНАТА ПРАВДА В това събрание присъствуваха членовете, не присъствували друг път Г-н Дънов, след като прочете 18 глава от Матея, каза: Важни са думите "Гдето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях". За всяка работа в света трябва да има двама, които да започнат работата. Вие трябва да намерите кои са тия двамата. Трябва да размишлявате върху тия думи Помислете кои са тия двама, които трябва да се съберат. Тримата, вече е направлението, посоката, към която трябва да се стремите. А в числото две винаги ще намерите, че няма ред и порядък. Онзи, който иска това от туй число, не разбира реда на нещата. Защо искаме Бога? – Защото имаме нужда от Него, също както има нужда ученикът от учителя и детето от майката, и двамата са необходими във време на нужда. Във време на страдание трябва да призоваваме Господа. Викайте Го в скръбни дни и Той ще се яви, защото само тогава Той се явява. Иначе, Той е в своето местожителство, та не слиза тук. Винаги, когато и да се даде лекарство някому, той трябва да го приеме, иначе би значело, че той не иска да се лекува, не иска следователно да еволюира. Казва се, че двама или трима, каквото и да попросят в Мое име, ще им бъде. Но знайте и не изпускайте от предвид, че два елемента не могат да се съединят без изискуемите условия. Който химик щете питайте върху този въпрос, всякой ще същото да ви каже. Същото е и с нас. Само ако разполагаме с изискуемите условия, Господ ще отговоря на исканията ви. Ако например не слушате, Господ няма да ви отговаря. Ако някога ви са изпратени нещастия – благодарете Богу заради тях. Бъдете щастливи и в иманието, и в нещастието. Не обвинявайте никога Господа за вашето нещастие, защото вие сте си виновни. В Бога всичко е добро, няма в Него зло, а само човек, когато не изпълнява волята Божия – страданията настъпват. Да, тия страдания са резултат на непослушанието. Защо се казва само за "двама"? Двете, това е тъмнината и светлината, то е доброто и лошото, истината и лъжата. В този живот не очаквайте, че ще имате щастие. Това е илюзия. Земята не е място за човека, а той е пришълец в нея. Тя е за него т.нар. "плачевна юдол*". Тая земя е покрита с плача и сълзите на милиарди същества, които са плакали, плакали и плакали. И вашата съдба е такава – толкова ще ви се даде и улеснение. Повече да искате, от лукаваго е. Ако искате да живеете вечно на земята, и то е от лукаваго. Ако искате да бъдете богати, тоже от лукаваго е. Ако вие градите вашето щастие на тази земя – излъгани сте, защото разполагаме и имаме друг дом, неръкотворен, вечен. И когато чуете гласа на вашите ближни, отишли преди вас, ще разберете смисъла на живота. Прочие, не искам никой да роптае. Решил съм да туря точка на всяко роптание. Всякой кове своята съдба, а Бог е, Който определя всекиму според вечната правда. Който се чувствува готов за пътя Господен – добре, а който – не, може да си остане в света. Най-подир, размислете Вам са дадени мъже, жени, деца. Защо ви се дават, размишлявахте ли и разбрахте ли? Ами че постарайте се, потрудете се и дайте правилен отговор на тия въпроси. И тъй, най-елементарното сега за вас е послушанието. Тази да е единствената лозинка, чрез която да хлопате в небето и щом като с нея похлопате, когато и да сторите това, ще ви се отваря. Но ако не слушате, може да хлопате колкото искате, може и да плачете колкото искате – няма да ви приемат. Да, в послушанието е силата А послушанието е плод, резултат, изявление на любовта. *долина, от старобългарската дума юдоль 28 октомври (10 ноември нов стил) 1912 г , неделя източник: Ходете във виделината ВСЕКИМУ СПОРЕД ВЕЧНАТА ПРАВДА.pdf
  11. Аудио - чете Роси От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ИМЕТО ГОСПОДНЕ Г-н Дънов прочете псалом 115, а след прочитането му каза: В Господнята молитва има три важни думи "Да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя." А и в този псалом има важните думи "Не нам, Господи, не нам, но на името Си дай слава, за милостта Си и за истината Си." Значи тук се иска да дадат нещата, които имат ред и порядък. Ние не можем да хвалим Бога и да Го осветяваме без самаго Него. Значи, за да можем да осветяваме името Божие, ние преди това трябва да осветим тялото си. А да дойде Царството Божие, трябва нашето сърце да бъде готово, защото Царството Божие има отношение към сърцата ни – ако не е дошло Царството Божие за сърцето, значи то още не е организирано. Има, както виждате, и изпълнение на волята Божия, а и волята Божия има тоже съотношение със сърцето. Три са състоянията, през които индивидумът* минава в своята еволюция: безсъзнанието, съзнанието и себесъзнанието. И само когато има себесъзнание, той може да следва Господа. Който има само съзнанието, там има и страх и играят пушка, сабя и пр., т.е. грубата сила е преодоляющата. Най-горе стои свръхсъзнанието. Ще възрасти Господ само тия, които имат себесъзнание, а тия, които Господ не възраства, те са в сферата на съзнанието - животинството. И така, има три велики сили, които действат: безсъзнанието, съзнанието и себесъзнанието. Върху безсъзнанието действа името Божие и там са всичките същества, които имат разум. За да славим Господа, трябва да има един обект – не може да благодариш на Господа, без да ти е дал нещо. Затова, когато има да славим Господа, (трябва да има един обект), ние има защо да Го славим. Волята Божия няма да се изпълни, докато нашият ум не стане седалище на тази Негова воля. А когато се казва "Не ни въвеждай в изкушение", иска да се каже да не ни дава изпитание, което не можем да понесем. Та, първото нещо е да съзнаем името Божие, защото то е първият кран, който трябва да спуснем в нашата душа, тъй като човек, който не е спуснал крана в душата си, в името Божие той не може да се и развива. Вам е необходимо да организирате тялото, сърцето и ума – тогава само ще сте в правата посока. Бог е спрямо нас също както майката за детето си и само когато детето е на сисцата** на майка си, то може да черпи живот. Обаче и майката един ден ще отбие детето и постоянно няма да му дава мляко. Така и вие не бива да искате постоянно да ви хранят с мляко. Едно правило трябва да запомните и добре да спазвате: никога по отношение на фирмата Господня не бива да изпращате съмнения, а осветете чевръсто името Господне в сърцето си. Това име нека остане неопетнено. Туй е велик закон, на който трябва да се подчините. Никога не се колебайте. В пътя за Царството Божие най-напред стои камшикът, а то е страхът. После иде вярата, която трябва да бъде израз на абсолютно доверие в Божието Провидение и никога да се не се поколебаваме. Всякой от вас да гледа да люби и осветява името Господне, да действа за дохождането на Царството Божие, както и да полага всички старания за изпълнение на волята Божия. И така, Господ иска от нас: 1. Да осветим името Божие – по отношение на тялото, 2.Да дойде Царството Божие – по отношение на сърцето, 3.Да бъде изпълнена волята Божия – по отношение на ума. А пък войната, която сега става и е сега в своя пълен ход, не е нищо друго освен дохождане на Царството Божие. Нам предстои да помогнем на тия хора, които са преминали в небето. Насочете умовете си да помагат на тия хора, които са отишли за свободата на ближните си. 21 октомври (3 ноември нов стил) 1912 г , неделя източник: Ходете във виделината ИМЕТО ГОСПОДНЕ.pdf
