Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'младежки окултен клас'.

Открити 848 резултата

  1. Аудио - чете Надка Иванова , Аудио - чете Веселина Костадинова НОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ И САМОВЪЗПИТАНИЕ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата, "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето (Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от „Лекции на младежкия окултен клас“,/"Новите схващания на ученика", IV година , издание на просветния комитет - 1927 г.) От книгата, "Новите схващания на ученика", Младежки окултен клас - година четвърта, (1924-25), Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Новите схващания на ученика",. 31 лекции на Младежкия окултен клас, държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки),. Издание на просветния комитет, София, 1927-1928 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето НОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ И САМОВЪЗПИТАНИЕ Седемнадесета лекция 8 февруари 1925 г. – Любовта ражда Доброто. – Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода. Прочете се резюме от темата „Коя е най-важната буква в азбуката?“ Прочетоха се работите върху темата „Разлика между въображение и фантазия“. Ще ви задам въпроса: според вас кой е най-приятният час през деня? Отговори: Часът на почивка след усилена работа. Когато разберем нещо. Кога се чувствате най-разположени – сутрин, като ставате, или вечер, като си лягате? Отговори: Сутрин. Вечер. Наблюдавали ли сте как спите нощно време, по колко пъти се обръщате през цялата нощ ту на едната, ту на другата страна? Дали има някой от вас да е броил това нещо? Сега за една седмица ще ви задам следното упражнение: като си легнете вечерно време, ще вземете при себе си листче и един молив и колкото пъти през нощта се обърнете, ще отбележите на листчето с малки линийки. Ако се обърнете несъзнателно, няма да отбелязвате, за това не сте отговорни; но колкото пъти се обърнете и съзнавате това обръщане, веднага ще си отбележите на листчето. Можете ли да направите това упражнение? Отговор: Можем. Ако се случи да сънувате през нощта някакъв сън, от който да се стреснете и да се обърнете на другата страна, добре е да си отбележите в кратки черти съня и да видите на коя страна сте се обърнали. Има сънища, които са важни, и добре е в такъв случай да се знае на коя страна сте се обърнали и на коя сте били, като сте сънували. При окултното възпитание и самовъзпитание трябва да обръщате внимание на начина, по който спите. Щом си легнете, ще кажете на тялото си: „Слушай, както си легнеш, така ще останеш до сутринта – никакво мърдане надясно или наляво!“ Ако тялото ви се подчини на тази заповед, значи вие сте му господари, можете да го владеете; не се ли подчини, не сте господари. Добре е да правите тези опити – да видите дали тялото ви се подчинява на вашите внушения, или не се поддава. Всички клетки в организма на човека са разумни и ако можете да им говорите, а те да ви слушат, вие ще можете да се възпитавате; ако говорите на клетките си и те не ви слушат, вие не можете да се възпитавате. Основното възпитание на тялото зависи от възпитанието на клетките. Легнеш ли на дясната страна, ще си кажеш: „Тази вечер ще спя само на дясната страна, няма да се обръщам никак.“ Ако до сутринта не се обръщате, това показва, че мисълта ви е била силна. Може да правите ред опити, при които да заповядвате на клетките си да ви слушат. Ако при всички тия опити тялото ви се подчинява, всичко у вас ще върви в хармония. Както забелязвам, всичко у вас става безразборно, вие не лягате в определено време. Човек трябва да си наложи дисциплина. Дойде ли десет или единадесет часа вечерта, каквато важна работа и да имате, ще си кажете: „Сега ще си легна, ще спя, без да се обръщам, ще си почина добре и утре сутринта, точно в четири часа, ще стана и ще започна отново работата си.“ Това значи дисциплина на тялото, възпитание на клетките. А сега вие като си легнете, въртите се цяла нощ, не сте спокойни. Питам: какви идеи ще можете да възприемате в такова състояние, щом не можете да заповядвате на ръцете, на краката и на тялото си да не мърдат? Какви идеи и чувства ще възприемате, щом не можете да заповядвате на вашата артериална и венозна система, нито можете да урегулирвате известни неправилни състояния у вас? Представете си, че имате някакъв оток на крака си. Ако вие можете да заповядвате на тялото си, ще кажете на клетките, които се намират около отеклата част на крака, да изпратят по-чиста кръв и да изхвърлят нечистата по-скоро навън. Кажете ли си така, на сутринта ще почувствате едно голямо подобрение, едно разположение на духа. Понеже вие влизате в света, трябва да владеете органите си, клетките си, да имате самообладание, както моряците. Наблюдавайте някой моряк: какво спокойствие, какво самообладание има! Когато се качва на мачтата, той спокойно върши работата си, връзва, развързва въжето, не се смущава, че наоколо му и под нозете му всичко се люлее и вълнува. Този моряк има присъствие на духа. Ако е някой неопитен, той не може да се качи на мачтата. Та казвам: вие, като окултни ученици, трябва да се самовъзпитавате, да издържате мъчнотиите, които ви идват. Като се качите на една такава мачта, трябва да се самообладавате, да бъдете тихи и спокойни. Ако не възпитавате своето тяло, всяко друго възпитание няма да ви ползва. И тъй, истинското възпитание на човека трябва да започне от неговото самовъзпитание. – Любовта ражда Доброто. – Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода. Книги: * Новото възпитание и самовъзпитание Новитѣ схващания на ученика (Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). София, 2005) 31 беседи от 19 октомври 1924 г. до 26 юли 1925 г. 1925_02_08 Новото възпитание и самовъзпитание.pdf
  2. Hristo Vatev

    1925_02_01 Чудните предположения

    Аудио - чете Веселина Костадинова ЧУДНИТѢ ПРѢДПОЛОЖЕНИЯ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата, "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето (Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от „Лекции на младежкия окултен клас“/"Новите схващания на ученика", IV година , издание на просветния комитет - 1927 г.) От книгата, "Новите схващания на ученика", Младежки окултен клас - година четвърта, (1924-25), Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Новите схващания на ученика",. 31 лекции на Младежкия окултен клас, държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки),. Издание на просветния комитет, София, 1927-1928 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ЧУДНИТЕ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ Шестнадесета лекция 1 февруари 1925 г. – Любовта ражда Доброто. – Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода. Размишление Прочете се резюме от темата „Трите стълба на знанието“. Прочетоха се работите върху темата „Най-важната буква в азбуката“. За следния път ще пишете върху тема №15: Кое е първото растение, което се e появило на Земята? Разгледайте цялото растително царство и кажете кое растение според вас се е появило първо на Земята. Сега вече вие минавате през една нова фаза, намирате се на границата на физическото и духовното. Вие ще си служите с духовните и с реалните числа, както в математиката. Духовните числа са въображаемите числа в математиката. Всички неща, които са несъизмерими с мерките на Земята, наричаме духовни. Ще ви задам следния въпрос: възможно ли е човек да живее извън времето и пространството? То е все едно да питаме може ли рибата да живее извън водата? На този въпрос може да се отговори по два начина: тя не може да живее извън водата, но ако измени своята форма, ще може да живее извън водата. Как определят учените хора времето? Отговор: Кант определя времето като категория и казва, че то е вложено само в нашето съзнание като необходимост за мисълта. Отвън времето не съществува. Ако според закона на вероятностите допуснем, че делението е безкрайно, тогава какво пространство ще заеме онази най-малка точица, получена от делението на частица, която заема най-малко пространство? Между музикалните тонове има известни интервали и всеки тон има определено време на траене. В една секунда от времето вие може да изпеете два тона. Тия тонове съществуват ли във времето? – Съществуват. Значи много неща съществуват, без да заемат пространство. Съществуването на нещата не се свързва всякога с пространството. В този смисъл има същества, които са в пространството и извън пространството. Има други същества, които са и във времето, и извън времето. Такова същество например е човекът. Той е във времето и извън времето; и в пространството, и извън пространството. Какво разбирате под думата пространство? Пространството подразбира, че нещо се простира, проточва. Пространството не може да бъде нещо абстрактно, все се обосновава на нещо. Ако под това понятие се разбира някаква идея, пространството може ли да съществува? Някои казват, че пространството не съществува. Обаче ние не можем да говорим за неща, които не съществуват – в това няма никаква логика. Казват, че времето не съществува като нещо реално вън от човека, но съществува само вътре в човека. Питам: как може да съществува само в човека, ако го няма и отвън? Знаете ли на какво мязат тия ваши разсъждения? То е все едно да кажете, че водата извира само от Земята, а горе в пространството я няма. Всъщност не е така. Водата съществува и горе в пространството, само че в друго състояние в сравнение с тази в Земята. Ако се качите високо в пространството, на около сто-двеста километра, няма да намерите вода, а нейните съставни части – водород и кислород. Ако се качите на още по-голяма височина, ще намерите кислорода и водорода сгъстени, в течно състояние – това са предположения само. Ако пък се качите на височина пет хиляди километра над Земята, там ще попаднете в една зона, дето водородът и кислородът са в сгъстено състояние, като водата на океана, но с ниска температура. Кой как мине през това място, замръзва, не може да върви по-нататък, освен ако е много тънък, та да може да се промъкне през шуплите на тази течност. Какво ще кажете за това? – И туй е предположение. Ако отивате още по-нагоре, ще намерите по-големи чудесии: там вече водородът и кислородът не са елементи, но са разложени на други съставни части. Съвременната химия допуска, че това са йони и електрони, но и те още не са крайните, неделими частици, които се получават от елементите. Съвременната окултна наука приема, че съществуват четири категории етер в пространството. Етерът се счита като най-рядка въздухообразна материя. Той се отличава с голяма лекост и ефирност. След като преминете четирите категории етер, над тях се намира друг свят, със съвсем друго естество. Той се нарича Духовен свят. В този свят нещата се преживяват тъй бързо, че впечатленията, изживяванията от милиони години могат да се съберат в една година; това, което е преживяно през милиони години живот на Земята, може да се преживее само в една година. Следователно целият земен живот и цялата еволюция на едно същество, на един човек, в Духовния свят ще премине като мигновение. Тогава как ще определите този свят? – Той е свят извън времето и пространството. В Духовния свят има друг мащаб, с който се мерят нещата. Това са въпроси за разсъждение само, които, ако се изнесат на някой човек с по-слаб ум, той не ще може да ги асимилира. Вашият ум обаче не трябва да се разбърква, но да мисли повече. Всички тия неща, които ви говоря, вие може да ги считате като приказки от хиляда и една нощ. Ако се съберат в едно всички епохи, през които е минала Земята досега, едва ли ще може да се направи една Земя като нашата, но затова в нея ще има събрана толкова много енергия, от която за в бъдеще биха могли да се образуват безброй светове. Засега човешката мисъл, човешкото развитие е свързано с времето и пространството. Тъй както човешкият организъм е създаден, днес човек не може да се развива извън времето и пространството; извън тия условия той не би могъл да се ориентира. Действително, ако вие сте ясновидец и преминете в Духовния свят, вие ще се намерите в най-голямо противоречие със себе си, защото опорните точки на този свят значително се различават от тия на физическия. Като се върнете на Земята, вие ще помните само, че сте били някъде, но де сте били, няма да знаете. Да сте били на Земята – не; да сте били на Месечината – не; да сте били на Слънцето – не. Били сте някъде, но де? Този свят, в който сте попаднали, е много реален, не може да го отречете, но не знаете де сте били. Той е толкова различен от физическия свят, че това голямо различие ще произведе противоречие във вашия ум. Ето защо първо човек трябва много добре да се запознае с физическия свят, та всяко ново явление, което влезе в съзнанието му, да не го смущава. Всяко ново явление трябва да се разгледа – към коя категория да се отнесе. Не трябва да ви смущават нито положителните, нито отрицателните мисли в живота. Те не трябва да хвърлят никаква сянка в ума ви. Например ако четете някое философско съчинение, което е силно логически и добре аргументирано и доказва, че целият свят и всичко около него е плод само на човешкото въображение и че извън човека нищо не съществува, вие ще се смутите. Питам: този философ как е придобил всички тия данни? Той привежда ред автори: този казал така, онзи казал така. Но ако попитате тия автори отде знаят това нещо, ще видите, че нито един не е сигурен в това, което доказва – то е някаква отвлечена теория. Всички крайни заключения в света се дължат на известен род разочарования. Всеки човек, който претърпява някакво голямо разочарование, пише за нещата в отрицателен смисъл, казва, че в света не съществува никаква закономерност; всеки човек, на когото животът върви гладко и щастливо – той пише в друг дух. Следователно закономерността в света и отсъствието на тази закономерност много пъти се дължат на опитността, през която хората са преминали. Някой път тези твърдения са верни, а някога не са верни. Във физиката има един закон, според който, когато се срещнат две вълни с еднакви дължини, но в противоположни посоки, те се взаимно унищожават. Защо се унищожават? Какво става с тези енергии? Понякога енергиите се трансформират. Питам: кое може да спре трансформирането на енергиите от едно състояние в друго? Имайте предвид следния закон: трансформирането на енергиите подразбира разумност. Смяна на енергиите, трансформиране на енергиите, сгъстяване и разширение на енергиите: това са форми на един разумен живот извън човешкия. Дръжте тази мисъл в ума си като абсолютен закон. Вие може да мислите, каквото искате, но знайте, че всички промени, които стават в Природата, се дължат на един разумен живот. И когато животът в една област замира, всъщност той не замира, но се трансформира от едно състояние в друго. И туй, което хората наричат смърт в едно отношение, в друго отношение произвежда живот. Смъртта е процес, който приготовлява почва за новия живот. Вие трябва да схванете този процес в съзнанието си. Човек има двояко съзнание: физическо и духовно. При физическото, или при обикновеното съзнание, човек има обикновени разбирания за живота. Той има един вътрешен страх, плаши се от смъртта и затова мисли, че трябва само да яде и да пие, да заема известно обществено положение и т.н. Ако няма тия неща, той мисли, че не може да живее. Понякога и вие разсъждавате така. Някои от вас са на двадесет години, други – на двадесет и една, на двадесет и две и повече. Питам ви: де бяхте вие преди тридесет години? Де беше цялото човечество преди четиридесет милиона години? Някои учени твърдят, че човечеството е съществувало само от преди осемнадесет милиона години. Най-после аз питам: де бяха всички растения, цялото растително царство преди петдесет милиона години? Всички растения, както и животните, все дойдоха отнякъде. В окултната наука съществува едно твърдение, че в света има течения, които идват от разни слънчеви системи. Когато трябва да се насели някоя от тия системи, които постепенно се оформят в известни форми на живот и започват своето развитие, всичко това става под влиянието на известен род закони, с които е свързан целият Космос. И вие сте свързани с тия закони. Някои окултисти, които разбират добре законите, знаят колко години след завършване на своето развитие на Земята човек е свободен от тия връзки. Те знаят още де ще бъдете след това – дали ще останете някъде из Слънчевата система, или ще излезете вън от нея. Тия неща ви се виждат чудни, но това, което е чудно за едного, не е чудно за другиго. Например вземете системата Сириус. В духовно отношение тя седи по-високо, отколкото Слънчевата система. От чисто физическо гледище, ако речете да отидете на Сириус, изискват се много години, трябва да направите едно дълго пътешествие, но за една душа, която е завършила своето развитие в Слънчевата система, се изисква малко време – тя пътува с голяма бързина. Не е важно да разрешите въпроса за колко време ще отидете до Сириус, но трябва да знаете, че в света съществуват разумни закони. Мислите ли така, противоречията, мъчнотиите в живота ви няма да ви спъват, няма да изгубвате смисъла на живота. Ето защо вие всякога трябва да бъдете в съгласие с тия разумни закони. Дръжте постоянно в ума си мисълта, че всичко в света е разумно. Отиваш някъде, спънеш се, паднеш, удариш главата си – кажи: „Разумно е това падане.“ Има ред учени хора, които при падане са разрешили много важни въпроси. Аз мога да ви приведа редица такива случаи, дето учени хора са разрешавали много трудни въпроси при падане. Какво става тогава? – Като падне човек, става известно сътресение и някаква мисъл блесва в ума му. Ще знаете: паднете ли, разрешавайте въпроса философски. Ако падне умен човек, той все ще разреши някой важен въпрос, но ако падне някой прост човек, той ще каже: „Сега ли трябваше да падна?“ Той не разбира защо е паднал. Всяко падане е на мястото си. Ако на духовния човек се случи нещастие, той изведнъж ще се домогне до някоя духовна истина, ще забрави своето нещастие и ще благодари на Бога. Ако на глупавия се случи някакво нещастие, той ще каже: „Все на мене ли се случват такива работи?“ Той ще роптае против съдбата, против условията на живота и т.н. Това зависи от културата на човека. Обаче ако вие мислите, че съдбата е по-снизходителна спрямо едни хора, а по-жестока спрямо други, вие не разбирате нищо. Има закон, който обяснява тия неща. Той казва: който знае да плува, не се дави; който не знае да плува, той се дави. Питам: какво търси във водата този, който не знае да плува? Той нека си седи на края. То значи: онзи човек, който има слаб ум, да не влиза в света на науките, да не се занимава с философски въпроси. Който е плувец, нека влезе в бурното море, да го опита и да се върне назад. Той не може да преплува целия океан, но поне може да плува. Най-после той може да стане на риба – да преплува целия океан; той може още да стане и на птица – да прехвръкне над океана от едно място на друго. Днес хората със своите аероплани могат да летят над целия океан. Всичко в света зависи от колективната човешка мисъл, насочена в дадена посока. В това отношение мисълта на всинца ви трябва да бъде хармонична, да не си противодействате. Не мислете, че някой може да ви засенчи. Пазете се от тази мисъл! Да допуснем, че вие сте едно растение, което расте и пораства, става голямо. Питам: малките тревички около него могат ли да го засенчат? У вас веднага се явява мисълта: „Тези малки тревички нищо не дават. Какво струват те?“ Казвам: не им противодействайте! Тия тревички, макар и малки, имат свое предназначение. Те служат за храна на овцете, на добитъка. Без тях животните не могат да живеят. В този случай голямото дърво не може да помогне на овцете. Следователно всички растения не са определени да станат големи дървета. Най-после не мислете, че при голямата ученост човек може да придобие нещо. Голямата ученост представлява голямо, предпотопно дърво, високо сто-двеста метра и широко петдесет метра в диаметър. Питам: какво може да стане от това дърво? – Въглища. Освен това хората постоянно изсичат големите дървета и си правят от тях къщи. По аналогия на това какво могат да направят учените хора? Ако ти си виден лекар, лекуваш всички болести – можеш ли най-после да освободиш някого от смъртта? Значи смъртта е по-силна от тебе. Ако ти си виден педагог, учиш хората, даваш им методи за възпитание, при тази твоя педагогика и ти ще свършиш като всичките хора. Ти си виден богослов, учиш хората за Бога, проповядваш им това-онова, но най-после всичкото ти учение рухва. Защо? – Знанието, което сега имате, не почива на здрава основа. Като казвам това, не разбирам, че трябва да се опълчим против науката, но казвам, че на сегашното знание му липсва нещо. И в съвременната медицина има елементи, които Ă липсват. Един ден тези празнини ще се запълнят. Като влезем в Новия живот, във висшата култура, ще имаме лекари, които ще си служат с елексира на Живота. Тогава хората ще носят вечния Живот в шишенца. Например някой човек е на умиране, но иска да живее още. Какво ще направи? – Ще отвори едно от шишенцата, ще вземе няколко капки от елексира на Живота, ще си направи една инжекция и ще живее, колкото иска. Ако пък искаш доброволно да напуснеш този свят, да си заминеш – от тебе ще зависи. Тогава богословът, като дойде при тебе, няма да ти проповядва, както сега, с думи, но ще ти направи една инжекция в главата и ще придобиеш богословието. Педагогът няма да те учи как да възпитаваш, но ще ти направи една инжекция в сърцето и ще придобиеш педагогиката. По този начин времето ще се съкрати. И аз тази вечер няма да се занимавам с вас – да ви доказвам това-онова, но ще ви кажа: „Елате тука!“ – и ще направя някому инжекция на главата, някому на сърцето – и всички ще излезете преобразени. Като направя тия инжекции, животът ще започне отново, ще се движим в една съвсем нова област. Ако туй, което учим сега, няма връзка с бъдещето, защо ще губим време? Не – туй, което учим сега, е основа на бъдещата наука, която иде. Затуй трябва да поставите здрава основа на идеите и на чувствата си. Казвате: „Защо трябва да вярваме?“ – Вярата е стълб. „Защо трябва да любим?“ – Любовта е основа на Живота. „Защо трябва да се надяваме?“ – Надеждата е Божествена форма. И тъй, поставете един стълб, една основа и една форма в живота си. Тия неща са необходими както за сегашното ви развитие, така и за бъдещето. Не е важно дали ще вярвате, или не, но трябва да имате тия три основни елемента. Питам: можете ли да преодолеете несгодите в живота си без Любов? – Не можете. Любов се изисква! Любовта е капиталът в живота. Например вие искате да следвате университет. Можете ли да го свършите без капитал, без средства? – Не. Благодарение на средствата вие си доставяте храна от гостилницата, хляб от фурната, дрехи от магазините и т.н. Това е факт. Ти свърши университета благодарение на фурнаджията. Вие казвате: „Аз свърших университета.“ И по-нататък не се замисляте как свършихте университета и кому трябва да благодарите. Затова минеш ли покрай някой фурнаджия, спри се и кажи: „Много ти благодаря, без тебе не бих могъл да свърша университета.“ Като минеш покрай някоя нива, спри се пред житото и кажи: „Много ти благодаря! Ако ти не беше израсло и не беше вързало плод, аз не бих свършил университет. Ако ти не беше израсло, аз и в Бога не бих вярвал. Благодарение на тебе аз вярвам в Бога.“ Тъй седи великата Истина. Малките неща ни учат на великите проявления на живота. Вие казвате: „Аз съм независим.“ – Не, преди всичко ти си зависим от фурнаджията. Друг казва: „Аз искам да бъда самостоятелен.“ Самостоятелен ли? Човек иска да бъде самостоятелен, за да не го владеят хората. Но трябва да знаете: човек не може да не владее, човек не може да не заповядва. Тогава кой заповядва? – Хлябът заповядва. Ти имаш за господар някой човек, който ти заповядва. Той ти заповядва благодарение на хляба. Ако той не държеше хляба в ръцете си, щеше ли да ти заповядва? И ако ти нямаше нужда от хляб, щеше ли да го слушаш? Туй и светските хора го знаят. Сега аз искам да ви наведа на мисълта да обръщате внимание на малките неща в живота си. Ние пренебрегваме малките неща – житото, ръжта, въздуха, Слънцето – абстрахираме се от тях, но това не е философия, това е криво разбиране на живота. Не трябва да мислите така, но като минавате покрай тия малки неща, спрете се и кажете: „Аз благодаря на всички малки неща – те съставляват основата на моя живот.“ Имаш ли уважение, благоговение и почит към житото, към царевицата и към всички плодове, ти ще можеш да почиташ и всичко около себе си – такъв трябва да бъде новият морал. Не поставите ли този морал за основа в живота си, от вас нищо няма да стане. Ще бъдете такива, каквито сте и сега. Вие ще се раждате и умирате, а тия малки братчета ще ви разлагат, ще изсмукват соковете ви и ще ви учат на самопожертване. Вие ще минавате от един житен клас на друг и сами ще учите този закон, докато най-после се освободите от тази стара философия. Докато узрее вашата глава, вие ще минавате последователно от живота на растенията в тоя на животните, докато най-после минете в живота на човека. Тогава ще проверите теорията за преселението на душите и ще видите, че тази теория е вярна. Само така ще разберете, че животът на житното зърно е тъй свещен, както и вашият. Всеки човек, който не почита житното зърно, не може да почита душата. Житното зърно е излязло от Бога тъй, както ти си излязъл от Него. Аз ви давам тази мисъл не за обезсърчение, но за да вложите новия морал в себе си: да бъдете твърди и решителни, да превъзмогнете всички мъчнотии, които срещате в живота си, тъй както морските вълни се разбиват в здраво построения кораб. Корабът ви трябва да пътува без никакъв страх в бурния океан, а вълните ще се разбиват в едната и в другата му страна: ще има малък тласък, ще има сътресения, но корабът ви трябва да устои – не е ли здрав корабът ви, по-добре не минавайте през океана. Първото нещо: от всинца ви се изисква да внесете в себе си, в душата си един мек елемент. Преди всичко трябва да започнете от житото – да си съставите ясна представа за него. Започнете с морала на житото. Ще ви дам следната задача: ще вземете десет хубави житни зърна и ще ги разглеждате внимателно, подробно, с увеличително стъкло ден, два, три, докато у вас се роди известна идея за житото, от която да извадите поне едно малко морално заключение. След това накратко ще опишете вашите наблюдения и резултатите, до които сте дошли. Ще ви дам един пример, за да видите какъв е резултатът от житното зърно. Представете си, че вие страдате от огница, имате силно възпаление, висока температура, и повиквате един лекар, втори, трети, дано ви помогнат: те ви правят инжекции, дават ви лекарства, но положението се усложнява. Всички лекари вдигат ръце, не знаят какво да правят и най-после казват: „Такава е Волята Божия!“ В това време един господин идва при вас, предлага ви едно житно зърно и ви казва: „Сдъвчи това зрънце добре! То е нещо подобно на екстракт от прана.“ Вие сдъвквате добре житното зрънце и температурата спада, болестта изчезва и вие се чувствате напълно здрав. Питам: какво ще бъде сега вашето отношение спрямо това малко зрънце? Няма ли да го оценявате? То не седи ли по-високо от всички лекари, които бяха наоколо ви? В дадения случай кой извърши по-висока служба – житното зрънце ли, или лекарите? – Житното зрънце. Следователно житното зрънце свърши най-важната работа. Не е само житното зрънце, което може да извършва такава работа. В Природата има растения, много семена, които могат да се употребяват за лекуване. За в бъдеще новата медицина ще си служи с тях. Само че тия лекари, които ще си служат с новата медицина, сами ще трябва да събират всички тия семена и растения, и то в определени часове, дни и месеци през годината. По този начин тия лекарства ще произвеждат голям преврат в човешкия организъм. Житното зрънце съдържа в себе си потенциална енергия, която, като влезе в организма на човека, се превръща в кинетична. Та казвам: дребните неща, които сега ви се виждат нищожни, съдържат голяма сила в себе си. В житното зърно се съдържа скрита енергия, която иде за ваша услуга; затова, ако искате да се развивате, да вървите напред, трябва да я използвате разумно. Сегашният ви живот се дължи именно на тия малки житни зърна. Човекът трябва да започне живота си от тях. Житото се е явило на Земята преди човека. Досега житото е преминало през три фази – сегашната му фаза е третата. За в бъдеще то ще премине още една фаза на подобрение, от което ще се подобри и човешкият организъм. И тъй, като основа на новия морал ще турите закона за най-малките неща. Например у вас се зароди едно малко желание или една малка мисъл, дребни като житното зърно. Какво трябва да правите? – Ще ги отхранвате, ще ги пазите свещено в себе си. От тях ще се родят велики работи. Великите мисли и желания са сбор от множество малки мисли и желания. Дребните желания аз считам за най-нужни и необходими, а големите, великите желания служат като подтик – те ви карат да бъдете интензивни. Те са като някой силен, голям порой, който завлича всичко. Когато у човека се появи някое дребно желание или някоя малка мисъл, това са нежни Божествени проблясъци в съзнанието ви. Ако у вас се породи желание да направите някое дребно, микроскопическо добро, направете го, не го отхвърляйте. Например вие имате едно малко тефтерче, в което сте писали хубави мисли, или една малка, ценна за вас книжка, които обичате. Погледнете ги, отворите ги, но виждате, че по тях има малко прах. Казвате си: „Нека си свърша работата, че тогава ще ги изчистя.“ – Не, прекъсни работата си, но ги изчисти. Не ги ли изчистиш веднага, ще изпаднеш в грешка. Вашата слугиня няма да изчисти книжката ви тъй добре, както вие сами. Изчистиш ли книжката си, която аз наричам малкото свещено желание, ти ще придобиеш една малка Светлинка в съзнанието си. Тази книжка е ценна само за тебе – само ти можеш да я изчистиш най-хубаво. И тъй, дойде ли у вас някое малко желание, или някоя малка мисъл, не ги отблъсквайте, но ги реализирайте. Ако не изпълните най-малкото си желание, може да развалите цялата работа. Например разкопаваш лозето си, но около един от чуканите оставяш мястото неразкопано. Ти забелязваш това нещо, но си казваш: „Кой ще се връща сега да разкопава този чукан?“ Не се ли върнеш да го разкопаеш, за в бъдеще той ще развали всичката ти работа. Тази твоя небрежност, в първо време незначителна, впоследствие ще докара лоши резултати. После ти ще съзнаеш погрешката си и много ще съжаляваш. Затова забележите ли, че сте пропуснали една работа, колкото и малка да е тя, върнете се да я поправите! Нека това бъде за вас едно важно правило в живота ви. – Любовта ражда Доброто. – Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода. Книги: * Чуднитѣ прѣдположения Новитѣ схващания на ученика (Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). София, 2005) 31 беседи от 19 октомври 1924 г. до 26 юли 1925 г. 1925_02_01 Чуднитѣ прѣдположения.pdf
  3. Аудио - чете Веселина Костадинова ИЗПИТИТѢ НА УЧЕНИКА. ЖИТНОТО ЗЪРНО (Беседата за четене в стар правопис) От книгата, "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето (Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от „Лекции на младежкия окултен клас“/"Новите схващания на ученика", IV година , издание на просветния комитет - 1927 г.) От книгата, "Новите схващания на ученика", Младежки окултен клас - година четвърта, (1924-25), Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Новите схващания на ученика",. 31 лекции на Младежкия окултен клас, държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки),. Издание на просветния комитет, София, 1927-1928 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Изпитите на ученика. Житното зърно Петнадесета лекция 25 януари 1925 г. – Любовта ражда Доброто. – Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода. Размишление Прочете се резюме от темата „Какво зная аз?“ Прочетоха се работите върху темата „Трите стълба на знанието“. За следния път пишете върху тема №14: Разлика между фантазия и въображение. Сега ще ви задам следния въпрос: кой е най-силният стимул, който подтиква ума към мисъл? Преди това ще ви задам няколко по-близки до вас въпроса: кой е най-силният стимул за стомаха? Отговор: Гладът, хлябът. Кой е най-силният стимул за зрението? Отговор: Светлината. Тогава кой ще бъде най-силният стимул за ума? Отговор: Знанието, мисълта. Да, могат да се дадат различни отговори. Кой е най-силният стимул за сърцето – да се събуждат чувствата във вашия живот? За вас е необходимо да си дадете правилни отговори на тия въпроси, защото бъдещата култура, на която вие ще бъдете носители, ще зависи от вашите правилни разбирания. Като знаете кой е най-важният стимул в живота ви, ще знаете и на кого трябва да се подчинявате. Представете си, че ви предлагат три служби в живота – владика, пръв министър в България и цар. Коя от тях бихте избрали? Отговор: Нито една. Добре, аз ще ви представя въпроса в следната форма: представете си, че вие се намирате в затруднено положение, в крайна мизерия, а вън е студ, мрак – тъмна, студена нощ – и търсите някъде подслон. На пътя ви се изпречват три стаи: едната е на владиката, втората – на първия министър в България, а третата – на царя. Коя от тях ще предпочетете? Отговор: Стаята на царя. Добре, вие влизате в стаята на царя, но над леглото му виждате един нож така закачен, че от най-малкото побутване може да падне и да ви прободе. Отговор: Ние ще легнем на земята. Да, но определено е вие да спите непременно на леглото. Законът е такъв. Как мислите, положението на царя свободно ли е? – Не. Отговорността на царя е толкова голяма, колкото и отговорността на всеки, който би се опитал да мръдне ножа, поставен над леглото на царя. Защо? – Защото в леглото спи човек и ако вие не внимавате, ножът ще го прободе. Този нож може всеки момент да падне и да се забие в тялото на човека. Ако пък влезете в стаята на владиката, ще намерите запалени кандила и мангал с огън, който от най-малкото побутване може да се разсипе и да предизвика пожар, от който и вие да изгорите. Значи и тук не сте сигурни за живота си. Остава стаята на министъра. Влизате вътре, готвите се да си легнете, но виждате над леглото една малка етажерка с шишенца, които съдържат силни отрови. Бутнете ли случайно етажерката, шишенцата ще паднат, отровите ще се разлеят върху вас и вие ще пострадате. Както виждате – и вън лошо, и вътре лошо. Коя стая ще изберете? Вие ще кажете: „Като се намерим в това положение, тогава ще правим избор.“ Въпрос: Можем ли ние да заповядаме да се махне ножът? Според законите на това царство туй нещо може да стане само при едно условие: царят само може да махне ножа. Вие не можете да махнете ножа, нито етажерката с отровите, нито мангала с огъня, защото сте гост. Единственото спасение за вас седи в следното: като се намерите на кое и да е от тези легла, да не мърдате. Всеки човек, който се страхува, не може да влезе в царската стая. Наистина, ако условията вън са по-благоприятни, отколкото тия, които са вътре, вие никога не бихте влезли в царската стая. Но ако условията вън са по-лоши, отколкото вътрешните, вие ще влезете в стаята, защото все има един шанс да останете жив. Вън е студено, вие рискувате да измръзнете, а като влезете вътре, ще си кажете: „И тук има една опасност, но от мене зависи да се спася, внимателен ще бъда, да не бутна ножа – поне ще бъда на топло.“ Преведете сега какво означава ножът? – Ножът символизира човешкия език – той е най-острият, най-страшният нож, който реже навсякъде безпощадно. Който го бутне, за дълго време носи последствията му. Той виси над царското легло. Всички вие сте спали в това легло, имате опитността от ножа. Вие трябва да се научите да превеждате символите. Човешкият език – това е човешкото слово, човешката мисъл. От вас зависи как ще употребите в даден случай вашия ум. Първото нещо: като легнете в царското легло, ще бъдете много внимателни – ще спите спокойно, без да мърдате. Ако легнете на дясната си страна, и сутринта трябва да се събудите на нея. И като станете сутринта, няма да се вдигнете изведнъж, но ще ставате постепенно, полека, с най-голямо внимание. След това ще благодарите на Бога, че не сте се мръднали през нощта. В какво седи помръдването? – Във вашите бързи, повърхностни решения. Казвате: “Мисълта на този човек е бърза.“ Може ли мисълта да бъде бърза? Отговор: Може. Да допуснем, че вие си представяте, че вашата мисъл е отишла на Слънцето. Питам: може ли мисълта ви да отиде на Слънцето? Отговор: Навярно мисълта ни не е отишла никъде. Тогава как може да мислите, че сте там, дето не сте? Обаче вие често казвате: „Аз съм на Слънцето и мисля само за него.“ Как може мисълта ви да е там, а вие да не сте? Според законите на мисълта ти не можеш да мислиш за това място, дето никога не си бил. При това вие твърдите, че мисълта ви е на Слънцето. Как ще примирите тези две противоречия? Това са ред софизми. Питам ви: знаете ли какво има на Слънцето? Вие може да докажете какво има на Слънцето, може да предполагате, но знаете ли го сигурно? Учените хора имат начини, чрез които доказват какво има на Слънцето. Те изследват какви елементи има на Слънцето: дали има кислород, азот, въглерод и др. Те изследват това чрез спектроскопа, но още нямат уреди, нито начини, чрез които да определят има ли живот на Слънцето, или няма. Учените хора не са определили даже и на най-близките планети има ли живот, или няма. Това нещо не може да се определи, понеже няма външни признаци, по които може да се познае. По светлината на слънчевия спектър би могло да се познае има ли същества на Слънцето, или няма. Преди всичко дето има разумен живот, Светлината иде по особен начин. Например ако вие запалите една лампа, ще видите, че трептенията на тази светлина се разпространяват по един начин, а когато Светлината излиза от разумни същества и се смесва със светлината на лампата, тогава трептенията на последната се разпространяват по друг начин. Значи има разлика между разпространението на светлинните лъчи, които излизат от едно неразумно и от едно разумно същество – законите са различни. Да кажем, че вие наблюдавате слънчевия спектър през една призма, като съсредоточавате ума си и сърцето си върху разните цветове и следите дали в тия цветове се явява някакъв съзнателен живот, или не. Какво заключение може да извадите, ако полето на отделните цветове започне да се разширява или стеснява? Най-първо ще заключите, че някаква физическа причина участва в опита ви, но щом се уверите, че причината не е физическа, тогава казвате, че някаква психическа причина е взела участие. След това трябва да разберете дали тази причина иде от Слънцето, или някъде от пространството, чрез въздуха. Ако концентрирате ума си върху спектъра на Слънцето, ще забележите, че портокалената краска става в средата си по-ярка, а в двата края избледнява. Какво заключение може да извадите от това? Ще ви дам следния опит: нека двама от вас вземат две стъклени призми и в определен час от деня, всеки у дома си, да постави призмата в такова положение, че да получи слънчевия спектър. След това нека запомни добре цветовете, тяхната интензивност и широчина на полето. Щом схване добре това нещо, нека единият от тях силно концентрира мисълта си върху някой от цветовете. Същото нещо да направи и другият у дома. След известно наблюдение нека всеки определи дали е забелязал известна промяна върху някой от цветовете на спектъра. Ако наблюдателността е силно развита и у двамата, те ще забележат известна промяна в този цвят от спектъра, върху който именно всеки поотделно е концентрирал мисълта си. Колкото по-силна е била мисълта, толкова и промяната в цвета ще бъде по-ясна. Изменението в цвета показва, че известна интелигентност е действала върху него. От този опит ще схванете как влияе светлината, която излиза от разумни същества. Ако отидете на някоя изложба да гледате картини на много художници, ще видите, че картините на едни от тях са с по-ярки цветове, а на други – с по-бледи, по-деликатни. Според вас кои художници са по-добри: тия, които употребяват по-ярки, или тия, които употребяват по-нежни, по-бледи цветове и бои? Отговор: Повече ни привличат картини с по-нежни краски. Циганите обикновено обичат ярките цветове. По спектъра ние можем да познаем отде иде светлината – от разумни или от неразумни същества. Светлината обикновено иде от разумни области, които са населени с интелигентни същества. Само интелигентни същества могат да изпращат Светлина и цветове. Това е един от основните закони на Живата Природа. Мъртвата Природа, в която няма живот, не изпраща никаква светлина, никакви краски. Навсякъде другаде, дето съществува живот, в каквато и да е форма, той изпраща светлина, известни краски, от които може да се съди за степента на разумност и интелигентност в тия същества. Щом се отнася за светлината на Слънцето, трябва да знаете, че тя не произлиза от него, а от друго Слънце. Видимото Слънце в дадения случай е само един трансформатор на светлинна енергия, която иде от множество висши, интелигентни същества. Често тия висши същества идват на Слънцето, за да регулират движението на тази енергия. Това са само нахвърляни мисли, предположения и допускания, върху които вие може да разсъждавате. Например вие не можете да кажете с положителност, че на Слънцето живеят хора, но може да кажете: „Възможно е да има хора на Слънцето.“ От това гледище флората на Земята представлява азбука за разумните същества. Ето защо трябва да се изучават не само формите на цветята, но и техните краски. В това отношение за вас се отваря широко поле да изучавате Живата Природа, да разбирате нейния език. Когато Природата ни говори, тя си служи с нашия език; когато ние искаме да говорим с нея, трябва да знаем нейния език. Щом Природата ти говори на твоя език, тя няма да те занимава с дълбоки, философски работи, но щом ти се разговаряш с нея и си служиш с нейния език, тя ще те занимава с велики въпроси, върху които ще те осветлява. Не знаеш ли нейния език, тя нищо няма да ти говори. Тогава отношението ти към нея ще бъде същото, каквото е отношението на някое животно към тебе. Ти можеш да го гледаш, да го милваш, но не можеш да му говориш за велики работи. Като го помилваш, като му кажеш нещо, то може да се порадва, но ти не можеш да го учиш. Когато ученикът разбира езика на учителя си, той го изважда вън от чина и го кара да пише на дъската: 1+1=? После му дава друга задача: 2+3=? Тази задача ви се вижда проста, лека, но не е така – тя е сложна задача. Вие казвате: 2+3=5. Какво означават тия числа? Числата 2 и 3 означават основа, от която имате един вътрешен резултат – числото 5, т.е. силата. На този резултат липсва нещо. От кого е таблицата за умножението, с която си служите? Отговор: От Питагор. В тази таблица крие ли се някаква философска мисъл? – Крие се, разбира се. Питагор5 е прекарал двадесет години в Египет и десет години във Вавилон, дето изучавал тайните на окултната наука. И затова, като е съставял таблицата за умножение , той внесъл в нея известно окултно знание. Днес е лесно да се научи таблицата за умножение, но тя има дълбок смисъл. Когато се каже 5х5=25, Питагор е разбирал едно дълбоко правило. Когато се казва 2х2=4, той разбирал друго правило. Всяко число е свързано с окултната наука. Днес тази таблица има само външно приложение за улеснение при смятането. Някой пита: „Колко пари имаш?“ – Четири лева: във всяка кесия по два лева. Това е лесно, умножаваш 2х2 и казваш, че ще получиш четири. Ако имаш две кокошки, една от които снася през ден, а другата – всеки ден, как ще сметнеш колко яйца ще дадат за два дни? Можете ли да умножите 2х2? Ако тия две кокошки снасят всеки ден по едно яйце, тогава за два дни можеш да умножиш 2х2, но в първия случай трябва да ги умножиш или да ги събереш? Какво подразбирал Питагор от умножението на числото 2 само на себе си? С числото две Питагор е разбирал две живи души, които разполагат с еднакви сили. Тяхната деятелност може да се умножава. Като знаем колко е голяма тяхната деятелност, чрез умножение ние ще намерим колко ще изкарат двамата, като работят заедно. Числото 2 е отрицателно и като го умножим само на себе си, ще получим положително число. Значи едно отрицателно число, умножено само на себе си, дава положително число. Ако пък умножим числото 3 само на себе си, имаме друг закон. Какъв е резултатът в този случай? Като се умножи 3х3=9. Числото 9 е неутрално. Като умножите 5х5, получавате 25. Сборът от числата 2+5=7. Числото 7 е положително. Като умножите 6х6, получавате 36. Сборът от числата 3+6=9. Значи числата 6, 36 и 9 са неутрални числа. Като умножите 8х8=64, сборът от тия числа 6+4=10=1. Значи единицата е положително число. Какво разбирате от всички тия разсъждения? Ние се отклонихме от въпроса, дойдохме до Питагоровата таблица. Навярно нашият стрелочник ни даде крив път. Коя беше мисълта, отдето започнахме? Отговор: Говорихме за най-силния стимул на ума, на сърцето и на живота. Помислете тогава върху въпроса, кой е най-силният стимул за ума. Като разсъждавате, все ще дойдете до някакви резултати. Туй, което излиза от ума на човека, не може да бъде стимул. Човек не може да бъде стимул сам за себе си. Въпрос: Нуждите на живота не ни ли стимулират? Оставете нуждите настрана, те са фиктивни работи. В света не съществуват абсолютно никакви нужди. Хората нямат никакви нужди, те сами ги създават. Ако е въпрос за живота, разбирам – всички хора се нуждаят от него. Животът е един извор, който изтича от едно определено място. Той е сила, която трябва да се прояви, а ние наричаме това нещо нужда. Например вие казвате: „Нужно е човек да яде.“ Не е нужно да яде човек, но трябва да стане обмяна между един и друг живот. Това е закон. Когато казваме, че имаме нужда да ядем, това е фалшивата страна на живота, това е криво разбиране. Дотолкова е нужно да ядем, доколкото да стане обмяна между нашия живот и живота на хляба – да се разберем с него. Когато хлябът е слязъл от Невидимия свят, у него се е зародило желанието да се запознае с нас. Той се радва, като го дъвчем, не кряка като кокошката. В хляба се крие Божествен живот, в него се намира Божественият Дух. Ето защо ние трябва да се храним, за да стане правилна обмяна между Божествения Дух и нашия живот, който е в застой. Сега ще ви запитам защо не трябва да се яде месо? Това може да се докаже от чисто окултно гледище, пък и от хигиеническо, и от морално гледище. Ако кажа някому, че трябва да се храни само със сол, какви резултати ще има той от тази храна? Добро нещо е солта, хората я обичат, тя е приятна с хлебец, но може ли човек да се храни само със сол? Храненето със сол произвежда такива резултати, каквито и храненето с месо. Както солта стимулира към нещо хубаво, така и месото стимулира към нещо хубаво, но резултатите от хранене с месо и със сол са едни и същи. Обаче хора, които се хранят с растителна храна, живеят по-дълго време от тия, които се хранят с месо. Добре е да ядете от време на време само сурово жито. Ще ви дам следния опит: онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режим за един, два или три месеца най-много. През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, нито хляб, освен да дъвчат сурово жито, добре изчистено и измито, без никакъв прах. Този режим ще бъде като средство за лекуване. Ще наблюдавате през това време какви резултати ще произведе житото у вас. Този опит нека приложат само тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват. Нали и някои от съвременните лекари препоръчват на известни болни да ядат само овесена чорба? Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само със сурово жито месец, два, три, дори до шест месеца. Ако ви се вижда много време един месец, направете този опит за една седмица само, като употребявате всеки ден по сто грама жито. Ще накиснете от вечерта сто грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и вечер. Ако ви се пие вода през деня, може да пиете, колкото искате. Ако бихте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби, а нервната ви система щеше да бъде по-добре урегулирана. Онези от вас, които имат здрави зъби, нека направят опита със сурово жито, а тия, на които зъбите не са здрави, нека малко сварят житото. Нека поне двама-трима ученици направят опита тъй, както ви казах, да видя какви резултати ще имат. Ще дъвчете житото добре и ако почувствате нещо дисхармонично у вас, ще спрете опита. Този опит давам само на неколцина от вас, а на останалите ще дам друг опит, пак с жито. Всеки от вас ще вземе по половин килограм жито, ще го изчисти добре и през цялата седмица ще го прекарва един път през деня от едната в другата си ръка, до пет минути, като го разглежда внимателно. Като се свърши седмицата, ще сварите това жито и ще го изядете. Може да го сварите на един път, а може и на два или на три пъти, но ще го ядете бавно, като че се разговаряте с него. После ще ми разкажете какви резултати сте добили от този опит. Аз няма да ви кажа какви могат да бъдат резултатите от опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете. За да имате резултат, ще направите опита точно тъй, както ви казах. Които вземат първия опит, ще дъвчат житото дълго време. Тия, които имат слаби зъби, ще го сварят малко без сол, без захар и така ще го дъвчат. Онези от вас, които гледат на този опит като на играчка, да не се заемат с него. Ще гледате на опита сериозно и ще правите своите научни наблюдения. И при двата опита няма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито. Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните, най-благородните сили на живота. От това упражнение вие все ще научите едно малко добро или ще придобиете една малка мисъл. Като разглеждате житото и се занимавате с него, вие все ще възприемете нещо от него в ума и в сърцето си, тъй както се опушва всеки човек, който попада между пушачи. Жалко е, когато земеделците не използват добрите страни на своята работа. Те натрупват житото в хамбарите си и не го поглеждат, освен когато дойде време за продан. Тогава влизат в хамбара си, нагребват няколко крини от него и после с една дъска го изравняват отгоре, отново затварят хамбара и си излизат. Дяволът им казва: „Не бутайте житото с ръка!“ Земеделците хващат житото с ръка само когато ще се мели. Не е позволено на земеделците да изравняват житото в хамбарите си с дъска. Всеки земеделец трябва да пълни крините с ръце и да не ги изравнява отгоре, но да им дава пирамидообразна форма. Постъпва ли земеделецът така, той ще има десет пъти по-голямо благословение, отколкото в случаите, когато изравнява отгоре крината с дъска. Махне ли се върхът от крината, образува се едно течение, което действа вредно върху човека. Според окултните закони, когато се продава жито с крина, тя трябва да се пълни с връх. Затова добре е земеделецът да пипа с ръце житото, да му се радва, за да може да се облагороди. Днес земеделците не пипат житото с ръце, защото знаят, че то ще им проповядва да не го продават, да не го мерят и т.н. И тъй, вие ще направите тези два опита с житото, за да видите какви са резултатите от него. – Любовта ражда Доброто. – Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода. * Изпититѣ на ученика. Житното зърно Новитѣ схващания на ученика (Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). София, 2005) 31 беседи от 19 октомври 1924 г. до 26 юли 1925 г. 1925_01_25 Изпититѣ на ученика. Житното зърно.pdf
  4. Hristo Vatev

