Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'младежки окултен клас'.

Открити 848 резултата

  1. Аудио - чете Диана Митева От книгата, "Права обхода и права постъпка". Младежки окултен клас. Лекции от XIII и XIV година (1934–1935). Първо издание. София, ЕТ „Дали“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето ОРЕХЪТ И ОРЕХЧЕТО ВОДА И ПАРА СЛИЗАНЕ, ХЛЪЗГАНЕ И ПАДАНЕ Отче наш Ще прочета само няколко стиха от 15 глава, Послание към Римляните. От 12 стих. Може да имате една малка тема, да пишете върху: "Кои са били причините за писане на Евангелието на Матея? Какво е писано за Евангелието на Матея и какво съдържа Евангелието на Матея?" Казват, че едно тяло е голямо или малко. По какво се отличава голямото и малкото тяло? (- По пространството.) Добре! Каква е съществената разлика между един голям орех и едно малко орехче? Под думата "орех" някой път вие означавате и самия плод, и самото дърво орех. Право ли е това? Малкият плод може ли да бъде орех? И дървото може ли да бъде орех? От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете? Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо? Сега по обикновената ваша стара мисъл, вие ще се намерите в чудо. По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат. Големият орех може да създаде малкото орехче и малкото орехче може да създаде големия орех. Направете възражение, че не е така. Кажете сега едно възражение. Не може да се образува там възражение, при други условия може, но в дадения случай не може да има възражение. Да допуснем, че вие падате от някоя височина. Какво възражение ще дадете? Може ли да кажете, че не падате? Можеш да кажеш, но като паднеш, ще се понатъртиш и ще видиш, че си паднал. Тогава ще възприемеш истината, че си паднал. В какво седи падането? Кое пада? Там, дето човек пада, птицата може ли да падне? – Не може. Но при известни условия и птиците падат. Кога? – Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат. Но сега, тези въпроси за ореха са посторонни. По какво се отличават малките и големите неща? – Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия. Тогава как наричат първия процес? От малкото орехче израства големият орех. А, от големия орех се ражда малкият орех. Големият орех отдолу, от малкото орехче израства. А от големия орех малкият орех от горе слиза. Ти малкия орех трябва да го посееш долу в земята, тогава ще израсне големият орех. А при големия орех? Казваш: "Аз не искам да бъда дребен човек!" Голям човек искаш да бъдеш. При известни условия дребният човек е на място. Но при известни условия, ако се намериш на тясно в един затвор и имаш само една малка дупка, нямаш никакво сечиво, кое е по-хубаво: голям ли да бъдеш или малък, за да се освободиш? Сега, защо някой път вие казвате, че човек трябва да бъде едър, голям, снажен? Каква е идеята? Тази идея ваша ли е или чужда? Едновременно човек трябва да бъде и малък и голям. Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата. От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват. А от големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат. Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички ги направите неприятели. Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: "Като сте били толкова глупав, защо предприехте тези работи?" Много пъти и малките работи може да предизвикат големи пакости. Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба? В Чикаго в миналия век, в 73-74 година, една крава ритнала свещ и целият град изгоря. Градът пак се съгради. Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас? Че кравата ритнала свещ, да не я е ритала. Изгорял града, да не е изгорял. Тъй ще си кажете. Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята написала това събитие. Вие четете това, че еди в коя година изгорял Чикаго. Питам, тази история защо е написала изгарянето на Чикаго? Или, че станало една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал. Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил. Какво се крие зад Александър Велики? (- Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на сръбския крал Александър в Белград.) Въобще на Александровците не им върви много. На Александър Велики не му провървя много. И на всичките Александровци все не им върви. Това е един исторически факт. Че не им върви, какво ви интересува? Че не им вървяло или че им вървяло, ако не му е тръгнало на Александър Велики или му е тръгнало, какво се ползвате? Но в даден случай може да се ползвате. Какво ще се ползвате от един орех? – Може много да се ползвате. Вие сте беден, седите и не знаете какво да правите. Започнете една работа, не ви върви. Започнете друга работа, не ви върви. Нищо не ви върви, в нищо не ви върви. Иде ви наум да направите една пакост или на външните хора или на себе си. Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи -200,300 ореха в торбата и кажа: "Посей тия орехи, да ти тръгне. Загради си едно пространство, посади тия орехи по на 10 метра разстояние." След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи. Те са от тия орехи, които бързо растат. След 5 години ще се оправят твоите работи. Ще почнат да раждат орехите. А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастеници. Малко неразположени хора, които са анемични, като ядат малко орехи, те са от новите орехи, които помагат на живота, ще им помогнат. Веднага ти набираш около 1000 кила орехи през първата година от 200 ореха. Продаваш ги да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно. Колко ще струват? – 20 хиляди лева. И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите. Първата година – хиляда кила, втората година – две хиляди кила, третата година – три хиляди кила, четвъртата, петата година, но туй се увеличава до известно място, докато тия 200 ореха ще почнат да дават до 10 хиляди кила и там спрат. По-нататък не може. Вие карате тия орехи да кажем до 10 хиляди, колко приход ще имате, по 20 лева като ги продавате? Крайната печалба ще бъде 200 хиляди, нали? Добре. Сега туй е един пример, както Александър Велики, за да произведе един стимул във вас, че орехите, съединени в едно, може 200 ореха в 5 години да ви помогнат. Ако знаете как да се отнесете с орехите, те могат да ви помогнат. Но ако не знаете, тия орехи ни най-малко няма да се интересуват за вас. Или какъв е законът? – Ако вие се интересувате от орехите и те ще интересуват от вас. Законът е все същия. Ако вие се интересувате от науката, тя ще ви помогне, но ако вие не се интересувате от нея и тя няма да ви помогне. Допуснете, че имате една площ А и имате някаква течност В. Отгоре тази течност всякога има желание да слезе към тази плоскост, която седи долу по-ниско. Жидките тела винаги имат желание от високо да слязат към по-ниско. Водата никога не се качва нагоре. В нея има винаги една голяма склонност надолу да слиза. От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе. Сега как ще обясните научно? Ако нямаше този наклон, тази вода щеше ли да слезе надолу? Водата нагоре не може да се качи, но надолу всякога може да слезе. Тази вода, като е слизала надолу, какво е направила? Ще видите в планините, всички тия долини и пътища на планините се дължат само на водата. Най-хубавите долини, от които вие се възхищавате, ги е направила водата, като пътувала. Отдето е пътувала водата, все е образувала тия долини като слизала. Ние говорим сега за онова, което тя е направила без да иска. Защото тя ни най-малко не е искала да направи това. Но кой как мине на пътя й, тя все иска да слезне. Срещне водата някое препятствие на пътя, каже: "Махай се!" И си образува един път, по който върви. Малко по малко се образува този път. Но, нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара. В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не отива, не слиза нито стъпка надолу. Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла. Един закон: Ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате. Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите. Парата, когато й препятстват на пътя, тя забулва работите и пада надолу. Но щом премахне препятствията, веднага тя се превръща на облаци и възлиза на известна височина и после остава там. На мястото се явява една нова сила. Явява се огънят. Той е едно особено същество. Какво му трябва сега? Намерил веднъж водата, ще я сгорещи. Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре. Той, като влезе, веднага даде един подтик на водата да върви нагоре. Но водата като изгуби огъня в себе си, пак слиза надолу. Добре. Аз изваждам едно заключение. Да кажем, вие се обезсърчите в живота. – Изгубили сте вашия огън, но същевременно сте станали на вода. Следователно, вече имате едно направление – да слизате надолу. Пък, отдето минете, път ще си пробивате. Долините не се дължат само на една капка вода. Това са милиони капки вода, които са тръгнали в едно и също направление! Не се дължи това само на една водна капка. Но водата защо е действала? В нея има едно косвено желание, тя, като снеме тази пръст отгоре, тия частици имат желание да се направи една площ. Водата обича равните места. Като намери равни места, тя си почива. А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде. Като намери криви работи, тя иска да ги изправи. Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не! Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко. После седи спокойна и пакости не прави. Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изправи. Нагоре-надолу, не може така всичко под един знаменател. Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното място по-високо, другото по-ниско. Питам: с това свое желание водата постигнала ли е своя идеал? – Постигнала е нещо. Образувала е моретата, езерата, образувала е океана, големи пространства е образувала. И тогава между ореха и водата какво е сравнението? Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата, навеждам ви на връзката. Казвате: "Какво общо може за има между орехите и водата?"- Водата е приготвила плоските места за орехите. Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може. Тя дава топлина на природата. Водата дава тон на живота. Но само ако присъства в малко количество. Само тогава може да израсне орехът. Ако водата присъства в голямо количество, никакъв орех не може да изникне. Какво правило сега можем да извадим? Какво заключение бихте извадили от това? Сега ще мина към друга една тема. Още едно изяснение. "Пей, казва поетът, в пустинята на живота, де скръб и мъчение цари" и спирам там. Тъй пее един поет. Друг поет пък пее тъй: "По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели!" Питам сега: защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят? Сега музикантите трябва да дадат израз на тези думи. Как ще изпеете това? Изпейте първото: "В пустинята на живота". Ще каже някой: "Тъжна музика е това". Не. Музиката никога не може да тъжи, в музиката няма тъжност. Там има слаби и силни тонове. А силните тонове произвеждат в човека едно състояние – скръб. Кой тон запример е скръбен? "До" какво е? "Ре" – какъв е този тон? Ако вземете сега "До" в понижение, скръбен ли е този тон? – Никаква скръб не е това. Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота. Повишението показва усилване. При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението, придобиват сила. А силата е, която произвежда тъга. Някой казва: "Той пее меланхолично." В музиката ли е меланхолията? В самия човек е меланхолията и то когато вземеш известен тон, неверен тон. Има тонове, които са толкова силни. Аз мога да ви изпея един тон толкова силно, че да ви причиня известна болка. А болките ще ви произведат повече тъга. Защото раната е, която ще ви произведе тъга. След туй ще станете меланхоличен. Сега, при съчетанието на тоновете, този поет или този музикант е съчетал така силните и слаби тонове, та е опасна музиката му. Някъде експлозия може да стане. Като пеете така, някъде някой тон като перне в задната част на мозъка, че главата ти се замайва. Вас нали ви е первал някой път някой тон. С тон може да се удари човек така, че може да залитне. Но това не е за простите. Затова трябва ум, за да видите връзката. Някой казва: "Той има тъжна музика." Какво нещо е тъжната музика? – Това са резултати. Сега как ще изпеете "В пустинята на живота"? Как ще го декламирате поетически? Нали някой път, като излезете, вие декламирате: "В пустинята на живота!" (Учителят прави движения с ръцете си нагоре.) В пустинята няма сербезлък. То е неестествено положение. Вие си представяте нещо, което го няма. Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: "Доста опасна е тази работа!" И ще си поклатиш главата. Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята. "Де скръб и мъчение цари." А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение? Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата. (Вдига ръцете си нагоре.) То е парата. Така не се декламира. (Учителят вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл. И тогава, които слушат, ще кажат: "Браво" и ще му ръкопляскат всички. Не, картината не е вярна. Какво трябва да направите сега? (Учителят разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) "В пустинята на живота." – Тази пустиня не е нагоре, тя е долу. Понякой път и вие като малките деца, декламирате "в пустинята" и сочите ръцете нагоре. Аз искам да ви наведа на следното. Трябва да проучавате качествата на нещата. Може ти да вземеш един орех и казваш: "Малка работа е тази. С орехи ли ще се занимаваме?" Право е. Но при известни условия големите неща и малките неща имат съвсем същите резултати. Сега на предмета. Защо именно водата има туй желание да слиза надолу? Вървите по пътя. Да кажем, вие сте един аристократ, вървите, като че искате да покажете, че сте нещо. Но няма във вас нищо определено. Вървите така. (Учителят върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: "Но този професор, който така върви, бавно, бавно, той мисли, че за утре пари няма. А на пътя има паднало злато." Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите. Питам, защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу? Туй, което взима, разумно ли е? – Ценно е. Може да го срещне някое дете или някой детектив, иска да го спре, да му каже нещо. Професорът си отваря път, да не му говори. Навежда се, туря парите в джеба и си върви по пътя. Какви са съображенията на професора? Имаше ли професорът някоя възвишена идея, когато взе парите? Ако на този професор биха му казали тъй: "Заради Господа, наведи си малко главата." – "Как ще се наведа заради Господа? Аз не се навеждам заради Господа, това е заблуждение." Че когато искаш да сториш нещо за Господа надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш? Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре? Кое положение трябва да вземеш, когато се молиш? (- Нагоре.) Сега да оставим молитвата. Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш? Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш. Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари. Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката, сам да откъсне от плода. Той ще погледне нагоре и ще си върви. Но ако мине някое дете, което е малко по-демократ, то ще си дигне ръката и ще си откъсне от плода. Детето има положението на професора, отдолу взема и отгоре снема. А професорът ще каже: "Това не е за мене", а като види парите, той ги взима. Детето и парите ще вземе отдолу и плодът ще откъсне отгоре. Кой е на правия път: професорът или детето? – Детето, което и парите вдига и орехите снима, когато професорът вдига парите, а ореха не снима. И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снимате. А детето без разлика, парите ще вдигне и орехите ще снеме. Кой е на правата страна? Трябва да се научите да разбирате. Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу. Това е професорът, който се навел. Това е едно състояние. Парата, която се вдига нагоре, то е детето, което снема орехите. Но, ако тази пара не се вдига нагоре, тази вода няма да слиза надолу. Защото парата се превръща на вода и във водата има същото желание да стане на пара. В нагорещената вода се заражда обратното желание. Вие имате желание да откъснете един орех. Какво сте в дадения случай? (- Дете.) Дете, но не сте вода. Пара сте, в дадения случай. Туй движение нагоре отива. И само едно дете може да снеме орехите отгоре. Само детето може да си позволи това. В ума на стария това го няма. Той, като погледне ореха, казва: "Този орех принадлежи на друг" и ще си наложи известно въздържание. Той няма да откъсне орехите. Само ще ги погледне, но няма да си простре ръката, да откъсне. Защо детето вдига парите и простира ръцете нагоре за орехите? Но има деца, които няма да вдигнат парите, защото нямат понятие за пари. Има деца, които са възпитани така, че имат понятие за пари. Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне парите. Сега направете един ваш извод. От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите? Какъв закон извличате? Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон? Кои тела падат? Телата не падат, телата в пространството не могат да падат. Падането е само едно изключително условие. Аз искам да зная, слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш? Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу и падането е надолу. Ти казваш: "Падам!" Но, то е изключително условие. Падането е последното в този процес. Най-първо е слизането. Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш. Ти можеш да слезеш. Но, като слезеш, по същия начин пак можеш нагоре да се качиш по стъпалата. Обаче, ако се хлъзгаш надолу, там вече има една опасност. Може да има шубрачки, все таки за някоя шубрачка можеш да се хванеш. Но ако падаш, ти нямаш избор. При падането ти няма за какво да се заловиш. Само, ако имаш знание, можеш да не паднеш. За да не паднеш, какво трябва да направиш? Кой пада? – Само малките тела падат, големите никога не падат. Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, неговата площ, един, два, три, четири, двайсет пъти, веднага падането ще спре. Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане. Значи, за да не падате, веднага трябва да турите в ума си една широка идея. Някой път казвате: "Падам!" Защо? Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство. И като не знаете закона, на място да се хлъзгате и като искате да слизате, вие сте избрали последния метод – падането. Защото там най-бързо се постига целта. Орелът, когато слиза надолу, той е избрал третия метод. Пада, като си свие крилата отгоре, той спиралообразно се спуща надолу, надолу, сграбчва онова, което има да взима. Той си свие крилата, устреми всичката си сила и с главата пада, надолу слиза. Ако един човек слиза така, той ще си блъсне главата, а орелът с главата надолу слиза и като сграбчи предмета, който иска да вземе, пак се дига нагоре. Питам тогава: как трябва да пада човек? – Както орелът ще падате. Майсторско падане е това, както пада орелът. А такова, в което като паднеш и си пръснеш главата и ще си натъртиш задницата, то е глупаво падане. Значи, големите противоречия, които водата произвежда, вие може да ги използвате. Не може да нямате желание като водата, да слизате и да образувате пара. Не може да нямате желание като парата да се подигате нагоре. После може да имате желанието като професора. И може да имате желанието както децата. Но казвам, правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала. Там е изключена всяка опасност. Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път. Значи, имате един определен път. Слизането не е падане. Дайте ми един пример, кои се хлъзгат сега? Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането. Той едновременно и пада и се хлъзга. Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията. Има едно малко завъртане, спираловидно падане. Вие виждали ли сте някой път орлите как слизат надолу? Някой път те слизат от голяма височина надолу и образуват и падане и хлъзгане. Нашата земя как върви – хлъзга ли се, пада ли или слиза? Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза? (- Тя и пада и се хлъзга. Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако е жива Земята, тя има някаква цел. Падането на водата нали е слизане? Водата пада, докато може да пада. Щом слезе до морето, водата пада ли вече? От високите планински върхове тя пада, но докъде? – До морето. И щом дойде до морето, и престава падането. Тогава възлиза. Значи, всички тела, които падат, имат една площ, до която, като дойдат, оттам насетне в тях се заражда едно желание, да се изкачат оттам, дето са слезли. Нали казваме, че има слизане на човешкия дух. Какво подразбирате? Значи, от високо място е слязъл, до къде? – До известна площ във вселената. И като слезе, по процеса на инволюцията, в него пак се заражда желание да се върне там, откъдето е слязъл, започва еволюцията. Инволюцията и еволюцията, слизане, сгъстяване и пак възкачване. Процесът трябва да става и обратен. След това човек пак се връща към това състояние, от което той е слязъл. Трябва да се изменя процесът, да става и обратен. Сега искам да ви наведа на закона психологически. Всички тия разсъждения водят към един извод. Всяко едно желание, всяка една мисъл, имат три възможности. Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада. Едно желание у човека може да върви по три пътя. Може да върви по пътя на слизането и по пътя на падането отвесно, перпендикулярно. Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, а може и да се изхвърля. Какво подразбираме под думата "изхвърля"? Хвърлям накъде? – Надолу. Изхвърлям, накъде? – Нагоре. Военните, като дойдат до своите пушкала и като стрелят, все нагоре хвърлят. И то е падане, по закона на падането. Защото като се изхвърля нагоре този снаряд, той прави една крива линия и после пак се връща надолу. Най-първо казва: "Има един такт, зло не искам да [правя]." Напълнят пушкалото. Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и падне надолу. Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости. Често и на вас младите пушкалата са като на военните. Най-първо започвате към Бога и после надолу. (Учителят показва това с движение на ръцете.) И можете ли да ми кажете едно ваше пушкало, един ваш снаряд как го хвърляте? Може вие да имате такова калибрено оръжие, после имате по-слабо оръдие. Но има едно преповтаряне навсякъде. Някой казва: "Трябва да има една възвишена идея." Но трябва да знаете колко е възвишена идеята. Парата на колко километра може да се подигне? Тези облаци цируси на каква височина се подигат? – Нещо на 12, 13, 14 км. Най-високите облаци на колко километра са? (На 10.) Но приблизително, аз предполагам парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига на около 20 км. Някоя може да иде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2-3-4, на 5 хиляди метра. Тия, черните облаци, на каква височина са те? (- На 2-3 км.) Така е, вие искате да знаете, защо са тия черните облаци в живота? – Те носят дъжд. Ама защо са тия ужасни бури в живота? – Те пречистват въздуха. Казвате: "Не може ли без бури?" – Не може. С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо. Същата аналогия. Със страданията, с мъчнотии е лошо, без тях два пъти е по-лошо. Няма какво. Можете да теглите същата аналогия. С парите е лошо, но без тях – два пъти по-лошо. Сега къде седи злото? Когато имате едно страдание, вие не мислите за туй страдание, че е временно, а казвате: "Няма да престане." Там е всичката ви вина. Налети ви една тъмна мисъл. Вие мислите: "Тази мисъл дойде и завзе голяма площ." Мислите, че навсякъде е тъмнина. В това седи вашето заблуждение. То е един малък район, влизате в една тъмна изба, която е само на 4-5 м, а навънка е светло. Или завали или има тъмни облаци, но не на голямо пространство, може на 100, на 500 км далеч, но вън от това времето е хубаво. Или вие имате един малък неуспех. Той обхваща един малък район. Дето няма успех, значи има неблагоприятни условия, затова страдате. Но ако чакате, ще се изменят условията, пък ако не се изменят, вие трябва да измените мястото си. А сега, да чуя как ще изпеете: "В пустинята на живота, де скръб цари". Сега всички се срамувате, нали така? Срамувате се, страхувате се, че могат да ви се посмеят. Сега ще опитам, докъде може да стигне туй стеснително състояние. Давам ви една английска лира стерлинга. Не пеете. Давам две, три – пак не пеете, 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500. Почва да ви тупти сърцето. – "Май че, пак ще пропея!" – Хиляда, две, три хиляди, четири, пет хиляди – веднага се въодушевявате, всякакъв страх изчезва. Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул – златото. В един човек, дето има голям страх, златото като дойде, може да махне страха. И ти казваш: "Ще пея!" Защо? — "Хиляда лири дават, ще пея!" Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете? Ама вие искате да видите парите. Бихте пяли, но понеже не ги виждате – колебаете се. Аз зная защо не искате да пеете. Вие искате да кажете: "Не искаме нас да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно." Не искате да пеете. Казвате: "Да видим хилядата лири, тогава ще пеем, иначе не пеем." Сега трябва да пеете на пустинята, понеже ако пеете, от нея може да стане нещо. На пустинята, ако не пеете, тя си остава все същата, каквато си е. Пък, като мине един и изпее една песен, че втори мине, трима, четирима души и всички пеят и току виж, тук ще започне тревица да израсне, че там друга тревица и цялата пустиня ще стане на благодатно поле. Какъв тон ще дадете на песента "В пустинята на живота"? Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни. Грандиозна е тя, като я погледнете, произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: "Тази работа е сериозна". Пък може и да платите с живота си в тази пустиня. Пустинята сега слезе надолу. "Пустинята на живота" – всяка пустиня се предполага да е равна. А тия, пустите места, водата ги обича. Пуснете водата и тя ще превърне тази пустиня в рай и ще придаде смисъл. Пуснете тогава живот в пустинята и той ще я организира. Тук имате триъгълника АВС. Най-първо се интересувате от вътрешните ъгли, на колко прави са равни те? На два прави, нали? Добре. Двата прави ъгли показват, че триъгълникът е част от друга една фигура. Коя е тя? Влизам в друг един свят. (Учителят допълва фигурата триъгълник и става един ромбоид.) Ние говорим сега за ония естествени положения, които съществуват в света и минаваме към един свят, който седи далеч вън от този. Този е умствения свят ВСД. Законите малко се различават. То е една площ и от двете страни има слизане. АС е един резултат, в дадения случай то е основа, така го наричат. А, АВ – това е страж, АС – основа, АВ – слизане, това е полето. Тук може едно същество да слезе по АВ. И по тая площ пак може да възлезе човек нагоре, по АВ. Това е път на слизане и ВС е път на слизане. И двата пътя са на слизане. Един триъгълник е прав, който показва, че едната страна е па слизане, а другата на възлизане. В един триъгълник имате праволинеен път. Ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли. Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ, тогава ще се качите по СВ. Единият път е на възлизане. Сега ще преведете: пътят на сърцето е път на слизане, пътят на ума е път на възлизане. Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза. Със сърцето си винаги човек слиза надолу. Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре? Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото. Значи, то изпраща всичките неща нагоре около себе си по повърхността. Желанията, които има, сърцето на човека е център, откъдето силите могат да се изпратят по повърхността. Защото без сърцето вашият живот ще стане безсмислен. Ако в тялото не циркулира кръв към повърхността, тогава не може да живее. Та казвам, пътят на слизането са човешките желания. Пътят на възлизането, това са човешките мисли. Тогава де препятствията са по-големи, в слизането или във възлизането? – Почти са едни. Когато един човек се качи на една планина, ако го претеглим от полите на планината, докато се качи на върха, ще забележим, че той ще изгуби сили. Като слезе пак долу от планината, долу е друг законът. Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек в слизането си пак ще навакса същите сили, които и изразходвал. Теоретически е така. Нали, ако вие хвърлите известно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре. И ще се образува първият процес, че тялото отгоре ще започне постепенно да слиза. Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили. Следователно, туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно, с каквато бързина е излязло от началото. Следователно, при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло. Туй знание опитали ли сте го? Това е теория. Някой от вас опитал ли е, че с каквато бързина е излязъл, с такава бързина пак да се върне назад? В живота колкото повече се приближаваме към мястото, отдето сме излезли, толкоз по-полека се движим, не бързаме. Да допуснем, че къщата ви гори, нали вие ще бягате някъде, но след като изгасите огъня, като се връщате, как ще се върнете? Бързо ли ще се върнете или полека? Какъв ще бъде импулсът? Бързината винаги подразбира интенсивността на едно желание. Колкото повече бързаш, толкова в тебе желанието е по-силно, по-интенсивно. Има нещо, което те поощрява. И когато някой бързо върви, подразбира желания и мисли, които са интенсивни. Според интенсивността на туй желание и на тази мисъл и бързината на движението е по-голяма. Колкото повече отслабва интенсивността и желанията отслабват, толкова повече се намалява и бързината, додето съвсем спрат желанията и мислите и човек се спре на едно място. Когато тази интенсивна мисъл или желание дойде до своята основна точка и човек се спре на едно място. Добре, след като се спре човек на едно място, какво трябва да прави? – Той не може да спре, в него ще се зароди едно желание, една мисъл и пак ще дойде движението. После пак ще дойде прекъсване и пак движение. След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание се дава нов подтик. Някой път ви сте инертни, казвате: "Няма какво да правя, нищо не ме интересува!" Значи, няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока. Вие сте в едно пасивно състояние. Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди. Те са причина за стимула у вас. Те стимулират нещата у вас, служат като запалки. Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре. Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне. Запример ако те запали Венера, какво ще стане? Ако те запали Меркурий, какво ще стане? Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане? Месечината, ако те запали, Слънцето? – Те палят, как не! Палят, само че се различават по горещината си. Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете. А Венера гори, гори и там трябва да имаш ум да моделираш. Огънят разтопява всичките работи. После огънят на Юпитер като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави. Човек е вече прав, но Юпитер така го е нагорещил, че той изсъхва. А този на Сатурн, той доста влага има, натрупа те отгоре, не изсушава, но като вървиш, турил ти е цяла раница на гърба. Богат е Сатурн, много дава. Той дава повече отколкото трябва. Той е щедър и така те натовари, че се прегърбиш. Сатурн казва: "Аз се чудя на тоя човек, давам му много, изобилно, а той се изгърбва". После онзи като не разбира, Сатурн му казва: "Можеш ли да носиш?" – "Мога." И Сатурн туря ли туря. А онзи казва: "Беля имам на главата!" Сега астролозите много говорят за лошите влияния на Сатурн. Много са несправедливи. Прави са в едно отношение. Но влиянията на Сатурн ни най-малко не са лоши. Понеже той е голям философ, като дойде, не си губи времето, казва: "Можеш ли да носиш?" – Мога. Туря му един чувал и казва: "Да прави каквото иска!" И онзи като вземе чувала, почва да мърмори и казва: "Тури ми чувала, а не ми даде превозни средства." А Сатурн никакви превозни средства не дава. Добре, кажете ми досега, какъв извод от това направихте? От всичко туй, което нахвърлихме, какво си избрахте и какво разбрахте? Много работи разбрахте, но вие сте като големите търговци. Сега аз ви изпитвам. Уж че нищо не сте разбрали. Запример търговецът иска да купи жито, дохожда до една кола с жито, тикне си ръката в житото, извади малко жито, прави движение с лицето си, че житото не е хубаво. Казва: "Не е толкова хубаво, не струва". Дойде при друга кола, направи същото, пак каже, че не струва житото. Не иска да каже истината. И най-после пита: "Колко искаш? Е, не струва, не е толкова хубаво житото." Той най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан, казва: "Виждаш ли туй жито, то е такова нещо, каквото никъде не се намира! Вие не сте виждали такова жито!" Така и вие сега искате евтино да го купите от мене. И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная. Да ви кажа, че не оценявате, оценявате. Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш? (- Трябва да помисля, така дума не мога да измисля изведнъж.) Житото го оценява много евтино, като иска да го купи и след като го купи, иска скъпо да го продаде. Да искате евтино да купите, е хубаво, но не искате евтино да го продадете. Тази е вашата цел. Всяка една идея е жива. Има три неща, които трябва да знаете. Една идея придобита ли е, вие трябва да я посадите. Вие може да я турите като известна книга в библиотеката си, вие може да я турите като едно украшение, може да посадите тази идея. И след време тя трябва да принесе някакъв плод, трябва да роди нещо. Какво ще роди вашата голяма идея? Сега искам да ви наведа на следното: Не очаквайте от големите работи големи плодове. Малко, малко. Природата работи с малки величини. От големите работи не очаквайте много. Един закон има в природата: От големите работи, очаквайте малко. Този големият орех ще даде едно малко орехче. Вие имате една голяма идея и очаквате нещо грандиозно. Не, не! Тя ще ви даде един много малък плод. Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно. Запример, вие проучавате музиката и искате изведнъж да произведе във вас какво ли не. Не, много малко ще даде тя. Или изучавате поезията и тя ще даде малко. Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове. Но в тия малки плодове вътре има семенца, които са в състояние да произведат голямото. Обновата в живота всякога седи в малките неща. Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща. Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите. А когато искате да се проявите – големи неща, големи усилия са потребни. При проявлението – големите работи, а при обновлението – малките работи. Трябва да знаете кога е време за обнова и кога е време за проявление. Сега въпросът остана, както онзи, който е донесъл една кибритена кутия и казва: "Тук седи всичкото щастие на човека. Да знаеш само как да запалиш една клечка." Разправял какво ще се добие, та това, та онова. Някой казва: "Всичкото ми каза, но не ме научи, как да запаля клечката." Върти кутията, нищо не се добива. Казва: "Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва." Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят. Втори път, ако дойда, тогава ще се постарая, ще направим един опит. Втори път ще покажем, как се палят клечките. Ще направим един опит, за да видите как се палят клечките. Втори път ще направите един опит. Втори път ще запалите една жива клечка. 7 часа и 22 минути сутринта 2-ра лекция на МОК, 14 година, държана от Учителя на 19 октомври 1934 г.
  2. Силни и слаби степени "Силни и слаби степени", Младежки окултен клас Година 14 (1934) Том 1, Първо издание, Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2004, ISBN 954-8785-46-3 Книгата за теглене - PDF СЪДЪРЖАНИЕ 1. Силни и слаби степени 1 лекция от Учителя, държана на 28 септември 1934 г., Русе. 2. Орехът и орехчето. Вода и пара. Слизане, хлъзгане и падане 2 лекция от Учителя, държана на 19 октомври 1934 г., София, Изгрев. 3. Правият ъгъл отвътре 3 лекция от Учителя, държана на 26 октомври 1934 г., София, Изгрев. 4. Законът на Любовта 4 лекция от Учителя, държана на 2 ноември 1934 г., София, Изгрев. 5. Живият квадрат на човешките отношения 5 лекция от Учителя, държана на 9 ноември 1934 г., София, Изгрев. 6. Променчиви величини 6 лекция от Учителя, държана на 16 ноември 1934 г., София, Изгрев. 7. Причини и условия 7 лекция от Учителя, държана на 23 ноември 1934 г., София, Изгрев. 8. Качества на реалното 8 лекция от Учителя, държана на 30 ноември 1934 г., София, Изгрев. 9. Помни го 9 лекция от Учителя, държана на 7 декември 1934 г., София, Изгрев. (в книгата е написано 19 лекция от Учителя, държана на 7 декември 1934 г., София, Изгрев.) СИЛНИ И СЛАБИ СТЕПЕНИ (първо издание) Редактор Вихра Рускова © Художник Георги Куртев Худ. редактор Валентин Проданов Компютърно оформление Павел Желязков формат 60/84/16. Печатни коли 22. Издателска къща „АЛфА-ДАР“ - София Печат - „СТАНДАРТИЗАЦИЯ-ПРИНТ“ ЕООД
  3. valiamaria

    1935_06_07 Малките желания

    Аудио - чете Надежда Ножарова От книгата, "Права обхода и права постъпка". Младежки окултен клас. Лекции от XIII и XIV година (1934–1935). Първо издание. София, ЕТ „Дали“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето МАЛКИТЕ ЖЕЛАНИЯ Отче наш Чете се темата: "Качествата на умния човек." Каква е разликата между умния и мъдрия човек? Думата "умен" на български е произлязла от ум, а на английски от ман* – това са синоними. Ум – така се пише на български език. Аз съм срещал думата "ом". "Аум" е произлязла от "ом". В българския език се е махнало "а"-то и се е образувала думата "ум". *man – (англ.) човек, мъж Какво се разбира под качества на един предмет? Какво разбирате под качества на един тон и качества на речта в най-простата форма? Вие не изхождате всякога от едно философско гледище. Философското гледище е сложно понятие. Вие най-първо трябва да изхождате от най-простото положение, в което нещата са ясни. Как ще знаете запример колко качества има един тон? Всеки тон трябва да бъде ясен, чист. Те определят качествата на самия тон. Чист и ясен едно и също нещо ли е? "Чист" значи да не е примесен. Все едно ли е, да имате един чист или един ясен тон? Понякога смесват тези неща. Вземете запример думите "стегнат и разхлабен". Какво разбирате по думата "стегнат". В стегнатостта седи идеята за нещо ограничено. Казва: "Стегнат е той". Значи: ограничен е. Думата "разхлабен" е противоположна на думата "стегнат". Стегнатите неща се разхлабват. Щом нещо не е стегнато, то е разхлабено. А щом е разхлабено, не е стегнато. Та в много отношения ние казваме за някого, че е стегнат човек. Казвам, ако вървим според тази идея, какво представя човешкия ум? Това е един принцип в човека. Под думата "ум" подразбираме всичките качества, които човек притежава в даден случай, и с които може да работи. Казват понякога: "Умен човек и интелигентен човек". Каква е разликата между умния и интелигентния човек? Англичаните имат същата дума – man. Тъй както е съставена тази дума придихателния звук "м" показва, че умът слиза дълбоко. Трябва да потъне в материалния свят, за да работи. Значи буквата "М" може да считаме като символ – да слезеш някъде, където не ти е приятно. Казваш запример думата "мъка". Какво нещо е мъката? Слязъл си някъде, мъчиш се, за да вдигнеш един предмет или да разрешиш една задача. Значи на човекът е дадено един ум, с който той се мъчи да разреши противоречията, които съществуват в човешкия живот. Той има известни способности и чувства, на които се подчинява, и от съчетанието на тези способности и чувства може да работи. Някои хора мислят, но не чувствуват, а някои хора чувствуват, но не мислят. Чувствуване и мисъл не са едно и също нещо. Някои хора започват да мислят чрез страданията, по обратен път вървят. Някои започват от мисълта и отиват към страданията. Правете опити и ще се уверите в това. При един опит, какъвто и да е той, все ще се натъкнете на една мъчнотия. Сега да оставим настрана онези философски въпроси, които не са за разрешение. Например вземете крайния въпрос. Каква е целта на човешкия живот? Ако ви се даде такава теза, какво ще пишете върху нея? Или каква е крайната цел на яденето, каква е крайната цел на заспиването, каква е крайната цел на събуждането? Ред такива въпроси може да се зададат. При задаването на тези въпроси, някои от тях може да се разрешат по-лесно. Каква е крайната цел и какъв е смисълът на живота? Какъв е смисълът на пеенето? Защо трябва да пееш? Може да се зададе и обратния въпрос: защо да не пееш? Тъй щото, когато някой каже: "Защо да пея?" Ти го запитай: Защо пък да не пея? Ако не искаш да пееш, трябва да си отговориш защо не искаш да пееш. Колкото е важно едното, толкова е важно и другото. – "Не съм разположен да пея." Представете си, че устата на един човек е пълна с хляб. Той яде, а ти го караш да пее. Той казва: "Не искам да пея." Защо не пее? - Не му е празна устата. За да пее човек, устата му трябва да е празна. Всеки, който не иска да пее, има нещо в устата си. Има случаи, когато някой не пее, защото има нещо дисхармонично в себе си и не може да пее. Той казва: "Не искам да пея, защото не мога." Първо е мисълта, а после музиката. Пеенето и музиката са външната страна на мисълта. У човека първо се е оформила неговата реч, а после трябва да придобие музиката. В общ смисъл музиката е най-хубавата дреха, в която мисълта може да се облече, и да бъдеш благоприятен на хората. За да те обичат хората, ти трябва да говориш музикално. Който не може да говори музикално, неговата реч е тромава. А който говори музикално, за този човек казват: "Приятно ни е да слушаме, когато този човек говори." И наистина, когато човек говори музикално и речта му е музикална. Когато в даден случай ние не може да схванем никаква музикалност, това показва, че ухото ни не е така изтънчено. Например ето една еднообразна реч: "Аз ходих на нивата, брах фасул, върнах се, времето беше облачно, кучетата лаеха, птичките хвърчаха, хората се караха и т.н." А може да кажеш това нещо и в музикална форма: "Ясен беше денят. Едва повяваше тихия ветрец и галеше лицата на младите работници, които се бяха събрали на нивата да работят." Това е музикална реч. Ще кажете, че това е декламиране. Не, декламирането е музика в един тон. Сега дайте ми според обикновения камертон долно "до" и вижте как съвпадат думите с тоновете. Какво означава на български музикалният тон "ла"? Казвате: "Кучето ла." Как ще намерите "до"? За да намерите "до", вземете първо "си", а после "до". Имайте предвид, че за да може да постигнете в света какво и да е, трябва да притежавате известни качества. Вие искате да бъдете обичан. За да бъдете обичан, трябва да имате някакви качества. Не може да се обича някой човек без да притежава известни качества. Певецът може да бъде обичан; ораторът може да бъде обичан; добрия човек може да бъде обичан. Любовта е качество, което ни се налага насила. Любовта е едно качество. Човек може да бъде силен. За да обичате един човек, вие трябва да имате ясна представа за онова качество, което той притежава. Живият човек обичате заради живота, който се проявява в него. Защото не може да обичате един човек, ако той няма какво да учи. Учителят всякога обича онзи ученик, на когото умът е гъвкав. Каквото му каже, той все се досеща. Има прости досещания, има и сложни досещания. А някои не могат лесно да се досещат, мислят, мислят не се досещат. Например учителят пита учениците си каква е разликата между събиране и изваждане, между умножение и деление. Ще кажете: "Проста работа е това." Що е събиране. Ученикът казва: "Учителю, като туриш житото в хамбара, това е събиране, а изваждане – като извадиш житото от хамбарa." Достатъчно е така. И това е събиране, но този процес на събиране не е който вие знаете. Запример вие имате две плюс две равно на четири. Понякога турят знака отдолу, пишат 2/4. По какво се различават тия два метода на писане? Вторият е китайски метод. Те пишат отгоре надолу. Новото писане е отляво към дясно, а семитите пишат отдясно наляво. Всяко нещо си има причини, но се изисква дълго време, за да се намери кога и как са се създали тези причини. Всяка причина си има свой разумен повод. Всяка проява на нещата е един малък разумен повод, който е дал възможност да се създаде. Има причини, които може да скарат двама души. Какъв е поводът да се скарат двама души? Двама души се карат, защото единият настоява, че пее по-хубаво от другия. Или те се скарат, защото единият казва, че не може да чете хубаво. Скарат се, защото единият казва, че е по-богат от другия. И другият настоява същото. Значи и вие може да се скарате, защото единият ще каже, че е по-добър, по-благороден, по-голяма човещина имал, а другият нямал човещина. По какво се разбира, че единият има човещина, а другият няма? Какво разбирате под думата "човещина"? Това е един въпрос, на който не може да се отговори. Човещината е един резултат, който не може да се разложи. Имате числото 24 например. Ако аз напиша единица с 20 нули, какво число е това? Един квадрилион. Но какво разбирате под това число? Ако ви дадат един квадрилион жито да го преброите, колко години ще ви отнеме? Такива задачи има някой път в живота. Спирайте се върху основата на нещата. Животът е една велика възможност. Животът е най-великото благо в органическия свят, но същевременно е и най-голямото нещастие, което може да сполети човека. Когато е добре организиран, по-добро нещо от живота няма. А когато не е добре организиран, по-лошо нещо от живота няма. И когато казвате някой път, че животът ви е дотегнал, това показва, че животът не е добре организиран. Неорганизираният живот е една тeжест. За да се организира животът, трябва да му дойде в помощ човешкият ум. Умът трябва да служи за организирането на живота. Най-големият организатор в живота е човекът, който може да уреди всичките противоречия, които съществуват. Вие сте смешни. Ходил един човек в старо време да учи магия. Той научил това, че като махнел с ръката си по един начин, всички неща идват при него. Като махне ръката по друг начин, всички неща си отиват. Като каже нещо по един начин, всички неща стават. Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща ще станат. Този човек мислел, че всичко разбрал, че всички задачи разрешил. Излязъл от училището и влязъл в гората. Насреща му излязла една мечка. Той махнал с ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща. Тя го наплюла хубаво. Тогава той се върнал при учителя си и казал: "Тази мечка ме наплю. Не ме слуша мечката." Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне в дома си, но тя не се махнала. Питам: Защо не се маха тази мечка? Като дойде мечката насреща му, той трябва да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: "Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа?" Мечката казва: "Знаеш ли, че аз те посрещам?" И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му? Погрешката му седи в това, че той употребява своята тояга, дето не трябва. Мечката била много радостна, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище. Обаче ученикът казал на мечката: "Не те е срам, махни се от пътя ми!" - "Аз съм първата, която те посрещам, и ти отдавам всичкото почитание като на ученик." Като не е издържал изпита, тя го наплюла. Кажете ми сега, какво е отговорил учителят на ученика? Как го е утешил? Ти си един млад ученик и си казал на друг един ученик, че нищо не разбира от учението. След това отива в неговата махала и той го набива хубаво, като му казва: "Ти нищо не разбираш." Как трябва да те утеши? Той ти казва, че ти нищо не разбираш и те набил отгоре. Срещаш един човек, който те пита: "Ти учен човек ли си?" Как трябва да му отговориш? Ако този, който те пита дали си учен, е горделив, тщеславен човек, ти ще му отговориш: "По-малко учен от тебе съм, не съм като тебе. Ти си по-учен от мене." Като му кажеш така, той веднага ще се съгласи. Ако му кажеш, че си по-учен, той веднага ще скочи върху тебе. Казвам: и вие като ученик махнете с ръката си на мъчнотиите във вашия живот, но те не се махат от пътя ви. Какво нещо са мъчнотиите? Мъчнотиите в живота показват, че вие сте ученици. Мъчнотията идва да ви поздрави. Мъчнотията казва: "И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша. Имам още една другарка, с която не мога да се разбера." Значи мъчнотията е мъчнотия за това, понеже две мъчнотии се карат за един предмет. Две мъчнотии се карат за един млад момък. И двете искат да го възсядат. Едната мъчнотия казва: Кажи ми сега, кой беше по-напред, че тя да се качи първа. Но ти, като поносиш едната мъчнотия на гърба си, ще й кажеш да слезе, да се качи другата. Казвате: "Има ли право една мъчнотия да се качва на гърба на един млад момък?" - Има право. Ако може да се качи на гърба му, той е учен човек. Ако не може да се качи на гърба му, той е един простак. Ако дълго време стои на гърба ви и не слиза, вие сте един простак. Като дойде до известно място ще кажете на мъчнотията: "Моля, дойдохме до тази станция, бъди тъй добра да слезеш от гърба ми, да дойде другата мъчнотия да се качи." Тогава ето какво ще правят двете мъчнотии: като се качи едната мъчнотия на главата ти, ще почне да те хваща за ушите, ще казва, че са много хубави, ще ги тегли оттук-оттам, докато ги рани. Ти ще кажеш: "Не искам такава мъчнотия, да дойде друга мъчнотия." Като дойде втората мъчнотия, тя ще бъде като мехлем, ще започне да ги намазва. Ако си учен човек, ще знаеш, че втората мъчнотия иска да лекува погрешките, които първата е направила. За всяка една мъчнотия в живота има един разумен повод, който я създава. Ти си ученик, нямаш пари, нямаш обуща, бос си. Ако е лятно време, ти може да ходиш без обуща, в сухо време също, но във всяко време не може да ходиш без обуща и без шапка. Какво трябва да се прави тогава? Да отидеш в училището бос, не те приемат. Било е време, когато са приемали и боси, но ако е студено време, ти не може да отидеш в университета бос. Това е до разбирането на нещата. Казвате: "Той е бос човек." Здравословно е да бъде човек бос, но има условия, когато човек по никой начин не може да бъде бос. Мъчнотиите в живота са задачи, които човек трябва да разреши. Мъчно ти е, страх те е нещо. Защо те е страх? - Понеже не може да те разбере тази мечка. Защо те е страх? - От глад, от сиромашия? Всяко нещо, което те разбира, то дава радост за живота ти. Неприятно е да срещнеш един човек, който не те обича и не те разбира. Приятелят, който ви обича, от много работи, които може да ви каже, все ще има нещо, което не ви е приятно. Вие имате един приятел. Носите една торба с барут. Когато носите тази торба с барут, никакъв кибрит не туряте в джоба си. - Ама това са изключения, че може да се запали кибрита. - Не са изключени възможностите да се запали кибрита, всичко може да стане. Не туряйте кутията с кибрита на едно и също място с барута, понеже може да стане нещо. Ще дойде едно дете, ще драсне кибритена клечка и барутът ще се запали. Тогава във вас се ражда едно противоречие. Не сте ли вие, който сте поставили кибрита и барута на едно и също място? Някое неразумно дете е турило огъня и запалило. Това е една неприятност. Ти благодари, че кибритът не е бил на едно място с барута. Големите случки много скъпо струват на човека. Има случаи, които малко струват на човека. Има случаи, които произвеждат цял пожар. Докато е нашироко, човек казва: "Аз тъй ще направя, иначе ще направя." Но след време той усеща в себе си една реакция, едно униние в ума си. Няма защо да казваш какво ще направиш. Ти направи работите, без да казваш какво ще направиш. Човек, който казва, че ще оправи работите, той не може да ги оправи. Ти не може да кажеш, че след една година ще ти дадат пари на заем. Кой от вас, ако му се обещае, че идната година на този ден може да даде сто лева, ще ги даде? Кой от вас може да се ангажира да даде идната година сто лева на този ден? Сто лева мъчно се дават, а десет още по-мъчно се дават. Ако е въпрос за хиляда, за десет хиляди лева, по-лесно се дават. Мъчно се борави с малките величини. Защо? - Защото малките величини с пръст трябва да ги хващаш. Ако са много ситни, с увеличително стъкло трябва да ги хващаш. За да дадеш сто лева, ти трябва да се качиш при ангелите, да научиш законите как да ги дадеш. За да дадеш десет лева, трябва да отидеш при Господ, Той да те научи как да ги дадеш. За да дадеш хиляда лева, трябва да отидеш при разумните хора. Не е лесно. За да дадеш сто лева, това са сто зрънца, които трябва да знаеш как и кога да посадиш. Казваш: "Посей ги както и да е!" Не е така. Хиляда лева това са хиляда зрънца, Божествени зрънца, които трябва да знаеш как да посадиш. Та когато някой казва, че трябва да се дадат сто лева, мъчно се дават. Да дам сто лева, това е белалия работа. Та, като дойде някой при вас да иска пари на заем, знаете ли как да ги дадете? Знаете ли как да се дават пари на учениците? Ако отидете при един американски богаташ, не може да му кажете, че сте беден. Вие може само да му предложите труда си, ще изработите тези сто лева и тогава ще ви ги даде. Тъй щото, когато искате пари на заем, вие трябва да изработите нещо. Докато не сте изработили нищо, не искайте пари на заем. Сега всички вие ще имате да давате нещо. Това е неразбиране на живота. Никога не вземайте пари на заем! Кога? - Когато не сте готов да ги отработите. Отивате при един приятел и казвате: "Дай ми пари на заем, искам да си купя една важна книга." Вземате парите, туряте ги в джоба си, срещнете приятел и отивате в една луксозна гостилница или бюрекчийница, или в някоя сладкарница. Ядете с приятеля си, погледнете, парите изчезнали, а книгата я няма. После приятелят ви пита: "Купи ли си книгата?" - "Е, после ще ти кажа." След като си употребил парите на друго място, идва лъжата и казвате: "Купих си книгата, много е хубава." А всъщност нищо не сте купили. Приятелят ви може би и той иска да прочете книгата. Намирате се в друго затруднение. Тогава отивате при друг приятел, искате от него други сто лева. Не, вземете ли сто лева на заем, употребете тия пари правилно. Законът е такъв. Не оставяйте една мисъл, едно желание неприложено. Не е въпросът за големите ви желания, но за малките желания, винаги трябва да се прилагат. Една мъчна задача лесно може да се разреши, но само за онзи, който знае, а не онзи, който не знае. Запример, ти си сиромах и се чудиш какво да правиш. Отиваш на едно място, не ти дават работа, отиваш на второ, на трето място, никаква работа не ти дават. Но ти имаш едно изкуство, с което можеш да си оправиш работите. Отиваш при един банкер, който има единствена дъщеря, десет души лекари я гледат, но не може да й помогнат, тя е осъдена да умре. Тогава ти казваш на банкера: "Ще ти кажа една дума, която ще обнадежди вашия дом." - "Каква е тази дума?" - "Аз мога да излекувам дъщеря ти." Мислите ли, като излекувате дъщеря му, този банкер няма да ви помогне? Ще ви помогне, но кога? Когато знаете как да употребите думата. Ще махнете с ръката си навътре и ще кажете: "Вашата дъщеря утре ще бъде здрава." Ако оздравее, всичко се нарежда добре. Не махнеш ли с ръката по този начин, не оздравее ли дъщерята, думата ти няма смисъл. Ще ви кажа как аз правя работите. Казвам на един сакат човек: "Ти утре ще минеш реката." Той ме погледне, погледне себе си, вижда краката си, казва: "Как ще я мина, тя е дълбока, ще се удавя!" Казвам му: "По който и да е начин ти ще я минеш." На другия ден го вземам на гърба си, влизаме във водата и минаваме. Като му кажа: "Ти ще преминеш реката, тогава вече аз мога да го направя." Той ще ми каже: "Не виждаш ли, че с моите крака е невъзможно?" Но аз го вземам на гърба си, пренасям го през водата. В дадения случай аз мога да извърша всяко нещо, за което казвам, че може да стане. За всяко нещо, за което казвам, че ще стане и не става, не сме употребили закона както трябва. Казвате, че трябва да бъдете добри. Какво подразбирате под думите, че трябва да бъдете добри? Добрият човек всякога е благодарен и за най-малката услуга, която му направиш. А този, който не е благодарен и със злато да го обсипеш, все ще намери някакъв кусур. Добрият човек се отличава с това качество, че и най-малката услуга да му направиш, той е все признателен. По това се отличават всички добри хора. Вие ставате сутрин и не сте доволни – не сте добър човек. Казвате: "Не съм разположен." Не сте разположен, защото не сте добър. Като ставате сутрин трябва да бъдете добри, защото слънцето изгрява, вятърът хубаво и приятно духа, растителният живот се развива, цветята цъфтят. Всичко това е за нас. А какво виждаме? Виждаме, че всички хора се грижат, а ние трябва да се радваме, че даден човек се грижи за мене, за мене е добър. А вие какво правите? Като дойде някой добър човек при вас, ако четете някоя книга, казвате: "Защо дойде да ме смущаваш?" Не, ще оставите книгата настрана и ще спрете. Казвам, този човек пее. Какво пее? Той пее песента на вашата книга. Той казва: "Ако ти четеш тази книга, тя съдържа всичките правила на живота, всичките блага на живота и ако разбирате тази книга, ще бъдете най-щастливия човек в живота." Тъй пее човекът. Казвате: "Сега ли се намери да пее?" Бъдете внимателен, ще видите, че тази книга е най-хубавата. Сега ще ви дам едно правило: Щом ставаш, ти трябва да бъдеш добър. Като седнеш да ядеш, трябва да бъдеш добър. Като те скъса учителят, ти пак ще бъдеш добър. Ще признаеш, че не знаеш. Какво има от това, че те скъсал учителят ти? (- Каква е разликата между 1, 2, 3, 4, 5, 6?) Ученик, който не започнал с единицата, който не е правил приятелство с двойката и който не е впрегнал тройката и четворката и който не е ял и пил с петицата и шестицата, той нищо не знае. Който ти е писал единица, той ти дава магическата тояжка. Той казва: "Струва си единицата, работи тази тояжка, но всичко от тебе зависи." А ти се оплакваш, че ти писали единица. Това е за истинските ученици. На сегашните ученици, като се пише 2, те се считат нещастни. Не, ще впрегнеш тази двойка на работа! Като ореш цял ден, ще имаш известни приходи. Какво показва тройката? - Че едва минаваш. Какво трябва да направиш тогава? Вие не знаете, че тройката е най-щастливото число. По-щастливо число от нея няма. Тя представя бащата и майката и първото, най-любимо дете, което те имат. А вие казвате, че като имате тройка едва минавате с нея. Да, това минаване е най-хубавото, най-спасителното. Четворката е сложна работа. Ти си един управител и трябва да отдадеш правото на всеки човек, не само в отделния живот на човека, но и в цялото общество. Тогава ти имаш бащата, майката, брата и сестрата, това е четворката. Питагор е дошъл до числото 4 и там се спрял. И ако ти със своя ум не може да обичаш своите желания и ако със своето сърце не можеш да обичаш своите мисли, ти не може да успееш в живота си. Умът, в дадения случай, е бащата. Сърцето това е майката. Мислите са вашите синове, а желанията ви, това са вашите дъщери. Та, когато казвам "дъщери", разбирам, че у вас се е явило едно хубаво желание. Когато казвам "син", това е една хубава идея. Значи най-хубава идея, това е вашия първороден син. Най-хубавото желание, това е вашата първородна дъщеря. Като имате една мисъл и едно желание, те са достатъчни. Вътрешното недоволство на живота. Няма по-опасно нещо от недоволството. То ще дойде, но трябва да скъсате с недоволството. Сега не ме разбирайте криво да казвате, че не може да се освободите от него. Недоволството ще дойде не само един път или два пъти, хиляди пъти може да дойде, но никога не правете приятелство с него. Вие всякога трябва да знаете, че светът е създаден за добрите и за умните хора. Къде може да приложите това, което сега ви говорих? Колко души от вас станахте тази сутрин по първото правило с доволство от себе си и след като станахте доволни, да не намерите някаква погрешка и да казвате, че работата ви не е наредена както трябва. В това седи голямата погрешка – да мислите, че работата ви не е наредена добре. Работата ви е наредена както трябва, но вие не сте я разбрали. Станали сте "махмурлии". В тази дума се повтаря два пъти буквата "м". Това значи, че трябва да отида да се напия. С какво? Ако два пъти не се напиеш със студена вода или два пъти да се напиеш с гореща вода или два пъти да се напиеш с 20 годишно вино. Хората разрешават въпросите по един от тези три начина. На едного майка му казала: "Стояне, Стоянчо, човек няма да стане от тебе, къща няма да завъртиш." - "Е, майко, все ще завъртя един ден къща." Той отива един ден с приятеля си на кръчмата, напива се хубаво и като се връща дома си, казва на майка си: "Мамо, ела да видиш как се върти къщата." Когато виното върти къща, то не е въртене на къща. Домът се урежда, не се върти. Домът не е воденица, да се върти. Това е едно българско изречение, което не е право. При това домът се урежда от живота. Казвате: "Щастлив живот." В съвременния физически живот щастие не съществува. Щастието е една велика задача. Щастието е постижимо, но въпросът за уреждането на човешкия живот е, както се уреди човешкият живот и ти можеш да станеш щастлив. За следния път ще ви дам една задача: нов начин за изпяване песента "Всичко в живота е постижимо". Ще разпределите думите на срички и на всеки човек ще падне по една сричка, ще се съберете няколко души да изпеете песента. Всеки да вземе по един слог. Да се съберат 10-15 души и всеки да започне оттам, откъдето другият почва. Ще изберете такива, които могат да пеят. Често съм ви говорил за вярата. Ще ви дам едно практическо определение за вярата. Много дефиниции има за вярата, но оставям всичките дефиниции настрана. Вярата в човека разбира една Божествена възможност. Най-обикновената възможност, която може в дадения случай да постигнеш, това което е необходимо да постигнеш в дадения случай, е вяра. Представете си, че имате една кибритена кутия с първокласен кибрит. От него искате да запалите една клечка. Извадите клечката, драснете и се запалва. После туряте дърва, запалвате огъня, след това искате да си сготвите. Работата е, че за да се сготви едно ядене трябва ви първо огън. И затова като ставате сутрин, тази кибритена кутия ви е необходима. Трябва да цъкнете една кибритена клечка и да запалите своите чувства. Тези чувства трябва да имат в себе си Божествени качества. Също така и за ума си трябва да имате кибритена клечка. Първото нещо ще запалите клечката, да дадете основен тон на чувствата. После – основен тон на мисълта си. Щом дадете този тон верен, нещата сами по себе си стават. Не излизайте от кръга на тази възможност, която работите съдържат в себе си. Запример днес изкарате сто лева, за по-нататък не мислете. Ами след двадесет години? - Оставете двадесетте години настрана. Каквото сте днес, това ще бъдете и утре и след хиляда години. Това е общият закон. Житното зърно каквото е днес такова ще е и след хиляда години. Шест хиляди години те са седели в гробовете, в катакомбите в Египет и пак съдържат същите условия в себе си. И шест хиляди години да седят, всички наши идеи си остават същите. Следователно всяко желание, посято при добри условия, ще даде своите качества, които може да се проявят. Ако това свое желание посадиш в добра почва, то ще даде добри резултати. Ако го посадиш в лоша почва, няма да даде никакви резултати. По възможност с най-малките резултати. Днес бъди благодарен на най-малките възможности. Утре започни с други възможности. Всичките случаи в живота носят една възможност. Всеки ден носи една възможност. То е правото разрешение. Вие считате, че днес не сте живели добре. Мислите, че утре ще живеете много добре. Не, днес ще имате пълна вяра в Бога. Ще оставите настрана всички философски разсъждения какво нещо е Бог. За вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай. И да не сте работили, това не е оправдание, не че не може да разберете, но не знаете как да погледнете на нещата. Само да се намери един човек, който да ви покаже пътя на разбирането, веднага нещата ще се изменят. За следния път напишете по девет глагола – най-хубавите в българския език, а може и от някои чужди езици. От тези девет глагола ще направим един малък музикален опит. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. 29-та лекция на МОК, 14 година, държана от Учителя на 7 юни 1935г., петък, 5 ч., София, Изгрев Книги: * Малките желания Права обхода и права постъпка (Младежки окултен клас. Лекции от XIII и XIV година (1934–1935). София, 2003) 24 беседи от 24 август 1934 г. до 13 септември 1935 г. Начало: 05:00
  4. valiamaria