  12. Аудио - чете Роси От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Събрание, водено от г-н Петър Дънов В днешното събрание г-н Дънов ни поясни една кабалистическа рисунка, в която е предречена сегашната война между съюзническите балкански държави с Турция. И след малък разговор за войната, по покана на г-н Дънов, дядо Тихчев прочете 15 глава от Ев. Йоана и говори върху любовта Христова, като обясни, че Христовата религия е религия на живот. Да бъдем благодарни на Бога за всичките милости и благости и за закрилата, която имаме от Него в тия трудни обстоятелства за България. 14 октомври (27 октомври нов стил) 1912 г., неделя (Петковден) източник: Ходете във виделината Събрание, водено от г-н Петър Дънов.pdf
  13. Аудио - чете Роси От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание СЪЩЕСТВЕНОТО ЗА ДНЕС Г-н Дънов в днешното събрание, след като прочете от Библията Битие. 12 и 13 глава и Първото Послание Йоаново. 5 глава, между другото каза: В прочетеното виждаме, че се каза Аврааму да излезе от бащиния си кът, нещо като когато една мома, като се ожени, напуска бащиния си дом. Тук важното е послушанието и бащиният дом значи областта, в която душата е вързана и не може да излезе. Но защо трябва да излезем? Защото имаме хиляди желания, които са живи, и когато искате да изпълнявате волята Божия, те са, които ви запират, като че ли нещо ви тегли. И чудното е, че така се увличаме от ежедневните наши сплетни и нужди, щото не си запираме ума да мислим за Господа, следователно никак не си приготовляваме и провизия за далечните сфери, през които пътуване ни предстои, а това именно е голямата грешка, която правим. Каква е нашата опитност? Павел за себе си твърди, че бил до третото небе, но вие каква опитност имате в това отношение? Не мислете, че като отидете отвъд, та ще ви посрещнат с финикови вейки. В много отношения вашият живот тук се гледа често пъти от невидимите също както ние гледаме например на мравките, които всякой ден можем да стъпкваме и да им разваляме къщите. И когато чувствуваме нещо необикновено, да знаем, че някое същество от невидимия мир ни е настъпило. Да, дълбоки са тайните, които са причинили падането на човека. Това ще ви разправя, когато някога се повдигнете, а сега, нужно ви е само да знаете като как да ходите из пътя, в който сте поставени. Търсете вие същественото за днес, също както един адвокат изучва дадено дело, насрочено за разглеждане днес. Така и ние трябва да държим само желанията, които може да се реализират. България може сега да воюва, но защо? Защото търси свобода, за каквато плаче и се стеснява. Ако ние се удовлетворяваме, без да търсим щастието, то който струва това, е глупав човек. А който търси щастие без наука, и той е глупав, който търси науката без мъдростта, и той е глупав. Така щото правилното е да търсим щастие, наука и мъдрост и само тогава ще се удовлетворяваме, че сме в правата посока. Първото нещо, за което трябва да се стремите, то е мъдростта, а чрез нея вие ще се домогнете до истината, тогава ще бъдете свободни, защото, ако не сте свободни, не сте в истината. Тоя свят още не е Божествен свят, не е организиран и затова на нас е потребен Христос. Сега се съмняваме. Защо? Това съмнение е в реда на нещата. Истината не може да ви я даде човек, а тя ще ви се даде от Духа вътре във вас. Онзи, Който ще ви даде истината, действува по един вътрешен начин. Затова всякой един от вас трябва да търси дълбоко истината. Това е, което Христос говори, защото Той казва "Когато Ме потърсите, ще Ме намерите". И необходимо е, аслъ, да намерите Господа. Тази година ви се каза, че Господ ще ръководи работите и всички сме свидетели на едно чудно сплотяване на народите българи, гърци, сърби и черногорци. Това е Негово дело. Вие се намирате в предверието на една велика епоха – епохата на зазоряването, и можем смело да кажем, че сме в 4 часа след полунощ. Тук сега е една борба между черната ложа и бялата, и сега е епоха на велики неща. Целта на небето е да даде свобода и който може да се ползува – добре, а който не може – ще очаква своето напредване в бъдещето. Тази война ще донесе две изпитания не само материални промени, но още и друга война, която е духовна и за която трябва да сме много готови, защото настоящата война е почти незначителна пред настъпающата. Сега, в тая война ще отидат много души в онзи свят, за което не бива да плачем и да тъжим, защото ще ги смущаваме с това, а трябва да се молим за тях, защото само нашите молитви са храна за тях. Вашите молитви са реквизиция за тях, само гледайте, внимавайте, щото тази реквизиция да бъде доброкачествена, добра и чиста, а не като на тези българи, на които, като поискали масло реквизиция, те дали такова само да се отърват, като вместо да напълнят съдините с масло, напълнили ги с брашно и други вещества, а само отгоре поставили пласт масло, твърдейки, че всичко е масло. Та ако и вашата реквизиция, която ще дадете за преминалите отвъд, е от подобен калибър, ще ви съставят акт в небето. Прочие, истината е у вас, отвътре ще дойде, и никой човек, никоя книга и учебник не е в състояние и не може да ви научи на нея. Тия работи, които стават сега пред очите ви – войната и прочие, да ви не смущават. Те са едно благословение, защото зад всички тях стои нещо по-добро. 7 октомври (20 октомври нов стил) 1912 г , неделя източник: Ходете във виделината СЪЩЕСТВЕНОТО ЗА ДНЕС.pdf
  14. Аудио - чете Роси От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ЕЛОХИМ Еднообразието е убийствено в живота, а разнообразието – то е животът, затова Духът трябва да мени своето състояние, обаче между всички тия състояния трябва да има хармония. Например, ако един човек често го изобличаваме, става твърдоглав, но пък и ако много го галим, ще става друга реакция. Даже когато някой човек ви каже обидна дума, вземете я от Господа, за да се благословите, но ако ви каже блага дума, пак благодарете. Често пъти ний гледаме на всичките въпроси от наше гледище, но Господ знае защо стоят грешниците на това място, на което ги гледаме. Когато пазим един човек в душата си – пазим Господа. И що е духовното развитие? Развитието не е нищо друго, освен душата да бъде отзивчива, пластична, щото да възприеме една Божествена мисъл и да възприема Господа, да действува така, както е волята Му. Когато Господ например ни налага да мълчим, ние трябва да слушаме. За да бъдете благодарни Господу, гледайте да бъдете в хармония с Него, защото, ако храните някаква лоша мисъл към някого, да знаете, че Господ не работи Божият Дух не може да работи там, гдето има криво разбиране, яд и свада. Ний трябва да бъдем винаги готови да изпълним онова, което Той желае, защото само тогава ще бъдем щастливи. Господ иска, щото между всичките Негови чада да има съгласие и мир, защото Господ в Себе Си е Любов, Мъдрост, Истина. Може вие да страдате, може да сте в униние и утеснение, Господ е, Който ще ви избави от това мъчително положение. Ето защо вие дръжте Господа Бог, мъчно може да Го намерите, но дръжте Господа и ще Го намерите. Той сега е, Който работи, за да тури ред и порядък. Главната мисъл за вас сега е нужна. "Гледайте да бъдете в съгласие с Христовия Дух". И като разсъждавате върху тия думи – недейте излиза много навън, т.е. не гледайте други как живеят. Не се занимавайте с тях, а гледайте себе си. После, не се спъвайте един други. Ние минаваме през разни и хиляди състояния, но благодарение на духовете, които се изпращат за помощници, извеждат ни от мъчителното положение. Духът Елохим е, под чието владение е днес всичко, и днешните събития са под неговото наблюдение. Ние служим Господу, и Той е, Който ще въдвори необходимото между вас съгласие. И да знаете, че аз сега вече се моля на Господа "Научи Господи, когото ще научиш, повдигни, когото ще повдигнеш, помилвай, когото ще помилваш, спаси, когото ще спасиш, и накажи, когото ще накажеш". 30 септември (13 октомври нов стил) 1912 г , неделя източник: Ходете във виделината ЕЛОХИМ.pdf