    1924_05_25 Малки придобивки в живота

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24), Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6, Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924). Издание на Просветния комитет, София, 1925-1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Малките придобивки в живота Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! Тайна молитва. Ще ви кажа няколко думи върху малките придобивки на живота. Както виждате, на дъската имате написана една единица. Какво отношение има тази единица към вас? – За да се определи единицата, тя трябва да расте. Добре, ето с прави линии ще ви начертая носа, устата, веждите и очите на човешкото лице. Какво можете да заключите от това лице? В средата на лицето седи единицата – човешкият нос. За да осмислим единицата, отгоре ѝ туряме още две – веждите. Те представляват клони – динамически проявления. По този начин расте единицата. Питам: защо единицата дава тия два клона, единият от които върви наляво, а другият надясно? Това показва, че в самата единица има две течения. Тия течения съществуват в самия организъм на човека. Ако разделите човека по посока перпендикулярна към земята, двете му половини представляват тия две течения. В лявата страна имате минус и плюс (− +), в дясната страна имате плюс и минус (+ −). Положителните сили в природата не действат тъй, както вие си мислите. Ако вие имате един приятел, който в даден момент е весел, бодър, добре разположен, и вие му турите още един плюс на дясната страна, неговото настроение веднага ще се измени – той ще се вкисне. Вие казвате: Как се вкисва човек? Допуснете, че вие носите раницата на някой ваш приятел, която тежи около 10 кг. Вие я носите леко, бодри сте из пътя, казвате си: Приятно ми е, ще я понося заради приятеля си, заради любовта си към него. Дойде обаче друг някой ваш приятел и ви тури на гърба и своята раница от 10 кг… Вие веднага се вкисвате. Следователно придатъкът не дава всякога разположение на духа. И тъй ако искаш да развалиш настроението някому, придай му нещо на дясната страна. От лявата страна обикновено се отнема. Обратното положение пък имаме, когато човек е тъжен, скръбен, неразположен. Прибавим ли нещо на лявата му страна, един плюс, по този начин ние отнемаме скръбта му и той веднага става весел. Казвате: Защо човек става весел? Допуснете, че някой като човек то:върви из пътя, пропада в една дупка, дълбока 3–4 метра и не може да излезе от нея. Той се намира в едно тревожно състояние. Вие минавате оттам, чувате пъшкане, пущате му едно въже и го изтегляте нагоре. Той се хваща за въжето, излиза вън и се развеселява. Изобщо теченията в лявата страна на главата у човека показват, че той е свързан със Слънцето. Щом си радостен, не искай да ти дават нищо повече, защото радостта ти ще се развали. Ако си радостен и някой иска да ти даде още нещо, кажи му: Дай тази радост на някой, който е скръбен! Запример, вие сте весел, бодър, но дойде някой при вас и ви изказва своята любов. Вие казвате: Колко ме обича този човек! Не, тия хора не ви обичат. Помислите ли, че ви обичат, ще изгубите радостта си. Те само чувстват вашата радост, вашето веселие в дадения случай, а това значи, че им давате едно угощение. Вие като каните гости у дома си всички са радостни, нали? Защо са радостни? Защото ги угощавате. Тъй щото, ако те са любезни към вас, то е заради угощението, което им давате. Не мислете, че гостите ви придават нещо. Ако мислите така, ще се самозаблудите. Възприемете ли нещо от тях, то ще бъде един отрицателен товар. Гостите непременно ще ви отнемат нещо и настроението ви ще се измени. Затова, когато сте доволни, не искайте нищо повече от ближния си. Да кажем, че някой от вас или някои хора от света са много амбициозни. Какво ще искат те? – Да се прославят и целият свят да говори само за тях. Това нещо е невъзможно. Според законите на природата, от 100 души най-много 50 души ще бъдат на ваша страна, 25 ще бъдат и за, и против вас, и 25 ще бъдат съвършено против вас. Последните 25 души дето влязат всичко развалят, затова на тия хора не можете и не трябва да разчитате. Вие ще ме запитате: Защо всички хора не могат да ме считат добър? Ще ви обясня. Вие искате тия 100 души да ви славят, но представете си, че и тия 100 души също искат да бъдат славени. Тогава какво ще стане с вас? То е все едно да се намирате пред следната дилема: имате 100 лв., и всеки от тия 100 души иска да притежава тия 100 лв. Какво ще излезе от това? Значи, трябва да се дуелирате и който излезе най-голям пехливан и надвие останалите, ще вземе 100-те лева. Питам: той ще бъде ли тогава щастлив? – Не. В дадения случай единият лев е вашето щастие, а не 100-те лева. Ако се стремите към 100-те лева, те са вашето нещастие. Да се върнем към единицата. Единицата в дадения случай представлява началото на човешкия ум. Тя представлява ума на човека, с който той работи. Веждите показват интензивността на чувствата. Те могат да бъдат дъгообразни, прави и извити нагоре. Ако веждите са дъгообразни, показват, че в чувствата има повече мекота. Ако веждите са дъгообразни, показват, че в чувствата има повече мекота. Ако са прави, в чувствата има повече енергия и съобразителност, а ако са извити нагоре, какво показват? За да се изкривят веждите на една или друга страна, за това има причина, която действа извън човека. Те показват, каква е била окръжаващата среда, в която човекът е живял. Ако човекът има валчести вежди, това показва, че той е живял в среда, дето хората може би в миналото някъде са били много чувствителни. Но ако веждите са прави, показва, че тези хора са повече енергични и често материалисти, не толкова на чувствата, колкото на ума. Защото правите линии в природата са линии на ума, а кръглите, извитите линии в природата са всякога линии на чувствата. Туй ще вземете като символи. Значи, при създаването на носа са действали всички динамически, положителни сили. А когато са почнали да действат чувствата, образували се кривите линии. Чувствата образуват и спиралните линии. Забележете, когато срещате човек, когото обичате, вие няма да отидете при него по права линия, а ще пообиколите и тогава ще го срещнете. Някой път обикаляте от едно място на друго. Защо става това, не можете да си дадете отчет. Такъв е законът на вашите чувства. Ако действате съзнателно, по вашата воля, и ако сте високо повдигнат, ще вървите направо. Такива са проявите на ума и на вашите чувства. Това е закон на миналото и закон на бъдещето, който действа сега. И тъй, вие трябва да използвате малките придобивки. Често в постъпките ви вашите мисли и чувства оказват известно влияние. Когато действат чувствата ви, вие всякога обичате да отлагате нещата, да увъртате работата. Когато действа умът, той обича резките промени. Той всичко върши веднага. Казва: тази работа няма какво да се продължава. Когато действат чувствата, човек казва: Чакай, нека заработи умът ми, че ще видя какво ще направя. Няма защо да бързам. Казвам: в един случай сърцето работи, а в друг – умът. И затова природата е турила за носа една крива линия. И вие, като математици, по дължината на тия линии ще съдите за динамическите сили, които действат във вас. Тия сили действат и във вашето сърце и оставят отпечатъци върху лицето ви. Вие трябва да изучавате тия линии. Ако вашият нос е широк и преобладават кривите линии, ще знаете, че сърцето ви взима повече участие в живота ви. Та каквато и да бъде вашата философия, сърцето ви ще даде свой колорит. Ако пък умът ви взима повече участие, той ще внесе нещо твърдо. Сърцето ще ви направи меки като каша. Ако пък слушате ума, той ще ви направи твърди като кремък. Някой казва: Аз няма да бъда мек като каша. Ами ако бъдеш твърд като кремък, по-добре ли е? Кое е по-добре? Има условия, където кремъкът е на място. Запример, кремъкът се употребява за вършене при диканите; но когато месиш брашното, ако то стане твърдо като кремък, какво ще правиш? Следователно има условия в живота, дето чувствата трябва да имат преимущество, а има условия в живота, дето умът трябва да има преимущество. Ще спазвате следния закон: ако сте неразположени, тогава малко погладете лявата страна на главата си. Съзнателно ще прекарате лявата си ръка по лявата страна на главата, с желание да уравновесите вашето душевно състояние. Щом сте неразположени, направете този опит и кажете: Моето неразположение, като ученик на тази школа, трябва да бъде всякога отлично! И в името на Божията Любов аз имам това разположение! На ученика не се позволява да бъде намусен! Да се муси може, но само 1–2 минути, и то ако е сам. Но ако е между хората, не трябва да показва недоволството си, защото те не са виновни затова. Пък ако си много весел, прокарай тогава дясната си ръка по дясната страна на главата си. Щом се вкиснеш, тури лявата ръка на главата си и кажи: Чакай, чакай! Този закон работи само тогава, ако вие го турите в действие, и то съзнателно. Трябва да знаете, че ако вашата ръка изпълнява заповедта на вашето съзнание, на вашия ум, на вашата душа, тогава законът има резултати. Но ако ги правите механически, няма да имате резултати и ще бъде тъй, както когато всички се гладят по главата. Запример, някой си хване главата с ръцете и я клати. Ние знаем какво означава това. Ние няма да го питаме защо си клати главата, но разбираме законите. Ако го питаме, той ще каже: Не зная, тъй ми иде. То си има причини. Висшето съзнание иска да му каже: Твоите работи се оплетоха, понеже ти не постъпи разумно – несправедливо постъпи и затова главата ти тегли. Друг някой си маха главата. И нему висшето съзнание иска да каже: Няма да гледаш надолу, нагоре ще гледаш! Той си клати главата нагоре-надолу, понеже между ума и сърцето има борба. Висшето съзнание казва, че нисшата енергия трябва да се превърне във висша; затова, за да разреши въпроса правилно, ще гледа нагоре. Сега, малките придобивки в живота седят в това, да бъдеш във всеки случай доволен в душата си от една малка мисъл, от едно малко чувство. Едно от най-хубавите качества на ученика е да е доволен от най-малкото проявление: от най-малката мисъл, която му причинява малка радост и от най-малкото чувство, което му носи щастие. Всяка малка мисъл и всяко малко чувство представляват едно малко семенце, което едва се показва из земята и се радва на белия свят. Тази малка мисъл след време ще ти донесе едно голямо благо, една голяма радост. Много от вашите погрешки се дължат на това, че вие не сте доволни от малките неща. Вие казвате: аз искам нещо голямо, ако ще е, да е. В природата няма такъв закон. В природата всички неща започват с микроскопически проявления. И забележете, в училищата тия ученици, които в първите класове са били много способни, талантливи, в последните класове свършват като неспособни. Има и обратни случаи: някои ученици започват много слабо, но постепенно вървят все по-добре и свършват отлично. Човешката енергия трябва да се развива последователно. Майката и бащата постоянно хвалят онези деца, които са даровити, способни. Наистина, те имат много сили в началото, но има опасност за тях да не спрат изведнъж. Такова развитие е преждевременно и тия деца обикновено свършват зле. Пазете се, когато хората ви хвалят. Защото, когато някой ви хвали, че сте много талантлив като поет или писател, и вие приемете това и се зарадвате, може да пропаднете. За да проверите това, направете следния опит: напишете една статия, без да си турите името и вижте какво ще кажат хората за вас. Те може да кажат: ама че глупав човек! Кажат ли така, не се обезсърчавайте, пак пишете; не слушайте какво ще кажат хората, ще видите, че не сте такъв, какъвто те ви преценяват, защото други ще кажат, че сте гений. После, като напишете някоя статия, от която хората ще бъдат доволни, пак не си туряйте името. Нека това бъде за вас една малка вътрешна радост. Кажи в себе си: аз зная, кой е този поет. Запази в сърцето си тази малка радост, която може да ти се причини. Нека те радва вътрешно, тя ще ти даде един придатък в характера. Не излизайте в живота с всичките си сили изведнъж. Проявявайте се по малко по малко, и колкото отивате по-нататък, силите ви ще се увеличават по един естествен път, докато най-сетне целият духовен живот се прояви във вас така, че вие сте напълно в хармония с него. Тогава ще знаете законите, как да постъпвате изобщо в живота си. Сега мнозина от вас сте започнали с големите си козове. Който разбира играта, дава най-първо слабите козове, а задържа силните; накрая показва най-силните си козове и изведнъж побеждава. Всички останали капитулирват пред него. Защо? Защото може да се побеждава само със силни козове. Като дойдат силните козове, сражението се взима изведнъж. Та и вие постъпвайте така; силните си чувства и мисли оставяйте за най-после, не ги излагайте изведнъж, тях туряйте на заден план, най-малките си сили пратете авангард. Това са практически упътвания, полезни за живота ви. Много философски работи, които знаете, няма да ви помогнат, но тия малки разбирания ще ви помогнат. Като си погледнете веждите, ако са закривени, кажете на приятеля си: Аз съм човек на чувствата, не зная граници, но като говоря, ти ела и ме побутвай отвреме навреме. Един американски проповедник обичал много да преувеличава нещата, такава слабост имал. Той държал една проповед за силата на Самсона, как ловял лисиците за опашките им, дълги по три метра. Този проповедник имал един добър приятел, който го съветвал да не преувеличава нещата. Един ден те се условили помежду си: когато проповедникът преувеличи в нещо, приятелят му отдалеч да мръдне с пръста си и той да се коригира. Та като заприказвал проповедникът за опашките на лисиците, че били дълги по три метра, приятелят му мръднал с ръката. Проповедникът се поправя, казва: Вижда ми се, че по три метра опашки са много дълги, това е почти невероятно, но предполагам да са били поне два метра и половина дълги. Приятелят му пак си мръднал ръката. Той се поправя: Вижда ми се, че тази дължина при сегашните условия е невъзможна, но според друг един автор те били два метра дълги. Приятелят му пак си мръднал ръката. Публиката го слуша. Най-после проповедникът съкращава до половин метър. Приятелят пак мръдва с пръста си, но той му казал: Повече не скъсявам, т.е. аз съм съгласен да мисля, че тия лисици са имали половин метър дълги опашки. Та всякога трябва да имате един приятел, който да мръдне с пръста си от среща ви, за да можете да скъсявате дължината на лисичите опашки. Трябва да знаете, че у животните опашката изразява тяхната интелигентност. За пример лъвът има дълга опашка. Той съзнава, че тя представлява неговата интелигентност; тя е неговата гордост. Следователно вашият ум не трябва да прави опашките на лисиците толкова дълги. Вие не можете да направите всичко. Някой казва: аз съм силен човек, всичко мога да направя. Какво можеш да направиш, това е въпрос още. Питам го аз: като си толкова силен, можеш ли да вдигнеш цялата земя? Щом не можеш да вдигнеш земята, не казвай, че си силен. Туй е мащаб за силата. Кажи: Действително, умът ми схваща нещо, донякъде разбирам нещата и мога да вдигам товар до 20, 50 или 100 килограма, но повече не мога. После, в умствено отношение също тъй казваш: Аз зная много нещо. Какво знаеш? Какво можеш да разрешиш? Можеш ли да решаваш висшите задачи по математика? После, знаеш ли да превръщаш състоянията на сърцето? Знаеш ли какво мислят за тебе майка ти, баща ти? Ами твоите приятели какво мислят? Всеки, който мисли, че знае много, трябва да знае нещата конкретно. И какво ще види? Че неговото знание е само една дълга лисича опашка, която трябва да се скъси – нищо повече. Та радвайте се на всеки малък факт. Ако знаете, трябва да има норма, която да определя какво знаете. Вие трябва да знаете, запример, защо вашият характер е такъв или онакъв и да може да си обяснявате всичко. Аз и друг път съм казвал, че човешката интелигентност не може да се вложи в главата на една муха. Значи, в природата има специални форми за специални проявления: специални криви линии, специални прави линии, и то със специални дължини. Запример, казваме, че човешкият нос трябва да бъде дълъг, но той трябва да има определено съотношение спрямо цялото лице. Ако туй отношение е съразмерно, носът ще бъде строен. Ако носът е чрезмерно дълъг и не е в определено съотношение спрямо цялото лице, неговата стройност се губи и интелигентността на този човек е анормална. Следователно отношението между частите на нашето лице ни показва, че природата обича хармония в мисли, в чувства и в действия. Една мисъл няма право да взема мястото на друга мисъл; ти можеш да я туриш на мястото на друга мисъл, но тя няма да те ползва. Природата е определила мястото на всяка мисъл, дала ѝ е определена форма, определен мащаб на развитие и тя трябва да се разграничава от другите. Ако вие я разграничите повече, отколкото трябва, ще си създадете цяло нещастие. Затуй не бива да бързате в развитието си. Например много деца имат желание да растат бързо. Още като малки деца те бързат да станат големи като баща си, да им пораснат мустаци и т.н., а тази мисъл ги сбабичасва. Ти не мисли кога ще пораснеш и кога ще станеш като баща си. Искай да станеш велик в света, но не туряй срок след толкова и толкова години. Ти искай да станеш музикален, но не определяй срок кога именно. Ти можеш да постигнеш известно развитие, но не определяй кога, защото това ще бъде в твой ущърб. Природата, като ви е създала, ако е вложила музикални чувства във вас, тя точно е определила известен период, след колко време да бъдете музикален. И вие ще вървите по нейния план. Също и вашият ум ще се развива съобразно законите на природата. А сегашните хора сами си поставят разни планове. Те не слушат гласа на природата и затова не успяват. Преди 20 години дойде при мене един учител от Разград и ми казва следното: аз имам желание да следвам по музика, главно да уча цигулка. Аз го погледнах, питам го: това желание с тебе заедно ли се роди или отпосле дойде? – Отпосле дойде. Преди четири години слушах един оркестър и тогава ми дойде мисълта, че мога да стана музикант и мога да се науча да свиря. Аз му казах: ти не си за цигулар, ти можеш да станеш добър търговец, а на цигулка ще можеш само да стържеш. И така стана. Ако у тебе се яви една мисъл за свирене на цигулка само от преди четири години, тя не е твоя заложба. Ако мисълта, желанието за музика се ражда заедно с тебе, само тогава ти можеш да бъдеш музикант. Значи, за да бъдеш музикант, трябва да се родиш музикален; този подтик към музиката да е у тебе още от раждането ти. Остане ли отпосле да се развиваш, това вече са второстепенни дарби. Затова вие трябва да започнете с ония дарби, които природата е вложила във вас още отначало и на техен гръб да развивате и по-слабите си сили. Някои от вас са силни в математиката, други са паметливи, трети имат силно въображение, четвърти са поети, музиканти, писатели и други – всеки има известна малка дарбица, която трябва да развива в този живот. Бъдете доволни от малкото, което имате. Гледай сам да бъдеш доволен от това, което имаш. Не се спирайте върху похвалите на хората. Ако ти, един малък поет, отидеш при един първокласен, гениален поет и му се похвалиш със своята работа, той ще те погледне, само ще се поусмихне и няма да те похвали, нито ще те насърчи много, но ще каже само: хубава е тази работа. А онзи, който не разбира от поезия, ще ти каже: това е отлично нещо! Обаче тази похвала нищо не те ползва. Хора с големи устни са богати на чувства. Те говорят много, имат чувства, но не са толкова идейни. У тях има повече форми, но не и съдържание. Защо устата у такива хора е станала толкова голяма? (– От много упражнения.) Те са били в близко съприкосновение с физическия свят. Нуждите в света са ги заставили да говорят повече. Гъстата материя, в която човек се намира, е създала голямата му уста. По същия начин можем да разгледаме и другите части на човешкото тяло. Как мислите, кой човек е най-здрав? Ако гърдите на човека са вглъбнати навътре, това има известни психически причини. Това хлътване на гърдите е лош признак. Никога не позволявайте да се вглъбяват гърдите ви. Гърдите ви трябва да бъдат отпред прави. Те не трябва да бъдат и много изпъкнали, а само малко издадени напред. За да не се вглъбват гърдите, вие трябва да регулирате чувствата си. Дръжте хармония в чувствата си и вие ще урегулирате вашата дихателна система. Урегулирате ли вашата дихателна система, ще урегулирате и проявите на вашите чувства. У някои от вас раменете пък са прави. У други раменете почват да се огъват, но това е лош признак. Туй огъване показва, че чувствата имат надмощие над ума. Кривите линии у човека показват, че чувствата, магнетичните сили преобладават в него. Когато пък раменете станат много тесни, това не е добър признак. Това показва изопачаване на чувствата. Кривите линии не са лоши, но те трябва да бъдат красиви. Природата обича хармония навсякъде, и вие ще се стремите към това. Като ходите, дръжте в ума си идеята вашият организъм да има красиви форми, т.е. такива форми, каквито природата изисква. Раменете ви, лицето ви, очите ви, всичко трябва да бъде правилно и красиво. Поставете си в живота един идеал, който искате да реализирате. Този идеал се среща в природата, само че трябва да работите за неговото реализиране. Ако умът ви работи, ще създадете вашето чело; ако чувствата ви работят, ще създадете вашия нос; ако волята ви работи, ще създадете брадата си, долната част главно. Ако проектирате всичките си чувства към работа, ще развиете вашето тяло правилно. Ако сте много активен, ще развиете дробовете си правилно. Ако в материалните си работи постъпвате правилно, и вашата храносмилателна система ще бъде правилна. Природата регистрира всички наши действия. Правилните чувствания и физически действия се създават в стомаха. Правилните мисли се създават в мозъка. Тъй щото ние градим нашите линии и органи според както постъпваме. Ти или градиш, или събаряш. То е според както постъпваш. Затова казвам: всяко ваше действие, всяко ваше чувство и всяка ваша мисъл ще постави едно малко камъче в градежа на вашето здание. И ако някой ден имате едно красиво чувство, радвайте се през целия ден, че можете да поставите едно хубаво камъче на зданието си. Бъдете доволни, че сте поставили този хубав камък. Щом у вас същества идея за нещо красиво, за нещо велико, трябва да работите идеално., тази наука, за която ви говоря, е много сложна. И вие трябва да бъдете много внимателни в изучаването ѝ. Трябва да прекарате най-малко 10 години в изучаване какво е отношението на линиите и енергиите, които се образуват между тях. После, ще изучавате и отношенията между хората. Това е един много сложен процес. Сега, запример, вие налучквате нещата. Вие харесвате някого и казвате: този човек ми харесва, добър е той. Но защо и за какво го харесвате, не може да определите. А вие можете и трябва да определите, защо го харесвате. Природата е строго определила всички линии на очите, на веждите, на носа и т.н. Те са все математически величини, строго определени, точно измерени със сантиметър. Правилните лица имат точно определени измерения. Вие можете да проверите тия неща. Аз съм проверявал тия истини цели 11 години и не съм срещнал никакво изключение. Един морален човек всякога има точно определени черти. Лицето, ръцете, очите, ушите му, всичко се различава у него. Дойдеш ли до някой тип, който няма морален устой, сантиметрите вече се различават. Има мерки в природата, по които моралният човек се отличава от другите типове. У неморалните типове има друго съчетание на числата и величините; чертите у тия хора са дисхармонични. В живата природа всичко се хармонира, само че се изисква дълбоко разбиране. Та във всички ваши постъпки ще се стремите към възвишеното, към малките прояви, които се срещат в природата. Ако се роди у вас мисълта дали сте от моралните типове или не, ще знаете, че неморален тип е човекът, който през всичкото време се е противил на доброто желание на природата. Той е злоупотребил с всички ония добри условия, които тя му е давала. Следователно всеки сам може много добре да знае към кои типове спада. Природата отбелязва всичко. Погрешките на човека не се крият в природата, а в неговата зла воля, той не е искал да използва нейните добри условия. Следователно и в сегашния живот още, щом човек съзнае своите погрешки, лесно може да обърне обратния лист и да измени своите неморални действия в морални. Туй е кармически закон. Щом съзнаеш, че туй, което си вършил досега, е несправедливо спрямо природата и почнеш постепенно да коригираш постъпките си, няма да се мине дълго време и животът ти ще се измени, ще се поправи. Сега, понеже настава лятната ваканция, ще прекратя временно лекциите си, но вие може да се събирате пак. Събирайте се за половин час и прекарвайте в размишление. След това си кажете по една дума и си идете по домовете. Така може да си правите следващите събрания, докато започнем новата учебна година. Започвайте с размишление – около 20–25–30 минути най-много. Отправяйте ума си към всичко възвишено и идеално. Теми няма да ви дам. Туй ще бъде за вас една почивка и същевременно малко разнообразие в събиранията ви. Като ви говоря за тия линии, има една опасност като се гледате да не би да си кажете: Моята брада е такава или онакава, моят нос е особен – и да се отчаете. Вие не сте измервали колко сантиметра имат веждите ви и носа ви. Вие имате нос, но не знаете колко сантиметра е дълъг и широк. Глава имате, но не знаете колко сантиметра е обиколката на главата ви. Колко са дълги пръстите ви, и туй не знаете. Защо е толкова дълъг безименният ви пръст също не знаете. Значи вие имате тяло и не знаете постройката и съотношението на частите му. А всичко туй трябва да преведете във величини. Колко са дълги ръцете ви също не знаете. Разбира се, за този, който знае, това са важни закони. Ако искате да знаете какъв трябва да бъде вашият ръст, трябва да измерите дължината на разтвора на ръцете. Някой път ръцете са по-дълги. Това показва, че в миналото дедите и прадедите на този човек са обичали да пооткрадват. Ако ръцете са по-къси от нормалната мярка, дедите и прадедите на този човек са обичали да убиват. Следователно желанието им да пооткрадват или да убиват продължава да живее и по-нататък. Туй е констатирано в живота: у всички убийци ръцете са къси и дебели, а у всички крадци ръцете са дълги. Аз обяснявам това със следния факт: крадецът, като проектира ума си с цел да бръкне в някой джоб, кръвта започва да циркулира по-усилено в ръката му и тя израства повече. Това е вярно само една трета от истината. Защото дългите ръце показват още и сръчност, енергичност. Тъй щото, ако главата на този човек е правилно развита, желанието му да пипа, да пооткрадва се е превърнало на сръчност и труд. Въобще дължината на ръцете показва активност, енергичност. Когато главата не е правилно развита, тогава такъв човек обича да пипа както дядо си. Дебелата ръка говори за склонност към убийство. Всички свирепи животни имат силно развити мускули. Обаче не всяка дебела ръка е престъпна. Престъпна ръка ние считаме деформираната. Тя не е съразмерна с другите части на тялото. Когато ръката е несъразмерно дълга, тя е деформирана. Когато ръката е хармонична и съразмерна с другите части на тялото, тя показва добри чувства. Та сега, най-важното за вас е да използвате малките придобивки в живота. Запример, при известни случаи вие мислите, че нямате чувства, нямате сърце или че то не е развито добре. Но един ден вие се домогнете до някой факт, който ви показва, че имате сърце. Това е една малка придобивка и вие трябва да ú се радвате. Или, може да мислите, че нямате интелигентност. Но един ден узнаете, че вашият нос показва интелигентност и вие констатирате това в себе си. Това също трябва да ви радва. Следователно трябва да се радвате на вашите малки придобивки. Тези малки мисли или чувство, които ви усилват в живота, те именно са тия научни данни, които ви подкрепват към възвишеното в живота. И тъй, видимият живот е една формула в човешкия живот. Аз считам човека като най-сложна формула в живата математика и геометрия. И на земята няма по-сложно същество от човека. Органически той е най-сложното същество; и геометрически той е най-сложната формула. За да се изучи човек, изискват се ред години, а то е въпрос на бъдещето. Та стремете се сега към хубавото, към красивото, към възвишеното. Аз виждам у всинца ви заложени много красиви черти. Всички вие трябва да се развивате, да работите не само за сегашното, но и за далечното бъдеще, което е свързано с настоящето. А пък малките несполуки в живота ви, които може да срещнете, да ви не обезсърчават. Несполуката в едно отношение е сполука в друго отношение. Един съвет ще ви дам. Вземете поука от растенията, които, като искат да израстнат и да се развият, всякога очакват слънцето. У тях има едно красиво желание и очакване – да дойде слънцето! Няма същества на земята, които с такова интензивно желание чакат слънцето, както растенията. Затова, когато ние очакваме Божественото в себе си, трябва да бъдем като растенията, които очакват слънцето всеки ден. Това желание за слънцето ги издига, и самото слънце ги привлича към себе си. И когато ние очакваме Бога на Любовта със същото желание, по този начин и ние ще добием същите блага, каквито и растенията. Защото само туй интензивно чувство към Бога може да ни повдигне нагоре. Имайте и вие същото желание към Бога, както растенията към слънцето. Легнеш ли си вечерно време, силно пожелай да дойде Божественото да те повдигне. Сутринта станеш, пак пожелай Божественото. Така всеки ден интензивно пожелавайте близостта на Бога, т.е. Божественото да дойде във вас. И като дойде Божественото, всеки от вас да си вземе това, което му е необходимо. – Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! 32. лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 25.V.1924 г. в гр. София. Последна лекция от III година, държана на учениците от Младежкия окултен клас. Книги: * Малки придобивки в живота Лекции на МОК (Младежки окултен клас. Година III (1923–1924). Томове I, II, III, IV и V. София, 1927) 32 беседи от 21 октомври 1923 г. до 25 май 1924 г. 1924_05_25 Малки придобивки в живота.pdf
  5. Аудио - чете Нели Недялкова От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24), Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6, Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924). Издание на Просветния комитет, София, 1925-1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Противоречията като необходимост при всяко растене Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! Прочетоха се 10 от работите върху темата: „Разлика и прилика в характерите и философията на Августина и Толстоя“. Тема за следния път № 26: „Отличителни черти на човешкия дух, на човешката душа и на човешкото тяло“. Учителя: Да излезе някой от учениците на дъската и да напише четири числа, а именно числата 1, 2, 3, 4 и да отбележи математически, че числото 2 е два пъти по-слабо от едно; числото 3 е три пъти по-слабо от 2 и числото 4 е четири пъти по-слабо от 3. Ученикът: Ще означим силата на единицата с f. Тогава ще имаме 1; 2; 3; 4 – f/f, f/2, f/6, f/24. Учителя: Къде се намират най-благоприятните условия? Ученикът: В единицата. Учителя: Тъй, единицата представлява пролетта. Енергията през пролетта е най-силна, понеже асимилирането в растенията е най-силно. Енергията през лятото отслабва, тя е два пъти по-слаба. През есента е три пъти по-слаба, а през зимата – четири пъти по-слаба. Това е закон. В единицата физическият свят е най-силен по качество. В единицата чувствата почват да се засилват, а физическият свят е по-слаб. Следователно, когато физическият свят отслабва, чувственият свят се усилва. Законът действа и по-нататък. Когато чувственият свят отслабва, умственият свят става по-силен. Когато пък чувствата са много силни, човек не може да прояви умствена деятелност, там той е слаб. Ако на известно растение турите изобилно вода, то не може да расте, неговото развитие спира, но ако не го поливате, то пак не може да расте. Значи, когато условията за чувствата станат неблагоприятни, колкото по-големи мъчнотии среща човек в чувствата си, толкова по-големи условия има за ума. Следователно, за да се развие човек умствено, той трябва да претърпи едно вътрешно подпушване на своите чувства. И често, когато човек не може да разреши физически най-дълбоките въпроси, той става мистик, религиозен. Някои причисляват това към причинния свят. В единицата хората се хвалят със своето тяло. Те се раждат материалисти, военни личности и други. Във второто положение, при двойката, те се раждат актьори, хора дадени в чувствата, които постоянно се менят и на които не можеш да разчиташ. В числото три срещаме хора на ума. А след учените идват мистиците и мъдреците. Представете си, че Ж е светът на животните, а Ч е светът на човека. Светът на животните има 90 градуса наклон към земята, оста им е хоризонтална. Те са поставени хоризонтално на слънчевите лъчи, под ъгъл 180 градуса, и затова възприемат слънчевите лъчи чрез гръбначния мозък. Те възприемат всички мисли и желания чрез гръбначния мозък. Техният гръбнак е изложен а слънцето и затова нямат благоприятни условия за развитие. У човека, обаче, оста стои перпендикулярно. Понякога и човек прави отклонения. Вие може да съдите за някой човек дали върви в правия път по положението на главата му. Когато той разрешава някои мъчен въпрос и си държи главата нагоре ще знаете, че той ще разреши въпроса лесно и правилно. Наведе ли си, обаче, главата надолу, неговата работа не е добра. По навеждането на главата може да правите математически изчисления, как ще се свърши работата на някой човек. Колкото повече си навежда главата, толкова повече се отдалечава от правилното разрешение на въпроса. Наблюдавайте вашето положение, когато разрешавате някоя мъчна задача и не мислете, че това нещо е произволно. За да разреши човек една задача правилно, винаги трябва да си поставя главата отвесно, или най-малкото с един много малък наклон, само на около един градус. Щом наведеш главата си много надолу, в разрешението на задачата ти вече ще има някакво затруднение. Сега вие може да зададете въпроса: отде произтича този наклон? – Той произтича от вашата животинска природа, която в случая взима надмощие във вас. Можете да правите ред наблюдения. Когато животинското вземе надмощие във вас, вие не виждате никаква светлина, съзнанието ви е като една тъмна площ, усещате едно съвършено изпразване. Тогава човекът е наполовина човек, наполовина животно и той има да се бори с тия животински навици, които изпъкват в неговото естество. И тази животинска култура има своите добри страни. Тя е богата с материали, които трябва да се обработват. Сега, запример, представете си, че ви се яде мед. Такова едно желание е много естествено; не е грешно да ви се яде мед. Минавате покрай една къща с мед, но медът не е ваш. Какво ще се зароди във вас? – Най-малкото, ще се яви у вас желание да вкусите от този мед. Отишло едно дете да купува мед, но забравило как се казва. Питат го: Какво искаш? – Мама ме прати за нещо, но забравих какво беше. – Гледа, гледа, намира кацата с меда, бърка вътре с пръста, изважда го и го туря в устата: От това искам. Питам: такава една постъпка към коя категория ще я подведете? Това дете, като го пращала майка му, не внимавало какво му казва, мислило си друго нещо и забравило името на меда. То мислило да си поиграе из пътя; неговият ум не взимал никакво участие в това, което майка му говорила. Може ли това дете да се счита за интелигентно? И то, преди да види кацата, се намерило пред една мъчнотия. Пред него веднага изпъква майка му, която ще го бие, като се върне в къщи. Страхът заработва в него, то си спомня жуженето на пчелите и в този момент в него се събужда един животински навик, вследствие на който търси начин да намери предмета, който майка му иска. Та казвам: страданията, мъчнотиите в света, които идват, ви заставят като това малко дете да намерите меда. Като не можеш да намериш нещо по естествения път, ще го намериш по обратния път, но с повече страдания, с повече неприятности. Допуснете друго положение. Да кажем, че това дете не беше толкова досетливо и не можеше да намери меда, мислите ли, че като се върне в къщи, ще каже истината на майка си? – Ще излъже. Защо ще я излъже? Интересна е тук психологическата страна на въпроса. Отде се явява в това дете желанието да излъже майка си? Майка му го е родила, отгледала, възпитала, защо то се страхува от нея, та трябва да я лъже? Децата въобще най-много лъжат майка си и баща си. Защо? Ето де се крие причината: когато един учител има погрешен метод на преподаване, нали той го предава и на учениците си? – Предава го. По същия закон, по лъжлив начин майката предава известно свое състояние на детето си и това учение, като се приложи в живота, ще засегне най-първо нея, за да вади тя лошите последствия на своя метод. Въобще у тия деца които лъжат, горната част на главата им е тясна шилеста; съвестта им не е развита. Ще знаете, че при всеки импулс да говорите истината вие развивате известна област на главата си. Запример, ако искате да бъдете смели, ще се развие една малка част от задната страна на черепа. Всички стремежи, които човек има, развиват разни части от мозъка. Въображението, например, прави челото по-голямо. Във всеки клас трябва да има ученици, у които са развити различни сили и способности. Разнообразие трябва да има! Учениците могат взаимно да си предават и добрите, и лошите качества. Способните ученици предават своя импулс на по-слабите. Някои от учениците пък имат нужда от морални качества. Затова в един клас трябва да има ученици с развити морални качества. Няма нищо по-лошо от еднообразието. Затова едни трябва да бъдат умствено силни, втори да бъдат музикални, трети да бъдат смели, четвърти да обичат Истината и т.н. Всички тия качества се взаимно допълнят. Засега в цялото човечество работи колективният, великият човек чрез своите единици. Един ден той ще ги съедини и ще образува едно цяло. Един ден ще се събере и образува едно отлично, красиво тяло. Вие трябва да привикнете да се анализирате добре. Например, някои от вас обичат да полъгват. Много естествено е, но един възрастен човек трябва да избягва лъжата. Има хора, свършили и по четири факултета, пратиш ги да изследват някой научен факт, те все ще го преувеличат. И виждаме, че техните теории са все криви истини. Много учени хора изопачават научните си данни. Вземете един богослов: за да докаже някоя духовна истина, той първо ще я изопачи. Не, всякога трябва да констатираш една истина тъй, както си е. Няма да изнасилваш един факт, за да докажеш друг. Фактите са свързани, те взаимно се подпомагат. Най-първо хората нямат искреност. Учените хора, духовните хора трябва да имат съвест, да не лъжат. Те, обаче, нямат смелост, у тях е развит страхът. Има много учени хора, много богослови, даже хора на новото учение, които имат страх и вследствие на това не могат да изкажат рязко една истина. Те ще се спрат и наполовина ще я кажат. Някой съдия седи, мисли, прави своята резолюция, но ще каже истината наполовина. Та първото нещо: ще знаете, че всички хора имат слабости. Затова вие в себе си ще се стремите да разсъждавате правилно. Туй, което градите, то е заради вас. Ако направите една погрешка, тя не е заради мене, вие ще пострадате. Пък ако направите едно добро, то е за ваша полза. Всеки човек причинява или полза, или вреда на себе си, а косвено неговата погрешка може да принесе вреда и на другите. Същото е и с доброто, което той прави: косвено то може да принесе добро и на другите. Запример, ако изкарам сега някой от вас на дъската и му задам един мъчен въпрос, на който не може да отговори, той веднага ще се почувства унизен и засрамен. А като не отговаря, другите ще му се смеят. Не е въпросът, че те знаят повече, нито това дали той знае. Въпросът е да се обясни една истина. Първото нещо: у вас трябва да се създаде навик да обяснявате Истината в нейните най-малки проявления. Не се стремете да изяснявате великите проблеми в живота. Това е един грамаден капитал. Търсете всякога микроскопическите факти и за тях се дръжте! Малките величини са отлични. Ако един човек го мързи да бръкне с ръката си в джоба, за да даде някому пет стотинки, той никога няма да привикне да дава. От петте стотинки той ще се научи да дава и по-много. Сега, от този материал, който преминавате, вие още не сте се спрели върху ония окултни положения, които можете да приложите в живота, а трябва да ги прилагате! Запример, трябва да знаете в даден момент дали някой човек ви говори Истината или не. После, правете разлика между вяра и лековерие. Вие не трябва да бъдете лековерни. Например, вие сте тръгнали в един път и някой ви казва: знаете ли, че този път не е правият път? Вие сте тръгнали по крив път. И вие веднага се разколебавате. Защо? – Вие изведнъж приемате тия думи за верни, без да ги проверите. Това е лековерие. На какво се дължи отклонението на две линии? Как се е образувал ъгълът на отклонението? Ученикът: – Във физиката има един уред електроскоп, с който се определя ъгълът на отклонението. Когато през лентичките се пусне електричен ток, електричеството в двете лентички, понеже ще бъде положително или отрицателно, ще ги отблъсне и ще се образува ъгъл. Ако разгледате работата на тия четирима души 1, 2, 3, 4, според както е определена посоката на тяхното действие в чертежа, могат ли те да вършат заедно работа? (– Всеки поотделно може да върши работа, но между тях няма съгласие.) Сега ние засягаме един закон, който съществува в природата. Какъв е този закон? Да кажем, че имате едно семенце. Какви са неговите възможности? – Да расте нагоре и надолу. То среща надолу едно противоречие – почвата, която му препятства, обаче в нея се образуват коренчетата на това растение. По същия начин се образуват нагоре клонищата. И тъй, тия противодействащи сили нагоре и надолу образуват цялото дърво. Тъй щото, и противодействащите сили в нашия организъм помагат за растенето ни. Когато се яви във вас едно противодействие или противоречие, трябва да знаете, че то е в реда на нещата. Ето защо, и във вашето растение непременно трябва да има противоречия. Щом няма противоречия, всяко растене престава. Щом изсъхне едно дърво, и противоречия вече няма. Някои питат: Защо е това противоречие? – Това противоречие е в закона на вашето развитие, временно то ви е необходимо. Някой иска да спре противоречията. Може да ги спре, но ще спре и развитието си. Едно изсъхнало дърво показва миналите противоречия, които са съществували за него, но в плода на това дърво са примирени всичките противоречия; всички сили се събират плода. Следователно в плода на своя духовен живот човек ще примири в себе си всички противоречия. А при растенето си той не трябва да примирява противоречията, те са необходими. Това е философия. Сега хората се делят на партии. Някои хора не приемат вашите убеждения, но не се безпокойте от това. Тия хора са едно малко клонче на същото дърво, което ще отиде най-много 3–4 метра далеч от дървото и пак ще се върне назад. Като дойде вятърът, ще се сблъска с друго клонче, което ще го пита: какво искаш от мен? – Нищо не искам, вятърът ме докара тук, сблъскахме се – нищо повече! И тъй, само в плодовете на едно дърво могат да се примирят противоречията. Следователно не се смущавайте от това, как се развива сега външният свят. Трябва да знаете, че вие не можете да измените реда на нещата. Само в плода на дървото вие може да примирите всички противоречия. Затова трябва да се стремите към идеален, духовен живот. Всяко дърво трябва да има плод във вас. И, както казва Писанието: „От плодовете им ще ги познаете“. Който има плод, ние познаваме, че той е примирил противоречията, а който няма плод, наричат го безплодно дърво. Това показва, че този човек още не е намерил закона на примирението. Значи, в плода, в доброто, което правиш в света, трябва да примириш всички противоречия на твоя физически, чувствен и умствен живот и да преминеш в причинния свят. Защото противоречията на физическия свят не са противоречия и на умствения свят. Линиите 1, 2, 3, 4 в чертежа показват движението на тесаракта. Когато ъглите се увеличават или намаляват това представлява движението и посоката на тесаракта. Помнете и следното правило: хора, които имат най-големи противоречия в живота си, са най-силни. Силните хора имат най-големи спънки. Колкото по-големи мъчнотии има в живота си, това показва,че природата към вас е по снизходителна. Това дете може да се оплаква, че го държат затворено, обаче то учи. Следователно някой път и природата постъпва спрямо тебе като тази майка: хване те, тури те в някоя стая и ти казва: ще учиш! Важното за вас е да се стремите чрез плода на вашия живот да примирявате противоречията. И ако ги примирите така, вие сте на прав път. Приложете следното правило: щом направите една погрешка, изправете я веднага! Всяка вечер, като се върнете в къщи, дайте си отчет как сте прекарали деня, какви погрешки сте направили и ги отбележете. Така ще намерите един начин за поправянето им. Който иска да успее в живота, непременно трябва да изправя своите погрешки. Това е цяла наука. Спрямо себе си вие сте много снизходителни, казвате: условията са такива. Или: само аз не съм, който правя погрешки, и другите хора правят погрешки… Оправдавате ли се по този начин, един ден вие ще се намерите в една задънена улица. Защото погрешки в живота има, но трябва да се изправят. Ако някой ви каже, че можете да живеете без погрешки, той не говори истината. Погрешки ще дойдат, въпреки всичкото ви знание; и много да знаете, погрешки пак ще дойдат. Пък ако нямате свои погрешки, чужди погрешки ще ви турят и пак ще ги пренесете. Но спазвайте правилото, което ви казах: всяка вечер ще се отделиш като учител и ще се поставиш като ученик пред този учител. Ще се извикаш пред него и ще кажеш: спри се пред мен! Ти знаеш ли какво прави днес? Питам ви: седели ли сте така на изпит пред себе си? Ученикът ще почне да се оправдава. Учителят, обаче, ще бъде напълно справедлив, ще пита: защо направи тези работи? И ти, като ученик, трябва да си дадеш един правилен, истински отчет, да намериш причините, побужденията, поради които си направил тази погрешка. Щом се покажеш малко снизходителен към себе си, това е вече лицеприятие, ти изгубил. Физическият човек е като дете. Защо майките имат уважение пред децата си? Защото детето гледа майка си дали говори истината или полъгва; щом я хване, че лъже, то вече няма страх от нея. И тъй, щом вашият обективен ум схване, че вие сте някъде слаб, казва: ти полъгваш. Туй е един неизменен закон в природата. Запример, ако ви туря 50 кг. Злато на гърба и после взема да се моля за вас да преминете една дълбока река благополучно,правилно ли ще е? Питам: уверен ли сте, че с 50 кг злато на гърба си, земята няма да се продъни, няма никаква опасност. Опасността е във водата. Като дойдете в една по-рядка среда, там ще фалирате. Трябва да знаете, че в живота си вие ще минете през една такава дълбока река. При това и мост няма да има. Ще кажете: с лодка. И лодка няма да има. Тогава? Представете си, че носите 50 килограма пясък на гърба си и трябва да минете една река. Какво ви коства да оставите този пясък на брега, да минете реката свободно и като излезете на другия бряг – там пак има пясък, да вземете от него други 50 килограма? И като дойдете до друга река, оставете пясъка, минете реката и после пак си вземете пясък, колкото искате. Закон е: ще бъдете много взискателни спрямо своите погрешки. Защото, ако не изправите погрешките си, те след време ще ви създадат такива страдания, каквито не сте сънували. Забележете, при правилното страдание на душата на е страхът, който трябва да играе роля, но правото. В света съществува само едно право. Ние не казваме, защо трябва да станат тия неща? Те ще станат, но трябва да се извършат правилно. Ако са погрешно направени, трябва да се изправят. Да кажем, че някои нишки в мозъка трябва да растат на дължина; при това обемът на известни клетки трябва да се увеличи. Туй трябва да стане! Значи това е един бюджет, предвиден от самата природа. И енергията, която е потребна, ще се изпрати да работи във вашия мозък. Допуснете сега, че вашият мозък не може да издържи на този напор, както една жица не може да издържи на силния ток в някоя електрическа инсталация. Какво става тогава? – Жицата изгаря. Има ли между вас някой електротехник, да каже кога изгаря жицата? (– Когато силата на тока мине определения размер и напрежението е по-голямо, отколкото жицата може да издържи.) Следователно човешкият мозък трябва да се инсталира правилно. Там трябва да турите най-добрата жица, не каква и да е, а такава, която може да издържи всички напрежения. Затова, закон е: каквото вършите, трябва да бъде добре направено. И това добре направено дело най-първо ще се отрази върху строежа на тялото. Та някой път дори изкуствено трябва да си създавате мъчнотии. Забелязано е, че ония деца, които от малки страдат от една, втора, трета и от ред още болести, ако след това им дойде някоя болест, те не умират, а издържат, организмът им става стабилен. Онези деца пък, които никак не са боледували, при първата болест, която им дойде на втората година, заминават за онзи свят, болестта ги задига. Човек, който страда постоянно, по-лесно може да издържа на болести, а който никак не е боледувал, при първото заболяване още си заминава. Тъй че страданията са калене на организма. Разбирате ли този закон? Това е закон, от който вие не можете да се избавите. Щом мислите съобразно тия закони, и вашата мисъл ще бъде в съгласие с природата. Това съгласие ще даде сила на ума ви, да мислите по-правилно, а при това ще ви избави от много морални терзания. Защото невежеството носи безброй страдания, вземете, запример, една микроскопическа искрица. Тя при дървата не е опасна, но при взривните вещества става опасна – зависи де ще я поставите. Значи, всяка вечер ще си направите баланс на всичко, което сте прекарали през деня. И ще си поставите един идеал, който искате да постигнете. Човек трябва да работи над себе си! Сега всички хора въобще, особено фаталистите, казват: каквото дойде! Това прилича на ония дървета, които са пуснати в някоя река и тя ги блъска тук-там из водата, докато най после ги изхвърли на брега. Това, обаче, не е разрешение на общите задачи. И тъй, коя е основната мисъл на тази лекция? Погрешките да се изправят с време.) Първоначално е нямало погрешки. Друго? (Противоречията трябва да се примирят в плодовете, които ще изработим.) Най-първо противоречията произтичат от силите на природата. Сега, аз бих ви задал да пишете върху следната тема: „Кой е най-добрият начин за запознаване?“ Според вас, кой е най-практичният метод за запознаване с някого? Кога се запознават хората обикновено? (– Когато направим някому добро.) Представете си, че двама души пътуват заедно. Торбата на единия пътник се изпразва и той цели три дни гладува, след което се решава да запита втория: Нямаш ли нещо за ядене? От три дни не съм ял нищо. – Имам. Те започват да приказват, разговарят се. Вторият пътник дава на първия да яде, после си подават и двамата ръка и си казват: Хайде на добър път! Единият тръгва на една страна, другият – на друга. Учениците как се запознават? Някой от тях не знае нищо по математика, а пък учителят ще го изпита. Той казва на един от съучениците си: Я ми разкажи урока по математика, не разбрах как става това нещо! Седнат двамата: единият разправя, другият слуша – и тъй се запознават. Ако и двамата бяха способни, щяха ли да се запознаят. Нямаше. Но ако и двамата се намират пред една обща опасност, например, ако и двамата са гладни или се намират в чужд град, те ще се запознаят. Тогава от тия заключения ние изваждаме следния закон: общите нужди, които се появяват в живота, сближават хората. Тия нужди могат да бъдат от физически, умствен или духовен характер, но те всякога сближават хората. И тъй, щом се появи някоя нужда във вашия живот, трябва да знаете, че тя е на мястото си, тя ще ви сближи с някой човек. Тогава не изпущайте случая. Всяко сближение, станало по един естествен път, е Божествено, и то ще принесе своята полза. Двама души, които нямат нужда един от друг, не могат да се сближат. Ще ви дам едно обяснение на въпроса защо трябва да има мекота между двама души в живота. Представете си, че турят двама души в един сандък, пълен с течност. Сандъкът е закован добре и тъй те пътуват по железницата. Как мислите, като се бълникат вътре, ще излязат ли здрави? Ако са шишета, нали трябва да има стърготини помежду им, за да няма търкане? Щом кажем, че трябва да бъдем меки, ние подразбираме, че сме в сандъка и пътуваме. Щом не пътуваме, може и без мекота. Само шише няма нужда от стърготини, но пращаш ли го с други шишета от един град в друг, непременно трябва да има мекота помежду им. Когато кажем, че трябва да бъдем меки, милостиви, подразбираме, че помежду ви трябва да има нещо, за да не става голямо търкане. (– Ако те са поставени в мляко, ще избият масло.) Тъй, масло ще се избие. Да кажем сега, че онзи, който е направил тенекията, оставил я с много малък отвор и това масло, като се избие, запушва отвора и не може да излезе навън. Какво ще правите тогава? (– Отворът трябва да бъде много голям.) Ето защо, човек трябва да бъде щедър, с голяма уста. Значи щедростта е голяма уста, от която можем лесно да извадим избитото масло. И тъй, разбрахте вече какво нещо е мекотата и защо е необходима в живота ви. Като ви турят мекота, тогава не питайте: Без тази слама не можем ли? Или не казвайте: Да се махне тази слама! Двама души, които са меки, те сами се поотдалечават един от друг и между тях не се произвежда това търкане. И тогава, щом искате да се скарате с някого или ви дойде някое противоречие в живота, кажете: В сандък съм, чакай да видя дали има стърготини, та да не стане някоя катастрофа с мен. При това вижте дали устата ви е голяма. Ако сте захаросан мед, как ще излезете из тясното гърло? Хората са намерили и в този случай едно изкуство: турят съда във вряла вода, за да се разтопи медът. В живота, обаче, когато устата е малка, медът се изважда много мъчно, понеже там процесът е много сложен. – Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! 31. лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 18.V.1924 г. в гр. София Книги: * Противоречията като необходимост при всяко растене Лекции на МОК (Младежки окултен клас. Година III (1923–1924). Томове I, II, III, IV и V. София, 1927) 32 беседи от 21 октомври 1923 г. до 25 май 1924 г. 1924_05_18 Противоречията като необходимост при всяко растене.pdf
  6. Hristo Vatev

