Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'младежки окултен клас'.

Открити 848 резултата

  1. valiamaria

    1927_01_02 Малката мисия

    Аудио - чете Йордан Стоянов Малката мисия, (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата, "Посока на растене", Младежки окултен клас - година шеста, (1926-27), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Посока на растене", 1- 19 лекции на Младежкия окултен клас, т.I (1926-27 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Малката мисия – Верен, истинен чист и благ всякога бъди ! Размишление. Сега ще напишем на дъската точка, права линия, квадрат и куб. Това са елементи, с които геометрията си служи на физическия свят. Казваме, че точката не заема никакво пространство. Тя представя света извън физическия. Точката е първото докосване на духа до материята. Когато слиза в материята, духът се изявява първо чрез точката. Правата линия се образува при разумното движение на точката. Тя има едно измерение – дължина. Когато съществата се движат по права линия, отношенията им са прости. Обикновено две същества образуват права линия, и то тогава, когато имат само една идея, към която се стремят. Следователно, иска ли да се освободи от тревоги и безпокойства, човек трябва да се върне в пътя на правата линия, дето има само една идея. Запример, някой иска да бъде учен човек и започва да се безпокои, дали ще стане знаменит, велик човек, как ще постигне това и т.н. След туй вече мисли за други учени, да се състезава с тях. При това положение той започва да се безпокои, да се съмнява в успеха си. Иска ли да се освободи от тия излишни безпокойства,той трябва да се върне в пътя на правата линия, дето съществува само една идея. Тази идея седи в това, че той иска да стане учен човек – нищо повече. Той иска само едно нещо: да стане учен. Какъв учен ще стане, не се интересува. Неговата работа е да учи. Какво ще постигне с тази ученост, той не иска да знае. Безпокои ли се за своята ученост, той изпада в противоречия и влиза в света на плоскостта, запример, в квадрата. Квадратът представя живота на две измерения. Животът в квадрата, т.е. на двете измерения, е подобен на този в течностите. Хора, които живеят в две измерения, нямат големи страдания, но и моралът им не е голям. Водата страда ли? Рибите, които живеят във водата, страдат, но водата няма страдания. Когато човек придобие в чувствата си повече влага, отколкото му трябва, той става хладнокръвен. За такъв човек казват, че има студено сърдце. Когато сърдцето на човека стане студено, казват, че той живее във водата, като риба. Каже ли някой, че не може да обича, той е риба в духовния свят. За да излезе от това състояние, той трябва да произведе топлина в организъма си, да излезе от състоянието на риба и да се превърне на птица. Когато някой казва, че не обича, той не говори истината. Любовта съществува във всяко живо същество, и ако някой не я е проявил, това значи, че още не му са дадени условия да я прояви. Докато е в хамбара, житото не обича никого. Обаче, посее ли се, то има вече условия да се прояви. Щом се прояви, то започва да обича. Докато покълне, житното зърно е изложено на големи страдания. Следователно, когато човек казва, че страда, той не разбира закона. Сам по себе си човек не страда. Растението в човека е посадено с главата надолу, вследствие на което се движи в посока, диаметрално противоположна на неговото висше естество. Главата му, като на растението, е в посока, обратна на истинската. Тъй щото, страда ли, човек трябва да знае, че преживява своето инволюционно състояние. Щом се намери в това състояние, той трябва да търси начин да излезе от живота на плоскостта и да мине в живота на телата – в куба. Като страда, човек търси начин да изправи главата си, да влезе в живота на разумните същества. Щом изправи главата си, страданията му ще изчезнат. Това, което става в растителното царство, има отражение и в психическия живот на човека. И тъй, който иска да се освободи от страданията, той трябва да измени посоката на движението си. За да постигне това, човек трябва да бъде смел и решителен. Някои казват, че не могат да изменят живота си. Които казват, че не могат да изменят живота си, те не говорят истината. Те не искат да правят усилия. Нима е определено на човека да живее като растение, или като животно? Мислите ли, че на човека е определено по цели дни да се грижи само за ядене, пиене и обличане? Срещате хора,които по цял ден мислят, как да се облекат, да се докарат според последната мода и така да се явят в обществото, да направят впечатление. Това не е истинският човек. Човекът е дошъл на земята да учи, да работи, а покрай това той ще яде и ще се облича. На растенията и на животните е позволено да се кичат, да показват своите краски и цветове, но задачата на човека не е нито растение да бъде, нито животно. Растението се движи само в едно измерение. То е граница на животинския свят. Животинският свят е невъзможен без растенията. Има риби, които, като млекопитаещите, не могат да съществуват без растения. И рибите се делят на тревопасни и месоядни. Значи, растителното царство е основа на животинското, а растителното и животинското заедно – основа на човешкия свят. Тъй щото, когато тялото на човека се е създавало, всички растения и животни са взели участие в него. Те имат свои представители в човешкото тяло. Клетките, които съставят човешкото тяло, имат различен произход, вследствие на което се нуждаят от различна храна. Някои клетки са от растителен произход, а други – от животински. Задачата на човека е да възпитава клетките на своето тяло, да помага за тяхното развитие. Когато дойде до положение да облагороди клетките на своя организъм, човек ще се домогне до ония храни, които могат да подържат живота му, без да отнима живота на по-низкостоещите от него. Често месната храна, или топлата, току-що одрана кожа на овцата или на овена, могат да лекуват човека, но тези лечебни средства излизат скъпи. Когато дойде до високо съзнание, човек няма да си служи с миналите, жестоки методи за лекуване, но ще се ползува от законите на живата природа. Той ще излезе от света на третото измерение и ще влезе в света на четвъртото измерение, в света на тесаракта. Ако едноизмерно или двуизмерно същество погледне на тесаракта, нищо няма да разбере. Защо? Защото човешкото съзнание се движи днес в третото измерение – в света на куба, който представя физическата страна на духовния свят. Влезе ли в този свят, човек може вече да говори за доброто, за любовта. Да обичаш някого, това значи, да го стоплиш, да му предадеш топлина. Както телата се разширяват от топлината, така се разширяват и от любовта. Когато обича, човек се разширява. Ако измери ръката си преди да обича и през времето, когато обича, човек ще забележи известна разлика. Когато обича, ръката му се разширява. Това разширяване е микроскопическо, но реално. Доброто пък внася доволство в човека. Когато прави добро, човек задоволява своя вътрешен глад. Когато се домогне до истината, човек се чувствува свободен. Докато не е познал истината, той живее в ограничения. Значи, истината освобождава, доброто задоволява, а любовта – разширява. Съвременният човек говори за доброто, за истината, за любовта, но още не е разбрал техния дълбок, вътрешен смисъл. Не е достатъчно да се говори само, но човек трябва да прилага нещата. Едва в последните години човек е започнал съзнателно да работи за развиване на своите морални чувства. Адам, запример, нямаше висок морал. Моралните чувства в него не бяха развити. Той трябваше да излезе от рая, да мине през големи страдания, за да започне развитието на самосъзнанието. Човек трябва да се роди още веднъж, но вече духовно, за да може напълно да се изправи. Яков е наречен червей. Това показва, че съзнанието на човека постепенно се пробужда. Докато е в положението на червей, човек прави ред пакости: корени гризе, листа яде. Стане ли какавида, влезе ли в пашкул, той престава да прави пакости. Той работи известно време в пашкула, приготвя материя за своята мисъл, докато един ден изхвръкне навън като пеперуда. В това положение той става безвреден. Като мислещо същество, човек каца от цвят на цвят, събира сладкия нектар, а същевременно помага за разпространение на Божествените мисли. Затова казваме, че истински човек е онзи, който е проводник на Божествените мисли. Този човек е изменил условията на живота си. Да измени човек условията на живота си, това значи, да мине от червей в пашкул. Влезе ли в пашкула, той трябва да забрави всичко старо и да се заеме с приготовления за нов живот: да изработи своите крилца, своята нова премяна. Това е ставало с човека, но и днес още става. Ако проследите живота на великите хора, на великите Учители, вие виждате, че и те са минали през ред фази, докато стигнат до козмическото съзнание. Събуди ли се веднъж Божественото, козмическото съзнание в човека, той води възвишен, съзнателен живот. През каквито страдания да минава, той никога не се оплаква. Той разбира смисъла на страданията и гледа на тях като на нещо неизбежно. Какво ще кажете за Христа? Той мина през такива страдания, каквито нито един човек не е опитал. Въпреки това, Той понесе геройски тия страдания. Той сам носеше кръста си и, като дойде до едно място, хвърли го, не от слабост, но от съображения, които човечеството някога ще разбере. Дойдат ли страданията в живота ви, следвайте примера на Христа. Бъдете смели герои като Него, да научите урока, който ви се преподава чрез страданията. За да издържате на страданията, вложете в организъма си повече вода. Търпеливите хора имат повече вода в организъма си от нетърпеливите. Холериците са нетърпеливи, сприхави хора, вследствие на малко вода в организъма си. В тях става силно горение. Ако имат повече вода, горението ще бъде по-слабо. За да бъде здрав, човек трябва да пази следните правила: краката и ръцете му да бъдат всякога топли; главата – хладна, едва топла, но по никой начин гореща. Усетите ли сгорещяване на главата, веднага трябва да вземете мерки. Това показва някакво болезнено състояние. Кожата на тялото трябва да бъде малко мазна. Ако е суха, груба, това показва коравина на чувствата. Изобщо, за да подържа организъма си в здравословно състояние, човек трябва да се изучава, да следи своите мисли и чувства, да е готов всякога да се корегира. Като ученици, работете съзнателно върху себе си, да направите връзка с разумния, Божествен свят. Знайте, че всеки от вас е дошъл на земята да изпълни някаква мисия. Колкото малка да е, щом я изпълни, тази мисия ще го подигне. За да изпълни мисията си добре, той трябва да дава ход на всяка добра мисъл, на всяко добро чувство, които минават през него. Работете, учете, четете, без да се стремите да минавате по пътя на всички велики хора. Запример, колкото и да желаете да следвате пътя на апостол Павла, няма да успеете. Речете ли да проповядвате като него, вие няма да имате същия резултат. Условията днес са съвсем други от тия във времето на апостол Павла. Подражавайте на добрите черти на всеки човек, а не на начина, по който той се е проявявал. Апостол Павел е бил смел и настойчив по отношение на своето убеждение. Същевременно той е бил разумен и съобразителен в постъпките си. Когато отиде в Атина в ареопага, той каза: Мъже атиняни, от многото храмове във вашия град, виждам, че вие сте религиозни хора. Един от храмовете ви е посветен на “Незнайния Бог”. Този Бог, именно, аз ви проповядвам. Апостол Петър е доблестен. Той е готов да плаче, да се разкайва за направената погрешка. Отначало той влиза с нож в ръка да защищава Христа, но като видя, че не е този пътят към истината, хвърли ножа и избяга. Като видя легионите на римската войска, той се уплаши. Като го запита слугинята, дали и той е от учениците на Христа, пак се уплаши и отрече. Обаче, когато петелът пропя, съзнанието му се пробуди. Той си спомни думите на Христа, излезе вън и горко плака. До този момент той имаше упование на себе си. Петър казваше на Христа, че ако всички Го оставят, той всякога ще бъде с Него. Петър считаше себе си за камък, за основа на живота. Какво трябва да научите от Йоана? Закона на самопожертвуването. Той не дойде до положение да се отрича, но остави дрехата си и гол избяга. Като учите закона на жертвата, вие трябва да сте готови да се отречете от всички материални блага и удоволствия. Човек трябва да е доволен от всичко, което му е дадено. Следователно, от Павла ще се учите на смелост, на разумност и съобразителност, от Петра – на смирение. Всеки момент трябва да бъдете готови да се разкайвате. Петър имаше будно съзнание. Щом чу, че петелът пропя, веднага съзна погрешката си. От Йоана ще изучавате закона на жертвата. Казва се, че Йоан бил любимият ученик на Христа. Коя е онази чърта в характера на Йоана, заради която Христос го обичал? Все има нещо, за което Христос обичал Йоана. Сам Йоан обичал Христа. Той бил готов да се жертвува за Него. Неговото Евангелие е проникнато с такива идеи, каквито другите не са изнесли. Останалите евангелисти са писали притчи, поговорки, които имат отношение повече към физическия свят, отколкото към духовния. Йоан, обаче, е писал в мистичен дух. Той е проникнал в психиката, в душата на човека. Запример, мислите, които е предал от разговорите и беседите на Христа в Евангелието, говорят за разбирането, което той имал. От онова, което е писал, се вижда неговата преданност и чистота към Учителя си и желанието му да не Го използува. За Йоана се казва, че умрял от естествена смърт. В едно предание се казва, че Йоан бил хвърлен в горещо масло, но не изгорял. Посветеният не гори. Това показва, че Йоан е бил посветен. За Павла се казва, че бил обезглавен. Изобщо, всички апостоли са загинали мъченически. Ако искате да бъдете ученици на новото учение, вие трябва да имате смелостта на Павла, смирението на Петра и чистотата и любовта на Йоана. Вътрешна смелост, смирение, чистота и любов, това са морални качества, които правят човека силен. Като е дошъл на земята, човек трябва да учи. Светът е велико училище, в което се преподават ред уроци. Страданията и радостите са едни от уроците, които човек трябва добре да изучи. Той ще страда и ще се радва, докато обърне лицето си към Бога, докато извади главата си от земята. С други думи казано: Да се обърне човек към Бога, това значи, да работи с методите на любовта, която внася топлина и живот в човека; да работи с методите на мъдростта, която внася светлина в човешкия ум; да работи с методите на истината, която внася свобода и простор в човешкия живот. Това са условия, при които човек може да изпълни всичко, което душата му желае. Който работи с тези три сили в света, той всякога побеждава. На каквито ограничения и страдания да се натъкне, в края на краищата той ще излезе победител. Дръжте в ума си мисълта, че любовта подържа равномерната топлина, мъдростта – равномерната светлина, в която няма никаква сянка, никаква тъмнина, а истината внася в целия живот свобода и простор. Тя дава условия на човека да се прояви. Сега, като млади, от вас се иска усилена, съзнателна работа. Не мислете, че трябва да остареете, за да следвате духовния път. Човек трябва да работи и като млад, и като стар. Дойдат ли изпитанията, ще дойдат и разочарованията, но човек трябва да работи, да не се обезсърдчава. Чрез страданията вие ще придобивате опитности, които ще помогнат за вашето растене. Прилагайте силите на великите добродетели в себе си и не се смущавайте. – Верен, истинен чист и благ всякога бъди ! 15. Лекция от Учителя, държана на 2 януарий, 1927 г. София. 1927_01_02 Малката мисия.pdf
  2. Аудио - чете Йордан Стоянов Животъ, сила и интелигентность, (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата, "Посока на растене", Младежки окултен клас - година шеста, (1926-27), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Посока на растене", 1- 19 лекции на Младежкия окултен клас, т.I (1926-27 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Живот, сила и интелигентност – Верен, истинен чист и благ всякога бъди ! Размишление. Напишете на дъската една единица. В случая единицата представя човека. Наляво от единицата турете буквата “ж” – живот. Къде се вижда животът на човека? В очите. Животът се проявява навсякъде, а не само в очите. Сега, турете надясно от единицата буквата “с”, която означава човешката сила. Най-после, напишете отгоре на единицата буквата “и” – интелигентност. Значи, силата на човека се проявява в гърдите, в ръцете; интелигентността – в главата, а животът – в стомаха. Ако човек се остави само на действието на силите на живота, в скоро време ще се превърне на буре. За да не стане това, трябва да се явят други някои сили, които да организират живота. Силите на живота се стремят към изглаждане на нещата, към изглаждане на всички спорове, към разрешаване на всички мъчнотии и противоречия. Тази е причината, поради която всички хора искат да избегнат мъчнотиите в живота. Каже ли човек, че иска да се освободи от мъчнотиите, това показва, че той е влязъл в обикновения живот. Като се види обиколен от мъчнотии, човек прибягва към физическата, т.е. към мускулната сила. С помощта на тази сила той иска да премахне препятствията на своя живот, да очисти пътя си. Ако мускулната сила не може да му помогне, човек се обръща за помощ към своята интелигентност. Животът, силата и интелигентността представят три вида прояви: на физическия, на органическия и на умствения или съзнателния живот. Сега, като говорим за живота, за силата и за интелигентността, ние имаме пред вид обикновения живот, който днес се проявява, а не онзи възвишен живот, който ще се прояви в бъдеще. Силите на живота, които управляват стомаха, се локализират в задната част на мозъка; мускулните, физически сили се локализират зад ушите, а интелигентността – в предната част на мозъка. Когато се стреми към охолен живот, човек мисли със задната част на мозъка си; когато иска да бъде смел, решителен, той мисли със страничната част на мозъка си, дето се намира центърът на разрушението. Когато иска да приложи някаква способност, човек мисли с предната част на мозъка. За да се развива правилно, човек трябва да мисли едновременно с целия си мозък: със задната, със страничната, с предната и с горната част. За да развие добре главата си, да й даде правилна форма, човек трябва да развива и страничните центрове на мозъка, дето са локализирани смелостта, волевата деятелност. Не се ли развият тия центрове, главата на човека остава сплескана отстрани. Тези центрове са свързани с дихателната система на човека. Обаче, ако страничните центрове на главата са развити повече, отколкото трябва, тогава разрушителността взима надмощие. Срещнете ли такъв човек, ще забележите, че той има желание да бие, да удря, да чупи, да руши. Ако личните чувства на човека – честолюбие, самоуважение, достойнство, са силно развити, той обръща внимание на външните неща. Той е всякога добре облечен, с добра обхода към хората. Седне ли пред трапезата да се храни, всичко е в ред и порядък. Онзи, който обича живота, той обръща внимание повече на яденето, отколкото на реда и порядъка около себе си. За него е важно да има богато, пищно ядене. Какво е предназначението на личните чувства? Те имат пред вид самозапазването на човека. Когато личните чувства са силно развити, човек се намира в един низш свят. Личните чувства съществуват във всички животни, като започнете от низшите и постепенно отивате към висшите. Нека се опита някой да наруши спокойствието на царицата в един кошер, да види, какво значи честолюбие. Една след друга пчелите се изреждат да му дадат добър урок. Те не позволяват да се нарушава техния ред и порядък. Когато се засегне честолюбието на животните, те веднага показват силата си. Ако обидите едно куче, то веднага се озъбва, с което иска да каже, че нямате право да го закачате. Засегнете ли честолюбието на човека, и той веднага скача на крак, готов да се защищава. Според мене, за да се справи с честолюбието си, човек трябва да прояви своята интелигентност и разумност. Когато едновременно проявява живота, силата и разумността си, човек дава място на своя дух, да се прояви. Да даде човек място на духа в себе си, това значи, да може вече да контролира всички свои удове, да контролира цялото си тяло. Запример, можете ли като изправите ръката си, с мисълта си да я втвърдите така, че да поставите върху нея тежест от 50 кг., без да я усетите? Както прави упражнения за тялото си, така всеки човек трябва да прави умствени упражнения за развиване на своите умствени способности и сили. Упражнение. Десният крак напред; спокойно навеждане на тялото към земята, като си представяте мислено, че издигате един килограм тежест. Правете това упражнение, като постепенно увеличавате тежестта, докато достигне до 50 кг. Като правите упражнението редовно, вие ще забележите, че мускулната сила се е увеличила. Щом можете мислено да дигнете 50 кг. тежест, вие можете и в действителност да я дигнете. Правете това упражнение, когато сте неразположени, да видите, какви сили се крият във вас. Някои хора искат да бъдат силни, без да се упражняват. Природата дава своите блага само на ония, които се упражняват и работят. За да стане лекар, човек трябва да употреби пет-шест години за изучаване на болестите и причините за тяхното явяване. Обаче, за изучаване на здравословното състояние на човека е нужно много повече време. За да бъде добър лекар, преди всичко човек трябва да знае, коя е нормата на истинското здраве. Като знае нормалното състояние на всички органи, човек ще знае, къде е станало отклонението. Щом знае, къде е станало отклонението, той лесно може да определи диагнозата на всяка болест и да я лекува. Същевременно, човек трябва да се стреми към правилно разбиране на живота. Като дойде до това разбиране, при всяко изпитание той може да намери причините, които са го предизвикали. Ако причините не са вън и вътре в него, той ще ги потърси в своето минало. Това значи, да проникне човек в причините на своята карма и да се справи с нея. За да възстанови нормалното състояние на своя организъм, човек трябва да контролира своите действия, както и движенията си. Една от причините за тяхната нервност се крие във вървежа им. Те стъпват на петите си, вследствие на което става голямо сътресение на гръбначния мозък. Това сътресение се предава на цялата нервна система. За да не става такова сътресение, човек трябва да стъпва първо на пръстите си, а после на петите. Като се научи да контролира движенията си, човек започва да контролира и своите мисли и чувства. Като прави наблюдения върху себе си и се контролира, човек придобива самообладание – ценно качество в живота му. Съвременните хора се нуждаят от светлина, която да освети пътя им. Без тази вътрешна светлина, те нищо не могат да направят. Вътрешната светлина в човека не е нищо друго, освен Божественото начало, което чака времето на своето пробуждане. Разумен трябва да бъде човек. Разумността може да му помогне да реализира своите добри желания. Искате ли да концентрирате мисълта си, вие трябва да изучавате математика. Не мислете, че като сте изучавали математика, повече не ви е нужна. Не само че не сте завършили с математиката, но постоянно трябва да се връщате към четирите основни действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Това са процеси, които се извършват в самия живот. В първо време човек събира, трупа материал. След това трябва да дойде до изваждането, да се освободи от излишните материали. Не се ли освободи, в него ще се родят ред болезнени състояния. Като се храни, човек събира материали. Щом се нахрани, започват процесите изваждане и деление: приетата храна се превръща в течност, в кръв, която се разнася по цялото тяло да го храни. В резултат на правилното хранене се образуват здрави мускули, здрава нервна система. За такъв човек казваме, че е здрав, нормално развит. Като ученици, вие трябва да работите върху концентриране на своята мисъл. Чрез концентриране на мисълта си, вие можете да си помагате при различни болезнени физически и психически състояния. Мнозина се оплакват от изстиване на крайниците. Те търсят начин да си помогнат. Много начини могат да се приложат – миене на краката с гореща вода, бързи движения, но това са външни методи. За да се лекува, човек трябва да намери причината за своето болезнено или ненормално състояние на тялото си. Изстиването на крайниците се дължи на нечиста кръв в организъма. Нечистата кръв произвежда електричество в организъма, а чистата – магнетизъм. Електричеството произвежда студ, а магнетизъмът – топлина. Следователно, за да не изстиват ръцете и краката ви, трябва да внесете в организъма си повече топлина. Това става, когато човек даде ход на Божественото в себе си. При това положение той няма да се страхува нито от студ, нито от безпаричие, нито от болести. Той ще гледа на живота, както факирите. Излезе ли вън, на студ, той ще бъде тих и спокоен, няма да се плаши от простуда. Това значи да се уравновесят силите в човешкия организъм. Щом силите му се уравновесяват, той придобива естествена, нормална топлина на своя организъм. Дето да отиде, този човек е осигурен. Той се намира в положение на богатски син, който заминава за странство, но с джоб, пълен с чекове. Приятели и познати го чакат на гарата. От какво ще се страхува той? Дето да се обърне, всичко има. Да имаш добър баща, добра майка, добри братя и сестри, добри приятели, добра среда, това е вътрешната топлина, която се разлива по целия организъм, и те осигурява при всички външни и вътрешни неблагоприятни условия. Основната мисъл на тази лекция е съсредоточаването. Човек трябва да работи върху себе си, да придобие съсредоточаване. Когато е съсредоточен, мисълта помага на човека да се предпази от ред нещастия и катастрофи в живота. Ако мисълта му е съсредоточена, той може лесно да се реши да предприеме ли едно пътешествие, или не, през кой път да мине и т.н. Ако водите един слон и го заставите да мине през един мост, той първо ще постави крака си на моста, ще опита, дали гредите са здрави. Щом почувствува, че мостът няма да издържи на неговата тежест, той се отдръпва назад. Никой не е в състояние да го застави да мине пред този мост. Обаче, ако минават мишки през същия мост, те ще минат безпрепятствено. Ако плъх влезе в параход, който предстои на потъване, той непременно ще излезе на сушата. Плъхът предчувствува катастрофата, която ще стане с парахода. Понякога животните имат по-силно предчувствие от хората. Това се дължи на техния силен инстинкт. Някога човек е имал голяма чувствителност, но благодарение на отклонението си от правия път той я изгубил. Съзнателна работа се иска от човека, за да възстанови своята чувствителност. Възпитанието и самовъзпитанието имат за цел, именно, това, да възстанови човек своето първоначално, естествено състояние, което някога е имал; да придобие онова, което някога е изгубил. Ама щял да среща препятствия на пътя си. За съзнателния човек препятствията са условия за развиване на волята, за разработване на неговия ум. Човек не трябва да се смущава от мъчнотиите и препятствията в своя живот. Като решава задачите си, той трябва да знае, че неговата задача е елемент на други, по-трудни задачи. За да пристъпи към по-трудните, той непременно трябва да намери техните елементи. Задачите на всички хора са свързани едни с други. Решението на сложните задачи е в зависимост от решението на простите. Ето защо, от вас, като ученици, се изисква будно съзнание, готовност за работа, да не спъвате своето развитие, както и развитието на съществата, които седат над вас. Щом решите задачата си, т.е. намерите елементите й, разумните същества ще я подемат по-нататък. Не сте вие, които разрешавате крайната цел на живота. Вие се домогвате само до елементите на живота, а други ще организират тия елементи. Запример, човек открива елементите на разумността, а висшите същества взимат тия елементи, организират ги и изкарват нещо велико. От елементите на разумността те дохождат до висшата разумност. Съвременните хора се стремят към придобиване на знание, на сила, на богатство. Те искат да станат велики хора. Право е тяхното желание, но това желание не е само тяхно. Други същества, по-напреднали от тях, имат същото желание. Те разрешават задачите си чрез хората, които са дошли вече на земята. Като знае това, всеки човек трябва да намери, кое е онова разумно, възвишено същество, което решава задачите си чрез него, и да направи съзнателна връзка с него. Щом направи тази връзка, работите му постепенно се уреждат. Дълго време трябва да търсите онзи, с когото сте свързани, докато го намерите. В това търсене човек калява волята си, разработва ума и сърдцето си. Това виждаме навсякъде в живота. Когато малките деца отиват на сватба, те обикалят с часове около младата булка, докато им даде парче медена питка. В този смисъл младата булка представя съдбата на човека. Десетки години човек трябва да обикаля вратата на съдбата си, докато един ден тя излезе от вратата си и му даде парче медена питка. Вземе ли медената питка в ръката си, човек е дошъл вече до решаване на своите житейски задачи. Добрата съдба на човека, това е неговият приятел от невидимия свят. Дали той съзнава това, или не, не е важно. Като върви човек в правия път, добрата съдба, т.е. добрият му приятел ще го срещне, ще го извика да му даде парче медена питка. – Защо не ми даде цяла питка? – Цяла питка не се дава изведнъж. Който не е благодарен на малкото, той ще изгуби и него. Малкото се благославя. В него е скрит животът. Кой е най-важният въпрос, който трябва да разрешите? Някои ще кажат, че един от важните въпроси е този, как да придобие човек много знания. Преди да разреши този въпрос, човек трябва да се запита, готов ли е да носи много знания. Българската поговорка казва: “Който много знае, той много страда”. Това не значи, че човек не трябва да се стреми към знанието. Всеки трябва да се стреми към придобиване на знания, но трябва да е готов да страда. Страданието произтича от отговорността, която човек поема. Колкото повече знае човек, толкова по-голяма отговорност носи. Човек лесно носи страданията си, но когато знае, че са изпратени от Бога. Страдания, причинени от хората, мъчно се носят. Представете си, че един ваш приятел ви дава десет хиляди лева на заем, но веднага ги взима назад. Вие роптаете, негодувате против него, сърдите се. Отивате при друг приятел да искате десет хиляди лева. Той ви дава тия пари, но не ги взима назад. Той ви оставя да свършите работата си с тях. Обаче, по пътя ви настигат разбойници, обират ви, и вие пак оставате без пари. В този случай вие не се сърдите на приятеля си, но сте недоволен от себе си, че не сте могли да предвидите, какво ви чака. Вие започвате да търсите тия разбойници, завеждате дело против тях и с години се разкарвате по съдилища. Кое е за предпочитане: да ви даде приятелят ви десет хиляди лева на заем и веднага да ги вземе назад, или да ви даде тия пари, но разбойници да ви оберат? Първото положение е за предпочитане пред второто. Първият приятел е бил ясновидец. Той предвиждал вашето бъдеще. Вторият приятел искал да ви услужи и повече не се интересувал. Какво ви очаква, той нито предвижда, нито иска да знае. Когато изпраща страдания на хората, Провидението има пред вид голямото зло, което ги очаква. И, за да не налетят на големи злини и страдания, То им изпраща по-малки страдания. За да познае, къде е намесен пръстът на Провидението, човек трябва да мисли. Ако само чувствува, без да мисли, тогава интелектът отстъпва назад. За да могат едновременно и умът, и сърдцето да работят, човек трябва постоянно да държи в ума си идеята за Бога. Държи ли тази идея в ума си, човек всякога ще има топлина в сърдцето си и светлина в ума си. Иска ли човек да се развива правилно, в каквото положение да се намира, каквато служба да заема, той трябва да държи тази идея в ума си, като основна, свещена идея, с която да работи и върху която да гради. Сега сте пред края на старата година и началото на новата. Какво ще пожелаете от старата година? Пожелайте да пази добре архивата, в която е записано всичко, което сте извършили през годината. Един ден, когато завършите развитието си, вие сами ще четете написаното в тази архива и ще се учите от себе си. След това помислете, какво ще пожелаете от новата година. Погрижете се да я посрещнете добре, да я разположите към себе си. Да посрещнете новото добре, това значи, да приготвите условия в себе си за неговото развитие. Не намери ли условия във вас, новото не може да вирее, не може да расте и да се развива. – Верен, истинен чист и благ всякога бъди ! 14. Лекция от Учителя, държана на 26 декемврий, 1926 г. София. Начало: 19:00 1926_12_26 Живот, сила и интелигентност.pdf
  3. Аудио - чете Йордан Стоянов Благоприятниятъ часъ, (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата, "Посока на растене", Младежки окултен клас - година шеста, (1926-27), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Посока на растене", 1- 19 лекции на Младежкия окултен клас, т.I (1926-27 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Благоприятният час Верен, истинен чист и благ всякога бъди ! Размишление. Да допуснем, че ви е дадена задача, да направите сравнение между две личности: личността А – младеж на 20 години и личността В – на 22 години. Първият – А е роден в 1906 г., на 22 март, сряда, 6 ч.с. Вторият – В е роден в 1904 година, на 22 декемврий, петък, 12 ч. по полунощ. Има ли допирни точки между тези две лица, за да бъдат приятели? – От астрологическо гледище, в хороскопа на първия слънцето минава в знака на овена и е изгряло вече. Понеже вторият е роден през декемврий, всред полунощ, на зимното слънцестоение, той спада в знака на козирога. В момента на раждането на В изгрява знакът на Везни, а слънцето е минавало в надир, в четвъртия дом, долу. Асцендентните знакове на тия двама души са противоположни, а слънцето в хороскопа на единия и на другия се намират в квадратура. Квадратурата е аспект, който показва, че двете планети се намират на 1/4 от кръга. Като съберете цифрите на годините на раждането на първия и на втория, ще получите: 1906 = 1 + 9 + 0 + 6 = 16 = 1 + 6 = 7; 1904 = 1 + 9 + 0 + 4 = 14 = 5. Числото 16 означава изхвърляне на злото от висшите светове. То е число на големи противоречия. То означава още събаряне кулите на дявола. Щом кулите на дявола се съборят, явява се числото седем – Божествен принцип. Преди да се е справил със злото в себе си, човек живее в числото 16. Ако е търговец, той се кара с длъжниците си, дава ги под съд, взима големи лихви от тях, докато един ден фалира. Като се види в положението на последен сиромах, той иска да се самоубие, да тури край на живота си. Най-после той се смирява, започва да търси Бога и казва: Да бъде волята Божия! Числото 15 е число, при което силата на злото е най-голяма. Дойде ли до числото 16, силата му чувствително намалява. Сумата от цифрите на числото 15 е 6, което е число на илюзии. Като ученици на окултна школа, вие трябва да изучавате астрология, да я прилагате в живота си. Като знаете влиянията на планетите върху земята, върху всеки човек, вие ще можете да определите, какви резултати ще имате при започване на известна работа, или някакво предприятие. От гледище на астрологията, запример, не е безразлично, кога започва човек да учи музика. За да успява в музиката, човек трябва да започне да я изучава в най-благоприятната година, най-благоприятния месец, ден и час. Това се отнася не само до музиката, но до всички човешки предприятия. Не се ли съобразява с тия неща, човек всякога губи. Когато не иска да учи и да мисли, човек казва, че всички дни са Божии и не е важно, кой ден, каква работа ще започне. Обаче, като види, че при всички усилия, които прави, работите му не се нареждат, той започва да мисли, да търси причината на неуспехите си вън от себе си. Като четете Библията, вие казвате, че Бог създаде света в шест деня, и в седмия ден си почина. Като четете, как е създаден светът, вие не се спирате, да видите, дали тия шест дни имат някакво отношение към вашия живот. Казано е в Битието: “И разлъчи Бог виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината “ден”, и тъмнината – “нощ”. Значи, в първия ден на човешкия живот ще се роди велика борба, докато светлината се отдели от тъмнината, докато денят се отдели от нощта, докато се очъртае орбитата на неговата земя. Първият човек е бил създаден в петък. Това показва, че той се намира под влиянието на Венера. Тя е неговата слаба страна. В бъдеще, духовният човек трябва да се роди в друг ден – в деня на слънцето. Като знае, че планетите указват влияние върху целокупния живот на земята, човек трябва да има пред вид, какви препятствия и какви благоприятни условия ще срещне на пътя си. Ако в петък се яви някаква идея в ума му, той трябва да вземе пред вид препятствията, които ще срещне на пътя си. Ще кажете, че това са суеверия. Не, това е наука, която всеки момент има приложение в живота. И тъй, човек, роден под знака овен, е импулсивен, деятелен. Той решава нещата бързо, без да мисли много. Обаче, роденият под знака козирог обмисля добре нещата и тогава се проявява. Първият бързо вади нож. Щом се засегне неговата личност, щом се разочарова от нещо, той веднага вади нож. Поради това съществено различие в проявите си, те не могат да бъдат приятели. Роденият през месец март е изложен на големи промени и противоречия. В края на краищата той свършва добре, но с няколко белези на главата. Роденият през декемврий е уравновесен човек. Той се интересува повече от материалните работи, отколкото от духовните. Напишете следните изречения: Истината носи живот за разумните. Любовта носи живот за благите. Мислете върху тези изречения десет деня, по десет пъти на ден: сутрин три пъти, на обед три пъти и вечер четири пъти. Като размишлявате съзнателно върху тия изречения, наблюдавайте, какви преживявания ви се създават. Отбелязвайте си по-важните опитности. Щом престанете да мислите върху дадените изречения, вложете ги в подсъзнанието и свръхсъзнанието си, там да работят. Като казвате, че свободата е само за разумните, не мислете, че вие сте дошли до разумността, но пожелайте в себе си да я придобиете. Ще кажете, че човек не трябва да живее с внушение, но да бъде самостоятелен, независим. Мислите ли, че можете да бъдете абсолютно независими и свободни? Вие не подозирате даже, че всички ваши разбирания, всички възгледи, които носите в себе си, са придобивки на миналото, именно, чрез закона на внушението. Колко пъти сте си внушавали една и съща мисъл, докато най-после тя е станала ваша плът и кръв. Често слушате някой да повтаря думите: Аз трябва да бъда човек! След дълго самовнушаване той, наистина, става човек. Като е недоволен от своите постъпки, човек сам си казва: Човещина трябва да имам! Като си внушава тия думи, той постепенно проявява човещината си. Истински човек е онзи, който устоява на думата си, на своите обещания. Обещае ли нещо, той непременно трябва да го изпълни. Ако не може да го изпълни, по-добре да не обещава. Човек трябва да бъде точен, изпълнителен на думата си. Във всичките си работи той трябва да бъде като ученик. Ученикът се характеризира със своята точност. Той влиза и излиза от клас на време. Всякакво закъснение говори зле за него. Казвате: Не е ли свободен човек да се проявява, както иска? Човек е свободен само тогава, когато е сам, а не в общество, между много хора. Когато прави добро, човек е свободен; когато изучава нещо, човек също е свободен. Човек живее в светове, които са крайно взискателни. Дойде ли до света на мъдростта, от човека се изисква голяма точност, последователност и разумност. Истината и любовта са малко по-снизходителни към човека. Затова казваме, че любовта не вижда погрешките на хората и всичко прощава. Любовта прощава, но не извинява. Това значи: човек носи последствията и за добрия, и за лошия си живот. Следователно, искате ли да придобиете качествата на истинския човек, вие трябва да спазвате законите на трите велики свята – на любовта, на мъдростта и на истината. Думата “истина” има два смисъла, които се определят от ударението й. Можем да кажем “йстина” и “истйна”. Ако човек гори, ако става пожар в него, добре е да истине; човек трябва да има топлина в себе си, но не да гори. Пожарът трябва да се замеси с бавно, непрекъснато горение, при което да се образува нормална топлина и светлина. Който е дошъл до нормалната топлина и светлина на живота, той никога не истива. Само горещите тела истиват. Топлината, обаче, може само да се прекрати, но не и да истине. Може ли да запази нормалната си топлина и светлина, човек изпитва разположение на ума и на сърдцето си. Всички негови действия са хармонични. За такъв човек казваме, че е уравновесен. Щом топлината на човека се усили, в него става горение. Дето има горение, там се раждат противоречия, борби, смущения. Не е лошо нещо борбата, но тя има смисъл, когато се завършва с придобивки. Като се бори, човек заяква. Като живее, все трябва да се бори с някого. Ако няма с кого да се бори, той трябва да отиде в някоя гъста гора, да хване някое дебело, здраво дърво и да започне да се бори с него, не с цел да го победи, но само за упражнение. Като се побори малко с дървото, той се връща дома си доволен, че се е борил. В тази борба, дървото му е предало част от своята енергия, която го е обновила. И тъй, дойде ли до трудни положения в живота си, човек трябва да потърси помощ в природата, между дърветата, изворите, растенията. Човек минава през тежки душевни състояния, в които никой не може да му помогне. Външните хора са слепи за неговите преживявания, близките му – също. Той сам трябва да носи своя кръст. Единствена природата може да му помогне. Изпадне ли в такива състояния, човек сам трябва да се лекува. Какво прави говедарят при такива случаи? Той е сам между говедата си. Те не могат да го разберат и да му помогнат. Какво могат да направят те на неговия болен крак? Говедарят ще куца ден-два, докато сам по себе си кракът му оздравее. Който е минал през тези състояния, той може да го разбере, но не и да му помогне. Той ще му каже: Разбирам те, влизам в положението ти, но няма какво да се прави. Това са неизбежни състояния, през които всеки човек трябва да мине. Като живее на земята, човек ще се гневи, ще се бори, ще се ядосва. Педагозите, лекарите препоръчват на човека да не се гневи. Гневът, обаче, е неизбежен. Човек не трябва да се дразни, да се възпламенява и гори, но не може да не се гневи. Гневът произвежда топлина в човека. Гневът е израз на неправда. Като се гневи, човек изказва своя протест срещу неправдата в живота. Когато видите, че някой юнак, силен човек, налегнал един слаб и го бие по всички правила на изкуството, трябва ли да стоите безучастни? Първо ще се разгневите срещу силния и ще питате, защо се е заловил с този човек. Той го бие, защото бедният му дължал сто лева. Щом се намесвате в тази работа, вие трябва да платите дълга на сиромаха, да го освободите от ударите на силния човек. Щом го освободите, ще му дадете добър урок, ще му кажете, че като взима пари на заем от силни хора, трябва, или на време да плаща задълженията си, или, ако не може на време да плати дълга си, да се извини. При тази постъпка гневът и негодуванието на човека са на място. Следователно, правилна присъда е тази, която се извършва още в момента, без отлагане. Днес хората се съдят с месеци и години. Като заведат едно дело, понякога то се продължава с години. За предпочитане е да набиеш човека, отколкото да го дадеш под съд, да се опропастиш от даване пари на адвокати, за книжа и т.н. Като казвам, че боят е за предпочитане, имам пред вид само този бой, който е в състояние да опомни човека, да внесе в ума му нещо светло. Какво правите, когато видите, че някой бие своя ближен? Вие дигате ръката си във въздуха и казвате: Стой, не бий този човек! Какво означава дигането на ръката? Да дигне човек ръката си нагоре, това означава призоваване на разумните сили на помощ. Видите ли човек със спуснати надолу ръце, с увиснала глава, ще знаете, че той е изпаднал в отчаяние. Този човек трябва да дигне главата и ръцете си нагоре, да се насърдчи. В ръцете на човека са вложени ред сили, чрез които той влиза във връзка със същества от невидимия свят, които му се притичат на помощ. Трябва ли човек за нищо и никакво да се отчайва и обезсърдчава? Като се отчае и реши да се отрови, вместо да вземе чаша с хинин, по-добре да вземе няколко чаши гореща вода и да ги изпие. Като изпие водата, състоянието му ще се смени. Той сам ще се чуди, как е дошъл до положение на отчаяние. За да ви помагат хората, преди всичко вие сами трябва да си помагате. Това е истина, от която трябва да се ръководите. Думата “истина” в български език е съставена от шест букви. Първата буква “И” означава начало на нещата, начало на някаква работа. За да започне човек една работа, това показва, че в ума му се е родила някаква мисъл. Буквата “С”, знак на луната, означава промени. Буквата “Т” означава препятствия, мъчнотии в живота. След буквата “Т” иде пак буквата “И”, която отваря път за ново начало, за нова работа. Човек не може да излезе от мъчнотиите и препятствията в живота си, докато не постави Божественото начало – второто начало в живота си – над човешкото. Сричката “ти” в думата “истина” означава второто лице на човека. Следователно, щом второто лице дойде във вашия живот, работите ви веднага се нареждат. Най-силната сричка в думата “истина” е сричката “ти”. Ние казваме често: Ти работиш за някого. За кого работи човек? За своя жив идеал. Без този идеал животът му няма смисъл. Сега, като говоря за буквите, имам пред вид тяхното съдържание и смисъл. Ако ги изучавате, вие ще се домогнете до специална наука, която заслужава внимание. Знаковете на буквите са взети от египетските иероглифи. Някои от тях са така необходими, както сенките, с които художникът си служи. Въпреки това, всеки народ иска да се освободи от някои букви на своята азбука, като излишни. Българите, запример, са правели ред опити да се освободят от ъ, ь, э, но и до днес още не са ги изхвърлили. Не е лесно да се реши, кои букви трябва да останат и кои да се изхвърлят. Обаче, в решаването на този въпрос, човек прави ред умствени упражнения, които допринасят за развитието на неговия ум. Следователно, една картина е добра, когато сенките, които художникът е поставил, отговарят на тия, които съществуват в природата. Същото се отнася и до буквите в азбуката на различните езици. Освен външен израз, всяка буква има и вътрешен израз, т.е. вътрешен смисъл. И слънцето, което виждаме отвън, е отражение на друго едно, вътрешно слънце, което съществува и в човека. Ако не може да възприеме топлината на вътрешното слънце, човек се оплаква от вътрешен студ. Той чувствува, че е изгубил нещо съществено – изгубил е вътрешната топлина на живота. Лиши ли се от вътрешната топлина на живота, човек се чувствува самотен, изолиран от света. Той се движи между хората, но не ги познава. Натъква се на доброто в живота, но никъде не го вижда. Като се почувствува изолиран от всички, човек започва да мисли за себе си, че е някакво божество, от никого неразбран. Той очаква хората да му се кланят и се чуди, защо никой не му обръща внимание. Кой на кого може да се кланя? Може ли статуята да се кланя на своя създател? Колкото статуи да извае скулпторът, те никога няма да му се поклонят. Хората могат да се кланят само на онзи човек, който е дал живот поне на една велика идея, или на едно възвишено чувство в себе си. Защо? Защото тази велика идея, или това възвишено чувство е общо за всички. Да храни човек една велика идея в себе си, това значи, да бъде свързан с любовта, с Бога. Щом е свързан с Бога, той е свързан и с всички ония, които любят Бога. И тогава, каквото благо придобие той от тази идея, това благо ще бъде достояние на всички ония, с които е свързан. Каква е тази идея, не е важно. Тя може да е от областта на науката, на музиката, на изкуството и т.н. От човека се иска да храни своите мисли и чувства с любов, а какви са те, това зависи от степента на неговото развитие. Ако някой работи в областта на математиката, той се свързва с всички математици. Това показва, че човек не живее за себе си, той не е сам в живота. Човек е колективно същество. Като ученици, от вас се иска здрава, положителна мисъл. Каквото да се случи в живота ви, търсете добрата страна и се поучавайте. Ако ви скъсат на изпит, ще се явите още един път, и ще издържите. Ако дрехите и обущата ви са скъсани, и за това благодарете. Ще дойде ден, когато всичките ви работи ще се оправят. Когато студентът е учил и пропадне на изпит, това показва, че невидимият свят изисква от него нещо повече. Като се яви втори път на изпит, той ще усвои материята по-добре и съзнателно. Като работи съзнателно върху себе си, ученикът развива своята памет, своите умствени центрове, които иначе не биха могли да се развият. Ако иска да усили паметта си, ученикът трябва да работи върху себе си, да хармонизира своите чувства. Когато се наруши хармонията между мислите и чувствата, и паметта отслабва. Изобщо, когато чувствата взимат надмощие над мисълта, човек се разсейва и губи паметта си. Тъй щото, от човека зависи да усили своята памет. Има хора, които разполагат с феноменална памет, което е резултат на усилена деятелност в това направление. Следователно, работете и вие да развиете своята памет, както и всички ония мозъчни центрове, върху които още не сте работили. – Верен, истинен чист и благ всякога бъди ! 13. Лекция от Учителя, държана на 19 декемврий, 1926 г. София. Начало: 19:00 1926_12_19 Благоприятният час.pdf
  4. alexamsterdam

