Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'младежки окултен клас'.

Открити 848 резултата

  1. Аудио - чете Димитър Калев Архивна единица От книгата, "Двата пътя". Младежки окултен клас (1922). Първо оригинално издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Страхът и съмнението. Обичта 13 Лекция на I Мл. ок. клас 24.V.1922 г. 5 ч.сл.пл. Витоша Противоречията в живота Латинската раса е направила противоречието в живота V – символ на противоречието. Тайна молитва Ще говоря върху противоречието в живота или противоречието в живота на ученика. Изобщо всички ученици страдат от страх и съмнение – те заедно вървят. Задали ли сте си въпроса: „защо се боим“, от какво произтича страхът? За пример, давам ви известна тема да пишете или известен урок и след това във вас има страх, че този урок не може да го научите. От какво произтича този страх? И тъй, страхът е едно негативно качество на нисшия ум, на нисшия манас. Ако човек нищо не притежава, може ли да се плаши? Може ли да се страхува? Допуснете, че вие имате съзнание, но нямате никаква форма, която да владеете. Само се съзнавате като човек, мислите, но нямате абсолютно никаква форма. Може ли да се роди страхът във вас? И тъй, страхът е едно последствие в съзнанието, че човек може да изгуби това, което има, или може да не придобие това, което иска. Когато в съзнанието се яви, че може да изгуби това, което има, се заражда страхът. За пример, човек го е страх да не би да изгуби живота си. А когато мисли, че няма да спечели това, което иска, се заражда съмнението. Сега психологически, защо именно трябва да се зароди съмнението в душата му? Щом се зароди страхът, волята ви е слаба: страхът всякога показва слаба воля. То е в природата на живота. Страхът показва, че волята ви е слаба; вследствие на това се ражда страхът. Съмнението показва, че интелектът е слаб. Дават ви някоя работа, вие се съмнявате. Виждате, че вашият ум не е в състояние да извърши работата. Когато вашият ум е светъл и способен, никакво съмнение не се заражда, следователно, съмнението трябва да ви даде подтик не да го държите като писано яйце, но туй съмнение да ви подбуди да усилите ума си. И ако вашият ум е слаб, ще употребите синия цвят, ще възприемате сините вибрации на светлината, ще гледате да изтеглите сините вибрации на светлината, и тъй ще се усили вашата интелигентност. Този цвят, който имате сега – зеленият цвят, той е чисто материалистически. Ако искате да станете материалисти, гледайте само зелено, а ако мислите за зелено, тъй мислете все за къщи, за ниви, за пари; и за туй хората обичат зелено – той е любимият цвят на хората. В този цвят е потопена цялата еволюция, и затуй той е преобладаващият цвят в сегашната еволюция, материалистическият цвят. Страхът се дължи на отсъствие на сила. Ако имате чрезмерен страх, употребявайте портокаловия цвят да балансирате силите, той е един лек. Ако много се страхувате вечерно време, денем гледайте от слънцето да асимилирате чисто портокаловите лъчи, и тогава страхът ще стане нормален, ще се превърне само на благоразумие. Напр. вие мислите, че не сте страхливи, седите в къщи, имате вяра, разсъждавате, философствувате, но дойде ли да се разтърси къщата от землетресение, няма мислене, ще се намерите на улицата. След като излезете, ще почнете да мислите как сте излезли, значи, нямате присъствие на духа, не контролирате ума си с волята. За пример, когато се опарим, не мислим. Било е време, когато страхът, туй чувство за предпазване, е било на место. Но сега страхът е анормален. Превърнат е в едно болезнено чувство. Предпазливостта е на место. Внимателността, предпазливостта, благоразумието, все имат този елемент на осторожност. Говоря алегорически. Да знаеш, че живееш в един свят, дето има противоположни сили, в разрез с еволюцията, която следваме, с пътя, който следваме. Сега, когато страхът е взел надмощие в мозъка, тогава почнали да се явяват тези конвулсии, тия движения на ръцете, криво ходене, главата не се държи естествено, очите са непостоянни; тогава ще знаете, че туй чувство е взело връх. Ще гледате да го регулирате с портокаловите лъчи. Страхът увеличава негативните качества на човека. Напр., ако се е случило на някой човек, някоя малка пакост, той я преувеличава. Ще я преувеличи най-малко десетина пъти. Ако е претърпял някое страдание, той няма да го опише естествено, а ще го увеличи десет пъти най-малко. Сега съмнението и то има свойство да преувеличава погрешките, които човек има. Запример, от един малък повод вие може да извадите такова голямо заключение, което никак не съществува. Да допуснем, че сте чели някой автор. Той има съмнение. Някои автори се съмняват в бъдещия живот, в Бога. Не е развит ума. И да е учен, има силен интелект, но слаб ум. Защото под „ум“ ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си. Интелектът, това е част от ума. Интелектът подразбира нисшия ум на човека, а разумът е висшият манас. Умът включва и висшия и нисшия манас, заедно ги съдържа в себе си. Следователно, има някои със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб разум: и двамата правят погрешки. Има философи, които знаят да философствуват отлично, имат отлични системи, но за природата са толкова невежи, че малките деца знаят повече от тях. Те не знаят охлювът как се движи, как пълзи. Един учен англичанин – проповедник, такъв философ, който разправя за философски работи, веднъж привел един пример в една своя реч, че овцете пиели вода само когато са болни. Човек, на когото висшият разум е /толкова/ развит, а интелектът е толкова слаб, че той мисли, че овцете пият вода само когато са болни, но именно, когато са болни овцете не пият вода. Сега вие, учениците на окултната школа, и вие само доказвате като тоя проповедник, че няма Господ, че овцете пият вода само когато са болни. Точно обратното. Може този човек да е слаб, защото от чисто окултно гледище Бог е една същина извън всички наши доказателства. Той не се доказва. И тогава ние можем да определим от тяхно гледище: Бог е същество извън пространството, извън времето и извън съзнанието, извън интелигентността на хората, той е извън живота на хората. Той е извън времето и пространството, но съдържа времето и пространството; извън интелигентността, но съдържа интелигентността; извън съзнанието, но съдържа съзнанието; извън живота, но произвежда живота. Е, как ще го определим? Значи, Бог не се намира в сегашното време и пространство, там Бог не е, и тогава от тяхно гледище може ли да докажем това, което е безгранично, как ще го докажем, то не може да се докаже. И следователно, всяко нещо, което не може да се докаже на физическото поле, произвежда съмнение. А в същност ще знаете, че само нещата, които не се доказват, те са реални. Всички ония неща, които се доказват, това са спънки на реалността. Сега, като казвам не се доказва... Можем да мислим за тях, да разсъждаваме върху тях, да ги разгледаме, но не да ги доказваме във време и пространство. И тъй, когато съмнението проникне във вашите души, да знаете че вие сте по-близо до реалността. Сега може да зададете въпрос: „как тъй?“ – Да кажем, нямате приятел на света, в кого ще се съмнявате, можете ли да се съмнявате в него? – не може. Но като имате един приятел, може вече да се съмнявате в него. Следователно, може да се съмнявате само в реалността на нещата. Може да се съмняваш дали той мисли като тебе, дали има същите чувства, дали е на същата степен на развитие и т.н. Значи, съмнението подразбира отрицателната страна на реалността. Страхът – тъй също. Ако нищо не виждаш, може ли да се страхуваш? От кого ще се страхуваш? Следователно, само като виждаш нещата може да се страхуваш. Може да се страхуваш само от това, което не можеш да си обясниш. Само необяснените неща в света задават страх. Ако аз ви изведа вън от стаята вечерно време като спите и ви туря в пространството, в някое облачно място, като се събудите, веднага ще се уплашите, защото няма да знаете де е изток, ни запад, веднага ще се изплашите ще ви хване панически страх. Не можете да си обясните къде сте; значи, че бяхте в стаята, но сега не сте, а сте на друго място; как е станал този преход? Реалността, която не може да си обясните, заражда страха. Сега аз ви задавам само две причини, за да знаете как да превръщате страха. Като дойде страхът, ще кажете в ума си: „Аз не разбирам реалността, не зная къде съм“. Ще създадете в душата си да обясните мястото и положението, където се намирате. Щом обясните, страхът ще изчезне. Сега, представете си следующата случка: един ваш приятел, който се е облякъл в мечешка форма и без да го знаете вие, дойде при вас. Какво ще стане с вас като влезе в стаята? – Вас ще ви настръхнат косите, а той ще се смее; вие мислите, че той е мечка, а той не е мечка. Вие имате една крива представа за реалността на формата. Ще се уплашите, и първото нещо, ще се зароди желание да се защищавате или да бягате; ако имате две врати, ще избягате от втората. Аз ще ви обясня един психологически факт. Щом влезе той през първата врата, втората ще се отвори, и вие ще разправяте на всички, че във вашата стая е влязла мечка и без малко щяла да ви изяде. Но, ако нямате втора врата, непременно тогава ще търсите начин за самозащита. Ще се роди във вас известна смелост. И тъй, когато опасността се появи в сърцето, човек в ума бяга, през вратата на ума бяга, но когато опасността дойде от ума, от горе, тогава през вратата на сърцето отстъпвате. И тъй, щом дойде страхът до сърцето, ще зададе въпроса: туй, което виждате, туй, което усещате, туй, което преживявате, реално ли е или не? И, ако може да се самообладаете, може да седнете на някой камък, дето има мечки, тигри, много свирепи животни, ако се самообладаете, имате воля да концентрирате ума си, тия животни ще минават и нищо няма да ви направят. Но, почнете ли да се спирате, те ще ви нападнат. Те нападат страхливия човек, смелия човек никога не го нападат, те сами се боят от него, те чувствуват, че силата му е по-голяма от тяхната, и отстъпват. Това инстинктивно правят. /Край нас мина стадо овци, връща се от паша. Весело блеят малките агънца. Едно куче се приближи към нас, поспре се, изгледа ни, и отмина/. Сега тук дойде едно куче. Какво помисли то? Дойде, погледа; може ли да проникнете в неговото съзнание? Дали разбра то, че вие сте ученици на известна окултна школа, как ще си обясни то? То разбра, че за някоя важна работа сте се събрали, но за каква, не знае. И, ако се беше уплашило, веднага щеше да почне да лае, но като ви погледна, настроението на вашата мисъл му даде някаква работа, и то каза: „Тази работа не е моя, аз ще си вървя“. В тоя случай то употребява своя нисш ум. Интелектът е развит у него, наблюдението: веднага схвана каква практическа работа се върши. То наблюдава своя господар, и от своя господар съди за вас и казва: „както господаря ми и те имат някаква работа“. Сега на физическото поле страхът и съмнението се зараждат естествено. А в окултната школа всякога ги образуват изкуствено. Като влезете в една окултна школа, изкуствено ще ви създадат страх и съмнение. Така е било в Индия, в стария Египет. Ще идете при някой учител, вие ще говорите, той ще мълчи, вие говорите, той нищо не продумва. Ден, два, три, като че вие не съществувате. Не че не съществувате; Някой ден ще ви създаде страх и вие ще кажете, че няма да отидете. Или ще ви даде някой урок и ще ви изплаши – ще ви изпита дали имате тези качества, дали вашата воля е развита; дали вашият ум схваща; дали само имате негативни качества. Всички окултни ученици трябва да имат положителни качества. Ученик с негативни качества не може да бъде ученик в тази школа. И тъй, каквито мъчнотии и да ви дойдат, каквито мъчнотии и да ви се случат, тия мъчнотии в живота са строго математически определени и те са неизбежни, необходими са за живота, вие не може да ги избегнете по никой начин. Ако ги избегнете в една форма, ще дойдат в друга, трета, четвърта и ако ги избегнете във всичките тия форми, най-лошите форми ще дойдат в края. И в туй отношение законът е верен. Туй, от което човек най-много го е страх, иде му на главата, и туй, което най-много иска, и то идва, и двете идват. От гледището на окултната школа на Бялото Братство, съмнението и страхът, това са негативни качества, които показват, че висшата любов не е проникнала в човешкото сърце, слабо го е засегнала. При това, страхът и съмнението показват, че висшата Божествена Мъдрост слабо е засегнала човешкия ум, в туй няма никакво съмнение. Сега в тази школа вие ще научите истинските методи за работа. Да допуснем, че вие отивате при един учител да ви учи. Да допуснем, че той копае на лозето; вие сте ученик, студент, свършил висше образование, отивате при него, той копае и вие го запитвате, но не вземате мотиката да работите. Питам: вие ученици може ли да станете? Ако искате, ще вземете мотиката и ще почнете да работите. Тогава ще питате и разговорът ще се подведе естествено. А у вас се заражда желание той да напусне работата си, да си почива, да дойде при вас. Но той никога няма да направи това. Сега съвременните хора, които се съмняват в Бога, искат Той да си спре работата и да ги пита: какво е вашето нещастие? Но именно там е погрешката. Господ от своята работа не може да спре нищо. Той ще работи, той може да увеличи времето и пространството. В Бога е това, че Той може да увеличи времето, може и да го намали. Когато бесят някого времето се съкратява. Нали бързо текат дните? Някой има да дава; времето много кратко му се вижда нали? Тогава желае времето да се продължи. Тъй, че ние при сегашните условия на живота нямаме критерий да знаем коя е истинската мярка на времето. Да кажем, ако вие се движите с особен трен, вие ще отидете за 250 години до слънцето, толкова време ви трябва. Ако се движите с бързината на светлината, трябват ви 8 минути. Каква е разликата между 8-те минути и 250-те години? То е въпрос само на вашето съзнание. Вашето съзнание може да се движи с един трен, може да се движи с бързината на светлината, може да се движи и по-бързо. Следователно, времето и пространството се обуславят от съзнанието; туй е извън времето и пространството; извън въпроса на противоречието; извън съмнението и страха. Пространството произвежда страх, а времето произвежда съмнение. Когато паднеш в някой кладенец, страхът ще дойде, няма да се съмняваш. А когато дойде падежът да изплащаш някоя полица, ще дойде съмнението. Ще помислиш дали не е сбъркал този, който иде със своята полица. Съмнението ще дойде в ума ви. И тъй, когато съпоставим два предмета във времето, дисхармонични, тия предмети пораждат в ума ни съмнението, а когато разделим двата предмета вътре в пространството, ще произведат страх в нашето съзнание. Сега едно малко обяснение: да кажем, вие сте казали една обидна дума на вашия приятел – веднага се заражда страхът, че може да го изгубите – вие сте в пространството, усещате, че връзките може да се скъсат. Ще спрем тук. Какво имате да питате? – Нищо. Кое е по-хубаво: да обичаме ли или да ни обичат? Да даваме или да вземаме? Поставям въпроса: кое е по-хубаво – да обичаме ли или да ни обичат? /да обичаме/. Тогава, ако допуснем, че всички обичате...? – ще се отблъснете. Въпросът е рязък, пък всички искате да бъдете обичани. Да обичаш е едно, а да те обичат е друго: то са две различни състояния на душата, които произтичат от два различни процеса на битието. Да обичаш е процес на любов по сила, а да те обичат е процес на Божествената Мъдрост. Щом искаш да те обичат, Божествената Мъдрост работи в тебе, а щом искаш да обичаш, тогава Божествената Любов работи в тебе. Какво противоречие има? Значи, когато Бог работи в душата ви със своята Мъдрост, вие искате да бъдете обичани, а щом Божествената Любов работи, вие трябва да създадете условия за тази обич, защото човекът, който ще ви люби, той изисква известни условия. Запример, ако вие сте затворен в една стая, в тъмница и искате светлината да ви обича, сама да дойде в очите ви, да ви причини приятно впечатление, ще стане ли? – Вие сте длъжни най-малко да отворите прозореца и щом отворите, тя ще влезе в стаята и ще ви обича. А вие какво ще правите? – Вие ще ѝ се радвате. „Да обичаш“ подразбира Любовта, първият принцип в Бога. „Да те обичат“ подразбира втория принцип, който работи. Той е Божествената Мъдрост. Искаш да бъдеш обичан, единият процес е потребен; а другият, след като обичаш дълго време, може да се определи. За пример, след като обичаш ден, два, три, месец или година, след туй в тебе ще настане едно пасивно състояние, ще кажеш: „сега мен да обичат“, и за туй ще се зароди желание във вас – вие да бъдете обичани. Ще се сменят процесите. В тази смяна колелото на живота се е вече изменило. В човешките тела е станала една промяна. Телата са изменили своята роль. За пример, ако всичката човешка деятелност е била съсредоточена в астралното тяло, ще имате един резултат. Ако, след като сте работили дълго време, е станало едно отлагане в астралното тяло, тогава вие пренасяте своята деятелност в менталното тяло, в умственото поле и ще имате добър резултат. Няма да работите по същия начин, както сте работили в астралния свят; пък, ако и в менталното поле няма условия, тогава ще слезете на физическото поле. Когато службата на физическия свят престава, минава в менталното поле; когато там има отливане, минава в астралния свят и пак се повръща назад. Има едно постоянно обръщане в целокупността на живота на човека. Тъй щото не може да седите на същата точка, не може постоянно да обичате. Ще настане най-малко една индиферентност. Не може постоянно да мислите. Тогава ще прочетете някоя книга, ще чакате някой автор да внесе някоя мисъл, вие чуждата мисъл ще вземете – тогава вас ви обичат. Щом четете един автор, той ви обича, щом вие пишете някоя книга и пред друг я четете, вие го обичате. Същият закон навсякъде действува. Значи аз ви обясних нали? Противоречие няма. Колкото е силно да обичаш, толкова е силно да те обичат, защото душата, която очаква да я обичат, тя създава импулс на другата душа, която я обича. Това са два полюса на живота. Сега, който обича произтича от субективния свят /на живота/, а обичаният създава обективния свят на живота. Затуй, който обича, иска да види своя образ в онова, което люби, тъй е. Щом се оглеждате в едно огледало, вие се харесвате. Огледалото е пасивно; вие обичате огледалото, понеже вашият образ се отбелязва, вие може да го носите, и жалко ако се счупи. Щом загубите огледалото, не може да имате ясна представа какъв е този образ. Мислите за себе си, но не схващате лицето; туй огледало ви представя по-добре, почвате да се учудвате на това огледало. Следователно, онзи, когото вие обичате, всякога дава израз на вашата обич. Затова вие го обичате. Ако туй огледало е малко замърсено, вие казвате: „Не струва да го обичам, защото не дава една ясна представа“. Или най-малко онзи, когото обичате да ви даде едно вдъхновение, един подтик, както съвременните списатели обичат. Когото обичаш, той ще ти даде вдъхновение. Сега запример, казва се в Писанието: „Да възлюбиш Господа със сърцето си“, т.е. подразбира тази идея – да отразите Божественото в себе си. Казва Писанието: „Да се весели Господ в твоите дела“, туй Божественото, като го види Господ в твоята душа, може да знае, че ти си работил върху него. И следователно, когато Бог надникне в душата ви и забележи, че вие сте използували Любовта Му, Той като се развесели, и вие се зарадвате. Щом се радвате, значи Бог се весели. Щом вие загубите радостта, Господ е недоволен от вас. Вие не мислете, че Любовта, която проявявате, е ваша, не. Човек сега е само проводник на Божествената Любов и на Божествената интелигентност. И, ако всички тия списатели, които сега пишат, казват, че тя е от техните умове, някой път те се усещат тъй бедни, като най-глупавите, ако е тяхна, те всякога трябва да раждат, но те раждат, когато някой донесе, после пъшкат. Ако дойде някой да напълни кошницата с череши, те раздават, изпразват, пъшкат. Любовта при сегашните условия е интелигентност от невидимия свят; ние сме само носители на тая интелигентност. Туй никога не подразбира, че човек е автомат. Във вас трябва да има съзнание, че вие сте носители; да достигне душата до съзнанието, че е получила нещо от Божествения свят. За следующата сряда ще напишете, ще определите вие от ваше гледище: защо трябва да обичаме и защо трябва да ни обичат?. За себе си, за другите няма да говорите. Аз искам само да помислите, за мене не е важно дали ще напишете правилно или не. За мен важи, след като мислите, ще се ползувате ли от тази тема. Този предмет е важен, трябва да мислите за него. Силата седи само в мисленето. Щом мислите, вие ще получите нещо, което може след 10 години да го изявите. Може в същия ден, може след една година, но не мислете, че ако дадете едно право определение, вие сте на правия път, не. За пример, когато пишете, да преживявате; вие пишете, а нищо не преживявате. Ти, като почнеш за пишеш за Любовта, трябва да любиш, да преживяваш това. Какво ще преживеете? После, да преживееш онзи момент, че те обичат. Как ще го преживееш? Тъй щото, когато дойдем до същността на нещата, много мъчно е да се пише върху обичта. Да обичаш и да те обичат – за сега вие ще пишете само за това, което не знаете. И аз даже зная, че вие не сте обичали до сега, нито сте били обичани. Туй, което вие наричате „обич“ то е само спънка; и да ви обичат, и то е спънка само. То не е реалност. Ако вие се съмнявате, аз ще ви дам един малък опит да видим колко от вас ще издържат. Не че нямате любов, но тази любов, за която аз говоря, вие я нямате. Защото в тази любов поляризиране няма. Аз говоря за обичта. Тя щом проникне в душата ви, веднага ще дойде едно просветление в ума ви, вие ще се намерите в хармония с всичката земя, с всичкия живот, с цялото битие, като че всичко ви е ясно и близко на душата. Всичко туй ще почувствувате като обичате, и като обичате и като ви обичат, пак ще почувствувате същото. Тогава ще почувствувате вътрешния смисъл на тази обич и пак ще го преживеете. Тъй щото, това ще бъде за вашата бъдеща еволюция. За туй, дето ви казвам да обичате и да ви обичат, вие ще учите хиляди години. Само когато преживеете ред съществувания, ще дойдете до онова вътрешно дълбоко разбиране на нещата, така реално. В туй отношение аз не искам да направя един опит, понеже вие не може да издържите. Ако при сегашните условия пусна тока на обичта, вие ще трябва всинца да се намерите на корем, нито един няма да стане, само ще ритате, ще почувствувате, че умирате и ще кажете: „Стига, Господи!“ – спира ви дишането, спира мисълта, избягват живота живота и съзнанието. Туй ще почувствувате; вашата нервна система не е достатъчно калена, телата ви не са калени, за да може да се възприемат тия силни вибрации. Затова тия методи в окултните школи са за калене: трябва да се кали душата, сърцето, волята, ума. Калене подразбира нагласяване съобразно тия течения в природата. То е велика наука. Да не мислите, че когато някой път казвам: „вие не обичате“, аз обичам да турям силни контрасти, че аз отричам; аз не отричам, че те говорят за любовта , но те не я преживяват. Питайте когото и да е: каква е неговата любов, какво люби; който е казал, че много е любил, нека ви опише в какво седи неговата любов, как я е преживявал и след като ви я опише, вие ще се хванете с двете ръце за корема и ще се смеете. Той ще каже: „Тъй, аз му разправих добре, а той не е признателен“. После: „аз го обичах, той ми изневери“. Ама това не е любов, защото човек може да изневери и без да го обичаш. Именно, когато обичаш някого, има условия най-малко да ти изневери. В окултната литература не е имало случай, дето обичаният да е изневерявал, няма изключение, то е немислимо. Изключенията са всякога вън от Любовта, вън от Божествената Мъдрост. Там са всички изключения. В Божествената Любов, в Божествената Мъдрост абсолютно няма никакви изключения за изневеряване, то е само за земята. Човек, който казва, че има изневеряване, то и въпрос за любов не може да става. Вие ще кажете: „Тъй, да говорим за друг предмет“. Няма да казвате, че не е вярно, но кажете: „да говорим за друг предмет“. Този предмет е изчерпан. И щом се съмнявате, в сърцето ви Любовта и Мъдростта не съществуват. Тъй, щом се съмнявате, интелигентността не е в ума ви, а щом се страхувате, Любовта не е в сърцето ви. Въпросът е свършен. Тъй седи. Ако не внесете това правило, всички ония ученици, които не внасят това правило в окултната школа, оглупяват. Тогава ще изучавате сенките на реалното и няма да имате едно положително знание и в края на краищата ще се зароди едно разочарование и отвращение. Ще кажете: „всичко е празнота“. За туй вие ще турите тази обич, ще я проверите в най-малкия размер. И тогава ще вземете и другите, крачка напред, разбира се, няма изведнъж, но полека-лека и съзнателно. Две правила ще ви дам, после трето: „ако искаш да обичаш, страх не трябва да имаш, ако искаш да те обичат, съмнение не трябва да имаш“. Туй са две правила, които ще внесете, изпитайте ги да видите колко тия правила са верни. Ще мислите върху тях. Изисква се сериозна мисъл. През празното време, което имате, занимавайте се с тия размишления и разсъждения, пресейте съвременната философия, всички философски мисли сейте и не бойте се. Всички списатели сейте ги и туй което остане във вашето решето, него дръжте; което остане в решетото, в тия правила, то е ценно. Онова, което падне долу, то не е за вас. Сега, колкото философия имате, ще я турите и ще сеете. Знаете ли как да сеете? Някои неща с ръката се вземат, значи с воля ще ги отстраним, и те падат. Ние, които мислим някои неща, чрез мисълта ги отстраняваме. Време е да станем. Сега ясно ли е това? 1/10 – това е вашата единица, с която трябва да мислите, понеже човек представлява 1/10 от реалността; 1/10 от Божествената истина е човек, и когато кажа: 1/10, подразбирам мярката, с която вие, според степента на вашия ум, мерите нещата. Във вашата душа имате един лъч, това сте вие. Вие сте прави, защото имате 1/10, а щом нямате 1/10, вие сте други същества. Това са философски разсъждения: да се докаже, че човек е 1/10 от единицата, т.е. цялото съвременно човечество е 1/10 от единицата. Тайна молитва
  2. GDD

    1922_05_17 Методи за чистене

    Аудио - чете Димитър Калев Архивна единица От книгата, "Двата пътя". Младежки окултен клас (1922). Първо оригинално издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Методи за чистене 12 школна лекция на I Мл. ок. клас 17.V.1922 г. сряда София Тайна молитва. /Прочетоха се останалите теми за „Приложението на кармата в живота“/. Аз няма да се спра да обяснявам кармата, но ще направя едно малко пояснение. Представете си един младеж, който е бил с другари и се е напил. Случва се завалява дъжд, образува се кал. Понеже за първи път се е напил, той не може да влада своето тяло. Излиза навън, пада в калта. У него се заражда желание да стане. Стане, падне, стане – падне, стане, изтрезнява и се поглежда – цял окалян. Няма да се спирам върху причините защо се е напил. Как може да си изчисти дрехите е въпросът. Някои може да разправят на дълго и широко как са го завели другарите му, как се е напил и т.н. Дрехите как може да се изчистят и неговото тяло как може да се изчисти – то е въпросът. Следователно, на вас ще ви дам два метода чрез прецеждане, чрез филтриране и чрез изпарение. Тези два метода как ще ги познавате? Онази вода, която се е размътила, трябва да се филтрира. Да допуснем, че в тази вода има съзнание. При потъването в земните пластове най-първо тя ще почувствува скръб, голяма скръб, че изгубва светлината и отива в мрака и тъмнина. Потъва един, два, три, четири, пет, шест, може и десет пласта и след туй срещне един каменист пласт, дето спира движението надолу и тя излиза нагоре, излиза и почувствува радост. Значи, при филтрирането скръбта започва от началото, а радостта после се явява. Сега един от методите за ликвидиране с кармата е филтриране, потъване в материята, пречистване и излизане навън. Вторият метод е чрез изпаряване. При изпаряването, радостта започва най-първо, в началото, а скръбта отпосле. И то как? – Представете си онази водна капка, която се освобождава от излишни грехове, отива към Бога, казва: „Освободих се от страдание“. Тази малка капчица се радва, разперила крила, но срещне едно студено течение, изстине, сгъсти се и пада надолу. Като падне долу, окаля се и пак дойде скръбта, без да разбира, че в своето падане тя е принесла полза някому. Сега вие сте изложени на тия два метода. Като се филтрирате, скръбта е отначало, а радостта отпосле, като се изпарявате, радостта е отначало, а скръбта отпосле. Тъй че, ако скръбта ви дойде после, вие не се филтрирате, а се изпарявате. Тогава само ще продължавате пътя си на страданието, понеже като паднете ще имате скръб, нали? Не пресичайте тази скръб, влизайте направо в земята, продължавайте докато излезете от другия край и ще имате радост. Ще съедините двата края на страдание и двата края на радост, ще образувате един кръг. Който не разбира закона ще има всякога една радост, едно страдание, едно страдание една радост, едно страдание и няма да знае защо са тия работи. Кой метод ще изберете? – Единият метод – филтрирането, е за сърцето, изпарението е за ума ви. Следователно, тия два метода са необходими, ще се съединят. Умът ще пречиствате не само чрез изпарение, а и чрез филтриране. Нали хората казват: трябва да се изпарят тия мисли из главата ти навън, да излязат и да се повърнат и да образуват един кръг. Когато дойде филтрирането, човек е почнал да прогресира, но работата е опасна, че вие сте дошли в един период на застой. Знаете ли какъв застой? Природата има застой, дето няма нито филтриране, нито изпарение – туй, което в обществото се нарича индиферентност. Някой казва: „Индиферентен съм, каквото и да се случи“. Вие трябва да знаете какво ще се случи. Сега кармическият закон може да се разгледа само от страната на неговите страдания, но кармическият закон има и други отношения. Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си красиво, запушено. Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето. Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода. Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен света, колко са далеч звездите, колко милиона години има откак е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето. Най-първо ще напълниш шишето, а след туй ще разискваш тия въпроси. В този случай шишето трябва да го напълните. Ако не го напълните, ще страдате. Има други положения, други примери ще ви дам. Значи, празното шише трябва да се напълни. Второто положение: Турите на гърба си един кош с хляб от 70–80 кг все хубави самуни. Вие сте толкова лаком, искате да го занесете на 40–50 километра да го продадете. Но законът е такъв, че срещате бедни деца и трябва да дадете на децата да ви олекне. Горко ти, ако не дадеш на децата! Докато идеш до 50 км гърбът ти ще се обели. В този случай ще празниш коша си, а при чешмата ще пълниш шишето. Ако не изпразниш коша, ще дойдат същите страдания. Пълният кош с хляб ще раздавате на дясно и на ляво, докато остане само един хляб за теб. И тогава ще бъдете доволни и щастливи. Ако вие сте нещастен, две причини има: първата причина е, че вие не сте напълнили шишето; втората причина е, че не сте раздали хляба. Сега вие нали сте в класа? Всяка една ваша постъпка, щом почнете да страдате, обяснете си я: шишето ли не напълнихте, или хляба не раздадохте. Не само да спорите и да философствувате, не, но близката причина ще търсите, причините, които сега създават кармата. Тя не би се проявила, ако не се създаде в настоящето една близка причина. Сега вие казвате: „причината на кармата“. Когато човек е изгубил любовта си, кармата е дошла на мястото. Когато радостта се е изгубила, скръбта е дошла на мястото. Когато правдата се е изгубила, безправието е дошло на мястото. Когато милосърдието се е изгубило, насилието е дошло на мястото. И тъй, всичките недъзи, които съществуват днес, показват какво ни липсва. Следователно, кармата от какво се ражда? – Онзи, който е изгубил любовта, иска да я завладее чрез насилие. Всяко същество, което се опита да завладее душата ни, да ни наложи каквито и да е връзки, ги налага и на себе си. Защото тия форми, които то образува, са затвори и в същите затвори и то ще влезе. Ще ви приведа един окултен разказ: Един стар адепт в миналото имал голяма омраза към мишките, че създал един капан, в който мишките да се хващат. Но той съгрешил, и Господ го направил мишка. Влязъл в същата дупка, видял този капан отворен, отива да го изследва. „Тази пастърмица може да ми причини добро“. Издебва, и хайде вътре. Затваря се този ум, който бил направил този капан. Никакви капани не курдисвайте в ума си или в сърцето си, защото в този капан вие ще влезете. Този капан, може да минат десет, сто хиляди години, той ще ви чака. Може да се върнете назад в окултната наука, може да се превърнете на муха, може да се превърнете на глистя, на една микроба. Може да се повърнете даже на сред път и пак да започнете от начало. Не си правете илюзии. Казват: „Няма повръщане в еволюцията“. Има повръщане – то е за простите. И като ви повърнат тогава през всичките мисли, които сте създали, вие ще минете и ще опитате всичкото нещастие в туй отношение. Казват: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“. Ако се върнеш назад, ще пожънеш всичките последствия. Сега туй е едно философско разсъждение. Да се пазите от ония твърдения, че човек не може да се повръща назад. Повръщане има. И, ако ангелите в своето падане се върнаха и им израснаха опашки, рога и копита – то е голямо падение – сега, ако туй е за ангелите, то същият закон важи и за човеците. Той не е изключен. Сега в своя стремеж вие ще се стараете да се държите до Божествения закон на Любовта и да ликвидирате кармата си чрез него. Няма да се борите с цялата карма, няма да я туряте в ума си, няма да мислите за нея. Защото щом извикате кармата, трябва да знаете, че едновременно с нея се извикват два велики закона. Извиква се Любовта. Сега има твърдение: някой казва, че може сам да ликвидира със своята карма. Да, щом съзнае, че Любовта е единственото богатство на душата, може. Но той трябва да се попита дали тази любов е единствената любов; той да се попита, дали обича всички същества еднакво. Сега ще ви дам едно пояснение. Представете си разбойник, който е направил стотини престъпления. За него обществото има най-лошото мнение. Но този разбойник в един добър момент избавя една страждуща душа, една жена, да кажем, той я избавя. Някоя мечка се е готвила да я разкъса и той я избавя. Как мислите, тази жена как ще мисли за този разбойник? Може ли светът да я убеди, че той е лош? Не, за нея той ще бъде добър. Следователно, и най-добрият човек може в известен момент да извърши едно престъпление. Всички ще мислят, че е най-добрият човек, обаче за едного може да бъде лош. Сега какво разбрахте от двата примера? Кое е по-хубаво: човек да дава или да взема? Кое е по-хубаво: да учиш или да те учат? Кое е по-хубаво: да любиш или да те любят? /Отговарят: да любиш/. Тогава ти, който любиш, на теб ти е приятно, ама нему, когото любиш, приятно ли му е? Ако и той те люби? Ти даваш, и онзи иска да дава, тогава вие двама ще се спречквате. Представете си, че и двамата искате да давате или и двамата искате да вземате. Върху този въпрос ще мислите: Какво значи да те любят и да любиш. Втория път само ще ви запитам. Няма да пишете конкретно. Какво значи да даваш и какво значи да вземеш? Вие трябва да си изясните от чисто окултно гледище, да имате едно определено становище. Всяка една мисъл трябва да бъде строго определена. Когато любиш, трябва да любиш без принуждение. И когато те любят, да те любят без насилие. Онзи, когото любят, той прави услугата, онзи, който люби, той е нещастник. И следователно той казва на онзи, когото люби: „Облекчи ме от моя товар“. Това значи „аз любя“. Аз в моя език разбирам: снеми от моя товар, искам да туря малко на твоя товар. Понеже те виждам, че си силен, искам да туря на твоя гръб. А другият казва: „Да, аз се радвам, че си ме намерил годен, турете половината от товара“. Единият люби и другият люби, или на окултен език казано товарът е разделен по равно на двама. Или пък, то е същото сравнение – празното шише и пълния кош. Аз искам между вас да се установят други връзки, по-благородни, защото мнозина от вас нито към себе си имате почит, нито към другите. Някои казват: „Хората се много обичат“. Човек трябва да има най-първо почитание към себе си, към своето висше съзнание, към душата си и тогава да има почитание към другите души, към окръжающите го. Имате котка, която обичате, ще я вземете за главата, за опашката, ще я стискате, ще правите карамболи, после ще я гладите и пак ще се примирите. Но, ако дойде до човека и речете тъй да постъпите, както с котката, той крайно ще се обиди. Казваме: „Да любим“. Как? Тъй, както котката, да я обърнем на гръб, да я стискаме за опашката, ушите. Когато ще пристъпим да разискваме за човешката любов, трябва да се знае каква е тя, конкретно какво значи, какви трябва да бъдат отношенията. Те са математически отношения, строго определени отношения. Щом ги имате, ще образувате хармония, щом ги нямате – дисхармония. Сега за пример, двама като се срещнат, вие веднага казвате: „Той не знае колкото мене“. После, като го срещнете: „Той не е толкова висок като мене“. – Да, казва, аз съм нисък, но съм по-дебел, после аз съм по-учен. Друг ще тури друго качество, да каже, че е равен. И се започва борба. И следователно, ние базираме тази любов на знание, на това-онова. А Любовта е един закон, независим от всички социални отношения. Всички може да опитате. Нито учението може да я задържи, нито силата, нито парите. И ако не е така, покажете един човек, който да има знание, богатство и сила, и да е щастлив. Вие мислите, че ще бъдете изключение, че вие, като влезете в живота за вас ще има изключение. Не. – И вие, като влезете, ще бъдете една такава глупава запетая, турена не на място. Защото запетаята е потребна за малка почивка, но може да турите тази запетая там, дето няма почивка. Любовта аз наричам на физическото поле по възможност най-малката почивка, да кажем да се задъхваш или да поемаш въздух; да вземеш едно впечатление, то е най-малката любов. Сега стария възглед вие ще го пазите за себе си, старото няма да рушите, ще посаждате само. Аз ви уча само на посаждане. Върху старото дърво ще присаждате тия новите присадки. Защото, ако вие разрушите старото дърво, ще спънете всяка еволюция. Защото от туй гледище великите хора в света са израз на цялото човечество. От духовния свят ще се съберат множество монади ще съединят своята деятелност и сила и ще дадат израз на един велик човек на земята. Тъй, както едно дърво може да изпрати един посланик в друго дърво, така в един велик човек на земята или учител, в него е съсредоточена всичката интелигентност на всички тия възвишени монади или души, които целокупно действуват в дадения случай. Следователно и вие сте такава съвокупност. Сега трябва да се приготвите, защото за бъдеще ще дойде и вашият ред на туй колело. И вие ще се запалите, но нито по-рано, нито по-късно. И вие трябва да намерите толкова огън, че като дойде, да се запалите. Трябва да наберете тази опитност. Само че сега, като гледате запалена свещ и вие искате да се запалите. Не бързайте. Туй колело, което се движи, като се върти, ще дойде на време. Защото сега, вземете в България, всеки, който е станал пръв министър все се намира в затвора. При сегашните условия всеки един човек се усеща в един затвор, или чака затвор, не паметник. Римляните с евреите въздигнаха кръст за Христа. Сегашните християнски народи въздигнаха църкви. Но в тия църкви не е Христос. Трябва още време докато узреят хората за туй великото, Божественото. Помежду вас трябва да се образуват връзки, но чисти връзки, не на сила. Да мислите по закона на свободата. Чисти и възвишени връзки! Връзки, без да се връзвате, ограничения, без да се ограничавате, т.е. като направите един капан, да има две врати. Мишката, като изяде пастърмата, да излезе из втората врата. И като намерите пастърмата изядена, да кажете: „Тази мишка много хубаво е направила“. Тайна молитва Сега наскоро ще ви дам една задача. Няма да бъде много трудна. Трябва да я изпълните. Една задача ще ви дам, но не сега. Сега, ако ви я дам, задачата няма да принесе тия плодове, които се изискват. Сега да видим как ще решите въпроса и по това ще видя да ви дам ли тази задача или не. Да видим как ще решите въпроса, защото и в двата случая има ограничение. Който люби, се ограничава и когото любят, се ограничава. Да кажем търговецът люби, ходи, търси стоките. Когото любят и той си губи времето. Той чака, понеже го любят, очаква. Тъй щото едновременно и двамата любят. Тогава загубата как трябва да се поправи? Именно тогава се явява кармата, ако любовта не се проявява хармонично и у двамата. Като почнеш да любиш и да те любят, кармата почва да расте. Щом възлюбленият един ден не се яви на местото, питат: „Защо не дойде?“ А онзи, когото любят, питат го: „Защо не дойде на време?“. Значи, има известни ограничения, известни огорчения. Сега за бъдеще вас ви трябва новата философия. Има друго едно разрешение, социално разрешение. Най-хубавото разрешение ще трябва и него да научите. Другояче, ако не го научите, за бъдеще ще имате по сто юларя, сто остена и всеки ден господарят ще опитва най-хубавия юлар и остен. Може някои да се изхабят. Питам ви: след като употребят отгоре ви сто юларя и сто остена, какво ще научите? Те са настоящи въпроси, минаваме от сегашното в бъдещето, т.е. да мине вашето съзнание, да се трансформира съзнанието от сегашното в едно по-висше съзнание. Този преходен период, за да го минете, трябва ви едно усилие, да се трансформира, известни граници на съзнанието трябва да се премахнат. Защото някои в класа, ако мислите да си оправите работите, може да ги оправите временно, но два пъти ще ги оправите, три пъти ще ги забъркате. Всеки окултен ученик, който иска да си оправя работите, той два пъти ще ги оправи, три пъти ще ги разбърка. А въпроса може да го решите рязко в неговата пълнота, без никакви заобикалки. Като разрешите въпроса, ще дойде нова светлина, ново разбиране, ново схващане вътре в живота. За туй познание, ако аз бих ви дал тия окултни познания, не зная кои от вас биха издържали. Вие всинца ще кажете: „Ще издържим“, но някому стомахът ще се развали, някого главата ще заболи, някой ще оглушее, някой ще ослепее, ще дойдат много страдания. Тази висша енергия вътре в нервната система ще произведе цяла една пертурбация. Ако вие не сте в съгласие с великия Божествен закон да ви помагат, вие ще се стопите. За туй, именно, ученикът трябва да се подготвя дълго време и тогава да стъпи на краката си. Да добие по-силни вибрации, да придобие издръжливост. Та има причини да не се даде туй знание, понеже е сила, а тази сила ще разстрои неговото тяло. Малко ще ви обясня, с малки правила ще ви обясня. Ще правите опити няколко пъти да видим как ще се закали нервната система. Най-първо ще ви турим на една скара отгоре, разбирам фигуративно, на една скара ще ви турим, с духало ще увеличим топлината на 500 градуса, после под 600 градуса, после ще я увеличим на 600, 1000, 1200, 1500, 2000, 3000, 4000, 5000, да видим колко ще издържите. При 400 градуса желязото се топи. Значи, ако там се стопите, като желязото сте, ако се топите при 600 градуса, олово сте. Нали астрологически се определя силата?. При колко се топи медта? Платината се топи при 1800, 2000 градуса. Добре, така ще дойдат знанията. Но сега до колко може да издържите? При каква температура може да се стопите, без да изгорите? В алхимията се образува наистина горене. При алхимията искаме не горене, а топене. Един въглен, ако може да го стопим, ние ще го трансформираме от едно състояние в друго, ако го изгорим, процесът ще бъде обратен. Сега тия мисли ги нахвърлям не да се плашите, трябва да бъдете смели, аз ви казвам какви са законите. По този път сме минали всички, и вие ще минете, понеже нашият път е най-лесен. Методите са най-сложни, но пътят е най-правият, лесен е. И тъй, ще мислите. Първият въпрос: да любиш или да те любят. И тогава ще определите кога се е появила любовта – във връзка с любовта в съзнанието туй „да любиш“ кога се е появило. И кога се е явило в съзнанието „да те любят“. Според вашето схващане как са се родили в живота тия две състояния на съзнанието. Направете един прост опит. Той е следующият. Да улесня съзнанието ви. Може да вземете една хубава череша. Най-първо направете опита, когато сте сит. Вземете най-хубавата череша, да видим колко време ще я държите. Най-първо вие искате да я държите, обичате я, но, колкото у вас идва гладът, във вашето съзнание се губи нейната красота и у вас ще се роди едно желание да я изядете. Забележете главните промени, които стават в съзнанието. Даже до следующата сряда може да направите този опит. Череши има, направете този опит. Вземете една или пет хубави череши, но да сте сити, нека седят. Вижте как ще дойде желанието да ги изядете. Значи сте минали в съзнанието да те любят. Ще кажете на черешата: „досега аз те любих, пък от сега нататък ти ще ме любиш“. Тъй и онзи, който люби, ще бъде погълнат. По-малките изядат по-големите. Всякога е тъй в света. Не голямото е силно, а малкото. Само онези от вас, които имат свободно време може да направите един малък опит. Някои може да направите разлика в съзнанието, някои може да не направите. Ще бъдат интересни тия аналитически процеси. Гледайте да бъдете спокойни. И ако изпъкне нещо в съзнанието от миналото, кога се е родило туй желание у човека. А сегашните спънки, които съществуват между вас, ние ще ги изгладим. Има няколко начина за изглаждане. Художникът, като сгреши някъде, той има начин за изтриване, с боите се нацапва. Някой като сгреши, с гума изтрива. Но има начини и без изтриване. Понеже всяка погрешка е вътре в съзнанието, който разбира законите, чрез трансформиране вътре в съзнанието може да я премахне. Той е най-трудният закон, който сега може да приложим. В човешкото съзнание е направено всичко. От там трябва да започнем трансформирането. Да оставим за втори път.