  15. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ОБСАДНО ПОЛОЖЕНИЕ В това събрание след прочитането на 12 глава от Ев. Йоана г-н Дънов каза: Интересни са за случая думите "Който намери живота си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще го намери". Този стих прилича на стиха, че лозената пръчка трябва да пребъде върху лозата, за да даде плод. В този живот, който ние имаме в себе си, сме готови да жертваме себе си, но Христос казва, че ще го изгубим. Например, от сегашната война, която се тъкми и предстои, за нас като че ли кой знае какво ще принесе. Но за небето тази война е същото, както двама хора на улицата, които си пукват главите. Може тая велика сила да е казала така, може оная да е рекла онака, но всичко това не може да придаде нито една педя на нашия ръст. Защото всичко това, което става около вас и което виждате и слушате – и мобилизация, и разни подготовки, и въоръжения – нищо абсолютно не решава. Войните в света са за грешните хора. И ние не бива да спъваме един Божествен план, защото тия хора, които ще отиват сега да се трепят, си имат своята карма и когато Господ изпраща наказание, не бива да спъваме. Много нещо бих ви говорил, но виждам, че вие се страхувате, когато трябва нито да се страхувате, нито да мислите за себе си, защото това, което сега става, е математически определено и ако искате да знаете, то е ускорено с една година. Всички тия работи, които стават, трябва да станат, защото са стъпка за работата Божия. Светът отпреди 75 години е в обсадно положение и в 1897 г. на този свят е даден ултиматум от небето и срокът на този ултиматум изтича в 1914 г. Обаче Турция се провини и се оказа, че не е готова да изпълни волята Божия, та затова тя ще си получи своето възмездие. Тя е правила много изстъпления, а между това, на народите, които са под владичеството й, трябва вече да се даде свобода. Във вашите умове вие не бива да се страхувате, защото с това вие препятствате на делото Божие. Тия страдания, които сега ще почнете да гледате по случай на предстоящата война, са страдания физически, а не са нравствени страдания, които само огорчават Небето. Защото без един крак, без една ръка може би да влезем в Царството Божие, но ако нравствени страдания ни връхлетят, тогава сме в голяма опасност. Та искам да кажа, че тялото трябва да се пожертва за развитието на душата. А ето, Христос иде. Той е в България. И Той е, Който ръководи тази работа. От поведението на българския народ, от поведението на славянския елемент въобще, ще зависи разпоредбата на невидимия свят. Във вашите умове вие трябва да съдействате само, та да можете да помагате. Най-сетне, дори и ако една или няколко години по-рано напуснем и излезем из къщите си, няма какво да губим, защото не бива да сме прилепени толкова о материята, та щото да мислим, че тя е всьо и вся. Ако ний сме тук още, то трябва да знаете, че има наши братя, на които следва да помогнем. И понеже славянството представлява от себе си по-добър елемент, то е, което има благоволението на Небето, при все че и в него има два големи порока – блудство и пиянство. В душата му обаче изобилстват добродетели, които интересуват приятелите му духове. После, не бива, грешка ще е да си внушавате, че България може да стане една велика държава, защото, като четем историята, питам аз где са Персия, Рим и пр.? Не бяха ли и те велики държави? Та, ако България със своето бъдещо величие иска да прослави името Божие, тогава ще има благоволението свише. Ако Небето не е с един народ, напразно е всичката негова сила и войска. На такъв народ трябва един ум, а този ум е Господ и ако ний отиваме с Неговия план, трябва да положим всичко, за да запазим този народ от опиянение. Ето защо всичките тия, които познават Господа, трябва да кажат дълбоко в сърцето си: "Господи, нека бъде волята Ти". Да се държим с Господа, защото Той е главнокомандващият, пред Когото не след много години ще се явите за отчет. И затова във вашата душа трябва да се роди съзнание да служите Господу. Всички трябва да бъдете благодарни на Господа от онова, което ви дава, а ний не знаем какво именно ни е необходимо. Умен човек е този, който използва всякой случай в живота и благодари за всичко на Небето. Всичките желания, които развалят мира ни, нашето духовно равновесие, трябва, особено сега, да ги подчиним на Господа. Защото сега-засега България е на 35 години, носи значи два кръста (35=3+5=8, те 2x4) и ако го изнесе, то ще бъде голяма нейна придобивка. 23 септември (6 октомври нов стил) 1912 г. , неделя Подир мобилизацията на войниците в България източник: Ходете във виделината ОБСАДНО ПОЛОЖЕНИЕ.pdf
  16. Аудио - чете Роси От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРЕХОДНАТА ГРАНИЦА В днешното събрание г-н Дънов, след като прочете 14 глава от Евангелие на Лука, спря се върху думите "Който не носи кръста си", и каза: - Тия думи в съвременния живот имат следния смисъл, че човек, който иска да стане богат, и който иска да знае и не прави всевъзможните усилия за това, не е достоен за богатството и учението. Искат някои да имат Божието благословение и да влязат в небето, но не знаят, че там не е място за грешник и невежа, а небето е място за праведните, за умните и златоустите Затова, който иска да бъде силен, трябва да спази законите в тоя свят. Вие имате противник в света, който противник е дяволът, от който трябва да станете по-силни, за да го победите, тъй като, засега поне, той е по-силният, а правото е в ръцете на по-силния. Вие трябва да вървите или в лявата, или в дясната страна. В лявата страна вървят хората на черната магия, а добрите хора са от дясната страна. Трябва вие да разполагате със знание, но знанието без добродетел не върви. Човек трябва да бъде и твърд като диамант, и пластичен, защото тогава ще бъдете в състояние да посрещнете страданието. Клонът на едно дърво например може да се огъва, защото има живот и вие така също ще можете да се огъвате, ако правилно живеете. Най-висшият смисъл в живота са страданията и най-лошите хора са тия, които не могат да страдат. И когато някой се оплаква от страдания, то е защото иска да върви в левия път. Няма по-голям страдалец от Господа, Когото хората разпъват всеки ден. Всеки един човек трябва да проучи себе си и само тогава ще може да разбира хората. Всичките тия мъчнотии, които сега имате, вие сте си ги предизвикали и си ги носите от миналото Когато искате да воювате, примирявайте се с противника си, защото, ако той е по-силен, ще бъдете бити. Ако искате да вървите по правия път и да бъдете силни, вие обезателно трябва да разполагате с Божествено знание, за което трябва да платите много скъпо, именно за това знание вие трябва да