    1924_05_11 Млади и стари

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24), Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6, Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924). Издание на Просветния комитет, София, 1925-1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Млади и стари Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! Тайна молитва. Прочете се резюме от темите: „Най-добрият метод за самообладание“. Прочетоха се няколко от темите: „Най-малката любов, която можем да проявим в ежедневния си живот“. Каква е разликата между проучването на една идея теоретически и нейното приложение? Под „теория“ разбираме изучаване на нещата в сгъстена форма, без да ги разбираме, а под „приложение“ или „практика“ разбираме изучаване на нещата в разредена форма. Ако вие изучавате водата на целия океан, това е теория, а ако изпитвате само една водна капка на езика си, това е практика – разредяване на тази вода. И идеите по същия начин имат теория и приложение. Сега, ще говоря малко върху вашия предстоящ събор. Между вас, младите, се заражда следната идея: ние, младите, ще имаме събор и на този събор трябва да присъстват само млади хора. В това няма никаква идея. Защото младият човек не представлява никаква идея. Това е един процес в природата. Ти днес си млад, утре ще бъдеш стар. Какъв идеал има в това? Казвате: аз съм млад. Хубаво, колко години ще бъдеш млад? Като дойдеш на 33-годишна възраст, ще бъдеш на една средна възраст, а оттам насетне ще започне един наклон. Друг казва, ама аз съм стар. Каква идея има в старостта? Да преведем думата „млад“. Младостта е един символ, или в геометрически смисъл, една фигура, която показва възможностите, които се крият в този млад човек. Този символ представлява движение, което трябва да бъде нагоре, наляво, надясно или надолу. Важното в случая е кога това движение е наляво и кога надясно. Във вас може да се зароди идеята, че ние всякога трябва да вървим само надясно и никога наляво. Идеята, че трябва да вървим само надясно, не спада към материалния свят, тя не е материална идея. Ако вие я считате за материална, аз ще ви поставя следното възражение. Пътуваш за някъде, дойдеш до един кръстопът: наляво отива за Пловдив, надясно – за София. Ти трябва да отидеш за Пловдив. Как ще тръгнеш по десния път? Значи, щом си на земята, ще вървиш и наляво, и надясно, това са посоки на движение, които не трябва да смесвате с принципа. Защото има и идейно десни, и идейно леви направления, които не трябва да смесвате с лява и дясна посоки. Добре, да определим по-ясно още сега какво нещо е младият. При точка C имате едно семенце, заровено в почвата. То представлява младия човек, който започва да расте нагоре, като същевременно пуща клонища наляво и надясно, обикаля цялата окръжност. Той е един пилигрим, който същевременно работи и надолу. Такова нещо е младият човек, който расте, пуща клончета и листа нагоре, но няма цветове и плодове. До 33-годишна възраст той расте все нависоко, наляво и надясно. Казва. Знаете ли кой съм аз? Аз пуснах клонища и листа. Какво си ти? – Имаш дебели зелени листа. Той говори само за своите листа и клони. Старият човек пък е достигнал до границите, до крайния предел на възможността за растене. И като излязат неговите клони навън, започват да увисват надолу. Като погледнете младия, той е гладък, а старият има наоколо си зъбци, т.е. има цветове, има и плодове. Знаете ли защо се образуват тия зъбци? – Те са плодовете. Следователно младият и старият са две фази на един и същ живот. Това са двете полушария на кълбото, а всяко полушарие има своя четвъртинка. И тъй, като кажете „младите“, трябва да имате една основна идея, не трябва да разглеждате въпроса повърхностно, да казвате, че сте млади. Младият трябва да има една основна идея, която да постигне в живота си. Каква е вашата основна идея? Защо някои от вас се поусмихнаха? Вие погледнете, позасмейте се и после погледнете към земята. Някой погледне към земята, а после вдигне погледа си нагоре. Задавали ли сте си въпроса защо се усмихва човек? Аз ще ви преведа този език. Като казаха на Сара, че ще има син, тя беше на 90-годишна възраст; Сара не повярва на тия думи, скри се зад вратата и се усмихна. Като ѝ казаха, че се е усмихнала, тя отрече това – уплаши се. Защо се усмихна тя? (– Защото се усъмни.) Това са особени психологически моменти. Когато у някой човек се набере много енергия в известни области на мозъка, тогава се образува смехът. Някой път усмивката иде неволно, без да искаме; някой път усмивката е съзнателна. Има няколко вида усмивки, но те са все резултат на известен род енергия, която трябва да се изяви навън. Но сега на въпроса. Каква е вашата основна идея в дадения случай? Геометрически ние можем да отбележим единицата с точка, т.е. като преведем математическата единица в геометрическа форма, имаме точката. После, възможностите, които се крият в точката, това е образуването на правата линия, която означаваме с числото 2. От движението на точката се образува правата линия. Триъгълника означаваме с числото 3, квадрата – с числото 4. И тъй, имаме първото движение на единицата: движение в известна посока. Човек като се роди, най-първо в него има желание да расте нагоре, по права линия – имаме движението на точката. От това се определя неговият ръст. След туй се определят възможностите на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля – образува се триъгълникът. Най-после се образува четириъгълникът. Триъгълникът показва посоката на неговия разумен живот. Ние знаем вече движението на точката, на линията и на плоскостта. Но какво е движението на квадрата, т.е. на числото четири? Каква е посоката на туй движение? – То е в ІV-то измерение. Всички силови линии се движат в противоположност една на друга. Движението в ІV-то измерение е движение навътре. До III-то измерение всички движения са навън, в тях има разширение. Щом дадено тяло достигне своя краен предел на разширение, в него се започва един вътрешен процес на вгъване, при което всичките сили отиват към центъра, отдето са излезли. Когато едно дърво достигне крайния предел на своето развитие, в него се развиват плодовете. Зреенето на плодовете спада към ІV-то измерение. Тогава всички силови линии се обръщат към семката, от която са образувани. Значи, става смаляване на предмета. Сега, вие ще проверите този закон върху себе си. Мнозина от младите се обезсърчавате и ще се обезсърчавате, ако не разбирате закона. Най-първо, като ви посеят, вие сте експанзивни, до известна възраст отивате нагоре, надолу, разширявате се, имате особени схващания, мислите, че можете да постигнете всичко, но като достигнете крайния предел, настъпва обратен процес на изпразване. В същност това не е изпразване но един процес на вгъване навътре, към центъра на живота, в който трябва да се образува най-добрият плод, за да се даде друга посока на живота. Ако вие не разбирате тази основна идея, този основен процес на вгъване, вие ще дойдете до разочарование, до съмнение, до обезсмисляне на живота. Някой път вие мислите, че никой не ви обича, че всички ви подозират и хиляди още глупости може да дойдат в ума ви. Защо ще ви мразят хората? Всеки човек е зает със себе си, всеки си има свои страдания, свои мъчнотии. Ти минаваш и си мислиш, че еди-кой си не иска да знае за тебе или пък, че има нещо против тебе. Въпросът не седи тъй: Всеки човек е зает с известни свои неосъществени идеи, с ред заболявания, несгоди, страдания, а също тъй го вълнуват и много непостигнати желания. Обаче, всеки от вас ще преживее такива състояния, но трябва да знаете, че някои ваши мисли ще се реализират може би след хиляди години. Някои ваши желания може да се реализират след един ден, след една година и т.н., но има желания и мисли, за които трябват хиляди години, за да се реализират. Вие хващате една такава мисъл и казвате: искам сега да стане. Не, разберете, че днес няма възможност да се реализира тази идея. Следователно вие трябва да определите кои идеи могат да се реализират в сегашния ви живот и кои в бъдеще. После, всеки от вас обича да даде съвет на другите хора. Вие често казвате: ама ти не трябва тъй да постъпваш! Как трябва да постъпва, обаче, вие не му казвате. Или някой път му казвате: ти трябва да бъдеш много щедър! Хубаво, вие дайте една определена норма на щедрост. Ако аз ви дам пет, десет или сто лева, това не е щедрост. Може да ги дам от срам, от немай-къде, или положението ми ме кара да ги дам, но всичко това още не е щедрост. Причината, която ме е подбудила да ги дам, не е щедростта. Тогава, какви са качествата на щедростта? Друг път казвате: да имаме самообладание! Какви са качествата на самообладанието? Кажете едно от вашите качества на самообладанието, които сте писали в темите си? Ако аз ви туря в морето, можете ли да имате самообладание? Или, ако ви туря върху една площ и после я нажежа отдолу, ще имате ли самообладание? Човек на самообладанието е този, който влада всички свои сили, та във всички случаи в него не става никакво сътресение. Човек, който се самовлада, той е изолиран; болест не може да го хване, беднотия не може да го намери, съмнение не може да проникне в него, маловерие, гняв – всички тия врагове не могат да проникнат в него. Ако гневът влезе в тебе като червей а ти външно си спокоен, представяш си, че имаш самообладание, това не е самообладание. Ще помните: самообладанието е сила, която изолирва човека от всички противодействащи влияния. Всички твои неприятели ще бъдат отвън и ти ще се разправяш с тях отвън; и ти ще се разправяш с тях тъй, както ти искаш, а не както те искат. За да можете да работите, най-важното за вас е да разбирате закона на сходството, на подобието. Двама души се събират, но не могат да работят заедно. Защо?– Имат две противоположни идеи, спорят помежду си. Тогава вие младите ще се намерите в следното смешно положение: когато правили баня в един малък градец, останал спорен въпросът с дъски ли да я постелят или с камъни. Решили най-после да я постелят с дъски. Но какви да бъдат дъските: рендосани или не? Цели осем години спорили, въпросът стоял открит и банята оставала недовършена. Най-после идва един архитект и решава въпроса. Как? – Да постелят банята с една рендосана дъска, а другата – нерендосана. И тъй постлали цялата баня. След това той казал на тия хора: които от вас са за рендосаните дъски, да стъпват на рендосаните, а които са за нерендосаните – да стъпват по нерендосаните. По този начин въпросът се разрешил много правилно. И едните са прави, и другите са прави. Рендосаните дъски за една баня са много опасни. Те имат своето преимущество, но имат и своето неудобство. И нерендосаните дъски в банята представляват от една страна преимущество, от друга – неудобство. Всички вие трябва да прибегнете до музиката, да изучавате кои тонове как си хармонират. Всеки от вас си има по един основен тон. Основният тон на някои от вас е do, на други – re, на трети – mi, на четвърти – la и т.н. Ако някой от вас е do, то кои тонове ще му хармонират? Ученик: Има три групи тонове, които си хармонират. В началото: do, mi, sol; в средата – la, do, mi; в края – fa, la, do. Учителя: Следователно, ако вие сте тонът do, ще намерите някой, който има основен тон mi и с него ще можете да си хармонирате. Ако искате още един другар, ще намерите друг, който има основен тон sol. Тези са тоновете в първата октава, а после има втора, трета, четвърта… до осма октава. При сегашното устройство на вашия мозък октавите са повече. В мозъка има 35 000 клавиши, затова при сегашното състояние човек има голяма възможност да се развива музикално. Най-първо вие ще видите към коя октава спадате вие. Да кажем, че вие спадате в първата октава. Значи, вие сте по-близо до материалния свят. Следователно промените няма да бъдат много резки. Какъв е вашият метод, когато си избирате един приятел? По кои качества го избирате? Може ли някой от вас, според опитността, която има, да ми каже как избира своите приятели? От какви признаци се ръководи? Или кое ви приближава един към друг? (– Ние не се избираме по черти.) Как се сближавате? (– По интуиция, или по общност в идеала, или когато се допълняме.) Вие трябва да изучавате тоновете, та като искате да си изберете някой приятел, трябва да се поставите в едно пасивно състояние, умът ви да е напълно свободен от каквито и да било посторонни, външни мисли, които нарушават равновесието ви. Вземете тона do или re и вижте какво ще почувствате, защото всички тонове в природата са живи. В по-висшите светове вие няма да намерите музиката написана на книги. Там всеки тон е жив и книгата е също жива. Там всяка нота сама по себе си започва да издава тон. Не е нужно ръцете на някой артист да натиснат нотата, за да почне да звучи. Не, тя сама издава тона си; след нея иде втора, трета и т.н. Също тъй само по себе си става и прекъсване на звука. Там тия тонове са тъй интелигентни, каквито са тук най-големите музикални величини. При това всяка нота знае кога да издаде своя тон. Това е нещо приблизително подобно на фонографа. Като завъртите ключа, плочата се върти сама. То е едно далечно подобие. Всеки тон е свързан с акумулирането на известни сили. Обикновено двама души с еднородна енергия не могат да се търпят. Например, когато косата на някой човек отпред е малко къдрава, това показва, че в задната част на мозъка той има много положителна енергия. Ако има и друг някой с такава коса, тия двама души не могат да седят на едно място – между тях ще се яви едно отблъскване. Изобщо, всеки се приближава към такова лице, което съдържа енергия, от която вие се нуждаете. Следователно енергията от задната част на главата се уравновесява с енергията от предната част на главата. Предната част е повече магнетична, а задната повече динамична, електрическа. Когато се обидите силно вие ще усетите едро малко разгорещяване в задната част на главата си и когато преживеете едно меко чувство, ще усетите слабо разширение: отпред на главата в центъра на въображението си, като същевременно и под лъжичката си ще усетите едно успокоително състояние. Значи това място под лъжичката е свързано с горната част на главата. Онези от вас, които имат дълги лица, не крушеобразни, те са по-вече динамически натури. Валчестите лица имат повече магнетични, негативни сили в себе си. Те имат активност, но тя е повече въздухообразна. Такива хора са пъргави, но тая пъргавина не е на земята, не прави никакво зло. У тези хора пък, които имат крушообразни лица, преобладава нервната, интелектуалната енергия. Най-първо ще обърнете внимание на косата си. Тя е едно от условията, ако искате да изправите характера си. Щом косата ви почне да става остра, туй показва, че динамическите сили имат преобладаващо влияние във вас. Ако космите ви стават дебели, това показва, че енергията ви, освен динамическа, станала е още и по-груба. Въобще у всички натури, които не могат да се самовладат, в края на краищата тяхната коса става дебела. Не е голяма беда, когато космите на някой човек стават дебели, но той сам ще забележи лошите последствия от тази енергия в своя организъм. Тази динамическа енергия у вас ще ви причини големи страдания. Добре е често да мислите около половин час за някои идейни хора или да четете живота и историята на някой велик човек. Така вие ще разберете дали този човек е велик. Гледайте да схванете неговите добри черти, туй, което е най-хубавото в него. У вас има слабостта да схващате по-лесно отрицателните страни на великите хора. Аз съм срещал някои, като четат Шекспира, например, търсят някаква ексцентрична черта в неговия характер, гледат какво му липсва. И после казват: и на мен липсва нещо. Не се спирайте върху отрицателната страна на хората! Всички ще гледате положително на живота. Отрицателното само по себе си ще дойде. Важно е да намирате положителните черти. Да допуснем, че имате един приятел, когото не можете да търпите. Дойде ли той при вас, самообладайте се, не казвайте, че не можете да го търпите. Кажете си в дадения случай, че можете да го търпите. Това, именно, е самообладание. Закон в природата е, че туй, което не искаш да направиш доброволно, ще ти го наложат. Природата най-първо ти дава абсолютна свобода на постъпване и като не изпълниш законите, почва да те ограничава. Казвате: ами ако аз съм един офицер и някой ме удари, не трябва ли да си изтегля ножа и да му кажа, че не съм говедо, а човек? Добре, но ти си полковник или генерал, паднал си в плен, войници те карат и удрят из пътя. Какво ще правиш? Можеш ли да си извадиш ножа? Не можеш. И ние сме в плен от една велика сила в света, срещу която не можем да извадим ножа си. И като не можеш да извадиш ножа си, тогава? Всички хора казват: трябва да докажеш, че си човек. Много добре, но как ще докажеш, че си човек? – По два начина. Единият начин седи в следното: ще го удариш и ще го простреш на земята, докато изгуби съзнание. Вторият начин: ти си много силен, хващаш го за краката и го държиш нагоре като свещ. Погледнеш го и му казваш: мислиш ли сега, че съм баба? Ако ти държиш този човек нагоре във въздуха около 10 минути, какво мнение ще има той за тебе? Мислите ли, че втори път ще си позволи да постъпи пак тъй с вас? Не, като мине втори път покрай вас, ще каже: Господине, познавам ви. Кое е по-хубаво: да го наложиш ли или да го вдигнеш във въздуха? (– Да го вдигнем във въздуха.) Сега, да приведем тази мисъл. Да вдигнеш някого във въздуха, значи да му повлияеш със своята мисъл, да познае той, че ти си на правата страна, че твоят живот се ръководи от един велик принцип. И ако не си извадиш ножа, това не правиш нито от страх, нито от недоумение, нито от слабост, но от един велик принцип, на който цялото битие се подчинява. Нека знае той, че ти зачиташ този велик принцип. Разбере ли този човек всичко това, и той ще постъпва като тебе. Този метод трябва да се приложи между вас. Всеки от вас трябва да въздейства на другите, като живее по принцип, а не по известни лични съображения или лични схващания. Речете ли да приложите този метод, ще срещнете големи мъчнотии. Ние сме изучавали този закон. Аз зная, трудно е, но не и невъзможно човек да трансформира в дадения случай натрупаната излишна енергия в себе си. Ако успеете да я трансформирате, вие ще се ползвате от нея при работата, която имате да вършите. Ако работите по принцип, каквото започвате, ще успявате. Но ако работите по ваши лични съображения, като млади, работата ви ще бъде като на млади; ако ли пък работите като стари, работата ви ще бъде като на стари. Но ако и като млади живеете по принцип, имате една основна идея във вас, ще имате успех във всичко. Каква идея трябва да имате? – Две неща са важни за вас, които ви казах тази сутрин. Любовта трябва да бъде почва и основа, която да включва всички възможности. Над тази Любов вашата воля трябва да работи, да реализира възможностите на Любовта. И като влезеш в Любовта, прави всичко, което тя ти диктува. Не философствай, не прави избор. Какво бихте направили вие, ако влезете в Любовта? Щом живеете в Любовта, там вече противоречия няма. В Любовта няма болни и недъгави хора. Вие се намирате при най-здравословни и благоприятни условия, при които човек може да живее. Ти влизаш вече при същества, които могат да те разберат и ти можеш да ги разбереш. Ти можеш да срещнеш човек, който не е учен, но живее ли той в Любовта, не мислете, че е невежа. Той може да не е свършил университет, но е мъдър. Човек, който не живее в Любовта, може да е учен, но това учение е вече голям товар за него. Между хора, които живеят в Любовта, всякога има съгласие. Например, между двама, които се обичат, безразлично е кой от тях ще свири. Единият ще свири, другият ще слуша и ще каже: прекрасно! После другият ще свири, а първият ще слуша. Ако пък нямат любов помежду си, ще спорят. Единият ще каже: аз ще свиря. И другият ще каже: аз ще свиря! Най-важното нещо: у вас трябва да има широта в идеите, а не дребнавост. Ако някога се зароди у вас чувството на завист, трябва да правите опити да трансформирате това чувство. Направете следното нещо. Изберете един комитет, в който, според сегашните традиции, да има председател, подпредседател, касиер, съветници и членове. След избора някои от вас ще останат на особено мнение, ще кажат: председателят не е на мястото си, друг трябваше да бъде на негово място. За подпредседателя някои ще кажат: и на този човек липсва нещо. За касиера пък ще кажат, че не е честен човек. За да се избегнат тия недоволства, тази завист между вас, направете друго нещо. Вие сте 80 души, нали? Всяка седмица правете нов избор на комитета, за да опитате много начини. След изтичането на седмицата, старото настоятелство ще падне, ще се избере ново настоятелство. Ако се яви голям спор, ще постъпите по този начин, но ако всички сте на едно мнение, може да избирате настоятелството за един месец или за една година. Този срок е крайният предел. Според мен най-добрата система е да бъдеш председател само един ден. Тази система работи отлично. По този начин ще се роди у вас частната инициатива. И тъй, ще имате една обща основна идея, която да ви свързва. И пред тази основна идея, пред този основен принцип, да изчезнат всички различия, които сега съществуват помежду ви. Вие не можете да бъдете всички еднакви. Природата ви е създала с различни темпераменти, с различни мисли и желания. Всеки човек е особен, като него няма друг. И туй именно е хубавото. В природата съществува следният закон: в цялото битие вие имате условия да станете всичко, което днес желаете. В цялата вечност имате възможност всичко да спечелите и всичко да изгубите. Като казвам всичко да спечелите, разбирате ме, но като казвам всичко да изгубите, не ме разбирате. Как мислите, не е ли хубаво човек да изгуби всички грехове? Думата „загуба“ има двояко значение. Казвате: Как, да изгубя всичко? Аз не искам да губя! Но голямо щастие е да изгубите всичките си грехове. Какво трябва да спечелиш? – Всички добродетели. Човек никога не печели в греховете. Може ли да кажете, че някой е спечелил 100 000 грехове? В такъв случай ние употребяваме думата „натоварил се“. Защото грехът не става по свободната воля на човека. Той е едно опущение на самия човек, било от незнание, било от невежество – много фактори влизат тогава в живота му и той губи. Следователно, когато човек се натовари, той губи. И за народа казват: с много борчове се е натоварил. А когато човек се сдобие с добродетели, това е печалба. Та всички ще се научите да мислите правилно и да се изразявате правилно. И когато аз ви говоря за музиката, вие трябва да я изучавате, за да можете да се хармонирате. Музиката докарва в равновесие силите, които действат във вас, за да можете да се хармонирате по-лесно. Не ви препоръчвам музиката за професия, но всеки трябва да пее идейно, за себе си. Като станеш сутрин, изпей си тихичко една песен, да ти е приятно през целия ден, но никой да не те слуша. Това е музика. Когато усвоите това изкуство, ако у вас се зароди излишна енергия, тогава може да проявите музикалното си чувство и навън. Най-първо музикалното чувство трябва да работи вътре, само за вас; след като придобиете опитност, ще изразите тази музика и навън. Ако искате да станете певец, само така ще можете да развиете вашия ларинкс, да взимате вярно тоновете, та който ви чуе, дето и да е, на пътя било, да се спре да ви слуша. А сега, като ви слушам, гърлата ви са като у стари хора. Вие още сега сте млади-остарели, тъй ви виждам. Вие сте почнали да мислите като старите, казвате: много страдаме! Пазете се от това заблуждение, да мислите, че страданията са зло. Страданията са най-великият плюс в света. Помнете това нещо: всички страдания носят големи блага. Щом ви дойде едно страдание, зарадвайте се в душата си, усмихнете му се. Туй може да проверите в себе си. Всяко страдание носи голямо благо. И не остарявайте преждевременно. Като дойде страданието, значи Бог си е спомнил за вас, но вие, като не можете да възприемете Неговата мисъл във вас се заражда борба. Дойде Любовта при вас вие се усъмните. Господ ви казва: „Прегърни, целуни тази стара баба!“ Казваш: не, тя е отвратителна, възможно ли е да направя това? Ти се усъмниш и изведнъж ти дохожда страданието. „Я прегърни това малко, оцапано детенце!“ Ти веднага се намръщиш. Направи това! Ти се оттегляш и страданието дохожда. Духът ти казва: „Вземи тази книга, прочети я“! Ти се уплашиш, казваш: Не е за мене тя! – и пак се оттегляш. Същият глас ти казва: „Иди при онази вдовица, измий дъските ѝ, че са много кални“! Ти пак се оттегляш. И тъй, вие всякога сами се туряте в противоречия, защото искате лесните работи. Не, измий дъските, прочети дадената книга, целуни старата баба, направи всичко, каквото Духът ти казва. Сега у вас ще се яви друго едно противоречие. Вие казвате: като правим всичко това, какво ще стане с нас. Ами светът като е постъпвал до сега по обратния път, какво е станало с него? Трябва да се приложи правилният и разумният метод в живота. Божествените мисли се отличават със следното качество: когато вие дадете ход на една Божествена мисъл, няма да се намери същество в света, което може да ви осъди. Но питам ви: извършили ли сте вие едно Божествено нещо? Аз ви казвам: в деня, в който изпълните една Божествена мисъл тъй, както аз я разбирам, всички ще ви се усмихнат – и дърветата, и животните, и бръмбарчетата и хората и ще си кажат: много хубаво е това нещо! Някой казва: нека ми каже Духът какво трябва да правя, аз съм готов да изпълня всичко. Но това е само идейно. Приложете на опит доброто и вижте какви резултати ще имате. Голямо щастие за човека е да дойде една Божествена мисъл чрез него и той да я реализира правилно. Ако човек може да изпълни само една Божествена мисъл, аз считам, че той е придобил вече най-голямото богатство. Всяка Божествена мисъл е един скъпоценен камък, който струва милиарди. Та преди всичко вие ще бъдете бодри, весели, а не отпаднали духом. Старият човек да отпадне духом, разбирам, но за младия това е грях и срам. По някой старите хора са по-весели от младите. Първото нещо: вие трябва да имате весел и бодър дух, та противоречията, които се раждат помежду ви, да не ви спъват. Ако някога се поскарате помежду си и си кажете някоя лоша дума, ето какво да направите: хванете се за ръцете и единия да каже на другия: Аз ти много благодаря за красивите думи! И другият да му каже: И аз ти благодаря, че ми каза една красива истина! А сега какво правите? Най-първо някой твой познат ти каже една похвала: Аз съм много доволен от тебе. Това обаче, не е истина. Не се минава много време и той ти казва: Ти си егоист, ти са такъв-онакъв. Става ти мъчно. Защо? Питам ви: кой от вас е бил толкова щедър, та като е дошъл приятелят му на гости, да му е отстъпил леглото си? Може някои да са направили това, но те са единици. И кой от вас, ако има един доход от 1000 лева е дал 500 лв. на приятеля си? Може да го е направил някой от вас, но то е изключение. Общото е, всеки живее повече за себе си. Това не е идейно. Ако вие мислите за другите толкова, колкото за себе си, вие бихте били хора с идея. Тази трябва да бъде общата идея, която да ви ръководи за в бъдеще. Това да става по свободна воля, по един вътрешен принцип, а не да ви се налага отвън. Даде ли ти някой твой приятел нещо, ще го питаш: от любов ли правиш това или от друга някаква идея? Ако го правиш от любов, после да не ми го споменаваш. Ако му услужваш с пари, а после пращаш други хора да питат кога ще ти ги върне, по-добре нищо не му давай! Ще дадеш и ще забравиш, като че нищо не си дал. Нека помни заради тебе този човек, комуто си услужил. Сега, вие искате да имате събор. По принцип трябва да има. Питате се кой да присъства на събора. Чудни сте! Вие присъствате на събора на по-старите ви братя и сестри, а не искате да ги приемете на вашия събор. Понеже един ден и вие ще станете стари, трябва да приемете старите в събора си. И обратното: понеже старите един ден ще станат млади, те трябва да дойдат при вас. Тъй щото, ще има и от едната, и от другата страна. Как ще определите според вас кои трябва да присъстват в събора и кои не? Ще кажете: всеки, който не е повече от 45 години, той ще бъде на Младежкия събор. Не, светът може да разсъждава тъй, но между вас това нещо не трябва да става. Принципално ще разсъждавате! И онзи, който ще дойде между вас, той трябва да бъде човек на идеите, той трябва да жертва. Ако не жертва, той сам ще напусне това място. Онзи, който дойде, трябва да е готов на всички жертви. Това е едно от условията. Той трябва да е човек на живите идеи, на опита, да е готов за самопожертване, да е приложил закона на Любовта и да се не колебае насам-нататък. Нека има външни различия между вас, но всички трябва да имате един общ вътрешен принцип. Любовта ви да бъде основа, а волята ви – една динамическа сила, с която да реализирате нещата. Сега, бих ви попитал: разбрахте ли ме? Това не е морализиране. Това са добрите начини за действия, за да бъдете свободни в света. Вие ще се съберете на вашия конгрес, ще говорите – това е отлично, но трябва и да прилагате. Миналата година вие говорихте за едно списание, и списанието дойде. Старите говориха за един вестник, и той дойде. Хубаво, „Житното зърно“ е посято, но трябва да израсте. И аз желая, щото това „Житно зърно“ да даде хубав плод. Туй трябва да се реализира. Идейност, вътрешно сплотяване трябва да има във вас! И тази идея трябва да я предадете и на другите младежи в провинцията, иначе ще се разделите. Има само един начин за приложение на идеите: ще кажеш и ще направиш! Ще кажеш и ще направиш извън времето и пространството – нищо повече! По това ще се отличавате. Постъпвате ли така, никой няма да ви осъжда. Всички млади трябва да бъдат смели и решителни в малките работи. Тайна молитва. – Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! 30. лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя са 11.V.1924 г. в гр. София Книги: * Млади и стари Лекции на МОК (Младежки окултен клас. Година III (1923–1924). Томове I, II, III, IV и V. София, 1927) 32 беседи от 21 октомври 1923 г. до 25 май 1924 г. 1924_05_11 Млади и стари.pdf
  7. Аудио - чете Нели Недялкова От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24), Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6, Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924). Издание на Просветния комитет, София, 1925-1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Психически наслоявания. Закон за примирение Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! Тема за следния път № 24: „Най-малката любов, която можем да приложим в ежедневния си живот“. Като пишете върху тази тема, ще изнесете нещо, което сте приложили. Сега у всички има наслоявания. Аз ги наричам неестествени наслоявания, които ви препятстват да схванете правилните прояви в природата. Разбира се, у човека има и правилни прояви, има дни през годината, когато вие мислите добре, идейно и прилагате правилно. Но тия светли дни и минути са много редки. Запример, у вас се случва такова нещо, което често става с любениците. Често по корените на любениците се явяват червейчетата, които прегризват корените им. Любениците израстват, разлистват се и после увяхват, не дават никакъв плод. И вие по същия начин проявите любовта си, покажете се навън, но след това дойде този вътрешен червей, прояжда корена ви и всичко увяхва. Тогава вие казвате: е, такива са условията, такава е природата, няма какво да се прави. Не, не е такава природата. Вие трябва да се освободите от тия наслоявания по един разумен начин. Запример, ще наблюдавате цвета на лицето си. Ще се проучавате. Нали всички сте хора с висше образование? Това е за ваше добро. Ще вземете едно ваше естествено положение, когато сте здрави, или, когато имате най-добро разположение на духа, когато сте извършил и едно добро дело, от което сте останали доволни от себе си и то ще ви служи като мярка. Вземете едно огледало, погледнете се и забележете положението на вашите мускули. После ще погледнете ръцете си, отгоре и отдолу, каква е кожата им, мека или суха. Обърнете особено внимание на очите си и на цвета на лицето си. След това направете друг опит – когато сте неразположени, сърдити. Вземете огледалото, огледайте се и в този случай и ще забележите една рязка промяна в лицето си. Такава промяна в лицето става и в естествения развой на човека. Ако някой е влязъл да копае въглища в една мина, той ще изцапа лицето си, ще го очерни, но той знае метод за чистене: ще вземе малко топла вода и сапун, ще се измие и ще излезе навън пак бял. Вие се цапате, по вас полепват известни частици отвън. Вие мислите, че няма наслоявания отвън. Не, всеки ден има такива наслоявания върху всеки човек. Те са малко, но все-таки причиняват голяма вреда на душата ви или върху развитието на вашия ум. Даже много учени хора, много младежи, които са обещавали от ранна възраст да бъдат талантливи и способни, са били завличани от тия утайки и са останали последни в живота. Някой път природата прави благодеяние на такъв човек: туря го в сиромашия, т.е. туря го във водата и той става чист. Ще кажете: как така? Да, тя го чисти чрез страданията, не го оставя да има удоволствия в света, а го заставя да изкарва храната си с пот на чело. Дето и да се обърне, няма приятел който да му помогне и той живее с постоянната мисъл какво да работи днес, утре, да преживее някак. И от това силно напрежение на мисълта, този прах, който се е полепил върху него, отскача и той се чисти постоянно. А вие, като имате всичко, мислите, че имате много идеи. Не, много наслоявания има върху вас. Тези наслоявания стават по причина на това, че във вас няма тия естествени разположения на духа. Вследствие на тия наслоявания в човека се явява разстройство в стомаха, устата започва да мирише, процесите на дишането не стават правилно, приливите и отливите на кръвта в сърцето се забавят и т.н. Когато човек се нервира, кръвта започва да се събира в задната част на главата, от това личните му чувства се развиват и той прилича на оса. Който го бутне, той го жегне. Този жегне, онзи жегне и по този начин създава ред неприятели около себе си. Или най-малко около такъв човек се образуват две партии с картечен огън. След всичко това ще кажете, че имате идеи. Никакви идеи нямате. Това са все лични чувства. И после тия две групи ще се разделят по на още две, ще станат четири. Така ще се образуват неестествени групички – братята на една страна, сестрите на друга. Това не е братство. Братството почива на съвсем други закони. Има братя по кръв, а не по подобие. Двама души, за да бъдат братя в духовно отношение, те трябва да бъдат с еднородни, с подобни идеи, да имат единство в стремежа си. А сега, ако не се чистите от наслояванията, които имате, те ще прекъснат всичките ви съобщения с живата природа. Ще ви дам едно обяснение. Какво би станало с носа ви, ако нямахте тази течност, която задържа праха? – Всичкият прах би влязъл в дробовете ви и ще запуши бронхите. Но виждате, природата е турила тази лигава течност като филтър. Тъй и всички хора трябва да имат един вътрешен филтър. Казвате някой път: това не ми трябва, онова не ми трябва. Това значи: нямам нужда от тази течност в носа. Да, но като пресъхне тази влага в носа, хората заболяват. Ето защо вие трябва да се отнасяте разумно към себе си и да знаете как да се освобождавате от тия психически наслоявания у вас. Онзи ден ви зададох един въпрос: как се освобождавате от едно лошо настроение? Какви бяха вашите методи? Да каже някой от вас как се освобождава от едно лошо настроение. Ученик: Лошото настроение, това са известни енергии, които трябва да се пласират по някакъв начин, било чрез физическа работа, било чрез интелектуална работа. Аз ще ви обясня психологически причините за лошото настроение. Всяко лошо настроение се създава от съвсем малки причини. Да кажем, че имате един приятел, в когото имате пълна вяра. Докато ти храниш абсолютна вяра към него, и той към тебе, никакво лошо настроение не може да има. Аз говоря за един умен приятел, който разбира сърцето ти, чувствата ти, мислите ти, който се интересува за твоя успех тъй, както и за своя. Вие се разбирате добре, обичате се. Докато се обичате така, никога не може да имате лошо настроение. Но от деня, в който се яви едно малко съмнение към твоя приятел, ти вече ще имаш лошо настроение. Тъй седи фактът. Тогава, как ще поправите това настроение? – Ще отхвърлите настрана съмнението си, и веднага ще дойде хармонията. Следователно това ще знаете като закон и няма да го престъпвате. Вие, като единица, сами за себе си, не можете да живеете. Силното индивидуализиране произлиза от силно развити лични чувства. Когато хората искат да станат единица в света, да живеят само за себе си, те се индивидуализират и сами си създават най-голямото зло, най-голямата отрова. Невъзможно е човек да живее сам за себе си, да бъде единица. Защото единица в света е само Бог, разумният принцип, който е създал всичко и живее за всички. А ти, като се индивидуализираш, започваш да презираш всички същества, които Бог е създал и с които Той живее. Тогава в теб се създава това лошо настроение и ставаш нещастен. Какво означава това състояние? –То значи човек да бие главата си в една скала или да пробива кладенец или тунел с една игла. Туй е факт, който виждаме навсякъде в живота. Ученият, запример, ще мисли, ще философства, ще критикува и най-после ще се изтрие. Та първото нещо: ще приложите този закон, който ви показвам. Моето желание сега е да изправите отношенията помежду си: никакви партии! Ако не се изправите, казвам ви, ще оставя класа ви дотогава, докато изправите отношенията си, защото иначе говоренето е безрезултатно. Искам да решите този въпрос. Като дойда следния път в класа, отношенията ви да бъдат оправени. Това е основа, върху която може да работите. Вашият ум и вашето сърце трябва да бъдат в хармония. Изисква се правилна обмяна между силите на ума и тези на сърцето. В тази област, в която сте влезли сега, ако не разберете основното положение на този закон, след време ще имате големи мъчнотии. Пак ще разрешите въпроса, но по-мъчно. Първото нещо: трябва да изправите поведението си. Така ще се зароди в умовете ви, в сърцата ви, във волята ви едно здравословно състояние. Всички тия сили у вас ще работят в хармония и тъй, уравновесени в себе си, по-лесно ще се справяте с външните мъчнотии на живота. Защото трябва да знаете, че в един клас, в какъвто сте, вие имате отношения един спрямо друг. И ако вашите отношения не са правилни, само един от вас е в състояние да причини големи страдания на целия клас. И обратното става: един от класа може да внесе за всички едно велико добро във всяко отношение. Предназначението, което ви е дадено във великия живот, ще се изрази по който и да е начин, само че вие можете да спънете временно вашето развитие. Пък нали всички искате да свършите навреме училището и да бъдете полезни на себе си, на окръжаващите и на обществото? Но ако не знаете този закон – как да се чистите от тия утайки, вие ще се спънете. – Сега, в какво седи вашата математика? Ако повдигнем в квадрат числото a, какво изменение става с него? Нека каже някой от вас. Ученик: Увеличава се неговото измерение. Ако a е линия, a2 вече е плоскост. – Значи a2 показва повишение, но това повишение може да бъде във възходяща степен, а може да бъде и в низходяща степен. Да допуснем, че a представлява разумно същество, което се движи в права линия. Значи, то има само едно измерение или живее само на една линия. При a2 то живее в една плоскост, в един квадрат. Какво придобива това същество в този квадрат? Ученик: Съзнанието му се разширява. Като се движило в права линия, то виждало пред себе си само една точка, а сега вижда цяла линия. Ще ви дам едно обяснение за движенията на телата в първото измерение. Имате кръга C. По него се движат две същества A и B, които се срещат. Могат ли да се разминат? – Не могат. Съществото A ще каже на B: Ще се върнеш назад! B ще каже: Не, ти ще се върнеш. Какво ще направят най-после? – Ще се скарат. Това, обаче, не разрешава въпроса. Това е положението, когато имате някакъв спор и не искате да се примирите. Казвам тогава: вие сте гора от първото измерение, не искате да отстъпите. Но да кажем, че тия същества трябва да се разминат. Как ще се разминат, можете ли да кажете? Тия две същества имат нужда от учител, който може да ги избави от това положение. Ще ви обясня. Тия две същества се срещат лице с лице. Едното казва: Искам да мина на противоположната страна. Отстъпи! – Не мога. Тогава? – Нека B се върне назад! – Те не могат да се обърнат назад. Освен да тръгнат с гърбовете си назад. Тогава те ще се допрат на другата страна с гърбовете си и пак ще се скарат (II). Този кръг трябва да се огъне, да се направи един мост (1). Тогава едното същество ще мине под моста (2), а другото същество ще мине отгоре (3). Като се разминат така после първото същество ще излезе отдолу. Този кръг, значи, трябва да измени своето естество. Едното същество трябва да се смири, да влезе под моста, за да могат да се разминат. Много от вашите спорове са от тази категория. Срещнете се, никой не иска да се върне. Направете мост: единият от вас ще мине отгоре, а другият отдолу. Безразлично е кой ще мине отгоре и кой отдолу. Тази идея още не ви е ясна. Кръгът ще се отвори, едното същество ще влезе вътре и после пак ще се затвори (I), а другото същество ще мине отгоре (II). Този е единственият начин, ако те искат да живеят разумно. Друг начин няма. Непременно трябва да има едно огъване на кръга, да се образуват два пътя: единият нагоре, другият надолу. Значи, орбитата на живота ви по някой път трябва да се измени. Това е една необходимост. Кръгът ще се отвори, за да влезе един от вас, после пак ще се затвори и вие ще се разминете. Като се срещнете пак, този кръг отново ще се отвори. И тъй, с това движение на кръга в съзнанието на тия същества се образува идеята за второто измерение, а то ще бъде едно откритие за тях. С това те ще считат, че е станала известна промяна в техния свят. Следователно, ако в живота ви стане някаква промяна, считайте, че сте под моста. Или допуснете, че едно същество се намира в тъмнина. Ще обясня закона психологически. Какво показва тъмнината? – Че това същество B е влязло в кръга и се намира в един безизходен път. Но това ще трае само, докато съществото A мине на другата страна на кръга. Тогава съществото B пак ще излезе отгоре и ще бъде в светлина. Някой път вие усещате, че съзнанието ви се помрачава. Това е немислимо. Половината от класа може да го обича, трите четвърти – също, но целият клас да го обича, това е немислимо. Всякога в един клас от 100 души ще има най-малко 10 души, които ще бъдат на противоположния полюс, при особено мнение. И когато всички са радостни, весели и скачат, тия 10 души са неразположени, недоволни. Защо? Защото са под моста. Другите ще се радват. Защо? – Минават отгоре. Обаче законът се изменя. Когато тези 90 души слязат под моста, онези 10 души са весели и радостни. Какво трябва да се направи за уравновесяване на състоянията? Когато 90-те са щастливи, те трябва да отделят десятък от своето щастие, да го дадат на своите недоволни братя, да станат и те щастливи. Те са недоволни, защото имат в случая недоимък, намират се при особени условия. Вие сте изпитвали това състояние. Седнете, запример, да учите, решавате някоя задача, но умът ви е разсеян. Правите опит да се концентрирате, минава час, два, три, докато най-после дойде едно разположение, при което можете да учите. Ето защо, за да изработите характер в себе си, вие трябва да разбирате законите на живата природа. Човек не може всякога да учи, както не може всякога и да сее. В Египет, дето има най-благоприятни условия, може да се сее два пъти в годината, а тук може да се сее само един път в годината. Тъй и вие трябва да разбирате законите на мисълта. Също тъй трябва да разбирате и законите на чувствата. Има между вас, които искат да имат всякога добро разположение. Не, закони има за всичко. Когато сте във физическия свят, има закони, които определят вашата мисъл, вашето чувстване и разположение. Сега аз нямам нищо против, ако между вас има едно естествено разделение. То е добре дошло. Но забелязвам помежду ви друго едно нежелателно деление. И естествениците правят редица класификации на животните, но в природата такива класификации не съществуват. Кой е естественият белег, който отличава едно животно от друго? Ще ви задам следния въпрос: за да има хармония между двама души, какви черти трябва да имат те? Запример, вие искате да имате един приятел. Как ще го придобиете? (– Трябва да се поставим в пасивно положение по отношение него или да станем за него почва, върху която той да расте.) Но как познавате към кого трябва да се отнасяте така? Вие не можете да правите всекиго ваш приятел. Как познавате кого именно може да изберете за приятел? Все-таки вие си имате едно правило, но сега не ви иде на ум. Аз ще ви кажа. В присъствието на онзи, който ще ви бъде приятел, вие чувствате една приятност, свободни сте. Вие изпитвате свобода на сърцето, на ума и на волята. Ако и той се усеща също тъй свободен при вас, колкото минава времето, вие ставате все по-добри приятели и нищо не може да ви раздели. Каквито препятствия и да се явят между вас, вие ще издържите. Това е правило. Но щом има едно малко търкане помежду ви, може да има приятелство, но само за година, две и след това ще изчезне. По този закон, за да бъдат двама души приятели, ако са мъже, единият трябва да върви по мъжка линия, а другият – по женска. Ако са сестри – пак същия закон. Едната сестра трябва да върви по бащина линия, а другата – по майчина линия. Ако и двете вървят по бащина линия, запознанство може да има, но и спор ще има. Дълго приятелство, обаче, не може да има. Такъв е законът. Тогава работи осморката – (8). Горната линия е женска, а долната – мъжка. Или, това можем да уподобим на мозъка в човека, който има две полушария: ляво и дясно. Енергиите от лявото полушарие се проявяват през дясната страна на човека. Човек е разделен на два полюса. Лявата страна в него върви по женска линия, а дясната – по мъжка. Онзи, който разбира закона, ще има предвид тези течения. Да кажем, че някой върви по мъжка линия, коя част от мозъка си ще се докоснете до него? (– лявата част.) Значи, той ще ви тури отляво на себе си и в такъв случай, по отношение него, ще работите повече с вашите чувства; ако пък е от дясната страна, ще работите повече с вашия ум. Ако някой върви по женска линия, той ще ви докосне от дясната ви страна. Мислите ли, че е случайно, дето някои ходят от лявата ви страна, а други от дясната? – Не е случайно. Енергиите от дясното полушарие минават през лявата ръка. Това е един сложен закон. Затова, като дойдете до окултната наука, вие трябва да знаете как да владеете мозъка си и как да го поляризирате. Вие трябва да знаете кога ще действате с лявата част на вашия мозък и кога с дясната. Ако не разбирате законите, ще се намерите в голяма мъчнотия. Ако ги разбирате, един път ще минете в дясното полушарие, друг път в лявото. Трябва да мените състоянията на мозъка си. Тази е една от причините, дето хората не могат да живеят добре. Това съм намерил в своите изследвания. Сега, запример, всички се оплакват, че няма хармония. Как ще има хармония? Във вас се натрупват излишни енергии, които вие не знаете как да изразходвате. И тогава тя се изразходва в съмнение или в гняв, или в необуздана страст, или в боксиране. Тази енергия трябва да се изразходва по някакъв начин. Природата е много взискателна, тя не обича да се задържат нейните енергии. Тя дава толкова, колкото е потребно, а излишъкът ще го вземе и ще ти създаде неприятност. Този закон е верен. Богатите хора искат да се осигурят. Имат един, два, три, четири милиона лева, но освен че не могат да се осигурят, техният живот се влошава. Идеята да се осигурят е хубава, но това е качество на човешкия дух. Щом човек разбира законите на духа, той е осигурен. Например, във вашия клас понякога заболяват някои от другарите ви, но вие оставате безучастни към тях. Вие не обичате да си помагате. Туй не е добра черта у вас. Не, като се разболее някой, вие даже трябва да изучавате причините защо вашият приятел е болен и с какво може да му помогнете. Така може да внесете едно микроскопическо подобрение в него. То е достатъчно. Утре и вие може да се разболеете. Всеки е изложен на заболяване. Сега трябва да се учите не само на вежливост, но и да развивате вашите алтруистични чувства. Когато човек се изолира, често се започва една борба. Например, някой път вие се стремите да изолирате някого от класа. И какво става? Започват да говорят против него, че той е малко смахнат, че не върви с другите заедно. И той започва да усеща, че го изолирват и остава сам. Болшинството иска да му наложи правилото, че той трябва да се подчинява на същия кодекс, на който и те. Той, горкият, пъшка, превива се, но следи какво правят. Един ден и той образува партия. Тогава друг ще се намери виновен. Тъй че все ще намерят някого виновен. И тогава, каквото става в класа, всичката вина се слага върху него. Той може да е най-изправният, но каквото и да направи, класът не вижда добро в него. Ако рече да направи добро, ще кажат: оставете го, той е лицемер. И той се намира в чудо. Тогава или трябва да намери път, по които да се примири, или трябва да избяга. Такива неща се случват във всички училища. Учителят намрази някого и този ученик, колкото и добре да му отговаря, той все двойки му туря. Това е психологически закон. Учителят вижда, че ученикът е горделив и така иска за го смири. Това е крив начин на въздействие. Този ученик се озлобява повече. Да кажем, някой ученик мисли, че знае много. Туй не е само негов грях. Всички ученици си мислят, че знаят много. Какво трябва да направи учителят в такъв случай? Ако е учител по математика, нека извади този ученик пред дъската и да му даде една мъчна задача, а той да си мълчи. И тогава този ученик, като решава задачата, ще види, че има нещо, което той не знае. Ще каже: не можах да я реша. Ако път той действително иска да знае много, у него ще се роди стимул да учи повече. Та сега, на първа ръка, вие трябва не само да съзнавате вашите погрешки, но и да ги изправяте. Няма по-лошо нещо от това, да съзнава някой погрешките си и да не знае как да ги изправи. Запример, аз бих могъл да накарам всички да се обичате. Знаете ли как? И то да се обичате тъй, както никога не сте се обичали. Трябва да ви туря всички в затвор, да ви наложат там хубавичко и тогава да ви съберат на едно място. Няма ли да се обичате? Я да сте затворени братя и сестри заедно, че да ви налагат, както са правили със старите християни, няма ли да се обичате? Само да ви съберат, да видите как ще се разговаряте мило и драго! А сега, понеже не сте в затвора, вие не се обичате. Не чакайте да ви турят в затвор. С такива методи разполага и природата. Тя мълчи, мълчи, но ви дебне. Един ден ви хване с щипците си и ви туря в ретортата си. Вие може да вдигате шум, да плачете – нищо не значи за нея. Знаете ли през колко реторти ще ви прекара тя? Ако вие изследвате живота на великите хора, музиканти, поети и други, пък и на пророците, ще видите през какви реторти ги е прекарала природата. Няма човек, който да не е минал през дисциплината на природата. Вие трябва да бъдете готови на всичко това. Сега, аз виждам тази ваша майка иде със своите щипци, улавя ви, туря ви в ретортата и казва: аз работя сега, искам, като влезете в тази реторта, да стане нещо от вас. Защото някои, като влязат в тази реторта, наместо да се пречистят, изгарят и излизат като пепел. Тя ги погледа, погледа, чуди се какво да ги прави, иска да оживи тази пепел. Тъй че за вас е по-добре да се стопите и да излезете благополучно от ретортата. Това е законът на подмладяването, тъй го наричам аз. Когато човек изхвърли от ума, сърцето и душата си всички отрицателни мисли, желания, които разрешават той се подмладява. И тъй, какво качество желаете да придобиете в този клас? Според вас, коя е малката добродетел, която трябва да имате? (– Прошката.) Но трябва да си искате прошка един от друг. Ами като не си искате прошка, тогава? Да кажем, че някой от вас влиза в една гостилница и гостилничарят му казва: Един от вашите приятели яде тука и не си плати. Какво трябва да направите? Вие трябва да кажете: Извинете, моят приятел отдавна ме упълномощи да платя вместо него, но аз забравих. И ако имате пари, още този момент ще платите. (– Това няма ли да бъде лъжа?) – Не, погрешката е пак негова. Законът е верен. Щом този гостилничар ми казва, че моят приятел не си е платил, аз вече съм задължен да изправя неговата грешка, без да казвам нещо. Ако аз кажа на гостилничаря: Добре, аз ще платя за него – това е човешка постъпка. От моя страна ще направя благороден жест, ако аз извадя пари и платя на гостилничаря от името на приятеля си, без да му кажа какво съм направил за него. Това наричам аз солидарност в ядене и пиене. Вие ще кажете: ами да платя на този, на онзи гостилничар, какво ще стане с моя джоб? Не се плашете, това ще се случи може би веднъж в живота ви, но казвам: този е истинският начин, по който трябва да постъпвате. Във вас трябва да има готовност за такъв жест. Ако ти не можеш, ще повикаш друг, ще му кажеш: би ли платил за един наш приятел в гостилницата? Ще му кажете това и повече няма да му четете морал. Няма да казвате: Знаеш ли какво направил нашият приятел? Не, просто ще го повикаш и ще му кажеш: един наш брат забравил да си плати на гостилницата. Можеш ли да платиш ти? Ако не може и той, ще съберете помежду си пари, ще патите и ще си мълчите. Това е характер! Той като узнае, че съкласниците му са платили за него, в душата му ще се зароди едно благородно желание и ще каже: Както са постъпили моите приятели, така ще постъпвам и аз. Ето начин за морализиране. Другият морал не е дал нещо много възвишено. И ние можем да употребим този начин. Сега аз зная, че всички сте изложени на мъчнотии, затова взаимното помагане е необходимо за вас при сегашните условия. Ако се случи някоя сестра да се забатачи материално, тогава сестрите ще постъпят по същия начин. Пък ако сестрите не могат да оправят работата, нека дойдат братята. Все-таки трябва да намерят един изходен път. Това е Божествено. Ако вие работите така, ще имате съдействието на живата природа, на невидимия свят, на светиите, на ангелите, на всички напреднали същества. Те ще ви съдействат. Нищо няма да изгубите; напротив, ще спечелите. Това е, за да имате спокойствие, да можете да учите, защото голямата сиромашия и голямата изолираност в света лишават човека от възможността да се учи. Все трябва да има някой да го подкрепи. Само Бог може да живее самичък в света, а всички същества от Бога надолу имат нужда да си помагат. Човек трябва да чувства, че има някой, който храни нежни и благородни чувства към него. Той трябва да знае, че има поне един човек в света, който е готов в даден, случай да се пожертва за него. Тогава той ще има кураж да живее. Това е една морална сила, която крепи човека. Тогава той може да учи, всичко може да направи. Изгуби ли тази вътрешна вяра, той мяза на една оскубана пуйка. Този закон работи навсякъде. Дето и да сте, все ще почувствате нужда от вътрешна вяра. Та отношенията, които сега ви свързват, работят за вашето бъдеще. Разбира се, аз ви привеждам този пример, да постъпвате така от добра воля, по закона на любовта. Защото, ако това стане като един механически закон за вас, нищо няма да ви ползва. Ако всичко това влезе като импулс към великата Божия Любов, тогава ще имате добри резултати. Ето къде може да приложите тази Божествена наука. След това ще се заемем да проучим и други положения, при други условия. Засега, колкото малко и да съм ви предал от окултната наука, вие сте дошли до едно опасно място. Запример между вас сега има по-голямо подозрение, отколкото по-рано. Не сте станали по-лоши, напротив, по-добри сте, но не използвате вашата добрина. В една от лекциите си, нали разделих хората на две категории: на добри и лоши – добри, които правят добро и добри, които правят лошо. Вие сте станали от добрите, които правят лошо. Вие пак работите нещо, само че в низходяща степен. Ако всички отивате към центъра на земята, питам ви тогава: кой ще ходи към слънцето? Окръжаващите ви хора чакат само да видят някоя слабост във вас и да кажат: те се събраха в този клас, но какво излезе? И при всяко ваше заболяване или неразположение на духа те казват: ето до какъв край води това нещо! Като мисли много, човек става негоден за живота. Не, ще станете годни за живота. Онези, които разсъждават така, те не разбират законите на живота, те не разбират законите на природата, че и природата има свои закони, които няма да измени заради нас. Железарят, докато не сгорещи желязото, нищо не може да направи от него. Затова и природата, за да направи нещо от вас, ще ви тури в пещта, ще ви нагорещи и след това, като разберете какво ви е необходимо тя ще ви тури във водата си и ще ви кали. Тя няма да ви остави като баби, ще ви закали. Но казвам: ще минете през известни процеси. Някой път ще чувствате сте слаби; някой път ще чувствате, че сте много силни но не уповавайте на това. Силата не седи нито в другото състояние; нито в мекотата, нито в твърдостта. Това са само преходни състояния на естеството на вашето развитие. Какво разбрахте сега? Как ще се разминавате по пътя? Колко начина имате за чистене на къщата си? (– С метла.) Добър метод ли е метлата? (– Не, защото прахът пак пада долу.) Сега ще ви наведа на мисълта, да разберете какво трябва да правите. Да кажем, че имате слуга. За да работи добре на нивата ви, какво трябва на вашия слуга? – Трябва да го храните. Ако не го храните, може ли да работи? – Не може. Значи, трябва да храните добре слугата си. После, ако някой работи на нивата и не му плащате, ще ви работи ли? – Няма. Но най-същественото не е заплатата. Същественото за вашия слуга е храната. Тя е най-необходимото условие за онзи, който работи. Ами вас кой ще храни? (– Някой наш приятел.) Законът е верен в този случай. После трябва да спазвате следния закон: вие храните едно хубаво чувство към някого. Но трябва да знаете, че в това чувство не трябва да има никакво раздвояване. Две мнения да няма за него. В даден случай вие трябва да знаете обичате ли някого или не го обичате. Чувството ви към него трябва да бъде строго определено. Ако го обичаш, да знаеш, че го обичаш; и ако не го обичаш, пак да знаеш. Категоричен да бъдеш в чувствата си! Няма по-лошо нещо от това да не знаеш какви са чувствата ти в даден случай и да считаш някога омразата за любов, а любовта за омраза. Аз взимам думата „любов“ като необходима сила в живота. Например, взимам чашата, отивам при извора, измивам я хубаво, напълвам я и я занасям на моя приятел. В дадения случай аз зная, че тази вода е тъй чиста, както ако е налята за мене. Това значи да зная какви са моите чувства към някого. Такива трябва да бъдат и вашите отношения. Същият закон е и по отношение на хляба. Най-хубавото, което употребявам за себе си, трябва да дам и на приятеля си и да съм доволен от това. Така се създават добрите нрави в човешкия характер и добрата човешка мисъл. Сега, на какво е подобна водата? – На живота. Значи, в даден случай животът като сила е подобен на водата. Това, което можем да дадем някому от добрия си живот, то е тази чаша с чистата вода. А сега, например, дойде ви някой на гости, казвате му аз имам високо мнение за вас, но след като той излезе и дойде друг, казвате: той не е толкова даровит. Не, ще казваш истината на приятеля си, който и да е той. Няма да я намалиш или увеличиш пред него, а зад гърба му да говориш друго. Зад гърба му нищо няма да казваш. Само така ще се образуват добри отношения между вас. Няма нищо по-лошо от това, когато говориш нещо лошо зад гърба на някого. Пък ако не можете да кажете нещо добро за един човек, мълчете. Така трябва да бъде между вас. Ако искате да кажете за някого нещо лошо, кажете му го в лицето, но намерете един метод за това, кажете му го по най-мекия начин. Кажете му: Искам да ти кажа нещо, но няма да се обидиш. Като му го казвате, да не се страхувате. Ако намерите за необходимо, ще му кажете истината в най-мека форма и тогава тя ще принесе полза. Тъй ще се образуват интимни, благородни отношения между вас, защото само те могат да бъдат трайни. Сега аз бих желал следното нещо от вас. В този клас вие сте 87 души. Искам да се разделите на 8 групи по на десетина души, и тогава всяка група да кореспондира с някой град от провинцията. Сега вие се занимавате само със себе си, концентрирате се, съзерцавате и т.н. Аз се радвам, че се концентрирате, но много мислите за себе си, а другите се оплакват, че не им се праща нищо от София. Казвате: еди-коя си сестра сме упълномощили за това. Питам ви: какво може да направи само една сестра? Ще се разпределите помежду си и ще пишете на всички градове: Варна, Сливен, Русе… Да се образува между вас една връзка, да има постоянна обмяна. Започнете да работите така за един месец само и ще видите как ще се домогнете до известни практически правила. Нали искате практическа работа? После можете да разширите още повече вашата деятелност. Ще пишете на някои от кръжоците из провинцията, ще обменяте мисли с тях. Не мислете, че това е изгубено време – нищо няма да изгубите, а ще спечелите. Тия писма са ценни. При това, учениците от провинцията ще се насърчат. Чрез това кореспондиране много от идеите, които се прокарват в беседите и лекциите, ще се възобновят. Вие, софиянци, сте най-много и на вас най-много се дава. Трябва да знаете, че комуто много се дава, от него много се иска. Ще се събирате всеки месец и ще обещаете да пишете редовно през това време. Като мине месецът, свободни сте. После пак ще вземете ангажимент за още един месец, но за друг някой град. Като обещаете веднъж, ще бъдете точни. Тази работа е без пари. Ако ви се плаща, аз мога да накарам всички да работите. Ако кажа някому: ти ще кореспондираш с Варна, ще ти се плаща 2000 лева месечно – как мислиш, няма ли да бъдеш точен? Ще напишеш не една беседа, а десет дори. Пишеш, но защо? – Парички има. Пък и сега има пари. Каквото добро направи човек, то е повече от пари. Колцина души от провинцията се оплакват, че не им пишете! При това, някои от вас трябва да отидат в провинцията, да посетят класовете. Там, в провинцията, вървят съвсем нередовно. Разправяше ми една ученичка какво правят учениците от провинцията. Те се шегуват, смеят се, а малко работят. Шеги може да правите вън, но в класа не е позволено това. Двама или трима от вас ще отидете някъде в провинцията. Това ще внесе нова струя в тях. Всеки от вас трябва да отиде между тях, да поседи малко, да им поговори и да се върне. Той ще бъде добре дошъл. Сега, вие си поразмислете за това и се разделете на групи. Всеки от вас да напише по едно насърчително писмо. Може да направи извадки от някоя беседа. Извадете само есенцията и им я пратете. Те ще са благодарни. А сега, като нямат нещо по-важно, с което да се занимават, правят си смешки учениците. Във Варна имаше един учител, който се страхуваше от жаби. Учениците му турят един ден в чекмеджето 4–5 жаби. Учителят виза в клас, отваря чекмеджето, жабите изкачат навън. Той се уплашва и избягва. Всички ученици се смеят. Учителят наказал целия клас, но виновниците не се уловили. Учениците били солидарни, не се изказали. И тъй, повече трябва да се работи за провинцията. Не искам да употребите всичкото си време, но само част от свободното. Най-първо от всички ви се изисква музикална работа и музикална хармония. Тайна молитва. – Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! 29. лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 4.V.1924 г. в гр. София. Книги: * Психически наслоявания. Закон за примирение Лекции на МОК (Младежки окултен клас. Година III (1923–1924). Томове I, II, III, IV и V. София, 1927) 32 беседи от 21 октомври 1923 г. до 25 май 1924 г. 1924_05_04 Психически наслоявания. Закон за примирение.pdf
  8. Hristo Vatev