  3. Аудио - чете Димитър Калев Архивна единица От книгата, "Двата пътя". Младежки окултен клас (1922). Първо оригинално издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Закон на енергията 11 школна лекция на I Мл. ок. клас 10.V.1922 г. сряда, 7 ч. в. София Тайна молитва. Прочетоха се част от темите за „Приложението на кармата в живота“. Това сега е теоретическата страна на кармата. Останалото ще дочетем следующия път. Едно практическо упътване. Физическото тяло, това е една инсталация, то е проводник на електричеството. Физическото тяло е една велика инсталация на природата. В тази инсталация двояко функционират положително и отрицателно електричество и положителен и отрицателен магнетизъм. Сега вашите тела не са тонирани, физически не са тонирани. Повечето от вас сте положителни, другата част сте отрицателни. Сега, ако двама от вас, които имат положително електричество, се съберат, непременно ще има сблъскване. И след туй ето какво ще се зароди: щом се съберете и говорите, като се отдалечите един от друг, вие чувствувате едно неразположение в себе си, единият е недоволен и другият е недоволен. В дадения случай, ако един от тях не може в себе си да измени положителното електричество в отрицателно, той е длъжен да намери един другар с отрицателно електричество. Сега туй е на физическото поле. Ще се зароди една вражда и вие ще станете активен, активен в проявяване на характера си. Активността, която е добра, може да стане и груба. По този начин се явява грубостта като резултат. Мъжът и жената безразлично, може да станат груби. Понеже електричеството избира най-късия път, а грубостта е изявление на късия път. Сега, ако се съберат двама, на които електричеството е отрицателно и двамата са негативни, пак ще се отблъснат, пак ще се зароди едно недоволство в тях. Но недоволството ще носи съмнението, страха, и двамата ще се съмняват, ще се боят един от друг, ще се боят. В първия случай и двамата, които са положителни ще се бият, ще се дуелират. Един от двамата трябва да умре. Положителен е. Във втория случай, всеки един го е страх за живота си. Дуел няма да си обявят, но у тях като резултат ще се яви лицемерието и измамата. По околен път, по някой хитър начин единият ще гледа да обвърже другия и така да си отмъсти. Сега щом искаш да се дуелираш трябва да знаеш, че електричеството е положително. Ти действуваш на физическото поле. Щом у вас се заражда страхът, съмнението, лицемерието във вас електричеството е отрицателно. Вие сте на негативната страна на електричеството. И вие, и вашият противник сте негативни. Защото, ако вашият противник беше положителен, а вие негативен, вие щяхте да го обичате, той ще е човекът, на когото ти мязаш. Добре. В този случай, когато вие сте недоволни и сте изгубили вашето равновесие, в дясната страна на вашия мозък има набрано повече електричество, отколкото трябва. В дадения случай, значи, има повече електричество набрано в дясната страна на двамата души, следователно, те са груби. Ако електричеството се набере на лявата страна и у двамата души, те са негативни... Сега разбирате ли? Вас може да ви смущава мисълта, туй негативно електричество, което не може да влезе в работа, не се е трансформирало в деятелност, какво ще стане. Понеже няма противоположен полюс, то е отделено. Сега, каквато и форма, фигура да употребя, може да ви разясня. Понеже вие сте млади, аз ще употребя вашия живот за пример. Да кажем, вие сте три приятелки, но едната е по-силна, привлича две от приятелките към себе си, но с едната се обича повече и повече дружи, а с другата – по-малко. Част от нейната енергия се асимилира от приятелката, която тя обича, а известна част, предназначена за втората приятелка, остава неизползвана и се набира. Ако се набере в дясната страна на мозъка, индивидът огрубява; ако е в лявата – той се облагородява. Ако енергията остане на лявата страна на тялото, той ще бъде умърлушен, недоволен от себе си. Какъв е церът? – Ней трябва друга приятелка, която да асимилира енергията. Туй електричество е трън в плътта. Значи трябва да намери приятелка, която ще употреби, асимилира точно това електричество. Добре. Сега туй за лекуване е вярно. Ама вие давате задължение, че няма да злоупотребите с правилото. Всеки, който злоупотреби, ще бъде най-строго наказан. Такова наказание, каквото никога не е ставало. Ще употребите правилото само за добро. Давате честна дума. /Отговарят: „Да“/. Вие може да злоупотребите с правилото, понеже на някои може да приложите вашето положително електричество, да усилите злобата на някого. По този начин хората един друг се докарват до отчаяние. Ако твоята дясна страна е наелектризирана по този начин, ще намериш една приятелка, в която лявата страна има излишък, и тя да постави своята лява ръка на дясната страна на главата ти и ти ще поставиш своята дясна ръка на лявата част на главата ѝ, и у двама ви веднага вашето разположение ще се измени. Може да не турите ръцете на главата, но ако се хванете двете за ръце, веднага ще се измени електричеството, трансформиране може да стане. Сега може да направите първия опит. /Запитват: кога да ги правим и може ли с други?/ Когато някой път сте много неразположени, другари с другари да направят опита, момичета с момичета, жени с жени, мъже с мъже. Сега аз говоря принципално, защото има много жени, които са мъже, има много мъже, които са жени. Аз говоря: мъж с мъж – разумния принцип, жена с жена. Ние туряме любов с любов и мъдрост с мъдрост. Затуй в школата трябва да се нареждате. Тъй както сега сте наредени, не сте добре наредени. Трябва да се нареждате според този закон, да има постоянна хармония. Учениците на окултната школа, като срещнете някой индивид, който нарушава мира ви, ще се пазите от него. Най-малко половин метър на страна ще сядате. Ако не можете физически да се отдалечите от него, мислено ще създадете това разстояние. Ще се нареждате по закона на симпатията. По закона на симпатията, двама, които си хармонират, като се съберат, и двамата почнат да мислят и да чувствуват хармонично. Но пък, когато двамата се съберат и имат такова състояние: единият мисли, а другият не мисли, единият мисли, а другият чувствува, не си хармонират. Трябва едновременно и двамата да мислят, и двамата да чувствуват и двамата да действуват. Единият да мисли негативно, да чувствува негативно и да действува негативно; другият да мисли положително, да чувствува положително, да действува положително. Тъй, най-първо за регулиране на физическото тяло едно правило. Ще направите един опит и ако има резултат ще ви дам второ правило. Туй правило ще го употребите да видим дали ще може да се регулирате. /Запитват: кои са признаците, когато електричеството е в лявата страна?/. Щом си готов да се караш, с първия, когото срещнеш, искаш да се скараш, електричеството е на дясната страна, пък щом си неразположен, песимист, то е на лявата страна. Това е закон на физическото поле, ще го проучавате, после ще го принесем в астралния свят, в духовните тела. То е един метод. Той е малък, микроскопически опит, който ще правите и ще ми съобщавате резултатите. Не мислете, че изведнъж ще имате сполучлив опит. Този опит трябва най-малко 99 пъти, 100 пъти да правите. В тези опити аз искам да се развие вашето съзнание. Аз общо казвам в дясното полушарие. Това електричество може да бъде набрано в разните центрове и после по-специално да го проучаваме, но изобщо принципът е верен като казвам в дясното полушарие. Щом имате неразположение, ще кажете на себе си: „Електричество имаме“. Ще го турите на райота. Може да го турите по следующия начин: ще намерите някоя ваша другарка и ще направите опита. Опитът, който ще правите може с лица от класа да правите, може с някои лица вън от класа, някое бедно момиче, но ще избирате да ви е симпатично, да е в пътя на вашата еволюция. Като правите опита, вие му помагате да върви в същия път. Ако направите това на онзи, който върви в противоположно направление, връзвате се. Щом отправите ума със своята енергия, вие ще почувствувате едно облекчение. Туй състояние често се ражда у всички. Понеже ние не изпълняваме закона, набира се излишна енергия. То е изостанал багаж, като онези богати хора, които много готвят, а малко ядат. Яденето все вкисва и слугите го изхвърлят навън. Често и в нас електричеството се вкисва, а когато се вкисне, вече разрушава. Най-първото правило: когато се набере електричество на дясната страна, то е от опит доказано, ако гладиш с дясната ръка дясното полушарие, състоянието се влошава, той ще почне да се сърди, а ако му гладите лявата страна, той се укротява. За туй дадох правило: когато слънцето ви пече, веднага с двете ръце ще гладите косата си, ще разтривате главата, ще вземате туй електричество от главата и може да избегнете всеки слънчев удар. И може при едно възбудено състояние да направите пак едно малко гладене. Космите са добър проводник на електричество. Сега разбира се, разни магнетически школи има, които употребяват тези начини за магнетизиране, за тониране. Употребяват същите закони и правят големи пакости. Ученикът на окултизма никога не трябва да позволява да го хипнотизират. Трябва да ви дават пари без полица, на доверие. Ако вярват, да ви дадат, искат ли полица, не вземай на заем. Предпочитайте да ходите гладен, но не подписвайте. Тъй говори окултната наука: пари без запис и без полица, който дава – вземи и върни ги пак на време. Сега от вас искам едно правило: да бъдете искрени към себе си. Всяка сутрин за две седмици, като станете, ще си помислите: искрени ли сте вие спрямо душата си. Душата разбирам, най-висшето у човека, Божественото, което е проявено. Искрен ли е човек спрямо душата си и през деня готов ли е да извърши всичко, което тази душа желае и му нашепва и ако съгреши, да се извини преди нея, да не се оправдава, да се извини да каже истината тъй, както си е. Стане погрешка, ни най-малко нито да я намалява, нито да я увеличава, а да констатира факта, тъй, както е, тъй, както природата го е констатирала. То е необходимо за развиване вашето съзнание, да схващате нещата правилно, без увеличение и без намаление. Тайна молитва Сега направих тази малка забележка, за да не злоупотребите. Злоупотребението може да седи в следующето: В окултната школа всички опити стават съзнателно. Съзнанието седи в следующето. Ако аз турям ръката си върху някоя глава, в мене трябва да има съзнание давам ли или вземам. Ако давам, туй, което давам, ще бъде ли в полза и туй, което вземам, ще ме ползва ли. Ако туй, което давам, не принася полза, и туй, което вземам, мене няма да ме ползва...Аз най-първо след като дам и след като взема, трябва да благодаря, понеже ние работим с известна Божествена енергия. За тази енергия, която тече през мене или през вас, всякога се държи отчет. Природата си има часовници, които отбелязват колко се изразходва и за кого, и през вашия мозък и през ръцете колко енергия е минала, всичко туй в тази инсталация е строго отбелязано и се туря на сметка, не само на сметка, но и резултатите на тази енергия правят тази енергия да има отглас в общото битие. И следователно, като турите ръка на някоя глава, знаят какво е произлязло и вас ви държат като един отговорен фактор. Туй не го казвам да се страхувате, но за да знаете, че всяка една работа, която вършите, да бъде благородна. Принципално действие, не със страх. Всякога подтикът на вашата душа трябва да бъде извършен в съгласие с Бога, с великото, в хармония с Бога. То е великото в света – да работим разумно. За тия положения при други условия малко ще се спрем. Многото обяснения в окултната школа са обременителни, защото опитите, които ще правите, те ще ви обяснят много положения, които сега ви са тъмни. Без страх в Любовта безгранична! Когато имате някой въпрос тъмен, ще попитате, защото и другите ученици, на черното братство и те ще ви посещават. Може вечерно време да се мени настроението ви и вие не знаете как може да ме посетите. Ще ви обясня тази тъмнина. Няма да се плашите. И тя си има закони.
  4. Аудио - чете Димитър Калев Архивна единица От книгата, "Двата пътя". Младежки окултен клас (1922). Първо оригинално издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Красивото в живота 10 школна лекция на I Мл. ок.клас 3.V.1922 г. сряда София Тайна молитва Красотата може ли да я чувствувате? Не. За сега вие само я виждате. Седяли ли сте вие пред огледалото да направите лицето си красиво? Сега, ако бих ви казал да нарисувате едно красиво лице, как щяхте да го нарисувате? Кое е красивото лице? Някои личности, като ги гледате в една поза на мълчание са красиви, но щом се засмеят, тази красота изчезне, и обратно, някои щом мълчат с грозни, а щом се засмеят, стават красиви. Как ще обясните това? Лицата им стават красиви. За пример, на едно валчесто лице, ако турите малки очи, и ако тия очи са близо до носа, ще има ли красота? – Не. Ако са далеч турени от носа? Добре. Ако на едно лице турите големи уши, валчесто лице, а на друго – много малки уши, какви лица ще имате? Красиви ли? – Не. Е, какви трябва да бъдат тогава ушите? Сега вие имате понятие, но трябва да почнете да мислите. Вие имате вътре един мащаб, с който гледате на света. Туй, което сте правили, не какво са казали някои автори, но от ваше гледище как е правото. Не какво е казал някой автор, то може да ми служи за едно пояснение, допълнение на онова, което вие мислите в даден случай. Сега за пример, често вие можете да бъдете красиви и при това, ако ви попитат в какво трябва да седи вашата красота, ще кажете както знаете. Може да разискваме втори път върху красотата. Красиво лице е туй, което през всичките видоизменения не губи основните си черти. Всякога тези основни черти на лицето, каквото положение и да взема то, дали е сериозно или както и да се изпъват мускулите, тия основни черти, ако се спазват, туй лице е красиво. Малките очи близо при носа са признак на малка впечатлителност. Следователно, душата не е така отзивчива. Много големите очи са признак на лакомство, чрезмерна чувствителност. А от малките очи е произлязло скъперничеството. Т.е. хора с големи очи са богати, разсипват, а с малки очи – те са бедни. То са само общи понятия. В едно красиво лице, трябва всяка една част да е съразмерна. Челото трябва да съставя 1/3 част от цялото лице, и носът 1/3 част и брадата 1/3 част. И лицето трябва да бъде малко заострено, крушеобразно, не съвършено обло. Тази облевина, дето се показва, че лицето е обло, то е защото някога се натрупват мазнини долу при брадата. Но красотата е създала много злини в света. Тъй е. Т.е. видимата красота е създала много злини. Сега хората се стремят да бъдат красиви външно, а не вътрешно. За пример, лицето трябва да бъде не само красиво, но трябва да бъде пластично, да има дълбочина. Има лица, които изразяват топлота, чувствителност, а има лица, които са красиви и означават богата чувствителност, благородство. После в едно красиво лице трябва да преобладават кривите линии. Щом преобладават правите линии, лицето не е красиво. Правите линии са признак на присъствие на електричество; кривите линии са признак на присъствие на магнетизъм. Следователно, в някои лица преобладават правите линии, в някои – кривите. Някои хора имат красиви чела, но лицето им не е красиво. На някои брадата не е красива, на някои ушите не са красиви. На някои носът е сплескан долу. То има ред мерки в природата, математически мерки си има тя; ще се измерят основните черти, те са чисто математически, геометрически са. За пример, ако се стремите към благородство, към чистота, към нежност, очите ви ще придобият нещо, ще станат прозрачни, меки. Ако почне да преобладава грубият елемент на личните чувства, гордостта, очите пак ще бъдат ясни, но ще бъдат светнали и ще представят една грубост, неподвижност. В човешкото лице очите играят най-важна роля. Те са най-красивите. За туй в класа ще се борите, когато имате някое чувство, някой път сте неразположени, имате горчиви чувства, ще се стараете туй горчиво чувство да го отделите от себе си, ще го гледате обективно и ще работите отгоре, както майстора с чука си, докато го смекчите. Каквато и да е мисъл, да я хванете и да я измените в нейните прояви. Често някой добър музикант много се разсърдва, когато някой вземе фалшив тон, той кипва. Именно в това той трябва да влада своя слух и да влада туй кипване, което може да стане с него – той няма да поправи работите. Даже един учител, ако може тъй да се влада като поправя, той прави хармонични движения и някой от учениците, който не може да пее, хармонизира се с него и веднага започва да пее хубаво. А инак, учителят, като се разсърди, съкратяват се вълните и тоновете стават по-фалшиви. Сега, така като говоря, аз подразбирам че човешката душа е красива сама по себе си. Човек трябва сам да изрази красотата във форма. За пример, м туй, което пишете, то е много хубаво, но от чисто психическо гледище; когато сте писали, не сте се стремили да изкажете истината, а сте гледали просто по-хубаво да пишете. Първото нещо на всеки ученик е, да изкаже истината. Тъй, както разбира да изкаже красотата, да даде своето разбиране, да няма нищо излишно, никакви прибавки, никакви преувеличения. За пример, може да говоря: „то е чудо!“, но като го няма, то е едно преувеличение. И после едно правило, като пишете вашите теми, тъй успокойте се хубаво, прочетете работата си високо и вижте на вашия слух как ще прозвучи. Някой път задоволява ума ви, но сърцето не, долу в симпатическата нервна система нещо не върви добре, има нещо. Ако на двете места хармонира, темата сте развили добре. Четете я веднъж, два пъти, три пъти, най-малко три пъти ще прочетете темата и ще видите как звучи на вашия слух, защото туй, което не звучи хубаво на вашия слух, не звучи и за слуха на другите и обратното: туй, което звучи хубаво на вашите уши, то звучи хубаво и на ушите на другите. А ние искаме в школата нещо звучно, щом е звучно на неговите уши, ние сме готови да го изслушаме добре. И после не пишете дълго. Учете се да пишете кратко, повече идейно; не съвсем кратко. Когато имаме малко време, ще ви дам образец една и съща идея, изразена в три форми да видим коя от трите форми ще ви хареса, защото само едната форма ще бъде права. Всяко нещо по три начина може да се напише. За пример, в библията има такова красиво описание – историята на Йосифа. Красиво описан живота на Йосифа, отлично! Може да го прочетете. Тайна молитва Нали често казвате: „Светлината носи живот; Любовта носи живот; Истината носи живот“. Е, какъв е тогава животът, който светлината носи? И какъв е животът, който Любовта носи? И какъв е животът, който Истината носи? Можем ли да кажем: светлината носи живот? Можем, можем. Любовта носи живот, Истината носи живот. Но Истината прямо не носи живот. Обект на Истината е свободата. Обект на светлината е знанието, а обект на Любовта е животът. Докосваме светлината, понеже, за да може човек да се учи, той трябва да има Любов. Значи, светлината извиква живот за знанието. И Истината, за да даде на хората свобода, и тя ще извика живота, за да може в този живот да даде свободата. Втората тема, като я пишете, три пъти ще я прочетете и, като я напишете, вам да се хареса. И тъй, ще пишете хубаво, няма да бързате. В окултната школа се изисква, не както в света. Ще се учите на точност. Всичко, което го правите, да е точно. Не да пишете на листчета тъй откъснати, геометрия се иска, точност. Нека бъде листът малък, но да има правилна форма. Може формата да е един триъгълник, нищо не значи, но всякога да има една правилна форма. Говорите за красота, а сами красиво не постъпвате. После, писаното ви да бъде хубаво написано, да сте доволни. Няма да бързате. Гледам някои, пишат, пишат, че към края писаното е вече нечетливо. Как тъй! Вие сте несъгласни със себе си! Ще се борите, то са известни недъзи, с които трябва да се борите. Листата, на които ще пишете, може да са тесни, но да са правилни, хубави. Например, този лист красив ли е? – Той мяза на женска рокля. Този лист красив ли е? – Не. И вие за красота говорите. На този пък краищата му не са орязани. А този? – Покажете ни тогава някой красив. – Красивите вие ще намерите, а аз търся само некрасивите, със свещ ги търся сега. Всяка една форма упражнява едно влияние. В окултната школа всяко нещо, което вършим, всичко се отпечатва, и за зло, и за добро. Тъй щото, разбрахте какво нещо е красотата. По отрицателен път, от некрасивото ще идем към красивото. Вярвам втори път ще напишете по-красиви работи.
  5. Аудио - чете Димитър Калев (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата, "Двата пътя". Младежки окултен клас (1922). Първо оригинално издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Проява на кармическия закон 9 лекция на I Мл ок. клас 26.IV.1922 г. сряда, 7–8 ч. в. Тайна молитва. Следующата тема ще бъде върху красотата: „Мястото на красотата в природата“. Сега на вас ще говоря върху Проява на кармическия закон в света. Каквото намерите писано върху кармата на френски, английски, немски, италиански, прочетете. А аз ще засегна закона на кармата от гледището, от становището на Божествената окултна наука. Кармическият закон води своето произхождение от първото излизане на човека от Бога – от там води своето начало. А неговото действие или проявление започва с поляризирането на човека или с явяването на двата пола в света. Другояче казано, съзнанието на човека се е раздвоило на положително и отрицателно, възходяще и низходяще, съзнание на Любов и съзнание на Мъдрост у човека. Това са два полюса. Сега, вложено е във всяко едно съзнание желанието да обсеби и да завлада; то е стремеж на всеки индивид, на всяко его, вътрешен стремеж да влада. И понеже тази първична сила е подействувала да раздвои човешкото съзнание, тия два полюса на съзнанието са се заблудили. И следователно, раздвоили се, те искат да се завладат по един особен начин. Тъй по един механически начин искат да се завладат, а там, дето това механическо завладане започва, се явява насилието. Първото положение, което природата изисква от човека е: човек за човека да се жертвува. Сега, да определя думата жертва, от това становище какво се подразбира. Жертва – това е закон за правилното растене и развитие. Това подразбира жертвата, защото само това, което расте, което се развива, цъвти и дава плод, то може да услужи на света, то се принася в жертва. Сега как е започнала кармата? Първото съзнание в света, което е ограничило второто съзнание, то е родило сегашната карма. Сега представете си следующето изяснение: двама господари, еднакво интелигентни и еднакво богати, съпоставени в природата, но природата така ги е съпоставила, че те имат нужда един от друг, трябва да търгуват. И у тях се заражда желание, всеки един от тях иска да се домогне до богатството на другия – да го привлече към себе си Допуснете сега, че единият от тия, по-умният е завладял всичкото богатство на другия и той остане без материали. Тогава – той ще стане слуга; а онзи, който е взел богатството, става господар. Следователно, господарите в света показват преодоляющето съзнание, което е взело надмощие първоначално, а слугите показват хората, които се подчинили на туй влияние. Но у самите слуги туй съзнание да искат да бъдат господари, не е изчезнало, следователно, този господар придобива един слуга, втори, трети, четвърти, пети... тия слуги останат 100, 200, 500, те почват да се организират – тяхното съзнание се пробужда; съберат се, хванат господаря си, удушат го, вземат богатството му и те станат господари или като му вземат богатството, господарят стане слуга – сменят си ролите. Сега, аз ви говоря върху кармата. Не се мъчете да я разберете изведнъж, във всичката ѝ пълнота. Но в една школа как ще се зароди злото между вас? Злото е, че вие ще почнете да искате да господарствувате с вашето знание. Някой от вас има някоя идея, иска да я наложи на другите. Или той може да има някакъв навик, някаква характерна черта, някакви сили, той ще иска да ги прокара, да ги наложи, но знаете, че в природата има закон за регулиране нашите действия. Всяка сила има граници, в които тя може да се развива. Дойдат ли тия граници, има вече обратни действия. Дотогава, до когато хората не знаят вашите същински намерения, те може да ви слушат, но в момента, когато те узнаят целта, към която вие се стремите, веднага ще почнат да ви противодействуват и то по закона на самосъхранението. Всяко същество иска да се предпази, т.е. всеки иска да цени своята свобода. Следователно, кармическият закон може да се урегулира само чрез закона на самопожертвуването, т.е. да станеш слуга на другите, да отдадеш правото на всекиго. Правото, което искаш за себе си, туй право да дадеш и на другите; благото, което искаш за себе си, туй благо да го имат и другите. Правото, което искаш в своя ум, в своето сърце и в своята воля, туй същото право дали си ученик, слуга или господар; тия права всички трябва да ги имате еднакво, защото по този начин, в школата сега, в окултната школа има друга една опасност, от тъй наречения вампиризъм, разбирате ли вие. Вампиризъм – черпене на жизнените сокове на окръжаващия чрез тия окултни закони, нещо, което е абсолютно забранено. В тази школа, в която сте абсолютно, разбирате ли, ни помен, ни сянка от тунеядство. Сега другите школи учат, че силата на човека е в неговата мисъл. Силата на човека е само временно в неговата мисъл; тя не седи нито в неговата воля, нито в неговото чувство, нито в неговата мисъл. Малко по-ясно. Да вземем известна проява на Любовта, тази Любов може да се яви по форма, по съдържание и по смисъл. 1. Давите се в реката. Минава някой прост работник, отива на работа. Дава ви ръка, изважда ви от водата и казва: „Върви си!“ То е физическото проявление на Любовта. Той не се спира повече. 2. Второто проявление: вие сте гладували три дена; по пътя минава друг, вижда вашия глад по лицето ви, взема ви вкъщи, нахранва ви и той ви праща. 3. Третото: вижда ви, че искате знание, взема ви, но след някоя година, след като придобиете знанието, каже ви: „Вървете си по пътя!“ Мислите ли, че животът се е използувал след като сте подали ръка на някого, нахранили сте някого и сте дали знание на някого? – Не! Вие трябва да влезнете в причинния свят, дето основният закон е следующият: там един живее за всички и всички живеят за един; благото на едного е благо на всички и благото на всички е благо на едного. Следователно, по този закон, което и да е същество на света, колкото и да е малка неговата деятелност, неговата радост и неговата скръб трябва да бъдат за вас свещени. Една муха може да бъде, но на тази муха, тъй трябва да се радвате, както на един човек и тогава може само Бог да се весели. Туй е свойствено само на Бога; само Той може да гледа дребните работи, а хората забелязват само едрите (неща). Понеже в школата ще се учите за себе си, ни помен от лъжа да няма! Единственото нещо, което в школата не се прощава, то е лъжата. Туй трябва да го знаете! Всичко се извинява, но лъжата – никога! Вие ще се пазите като от огън да не се подавате на лъжата, то е един принцип, който ще ви заведе в противоположностите на живота и после много мъчно ще се избавите. Попаднете в най-трудното положение, казвате си: Без лъжа не може, нали? Без Истина не може, а без лъжа може! Точно е турено. Само без Истина не може, а без лъжа може. И ще турите. Без Любов не може, а без омраза може! Без Мъдрост не може, а без глупост може! Защото, щом кажете, че без лъжа не може, значи, лъжата ражда Истината, то не е вярно. Щом кажете, без глупост не може. И според съвременната наука от невежеството е излязло знанието. Сега, в съвременния свят слуги и господари, това е едно отношение на кармата; братя и сестри – това е друго отношение на кармата; майки и бащи, това са все отношения на кармическия закон, то са отношения на кармата. По степен бащата и майката са едно смекчающе условие на кармата. Ученици и учители са пак същия закон, пак по закона на кармата те се събират, защото онези господари, които изнасилват своите слуги, ако той изнасили сто души слуги и за бъдеще те станат господари, той трябва после на сто души да бъде слуга, за да се изплати и ако питате защо трябва да бъде слуга? Защото е искал да подчините (на) себе си съзнанието на другите хора, което не е позволено. Да подчини съзнанието на един човек, то значи да подчини Бога на себе си. А единственото нещо, което в света е невъзможно, то е това. Сега ще знаете, че и чувствата, и сърцето, и то се преобразява, и умът се преобразява, както учат и теософите – висшият и нисшият манас, низшето и висшето сърце на човека или духовното и плътското то са все полюси. Когато искате да обсебите нещо в чувствата си, вие създавате сами кармата. Щом искаш да обсебиш нещо – създаваш карма, щом даваш свобода, ти ликвидираш с кармата си. Сега, да допуснем, че вие имате един приятел и ти кажеш: „Аз искам ти да ме обичаш“ и той каже: „Ще те обичам“. Турне на главата ти юлар, а отзад остен и каже: „Ти съгласен ли си?“ – Съгласен съм. Те си създават карма. Щом туриш юлар някому на главата и вземеш остен – кармата е започнала. Сега този юлар може да седи в една горчива дума. Кармическият закон е ужасен. Една горчива дума може деликатно да е казана, с една усмивка или лека подигравка, кармата е започнала. Даже в най-тънката форма да кажеш нещо, противникът даже не подозира, но ти си прикрил едно чувство невярно и ти в душата си усещаш, че кармата е започнала, може в бъдеще туй чувство да донесе хиляди злини. Следователно, в себе си ще бъдете строги, ще прецеждате! Защото от туй гледище на окултната школа, умът е филтър, сърцето е филтър и волята е филтър. Всяка мисъл трябва да мине през ума, сърцето и волята, да се филтрира; всяко чувство трябва да мине през ума, сърцето и волята, да се филтрира и всяко действие трябва да мине през ума, сърцето и волята; всичко туй трябва да се филтрира и тогава да влиза в градината на душата за посаждане. Сега не трябва човек да бъде голям ясновидец, даже и неясновидецът може да знае кога е започнала кармата да действува. Ако вие не спазвате закона на Любовта в себе си, веднага двете полушария на мозъка ще се поляризират по два противни начина; в едното полушарие ще се събере повече енергия, а в другото – по-малко. Ако в дясното полушарие се събере повече енергия, вие ще почнете да се сърдите, даже вашите близки приятели може да ги нагрубите. Ако се набере повече енергия в лявото полушарие, може да станете учтив, любезен, но туй е още едно неустановено явление. Тогава мускулите, да кажем, от дясната страна на лицето, ако в лявото полушарие има повече енергия, ще почнат по-силно да се съкратяват; и тогава у някои хора виждаме, че стават неволни движения от едната страна на лицето. Движения, които са дисхармонични, показват проявата на някаква мисъл нехармонична, чувство нехармонично, действие нехармонично. И ако туй действие продължава дълго време, често устата на хората се изкривяват от едната страна, едни мускули се разширяват, а други – се свиват, и кармата налага своя печат на лицето ви, може на очите ви. Ако запример употребявате лъжата, известни мускули на лицето ви ще се съкратят и тогава ъгълът на вашето око, под който светлината пада на вънка, е обърнат надолу и като ви гледа човек, ще види, че ъгълът на вашето око е насочен към центъра на земята и само като се погледнете в огледалото, няма да се харесате. Та, като говорите за красотата, красотата произтича само от тази вътрешна хармония. Абсолютно човек трябва да бъде чист. Аз турям, т.е. така ще турите едно от правилата: Истината в душата ви. Светлината в умовете ви. Чистотата в сърцата ви. Туй трябва да бъде едно правило, ще го турите в стаята си и всяка вечер ще се питате дали Истината е във вашата душа, светлината – в умовете ви и чистотата в сърцата ви. Сега Истината ще ви даде свобода, по това ще я познавате. Ако е в душата ви, ще давате широк замах и на себе си, и на окръжающите ще давате свобода. Ако светлината е в ума ви, светлината ще ви даде знание; тя е проводник на знанието. Ако чистотата е в сърцата ви, вие ще бъдете силни, ще бъдете еднолични във всяко отношение. Те са второстепенни прояви. Сега по някой път виждате у себе си някое чувство погрешно. От гледището на този кармически закон, кой каквато погрешка види у другите, тази погрешка той сам трябва да я изправи. Ти, който си забелязал някоя погрешка у приятеля си, трябва да се постараеш ти да я изправиш. Ще кажете: Как ще я изправя? Аз ще ви приведа един малък пример. При един евангелист, книжар, във Варна отива един млад момък да си купи книги. Книжарят му казва: Преди време дойде един твой познат да иска пари на заем от мене, но и до днес не ги е върнал. Твоите приятели са такива. – Колко ти дължи? – Толкова. Той взема и му дава парите. – Считайте, че въпросът е свършен, аз и приятелят ми сме едно; извинете, моят приятел и аз, това е едно и също нещо. И плаща той всичкия дълг на приятеля си. Ние сме честни хора. – То е благородство на характера. И ако някой почне да одумва някого, извадете кесията си. Аз и приятелят ми е едно и също нещо. А при сегашното ни разбиране много пъти вие казвате: Аз зная, той има тази слабост, той е нехаен малко, аз ще му поговоря да ти плати... Не, не в тази школа животът седи малко по-другояче, ще отвориш кесията си, ще ликвидираш сметката и на приятеля си нищо няма да казваш. И ако вие приложите тъй закона, ще опитате другите резултати. Сега, това е за онези, които трябва да плащат, пък онези, които има да плащат, ако те почнат да правят такива дългове по книжарите и други да им плащат, те образуват негативната си карма; един ден те ще изгубят своите добри приятели и ще останат сами да си изплащат дълговете, защото когато имат добри приятели, които да ви плащат дълговете, и вие сгрешите, тогава, по обратен път, проявлението ще ви турне подобни на вас, и освен че няма да ви плащат, но ще ви натоварят двойно. Този закон на кармата, който мисли, че ще го надхитри, лъже се. Българите казват: „Хитрата лисица с двата крака в капана влиза“. С него игра не става! Той е един, как го казвате на търговски език – кредитор. Той не допуща закъснение нито половин ден; нищо не отпуска, точно ще платиш и всичките му лихви; и от лихвите не отстъпва, от нищо не отстъпва, той отстъпва само като му платиш. И тъй, ще знаете, че всичките ваши добри мисли и добри желания ще се поляризират в една или друга посока. Сега, когато ви говоря за кармата по този начин, вие ще се противопоставите. Съпоставете съвременните две учения. Туй учение, което сега имате, ще го поставите долу, в корените на вашето същество да функционира, а новото учение ще го поставите в клонищата, горе, да функционира. От кармата си няма да се боите. Кармата обича хора смели; вие ще бъдете смели, да посрещнете кармата си. Които бягат от кармата си, тя има пречка за тях. Ще бъдете смели, може да ви убие, но в края на краищата едно благородство има в нея. Тя е като мечка. Мечката като иска да ви изяде, тя почва полека да ходи да си глади козината, гладка става, но да знаеш, кожата ти отива. А когато иска да не ти направи пакост, тя се нахохори, като мине, ще те наплюе и ще замине. Само страх дето ще теглиш. Само страхът ще запомниш, щом се нахохори, само страхът ще ти остане. Та кармата като мине ще ви наплюе, ще се нахохори, а вие ще благодарите, че тя е постъпила тъй. Тя казва: От мен да замине плюенето и страха, който ще ви внуши. Следователно, тъй ще разрешавате. Когато дойде голямо нещастие, ще кажете: „Моята възлюблена карма се е нахохорила, плюе“. Туй е много вярно. Тъй ще си кажете: „Плюе ме малко, но тя повече от това не може да направи“. Сега аз не обяснявам, те са отделни случаи и закони на кармата, но ще ви дам друго едно изяснение: Представете си два успоредни, железни пътя, по които един влак пътува на запад, а другият на изток. Представете си от източния път 100 трена се движат, има известна дистанция, първо те се движат с еднаква скорост; следователно, дистанцията е една и съща. Но представете си, ако почне да се намалява движението на тия тренове какво би станало? Нали ще почнат да стават сблъсквания по пътя. Следователно, в кармическия закон, дали отиваме към изток или запад, бързините от изток и запад трябва да бъдат едни и същи. Когато двама души не се движат с една и съща скорост, всякога става сблъскване, ако се движат в една посока, схванахте ли вие? Ако, да кажем, сега първият трен, който тръгва от изток и отива на запад, се движи със 100 клм в час, другият се движи с 80 клм, нали той ще остане и онзи, който се движи със 100 клм, няма опасност да остане. Представете си, че първият се движи с 80 клм, а вторият – със 100 клм. Тогава има опасност. Да. Представете си, че те се движат вечерно време в тъмно, непременно ще има сблъскване. Тогава, за да не става сблъскване, онзи, който се движи с по-голямата бързина, трябва да намали бързината, да се движи най-малко, както първият, за да се пази някаква дистанция. И тъй, между хората не трябва да бъдеш нито много умен, нито много глупав, защото глупостта ти е пак закон кармически; интелигентността е пак закон кармически. Щом Господ съпостави двете, ако си много интелигентен, ще се движиш много бързо и ще дойдеш в стълкновение с другите; ако си много глупав, ще се движиш много бавно и пак същият резултат. Ще бъдеш толкова интелигентен, колкото всички окръжающи. Вие сега ще си зададете въпроса колко трябва човек да прояви своята интелигентност? Вие ще запазите своите сили за по-благоприятни условия. Щом има един трен с по-малка бързина, ти ще спреш парата си, а като няма препятствие напред ти ще препускаш, колкото искаш. Сега, ще спрем до тук. След две седмици от всичко туй ще направите едно извлечение от туй, което сме говорили. Приложение на кармата в живота – това ще бъде втората тема след две седмици. Тогава, онова, що остава недообяснено, след две седмици, след като напишете нещо за кармата, аз ви давам сега малко наброски, за да може да напишете нещо. Малко ще пишете. И тогава ще искам всеки един от вас сам да прочете туй, което е написал. Ще излизате тук и ще прочетете работата си. И след това ще го поставим другите, да го критикуват. Тъй ще се изказвате по новите правила на кармата. Да критикуваме, значи, да кажем онези факти, които са истинни, онова, в което съм напълно сигурен да кажем, че сме в съгласие с природата. Критикуване подразбира: да поставим нещата тъй, както си са в природата, в нейната първа проява. Това значи. Не искам сега да погълнете всичкото си внимание. Ако работите всеки ден по един час, 7 часа в седмицата вие може много да сторите. За вас да напишете една тема 20 минути са достатъчни. А темата тъй ще напишете. Ако си отпред, с малка бързина не се движи. Ако си отзад, с голяма бързина, не се движи. От тук една тема е отговор на новата философия. Отпред бързо се движи, отзад бавно се движи! Ама то само от части се разрешава, ако има втори трен, трети подир тебе, тогава друго правило: ако има някой отпред, давай му място да се движи, колкото иска, но отзад ли си, ще вървиш с малка бързина. Тогава е безопасно. Тъй щото, има 4 положения. И тъй, някои искат от нас да им дадем право, Учителят на ученика няма да даде право да се движи. Аз ви казвам сега с малка бързина да се движите. Ако си ученик, който е свършил, ще кажа: Турни парата си, движи се колкото искаш, но ако има някой пред тебе, не бързай! Който е отпред, с голяма бързина; да се движи, а който е отзад, с малка бързина да се движи. Сега те са символи, ще ги превърнете вие в живи дела. Бързината ще превърнете, голямата бързина на какво съответствува? – Добродетелта. Нали тогава значи: в доброто бъдете бързи, т.е. отпред, а в злото бъдете мудни, отзад. Превеждане трябва. Ние превеждаме от физическото поле в духовното поле. Значи голямата скорост означава добродетелта, а малката скорост означава злото. Ако се разгневиш, ще кажеш: Аз съм отзад. Полека ще се движиш. Сега темата може да я напишете вече. Тайна молитва. Ако се зараждат някои въпроси, неизбежни в школата, може да оставяте по някои бележки на масата, някои въпроси, много жизнени. Та може да употребим част от времето за тия жизнени въпроси, които може да се подигнат. Свободни сте.
  6. GDD

    1922_04_19 Разбор на думи

    Аудио - чете Димитър Калев Архивна единица От книгата, "Двата пътя". Младежки окултен клас (1922). Първо оригинално издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Разбор на думи 8 лекция на I Мл. ок. клас 19.IV.1922 г. сряда, 7–9 ч.в. Тайна молитва. Първата дума беше „Тръгни“. Направете едно предложение от тази дума. Най-краткото предложение без никакви определения и допълнения, само една връзка. Всеки да си запише своето предложение. Четете ги високо. Някои писаха: Тръгни към Бога, към истината, по пътя, по стъпките на Учителя. Е, може ли човек да тръгне към истината? Може ли човек да тръгне към Бога? Как мислите? Истината е нещо безпространствено, нали? А тръгването е нещо пространствено. Следователно, може ли да тръгнем към Истината във време и пространство? Може ли да тръгнем към Бога? Като ученици на окултната наука, ще се научите да мислите точно и определено. Думите трябва да определят ни повече, ни по-малко. Към Любовта може ли да се тръгне? Турнете тогава: Тръгни там, дето има време и пространство. Сега сте в школата, ще мисли. Тръгни! Какво означава един глагол? – Действие. А движението какво означава? – Време. Времето към кой свят спада? – Материалния. А пространството? – Пак в същия. Нали само физическите тела заемат място? Значи, пространството е качество на физическия свят, на проявения свят, на формалния свят. Ее, какво означава думата Любов? Пространствена ли е тя или е безпространствена? В Любовта има ли време? – Няма. Начало има ли? – Няма. Ами че туй, което няма начало и край как ще го познаете? То е непознаваемо. Щом почнеш да чувствуваш, то е вече начало, то е един момент, който определя едно състояние. Между състояние и пространство има ли съотношение? Нали казвате: „Състоятелен човек“... Състояние, значи, състои се. Втората дума – „хармония“. Сега, изчислете някои думи, симфония и хармония, каква е разликата? Симфонията е резултат от хармонията. В окултната наука често такива думи са чужди, те имат съвсем друг смисъл. Когато вземете една дума, всякога ще видите нейния корен от какво произтича, как се е появил. И думата симфония, тази дума трябва строго да е определена, ако е като идея, тази идея трябва да бъде строго определена. Симфония е много неопределена. В един симфоничен оркестър, дето най-вещите цигулари свирят безпогрешно и добре изпълняват едно парче, звуковете на всички инструменти образуват една симфония. Коя е по-определена симфония или хармония? Симфония между два тона не може да има. Хармония може да има. Според вас, коя дума е най-важна от всичките думи? Постоянство, съвършенство, то означава резултат. Господ – то е много неопределена дума. Обичам – вижте, там има смисъл. Може да обичаш кого? – Другите. Не, Господа може да обичаш. За да кажеш Господ, трябва по-напред обичта да предшествува и тогава може да имаш думата Господ. Произнесеш ли Господ без обич, то е все едно да четеш книга без светлина. За да произнесеш едно име или да тръгнеш, трябва да имаш един подтик в съзнанието. За пример, идейните хора, които тръгват в пътя, трябва да имат този подтик. Може да бъде несъзнателен, може да бъде подсъзнателен; може да бъде съзнателен, както у животните, може да бъде и самосъзнателен, както у човека, а може да бъде и свръхсъзнателен, както е у по-висшите същества. Тръгване, т.е. вътрешният подтик да се извърши. Не може да произнесеш името на майка си без обич. Ако говориш за майка си и не предшествува идеята за обич, всякога такова произнасяне на думата ще произведе дисхармония, както в мозъка ви, тъй и в душата ви. Нали трябва да имате ключ. Имате цигулен ключ. Всички ноти, наредени под този ключ са правилни. Турете думата Господ, какво означава обичам? Тя е ключът. Следователно, като вземеш думата обичам за ключ, Господ като туриш, има смисъл. Тръгвам като туриш, има смисъл, хармония и др. вътре имат смисъл и тъй, думите се нареждат като тонове. Нали някои от вас има малко поети. Те не са учили тия ключове. Поетите трябва да знаят тия ключове. За да напишете едно стихотворение, коя е подбудителната причина? Обичта за неговата родина, обичта за майка му, за баща му, за приятели, за църквата. Обичта е един път. Не всякога може човек да тръгне по пътя. Колко пъти е спомената думата обичам? Един път. Обич? Един път. Тръгвам? – Само веднаж. Е, хубаво, тръгвате, за къде? Когато посеете някоя ябълчна семка, тя тръгва нагоре и надолу, към центъра на слънцето и към центъра на земята. Ее, вие като тръгвате, накъде ще вървите? – Към слънцето. Вие най-първо тръгнете към себе си, ще спуснете корени към себе си. Ще почнете най-първо със себе си и след това ще мислите за другите. Ще помислите за себе си и за другите. Тръгване към себе си, туй казано на ваш език – влезни в себе си. От думата тръгвам са произлезли други две думи: влиза и излиза. А за да влезнеш и излезнеш, все трябва да има тръгване. В момента, когато искаш да влезеш, ще тръгнеш; и в момента, когато искаш да излезнеш, пак ще тръгнеш. И тъй, навсякъде трябва да тръгваме. Думата тръгни показва турете ключ. Ключ трябва да имате навсякъде. Сега някои хора казват тъй: Върви към Бога! Ама къде е Господ? Нали трябва да знаем къде да тръгнем? Когато аз тръгвам за Русе или някой град, нали трябва да зная пътя? Към Бога! Кой път? Накъде? – Вътре във вас. Ее, имате ли вече тази опитност? Не. Ами че тогава как ще говорите за това, за което нямате опитност? Как може нещо да е във вас и да не сте го изпитали? Имаме. Е, хубаво, щом сте го изпитали, нямам нищо против. Аз искам от всинца ви да мислите! Но тъй ще ви заставя да мислите. Грешно е да се мисли без мисъл. Разбирате ли? Запример, казва някой: „Да се любим“. То е грешно да кажете да се любим. Как да се любим? Няма никакъв метод. А обичта вече ни дава подтик. Обичта казва тъй, то е символ, тя казва: „Тръгни“! Обичта казва: „Посей семето в земята, вложи чувството в сърцето, вложи мисълта в ума си!“ Следователно, всяко чувство, ние вземаме като отделно семенце, което трябва да се посее в сърцето и да даде резултат. Резултатите ще покажат качеството на семето. Виж, обичта съдържа два елемента, тя показва, че туй семенце трябва да израсте; това е първият опит. „Ч“ показва, че туй семе трябва да израсте, не само да израсте, но и да цъфне; не само да цъфне, но и да победи всичките мъчнотии добре, да го не попари сланата. „А“ накрая показва, че трябва да даде онзи разумен резултат, от който ще се убедим, че това е обич. Всеки резултат, който може да ни убеди за своята реалност, без никакво противоречие показва, че ние сме в пътя на обичта. И тъй, първото нещо, ще тръгнете да търсите истината. И като намерите тази истина, ще я обикнете. И когато обичате тази истина, тя ще ви избави от сегашното състояние на страха и лъжата. Сега вие още не може да говорите истината. Сега да допуснем, някой от вас му е зададено едно упражнение, един прост пример и го попита Учителят: Защо не го направи това упражнение?, той няма доблестта да си каже истината, причината, а ще намери такива причини да се извини и ще каже една лъжа. Той няма да каже истината, понеже ще мисли, че учениците ще си съставят едно лошо мнение за него. И той, като се оправдае пред Учителя, ще гледа същевременно да не загуби уважението пред своите съкласници, но той е изгубил пред Истината. Сега, за пример, като ви задам някое упражнение, аз чета в душите ви вие желаете да се покажете, че знаете. А то е лъжа. Вие мислите, че сте казали нещо. Не, нищо не сте казали. Може да кажем, ние фактически, че зло няма в света, но ако някой ти бръкне в джеба, ще мислиш, че има зло. Именно, когато пишеш, че няма зло, като ти бръкне някой в джеба, няма да мислиш злото, че парите били в твоя джеб или в другия. На теория всякога говорим едно, а на практика все ще дойде едно разногласие: Взели ми парите, мен ми трябват, ами че и нему му трябват. „Туй не е право!“ Туй право е и за тебе, и за тях. Той или ти – то е все едно, философски като разсъждавате, нали? Ето къде е злото. Ако аз съм се наял, този, който види, че съм оставил в торбата, той има право да го вземе и изяде. Ако той е сит и вземе хляба, той е извършил едно престъпление ,защото той няма нужда. Следователно, онзи, който има най-голямата нужда, той има право да вземе, а който няма нужда, правото не е на негова страна. Сега искам да спазите тези правила; те са максими, с които ще си служите. Какво нещо е правото? Който е гладувал три дена и се е молил на Бога, има право пръв да седне на трапезата; който е гладувал два дена, ще бъде втори на масата; който е гладувал един ден, ще бъде третият. И тъй ще ги нареждате. Аз разбирам глада, едно вътрешно, дълбоко преживяване, съзнателно преживяване, този човек е работил, той го заслужава. Пък знаете ли защо не можете да казвате истината? Вие някой път купувате някоя вещ, имате вяра в този, който ви я продава, не сте я проверили, той ви казва: „Туй е един отличен плат, той е вълнен плат“, а то, освен, че не е вълнен, а е памучен. Вие отивате при ваш приятел и казвате: „Аз имам тук един вълнен плат“, той го вземе и го продаде пък на друг. И най-после всички се излъгали. Всяко нещо, което ви се даде, проверете го! Онзи, който не разбира, да не отива да купува. Търговец да става само вещият майстор; земледелецът да стане само вещият, а невежият да остане настрана. Способният ученик да иде да се учи. Училището не е място за невежите; то е място за способните, за даровитите. И Писанието казва, един стих има: „Даром сте взели, даром давайте!“ Даром се дава само на талантливите ученици. Когато някой ученик е талантлив и отиде при някой учител по музика, той ще го задържи и ще му каже: „Нищо няма да плащаш!“ И не взима нищо от него. И следователно, ако вие отидете при Бога със заложените у вас таланти, даром ще вземете. Онзи, талантливият по музика, в него има едно сърце, което гори, той мисли само за музиката, а онзи, обикновеният ученик гледа само да свърши училището; неговият ум е раздвоен. А на талантливия ученик умът му е само на едно място; на способния ученик умът му е само за класа, а който не е способен, не е талантлив, най-малко за две работи мисли едновременно. Ако мислите за две работи сега, не сте талантливи. И тъй, аз определям таланта, гениалността на човека, да мислиш само за едно нещо и то за най-важното. Сега аз ще ви дам един изпит, ще ви поставя да видим колко ще говорите истината. И ще ви направя една изненада. Нали искате да знаете какво нещо е Истината? Да видим сега дали може да говорите истината? И знаете ли на какво ще замязате вие? Аз ще ви дам едно малко предупреждение. Един млад момък имал трима души приятели обични и всички му се верили и клели в своята обич и вярност, че те го обичат. Той искал да изпита тяхната обич, доколко го любят. Взема той и заколва едно теле, туря го в един чувал и отива при къщата на първия и му казва тъй: „Дойде в къщата ми един, имал да взема пари, убих го и го турих в чувала, какъв ум ще ми дадеш?“ – „Махни го бързо, да се не намери в къщата ми“. Той отива при втория приятел и му казва: „Слушай, аз сторих това и това; какво ще ми кажеш?“ – Разправяй се с убития човек, аз не се меся при теб. Отива най-сетне при третия и му казва същото. – Ела в моята градина, там има място; ще го закопаем и никой няма да знае. Кой е изказал любовта си? – Третият. Той е готов като ги хванат двамата, да иде в затвора. И му казал: Ти си мой приятел, ще го скрием, ако можем да крием добре, ако не можем – и двама в затвора. Ти ще кажеш: „Аз го убих, а аз съм съдействувал за убиването и каквото ни се налага, ще го изтърпим“. Да допуснем, че един заклал теле, като ви хванат какво трябва да кажете? И аз искам да ви доведа не към онази обикновена истина, говорим за необикновената истина, нали? Сега някой път аз ще дойда в къщата ви, ще ви дойда с телето, не с теле, а с някой убит човек. Ще влезна при учениците с убития човек, и тогава ще ви опитам доколко може да говорите истината. Някому ще кажа тъй: „Ти ще мълчиш, този човек аз го убих, но нищо няма да казваш“. На другиго ще кажа тъй: „Ще идеш да разгласиш, че аз убих този човек“. И двамата ученици, като ги изправят: „Тебе казаха ли ти, че Учителят уби един човек?“ – Не! Ще питат и другия. Ще ги турна в спор. На едного ще кажа да не казва нищо, да мълчи, а на втория ще кажа да иде да каже. И сега аз ще превърна този символ. Казвам: Може ли да бъде това? – Може. Когато отивам с едно празно шише на чешмата, наливам вода и турям запушалката на шишето, казвам: „Няма да казваш, че има нещо, ще мълчиш!“ Вземам аз туй шише и го нося. Дойде второто положение, че тази вода трябва да уталожи жаждата; казвам: „Ти трябва да кажеш, че имаш вода“, значи да почнеш да се изпразваш. Да кажеш някому да мълчи, значи да се изпълва, а да кажеш някому да говори, значи да се изпразва. И когато ние крием истината, ние се пълним, а когато я казваме, ние се празним. То е закон! Това са по-дълбоките мисли, скрити в думите: „Кажи Истината и не я казвай!“ Защо не трябва да казваш? Понеже ти си празен, истината я няма, мълчи, да се напълни твоето шише. А защо трябва да кажеш истината? – Защото тази истина е влязла в тебе; тя трябва да мине през твоя кюнец. Сега ние ще спрем тук, при темата на тръгването. А туй, всичките думи цяла година има да се говори върху тия неща. Седем думи казахме до сега. Сега да бъдете готови, защото с чувала ще дойда някой път. Да не мислите, че няма да дойда с някой човек и тогава може за 10 години да ви турнат в дрангулника. Туй е сериозна работа! Представете си, че ви турнат в хипнотически сън и да преживеете туй, което ви казвам, да видите как става туй престъпление, как ви турят в дрангулника – всичко това го преживеете. И като се събудите, казвате: „Слава Богу, че това е било лъжа!“ И всичките неща на земята такъв характер имат. Като те осъждат, който разбира закона на окултната наука, той се радва, че преживява. Пробудил ли се е съзнателно, той е на път; не се ли е пробудил съзнателно, той преживява страх и ужас – какво ще стане! Аз искам в известна степен да се пробудите, да знаете, че много неща не са реални. Сега достатъчно. Тайна молитва. Сега, ако сте от добрите ученици, ще ви говоря върху темата: Защо Мойсей уби онзи египтянина. Какъв е дълбокият окултен смисъл и защо Мойсей го уби. Какво означава: окултната наука как си обяснява това убийство? Какво означава това убийство. Да, свободни сте сега.