    1935_05_31 Фа–фа диез / Фа и фа диез

    Аудио - чете Надежда Ножарова От книгата, "Права обхода и права постъпка". Младежки окултен клас. Лекции от XIII и XIV година (1934–1935). Първо издание. София, ЕТ „Дали“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето ФА – ФА ДИЕЗ Отче наш Пишете темата: "Отличителните черти на умния човек". Сега вие какъв метод имате за работа? Някой път питат за методи за работа. Какво подразбирате под думите "методи за работа"? Всичките хора страдат от нямане на методи. Човек не знае как да работи. Някой казва: "Дотегна ми да работя!" Той не се е научил да работи и затова му дотяга. Не може да работи. Всякога когато човек не знае как да работи, се явява една болка. Щом се яви болка, това е признак, че не знаеш как да работиш. Казваш: "Дотегна ми вече!" Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у тебе едно уморяване, уморява се човек. Щом човек се уморява, той не знае как да работи. Има хора, които са много бързи. Той, като започне една работа, мисли бързо да я свърши. Човек, който бърза, никога не върши работа. Когато не знаеш как да я вършиш, никога не се свършва. Някой казва: "Да свърша работата." Какво се разбира, да се свърши една работа. Самата работа е неразбрана. Свършва, казва той, работата си и ако при това, след като свърши работата, остане недоволен? А недоволството в живота зависи от нямане на работа. Скука, няма какво да работи. За да начертаете една окръжност, най-първо трябва да имате една точка. Теоретически точката не взема никакво пространство. Безпространствена е тя. Тогава всичките безпространствени величини нямат съществувание. Ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно й даваме една величина. Да кажем имате точката А. От тази точка теглите нагоре една права – АВ. АВ някой път минава като една дадена линия. Но от тази линия може да начертаете и един кръг. Тази линия, която има отношение към кръга как се нарича? Радиус. Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус. Радиус – този корен, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра. Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си. Това е значението. Следователно една от тия линии определя това. Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност. В дадения случай пергелът е по-умен от мен. По-майстор е. Да ме накарате тъй хубаво да направя тази окръжност, няма да я направя. Та и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи един такъв идеален кръг. Вие някой път искате да пеете, нали? Почнете да правите кръг да видите какъв певец ще станете. Колкото се приближавате до кръга и пението ще бъде право, пък ако се кривите и пението ще бъде такова. Има една философия. Във всички неща има отношение. "Отношение" е непонятна дума. Отношението е връзка. А във връзката има известно практическо приложение. Отношение имаш към някого, какви са отношенията: добри или лоши? Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение. Самата дума "отношение" е непонятна и трябва да се преведе: отнасям нещо. Къде? Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата. И тогава казвате тъй: "А се отнася към В, А е Драган, а В е касата, както В към Д." Тази пропорция каква е? А е Стоян. В е касата. Стоян се отнася към касата както В към Д. Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият – Д казва: "На какво основанието ти бъркаш?" Отношението иде – бъркаш в касата, той трябва да докаже на какъв закон отгоре, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал. Следователно, постъпката е постъпка, а престъплението – престъпление, трябва да докажеш защо си го направил. Да кажем, вие се сърдите. Защо се сърдите? Или подозирате някого, или не вярвате, или много други работи, това са все отношения. Разсърдите се на някого. Туряте една обхода – сърдене. Трябва да направите отношение, за да разрешите сръднята. За какво може да се сърдите? Сърдите се на майка си, че ви е сготвила. Тогава имате отношение към хляба. Отнасяте се към ястието тъй, както майката към ястието, когато сте мислили за майка си, имали ли сте на ум ястието? Майката е имала отношение към вас. Върнете се от работа и ако ястието е сготвено – ядете, не е ли сготвено - сърдите се. Защо? -Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина? "Но това е тъй." Не, трябва да го докажеш. Ще го докажеш. Ще намериш едно доказателство. Следователно щом докажеш, трябва да разрешиш. И като разрешаваш, трябва да направиш един опит. Ако не можеш да направиш един опит и казваш тъй: "Аз се разгневих." Много добре. Какво разбирате под думата "гняв"? Да кажем вие пеете, но не можете да вземете вярно тоновете. Учителят ви каже: "Много сте неспособен!" Става ви мъчно, разгневите се, защото вие в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: "Неспособен човек сте" и вие се разсърдите. Вземете тогава фа диез! Аз го казвам фа - ди, от фа диез. Излиза професорът и казва: "Неспособен сте." От фа-то не можете да излезете. Я, вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез. Значи до крайния предел може да се разшири това. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон. Ако го увеличиш, ще имаш вече "сол". Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа. Значи един тон. Тоновете ако ги намалите, вие най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В. Какво ще стане? "А" в дадения случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението. Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то. Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път се забързаш, туй е едно изключително положение, неестествено положение. Може в даден случай то да е потребно. От какво произтича този спор между студента и професора? Как професорът е познал, че този студент е неспособен. Най-първо с този камертон, тъй както сега пеят фа, аз съм наблюдавал, много малко хора съм срещнал, които да вземат фа-то вярно. За да вземеш фа-то вярно, най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре. За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред. Ако тия двете движения нямаш, фа-то не е вярно. Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно. Имаш едно фа на камертона, на онова естествено положение, с което можеш да работиш, то е един резултат. Че без фа ти никъде не можеш да идеш. Фа е свещта, която гори, вечерно време къде ще идеш без свещта? Фа-то в света това са своите очи, къде ще идеш без очи? Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа? Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа? Аз сега ви изнасям какво е фа в живота. Фа е един тон, който може да туриш в действие в живота. И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи. Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа. Сега разбирате ли какво нещо е фа? Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очите също. Това е фа, също без ръце и с ръце, това е фа. Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа. Аз турям един естествен тон да гледаш. Естественото зрение започва от фа. В туй отношение, при сегашните условия, при които сега се намирате, органически вашето зрение започва от фа. Някъде действува. Но туй сегашното положение е започнало от фа. Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно. Защото, ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката. Ти ще си навлечеш много "беля", много бели в живота. Казвам, истината е фа. Не знаеш как да пееш, А – Бе има. Фа диез и фа бемол има – понижение. Според моята система фа - бе има ли? (-То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама имате две полутония. Това са изходните пунктове, това са отворените врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония. Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете. А целите тонове са затворени места. Вие сега ще се спрете, защото тези работи не са ви ясни. Ще запитате защо е така? Спрете се върху туй, което аз ви казвам. Това е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира, естественото положение, в което природата го е турила. И туй още не е ясно, защото за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрия, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот. Казваш: "Откъде накъде от фа-то да зависят моите очи?" Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира. Невежият, профанът казва: "Разправят ми, че от фа зависело моите очи да виждат, откъде накъде е това? Фа-то ние го пеем." Пеят го много хора, но не могат да го пеят. Щом се разгневиш, ако вземеш вярно фа, веднага всичкият гняв се поглъща във фа. Ако не го пееш, ти ще се разгневиш още повече. Какво означава фа диез? Фа диез значи: отиваш при вратата, излизаш навън за работа. Това е фа диез. Давам сега фа, като метод за отваряне, то е от философията на музиката. Фа – ти си намерил вратата, това е туй полутоние. Фа диез – ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш. Ако не може да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота. Казваш: "фа" – ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън. И целият ден ще пееш, ще бъдеш весел. А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана. Дяволска работа!" Е, защо е дяволска работа? Не можеш да вземеш фа диез. Вие ще кажете: "Колко лесна работа!" Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни. Поне докато човек ги усвои. Възпитание е музиката. Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез. Като дойде там фа-то, той го взема, присърце му е, но обича външната страна. И българинът взема фа само като си е свършил работите. Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона. Като си свърши работата, приблизително вярно го взема. Но като свърши работата, трябва да мине през друга една гама. Защото в музиката изходният пункт е фа диез. А после къде ще се върнеш? (-През ми.) Е, какво ще направи тогава? Да кажем понижите известен тон. Как ще обясните понижението на един тон? Увеличението знаете, понижението трябва да отделите. От "ми" какво ще отделиш? — "Ми бе". Значи в този случай аз не ви казвам, вие още не знаете откъде ще излезете. Вие знаете как ще излезете, но не знаете как ще се върнете в гамата. Излезнахте, но през фа-то не може да се върнете. Сега да ви кажа откъде. Не искам да ви кажа, откъде да се върнете, понеже вие не сте излезли, пък да ви кажа как да се върнете, то е неразбрана работа. След като сте разбрали добре излизането, тогава ще ви разправя за връщането. Как ще ви кажа, как да се върнете от Витоша. То е изходно пространство и ще се върнете. Може да не се върнете по същия път. Вие казвате: "Ще се върна по същия път." Никога човек не може да се върне по същия път, стъпка по стъпка не може да се върнете. Може да бързаш тогава. Как казвате по същия път? Не е фа диез. Излизането е фа диез. Искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно. Вземете сега естественото фа. Я, Иване, ти го вземи! (Брат Иван, след малко обмисляне, взема фа.) Я проверете сега, камертон имате ли? (-Верен е тонът.) Вземете сега фа диез. (...) Е, вярно ли е? Може ли да излезете с това фа от една мъчнотия? Трябва ви една философия за разсъждение, за да си уяснявате нещата. Един отличен въпрос е този – философия на музиката. Отвлечена философия, но философия, която разрешава живота в неговото сегашно положение. Музиката това е една философия, едно правило. Едно правилно разрешение на органическия живот в даден случай. В съзнанието, ако ти съзнаваш правилно, казваш: "Ще ида сега да му пея!" Но ти ще пееш! Без музика и да работиш, няма да имаш никакви постижения, а с музиката ще имаш малко. Ако знаеш как да вземаш фа диез и фа, целият ти живот ще се оправи! От един тон зависи всичката ти работа. Сега представете си, че вие сте в един затворен замък, дето няма прозорци, а има само една врата. Какво ще ми допринесе фа-то? Въздухът там е задушен, с години съм живял като затворник и най-после един ден казват: "От този замък ще можеш да излезеш само ако вземеш фа диез." Обикалям наоколо аз и пея си, фа, фа диез. Обикалям, чакам фа диез. Няма изходен пункт. Един ден може да умреш в някой музикален лабиринт. Но като вървиш в този замък, в мрачината има един камертон. И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в един камертон, а този камертон започва с тона фа. И като каже фа, веднага каже фа диез. Той, като си блъсне главата, чува фа и гледа – вратата се отваря. Като излиза вън, той вижда един светъл свят от предмети. Различава се външен свят. Значи фа диез с какво се отличава? – Излиза се вън на светлината и топлината. Ти нищо не си достигнал още, но най-вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо. Някой път си мислиш, че нищо няма да постигнеш. Ти си в един затворен палат, не си си ударил още главата на камертона. И ако главата ти се блъсне, казва: "Погледи нагоре!" Българите имат една поговорка: "Като си блъснеш главата на долния праг, ще намериш и горния". Блъскането какво е? – Докато ти не си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е, като дойде крайното отчаяние, това не е нищо друго освен фа и като вземеш тона верен ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема. Като ти дойде едно желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно да вземат, почнат да функционират и в даден случай може да ти помогнат. Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение?" Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворена врата. Но от фа диез повече не може да идеш, ако минеш повече, ще намериш сол. Функцията на сол каква е? Как ще обясните функцията? Аз се спирам върху фа като изходен пункт. Затуй в съвременния живот хората казват: "Без хляб не може, без пари не може, без това-онова не може." Без всичко онова, без което не може, това е фа. Това е основния тон, без който не може. Фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа. По никой друг начин не може, а с кое може тогава? С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез. С пари може, но парите това е фа диез, с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа диез. Как ще вземете фа диез, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари пеят, а които имат пари не пеят? Явява се едно противоречие. То е привидно. Аз обяснявам посторонно, не математически. Едно посторонно обяснение ще ви дам: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак? Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, неестествено желание ни най-малко не подразбира, че няма вече да ядеш, ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност. Ще дойде един ден, ти пак ще пееш. Богатият не пее, защото се е наял, щом огладнее, той пак ще пее. Ти не искаш да пееш, но не може ли да ми покажеш някой, който знае да пее? Сиромах е този. Кой е онзи, който знае да пее? -Сиромахът? Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах. "Искам да пея, казва, но нямам учител, да ме учи." Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа. Аз съм виждал някой, като не може нещо да успее и ще си блъсне главата, а то е: дано чуе някой тон фа. Работата е тона. Ако излезе тонът, работата става добре, ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, но като се бутне с камертона. Дайте най-верния тон фа! И той е неверен. (...) Той е неверен, но плаши мечките. Ти носиш известен дървен нож, той може да се счупи, няма да те спаси от мечката, но все таки малко кураж е това. Вземете сега фа! Фа, фа диез. Сега усилвайте и отслабвайте фа-то. Тихо да почнем и постепенно да усилваме и после пак да отслабваме тихо. Същото и с фа диез. Усилване и отслабване. Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура. Ставам. Едно положение – излизането е фа диез. Ставам във фа-то е едно положение – развиване. Само за обяснение ви давам това. Ставам – туй е пробуждане на съзнанието. Значи от центъра се явява този радиус – фа. Излизам значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно – излизам на работа. Вземете сега думите: "излизам с фа диез". Из-ли-зам. Фа диез. И вземете: "ставам с фа-то". (Всички пеят: фа, фа, фа, и после фа диез, фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок. Две стражи има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето – по друг начин. Когато работите се развалят, оправя се времето. А когато работите се оправят, се разваля времето. (Учителят взема с цигулката си фа – ставам, излизам. Фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето с първото, както взех тона. (Учителят свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение. В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно. Той е основен тон на живота при сегашното развитие. Всичката сила на фа е да се отвори вратата. Значи щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че може да се постигат някои неща, вие сте вече на път да вземете този тон вярно. С този тон в дадения случай, вие вече излизате навън от вратата. Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата. Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете. Чрез фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излезете навън от врата, то е фа диез. А сега за постижение на работата. С фа вие не може да постигнете, кой тон ще вземете? (-Сол.) -Не. (-Ми? Учителят свири.) Фа само отваря вратата. С кой тон започвате вие? – Тона на движение е ре. Вече вие имате ре. "Йова и ре", знаете ли какво значи това? (-Бог ще помогне.) Вие нямате Йова и ре. "Ре" значи път. (Учителят свири нещо като гайда.) Това пеене е българско, българинът като загази, тогава свири. Пък европеецът като загази, той почва да трепери. (Учителят свири както европеецът свири.) Той вече малко е загазил. Та казвам, трябва да имате ред музикални упражнения, с които да сменяте вътрешното си състояние. В музиката има сила. Засега всичките хора минават през музиката, те се оправят без да знаят как. Човек всякога трябва да си избере известни песни. Ще пееш една песен, на която основата е фа диез, да излезеш навън. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон. Отмерено ще го вземаш. (Учителят свири едно свое парче. И много пъти ре,ре.) Туй е един, който е седял дълго време, и казва: "След като изляза, какво ще направя?" Туй е слизането вътре в материалния свят. —Ре. Не знае, ще се обърне нагоре – надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения, ще се прегърби, във всичките тия движения, те са музикални, докато вземе едно изражение. Пак се оправи. Това е естествено движение. И всичките движения в света са резултат, защото природата всякога корегира. Всяко едно движение е един резултат на един основен музикален тон. То е метод. Музиката е метод. Как беше определението? – Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай. Вие имате: "Всичко в живота е постижимо", когато добре знаете фа-то да вземате и когато знаете ре-то как да вземете. Но и ре-то частично разрешава. А след ре друго ще дойде. Как ще вземете: "Всичко в живота е постижимо"? То е фа. От фа трябва да започнем. (-От "до" започва.) Като излезеш от "фа" ще дойдеш до "до". "До" вече е основа, откъдето ти излизаш. Един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. "До" е основния тон на живота. Но в органическия е фа. Ако фа-то не може да вземете, вие не може да работите. Вземете фа диез. Вземете тогава "Всичко в живота е постижимо". Вземете фа по-ниско от преди. (Пеят повече братята от класа.) Това е правилно. Изпейте сега с мене. (Учителят свири "Всичко в живота е постижимо".) Право е, но никакви постижения няма вътре. "Всичко", тази дума "всичко" не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея. Запример "ставам", "излизам", вие сте свикнали да вървите по един много определен начин, по най-лесния път. Имате пари в джоба си, бръквате, плащате, качвате се на някой файтон или автомобил. Питате: "Колко искаш?" – "Петдесет лева." -"Няма." -"Не мога да ви возя. Той ще тръгне, ако му дадете пари. Питам: кое е онова, дето го заставя той да ви вози? С петдесет лева отваряте вратата, излизате. Но и без петдесет лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози. Ще кажете: "Как тъй?" – Е, може. Зная, че три дена той е гладувал, няма хляб. Аз имам половин самун. Казвам: "Ако ме возиш, давам ти този половин самун." Той веднага отваря автомобила. Колко струва половин самун ? -Струва петдесет лева. Другояче той иска петдесет лева. Сега половиният самун е петдесет лева. Като му го покажа, той казва: "Заповядайте!" Следователно, в живота има неща, които са по-ценни от парите. Хлябът, в дадения случай, е хиляди пъти по-ценен отколкото петдесет лева. Една хапка хляб, в дадения случай, е много по-ценна от няколко поетически изречения. Някой казва: "Я, ми кажи едно стихотворение!" Че ако ти дадеш една хубава хапка хляб на един гладен човек, той веднага ще ти издекламира нещо. Като хапне най-първо, тогава има поезия, има декламиране. Ако преяде, той вече не пее. Българинът, дето някой път не обича да пее, той е преял. А преяждането според мене е едно неестествено музикално положение. Никога не преяждайте. Нищо повече. Всякога човек трябва да остане малко гладен. А гладът подразбира една вътрешна възможност за една следваща стъпка. И затуй в природата човек никога не е беден, той е пълен, но има нещо в него, което му липсва. Не, че му липсва, но то всякога ще бъде тъй в целия си живот. И ако ти го запълниш, ще станеш нещастен. Не се старайте да запълните себе си! И кокошката, като снесе едно яйце, тя знае закона. Какво остава всякога в яйцето? Пълно ли е яйцето? – Не, някога има една малка празнина, едно малко празно пространство в яйцето. Ти си едно затворено яйце, имаш едно малко празно пространство. Не се старай да запълниш празното пространство, ще си причиниш вреда. Празнотата е условие за бъдещия живот. Празнотата е едно условие. Не тази празнота, която обикновено се разбира, но тази малка празнота, този малък недоимък. Сега ще се спрете и ще остане да разсъждавате върху фа-то, да го приложите, за следующия път ще видим фа-то. Ако пожелая да ви изпитам, не зная всичките какво бихте изпели. Само ще имате един радиус и ако ви туря бележка, вие ще имате един радиус и дълго време ще трябва да чакате докато превърнете този радиус в едно движение. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът! (Три пъти.) 28-ма лекция на МОК, 14 година, държана от Учителя на 31 май 1935г., петък 5 ч.с. Книги: * Фа–фа диез Права обхода и права постъпка (Младежки окултен клас. Лекции от XIII и XIV година (1934–1935). София, 2003) 24 беседи от 24 август 1934 г. до 13 септември 1935 г. Начало: 05:00
  5. Аудио - чете Надежда Ножарова От книгата, "Права обхода и права постъпка". Младежки окултен клас. Лекции от XIII и XIV година (1934–1935). Първо издание. София, ЕТ „Дали“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето УСЛОВИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ Отче наш Кои бяха основните положения на миналата лекция? (-Трите вида сили в човека: органически – стомахът, духовни – чувствата, умствени – мозъкът и причини за сръднята. Сръднята винаги показва липса на мисълта и цярът на сръднята е правата мисъл. Щом дойде мисълта – сръднята се премахва.) Как може да се докаже, че това е така? Аксиомите нуждаят ли се от доказателство? Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг? Как ще докажете математически и геометрически това? (-Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажете геометрически, че един човек е извървял по-дълъг път от другиго? (-Трябва да се наблюдават движенията на двамата хора от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече път от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя? Пак чрез наблюдения, друг метод няма. Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го? (-Никой не знае, но някои са го наблюдавали това и са го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито. Нали има три начини туй корито да се напълни? Единият начин е човек да напълни коритото с вода, но може човек да не е напълнил коритото, а то се е напълнило. По какъв начин? – Валяло е дъжд дълго време и се е напълнило коритото. Ако човек не го е напълнил и дъждът не го е напълнил, а пък се е напълнило коритото, значи някоя чешма е имало, която е текла и коритото се е напълнило – третото положение. Да кажем има три отношения в разумния живот. За едно и също явление има три обяснения. Първото: от какво е напълнено коритото – от разумен човек. Второто – от природата. Но питам: природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него? (-Ни най-малко не е мислила.) А как без да мисли го е напълнила? Сега ще се отклоним от мисълта. Вие знаете онази поговорка: "Видяла жабата, че подковават вола и тя поискала да я подковат." Така казва поговорката, нали? Аз да ви поясня това – видяла жабата, че коват вола и протестирала, че не е право. В първия случай каква е целта? -Искала жабата да я подковат, отказали й: "Жаби не ковем, само волове подковаваме." Да вземем втория случай: жабата, като видяла, че коват вола, протестирала за това. Казва: "Не е право, не е създал Бог вола да го подковават." Значи човешката култура изисква да подковават вола. Да допуснем, че вас ви подковават. В дадения случай за хората ли е това? Ако две жаби се разговарят, какво ще кажат? Имате идеята за морала. Как се е образувал той? Какво нещо е моралът? Сега как го разбират хората? Нали казват: "Това не е морал." Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата? Запример вие сте турени при един камък хубаво издялан, вземете този камък и го преместите от една страна на друга. Хваща ви законът, че сте направили нещо неморално – преместили сте камъка от една страна на друга. В какво седи неморалното тук? Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба. Казват: "Тази постъпка не е права." Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда. Де е нарушението? Този закон Божествен ли е? (Щом се оценяват интересите на отделни индивиди или общество, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял, турят тялото му в земята, поставят отгоре едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек. Никой не протестира от това. Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора? (-Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно. Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства. Един умрял човек има интерес растенията да го изядат, понеже като го изядат, го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде по дърветата. Този човек по растенията може да се качи в някой плод. И някой път, когато ядете този плод и го глътнете – умрелият почне да живее. Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат. Растенията са врата, една възможност, чрез която умрелите сполучват да влязат, да живеят в живите хора. Сега се изисква доказателство, нали? Нещата се доказват. Идваме до въпроса: Кои неща се нуждаят от доказателство? В геометрията нали доказвате известни аксиоми? Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Затова има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави. Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми. Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави. Това е право и не е право. Аз привеждам тогава в движение. Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе. Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса. Направило е една крива линия М – това са два прави. Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение. В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят? Взели сте положението на един триъгълник. Тогава този триъгълник е пак път на движението, но каква е идеята? Казвам, че геометриците доказват това – че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това? (-Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо. Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал. Не че не съм разбрал. Аз, като съм слушал, съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави. Не го отричам, понеже не го разбирам. Защото всяко нещо, което аз мога да го отрека, трябва да го разбирам. Някой казва: "Аз разбирам тази работа." Тогава можеш да я отречеш. Но ако не разбираш тази работа, не може нито да потвърдиш, нито да отречеш. Та някои от вас отричате нещата без да ги разбирате. Смешното е там: как ще отречете това, което не сте разбрали? Като го разберете, тогава ще го отречете. Сега в чертежа: М, тази крива линия права ли е? (Смях между учениците.) Под думата "права ли е" – начертана ли е право? Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че да е крива. Перспективно като я гледаш, не е начертана правилно, разбира се вътре в органическия свят. Ако е тъй, както е в органическия свят, ще извадите съвсем друго заключение, но в статическо положение турната показва, че които чертаят някакъв план, ако не начертаят и кривата линия правилно, може да се даде друга насока в някое здание. Тогава тази линия може да даде един повод за едно криво разбиране на нещата, ако не е начертана както трябва. Вие казвате, че някои хора се гневят, понеже са нетърпеливи. Не! Понеже носът им е тесен. Много хора са нетърпеливи, защото носът им е тесен, сприхави са те, гневят се по единствената причина, че носът им е тесен. Ако тия хора са нетърпеливи, какви са причините за това – външни или вътрешни. (-Причините са вътрешни.) Когато на някой човек носът му е сплескан, той не е използувал възможностите. В него те са по-слаби. Хора, които имат сплескан нос, имат богати условия отвън, но възможности отвътре нямат. Значи вътрешните възможности са по-слаби. Когато носът е широк, условията са повече вътре, а възможностите са по-малко отвън. Как ще примирите тия хора? (-Трябва да се съберат заедно.) Допуснете сега, че на някой от вас се издига корубата на стомаха. Туй се дължи на диафрагмата, на някое органическо развитие. В един момент може да се издигне стомаха на един – два пръста, тъй да изпъкне, но една минута ако се мине, стомахът ви пак спада. Туй става при дишане. Туй някакъв придатък ли е? – Показва едно движение на дишането. Когато диша човек, може неговата диафрагма да се види при това положение. От туй движение може да се покаже каква е силата на дишането. Някой човек се гневи. Какво нещо е гневът? Сам по себе си гневът е нещо много хубаво. То е нужно, но ако много ядеш, яденето се втръсва на човека. Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето. Без гняв хората не биха се помръднали. Казваме: да не се гневим, а няма същество, което да се не гневи. Ний проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи, само че някой път ние не виждаме гнева. Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи. Запример по какво познавате, че някой човек се е разгневил? Всички казват, че той не се гневи. Кои са признаците, по които познавате гневен ли е човек или не? Какви са вашите наблюдения? Олга, ти кажи. (-Аз, като се разгневявам, веднага давам външен израз на това. Винаги повишавам гласа си и се намръщвам. Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания най-често около устата и носа и си изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа си. (-О, каква гюрултия вдигам!) Че повишил човек гласа си, какво от това? Или че маха с ръката си, няма нищо лошо в това. Да е само повишаването на гласа. Сега да се върнем към първото положение. Как ще докажем, че 180 градуса са два прави ъгла или не? (-Не са прави ъглите, но ако пуснем перпендикуляр, те ще се образуват от само себе си.) Значи не може да се докаже, че са прави, ако не се спусне перпендикуляр. Лошото е не да се гневи човек. Зад гневът седи нещо друго. Ние казваме, че гневът е виновен. Но ни най-малко не е виновен гневът. От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил. Разгневил се някой. Няма нищо лошо, че се е разгневил. Де е лошото в гнева? Ако ти си повишил тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив. Значи този човек може да ни услужи – жив е той. Че говори високо и си маха ръката показва, че е жив. Ами ако той никога не говори и не си маха ръката? Тогава кое е по-хубаво: да се гневи ли човек или да не се гневи? (-Има и кротки хора.) Как има кротки хора? Всеки човек, който се движи, все е гневлив. Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко това показва, че ти си гневлив. Вървиш по земята, газиш с крака си по тревата, самият живот е израз на гняв. И като вървиш, навсякъде има гняв. Ти като мислиш и в мисълта има гняв и като чувствуваш нещата и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия? Всички почти осъждат гнева. Тъй както в баснята, че жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали й, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: "Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме." Те й обясняват това така: два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които за двукопитни. Казали на жабата: "Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен пак ще те подковем." Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразрешен за жабите. Те мислят как да ги подковат, а не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? (-Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е? Петкопитно, но това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат по-ярко известни идеи. Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща. Питам тогава: откъде е дошла идеята в човека, че след като излезе една подкова от някой кон, хората да я вземат и турят в къщата за късмет? За да забогатеят, турят подковата на прага. (Къде трябва да се постави подковата, отгоре ли?) Как ще се поправи гневът? Гневът е динамическата страна в живота. Човек като си повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдването на ръката - също. А някой път няма повишение на гласа, нито помръдване, но цветът на лицето тогава се изменя. Лесно се поправя гневът. Искаш да покажеш, че си се разгневил някому, ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне сърцето. Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева? Едно дете, ако е близо до някой, който е гневен, това се отпечатва на лицето му и то тогава трепне. Какво ви костува малко да измените израза и се усмихнете на детето? После пак вземете първото положение и детето пак трепне. Детето не знае гневите ли му се или се усмихвате. Вие нищо не говорите, само изменяте положението на лицето си. Погрешката, която най-лесно се поправя от всичките съществуващи погрешки, това е гнева. Няма друга погрешка, която може да се поправи тъй лесно, както гнева. Тази погрешка моментално може да я изправите. Затова всеки, който иска да започне изправянето на погрешките, да започне с изправянето на гнева. Най-първо ще си носите винаги едно огледало, щом се разгневите, ще погледнете в него, ще се измените, после пак ще го поставите в джоба. В университета една студентка вижда един, който не е бил толкова красив – намръщил си малко лицето, тя не му обърнала внимание, защото не е бил красив. Но слуша тя, казват за него, че е председателя на университета. Веднага тя се усмихнала и го погледнала. Той бил грозен, но като казали, че той бил председател на университета, където тя следва, тя му се усмихнала. Като че има някаква задна цел. (-Значи тя признава в него едно вътрешно качество.) Тя знае, че е едно длъжностно лице и един ден ще се яви пред него. И ако тя покаже, че е недоволна от туй нагрочено лице, малко зле ще й се отрази. Тогава когато погледнете на слънцето, защо му се сърдите, защо, като видите, че слънцето си набръчкано лицето, вие му се сърдите? Сега да дойдем до онези неща, които ви са потребни. Дребни работи са те. Запример вие често искате да бъдете красиви. Отличното изучаване на геометрията. За да бъдете красиви ще поставите геометрията в движение. (Защо природата прави така, че погрознява човек в края на краищата.) Не, тя никога не е причина за погрозняването. Когато вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това? Ако аз взема призма и слънчевия спектър така го наглася на стената, боядисва ли той някого? Не боядисва. В природата няма боядисване. Природата бои няма. Боядисва само човекът. В природата ти в един момент може да бъдеш боядисан, а в друг момент да бъдеш разбоядисан моментално. Човек всякога си остава такъв, какъвто е. Той нито е кротък, нито е лош, нито е добър. Но може да вземе вид на лошевина и на добрина. Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при други лош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош, но ако ти дадат хляб, когато си гладен – ще се радваш. Запример стоите под някоя круша. Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял. Тогава не се гневите ни най-малко. Крушата е слезнала долу, ударила ви е по главата, но вие вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това. Има нещо, в което вярвате. Вие вярвате в лошите условия на живота, а лоши условия в живота няма. И добри условия няма. Това са две положения. Значи добро няма и лошо няма. Това се дължи на вашето неразбиране. Казвате: "Лошо положение настъпи в света." Във вашето разбиране е така. Показвате, че сте лош човек, ще попитате някой друг: "Ти разбра ли, че съм лош?" -"Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха." Тогава туй, което не сте разбрал, не може да го твърдите. Казват, че сте много добър. Вярвате ли, че съм много добър? По какво ще познаете, че съм много добър? -Доброто в света е непреривно. Ти не може да си добър. Ти можеш да покажеш доброто. Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв. И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош. Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното. Щом кажеш, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър. Защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго. И понеже той е направил добро на другите, той е направил сега на вас лошо. Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за вас. Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша, тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете й да не са узрели още. В природата има един морал. Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление. А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление. В растителното царство какъвто и да е плодът може да го изядеш, ако плодът е узрял няма престъпление. Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят. Щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат да те хванат, че си направил престъпление. На какво се дължи туй престъпление? – Костилката не е узряла. Допуснете че майка ви е направила една пита, както в селата правят и я е заровила в огнището да се пече. След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата. Майката дойде и каже, че сте направили една погрешка. В какво седи погрешката? – Не сте оставили питата да се опече. И майката взема питата и пак я зарови в огнището. Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше да каже: "Много добре сте направили!" Добрината седи в това, че питата е извадена от жаравата опечена добре. А в какво седи погрешката в първия случай? -Че детето извадило питата преждевременно, тя не е опечена още. В сегашното предаване на морала има една неразбрана страна. Моралът трябва да се подведе при ония условия, от които е излязъл, да се вземе основата. И в сегашния живот за неща, които преди са били морални, сега казват, че моралът е паднал у хората. Не, разбирането на хората се е изменило. Представете си, че мода беше едно време хубаво ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него. Туй е хубаво ядене. И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре. Има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър. Сега вече в нови времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво. Лукът трябва да остане малко суров. (-Сега в изложбата на Пловдив са изнесли едно ядене – гръцки сърми. И всичкото изкуство седяло в това, че лозовият лист го разделят на 3, 4, 5 парченца и правят такива малки сърмички.) Практичността на това ядене стои в това, че няма нужда да го режеш, а тъй ще си вземеш и ще ядеш! Щом се измени моралът в една култура, показва, че хората влизат в една нова обстановка, нови условия са дошли. Нови максими влизат в действие – старите форми се изменят, докато се измени това положение, всичко туй промеждутъчно състояние ще го считат неморално. Така в сегашната култура считат, че няма честни хора. Аз не зная доколко са били честни хората някога. Някои казват: "Няма справедливи хора, няма добри хора." Не, че няма. Туй е едно особено разбиране, но в света съществува известен друг морал. За природата запример моралът е такъв: ако ти ядеш както трябва, стомахът няма да те боли, ако ти дишаш както трябва, дробовете ти няма да страдат; ако ти мислиш както трябва – право, мозъкът ти няма да страда. Това всичко е морал и метод в природата. Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно и то е морал; и ако стомахът ти функционира правилно, то е морал в тебе. Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално. Ти имаш главоболие – неморално е тогава, имаш ревматизъм – неморално е. И сега трябва да хванем хората да ги държим отговорни за това. Да кажем, че имаш известен закон какво е морално. Щом го заболи някого корем, той е отговорен за това. Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем по съд – да бъде съден, защото го боли корема. На какво основание отгоре той е позволил да го боли корема? Ако внесете такъв закон, тогава който го боли корема няма да каже. Щом има закон за наказание, ще кажете ли, че ви боли корем? Ще си мълчите. Има двеста лева наказание, триста, четиристотин, петстотин лева, защото сте казали, че ви боли корема. Боли ви главата – една глоба от хиляда лева. Ще кажете ли тогава, че ви боли главата? Това ви казвам, за да мислите. Представете си, че искате да кажете на хората, че ви боли корем. Някой път може да се лекувате така. Ще кажете на себе си само, че ви боли корема, а няма да разправяте на хората, че ви боли корема. Представете си тогава, че има такъв закон – 50 хиляди лева глоба се налага на този, който каже! Това че ви боли корема и въпрос няма да го правите. Така ще кажете на себе си, а ще се въздържате да го разправяте на другите. Ако има такъв закон – 50 хиляди лева, ще се научите да мълчите. Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли корема по същия начин да не може да мълчите? Какво се ползувате, като ви боли корема да кажете на другите това? Щом ви заболи корема и вие кажете това, ще дойде един господин, ще ви укаже своите услуги, ще ви премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита – ще трябва да платите сто лева за излекуването. Боли ви главата, пак кажете това, той пак дойде, ще ви направи една услуга, но ще платите. Има лекари и между вас. Тук-там ще ви поразтрият малко. Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща. На външните, дипломираните лекари, щом те разтрият и каквото лекарство трябва да се даде, вие трябва да платите. За такава разтривка на лекари трябва да се плати, но това е един стар начин. Лечението трябва да дойде от вас. Заболи ви главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в мозъка ви. Ако един човек, който е така и го разтрие някой сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие, освен че няма да му мине, но ще се усили още повече. Тогава трябва да намериш един човек пълничък, който да не е сприхав. Та единият придава от своята енергия и в случая главоболието минава. Главоболието произтича от факта, че единият придава, а другият отнема от човека. Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество. Тогава от електричеството трябва да се отнеме, а да се придаде магнетизъм. А някой път главоболието произтича от натрупване на много магнетична сила. Тогава трябва да се предаде известно количество от електричеството, а да се отнеме известна сила от магнетизма. Така главоболието може пак да се премахне. Да се върнем, за да докажем, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Какво трябва да направим? Ти може да го докажеш само като се движиш. В науката как се доказва това, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави? (Гр. – има начини, по които се доказва това.) Можете ли да докажете това, излезте на дъската. (-Вътрешните ъгли в триъгълника не са прави, взети така разделени, затуй теглим една права, успоредна на основата и тогава ъглите при основата 1 и 2, като съответни, ще минат горе при построената успоредна. А това – ъглите 1, 2, 3 са два прави: I и II. Тези два прави искат да покажат, че половината от кръга е извървял, че един триъгълник е символ на половина извървян кръг. То е цяла една линия.) Човешкото лице е успоредно на гръбначния стълб. Значи, с туй се доказва, че човек е извървял половината път – 180 градуса. В каква посока се движи човек? Сега разбрахте, че трите ъгъла в триъгълника са равни на два прави. Значи всичката философия стои в това, дето извървяния път е от 180 градуса. Само светлия път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът. 27-ма лекция на МОК, 14 година, държана от Учителя на 17 май 1935 г. 5 ч.с., София, Изгрев Книги: * Условия и възможности Права обхода и права постъпка (Младежки окултен клас. Лекции от XIII и XIV година (1934–1935). София, 2003) 24 беседи от 24 август 1934 г. до 13 септември 1935 г. Начало: 05:00
  6. Аудио - чете Надежда Ножарова От книгата, "Права обхода и права постъпка". Младежки окултен клас. Лекции от XIII и XIV година (1934–1935). Първо издание. София, ЕТ „Дали“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето ОРГАНИЧЕСКИ, ДУХОВНИ И УМСТВЕНИ СИЛИ В ЧОВЕКА Царят на сръднята – Изходът – Правата мисъл – Мисълта Отче наш Какви бяха основните положения на миналата лекция? (Природата има за предназначение да научи хората да мислят. Всички мъчнотии, страдания и задачи са разрешими за човека, само той да намери метода, по кой начин. Всички задачи за човека са разрешими.) Как схващате вие мъчението и страданието, има ли различие между страдание и мъчение? Човек се мъчи да постигне нещо и страда за нещо. Тази дума "мъка" се е раздвоила. Мъчи се да постигне нещо. Мъчи се този човек или мъчат го. Можете ли да кажете "страдат го"? (Не.) Защо можеш да кажеш "мъчат го", а не можеш да кажеш "страдат го"? Кое е по-благородно, да се мъчи човек или да страда? Тогава едни и същи ли са причините, които причиняват страданието и които причиняват мъчнотиите? Според новото разбиране страданието по огъната линия ли върви, по изпъкнала или по права линия? И мъчението по каква линия върви в геометрията? Коя част от геометрията изучава мъчението? Като ученик кои линии му са най-подходящи? Специалността на мъчението каква е? Сега ви задавам въпроса, на който не може да намерите връзката. За пример ако ви се даде един музикален тон, (Учителят взема един тон с глас, спокойно). Какъв тон е това? На пианото го намерете! (Тонът фа). То е българското фа. Аз вземам: фа бемол и фа диез ,сол бемол и сол диез ,и ла диез. Сега трябва да намерим най-първо в коя система е ла. Значи в една гама можеш да научиш тоновете. Но щом мине в по-горна гама, не можеш да ги различаваш. Има една естествена гама, отдето започват тоновете. Но щом минеш в друга, тоновете трябва да се различават. Имате скръб, имате и мъчение. При скръбта какво имате? (Бемол). А при мъчението? Тогава има бемоли, които са влажни. Нали казват: Тонът е сочен и сух тон. Казват: "Сухо пее той". Значи тонът е сух. В музиката тонът може да бъде влажен и сух. Или другояче казано, има известни тонове, които са остри и меки. Страданието върви по изпъкналите линии, а мъчението върви по вдлъбнатите. Едно мъчение в света не можете да го поправите, ако не разбирате закона. За да поправите мъчението, трябва да минете от едно състояние в друго: от едно състояние на една огъната линия, дето нещата се събират, в друго състояние, дето нещата се разпръсват. Та понякой път човек от страданието може да мине в мъчението, а някой път от едно състояние на мъчение може да мине в състояние на страдание. Тогава хубаво е, че те мъчат. Като те мъчат, ще те накарат да работиш. За пример волът, като го впрегнат, той страда ли или се мъчи? Той с хиляди години е бил под крушата, ял и пил, въртял си опашката. Господарят казва: "Я вземи това дете и го накарайте да се учи!" Впрегнали го и той се учил да работи нещо. Ние разглеждаме нещата някой път много повърхностно. Да кажем, един човек го мъчат. Майката понякой път, когато детето не иска да даде нещо, което е взело, взема му го насила от ръката и то плаче. А страданието има повече вътрешен дълбок характер. Човек, който може да страда, има нормален характер. Мъчението има повече физически характер. Когато човек се мъчи, той е на физическото поле. А когато страда, има повече духовен характер. Сега не е въпрос за страданието. Но от какво зависи силата на човека? – Човек може да бъде силен, ако е физически силен. От какво зависи неговата сила? – От неговата воля. Ако физически работи неговото тяло – от неговите мускули. Значи от мускулите му зависи, зависи и от стомаха му. Стомахът е център на физическата сила на човека. За да бъде човек физически силен, непременно трябва да има един отличен стомах. Физическата сила на човека е в стомаха и в неговата симпатическа нервна система. Тя е раздвоена. Физическото здраве зависи от силата на човека. А духовната сила на човека зависи от неговите чувства, от неговото сърце. Духовната сила на човека зависи от неговата дихателна система. Ако той диша правилно, той е духовно силен. Пък ако функционира добре неговата мозъчна система, нервната му система, той умствено е силен. Умствената сила на човека зависи от неговата нервна система. От нервната система зависи силата на човешката мисъл. Следователно за да бъде силен като човек, той трябва едновременно да бъде силен и във физическия свят и в духовния свят и в умствения свят. Трябва трите вида сила да се съединят. Да допуснем, някой път вие се усещате слаби да вършите някоя работа. По някой път усещате някаква слабост. Един човек, който има навик да пие или да пуши тютюн – някои придобиват тези наследсвени черти, казва: "Слаб съм!" В какво седи слабостта? Във физическия свят ли е слабостта или в духовния свят, или в неговата мисъл, в неговите чувства? Причината е в сърцето – удоволствието да пуши и да пие. И той не знае откъде да започне и да го поправи. Физически не можеш да го поправиш. Искаш да не пиеш, а пиеш. Можеш да мислиш, че не е право. Ще ти се смеят хората, а като дойдеш на скришно вдигнеш чашата и пиеш. Не, че нямаш сила. Как нямаш сила да откажеш? А като че ръката ти не е в сила да стори това. Казваш: "Не мога!" А не, че не можеш, може той! Значи може да пие, а не може да се откаже да пие. Тогава тази слабост пиенето, по каква линия върви? По огъната линия ли или по изпъкнала линия? – Огъната. Следователно пиянството по този начин за да го поправите, трябва да разберете закона на линиите. Ако може да измените тази огъната линия в обратна посока, да направите състоянието си изпъкнало, вие ще се освободите от пиянството. Невъзможното за нещата в едно отношение е възможно в друго. Искате да прегърнете някого. По каква линия вървите? (Права). Права ли е? Че как, ръцете се огъват – огъната линия. А искате да се освободите от прегръщане. Отстранявате с ръцете си. Искате да кажете, че не е време за прегръщане. Има известни закони в човешкото естество, които функционират. Трябва да дадете насока на вашите сили, които функционират във вашия физически, духовен и умствен свят. И каквато насока дадете на вашите сили, такъв резултат ще имате. Ако вие се намерите в една долина, в една площ със стръмни прегради, тогава какво може да направите? Как може да излезете нагоре? Отвесни стени има долината. Какво може да изнесете от долината нагоре? Трябва много да мислите. Сега всичките мъчнотии произлизат от факта, че вие най-първо се намирате във физическия свят и не знаете как да постъпвате; намирате се в духовния свят при известни външни мъчнотии и не знаете как да постъпите; намирате се при известни мъчнотии в умствения свят, пак не знаете как да постъпите. Има обикновени работи, които са станали наследствени. За пример една птица много лесно може да се научи как да хвърка. Но ти накарай един човек да хвърка, трябва дълго време да мисли човекът. Не е лесно. Човек сега се учи да хвърка и още не се е научил. Колко души могат да хвъркат сега? Идва един, който разполага със средства, отворил е училище и кара хората да хвъркат. Но туй хвъркане е доста механическо, защото един аероплан, щом се развали, моторът не може да функционира и веднага авиаторът пада. Когато при една птица туй не се случва, много по-съвършено е хвъркането там. Аз искам да ви наведа на ония отношения, които съществуват. Човек може да се научи да хвърка, но той трябва да мисли. Въпросът е за силата. Значи има физически сили. Трябва да разберете закона. Искате духовно да бъдете силен, непременно човек трябва да има три вида сили, с които да регулира физическите, духовните и умствените сили. Вие не може със своите физически сили да работите в духовния свят. Силният човек във физическото поле може да постигне всичко, а в духовното поле не може. А с духовните сили не може да постигнеш нещо на физическото поле. С умствените си сили ти можеш да постигнеш нещо в умствения свят, но в духовния свят не можеш да постигнеш, но има пътища, с които можеш да победиш силата от един свят в друг. Сега въпросът се заражда, как? За пример имате лед, вода, имате една буца вода. Жаден сте. Какво трябва да направите с тази буца? Трябва да я разтопите. С какво? С огън, с топлината. Имате в джоба си една кутия кибрит. Драснете, запалите огън, турите буцата в чашата вътре и тя се стопи. Имате един навик да се сърдите. Какво нещо е сръднята от психологическа гледна точка? Няма някой от вас, който да не се е сърдил. Сърдили сте се. Някой път подбудителната причина на сръднята е много малка, но сърдите се. Коскоджа човек, а се сърди! По каква линия върви сръднята? За пример едно дете поиска нещо от майка си, тя не му даде, то се разсърди. Или искаш от един свой приятел една малка услуга, той не иска да ти я направи и веднага се разсърдваш. Има степени на сръднята. Някой път сръднята е по-благородна. Някой път казват: "Разсърдил се, понеже му казали нещо, докачил се". Но има една сръдня, която е естествена. Нещо не става както ти искаш, сърдиш се, някой път искаш да отвориш вратата, пък тя се запънала, не се отваря. Ти се разсърдиш и дръпнеш вратата. Когато се сърдиш на един човек, има причина, но да се сърдиш на вратата, какъв смисъл има? Тя не те разбира. Или с ключът не може да отвориш, ти се сърдиш и удряш ключа о земята. Питам, защо удряш ключа о земята? Не зная, хвърлили ли сте някой път ключа? Ако едно число от едно до десет се повтаря 11 пъти, какъв закон има? Какво число е то? Вземете от 10 до 20 колко пъти се повтаря 1 ? (11 пъти). А 2 колко пъти се повтаря? (Два пъти). От 1 до 10 колко пъти се повтаря двойката? Тройката колко пъти се повтаря? (Два пъти при 3 и 13). Добре. Туй число, което 11 пъти се повтаря, каква роля играе тогава? Едното от 10 до 20 се повтаря 11 пъти. Двете от 20 до 30 се повтаря пак 11 пъти. А едното от 20 до 30 колко гласа има? (Само един глас – 21). Вие трябва да разберете закона: ако сте в една своя собствена гама, вие сте господар във вашия живот, гама е това, аз разбирам при условията, при които вие сте господар, вие имате 11 гласа. Числото 11 в дадения случай показва, че сте свободен. Защо имате 11 гласа във вашата гама? И числото 11 е гама на свободата. Но тя е закон само на света. Само законът на Любовта дава 11 гласа на човека. Само Любовта може да ти даде 11 гласа, а всички други, дето и да се намират, дават само един път право, по един глас, толкова ти дават. Щом си в една чужда гама, ти имаш само един глас. Щом си в своята гама, имаш 11 гласа. Следователно трябва да преведеш единия глас, който имаш. Някой път, за да влезеш в своята собствена гама, трябва да я разбираш. Това е закона на разбирането! Отношенията, които съществуват, трябва да се разберат. Някой път вие казвате: "Защо нещата стават тъй"? Тогава ти си влязъл в една чужда област. Ще се повърнеш в света, към който принадлежиш, в един свят, в който ти си член. Щом влезеш в един друг свят, ти ще имаш само един глас. Като гражданин на българската държава, колко гласа ще имаш? Като отиваш да гласуваш, колко пъти можеш да гласуваш? Представете си, че вие гласувате за един общински кмет. (По закона веднъж може да се гласува). Отивате да ядете. Колко пъти може да ядете на ден? Сутрин един път, на обяд един път и вечер пак един път. Но сутринното ядене, обедното ядене и вечерното ядене се различават. Има грамадна разлика в това, което сутрин ядеш, на обяд и вечер. Сутрин човек има едно разположение, на обяд има друго разположение и вечерно време -друго. Трябва да се разбира психологията на човешкия организъм. Сега въпросът е за ония сили, с които човек разполага. Да се намери човек в своето здравословно състояние, непременно трябва да има едно вътрешно съчетание между неговите физически, духовни и умствени сили. Той трябва да разбира законите. Сръднята от какво произтича? Представете си един баща има едно дете, той го гледа. Детето помилва баща си с ръката. Приятно му е на бащата. Но той седи и си работи. Ако е учен човек може да си пише нещо, приятно му е, не му прави никакво впечатление, че детето го милва, че го глади по главата. Но почне това дете да го дърпа, хване един косъм от главата, от брадата му. На бащата най-първо му е приятно, но като изтегли един косъм, втори, трети, четвърти косъм от брадата, какво ще направи бащата? Най-първо ще се зароди едно чувство на недоволство. Недоволството на бащата ще се превърне в една малка сръдня. Защо детето си е позволило да изтегли един косъм от брадата на баща си? И защо бащата не може да даде един косъм? Във вас седи един въпрос. Ако знаете вие как да го разрешите, ако знаете дълбоките вътрешни причини, то вие щяхте да прогледнете. Туй дете идва и хваща един косъм от брадата на баща си и го тегли, иска да го изтегли. При това на баща му е неприятно да му теглят косъм от брадата. (Не се знае сега туй дете има ли чувство, че създава страдание на баща си?) Не, то това не мисли. Иска да знае основа има ли този косъм или е залепен само. Иска да знае дали баща му е дегизиран. Аз вземам примера само да обясня психологията на сръднята. Ние се отдалечаваме от въпроса. Какви са вътрешните побуждения на детето, ние не знаем. Какви са вътрешните побуждения на бащата и тях не знаем. Но детето хваща един косъм и си го тегли. Нему му е приятно да тегли един косъм. Трябва му косъма. Аз съм виждал как някоя мома с дълга плитка, тъкмо се е разшетала и момъкът хване един косъм и тегли. За работа му трябва. Изтегли един косъм. Нали ви трябва някой път едно въженце, един дълъг косъм? Има дълги косми. Сега какви са подбудителните причини? Но когато се изтегли косъмът от брадата на бащата, ще се образува едно чувствуване. След време може да се превърне в една малка неприятност на бащата. И ако му се изтеглят 3 - 4 косъма от неговата брада, той може да се разсърди. Ако обича много детето, какво ще каже? Вие теглили ли сте косъм от брадата на баща си? Ако кажете, че не сте теглили косъм от брадата, зная че е млад бил бащата. До 45 години в ранна възраст баща ви си е бръснал брадата. На какво отдавате сръднята? Някой път вие може да се разсърдите на детето, което тегли един косъм от брадата ви. Туй теглене може да се превърне на сръдня. Но някой път може да дойде някой да ви каже: "Аз чух един ваш приятел каза така и така лошо за вас". Вие пак може да се разсърдите. Питам: в първия случай теглят от брадата ви косъм, от туй теглене се образува сръднята; във втория случай са казали нещо лошо за вас, пак се образува една сръдня, на какво се дължи тази сръдня? В първия случай сръднята се дължи на това, че искат да ви вземат един косъм от брадата. Това е на физическото поле. Във втория случай, че казали за вас някоя лоша дума, вие пак се разсърдите. Взели ли са нещо от вас? Брадата все се дърпа, засягат се чувствата. В какво отношение се засягат? Туй е вече от духовния свят, казали нещо за вас. А сега дайте ми един пример, една сръдня от умствен характер, от умствения свят. Вие може да имате един счетоводител, когото сте поставили да ви замества, пък той е турил погрешни числа и задраскал сметките в тефтерите ви. Ако обърка сметките ви, пак ще се разгневите: "Обърка ми този човек сметката!" В първия случай бащата се сърди за един косъм от брадата, във втория случай се сърдите, че казали някъде една обидна дума за вас, а в третия случай се сърдите, че турили забъркани числа в счетоводната ви книга. Забъркана е сметката. Пак дойде една малка сръдня. Е, какво трябва да правите, щом ви забъркат сметките? Ще отидете да ги изправите. Тия забъркани числа ще се поправят с една червена линия. Някой казал нещо лошо за вас. В духовния свят пак се разсърдите. И в умствения свят една червена линия отгоре на числата – ще поправите погрешката. Сега в духовно отношение как ще поправите обидата? Ще теглите пак една линия, ще кажете: "Туй, което той е казал, не е право"! И ще турите отгоре какво трябва да каже. Той е казал за вас: "Той е един шмекер". Ще кажете: "В мен няма никакво шмекерство, аз съм човек на истината. Право трябва да говоря". Ще зачеркнете "шмекерството" и ще кажете: "Аз не съм шмекер, погрешно е". Така трябва да поправяте, ако искате да се освободите от сръднята. -"Ама аз чух за вас това и това". Точно за тази дума, ако е крива, турете правата дума. Ако вие бяхте на негово място, какво трябваше да кажете? Ще кажете: "Той е отличен човек, справедлив, много добър е той". Щом не е тъй, вземете да коригирате в себе си тази погрешка. Вие някой път не коригирате вашите погрешки, а търсите хора отвън да ви ги коригират. Веднага турете червената линия отгоре и кажете правата дума. Добре! Детето изтегли косъм, как ще се поправи погрешката? Да кажем, че вече детето е изтеглило пет косъма от брадата, как ще се поправи тази погрешка? Много работи трябва да знае човек, за да може да се изправи. Някой път ние се стремим да оправим някои работи, някои хора искат да оправят обществото, да турят закони. Туриш един закон, нищо не оправя. Туриш втори закон и той не оправя, трети, четвърти закон. И тъй се наредят ред правила. Трябва човек да има едно разбиране на вътрешното естество. Този баща, при такова дете, трябва да е добър баща. Друг пример. Аз ви навеждам пример за свободата. Бащата е богат. Той иска да си води сметките. Касата е отворена. Парите са там. Туй дете в първия случай идва и тегли косъм от брадата на баща си, а във втория случай, като види касата – много злато, банкноти, монети, бръква и си взема една монета. Туря я в джоба си, после бръква още веднъж и пак туря в джоба си, трета, четвърта монета и все ги туря в джоба си. В първия случай тия косми от бащата са изтеглени. Трябва да знаете да превеждате. Ще преведете сега космите. Те са изтръгнати вече, от косата са взети. Детето не пита: "Може ли, татко, или не?" Същото прави и с монетите, взема две-три и ги туря в джоба си. Какво трябва да прави бащата сега? Още един пример. Ако тия пари са негови, тогава нека си вземе. Но тия пари от касата не са негови, а са чужди. Бащата има да плаща някоя полица. Той е определил тази сума да даде и не трябва да липсва нито един лев. А детето взема пет от тази полица. Какво трябва да прави бащата с туй дете? -Ще хване детето и ще изтръгне космите. Той ще бръкне в джоба на детето и ще вземе парите назад. В дадения случай ние представяме работите в най-лесния им вид. Детето не че е толкова лошо, обича баща си, но не влиза в положението му, когато той си гледа сметките. Много малка е погрешката на детето, но няма никаква морална умисъл. Сега какво заключение бихте направили? -Човек, за да оперира във физическия свят, в духовния и в умствения свят със своите сили, той трябва да разбира законите, да знае в дадения случай как да употреби силата си. Де е погрешката на детето, което е взело парите? Значи щом е взело от баща си пари без позволение, то не е от много умните деца. То трябва да пита баща си, да вземе ли или не? То взе без да пита баща си и ги тури в джоба си. Тогава разграничете. Допуснете, че в дадения случай детето е причинило една малка сръдня на бащата, нали? Но бащата, със своето поведение, е дал един урок на детето, че и то се е разсърдило. Питам: тия две сръдни от какъв характер са? Бащата се разсърдил, понеже детето не постъпва умно. А бащата е дал едно морално изправление на детето и детето се е разсърдило. Детето, което се е разсърдило, разбира ли причините за боя? То изхожда от своето гледище. То мисли, че има право да вземе тия пари. Аз ви навеждам този пример, защото най-първо трябва да разграничите вашата сръдня: сръднята на един баща ли е у вас или сръднята на едно дете. Туй трябва да разграничите, да поляризирате тази сръдня. Сръдня на баща ви ли е или сръднята на детето е у вас. Пък трябва да знаете как да я изправите. Ако е сръдня на бащата, как ще изправи той своята сръдня? Бащата отива да изпраща своята полица. Вижда, че пет златни монети няма, а знае, че в къщата му никой не е влизал. Тия пари той ги е броил. А детето е бръкнало и взело парите, без да каже на баща си. И бащата ще почне да разсъждава, къде са се изгубили парите. Той пита детето дали ги е взело. И тогава детето, ако е похарчило парите и го е страх от баща си, ще излъже, че не е взело. Но да кажем, детето каже: "Аз взех парите". Бащата каже: "Дай парите"! И взема златните монети. Сръднята вече се лекува. Второто положение, детето си позволи да лъже и каже: "Не съм взел парите". Тогава бащата може да употреби крути мерки и може да накаже детето. Тогава туй дете може да се разсърди, че баща му го е бил за парите, че не е щедър, че не иска да даде. Тия са погрешките, които вие постоянно правите в живота си и казвате, че провидението спрямо вас е жестоко. Всичко каквото желаете, искате да го имате. Задигнали сте пет лири златни, турили сте ги в джоба. И като ви ги вземат назад и не ги оставят в джоба ви, вие се сърдите. Или някое ваше мимолетно желание не е постигнато или някоя ваша мисъл или постъпка и вие постоянно се дразните. Трябва да се разгледа живота основно. Вие живеете в един разумен свят. Ако едно ваше желание не може да се постигне, няма условия, чакайте за условията! Пък ако едно ваше желание се постигне, условията са благоприятни. Но чакайте ден, два, три, четири до седем и 365 дена в годината, може в последния ден да се изпълни желанието ви. Имате едно желание, което може да се изпълни в един ден. Тогава отношението: денят има 24 часа, ще чакате един от тия часове. В 24 часа може да се изпълни желанието ви. Желанието ви може да се изпълни в една седмица. Ще чакате седем дена. Желанието ви може да се изпълни в един месец. Условията са 30 тогава. Желанието ви може да се изпълни в една година. Условията са 365. Това са парите. Искате да постигнете едно желание, ако е за един ден – 24 часа ви трябват; ако е в една седмица – 7 дена ви трябват; ако е в един месец – 30 дена ви трябват; ако е в една година – 365 дена ви трябват. Туй трябва да го имате предвид. Човек, който така не мисли, той всякога може да се разгневи, да се разсърди. Сръднята показва, че туй дете не мисли. И за мен, когато ми кажат, че някой се разсърдил, аз казвам: Не мисли той. Щом мислиш, няма да се разсърдиш. Щом не мислиш, ще се разсърдиш. Свършил си нещо, за което не може да се разсърдиш. Всякога сръднята произтича от основното положение: хората не мислят. Тогава, щом се разсърдиш, ще кажеш: "Трябва да мисля!" Нищо повече. Ето лекуването на сръднята. Защото днес се разсърдиш, утре се разсърдиш, знаете ли какви пакости прави сръднята? Грамадна енергия е тази и много микроскопическа. Има такива сръдни, които са като едно лъхане, като туй веене на дамите, като се поразсърдиш, че ти е малко приятно, като да се духаш. Но в тази приятност ти вече си изхарчил доста енергия. И 10, 15, 20 пъти на ден и в 365 дена, така като се сърдиш, ти един ден ще станеш неврастеник. Като дойде сръднята, кажете: "Мисли, мисли, мисли"! Така ще можеш по обратен път да възвърнеш онази енергия, която тялото е изгубило. А човек трябва да пази равновесие на вътрешните сили, които има в тялото си. Здравословното състояние на човека зависи от силите на неговото физическо тяло – стомаха, от силите на духовния свят – на неговата дихателна система и от силите на умствения свят – от функционирането на неговата нервна система. Това е един начин за самовъзпитание, един правилен път за самовъзпитание, при което човек трябва да се постави, за да има постижение. Ако този закон нямате предвид и ако по старите пътища вървите, ще имате едни резултати. Ако по новите пътища вървите, ще имате други резултати. Сега за една седмица направете един опит. Вземете си едно тефтерче и вижте колко пъти ще се разсърдите през седмицата. За седем дена ще е тази задача. Колко пъти ще се разгневите. И си помагайте с най-кратката формула. Направете един опит. /6 часа и 10 минути / /Младежки окултен клас - 14 - та година/ 26-та лекция държана от Учителя на 10 май 1935 г. 5 ч.сутринта, София, Изгрев Книги: * Органически, духовни и умствени сили в човека Права обхода и права постъпка (Младежки окултен клас. Лекции от XIII и XIV година (1934–1935). София, 2003) 24 беседи от 24 август 1934 г. до 13 септември 1935 г. Начало: 05:00
  7. valiamaria