    1926_12_12 Малките мъчнотии

    Аудио - чете Йордан Стоянов Малкитѣ мѫчнотии, (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата, "Посока на растене", Младежки окултен клас - година шеста, (1926-27), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Посока на растене", 1- 19 лекции на Младежкия окултен клас, т.I (1926-27 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Малките мъчнотии – Верен, истинен чист и благ всякога бъди ! Чете се темата: “Най-красивата критика”. Какъв е произходът на думата “критика”? Тя произлиза от глагола воювам. Българите казват “крея”, което означава, че едва се крепя; също така те казват “крия, къртя, кръст” и т.н. Обаче, критиката не руши само, но и създава. Критиката едновременно събаря и гради. Ако критикът изнася само лошата страна на нещата, той не е истински критик. Критикът е подобен на хирурга, а задачата на хирурга не е само да реже, но и да присажда. Истински хирург е онзи, който реже гнило, а присажда здраво. Човек може да бъде лекар сам на себе си и да се лекува без нож. С мисълта си човек може да се освободи от всички израстъци в тялото. Как? Като ги меси от едно място на друго. Ако израстъкът е вътрешен, той може да го изнесе вън някъде. Щом е отвън, той лесно се лекува. Ако е трескав, човек пак може сам да се лекува. Треската е резултат на излишна материя в човека. С помощта на мисълта си човек може да събере тази материя на едно място и да я извади навън чрез някакъв цирей. Щом в организъма се е събрала нечиста материя, по какъвто да е начин, тя трябва да излезе навън. Задачата на човека е да изкара тази нечиста материя през порите си чрез изпотяване. Ако не може по този начин, поне чрез някакъв цирей. Ако и така не може, тя сама ще си намери място, но тогава човек ще бъде роб на болестта. Представете си, че пред вас изнасят две чаши от различна големина. Коя от двете чаши ще изберете, това зависи от случая. Ако трябва да налеят в нея нещо, което обичате, ще предпочетете по-голямата чаша.Ако вие наливате същото питие на други, ще изберете по-малката чаша. Според закона на любовта трябва да бъде точно обратно: за себе си да вземете малката чаша, а за другите – голямата. Същият закон трябва да се приложи и по отношение на критиката. Критикуваш ли себе си, ще си послужиш с по-голямата чаша. Критикуваш ли другите, ще си послужиш с по-малката чаша. Това изисква законът на любовта. Някои критици приличат на сланата: дето паднат, всичко попарват. Други критици приличат на росата: дето паднат, благословение носят. Критикът трябва да бъде правдив човек, да има правилен череп. Ако черепът на критика е неправилен, и критиката му ще бъде такава. За да критикува нещата, човек трябва да ги разбира. Как може човек да критикува музиката, поезията или науката, ако нищо не разбира от тях? Не е лесно да критикува човек. И тъй, за да критикува, човек трябва да има знания. Срещате един човек, виждате, че очите му са големи или малки и започвате да се произнасяте, дали е красив, или не. Това не е правилна преценка. Преди всичко, вие трябва да знаете, защо очите на един човек са големи, а на друг – малки. Големите очи са израз на алчност. те са станали големи по причина на стремлението на даден човек да обсебва нещата. В желанието си да ги обхване, да ги задържи за себе си, той е отварял повече очите си, вследствие на което е възприемал повече светлина. Тази светлина е помогнала за разширяване на очите му. От друга страна, доказано е, че хора, които се раждат вечер, имат големи очи. Изобщо, иска ли да се произнесе по известен въпрос, човек трябва да има знание. Казвате, че има различни цветове в природата – червен, портокалов, розов, син, жълт, зелен, виолетов и т.н. Казвате, че обичате, запример, повече розовия от синия, но защо предпочитате единия пред другия, не знаете. Каква е разликата между един и друг цвят, не знаете. Ще кажете, че те се различават по броя на трептенията си, но колко трептения има всеки цвят, и това не знаете. Защо едни животни са топлокръвни, а други – студенокръвни, и това не знаете. Известно ви е, че топлината е условие за растене и развиване на живите същества. Въпреки това рибите живеят, растат и се развиват при неблагоприятни условия – на студено. Какво показва това? От този факт съдим, че в далечното минало рибите са изпаднали при много неблагоприятни условия, лишени от топлина, от горивен материал, вследствие на което се задоволили с най-малката топлина. Те намерили скритата топлина във водата и влезли да живеят в нея. Рибите живеят много економично – с най-малката топлина и светлина. Като ученици, вие трябва да изучавате живота на рибите, на птиците, на млекопитаещите, да видите, как постепенно са преминавали от низш във висш живот. Същевременно, изучавайте добрите им черти и вадете поука от тях. Като дойдете до рибите, спрете вниманието си върху мълчанието. Те живеят при неблагоприятни, тежки условия, без да роптаят, без да издават звук на протест или оплакване. Когато положението им е станало непоносимо, те са се превърнали в птици. Птиците пък са се превърнали в млекопитаещи. Като изучавате пътя, по който животът се развива, вие се запознавате с работата на Духа. Всяко животно е символ на нещо, от което човек може да се възпитава. Запример, преди да влезе в къщата, котката изчиства добре краката си. С това тя иска да каже: Когато те канят на гости, първо изчисти краката си и после влез в стаята. Когато кукурига, петелът иска да каже, че човек има право да пее, но след като свърши известна работа. Докато работи, той трябва да мисли. Казано е в Писанието: “Изпитвайте духовете! Всичко изучавайте, но доброто дръжте.” Следователно, не пренебрегвайте онова, което срещате на пътя си. разумният се учи и от доброто, и от злото. И тъй, учете, работете съзнателно, за да внесете в ума си нещо съществено, реално, а не само отвлечени идеи. За да дойдете до реалното в живота, изучавайте, освен животните, растенията, минералите, още и човешките типове. Изучавайте живота на великите хора, да видите, как са се проявявали, как са се справяли с неблагоприятните условия. Колкото по-велик е човек, толкова по-големи са неговите изпитания и страдания. Като страдат, мнозина мислят, че страданията са дадени само за тях. Повече или по-малко, всеки човек страда. Като ученици, обаче, вие трябва да се отнасяте съзнателно към своите мъчнотии. Мнозина се подават на настроенията си, които ги въртят на една и на друга страна, както вятърът върти ветропоказателя. Когато му се преподава, когато слуша учителя си, ученикът трябва да бъде свободен от всякакви настроения. Щом влезе в клас, той трябва да свали раницата с настроения от гърба си, да я остави вън. Влезе ли с раница в клас, влизането му е безпредметно. Съзнание се иска от ученика. Кой е виновен за неговото неразположение? Светът е красив. Слънцето постоянно грее, като изпраща своята светлина и топлина на земята. Земята следва своя път. Хората се раждат, веселят се, търсят щастие. Ангелите пеят и славят Бога. Трябва ли при това положение човек да бъде неразположен? Коя е причината за неговото неразположение? Много от страданията на хората са фиктивни. Много от страданията им се дължат на тяхната глупост. Един разумен и добър човек станал рано сутринта и се готвел да отиде на работа. Но какво видял? Жена му и дъщеря му плачат. Защо? Дъщерята сънувала, че се оженила и родила момченце, което умряло. Като разправила съня си на майката, и двете започнали да плачат за умрялото дете. Защо плачете? – запитал бащата. – Детето на дъщеря ни умря. – Че кога се е женила, кога е родила дете, за да умре вече? Възмутен от глупостта на жена си и на дъщеря си, бащата казал: Ще тръгна по света да пътувам и, ако намеря по-глупави хора от вас, ще се върна. Като минавал край едно село, той видял, че един селянин се качил на едно високо дърво, а жената държала отдолу едни нови потури. Понеже не знаели, как се обуват, мъжът искал да скочи от дървото и така да влезе в потурите. – Стой, не скачай от дървото! – извикал пътникът. Аз ще те науча, как се обуват потури, но като възнаграждение ще ми дадеш потурите си. – Ще ги дам, само да ме научиш, как да ги обувам. След това пътникът продължил своето странствуване, и в друго село видял събрани селяни на площада – решават нещо. – Какво правите? – Едно теле пъхнало главата си в едно гърне и не може да я извади. Ние сме се събрали да решим, как да извадим главата му. Най-после дойдохме до решение да отрежем главата на телето, за да го освободим от гърнето. – Знаете ли, че телето ви ще умре така? Аз ще ви покажа, как да го освободите, но телето ще дадете на мене. – Съгласни сме на всичко, само да освободим главата му от гърнето. Пътникът ударил гърнето с един камък, и то се счупило. Така той освободил главата на телето, но и телето спечелил. Едва напуснал това село, ето, натъкнал се на още по-голямо чудо. Всички селяни на съседното село се събрали пред вратата на един дом и живо решавали нещо. – Какво е станало? – запитал той селяните. – Остави се, женим сина си, но указа се, че булката е много висока, не може да влезе през вратата. Не знаем, какво да направим. Само едно остава: да отрежем главата й. – Ей сега ще ви кажа, но ще ми дадете наниза на булката. – Даваме го, само да ни помогнеш. Пътникът скочил на врата на булката, и тя моментално навела главата си. Щом навела главата си, тя влязла през вратата, дето я посрещнали с радост и веселие. Следователно, като сте дошли на земята, ще бъдете умни. Не плачете за детето, което сте родили на сън и умряло. Не бързайте да режете главата на телето, за да я извадите от гърнето. Не решавайте въпроса с високата булка безсмислено. Ако булката е висока и не може да мине през вратата, не бързайте да режете главата й, но я убедете да се наведе малко. Щом наведе малко главата си, и мъчнотията ще се реши. Трябва ли човек да се спъва от малки мъчнотии? Каквито мъчнотии и страдания да са дадени на човека, те са по силите му. Малко усилие се иска от него, за да ги реши правилно. – Верен, истинен чист и благ всякога бъди ! 12. Лекция от Учителя, държана на 12. декемврий, 1926 г. София. Начало: 19:00 1926_12_12 Малките мъчнотии.pdf
  5. Аудио - чете Йордан Стоянов Пулсъ, (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата, "Посока на растене", Младежки окултен клас - година шеста, (1926-27), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Посока на растене", 1- 19 лекции на Младежкия окултен клас, т.I (1926-27 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Пулс Верен, истинен чист и благ всякога бъди ! Размишление. Чете се темата: “Произход на разнообразието.” Казано е в геометрията, че точката е безпространствена. Следователно, тя няма никакво измерение. Има ли разнообразие в точката? Като се движи, точката образува права линия. В движението на точката има ли разнообразие? Движението на точката показва известна възможност, посока, направление, но в него няма никакво разнообразие. Какво означава думата разнообразие? Тази дума е сложна. Тя е съставена от две думи, от разни и от образи. Когато правата линия се движи, образува се плоскост. Щом точката при движението си образува права линия, можем ли да кажем, че правата линия е образ на точката? Ние можем да кажем, че пътят, следата, която точката оставя в пространството, може да бъде образ на движещата се точка. Тогава плоскостта ще бъде образ на движещата се права линия. Когато плоскостта се движи, образува се тяло – куб. Кубът представя образ на движещата се плоскост. Сам по себе си, кубът не е единна, самостойна единица. И тъй, правата линия е граница на плоскостта, а плоскостта – граница на куба. Кубът пък е граница на още по-сложно тяло – на тесаракта. В този случай точката, линията, плоскостта, кубът, тесарактът представят части от едно цяло, и като такива, те не се ползуват еднакво от благата на живота. Запример, ако изложите куба на действието на слънчевите лъчи, стените му няма да бъдат еднакво огрени. Тази е причината, поради която всички части на цялото не се ползуват еднакво от благата на живота. Същият закон се отнася и до човешкото тяло. Много удове има човек, но всички не се ползуват еднакво от благата на живота. Мнозина от вас сте изучавали алгебра и знаете, какво означават рационалните и ирационални числа. В буквален смисъл думата “рационални” означава разумни. На латински “ratio” означава разум. Обаче, числата не могат да бъдат разумни и неразумни. Според математиците рационални числа са ония, от които може да се извлече точен корен. Ние пък можем да наречем рационални числа ония, които могат да се разберат. Ирационални са ония, които не могат да се разберат. Следователно, те не се отнасят към физическия свят. Рационалните числа се измерват с определена величина, която ни е известна. От тях може да се извлича точен корен. Какъв е коренът на човека? Човек представя числото пет. Това число няма точен корен. Значи, човек е ирационално число. На физическия свят той няма корен. Това е лошо за човека. Единицата представя Бога. Тя е абсолютно число. Единицата има ли корен? Всички корени от единицата дават все единица. Числото пет, умножено само на себе си, дава 25, от което може да се извлече корен. Като говорим за числата, ние имаме пред вид живите, органически числа. Тези числа се срещат навсякъде в живота и в природата. Човешкият организъм е построен все от живи, органически числа. Всяко органическо число има своето значение и приложение в практическия живот. Запример, ако измерите широчината на човешкия нос, ще видите, че тя определя деятелността на човека в практическия живот. Широчината на носа не зависи от натрупването на излишни материали, от тлъстини. Ноздрите определят широчината на носа. Има случаи, когато носът на някой човек е широк, а ноздрите тесни. Тази широчина е резултат на излишъци, на наслоявания в организъма. Значи, колкото по-широки са ноздрите, толкова човек е по-деятелен. Най-голямата широчина на носа достига до четири сантиметра. Който има тази широчина на носа, той се отличава с голяма активност в чувствата. Каквато работа започне, той я свършва. Може да употреби 10-20 години за една работа, но непременно ще я свърши. Защо? Защото работи с любов. Всички учени хора имат широки носове. Философите имат тесен нос. Материалът, който изследват, е събран. Те взимат този материал наготово и само го подлагат на своите преси, да видят, какво ще изтече от него. В това отношение те са подобни на банкерите, като събират готовия материал на една и на друга държава и го оформяват, т.е. подреждат в системи. Носовете на учените си приличат, а тия на различните философи се различават по дължина и широчина – зависи, какъв материал подреждат. Учените се различават по веждите. Като наблюдавате веждите им, вие можете да се произнесете, дали известен учен е материалист или идеалист. Линията на веждите в материалиста слиза надолу. С какъвто въпрос да се занимава, той го изучава от материалистична гледна точка. Той разглежда нещата отблизо. Той може да говори за философия, за отвлечени въпроси, но в ума му седи една близка идея. Защо? Защото всякога работи с рационални числа. Обаче, всеки човек, на когото веждите са извити нагоре, е идеалист. Той преувеличава нещата. Като срещне някой човек, първо ще се очарова от него. Види ли една погрешка в него, той веднага се разочарова. Като изучавате хората по веждите, ще видите, че между материалистите и идеалистите има средни типове. Веждите на тия хора са средни между първите два типа. Приятно е да гледа човек красиви вежди, но те рядко се срещат. Красиви вежди са ония, които имат красива форма и съдържание. Освен това, от значение е и посоката на космите. Човешкият дух е работил хиляди години, докато създаде веждите в тази форма, каквато днес ги виждаме. Още много трябва да работи върху тях, за да ги представи в тяхната идеална форма. Какво е предназначенето на веждите? Чрез ред наблюдения и опити е доказано, че веждите помагат за трансформиране и акумулиране на светлинната енергия. Когато много светлина прониква в очите, човек свива веждите си. По този начин, чрез веждите си, той задържа част от светлината, да не влиза в мозъка. Наистина, ако в мозъка влиза много светлина, той не може да се справи с нея. За да мисли правилно, хармонично, човек не се нуждае от много светлина. Човек може да мисли и вечер. Достатъчно е той да знае начина, да се ползува и от най-малката светлина. Бухалът, запример, вижда вечер така ясно, както човек вижда денем. Бухалът символизира учен човек. Когато искат да кажат за някого, че е философ, учен човек, наричат го бухал. С това искат да кажат, че и той, като бухала, вижда и в тъмнина. И в най-мрачните нощи бухалът вижда ясно, като през деня. Той вижда и най-малките птички, скрити между дърветата, и ги напада. В това отношение бухалът живее при най-економични условия. Неговите очи са така устроени, че могат да събират светлина и в най-голямата тъмнина. Добре е човек да има качеството на бухаловите очи, да събира светлина и вечер, да осветява пътя си, но не и грабливия характер на бухала. Намери ли се пред някаква мъчнотия, човек трябва да си спомни за бухала, че и в мъчнотиите той намира светлина, от която се ползува. Когато бухалът хвърка вечер от клон на клон да търси храна, той иска да даде урок на хората върху смелостта. Той казва: Както аз преодолявам мъчнотиите на живота си със смелост, така и ти трябва да бъдеш смел, да махнеш всички препятствия от пътя си. Намериш ли се пред известно изпитание или противоречие, кажи в себе си: Аз искам да бъда смел като бухала, във всички мъчнотии и пречки да намеря светлинка, която да осветява пътя ми. И при най-големите мъчнотии, човешкият ум трябва да бъде чист, ясен, да осветява пътя му. Мнозина се интересуват от знанието за веждите и се питат, могат ли да изменят линията на своите вежди, да ги подобрят. Човек може да измени линията на веждите си, но затова се иска усилена работа в областта на чувствата и на сетивата. Запример, ако при затворени очи накарате някого да познае, колко предмета се допират до ръката му, той ще ги различи, само ако има силно развита чувствителност. При това, тези предмети трябва да бъдат поставени на близко разстояние един до друг. Чувствителността е едно от условията за развиване на интуицията. Интуицията пък дава красива линия на веждите. Човек трябва да прави опити, да развива своите сетива. Както чувствата, така и сетивата на човека трябва да бъдат нормални, да няма никакво отклонение в тях. Рядко ще срещнете хора с нормално развити чувства и сетива – все има известно отклоняване. Това отклоняване може да бъде от 1 – 120 градуса. Колкото по-големи са отклоненията, толкова по-големи пертурбации стават в човека. Отклоненията стават и в човешката мисъл. Обаче, с усилие на волята и на мисълта си човек може да изправи тия отклонения, да ги доведе до нормалното им състояние. Когато в чувствата на човека се явява известна аномалия, тя се отразява и върху мозъка. Ако турите ръката си над главата на такъв човек, ще усетите известна топлина. Това е анормално, болезнено състояние на организъма. За да възстановите нормалното му състояние, трябва да направите няколко паси. След малко време ще усетите, че дясната половина на главата му е хладна, а лявата – топла. Това показва, че нормалното състояние на организъма е възстановено. Обикновено, в дясната половина на главата се събира електричество, а в лявата – магнетизъм. Съвременните лекари практикуват правенето на паси, като метод за регулиране енергиите на организъма, но който се наеме да си служи с този метод, трябва да бъде чист човек. Чистите мисли и желания представят добър проводник на живите сили в природата. Човек живее в област, дето живите, разумни сили на природата работят усилено, вследствие на което той трябва да бъде разумен, да може правилно да ги използува. Ако не е развил чувствата и сетивата си, като се натъква на тия сили, човек може да се осакати: да подпуши чувствата си, да изкриви мислите си. Какво става с едно тяло, ако внезапно спрете неговото движение? В тялото се развива много топлина, която може да го запали. Същото явление става и с човека, когато се укаже внезапно противодействие на неговите чувства. Гневът, недоволството в човека не са нищо друго, освен резултат на противодействие в чувствата му. Подпушване става не само в чувствата, но и в мислите на човека. Дойде ли до това положение, човек трябва да се отпуши. За да отпуши сърдцето си, човек трябва да мине от видимото към невидимото, от ирационалното към рационалното. Всяко подпушване на чувствата внася известна аномалия във функциите на сърцето, вследствие на което пулсът му се изменя. За да се възстанови нормалната функция на сърдцето, човек трябва да влезе в хармония с природата, да свърже своето сърдце с общия пулс на козмическото сърдце. Всяка планетна система има също така свое сърдце, което е свързано с общото, козмическо сърдце. Сърдцето на нашата слънчева система е слънцето. Ритмичното движение на кръвта в човешкото сърдце се определя от ритмичните вълни на слънцето. Следователно, ако сърдцето на някой човек не функционира правилно, това показва, че той е нарушил отношенията си към слънцето – сърдцето на слънчевата система, в която живее. Иска ли да възстанови функцията на своето сърдце, той трябва да изправи отношенията си към слънцето, да внесе хармония между своя пулс и този на слънцето. Не разглеждайте слънцето само като физическо тяло. Вън от своето физическо проявление, слънцето има и духовна природа, която, именно, е в единство, в пълна хармония с Общото, с Великото слънце на козмоса. Ето защо, всеки момент дръжте в ума си мисълта, вашето сърдце, вашият пулс да бъде в хармония с пулса, с ритъма на слънцето. Пожелайте в себе си да свържете пулса на вашето сърдце с пулса на козмическото слънце. За десет деня направете следния опит. Всеки ден, по три пъти – сутрин, на обед и вечер, вглъбете се в себе си и си кажете: Аз искам моето сърдце да бие ритмично, да се слее с пулса на слънцето и правилно да изпраща енергията си по целия организъм, както слънцето изпраща енергията си по целия свят. Сега, като говоря за правилен пулс, за ритмично биене на сърдцето, веднага изпъква на лице въпросът за правилното и дълбоко дишане. Почти всички хора не дишат правилно. Те поемат въздух и го изпращат само в горната част на дробовете. При това плитко и слабо поемане на въздух, те нямат сила да го изкарат навън, вследствие на което част от нечистия въздух остава в дробовете, дето създава вътрешно наслояване. Иска ли да регулира кръвообръщението си, човек трябва да поема дълбоко въздуха, да го задържа известно време в дробовете си и после бавно да го изкарва навън. При дишането трябва да взимат участие и коремните мускули, да дават тласък, напрежение на въздуха, да го изкарват навън. Като диша правилно, човек се обновява и освобождава, както от физически, така и от психически болезнени състояния. Добре е човек да поема въздух първо с лявата си ноздра, като брои бавно от 10-15, после да я запуши и да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 секунди и след това да издиша бавно, ритмично. Когато поема въздух през лявата ноздра, дясната трябва да бъде запушена, а когато го задържа в дробовете, и двете ноздри трябва да бъдат запушени. Правете това упражнение по три-четири пъти на ден. Тези упражнения са нужни за всички хора, особено за тези, които се занимават усилено с умствен труд. Те са необходими и за здрави, и за болни. За предпочитане е да правите тия упражнения вън, на чист въздух, отколкото в стая. При това, добре е всеки да бъде сам, да не гледат другите, хора, как се упражнявате в дишането. Който диша правилно, той постепенно хармонизира своя живот и се обновява. Не диша ли човек правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да придобие. Придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите на неговото равновесие. Приложете упражнението за дишането за десет деня, да видите, какъв резултат ще имате. Верен, истинен чист и благ всякога бъди ! Начало: 19:00 1926_12_05 Пулс.pdf
  6. alexamsterdam

    1926_11_28 Различаване

    Аудио - чете Йордан Стоянов Различаване, (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата, "Посока на растене", Младежки окултен клас - година шеста, (1926-27), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Посока на растене", 1- 19 лекции на Младежкия окултен клас, т.I (1926-27 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Различаване Т. м. За следния път пишете върху темата: “Произход на разнообразието в природата”. Напишете едно изречение на дъската. Колко основни идеи има написаното изречение: “В отношенията между приятели е важно, кой може да отстъпва, а не кой има право.” Ако човек отстъпва пред доброто, това отстъпване е на място. Обаче, ако отстъпва пред злото, отстъпването не е на място. Значи, написаното изречение на дъската се отнася само за светиите. Защо? Защото само светията може да отстъпва. Като отстъпва от известно положение, той прави жертва. Обаче, обикновеният човек, който всякога отстъпва, каква жертва прави? Сега, всеки от вас да си спомни някоя силна мисъл, с която си служи при всички мъчнотии в живота си като с чук. Същевременно, спомнете си, коя е най-меката дума във вашия речник. Тази дума ще бъде различна. Колкото ученици сте в класа, толкова меки думи ще кажете. Пишете върху темата: “Най-красивата критика”. Като пишете темите си, можете да си служите и с това, което знаете от науката и живота. За десет деня направете следните наблюдения върху себе си. Като се събудите сутрин, проследете, каква мисъл имате в ума си и какво е състоянието ви. Записвайте си това в едно тевтерче. Веднага погледнете часа и минутата, какъв е денят, топъл или студен, ясен или облачен. Същевременно, вижте, има ли някакъв шум на улицата, в която живеете. Ако има някакъв шум, вижте, на какво се дължи: дали коли, автомобили или трамваи минават; дали хора минават и се разговарят или пеят; дали кучета лаят. Освен това, проследете, има ли някаква връзка между състоянието ви, с което сте се пробудили, и с това, което сте имали преди два-три деня, или най-много преди седмица. Ако сте радостен или тъжен, вие трябва да знаете, отде произлиза това състояние. Като правите наблюденията си, ще видите, има ли някаква връзка между вашите мисли и чувства, между вашите настоящи и минали състояния, или са разкъсани. Спрете вниманието си върху съня, който сте имали през нощта, да намерите връзката между състоянието и мисълта, която е минала през ума ви. Сънят ще внесе известно обяснение. Като правите тия наблюдения, вие ще разберете, на какво се дължат мрачните настроения на човека. Те се предават от един човек на друг. Това влияние е особено силно на сън. Ето защо, не се препоръчва в една стая да спят хора, които са дисхармонични помежду си, т.е. когато между мислите и чувствата им съществува известна дисхармония. Когато човек спи, астралното му тяло излиза вън от него и, за да не се подава на чужди влияния, той трябва да се моли, да го пазят от невидимия свят. Не се ли моли, не може ли сам да се пази, той непременно ще възприеме дисхармоничните мисли и чувства на хората, в чиято среда е поставен, и дълго време трябва да се бори в себе си, докато се освободи от чуждото влияние. Често слушате някой да казва, че състоянието му е особено, като че му липсва нещо съществено, или като че му е натрапено нещо чуждо. В такива случаи, или се отнима нещо от човека, или му се предава нещо. И едното, и другото състояния са мъчителни. Човек трябва дълго време да работи върху себе си, да се освободи от тия влияния. Като се говори за възприемане на чужди влияния, това не трябва да ви плаши, но усилвайте мисълта си, пречиствайте чувствата си, да преодолявате на всичко, което иде вън от вашето съзнание. Ученикът трябва да бъде изпълнителен към своите обещания. Даде ли някакво обещание пред себе си, той трябва да го изпълни. Да даде човек обещание пред себе си, разбирам пред Божественото начало в себе си. Пред тия обещания човек трябва да бъде строго изпълнителен. Не се позволява никакво отлагане, никакво изменение на тия обещания. Изменя ли на обещанията си, човек се разколебава в своя вътрешен мир, както и във вярата. Разколебае ли се вярата на човека, след това иде обезсърдчаването, отчаянието, обезнадеждването. Кога се отчайва човек? Когато изгуби нещо съществено в живота си. Когато изгуби смисъла на живота си, човек се отчайва. Когато момата и момъкът изгубят любовта си, те се отчайват. Когато търговецът изгуби капиталите си, и той се отчайва. Следователно, всяка загуба на нещо съществено е в състояние да отчае човека. Обаче, колкото голямо да е отчаянието на човека, в него винаги има една възможност, малка или голяма, да излезе от своето отчаяние. В такива случаи казваме, че самото отчаяние крие в себе си възможност за излизане от него, тъй както мракът крие в себе си условие за виделина. Искате ли да се освободите от отчаянието си, намерете някой по-отчаян от вас. Срещнете ли се двамата, взаимно ще си помогнете. Едно се иска от ученика: да схваща вярно състоянията си и да различава, кои са негови и кои – чужди, отде идат, какъв е произходът им. Това подразбира, да прави човек красива критика на своя вътрешен живот. Като се говори за влияние, не се разбира само в отрицателен смисъл. Както се възприемат мрачни, дисхармонични мисли и чувства, отчаяния и обезсърдчения, така се приемат и положителни мисли и чувства, насърдчения и очарования. Добре е човек да се обезсърдчава и насърдчава, но трябва да знае, кое от двете състояния е негово. Ученикът трябва да прави вътрешен анализ и изследване на всички свои състояния. Обикновено младият лесно се обезсърдчава, но и лесно се насърдчава. Старият мъчно се обезсърдчава, но мъчно се и насърдчава. Като изучава състоянията си, човек дохожда до един вътрешен закон, с помощта на който може да ги регулира. Забелязано е, запример, че когато човек се храни късно, малко време преди лягане, когато преяжда и яде храна, която не е по вкуса му, състоянията му са мрачни. Ето защо, за да превърне лошите си състояния в добри, за да избягва мрачни състояния на духа си, човек трябва сутрин да закусва след изгряване на слънцето. При това, за предпочитане е всякога да остава малко недохранен, отколкото да задоволи напълно глада си, или пък да преяжда. Последното е особено вредно за човека. Преди да си легне, човек трябва да се е освободил от всички лоши, тежки впечатления, които е преживял през деня. Не обръща ли внимание на своите мрачни състояния и анормални чувства, човек се натъква на ред болезнени състояния. Когато развива чувствителността си, едновременно с това човек трябва да знае, как да се предпазва от възприемане на отрицателни мисли и чувства, които развалят разположението му. За да трансформира състоянията си, човек трябва да се вглъбява в себе си, във всичко да намира красивата страна. Като съзерцава и се вглъбява в себе си, той вижда красотата и хармонията, които съществуват в целокупния живот. Само така човек дохожда до съзнание, че всичко, каквото се случва в живота му, е за добро. Когато гледа на нещата от високо, човек вижда всичко красиво; слезе ли на стъпалото на обикновения живот, той вижда нещата, както са, като добри и лоши, като положителни и отрицателни, но знае, че в края на краищата всичко ще се превърне на добро. Каквито идеи да дойдат в ума ви през време на съзерцанието, не отклонявайте вниманието си. Чрез съзерцание човек се учи да контролира своята мисъл, да се съсредоточава в едно направление. Само така съзерцанието има смисъл. Като се натъкват на страдания, хората се запитват, не може ли без тях. При сегашното развитие на човека, без страдания животът е невъзможен. Днес страданията са толкова необходими, колкото и радостите. Освен това, те носят в себе си блага и възможности за растене. Без страдание човек не може да придобие дълбочина на чувствата. Без радост чувствата му не могат да се разширяват. Колкото по-голяма дълбочина и широчина имат чувствата на човека, толкова по-големи възможности се разкриват за неговия умствен живот. Тъй щото, искате ли да използувате страданията разумно, всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5-10 минути в съзерцание. Спомнете си през това време, какво обещание сте дали пред себе си и стремете се да го реализирате. Този е най-добрият метод за самовъзпитание. – Верен, истинен чист и благ всякога бъди ! 10. Лекция от Учителя, държана на 28 ноемврий, 1926 г. София. Начало: 19:00 1926_11_28 Различаване.pdf
  7. alexamsterdam