  7. Аудио - чете Димитър Калев Архивна единица От книгата, "Двата пътя". Младежки окултен клас (1922). Първо оригинално издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Закон на движенията 7 лекция на I Мл. ок. клас 12.IV.1922 сряда Прочетоха се домашните работи 1. Тръгни 2. Хармония 3. Абсолютното 4. Природа 5. Надявам се 6. Симфония 7. Постоянство 8. Начало 9. Ученик 10. Мир 11. Висина 12. Мир 13. Кристал 14. Съграждаме 15. Героят 16. Усърдие 17. Мога 18. Хубаво 19. Мога 20. Звезда 21. Светлина 22. Дете 23. Мълчание 24. Жертвувам се 25. Стремеж 26. Великолепно 27. Господ 28. Иде 29. Мир 30. Взаимопомощ 31. Лотус 32. Обичта 33. Смиреномъдрие 34. Мога 35. Светлина 36. Висина 37. Топлота 38. Съвършенство 39. Хармония 40. Извор 41. Чистота 42. Хляб 43. Ведрина 44. Виделина 45. Ученик 46. Обичам 47. И 48. Просветление Прочетете първата дума. – Тръгни! Значи, трябва да проучавате закона на движението. Може ли да си спомните тръгването, значи първото желание, което е турило всички други желания в движение? Във вашето детинство може ли да си спомните първата мисъл, първото желание. Забравили сте го, нали? Първото желание, първият подтик на детето е дишането. С раждането то почва да диша, защото законът на движението е закон на астралния свят. Значи, детето се намира в един свят не толкова хармоничен. То издава един звук, с който определя, че качествата, средата, в която се намира, не е толкова приятна; това означава плача. Плачът означава, че човек се намира в една среда нехармонична. Но ние ще разгледаме живота, т.е. съзнателния живот или самосъзнателния живот тъй, както той сега се е проявил. Значи, всяка една душа, която излиза от Бога, излиза, за да опознае себе си. А то е първото движение в съзнанието. Да опознае себе си, значи, безграничното влиза в рамките или границите на граничното, самоопределя се. А всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посоката на движението или пътя на еволюцията, през която трябва его-то или аз-ът, или човешката душа да мине, за своето самоусъвършенствуване. Следователно, човешката душа слиза на земята, за да стане силна. „Силен и слаб“ започват със същата буква, както е в славянския език. Значи, слаб е закона на променението, а силен – законът на непроменението. Но силен, разбирам, в силата има разширение, а в слабостта има смаляване. Сега, от гледището на вашия земен живот защо сте дошли на земята? Отговорът е: Да станем силни, а вие ще кажете: „Да познаем Бога, да се спасим“ и т.н. Ще познаеш Бога само, когато си силен. Защото, ако у детето няма сили да прегърне майка си, ако у него няма сили да поеме млякото, може ли да познае майка си? Не може. Следователно, във всяко движение и във всяко чувство, и във всяка мисъл, колкото и да е малка, микроскопическа, в тази мисъл се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще може да се развият. Сега, според закона на контрастите, слабостта винаги подразбира силата. Слаби, значи, запознали се с най-малките величини, най-малките проявления в живота. За пример, малкото дете при своето идване на земята, съзнава, че то е без сили. Но в туй безсилие се крие неговата сила. У него има желание туй безсилие да изведе към сила. Аз ви навеждам на този закон, защото вие морално се чувствувате без сили; казвате: Имаме слабости, пороци, ограничения, това-онова, и не може да се подвизаваме. Значи, вие сте в духовно отношение деца, които майката къпе в коритото, и често тези деца правят много неморални неща. Т.е. от гледището на вашето схващане – неморални работи. Едно пиле щом като излезе из черупката си, веднага, с излизането то започва да рови из земята. Обаче, един човек, майката трябва да го държи няколко години, докато стане способен да търси храната си, а пилето, след един–два дена може само да си взема храната. Туй не зависи от слабостта на човека, но понеже материята, с която е обвит е по-гъста, вследствие на това човек сам не може да преодолее спънките, в които тя (материята) го е ограничила в даден момент, тъй лесно, както пилето. Сега, ще турите мисълта у вас, че известни мъчнотии, каквито и да са те, вие може да ги преодолеете. От чисто окултно гледище нещата се обясняват по два начина: едни от съществата, които са излезли от безграничното и са забравили, че са излезли от безграничното, а други са излезли от граничното и са влезли в самозаблуждение, че те са тъй безгранични и вследствие на туй са паднали. Сега, някой път, за да изгоните вашите илюзии от ума си, някой може да каже: „Аз зная, нека той си представи, знае ли той какво става сега на слънцето“. Защото, ако каже: „Аз зная“, трябва да знае какво става по целия космос. Туй същество, което знае, трябва да знае какво става навсякъде. Вие мислите някой път, че знаете; задайте си въпроса: Какво става на месечината? Какво съм аз? Едно божество. Щом си едно божество, безгранично, какво става с мозъка и понеже мозъчните клетки са вътре в тебе, какво става в слънцето, с ближните звезди? Щом не можеш да разрешиш този въпрос, ще знаеш, че си една малка част от общото съзнание на битието, едно малко проявление. Сега ние се натъкваме на закона за моралното развитие на човека. А от окултно гледище, моралните сили на човека зависят от първичната енергия, която индусите наричат прана. Силният човек всякога прави погрешки. Който е по-силен, в смисъл по-учен, той прави погрешки. Затуй ще пристъпите да проучите закона на праната. Вашите настоящи форми, това е прана в движение. Вие сте всички прана в движение. Когато праната не е еднакво разпределена в тялото, раждат се болестите; когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, раждат се недоволства; когато праната не е еднакво разпределена в мозъка или човешкия ум, ражда се безсмислието. Ще направим този закон ясен чрез движение. Ще ви дам едно упражнение сега. Ще си забележите, ще го правите сутрин, обед и вечер, преди да си легнете. Ще изнесете ръцете си напред хоризонтално с допрени палци и показалци, да се образува един триъгълник; много красив, дланите хоризонтално, надолу. След това бавно ще разтворите ръцете настрани – един полукръг; дланите се обръщат нагоре и ръцете се превиват до лактите като с първите три пръста се хване най-горната част на ухото (палецът е отпред, а другите два пръста отзад; след туй с пръстите се прави едно движение по ръба на ухото до долната му част (при туй движение палецът се движи по ръба на ухото, показалецът – от задната страна, а средният пръст – от предната страна). След туй ръцете пак се изтеглят напред. Туй ще се прави 10 пъти и най-край ръцете се свалят отпред, на долу, като върхът на палеца е хванат, допрян с върха на показалеца. Туй хващане горната част на ухото ще създаде един морален подтик. Хващането долната част има отношение с вашия стомах. Аз ще искам да зная какви са резултатите на състоянията. Сега няма да философствувате, няма да чоплите. Ще направите упражненията, ще наблюдавате какви резултати може да се произведат в ума ви, в чувствата ви, във волята ви, ще си записвате. Защото, докато нещата не се опитат, полза няма. Тези упражнения са свещени и ще ги пазите, никому няма да ги казвате. Ако вие издадете; аз ще се науча, ще узная. Тия упражнения ще ги правите, докато имате резултат от тях. Да. Защото, щом ви се каже да не съобщавате, като на Адам и Ева, дяволът ще ви каже: „Защо не ядете от този плод, за да им кажете“. Няма да казвате, разбирате ли? Най-първо ще бъдете много спокойни, ще ги правите в седяще положение, гърдите ви да бъдат издадени навънка. Когато правите туй упражнение, умът ви ще бъде съсредоточен в ръцете ви, ще следите всяко тяхно движение от двете страни (двете ръце). Силата е там: да може да концентрирате ума си в движенията на вашите ръце. Умът ви да следи движението през всеки момент. Туй е концентриране от физическия към астралния свят. Защото, ако ние влезем в отвлеченото, мъчно може да го направите. И ще отбележите при всяко едно упражнение състоянието на ума си. На обяд ще ги правите обезателно преди ядене, а вечер – преди лягане, а сутрин, и преди, и след молитва, когато сте най-разположени. Ако ни видят домашните? – Нека да ви гледат, няма да разправяте: „Правя си упражнения“. Няма да казвате абсолютно нищо. Като ви питат, ще мълчите. Когато човек не може да каже истината, той трябва да мълчи. Ако някой много ви пита, ще кажете: „Мълчанието в някои случаи е най-хубавото, следователно, аз искам пред вас да направя най-хубавото“. Ще кажете: „Туй четох в една книга. Пък аз искам да направя най-хубавото“. Ще мълчите. Сега туй е предисловие, да видим сега. Това са микроскопически опити, да не мислите, че е нещо. Туй упражнение е като онзи рисувач, който туря една линия и определя носа, като права линия, а то не е нос. Докато стане нос, има още криви линии да се турят; после сенки, по-тъмни и пр., да даде илюзия на светлина. И сега и ние теглим само една права линия. И аз ви давам туй упражнение да се концентрирате, да слушате; първото е да слушате. Две неща са необходими: да бъдете честни и искрени и да бъдете жизнерадостни. Две неща са потребни. Честни и искрени спрямо себе си и жизнерадостни; те са две състояния на праната. Едното състояние засяга умствения свят, а другото засяга физическия свят, а през средата движението минава през астралния свят. Сега аз ви давам упражнение, без да приказвате нещо; вие само ще концентрирате ума си в движенията, а после ще ви дам туй упражнение с разни формулки, с думи да го направите. Да видим какви ще бъдат резултатите. Още тази вечер, преди да си легнете, може да започнете. Ще дишате дълбоко при упражнението, доколкото може да поемете тази жива прана. В български няма дума за прана. Тя е в разни състояния: има чисто физическа прана; има чисто умствена или ментална прана. Без прана мисъл не може да се образува; без прана чувство не може да се прояви и без прана волята не може да действува. Разбира се, в туй движение ще имате различни мисли, които ще се проявят. Не е необходимо всинца да имате едни и същи преживявания. Всеки, според своето развитие, ще приеме това, от което се нуждае. Запример, на някои от вас, след като си турите ръцете на долната част на ухото, ще помисли или мляко да пия или за варено жито или яйца за Великден. Някой ще му дойде на ума за орехи – разни неща може да ви дойдат на ума. Глупави работи няма в света. Ние наричаме глупави неща само непостижимите. Запример, когато някой човек, иска да стане цар, да кажем, някой бедняк или някой просяк иска да стане цар, ние го считаме глупав човек, защото в този живот то е непостижимо. Но да кажем, че в дългия ход на неговия живот, че е непостижимо, от наша страна е глупаво. Та може да заместим глупави неща в дадения случай с непостижими, защото глупаво в български отгоре има знакът на безконечността (Г), на безконечното число. За сега всички изобщо са изгубили своята прана. Най-малко прана има сега. Движенията в съвременните хора са слаби. И за да може да се разбирате, да може да се учите, трябва да имате еднакви движения, еднакви трептения. Всички хора, които имат еднакви трептения и еднакви движения, се разбират, а всички, които имат разнородни, те се отдалечават и не се разбират. Впрочем, еднаквото сега е упражненията; за бъдеще по-малко философия, повече упражнения, а после ще дойдем по-малко упражнения, повече философия. А после ще обясним смисъла на тия движения. Да свършим. Тайна молитва. После ще разискваме върху тези думи (от домашната работа). Половината думи вървят хармонично, но другата част не е хармонична. А това една черта, вие започвате добре, но има нещо, което ви препятствува. Първите движения (на линиите по листа на Учителя) са по-хармонични, а тази малка хармония върху туй (листа), показва едно нещо: учите се, но знанието още не е станало обект на вашия ум, т.е. учите се, да кажете, че знаете. Нещо има у вас несъбудено – туй съзнание да знаете, да бъдете силни. Силни, не да се изнасилвате, а силни да се подигате. Който се изнасилва е пак силен, но силен човек, аз наричам този, който се подига; в този смисъл трябва да бъдем силни. Силни да се подигате, а не силни да се изнасилвате. Човек, който изнасилва себе си, ще изнасили и другите; правило е това, а който подига себе си, подига и другите. Туй е пак правило. Но аз вярвам, че има възможност малко по малко да изправите тази погрешка.
  8. GDD

    1922_04_05 Двете посоки

    Аудио - чете Димитър Калев Архивна единица От книгата, "Двата пътя". Младежки окултен клас (1922). Първо оригинално издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Двете посоки 6 лекция на I Мл. ок. клас 5.IV.1922 г. сряда, 7 ч.в. Тайна молитва. Забележете, в природата: всички издънки, които израстват от земята, вървят нагоре, право перпендикулярно, отвесно растат и клоните са прави. Като почнат да остаряват тия клони, почват да се превиват. Знаете ли причините защо младото расте нагоре? То винаги е свързано с центъра на слънцето и в този стремеж застава право; но, като мине известно време и стане старо, обърне погледа си към центъра на земята, и вследствие на това прегърбва се. И всички стари дървета стават по-тежки. Сега този закон ще го видите и у младите. Той ходи винаги изправен, но като мине известна възраст, както и растенията, почва да става материалист; той почва да се прегърбва, а по същия закон неговата глава започва да мисли за центъра на земята. Смъртта не е нищо друго, освен мисъл за центъра на земята – човек там иска да живее. Сега в школата, в която сте влезли, ще се научите да превръщате едно течение в друго. Ако не научите този закон, да променяте теченията, за пример, имате едно неприятно настроение; то е настроението на стар човек; имате едно приятно настроение, то е настроението на един добър, на един млад човек. Туй го дръжте в ума си. Всичките неприязнени мисли принадлежат само на старите. Сега да считате думата „стар“, като символ в смисъл на навици. „Стар“, като символ, означава навик, в непреривна форма навик. Сега разбира се, зло, не е че някои се стремят към центъра на земята, само че този стремеж трябва да бъде съзнателен. Рударят, който влиза в някоя мина, за да извади злато, някои скъпоценни камъни, той има за цел да ги извади на повърхността, да ги употреби. А онзи, който по невнимание падне в някоя дупка в някой кладенец, неговото положение не подхожда на положението на онзи, който съзнателно слиза. Сега, понеже сте влезнали в школата, ще размишлявате, защо често се менят вашите състояния. Отбележете си, на ден по колко пъти се менят, за една седмица. През следующата седмица ще отбележите три пъти през деня: сутрин, на обяд и вечерта, когато си лягате, колко пъти се е изменило състоянието ви през деня. Само резките промени ще отбелязвате. Да видим за 7 дни отгоре колко пъти се е променило състоянието ви: и отбелязвайте часа и минутата, преди обяд или след обяд. Сега разбрахте ли добре? Е, тогава да видим как сте го разбрали. От неделя ще почнете да отбелязвате. Вие само ще отбележите явлението, което става във вас, а причините са далече. Вие само ще наблюдавате промените, които стават вътре във вас, дълбоко във вашето съзнание. Вие съзнавате, че сте се изменили; значи има нещо по-дълбоко от изменяемото. Вие ще изучавате туй, което се изменя във вас, а не това, което не се изменя. Защото, това, което не се изменя, то прави наблюденията. Чрез тия наблюдения, докато дойдете до вътрешното ваше състояние, което не се мени, което наблюдава другите състояния, а то само остава неизменно. Пък, който има повече време, да отбележи и времето какво е; може отвън да е ясно, облачно, дъжд, вятър ли е имало, а който няма време, може да отбележи само промените на състоянието си, вляво ли е било или вдясно. Няма да се смущавате; ще кажете: „Вляво“ или под нулата, и над нулата. Вляво е под нулата, а вдясно е над нулата. Движение към корените или движение към клонищата. Да не ви смущава вашето състояние в ляво, само най-резките промени. Ако няма такива, няма да пишете. Всички неприятни състояния са вляво, а всички приятни състояния са вдясно. Нали ще се самонаблюдавате, без да се критикувате? Защото критика в природата, това е глождене, а гложденето е качество само на гъсениците. Сега ние наричаме всички критици в туй отношение психологически гъсеници. Ще се самонаблюдаваш, ще констатираш известни факти, ще ги изложиш без никаква критика. За пример, вие направите една погрешка, казвате: „Какъв лош човек съм аз“: Ее – ти си направил две злини: една, че си я направил и не я изправяш, и после казваш, че си лош човек. Ще кажеш: погрешка имам, и тази погрешка трябва да я изправиш. Че си много лош човек, то е от лукаваго; то е едно качулче. Някой път може да кажеш, че си много добър човек; това е друго качулче. Сега един ученик на окултната школа трябва да се научи да върви в пътя, без да го хвалят. Защото ти по един начин се укоряваш, а по друго се похваляваш. Но това нищо не помага. Укори и похвали, те са за децата. Там са на място. Когато казвам похвали и укори, кога се дават? Сега да бъда ясен, защото в моя ум седи една строго определена мисъл, без никакво колебание. Тя е следующата: Ние никога нямаме право да произнасяме своето мнение върху една картина, която не е завършена! И знаете, когато някой художник изрисува първоначално плана на своята картина, някой може да се хване за корема и ще каже: „Това художник ли е? Това са детински работи!“ Но като погледне картината, когато е вече завършена, ще каже: „Това е отлично нещо!“ И тъй той дава две мнения за една и съща картина. Чакай, когато се завърши работата, тогава дай мнението си! Ще имате търпение във вас да се завърши работата на някого; не давайте мнението си преди да е завършена работата! Туй значи да не се критикуваме. Сега, вторият път искам да напишете по една дума. Но гледайте да не се случат по две еднакви думи. Работата ви ще бъде само една дума. Само една дума ще напишете. С какво е започнал човешкият език? – Със съюзите е започнал. Най-първо са се образували съюзите, глаголите, местоименията, а най-после съществителните. Че туй е тъй, когато някой го хлопнат по главата; той забравя съществителните; след туй губи местоименията, изгубва глаголите и дойде до съюзите. Те не се губят. Сс-сс-сс. Змията каже ти знаеш ли как е започнала човешката реч? Ще напишете по една дума, не каквато искате, а по една хармонична дума; дума, която обичате вие, и като я произнесете, да ви е приятно. Но Любов, няма да я пишете и добро, няма да пишете и зло и право и красота няма да пишете. Ще напишете друга дума. В българския език все ще намерите една дума. Ще пишете глаголи, съществителни, прилагателни – думи, които изразяват идеи. Ще видим дали от вашите думи може да излезе едно изречение. То е всичкото. То е закон. Да видим дали сте се хармонирали. Правим опит: вляво ли вървите или в дясно. Ще ви хванем, като дадете думите. То е първият изпит. Без да знаете ще се определите: вляво ли вървите повече или вдясно. Тъй. (Учителят показва листа с чертаните от Него символи). Знаете ли какво е туй определение? То е движение. Какви движения стават във вас? По тия движения всички, които сте писали, това показва движението на вашите мисли. Всичко може да изчезне, но това не изчезва. Те са знаци, които съществуват в природата. Всеки един знак, накривяването на клона означава известна идея. На някои веждите са като на младо дърво, а на някои – като на старо дърво. Законът е много верен. Всякъде тия черти може да ги има. Те означават движения, какви са били теченията, какво е било положението. И, следователно, ние знаем сега оригинала, от где сте черпили; не какво е писал, ами знаем оригинала, от где е черпен и как е дошел до тази мисъл. Има много мисли, които са минали през хиляди форми. Една мисъл е минала през един мозък, два, три и т.н. Нека имаме една тайна молитва! Сега, ако се учите хубаво, ще ви запознаем със строежа на реките, образуванията на канарите, с природата. Да имате идейни схващания, да може да четете този език. Една трудна задача, но някои от тези символи може да ви дадат нови идеи. Пътувате някога, нямате книги да четете, като идете в гората, на някоя канара, като знаете тези символи, и ще ви бъде приятно да живеете, няма да усещате скука; а който не разбира живота. По-хубаво е да четеш някоя книга на някой поет, музикант или държавник, но нямаш тия книги. – Без страх! – Без тъмнина! Ще ви дам следующия път един план на работа.
  9. Аудио - чете Димитър Калев Архивна единица От книгата, "Двата пътя". Младежки окултен клас (1922). Първо оригинално издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Старият и новият живот 5 лекция на I Мл. ок. клас 29.III.1922 г. сряда, 7 ч.в. Тайна молитва Вие мислите за какво да се молите. Ученикът ще се моли да учи, нали? Слушателят се отличава със слушане; верующият – с вярата, а ученикът – с учението. И той само за учението се моли. Четете работата за волята. Сега, за белия цвят кой е писал? Четете. Вторият път ще напишете: „Относителните черти на доброто и злото“. Всички ще пишете, както схващате; по какво се отличава злото от доброто? Само същественото, най-същественото, не отвлечено, а както вие го схващате в себе си. За първото упражнение станахте ли всички на време? Колко души изключение има? Тогава трябваше да приложите, да си внушавате кога да станете. Във всяка една окултна школа нещата не трябва да стават механически. То е само да се подигне вашето съзнание. Ако вие не можете да работите със закона на Любовта, вие нищо не може да постигнете; вие ще имате обикновена опитност и обикновени постигания, както във всички други школи. Щом е Любовта в душата ви, вие ще станете и ще имате една радост; щом я няма Любовта, вие ще мислите да станете или да не станете; времето студено, ще размишлявате, ще се излежавате и ще дойдат изкушенията, с които трябва да се борите и да ги преодолеете. Това са бурените на астралния свят. И всякога, когато се даде едно упражнение, у тях се събужда живот и те растат. Сега ще ви изведа едно правило по аналогия. Посейте какво и да е цвете или растение при някой голям дъб, близо при корените, какъв опит бихте извлекли? Би ли станало нещо от това цвете? – Не. Защо? Не само соковете се поглъщат, но и светлината се поглъща от дъба. Следователно, първият закон: у вас стария човек, който сега живее всичките ваши стари възгледи, старите схващания от наука, от миналото, са едно голямо дърво и ако вие не се отдалечите надалеч, каквото и да почнете, не може да го свършите. Туй окултистите го наричат, аз го наричам: „Дърво на познание – доброто и злото“. Трябва да сме далече от него или да ликвидираме със своята карма. – Кармата – това е едно дърво, има своите желания – расте и се развива. Всякога най-малкият опит, който бихте се опитали да направите със себе си, да изтръгнете това, което принадлежи на миналото, ще имате опитността на дяволския нокът – като го потеглиш боли. Режат го, той трябва да се изтегли с корен. Боли, не боли, трябва да се изтегли. По някой път имате опитността; потеглите малко и го оставите; но тогава се причиняват по-големи болки. Който иска да бъде ученик, той трябва да го изтегли изведнъж този нокът. Ако не може да премахнете това дърво, отдалечете се на далече. Новите идеи, новите мисли, желания, идеалът, който имате в себе си, посадете ги надалеч от старото. Тогава едновременно водете два живота. Тия два живота ще ги водите едновременно без да искате. Ако известни дни се намерите в разположение, благородни сте, обичате да говорите истината, а в други дни сте готови да извършите обратното; даже понякога езикът ви се подхлъзне, че кажете туй, което не искате или направите туй, което не трябва да направите. И като се върнете вечерта, ще кажете: „Не съм доволен от себе си. Това е не само до младите, това е до всички. Сега на вас младите ще кажа следующата истина“. Сега всички казват: „Истината е нещо тежко, неприложимо в живота“. Туй значи, че Божественият живот очаква по-напреднали души. И черната ложа си е послужила с много религиозни системи, чрез които да спъне душите в техния път на развитие. Да се живее за истината е по-лесно, отколкото да се живее за света; и да служиш на Бога е по-лесно, отколкото да служиш на света. Но в тия две системи, понеже чисто Божествената Истина иска приложение чрез Любов, а светът го налага чрез сила, затова на нас ни се вижда световната система по-лесна, понеже въздействува по-силно върху човека. И съм уверен, че в тази школа на мнозина от вас, след като преседят известно време, ще се зароди едно желание ще кажат: „Туй нещо не е заради нас“. Във Франция се явява един индус, образува една школа и се явяват 500 благородни французи – ученици. Но след една година, като им приложили всичките правила, които школата изисквала, останали само 5 души, на сто един останал. Защо? – Понеже индуските системи. Сега казват: „Изтокът!“ Не мислете, че индуските системи всякога отговарят на онази жива, Божествена природа. За пример, вземете науката за дишането, която индусите употребяват от толкова векове. Ако вие приложите тяхната система на запад, ще имате отрицателни резултати. Всички тия системи са добити по закона на инволюцията – при слизането. А понеже бялата раса е шеста и започва своята еволюция с възлизането, всички тия системи трябва да се видоизменят; без изключение трябва да се изменят. Сега вземете простата мисъл. Индусите казват така: „Без учител не може, нали?“ Ние излагаме тази проста мисъл. Учител, това е онуй същество, което мисли, без тази светла мисъл не може. Но и ученикът, който трябва да се учи, и той трябва да има тази светла мисъл, за да може да възприема. Значи, истината е вярна не само за Учителя, но и за ученика. И тогава ние казваме: За един способен ученик е необходим един добър учител; и за добрия Учител е необходим един способен ученик. Туй правило може да го приложите този закон може да го приложите на всякъде. Преди да пристъпим към ония основни положения на окултната наука, трябват ви ред правила, за да се предпазите. За пример, ако у вас остане съмнение, че вие сте млади и трябва да си поживеете в света и мислите, че ако влезете в окултната школа, тя ще ви лиши от естествения ви живот, тогава вие имате криви разбирания. Великата окултна школа има за задача да научи младите как трябва да живеят. Тъй е, да научи младите как трябва да живеят. Окултната наука няма за задача да изправи живота на младите, а тя има за задача да изправи живота на старите, а да научи младите как трябва да живеят. Туй е закон: младото няма какво да се изправя. Ония стари, отживели възгледи във вас, старите схващания, религиозни системи, през които вашата душа е минала в миналото, те ще се събудят във вашето съзнание, често ще изпъкнат такива противоречиви мисли и вие няма да знаете техния източник. Новата истина, която сега настъпва в света, тази истина ще изкара всичките тия недъзи, та когато се явят тия противоречия, не трябва вие да се съблазнявате, да кажете: Това нещо, не е за нас. Не, в живота, когато вие се осъдите и кажете: „Това не е за нас“, то е тъй, понеже вие сами сте си произнесли присъдата. И тъй, във всяка една окултна школа ученикът сам създава своето щастие и своето нещастие. Сега ще направим едно малко пояснение при относителните истини, които ще изучавате. Представете си, че имате една определена точка, нали някъде поставена. Да предположим, че слънцето е една такава определена точка. Допуснете сега, че ние изпущаме един лост, да покажем, че всички планети на слънчевата система са на права линия и проектираме тази линия до крайния предел на слънчевата система, нареждаме тия планети по ред. Допуснете сега, че този лост ние може да го завъртим. Постепенно, като се усилва бързината, нали по-далечните планети с по-голяма бързина се движат, а по-близките се движат по-бавно. Но сега това не е така в слънчевата система. Значи, при такъв един свят, тия тела, които се движат най-бързо, по този закон ние ще считаме, че те са най-далеч от центъра, а онези, които се движат много медлено са по-близо до центъра. А в сегашната система е обратното. В еволюцията, ония тела, които са близо до слънцето, се движат много бързо, а тия тела, които са далеч от слънцето, се движат много полека. Вземете един светски човек, приложете тази теория; тя е доста вярна. Ще забележите колко тия хора са пъргави, колко бързо работят. За Бога нищо не мислят; сутрин, като станат, не се молят, бързо работят. А религиозните хора, като станат, се помолят, после ха да помислим, потриват се. Светските хора ги считат, че са мързеливци, не работят. И първото нещо: като стане човек духовен, той не иска да работи или малко иска да работи. Защо? – Понеже, като е бил светски, е работил и казва: Когато бях светски, много бързо работех, сега искам да си почина малко. И следователно, всички религиозни хора говорят все за почивка. Ще дойдат в едно състояние на почивка. И мнозина, които влизат в окултната школа, искат да ликвидират с науката в света, да я отхвърлят и да останат само с окултно познание. И като започнат да се запознават с окултното познание, тогава и това изхвърлят, онова изхвърлят, и най-после нищо не остане. Те мислят, че са дошли до центъра. Но този център е планета на друг един лост, който е свързан с много други системи, гдето движението става по съвсем други закони. Но в окултната школа аз искам от вас да се стремите да осмисляте всяка ваша постъпка, не да я правите безсмислена, но тя да стане смислена, да ѝ намерите мястото. Бих желал, има художници-майстори, каквато линия да му турите, каквато и да е черта, те веднага ще я приспособят, колкото и да е крива той ще вземе туй нещо и ще направи някакъв отличен образец или ще го тури като част на някаква фигура. Сега вие ще се стремите да осмисляте вашите постъпки, вашите мисли, вашите действия, вашите желания. Да не се борите с вашето минало, а да го поставите като една основа, една опитност за бъдещето си. Сега, втори опит, който ще направите, ще бъде тази вечер и четвъртък вечерта (утре). Този опит ще бъде точно в 12 часа – половин час ще мислите; няма да лягате и няма да спите; като свършите ще си легнете, ще спите. Точно в 12 часа ще почнете, ще си направите часовниците. Вие ще си турнете мисълта 12 часа и то ще бъде точно, защото туй време не съответствува с физическото. Има едно отличие. Ще ви дам един признак. Ако вие сте схванали истинското време, щом дойде 12 часа, вие ще почувствате една радост; ако истинското време не съвпада, ще имате едно безпокойство; значи, времето не е право. Тогава, следующия път, нали си имате имената, ще вземете ще прочетете имената си мислено и тогава ще произнесете формулата, и то ще се разпредели към всички. Първата формула ще я кажете: „Без страх и без тъмнина!“ и втората формула: „Без страх в Любовта безгранична!“ Формулите ще вървят заедно. Този е вторият опит. Първият опит имаше изключение, няколко души, всички не бяхте точни. Някой път човек като се моли, той чувствува радост вътрешно. Обръщането ни към Бога е както обръщането на цветята към слънчевата светлина. Когато помислим за Бога, това един лъч от Него, Който прониква в душата ни. И този лъч е необходим за живота ни. В окултната школа схващанията ни за Бога са по-други, отколкото обикновените схващания. Каква форма бихте дали на светлината? Светлината създава формите. Там, дето има препятствие заради нея, тя създава формата. Създайте на светлината едно препятствие и тя ще отбележи известна форма. Направете средата на вашите мисли или по-малко рядка, или малко по-гъста, веднага ще има известно пречупване. Но аз искам да схванете следующата мисъл, за да можете да разберете великата окултна школа. Вие ще се стремите да схванете какво е вашето отношение към целокупния живот, каква е вашата роль в този грамаден, Божествен живот; какво е вашето предназначение, колкото и да е малко, но туй предназначение да го извършите тъй, както е определено. При сегашните условия, при сегашните възможности, които съществуват, вашият живот може да се развие само по един начин. За в бъдеще ще се развиете при други условия и по друг начин, а сега само по един правилен начин може да се развиете. Може по много начини да се развиете, но най-правилният начин е само един. Той е начинът на Любовта. В тази Любов да схванете най-възвишеното, най-благородното и да го любите, не да обичате хората отвънка. Никога не може да обичате хората, ако не обичате най-възвишеното, най-благородното в себе си. Ако не можете да го намерите в себе си, вие не може да обичате хората. И всичките заблуждения, всичките страдания са защото вие търсите истината, Любовта отвънка. Тя отвънка после ще дойде. Когато две същества съзнаят възвишеното и Божественото в себе си, те се познават, те имат допирни точки: две, три, четири, образуват системи. Разбира се, когато търсите туй, вие няма какво да се спирате с другия живот. Сега представете си следующата картина: Вие живеете в някой палат. Има увеселение: свирене, пеене, и главният вход е затворен; имате само една задна врата и сте дали на някой ваш приятел дума да се разговорите. Какво ще правите? – Ще оставите другите да се веселят, а вие ще отидете там, при задния вход. Няма да ги разпуснете; нека се веселят. Вие в себе си ще оставите много неща да вдигат шум, но вие, през задната врата, ще идете да се разговорите с вашия приятел. Увеселението няма какво да ви смущава. Вие се смущавате, ако се научат, че вие сте излезли на задната врата какво ще кажат. Не, няма какво да се смущавате. Всички ще бъдат тъй заети, че няма да чувствуват какво става с вас. В такъв случай, дайте на всички повече винце да се опият, че когато се върнете, да ги намерите пияни – на символически език казано. Когато човек иска да стане богат, той иска да убие всички гости, да остане свободен, да излезе през задната врата, да не го знаят. А сегашното заблуждение на окултния ученик е... Вие казвате на вашите гости: „Имам приятел, друг път елате“ и започват спънките. Оставете ги, нека си ядат, нека пият, няма нищо зло в яденето и в пиенето. Туй се отнася до света. Каквото светът прави – вашият живот, както вие сте свързани със света, ни най-малко не ви препятствува. Вие си имате една задна врата, през главния вход не може да излезете. Главният вход е затворен, но всеки си има една задна врата, и може да излезнете, когато искате. И тъй, до следующото събрание ще мислите какво е вашето сегашно предназначение в туй прераждане. Да отправим ума си пак. Тайна молитва. Сега пожелавам на всинца ви, на младите ще гледате да се избавите от песимизма, абсолютно никакъв песимизъм да няма. Ще гледате на живота смислено; ще бъдете бодри, смели, решителни. Може да ви дойдат най-тъмните мисли, желания, ще кажете: „Те са гостите вътре вкъщи, които са неразположени, защото няма какво да ядат и пият“. Защото вие живеете със старите идеи; вие сте като стария дядо. Старият дядо, като иска нещо и не му го дадат, той се обезсърчи. Как тъй, стар дядо да не го послушат! А младият не се нуждае друг да му донесе вода. Той сам може да си донесе вода, да копае, да оре, всичко може сам да направи. Когато аз мога сам да си направя това, защо ще се тревожа? А старият, понеже не може всичко да си направи, той се сърди. Следователно, вие ще мислите, че всичко можете. И като казвам, че всичко можете, само по закона на Любовта всичко можете. Ако живеете по закона на Любовта, всичко ще можете и вечно ще бъдете млади. Щом загубите Любовта, вие сте стари, и тогава други ще ви слугуват. Сега ние ще приложим този закон. Искам всички да направите опит, да се уверите в истината на великия закон, който работи без изключение. Да започнете как може да се оправи света и как ще се оправи? Едно време св. Илия изклал 400 души пророци в Израил и мислеше, че с туй ще освободи Израил, но после... Той не се уплаши от 400 души пророци, изкла ги, а после от една жена се уплаши, та го пращат в пустинята да пости 40 дена, да му покаже по кой начин ще се оправи светът. Излязъл в канарите, дошла голяма буря, после огън, но Господ не бил в бурята, нито в огъня. Но после дошел тихият глас, то е гласът на Любовта. И тогава той разбрал, че само чрез тихия глас може хората да се оправят. Бурята, това е сегашният живот. Вие употребявате двете системи - огънят и бурята, но няма да се оправи светът. Канарите може да се разрушават, дърветата да се изкореняват, но светът ще бъде същият. Но като дошел тихият глас, той закрил лицето си и разбрал дълбокия смисъл. Сега ние на вас искаме да покажем какво може да направи тихият глас. Вие искате да бъдете силни, като огъня, когото парнете да знае кой сте вие; или да бъдете силни като вятъра. А ние искаме да ви научим, тихо, като говорите какво може да направите. Сега, разбира се, тия неща няма да ги изнесете навънка. Аз много пъти съм казвал: Докато не проверите нещата, докато нямате един узрял плод, нищо не знаете. Ще ги посадите и като имате един добър плод, най-първо на мене ще го донесете, аз да видя плода, а после го носете, където искате, но аз трябва да видя този плод. Щом имате изобилно плодове, носете където искате, но първото нещо, ако изнесете тия елементарни неща, някои нищо няма да ви кажат, но в себе си ще си кажат: „С какви празни неща са взели да се занимават“. И тогава в подсъзнанието той ще внесе една противоречива мисъл. Пък от толкова хиляди години вие сте опитвали целия живот; пак да преповтаряте нещата няма смисъл. Ние ще ви научим да превърнете стария си живот в нов. Нищо повече! Затуй алхимиците са учили старите хора да ги подмладяват. Там са имали известни начини: стария ще го затворят херметически някъде и постепенно този старият човек ще се подмлади. Та и вас ще ви затворим херметически, ама не сега. Сега няма да ви затворим. Ще идете без страх и без тъмнина! Тази вечер ще си пожелаете... Какво ви трябва сега? – Да проникне във вашето съзнание истинското знание. Сега гледайте да правите добре упражненията, защото силата е в упражненията. Не правите ли упражненията, всичко друго е напразно. Сега някои от вас може да кажат: Защо да е в 12 часа, защо да не е в 1 часа? Вие ще станете в 12 часа 1/2 час ще спазвате. Ще си запишете хубаво мисълта. После в четвъртък пак. Имайте си една тетрадка и запишете какво сте помислили. Защото, ако вас ви пратят в България, да образувате някой окултен клас, как може да го образувате? Вие ще го образувате по книгите, нали? И ще кажете: „Там, в „Светлина върху пътя“ – „Убий в себе си всяко желание“. Е питам: Като убиеш всяко желание, какво ще остане в тебе? То е съвсем крив превод там. Като се превеждат окултни съчинения, не се превеждат така. Няма никакво убиване, ами просто обърни ума си. Отиваш надолу – върни се нагоре. Нищо повече! „Убий в себе си всяко желание“ подразбира – обърни се в обратна посока. Отиваш, имаш да вземаш от някъде пари, наумиш си да го убиеш, да си вземеш парите на сила. Хубаво. Хайде може да го убиеш и да вземеш парите си, какво ще спечелиш? Дойдеш до някое място, измениш желанието си и казваш: „Не, по този начин няма да взема парите си“. Отиваш по добър начин, приятелски му говориш и си вземаш парите. Постига се целта. И после, казват там, че за да намери човек истината, сълзите му трябва да престанат в хубаво. Аз тълкувам така: Ако всички извори пресъхнат, тогава на земята какво би станало? А тия, които проповядват окултната школа казват: „Сълзите трябва да престанат и краката да се измият в кръв“. И после мислят, че всичко са разбрали. Това са символи, на които трябва да се намери вътрешния смисъл, да се осмисли. Аз ще дойда тогава, аз ще туря „Светлина върху пътя“ на едно сито пред вас, ще я раздрънкам хубаво и всичките тия правила ще ги раздрънкам най-първо. Те са една вълна, която трябва да се раздрънка. Косъм по косъм трябва да остане, а всичкият прах да падне долу. Това са все изрази. Това са формули на астралния живот. Някои формули там има символически и от менталното поле и другите полета, та всички, снети на физическото поле образуват една попска яхния. И когато много медиуми говорят, казват само житен сок ще ядете, пък те не разбират житото в този смисъл. Те не знаят, че за да пиеш този житен сок, трябва да имаш съответното разположение на житното зърно; овесена вода ще пиете, трябва да имате съответното разположение, праз ще ядете, трябва да имате съответното разположение на праза. Нямаш ли туй разположение на праза, празът нищо не те ползва. Там е вътрешната страна. Тия работи трябва да ги научите. На опит да приложите туй знание. Не че то е лъжливо, но има заблуждение, криво тълкуване. Окултната наука е за вас, за младите хора е окултната наука. Знаете ли защо? Аз ще ви кажа сега. – Понеже вие, младите, имате по-силни индивиди въплотени, отколкото у старите, това са причините. Сегашните най-напреднали души са въплътени в бедните, не в богатите, учените, религиозните хора, а в повидомому по-посредствените хора. Те са по-силни. Един слаб индивид, той няма характер. В света слабите индивиди, ненапредналите ще се въплотят между богатите, а напредналите – между сиромасите, да ги подигнат. Та сега у младите има по-силни духове въплотени. Затуй окултизмът трябва да започне с вас. Затуй вие бягате от църквите. Те са силни, казват: „Не ни трябват църкви“, а старите, тия страхливци, казват: „Как, ония отидоха! Тия разбойници на нас не ни трябват“. Сега вие трябва да се оправите хубаво, защото за вас черната ложа има други примки, та да не би да попаднете в робството им. Аз у старите не харесвам, те казват: „Едно време ние бяхме като вас, но и вие, като остареете, ще станете като нас; и вие ще се примирите“. Не, не, не, човек, който се примирява, никакво примиряване! Ние няма с какво да се примирим. Те казват: „Ама вие ще разберете“. Няма какво да разбираме, какво ще разбера! Ако вляза в някоя локва, какво ще разбера? – Че има тиня. Ако взема да пия, какво ще разбера? – Че съм се напил. Какво знание има в туй? – Никакво знание няма! Те казват: „Вие ще разберете живота“. Какъв живот? На калта? На убиването и всички тям подобни? Ще кажете: „Това ние го знаем, няма какво да го учим, ние сме го учили от хиляди години, ние искаме да научим нещо, което не знаем“. Та, ако така мислите, вие сте млади; а ако другояче мислите, вие сте от старите. Тогава най-важното нещо за всинца ви – идеята да си помагате. Това е новото учение във великата окултна школа – взаимно подпомагане; когато някой падне духом, всички да се притекат с добрите си мисли, желания, да действуват да го окуражават. А сега заблуждението, туй, което аз не харесвам у съвременните и старите хора – искат да убедят младите да станат щастливи, т.е. искат да ги вкарат в света – да станат щастливи. Но този свят, който сега съществува, той не е единственият. Той, животът, може да се развие и по друг начин. Щастието всяка душа го носи със себе си. И ако вие разбирате този велик закон на Любовта, щом влезете в света, вие ще предизвикате в тия силни индивиди его; ще дойде Любовта и веднага ще се образува един красив свят. А сега, със светлината, която носят, ние караме всеки един човек да се затвори, казваме: Човек не трябва да се издава и всички са все затворени. Ще бъдете силни, силни, силни, силни, силни. Някой от вас ще каже: „Ама ние сме по-слаби сега“. Не, силни! Това изречение: Душата е всесилна; плътта, животинският човек е слаб. Животинското у човек е изложено на слабост, на падение, а Божественото, туй, което се моли... Работете и молете се, казва Христос. Божественото то всякога е силно. Сега вие сте млади, ще кажете: „Как ще се развие моят живот?“ – Ако вървите по този път, красиво ще се развиеш; ако се отклоните от този път, тогава може да идете на гробищата да видите какво ще стане с вас; може да идете при болниците, на бойното поле; може да идете в търговския свят, по кафенетата, да намерите фалиралите търговци. В този път на Бялото братство няма никакво изключение. И ако по някой път белите братя не ви помагат, знаете ли защо? Ама ако вие имате един другар пияница, те ви дадат известни средства, вие ги дадете нему, той ги изпие. Ден след ден вие давате на вашия приятел и той ги изпива, каква полза му принасяте? Те тогава спират своя бюджет и на вас, и на него, и вие страдате. Защо? Нему му трябва пиене. В туй учение, ако дойде приятелят ти и каже: „Нали ще се жертвуваш за мене“, той не ти е приятел. Ако дойде приятелят ти и каже: „ Може ли аз да се жертвувам заради тебе“, той е приятел. Тъй е учението. Но каже ли: „Ти заради мене може ли да се жертвуваш“, въпросът е решен. Не се лъжете! Туй е мястото на Бялото братство. Щом имате дълбоките подбуждения в себе си, те са всякога готови да се жертвуват за вас, да ви помагат, да ви съдействуват. Но турите ли думите: „Ти готов ли си да се жертвуваш заради мене“, те турят един облак и те спират тяхната помощ. Та сега от вашето разположение зависи. Каквото е вашето разположение, такова ще бъде и тяхното разположение спрямо вас. Тъй щото ще се поставите на една чиста и определена почва. И всеки ден, каквото градим, граденото ще го проверяваме камък по камък. Тогава за следующия път вие ще развиете темата си. Свободни сте.