    1935_05_03 Разрешените задачи

    Аудио - чете Надежда Ножарова От книгата, "Права обхода и права постъпка". Младежки окултен клас. Лекции от XIII и XIV година (1934–1935). Първо издание. София, ЕТ „Дали“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето РАЗРЕШЕНИТЕ ЗАДАЧИ Отче наш Каква беше последната тема? (-"Положителни и отрицателни състояния.") Какво подразбирате под едно положително и едно отрицателно състояние? Имате да се справите с едно положително и отрицателно състояние, как бихте се справили? Защо положителните и отрицателни състояния се привличат, а положителни и положителни се отблъскват? Да кажем, по естество две състояния положителни и отрицателни се привличат. Вие казвате: "празно ми е" или: "пълно ми е". Какво подразбирате, като употребявате това изречение? В единия случай разбирате нещо повече, доволни сте от нещо, а в другия случай не сте доволни. От какво произтича недоволството? Защо ви е празно? Какво има от това, ако един чувал е пълен, а другият е празен? Кое състояние е по-хубаво: да носите празния чувал или пълния чувал? Да вземем пълното състояние. То е елементарна идея, но е сложна. Вашият чувал е пълен. Мислите, че имате една каруца, ще натоварите чувала, ще го продадете, ще вземете пари. При пълния чувал разбирате, че имате добри условия. Допуснете, че казвате: "пълно състояние". Допуснете, че вие сте гладен, имате едно отрицателно активно състояние. Аз казвам, имате едно положително пасивно състояние. Вие сте гладен, то е отрицателно положително състояние. Гладът е отрицателно състояние. Гладен сте и желаете да се нахраните, то е положителната страна. Най-после се наядете, внесете нещо във вашия стомах. Вашият стомах вече е пълен. Какво става? Работили сте, напълните чувала. Виждате обаче една опасност. Ако оставите 4-5 дена вашия чувал да стои в туй състояние, веднага ще ви сполети някое зло. Природата се намесва, иска да изпразни този чувал и тя започва да го празни. За 4-5 часа тя изпразни чувала ви. Туй изпразване означава, че храната се е смляла. Стомахът остава пак празен. Изработеното, което е взето през стомаха, го прекарвате през белите дробове и там не остава дълго време. Образува се известна енергия, която се изпраща в мозъка. Тази енергия не остава и там, тя постоянно се сменя. Постоянно има една промяна. Когато стомахът е пълен, природата мисли да го изпразни. Щом го изпразните, не се съгласявате с природата. Тя казва: "С празен стомах е по-добре." Вие казвате: "С пълен е по-добре". Вие настоявате на вашето, тя настоява на своето. Вие пълните, тя изпразва; вие пълните, тя изпразва. Има ли противоречие във вашите разбирания? Трябва да направите превод на "пълни и празни". Колко превода може да имате? Вие казвате тъй: "Този човек има благородни пориви." Какво подразбирате? От къде идат тия благородни пориви? – Безразлично е. В какво седи един благороден порив? Да допуснем, че имате желание да се учите. Това е един порив. Но от само себе си ли е това? Запример вие желаете да четете или да растете, да станете голям или искате да станете учен, силен. Има ред подбудителни причини. Сега това е един нов начин за разсъждение. Например намирате се в едно тягостно състояние. Вие трябва да намерите на какво се дължи туй състояние. Тягостното състояние може да се дължи на физиологически причини. Може да се яви някое ядене, храносмилането става неправилно и следствие на това се образува едно тягостно състояние. Може да се дължи на някоя външна обществена причина. Имате нужда от пари, пък нямате, явява се едно тягостно състояние. Да допуснем, вие сте студент някъде, баща ви не е изпратил пари, имате едно тягостно състояние. Може да има ред други причини за вашето състояние. В дадения случай какво трябва да правите? Сега да почнем от най-елементарното: ако вашето тягостно състояние произтича от храната, трябва да измените храната си. Щом измените храната си, ще се измени душевното състояние. Как може да се измени състоянието? – От вас зависи да направите подбор или баща ви не е изпратил пари. Писали сте му грубо писмо, не ви е пратил пари. Какво трябва да направите в дадения случай. На баща си, с вашето писмо, сте му дали горчива храна, баща ви ял и той е в лошо състояние. Трябва да бъдете лекар, да излекувате неговото състояние. То се връща на вас, той не ви изпраща пари. Какво трябва да направите? – Ще напишете едно хубаво, отлично писмо, ще се извините, че сте били малко груб. Какво ще кажете? Как ще се извините на баща си? Да кажем, вие сте писали: "Вие сте баща, но много жесток, не влизате в положението ми. Много лоши черти имате." Ред работи сте надрънкали. Как сега ще оправите тази работа? Някой път, като не ви върви работата, надрънкате на Господа: "Не искам да живея, дотегна ми този живот, аз съжалявам, че съм дошъл на земята." Дрънкате на баща си. Искате да заминете някъде, но не знаете къде. Искате да умрете. Какво разбирате под това "да умрете"? Едно говорите, друго разбирате. Търговецът иска да умре, защото няма пари. Дайте му пари, няма да иска да умре. Той иска да избегне сиромашията, да се скрие под псевдоним. Той иска да живее, да си измени името, от една държава в друга отива, а вие мислите, че е умрял. Неговото име се е изменило, а той е пак същият. И вие, когато някой път искате да умрете, искате да смените името си, нищо повече. Да умреш, значи да измениш тия състояния на даване и вземане, да се освободиш, никой да не те търси. Когато тия хора имат да ти дават, ни най-малко не искаш да умреш, искаш да живееш. Значи всеки, който иска да живее, подразбира, че външните условия са добри. Всеки, който иска да умира, подразбира, че външните условия не са добри и който иска да живее подразбира, че външните условия са добри. Сега, коя е подбудителната причина? Туй какво показва в характера на човека? Един човек, който иска да умре и един човек, който иска да живее, какъв е характерът им? Ако умножите едно по едно, колко ще даде? – Пак едно. Вашето едно умножено по едно, дава едно. Защо едно плюс едно дава две? Защо при умножението единицата си остава същата, а при събирането се увеличава? Защо две по две е четири и ако ги събереш, пак е четири? Сега законът е такъв, че едното, ако се умножава, на едно дава пак едно, а две по две е четири и две и две е пак четири. Щом дойдете до другите числа, две по три е равно на шест, а две плюс три е равно на пет. В дадения случай, едно умножено на едно дава едно, е положителен резултат. Всякога когато едно число не се мени, то е положително, а щом се мени, то е отрицателно. Положителните числа не се менят, а отрицателните се изменят. Идеята е сложна. Ситият човек няма защо да яде, това е положително състояние. Той отказва, не се мени. Предложиш ядене, казва: "Аз не съм гладен." Гладният веднага, щом му предложиш храната, счита това за една привилегия. Богатият и да му даваш пари, няма да иде да работи, а бедният, щом му дадеш пари, той е готов да отиде да работи. Сега ние сравняваме. Вие за какво считате болестта? Тя е един аристократ, здравето това е един демократ, преведено на политически език. Болният човек е аристократ. Трябва да му услужват. Той ще седне, ще легне и ще казва: "Моля!" – Иска да му служат един, двама, трима души. Щом е здрав, той е демократ. Сам си шета човекът. Питам сега: в дадения случай какво подразбирате под "богат човек"? Този човек е богат, но какво му липсва? Липсва му здраве. И вие, които му служите, той ви плаща. Болният човек е много богат. Говори меко, говори сладко: "О, братко!" Подкупва те отвън. Онзи здравият човек не е толкова мек, говори грубо, но е демократ, чака за работа. Неразбраните работи са едни отвлечени работи. Туй, което вие не разбирате. Числото едно е едно положително число. И две по две дават пак един резултат, който е положителен – четири. Числото едно е положително и второто число четири е положително. Числата, които се умножават, са положителни. Две и две са отрицателни числа, но те дават един положителен резултат. Две умножено на две са числа, с които работим. Резултатът е положителен. Тъй както е поставено числото четири, имаме следния резултат: две по три равно на шест. Две по две равно на четири. Може ли да обясните, как две по две е равно на четири? Да кажем, вие се срещате с вашата приятелка. Хващате се за ръцете. Колко ръце стават? (-Четири.) Добре. Но срещнете един ваш приятел, хванете се с него пак за ръцете. Стават пак четири. Хващате се с един ваш приятел, имате четири ръце. Хващате се с една ваша приятелка, имате пак четири ръце. В първия случай двете ръце са положителни и двете са отрицателни. Резултатът е пак четири. Ще се объркате малко. Вие се обърквате от формата на нещата. Сега да ви обясня другояче. Представете си, че ви срещне един богат човек, а вие сте сиромах. Той ви хване с двете си ръце. И вие го хванете с двете ръце. Какво мисли богатият човек и какво мисли сиромахът в дадения случай, като се хванат? Богатият мисли да даде пари. Сиромахът – да вземе. Хващат се за ръцете. Но има друго. Да кажем, богатият срещне сиромаха, казва: "Аз имам работа за един работник, готов ли си да работиш на лозето ми?" Той казва: "Готов съм!" Тогава, като се държат за ръцете, правят пазарлък. "Парите ще дадеш!" -"Ще ти дам четири английски довечера, като се върнеш." Това е норма. Понеже ти имаш две ръце и аз две, четири. Колко пари ще ми дадеш? Четири е резултат на работата, която е свършена. Туй е само едно обяснение. Питам сега: в дадения случай, ако вие имате едно състояние, което ви е хванало с двете ръце, ако сте сиромах и сте хванали богатия за ръцете, какво трябва да направите? -Каквото и да ви предлага богатият да направите, ако е за лозето, законът е все същия. На лозето или като учите в училището, или ще преподавате, каквато и да е работа. В дадения случай, ако сте богат човек, какво трябва да направите? – Трябва да бъдете готови да отделите нещо от себе си, трябва да се справите с едно ваше състояние. Вие имате нещо, не знаете как да го скриете. Намирате се в трудно положение. Какво трябва да направите? Най-първо ще потърсите помощ. Отвътре трябва да търсите помощ. Най-първо ще повикате на помощ вашия ум, след туй ще повикате вашето сърце, вашите чувства. Щом повикате ума си на работа и сърцето си на работа, ще имате един резултат. Какъв резултат ще имате, ако мъчнотията е от умствен характер? Как ще поставите математически отношенията? Кой е богатия, кой е сиромаха? Ако мъчнотията е от умствен характер, тогава кой е богатия и кой е сиромаха в дадения случай? (-Сърцето е богато.) Съгласни ли сте всички? Ако мъчнотията е от умствен характер, кой е богатия и кой сиромаха? За тая мъчнотия на ума, кой е причината? Ако човек в умствено отношение се мъчи, кой е причината? Или ако той се намира в мъчнотия в сърдечно отношение, кой е причината? Вие още не знаете причината. Но знаете факта. Кой ще плаща? – Трябва да дойде сърцето. Кой е богатия? – Който плаща парите. Ако при една умствена мъчнотия, вие нямате подкрепата на вашето сърце, няма да може да свършите нищо. Тогава сърцето ви трябва да бъде в едно добро разположение. Богато трябва да бъде! Да допуснем сега, че вие обърнете процеса. Например мъчнотията е от сърдечен характер. Тогава умът ви трябва да бъде в едно добро разположение, да разреши въпроса. Кой ще работи? – Който работи всякога страда. Страданието всякога идва от работата. Кой почва? Какви са процесите в природата? Тази дума е малко двойствена. Т.е. такива са процесите в природата. Ние сега говорим за известни процеси, които се видоизменят. Има процеси, които вървят по един правилен път и има процеси, които не вървят по правилен път. Да кажем, вие имате едно лошо разположение да чувствате. И за да се измени вашето състояние, то може да стане само под действието на вашия ум. Имате една неправилна мисъл във вашия ум. Тя може да се смени само под действието на вашето сърце, ако нямате някой друг повод. Значи ако мъчнотията е от умствен характер, тук влиза вече светът на мъдростта. Трябва да се позовете на мъдростта, за да ви даде един план, по който може да се оправят работите ви. А понеже мъдростта е във връзка с любовта, тя ще предизвика вашето сърце. И тогава сърцето ви ще помага на вашия ум. Сега те са колективни състояния. Мъдростта представлява една голяма група от разумни същества, които са минали преди вас по този път и те са разрешили тия въпроси. Ако вие, които вървите по пътя на сегашния човек, не сте свикнали още с тия състояния да се справяте, ще страдате. Вие запример, колкото и да знаете, макар някои от вас да изучавате астрологията, знаете всичките астрологически знаци, но има още много неща. Да кажем, някой има венериното влияние, но положително сто на сто може ли да кажете, какво влияние ще упражни при известни условия? Какво влияние ще упражни Венера? – Относително, донякъде може. Какво разбирате под добро венерино влияние или лошо венерино влияние? – В доброто Венерино влияние знаеш Венера дава, а при лошото влияние Венера взема. Тя е търговка. Каквото има да дава, тя дава, а каквото има да взема – взема. Лошите аспекти не са нищо друго, освен че природата взема от вас. Вие казвате: "Юпитер има лошо съчетание." На какво се дължи лошото съчетание? Казват: "Астрологически така е поставено." Туй съпоставяне е разумно. То не е произволно. Кой ви е поставил в туй лошо съчетание? Под "съпоставяне" иска да каже, че зависи от дните, от месеците, от годините, но все таки това не е произволно. Вие нищо не знаете. Не сте ли вие, които сте избрали деня кога да се родите? Вие, съзнанието ви казвате: "Не съм аз." В съзнанието си не помните, че сте избрали деня. Роден сте да кажем на 31 -та година на миналия век. На колко години сте сега? – 104. Или да кажем роден сте в 94-та година на миналия век. – 45 години. Туй не сте го избирали вие. То е наложено от външните условия – от баща ви, от майка ви. А туй състояние на баща ви и майка ви е наложено от вашия дядо и прадядо. Защото когато са се родили вашите баща и майка, това не е избрано от тях, а от дядо ви. Значи имате няколко поколения, които са взели участие за това състояние, при което се намирате сега. Зависи от положителните и отрицателните състояния. Вие не можете да разсъждавате по единствената причина, че не разбирате. Щом се говори за една мома и един момък, вече момъкът и момата не могат да мислят правилно. Във вас се зараждат две идеи. Едната идея, от която може да извадите вече пример: като се представи на момъка една мома, той не може да бъде спокоен, хладнокръвен. Той иска да знае, красива ли е или не е красива; богата ли е не е; разговорчива ли е или не. Дали е свършила училището? Магнетична ли е или не, какви са баща й, майка й. Обща идея да има. На момата като й се каже за един момък и тя иска да знае какъв е. Представете на една мома един портрет на момъка, тя се заинтересува, не от научна работа, да разбере портрета, какво е създала природата, а иска да знае сегашните условия на живота. Та казвам, представете си казаното в търговско отношение. Вие купувате известна стока. Да кажем, купили сте известна стока, която трябва да се продава през лятото, а тя е дошла през есента. Следователно, изгубили сте пазара. То е един лош аспект, нали? Заръчали сте я едно време, а тя не е дошла навреме. Следователно изгубили сте условията да я продавате. Туй е една загуба. То е едно отрицателно състояние, показва, че сте били един човек непредвидлив. Не сте разбирали от тази работа, не сте взели много неща в съображение. И вследствие на това, претърпявате един малък неуспех. Какво има, ако изгубите? Не сте спечелили, имате една малка загуба като търговец. Или да допуснем друго може да се случи. Вие сте екскурзиант, не сте взели в съображение някои мерки. Излизате на екскурзия, взели сте студена храна, връщате се малко неразположени, тръпки ви побиват. Всички боледувате. Казвате: не си струва да ходи човек на разходка, на екскурзия. Къде е погрешката? – Погрешката е в избора на нещата. Най-първо, като излезете на екскурзия, трябва да изберете времето, да познавате местността, където ще ходите и колко енергия може да иждивите. Трябва да вземете и ред други съображения, да имате всички удобства. Един екскурзиант трябва да има хубави обуща. Той не може да ходи с папуци, да излезе на планината с клепките, сняг има там. —Ама, той може да е здрав. -Колкото и да е здрав, трябва да има хубави обуща. При полетата той може да носи клепките, но горе трябват обуща. А той е отишъл с тънки дрехи, с една копринена дреха, без палто и се връща болен. Екскурзиантът има ли нужда от копринена риза? Копринените ризи за кого са? – За хората. Когато се обличате в копринени ризи, то е за хората, а не за себе си. И когато искате да бъдете хубаво облечен, пак се обличате за хората. То е един външен подтик. Ако не живеете в едно общество, ще ходите крайно неглиже, но понеже живеете в общество, туй е една положителна причина – обществото ви заставя да бъдете добре облечени. Защото всеки, който ви срещне, ще обърне внимание на палтото, на връзката, на дрехата, на прическата, на обущата ви, защо сте така раздърпан. На всичко това ще ви направят веднъж-дваж няколко забележки. Или да допуснем, ако вие сте сам, никога няма да се научите да пишете. Ако пишете на вашия приятел, той веднага ще ви направи забележка върху писаното, върху изложението на писмото, върху правописа, вие сте принуден да пишете хубаво. И така трябва да бъде. Външният свят, природата искат да ни заставят разумно да работим. Някои от вас искат да изменят температурата си. Сега какъв е начинът да търпиш? Нетърпеливият човек има такава линия: Той е нетърпелив (1-А). 2-В е търпелив. Щом се намерите в едно трудно положение, вие трябва да измените вашето състояние. Представете си, че ви поставят на върха на една върлина и че имате една плоскост от един квадрат и с тази върлина ви повдигат на 1000-1500 метра. Какво ще бъде вашето състояние? Страх, нали? 1500 метра ви вдигат, седите вие, какво трябва да направите в дадения случай, за да се избавите от тягостното състояние на страха? На 1500 метра височина на тази върлина, седнал на един квадрат, ще се страхувате. Най-първо трябва да се научите да пазите равновесие. Ако турите един човек на тази плоскост, да го вдигате нагоре, нали той ще се уплаши? Ако турите една птица и я вдигнете нагоре, тя ще се уплаши ли? Като я вдигнете нагоре и като дойдете донякъде, тя ни най-малко няма да изпита този страх. Не може да падне. В птицата има самоувереност. Като я вдигнете на тази височина, птицата ще хвръкне. Ако е човек обаче, какво ще прави горе на повърхността. Птицата във въздуха ще слезе, а вие нямате условията на птицата. Сега вие не можете да направите една аналогия – има състояния, които вие не може да разрешите в човешка форма. Ще ги разрешите във формата на една птица. Да кажем, вдигат ви на 1500 метра височина, не ви дават никакви условия да слезете долу, какво ще правите? Човек ще зависи от милостта на тези, които са вдигнали тази върлина горе. Ако вземете положението на птицата, ако имате състоянието на птицата вие ще бъдете независими от външните условия. Преведете думата "птица" в дадения случай. Как ще я преведете? Когато ви качат на 1500 метра височина на тази върлина, човек в дадения случай е човек, но човек -животно. Вие може да си представите тази височина. Ако поставите една овца, ще имате еднакви резултати. И овцата ще скочи, ще се самоубие, пък и вие, ако направите същото, и вас ще ви турят на това положение. Значи под думата "птица" аз разбирам в дадения случай да мислите. Мислите дават условия, крила. Крилата на птицата са условия, чрез които вие може да преодолеете мъчнотиите. Сега тъй както са поставени числата в природата, те имат свой смисъл. Тъй както вие сте изучавали числата, аз за тия числа не говоря. Ако вие имате едно житено зърно, във вашия хамбар, ако не се изменят неговите условия, туй житено зърно ще остане само. Ако имате в хамбара две житени зърна и умножите едното зърно на другото, колко ще имате? По обикновеному пак едно ще имате. (Ако има две житени зърна в хамбара, пак две ще останат.) Но умножете едно житено зърно, резултатът какъв ще бъде? (Ако умножим едното зърно само на себе си, ще остане пак едно.) Добре! Ако житеното зърно го посеете и то почне да расте и даде плод 30, 60 или 100, този процес какъв е? На събиране или на умножение? (-Той не е познат в математиката.) Посеете едно житено зърно в земята, а то в класа дава плод. Едно посяхте, а 30, 60 или 100 дава в класа. По какъв процес дойдоха тези плодове? По процеса на събиране или по процес на умножение? Значи едно число, като го умножиш само на себе си – 2 по 2? (Едно число може да се умножи само на себе си.) Да допуснем един човек е два метра на височина. Тия два метра, след като ги умножиш, на 4 могат ли да станат? Вие казвате едно число умножено на себе си, но то е един процес: едно се говори, но друго се разбира. Вярно е, ако имате една гумена връв от два метра, мога тази гума да изтегля на три или на четири метра. Тя се умножава. Има възможности, като я изтеглите да образува четири метра дължина. Това е крайният предел на умножението, до което една гума може да дойде. Ако искате повече да я изтеглите, тя ще се скъса. Но след туй, ако я пуснете, тя пак ще бъде два метра. Или пък ако имате една връв от два метра и направите една крива линия, едно колело, в какво ще бъде печалбата? Ако турите една гума в права линия и в крива по какво ще се отличават? По мястото, което взема правата линия и кривата линия. Кривата линия се завършва. Имате една крива, да кажем А. Да допуснем, че този кръг е от два метра. И правата В. Кой е богатия в дадения случай? Кой има повече, кривата линия или правата линия по отношение на пространството? (-Кривата линия е по-богата.) Тъй е, В. Та в математиката и геометрията, тъй както се преподава в природата, има съвсем друго предназначение. Да научи хората да мислят. Щом се научат да мислят, тя превръща известни математически отношения в геометрически форми. И всяко затруднение, което вие срещате в живота си, то е математическо отношение на известно число. Може да е конкретно аритметическо, може алгебрическо, може да е математическо, а може да е и геометрическо отношение. Най-първо ще започнете с аритметическите процеси, после с алгебрически и ще свършите с математически отношения и процеси. После ще минете в геометрията. Сега как ще превърнете едно отношение във форма? Да кажем имате така: А:Б, както Б:Д. Как ще ги превърнете? Туй е отношение. Превърнете ги в геометрическа форма. А-Иван, който е сиромах, няма ни къща, ни дрехи, тъй си е голтак, както го виждате се отнася към Б – един ангел, както С към Д, А към Б и С към Д. Питам тогава: А и С и Б и Д какви са отношенията на А и Б, и С и Д? (-Туй геометрически може да се изрази като два триъгълника, единият по-малък, другият с по-голямо пространство.) А е Иван, който няма нищо, малкият триъгълник, а другият – Б, който е богат, големия триъгълник. Както С към Д. Сиромашията към богатството. (Тогава ще ги впрегнете на работа.) Кой ще работи? -Сиромашията. Та казвам, щом се намерите в едно трудно положение, в сиромашията, значи ще накарате вашата сиромашия да работи. Ако сте богат, ще накарате вашето богатство да помага. Сиромахът ще работи, а богатият ще помага. (-Богатият ще даде семето на нивата.) Той ще помага в дадения случай. Единият ще даде капитала, а другият ще даде работата. Е, вие след като знаете така хубаво да смятате, а при това този процес не го прилагате в живота, ще работите. Или аритметически ще работите, или алгебрически ще работите, или математически ще работите. Сега казвате: "Този има лош аспект." Вземете в астрологията какво се разбира под лош аспект? (Николай: Всякога се разбира известна трудност, която човек може да срещне в своя живот.) Туй е външната страна, а вътрешната страна? (-Нехармонично действие на силите в човека.) Вътрешната страна, ето къде се намират мъчнотиите. Представете си, че вие сте беден човек, отивате при един богат и се намирате при вътрешни лоши условия. Дядо ви или прадядо ви е направил една пакост на този богат човек. И той помни. Но вашият дядо и вие имате една вътрешна хармония. Дядо ви е направил една пакост на този богат човек и той по никой начин не е разположен да помогне на тази фамилия, туй е вътрешната лоша страна. А външната лоша страна е, че вие отивате, но сте болен. Гледа ви човекът и казва: "Вижда ми се, че сте доста слаб." В него има желание да помогне, но мъчнотията е във вас. А в другата страна, вътрешните мъчнотии са в дядо ви, който е направил една пакост на този богат човек. Сега добрият аспект: дядо ви е направил някога добро на тази фамилия. Казва: "Дядо ви един ден ми направи една голяма услуга, искайте от мене, ще направя всичко, което е възможно, което е добро за вас." Тъй се образува в кармическия закон, дето казват, добрата карма и лошата карма. Ето вътрешните обяснения и вътрешните отношения. Та казвам, вие сте дошли до едно място, трябва ви една практическа школа. Вие изучавате теоретически работите. Казвате: "Трябва да бъдем добри", а не знаете как да бъдете добри. Казвате: "Аз искам да бъда даровит", а не знаете как да бъдете даровит. Казвате: "Аз искам да постигна това", а не знаете, нямате методи как да постигнете нещата. Имате обикновени методи, с които работите. Имате да пренесете десетина килограма вода. Вие вземате с някоя чаена лъжичка. И тя не се свършва, но като работите целия ден. Така, ако е за търпението, но не може да имате постижения. Но ако имате една голяма лъжица, която взема по едно кило, ще свършите по-скоро. Ако вземете една чаена лъжица, която за всяка лъжица отнема една секунда, десет лъжички колко секунди правят? Десет хиляди секунди ги превърнете на минути. (-Около два часа и половина.) Научете се едно правило: носете всяка мъчнотия. На каквато мъчнотия и да се натъкнете, носете я, не мислете, че тази мъчнотия е неразрешима. Ще кажете: "Тя е разрешима, но аз не зная правилата, по които може да се разреши." Мислете, че мъчнотията може да се разреши, само не знаете по кой начин. Съвременните хора, които не са окултисти, те са почнали да прилагат този закон по-практически. Запример като види един човек, на когото не може да му повлияе, той ще намери друг един свой приятел и ще каже: "Еди кого познаваш ли го, не можеш ли да кажеш една добра дума за мене?" Ако този не може, той ще намери втори, трети. Ако и той не може, той ще каже: "Ти някой друг приятел не можеш ли да намериш, който да каже една добра дума?" А някой път той намери 1,2,3,4,5 души, които да въздействуват на този човек. Тия хора вървят по един много правилен път. Ако някой път вие искате изведнъж, тогава без да знаете мязате на един цариградски арменец, който свършил Роберт колеж. Той, като чел Библията, имал нужда от три хиляди лева и му хрумнала идеята да ги поиска от един от мисионерите, който е бил професор там. Казва му: "Господ ми каза да ми дадеш три хиляди лева назаем." Професорът се намира в чудо и казва: "Ако Господ ти беше казал, трябваше да ми даде да имам три хиляди лева, пък аз нямам и няма откъде да ги взема. Тъй че, ако ти е казал Господ, от другиго ще ги търсиш. Ти не си разбрал." Казал ти Господ. И всичките задачи може да се разрешат. Няма задача в света, която не може да се разреши. Само трябва да намерите човек, който е разрешил тази задача. Това и учениците го правят. Не може той да разреши задачата си, ще намери друг, който ще му разреши тази задача. А който не търси някой да му разправи, той ще се труди, труди и остави задачата неразрешена. Необходимо е едно малко помагало в дадения случай. Та вие трябва прилежно да залегнете. На вас ви трябват практически методи за приложение. Всяка задача може да се разреши. Николай, колко отношения има между А и Б и Б и С и Д? Тук в дадения случай имате едно отношение. (-Да. Може да има и други отношения Б и А и Б и С комбинации от четири елемента във втори клас, значи три по четири 12 върху две или шест. Всичко шест отношения може да има.) По какво се отличава един човек, който е съобразителен и един, който не е съобразителен? Допуснете, някой поставил цветя природата да ги полее. А времето не ги полива. Има известни съображения. Това време има известна закономерност, в която пролетта или лятото е сухо. А този не се сеща да купи една лейка и да полее цветята, а казва: "Ще изсъхнат цветята!" Какво трябваше да направи той? – Да купи една лейка, да полее цветята. Ако поливат отгоре, добре е, ако не поливат отгоре, той да ги полее. Вие сте изнесли навън цветята и казвате: "Не помага. Съдбата е такава. Астрологически условията не помагат." Добре, те не помагат, а ти можеш да си помогнеш. Има един Юпитер в тебе, който може в дадения случай, когато външният Юпитер не помага, вътрешният да помага. Има един Сатурн вътре в тебе, външният не помага, вътрешният помага. Има една Венера вътре в тебе, външната не помага, вътрешната Венера помага. Та, има два зодиака: един вътрешен, който всякога помага. Когато външният не помага, вътрешният помага. Един Сатурн, който е много благороден, а външният вие го знаете, той и помага и не помага. Но вие до тази астрология не сте дошли още. Поне половината знаете сега. Но всичките задачи и всичките мъчнотии, които постигат човека, той може да ги преодолее. Тъй като правило го поставете без да го знаете. Всичките мъчнотии, които сполетят човека, човек може да ги преодолее, макар и да се поохлузи кожата му. Всичко, каквото човек желае, може да го постигне, но не в един ден, не в една година, не в един месец. Турете туй отношение: само в даден момент. Защото денят, седмицата, месецът, годината са една външна обстановка на нещата. Онзи, който разбира, знае че природата има един външен начин. Да кажем едно растение изисква по обикновения начин, в което то е поставено, 4,5,6 години, за да даде плод. А има един начин в природата, дето всичко туй може да стане в 4 – 5 часа. Казвам едно дърво в 4 – 5 часа може да израсне. Като го сееш сутринта и до обяд да ти даде плод. Едно лимонено дърво или портокал, като го сееш сутринта, още до обяд да имаш портокали. По обикновения начин ще чакаш 5 – 6 години за това. А по онзи вътрешен начин от сутрин за един ден до обяд и вечер ще има узрели портокали. Но те са неща изключение за бъдеще. Това е златния век! То е щастието на човека, за което вие постоянно мечтаете. Все за него мислите. А вървите по онзи метод, дългият, който взема 4 -5 години. Всичко, каквото човек желае, може да се постигне. Но трябва знание, трябва да знае как да го направи. И да се не обленява, да добие знанието. Само светлият път на Мъдростта вода към Истината! В Истината е скрит животът! 25-та лекция на МОК, 14 година, държана от Учителя на 3 май 1935г., петък, 5 ч.с., София, Изгрев Книги: * Разрешените задачи Права обхода и права постъпка (Младежки окултен клас. Лекции от XIII и XIV година (1934–1935). София, 2003) 24 беседи от 24 август 1934 г. до 13 септември 1935 г. Начало: 05:00
  8. Ани