    1926_11_21 Освобождаване

    Аудио - чете Йордан Стоянов Освобождаване, (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата, "Посока на растене", Младежки окултен клас - година шеста, (1926-27), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Посока на растене", 1- 19 лекции на Младежкия окултен клас, т.I (1926-27 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Освобождаване Т. м. Един от важните закони на природата е, че тя не търпи никакъв излишък на материя или на енергия. Тя не търпи никакви натрупвания, никакви наслоявания. Енергията, както и материята, може да се складира, но не да се натрупва. Запример, ако човешкият мозък събере повече енергия, отколкото му е нужно за даден момент, той трябва да има резервуар, дето да я складира. Понякога човек има повече мисли, чувства, желания, отколкото му са нужни за момента, вследсвие на което трябва да ги складира някъде. Всичко, което човек складира в себе си, е второстепенно. Първостепенни неща в човека са ония основни мисли и чувства, с които той е излязъл от Първичния източник на живота. Човек дохожда на земята и си заминава с основните мисли и чувства, които никой не може да му отнеме. Те представят основния капитал на неговия живот, а второстепенните са капитал, взет на заем. Човек трябва да се крепи за своята основна идея и никога да не отстъпва от нея. Дойдат ли второстепенни идеи на мястото на основната, човек се чувствува натрупан с излишъци, вследствие на което губи своята пласичност. Като изгуби основната идея на живота си, човек започва да се безпокои, какво ще стане с него след време, как ще прекара живота си. Няма защо човек да се тревожи за бъдещия ден. Днешният ден определя бъдещия. Ако днес живеете добре, и утрешният ден ще бъде добър. Изобщо, настоящето определя бъдещето. За да прекара деня добре, човек не трябва да се страхува. Иска ли да постигне нещо, той трябва да бъде смел, да прави усилия в това направление. Като вложи повече вяра, надежда и разумност, той ще се справи със страха. Тези три елемента привличат към себе си излишната мозъчна енергия и я впрягат на работа. Като ученици, вие трябва да имате търпение, издържливост, за да постигнете желанията на своята душа. За да развие търпението в човека, природата го възпитава по негативен начин. Питагор, като ученик на окултна школа, е опитал и разбрал този метод, с който природата си служи. За да стане учител, той е минал през голяма дисциплина, на която издържал. По негово време условията за приемане на ученици в окултни школи са били много тежки. Питагор е бил единствени грък, когото египтяните приели в своята школа. Впоследствие, когато станал учител, Питагор поставял учениците си на големи изпитания и строга дисциплина. Първата година на постъпването си всеки нов ученик е бил поставян на присмеха и подигравките на по-големите ученици, и ако е могъл да издържи, оставал в школата. Ако не е могъл да издържи на тия условия, той напущал школата, или оставал като слушател, като оглашен. Днес всички хора по естествен път са в школата на Питагора. Докато постигне своята идея, човек е поставен на изпитания, на подигравки, да видят, доколко ще издържи. И вие, като ученици на окултна школа, опитвате методите на Питагора върху гърба си. Едни хора ще ви казват, че нямате мисъл, логика, че сте излезли от пътя на обикновения живот. Други пък ще ви съжаляват, че млади сте тръгнали по този път, че трябва да си поживеете. Ако хората мислят, че Божественото учение е само за старите, те са на крив път. И за млади, и за стари, Божественото учение е крачка напред в техния живот. Разликата е само в степента на развитието. Детето ще събира 1 + 1, 1 + 2, 1 + 3, до 20, а възрастният, ученият ще работи със степените на числата. Обаче, и детето, и възрастният трябва да превърнат знака плюс, т.е. кръста в друг знак. Плюсът е символ на мъчнотии и страдания. За да превърнете мъчнотиите и страданията си в радости, вие трябва да ги накарате да се движат. Как може да накара човек една своя мъчнотия да се движи? По логически път, т.е. чрез разсъждение. Представете си, че в ума на някой човек се загнезди мисълта да открадне от приятеля си известна сума. Той се мъчи, страда, бори се, не се решава да извърши кражбата. Така минават ден, два, докато нуждата го застави да открадне парите. Щом извърши кражбата, след нея иде лъжата. Кражбата и лъжата са двата недъзи, които заставиха първите човеци да сгрешат. Първо Ева открадна от забранения плод, от който яде и даде на Адама, след което Адам излъга Бога. Щом открадне и излъже, човек пада. В падането той се изучава, открива своите слаби страни. Като падне и види, че никой не му се притича на помощ, той става и започва да размишлява. Намери ли се втори път пред някаква мъчнотия, той започва да разсъждава и да си казва: Аз съм господар на мъчнотиите си. Аз мога да се владея и няма да им се подам. Като разсъждава така, той усилва волята си и премества мъчнотиите от пътя си. По този начин той ги заставя да се движат от едно място на друго. Излишните мисли и чувства са особен род мъчнотии, от които човек трябва да се изчисти, да ги помести настрана. Като работи по този път, той ще създаде в себе си характер, който да устоява на всички мъчнотии и препятсвия. Съвременните хора се стремят към придобиване на блага по лесен начин. Благата ще дойдат по естествен начин, а не както вие ги очаквате. За да придобиете тия блага, вие трябва да създадете в себе си здрава канализация, която да издържа на техния напор. Не е ли здрава, канализацията ви ще се пропука, и благата ще изтекат навън. Като влезете в едно общество, там ви очакват и блага, и разочарования. Ако се проявите като добър поет или писател, ще получите много похвали и подаръци. Случи ли се да напишете нещо слабо, веднага ще се намерите пред подигравките на същите хора. Вие трябва да бъдете готови да издържате и на похвалите, и на укорите на хората. За тази цел тръбите на вашата канализация трябва да бъдат здрави, да издържат всякакво напрежение. Писателят и ученият трябва да работят за себе си, сами да са доволни от това, което създават. Ако Божественото се проявява в тях, от ден на ден те ще се усилват, ще се развиват все повече и повече. В Божественото няма никакво прекъсване, нито слизане и качване. Там нещата вървят по възходяща линия. Ако още днес не може да изнесе това, което иска, човек не трябва да се обезсърдчава. Всички хора не могат да бъдат поети, писатели, музиканти, художници. Който не е роден за поет, той ще се радва на другите поети и ще чака деня на своето проявяване. И тъй, задачата на ученика е да се освободи от всички излишни мисли и чувства, които го спъват. Излишните мисли представят ненужен товар, с който човек понякога се нагърбва. Колкото по-голям е този товар, толкова и мъчнотиите на човека са по-големи. Големият товар, извън силите на човека, показва голямо лакомство, т.е. желание на човека да се осигури. Ако човек не носи никакъв товар, това показва, че той разчита на просия. Тръгне ли на път, човек непременно трябва да носи някакъв товар, но такъв, който да отговаря на силите му. Има случаи, когато просията се допуща от Провидението, с цел да смири човека. Има просия, която абсолютно е забранена. Тя не е допусната от Провидението. Такива просяци, вместо да развиват нещо ценно в характера си, всеки ден губят. Тази просия е толкова позволена, колкото и кражбата. Тя се дължи на неестествени желания в човека. Кражба съществува във физическия, в сърдечния и в умствения свят: в науката, в музиката, в поезията, в изкуството и т.н. Във времето на Соломона една майка се опита да открадне детето на своята близка. Обаче, Соломон разреши мъдро този спор. Жената, която не беше истинска майка на детето, се съгласи на предложението на Соломона да разрежат детето на две части, и всяка майка да вземе по една част. Истинската майка, обаче, не се съгласи на това предложение. Тя предпочете да даде детото си на другата жена, но да остане живо. Следователно, видите ли, че двама души се състезават за едно и също място, знайте, че правото принадлежи на онзи, който е готов да отстъпи. Когато между двама души се яви умраза, детето умира. Когато в отношенията на хората умразата вземе участие, любовта изчезва. Тъй щото, за да не умре детето и да не изгубите любовта, бъдете готови да отстъпвате, да заставите умразата да ви напусне. Като ученици, вие трябва да се самовъзпитавате. Не е лесно да се самовъзпитава човек. Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всякакво разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5-10 минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние скриване в тайната стаичка. Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. След това той може пак да продължи работата си. Каквото прави, човек не трябва да забравя да отделя всеки ден по 5-10 минути за съзерцание, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Кой на каквато работа да е – учител, свещеник, музикант, чиновник, може да направи това. Като живее правилно, като мисли хармонично, като чувствува добре и като постъпва разумно, всеки може да бъде музикант. Работите на човека вървят толкова по-добре, колкото повече има пред вид самовъзпитанието си. Като не разбират живота, мнозина се плашат от страстите, от бурите, на които се натъкват, да не ги отвлекат. Каква сила представят човешките страсти? Ако прекарате тока на една човешка страст през метална жица, едва една муха ще се разтърси от този ток. Ако този, който се оплаква от някаква страст, залеете със студена вода, ще видите, че след пет минути ще изтрезнее. Това са афекти в живота, с които човек лесно се справя. Що се отнася до страшните бури на вашия живот, това са слаби ветрове, които едва са успели да разлюлеят листата на дърветата. – Ама сърдцето ми гори. – Опитали ли сте се да варите нещо на този огън? Вие не се изучавали, какво нещо са страстите, бурите на живота, огньовете на сърдцето, и при първата проява на страст, на буря в живота си, веднага се плашите. Ученикът не трябва да се плаши, но да работи върху себе си. Бъдещата култура носи методи, чрез които човек може да впрегне енергията на своите мисли и чувства и да я използува като светлина и топлина. Колкото по-интензивни са мислите и чувствата на човека, толкова по-силна е светлината и топлината, която те излъчват. На светлината на своите мисли човек може да чете като на свещ. Когато чете, той ще се ползува от своята светлина. Щом легне да спи, свещта ще изгасне. Като стане сутрин, той пак ще запали свещта си и ще продължи четенето. Не става ли това с ясновидците? Те са развили такава светлина в себе си, с която виждат това, което обикновените хора не виждат. За да придобие светлина на мислите си и топлина на чувствата си, човек трябва да води чист и свет живот. Абсолютна чистота и светост се иска от човека. През каквито противоречия да минава, чистият и светият човек не се разтърсва, нито се колебае. Той обича своя господар и не се съмнява в него. Той се отличава с голяма твърдост. Той знае, че като го е натоварил, господарят му ще го разтовари. Господарят товари и разтоварва магарето. Като го товари, той мисли за себе си; като го разтоваря, той мисли за магарето. Магарето, като символ на твърдост, на упоритост съществува във всеки човек. Българинът е много твърд. Тази твърдост се е отразила върху неговия ум. Каже ли веднъж за нещо, че не иска да го направи, свършено е вече. Нищо не е в състояние да го застави да измени решението си. В англичаните твърдостта е свързана с личните чувства. Добре е човек да бъде твърд, но когато подържа своите идеи. Идейният човек трябва да бъде твърд, но и разумен. От една страна твърдостта дава устойчивост на знанията в човека, а от друга – тя придава устойчивост на личните чувства. Приложите ли разумност към твърдостта, вие можете да реализирате своите красиви желания. Това не се постига изведнъж, но постепенно, в продължение на 20 – 30 години. Има желания, които могат да се постигнат моментално. Има желания, обаче, за реализирането на които са нужни десетки години. Тях трябва човек да следва непрекъснато и с любов. Дето е любовта, там всичко може да се реализира. Съвременните хора се оплакват от неуспехите в живота си. Много от техните неуспехи се дължат на желанието им да постигнат велики работи. Дойдат ли до малките величини, те ги отбягват. Не, както природата започва от малкото, от слабото и постепенно отива към силното, така трябва и вие да постъпвате. Първите слънчеви лъчи са слаби и постепенно се усилват. Иска ли да се самовъзпитава, човек трябва да си служи с различните цветове на спектъра. Ще каже някой, че не обича червения цвят, друг – зеления и т.н. Добре е в едно тефтерче да си вземете седем копринени конци, които да отговарят на седемте цвята на спектъра и, при всяко неразположение, да ги поглеждате. Като правите това в продължение на една година, вие ще забележите, какво въздействие са указали тези цветове върху вас. Дали човек съзнава това или не съзнава, обаче, природата лекува с цветовете. Всеки цвят отделно указва известно въздействие върху човека, но и всички цветове заедно също указват своето влияние. Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи. Той трябва да има здраво тяло, добри чувства и светли мисли. Ако тялото е здраво, и душата се проявява правилно. Добрите чувства пък са условие за развиване и подържане на топлината в човека. Не са ли добри и нормални чувствата на човека, и топлината на тялото му ще бъде оскъдна. Този човек се оплаква, че пръстите на ръцете и краката му постоянно изстиват. Неправилните чувства указват влияние върху кръвообращението. Подобрят ли се чувствата, и кръвообращението се подобрява. Щом кръвообращението в човека се подобри, заедно с това и пръстите на ръцете и краката постепенно започват да се топлят. Мисълта на човека трябва да бъде ясна и трезва, за да осветява пътя му в тъмните нощи на неговия живот. Мисълта ражда светлината. Следователно, светлината в природата е признак на интелигентност. Колкото по-голяма е интелигентността, толкова и светлината е по-голяма и мека. Било е време, когато земята не е била осветена. Казано е в Битието: “Дух Божи се носеше над бездната”. И рече Бог: “Да бъде виделина!” – и стана виделина. Щом светлината излезе от Духа, и мисълта се проявява. Земята е лишена от външна светлина. Тя има само вътрешна светлина. Слънцето, обаче, е светло отвън и отвътре. Някой казва, че има идея, но като го накарат да я изрази, да я опише, не може. Друг казва, че разбира от изкуство, от музика и художество, може да свири и да рисува. Накарат ли го, обаче, да нарисува или да изсвири нещо, не може. Защо? Защото той има само вътрешна светлина, но не и външна. Истинската интелигентност подразбира едновременно и външна, и вътрешна светлина. Човек трябва да бъде като слънцето, отвън и отвътре светъл. Много учени, които са оставили имената си в науката – в химията, в математиката, в астрономията и в ред още науки, са светели и отвън, и отвътре. Те са посветили живота си изключително на науката. Каквото са направили, всичко са оставили в полза на човечеството. Те не са имали пред вид свои лични интереси. Въпреки това, техните изучавания представят малки опити в сравнение с тия на съществата от духовния свят. Земята е опитно училище, в което се дават трудни задачи. Каква по-трудна задача можете да намерите от тази, да изпратят един грешник на земята и да го заставят да живее добре? Той трябва да намери, при какви условия да се постави, как да измени живота си, външно и вътрешно, да не греши. Ако този грешник не е надарен с някаква дарба, ще се намери в чудо. Най-после, като види, че не е решил задачата си, ще си каже: Само смъртта може да ме изправи. Смъртта, обаче, е случайно явление в живота. Да живее човек, това е в реда на нещата, това е Божествено. В живота на човека има много задачи, които днес са неразрешими. Запример, една от неразрешимите задачи е въпросът, кой е създал света и защо го е създал. Тази е далечна задача. По-близка задача за човека е, как да използува създаденият свят. Първата задача е тежък камък, който и досега не е дигнат. Той стои на пътя на човечеството, но не се е намерил човек, който може да го дигне. Много философи са го разрешавали, но камъкът и до днес стои непокътнат. И още много философи ще го разрешават, но едва ли ще им се даде щастието да го дигнат. Колкото е възможно да претеглите земята на везни, толкова голяма е вероятността да се реши въпроса, кой е създал света. Колко тежи земята, колко енергия е определена за нея, това са данни, изчислени с абсолютна точност, но не от хората, а от ония, които са я създали. В природата всяко нещо е строго определено. Който може да чете езика на природата, той никога не се лъже. Запример, види ли линиите на челото на човека, той може веднага да каже, дали даден човек е обикновен, талантлив или гениален. Всеки човек носи своето свидетелство на лицето си. Как можете да наречете един човек гениален, ако на челото си той не носи линията на гениалността? Природата е вложила във всеки човек известни дарби, които той трябва да развива. Ако днес не е гениален, някога ще стане такъв, но работа се иска от него. За да не осакати своите дарби, човек трябва да се откаже от ненужните желания, които нищо не допринасят. За това се иска различаване, да знае, кои желания трябва да подхранва и кои – да остави настрана, като тор в живота си. Като ученици, вие трябва да знаете закона, че в мълчание работите стават по-добре, отколкото при говорене. Речете ли много да обяснявате една работа, вместо да помогнете за разбирането й, вие внасяте повече спънки. Според окултните закони, за една работа се говори, само когато се свърши. И тогава, каквито противоречия да срещнете на пътя си, ще знаете, че те са задачи, с решаването на които се определят вашите способности. Запример, някой става лекар, с цел да помага на човечеството. Обаче, в пътя на своя идеал, той среща големи мъчнотии. Не е лесно да се справя човек с болни хора. Най-недоволните хора в живота са болните. Защо? Те очакват всичко от лекаря. Не им ли помогне, те остават недоволни от него. За да не се натъква на недоволството на болния, лекарят трябва да знае, кого да лекува и кого да не лекува. Ако костите зад ушите на болния са издадени, той може да се лекува. Той издържа на болести. Ако брадата на болния е широка, а долната й част малко издадена, този човек може да се лекува. Ако сте учител, за да имате добър резултат, вие трябва да подберете учениците си, способните да поставите отделно от неспособните и така да се занимавате с тях. Поставите ли ги заедно, работата ви няма да върви добре. Сега, като ви наблюдавам, виждам, че вие се ученици, с различни способности и дарби. Вие се вълнувате от различни мисли и чувства, вследствие на което представяте сбирка от различни цветя. Както водите на някои извори и реки са дошли от Великия, от Индийски океани, от Средиземно и Черно морета, така и мислите и чувствата на различните хора са от различни източници. Задачата ви, като ученици, е да различавате източниците на човешките мисли и чувства. Много има да учи човек. Той живее на земята, без да я познава. Щом не я познава, той не може разумно да се ползува от енергиите, които тя крие в себе си. Природата не търпи подпушване на енергиите си. Не могат ли енергиите й разумно да се използуват, те ще ударят в посока, обратна на тяхното движение, с цел да се уравновесят. Каквито промени стават в природата, такива се извършват и в човека. Има случаи, когато известни области в природата страдат от сухота, а други – от влага. И хората понякога страдат от сухота, а понякога от повече влага. Ако страдат от сухота, кожата на ръцете им става суха и груба. В този случай те се нуждаят от влага. Ако ръцете им са много влажни, те се нуждаят от топлина, която ще изпари известна част от влагата. Следователно, хора, които страдат от сухота, имат нужда от влага. Тия пък, които имат много влага, се нуждаят от топлина. И най-после, има хора, които страдат от големи наслоявания на прах в съзнанието си. Те се нуждаят от мир и спокойствие, да не дигат прах вън и вътре в себе си. С други думи казано: ония, които имат кафяви очи, се нуждаят от топлина; те трябва всяка вечер да мият краката си с топла вода. Ония, които имат сини очи, се нуждаят от влага; щом ръцете и краката им започват да изстиват, те трябва да пият по 3-4 чаши гореща вода. Това са външни методи, чрез които човек трябва да си помага. За хора с кафяви очи се препоръчват топли бани, с температура от 35-41° най-много. За хора със сини и сиви очи се препоръчва вътрешен мир и спокойствие. Умът им трябва всякога да е зает, не с велики, неразрешими въпроси, но с въпроси, които представят условия за тяхното растене и подигане. Като е боядисвала очите на хората с различни краски – кафяви, сини, черни, природата имала пред вид да покаже на човека, какво му липсва. Човек с кафяви очи е любвеобилен, лесно се увлича. Който има сини очи, той минава за идеалист. Той обича да мисли за високи работи, да хвърчи в облаците. Ония, които имат кафяви очи, ако са месоядци, трябва да се хранят главно с агнешко месо. Тия със сините очи трябва да се хранят повече с риба. Сега, задръжте в себе си мисълта, да не допущате в ума си излишни мисли, в сърдцето си – излишни чувства. Влезе ли една излишна мисъл в ума на човека, тя мъчно излиза навън. Колкото е мъчно да изпъдите въздуха вън от стаята, толкова е мъчно да изпъдите чуждата, натрапена, излишна мисъл от главата си. Обаче, да проветрите въздуха в стаята, да внесете свежа, чиста струя, това е възможно. Чистият въздух, влязъл отвън, е в състояние да изпъди ненужните и натрапени мисли от човешката глава. Защо влизат тия мисли в главата ви, не питайте. Давайте място на светли, чисти мисли в ума си и на топли, благородни чувства в сърдцето си, които могат да се реализират. Що се отнася до бъдещето, само по себе си то ще дойде и ще донесе това, което ви е нужно. – Верен, истинен чист и благ всякога бъди ! 9. Лекция от Учителя, държана на 21 ноемврий, 1926 г. София. Начало: 19:00 1926_11_21 Освобождаване.pdf
  8. alexamsterdam

    1926_11_14 Поглед и движение

    Аудио - чете Йордан Стоянов Погледъ и движение, (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата, "Посока на растене", Младежки окултен клас - година шеста, (1926-27), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Посока на растене", 1- 19 лекции на Младежкия окултен клас, т.I (1926-27 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Поглед и движение – Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление. Чете се темата: “Какво мисля аз.” За следния път, всеки от вас да нарисува по едно цвете и по едно плодно дърво, кой каквото желае. Това ще бъде темата ви. Ще рисувате с молив, като подчъртаете по едно главно отличително качество на цветето или на плодното дърво. Това ще бъде един опит, да видите, кой колко може да рисува. Съвременните хора често говорят за истината, без да могат да я прилагат във всички случаи на живота си. Само онзи човек прилага истината, който всеки момент може да даде израз на своите мисли и чувства. Много мисли и чувства могат да минават през човека, но разумният се спира само върху съществените. Разумността на човека се заключава, именно, в това, да може да прави избор на мислите и чувствата си. Изкуство е да може човек да избира най-красивите неща и да ги предава по най-красив начин. Запример, ако ви дадат задача да занесете по един хляб на една вдовица, всеки ще го предаде по свой начин. Изкуство е човек да занесе хляба по един красив начин, който да се запечата в ума на вдовицата за цял живот. Красиво направени и изпълнени неща са ония, които се отпечатват в съзнанието на човека за цял живот. Запример, вие сте слушали много сказки, речи и декламации, но само ония от тях са останали в паметта ви и съзнанието ви, които са били изнесени по най-красив начин. Обикновените неща минават и заминават през съзнанието ви, без да остават някакъв спомен. Като ученици на Велика Школа, вие трябва да се занимавате с красиви неща, както и със здравословни състояния на човека, а не с паталогически. Според поетите, кой орган от човешкото тяло е най-красив? Поетите възпяват най-много окото. Значи, те намират, че окото е най-красив уд в човешкия организъм, специално на лицето. Добре е да изучавате окото от неговата външна, красива страна, а не и неговите паталогически прояви. По окото някои учени четат целия живот на човека, във физическо и духовно отношение. Обаче, ще дойде ден, когато в окото ще четат не само историята на развитието на отделния човек, но и на цялото човечество. В окото е написано цялото минало на човека, целият му живот. Не само това, но в окото са дадени ред правила и рецепти, как да се лекува човек и как да се справя с мъчнотиите на живота. По окото на човека се познава, дали говори истината, или не. Като лъже, човек гледа към земята. Иска ли да си въздействува, той трябва да отправя погледа си нагоре. Докато отправя погледа си нагоре, към небето, човек всякога говори истината. Отправя ли погледа си надолу, той не може вече да говори истината. В това отношение окото никога не лъже. Когато има лоши замисли, човек всякога гледа надолу. Турците казват: Който гледа към земята, той изгаря душата. Всяка мисъл, колкото да е скрита, се отпечатва в човешкото око. Окото не крие нищо. Който разбира неговия език, той може да чете всичко, каквото става в човека. Следователно, искате ли да живеете правилно, наблюдавайте движенията на очите си, на тялото си, и ако намерите, че са неправилни, изправяйте ги. От движенията на човека зависи, с какви течения на природата ще се свързва: с възходещи или с низходещи. Ако видите, че някое дете става от сън с гърба си нагоре и с поглед, отправен към земята, ще знаете, че през целия ден то ще бъде плачливо и кисело. Същото се отнася и за възрастния човек. Всяко физическо движение на човека е придружено с известна психическа промяна. От движенията му зависи, ще подобри или влоши своето психическо състояние. Всяко криво движение е в състояние да опорочи и най-светлата мисъл. За да не се опорочи, тя се оттегля. Човек остава в тъмнина и започва да търси светлата мисъл, която го е вдъхновявала. И тъй, като ученици, вие трябва да се стремите към красиви движения. Погледът, ходът ви трябва да бъдат красиви. Най-красивото положение на краката е да образуват успоредни линии. При такива движения на краката, човек придобива добро разположение на духа. Като ходят, някои хора удрят краката си един в друг. По този начин те изразходват много енергия. При удряне на краката един в друг става силно сътресение на гръбначния стълб. Наблюдавайте, как стъпва котката. Тя стъпва на пръсти, без да опира петите си на земята. Научете се и вие да стъпвате първо на пръстите, а после на петите. Така ще избегнете сътресенията на гръбначния си стълб. Като изучавате хода на хората, ще забележите, че някои правят дребни и бързи крачки. Това показва, че те имат дребнави идеи. Те се занимават с дребнавостите на живота. Други хора правят големи крачки. За тях казваме, че се занимават с велики идеи. Наистина, великите идеи се придружават с широки, мощни движения. Същевременно, ходът на човека трябва да бъде ритмичен и с голяма пластика. Срещнете ли човек с такъв ход, вие изпитвате известна приятност. Когато в хода на човека отсъствува пластика и ритъм, вие изпитвате неприятност. Има хора, ходът на които произвежда страх. Човек изпитва такъв страх и при вида на мечка. Като знаете това, работете съзнателно върху себе си, да изправите движенията си. Какво представят движенията на човека? – Пласиране на енергии. Всяко движение, съзнателно или несъзнателно, е функция на нещо. Когато в организъма на човека се събере много енергия, която не може да се впрегне на работа, той прави различни движения, за да я изпрати в природата. В това отношение много от движенията, които човек прави, са необходими, а някои не са необходими. Чрез движенията си човек или приема, или предава част от своята енергия. Човек трябва да прави съзнателни движения и да ги прилага в своя физически живот, като метод за трансформиране на енергиите си. Чрез разумни и съзнателни движения, вие може да подобрите разположението си. Ако чрез несъзнателните си движения човек променя разположението си от лошо в добро, колко повече той би могъл да направи това със съзнателните движения. Индусите имат цяла наука за движенията, макар че някъде те отиват до крайност. Обаче, много от движенията им са в съгласие с разумната природа. Тези движения са необходими и на място. Всички движения, които са в съгласие със законите на природата, са на място. Те могат да лекуват човека. Ако оставите болния сам на себе си, той ще се излекува по-бързо, отколкото в ръцете на милосърдни сестри и лекари. Той ще се движи на леглото си, ще се обръща на една и на друга страна, ще свива ту единия, ту другия си крак, докато най-после слезе от леглото си и започне да пристъпва из стаята. Следователно, отидете ли при някой болен, оставете го свободно да се движи. Чрез движенията той се лекува. Днес ви говоря за движенията, защото сте слезли в гъстата материя. Щом сте в тази материя, вие трябва да разбирате законите й, да знаете, как да се владеете. Като се движите в гъстата материя, вие правите повече усилия, за да преодолеете противодействието, което тя причинява, вследствие на което в организъма се развива повече топлина, отколкото трябва. Тази е причината, поради която често главата ви е по-топла, отколкото трябва. За да бъде човек здрав, главата му трябва да бъде хладна, а краката – топли. Стане ли обратното, той трябва да намери метод, чрез който да смени състоянието си. Съвременните хора се стремят към щастие. И вие, като тях, търсите щастие. Какво по-голямо щастие можете да очаквате от това, да дойдете до положение да се справяте със своите отрицателни мисли, чувства и състояния? Виждате градината на вашия съсед, пълна със зрели плодове. Той се счита щастлив, че като обере плодовете си и ги продаде, ще подобри материалното си положение. Какво ще кажете за това щастие, ако чуете, че през нощта влезли апаши в градината му и обрали всичките плодове? Щастие, което всеки може да отнеме, не е истинско. Ние наричаме истинско щастие само онова, което остава с човека при всички условия на живота му. Щастлив е онзи човек, чиито мисли, чувства и желания вървят всякога след него. Когато пожелае, той ги извиква при себе си и почва да работи с тях. Упражнение. Бавни и плавни кръгови движения с ръцете, и клякане с краката. – Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Начало: 19:00 1926_11_14 Поглед и движение.pdf
  9. alexamsterdam

    1926_11_07 Придобиване на търпение

    Аудио - чете Йордан Стоянов Придобиване на търпение, (Беседата за четене в стар правопис) От книгата, "Посока на растене", Младежки окултен клас - година шеста, (1926-27), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Посока на растене", 1- 19 лекции на Младежкия окултен клас, т.I (1926-27 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Придобиване на търпение – Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление. Чете се резюме на темата: “Какво представя щастието”? За следния път пишете върху темата: “Какво мисля аз.” Често слушате да се казва, че човек трябва да е търпелив. Кога човек става нетърпелив? Кога става индиферентен? В каква възраст човек е най-нетърпелив? Най-нетърпеливи са децата. Щом му се обещае нещо и не го получи на определеното време, детето става нетърпеливо. Изобщо, няма ли ясна представа за времето и за пространството, човек става нетърпелив. Няма ли ясна представа за идеята, която иска да постигне, човек става неспокоен и нетърпелив. Когато ученикът иска по-скоро да свърши училище, също така става нетърпелив. Сега ще ви дам един метод за работа върху търпението. Всеки от вас да вземе хиляда житни зрънца. Ако при известен случай проявите нетърпение, започнете да броите житните зрънца. Първо ще преброите до десет. Ако нетърпението ви изчезне, ще спрете броенето на зрънцата. Десетте зрънца ще турите настрана. Ако нетърпението ви продължава още, ще броите до сто зрънца. Ако и при това положение сте още нетърпеливи, ще продължавате да броите зрънцата, докато напълно се успокоите. Ще си отбележите, при колко житни зрънца сте възстановили търпението си. Този опит ще правите в продължение на десет деня. Колкото пъти проявите нетърпение през тия десет деня, толкова пъти ще броите житните зрънца. Броенето на зрънцата ще бъде бавно, спокойно, с пълно съзнание за опита, който правите. По този начин вие ще възпитавате търпението си. Колкото повече зрънца сте преброили през тия десет деня, толкова повече сте работили върху себе си. Като броите зрънцата, проявявайте почит към всяко от тях. Те са живи същества, и всяко зрънце ще ви предаде нещо от себе си. Те ще ви заставят да мислите. Вие сте проверили този закон по отношение на приятелите си. Когато се разговаряте с някой свой приятел, в ума ви дохождат светли мисли. В негово присъствие вие се чувствувате разположени. Щом се отдели от вас, разположението ви изчезва, като че става някакво изпразване в ума и в сърдцето ви. Следователно, като мисли за вас, всяко добро същество внася в ума ви някаква светла идея. Като ученици, вие трябва да знаете, че природата има крайно отвращение към ленивите хора. За да ги накара да работят, тя им е създала ред несгоди. Природата обича прилежните, трудолюбивите хора. Тя иска от човека постоянство. Даде ли му някаква работа, тя не иска да я свърши скоро. Той може да работи върху дадена задача с векове, но тя иска от него постоянство, работа. Спре ли работата си, каже ли, че тази задача не заслужава внимание, по отношение на този човек природата прилага вече специфичен метод. За ленивите хора тя има особена школа. Изобщо, природата не търпи никакъв песимизъм, никакво обезсърдчаване, никаква умраза, завист, никакви болести. Природата не търпи нищо отрицателно. За да изправи тия неща, тя изпраща на хората страдания и мъчнотии. Като страдат, те започват да мислят и постепенно дохождат до положителното в живота. Мощни, велики сили работят върху човешкото съзнание, с цел да подобрят положението му. Не е въпрос да се залъгва човек. Всеки може да залъже детето, но временно само. Вие можете да го носите, да му пеете, но щом огладнее, никакво залъгване не се приема. То плаче, настоява да му се даде храна. Щом се нахрани, и плачът престава. Ако детето не може да се залъгва, колко повече възрастният човек. Съзнанието на човека трябва да се просвети! Природата, т.е. естеството на човека трябва да се превъзпита. Това са трудни процеси, но живата, разумна природа върши, именно, такива работи. Човек е заровен до шия в гъстата материя, само главата му е отвън. И той постепенно трябва да излиза от тази материя. Първо трябва да извади ръцете си, да прояви по-високо съзнание. Най-после той трябва да извади и краката си, да стъпи над гъстата материя и да почне да се носи над нея, както опитният плувец се носи над водата. Това са опитали мнозина, особено неврастениците. Някой неврастеник казва, че потъва, губи се. Щом излезе от това положение, той казва, че се издига. Това не е илюзия, но духовно потъване и издигане. Не е страшно потъването, защото, като потъне, човек може и да се издигне, но той трябва да пази присъствие на духа. Това са условия, при които човек може да развива вярата си. Като развива вярата си, той прилага своите способности и сили. Държи ли съзнанието си будно, пази ли присъствието на духа си, човек може да се справи с най-големите мъчнотии и страдания. Това виждаме в индусите. Като държат съзнанието си будно, те минават пред най-опасни и свирепи зверове, без да ги засегнат. Изгубят ли присъствието на духа си, зверовете ги нападат. Много англичани отиват в Индия, да изучават методите, които индусите практикуват. След това те излизат срещу най-опасни змии и зверове, да видят, доколко могат да държат съзнанието си будно. Има ред закони, които регулират човешкото съзнание. Човек трябва да изучава тия закони и да ги прилага. Не ги ли прилага, той се излага на ред опасности. Човек трябва съзнателно да изучава законите на вярата, за да се справя с мъчнотиите в живота. Всяка наука, всеки занаят има специфични закони, които трябва да се изучават. Запример, когато каменарят дига и слага чука си върху камъните, той знае законите, по които трябва да става дигането и слагането. Приложи ли само сила без умение, той скоро се уморява. Всеки несполучлив удар произвежда обратни резултати. Следователно, всеки несполучлив удар в живота на човека предизвиква обратни процеси в неговия организъм. Нетърпението представя такъв несполучлив удар. Неестествените и ненавременни желания в човека също така представят несполучливи удари. Като се натъква на такива удари, най-после човек дохожда до пълно обезсмисляне на живота. Разбира ли, обаче, законите на живота, при каквото положение да се намери, човек знае, как да се справи. И като го подигат, и като го понижават, той знае, кое е вярно и кое не е. В човека има една точна цигулка, с която проверява нещата. Ние наричаме тази цигулка “доброто, разумното сърдце”. Ние го наричаме още “интуиция”, или Божествено начало в човека. То никога не лъже. Неговите тонове са чисти, ясни, абсолютно верни. Искате ли да разберете, дали известно положение е вярно или не, отнесете се до вашето добро сърдце, като към отличен съветник. Неговите врати са всякога отворени за онзи, който искрено се интересува за нещо. Доброто сърдце разрешава и най-трудните въпроси. През каквито мъчнотии и страдания да минава човек, в края на краищата Божественото ще победи. В човека Божественото побеждава, а човешкото остава победено. Това е закон, в който няма никакво изключение. Като ученици, вие трябва да правите различни опити и наблюдения върху себе си: върху разположението си, върху своя стремеж. Ценно е да знае човек, какво влияние имат върху него времето, числата, месеците, дните. Интересно е в течение на една година да отбелязвате, какво влияние указват различните числа, дни на седмицата и месеци върху разположението ви, върху импулсите на душата ви. Добре е тази година да изпълните тази задача, да видите, до какви положителни резултати ще се домогнете. Често отрицателните мисли и страдания предизвикват в човешкия мозък особено горене, в резултат на което се образува някаква пепел. Освободи ли се от тази пепел, човек изпитва особено изпразване в главата си. Когато се натъква на положителни мисли и на радости, човек изпитва особено пълнене в главата си, което се причинява пак от някаква специална материя. И тъй, колкото малка величина да представя човек, в съзнателния живот, в Битието той минава за някаква единица, която е полезна. Всеки човек трябва да държи тази идея в ума си. Обезсърдчи ли се, отчае ли се от живота, той трябва да знае, че представя, макар и микроскопическа величина, но полезна и необходима в целокупния живот. И до най-голямо отчаяние да дойде, човек трябва да каже в себе си: Ще се подобри положението ми. Следователно, дойдете ли до еднообразието в живота, което действува приспивателно, започнете да си внушавате такива мисли, които да внесат известно разнообразие. По-добре е вие сами да си внушавате и сами да си влияете, отколкото други да ви внушават и влияят. Човек може да си служи с внушението за укрепване на своето здраве, за развиване на своите способности, за усилване на паметта си и т.н. При каквито условия да се намирате, дръжте в ума си положителната мисъл, че все пак можете да намерите благоприятна почва за работа. – Ама какво да правим с болестите? – Болести не съществуват. В света съществуват болезнени състояния, но не и болести. Болезнените състояния са резултат на специфични отрицателни психически състояния, през които човек минава. Тъй щото, когато човек преживява тежко психическо състояние, то се отразява върху известен уд, вън или вътре, на организъма му. Този орган изгубва връзка със съзнанието на човека, вследствие на което ние казваме, че той заболява. Цялото тяло на човека, отвън и отвътре, е обвито с особена материя, наречена матрикс. Когато матриксът е здрав, човек се чувствува добре разположен, здрав и силен. Щом стане някакво пропукване на матрикса, в организъма на човека се извършват ред химически процеси, които се отразяват болезнено върху него. Докато човек подържа в живота си неестествени мисли, чувства и постъпки, неговият матрикс всякога може да се пропука. Иска ли да бъде здрав, човек трябва да подържа физическа, сърдечна и умствена чистота в живота си. – Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! 7. Лекция от Учителя, държана на 7 ноемврий, 1926 г. София. Начало: 19:00 1926_11_07 Придобиване на търпение.pdf
  10. alexamsterdam