  10. Аудио - чете Надка Иванова Аудио - чете Цвета Коцева Архивна единица От книгата, „Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Закони на доброто", 25 - 48 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово, 1927 –1930 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Първият ден В човешкия живот има два главни момента: когато човек заминава за другия свят, или умира, и когато умрелият се връща обратно на земята, т.е. когато оживява. Първият процес причинява голяма скръб на живите. Те скърбят за заминалия. Вторият процес причинява голяма радост. Ще прочета 20-та глава от Евангелието на Йоан. "И в първия ден на седмицата Мария Магдалена идва на гроба сутринта рано, когато биде още тъмно, и гледа, камъкът вдигнат от гроба."(-1 ст.) - Думите "когато беше още тъмно" изразяват материалната страна на въпроса. Тя гледа и нищо не вижда, освен това, че камъкът бил вдигнат от гроба - духовната страна на въпроса. "А Мария стоеше вън до гроба и плачеше." (-11 ст.) - Мнозина и до днес още стоят до гроба вън и плачат. "И това като рече, обърна се назад и вижда Исуса, че стои."(-14 ст.) Като четата Евангелието, някои мислят, че трябва да имат същите опитности, през които минаха учениците на Христос. Това не е необходимо. Има неща, които за едни хора са необходими, а за други - не са. За да купите едно кило хляб, нужно ли е да знаете, кой е орал и сял нивата, кой е млял житото на воденицата, как е замесвано брашното, как е направен хлябът и как е печен в пещта? И това е добре, да види човек и да знае, но по-добре е направо да си вземе хляб и да се нахрани. Опеченият хляб е Словото Божие. За предпочитане е човек да носи Словото Божие в себе си, отколкото да слуша само как се проповядва, без да Го възприема. В живота на съвременните хора има много непотребни неща, които постепенно изместват важните и красивите неща. За да не става изместване, човек не трябва да спира вниманието си на маловажните неща. Например, хората искат да станат велики, богати, учени, да се прославят и най-после, ако има време, тогава да търсят истината. Не е ли по-добре човек да тръгне по обратния процес, да намери истината, а после да се стреми към останалите неща? Ако първо придобиват благата на живота, а после истината, всичко придобито ще се изгуби. Ако първо придобиете истината, а после - останалите блага, всичко, което сте придобили, ще го запазите. Следователно, за да не губите благата, които придобивате, намерете първо истината. Ако истината остане на последно място, придобитите блага едно след друго ще изчезнат. Ще ви задам още няколко въпроса. Кое е по-добре за майката: първо да има деца и после да намери Бог, или първо да намери Бог и после да има деца? Кое е по-добре за човека - първо да придобие знания и да стане учен, а след това умът му да светне, или - първо да има светъл ум, а после да придобива знания. Значи, важният въпрос за човешката душа е: да намери истината, а после да придобива блага. Важният въпрос за майката е: първо да намери Бог, после да ражда деца. Важният въпрос за човека е: първо да има светъл ум, а после да придобива знания. Една от великите истини на живота е, че Бог е изпратил човека на земята, нито да господарува на ближния си, нито да му слугува. Ако някой е изпратен на земята да бъде господар или слуга, той непременно щеше да носи своите акредитивни писма. Ако не носи такива писма, положението му не е сигурно. Човек трябва да слугува на Бог чрез ближния си, а не на самия човек. Не е лошо някога човек да бъде господар, нито е лошо да бъде слуга, но той трябва да знае, защо иска да бъде господар, или защо иска да бъде слуга. Защо човек трябва да бъде господар? - За да оправи обърканите си сметки. От миналото още той дължи на своите слуги, и днес, като богат господар, трябва да изравни сметките си. - Защо човек става слуга? - За да изправи грешките си. В миналото, когато бил господар, имал лоши отношения към подчинените си. Сега е дошъл на земята като слуга, да опита положението на подчинения и да изправи грешките си. Слугата трябва да си каже: Едно време бях господар, давах заповеди и не изпълних волята Божия, както трябваше. Днес дойдох да слугувам, да получавам заповеди и да ги изпълнявам. Само по този начин мога да изправя грешките си. Като ученици за вас не е важно, дали ще бъдете господари, или слуги. За вас е важно да придобиете истината и любовта. Само красивият може да придобие истината и любовта. Грозният не може да придобие нито любовта, нито истината. Не виждаме ли същото и в живота на младата мома? Ако е красива, любовта идва при нея. Ако не е красива, любовта стои далеч от нея. За да я хареса някой момък, тя се облича добре, носи пръстени, украшения, маже лицето си, да бъде красива. Любовта не се привлича от външността на нещата. Тя търси знанието и светлината, тя търси свободния човек. Има смисъл момата да носи пръстен на ръката си, но ако той може да се превръща на хляб. Достатъчно е да чукне с пръстена си, за да се яви пред нея добре опечен хляб. Пръстенът на момата трябва да я прави мощна, да преодолява мъчнотиите на живота. Сегашните моми са дошли до първата фаза на живота: те са добре облечени, с украшения, с пръстени на ръцете си. Обаче, техните пръстени не могат още да се превръщат на хляб. Тази идея ви оставям днес: да придобиете пръстена, който се превръща на хляб. Проста е тази идея, но не по-малко е и сложна. Обективна е тази идея, но същевременно и отвлечена. Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от Небето. Който ме яде, той има живот в себе си." Учениците Христови се съблазниха от тази идея, заради което 70 души от тях Го напуснаха. Които разбраха вътрешния смисъл на тази идея, станаха ученици на Христос и продължиха делото му. Те повярваха в силата на живия хляб. Вятърът, който духа сега, е продължение от снощния. Всички опитахте силата му. Той разтури палатките ви, не ви остави да спите. - Кога не спи човек? - Когато има да разрешава някакви въпроси. Следователно, вятърът подразбира мисъл. Той иска да ви каже, че трябва да мислите, за да разрешите правилно въпросите си. Христос казва: "Аз съм живата вода. Който пие от нея, никога не ожаднява." Сега и ние изчистихме изворчето, наредихме около него бели, хубави камъни. Всичко това правим за водата, която извира. Ако нямаше вода, тези камъни щяха да бъдат безпредметни. Изворът краси цялата местност. Той представя знанието, към което всички се стремят. Всеки търси знание, което извира. То не е обикновено знание, което може да се събере в щерна. В щерната може да има много вода, но тя е дъждовна. Време е вече да се откажете от щерните. Живи извори трябва да текат! С други думи казано: Божественото трябва да се прояви. - Защо? - Защото Божествените неща никога не остаряват. В Божественото няма страдания и скърби, няма болести и смърт. В Божественото се крие всичко положително, затова Божественият живот е наречен положителен. Казано е в Писанието, че Христос се яви на учениците си след смъртта си и каза: "Мир вам!" Това беше доказателство, че човек живее и след смъртта. Значи, смъртта не е в състояние да отнеме живота. Когато човек влезе в новия живот, първата му работа е да погледне към раните на ръцете си, като свидетелство на разпятието, през което е минал. Той ще се усмихне и ще се зарадва, че е оживял. Новият живот излиза от раните, през които са минали гвоздеите. За да дойде животът, трябва да се отворят всички запушени канали. Които не разбират това, мислят, че човек трябва да бъде валчеста топка, отвсякъде запушена, да не влезе някой отвън, да го обере. Не, колкото повече отвори или прозорчета има човек, толкова по-добре. Той има около седем милиона пори на тялото си, които трябва да бъдат отворени, за да може през тях да диша, т.е. да може животът свободно да се втича и изтича. Можете ли да си представите едно здание със седем милиона прозорци? При това, знаете ли, колко ще струват тези прозорци, ако за всеки един трябва да платите най-малко десет лева? Ако във време на земетресение прозорците на това здание се счупят, трябва да платите 70 милиона, за да направите нови. Обаче прозорците на човешкото тяло са направени от огъваема, нечуплива материя. В заключение на това, пожелавам ви, всичките ваши врати и прозорци да бъдат отворени по всяко време. - За какво? - За доброто. Пожелавам ви същевременно, вратите и прозорците на къщите ви да бъдат винаги затворени. - За какво? - За злото. Доброто трябва да влезе вътре, а злото - да стои отвън. Как можете да се убедите, че Христос бил прободен в гърдите? - По два начина: или като сложите пръста си в раните на Христос, или като повярвате. Чрез вярата човек се свързва с реалността, т.е. с Първата Причина на нещата. За това е казано в Писанието, че без вяра не може да се угоди на Бога. Докато растението не е свързано със земята, то не може да се храни и да се развива. Докато човек не е свързан с водата, с въздуха и със светлината, той няма откъде да черпи храна и не може да се развива. Каквото и да прави, човек трябва да запази поне една връзка, чрез която да черпи сокове от земята и да се храни с тях. Сега ще дойдем до най-важните въпроси, които интересуват всички хора. Те са следните: Какво нещо е Бог, къде е Той и как ще Го намерите? - Този, Който е бил преди мене, преди моето съществуване, това е Бог. Той е там, където аз не съм бил. Ще Го намеря там, където винаги съм бил. Първият, Който е създал живота и ни събудил за живота, Първият, Който е създал всичко за нас, е Бог. Ще кажете, че не сте Го виждали. - Това е друг въпрос. Не сте Го виждали и не Го виждате, защото очите ви са затворени. Станете рано, отворете очите си, измийте ги добре, и вие ще видите светлината и истината. Засега истината е скрита за вас, защото не сте се справили още с противоречията, т.е. не сте изплатили дълговете си. Всеки човек носи истината в себе си, но всички не са я проявили. Идете в света да я приложите. От начина, по който я приложите, ще зависи как ще издържите изпита си. Ако можете да предадете истината на хората, вие сте издържали изпита си добре и влизате в новия живот. Как ще предадете истината на хората? Ще им кажете: Досега аз бях господар; отсега нататък аз ставам слуга, а вие ще ми бъдете господари. Като господар, аз живях без Бог. Откакто повярвах в Бог, реших да стана слуга, за да запазя връзката, която съм създал с Него. Добрият слуга ще бъде и добър господар. Сега, ако някой пита, защо съществуват господарите, отговорът е следният: Господарите съществуват, за да има на кого да се проповядва и да има добри слуги. - Защо съществуват слугите? - За да има добри господари. От добрите слуги, излизат добри господари, но и от добрите господари излизат добри слуги. Т.м. 47. Лекция от Учителя, държана при Седемте рилски езера на 8-ми август, 1930 г. 1930_08_08 Първият ден.pdf
  11. valiamaria

    1930_08_01 На езерата

    Аудио - чете Цвета Коцева Архивна единица От книгата, „Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Закони на доброто", 25 - 48 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово, 1927 –1930 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание На езерата Т. м. Сега, като сте дошли на езерата, вие искате да използвате планината, с всичките нейни блага. Някои правят студени бани, а други - топли. Студените бани са за героите, обаче, за предпочитане са топлите бани. Целта на къпането е да се отворят порите на тялото, дишането да става и чрез кожата. Като се къпете, не трябва да се страхувате от простуда. Някой се къпе с топла вода, но се страхува да не се простуди, да заболее от хрема или от кашлица. Който пристъпва към къпането с топла вода без страх със съзнание, той не може да се простуди. Ако пък го хване хрема или кашлица, и това не е лошо. Чрез хремата и кашлицата човек чисти дробовете си и цялата дихателна система от вътрешни утайки. Но той трябва да знае, как да се чисти, да изхвърли навън нечистотиите от дробовете си. За да не се простудява, човек трябва да се огражда. Това се постига по два начина: чрез концентриране на мисълта и чрез молитва. Някои мислят, че като метод, молитвата е лесно приложима. Зависи каква ще бъде молитвата. Ако се молите механически, никакъв резултат няма да постигнете. Механическата молитва подразбира безразборно дрънкане на звънци. Ако отидете в някоя голяма къща и започнете да дрънкате ту един, ту друг звънец, все ще излезе някой човек, да разбере, кого търсите, но приятелят ви, когото търсите, няма да излезе. Вие не знаете адреса на вашия приятел, вследствие на което не можете да го намерите. - Защо не знаете адреса му? - Връзката ви с него е прекъсната. Съзнателната молитва обаче, подразбира направо влизане в контакт с приятеля ви. Вие знаете улицата, къщата, етажа, стаята, където той живее, и веднага натискате звънеца. Той отваря вратата на стаята си и любезно ви поканва. Следователно, концентрираната мисъл и съзнателната молитва са условия за ограждане на човека, за да се запази от лоши външни условия. Щом е ограден, човек не се простудява, и нищо чуждо отвън не може да го нападне. Той знае къде да бутне, за да чуе гласа на приятеля си, който всякога може да му се притече на помощ. Един доктор, наш приятел, разправяше своя опитност за силата на молитвата. Една вечер жена му отишла на концерт и помолила мъжа си да наглежда малкото дете, да не се събуди и заплаче. Докторът обещал, че ще се грижи за детето. Тя отишла на концерта и била спокойна, понеже мъжът й е в къщи. Случило се, че детето се събудило по-рано отколкото майката предполагала, и започнало да плаче. Бащата го взел на ръце и се помъчил да го успокои, но детето непрестанно плакало. Той го люлял, носел го на ръце из стаята, но детето не млъкнало. Дошло му на ум да употреби някои лекарски методи, но и те не помогнали. Така минали два-три мъчителни часа, но детето все продължавало да плаче. Той започнал да поглежда към вратата, дано майката се подаде. Видял се в чудо, не знаел, какво да прави с разплаканото дете. Най-после му дошло на ум да приложи молитвата, с която никога до това време не си служил. Обърнал се към св. Никола, към ангелите, но пак никаква помощ. В пълно отчаяние, той се обърнал към Бог: Господи Исусе Христе, помогни ми да се справя с това дете! Едва изрекъл тези думи, и детето престанало да плаче. Сега вече разбрал той силата на молитвата. Кратка, но прочувствена била молитвата му, затова веднага получил отговор. Съвременните хора се намират в положението на този доктор. В първо време те разчитат на себе си, на научните си познания, но като видят, че са безпомощни, търсят светии и ангели. Като не получат от тях помощ, обръщат се към Бог, Който веднага изпраща помощта си. Следователно, докато разчитате на човешкото в себе си, всички ще минават и заминават край вас, без да ви се отзоват. В който момент се обърнете към Божественото, помощта ще дойде. Ако вашата работа е по-важна от тази на окръжаващите, помощта ще дойде. Ако работата ви не е много важна, колкото и да викате за помощ, никой няма да ви отговори. Така че, когато не получавате отговор на молитвата си, едно от двете е вярно: или не сте се молили както трябва, или работата ви не е важна. Ще кажете, че тези работи ви са познати, че те са елементарни неща. Зависи, как ги знаете. Мнозина мислят, че знаят някакъв език, но като започнат да говорят, произвеждат смях. Един американец преподавал френски език някъде в Америка. Случило се да пътува във Франция. Когато отишъл в един хотел и започнал да говори френски, келнерът не разбрал нищо и го запитал: Друг език знаете ли? - Английски. - Говорете на английски. Произношение се иска за всеки език. Ако знаете един език, трябва да го знаете основно. Следователно, който иска да влезе във връзка със съществата от небесния свят, трябва да знае езика им добре. Ако не знаете езика на Природата точно, с всички правила и произношения, колкото и да викате към нея - ни глас, ни услишание. Искате ли да изпратите мисълта си към Небето, или към Разумната Природа, мисълта ви трябва да бъде проникната от дълбоко чувство. Небето не разбира какво искате от него, ако мислите, без да чувствате. Наистина, когато обича, човек говори сладко. Ако няма любов в сърцето си, говорът му е дисхармоничен. За да бъде говорът ви приятен и хармоничен, изучавайте небесния език. Мъчен е този език. Ако за обикновените езици на земята са нужни няколко години, за да се научат добре, колко повече време е нужно за изучаване на небесния език. За това са нужни не години, а векове и животи. Сега ще прочета третата глава от първото Послание към Коринтяните. "Понеже сте още плътски; защото, докле има помежду вас завист, разпра и разногласие, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човечески?" (-3 ст.) - Така е говорил Павел на вярващите по онова време. Много неща имало, от които те се съблазнявали. И съвременните религиозни се съблазняват от много неща. И вие се съблазнявате. Всеки човек има някакъв авторитет, пред който се покланя. Религиозните спират вниманието си ту върху някой брат, ту върху някоя сестра - считат ги за авторитети. Те казват: Този е напреднал духовно, или тази е напреднала духовно. Трупат се около напредналите, искат да чуят нещо от тях. Как познавате кой човек е авторитетен? Ако става въпрос за чешмата, лесно се проверява нейният авторитет. Турете стомната си под чучура и вижте за колко време ще се напълни. Ако една чешма пълни стомната ви за половин час, авторитетът й е със стойност, равна на половин час. Ако се пълни за 15 минути, авторитетът й е със стойност, равна на 15 минути. Ако се пълни за пет минути, авторитетът й е със стойност, равна на пет минути. Друга чешма пълни стомната ви за пет секунди. При коя чешма ще отидете? - При последната. Значи, последната чешма е най-авторитетна. "Кой е, прочее, Павел и кой е Аполос? Не са ли служители, чрез които повярвахте, и то, както е Господ всекиму дал?" (-5 ст.) - Всеки приема заплата според труда си. Който работи за Господ, няма защо да се стреми да бъде авторитет. Всеки трябва да бъде авторитет за себе си. "Защото ние сме съработници на Бога." (-9 ст.) "Защото никой не може да получи друго основание, освен положеното, което е Исус Христос." (-11 ст.) - Под думата "основание" Павел разбира Божията Любов. Ако нещата в света не стават така, както Божият Дух диктува, нищо не се постига. "Всекиму работата ще стане явна; защото денят ще я покаже, понеже с огън се открива; и огънят ще изпита всекиму, каква е работата." (-13 ст.) "На когото работата, която е зидал, устои, той ще вземе заплата." (-14 ст.) "А на когото работата изгори, ще се ощети." (-15 ст.) Сега вие искате да чуете нещо от мене, да го турите в торбата си или да го изядете. Ако искате да пълните торбите си, нищо няма да ви говоря. Аз искам да бъдете свободни, да вървите леко, без товар. Щом искате да чуете нещо, трябва да сте готови да възприемате и прилагате. Представете си, че живеете в свят между съвършени хора, които се отнасят добре с вас. Където отидете, всички ви приемат добре, услужват ви, задоволяват вашите нужди. Като прекарате известно време между съвършените, пращат ви на земята, между несъвършените, да видите как ще се справите с тях. Те са груби, невнимателни, не искат да знаят за вашето съществуване. Като се натъкнете на тяхната грубост, и вие ставате груби. На вашите остри думи, те отговарят още по-грубо: този ви бутне, онзи ви бутне, трети ви удари една-две плесници. Вие се чудите, какво става с вас. Спомняте си за съвършения свят, където ви носеха на ръце, и не знаете, защо сте слезли в този неразбран свят, между грубите хора. - Какво трябва да правите? - Знание ви е нужно. Какво ще правите, ако срещнете вълк или мечка? Нито вълкът, нито мечката можете да впрегнете, както впрягате коня. Можете ли да срещнете риба на пътя си? Не можете. Рибата живее във водата. Ако излезе от водата, тя е осъдена на смърт. Можете ли да срещнете цвете на пътя си, както срещате животно? Не можете. - Защо? - Защото цветето е посадено в земята. Излезе ли от земята, то изсъхва. Следователно, рибата живее във водата, птицата - във въздуха, животното - на земята, а растението черпи храна главно от почвата, където е заровило главата си. Това показва, че всяко нещо трябва да се постави на мястото си. И човек трябва да бъде на мястото си. Съвършеният не може да живее както несъвършените. Той може да им помага, но не може да живее с техните мисли и чувства, не може да поддържа техния морал и техните разбирания. Като ученици, вие се нуждаете от право разбиране, да не размествате нещата. Да размествате нещата, това значи, да желаете цветето да ходи по земята, като вас. Това е невъзможно. Вие искате рибата да излезе от водата, а птицата да напусне въздуха и да дойдат на земята при вас. Цветето, рибата, птицата, млекопитаещото са символи, с които се изразяват мислите и чувствата на човека. Има мисли и желания, които приличат на цветята, на рибите, на птиците и на млекопитаещите. Като разбира характера на своите мисли и желания, човек трябва да знае къде да ги постави. Щом ги постави в съответната им среда, те ще се развият правилно, без да му причиняват някаква вреда. Ако не знаят как да се справят със своите мисли и желания от рода на хищниците, хората страдат, пъшкат, търсят начин да се освободят от тях. Ще кажете, че лошите мисли и желания трябва да се пъдят навън. Как ще изпъдите една лоша мисъл от ума си, или едно лошо желание от сърцето си? Не е лесно да се справите с тях. Как се справял българинът с турските дери-бейове? Като отивал някой дери-бей в дома на българина, последният веднага слагал трапеза, на която слагал чорба от агне или кокошка, печена кокошка, баница, а след това една-две чаши ракия или вино и му казвал: Заповядай, ефенди. Като прекарвал по два-три дена при българина, дери-беят си отивал доволен от гостоприемството. Умен е българинът, знаел как да постъпи с дери-бея, да не го настрои против себе си. Какво ще правите, ако ви посети някоя лоша мисъл или лошо желание? Можете ли да ги изпъдите? Те са силни като дери-бея. Дойде ли ти такава мисъл на гости, ще я посрещнеш добре, ще я угостиш, според естеството й, и след това ще я поканиш пак да те посети. Ще й кажеш, че си доволен от посещението й. Ако я приемеш по този начин, тя сама ще си отиде. Пъдиш ли я, тя няма да излезе. Като остане насилствено, ще ти причини някаква пакост. И в Писанието даже е казано, да любите враговете си. Лошите мисли и желания са врагове на човека, които трябва да обичате, за да се освободите от тях. Хиляди и милиони начини има, чрез които човек може да се справи със своите мисли и желания. Колкото са формите на любовта, по толкова начини човек може да се справи със своя вътрешен живот, изявен чрез неговите мисли, чувства и желания. Ще кажете, че човек сам създава формите на своите мисли и желания. - Човек създава само външната им опаковка, т.е. дрехите им, а самите мисли и желания, в различни форми, идват от други светове. Те посещават човека, прекарват известно време при него и го напускат. За да не изпада в заблуждения, човек трябва да различава произхода и характера на мислите и чувствата си. Като прави сравнение между проявите си, той казва: Отиде първата любов! Няма да се върне вече. Значи, той намира разлика между първата и втората си любов. Казвате: Какво беше едно време! Каква любов имах! Любов, която се мени, не е истинска. Ти си обичал дрехата на човека. Щом съблече новата си дреха и облече старата, ти не го обичаш. Това не е любов. Не се заблуждавайте от външните форми на нещата, нито от тяхната привидност. Изучавайте живота в неговата дълбочина. Като ученици, вие трябва да разбирате символите, чрез които Природата говори. Тя говори всеки ден по различен начин. Например, като сте дошли тук, мнозина мислят, че са на курорт и трябва да си починат. Всъщност, те започнаха да пренасят камъни, да оправят мостове. Това е задача, която Природата им възлага. Тя иска да им каже: Всички хора имат в себе си мочурливи, влажни места, над които трябва да се построят мостове, да минавате свободно. Всички имате в себе си извори, поточета, които са буренясали и тинести. За да се ползвате от водата им, трябва да ги изчистите. С чистенето на изворите в Природата и строенето на мостове, вие подобрявате своя вътрешен живот. Всичко, което става в Природата, става и в човека. Затова именно, ви дадох задачата, да изчистите изворите, които срещате на планината, и да построите мостове. Какво ще кажете, ако видите на земята окапалите листа на крушата? Окапали са листата й, но тя е жива; след известно време ще видите на нея нови, млади листенца. Страшно е, когато видите, че под някоя круша няма нито един окапал лист, но не дава надежда да се яви поне един зелен лист. Тази круша е изсъхнала, в нея няма никакъв живот. И човек може да бъде в положението на живата круша, на която есен окапват листата, а на пролет израстват нови. Той може да бъде изсъхнала круша, която не дава признак на нов живот. Пазете следното правило: Каквото правите, правете го съзнателно и с любов. Като ви накарах да пренасяте камъни, аз имам предвид ползата от това упражнение. Ще работите половин час, но като вдигате и слагате камъните, вие възприемате електричеството и магнетизма, които те съдържат. Като сте неразположени, хвърлете няколко камъка надолу. Като ги хвърлите, вие възприемате енергията им и сменяте състоянието си. Ще кажете, че е празна работа да хвърляте камъни. - Празна работа е, когато човек нищо не прави. Като хвърляте камъни, като ги местите, вие придобивате практически знания, до които по друг начин не можете да се домогнете. Например, вие ще разберете, че някои камъни не трябва да се местят. Само Природата има право да ги мести. Много знания има човек, но още много има да учи. Знаете ли, например, каква числена стойност представлява всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и желание? Знаете ли каква форма имат те? Някои мисли имат праволинейна форма, други - елипсовидна, трети - квадратна и т.н. От формата им съдите за техния вътрешен смисъл. Това е знание, което ще придобиете в бъдеще. Докато живеят в личния си живот, хората са далеч от това знание. За да придобие вътрешно знание, човек трябва да живее в душата си, т.е. да даде предимство на душата си пред своите лични изисквания. Като сте дошли на планината, задачата ви е да се опознаете отблизо, да сте готови едни на други да си помогнете. Кой какво казал, каква грешка направил, не го съдете. Ако не можете да се помолите за него, и не можете да му дадете един добър съвет, поне не го критикувайте. По този начин само, се създават здрави, приятелски отношения. Обичайте ближните си, помагайте им, за да ги освободите от въжетата, с които са вързани. Ако ги критикувате и мразите, без да съзнавате даже, вие завързвате краката и ръцете им с въжета. След всичко това питате: Какво мислят хората за мене? - Ако завързвате ръцете и краката им с въжета, те мислят лошо за вас и не ви обичат. Ако ги развързвате, те мислят добре за вас и ви обичат. Следователно, срещнете ли човек, на когото ръцете и краката са вързани с въжета, освободете го. Той всякога ще ви благославя. Опитайте се да вържете кучето, което е било на свобода, да видите какво ще прави. То ще се хвърля, ще прави опити да ви ухапе - недоволно е. Всяко живо същество иска да бъде свободно. Следователно, новата философия на живота носи освобождение за хората. Като възприемете и прилагате тази теория, вие ще се развързвате. Ако не сте вързани, ще внимавате, да не дойде някой да ви върже. Когато са свободни, хората живеят в пълна хармония и любов. Където и да отидат, в планината или в градовете, навсякъде виждат работата на Великия Божи Дух. В нареждането на камъните, във водите, които извират, във ветровете - навсякъде те виждат Божия пръст. Не са ли свободни, те не виждат великата хармония в живота и казват: И тук, и там, навсякъде оставаме неразбрани. Като ученици, работете върху себе си, вие да разбирате хората, а не те да ви разбират. Какво ще бъде положението на богатия, ако сиромасите разберат, че той е богат? Един след друг те ще тропат на вратата му и ще искат пари: кой сто лева, кой двеста, кой хиляда лева. Накъдето се обърне, той ще чува един и същи разговор. Това еднообразие ще го умори, и най-после той ще бъде принуден да остави касата си на разположение на бедните, всеки да взема, колкото му трябват. Когато човек доброволно даде касата си на разположение на бедните, тя придобива свойството, сама да отпуска на всеки човек такава сума, каквато в дадения случай му е нужна. По този начин се избягват всякакви злоупотреби. Какво се иска днес от вас? Най-малкото - да говорите само добри, положителни думи. Като видите някой човек, намерете нещо добро в него и говорете само за доброто. Ако видите някой болен, мислете, че ще оздравее. Пратете му добри мисли и му кажете няколко насърчителни думи. Добрите думи, които излизат от устата ви, внасят бодрост и сила в самите вас. Като се ръкувате с някого, пожелайте да бъдете в хармония с него. Ако не постъпвате по този начин, вие събирате суров материал за градеж, слагате го на едно място, но нищо не можете да съградите. - Защо? - Нямате споителните материали, необходими при градежа на къщите. Прочетете днес трета глава от първо Послание към Коринтяните и размишлявайте върху нея. В тази глава има нещо общо между вас и тези, на които е говорена. И вие се натъквате на чужди мисли и желания, с които не знаете, как да се справите. "Не знаете ли, че сте храм Божи, и Дух Божи живее във вас?" (-16 ст.) - Няма по-велико благо за човека от това, да стане храм Божи, Дух Божи да живее в него и да се радва и благодари за всичко онова, което Бог е създал и вложил в него. Радвайте се, защото сте в деня, в който сте създадени. Той е шестият ден - петък. Съботата е ден на почивка, а неделя - ден на възкресение, на избавление от оковите на ограничението и на смъртта. 46. Лекция от Учителя, държана при Седемте рилски езера, на 1-ви август, 1930 г. 1930_08_01 На езерата.pdf
  12. Аудио - чете Цвета Коцева Архивна единица От книгата, „Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Закони на доброто", 25 - 48 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Методи за самовъзпитание Т. м. Каква разлика има между числата 12 и 21, 13 и 31, 14 и 41? Сборът от числата на 12 и 21 е три, но разликата между тях е с девет единици. Сборът от числата на 13 и 31 е четири, но те се различават едно от друго с 18 единици. Сборът от числата на 14 и 41 е пет, но разликата между тях в количествено отношение е 27. В числото 12 на първо място стои единицата, което показва, че тя заповядва. В 21 на първо място е двойката. Значи, двойката заповядва. Ако числата 12 и 21 представят човешки домове, в първия дом мъжът управлява, а във втория - жената. Като изучавате числата, виждате, че всяко число съдържа в себе си известен брой единици. Това е външната страна на числата. Те имат и своя вътрешна страна, която Природата старателно крие от окото на обикновения човек. И животът има две страни: външна и вътрешна. Що се отнася до външната страна на живота, мнозина я разбират, но вътрешната страна - малцина я познават. Зад всяко число Природата е поставила нещо, което открива само на разумните. На обикновените хора тя представя числата само като количествени величини. Като не разбират Законите на живота, хората се морализират едни други, но въпреки това, не се изправят. - Защо? - Не знаят, как да се морализират. Да морализирате човека, това значи, да му помогнете, без да го изложите, без да накърните неговото достойнство. В един анекдот из руския военен живот се разправя, как постъпил генерал Кутузов с един от своите офицери. Последният имал обичай да стои дълго време в сутринния си халат и така се явявал пред войниците. Това било известно на генерала. Една сутрин той посетил полка, където служил въпросният офицер и го заварил в същото положение: в халата и с чашка кафе в ръка. Генералът се приближил към офицера, поздравил го любезно и казал: Моля, разведете ме в частта си, да видя, как вървят работите. Понеже нямал време да облече униформата си, офицерът се принудил да изпълни моментално желанието на генерала. Той станал от стола си и тръгнал с генерала на обиколка. Минало цял час, когато офицерът, заедно с генерала, се върнали на мястото, откъдето тръгнали. Генералът се сбогувал с офицера, без да каже дума за облеклото му, и пожелал втори път да дойде на преглед. Какви са били съображенията на генерала, да се разхожда цял час с офицера, за това могат да се дадат различни тълкувания. Важен е резултатът от тази обиколка. От този ден офицерът никога не се явявал пред войниците си в халат. В ранен утринен час млад войник се разговаря с млада, красива мома. В това време минава полковникът и вижда, че войникът не го поздравява. Той му извиква: Войник, защо не козируваш? Стреснат от гласа на полковника, войникът се обръща, застава пред командира, без да каже нещо. Веднага момата пристъпва към полковника и спокойно отговаря: Той беше с лице към мене, разговаряхме се, затова не ви видя. Питам: Право ли е постъпил Кутузов? - Право е постъпил. - Право ли е постъпила момата, която защитила войника? - И тя постъпила право. Тя била интелигентна мома. Като разбрала, че войникът ще бъде наказан, тя го защитила, за да намали наказанието му. - Защо полковникът не отговорил нищо на момата? Той можа да й каже, че не е нейна работа, да се меси в задълженията на войника. В лицето на момата полковникът познал дъщерята на неговия генерал. Явява се въпросът: от уважение към генерала ли отстъпил полковникът, или от уважение към момата? Ако бяхте вие на мястото на Кутузов, как щяхте да постъпите? Добре е постъпил Кутузов. Той приложил един от методите на Природата. Когато имате някакъв недостатък, Природата ви хваща за ръка и ви разхожда известно време, докато съзнаете недостатъка си. След това ви връща на мястото, откъдето ви е взела. Природата е разумна, не изобличава човека, но го изправя. Каква поука можете да извадите от двата примера, които ви дадох: за Кутузов, който се разхождал с офицера по целия лагер, и за войника, който се разговарял с генералската дъщеря? Това са два примера, които много рядко се случват. Едва ли ще се случи втори път на главнокомандващия армията генерал, да се разхожда по целия лагер с офицер, облечен в халат. Едва ли ще се случи втори път, войник да се разговаря с генералска дъщеря. И офицерът, и войникът са изложени пред началствата си. Ако някой от вас се намери в едно от двете трудни положения, кое бихте предпочели: да бъдете в положението на офицера с халата, или на войника, който се разговаря с генералската дъщеря? За предпочитане е положението на войника, защото момата се застъпва за него, а офицерът нито сам може да се оправдае, нито друг някой се застъпва за него. И в двата примера има нещо за подражаване. Постъпката на Кутузов е благородна. Той даде един урок на офицера, без да го изобличи. И в постъпката на генералската дъщеря има нещо благородно. Тя взе отговорността на войника върху себе си и го защити пред полковника. Примерите, които ви дадох са ценни като образци, за отношенията между хората. Като мислите върху тях, можете да спрете вниманието си върху постъпката на Кутузов, върху положението на офицера с халата и върху заключенията, които войниците си вадят, когато гледат, как Кутузов и техният ротен се разхождат из лагера. Във втория пример има пак три положения: положението на генералската дъщеря, на войника и на полковника. Всеки човек може да изпадне в едно от тези шест положения и трябва да знае как да постъпи. Когато човек изпълнява известна служба, трябва да бъде внимателен, да не дава лош пример на окръжаващите. Ако е началник, той трябва да знае кога и как да прави забележки на своите подведомствени. Мислите ли, че офицерът, който се е разхождал с Кутузов, си позволил втори път да се явява пред войниците си в халат? Да се върна към числата, с които започнах лекцията. Казахме, че в числото 12 единицата е на първо място. Значи, тук управлява принципът на мисълта - разумният принцип. В дом, където разумността управлява, ще се чува само философия. Всички ще говорят за наука, за музика. Всички ще учат, ще пеят и свирят и ще говорят върху това, което правят. В числото 21 управлява двойката - принципът на сърцето, т.е. на чувствата. В такъв дом ще се говори за благодеяния, за ядене и пиене, за всичко, което се отнася до чувствата. Всяко число носи известен род енергии в себе си, които влияят върху човека и го заставят да работи. Ако някое дете се роди през месец декември, при пълнене на луната, то ще бъде заставено да мисли. Умът ще работи в него повече от чувствата, защото е родено зимно време, в студа. Студът е едно от неблагоприятните условия в живота. Тези условия, именно, заставят човека да мисли. Чрез мисълта той разрешава и най-мъчните си задачи. Ако някое дете се роди през месец май, чувствата ще вземат надмощие. Това дете ще чувства повече, а ще мисли по-малко. Месец май е от благоприятните месеци през годината. Той разполага повече към музика, песен, ядене и пиене. Както месеците декември и май представят влиянието на два противоположни рода енергия, такова нещо представят числата 12 и 21. Числата, с които работим, са живи. Щом е така, не е безразлично, дали ще работите с числото 12 или 21. Тези числа съдържат едни и същи цифри, но местата им са променени. С промяна на местата им, става промяна в гамата и в енергиите, които действат в тях. Не е безразлично дали едно дете е родено в дом, където играе роля числото 21. В първия случай, бащата има надмощие, а във втория - майката. Следователно, в първия случай детето, което се роди в този дом, ще прилича на баща си и по ум, и по характер. Във втория случай, то ще прилича на майка си. Сборът от цифрите и на двете числа е три. Значи, резултатът е един и същ. Това показва, че човек трябва да реши задачите на живота си, независимо от това, дали ще ги решава по пътя на ума, или по пътя на сърцето. Има известна разлика при решаване на задачите по пътя на ума от тези, които се решават по пътя на сърцето. Важно е обаче, задачите да бъдат решени. Например, в дома на числото 12 дохожда един беден човек. - Как ще постъпят с него? - Ще му дадат съвет, как да подобри положението си, за да излезе от беднотията. Ако същият човек отиде в дом 21, там ще му помогнат материално: ще му дадат пари, хляб, някоя стара дреха. Кой дом е постъпил по-разумно? И двата дома могат да постъпят разумно, и двата могат да постъпят неразумно. Ако в дома 12 му дадат добър съвет и от сърце, постъпката е разумна. Ако само го морализират, постъпката не е разумна. В дома 21 могат да му дадат необходимата подкрепа за деня, а могат да му дадат голяма сума, с която да го спънат. Има случаи в живота, когато една дума произвежда такъв резултат, както и най-голямата помощ, дадена с любов. И обратно, има думи, които могат да разрушат човека. Те са подобни на бомбите. Две деца намират едно малко, тънко въженце, закачено някъде. Те се радват, че могат да си поиграят с него. Вадят кибрит от джоба си и го запалват. В този момент, край тях минава един възрастен човек и като вижда, какво правят децата, веднага прерязва въжето. Децата се чудят, защо този човек им разваля играта и започват да се сърдят. Възрастният не счита за нужно да се извинява пред тях. Той няма време даже да им обяснява, защо постъпи така. Въженцето, което те запалиха, е фитил на бомба, която е заровена близо някъде. Те не виждат бомбата, не разбират, какво може да произлезе от тяхната игра. После той им разказва какво нещо е бомбата, как действа тя, и те се успокояват. Добре постъпил този човек. Той спасил децата от едно нещастие. Сега и на вас казвам: Не си играйте с фитила на бомбите, нито със самите бомби. Те са огън, от който можете да пострадате. С други думи казано: Не си играйте с думи, които могат да експлоадират. Ще кажете, че има невинни думи, като въженцето на фитила. Наистина, невинни и безопасни са тези думи, но ако не са свързани с бомби. Щом се свържат с бомба, те стават опасни и причиняват големи нещастия. Силата на думите, с които си служите, се познава от резултата, който те произвеждат. Понеже не знаете какъв ще бъде крайният резултат на думите, с които си служите, вие трябва да бъдете внимателни, какво ще кажете и как ще го произнесете. В Природата съществува морал, който има отношение към всички същества в живота и в Природата. Той е еднакво валиден за всички живи същества. Човешкият морал е валиден само за хората, а моралът на Природата - за всички същества. Този морал не прави изключение за никого. Той е еднакво задължителен за всички живи същества. Никой не може да избяга от отговорност пред морала на разумната природа. Казвате: Какво отношение имат към нас Кутузов, офицерът с халата, полковникът и войникът? Колкото и да ви се виждат далечни тези примери от вас, те имат отношение към вашите прояви. Кутузов представя Природата, която хваща човека и го развежда в полето на собствения му живот и му показва грешките. Когато човек не постъпва правилно с ближните си, Природата ще го хване за ръка, ще го заведе настрана и ще го научи, как трябва да постъпва. Във втория пример момата е Природата, а полковникът - ученикът. Природата се застъпва за онеправдания, а на ученика дава един добър урок. В третия пример, с двете деца, Природата се проявява чрез възрастния, чрез неговата разумност. Той предпазва децата от резултата на техния опит. Всички хора - възрастни, млади и деца, имат детински желания. Всички обичат да правят опити, но за повечето от тях не са готови. Тази е причината, поради която много от опитите свършват с експлозия. Днес ви дадох три примера - за Кутузов, за полковника и за възрастния, който спаси децата, да мислите върху тях, да видите, как се проявява разумността в човека. В положението на кого от тримата бихте желали да бъдете? Всички ще искате да бъдете в положението на онзи, който спасява децата. Правете преводи, да видите, на какво можете да оприличите генерала, офицера, полковника, момата, войника, децата и възрастния човек. Например, момата може да се оприличи на съвестта в човека, а момъкът - на сърцето. Момата го успокоява, казва му да не се страхува - няма да бъде наказан. В този случай, момата е защитница на момъка. Много примери има в живота, които могат да се използват при самовъзпитанието на човека. Ще изнеса още един пример. Представете си, че момък и мома се разговарят. Момъкът е добре облечен, с нови дрехи, представя се за богаташки син. В това време един човек се приближава към момъка и му казва: Господине, моля, платете си дрехите. Този човек е търговец, от когото момъкът си купил дрехи, но забавил с изплащането. Момата веднага запитала търговеца: Колко струват дрехите? - Пет хиляди лева. - Заповядайте, вземете тези пет хиляди лева, които аз дължа на момъка. Търговецът благодарил и продължил пътя си. След това момата казала на момъка: Сбогом, днес заминавам за чужбина. Повече няма да ме видите. Какво разбирате под думата "самовъзпитание"? Да се самовъзпитава човек, това значи, да си представи мислено всички положения, в които животът може да го постави, и да бъде готов да се самопожертвва. Човек може да се намери в положението на Кутузов, на офицера в халата, на неговите войници. От друга страна, той може да се намери в положението на полковника, на генералската дъщеря и на войника, или в положението на търговеца, на момъка и на момата. Търговецът можеше да извика момъка настрана и да му каже, да си плати дълга. Обаче, той му казва това направо, без да го извика настрана. - Защо постъпва така. Какво има предвид? - Той иска да изложи момъка пред момата, да го застави да му плати? С това той постига целта си: и двамата се засрамват. Момата изважда от джоба си пет хиляди лева, дава ги на търговеца, но след това се разделя с момъка. Следователно, като си представи всички положения, в които може да изпадне, човек трябва да знае как да постъпва, и то най-разумно, с най-малки противодействия и недоразумения. При каквото положение да се намира, човек трябва да се справя разумно. Това значи метод на самовъзпитание. По този начин именно, човек може да възпита ума, сърцето и волята си. Още със ставането си от сън, човек трябва да предвижда, какво може да му се случи през деня, за да вземе предварително мерки. Човек неизбежно ще мине и през доброто, и през злото, защото са поставени на пътя му, като условия за растене и за самовъзпитание. Като четете, или ви разказват случки от живота, виждате, че те имат двояко въздействие върху вас: добро или лошо. Разумният се ползва от всички случаи на живота, а неразумният - не може. Благородните и добри постъпки действват благоприятно върху човешкия характер и самовъзпитание. Например, след защитата на момата пред полковника, последният започнал да става по-мек и внимателен към войниците си. Следователно, каквото и да ви се каже за човека, не бързайте да се произнасяте и да критикувате. Има кой да възпитава човека. Ако сам не се възпита, Природата ще го възпита. Всеки човек е поставен при условия да се огледа и възпита. Все ще се намери някой да ви даде един добър урок, от който да се поучите. Не е лошо, че греши човек. Лошо е, когато не изправя грешките си и не се учи от тях. Добрата страна на грешките се заключава в това, че чрез тях човек познава себе си, познава ближния си и се отнася снизходително към всеки, който греши. Не е въпрос да се поощряват грешките, но не съдете грешния, падналия и слабия. Човек понякога греши, без да иска. Той е попаднал на хлъзгава почва, където падането е неизбежно. Обикновеният човек се учи от своите грешки, а мъдреците - от грешките на другите. Примерите, които изнесох в днешната лекция, представят методи, с които Природата си служи при възпитанието на човека. Разумният човек ги използва за самовъзпитанието си. За следния път нека всеки от вас изнесе три примера от живота: единият пример да бъде подобен на този с Кутузов и офицера, вторият - на полковника и генералската дъщеря, а третият - на момата, която платила дрехите на момъка. Ако не можете да дадете такива примери, не правете опита, който децата направили с въженцето на бомбата. Избягвайте опити, на които краят води към нещастие. Направите ли такъв опит, молете се да дойде възрастният и разумен човек с ножчето си, да пререже въженцето, преди още бомбата да е избухнала. Като видите, че реже въжето, не се сърдете, че се бърка в работите ви. Той ви спасява от нещастие. Благодарете му, че прерязва въженцето. Следователно, видите ли, че започнатата работа не върви, или дойде някой да ви попречи, не роптайте. Щом работата ви не върви, това показва, че невидимият свят ви препятства, за да ви избави от едно голямо зло. Десет пъти да развалят работата ти, не съжалявай. За предпочитане е да прережат въженцето на твоя опит, отколкото да го оставят да изгори, и бомбата да избухне. Например, някой следва по медицина, но работата му не върви. Навсякъде среща пречки: в изпитите пропада, другарите му не го обичат. Той се чуди, защо става така. - Много естествено. Медицината не е за него. И да завърши по медицина, той не може да бъде полезен на хората. За да не страда повече, предварително прерязват въженцето на неговия опит. Друг следва по богословие, но не му върви. - Защо? - Някой прерязал въженцето му. Човек трябва да се заеме с тази работа, която е определена за него. Това значи, да върви в правия път на доброто. Кога ще стигне до него, не е важно. Важно е човек да постигне целта на своя живот. - По кой път се стига към целта? - По мекия път, т.е. по пътя на разумността. - Само светлият път на мъдростта води към истината. - В истината е скрит животът. 40. Лекция от Учителя, държана на 13-ти юни, 1930 г., София – Изгрев. 1930_06_13 Методи за самовъзпитание.pdf