    1924_04_27 Съграждане на доброто

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24), Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6, Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924). Издание на Просветния комитет, София, 1925-1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Съграждане на доброто Размишление. Прочете се резюме от темите: „Приспособление на човешката душа“. Прочетоха се няколко от работите върху темата: „Най-добрият метод за самообладание“. Учителя: Да излезе един от вас на черната дъска! Ще се постараем да развием заедно тази тема, която е изразена чрез този чертеж. Кажете ми, кой е по-силен: който прави зло или който прави добро? Който се качва на планината или който слиза? Ученикът: Който се качва на планината. Учителя: Изразете тогава това нещо на математически език. Отбележете качването на планината със стрелката 1. Обяснете как разбирате това? Ученикът: Законът във физиката е следният: има една крайна точка, до която може да достигне едно движещо се тяло. И когато в движението си нагоре тялото достигне своята крайна точка, то е изгубило всичката си кинетическа енергия; енергията му вече се превръща в потенциална. От тази точка то започва да слиза надолу и събира наново своята енергия. За геометрично представяне на движенията може да служи следната координатна система: тя представлява две взаимно перпендикулярни оси, които се пресичат в точка O, която се избира за начало на координатната система. Началото определя посоките върху двете оси. Надясно от точка O по хоризонталната ос посоките се смятат положителни (+X), а на ляво – отрицателни (−X). Нагоре по оста посоката е положителна (+Y), а надолу – отрицателна (−Y). Учителя: Тогава, може ли да се определи, като слизаме и като се качваме, колко енергия се губи? Или, за да извършим едно добро, колко енергия трябва да употребим? Ученикът: Енергията е пропорционална на височината. По-висше добро изисква повече сила и обратно. Учителя: Да кажем, че от +Y пада едно тяло и върви по права линия, но, ако има голямо съпротивление, то прави известно отклонение. Ученикът: Зависи от и от тежестта на тялото. Ако пуснем една перушинка отгоре във въздуха, тя пада по крива линия, а не по права. Учителя: Представете си, че пущаме от точката +Y две тела. Едното тежи 10 кг., а другото – 1 кг. Какво ще стане? Ученикът: Във физиката съществува следният закон: всички тела в безвъздушното пространство падат с еднаква скорост, а във въздуха леките тела падат по-бавно, тежките – по-бързо. Учителя: Добре, като имате предвид, че едно тяло при преминаването си в по-гъста материя прави по-голямо отклонение, същият закон ще приложите и във вашия живот. Да кажем, че днес имате отлично настроение, радостни, весели сте. То представлява движение нагоре. Но утре това движение се сменя и във вас се заражда скръбно състояние – то е движение надолу. Вие забравяте старото положение и взимате обратно движение – назад. От това ще заключите, че средата, в която се движите, е по-силна от вашата воля. Следователно тя ви заставя да се върнете назад. Ученикът: Ако допуснем една най-висока точка, до която човек може да достигне в движението си нагоре, и една най-ниска точка, до която той може да слезе, тогава смяната на тия състояния – качване и слизане – може да се обясни със следния геометрически чертеж: Да приемем, че дадена точка M (стр. 152) се движи по кръга. В точка A още няма радост, а само условия за нейната проява (OA – 1.) Това е косинус. Когато точката M тръгне по кръга, проекцията на радиус-вектора OM върху оста OX се намалява, а проекцията му върху оста OY расте. Щом точката достигне B, косинусът е равен на нула, а синусът е добил своята най-голяма стойност, равен е на 1. От този миг започва обратният процес: радостта се намалява, синусът намалява, а косинусът расте. Оттам правилото гласи: когато синусът расте, косинусът намалява, и обратното: когато косинусът расте, синусът намалява. Учителя: Тогава, какво мислите, как се образуват състоянията у вас, сами по себе си ли идат? Ученикът: Аз мисля, че човек пътува през различни среди и възприема различни влияния; на това се дължат разните състояния. Учителя: Друг някой да каже как определят в психологията състоянията на човека? Ученик: Зависи от това, кое в съзнанието на човека е меродавно в дадения момент: дали то е нещо предметно, дали е една емоция, една мисъл или един волев импулс, според което и състоянието на съзнанието получава един или друг тон, една или друга окраска или сила. Учителя: Често хората се запитват какво е физическото състояние на някой човек. Ние трябва да започнем от видимото към невидимото. Какво подразбира това? Ученикът: Дали известен човек е здрав или болен и какво е неговото материално състояние. Учителя: Значи, това подразбира дали той си има парици, ниви и т.н. И според това, колко къщи и колко ниви има, ще определите какво е неговото материално състояние. Ако има 100 декара земя, две къщи и еди-колко си приход, казвате, че материалното му състояние е добро. После запитвате какво е здравословното му състояние, тялото му. След това се интересувате от умственото му състояние и най-после от духовното му състояние. И тъй, физическото състояние се определя от богатството на органическите сили в човека; умственото състояние се определя от богатството на мислите, а духовното състояние се определя от богатството на чувствата. Всяко състояние може да се измени. Как? Да кажем, че вие имате 100 000 лева капитал. Това е вашето състояние. Имате и един съдружник, който няма нито пет пари, но е умен. Вие му давате капитала си и го правите съучастник в печалбата. Обаче, след като търгувате една година, изгубвате 50 000 лева от вашия капитал. Вашето състояние се е изменило, нали? (– Да.) С колко? (– С петдесет на сто.) Значи, два пъти се е намалило, и при това, загубвате и печалбата. По колко се пада всекиму? Вие имате 50 000 лева загуба от капитала, при това загубени са и 5 000 лева от печалбата. Ученикът: Загубата е 50 на сто и още 5 000. Учителя: Как ще определите състоянието на вашия съдружник? Той нищо не е имал, следователно с какво се е изменило неговото състояние в сравнение с общия капитал? Ученикът: С 2 500 лева от загубата, която трябвало да получат. Учителя: Втората година пък загубвате и другите 50 000 лева от капитала и още 5 000 от печалбата. Тогава вашето състояние съвсем ще се измени, ще загубите вашето разположение. С колко ще се измени разположението на другия? – С 5 000 лева ще се измени. Единият е загубил съвършено всичко, а другият само 5 000 лева за години. Следователно състоянието и на двамата се е изменило. Онзи, който е загубил 100-те хиляди лева, цялата нощ няма да спи, ще се разхожда нервен, възбуден, а съдружникът, който не е внесъл нищо, е по-спокоен. Защо? Защото нищо не е изгубил. Той е изгубил само част от своя труд. Първият губи 100 на сто, а вторият губи само очакваната печалба. Това е физически закон – слизане надолу. Обратният закон е качването нагоре. Да кажем, че те имат първата година 100 000 лв. капитал и 10 000 лв. печалба; втората година имат още 10 000 лв. печалба. Сега материалното състояние и на двамата се подобрява във възходяща степен. Този закон важи еднакво за всички. Щом влезете в едно общество, все ще вложите известен капитал, т.е. при сегашните условия все ще бъдете съдружник някому – или с капитала, или с труда си. При сегашните условия никой не може да бъде свободен. Ако нямаш нито пет пари, но си умен, ще ти кажат: ела при мене, ти си умен човек; аз имам капитал, а ти – ум, ще започнем да работим заедно. И при този капитал или ще спечелите, или ще загубите. Туй е сега кармически закон: родил си се в известен период, правил си грехове, престъпления, без да мислиш, че се държи сметка за всичко. Не мислете, че като сте дошли тук, няма да плащате. Ами тази загуба? Знаете ли колко енергия е вложена във вашето физическо тяло, колко енергия е изразходвана за създаване на вашето сърце, колко за вашия ум, колко за вашата воля? Всичката тази енергия е точно изчислена. Следователно загубата, която има в този период, ще се изчисли и след 50 000 години ще ви намерят, било като англичанин някъде, като французин или какъвто и да е и ще ви кажат: вие като българин дължите, имате да плащате 500 000 лева и трябва да ги платите. Имате един такъв кармически дълг. Какво ще се случи при изплащането на този дълг? – Ще се родите сляп, сакат, хилав човек и през целия си живот само ще плащате. Сега, аз искам да ви наведа на най-добрия метод за самообладание. Ще се спрете, ще кажете: трябва да се плаща! Всички вие грешите, като казвате, че няма да плащате. Не, ще се спрете и ще мислите върху този закон. Щом размишлявате върху него, ще имате печалба най-малко 50 на сто. Вие не размишлявате върху този закон и като ви дойде някое страдание, казвате: аз се докачам. Спри се, кажи си: не, аз имам да мисля върху по-важна работа, трябва да отговарям за своите дългове. Струва ли сега да се спра на пътя и да разговарям за моето честолюбие, когато имам предоставена по-важна работа? Знаете ли на какво мяза докачението на хората? Господарката праща своя слуга – едно малко момче – да купи мляко в едно котле. Друго момче го замерва с камъни. То оставя котлето и отива да го гони. Други деца минават, бутват котлето и млякото се разлива. Момчето се връща в къщи и господарката му го набива. Казвам: това момче не може да стигне този, който го ударил, защото краката на последния са дълги, а се връща в къщи, и пак него бият. И всеки човек в света, който се спира да защитава честта си между хора, които нямат никакъв морал, всякога ще намери млякото си разсипано, другарчетата му ще го бият, и господарката му също ще го бие. Този закон е верен. Понеже вие се разправяхте с другите за себе си, господарката ви пита: ти защо остави млякото на пътя? Сега, вие мислите, че щом влезете в окултната наука, тя ще ви освободи от всичките ви погрешки. Не, тази наука може да ви даде отличен метод как да живеете по-добре. Вижте в чертежа (стр.156): единият полукръг от едната страна означава радостите, които се увеличават, а от другата страна в другия полукръг са означени скърбите, които също се увеличават. Точката B представлява едно възходяще състояние, което е излязло благодарение на основата AC. Точките B и A взимаме за двама приятели. Приятелят A влага капитала, той е основата AO, а B печели, без да има капитал. A е почвата, а B расте върху него. Следователно в дадения момент трябва да знаете, че когато вие се сдружите, един от вас ще бъде почва, а другият растението, т.е. единият е пасивен – почвата и основата, върху която другият ще расте; последният ще бъде активен. След време енергията B, като дойде до своя максимум, минава в противоположната страна и активността на B ще бъде превърната в пасивност, върху която A ще почне да расте. Когато човек не изпълнява Божествения закон, той слиза в долната страна на кръга и трябва да се повърне пак нагоре. Запример, някой път вас ви сполетят нещастия, имате идеи, които не постигате. Вие сте турени като почва: друг някой печели, а вие трябва да чакате да се свърши този кръг. След време условията ще се сменят. Като се повдигне той, и вашето повдигане ще дойде. Тогава той ще стане почва, а вие ще растете. Тия смени стават постоянно. Дойде ли ви някоя скръб ще знаете, че в това време сте почва. В това отношение в природата съществува следният закон: върху всяка скръб някъде в духовния свят се повдига едно велико желание. Значи, в дадения момент вашата скръб служи за създаване на едно благородно чувство някъде. И вие трябва да се радвате на тази велика мисъл, на това велико желание или чувство, което се гради върху вашата скръб. След време тази велика мисъл, която се е съградила върху вашата скръб и вашите страдания, ще ви се отплати. Тя ви познава и ще ви помогне, тогава скръбта ви ще се превърне в радост. Казва Христос: „Сега скръб имате в света“. Това значи: „Сега сте почва, но аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне на радост“. Голямата погрешка, която забелязвам във вас, т.е. не погрешка, но едно неразбиране на закона, то е, че вие всякога искате да бъдете големци, да растете все нагоре. Не може така, вашият растеж ще се спре. Така е и в природата. До 25 юни всичко расте, а после всяко растене спира. То значи, че енергиите се прекратяват. Пък вземете и вашето тяло: докато сте малко дете, вие растете нагоре, но не стигате до слънцето. Израствате най-много един и половина-два метра. После това растене спира и се пренася в другите полета: във вашия мозък, във вашето сърце, във вашата душа и във вашия дух. Щом физическото растене спре, онзи, който не разбира законите, удря само на ядене и пиене и казва: ние остаряхме, нека поне си отядем и отпием, това ще ни остане. Онзи пък, който разбира закона, започва да учи. Затова старите хора повече четат, повече учат, а младите са много разсеяни, освен ако младият се е родил някой гений. Та едно скръбно състояние представлява в природата един плюс. В известен случай то може да означава зло. Значи, в известна епоха злото е плюс, то има надмощие, а в друга епоха доброто е плюс, то има надмощие. (– Нали човек дружи с много хора?) – Не, в даден случай човек може да дружи само с едного, а другите оказват само известно влияние върху него. Например, планетите оказват известно влияние върху Земята, а Земята дружи само с кого? (– Със Слънцето.) Да, Земята дружи само със Слънцето. Закон е: в даден случай вие може да дружите само с едного, а другите оказват влияние върху вас. От другите, които оказват влияние, всеки от тях дружи само с едного. Друженето е цел вече, вие принадлежите към някоя планетна система. Разните индивиди принадлежат към разни психологически системи. Онзи закон, който искам да извадя от казаното или онази мисъл, която искам да остане в ума ви е, че при всяко съзнателно страдание се извършва нещо велико. Всяко страдание, което вие чувствате, не се отнася само до вас. В дадения случай и други същества чувстват това страдание, даже още по-тежко, отколкото вие. Следователно хиляди и милиони души в даден случай са като основа, върху която в духовния свят се гради едно велико благо, и вие трябва да вземете вашия дял. Нека разгледаме сега триъгълника ACB. Кой е човекът, който прави добро? – Най-добрият е този, който представлява триъгълника ACB. В такъв случай триъгълникът DOE представлява най-лошия човек. Тези двама души са активни, показват движение. Те са от една съща категория. Освен тях ние имаме още: най-добър лош човек и най-добър добър човек; и двамата са активни, също образуват една категория. Най-после имаме и трета категория хора, а именно: най-лошият добър човек, който не прави добро и най-лошият лош човек, който не прави зло. Тези хора са негативни. Но този, който не прави зло, е по-добър, въздържа се от злото; а онзи, който не прави добро, е по-лош в случая. Ученикът: Това нещо можем да означим по следния начин: добър, не прави добро – Д. Н. Д. (+ −). Той е добър човек, значи плюс (+), обаче не прави добро минус (−). За другия човек казваме: лош, който не прави зло – Л. Н. 3. (−+). Това значи: той е лош минус (−), обаче не прави зло, значи плюс (+). Учителят: Сега да приложим закона. Да кажем, че в дадения случай вие правите добро. После вашето състояние се сменя и казвате: не искам да правя добро. Някога става и обратното. Например имате един престъпник, който убива сина на някой гражданин и го осъждат на смърт, понеже прави зло, лош човек е той. Питам: може ли да се измени неговата съдба? – Може. Ето при какъв случай: този престъпник избягва от затвора, минава покрай една река и вижда, че царската дъщеря се дави. Той се хвърля и я избавя. В това време го хващат. Питам: ще приложат ли смъртното наказание върху него? (– Няма.) Да, няма да го приложат, понеже той спасява дъщерята на царя. Значи неговото наказание се анулира. Това се случва в живота. Затова някой човек, като извърши едно престъпление, трябва да извърши и едно добро, т.е. той трябва да избави царската дъщеря, за да не приложат върху него смъртното наказание. Най-първо той е направил едно престъпление, минус (−), а после е направил едно добро, плюс (+), компенсира се. Ако ти извадиш из водата давещата се царска дъщеря, смъртното ти наказание се отменява. Всяко страдание в света, това е едно смъртно наказание, нещо умира в тебе, ти страдаш. Затова именно вие трябва да се стремите да използвате за добро всичките условия, които ви се дават. Те са за вас плюс. Ако този престъпник каже: нека се дави царската дъщеря, няма да я спася! – присъдата му ще се приложи, И тъй, от всички ви се изисква приложение. Това засега е само теория. В това отношение, когато разглеждате вашите състояния, трябва да бъдете много внимателни. Защото всяко състояние може моментално да се измени. Вие често забелязвате в класа, че някой от вас не е разположен. Вие си казвате: Нека си носи той! – и не се интересувате за него, отминавате си. Но няма да мине дълго време и това състояние ще се върне върху вас. Затова, като ученици от такъв един клас у всички ви трябва да има стремеж като видите, че някой от вас е морално разклатен, да се яви у вас желание да му помогнете. Не всички, но един трябва да му помогне в случая (– В какво седи това морално помагане?) Във вас още няма това чувство, аз го наричам „любвеобилност“ – да желаете доброто някому, без да го познавате, да му изпращате хубави мисли. Любвеобилността мога да уподобя на разположението, което има някое растение, което расте покрай водата. Засега, ето как вие се познавате. Казвате: Този е един от братята! – Вие не можете бъдете взаимно толкова любвеобилни. Вие мислите всякога само за себе си, само за своето добро. Където и а ходите, мислите само за своята личност. Не, човек трябва да има и други мисли. Той трябва да мисли само 50 на сто за себе си – това трябва да е един максимум, и 50 на сто за окръжаващите го, ако иска да изпълни Божия закон. Човек не трябва да занемарява себе си, но не може да занемари и своите ближни. Вследствие на това се зараждат боледувания. Когато бащата и майката се карат, децата почват да боледуват. Често майката казва: аз не искам вече тия деца. И бащата казва същото. И ако няма някой техен роднина да ги подкрепи, току видиш едното дете заминало, другото заминало и т.н. Там, дето има обич между родителите, децата са здрави. Същият закон е среща и в един клас. Всякога трябва да имате любов помежду си; аз не говоря за вашите временни проявления и промени на чувствата, но за ония правилни чувства за висша любов, които трябва да храните един към друг. Проявявайте Божественото във вас, това, което е благородно и възвишено. Щом го проявявате, вие усещате едно вътрешно задоволство. Минават дни и седмици, но вие усещате една дълбока радост. Никой не знае това, само вие го знаете. Та първото нещо: трябва да бъдете герои в малките работи. Някой път казвате за някого: той си има карма, нека си я носи! Не, този цирей трябва да излезе от него, той има нечиста кръв. Аз мога да му туря един лек и да улесня неговите страдания. Този човек може да има една рана, но не я лекува. Ти казваш: Карма е това! Не, аз като човек трябва да му помогна, да улесня неговата карма, да мине малко по-лесно. И вие ще спазвате този закон. Щом не се стремите нагоре, иде повръщането назад. Някой казва: Нагоре, докато стигна до B. Но забележете: стремлението към доброто никога не може да се спре. Процесът към доброто е вечен. И ако някой се спре в пътя си от доброто, за това има друга някаква причина. Доброто е безкрайно; тази причина е извън него. Допуснете, че някой човек е искал в първо време да стане филантроп, да помага на човечеството. Това е пътят му нагоре към доброто. Обаче, вън от него друга една мисъл му влияе и у него се заражда желание да стане пръв министър в България. Туй ще спре неговата филантропия и той ще се повърне назад. Този човек, като държавник вече, не може да има стремеж към Бога. И всички общественици вървят надолу. Щом станеш политик, ти непременно ще се върнеш надолу, но и като се връщаш, т.е. като слизаш, трябва да разбираш законите. Защото може да слизаш разумно, може да слизаш и неразумно. Запример, гнева аз наричам дипломация. Човек, който се гневи, той е пръв министър. В момента, когато се разгневи, всички ги е страх от него. Когато майката се разгневи, всички се сгушват: и бащата, и децата се страхуват. След един-два часа обаче тя вече е грохнала, разболява се, слязла е вече от висотата на своето министерство, не е пръв министър, а уволнен министър в оставка. Та някой път и вие казвате: искаме да бъдем министри, царе. Питам: кой от вас не е ставал цар за 5–10 минути? Нали знаете онзи разказ за циганина, който носил гърне с мляко и си въобразявал, че станал цар и заповядвал на света. Въобразявал си всичко това и подскочил от радост, но гърнето паднало на земята, счупило се и млякото се разляло. Често и вие при тия малки гърнета, при тия малки блага и способности, които имате, мислите си, фантазирате си, докато дойдете до въображаемите големи блага и подскочите от радост, но паднете на земята и се намерите в един реален свят. Има ред закони обаче, които регулират живота. Можем да изчислим математически какви са възможностите, за да може един човек да стане цар, например. Да кажем, че в България има 4 милиона хора, които имат нужда от цар. Значи, възможността за всеки един от тия 4 милиона да стане цар е 1 / 4 000 000. Тъй щото, най-близките цели на всеки човек засега са определени. Всички могат да бъдат добри, но всички не могат да бъдат богати. Ако всички хора рекат да станат добри, има възможност, но ако всички хора се стремят да станат богати, няма възможност за това. Искат ли да станат богати, ще се яви едно състезание и ще се роди злото. Но ако всички пожелаят доброто, няма да се яви състезание, понеже тази възможност съществува за всички. Сега, изваждам друго правило: ако у вас някой път се зароди едно лошо желание, това показва, че вие се стремите към неща, които спадат към изключенията. В такъв случай у вас ще се зароди омраза, съмнение, недоволство. Те са спътници на непостигнати желания. Затова ще желаете Любовта – тя е постижима за всички. Ще желаете Мъдростта – тя е постижима за всички. Ще желаете Истината – тя е постижима за всички. Ще желаете Добродетелта – тя е постижима за всички. Ще желаете Правдата – тя е постижима за всички. В този живот това е постижимо. Да бъдеш мъдър човек не значи да бъдеш учен. Всеки може да бъде мъдър, но учени хора могат да бъдат малцина. Затова всички се стремете да бъдете мъдри, но не се стремете да бъдете непременно учени. Мъдростта е постижима за всички. Всички не може да бъдете красиви, защото красотата е нещо, което лесно може да изгубите. Тя не е постижима за всички. Да бъдете красиви, това не зависи от вас, но душата ви може да бъде изпълнена с любов. Това зависи от вас. Всички можете да добиете Любовта. Тия неща не се добиват с векове, но моментално. Мъдрият човек е много досетлив, внимателен към всичко. Дето и да се намери, всякога ще знае как да постъпи и ще се прояви скромно. Той е много практичен. Ако се намери в университет, той ще си отвори пътя, ще вземе инициатива за това, за онова, и така професорите ще го обикнат. На мъдрия човек всички професори искат да услужат. Той ги разбира и те го разбират. А онзи, който не е мъдър, на него показват вратата на университета и му казват: тук не е място за слуги. Има случаи, дето слуги са заемали мястото на професори, изучили са цялата материя на професора. Един ден професорът не идва, слугата заема мястото му, държи встъпителна лекция по всички правила. И когато професорът дохожда, слугата казва: „Извинете, аз държах лекцията вместо Вас.“ Професорът му отговаря: „Много добре си направил, станал си мой заместник.“ У този слуга няма амбиция, но професорът се компрометира. Туй се казва мъдър човек. Такъв човек след време може да стане учен. Най-напред човек трябва да бъде мъдър. Мъдър ли е, всичко се добива. Учението е извор на Мъдростта. Тайна молитва. – Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! 28. лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 27.ІV.1924 г. в гр. София. Книги: * Съграждане на доброто Лекции на МОК (Младежки окултен клас. Година III (1923–1924). Томове I, II, III, IV и V. София, 1927) 32 беседи от 21 октомври 1923 г. до 25 май 1924 г. 1924_04_27 Съграждане на доброто.pdf
  9. Аудио - чете Нели Недялкова От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24), Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6, Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924). Издание на Просветния комитет, София, 1925-1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Предаване на мислите. Музикалност – Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите. Размишление. Прочете се резюме от темите: „Целта на съвременната наука“. Прочетоха се няколко от темите: „Приспособление на човешката душа“. Как определяте вие думата „диференциране“? Или, как разбирате видоизменението на материята, минаването ѝ от едно по-просто състояние към по-сложно? Ако знанието не се прилага, то е опасно за душата. Всяка материя, която се влага в човешкия организъм, а именно в човешкия ум и в човешкото сърце и не се използва, след време и тя става опасна. Ако имате едно желание, което не можете да реализирате, това желание започва да ви измъчва. Сега, в какво седи видоизменението на материята? Често ние казваме, че човек се видоизменя. Как се видоизменя? Да допуснем, че някой от вас е мислил, че трябва да бъде добър, учтив спрямо всички. След време, обаче, той изменя този си възглед и казва: човек трябва да бъде и малко груб. Тогава, каква е разликата между учтивостта и грубостта? Да допуснем, че учтивостта представлява точката A, а грубостта точката B. Те изразяват два метода в живота. Някой казва, че работата не върви само с учтивост. Мислите ли, че ако употребите грубостта, резултатът от нея ще бъде по-добър от този на учтивостта? Ако прекарате една година живота си в учтиви обноски, а следната година в груби, резултатите ще се анулират и вие ще дойдете пак в първоначалното си състояние – ще образувате един кръг в живота си, т.е. нищо няма да придобиете, или по-право, това което сте придобили, ще го загубите. Това, което ще придобиете в A, в B ще го изхарчите. Грубият човек всякога харчи. Например, той ще удари някого, но с всеки удар предава своята енергия и по този начин я изгубва. Наблюдавайте това нещо в живота. Проследете един много силен човек, който бие 10–20 души. Ще видите, че след това той отслабва, изгубва силата си. Нежните, учтивите хора на вид са слаби, но след време те заякват. Следователно, когато ние казваме, че нежността или учтивостта са за предпочитане, разбираме, че това са методи за уякчаване на човешкия характер. Когато човек има излишна енергия, той трябва да знае по какъв начин да я предаде. Защото човешката енергия има обратни движения: ако удариш някого в носа, и той ще ви удари в носа. Ударете някого в лицето, и той ще ви удари в лицето. Някой път има изключение, но почти всякога в света се прилага законът „око за око, зъб за зъб“. Ето защо вие трябва да намерите разумно приложение на всичко това, което е заложено във вас. Запример, от три години насам ви са предадени толкова лекции. Аз бих желал да извадите от лекциите на първата година един метод за приложение. Допуснете сега, че извадя едного от вас на таблата да изясни какво нещо е живата точка. По какво се отличават живите точки от мъртвите? Аз разбирам, че всяка точка има форма. Всяка енергия в своето първо проявление образува една малка точка. Така и всяка малка светлинка, която се образува в пространството, се проявява като една малка точка. Какво направление взима тази точка? Допуснете, че от планинския връх A тече вода надолу и прониква в почвата C, отдето при B се във вид на капка, след нея втора, трета и т.н. Всички тия капки образуват една права линия, която не представлява друго, освен един ручей или една река, т.е. една жива струя. Да кажем, че имате един приятел, който живее във Варна. Вие проектирате мисълта си към него. Как ще се прояви тази мисъл в пространството? Какво направление ще вземе тя, по права линия ли ще се движи или ще вземе друго направление? Как ще я види този, у кого е развито шестото чувство? (– Мисълта ще се движи по крива линия, дъгообразно.) Допуснете, че поставям едного от вас на единия край на салона, а другиго на другия край, и вие мислите нещо един за друг. Какво ще бъдат линиите, които излизат от вас, прави или криви? Представете си, че в същото време и аз мисля за вас, като същевременно отправям мисълта си и към друго същество нагоре. Каква посока ще има мисълта ми тогава? Кажете ми, как си представяте мисълта? Най-първо, за да мога да мисля за когото и да е от вас, трябва да имам представа за лицето и за фигурата ви. Трябва да ви представя в ума си в миниатюр, да ви държа там малко време като едно микроскопическо човече, съотношението на което да е напълно същото с вашия образ, докато напълно оживеете в ума ми. Колкото вашият образ става по-жив, толкова и мисълта ми за вас е по-силна. Значи, докато не оживеете в ума ми, не мога да мисля за вас. След това ще проектирам своята мисъл към вас. И обратно; ако пък вие мислите за мене, по същия начин ще си представите моя образ в една микроскопическа форма в ума си, за да се образува връзка между мен и вас. Веднъж тази връзка създадена, мисълта вече може да се предава. Как си представлявате мисълта, материална ли е или не? (– Материална.) Мисълта, която съм проектирал към едного от вас, могат да схванат и всички останали. Да кажем, че 100–200 души се намират в разни пунктове. Ако аз проектирам мисълта си само към едного от тия 200 души, а другите са чувствителни, те ще схванат моята мисъл. Какво показва това? – Че мисълта върви вълнообразно. Тя върви по права линия към вас, като същевременно се и разширява, поради което мнозина могат да я схванат. (– Има ли разлика между този, който я приема направо и тези, които я долавят косвено?) – Има разлика. Първият я долавя по-интензивно. В дадения случай това може да се представи по следния начин: да допуснем, че на линията AD са наредени около стотина души. Мисълта, обаче, се изпраща по направление от C към B. Мисъл към B ще бъде много силна, понеже е централна, а другата, която ще отиде до точките AD, ще бъде по-слаба. Тази точка ще представлява брегове, дето мисълта ще се поляризира. Вие можете да правите малки опити за възприемане на мисли по телепатически начин. Трябва да имате поне една малка опитност в това отношение. Някои от вас, които си хармонират по темперамент, по сърце и по ум, може да си изпращат мисли и да си отбелязват резултатите. Да кажем, че искате да изпратите една мисъл на някой ваш приятел в 9 ч. вечерта. Вие трябва да му кажете, че между 8 и 10 ч. вечерта ще му изпратите една мисъл, за да се концентрира и той малко, но няма да му кажете точно часа. Така ще видите дали той е схванал точно времето и дали е възприел мисълта. Нали сте имали такива опитности? Седите някой път у дома си и веднага ви дойде на ума някаква мисъл. Например, дали сте обещание някому да го посетите в 5 ч. след обед, но ви дойдат гости и вие пропуснете времето. Веднага ви дойде мисълта, че в 5 часа трябваше да бъдете при един ваш познат. Изваждате часовника си и виждате, че сте закъснели. Това подсещане за вашето обещание е неговата мисъл, проектирана към вас. Взимате шапката си и излизате навън. Вие сте имали такива случаи, нали? Същото нещо се случва и в друго отношение. Някой път вие водите добър, религиозен живот, но после почвате да се съмнявате в него и казвате: този път не е хубав трябва да се живее по-нашироко. И тръгвате по широкия път. После пак проблясва в ума ви мисълта за първия живот и казвате: не, не може да се живее. Питам ви: отде е дошла тази мисъл у вас? От някои ваш приятел, който живее заедно с вас, но седи по високо от вас и вижда вашето положение. Той ви казва: пътят ти не е прав! Може да е някои ваш приятел от извънземния ви живот, който именно проектира тази мисъл към вас, внушава ви я. Законът е същия. Сега, при тия наблюдения може да забележите и следните явления: като мислите често, ще забележите светли, ярки точки, които се явяват наляво и после отиват към дясно и се изгубват. Когато точките вървят отляво към дясно, мисълта, която се проектира към вас, е от възходяща степен. Тази мисъл е полезна. А когато тази светла точка върви отдясно към ляво, тя е в низходяща степен. Тази мисъл е опасна и безполезна за вас, затова трябва да мислите. Човешката мисъл е свързана с жизненото електричество в живота. Когато мислите с положителни, те привличат жизнените сили към себе си, а когато мислите са отрицателни, тия жизнени сили се разпръсват, отдалечават от човека, вследствие на което се появява заболяване. Запример, ако имате някой противник, който ви мрази, неговата мисъл спрямо вас е много силна. Той може да ви направи негативен, и вие ще заболеете. Законът е следният: ако вие заболеете, туй заболяване ще се върне върху него, ще има обратно движение. Вие можете, обаче, да изпращате вашите положителни мисли, вашите топли чувства и пожелания към някой болен, с абсолютна вяра, без никакво колебание и съмнение, и той ще оздравее. Значи, за да бъде здрав някой човек, трябва да изпратите от себе си един жизнен ток към него. Той ще възприеме вашата мисъл и пожелание и ще се почувства по-добре. В туй отношение добрите приятели са добра ограда за здравето, а лошите приятели всякога носят болести и страдания. Допуснете, че линията AB представлява известна плоскост. През това място може да са минавали хиляди хора. Ние насаждаме на тази плоскост няколко хиляди малки зрънца от глог. След няколко години ще можете ли да минете тъй лесно през това място? – Не. То ще бъде един здрав плет. По същия закон всяка добра мисъл може да укрепи слабите места в човека. Добрите мисли могат да се насаждат тъй, както се садят семенцата. Както ябълката или крушата може да се насади и израсте там, дето я посадим, така също и добрата мисъл може да се насади и израсте и да бъде като една здрава крепост. После, не е достатъчно да помислите само веднъж върху нещо, но мисълта ви трябва да бъде постоянна и силна върху това, което искате да реализирате. Ще мислите дълго време, докато мисълта ви почне да расте. Тогава във вас ще се роди желание да посадите втора, трета, четвърта, пета мисъл и т.н. Затова, именно, всички трябва да насаждате в себе си всеки ден по една добра мисъл. Като говорим сега за добрите мисли, кажете ми една реална добра мисъл от ваше гледище, която може да се реализира в сегашното ви съзнание. (– Да добием воля, търпение, точност.) Да, но волята е сила, тя представлява един сложен процес. Волята е сглобена от ред сили. Търпението също тъй е сглобено от ред сили. Търпелив ли се ражда човек? Не, той не се ражда търпелив, но после добива търпението. И тъй, започнете с малките опити! Аз бих ви препоръчал като ученици да започнете с музикалните тонове. Вземете основния тон do. Пейте го, докато останете доволни от себе си. Всеки ден се упражнявайте върху тоновете do, mi, sol, do. От чисто музикално гледище, от колко качества зависи правотата на един тон? Колко качества има всеки тон? (– Височина, сила и тембър.) Да, всеки тон трябва да бъде ясен и чист. Задача. Сега от всички, без разлика, искам да изучите гамата много правилно, не като музиканти, но да се научите да взимате тоновете правилно. Това ще бъде за вас едно упражнение. Да кажем, че ви накарам да вземете тона sol или la. Искам да го вземете изведнъж. Може да направите погрешка, това нищо не значи. Ние сега не обръщаме внимание на погрешките. В туй отношение вие не можете да се възпитавате без музика, не можете да изработвате характер. Музиката е мощно средство за възпитание на човешкия характер. Без музика е невъзможно да се възпитава човек. Туй трябва да знаете! Тя указва смекчително влияние върху характера. Както човек не може да пречисти своята кръв без дишане, така и без музика той не може да пречисти своите чувства. Правилно дишане е необходимо, а музиката предизвиква правилното дишане. Да кажем, че някой певец иска да пее, но в него има амбиция, той мисли, че като излезе на сцената, трябва да го обсипят с букети. Мисли ли така, това разваля работата. Той трябва да пее за себе си. Всеки от вас трябва да обича музиката за себе си, за самата музика. Аз съм за това, да пея за себе си и сам да се слушам. Едновременно ще бъда и певец, и публика. Няма по-красиво нещо от това! И като говориш, пак едновременно трябва да бъдеш и говорител, и публика. Ако този, който говори, маха с ръцете си, той вече има предвид публиката. Той не говори на себе си. Като говоря на себе си, няма какво да махам с ръце. На себе си ще говоря много тихо. Този, който се напъва да говори много силно, той говори на окръжаващата среда, а тази среда няма да го разбере, колкото да ѝ говори. Не мислете, че като говорите високо, хората отвън ще ви разберат. Може да ви разбере само този човек, който разбира себе си. Това е закон. Някой говори високо. Защо? – Иска да накара еди-кого си да го разбере. – Празна работа! Тъй не се приказва. Най-първо ще видиш, ако този човек разбира себе си, ако може да говори на себе си, той и вас ще разбере. Тогава ще кажеш: ето един човек, с когото можем да се разберем. Двама души, които могат да говорят на себе си, мога? да се разберат помежду си. Този е правилният начин, по който могат да се създадат правилни отношения за разбиране между хората. Ако вие не можете да говорите на себе си, всички усилия са напразни, всякога ще има вътрешни недоразбирания. Тогава ще се извинявате, ще казвате: ама аз не исках да кажа това. Какво искаше да кажеш? Ако изпея един тон криво, ще взема цигулката, тя ще ме поправи. Цигулката, разбира се, е един голям майстор, учител е тя, ще те поправи. Добрите учители по музика не се измъчват да говорят много на учениците, но им казват само: слушайте цигулката! Най-първо цигулката говори, а после учителят пее. И в природата е същото: най-първо природата ни говори чрез физическите явления. Нейният говор е грубият елемент. Всички явления, които стават в природата, това са инструменти, чрез които тя иска да ни поправи. И наистина, природата всякога ни поправя. Следователно страданията в света не са нищо друго, освен поправки на известни наши мисли и чувства. Всяка мисъл или чувство в природата е една хармонична сила, която действа. Не вземеш ли една мисъл правилно, тя ти казва: не е така! Тогава Божественият лък започва да свири по цигулката един, два, три и повече пъти, докато най-после се поправите. Втория път ще ви изпитам всички да пеете. Някои от вас ще се срамуват, ще кажат: ама как ще пеем? Аз искам да пеете за себе си; ако е за други, мен това не ме интересува. Ако вие пеете за себе си, а не за мен, ще ми бъде приятно. Ще ви извадя да пеете за себе си, един по един, после по двама, по трима, по четирима и т.н. Тук имате сега и орган, и пиано, и цигулки; ще пеете, ще се упражнявате, докато всеки от вас добие самоувереност да взима тоновете колкото е възможно по-правилно. Ние не искаме невъзможното; ние ще свържем тия упражнения по музика с ред други упражнения. Сега вие ще кажете: това е проста работа, аз зная ли какво нещо е do, re, mi…? Вие още не знаете да пеете. Аз мога да пея една песен по различни начини. Най-хубавото пение е, когато човек, като пее, съвършено се забравя и мисли, че е сам, нищо го не смущава. Щом фигурира в ума му някое лице, което и да е то, тази музика се нарушава. Тогава ще имате тъй наречените трели. Най-първо тонът трябва да бъде ясен. И трелите спадат към окултната музика, само че те се взимат съвсем другояче. А сега певците, като не могат да взимат ясни тонове, правят трели. За да се взимат хубави трели, изисква се голямо изкуство. „Трели“ значи нещо, което трепти, звучи. Някой път може да се спрем върху окултното значение на разните тонове, за цветовете, които те произвеждат, за влиянието, което те упражняват и т.н. Всеки тон си има своето влияние. И нашата реч всеки ден се видоизменя. Вие всякога не почвате с един и същ тон. Речта ви трябва да бъде музикална. Това, дето не говорите музикално, то е, защото има едно отклонение от правилния път на живота ви. Музикално говорене не разбирам говорене в този специален смисъл, както сега се подразбира. Под музикалност разбирам вътрешен стремеж на душата към възвишеното. Музикалността от френологическо гледище има свой център при слепите очи. У някои хора този център е по-развит, у други по-слаб и в тях се вижда слепоочната кухина. У добрите музиканти челото при слепите очи е запълнено. В душата на всеки човек, обаче, този музикален стремеж съществува потенциално, а само музикалните органи са различно развити. Когато музикалността е свързана с двигателния център, такива хора могат да свирят по-добре, отколкото да пеят. У някои хора музикалността е свързана с техния ларинкс, те стават добри певци; у други музикалността е свързана с техния ум, те стават композитори – у тях е развит и центърът на построяването. Тъй щото, от това, с какво е свързан центърът на музикалността, зависи в какво направление ще се прояви човек. Сега, ще изучавате влиянието на мислите, като правите за целта ред опити. Всяка проектирана мисъл излиза като струя и се движи из пространството вълнообразно. Когато човешката мисъл е интензивна, тя образува много красиви форми. По формата на тия вълни може да съдите за какво мисли вашият приятел. Защото формите на тия вълни се проектират и предават едновременно и на другите хора. Затова именно трябва да си изпращате добри мисли. Не е достатъчно само да пожелаеш добро някому, но мисълта ти трябва да бъде активна. Опит. Тези от вас, които имат време, нека направят следния опит. Посадете си от семе едно цвете от луковичните, зюмбюлче или някое лале, и го наблюдавайте. Всяка сутрин отивайте при това цвете и проектирайте мисълта си към него, да израсте добре. Туряйте си ръцете отгоре над него и проектирайте своята мисъл. Още по-добре ще бъде, ако посадите семенца в две саксии. Всяка сутрин слагайте ръцете си и проектирайте мисълта си само върху едното цвете, а другото само полейте и го оставете да се развива по естествен път. После, вижте кое от тия цветя ще върви по-добре. Нека няколко души от класа направят този опит. Ще употребявате за опита всяка сутрин по 2–3 минути. Този опит няма да ангажира напълно ума ви, да мислите само за цветето. Ще му изпратите една добра мисъл и ще го забравите. От този малък опит ще видите какво влияние оказва мисълта ви. Вие трябва да приложите в живота си окултната наука. Ще срещнете ред мъчнотии, но това да не ви спира. Тъй както сте събрани в класа, с различни темпераменти, като не знаете как да се отнасяте един към друг, как да се хармонизирате, у вас се събира много излишна енергия, която не знаете да пласирате. Американските студенти, както и тия из Европа – това е общ закон в живота им – като не знаят какво да правят в свободното си време, изнамират някакви забавления. Например студентите от първите два курса определят да се боксират помежду си, да видят кой курс ще придобие правото да носят бастуни. Понякога Втори курс взима надмощие. Те бият Първи курс и казват: никой от Първи курс няма право да носи бастун! Някой път се случва обратното: Първи курс надвива Втори, и тогава те прилагат правилото за бастуна над тях. Ако хванат някого, че носи бастун, налагат го на общо основание. Някой път учителите ги гледат като се боксират и нищо не им казват, оставят ги – трябва да се изхарчи излишната енергия. Като победи единият курс, тази енергия се асимилира за през цялата година. Като мине първата година, другият курс, който дойде, ще опита бокса. Те могат да се боксират или за един бастун или за някой каскет, за някоя връзка, за някоя значка или за какво и да е друго. Туй не вършат госпожиците, а господата. Някой път виждам, че и вие се боксирате. Туй ви изнасям като факт, защото у вас често се заражда излишна енергия, но тя трябва да се пласира разумно. Ако човек не може да я пласира разумно, природата сама ще си вземе излишното. Природата не търпи нищо излишно. Тогава ще се яви някоя болест. Например, някой яде по цял ден. Природата в този случай казва: вземете му тази енергия, не трябва да яде толкова много. И какво става? – Разболява се. Някой пък прахосва излишната си енергия в харчене, пръскане пари надясно-наляво. Природата казва: не трябват толкова пари на този човек, вземете му ги. Природата обича точност: туй, което тя дава днес, трябва да го употребиш веднага, още същия ден. Тя не търпи нито излишък, нито недоимък. Е нея всичко е хармонично. Като свършиш работата си, тя казва: почини си сега малко, няма какво да мислиш за утрешния ден. Той ще се погрижи за теб. Та сега ще се справяте с излишната енергия, която се заражда във вас. Някои имат излишна енергия в едно отношение, а недоимък в друго. Например, някои имат излишна енергия, която се натрупва в центъра на страха. Дето върви, все се страхува. Набралата се в него енергия постоянно го безпокои. Тогава направете следния опит. Нека един от вас, който не е страхлив, да си тури ръката на това място, дето е центърът на страха, и той ще изчезне. Този опит може да се направи или от много смелия, безстрашния, или от много страхливия. Гневът също тъй е набиране на излишна енергия. Центърът му е зад ушите. По същия начин нека онзи, който е много разположен, да си тури ръцете на това място и гневът веднага ще изчезне. Ако тази енергия не се отнеме от човека, веднага започва едно свиване на мускулите. И след 5–10 минути, като мине гневното състояние, човек казва: Извини, аз не: бях в духа си, нервен съм. Това е много проста работа, набрала се в тебе излишна енергия, която трябва да дадеш. Щом гневът дойде, ще вземеш мотичката или ще седнеш да пишеш. Трябва да имаме една работилница с чукове и други пособия, та оня, който има излишна енергия, да отива там да работи. Един ще вземе чука, друг – рендето, трети – перото и по този начин всички тия хора ще се хармонират. А сега, като няма какво да работите, излишната енергия все трябва да излезе навън по някакъв начин и затова, по някой път стават тия малки експлозии. Ще направим една работилница за трансформиране на излишните енергии във вас. Аз мисля, че тогава колелото ще се движи прекрасно: всеки, който има излишна енергия, ще работи по един час на ден. Колко души има в класа? (– Осемдесет.) Значи, осемдесет часа работа, всеки час по десет лева, осемстотин лева на ден. Това не е малко. Сега аз ще приложа този метод, но най-първо у вас трябва да се образува едно стабилно състояние, защото някой път при трансформиране на силите стават големи взривове. Всеки, който не спазва правилата, може да предизвика експлозия. Ако не внимавате, някой път само с един поглед може да запалите тази набрала се енергия у другия и той да кипне. Понякога един поглед е една запалка. Другият казва: защо ме гледаш така? То значи, че запалката е турена. Не мислете, че онези хора, които не разбират окултната наука, не ви наблюдават. Те, като намерят една ваша слаба страна, отиват да си донесат кибрита. Вие веднага се запалвате и тогава те казват: в училището му мръднала малко дъската. От ученика се изисква да бъде като Сократа: при всички запалки да не избухва, като че нищо не се отнася до него. Да се усмихне малко и да си каже: Няма го майсторът! – нищо повече. „Ама дъската ти мръднала“. – Няма го майсторът! Така ти неутрализираш неговата мисъл. „Ама ти си вагабонт.“ – Няма го майсторът! Щом си чист, тъй ще кажеш. Сегашният свят – вестникарите, разбират този закон и турят различни фитили: и химически, и физически – все фитили са това. Казвам: умни, учени хора са те, но отдавна са учили. В положителната наука всеки трябва да трансформира излишната си енергия правилно. Има естествен начин как да трансформирате енергията си. После, и на столовете ще се нареждате съобразно този закон. Та ще правим опити, 1–2–3 и повече, да видим какви ще бъдат резултатите. Кои са основните мисли от тази лекция? Понеже тя е от практическо приложение, за следния път изнесете основните мисли от нея. Защото не можем да вървим напред, докато нямаме първите опити. Те са микроскопически опити, които можете да правите между другата си работа. Тези опити ще бъдат за вас даже едно приятно занимание. В друга лекция ще говорим за числата. Имате, например, числата 2 + 1 = 3 и 3 + 1 = 4 и т.н. Като се прибавя единица при числата 2 и 3, един и същ резултат ли ще се получи? (– Не, различни резултати.) Така е и в живата природа. Тази жива единица, като действа при условията 2 и при условията 3, резултатите биват различни. Как ще обясните, например, че 2 + 1 = 3? Единицата, това е почвата. Двете, това е семката, която расте. Трите, това е плодът на тази семка. Следователно в живата математика единицата показва условията или силите в почвата. При това математически може да се изчисли какъв резултат могат да дадат тия сили. Числото 3 означава енергията, която е извадена от почвата. Това е само едно обяснение, но има и друго. Например единицата, това е киселина, двете – основа, а трите – солта. Солта е завършеният плод. Тъй щото, когато боравим с живата математика, трябва да знаем какво означават символите на числата, които те подразбират, и тогава вече можем да работим в тази област. – Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! 27. лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 20.ІV.1924 г. в гр. София. Книги: * Предаване на мислите. Музикалност Лекции на МОК (Младежки окултен клас. Година III (1923–1924). Томове I, II, III, IV и V. София, 1927) 32 беседи от 21 октомври 1923 г. до 25 май 1924 г. 1924_04_20 Предаване на мислите. Музикалност.pdf
  10. Hristo Vatev