    1926_10_31 Път към свобода

    Аудио - чете Йордан Стоянов Пѫтъ къмъ свобода (Беседата за четене в стар правопис) От книгата, "Посока на растене", Младежки окултен клас - година шеста, (1926-27), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Посока на растене", 1- 19 лекции на Младежкия окултен клас, т.I (1926-27 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Път към свобода – Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Чете се темата: “Какво представя щастието?” За следния път всеки да донесе по сто житни зрънца, от най-хубавите. Всяка наука има свое приложение, което има отношение, както към хората, така и към всички живи същества. Следователно, то може да бъде свързано с общия живот. Същевременно, това приложение може да се отнася до задоволяване на някаква специална нужда на човека. Вие всички сте изучавали геометрия, знаете, какво представя ъгълът. Ако начъртаете ъгъл, с върха нагоре, това показва, че той се движи нагоре, като клин, на който предстои да извърши някаква работа. Ако някоя река срещне на пътя си един голям клин, тя ще се раздвои. В случая, клинът представя известно съпротивление за ръката. Първоначално съпротивлението е голямо, но колкото отива по-надолу, то се намалява, докато съвършено изчезне. Какво представя клинът в човешкия живот? Той може да се вземе като препятствие. Представете си, че в ума на някой човек се роди известна идея, за реализирането на която, обаче, има големи препятствия. Независимо това, тази идея все ще излезе от главата на човека. Срещне ли препятствия, той не трябва да се обезсърдчава, защото препятствията не са вечни. Те постепенно се намаляват, докато един ден съвсем изчезнат. Обезсърдчи ли се от препятствието, човек се раздвоява. Всяко раздвояване на човешкото съзнание причинява главоболие. Това е неизбежен процес, както е неизбежно за работника, който усилено работи, да придобие пришки на ръцете си. Следователно, колкото деликатна да е една мисъл, тя не може да не произведе известни търкания. Тези търкания са резултат на препятствията, които среща на пътя си. Всички съпротивления в света вървят по пътя на четвероъгълника, специално на квадрата. Същевременно, квадратът е път, по който човек може да изправи погрешките си. Като се намерят пред известно съпротивление, съвременните хора започват да философствуват, защо не могат да се освободят от съпротивленията в живота и от реакцията, която те причиняват. Който не разбира този закон, той изгубва разположението си и чака само някой да го предизвика, за да избухне. За такъв човек казват, че е разпасал пояса си. Дойде ли до това състояние, без да се подпушва, човек трябва да задържи пояса си, т.е. да прояви самообладание. Може ли да направи това, той ще почувствува в себе си изблик на голяма сила. Приложи ли самообладанието си, човек е асимилирал силата на съпротивлението в себе си, вследствие на което е удвоил своята вътрешна сила. Дойде ли в човека една мрачна мисъл, че не му се живее, той трябва да гледа на тази мисъл като на препятствие в неговия живот. Той не трябва да се съгласи с нея, но да я приеме като гостенка, която ще го посети за малко и пак ще си отиде. Той трябва да я приеме учтиво, да я запита за близките й, да покани и тях на гости. Колкото да е слаб физически, щом не допуща отрицателни мисли в себе си, човек лесно може да ги носи на гърба си. Човек неизбежно ще мине по пътя на мъчнотиите, на отрицателното в живота, но трябва да носи в себе си мисълта, че може да се справи с тях. И тъй, знанието, което получавате, трябва да го прилагате, както във физическия, така и в психическия си живот. Обезсърдчите ли се, насърдчавайте се мислено. Пазете се от обезсърдчения, които могат да бъдат резултат на крайно индивидуализиране, в което човек често изпада. Когато живее само за себе си, човек става краен индивидуалист. За да излезе от своя индивидуализъм, той трябва да мисли и за другите, а не само за себе си. Като живее само за себе си, човек подхранва ония мозъчни центрове, които се намират на задната част на главата. Там се намира и центърът на честолюбието. За да излезе от егоизъма си, човек трябва да развива центъра на милосърдието. Егоизъмът се уравновесява с милосърдието. Само милосърдието е в състояние да въздействува на човешкия егоизъм. Колкото да е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота: егоизъм и милосърдие. Това е неизбежен закон за всички хора. Разликата между хората се заключава в това, че обикновеният човек трябва да прочете много книги, за да научи това, което гениалният научава само от една книга. Като ученици, вие трябва да спазвате следния закон: внасяйте в ума си само положителни мисли, като същевременно избягвате многото желания. Ако имате много желания, дръжте ги в себе си за подсоляване, като импулс в живота ви. Между многото желания, човек някога иска да стане цар или княз, да управлява цял народ, да заповядва, а той сам да бъде свободен. Добре е човек да бъде свободен, но за да бъде абсолютно свободен, той трябва да притежава известни качества. За да бъде свободен на физическия свят, човек трябва да има правилни отношения към окръжаващите. За да бъде свободен в духовния свят, човек трябва да бъде добър, да носи велик морал в сърдцето си. За да бъде свободен в умствения свят, човек трябва да бъде философ, да има права мисъл. Каквото да казвате на добрия човек, както да го обиждате, той ще ви изслуша внимателно и ще каже: Прав си, имам този недостатък, но ще го изправя. Той знае, че нечистотиите и слабостите на човека се намират по краищата на неговия живот, а не в центъра. Затова, именно, за него всичко, което става в живота, е добро. Следователно, като съберете царя, добрия човек и философа на едно място, вие образувате един триъгълник. Царят образува основата на триъгълника, а добрият човек и философът – останалите страни на триъгълника. През тази година ви давам задачата да бъдете царе, добри хора и философи, и то първокласни. Срещнете ли някой ваш брат, който се е обезсърдчил, изпратете една добра мисъл към свръхсъзнанието му и продължете пътя си. От свръхсъзнанието му тази мисъл ще слезе в подсъзнанието, после в самосъзнанието, и най-после в съзнанието. Като мине през четирите съзнания на човека, тя ще остави нещо от себе си, което ще го ободри. След известно време скръбта, която е причинила обезсърдчението му, ще изчезне. Опасно е, когато някоя незаконородена мисъл влезе в ума на човека и му се натрапи. Като знаете това, вие трябва да държите съзнанието си будно, да не се подавате на такива мисли. Запазите ли съзнанието си будно, невидимият свят ще ви изпрати такива мисли, които ще изпъдят натрапените. Така у вас ще се създаде нова мисъл, която ще ви доведе до нови разбирания за живота, за природата. Така вие ще се научите, как да си помагате. Новите разбирания ще ви доведат до нови методи за работа. Следователно, да бъдеш цар, това значи, да работиш на физическия свят, да придобиеш красиво и здраво тяло. Да бъдеш добър човек, това значи, да имаш добре организирано сърдце. Сърдцето представя мястото, дето се втичат и отдето изтичат изворите на живота. Да бъдеш философ, това значи, да имаш добре организиран мозък. Като работите върху себе си, да развивате тия неща, вие трябва да се пазите от еднообразието на живота. Като изучавате различните отрасли на науката, изучавайте и различните изкуства и занаяти. Всеки от вас трябва да има по една специалност, на която да разчита във всички времена и при всички условия. Всяка окултна школа има пред вид да постави знанията на човека на практическа основа. Тя има за цел да даде на ученика такива знания, с които той може да си помага в трудни моменти на живота. Няма ли такива знания, той на всяка крачка ще се спъва. Материалните работи представят голяма спънка за човека. Освен това, окултната школа има пред вид да даде на ученика поне елементарни познания за лекуване. Колкото повече знания има ученика, толкова по-свободен става. Щом е свободен, той може лесно да изказва идеите си, да им дава възможност да се реализират. Няма идея, която да не може да се реализира. Това е въпрос само на време. Ако в настоящето не може да се реализира, в далечното или близко бъдеще непременно ще се реализира. Колкото по-спокоен е човек, толкова по-лесно може да реализира идеите си. Изпратете идеята си в подсъзнанието и оставете я там да расте и да се развива. Идеите, като растенията, като живите същества, растат и се развиват. Запример, дойде ли до идеята, че трябва да люби Бога, човек се натъква на големи противоречия. Тези противоречия, именно, са ценни. Те представят допирни точки на Божествената любов. Това, което човек счита за непостижимо, представя, именно, допирни точки на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Когато човек дойде до една невъзможност за постигане на нещата, тази невъзможност наричаме граница на великия закон, който реализира нещата. Тъй щото, дойде ли до безизходен път в живота си, човек дохожда вече до границата на Божественото в света. Тази граница, именно, показва, че човек ще излезе благополучно от трудностите на своя живот. Мнозина запитват: Може ли любовта да се прояви без съпротивление? Това е невъзможно. – Защо? – Защото няма две същества в света, които, като се обичат, да са напълно задоволени. Само Бог може да бъде задоволен, да има всичко на разположение, затова Той представя идеал за всички хора. От това гледище, в света има две същества: едното от тях е абсолютно съвършено – Бог, а другото е абсолютно несъвършено – човек. Между тези две същества има разбиране. Слабото, несъвършеното същество винаги разбира силното, съвършеното. И обратно: съвършеният, разумният винаги разбира слабия, несъвършения. Под думата “слаб, несъвършен” разбираме човек, който има съзнание, но няма условия. И тъй, всяка наука трябва да има свое практическо приложение. Запример, анатомията и физиологията разполагат с методи, които се отнасят до строежа и правилните функции на човешкото тяло; психологията разполага с методи, които се отнасят до душевното състояние на човека. Астрономията също има методи, които човек може да приложи в своя живот. Значи, каквото науката може да направи, и човек може да го направи. Англичанинът казва: Каквото обикновените хора могат да направят, и аз мога да го направя. Каквото великите хора са направили в миналото и каквото днес правят, и аз мога да го направя. Това е въпрос само на време. Каквато добра мисъл или добро желание се роди във вас, вложете го в подсъзнанието си и го оставете там, докато му дойде времето. Животът съдържа всички възможности. Първо вложи мисълта в подсъзнанието си и после разсъждавай, може ли да се реализира тази мисъл, или не. Тук ще видиш закона на вероятностите. Има неща, които без любов по никой начин не стават. Запример, без любов човек не може да стане поет. Обаче, след като се разочарова в любовта поетът става философ. Значи, човек първо се влюбва, а после се разочарова и става философ. – Кога става човек добродетелен? – Когато изгуби смисъла на философията, когато фалира в собствената си философия. Щом се разочарова в добродетелта, човек намира Бога. Това е закон. Като изгуби поезията си, човек намира философията. Като изгуби философията, той намира добродетелта. Като изгуби добродетелта, той намира Бога. Човек преживява тия загуби и печалби всеки ден: сутрин той е поет, към обед – философ, вечер – добродетелен, а през нощта намира Бога. В същност човек не може да изгуби нито поезията, нито философията, нито добродетелта. Това става само привидно. Човек не може да изгуби това, което е вложено в него, но той трябва да го развива, да уповава на него. Ето защо, казвам: Ако мислиш да пътуваш, не мисли за никакво превозно средство, но разчитай на здравите си крака. Ако искаш да разрешиш известен въпрос, не търси никаква книга, но уповавай на ума си. Ако искаш да бъдеш богат, не се надявай на баба си или на прадядо си. Надявай се на идейното, на Божественото в себе си. Като спазва тия положения, човек се чувствува млад, свободен във всички свои прояви. – Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! 6. Лекция от Учителя, държана на 31 октомврий, 1926 г. София. Начало: 19:00 1926_10_31 Път към свобода.pdf
  11. alexamsterdam

    1926_10_24 Ранните лъчи / Зората

    Аудио - чете Йордан Стоянов Раннитѣ лѫчи, (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата, "Посока на растене", Младежки окултен клас - година шеста, (1926-27), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Посока на растене", 1- 19 лекции на Младежкия окултен клас, т.I (1926-27 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Ранните лъчи. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление. Тема за следния път: “Обяснение на думата щастие”. Какво се образува при съприкосновението на две живи точки? Какво се образува при съединяване или допиране на две тела, които се движат успоредно? Какво се образува, ако тия две тела се движат по криви, обърнати една към друга с гърбовете си и се докосват в една обща точка? Като се докоснат в една точка, те ще се намерят в положението, представено на фигура 1. При това положение, тези тела непременно ще си въздействуват едно на друго. Това виждаме навсякъде в живота и в природата. Същото се отнася и до науката. Всяка теория е вярна, само когато има допирна точка с живота. Запример, теориите на смятането, на пението, на готварството имат приложение в живота. Не само тези теории, но теориите на всички останали науки – химия, физика, анатомия, хигиена също имат допирна точка с живота. Без хигиена животът на човека не би могъл разумно да се използува. За кого се отнася хигиената: за болния или за здравия? Хигиената посочва на болния начин, по който да се лекува и да възстанови здравето си, а здравият предпазва от заболяване. Сега, като говорим за докосване на две тела, имаме пред вид само такива, които имат енергии с различна степен на активност. Запример, едно светло и едно тъмно същество нямат никаква допирна точка. – Защо? – Защото са еднакво активни. И едното, и другото същество имат желание да господаруват над материята и над човека. В това отношение, човек представя бойно поле за разумните същества, били те светли или тъмни. По този начин те указват известно влияние върху възгледите на хората. Тъй щото, когато някой изнася своите убеждения по даден въпрос, той не подозира даже, че това не са негови убеждения, а убеждения на някое същество, светло или тъмно, което му влияе. Като не знае това, той си въобразява, че е нещо особено, а в същност играе роля на Дон Кихот или на Санчо Панса. Всички идеалисти минават за Дон Кихотовци,а всички материалисти – за Санчо Пансовци. Ако си идеалист, ще се бориш с воденицата. Ако си материалист, ще изпаднеш в друга крайност. Мнозина мислят, че материалистите са по-трезви, по-големи реалисти. Колкото идеалистът е реалист, толкова и материалистът. Идеализмът и материализмът са две крайности в живота. Смисълът на живота не седи нито в идеализъма, нито в материализъма. Не е достатъчно само човек да има някакви идеи, но той трябва да разбира тези идеи и да ги прилага в живота си. Следователно, ако две същества, с еднакви стремежи и идеали, се докоснат, веднага ще се отблъснат. Те нямат допирна точка помежду си. Благодарение на еднородността на силите на тия тела, те се отблъскват и стоят на известно разстояние едно от друго. Иначе, всички тела в природата щяха да бъдат на близки разстояния едно до друго и щяха да образуват една хомогенна маса. За да се привлекат две тела, те трябва да имат противоположни сили или стремежи помежду си. Значи, в природата съществуват два главни закона на привличане и отблъскване. Тези два закона са причина, от една страна за спор между хората, а от друга – за споразумяване и съгласие. Понякога човек влиза в спор и със себе си. С кого спори човек? До вчера се мислел за гениален, а днес намира недъзи в себе си. Кой е този, който вижда неговите способности? Като събере тия противоположни възгледи за себе си, човек се намира пред един дисонанс. Това се дължи на факта, че енергиите и на двете половини на тялото му са положителни, или отрицателни и взаимно се отблъскват. Ако не знае, как да трансформира това състояние в себе си, човек може да полудее. Ако две отрицателни или две положителни енергии едновременно проникват в човешкия организъм, той може да полудее. Полудяването не е нищо друго, освен прекъсване достъпа на жизнените течения в организма. Това прекъсване на тока на жизнените сили в човека се дължи на излизане на неговия двойник. Щом двойникът излезе от човека, последният живее почти животински: яде, пие и за нищо не мисли. Като знаете това, ще бъдете внимателни, ще се пазите да не се стряскате едни други, особено когато спите. Когато човек спи, двойникът му излиза от него и отива в пространството. През това време двойникът е свързан за тялото само чрез една нишка. Ако събуждате човека и го стреснете изведнъж, двойникът му не успява да се върне в тялото, вследствие на което се преплита с други двойници в пространството. Ако не знае, как да разплете двойника си, човек полудява. Мнозина мислят, че полудяването се дължи на много учение или на големи страдания. – Не, причината за полудяването се дължи на факта, че и двете части на мозъка са положителни или отрицателни. За да бъде човек в нормално състояние, в едното полушарие на мозъка трябва да тече положителна енергия, а в другото – отрицателна. Стане ли човек много остър, т.е. много електричен, в лявата част на мозъка си трябва да вложи мекота, т.е. магнетизъм. Ако турите ръката си върху главата на някой здрав човек, ще усетите две течения: едно топло, а друго студено. Обаче, поставите ли ръката си върху главата на някой неуравновесен човек, ще усетите само едно топло течение. За да си помогне, той трябва да помоли някой свой приятел, здрав човек, да тури ръката си върху главата му, за да урегулира енергиите на неговия мозък. Ако е неразположен или неуравновесен, човек може да си помогне с мисълта си. Силите на природата могат да въздействуват върху човека, само когато мисълта му е концентрирана. Тогава опитите, които прави излизат сполучливи. Най-малкото съмнение или колебание е в състояние да спъне човека. За да успее в нещо, човек трябва напълно да вярва. Един евангелски проповедник държал проповед върху стиха, в който се казва, как Христос отворил очите на слепия. Като проповядвал, той се въодушевил толкова много, че решил в себе си, щом свърши проповедта си, да излезе вън и да направи същия опит със слепеца, който постоянно седял пред църквата. Щом събранието се разпръснало, той веднага излязъл навън. Като видял, че слепият седи на същото място, той се приближил до него, със силно желание в себе си да му каже: В името на Господа Исуса Христа заповядвам ти да прогледаш! Обаче, той се спрял един момент, замислил се и казал: Ами ако не прогледа? Щом съмнението влязло в него, той веднага отстъпил от слепия и се върнал у дома си. Съвременните хора се оплакват, че каквато идея да се роди в ума им, не могат да я реализират. – Защо? – Защото съмнението влиза в ума им, и те казват: Ами ако не прогледа? Кой учен досега, след като е казал на слепия, че ще прогледа, е имал успех? Никой не е могъл да направи този опит, защото се е съмнявал. Следователно, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да се освободите от съмнението. Страшно нещо е съмнението! То е сила, която спъва човека и руши в него всичко красиво. Някога съмнението е било полезно за човека, но днес то му причинява пакости и нещастия. Искате ли да се справите със съмнението си, концентирайте мисълта си и се свържете с мисълта на разумни, възвишени същества, които веднага ще ви се притекат на помощ. По този начин, човек може да се справи не само със съмнението си, но и с много отрицателни състояния в себе си. Срещате един човек, който казва, че в нищо не вярва, а същевременно ви убеждава, че приятелят му го обича. – Как познава, че приятелят му го обича? – По разположението, с което се отнася към него. – Не, човек чувствува любовта на приятеля си вътрешно. Той проверява това нещо чрез интуицията си. И тъй, когато двама души се обичат, от единия към другия излиза светлина. Няма ли между тях втичане и изтичане на светлина, те не се обичат. Между двама души могат да съществуват истински отношения само тогава, когато те заедно образуват една слънчева система. Всеки от тях е слънцето в дадената система. Един за друг те представят слънце, което свети. Сега, ако искате да знаете, докъде сте достигнали в своите прояви, правете опити и наблюдения. Преди всичко, стремете се да преодолявате съмнението. Съществуват два вида съмнение: външно съмнение, което минава и заминава в мислите на човека. С него лесно може да се справите. Второто съмнение е вътрешно. То е подобно на ръждата. Каквото е ръждата за желязото, такова нещо представя вътрешното съмнение за човека. Подаде ли се на това съмнение, човек или полудява, или става способен за такива престъпления, които му носят големи страдания и нещастия. Любовта изключва всякакво съмнение. Дето и да се намират двама души, щом се обичат, те трябва да изпъдят всякакво съмнение вън от себе си. Случва се, че едно от двете същества е на земята, а другото в духовния свят. Те пак са свързани в съзнанието си, обичат се и взаимно разменят своите мисли и чувства. Няма по-красиво нещо от срещата на две разумни души, които истински се обичат. Какво би било положението на човека, ако, след като се движи хиляди години в пространството, не срещне поне една жива душа, подобна на себе си, с която да се разговаря, да обменя мисли и чувства? Няма по-велико нещо за човека от това, да срещне една душа в света, с която да се разговаря и от която да получи нещо ново, светло, което тя носи в себе си. Всички души са свързани помежду си по такъв начин, че образуван нещо цяло, неразривно. Казано е в Писанието, че никой не живее за себе си. Наистина, хората взаимно си влияят и помагат, без да съзнават това. При всяка среща човек дава нещо от себе си. Дали това става съзнателно или несъзнателно, не е важно. Ако приятелят ви е дошъл от странство, дето е изучавал музика, първото нещо, което ще ви даде от себе си, е неговата музика или пение. Той ще ви изпее или изсвири нещо. Ако е поет, ще ви прочете няколко от своите хубави стихотворения. Всеки човек носи в себе си нещо хубаво, което може да предаде на ближните си. Отношенията на хората могат да бъдат правилни само тогава, когато за основа седи даването. Обаче, ако единият само дава, а другият само взима, отношенията между тях не могат да бъдат правилни. Когато влиза в клас, учителят дава на учениците си от своето знание, а учениците взимат. Когато учителят изпитва, учениците дават нещо от себе си. Колкото повече знания има учителят, толкова повече дава. При това, способният учител може да предаде и най-великите истини и на децата, и на възрастните. Разликата в преподаването му се заключава само във формата. Той може да говори нещо по астрономия и на децата, и на възрастните. На децата ще каже, че слънцето, земята и всички останали звезди представят едно голямо семейство. Някога те са живели добре, в мир и съгласие помежду си, но по неизвестни причини са развалили отношенията си, вследствие на което майката ги наредила по особен начин: слънцето, най-големият брат, поставила в средата, а по-малките братчета – около него. Тази е причината, поради която и до днес всички звезди се въртят около слънцето. Те са поставени по-близо или по-далеч от слънцето според големината им. Това е една малка приказка по астрономия, която задоволява децата. В тази приказка има нещо вярно, тя не е измислена. На възрастните пък, които са свършили университет, ще се говори другояче. На тях ще се говори за планетите като източници на енергии и т.н. Там учителят ще си служи с ред сравнения, за да направи въпросите по-ясни и близки до техния ум. Той прави сравнение между планетите и човешкия мозък. Както слънцето е източник на енергия, така и през човешкия мозък минава много енергия. Енергиите, които излизат от слънцето, крият в себе си запас от жизнени сили, от лечебни енергии. Иска ли човек разумно да използува енергиите на слънцето, той трябва да излага гърба си на ранните слънчеви лъчи, още преди изгряването на слънцето. Енергиите, които ще приеме по това време, се равняват на енергиите, които би приел, ако се излага цял ден на слънцето. Даже и в облачно време можете да излизате преди изгряването на слънцето и да концентрирате мисълта си в посока на изгряващото слънце. Облаците пречат само да видите слънцето, но неговите жизнени енергии минават и през тях. Никаква външна сила не е в състояние да противодействува на слънчевите енергии. Ето защо, на всички анемични и слаби хора, препоръчвам при всяко време да излизат вън, половин час преди изгрева на слънцето, да възприемат ранните слънчеви енергии и после да отидат на работа. Колкото по-разумна е работата им, толкова по-голяма полза ще имат от приетата енергия. Зората дава на човека такива енергии, каквито никоя друга сила не е в състояние да му даде. И Псалмопевецът казва: “Господи, ще те потърся на ранина”. Светлината, която няма никакъв образ, е по-силна от тази, която има образ. Същото се отнася и до знанието. Докато човек се стреми към знание, без да има някакъв обект, стремежът му е по-силен. Щом придобие някакъв обект, стремежът му се намалява. Обектът трябва да бъде тил. Така постъпва и Бог. Той винаги е тил в човешкия живот, никога не изпъква напред. Бог се скрива зад всички наши идеи, красиви желания и стремежи и се изявява във вид на слаб потик. Спре ли човек движението си, Той пак го импулсира да върви напред, да реализира своята идея. Бог никого не ограничава, но импулсира, дава потик. Като свърши започнатата си работа, Божественото в човека се скрива, като дава възможност да се радва, да мисли, че сам е направил всичко. Човек се радва, че е написал нещо хубаво. Божественото в него слуша, какво е написал, радва се и тихо му пошепва: Изпълни това, което си написал. Като ученици, вие трябва да имате прави разбирания. Приемете ли веднъж една идея, една мисъл, трябва да я приложите. Не мислете, че същата идея може да се повтори. Природата не повтаря нещата. Човек може да се фотографира само един път. От този образ могат да излязат хиляди отпечатъци, но оригиналът е един. Живият, безсмъртният човек можете да видите само един път. Задържите ли се на това ниво, на което е бил той, неговият образ винаги ще свети на вашия хоризонт. Слезете ли по-долу от него, образът му ще залезе от вашия хоризонт, и вие ще останете с една бледа представа за нещо светло в живота си, към което вечно ще се стремите. Това не е загуба, но светлият образ се е скрил временно от вас, за да има към какво да се стремите. Загуба има само тогава, когато човек взима повече, отколкото трябва. Всичко, което е надвзел, ще му се отнеме. Когато земята е дошла в съприкосновение с една тъмна планета, станало е грехопадението. Това, обаче, не е загуба. В бъдеще земята ще дойде в съприкосновение с една светла планета, която носи условия за новата епоха. Тогава хората ще възкръснат. Онази, на които съзнанието е будно, ще видят тази планета. Онези, на които съзнанието още не е пробудено, няма да я видят. Идат добри времена, добри условия на земята. За следния път пишете върху темата: “Разлика между будно и спещо съзнание”. Упражнение. Ръцете напред, успоредно една на друга. Палецът и средният пръст допрени с върховете си, при което образуват един малък кръг. Отхвърляне със сила средния пръст напред (и на двете ръце). Средният и големият пръст се поставят пред устата, допрени. Слабо духане. Ръцете се изнасят напред, с бавно отваряне на пръстите. Това упражнение се прави няколко пъти. С какви планети са свързани палецът и средният пръст на човека? – С планетите Венера и Сатурн. Когато искате да бъдете справедливи и съвестни, хванете средния си пръст – сатурновия. – Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! 5. Лекция от Учителя, държана на 24 октомврий, 1926 г. София. Начало: 19:00 1926_10_24 Ранните лъчи.pdf
  12. Аудио - чете Йордан Стоянов Любовь и вѣра, (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата, "Посока на растене", Младежки окултен клас - година шеста, (1926-27), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Посока на растене", 1- 19 лекции на Младежкия окултен клас, т.I (1926-27 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Любов и вяра – Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление. Чете се резюме на темата: “Най-важната работа след ядене”. Чете се темата: “Най-малкият потик в живота”. Като се говори за малък потик, това подразбира съществуването на голям потик. Казваме малък, слаб потик. Има ли някаква разлика между малък и слаб потик? Казваме малко, слабо дете. Какво разбираме под думите малко и слабо дете? Под думата “малко” дете, разбираме дете, което на ръст, на височина е малко. Слабо дете пък е това, което е слаботелесно. Следователно, кой е най-малкият потик в живота? Според някои, да бездействуваш, това значи, да имаш най-малкия потик в себе си. В същност не е така, защото бездействие не съществува в природата. Когато човек мисли, че е в пълно бездействие, и тогава даже не бездействува. Той казва, че нищо не прави, а тъкмо в това време яде. Значи, все прави нещо. Друг някой казва, че от нищо не се интересува, а в същност се интересува от много неща. То се страхува да се прояви свободно, да не му стане нещо. Това, именно, показва, че човек се интересува от своя живот. Представете си, че влизате в едно общество на хора, които не ви създават никакви противоречия. Какъв живот съществува там? Какви са хората в това общество? За да не предизвикват никакво противоречие, те трябва да са съвършено еднакви и по ръст, и по вътрешен строеж. Има ли някакво съотношение между малкия потик и малкия ръст на човека, както и между големия потик и големия ръст? Малкият потик крие в себе си възможности да стане голям, да се увеличи. Това е в зависимост от времето и пространството. Природата си служи с малки и големи потици, но от икономични съображения тя предпочита малките потици пред големите. При малките потици се изразходват малко сили, малко материал, а при големите – повече сили и повече материал. При това, резултатите при малките потици са всякога добри. В природата съществуват ред разумни сили, с които тя си служи, като потици на човешката душа. Една от тия разумни сили е любовта, а друга – вярата. Коя от двете сили дава по-голям потик на човека? Ще кажете, че любовта дава по-голям потик. Защо? – Защото тя включва всички сили в себе си. – Това трябва да се докаже. Да твърдите, че любовта включва всичко в себе си, е все едно да твърдите, че майката включва детето в себе си. Ако това е вярно, детето не би трябвало да излиза вън от утробата на майка си. Когато положението на рибите станало много тежко, някои от тях решили да напуснат водата, да излязат вън от нея, да не си спомнят за предишния си живот. Водата им казала: Каквото и да правите, дето да отидете, без мене не можете. Все ще ме потърсите, поне гърлото си да наквасите. Никое живо същество не може без вода. Никое живо същество не може без любов. Както водата измива, изглажда и изчиства всичко, така и любовта урежда всички неща в живота. Като се натъкват на известно противоречие в живота си, хората се обезсърдчават от всичко и казват: Не ни трябва любов, нищо не ни трябва. – Не, без любов не може да се живее. Каквото е водата за рибите, такова нещо представя любовта за човека. Тя е среда, в която той живее и без която не може. Значи, любовта е вода, в която човек плува като риба. За да не се удави, той трябва да я разбира, да познава законите й. Следователно, като влезете във водите на любовта, гледайте да не се удавите. Като се качвате по нейните височини, гледайте да не паднете. Като влезете в огъня на любовта, гледайте да не изгорите. Като дойдете до светлината на любовта, гледайте да не почернеете. Като се намерите пред красотата на любовта, гледайте да не погрознеете. За да не изпада в тия положения, човек трябва да е готов да се ползува от любовта. Тя е сила, чрез която човек може да трансформира състоянията си. Любовта е козмическа сила, която движи всичко в света. Който не разбира смисъла на любовта, той казва: Не искам да мисля, да чувствувам, да работя, да се движа. – Това е неразбиране на живота, неразбиране на любовта. Любовта движи всички планети, всички слънца, целия свят, а въпреки това малкият човек решил да й се противопоставя. Ще мислиш, че чувствуваш, ще работиш, ще се движиш, въпреки волята си. Любовта движи света, а не човекът. Това не значи, че човек ще се движи по пътя на слънцата и планетите, или по пътя на другите хора. Всеки човек ще се движи по свой определен път, но непременно трябва да се движи. И тъй, за да бъде свободен, човек трябва да има определена посока в живота си, към която да се стреми. Тази посока е различна за различните хора. Затова е казано, че всеки се движи в свой кръг, по своя специална орбита. Като не разбират, какво значи кръг на движение, мнозина наричат този кръг “омагьосан”. Казват за някого, че е влязъл в един омагьосан кръг. Това показва, че този човек е излязъл от своя собствен кръг на движение и е влязъл в чужд кръг. Значи, човек може да се омагьоса, само когато напусне своя кръг на дейност и влезе в чужд кръг. Щом се движи в своя кръг на дейност, човек може да постигне всички свои желания. Не се ли движи в своя кръг, работите му няма да вървят добре. В първия случай той може да стане и министър, и цар, каквото желае. Във втория случай той може да реализира желанията си на сцената само. Там ще го видите и като учен, и като млад и стар, и като цар. Тези положения са кратковременни, докато е на сцената. Слезе ли от сцената, той е обикновен човек. Като наблюдавате хората, виждате, че те коренно се различават един от друг. Ако един работи с методите на вярата, друг непременно ще работи с методите на любовта. Ако и двамата са изобретатели, първият ще приложи един от методите на вярата в своята работа и ще каже: Аз вярвам, че ще успея. Вторият ще приложи един от методите на любовта и ще каже: Понеже обичам работата си, вярвам, че ще успея. Кой може да вярва в успеха на своята работа? Само онзи може да вярва, който има знание и любов. Само разумният може да вярва. Вярата подразбира разумност. Човек не може да вярва на устойчивостта на мост, построен от върбови пръчки. Обаче, ако мостът е построен от яки, здрави греди, всеки вярва на неговата устойчивост. Какво показва това? Това показва, че може да се вярва само на силния. Значи, вярата има отношение към силния, към разумния човек. Любовта, обаче, има отношение към слабите, към страдащите. Запример, ако на двама души, единият вярващ, а другият любещ, им предложите една малка колибка и една голяма, висока вила, кой какво ще предпочете? Човекът на любовта ще избере малката колибка, а човекът на вярата – голямата, висока вила. Защо? – Защото вярата обича големите, великите неща. Тя работи с големи величини, а любовта работи с малки, със слаби величини. От тук виждаме, че вярата и любовта са две разумни сили, които работят, както с противоположни методи, така и с противоположни величини. Следователно, намерите ли се пред големи мъчнотии, вие ще си послужите със закона на вярата. При малките мъчнотии ще си послужите със закона на любовта. Вярата побеждава големите мъчнотии, а любовта – малките. Ако хората не успяват в живота си, това се дължи на факта, че те разместват методите, с които си служат. Те турят любовта там, дето вярата трябва да работи. Те искат да побеждават големите мъчнотии с любов, но не успяват. За да разрешите някаква мъчнотия с любов, вие трябва да я намалите в себе си, да я представите в най-малката й форма. Представете си, че някой ви дължи сто хиляди лева. Като не може да ви се изплати, той дохожда при вас да ви се моли, да му простите дълга. На какво разчита този човек? На любовта ви. Обаче, той не знае, че сумата сто хиляди лева е голяма величина, и любовта не може да работи с нея, докато постепенно не я намали и превърне във величина, която може да влезе в кръга на нейната дейност. За тази цел тя зачерква една нула на сумата сто хиляди лева и казва: Сега ще ми платиш десет хиляди лева. – И тях не мога да платя. След известно време любовта зачерква още една нула. – Хиляда лева можеш ли да платиш? – Не мога. Тя зачерква още една нула. – Сто лева можеш ли да платиш? – Не мога. Зачерква още една нула. – Десет лева можеш ли да платиш? – Не мога. Любовта зачерква и последната нула и оставя на човека да плати само един лев, поне за семето, което е дала. По този начин любовта намалява мъчнотиите на човека до минимум и ги представя в такъв вид, че да станат лесно разрешими. Затова е казано, че любовта е сляпа за погрешките, за слабостите на човека. Тя ги представя в толкова малък вид, че да не обезсърдчи и отчае човека. Като ги види толкова намалени, той има сила и дух в себе си, да работи за изправянето им. Види ли погрешките си в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в себе си, че може да ги изправи. Законът на мъдростта, в който вярата взима участие, не намалява нещата. Той ги приема в тази форма, в каквато съществуват, и изисква тяхното изправяне. Ученикът се извинява на учителя си, че не е могъл да научи урока си, понеже майка му била болна, или нямал учебници и т.н. Учителят казва: Зная всичко това, влизам в положението ти, но урокът трябва да се научи. Значи, мъдростта изслушва човека, не го съди, но не го извинява. Като ученици, при самовъзпитанието си, вие трябва да прилагате и двата закона, любовта и вярата. Като дойдете до малките мъчнотии, ще приложите любовта. Като дойдете до големите мъчнотии, ще ги побеждавате с вярата. Всички големи борци са започвали със закона на любовта, а са свършвали с вярата. За да развиват мускулите си, те са започвали с любовта. Те са обичали работата си, и затова са имали разположение да правят ред упражнения, всеки ден да ги увеличават, да пристъпват към все по-тежки и сериозни. Като дойдат до известно постижение, те излизат на борба с по-слаби от себе си, за да придобият вяра в своите сили. Постепенно те излизат срещу все по-силни борци, докато един ден се уверят напълно в своята сила и се обяват готови борци. Те имат вече вяра в себе си и работят с нея. Тъй щото, искате ли да работите върху себе си, да изправяте погрешките си, започнете от най-малките и постепенно вървете към по-големите. Това не значи, че трябва да изкоренявате погрешките си и да ги хвърляте вън от себе си, без да им дадете условия за по-нататъшен живот. Изкорените ли една погрешка от себе си, посадете я в земята, да се развива далеч от вас. Това е един от методите на любовта. Като ученици, вие трябва да работите с любовта, за да преодолеете вътрешния страх в себе си. Мнозина се страхуват от жаба, от змия, от мечка, от вълк, даже и от някои насекоми. Какво трябва да прави човек, за да преодолее в себе си страха и отвръщението от тия неща? – Ако го е страх от жаба, той трябва да прави опити, постепенно да се приближава към нея, да я пипа, да я гледа, докато привикне. След като преодолее външния страх от животни и от зверове, човек трябва да се справи с вътрешния си страх. Запример, понякога човек си внушава мисълта, че е болен от някаква неизлечима болест и започва да се страхува, че ще умре. Като работи върху себе си, да преодолее своя вътрешен страх, човек ще дойде до убеждението, че много от болестите се дължат на напрежение предизвикано от природното електричество или магнетизъм върху дадени органи. Запример, някой човек се оплаква от болки в главата, в сърдцето, в дробовете си. Тези болки се дължат на налягането, което атмосферното електричество указва върху тия органи. Човек трябва да знае, по какъв начин да трансформира излишните енергии в своя организъм. Понякога магнетизъмът в човешкия организъм е повече, отколкото трябва, вследствие на което той изпитва известни болезнени състояния. Като изучава организъма си, човек дохожда до положение да разбира, че много от неговите болезнени състояния се дължат на атмосферните влияния. В това отношение, той става чувствителен като барометър и възприема и най-слабите промени в атмосферата. Като е дошъл на земята, човек се натъква на ред изпитания и противоречия, които го изкарват от релсите на неговия живот. Той се гневи, обижда се, огорчава се, но трябва съзнателно да работи върху себе си, да трансформира тия състояния. В няколко минути той трябва да смени състоянието си, да се освободи от гнева, от обидата. Ще кажете, че човек не трябва да се влияе от външните условия на живота. – Не, изкуство е и като се влияе, да може лесно да трансформира състоянията си. Каквото и да прави, човек не може да избегне влиянието. – Той ще се влияе от атмосферните промени, от книгите, които чете, от хората, които го обикалят и т.н. Влиянията са благоприятни условия за човека да расте, да се развива, да преодолява мъчнотиите, които среща на пътя си. Докато не дойде до тази мисъл, човек всякога ще се обезсърдчава от изпитанията и ще каже, че не се интересува от нищо. Кой човек не се интересува? – Мъртвият. Като не може да постигне желанията си, човек казва: Няма вече за какво да се държа. Други пък казват точно обратното, а именно: Убий всяко желание в себе си! – Не, това не е правилна мисъл. Човек не трябва да убива желанията си, но да пристъпва постепенно към възпитанието им. Като възпита едно желание, после ще пристъпи към второ. Държи ли едновременно всичките си желания в сърдцето си, човек ще се намери в невъзможност да ги възпитава. В човека има ред противоречиви желания, които могат да се хармонизират в някое възвишено желание. Запример, желанието на човека да постигне съвършенство е в състояние да хармонизира всички останали желания. Чрез едно възвишено желание човек се свързва със съзнанието на възвишени същества, които помагат за реализиране на неговото желание. В този случай, човек живее в съзнанието на тия същества, както в светлината. Изобщо, възвишените същества използуват даже и най-малките мисли и желания на хората, като малки изворчета и цветенца. Същевременно, те използуват всички човешки енергии, колкото и да са отрицателни. Запример, гневът, който представя разрушителна енергия, те я впрягат на работа, както ние използуваме електрическата енергия. Дойдем ли до Божествения свят, там никакви противоречия не съществуват. Какъвто да е човешкият живот, той може да подига или понижава човека, но във вселената той не произвежда лоши резултати. Силите на вселената са така разпределени, че те трансформират всичко, каквото им се изпречи на пътя. Обаче, лошият живот има отношение само към човека. Ето защо, той трябва да се пази от погрешки и престъпления, които спъват неговото растене и развиване. В пътя на развитието си, човек ще прави грешки, ще пада и ще става, ще се натъква на смешни положения, но свързан ли е с Божественото съзнание, той всякога ще се справя с положението си. – Ама аз не искам да бъда смешен. Искаш или не, ти често ще изпадаш в смешни положения. Не е ли смешен професорът, който, от време на време, се почесва по главата, когато иска да си спомни нещо, което е забравил? Не е ли смешен човек, когато се храни? Той туря храната в устата си, и току я премята от една страна на друга. Човек може да не изпада в смешни положения, само когато неговите действия са в хармония с действията на природата. Това значи, да живее човек хармонично. Докато дойде до хармонията на природата, човек често ще прави нехармонични движения. Въпреки това, той трябва да бъде свободен. За човека е важно да работи върху себе си, а това, че не може изведнъж да се подигне, още нищо не значи. Като ученици на Великата Школа, от вас се иска да изградите своя характер. Кога ще стане това, не е важно. Човек не може изведнъж да преобрази себе си. Това е постепенен процес. Иска ли да постигне нещо, човек първо трябва да отправи желанието си към своя ум, като мисъл, и после да пристъпи към реализирането му на физическия свят. Запример, някой иска да бъде милосърден. За тази цел той първо трябва да обмисли начина, как да приложи това свое желание на практика. Ще му дойде на ума мисълта да посети някоя бедна вдовица с няколко деца. Като отиде в дома й и види условията, при които живее, в него ще се събуди чувство на състрадание, и той ще започне да търси начин, как да й помогне. Като прави различни опити, човек развива отделните си центрове. Задачата на ученика е да разработи своите умствени способности и чувства, за да се ползува от тях в живота си. Ако въображението на човека е силно развито, може да го спъне. В такъв случай, той трябва да прилага волята си, за да се справя с известни мъчнотии. Запример, виждате, как един човек ходи свободно по дъска, дълга пет метра, но сложена на земята. Той стъпва на дъската, върви от единия до другия й край, без да се страхува от нещо. Обаче, поставите ли тази дъска на гредите на някоя висока къща и го накарате да върви по нея, той веднага ще се откаже да направи това. – Защо? – Въображението действува в него. Той си представя, че като стъпи на дъската, може да падне от къщата и да се убие. Ако би приложил волята си, той би могъл свободно да върви по дъската, без никакъв страх за живота си. Следователно, докато мъчнотиите на човека са върху почвата, на която той действува, те са преодолими. Но щом същите мъчнотии се подигнат на височина 10 – 15 м. във въздуха, човек се отказва да мине през тях. Той се страхува да не падне от тази височина и да се убие. Защо трябва да се страхува, щом е минал вече тази мъчнотия? Сега не му остава нищо друго, освен да прояви по-голяма смелост и да мине през мъчнотията като през дъска, по която свободно е вървял, когато е била на земята. Значи, всяко обезсърдчаване и отчайване не е нищо друго, освен минаване по дъска, дълга пет метра, издигната високо във въздуха и здраво подпряна на две греди. Много такива мъчнотии съществуват в живота ви, но те трябва да се разрешат по естествен начин. Който се страхува да мине през някаква мъчнотия, той трябва да намери двама души, единият по-страхлив от него, а другият – по-смел и да се насърдчи от двамата. Запример, той се страхува от жаба или от мишка. Онзи, който е по-страхлив от него, ще го насърдчи да пристъпи към жабата и да я хване. По-смелият пък ще му покаже, как той постъпва, и ще го насърдчи да хване жабата. Всички растения и животни представят условия за човека да се самовъзпитава. Иска ли, запример, да развие търпение в себе си, човек трябва да наблюдава, как паякът прави мрежата си. Той постоянно се меси от един ъгъл на друг, дано хване някоя жертва. Като не успее, той не се отчайва, но с часове очаква, дано мине някоя муха покрай него. Тъкмо простре мрежата си на някое място с мухи, дойде вятър и я разкъсва. Без никакво роптание, с голямо търпение, паякът отново започва да тъче мрежата си. През това време паякът работи спокойно и търпеливо удвоява нишката си, да издържи на силния вятър. Като наблюдавате, как паякът работи, кажете си: Ако паякът, такова малко същество, проявява търпение, защо аз – човекът, да не бъда търпелив? Това е най-малкият потик в живота на човека. Следователно, от паяка човек учи търпение, от мравката – трудолюбие и постоянство, от пчелата – чистота и ред. Ако искате да разберете, какво нещо е ред и чистота, идете при някой кошер и наблюдавайте, какво правят пчелите, без да ги закачате. Изпречите ли се на пътя им, непременно ще опитате тяхното жило. С това те казват на човека: Всяко нечисто желание или всяка нечиста мисъл, която се изпречи на пътя ни, трябва да се бодне. Следователно, когато човек не мисли право, това показва, че на пътя му се е изпречила някоя крива мисъл, която трябва да се бодне с жило, за да се отстрани. И тъй, като ученици, вие трябва да бъдете будни, да знаете, какви мисли и желания да допущате до себе си. Допущате ли ги безразборно, вие преждевременно ще остареете. Какво правят съвременните хора? Те говорят изключително за миналото си. Добър е животът на миналото, но в него няма втичане. Учителят разправя за своя минал живот, какво направил като бил учител, като бил млад. Цигуларят разправя за своята цигулка, с която свирил на младини. – Не, и като млад, и като стар, човек непрестанно трябва да работи, да внася по нещо ново в съзнанието си. До последния ден на живота си, цигуларят трябва да свири и, като дойде деня на заминаването му, да каже на цигулката си: Съжалявам, че те оставям, но ще се върна и ще продължа работата си. Човек трябва да слезе на земята с импулс към работа, към придобиване на нещо ново. Със същия импулс трябва да си замине. Иначе, той ще изпадне в областта на еднообразието, което умъртвява човека. Красотата на живота и обновяването на човека седи в разнообразието, във великото единство, в стремежа към Бога, като към център. Живее ли по този начин, човек става мощен. И при това положение, той ще се обезсърдчава, ще се съмнява, но ще бъде в състояние да използува силите, които се крият в отрицателните прояви на човешкото естество. Разумният се учи и от лошите и горчиви опитности. Коя е основната мисъл на тази лекция? – Законите на любовта и на вярата. – Разбрахте, че любовта обръща внимание на малките неща, а вярата – на големите. Наистина, когато обичаш някого, ти обръщаш внимание на най-малките работи: какво ти казал, как те погледнал. Любовта извинява нещата, но разтърсва човека. Тя преувеличава нещата, за да ги види добре. После, човек поглежда на другия край на тръбата и вижда, че са били много малки. Докато обичаш човека, ти мислиш, че е много добър, способен, даровит. Щом престанеш да го обичаш, всичко това изчезва. За да не изпада в разочарования, от време на време човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, което всякога познава истината. Слушам, че някой човек свири. ще си кажа: Не бързай още да се произнасяш, дали е даровит, или не. Той е начъртал само една линия. Ще имаш търпение да дочакаш цялата картина и тогава да се произнасяш. – Ама да му кажа да се зарадва. – Не, човек трябва да бъде искрен в себе си. Като се вслушва в гласа на Божественото начало, човек всякога ще има права преценка за нещата, било по отношение към себе си, било по отношение към другите. Не се ли вслушва в този глас, той ще причинява страдания на близките си, но и те ще му причиняват. Дръжте в ума си мисълта, че сте дошли на земята да се учите. Ще прилагате и двата закона в живота си: законът на вярата и законът на любовта. Що се отнася до въображението ви, ще бъдете внимателни, да не се подавате на неговите болезненни прояви. Преди години срещнах една млада лекарка, която имаше чрезмерно развито въображение, което й създаваше големи неприятности. Запример, като излизаше от дома си, тя си представяше, че ще й стане нещо и ще падне на пътя. За да не падне, тя сядаше на някой камък или дърво, докато се успокои. След това продължаваше пътя си. Тя трябваше известно време да работи върху въображението си, докато се освободи от отрицателните и болезнени представи в ума си. Това не значи, че човек трябва да избягва страданията. Има смисъл да страда човек, но така, че да се ползува от страданията си. Едно трябва да знаете: добре е да не страда човек, но при сегашните условия на живота, страданията са неизбежни. В страданията се крият условия за растене и подигане на човека. – Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! 4. Лекция от Учителя, държана на 17 октомврий, 1926 г. – София. Начало: 19:00 1926_10_17 Любов и вяра.pdf
  13. alexamsterdam