заложите душата си. Малодушие, гняв, сръдня не помагат. Кои са слаби натури? Слабостта е свойство само на натурата, която греши. Христос казва, че никой не може да бъде Негов ученик, ако не намира наслада в страданията. И понякога, ние като че ли желаем да слугуваме на Господа, но като се разпореди от Негова страна да ни турят на изпитание, ние започваме да викаме "Олеле, стига, Господи". И тогава значи такъв човек със своето "олеле" не е готов за работа. Друг също се опитва, но понеже се оказва твърд и постоянен, Господ каже, че е готов за работа и го включва между своите работници. Да знаете, когато преминаваме в живота от едно положение в друго, това е преходна граница, на която граница винаги има страдания. Но и тези наши страдания винаги са около материални работи. А има и неща по-тежки. Например да изгубиш тялото си, е по-тежко от това да изгубиш парите си или че се караш с жена си. Прочие, у тези, у които ще се роди страх в душата им или колебание в ума им, аз нямам нужда от тях. По-добре те да се повърнат още сега от границата, защото нямам нужда от хора колебливи, страхливи, сърдити. Нека се повърнат такива в света и ще им пожелая всяко добро, защото има добро и в света. А онези, които искат да постоянствуват в пътя на живота, ще им дадем да воюват с новите оръжия. Не е достатъчно да казваме на Христа, че Го любим, защото с живота си трябва да покажем нашата любов. Затова всякой един от вас да задигне кръста си и да каже Господу "Благодаря Ти, Господи, че ми даваш тоя кръст ". И тогава Господ ще ви привлича при Себе Си и ще ви направи силни. Ако настоявате да искате да ви се открие бъдещето или какво е било вашето минало, тогава пък Господ ще ви попита "Можете ли да пиете тази чаша?". Защото, ако искате тия блага, а пък не желаете да пиете тази чаша, ще ви се каже “Вън”. Да, тук, между хората, вие ще се калите. Лошите хора ще ви са учители. И пак ще кажа - дотогава, докато не сте готови да изпиете горчивата чаша, която Господ ще ви даде, няма да ви се помогне. Затова именно Христос е изказал думите, които отначало прочетох "Който не носи кръста си ". Гледайте света право в очите, защото аз нямам добро мнение за човек, който гледа в земята, понеже там той гледа за своите съкровища, при които най-сетне ще отиде. А нашите съкровища не са на и в земята, но са в небето, гдето са за всички нас приготвени. Няма защо да се боите от кръста, защото той именно е тайната, с която хората се спасяват. А като тъй, кръста трябва да го носите, само че не върху тялото си с елмази, а в сърцето си, гдето неговата хубава миризма ще може да се разцъфти и да прелее желаемата полза. Кръстът, то е мъжът и жената, Христос и Духът, то е и равнозначещ на четиритях елемента в природата. 16 септември (29 септември нов стил) 1912 г , неделя източник: Ходете във виделината ПРЕХОДНАТА ГРАНИЦА.pdf
  17. Аудио - чете Роси От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЪЖЕТО НА ДЯВОЛА В днешното събрание г-н Дънов, след като прочете 105-ти псалом, Той добави: - Както животните страдат от човеците, така и хората – от астралния свят Египет, това е сегашният свят тук. Молитвата за да бъде послушана и да бъдат вибрациите интензивни, сърцето ни трябва да бъде толкова чисто, щото молитвата, като отива нагоре, да може да разрушава всички препятствия, които се изпречват на пътя и. Що е всъщност интензивната молитва? То е положението, че ние сме се дотолкова разкаяли от миналите грешки, щото сме готови да изпълним всестранно волята Божия. Затова, когато дойде една лоша мисъл, отхвърлете я, защото тя е едно въже на дявола, което ви връзва. Нашите мисли трябва да бъдат интензивни за добро. Това е тя, волята Божия. И не бива да се вглеждате в грешките на другите. Всяко наше страдание ни иде за благословение и винаги, когато Господ ще ни избавя, Той ще прати други хора да сторят това. Никога не бива да роптаете, защото няма по-неблагодарна в небето работа, отколкото роптанието. Съвременните хора аз оприличавам на конус, в който, като живеят, движат се отдолу нагоре и колкото повече отиват нагоре, открива се по-голям и по-голям простор. И тъй, размишлявайте върху следните четири точки: 1. На първо място имайте търпение 2. Имайте спокойствие 3. Не критикувайте другиго. Погрешките на другите да ви служат само като елемент 4. Почитайте се един друг 9 септември (22 септември нов стил) 1912 г , неделя източник: Ходете във виделината ВЪЖЕТО НА ДЯВОЛА.pdf
  18. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗАЩО ВИ ПОМАГАМ В това събрание ни се каза следното от г-н Дънов: Тази година ще започнем работа. Всички философствания трябва да оставим и да пристъпим към работа. Има много условия, при които може опитът да излезе сполучлив. Във всякой един опит борбата е отвън, а хармонията – вътре. Непременно ние ще имаме борба отвън, но вътре, между нас и в нас, не трябва да има борба, защото няма да има никакъв резултат. Има известен ред, който е даден от горе и с който ние ще започнем. Не е нужно, излишно е от наша страна старание да поправяме Евангелието - теософи, православни и прочие, защото всяко учение е добро, но хората може да го приложат за зло. Ние трябва да пазим да не би в този чист източник, който Господ ни изпраща, ние да не пращаме нечистота. За нашата нечистота трябва да имаме друг канал. Трябва да сме чисти, защото и тия, които са над нас, и те ще се отдръпнат. Най-напред аз искам да имате към Господа любов и ако имате такава, тогава ще имате и база за работа. Ако ли не, ще настъпят раздори по въпроси, каквито са кой ще бъде глава, кой пръв и кой последен. Господ е близо, но Той не казва повече от един път. Не се спирайте пред мисълта, дали Господ ви говори или не. Господ говори, защото, когато Той не говори, настъпва униние и смущение. Не се питайте дали сте достойни, но вие покажете, че сте достойни. Раз вие вече поканени на работа, встъпете в изпълнението на вашата длъжност и това, което не можете, Господ няма да ви го вмени в грях. А това, което понякога чувстваме, че Господ като че ли ни вменява в грях, то е кармично, жалим миналото и страдаме. Сега, аз искам да ви науча като как да сте и ако не слушате, ще повторите миналото. Досега са правени опити, но не са излезли сполучливо. Ние ще повторим нашия опит, като вземем три дена петъка, съботата и неделята. И така, за да възстановим хармонията на душата, ще вземем жълтата краска. И не искам спорове помежду ви. Има дявол между вас, или го изпъдете, или ще го изпъдя най-сетне. Защо се борите помежду си? Идете вън, в света, спорете там и се борете колкото желаете. Защо се спирате един други? Защото, ако не се съгласите, небето ще изолира всякой, който е в неприятност и свада. След като се прочете редът, по който ще се държат дните, определени за размишление, г-н Дънов продължи: И като знаете, че петъкът действа с розовата краска, съботата с виолетовата краска и неделята – с портокалената, ще се съобразявате да направлявате вашата деятелност под ръководството на Духа у вас. Всички имате спънки, които се дължат на дисхармонията, и законът, който ще приложим през тази година, е да бъдем безкористни, т.