    1924_04_13 Търпение

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24), Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6, Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924). Издание на Просветния комитет, София, 1925-1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Търпение Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! Тайна молитва. Прочетоха се няколко от работите върху темата: „Целите на съвременната наука“. Сега ще ви задам една тема, върху която искам да работите самостоятелно. Тя ще бъде: „Най-добрият метод за самообладание“. (23 тема.) Най-първо ще направите един опит и после ще се изкажете кой е най-добрият метод за самообладание. Всеки ще се изкаже самостоятелно. Каквото напише, ще го приложи. При изучаване на природата трябва да спазвате най-малко две правила: 1) природата всякога си служи с картини, с образи; 2) тя пристъпва от видимото към невидимото, т.е. от това, което е близко до човешкия дух, към онова, което е далеч от него. Следователно при първите ваши изследвания вие ще вземете една картина от природата, тъй както си е – без никакви коментарии, както децата, и вижте какво впечатление ще произведе тази картина върху вас. Може да възразите: защо трябва да се постъпи така? По следния прост закон: ако вие поставите едно житно зърно в земята, трябва ли то да философства? Това житно зърно най-напред се опитва да разбере почвата. И после какво прави? – Спуща своите корени надолу. То иска само да разбере почвата, никакви коментари не прави следователно, като спусне своите корени долу, първият процес е почнат. Значи житното зърно е схванало добре задачата си. Второто желание на житното зърно е да разбере туй, което е над почвата отгоре. Ако една картина не остави дълбоко впечатление у вас, вие никога не може да разберете вътрешния смисъл на този образ, защото образите на природата са живи. Всеки от вас представлява един образ. По тяло вие сте живи образи. Вие какво правите, обаче? Срещнете един ваш приятел и веднага искате да го разберете. Не, не се старайте към това! Оставете този образ, или тялото на вашия приятел да направи известно впечатление върху вас, както правят децата. Този е най-простият начин за разбиране на даден образ и най-естественият път за придобиване на истинско знание. Оставите ли вашата философия на обективния ум да вземе надмощие във вас, той ще ви тури в един крив път и вие ще направите една грешка. Съвременните учени хора тук, именно, правят погрешка: те искат да обяснят философски какви са крайните цели на природата. Как ще я разберат? Че те още не разбират природата, те още не са приложили нейните дълбоки закони, те не са проникнали в нейните вътрешни образи. Запитайте съвременните психолози, които говорят за човешката душа, за човешкия интелект, за човешкото сърце, как познават този ум, това сърце, тази душа, те не ще могат да ви кажат нищо положително, както не знаят де се намира човешкият ум. Те казват: умът на човека е в мозъка. Да, но на кое място е концентриран той? Де е човешкото сърце, също не знаят. Аз ви казах, че когато природата иска да определи какъв е умът на някой човек, тя го определя по носа, по дължината на челото, по дължината на брадата. След това тя определя посоката на сърцето. Посоката на сърцето е точно диаметрално противоположна на тая на ума. Да кажем, че линията AB представлява движението на ума. Тогава движението на сърцето ще бъде линията CD. Вие може да проверите това, като погледнете носа на когото и да е. Онези хора, у които интелектуалният стремеж е по-силен, носът им долу е по-сплеснат, те нямат широк нос. Такива хора мислят повече, а по-малко чувстват. На други носът е по-къс, но по-широк, те мислят по-малко, а чувстват повече. Като казвам, че някои хора много мислят, не значи, че могат да реализират всичко. Мисъл е това, което може да се реализира. И чувствата също тъй трябва да се реализират. Не е въпросът човек само да чувства. Знаете ли на какво мяза чувстването? Представете си, че аз съм готвач, готвя ядене, а вие дойдете при мене, приближите се около тенджерата и започвате да миришете, като си въобразявате само, че ядете. В същност ядете ли? Не, яденето не е реализирано. С такова чувство човек може ли да живее? Вие само чувствате парата, която излиза из тенджерата, но в устата ви нищо не влиза. Така могат да се хранят само умрелите хора, а живият човек трябва да вкуси от яденето. Този закон трябва да се приложи еднакво и към сърцето, и към ума. Някой казва: аз мисля. Питам: какъв е обектът на вашата мисъл? Може ли твоята мисъл да се приложи? Сега вие как можете да приложите това учение? Допуснете, че някой човек има рана на крака си и казва: не мога да ходя. Онзи човек, който разбира закона, като го чуе да се оплаква от болка на крака, ще му даде цяр, ще го излекува и той ще бъде способен да ходи. Добре, да кажем, че двама от класа не могат да се разберат. Тогава, какъв ще бъде вашият цяр? Нали сте интелектуални типове, казвате, че трябва да живеете братски, да се спогаждате, да бъдете идейни типове, да имате стремеж към доброто и т.н. Всичко това е хубаво, но тия двама съученици са скарани, въпреки техните идеи. Дойде единият, другият обърне гърба си към него, казва: аз съм зает сега, имам някаква мисъл. Каква мисъл има? – Да си обръща гърба. Единият да си обръща дясната страна, а другият – лявата. Каква философия има в това? Виждали ли сте какво правят петлите? – Единият се надига, и другият се надига, казва: Ти мислиш, че аз съм толкова прост! Това, което правят хората, правят и петлите, и в тях има известно разсъждение. Тук, обаче, няма никаква философия. Това са известни навици, но щом дойдем до разумното разбиране на природата, ние трябва да направим един опит със себе си. Ето защо ви казвам да пишете върху темата: „Най-добрият метод за самообладание“. Но искам да напишете нещо, което вие сте изживели. То ще бъде един ценен принос. Всеки от вас нали има някакъв свой метод? Ще си напишете вашите методи за самообладание. Всички сили, които природата е турила в действие, имат свои определени посоки. Единственото нещо, което се изисква от вас, е следното: никога не поставяйте пречка на природата, когато действа във вас, за да не се спънете. Природата, която действа върху вас, е жива. Мнозина казват: няма по-добра учителка от природата. Поне аз не съм намерил по-добра учителка от нея. Ако вие я слушате, тя може да ви даде ценни внушения и ценни упътвания, може да изправи почти всичките ваши погрешки, да направи живота ви на земята разумен, даже и щастлив. У всички ви има следната погрешка: четете един роман, писан от някой си автор, който възпроизвежда живота на един герой. Този герой ви харесва толкова много, че вие искате да му подражавате. Но като го подражавате, не излиза така успешно, както в романа. Всички автори, които пишат романи, излагат в романа само художествени картини, но това не са опити, които те сами са правили. Никой автор не е правил опита върху себе си. Той само си въобразява и казва: героят трябва да живее тъй или иначе, да се пожертва. Героинята също тъй трябва да пожертва живота си и т.н. Но всичко това са само въображаеми картини, образи, които много рядко се случват в действителния живот. Най-първо вие ще отделите реалните неща от нереалните, да знаете колко от това, което мислите в даден момент, може да реализирате. Сега, запример, говорим за търпението. Търпението е нещо много необходимо за всинца ви. И знаете ли какъв е знаменателят на търпението? С какво число да означим идеалното търпение? Аз ще ви кажа. Знаменателят на идеалното търпение е 100 000 000. Каква част съставлява вашето търпение от идеалното търпение? Какъв ще бъде числителят на търпението? Знаменател имате вече, направете изчисление, да видите какъв ще бъде и числителят на търпението. И числителят ще бъде колкото знаменателя. Значи, ще имаме дробта: 100 000 000 / 100 000 000. Изчислете сега какъв ще бъде числителят на вашето търпение. Как мислите, колко ще бъде вашият числител? (– Единица.) Не може да бъде единица. Ще ви дам упътвания за това. Търпението на най-малкото същество в света е 1 / 100 000 000 част от цялото. Най-малката клетчица, която започва първоначално живота си, има за числител единица. Сега вие, естествениците, ще намерите колко милиона форми имат съществата, и в коя форма се намирате вие. Като намерите това, ще определите и вашия числител най-първо по форма. Сега аз говоря за онази единица енергия, вложена в най-проста форма на клетката: 400 000 / 100 000 000 = 4 / 1000 = 1 / 250. Това означава сегашният ви знаменател. Органически е тъй. Сега, вие как схващате търпението? Как бихте го определили? Каква сила е търпението у човека? За какво служи то? Търпението има две страни: едното е съзнателното, разумното търпение, а другото се налага по необходимост. Ние говорим сега за разумното търпение в което взимат участие умът, сърцето и волята. При това търпение човек е свободен. Само абсолютно свободният човек може да бъде търпелив. Човек, който не е абсолютно свободен, той може да носи само неволи, т.е. тогава той търпи ограничения. В тия случаи търпението му се налага. И вие сега сте търпеливи, седите на тия столове, но това ви се налага, то не е търпение. В търпението има следната отличителна черта: търпеливият човек усеща удоволствие и работи за постигането на един краен резултат. Един художник може да бъде търпелив; или един математик работи с най-голямо търпение върху известна задача, която може да му отнеме 1, 2, 3, 4, 5, 10 години, но той намира удоволствие в самата работа. При всички препятствия, които среща, той е търпелив, не се отчайва. Търпеливият човек всякога е весел и затова не може да изгуби равновесието си. Ограниченият човек всякога изгубва равновесието си – това вече не е търпение. Търпеливият човек има мир в себе си. Той всякога е тих и спокоен. Затуй, когато говорите за търпението, само така трябва да го разбирате; само така можете да имате добри резултати. Запример, някой път трябва да видите дали може да издържате изпитанията и доколко ги издържате. Да кажем, имате някоя неприятност, недоволни сте от нещо. Запитайте се защо сте недоволни от известно положение на работата. Няма по-лошо нещо от недоволството. Знаете ли, че за да бъдете в тази стая, за вас са работили и небето, и земята, и ангели с хиляди и милиони години. Хиляди същества са работили върху вас за да ви турят в тази стая, да ви дадат тия знания а вие сте недоволни, казвате си: как, аз съм ограничен. Питам: де другаде може да бъдете в дадения случай. Ще направя мисълта си по-ясна. Представете си една бурна нощ, навсякъде вън е навалял голям сняг. Къде може да бъдете по това време? Вън от стаята сине може да бъдете. Само стаята ви е единственото място, дето може да бъдете. Ще кажете: аз мога да изляза. Можеш, но къде ще идеш? Следователно човек трябва да излезе из тия условия на ограничение само тогава, когато намери духовния път. Птиците, запример, с хиляди години са мислили, докато са направили своите крила, и едва тогава са могли да прехвръкват известни пространства свободно, да отиват от едно място на друго. И вие трябва да приложите този закон. Като имате известна спънка в живота си, вие дълго време трябва да работите, докато намерите един метод, какъвто птиците са намерили. Мислите ли, че тази птица лесно си е създала крилца и опашка? – Хиляди години, цели поколения е работила, докато измислила това нещо и го приложила в живота. Следователно, понеже сегашните птици са работили много в миналото, днес по-лесно разрешават своите работи. И вие сега имате по-добри условия, отколкото в миналото. За онези, които не са работили върху търпението в миналите векове, се изисква повече време; за вас се изисква по-малко време, но не мислете, че ще можете да го добиете за един или за два часа. Да кажем, че някой път вие сте недоволни. Кажете си: сега аз ще бъда търпелив. Гледайте да бъдете търпеливи поне за половин час. Какво значи това? – Да мислите, че всичките ви работи са уредени и всичко върви по мед и масло. Вие може да кажете: Как ще си помисля тъй, когато работите ми не са уредени? А, не са уредени! Разбира се, в сегашния обществен строй, всякога ще ви противопоставят тази философия, всякога може да ви изкарат из релсите. Вие може да си кажете: Като вляза в обществения живот, аз ще мога да търпя всичко. Да, тъй ще кажете, но когато се срещнете с реалността в живота, с грубия живот, ще кажете: то не може така, ами да живеем като хората. Тогава слагате новата философия настрана и казвате: тази философия, това учение, няма приложение. Не, има приложение. Всички вие се занимавате сега само с невъзможности. Във вашия ум седи идеята, че тези неща са невъзможни. Във вашия ум седи друга една погрешна идея. Казвате, ние сме млади, имаме известна енергия, нека си поживеем малко, та като остареем, тогава ще прилагаме тия неща. Не, какво ще бъде детето като порасне, това се познава отрано. Може да направите опит. Пуснете едно малко дете да пъпли и по неговото пъплене аз ще ви кажа какъв човек ще стане. Гениалното дете пъпли особено. То не ходи като другите деца, но си туря ръцете по особен начин. В него има особени прийоми. Тъй щото, отсега вие трябва да проявявате качествата на вашата душа, да проявявате нейната свобода, да не се ограничавате. Вие трябва да отхвърлите всички външни ограничения, да дадете простор на вашата душа, да прояви всичките си дарби и способности, както са заложени в нея от природата. Не трябва да се ограничавате един друг. Аз съм срещал често в селата индивиди и от двата пола, които са много досетливи. Запример, някоя млада мома дойде на гости в някой дом и не намира майката в къщи, а само децата ѝ. Тя веднага започва работа: помете, донесе вода, замеси и опече пита, та като се върне майката от нивата, дето била на работа, намира всичко готово. Досетлива е тази мома не чака разпореждане. Тя вижда от какво има нужда тази къща иго сторва. И жената като, дойде отвън, благодарна е. А ви всякога чакате да ви дават разпореждания, като на войници. Не, вие сами трябва да бъдете досетливи, сами да имате инициативата. Като отидете някъде, каквато работа има, свършете я, не чакайте заповед. Такъв е Божественият закон. Влезете ли някъде, направете онова, което другият не е забелязал. Запример, сега в класа има толкова работи, за които вие чакате да ви се каже и възлагате един на друг. Събирате комисии, разпореждате, говорите, но нито един от вас няма своя собствена инициатива за работа. Декламирате, както в света, и отново се събирате, втори, трети, четвърти път и пак работите ви не се уреждат. Досетливост, едно малко отпушване трябва. Това са практически внушения, които са потребни за сегашното ви развитие. Мъчнотиите, които ще срещате сега, нищо не значат, те са неизбежни. Има известни спънки в живота, които вие трябва да преодолеете, и в това ще се яви вашата наука. Сега, кой от всички в класа ви минава за най-търпелив? Според вас, търпеливият човек има ли някакви външни признаци? Аз бих искал да зная как познавате, кой е търпелив и кой не. (– Търпеливият е външно спокоен.) Ами ако външното спокойствие е само привидно? Не, трябва да има друга някоя черта. Аз ще ви кажа как да познавате търпеливия човек. Ако дойдете до човек, който е весел, търпелив, вие ще усетите една радост, от него лъха пролетен аромат. Има някои хора, които се смеят, но вие усещате, че те не са весели. Който е весел по сърце, вие чувствате да лъха от него свежест. Търпеливият човек проявява едно отлично качество, а именно следното: каквато погрешка и да направите пред него, той никога няма да наруши своя мир; на всичко поглежда весело и спокойно. Каквато пакост и да му направите, той ще остане тих и спокоен, и то не само привидно, но и вътрешно. Отлично качество е това! Запример, ако не сте му донесли на време някоя книга, която сте му обещали, той няма да се сърди, да каже, че не сте издържали на обещанието си и т.н. Той ще ви посрещне, като че на време сте му донесли книгата и пак ще бъде весел. А вие как постъпвате? Да допуснем сега, че един ваш приятел ви даде обещание да дойде у вас точно в 9 часа. Вие го чакате, изваждате часовника разхождате се неспокойно. Мине една минута от определения час и сърцето ви се стегне мине още една минута, минат три минути, вие вече излизате от себе си. Тропнете с крак, кажете: Ето един човек, който не държи думата си! Но представете си, че приятелят ви има туй изкуство да връща часовника назад. Вие гледате часовника си, минава един час. След един час приятелят ви идва. Ти казваш: Знаеш ли, че си закъснял един час! Той казва: Я си извади часовника! Ти го изваждаш! поглеждаш го. Приятелят ти казва: Аз съм обещал да дойда в 9 часа. Ти поглеждаш своя часовник и какво да видиш? – Часът е точно 9. Търпението не върви съобразно часовника на света. И действително, когато двама търпеливи хора в света си обещаят нещо, те ще бъдат тъй точни, както е точна земята в своето движение. Един търпелив човек, като ви обещае нещо, той ще дойде без часовник и няма да закъснее нито една минута. Търпението определя времето. Значи, търпението е най-разумното качество на човешката душа. Следователно търпеливият може да бъде точно на време, дето е обещал да отиде, но ако другият допусне, че той няма да дойде на време, това е престъпление от негова страна. Ако имам един търпелив приятел, аз няма да гледам часовника си, зная като правило, че той ще дойде точно навреме. Сега ще опитате вашето търпение. Необходимо е да се самонаблюдавате. Аз наричам тия опити психологически маневри. Заемете се някой път с един предмет или с една задача, която не можете да решите. Оставете задачата малко настрана, поговорете си по друг въпрос и после я извадете. Ама да не блъснете книгата! Не, разгледайте този предмет или тази задача тихо и спокойно. Може да мине ден, два, три дена, но пак се върнете към нея. Чрез търпение вие ще успеете във всичко. Първото нещо: ще се учите да бъдете търпеливи. Като придобиете туй качество, ще видите, че то е едно от най-ценните качества в живота на човека. Без търпение вие не може да се мръднете нито крачка напред. Не е достатъчно само човек да добие знание, но той трябва и да го задържи. Не е достатъчно само да добие добродетели, но той трябва да има сили да ги задържи. Трябва да знаете, че нещата се задържат само чрез разумно търпение. Човек трябва да има присъствие на духа. Та вие ще пристъпите към развиване на това разумно търпение. Сами си задавайте упражнения. Да кажем, че вие се разсърдите на някой ваш приятел и му тропнете с крак. Като се приберете в себе си, ще си кажете: аз ще си дам едно упражнение за търпение. Какво упражнение бихте си дали? Как бихте се наказали? Вие ще кажете: Как, аз да си наложа наказание! Че какво лошо съм направил? Тропнал съм с крак. Представете си, че вие сте войник под команда и вашият офицер види, че тропате с крак и ви казва: Ще си събуете обущата, ще вземете един котел с вода и бос ще минете от единия край на града до другия и после ще се върнете. Няма ли да направите това? Ще го направите. И втори път, като ви кажат да тропнете с крак, вие какво ще кажете? – Ти носил ли си бос през града котел, пълен с вода? Че това става постоянно в обществения живот. Така хората се възпитават един други. Защо трябва да чакате някой командир да ви каже да вземете котела? Ние ще заповядваме сами на себе си. За в бъдеще аз бих препоръчал на онези от вас, които нямат търпение и тропат с крак, да си кажат; слушай, във вторник ще работиш на нивата без пари. И това трябва да приложите. Като тропате тъй с крака си, всеки ден ще работите по два часа без пари. Щом впрегнете неразумното у човека на работа, то не тропа вече. Ако имаме възможност, добре беше да направим една градина, в която да работят специално тези, които тропат с крак. Кой как влезе, да знае, че тази градина е само за онези, които тропат. И тогава градината ще я наречем „градината, в която се учи търпението“. Всеки нетърпелив ще си има специално място. Ще знаем как прогресира търпението. Всеки ще сее известни продукти, от които, като израснат, ще разберем дали сте придобили търпение или не. Ако картошките станат много хубави, търпението върви добре; ако картошките не станат, още ще копаете. Съответствие има в това, защото хармоничните действия в човека се предават и на почвата, предават се и на растителното царство. Ако един човек работи с търпение и радост, и растенията ще вървят по-добре, отколкото на онзи, който не е търпелив и гледа да се освободи от работата си час по-скоро. Следователно всичко в живота се определя от търпението и вътрешното разположение на духа. Най-хубавият метод за придобиване на търпението е работата. За да стане търпелив, човек не трябва да се труди и мъчи, но да работи разумно. Сега може да изпитаме когото и да е от вас, да видим колко е търпелив. Ето де може да се изпита вашето търпение. Допуснете, че са ви дошли двама много добри приятели, с които се разговаряте. Идва трети и ви пришепва на ухото: Иди донеси вода! Ако сте търпелив вие ще кажете на приятелите си: Извинете ме, имам една малка работа, ще я свърша и ще се върна при вас. Вие се поразговорете малко сами, докато дойда. При сегашните условия вие ще кажете: Сега ли намери да ме караш на работа? Разумният човек трябва да бъде всякога учтив към близките си. Идете, донесете вода и пак се върнете, като че ли всичко е било в ред и порядък. Такива поне са методите на живата природа. Тя работи неуморно и по този начин възпитава всички хора. Като ви дойде някоя неприятност, бъдете весели, свършете си работата и после пак си приказвайте. Всяка друга философия няма да ви ползва. Вие може да си философствате да бъдете търпеливи, това да приложите, онова да приложите и т.н. Прекрасно е всичко това, но една добра постъпка, направена на време, е много по-ценна от много философски теории. Теориите са хубави, с тях може да се занимаваме, когато нямаме работа. Но щом дойдем до живота, за да добием търпение, трябва приложение. Ако всички вие бихте имали това търпение, не щяха да се раждат тия противоречия, които сега съществуват във вас. Тайна молитва. – Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! 26. лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 13.IV.1924 г. в гр. София. Книги: * Търпение Лекции на МОК (Младежки окултен клас. Година III (1923–1924). Томове I, II, III, IV и V. София, 1927) 32 беседи от 21 октомври 1923 г. до 25 май 1924 г. 1924_04_13 Търпение.pdf
  11. Аудио - чете Нели Недялкова От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24), Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6, Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924). Издание на Просветния комитет, София, 1925-1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Добрата страна на страданията. Чистотата Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! Тайна молитва. Прочете се резюме от темите: „Възможностите на човешката душа“ За следния път ще пишете върху тема № 21: „Целите на съвременната наука“. След това ще пишете върху тема № 22: „Приспособление на човешката душа“. Природата има свои методи за нареждане на нещата. Например, по-твърдите вещества падат долу, по-леките остават отгоре и по този начин се нареждат. Когато говорим за приспособление, разбираме този естествен метод за нареждане. За да се хармонизирате, вие трябва да намерите нивото на окръжаващата ви среда и да знаете какво положение да вземете по отношение на нея. Ако искате да бъдете на повърхността, трябва да бъдете едно от леките масла. Тогава, дето и да ви турят, нищо не ще може да ви задържи долу, вие всякога ще изплувате на повърхността. И когато ние говорим за духовния живот, всякога разбираме именно това състояние на душата, в което тя може да изплува на повърхността на живота. Тъй че вие ще разсъждавате философски. Какво разбирате под думата „приспособление“? Може да философствате колкото искате, но маслото винаги ще изплува на повърхността. Същото нещо е и в духовния живот: когато човек се повдига в една по-висша среда, когато човешките мисли и желания напреднат, то и душата на човека функционира правилно. Всеки от вас трябва да прави такива опити, да следи своите състояния. По този начин вие може да измените едно ваше настроение. Защо иде лошото настроение? Три състояния влияят върху човека. Първото състояние се предизвиква от тялото, т.е. в кръга на тялото вие имате едно неприязнено чувство – изпитвате някакво страдание или скръб. Вие страдате и не може да си дадете сметка защо страдате. Вие сте в положението на една мишка, която се намира в капан. Тя се чувства стеснена, ходи, обикаля, прегризва железните пръчки на капака, но не може да излезе. У нея се забелязва известен страх, че не може да се освободи. Това е страдание на тялото. Всички вие имате такива страдания на тялото и ги считате за много важни, но трябва да знаете какви са качествата на тия страдания. Защо идват страданията и радостите? И затова трябва да си дадете отчет. По този начин вие ще дойдете до областта на разумното сърце, което започва с тези размишления. И най-после, след тези размишления вие ще дойдете до положение да схващате смисъла на страданията и да ги разграничавате. Това аз наричам положение на Духа – когато вие разбирате вашите страдания и сте техни господари, може да ги изменяте. Запример, има атлети, на които, ако турите на ръката желязна халка, достатъчно е само да свият пръстите си и халката се счупва. Лесно се освобождават те от такъв род страдания. Първото нещо за вас: вие трябва да се справяте със страданията на тялото. Запример,както сте сега в зданието, ако дойде някой и каже изведнъж: „Пожар!“ – какво ще направите? Вие няма и да помислите, ще хукнете да бягате. Защо трябва да бягате? Спрете се, помислете малко. Има ли повод за бягане? Ами еди-кой си казал. Та що от това? Този повод не иде от тебе. Някой ти пошепнал нещо и ти веднага изкачат навън, но виждаш, че няма никакъв пожар. Всяко действие или всяка мисъл, или всяко желание в нас трябва да произлиза от дълбочината на нашия дух, отвътре. Ако нещо отвътре ми каже, че има пожар, аз ще го послушам; но ако някой отвън ми пошепне, че има пожар, аз няма да го послушам, докато не проверя. Това е нашепване от обикновения ум. Та всички вие виждате какво несъгласие съществува помежду ви. Аз наблюдавам вашите тела, виждам, че те не си хармонират. Това не е по ваша вина, но някои от вас са по-интензивни, а някои – по-малко. Тия от вас, които са изучавали електричеството, знаят, че ако се пусне силен електрически ток през слаба жица, тя ще изгори. Значи, жицата трябва да съответства на напрежението на електрическия ток, иначе той произвежда разрушение. Затова и вие трябва да постъпвате много внимателно, както към себе си, така и към другите. Запример, някой път искате да ви се каже някоя истина. Може да ви се каже тази истина, но ако се пусне един такъв силен ток – защото истините са свързани с голямо напрежение – тогава мислите ви ще се превърнат на сили, които ще минат през вашата нервна система; вие не ще можете да издържите и ще произведат съответен ефект. Аз съм ви привеждал няколко пъти примера за онзи евангелски проповедник, който се молил на Бога да му се отдаде случай да изпита какво нещо е посещението на Духа. Той сам разправяше тази своя опитност. Цели 10 години се молил за това нещо и най-после една вечер имал такова посещение. Но когато Духът дошъл, той легнал по корем и викал: „Стига, Господи, ще се стопя!“ Какво разбрал той от тази своя опитност? Ето защо в окултната наука казват: трябва да изучавате силите на природата и да не си играете с тях. Те не са играчка. Това са динамически сили, с които човек трябва да бъде много внимателен. Те са свещени работи, не са област в която може да пипате както искате. И Мойсей който беше посветен в Египет в тайните на Бялото Братство дълго време трябваше да седи в пустинята, и тогава едва му се разкриха някои тайни при къпината. Той чу глас, който му каза: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято“. Следователно, когато вие се доближавате до тия свещени области, трябва да бъдете чисти. Чистотата не изключва живота, но го осмисля. Всички ще знаете следното правило: онова, което дава ценност на човешката душа, на мъже и на жени, на млади и стари, е чистотата. Докато човек е чист, всеки може да го обича; стане ли нечист, всеки го отхвърля. Това може да го проверите. Следователно чистотата е една необходимост, за да може да се прояви във вас разумната Любов. Вън от чистотата любов и разумност не могат да съществуват. Туй е едно качество, което всички трябва да имате. Ако го нямате, трябва да го придобиете. Като ученици вие трябва да бъдете чисти. Не казвайте, че не можете да бъдете чисти. Можете да бъдете чисти! Че то е ваше право, гражданско право. Само по философски път на мисълта вие сте дошли до онова погрешно схващане, че не можете да бъдете чисти. Вие се заблуждавате от окръжаващата ви среда. Вашите погрешки не могат да ви направят нечисти. Докато аз действам принципално, докато сърцето ми не е разделено, докато имам само една свещена мисъл – да любя Бога и чрез тази любов да обичам всички, аз имам чистота в себе си. Но почна ли да се съмнявам дали има Бог, дали хората са искрени, чистотата изчезва. Та ще знаете: когато страдате – това е тялото което страда. Някой дойде при мене, казва ми: сърцето ме стяга. Това е тялото, което страда. Почни да разсъждаваш върху страданията. Поразчепкай ги малко! Да кажем, че някой те хванал за ръката и те стиска силно. Защо прави това? Опасява се от тебе. Ти пък го хвани по-силно. Той стиска, и ти стискай. Аз съм виждал някои майки да постъпват така с децата си. Детето я ухапе, тя го хване за ухото с ноктите си. То стиска, и майката стиска, докато най-после то заплаче – боли го. Щом това тяло те хапе, и ти стискай. Кажи му: не хапи и няма да плачеш – нищо повече. Тъй трябва да говорите на тялото си. То е разумно и трябва да разбере, че ние сме господари, а не то – нищо повече! „Ама то страда!“ – Ние ще отмахнем тия страдания. „Радва се!“ – И ние ще вземем участие в тази радост. Тъй е. И скръбта, и радостта трябва да имат своя стойност. И скръбта, и радостта трябва да бъдат разумни. Сега, като дойдете до страданията, вижте причините защо идват тия страдания и не ги преувеличавайте. Не казвайте: моята работа се свърши! Как, че твоята работа едва сега започва. Ама струва ми се, че умът ми ще хвръкне. Чудна работа! Това страдание се отнася до тялото. Ти ще го отнесеш сега до разумното сърце и най-после ще считаш, че това страдание е качество на душата. Ако го издържиш, ще почнеш да се радваш, че страдаш; ще станеш по-чувствителен и ще влезеш във връзка с разумните същества. По-рано ти беше безчувствен, чакаше да ти заколят една кокошка и казваше: хубава е тази кокошка! Или запитваше: агнето заклахте ли? А сега, като дойде някое страдание, което те засяга, казваш: значи и тази кокошка страдала! Тъй че чрез страданията ти се сближаваш и свързваш с окръжаващите хора, които са близо до тебе. Следователно днес страданията са едно благо за нас, което природата употребява. Без страдания вие ще останете чужди един на друг и никога няма да се разберете. И тъй, най-първо имате страдания на тялото. Техните качества се разглеждат от сърцето, което отпосле ги превръща в добродетели. Страданията и радостите на тялото образуват най-простия материал, от който сърцето съгражда своите добродетели. Те са, значи, материалът, върху който сърцето ще работи. Добродетелите пък стават градиво за Духа, за да създаде Той своите велики мисли. Всичко това е свързано едно с друго. Не страдате ли и не се ли радвате, сърцето не може да създава добродетели. Нямате ли добродетели, вашият дух не може да прояви своята мощна сила. Това е естественият ред на нещата. Вие ще опитате тия неща. Почнете да мислите върху някое страдание и ще го превърнете в радост. Засега вие сте в тази фаза на живота, когато страданията идват върху ви, но те са едно незаменимо благо за вас. Ще бъдете смели и решителни, да изнесете тия страдания по един най-естествен начин. Само тогава сегашната наука има смисъл. Сега, колко желания и мисли има, които ви смущават! Ако при вас дойде някоя по-чувствителна душа, тя ще констатира една натегнатост. Вие се събирате заедно, но всичките ви връзки са още официални. Аз ги наричам неорганически, механически, връзки по необходимост. Това става и в света. Някой път, по необходимост, се събират хора от противоположни лагери и създават помежду си отношения, като че живеят в съгласие. Но в школата вашите отношения трябва да бъдат разумни, понеже те са условия, при които вашият характер може да се прояви. Ако тук не можете да научите законите, в природата ще ги научите, само че там това ще ви отнеме много дълъг период от време и ще преживеете може ой 10 20 100 пъти по-големи страдания, и пак ще дойдете до същите резултати и заключения. Като четете Стария Завет, ще видите каква е била школата на пророците. Всички пророци, които са били определени да повдигнат някого, всякога са бивали поставяни на големи страдания и изпитания, тъй наречени „вътрешни изпитания“, за да се приготвят за живота, да разбират законите на природата и да изпълняват волята Божия. Положението им не е било много розово, но те са били хора със силна воля. Трябва да знаете, че първото нещо, необходимо за вас, е чистотата. Ако искате да бъдете обичани, чистота ви е необходима. Ако искате да бъдете запазени от болести, чистотата ви е необходима. Тази идея трябва тъй да залегне у вас, да знаете, че друг път няма. И сега, аз бих желал онези от вас, които правят опити, да бъдат като първите пъпки, които се разцъфтяват, та да може по този начин един на друг да си помагате. Щом имате това истинско разбиране за нещата, вие ще бъдете в сила да помогнете комуто и да е. Следователно ще изучавате приспособленията, т.е. условията на живота. Ще изучавате и свойствата на елементите. Ако ставате твърди и жестоки в себе си, трябва да знаете, че имате много неорганическо желязо. Ако въображението, или фантазията ви става анормална, среброто ви се увеличава, т.е. имате повече сребро в кръвта си. Ако мислите, че сте някой голям философ или гений, много неорганическо злато е влязло в кръвта ви. Всичките елементи в човека са точно математически определени – ни повече, ни по-малко. Природата не търпи излишък. Колко атома злато трябва да има човек в кръвта си, колко атома желязо – всичко това е точно определено. Когато човек достигне своето съвършенство, елементите са съразмерно, хармонично разпределени в кръвта му. В обикновените хора всички елементи не са тъй хармонично разпределени, вследствие на което се раждат разни дефекти в характера им. Когато желязото стане органическо и се увеличи, човек става по-устойчив, по-твърд – повече издържа. Ако среброто, което влиза в състава на кръвта, стане органическо, у човека се развива въображението. Влиянието на месечината върху него е силно. Астролозите казват, че месечината била майка на въображението. Та мнозина от вас трябва да преустроите телата си. Това е доста трудна задача, с която съм ви занимавал толкова години, но същевременно тя е задача, която може да се разреши разумно. Тя няма да се разреши в един или в два дена, нито в една година, но ще се разрешава постепенно. Ще ви дам едно разяснение: имате някакво неразположение. Трябва да знаете какво е това неразположение и как се лекува. Ако имате неразположение на сърцето, туй неразположение се лекува лесно, но има и такива състояния, които траят по-дълго време: може би час, два, ден, седмица, месец, а понякога и година. В такъв случай, когато минавате през тази криза, ще намерите едно лице подобно на вас, една близка вам душа, която може да ви помогне. Все ще намерите един ваш приятел, който има отлично състояние, разположение на духа, който ви разбира, влиза в положението ви, обича ви и с него ще дружите. Няма да дружите с някой песимист. И като отидете при този ваш приятел, вие ще изпитате едно разположение на душата си. Ще дружите с този човек, и той ще ви служи като ограда, докато вашата рана оздравее. Човек може да се нарани и в духовно отношение. Тогава се раждат състояния на душевна болезненост. Те се раждат и у млади, и у стари. Някой път тия заболявания се лекуват мъчно, но все-пак могат да се лекуват. Ще потърсите, значи, само един такъв приятел, не двама; за вас е достатъчен един приятел. И тогава не разправяйте състоянията си комуто и да е, но бъдете искрени само към тази душа, сродна на вас. Разчитайте на нея само заради чистотата и добродетелите ѝ. Ако тази душа ви бъде приятел в пълния смисъл на думата, тогава болките на сърцето ще се лекуват лесно, а болките на тялото ще се лекуват още по-лесно. Но влезете ли в света, ще се пазите, защото най-първо окръжаващите ви хора ще искат да ви извадят от това място, в което се намирате. Те ще ви поставят на изпит. В светския дух има едно разположение да разчепкват идеите на хората, да видят доколко те са устойчиви в своите идеи и оттам си правят заключенията. Ако си ученик или студент и се занимаваш по-сериозно с окултната наука, другите студенти ще почнат да говорят за теб и да казват: оставете този човек, той е голям философ! Ще гледат доколко можеш да издържаш. Ако имаш силна воля или дълбоко схващане на нещата, ще издържиш ден, два, седмица и повече, и тогава те ще изменят своето разположение. Но изгубиш ли равновесието си, те ще кажат: разбрахме колко си силен. Те ще изпитат задоволство, че са намерили човек, с когото могат да си играят. Един ученик от окултната школа може да стане обект за присмех на другите хора, но той трябва да се пази от това. Той трябва да се повдигне в себе си и в края на краищата всички да познаят, че у него има нещо повече, отколкото у тях. Та ще се привикнете да влизате в положението на другите. Затова трябва да приложите Любовта, да пуснете този ток. Ако е въпрос за пущане на електричество, вие знаете как става това, но как се пуща Любовта, това трябва да учите. Най-първо ще се научите да превръщате вашите състояния. Постарайте се да измените всяко ваше неразположение – и най-малкото дори. Това ще правите, когато сте свободни и няма с какво да се занимавате. Когато направите първия опит и видите, че сте превърнали едно ваше състояние, ще почувствате голяма радост в себе си, като че сте направили някое ново откритие. Може да направите един опит, 2–10–15 опити и всички да бъдат безрезултатни – това да не ви отчайва. Продължавайте опитите. И от първия опит, в който сполучите, ще добиете твърда вяра, че от вас може да стане нещо. Сега природата ви е турила известни настроения – те са хубави, но настроенията са чужд капитал. Вие отивате в една гостилница, дето някой господин ви угощава. Вие разчитате на него, доволни сте и казвате осигурих се! Не, този господин може да ви угости само един път, после ще търсите друг някой да ви нагости. Ти не разчитай на този господин, не си осигурен. Утре ще се намериш пред нова мъчнотия. Днес той ще ти даде, може би, много блюда с ядене, но на следния ден няма да имаш нито едно и това ще предизвика по-голямо страдание в теб. Затова, човек трябва да се научи сам да си изкарва прехраната. Неговата прехрана се намира в живата природа. Сега аз ви препоръчвам най-малките опити, понеже за големи опити се изискват големи знания. И природата изобщо е много внимателна, тя не позволява да се правят големи опити. Тя допуща да се правят само малки опити. Големи опити могат да правят само напредналите души, те имат голям кредит, а обикновените хора ще правят много малки опити. Природата е щедра, всякога позволява да се правят малки опити. След като учите известно време окултната наука, най-първо у вас ще се роди известно съмнение, едно недоволство в душата ви, ще се яви една сила, която ще започне да ви тласка към периферията, ще искате да бягате от класа и ще казвате: мястото ми не е тук, аз трябва да напусна този клас. Тия около мен не са такива, каквито си мислех. Но закон е: човек не може да бяга от себе си. Това състояние се дължи, според мен, на набиране на известна енергия, която не може да се асимилира от окръжаващата ви среда. И тия енергии причиняват туй болезнено състояние у човека. Запример, аз забелязвам в класа много от вас имат силно развити лични чувства, вследствие на което се заражда голям индивидуализъм – всеки мисли само за себе си. Вие говорите за духовен живот, но личният елемент е на първо място. Дето и да ходите, личният елемент изпъква несъзнателно във вас. Но понеже се проявява и моралът, вие казвате: аз искам да бъда откровен, трябва да говоря истината. В същност и тук личните чувства може да ви заставят да изнесете недостатъците някому във форма на истина. И този човек, обаче, ти казва същото, докато най-после се скарвате. То е, защото вие не се изказвате чрез закона на добродетелта. Ти изнасяш неговите недостатъци като някакъв дефект. Въпросът не седи така, аз ще ви дам по това обяснение. Да допуснем, че вие сте един работник, когото наемат да работи на лозето. Вие копаете донякъде хубаво, но случва се нещо през деня, дойде ви някоя мисъл, която ви отклонява от работата, и вие оставяте 20–30 чукана неизкопани. Вие, обаче, мислите, че лозето е прекопано и си отивате. Аз минавам, разглеждам работата ви и виждам, че лозето е недоизкопано. Какво трябва да направя? – Трябва да довърша вашата работа. Ако забележа вашата погрешка в книгата си, ще кажа: ти не прекопа всички чукани, направил си една голяма погрешка. Подобава ли ти да вършиш такива неща? Започна ли да те морализирам, това не е разрешение на въпроса. Щом съм видял твоята погрешка, трябва да я изправя – нищо повече! Сега вие готови ли сте да прекопаете тия 30 чукана на приятеля си? Няма нищо по-лесно от това да прекопаеш 30 чукана. Но във вас ще се зароди друга мисъл, запитвате: какво ще стане, ако всеки от нас остави по 30 чукана неизкопани? Нима целият клас все чукани ще копаете? – Изключение е то, у едного само ще се случи това нещо. Правилото е следното: ще довършиш работата на приятеля си! Ако постъпвате тъй, когато видите някакъв дефект у когото и да е, няма да бързате да му го казвате. Не е хубаво да изнасяш дефектите на хората. Аз зная, ти задържаш тази погрешка в душата си, но проучи най-първо де седи вината, защо този твой приятел или познат има тази погрешка, кои са причините да има той този недостатък и т.н. Проучи я издълбоко! След като проучиш дълбоко причините, ще разбереш законите, защо и за какво този човек греши и как можеш да му помогнеш. Само така ще постъпиш по един приятелски начин. Да допуснем, че днес някой между вас е весел, но на втория ден той изпадне духом, става песимист, отчайва се. Минава някой покрай него, казва му: какво си се отчаял? Не, това не е лекуване. Ти, като минеш покрай своя приятел! даже не забелязвай, че той е песимист, считай, че е весел. После, постепенно проучи причините и последствията за неговото състояние и след това пристъпи да му разправяш какво да прави. Нека се минат един, два, три, четири и повече дни и тогава, ако искаш да му направиш бележка, направи я; пък ако мине без бележка, още по-добре. Аз мисля, че този е истинският път, с който може да си служите. Това са начини, методи. Някои казват: да направим това, да бъдем герои! Добре, подложете, например, на опит вашия страх, дали ще можете да се освободите от него. Нека ви изпитат! Вие седите в къщи, някой дойде отвън и ви казва: стаята ви гори! Ще видите дали ще запазите хладнокръвие. Вие трябва да бъдете хладнокръвни, да знаете, че и да гори, може да я изгасите. Ще видите де гори, ще проучите положението, няма да бягате веднага навън. Ти можеш да загасиш този пожар. Знаете ли защо аз ви говоря за пожара? Ами гневът е най-ужасният пожар в човека! След едно разгневяване човек всякога боледува, много клетки пострадват в организма му и той се усеща неразположен. Човек трябва да изправи много мисли в себе си, да се повдигне. Засега у всички ви стават пожари. Тулумбите ви с вода трябва винаги да бъдат готови. В Америка всички колегии, всички университети имат такива тулумби. В случай на пожар всеки студент знае как да употреби тулумбите, за да помогне. После, във всеки пансион, който има 3–4 етажа, също така всеки пансионер знае де се намират тулумбите. Ако пожарът е голям, че не можете да го изгасите и става опасен за живота ви, ще ви покажат де са стълбите, през които можете да избягате на улицата. Предупреждават ви, как да постъпите. По същия начин «вие трябва да знаете де са вашите тулумбички. Разумно трябва да се действа срещу всяка гневлива мисъл, която може да ви дойде. Колко е приятно, когато човек почне да влада себе си, когато съзнанието му е будно! Можеш ли да се справиш с един пожар, след това усещаш в себе си приятност, че си използвал правилно тази енергия, че си я превърнал в добро. Така човек започва да се чувства силен. Това са малки опити, които може да правите във вашите лаборатории. Масоните имат обичай, когато приемат някого в ложата си, за да го изпитат дали е смел, те му превързват очите, въвеждат го в едно подземие, дето има една лъскава, остра сабя, направена, обаче, от книга, и му развързват очите. Той вижда пред себе си човек със сабя, който иска да го промуши. Ако е страхлив и почне да бяга, всичко е свършено, не го приемат в ложата си, но ако е смел, те го мушват с тази сабя и той остава неповреден. След това го приемат. Някой път нему се струва, че сабята излиза от другата страна на тялото му и се попипва. Така и природата понякога прави такива опити. Ако иска да ви изпита, приготвя такива книжни ножове. Няма да бягате, ще знаете, че това е книжен нож. Най-първо ще проучавате вашите страдания, към кой род спадат. Има много страдания, които са само като метод, начин за уякчаване на вашите добродетели, за калене на волята ви. Сега, знаете ли по какво се отличава безстрашливият човек? Безстрашието е качество на сърцето. Само добродетелният човек на Любовта е безстрашлив, а който няма любов, той всякога е страхлив. Хора без любов са най-големите страхливци, а хората на Любовта са смели и решителни. Някои хора минават за големи герои, обаче те нямат любов. Разправяше ми един полковник една случка от последната война. В Македония имало сражение. Като падали гранатите, всичките му членове треперели, едва се въздържал да не извика, но мълчал – честолюбието му не допущало да се покаже страхлив. Мислил си: какво ще кажат войниците и другите офицери за мене? Най-после той вижда един генерал, който също тъй треперел. Той го запитва: страх ли те е? – Не ме е страх. Обаче и двамата треперят. Това не е безстрашие. Безстрашливият човек е тих и спокоен. У него се забелязва едно вътрешно спокойствие и присъствие на духа. И човек трябва да прави опити веднъж, дваж, три пъти, сто пъти, а може и хиляда пъти, докато най-после добие туй състояние – спокойствие на духа. Тогава ще усетите един вътрешен мир, една вътрешна радост, че сте надделяли на страха си и Любовта е станала господар на вашето сърце. Днес ви говоря върху тия неща, понеже вие минавате през най-гъстата материя, през която човешкият дух може да мине. По закона на еволюцията част от човечеството е минала през тази гъста среда, но цялото човечество трябва да мине през нея и да излезе, както евреите, на другия край на Червеното море. Някои от вас едва сега ще се гмурнат в тази вълна. Всички трябва да минете през Червеното море. След вас иде Фараон със своята войска, а пред вас е неизвестността, отвореното море. Вие ще минете през този път и трябва да бъдете смели и решителни. После ще отидете в пустинята – това е чистият живот. След това ще влезете в Ханаанската земя – смисълът на истинския живот. Но трябва да минете през морето, за да придобиете чистотата в живота. Защото животът без чистота остава всякога неразбран. И ако вие искате да бъдете разбрани, да прекарате тъй, както вашите убеждения ви учат, трябва да имате абсолютна чистота. Чистотата, това е гражданско право за всяка душа, за всеки един от вас. Тайна молитва. – Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! 25. лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 6.IV.1924 г. в гр. София Книги: * Добрата страна на страданията. Чистотата Лекции на МОК (Младежки окултен клас. Година III (1923–1924). Томове I, II, III, IV и V. София, 1927) 32 беседи от 21 октомври 1923 г. до 25 май 1924 г. 1924_04_06 Добрата страна на страданията. Чистотата.pdf
  12. Аудио - чете Нели Недялкова От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24), Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6, Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924). Издание на Просветния комитет, София, 1925-1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Добрите навици. Разумното сърце – Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите. Размишление. Прочетоха се пет от темите „Възможностите на душата“. Аз ще ви задам следния въпрос: при сегашните условия, при които живеете, кое е най-важното нещо за вас? Не какво мислите, но кое е най-важното, най-същественото? Вие може да разисквате помежду си този въпрос. Аз ще ви хвърля малко светлина. Досега аз съм се занимавал с вашия ум и виждам резултат в умственото ви развитие. Отсега нататък искам да се занимавам с разумното ви сърце. Не със сърцето изобщо, а с разумното сърце на човека. Туй разумно сърце е душата на всички човешки прояви. Всяко желание, зародено в душата на човека, придобива ценност. При сегашните условия, запример, всички вие проявявате голяма индивидуалност и самостоятелност, която се изразява в концентриране на вниманието ви към вашето лично „аз“. И ако външната среда, т.е. онези хора, които ви заобикалят, не са в хармония с вас, вие се дразните. Всеки от вас е готов да се докачи, да се обиди за най-малкото нещо. И всеки от вас минава за една норма, т.е. като че ли целият свят трябва да се управлява според както той мисли. Тъй са сложени нещата във вашия малък свят. Но тъй мислят и всички останали хора. Обаче, това положение всякога довежда хората до конфликт. И дълго време те трябва да се търкат, докато се изгладят тия грапавини между тях. Двама души, като се бият, после стават добри приятели. У човека има и друга една страна. Аз я наричам проява на разумното сърце: човек схваща, че и другите същества около него имат същите права, каквито и той. Ако ти извоюваш тяхното право и твоето право ще е извоювано. Допуснете, запример, че имате пред себе си едно пиано. Туй пиано има стойност дотогава, докато всички клавиши се намират в известно математическо съотношение, така че тоновете да си помагат един на друг. Ако един тон каже: „Аз взех известно решение, днес ще звуча 1–2 тона по-ниско“ – какво ще стане с него? Утре и друг тон ще каже: „И аз имам особено мнение, днес ще звуча 1–2 тона по-високо“. Това пиано ще има ли вече ценност? – Няма да има. Тогава трябва да викаме акордьора да нагласи тоя и оня клавиш, докато най-после каже, че пианото е хубаво направено. Ако ли не, ще трябва да го заменим с друго пиано. Това именно върши при сегашните условия човешкият ум. Той е търговец, но търговията не урежда живота. Мислите ли, че ако хората имат за вас добро мнение, ще ви направят по-добри? Вие ще кажете: ние ще влезем в противоречие с онези твърдения, че трябва да мислим добро за хората. Добре, но ако вие концентрирате мисълта си към един вълк и мислите, че той е добър, че няма да дави овцете, ще изправи ли той своето поведение? – Не, той е вълк и вълк ще си остане. Той е изработил вълчата природа в себе си и не може да се откаже от нея. Временно, от страх, той може да покаже, че се е морализирал, но страхът не е морал. Моралността представлява обработка на разумното сърце. Следователно, за да има човек морал в себе си, това е плод на неговото разумно сърце, което е придобило известна опитност, извадило известни максими за себе си, приложило ги е и ние ги наричаме естествени навици на човека. Например, някой човек казва: аз не вярвам в никакво добро, в никакъв Господ. Обаче от миналото си той носи в себе си един добър навик и всякога постъпва добре. Казват за някого: този човек е лош, ще му смажа главата. Но вижда по едно време, че същият човек се дави. Хвърля се веднага във водата и го спасява. Защо? И той не знае. Той има добри навици, придобити от неговото разумно сърце. Казвам: този човек има една неправилна философия, едно неправилно схващане на нещата, а постъпва правилно, без да разсъждава. На другата страна някой ви говори за Бога, че хората трябва да се жертват и т.н. Казвате: отличен човек е този! Обаче в същия момент няколко апаши ви нападат, той си грабва шапката и пръв офейква – никакъв го няма. Питам: има ли у този човек морал – Няма. Той ви оставя сам и избягва. Или пък, ако види, че някой човек се дави, той ще отиде да търси въже или друг човек, който знае да плава, за да го спаси. Но докато намери такъв човек, докато търси въже, онзи ще се удави. В този човек няма разумен навик. Той има права мисъл, но няма прави действия. Ето защо вие трябва да бъдете внимателни, да видите какви навици са вложени във вашето сърце. Направете един преглед, да видите има ли у вас разумни навици. Запример, тук вие сте ученици, нали? Да допуснем, че някоя сестра отива при един брат и му каже нещо, но той махне с ръка и си отминава. Какво означава това? – Това е лош навик. Защо досега той е идеализирал сестрата, а като дойде тя при него, той махва с ръка – Това е един неразумен навик. Тази сестра, като дойде при тебе, ти трябва да я посрещнеш внимателно, да я изслушаш благородно. Ако има някаква погрешка, ще ѝ кажеш право, без грубост: аз мисля, че на еди кое си място ти имаш една малка погрешка. Аз тъй мисля: според мен, ти имаш една малка погрешка. Тази погрешка не ще бъде полезна в практическия ти живот. Това е разумното проявление на вашето сърце. Каква полза, ако вие, като се съберете в един клас, не можете да предизвикате помежду си тия благородни черти? От вас не се изисква да правите невъзможни неща. Вие трябва да предизвикате във вас всички ония благородни навици и да им дадете място, възможност, както земеделецът, да растат и да се развиват правилно. Ще дойдат и противодействията, от които може да изгубите присъствието на духа си, но веднага ще се коригирате. Там е силата на човека. Ти може да кажеш: аз не мога да се повдигна. Не, можеш да се повдигнеш. Та всички трябва да се стремите да предизвикате проявление на разумното във вас. Благородните обноски, това е най-хубавото и най-красивото, което вие можете да създадете в училището. То ще ви даде подтик за разумно развиване, защото неразумните прояви на човека спъват неговия ум. Човек може да е много талантлив в началото, но в края на краищата неразумните прояви ще го спънат. Те са като малки червейчета, които влизат в корените, прегризват ги и цялото дърво изсъхва. Следователно вие трябва да контролирате всеки лош навик в себе си, не всички навици изведнъж, но един по един. Хвани един от тия навици с щипците си и ще го спиртосаш ли, в някое шишенце ли ще го туриш, но наблюдавай го и виж при какви случаи се проявява. Изучавайте вашите лоши и добри навици и вижте при какви условия се проявяват разумните навици. Разбира се, ако вие бяхте в отношенията си задушевни, съвършено организирани или ако представлявахте едно пиано, съвършено нагласено, авторът в Божествения свят би свирил много хубаво на него. Но сега вас ви нагласяват, турят ви като жици на това пиано и всеки образува един особен тон. Акордьорът ще дойде и ще ви нагласи. Ако ти се подчиниш на Божествения закон, ще станеш един Божествен тон и всички останали клавиши ще работят за своето повдигане. Туй наричам разумност на сърцето. Когато някой от вас падне духом, не отивайте да го утешавате палеативно, но влезте дълбоко в душата му и узнайте неговите страдания. Ако вие можете да влезете в положението на някого без да му говорите и можете да му помогнете и облекчите неговите страдания, добре. Някой път вие може да му говорите много красиви думи и да го оскърбите повече. Има хора, на които колкото повече говориш, по-лоши стават, а понякога, когато ние мълчим, те повече се утешават. Сега от вас се изискват добри навици. Без тях никакъв морал не може да се подкрепя. Човек трябва да бъде смел, да владее страха, да не трепва, да бъде безстрашен човек. Представете си, че пътувате в гората и между камъните някъде виждате една малка змия и хуквате да бягате. Тя не иде към вас, но вие бягате. Щом бягате вие, и тя почва да бяга към вас. Не, човек не трябва да се стряска от нищо. Ще се спрете, ще вземете една разумна позиция и ще повикате вашето разумно сърце. То казва, че в света има разумност и всички добри прояви са разумни, а всички лоши прояви на човека са извън природните закони. Всички разумни прояви са съобразно природните закони. За тях има една руска поговорка, която казва: „И в безпорядке есть порядок“. Но тази поговорка не е още за вас. Ако поставите вашия живот въз основа на тази поговорка, и в безпорядъка да виждате порядък, това е една велика философия. Най-първо вие ще изучавате философията за порядъка в природата, а след като свършите този курс, тогава ще изучавате философията, че и в безпорядъка има порядък. Тази втора философия е за великите, за гениалните хора. В тази фаза на живота, в която се намирате, ще изучавате разумните прояви на човешкото сърце в неговия ежедневен живот. Слуга сте някъде, или студент, или заемате друга някоя длъжност – във всеки даден случай постъпвайте според разумното си сърце. Като видите, че някой се дави, сърцето ви трябва да трепне, не да го съжалявате, но да потърсите начин как да му помогнете, как да извадите този човек из водата. Но така трябва да помагате, че да не се удавите и вие. Човек, който се подчинява на разумните прояви на сърцето, никога не прави погрешки. Това е закон. Всяка разумна проява е един Божествен момент в човека. В това правило може да има изключения на 100 милиона едно. Досега аз още не съм намерил изключение, възможно е да има, допускам и това, но аз зная едно: че в проявите на Божественото, на разумното сърце няма изключения. Ако искаш да помогнеш на човек, който се дави, ти ще го избавиш. Ще ви приведа една случка от живота, да видите, че разумното работи в света по какъвто и да е начин. Ставам рано една сутрин и отивам на морския бряг до варненските лозя. Морето беше доста развълнувано и аз го наблюдавах. Гледам, един човек съблича дрехите си и се хвърля в морето. Аз мисля, че знае да плава. По едно време чувам, че той вика, иска помощ. Аз се съсредоточих, свързах се с него, влязох в съзнанието му и казах: в твоето разумно сърце ти знаеш да плаваш, и той придоби присъствие на духа, окуражи се, страхът изчезна от него и след малко той излезе над водата, започна да плава – излезе на брега. Казах му тогава: „Иди си със здраве и още един път не влизай в морето, когато е бурно.“ Ако аз се бях затичал да търся въже той щеше да се удави. Мъчнотията е там как да се свържете с този закон. Ако помагате някому с безпокойствие и съмнение, вие сами ще се забатачите. Когато искате, всякога можете да помагате. Да помагате, това е навик. Помагате ли, ще спазите присъствието на духа си. Не само аз мога да помагам, и вие можете да помагате. Когато помагам, аз не работя със своя ум, не философствам. Силата на човека седи в друго нещо: в даден случай човек трябва да излезе вън от себе си – нищо повече! Разумното сърце има сили да направи нещата по-леки, да разшири техния обем. И тъй, вие трябва да работите за създаване на добри навици у вас. Не казвам, че трябва да учите някой нов морал, но приложете този, който имате. Този морал е заложен у вас. Сега вие се спъвате, защото искате да вложите в себе си нови навици. Вие имате много добри навици, само трябва да ги извикате да се проявят. Запример, всички имате навик да проявявате силна воля. Как мислите, в какво седи силната воля? Като кажем „човек със силна воля“, светът разбира неотстъпчив човек, който, каквото пожелае, направя го. Да, така е, който има физически сили, може да направи всичко физически; който има силен ум; може да направи каквото иска в умствения свят, но всичко това още не е силна воля. Под силна воля, според Божествения закон, се разбира човек да може да забрави всички придобити резултати от добри деяния не само за кратко време, но завинаги и да станат плът от неговата плът и кръв от неговата кръв. Всяка разумна постъпка у човека влиза като една малка тухла в неговото здание. Значи и всяка разумна постъпка влиза като градиво в общия човешки живот. Мнозина от вас сте неразположени духом, нервни само поради това, че не предизвиквате у вас проявите на разумното сърце. Когато заговори то, вие си казвате: ти не слушай сърцето си, а слушай ума си! Не, най-първо човек трябва да слуша разумното си сърце, а след това своя ум. Запример, искате да знаете дали идещия понеделник времето ще бъде хубаво или не. Почвате да разсъждавате с ума си и след като разсъждавате дълго време, определяте какво ще бъде времето. Записвате си това и като дойде понеделник, проверявате. Дохожда понеделник и времето не излиза според както сте определили: вали дъжд. Или вие казвате: в понеделник слънцето ще грее. Но няма слънце. Тогава софистът ще дойде у вас и ще кажете: да, но еди-къде си грее слънце. Разбира се, че слънцето грее някъде, но това не е философия. Аз ви питам: тук, в София, времето хубаво ли ще бъде от сутринта до вечерта? Вие казвате, че ще бъде хубаво, но като дойде денят, не излиза хубаво. Ако попитате вашето разумно сърце дали времето в понеделник ще бъде хубаво и не мислите повече върху този въпрос, като се оставите в положението на онзи философ, който уповава само на очите си, вие ще си отговорите точно. Оставете светлината свободно да пада върху очите ви и тогава ще дойде нейното психическо отражение. Ако в понеделник времето бъде отлично, вие щом се оставите в това пасивно положение на мисълта, ще усетите под лъжичката си едно приятно разположение, без никакво раздвояване. Туй показва, че времето ще бъде хубаво. Обаче, ако усетите на това място едно малко стягане, времето ще бъде лошо – нищо повече! Може да направите този опит веднъж, два, три и повече пъти. Може да направите и ред други опити. Срещнете един човек, запитайте се: мога ли да живея добре с този човек? Като запитате тъй разумното си сърце и нещо ви стяга, сърцето ви подсказва, че този човек няма добри навици и не ще можете да живеете с него. Този човек не е лош, но не е предизвикал своите добри навици. На друго място пък сърцето ще ти каже: ти можеш да живееш с този човек. И ти чувстваш едно приятно разположение. Каквото ти каже разумното ти сърце, неговата дума е вярна. Сега, вие като изследвате тия работи, почвате да се плашите де ще му излезе краят. Този страх в дадения случай показва, че този индивид не е предизвикал своите добри навици. Следователно ние трябва да бъдем като онзи разумен човек, на когото като дават въже, той пита: това въже здраво ли е? Ето де ще употребите своя ум. Казват му: здраво е това въже, отлично е. Аз имам ум, казвам: добре, сам ще опитам въжето. Турям въжето на един колец и казвам на един приятел: хайде и двамата ще теглим въжето, да видим ще се скъса ли или не. Теглим, не се къса. Повикваме трети, четвърти и т.н. Защо? – Искам да спусна някого долу в кладенеца, та въжето трябва да бъде здраво. Теглим четирма, петима, шестима и повече души, но въжето не се къса. Значи, това въже е здраво. С него мога да спусна когото и да е в кладенеца и то няма да се скъса. Но ако аз сам потегля въжето и се скъса, никого не пущам в кладенеца с него. Това са сегашните опити. В това отношение за нещата, които можем да опитаме, ще употребим човешкия ум, но за нещата, които не можем да проверим по този начин, ние ще употребим нашето разумно сърце. И каквито сведения ни даде разумното сърце в дадения случай, тъй трябва да постъпим, без никакво изключение. Каже ли ти, например, разумното сърце: „Въздържай се!“ – ще се въздържаш. „Направи това!“ – направи го, без да мислиш повече, последствията ще бъдат всякога добри. Поколебаеш ли се, каже ли ти разумното сърце нещо и ти не го извършиш, ще почувстваш, че си направил погрешка. Та гледайте да предизвикате добрите навици в себе си. По това ще се отличавате и пред външния, и пред вътрешния свят. Само чрез добрите навици на сърцето ви ще имате един сносен живот, защото условията, при които живеете сега, са доста груби. Дори и у животни, които се подчиняват на този вътрешен закон, на своето разумно сърце, някой път работите им се оправят много по-добре, отколкото човешките. Сега аз ви казвам, че без тази подготовка на вашите добри навици, знанието, което придобивате, не ще можете да го използвате разумно. Вие ще мязате на един богат син, у когото моралният устой е слаб и затова наследството, което ще вземе от бащата си, ще го употреби за зло, както за самия себе си, тъй и за околните. У всички ви трябва да се прояви разумното. Във всички вас има много добри навици, но ще трябва само да ги предизвикате. Давид казва: „Размислих в сърцето си.“ Затуй при сегашните условия на живота разумните сили на природата лекуват хората чрез страданията. Те изолирват човека, за да проникне дълбоко в сърцето си и да се обърне към доброто, което от хиляди години е заложено в него, да започне да прилага тия добри навици за своето развитие. Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вътрешно свободни, да не губите присъствие на духа. Отвън бурите може да ви засягат, да ви люлеят като параход ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога няма да влязат вътре и да ви засегнат. Вашият кораб ще мине от единия бряг на другия безопасно. Но ако вие не уповавате на добрите навици във вас, много пречки и спънки ще ви постигнат. Сега аз ви говоря това, защото виждам ученици в света, които, без да са следвали някоя окултна школа, употребяват своите добри навици, а учениците от окултната школа често не употребяват своите добри навици. Те мислят, че като са в окултната школа, някоя друга сила ще ги упъти към тия добри навици. Не, те са заложени в тях и учениците сами трябва да ги разработват. Всеки сам трябва да разработва своето вътрешно богатство. Що се отнася до погрешките, които правите, до вашия темперамент, до лошото ви разположение, до лошите ви мисли, тия неща минават всички хора. Няма човек в света, който да не ги е минал. Като четете псалмите на Давида, ще видите как един пророк се оплаква, че станал посмешище на всички, как бил атакуван от лошите духове и отвън и отвътре. Но в него имало едно: той винаги уповавал на своите добри навици и във всички свои борби е преминал благополучно от единия бряг на другия. Затова, когато дойдат изпитанията в живота ви, няма да губите присъствието на духа, ще бъдете разположени. Ако във време на мъчнотии не можете да приложете един добър навик, кога ще го употребите? Ако не ми помогнете, когато имам нужда, когато забогатея ли ще ми помогнете? Тогава нямам нужда от вас. Мислите ли, че тогава ще свържете приятелство с мене? – Не, приятелство, свързано във време на богатство, трае един ден и половина, а приятелство, свързано при най-мъчни условия, трае завинаги. Ако вие избавите един човек, който се дави, той ще ви бъде признателен през целия си живот. Ако вие избавите някого, който е бил на брега, но замислял да прекрати своя живот, той също ще ви бъде благодарен. Там седят добрите навици, там ще се покаже и вашето богатство. Вие може да философствате, колкото искате, това няма да ви ползва. Трябва да търсите нуждаещите се и да им помагате навреме. В това отношение може да бъдете добри работници, смели и решителни, защото знанието, което имате сега тук, е достатъчно пред съвременното знание в света. Външният свят при вашето знание е в положение на невежи хора, но в друго отношение те имат голяма смелост. Външните хора са по-смели, по-решителни, а учениците на окултната школа казват понякога: ние ще отстъпим! Ако отстъпите по своите добри навици, по дух, разбирам, но ако отстъпите поради материални подбуждения, вие ще останете последен човек в света. Казвате: за да не се карам с този човек, ще отстъпя. На такъв човек, който отстъпва от принципите си, кажи: приятелю, твоята постъпка в дадения случай не е права. Аз те моля като приятел, недей отстъпва! Пък ако желанието, което той има, е право и благородно, и десет души да му са в опозиция, кажете: не, аз съм с него, на неговата страна съм, ще го поддържам. Подкрепете го в доброто! Това е добрият навик. Това подразбирали в средните векове да бъдеш рицар, кавалер. Да бъдеш рицар, значи да имаш морална доблест, да постъпваш в даден случай според добрите си навици, за доброто на окръжаващите. По такъв начин ще се повдигнете в собствените си очи. Сега, мнозина от вас не вярват на себе си. Щом ви турят на изпит, вие почвате да се колебаете. И някои ме питат дали ще успеят или не. Казвам: ще ви турим на въжето, ще теглим и ще ви опитаме. Ако 10 души те теглят и ти устоиш, въжето ти не се къса, ще устоиш и на изпитанията, но ако аз те потегля и въжето ти се скъса, казвам: не можеш да устоиш. Въпросът, обаче, с вас не седи така. Ако искате, може да устоите. Преди време във вестниците се изнесе, че съм казал, че всяка истина е наполовина истина и всяка лъжа е наполовина лъжа. Какво се разбира под тая дума? – Законът е следният: в даден момент аз имам възможност да кажа и истината, и лъжата. Колкото имам възможност да кажа истината, толкова имам възможност да кажа и лъжата. Аз съм господар на положението, от мен зависи какво да кажа. Това не значи, че след като съм казал истината, тя не е вярна. Човек може да каже една лъжа и да я обвие в една истина. А може да каже една истина и да я обвие в една лъжа. Тогава тази лъжа е практична. Често лекарите обвиват горчиви хапове в сладка обвивка и болният като хапне, казва: сладичко е, но после му става горчиво. Този хап отвън е сладък, а отвътре горчив. Законът е такъв: в даден случай човек има толкова условия да каже истината, колкото и да я откаже. В даден случай човек може да направи и добро и зло– това са възможности. Следователно в това, да се избере възможността на доброто и възможността на истината, седи силата на човека. Значи, Бог ти е дал един закон, според който да постъпваш, едновременно ти разполагаш и с истината, и с лъжата. Ако подчиниш лъжата на истината, ти си мощен човек. Ако подчиниш злото на доброто, ти си мощен човек. Ако подчиниш неправдата на правдата, ти си мощен човек. Ако подчиниш глупостта на мъдростта, ти си мощен човек. Ако подчиниш омразата на любовта, ти си мощен човек. И обратно: всеки може да стане играчка на съдбата. Щом подчиниш истината на лъжата, правдата на неправдата, доброто на злото, ти ще станеш един изсъхнал лист. И този лист ще се мести от място на място. Ти не можеш да кажеш, че твоята съдба била такава. В дадения случай Бог те е поставил на изпит, казва: „От теб зависи, аз ще те изпитам. Ти имаш толкова възможности за доброто, колкото и за злото; ти си господар, ти можеш да постъпиш, както искаш.“ И тъй, извикайте своите разумни навици и приложете този велик закон за духовните работи, без никакво разсъждение. Само така ще имате отлични резултати. Бъдете уверени, че щом почнете да се колебаете и разсъждавате, вашият ум вече е взел участие. Щом колебанието престане, твоето разумно сърце действа, казва ти: „Напред!“ Ама и отзад, и отпред имало неприятели! – Нищо от това. Твоето разумно сърце ти казва: „Напред!“ Ама може да ме убият! – Напред! Само умът философства. А ти, като вървиш напред, ония, които те преследват, ще бягат от теб, ще кажат: този човек е много смел, ние се боим от него. Даже и в гората да си и видиш някоя мечка, ако се отправиш към нея смело и без страх, тя бяга. Ако се уплашиш, мечката ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: „Ти не си Божествен човек, а си една страхлива крава. Защо не прояви своите добри навици?“ Когато ти кажеш една лъжа, хората ще те оплюят, както мечката, защото не си употребил своя добър навик. За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си как да постъпите и след това ще бъдете смели. Напред! – И ще минете без опасност. За последствията не мислете. Постъпвате ли съобразно тоя закон, цялата разумна природа е с вас, всички разумни същества са с вас. Те ще оправят вашия път. Проявите ли добрите навици, вашият път е отворен. Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдат обратните сили в природата, а вие знаете вече какви са последствията от тия сили. И тъй, сега ще извикате в себе си своите добри навици. Аз искам за в бъдеще да видя благородство във вашето поведение, във вашата обхода. Благородство се изисква от всички ви: в лицето ви, в поведението ви, в обноските ви – навсякъде и във всичко да се чете благородство. Който ви види, да каже: това са хора, които служат на един висок идеал, това са хора с идеи! Всички можете да бъдете такива. Ясен ли съм? (– Да.) Има ли нещо неразбрано? Все ще има нещо неразбрано, но трябва да знаете, че вие имате основните елементи на живота. Те са необходими. Който става музикант, трябва да има някои основни елементи. Който става лекар, писател или какъв и да е, все трябва да има основни елементи в живота си. Аз не ви говоря за някои специални елементи, но ви говоря за общи основни елементи на живота, които са необходими както за хората, тъй и за животните. Всички имате добри навици, вложени от миналото, всички хора имат възможност да се повдигнат, ако във всеки даден случай бъдат готови да проявят своите добри навици. Сега, ще правите разлика: в постъпките на разумното сърце няма страх. Когато разсъждава умът, там вече има страх. В разумното сърце гняв няма. Но в ума има гняв. В разумното сърце, в добрите навици завист няма, в ума има завист. Всички отрицателни черти се дължат на участието на вашия ум, а когато се движим по добрите навици, всичко е разумно, всичко е в хармония. Та ще знаете, че вие сте под влиянието или на ваши ум, или на вашето разумно, благородно сърце, аз говоря за онези чувства, които уподобявам на каша. Не, те принадлежат към съвсем друга област. Разумното сърце, това са ония вътрешни неща в човека, които са придобити от миналото. Всички качества, които човек притежава, не са всякога добри. Само разумните навици дават стойност на човека. И пак ви казвам: искам от вас да видя поне в няколко месеца, че вашето поведение, вашите обноски, обходата ви, всичко това се е изменило в добро. Нали ви казах, че Царството Божие е за малките деца? Искам и вие, младите, да бъдете хора на добрите навици. Аз желая да видя, че вие сте от тия хора – деца на Царството Божие. Ще живеете в този свят и ще бъдете деца на Царството Божие; ще живеете разумно, ще действате според вашето разумно сърце и ще работите според добрите си навици, във всяко направление ще бъдете скели и решителни. Каквато работа започнете, да се не колебаете. Да не ме разбирате криво. Ще срещнете мъчнотии, но всички тия мъчнотии, в края на краищата, ще се стопят пред вас и пътят ви ще се отвори. Сега аз ви давам основа, върху която вие може да градите, да поставите вашия пръв стълб, вашата първа греда. Тази първа греда е у вас, не мислете за нея, тя е сигурна. Щом този стълб е здрав, щом имате тази основа, от там започва всичко. Уповавайте напълно на вашето разумно сърце. Без никакъв страх, без никакво колебание! Колебаете ли се, ще знаете, че вашият ум взима участие. Ще се стремите да разбирате разумното си сърце и според него да постъпвате. В каквото и направление и да действате, ако правите това, което разумното ви сърце диктува, работите ви ще се уредят тъй добре, че вие сами ще сте доволни. Най-малката работа, извършвана с разумното сърце, е отлична. И в добрия резултат на тази работа няма никакво изключение. Разумното сърце разполага със знания и сили не само за нещо специално, но за работи, които се отнасят във всички направления. Затова разумното ви сърце ще остане като основа в живота ви, а от тази основа вашият ум ще се развива в ново направление. Това ще бъде вашата придобивка, вашият капитал за в бъдеще. Тайна молитва. – Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите. 24. лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 30.III.1924 г. в гр. София. Книги: * Добрите навици Лекции на МОК (Младежки окултен клас. Година III (1923–1924). Томове I, II, III, IV и V. София, 1927) 32 беседи от 21 октомври 1923 г. до 25 май 1924 г. 1924_03_30 Добрите навици.pdf
  13. Аудио - чете Нели Недялкова От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24), Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6, Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924). Издание на Просветния комитет, София, 1925-1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Мощните сили на разумната воля Сега ще ви дам друга една формула, която ще произнесете всички заедно: Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите. Тайна молитва. Да кажем, че имаме една връзка. Какво представлява тази връзка? – Връзки съществуват само във физическия свят. Но когато една връзка не е направена по всички правила на законите, които съществуват действащите сили на физическия свят, появява се дисхармония, която създава експлозии. Какво се произвежда при освобождаването на известни елементи от дадени съединения? – Експлозии. Човешкото тяло, само себе си, е една природна батерия и то не от простите, но от сложните батерии. В тази батерия се намират всички видове енергии. По някой път вие мислите, че сте ангели, нали? Но преди всичко ангелите се отличават с възвишен ум. Ние нямаме дума, с която да определим какъв е техният ум. Умът на ангелите се отличава по това, че в даден момент той контролира всички сили и той ги направлява, без да изпуща нищо из предвид, когато в отношенията на хората много неща се пренебрегват. Животът, който се проявява, не се използва правилно: във всеки организъм остават излишни сили. Всяка фаза на живота носи със себе си тия динамически сили, които или съграждат, или разрушават. Заблуждението на съвременните хора седи в това, че те мислят как всички сили в света са само съграждащи. Не е така. Фактите в света показват, че засега силите, които разрушават, са по-силни, по-мощни, отколкото онези, които съграждат. И вследствие на това във вашия живот има повече скърби, отколкото радости; повече разочарования, отколкото очарования. Даже, колкото и да сте млади, все имате едно разочарование и някой път казвате: не струва да се живее! Искате да вземете едно въже, да направите една примка и да я турите на врата си. Разбира се, онзи, който вземе това въже, ще си намери и дърво, на което да се обеси. Знаете ли какъв е произходът на бесенето? Защо трябва хората да турят въже на шията си? Има няколко вида смърт за човека: или ще се обеси, или ще вземе отрова, или ще се мушне с нож, или ще хвърли от някоя голяма скала, или ще се удави и т.н. Отде произтичат тия стремежи у разните хора? Ще кажете: този човек не е нормален. Не е нормален ли? Ами как му стига ума на този анормален да вземе въже и да се обеси, или да вземе нож да се промуши, или да се удави, или да се хвърли от някоя скала, или да се хвърли в огъня да изгори и т.н.? Кой начин ще избере, това се определя от енергиите, които преобладават в него. Ако в него преобладават огнените енергии, те ще го накарат да се хвърли в огъня да изгори. Това е мое обяснение. Ако енергиите на водата преобладават, тогава те ще го накарат да се хвърли във водата. Ако енергиите на сцеплението преобладават, той ще вземе въже да се обеси; той иска да виси, да не падне на земята. Този човек, като умира, иска да запази тялото си цяло. И в този случай той пак е търговец – обесва тялото си и пак като че го спасява, не иска да се хвърли в огъня. Други хора пък се хвърлят от някоя скала. Това са ред психологически моменти у хората. Защо сега говорим за тия случаи? Полезно е да се говори, защото и във вашия живот по някой път ще се роди мисълта да отидете на някоя скала и да се хвърлите оттам. Който иска да се хвърли от някоя скала, висока около 500 метра, казва: като се хвърля от тая скала, всички вестници ще пишат за мене. Какво геройство има в това да се хвърли човек от една такава скала? – Тщеславие има тука. Хора, които се хвърлят от канарите, са много тщеславни. Тези пък, които се хвърлят във водата, са скрити натури, обичат да полъгват. Те искат никой да не ги знае, затова скриват тялото си във водата, но водата после пак изкарва тялото им навън. Онези пък, които се хвърлят в огъня, те са големи майстори, хитри хора са. Те казват: да изгори тялото ми, помен да не остане от мен! Да нямам вече никакво вземане-даване. Аз бих желал някой, който е горял в огъня и после са го извадили, да опише своето психологическо състояние – какви са били неговите преживявания. После да опише в момента, когато се е хвърлял в огъня, какви са били същинските мисли, които е преживял. Много интересни са тия преживявания. Също така е интересно, когато някой се хвърли от високо, да му сложат, без той да знае, една преграда и едва се хвърли, да се спре на 20 метра. Такъв човек може добре да опише своите преживявания. Аз зная такъв един случай с една мома от Шуменско. Там има високи канари около 150–200 метра. Тази мома била родом от Каспичан. Тя се хвърлила от една такава скала, но роклята ѝ се закачила за два камъка и тя увисва. Оттам хората я спасяват. Роклята била здрава, тъкана, а не като вашите рокли, слаби, затова я удържала. Като се закачила, цял ден висяла с главата надолу. И после тя разправяше своето преживяване, какво нещо е да се хвърли човек от скала. Втори път вече никога не помислила за хвърляне от скала. Казва: аз разбрах какво нещо е да се хвърли човек от канара. Та това са сили, които се натрупват във вас и вие трябва да изучавате законите, по които да разпределяте тия сили, да не остават във вас излишни енергии. Когато вие придобивате знания само от тщеславие, всякога личните чувства във вас са подбудителният мотив към това знание. Този мотив е отличен, той е едно благословение, ако вие вървите по естествен път, но ако по този начин вие усилите деятелността на вашите лични чувства, ще остане един плюс, един излишък, който ще внесе едно горчиво чувство в душата ви. След като добиете знанието, вие ще останете недоволни и ще мязате на онзи студент, който, като свършил университета, взел дипломата си, зарадвал се, че свършил и казал на майка си: свърших вече. Майката мислила, че синът ѝ е много радостен, но вечерта той се самоубил. Онези хора, които се самоубиват, не са герои. Това са хора, които не искат да изплатят своята дан честно и почтено. Те бягат от живота. Но природата ще ги хване за ухото, ще ги докара в света при още по-тежки условия. Ако и трети път ги хване така, ще им тури още по-тежки букаи, докато най-после ги накара да платят каквото дължат по всички правила на кармическия закон. Вие можете да се убивате 1, 2, 3, 10, 100 пъти – нищо няма да спечелите. Това не е геройство. Ако някой иска да опита това, аз бих го посъветвал да облече една здрава рокля, като на онази мома от Каспичан, та като се хвърли, да се закачи на нея. Само така ще имате една отлична опитност. Тъй както върви съвременният свят, у всички млади хора в Америка, в Англия, във Франция и навсякъде другаде се заражда едно усилено стремление към самоубийство. У младите има едно желание да се самоубиват или най-малко да се дуелират. Сега е на мода мъже с мъже, жени с жени да се дуелират. Като не разбирате още добре законите, вие може понякога да си чертаете планове, че в окултната наука ще добиете такава голяма сила: това ще направите, онова ще направите и т.н. Но всяка сила носи след себе си и отговорност. Онзи голям търговец, който има един милион или 10 милиона лева и ги туря в обръщение, ще има повече работа, отколкото друг някой, който разполага с малко капитал. Той ще има повече блага, но ще има и по-голяма отговорност, повече неприятности. Плюсът и минусът вървят в природата заедно. Ако аз напиша числото 5 и туря пред него един минус, какво е това число? (– Отрицателно.) Ако пък туря минуса след 5-те, какво означава това? (– Това показва, че от 5-те ще видим нещо.) Допуснете сега, че имате една топка с ластик, която може да се тегли надолу и нагоре. Какви резултати ще произведе тя, ако се тегли надолу? Нали децата имат такива топки с ластик? Ако топката отива надолу, ластикът се разтяга, но щом ластикът се свие, топката се връща нагоре, в своето първоначално състояние. Допуснете, че едно съзнателно същество тегли топка надолу, а друго същество влияе на тази топка отгоре. Ако единият тегли нагоре, а другият надолу, какво ще стане с нея? (– Ако и двамата теглят с равни сили, тя ще остане по средата.) Често физическите сили у човека взимат надмощие над духовните и ако не се задоволят, у човека се явява едно вътрешно недоволство. Това вътрешно недоволство ще докара у него раздразнение, гняв, отмъщение и т.н. И в умствения свят стават подобни процеси. Това се дължи на двете съзнания в човека. Едното аз наричам „висше“ съзнание на умствения свят, а другото „нисше“ съзнание. Нисшето съзнание произвежда във физическия свят известни резултати, които ние наричаме нисши прояви. Те произвеждат убийства, кражби и всички видове пороци. Другото влияние на висшето съзнание е възходяще. То произвежда туй, което съгражда, което гради на земята. Следователно низшите енергии в умствения свят произвеждат и низши прояви на физическия свят. Сега, ако вашият ум е ангажиран, ако долната част на мозъка ви е ангажирана с наблюдения и се интересувате от неща, близки за вашия живот, вие ще бъдете доволни, но ако ви се случи катастрофа, която вие не можете да обясните, веднага у вас ще се яви чувството на отчаяние. Ще изясня мисълта си. Ако вие живеете на третия етаж на една къща и ви кажа: Хвърлете се от прозореца! Как ще направя това? Запалвам къщата. Вие, като няма откъде да излезете, какво ще направите? – Ще се хвърлите от прозореца и оттатък ще минете. Защо сега ще се хвърлите от прозореца? По-рано не беше разумно да се хвърляте от прозореца, а сега е разумно. Защо? Защото виждате по-голяма опасност. Да, но по-малката опасност е за предпочитане пред по-голямата. Приложете сега закона! Забележете: малкото нещастие е за предпочитане пред голямото. Ако в живота ви е дошло едно малко страдание, не се сърдете, защото ще дойде по-голямо. Малкото страдание е да се хвърлите през прозореца, а голямото страдание е да изгорите съвършено. Вие можете да се хвърлите от третия етаж, но ще минете с малко контузване. Ако паднете на пръстите си, ще минете без всякакво контузване. И тъй, не избягвайте страданията в живота си! Един съвет от мене: не отбягвайте естествените страдания! За пример, излезе ви един малък цирей на ръката, не го разтривайте да се върне назад, но му помогнете да набере, да се увеличи и като набере, пробийте го! Страхът всякога ражда по-голяма зло. Ако заболеете, не казвайте: тази болест да я няма! Не, усилете вашата воля, кажете си: аз съм по-силен от болестта. Как? Аз съм привеждал често следния пример. Лекарите казали на една болна жена, че ще умре, но тя си казала: „Не, аз няма да умра, ще живея!“ И наистина, тя станала от леглото и не умряла. В случай човек може да бъде по-силен от смъртта. Няма сила в света, по-силна от човешката воля. Вас са ви казали, че човек при известни условия е слаб. Не, по-голяма сила от човешката воля няма. Аз разбирам разумно употребената воля. Затова имайте доблестта на тази жена. Не се страхувайте, нито се съмнявайте в Бога. Щом се усъмниш в Бога, в разумното начало, ти не си вече човек. Че Бог е тил за нас в света! Докато тази лампа свети, аз зная, че и слънцето свети. Когато лампите и всичкият огън по земята изгасне, това показва, че и слънцето изгасва. Но докато съществува един огън на земята, дето и да е той, това показва, че и слънцето грее, без разлика на това дали ние го виждаме или не. Това не е важно. Тъй щото, нито един от вас не трябва да губи вярата си в Бога. Само така вие ще чувствате сила вътре в себе си, че сте по-горе от всяка мъчнотия. Всяка задача или всеки изпит, колкото и да е мъчен, вие сте в състояние с труд и постоянство да го преодолеете. Ще ви приведа един пример за Мохамеда. Когато той се отчаял от делото си, избягал и се скрил в една пещера. След дълбоки размишления най-после той намислил да напусне идеята си. В това време забелязал, че една мравка се спряла със своя голям товар пред една малка височинка: дойде донякъде, изпусне товара, върне се пак да го вземе, пак го изпусне и т.н. И почнал той да брои колко пъти тази мравка изпущала товара и се връщала отново да го вземе: 1, 2, 3, 4, 5, 10, 20, 70 пъти тази мравка вземала товара си, но той все падал. Цели 99 пъти се повторило това, докато на стотния път тя пренесла товара си. Тогава той си казал: ако в тази мравка има такова постоянство на волята, да пренесе товара си през тази височинка, защо аз да не последвам нейния пример? Една мравка спасява неговото положение. Питам ви: ще бъдете ли вие по-слаби от тази мравка? Някой от вас се обезсърчи. Питам го: ти мислиш ли, че си много интелигентен? Я виж онази мравка, която 99 пъти вдига своя товар, а ти още на десетия път се обезсърчаваш! Казвам: мравката седи по-горе от тебе, поне в това отношение. Ето един пример, който показва, че мравките в своята култура са много интелигентни. В една мравка има голямо постоянство и голяма интелигентност. Аз съм правил ред наблюдения върху нейната интелигентност. Един ден седя на една пейка, гледам – един паяк си направил мрежа и дебне. Аз го наблюдавам. По едно време дойде една мравка и паякът веднага я хвана и внесе в паяжината си. След малко забелязвам една голяма мравка тича, обикаля около мрежата. Дойде до първата нишка, потегли я и я скъса. Отиде при втората нишка и нея скъса; дойде до третата, и нея скъса. Тъй обиколи всичките нишки, скъса цялата мрежа и се вмъкна вътре. Гледам, паякът излезе из дупката, а тя изнесе първата мравка, жертвата му. Цели 20 минути наблюдавах тази картина. Казвам: интелигентност има в тази мравка. Сега, ако някой от вас се е вмъкнал в мрежата на дявола, скъсайте мрежата му, вмъкнете се в нея и той ще избяга през дупката. Някои казват: дяволът е много силен. Да, но той е много страхлив. Той е силен само в мрежата си. Скъсаш ли му мрежата, няма го, слаб е вече. Тази мрежа е заблуждението, в което вие седите. Дяволът ви казва: ти си много слабо същество, ти си роден така, такива са условията на живота, няма смисъл да живееш, от тебе има по-учени, по-силни, ти си беден човек, тегли си един куршум или вземи отрова и т.н. Не, ти ще му кажеш: аз не съм най-слабият. Аз не съм по-слаб от тази мравка, която скъса нишките на паяка. Аз не съм по-слаб от онази мравка, която се връща 99 пъти за товара си, докато най-после го изнесе. Аз съм толкова сръчен поне, колкото и тя. Ето ви един морал от низшето царство. Само при такива условия вие можете да си пробиете път в Божествения живот. Някои от вас искат да им помагат. Нали във всяка армия най-напред върви една малка част, а всички други са тил след нея? Първата част, която върви напред да пробива път, ще бъдеш ти. Някой казва: аз искам да бъда генерал. Хубаво, тогава ти върви напред, аз ще вървя след тебе. Ти имаш един хубав нож, извади го! Ти напред, аз подире ти. Казваш: не, не искам да вървя напред. Нали искаш да станеш генерал, да получаваш 10 000 левчета? Казват: те са мъртви левове, не са живи. Ами защо трябва човек да се плаши от лева? Тези левове не са от онези големите, които живеят по горите. Това са малки сребърни левчета. При това, ще извадиш ножа и ще кажеш: аз ви заповядвам сега да изпълните моята воля! И знаете ли какво ще стане? – Вашата полица ще се плати непременно. На смелите хора, на хората без страх винаги се помага. От невидимия свят като видят, че си много смел, решителен, като видят един герой пред себе си, те казват: ние ще му помогнем, ще го кредитираме. Щом някой е страхлив, те не искат и да знаят за него. В Америка един бедняк, но герой човек, се качва на едно здание от 35 етажа да тури на върха му едно знаме. Събират се наоколо хора да го гледат. Качва се той по една скеля, туря знамето и като слиза, един американец му дава 20 000 долара възнаграждение. Но на кого се дава такова възнаграждение? – На смелия. Същият закон е и в духовния свят. Когато вие сте смели и решителни при някоя мъчнотия, непременно ще се яви някой, който ще ви услужи. Но плашите ли се, ще кажат: оставете този страхливец да си върви, той не заслужава никаква помощ! Такъв е великият окултен закон. Ще кажете: ние не можем да бъдем смели. Там е лъжата – всички сте смели. Смелостта на човека не седи в свиването в устата. Не, смелият човек е тих и спокоен както хубавото време може да бъде тихо и спокойно. Даже най-нежните, най-тихите и спокойни хора могат да бъда най-смели. И едно дете може да бъде смело и силно. То може тихо и спокойно да посрещне мъчнотиите много пъти то стои по-горе от един голям герои Тихи и спокойни трябва да бъдете и вие, като същевременно впрегнете ума си на работа. Няма мъчнотия по-силна от моята воля. Може да попитате няма ли изключение. – Няма. Аз ви казах: човешката душа е плод на Божията любов. Туй, което е родено от любовта, е над всичко отгоре. Този човек, който не схваща това, заслужава да бъде роб, а който разбира това, той е свободен. Следователно свободата седи в това, да си кажете, че вашата воля стои по-горе от всички мъчнотии в света. Аз няма да ви освободя от мъчнотиите; природата също тъй няма да ви освободи от мъчнотии, от страдания, защото те са нарочно създадени да усилят вашата воля. Щом произнасяте формулата, която ви казах в началото, тя казва: върви напред, аз ще те подкрепям! И тя застава като тил зад вас, пази ви. Сега, да не мислите, че това е само насърчение. Не, това са закони, които употребяват всички окултни ученици. И вие трябва да ги употребите, когато дойдете до изпитанията. Мнозина от вас ще дойдат до изпитанията. Вие ще кажете: изпитанията ни ще дойдат, понеже влязохме в този път. Не мислете така! И без да сте влезли в този път, те пак ще дойдат. Питам: как ще си обясните страданията на онзи заек в гората, когато някой вдигне пушката, отгоре му? Защо му е дошло това страдание? Защото е влязъл в окултната школа ли? Ами защо колят онази кокошка? Защото е ученичка в окултната школа ли? Смешни са някои, като казват, че страданията им идват, защото са влезли в тоя път. Не, тия страдания дойдоха, защото не бяхте в пътя. Те са резултат на това, че не сте били в истинския път. И ако за в бъдеще вървите правилно, всички тия анормалности ще изчезнат. Болестите, препятствията, сиромашията и т.н. са резултат на миналото. Някой казва: аз ще напусна школата. Казвам: тогава ще отидете в курника. – Нищо, там ни беше много добре. То е друга измама. Добре е само на онзи човек, който познава законите на природата. И желанието на Божествения свят е да ви осветли пътя – да бъдете смели и решителни и да знаете, че има един обект в света, който никога не се мени. Единственото реално нещо в света, което съществува, е Любовта. Тя е един обект, който никога не се изменя. Независимо от това дали вие виждате този обект или не, той съществува всякога един и същ. Като вярвате в този обект, вие ще опитате неговата мощна сила. Вложете вяра в този обект, за да видите силата му. За новото мото, което ви дадох тази вечер, няма да разправяте навън, но ще го пазите в себе си като свещено правило. Ще си кажете: „Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, но Бог на живите“. По-нататък: аз съм жив и този Бог е в мене, а щом е мой Бог, с него мога да направя всичко. Кажете така и всичко друго оставете настрана! Ама дали ще ме послуша? Щом допуснете в себе си всички отрицателни мисли и настроения, въпросът е свършен. Никаква друга философия! Философстваш ли, ти не можеш да изпълниш волята Божия. Смел ли си без да философстваш, без никакво съмнение, ти вървиш напред, победата всякога ще бъде твоя. Аз не казвам, че няма да дойдат страданията. Някой път лицето ви ще се проточи, сълзи ще потекат. Ние не искаме човек да изсъхне съвсем. Че аз на сълзите именно се радвам. Като плаче някой, аз се радвал тъй, както се радвам на един извор, от който постоянно блика, извира чиста кристална вода. Някой казва: не съжаляваш ли тази сестра като плаче? Казвам: тя е отлична сестричка, аз се радвам, че тя плаче. Аз съжалявам онази сестра, която не може да плаче. Казва ми някой: тя страда много! Още повече се радвам. Тази сестра е много положителна. Това са ония творчески сили в нея, които градят. Тя има голям капитал. Ние облажаваме онези, които плачат; ние облажаваме онези, които страдат. Тъй седи законът. И да ви се проточи лицето, това е приятно. Проточеното лице на някой човек често пъти е по-приятно от веселото, понеже имаш пред себе си един човек, който ти се изявява какъв е. Някой казва: аз съм много лош човек. Казвам: радвам се, че се изповядаш. Ти сега признаваш, че в касата си нямаш нищо, а по-рано казваше, че имаш. Касата може да се напълни, може и да се изпразни. Всички хора, всички същества в света имат страдания. Няма живо същество, което да не е подложено на известни страдания. И специални страдания има сега в света. Бялата раса е подложена на един специален вътрешен изпит и понеже вие влизате като членове на тази раса, и вие имате това страдание, но то няма да трае дълго време. И тъй, ще бъдете герои – да минете направо през огъня! Не казвам, че трябва да се страхувате, но трябва да знаете, че през огъня ще минете. Нали сте чели „Великите посветени“ и знаете какви са изпитанията на онзи ученик в пирамидата? Първо е минал през огъня; после през пропастта; след това през водата и най-после е преминал през онази стаичка, в която имало чаша с нектар. Значи, той е минал четири изпита. И за вас ще дойдат изпитите. Вие започвате вече, вътре в пирамидата сте. Първо започвате с огъня, а зад вас вратата е затворена. Пред вас има една огнена пещ. Ще минете през огъня и ще кажете: що ми трябваше да влизам в тази дупка? Казвам: беше вече, влязохте, вратата е затворена. Сега напред! – нищо повече. Смелост! Напред! – и ще излезете на другата страна здрави и читави. Като излезете, ще се зарадвате и ще кажете: придобих отлично познание, благодарение че минах по този отличен път. Значи, няма какво да се страхувате. Напред! Следния път ще пишете върху темата: „Възможности на човешката душа.“ Всеки ще пише тъй, както разбира. Темата е малко замъглена, но ще мислите върху нея. Сега, ако държите правилото да кажете в себе си, че вашата воля седи над всички мъчнотии, вие ще имате в себе си хармония. И когато прилагате това правило, ще произнасяте новата формула. След това ще си кажете: „Нашата воля е по-силна от всяка мъчнотия!“ Тайна молитва. – Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! 23 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 23.ІІІ.1924 г. в гр. София Книги: * Мощните сили на разумната воля Лекции на МОК (Младежки окултен клас. Година III (1923–1924). Томове I, II, III, IV и V. София, 1927) 32 беседи от 21 октомври 1923 г. до 25 май 1924 г. 1924_03_23 Мощните сили на разумната воля.pdf
  14. Аудио - чете Нели Недялкова От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24), Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6, Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924). Издание на Просветния комитет, София, 1925-1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Движение на енергиите. Закон за поляризиране Само светлият път на Мъдростта води към Истината! Тя постоянно ни весели! Размишление. Станете прави и се разредете малко! Ще направим едно упражнение с ръцете. Ще държите в ума си думата „любов“. Любовта е проекция навън. После ще държите в ума си думите „радост“ и „веселие“. Движенията на ръцете упражняват известно влияние върху всички ваши органи и върху вашата воля. Ако движите ръцете си съзнателно, може да упражните влияние върху силата на волята си. Да кажем, че някой път сте развълнувани. Направете следното движение на ръцете си: турете ръцете си пред гърдите, а после настрана, като правите с китките леки трептения. След това поставете ръцете си пред устата. Като направите това упражнение 3–4 пъти и мислите върху трите думи, неразположението ви ще мине. Това е едно психологическо лекуване, едно психологическо проветряване в човека. Неразположенията ще дойдат, защото трябва да знаете, че вие сте един фокус, през който минават както слънчевите, тъй и земните енергии. От сутрин до обед през вас минават слънчевите енергии, които слизат отгоре и отиват към центъра на земята. След обед движението е обратно: земните енергии от центъра на земята минават през краката ви и отиват към слънцето. Следователно, ако правите известни движения сутрин или вечер, ще имате различни резултати. Въобще у някои хора неразположението иде следобед, понеже тогава през тях минават теченията от земята. Вие трябва да знаете как да поляризирате и да концентрирате тия сили. Направете това упражнение и оставете тия сили които идат отдолу, да минат през вас. Вие не ги спирайте. Ако ги спрете, ще се подпушите и с това може да създадете цяла катастрофа за себе си. Препращайте тия сили нагоре! Сред нощ ще дойде друго течение. В природата няма погрешки, а всички погрешки създаваме ние сами от незнание. Ние подпушваме тия течения и с това създаваме известна неправилност в нашия организъм. Аз искам всеки от вас да прави туй упражнение десет дни наред. Когато имате известна мъчнотия, помнете моите думи! Ще произнесете трите думи с движение на ръцете. Дойде ви една мъчнотия – направете това упражнение 2–3 пъти и си отбележете след колко време е настъпил резултатът. Гледайте на часовника. Това са математически данни, с които ще работите за в бъдеще върху себе си и върху другите. Първия опит ще направите, когато сте развълнувани или неразположени. Това е едно упражнение, което ще възстанови равновесието ви. Ще изговаряте думите „любов“, „радост“ и „веселие“. Ще имате тия думи като ключове. Буквата „Л“ представлява човека в движение. Буквата „Р“ – ръката на човека, а буквата „В“ в този случай изразява човека, който има основа, разбира известни закони. Въобще, когато един човек разреши какъвто и да е въпрос в живота си, той има веселие, а като спечели нещо, той има радост. Когато пък вие работите дълго време, изпитвате удоволствие. Сега, всички трябва да си създадете малко усилие да проучите вашето тяло. Тялото на човека е резултат на Божествената енергия. Тя е създала сегашния човешки организъм. И всички тия мисли, желания, пориви които човек проявява, това са сили, които са били ангажирани за създаване на неговия сложен организъм. Някои от тия сили са свършили своята работа, но понеже вие не знаете законите, които ги управляват, те стават спънка в живота ви. Сами по себе си те са извършили една прекрасна работа. И според закона на нашето съзнание, тази сила, която е свършила своята работа трябва да слезе по-ниско от естеството си и да подеме другите части. Защото всичката материя на тялото ни не е още диференцирана; в него има множество още клетки, които трябва да се повдигнат. Запример, човекът сега се е поляризирал. Енергиите в него вървят към два полюса. В това отношение, ако разгледате човека, ще видите, че той е раздвоен. Всички висши енергии в него работят по направление от B към A, а всички нисши енергии работят по направление от B към C – поляризиране става. Изобщо, подир обяд човек живее от B до C и тогава е неразположен, а сутрин той е радостен, разположен, отива от B към A. Първоначално някои от висшите енергии, които са работили и са свършили своята работа горе в мозъка, трябва да слязат в по-нисшите царства на човешкото битие. Сега е епохата, когато човешкият егоизъм играе най-важна роля. Той е един господар в света, но трябва вече да отстъпи място на нещо по-възвишено и благородно. В човека сега се създава един център, който се намира още по-високо от A и пред този център енергията на личния егоизъм трябва да отстъпи. Този център хората наричат алтруизъм, разум. Значи, егоизмът трябва да отстъпи място на Божествения разум у човека. Когато ние говори за разумния живот, трябва да знаем, че той ще осмисли пътя ни и ще донесе великото щастие. Егоизмът в миналото е свършил една прекрасна работа, но той не можа да направи човека щастлив. Не че у него няма желание да направи човека щастлив, но той не разбира законите на човешкото щастие. Той дава на човека толкова, колкото знае. Егоизмът ще ти каже така: ти трябва да подчиниш другите хора под краката си, ти трябва да ги заплашиш със сила, с власт. Много хубаво, но този егоизъм, както говори на тебе, така говори и на подобните ти. И тогава се заражда в човека една вътрешна борба. Това значи зло. Туй отчасти е така, но този вътрешен принцип на Божественото начало в разумния живот казва, че животът има и друго разрешение. Било е време, когато егоизмът е бил необходим, но той е минал в една нова област, дето методите на човешкия егоизъм не намират приложение. Сега аз говоря на ония ученици, у които се е пробудило Божественото съзнание и които се намират в стълкновение със себе си. Те трябва да влязат в едно ново направление. Вие не ще можете съвършено да унищожите вашия егоизъм. Той пак ще остане, само че ще му кажете: Ти ще отстъпиш мястото си на Божествения разум, ще се подчиниш на Него, ще Го слушаш. И когато човешкият егоизъм разбере това нещо, ще разбере и Божественото, защото той е една разумна сила. Той ще му се подчини и ще стане един от добрите Негови слуги. При сегашния живот всички спънки произхождат все от личните чувства. Можем да кажем, че 99 на сто от всички спънки на човешкия живот произтичат все от личните чувства, а само едно на сто от спънките произтичат от другите чувства в човека. Съвременните хора говорят, че у човека съществува зло и затова някои се стремят да изкоренят от себе си това зло. По какъв начин могат да го изкоренят? – Злото седи само в постъпките на хората. Ето защо, всяка лоша постъпка може да се премахне, но онази сила която е извършила престъплението, е нужна. Ще обясня това нещо. Да допуснем, че вие взимате едно малко въгленче и с него запалите една къща. После, като съзнаете злото, което сте направили, казвате: за да нямам подобни изкушения, ще унищожа огъня. Питам ви: можете ли да унищожите огъня? Лошото деяние е от огъня, наистина, но самия огън вие не можете да унищожите. Друг случай: да допуснем, че вие имате нужда от хляб, гладни сте и за да го доставите, вие извършвате някакво престъпление, с което се подхлъзвате. След това казвате: аз ще унищожа глада, няма повече да ям. Мислите ли, че вие можете да унищожите по този начин вашия глад? – Не. Питам ви сега: ако трябва човек да задоволи своя глад, необходимо ли е той да краде? Кражбата произтича от неразбиране на Божествения закон. Неразбирането е по причина на това, че преди хиляди и милиони години, когато хората на земята са били малко на брой, всеки е могъл да се качи на кое да е дърво и да яде свободно от плода му. А сега, понеже хората в света се увеличиха, и светът се организира, всеки си туря бодливи телове около оградата и казва: кой ти дава право да влизаш в градината ми и да крадеш? Едно време ти имаше право да правиш това, но сега нямаш право да се качваш горе на дървото ми. Това са наши порядки, които създават мъчнотии. Ние сме създали такива порядки в своята мисъл, в своите желания. Ние сме създали хиляди такива разпореждания, от които сами страдаме. И първото нещо, което ви се налага като на разумни същества, е да премахнете всичките бодливи телове, които имате около градината си. Вътре в себе с вие няма какво да се пазите! Онзи човек, който най-много се бори против злото, най-много греши. Това е закон, който ще имате като правило в живота си. Почне ли човек да се бори със злото, той се цапа. Не трябва да се борите със злото. Мислете за Любовта, за доброто, за Истината! Приложете ги и те ще ви помогнат. Никога не се борете със злото, но турете вместо него доброто и вижте как ще постъпи то! Не смесвайте вашите погрешки с ония разумни сили, които работят в живота. Никой път и Господ може да ви изпита. Той може да ви тури в специални условия и да ви наблюдава, дали разбирате законите Му, или не. Всеки, който са бори с Бога, ще падна на гърба си. Вие, младите, трябва да си изработите за в бъдеще известни възгледи за живота. Не само да ги изработите, но отчасти и да ги приложите, да видите, че тия ваши възгледи имат известно практическо приложение. Запример, вие решавате да се отнасяте кротко, меко с хората, но излизате вън в обществото и виждате, че не можете да приложете решението си. Защо? Мислите ли, като кажете, че от днес ще постъпвате кротко, меко, та ще можете да постъпвате така? Аз ще ви дам едно изяснение. Представете си, че вие сте намислили да посетите някои бъдни хора, де им дадете утеха и при това знаете, че те са гладни. Казвате си в ума: утре ще напълня торбата си и ще отида да ги посетя. Обаче, като турите тази мисъл в ума си, вие си представяте вече, че вашата торба е пълна и, като станете сутринта, без да проверите, дали торбата ви действително е пълна, взимате я и тръгвате, като си казвате: аз реших да отида при тия хора с пълна торба и, наистина, отивам вече. Обаче, като отидете при тия бедни хора, поглеждате торбата си и я намирате празна. Веднага започвате да си мислите, кой ли е извадил хляба от торбата. Та вие никакъв хляб не сте туряли! Първото нещо: всеки който отива да прави добро, трябва да носи пълна торба с хляб. Следователно: не говорете нищо за онази мисъл, която искате да реализирате. Не казвайте: аз утре ще бъда добър! Как ще бъдете добри? В какво седи добротата на човека? Най-мъчният въпрос в света е човек да бъде добър (– Не зависи ли това от него?) – Не зависи. Онзи, който разбира законите, трябва да свърже хората с живата природа. Сега, да ви изясня тези закони. Забелязвам, че у вас няма достатъчно концентриране на ума. Когато представя някои работи с чертеж, вам се виждат много лесни. Да, всички работи са лесни в проекция, но когато дойде да се приложат, тогава се виждат мъчни. Запример, вземете образуването на един триъгълник ABC. Да допуснем, че линиите му се движат. Вие можете да кажете, че посоката на това движение е отляво към дясно. Да, това е едно движение, но едновременно има и второ едно движение отдясно към ляво. Когато A се движи към B, едновременно и B се движи към A. По същия начин, когато B се движи към C, едновременно и C се движи към B. Тия движения се срещат и у човека, но не в една и съща посока. Закон е: щом се проектира у вас една добра мисъл, непременно ще се проектира и едно обратно движение. Това ви се вижда като едно противоречие в живота, но то съществува в природата. Посейте едно житно зърно или една ябълкова семка и ще видите, че едновременно в половината от семката се заражда едно желание, един стремеж нагоре към слънцето, а в другата половина – друго желание, друг стремеж – надолу. Това става едновременно. Това са противоположни движения – нагоре и надолу и соковете, които текат в корените и в клонищата, се движат в разни посоки. Течението от корените отива към клонищата, а течението от клонищата отива към корените. Така става едно прекръстосване на тия енергии. Същото става и у вас: щом се зароди у вас една добра мисъл, тази мисъл иска да се сгъсти, да си създаде почва; следователно, заражда се едно обратно движение. И онзи, който не разбира закона за възможността да се реализира една мисъл, ако не внимава, може да си създаде известни неприятности. Такива противоречия съществуват у всички ви. Някой път аз виждам лицата ви помрачени. Как тъй? – Криво ви е нещо. Търсите да намерите някого виноват и казвате: Аз не трябва да бъда толкова глупав, ще му дам да разбере! Какво ще му дадеш да разбере? Почерняването на лицето показва една волева сила – течение на енергиите към центъра на земята. Значи, в този момент липсва светлина в човека. Лицето ви е тъмно, очите ви са тъмни, погледът обърнат надолу. Който и да дойде при вас, вие казвате: Оставете ме, аз искам да бъда сам. Но след 1–2 часа, а може би и след един ден, дойде ви друго настроение, вие вече излизате със сияещо лице и си казвате: Аз преминах тази борба. Мислите, че сте горе на небето. Лицето ви е светло, весело, казвате: Свърши се тази борба! Да, тя се е свършила за малко. Няма да се минат и 12 часа, пак ще дойде мрачното настроение. После пак ще се качите горе – движите се като махало. Искате, не искате, това ще дойде. Такива преживявания са имали всички велики хора – и мъже, и жени, и деца – даже и в животните ги има. Аз съм следил кучетата, котките, воловете – и у тях става поляризиране. Сутрин волът е разположен, погледът му е усмихнат, весел. Господарят му се приближава до него той поближе ръката му. Иди следобед при него той вече е неразположен, казва: не ме бутай, аз съм неразположен. Ако е кон, ще те ритне, ще те ухапе. Във всички животни изобщо има такова поляризиране на енергиите. Някой път този кон може да е впрегнат, но все пак си проявява нрава. Запример, преди години срещам един полковник със своя вестовой, отиват с файтон към семинарията, но конят е в такова неразположение на духа, че не иска да върви. Най-после полковникът и вестовоят слизат, потупват го малко по гърба, помилват го и той тръгва. Качва се отново вестовоят, качва се и полковникът, конят пак спира. Пак слизат. Галят го, милват го, тръгва. Качва се вестовоят, конят върви; качва се полковникът, конят спира. И най-после полковникът решава да върви пеш. Конят му казва: Днес ти ще вървиш пеш, не искам да те возя, нищо повече! Казват: лош нрав има този кон. Това е поляризиране. Конят казва на полковника: Днес ти няма да се качваш на файтона. Войника ти ще нося, но тебе не искам да нося. Това поляризиране на енергиите аз наричам „губене на равновесие“. Това състояние дохожда всякога, след като се усъмниш. Ти се чувстваш изоставен, като че всички са се обърнали против тебе. Казваш: аз съм нещастен. Чувстваш, че това нямаш, онова нямаш, изпадаш в ред илюзии, в които няма нито сянка от вероятност. И после, като минат няколко часа, казваш: Господ поне е с мене. И виждаш вече, че всички хора са много добре разположени към теб. Не, и едното състояние не е вярно, и другото не е вярно. Хората са такива, каквито са били и по-рано. Сега ще наблюдавате нещата и ще се ползвате от тях. Ако вие не можете да приложите тия закони, които ви давам, всичко това ще дойде върху вас. И бъдещата ви работа и като учители, и като професори, и като лекари, или каквито и да е, ще зависи от това вътрешно разбиране на законите. Вие трябва да разбирате естеството на човека, та като го видите, да знаете как да му помогнете. Сега аз се спирам само върху простото проявление на тия сили. Всякога от това поляризиране се образуват много нещастия. Аз не искам да говоря върху отрицателните сили на природата, но ако вие имате едно отрицателно, ще си отидете от света с мисълта, че злото в света е силно. Злото е силно по причина на това, че вие го обичате. Нищо повече. Обичта към злото му дава сили. Злото черпи сили от любовта. Ако ние нямаме любов към известна постъпка, тя не може да съществува. Тази постъпка е силна, понеже ние я обичаме. Ти мразиш някого, защото го обичаш и обратно: ти го обичаш, защото го мразиш. Ти искаш да го заставиш да те обича и казваш: аз те обичам и ти трябва да ме обичаш: ако не ме обичаш аз ще те накарам да ме обичаш. Туй насилие е зло! Другият индивид ще изхвърли от себе си тази енергия. Ако е човек, около него се образува особена аура, която създава известна дисхармония между тези две лица. Ако си представим човека във вид на триъгълник, линиите на този триъгълник се начупват и около човешкото тяло се образува нещо във вид на ръжда или във вид на скреж. Ако човек е здрав, тия линии вървят успоредно и изтичат като лъчите на слънцето – много са красиви. Щом обаче се появи дисхармония в човека, тия линии се начупват ситно, на прах като ръжда, и тогава се зараждат разните болести. Някой път тия линии се начупват в гърдите – заражда се охтика; някой път в мозъка – мръдва дъската на човека; някой път в сърцето – получава се удар и т.н. Затова на човека трябва да се създадат големи мъчнотии, за да може този скреж, тази ръждива кора да се разсипе. Затова именно идат големите страдания в света. Като се разчупи това яйце, пак ще дойде светлината в съзнанието на човека и той ще се намери в своето нормално състояние. Неразположен си духом, иди до Витоша, постой там 4–5 часа и се върни! Твоето състояние веднага ще се превърне. Ти ще се поляризираш във възходяща степен и ще започнеш да мислиш, че можеш да направиш всичко. Да, ти можеш да направиш всичко това, което е в твоята власт. Сега, между вас трябва да се създаде тази хармония, понеже бъдещата работа, която мислите да вършите, зависи от това взаимно разбиране помежду ви. Иначе, около вас може да се набере такава отрицателна енергия, която ще направи аурата ви непривлекателна. Тези, у които има много такива пречупвания, отблъскват хората от себе си; а у тези хора, които живеят съобразно Божиите закони, има една магнитическа сила, т.е. Божествената сила действа у тях и те са по-привлекателни. Та първото нещо: вие ще гледате всякога да тълкувате нещата в добър смисъл. Всички сили в природата по същество са добри. Злото е само в тяхното приложение – нищо повече! Значи вие сте приложили известни Божествени мисли и желания, но природата, за да ви научи един урок, усилва тия желания у вас, вследствие на което идват тия вътрешни страдания. От тия страдания вие изваждате една поука и казвате, че даден закон е верен. И като научите този закон, ще можете да живеете дето поискате. Вие искате да живеете на земята, да бъдете здрави, да имате приятели, да устроите вашето бъдеще, да бъдете полезен на вашите ближни, но по какъв начин ще постигнете всичко това? Знание ви трябва, разумност трябва да имате. Ако живеете, както сегашните хора, ще имате един живот, подобен на техния, и след 20–30 години ще кажете: не струва да се живее, животът е илюзия, всичко е измама и т.н. Това е най-голямото нещастие, което може да ви сполети. Моето желание е да приложите поне отчасти това, което ви говоря. То ви е потребно, защото най-малко с 50 на сто ще намалите мъчнотиите, които сега ви се създават от миналото. Аз забелязвам, мнозина от вас започват да заболяват. Защо? Аз зная, във вас има дисхармония, набиране на излишна енергия и подпушване. Дойде ли такова нещо, ще духате. Дайте място на всичко, което дойде. Пуснете го, но по възможност винаги си казвайте: всичко в света работи за добро. Правете малки опити със себе си! Има известни задачи, които няма да разрешите лесно. Не мислете, че тия формули, които ви давам, са лесни за приложение. С формулата, която ви дадох тази вечер: движението на ръцете пред гърдите, настрани, същевременно леко издухване, трептене на ръцете и произнасяне на думите „любов“, „радост“, „веселие“, може да разрешите 30 на сто от мъчнотиите в живота си, но при изпълнението им има голяма отговорност. Те са и за по-големи мъчнотии. А това упражнение няма да ви коства нищо. Колко време ще ви отнеме правенето на добро? – Добро всякога може да правите, при това резултатите му са винаги добри. Сутрин, като направите упражнението, ще имате 30 на сто подобрение, на обед – 30 на сто и вечер – 30 на сто, всичко 90 на сто. Остават само 10 на сто от мъчнотиите ви. Като имате един резултат от 90 на сто, това е достатъчно, но изисква се повече работа. Вие може да кажете: и без тия упражнения може. Може, нима хората не умират без упражнения? – Умират. Някой ще каже: без наука може. – Може и без наука, не е лошо, но по-хубаво е човек да живее един съзнателен живот и да участва във великата Любов на природата, в радостите на природата и във веселието на природата и да знае защо е дошъл на земята. Как разбрахте сега закона за поляризирането? Всяка мисъл, колкото и да е добра, щом се проектира, във вас, ще хвърли сянка. Вие трябва да знаете, че се намират в среда от една гъста материя. Следователно дето и да проектирате вашата енергия, все ще се образува търкане. Туй търкане е свързано с вас. Каквато и да е вашата мисъл, все ще произведе обратна реакция. И законът е обратен: ако намислите нещо лошо, тази лоша мисъл ще роди нещо обратно във вас, ще роди една добра мисъл. Силите в природата всякога се балансират. Ако започнете отгоре-надолу или отдолу-нагоре, всякога тия сили се балансират. Ако започнете с положителното, после ще се прояви отрицателното; ако пък започнете с отрицателното, първо ще се прояви то, а после положителното. Ако започнете с Божественото, пак същото нещо: първо ще се яви Божественото, а после човешкото и обратното. Тъй щото, когато сте в неразположение на духа, вижте каква мисъл ще се яви от туй неразположение. Запример, неразположен сте, но дойде ви наум да посетите един ваш приятел и го посещавате. Някой ваш приятел е далеч, във Варна, но ви дойде наум за него, цели 5 години не сте го виждали. Имате ли условия да го посетите, не се бавете, идете във Варна, направете една разходка и ще добиете една отлична опитност. Замислите ли това нещо, веднага ще дойде едно изкушение, ще си кажете: ама аз ще похарча толкова пари! Не жалете парите, нито времето, защото времето и парите са дадени за човека, а доброто, което ще направите, струва повече, отколкото времето и парите. Щом ви дойде в ума една положителна мисъл, изпълнете я. Пък ако дойде в ума ви една отрицателна мисъл, законът е обратен. Да кажем, някой ден ви дойде наум, че имате да взимате пари и веднага решавате да отидете да си искате парите или да дадете този човек под съд. Дойде ли ви такава мисъл – не отивайте, стойте си в къщи, не мърдайте крака си. Задръжте тази мисъл в себе си, без да я реализирате, ден, два, докато ви дойде едно прекрасно настроение. Иначе, отидете ли веднага, непременно ще забъркате такава каша, че с години няма да можете да я оправите. Закон е това. Не си мърдай крака, стой цял ден вкъщи, докато се възстанови твоето равновесие. На другия ден, като ти дойде едно прекрасно настроение, иди при този свой приятел, от когото имаш да взимаш пари и му кажи: приятелю, не се безпокой, работата лесно ще се уреди. Това са правила, които трябва да спазвате, преди всичко по отношение на себе си. Ако не ги спазвате, в края на краищата вие пак ще ги научите, но по-мъчно. Умните хора се учат от опитността на другите, а тия които не са поумнели, се учат от своята опитност. Затова по-добре ползвайте се от опитността един на друг. Така трябва да бъде за учениците, които се учат в един окултен клас. Преимуществото за ученици които се учат заедно, е в това, да се ползват взаимно от своите опитности. Ако тук не можете да се ползвате, тогава учението ви заедно е безпредметно. Като се наблюдавате, ще видите, че някой е по-опитен в живота, друг е по-търпелив, трети е по-силен в известна област, по-умен, по-съобразителен и т.н. Някой има прозорливост, някой е милостив, някой е смел, решителен. Че това са подбудителни причини. Всеки може да ти даде една инжекция, да ти послужи като една подбудителна причина към добро. Ако живееш сам, няма да имаш тия добри влияния. Тази е добрата страна на един клас. Някой казва: аз, откакто влязох в този клас, огрубях. Не, тогава ти не си разбрал смисъла на класа. В един клас има разнообразни елементи, но това разнообразие е хубаво. Има един закон, по който може да си избирате приятели. Някой ден ще ви посоча как трябва да се нареждате. Има някои от вас, които, ако събера на едно място, непременно ще се скарат. Аз изяснявам това нещо тъй: ако съберем лицата A и B те не ще могат да се търпят. Ще кажете: да ги примирим! Не можете да ги примирите по никой начин. Отрицателни сили действат у тях. Лицата A и B са отрицателни хора и могат и могат да вършат отлична работа, но какво трябва да ги направим? Какво им липсва? – Липсва им трето едно лице. Това лице е C. През него ще прекарате A и B. Там и двамата ще се срещнат и ще се погледнат, но C трябва да седи непременно горе в центъра. Тогава A казва на C: Кажи на B че аз не го обичам, той има такива и такива недъзи. Но C е умен, казва на B: A казва, че много те обича. Обаче B казва: Аз зная, че той не говори истината. После C казва на A: Знаеш ли, B казва, че ти си отличен човек. Сега C наблюдава отгоре, вижда, че и двамата са недоволни. Тогава C се проектира долу в D и изпраща B в D. В D се събират D и B заедно; събират се също C и A и се съгласяват помежду си. Имате след това линията CD, т.е. силата, която примирява противоречията. Значи, тия енергии, които са по-интензивни, трябва да минат през една по-мека среда, за да се смекчат. Аз наричам CD „смекчаващи условия“ в живота. Така например сърцето е една среда, смекчаваща човешките мисли. Чувствата на душата пък са среда, смекчаваща силите на човешкия дух. И за това, когато искат да кажат, че някой човек е груб, казват: този човек е без сърце и без душа. Не казват, че е без ум. Той може да е умен и силен, но в него няма сърце, няма и душа. Той е човек, с когото не може да се живее. Но CD може да живее с този, с когото никой не може да живее. Това не подразбира, че A и B нямат тия меки чувства, но те се намират в едно състояние на зародиш. Меките сили в природата се намират в зародишно състояние у всекиго. Следователно силите CD са положителни, възходящи сили в природата, те могат да примирят всичко, а силите A и B могат да направят едно отклонение. В тия сили трябва да стане едно пречупване. Ето защо в природата често трябва да става прекръстосване. Това аз обяснявам така: ако някой от вас има продълговато лице, той е мъж, има мотивен темперамент, затова трябва да дружи с човек, който има валчесто лице, т.е. човек с по-мек характер. Продълговатите лица са активни, обаче валчестите лица може да са натрупани с груба, болезнена материя. В пълните, валчести конструкции преобладават кривите линии, а у продълговатите – правилните линии. Всички тия линии са силови линии на енергиите. Някои смятат, че лицето трябва да бъде валчесто, пълно. Не, не трябва да бъде пълно, но линиите на лицето не трябва да бъдат и много вдлъбнати, нито очите много потънали навътре. Това е пак една положителна сила. Щом очите на човека потънат много дълбоко, това показва, че сърцето на този човек се е изхабило. Затова ще се стремите всякога да мислите добро. Не мислете зло за никого и за нищо. Запример, седите и казвате: това е лошо, онова е лошо, без да знаете, че това зло се отвръща и огрубява самите вас. Не, ако мислите за пороците, които има един човек, трябва да знаете, че те съществуват у всички хора. Тия лоши мисли, желания, стремежи минават през всеки човек. Даже най-кроткия човек може да възбудим, да се разгневи. Имаме един велик характер като Христа, но при един момент Го виждаме, че взима камшика и изпъжда всички из храма навън. Това е една енергия, която се изразява по такъв начин именно. Питам: от чисто окултно гледище, Христос не можа ли да внуши на тия хора да излязат вън и без този камшик? – Можа. Защо тогава Христос употреби този камшик? Какво казва Писанието? Христос удари ли някого с този камшик или само тъй го вдигна? Някои считат, че Христос е направил това от слабост. Не, Христос постъпи така не от слабост, но това е един метод. По този начин Христос им каза: „Ако вие не изпълните волята Божия, от единия край до другия все ще ви бият“. И около кого от вас не се е увивал този камшик, и то по всички правила? Във всяка къща все има по един такъв камшик. Камшикът е символ. И когато този камшик се увие около вас, плач и рев ще има, но който не разбира закона, ще каже: Как, Христос да вземе камшика и да го приложи? Христос казва: „Ако вие правите храма Божий тържище, ще има плач, а не мир в дома ви“. Какво значи това, че около вас се увива камшикът? – Камшикът, това са страданията, с които се означава, че вие не изпълнявате волята Божия. Камшикът е символ само на дълбоки, сърдечни и умствени страдания, които човек преживява. Всеки трябва да разбере Божия закон и да го изпълни. Божият Дух от хиляди години е работил върху нас и ни е дал един организъм с крака, ръце, мозък, сърце и т.н. Ако ние при сегашния живот не можем да контролираме нашия организъм, с неговите сили – този мозък, това сърце, тия нерви, артерии и всички клетчици в него, какво очакваме тогава? Вие ставате сутрин и нищо не мислите за вашето тяло. Направете една молитва за него. Изпратете вашата мисъл към тялото си. Помислете за всички ваши клетки, които влизат в мозъка, в стомаха ви. Помислете за всички живи същества, които работят в него и им изпратете, както прави един добър господар със слугите си, една мисъл, едно благословение. Насърчете ги, дайте им сили и те ще се зарадват. А вие ставате сутрин и нищо не мислите за тия работници. Мислите за големи работи, но всичките големи работи зависят от тия малки същества. Ами знаете ли какво ще стане, като се откажат да работят клетките на стомаха, на сърцето, на мозъка и кажат: няма да работим повече! Сърцето започва слабо да тупа и ние казваме: сърцето спира! Не, изпратете една насърчителна вълна към тия клетки! Говорете им, те всичко разбират. Има един Божествен закон, който ги управлява. Насърчете ги, те са съзнателни същества. Бъдете разумни, внимателни към тях, говорете им като един добър господар. Уморите ли се, спрете. Кракът ви заболи, запример, спрете се, снемете чорапа си, поразтъркайте малко крака, помислете поотделно за всяка клетка и ще видите, че няма да мине и половин час и болката на вашия крак ще премине. Сегашните хора не мислят, че в клетките има съзнание. Не, в тях по някой път има такава интелигентност, каквато хората не предполагат. Здравето ви, способностите ви зависят именно от вашите клетки. Ето защо, всяка сутрин пращайте по една добра вълна към всички ваши клетки. Вечер, преди лягане, пак им пратете по една добра мисъл и си легнете. Като станете сутрин ще усетите едно особено приятно разположение. Ами че тия клетки са ваши слуги! Те ще кажат: нашият господар е направил една реформа в нашия живот, нека му слугуваме добре! Съвременната окултна наука доказва това нещо. Постъпват ли хората по този начин, ще продължат живота си с колкото години искат: с 10, 15, 20, 100, 150, 200 години. Ще кажете: Кой има време да се занимава всяка сутрин с тия малки клетчици, да им праща добри мисли? Най-първо ще мислите за тях. Писанието казва: „Ние сме храм и Бог живее в нас, и всичко в нас е живо“. Следователно към всичко трябва да гледаме с едно благоговение и да се радваме, че Бог ни е поставил в това тяло; да се радваме, че всички тия малки душички, всички тия малки клетки след милиони години ще станат отделни, големи хора като нас. Когато ги срещнете, те ще кажат: Аз те познавам. – Отде? – Едно време живеех в тебе. Де? – В главата ти, и съм много добре запознат с реда и порядъка там. Друга клетка ще каже: Едно време живеех в сърцето ти и зная какво чувстваш. Трета клетка ще каже: Аз пък бях в стомаха ти. Всички клетки ще помнят коя де е била и ще носят своето знание. Сега, и вие в този клас сте такива малки клетки. И както всички клетки на един организъм съставят едно цяло, така и вие в този клас, па и милиони още хора, съставлявате такива клетки в организма на едно неразумно същество. И някой път, като станете сутрин, възприемате от някъде една добра мисъл. Отде иде тя? – Туй същество изпраща своето благословение до вас, като ви казва: „Мир на вас! Аз ще ви помогна.“ Защо? Защото ти си в неговия организъм. И ти се насърчиш, разположиш се. Ти си осигурен, защото живееш в едно тяло, което се управлява от един разумен дух. Тъй че всички сме осигурени в света. Не мислете, че няма сигурност. Дотогава, докато вие живеете разумно и се подчинявате на Божия закон, вашият живот е осигурен. Сега разбрахте упражнението, нали? Ще го правите 10 дни наред, всяка сутрин, всеки обед и всяка вечер и ще си отбелязвате какви резултати ще имате: дали като го направите, веднага ще настъпи промяна в състоянието ви, или след някое време. Интересни ще бъдат наблюденията ви. Също тъй ще проучвате и закона за поляризирането. Той е цяла наука. Тайна молитва. Само светлият път на Мъдростта води към Истината! Тя постоянно ни весели! 22. лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 16.ІІІ.1924 г. в гр. София. Книги: * Движение на енергиите. Закон за поляризиране Лекции на МОК (Младежки окултен клас. Година III (1923–1924). Томове I, II, III, IV и V. София, 1927) 32 беседи от 21 октомври 1923 г. до 25 май 1924 г. 1924_03_16 Движение на енергиите. Закон за поляризиране.pdf
  15. Hristo Vatev