    1926_10_10 Внушение / Внушението

    Аудио - чете Йордан Стоянов Внушение, (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата, "Посока на растене", Младежки окултен клас - година шеста, (1926-27), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Посока на растене", 1- 19 лекции на Младежкия окултен клас, т.I (1926-27 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Внушение – Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление. Четоха се резюмета на темите: “Ролята на поезията, музиката и религията, и най-важната работа след ядене”. Като ученици, вие трябва да изучавате влиянието на планетите върху себе си, върху ума, сърдцето и волята си. Човек се движи в три области: в областта на своите мисли, в областта на своите чувства и в областта на постъпките си. Следователно, той трябва да изучава тия три области, да познава себе си. Мнозина от съвременните хора се движат като в сън, без никаква идея в ума си. Те мечтаят само и се движат като сомнамбули под влиянието на своите мечти. С мечтите си човек се движи главно в астралния свят. – Реален ли е астралният свят? – Астралният свят е толкова реален, колкото и представленията, които виждате на сцената. Астралният свят не е нищо друго, освен преживяване на минали съществувания. Астралният свят е подобен на живота на рибите. Той е подобен на водата. Каквото е състоянието на рибите във водата, такова е състоянието на човека в астралния свят. Човек не може и не трябва да остава за дълго време в астралния свят. Той трябва да минава от един свят в друг, да се качва все по-нагоре, за да се развива правилно и всестранно. Съвременната култура има пред вид развиването на човешкия ум. Тя работи за развиване на човешкия мозък, за развиване на неговите сили и способности. Каквото придобие в тази област, човек го складира в подсъзнанието си, като материал за бъдещата култура. Днес виждате, че някой човек е обикновен, но той носи знанията на миналото, когато е работил като виден учен – математик, естественик, философ и т.н. Днес минава за обикновен човек, но в миналото е бил велик музикант, учен, художник и т.н. От човека зависи, да складира своите придобивки и опитности в подсъзнанието си ,или да не ги складира. Съзнателната работа на човека в сегашния му живот определя неговото бъдеще. Животът на земята е подобен на частиците на една гумена топка. Докато топката е в естественото си положение, частиците й са сгрупирани на едно място, като в ядро. Такова е положението и на хората на земята: те се движат, работят, радват се и скърбят, но в края на краищата се централизират помежду си, като в едно ядро. Обаче, ако гумената топка се надуе чрезмерно, частиците й се отдалечават една от друга, докато напълно се отдалечат и пръснат в пространството. Такова е положението на душите в астралния свят. Те са отдалечени една от друга, без никакви видими връзки и отношения. Докато са на земята, хората се обменят помежду си. Те се намират в отношение на взимане и даване. Докато е на земята, докато живее, човек чувствува живота в себе си; той чувствува, как теченията на живота се втичат и изтичат от него. Под влиянието на тия течения, именно, той расте и се развива. За да разбере теченията на живота, за да ги използува разумно, всяка вечер и сутрин, човек трябва да влага в себе си нещо положително: положителни мисли и чувства. Иска ли да постигне нещо, вечер и сутрин човек трябва да влага в подсъзнанието си желание да постигне това нещо, кат оси каже: Желая да постигна еди-какво си. Вложи ли това желание в подсъзнанието си, той трябва да престане да мисли вече за него. Всяко отправяне на известна мисъл или известно желание в областта на подсъзнанието, не е нищо друго, освен посаждане на семе в почвата. Посадите ли едно семе в земята, оставете го свободно да изникне. Няма да се мине много време, семето ще изникне и ще даде своя плод. В подсъзнанието си човек складира нещата, а в съзнанието си той живее, страда и се радва, пада и става. Като погледне към окръжаващите, човек се сравнява с тях и ту се мисли за способен, силен, ту – за неспособен и слаб. Човек не може да бъде способен или силен във всички области. Някой е силен като майстор. Той разполага с физическа сила, може да строи къщи, мостове и др. Друг някой пък е морално, психически силен. Той геройски носи страданията. Коя сила е за предпочитане? Колко мостове, колко сгради, построени в миналото, са останали здрави до днес? Има някакви остатъци от старите египетски пирамиди, но те не представляват нещо цялостно. Обаче, дойдете ли до характера и устойчивостта на великите хора, които геройски са носили страданията си, името им и досега остава паметно за човечеството, а примерът им и до днес е достоен за подражаване. Христос, Който даде образец на човечеството за търпение и разумно носене на страданията, и до днес живее и ще живее в умовете и сърдцата на всички хора. Като се ползува от живота на великите хора, човек вижда, че и той може да постигне всичко, каквото желае. Природата е вложила в него ред методи, чрез които може да работи. Като става от сън, първата работа на човека седи в това, да разгледа ръцете си, лявата и дясната, да хване всеки пръст на ръцете си поотделно и да види, какво е написано там. Като изучава ръцете си, човек ще намери в тях ред методи и правила за работа. По този начин той ще изучава, както себе си, така и окръжаващите. Казано е в Писанието: “Написал ни е Господ на ръката си”. Ако Бог е написал всички хора на ръката си и от време на време поглежда към тях, да види ,кой от какво се нуждае, колко повече човек трябва да поглежда към ръката си и да я изучава. Има нещо написано на ръката, което никога не се мени. Всеки ден се пише и по нещо ново, което човек трябва да изучава. Ръката е лист от книгата на великия живот, върху който постоянно се пише. Като ученици, вие трябва да прилагате законите на внушението, за да си въздействувате в положителен смисъл. Ако паметта ви е слаба, работете с внушението, да я усилите. Ако някой обича да спи много и не може да става рано, нека всяка вечер си внушава, да стане сутринта точно в пет часа, запример. Като си внушава няколко деня наред, той ще забележи, че точно в този час някой го събужда. Като закон, внушението има смисъл, когато се прилага за придобиване на нещо положително, за създаване на нещо добро в характера на човека. Дали съзнават това или не, всички хора, всички животни си служат с внушението като метод за работа. Съвременните хора изучават различни науки, служат си с разни методи, но въпреки това, те още не са дошли до онези методи, с които природата си служи. В една стомилионна част от секундата, природата вади отпечатъци от предмети и лица и моментално ги изучава. Човек, обаче, за да изучи нещо, някакъв предмет или някакво явление, трябва да го изучава с години. Това говори за несъвършенството на човешките методи. Много още има да учи човек, докато постигне известно съвършенство. И тъй, за да дойде до пълно съвършенство, човек трябва да знае, как да учи и как да прилага наученото. Запример, като изучава физика, химия, математика или друга някоя наука, човек трябва да ги изучава, не само в тяхното физическо приложение, но и в приложението им в психическия живот на хората. Всяка наука има отношение към мислите, чувствата и постъпките на човека. Както изучавате отделните предмети сравнително, така трябва да разглеждате и физическите явления, да ги сравнявате с духовните. Казвате, запример, че като сравнявате теглото на дървеното масло и на водата, виждате, че дървеното масло е по-леко, затова плува на повърхността на водата. Водата, обаче, е по-тежка от въздуха. Щом водата е по-тежка от въздуха, коя е причината, че облаците стоят над въздуха, в пространството горе? Съвременните учени изучават движенията на атомите, на молекулите и виждат, че те се движат в противоположни посоки. Навсякъде в природата те виждат две противоположни течения. Водните капки се движат под влиянието на електрическото течение в природата. Същото можем да кажем и за движението на кръвта в човешкия организъм. Тя се движи не само под ритъма на сърдцето, но и под влиянието на електричеството в природата. Докато сърдцето е под влиянието на живото електричество в природата, то се свива и разпуща равномерно, като изпраща кръвта по цялото тяло. Излезе ли от това влияние, сърдцето спира своето движение. Ако сърдцето не се намира под влиянието на природното електричество, никакво кръвообръщение не би било възможно. – Защо? – Защото съпротивлението, което артериите и вените указват на движението на кръвта, е толкова голямо, че сърдцето не би могло да я движи. То няма отде да получава енергия. Сърдцето трябва да разполага с голяма енергия, за да може да тласка кръвта по цялото тяло. То приема тази енергия, именно ,от природното електричество. Следователно, искате ли сърдцето ви да бъде здраво, ще държите в изправност мозъка си, дето минават електрическите течения на природата, и слънчевия възел, дето минават магнетичните течения. За да бъде мозъкът ви в изправност, ще се пазите от противоречиви мисли. Дръжте в ума си всякога положителни идеи. За да държите слънчевия си възел в изправност, никога не допущайте в сърдцето си отрицателни чувства. В каквото положение да се намирате, пазете се от противоречия. Представете си, че някой от вас е попаднал в ръцете на разбойници. Трябва ли да се смущава от това положение и да се безпокои, защо са го хванали разбойници? Той може да мисли много неща, но преди всичко трябва да действува. Нека приложи всичкото си знание, да се освободи от разбойниците. Нека приложи внушението, чрез мисълта си да застави разбойниците да го пуснат. Ако не успее в това, чрез силата на мисълта си нека ги застави да заспят. Щом види, че са заспали, той трябва веднага да избяга. Като се отдалечи на известно разстояние, нека отправи мисълта си към тях, да ги събуди. Ако и това не помага, да им предложи известна сума за освобождаването си. Днес най-силното средство за внушаване на хората са парите. Като видят пари, те са в състояние да направят, каквото искате. Не е мъчно да се справи човек с разбойниците. Ако хванат някой добър човек, те са готови да му дадат пари, но не и да го оберат. Те разбират, че този човек носи нещо хубаво в себе си. На лошия човек, обаче, нищо не дават. Те го обират по всички правила на изкуството си. Като ученици на Великата Школа, от вас се иска не само знание, но и приложение на това знание. Ако имате много знания, без никакво приложение, вие ще бъдете в положението на земеделец, който има много земя, но необработена, безводна, без плодове и растения. Такава земя е подобна на пустиня, в която се дига голям прах, от който пътниците страдат. Каквото научите, вие трябва да го приложите. При това, вие трябва непрестанно да учите. И на 120 години да станете, пак трябва да учите като млади. Докато е на земята, човек непрестанно се намира пред задачи, които трябва да решава. Страшно нещо е преждевременно човек да остарее. Някой седи и нищо не мисли. Щом токовете на мисълта спрат, човек е преждевременно остарял. При каквото положение да се намира, здрав или болен, беден или богат, учен или прост, млад или стар, човек винаги трябва да държи в ума си мисълта, че е ученик и трябва добре да учи. Веднъж дошъл на земята, човек има известна мисия, която трябва да изпълни. За да изпълни мисията си, даден му е известен капитал, който трябва да вложи в работа, да придаде нещо към него, а не да го зарови в земята ида остане неизползуван. Всеки човек трябва да има желание да се прояви в известно направление, било в музика, в наука, в поезия, в изкуство и т.н. За да се прояви в какво и да е направление, човек трябва непременно да работи и прилага. Ще кажете, че човек е изработил много неща. Това, което е изработил вече, е резултат на неговата минала дейност. Важно е, какво ново днес ще придобие. Какво се ползува човек от четенето на добри и свещени книги, ако нищо не е приложил? Човек може да е чел десет пъти наред Библията, но ако не знае, как да се справи с най-малкото изпитание или нещастие, той нищо не е придобил. Всяка книга има смисъл дотолкова, доколкото може да придаде нещо на човека. Съвременните учени говорят за елементите в химията, във физиката и в различните науки, но има още неща, които те не познават. Запример, съвременните химици казват, че водата е съставена от два обема водород и един обем кислород. Водородът и кислородът са газове, от които първият гори, но не подържа горението; вторият подържа горението, но сам той не гори. Получената от тях вода нито гори, нито подържа горението. Коя е причината за това? – Третият елемент, който се съдържа в нея. Значи, във водата има и трети елемент, непознат още на учените. Този елемент е животът. Затова се казва, че водата е символ на живота. В този смисъл, животът е съставен от вода и огън. Казано е в писанието: “Ако не се родите от вода и дух”. В дадения случай, духът символизира огъня. Значи, ако не се родите от вода и дух, нямате живот в себе си. Кое е отличителното качество на живота? – Мекотата. Наистина, ако влезете в общество на хора, които съзнават, че живеят, ще почувствувате известна мекота. Дето животът е по-изобилен, там всякога се забелязва мекота в отношенията. Колкото по-ограничен е животът, толкова и мекотата е в по-слаба степен проявена. Там ще усетите по-голяма студенина в отношенията на хората. Животът носи нещо приятно в себе си, а именно, мекота. Мекотата е качество на Божествения живот. Следователно, колкото повече човешката душа се отваря за Божественото, толкова повече живот тя проявява. И тъй, искате ли да напредвате в живота си, прилагайте закона на внушението. Когато се отнася до ваши близки, вие прилагате много успешно внушението. Дойде ли до вас, не можете да се ползувате от него. Запример, ако някой ваш приятел се е обезсърдчил и се страхува, че няма да издържи изпита си, вие го насърдчавате, внушавате му, че ще свърши добре изпита си, и той се успокоява. Намерите ли се вие в същото положение, не можете да си помогнете. Значи, по отношение на вас законът на внушението не работи. – Не, прилагайте този закон, както към себе си, така и към своите ближни, но винаги за доброто, за положителното в живота. Този закон работи навсякъде. Съзнателно или несъзнателно, животните и хората си служат с този закон. Като разумни същества, вие ще си служите с внушението, при всички случаи на живота си: за лекуване, за усилване на паметта си, за насърдчаване, за понасяне на скърби и страдания и т.н. Внушението е оръжие, чрез което човек може да воюва със злото, с отрицателните сили в света. Съвременните хора живеят в ада, затова трябва да бъдат готови да воюват. Докато живее в съзнанието и в подсъзнанието си, човек е повече на земята и в ада. Качи ли се в самосъзнанието и в свръхсъзнанието си, човек е на небето. Щом е дошъл на земята, човек трябва да съедини земния и небесния живот в себе си и да определи посоката на движението си в сегашния си живот. За да намерите правата посока на своя живот, вие трябва да работите, да правите опити, както химикът – в своята лаборатория. Не само един, но стотици опити трябва да направите, докато дойдете до онази абсолютна увереност в нещата, в която няма никакво изключение. – Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! 3. Лекция от Учителя, държана на 10 октомврий, 1926 г. – София. Начало: 19:00 1926_10_10 Внушение.pdf
  14. alexamsterdam