    1935_04_12 Насока отвътре

    Аудио - чете Цвета Коцева "Двата университета", Младежки окултен клас Година 14 (1934 − 1935) Том 3, Първо издание, Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2005 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Според каталога на Лалка Кръстева, лекцията е изнесена на 5 април 1935 г. НАСОКА ОТВЪТРЕ „Отче наш“ Прочете се резюмето на темата „Свойства на глаголите“. Сега пишете върху темата „Положителни и отрицателни състояния“. Какво разбирате под едно положително и отрицателно състояние? Самите думи положително и отрицателно са разбрани, но да имате една представа за положителното. Една свещ, която е запалена и гори, в какво състояние е? (Положително.) − А която не гори? (Отрицателно.) Добре. Имате два хамбара, единият пълен с жито, а другият е празен. Пълният какъв е? (Положителен.) А който няма нищо? (Отрицателен.) Представете си, че имате едно житно зърно, което расте, а другото не расте. Едното има условия да расте, а другото няма условия да расте. Това, което расте, какво е? (Положително.) Сега как бихте представили едно положително число (фиг. 1). Казвате някой път, че обикновеният човек е положителен. Тогаз гениалният какъв е? Глупавият какъв е? (Отрицателен.) Талантливият какъв е? Значи обикновеният човек, гениалният и талантливият са степени на положителността. Да предположим, че вие спорите кой е положителен и кой не е. Кой е положителен според вас? Коя е отрицателната черта на положителния? (Той има повече вътрешни възможности.) Онзи, който не е положителен? То е така. Като се разсъждава по този начин казваме, че има повече възможности и мислим, че тези възможности са някак си произволни. Каква възможност има гениалният човек? Много общо е казано това. Коя е отрицателната черта, с която той започва? (Един брат казва: Аз мисля, че гениалните хора създават опорни точки в света, а пък талантливите градят върху тези точки в дадена област. Например в математиката, за да може да се изгради математиката, трябва да има някои аксиоми. Гениалните създават такива опорни точки.) Сега тази теория може да я приложите на опит. Представете си, че имате един виртуоз, който свири на пиано, представете си, че един гений е стигнал дотам, че всички парчета, които свири, може технически да направи така, че едно дете да ги свири, като вземе ръчката и завърти. Тези гениални работи, които свири виртуозът, детето, като завърти ръчката, може да ги свири. Мислите ли, че тези гениални хора, които свирят и които въртят тези ръчки, са действително гениални? Хубаво, един човек ще ми даде възражения: „Гениалните хора не са прости хора.“ По-прост човек от гениалния няма. По-големи будали от гениалните хора няма. Тогава как ще разберете това? Ами че той най-първо не мисли гениално. Гениалният човек тури вяра в нещо, което не става. Когато един невежа каже, че не може да стане това, тогава как ще му докажете, че не е така? Гениалният човек прилича на натоварена камила, която, като разтовариш оттук-оттам, и олеква. Като достигне разтоварването докрай, той става обикновен човек. Като кораб, който пътува тежко натоварен, но ту го разтоварят и не го натоварят, олекне, изпъкне навън. Когато гениалните хора изпъкнат и хората говорят за тях, бъдете уверени, че те са разтоварени. И днешните гениални хора в какво са разтоварени? Казвате, че те са създали това. За пример казвате, че гениалните хора открили кръвообращението. Преди да открият кръвообращението, гледали са по-невярно на този въпрос, а пък сега гледат по-право. Обаче гениалните хора ли създадоха кръвообращението? Аз искам да ви наведа на тези неща да мислите. Аз не искам отрицателни неща, но казвам: В сегашните условия културата и всички вие минавате по един път, който ви спъва. У всинца ви има желание да станете гениални. Казвате: „Да е роден човек гениален.“ Няма някой, който да не е роден гениален, само че гениалният човек знае, че е гениален, а пък вие сте гениални и не знаете, че сте гениални. И като ви обяснят, вие казвате: „Не ми говорете по това, аз съм един обикновен човек.“ Не го съзнавате това. Най-първо това, с което се определят гениалните хора, това са външни страни. Има една външна страна на гениалния човек. Гениалният човек и при най-силните положения, и при най-слабите прави еднакво усилие. За да обясня това, допуснете, че ви говоря за музиката. Музиката има практическо приложение. Хората сега не го употребяват. Музиката се употребява в религията, за да добият хората известно настроение. Музиката се употребява в обществото при известни условия, но музиката не е турена като един възпитателен метод, като един вътрешен подтик. Някой казва: „Какво ще ходя да му пея сега?“ То е вътрешната страна на музиката. Да допуснем сега, че вие имате разположение да работите. Представете си, че сте един ученик от седми клас, но нямате разположение да учите. Искате да учите, но във вас има едно неразположение, не ви се учи. Питам тогаз: В дадения случай какво трябва да правите? (Едно усилие.) Да допуснем, че не ви се работи, не ви се яде, не сте разположен да ядете, а пък е необходимо да ядете. Щом имате едно неразположение за ядене, какво трябва да правите? Един българин се качил на един кон. Той имал хубав кон. Отишъл в кръчмата и се напил. В пияно състояние, като излизал от кръчмата, турил си крака на коня и вместо да си тури лицето към главата на коня, обърнал си лицето към опашката на коня. Върви конят, а той се клати и си казва: „Какво му стана на коня?“ Седи той и не може да разбере, че посоката не е добра; усеща, че е станало едно превръщане на нещата в света. Хваща опашката на коня и казва: „Тази работа съвсем се е променила, шията му съвсем се е изтънила. Божия работа!“ На едно място конят се спъва и човекът пада и се удря. Тогава съзнанието му идва и той си казва: „Какъв съм бил будала, че да се кача на коня и да гледам към задната му страна.“ Питам: От какво произлизат тези състояния? От едно чувство да иде да си пийне повече винце в кръчмата. Винцето е било по-силно от него и го накарало да седне с лице към задницата на коня. Смешно е това положение. Но това често става с хората. На някой човек не му вървят работите: качил се е с лице към задницата на коня. Казва: „Чапрашък1 е тази работа.“ Той не се е качил както трябва. Започва разни теории, казва: „Докажи ми, светът не е направен, както трябва.“ Разни теории почват. Вие казвате: „Кога ще се уредят работите?“ Мислите ли, че работите в света не са уредени? Щом не си взел едно правилно положение в съзнанието, ти виждаш, че работите в света не са уредени. Най-първо на сегашното възпитание на хората трябва да се даде една нова насока отвътре. Когато се говори върху това, трябва да се знае, че е много мъчно да се даде насока на човека отвътре. Допуснете сега, че нещо в училище не ви върви, паметта ви не е добра. Да кажем, че всичко е в паметта. Не може да помните. По пет пъти прочитате урока си и едва го запомняте тук-там. Едвам скърпвате нещата. Учителят ви изпитва и вие минавате за невежа. Не че сте невежа, не сте невежа, но не може да помните. Учили сте, разбирате предмета, но речете ли да се изкажете, не можете да се изкажете, не помните. В такъв случай какво трябва да правите? Каква беше мисълта. Отде започна обезсърчението на човека? Докато не знае, човек не се обезсърчава. Обаче, като знае работите, се обезсърчава. Вие сега мислите, че гениалните хора не се обезсърчават. Много се обезсърчават. Вие имате една представа за гениалните, че излизат от рамките на обикновеното. Вие сте прави, но вие туряте на гениалните хора едно състояние, което е на боговете. Вие правите гениалните хора равни на боговете. Гениалните хора много лесно се обезсърчават. Той е като човек, който пада на тръни и се убожда на твърда шубрачка. Като си отива оттам, пада на втора шубрачка, после на трета, хваща се и, като се хване, мисли да излезе навън. Гениалните хора използуват противоречията. Те имат големи невъзможности. По-големи невъзможности от тези, които среща гениалният човек, няма. Гениалният човек е изпратен да изправи гърбиците на много глупави работи. Докато ги изправи, го държат отговорен. Казват: „Колко глупав човек!“ Когато може да изправи тези погрешки, считат го за гениален. У гениалните хора има едно свойство. Когато гениалният човек се обезсърчи, никога не си навежда главата. Като се намира в най-голямо противоречие, той ще си вдигне главата. Тогава всички хора, които срещаме и които са вдигнали главите си, са все гениални; а всички онези, които спущат главите си надолу, считаме ги за глупави. Глупавият си навежда главата надолу. Има два вида гениални: единият мисли какво да направи, а другият мисли как да се освободи. Онзи, който си е навел главата, мислите ли, че е гениален? Той е натоварен, мисли как да се освободи. За пример яви се един гениален крадец, не могат да го хванат. Разтичат се всички детективи и стражари, шум се вдига. Че този, който краде, не е ли гениален? Вие мислите, че крадците не са гениални. (Гениалният човек е този, който има идея да направи нещо добро.) Представете си един човек, който има жажда за знание. Тук иска книги, там иска книги, не му дават книги от библиотеката. Той иска една книга, не му я дават, понеже я считат за свещена. Идва му на ума да я открадне. Открадне една книга. От кого се извършва кражба? − От гениалния. Само гениалният може да открадне. Питате: „Като хванат един гениален човек за кражбата на книгата, как ще го накажат?“ Какво наказание му турят? Някои момци отиват да крадат дини, отиват с чувал. Като ги хване пъдарят, туря чувалите на гърба им и ги кара с пълните чували, които са откраднали, да вървят. Питам в дадения случай: Къде е погрешката? Вие казвате: „Да не краде човек.“ Де е погрешката: в онзи, който е крал, в онзи, който го кара да носи, или в онзи, който е сял бостана? Трима виновати хора има. Единият, който е сял бостана, вторият, който го пази, и третият, който отива да краде. Кажете ми сега кой е най-виноват от тримата? Който сее в земята, произвежда житото и го продава; който мели житото и го продава за хляб и третият, който яде хляба − кой е най-виноват от тримата? Вие всякога считате, че онзи, който яде хляба, е виноват. Така е. А другият, който мели житото и го прави на хляб? Онзи, който сее житото, няма ли вина? Ще направите един малък превод. Вие някой път мислите право, но някой път търсите вината там, дето не е. Според мене причината трябва да се намери там, дето започва едно явление, и там, дето свършва. Всяко явление има две силни точки. Имате точката А и точката В. Това е проявление от точка А до точка В. Този момент А, дето явлението започва, какъв е? − Подбудителната причина. Да допуснем, че имате подбудителната причина да пеете. Вие сте певец. Каква е вашата подбудителна причина да пеете. Първата причина може да е, че вие искате хората да знаят, че пеете, че сте певец. Втората причина може да бъде, че вие имате нужда от хляб и пари, и вие пеете. Каква може да бъде третата причина? От любов към пеенето. Имате три момента. Да кажем, че вие сте много амбициозен човек. Какво разбирате под думата амбициозен човек? Какво е лошото в амбициозния човек? Ако един човек е амбициозен, а друг не е амбициозен, каква е разликата? Ние можем да употребим тази дума, но някой път си служим с думи, които не са разбрани. Ако слушате един музикант, един певец, той ще ви повлияе, но от разни гледища ще ви повлияе. Всички хора не се повлияват еднакво. Представете си, че има огън. Туриш в огъня известен предмет, той се запали и трудно гори. Това е едно състояние. Другият предмет, като го туриш на огъня, той се стопява. Имате две състояния. Единият предмет гори при известни условия, а пък другият се топи. Каква е разликата между горенето и топенето. Предметът изчезва вече, не може да се използува по-нататък, а при топенето предметът си остава. Ако турите мед на огъня, вие го имате все таки, имате какво да вземете. Но ако изгорите един предмет на огъня, в края на краищата какво ще вземете? − Нищо. Това са два начина. Искате някой път да живеете само за да се освободите от някое голямо терзание. Какъв метод трябва да употребите − топене или горене? Искате да се освободите от някоя голяма беля, с кой метод ще си послужите − с топене или с горене? (С горене.) Често в обикновения език употребяват израза: „Топи се този човек.“ Или казват: „Гори този човек.“ Кое е по-хубаво: да гори или да е топи? Горенето образува дим, а пък топенето образува влага. Горенето образува индустрията, а пък топенето образува земеделие, дава плодове. Кое е по-хубаво сега: дим ли да имаш или влага? Трябва да се преведе сегашното състояние в света. Вие не може да прогресирате в света, докато съществуват онези процеси, Всичката погрешка е, че вие мислите, че животът не е такъв, какъвто трябва. Но това е съвсем субективно схващане. Вие мислите, че съвременното общество не е уредено така, както трябва, но това е едно субективно схващане. Богатите хора казват, че животът е много добре уреден. Питайте управляващите и те ще кажат, че животът е уреден добре. Сиромасите и тия, които не управляват, казват, че животът не е уреден. Вие разправяте за окултизъм, за знание, за всичко това. Каквото и да правиш, пипаш само джоба. Като пипаш парите си, тогава се дава подтик на знанието. Щом нямаш знание, нямаш подтик. Но парите − това е общото усилие на всичкото човешко съзнание. Парите са един резултат на неговата динамическа сила. Съвременните пари, както сега са направени, това са динамически сили на ред условия. Както дърветата, които растат, от тях зависи щастието и животът на онези хора, които живеят върху тях. Та парите са резултат на общото усилие на човешкото съзнание, от което всички трябва да се ползуват. То е разменната монета на известен труд. Събрани богатства има, но те се дължат на много хора, които са работили. Уредили си държавата и казват, че тази държава е богата. Но това богатство се дължи на работните хора. И като не разбираме закона, искаме изведнъж да бъдем богати. Да ви приведа един пример, който природата употребява. При един богат човек вие трябва да бъдете много способни и много работливи; ще видите тогава, че той ще ви ангажира на работа. Този начин зависи от вашата способност, от способността, която имате. Другият начин е онези синове, които са родени от богатия човек, имат голяма привилегия − родените или приведените. Аз ви давам нов начин за разсъждение. Казвате: „Той е син на богат човек.“ Но вие не знаете какво нещо е това. Онзи, роденият син на богатия човек, е първокласен невежа, нищо не знае и го приемат. После ще го учи баща му, ще харчи пари за него и след години този син на богатия ще стане учен. А пък онзи, когото богатият приема на работа, той е способен, без да е учен. Богатият казва: „Аз имам доста будали при мене, други будали не приемам. Ако е будала да си върви.“ Сега ви турям такава форма, за да разберете идеята. Богатият счита за благословение, че Бог му дал деца. Той си представя състоянието на сина и дъщеря си, че ще станат учени, способни, ще се издигнат. Но слугите, които идват, той иска да бъдат хора способни. В света има два начина: или трябва да започнете като деца, като будали, или трябва да започнете като слуги. Две положения има. Тогава, ако започнете като будали, ще кажете: „Татко!“ Ще се учите да бъдете много мекички. Ако искате да започнете като слуги, тогава ще бъдете под команда. Ще ви казват: това ще направите, онова ще направите. Това са две състояния, с които трябва да започнете. Те са две основни неща. Някой път казвате: „Много голям будала съм, съвсем неспособен съм.“ − Не, не сте съвсем неспособни, силни сте, но не сте богати. Баща ви е способен. Щом вие усещате, че сте неспособен, пратени сте в някоя богата къща и в бъдеще ще се проявите. А пък щом се усещате способен, вие вече сте слуга. Противоречието произтича оттам, че вие разменяте двете състояния: туряте способността на слугата върху синовете и туряте състоянието на синовете върху слугата. Обръщате с главата надолу нещата. Когато онзи българин се качил с лицето към задницата на коня, казал, че светът не е направен, както трябва. Да допуснем, че три деня сте гладували, какъв начин има, за да се справите с живота? Представете си, че вие сте един първокласен честолюбив певец. Когато пеете, искате салонът да е голям, да е хубаво отоплен, да има реклами. Вие не сте дали още концерта. Но представете си, че изпаднете в едно стеснено положение. Какво трябва да правите? Хората не знаят, че сте певец. Да просите не искате, да пеете ви е срам. Да просите ви е срам и да пеете ви е срам. А пък имате нужда, имате глад, който ви заставя. Какво трябва да правите тогава? Олга, какво ще направиш ти, ако си в такова противоречие? Да не дава Господ такава работа, но представете си, че Господ ви е дал. Какво ще правите? − (Ще пея.) Като се изправиш, тогава ще пееш. След като пееш, тогава работата ще се свърши. Щом се намериш в едно противоречие, ще кажеш: „Ще пея, ще работя, ще вървя напред.“ Те са неща под един и същ знаменател. Думата „пея“ в този случай значи следното: имаш една дарба, която в даден случай може да употребиш. Хубаво, колко души има между вас, които знаят да пеят? (Класически песни не знаем.) Вие оставете това класическо пеене. Аз бих ви обяснил какво нещо е класическото пеене, но нищо няма да ви ползува. Каква е отличителната черта на пеенето? Ти никога не може да заставиш един професор да пее. Малко професори има във външния свят, които пеят. Ние се спряхме между две точки, нали? Едната ние наричаме начало, основна точка, отдето човек започва своето движение, а пък другата − завършва своето движение. То е съдържанието на този процес За пример изкарвате едно житно зърно от хамбара, хвърляте го на нивата, започва разлагане, гниене. Следната година туряте събраното жито в хамбара. Колко време се минава? Ако сеете житото есенно време, колко време се минава, за да влезе житото пак в хамбара. Ако го сеете по Димитровден, кога го жънете? Към Петровден. В август почвате да вършеете. Към края на август житото влиза в хамбара. Сега престъплението на нещата седи в следното: всяко нещо, което човек взима от природата, считате го за престъпление. Представете си, че седите под едно дърво и не искате да прегрешите от човешко гледище. Иска ти се една ябълка, казваш: „Дано падне някой плод!“ Колко време трябва да чакате, докато падне плодът? Вие казвате, че не трябва да чакате. Ако вземете и откъснете, ще се намерите в затвора. А пък ако падне, ще ядете и ще вървите по пътя. За всяка работа, която правите, ако мислите, няма престъпление. За всяка работа, която правите и не мислите, има престъпление. За всички работи, които човек е направил, той е виновен, ако не мисли. Вие, сиромасите хора, хора, създадени от Бога, искате да хвърлите вината върху природата, че нищо не ви е дала. Вие не разсъждавате, в това няма разсъждение. Казвате: „Какво можем да направим? Пари нямаме, власт нямаме, това, онова нямаме. Тогава какво можем да направим?“ Мисълта ни не трябва да дойде до такова едно положение. Всички вие сте натоварени с много стари идеи. Трябва да ви разтовари човек напълно, за да се освободите. Нали някой път земеделецът сее една нива, но там може да има цигански тръни, магарешки тръни, паламида и, като израснат, много мъчно се жъне нива с паламида. Жънали ли сте една нива, обраснала с паламида? Много е мъчно. Който е жънал, той знае. Във вашите ниви има много паламида, в нивите на живота ви, като ги жънете. Но това положение е повторно, то е произлязло от самите хора. Сега ще ви дам едно правило, може да го упражнявате. Когато видите, че на един човек му върви, че му е тръгнала работата, не съжалявайте, че вашите работи не са тръгнали. Гледайте да се запознаете с хора, на които работите са тръгнали и да ви е приятно. Ако на вас работите не вървят, не търсете хора, на които работите не вървят като на вас, но търсете хора, на които работите върват. И като ви разправят, че работите им вървят, да ви е приятно. 10 − 20 души като ви разправят така, ще се измени вашето състояние. Ще ви дам друго едно правило. Всеки един от вас трябва да има по един пчелен кошер. Щом се обезсърчите, за половин час ще отидете при кошера, ще седнете и ще си турите ухото да слушате бръмченето на пчелите. След това ще си отидете. През лятото ще направите това. Като отидете там, ще се роди някоя хубава идея във вас. Ще мине обезсърчението. Или когато цъфтят дървета, ще ставате сутрин да ги наблюдавате. Те дават идея, опит за мислене, да мислите. Хубаво е да гледате пчелите. Хубаво е да гледате една река как тече. Вие не се отказвайте да гледате една река как тече, понеже това дава подтик. Това е животът, който се проявява. Казваш: „Аз да гледам реката как тече!“ Не целия ден, 10, 15, 20 минути. И като наблюдавате реката, ще се върнете съвсем ободрен. И като влезете в една градина, дето цъфтят растенията, ще се върнете съвсем ободрен. И ако влезете в един пчелин, дето пчелите са хубаво подредени, пак е същото. Природата възпитава сега хората по един положителен начин. В съвременните градове хората са лишени от тези подбудителни причини. Земеделците имат тези условия. Българите се обезсърчават някой път по единствената причина, че няма кой да сее нивите. Някой има 10 декара двор. Казва: „Кой ли ще ги чака сега плодовете!“ Не иска да сее, а пък, като види плодовете на някого, казва: „Много му е родила крушата.“ По някой път ви гледам да казвате: „Не ни върви, толкоз години се занимаваме с окултизъм.“ Вие изучавате окултизма като лотариен билет. Помнете едно: окултизмът не е лотариен билет. Такъв окултизъм го има на Запад, във Франция се явява. Аз съм привеждал този пример. Един учител по окултизма се явил, за да покаже чудесиите на окултната наука. Но трябвало да му се дават пръстени, огърлици и други скъпоценности. Това са видни парижани, от най-висшето общество, които се подвеждат. Той се качва на експреса. Той бил окултист, скочил от трена и после трябвало детективи да го търсят. Щастието на човека е вложено в самия него. Искам само да ви покажа, ключа да ви дам, отдето може да отворите вашето щастие. Да знаете отде да започнете. Единствената мъчнотия е, че вие не знаете де ще турите вашето щастие. Трябва да ви се даде този ключ. Следния път ще ми напомните да ви кажа, понеже слънцето изгря. Слънцето ми казва: „На тези хора после ще им кажеш къде е щастието, а пък сега да вървят на работа.“ Следният път ми напомнете да ви кажа къде е щастието на човека. Сега вземете за упражнение до следния път следното: всеки един от вас да може да вземе вярно в първата мажорна гама горно до и долно до, само до. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът. 24 лекция от Учителя, държана на 12 април 1935 г., София, Изгрев. (Според каталога на Лалка Кръстева, лекцията е изнесена на 5 април 1935 г.) ---------------------------------------------------------------------- 1 Забъркана, заплетена, неясна (остар.) (б. р.).
  9. valiamaria