  13. Аудио - чете Цвета Коцева Архивна единица От книгата, „Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Закони на доброто", 25 - 48 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Къртица, славей и пчела Т. м. Пишете върху темата: "Влиянието на светлината върху човешкия организъм." Какво е нужно на едно живо същество, за да се развива правилно? Щом живее на физическия свят, това същество трябва да има преди всичко здрава стомашна система, добре развита дихателна система - дишането да става правилно, и напълно нормална мозъчна система. Ако това същество е работник, на първо място, стомашната му система трябва да е здрава; ако е певец, дихателната му система трябва да е добре развита, дишането му да е правилно; ако е учен човек, нервната, мозъчната му система трябва да е напълно нормална. Значи, за да работи човек трябва да има здрав стомах, за пеене - добре развити дробове, а за мисъл - нормално построен мозък. Ако не може да се справи с работата, с пеенето още по-мъчно ще се справи. Пеенето е от по-висок свят. Ако човек се справя с работата, а с пеенето не може, с мисълта още по-мъчно ще се справи. Мисълта е от още по-висок свят и от пеенето. Когато работи повече със стомашната си система, човек е ученик в отделенията; когато работи със стомаха и с дробовете си, той е ученик от прогимназията и гимназията. И най-после, когато работи със стомаха, с дробовете и с мозъка, той е влязъл вече в университета. За такъв човек казваме, че има добре развити стомах, дробове и мозък, вследствие на което има всички условия за правилно развитие. Когато се говори за същество със здрав стомах, имаме предвид къртицата. Ако нямаше здрав стомах, тя не би могла да живее под земята и да рови пръстта. Къртицата има отношение към вашия стомах. Следователно, ако стомахът ви е слаб, изучавайте живота на къртицата. Като я изучавате, вие се свързвате с нея, и понеже здравината на стомаха й е силно подчертана, вие ще усилите и вашия стомах. Това може да ви се вижда странно, но е факт. Ако сте жаден и отидете на някой извор да измиете ръцете и лицето си, даже и да не пиете вода, все пак ще глътнете малко от нея. Жаждата ви донякъде ще се задоволи. Следователно, достатъчно е да мислите за къртицата, за да подобрите състоянието на стомаха си. На кое живо същество може да се уподоби добре развитата дихателна система? - В кое живо същество става пълно дишане? - В славея. Понеже славеят е добър певец, дихателната му система е добре развита. Щом престане да пее, той е болен. Който иска да усили дихателната си система, трябва да мисли за славея, като певец. Другояче казано: за да усили и разшири дробовете си, човек трябва да мисли за пеенето, а същевременно и да пее. За каквото мисли човек, с това се свързва. Чрез физическата работа той се свързва със стомаха; чрез пеенето - с дробовете, а оттам и с процеса на дишането; чрез мисълта той се свързва с мозъка. Сега дохождаме до мозъка, до мисълта, която регулира нервната система на човека. За да развива мозъка си, същевременно и мисълта си, човек трябва да се свърже с пчелата, която постоянно хвърчи. Тя непрекъснато излиза и влиза в кошера, мисли как и къде да намери сладък сок. Пчелата е в непрекъснато движение из въздуха. В това отношение тя е образец на работник в умствения свят, вследствие на което мозъчната система в нея е нормално развита. Където живеят пчелите, там владее пълна хигиена - чистота и умерена температура. Каквото и да е времето отвън, температурата в кошерите е умерена. Чистота в мисълта, разумност и равновесие, са първите условия за нормалното развитие на мозъчната система на човека. Това са разсъждения, чрез които човек може да усили мисълта си. Преди да усилят мисълта си, преди да са развили своите способности, чрез които да възприемат истината, хората се питат едни други, вярват ли в Бог, вярват ли в съществуването Му. Да се задават такива въпроси, това е все едно да питате малкото дете, което едва е влязло в първи клас, вярва ли в числата. Детето не знае още какво нещо е число, а вие го питате вярва ли в числата. Когато детето се запознае с числата, тогава можете да го питате вярва ли в тях. Следователно, всяка идея става ясна, когато се приеме от съзнанието на човека, когато мине през физическия, сърдечния и умствения му живот. Това значи: една идея е ясна, когато има отношение към стомаха, дробовете и мозъка на човека. Сега, да определим конкретно какво нещо е вярата. Представете си, че очите на някой човек са затворени от детинство. Той минава за сляп. Където ходи, все тояжка си носи. С тояжката той опитва пътя; чрез нея се запознава с външната обстановка. Вие го питате, вижда ли слънцето, вярва ли в него, познава ли го. Той ще ви каже, че усеща слънчевата топлина, но слънцето не е виждал, не може да ви говори за него. Фактът, че носи тояжка и се подпира на нея, показва, че му липсва нещо. Един ден, когато прогледне, той ще види слънцето, ще се запознае с него и ще вярва, че има слънце в света. Следователно, да вярва човек, това значи, да вижда нещата ясно, да ги е опитал и познал. Безверието подразбира слепота, а вярата - виждане. Като ученици, вие трябва да изучавате онези процеси в Природата, които оказват влияние върху вас чрез стомашната, дихателната и мозъчната ви система. Стомахът, дробовете и мозъкът са три велики проводници, чрез които Природата влияе на човека. Когато стомахът е здрав, работата върви добре. Наблюдавайте как ядат различните животни, които имат здрав стомах. Ако животното е преживно, ще видите, че то яде енергично и бързо преживя храната си. Ако е месоядно, като види месо, очите му започват да светят. То се хвърля върху месото и бързо го изяжда. Ако наблюдавате как човек яде, ще видите, че още със сядането си пред трапезата, той става весел, разположен. Щом види яденето, активността му се увеличава, и той започва да яде живо, енергично. Като се нахрани добре, той е готов за работа. Каквато работа хване в ръцете си, добре я свършва. Следователно, ако искате работникът ви навреме да свърши работата, която сте му дали, нахранете го добре. От доброто състояние на стомашната система зависи доброто състояние на дробовете и на мозъка. Много от страданията на съвременните хора се дължат на неправилното хранене. Те ядат механически. Виждате, че един човек се храни, но в това време мисълта му е заета с други неща. Той яде, без да мисли за храненето, като процес, който се извършва в организма. Той не мисли и за храната, която приема в стомаха си. Същевременно той не благодари за благото, което му се дава в момента. Следователно, искате ли да бъдете здрави, мисълта ви трябва да присъства във време на храненето. Яжте и мислете за това, което ядете; яжте и благодарете, че има, какво да ядете. Изобщо, здравият човек се отличава с непреривност в процесите. В него мисълта, дишането и храненето са непреривно свързани. Като яде, той едновременно мисли и диша правилно. Той яде бавно и съсредоточено. Разумният свят следи човека, как се храни. Ако видят, че яде бързо, не дъвче добре храната, те имат особено мнение за него. Те знаят, че работите на този човек няма да вървят добре. Обаче, ако той яде бавно и добре дъвче храната си, те му помагат във всичките работи. Колко време е определено на човека за хранене? Времето е капитал, който се определя на човека със специален бюджет. Щом се съкрати този капитал до минимум, човек заминава за другия свят. За да не замине преждевременно, той трябва да спазва времето за хранене, определено от самата Природа. Съвременните хора очакват големи постижения, без да познават основните закони на храносмилането, дишането и мисленето. Ако човек не може да разбере смисъла на храненето, на дишането и на мисленето, животът, сам по себе си, ще остане неразбран. Животът изисква от човека, мисълта му да взема участие във всички процеси. Хранене, без участието на мисълта, не е здравословно. Дишане, без участие на мисълта, не е здравословно. Както мисълта, чувстването и действието са неразривно свързани, така трябва да бъдат свързани мисленето, дишането и храненето. Мнозина се оплакват от неразположение на духа. Те търсят причината за неразположението си вън някъде, но не могат да я намерят. Неразположението се дължи на самите тях и се крие в три причини: в стомаха, в дробовете или в мозъка. Значи, или стомахът не е свършил работата си, както трябва, или дробовете, или мозъкът. Щом се подобри състоянието на стомашната, дихателната или мозъчната системи, където се е криела причината, неразположението веднага изчезва. Каже ли някой, че не може да мисли спокойно, или не може да разсъждава правилно, нека търси причината за това в стомашната и в дихателната си система. Забелязано е, че хора, които имат някакъв недостатък в дихателната си система, са сприхави, нервни, лесно се сърдят. Най-малката причина може да ги изкара от равновесието им. Такъв човек се сърди, че стомната е празна и не може да пие вода. Той взема празната стомна и я хвърля настрана. После отива към долапа да вземе хляб, да си хапне. Обаче и хляб няма. Той бързо затваря долапа и се връща сърдит на мястото си. Сяда на стола, но не може изведнъж да се намести добре. Той захвърля стола настрана и сърдито излиза на двора. На кого се сърди? Причината е в него. Щом подобри състоянието на стомашната и на дихателната си системи, ще започне да мисли право и ще се успокои. Един знаменит английски проповедник страдал от стомашно разстройство, вследствие на което и дихателната му система не била в нормално състояние. Проповедите му били придружени с такива страшни примери, като че светът се свършвал. Слушателите му се изплашили от неговите проповеди. Един ден той решил да се заеме с лекуването си. Отишъл в една частна болница и се отдал на грижливо лечение. Лекарят го поставил на диета, промил няколко пъти стомаха и червата му и след четириседмично лекуване го изпратил в дома му. Като оздравял, проповедникът продължил работата си. Първата проповед след завръщането му от болницата била върху стиха: "Бог е Любов." С оздравяване на стомаха му и с възстановяване на нормалното състояние на дихателната му система, той започнал да мисли право и да държи в ума си идеята, че светът е изправен, че хората са добри по естество и т.н. Ако има някакво зло в света, то е вън от човека. Когато съзнанието на човека е будно, злото не може да проникне в него. И така, за да не гледате мрачно на живота и да не плашите себе си и окръжаващите, дръжте в изправност стомашната, дихателната и мозъчната си система. С други думи казано: За да бъдете оптимисти и да гледате реално на живота, поддържайте стомашната система на животното в себе си, дихателната система на птицата в себе си и мозъчната система на човека в себе си. Животното се отличава по своята здрава стомашна система, защото живее на земята. Птицата се отличава със здрава дихателна система, защото живее във въздуха. Човек се отличава със здрава мозъчна система, защото живее в света на мисълта. Ето защо, за да бъде в изправност мозъчната система на човека, преди всичко, той трябва да разбира онези закони, през които са минали съществата преди него, т.е. той трябва да знае законите на храненето и дишането. Какви са отличителните качества на добрия човек? Като наблюдавате добрия човек, виждате, че той всякога е весел и добре разположен, готов на всякакви услуги. Той прилича на узрял плод. Неговата стомашна, дихателна и мозъчна система са в изправност. Тази е причината за доброто разположение на духа му. Човек, в когото тези системи не са в изправност, не може да бъде разположен. Той е мрачен, сърдит, недоволен от живота. Този човек има някакъв недостатък в една от трите системи. Понякога и трите системи не са добре развити в него. Всяко живо същество, което не се храни правилно, свършва зле. В това отношение вълкът, лисицата, котката служат за пример. Вълкът напада овцете, лисицата - кокошките, котката - мишките, но в храненето са крайно нетърпеливи. Котката, която е образец на външна чистота, вътрешно е нечиста. Като хване мишка, тя веднага я изяжда с козината и с вътрешността и. Сегашните учени изучават трите системи анатомични и физиологически, но въпреки това, не знаят същественото. Много неща знаят, но до същественото не са дошли. Те мислят, че човек може да има някакъв органически недостатък и пак да бъде гениален. Това е невъзможно. Гениалният е здрав човек. Трите системи в него се намират в пълна изправност. Изобщо, стомахът е трансформатор на енергията, която се образува от храната; дробовете са трансформатори на енергията, която се образува от превръщането на въздуха; мозъкът е трансформатор на енергията, която възприема отвън. Следователно, когато стомахът изпраща трансформираната енергия в дробовете, дробовете - в мозъка, а мозъкът - към цялото тяло, човек е напълно здрав. Той познава своя организъм и на всеки орган дава съответна храна. Като стане от сън, здравият човек веднага отваря прозореца на стаята си, да поеме чист въздух. Това значи съзерцание с дробовете. Той чувства нужда от чист въздух. Да отворите прозореца на стаята си, не подразбира отваряне в буквален смисъл на думата. Всяко дълбоко поемане на въздух означава отваряне на прозорците на дробовете. Като вървите по улиците, или в гора, където въздухът е чист, от време на време се спирайте, да поемете дълбоко въздух. Ако вървите бързо, без спиране и поемане на въздух, това показва, че има нещо ненормално в дихателната ви система. Един от методите за усилване на дихателната система е ходене по екскурзии. Ако след всяка екскурзия човек не даде изобилно храна на дробовете си, екскурзията не е постигнала своята цел. Когато дробовете се напълнят с чист въздух, стомахът работи добре. Когато стомашната и дихателната системи са в изправност, и мозъчната система е в изправност. Тогава човек мисли добре и лесно се справя с мъчнотиите си. Следователно, за да се справя с мъчнотиите си, човек трябва да познава законите, които управляват неговия организъм. Щом знае тези закони, той може да трансформира енергиите, които минават през всички системи на неговия организъм. Новото възпитание на човечеството се стреми към регулиране на стомашната, дихателната и мозъчната системи на човека, да става правилна обмяна между енергиите му. За това се препоръчва на всички пълно спокойствие. Всяко безпокойство нарушава правилния ход на мисълта, на чувстванията и на храносмилането. Както стомахът приготвя материали за дробовете, дробовете - за мозъка, така и обикновеният човек представя условия за развиване на талантливия; талантливият - за гениалния, а гениалният - за светията. И така, който има здрав стомах, той е добър човек; ако дробовете му са здрави, той е добър певец; ако мозъкът му работи добре, той е добър поет. Значи здравият човек се отличава с доброта, със способност да пее и да пише, да се проявява като поет и писател. Да бъдеш истински поет, това значи, да виждаш във всичко доброто и да го прилагаш в живота си. Истинският поет живее в светлина. Той вижда нещата светли и красиви. Помнете трите думи: доброта, песен и поезия. Мислете върху тях. Дръжте стомаха си в изправност, за да бъдете красиви. Дръжте дробовете си в изправност, за да пеете добре. Дръжте мозъчната си система в изправност, за да мислите добре и да се справяте лесно с мъчнотиите си. Работете върху себе си, външно и вътрешно, да бъдете здрави, красиви и разумни. - Само светлият път на мъдростта води към истината. - В истината е скрит животът. 38. Лекция от Учителя, държана на 30-ти май, 1930 г., София – Изгрев. 1930_05_30 Къртица, славей и пчела.pdf
  14. Аудио - чете Цвета Коцева Архивна единица От книгата, „Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Закони на доброто", 25 - 48 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Музика и работа Т. м. Едно от великите блага, дадено на човека, е животът. Въпреки това, мнозина се оплакват, че животът им е нещастен. За да бъде животът нещастен, това показва, че нещо е нарушено в него. За да се наруши това благо, отношенията на хората към него са изменени. Представете си, че имате три същества А, В и С, които се намират в известни отношения помежду си. Първото същество - А представя бащата, В - майката, а С - детето. Първоначално съществото А и В се сдружават, внасят известен капитал и образуват една фирма. След време иде съществото С. Отношението между тия същества е следното: А:В:С =1:2:3. Съществото А е председател на фирмата, В - подпредседател, а С - касиер. Докато отношенията между членовете на фирмата са правилни, фирмата се развива добре. Щом се нарушат отношенията, фирмата се разпада. Казваме, че животът е велико благо, но човек се радва на това благо, когато работите му вървят добре. Щом се натъкват на неуспехи, те не са доволни от живота си. Ако сте студент или ученик и пропаднете на изпита си, не сте доволни от живота. Обаче, окръжаващите не се интересуват от вашия изпит. Ако са ваши близки, ще съжаляват, че сте пропаднали; ако нямат никакво отношение към вас и чуят, че сте пропаднали, ще кажат: Да е учил повече, да не пропада. Другарите ви ще се стреснат, ще разберат, че професорът ви е сериозен и строг човек, и ще учат по-добре. Но и едните, и вторите, и третите няма да кажат, че животът е тежък. Само пропадналият студент е недоволен от живота, а другите остават незасегнати от неговия неуспех. Ако чуете, че някой ваш близък е назначен на добра служба, вие ще се зарадвате, но от това животът ви няма да стане по-красив. Обаче, назначеният на тази служба ще каже: Добър е животът. Оттук вадим заключението: Както учи човек, такива ще бъдат и резултатите. Както живее човек, такъв ще бъде неговият живот. Съвременните хора казват: Морал трябва да има човек. Какво отношение има моралът към човешкия живот? Моралът е извод, т.е. резултат на човешкия живот. Моралът е променлива величина. Той се изменя според разбиранията на хората. Моралът на животното се отличава от морала на човека: моралът на човека се отличава от морала на възвишените същества. Моралът зависи от степента на човешкото развитие. В приложение на морала човек трябва да бъде точен и изпълнителен. Ако е търговец, трябва да прилага мярката си честно и с точност. Точността на физическия свят не може да бъде абсолютно приложена, затова, по-добре да се реже с един-два сантиметра повече, отколкото по-малко. За дългото има цяр, но за късото няма. Представете си, че някъде недостига един сантиметър. Какво ще правите? За да не осакатите работата, пуснете с един-два сантиметра по-дълго. Точността е ценно качество, защото създава добри прояви в мисълта. Природата работи с числа, с количествени величини, а не с чувства. Всички мисли, чувства и желания са величини, с които Природата работи. Обаче, за да ги използува, тя ги превръща в числа и така определя тяхната стойност. Като се спирате на количествената и качествената стойност, вие делите мислите, чувствата и желанията си на силни и слаби. За пример, силно е желанието на човека да яде. Пред него отстъпват всички желания. След яденето се нареждат по-слабите желания: за ходене, за обличане, за посещаване на концерти и забави и т.н. Ако човека не е задоволил желанието си да яде, останалите желания сами по себе си спират. Като елемент, яденето е потребно за всички желания. Следователно, когато изучавате живота, изучавайте първо ония елементи, които го поддържат. Това са най-силните желания, а именно, дишането и яденето. Като знаете основните желания на човека, можете да определите вторичните му желания. Ако се храни добре, човек е здрав, разполага с повече средства за работа. Който се храни добре, и мисълта му е здрава и силна. Слабият, болният човек не се храни добре, следователно, и не мисли добре. Умът трябва да се храни и в трите свята едновременно: в Божествения, в духовния и във физическия. Храненето не е механически процес, както мнозина мислят. Да се храниш правилно, значи, едновременно да мислиш, да чувствуваш и да възприемаш материалите, необходими за съграждане на нещо ново. Физическият човек е слугата, духовният - съдружникът, който е внесъл капиталите си, а умственият е онзи, който управлява работите. Като ученици, вие трябва да мислите право. За да бъде мисълта ви права, да се възпитавате, нужна е музиката. Всички окултни школи на миналото и днес си служат с музиката, като метод за възпитание и самовъзпитание. Когато човек изпадне в някаква мъчнотия - материална, сърдечна или умствена, той се безпокои, страда, отчайва се. Докато се справи с мъчнотията си, минава цяла седмица, а някога и повече. Не само това, но той изгубва напразно известно количество енергия. След това трябва да мине много време, докато набави изразходваната енергия. Ако употреби един от музикалните методи за трансформиране на съзнанието си, в половин, или в един час той ще бъде в друга гама на живота, далеч от своята мъчнотия. Значи, не е достатъчно човек да трансформира само състоянието си, но и в скоро време да го трансформира. Като знаете това, работете върху музикалното си развитие. Всички велики музикални гении, като Бетховен. Моцарт и други, са писали музикални произведения не за развлечение на хората, но за тяхното възпитание. Те са гледали на музиката като възпитателно средство. За пример, Бетховен е създал нещо изключително в музиката. Само гениите, жреците на музиката, могат да изпълняват Бетховена, както трябва. Сега музиката не е влязла в обществения живот. В бъдеще тя ще играе роля във всички области на обществения живот. Бъдещата църковна служба ще се изпълнява изключително от певци и музиканти-виртуози. Църквите ще бъдат пълни с богомолци. Кой не би отишъл да слуша една Божествена служба, изпълнена от духовни певци и музиканти? Ако не разбирате още класическата музика и не можете да се ползувате от нея, обърнете се към онази музика, която Природата е вложила във вас. Природата е вложила във всеки човек специфична музика, с която да си помага при мъчнотиите на своя живот. Съвременните хора мъчно успяват в музикално отношение, понеже гледат на пеенето и на музиката като на развлечение, с което губят времето си. Да пееш и да свириш и да мислиш, че губиш времето си, това е все едно да ядеш и да мислиш, че трябва да се плаща. Пей и свири, без да мислиш за времето. Яж, без да мислиш и да се безпокоиш за плащане. Ако се безпокоиш и ядеш, по-добре не яж. Каквото прави, човек трябва да бъде спокоен, да не се тревожи. Ако мислиш, мисли спокойно, без тревоги; ако свириш, свири спокойно; ако ядеш, яж спокойно. Да работи човек съзнателно, с участието на мисълта и с любов, това значи, да попадне на добрата почва, в разумния живот, където житното зърно дава 30, 60, 100 зърна, които се намират в отношения 1:3:6. Работи ли с безпокойство, несъзнателно и без любов, резултатите ще бъдат като тия на житното зърно, което е паднало на пътя, между камъните и тръните. Защо в тази притча Христос взел числата 30, 60 и 100, а не други някои? Като съберем числата 1, 3 и 6, получаваме числото десет, в което се крият всички възможности. Числото десет съдържа в себе си пътищата, по които минава човешката мисъл, от най-ниска до най-висока степен. Който може да проследи пътя на една мисъл, която започва от най-ниското стъпало и достига до най-високото, той е дошъл до числото десет, до разумния живот - до условията на добрата почва. Живейте разумно и работете върху музиката, да развиете ухото си, правилно да възприема. Музикалното ухо схваща не само целите и половини тонове, но и четвъртините и осминките от тона. Когато един музикално развит човек слуша едно класическо произведение, той намира ключа на това произведение и го разбира добре. Всяко музикално произведение крие в себе си специален ключ. Намерите ли ключа му, вие свободно влизате в него и го разбирате. Като работите с музиката, работете и с числата. За пример, имате числото осем. Какво означава това число? Като повдигнете две в куб, в трета степен, получавате осем: 2x2x2=8, 3x3x3=27. Значи, всяко число е резултат на друго число. Оттук вадим заключението, че всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка са резултат на нещо. За пример, някой казва за себе си, че има любов. Какво означава тази дума? Тя не е нищо друго, освен число, т.е. количествено съдържание на нещо. В понятието "любов" влизат сбор от желания, повдигнати в трета степен. Събрани заедно, тия желания образуват една форма. Да обичаш някого, това значи, да му дадеш нещо от себе си. Ако учителят обича ученика си, ще му предаде част от своето знание. Колкото повече го обича, толкова повече ще му даде. Ако ученикът, когото учителят обича, цени любовта му, ще учи по-добре. Колкото повече го обича учителят, толкова по-добре учи ученикът. Това е подобно на плащането. Колкото повече плаща ученикът, толкова по-усърдно работи учителят с него. Следователно, и в любовта единият плаща, а другият предава. Единият обича и дава, а другият възприема. Всички отношения между хората - материални, сърдечни, умствени, са все любовни отношения. Разликата се заключава само в степента на любовта, а степента се определя от полето или света, в който тя се проявява. Между търговец и клиент отношенията са пак любовни. Мислете върху проявите на целокупния живот и ще видите, че всички отношения между живите същества имат за основа любовта. Като ученици, вие се нуждаете от правилно разбиране. Някои мислят, че като заминат за другия свят, ще ги посрещнат там с музики и песни, с китари и арфи. Това зависи от вас. Каквато музика изработите на земята, с нея ще отидете горе. Китарата или арфата е вашето сърце, струните са вашите мисли, а ръката, която ще минава по струните - вашата воля. Ще кажете, че нямате инструмент. Всеки човек има инструмент - сърце, на което свири. Сърцето трябва да гори от желание да свири. Сърцето е Божественият елемент в човека. Щом имате този инструмент, ще нагласите мислите си хармонично и с разумната воля ще свирите и пеете. Ако обича цигулката си и свири с любов, цигуларят може да стане знаменит. Но ако няма цигулка, нищо не може да постигне. Когато говорите на хората неща, които не разбират, те започват да се смеят. Не е лошо да се смее човек. Смехът е хаван, в който се чукат твърдите неща, да станат по-лесноприемливи. Следователно, когато не можете да разберете нещо, смейте се. Чрез смеха вие ще го смелите. После ще дойде мисълта, която ще приеме счуканата на ситно твърда материя, ще я разтвори и възприеме. Второстепенно нещо е смехът, но все пак помага на мисълта. Първо, човек трябва да мисли, затова е наречен мислещо същество. Всяка сутрин, като ставате от сън, първата ви работа е да нагласите сърцето си, да свири правилно. Нагласяването на струните подразбира хармонизиране на мислите. Щом нагласите сърцето си, започнете да свирите. Като свирите добре, хората ще ви слушат с разположение и ще ви ръкопляскат. Не свирите ли добре, ще ви освиркат. Щастието на човека зависи от неговия ум, от неговото сърце и от неговата воля. Дръжте в изправност ума и сърцето си, да бъдете добри музиканти и певци, да ви обичат хората. Какво значи да обичате някого? Това значи, да направите нещо заради него, в негово име. Да обичате Бога, това значи, да направите нещо за Него. Ако обичате Бога, а не мислите, не чувствате и не действате заради Него, в Негово име, това не е любов. Любовта подразбира най-великата работа, която човек може да свърши. Най-великата работа в света е любовта. В този смисъл, желая на всички хора да любят. Когато всички хора започнат да работят съзнателно и с любов, дошло е вече Царството Божие на земята. - Само светлият път на мъдростта води към истината. - В истината е скрит животът. 37. Лекция от Учителя, държана на 23 май, 1930 г. София – Изгрев. 1930_05_23 Музика и работа.pdf
  15. Аудио - чете Цвета Коцева Архивна единица От книгата, „Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Закони на доброто", 25 - 48 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Направления в живота Размишление Четоха се изреченията, съставени от дадените думи в миналата лекция. Една от причините за неуспеха на младите се дължи на това, че те събират знания, без да ги прилагат. По този начин те не постигат целта, която е поставена в училището. Знанието трябва да носи в себе си доброто. То трябва да бъде спомагателна сила - филтър. Ако знанието не може да облагороди човешкия характер, да го превърне в съзнателна сила, да работи в съгласие с Природата, то е товар. Истинското знание, на време придобито и приложено, ръководи човека в пътя на истината. Като чуят думата "истина", хората казват, че истината е горчива. Не, истината не е горчива. Ако има нещо горчиво, ще знаете, че истината не е там. Горчивината е в самия човек. Ако кажете на болния, че е болен, и му стане горчиво, къде е причината за горчивината: в думите, които сте му казали, или в самия него? За да не му става горчиво, болният трябва да се справи с болестта си. Щом оздравее, каквото и да му казват, няма да му става горчиво. Следователно, за да не става горчиво на хората, всички трябва да се справят със състоянията, в които се намират: сиромахът - със своята сиромашия, богатият - със своето богатство, невежият - със своето невежество, неразумният - със своята неразумност, глупавият - със своята глупост. - Кой човек е глупав? - Всеки, който се стреми да реализира някое непостижимо желание, е глупав. Като ученици, вие трябва да се откажете от глупостта, от пороците си. Щом се очистите веднъж, пазете се пак да не се окаляте. Ако детето постоянно се каля, най-после майката ще го изостави. Трябва ли детето да се обезсърчава от това? Майката го мие, чисти, облича, говори му, съветва го, как да живее, но то не слуша. Кой е виновен: майката, или детето? Ако детето слуша майка си, а ученикът - учителя си, никакво обезсърчение не може да съществува. Който ходи по Божия път, не се обезсърчава. Здравото дете не трябва да очаква само на родителите си. Очаква ли само на родителите си, то става инвалид. Способният и даровит ученик не трябва да очаква само от учителите си. Ако сам не учи и не работи, той ще атрофира способностите си, ще изгуби това, което Природата му е дала. Ученик е онзи, който има убеждение. Щом няма убеждение, той не може да бъде ученик. Който се съмнява, не може да бъде ученик. - Защо съм дошъл на земята? - На този въпрос всеки сам може да си отговори. Ако ви пращат да свършите някаква работа, ще ви дадат акредитивно писмо. Къде е вашето акредитивно писмо? Щом сте изпратени на земята, дадени ви са акредитивни писма. Ако сте забравили, къде сте ги турили, потърсете ги; ако сте ги изгубили, намерете ги. Не е достатъчно да кажеш, че живееш, но като живееш, трябва да знаеш, защо си дошъл и какво трябва да правиш. Истински ученик е онзи, който знае, защо е дошъл на земята и как трябва да живее. Като живее съзнателно, той изучава всичките действия - събиране, изваждане, умножаване и деление и ги прилага. Той прави разлика между количественото събиране на числата, като мъртви величини, и количествено събиране на живи числа. В това отношение той никога не се лъже. Ученикът не се лъже в знанието си, а учителят - никак. Ако учителят не е сигурен в знанията си и се заблуждава, ученикът изпада в по-големи заблуждения. С една дума: между учителя и ученика трябва да съществуват отношения на любов и пълно доверие. Не поставяйте в сърцето си желания, които не могат да ви ползуват. Хората правят погрешки, поради това, че на първо място турят такива желания, които нямат нищо общо с желанията на душата им. За пример, каква връзка има между вола и човека? Какво ще каже волът, ако го поканите в стаята си, турите го на стол до вас и започнете да ядете заедно? Волът не може да оцени мястото, което сте му дали, вследствие на което не може да ви благодари. Следователно, допущайте в ума си такива мисли, и в сърцето си такива желания, които са близки на душата ви, за да могат един ден да ви оценят и благодарят. Като ученици, вие трябва да водите чист, непокварен живот. Никаква нечистота не се позволява на ученика. Ние имаме предвид вътрешната чистота. Когато човек е вътрешно чист, и външно ще бъде чист. Ако вътрешно не е чист, а външно - чист, той ще изпада в заблуждения. Той ще се самоизлъгва и ще туря нови табели на живота си, а съдържанието ще си остане старо. Никаква погрешка не се позволява на ученика. С други думи казано: Всяка погрешка трябва да се изправя навреме. Не се ли изправи навреме и на място, тя води към лоши последствия. Има случаи, когато някоя малка погрешка причинява големи страдания. Ако капитанът на парахода направи една малка погрешка, която не изправи навреме, от неговата погрешка ще пострадат много хора. Капитанът на парахода няма право да се забавлява. Докато параходът е в движение, капитанът трябва да стои на поста си. Всеки човек е капитан на своя параход и, докато е на работа, той няма право да яде и да пие, да спи и да си почива. Когато слезе на сушата, капитанът има право да яде и да пие, да си почива. Обаче, докато е в бурното море, той трябва да стои на капитанския си пост. Човешкото тяло е голям параход, пуснат в житейското море. Капитанът му трябва да бъде разумен, да не го излага на опасности, защото трябва да плаща за всяка негова повреда. Скъпо струва този параход! Ако слезете на брега с повреден параход, компанията ще ви държи отговорни и за най-малката загуба. Колкото по-голяма е повредата, толкова по-голяма е отговорността. Щом става въпрос за плащане и за отговорности, религиозните казват: Бог е милостив, ще прости задълженията ни. - Така не се разсъждава. Прощава се само на човека на любовта. Сама по себе си любовта плаща. В плащането се заключава прощаването. Като платиш дълга си, естествено, че ще ти се прости. Хората са изгубили понятията си за този и за онзи свят, вследствие на което изпадат в противоречия. Те говорят за живота на земята, без да разбират законите му. Те говорят за онзи свят, без да имат някакъв спомен от него. Художниците рисуват ангелите с криле, като птиците, с ръце и крака, като хората, без да са опитали силата им. Те рисуват, как ангел благославя човека, без да подозират, каква динамическа сила се крие в ръката му. Сега ще ви дам едно правило за успяване в живота. Ако искате да успявате в работите си, вие трябва да имате абсолютна любов към Бога и абсолютно уважение към себе си и към своя ближен. Да имате любов към Бога, уважение към себе си и към ближния си, това значи, да имате знание, не само теоретическо, но опитано и проверено. Истинското знание е живо. Ако дойдете, за пример, до положителната геометрия, там всички линии, всички ъгли, фигури и тела са живи. В Питагоровата теорема, която гласи, че квадратът, построен върху хипотенузата на правоъгълния триъгълник, е равен на сбора от квадратите, построени върху двата катета на същия триъгълник, страните на този триъгълник са живи, а оттам и квадратите са живи. Катетите на правоъгълния триъгълник представят бащата и майката, а хипотенузата - тяхното дете. Въз основа на Питагоровата теорема, можем ли да кажем, че детето съдържа всички качества на баща си и на майка си? То носи живота на баща си и на майка си в себе си, но не съдържа всички специфични качества на баща си и на майка си. Ако детето съдържа всички качества на родителите си, щеше да има повторение на индивидите. А ние знаем, че никъде в Природата не съществуват две еднакви форми. Вие сте изучавали геометрия, знаете, в какво отношение квадратите на хипотенузата е равен на сбора от квадратите на двата катета. Обаче, в дадения момент това не ни интересува. Ние правим само известна аналогия между Питагоровата теорема и отношението, което съществува между родителите и тяхното дете. Правоъгълният триъгълник на Питагора се среща и в човека: хипотенузата е гръбначният му стълб, а двата катета се намират в мозъка. Обаче, функциите на тялото се различават от функциите на мозъка. Доказано е при това, че колкото по-силна е главата, толкова по-силно е тялото. И обратно: колкото по-слаба е главата, толкова по-слабо е тялото. Освен това, височината и широчината на тялото се определят от интензивността на мозъка. Между широчината на раменете и широчината на мозъка има известно съответствие; между дължината на лицето, на тялото и на мозъка също има известно съответствие. Днес тези данни нямат особено приложение. Хората не се интересуват от тия въпроси. В миналото, обаче, съществували много школи, в които са правени тънки наблюдения и изучавания по тия въпроси. В тези школи са работили мъдреци и адепти, които могли по размерите на тялото, на лицето и на главата точно да определят, какъв ще бъде животът на даден човек. Това наричаме ние жива геометрия. Не само мъдреците на земята се занимават с тия изчисления, но и ония, които живеят в невидимия свят. Когато една душа напусне земята, тя прекарва около 45 години в невидимия свят, където и се правят подробни изчисления и измервания, т.е. определят и хороскопа. Когато решат тази задача, те я пращат на земята, да реализира своя хороскоп. За мнозина това са невероятни работи, но за онези, които разбират нещата, това е велика наука. Като се говори за живота, мнозина мислят, че лесно се живее, лесно се придобиват блага и лесно се развиват таланти. За да се придобие едно благо, човек трябва да е работил дълго време. За да се развие един талант, много поколения трябва да са работили усилено върху него. Най-после тези поколения предават изработения талант на някой човек. Обаче, ако и той не работи върху дадения талант, последният заглъхва. Талантът не е резултат на един човек. Множество разумни същества са работили за развиване на един талант, но талантът се проявява чрез един човек, който излиза на чело. Зад него стои цяло съдружие. Онзи, чрез когото талантът се проявява, трябва да е готов да дели печалбите си с всички ония, които преди него са работили за развитието на дадения талант. Например, някой певец пее на сцената и получава голяма сума и много букети за концерта си. Като получи тия неща, той върви горд, напет, да го видят всички, да знаят за неговата слава. Той забравя, че успехът му се дължи на много същества, които са работили преди него. Виждате някой генерал, накичен с медали в знак на победа, но тази победа не е само негова. Хиляди войници са взели участие във войната, много от които са оставили костите си на бойното поле. Ако и вашите таланти се дължат на работата и на усилията на много войници, вие трябва да делите с тях печалбите, радостите и славата си. Като ученици, съветвам ви да учите, да придобивате знания, като условия за вашето развитие, без да се осолявате с него. Който се осоли с придобитото си знание, неговата работа няма да върви напред. - Ако искам да се оженя. - Щом искаш да се жениш преждевременно, ти си се осолил вече. - Искам да стана милионер. - Ти си солена риба. - Искам да стана проповедник. - Ти си солена риба. - Искам да бъда гениален човек. - Ти си солена риба. - Искам да стана добър човек. - Ти си солена риба. Да стане човек министър, проповедник, гениален и добър, това са временни положения в живота. Знанието е сила, която е ценна, когато се прилага. Иначе, то остава като външно украшение, което нищо не допринася. На истинското знание и учителят се подчинява така, както и учениците. Например, дойдете ли до науката на храненето, и учителите, и учениците я прилагат еднакво. Разликата се заключава само в начина на дъвченето и на асимилирането на храната. Дали сте учител, или ученик, вие трябва да знаете, защо ядете и как ядете; защо учите и как учите; защо живеете и как живеете. Човек е дошъл на земята да се учи, да познае себе си и своя ближен. На земята той се проявява като физически човек; в духовния свят - като духовен; в Божествения свят - като Божествен. Значи, човек е трояко същество. На земята той разполага с известен капитал, който му е даден от другите два свята - от духовния и от Божествения. Щом е така, човек трябва да живее правилно. Всички хора искат да живеят добре, да бъдат красиви, да имат хубави очи, но, въпреки това, нито живеят добре, нито са красиви. Кое е характерното за красивите очи? Някои поети наричат красивите очи бездънни. Ние пък казваме, че красиви очи са ония, които са подобни на слънцето. Енергията, която излиза от мозъка, трябва да се отразява в очите. Красиви очи са ония, в които се отразяват проявите на човешкия дух и на човешката душа. - Какво представят душата и духът? - Душата е човекът, който се проявява в духовния свят, между ангелите. Духът е човекът, който се проявява в Божествения свят, между разумните и мислещи същества. Тъй щото, умът се проявява между хората, душата - между ангелите, а духът - при Бога. За да се прояви в своята пълнота, човек трябва да обедини своя ум, своята душа и своя дух в едно цяло. Като се изучава, човек вижда някои отрицателни черти и недъзи в себе си, остатъци от миналото. Ако чрез ума си не може да се справи със своите недъзи, какъв ученик ще бъде той? Всяка погрешка, която учителят прави, сам може да я изправи; всяка погрешка, която ученикът някога е направил, днес сам може да я изправи. Погрешката, която човек прави, понякога е толкова малка, че се равнява на косъм, паднал от главата на човека, или на косъм, турен на главата на човека. Ще кажете, че косъмът може естествено да е паднал от главата на човека. Ако иска да се освободи от него, той трябва да свали дрехата си, да го хване с пръстите си, да го тури в огъня, или да го посади някъде, да изникне. Учете се да се справяте с недъзите си, за да се ползувате от добродетелите си. Много добродетели има човек, но само с една погрешка, той може да развали някои от тях. Ако отрежат главата на човека, какво струва само тялото му? Или, ако отнемат тялото му, къде ще се прояви главата сама? Човек трябва да се моли за две неща: главата му всякога да бъде на мястото си и тялото - всякога да изпълнява заповедите на своята глава. Когато главата и тялото на човека са на мястото си, всички органи изпълняват своята служба правилно. Като ставате и лягате, молете се за вашите органи, да бъдат в изправност, да изпълняват навреме и на място своите функции. Само при това положение можете да бъдете доволни от живота си. Помнете всичко, което ви говоря, за да се ползвате от него. Вие ще минавате през големи изпитания, ще падате и ставате, докато се убедите в истинността на думите ми. Един ден, когато завърши развитието си на земята, човек ще прегледа целия си живот като на филм и ще получи диплом за свършен курс по усъвършенствуване. Този филм ще бъде говорещ, жив филм. На този филм ще видите най-лоши и противоречиви неща, както и най-красиви. На филма е отпечатана вашата любов, проявена във всички животи. Като дойдете до любовта, ще видите, че сте започвали добре, а сте свършвали зле. Ако някой не е ценил любовта ви, вие сте започвали да го мразите и сте търсили начин да му отмъстите. В любовта на хората има и идеални прояви: започват добре и свършват добре. Стремете се и вие в този живот, да започвате добре и да свършвате добре. Всички хора искат да имат успех в живота си. Успехът им зависи от тяхната вярност и искреност. Щом се стремят към истината, те трябва да бъдат верни и готови да се жертвуват за нея. Стремете се да придобиете истината, без да говорите за нея. За истината се говори последният момент. Каквото и да ви питат, мълчете. - Какво мислиш за Бога? - Още нищо не мисля. Този въпрос съм оставил за най-после. Сега се занимавам с дребни работи, с пеперудки, насекоми и бръмбарчета. Един ден, когато порасна, тогава ще се занимавам с големите въпроси. - Какво нещо е религията? - И по този въпрос още не съм мислил. Като отговаряте по такъв начин, това не значи, че нищо не знаете, но тези въпроси предстоят на развитие. Вие не сте дошли още до крайното им разрешение. Днес мислите по един начин, на другия ден мислите по друг начин. Едно мнение за религията, например, е това, че който стане религиозен, той се оженва вече. Значи, религията, науката представляват женитба, т.е. свързване на човека с нещо. И наистина, проследете живота на истински религиозните и учени хора и ще видите, че те са толкова увлечени в своите идеи, че за тях не съществува личен живот. Идеите, желанията на човека в известна област, представляват негови деца. Той отглежда децата си като майка, кърми ги, възпитава ги, но случи се, че някое от тях умре. Той се чуди със себе си, какво е станало, че не се интересува вече от известни въпроси. Например, срещате учени хора, които не се интересуват повече от науката. - Защо? - Умрели са децата им. Има учени, които остават верни на своите идеи и желания. - Защо? - Децата им са живи. Когато един американски учен, който се занимавал с изучаване на неопределения член в гръцки език, умирал, той казал пред своите близки: Съжалявам, че не поживях още 20 години, да поработя върху неопределения член в гръцкия език. Следователно, искате ли да станете учени, приложете знанието, което ви е дадено. Колкото лекции сте слушали досега, прегледайте ги, извадете основните мисли от тях и вижте, кои са за приложение. Това значи, свийте ръката си на юмрук и започнете да работите. Юмрукът крие в себе си сила, която трябва да се приложи. Като работите, вие ще се натъкнете на отрицателните качества в себе си, но ще имате сила да се борите. Знанието е сила, която ще ви помогне в борбата. Ще кажете, че отрицателните прояви представят съдбата на човека. - Такава съдба не съществува. Човек сам е създал съдбата си и сам трябва да се справи с нея. Бог ви изпратил на земята да живеете добре, а не да се съдите. От човека зависи да бъде добър или лош, учен или прост, здрав или болен. Всеки човек е такъв, какъвто иска да бъде. Който мисли, че е създаден по образ и подобие Божие, той може да бъде като своя Създател. Значи, човек може да бъде добър, разумен, силен, здрав, учен. Не е ли такъв, той или не се е ползувал от силите, които му са дадени, или не ги използувал за добро. Който греши, е глупав. Който не греши, е умен. Някой казва, че Провидението го пази от погрешки. Когато Провидението пази човека от погрешки, това показва, че той се ползува с доверието му. Провидението вярва, че, като го запази един път, и да го изостави по-нататък, той няма да сгреши. Кой е виновен, че пияницата пие и обикаля кръчмите една след друга? Той знае, че пиянството е вредно за здравето му, но, въпреки това, пие. Вината е в него. Той не трябва да очаква, да слезе Бог отгоре и да го извади от кръчмата. Много пъти му е казвано да не пие, но той не е слушал. Като изнасям тези неща, вие не трябва да се обезсърчавате, да мислите, че не можете да постигнете желанията си. Помнете, че на човека е определено да стане ангел. От него зависи, кога ще стане такъв. Той може да стане ангел в един ден, или в една година; той може да стане ангел в един живот, а може и в десет живота. Хората грешат, понеже не знаят, какво да правят. Например, мнозина отиват в света и очакват да получат там това, което не съществува. За да не изпаднете в такива погрешки, вижте, какво правят пчелите. Пчелата влиза само в този цвят, в който друга пчела не е влизала. Значи, пчелата влиза само в такъв цвят, в който има мед. В празен цвят тя никога не влиза. В това отношение пчелата е по-умна от човека. Тя знае, отде да черпи сокове. Като влезе в света, човек не прави избор. Той отива при всички хора, от всички очаква да получи нещо и, ако не успее, разочарова се. Какво ще намерите при грешните хора? Те са празни цветове. Пеперудите и пчелите отдавна са изсмукали соковете им, вследствие на което те нищо не могат да ви дадат. Кръчмарят, който е продал всичкото си вино, е доволен от положението си. Много естествено. Той е доволен, защото джобът му е пълен с пари, но доволството му е временно. Бъдещето ще говори за неговото доволство. И тъй, не се радвайте, когато сте празни и не можете да дадете нещо на вашия ближен. Човек трябва да бъде извор: постоянно да дава и да възприема. Не е позволено на човека да бъде кръчмарска бъчва, нито щерна* [щерна - цистерна (от р. ез.),бележка на коректора]. Ще кажете, че кръчмарят забогатява. Не се стремете към такова богатство. Животът не е кръчма. Науката не е кръчма. Който иска да се ползува разумно от живота, от света, от науката, трябва да бъде организиран. За да се организира, човек трябва да учи, да има съзнание, че е дошъл на земята да работи. - Ама кой го изпратил на земята? - Или сам е дошъл, или близките му го пратили, или Бог го изпратил. В трите случая той има различни отговорности. Ако е дошъл сам, отговорността му е една; ако е изпратен от близките си, отговорността му е друга. Ако е пратен от Бога, въпрос става не за отговорност, но за благословение. Велико благословение е дадено на човека, когото Бог изпраща на земята да се учи и да работи. Как се познава, кой човек е изпратен от Бога? - Онзи, който е изпратен от Бога, има любов към Него. Следователно, приложете това правило към себе си и си отговорете, кой ви е изпратил на земята. Ако имате любов към Бога, Той ви изпратил. Ако нямате любов към Бога, друг ви изпратил. Обаче, ако настоявате, че сте изпратени от Бога, тогава вие сте се отклонили някъде от пътя си, вследствие на което сте забравили, отде идете, кой ви изпратил и защо. За да си отговорите на тия въпроси, преди всичко трябва да обикнете Бога. Това значи, да се върнете там, откъдето сте се отклонили, и да влезете в правия път. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за положението, в което се намирате, и за работата, която се иска от вас. Първото нещо, което се иска от вас, е да възстановите връзката си с Първата Причина на нещата, да чуете гласа на Онзи, Който ви изпратил. Ще кажете като евреите, че този глас е страшен. Евреите се уплашиха от гласа на Господа и пожелаха Мойсей да се разговаря с Него и да предаде думите Му. Те не искаха да бъдат направо свързани с Бога, затова си послужиха с посредник. Като не пожелаха да слушат направо гласа на Бога, евреите не послушаха и Мойсея, вследствие на което и до днес страдат. Сега и на вас казвам: Бъдете смели! Бъдете готови да слушате гласа на Онзи, Който от създаването на света досега е мислил за вас, грижил се за вашето добро, уреждал е вашите работи. Той е мислил и продължава да мисли за вас. Той ви е дал живот и поддържа живота ви. Ако Него не слушате, никого не можете да слушате. Ако не сте благодарни на Него, на никого не можете да благодарите. Ако човек няма любов към Бога и не е благодарен за всички блага, които му са дадени от Него, той не може да има правилни отношения и към хората. Без любов към Бога нищо не можете да постигнете. Имате ли любов към Бога, вие ще придобиете и знание, и сила, и светлина, да разбирате живота и Природата в техните положителни прояви. Каква наука е тази, която изучава патологическата страна на човека? Сам по себе си, по естество, човек не е лош. Лоши са някои негови прояви, но по естество човек е добър. В желанието си да придобие повече знания, богатства, сила, човек се изопачил. Обаче, той може да се изправи, да се върне към своето първично естество. Като ученици, вие трябва да бъдете самостоятелни, но не своенравни и анархисти. Бъдете свободни и искрени в отношенията си. Вие трябва да си помагате взаимно. Вижте, как постъпват отделните удове на вашия организъм. Например, пръстите на ръцете ви са свободни, но всеки от тях е готов да помага на другите. Имайте и вие тази свобода и готовност. Каже ли някой, че не може да помага на другите, той е болен. Само болният пръст не може да помага на здравите. Обаче, здравият всякога е готов да помага. Щом помагате, ще се радвате, че сте дали нещо от себе си на своите ближни. И пръстът, който помага, се радва. - Защо? - Защото е жив. Всичко в света е материя и съзнание. - Кога? - Когато материята е одухотворена, т.е. жива. Където е животът, там е радостта. Т. м. 32. Лекция от Учителя, държана на 18 април, 1930 г. София – Изгрев. 1930_04_18 Направления в живота.pdf