    1926_10_03 Облагородяване на сърцето

    Аудио - чете Йордан Стоянов Облагородяване на сърцето, (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата, "Посока на растене", Младежки окултен клас - година шеста, (1926-27), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Посока на растене", 1- 19 лекции на Младежкия окултен клас, т.I (1926-27 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Облагородяване на сърцето – Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление. Чете се темата: “Ролята на поезията, музиката и религията”. Сега ще ви задам въпрос, на който всеки сам да отговори: Защо едни тела горят и изгарят, а други – горят без да изгарят? Или защо дългият път не се извървява? Защо едни хора са големи, а други – малки? С каква бързина се движат големите тела и с каква – малките? Колкото по-голямо е едно тяло, толкова по-бавно се движи. Малките тела се движат с голяма бързина. Земята, макар че е голяма, и тя се движи с голяма бързина. Земята се върти около себе си, около оста си, а се движи и около слънцето. Какво прави воденичното колело, като се движи? – Мели брашно. Какво прави момъкът, като обикаля около някоя къща? – Търси красива мома. Когато студентът обикаля университета, без да влиза вътре, това показва, че не обича да учи, не иска да слуша лекциите на професорите си. Думата “обикаля” е съставена от седем букви. Буквата “о” включва в себе си ред условия. Буквата “б” представя направление на сили, които се движат в известна посока. Щом дойдем до буквата “и”, тогава само се явява нещо съзнателно. До тази буква човек само обикаля, търси удобства, добри условия в живота си, но в това обикаляне няма нещо идейно. Да се върнем към въпроса, защо едни тела горят и изгарят, а други – горят и не изгарят? Ако в една лампа има газ за осветление и запалите фитила, газта ще гори, докато се свърши. Щом газта се свърши, лампата няма да свети. Обаче, ако лампата е направена така, че може постоянно да се прибавя в нея газ, тя ще гори непрекъснато. Значи, тела, в които има постоянен приток на енергия, горят непрекъснато. Тела, от енергията на които става постоянно изтичане, горят и изгарят. Ако пък в телата нито се втича енергия, нито изтича, те никак не горят. Въз основа на същия закон, ние казваме: Човек остарява, понеже в организма му не става вливане на енергия. В организъма на младия става постоянно втичане на енергия от природата. Който може да хармонира, да съгласува в себе си енергиите на втичането и изтичането, той може да се подмлади, да придобие Вечния живот. При това положение, колкото се влива в него, толкова и ще изтича. Защо лампата при духане изгасва, а огънят се разпалва? Пламък, светлина, която лесно изгасва, е кратковременна. Там, дето става пълно горение, никакво духане не може да помогне. Там горението е вечно. Същото може да се каже и за идеите: има идеи, които от най-малкото духане изгасват. Запример, някой вярва в Бога. Един ден той взима книгата на някой виден човек, прочита я, но след това цял се изпълва със съмнение. Щом мине известно време, идеята за Бога престава да го движи. Тази идея не свети вече в него. Всяко изгасване на планетите и на слънцата, показва, че като идеи, те са слаби. Тела, в които не става никакво вливане и изтичане, са мъртви. В тях се извършва само разлагане на материята. Живи тела са ония, в които става постоянно втичане и изтичане на енергия. Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да се справите с всички външни и вътрешни мъчнотии и препятствия. Запример, страхът е голяма спънка в живота на ученика, вследствие на което той трябва да се справи с него. Представете си, че вие сте на нивата си, работите, а в това време в дома ви е дошъл един ваш приятел, който трябва да си отиде точно в 9 ч. вечерта. Вие се връщате у дома си на време, но от близката гора е излязла една мечка и застанала точно пред вратата ви. Какво трябва да направите с мечката? Ако се уплашите, вие ще останете вън, но и приятелят ви ще се страхува да излезе от стаята. В дадения случай, мечката е символ на страха в човека. Страхува ли се човек от нещо, все едно, че е срещнал мечка на пътя си. Какво трябва да прави човек, когато се уплаши? – Да мисли. Един млад българин отивал в Солун, да учи занаят. По пътя той настигнал няколко цигани, които водели със себе си мечка да я разиграват. Той се присъединил към тях, за да минат заедно гъстата гора, която се изпречила на пътя им. По едно време нещо зашумяло в гората. Циганите се уплашили и хукнали да бягат. Един от тях, който носел тъпана, изпуснал го от ръцете си и хукнал подир другарите си. Българинът взел тъпана и сам продължил пътя си. Наблизо някъде видял една воденица и се отбил да пренощува в нея, но понеже се страхува, качил се на гредите, там да прекара нощта. Едва задрямал малко, той се събудил от шума на някакви тежки стъпки. Това било мечка. За да я прогони, той започнал да бие с тъпана на циганите. Голяма била изненадата му, като видял, че мечката почнала да играе. Той се успокоил и помислил: Ще вържа мечката и ще тръгна с нея да изкарвам прехраната си. Започнало вече да се разсъмва, когато край воденицата се чули стъпки на керван от камили. Като чула стъпките на камилите, мечката се уплашила и избягала. При вида й, камилите се изплашили и хукнали да бягат, но изпотрошили много от грънците, които карали в колите. Ядосани, камиларите влезли във воденицата, да видят, чия е тази мечка, да искат обезщетение за големите загуби. Те намерили младия човек на гредите горе, свалили го оттам и го повели в града да го съдят. Съдията го запитал, вярно ли е обвинението, което отправят към него. – Вярно е, господин съдия. Моят занаят, с който изкарвам прехраната си, е да разигравам мечка. Когато керванът минаваше край воденицата, аз биех тъпана си, обучавах своята мечка. Тя се уплаши от камилите и избяга в гората. А камилите се изплашиха от нея и счупиха много грънци. Камиларите са ощетени, наистина, но и аз съм ощетен. Мечката, с която се прехранвах, избяга. Ако те могат да върнат моята мечка, аз се задължавам да платя счупените грънци. В противен случай, и аз не поемам никакво задължение. И тъй, уплаши ли се човек, нека бие с тъпана си. Тъпанът представя ума на човека. Значи, докато мисли, човек всякога може да се справи със страха. Престане ли да мисли, страхът ще го завладее. Вътрешният страх в човека е една от най-големите спънки в живота му. Запример, някой човек предприема една добра работа, но веднага се натъква на страха в себе си, че няма да успее, и я отлага. Тъкмо намисли да отиде някъде, веднага се отказва. Страхът внася в човека обезсърдчение, отчайване, съмнение и т.н. Герой е този, който може да преодолее тия състояния в себе си. Преодолее ли ги, той става велик. Ако при най-голямото си отчаяние човек може да преодолее себе си, своето състояние, той може да се подигне, да стане велик. Не може ли да се справи със страха, с отчаянието си, и най-даровитият може да пропадне. Има случаи в живота на човека, когато при всички дарби и способности, с които природата го е надарила, той пак пропада. Има случаи, когато обикновеният човек, при усилия да се справи със страха и мъчнотиите, които животът му създава, става велик. Често хората си правят планове, как да постигнат едно или друго желание. Ако не успеят, те се обезсърдчават. Хората не трябва да се обезсърдчават, но трябва да знаят, че има един велик, Божествен закон, който определя, как трябва да стават нещата. Следователно, нищо друго не се иска от човека, освен това, да се подчини на този закон и да се свърже с Божественото съзнание. Съвременните хора още не са дошли до онова високо съзнание да разбират великите Божии закони и да им се подчиняват. В развитието на различните форми на живота, ние виждаме ред култури. Запример, в пътя на развитието си, растенията са се стремели към височина, да приемат слънчевите лъчи безпрепятствено. Тъй щото, те са внесли в света идеята за височина. Животните са се стремели да развият силата си, защото в животинския свят правото е на страната на силния. Птиците са се стремели към красота. Те са се грижели за своите дрехи, да ги направят красиви. Като е дошъл човекът, той започнал да мисли за красотата на своето лице. Следователно, растенията са внесли в света идеята за височина, животните – идеята за силата, птиците – идеята за външна красота, главно за красотата на дрехите си, а човек – идеята за красотата на лицето. Обаче, днешният човек продължава да разширява в себе си идеята за красота и не се спира само върху лицето си, но и върху челото. Той отделя вече челото от лицето и работи за развитието на всички способности, вложени в предната част на мозъка. Но и тук човек не спира. След като е опитал високия ръст, силата на мускулите си, външната красота, красотата на лицето и на челото си, т.е. своя ум, сега вече той отправя своите сили към сърдцето си, да развие красиво, благородно сърдце в себе си. Сега и на вас, като на ученици, казвам: Насочете всички свои сили, всички усилия към сърдцето си, да работите за неговото облагородяване. Разумното, благородно сърдце крие в себе си нови начини за живеене и за работа. Когато умът на човека е добре развит, ние казваме, че този човек е интелигентен. Неговата интелигентност се вижда в очите, в погледа му. Погледът му е ясен, чист. Благородното сърдце пък се изразява в лицето на човека. Лицето на такъв човек свети. От него излиза нещо светло, магнетично, приятно. Приятно е да гледате лицето на човек, който има благородно сърдце. Такъв човек не може да не бъде обичан. Всеки обича човека, от сърдцето на когото блика благородство. Благородството оживява човека. Жизнеността, която изтича от човека, се дължи на благородното му сърдце. Следователно, всяка сутрин, като ставате от сън,спомняйте си, че сте минали през културата на растенията и сте развили известна височина; минали сте през културата на животните и сте развили сила; минали сте през културата на птиците и сте развили външната красота; минали сте през културата на човека и сте развили ума си, който е дал израз и красота на очите ви. Сега вече минавате през друга фаза на културата, в която трябва да развиете благородно сърдце, което да даде израз и красота на цялото лице. Красивото лице съдържа в себе си придобивките на миналите култури. То представя човека. Новата култура е култура на сърдцето, което води хората към побратимяване, към братски живот. Чрез сърдцето ще се изяви любовта. В стария живот любовта е започвала с радост, а свършвала със скръб. В новия живот, обаче, любовта започва със скръб, а свършва с радост. Адам и Ева започнаха с радост, но свършиха със скръб, с плач. Оттук виждаме, че плачът е произлязъл от райската градина. Ева сгреши, понеже яде от плода на забраненото дърво, около което змията се беше обвила. Значи, тя се свърза с културата на дървото и пожела да стане висока, т.е. знатна. Същевременно, тя се свърза и със змията и пожела да стане силна. Тя се върна към старите култури и сгреши. След това Адам и Ева бяха изгонени от рая, да опитат, какво могат да направят с дългите рала и силните волове. Господ им каза: Понеже пожелахте културата на растенията и животните, излезте вън от рая, да ги опитате. Вие сами избрахте дървото и животното за идеал в живота си, сега ще носите последствията на този идеал. Една българска поговорка казва: “Мотиката и ралото хранят цял свят”. Тази поговорка е вярна отчасти само, но не и в абсолютен смисъл. Мотиката заравя хората, а ралото ги разкъсва, т.е. разединява. Откак ралото и мотиката влязоха в употреба, хората започнаха да се бият за земя, да се убиват и унищожават. Упражнение. През цялата седмица наблюдавайте Луната, като си записвате първата мисъл, която мине през ума ви. Ще наблюдавате Луната цялата седмица, а всеки ден от седмицата ще спирате вниманието си върху оная планета, която е свързана със съответния ден. Запример, във вторник ще наблюдавате Марс, в сряда – Меркурий, в четвъртък – Юпитер, в петък – Венера, в събота – Сатурн, в неделя – Слънцето, когато изгрява. Като наблюдавате тия планети, същевременно ще си записвате първата мисъл, която е минала през това време в ума ви. Ще отбелязвате и времето, дали е било ветровито, облачно или ясно. Като правите тия наблюдения, все ще придобиете нещо, ще увеличите знанията си. – Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! 2. Лекция от Учителя, държана на 3 октомврий, 1926 г. – София. Начало: 19:00 1926_10_03 Облагородяване на сърдцето.pdf
  15. Аудио - чете Георги Христов Посока на растене (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата, "Посока на растене", Младежки окултен клас - година шеста, (1926-27), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Посока на растене", 1- 19 лекции на Младежкия окултен клас, т.I (1926-27 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Посока на растене Посока на растене. – Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление. Пишете върху темите: “Ролята на поезията, музиката и религията в живота. Най-важната работа след яденето. Най-малкият потик в живота.” Сега, желая ви тази година да проявите по-голямо творчество, поне в специфична област, а не да преобразите света. Представете си, че във вас се роди известна идея, да създадете нещо, но срещате големи мъчнотии на пътя си. Как ще се справите с тези мъчнотии? Вземете пример от семето. Как се справя житното зърно? Щом го посадите в земята, след известно време то пониква и започва да се развива. В пътя на развитието си, житното зърно определя посоката на движението си нагоре, към слънцето. То намира, че този е пътят на спасението му. Като се намери в трудни условия, житното зърно казва: Веднъж съм попаднало в земята, в гъстата материя, колкото и да викам, никой няма да ме чуе; колкото и да роптая, всичко ще бъде безполезно; колкото и да се съмнявам в себе си, безпредметно е. Сега не ми остава нищо друго, освен да избера една от двете посоки: нагоре или надолу. Ако вървя надолу, все повече ще затъвам. Ще започна да работя, ще правя усилия да пробия земята, да изляза на повърхността й, да видя слънцето, носител на живота. Често учениците се натъкват на противоречи и казват: Не знаем, какво да правим, как да разрешим трудните задачи на живота си. – Чудна работа! Растенията знаят, как да се справят, а човек не знае, как да постъпи и какво да прави. Ако попитате растенията, какво трябва да правите, те ще ви кажат: Има две посоки на работа – нагоре или надолу. Друго нещо растенията не могат да направят, понеже те се движат в две измерения. В това отношение, човек е подобен на растение, посадено в земята. Отде сте дошли и накъде отивате, не знаете. Какво трябва да правите при тези условия? Щом сте посадени в земята, нищо друго не ви остава, освен да работите придадените условия, да си пробиете път към слънцето и да поемете посоката нагоре. Трябва ли житното зърно да напусне мястото, дето е посадено, и да се подаде на предложението на някаква бубулечица, да се скрие в нейната дупка? Какво правят съвременните хора? Като се намерят в някакво затруднение, те започват да търсят дупки да се крият от неблагоприятните условия. – Не, дето си попаднал, там трябва да решаваш задачите си. Като ученици, вие стe посадени в земята, да се учите. В съзнателното учене е растенето на ученика. Когато растението разбере, че е посадено в земята, то не се запитва, кой го е посадил и защо, но започва да работи, да преодолява условията, за да излезе на повърхността на земята, да види слънцето, да използува неговата светлинна и топлинна енергия и да започне да расте. В процеса на растенето, семето изучава елементите на земята, ползува се от тях и ги обработва в себе си. Семето седи далеч от човешката философия, кой го е посадил и защо е посадено. Трябва ли детето, което ходи на училище, да се запитва кой го е изпратил, защо го изпратил и какво трябва да прави? Не се интересувайте от въпроса, какви са били намеренията на баща ви, като ви е пратил на училище. Щом се изпратени на училище, от вас се иска да учите – нищо повече. Много философи разискват върху въпроса, защо е дошъл човек на земята, но досега никой не го е разрешил и няма да го разреши. Хиляди години още ще минат, но този въпрос ще остане все неразрешен. Този въпрос ще се разреши, когато хората завършат развитието си на земята. Докато е във водата, рибата не съзнава положението си. Щом излезе от водата, тя знае вече, че е била риба. Следователно, докато е в своята физическа форма, човек минава през състоянието на животно. Един ден, когато напусне физическата си форма, той ще съзнае положението си като човек. Той ще измени сегашните си нрави и обичаи и ще мине в по-висока форма на живот. Като ученици, вие трябва да дойдете до положение да изменяте неблагоприятните условия, в които живеете. Те седат главно във вашия ум, в съзнанието ви. Много хора внасят в ума си такива мисли, които ги правят маниаци. От сутрин до вечер те са на щрек, мислят, че ги преследват да ги убиват. За да се развива правилно, човек трябва да изхвърли от ума си всички мисли, които му препятствуват. Дръжте в ума си мисълта, че нищо не може да ви спъва. Може ли въжето да спъва дървото? Ако вържете едно дърво с въже, няма да мине много време, и въжето ще се скъса. Дървото е в сила да се справи с всички препятствия, с всички неблагоприятни условия, при които се намира. Колко повече човек може да преодолее неблагоприятните условия на своя живот. Дървото, растенията разбират химия и я прилагат в живота си. Ако увиете железен тел около едно дърво, то ще отдели от себе си такива сокове, които ще разядат желязото, и в скоро време ще се освободи от него. И в човека са вложени сили, чрез които той може да преодолява препятствията, които среща на пътя си. Обаче, затова се изискват знания. Както растенията познават елементите на почвата, законите на светлината и на топлината и се ползуват от тях, така и хората могат да приложат своите знания. Растенията знаят и посоката, към която трябва да се движат, вследствие на което отправят корените си надолу – към центъра на земята, а клонете нагоре – към центъра на слънцето. Като прилагат своите знания, растенията растат и се развиват. Приложете и вие своите знания, да растете, да се развивате правилно. Това не се постига изведнъж. Човек ще пъпли, ще се движи стъпка по стъпка, докато дойде до върха, към който се стреми. Това значи, да бъде човек герой. Мъчнотиите, препятствията в живота на човека не са нищо друго, освен наслоявания, натрупвания в съзнанието му, над които той трябва да излезе. Както растенията са засипани с пръст, така и в съзнанието на човека има ред наслоявания от миналото, от които той трябва да се освободи. Силен човек е онзи, който може да се справя с мъчнотиите си. Който не може да се справя с мъчнотиите си, той е слаб човек. Той лесно се обезсърдчава и търси начин да тури край на живота си. Един млад студент се отчаял от своите неуспехи и намислил да се удави. За тази цел, той отишъл край една река, спрял се на брега и започнал да мисли, как да се хвърли във водата. Той започнал да се вглежда наляво-надясно, дано го види някой, да го разубеди, да му покаже някакъв начин да се справи с положението си. Ако се намери такъв човек, младият момък би бил готов веднага да се откаже от намерението си да се дави. Той ще намери смисъла на живота, ще придобие сили да се справя с противоречията си. Сега, вие трябва да работите съзнателно, да прилагате всичко, което сте научили. Отнасяйте се критично към онова, което четете, защото всеки поет, писател, философ, учен внася в произведенията си, както положителното, така и отрицателното, което носи в себе си. Запример, песимистичната теория на Шопенхауера представя нещо старинно. Да се подържа философията, че животът няма смисъл, това подразбира старото в живота. Старото, като сухо дърво, трябва да се изкорени и вместо него да се посади нещо ново. Съвременните младежи четат безразборно. Те не правят избор на книгите, които четат, вследствие на което чувствата им се развиват чрезмерно. В това отношение, някои романисти действуват особено вредно върху младежта. Със съчиненията си те внасат в чувствата им особено разкашкане. Под влиянието на тази литература, младежите попадат в особена област на чувствата, в тъй наречената “астрална каша”. Преди всичко, героите и героините, които авторът изнася, не са истински герои. Какъв герой е този, който от любов към своята възлюбена убива човек? Геройство, което е стимулирано от ревност, от злоба към някого, не е геройство. Геройство е да респектираш човека, без да го убиваш, без да посягаш на него. Истински герой е онзи, който, като минава през някоя гора, дето има разбойници, може да ги приспи, да вземе оръжията им и да си замине. Като се събудят, разбойниците виждат, че са обезоръжени, но остават доволни, че поне животът им е пощаден. Сега, от вас се иска работа, да създадете нещо хубаво в себе си. Мнозина от вас изучават астрология, познават съдбата на хората, а своята не познават. Такива гадатели има много по света. Преди освобождението още, във варненско, се явила една циганка – гадателка, която гледала на охлюв и предсказвала на хората много неща. Със стотици хора се изреждали при нея да им гадае. По едно време тя била поканена някъде, вън от родното си място, да гадае. Пътят й минавал през гора. Тя била нападната от крадци, които я обрали. Много работи тя предсказвала на хората, но своята съдба не могла да познае – не знаела, че крадци ще я нападнат и оберат. Това виждаме навсякъде в живота. Срещаме учени, професори, които знаят много, но едно само не знаят, кога ще дойде при тях най-големият крадец – смъртта, да ги обере. Може ли да се нарече този човек учен? – Като отидем на другия свят, тогава ще научим всичко, което сега не знаем. – Отде знаете, че на онзи свят ще имате по-добри условия от тия на земята? Който не може да използува условията на земята, той не може да използува условията и на онзи свят. Докато е на земята още, човек трябва да учи, да придобива знания, които да му служат като средство за защита срещу смъртта. Една от задачите на човека е да придобие безсмъртието. Ако смъртта го нагълта, той трябва така да й се противопостави, че да не може да го смели в стомаха си. Щом не може да го смели, както трябва, смъртта ще се принуди да го изхвърли навън. Мислите ли, че ако човек се моли на бога усърдно, може да остане в гроба? – Не, гробът ще се разпука, но вярващият, както и онзи, който люби Бога, няма да остане заровен в земята. Той ще излезе от гроба и ще отиде да работи. Като ученици, всички трябва да работите, да не чакате да ви бутат с остен. За тази година от всички се изисква да си изработите план за плодотворна работа. Добре е на края на годината да имате поне микроскопически придобивки. Като ученици, вие трябва да живеете в хармония. За да спазвате хармонията в природата, всеки от вас трябва да намери своето място. Когато влизате в клас, всеки трябва да седне до такъв другар, с когото си хармонира. Тази хармония се определя от планетните съчетания. Някой от вас се намира под влиянието на Земята; друг – под влиянието на Слънцето; трети – под влиянието на Юпитер и т.н. В зависимост от тия влияния, на всеки човек са дадени съответни дарби и способности, които той трябва да развива. Не само в окултната школа, но и в обикновените училища, учениците трябва да се нареждат така, че всеки да сяда до другар, с когото си хармонира. Мнозина се страхуват от влияния, вследствие на което избягват дружбата си с някои хора. Никой на никого не може да влияе. Ако има някакво влияние, то не е опасно, не може да спъва човека. Хората могат да си противодействуват едни на други, но не и да се спъват. Ето защо, за да не си противодействуват, те трябва да се ползуват от доброто влияние на силите, които работят в тях. Някой казва: Еди-кой си ми влияе с мисълта си. – Щом той ти влияе, и ти можеш да му влияеш. Живите хора могат да си влияят едни на други. Ако някой жив човек ти влияе, бъде и ти жив да му влияеш. Ако някой човек е земен тип, може ли той да влияе на Луната или на Слънцето? Слънцето, обаче, влияе на земята, като изпраща светлина и топлина. Колкото слабо да е влиянието на земята, и тя влияе на другите планети. Влиянието е велик закон. Тъй щото, пазете се от противодействие, но не и от влияние. Колкото и да се пазите от влияние, вие не можете да го избегнете. Как ще избегнете влиянието на слънцето? Как ще избегнете влиянието на земята, на твърдата почва? За да укрепне, за да се развие, дървото трябва да пусне корените си дълбоко в земята, да се свърже с нея, да се намира под нейното влияние. Как ще развие човек тялото си, ако не се намира под влиянието на земята? Съвременните хора трябва да изучават динамиката на човешкото тяло във връзка с планетните влияния върху него. Така той ще разбере, че известни клетки от тялото му се намират под влиянието на Слънцето, други – под влиянието на Сириус, трети – под влиянието на Юпитер и т.н. Изобщо, с колкото по-възвишени същества и планети е свързан човек, толкова по-възвишена и обработена е материята на неговото тяло. Колкото по-обработена е материята на човешкото тяло, толкова и животът му е по-възвишен. Степента на човешкото развитие се определя от материята на неговия организъм. Животът на човека се изразява чрез материята. Колкото повече се развива съзнанието на човека, толкова повече той се свързва със звездите и планетите. Когато използува влиянието на всички слънца в козмоса, човек дохожда до съвършенство. Като сте дошли на земята, вие трябва да изучавате планетите и звездите в слънчевата система, да знаете, какво влияние упражняват върху вас. Запример, някои са забелязали, че Сатурн указва лошо влияние върху човека. Обаче, те не са проследили, в какви случаи, именно, Сатурн влияе зле. Когато човек се бори със Сатурна, т.е. със съдбата си, последната го гази. Докато мисли, че сам може да устрои съдбата си, човек всякога ще изпитва нейните удари. Той всякога ще среща противодействието на Сатурна. Юпитер пък казва на човека, че трябва да бъде благороден, великодушен, доблестен, щедър, без да употребява някакво насилие. – Какъвто съвет и да даде Сатурн на човека, последният казва: Това не е твоя работа. Аз зная, как да наредя работите си. – Добре, ще се опиташ. Знай, че ако отвориш война, трябва да устоиш. Не устоиш ли, ще носиш последствията на твоята неразумност. Затова е казано: “Не противи се на злото!” Какво представлява злото? – Злото е сбор от действия на същества, които не спазват Божиите закони. “Не се противи на злото”, това значи, не се противи, нито осъждай тия същества, които не спазват законите. Каквото и да правите, тези същества са безпощадни в проявите си. Те трошат камъни и скали в планината с динамит. Видите ли това, отдалеч още се отбийте от пътя си. Не минавайте покрай тях. Ако трябва да минете край тяхната кариера, минете и заминете, без да им кажете нещо. Някой се оплаква от съдбата си. – Не, дойдеш ли до съдбата си, отдалечи се малко и оттам изучавай Законите й. Макар и да сте млади, вие ще научите много неща от съдбата си. Докато сте още млади, вие трябва да разрешите много въпроси. – Не може ли тия въпроси да се разрешават на зряла възраст? – Има въпроси, които човек трябва да разреши още сега, на младини. Младият трябва да работи, да учи, а старият, който е пропуснал това време, трябва да се разкайва. Започне ли младият да се разкайва, той преждевременно е остарял. Когато греши, младият трябва да изправя погрешките си. Среща ли мъчнотии, той трябва да ги преодолява. На младия не е позволено да се обезверява. Щом се намери пред някаква мъчнотия, младият трябва да си каже: Ще работя, ще правя усилия, докато разреша задачата си. Никакви мъчнотии няма да ме спрат в пътя ми. Ще имам доблест да се справя с всичко. Като ученици, вие трябва да знаете, че непрекъснато се намирате под влиянието на Юпитер, на Сатурн, на Марс, на Венера, които представят сбор от същества, завършили своето развитие. Те познават законите на човешкото развитие, вследствие на което всякога могат да ви дават добри съвети и напътвания. Ако някой иска да развие благородството си, съществата от Юпитер ще му покажат начин, как да работи. Благородството на човека представя златото в неговата кръв. Изобщо, всички планети и слънца във вселената представят банки, от които човек може да извади онова богатство, което в даден случай му е потребно. От човека зависи, какво богатство ще си достави и как ще го използува. Щом сте дошли на земята, вие трябва да учите, да изучавате планетите и тяхното влияние върху вас. Не питайте, каква ще бъде съдбата ви, нито роптайте против нея, но учете. Каква ще бъде съдбата на онзи, който минава през пустинята? Ако стомната му е здрава и пълна с вода, съдбата му ще бъде добра. Щом ожаднее, той ще дигне стомната си и ще се напие с вода. При това положение, гърлото му никога няма да бъде сухо. Пукната ли е някъде стомната му, той е изложен на страдания, на голяма жажда. Пукната стомна означава изгубване на вярата. Изгуби ли човек вяра в Бога, главата му ще побелее и оголее от страдания, и в края на краищата от него нищо няма да остане. И тъй, щом е дошъл на земята, човек трябва да вярва в първата Причина на нещата, като Вечно Начало на живота, като източник на всички блага за растене и за развиване. Вярата представя зенита на живота, дето има растене, подигане и развитие. Обезверяването е залез на живота, дето всякаква култура изчезва. Обезвери ли се, човек изгубва всякакъв стремеж в себе си. Той представя гола пустиня, в която цветя не цъвтят, птички не пеят, води не текат. Вярващият, обаче, носи Божията светлина в ума си и Божията топлина в сърдцето си, и под тяхното влияние расте и се развива. Тази година трябва да развивате творчество в себе си. Нека всеки започне да мисли, в коя област да твори и как да твори. Намислите ли нещо добро, направете го. Като прилагате нещата, вие ще развиете творческите си способности. Някой казва: Аз ще измисля нещо, а други ще го реализират. – Не, каквото си намислил, ти пръв трябва да го приложиш. Ако идеята ти е добра, и други след тебе ще я приложат. Ако искате хората да зачитат идеите ви, първо вие трябва да ги зачитате. Следователно, който зачита своите идеи, той ще зачита идеите и на другите хора. Който зачита идеите си, и другите хора ще ги зачитат. Всички добри, велики идеи имат един и същ източник. Упражнение. Поставете лявата ръка на лявото рамо (върхът на пръстите се допират до рамото). Дясната ръка се поставя над главата, без докосване. Движение на дясната ръка настрана, хоризонтално, връщане над главата. Това се повтаря три пъти. След това дясната ръка се поставя на дясното рамо, а лявата – над главата. С лявата ръка се прави същото движение, каквото с дясната. Двете ръце се изнасят първо настрана, после – пред гърдите, с допрени върхове на пръстите едни срещу други. В това положение концентрирате мисълта си, след което поставяте ръцете си пред гърдите. Движение на ръцете настрана и пред гърдите – три пъти. Леко духане – три пъти. Хората правят различни движения, без да разбират значението им. Много от техните движения са подсъзнателни, резултат на излишна енергия в организма. Като правят движения ту с лявата, ту с дясната ръка, те местят енергиите в организъма си, и по този начин ги уравновесяват. Някои движения са хармонични, а някои – дисхармонични. Запример, цигуларят трябва да свири дълго време, докато се научи да движи лъка си хармонично. Художникът трябва да прави безброй упражнения с четката си, докато се научи да я движи хармонично. Когато човек мисли, мозъкът прави ред движения, нагоре и надолу. Колкото по-интенсивна е човешката мисъл, толкова и движенията на мозъка са по-бързи. За да не излиза мозъкът при мислене навън, природата го е затворила в черепа. Изобщо, движения има навсякъде в природата. Дето има живот, там има и движение. Всички движения не са хармонични, но това не трябва да ви смущава. Страхът, запример, произвежда дисхармонични движения. Щом се уплаши, човек трябва да прилага вярата си, за да превръща дисхармоничните движения в хармонични. Благодарение на хармоничните и дисхармонични движения на мускулите, човешкото лице представя площ, върху която са отпечатани всички култури, през които той е минал. Страхът, отчаянието, обезсърдчаването са задачи, с които днешният човек трябва да се справи. Човек трябва да преодолее даже и смъртта, да стане безсмъртен. Сега, смесете това, което сте разбрали, заедно с неразбраното, сипете отгоре вода и направете тесто, от което да опечете хляб. Това значи творчество. Истински творец е онзи, който от всяка каша може да направи нещо ценно, от което и той, и близките му да бъдат доволни. Истинският творец знае, от каква каша, какво да направи. Има ли циментова каша на разположение, той няма да тури в нея крака си, да я опита, но ще я постави в калъпи, да образува различни предмети. Правете отпечатъци само от умрели хора, но не и от живи. – Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! 1. Лекция от Учителя, държана на 26 септемврий, 1926 г. София. Начало: 19:00 1926_09_26 Посока на растене.pdf
  16. Аудио - чете Нели Недяликова (Упътвания и наставления) Аудио - чете Цвета Коцева (Поучения, преживявания и наставления на планината) Архивна единица От книгата, „Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Закони на доброто", 25 - 48 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово, 1927 –1930 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание 15 август 1930 г. Упътвания и наставления Едно от важните неща в живота е вътрешната връзка. Каквото значение и да давате на нещата, ако нямата вътрешна връзка помежду си, те са без съдържание и смисъл. Как ще изразите мисълта си устно или писмено, ако между буквите, с които си служите, няма вътрешна връзка? Всяка мисъл, всяко чувство и всяко желание представят отделни елементи, между които трябва да има известна връзка. Не съществува ли никаква връзка между тях, човек непременно ще се натъква на мъчнотии и противоречия. Следователно, когато прояви едно желание, човек трябва предварително да го е обмислил и почувствувал и след това да го изяви. Ако между мисълта и чувството има вътрешна връзка, желанието може да се реализира и да даде добри резултати. Вие сте дошли на планината да придобиете известни опитности. Ако от опитностите, които имате, запазите в съзнанието си поне няколко образи, които можете да поставите в хармония и във вътрешна връзка помежду им, вие ще бъдете доволни и радостни. Не можете ли да запазите нито един образ в съзнанието си, вие ставате недоволни и кисели. Всеки иска да запази такива образи в съзнанието си, които хвърлят светлина върху пътя, по който върви. Всички хора искат да им се открие нещо. Естествено е това желание, но трябва да знаете, че нещата се откриват постепенно, а не изведнъж. Ако се изкачвате на един планински връх, можете ли да го видите, докато сте още в подножието на планината? Може ли върхът да ви се открие изведнъж? Това е невъзможно. Нещата ще ви се откриват стъпка след стъпка, от подножието до самия връх. Когато стигнете на върха, тогава ще ви се открие цялата местност. С други думи казано: Когато стигнете целта, към която се стремите, тогава ще се реализират мислите и желанията ви. Всеки най-малък стремеж и всяка най-малка опитност в живота на човека го водят към върха, т.е. към неговата цел. Не се стремете изведнъж да стигнете върха. Поглеждайте към него, радвайте му се и знайте, че един ден ще се намерите горе, на най-голямата височина. Колкото по-висок и недостижим е върхът, към който се стремите, толкова по-добре - пред вас се откриват големи възможности и постижения. В стремежа си да стигне върха, човек придобива много от елементите на знанието, но ако не може да свърже тия елементи, вместо полза той си причинява вреда. Така е с всички науки. Например, някой изучава астрономия и астрология, но не може да свързва елементите им. Той изучава елементите на Сатурн, но не знае, как да ги използува. И в края на краищата, плаща данък на Сатурн, без да се ползва от доброто му влияние. Изучава елементите на Юпитер, носи неговата грандомания, без да се ползува от благородството му. Изучава Венера, образува каша от елементите и, без да се ползува от плодовете и. Каквото посади в тази каша, всичко изгнива. Той знае, че трябва да обича, но как, какви условия са нужни за обичта, не знае. Хората говорят за любовта, но още не са дошли до нея. Отсега нататък ще се изучава законът на любовта. Това, което днес наричат любов, не е нищо друго, освен качамак. И той е на място, но скоро се смила. Който яде качамак, скоро огладнява. Да придобие човек любовта, в широк смисъл на думата, това значи, да придобие безсмъртието. Който е придобил любовта, той разбира вътрешния смисъл на живота и се ползува от него. Само при любовта човек може да придобие знанието и мъдростта. Любовта е почва, в която знанието и мъдростта посаждат своите семена. Ако няма любов, знание и мъдрост, човек не може да бъде свободен. Свободният човек има на разположение материали, с които работи. Без материали той не може да се прояви. Ще кажете, че всичко това е Божия работа, Той трябва да го направи. - Бог е създал света, а ние трябва да го изучаваме. Земята е велико училище, с определена програма, която учениците трябва да изучават. Човек слиза на земята с голямо мнение за себе си. Той мисли, че много знае, но веднага го слагат в първо отделение, да учи азбуката. Докато не я научи, както трябва, постоянно го късат. Като пропада на изпитите, той страда, мъчи се и най-после съзнанието му се пробуди и разбере, че много неща не знае и трябва да учи. Много време минава, докато разбере, защо страда. Два закона съществуват в света: закон на доброто и закон на злото. Доброто се прилага към добрите прояви на човека, а злото - към лошите. Ако праведният не постъпва добре, злото се прилага и към него. Например, един праведен иска да спаси някой грешник, да го върне в Царството Божие. Ако се заеме да работи върху него, да го очисти, да пробуди съзнанието му, да се разкае и да стане работник служител на Бога, това е друг въпрос. Обаче, ако иска направо да го вкара в Царството Божие, той скъпо ще плати. Нищо нечисто не може да влезе там. Като се очисти и разкае човек, пътят за Небето е отворен, но докато не мине през тези процеси, кракът му не може да стъпи в Царството Божие. Когато страдат, хората са недоволни и се питат, защо идат страданията. Ние пък казваме, че страданията са на място. Когато страдат, хората придобиват знания и се облагородяват. Страшно е, когато страданията не се използуват, както трябва. Ако праведният страда, колко повече трябва да страда грешният. Да се стреми човек само към доброто, това значи да се е пробудило в него висшето съзнание, т.