    1935_03_15 Най-младият в света

    Аудио - чете Михаела Андреева От книгата, "Права обхода и права постъпка". Младежки окултен клас. Лекции от XIII и XIV година (1934–1935). Първо издание. София, ЕТ „Дали“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето НАЙ-МЛАДИЯТ В СВЕТА Отче наш Прочетоха се темите: "Отношението между целите и дробните числа". Във връзка с прочетените теми Учителя каза:Цяло число умножено с дробно число, значи се намалява. В дадения случай то е лихва на цялото. Като се умножи цялото число с дробта, полученото показва каква лихва може да даде. Как бихте написали единица гняв и дробен гняв или единица съмнение и дробно съмнение? Каква е функцията на цялото число и на дробното? Дробите са функция. Ако имате 4 дроби, на 4 места по 1/4, колко правят? (-Едно цяло.) Значи, на 4 места по 1/4 правят едно цяло. При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта? Например, събирате няколко дроби от 1/4. Кое се увеличава в такъв случай – числителят или знаменателят? (-Числителят.) При събирането на такива дроби кое събирате? (-Числителите.) А знаменателите ги оставате настрани. Като събираме 1/4 и 1/4, събираме числителите, а знаменателят остава същият. Понякой път са много особени философските заключения. Всички хора в света страдат от философията. Всички блага идат от философията, но и всички страдат от философията. Сега да разгледаме от друго гледище кои са съответните качества, които отличават дробта от цялото. Кажете едно свойство на цялото и едно свойство на дробта. (-Че по вид дробта не прилича на цялото.) Една дроб, колкото и да се увеличава, може ли да стане по-голяма от цялото? (-Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли да стане по-малко от дробта? (-Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога? Вас една дроб може да ви изкара из релсите на живота! -1/4 или 1/5. Вие ще кажете: "Как така?" Например задигнат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието. В джоба си имате един лев, който съставлява 1/10. Но бръкнете в джоба си и левчето го няма. А пък то е потребно за един хляб. Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога. Така щото до тогаз докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ви нарушават целия живот. Но в същото време те всякога могат да ви зарадват. Например ако ви дадат едно дробно число. Гладен сте. Върви някой с хляб, отчупва половината от него и ви го дава. Вие от тая дроб 1/2 веднага ще се зарадвате. Хубаво е човек да бъде математик. Но кое трябва да смята? Има неща, които човек не трябва да ги смята. Например, да държиш една статистика колко пъти си плюл на ден. Или пък да държиш една статистика колко пъти си се почесъл. Или да държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли. До какъв резултат ще дойдете тогаз? Няма да дойдете до никакъв резултат. До резултати могат да дойдат хора, които знаят, а които не знаят – не. Какъв ще бъде резултата за умния човек? Какъв ще бъде резултата за глупавият човек? Какъв ще бъде резултата на една суха година или на една влажна година? Казвам, има едно знание, което за хората е едно развлечение. Развлечение и почивка, те са наглед синоними. Само в почивката се придобива, а в развлечението – не. Кой си позволява развлечение? Богатият. Кой си почива? Сиромахът. Почивката е на сиромаха, а развлечението е на богатия. Сиромахът никога не си позволява развлечение. Само като забогатее, той си позволява развлечение. Нали някой път се казва, че трябва да се говорят умни работи? Ако глупавият казва умни работи, той умен не става. А пък и когато умният говори глупави работи, той глупав не става. (-Щом всякога говори глупави работи, можем да го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело. Псуват някого и съдията пита подсъдимия: "Кажи ми какво му каза?" Подсъдимият казва: "Тъй:" и напсувал съдията. Съдията казал: "Хубаво, запишете го!" И въз основа на това го осъждат. Той изпсувал съдията, но съдията не го счита за обида, понеже за тая обида на съдията му плащат. Аз уподобявам така: Човек винаги греши. Прави една погрешка като съдията: той вика дявола, почва да го съди и го пита: "Кажи, как каза?" И дяволът го напсува на общо основание. Често, когато най-лоши мисли ви минават през ума, вие сте станали съдия и като съдия слушате и питате: "Как му каза ти и как ти каза той?" И онзи казва: "Така казах!" В едно съдебно дело във Варненско съдията съди едното за кражба. Съдията му казва: "Не те ли е срам, вместо да отиваш да работиш, ти ходиш да крадеш овце!" – "Господин съдия, ние сме прости, говеда хора, а пък вие сте наши братя!" Сега към философията на живота – относно дробта. Не търси дребните погрешки на хората! Те са дроби. Кой какво направил да не те интересува! Не търси погрешките! Някои са ми казвали: "Искам да знам, какво си говорят онези!" Казвам, то е много лесна работа. Двама души, като се съберат или добро правят или зло правят или добро говорят или лошо говорят. Няма среден път. А пък има степени на доброто. Приближавате се, искате да знаете какво се говори. И ще чуете думите, които се говорят. Знаете ли, колко е силна една дума? Думите, които човек говори, цели числа ли са или дробни? (-Дробни числа.) Има само едно цяло число, нали? Теоретически е така, но фактически? (-Има много цели числа.) Цяло с цяло като се умножава, какво става? (-Увеличава се.) А пък когато цяло умножаваш с дроб? (-Намалява се.) Вие имате жито в хамбара. Много пъти сте ходили там и сте изваждали жито по едно кило. Умножавате вашето ходене в хамбара. Какво става тогаз? Като умножавате ходенето, какво става с хамбара? Извадили сте житото от хамбара и сте го продали. Става една обмяна. Във вашата каса парите се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява. Умножавате ходенето в хамбара, но се умножават и парите в касата. Същевременно изваждате от хамбара. Умножавате ходенето и житото се намалява. Вие казвате: "Аз толкоз пъти съм правил добро и добро не съм намерил." Значи, правили сте добро много пъти, после намирате, че хамбарът ви е празен и казвате: "Не си струва човек да прави добро, да изважда житото из хамбара." Така се намирате в стълкновение със старите и с новите разбирания. Каква е разликата между едно старо разбиране и едно ново разбиране? Например млад си, имаш здрави зъби, ядеш, никак не му мислиш много – ядеш, дъвчеш. Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се да ядеш, ставаш философ, почваш да разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната. Знаеш, че много мъчно се дъвче храната. И после разсъждаваш: "Трябва да бъдеш много учен човек". Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да се яде, но няма зъби? Или казваш: "Човек трябва да бъде много умен". Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее. Защо му е богатството на стари години? Дрехи ще има да се облече. Попрегърбил се е и да му се тури фрак или украшения каква полза? На млади години – както и да е, но на старост, след като се прегърбиш! Защо ти е едно знание, което не можеш да използваш? Да допуснем, че един човек е добър, а друг – лош. Каква полза има да знаете, кой е добър и кой е лош? Но аз сега говоря за в дадения случай. Имате едно състояние в себе си. Да знаете как да си помогнете. Представете си, че вие сте крайно страхлив човек. Толкоз ви е страх, че се пазите от сянката. Вие сте беден. Идва някой човек вечерно време и ви казва: "Ще идеш еди до къде. Толкоз хиляди лева ще ти дам." Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш. Няколко пъти правиш така и казваш: "Нека се съмне!" А онзи казва: "Но, като се съмне и аз отивам." В математиката коя задача минава за най-мъчна? (Определянето движението на Луната минава за най-трудна задача.) Добре, да допуснем, че тая задача можете да я разрешите. Разрешите я, какво ще се ползвате? Знанието трябва да принесе някоя полза, микроскопическа полза. Знание, което не принася микроскопическа полза, не е потребно. То е излишно харчене на енергия. Следователно, коя е най-мъчната задача в живота? -Да разрешаваш религиозните въпроси! Месечината е емблема на това. Няма по-мъчен въпрос от тоя да разрешаваш религиозните въпроси. Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ? Какъв е този Господ? И кой е на правата страна? Съберат се двама. Искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право. Единият казва: "Аз имам верую. Аз вярвам." Къде е вашето верую? Я ми го покажете! Другият не вярва. Две неизвестни има. Тия хора решават една задача. Към коя област спада тая математика? В какво седи тя? Важно ли е, че някой вярва? Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това? Някой казва: "Аз се убедих." Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря. Това вяра ли е? (-Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: "Той вярва." Да кажем, той вярва, че бил глупав. Ако ти вярваш, това е втория път. Първият път е знанието, че пари огънят. Тогаз отде произтича вярата? Ти вярваш, че ако си туриш втория пръст, пак ще се опариш. Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит. Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото. Тогаз не можеш да вярваш. Следователно, вярата винаги произтича от един малък опит. След това ти вярваш. (-Можем ли да кажем, че вярата произтича от знанието?) Значи вярата произтича от един малък опит и човек е уверен, че и втори опит да прави ще бъде пак същото. Опитът дава подтик на вярата. Например някой човек е взел пари на заем от тебе и не ги връща. Веднъж си се излъгал, втори път и ти станеш безверник спрямо него. Понеже веднъж не ти е върнал, ти вярваш, че втори път, като му дадеш, пак няма да ги върне. Значи вярата и безверието почиват на един малък опит. На какво се дължи вашето настроение? Нали сте учили психология? Имате известно настроение. Вие сте едно малко дете и ви казват, че ще ви ушият дрехи за Великден, но не ви купуват. Какво настроение ще имате? (-Лошо ) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват. Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме. Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден. Детето не се занимава с голяма философия. Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден. Вие се сърдите и казвате: "За Великден ги искам." Бащата не е виновен, а дрехарят. (-Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал - дрехарят.) Как ще изгубиш? Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехата, да ви ги даде. Баща ви го няма на Великден. Дрехарят не ги ушива. Защо ще държите баща ви отговорен? (-Трябва да даде пари на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва да намерите извинителната страна. Правите си едно заключение, трябва да намерите същинските причини. (-Бащата все гледа покрай Великден да замине за странство.) Много пъти на вас ви се привеждат примери из духовния свят, които трябва да се разбират. Аз привеждам този пример, за да обясни, че в онзи свят работите стават много лесно по единствената причина – ако двама души намерят една кесия със злато, те не спорят и не я делят наполовина. Дележ няма там. Никога не делят там. Оставят кесията и единият ще тръгне по едно направление, а другият – по друго. Подир когото тръгне тая кесия, негова е. Ще каже някой: "Как може? Този пример не е верен. Така не се разсъждава. Как ще тръгне торбата? Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш." Привеждам му втори пример: Намира един човек теле в гората. Същевременно и майката дохожда. Тя почва да ближе телето. Човекът казва: "Телето е мое. Аз го намерих". А пък кравата казва: "Телето е мое." Тогаз съдията казва: "Хубаво. Ще видим, чие е телето." Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга. Към кого ще отиде телето? Това е сега другото обяснение за изгубената торба. (-Този пример с телето е необорим.) Първият е оборим, а пък вторият става малко по-ясен. Това са само преводи, за да се изяснят известни противоречия. Вярно е, че торбата не може да тръгне, но телето непременно ще тръгне подир майка си. Кравата като намери телето, телето е нейно, а човек като намери телето, телето не е негово. Не всяко нещо, което човек намери, е негово. В живия свят само това, което ти намериш и тръгне подир тебе, то е твое. То има еднакво естество с тебе. Значи една мисъл, която върви с тебе, е твоя. Едно желание, което върви с тебе, е твое. Но във вас се заражда друго едно противоречие. Някой път не искате някоя мисъл, а тя ви се натрапва. Вървите и тя върви с вас. Тия мисли, които не ги искате, и вървят подир вас, към кой род мисли спадат? Едно просто обяснение: Вие сте един дипломат. Занимавате се с дипломация. Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: "Моля, моля!" Вие казвате: "Не знаете ли, че съм дипломат?" Той казва: "Моля, моля!" – Вие вървите и той върви. Той ви казва: "Вие ми се виждате много учтив. Повече дайте!" Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си. Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание. Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън. Вие сте дипломат и тия мисли ще вървят подир вас. Вие ще вървите, те ще вървят подир вас; вие ще вървите, те ще вървят подир вас, докато влезете в посолството. Трябва ли човек всякога когато върви някой просяк отподире му, да се спре и да му даде малко стотинки? Как мислите по това? Сега ще ви приведа един пример: Един богат човек, който осиромашал, отива да съди някого за едно голямо наследство. Върви един просяк отподире му и му врънка. Той му казва: "Слушай, отивам да се съдя. Нямам нито пет пари в джоба си. Моли се на Бога да спечеля делото! Че като спечеля делото, ще ти дам нещо." Кажете ми какво е казал просякът? Най-първо просякът почнал да разсъждава: "Не зная. Да се помоля, но не зная, дали ще спечелиш делото. Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно." Първото положение е било малко съмнение: "Не зная! Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може да не спечелиш". Така мисли просякът сега. После се обръща онзи и казва: "Непременно ще спечеля, понеже правото е мое." Какво казва просякът? Той казва: "Истината ли говорите?" -"Непременно ще спечеля!" – "Ти уверен ли си в това? Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш? И после да не ме излъжеш?" Психологически това е вярно. И ние по някой път постъпваме така. Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества. Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и като го свършат, тогаз. Макар, че са богати, но нищо не носят в джоба си. Отиват на делото, да го спечелят. Някой път вие искате от някое напреднало същество пари. Те не носят пари. Имат само една златна монета в джоба си. Но тя функционира само в другия свят. В тоя свят, в материалния свят, не функционира. Например ако вие сте един честен, добър човек, в духовния свят като отидете, всички банки веднага изваждат и ви дават. Всякога сте добре дошли. Но тук на земята, отивате при един банкер и казвате: "Аз съм честен, добър човек." За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари? Онзи ще каже: "Ти си добър за себе си. Честен си за себе си, но тук работата седи другояче." Отивате в една заложна къща. Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр. И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва? Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева? (-20 000 лева.) За една огърлица, която струва 100 000 лева, колко ще дадат? (- Една четвърт.) Има в света едно състояние, при което всяко едно положение, което чувствуваме в дадения случай, моментално може да се изпълни. Но са много редки тия случаи понеже никога хората в това състояние не идват. То е едно състояние, когато в съзнанието ти съмнението съвършено не трябва да идва. Когато няма в съзнанието ти нито сянка от колебание. Една сестра скоро каза един пример: В Германия на хазяйката си се задължава с 20 марки. Ако не ги внесе, трябва да излезе от дома. Излиза на улицата. Тя иска да ги намери. Но как ще намери? Тя мисли да намери от някого пари. Уверена е, че непременно отнякъде ще намери. Вижда един свой познат и си казва: "От него ще взема 20 марки." Гледа – на земята 20 марки. И той и тя виждат 20 марки. Той казва: "Да ги разделим." Тя казва: "Можем да ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки. Да ги разделим, но ако ми дадете на заем 20 марки." Той казал: "Вземете ги вие тогаз!" Тя представи този пример. Много рядък пример. Той й казва: "Вземи тия пари, че от мен да не искате." Той се съгласява да даде 10-тях марки. Ние, хората на земята, сме се обезверили. Кои са причините за обезверяването? Трябва да се възстанови оная първоначалната вяра. Ние имаме едно съмнение, едно безверие, което не почива на никаква основа. Вземете най-първо природата, природата, когато е пуснала човека да живее, тя го е осигурила с необходимите неща – със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила. Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма да му услужи? Ще му услужи. Стига тия неща да са ви потребни, а не са залъгалки, тя ще ви услужи. И ако някой път не ви услужва, тия неща са ви непотребни в дадения случай. Олге, ти си имаш философия, с която някъде не си съгласна. Ти не си съгласна някъде и с онова, което си научила и получила. Ще ти кажа, защо ти срещаш мъчнотии в живота си. Ти още не си разрешила задачите на месечината. Човек, който не е разрешил задачите на месечината, той не може да се справи с работите. Пак ще се справи, но ще се справи така, че ще му побелее главата! Казва някой: "Ще ми побелее главата, докато разреша задачите." Щом разрешиш задачите с побеляване на главата, това никакво разрешаване не е. Да разрешиш задачите, без да ти побелее главата! Ти не знаеш защо ти побеля главата! – Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии. Да ти кажа кое ти беше спънката. Черната коса беше спънката. Черната коса значи, че искаш да станеш каквото ти искаш. Черната глава ти казва, че трябва да се осигуриш за сто години. Бялата глава казва: "За един ден". Бялата глава ти казва, че ти трябва само 10 лева на ден, а пък черната глава ти казва, че ти трябват няколко милиона. Бялата глава ти казва, че ти трябва малко знание, а пък черната глава ти казва, че ти трябват 4 факултета. Това са все възгледи. В света мнозина носят бели глави, без да знаят тая философия. Те носят бели глави, а пък имат стремежите на черните глави. Та някой път някои хора намират, че които имат черни коси, мислят по-добре, отколкото хората с белите глави. Черна глава има, но казва: "Няма какво да се смущавам." Срещнах един млад момък във Варна. Той ми каза: "Аз съм въздържател, не пия." Попитах го: Кой те научи? Той ми каза: "Баща ми, който беше пияница, ме научи да не пия." Как така? – "Той, като се напиеше, ще дойде и ще набие майка ми, ще набие и нас. Това правеше постоянно. И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино. Това зароди в мен желанието да не вкуся вино. Като ми дойде на ум за вино, изпъква в мен гледката, как баща ми биеше майка ми." Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете? Една придобивка е това. Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би, не щеше да бъде въздържател. Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше. Момъкът ми каза: "Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати." Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат. Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност. Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора. Има един такъв баща вътре у нас. Двама бащи има човек. И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека. Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа. Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казвал: "Дай ми душа!" Дяволът ходил тук-там и човекът бягал подир него и му казвал: "Дай ми душа! Душа!" Той, като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: "Дай му душа, че не ме оставя човекът да си почина!" Човекът не оставял дявола да си почине. И дяволът се помолил на Господа: "Дай му душа, че ме измъчи." Тогаз дяволът и Господ били ортаци. Понеже Господ турил душата в човека, дал му божественото, а пък дяволът само направил тялото. Та богомилите така са обяснявали това противоречие, което съществува. Някой път и вие се чувствувате така, като че нямате душа! Дяволът е баща ви тогаз! И тръгвате подир него и почвате да псувате, че сте нещастен. "Щастие искам, пари, пари, щастие!" Нищо не дава той! Той има доста долапи. Нищо не може да даде, само обещава и залъгва. Той казва някому: "Дай на онзи, а пък аз ще ти ги върна после." Той отдето взема не връща и винаги няма нито пет пари. Най-сиромах е дяволът! На заем да вземе е майстор! Обещава много лихви. Как ще си обясните всичко това? Имате известно противоречие. Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало. Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: "Как така!" И почваш да се сърдиш на Господа! На какво основание искаш да се сърдиш? Не ти е длъжен за нищо! А пък ти казваш: "Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал?" Че ако така разсъждаваме, кой е доволен в света? Заекът доволен ли е от своето положение? Рибата доволна ли е от своето положение? Кажете ми някой човек, който да е доволен в света. Доволен си, докато използваш другите хора, а пък щом почнат другите да те използват, тогаз е друго. Докато печеш рибата, охо-хо! А пък щом тебе те пекат, казваш: "Вай, вай, вай!" Много добра философия! Казвам, няма да печеш! Не печи рибата и тебе няма да пекат, нищо повече! Законът е такъв: Не прави това, което не искаш да ти правят! Но това трябва да започне в човешката мисъл! Сега на вас ви трябват няколко изпита. Може да се изпитате кой в какво направление какъв е. Например можем да изпитаме целия клас сега какво ви липсва. Ако ви дам да посеете по една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва. От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере, какво ви липсва. След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви не достига! На някого, като сади ябълката, му върви, на другиго – като сади круша. Ще садиш ябълка, круша, слива и пр. И ще видиш на какво ти върви. Например посадиш една праскова и след 1-2 години изсъхне. Липсва ти нещо. Или садиш една круша и след 1 -2 години изсъхне. Липсва ти нещо. Или садиш цвете и то изсъхне. Липсва ти нещо! Искаш да знаеш дали ще бъдеш здрав. Много лесна работа! Посади малко здравец, тури го в стаята си. Ако този здравец вирее, ти си добре, но ако почне да изсъхва, трябва да вземеш вече мерки за подобрението на своя организъм. Това показва, че страдаш от безлюбие. Когато цветята съхнат при човека, това е признак, че сухота има у човека в любовта. Това е краен процес. Най-напред ще добиете навик да обичате най-малките работи. Да имате разположение към едно цвете. Затова в окултната наука често има малки примери, с които се възстановява равновесието. Неразположение имаш на духа. Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата, 5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен. По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата. Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат. Те са проводници. Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение. Някои хора приличат на карамфили, някои хора приличат на рози. Например розата е добра, но има шипове, има бодли, хаплива е. Някои хора приличат на теменужки, на всички видове цветя приличат хората или на плодни дървета или на скъпоценни камъни. Ние влизаме в една отвлечена област. Аз това го наричам отвлечена област, нещо като философските системи, които вие сте изучавали. Трябва да изучите условията, при които сега се намирате. Намирате се да кажем, в бедни условия и не искате да занимавате ума си с друго, освен с оправянето на икономическите условия на живота – откъде може да си изкарате прехраната. Как ще си изкара човек прехраната? Може да се каже: Най-лесната работа най-мъчно се върши! Няма по-лесна работа човек да си изкара прехраната от онзи, който знае как. И няма по-мъчна работа да си изкара прехраната за онзи, който не знае. Ето един въпрос, който е най-лесен и най-мъчен. Какъвто и пример да се даде, примерът само обяснява, но той не е знание. Сега къде е мъчнотията? В незнанието ли е мъчнотията? Не. Зависи ли добротата на човека от многото му знание? Имате един прост пример: Имате една чешма, която е съградена с канализация, но тръбите са почти хоризонтали (С). Какво ще бъде изтичането? Тогаз трябва да има много голям напор, за да тече (виж: С2). Но ако има малък наклон (виж С), тогаз изтичането е по-лесно. Често дето не ви върви в света, всичко зависи от положението. Представете си, че при "А" е изворът. При "С" [С3] имаме естественото положение. При "С" [С2] имаме обратни негативни състояния. Тогаз трябва да имаме тук голямо напрежение, за да тече водата. А пък при хоризонталното положение с малко напрежение върви. Щастието ви зависи от това, как да наклоните тая пръчица. Според това ще си създадете щастието или нещастието. Един българин, като ходил да избира служба, един ден минавал през градската градина. Видял капелмайстора, че клати пръчката, и казал: "Това е най-лесната работа. Тая служба е за мен. Мога да я правя." Палката по закона на равновесието ще наклоняваш в едно или друго направление. Когато дойде до една отрицателна мисъл, ще наклоните към ляво, когато дойде до една положителна мисъл, ще наклоните надясно . Сега аз го представих много лесно. (Учителят държи в ръката си молив и го наклонява в ляво и в дясно.) Значи има закони, как да се справиш със своите мисли и чувства. В опитната наука има закони. Много лесна работа е. Един студент във Варна отива при един богаташ и му иска помощ. Онзи му казал: "Да се махнеш оттук!" Аз пошепвам на богаташа: "Този момък виждаш ли го? Той ще бъде пръв министър на България." Той веднага се поправя: "Ще извиниш, човещина!" И веднага поправя погрешката си, щом ще стане пръв министър, ще му помогне. Значи ние всякога се ползваме, когато кажем хубаво нещо! Да кажем нещо навреме и на място: "Човекът ще стане пръв министър, не го гледай, че е беден." Не си правете илюзии. Защо българите пострадаха? Да ви дам пример. В 1912 година, когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки си той казал: "Аз ще накарам вие, българите да ме помните!" И всичките нещастия след войните се дължат на това. Венизелос не е единствената причина, но той е една главна причина. И сега виждаме същите последствия върху Венизелос за погромите, които причини на България! Венизелос сега е на правата страна. Вече е от новото учение, той се отказва от властта. Малки неща във вашия живот могат да ви дадат подтик да направите нещо и мислите, че сте отмъстили. Но помнете, че има възмездие. Страданията, които причините на другите хора, ще се върнат върху вас. Сега тия работи не ви казвам, за да станете умни. Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни. Искам да станете умни с черни коси. Не чакайте за това след като ви побелее главата. Не чакайте да остареете, че да поумнеете. И аз се чудя на вас младите, защо искате да остарявате. Откога ви дойде тая идея? Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: "Дядо, аз искам да бъда като тебе!" А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината. Той ще каже на детето: "Не ставай като мен. Не ти трябва. Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен! За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен – да те пази Господ!" И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате. И като се молите, кажете: "Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам!" Старостта е вече за боговете. Те да остаряват. Но вие да остареете - това е нещо, което не можете да поправите с нищо. Ще се молите да не остарявате. Никакви стари идеи! Никакви стари чувства! Никакви стари постъпки! Едно правило: От всичко старо се простете, оставете го настрани! Вие искате да станете стари хора, да бъдете почетни. Аз не зная какво ще ви струва почитта. Казват: "Почтен старец". Много привидна е тая почит. Някои казва: "Стар човек е. Да му кажа една блага дума." И при това казва: "Стар е, но пари има. Трябва да се приближа до него". И като се приближиш до него и вземеш парите и ти остарееш. Та и парите не ти трябват – нищо не ти трябва. Тогаз, кой е най-младият в света? – Доброто. Кой е най-старият? – Злото. Млад – това е да бъдеш добър. Стар – това е да бъдеш зъл. И причината на остаряването, на изгубването на всяка сила вътре в човека, то е злото. Щом дойде злото, човек остарява. В практическия живот: Дръжте в ума си доброто, за да подкрепите младостта в себе си и бодростта на ума си и животът ви ще бъде успешен. Дръж злото настрани! Ти не можеш да го изхвърлиш, но да не те привличат богатствата или придобивките, които можеш да имаш от злото. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът. (Три пъти.) (Учителят, като погледна листовете с написаните букви, задача, дадена от миналия път, каза: ) Идущият път ще видим буквите и ще видим кои букви са стари и кои нови. Гимнастически упражнения. 20-та лекция на МОК, 14 година, държана от Учителя на 15 март 1935 г., петък, 5 ч.с., Изгрев Книги: * Най-младият в света Права обхода и права постъпка (Младежки окултен клас. Лекции от XIII и XIV година (1934–1935). София, 2003) 24 беседи от 24 август 1934 г. до 13 септември 1935 г. Начало: 05:00
  10. Аудио - чете Михаела Андреева От книгата, "Права обхода и права постъпка". Младежки окултен клас. Лекции от XIII и XIV година (1934–1935). Първо издание. София, ЕТ „Дали“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето ДВАТА УНИВЕРСИТЕТА СЪЖИВЯВАНЕ НА ЦАРСКИЯ СИН Отче наш Пишете на тема: "Отношението между целите и дробните числа." Имате два процеса: изваждане и деление. Каква е разликата между изваждането и делението? Има една съществена разлика между тях. Делението е съкратен процес. Ако извадим 2 от 2, колко остават? (-Нула.) Но ако делите 2 на 2, колко имате? (-Единица.) Защо? По вид някои процеси са много прости. Запример, може да дойде някой и да ви доказва, че 1 = 2 или че 2 = 1. На вас ви се вижда смешно това, но има една област на живота, дето 2 = 1 и 1 = 2. Само при известни условия – не винаги, в известни области. (Учителя нарисува на черната дъска следния чертеж: ) Какво има на дъската? Едно лице. Във философията вие можете да употребите израза "права линия", но какви свойства имат правите линии? И какви свойства имат кривите линии – вдлъбнати и изпъкнали? Какви свойства имат вдлъбнатите и изпъкналите линии? (Когато се изразява психично състояние горната линия, изпъкналата, изразява напрежение, а долната отпускане.) Нали хората имат два клепача: долен и горен? Някой път ви се вижда, че някоя линия е права. Всъщност, в природата има ли прави линии? Само между две точки можете да теглите една права линия. Права линия има само между две точки. Щом има повече от две точки, тя вече не е права линия. Правата линия е един процес. Процес на какво е правата линия? На точката, нали? Точката сама по себе си не заема никакво пространство. Заема ли тя в математиката някакво пространство? (-Теоретически не заема.) А пък при това, тя се проявява и образува една линия и с това заема една малка част от пространството. Правата линия няма свойствата на плоскостта, не е плоскост, но тая права линия, като се движи в известно направление перпендикулярно на себе си, образува плоскостта, образува нещо, което не е в правата линия? Самата плоскост има друго едно свойство. Тя има [няма] дебелина, но ако тя се движи в посока перпендикулярна на нея, образува дебелината. Често вие питате: "Как е възможно добрият човек да греши?" или "Как е възможно лошият човек да прави добро?" Защото и едното и другото е възможно. Добрият може да греши и грешният може да прави добро. Каква научна основа ще турите на това? При какви условия добрият човек може да греши? И при какви условия лошият човек може да прави добро? Сега не мислете, че всякога въпросите трябва да се разрешат. Запример вземете от гледището на хората: Имат плод на дървото. Тоя плод седи 10-15-20 дни, 4 месеца и той е вече склонен към гниене. Представете си, че тоя плод е едно благо, едно добро. Тоя плод има възможност да изгуби това добро. Когато плодът гние, какво губи? Когато тялото умре, какво губи? – Живота! И тогаз тялото е вече подложено на разлагане. Нищо не умира в природата, но общата форма се разпада. Гниенето не е нищо друго освен анархия: всички тия части вдигат шум, казват: "Дайте ми моето!" И си заминават. И тая миризма не е нищо друго освен сражение, в което всеки си взема своето и си заминава. Но нищо не се губи. Щом ставате лоши, нещо у вас е умряло. Значи, слугите си делят своето. Щом вие сте станали добър, във вас нещо ново се е родило. Това са новите разсъждения. Станал си лош: умряло е нещо в тебе. Станал си добър: родило се е нещо в тебе, направил си нещо добро. Та доброто, у когото и да е от вас, вие не можете да го направите, ако нещо не се роди. И не можете да направите престъпление, ако нещо във вас не е умряло. Трябва да умре нещо във вас, за да направите престъпление. Следователно престъплението е резултат на нещо, което е умряло и доброто е резултат на нещо, което се е родило във вас. Тогаз от ваше гледище, злото може ли да се ражда? Как мислите? Ако сте поет, как бихте изразили това в поетична форма? Може ли злото да се роди? (-Не, аз мисля, че то е резултат на неправилно отношение към живота.) Често казват, че лошите хора успявали. Лошите хора могат ли да успяват? Лошият човек може ли да успее? Или казват, че лошият човек забогатява. Лошият човек може ли да забогатее? – Това е привидно. Нека вземем българската гайда. След като сте одрали кожата на някоя овца или на някое малко агне, правите от нея една гайда. И като надуете това агне гайдата става толкоз голяма, колкото е било агнето, нали така? Може да сте одрали агнето така, че гайдата като се надуе, да бъде като агнето с глава и крака и да свири. Не е мъчна работа това. Но след това виждате, че това агне се изгубва. Той свие гайдата и я тури под мишница. Каква е разликата между първото агне и второто, когато агнето се надува и свива? Злото в света привидно прилича на една надута гайда. Злото в дадения случай само привидно произтича от реалността на доброто, привидно има формата на доброто, но има друго съдържание. Най-първо, тая гайда е пълна с въздух, който е нечист и който е турен в гайдата от гайдарджията. Но гайдарджията заблуждава хората и казва: "От това нечистото, което турих в гайдата, излиза нещо хубаво". И хората забравят лошия въздух и казват: "Много хубаво свири". Не можеш да свириш, докато не направиш едно престъпление. За да свириш, ти трябва да одереш най-първо кожата на едно агне и след това да туриш нечистия въздух в агнето и да го изкараш. Тия разсъждения са верни само при известни условия. Често всеки един от вас има някоя гайда. Сега другата страна на тая философия. Извършено е престъпление, щом е заклано агне, за да се вземе кожата му за гайда. Тая гайда може да се запази 1, 2, 3, 4 поколения. Има ли човек право да одира кожата на едно агне? (-По принцип не трябва да одираме кожата на животните.) Ще ви дам друг въпрос: вие откъсвате една диня и одирате кожата й, изваждате съдържанието й и го изяждате. Имате ли право да одерете кожата на динята? (-Имаме право.) -Защо? (-Защото тя има много семки.) Защото и без да я одереш, кожата сама ще се одере, ще изгние. (-Оправдават се и месоядците така, че агнето така и така ще си умре.) Това е така, но месоядството трябва да се тури на друга почва. Ще умре агнето, но месоядците се тровят от месото му. Месната храна съдържа отрова. Можеш да ядеш, но ще се отровиш. Можеш да вземеш пари на заем, но ще станеш роб на условията. Лихварят може да ти даде най-първо с 1%, с 2%, 3% и дойде до 25%, 40%, 50%. Един българин взел на заем от един банкерин един лев и попитал: "Колко лихва да ти дам?" Онзи казал: "По една стотинка на седмица", но той не му сметнал, че за една година, т.е. за 52 седмици това са 52 стотинки. Ако ги държиш тия пари една седмица, нищо, но щом ги държиш цяла година, тогаз стават скъпи. Сега тия процеси, тия неправди вие ги виждате в света. Умният човек един процес не го оставя на времето, той съкратява времето. Там дето лихвите са високи, всякога трябва да съкратиш времето. Трябва да ги вземеш само за един ден. Да кажем, че ти взема 100% лихва. Само за един ден ги вземи. На месец колко се пада? Да кажем, че ти взема 50% лихва. Вземаш 1000 лева. За година се пада лихва 500 лева. На един месец колко? (-41 лв.) На един ден колко? (Около 1,5 лева.) Ще съкратиш процеса за един ден. Всяка една мисъл в света или всяко едно желание е един процес, който действува в тебе. Има процеси, които не са зависими от вас, но има процеси, които са зависими от вас. С един процес с висока лихва какво трябва да правите? Изтълкувайте ми! Някой път вие се възмущавате от сиромашията. Имате ли право да се възмущавате? Някой път вие се радвате на богатството. Имате ли право да се радвате на богатството? Богатството и сиромашията – това са два процеса. Богатството не е благо. Сиромашията и тя не е благо, но не е и нещастие. Аз разглеждам така: Сиромашията е един необходим процес. Ти никога не можеш да научиш какво нещо е търпението, ако не си бил сиромах. И никога не можеш да научиш трудолюбието, ако не си бил сиромах. Сиромашията е нещо, чрез което научаваш две неща, които са необходими в живота: търпение и трудолюбие. Щом ги научиш, тя си вдига парцалите. Това са две лекции, които ти преподава и после ти казва: "Няма какво да ти преподавам повече". И си заминава. Тогаз богатството е процес, за да ти преподава и то две лекции: да бъдеш щедър и чист. Ти не можеш да научиш щедростта, ако не си богат. Трябва да има какво да дадеш. И чистотата не можеш да научиш, ако не си богат. Затова виждаме в живота, че богатите са чисти. Често измазват дома си и пр. Сиромаси хора има ли чисти? Всякога сиромахът, добрият сиромах, е търпелив и трудолюбив. Казвам тъй: Б : Т ТР С:Щ Ч Богатството се отнася към търпението и трудолюбието, както сиромашията се отнася към щедростта и чистотата. Ще обърнем процеса, богатият, който е търпелив и трудолюбив, е минал вече през сиромашията. Богатият, който е станал сиромах, иска да бъде щедър, но няма с какво и той се смущава. Когато ти почнеш да се смущаваш, че си сиромах, ти се смущаваш, понеже няма какво да харчиш вече. Ти си бил богат и си осиромашавал, понеже си изгубил търпението и трудолюбието. И всякога, когато човек изгуби търпението и трудолюбието, той осиромашава. Причината за осиромашаването е в това. Всеки човек може да осиромашее, когато изгуби търпението и трудолюбието, тогаз веднага сиромашията ще се яви. Придобиеш ли щедростта и чистотата и богатството ще дойде. Ще кажеш: "Как така!" Ако си щедър, сееш на нивата. Ако си скържав, трепериш, посееш само едно житно зърно и очакваш цяла нива. Тогаз какво ще добиеш? Ще сееш щедро! Ще хвърляш щедро на нивата! Онзи, който щедро сее, той всякога ще има. Вие често сте скържави и казвате: "Защо ще правя добро?" Ти сей, нищо повече! Например, вие никога не сте се спирали при някои случаи: Един българин върви по нивата и бие вола. Спри се при него и му поговори, но така майсторски му поговори! Посей нещо! И как бихте говорили на тоя българин? Представи си, че има една премия, ако го убедиш. Как трябва да му говориш, отде трябва да започнеш, ако той бие воловете? Аз имам само един пример. Минавам веднъж по един път, гледам един кон. Каруцарят го натоварил много и налага коня. Повече го натоварил, не може да кара. Конят го погледне и иска да му каже: "Имам всичкото желание, но е тежък товара." Аз казвам: "Добър ден! Много породист кон имаш! Много хубав кон, много добра порода, помни този кон. Всичкото ти щастие зависи от него. Ако умре конят ти, и жена ти, и децата ти, всичко ще хвръкне. В тоя кон е щастието ти!" Отивам аз, поглеждам коня. Измени се състоянието на човека. Тоя българин гледа и казва: "Извинете, много ви благодаря. Аз съм много груб човек. Няма да бия коня си. Да ме прости Господ, каквото съм правил досега, повече няма да правя." Казвам му истината. Аз виждам, че в тоя кон е щастието му и мога да му докажа това. Има ред поверия, направиш си къща и дойде ти една котка в новата къща. Ще прокопсаш! Тая котка щом дойде, радвай се. Ще тръгне всичко напред. Може да се мисли, че това е суеверие. Сега целта ми е тая. Вие младите, някой път мислите по старому. Младите сте богаташи. Всички млади сте богати, но сте кандидати за сиромашия. Ще остареете. Кандидати сте. Младостта – това е богатство, а старостта е сиромашия, нищо повече. Защо остаряват хората? Младият остарява по единствената причина, че е изгубил своето търпение и трудолюбие. Ти като не си търпелив, като се тревожиш, като не можеш да пазиш самообладание, остаряваш. Ако човек е трудолюбив, работи и е търпелив, може да живее 200-300-500 години. Да има търпение. Но да не е стоическото търпение, а търпението на един адепт. Минаваш и виждаш, че някой човек онеправдава друг човек. Ти всякога можеш да помогнеш. Вървиш и да кажем, че някой налага другиго с тояга. Ти питаш: "Каква погрешка е направил тоя?" – "Хиляда лева има да ми дава. Една година ме лъже и не ми ги дава." За хиляди лева го налага, една тояга, втора, трета и пр. Аз се спирам. Аз съм съдия в дадения случай. Нали мога да го освободя? Трябва да платя заради него! Сега другата философия: Защо трябва да платя заради него? Казваш: Ако имаш пари, ти непременно трябва да разрешиш това! Ти ще кажеш:"Тая работа не е моя". Да кажем, че в къщата ви е дошъл един паяк и си е направил паяжина. Ти слушаш, че някоя муха бръмчи, хванала се е в паяжината! Намеси се в тая работа! Вземи си бастуна и кажи на паяка: "Пусни мухата!" Нищо повече. Ако не с бастуна изпъди го навън, да си върви. Не допущай в стаята ти да стане престъпление, макар и с една муха. Да допуснем, че някой път вие спорите върху някой въпрос. Какъв език трябва да употребите? Младите и старите почти един и същ език употребяват. Казват: "Невежа! Тоя въпрос не го разбираш!" Онзи казва: "И ти си такъв невежа!" И двамата спорят! Какво значи "невежа"? Кой от вас е филолог? Невежа произлиза от думата " веди". Това значи: който знае. А с частичката "не" се получава обратното. Спорят двама души, дали на Слънцето има хора или не. Единият казва на другия, че на Слънцето няма хора, а другият казва, че има. Първият казва: "Ти си голям простак!" И му доказва това научно. -"Там не може да има живот. Там има 10-20 000 градуса топлина!" Питам, как учените хора са намерили, че на Слънцето има такава топлина? Ако едно оръдие хвърли граната и ако тая енергия, с която се движи гранатата, влезе в едно твърдо вещество, топлина от колко градуса ще се развие? Ще се развие голяма горещина. Но всякога топлината не е признак, по който да съдим за характера на първоначалната енергия. Топлината е вече един резултат на известна енергия, която е спряна – превърната енергия е тя. Топлината е резултат на по-висока енергия, която се е превърнала. Гневът, например на какво се дължи във вас? – Един ваш стремеж, една ваша мисъл действа в известно направление, щом й се тури препятствие, ще се превърне на гняв; ще получите чувство на раздразнение, злоба, желание да си отмъстите и т.н. Представете си, че вие двамата А и Б сте кандидати за богатство, нали? Но само един от вас може да стане богат, а другият – не. Какво трябва да правите в дадения случай? Често някой път наблюдавам следното: хората се занимават с големи работи. Някой иска да управлява света. Желанието не е лошо, но на теб ти дадат някой голям кораб, модерен кораб от 50-60-70 тона. Ти, за да бъдеш капитан на тоя кораб, нали трябва да разбираш от корабоплаване? Трябва да имаш известни познания, за да управляваш. Знания трябва да имаш, за да управляваш! Някой път искаш да управляваш някой човек. Тоя човек е още по-голям кораб. Ти трябва да разбираш неговото вътрешно съдържание. Или искаш да влияеш. Не е лошо влиянието. Хората си взаимно влияят. Някои хора се плашат от влиянието. Няма човек, който да не се влияе. И ония хора, които минават за най-упорити, които казват, че не се влияят, те най-много се влияят. Всеки един човек си има една слаба страна. На захарта слабата страна коя е? – Водата. Слабостта на децата къде е? – В плодовете. Слабостта на котката къде е? (- В мишката.) Един имал много възпитана котка. Той казвал, че тя е много възпитана. Научил я да носи една табла с кафе. Един му казал: "Да я видя твоята възпитана котка." Котката носела една табла с кафе. Онзи изважда една мишка. Котката хвърлила таблата и отишла да гони мишката. Сега това е вярно, често пъти вие хвърляте вашите табли и проявявате естеството си. Защо има такова отношение между котката и мишката? Колкото и да се говори на един човек, който обича месото, можете да му повлияете в бъдеще, но желанието му да яде месо не можете да спрете. И според вас, по кой начин може да се спре човек от това да яде месо? Развалете храната му, нищо повече! Лесно може да го отучите да яде месо. Турете му много лютиво месо, турете му горчивина в месото, че да повърне. Втори път пак. Като повръща десетина пъти, той като види плодовете, ще стане вегетарианец. И какво прави природата? Тя постъпва по същия начин. Например един богат човек постъпва несправедливо. Как ще го реформирате? Можете да му приказвате, че има закони, че природата, Господ казва така и така. Той не иска да знае. Вземете му всичкото богатство, направете го сиромах. Там е всичката философия! Вие искате да повдигнете някой човек. От сиромах да го направите богат. Кога трябва да направите човека богат? – Щом видите, че този човек е търпелив и трудолюбив, върнете му богатството. Всеки търпелив и трудолюбив човек е заслужил богатството. И всеки човек, който не е щедър и чист, той си заслужава сиромашията. Вие искате да станете богат. Първото нещо, отде трябва да започне богатството? – Богатството е един резултат на човешките чувства. То е резултат на човешкия ум. Ти не можеш да бъдеш богат, ако не си умен човек. Не само в обикновения смисъл. Най-първо, за да бъдеш богат, ти трябва да бъдеш наблюдателен. Да имаш способността да наблюдаваш. След това трябва да разбираш причините и последствията. За да бъдеш богат, ти трябва да бъдеш смел. Богатият човек, понеже е школувал в сиромашията, е търпелив и трудолюбив. За богатият човек казват, че става рано и работи. Всички тия работи той ги е научил при сиромашията. И после, закон има в природата: Тия хора, с които дружиш, такъв ставаш. Ако в тебе няма желание да дружиш с богатите, ти богат не можеш да станеш. Ако в тебе няма желание да дружиш с учените хора, ти учен не можеш да станеш. Ако в тебе няма желание да дружиш с музикантите, ти музикант не можеш да станеш. С каквито дружиш, такъв ставаш. Щом дружиш с музикантите, музикалното чувство в тебе има условие да се развие. Същия закон е и за другите области: ти добър не можеш да станеш, ако не дружиш с добрите хора. Доброто не го разбирайте повърхностно. Доброто – това е един целокупен резултат. Има някои неща, които са резултат на миналото. Има някои неща, на които вие не сте господар. Има много идеи във вас, които са заложени, посяти във вас от миналото. Вие трябва да бъдете много умни, за да знаете, как да се справите. Ако ви поставят в един хипнотичен или магнетичен сън и ви вложат известна идея: да извършите нещо след 3-4 месеца вие може да сте много умен човек и като дойде това време, ще го извършите, ще се зароди у вас импулс да го извършите. Вие може да не сте пили никога вино и може да ви се внуши идеята да отидете да пиете вино. И вие ще имате това желание. Често у вас се заражда някое чуждо желание. Тая идея не е ваша, а чужда. И какви ще бъдат резултатите, вие не знаете, но казвате: "Аз имам такива и такива идеи." Има много желания и идеи във вас и вие трябва да изучавате техния произход. Това е възпитание. Имате известно неразположение на духа. Изучете произхода му. Питате: "Защо светът е така направен?" Аз отговарям: защото не можеше да бъде направен другояче. Защо колата е с 4 колелета? – Защото местността е такава. Защо е с две колелета? Защото местността е такава. Защо е без колелета? Защото местността е такава. Има места, дето колата върви с 4 колелета. Има места, дето колата върви с 2 колелета. Има места дето колата върви без колелета. Защо е така? -Местността е такава. Това се отнася до вас, които искате да имате един съзнателен живот. Вие влизате в сегашния свят и казвате: "Как трябва да се живее? Най-първо, трябва да имате една ясна представа, какво нещо е човек. Вие сте един богат човек, искате да имате един касиер. Ако не познавате човека, ще намерите един слуга, у когото стяженолюбието е толкоз силно развито, че прибягва дори до кражба. Виждате, че е интелигентен, но след време виждате, че тоя слуга е станал господар, а господарят – слуга. Сега това, което е потребно на всинца ви, е следното: търпение и работа! Малко хора има търпеливи в света! Искате да бъдете богат, но сте сиромах, защото нямате търпение. Искате да станете богат. Много лесна работа. Хванете се на работа. Аз богат всякога мога да стана. И сиромах всякога мога да ставам, когато искам. И на вас ви казвам: Макар да сте сиромаси, казвам ви, как да станете богати. Представете си, че сте в една модерна къща, разполагате с всички удобства, със слуги и пр. Имате няколко милиона английски стерлинги в банката. Бъдете щедри! Веднага дайте едно угощение на бедните! Викайте ги в къщи. Направете едно угощение. Вие ще кажете: "С тия празни работи как да се занимавам?" В ума си свикайте не всички бедни, но някои от тях. Да допуснем, че сте в едно лошо настроение на духа, беден сте и сте гладували три дни. През тези три дни представете си, че сте богат, че сте поканени на богато угощение, седите на изобилна трапеза и ядете. Казвате: "С такива въображаеми работи аз няма да се занимавам!" Но ако проектирате в света мисълта си за един хубав обяд, то е все едно да телеграфирате това на някой ваш приятел, който ще ви каже: "Я да го повикам днес на гости, да го угостя." Ще му дойде на ума. Това, което човек проектира, почти всякога става, с малки изключения. Това, което сте проектирали в ума си всякога ще стане – може би в същия ден, може би след една седмица, след един месец, след една година, след 15-20 години, след 200 години, след хиляда години макар, пак ще стане. Проектираш една мисъл, след хиляда години ще дойде реализирането. Много пъти вие страдате от мисли, които сте ги проектирали преди хиляда години и сега стават. (Една сестра казва: "Не я приемам тая формула.") Няма какво да я приемате, но трябва да вярвате. ("Вярвам го, но не го приемам. Чак след хиляда години.") Но какво са хиляда години? ( -10 века.) Хиляда години при щастието са като един ден. И един ден при нещастието е като хиляда години. Това е въпрос на интензивност. То не е вече продължение на времето, а интензивността на страданието. В един ден можеш да преживееш интензивността на хиляда години. Има животни, които за хиляда години ще съберат такава опитност, каквато ти ще придобиеш за един ден. Хиляда години можеш да ги прекараш в един ден и обратното – това зависи от интензивността. Това малко ви допада вече! (Сестрата казва: "Това го разбирам.") Сега можете ли да ми кажете една отличителна черта на търпеливия човек? По какво се отличава търпеливият човек? Вие мислите дали онова, което ще кажете е право или не. Този човек трябва да го изучавате. Имате, да кажем, едно тяло, което трябва да изучите. Най-първо, трябва да видите, каква е основната му краска. (Учителят показва един молив, който в едната си половина отвън е със синя краска, а в другата си половина – с червена краска. Учителят закрива синята половина и се вижда само червената.) Този молив с какво се отличава? (-Той е червен.) (Учителят закрива червената половина и се вижда само синята половина.) Този с какво се отличава? (-Той е син.) Моливът може да пише с едната и другата си страна. Има ли съществена разлика между едното и другото писане и каква е разликата? Може да напишете с червената страна: "Обичам ви." А може да напишете със синята страна: "Не ви обичам." Но може да измените, да напишете със синята половина и едното и другото. Де седи разликата? Само че, в действителния живот никога не можете да турите на живота една черна краска. На живота ще турите най-малко червена краска. Щом турите черна краска на живота, тя веднага се стопява в живота. И каквато и краска да турите най-първо се явява в началото на живота червената краска и естествено ще изпъкне. Ако сте ясновидец и погледнете някого, чийто ум е добре развит, вие ще видите жълтия цвят в най-хубавата форма. Или ако погледнете някой високо развит човек, някой адепт, ще видите, че целият той е в светлина, една светлина излиза от него. Всички цветове се сливат в него в една блестяща светлина – не бяла, но светлина. Това е светлината, която излиза от него. Когато носът се зачерви, това нормално състояние ли е? Когато и лицето му е червено, добре е, но когато лицето е жълто, а носът – червен? Вие толкоз години сте в този клас, трябва да знаете да изменяте цвета на своето лице, цвета на своите очи, на своите уста. Олге, дай ми сега формата на доброто! (-Красива форма, жива.) Как ще представиш един човек искрен, честен, отворен. Как ще покажеш, че си крайно честен човек? Как ще си представиш, че си честен човек? Защото отидеш при някой банкерин, той няма доверие в тебе. Ако имаш вид на честен човек, той ще ти даде. А ти вземеш ли поза или вид на нечестен човек, той не ти дава и стотинка. Отива друг човек и му дава. Единият се представя за честен, а другият - не. Единият се представя така, че казва с вида си: "Не съм толкоз честен. Обичам малко да вземам." На най-големия скъперник в дадения случай можеш да му отвориш кесията, но трябва да знаеш как. За един скъперник англичанин, който никому не дава пари, един апаш казва: "Аз ще го накарам да даде пари." Той влиза с два револвера и се скрива под масата. Оня е натрупал златото. Апашът се явява, оня казва: "Вземете колкото искате." Значи, той цени своя живот повече. Апашът държи револвера и си пълни джобовете. И след като си излязъл апашът, онзи скъперник, англичанинът казва: "Слава Богу, че не ме уби." Има ли право този апаш да постъпва така? Този апаш прави опит. Той казва: "Аз мога да го накарам." Проповедници ходили при скъперника. Той никому нищо не давал. Апашът, като отива със своя кобур, насочва го и казва: "Убедих го!" (-Тоя апаш честен ли е?) Разбира се, че е честен. Един човек, който може да накара най-големия скъперник да даде, е честен човек. Той му казва, като му показва кобурите и го поглежда в очите: "Слушай, ако не дадеш, ще те убия". И му казва: "Ти от тия пари, ще ми дадеш!" Кога нещо е престъпно? Щом вземеш онова, което ти е необходимо, потребно, престъпление няма. Щом вземеш онова, което ти е непотребно, престъпление има. Господ ти е дал живот. Ти 3, 4, 10 деня си гладувал, минаваш покрай една фурна и вземеш един хляб. Това не е престъпление. Хлебарят, ако разбира закона, трябва да благодари, че ти си взел хляба. И ако рече той да те настигне и да ти вземе хляба, то всичката фурна ще отиде по дяволите. Оттам насетне тоя хлебар трябва да ликвидира. Та съществува в света един порядък, в който няма престъпление. Ти имаш право! Ние имаме един нов морал. Казват: "Това няма да направиш, онова няма да направиш". Това е така. Но има неща, които аз трябва да направя. Не зависят от заповедите на хората. Да ви приведа един пример: Представете си един цар, който напуща трона си и раздава всичките си богатства на своите поданици, на най-видните. Дошъл той предрешен и влязъл при тия, на които е раздал богатството си, и взел нещо. Дето го хванат, ще заведат дело против него, че е направил престъпление. Питам: има ли тук престъпление? Тоя цар как ще го съдят? От формално гледище има престъпление, но всъщност направил ли е той престъпление? Престъпление има само в това, когато вземеш нещо, което не е твое. Срещаш един апаш, който ти е взел часовника. Ти си по-силен. Трябва ли да го даваш под съд? Хванеш го за ухото и си го вземеш, нищо повече! Ти ще го даваш под съд, щом си слаб. Тогаз се подразбира така: като са взели часовника на слабия човек, часовникът не е негов. Човек, който има нужда да го защитават другите хора, правото не е на негова страна. Срещат се двама души. Единият казва: "Ти си голям простак." – "Знаеш ли кой съм аз? Аз съм простак, но разбирам законите. Аз ще ти докажа, че не съм простак!" И насочва той ръката си към корема на другия и последният извиква и ляга на земята. "Простак ли съм аз, му казва, вземи си думите назад!" -"Моля те да ме извиниш". -"Ти трябва да знаеш, че не съм простак!" Ще спреш теченията на живота. Теченията на живота могат да се отбиват както водата на воденицата. Можеш да отбиеш половината вода или можеш да оставиш малко вода да тече във воденицата. А можеш и да спреш съвършено. За оня, който разбира, воденицата не умира. Малко на рима иде, нали? Сега във вас остава мисълта, тя е следната: Разправя, разправя, но