  16. Аудио - чете Цвета Коцева Архивна единица От книгата, „Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Закони на доброто", 25 - 48 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Огъната плоскост Размишление. Представете си, че виждате един човек, направен от захар. Какво ще бъде положението на този човек, ако живее в свят, където няма никак вода? Този човек ще бъде устойчив, няма да знае, какво нещо е смърт. Обаче, достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта. Ако водата минава по-дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи. Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне. - Какво ще кажат учените хора за това явление? - Те ще кажат, че водата е опасна за захарта, както и за всички предмети, направени от захар. - Защо едни вещества са сладки, а други - горчиви? - На този въпрос може да се отговори толкова, колкото и на въпроса, защо едни хора са добри, а други - лоши? Представете си една плоскост, на двата края на която поставяте две тела. - В какво състояние ще се намират тези тела? - В покой. - Докога? - Докато плоскостта е в покой. Ако плоскостта, под действието на някаква външна сила се огъне в средата, двете тела ще излязат от състоянието на покой и ще се стремят към средата на плоскостта, където е станало огъването. Колко по-голямо е огъването, толкова по-силно ще се стремят телата към центъра на плоскостта. Същевременно тези тела ще се блъскат и отскачат едно от друго, понеже частиците на плоскостта претърпяват вътрешно сътресение. Като се говори за сътресенията на телата и на частиците на плоскостта, лесно се философства. Обаче, когато става въпрос за сътресения, които човек преживява, положението е сериозно. Човек минава през физически и морални сътресения. Не е лесно да преживееш едно морално сътресение. То не е като вятъра. Някои морални сътресения са толкова големи, че могат да съборят човека на земята. Те предизвикват разрив на сърцето. Понякога сътресението се отразява върху нервната система. Какво трябва да се прави, за да се избегнат моралните сътресения? За да се избегнат моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности. Ако не знае тези неща, той мисли, както двете тела върху плоскостта, че почвата им е устойчива. Така мислят младите хора. Докато е млад, човек мисли, че може да устои на всичко. Моралистът мисли, че с морала си може да преодолее на всички изпитания и мъчнотии. И младият, и старият са на крив път. Те познават устойчивостта на своята плоскост, само когато тя е в покой. Обаче, когато някоя външна сила действа върху плоскостта, тя непременно ще се огъне. И човешкият характер се огъва под влияние на външните сили. Мнозина казват, че могат да правят, каквото искат. Не е така. Те не могат да правят, каквото искат, защото се намират под влиянието на сили, външни и вътрешни, на които малцина издържат. Няма човек в света, който може да направи нещо самостоятелно, независимо от участието на други сили. Ако и вие правите това, което вашите деди са правили, не сте свободни хора. Както е ял дядо ви, така и вие ядете. Както е спал, така и вие спите. При това ядете, когато сте гладен, а не когато искате. Човек не е свободен даже и в мисълта си. Той е заставен да мисли, както му се заповядва, а не както и когато сам иска. Малко хора са свободни в мислите и в чувствата си. Изобщо, човек се стреми към свобода, но още не е свободен. Когато се говори за свобода, ние имаме предвид свободата на други същества, а не нашата. Ние се стремим към свободата на висшите същества, но до нас тази свобода още не е дошла. Ние говорим и за безсмъртието на човека, но въпреки това виждаме, че хората около нас умират. Значи, ние говорим за безсмъртието на същества, които живеят извън времето и пространството. Ние говорим и за съвършен морал, но той още не е проявен на земята. Той е достояние на възвишените същества. Така че, свободата, безсмъртието, моралът са идеали, към които човешката душа се стреми. Ще дойде ден, когато човек ще постигне идеалите на своята душа. Какви идеи поддържат учените, това не трябва да ви смущава. Вслушвайте се в копнежите на своята душа. Ако се спирате върху това, кой какво поддържал, дохождате до Калвин, който казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е. че човек няма свободна воля. Прав ли е Калвин? Той се основавал на думите на Павел, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други - за безчестие. Обаче, Цвингли се противопоставил на Калвин. Той поддържал мисълта, че човек има свободна воля. Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода. Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася в къщи, където отново я пълни с нечиста вода. Като остане навън, човек се чуди, какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата навън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека навън, при лошите условия. Човек се чуди, какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там. Тя не ви е сложила в нечистата кофа. Излезте навън, на чист въздух, на свобода. Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести. Ще приведа един анекдот за две учени жаби. Те живели в дома на един чифликчия. Често слушали разговорите между чифликчията и жена му. Един ден чифликчията казал на жена си: Много богат е станал нашият съсед. Има крави, овце, които дои, вади много мляко. От млякото, прави масло, сирене и го продава. Много пари печели. Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: Хайде да отидем в неговата къща, да видим, какви са тия особени неща, които нашият господар няма. Преместили се в къщата на съседа. Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд, с някаква бяла течност. Те си казали: Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност. Като любознателни, и двете жаби влезли заедно. Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там. Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни. Няма какво, започнали да обикалят по бреговете. По едно време една от жабите казала: Уморих се вече, не мога да обикалям, сили нямам, ще сляза долу. Слязла долу, но вече не излязла. Втората жаба имала още сили. Като обикаляла нагоре-надолу, без да знае, какво е станало, тя видяла една бучка масло в средата на млякото. Качила се на бучката и излязла вън. Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: Втори път не отивам да изследвам непознати области. Ето, за нашата голяма любознателност дадохме една жертва. Като дошъл съседът, почудил се, как е влязла жабата в млякото. Вие пък ще се чудите, наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин. Жабата е символ на материализма. Значи, има учени материалисти, които умират при своите научни изследвания в чужди за тях области и полета. Като наблюдавам как живеят хората, какъв морал имат, виждам, че никога не могат да придобият свободата, която желаят. Те постоянно грешат, постоянно падат и стават, и след всичко това им се проповядва разкаяние. Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си. Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани. Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате. Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите, и отново я пукнете. Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото. Не е въпрос до погрешките и до разкаянието. Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва. Това значи, придобиване на опитности. Като сгреши един път, повече да не греши. Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: Стопих се! - От какво се стопил? - От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи. Захарните неща се топят. След стопяването си те стават горчиви. Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си. Щом изгуби нещо, човек е недоволен и горчив за загубата, която претърпява. Сега, да дойдем до философската страна на въпроса. Всички хора грешат ли? Има ли човек, който да не е грешил и да не греши? Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек всякога ще греши. От осем хиляди години насам на хората се проповядва все един и същи морал: като сгреши, да се разкае. Какво придобива човек с разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползува. Да грешиш, да се разкайваш и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до сред нощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата. Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие. Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим. Примирят се и пак започва да пие до забрава, докато кръчмарят повтори същото - набие го и го изтласка навън. Ще кажете, че и на това нещо има край. Има край, но когато бъчвите се изпразнят. Изкуство е, да се откаже човек да пие при пълни бъчви. Изкуство е да престане човек да греши при изпитания и изкушения. Синът на един турски бей бил голям пияница. Бащата го съветвал по един, по друг начин да не пие, но той си продължавал своя занаят. Един ден ходжата намислил да го уплаши и му казал: Синко, знаеш ли, какво те очаква на онзи свят? - Не зная. - Като заминеш на онзи свят, ще те турят в ада и на врата ти ще закачат всички бъчви, които си изпил. - Пълни ли ще бъдат или празни? - Пълни, разбира се. - Щом е тъй, радвам се, че там ще мога да пия. Когато бъчвите се изпразнят, и аз ще престана да пия. Както виждате, със заплашване грешките не се поправят. Трябва да се намери начин, по който бъчвите или да се изпразват, или да се напълват със сладко вино, което да не упоява. Човек трябва да живее разумно, да премахне всички съблазни от пътя си. Каквото и да прави, съблазънта неизбежно ще дойде, но той трябва да бъде внимателен, да не налети на нея. Налети ли на някоя съблазън, човек може да счупи крака си, или да извади окото си. Един млад момък обичал да гледа през дупките на прозорците, където момите се събирали на седенки, да види, кои моми са там и какво правят. Една вечер, като били събрани на седянка, една шеговита мома пъхнала в една от дупките на прозорците един гвоздей. По стар навик, момъкът и тази вечер дошъл да надзърне през дупчицата, да види какво правят. Още отдалеч той забелязал, че през дупчицата не свети. Помислил си, че огънят е изгасен и решил да се наведе към дупчицата, дано разбере, какво правят момите на седянката. Като се навел близо до дупчицата, той извикал от болка - ударил окото си в гвоздея. Трябваше ли момата да се шегува по такъв начин? Не е добре, че момъкът надзърта през дупчицата, но момата не трябваше да се шегува така. Хората не обичат да ги гледат, какво правят у дома си. Обича ли апашът да го наблюдават, когато е влязъл в някоя къща да краде? Обаче, момъкът пак не се отказал от навика си да надзърта през прозорците. След като имал опитността с гвоздея, той станал по-внимателен. Пак надзъртал през прозорците, но предварително опитвал с ръката си, да няма гвоздей, или друго нещо, което да му причини някаква болка. Шегата, с която си послужила момата, била палеативно средство, което не могло да възпита момъка. Следователно, който мисли, че ще се домогне до истината, като надзърта през дупките на прозорците, е на крив път. От гледането през дупките е произлязъл шпионажът. Всеки, който гледа през дупки, да види, какво правят хората, може да стане шпионин. Сега, да се върнем към въпроса за плоскостта. Докато плоскостта е в покой, и телата, които са върху нея, са в покой. Щом плоскостта се огъне, телата започват да се търкалят, да се блъскат едно в друго. - Защо се блъскат? - Интересите им се различават. Всички знаете, че земята е валчеста. Защо Провидението не я направи вдлъбната? Коя от двете форми щеше да бъде по-добра: валчестата, както е сега, или вдлъбната? Ако е въпрос за вдлъбнатина, донякъде ние имаме представа за такъв живот. Например, в морално отношение хората живеят в огънат, т.е. във вдлъбнат свят. Тази е причината, поради която хората не са свободни, нито пък могат да издържат на възвишен морал. Представете си, че някой човек е гладувал осем дена и трябва да мине през няколко фурни. Хлябовете се виждат отвън, отдалеч миришат, току-що са извадени, но фурнаджиите отсъстват. Може ли гладният човек да мине покрай фурната и да не си вземе един хляб? Ако може да издържи да мине спокойно през първата фурна, през втората няма да издържи. Ако има силен характер и устойчивост, може да мине и втората, и третата, и четвъртата фурна. Дойде ли, обаче, до петата, той ще влезе вътре, ще вземе един хляб и ще каже: Не мога повече да издържам. Макар че фурнаджията го няма, без позволение ще си взема хляб. Гладен съм, осем дена не съм ял! Ако искаше да не вземат хлябовете му без позволение, той трябваше да бъде във фурната си. Той трябва да има човещина, да не ме преследва. Ако го чакам да дойде, ще умра от глад. Явява се въпросът: има ли право гладният човек да вземе хляб без позволение на фурнаджията? - Има право, разбира се. Той няма право да извърши това престъпление само когато се намира на плоскост, която е в покой. Обаче, щом плоскостта се огъне, без да иска вече, той е принуден да върши престъпления. Колкото повече се огъва плоскостта, толкова по-голямо право имат хората да вършат това, което онези на неогънатата плоскост не си позволяват. Сегашният живот, в който хората създават закони, прилича на огъната плоскост. От ден на ден плоскостта повече се огъва, въпреки това хората искат да запазят едни и същи отношения. Това е невъзможно. Всеки говори за морал, а огъва плоскостта, на която стои. Искате ли да имате морал, не огъвайте плоскостта. Моралът е ценен само при неогъната плоскост. Огънеш ли плоскостта си, каквото да правиш, не можеш да не си причиниш някаква пакост. При огънатата плоскост главата ти непременно ще бъде пукната някъде. Мнозина мислят, че човек е свободен. Който мисли така и се чувства свободен, той се намира на неогънатата плоскост на своя живот. Той живее при благоприятни условия, не знае какво представят неблагоприятните условия на живота. Един ден и неговата плоскост ще се огъне, условията му ще се влошат и той ще разбере, че не е свободен. При тези условия на живота, невъзможно е да се говори за висок морал. Да изучавате характера на човека това значи, да изучите огънатите плоскости в него. Едни от огънатите плоскости на човека представят неговите мисли и чувства. Колкото по-огънати са плоскостите на човешките мисли и чувства, толкова по-мъчно той се владее. Видите ли човек с неустойчив характер, ще знаете, че една от плоскостите на неговия живот е огъната. Който е огънал плоскостта на своите мисли, той не може да разсъждава правилно. Крадецът, разбойникът отказват, че са извършили някакво престъпление. Колкото повече се оправдават, толкова повече огъват плоскостта на своите мисли и чувства. Някой казва, че някога вярвал в нещо, а сега не вярва. - Защо сега не вярва? Друго убеждение ли има? - Няма друго убеждение, но плоскостта, на която стои, се огънала. Сега, да видим, какво трябва да прави човек, да не огъва своята плоскост. Той трябва да се вглъби в себе си, да обърне вниманието си върху възможностите, които му са дадени. Условията на човека са вън от него, а възможностите, чрез които може да използва условията, са в самия него. Следователно, задачата на всеки човек е да използва дадените условия чрез вътрешните си възможности. Само при това положение той може да бъде господар на последствията в своя живот. Причините на нещата са в причинния свят, а последствията - на земята. Значи, хората живеят в последствията. Казвате, че всяко нещо има причина и последствие. Два момъка се сбиват и в борбата единият убива другия. - Коя е причината за това убийство? - Някоя мома. Момата има отношения и с двамата, чрез което събужда тяхната ревност. Момъкът, който остава на земята, се оженва за момата. Другият заминава за онзи свят. Ако не беше заминал за онзи свят, другарят му нямаше да се ожени. - Как ще се примири убитият? - Като се прероди. Той ще се роди в дома на младите. Значи, детето, което родят, ще бъде убитият момък. Ще кажете, че те не го искат. Това не зависи от тях. Който отнема живота на някого, той му дължи друг живот. Засега човек не е свободен. И като се жени не е свободен, и като ражда, пак не е свободен. Никой не се жени по свобода. Или майка му ще го ожени, или баща му, или приятелите му или обществото. Мойсей, който беше велик адепт, трябваше да се ожени, за да се прероди чрез него убитият египтянин. Той отне живот и трябваше да плати пак с живот. Животът на съвременните хора е живот на последствия. Каквото са сяли някога, това жънат. За да разберат последствията, те трябва да знаят причините на нещата. Някой момък иска да се ожени за една мома, само затова, че я обичал. Обичта е последствие на някаква причина. Ако знаеше причината за обичта си към момата, той не би се оженил за нея. Щом се ожени, любовта му ще изчезне. Щом се оженят ще изгубят свободата си. - Ама срещнали се. - Това нищо не значи. Като дойдат в близко съприкосновение, те се сблъскват; щом се сблъскат, изгубват също свободата си. Ще кажете, че това е теория. То е друг въпрос. Ако теорията се потвърждава в живота, тя става практика. Дали е вярно това, което говоря, или не, резултатите показват. - Защо умират хората? - Защото живеят неразумно. Неразумният живот всякога свършва със смърт. В разумния живот няма спор, няма недоразумения, няма смърт. В неразумния живот всякога има стълкновения, които говорят за дисхармония между съществата в този живот. Колкото пъти да се жениш в този живот, в края на краищата жената ти няма да остане при тебе - по някакъв начин ще я изгубиш. - Ама аз я обичам. - Щом обичаш, ти не можеш да ограничаваш, но и тебе не могат да ограничават. Под понятието "женитба" ние разбираме идеални отношения между разумни същества. Ако две реки се съединят и образуват по-голяма река, това показва, че отношенията между тях са разумни. Така ли става с хората, които се женят? Сливат ли се мъжът и жената? Образуват ли един човек, по-голям, по-пълноводен, с повече живот? Ако това не става, хората имат механическо разбиране за женитбата. Ако мъжът бие жена си, или жената бие мъжа си, това женитба ли е? Ако учителят немилостиво бие учениците си, учение ли е това? Боят е допуснат, но той няма нищо общо с любовта. Женитба, която не се основава на любов, няма нищо общо с разумното отношение между душите. Знание, което не се предава и приема с любов, няма отношение към истинското знание. Следователно, докато мислите и чувствата са огънати, човек всякога ще бъде изложен на страдания. Страдате ли, ще знаете, че плоскостта ви някъде е огъната. Птиците отчасти разрешиха въпроса на огънатата плоскост. Те си направиха крила, с които избягват стълкновенията и сблъскванията в живота. Щом плоскостта им се огъне, те веднага се повдигат нагоре. Обаче, и при това положение може да стане частично сблъскване, но в редки случаи. - Какво да прави човек, като няма крила? - Той няма крила, но ум има. Щом се сблъска, той трябва да мисли. Мисълта повдига човека нагоре, както крилата повдигат птицата. Мнозина поддържат мисълта, че човек трябва да бъде морален. Те говорят за морал, а подразбират сила. Някой седи пред торбата си с пари и мисли, какво да прави с това богатство. Край него минава един човек, взема торбата му и бяга. Обаче, собственикът на торбата е по-силен, настига апаша, взема торбата си и го набива. Апашът казва, че торбата е негова. Случаен свидетел настоява, че торбата е на апаша, но собственикът туря торбата си на рамо и я занася у дома си. Къде е моралът тук? Ние виждаме силата на човека, но не морала му. Случва се някога, че апашът е по-силен. Той удря няколко плесници на собственика, събаря го на земята и бяга. Къде е моралът? И тук няма морал. Моралът се заключава в разумността на човека. Щом имаш торба, пълна със скъпоценности, не я носи със себе си. За да не изкушаваш другите, скрий касата си със златото, никой да не я вижда. Морална постъпка е онази, която не изкушава хората. Всеки човек носи в себе си мисли, чувства и впечатления, които са от такъв характер, че щом се проявят, той сам може да се изкуси от тях. Те представляват слабата страна на човека. Всеки човек има поне една слаба страна, която в даден момент може да го подхлъзне. От гледището на астрологията, ако направите хороскоп на някой човек, можете да определите точно годината, деня и часа, когато ще се случи някое важно събитие в живота му, което да има съдбоносно значение за него. Ако е разумен, той може да избегне това събитие. На това именно, се основава упованието ни в Божията милост и снизхождение. Понеже Бог знае, че ние живеем в огънат свят, където изкушенията са неизбежни, затова е готов всякога да прощава. Когато се запитвате, защо трябва да прощавате, отговорете си: Аз трябва да прощавам на всеки, който живее върху огъната плоскост. Който попадне в такава плоскост, непременно ще греши. Който греши, сам се пита, защо е трябвало да попадне при условия да греши. Много естествено. Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш. Например, някой се дави във вода. - Защо? - Попаднал е в огъната плоскост. Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина. Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, където много вода се е събрала, не може да не се дави. Ако земята представляваше равнина, нямаше да има вода по нея. Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира в вдлъбнатините й. Без да искат, хората попадат в дълбоките води на земята и се давят. Дойде ли някой да ги спаси, те благодарят за доброто, което им е направено. Няма човек в света, който да е спасен от удавяне и да не е признателен и благодарен на своя спасител. Като разглеждаме въпроса за огънатата и неогъната плоскост, ние делим хората на две категории: първата категория хора са онези, които са майстори да превръщат неогънатите плоскости в огънати; втората категория хора са онези, които са майстори да изправят огънатите плоскости. Значи, хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат. С други думи казано: хората сами опетниха живота си. Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости. При такъв ред и порядък грешките са неизбежни. Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти, е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат. Обаче, само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество. Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той винаги минава за праведен и чист. Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. Само разумният може да се освободи от страданията. Христос казва: "Аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето. Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб? Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода? Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши. Той е задоволен и от хляб и от вода, защото живее в изобилие. - Как може да придобие човек живия хляб и живата вода? - Като се домогне до любовта. Любовта е единствената сила в света, която освобождава човека от грешки и престъпления. - Когато любовта влезе в човешкото сърце, мъдростта - в човешкия ум, а истината - в човешкото тяло, човек е в състояние вече да изправи огънатите плоскости, да преобрази своето естество. Следователно, търсите ли разрешаване на въпросите, търсете ги в любовта. Любовта разрешава всичко. Тя изключва всякакви закони и ограничения. Как ще кажете на човека на любовта да не греши, когато любовта сама изключва всички грешки и престъпления. Любовта се движи по равнина. Обаче, дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено. Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости. Някой казва, че страда от любов. - Това е невъзможно. Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов. Като люби, човек има на разположение всичко. Щом има всичко, той не може да страда. Човекът на любовта живее в Цялото. Където е Цялото, там никакви противоречия не съществуват. Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са в пълна хармония. Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава. Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират, и в целия организъм настава борба. Това значи нарушаване на връзката между частите на Цялото. Когато не може да изпълни своето предназначение като душа, човек нарушава единството си с Бог. Казва се, че човек трябва да вярва. - За каква вяра се говори? - Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с Цялото, като част от Него. Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот. Ако връзката се скъса, и човек остане вън от Цялото, той е изложен на големи опасности. Много естествено. Щом човек е вън от Цялото, То не може да се грижи за него, да го контролира. Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и прави грешки, родителите му не могат да го спасят. Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни. Синът е вън от тях, като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат. - Защо не могат да му помогнат? - Защото и те са скъсали връзката си с Цялото. - Коя е причината за скъсване на тази връзка? - Непослушанието. То води към грешки и престъпления. Човек не се е освободил още от греха на първите човеци. Затова е казано, че малко са праведните хора на земята. - Какво трябва да стане с човека, за да се освободи от грешния живот? - Да се роди отново, не от майка и от баща, но от вода и от Дух. Докато се ражда от майка и от баща, човек всякога ще греши. Христос казва: "Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, ще ги погребват, костите им ще се разхвърлят по лицето на земята. След всичко това се проповядва, че като умре, човек отива на онзи свят. Всички хора ги изпращат на онзи свят, но никой няма опитности от онзи свят. Чудно нещо! Всеки слиза от онзи свят, но никакви спомени не носи за него. Сега аз развивам различни теории пред вас, защото искам да ви предпазя от страдания. Всеки от вас се намира в една малка лодка, с която може да пътува край брега на морето. Влезете ли във вътрешността, при големите дълбочини, нищо няма да остане от вас. Вие не сте влезли още в онзи грамаден параход, който спокойно пътува през океана на живота. Лодката, с която пътувате, представя сегашните ви разбирания. С тези разбирания вие не можете да издържите на изпитанията в живота. Нови разбирания, нов морал са нужни за вас, за да преминете океана на живота. Това значи герои. Вие сте минали през малки изпитания, но не сте дошли още до другия бряг на живота. Един ден, когато минете от единия край на живота до другия, вие ще бъдете истински герои. Тогава ще минете свободно и по огънатата плоскост без никакви пертурбации. Докато не е станал герой, човек носи по-малка отговорност. Че огънал плоскостта, че паднал в нея, отговорността му е малка. - Ама защо паднал? Как стана това падане? Един ден Настрадин Ходжа покривал къщата си и по невнимание, паднал и навехнал крака си. Който го срещнал, все го питал: Как падна, Настрадин Ходжа? Не можа ли да бъдеш по-внимателен? На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си. Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си и като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: Чудно нещо! Не се ли намери досега поне един човек, който да е падал и да знае, как се пада? Бях невнимателен, паднах, навехнах крака си. Няма ли човек, който може да ми поправи крака? - Това не е наша работа, отговаряли всички и продължавали пътя си. Когато пита за нещо, човек трябва да е готов да даде съвет или мнение по този въпрос, да се изправи извършената грешка. Днес всички хора считат, че имат право да се интересуват, кой как паднал, как навехнал крака си, а нямат право да му се притекат на помощ. Това е криво разбиране на свободата. Щом имаш право да питаш някого, защо и как е паднал, та си изкълчил или счупил крака още по-голямо право имаш да му наместиш крака. Вследствие на криворазбраната свобода, хората сами си създават ненужни страдания и изкушения. Ще знаете, че колкото по-огъната е плоскостта, на която живеете, толкова по-големи ще бъдат и страданията ви. - Кой е изходният път за освобождаване от ненужните страдания? - Знанието. Ще знаете, че със сегашния морал и със сегашните си разбирания нищо не можете да постигнете. Вие се нуждаете от морал, на който да разчитате във всички времена и епохи. Сега, като говоря за огънатата плоскост, вие не трябва да се плашите. Каквото и да правите, щом сте в огънатата плоскост, неизбежно ще грешите. Обаче, вината не е във вас, но в онзи, който е бил на равнината и там извършил престъпление, с което станал причина да се огъне плоскостта. Когато човек се намира на плоскостта и няма желание да обсеби нещата, тя остава равна. Обаче, яви ли се в него желание за обсебване, плоскостта започва да се огъва. Като знаете това, пазете се от онези желания за обсебване, които огъват моралната плоскост на човека. Често хората несъзнателно огъват своята морална плоскост, но въпреки това, се натъкват на големи морални сътресения. Понеже всеки сам е огънал своята морална плоскост, сам ще я изправи. Ако не може да я изправи, той няма условия за развитие. Новият морал има за задача да научи човека, как да оправя огънатата плоскост на своя морален живот. Докато плоскостта на вашия морален живот е огъната, вие не можете да използвате нито условията, нито възможностите, които ви са дадени. Следователно, когато механическите закони в човешкия живот се предават с езика на новия морал и станат приложими в новия живот, огънатите плоскости могат да се изправят. Представете си, че един знаменит лекар, капацитет по всички болести, тръгне да пътува инкогнито по света, без пет пари в джоба си. Знания има, но никой не го търси, никой не знае за неговата известност. След като гладувал осем дена, той се научава, че в града, в който е слязъл, дъщерята на един голям милионер-банкер е на смъртно легло. Десет души лекари я лекуват, но не могат да й помогнат. Видният лекар, който е влязъл в огънатата плоскост на своя живот, отива при бащата на болното момиче и казва: Аз мога да излекувам дъщеря ви. - Колко искаш? - Един милион. - Ще ти дам, но да я излекуваш. - Ако не я излекувам, нищо няма да взема. Милионерът е условие да се прояви знанието на знаменития лекар и неговите възможности, чрез които да изправи своята огъната плоскост. Следователно, за да изправи своята огъната плоскост, човек трябва да разполага със знание, с изкуство, с музика. Способностите и силите, с които разполагате, трябва да приложите, както за ваша полза, така и за полза на ближните си. Ще кажете, че цигуларят свири за свое удоволствие. Той не свири само за удоволствие, но и да се прехрани. Той е гладувал няколко дена и събрал около себе си моми и момци да играят, но същевременно да им покаже, че човек трябва да има някакво знание или изкуство, на което да разчита във всички трудни моменти на живота си. Ако не знаеше да свири, да събира момите и момците на хоро, гладен щеше да ходи. И така, знанието е необходимо за разбиране на живота и на отношенията, които съществуват между живите същества. Щом е така, не казвайте, че условията са лоши, или че животът е лош. Лоши условия и лош живот съществуват само за невежите. Добри условия и добър живот съществуват за онези, които знаят Законите на живота и на Природата и ги прилагат правилно. Новото възпитание се стреми да помогне на хората да проявят доброто, силата в себе си. Да бъде човек добър, това значи, да се движи по плоскостта, без да я огъва. Да бъде силен, това значи, да изправя огънатата плоскост на своя живот. Силен човек е онзи, който е придобил истината. Като има вътрешна сила, човек може да изправи всички навици от миналото и да тръгне по неогъната плоскост. Например, ако има вътрешна сила и познава истината, клептоманът може да се справи със своя лош навик да краде. Той краде несъзнателно и после се чуди, защо му трябват тези предмети. Плюшкин, един от героите на "Мъртвите души" от Гогол, събира, каквото намери по улиците, по чешмите: петала, гвоздеи, стомни и др. Той ги събира у дома си, трупа ги на едно място, без да знае, защо му са. Мнозина представляват типове, подобни на Плюшкин. Домът им е пълен със стари вещи, останали от миналото. Обаче, всичко това трябва да се изхвърли навън, и в човека да остане само същественото. Човек трябва да се освободи от всички лоши навици, наследени от миналото, и да остане с онази първична чистота в себе си, която създава неговия характер. И отделният човек трябва да се пречисти, но и обществото трябва да се пречисти и нагоди според Законите на разумната природа. Огънатите плоскости трябва да се изправят. Само тогава хората ще могат да живеят разумно и свободно. Само по този начин ще се избягнат изкушенията. Докато има бедни, онеправдани, гладни, всякога ще има изкушения. Изкушенията пък ще създават условия за грешки и престъпления. Казвате, че Господ ще промисли за гладните, за бедните, за онеправданите. Господ е промислил и непрестанно мисли за тях, но и богатите трябва да мислят. - Защо? - Защото Бог дава изобилно храна и блага за всички хора, но някои заграбват тези блага, складират ги и се осигуряват. Бог дава, а хората заграбват благата и не дават на бедните. Постоянно слушате да морализират бедния: Не кради, не убивай, не пожелавай чуждото! Добър е този морал, но той се отнася еднакво до всички хора - богати и бедни, силни и слаби. Истинският морал подразбира да се проповядва истината еднакво на всички. Всеки трябва да отвори ушите си за истината и да слуша, какво тя му говори. Възпитайте себе си, да не си създавате затвори. Всяка грешка, всяко престъпление представлява затвор, в който човек сам се огражда и ограничава. Човек сам е направил затвор, сам ще го разруши. Той сам може да се освободи от недъзите; сам може да отвори вратата на затвора и да си каже: Излез на свобода и живей по нов начин! - Само проявената Божия Любов носи пълния живот. 30. Лекция от Учителя, държана на 4-ти април, 1930 г., София – Изгрев. 1930_04_04 Огъната плоскост.pdf
  17. Аудио - чете Мария Брайкова Архивна единица От книгата, "Възможни неща", Младежки окултен клас - година осма, (1928-29), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Отворени форми“, 26-42 лекции на Младежкия окултен клас, 8-та година, т.II, (1928-29 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1943 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 28 юни 1929 г. СВЕТЪТ НА ОГРАНИЧЕНИЯТА Размишление. Кои са отличителните черти на физическия живот, изобщо? По какво се отличава физическият живот на растенията, на животните и на хората? Ще кажете, че отличителното във физическия живот от една страна е движението, а от друга – формите. Физическият свят борави с формите, духовният – със съдържанието им, а умственият – с техния смисъл. Сега аз искам да ми говорите на език, който аз разбирам, който съм изучавал. Ще си представите, че съм чужденец и ще ми говорите на моя език. Кой е моят език? – Езикът на природата. Този език съм изучавал и на него искам да ми говорите. Какво става с една река, ако дължината й постоянно се увеличава? Можем ли да кажем, че тя расте? Какво става с реката, ако постоянно се разширява? Надебелява ли тя? Ако измервате дебелината и широчината на реката с една и съща мярка и видите, че тя се съдържа еднакво число пъти в дължината и в широчината й, какво показва това? Ще извадите заключение, че реката има еднаква дължина и широчина. Да се върнем пак към това, което отличава физическия човек от духовния. Ще кажете, че физическият човек яде, а духовният не яде. Ако в гърлото на воденицата сипете жито, което трябва да се мели, можем ли да кажем, че воденицата яде жито? Воденицата мели житото, а не го яде. Ако яде житото, воденицата минава през физическия свят; ако го мели и превръща на брашно, тя минава през друг свят. Интересен е въпросът за физическия живот на човека. Като говорим за физическия живот, не можем да не засегнем и Божествения, понеже те са антиподи. Въпреки това, в едно отношение между тях има нещо общо, а в друго отношение, няма нищо общо. Физическият живот подразбира големи ограничения. Светът, в който на всяка стъпка съществуват ограничения, наричаме физически. Влезете ли в свят, дето постоянно срещате ограничения, страдания, катастрофи, ще знаете, че се намирате на физическия свят. Видите ли, че някой се огъва, прави дисхармонични движения и конвулсии, ще знаете, че е влязъл във физическия свят, т.е. в света на ограниченията. Като се движите между хората, постоянно чувате да се оплакват, че не им дават достатъчно храна, не им позволяват да ходят, дето искат и т.н. Като дойдат до известно ограничение, всички се питат, как да се справят с него, т.е. как да се справят с физическия живот. Хората искат да живеят на земята, но да бъдат свободни. Това е невъзможно. Свобода съществува само в Божествения свят. Защо трябва да бъдем ограничени? Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да питате, защо шишето има отвор. Човек трябва да бъде ограничен, за да придобие свободата си. – Защо умира човек? – За да се роди отново. Който не умре, не може да се роди. Защо се ражда човекът? – За да умре. Който умира и който се ражда, и двамата се освобождават. Който се е родил и живее, както и този, който е умрял вече, те са ограничени. Значи, човек е свободен само в момента, когато умира и когато се ражда. Умре ли веднъж, той вече е ограничен; роди ли се и започне да живее, той пак е ограничен.Наистина, едва се роди детето, веднага го окъпват, завиват в пелени – ограничават го.След това му дават да яде, без да го питат, иска, или не иска – пак ограничение. Като порасне, майката го завежда на училище, без да го пита, иска ли да учи, харесва ли другарите си, учителите си. Учителят преподава урок и на другия ден го изпитва, туря му бележка. Така продължава години наред, като минава от едно ограничение в друго, докато най-после свърши курса на земните училища. Христос казва: “Ако не се родите отново, не можете да влезете в Царството Божие.” Новораждането подразбира освобождаване от ограниченията на живота. Значи, само новороденият може да бъде свободен от ограниченията. Раждането на човека е еднократен процес. Щом се роди, той влиза в света на ограниченията. Обаче, новораждането е многократен процес. Човек се новоражда много пъти и при всяко новораждане се освобождава от ограниченията. Често учителите влизат в клас и намират учениците си неразположени, недоволни. Те четат молитва, започват работа, но разположението им не изчезва. – Защо? – Защото трябвало да четат молитвата си, преди да е влязъл учителят в клас. Щом стане от сън, ученикът трябва да направи молитвата си, да придобие разположение и тогава да отиде на училище. Влезе ли в клас с неразположение, ще гледа по-скоро да се свърши часът, за да излезе вън. Такова е положението на ученик, който живее само на физическия свят. Той се намира в ограниченията на живота. Как може да се освободи от тези ограничения? – Като влезе в Божествения свят. Какво представя Божественият свят? – Свят на абсолютна свобода. Минаването на човека от физическия към Божествения свят означава освобождаване; минаването му от Божествения към физическия свят означава ограничаване. Това са процеси, които се извършват и в природата. И там има ограничаване и освобождаване. Например, правата А1А2 означава отношение между бащата, майката и детето. А1 или единицата представя бащата. А2 или двойката – майката, а нулата в средата А1 – 0 – А2 детето. А1 е Божественият свят, А2 – физическият, а нулата – духовният. Когато бащата застане пред нулата, имате числото десет. Когато нулата застане пред единицата или пред двойката, имате числата 0.1, 0.2. В научно отношение, нулата представя условия, при които единицата и двойката могат да се проявяват, да се родят, да покажат, какво се крие в тях. Значи, енергията, която майката и бащата съдържат, може да се прояви само при условия, които нулата им дава. Защо човек слиза на земята, на физическия свят? – За да придобие свободата си. Това се постига чрез ограниченията. Понеже физическият свят ограничава всички същества, човек изучава ограниченията, които среща на пътя си, и така преустройва организма си и се освобождава. Това не се постига в един живот. Какво правят инженерите и техниците, които строят автомобили, параходи и аероплани? Те вземат под внимание всички ограничения, които ще срещнат на пътя си. Само така те могат свободно да се движат с изобретенията си. И човек е подобен на автомобил, параход или аероплан. Щом е така, и той се натъква на ограничения, които трябва да има пред вид. Някой се оплаква от сиромашия, нямал пари да си купи хляб. Хлябът представя въглищата, а парите – водата, която се превръща в пара и движи парахода. Тежко е положението на параход, който няма въглища и вода. Тежко е положението на човек, който няма пари да си купи хляб. Такъв човек, както и такъв параход, не могат да стигнат до пристанището. Идеалът на човека е да постигне нещо, т.е. да стигне до някое пристанище, да слезе в града и там да се запише в някое училище да учи. Какво трябва да прави човек, за да се освободи от ограниченията? Много начини има за това. Например, страхът е едно ограничение. Как ще се освободите от него? За да се освободите от страха, трябва да знаете, какво представя той. Страхът е подобен на празна кола, която се движи по каменист път. Тя често подскача, вдига голям шум и отдалеч се чува. За да не подскача толкова, трябва да се напълни. Колата се пълни лесно, но с какво ще напълните страхливия? – С вяра. Колкото е по-силна вярата на човека, толкова повече се намалява страхът. Щом вярвате, че ще имате хляб, пари, страхът ви ще изчезне. По-рано сте се страхували от глад, сиромашия, а като дойдат хлябът и парите, страхът изчезва. Казано е, че любовта изпъжда страха навън. Значи, който има вяра и любов, той става смел и безстрашен. Когато се говори за обичта или за любовта, хората започват да се страхуват. – Защо? – Защото са пострадали нещо от тях. Коя е причината за това? Тяхното криво разбиране. И в миналото, и днес, хората нямат ясна представа за любовта. Те мислят, че като ги обича някой, той трябва да се жертвува напълно за тях. Те очакват от него всичко, да задоволи всичките им нужди. Като не се оправдават очакванията им, те се разочароват. Не само, че нищо не получават, но онзи, който обича, отнема жизнените енергии на своя възлюбен. Срещнете ли човек, който постепенно съхне, слабее, губи силите си, ще знаете, че някой го е залюбил, или той се е влюбил. Така се проявява любовта на физическия свят, дето на първо място съществуват ограничения и корист. Следователно, който не може да яде и непрестанно съхне, ще знаете, че мнозина го обичат. Който яде много и добре се развива, малцина го обичат. На физическия свят любовта постоянно взема. Друг е въпросът, ако говорите за духовната и Божествената любов. Тази любов постоянно дава, внася живот, светлина и топлина в човека. Какво търси човек на физическия свят? – Възвишената, Божествената любов. Влезе ли в Божествения свят, човек приема енергиите на този свят, и недоволството му постепенно се превръща в доволство. Ако живее само на физическия свят, той ще бъде недоволен. Започне ли да яде, той търси някакъв недостатък в яденето: маслото било лошо, солта била недостатъчна, не било сготвено, както трябва и т.н. Всичко е добре направено, но на този човек липсва нещо. За да придобие това, което му липсва, той трябва да бъде свързан едновременно с трите свята – физическия, духовния и Божествения, за да черпи необходимите енергии за своя организъм. Само така той ще уравновеси силите, които действуват в него и ще живее хармонично. Всички хора се стремят към живота, искат да живеят. Колкото повече време живеят на земята, толкова по-добре за тях. От какво зависи дългият живот? – От правилното разпределяне на енергиите в човешкия организъм. Човек трябва постоянно да пренася енергиите си от физическия свят в духовния, от духовния в Божествения, и обратно: от Божествения свят в духовния и от духовния във физическия. Спре ли на физическия свят и остане ли за дълго време там, той непременно ще се натъкне на ограниченията и на недоволството, които изсушават, изсмукват енергиите му. Такъв човек се радва и скърби, но нито радостта му е трайна, нито скръбта разумна. В първия момент може да се зарадва за нещо, но в скоро време радостта му ще падне под нулата. Скръбта му пък не е разумна. Ще скърби, ще се вайка, без да придобие нещо. След всичко това ще каже за себе си, че е лош. Не е така. Като живее, човек трябва да направи някакво добро. Дали е добър, или лош, важно е всеки ден да прави по едно малко добро. Доброто, което човек прави, уравновесява силите на неговия организъм и му съдействува за освобождаване от ограниченията на физическия живот. И тъй, когато се чувствате ограничени и неразположени, ще знаете, че сте на физическия свят. За да излезете от ограниченията, трябва да влезете в духовния свят, да си послужите с методите, с които там се работи. Приложите ли тези методи, вие постепенно ще се освободите и ще влезете в Божествения свят. Ще кажете, че знаете много неща, но, въпреки това, не можете да се освободите от ограниченията. Не можете да се освободите, защото не прилагате знанието си. Каквото знаете, трябва да го прилагате. Така ще придобиете изкуството, с което да си служите при всички мъчнотии в живота си. Човек трябва да започне с онова, което му е дадено, и постепенно да отива към незнайното. Щом се е родил, той трябва да знае, какво нещо е раждането. Като разбере раждането, ще разбере и смъртта. Щом знае, отде е дошъл, ще знае и къде ще отиде. Като разбере земния живот, човек ще разбере и живота на онзи свят. Къде е онзи свят и какво в същност представя той? Според мнението на някои учени, онзи свят се отличава с пълна свобода, но къде е той, не определят. Той не е на някоя планета, но не е свят и на абсолютна свобода. Освен Божествения свят, във всички останали светове има известни ограничения, по-малки, или по-големи. Ограниченията са условия за минаване от един свят в друг. Те създават известни промени в човека, и така той се движи в различни светове. В този смисъл и смъртта не е нищо друго, освен вътрешна промяна в човека. Като се ражда, човек носи със себе си много желания. Като умре, той се освобождава от желанията си. Желанията са конци, с които човек е свързан за земята. Като умре, тези конци се скъсват постепенно, и той се освобождава. Късането на конците има отношение към неестествените желания. Например, желанията на човека да пие, да краде, да убива са неестествени. От тях, именно, всеки трябва да се освободи. Обаче, има желания, конците на които не се късат. Колкото повече се проявяват, толкова по-силни стават. Желанието към щедрост е естествено. То носи живот. Щедрият дава и това, което обича. Значи, желанията на човека да бъде щедър, милосърден са естествени и свободни. Те му дават свобода да се проявява, както иска. Неестествените и несвободни желания държат здраво човека за земята. Естествените желания представят извор, който постоянно тече. Както водата на извора от предидещия и последващия момент се различава по свойства, така и в естествените желания всеки момент става опресняване. Не можете да задържате желанията си за дълго време, да не жабунясат. Ще отворите крана на чешмата си, да изтичат желанията навън. Което можете да реализирате, още в момента ще го реализирате; което не можете да реализирате, ще го пуснете да изтече. Един ден то пак ще дойде у вас, при по-благоприятни условия за реализирането му. Истинските желания се отличават с постоянен приток на енергия. И когато не могат в момента да се реализират, те пак са непрекъснати. Те оставят своята енергия и чакат времето за тяхното реализиране. Те се втичат и изтичат и постоянно чистят човека. Временно те могат да го ограничат, но в края на краищата го освобождават. Неестествените желания се втичат, без да изтичат, или изтичат, без да се връщат отново в човека. Често хората грешат, защото не знаят, как да се справят с желанията си. Като се натъкнат на някое желание, те го спират, започват да го чоплят, защо е дошло, отде иде, какво носи и т.н. Дойде ли някакво желание в тебе, пусни го да изтече. То ще извърви своя път и пак ще се върне при тебе. Ученикът има желание да учи. Ако желанието му да учи е силно, то е непреривно: тече, обикаля и пак се връща в него. Ако желанието му да учи е слабо, то не може да изтече навън. Тогава ученикът започва да мисли, защо трябва да учи, как и кога да учи и т.н. Силно трябва да бъде желанието за учене. Само така малкото дете може да свърши първоначално училище, гимназия и университет, да стане учен човек. Значи, естествените или Божествени желания са постоянни и непреривни, а неестествените и човешките са непостоянни, колебливи и прекъснати. Да се върнем към основната идея. Физическият свят е свят на ограничения, а Божественият – свят на освобождаване. Как можем да подобрим физическия свят, да го направим сносен? – Като работим с методите на духовния свят. Така ще привлечем енергиите на Божествения свят към себе си. Божественият свят може да ни освободи от ограниченията. Не е лесно да се издигне човек до Божествения свят, но и на земята да е, той пак може да възприема енергии отгоре, да се ползува от Божествените блага и да живее добре. Какво прави водолазът в морето? Слиза долу, за да придобие някакво богатство. Същото прави и човекът. Той слиза на земята, като водолаз, придобива нещо, но, за да не се задуши, вкарват му чрез тръби въздух или кислород. Така той поддържа живота си. Ако Божествената енергия не иде отгоре, човек не би могъл да живее на земята. Като ученици, стремете се да прилагате знанието си. Ако не го прилагате, ще се подпушите, както често запушвате червата си и страдате от главоболие. Причината за главоболието се крие в тънките и дебелите черва. Щом те не са в изправност, и стомахът не работи добре. Щом стомахът не е добре, човек страда от главоболие. За да се справи с главоболието, първо той трябва да тури краката си в гореща вода, после, да изчисти червата си. Щом облекчи червата и стомаха си, главоболието престава. Червата, стомахът не търпят никакво робство. Щом ги подпушите, те започват да протестират, не искат да работят и обявяват стачка. След тях се разстройват и други органи.Ето защо, казвам: Живейте на физическия свят, но приемайте енергии от Божествения свят, за да се справите лесно с ограниченията. Възприемайте Божествената истина, която слиза отгоре, за да придобиете свободата си. Казано е в Писанието: “Истината ще ви освободи.” 38. Лекция от Учителя, държана на 28 юни 1929г. София – Изгрев Книги: * Светът на ограниченията Отворени форми (Младежки окултен клас. Година VIII (1928–1929). Том II. София, 1943) 19 беседи от 8 март 1929 г. до 16 август 1929 г. Начало: 05:00 1929_06_28 Светът на ограниченията.pdf
  18. Hristo Vatev

    1923_06_20 Опити