е. доброто в света. Щом това съзнание в човека заспи, злото непременно ще дойде. Когато любовта отсъства, омразата заема нейното място. Когато истината в човека отсъства, лъжата присъства. Значи злото, омразата, лъжата запълват големи празнини в живота. Природата не търпи празни пространства. За да не се отварят празнини в живота ви, в които се настаняват злото, омразата и лъжата, като неканени гости, насадете всичко със семена от доброкачествени плодове. Нека животът ви стане райска градина. И нека след вас се опита злото да излезе с ножа си срещу вас. Вие ще бъдете неуязвими. И най-големият нож ще се стопи от топлината на вашето сърце. И голямото зло отстъпва пред светлината на вашия ум. Ако мисълта ви се движи с бързината на светлината, никаква външна сила не може да устои пред нея. Като знаете това, повдигнете вибрациите на мисълта си, да се движи с бързината на светлината. Казвате: Лесно е да се говори, мъчно се постига. Наистина, има мъчни неща, но това, което говоря, не е мъчно. Например, мъчно е да носи човек земята на гърба си; мъчно е да се грижи за целия свят; мъчно е да се състезава със светлината. Но какво мъчно има в това, да учи? Щом е дошъл на земята, ще учи: и поет ще стане, и музикант, и художник, и учен, и философ. Мъчно ли е да напишете едно стихотворение? Мъчно ли е да нарисувате една картина, или да напишете една научна книга? Ще кажете, че за това се иска вдъхновение. Ако чакате да дойде вдъхновението и после да пишете, нищо няма да направите. Вземете перото и започнете да пишете - вдъхновението ще дойде. - Ама не съм поет. - Ще станеш! Като работиш известно време ще станеш поет. В първо време ще бъдеш ученик. Истинският поет се познава още като вземе перото и го натопи в мастилото. Всеки ученик трябва да бъде поет. Поезията е вътрешно състояние. Който няма това състояние в себе си, нищо не може да постигне. Без поезия, като състояние на душата, човек не може да бъде щастлив. Щом има поетично настроение, човек пише мисли, твори вътрешно. След това той може да изяви поезията си навън. Обаче, без вътрешна поезия, външната е само декламация. Следователно, истински поет е този, който живее това, което пише. Човек трябва да бъде поет, философ, мистик, учен вътрешно, и когато му остане свободно време, тогава може да изнесе вътрешното навън, пред света. Това значи истински поет, учен, философ, мистик. Гледате ли само на външната страна, ще изпаднете в заблуждение. Като сте дошли на планината, вие трябва да бъдете готови на всякакви изненади. Вятърът и бурята не закъсняха да ви поздравят, дъждът - също. Атмосферното налягане е силно понижено, което показва, че далеч някъде е станало голямо земетресение. Вие платихте малко - палатките ви се събориха от вятъра, няколко колци се счупиха и прекарахте безсънна нощ. Не е лесно да се хармонизира човек с течението на силите на Природата. При такива случаи, светиите са прекарвали в молитва и в дълбоко съзерцание. Така те са нагласявали със силите в Природата и са минали благополучно през големи изпитания. Сега и на вас казвам: Не се страхувайте, но изучавайте Природата. На каквито изненади да се изложите, работете с мисълта си, да се хармонирате с планината и със силите, които действат в нея. От влагата и дъжда можете да почувствувате болки в ставите, в краката, в гърба, но и това не трябва да ви плаши. Движете се, мислете върху всичко, което става около вас. Като трансформирате енергиите, които сте приели от планината, всичко ще мине. Планината иска герои, които я разбират и изучават. Когато децата безпокоят майките си, последните им дават бонбони. Щом видят бонбоните, децата стават мирни. Когато Природата ви смущава, вие трябва да приложите разумността си. Значи, за децата бонбончетата, а за хората в планината - разумност. Един земеделец се оплаквал от плъховете, които се наплодили в хамбарите му. Той запитал едного: Какво да правя с плъховете? - Изпразни хамбара си, отговорил приятеля му. Това значи: когато изпитанието дойде при тебе, хвърли горната си дреха. То ще вземе дрехата ти и ще почне да я разглежда. В това време ти облечи нова дреха. Новата дреха представя новите възгледи за живота. В тях се крият Божествените, светлите мисли. Облечете се в дрехата на Божествената мисъл, за да се справите с всички изпитания и изкушения, с всички страдания и мъчнотии. Божествената мисъл прониква в съзнанието и в мозъка на човека. Следователно, насочете мисълта си към силите на Природата, към изпитанията и страданията, да измените теченията им. Щом измените теченията на отрицателните сили в света, това значи, че сте ги превърнали в положителни. "Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на Небето. Каквото развържете на земята, развързано ще бъде на Небето." Този стих показва, че от човека зависи доброто му състояние. За да може да развързва и да завързва правилно, човек трябва да се откаже от стария си господар. Той говори за новото, а прилага старото. Той облича нови дрехи отгоре, а старите - отдолу - не може още да се откаже от тях. Един млад човек разправя своя опитност, от която се вижда силата на навика. Той служил в казармата три години, като прост войник, след което се уволнил. Един ден се разхождал из града и срещнал своя ротен командир. Макар и свободен от военната си служба, облечен в цивилни дрехи, той застанал мирно и отдал чест на ротния си, който се усмихнал и му казал: Няма защо да ми козируваш! Младият човек веднага се опомнил, че не е вече войник. По стар навик, той бил той бил готов да козирува на всеки офицер. Външно не е военен, но вътре още носи мисълта за военщината. Следователно, всяко нещо е смислено, когато се извършва на време и на място. Казват, че човек не трябва да има много желания. Не е лошо да има желания, но те трябва да се проявят на определеното за тях време. Не е лошо човек да яде, но важно е, как яде и какво яде. Забелязано е, например, че ако яде след залязване на слънцето, той не се чувства така добре, както, ако е вечерял преди залязване на слънцето. При това, когато яде, човек трябва да бъде добре разположен и да благодари за храната, която му е дадена. Да яде с благодарност и с разположение, това значи, да върши велика работа. Когато човек е недоволен от работата, която върши, в него става обратна реакция, вследствие на което кръвообращението му не е правилно. Като ученици, от вас се иска вяра и безстрашие. Вярвайте в бъдещето, което иде. В него се крие новото, към което всяка душа се стреми. Животът има смисъл - не се съмнявайте в това. Трябва ли да се съмнявате в Онзи, Който ви е създал, Който се грижи за вас и всеки ден ви изпраща своите блага? Всичко, което ви обикаля, е създадено за вас. Ползвайте се разумно от светлината, от въздуха, от изворите, от плодовете, от цветята и тревите. Докато сте на планината още, ходете боси по два-три часа на ден. Когато слънцето грее, тревата е топла, а камъните са добре напечени. Използвайте тези часове, да се свържете с енергиите на земята. Привилегия е за човека, да ходи от време на време бос, главно по ливади, поляни и канари. Това не се отнася за градовете, където и тревите, и камъните са покрити с прах. Като сте дошли на планината, ползвайте се от нейните блага. Например, ако ви боли стомах, сварете си малко равнец. Против кашлица, сварете малко синя тинтява и пийте от тази вода. Ако някой от вас е простуден, нека се качи два-три пъти на някой връх, да се изпоти добре. След това да изпие две-три чаши гореща вода и да се преоблече. Качвайте се по върховете, да предизвиквате дълбоко дишане. Това е особено добре за онези, които страдат от асма, както и за ония, които са предразположени към затлъстяване. Планината крие в себе си всички условия за лекуване и придобиване на знания. Правете наблюдения, да познавате промените на времето по облаците, по ветровете, по изгряването и залязването на слънцето. За да правите наблюдения си спокойно, без страх от простуда, трябва да бъдете добре облечени. Всеки трябва да си носи дебели, вълнени дрехи, чорапи, мушама. Който е дошъл на планината, трябва да се върне с известни знания. Иначе, малка полза ще има от пребиваването си на планината. За да не се простудява, човек трябва да пази топлината на тялото си. Между външната температура и температурата на тялото трябва да има равновесие. Ако тия температури са резки, човек лесно се простудява. Не забравяйте следното правило: щом се изпотите, веднага трябва да се преоблечете. Никога не оставяйте потната риза да изсъхне на гърба ви. Това са методи, които имат отношение към физическия живот на човека. Дойдете ли до духовния живот, там молитвата има голямо значение. Прилагайте молитвата като метод за работа в духовния свят. Чрез молитвата вие се свързвате с Бога външно и вътрешно. Ще търсите Бога вътре и вън от вас, но не едновременно. Ще знаете, че Бог е извън вас и вътре във вас. Той ви ръководи и външно, и вътрешно. Следователно, ще се свързвате с Бога и външно, и вътрешно и ще Му благодарите за всички условия, които ви дава. Отклоните ли се от пътя, по който о ви води, сами ще се натъкнете на страдания. Ще кажете, че може и без духовен живот. Както не може без физически живот, също не може и без духовен. Духовното в човека е основа на бъдещия му живот. Като ученици, вие трябва да работите във всички области на науката и на живота, да развивате дарбите и способностите си, да усилвате ония от тях, които са слаби. В някои хора паметта е слаба; други казват, че наблюдателността им е слаба; трети нямат постоянство и т.н. Като не могат да постигнат желанията си, мнозина се обезсърчават и казват: Толкова време живеем на земята, и нищо още не сме направили. По-добре да си заминем оттук! - Не се говори така. И да заминете за онзи свят, пак нищо няма да постигнете. Затова, докато сте на земята, работете съзнателно и с любов, да свършите училището, в което сте дошли. Вечно няма да бъдете на земята, но докато сте на нея, използвайте времето разумно. Земята е велико училище. Радвайте се, че сте ученици в това училище, и се молете, работете, да свършите науките си добре. Колкото и да се оплаквате от условията на земята, по-добри условия от сегашните не можете да намерите. Един ден и земята ще се преобрази, ще стане като млада булка. Днес тя е кърмачка на всички хора, на всички живи същества. Когато децата и не слушат, тя се поразтърси малко, уплаши ги, и те се стреснат, започнат да учат. Голямо участие, големи грижи поема земята за развитието на човека. И тъй, като ученици на Новото учение, вие трябва да служите на Бога, с цел да допринесете нещо, а не само да взимате. От спечеленото ще оставите една малка част за себе си, а останалото ще раздадете на ония, които се нуждаят от него. Вашето благо никой не може да отнеме, но и чуждото не може да ви се придаде, ако някой доброволно не го отстъпи. Желая ви сега, да бъдете чисти и светли, както и Небето днес. Желая ви да напълните торбите си с радост и веселие и да се върнете по домовете си, като занесете нещо от планината и на своите близки. - Само Божията Любов носи пълния живот. 48. Лекция от Учителя, държана при Седемте рилски езера на 15 август, 1930 г. Начало: 10:00 1930_08_15 Упътвания и наставления.pdf
  17. Аудио - чете Цвета Коцева Архивна единица От книгата, „Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Закони на доброто", 25 - 48 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 18 юли 1930 г. Обикновени, талантливи, гениални и светии - Само светлият път на мъдростта води към истината. - В истината е скрит животът. В какво се заключава силата на човека на физическия свят? Ако се зададе същият въпрос за силата на човека в умствения и в сърдечния свят, какво ще отговорите? Силата на човека в умствения свят се познава по неговите мисли, в сърдечния свят - по неговите чувства и желания. – А във физическия свят? – По неговите постъпки, по движенията, които прави. Знаем, обаче, че всички тела се движат. Науката изучава, от една страна, движенията на телата независимо причините, които го докарват в движение. В този случай тя не се интересува от участието на ума в това движение. За пример, казваме, че параходът се движи, часовникът се движи. Това е външната страна на въпроса. Като изучи външността на нещата, науката прониква навътре. Тя търси вече причините за движението на телата и намира, че някаква разумна сила се крие зад тях. Тази разумна сила, именно, докарва телата в движение. Параходът се движи, защото има машини, създадени от човека - едно разумно същество. Часовникът се движи по същата причина. Самите машини са несъзнателни, но зад тях се крие разумно, съзнателно същество, което ги поставя в движение. Като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до заключението, че зад всяко явление в Природата се крие разумна сила. Явява се въпросът, как се познава силната воля. - По нейните максимални прояви. Волята може да има максимални прояви, но за да бъде силна, тя започва от най-малките величини. За пример, когато детето влиза в първо отделение, то започва да пише чертички, кукички, които нямат никакво отношение към него. То не знае, защо пише тия неща. Това са несъзнателни движения на ръката, но все пак волята се проявява чрез тях. В първо време участието на волята е несъзнателно. Когато кукичките и чертичките се съединят, детето се запознава с буквите, към които има вече съзнателно отношение. То знае, че тия букви ще му помогнат при четенето. Радва се то, защото волята му има по-големи и съзнателни прояви. След това то започва да чертае прави линии, ъгли, които учителят свързва с известни идеи. За пример, една права линия може да има различни значения. Тя представя движение по плоскост, по море и по височина. В трите случая, движението и се различава във всички точки. Ако правата се движи по равнина, точките и няма да срещат никакво съпротивление; ако се движи по море, съпротивлението между точките и ще бъде по-голямо; ако се движи нагоре, към висок планински връх, съпротивлението ще бъде още по-голямо. В трите случая волята прави различни усилия. При това, колкото по-разумни са усилията, толкова по-разумна става и самата воля. Разумната воля заставя човека да мисли и да чувствува. Казват, че човек е машина. Наистина, машина е човек, но съзнателна. Както хората се ползват от машините, които те сами правят, така и разумните същества в духовния свят се ползват от мислите, чувствата и постъпките на хората. Има мисли, чувства и действия, чийто смисъл човек не знае. Обаче, съществата от духовния свят се ползват от тях. За пример, две същества С и Д, (Виж фигура 1 ) излизат от двата края на една права, движат се нагоре, по посока СЕ и ДF и образуват два ъгъла, с които затварят една плоскост. Но защо отиват нагоре, какво ще излезе от тяхното движение, и те не знаят. Те се движат, мислят, чувстват и казват, че живеят. Докато се движат, докато мислят и чувстват, те живеят. Прекъсне ли се мисълта, чувствата и движението им, те престават да живеят. Обаче, духовният свят следи пътя на движението в мислите и чувствата на всяко живо същество и разумно го използува. Духовният свят се интересува от чувствата на човека, а умственият - от неговите мисли. Следователно, ако искате да изучавате живота в неговата дълбочина, вие трябва да знаете, разумни ли са вашите мисли, чувства и постъпки. Човек трябва да знае, че разумността на неговите мисли, чувства и постъпки се дължи на разумни сили, които действат вън и вътре в него. Докато е свързан с тази сила, той е разумен. Щом връзката се прекъсне, той изгубва разумността си. Тогава волята на човека отслабва, а с нея заедно отслабват мислите и чувствата му. Значи, волята е свързана с мислите и чувствата на човека. Мнозина мислят, че човек може да действува, без да мисли и чувствува. Това е невъзможно. Волята е резултат, именно, на проява на мислите и на чувствата. Без мисъл и чувства няма воля. Тъй щото, волята на човека трябва да бъде не само силна, но и разумна, а това зависи от неговите хармонични мисли и чувства. Чувствата и мислите на човека трябва да бъдат съсредоточени към общ център, а не разсеяни. Каква сила ще проявят дъждовните капки, ако падат върху един свод? Всяка капка ще падне и ще се пръсне по свода, без да развие голяма сила. Обаче, ако тия капки падат във вдлъбнатина, те ще се съберат на едно място и ще проявят силата си. Те ще дадат тласък на нещо, ще свършат някаква работа. Като знаете това, стремете се да дадете на вашите мисли и чувства обща посока на движение, да развиете разумна сила в себе си, за да свършите някаква работа. Мнозина казват, че имат цел в живота. Целта подразбира посока, направление. Да имаш цел в живота си, това значи, да отправиш мислите и чувствата си към една посока, в едно направление. Ако успееш да направиш това, волята ти ще бъде силна и разумна. Не можеш ли да отправиш мислите и чувствата си към един общ център, ти ще имаш не една цел, а много цели; мислите и чувствата ти ще бъдат разхвърляни. При това положение, ти сам ще се чудиш, защо не успяваш. Казваш: Воля имам, а резултати нямам. Много естествено. Една воля имаш. На кои мисли и чувства първо да служи тя? Когато раздели силите си в различни посоки, волята отслабва. На това разединяване на силите и се дължат неуспехите в миналия живот на човека. Сегашната му задача е да концентрира силите на мислите и на чувствата си в една посока, в която да приложи волята си за придобиване на това, към което се стремил в миналото. Ще кажете, че за вас е важен сегашният ви живот. Прави сте. Сегашният живот е реализиране на мислите и желанията, които сте имали в миналото. Този живот подразбира още поставяне на нови мисли и желания, които ще се реализират в бъдеще. Значи, настоящият живот е свързан с миналото и бъдещето, затова той е най-важен за вас. Миналото и бъдещето на човека се свързват чрез настоящето. В духовния свят пък миналото и бъдещето се редуват. Вашето минало представя бъдеще за други същества. Вие стоите над тях, като нещо, към което те се стремят. Понеже сте минали през този път, вие можете да им помогнете. Ще им кажете, през какви препятствия ще минат, как ще се справят с тях и какви придобивки ще имат. Миналото на възвишените същества, които стоят над вас, представя вашето бъдеще. Вие се стремите към тях и ги питате, какво е вашето бъдеще. Понеже са минали по този път, те ви казват, какво ви предстои да минете и ви посочват методи, как да работите, за да се справяте разумно с мъчнотиите си. Оттук вадим заключението: Човек може да помага на ближния си само тогава, когато той е минал през същия път, през същите опитности и мъчнотии, през които ближният му минава. В това отношение, трябва да бъдете внимателни. Не взимайте за ръководител човек, който не е минал пътя, през който вие минавате. Който е минал през вашия път и го изучил във всичките му подробности, само той може да ръководи; само той може да ви даде истинска, реална помощ. Следователно, реални неща са ония, които са опитани и преживени, които са сложили положителен отпечатък в съзнанието на човека. Ето защо, свободно можете да разчитате на онова, което възвишените същества ви казват. Отдавна те са минали през вашия път и са го изучили. Каквото ви кажат, всичко се сбъдва. Като знаете това, подчинявайте се на великите закони, които управляват вашите мисли и чувства. Избягвайте страничните влияния на дребни мисли и чувства, които внасят дисхармония във вашия умствен и сърдечен свят. Не можете ли да им се противопоставите, вие сами ще се спъвате. Ако сте художник, те ще се отразят вредно върху картините, които рисувате; ако сте поет, те ще се отразят върху поезията ви; ако сте музиканти или певец, те ще се отразят върху гласа и свиренето ви. Пазете се от дребнави хора, от дребнави мисли и чувства, да не изпадате под тяхното влияние. Те са подобни на магарешки тръни, на бодили и плевели, които пречат на цветята и на житото да растат свободно. Очистете ума и сърцето си от тях и вложете в ума си такива мисли, в сърцето си - такива чувства и желания, които внасят подтик към великото и доброто в света. Мнозина се оплакват, че работите им не вървят добре, не успяват, не виждат резултатите на усилията, които правят. Това се обуславя от интензивността, с която работят. За пример, ако светията започне някаква работа, ще я свърши за 24 часа, т.е. за един ден. Геният ще свърши същата работа за 24 години, талантливият - за 240 г., а обикновеният човек - за 2400 г. Следователно, ако работиш като обикновен човек, ще видиш резултатите на своята работа едва след 2400 години. - Не мога да дочакам това време. - Работи тогава по-бързо, като талантлив човек. - И 240 г. са много. - Работи като гениален. Ако и 24 години ти се виждат много, стани светия, да свършиш работата си в 24 часа и да се ползваш от своя плод още същия ден. Светията, геният, талантливият и обикновеният човек представят четири етапа на развитие, през които човек минава. Ако сте бързи в доброто, ще имате резултатите на светията. На което стъпало и да се намирате, гледайте да не паднете. Падането и повдигането зависят от посоката на движението. За пример, за да се повдигне обикновеният човек, той трябва да се съветва с талантливия; ако талантливият иска да се повдигне, трябва да се съветва с гения; геният - със светията, а светията - с Учителя. Стане ли обратното, всеки е осъден на падане. Светията не може да се съветва с гения. Ако иска, може да се поучи и от него, но ще забави хода на работата си; вместо за 24 часа, той ще я свърши за 24 години. На същото основание, геният не може да се учи от талантливия, нито талантливият - от обикновения. Човек трябва да върви във възходяща степен на своето развитие, а не в низходяща. Някой иска да стане светия, да постигне всичко, което светията е придобил, да се изравни с него. Той може да стане светия, но невъзможно е да се изравни с него. Докато го стигне, светията е отишъл някъде високо. Тъй щото, каквито усилия да проявяват хората, няма да дойде ден, когато всички да се изравняват. В развитието на човечеството всякога ще съществуват четири етапа, през които хората трябва да минават. Казано е в Писанието: "Невъзможните неща за човека са възможни за Бога." - Какво означава този стих? - Ако човек следва разумните закони на живота, тази работа за свършването на която се изисква дълъг период от време, ще се свърши в 24 часа. По този начин, кармата на хората може да се ликвидира в кратко време, и животът им да се подобри. Прераждането, като условие за ликвидиране на кармата, има отношение към обикновения човек, който свършва работата си за 2400 г.; обаче, като се съберат усилията на талантливия, гениалния и светията на едно място, те могат да свършат същата работа за един ден. В това се крие силата на вярата. Казват: "Повярвай в Господа Исуса Христа, за да бъдеш спасен ти и домът ти." Ония, които цитират този стих, взимат механическата му страна. Ние имаме предвид вярата на светията, на гениалния и на талантливия, които са познали Бога и прилагат Неговите закони. Само за тях времето се съкращава. Механическата вяра включва съмнението. Ако вярваш във физическия свят, в астралния не вярваш; ако вярваш във физическия и астралния, в умствения не вярваш. Ако вярваш в трите свята, в причинния не вярваш. Не, ще съединиш четирите свята в едно, ще вярваш в тях абсолютно. Това подразбира онази вяра, без която не можеш да угодиш на Бога, или без която нищо не се постига. Вярата подразбира връзка с ония възвишени, разумни същества, които ръководят съдбата на човечеството, на народите, на обществата, на семействата и на всеки човек отделно. Като знаете това, не се обезсърчавайте. Мнозина се обезсърчават, че работите им не стават бързо, не виждат края им. Те са в етапа на обикновените хора, на които работите се свършват за 2400 години. Нека направят едно малко усилие, да ускорят процеса на своето развитие, да дойдат в положението на талантливия. Ако и при това положение не са доволни, да се качат на стъпалото на гения. С още едно усилие ще стигнат до светията. Добре е човек да се стреми към възкачване, да ускори работите си. Ако останете в положението на обикновения човек, вие сте обикновени войници, които маршируват. Ако сте в положението на талантливия, вие сте барабанчици, които оповестяват, какво трябва да се прави. Нито войниците, нито барабанчиците могат без фелдфебел, т.е. взводен, който дава направление на работата. Това е гениалният човек. Най-после трябва да дойде капитанът, да извади сабята си, и всички да тръгнат след него. Това е светията, който има силата и властта, да води хората при Бога. Като се намерят пред мъчни задачи, хората отлагат решението им. Щом отлагат, те са в положението на обикновените хора. Те се свързват със съзнанието на обикновените хора, които нямат големи постижения. Какво ще бъде положението на говедаря, който пасе говеда цели 2400 години? Той ще научи живота на говедата, но нищо повече не може да постигне. В живота на говедата няма нищо особено. След 2400 г. говедарят ще каже: Втори път не ставам говедар. Трябва ли човек да пасе говедата 2400 години, за да дойде най-после до идеята, че и без него говедата могат да пасат трева и да пият вода? Веднъж дошли до тази идея, бъдете внимателни да не изпаднете в същото положение. Не уреждайте работите на говедата. Оставете ги сами да пасат. Говедата представят обикновените човешки мисли, чувства и желания, които понижават уровена на човека. Оставете ги сами да се справят в живота. Вземете ли участие в техните работи, вие забавяте развитието си. Младото поколение трябва да реши задачата, да се откаже от своите говеда. Младият трябва да вземе говедарската си тояга, говедарската си торбичка и да ги хвърли настрана, далеч от себе си. Каже ли, че това ще стане в бъдеще, той сам се спъва. Никакво отлагане! В бъдеще всеки трябва да си казва: Днес, или никога! Щом съм започнал една работа, ще я свърша още днес. Започнал съм я сутринта, ще я свърша до вечерта. Бъдете като светията! Кажете си: Започвам работата си с изгряването на слънцето и ще я свърша със залязването. - Ами, ако не успея? Не допускайте в ума си никаква отрицателна мисъл. Светията започва да работи и не мисли за неуспех. Той знае, че вечерта работата трябва да бъде свършена - нищо повече. Допуснете ли една отрицателна мисъл в ума си, вие не можете да бъдете светия. Ако не допускате нито една отрицателна мисъл в ума си, вие сте свързани със съзнанието на светията и ще свършите работата си така бързо, като него - от изгрев до залез слънце. Правете опити в това направление, да видите резултата на положителните мисли. Представете си, че нямате пет пари в джоба си, а ви трябват 500 лева. Турете в ума си мисълта, че днес, от сутринта до вечерта, ще получите отнякъде 500 лева и вижте, какво ще стане. Ако не допуснете нито една отрицателна мисъл или нито едно отрицателно чувство и съмнение в сърцето си, наистина, тия 500 лева ще дойдат отнякъде. Обаче, влезе ли в ума или в сърцето ви най-малкото съмнение, опитът остава безрезултатен - нищо няма да получите. Ако имате вярата на светията, парите ще дойдат в 24 часа; ако имате вярата на гения, парите ще дойдат след 24 г.; ако имате вярата на талантливия, парите ще дойдат след 240 г.; и най-после, ако имате вярата на обикновения човек, парите ще дойдат след 2400 г. От вас зависи, коя опитност да предпочетете. Отличителната черта на светията е, че той абсолютно изключва съмнението от своя ум и от своето сърце. Тази е причината, поради която работите му стават в един ден. Геният допуща поне една отрицателна мисъл в ума си, затова работите му се извършват в продължение на 24 години. Кой не би намерил 500 лева в един ден, ако го заплашат с наказание, или със затвор? Това значи, да вярваш в Господа. Когато човек вярва в Бога, дългият период от време се съкращава, и единият час става приятен и съдържателен. Увеличиш ли деня в години, ти си допуснал съмнението в ума си. И тъй, кое е същественото в живота? - Което се постига в един ден. Щом е така, работете с късите периоди. Прилагайте методите на светията и на гения. Някой не е доволен, че употребил 24 години, докато свърши една работа. - Значи, той е работил с ума на гения. Нека работи тогава с ума на светията, да свърши работата си за един ден. Причината се крие в самия човек. С каквито средства е работил, такива ще бъдат и резултатите от неговата работа. Мнозина питат, защо трябва да вярват. Вярата е необходима за съкращаване на времето. Като вярвате, ще свършите работата си в един ден. Защо трябва да вярвам? - За да се излекуваш в един ден. Ако се излекуваш в 24 години, ти си употребил методите на гения. Ако умреш, значи, ти си употребил методите на обикновения човек, вследствие на което много пъти ще се раждаш и прераждаш. Вярата подразбира съкращаване на процесите. Някои казват, че е глупаво човек да вярва. Други питат, може ли да хвърчи човек, като вярва? - И това е възможно. Рибите се превърнаха в птици, след като повярваха, че могат да хвърчат. Един ден, когато човек повярва, че може да хвърчи, ще стане ангел. Има хора, които са повярвали в това, и ангели са станали. Следователно, който иска да еволюира, трябва да приложи Закона на Вярата, като велик Божествен принцип. Само тогава той ще разбере, че без вяра не може да угоди на Бога, нито да очаква някакви постижения. - Само светлият път на мъдростта води към истината. - В истината е скрит животът. 45. Лекция от Учителя, държана на 18 юли, 1930 г. София – Изгрев. Книги: * Четиритях етапа на развитието. Отлагането Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). София, 2004) 48 беседи от 30 август 1929 г. до 15 август 1930 г. * Обикновени, талантливи, гениални и светии Закони на доброто (София, 1998) 24 беседи от 28 февруари 1930 г. до 15 август 1930 г. Начало: 06:00 1930_07_18 Обикновени, талантливи, гениални и светии.pdf
  18. Аудио - чете Цвета Коцева Архивна единица От книгата, „Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Закони на доброто", 25 - 48 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 11 юли 1930 г. Влияние на светлината и топлината върху човека Т. м. Чете се резюме на темата: "Предназначението на съня в Природата." Тема за следния път: "Отличителни черти на птиците и на рибите." Когато детето влезе в училището, учителят го запознава с елементарни работи. За да се научи да пише, то започва с елементите на буквите. За да се научи да рисува, то започва с елементите на рисуването: с точка, права, крива линия и т.н. Следователно, когато изучава живота, човек пак започва с неговите елементи. Не прави ли същото и Природата? За да се образува ръка, тя трябва да има първо глава, откъдето извира водата. От главата се образува цялата ръка. Значи, всяко нещо се нуждае от глава. Същото можем да кажем и за човека. Без глава човек нищо не представя. Главата е началото на извора, стомахът и дробовете са резултат на извора. Знаем, че всяка ръка има притоци. Какво е предназначението на притоците? Те правят ръката по-силна, по-буйна и пълноводна. Освен глава, дробове и стомах, човешкият организъм има притоци, които го правят по-силен. Каква е крайната цел на ръката? - Да се върне там, откъдето е излязла. Ако не стане прилив, не може да стане отлив. И обратно, ако не стане отлив, не може да стане и прилив. Всяка разумна проява на човека очаква някакъв резултат. Приливът и отливът в живота и в Природата са резултати на всяка разумна проява. Като изучавате Природата, вие се натъквате на голямото разнообразие, което съществува в нея. Виждате камъни, растения, животни и хора, но всички се различават едни от други. Камъни, растения, животни, хора от един и същ вид, клас или раса се различават едни от други. Срещате двама братя, от една и съща майка и баща, но намирате голяма разлика между тях. Ако спрете вниманието си на хора от различни раси, ще видите, че всяка раса има поне едно отличително качество от другите раси. Например, отличителното качество на бялата раса е челото и; на жълтата - скулите на лицето, които му предават широчина; на черната - устните и. Ако спрете вниманието си върху произхода на расите, можете да дадете две мнения: материалистическо, според което външните условия са създали различните раси; идеалистическо, според което създаването на различните раси се дължи на съзнателната работа на разумни същества. Един и същ майстор прави малък и голям чук. Каква е била мисълта му да направи малък чук? - Малкият чук е предвиден да преодолява малки съпротивления. - А големият? - За преодоляване на големи съпротивления. Различие съществува не само между расите, но и между хората от различните професии. Например, военният се познава по сабята, която носи; професорът и учителят - по книгите, които носят, или стоят на масите им; поетът - по стиховете, които пише; свещеникът - потребите, които изпълнява; магът - по магическата пръчица, която носи в ръката си. Разликата между съществата във висшите светове е по-голяма от тази, която съществува между хората. Там съществата се различават по степента на светлината си. Колкото по-възвишени и по-интелигентни са, толкова по-голяма е тяхната светлина. Казват за някого, че има светъл ум. Значи, този човек живее в умствения свят, ползува се от неговата светлина, която му помага да решава лесно задачите си. Кажат ли за някого, че е благороден, с меко и топло сърце, това показва, че той има отношение към духовния свят и се ползува от неговата топлина. Този човек е религиозен, той работил върху себе си и развил своите религиозни чувства. Две неща определят човека като истински човек: умствените способности и моралните му чувства. Чрез мозъчните си центрове човек възприема светлина от горните светове и по този начин се развива умствено. Колкото повече светлина възприема, толкова по-добре са развити умствените му способности. Чрез моралните си чувства човек възприема топлина от горните светове. Колкото повече топлина възприема, толкова по-добре са развити моралните му чувства. Значи, количеството на светлината и на топлината, които човек възприема, показват, докъде е дошъл той в развитието си. Следователно, ако лишите човека от топлина, чувствата му се атрофират; ако го лишите от светлина, умствените му способности се атрофират. Като знаете това, никога не затваряйте прозорците на своите вътрешни очи, за да приемете всякога духовната светлина. Никога не затваряйте прозорците на моралните си чувства, за да възприемате топлината от духовния свят. Затворите ли прозорците, от които иде светлината и топлината на живота, вие ще изпаднете в мрачни, песимистични състояния. Тази е причината, поради която хората остаряват. Те преждевременно затварят прозорците си към физическия и към духовния свят и казват: Не се интересуваме вече от живота. Годините минават, ние остаряваме и отиваме към смъртта. Така не се говори. Докато е на земята, човек трябва да се интересува от всичко, което става в живота. Той трябва да има отворени очи и уши, да възприема светлината и топлината и от физическия, и от духовния свят. Какво представя духовният свят? - Съвкупност от разумни и съвършени същества. Те могат да ни дадат идея за духовния свят. Силите, които действуват в този свят, са напълно организирани. Съществата, които живеят в духовния свят, имат будно съзнание за всичко, което става около тях, вследствие на което те не спят. Колкото повече спи едно същество, толкова по-несъвършено е то. Сънят има отношение към човешкото съзнание. Например, децата спят повече от възрастните. - Къде е мястото на духовния свят? - Навсякъде. Този свят не се определя по мястото си, но по разумността на съществата. Всеки човек, който постъпва разумно и благородно, живее освен на физическия, още и в духовния свят. В духовния свят, когато един работи, всички работят с него заедно и му съдействуват. На земята всеки работи сам. Видят ли, че някой предприема една добра работа, мнозина ще се опълчат против него и ще му препятствуват. Сега, да дойдем до вашия личен живот. Вие живеете на земята и казвате, че искате да живеете добре. Щом казвате, че искате да живеете добре, това подразбира, че вашият живот е в зависимост от нещо. От какво зависи течението на водата? Ако пред вас тече река, вие я наблюдавате, пълноводна ли е, или не. Това зависи от извора на реката. Ако изворът е пълноводен, и ръката е пълноводна. Следователно, щом е дошъл на земята, човек трябва да живее и да върви напред. Изворът, от който човек изтича, е пълноводен. Тогава и животът на човека е изобилен и добър. За да запази изобилието и доброто в своя живот, човек трябва да се държи за своя Първичен извор, т.е. за Първата Причина. Щом прекъсне връзката си с Първоизточника на живота, той се натъква на противоречия и страдания. - Какво показват страданията? - Нежеланието на човека да се подчини на Първата Причина, която го води към добро. Дето доброто действува, там са постиженията. Стремете се към доброто, което ще ви свърже с Първата причина на нещата. Съвременните хора се нуждаят от нови разбирания за живота. Ако разбиранията им са правилни, и постиженията ще бъдат добри. Това не става изведнъж, но постепенно и планомерно. - От какво зависи, да има човек големи постижения? - От светлината на неговия ум и от топлината на моралните му чувства. Това се доказва и астрологически. Колкото по-добри планетни съчетания има в хороскопа на човека, толкова по-големи са резултатите и постиженията в живота му. Има хора, които са любимци на средата, в която се движат. - Защо? - Имат топлина в чувствата си. Студеният човек не може да бъде обичан. Топлината предразполага хората. Светлината и топлината в човека имат две главни свойства. Ние познаваме топлина, която разрушава, и друга, която съгражда. За светлината пък знаем, че има светлина, която ослепява, и друга, която отваря очите на хората. Ние имаме предвид, обаче, топлината, която съгражда, и светлината, която отваря очите. Казано е в Евангелието: "И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе." Следователно, когато се натъкнете на голямо умствено противоречие, мислете за светлината в различните и степени. Когато изпаднете в тъмната нощ на живота си, мислете за звездите, които светят на небето, и за слънцето. Няма да мине много време, и съзнанието ви ще просветне. Когато животът се обезсмисли, свържете се с добрите хора. От тях ще потече топлина, която ще ви ободри. Светлината и топлината са тясно свързани. Когато светлината се яви, и топлината дохожда. Под влиянието на тези сили, цветята растат, плодовете зреят, водите текат, ветровете духат. Те са причина за движението в света. Дето има движение, там е животът. Като говорим за влиянието на светлината и на топлината върху човека, ние имаме предвид, колко количество светлина и топлина приема той. Това зависи от устройството на главата, нейната дължина и широчина. От светлината и топлината, които приема човешкият организъм, зависи устройството и на цялото тяло. Като мисли върху светлината и топлината и ги проектира към мозъка и към моралните си чувства, човек може да развие интуицията си, да оформи и повдигне челото си. Това е много естествено. Какво прави сиромахът, който се скрил в своята малка, прихлупена колибка? Той постоянно мисли, как да я разшири. Тук я разшири, там я повдигне, докато един ден я събори и си направи една къщичка, с две-три стаи. Като поживее известно време в нея, той пак е недоволен, иска по-голяма къща. Така постъпва човек и по отношение на своята глава. Той всеки ден прави нещо, с цел да я преустрои, да стане по-възприемчива към светлината и топлината. Природата е вложила в човека дарби и способности, които той трябва да развива не изведнъж, но постепенно. Развивайте това, което е вложено във вас, но не изпадайте в положението на учения, на поета, на художника, на учителя, на земеделеца, които, след няколкогодишна работа, казват: Достатъчно сме работили, повече не можем. Не е така. Истинският учен, поет, учител, земеделец работят неуморно и с любов. От време на време те си почиват, но не се отказват от работата си. Истински земеделец е онзи, който, след десетгодишна работа на нивата, може да се разговарят с житото, с тревичките, с изворите. Всички го познават и отдалеч го поздравяват. Кой земеделец, след такива резултати, може да каже, че не иска повече да работи нивата? Колкото по-голяма е любовта на земеделеца към житото, толкова по-едро става то. Разумният и добър човек сее с любов и жъне добри плодове. Земеделецът трябва да се разговаря с житото, което е посял, а житото трябва да го познава. Човек, по отношение на великия свят, представя житно зърно, което трябва да познава господаря си. Човек трябва да познава Онзи, от Когото е излязъл. Докато е свързан с Него, той всякога ще бъде доволен. Щом прекъсне връзката си със своя Първоизточник, той става недоволен и нещастен. Както изворът е свързан със своята глава, така всеки човек трябва да бъде свързан със своя Създател. И тъй, каквото е отношението на извора към неговата глава, такова трябва да бъде отношението на човешката душа към Бога. Ако изворът се съмнява в съществуването на главата, откъдето извира, и се отклони от пътя си, да търси главата на своя живот, работата му е свършена. Той се отделя от главата си, загубва силата си и в скоро време пресъхва. Като знаете това, не питайте, съществува ли някакво Начало, от което извирате. Не се отклонявайте от пътя си, защото животът ви ще се прекъсне. - Да живеем добре! - Щом имате топлина, вие живеете добре и сте добър човек. - Да бъдем учени, да имаме знания! - Щом имате светлина, вие сте учен, разполагате със знания. Следователно, дръжте се за великото Слънце на живота, да приемате от него светлина и топлина, да бъдете добри и разумни. Мнозина искат изведнъж да станат учени. Това е невъзможно. От колко конци е изплетено гемиджийското въже? За да се оплете такова въже, нужни са най-малко 10-20 хиляди конци. С една идея ставаш ли учен? Много време, много усилия и работа са нужни, за да стане човек учен. Същевременно човек трябва да се свърже с умовете на учените хора в света, да работи с общи усилия. В това отношение учеността е колективен процес, резултат на колективна работа. Умовете на всички учени се обединяват и работят заедно. Истински учен е онзи, който има светлина в ума си и топлина в сърцето си. Той никога не пита, какъв е смисълът на живота. Той знае, че животът е подобен на река, която тече. Както реката полива цветя, дървета и треви, така и животът носи блага за всички живи същества. Това, обаче, е второстепенна задача на живота. Първата му работа е да тече. Помнете: всяко нещо, което Природата е вложила в човека, е постижимо. И обратно: всяко нещо, което Природата не е вложила в човека, е непостижимо. Това, което Бог и Природата са вложили в човека, струва повече от всички блага на живота. То стои по-високо от таланта, от гения и от светията. - Защо? - Защото един ден, когато развие вложеното в себе си, човек е постигнал вече съвършенство. Работете и вие върху вложеното във вас, да придобиете един ден съвършенство, към което душата ви се стреми. - Само светлият път на мъдростта води към истината. - В истината е скрит животът. 44. Лекция от Учителя, държана на 11 юли, 1930 г., София - Изгрев. 1930_07_11 Влияние на светлината и топлината върху човека.pdf