    1924_03_09 За свободата

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24), Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6, Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924). Издание на Просветния комитет, София, 1925-1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето За свободата Само светлият път на Мъдростта води към Истината! Тя постоянно ни весели! Какво нещо е свободата? Много хубави неща са писани за свободата, но въпреки това хората са умирали без свобода. Законът на свободата се определя от два велики принципа. Човек не може да добие свобода, ако не е възлюбил Истината, ако не я е придобил. Истината трябва да бъде главната цел в живота на човека, към нея той трябва да се стреми. Намерите ли този принцип в себе си, вие ще бъдете свободни. Ако ти, като търсиш Истината, представляваш сам за себе си цел в живота си, защо ти са хората? Факт е обаче, че човек не живее само за себе си. Всеки човек е разхвърлян между обкръжаващите го хора. И какви ли преплитания не стават? Милиони жички се образуват от тия преплитания. Тия жички са много еластични, не се късат, но само се преплитат. Реализирането на смисъла на живота е Истината. Трябва да бъдете свободни от всички заблуждения. Ако мислите, че всичко можете да направите, вие пак се заблуждавате. И ако мислите, че нищо не можете да направите, вие пак се заблуждавате. Вие казвате: Няма човек, който може да ме разбере. Значи този човек или не се е родил още, или не сте го срещнали. Трябва да намерите вашата сродна душа или горе на небето, или долу на земята. Това съставя смисъла на сегашното ви идване. Вие сте A, сродната ви душа е B. Ще дойдете заедно до точката C, най-високата точка на вашия живот, и вие ще бъдете свободни. Вие ще желаете нещата, докато ги нямате. Завладате ли ги, имате вече други желания. Следователно нещата, които търсите, трябва да бъдат вечни – извън времето и пространството. Често запитвате: Защо са мъчнотиите в света? – Мъчнотиите уякчават човека. Страданията пък го облагородяват. Това е закон. Туй, което спъва сегашната младеж е, че те са изгубили посоката на своя живот, станали са много преплитания. Всеки от вас моментно, т.е. временно поне, трябва да остане сам, за да реши известна задача. И мъчнотиите, това са тъкмо тия моменти, когато ние оставаме сами, за да разрешим важни въпроси, изостанали от памти века. Та когато и вие останете сами, това е най-важният момент за разрешаване на известна задача. След това ще дойдат всичките ви приятели. Срамно е ученикът да се обезсърчава! Вие трябва да предпочитате смъртта пред робството. Трябва да представлявате пример за юначество. Ама че щели да ви затворят, че щели да ви бият – издържайте, не се плашете! Тихо и спокойно застанете – това е свобода. Без страх! – това правило трябва да приложите. Страхът ражда лъжата, а лъжата – лицемерието. Като ученици всички трябва да бъдете без лъжа, а да живеете без лъжа, това значи да живеете без страх. Никога не унижавайте другите пред себе си, защото ще унижите сами себе си. От всичко това, което съм ви говорил, приложете поне една стотна част! Тогава ще пристъпя по-нататък, ще навлезем в друга област, дето работят живите сили на природата. Вашето съзнание трябва да бъде толкова будно, че да не причинявате никакви страдания на окръжаващите ви. Това е благородство! Ако аз съм приятел някому в едно отношение, трябва да съм му приятел във всички отношения. Ако съм неприятел в едно отношение, неприятел съм във всички отношения. Щом обичам Бога, трябва да обичам всички, които Бог обича. Ученикът трябва абсолютно да изпълнява Божия закон! Това запишете само с кръвта на вашето съзнание. Това е една светла страница във вашите лекции дотук. От днес обръщам нов лист. Тайна молитва. Само светлият път на Мъдростта води към Истината! Тя постоянно ни весели! 21. лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 9.III. 1924 г, в гр. София Книги: * За свободата Лекции на МОК (Младежки окултен клас. Година III (1923–1924). Томове I, II, III, IV и V. София, 1927) 32 беседи от 21 октомври 1923 г. до 25 май 1924 г. 1924_03_09 За свободата.pdf
  16. Аудио - чете Нели Недялкова От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24), Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6, Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924). Издание на Просветния комитет, София, 1925-1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Морален стремеж и морален устой. Значение на дробите – Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Тя постоянно ни весели. Тайна молитва. Прочете се резюме от темите: „Отличителните качества на моралния човек“. (На черната дъска е поставена втора картина – моралният човек.) Имате ли ясна представа поне за една от отличителните черти на моралния човек? (– Трябва да има ясно установен поглед.) А този поглед тук е поглед на един мечтателен човек. Харесва ли ви се този тип на всички? Какво впечатление ви прави? Кой поглед наричате вие установен? – Който има само една мисъл в себе си, и то Божествена. Погледът може ли да се констатира отвън? Погледът на очите може да е установен, но вие не виждате дали умът не е раздвоен. Това са субективни, отвлечени неща. Това вие не го виждате, те са предположения. (– Нали всичко се изразява в погледа?) Има хора толкова изкусни, че могат да ви заблудят с погледа си, без да подозирате. За пример, един актьор, който иска да ви представи един морален тип, той дълго време го наблюдава, проучва и най-после ви се представя морален човек, без да е всъщност такъв. Всички типове имат известно изражение, известно движение на очите и актьорите, за да ги представят на сцената, изучават всички потънкости в тях. Ако някой актьор иска да представи умиращия човек, той проучва ролята на умиращия точно тъй, както е в живота. Ако пък иска да представи някой скъперник или някой честен тип, той го проучва изтънко. Сега, опасната страна при изучаване на човешкия характер е същата, каквато при изучаване ония органически, патологически случаи, каквито срещаме във физиогномията. Когато човек пипа нещо заразително, може да се зарази, затова трябва да вземе всички предпазни мерки. Вие проучвате един морален тип и казвате: Чакай да видя дали имам тия черти? Търсите ги, търсите ги, докато най-после си кажете: Нямам ги. Така дохожда заразата в обратен смисъл и казвате: Аз не съм морален човек. Не че не сте морален човек, но още не сте изработили този тип. Има типове изработени, има и типове в проекция. Вие трябва да правите разлика между морален стремеж и морален устой. За пример, тук на картината преобладава повече друг елемент, а именно умственият елемент. Тъй както е нарисувано тук челото, имаме човек със силно въображение. Брадата е заострена – схватлив човек. Както са нарисувани очите, показват чувствен човек, който трябва да употреби голяма воля, за да не кипне. Аз го виждам, той прави голямо усилие над себе си, за да не кипне. Тъй както сте го нарисували, у него има и голямо честолюбие, скрито зад моралните му чувства. После, този образ представя млад човек, най-много 22–25 години. Един морален тип трябва да има най-малко 33 години. От чисто окултно гледище телата, чрез които той функционира, трябва да бъдат сформирани. Този образ тук е едва в своето умствено тяло, причинното тяло още не е засегнато. Представете си, че този триъгълник в чертежа се държи само в точка d. Има ли морален устой в него? (– Няма.) При какви условия може да устои? (– Ако се поставят от двете му страни известни тежести.) Да, ако се поставят тежестите a, b, той ще може да устои. И тук, при брадата на човека, може да се приложи същият закон. Ако долната част на брадата е чрезмерно остра, носът има да се бори с много препятствия в живота. Да допуснем, че този триъгълник е жив и се намира в такова равновесие, не пада. Това равновесие представлява ли една сигурност? Благодарение на двете тежести a и b този триъгълник се прикрепва, за да не падне. Тези тежести днес може да представляват неговата сила, неговото богатство, с които той е много устойчив, но един ден той остарява, изгубва своето богатство, своята сила. Тогава? Този триъгълник може ли да устои? (– Не.) Значи, волята ще се поколебае. После, тази вдлъбнатина под долната устна в картината е много голяма. И носът, както е нарисуван, съответства на един хаплив кон. Тези две черти съответстват на един хаплив характер. Коне, които обичат да хапят, имат тия черти. И хора, които обичат да хапят, да говорят безразборно, у тях се образуват тези черти. У един морален тип веждите не могат да бъдат тъй дълги и извити надолу. Веждите не трябва да слизат много надолу, към ухото. Челото пък, както е нарисувано широко, открито, съответства на един честен и откровен тип. То е чело на един справедлив човек. Но това още не показва, че такъв човек в живота си има морален устой. Това не е тип, който може при всички условия на живота да устои, да се не поколебае. До известно време той може да издържа, но не при всички условия. Това са все впечатления от дадените геометрически линии. Като се изчислят тъй, както са поставени, такива ще бъдат и резултатите. Ушите у моралния тип трябва да имат почти същата дължина, каквато имат носът и веждите. Тук въобще, както са построени веждите, показват, че този тип до известно време ще има подем, но през известен период от живота му тия енергии ще се спуснат надолу. Тия спуснати надолу вежди са признак на остаряване. Значи, след известно число години, към 35–45 година в такъв човек настава една рязка промяна в мислите и стремежите му. Това ще дойде не по волята на индивида. Ако веждите отиват нагоре, какво означават? Как намирате устните, еднакво дебели ли са? Долната е по-дебела, което показва, че в този характер при известни случаи има по-голяма пасивност, отколкото активност. А в моралния тип, или можем да кажем в идеалния тип ние предполагаме, че енергиите са еднакво балансирани и във всички моменти на живота действат равномерно. Смяната на пасивност и активност става равномерно. А тук в някое отношение този тип ще е повече пасивен, а по-малко активен. При строежа на човешкия нос целият мозък, въобще всички центрове на мозъка взимат участие; и дробовете също взимат участие. Когато дишането е правилно, и носът е правилно устроен. Ако надеждата е слабо развита и в човека започва да се развива едно песимистично чувство, носът почва да се изменя, да се заостря – чувствата в човека се изменят. Такъв човек става хищник спрямо себе си – постоянно се самоосъжда, натяква си. Това настроение може да бъде най-първо спрямо себе си, а после може да мине и спрямо другите – безразлично е, причините са едни и същи. На този образ липсват две основни черти от страните на носа, които едвам се забелязват. Също така липсват и линиите на челото. Ако се разгледа черепа на човек, който се е поминал, то е друг въпрос; но даже и в този случай при черепа пак има гънки. Черепът и костите на интелектуалните типове се различават от тия на неинтелектуалните. Черепите на моралните типове се различават от тези на неморалните. Разгледани под увеличително стъкло те се различават. Тъй щото има известни черти, които се отпечатват върху черепа. Докато човек се развива, което става и в напреднала възраст, черепът му постоянно се изменя. В стари години расте повече горната част на главата: от 30–40–50–60 години се развива челото, оттам насетне се развиват моралните чувства и то ако човек се развива правилно. Не се ли развива правилно, на старини човек може да се вдетини и в него се създават известни капризи, той започва да преповтаря всичко, което е обичал и знаел в ранната си възраст и не научава нищо ново. Ако искате да изработите от себе си идеен тип, трябва да се пазите да не би краят на носа ви да се заостри много, да стане много тънък. Знайте, че идеите упражняват влияние върху целия организъм, а всяка идея специално упражнява влияние не само върху съзнанието на духовния човек, но и върху разните му органи. Ако вие ставате крайни песимисти и недоволни от живота, като дойдете до крайния предел, долната част на носа ви ще се продължи, ще стане тънка и заострена като човка. За предпочитане е един широк нос, отколкото тесен. Знаете ли защо? За предпочитане е една широка река, по която може да се плува, отколкото една малка бара, която и мравките могат да преминат. После, ако чувствата се изопачат, очите почват да потъват и да се вглъбяват навътре. Ако човек почне да огрубява, очите му почват да изпъкват. То става, когато се образува активна грубост. Изпъкналите очи показват и някои добри черти. Такива хора са много разговорчиви. Жабата има много изпъкнали очи и затова цели четири месеца се разговаря в блатото – и денем и нощем не млъква. Това е разговор у тях. От чисто френологическо гледище центърът на речта у жабите е силно развит и очите им са съвсем изпъкнали навън. Сега, всички трябва да имате в себе си по един идеален тип, към който да се стремите. Те може да се различават, но всеки трябва да има в себе си един идеален тип и да работи за реализирането на този тип. Ако ви се зададе въпросът коя е най-важната работа, с която човек трябва да се занимава в сегашния си живот как бихте отговорили? – Онази основна работа, която да представлява най-високия връх на неговия живот, а всичко друго да се централизира около нея. Коя ще бъде тази основна работа? (– Да учи.) Едно малко разсъждение. Да допуснем, че имате едно дърво, тънко и високо като топола. Ако ви попитат кои са причините да бъде това дърво тънко и високо, как бихте обяснили? Идете в боровите гори, в буковите или в други някои, дето дърветата са наблизо, ще забележите в тях едно състезание да растат нависоко. Защо? Окръжаващите ги условия са стеснителни и затова в тях има стремеж и желание да се надпреварват едни други. След като излязат нависоко, те свободно възприемат слънчевите лъчи и после вече у тях се поражда желание да се разпрострат нашироко. Следователно, ако дървото е тънко, значи окръжаващите го условия за него са били стеснителни. Обратно: ако дървото е дебело, ще направим заключение, че това дърво от ред поколения е расло само. У него е нямало стремеж да расте нагоре, понеже никой не му е пречил да възприема направо слънчевите лъчи. Но като е нямало кой да го защитава от бурите и ветровете, то е станало дебело, та да може да отстоява срещу тях. По някой път човешкият ум е идеален, расте идеално нагоре, като някоя топола, но ако остане сам, ветровете може да го пречупят. Тогава в него трябва да се създаде морален устой. Някои хора, които са действали самостоятелно, които не са имали никаква подкрепа отвън, техният характер придобива по-голяма дебелина, такава, каквато има дъбът или друго някое растение. В гимназията вие сте изучавали дробите, нали? Аз ще взема дробите 1/5, 2/5, 3/5, 4/5. Какво показва дробта 1/5? Тя показва, че едно цяло число е разделено на 5 равни части и от тия 5 части е взета само една. Представете си сега, че 5 е едно живо число. Допуснете, че това са 5 чувства. Аз взимам значи 1/5 от чувствата. Кое чувство е то? С кое чувство човек е започнал най-първо? (– С осезанието.) Тогава, какъв ще бъде неговият живот? – Ще прилича на живота на един микроб, който само се движи във водата и има много прост живот. Кое чувство представлява дробта 2/5? Кое чувство иде след осезанието? (– Вкусът, после мирисът и най-после слухът и зрението.) Тогава с 2/5 се изразява вкусът; с 3/5 – мирисът, с 4/5 – слухът и с 5/5 – зрението. Числителят четири в дробта 4/5 показва условията, при които едно същество може да живее сам; или още 4/5 показва, че това същество може да реализира 4/5 от условията, а 1/5 остават нереализирани. И най-после можем да турим 5/5 = 1, нали? Но трябва да знаете, че човек при сегашните условия на земята никога не може да реализира цялото, т.е. не може да постигне своя идеал. Идеалът е Цялото. Той обаче не може да се постигне, затова през целия си живот ние се занимаваме само с прости дроби. В умствено отношение, в морално отношение нашите стремежи са все прости дроби. И нашите постигнати резултати са пак прости дроби. Да допуснем, че с вашето знание вие сте достигнали в живота си само 1/5 резултат. Какво разбирате от това? Човек, който има 1/5 резултат, това показва, че той живее изключително един материален живот, нищо повече! Какво означава 2/5 резултат? У такъв човек е събудено известно обществено чувство, около него вече има друго някое лице, с което той има взимане-даване. Човек с 4/5 резултат ще бъде свещеник и там ще спре. Сегашните хора, като дойдат до 4/5 резултат, казват: При сегашните условия повече не може да се постигне. Представете си сега, че тия дроби са с различни числители и различни знаменатели например дробите 1/5, 2/6, 3/7, 4/8 и т.н. Какво представляват такива дроби? – Това са условия, при които трябва да живеете. Сега вие знаете вече правилото, по което се работи при събиране и изваждане на дробите. (– Трябва да ги приведем към общ знаменател.) На какво можете да уподобите привеждането към общ знаменател? – Опростотворяване на живота. А опростотворяването на живота се познава по придобиване на едно благо. В живата математика, щом приведеш всички сили към еднакъв знаменател, ти усещаш едно равновесие в себе си, едно успокояване, че ще свършиш тази работа добре. Допуснете, че искате да свършите гимназия. Първата, втората, третата година мислите, че ще свършите, но като дойдете до петата година, казвате: Стига ми толкова знание, и започвате да се разколебавате. После отново се повръщате. Във вас се явява една вътрешна борба. Мислите ли, че имате еднакъв знаменател? – Не. Значи, идеята да свършите гимназия, при каквито условия и да сте, трябва да бъде непреодолима. Тъй е и в морално отношение. Искате да добиете една морална черта – каквото и да стане, при каквито условия и да сте, вие трябва да я придобиете в себе си. Да кажем, дадете някому дума за нещо – трябва да устоите на тази дума. Аз не разбирам тия обикновено дадени думи, но подразбирам такава дадена дума, която има известна морална валидност в себе си. Кажете ми сега какъв ще бъде знаменателят на дробите: 1/5, 2/6, 3/7, 4/8. Общият им знаменател ще бъде 840. Като съберем числата 8 + 4 = 12. Числото 12 показва, че условията се подобряват. Обаче ако знаменателят е 15, в това число има една опасност. То е число на илюзиите. Тогава имате дробта 12/15. Живата природа всякога помага на разумните същества чрез числата. За пример, ти искаш да свършиш някоя работа. Определяш си понеделник или вторник, но природата ще ти постави чрез някое число едно препятствие, да не започваш тази работа в понеделник. Преди няколко дни дойде при мен един господин да ме пита може ли да пътува в понеделник. Казвам му: недей! Аз не му обяснявам защо, казвам му само: не пътувай в понеделник, тръгни във вторник. После той разбра защо не трябваше да пътува в понеделник. С влака, с който той смяташе да пътува, станала някаква катастрофа. И онзи, който разбира закона, ще направи своите математически изчисления и ще каже: Днес аз не мърдам крака си, ако ще би и на 10 места да ме чакат. С един ден работата няма да закъснее. Тръгни точно когато ти е определено. Ние казваме: Аз утре ще дойда у вас. Ти изчисли ли го? – Не. Отде знаеш, може би утре не ще можеш да отидеш? Не обещавай, за да не се извиняваш после. Спри се, не бързай. Виж дали утре можеш да направиш това нещо, може би тогава съвсем да не е ден, в който ти можеш да отидеш на едно или друго място. Всички трябва да внимавате, когато работите с живата природа. Тя обича нейните деца да бъдат разумни, да я слушат. Не я ли слушате, тя ще ви подръпне ухото. И тогава вие може да пътувате с трена, но ще стане катастрофа. Тя ще те изхвърли из някой вагон и ти можеш да се отървеш или с натъртено ребро, или с друга някоя малка повреда. Но ако я слушаш, няма да изхвръкнеш из прозореца навън. Значи, когато ние говорим за разумния живот, разбираме, че всичко в природата е точно определено. Дните, в които трябва да работим, са определени. Някои дни са приятно съчетани. Така е и в училището. Мнозина от вас не могат да свършат правилно, понеже не са отишли точно на време. Някой път са тръгнали по-рано, а някой път по-късно, вследствие на това се раждат известни мъчнотии. Всички трябва да бъдете разумни, да преодолеете мъчнотиите. Тия неща няма да ви дойдат наготово, изисква се дълго проучване, изисква се и една безпримерна вяра. Разбирате ли какво значи безпримерна вяра? Ще направя една малка забележка: в материалния свят вие можете да съчетаете числата 9 и 4, но в духовния свят не можете да ги съчетаете. Там такова съчетание не може да съществува. Законът е такъв. Защо? Ще ви кажа. Синът може ли да бъде по-голям от бащата? – Не може. Числото 9 е синът, 4 е бащата. Тогава числото 94 е за физическия свят, а 49 за духовния свят. В духовния свят има едно движение от 4 към 9. От сумата и на двете числа 49 и 94 имате 13. Разбира се, ако имате 94 лева и 49 лева едно и също ли е? – Не. Но аз ви казвам, че числото 49 е по-голямо от 94. Ще кажете: Как е възможно това? Че то е много проста работа. Числото 94 е в книжни пари, а 49 е в златни пари. Във всяко число има една вътрешна възможност. Външността на числото 94 показва, че то е по-голямо от 49. Действително, неговият обем е по-голям, но съдържанието на 49 е по-хубаво, отколкото това на 94. Някой от вас може да каже: но и 94 да бъде злато. Не може. В този случай не може да бъде злато, понеже 9 е един краен резултат. То показва, че в природата не може вече да съществува никаква деятелност. Това е един процес само за ликвидиране. Следователно при числото 94 деветте показва, че това число не може повече да расте, т.е. на физическия свят то може да расте, но само условно. Тайна молитва. Само светлият път на Мъдростта води към истината. Тя постоянно ни весели. 20. лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 2.III.1924 г. в гр. София Книги: * Морален стремеж и морален устой. Значение на дробите Лекции на МОК (Младежки окултен клас. Година III (1923–1924). Томове I, II, III, IV и V. София, 1927) 32 беседи от 21 октомври 1923 г. до 25 май 1924 г. 1924_03_02 Морален стремеж и морален устой. Значение на дробите.pdf
  17. Hristo Vatev