    Аудио - чете Милен Колев Архивна единица От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Второ издание. Издателство "Бяло Братство", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Опити лекция пред специалния клас — Само светлият път на Мъдростта води към Истината. — Тя постоянно ни весели. Размишление. Чете се темата „Метод за правилно дишане". Знаете ли как се диша правилно? Ще кажете, че правилното дишане подразбира дишане с любов. Друг пък ще каже, че правилното дишане е в зависимост от правата мисъл. Като дишате вие можете да правите различни опити: да дишате ту с двете ноздри, ту с едната. Естествено дишане е, когато поемате въздух през двете ноздри. Според науката за дълбокото дишане в човешкия организъм се забелязват две течения. Ако едно от двете течения вземе надмощие в организма, тогава става известно нарушаване в дишането. В такъв случай дишането вече не е пълно, нито е правилно. Чрез дишането поетата от дробовете храна се разпространява по целия организъм. Когато сте нервни, разгневени нещо, направете следното упражнение: запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра, а през лявата поемайте въздух, като броите мислено до седем. След това не поемайте повече въздух и мислено бройте до десет. После запушете лявата ноздра, а през дясната изпущайте въздуха бавно, ритмично, като броите мислено до девет. Това упражнение помага за регулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка или за усилване на паметта. Това е особено необходимо, когато изучавате някакъв предмет. Сутрин и преди обед ще поемате въздух през лявата ноздра, а ще го изпускате през дясната. Вечер ще поемате въздух през дясната ноздра, а ще издишате през лявата. Ще правите упражнението по 21 пъти на ден: сутрин, преди обед и вечер по седем пъти. Мнозина се смеят на това упражнение — вижда им се дребна работа. Те не знаят, че който не може да прави малки упражнения или не може да решава малки задачи, той не може да решава и големи задачи. Като правите упражнението правилно, ще изпитате особено приятно чувство, приятно разположение на духа си. Като поемате въздух в дробовете си и го задържате известно време, ще усетите едно задушаване, но това именно показва, че имате полза от упражнението. Велика наука е науката за дишането. За дишането са писани книги, които трябва да четете, да видите какви методи се препоръчват там и кои от тях можете да приложите. За да приложите кой и да е метод, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Какво нещо е опорната точка? Всеки възел, в който известна разумна сила се проектира и проявява, се нарича опорна точка. Запример, опорната точка на електрическите лампи е мястото, дето енергията се проявява. Опорни точки са нужни и в живота, и в природата. Като знаете това, можете да разберете какво е предназначението на окултните школи. Предназначението на тия школи е да подготвят ученици, които да послужат за опорни точки на разумните сили в природата, на Божествените мисли. Следователно, когато се намерите в трудно положение, задайте си въпроса дали сте опорни точки на Божествената мисъл или не сте. Каква е разликата между Божествена и човешка мисъл? Божествената мисъл от човешката се различава по своята интензивност, по своята широчина, дължина и дълбочина, както и по своето съдържание. За да направите точна разлика между тия два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в каквото пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се качите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото! Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен. Изпадне ли под влиянието на човешките мисли, човек започва да губи силите си; той ще се демагнетизира, ще прекъсне връзката на Божествените мисли в себе си. Този човек е изложен вече на постоянни съмнения и колебания. Тази е причината за анормалностите в живота на съвременните хора. Всички противоречия, всякаква дисхармония между религиозните хора и общества също се дължат на прекъсване на Божествената мисъл. Като знаете това, трябва да бъдете внимателни по отношение на Божествените мисли, защото и без това те не стигат право до вас. Докато стигнат до вашия ум, те минават през умовете на ред същества от по-високи йерархии и най-после до вас достига едва един лъч от тия мисли. При това помнете, че Божествените мисли посещават човека, когато се намира при най-неблагоприятни условия на живота. Някой може да е цар, но случва, се през целия му живот не го посещава нито една Божествена мисъл. Друг може да е прост, беден, скромен човек, но Божествените мисли го посещават една след друга. Това зависи от душевното състояние на човека. В едно село през лятото настанала голяма суша, вследствие на което всички сеитби били осъдени на изгаряне, на изсушаване. Свещеникът, заедно със селяните, решил да устрои обща молитва за дъжд, в която цялото село да вземе участие. По този случай един баща взел със себе си десетгодишното си момченце и то да присъства на тази молитва. Детето взело със себе си чадър, защото очаквало като отговор на молитвата да вали дъжд. Бащата излязъл от дома си, без да вземе чадър. Защо? — Защото той си казал: Я вали дъжд, я не вали. Той не вярвал в силата на молитвата. Съвременните хора не успяват в живота си, понеже не вярват в това, за което се молят. Те нямат опорни точки в живота си, вследствие на което се колебаят и съмняват във всичко. Обаче, който живее с вяра в положителното, той всякога има опорни точки в живота си. Щом има опорни точки, той ще има и добри резултати. Представете си, че имате две опорни точки А и В, свързани помежду си с тъкан копринен конец (фиг.1). При сегашните условия може ли човек да мине по тази нишка? — Не може. При други условия обаче това е възможно. Но днес никой човек не може да мине по такава тънка нишка. Муха, мравка, комар могат да минат по нея, но не и човек. Ако по някакъв начин се увеличи сцеплението между частиците на този конец, тогава и човек може да мине по него. Ако знаете дебелината на копринената нишка, ще изчислите колко такива нишки трябва да се съединят в едно, за да може човек да мине по тях като по дебело въже. Намерено е, че копринената нишка от бубата е двойна и е дебела 0,026 мм. Следователно едната нишка само е дебела 0,013 мм. Всички сте писали нещо за дишането, всеки е дал поне един метод за правилно дишане, защото мислите, че дишате правилно. Обаче ако проследите дишането на всеки поотделно, ще забележите, че един диша много бързо, друг — бавно, трети — с голямо прекъсване и т.н. За да се уверите в правилността на вашите методи, направете опит с тях. Приложете методите си върху такива хора, които не дишат правилно и вижте какви резултати ще имате.  Като изучавате различните методи за дишане, същевременно търсете причините за неправилното дишане. Защо някога изпитвате разширяване, а някога — свиване на дробовете? Забелязали ли сте в кои случаи се чувствате свободни, разширени господари на положението и в кои — стеснени, ограничени? Когато се намерите между деца, вие се чувствате над тях, свободно говорите, свободно мислите. Това се отразява и върху дишането ви. Щом влезете в общество на учени хора, професори, вие веднага се стеснявате, ограничавате се и не можете да мислите свободно. Това се отразява и върху дишането ви. Това стеснение на човека се дължи на неговите лични чувства. Личните чувства пък са свързани с човешкото самосъзнание. Възрастният човек мисли, че много знае и като изпадне между учени хора, професори, които знаят повече от него, той започва да се стеснява, да се свива, да не се изложи пред тях. Пред учените хора личните чувства на човека го правят смирен, за да не издаде невежеството си. Попадне ли между деца, които не знаят повече от него, той е свободен, господар е на положението. Следователно, когато искате да правите упражнения за дишане или каквито и да е опити и упражнения, вие трябва да имате такова съзнание, каквото имате пред децата. Само по този начин ще придобиете нещо. Стеснявате ли се, както пред възрастните, вие нищо няма да придобиете. Запример, ако искате да приложите някой природен метод за дишане, но се страхувате за резултатите, вие се стеснявате и нищо не придобивате. Други пък правят упражнения за дишане, но бързат по-скоро да свършат. — Не, никакво бързане не се позволява. Направете упражнението спокойно, съсредоточено, за да имате резултат. Иначе ще го механизирате и нищо няма да придобиете. Употребявайте по 5-10 минути за дишане и през това време не мислете за нищо друго. Ако бързате, ще мязате на стари, на възрастни хора. Децата никога не бързат. Като дадете ябълка на някое дете, то ще я обърне оттук-оттам, ще я погледне, ще й се порадва и след това ще я изяде. Ако дадете една ябълка на някой философ, той ще я погледне, ще я остави настрана и ще каже: Аз нямам време сега да се занимавам с такива малки работи. Велики въпроси ме чакат мене. Този философ не знае, че чрез ябълката може да се домогне до ред философски въпроси. Запример, като разглежда листата, цвета, формата й той може да дойде до произхода на ябълката — един важен философски въпрос. Обаче, той я погледне отгоре-отгоре и казва: Ябълка е това, направена от атоми и молекули. Тя принадлежи към предметния, към обективния свят, а аз се занимавам с велики, отвлечени въпроси. Съвременните учени искат да ни убедят, че знаят от какво е направена ябълката. Изследванията, които правят материалистите-учени, са подобни на тия, които може да направи някой прост, невежа човек върху една научна книга. Той взима книгата, но понеже не знае да чете, разглежда я външно и казва: Тази книга е подвързана с еди-каква си кожа. Хартията, от която е направена, е оризова. Вътре е печатана с черно мастило. Обаче, какво е съдържанието на тази книга, какви мисли съдържа, той не знае. Това не е научно изследване. Да изследваш една ябълка външно само и да кажеш каква е материята й, какви елементи съдържа, това не е пълно изследване. Ябълката не се заключава само в материята си. Тя носи живот в себе си, който всеки може да опита. Колкото по-прясна е ябълката, толкова повече живот съдържа. Който вкуси една ябълка и се свърже с нейния живот, само той знае какво представя тя всъщност. Всички растения са свързани помежду си, вследствие на което животът се прелива от едно растение в друго. Всеки ясновидец може да провери това нещо. Цялото растително царство пък е свързано с Божествения свят. Тъй щото, когато вземете един какъв и да е плод, знайте, че той е свързан с Цялото, с плодовете на Божествения свят. Като държите тази мисъл в ума си, вие ще се ползвате от плодовете, от тях ще черпите възвишени енергии. Следователно яжте всякога пресни плодове. Дъвчете ги добре, бавно, за да изсмуквате жизнените сокове от тях. Така приети в организма ви, те ще предизвикат у вас силна реакция към нов живот. В това отношение вие трябва да правите ред опити, да се уверите в истинността на моите думи. Те не трябва да останат само теория, но трябва да се подложат на опит. Когато сте неразположени духом, направете следния опит. Вземете половин килограм пресни, едри, хубави череши и излезте вън в 10 ч. преди обед. Обърнете се към слънцето и започнете бавно, спокойно да ядете черешите. Яжте ги около един час. Тъй щото, от 10 до 11 ч. трябва да сте изяли всичките череши. Освен череши, нищо друго не трябва да ядете. След половин час ще забележите една промяна в състоянието, в разположението си. Това е резултат на черешите. Онези пък, които са чиновници, ще направят този опит по-рано, от 8 до 8 1/2 ч.с. Ще знаете, че за този опит природата определя само половин килограм череши. Ако направите опита при добро разположение на духа си, няма да забележите резултата от него, защото и без това сте били добре разположени. Този опит има смисъл само когато не сте добре разположени. Сега, като наблюдавам лицата ви, както и тия на съвременните хора изобщо, намирам, че всички сте силно напрегнати като пълни пушки, които при най-малкото побутване са готови да избухнат. Вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да се справяте с тази енергия. Ако искате да се ползвате от знанието, което ви се дава в Школата, вие трябва да трансформирате мозъчната си енергия, да я разпределяте правилно по всички мозъчни центрове. Това не се постига лесно, но работа се изисква от ученика. Когато хванете ръката на някой здрав човек, чиято мисъл е интензивна, вие ще усетите изтичане на енергия от него. Ако човек не е здрав и мисълта му не и интензивна, щом хванете ръката на този човек, няма да усетите изтичане на енергия. Ръката му е отпусната, пасивна, без никаква енергия и живот. Този човек е запушен кран. Здравият човек обаче е отворен кран. В него става правилно втичане и изтичане на енергии. Упражнение: Затворете очите си и мислено си представете една череша от едрите доброкачествени череши и мислете за нея пет минути. Ако в това време състоянието ви не се подобри, това показва, че опитът е излязъл несполучлив. За да имате по-добър резултат, направете опита с черешово дърво, окичено със зрели, едри плодове. В този случай мисълта е по-образна, по-ефектна, тъй щото ще може да подейства върху разположението на вашия дух. Понеже атмосферата вън е силно наситена с влага, упражнението не може да излезе много сполучливо. Обикновено влагата препятства на теченията на мисълта. За следния път пишете върху темата „Влиянието на силните и на слабите думи". Ще се спрете само върху силните и слабите думи в положителен смисъл. Ако разгледате думите „любов" и „обич", как мислите, коя от двете думи ще окаже по-силно влияние върху човека и на коя от двете думи влиянието ще бъде по-трайно. И правите, и обратните реакции на любовта са по-силни от тия на обичта. Като кажете на някого „бъди благ" или „бъди добър", кое от двете пожелания ще окаже по-силно влияние? Или ако кажете „бъди милостив", „бъди снизходителен", кое пожелание ще се отрази по-силно върху човека? — „Бъди милостив" ще се отрази по-силно, отколкото „бъди снизходителен". За да се произнесете върху влиянието на думите, за степента на тяхната сила, вие трябва да ги опитате първо върху себе си. Изговорете тихо думите „добър", „благ", „милостив", „справедлив", „търпелив" и др. и вижте какво влияние ще произведат върху вас. Направете този опит главно с такива думи, които имат съдържание и смисъл за самите вас. Сега, като правите упражнението за дишане, сутрин, преди обед и вечер по седем пъти, едновременно с това записвайте в тетрадката си третия стих от трета глава на Евангелието на Йоана. Значи, този стих ще го пишете по три пъти на ден. След всяко написване ще теглите една черта. Всичко каквото пишете, старайте са да бъде чисто написано, на хубава хартия, еднакво голяма за всички. Ще пишете внимателно, чисто, отчетливо. Като свършите упражнението, ще ми дадете листовете си, за да направя свои бележки върху тях. Написвайте стиха преди започване на дишането. Стихът, който ще пишете, е следният: „Истина, истина ви казвам, че ако не се роди някой изново, не може да види Царството Божие". — Само светлият път на Мъдростта води към Истината. — Тя постоянно ни весели. 30-та лекция от Учителя, държана на 20 юни 1923 г., София. Добри навици (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том II. София, 1936) 16 беседи от 7 февруари 1923 г. до 27 юни 1923 г. Начало: 19:00 1923_06_20 Опити.pdf
  19. Аудио - чете Милен Колев Архивна единица От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Второ издание. Издателство "Бяло Братство", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 30 май 1923 г. ОТНОШЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ СИЛИ КЪМ ЧОВЕШКАТА ДУША — Само светлият път на Мъдростта води към Истината. — Тя постоянно ни весели. Размишление. Чете се резюме на 19-та лекция от първа година. Като ученици вие трябва да изучавате силите на природата, понеже те имат отношение към човешката душа. Тъй както сега изучавате природата, от една страна вие я разглеждате като отражение на вашия вътрешен свят, а от друга страна вие разглеждате физическия свят извън себе си и казвате: Това е природа. Не, външният свят, природата трябва да се изучава по особен начин. Представете си сега, че пред окото ви — С, се намира предмет АВ (фиг.1). Вие наблюдавате отвън и не знаете какъв е предметът АВ. Да допуснем, че светлината, на която реагира вашето око, минава през него и хвърля сянка. Понеже лъчите минават през лещата С на окото и се отразяват на другата страна, ние получаваме образ обратен на АВ и по-голям от него — А1В1. Предметът АВ е реален, А1В1 е негово отражение като в огледало. След това вие наново проектирате отражението А1В1 навън. Това отражение въздейства върху центъра на вашия мозък. Това става в няколко фази, които сега няма да обяснявам. След това вие придобивате известна идея за предмета и започвате да го описвате. Предметът АВ може да бъде неодушевен, а може да бъде и човек с височина около 165 см — нормална мярка за средния ръст на човека. Височината на този субект определя неговия стремеж нагоре. Колкото по-висок ръст има човек, толкова по-благоприятни са условията за неговото развитие. И в растителното царство височината на растенията, на дърветата е в зависимост от условията. Когато влизате в гора, в която дърветата са близо едно до друго, ще забележите, че всяко дърво има стремеж да расте на високо. Там се забелязва едно надпреварване между дърветата, всяко едно иска да израсте по-високо от съседните. Този стремеж е много естествен: всяко дърво иска да се издигне над другите, да не го засенчват, да не го лишават от слънчевата светлина. Каква е разликата между ниския и високия човек? Като говорим за нисък и висок човек, трябва да имаме предвид в какво отношение този човек е нисък или висок. Има няколко вида височини: физическа, морална и интелектуална. Лесно е човек да измери своята физическа височина, но как ще измери моралната и умствената си височина? Тъй както разглеждам този въпрос, той е отвлечен. Защо? Защото не виждате вътрешните връзки на живота. В това отношение всяка наука е дотолкова реална, доколкото има приложение в живота. За всяко нещо трябва да имате ясна представа, да не се заблуждавате, да не губите времето си напразно. И тогава ще знаете, че истинският, реалният живот е духовният, защото величините, с които той борави, са постоянни, неизменни. Мислите ли, че отражението, което се е получило във вашия мозък, ще ви даде истинско понятие за предмета? Запример, срещате един човек, който ви се вижда интелигентен, благороден, учтив. Това е първото впечатление от този човек. След една година вие имате вече съвсем друго мнение за него. Казвате, че този човек не е толкова благороден и интелигентен, както сте мислили. Какви доказателства имахте първоначално, въз основа на които казахте, че този човек е благороден и интелигентен? Ако запитате един математик за отличителните белези или признаци на нещо, той веднага ще ги изтъкне и после, въз основа на тях ще може да решава всяка задача из областта на математиката. Щом може да решава всяка задача, той е първокласен математик. Следователно първокласен математик е онзи, който може да решава не само съществуващите досега задачи в космоса, но и ония които тепърва ще предстоят да се решават. Той решава всички задачи 100%. Второкласният математик решава 75% от дадените му задачи, а третокласният само 25% от всички задачи. Последният математик ще ви бъде най-малко полезен. Ако в 25 случая ви осветли и напъти, в 75 случая ще ви заблуди. Такива степени, такива категории срещаме и в моралния живот на хората. Първокласен моралист е онзи, който решава задачите си 100%, второкласен е е онзи, който решава задачите си 75%, а третокласен — който решава задачите си 25%. Колко задачи ще решите, ако имате един учител от трета категория? — Едва 25%. Мислите ли, че този учител ще ви изведе на път със здрав гръбнак? Вие ще срещнете първокласния учител на физическия свят, второкласния — в духовния, а третокласния — в Божествения свят. Като норма за всяко нещо аз взимам мярката 75%. Ако искате да знаете колко сте силен, вземете чувал от 100 кг тежест и се опитайте да го вдигнете. Ако не можете, ще знаете, че не сте първокласен юнак. Ще извадите от чувала 25 кг и ще се опитате да го вдигнете. Ако можете да го вдигнете, вие сте юнак от втора степен. Който може да вдигне чувал тежък 25 кг, той е юнак от трета степен. И тъй, всяка идея, която минава през ума ви, трябва да бъде точно определена. Щом идеите ви са ясни, строго определени, вие ще прогресирате все повече и повече, докато дойдете до постепенно увеличаване на процента. Ако някога сте решавали 75% от задачите си, после ще решавате 76%, 77%, докато един ден стигнете до 100%, когато ще влезете в категорията на първокласните ученици. Тези ученици живеят в Божествения свят, дето всичко е живо, интелигентно. В Божествения свят всички същества мислят.  И краката на тези същества мислят както главите им. Те решават задачи с краката си така, както ги решават с главите си. Съществата от Божествения свят имат форма на кръг и живеят в центъра на този кръг. От центъра на този кръг (фиг.2) излизат радиуси към всички точки на кръга. Тези радиуси са проекции на мислите, които показват, че всяка частица, всяка клетка на тези същества е жива, интелигентна и способна да мисли. Те проектират своето съзнание навсякъде. Животът в този кръг се отличава с висша интензивна деятелност. В Божествения свят всичко е в пълнота — 100%. В ангелския свят деятелността се намалява, става 75%. Щом слезете на физическия свят деятелността се намалява още повече. Там имате 25% съзнателна деятелност и 75% — несъзнателна. С други думи казано: на физическия свят 25% от съществата са будни, а 75% — спят; в ангелския свят 75 % са будни, а 25% спят. В Божествения свят 100% от съществата са будни. Това всеки може да провери в себе си. Някога умът ви е буден, светъл, мислите добре. Някога обаче настава едно умствено помрачаване, не можете право да мислите. Понякога вие мислите, че сте разрешили всички въпроси в живота си; друг път мислите, че ни що не сте разрешили. В коя категория сте попаднали, когато мислите, че нищо не сте разрешили? (— В третата.) — Според мене вие сте в по-долна категория: четвърта, пета и т.н. Ако бяхте в трета категория, вие щяхте да имате норма — 25%. Вие сте по-долу от категорията на 25%, дето се раждат илюзиите на живота. Тази е причината, когато с вас стават бързи резки промени. Днес мислите едно, утре — друго. Днес вярвате в приятеля си, утре се съмнявате в него и започвате да го подозирате. Сега, давали ли сте си отчет на какво се дължат бързите промени, които стават с всеки човек? Всяка промяна, която създава низходящи състояния у човека, се дължи на прекъсване връзката между Божествения и човешкия свят или на прекъсване връзката между умствения и сърдечния свят. Такива прекъсвания стават и в моралния свят. За да запази своето добро състояние, за да не стават резки промени в човека, той трябва да възстанови връзката си с Божествения свят, да възстанови връзката между ума и сърцето си. Да възстанови връзката си човек с Божествения свят, това значи да възстанови връзката между ума, сърцето и волята си. Когато наруши тази връзка, човек изпада в голям мрак, в тъмнина на съзнанието, ходи натук-натам, лута се, никъде не може да намери подслон. Коя е причината за това състояние? Причината за това са неговите приятели, с които той е бил свързан. Той се е свързал с приятелите си в момента, когато те са били в залез слънце, т.е. когато са били на почивка. Всеки е изпитвал това състояние: ходите от врата на врата, тук хлопате, там хлопате — никой не ви отваря. Като се почувствате самотен; изоставен, казвате: Не си струва човек да живее, не съществува приятелство в света. Кой е виновен за това? Вие сте виновни. Погрешката е у самите вас. Вие сте избрали най-неблагоприятния момент за посещение. Когато искате да посетите един свой приятел, идете при него през деня, когато слънцето грее, когато е буден, а не когато спи. Как може човек да се освобождава от мрачните състояния на своя дух, от тъмните състояния на своето съзнание? За да се освободи от тези състояния, човек трябва да отправя мисълта си към Божественото съзнание, което прониква целия космос и да се свърже с него без никаква критика, без никакво колебание и съмнение. Ако успее да направи това, той ще изпита едно приятно настроение, което ще се превърне в хубаво, топло чувство; чувството пък ще се превърне в светла възвишена мисъл. И тогава човек няма да усети как мрачното му състояние ще изчезне, ще се вдигне от съзнанието му, както се разкъсват облаците от мрачно, потъмняло небе. В някои случаи светските хора се справят с тези състояния по-лесно, отколкото окултните ученици, понеже те развиват своя практически ум и си служат само с една философия. Те не се хвърлят от една философия на друга, не търсят и не се спират върху възгледите на различните философи, както често постъпват някои окултни ученици. Запример, те се спират върху възгледите на някои философи за обективния и външния свят и за субективния и вътрешния свят и казват, че субективният свят, т.е. това което човек преживява в себе си, е по-реално от онова, което го заобикаля отвън. Всъщност, субективният свят има свое отражение в обективния свят и обратно: обективният свят има свое отражение в субективния. С други думи казано: всеки външен обект се отразява у човека, в неговия субективен свят. И всяко субективно преживяване на човека има свой външен израз. Докато външният свят се отразява във вътрешния свят на човека, той не е още в реалността на живота. И докато вътрешният му свят се отразява във външния, човек не е още в реалността на живота. Божественият свят е абсолютна реалност, без никакво отражение. Когато се качите на една добре узряла круша и опитате плодовете й, трябва ли да се интересувате от сянката на тази круша? Следователно, докато се интересува от субективни и обективни неща, човек живее със сенките на нещата. Той е далеч още от истината. Запример, дойде някой при вас и ви казва, че еди-кой си говорил лоши думи по ваш адрес. Вие веднага се настройвате и сте готови да скъсате всякакви отношения с този човек. Защо бързате да се настройвате против този човек? Преди всичко това е субективни преценка на тия думи, както от страна на онзи, който ги предава, така и от ваша страна. Отде знаете какво се съдържа в думите, които вие наричате обидни? Може би този човек е имал съвсем друго нещо в ума си, когато е изказал тия думи и по някакво особено съвпадение на условията, те са прозвучали неправилно в ушите на онзи, който ги предава. Хората изобщо се подават на известни съвпадения на нещата, повлияват се от тях, вследствие на което си създават криви понятия. Това се забелязва в обикновените отношения на хората, това се забелязва и в науката. Такова съвпадение съществува между материята и духа, поради което хората приемат материята за нещо реално, а духа — за нещо нереално. Съвпадението се заключава в това, че понеже умът на човека възприема външните впечатления чрез материята, той приема нея за нещо реално. Дали ще пипне нещо, дали ще го вкуси, дали ще го помирише, дали ще го види или чуе, човек все ще си послужи с едно от петте физически сетива, затова той казва, че всичко в света е материя. Човек не се спира да размисли, че като пипа с ръцете си, те не са нищо друго освен щипци, с които духът си служи. Материята представя щипците на онзи интелигентен фактор — духа, който истински проверява и изучава нещата. Ако духът не действаше в ръката, в езика, в носа, в окото и в ухото на човека, той не би познавал нито външния, нито своя вътрешен свят. Значи, материята представя външни пособия, чрез които духът си служи. Материята представя съвкупност от живи, но спящи същества, с които духът си служи като със спомагателни средства, за да се прояви той на физическия свят. Без материя духът не може да се прояви. Материята е сбор от спящи същества; духът е сбор от пробудени същества, които всеки момент са готови за дейност, за творчество. Когато човек спи, всички образи за него са разхвърляни; когато е буден, всички образи за него се намират в една последователна, непреривна връзка. Ето защо, когато се казва, че човек е материалист, това показва че той е в спящо състояние, спящ дух. Когато се казва за някой, че е духовен човек или идеалист, това показва, че той се е събудил вече, станал е от дълбок сън. Когато се казва за някой, че е Божествен човек, това показва, че той е започнал вече да работи, да твори. И тъй, материалистът спи, духовният се събужда, а Божественият човек работи. Това са състояния, през които човек минава не само веднъж, но няколко пъти през живота си. Те се преповтарят. Съвременните хора, и специално окултните ученици, като не познават тия неща, като не познават тайните на природата, мислят, че всичко могат да постигнат по магически начин: като мръднат магическата пръчица, всичко се нарежда според желанието им. Обаче те виждат, че не става така. Някой намисли нещо, вижда му се проста работа. Щом се заеме да го направи, вижда, че нищо не излиза. Друг намисли да напише нещо грандиозно, но като седне да пише вижда, че не е така лесно, както си го е представял. Всяка Божествена идея или всяко Божествено чувство, които проникват в ума и сърцето на човека, са строго определени. Те не търпят никакъв недоимък, нито най-малък излишък. Ако можете да ги изразите точно, както сте ги възприели, вие сте си послужили с магическата пръчица. Така изнесени идеите или чувствата внасят пълно задоволство, пълно удовлетворяване в човешката душа. Ако не се изнесат по този начин, в душата на човека остава известна празнина, която той иска по някакъв начин да задоволи. И ако не попадне на някаква Божествена идея или на някое Божествено чувство, той ще запълни празнотата в себе си с нещо човешко, което ще му създаде ред мъчнотии и страдания. Сега, като млади пред вас стои бъдещето ви, за което трябва да работите. Едни от вас изучават математика, други — философия, трети — музика, четвърти — художество и т.н. Всичко това цел ли е в живота ви? — Не, изучаването на разните науки не може да бъде цел в живота на ученика. Те са само средство за постигане на нещо. Защо? Защото ако влезете в Божествения свят, ще видите, че науките там имат съвсем друго разпределение в сравнение с тези на земята. На земята науката служи само да свърже ума, сърцето и волята на човека в едно, т.е. да възстанови връзката между тях. Щом се възстанови връзката между ума, сърцето и волята на човека, едновременно с това се възстановява връзката му с Божествения свят, с Бога. Без тази връзка човек не може правилно да мисли, нито може правилно да расте и да се развива. При сегашното ви развитие 75% у вас е съмнение, колебание, а 25% само е положителното. Щом е така, дръжте положителното като основа на живота си и върху него градете. Съмненията оставете настрана, не се занимавайте с тях. Те са чужда, опасна област, в която не трябва да влизате. Като ученици вие трябва да усилвате волята си, без да бъдете своенравни; вие трябва да развивате морални чувства в себе си, без да се афектирате; вие трябва да давате предимство на идеи в ума си, без да се спирате върху преходни мисли. По този начин само можете да развиете в себе си нещо постоянно, положително, на което всякога да разчитате. За следния път ще ви дам темата: „Най-определената мисъл в човешкото съзнание". Тази тема се отнася до сегашното ви развитие, а не до това което някои автори, изобщо някои учени или философи разбират. Сега искам да отговоря отчасти на въпроса отде произтичат противоречията в живота. Представете си, че точка А на фиг.3 е едно мислещо същество, което проектира мисълта си по направление на точка В — един жив обект. Изобщо, човешката мисъл всякога се проектира към някой жив обект. Някой казва, че мисли за тебешира. — Не, човек не може да мисли за тебешир, за черна дъска или за друг някакъв неодушевен предмет. Човек може да мисли за неодушевени предмети дотолкова, доколкото те са свързани с даден човек, с някое живо съзнателно същество. Човек може да мисли само са живото, за съзнателното, за благородното, за възвишеното в света. Вън от това мисъл не съществува. Ако едновременно и съществото D (фиг. 3) проектира мисълта си към В, тогава А и D имат една обща допирна точка в своята мисъл. Това е първата среща на тия същества на физическия свят. Ако съществото D има по-голям стремеж и пожелае да се влее в А, последното същество ще изпита желание да бяга. Защо? — Защото не може да издържи на това напрежение, на тази силна енергия. В него може да стане експлозия, вследствие на което той има желание да бяга. Съществото А се намира вече в известно противоречие. Значи голямата любов на хората понякога е причина за противоречия в живота. За да се спасят съществата А и D от противоречия, на помощ им идва друго едно същество С, с по-високо съзнание, с по-голяма интелигентност от тяхната и започва да ги привлича към себе си. Те веднага насочват мисълта си към този нов обект С, отправят енергиите си към него и по този начин намират цел в живота си. В този случай целта на съществата А и D става по-възвишена. Те започват да се движат не само на физическия, но и в духовния свят, като образуват триъгълника АСD. Следователно, за да се създаде цел или някакъв висок идеал в живота на човека, той непременно трябва да свърже мисълта си с друго някое същество, а после и двамата заедно да отправят енергиите на мисълта си към трети висок, възвишен център — С. Този център, този обект може да бъде Бог. Само при това положение човек ще се освободи от противоречията. Тъй щото, когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център — С, общ и за двамата. Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое възвишено същество, което да е в състояние да регулира енергиите на съществата А и D. Иначе, остане ли да преливат енергиите си един в друг, те ще се сблъскат, ще експлодират, ще се изгубят в пространството. За да не стане това, на учениците във всички школи се казва: Ученикът трябва да има едно верую, един идеал, една цел! Дали сте музиканти, поети, философи или учени, на всички се проповядва любов към Бога. Нека Бог бъде центърът С. Нека Той бъде обектът, към когото всяка душа се стреми да прелива своите енергии. Само при това положение човек ще има цел, която ще осмисли неговия живот. Следователно и на вас казвам: Самоопределете се! Това значи: създайте си такъв идеал, такава цел, такава идея, такъв обект, към който безопасно да отправяте енергиите си. Този обект може да бъде само Бог. Двама по двама, всички хора трябва да се отправят към този обект. Когато в отношенията на двама души се яви най-малка дисхармония, най-малко противоречие, това показва, че те са изменили на своето верую, изгубили са идеята си, изгубили са целта, към която първоначално са се стремили. И тъй, докато човек отправя мисълта и чувствата си към един център С, с по-високо съзнание от своето, той всякога ще се ползва от светлината на това съзнание, която постепенно ще се усилва. Раздвои ли се съзнанието на човека, той се намира вече пред още един център С1, вследствие на което светлината му намалява. В този случай противоречията са неизбежни. Защо? — Невъзможно е едно семе да се посажда и да расте едновременно на две места. Невъзможно е един орех да се посажда на две различни места. Обаче след време, когато този орех израсте и даде десет ореха, има възможност вече тия десет ореха да се посадят на десет различни места. И в този случай десетте ореха пак ще имат един общ център С, към който ще се стремят. Този общ център е слънцето. Следователно, когато двама души се обичат, енергиите им трябва да се отправят към общия център С, с който заедно да образуват триъгълника АСD. Други двама души пак ще образуват триъгълник помежду си и т.н. Обаче между всички триъгълници ще има известно съотношение. Всички триъгълници ще имат общ център С. Само при това положение душите могат правилно да се развиват. Докато този закон се спазва, и хармонията между душите няма да се нарушава. Не се ли спазва този закон всякаква хармония изчезва. Когато учениците в класа нямат хармонични отношения, причината за това се дължи на неспазване на закона. Много от учениците се намират във фазата на преливане на енергиите. На физическия свят те се намират на онзи пункт, дето стават експлозии. На това място именно се образуват бомби. Ако дадено желание се отправи към един обект, който е експлозивно вещество и това желание успее да се излее в известна форма, достатъчно е най-малкото сътресение, най-слабата запалка, за да стане голяма експлозия. Всяко подпушено желание у човека е в състояние да произведе експлозия. Запример, синът на някой богат човек иска да учи, да следва в странство, обаче бащата се противопоставя на това желание. Синът видимо се примирява, но вътрешно през целия си живот той таи скрито недоволство и неразположение към баща си, което един ден неизбежно ще експлодира. За да не изпада в такива състояния, ученикът трябва да различава желанията си — кои са човешки и кои — Божествени. И тогава на Божествените да дава ход, а човешките да ограничава и спира. Всяко Божествено желание, всеки Божествен импулс трябва да се реализира. И живота ви да коства, Божественото трябва да се реализира. Който веднъж само е спрял или ограничил Божественото в себе си, той винаги е съжалявал. Няма по-страшно нещо за човека от това да спре хода на Божественото начало в себе си. Когато такава душа замине за онзи свят и разбере какво е направила, тя започва горчиво да съжалява и пожелава отново да се върне на земята и да изправи погрешката си. Всяко нереализирано Божествено желание остава празнина в човека. Това състояние може да го доведе до известно умопомрачаване. И наистина, всеки човек, който се е усъмнил в Бога или който се е опитал да противодейства на Божественото начало в себе си, той е завършил с полудяване. Това са опитали мнозина. Ползвайте се от опитността на тия хора. Всяко съмнение е губене на основа, почва в живота, губене на опорна точка. Пазете се от съмнения, за да не губите правата насока на живота си. Мислете всякога право. Отправяйте мисълта си нагоре към центъра С и от нищо не се безпокойте. — Ама еди-кой си ме обиди. Той е виновен, за да се отклоня от пътя си. — Не, никой човек на земята не може да бъде сто на сто виновен. Всякога търсете в себе си вина 50% и в ближния си 50%. Припишете ли всичката вина на него, въпросът ще остане неразрешен. Въпросите могат да се решават при положение, щото всеки човек за всички случаи да счита себе си 50% виновен, а останалите 50% вина да разпредели между окръжаващите. Следователно, не ограничавайте Божественото в себе си, нито го унижавайте. То придава цена на човека. Като знаете това вие трябва да бъдете внимателни към всяка душа, към всеки човек заради Божественото в него. В Божествения свят душата представя математическа формула със строго определена величина и стойност. Уважавайте душата заради стойността, заради цената, която Бог й е определил. Унижите ли своята душа или душата на когото и да е, неизбежно ще ви сполетят нещастия. Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. Признайте искрено, дълбоко в себе си, че не сте използвали условията, които ви са били дадени, вследствие на което и сега, и в бъдеще ви предстои много работа. Всеки човек е имал добри външни и вътрешни условия; всеки е имал дарби, които не е използвал както трябва. Мнозина, било от смирение или по друга някаква причина, отричат своите дарби. Не, всеки човек разполага с известни дарби и способности, които той трябва да развива, да прилага в живота си. Ако не зачита своите дарби, човек всеки ден ще отлага да работи за развитието им или изобщо ще отлага работата си от днес за утре, докато един ден се намери в положението на онзи слуга, който заровил в земята дадения талант от господаря си. Такова е положението на пияницата, който всеки ден отлага решението си да не пие и все продължава да пие. Той става сутрин със строго решение в себе си, че от днес няма вече да пие. По едно време излезе из града и като види някоя кръчма, отбие се за малко да изпие само една чашка винце. Щом изпие една чашка, пожелава да изпие втора, трета, четвърта и се връща у дома си съвършено пиян. Като изтрезнее съжалява, ме е пил и пак взема решение да не пие. Щом е взел такова решение, той трябва да тури чаша чиста вода пред себе си и да си каже: От днес нататък преставам да пия вино. След това да вдигне чашата със студена вода и да не търси никакво вино, да не се отбива в кръчмите. Обещае ли това в себе си, той трябва абсолютно да го изпълни. Никакво отлагане на обещанията! Като изнасям този пример, аз нямам предвид някого, но говоря изобщо за човешките прояви. Човешкото се проявява по един и същи начин, но в различни форми. Срещате двама приятели. По едно време те се скарват помежду си. Единият каже една обидна дума на другия. Вторият му каже няколко. Първият си казва: Съжалявам, че казах тази обидна дума на приятеля си. Искам да се примиря с него, но преди да се примиря ще му кажа още нещичко, че да ме разбере. Той отива при приятеля си, каже му още една-две думи, но приятелят му се разгневи, каже му няколко тежки думи и вместо да се примирят, те още повече обтягат отношенията си. Защо трябваше да се каже тази дума? За да разбере. Нека остане поне една неразбрана дума в живота на приятеля ти. Често мирът на човека зависи от една неразбрана дума. Как може от незнанието на една дума да зависи мирът на човека? Представете си, че имате в джоба си един хубав скъпоценен камък. След вас вървят няколко души, на честността на които не може да се разчита. Те не знаят, че в джоба ви има такъв хубав скъпоценен камък. Вие се обръщате към тях, изваждате от джоба скъпоценния камък, показвате им го и казвате: Този скъпоценен камък е мой. От този момент спокойствието, мирът на тези хора се нарушава. Те започват да мислят по какъв начин да вземат скъпоценния камък. Едновременно с това и вашето спокойствие се нарушава. Вие долавяте мисълта и желанието на тези хора да ви оберат и това започва да ви безпокои. Скъпоценният камък трябваше да остане в джоба ви и никой да не знае за него. По този начин щяхте да избавите от изкушение и себе си, и тях. Следователно, когато приятелят ви дойде при вас, не му казвайте последната ваша мисъл, не му казвайте последната си дума. Нека тази мисъл, тази дума останат за него неизвестни, неразбрани. Всеки човек трябва да има една мисъл, едно чувство или поне една постъпка, неизявени и неразбрани за другите. Всеки човек трябва да има един хикс, т.е. нещо неизвестно за другите. Ако той няма някакъв хикс в себе си, работите му няма да вървят добре. Забелязано е, че последната дума, последното чувство, които човек може да изкаже или да изяви навън, всякога развалят работите. Закон е това. Друго нещо, което всякога трябва да имате предвид, е въпросът за погрешките. Запример, когато обидите някого, не се оправдавайте с това, че той ви е предизвикал, но потърсете вината в себе си. Погрешката, която вие нравите, засяга вас; погрешката, която другите правят, засяга тях. Следователно няма защо да се утешавате или намалявате вината си с това, че и другите грешат. Същото положение се отнася до мислите и чувствата на човека. Когато мислите на човека са прави, чувствата и постъпките му ще бъдат на мястото си. Изобщо, има пълна зависимост между мислите, чувствата и постъпките. Човек не може да има благородни чувства, а изопачени мисли и постъпки. Някои философи поддържат мисълта, че човек може да не бъде учен, но да е благороден по сърце. Това е възможно. Защо? Защото външната ученост или неученост не подразбира още култура на душата. Когато човек е благороден по сърце, той има вътрешна, природна интелигентност, без да е учен външно. Умен човек в положителен смисъл на думата е онзи, който едновременно е добър и силен. Силата на умния зависи от неговия морален устой. Добър човек може да се нарече онзи, който има поне една основна идея в живота си, към която се стреми. Като ученици на окултна школа от вас се иска да пазите пълна хармония помежду си. За да се постигне тази хармония, вие трябва да си създадете нова мисъл, а не само да повтаряте дадените в Школата формули и правила. Всяка формула, всяко правило имат значение дотолкова, доколкото могат да наведат ученика на мисъл. Ученикът трябва да мисли по съвършено нов начин. Не е въпрос да повтаря едни и същи мисли. Повторението на нещата не води към знание. Каквито и да са условията, при които живеете, те ни най-малко не могат да пречат за приемане на новото. Който чака да дойдат благоприятни условия за него и тогава да приеме новата мисъл, той е на крив път. Като проследите историята на човешкото развитие, ще видите, че най-великите и гениални хора, както и великите Учители на света са били поставени при неблагоприятни условия. Тяхното величие и гениалност се заключават в това, че са могли да превъзмогнат неблагоприятните условия. Всеки човек, който е бил поставен при добри условия на живота, в края на краищата всякога е пропадал. Всеки, който е дошъл на земята, е започнал от елементарните неща. Той нищо не знае, но започва да учи и постепенно придобива знания. Ето защо и най-елементарните работи му се виждат мъчни. Когато се дават задачи на децата, в първо време те се намират в чудо, но постепенно започват да ги решават, да им се виждат лесни. Ще кажете, че геният се ражда готов и няма защо да учи. Наистина, гениалният се ражда гений, но за да развива своята гениалност, трябва да работи, да учи. Какво е нужно на ученика, за да учи? Светлина. Без светлина никой не може да учи, никой не може да се развива. Представете си, че влизате в стая, добре осветена. Вие сядате пред масата и започвате да учите. В това време някой влиза в стаята и завъртва ключа, откъдето идва светлината, и вие преставате да учите. Щом не можете да учите, не можете и да мислите. Кой може да ви отнеме светлината? Който ви я дава. Следователно вие зависите от Онзи, Който дава светлината. Той държи ключа на светлината — от Него зависи да учите или да не учите. Светлината не носи знания, но тя е условие за придобиване на знания. Дето е светлината, там са и знанията. Мнозина искат да знаят кое учение е право. Това може да се докаже много лесно — не с думи, а на опит. Нека двама души — единият последовател на новото учение, а другият на старото учение, посадят царевица, запример, и следят за нейното израстване. Царевицата на онзи, който следва и прилага новите идеи, ще има голям, здрав кочан, с едри, хубави зърна. Кочанът на втория ще бъде слаб, хилав, с дребни царевични зрънца. Първите зрънца ще бъдат по-доброкачествени от вторите. Какво по-голямо доказателство искате от това? Всяко учение, което просвещава ума, облагородява сърцето и усилва волята, е Божествено учение. Щом е Божествено, то е право учение. Всяко учение, което помрачава ума, огрубява сърцето и отслабва волята, е човешко. Следователно, докато огрубявате, вие сте на крив път. Щом се облагородявате, вие сте на прав път. И тъй, всички трябва спазвате закона на триъгълниците, понеже той разрешава противоречията в живота. Да допуснем, че имате две разумни същества А и В (фиг.4), които се движат едно срещу друго. В пътя на тяхното движение те ще се натъкнат на ред недоразумения, които ще свършат с експлозия. За да избегнат експлозиите помежду си, те трябва да насочват енергиите си нагоре, към възвишения свят С и там да се срещнат, също трябва да направят и съществата А1 и В1 . Те трябва да отправят енергиите си към центъра С1. Ако други две същества А2 и В2 имат отношения, и те трябва да отправят енергиите си към центъра С2. По този начин всички хора ще се срещнат в центровете С, С1, С2 на триъгълниците АВС, А1В1С1, А2В2С2 и ще се движат по права линия. Правият път на движение на отношенията между хората е през центровете С,С1, С2. С други думи казано — всички неща са постижими само в Божествения свят. За Божественото всичко е възможно. Всички Божествени идеи могат да се реализират сто на сто, а човешките — отчасти. Това са нахвърляни мисли, върху които трябва да размишлявате, да си дадете отчет докъде сте достигнали в умствено, сърдечно и морално отношение. Като знаете с какво разполагате, вие можете да застанете на солидна основа. И тогава каквото знание и каквито опитности придобиете чрез ума, сърцето и волята си, ще ги използвате за добро. Като изучавате себе си, като изучавате ближните си, все ще видите една малка дисхармония, но тя не трябва да ви смущава. Докато живеете на физическия свят, дисхармонията е необходимо условие за растенето ви. Тя представя малко противодействие, поставено на пътя на всеки човек, за да има какво да преодолява. Като преодолява препятствията и мъчнотиите в живота си, човек постепенно расте. Тъй щото дисхармонията, противоречията в живота на човека са необходими за неговото растене и развиване. Каквото и да ви се случи, не се страхувайте. Използвайте всичко за добро. Природата работи за доброто на онези, които я разбират, които мислят, чувстват и постъпват правилно. Това са разумните хора в света. Като се вглеждате в живота на умните хора, ще видите, не те правят повече грешки от глупавите. Можете да направите изчисление, да видите в колко на сто от постъпките на умните има грешки и в колко на сто на глупавите. Ако при решаването на една задача направите 75 на сто грешки, това показва, че не сте от много умните хора. Един ден, когато решите задачите си, ще видите, че всички мъчнотии, всички препятствия и противоречия, които сте срещнали на пътя си, са допринесли нещо за постигане на вашата главна цел. Тъй щото дали вярвате в Бога или не, всички ще имате големи мъчнотии на пътя си, които непременно трябва да преодолеете. Колкото по-лесно ги преодолявате, толкова по-голям морален устой или толкова по-здрав морален гръбнак имате. Ако моралният гръбнак на ученика е здрав, неговата нервна система ще може да издържи и най-големите сътресения. Окултизмът е велика лаборатория, в която се работи с различни киселини и основи. Най-малкото невнимание от страна на ученика при опитите с тия киселини и основи може да му коства скъпо. Природата е жива, разумна. Тя плаща скъпо на всички, които се отнасят към нея с незачитане. Който е дошъл веднъж на земята, той неизбежно ще влезе в ръцете на природата, която ще го постави на ред изпитания и мъчнотии. За да издържи на всичко това, човек трябва да бъде чист. Попадне ли веднъж в ръцете на природата, той ще изпита нейните закони и методи. Тя не прави изключение за никого. Когато влезе в училището, ученикът може да поплаче малко пред учителя си, да каже, че не е разбрал или че не е наумил урока си и учителят ще го извини. Обаче природата никого не извинява. Тя казва: Който е дошъл в моето училище, той ще учи, ще работи и ще прилага. Тук сълзи не се приемат. Тук не е място за плач, за обезсърчение. Тук е място само за учене и за работа. — Ама аз се обезсърчих. — Обезсърчението не разрешава задачите. — Отчаях се вече, не ми се живее. — Щом си се отчаял, ще те изпратят там, дето хиляди същества ще те безпокоят, ще те бодат с остена си, докато те заставят да работиш, да изпълниш волята Божия. Остен има и за окултните ученици. Природата обича само ония, които учат. Ние взимаме ученето в най-широк смисъл. Природата разполага с много школи, в които се изучават много науки, много изкуства. Велико бъдеще стои пред вас. Всички хора са дошли на земята да се готвят за велико бъдеще. Каквито изпитания и нещастия да ви дойдат, не се обезсърчавайте. Считайте, че те са дадени за ваше добро. Много хора са недоволни от живота на земята. Те съжаляват, че са дошли тук да страдат. Какво ще кажете тогава за съществата, които живеят под земята? Ако могат да излязат на повърхността на земята, те ще считат това за привилегия, за велико щастие. За тях вашият живот е велик идеал. Вие считате вашия живот за мъчение. Защо? Защото го сравнявате с живота на по-напредналите от вас същества. Когато някой милионер изпадне до положението на последен бедняк, той ще бъде щастлив, ако от време на време получава някаква малка сума. Той може да изгуби сто милиона лева, но ако отново спечели един милион само, ще се счита щастлив човек. Следователно най-важно за човека е това, с което разполага в даден момент. Природата не търпи излишъци. Тя определя за всеки човек само толкова материя и енергия, колкото е нужна за растенето му. И тъй, дълбокото, силното, което взима участие в чувствата, мислите и постъпките ви, е Божественото начало у вас. В Божественото винаги има идейност, честност, справедливост, искреност — както към себе си, така и към окръжаващите. Всичко най-добро се крие в Божественото — и наука, и музика, и изкуство. За да изучавате вложеното в себе си, вие трябва да познавате математиката, защото тя се включва и в науката, и в музиката, и в изкуствата. За разрешаване на математическите проблеми се иска висок морален живот. Без този живот нищо не можете да постигнете. Съвременната наука се основава на онзи висок морал, който християнството поставя като почва, като обнова на живота. Тайна молитва. — Само светлият път па Мъдростта води към Истината. — Тя постоянно ни весели. 29-та лекция от Учителя, държана на 30 май 1923 г., София Книги: * Отношение на природните сили към човешката душа Добри навици (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том II. София, 1936) 16 беседи от 7 февруари 1923 г. до 27 юни 1923 г. Начало: 19:00 1923_05_30 Отношение на природните сили към човешката душа.pdf