е. да не желаем чуждото. Вие сте изгубили своето и аз ви посочвам пътя, за да го намерите. И защо ви помагам аз? Защото искам да помогна на други хора, които са подир вас, а вие сте запушили пътя, а щом помогна вам, отпушвате пътя за другите. Следователно или вървете напред, или останете отзад. И ако не сторите нито едното, нито другото, правите непростим грях. Законът е ясен. Отправете сега ума си към Господа, Който сега ви говори, защото аз не ви говоря, а Господ е, Който говори на език, който най-добре може да се приложи. Всякой един от вас има по един черв* и този черв е, който искам да отстраним. С този урок за краските ние правим опит, който небето е решило и позволило. Бялото Братство е, което прави този опит, и то е, което ще ви помага. Не се притеснявайте от разните форми, защото всичките вери и школи отиват към вътрешна страна, която страна за всички е една и съща. Вие трябва да обичате всички хора и да почитате всички убеждения, и заради любовта, която имате към Господа, не ги закачайте. Успехът на този народ ще зависи как вие работите. Не заставайте на въпроса, кои сме ние. Вий сте този човек, който държи махалото и изкарва водата нагоре. Кой съм? – Човек, който вдига и слага махалото. Въпросът е сега Искате ли да бъдете човека, който вдига и слага махалото? Прочие, нашата работа е да вдигаме и слагаме махалото. А и вярно е, че телесно, духовно и материално вий трябва да се подобрите. 2 септември (15 септември нов стил) 1912 г, неделя Първо събрание подир тазгодишната среща на Веригата във В.Търново източник: Ходете във виделината ЗАЩО ВИ ПОМАГАМ.pdf
  19. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ВИЕ СТЕ ПОКАНЕНИ ДА РАБОТИТЕ След вечеря, в 9 ч вечерта, събрахме се всички стари членове без тазгодишните и г-н Дънов каза: Между вас тук има неща, които трябва да се изгладят. Ние сме дали много жертви, та волята Божия не е за в бъдеще да даваме още подобни жертви. Когато се дават потребни жертви, добре, но непотребни жертви не бива да се дават. Вие трябва да решите едно или друго. За в бъдеще, които искат да следват Господа, да решат и Го следват, и да бъдат уверени, че ще имат всичките доказателства. Ние сме в едно предградие. Истината не се бои, но съществува известна дисхармония, която става причина, щото черната ложа да упражнява лошо влияние. Ако сега не направите всичко, невидимият свят ще се намеси и ще изправи сам работата. Вие трябва да напуснете човешките мъдрувания. Искате да имате всички благословения, нали? Тогава слушайте ме и отнесете се с мен тъй, както аз се отнасям с вас. Но у вас има такъв монархизъм, щото мога да стана като едно товарно магаре. Ами че вие искате свобода, тогава дайте и на мен свобода. Приятелството изисква и вие да бъдете спрямо мен, както и аз спрямо вас. И ако съществува между нас дисхармония, то каквото от две години насам се хвърля срещу мен, всички щяхте да отидете в астралния мир. С един замах аз бих всичко извършил, но с това ще спънете и мене, и себе си. Най-после, ако има някой съмнение у вас, кажете ми. Моята работа е ясна. Понеже има нови приятели, сега и в бъдеще ще има още да дойдат, те искат да ме спъват. Затова решете в себе си какво ще правите – това ми е заповядано да ви го кажа. Вие имате работа с едно Братство, което не е човешка работа. Ще искат от вас обещание и ако го изпълните, ще влезете във вътрешната верига, а тогава няма и да има никаква сръдня. Когато влезете напълно в съприкосновение с Братството, в което сте включени, тогава ще вървят работите добре. Но ако вие не ме слушате, уверени бъдете, че след три години ще си отида (замина), а бих могъл да остана за още повече години само ако дадете условията. И нека ви кажа, че тази работа е сериозна – не се шегувам. Между вас има раздори и поради тях аз не съм могъл да помогна там, гдето трябваше да помогна, а това е, за което аз най-вече съжалявам. Ако аз знаех, че ще ми направите тази спънка, никога нямаше да се свързвам с вас и щях сам да върша работата си и да си отида, но сега вече не мога, защото съм свързан с вашата карма. Вие сега гледате на работите мрачкаво, но отпосле ще виждате ясно. Както и да гледате и чувствате, само знайте, че ако това дело се спъне, спъва се българският народ, спъвате и себе си, и то за няколко поколения. Всички вие трябва да знаете и изпълнявате правилото, че не бива да говорите за неща, които не знаете и които с очите си не сте видели и проверили, защото това, което нас ще повдигне, то е истината и самата истина – никакви догадки, предположения и слухове не бива да ни влияят. Понеже тая година аз искам да работя само заради вас, а заради себе си няма защо да работя, то искам да изгладя всичките недоразумения, които съществуват между вас един друг и между вас и мене. А вие имате голяма нужда за помощ и само аз познавам каква голяма нужда имате за помощ. У вас има колебания, които тоже трябва непременно да престанат. Знаете ли значението на трите знамена, които тази година са поставени в двора над трапезарията и които всички гледате? Те значат или война със земята, или в мир с небето, друг път няма. Аз ви дадох пентаграма тая година и вследствие на него в някои домове какви не работи станаха. Някои даже употребиха против мене пентаграма. Но като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят, напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. Да, трябва да се пазите и ако искате да ме опитвате, спрямо мене ходете с разкрити карти, защото аз, най-после, искам да зная с неприятели или с приятели имам работа – с мене ли сте, или против мене сте. А за мене, пак ще ви кажа и повторя, че аз искам да ви дам пример как да любите Господа. Това е всичката моя задача и ако сполуча – добре, ако не сполуча – пак добре. Един човек може да бъде велик и без да го знае някой. Вие имате деца, домове, искате да ги възпитавате и аз искам да ви покажа как трябва да постигнете тия работи. Този народ се нуждае от хора и ако вие спъвате работата, Господ ще си намери други хора, но не е хубаво нито за вас, нито за народа да спъваме един вървеж. Затова повдигнете се като хора разумни и благородни. Желанието ми е да изчезне дисхармонията във вас която причинява редица от пакости. Така, по причина на ланските* недоразумения и свади почина зетят на г-н П.Тихчев, замина детето на г-н Н Ватев и се ослепи детето на г-н Дойнов. Виждате значи печалните резултати и това още повече нека усили у вас желанието да се изглади неприятността между вас, защото това е, което спъва и мене. И ако вие следвате** да ме спъвате, до 1914 г аз ще си разреша сам работите. Вие сте поканени да работите и ако вървите подир мене, добре. И понеже съм свързан с вас, искам да ме не спъвате. Защото освен делото и задачата, за която седя тук, какво друго може да ме спира? Някакво мнение и стяжение ли? Културата на съвременния живот ли? Аз не искам да образувам котерия около себе си, която да се кара с този-онзи, с другите хора. Никаква задна цел не искам да имате и нямате право да се нахвърляте с причини и без причини върху никого човека, който иска да работи. Вие, може би и без да щете, ме излагате като един пехливанин и при състезанието вие да стоите отстрана, да гледате и ръкопляскате. Обаче помнете, че положителната подкваса дава положителен резултат, а отрицателната – отрицателен резултат. Аз съм, който правя само веднъж опит с един човек – втория път правят опита другите. А за всичките последствия мене ме държи небето за отговорен. Сега, аз ви считам за приятели, съобщавам ви това, но спъвате ме. При все