    1924_02_24 Моралният тип

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24), Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6, Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924). Издание на Просветния комитет, София, 1925-1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Моралният тип Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Тя постоянно ни весели! Размишление. Прочете се резюме от темите „Отношението между моралните чувства и умствените способности“. (На черната дъска е поставена една нарисувана картина – глава, която представлява един морален тип.) Всички съгласни ли сте с този образ в картината? По какво се отличава моралният тип? Кои са външните черти? Как познавате дали някой човек е морален или не? Все-таки трябва да имате една мярка, колкото и да е малка. Всички трябва да си служите с ония методи, с които природата си служи. Това отверстие (I) е един прозорец. Този прозорец е в зависимост от стаята, в която е поставен. Ако този прозорец се продължи два пъти (II), колко повече светлина ще влезе? (– Два пъти повече.) Ако се продължи три пъти? (– Три пъти повече.) и т.н. Сега, ако ние разширим този прозорец, а не бутаме неговата височина (IV), колко светлина ще влезе? После, ако го увеличим и на ширина, и на височина (V), колко светлина ще влезе? (– В квадрат повече.) Ако го увеличим и на широчина, и на височина три пъти? (VI) (– В куб повече.) Количеството на светлината зависи още и от това, дали светлината влиза направо в прозореца или чрез отражение. Да допуснем, че вие прекарате светлина в прозореца чрез отражение, чрез някое огледало. Как мислите, тази светлина дали ще има същия ефект, както когато влиза направо в стаята? – Не. По същия начин някога и вашите мисли и идеи не са здравословни. Знаете ли защо? Защото някой път вие възприемате някои идеи чрез отражение. Това показва, че вие сте на север. Тази светлина не ви ползва, тя носи смърт в себе си. Разбира се, тя е по-полезна, отколкото ако живеете в някоя изба, но все-таки тази северна светлина ще окаже известно влияние върху вас. Тъй щото, вие може да бъдете обърнати с вашия ум или към юг, или към север, или към изток, или към запад. Има и едно пето положение на ума: нагоре. Във всеки даден момент вие трябва да разбирате каква е посоката на вашия ум. Вие трябва да разбирате не само посоката на вашия ум, но едновременно и посоката на вашето сърце – накъде се движат вашите чувства. Чувствата са също тъй сили в природата. Най-първо трябва да разгледате умствения и чувствения свят като движение на живи сили в природата. В потънкости няма да се спирате. Проучвайте закона на тия сили, при какви условия се развиват чувствата. За пример, аз мога да повдигна между двама ви ревност. Даже и между тия, които са най-благородни, и между тях може да се повдигне ревност. Ревност може да се повдигне и между сестриче и братче. Майката може да повдигне цял скандал, ако направи на братчето по-хубави дрехи, а на сестричето по-лоши. Ако майката не внимава, непременно ще се породи ревност. Ако вие не разбирате законите в света, около вас постоянно ще се създават условия за ревност. Разбира се, майката ни най-малко няма да създаде умишлено един спор или една разпра между децата. Някой път тя е повече привързана към момченцето, отколкото към момиченцето и от това изниква ревността. Така е, момченцата са повече обичани. Туй е раздвояване в чувствата. Като се роди момче, считат го за благословение. Има други случаи, когато момичето е „добре дошло“. Когато са дошли 4–5 братя, тогава и братята посрещат момичето с радост и казват: Да имаме едно сестриче! Бащата, ако има двама сина, не мисли за тях как ще ги нареди, но ако има две дъщери, почва да мисли. Сега, вие не трябва да давате личен характер на вашите чувства. Вие ще ги изучавате като сили, като движения в природата. Защото щом влезе тази сила в тялото ви, тя ще произведе едно или друго влияние. Следователно силата и посоката на вашия ум ще се определи от степента на вашите чувства. Ако в чувствата си сте развълнувани, вашият ум не може да мисли спокойно. Непременно чувствата ви трябва да бъдат интензивни, но спокойни, т.е. да има хармония между тях. Не разбирам да се удоволствате, то е външната страна на сърцето, но да дадете подтик на вашето сърце към работа. Има чувства, които лишават човека от работа, създават леност в него. Такива чувства се зараждат у богатите хора. Дъщерята и синът казват: Баща ни е богат, ние можем и без учение и без знание. У тях знанието е повърхностно. Знаете ли сега накъде е обърнат вашият прозорец? На юг, на север, на изток или на запад? Лъчите на светлината имат различно влияние. Те се различават по това, отде идват – дали от юг, от север, от изток или от запад. Различават се по теченията в тях: има едно електрическо течение и едно магнетическо, което върви от изток към запад; има друго едно течение, пак електрическо и магнетическо, което иде от север към юг, на което има и обратно течение. Тия две течения се прекръстосват. Ако някой път вие попаднете на течението от изток към запад и приемате тази светлина, вие ще придобиете по-голяма сухота. Астролозите казват тогава, че върху вас идва повече влиянието на Сатурна. Тогава вие ще обичате светлината, но ще станете много взискателни, ще гледате да намерите погрешка в този, в онзи. Ако пък приемете светлината от север, ще обичате Истината, но ще станете чрезмерно студени и хладнокръвни, тъй че няма да се интересувате за страданията на хората. Ако вие възприемете светлината от юг, у вас ще се роди една топлота и разширение, но има друга една опасност – ще станете мекушав и гъвкав. За такъв човек турците казват: Той може да се спогоди с всички хора. Дето и да иде, той може да прекара добре. Всичко прави, на всички угажда: и месо яде, и винце пие, и леща яде – навсякъде се бута. Такъв човек ще изпадне в положението на Настрадин Ходжа, който си направил една пещ, но дохожда някой и му казва: Защо си я обърнал към изток? – Ами накъде? – Към запад, по-хубаво гори. Обърнал я той на запад. Идва друг: Онзи, който ти каза да я обърнеш към запад, толкова разбира той, не знае ли – към север гори по-хубаво? Обърнал я Настрадин Ходжа към север. Трети идва и му казва да я обърне на юг. Обръща я на юг. После, за да угоди на всички взима, една кола с четири колелета и направо върху нея пещта. Дойде някой, той го пита: Накъде искаш да бъде обърната пещта – На север. Обръща колата на север. Дойде друг, пита го: Накъде искаш да бъде обърната пещта? – На запад. Обръща я на запад. Каквото положение искат, това прави и на всички угажда. Често характерът у някои хора е такъв, като пещта на Настрадин Ходжа – на колелета. Този човек вие наричате умен. Когато моралният характер вземе такъв израз, човек се демагнетизирва, колкото и да е силен. Ако вие турите на едно растение тор повече, отколкото може да асимилира, туй растение прегаря, изсъхва. Лошите влияния на хората някой път може да ни подпушат. Никой в света не е толкова силен, щото във всички моменти да може да отбие злото. Затуй, именно, още в тази възраст, в която сте, трябва да проучвате силите в природата. В природата има разрушителни сили, които действат и върху сърцето, и върху ума. Много ваши желания имат характер на бомба. Много ваши мисли могат да имат същия разрушителен характер. Ако вие бутате такова едно желание, ще бъдете тъй внимателни, както един техник бута една бомба. Тя съдържа пироксилин, не трябва, да я бутате. Който е взел тази бомба, да я изнесе надалеч, на два километра и там да я остави. Заминете си, не човъркайте това желание! Имате някоя лоша мисъл, не я човъркайте! Това, което казва Христос: „не противи се злому“, подразбира: не изследвай, не човъркай злото. Вие трябва да имате всичкото знание, за да можете да боравите с всяко зло. Не само вие, но и много окултисти, които се занимават с тази опасна област, пострадват. Затова обръщам ви внимание на моралната страна. Човек трябва да стане морално силен, духовно силен. Любовта трябва да бъде един от главните елементи в неговата душа. Любовта трябва да бъде силна, за да могат всички други елементи да се хармонират с нея. Защото по някой път може да се зароди в душата ви едно вътрешно разколебаване раздвояване, съмнение, недоволство. Те ще дойдат но тогава вие ще си създадете работа – ще работите. Те сами по себе си ще дойдат – и при най-големите мъчнотии, и при най-благоприятните условия. Правени са такива опити. И с вас може да направят това – да ви поставят в една стая с всички удобства, при все това пак ще се яви у вас едно малко недоволство. Вие трябва да знаете как да се справите с това недоволство. И ако няма кой да ви ръководи и упътва, във вас веднага ще се яви песимизъм. Следователно в такива моменти, при едно недоволство от живота, вие трябва да имате светлина. Вие трябва да имате едно упътване, да знаете как да използвате тия отрицателни сили. Защото отрицателните сили в природата могат да бъдат и за ваше добро. Трябва да знаете, че външният свят няма да ви посрещне с венци. Никого не посрещат тъй. Ако вие пуснете вашата кокошка всред София, как ще я посрещнат? Мислите ли, че тя ще се върне във вашия курник? – Не, тя ще влезе в някоя тенджера, ще я сварят и всичко се свърши с нея. Мислите ли, че ако пуснете някой ваш вол или кон всред София, ще се върне той при вас? – Не, ще изчезне някъде. Не само животните изчезват, но и хората изчезват. Не мислете, че вие сте свободни. Не сте свободни. Мислите ли, че сте свободни, това е една илюзия. Вие казвате: ние можем да направим всичко. Тогава задайте си задачата, да можете да победите тия малки мъчнотии в живота, които сега се създават. За пример, дойде у вас едно малко съмнение. Какви са вашите начини за побеждаване на съмнението? Да кажем, вие отричате всички пътища, казвате: бъдещ живот няма, правда няма, хората са безчестни. Или пък вие се обидите, разсърдите се нещо. Питам: в такъв случай какво трябва да правите? Задайте си въпроса: откъде черпя аз тия знания, че хората са лоши, че няма правда в света и т.н.? Каква е моята мярка? Имам ли основание в това? За да кажете, че всички хора са лоши, трябва да имате една мярка. Коя е тази мярка, с която мерите, че всичко считате илюзия? Ако всичко е илюзия, значи имате една мярка, с която мерите нещата. Коя е тази мярка? Вие туряте за мярка себе си. С това искате да кажете: Аз съм единственият добър човек, освен мен друг няма. Да, вие сте прави, но до вас има друг господин, който мисли също като вас. И той казва: Аз съм най-добрият човек. Един ден вие двамата се разберете. Най-първо допущате, че освен вас друг добър човек няма, но като намерите друг човек, който мисли точно като вас, казвате: Значи имало и друг добър човек. После намирате втори, трети, четвърти и т.н. Питам: ако вашата мярка е вярна, на какво основание допущате, че и те са добри? Щом има едно изключение, могат да влязат и много други изключения. Изключенията в разсъжденията на хората показват, че хората не са прави. Но да се повърнем сега към моралния тип на картината. Вие приемате този тип за морален, нали? Но тъй, както е нарисуван, в него има едно разочарование. В устата му има едно недоволство от живота. После, брадата трябва ли да бъде така права? На брадата всякога трябва да има една малка вдлъбнатина, която показва устойчивост на чувствата, издържане в живота. Тази вдлъбнатина представлява долина, дето има растителност. Тя е място на извори. Следователно, ако устните са тънки, това показва, че гънките, през които идат водните източници, са малки. У такъв човек водите текат само тогава, когато вали дъжд, а през лятото всички реки пресъхват. Затова у хора с тънки устни изворите пресъхват лятно време. Такива хора и да искат много нещо да сторят, не могат. Някои пък казват: Защо устните ми са толкова дебели? – Недоволни са от това. Действително, дебелите устни са донякъде опасни защото като започнат да се топят снеговете, стават големи порои. Такива хора ние наричаме афектирани не можем да ги спрем от любов. Това не е любов, то е наплив на тази природна енергия. Любовта е нещо разумно, тя е една фина сила, тя е благородство, а това, което вие наричате любов, то е хала – всичко отнася, тя гори и разрушава. Ние смесваме тази гъста материя, тая интензивна сила с Любовта, и вследствие на това тази гъста материя ни поляризира, прави ни недоволни. У един морален тип лъчът, който излиза от окото, не трябва да бъде в хоризонтално положение с плоскостта на зрението, но трябва да образува един малък наклон нагоре, да има възходяща посока. Моралният тип същевременно е и интелектуален тип, има отличен ум. Човек, който няма отличен ум, не може да бъде морален. Има изключение, но всякога моралният или духовният човек има отличен ум, който ум се различава от ума на другите хора. После, колкото височината от ухото до края на темето на главата е по-голяма, толкова повече е в полза на моралния тип. Има изключение, но тази височина показва интензивност на моралните чувства. Следователно важни са дължините на двете линии: от окото до ухото (I) и от темето до ухото (II). Първата линия (I) определя силата на ума, а втората (II) определя интензивността на моралните чувства. Това е общо казано, в него има ред изключения, които може да се коригират. Според вас, какъв трябва да бъде носът на моралния човек? Челюстите на моралния тип не трябва да бъдат много издадени навън, че да образуват една крива линия. Пък и лицето не трябва да е много сплескано. Такива типове са повече пасивни, а моралният човек е умствено и духовно чрезмерно активен, той е готов на всяка услуга, той не е индиферентен, той е умен, знае да направи всяко нещо точно на времето си. Ако лицето му не е добре устроено, ако скулите, изпъкналостите под очите му са много издадени, както у китайците, тогава бузите хлътват навътре. Тая част на бузите е свързана със стомашната система. Това показва разстройство в стомаха. Широчината на скулите и лицето въобще не трябва да е много малка. За тази широчина има известна пропорция. Тя дава устойчивост на характера. Хора с тесни лица са устойчиви, а тия с много широките лица са много консервативни, не са прогресивни. Такъв човек докато се установи на нещо и докато тръгне, трябва да се впрегнат девет чифта биволи. Разбира се, има и изключения. Ако при такива скули челото е построено както у монголците, имате един консервативен тип. Бялата раса се отличава от монголската в умствено отношение. Челото на бялата раса е добре построено, то е почти еднакво широко и в горната, и в долната си част. У монголската раса тази част на лицето при скулите е по-широка, отколкото челото. Ако страните, скулите на лицето са издадени, това показва чувствената страна на човека. Скулите показват какви са неговите чувства, запаса, с който той разполага. От носа надолу долната част на лицето изразява волевия човек. Носът представлява духовния човек. От челото на човека пък съдим за неговия умствен калибър, как е развит той умствено. Долната част, брадата, показва как е развита волята у човека. Вие трябва да нарисувате този тип в анфас, а не в профил. В един морален тип като се раздели лицето на три части – чело, нос и брада – те трябва да имат еднакви размери. Тия три линии трябва да бъдат еднакви. Защото ако челото е по-голямо – да кажем, че е 7 см, носът 6 см, а брадата 4 см, имате един неустойчив тип. Той мисли хубаво, чувства хубаво, но щом дойде до приложение, няма го. У някои индивиди може да имате обратното – челото 4 см, носът 6 см, а брадата 7 см – значи тук преобладава влиянието на волята. Тоз човек малко мисли, но много върши. И той като се добере до някоя идея, права или крива, ще я приложи в живота си. Той казва: Не ни трябва много философия в живота, но трябва да се прилага. Та ще работите върху себе си. Някои от вас ще работят върху челото си, някои върху носа си, а други върху брадата си, върху волята. Някой казва. Аз възпитах волята си. За да възпиташ волята, трябва да работиш над долната част на лицето си. Ако в 2 години продължиш линията на брадата си с 1 мм, ти имаш воля. После, ако можеш да измениш носа и скулите си с 1–2 мм и това е пак воля. А това, дето казвате: Аз мисля че съм се поправил – то са празни работи. Сега наблюдавайте себе си. Най-първо гледайте да измените вашия нос. За пример, носът на някои при ноздрите е тесен. Това показва, че дишането у вас е слабо – ще образувате по-силно дишане, ще разширите носа си с 1–2 мм. Успеете ли в това, то е вече едно подобрение, крачка напред. Дължината се поправя по-мъчно, но ширината по-лесно. Щом можете да измените носа си с 2 мм, това показва, че и вашата дихателна система е подобрена. После можете да подобрите и дължина на носа си с 1 мм. Като го продължите толкова, доста умствен багаж сте придобили. Когато пък развитието на дължината и широчината на носа се спре, тогава ще почнете да моделирате носа си. Тъй че вие може да видоизмените всяка част от лицето си. Някои от вас страдат от меланхолия. Забележете, у всички меланхолични типове носът започва да се извива навътре. Значи песимистичните състояния почват да извиват носа. Щом вашият нос почне да се изкривява, вие трябва да спрете това изкривяване. Как? – Ще промените мислите си. Не се обезсърчавайте. Добиете ли едно мрачно настроение, изхвърлете тези мрачни мисли. Никой не е роден песимист. На песимиста липсва надежда. Изхвърлете онази материя, която спира развитието на вашата надежда. Разработете вашето зрение и приятните състояния веднага ще дойдат. Не се водете по настроенията си. Как определих аз настроенията? –Настроението е ветропоказател; чувството – кладенец, извор; мисълта – река; разумността – градина с плодове, а принципът – Школата. Имайте предвид, че това е една доста трудна работа–да работи човек като художник върху своето лице. Човек трябва да работи и да не се тревожи. Всяка тревога дава един особен отпечатък върху лицето на човека. Природата не обича хора, които се тревожат само. Тя не обича своенравните деца. Ако ти се спреш в една мъчнотия, то природата ще ти посочи начин как да се справиш. У нея има достатъчно воля да ти покаже начина, но тя иска ти сам да си разрешиш задачата. Тя може да те чака година, две, три, четири, десет, сто, хиляда години, но ще те остави сам да разрешиш за дачата си, тя няма да ти я разреши. Туй, което е твой дял, нито един косъм от него няма да засегне. И когато разрешиш задачата си, тя ще вземе втората стъпка, ще ти даде нова светлина. Упорстваш ли ти, и тя упорства. Както ти постъпваш, така и тя постъпва: щом ти мълчиш, и тя мълчи; ти не работиш и тя не работи. Тя има друг един метод: всички ония, които не искат да работят според нейните закони, тя им създава работа. Каква работа? – Не им дава богатство, но сиромашия им дава и ги кара да работят. После ще им даде един такъв ненаситен стомах, че да искат да ядат много, а да нямат възможност. У тебе ще има желание да ядеш и тя ще те накара да ходиш от врата на врата, да работиш, за да ядеш. У нея има всичкото изкуство. И в туй отношение вие трябва да се ползвате по някой път от светските хора. Аз забелязвам, някои не разбират окултните закони. Те се проявяват отрицателно, с много отрицателни черти. Ще ви приведа един добър пример. Преди години аз срещнах един човек, който ми разправи следното: „Вложих 8000 лева в една бакалница, но пропадна бакалинът, изчезнаха и парите. Няма нищо, пак ще спечеля тия пари.“ И действително, срещам го след две години и ми казва: Спечелих парите пак. Друг някой би казал: „Отидоха ми парите“. А той казва: „Тия пари не са били мои, да са халал, човещина е. Добър е Господ, вместо да дойде на главата ми нещо лошо, нека върви на парите, аз ще спечеля пак.“ И този човек е весел и разположен. Така постъпвайте и вие. Като ви дойде някоя мъчнотия, или като изгубите нещо, кажете си: Добър е Господ, ще спечеля пак. А вие се спирате и казвате: Защо да бъде тъй? В природата има един метод, тя ти казва: Дръж задачата, ще я научиш и разбереш защо е тъй. Тя, като ти даде някоя задача, не ти я обяснява, докато всичко не мине. Ако разрешиш една задача, тя дава втора, трета, четвърта. За всички велики умове е било тъй – когото и да срещне природата, все задачи дава. Вие мислите, че като разрешите една задача, друга няма да има. Колко други по-сериозни задачи има. Сега вие се намирате пред едни мъчнотии, след време тия мъчнотии ще ви се видят детски и пред вас ще се явят задачи още по-трудни и по-мъчни. И като разрешите и тях, тогава ще си зададете друг въпрос: Какъв е смисълът на живота? – В дадения случай смисълът на живота е да разрешите вашата задача – нищо повече. Аз ще ви запитам сега: какъв е смисълът на едно легло? – Да си легнете, да си починете. Какви трябва да бъдат качествата на леглото? – Да бъде мекичко. Ще кажете: Да има пружина, че като стана сутрин, гърбът да не ме боли, но да съм си отпочинал хубаво. После, стаята ми трябва да има достатъчно чист въздух, да има изобилно светлина, да няма миризми. Ще кажете: Не може ли без спане? Какъв е смисълът на спането? При сегашните условия спането е потребно. Ще дойде време, когато ще може и без спане, но сега спането е потребно, за да се набавят изгубените сили. В този живот се харчи повече и затова е необходимо да спите 7–8 часа, за да може тялото в това време да си набави тази енергия. Някой път настъпва една криза в живота ви. Защо? – За да си починете. Вие наричате тази криза загуба. Казвате: Аз загубих. Вие понякога мислите,че не чувствате. Що е чувстването? – Вие като чувствате, харчите, правите угощение. Затова и чувствата се нуждаят от почивка. Може да настане друга криза, да започнете да мислите, че никой не ви обича, че никой не ви разбира. То е една илюзия на вашия ум. Ако вашата ръка е станала толкова безчувствена, че като я подхване някой, вие не усещате нищо, кой е виноват, аз или вие? – Вие сте виновати. Но ако вашата ръка е толкова чувствителна, че отдалеч още усещате допиране, аз ли съм виноват? Казвате: Ама допря се до ръката ми. Не, не съм се допрял, но сте схванали допирането на моята мисъл. Значи, вие сте станали толкова чувствителни, че казвате: Аз не мога да търпя хората. Някои казват: ние не можем да търпим това общество. И тогава вашият астрален двойник може да излезе половин-един метър вън от вас и ще се намерите при едно от незавидните положения. При сегашното състояние на вашето развитие двойникът не трябва да излиза повече от един, даже половин сантиметър вън от тялото, защото средата, в която живеете, е груба. Този двойник е чрезмерно чувствителен и трябва да бъде близко до тялото. А пък колкото хората стават по-духовни, техните духовни тела започват да излизат от тялото им навън и тогава тяхната деятелност се разширява. За да се развива вашата деятелност, вие трябва да разбирате законите на вашето тяло. Сега допуснете, че вашето тяло се разшири, 10–20 души ви обикнат, искат да дойдат близо при вас. Вие започвате да ги пъдите, казвате им да се махнат. Как мислите, няма ли да си създадете ред неприятности? Ще си създадете. Всеки човек, който дойде до вас има нужда от нещо. За него вие сте един извор. Задоволете неговата нужда, дайте му да си напълни своето шише. Няма да взимате това в буквален смисъл, то е един символ само. С това искам да кажа: дайте на всеки един по една успокоителна мисъл. Спрете се в себе си и кажете комуто и да е по една интензивна мисъл, пожелайте доброто всекиму. Щом пожелаете една добра мисъл някому, вие можете да попаднете в друга погрешка, да се спрете и да си кажете: Дали моята мисъл отиде на мястото, дето я изпратих? Щом се концентрираш и изпратиш мисълта си, повече не се безпокой, тя ще отиде на мястото си. Но ако ти се спреш и си кажеш: Дали отиде или не, тя ще се спре и ще почне да витае из пространството. Има хиляди такива мисли. Въздухът е пълен с тях – навсякъде се срещат добри мисли, които не са отишли на своето предназначение. Те са писани и пратени, но адресът им е крив, че седят на пощата. Има Божествени пощи, в които след години вие ще намерите своите писма. Те чакат там с години, докато отидат на своето местоназначение. Втори път като дойдете, ще поправите вашия морален тип. Какво ще му придадете, я ми кажете. Ето какво се забелязва в лицето на моралния тип: дали той е сериозен, загрижен или засмян, при всички условия на лицето му има известни черти, които не се менят. Основа има в лицето на такъв човек. Хора, у които моралните чувства не са развити, преди да се засмеят, може да са приятни, но щом се засмеят, в лицето им прозира нещо отвратително. В лицето на моралния тип има н устойчиво, около което всичко се групира. После, вие трябва да проучвате моралния тип от чисто физиогномическо гледище. В неговото лице има 2–3 гънки, които са особено сложени. Прочетете във физиогномията и вижте кои гънки са най-хубавите. Аз не искам да ви говоря за всички линии, защото при изучаване физиогномията има една опасност за вас. Тя седи в следното нещо. Ако аз ви говоря за патологическите черти на лицето, всеки, като се върне в къщи, ще ги търси по лицето си и кого как види, ще казва: И той е от тях. Лошото винаги се запечатва по-лесно. Вие ще виждате навсякъде само болни хора, затова е опасно да ви се показват отрицателните черти. Друго нещо трябва да имате предвид: за да бъде една черта вярна, тя трябва да присъства едновременно на три места: на черепа, на лицето и на ръката. След това тя трябва да присъства на челото, на горната част на лицето, на скулите и на брадата. Най-малко трябва да има един общ признак на лицето и после на специалните части. Някой път известен признак съществува само на челото, тогава той е само в потенциално състояние, съществува като възможност. Някой път се среща на брадата – то е по отношение на волята. Но когато един недъг съществува едновременно на главата, на лицето и на ръката, този човек е грешил в миналото по ум, по сърце и по воля, той е една бомба – трябва да го барате с щипци или никак да го не закачате. Засега вие сте в процеса на вашето развитие, който още продължава, и отсега трябва да работите върху себе си. Човекът, докато е още в утробата на майка си, няма възможност да работи. Тогава майката работи, майката го моделира, той не е свободен. Но щом се родите, вие може да станете майка на себе си – ще работите както искате. Вие може да кажете: Това зависи от обществото. Не, всеки от вас може да извая от себе си такъв човек, какъвто иска, но за това се изисква светъл ум, благородно сърце и силна воля. Имате ли всичко това, може да направите каквото искате, но ще изучавате законите на природата. Преди да направите туй нещо, ще имате големи мъчнотии, но мъчнотиите не са лош признак. Това са плюсове за вас. Онзи човек, който има мъчнотии, спрямо него природата е по-благосклонна, отколкото спрямо човека, който няма мъчнотии. Такъв е великият закон. (– Има ли предел на развитие?) – Предел на развитие няма. Пределът ние сами си поставяме, по закона на внушението и наследствеността. Човек, като стане на 40–50–60 години, започва да казва: Остарях вече. Той сам си внушава и другите му внушават. По този начин той възприема мислите на всички стари хора и се солидаризира с тях. Не, ти трябва да се издигнеш над всички стари хора, да кажеш: Аз няма да остарея. Те казват: Остаряхме ние вече и сега трябва да умрем. Умирането е един процес в закона на прераждането, за да почне деятелността отново. Това е един временен метод в природата. За в бъдеще ще приложим по-хубави методи от сегашните, но трябва да работите. Всеки от вас трябва да работи. Тайна молитва. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Тя постоянно ни весели. 19. лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 24.ІІ.1924 г. в гр. София Книги: * Моралният тип Лекции на МОК (Младежки окултен клас. Година III (1923–1924). Томове I, II, III, IV и V. София, 1927) 32 беседи от 21 октомври 1923 г. до 25 май 1924 г. 1924_02_24 Моралният тип.pdf
  18. Аудио - чете Нели Недялкова От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24), Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6, Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924). Издание на Просветния комитет, София, 1925-1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Сложни движения на съзнанието. Светла точка в съзнанието Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Тя постоянно ни весели. Прочете се резюме от темите: „Произход на глаголните форми“. Прочетоха се няколко от работите върху темата „Основните елементи в геометрията“. За следния път ще пишете върху тема № 19 „Отношение между моралните чувства и умствените способности“. Сега ние влизаме в една област, наречена „сложни движения на съзнанието“. Аз ще направя само няколко малки бележки, върху които вие ще може да мислите, да разсъждавате. Нашата цел е да ви направим философи, да ви подтикнем да мислите. Философията седи в това, дали човек може да мисли. Научи ли се човек да мисли правилно, другата философия ще дойде сама по себе си. Човешкото съзнание може да се проектира извън индивида, т.е. съзнанието на една душа може да се проектира и да пусне корени в друга душа. Разбира се, това се отнася до висшето, до Божественото съзнание. Когато ние казваме, че Божественото живее в човека, подразбираме, че има едно специално място, дето Божественото съзнание е локализирано. У човека има една особена любов, едно особено съзнание – да съзнава само Бога и то като едно цяло вътре в себе си. Да кажем, че дадена математическа точка A представлява нашето съзнание в действие. Това съзнание действа извън пространството, т.е. не фигурира на физическия свят. То върви по една права линия и се самоопределя в точка B. Този изминат път AB представлява едно разширение на съзнанието. Щом съзнанието A достигне своя краен предел на разширение, човек започва да чувства, че остарява, че няма повече накъде да се движи. Когато съзнанието е в точка A, човек се чувства млад, свеж, бодър, философства. Но щом дойде до средата на своя път, в точка D, т.е. след като е изминал пътя AD, той е на зряла възраст и казва: Аз съм вече на зряла възраст. Оттук съзнанието върви в две посоки: едната е продължение на първата към точка B, а другата отива по наклон нагоре към точка C. Човекът обаче не съзнава второто движение, което е един подтик нагоре, в посока AC, а съзнава само праволинейното движение. Когато човек е най-силен, когато е в разцвета на силите си, тогава той е и в разцвета на съзнанието си и се намира на равнодействащата линия. Но той като не разбира закона на движението, което продължава към B, същевременно усеща едно слизане. Точката C обаче не е известна за него. За пример, човек съзнава, че се е родил и че ще умре, съзнава, че от A ще отиде към B. Отде знае това? Защото майка му е отишла от A към B. Баща му също е отишъл от A към B. Той съзнава всичко това, но какво има извън A, той не знае. Какво има в онзи свят, също той не знае. Онзи свят е горе, при точка C. Човек не съзнава това движение към точка C, защото то представлява духовен елемент. Когато се говори в окултната наука, че трябва да събудим Божественото в себе си, подразбира се, именно, това движение на съзнанието към C. Самият човек не съзнава това движение, не съзнава Божествения елемент. Следователно вие може математически да си направите една пропорция. Ако разстоянието от A до B е 100 км, а същевременно има едно движение от A към C и от C към B, тогава какво ще бъде разстоянието на втория път, а именно от A до C? Сега вие ще изпаднете в едно заблуждение. В геометрията това разстояние е равно на разстоянието AB, защото това са страни на един равностранен триъгълник, но когато разсъждавате за Божествения живот, за плоскост и кубове, въпросът не е така – тук разстоянието AC ще бъде два пъти по-голямо от AB. За пример, в обикновената геометрия определяте посоките с думите „нагоре“ и „надолу“, но като влезете в духовния свят, дето ще изучавате същността на нещата, няма да употребявате думите „нагоре“ и „надолу“ – там отношенията са други. Представете си, че C тук представлява един централен куб. Тогава всички други предмети, всички други кубове ще се разглеждат по отношение положението на този централен куб, т.е. ще гледате в какво съотношение се намират спрямо централния куб C, дали са вляво или вдясно от него. То значи: всички неща може да се разглеждат по отношение една централна идея, дали са „вляво“ или „надясно“ от нея, но посоките „нагоре“ и „надолу“ в пространството не съществуват. Започнете ли да разглеждате нещата от тази посока – „нагоре“ или „надолу“, ще изпаднете в грешка. Казвате: „нагоре“ и „надолу“. Питам ви: къде нагоре, към нашата глава? Къде надолу, към нашия стомах? Тогава казвате: към Бога. Значи Бог е глава за нас. Следователно, като кажем „към Бога“, подразбираме един по-обширен организъм, отколкото е нашият. И ние съставляваме един уд, една малка част от този организъм. Като казваме „към Бога“, ние само определяме нашето отношение към по-обширния организъм. Следователно Божественото съзнание се движи два пъти по-бързо, отколкото човешкото съзнание, но нам се чини, че пътят, който изминава то, е два пъти по-дълъг, защото не сме тъй будни за него, както сме будни за физическото съзнание. Тук имате закона за единицата и двойката, отношението на които е 1 : 2. Числото две в дадения случай показва движението на единицата. Тази идея е малко сложна, но ще ви я обясня. Допуснете, че единицата сте вие, а двете, това е вашият кон. Вие имате да пътува още някъде, да извършите известна работа, която е X – неизвестна. Извършването на тази работа ще зависи от бързината на вашия кон, от способността на движението му. В дадения случай човешкото съзнание е само орган – носител на Божественото съзнание. Значи, в съзнанието на човека едновременно има две течения, които трябва да се доловят. Всеки от вас може да наблюдава тия течения. За пример, минавате покрай някоя градина, погледнете към плодовете ѝ, искате да си откъснете от тях. Едновременно с появяването на тази мисъл се явява и друга мисъл – нещо дълбоко във вас ви казва: Не, ти не трябва да взимаш от тия плодове. Отде се ражда последната мисъл във вас? – Тя иде от Божественото съзнание. Вие казвате: Ама аз съм гладен! Че вие още не знаете дали този плод не е отровен. Дървото може да е хубаво, но ако вие изядете този плод, вашият живот може да се спре в развитието си, затова Божественото съзнание ви казва: Няма да ядеш от този плод. Божественото съзнание няма да ти обяснява защо и за какво няма да ядеш този плод. То никога не обяснява, само казва: „Не, недей!“ – нищо повече. То казва: това или онова няма да правиш. Всичката погрешка на съвременните моралисти или религиозни хора е в това, че те запитват: „Защо да не правя това или онова?“ Божественото никога не отговаря. То казва: „Не!“ Ако ти се подчиниш на това, което Божественото съзнание ти подсказва, след време, в твоите старини, туй Висше съзнание ще дойде да ти обясни всичко. Това е, което съвременните философи наричат висшето „Аз“ в човека. И тъй, в човека има две съзнания: нисше и висше съзнание. Божественото е висшето съзнание и като дойде То, ще ти обясни нещата, защото То черпи знанията си от един по-висш източник. Туй съзнание ще хвърли светлина върху всички философски въпроси, които занимават ума ви. И философи, и учени страдат от един дефект, че искат в даден случай да разберат всичко, а това е невъзможно. По никой начин не може това. Красотата в живота, красотата в науката не седи в много знания. Истинската красота е в знанието на доброто. Красотата в науката, в природата, в живота седи в онези микроскопически хубости и добрини, които едва долавяме. Туй, което никой не може да види, на него да се радваме. Следователно радвай се на тия малки, микроскопически точици които никой не може да ти отнеме. Сега всички хора мислят за грандиозното, за великото, но то никога не иде. Най-великите неща в света се дават все в микроскопически величини. Някои хора искат да блеснат изведнъж, в един момент да станат чисти и святи. Не, това е заблуждение. Аз искам да ви обърна внимание върху това, къде да гледате и как да гледате. Вие трябва да гледате себе си, но ако ви кажа само толкова, ще се намерите в чудо, защото „себе си“, това представлява за вас още една неопределена величина. Ако гледате на „себе си“ тъй, както сега разбирате това, в дълбочината на вашата душа ще забележите една едва уловима светла точица. Онзи, който не разбира това, търси своя идеал вън от тази точица. Силата на светлината и е една и съща, тя никога нито се увеличава, нито се намалява. Нейният цвят е приятен. В тази точица някой път се явяват грамадни огньове – тук пламне един огън, там пламне друг огън, но в няколко часа всичко изгасва – като че се създават някакви светове. Някой път тия големи огньове, които се образуват около вашето Божествено съзнание, ви заблуждават. Опитният окултен ученик внимава само в тази точица, а тия огньове не го интересуват. Когато някой ангел тръгне от Божествения свят за Земята, оттам Земята се вижда като една много малка точица. Този ангел вижда наоколо си милиони още големи слънца, но той не се самозаблуждава от тях, той държи тази малка светла точица и по нея се ръководи да дойде на Земята. Обаче хората на Земята не правят тъй. Законът е изменен от тях. Те като тръгнат по пътя за Божествения свят и видят някое голямо слънце, казват: Тук е животът. После, видят друго някое слънце и казват: Там е животът. Ходят натук-натам, мятат се, докато животът изтече и казват: Нищо не можахме да направим. Тъй е, тия слънца са много големи, непостижими са. Те представляват това, което в обикновения живот наричат „непостижимите идеали“. И тъй, от сега вече ще гледате в себе си, няма какво да се смущавате, да правите разлика между вашето съзнание и Божественото съзнание. Ще направите един малък опит, да знаете как да различавате тия съзнания. В човешкото съзнание има едно малко колебание, което можете да проверите на опит. Това колебание може да ся представите като една вълнообразна линия. Вълните показват постоянните колебания в човешкото съзнание. Затова, именно, човек е всякога недоволен от себе си. Обаче при това постоянно движение в себе си човек усеща и другото, висшето съзнание в себе си, което всякога е тихо и спокойно. И когато човек е развълнуван, обезсърчен, тази малка светлинка – Божественото съзнание, казва на човешкото съзнание: Не бой се, всичко ще се свърши добре! Ти се спираш, но то казва: Не бой се! Ти философстваш, питаш: Как ще се свърши тази работа? – Добре ще се свърши. Само толкова казва Божественото съзнание, но ти чувстваш дълбоко в себе си едно спокойствие. И най-после, като се свърши работата добре. Божественото съзнание казва: Видя ли, нали ти казах, че ще се свърши добре? Божественото съзнание никога не казва, че от теб човек няма да стане. Това е човешкото съзнание, което се раздвоява и казва: От теб човек няма да стане. Божественото съзнание казва: Ти ще станеш човек. Но как? – Като държиш постоянно в ума си съзнанието AC, т.е. движение нагоре към C. Сега аз ви навеждам на една реална философия, която външно изглежда малко отвлечена, но в нея има едно микроскопическо приложение. И всеки учител, който ви каже, че може да имате някакви грандиозни резултати, не ви казва истината. Истинският Учител ще ви покаже малката светлинка. И ако вие сте доблестен, ако имате характер, ако имате воля да се движите, ще вървите по линията на таза малка светлинка във вашето съзнание. Като се движите по тази линия, ще се намерите във възможностите на друг един свят. Мнозина от светиите, мнозина отшелници в Индия, много учени хора са изгубили своя живот в търсене на Божественото съзнание. Напразно са изгубили живота си. Те трябвало да търсят малката светлинка в себе си, която би им допринесла много по-голяма радост, отколкото всичките радости, които са имали до това време. И ако вие съберете всички радости, които сте имали досега, половината от тях даже не може да се сравнят с тази малка радост, която може да ви достави малката светлинка в съзнанието. В тази светлинка вие имате вече нещо реално. Към нея ще погледнете в най-големите бури на живота си. Тя ще ви допринесе нещо повече, отколкото всичките други блага, които сте имали. Свети ли тази малка светлинка във вашето съзнание, свети ли този фар, морето може да се вълнува колкото ще, но вие бъдете уверени, че нищо не е в състояние да ви извади от този път. Загасне ли тази малка светлинка, изгубите ли този фар, тогава можете да попаднете в една погрешка. Това е не защото сте изоставени, но понеже хората често взимат противоположна посока на Божественото съзнание, вследствие на което изгубват тази малка светлинка и не знаят накъде се движат. И сега единственото нещо, което ви остава, е да се ориентирате накъде се движи това Божествено съзнание и да влезете в посоката на неговото движение. Вие едновременно ще се движите в две посоки, т.е. ще реализирате два живота: от една страна ще развивате човешкото съзнание, а от друга страна ще се стремите да се движите към Бога. Ако бих ви запитал какво значи стремеж към „себе си“, как бихте го определили? Виждате колко е мъчно да се разясни тази проста истина. Не само че е мъчно да се разясни, но мъчно е и да се разбере. Защото онова, което се изяснява, някой път остава не разбрано. Трудно е да се дадат тези обяснения на един човешки език. И тъй, в съзнанието ви има две движения: едното от A към B, другото от A към C. Или можем да определим посоките на тия движения с ACB и ABC. Някои представят тия движения по следния начин: Щом се движи A към B, имате вече правата линия AB. После пък A се движи към C и B се движи към C, при което се образува триъгълникът ACB. Значи, тук едновременно има два пътя. Сега, бих желал един от учениците да каже основната идея от всичко казано дотук. Какво разбрахте от всичко казано? Казва нова светлина се внесе в ума ви? (– Че насоката на целия ни живот зависи от малката светла точица.) Да, и още това, че съзнанието има двояко движение. Трябва да знаете, че щом срещнете съпротивление, то е, понеже материята, в която живеете, е гъста. Затова трябва да знаете, че при движението ACB на вашето съзнание, т.е. при движението си към Божественото се намират всички благоприятни условия за вас. Туй движение ACB приготовлява правия път на вашето съзнание, което може да излезе от тази гъста материя. То е, което ще ви повдигне. И когато някой индивид стигне точката C нагоре, той се повдига и пътят се изменя. Тогава той се намира в едно по-високо поле, или при едно по-високо разбиране. Някой път може да се случи обратното – пак да се върнете по същия път. Представяйте си триъгълника ACB. Носете всякога в съзнанието си движението AC нагоре, защото то е потребно за вашите философски разбирания. То е един метод в школата. Някой окултисти дават друго определение за страните на триъгълника, като казват, че AC представлява пътя на сърцето, CB – пътя на ума, а AB – пътя на тялото. Това е едно замаскиране на въпросите. Според тях умът и сърцето се стремят да организират тялото. Не е така. Линията AC представлява движението на Божественото съзнание. Но някой път това движение в своята възходяща линия минава през ума. Някой път процесът е обратен: при възкачването си Божественото съзнание минава през ума, а при слизането си – през сърцето. Значи, и едното, и другото става. Например движението на Божественото съзнание у мъжа и жената не върви в една и съща посока. Движението на Божественото съзнание у мъжа започва от A, т.е. от дясно и върви към ляво. Но ще имате предвид едно нещо: в Бога има само една страна, там няма лява и дясна страна. Абсолютното има само една страна. Следователно в дадения случай C показва само посоката към Божественото. Да кажем, че A тръгва отдясно и върви нагоре към Божественото C. Но като дойде до тази точка, то казва: аз не мога да отида до Бога, но да се върна поне назад. И не се минава много време, слиза във B. Тъй се определя неговият живот. Това е не защото не може да отиде нагоре, но защото не може да се задържи в тази точка C. И теософите казват, че след като умре човек, душата му минава първо през астралния свят, после през менталния и най-после в причинния. Понеже не може да отиде по-нататък от причинния свят, спира се тук известно време да размишлява върху причините и последствията на нещата в живота. В него се заражда желание да се върне отново на земята. За този цикъл на душата говорят теософите. От всичко това, което ви говорих, искам да остане една обща идея у вас, защото ако се спрете върху подробностите, те ще ви спънат. Линията AC представлява едно движение нагоре, към Божественото, но щом човек не може да го реализира, той се връща към B и чувства, че е остарял. Движението на съзнанието у жената е обратно на това у мъжа. Мъжът, принципът на Мъдростта и жената, принципът на Любовта, се срещат в Божественото съзнание. В точките A и B няма никаква любов, те са места на движение. В тях се изразява обикновеният живот. Правата линия представлява живота на индивида. Значи той владее само правата линия. Добре, да направим сега един психологически анализ на геометрията, т.е. да я преведем като живи сили на съзнанието. От това гледище правата линия представлява всички възможности на точката, додето може да достигне тя в своето праволинейно движение. Ако правата линия показва възможностите на точката и тази точка е достигнала от A до B, питам: коя е причината, която измества точката от нейното праволинейно движение и я отправя към втората посока C? – Това е Божественият елемент в съзнанието, който измества движението па човека. Какво представлява плоскостта? – Плоскостта всякога показва възможностите между две души, които се съединяват. И наистина, какво могат да направят двама души? – Те могат да направят само една плоскост. Един човек може да направи само една линия. Двама души могат да образуват само една плоскост. Следователно от чисто психологическо гледище това са възможности и условия на силите, които действат „за“ и „против“ при създаване на човешкия организъм, както и при растенето и развитието на човешкия дух. Важно за вас сега е да можете да наблюдавате и да проверите дали това нещо е вярно или не. Аз бих желал вие да опитате тази теория. Това, което ви казвам, теоретически е вярно, но практически мнозина от вас нямате тази опитност. Имате ли опитността от това движение? Най-първо, как ще намерите в себе си тази малка светла точица? Ако мислите, че ще я намерите чрез концентриране на мисълта си, лъжете се. Затова ще се поставите в едно състояние на вътрешно затишие и вътрешен мир, като считате, че всичко наоколо ви е в пълен ред и порядък. Само по този начин ще можете да забележите тази малка точица, тази малка светлинка в себе си. Вие ще намерите тази точица само в най-големите бури на вашия живот, когато всичко наоколо ви е в пълен мрак и считате, че сте съвършено сам, изоставен на произвола на съдбата. Само тогава ще блесне в съзнанието ви тази едва мъжделееща точица. И единственото нещо, за което може да се държите в този момент, е светлината на тази малка точица в хоризонта на вашето съзнание. Вие сте в развълнувано море. Към тази светла точица ще се стремите, тя ще бъде вашия фар. Тази опитност може да имат всички. Тъй ще имате една база в живота си, ще знаете, че има нещо Божествено в човека. И при всички вътрешни страдания и несгоди в живота си, намерите ли тази малка светлинка, тя ще бъде една радост за вас. Вие ще знаете, че при този фар някъде има бряг, има суша, дето ще можете да живеете, т.е. има възможност за растене и развиване на вашия живот. А това е достатъчно. Когато дойдете до разочарование, как ще разрешите въпроса? Аз искам да ви предам една наука, от която да може да се ползвате във всички случаи на живота си. Аз искам да преведа окултната наука, защото тя е много отвлечена, а искам да се ползвате от нея в сегашния си живот. Вие имате известни разочарования във вашия живот – това е пътят ви по AB. Но трябва да знаете, че същевременно имате и друго едно движение на съзнанието си, от A към C, отдето ще дойдат благата на живота. Тия блага ще дойдат когато и да е, никой не може да ви ги вземе. И ако сте верни на този Божествен принцип, непременно движението AC ще ви извади от всички противоречия, в които може да се намерите. Дали вие вярвате или не вярвате, то е друг въпрос, но ако вие имате достатъчно търпение да издържите на всички мъчнотии, непременно това Божествено съзнание или движението на туй съзнание ще ви изведе на добър край. Движението на Божественото съзнание наричат в духовните науки „Божествен Промисъл“. Но то е една неопределена дума, аз го наричам „Движение на Божественото съзнание“. Едновременно човек се движи в две посоки. Всеки човек, както и всеки от вас, има тия две движения в себе си, само че у всички хора не се очертават ясно, всички не съзнават тия движения, които стават у тях. Значи, най-важното за вас е тази светла точица на съзнанието. Тя е най-важното нещо в живота ви. Тя е една постоянна светлина, която мъжделее слабо, но всякога свети. Тя е най-красивата светлина, която вие може да имате в себе си. Когато сте щастливи, когато сте радостни, тя почти не се вижда, но щом животът ви стане мъчен, щом дойдат най-големите нещастия, страдания, отчаяния – тя се вижда. И затова, за да я видите, някой път Божественото съзнание образува като в театъра пречки – затваря ви, ограничава ви, като ви насочва да мислите на друго място и казва: има нещо по-важно във вашия живот, отколкото движението AB. Вие се раздвоите, казвате: като AB няма нищо друго. Не, казва то, има нещо по-важно от AB – то е ACB. Но онзи, който не разбира този закон, страда. В живота на човека има възлизане, има и слизане–то е един процес. Ние туряме тия два триъгълника един до друг. Който разбира закона, тръгва от A към C. После слиза надолу към B, но веднага продължава пътя си нагоре към C2. Тия триъгълници ACB и BC2B2 са свързани или може да кажем, че като дойде ученикът до B, той пак възлиза нагоре и т.н. Тия триъгълници представят макрокосмоса. Там триъгълниците са въплътени долу, а тук ни представят движение нагоре и надолу. Движението надолу е слизането на Духа в материята, а нагоре – възлизането на Духа към Божественото съзнание. Значи движението върви в първия триъгълник към AC и после към CB. Който разбира законите, ще продължи да се движи във втория триъгълник към BC2, после към C2B2. След това ще мине в трети триъгълник и т.н. Пък онзи, който не разбира законите, той все ще се движи в първия триъгълник и най-поел е ще каже, че животът е безсмислен. Такъв човек за години или за цял ред съществувания ще си остане само материалист. Ще каже: Животът не е нищо друго, освен материя. Да, според материалистическото схващане на живота, той не е нищо друго, освен материя, движение само по права линия. Да бъдеш материалист, значи да съзнаваш само възможностите на точката, която се движи в права посока. Материалистът казва: Човек се ражда, остарява и умира, всичко се свършва с него. Това е движение по една права линия. Според тази философия човек се движи в пространството като един мехур, който като се пукне, всичко се свършва с него. По-нататък няма никакво движение. Упражнение: Станете прави! Движение на двете ръце в кръгове – един път отвътре, нагоре, навън, назад (няколко пъти). Втори път – отвън, навътре и надолу. Трети път – отзад, нагоре, над гърдите, настрани, пред гърдите, в кръг настрани, напред (няколко пъти). Дясната ръка настрана, лявата пред гърдите, после лявата настрана, а дясната пред гърдите. Това сменяване става много бързо, после бавно. Тайна молитва. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Тя постоянно ни весели! 17. лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 10.ІІ.1924 г. в гр. София Книги: * Сложни движения на съзнанието. Светла точка в съзнанието Лекции на МОК (Младежки окултен клас. Година III (1923–1924). Томове I, II, III, IV и V. София, 1927) 32 беседи от 21 октомври 1923 г. до 25 май 1924 г. 1924_02_10 Сложни движения на съзнанието. Светла точка в съзнанието.pdf