  20. Hristo Vatev

    1923_04_11 Житно зърно / Житното зърно

    Аудио - чете Милен Колев Архивна единица От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Второ издание. Издателство "Бяло Братство", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 11 април 1923 г. ЖИТНО ЗЪРНО Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Четоха се резюмета от седма и осма лекция на първата година. Чете се тема „Полза от съня". Представете си, че точка С (фиг.1) е семка, резултат на нещо. Тази семка може да бъде от какъв и да е плод, от житно зърно и др. Какво трябва да правите с тази семка? — Да й дадете условия да се развие. Колко елемента са необходими за проява на скритите сили в семката? Първият елемент е почвата, изразена с правата линия АВ. Почвата, от своя страна, представя резултат. Тя е материя, изостанала в развитието си. Тя не е завършила своята еволюция. Според някои окултисти материята представя спящи духове в природата. Работата на семката в дадения случай се заключава в това, да събуди тия духове. На научен език казано: Работата на семката седи в това, да преведе потенциалните сили на почвата в кинетически. Вторият елемент, необходим за развиване на семката, е светлината. При падането си върху семката светлината образува ъгъла nmp. За да се развие семката, трябва непременно да възприеме слънчевите лъчи, които падат върху нея. Третият елемент, необходим за развитието на семката, е влагата, която пада върху нея във вид на пара или във вид на дъжд. Щом има тия три условия, семката може вече да се развива. Първото движение, което семката ще направи, е разклоняването й надолу към центъра на земята. После тя се отправя нагоре към центъра на слънцето. При това раздвояване на семката в две посоки, надолу и нагоре, се забелязва известно съответствие между корените и клоните. На всеки корен отговаря по един клон и то така: на всеки голям корен отговаря голям клон; на малкия корен отговаря малък клон. Оттам, когато един корен или коренче изсъхне, с него заедно изсъхва и съответният на него клон или клонче. Ако проследим развитието на човека от първичната клетка, ще видим, че и той е създаден от делението на тази клетка на две части във вид на две семки. Човешкият мозък се е образувал от семка, в него се намират корените на нервната система. Втората семка е образувала стомашния мозък, от който произлиза симпатичната нервна система. Корените на тази система са в стомашния мозък. Симпатичната нервна система обхваща повече чувствата на човека. Вие трябва добре да изучите тия две системи, да се запознаете с техните функции, да знаете как да се справяте с тях. Запример, някога вие усещате тежест в стомаха, но не знаете причината за това. Ако сте запознати с функциите на симпатичната нервна система, ще разберете, че тази тежест, това неразположение в стомашната област е във връзка с чувствата, със симпатичната нервна система. Вие сте яли някаква храна, вибрациите на която не отговарят на тия на вашата симпатична нервна система, вследствие на което се явява известна дисхармония. Като премине това болезнено състояние по някакъв начин, вие започвате да усещате умствено неразположение. Значи болката се е прехвърлила в главата, в слепите очи, където изпитвате голямо напрежение. Това неразположение може да продължи ден, два или повече, докато изчистите мозъка си по някакъв начин. Ето защо човек трябва да бъде внимателен в храненето си, да знае каква храна е нужна на неговия организъм. Като ученици вие трябва да работите усърдно върху себе си, без да търсите лесния път. Вие трябва да знаете, че лесният път е най-мъчният път в живота. Лесният път носи големи опасности за човека. Мъчният път е безопасен. Следователно, ако искате да успявате в живота си, търсете мъчния път. Търсите ли лесния път, ще имате големи изненади и изпитания. Представете си, че житното зърно има съзнанието на човека и казва: Аз искам да намеря лесния път и там да се отправя. Не искам да ме заравят надълбоко. Достатъчно е да ме поставят на един сантиметър дълбочина в земята и да ме посипят отгоре с малко пръст. Какво ще стане с житното зърно при тези условия? — При най-малката суша то ще изсъхне. Такова е положението на всеки човек, който търси лесния път. Той може да казва, че страданията в живота не са нужни, че мъчнотиите трябва да се избягват и т.н. Каквото и да говори, както и да убеждава другите, човек е на крив път. Срещате ученици от гимназията, които казват, че математиката не е нужна в живота. Защо не е нужна математиката? — Защото търсят лесния път. — Какво им е нужно тогава? — Според тях, нужна им била история, география, музика. Те мислят, че е лесно човек да се занимава с музика. Изобщо всеки предмет е важен за ученика. Той трябва да го изучава така, че предметът да проникне дълбоко в съзнанието му. За да се занимава с музика, преди всичко ученикът трябва да бъде музикален. За да познаете доколко сте музикален, влезте при един болен и му запейте. Ако положението на болния се подобри, вие действително сте музикален. Музиката лекува, хармонизира силите в човешкия организъм. Следователно всеки човек трябва да бъде музикален, независимо от това дали свири или пее. Човек трябва да бъде вътрешно музикален. Това е особено необходимо за ученика. Без музика никакво хармониране не може да става между учениците в Школата. Да си хармонирате, това значи да пуснете корените си дълбоко в земята, за да придобиете от една страна по-голяма стабилност, а от друга — да извадите колкото е възможно повече сокове от земята и да ги изпратите към клоните. И тъй, ще знаете, че устойчивостта, силата на идеите ви зависи от дълбочината, до която корените на тия идеи са стигнали в земята. Колкото по-дълбоко се спущат корените на вашите идеи в земята, толкова по-високо в съзнанието ви проникват клоните им, т.е. толкова по-високо сте отишли към Бога. За тази цел вие трябва да знаете как да трансформирате силите на своя организъм. Да трансформирате силите си, това значи да знаете какъв елемент да внесете в своя ум и в своето сърце. Щом намерите този елемент и го внесете в себе си, в ума ви ще се родят красиви мисли, а в сърцето — възвишени и благородни чувства. Тези елементи са подобни на инжекциите, които съвременните лекари правят на болните. Обаче преди да възприемете тези мисли и чувства, вие изпитвате такива състояния, каквито болният изпитва, когато му правят инжекции. Какво изпитва болният? В първо време се подува мястото, дето е направена инжекцията, после се явява температура, треска. Почти цяла седмица болният е неразположен и се зарича втори път да не се подлага на инжекции. Обаче след един месец болезненото състояние минава и човек започва да изпитва добрите резултати от инжекцията. Има два вида инжекции: физически и психически. След всяко голямо страдание, при което човек дохожда до помрачаване на съзнанието, до обезсмисляне на живота, в ума му се раждат светли и възвишени идеи. В случая страданието представлява инжекцията. Така е било с всички велики хора; така е било с всички изобретатели; така е било с всички поети, писатели, учени и проповедници; така е било с всички музиканти и художници. Законът е верен за всички времена и епохи, за всички хора без разлика. Най-мъчният път е правият. Следователно, когато се натъкнете на някаква мъчнотия в живота си, ще знаете, че това е в реда на великите закони на природата. Правият път подразбира добрия, съзнателния живот, който трябва да се разбира правилно. Запример, не всичко положително се отразява върху човека добре и не всичко отрицателно се отразява зле. Разбиране се иска от учениците. Думата „лош" не е положителна. Някой ви казва: Не си толкова лош. Значи, ти не си толкова лош, колкото мислиш, не си толкова лош, колкото другите хора. Щом се каже така, ти се ободряваш, обновяваш. Това показва, че има отрицателни думи с възходящо действие върху човека; има положителни думи с низходящо действие. Запример някой ви казва: Ти не си по-добър от другите. Значи, другите хора са добри, но ти не си по-добър от тях. Думата „добър" е положителна, но в случая ти се обиждаш, обезсърчаваш се. Тази дума не те повдига. Защо тази дума, употребена в изречението „Ти не си по-добър от другите" те обижда? Защото вие сте имали високо мнение за себе си, считали сте се нещо особено и изведнъж ви сравняват с всички хора. Какво трябва да разбирате под думата „добър"? Добър човек е онзи, който има права мисъл, прави чувства, прави действия. Значи три елемента определят добротата. Не може да бъде добър човек онзи, който няма права мисъл, прави чувства и прави действия. Доброто е резултат. Добрият човек лесно решава задачите си, лесно излиза от мъчнотиите на своя живот. Той знае причините на нещата, той разполага със знания. Дойде някой при вас и ви нарече невежа. Вие веднага се обиждате и казвате: Как, аз да съм невежа! Ти знаеш ли, че съм чел на френски Декарт, на немски Кант, на английски Бейкън? Ако по това знание се съди за учеността на човека, тогава наистина този човек не е невежа. Обаче същият човек заболее от нещо и не знае причината на болестта си, не може да си помогне. Боли го главата. Питат го: Коя е причината за главоболието ти? — Не зная. — Можеш ли да си помогнеш? — Не мога. Боли го стомах, не знае причината за болестта си, не може сам да си помогне и търси лекар. Питам: Учен човек ли е този, който не знае причината на заболяването си, нито сам може да си помогне? Този човек е първокласен невежа. Лекарят ще дойде, ще погледне дали езикът е бял, окото — жълто, пулсът на сърцето ускорен и ще се произнесе, че е болен, има стомашно разстройство, придружено от главоболие. След това ще му предпише някаква рецепта и ще си замине. Това е констатация само, но не и определяне причините на заболяването. Всеки, който страда от главоболие, той не обича да говори истината. Който страда от болки в зъбите, той е нарушил някакъв природен закон и трябва да понесе последствията на това нарушаване. Като знаете това, не избягвайте болестите, не се страхувайте от тях. Те идват да възстановят нарушението, което някога сте причинили в природата. Те идват да възстановят у вас нарушеното равновесие на организма ви. Какво правят хората днес? Като ги заболи зъбът, бързат да го извадят. Обаче болката продължава и след изваждане на зъба.Окултният ученик трябва да издържи болките до край. Щом го заболи зъб, той трябва да приложи волята си и да не охка. Ако в това време дойдат другари при него, той трябва да разговаря с тях свободно, спокойно, като че ли нищо не го боли. Че страната му била подута — нищо от това. Абсолютно ще се абстрахирате от болката си. Природата изпитва човека доколко е смел, издръжлив на страдания. Като ученици вие трябва да знаете, че страданията са неизбежни в пътя ви. Няма същество в света, което да не страда. Мислите ли, че житното зърно не страда? Големи са страданията на житното зърно! Посадено в земята, затрупано отгоре с пръст, то изпитва страшни страдания, като че се пръска, като че умира. Докато външната му ципица се пукне, то е в големи мъчения. Щом тази обвивка се разпука, то покълва, израства нагоре и започва нов живот — живот на освобождение. Следователно ще знаете, че няма да избегнете от страданията, но търсете причината на страданията. Не е въпрос да извадите болния зъб, но да намерите причината на болката. Щом ви заболи стомах, бързате да вземете очистително. Днес ще мине болката, но утре пак ще се яви. Важно е да намерите причината на всички болести, на всички мъчнотии, на които се натъквате. Че ви боляло глава, че ви било тежко на душата, че сте изпитвали някаква душевна празнота — нищо лошо няма в това. Важно е да се знаят причините на нещата. Какво лошо има в това, че изпитвате известна празнота в себе си? Какво лошо има в това, че едно шише е празно? Днес е празно, утре ще се напълни. За да се напълни с ново съдържание, то непременно трябва да се изпразни. Когато главата, умът ви се изпразни, знайте, ме на мястото на тази празнина ще дойде някаква нова идея. И тъй, като ученици на окултизма вие трябва да познавате законите, за да разполагате с окултните науки, да се ползвате от тях. Сега сте млади още, но ако не изучавате законите на природата и не живеете съобразно с тях, ще дойдат противоречията на живота, с които не ще можете да се справите. Всеки ден ще се намирате под тежестта на тези противоречия, докато, незабелязано и от самите вас, гръбнакът ви постепенно ще се огъва — един ден ще се видите прегърбени във вид на въпросителен знак. Като се видите в това положение, ще кажете: Остарях вече! Всичко е свършено с мене. — Защо си дошъл до това положение? Какво прави, когато беше млад? Знаеш ли защо беше млад? Не знаеш. Знаеш ли защо остаря? И това не знаеш. Какво знаеш тогава? Знаеш, че като млад ходеше прав, а като стар се прегърби. Окултният ученик трябва да бъде прав! На каквато възраст и да е, той трябва да бъде изправен. Прегърбването е символ на остаряване. Изправете гърбиците си! Никакви гърбици, никакво прегърбване да не става с вас. Като стенете сутрин, не бързайте да започнете работа! Измийте се, изправете се добре, съсредоточете мисълта си към центъра на земята, да възприемете нейната енергия. После отправете тази енергия към центъра на слънцето. След това пак отправете мисълта си към центъра на земята и т.н. Като направите това упражнение няколко пъти, подвижете се нагоре-надолу. Най-после застанете тихи и спокойни и отправете своята благодарствена молитва към Онзи, Който ви е пратил на земята и ви е дал всички условия за растене и развиване. Свържете се с Неговото съзнание и благодарете Му — не на думи само, но от дълбочината на душата си. Свържете се после със съзнанието на добрите и разумните същества в света, които работят за вашето повдигане. Благодарете на тия същества, благодарете на великите сили в света, които покрай своята велика задача да ръководят съдбините на цялото човечество са отделили част от времето си и за вас, за създаване на добри и благоприятни условия за развитието ви. Така постъпват и цветята. Цъфтенето на цветята не е нищо друго освен благодарност, признателност, която те отправят към слънцето за оказаните от него услуги. Не е лесно положението на семената на цветята, докато са заровени в пръстта. Обаче след като поникнат, след като се покажат на повърхността на земята и започнат да растат нагоре, да цъфтят и плод да връзват, те изказват благодарността си към слънцето, към влагата, към въздуха, че са им съдействали в тяхното развитие. Като гледа към цветята, слънцето се усмихва и непрекъснато обещава да им праща от своята енергия. Следователно всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие в човека трябва да бъдат като цветовете на растенията. Те трябва да изразяват благодарността на човека към Бога, към всички светли и възвишени същества за благата, които им са дали. Докато цветето благодари, има възможност да цъфти; престане ли да благодари, неговата работа е свършена. Докато цъфти, то има възможност да се ползва от енергията на природата. Същото може да се каже и за човека. Докато благодари, човек мисли. Щом престане да благодари, той престава да мисли. Щом не мисли, човек е осъден на изсъхване. Без мисъл, без чувства и без действия човек е осъден на смърт. Той е безплодно растение. Ученикът трябва да има светла, възвишена мисъл, благородни чувства и действия. В мислите си той трябва да бъде оптимист, да гледа светло на нещата, да не се обезсърчава. Ученикът не трябва да мисли за себе си, че е неспособен. Ако малкото цвете е способно да цъфне и плод да върже, колко повече човек може да направи нещо. Всеки може да направи нещо, поне колкото цветето. Мислите, чувствата и действията на ученика трябва да бъдат необикновени. Сега не мислете, че ще минете без мъчнотии и страдания. Да мислите, че ще минете без страдания, това е заблуждение. Не е все едно да имате живо, цъфнало цвете или нарисувано цвете. Така също не е все едно мислите ви да бъдат преживени, излезли от дълбочината на вашата душа, минали през огъване на сърцето и разтърсване на ума или — само прочетени и изговорени. В първия случай вие сте минали през процеса на цъфтенето, вследствие на което изпитвате вътрешно обновяване и бодрост. За предпочитане е човек да мине през страдания, отколкото да прекара лек, охолен живот. За предпочитане е човек цял ден да прекара на лозето, да придобие пришки на ръцете си, а лицето му да почернее, отколкото да няма никакви пришки и лицето му да остане бяло, незасегнато от слънцето. Който работи на Божественото лозе, той винаги ще има дял в него. Природата обича работните, трудолюбивите хора, а на мързеливите дава гръб. Човек трябва да бъде вътрешно бял, а не външно. Външно може да бъде бял или черен — това не е важно. От всички се иска работа — нищо повече. Ако работите, природата ще ви помага и Бог ще ви съдейства. Казано е в Писанието: „Молете се един за друг!" Това значи: Помагайте си взаимно! Като видите, че някой е скръбен, трябва да му се притечете на помощ. Вгледайте се в положението му, вижте от какво има нужда и с общи усилия му помогнете. Ако се нуждае от пари, и с пари можете да му помогнете. С мисълта си човек може да помага на ближните си и в трите свята: физически, сърдечен и умствен. Велика сила е колективната мисъл. За да вземе участие в тази мисъл, човек трябва да владее своите мисли и чувства. Щом постигне това, той може да допринесе нещо и в колективната, обща мисъл на цялото човечество. За да развие своето сърце и придобие права мисъл, човек минава през ред страдания и изпитания. Следователно трябва да знаете, че страданията, през които минавате, почиват върху известни закони. Те са строго определени и предвидени. Чрез страдания човек учи, придобива знания. Без страдания, и четири факултета да е свършил, нищо няма да се ползва. Това знание остава само на книга написано, без приложение. Истинско знание е онова, посредством което човек предвижда всичко, каквото може да му се случи. И ако му се случи нещо, някаква болест запример, той лесно може да се справи с нея. Затова от него се иска силна воля да преодолява препятствията, които среща на пътя си. За следния път пишете върху темата „Отличителните черти на силната воля". Волята представя проявения човек. Човек се проявява в своите действия, а не в своите мисли и чувства. Значи волята представя човека. По какво ще познаете писателя или поета? — По неговите произведения. — По какво ще познаете художника? — По неговите картини. — По какво ще познаете музиканта? — По това, което свири и пише. Без воля човек не е изявен. Волята е реализиран израз на човешкия ум и на човешкото сърце. Тя е изразител на два свята — света на ума и света на сърцето. На съвременните хора, както и на окултните ученици липсва силна воля. Всички хора трябва да работят за усилване, за каляване на своята воля. В човека има вложени енергии от години, които могат да се използват за работа, за усилване на волята. Запример, някой е обиден от някого и държи тази обида в себе си с десетки години. Обидата не е нищо друго, освен енергия, която седи в застой. Волята трябва да се впрегне на работа, да преработи тази енергия, да я използва разумно. Човек, у когото честолюбието е силно развито, лесно се обижда. Мястото на честолюбието е в задната част на главата. Когато някой ви обиди, в задната част на главата, където е мястото на този център, става сгорещяване. По това ще познаете мястото на честолюбието в себе си. Когато се уплашите, ще изпитате известно напрежение горе, от двете страни на главата. По това ще познаете къде се намира центърът на страха в човека. Когато някаква външна причина събуди милосърдието ви, в горната част на главата ви, дето се намира центърът на милосърдието, ще изпитате известно напрежение. Изобщо, всички природни енергии минават и през човека, при което всяка от тях има строго определено място. Като ученици вие трябва да изучавате тия енергии, да знаете местата им. Един от начините за изучаване на тия енергии е изучаване себе си чрез самонаблюдение. В това направление в Школата се дават различни методи за работа. Ще работите с киселини, с основи и със соли. Киселините представят отрицателните сили на природата. В лабораторията на природата те са толкова необходими, колкото основите и солите. В съвременните химически лаборатории си служат с киселини за разтваряне, за очистване на различни метални окиси. Ако искате да изчистите нещо от някой човек, кажете му една обидна дума. Обидните думи са известен род киселини. Обидните думи са богатство. За онзи, който разбира смисъла им, всяка обидна дума има определена стойност. Има адепти, които биха дали милиони за една обидна дума, но няма кой да им я каже. Ако на вас, които не разбирате значението на обидните думи, ви кажат една такава дума, вие ще се обидите. Когато ви кажат една обидна дума, турете я в шише, затворете после шишето, поставете надпис кога ви е казана тази дума и я дръжте, докато намерите човек да я купи. А тъй, да носите обидата от човек на човек, да се оплаквате от нея, това значи неразбиране на живота. Всяка обида струва десет милиона лева. Тъй щото, кажат ли ви една обидна дума, благодарете за богатството, което сте придобили. Следователно отрицателните мисли и чувства са киселини, които чистят човешкия характер и дават подтик, импулс в живота на човека. И тъй, каквото и да правите, лесно няма да се освободите от мъчнотиите и страданията. Те са необходими. Страданията изглаждат човешкия характер. Обидните думи пък повдигат човека. Ние можем да направим следния опит. Ще поставим един от учениците при условия, щото през ден да му се казва по една обидна дума. Друг ученик пък ще поставим при условия, през ден да му се казва по една приятна дума. Опитът ще трае три месеца. След това ще проследим кой от двамата се е повдигнал. Онзи, към когото се насочват обидните думи, в първо време ще се огорчи, после ще се ядоса, ще започне да търси начин как да отговори на тия, които са го обидили. След това ще започне да мисли какво съдържа всяка обидна дума, докато най-после се домогне до гениална мисъл и се издигне над обикновените условия на живота. Вторият ученик, на когото казват само приятни, сладки думи, ще започне да се вглежда в положението си, докато реши, че не трябва да работи. Той вижда, че баща му е богат и решава да живее на негови средства. И вместо да се повдига, този ученик все повече регресира. Като знаете това, използвайте обидните думи, отдето и да идат — отвън или отвътре. Техните сокове се крият дълбоко в земята. Пуснете корените си в земята да смучете соковете й и да ги пратите горе, в клоните на вашия живот. Благодарете, че езикът на вашия приятел се е подхлъзнал и ви е казал една обидна дума. Религиозните хора, като не разбират този закон, създават цели скандали помежду си, че им казали една обидна дума. Те казват: Как така ние, религиозните хора, вместо да живеем добре помежду си, казваме си обидни думи. Казвам: Нищо лошо няма в обидните думи. Те са големи богатства, тор за човешката душа. Щом ви се каже някоя обидна дума, веднага я турете в шише, да чака, докато дойде някой да я купи. Това значи религиозен човек. Като му кажат една обидна дума, да чувства, че е придобил някакво богатство. Това значи да разбира човек основните закони на природата. Като говорим за отрицателните сили в природата ние нямаме предвид разрушаващите, мъртвите сили, но имаме предвид силите, които съграждат, които творят. Първите сили природата отстранява, хвърля настрана като непотребни, а вторите впряга на работа. И тъй, всякога дръжте в ума си идеята за житното зърно. Щом се натъкнете на някаква мъчнотия, представете си положението на житното зърно. Тръгнете по неговите стъпки. Мислено слезте с корените му в земята. После излезте на повърхността на земята, дето ще развиете стъбло и листа; след време пък ще цъфнете, плод ще завържете и ще узреете. Само по този начин ще разрешите мъчнотията, която се е изпречила на пътя ви. Като хапнете узрялото житно зрънце, мъчнотията ви ще изчезне. Обидят ли ви, скръбни ли сте, правете този опит мислено и не се страхувайте. Представете си, че някой ваш приятел ви обиди. Как? Казал ви, че сте първокласен невежа. Сега ще ви задам задача, в продължение на една седмица да трансформирате енергията, която съдържа в тази обида и да се справите с нея. За тази цел направете следния мислен опит. Вземете семка от портокал и я посадете мислено в един голям съд с пръст. Започнете след това да следите с мисълта си целия път на развитие на тази семка. Слезте с нея заедно в пръстта, докато пусне коренчета. След това излезте над земята и вървете по пътя на развитието й: по нейното стъбло, по нейните листа; след това представете си, че се развива цвят, който узрява и дава хубав портокал. Като видите този красив плод, изяжте го. С това опитът е свършен. Правете този опит всяка вечер по няколко минути, додето стигнете с мисълта си. Следната вечер продължете оттам, докъдето сте стигнали. Първата вечер семката може само да поникне; втората вечер — да даде стъбло и листа, третата вечер — да цъфне и т.н. Така ще продължите цяла седмица. Ако семката на някого не успее да завърже и да даде зрял плод, това да не го смущава. По този начин всеки ще провери доколко може да концентрира мисълта си, доколко волята му е силна и т.н. Този опит е в умствения свят. След време, когато напреднете повече, ще можете да го направите и на физическия свят. Засега обаче, докато не сте дошли до това високо развитие, при всяка мъчнотия, при всяка обида, нанесена от близки или далечни на вас лица, нравете опита мислено. По този начин вие ще калите ума, сърцето и волята си. Когато се натъквате на отрицателни мисли или преживявате отрицателни състояния, бъдете внимателни да не ги задържате дълго време в организма си, защото те внасят отрови в кръвта, от които трябва да се освобождавате. Тези отрови са подобни на отровите, които бацилите образуват при размножаването си. За да дойде организмът в своето нормално състояние, лекарите препоръчват различни лекарства, които имат за цел да свържат тия отрови в безвредни за организма съединения и впоследствие да ги изхвърлят навън. В такива случаи ние препоръчваме пиене на гореща вода. Болният трябва да изпие няколко чаши гореща вода, която да разреди серума, в който бацилите се размножават. По този начин тяхната размножителна сила се намалява и организмът дохожда до своето нормално състояние. Упражнение: Изнесете ръцете си пред гърдите и допрете върховете на палеца и на малкия пръст от едната ръка с палеца и малкия пръст на другата така, че ръцете с дланите надолу да образуват права линия, успоредна на раменете. При това положение палците и малките пръсти остават неподвижно, допрени с върховете си, а трите средни пръсти са подвижни, при което тия на дясната ръка поставяте върху трите свободни пръста на лявата и ги плъзгате по тях, докато се допрат с върховете си. После плъзгате същите пръсти, но от долната страна, като си представяте мислено, че с видимо усилие преодолявате известно препятствие. Бавно спущате ръцете надолу, докъдето е възможно, но тъй, че малките пръсти и палците да останат неподвижно прикрепени, а дланите на ръцете да бъдат успоредно с плоскостта на тялото, т.е. палците да сочат нагоре, а малките пръсти — надолу. При това положение трите свободни пръста на лявата ръка се плъзгат върху трите свободни пръста на дясната ръка — първо отгоре, а после отдолу, без да се упражнява мислено някакво усилие, както при първото упражнение. Издигане на ръцете в първото положение, успоредно на раменете, с десните пръсти върху левите. Упражнението се продължава по същия начин. През времето, докато трае упражнението, умът ви трябва да бъде съсредоточен към ръцете и пръстите. Правете това упражнение десет деня наред, всяка вечер по пет минути, преди да си легнете. Веднага след него направете упражнението с портокаловата семка, което ще трае 15 минути. Значи всяка вечер преди лягане ще употребявате по 20 минути за двете упражнения. Когато работите на човека се объркват, той държи палците си надолу; щом работите му почнат да се уреждат, той държи палците на ръцете си нагоре. — Само светлият път на Мъдростта води към Истината. — Тя постоянно ни весели. 24-та лекция от Учителя, държана на 11 април 1923 г., София Книги: * Житно зърно Добри навици (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том II. София, 1936) 16 беседи от 7 февруари 1923 г. до 27 юни 1923 г. Начало: 19:00 1923_04_11 Житно зърно.pdf
  21. Аудио - чете Милен Колев Архивна единица От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Второ издание. Издателство "Бяло Братство", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 4 април 1923 г. НАЙ-ДОБРИЯТ МЕТОД Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Размишление Четоха се резюмета на пета и шеста лекция от първата година. Пишете върху темите: Ползата от съня, Разлика между съзнание и самосъзнание, Разлика между подсъзнание и свръхсъзнание. Съвременните учени разглеждат въпросите за времето и пространството и дават различни обяснения за тях. Какво е значението на времето в Живота? Времето хроникира, определя всички прояви, всички явления, които стават в Живота и Природата. Времето определя продължителността или траенето на известно явление или известна работа, която се е вършила в съзнанието. Следователно времето представлява часовник, с който Животът и Природата си служат. Пространството пък представлява книга на Живота, на Природата, в която се хроникират всички резултати, които стават в човешкото съзнание. Значи времето се отнася до действията, а про­странството – до резултатите. Времето и пространството са в самия Живот, а не извън него. Понякога човек се превръща във време; как става това? Представете си, че вие очаквате приятеля си да дойде в определен ден при вас, чакате го ден, два, три, безпокоите се да не му се случи нещо, за да не дойде, вие се страхувате да не закъснее, да не забрави да дойде и т.н. През това време вие се превръщате на трепет, на очакване, на време – само за приятеля си мислите. Излизате, връщате се, гледате часовника, виждате, че определеното време още не е дошло, но въпреки това се безпокоите. Защо се безпокоите? Безпокойството показва отсъствие на равновесие в ума, сърцето и волята на човека. Когато научите великия закон, че всички неща в Природата стават в точно определено за тях време, вие ще престанете да се безпокоите. Всичко в Природата е отмерено и строго определено. Представете си, че след като приятелят ви е обещал да дойде, не дойде в определения ден и час, това не е случайно. Причината за това може да е кармическа, възможно е някога, в далечното минало вие да сте обещали на приятеля си да го посетите и не сте изпълнили обещанието си; днес по силата на закона на възмездието и на вас се случва същото. Ако приятелят ви не изпълни обещанието си, не търсете погрешката в него, не казвайте, че той е непостоянен, но потърсете погрешката в себе си и ще я намерите. Щом намерите погрешката си, изправете я. Каквото и да кажете за приятеля си, знайте, че и той е казал същото за вас – вие сте отглас на неговите мисли и чувства. Какво ще придобиете от това ехо? Нищо няма да придобиете. Върви някой през гората и произнася звучно, ясно една дума или един стих; след малко тази дума или този стих се връща отново към своя източник. Какво печелите от преповтарянето на този стих? Произнесли сте, например, стиха: "Горо ле, горо зелена, водо ле, водо студена." След малко чувате ехото на тези думи, като че долитат специално към вас. Какво ще придобиете от това? Нищо няма да придобиете. Що е отзвук или ехо в Природата? Преповторение. Казвате на някого, без да го видите, че е добър човек; и той отговаря, че си добър човек. Значи, ако вие го хвалите, и той ще ви хвали; ако вие го корите, и той ще ви кори. В какво положение се намира този, който изговаря нещо, и в какво този, който възпроизвежда? В обратно положение един на друг. Ако първият е обърнат на изток и от там говори, ехото ще дойде от запад. Мислили ли сте по въпроса какво е значението на ехото в Живота? Можете ли да кажете от кога датира едно ехо – от този живот или от миналия ви живот? Вие трябва да изучавате тия прояви на Живота и да си дадете отчет колко далеко е ехото, което достига до вашите уши, какво съдържа в себе си и т.н. Вие трябва да знаете как се е създало ехото във вашия живот и ако е за добро, да се ползвате от него. И тъй, под ехо в широк смисъл на думата разбирам отражение. Такова ехо, т.е. такова отражение имаме, когато се гледаме в огледало. Там ние виждаме образа си. Казваме отражение на даден образ, отражение на звука, отражение на светлината – това е все ехо. Кое заставя човека да се оглежда в огледало? Желанието на човека да има представа, понятие за своя образ го заставя да се оглежда в огледало. Ако с едно или с неколкократно оглеждане в огледалото човек има представа за себе си, тогава въпросът познай себе си е разрешен. Казват някои, че за да се види, за да се познае, Природата е създала външния свят, т.е. света, който виждаме около себе си. Този свят е отражение на реалния, на Божествения свят. Къде е реалният свят? Ако приемете, че точка А е външният свят, тогава отражението на този свят ще бъде в точка В – значи реалният свят се намира в точката В. Съзнанието на човека пък се намира в точка С, вън от правата АВ. Човешкото съзнание не се явява кога и да е, но в точно определена година, в точно определен месец, ден, час, в точно определена минута и секунда; това съзнание се явява на определено място в пространството. Често нещастията в Живота се дължат на факта, че човешкото съзнание е направило известно отклонение от времето и мястото на своята проява. Следователно, колкото по-съвършен е човек, толкова повече съзнанието му спазва времето и мястото на своята проява, определена от законите на Природата. От­там и животът на човека е толкова по-съзнателен, по-хармоничен. Щом животът на човека е хармо­ничен, и работите му ще вървят добре. Всеки може да провери доколко съзнанието му се появява точно на определеното за него време. За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит: сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч. 32 мин. и 5 сек. Който закъснее или изпре­вари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение. От отклонението на съзнанието си всеки може предварително да знае какви и колко погрешки ще направи през деня. Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хората могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си. Ако закъснеете цял час, вие ще мязате на човек, който троши камъни само, без да постигне нещо особено. Ако закъснеете само тридесет и две минути, вие ще мязате на човек, който е ял и пил само, без да е работил нещо. Ако закъснеете само пет секунди, вие ще мязате на човек, който е разорал почвата си, но не я посадил. Само онзи ще посее и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци. И тъй, чрез проявите на съзнанието си човек може да изпра­ви всички свои грешки. Защо? Защото съзнанието се преражда на всеки седем години. Следователно, ако в първата проява на съзнанието си вие сте пропуснали момента, т.е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието, след седем години, вие имате възможност да изправите погрешката си. Значи на седмата, на четиринадесетата, на двадесет и първата, на двадесет и осмата, на тридесет и петата, на четиридесет и втората, на четиридесет и деветата и т.н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава било на себе си, било на другите. Ако обещаете на някого да се срещнете в 4 ч. сутринта, трябва да бъдете точни: ще отидете на определеното място в 4 ч. – нито една минута по-рано или по-късно. Закъснеете ли или отидете по-рано, никакво извинение не може да ви помогне. Каквото и да стане, трябва да изпълните обещанието си. Силата на волята се заключава в изпълнение на обещанията. Ще каже някой: "Няма нищо, закъснял съм само с една минута или изпреварил съм с една минута." Не, никаква минута не ви оправдава, с една минута по-рано или по-късно може да стане цяла катастрофа. Природата обича точността, в нея нещата стават точно на определено време – нито по-рано, нито по-късно. Всички неща, които стават по-рано от определеното време, са недоносчета; всички неща, които стават по-късно от определеното време, са гнилота в Живота. Като ученици, от вас се иска точност – бъдете точни в изпълнението на обещанията си, в реализирането на вашите идеи. Между учениците често се срещат такива със своен­рав­ни, упорити характери. Помнете: Природата троши главите, краката, ръцете на упоритите, на своенравните хора. Ако не внимавате, и вашите глави ще строши. Тя не отстъпва пред никого. Щом сте дошли на Земята, вие трябва абсолютно да спазвате реда и порядъка в Природата. Тя е безпощадна по отношение на ония, които не изпълняват нейните закони. Същевременно Природата е абсолютно справедлива: преди да приложи законите си по отношение на даден човек, тя ще го предупреди три пъти и след като направи това, тогава само ще приложи законите си. Тя ще побутне човека, ще му каже: "Хайде, стани и тръгни!" – "Ама рано е още, не ми се става." Втори път ще го бутне: "Стани и тръгни!" – "Слънцето още не е изгряло, пък и аз не съм си доспал." Трети път: "Стани и тръгни!" – "Дрехи нямам, шапка нямам, палтото и обущата ми са скъсани." Ще тръгнеш без шапка, със скъсано палто и обуща. Ако не искаш да бъдеш със скъсано палто и със скъсани обуща, можеш да излезеш бос и без палто. – "Ама шапка нямам." С шапка ли се роди? За предпочитане е човек да бъде честен и изпълнителен в обещанията си, отколкото да бъде добре облечен, но да не изпълни даденото обещание. Едно неизпълнено обещание може да реши съдбата на човека за цял живот. Когато някой от Великите духове дохожда при вас и ви казва: "Стани и тръгни!", това показва, че работата е много важна, не търпи никакво отлагане. Следователно от всички се иска внимание и послуша­ние – да се вслушвате в най-малките вътрешни подбуждения. Каквото сте обещали да направите или каквото ви се казва да направите, изпълнете го точно навреме. Всички препятствия в живота ви се дължат на неточността. Правете опити в това отношение, за да развиете в себе си точност. Например, решавате да посетите някой ваш приятел и да останете при него до 4 ч. след обяд; стигате при него в 2 ч. и в 4 ч. трябва да сте на път. В това време приятелят ви ще ви убеждава да останете още малко при него, ще ви предлага това-онова, само за да ви задържи при себе си. Обаче веднъж щом сте си обещали да тръгнете в 4 ч., вие трябва да устоите на обещанието си, да тръгнете точно в 4 ч. Ще кажете на приятеля си, че имате важна работа и ще си тръгнете. Първото нещо, което се изисква от ученика, е Абсолютна точност при изпълнение на обещанията. Неточността е причина за всички грехове и престъпления, за всички недовършени работи. Наистина всички кражби, убийства, престъпления се вършат вечер, в тъмнина. Защо? Защото вечер в тъмнината не може да съществува точност. Как може човек в тъмнината да определи какъв трябва да бъде неговият път? Обаче денем, на светло човек точно може да определи какви са постъпките му, какъв трябва да бъде неговият път. Може ли човек в тъмнината да нарисува една картина или да напише едно писмо? Всички благородни и възвишени работи могат да се вършат само в Светлина. Точността пък е една от проявите на Светлината – да бъдете точни, това значи да използвате Светлината в една от нейните прояви. Сега ще ви дам следната нова мисъл: всеки лъч на Светли­ната представлява проекция на едно от желанията на някое Възвишено същество. Лъчът, който иде от съзнанието на Възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на Радост и Веселие. Това Същество, което изпраща лъча си във вашите очи, във вашия мозък, иска да има правилно отражение на своя лъч. Какво правят някои хора? Те възприемат този лъч, отправят погледа си към земята и се запътват към някоя кръчма да пият вино. Какво разбираме под думата вино? Виното означава неправилни, порочни мисли и желания. Следователно, когато Възвишените същества проектират своите мисли, те се разпространяват като слънчеви лъчи и огряват душите. Накратко казано, Светлината е проекция на мислите, чувствата и желанията на Възвишените същества. Чрез своите мисли, чувства и желания тия Същества се стремят да повдигнат всички хора, всички живи същества на Земята, които от тяхно гледище минават за мъртви. И тъй, за да се обновите, ставайте всяка сутрин рано да възприемете първия слънчев лъч. Той носи в себе си светли, възвишени мисли. Ще кажете, че лъчите на Светлината не са нищо друго, освен трептения, колебания на етера. Вярно е, че Светлината представлява трептения, вибрации, но тези трептения носят Живот. Само онзи може да схване Живота, който Светлината носи, у когото съзнанието е пробудено. Както в пепелта семената не могат да се развиват, така и човек със заспало съзнание не може да възприеме живота на Светлината. Следователно, както семената на растенията не могат да се развиват в почва, съставена изключително от пепел или от вар, така и Доброто не може да вирее при неблагоприятни условия. За следния път пишете върху темата "На какво са емблема пепелта и варта". Като мислите върху тази тема, ще видите, че за да може Доброто в човека да расте и да се развива, за това се изисква специална среда, т.е. благоприятна почва. В дадения случай благоприятната почва не е нищо друго, освен будно съзнание. И тъй, като ученици от вас се изисква будно съзнание. То е първото условие за съграждане на вашия живот. С будност на своето съзнание ученикът ще може да изправи погрешките си. Той ще знае на какво се дължи всяко малко или голямо отклонение в неговия живот и лесно ще се коригира. Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде точен във всички свои действия – той никога не отлага нещата, той никога не се лени. Коя е причината за леността, за мързела в човека? Когато в човека се събуди желание да се удоволства, да прекарва лек, охолен живот, той вече се поддава на мързела и на леността. Мързелът пък носи след себе си ред престъпления и грехове. Мързелът живее и в ума, и в сърцето на човека. Учителят задава задача на ученика, която трябва да реши за другия ден; ученикът погледне задачата, види му се мъчна и понеже не иска да мисли, отлага я за другия ден. На другия ден я погледне, пак не иска да мисли и отива на училище с нерешена задача. Не, каквото и да става, ученикът трябва да реши задачата си, да не я отлага за другия ден. Само мързеливият отлага нещата. Който отлага да изпълни зададените от учителя му задачи, той се оправдава с това, че нямал разположение, нямал вдъхновение и т.н. Не, каквото и да е състоянието ви, всякога трябва да изпълнявате задачите си. Учителят дава на ученика задача да направи едно добро; ученикът започва да се оправдава, че не може да направи това добро, защото нямал пари или не бил разположен, не могъл да се сети на кого да направи добро и т.н. Досетливост се изисква от ученика. Той може да прави добро всеки момент. Имаш един беден другар; вземи един килограм хляб и го занеси в дома му точно когато се нуждае от него. Ама далеч живеел другарят ти, краката те болели – нищо не те извинява. За Доброто няма никакво извинение. Щом занесеш хляба навреме, задачата е свършена отлично. Следователно ученикът трябва да бъде буден – всеки момент да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел. Постиженията зависят от будността на съзнанието. Срещате, например, ученик, който е свършил четирите отделения, но пропуснал една година, не могъл да постъпи в първи клас на прогимназията. Вие му давате подтик да се запише в прогимназията, макар че е пропуснал една година. Той започва да се колебае, да мисли, докато пак отлага записването си. Защо? Защото след като е пропуснал една година, трудно му било да следва по-нататък. Ако този ученик реши да се запише, той ще преодолява мъчнотиите и ще върви напред. Има случаи, когато някои ученици влизат в училище без мъчнотии, а свършват с мъчнотии. Мъчнотиите са неизбежни, въпрос е само дали те ще бъдат в началото, или накрая. Никой не е избегнал и няма да избегне мъчнотиите. Щом започнете една работа, каквито мъчнотии и да срещнете, не отлагайте – всяко отлагане носи след себе си лоши последствия. Всяка Божествена идея трябва да се посее точно на определеното за нея време, никакво отлагане! След като посеете идеята, ще я оградите, ще я поливате, ще се грижите за нея, докато израсте, цъфне и завърже плод. Затова обаче се изисква точност. Земеделецът сее всяко семе в своята градина в точно определено за него време – ни по-рано, ни по-късно. Така трябва да постъпвате и вие с Божествените идеи. Представете си, че ви се даде задача да дойдете в класа точно в 7:30 ч. вечерта; с тази задача ще изпитате точността си, ще видите какво отклонение правите в съзнанието си. Успехът на ученика се дължи на неговата точност. Ако англичаните успяват в живота си, това се дължи на тяхната точност. Англичанинът е точен на думата си: каже ли ви, че ще се срещнете в 4 ч., точно в това време той ще бъде на определеното място – нито минута по-рано или по-късно. Първото нещо, което се иска от ученика, е да бъде точен. Точността е условие за съграждане на неговия бъдещ живот. Точността е хармония, такт, музика в Живота на човека. В Природата всичко е строго определено. Тя точно е определила времето за всяко свое действие. Тя точно е определила и времето за нашите постъпки. За лошите постъпки на хората няма определено време, те не са предвидени в нейния план. Затова именно те се извършват между времето, определено за добрите човешки постъпки. Следователно всяко действие, което не е извършено навреме, е престъпление; всяко престъпление пък е отклонение от точността в Природата. И тъй, всяко действие, което не е извършено на своето време, е престъпление. За да не изпадате в престъпления, турете в живота си правилото: всяко действие трябва да се извършва на определено време. За тази цел каквато мъчнотия и да срещнете в живота си, вие трябва да я преодолеете. Щом решите да я преодолеете, да бъдете точни към нея, веднага леността ще дойде като съветник да ви убеждава да не бързате. Тя ще ви каже: "Не бързайте толкова, има време, може да отложите малко решаването на тази задача." Леността, мързелът е дете, родено от много грехове. Щом мързелът дойде да ви съветва нещо, вие веднага трябва да затворите вратата си пред него и да не слушате какво ще ви говори. Ние разглеждаме мързела в широк смисъл: има физически, сърдечен, умствен и причинен мързел; най-опасен от всички е причинният мързел. Каквото и да срещнете в живота си, спазвайте закона за точността. Ако го спазвате, той ще направи големи реформи в живота ви, ще създаде условия за съграждане на бъдещия ви живот. Упражнение: протегнете дясната си ръка напред с дланта надолу и мислено прекарайте принципа на точността във всеки пръст поотделно – в палеца, в показалеца, в средния пръст и т.н. Съсредоточете мисълта си към всеки пръст по десет секунди. След това приберете дясната ръка на място. Направете същото упражнение и с лявата ръка. Това упражнение е приятно, защото внася в съзнанието на човека идеята за точност. Никой не може да спъне човека в желанието и в решението му да бъде точен. Единственият, който може да го спъне, това е той сам. Затова всеки от вас нека си каже: "Аз не искам да се спъвам в приложението на точността." Който не е точен, той не може да спазва условията за изучаване на великите природни сили. Когато работите с природните сили, от вас се иска точност и внимание, за да не изпуснете нито една секунда от времето. Ако не спазвате тези условия, много неща ще пропуснете. Първото нещо, което се иска от ученика, е да бъде точен и внимателен, за да не пропусне разпорежданията, които Природата е предвидила в своите действия. Бъдещето на ученика се гради върху точността. Щастието и нещастието на ученика се градят върху точността. Размишление Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Книги: * Най-добрият метод Добри навици (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том II. София, 1936) 16 беседи от 7 февруари 1923 г. до 27 юни 1923 г. Начало: 19:00 1923_04_04 Най-добрият метод.pdf