това, аз ще река на себе си "Хак ти е, да не си отишъл, но щом си се ангажирал, носи си последствията". Ако искате да работите за Господа, без любов и себеотрицание не може. Христос ми каза: "Ида да помогна на този народ, да разгледам всичките недоразумения и да разнебитя всичките препятстващи духове". Аз и Христос едно сме. И с нищо друго не можете да ме подмамите освен с вашата любов. Вашите мисли ме измъчват – те са едно страдание за мене. Моето положение е като малко дете, което ходи по тръните. Аз ще направя наследници само тия, които се държат с мене. Заради Бога искам да направите този велик подвиг – помирението, защото длъжен съм ви – казвам ви го и искам да ви се отплатя. (Тук се казаха имената на всички, които се намират в неприязнено отношение помежду си, скарани са и се мразят. Станаха обстоятелствени обяснения, след което настъпи и помирение.) А подир всичко това г-н Дънов продължи: Да, Христос ме срещна в Арбанаси и ми говори върху всички тия спънки. Христос е сега в България – присъства и в този час сега тук. Щом настъпи сега между вас помирение, аз ще ви кажа и политическото положение. От тази година напосле Мохамед вече ще се учи от Христос. Той ще му преподава уроци. Въпросът с Турция е вече свършен. От невидимия свят правят усилия да освободят България от една война с Турция. Та затова се впрегна Италия, защото този каиш щеше да го тегли България. Македония трябва да се освободи. Братството в невидимия свят съдейства в България. Зная какво ще стане в Македония, всичко точно ми е известно, но не ми е позволено да го казвам. Само това знайте, че каквото има да стане, ще бъде за добро. Нека ние бъдем добре, защото всичките други течения зависят от нас. За вътрешната верига обаче не говорете нищо. Работниците в България са определени и аз искам да се ползвате. Тази година ще работим за вътрешното укрепване на Веригата. В Арбанаси ще направим нещо в нов ред, колонии и приюти. Каза ми се, че от утре ще започнат нашите бдения в тайната стаица, и то от 7 часа и после цялата нощ. След като прочетохме "Отче наш", разотидохме се към полунощ. 24 август (6 септември нов стил) 1912 г Събрание на старите членове на Веригата, 9 ч вечерта източник: Ходете във виделината ВИЕ СТЕ ПОКАНЕНИ ДА РАБОТИТЕ.pdf
  20. Аудио - чете Роси От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ЩЕ ДОЙДЕ КАТО СВЕТЛИНА Г-н П Дънов, след като прочете от Притчи 30 и 31 глава обясни: Най-голяма грешка в нас е, че всякой иска да морализира другите, а пък аз съм казвал и други път, че никой не бива да проповядва и да говори за онова, което не е опитал. Човек, който не може да живее на земята, въпрос е дали ще може да живее и на небето, защото, ако едно дете не може да ходи у дома си, в широкия свят още по-малко ще може да ходи. Първото нещо от вас е, всякой един да опита Господа в себе си. Трябва да обиколим всичките краища на земята, за да Го намерим, защото, ако чакаме ние Господа да ни намери, много се лъжем. Когато изгрее слънцето, трябва да излязат навънка всички къртици и гущери, за да го потърсят и намерят, ако искат да се ползват от него, защото иначе слънцето ще си мине и замине. Затова ние първом следва да потърсим Господа. От много условия в света зависи да се поквари истината, но ние трябва да бъдем умни и да прецеждаме, също както пясъкът прецежда водата, когато премине през глинеста почва, ще бъде по-мътна. Важни са думите "Не притуряй на Божиите думи " Как да разбираме това? Не бива в това отношение да мислим като онзи свещеник, който допущал, че хлябовете, с които Христос нахранил множеството, били като планини. А ние трябва да се научим да не преувеличаваме, нито да смаляваме, защото грях е и едното, и другото. Ако преувеличите, ще имате недоимък на нещата, а ако намалите, ще имате излишък – и в единия, и в другия случай ние ще страдаме. Когато във вашия мозък се побере баласт повече ще ви причини болки. Мозъкът е само за потребното и полезното. Не обръщайте внимание на хорските слабости, кой колко пари например е крал или кой колко престъпления е правил. Това не е наша работа. Защо да се товарим с хорските слабости, за да страдаме? Светът е направен, да служи на Господа и него Господ ще оправи. Хорските слабости са като човешкото лайно. Видиш ли го, не го рови, защото ще ти вони, затова вместо да го ровиш, тури го при едно растение, което ще извади от него нужните сокове, когато ти не ще можеш да се ползваш от него. Нека се върнем към онова положение, в което Господ ни е поставил. Ние трябва да вземем тази жена, за която се говори в последните стихове на 31 глава. И за тази жена, която представлява мъдростта, ако се ожениш, ще се повдигнеш, но ако за глупостта се ожениш, ще потънеш. Затова всякой иска да се жени за жената на мъдростта, която ще тури ред, порядък и сила в нас. Ами че за да можем да минем от този свят към онзи, трябва да имаме мост, а за да се направи той, необходим е материал, а тоя материал е мъдростта, Христос, за Който вие трябва да размишлявате, а не само да Го мислите и приемате като една метафизическа личност. Той е по-голям сега, отколкото преди 2 хиляди години. За Него всички хора проповядват и говорят и Той действително ще дойде като една светлина. Тогава ние ще имаме задоволство, и то далече по-голямо от онова, което изпитваме от слънцето. Когато дойде Христос, Той ще ни научи и ще разберем какво значат тия политически събития, които виждаме сега, че настъпват. Какво отношение има съвременният материалистически строй в Дървото на Живота? Най-напред вие имате цар, министри и цял народ. Царят на какво може да се уподоби? Мислете по тоя въпрос и аз бих желал да зная как и на какво ще го уподобите. Всичко това е едно дърво с корени, клони и листи. Цветовете какво представляват? Да мислим дълбоко, та да разберем нашите отношения и тогава ще се развиваме правилно. Сега вие имате доста материал, но всичко е разхвърляно у вас и затова ви трябва една система, необходим ви е ред. Повикайте Христа и Той ще ви научи как да се възползвате от материалите, които имате на разположение. Един английски философ, съчинението на когото притежавам, казва за себе си, че бил толкова слаб по математика, щото би се смятал за идиот, ако и в друго се чувстваше така. Интересно е даже и мен вие сега как разбирате. Някои например вземате буквата, логиката, но човешката логика често пъти е в разрез с логиката на небето. Всичко в и върху земята е разхвърляно, а това е така сторено, за да ни застави да размишляваме. Следва значи, че тия разхвърляни работи са за нас един ребус. Често пъти виждаме добри и лоши хора размесени. Защо? И то не е без значение, защото ние трябва да мислим и да видим къде именно куца работата. В живота трябва да знаем къде стои погрешката на нещата, също както, като спря моят часовник преди няколко дни, аз не можах наистина да узная где е грешката, но часовникарят, като го видя, ми каза, че телът вътре малко се счупил, та не могла да върви и главната машина. Точно такова нещо е и човешкият живот: нещо се размеси у вас и веднага губите доброто си настроение и блаженство. По тоя начин, от това се учим, че моментално можем и да паднем. Днес може да сме лоши, а утре – добри. Ето защо всякой ден трябва да сме в съприкосновение с Господа и да Му се молим да ни учи и след това, като ни учи, каквото ни каже, да Го