как се добиват пари? И казва някой: "Вместо да ни разправяш, по-добре е да ни дадеш!" Но има неща, които не могат да се дават! Например за да бъдете здрав, това зависи от дишането, от храната. Аз не мога да дишам и да ям за вас. Може и това да стане, но казвам: Когато майката е бременна и има правилно дишане и правилно хранене, когато тя диша и се храни добре, това дете в нейната утроба се храни. Но това дете ще излезе от утробата на майката. Изменят се законите. Някой път, ние искаме да имаме лесните условия. Правдоподобно е. Ти можеш да имаш условията на малкото дете в утробата на майката. Ти си имал тия условия, но сега условията са се изменили. Ти не можеш да живееш, както едно време. Било е време, когато човек не е грешил, но излязъл веднъж от утробата на майка си, има възможност да греши. Но грехът и той е до известно време. За хората грехът е в известна област. Щом хората излязат от тая област, няма да има възможност да грешат. Представи си, че си сам в света и имаш една градина. Какви престъпления ще правиш? Градината е твоя. Ходиш от дърво на дърво и ядеш. Ако тая градина имаше стотина души притежатели и я разделят и влезеш в чужд парцел да взимаш плодове, ще кажат, че си престъпник, но ако цялата градина е твоя, можеш ли да направиш престъпление? Значи, щом хората разделят благата в света, тогаз има възможност за престъпления. Когато всичкото благо е твое, къде и как ще направиш престъпление? При сегашния живот има възможност да направиш престъпление. При сегашните условия трябва да бъдеш последен. Щом си пръв, имаш възможност да направиш престъпление. Щом си последен, престъпление не можеш да направиш. Искате да бъдете богати хора, нали така? Станете лекари! Изучете изкуството да правите хората да стават красиви! Хората колко биха ви дали: 40-50-100 000 лева за това. Хората искат да станат органически красиви. Ако имате това изкуство! Или пък какво не биха ви платили, ако знаете как се усилва човешката памет. Или ако знаехте как да направите хората музиканти. Като направиш някого гениален музикант, той ще ти плати. А сега с това знание, което имате, вие очаквате нещата само изкуствено да дойдат при вас. Ако, Олге, ти знаеше как да повикаш щастието! (-Кажете ми как?) Колко ще платите? (-Колкото искате!) Знаеш ли законът на щастието? Щ – буквата Щ – това е човешката ръка. Това са петте пръста на човешката ръка. А – това е човешкият ум. С – това е човешкото сърце. Т – тая буква обърнете надолу: ± и ще направиш един кораб. Ти си вече в света на желанията. Ще направиш един параход: Д Да можеш да направиш с ръката си едно красиво писмо, едно такова писмо, че онзи, комуто си го писал, да се запали къщата му от четирите страни. Тогаз вече, като получи такова писмо, сън не го държи! Някои от вас се усмихват! И Сара едно време се усмихна. Усмихването всякога показва следното: Когато човек се усмихва, той казва: "Я бъде, я не!" И вие някой път все се усмихвате. (Олга: "Аз всичкото ще дам!) Ти най-първо ще ми докажеш, че си нещастна! (-Това не мога.) Какви са качествата на щастливия човек? (-Той има много възможности!) Не много, но всички възможности. (-В миналата лекция питахте, кое е отличителното за нещастието и аз казах, оскъдността. А сега казвате за щастието, пък че то има всички възможности.) Знаете ли песента на щастието? Откъде започва щастието? Има станции. На коя станция трябва да се качите? Никой не може да бъде щастлив, който не обича! Представете си сега, че един царски син е умрял и ти със своята обич можеш да го възкресиш, тогаз твоето щастие не е ли в ръцете ти? Всички плачат, че той е умрял. А ти знаеш, че с любовта си, с обичта си, ще го съживиш, той ще стане. Той е умрял, понеже няма кой да го обича. Ако вие разбирате съвременния живот и някои закони, много противоречия ще станат ясни в ума ви. Има много въпроси, за които казвате: "Не ме занимавайте с тях! Това са празни работи!" Има едно знание, което е само, за да се отклони ума ви. То е като залъгалка. То е като филмите. Но има едно знание съществено. Ако можеш да обикнеш умрелия царски син и да го съживиш, щастието ще дойде! И ако не можеш да го обикнеш, царският син ще бъде нещастен, а ти ще бъдеш недоволен, че не си могъл да го съживиш. И тогаз вашето нещастие не е нищо друго, а туй че царският син плаче вътре във вас, а пък вие сте недоволен, че не можете да го съживите. Сега изводът от горното, най-хубавият извод, който може да се изведе, е: В Небето има същества, които плащат много скъпо за едно нещастие. Само така да го имат за чешит. Ако всичкото нещастие, което имате, можехте да го продадете, вие щяхте да бъдете много богати. Но вие сте богати с нещастие. Трябва да го продавате. Много нещастие се е натрупало, понеже не сте го продавали. Казвам, натоварете си камилите и колкото нещастия имате, да ги продадете. За следния път пригответе си един опит. Напишете буквите на български. Всички напишете буквите. И ще направим един анализ, как пишете всяка буква. Ще напишете естествено всички букви на азбуката, за следния път. (Може и на черната дъска.) Нека всеки си напише на един лист. Да допуснем сега следното: Вие започвате най-първо добре, като срещнете някой човек. Много сте любезен към него. И колкото се минава времето, изменя се вашето разположение. Или пък, дойде някой при вас. Най-първо вие сте студен към него и после имате добро разположение. Отде е проникнала у вас идеята, че не сте щастливи? При дадените условия всеки един от вас може да има някои мъчнотии. Но сегашните дадени условия са неща временни. Да допуснем, че вие играете една актьорска роля на сцената, играете ролята на цар, но ставате ли цар? Или ако вие препишете няколко стиха от някой виден поет и ги декламирате, ще станете ли като него гениален? Хубаво е да декламирате стихотворенията на някой виден поет. И може би в бъдеще да станете виден поет, може би след три прераждания, след 100, след 300 години да станете такъв талантлив поет. Но това е за далечното бъдеще, нали? Направете един опит! Да кажем, че вие седите и сте неразположен духом. Направете тогаз следното упражнение. Упражнение: Пръстите на дясната ръка се прекарват по показалеца на лявата ръка от основата на показалеца към върха на пръста. После, по същия начин пръстите на дясната ръка се прекарват по средния пръст, после по безименния пръст, по малкия пръст и палеца. Наблюдавайте какво може да стане. А някой път можете да правите опит с пръстите на лявата си ръка върху дясната. Ако правите опит с дясната си ръка върху лявата, ще имате едни резултати, ако пък правите с лявата ръка върху дясната, ще имате други резултати. Второ упражнение: След като направихте горното упражнение, турете си ръцете така: Съединете си двете ръце пред устата и то така: (Двата показалеца се допират горе с върховете си.) Същото направете и с двата средни пръста, с двата безименни и с двата малки пръста. Между съседните пръсти да останат широки междини. А двата палеца са хоризонтални и се допират с двата си върха, като образуват горе-долу една права линия. Последната, заедно с двата показалеца, образува един триъгълник (с връх обърнат нагоре). И духнете сега три пъти. (Всички правят това упражнение. Духане през триъгълника.) Човек е изгубил вярата. Ние се намираме в голямо противоречие. В съвременната наука е натрупано много знание, но това знание не е свързано. То е синтетическо, но няма приложение. Трябва да знаеш, кога можеш да събираш и кога можеш да изваждаш. Кога можеш да изваждаш? Когато си събирал. Кога можеш да разделиш? – Когато си умножавал. Ти не можеш да изваждаш, когато не си събирал. И колко можеш да дадеш? Изваждането е равно на събирането. И след като извадиш, ще престанеш да изваждаш. След като си извадил всичко, имаш право да събираш всичко пак. След събирането иде изваждането. Това е един медлен процес в живота. Векове взема, за да събираш. А пък при умножението и делението имаме съкратен процес. Най-първо имайте желание да събирате нещата и после ги изваждайте. Какъв е процесът на изваждането? Изваждате от някой кладенец вода за пиене, нали? Изваждането всякога е свързано с процеса на даването, а пък събирането е процес на вземане. За да събирате от природата, за да имате истинско събиране, каквото ви дава природата, трябва да го съберете. И после ще дойде у вас друг процес: Каквото ви е дала природата, каквото сте събрали, да го дадете. Ако ти това, което си събрал от природата, не го изваждаш по същия начин, понеже ти вземаш от нея, то ти тогаз не постъпваш справедливо и ще дойдат всички страдания. И всички страдания идат от това, че ние събираме и не сме научени да изваждаме. Всички хора събират, но малко хора има, които доброволно изваждат. Изваждат насила. Изваждането у вас не е правилно. Аз виждам, че при процеса на събирането много добре вървят работите, но щом дойде изваждането, не върви добре. Щом дойде изваждането, има един процес на затягане. Има особен израз, особен термин за това: когато нещо не функционира правилно, не върви гладко. Отлагаш. И всичките отлагания стават все при изваждането. Отлагаш, отлагаш, но когато човек отлага, той не е в хармония с природата. Това не е процес на природата. Всякога един процес в природата, който започва с изваждането, свършва със събиране и всеки процес, който започва със събиране, трябва да свърши с изваждане. Ако не вървиш по този път, ти щастлив човек не можеш да бъдеш. Природата обича да бъдем като нея. Какво значи да бъдем като природата, като Бога? Да вървим като нея! Не в голям мащаб, но в малък мащаб да вървим по нейните стъпки. Това е път за развитие на дарбите, заложбите. Всички заложби вървят по този закон. Сега за вас. Вие тепърва трябва да учите събирането. При събирането природата дава и ти вземаш. И ти се радваш на това. Но трябва да знаеш, че това, което си събрал, по същия закон, ще го дадеш. Природата ще прати някого при тебе и ти да дадеш. А ти спираш това. Ти казваш: "Аз не давам". Така ние не вървим по пътищата на природата. Ние спираме процеса на природата. Ние вземаме от природата, но ние не продължаваме процеса на природата с изваждането. Казвам сега: Изваждайте! Или мнозина казват: "Давайте!" Ще дадеш толкоз, колкото си взел. Щом дадеш толкоз, то природата пак ще ти даде същото. Ако от едно корито тече водата, то от една страна като изтича водата, като се изпразва, това корито пак ще се напълни, щом като тече водата. Не мислете, че след като давате, ще осиромашеете. Това е немислимо. Онзи, който дава, всякога коритото му ще бъде пълно. А който не дава, той може да стане сиромах. Аз говоря за законите на природата. В природата щом даваш, сиромах не можеш да бъдеш. Но, ако не даваш, сиромашията ще дойде. Това го запомнете: Да давате, колкото природата дава! И да дадете, колкото сте взели. И в следния момент вие ще имате толкоз, колкото се нуждаете. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът! (Три пъти.) 19-та лекция на МОК, 14 година, държана от Учителя на 8 март 1935 ., петък, 5 ч.с., Изгрев Книги: * Двата университета Права обхода и права постъпка (Младежки окултен клас. Лекции от XIII и XIV година (1934–1935). София, 2003) 24 беседи от 24 август 1934 г. до 13 септември 1935 г. Начало: 05:00
  11. ДВАТА УНИВЕРСИТЕТА "Двата университета", Младежки окултен клас Година 14 (1934 − 1935) Том 3, Първо издание, Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2005, ISBN 954-8785-50-1 Книгата за теглене - PDF СЪДЪРЖАНИЕ 1. Двата университета 19 лекция от Учителя, държана на 8 март 1935 г., София, Изгрев 2. Най-младият в света 20 лекция от Учителя, държана на 15 март 1935 г., София, Изгрев. 3. Да мисли 21 лекция от Учителя, държана на 22 март 1935 г., София, Изгрев. 4. Знание и виждане 22 лекция от Учителя, държана на 29 март 1935 г, София, Изгрев. 5. Математически отношения 23 лекция от Учителя, държана на 5 април 1935 г., София, Изгрев. 6. Насока отвътре 24 лекция от Учителя, държана на 12 април 1935 г., София, Изгрев. 7. Разрешените задачи 25 лекция от Учителя, държана на 3 май 1935 г., София, Изгрев. 8. Органически, духовни и умствени сили в човека 26 лекция от Учителя, държана на 10 май 1935 г, София, Изгрев. 9. Условие и възможности 27 лекция от Учителя, държана на 17 май 1935 г., София, Изгрев. 10. Фа и фа диез 28 лекция от Учителя, държана на 31 май 1935 г., София, Изгрев. 11. Малките желания 29 лекция от Учителя, държана на 7 юни 1935 г., София, Изгрев. ДВАТА УНИВЕРСИТЕТА (първо издание) Редактор Вихра Рускова © Художник Георги Куртев Компютърно оформление Павел Желязков формат 60/84/16. Печатни коли 24. Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София Печат „СТАНДАРТИЗАЦИЯ − ПРИНТ“ ЕООД
  12. Аудио - чете Иванка Петрова,(по "Скръб и радост") Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015 Архивна единица СЪ ВѢРА БЕЗЪ СМУЩЕНИЕ! (Беседата за четене в стар правопис) От книгата, "Скръб и радост". Младежки окултен клас. XVIII година (1938–1939). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето С вяра, без смущение Добрата молитва. Духът Божий. Малко размишление. Ще прочета 14 глава от Йоана. Има нещо, с което вие сте много запознати. То е смущението. Единственото нещо, с което сте много запознати, но не знаете неговия произход. Гладният се смущава за хляба. Жадният се смущава за водата. Майката се смущава за своето дете. Приятелят се смущава за своя приятел, бащата – за сина си, ученият – за науката си. Онзи, който обича, се смущава за любовта си. Който има знание, се смущава за светлината. Онзи, който има очи, се смущава, да не би да ги загуби. Онзи, който има уши, се смущава да не изгуби слуха си. Който има език, се смущава да не изгуби говора си, словото. Онзи, който има крака, се смущава да не би да се вържат краката му, да не може да ходи. Питам сега: Всичките тия смущения на място ли са? Щом не са на място, защо поддържате? Общо казано, поддържате ги. Не че човек желае да поддържа смущението. Смущението произтича от малко вяра. Всяко смущение показва, че вярата е слаба, показва едно невежество. Щом се смущаваш, ти си невежа. Какво значи „невежа“? „Невежа“ значи който не знае. Щом се смущаваш, значи трябва да се учиш. Добрата страна на смущението – човек трябва да се учи. Сега, често всички говорят за любовта. Но коя е първата стъпка на любовта? Как ще проявиш любовта? Майката, след като родила едно дете, после съжалява, че го родила. Много пъти ти завържеш приятелство с някой приятел, после съжаляваш, че си завързал приятелство с него. Добиеш знание, после съжаляваш, че имаш туй знание, понеже знанието безпокои. Вие искате да знаете всичко. Ако знаеш, че твоят приятел, когото ти обичаш, обича другиго повече от тебе, ти се безпокоиш. Или да знаеш, че някой е по-силен от тебе, или ако някой е по-богат от тебе, ти се безпокоиш. Защо ако някой е по-богат от тебе, трябва да се безпокоиш? Каква е основата, защо трябва да се безпокоиш? Вие трябва да идете в първо отделение, да видите как децата започват с първата буква. Защото с коя буква трябва да започнат хората? В еврейския език има един разказ, че когато Господ искал да създаде света, повикал всичките букви, да избере с коя да създаде света. Дошла първата буква, алефа, искала чрез нея да създаде. Казва му Господ, че не може, понеже с първата буква се пише една лоша дума. Всичките букви се явили и дали своето предложение с всяка една от тях да започне създаването на света. Бог се спрял на буквата Б, защото с другите букви се пишели се някои лоши думи. В начало Бог създаде. Но то е един разказ. Какво означава Б-то? В български „бой“ се пише с Б. Когато светът се създал, мислите, че мирно се е създал. Голям бой е имало в света, най-големият бой, дето вие не сте го сънували. Какво разбирате вие под думата „бой“? Когато два народа се бият или когато двама братя се бият, как се бият по братски? Когато майката бие детето, как го бие? Каква е идеята на майката, когато бие детето си? Някои от вас сте били майки, като сте били вашите деца каква е била вашата мисъл, първата мисъл каква била, защо удряте детето? Вие не сте наблюдавали, но инстинктивно така сте го били. Аз съм разправял един пример, който се е случил в селото Голица към Черното море. Наблюдава един, че една майка води пет мечета към една река. Върви, дигне един камък, хване един рак, даде на мечетата. Едното от мечетата, като извади майка му, то се затичва и взема рака. Другите не могат да ядат. Извади един рак, то го вземе, извади друг, пак то го вземе. Най-после майката излезла от търпение и му ударила една плесница, че то легнало на земята. Тя тъй го ударила, че то не станало вече. Отива при него, побутва го, поклаща го, не става. Започва да реве. Оставила го и тръгнала с другите четири мечета. Защо ревала мечката? Ревала, че не знае как да бие. Често вие питате: „Защо плачете?“ – Защото не знаете как да постъпвате. Всеки човек, който не знае как да постъпва, той ще реве като мечката, т.е. осакатиш нещо. Тази мечка можеше така да бутне детето си, че да не остане на мястото. Тя излязла от търпение, ударила го, искала да му даде един урок, искала да му каже, че не трябва да бъде толкова користолюбиво. Като вземе едно раче, да стои настрана, да може да даде и на другите. Като вземат другите четири, тогава то пак ще вземе. Казвам: При сегашните условия всички вие искате много знание. Защо ви е знанието? Колко хапки трябват на човека, за да се наяде? Не сте броили, толкоз сте учени. Колко хапки ви трябват, за да се наядете нормално, без да преядете и втори път да имате естествено желание да ядете? Един малък въпрос. Здравето на човек зависи от хапките. Ако изядеш 20 хапки, ти ще се научиш само да се караш с хората. Ако изядеш 13 хапки, ти ще бъдеш само подозрителен, кой каквото каже няма да вярваш, каквато работа захванеш, няма да ти върви, в тебе ще има подозрение. Ако изядеш 15 хапки, ще си продаваш наследството, ще си мениш мнението. Ако изядеш 14 хапки, каквото направиш, ще се развалят работите. 16 хапки ако изядеш, ще станеш ортак с дявола. Какво означава ортак с дявола? Ще употребяваш неговите прийоми. Влиза един на гости в един дом зимно време и трепери от студ. Питат го: „Как си?“ Казва: „Много добре съм.“ Той трепери, но казва: „Много добре съм.“ Като е много добре, те го турили далеч от огъня. После той казва: „Треперя, може ли да ми позволите да седна до огъня?“ Не иска да каже, че има нужда от огън, казва, че му е много добре, иска да мине за силен. Питам: Когато ти е зле, казваш, че ти е добре и когато ти е добре, казваш, че ти е зле, тогава ти говориш ли истината? Сега, в какъв смисъл трябва да говорим истината? Да говориш истината, значи да съграждаш нещо. Ако не говориш тъй, както трябва, ти не може да съградиш нищо в себе си. Да говориш истината, значи да даваш на нещата онзи смисъл, който е турен. Ти в азбуката ако дадеш друго съдържание на А-то, какъв смисъл трябва да дадеш на буквата „А“? Не в статическо положение, но в динамическо. Буквата „А“ в динамическо положение означава, че ти натоварваш един твой приятел, или го обичаш, или го мразиш – ти употребяваш буквата „А“. Щом го обичаш, ти го натоварваш с любов, щом го мразиш, ти го натоварваш с омраза. И в двата случая го натоварваш. В първия случай това, което си му дал, има съдържание, във втория случай няма съдържание. В първия случай ти си турил злато да носи на гърба си, той ще се ползува. Във втория случай пясък носи, нищо няма да се ползува. Казвате: „Аз не ви обичам.“ Какво натоварвате? Казвате: „Аз не мога да обичам този човек.“ Щом не може да го обичаш, защо искаш тебе да обичат? Искаш да обичаш, за да научиш как да разпределяш благата, които Бог е дал. Защото докато хората не те обичат, ти не може да се научиш да обичаш и докато ти не обичаш, и те не могат да те обичат. Следователно, другите трябва да те обичат, за да се научиш ти да обичаш и ти трябва да обичаш, за да се научат другите да те обичат. Ние, като се обичаме един друг, ние се учим. Най-първо Бог ни обича, за да ни научи как да се обичаме. Ние трябва да обичаме Бога, за да се научим как да обичаме. Та сега вие казвате: „Аз обичам еди-кого си.“ Питам: Може ли да не обичаш себе си? Понякой път човек може да се не обича. Щом той дойде да се не обича, той се самоубива. Всичките самоубийства се дължат, че човек е престанал да обича себе си. Сега ние идваме до въпроса: Обичта има ли крайни предели? Тя не е безгранична, както мислите в своите проявления. Казвате: Безгранично да обичаш. Любовта е гранична. Ако ти наливаш в едно шише, което събира 5 килограма, колко вода може да събере? Щом се напълни шишето и ти наливаш, тази вода ще влезе ли вътре? Ако обичаш един човек повече, отколкото той може да вмести, другата любов се излива и ще образува кал. Водата, която се излива навън, ще образува кал около тебе. Често, когато вие обичате един човек повече, отколкото трябва, вие образувате кал около него и около себе си и си създавате неприятности в живота. Това не го знаете още. Питам сега: Какви са подбужденията ви вие да обичате някого повече? Много естествено, користолюбие се крие там. Когато ида при един богат човек и започна да го хваля, казвам, че баща му е благороден човек, то е обич. Каква е целта? Да отпусне някой кредит, да се отвори сърцето му, да даде повече. Когато онзи каменар отиде при един камък, с чука си започне да удря на камъка, какво означава удрянето? – И той го хвали. Удари го веднъж, дваж, сто пъти като го удари, то е похвала, с чука говори на камъка. Камъкът, като разбере, че го обича каменарят, даде едно камъче. Той гледа, гледа и пак започне да го хвали, да му говори. Отчука друго парче, пак го вземе и онзи каменар не е доволен. Най-после като го хвали, хвали, усети, че ръката го боли. Казва: „Стига вече туй хвалене на този камък, заболя ни глава да слушаме похвалите на този камък.“ Сега понякой път и вие идете при някой човек да му се карате. То са похвали. Започваш да казваш: „Ти си неразумен, ти си скържав.“ То са се човешки дарби. Защото като кажеш „неразумен“, тури запетая: „Не, разумен си“. Казваш: „Много си лош.“ Извадете л-то, какво остава? – „Ош“. Какво означава? Казвате: „Ти си много нечист.“ Турете запетая, „не, чист“ става. Какво разбирате „нечист човек“. Българите много се гнусят от нечист човек. Запример, ако видите червеи в сиренето, вие го считате за крайно нечисто. В Швейцария имат известни кашкавали, които имат червеи и с червейчетата ги ядат, считат го за чисто. Какво е понятието за чистота? Кашкавал, в който има благородни животни, считат го за чист, българинът го счита за нечист. Един червей да види, изхвърля този кашкавал. Питам: Една погрешка не е ли един червей? Българинът, като види една погрешка, казва: „Много лош човек.“ В Швейцария като го видят, казват: „Много добре“ и нагълтат кашкавала. Българинът го изхвърля навън, а швейцарецът го нагълтва. Два метода имате. Кой метод е по-добър? Българинът казва: „Аз пращам този червей навън, да живее, давам му свобода.“ Швейцарецът казва: „Ти много си се измъчил в света, да те туря вътре в себе си, у мен ще живееш добре.“ Питам: Отвън ли трябва да държим хората или отвътре? Оставям на вас да разрешите въпроса. Ако червеят е сиромах, вие ще го изхвърлите навън, ако е богат, ще го турите вътре. Вие обичате някого, защо? Често обичате го, защото е учен, или защото е силен, или защото е богат, има някои качества. Хубаво, не е лошо това. Но мярката за любовта каква трябва да бъде? Сега да дойдем до червеите на кашкавала, че швейцарците ги турят вътре, българите ги турят отвън. Представете си, че червеят представя едно житено зърно в хамбаря, ако държиш житеното зърно в хамбаря или ако вземеш туй житено зърно и го туриш на нивата, кажеш: „Върви си от хамбаря, не трябва да седиш.“ Какво е предназначението? Значи, в един случай, когато турим житото в хамбаря или когато сме го посяли на нивата, понеже за идната година трябва да се сее, трябва да се извади от хамбаря, да се хвърли, да се посее. Българинът обича да сее, швейцарецът обича да събира. Българинът мисли за идната година, той го няма в съзнанието. Той го хвърля и го счита за нищо. Швейцарецът мисли, че туй, което е хвърлено, изгубило смисъла. Идната година туй, което е хвърлено, израства и дава един стрък – 60–70 зрънца. Онзи, който дошъл да види туй житено зърно посято, намира неговия вътрешен смисъл. Казвам: Понякой път срещате един човек, който като житеното зърно хвърляте в земята, не разбирате какво може да се прояви за бъдеще. Този, когото вие сте считали за нищо, после вие намерите съдържание в него. Да кажем, дойде една скръб във вас. Вие сте недоволни от скръбта. Защо сте недоволни от скръбта? Да допуснем, един човек умрял, изгубва ли се този човек? Не, отишъл при Бога. На вас всеки може да ви създаде изкуствени страдания, колкото искате. Представете си, един учител на вас ви тури една бележка 6, вие се зарадвате. После, след време, той поправи тази бележка, намали я на 2. Най-първо се радвате; като видите, че бележката е две, става ви мъчно. То е негова работа, защо вие ще се безпокоите? 6 показва, че семето е посято в земята, започва да расте и плод ще даде идната година. 2-те показва впрегнат вол, не виждате какъв ще бъде резултата. 2-те показва, че не израстнал хомотът на врата, но трябва да теглите каруцата, не виждате никакъв резултат. Вие ще пренасяте житото като вол, вас ще ви пратят в гората да пасете. Ни най-малко няма да ви дадат от житото, което сте носили. Прави са учениците, като им турят 2, да плачат. Да кажем, ако ти турят като войник пушка да се упражняваш, дигаш, слагаш на рамото. Целият ден нагоре, надолу, после туриш в къщи. Какво ще придобиеш от дигането и слагането на единицата? Тази единица показва, че трябва да знаеш как да даваш и отдалече да стреляш с пушката си. Казвам: На един философ трябва да му туриш единица и той от тази единица да изкара нещо. На един обикновен човек ще му туриш 6. Или другояче да обясня: На един обикновен човек, който не разбира живота, дай му една нива да сее жито. На един мъдрец, дай му едно перо в ръката да пише нещо. Как така, не е ли на място? На земледелеца нивата, на мъдреца – перото. Погрешката е там, че ние даваме на обикновения човек единицата, когато той не знае какво да прави с нея. На обикновения човек – нивата, в която да сее жито, а на мъдреца – златното перо, с което да пише хубави неща. Вие имате по една единица. Вашият език е единица, която седи в устата ви. Та казвам: Ако искате да бъдете умни хора, ще знаете как да помръдвате езика. Някои хора са много търпеливи. Гледам, като седят, езикът им мърда. Седи той със затворени уста, но езикът мърда вътре. Езикът казва нещо. Ясен е този закон. Като мърдаш езика си неразумно, създаваш най-голямото нещастие в живота. Но ти си държиш устата затворена, а мърдаш езика си вътре и казват: „Той не говори.“ Как не говори, той мърда езика си вътре. Пък някой го показва отвън. Отвори устата си, каквото направи, всичко излиза навън. Питам: Ако с перо напишеш „любов“, какъв ще бъде смисълът на написаното? Ако с туй перо напишеш „омраза, злоба, отмъщение“. Или пишеш с перото „любов, милосърдие, кротост, въздържание, мир“. Представете си, че идете в оня свят, как ще ви съдят? Вие показвате какво сте писали с езика си на цели тефтери. Казвате: „Господи, ние живеем на земята.“ Той ще отвори книгата на живота, ще види какво сте писали. В тази книга е написано всичко, каквото сте говорили. Ще вземе някой ангел, ще започне да чете тази книга и ти ще започнеш да се мъчиш от тези думи, които си написал. Ще станеш толкоз чувствителен, че ти ще пожелаеш от оня свят да те пратят на земята, да изправиш всичките погрешки. Такова съчинение не се пише. Тогава ще се върнеш на земята да поправиш тезата. Вас ще ви представят всичките ви мисли. Като ви гледам, вие мислите, че лесно се влиза в невидимия свят. Лесно се влиза като гост. В оня свят три деня като седиш, ще ви приемат, но след третия ден ще седиш ли повече, ще ви намерят работа. Тогава каква ще бъде работата? След третия ден пак ще ви пратят на земята да се въплотите и тук да работите наново. Сега някои казвате: „Да видим Христа.“ Хубаво е да видите Христа. Ако ти видиш един свой приятел и той носи всичките писма и лоши работи казани за него, какво ще бъде вашето положение с него? Вие колко пъти сте се съмнявали в Бога, в Христа, Той да не е лъгал, да не е казал нещо, което не е вярно, да не би сте се заблудили, като сте приели Неговото учение. Един мен ми се оплаква, казва: „Откак приех учението ти, не можах да се освободя. Откак започнах да чета Библията, бял ден не видях.“ Аз като проповядвам за любовта, той нищо не разбира. Казва: „Откак започна да проповядваш за любовта, не живея добре. Едно време живеех добре. Сега съвсем не живея добре.“ Не знаете какво нещо е любовта. Дойде някой, наговори ви всичко. Защо да не кажеш: „Колко хубаво говориш, повтори още веднъж сладките думи.“ Пък си замини. Ако той ти говореше на френски език и ти не разбираш френски, щеше ли да се обидиш? Ако той те обиждаше на английски, ти пак нямаше да се обидиш. Ще кажеш: „Колко хубаво говори френски, но нали главата ми не разбира.“ Докато идем до едно положение: Никога не допущайте една отрицателна мисъл нито в ума си, нито в сърцето си, нито в душата си, нито в духа си за Бога. Щом я видиш, щом я почувствуваш, навън! Най-лошото, което може да ти се случи, кажи: „Не го разбирам това нещо.“ Спасението е невежеството. По-добре човек да е невежа при лошите работи, а учен при добрите работи, отколкото да е невежа при добрите работи и учен при лошите работи, при злото. Някой път си невежа при доброто, а си учен при злото. Може да си учен при доброто и невежа при злото. В тази 14-та глава, Христос казва: Да се не смущава сърцето ви, вярвайте в Бога и в мене вярвайте. Вярвайте, че онова, което Бог е създал, то е за ваше добро. Вярвайте в мене, че аз съм дошъл да ви покажа истинския път, по който може да намерите живота. Вярвайте, че всичко, което Бог е създал, е за ваше добро и вярвайте, че аз съм дошъл да ви покажа пътя, по който може да намерите истинския живот. Казвам: Тази вяра, която издържа при най-големите мъчнотии, тя е вяра. Една вяра, която не издържа при мъчнотиите, е слаба. Онзи конец е силен, здрав, който при най-големите тежести не се къса. При това трябва да дадем един пример на себе си, на всички ония същества, души, които живеят в нас. Толкоз милиарди същества, души, живеят във вас и очакват да им дадете един пример на живота. Когато човек не знае как да яде, той създава мъчнотии в стомаха, раждат се болестите. Когато не знае как да диша, той създава болести в дробовете. Когато не знае как да мисли, той си създава болести. Следователно, здравословното състояние на човека зависи от яденето. Като ядеш, да ти е приятно, че ядеш. Да знаеш колко хапки да изядеш. Или 12 хапки, или 21, ни повече, ни по-малко. Питам: Ако изядеш 12 хапки или 21 хапки, каква е разликата? 21 хапка изядат децата, 12 хапки изядат юнаците – големи парчета, но те са равносилни. Или когато ядеш, ти ядеш да придобиеш живот. Ти трябва да се нахраниш, да започнеш да мислиш, то е правилното състояние. Две състояния в дадения случай има: Ядеш да възприемеш живота и този живот да го проявиш навън. Ако в яденето няма този процес, яденето няма смисъл. Тази енергия, която влиза през храната, не отива на своето място. Така произтичат всичките неестествени състояния, болезнени състояния, които съвременното човечество има. Някой казва: „Аз малко ям.“ Друг казва: „Аз много ям.“ Ако малко ядеш и не мислиш, няма да се ползуваш, ако много ядеш и не мислиш, пак няма да се ползуваш. Разумност трябва, като ядеш, да възприемаш благата, които Бог дал. И от излишното благо, което приемаш, да дадеш. Като се наядеш, да изпратиш своята мисъл. Ако си близо до тези същества, като се наядеш, каквото ти остане, да дадеш на тях. Ако си далече, ще изпратиш своята мисъл. На съвременния свят трябва да даваме. Ние имаме песен: „Давай, давай, всичко давай.“ – „Какво ще остане заради мене?“ – Заради тебе ще остане твоят собствен живот. Ти тогава ще образуваш една връзка между Бога и себе си. Казано е: Божественият живот е близо. Ако не даваш, ти ще прекъснеш връзката. Ти не даваш и Господ няма да ти даде. Та казвам сега: Да се не смущава сърцето ви. Вярвайте. Смущението се премахва само с вярата. Някои четат: Да се не смущава сърцето ви. Вярвайте в Бога и в мене. Христос показва цяра: Вярвайте в Бога и в мене вярвайте. По този начин смущението ще премахнем. Вярвайте, че Бог е създал всичко за добро. Ще вярваш, че Този, Който дошъл от Бога, е дошъл да ти покаже истинския път, по който може да идеш при Този, Когото търсиш в света. То е естественото, да вярваме в Бога и да намерим пътя, пътя, по който може да идем при Отца. А Отца той ще ни покаже. Христос казва: Никой не може да дойде при мене, ако Отец не го е привлякъл. И никой не може да иде при Отца, ако аз не му покажа пътя. Защо се смущаваме в света? Ние се смущаваме, защото вярата ни в Бога е слаба, защото вярата ни в Христа е слаба. Сега засилете вашата вяра. Днешният ден има ли облаци някъде? Какво ви препятствува днес да вярвате? Може ли днес да се съмнявате в слънцето? Виждате, пече, всичко ви дава. Вие казвате: „Утре какво ли ще бъде?“ Вие веднага мислите за утрешния ден, той не влиза в програмата на днешния ден. Днешният ден е целта на живота. Ако вие имате вяра, щом дойдат облаци над вас, показва, че вие сте слезли много надолу. Ако имате вяра, вие ще се качите над облаците и пак ще бъде ясно. Мъчнотиите са облаци, които са дошли във вашия живот. Ако имате вяра, ще бъдете над облаците. С аероплан някои са над 2, 3, 4, 5, 6 хиляди метра над облаците. Качат се над облаците, небето е ясно. С вяра ние ще се качим над мъчнотиите, които съществуват в живота. Желая ви с вашия ум и с вашето сърце да се качите над облаците отгоре, които засенчват вашето сърце. Вяра в живота, вяра в светлината, вяра в свободата. Отче наш. XVIII година. 35 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 21 юли 1939 г., петък, 5 ч. с. на Молитвения връх, Езерата. Бележка /от координатора Вергилий Кръстев/: Настоящата беседа се публикува по нередактирано копие на дешифрираната стенограма, запазено в Държавен исторически архив. Доказателство за автентичността на лекцията е почеркът на стенографката Паша Теодорова върху всяка една лекция – „готова за печат“. Същата е отпечатана в томчето „Езикът на любовта“: Беседи от Учителя, държани при Седемте Рилски езера през лятото на 1939 г. (София, 1939 г.) – Стр. 80–95 под заглавие: „И в мене“. На 28 юли 1939 г. по каталога на Елена Андреева не е отбелязана лекция.
  13. Аудио - чете Николина Банева От книгата "Разумните същества", Младежки окултен клас - година шестнадесета, т. I (1936-37), Издателство: "Бяло Братство", София, 2003 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето 26 март 1937 г. ЧЕТИРИ ХИГИЕННИ ПРАВИЛА „Отче наш“ Какъв беше предметът на миналата лекция? По какво се отличава здравият човек? Има ли здрав човек? Как съвременната култура определя здравето? – Най-често лекарите гледат езика и пипат пулса. На български език как се пише думата „болест“ и думата „здраве“? Колко букви имат и как са подредени те? При болезненото състояние не се изисква много знание – болката лесно може да се създаде и думата лесно се пише: „бо-лен“. Когато дойдеш до здравето, думата „здраве“ трудно се изговаря. Болестта лесно се придобива, а здравето – трудно. Ако сте болен и знаете как да произнасяте думите, вие бихте се излекували, ако се помъчите да произнесете „здраве“. Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав? Представете си, че искате работите да станат лесно – вземате една, втора хапка и без да ги дъвчете, ги преглъщате. Но представете си, че храната е твърда; какво ще бъде вашето положение, след като влезе тя в стомаха? За да бъде човек здрав, той трябва да се спре и да мисли. Когато вземеш храна, ще седиш и ще мислиш да я глътнеш ли или да не я глътнеш и как трябва да я глътнеш? Здравословната храна е взискателна – тя изисква да се раздроби повече, да й дадеш прием, да я попиташ откъде е, как е и след това я приемаш в стомаха. А щом приемаш бързо храната, бъди уверен, че здравето ти скоро ще си замине. Фигура 1. Сега, в думата „здраве“ буквата „з“ правилно ли е написана? Ако я напишем по друг начин, какво ще показва? Буквата „з“ значи „иска да яде“. Горната част на буквата „д“ е устата. Не може да бъдете здрави, ако не сдъвчете добре храната, инак основата на буквата „д“ ще се запре на гърлото. Сега аз произнасям пред вас думата „здрав“. В нея има три съгласни, което е едно голямо препятствие. Когато произнасяте „з“, къде се опира човешкият език? Когато искаш да кажеш „здраве“, ти първо допираш зъбите си и казваш: „Мълчание – много малко трябва да говориш!“ Следователно, първо трябва да въоръжиш зъбите си. За да произнесеш звука „д“, трябва да допреш език до предната част на небцето. „Д“ е придихателен знак и показва, че трябва да бъдеш човек, който говори с горното гърло. Горното гърло пък показва, че трябва да мислиш, когато говориш, т. е. чрез нервната система езикът винаги трябва да допира там до небцето, за да се събуди в теб мисъл. Звукът „р“ как се произнася? Трябва да анализирате произношението на звуковете. А звукът „б“, с който започва думата „болест“, как се произнася? – Той показва, че трябва обмяна, защото болестта е нещо външно, следователно „б“ е отношение на човешките мисли и чувства. Звукът „в“ показва, че умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие. Трябва да има добра обмяна между положителните и отрицателните енергии в човека. Вземете израза „Болен съм“; всичката причина на болестта е, че няма добра обмяна, че е престанало отношението между положителното и отрицателното. Такъв човек постоянно говори все с долно гърло, което е гърло на животните. Всяка болест се дължи на едно животинско състояние. Сега, у животните яденето е крайно безразборно – например, рибата нагълтва друга риба с нечистотиите, котката яде мишката с козината и червата и т. н. Много малко от животните обръщат внимание на храненето. Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси риба, закачи я някъде нависоко и тя ще приседне, ще гледа към рибата и ще мечи. Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише риба, започва да мечи. И хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните. Например, понякога на човек му се дояжда някоя храна и той започва като котката: „Яде ми се баница, яде ми се баница!“ А след нея ще каже: „Пие ми се една чашка винце“. Баницата не е най-здравословна храна за човека. Това два точно противоположни процеса: първо, топла баница, направена от брашно, сирене и масло, а след туй – студеното вино. И при всичко това някой учен човек, който не разбира законите, съществуващи в Природата, ще пише какви хранителни елементи съдържа сиренето, брашното и маслото, какъв стимул на стомаха дава виното и т. н. Щом остане стомахът с вино да се събужда, той вече е в едно болезнено състояние. Забелязал съм, че някои коняри, колкото и да бият коня с камшик или тояга, той върви толкоз, колкото може. Казвам: не камшик, трябва храна на този кон. Когато конят е здрав, само докато дигнат камшика, той тръгват. Така че, ако трябва с някое вещество да се стимулира във вас храносмилането, това е нездравословно състояние. Тогава какъв е най-добрият цяр, за да бъде човек умен и здрав? С какво се лекувате, когато сте болни? Изобщо, всички лекари казват на болния да не яде. Някои пък започват да се оплакват, че загубили апетит. Ами че всичките болести произтичат от анормален апетит. Например, при нормално състояние, ако изпиете една чаша вода, втора не ви се пие, но ако изядете бучка захар, имате вече един стимул и можете да изпиете две и три чаши. Прибягването до стимул е неестествено положение. Какъв процес ще стане, ако допуснем, че изпиете три чаши студена вода? Тя ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, капилярните му съдове ще се свият и ще престане нормалното кръвообращение. Следствие на това се явяват много болезнени състояния. Много пъти известни мисли в живота произвеждат точно това, което студената вода произвежда в стомаха. Има определени думи, от които, след като ви ги кажат, чувствате, че топлина лази по вас, а има други думи, от които като че студ пълзи. Нали често казвате: „Смрази ме този човек!“ Има ли ли сте някога тази опитност? Кажете ми една дума, която смразява. Ако сега не можете, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява температурата. Направете малко научни изследвания – някой път се абстрахирайте от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика. За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, произнесете я и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при някои – по-бавно. Така думите ще произведат промяна в пулса на сърцето. Често ораторите изучават своята реч, понеже така нареждат думите, че започват да забавят пулса на слушателите, и погледнеш – един напуснал залата неразположен, втори напуснал. Сегашните оратори се питат защо при едни хората седят и слушат, а при други излизат навън. Един виден американски проповедник, разправял на едно събрание, че неговата баба била голяма грешница и отишла в ада. Докато говорел, гледа, че един работник насред проповедта става да си ходи. Докато го слушал да разправя за мъките на бабата, този работник си казал: „Какво ще слушам за мъките на тази баба, и аз тук се мъча! Да ми каже нещо утешително“. Като го видял, че си отива, проповедникът му казал: „Знаеш ли, че и ти отиваш в ада?“ Тогава работникът отговорил: „Ти няма ли да пратиш много здраве на баба си?“ Без да разбира законите, този работник, искал да реагира на неговата мисъл, т. е. искал да му каже: „За такива болезнени състояния не ми говори, говори ми нещо за здравето! А ти ми разправяш за болни работи – че баба ти умряла, че била грешница...“ Ние знаем, че щом била болна бабата и е влязла в ада, това е един затвор. Нито болестта е добро, нито затворът е добро. Някой казва: „Трябва да се затвори този човек!“ Затворът е само един стимул, но не поправя хората. Че и човек има затвор: имаш благородни чувства – затвориш ги, имаш една благородна мисъл – затвориш я. Сега хората искат отвън да се освободят и казват: „Кога ще се махнат тия затвори!“ В целия човешки живот има затвори, болници, стражари, но по-напред трябва да се освободим от своите вътрешни болници, от стражарите и от затворите, които имаме в себе си. Че как се ражда страхът у човека? Кой е първият повод на страха? Когато се раждат, децата имат един наследствен страх. Съществуват различни подбудителни причини за страха: има хора, които ги е страх от змии; има хора, които ги е страх от вълци; някои ги е страх от биволи, други – от коне. Това е страх, който произтича от животните – животински страх. Понякога ви е страх от времето. Разбирам, когато има буря или когато някакво зло дойде, да се плашите, но вас ви е страх, че нямате пари. Когато имате пари, насърчавате се; когато нямате пари, обезсърчавате се. Кое е онова, което ви дава повод за този страх? Парите нямат дори органически живот. Явно, трябва да има по-дълбока причина за това, че всеки човек, който вярва в парите, щом си тури ръката в джоба, като че нещо изтича от тия златни пари, дават му нещо. А щом тури ръка в джоба и не намери никакви пари, обезсърчава се – вижда, че е сам и няма кой да го подкрепи. В дадения случай ти си кандидат, а парите са като гласоподаватели: ти се насърчаваш, че ще те изберат, а когато нямаш пари, избирането ти пропада. Следователно, всякога, когато бръкнеш в джоба, теб те избират за кандидат. Когато имаш пари, те гласоподават и преди всичко ще ти дадат един обед. Но питам: страхът, който се ражда от безпаричието, и страхът, който се ражда от мечка, едно и също влияние ли имат върху човека? Сиромашията е едно неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние. Гладът и ситостта са други две състояния у човека, които произтичат едно от друго: гладният е гладен, защото не е сит; ситият е сит, защото не е гладен. Кой е по-положителен? Ситостта е положителна, но и гладът е положителен в дадения случай. В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и да ходят. Щом се наядат добре, те цял ден спят. Щом има хубави условия, едно животно цял ден ще седи под някоя сянка като аристократ и само сегиз-тогиз ще си помръдне опашката. Но щом огладнее, ходи на едно, на второ място, на трето, четвърто, пето, шесто. Гладът е, който винаги заставя животните да мислят как да придобият своята прехрана. Та казвам: при сегашното състояние, ако силата на глада не действа в човека, веднага ще се яви едно инертно състояние. А някой път многото ядене внася друга анормалност. Например, ако ядете по десет пъти на ден, вие ще нарушите закона на хигиената – таман сте се нахранили, вземете едно шоколадче, едно бонбонче, после – хайде една кифла, намазана малко с масълце, с чай или с кафе, или паста, или баница, или бюрек. По десет-петнадесет пъти на ден приемате храна, което въобще не е в съгласие с хигиената. Един здрав човек трябва ли да яде много често? Вие, изобщо, колко пъти ядете? – Три пъти. Не, повече пъти ядете. За всички същества в Природата има определено време за ядене – има едно течение, което щом дойде, всички трябва да ядат. Има едно течение на гладните хора и когато то дойде, всички трябва да ядат. После, има едно течение на ситите хора. В Природата има също определено течение и време за работа, за учение, за ходене в църква. Навсякъде има такива течения и ако човек води един естествен живот, той ще върви по тях. Щом започне да ходи по онова, което той сам нарежда, тогава се явяват неестествените положения. Да допуснем, че сте българин, ходите нагости, посетите десет души ваши приятели и навсякъде ви черпят. Някъде по стар обичай ще ви дадат кафе, при друг ще ви дадат сладко с чаша вода. На десет места десет сладка и десет чаши вода трябва да вкусите. Българите са много икономични – турят една лъжичка сладко в малка паничка. В Америка ще ти турят да ядеш в голяма паница. Има анекдот за един мисионер, който идва за първи път в България и отива нагости. Черпят го от една купа със сладко, а той взел купата и изял всичкото сладко, мислейки, че е за него. Когато после му разправяли, че българският обичай е да се взима само една лъжичка, той казал: „Че аз съм бил голям безобразник!“... Не само българите, но и най-културните народи живеят нехигиенично. Ако отидете в Америка, ще видите, че американците, които минават за най-културни, след като се нахранят на угощение, изпиват едно кафе от двеста и петдесет грама, а накрая ви дават по сто и петдесет грама сладолед. Когато този сладолед влезе след кафето в стомаха, какво ще произведе? Та затова сега в Америка се явяват хора, които говорят за неправилното хранене и имат желание да се изправят. Но хората трудно могат да се научат на един естествен живот. Та казвам сега: вие, младото поколение, трябва да започнете с една хигиена на речта. Вие нямате статистика с какви думи да си служите. Не сте правили опит със себе си. Например, когато станеш сутрин, каква дума трябва да кажеш? Може ли да ми кажете с каква дума започвате сутрин? Трябва да имате едно разположение и щом станете сутрин, попитайте се: „Какво ще се прави днес?“ Когато ученикът отвори книгата си, каква е първата дума, с която той трябва да започне предмета? Вие с какви думи посрещате лекцията? Когато погледне урока, някой казва: „Труден е този урок“. Та казвам: ще мине дълго време, докато се освободим от навиците, които сме придобили. Сега, говорим за хигиена. Има хигиена на мислите, има хигиена на чувствата, хигиена на постъпките и чак тогава идва хигиената на храненето. За да бъде човек здрав, трябва да подържа четири раздели на хигиена. Има нещо, което отличава здравословното състояние, както се отличават хубавите дрехи. Здравият човек носи една прекрасна дреха, която Природата му е дала. Някои кръщават това състояние с израза „живот имат в себе си“, кръщават го „магнетично състояние“. Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение, а когато я съблечеш, омърлушваш се и в походката ти няма самоувереност. Уподобявам я на униформата на един полковник – щом я видят, всички войници му отдават чест. Ако полковникът не си тури тази дреха, войниците ще му отдадат ли чест? Следователно, когато човек няма от Природата тази дреха на здравето, ще го посещават разни болести. С други думи, щом си полковник, никой няма да те спира, а щом нямаш униформата му, на първия пост още ще те спрат и ще те върнат назад. Сега, за да признаят вашия чин, колко нашивки трябва да имате на пагона си? Върху вашите здравословни дрехи колко нашивки имате? Там има турени три нашивки: мисли, чувствай и постъпвай! Фигура 2. Мисли, чувствай и постъпвай – това трябва да бъде естествено за вас! Когато станеш и си обличаш дрехата с пагоните, най-първо ще прочетеш: „Мисли, чувствай и постъпвай!“ Там ще бъде написано със съкращение „МЧП“, тъй както сега пишат за Русия „СССР“. И когато излезеш, кой как мине ще ти отдава почест. А ти се обърни и виж пагоните си. Когато срещнеш някой свой приятел, прочети има ли писано на пагоните му „МЧП“. Щом няма, ще кажеш, че не е здрав. Фигура 3. Хубаво е да изучавате себе си. В човека има две състояния, които са две граници – едно здравословно и едно нездравословно състояние, между които са наредени всичките други състояния. Например, станеш сутрин и се чувстваш много добре, а някой път станеш с някаква мисъл, не си разположен и казваш, че си сънувал някакъв сън или че не си отспал. Каквото и да е, но ти трябва да си дадеш отчет за твоето състояние. Да кажем, че си имал състояние на безразличие, а после се явява едно радостно разположение или скръбно състояние, но нямаш повод. Някой път скръбта иде без някакъв външен повод. Например, приятно е да се седи до тази соба, когато е тъй нажежена; ако топлината става чрезмерна, ако не можете да издържате, туй показва, че сте много близо до нея, а ако започнете да не усещате топлината й, значи, че сте се отдалечили. Допуснете, че сте в зависимост от собата. Хората на физическия свят избират едно естествено положение, дето могат равномерно да възприемат топлината. В човека също има една линия на естествените чувства и мисли и той всякога трябва да се намира на тази граница, която разделя нормалния и анормалния свят. Та сега вие се намирате в положението на оня беден студент, който отишъл на лекар и оня започнал да му разправя, че е отслабнал, че трябва да се храни с печени пържоли, с пюре, кокошчица, ябълки, круши, сливи. Студентът казал: „Господин докторе, аз едва имам пари за хляб“. По същия начин и ние понякога говорим за хигиена и препоръчваме храни, които ги няма. Като лекарят препоръча нещо на един богат човек, той ще го намери, но бедният къде ще го намери? На бедния каква диета ще му дадеш? Сега, когато говорим за човешкия свят, туй възражение е право, но когато говорим за Природата, тя е турила хората при богати условия, следователно е турила и правила, по които да се хранят. Тук вече подразбираме един живот, където имаш всичко за ядене, а всичко онова, което не трябва да ядеш, не е предоставено. Всъщност, какво трябва да се яде? За първия човек в Рая имаше надпис: „Това дърво не е за ядене, плодовете му не се ядат!“ На всички дървета в Рая беше написано какво трябва да се яде. От всички плодове човек можеше да яде, само от познанието на доброто и злото не можеше. Това е чисто хигиенно правило: има неща, за които човек не трябва да мисли; има неща, за които човек не трябва да чувства. Но понеже едновременно чувствал и мислел за него, човек искал да направи опит. На физическото поле имаме нужда от хигиена на храненето. Какво може да се зароди от неспазването на хигиенните правила? Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по един нехигиеничен път – нито мисли правилно, нито чувства правилно, нито постъпва правилно. Много малко хора ще срещнете, които мислят правилно. И учени хора, и религиозни хора не постъпват по хигиенните правила. Много малко постъпват естествено – както Природата ни е писала. Тепърва трябва да се възстанови този естествен ред на нещата. Например, един болен човек не може да го храниш с каквото искаш. На малките новородени деца трябва да се дава мляко, защото стомахът им е приспособен за храната, която иде от майката. Магнетичните свойства на тази храна и силите в самото дете са в хармония – детето разбира майка си чрез храната, млякото е стимул за него. Щом дойдем до птиците, които имат много добри условия за живеене, ще забележим, че хигиената у тях е много лоша – много лошо се хранят. Майката, например, ще донесе някое щурче или червейче и малкото птиче го глътва цяло. Птиците не живеят дълго, защото много нечисто се хранят. В едно отношение те са пример, но в друго отношение не са. Понякога у хората се явява желание като птиците да не обръщат внимание на храната. Но птиците нямат мляко. Колкото и да избират подходяща храна, в насекомото, което ще глътнат, все има нещо нечисто. Та казвам: живеем в свят, където има хиляди нарушения на законите, които Природата е поставила. Тогава се питаме защо хората страдат. Как няма да има страдания, след като мисълта не е мисъл, както трябва, чувствата не са чувства, както трябва, постъпките не са постъпки, както трябва, храненето не е хранене, както трябва. Даже при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва. Писателите, например, са писали много хубави неща, но виждаш, че някой е написал и много негативни неща и с този буламач е развалил всичко хубаво. Вземете един проповедник: говори много хубаво за братство, за равенство и току изведнъж започне да говори за ада и казва: „Ако съгрешиш, тъй ще бъде!“ Ако живея един неестествен живот, аз ще съгреша – щом не ям както трябва, ще се разстрои стомахът ми и болезненото състояние ще дойде. Щом живея естествено, това болезнено състояние не може да дойде. Ако ви се даде за опит цяла седмица да живеете естествено, какво ще направите? Аз бих желал да опитате за една седмица да живеете естествено – да мислите както трябва, да чувствате както трябва, да постъпвате както трябва и да се храните както трябва. По някой път искаш светът да се оправи. Постарай се за една седмица да направиш този опит и да видиш доколко ще излезе сполучлив: да си легнеш навреме, да станеш навреме, да ядеш навреме и да не бъдеш нито гладен, нито сит. Щом се усетиш сит, е неестествено; щом се усетиш гладен, пак е неестествено, а да се усещаш нито гладен, нито сит е естественото положение. Сега, да допуснем, че срещате някой, когото не обичате, и си казвате: „Много ми е неприятен този човек, нямам симпатия към него“. Ти констатираш факта, че нямаш симпатия към него, но това е друг въпрос. В Природата, обаче, има един закон: не минавай наблизо край ония неща, които не са ти симпатични, за да не ги виждаш, защото щом ги видиш, ще имаш лошо разположение. Например, ако дойдете близо до един водопад, във вас ще се зароди страх да не би да паднете. Ако искате да не се страхувате, стойте на един километър разстояние – може да слушате отдалеч шума или с бинокъл да гледате. Защо Господ направи света? Господ направи света много добър, но светът е много опасен. Ако искаш да видиш Слънцето сто хиляди пъти по-голямо, отколкото е сега, и би погледнал с един съвременен телескоп без предпазители на очите, ти можеш да ослепееш от светлината, която иде. Природата е турила всяко нещо на своето място. Минавай наблизо покрай ония предмети, с които си в хармония; край ония предмети, с които не си в хармония, минавай отдалеч. Туряй настрана отрицателните мисли, с които не си в хармония, не ги разглеждай, защото за разглеждането на един въпрос трябва да бъдеш подготвен. Например, разглеждате въпроса за омразата; знаете ли каква грозна отрова съдържа тя? От какво е съставена омразата? Има ли елемент меркурий? Звукът „р“ какъв елемент съдържа? Ако имате уран, меркурий и азот, може ли да направите съединение? – Не може, само сол може да се образува. Благодарете, че омразата образува само соли. Ако дойдете до съединението на отвращението, ще видите, че то е доста силна киселина. Една дума, ако я разбирате, всякога образува известни органични и психични съединения. В бъдеще химиците ще знаят всяка една дума какви съединения образува в човека. Всяка дума произвежда състояния, които видоизменят не само психиката, но и кръвта на човека. Това са въпроси, които имате да проучвате в бъдеще. Не че ще оправите вие света, но тия неща ги привеждам като полезни лично за вас. Светът ще си върви по същия път, по който сега върви. А ние като хора можем да изменим вътрешния свят, в който сега живеем. Него можем да го изменим и философията е в това. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът. 17-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас 26 март 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев Книги: Четирите хигиенични правила Разумните същества (Младежки окултен клас. XVI година (1936–1937). София, 2002) 17 беседи от 25 септември 1936 г. до 26 март 1937 г. Начало: 05:00
  14. alexamsterdam