слушаме. Не бива да чакаме да станем по-умни, та да говорим на света. В това се лъжете, защото тогава пък никога няма да станете умни. Зная например американци, дошли като мисионери в България, като казваха, че ще започнат да приказват българския език, когато го хубаво научат. Но те никога не го научиха. А тия, които правиха грешки в говоренето, но говориха, в скоро време се научиха да приказват. Прочие, ние не бива да си щадим труда да правим добро. Искам да остане тази мисъл у вас, защото по причина на невежеството помежду братята се раждат и амбициите, критикуванията един други и прочие, така че със знанието, което имате и ни е дадено, вместо да се ползваме, ние сами се изтребваме. Ножовете, които ни са дадени, вместо да се ползваме от тях, ние започваме с тях да се самоизтребваме. Вие си казвате: "Ех, сега ако не направим нищо, остава да го свършим в следующето прераждане." Добре, но следующите прераждания са за въздигане към Бога, а не падане. Прераждането е път към Бога и ако вие не свършите волята Божия, то вие се просто израждате и следующия път ще се намерите в по-голяма мъчнотия. Един българин в турско време не искал да дава данък, но като му ударили 1, 2, 3 и като дошли до 50 плесника, извикал: "Стойте, спрете, ще дам данъка!" Много често това става с хората, но ние никога да не казваме "не мога", но, напротив, винаги да казваме, че можем, та да не чакаме като споменатия упорит българин да ни бият. Често обвиняваме децата, че се посират. Но едно дете майка му ще го очисти. Обаче, когато възрастен човек се намърси, тогава е лошо. Голяма грешка е, когато се взираме само в телесната чистота и мръсота, защото душевните са по-важни. И когато сте допуснали една лоша мисъл, да знаете, че вие сте изпаднали в положението на оцапаното дете. Друга голяма грешка правят духовните хора, когато мислят, че нямат вече задължения със света, защото помнете, че вие не може да престанете*(спирам, прекратявам, отдалечавам се) от задълженията си в света. И пак ще кажа: намерете мъдростта, а тая мъдрост е Христос, Който е на земята. Той ще поправи всичкия ваш живот; и всички въпроси, които ви спъват, Той ще ги изравни. Приложете тази опитност, която имате заради Него, турете хурката, която ви е дадена. Вас ви трябва дреха, която да отговаря на условията, при които ще дойдете отпосле, та затова сега именно трябва да внимавате, за да си източите фина материя за дрехите, които ще ви се направят за следующето прераждане. Не мислете, че Господ ще вземе чужда вълна за вашите дрехи. Не. Вие с вашата хурка трябва да направите плата и материята, та с тях да ви облекат за следующия път. Всичко това ви казвам, да го знаете, та да ми помагате, за да помагам и аз вам; защото, ако ми помагате, и аз ще ви помагам, не ако ме спъвате, и аз ще ви спъвам. Ритате ли ме, и аз ще ви ритам; биете ли ме, и аз ще ви бия. 3 юли (16 юли нов стил) 1912 г., неделя спирам, прекратявам, отдалечавам се; старинна употреба на глагола "пр^статн отъ" източник: Ходете във виделината ЩЕ ДОЙДЕ КАТО СВЕТЛИНА.pdf
  21. Аудио - чете Роси От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ДЕЦА ПО СЪРЦЕ Прочете се от г-н Дънов от Битие 15 глава и се забележи: Тази глава има своето историческо и мистическо значение. Авраам беше безчаден. Така и всяка душа е безчадна, докато Духът не се е появил. Ханаан означава, че всякой човек трябва да завладее своето тяло. Козелът, за който се говори, е белег на противоречие. Овенът е Христос. Сега вие през един кратък срок трябва да вървите през пустинята, та след това да станете господари на положението. И когато станете господари, ще се въдвори мир и тогава ще дойде мирът. Сега-засега вие още правите кирпича в египетската земя. Полиците, това са вашите картички. Христос трябва да бъде ключар на вашите желания. Той трябва да затваря и отваря. После вие у вас си трябва да имате един Петър, крайъгълен камък. Засега вие като Авраама трябва да хванете най-първо телицата – вашата душа, после – гърголицата, а че най-после овена. Това беше Христос, Който говореше на Авраам. А сега същият говори на хората. Един човек, който прави условия с Бога, не е добър човек. Искайте прочее, но не правете условия с Него. Препоръчвам ви пълна детинска вяра, да станете деца по сърце. По сърце човек трябва да бъде всякога млад, а да бъде стар само по ум. Пригответе се да посрещнете добрините, които Господ ви ги туря някой път в хапчета. 20 май (2 юни нов стил) 1912 г. източник: Ходете във виделината ДЕЦА ПО СЪРЦЕ.pdf
  22. Аудио - чете Роси От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ПОДКВАСАТА След прочитането на 28 глава от Битие г-н Дънов каза следното: В тази глава има пояснение на един кармичен закон. Виждаме, че Яков взема с хитрост първородството на Исав чрез едно блюдо леща и после поднесе Исаку мнимия лов, та взема благословението. Оттам и името му Яков, което значи "препинател". "Падам" – арам, това е този свят, а Ханаан, това е небето. И хората от небето дохождат на земята, защото нещо съгрешават там, също както Яков, та затова ги изпращат при Лавана, който е търговец и като такъв добре си знае сметките и работите в света. Изток – значи към Бога; запад – значи към человеците; а север и юг значи към смъртта и добродетелта; затова казва Господ, че ще разпространи Яков към изток, запад, север и юг. После виждаме, че Яков е обещал, че десетата част ще дава на Господа. Десятъкът, който даваме, е маята, подквасата, основата и затова ние трябва да го даваме, за да бъдем благословени. Защо светът гони верующите? – Това нещо е кармично и от своя гледна точка светът понеже има право, ние, верующите, ще трябва да потърпим. Яков, като се срещна с Лавана, забогатя, така и вие, като се срещнете с Христа, Той ще ви научи как именно да постъпите. 13 май (26 май нов стил) 1912 г., неделя източник: Ходете във виделината ПОДКВАСАТА.pdf
  23. Аудио - чете Роси От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЕЧНО МЛАДИ След прочитане от Библията по жребие, г-н Дънов отбележи следните по-интересни мисли. Който иска да участва в Царството Божие, трябва да си обреже сърцето. Когато човек излиза да проповядва, трябва да се опита дали му са здрави гърбът, умът и сърцето, защото иначе ще пострада. Лично на живота не трябва да гледаме, а трябва да гледаме общо на Царството Божие, без да се сърдим, че някого Господ направил цяла нота, а тебе направил половина. Пиесата е такава и ако в нея ти хващаш мястото на осмината, то трябва да си благодарен, защото до ще и време, когато ще те направят цяла нота. Сега може да играеш ролята на писклива висока нота или бас, но друг път ще изиграеш ролята на друга нота и т. н. Главната мисъл е, че трябва да се научим да страдаме, и като се научим да страдаме, ще бъдем вечно млади, няма да губим силата си и тогава ще намерим вечната разгадка. Ние още не сме намерили любовта, защото любовта всякога търси да помага, да се самопожертва, всякога търпи и е благосклонна. Трябва да се обърнем към основния закон, да станем като небесни деца, а не като глупави деца, и тогава ще се оправят отношенията ни в живота. Време е вече да се освободим от нашите религиозни маски, защото човек може повидимому да е свят, но вътре да бъде смрадлив. В живота помагат следните правила: 1. Трябва да имаме всякога или поне по-честичко молитви, на които всички в едно направление да се молим, и тогава Господ ще ни отговаря. 