    1937_03_19 Основите на здравето

    Аудио - чете Николина Банева От книгата "Разумните същества", Младежки окултен клас - година шестнадесета, т. I (1936-37), Издателство: "Бяло Братство", София, 2003 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето 19 март 1937 г. ОСНОВИТЕ НА ЗДРАВЕТО „Отче наш“ Чете се темата: „Основите на здравето“. За да бъдете здрави, трябва да мислите. Заради здравето всички трябва да изучавате този закон. Да бъдете здрави е един резултат. Животните не знаят, те чувстват, че са здрави. Човек трябва да знае кога е здрав. Във вас има вътрешен страх и това е едно нездравословно състояние. Ако се страхувате, че не знаете, това е друго. Някой път човек се страхува да си изкаже мнението. Щом се тревожиш, не си здрав; щом си малодушен, не си здрав; щом мислиш, че нямаш някакви дарби, не си здрав; щом мислиш, че си най-глупавият, не си здрав. Всички тия отрицателни неща, които мислиш, трябва да ги отхвърлиш, защото не са верни. Някой казва: „Аз не съм даровит човек“. Не е вярно, това не е здрава мисъл. Трябва да имаме ясна представа за нещата. Например, питам един предмет як ли е или не. Ще кажете, че трябва да го опитате. Казвам: якостта на този молив е толкова, колкото издържи на тежестта – някой ще се пречупи, някой ще се огъне, а друг ще издържи. Сега, вие имате представи, които не почиват на здрава почва. Например, лекуват един човек, идва лекарят и казва, че вече е оздравял, но това е една лъжлива идея. Човек нито лесно оздравява, нито лесно се разболява. Болестта не идва моментално, всяко нездравословно състояние работи пет, десет, петнадесет, двадесет години, докато се прояви. А в деня, в който се прояви, ти казваш: „Не зная какво ми стана – болен съм“. Всъщност, здравето е започнало да се разклаща отдавна. Или да кажем, че някой човек е амбициозен. Не е лошо да е такъв, но къде е опасността на амбицията? Тя може да се сравни с голям товар. Ако туриш на гръб раница от десет-петнадесет килограма, можеш да ходиш, но ако товарът е петдесет и девет-шестдесет килограма и се качваш на планината, това е нещо неестествено и ти ще се съсипеш. Амбициозният човек е турил голям товар – снеми една част от него! Трябва всякога да туряш една идея или едно чувство, което можеш да носиш. Ако не можеш да ги носиш, ще се упражняваш. Има мисли и чувства за деца, има мисли и чувства за възрастни, има мисли и чувства за стари хора. Не мислете, че старият е слаб човек – той може да издържа там, дето младият не може. Стар човек в отрицателния смисъл на думата е тоз, който се тревожи, който изнемогва. На кой човек ще кажа, че е стар? – Който е узрял, който е един хубав плод. Малкото дете е недоузряло. Може ли да кажеш на един неузрял човек, че е узрял? Той не е стар. Може на някой стар човек да му турят млада форма, но тя ни най-малко прави човека. Ако турите на главата на някого цилиндър, ако го облечете с фрак, ръкавици, той ще стане ли учен или богат човек? Не. Та казвам: трябва ви знание. Има знание, което е външно; има знание, което е вътрешно. Досега вие сте учили външното знание. Например, може да научите един език отлично, но да не можете да се ползвате. Да кажем, говорите френски или английски, но не можете да се ползвате. Всеки език съдържа едно богатство в себе си. Англичаните, например, имат определен характер и езикът им мяза на тях. Германия мяза на германците, Франция мяза на французите, България мяза на българите. Веднъж пътувах в планината и, минавайки покрай една река, ми направи впечатление шумът на скачащата вода. Запитах се може ли туй да се превърне в музика. На пръв поглед, като че всичко беше разхвърлено, но когато разгледах скачането на водата, видях, че не е така. Има в Природата нещо отлично и гениално. Тя толкова време свири на хората, толкова време им пее и никой досега не е разбрал песента й. Сега, какви са основите на здравето? Можете да вземете някоя книга за здравето и да кажете за автора й: „Много учен човек“. Кой е най-ученият авторитет? Идете в Природата – тя е най-ученият авторитет. Има много учени хора, които говорят за здравето, но самите не са здрави. Може ли човек, който не знае да пее, да учи другите да пеят? Музикалният център на професора, който може да учи другите, трябва да е по-развит, отколкото на ученика. Той може да не владее гласа си, това е друг въпрос, но ако няма развит тоя музикален център, не може да преподава. Гласът може да се развие. Мнозина от вас имате гласов регистър от една октава или октава и няколко тона. Съвременният човек, за да бъде здрав, трябва да има регистър от най-малко две октави. Ако имаш само три тона, здрав човек не можеш да бъдеш. Ако пееш в две октави, здрав си, а ако не пееш, трябва да се стремиш. Някой едва може да вземе два тона и мисли, че е здрав. Не е здраве, не е музика това. И така, от колко елемента се състои здравето? Здравето включва над три октави и половина, но нормата му е две октави. Ще забележите, че когато заболее, човек не може да пее. Можете да проверите моите научни наблюдения. Когато заболее човек, може да се познае дали ще умре – щом не може да пее, ще умре. Тогава отивам при болния и му казвам: „Вземи един тон!“ – „Не мога, не мога да пея“. Казвам на околните: „Той ще умре, нищо повече“. – „Какво да правя?“ – „Ще пееш. Ако искаш да живееш, ще се научиш да пееш“. – „Ама аз не съм пял“. – „Ако можеш да се научиш да пееш, ще оздравееш“. Тъй седи сега въпросът. Ако не пееш, ще умреш. Пеенето – това е дишане. Дадох ви песента „Мога да кажа“. Да преведете тази песен – това е една задача. Може да се разреши по много начини, но има един естествен път за всички въпроси. Те могат да се разрешат по разни начини – може да направите легато, да завъртите тук-там, да оплетете. Хората, които не знаят много, всякога го увъртат. И които не искат да си плащат дълговете, също го увъртат. При увъртането има ограничение на нещата. По колко начина можеш да представиш една мисъл? Например, как ще представите мекия човешки глас или ясния глас? На какво се дължи ясният глас? Въпросът трябва да се разглежда физиологично: когато тоновете на певеца опират в мекото небце, гласът му е плосък и нечист. Когато тоновете излизат от гърлото и се ударят в твърдото небце, гласът става чист и ясен. Гласът трябва да дойде към небцето, после до зъбите и тогава да излезе навън. Щом опре на мекото небце, музика няма. Който иска да пее ясно, а все опира тоновете на мекото небце, не може да постигне ясен глас. Питам какво ще стане, ако тръгнете да ходите по почва, която е толкова мека, че краката ви потъват в тинята? След като повървиш някое време, ще се изтощиш. А ако тръгнеш по твърда почва, без да затъват краката ти в калта, тогава ще ходиш свободно. Казвам: човек не трябва да се спира в гласа си; и в своята мисъл не трябва да се спъва. Вие често се спъвате от страх. Започнете ли да мислите какво ще кажат хората, вие се уплашвате. Хубаво е, че искаш да имаш доброто мнение на хората. Но ако се страхуваш, ти няма да можеш да научиш онова, което е дадено в Природата. Да кажем, че искаш да изучиш някое изкуство – например, искаш да рисуваш, но се страхуваш какво ще кажат хората. Това, че те ще се смеят, нищо не значи. Всички деца, всички хора, когато започнат да учат нещо ново, все правят погрешки. Правили са и в бъдеще хиляди погрешки ще правят, но това нищо не значи, в погрешките няма грях. Грехът произтича от друг закон: когато можеш да направиш нещо, а не го правиш, това е грях. Ако направиш нещо някъде, без да знаеш, не те държат отговорен, но ако правиш нещо от инат и знаеш, държат те отговорен. Сега, трябва да учите. Знанието, което съществува в света, е общо. Знанието през всичките векове, което е дошло до нас от древността и от което можем да се ползваме, е едно благословение. Защото е усилие на духа на цялото човечество, на всички ония добри и гениални хора, които са работили. Ние трябва да се ползваме от пътя, който те са прокарали, и от благата, които сега идват в нас. Ако остане сега да учим, както те са учили, изисква се много дълъг период. Например, понякога вие хълцате, но не знаете причините. Как лекувате хълцането? Някой път го лекуват с разтриване на корема, някой път викат лекар, който ви дава лекарство. Вземете малко вода и поемете дълбоко въздух – така накарайте диафрагмата ви да слезе надолу. Понеже тя се е повдигнала и е притиснала белите дробове, образуват се тия спастични вълни. Подишай дълбоко и тури диафрагмата на място й. Диафрагмата е покривът на стомаха, а той всякога иска къщата му да е по-висока. И щом е по-висока, стомахът яде повече. От друга страна, диафрагмата е подът на дихателната система, която не обича той да се повдига нагоре. Диафрагмата трябва да бъде на своето място, защото тя разделя два свята. Тя е граница между физическия и Духовния свят. Не премествай тази граница – преместиш ли я, ще има вълнение. Диафрагмата има важна роля в дишането. Които искат да учат науката за дишането, обръщат голямо внимание на диафрагмата. Щом тя функционира правилно, ще бъдеш здрав. Щом диафрагмата обича да се качва високо, тогава сърцето ще тупти, ще имаш кашлица, ще имаш прозевки и ще кажеш: „Откъде дойде този дявол?“ Дяволът е дошъл и е възгордял твоята диафрагма. Смири диафрагмата си, тури я на работа, кажи й да пази границата – по-нагоре да не се качва, по-надолу да не слиза, а да стои на мястото си. Сега, във вас ще се зароди въпросът: „Откъде да знаем, че е така?“ Добре, тогава откъде ви дойде кашлицата? Щом се закашляш, кажи: „Няма да кашлям!“ Заповядай на кашлицата и й кажи: „Няма ли да ме освободиш!“ И тогава дълбоко напълни белия си дроб с въздух. При това положение, когато се напъваш да кашляш, въздухът наляга надолу и намества диафрагмата. А щом оставиш белия дроб с малко въздух, диафрагмата се качва нагоре. Поеми въздух – това е естественото лекуване, което може навсякъде да прилагаш. И другите спомагателни средства ще дойдат, но това са естествените неща, с които можете да си помогнете при кашлица. Сега, вие започвате научно да разглеждате въпросите и така туряте здравето много далеч от себе си. Основите на здравето са следните: стомахът трябва добре да смила храната, да я превръща на кръв, да изпраща кръвта в белите дробове, за да се пречисти, след което да я изпраща в мозъка. Когато мозъкът възприеме кръвта, той трябва да извлече електричеството и магнетизма. След това мозъкът трябва да благодари и чрез нервната система трябва да изпрати тази сила по цялото тяло, че да могат и другите удове да се ползват от неговото производство. По този начин трябва да има една обмяна. Ако няма правилна обмяна между вашите стомах, бял дроб и мозък, вие нямате основи на здравето. Това са основите на здравето – стомахът да функционира правилно, белият дроб да функционира правилно и мозъкът да функционира правилно. Разбира се, с начина, по който разглеждаме въпроса, ние изпадаме в морализиране. Например, казват: „Трябва да живеем добре!“ Как да живеем добре? За да живеем добре, най-първо, човек не трябва да бъде лаком в яденето, а после, не трябва да ни съблазнява яденето на другите, т. е. трябва да бъдем доволни от туй, което имаме. Щом имаме ябълчици, щом имаме пресен хляб, трябва да бъдем доволни от туй, което Природата ни е дала и да не искаме неща, които хората са създали. Нека другояче да ви обясня: имате, например, хубави и практични дрехи, много меки и топлички, но един ден вие ставате недоволни от тях, понеже нямат хубав външен вид, вземате други дрехи, по-тънки и по-корави, но с много хубав цвят, обличате ги и се простудявате. Питам тънките ли дрехи, които не задържат топлината, са по-хубави или меките дрехи, които не са с хубав цвят? Не съм против цвета и ако меките дрехи имат този хубав цвят, те са за предпочитане. С други думи, добре е, ако съберете мекотата и цвета заедно, но понякога мекота на дрехата е за предпочитане пред цвета. Сега, в Природата цветът има друго отношение. Цветът на лицето, например, показва дали човек е здрав или не. В Природата всяко нещо е на мястото си. Има една много естествена краска, която показва телесното здраве. Има един цвят, който показва, че облечената дреха е здрава, а има цвят, който нищо не струва. Ако отидеш при Природата да залагаш дреха, която има хубав цвят, тя е готова хиляди да даде, а ако залагаш дреха, която няма здрав цвят, тя пет пари не дава. Когато отидеш при Природата хубаво облечен, тя ще ти обърне внимание, ще те посрещне и веднага ще те кредитира. А когато те види малко окъсан, не те кредитира веднага и казва: „Туй, което искаш от мен, не мога да ти го дам, ще почакаш малко“. Понеже Природата ти е давала, давала, а ти не си бил изправен човек, тя казва: „Ще почакаш малко“. Сега, остава въпросът вие виновни ли сте. Не сте виновни, но не сте и праведни. Не сте сиромаси, но не сте и богати. Под „праведен“ разбирам богат човек, който с труд е спечелил богатството си. Казвам: не си грешен, но си сиромах. Грешния уподобявам на сиромах, а богатия – на праведен човек. Праведният е здрав човек. Грешният винаги има болести и това са полиците от миналото, които той изплаща. Заболяването показва, че някога си бил грешник и въз основа на греха идват болестите ти. Не е лошо, че идват, защото по този начин ще признаеш дълговете си и ще ги изплатиш. Сега, не мислете, че болестите са нещо неизлечимо. Те са нарушение на здравето и следователно, щом се премахне то, премахва се една малка дисхармония. Тази дисхармония съществува в храносмилателната система, в дихателната система, в нервната система и от тия три системи тя трябва да се премахне. В дихателната система усещаш, че не можеш да дишаш добре, а в храносмилателната система усещаш, че стомахът не работи както трябва. Когато стомахът не работи както трябва, и мозъкът не може да работи както трябва и тогава човек не може да бъде здрав. Сега, вие се плашите, казвате: „Аз не съм здрав, разболял съм се“ и така придавате на болестта един особен характер: „Нелечима е моята болест, тя ще ме завлече!“ Ако стоиш в пороя, ще те завлече; ако седиш встрани на брега, няма да те завлече. Излез навън! И така, не се самозабравяйте, не се лъжете. Много пъти хората ще ви казват неща, които не са верни. Отишли при един европейски цар и му казвали: „Като теб друг цар няма – и на Природата да заповядаш нещо, тя ще го направи“. Царят се вслушал и един ден заповядал на придворните си да го занесат на брега на Атлантическия океан, когато имало прилив. Седнал той на брега, а придворните му казват: „Ваше величество, приливът иде, трябва да си вървим“. – „Как така иде, аз му заповядвам да се върне!“ Царят заповядал веднъж, заповядал втори път, но приливът все повече приближавал. Рекли придворните: „Ваше величество, приливът не слуша“... Та казвам: не се борете с приливите. Аз може да ви уверявам, че приливите ви слушат. Слуша той, но когато дойде до своя краен предел и вече виждам, че започва да се оттегля. Ако съм учен човек и направя наблюдения кога водата приижда, кога започва да се оттегля, кога отливът стига до крайния си предел, аз мога да „заповядам“ да стане прилив и мога да „заповядам“ да стане отлив. Гледам, съобразявам се и когато предстои да стане прилив, аз казвам да стане прилив, а когато предстои да стане отлив, казвам да стане отлив. И на това хората казват, че съм силен човек. Силен съм, понеже зная. Ако объркам закономерностите, ще видят, че колкото и да казвам на водата да се оттегли, тя не се оттегля и колкото да й казвам да дойде, тя не идва. Сега, трябва да разбираме законите, с които Природата функционира. И щом правим всичко според тях, мисълта ни ще бъде вярна. Трябва да бъдем в съгласие с нейните закони, защото по-умни от нея не можем да бъдем. Природата е правила хиляди, милиони опити и вече има нещо изработено. Ние сме деца и едва сега започваме да учим. И трябва нейните методи да употребим. Сега, няма да питам разбрахте ли ме, но ще ви кажа да приложете това. Не искам да го разбирате, приложете го сега. Например, имаш една отрицателна мисъл; какво трябва да правиш с нея? Представете си, че имате мисъл във вид на змия, а не обичате змиите; какво трябва да направите? – Не стопляйте змиите преждевременно. Природата знае, че змията е крайно егоистична и има друга философия, поради което я е направила студенокръвна – щом стане студено навън, тя се вдървява. Остави я така, не й давай топлина. Дадеш ли й топлина, ти ще бъдеш първата й жертва – щом събудиш кръвта й, теб ще ухапе. Не, нека седи замръзнала, а един ден, когато я опитомиш, ще я вземеш със себе си, ще тръгнете през гората и тя ще бъде един добър стражар. В Индия има факири, които с кобри респектират опасни тигри. Щом видят кобрата, тигрите бягат, защото знаят, че ако ги клъвне, заминават. Та казвам сега: силните мисли, които имат характера на кобра, ще ги държите в джоба си за други по-големи опасности. Сега, как можете да опитомите кобрите? Ще ви приведа един пример, за да си изясните. Да кажем, че имате вряла вода с температура сто градуса; тя е една кобра и ако капнете върху тялото си петдесет-шестдесет-сто капки от нея, веднага ще ви изгори. Какво трябва да направите? На тази кобра ще турите студена вода, докато я направите с температура, която обичате. Сега, с врялата вода лесно можем да се справим и да я изстудим, но как ще опитомим кобрата не знаете. Какъв превод ще направите на този пример? – Трябва да намерите в кобрата една черта, която да обикнете. Змията е много тщеславна и ако я обикнете, тя става много разположена. Змиите са много умни и когато срещнете една змия, може да опитате. Веднъж аз срещнах една змия – спряла се насред пътя с изваден език и казва: „Както виждаш, не мисля лошо, само понякога ухапвам хората, когато ме настъпят. Аз ли да мина по-напред или ти?“ Дадох й път: „Минете, нямам никакви лоши намерения“. Тя ме погледна и тръгна... Когато не разбираме езика на змията, не виждаме хубавото в нея. Даже най-лошата кобра няма лоши намерения. Гладът прави животните лоши и жестоки. Когато една змия е гладувала един-два месеца, тогава тя става лоша – в нея се събужда този глад и тя иска да го насити. Та казвам: ако дадете на кобрата храна или намерите в нея доброто, вие ще се освободите от едно зло. Сега, да допуснем, че ви дойде една лоша мисъл: представете си, че срещнете човек, когото мразите – не знаете причината, но имате крайно отвращение към него. Какво трябва да направите, за да си въздействате? Когато видиш този човек, кажи си: „Един ден той може да стане цар, а аз да имам нужда от него“. Когато го направиш цар, отвращението ти към него почти наполовина ще се смекчи. Изведнъж не можеш да го обикнеш, но поне наполовина можеш да смекчиш своето отвращение – това е пак една придобивка. Кажи си, че Господ може да направи този човек цар и от неговия подпис да зависи твоята свобода. И така, дойде ли ви една лоша мисъл, как трябва да я смекчите? – Кажете в себе си: „Тази лошата мисъл за добро е изпратена, има нещо хубаво в нея“. Така най-малко наполовина ще смекчите вашето лошо разположение. А когато ви се случи нещо, което никак не обичате, кажете: „За добро е“. За умния, за добрия човек и доброто, и лошото за добро му действат. А за глупавия и доброто, и лошото все за зло му действат. Сега, каква е основната мисъл, която остана във вас да я приложите? Можете ли да изпеете песента „Мога да кажа“? Не е лесна работата на певците, понеже имате три гърла – горно, средно и долно гърло – и не знаете през кое да пеете. Долното гърло са басите, средното са тенорите, а горното – сопраните. (Изпяхме няколко пъти с Учителя: „Мога да кажа, че Слънцето утре ще изгрей и на Земята лицето ще огрей. Топлина то ще внесе за всичко, що расте.“). Дотук песента е разрешена, а сега остава: „Всичко разумно ще стане и на работа ще се хване“. Дойдохме до задънена улица – или трябва да го изпеем, или трябва да го изменим. Но ще го оставим за другия клас. Това, което днес научихте, няма да го забравите. Това е по-добро разрешение. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът. 16-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас 19 март 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев Книги: Основите на здравето Разумните същества (Младежки окултен клас. XVI година (1936–1937). София, 2002) 17 беседи от 25 септември 1936 г. до 26 март 1937 г. Начало: 05:00
  15. Аудио - чете Николина Банева От книгата "Разумните същества", Младежки окултен клас - година шестнадесета, т. I (1936-37), Издателство: "Бяло Братство", София, 2003 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето 12 март 1937 г. МУСКУЛНО И НЕРВНО НАПРЕЖЕНИЕ Добрата молитва Чете се разработка на миналата лекция. Сега, не е необходимо всички да бъдете готвачи, но все пак човек трябва да знае да готви. Кое е необходимо при яденето? – Да знае човек как да яде. Сега, когато се разглежда определен сложен въпрос, трябва да има една връзка – например, при зададена тема. За следващия път развийте темата: „На какво почива здравето“ или „Основите на здравето“. Някои смятат, че основите на здравето са във външната обстановка, в парите, в условията. Има много работи, свързани със здравето, но това са все условия. Колцина от вас ще развият предмета тъй, както трябва?... Често учениците от даден клас се намират в противоречие. Представете си, че всеки от двадесетте ученици, които следват както вас един висш курс, има по един цирей в хълбока си. Питам ще могат ли тия ученици да слушат професора и ще могат ли да разбират въпроса, по който той говори? Не, циреят ще попречи – половината не ще могат да слушат, съзнанието им ще бъде ангажирано от болката. Следователно, не може един предмет, който не разбирате, да ви интересува. Сега, аз мога да ви говоря върху даден предмет, мога, например, да ви говоря върху музика. Всички музиканти няма да станете, но музиката има едно приспособление. Всеки един трябва да знае този предмет. Може да не е певец и не е необходимо да е роден певец, но той е роден да бъде певец на себе си. Ако ли не, той трябва да плати някому да му пее. Значи, или сам трябва да пее, или друг да му пее. Във втория случай той трябва да прави по 400-500 лева годишен разход, само за да му пеят. Колко трябва да платите на един певец? За да дойде един виден певец или виден пианист в София, колко му плащат? – Най-малко от двадесет до тридесет хиляди лева. Големите музиканти или певци изискват много и имат право в това. Вие ще кажете, че е скъпо. Че онова, което те харчат в България, струва няколко милиона. Той ще получи сто хиляди български лева и като ги преведете във валута, колко ще спечели при положение, че един български лев струва десет стотинки? – Десет хиляди лева. Сега, това са странични въпроси. Вас не ви интересува, че някой певец е дошъл от странство, че пял и му дали десет хиляди лева. Но представете си, че аз ви заинтересувам с музиката – казвам на всинца ви, например, че има един толкова гениален певец, че който го чуе, веднага умът му се събужда и самият той става гениален. Тогава всички ще искате да го чуете. Понеже желаете да бъдете даровити, оттук-оттам все ще намерите пари за концерта. А сега казвате: „Не искам да харча парите си, едва имам да преживея, какво ще ходя да си харча парите“. Тогава на какво се дължи гениалността на един човек? Вие сте учени хора, някои от вас са свършили университет. Кажете ми на какво се дължи мускулното и нервното напрежение? По какво се отличава мускулното напрежение от нервното? Това е научен въпрос, задайте го на вашите професори за разяснение. По него може да се говори много, но трябва да се постави на опит. На какво се дължи мускулното напрежение? Мускулното напрежение е прекъснато, статично, в него енергията се проявява като в една граната, която пада и се пръсва. А пък нервното напрежение започва много тихо като светлината и постепенно се усилва, усилва, докато дойде до центъра. Нервното напрежение се отличава с постепенно усилване, а мускулното изведнъж се проявява. Затова, ако не знаеш как да упражняваш мускулите, можеш да ги осакатиш някой от тях. Например, някой път искате да изучавате даден мускул и го свивате, напрягате. Цялата слабост на ученика седи в това, че напряга мускулите, вместо да напрегне мозъка. Закон е: всякога трябва да заповядваш от нервната система. Започни от малкото, не можеш да започнеш наведнаж с мускулите. Вие искате изведнъж да станете даровити. Това е мускулно напрежение. Или искате изведнъж да нарисувате една картина. Не, ще започнеш рисуването тихо и спокойно. Друг път се захващате с един предмет и искате изведнъж да го проучите. Да допуснем, че имате слаба памет и искате да я развиете. Как ще направите това? Има разни школи за развиване на паметта. Учил ли е някой от вас по тия системи? Доста пари се плащат, за да се научи една от тях. Но, все пак, най-добрият, най-естественият метод, по който можеш да научиш нещо, е този предмет да те интересува, да привлече вниманието ти и да можеш да го обичаш. Затова казвам: не можеш да се интересуваш от предмет, който влияе на твоите мускули, а не събужда твоите нерви. Хора, които имат слаба памет, имат слабо нервно напрежение, т. е. мускулите им са напрегнати, а нервите им не са. У хора, които помнят или мислят, и двете системи са в напрегнато състояние. Сега, как ще си обясните мускулното и нервното напрежение? Това е един въпрос, който трябва да проучвате. Как ще събудите мускулното и как нервното напрежение? Да допуснем, че вземате един камък и искате да го хвърлите; в какво направление ще го хвърлите? Най-първо вие имате една мисъл, т. е. преди да хвърлите камъка създавате едно напрежение, после го хвърляте и забравяте. Често по пътя се случва така, че някоя идея или някое чувство в нас минават като посторонни камъни, които сме хвърлили. Някой път вземеш някой камък и го хвърлиш, без да остави дълбоко впечатление в мозъка. Така ония мисли и чувства, които събуждат един душевен подтик, са посторонни. Под думата „подтик“ и „подтикване“ трябва да подразбирате прекъсване на движението. С думата „подтик“ някой път означаваме и някои слаби импулси, които протичат без усилване. Не, трябва да има непреривност, т. е. подтикът трябва да бъде непреривен. Например светлината в Природата е непреривна – Слънцето не изгрява изведнъж. Кои са съображенията на Природата Слънцето да не изгрява изведнъж? Защо Природата е направила Земята валчеста, а не я е направила плоска? Ако беше я направила плоска като тава или квадратна, хората по-лесно щяха да ходят. Защо Природата не е направила слънчевия изгрев изведнъж, а имаме едно постепенно зазоряване? – Целта е, когато Природата и Разумните Същества събуждат хората, да няма стресване. Защото, ако човек се стресне при събуждане, може да полудее. Затова ти ще го докоснеш полекичка, за да го събудиш. Светлината иска да събуди в нас напрежение на нервната система и затова идва постепенно. Ако дойде изведнъж, напрежението ще бъде мускулно. Ние всякога се пазим от светлината, която иде изведнъж. Когото светват изведнъж, вашите лампи будят повече мускулната енергия и вместо да ви помагат, ви вредят. Затова ви препоръчвам, когато ще включвате електричеството, да си затваряте очите, за да може светлината да влезе през клепачите. Иначе очите се повреждат и вместо да се събудят нервите, събуждат се мускулите. Също и начинът, по който са турени тия лампи, не е хармоничен. Светлината трябва да идва отнякъде и да се разпръсва така, че да не я виждате. Колко е умна Природата, в нея Слънцето постепенно привлича вниманието ни. А ние, когато правим нещо, искаме изведнъж да стане. Ние сме тщеславни, правим го да блесне като граната. Човешкият огън светва изведнъж, а онова, което Природата запалва, е огън, който дълго гори. Например, когато се приближавате към една слънчева система, светлината постепенно се усилва, усилва и така вие се приспособявате. И така, законът е, че разумните неща изискват непреривно изучаване. Трябва да концентрирате ума си върху онзи въпрос или предмет, който трябва да проучвате. Например, мнозина от вас искат да бъдат добри певци. Ти не можеш да бъдеш добър певец, ако не знаеш математика и не разбираш геометрия. Те вървят заедно, защото музиката има разширение на вълните, а тоновете имат отношение. А пък самата музика е определяне. За да бъдеш музикант, трябва да определиш отношението между два тона, да определиш интензивността на всички преплитания, които стават. Затова музикалният и математичният център у човека са съседни. Проучете ги. Сега, ти искаш да бъдеш добър човек. Какво ти е необходимо, за да бъдеш такъв, как мислите вие? – Да имаме добро сърце. Ако имаш добро сърце, ще върви, но ако сърцето не е добро и не бие равномерно? Някой път пулсът е седемдесет и два удара в минута, някой път достига до 120. Защо казват, че пулс със сто и двадесет удара е болезнено състояние? Защо седемдесет и два удара са нормални, а по-горе и по-долу е анормално? Човешкият организъм е свикнал на седемдесет и два удара. Сърцето у животните пулсира различно. В Природата пулсът може да се усилва. Първоначално сърцето е пулсирало по-бавно, сега се е усилило, а в бъдеще предполагам, че ще се ускори, но ще бие непреривно, а не с прекъсване както сега. Това прекъснато биене не е ритмично, мяза на машина и означава, че сърцето се бори с някаква мъчнотия в нашия организъм. Как си представяте, че сърцето със своята сила движи кръвта? Коя е силата, която я движи? – Това свиване се дължи на космическото електричество, което минава през сърцето. Ако останеше сърцето само да движи кръвта, едва ли би изкарало една-две години. Електричеството е това, което движи кръвта. Затова хората умират моментално, когато то прекъсне. Сега, ние се отвлякохме. Главният предмет, върху който трябваше да се спрем, беше нервно и мускулно напрежение. Всички от вас, които събуждат нервите по начина, както събуждат мускулите, стават нервни. Наместо да събуждате нервите си плавно и да усилвате постепенно тяхното напрежение, вие ги събуждате както мускулите изведнъж. Не, нервното напрежение става много плавно – то трябва да се усилва постепенно, както идва светлината. Няма да влагаш никакво безпокойство, ще имаш само едно непреривно желание. Ако не разбираш някой предмет, няма да се безпокоиш, защото неразбирането зависи от една външна обстановка на нещата, т. е. може предметът да не е ясен, защото ти не си застанал на такъв фокус, откъдето можеш да видиш. Преди десет-дванадесет години взехме един микроскоп на втора ръка от един професор. Аз не бях се занимавал с него и една вечер го вземам, турям го, движа го насам-натам, не мога да го фокусирам. Казваха, че в микроскопа имало погрешка. Не, няма никаква погрешка, а на фабриката, която го е направила, толкоз й е стигнал умът – виждам, че така, както технически са направени, лещите нямат нужната яснота. Следователно този, който е правил тези лещи, толкоз е разбирал, дотам е дошъл. После му намерих цаката и сега манипулирам с него, лесна била работата. Тогава казвах: „Трябва всичко да се изхвърли, нищо не струва, и хиляда лева не струва, язък за парите!“ Но щом му разбрах цаката, намирам, че от хиляда лева струва още девет хиляди, т. е. десет хиляди лева. Не бях се занимавал с технически работи. Друг път ми се случи нещо подобно с един молив – какъв дявол влязъл, въртя го, въртя го, не му излиза писецът. Търся какви са причините, извадих всички моливи отвътре и намерих погрешката... Та сега казвам: всички правите такива погрешки. Например, чувствате, че не можете да мислите, че не разбирате, че не можете да пеете, че не можете да помните, и се нервирате. Аз ще ви кажа защо се нервирате, много проста работа е. Представете си, че имате една бъчва, направена майсторски с обръчи, но сте я оставили доста време без вода, дъските са се разсъхнали, обръчите са отслабнали и щом турите вода, тя изтича навън. Казвате: „Не струва тази бъчва, някаква погрешка има в нея!“ После вземате, веднъж-дваж набивате обръчите и виждате, че кацата задържа вода. Следователно, щом сте нервни, във вас става изтичане на нервна енергия. На всички нервни хора обръчите са разхлабени и става изтичане. Човек всякога е нервен, когато не намира предмета там, дето го е турил. Потърсиш я – нервната енергия я няма, направиш някаква работа – тя изтекла. Искаш да мислиш – нямаш енергия, искаш да пееш – нямаш енергия, искаш да помниш – нямаш енергия и започваш да се нервираш. Но нервирането е беднотия. Казвам сега: стегни обръчите! Как се стягат обръчите? Например, ти седиш и казваш: „Пари нямам“. Работата с пари не се урежда. Има хора с милиони и пак са нервни. Някой казва: „Да имам знание“. Има хора със знание и пак са нервни. – „Да бъдем красиви“. Има красиви хора и пак са нервни. – „Да сме набожни“. Има набожни хора и пак са нервни. Следователно, имаш табела „набожен човек“, но енергията пак изтича. Някой път говориш за Любов, но не може да постъпиш по любов, защото енергията е изтекла. Искаш да направиш добро, но не можеш. Човекът ти казва: „Моля, бъдете тъй добър, услужете ми!“ – „Я се махни, какво сте дошли да ме безпокоите!“ – и му туриш епитет на някое зоологическо същество. Друг път говориш много тихо и спокойно, казваш: „Аз не излизам от стаята“. Но ако в стаята ти влезе почтената госпожица боа или госпожа боа, или господин боа, тогава какво ще правиш? Ти веднага ще напуснеш стаята и ще им отстъпиш мястото си. Идването и на тримата ще произведе едни и същи резултати – ти веднага ще ги приемеш и ще изскочиш навън. Защото туй, което човек не може да направи, змията го прави. Когато змията влезе, ще те накара навън да излезеш. Ти имаш едно заблуждение, че от къщи не излизаш – създал си една глупава идея, че навън не можеш да живееш, че навън нищо не можеш да научиш. Но и вкъщи под този таван нищо няма да научиш. Ако по цял ден седиш в къщи, на какво ще замязаш? – Ще си докараш нещастие. Сега, ще ме извините, но когато съгради къща, човек оглупява вече. Ако постоянно седиш вкъщи, ще гледаш ъглите и нищо ново няма да научиш. Казва някой: „Много хубава къща!“ Тя е много хубава поради това, че ти служи за почивка. А онова, което ще научиш от външния свят, то е предметно учение. Та сега правя една аналогия: когато създаваш един собствен идеал, той мяза на построена къща и ти си оглупял вече. Казва някой: „Аз съм създал идеал да имам десет милиона лева“. Хубаво, какво ще направиш с десет милиона? Американският милиардер Рокфелер, който има деветдесет милиарда, казва, че лекарите го хранели с овес като кон. Не че това е лоша храна – отличен вегетарианец е Рокфелер, с овес се храни... Сега, да се повърнем към сериозната работа: не си създавайте идеал, заместващ идеала, който Природата ви е направила, който Бог е направил за теб. Ти не можеш да заместиш идеала на Доброто с никакъв друг идеал. Ти с нищо не можеш да заместиш идеала си да бъдеш некористолюбив човек и всякога да говориш истината в себе си. Нали сега вие се питате дали има икономия в Истината. Щом започнеш да икономисваш Истината, фалитът ще дойде. Не можеш да икономисваш Истината – това е закон. Щом не икономисваме Истината, всичко върви; щом започнем да я икономисваме, всичко във физическия свят тръгва назад. И обратно – ако работите вървят безразборно, ще забатачиш; ако ги икономисваш, ще тръгнат. В света на Истината е точно обратното, защото той е един идеален свят, където има енергия, няма прекъсване и всичко се усилва непреривно. Когато на физическия свят свършиш една работа, тя престава – например, щом забогатееш, енергията в теб спира. Същото става и с идеала ви да израстете – щом дойдете до 33 или 45 години, вие започвате да мислите, че сте остарели. А щом станете на 60-70 години, казвате: „Остаряхме, няма идеал!“ Това, което на младини ви е импулсирало, сега има обратно действие и казвате: „Изгубих всичко, види се, ще се връщам оттам, отдето съм дошъл. Хайде на Орландовци“. Той мисли, че е дошъл от оня свят, а казва, че ще го занесат на Орландовци. Че тогава ти нищо не си свършил. Сега да се повърнем към темата. Не е необходимо да се отвличаме така и да ви разправям всички тия работи. Всички оратори, с цел да направят даден предмет много ясен, турят едно, второ, трето, четвърто обяснение... И така, не трябва да постъпваш с нервната система тъй, както с мускулната. Два различни закона регулират нервната и мускулната енергия. Най-първо ще усилиш мускулите си. А те са в зависимост от нервната система. Следователно, ще развивате постепенно вашата нервна енергия. Никога не правете несъзнателни движения. Ти искаш с мускулни движения да събудиш ума си. Първо събуди човека и погледни какво има да даде. Забелязвал съм, че когато някое куче иска да ме залае, то първоначално седи и ме наблюдава. Аз приближавам до едно място и се спирам – ако направя още едно движение, веднага ще се хвърли отгоре ми. Спирам погледа си, не го гледам, понавеждам се, бръквам в джоба си, а то разсъждава как ще се проявя. Хвърлям му малко геврече, то погледне, помирише, вижда, че има нещо, пита: „За мен ли е?“ – „Да, за теб.“ После пак поглеждам, изваждам друго парче геврек и тогава минавам, а кучето ми казва: „На добър час, свободен си!“ Сега, аз мога да взема един камък и да го ударя, но то ще се нахвърли отгоре ми. Не, аз го поглеждам и го питам: „Какво искаш?“ – „Дължиш ми“. Нали когато дължите пари някому, не минавате по пътя, където живее вашият кредитор? Преди да сте взели пари, търсите банкера, интересувате се от неговата фирма, но щом ги вземете, не минавате покрай него. Защо по-напред минавахте, а сега не? Колко трудно е понякога да си дадем отчет за известни подбуди. Да кажем, че минаваш покрай един човек, на който преди четири-пет деня си обещал, че ще му платиш, но сега казваш: „Обещавам, че ще ти платя, но бъдете тъй добър да поотложите малко“. По същия начин и ние сега отлагаме плащането. И Природата постъпва по същия начин. Ние вземаме нещо от нея, но не се явяваме, искаме да избегнем плащането. А тя си е направила работата тъй, че където и да ходиш, ти ще се върнеш и ще минеш по същия начин. Казват, че кармата е дълг със сложна лихва. Мисля, че е малко преувеличено. Индуските философи зле са представили Природата. Тя не е толкова строга, че да ти одере кожата. Туй, което аз зная, е, че тя никакви лихви не взема. Кредитира те веднъж, дваж, сто, двеста, триста пъти. Даже и деветстотин деветдесет и девет пъти да си ходил, тя пак ти дава. Ти офейкваш, всичко пропиляваш и пък идваш да се изясняваш, а тя нищо не иска. Ти си я лъгал, че ще платиш, нищо не си плащал, а тя само майката на кредита търси, никаква лихва не иска, готова е да направи отстъпки. Ако четете Фламарион, ще видите, че двадесет и пет стотинки, вложени със сложна лихва по времето на Христа, произвеждат за две хиляди години дълг, който не може да се плати, дори и цялата Земя да беше от злато. Добре, ами ако сме взели от Природата хиляда лева със сложна лихва? За да изплатиш този дълг за две хиляди години, ще ти трябва не само една земя от злато, но повече от девет-десет хиляди земи. Откъде ще вземете и в коя банка ще турите толкова пари? Аз харесвам туй число от двадесет и пет стотинки под сложна лихва и затова казвам: не е хубаво човек да взема пари под лихва. Вземеш ли пари, плати си ги. Не вземайте пари с лихва, не ги оставайте неизплатени дълго време. Казвате, че ще ги платите. След две хиляди години с нищо не можеш да ги платиш – и цялата Земя да е от злато, пак не можеш да платиш своя дълг. Сега, понеже имате едно голямо богатство, което е вашият мозък, пазете неговата хигиена. Когато ставате сутрин, как трябва да събуждате мозъка си? Кажете ми как се събуждате вие? Ще ви дам едно малко упражнение: щом се събудиш в 3-4 ч., попитай се да станеш или не. Щом единият ум ти казва да станеш, стани! Другият ум пък казва и се аргументира: „Не ставай, още е рано, Слънцето не е изгряло, не си се наспал, поспи си още малко“. Питам кого трябва да слушаш – онзи, който се аргументира, или онзи, който не се аргументира? Онзи, който не се аргументира, винаги има едно разположение в Природата. Сега, ще ви приведа един пример: от една богата кантора в Америка дават обявление, че търсят касиер. Идват разни лица с висше образование или с препоръки, отиват при директора и той на всички казва: „Ще ви имам предвид“. Така всички оставят молбите си и си отиват. Най-после влиза един млад момък, вижда една хартийка на пода, вдига я, туря я на мястото й и после казва: „Господине, едно обявление има, че се нуждаете от касиер. Аз нямам никакви препоръчителни писма, но може да ме опитате“. Директорът рекъл: „Не, с навеждането си да вземете хартийката вие носите най-добрата препоръка“. Тъй постъпва и Природата, ако идете при нея с някои препоръки. Даже да ви препоръча Свети Никола или друг някой светия в оня свят, тя казва: „Ще ви имаме предвид“... Та сега, въпросът е за ставането. Всеки трябва да се събужда. Когато сте били малки деца, вашата майка ви е събуждала. Тя идва, повдига юргана, подръпва го, а щом си замине, вие пак се завивате. Не, когато ставате, ще имате до себе си едно шише с вода. И когато оня ум започне да се аргументира, вие ще налеете малко вода на лицето си. Ако продължава да се аргументира, още малко вода ще налеете. Щом се пръснеш три пъти с вода, работата става вече. Сега, можете да употребите този метод и в други случаи. Например, понякога искате да свършите дадена работа, но идва пак оня и се аргументира, че не му е времето. Вземете пак вода, напръскайте се и той ще престане. Когато се колебаеш за някоя работа, пръсни се три пъти с вода, виж какво ще бъде твоето настроение и започни работа. Имаш ли някаква работа да вършиш, свърши я по който и да е начин! Когато дойдат да видят доброто, ще видят и твоето добро желание да свършиш тази работа. Може да не я свършиш както трябва, но все пак ще спечелиш нещо. Ако не започнеш работата, много по-голяма погрешка ще направиш и ще си създадеш неприятности. Сега, мнозина от вас се оплакват, наричат нашия век „нервен век“. Аз бих желал той да е век на нервите. Не е лошо човек да бъде нервен. Нервната енергия тече постоянно. Тя не трябва да изтича, а да приижда постоянно, за да се напълнят нервите ви и да бъдат винаги с такъв голям складиран запас, че всякога да сте готови за работа. Някой път вие нямате енергия, защото е изтекла и тогава трябва да стягате обръчите си. Как можете психически да стегнете обръчите си? Да допуснем, че не разбирате някой предмет. Например, учениците от класовете казват: „Онзи ден Учителя говори по един предмет, но този въпрос не можах да го разбера“. Или казвате, че нещо по геометрия не ви е ясно. Но учителят сяда, започва да говори, говори и ви идва едно вътрешно прояснение. Следователно, преди всичко трябва да бъдеш спокоен – никога не се стеснявай, нищо не казвай. А вие предварително си туряте една идея и казвате: „От мен нищо няма да стане!“ Вярно, това е статично положение и ако не учиш, от теб действително нищо няма да стане, тъй както, ако не ядеш, нищо не можеш да бъдеш. Ако не учиш, учен човек не можеш да станеш; ако не пееш, певец не можеш да станеш; ако не говориш, оратор не можеш да станеш. Ако сам не учиш, а караш други да говорят, ти не можеш да се научиш. В България дойдоха американци и не можаха да се научат български, защото искаха първо да научат правилно езика, че тогава да почнат да говорят. Нито един не можа да се научи, защото не се упражняваха. Та казвам: макар отначало криво-ляво, трябва да говорим, за да се научим. Рекох на американците: „Влизам ви в положението, вашият език е по-обработен, по-културен, не мяза на български. Българският е дивашки, но не толкова, колкото китайският – по-културен е от него“. Китайците и англичаните имат едносрични думи, защото ценят времето. Защо китайците са създали едносрични думи? – Те са пестеливи на време и тази им пестеливост показва, че не мислят. Китаецът е доста наблюдателен, но когато трябва да мисли философски, там го няма. Сега, мозъкът ви всякога трябва да бъде пълен с енергия. Трябва постепенно да изпращате енергия и така ще имате желание за работа. Мислете понякога за вашата глава, попипайте я! Но не наклонявайте главата си настрана, защото тогава искате да привлечете електричество от известни елементи отвън. Добре е да туриш пръста си върху определено място на главата си и да се концентрираш. Да кажем, че искате да събудите в себе си центъра на математиката; какво трябва да направите? Трябва да мислиш и да привличаш повече кръв в тая част, където е центъра на математиката. Често някой туря ръката на челото си, когато иска да си припомни нещо – това е един външен стимул. Но ако човек иска да мисли и да върви по пътя на последователно мислене, всички трябва да знаете как да прекарате кръвта във вашия мозък. С коя мисъл трябва да започнете? Сега, вие веднага се плашите и казвате: „Баща ми, дядо ми, майка ми нямат нищо, външните условия са лоши“. Така събуждате в себе си тия чувства, които не трябва – събуждате страха си. И понеже едва сте излезли от Египет, всинца сте толкова страхливи. Съвременното човечество е толкова страхливо, че сега, за да ги направят смели и решителни, дават им страдания. Сега сте в пустинята. Защо Мойсей трябваше да води еврейския народ четиридесет години през пустинята? – За да ги освободи от страха. Трябваше четиридесет години да се скитат из пустинята, да измрат всички страхливи роби, излезли из Египет, и да остане новото поколение. Трябва да изчезне страхът във вас – всички страхливи мисли, страхливи чувства трябва да изчезнат и да остане новото поколение на Добродетелта. Всички ние трябва да бъдем смели! А сега всинца се плашите как ще преживеете и казвате: „Как ще бъда на оня свят, ако ме турят в ада!“ Оставете тия попски изобретения. Сега сме в ада, а там няма ад. Ние сами сме създали своя ад вътре в себе си. Говоря за страха, понеже човек, щом намери своите дефекти, започва да се страхува. За противовес на страха турете разсъждението, турете вярата, надеждата, милосърдието, разумността. Казвате: „Ами ако съм съгрешил?“ Това е страх. Ако си съгрешил, не се страхувай – ще изправиш погрешката си. Не се безпокой, а напиши едно писмо, в което да се извиниш: „Допуснал съм една погрешка“. Сега пък ще кажете: „Какво ще си помисли той за мен?“ – Напиши второ писмо и кажи: „Написах едно писмо, допуснал съм една погрешка, ще ме извините“. Ще се извиниш, за да бъдеш последователен в себе си. При живота, който имаме в Природата, навсякъде можем да направим погрешки. Например, може да направиш погрешка в говоренето, когато някъде повишиш глас и кажеш нещо. Ако повишиш гласа си повече, ти ще пострадаш, защото при силно и рязко говорене се демагнитизираш и губиш енергия. Никога не говори рязко, а кажи: „Ще ме извините сега, не съм разположен, не мога да го направя“. Не казвай грубо: „Няма да го направя!“ или „Иде ми да го набия!“ Какво означава изразът „да го набия“? – На-бит. Значи битът, битието на хората. След частичката „на“ тури една запетая и започни да разсъждаваш върху бита на този човек. „На, бит“ значи „животът му е такъв“. Някой казал нещо по твой адрес – криво те е разбрал. Прати му някой подарък, защо ще ходиш да го биеш. След като го набиеш, ще изхарчиш излишна енергия, която струва няколко милиона. Той има, например, да ти дава сто лева; струва ли си да харчиш енергия за един милион заради сто лева? Предпочети да му дадеш сто-двеста лева, отколкото да похарчиш своята енергия напразно. Тя струва милион и не се придобива лесно. Ние харчим енергията си безразборно във всяко отношение. Сега ще кажете: „Аз съм много нервен!“ Да, става изтичане на нервна енергия. Спестявайте тази енергия. За следващия път искам някои от вас да ми разяснят какво са разбрали – каква е разликата между мускулната и нервната енергия. Помислете и си изведете някои методи. Няма да бъде лошо, ако забогатеете с още два-три метода, понеже всинца сте обеднели. Съжалявам ви и искам да ви направя малко по-богати фирми, които да кредитират. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът. 15-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас 12 март 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев Книги: Мускулно и нервно напрежение Разумните същества (Младежки окултен клас. XVI година (1936–1937). София, 2002) 17 беседи от 25 септември 1936 г. до 26 март 1937 г. Начало: 05:00
  16. alexamsterdam