2. Когато се молим, не бива да се безпокоим, защото безпокойството винаги парализира настроението, а следователно и молитвата. За да ни слуша Господ, трябва да бъдем Негови слуги, но само че това нещо хората не бива да го знаят, а трябва само ние да си го знаем. 3. Ние трябва да се научим да любим, да обичаме. Любовта с думи и предложения не може да се определи. В нея трябва само да се живее – нея само сърцето я разбира. И който иска да се занимава с любовта, той трябва да я живее и тогава тя ще му се изяви. Христос е една велика енигма. Той е изявлението на Отца и само в небето ще познаем кой е Христос, а сега още Го не познаваме. Той сега за нас е една историческа личност, третото лице на Света Троица и изобщо мъгляво, мрачкаво Го схващаме, а когато стане кост от костта ни и плът от плътта ни, тогава и ние ще се въплътим в Него и ще ни стане ясен. Когато нас ни роди нашата Божествена майка, Духът, към Който се стремим, тогава смъртта ще бъде погълната. 29 април (12 май нов стил) 1912 г., неделя източник: Ходете във виделината ВЕЧНО МЛАДИ.pdf
  24. Аудио - чете Роси От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание СИЛНАТА ОТРОВА На днешното събрание г-н Дънов даде в общ разговор следните по-интересни мисли: Венера е планета на любовта. Меркурий – на всички научни издирвания. Сатурн е свързан с всички нещастия. А когато светът е веществен, тогава владее Марс. Тези хора, у които има повече желязо, те са енергични, а тези, които имат повече фосфор, те са хора на мисълта; а тези, които имат излишък на злато, те са хора на привличане парите. Грехът е най-силната отрова, която съществува в света. От греха потъмнява умът и ръждясва сърцето, следователно той е един елемент, който трябва да се избягва. Грехът е една силна отрова, за която Господ е казал да я не бутат. И когато умът и сърцето не са, както трябва да са, тогава какъв може да бъде тоя човек? Но Господ е дал и антидот* за тази отрова и този антидот трябва да намерим. Досега аз съм искал да ви го дам, но не съм могъл, защото сте крайни елементи. При все това, туй ме не обезсърчава, защото пак ще дойде време да ви се даде антидотът. И ние сме такива каприциозни** деца, които, като им не даде майка им нещо, започват да ритат и плачат, при все че това не помага. Нашето ритане и скачане само забавлява Господа. Всичко в живота е пъкъл и чистилище, но действа за добро. Пъкълът например е голяма реторта, в която Господ извършва своите опити. По тая мисъл излиза, че целия живот може да прекарате в нещастие, а за да го прекарате не в нещастие, трябва да знаете законите, как именно да измените условията. При това истината е, че тази година ако живеете добре, ще ви бъде добре идущата година; днес ако живеете добре, ще ви бъде добре утре; ако живеете през този живот добре, ще ви бъде добре следующия живот и т.н. Що е злото? Злото не е нищо друго освен малко количество добро и от там следва, че то е отиване в място, гдето не можеш да намериш никакво добро, което да възпроизведе каква-годе реакция. Най-лошото състояние на един дух е, когато изпадне в безразличието, когато от нищо не се интересува. И това положение е ужасно; от него даже висшите духове се страхуват, защото такъв дух на безразличието слиза надолу и надолу, докато от него не остане никакво величие. Вие мислите, че сте се подвизавали, обаче вярното е, че вие сте още в забавачницата, отгдето ще отидете в първоначалното училище и там по-мъчно ще бъдете приети. Когато почне човек духовно да се подвизава, Господ ще му даде почивка. Христос дойде на света за това, за да можете да работите и въобще да еволюирате, затова вярвайте в Христа, имайте Бога в сърцето си и работете. Тия три неща вярвайте в Христа, имайте Бога в сърцето си, работете – ви казва Духът. Ний сме арената, за която се борят ангелите. Ний сме раздорната ябълка. Всъщност духовният свят е арена, а ние сме предметът, за който се борят. 22 април (5 май нов стил) 1912 г , неделя източник: Ходете във виделината СИЛНАТА ОТРОВА.pdf
  25. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ДА БЪДЕМ ГОТОВИ На това събрание присъстваха Хаджийката и капитан Сотиров. Г-н Дънов прочете 10:36 от Ев. Матея и подчерта стиха: " и неприятели човеку ще бъдат домашните му". Този стих има вътрешно приложение, защото има мисли у човека, които му казват "Не ставай ахмак, а живей както всичките хора ". Тези са те, домашните на човека, и той ще живее с тях добре, докато само се съгласява с тях. Обаче всяка една такава мисъл трябва да се постави на своето място, защото всяка една мисъл трябва да се подчини на нашата воля. Човек непременно трябва да се жертва, защото без това той ще заприлича на житното зърно, което е складирано в хамбара непосято. А ако всеки се жертва, уверени бъдете, нашите отношения ще се поправят. Днес хората не страдат толкова от материална липса, колкото от лошата духовна задуха. Ние често казваме, че искаме да слугуваме на Господа, имаме доброто желание даже да слугуваме, но щом започне да ни опитва, разколебаваме се и започваме да отстъпваме. Излиза значи, че често пъти ние слугуваме на Господа не че Го любим, но защото Той е богат, та с това искаме да ни даде повече материални пригоди*, за да преминем света по-охолно. Божественият човек трябва да бъде свързан с физическия. Ние искаме Господ да дойде на земята, но за да стане това, трябва ние да бъдем готови, защото едно време Христос дойде между евреите, но като не бяха готови, създадоха си карма и виждаме какви излязоха последствията. Сега Христос иде между кавказката раса, европейските народи и ако Го не приемат, ще ги завладее жълтата раса и ще ядат бой до олелия. Ще ги сполети най-голямото нещастие, което може да бъде. Ние разполагаме с девиза: "В изпълнението волята Божия е силата на човешката душа", но такива девизи има и други. Именно - "За да бъде човек силен, трябва да бъде добродетелен"; "За да бъде човек силен, трябва да бъде праведен"; "За да бъде човек силен, трябва да бъде умен"; "За да бъде човек силен, трябва да бъде мъдър"; "За да бъде човек силен, трябва да има истината в себе си." Аз зная, че на вас сега ви трябва мир, но за да го имате, трябва да пазите равновесие и това равновесие ще добиете посредством упражнение, също като онзи акробат, който най-напред само с помощта на една върлина преминал по въжето Ниагарския водопад, докато малко по малко нямал нужда и от нея, което показва, че той вече е могъл да удържа силно равновесие. Прочие, за да имаме мир, трябва да притежаваме силно равновесие. Вие мислите, че в няколкото тия 5-10 години много нещо сте свършили за Господа. Но вие не сте се подвизавали 100 – 200 – 500 – 1 000 години, както що други са сторили. Следователно не бива да се поколебавате, защото за едно поколебание ще дойде ден, когато и Господ ще се поколебае за тебе. Нека обичаме Господа в нас и в другите хора и да Го слушаме, когато говори на нас и на другите хора. Чисто религиозният живот не е еднообразен, а в него трябва да вземат участие умът и чувствата, повдигането да става спиралообразно. Моралът е Мойсеев закон, а Христовият закон е свободата. Следователно трябва да бъдем свободни. 15 април (28 април нов стил) 1912 г., неделя източник: Ходете във виделината ДА БЪДЕМ ГОТОВИ.pdf
×
×
  • Create New...