    1937_03_05 Двете течения

    Аудио - чете Николина Банева От книгата "Разумните същества", Младежки окултен клас - година шестнадесета, т. I (1936-37), Издателство: "Бяло Братство", София, 2003 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето 5 март 1937 г. ДВЕТЕ ТЕЧЕНИЯ „Отче наш“ Чете се темата „Най-добрият метод за развиване на човешкото сърце“. Какво подразбирате под думата „метод“ и кое е същественото в него? Какво нещо е същественото? Какво разбираме под думата „сърце“? Трябва да извлечем неговото съдържание от това, което съществува . Какво е предназначението на сърцето в човешкия организъм – какви са неговите физиологични функции? От сърцето излизат две течения – артериална и венозна кръв, които отиват по цялото тяло. Следователно, за да може при сегашните условия организмът да съществува и да изпълни своето предназначение, сърцето непременно трябва да функционира правилно. Съществува едно движение и трябва да има една малка топлина, понеже без нея няма да може да има движение. Ако това движение го има, ако тази топлина я има, ако циркулира артериалната и венозната кръв, тогава организмът може да прояви своя живот. Главното е Животът и за да се прояви той, трябва да има движение. Тогава какво подразбирате под израза „най-добрият метод“? Да кажем, че в организма има само артериално течение, а няма венозно; тогава какво щеше да стане? Ако само даваш и никога не вземаш, какво ще стане? Или ако само вземаш и никога не даваш, какви ще бъдат резултатите? Трябва малко да разсъждавате. Вие казвате, че човек трябва да живее, трябва да яде. Според вас, той е дошъл сега да живее и да яде. Кое е важното – да живее, за да яде, или да яде, за да живее? Това са две понятия. Ако помислиш, че трябва да живееш, за да ядеш, или трябва да ядеш, за да живееш, това са две различни положения. Сега, вие не мислите. Не че не искате да мислите, но някои от вас са ходили на екскурзия, някакъв трън се е забил в петата ви, вие слушате една сказка, но този трън не ви дава спокойствие, кара те да мислиш за крака си. Сказчикът говори едно, а трънът казва: „Слушай тук долу!“ Сказчикът иска да работиш горе, а пък трънът иска да работиш долу. Ти мислиш с главата си, а трънът казва: „С краката си трябва да мислиш!“ Питам сега кой е прав – трънът или сказчикът? – Сказчикът. Външните условия ли са на правата страна или ние, които сме вътре? Външните условия казват: „Ти трябва да живееш хубаво“. Кой сега е важният въпрос – дали да живееш или какво трябва да правиш в Живота? Да живее ли човек или да умре? Това е антитеза, две противоположности – да живее или да умре. Някои от вас не искат да живеят, но живеят; някои от вас не искат да умрат, но ще умрат. Искаш, не искаш – живееш, искаш, не искаш – ще умреш. Допуснете сега, че не говорим за земния живот. После, други два полюса са младост и старост: искаш, не искаш – ще бъдеш млад, искаш, не искаш – ще остарееш. Сега можеш да питаш защо си млад, но не знаеш; можеш да питаш защо си стар, но пак не знаеш. Защо живееш – не знаеш, защо умираш – не знаеш. И тогава Животът наказва хората. Когато дойдат на Земята, а не знаят защо са дошли, Животът ги бие. Когато дойде смъртта, а ти не знаеш защо си умрял, и смъртта ще те бие. Животът ще те бие, защото не знаеш защо живееш, а смъртта ще те бие, когато влезеш в нея и не знаеш защо си умрял. Смъртта ще те пита: „Защо дойде при мен?“ И животът ще те пита същото. Добре, кажете ми сега как ще живеете? Вие сега сте млади, искате да живеете, но как ще проявите вашия живот? Сега ще минем на други разсъждения: допуснете, че сте един човек, който е дошъл да живеете на Земята, дадени ви са външни условия, дадена ви е една цигулка, даден ви е и един лък. Това са само сравнения, много подобни могат да се дадат. Та дадат ти една цигулка и лък, а ти казваш: „Защо ми е това дърво и този лък?“ Вземаш ги, обръщаш ги, разглеждаш ги, ама не знаеш да свириш. Да допуснем, че си гладен, искаш да ядеш. Ако само разглеждаш цигулката и не свириш, няма да ти дадат да ядеш. Какво трябва да правиш, кое в цигулката е важното? – Трябва да свириш. Ако свириш, ще ядеш; ако не свириш, няма да ядеш. Тогава какви ще бъдат резултатите от яденето? С яденето се подържа Животът, то е проводник, за да дойде Животът. Следователно, ти няма да живееш, за да ядеш, но яденето ще бъде проводник, за да дойде Животът. Животът е същественото в дадения случай. И тогава някой пита защо трябва да живее. Ти трябва да живееш, за да мислиш – нищо повече! Защо трябва да мислиш? – За да може да живееш. Сега, знаете ли туй на какво мяза? Представете си, че две колела питат: „Защо ние сме направени валчести, обли, пък другите предмети са кубични?“ Те са обли и гладки, за да се търкалят и да има по-малко съпротивление. По същия начин и вие, когато имате много мъчнотии и страдания в живота, не сте валчести, а ъглообразни. Казва някой: „Много мъчнотии имам в живота!“ – Да те направят валчест! Тури две колела, които да се въртят. Защото, когато те се въртят, ще се изменят известни разстояния или някои същества ще се качат на тях и ще дойдат до предназначената си цел. Когато колелата се въртят, ще дойде яденето; когато ядеш, ще дойде Животът; когато дойде Животът, ще започнеш да мислиш, а когато започнеш да мислиш, ще дойдеш до Живота. Затова трябва да се движат колелата. Казвам ви: всички ваши мъчнотии произтичат от това, че не сте кръгли. Щом кажем, че човек трябва да мисли, той вече е едно колело в движение. Това е нова мисъл. Вие имате и други съществени мисли и казвате, че ви трябва същественото, реалното сега. Но това, което сега имате, е отрицателно реално. Аз го познавам, че е реално. Например, ако вие се намирате зимно време навън и ви е студено, аз какво ще ви разправям някаква външна философия за това, че студът ви е противник. Вие ще ми кажете: „Не ми разправяй това, а имаш ли топли зимни дрехи и хубави обуща да ми дадеш, че да се предпазя от студа?“ Много добре, обаче тази зима колко време ще трае? На екватора зимата колко време държи? Някои от вас са били пътници, ходили сте и знаете, че зимата на екватора държи няколко часа. По-точно, вечерно време става студено, образува се скреж. Тъй щото, там зимата трае около пет-шест, най-много дванадесет часа. В умерените пояси зимата държи три месеца, а на северния полюс – девет месеца. Сега, как доказвате, че зимата на полюса е девет месеца, че в умерените пояси е три месеца, а на екватора е шест часа? Когато на екватора изгрее Слънцето, на полюса е зима. Но в дадения случай вие схващате полюсите като място, където има най-малко условия да се живее физически. Полюсът съставя най-малката възможност за органически живот, екваторът съставя най-голямата възможност, а умерените полюси са по средата. И във вашия живот имате екватор и полюси: екваторът е най-добрите условия, а вашите два полюса са най-малкото условие, при което може да се прояви Животът. Ако се намирате на полюсите, какво трябва да правите? Вие не бива да оставате там, а трябва да се придвижите към умерените пояси. Ако и туй не ви приляга, трябва да се движите към екватора. Вие можете да се движите по протежение на цялата ваша земя или, казано другояче, земята е вашето тяло и разните негови удове, с които разполагате. Следователно, мястото е условията, при които можем да се проявим. Да кажем, ти си областта на ръцете; какво ще правиш? – Ще работиш. Ако си в областта на краката, ще ходиш. Ако в областта на твоя мозък, ще мислиш. А като влезе в областта на своето сърце, какво ще прави човек? – Ще стане поет, ще излее чувствата си. Кой ще ти продава стоката?... Сега, кой е най-големият противник в света, къде е злото? Ние имаме двама неприятели, които ни спъват – единият е външен, другият е вътрешен. И двамата постоянно са около нас, ходят, интриги образуват. Те са майстори на интриги – единият ги прави отвън, другият ги прави отвътре. Човек трябва да знае как да се справи с тия двама врагове. Попитали един фелдфебел кои са вътрешните врагове на отечеството и знаете ли какво е казал?... Сега, аз бих желал да зная кой е вътрешният ваш враг, намерили ли сте го? Не сте го намерили. Често казват, че той е условията. Не, условията не са врагове, те са външният свят. Ами кажете тогава кои са вашите външни врагове? Попитали един женен мъж кой е вътрешният му враг. – „Жена ми“ – отговорил той. Попитали един ученик: „Кой е твоят неприятел?“ – „Преподавателят ми – пише ми слаби бележки, дори единица“. Попитали един слуга кой е неговият враг. Той отговорил: „Господарят ми – от него човек не може бял свят да види!“ После попитали същото и господаря, а той отговорил: „Слугата – прави бели колкото искаш!“ Господарят и слугата са врагове един другиму. Та питам сега кой е вашият неприятел. Откъде произтича днес най-голямата мъчнотия в живота? – От стомаха. Но без стомах сега живот не може да има – с него е зле, но без него е още по-зле. „Ела зло, че без теб по-зло“. Един враг е той, нищо повече. Сега, какво трябва да правим с този враг? Стомахът е един господар, който иска да му се слугува – нито оре, нито сее, нито печели, само казва: „Дай!“ Ако не му дадеш нещо, изведнъж крясва и ти какво ще правиш! Аз вземам фактите такива, както са – може да имаш каквато искаш философия, но ако един-два дена не си ял, веднага в теб се събуждат отрицателни чувства. Започваш от този да искаш, от онзи да искаш и ако не ти услужат, всички тия хора ти се виждат неприятели. Тогава стомахът казва: „Да имаше една кокошка!“ И щом не можеш да вземеш оттук-оттам, ти виждаш, че една кокошка се разхожда и казваш: „Я й откъсни врата и я оскуби!“ Кокошката се моли: „Остави ме!“, но ти казваш: „Ако не влезеш в стомаха и не станеш жертва, той ще ме бие. Трябва да те пратя при него, че аз да се освободя“. И веднага живата кокошка минава през стомаха и става един проводник. Какво да се прави, стомахът е джентълмен, обича три пъти на ден да се облича – с една дреха сутрин, на обед – с друга и вечер – с трета. После, обича да си легне, да се опъне, да си почине. Сутрин ще дойдат да го събудят полекичка, че да не се смути и тогава той пак ще се облече. Всичката мъчнотия седи, докато му дадеш неговите дрехи да се облече. Щом се облече, вече е спокоен. После пак ще се облече в други дрехи. А щом дойде време за спане, трябва да му оправиш леглото... Сега, нека да преведем тази аналогия. Какъв превод можем да направим на френски, на английски, на китайски, на немски? Вие сте специалисти по български език, какъв превод трябва да направим? Всичко това иносказателно значи да дадеш на стомаха необходимото, т. е. нито много гладен да го държите, нито да го пресищате. Трябва да му дадеш толкова храна, колкото му е потребна, за да стане проводник на Живота. Той си има една мярка. Как трябва да възпитаваш стомаха? Ако ядеш всеки час, ако дори шест пъти на ден му даваш да яде, струва ли си това? Малките деца по колко пъти ги храните на ден? Аз се интересувам от съвременното възпитание и виждам, че родителите стават по пет-шест пъти да им дават да ядат. Много е, според мен три пъти е достатъчно. Нека си плачат. Питам защо шест пъти трябва да се хранят малките деца? – За да растели. Ами ако ги храните три пъти, няма ли да растат? Ако ги храните шест пъти, повече ли ще израстат? И в яденето трябва да има съзнание. Храната е един проводник и ти трябва да ядеш най-хубавата храна, ако искаш да се храниш физически. Ако искаш да храниш сърцето си, трябва да имаш най-хубавите чувства, които също са храна. И ако искаш да храниш ума си, също трябва да имаш най-хубавата храна. Такива храни и ума няма да претоварят, и сърцето няма да претоварят, и стомаха няма да претоварят. Трябва всякога да се пазите да не претоварите много сърцето си с непотребни чувства; трябва да се пазите да не претоварите ума си с непотребни мисли и да не претоварите стомаха си с непотребна и ненужна храна. Сутрин колко храна давате на стомаха си? Ако е мляко, по една или по две чаши? Ако е печена кокошка, по един или по два крака? Ако са сарми, по една, по две, по три или по четири? Ако е чорба, колко пъти наливате в паницата? Представете си, че вие сте фирма „Иван Драганов“. След като функционира дълго време, какво трябва да направите с нея? Една фирма, която функционира нормално, трябва да уреди със своите клиенти всички взимания и давания. Добре, да речем, че един ден вашата фирма ликвидира. Разглеждали ли сте вашите книжа дали ще можете, щом ликвидирате фирмата, да изплатите всички взимания и даванията? Трябва да остане нещо за вас, понеже сте човек. Например, ако живеете временно някъде и ликвидирате фирмата, ще идете в друга държава, ще се преместите от България в Англия, от Англия – в Америка, от Америка – в Русия или Германия, където и да е. Какво ще бъде името на вашата фирма? Сега вие сте си турили за цел фирмата „Щастие“, някои са турили за име на фирмата „Богатство“, други са турили „Здраве“. Кое име на фирма е най-хубаво? Какво име има вашата фирма?... Но да се повърнем към съвременния органичен живот. В научните изследвания човек е дошъл до едно голямо противоречие. Например, с яденето е дошъл до едно голямо противоречие, понеже го е смесил с други неща. Човек не мисли само да задоволи глада си, но казва: „Апетит!“ Апетитът е крива посока на нещата. Какъв е коренът на тази дума? Той е от латински произход – апетитус значи силно желание, страст, т. е. да имаш апетит значи да имаш желание да възприемаш нещата. Ако всякога претоварваш стомаха си повече, отколкото трябва, какъв смисъл има в това? Често след задоволяването на апетита му дават и нещо отгоре да закуси, да го залъжат и накрая той се отказва да работи. Когато стомахът не функционира, какво му дават, за да подобрят храносмилането? Направят му едно турско кафе или му дават малко аперитив, или хлебна сода, или друго някое лекарство и т. н. Сега, ще кажете, че стомахът не работи, когато е беден човек, а когато е богат, ще пие едно кафенце и ще се подобри. Човек може да бъде и богат, и беден и в двата случая пак да страда от стомах. Сиромахът страда, че не си е доял, а богатият страда, че е преял. Единият страда от преяждане, другият страда от недояждане. Питам тогава какво му трябва на онзи, които страда от преяждане? – Сиромашия. А на онзи, който страда от недояждане? – Богатство му трябва. Следователно, ако си богат, за нормално състояние ще туриш да не преяждаш. На богатите ще кажеш: „Досега бях богат човек, който преяжда, но вече няма да преяждам“. А на сиромаха ще кажеш: „Аз бях сиромах, не си дояждах, но сега искам да не оставам да не си дояждам“. Сиромахът не трябва да ходи гладен, трябва да изхвърли недояждането и да яде. А богатият ще изхвърли преяждането. И той трябва да яде, но трябва да туря толкоз храна, колкото стомахът е в състояние да обработи, за да бъде полезна за тялото. Тогава законът е следният: когато апетитът и смилането на храната са правилни, тогава чувствата и мислите са нормални. Щом започнеш да мислиш малко неправилно и страдаш, чувствата и храносмилането не са както трябва. Следователно трябва да имаш една стомашна диагноза: щом стомахът не функционира правилно, и мислите не са правилни, и чувствата не са правилни. Щом храносмилането се поправи, поправят се и чувствата, и мислите. И обратно – щом се поправят мислите, поправят се чувствата и храносмилането. Сега, понеже имаме фирма „Щастие“, къде е щастието на човека? Къде да го търсим – отвън или отвътре? Ще ви дам един ребус: представете си, че това щастие е толкова деликатно, че му трябва един отличен автомобил, на който да се качи и да се разхожда. С други думи, ако не го разхождате отвън, няма да имате щастие. Но ако един ден автомобилът се развали и не може да върви сам, какво ще прави твоето щастие в вътре в него? Свърши се щастието! Или си представете, че си го разхождал твоето щастие, но краката му се парализират. Тогава то се качва на гърба ти и казва: „Носи ме сега!“ Преведете израза: „Щастието се качи на гърба ти“. Първоначално ти мислиш, че ще бъдеш щастлив, но после казваш: „Този вече ми дотегна да го нося!“ Искаш да намериш автомобил, за да го туриш, а ти да седиш само така до него и да ти е приятно, че седиш до щастието. Тогава си щастлив, че можеш да седиш рамо до рамо с него, но щом се качи на гърба ти, става много тежко, не си струва. За да бъдеш щастлив, ти трябва да разбираш себе си. Сега, човек трябва да разбира себе си. Ти имаш в себе си един господар, на когото служиш. Този господар е крайно взискателен – иска яденето му да е навреме готово, мислите и чувствата му да са на място, т. е. иска да му угодиш и по мисъл, и по чувство, и по ядене. Много взискателен е този господар – само да види, че грешиш някъде, веднага кипва. Ако не му дадеш яденето както трябва, ако не влизаш в положението му, ако навреме не му хванеш автомобил или ако хванеш такъв, който друса, той ще ти държи речи: „Толкова си глупав, такова друсане в автомобила! Знаеш, че мога да те уволня, такъв слуга не искам! Внимателен ще бъдеш, още веднъж такъв автомобил да не ми докарваш, иначе непременно ще те уволня!“ Какво трябва да се прави с лошите, но умни господари? Има един анекдот: сдружили се огънят и дървата. Огънят си правел устата отдалеч и казвал: „При мен ще бъдете добре – времето ще бъде топло. Вижте всички израсли дървета – аз ги направих да растат и плодове да дават“. Дървата мислят, че всичко ще върви добре, но огънят не казва истината такава, каквато е. На сухото дърво той казва: „Щом дойдеш при мен, като другите дървета ще станеш“. Вие вярвате ли, че когато сухото дърво дойде при огъня, ще стане като другите дървета? Щом се свързало с огъня, какво станало със сухото дърво? – Изгоряло. И какво станало, когато изгоряло?... Да се повърнем сега на основната тема. Да кажем, че вие сте недоволни в живота. Всички вие тук си имате все по едно недоволство. Нека един от вас да каже защо е недоволен. Ако не ми каже истината, работите няма да се оправят. Ще ми кажеш от какво си недоволен – къща ли нямаш, автомобил ли нямаш, дрехи ли нямаш, обуща ли нямаш или книги, или пари нямаш? Какво нямаш? Най-същественото ще ми кажеш. Ако си български шивач, какво ти трябва? – Един метър, едни ножици, напръстник и игла – това е същественото. Щом имаш това, ще ти донесат плат, ще го премериш, човекът пред теб е моделът, по който ще скроиш дрехата, ще я ушиеш и ще вземеш нещо. От научна гледна точка, на един търговец какво му трябва? – Пари и стока. На един гладен човек какво му трябва? – Ядене. Питам сега от какво си недоволен ти. Виждам, че така, както са написани буквите на твоята фирма, има едно малко недоволство... Когато българските помаци си правели джамия, трябвало да отиват в гората да секат дървета, без да произнасят нито една българска дума. Те говорели на турски, казвали, че дървото е хубаво, високо, гладко, но накрая казвали, че на върха е малко кривичко. И думата „кривичко“ я казвали на български. Но щом кажели една българска дума, от това дърво джамия не ставало. Това мяза на онзи анекдот, в който един се оплакал в съда от жена си и я осъдили на обесване. Съдията казал на мъжа: „Ще намериш най-хубавото дърво и на него ще я обесиш. Преди това ще й кажеш най-сладките думи, но ако й кажеш една само лоша дума, не можеш да приложиш закона“... Питам сега: този, който беси жена си, какви думи трябва да й каже? Ако не я обеси, тя ще продължава да го мъчи... Мъжът искал да се освободи и започнал да й говори много любезно: „Ти беше за мен един ангел; когато дойде, ти донесе всичкото щастие, по-добра жена от теб не съм срещал“. Тя го гледа, гледа, но мъжът не се стърпява и казва: „Веднъж ти плю направо на лицето ми и насетне всичко се обърна“... Та сега и вие започвате все с последната плюнка. Обяснете ми защо жената плюла на лицето му? – Била нагости, яла мъчносмилаема храна и когато му говорила, без да иска повърнала всичкото ядене в лицето му. Мъжът счел това за голяма плюнка и казва: „Като ме заплю тогава в лицето, такава плюнка никога в живота си не съм виждал!“ Съдът я осъдил, но мъжът не могъл да я обесил, понеже й казал, че го е заплюла. Съдията го запитал: „Защо не я обеси?“ – „Защото ме заплю и не е заплатила последната плюнка. Исках първо да плати и тогава да я обеся“. Кажете ми сега какво е решил съдията? Делото още стои заведено. Жената заплюла мъжа и не платила. Каква глоба ще й наложи съдията за плюнката? Съдията иска да се повикат свидетели: „Как тъй онзи е дал лошо ядене, че да се образува плюнка! Нагости такова ядене дава ли се?“... От 8 000 години се води това дело, още не е разрешено и не зная как ще се разреши. Как трябва да го разреши съдията? Ако някой от вас е съдия, как ще го разреши? Не че не могат да живеят заедно, но цялата работа е в плюнката. Тази плюнка трябва да излезе от устата навън. Трябва нова философия на Живота. Вие не можете да се избавите от тези противоположности – страданията ще дойдат, лошите мисли ще дойдат, смъртта ще дойде, сиромашията ще дойдат. Трябва да знаете, че няма да остане нещо, което да не дойде. Не мислете, че всичко ще дойде изведнъж, но по пътя, по който вървите, всичко ще ви дойде. Затова трябва да разполагате с всички средства, за да разрешите правилно въпроса. Защото по пътя зимата ще дойде, а зимно време трябва да бъдете облечени добре, трябва да имате хубави и топли обуща и храна, всичко трябва да имате. Не трябва да се осланяте, че зимата няма да дойде. За всички условия трябва да бъдете готови – и за хубавите, и за лошите. Тогава, когато дойдат страданията, какво трябва да правим? Ако човек е преял, какво трябва да прави? – Трябва да повърне храната. Щом си ял много, бръкни с пръст в гърлото си и нека всичко отвътре да излезе навън. Това е спасението. Ще кажете: „Ама аперитив“. Никакъв аперитив, бръкни в гърлото си, за да излезе всичко навън! После пийни малко топла вода, за да се промие стомахът, а след време хапни една круша или една хубава ябълка, или чаша мляко с хубава кифличка. Лошата храна трябва да се повърне назад, а след това малко ще закусиш. Сега, да кажем, че двама души не могат да живеят добре. Защо не могат да живеят? – На единия кракът е изкълчен, а на другия кракът е счупен. Може ли да живеят заедно така? Ще идеш при онзи, на когото кракът е счупен, но той не дава да го пипнеш – кракът му е чувствителен за всяко побутване. И онзи, на когото кракът е изкълчен, не иска да го бутат. Питам: тоя с изкълчения и тоя със счупения крак трябва ли да живеят наедно? Не, трябва да бъдат на отделни места, да имат баня, да има по двама слуги и при единия, и при другия, да има по един лекар специално за тях, всеки ден да им се правят особени компреси и превръзки, въобще – голяма етикеция се изисква. На болния можеш ли да му угодиш, вие угаждали ли сте на болни хора? Болният ще ти каже: „Много си прост, така бута ли се, че малко по-внимателен бъди! Ясно е, че не си учил много!“ Но и аз мога да му кажа: „Ами че и ти си първокласен невежа – не знаеш как да ходиш и си изкълчил и счупил крака си“. И така, това, че ти си нещастен, показва, че не си живял както трябва. Ти търсиш причините за нещастието си изключително във външния свят. Във външния свят има известни условия, но целият свят не е виновен за теб. Наполовина е виновен светът, наполовина си виновен ти. Сегашните хора най-първо теглят от езика си. Един аристократ, на когото езикът бил много дълъг, обичал често да ругае слугите си: „Магарета, говеда!“ Веднъж го арестували и той по същия начин наругал стражарите. Но ония казали: „Я му ударете двадесет тояги на този!“ Когато изял боя, той поумнял – на стражарите не трябва да се казва „магаре“ и ако някой им каже така, дърво има. Аристократът си казал: „На слугите си може, но трябва да се пазиш да казваш на стражарите „магаре“. Явно, този човек не съзнава своята погрешка и при други лоши условия пак ще го наложат. Стражарите казват: „Тук има ред и порядък – тук ти си слуга, а държавата е господар“. Щом нарушиш закона, ще платиш. Сега, вие нарушавали ли сте законите? Че защо, мислите, страдате? – От вашия ум, т. е. от вашия господар. И вие сте като този богат аристократ. Аз ви слушам вечерно време по моето радио и зная защо страдате. Някой от вас седи и казва: „Досега мислех, че Господ е много умен, но виж как живея!“ Вие говорите лошо за Господа и Той казва: „Я му ударете двадесет тояги!“ Или имате един слуга и казвате: „Господ не му дал ум, направил го е такъв лош!“ По този начин вие обиждате и обвинявате Господа. После, казвате: „Господи, пари нямам, здраве нямам, жена ми, децата ми са лоши. Не мога да уча, паметта ми е отслабнала“. Според вас, Господ не ви е дал това, не ви е дал онова и затова не можете да бъдете щастливи. Или пък имате приятел, върху когото струпвате всичките си погрешки. Щом той направи погрешка, вие тутакси я виждате, не сте готови да му простите, а веднага я изнасяте. Какво трябва да се прави в дадения случай? Никога не бързайте да си давате мнението – каквато и неприятност да дойде в ума или в сърцето ви, не си изказвайте мнението. Ако си дадете мнението, какво можете да се ползвате от него? – Нищо не можете да се ползвате. Ако кажете, че сте беден човек, истина ли е това? Най-първо се научете да говорите истината, най-първо се отучете да говорите лъжливи факти. Ти имаш отлични очи, отлични уши, нос, уста, здраво тяло, а казваш, че си беден човек и съвсем си закъсал. Това е факт, но не е истина. Ти не живееш в Истината. Представи си, че живееш в свят, където един богат е изгубил окото си, а ти имаш отлични очи и ти дават един милион долари, за да ти извадят едното и да го присадят на богатия. По късно те срещам – окото на богатия се е наместило, но твоето око е излязло. Защо, коя е причината, защо продаде окото си? В една предишна тема вие писахте върху най-добрия метод за справяне с мъчнотиите. Я ми дайте един метод и да направим опит с него. Прилагането на един метод не е вечен закон, затова методите постоянно трябва да се сменят. Метод е, например, човек да диша. Едни дишат плитко, други – дълбоко. Каква е нормата за пълното дишане? Доброто дишане в Природата има определен закон. Колко вдишки трябва да правиш за една минута, по колко секунди трябва да трае вдишката? През къде трябва да се поема въздухът – през устата или през носа? През носа е доброто дишане. Когато превърнем дишането в нормално състояние, то трябва да става много правилно и хармонично. Щом човек диша правилно, по време на сън никакво хъркане няма и когато туриш ухо, всичко е тихо и спокойно, от устата нищо не излиза, като че е мъртъв, само коремът се повдига. Това е здравословното състояние. Следователно, докато в твоето съзнание има постоянни пертурбации, ти не дишаш правилно. Докато постоянно мърмориш в себе си и си недоволен от едно, второ, трето, четвърто, дишането ти не е правилно. Дишането е свързано с човешката мисъл, с човешките чувства и с храносмилането. Има такава зависимост: ако не дишаш правилно, храносмилането не е правилно, следователно и мисълта няма да бъде правилна, и чувствата няма да бъдат правилни; ако храносмилането не е правилно, дишането не е правилно, следователно и мисълта няма да бъде правилна, и чувствата няма да бъдат правилни. Най-първо трябва да уредиш или дишането, или храносмилането, или ума, или чувствата или стомаха. Все трябва да уредиш едно противоречие. Например, нямаш пари; по кой начин трябва да уредим това? Когато знаем, най-лесната работа е да уредим този въпрос. В древността един беден човек отишъл при един адепт и му се оплакал. Адептът му казал: „Аз ще те избавя от твоята сиромашия, но ще ми обещаеш да бъдеш винаги доволен в живота, да казваш, че всичко е добро и не само да го казваш, но да го чувстваш. Трябва да постъпваш така и когато си разположен, и когато не си разположен. Ако ми обещаеш, аз ще уредя въпроса за сиромашията. Трябва да ми обещаеш и помни, че ако не изпълниш, ще бъде два пъти по-лошо, отколкото е сега“. Бедният обещал. Той бил млад човек и веднъж някакъв княз излиза с дъщеря си на разходка. По едно време изведнъж става някаква пертурбация в атмосферата и температурата се понижава до минус тридесет и пет градуса. Князът и дъщерята влизат в една хижа, треперят и казват: „Всички ще замръзнем“. Тогава адептът изпраща бедния младеж с една кутия кибрит и му поръчва да каже: „Аз ще ви дам огън, но е много скъп – една клечка кибрит струва един милион“. Князът отговорил: „Тази клечка не струва повече от нашия живот. Половината от богатството си ще ти дам, иначе тук ще измрем! Какво ме интересува богатството, ако умрем!“ Така те му дават един милион за една клечка. Сиромахът запалил огъня и си уредил работата. Сега, кои са тези кибритени клечки? Всяко запалено чувство е една кибритена клечка. Трябва само да знаеш как да го запалиш. Мисълта пък е правата линия, по която драсваш тази кибритена клечка, за да се запали. А постъпката седи в това да туриш запалената клечка в дървата и те да се разгорят. Най-първо ще кажеш: „Ето една мисъл“ и това е запалената клечка и разгорените дърва. Туряш една кибритена клечка, дървата се запалват и се свършва въпросът. Значи всичкото щастие зависи от това как драсваш клечката. Когато запалиш кибритената клечка в условията, които са ти дадени, не търси други. Ако тръгнеш да търсиш други условия, за да запалиш клечката, че после да търсиш дърва... Не, ще драснеш тази клечка, когато всичко е събрано на едно място. Не са ли събрани дървата, няма да я драскаш. Ще драснеш, когато събереш дървата, когато нагласиш камината, когато всичко е готово, т. е. при един завършен процес. Най-хубавият момент е, когато процесът е завършен. Една мисъл се завършва, само когато всички условия са готови. Ако ги няма условията, трябва да се работи. А под работа се подразбират всички ония условия отвън, които са необходими за нашето щастие. Ако те са далеч, трябва да ги съберем на едно място. Какво разбрахте от казаното сега? И каква разлика има от онова, което бяхте разбрали по-рано? Разликата е, че досега температурата беше нула градуса, а сега е десет градуса над нулата. Какво става при такава температура? – Водата може да се пие. Какво представляват температурите над и под нулата? Под нулата имаш най-лошите условия, над нулата имаш добрите условия, а нулата е винаги на едно място и показва посоката на добрите и на лошите условия. Следователно, твоето щастие може да бъде отвън. Това аз схващам по следния начин: например, ти искаш да направиш една баня – точка А е банята, а ти си точка В отвън. Значи ще дойде дъжд и ти ще направиш банята си отвън. Но в теб се заражда желание да ядеш; тогава ти ще туриш плодовете вътре в себе си. Следователно, при баня отвън и ядене отвътре щастието ще дойде, но при баня отвън и ядене отвън нещастието иде. Чухте ли добре – при една баня отвън и едно ядене отвътре щастието иде, а при една баня отвън и при едно ядене отвън нещастието иде. Сега, коя е основната мисъл? При новите условия какво искате да бъдете – пръст на един богат човек, който умира и преди да го заровят му турят един пръстен, или пръст на един беден човек, който се ражда, защото трябва да работи? Кажете ми как да разрешим този въпрос – да бъдеш на пръста на богатия или да бъдеш на пръста на бедния? Второто положение е по-хубаво. Вие искате пръста на богатия, който умира. Откажете се от това, вземете пръста на сиромаха, който се ражда, и идете да работите. Каквото и да се случи, вие ще дойдете до пръста на богатия. Сега ви трябва пръста на сиромаха, а после ще ви дотрябва пръста на богатия. Кое бихте предпочели сега – елмазения пръстен в гроба или пръста на сиромаха? Предпочитайте живота в сиромашията, отколкото смъртта в богатството. Това е смисълът, това е разрешението на двете антитези. Хората искат богатство, но богатството е смъртта. В сиромашията е Животът, а Животът е винаги за предпочитане. Тогава верен е и следният закон: Любовта е винаги жива при страданията. Помнете това. Кои са онези, които оценяват Любовта, които се радват или които скърбят? Кой може да те обича повече – сиромахът или богатият? Изпъкналата ли паница събира повече или вдлъбнатата? – Вдлъбнатата. Запомнете, че сега животът при сиромашията е за предпочитане, отколкото смъртта при богатството. Има едно положение, според което един ден сиромашията ще се примири с богатството и тогава Животът и смъртта ще се примирят. Животът и смъртта сега не се примиряват, но щом богатството и сиромашията се примирят, тогава Животът и смъртта ще се примирят. При сегашните условия вие не можете да ги примирявате. Сега само възприемайте Живота. Живот без богатство не може да имате. А в света има само един човек, който е богат – той е Първият човек. Всички други, които са излезли от него, са сиромаси. Нали искате да бъдете богати? Следователно, за да бъдете богати, трябва да обичате Първия човек. Той е вашият Баща – първият, който ви е родил. Щом бащата е богат, синовете могат ли да бъдат богати? Краката могат ли да бъдат богати? Те са слуги. Ръцете, ушите, очите, стомахът са слуги. А онзи, който разполага с всички условия, за да съобразява, това е разумният човек, който живее. Той е господар. Вие трябва да се отнесете към този господар, той разрешава въпросите. Оставете временните господари. Сега вие заемате ролята на очите, ушите, краката, а искате да бъдете господари. При условията, в които сега живеете, ако сте крака, ще използвате да бъдете добри; ако сте ръце, ще използвате да бъдете справедливи; ако сте очи – да бъдете истинолюбиви; ако сте уши – да бъдете умни; ако сте обоняние – да бъдете деликатни; ако сте език – да бъдете сладки; ако пък сте осезание – да бъдете меки. Това са качествата, които човек трябва да има в себе си. Сега, за следния път разработете тази лекция по свой начин. Извлечете всички противоречия – колкото ги имате, изкарайте ги навън. Каквито противоречия се явят, изкарайте ги, всички няма да ги разрешим. Разработете темата „Най-добрият метод за развитие на човешкото сърце“. Разработете я по особен начин – кой каквото е запомнил от лекцията. И трябва практически да се приложи, понеже всички сте закъсали – някой е закъсал в мислите, друг е закъсал в чувствата. В много работи сте закъсали, но работата трябва да се оправи и да дойде в нормално състояние. Инсталацията може да е много добре направена, но щом завъртите ключа и няма ток и лампите не светят, инсталацията някъде е повредена. Трябва да се намери дали погрешката е в инсталацията или в жиците, или в крушките. Трябва всичко да дойде в нормално състояние, за да могат лампите да светят, когато завъртите ключа. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът. 14-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас 5 март 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев Книги: Двете течения Разумните същества (Младежки окултен клас. XVI година (1936–1937). София, 2002) 17 беседи от 25 септември 1936 г. до 26 март 1937 г. Начало: 05:00
  17. Аудио - чете Николина Банева От книгата "Разумните същества", Младежки окултен клас - година шестнадесета, т. I (1936-37), Издателство: "Бяло Братство", София, 2003 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето 26 февруари 1937 г. КОНЦЕНТРИРАНЕ НА ЧОВЕШКИЯ УМ „Отче наш“ Пишете за другия път върху темата: „Най-добрият метод за развиване на човешкото сърце“. Днес ще ви говоря върху концентрирането, съсредоточаването на човешкия ум. В съвременната култура на хората липсва съсредоточаване. С каквото и да се занимават хората в ума си, те нямат постоянни величини, на които да разчитат. Разсеян е човешкият ум. Например, всички науки, които съществуват, са само за развиване на човешкия ум и са все на физическото поле. Понякога път говорят за окултни науки, но те влизат в съвсем друга област. Вземете математиката, например; какво отношение има тя към физическия живот? Към физическия живот тя има отношение на изчисление. Какво е отношението на физиката, на химията? Един учител попитал свой ученик: „Я, Драганчо, ми кажи каква наука е геометрията?“ Оня казва: „Учителю, геометрията е наука за сполука“. И право е – без геометрия няма сполука Вие влизате в окултната наука и понеже не я познавате, казвате, че се занимавате с нея, но в действителност вие от нея малко знаете. Защото, ако не разбираш математика, геометрия, физика, химия, физиология, зоология, ботаника, как ще разбираш окултната наука? Тя е съвсем отвлечена. Вие имате едно вътрешно понятие, едно чувство, което определя отношението ви към дадена наука. Всяка една наука си има едно чувство, на което почива, и ти чувствуваш в себе си знаеш ли нещо, или не знаеш. Например, за да бъдеш метеоролог, трябва да имаш едно чувство, чрез което ще знаеш кога ще се развали времето, кога ще има вятър, дъжд, кога ще има сняг. Не само това, но ти можеш да имаш в себе си един сеизмограф и да знаеш кога ще стане земетресение. Също можеш да знаеш кога ще има промени на Слънцето – ще има ли петна или не. Ти чувствуваш тия неща, но тия ваши вътрешни чувства не можете да ги разберете. Да кажем, някой път вие сте неразположен, а всъщност това е едно налягане върху кръвообращението отвън. Различно е налягането, когато времето е влажно или сухо. Когато времето пък е бурно, имате пак специфично налягане, което е неустойчиво. Следователно това песимистично настроение се дължи на времето. И когато някой е крайно неразположен, налице е едно съвпадение на неговото неразположение с външното налягане. Някой път се случва, че паднете. Като не разбирате закономерните отношения, които съществуват в известно налягане, него ден вие не вземате в съображение, че няма да можете да ходите свободно. Например, ако се вдигнете във въздуха като птица с крила, какво трябва да правите? В това отношение птиците знаят повече от човека как да хвъркат. Или ако влезете в морето и искате да се гмурнете надълбоко, какво трябва да правите? В това отношение рибите знаят много повече от човека. Понякога вие подценявате птиците – те са много учени същества, специалисти. Също и рибите са специалисти в спусканията на тия дълбочини – имат знание като водолази да слизат на най-голяма дълбочина, понеже могат да живеят там. Човек е изгубил туй познание, което рибите имат, и ако слезе там, ще се задуши. Сега, да се върнем на темата: вие не можете да изучавате окултните науки, ако нямате интуиция. Окултната наука без интуиция е непонятна. Човек, който няма интуиция, мъчно може да се справи с нея. А помагало на интуицията е вътрешното чувстване на нещата, усетът. Всички те са спомагателни средства за изучаване. Това, което ви казвам, е теория. Мислете върху него, а не го навивайте на пръста си. Ако изучавах музика, за да имам яснота на тона, най-първо ще упражнявам първата фаланга на пръстите. Ако искам да дам съдържание на тона, ще упражнявам втората фаланга на пръстите и ако искам тонът да има изражение, ще упражнявам третата фаланга на пръстите. Музикант, който не разбира този закон, няма да знае да пее както трябва. Той ще пее, но тонът му няма да има никаква форма, няма да има съдържание и няма да има изражение. В тона ще има нещо празно. Нещата, които Природата е създала, не са произволни, а си имат предназначение. Сега, ако човек с протегнати ръце и крака се завърти около пъпа, ще образува един кръг, а ако свие ръце и крака си и се завърти, ще образува една елипса с два центъра. Сега вие сте в едно елипсовидно състояние. И силовите линии, които излизат от двата ваши центъра – от центъра на вашата симпатична нервна система и от центъра на вашата мозъчна система, се пресичат по различен начин и разни отсечки образуват. Например, на млади години се чувстваш по един начин, а на стари години се чувстваш по друг начин; на млади години мислиш по един начин, а на стари години мислиш по друг начин. Всеки мисли различно, но за да мислиш, най-първо трябва да имаш една постоянна величина, т. е. трябва да схващаш нещата право, трябва да ги проучваш. Например, какво понятие бихте имали за Любовта, ако не я чувствате, а само с ума си я схващате? Какво понятие ще имате за Истината или какво понятие ще имате за Мъдростта, ако само вашият ум работи? Мъдростта има постоянна величина, т. е. има нещо, с което трябва да ви е ясно какво нещо е тя. Щом говорим за Мъдростта, ние подразбираме Светлината, от която нещата стават ясни. Щом говорим за Любовта, ние разбираме Живота, разбираме движението, което чувстваме. В Живота чувстваме приятни и неприятни неща. Някой пита какво нещо е Истината. Ти трябва да живееш в Истината, понеже, живеейки в нея, ще бъдеш свободен. Извън Истината няма да бъдеш свободен. Ако не живееш в Истината, нямаш Свобода – Истината носи Свобода. Ако умът ти живее в Истината, той ще бъде свободен; ако сърцето ти живее в Истината, то ще бъде свободно и ако волята ти живее в Истината, тя ще бъде свободна. Който живее в Истината, той ще бъде свободен. Свободен ли си, няма да кажеш, че това е възможно, а онова е невъзможно. Всичко е възможно, но всяко нещо има свое време. Понякога вие искате да постигнете всичко. Добре, може ли един певец да изпее наведнаж ария, която е дълга няколко минути? Някой път искаме да разбираме всичко. Това е невъзможно, защото Животът е музика и изисква да пееш дълго време. Някои мислят, че може да се отделят от Живота и казват: „Аз искам да чувствам всички работи“. Младият не може да има живота на стария. Даже старите, които в миналото са живели живота на младите, и те са изгубили нещо и сега знаят нещата половина. Сегашните стари, когато бяха млади, знаеха едно нещо, а младостта на сегашните млади е друга, не е като на старите. Следователно, вие, младите, когато остареете, няма да бъдете такива стари като сегашните, други стари ще бъдете. Младите, които ще дойдат подир вас, и те ще се различават. Има едно постоянно различие. А ние мислим, че ще бъдем като сегашните стари. Няма да бъдете като тях. Съберете старите дори от една възраст и ще видите, че опитностите им са различни. Кажете ми вие, когато остареете, какви ще бъдете, какво ще мислите, какво ще чувствате и каква ще бъде вашата свобода? Старият човек е онзи, който може сам да си запали свещта, който може сам да си донесе вода, който може сам да се храни. Стар човек е онзи, който никога не пъшка, който върви по права линия. Казвате: „Ще остареем“. Хубаво, но когато остареете, сами ще си палите свещта, сами ще имате светлина и ще бъдете свободни. Старостта подразбира Свобода в Живота. А сега в проявяването на стария човек хората разбират, че той има нужда младите да го гледат. Ами че младите пък имат нужда старите да ги гледат. Кой кого гледа – младите ли гледат старите или старите гледат младите? При сегашните условия на живота старите гледат младите. Но сега заблуждението на старите е там, че те казват: „Когато остареем, младите ще трябва да ни гледат“. Какво трябва да направят младите в замяна на туй, че старите са ги гледали, когато са били деца? Например, имаш един приятел, който те целува. Какво трябва да направиш, и ти ли трябва да го целунеш? Две целувки не правят една добродетел. Една целувка е на място, но щом и двамата се целуват, не е на място. Единият трябва да целува, другият трябва да пасува – нищо повече. Щом и двамата се целуват, те не разбират целувката. Сега, малко противоречие се яви във вас, нали? Ако вие отидете при една круша и я обикнете, питам ще дойде ли и тя с вас да ядете заедно? Вие ще вземете от плода й и ще ядете, а тя ще гледа, ще ви обича, но никога няма да направи това, което вие правите, т. е. няма да обядва с вас. Тя не обядва с вас, но ви дава храна, услужва ви. Сега, какво заключение може да направите? Вие считате, че ваши приятели са ония, които ядат и пият с вас, които в даден случай мислят като вас. Питам: от тия приятели, които мислят като вас, колко са останали? Колко приятели имате, които ядат и пият с вас и на които можете да разчитате? Тогава какво трябва да правим? Сега, да вземем целувката на човека. Какво разбирате под думата „целувка“? Когато целуваш, можеш ли да говориш? Целувката е един начин да мълчиш. Когато целуваш, ти ще мълчиш, пък другият ще ти предава един урок. Майката ли първо целува детето или детето майката? В Природата как е, как мислите? Целувката е едно средство, едно качество на съзнанието: разбирането на един предмет е целувка. Следователно, тя е онова, което разбираш и обичаш, т. е. целувката е един духовен опит. Онова, което опитваш, трябва да ти е близко. Не можеш да опиташ неща, които са далечни. Можеш да опиташ само близките неща, в които съзнанието е пробудено. Когато съзнанието на другото същество е пробудено, вие можете да имате контакт и тогава вече се образува запознанство и приятелство. Сега, трябва да се освободите от заблуждението да мислите, че много и всичко знаете. Вярно е, не отричам, че в дадения случай ти носиш шише с едно кило вода и казваш: „Аз имам всичката вода, която ми е потребна за днес“. Заблуждението е в това, че тази вода ще ти стигне за един ден, а за следния ден ти пак трябва да идеш да пълниш шишето. Много пъти трябва да изпразваш това шише, а това, което се празни и се пълни, не показва, че има всичкото знание. Ти имаш достатъчно знания и мислиш ли, че когато целунеш един твой приятел, ще знаеш всичко? Не, не можеш, ти си направил само една връзка. Целувката е връзка, която се прави в Духовния свят. И ако тази връзка е направена правилно, тогава резултатите ще бъдат правилни; ако връзката е направена неправилно, последствията могат да бъдат лоши. Сега, в какво седят лошите условия? Например, ти влагаш парите си в някоя банка и мислиш, че си се осигурил, но тази банка фалира и парите ти отиват. Не правете влог не на място. В Природата всяко нещо, което правите, трябва да бъде разумно. Всички неща трябва да бъдат разумни, за да бъдат те величини, на които всякога можете да разчитате. Всяка една постъпка трябва да бъде обоснована. Ако една постъпка не е основана на този закон, трябва да се изправи. Сега, понякога има известни начини за наблюдение, въпреки че Природата е скрила неговите обекти. Това се доказва, ако вземете локализациите на всички центрове в главния мозък. Представете си, че направим отвор на главата там, където е религиозното чувство; после направим отвор там, където е центърът на причинността; после направим два отвора отпред на челото, където е центърът на разсъждението; после направим два отвора отстрани на главата, където е центърът на инициативността; направим два отвора над ушите, където е центърът на гнева или пробием два отвора на малкия мозък. Какво ще забележите? – Щом човек стане религиозен, мозъкът ще се надигне четири-пет пръста нагоре там, където е центърът на религиозното чувство; щом човек престане да е религиозен, мозъкът ще слезе пак надолу. Щом човек започне да мисли и разсъждава, мозъкът ще се надигне отпред на челото като два рога. Щом се влюби човек, веднага отзад ще му се появят две издатини. И вие ще разберете, че една млада мома се е влюбила, щом има отзад два рога. У онзи, който дава милостиня на хората, ще изскочат два рога на мястото, където е центърът на милосърдието. И когато видите такъв човек, вие ще кажете: „Защо са тия рога?“ Питат някого: „Тебе рога израснаха ли ти?“ Трябва да растат рогове, ако не растат, не можеш да станеш човек. Трябва да имаш не един, но стотина рогове трябва да имаш. Обаче, над тях Природата е турила един капак, така че рогът не може да излезе навън. Това е, за да не се възгордее човек, за да може да мисли по-правилно. Инак, човешкият мозък щеше да бъде изложен на големи сътресения. Сега роговете са скрити. Те са големи рогове и малки рогчета. В мозъка има такива малки рогчета. Някой път роговете стават така големи (някои хора имат такава опитност) и толкова твърди, че пораждат такова напрежение, от което черепът на човек се разпуква. Тия рогове притискат черепа и го раздвояват. Та сега, имате цял един свят за изследване, а вие седите и мислите какво да правите. Имате една мисъл да свършите училище, да вземете диплома за гимназия или университет, след туй да ви назначат някъде за чиновник или военен да станете. Хубави работи са те, но след това започвате един еднообразен живот. Питам: след като сте били двадесет години инженер и сте измервали земята, какво сте придобили? Вземете една специалност, каквато рибите са придобили, или една специалност, каквато птиците са придобили! Например, конят е специалист в бягането, бяга повече от мен и аз не мога да се надбягвам с него. В това отношение той знае повече за бягането, отколкото мен. Някоя птица пък знае повече и от коня, защото тя хвърка. И така, вие сега ще изучавате окултната наука. Тя е наука, която говори за правилния живот. Например, вие сте изучавали физиката на сърцето, вие сте изучавали физиката на ума. Трябва да разбирате качествата и свойствата на вашия ум, трябва да разбирате качествата и свойствата на вашето сърце. Например, какво е първото свойство на вашето сърце? Ако вземете физическото устройство на сърцето, нали то има две подразделения, които се делят по на още две части. В едната половина имате артериална кръв, в другата – венозна кръв. Значи, в сърцето имате лошо чувство и това е венозна кръв. Добрите чувства са артериалната кръв в сърцето. Някой казва: „Защо съм неразположен?“ – Венозна кръв имаш. Трябва венозната ви кръв да мине през белите дробове, трябва тия чувства да минат и да се преобразят. При това, вие всеки ден трябва да се храните и в чувствено отношение. С каква храна храните сърцето си, какво меню му давате? – Меню на милосърдие, меню на вяра, меню на надежда, на приятелство. Може да му дадете Любов към Бога – това е най-богатото меню. А какво меню ще дадете на вашия ум? – Музиката е храна за ума. Ако нямаш музика, не можеш да храниш ума си. Наблюденията, които правите в обективния свят, са обикновена храна за човешкия ум. Следователно, когато в училище мислим, ние фактически храним своя ум. От храната, която ще дадем на ума си, зависи неговият успех. Сега, това влиза в стълкновение с вашите сегашни разбирания. При сегашното самовъзпитание ние казваме, че човек трябва да живее добре. Ти не можеш да живееш добре, ако не знаеш да храниш ума си. Да мислиш значи да се храниш. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не знаеш да храниш сърцето си. Да чувстваш добре – това е хранене. Чувстването е хранене. Ти не може да бъдеш добър, ако не постъпваш добре. Добрите постъпки са храна на човешката воля. Твоята воля не може да укрепне, ако не я храниш. Всяка една добра постъпка е укрепване на човешката воля. За да укрепне волята ти, трябва да я храниш. Волята ти е като един лост за теб. Ако нямаш възпитана воля, не можеш нищо да постигнеш в Живота; ако нямаш възпитано сърце, нищо не може да постигнеш; и ако нямаш възпитан ум, нищо не може да постигнеш. Тези неща са потребни на човека. Един възпитан ум, едно възпитано сърце, една възпитана воля – това е завършен процес на едно възпитание, което трябва да почива на един закон. Сега, ще обясня нещо друго. Ти казваш, че обичаш еди кого си. Какво означава това? Онзи, когото обичаш, е свързан и ти дава храна или за ума, или за сърцето, или за волята. Той е като едно дърво и ти трябва да ядеш от неговите плодове. Така ще укрепне или ума ти, или сърцето ти, или волята ти. Ти казваш: „Аз го обичам“. Кой печели – който обича или когото обичат? Онзи, когото обичат, винаги губи, а онзи, който обича, винаги печели. Вие искате да ви обичат, нали така? Но всякога, когато ви обичат, вие ще губите. Всинца търсите да ви обичат, но трябва да имате положението на дървото – то е толкова търпеливо, даже има по-голямо хладнокръвие, отколкото Сократ. Сега вие се усмихнете и казвате: „Отлично е това дърво“. Ти го считаш за неразумно, но как може да ядеш плодове от неразумното, пък да ставаш разумен? Питам може ли глупавото дърво да те направи разумен? Не може. Не мислете, че онова, което мълчи, е глупаво. Ако вземете една съвременна грамофонна плоча и я турите да се върти, тя говоря. Когато тази проста плоча се върти, от нея излиза нещо разумно. Плочата е толкова скромна, че казва: „Не търси разумността в мен, тя е написана от еди кой си автор“. По същия начин всеки човек в света трябва да бъде разумна плоча, от която трябва да намерим реалността. Ако действително бяхте реалност, щяхте да бъдете една постоянна величина, но щом се изменяте, реалността седи другаде. Реалността седи във възпитаното ваше сърце, във възпитания ваш ум и във възпитаната ваша воля. Там седи реалността – извън онова, което виждате и знаете, и извън онова, което чувствате. Туй, което чувствате в дадения случай, показва една реалност, но последната е във възпитаното сърце, т. е. онова, което сърцето може да задържи, то е реалното. Онова, което минава през сърцето и не може да се задържи, то е преходна реалност. Сега, вие говорите за концентриране. Концентрирането ще го придобиете във възпитанието на вашите клетки. Трябва възпитание на клетките. Когато се безпокоите за нещо, не вие се безпокоите, безпокоят се клетките ви. Например, безпокои се вашият стомах, понеже сте му дали храна, която не му съответства – безпокоят се клетките на вашия стомах, безпокоите се и вие. Или дишате нечист въздух – безпокоят се клетките на белите дробове, безпокоите се и вие. Или сте внесли в ума си една нехармонична мисъл – безпокоят се клетките на мозъка ви, безпокоите се и вие. Най-първо трябва да дадете хубава храна на клетките си и да учите техния език, така че всички да ви разбират и вие да им говорите. И щом започнат да протестират, веднага да ги запитате къде е погрешката. Те ще ви кажат и вие ще я поправите. Да допуснем, че имате някакво неприязнено чувство. Представете си, че ваш приятел е счупил една ваша чаша, която ви е останала от баба ви и дядо ви. Какво трябва да правите? Защо тази чаша е ценна заради вас? Ако чашата на вашите баба и дядо е ценна, не е ли по-ценен вашият мозък, не е ли по-ценен вашият бял дроб, не е ли по-ценен вашият стомах? Ти отдаваш важност на една чаша. Питам тогава откъде падна чашата? – От вашата ръка. Тогава ще кажете на парчетата: „Съберете се на едно място и не се делете! Аз не обичам делението, всички ще се съберете на едно място!“ И тогава чашата ще бъде цяла. Ако чашата, която дядо ми е оставил, падне, тя трябва да отскочи, без да се счупи. Щом се чупи, тя ще ти причини беля. Задръж само тия чаши на дядо си, които не се чупят. Следователно, всяка една идея във вас, която се чупи, не ни трябва. Нас ни трябват идея, която се огъва и не се чупи, чувство, което не се чупи, и воля, която не се чупи. Нещата, които се чупят, ги турете настрани, те не ни трябват, те са временни. Постоянните неща ви трябват сега. И така, използвайте опитностите, които имате. Аз, например, мога да примиря когото и да е от вас. Как ще го примиря? Да кажем, че двама души, които са сиромаси, се мразят, не могат да се примирят. Идва единият – давам му сто лева, идва другият – и на него давам сто лева. Идват двамата пак – пак им давам по сто лева. Така започвам да давам и на двамата, виждам действието на закона и казвам: „Ако ме слушате, аз всякога ще ви гарантирам, но ако не ме слушате, и пет пари не ви давам!“ Е, нали ще се обичат тия двамата, когато им дам десет, петнадесет, двадесет хиляди лева? Направя ли им къща, създам ли им всички удобства, причините за омразата им ще се премахнат и тия хора ще се примирят. Когато двама души не се обичат, има причини за това. От какво произтича сегашната омраза в света? Например, ако някой заеме мястото на друг, оня ще го намрази. Или ако един учен е заел мястото на друг учен, оня ще го намрази. Омразата е все за лични работи. Ти мислиш, че онова, което си желал, не си го постигнал, но се лъжеш. Онова, което ще постигнеш ти, никой не може да ти го отнеме. Светлината, която Бог ти дава, никой не може да ти отнеме; храната, която Бог ти дава, никой не може да ти отнеме; мислите, които са ти дадени, никой не може да ти отнеме. Ако мислите, че някой е взел вашата мисъл, лъжете се – ватата мисъл остава за вас, ако разбирате закона. Ако вземат мисълта ви, тя е счупената чаша на дядо ви – нека си я носят където искат. Та питам сега какво е вашето верую. Вие казвате, че вярвате в Бога, а имаш неразположение на духа. Ако обичаш Господа, веднага туй неразположение ще изчезне, когато мислиш за Него. Щом мислиш за Него и това състояние не се променя, твоята вяра е слаба. Сега, да кажем, че искаш да опиташ дали си добър певец. Щом си неразположен, хвани първата фаланга на показалеца си и я подръж, после хвани втората фаланга и я подръж, после хвани и третата фаланга. Ако състоянието ти се измени, ти си добър певец. Ами че музиката е изкуство, дадено, за да можем да се справим със силите на нашия ум, на нашето сърце, на нашата воля. То е спасително средство, което ни е дадено. При грехопадението човекът е изгубил своята музикалност и само няколко хиляди години преди Христа туй чувство се е пробудило в една музикална област. Трябва да турите музиката като метод на самовъзпитание – метод във вашето самосъзнание. Да кажем, че сега искате да пеете, но се срамувате. Какво има да се срамуваш, като пееш вкъщи? Какво трябва да носи тонът на вашата вяра? С кой тон трябва да започнете, как мислите? Кажете ми вашето мнение. Нищо, че може да направите погрешка. Кой цвят сега туряте на вярата? Нали ясно синия цвят? Понеже небето има син цвят, когато повдигаме очи нагоре, този цвят въздейства за усилване на вярата. Тогава с какъв тон трябва да започнете, за да се образува вярата ви? Сега, аз бих желал някой да се поразсърди. Когато човек се сърди, какви гримаси прави? Или когато искате да изкажете пренебрежение, да покажете някому, че нищо не знае, какво ще направите? Кажете, вие сте специалисти по това, аз го приемам за наука. Например, някой казва: „Аз не искам да зная нищо за него!“ Той говори едно, но разбира друго – не иска да знае нищо за него, пък постоянно го държи в ума си и дето седне, все за него говори. Това не го разбирам: казва, че не иска да знае нищо за него, пък все за него говори. Казвам му: „Понеже ти не искаш да знаеш нищо за него, пък аз се интересувам, искам да зная за него“. И той започва да ми разправя все отрицателни страни, а аз превръщам тия величини. Той навсякъде е турил отрицателния знак „минус“ и аз му казвам: „Много добре, изваждай, изваждай!“ И когато той извади всичко, аз вземам и събирам, събирам. Той изважда, изважда, остава с празна торба, а аз напълвам торбата, туря я през рамо и тръгна. Кой печели – който изважда или който събира? – Който събира. У вас има един човек, който изважда, и друг, който събира. Този, който изважда, казва, че не се интересува, че не си струва да се живее. Той говори и започва да нарежда, че условия няма, че не е даровит, че не е талантлив, че нямал пари, тялото му било хилаво, нямал какво да яде... Той все изважда нещата. А ти ги вземи, събери ги, тури ги в торбата и му плати нещо. Какво трябва да му платиш? Все ще му дадеш нещо. Един адепт срещнал един обезсърчен ученик. Ученикът казал: „Дотегна ми, не искам да живея!“ Адептът го завежда в стаята си, където имал една голяма боа, пуска я и тя започва да гони ученика. Онзи хукнал да бяга и след като се наместил умът му, казал: „Слава Богу, че се избавих, струва си да се живее!“ Нещастията в света, това са нещастията на този ученик. Вие сте се обезсърчили, но тогава ще дойде някоя змия. Змията учи човека на ум и разум. И когато се уплашиш, ще искаш да живееш. Ти си турил в живота си едно препятствие, което не съществува. Понеже не мислиш, понеже не чувстваш правилно и не си концентриран, ти си турил неща, които не съществуват. Например, мислиш какво ще бъде с теб след двадесет години. След двадесет години ще бъдеш точно това, което си сега. –„Ама след двадесет години ще бъда ли ученик?“ – Ще бъдеш точно това, което си сега. Ти предполагаш неща, които не знаеш. За да познаеш какво ще бъдеш след двадесет години, трябва да имаш интуиция. Без интуиция ти нищо няма да знаеш и ще предполагаш това, което не е, което никога няма да стане. Например, ще предполагаш, че нищо няма да добиеш, а след двадесет години ти ще постигнеш тия неща. Сега, да се спрем на основното. По какво се отличават младите от старите? Кажете си вие мнението. Сега вие се стеснявате, че другите знаят повече. Знаят толкоз, колкото и всеки от вас, само че те се представят, че знаят, пък някои от вас се представят, че не знаят. Другите са изпитна комисия, но и те знаят толкова, колкото и вие. Сега, вие всички сте смели, нали? Но ако целият салон започне да се руши, всички ще излезете от него. Значи, във всички има една предпазливост. Сега ще ви кажа по какво се отличава младият човек от стария: младият слиза, старият плува; младият е по-смел и иска да се качва; и старият има желание да се качи нагоре, но иска с аероплан – старият никога не разчита на краката си. Виждам един стар човек да казва: „Аз ходих на Мусала. Казвам, че съм ходил на Мусала, пък не съм. Когато мисля идеално с ума си, аз вярвам, че съм ходил и разправям на хората, че съм ходил – гледал съм Мусала на картина, мислил съм, че съм ходил, но краката ми не държат“. Старите много обичат да се качват с ума си, а пък младите се качват и с краката си, т. е. старите ходят с ума си, а младите – с краката си. Старите обичат да плават, защото да се плува по водата е по-лесно. Младият се качва с краката си и слиза с краката си. Старият обича аероплан или някой кон, или въобще нещо да го носи – той обича удобството. Когато обичате удобства в живота си, това са качества на стария човек. Той казва: „Важното е концентрацията“. Не че положението на стария е лошо, но едновременно трябва да знаем кога сме млади и кога сме стари. Щом слизаш и се качваш с краката си, ти си млад – благодари на Бога. Щом си стар, искаш да ходиш с аероплан. Старият разбира какво нещо е водата. Аз съм виждал стари хора, които пращат някое дете да им донесе вода от най-хубавата чешма. Старият човек разбира качествата на водата. И така, трябва ви концентриране. Даже когато една мисъл ви безпокои, трябва да можете веднага да се концентрирате и да работите. Как бихте изпели думата „младост“? На младостта най-първо ще турите „“ , което показва качване. След това има слизане и после – пак качване. Ще се качиш горе и ще натовариш коня си – буквата „м“. Когато пеете „младост“, най-първо трябва да има качване, после – слизане и пак качване. (Учителя пее думата „младост“) Слизам долу в кладенеца (Учителя пее с постепенно понижаване на тоновете). Как ще изпеете: „Едно време аз бях първият ученик, що в класа стоях“? Я го композирайте. Понеже звукът „е“ е закон за размножение, трябва усилване. В думата „едно“ има единство и размножение. Тогава я изпейте думата „едно“. Как ще изпеете: „Едно и едно правят две“? В концентрирането човек трябва да различава хармоничните чувства. Концентрацията трябва да отделя организираните мисли, които носят благородни качества, от неорганизираните, защото нас ни препятстват неорганизираните мисли, неорганизираните чувства и неорганизираните постъпки. Не само нашите, но и неорганизираните мисли на хиляди поколения преди нас ни препятстват. И когато излезем, виждаме се в чудо. Ние сме пратени да организираме нашите мисли и всеки от нас може да направи това. При самовъзпитанието трябва да се организират мислите. И в религията, и в морала трябва организиране на човешките мисли. Сега, вас ви е срам да изпеете думата „младост“ (Учителя пее думата „младост“ като един мъж, а после го пее, както би го изпяла жена). Какво e младост и старост? Старият трябва да пее. Вие понякога мислите, че не можете да пеете. Трябва да правите упражнения – пейте вътрешно в себе си, мислете и пеенето само по себе си ще дойде. Неразположен ли си, пей! (Учителя пее: „Колко съм неразположен днеска, колко съм неразположен днеска, колко съм неразположен, колко съм неразположен, неразположен, неразположен, неразположен.“). Когато пееш така, неразположението ти ще мине. Когато пееш думата „неразположен“, тури запетая след частицата „не“ и ще стане „не, разположен“ (Учителя пее думата „неразположен“, изговаряйки поотделно „не“ и „разположен“). Концентрирането на ума продължава живота – то е икономия в Природата. Концентрирането е способ да не хабим енергиите си безразборно и онова, което Природата ни е дала, всякога да го турим на време, да не харчим излишно. Например, имаш предмет, който не виждаш ясно – не се безпокой, мисли, че можеш да го разбереш. Може в дадения случай мозъкът да няма светлина, но щом дойде и най-малката светлина, нещата ще станат ясни. Човек трябва да работи – на всинца ви трябва концентриране. Не се спирайте, винаги обръщайте отрицателните величини в положителни. Във всяка отрицателна величина има нещо положително, от което да се ползвате. Сега пътят, по който човек се възпитава, са страданията, от които трябва да се ползвате всички. Съмнението, подозрението, маловерието, страхът – всички те са такива отрицателни величина, в които ще турите една запетая. „Неверие“ – турете запетая след „не“ и ще стане „верие“. „Обезсърчение“ – турете запетая след „без“ и ще стане „сърчен“. В обезсърчението има нещо неразбрано, то е на физическия свят. Тогава развивайте в себе си вашата вяра, развивайте вашата надежда, развивайте любовта си към науката. Изслушвайте всичките учени хора – всички тия науки служат като метод за самовъзпитание. Ако човек изучава поетите или философите от древността, ще види, че са били все музикални хора. Ти не можеш да разбираш философия, ако не си музикален. Ако не си музикален, ти и поезия не можеш да разбираш, и химия не можеш да разбираш, и физика, и геометрия, и математика не можеш да разбираш. Във всички тия отвлечени науки има музика. Когато музиката дойде в геометрията, последната се преподава добре. Така, както се преподава сега, геометрията се преподава без музика. В едно математическо отношение или в една геометрическа фигура всякога трябва да можете да турите живи сили. Например, на един триъгълник трябва да можете да турите бащата, майката и детето – това са живи сили, които функционират в него. Ако този триъгълник е равностранен, в него има правилни отношения; ако не е равностранен, има една малка дисхармония. Ако двете страни на триъгълника са равни, а третата е различна, това показва, че резултатите не са правилни. Казвам: нека вашият ум, вашето сърце и вашата воля да съставят във вас един равностранен триъгълник, където волята да служи на вашето сърце и на вашия ум, умът да служи на вашето сърце и на вашата воля, а сърцето да служи на вашия ум и на вашата воля. Това е закон: трябва служене – умът трябва да служи, после сърцето трябва да служи и най-после – и волята трябва да служи. Това е едно самовъзпитание – човек да мисли, да чувства и да постъпва. Ако прави така, той ще може да се концентрира. И когато дойде една болка, ти ще можеш така да се концентрираш, че да я отделиш от себе си. С други думи, ще можеш така дълбоко да се концентрираш, че да изолираш болката в съзнанието си. Например, усещаш една болка в краката, която някой път е непоносима. Ако нямаш концентриране, много работи ще те плашат. Когато отиват да сдават изпит, много ученици нямат самообладание, плашат се, треперят. Много трудно е, когато човек сдава изпит. Онези даровити певци, които дават концерт, имат концентриране и макар да не могат да премахнат страха, все пак в себе си те имат едно верую. Казват, че всичко за добро ще бъде и тъй става. Вие понякога казвате: „Какво сме придобили от окултната наука?“ Вие едва сте в преддверието на окултната наука и туй, което знаете от нея, е предисловие. Трябва да разбирате какво нещо е всяка днешна наука и едва тогава ще бъдете готови да разберете онази област на окултната наука, с която се занимавате. Понеже в света има известни области, за които човек не е готов. Сега, кое е най-важното, кое остана в ума ви? Коя е основната мисъл, на която може да се спрете? В Христа имаше концентриране. Шест хиляди войници се подиграваха, цяла нощ Го изтезаваха, но какво концентриране имаше Той! Седеше концентриран, като че нищо не се отнасяше за Него. На другия ден Му туриха кръста да го носи, а Той беше пак концентриран – дойде до едно място и каза: „Не искам да го нося!“ В ума на Христа мина друго нещо. Христос има концентриране. И така, когато дойде до изпитанията в Живота, човек трябва да има концентрация. Ако няма концентрация, тогава ще дойде падението. Всякога падението иде там, където няма концентриране. Щом се уплаши един ученик в училище, той забравя всичко, скъсват го и когато излезе, не знае нищо. Така че концентрирането трябва да се добие, то не е нещо, с което човек може да се роди. Той се ражда само с възможност да се концентрира и трябва да работи всеки ден за това. Ти трябва да възпиташ клетките си и да кажеш: „Ще ме слушате! Ако ме слушате, и аз ще ви слушам“. Трябва всички да насърчиш – краката ще насърчиш, ръцете ще насърчиш, очите, ушите, мозъка, каквото имаш – всичко ще насърчиш. Няма да внасяш никакви отрицателни мисли в ума си. Те ще дойдат, но ти ще ги отстраниш – ще ги отделиш, както рибарят отделя ония риби, които не му трябват, и ги хвърля във водата. Мислете за концентрирането на човешкия ум, за концентрирането на човешките чувства и за концентрирането на човешките постъпки. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът. 13-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас 26 февруари 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев Книги: Съсредоточаване на човешкия ум Разумните същества (Младежки окултен клас. XVI година (1936–1937). София, 2002) 17 беседи от 25 септември 1936 г. до 26 март 1937 г. Начало: 05:00
  18. alexamsterdam

    1937_02_19 Хигиена на сетивата

    Аудио - чете Николина Банева От книгата "Разумните същества", Младежки окултен клас - година шестнадесета, т. I (1936-37), Издателство: "Бяло Братство", София, 2003 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето 19 февруари 1937 г. ХИГИЕНА НА СЕТИВАТА „Отче наш“ Чете се темата: „Геометрическата зависимост между правите и криви линии“. При какви условия са се образували правите и криви линии, тъй както сега съществуват? Ако проучвате медицината, при какви условия са се образували сегашните лекарства? Или пък при какви условия са се явили сега