  19. Аудио - чете Цвета Коцева Архивна единица От книгата, „Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Закони на доброто", 25 - 48 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 4 юли 1930 г. Освобождаване Т. м. Чете се темата: "Предназначение на съня в Природата." Имате дробите: 1/2, 2/3, 3/4 и 4/5. Как са образувани тия дроби? Кои са причините за образуването им? Какво означават тия дроби. Дробите 1/2 показва, че цялото е разделено на две части, от които мъжът задържа едната половина за себе си, а другата половина дава на своята другарка. Дробта 2/3 показва, че цялото е разделено на три части: едната третина взима майката, втората - детето, а третата - бащата, който не се вижда. Присъствието на бащата в дадения случай не се отбелязва. Дробта 3/4 показва, че цялата единица е разделена на четири равни части, от които първата четвърт се дава на майката, втората - на първото дете - на сина, а третата - на второто дете - на дъщерята. И в този случай бащата не присъства. Дробта 4/5 показва, че цялата единица е разделена на най-малки частици, на петинки, но ако вземем четири петинки, тази дроб излиза най-голяма. От четирите дроби, 4/5 е най-голяма. Като се приведат към общ знаменател, те се превръщат в дробите: 30/60, 40/60, 45/60 и 48/60. Значи, най-голяма е последната дроб. Това показва, че привидно малките величини са най-големи и дават тон на нещата. Малките величини в Природата са подобни на запетаите в изреченията. Следователно, както чрез запетаите се изяснява мисълта в изречението, така и с малките величини се решават трудни задачи. Предназначението на запетаята не е само за почивка, т.е. за спиране на някои места, но и за изясняване на мисълта. Една запетая може да закачи човека на въжето, но може и да го освободи. В живота на човека има много запетаи. Едни от тях са останали на местата си, а други са заличени, вследствие на което са създали безпорядък в живота. За да се справите с този безпорядък, запетаите трябва да се поставят на местата си. Ще кажете, че и без запетаи може. Някои пишат без запетаи и оставят нещата да се подразбират. Някога се подразбират, а някога - не. Щом нещо не се разбере, както трябва, може да се изопачи. Евреите си служат главно със съгласни букви. Те пишат само съгласни, а гласните се подразбират. В български език, обаче, се пишат и гласни, и съгласни. Малки са буквите, могат да се пропуснат една-две букви. И без тях мисълта се разбира. В математиката, обаче, пропусне ли се една малка величина, задачата се обърква. Ако в дробта липсва чертичката, която отделя числителя от знаменателя, ние не знаем, какви са дадените числа, цели или дробни. Когато работите с цели числа, вие имате една представа за нещата. Когато работите с дробни числа, вие знаете, че те са получени при деление на цели числа; при това деление всякога има остатък. Значи, дробта подразбира остатък от нещо цяло. Същевременно, дробта е свързана с деление на нещата. Само при делението се получава остатък, който се изразява във вид на дроб. Малките деца вървят по пътя на дробите. Те не признават целите единици. Колко време бозае детето? - Докато се нахрани. Дали е минало час или повече, то не иска да знае. При това, не е определено, колко време - година, две или три, трябва да бозае детето. Ако майката е здрава, колкото повече време бозае детето, толкова по-добре. Забелязано е, че деца, които са бозали две или три години, са по-здрави. Здравото дете се развива по-добре, вследствие на което е по-умно. Здравият човек е същевременно добър. Забелязано е още, че лошавината на човека се дължи на анормалност в него, външна или вътрешна. Тази анормалност е причина на някакво болезнено състояние. Какво е предназначението на болестите? Когато някое живо същество злоупотребява със силите, които му са дадени, Природата му изпраща болест, с която го ограничава. Като се види ограничено, то не може да прави погрешки. Значи, болестта не е нищо друго, освен временно ограничаване свободата на човека, или на живите същества, изобщо. Неразположението, ограничаването не са нищо друго, освен болезнени състояния. Като се натъкне на някакво неразположение, човек е като болен: не му се иска да говори, никога не може да търпи и т.н. Той е в положение на надута гайда. Ако от време на време гайдарджията не отпушва вречилото, гайдата ще се пръсне. Щом се надуе гайдата, хорото започва да се върти - движение става. Ето защо, когато сте недоволни, неразположени, използвайте състоянието си, да внесете движение в себе си. Щом започнете да се движите, мисълта ви ще се смени, а с нея заедно ще се смени и състоянието ви. Кой човек наричаме добър? - Една от проявите на добрия човек е сладкото, музикално говорене. Като говори музикално, той внася разположение в окръжаващите. Говорът е музика. Колкото по-добър и разумен е човек, толкова по-музикално говори. Когато слушате някой виден цигулар, казвате, че цигулката му не свири, но говори. Значи, инструментите, с които хората в миналото и днес си служат, не са нищо друго, освен методи за разрешаване на мъчни задачи в живота. Всеки инструмент има началото си през известна епоха, в известни народи, които са го използвали като метод за работа, за решаване на някои задачи. Цигулката и начинът, по който човек свири на нея, представя кръстът. Значи, като свири на цигулка, човек търси правилен метод за разрешаване на страданията. Всички инструменти представят методи за работа. Единственият инструмент, който се обработва толкова повече, колкото повече се свири на него, е цигулката. - Какво показва това? - Това показва, че колкото повече даден метод не губи силата и качествата си, а все повече се усъвършенства, толкова по-ценен е той. Този метод е Божествен. Човешките методи са временни и нетрайни. И тъй, като ученици, ще се учите, да различавате методите, кой е човешки и кой природен, или Божествен. Ако даден метод остарява, ще знаете, че е човешки. Ако се усилва и подобрява, той е природен. Целта на Природата е да застави човека да работи. Всички хора нямат еднакви желания, затова и методите за постигането им са различни. Обаче, за постигане на своите желания, разумният човек използува онази енергия, която Природата е вложила в него. Чрез тази енергия той трябва да реализира ония желания, които възвишените същества са посели в съзнанието му. Между животните, хората и възвишените същества - ангелите, има неразривна връзка. Животните се ползуват от миналия живот на хората, който те са посели в тяхното съзнание; хората се ползуват от миналия живот на ангелите, посят в съзнанието им; ангелите пък се ползуват от миналия живот на съществата, които стоят над тях. Следователно, върне ли се назад в съзнанието си, човек влиза в миналия си живот и се свързва с животните; върви ли напред, той отива към своето светло бъдеще и се свързва с ангелите, чиито мисли и желания иска да реализира. Време е вече хората да се откажат от своя минал живот, от проявите на животинското си естество, и да дадат ход на светлите и красиви мисли и желания в себе си, останали в наследство от възвишените същества. Красивият и чист живот ще спаси човека. Чрез него той ще разреши своята карма и ще влезе в новия живот. Каквото посее човек, това ще пожъне. Сегашният човек още не е орал и сял, както трябва. На физическия свят отчасти е изпълнил тази задача, но малко е работил в полето на сърцето и на ума си. Отсега нататък той трябва да обработва тия полета, да ги разоре и посее, за да може в близко бъдеще да получи някакъв плод. Хората се нуждаят от нови методи за възпитание и самовъзпитание, от нов морал и нови разбирания. Ако вървите по старите методи, ще има затвори, наказания, съдене и т.н. Щом длъжникът ви не може да плати дълга си, ще го дадете под съд, ще го осъдите на няколко годишен затвор. Какво се постига с това? Дългът плаща ли се? Не се плаща. Защо не постъпите по нов начин? Извикайте длъжника при себе си и го питайте: Можеш ли да платиш дълга си? - Не мога. - Поне половината можеш ли да платиш? - Не мога. - Ами четвъртината? - Не мога. - Дай тогава полицата. Вземи полицата и я скъсай. Кажи на длъжника си: Нека от мене да мине. Бъди свободен! И тогава, като се срещнете втори път със своя длъжник, вие ще имате приятелски отношения. Един господин, мой познат, ми разправяше една своя опитност. Той бил адвокат и, за някакво нарушение на един закон, бил осъден на четиригодишен затвор. До това време той гледал доста лекомислено на живота и при всички недоразумения бил готов да се съди с хората. Много от неговите познати му дължали известни суми. С ония които не изплащали дълга си на време, той постоянно се карал и водил дела. Като влязъл в затвора, започнал да чете Евангелието. Едва сега той разбрал, колко далеч бил от истинския живот и често си мислел: щом изляза от затвора, ще започна да живея по нов начин. Дошъл денят на освобождаването му. Като се видял свободен, той решил да посети своите длъжници и да оправи сметките си с тях. Отишъл при един от тях и го запитал: Можеш ли да платиш дълга си? - Не мога. - Половината поне? - Не мога. - Четвъртината? - Мога. Той обиколил всичките си длъжници и някъде получил само четвъртината от дължимата му сума, някъде нищо, но скъсал полиците и ликвидирал с тях. Щом ликвидирал правилно със сметките и задълженията си, гражданските му права се възстановили, и той станал свободен гражданин. От този момент работите му започнали да се нареждат добре. Той разбрал вече, какво значи, да живееш с ближния си в мир. Някой не е готов да живее в мир със своя ближен и, като не е готов да се справи с положението си, той казва: Аз ли съм най-лошият човек в света? - Не си най-лош, но и най-добър не си. - Аз ли съм най-глупав? - Но и най-разумен не си. Ако си истински учен и разумен, трябва да напишеш една книга, от която да остане нещо на земята, а другото да занесеш със себе си на онзи свят. Всеки човек трябва да има желанието да напише поне една книга, която да остане на земята за вечни времена. Ако това не става, по-добре нищо да не пише. Ако майката роди дете, за да умре след няколко години, по-добре да не ражда. Ако книгата, която си написал, не преживее вековете, и ако детето не преживее родителите си, това показва слабата страна на човека. Мисли, желания и постъпки, които остават след човека за вечни времена, показват, че той е работил с природни или Божествени методи. От дълголетието на мислите, чувствата и постъпките на човека зависи и неговото здравословно състояние. Хората се оплакват от страданията, но забелязано е, че колкото повече страда човек, толкова е по-здрав. Организмът му се калява, и той става по-издръжлив. Хора, които не са страдали, още при първото страдание, или болест, отпадат. Затова казват, че човек, когото мечка е газила, е здрав. Онзи, който не е мачкан от мечка, е слаб, не издържа на болести и страдания. - Какво представя мечката в живота? - Съдбата. Значи, който е газен от съдбата, става здрав и издръжлив. Който не е газен от съдбата, той е слаб, хилав и лесно пада. Тъй щото, ако някой не е страдал и боледувал, да не мисли, че е облагодетелствуван. Докато е на земята, човек трябва да боледува. Ако никак не е боледувал и му дойде една болест, веднага ще го завлече. Ако често е боледувал, той се е калил, придобил е имунитет, вследствие на което организмът му е станал устойчив. Следователно, страданията не са нищо друго, освен метод за каляване, за вътрешно самовъзпитание, за укрепване на мислите и чувствата на човека. Какво лошо има в това, ако учителят хване учениците си за ръце и ги вкара в класа? Какво лошо има в това, ако Бог ви хване за ръце и ви заведе при себе си? Ако силният ви хване за ръце и ви поведе към себе си, вие трябва да знаете, защо прави това. Изобщо, като ученици, вие трябва да изучавате външните и вътрешни прояви на живота, да знаете причините им. Ако не изучавате живота по този начин, той ще изгуби смисъла си. Ще кажете, че признавате само добрите прояви в живота. И лошите прояви имат смисъл, както и добрите. Животът се движи между два полюса - добро и зло. Важно е, да можете да се ползувате от тия две сили. Не е лошо, че съществува добро и зло. Лошо е, когато човек нито доброто може да реализира, нито злото може да използува. Например, пияницата ходи от кръчма на кръчма, да пие. На една кръчма го бият, на втора, на трета също го бият, но той продължава да пие. На десет кръчми го бият, пак пие. Какво е научил той от злото? Нищо не е научил. Да го бият един път и да научи нещо от боя, то е на място. Обаче, десет пъти да го бият и да не научи урока си, казваме, че този човек не е способен, не може да се ползува от уроците на живота. По отношение на изпитанията, животните по-лесно се възпитават. Един господин отглеждал в градината си охлюви и правил опити, да види, доколко са чувствителни и съобразителни в живота. Понеже охлювите лазели по цялата градина, той поставил като препятствие на пътя им една електрическа жица. Какво забелязал? Като дохождали до жицата, през която минавал електрически ток, ония, през които токът минавал, веднага отстъпвали назад. Той слагал знак върху тия, които опитали вече тока и забелязал, че втори път те не посмели да се приближат до жицата. Всички, които впоследствие се докосвали до жицата, били от неопитните, т.е. за пръв път се докосвали до тока. Нито един от парените охлюви не пристъпил втори път до жицата. С този опит той се уверил, че охлювите имат памет и избягват изпитанието, на което веднъж се натъкнали. Охлювът е по-благоразумен от човека в това отношение, че не изразходва енергията си напразно. Понеже човек е богат на енергия, изразходва я безразборно. Той не знае, че за всяка енергия, която му е дадена, Природата държи сметка. Тя го кредитира във всички случаи, но каквото дава, пише в тефтер. Един ден човек ще плаща за неправилното и неразумно изразходване на енергията. Тя е Божествена енергия и трябва да се използува разумно. Колкото повече придобива човек от тази енергия, толкова по-добре за него, но разумно трябва да я използува. Когато заставят човека да плаща за неразумното използуване на енергията си, за направените дългове, той плаче, страда, моли се да му простят. Той казва: Тежка е кармата ми! Какво нещо е кармата? - Закон за възмездие. Всички дългове, които човек прави, трябва да ги плати, и то наложително. Докато яде и пие, човек не мисли. Щом дойде плащането, тогава започва да плаче и да се моли, да го отмине горчивата чаша. Христос дава пример, как може да се плати кармата. Един цар имал един слуга, който му дължал десет хиляди таланта. В деня, в който трябвало да плати дълга си, слугата се явил при господаря си и започнал да плаче, да се моли да отложи срока на плащането. Най-после царят му казал: Прощавам всичкия ти дълг. Иди да работиш и да бъдеш разумен, да не правиш нови дългове. Какво направил после този слуга? Едва излязъл от дома на господаря си, той срещнал един свой съслужител, който му дължал само сто пенязи, хванал го за врата и започнал да го души да му плати дълга си. Длъжникът паднал на колене и почнал да се моли, да плаче, да отложи срока на плащането. Кредиторът, обаче, останал неумолим, дал под съд длъжника си и го турил в затвора. Като чул за това, царят извикал първия си слуга и му казал: Аз ти простих целия дълг от десет хиляди таланта. Не можа ли и ти да простиш на брата си 150-те пенязи, които ти дължи? Каква поука можем да извадим от този пример? Законът за прощаването гласи: Всичко, което Бог прощава, и човек трябва да прости. На когото Бог прощава, и човек трябва да е готов да прости. На когото Бог не прощава, и човек не трябва да прости. Ако Бог прости на някого, а човек не му прости, затворът чака онзи, който не е готов да прощава. Прощавайте, за да прощават и на вас. Както Бог постъпва към вас, така постъпвайте и вие към другите. Човек не може да прощава с такъв широк замах, както Бога, но може да прощава в размерите на своите възможности. Ако не можеш да простиш десет хиляди таланта, можеш да простиш 150 пенязи. Достатъчно е човек да прощава в размера на своите възможности, за да следва пътя към Великия живот. Не е въпрос само за прощаването. Бог иска ние да не грешим. Грехът, погрешките са вметнати неща в живота. Те не съществуват в съзнанието на Бога. Той иска от нас съзнателна и разумна работа, да се развиваме правилно, за да се усъвършенстваме. Земята е голяма, има място и работа за всички. Сега ще учите, ще работите, ще правите опити, да се приготвите за високите служби, които ще ви се дадат в бъдеще. Ако някой пита, защо трябва да учи и да работи, той не е още кандидат за бъдещата висока служба. Това са бъдещи проекти, за които днес не можете да мислите. За вас е важна задачата на деня, какво днес можете да направите. Ще кажете, че трябва да се живее. - Трябва да се живее, но разумно. Да живееш разумно, това значи, да знаеш, къде да туриш запетаи и точки, а разбърканите да поставиш на местата им. Малки са точките и запетаите, но поставени на място, те оправят работите. Човек трябва да се познава, да изучава линиите на лицето си, да знае, как е работил в миналото си и какво му предстои в бъдеще. Ако лицето му има правилни черти, а челото е добре развито, това показва, че и той е работил върху себе си, но и ангелите са работили върху него. Те са влели нещо свое в него, вследствие на което са оформили лицето му. Това наричаме прилив на ангелския живот в човешкия. Човек пък оставя нещо от себе си в животните. Това, което за човека е отлив, за животните е прилив. И това, което за ангелите е отлив, за човек е прилив. Значи, между животните, хората и ангелите има непреривна връзка. Миналото на човека е отлив, а бъдещето - прилив. Той трябва да използува тези две сили в Природата, от една страна, да се справя с недостатъците, които носи от миналото, а от друга, да се стреми към възможностите на бъдещето. Например, отслабването на паметта се дължи на миналия живот на човека, който е изопачил чувствата си. Неестествените чувства стават причина за отслабване на паметта. Като ял и пил много, човек придобил едно отрицателно качество - лъжата. Който много яде и пие, много лъже. Значи, произходът на лъжата се крие в яденето. Казано е в Битието, че Адам и Ева сгрешиха, когато ядоха от забранения плод. Те не знаеха, какво нещо е лъжа, грях. Обаче, щом ядоха от забраненото дърво, те прибягнаха към лъжата, да се оправдаят. Те се извиниха със змията, но не признаха, че искаха да станат големи, като Бога, затова ядоха от плодовете на забраненото дърво. Ева каза, че змията я излъгала. Адам пък се оправда с Ева. За да се освободи от лъжата, човек трябва да се справи с храната, с начина на храненето. Има храни, които внасят лъжата в човека. Като знаете това, правете избор в храните, които ви се дават. Ядете ли безразборно, непременно ще дойдете до лъжата. Докато изчистите съзнанието си от лъжата, вие трябва да бъдете безпощадни към нея. Хванете ли лъжата в себе си, веднага я извадете извън и я питайте, защо лъже. Разгледайте я научно, от къде иде тя, каква цел има и т.н. Ако започне да се оправдава, не я извинявайте. Докато не даде обещание, че няма да ви посещава повече, ще я държите гладна. Това значи: не затваряйте очите пред лъжата в себе си. Не я защищавайте. Бъдете строги, както към лъжата, така и към всички погрешки. Сгрешиш ли, не се извинявай, но изправи погрешката си. Може никой да не те е видял, когато си грешил - това нищо не значи. Ако никой не те е видял, че грешиш, изправи погрешката си така, че пак никой да не те види. Погрешките представят неустойчива материя, която лесно се разлага и вкисва. Щом се вкисне, започва да мирише. Приятно ли ви е да миришете? Преди две хиляди години един от старите евреи поканил Христа в дома си и Му казал: "Давам половина от имането си на бедните. Каквато пакост и да съм причинил на хората, каквото съм им изял и изпил, ще го върна четирикратно." Христос отговорил: "Днес стана спасението на този дом." Постъпете и вие като този стар евреин. Не се извинявайте, че сте млади и зелени, че на стари години ще живеете добре. Не, още сега хванете брадата на стария човек в себе си и го разтърсете добре, да се проясни съзнанието му. Ако младият във вас греши, хранете го за косата и го разтърсете. Младият в човека е жената, а старият - мъжът. Следователно, хванете жената за косата, а мъжът - за брадата и ги разтърсете добре, да се откажат от лъжата и греха. Като ученици, работете върху сърцето и ума си, да развивате мекота и сила. Мекотата е в състояние да разтопи и най-коравия камък. Да бъде човек мек, това не значи, че е баба. Мекотата е велико качество. Мекият човек може да влияе и на най-суровия. Обаче, пристъпите ли към суровия със строгост, нищо няма да постигнете. Мекотата е подобна на водата, която полива растенията и смекчава и най-твърдата почва. Докато си мек, т.е. докато имаш вода в себе си, ти можеш да влияеш на хората благотворно. Изгубиш ли мекотата си, нищо не можеш да постигнеш. Като знаете това, стремете се да придобивате мекота, с която да работите, като с мощно оръжие. Като говоря по този начин, това не значи, че в един момент можете да станете светии или гении. Ако можете да обработите дарбите си, да станете талантливи, това е достатъчно. Ако можете да се освободите абсолютно от лъжата, която е залегнала дълбоко в душата ви, това е достатъчно. Преди да се освободи от лъжата, човек трябва да я види, защото често той си служи с нея несъзнателно. Отворете широко очите си, да виждате и най-малките прояви на лъжата, които наричат "бели лъжи". Някой казва, че без бяла лъжа не може. Не е така. Който съзнателно работи върху себе си, той не си позволява и бяла лъжа. Разбира се, първо човек се освобождава от големите лъжи и постепенно отива към малките. Ако не можете да се освободите от големите лъжи, от малките още по-мъчно ще се освободите. Човек трябва да бъде герой, да се освободи от лъжата. Кой човек е истински герой? - Истински герой е онзи, който всякога говори истината. По-голям герой от него няма. Да говориш истината, това не значи, да се самоосъждаш. Да говориш истината, това значи, да я изповядаш така, както е в тебе написана, без никакво оправдание или извинение. Някой се опитва да каже истината, защо направил някаква погрешка, но бърза да се оправдае. Това не е изповед. В тази изповед няма никаква истина. Който взима отговорността върху си, Бог го благославя. Започне ли да казва, че всички хора лъжат, и той лъже, това не е изповед, нито изнасяне на истината. Следователно, искате ли да бъдете герои, говорете истината. Човек може да бъде герой поне веднъж в живота си. С написване на своята "Изповед", Толстой прояви геройство. Няма по-голямо геройство от това, да изнесе човек истината с всичкото си смирение. Да говориш истината, това значи освобождаване. Кажеш ли истината, приемаш ли я като ръководно начало в живота си, всички несгоди, противоречия, нещастия изчезват. Всичко отрицателно в живота отстъпва пред истината. Тя е положителна величина, която претопява всички отрицателни неща. Да работиш с истината, това значи, да познаваш алхимията и нейните закони. Докато дойде до истината, човек минава през голяма борба. И Толстой мина през голяма борба, но предпочете истината пред всичко друго. От този момент той влезе в нова фаза на живота. Сега и на вас казвам: Бъдете герои за истината! Няма по-щастлив момент в човешкия живот от този, да бъде герой за истината, да постави истината на първо място в живота си. Това значи, да е придобил пълно освобождаване, да е дошъл до прага на възкресението. - Само светлият път на мъдростта води към истината. - В истината е скрит животът. 43. Лекция от Учителя, държана на 4 юли, 1930 г. София – Изгрев. Книги: Закони на доброто (София, 1998) 24 беседи от 28 февруари 1930 г. до 15 август 1930 г. Начало: 06:00 1930_07_04 Освобождаване.pdf
  20. Аудио - чете Цвета Коцева Архивна единица От книгата, „Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Закони на доброто", 25 - 48 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 27 юни 1930 г. Превръщане и съпоставяне Т. м. Изпя се музикалната тема върху думите: Работа, хармония и мисъл. Тема за следния път: "Предназначението на съня в Природата." Можете ли да заставите сития да яде? Ако е въпрос за ядене, гладният всякога е готов да яде. Нека трима души напишат на дъската по една единица. Други трима да напишат по една двойка. Когато няколко души напишат едно и също нещо на дъската или на лист, написаното се различава. Трите единици също се различават. Втората единица е поставена по-ниско от първите две. Първата единица пък е малко пречупена, което показва, че условията и са неблагоприятни. Както единиците, така и двойките, написани от тримата души, се различават. Оттук вадим заключението: Природата, която съгражда човешкото тяло, при всички случаи внася известно разнообразие. Тя гради все човешки къщи - телата им, но те се различават едно от друго. Устата на някои хора е малка, а на други - голяма. Малката уста показва, че Природата разполага с малко материал. При направа на голямата уста, Природата разполага с повече материал, вследствие на което се проявява щедро. Тази е причината, поради която тези хора са щедри на думи, т.е. много говорят. Чешма, която има широк отвор, пуска изобилно вода. Ако отворът на чешмата е малък, водата тече слабо. Някои хора имат тънки вежди, други - дебели. И това различие се дължи на вътрешни причини в човека. Очите на някои хора са малки, а на други - големи. Причината на това се крие в часа на раждането. Хора, които са родени вечер, при малко светлина, имат големи очи. Онези, които са родени през деня, при много светлина, имат малки очи. Различието между хората съществува не само във външните им черти, но и в техния вътрешен живот. Например, един човек има силно желание да постигне някаква идея, а у друг някой желанието за същата идея е слабо, или почти го няма. Причината за силното или слабо желание на човека към нещо, се обуславя от закона за съответствие между нещата. Желанията на човека, силни или слаби, са необходими като методи за неговото самовъзпитание. Чрез желанията си той изучава силите на своя организъм, с които работи. Може ли певецът да пее, ако не знае законите на пеенето, както и музикалните тонове? Може ли музикантът да свири, ако не знае местата на нотите в своя инструмент? Може ли човек да мисли право, ако не познава законите на мисълта? Как познавате, кои мисли и думи са добри? Думата "Обич" добра ли е? Мисълта, която е скрита в тази дума, добра ли е? Това се познава по резултатите, които обичта произвежда. Например, каква мисъл се крие във вълка, когато изяжда овцата от обич. Значи мисълта, скрита в обичта на вълка към овцата, не е добра. Стремежът на вълка към овцата е отрицателен. Той се стреми към нея, за да я изяде. Ето защо, като ученици, вие трябва да анализирате мислите, чувствата и желанията си, да видите, какви сили се крият в тях, добри или лоши, положителни или отрицателни. Външно те могат да изглеждат добри; важно е, какво се крие в тях. Желанието на вълка е положително, той иска да се нахрани. Резултатът от желанието му е отрицателен. Вълкът отнема живота на същество, което не принадлежи на него. Ще кажете, че вълкът обича овцата, има разположение към нея и е свободен да я изяде. Обаче, обичта на вълка към овцата събужда омраза и негодуване в овчаря, който се счита господар на овцете. Вълкът се чуди, защо овчарят го преследва. Той си казва: Овчарят коли овцете и ги яде, и аз ги нападам със същата цел. Защо него не преследват, а мене преследват? Причината за омразата на овчаря към вълка се дължи на сблъскването на две еднакви желания. Следователно, когато две еднакви желания се срещнат в един и същ човек или в двама, те се отблъскват. Отблъскването на еднородните желания произвежда омраза, негодуване, спор и т.н. Като знаете това, бъдете внимателни в желанията си. Преди да желаете нещо, вгледайте се в себе си и помислете, ваше собствено желание ли е то, или принадлежи на други. Ако принадлежи на други, откажете се от него. Сега се явява въпросът, какво трябва да прави вълкът със своето желание да яде овце? Как трябва да си въздейства? Ако сте запалили огън в стаята си направо на пода, колкото и да е слаб, има опасност дъските да изгорят. В първо време огънят е слаб, но може да се усили и да произведе пожар. Какво трябва да се направи тогава? - Да се изгаси. - С какво? - С вода? - По друг начин не може ли? - Да се покрие с нещо, за да се отстрани прииждането на въздух, който е причина за горенето. - Както виждате, с огъня лесно се справяте, но как ще се справите с едно силно желание, което е по-страшно от огън? Например, желанието на вълка да яде овце е огън, който силно гори. Как ще се справи вълкът с това желание? Само един начин има - той трябва да стане овца. За да се превърне на овца, вълкът трябва да познава законите за превръщането. Щом стане овца, той ще пасе трева. При това положение, желанието му, да яде овце, естествено ще изчезне. Ако вълкът не може да стане овца, тогава овцата трябва да стане вълк. Вие знаете, че вълк вълка не яде. - Възможно ли е това? - Възможно е. Има вълци, които могат да се превърнат на овце. Има овце, които могат да станат вълци. Често се говори за някого, че е вълк в овча кожа. Щом има вълци в овча кожа, има и овце във вълча кожа. Какво разбирате под думите "вълк в овча кожа, или овца във вълча кожа"? Това се отнася до ония характерни черти на човека, които са залегнали дълбоко в неговата природа, вследствие на което никакво външно възпитание, никакви условия не могат да ги изменят. Вълкът винаги си остава вълк, и овцата - овца. Ако поставите вълка при благоприятни условия, може да го облечете в овча кожа и да мине за овца. Обаче, една малка промяна на условията го заставя да прояви своето вълче естество. И овцата можете да облечете във вълча кожа, но при най-малката промяна на условията, тя проявява овчето си естество. Значи, щом се пробуди съзнанието на човека и започне разумно да работи, той може да се освободи от вълчия си характер. Това наричаме ние закон за смяна, за превръщане на енергиите, на състоянията в човека. Ако не познава този закон и не може да го прилага, човек никога не би се освободил от онези стари и лоши навици на миналото, които стават причина да го наричат вълк, облечен в овча кожа. Какво разбирате под думата "смяна или превръщане"? Да смениш едно състояние с друго, това значи, ако имаш отрицателно желание, отрицателна мисъл, или отрицателно чувство, да ги смениш с положителни. Ако веднъж сте опитали отрицателните мисли, чувства и желания, не ги повтаряйте. Природата не търпи еднообразие. Даже и положителните мисли и желания не трябва да се повтарят. Всяко повтаряне ги отслабва и разредява. Обичаш една дреха, или едно ядене - не ги повтаряй често. За да не се втръсват нещата, човек трябва да прилага закона за превръщането. Само глупавият човек опитва едно и също желание по няколко пъти. В известно отношение хората спазват закона за превръщането, но вместо полза, те си причиняват вреда. - Защо? - Защото този закон е свързан със закона за съпоставяне. Човек трябва да съпоставя нещата и да знае, при какви случаи може да ги сменя. Например, някоя жена, за да не изпадне в еднообразие, се облича по няколко пъти на ден - сутрин, на обяд и вечер. Тя иска да има поне три костюма за сменяне. Ако тази жена е разумна и знае да съпоставя нещата, тя ще се съобрази с материалното положение на мъжа си и със свободното си време. Не съпоставя ли нещата, тя ще разруши дома си. Ще кажете, че това се прави за чистота. Чистотата се поддържа и по друг начин. Съвременните хора казват, че човек трябва да яде, да се храни с разнообразна храна, за да живее. Вярно е, че човек трябва да яде, но какво да яде? Ако става въпрос за пчелата, тя се храни с мед. Вълкът се храни с месо, овцата - с трева. С какво се храни човек? Природата е строго разпределила, кой с какво трябва да се храни. На човека е определила да се храни с прясна, чиста храна, която мъчно се разлага. Кухнята на съвременните хора е неестествена. Тя се отклонила от кухнята на Природата, вследствие на което хората са изложени на различни заболявания и страдания. Един ден, когато те се свържат с Разумната Природа и се подчинят на законите й, тя ще даде на всяко живо същество, каквото то желае. Природата знае, как да дава, как да задоволява желанията на всички живи същества. Съществува закон в Природата според който, иска ли някой нещо, тя задоволява желанието му. Обаче, едно условие е нужно при изпълнение на този закон: Който дава, трябва да знае, как да дава. Ако не знаеш как да даваш, ти причиняваш вреда на ближния си. Ако пък вземаш насилствено, ти вършиш престъпление. И ако даваш насилствено, без да ти искат нещо, без да имат нужда от него, ти пак вършиш престъпление. Следователно, даването трябва да става свободно и с любов. Като ученици, вие трябва да разбирате законите за смяна и съпоставяне на нещата. Когато се яви някое животинско състояние във вас, вие трябва да знаете как да го смените. В естеството на човека е да се проявяват и животински желания, но той трябва да бъде буден, да не им се поддава. Ако при дадени условия вълкът може да се справи с някое свое желание, колко по-лесно човек може да се справи със своите животински желания. Изобщо, вълкът обича да яде овце, но ако срещне болна овца, той я побутне оттук-оттам и се отказва от желанието си. В този случай, той предпочита да яде корени, отколкото болна овца. Човек трябва да разбира външните условия и вътрешните възможности в себе си, за да се справи с действащите сили в Природата. Например, желанията на човека са резултат на известни природни сили. Същевременно те са желания на много същества, а не на един човек. Някой човек иска да превъзмогне желанията си изведнъж. Докато е свързан с тези същества, той има същите желания, каквито и те имат. Един ден, когато разреши правилно връзките и отношенията си с тези същества, той ще бъде свободен от техните желания. Съвременният човек още не е господар на желанията си. Например, някой иска да се откаже от месоядството, а не може. - Защо? - Защото е свързан още с теченията на месоядството. Като излезе от тези течения, той може да стане вегетарианец. При това положение, растителната храна се отразява благотворно върху организма. Човек не може да се освободи от едно свое желание, докато мисли, че то му е необходимо. Ако не може да го реализира, той страда, мъчи се. Такова е положението на човека, който минава от физическия свят в духовния. Докато е на земята, той яде всичко каквото пожелае. Много естествено. Той има уста, език, зъби, стомах, може да яде. Обаче, като замине за онзи свят, той оставя физическото си тяло на земята, а занася със себе си желанията: иска да яде, не може. Като види, че не е подготвен за условията на духовния свят, той започва да се мъчи. Ще дойде ден, когато ще се нагоди на новите условия, но ще мине време. Значи, за реализиране на едно желание се изискват съответни условия. Такъв е законът и на физическия, и на духовния, и на Божествения свят. Невъзможно е човек да реализира желанията си, ако няма съответни условия за това. Можете ли да бъдете гениален, ако не отговаряте на условията за това? Обикновеният човек има мастило, перо, хартия, както и гениалният, но не може да напише една гениална мисъл. Той няма вътрешни условия за проявяване на гения. Представете си, че един човек иска да бъде богат, друг някой - учен, трети - силен. Който иска да бъде богат, трябва да носи богатството си без умора. Ще кажете, че ще дойде някой да ви помогне. Не, богатият трябва сам да носи богатството си. Готов ли е той да носи, например, 25 милиона лева на гърба си? Ученият трябва сам да носи книгите си. Силният трябва сам да носи инструментите, с които е развил силата си. Ако богатият не може сам да носи богатството си, ако ученият не може сам да носи книгите си и силният - оръжията си, нито богатият е истински богат, нито ученият - истински учен, нито силният - истински силен. Силният носи земята на гърба си сам, без никаква чужда помощ. Силен в мисълта си е онзи факир, който сяда на един камък всред гората и така концентрира мисълта си към една определена идея, че и най-свирепите животни минават край него, без да го засегнат. Той мисли за реалността на живота, който прави човека доволен от всичко. Всички хора искат да постигнат нещо, което да ги направи доволни. Кое е това нещо, и те не знаят. Че им липсва нещо, което може да ги направи щастливи, всички съзнават това. Обаче, кое е това нещо? Да е богатство, не е - всички хора са богати. На човек е дадено такова богатство, което не може да се сравни с нищо друго в света. - Кое е това богатство? - Животът. На човека е дадено богатство, знание, сила, обич, въпреки това той е недоволен. - Защо? - Той търси онова, което е загубил. - Какво е загубил? - Една дума. Щом намери загубената дума, той става щастлив. - Кога ще я намери? - Когато намери Учителя. Ще кажете, че има много учители в света. - Един е учителят, който носи загубената дума. Всеки, който се нарича Учител, без да носи загубената дума, или не е учител, или е обикновен учител. Казвате: Като познаваме Бог и Му служим, не можем ли да намерим загубената дума? - Можете, но познаването и служенето на Бог е непрекъснат процес. Най-малко прекъсване на този процес води човека в крив път. Какво познаване е това, ако днес познаваш Бог, а на другия ден не Го познаваш? Какво служене е това: днес Му служиш, на другия ден се отказваш от Него? Като ученици на живота, вие трябва да търсите загубената дума. Щом я намерите, вие сте се домогнали до ключа на живота. Който е намерил тази дума, той прилага правилно законите за превръщане и съпоставяне на нещата. Той знае на какво разстояние да поставя предметите пред очите си, за да вижда ясно. На какво разстояние пред очите си поставяте книгата, която четете? И колко време трябва да я държите? Книгата се поставя на такова разстояние, да виждате ясно. При това, ще я държите пред очите си, докато четете от нея. Щом свършите четенето, ще я затворите и ще я турите настрана, далеч от себе си. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко желание имат определено място. Измените ли местата им, турите ли ги по-близо или по-далеч, отколкото трябва, вие нарушавате естествения ход на нещата. Временно можете да ги приближите към себе си, докато ги изучите. После ще ги поставите на местата им. Не постъпвате ли така, вие сами си създавате противоречия. Следователно, да възприемете една мисъл, това значи, да я проучите, обработите и след това да я поставите на нейното място. Да проявите едно желание, това значи, да изучите неговия характер и произход, да го облагородите и да го поставите на мястото му. Да направите една добра постъпка, това значи, да реализирате един плод, който да съдържа обработената мисъл и облагороденото желание и след това да я поставите на пътя, който Природата и определила. Да поставяш всяко нещо на своето място, това значи, да си разрешил правилно една от трудните задачи на живота. Това е задача на възпитанието и на самовъзпитанието. Казваме въз-питание. Думата "питание" започва с буквата "П" - узрял плод, който е готов вече да падне на земята. Буквата "Т" показва, че за да узрее плодът, човек трябва да мине през известни противодействия. Буквата "А" означава бременност. Значи, който се храни, т.е. възприема, трябва да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее. За да мине през тези процеси, човек трябва да е бременен с някаква идея. И така, да се самовъзпитава човек, това значи, да работи с една от великите науки. Самовъзпитанието е музика, хармония. Който не може да се самовъзпитава, той е дошъл до онази дисхармония, която нарушава естествените процеси в живота му. Той постоянно се оплаква, че това няма, онова няма и сам се трови. - Защо? - Не знае, как да съпоставя нещата. Изпаднете ли в безпаричие, поставете срещу него живота и вижте, кое бихте предпочели. Каквито несгоди и мъчнотии да имате, поставете пред тях живота. Имате ли живот, здраве и сила, всичко ще преодолеете. Животът, даден на човека, е над всички блага, над всички временни постижения. За предпочитане е да бъдеш сиромах, невежа, но здрав и пълен с живот, отколкото богат и учен, но да изгубиш живота. Като живее, сиромахът може да стане богат, невежият - учен. Обаче, ако отнемат живота му, всичко пропада - и знание, и богатство, и слава. Казано е в Писанието: "Блажени нищите духом." - Защо? - Защото привидно те нямат нищо, а всъщност всичко притежават. Като ученици на Великата Школа на живота, от вас се иска любов към Бог и към Истината. Докато не любите Бог, вие нямате живот в себе си; докато не обичате истината, не можете да бъдете свободни. В каквото положение и да се намирате, бъдете готови да си кажете истината първо на себе си, да не се самозаблуждавате, да не се самоизлъгвате. Не затваряйте очите си пред истината. Каквато грешка и да направите, изповядайте се пред себе си. Не закривайте грешката си. Щом се изповядате, вие се освобождавате. Изповядването на човека пред истината наричаме покаяние или освобождаване. Бъдете готови да казвате истината първо на себе си. Щом постигнете това, никой не е в състояние да ви обиди, да отнеме мира и равновесието на вашата душа. Който е придобил истината, той е господар на себе си. Никой не е в състояние да му отнеме свободата. И да го лъжат, той не се лъже. Един път може да се излъже, но втори път не се лъже. Понякога се оставя да го лъжат, но сам никога не лъже. За предпочитане е да те лъжат, отколкото да лъжеш; да те обират, отколкото ти да обираш хората; да страдаш, отколкото да причиняваш страдания. Който лъже, краде, убива и причинява страдания на ближните си, всякога губи. Когото лъжат, крадат, измъчват, той всякога печели. И така, ако сте слаби, не се обезсърчавайте; ако сте невежи, не се обезсърчавайте; ако сте сиромаси, пак не се обезсърчавайте. Вземете пример от житното зърно, което е малко, но храни цял свят. То прави слабия силен, неучения - учен, сиромаха - богат. И най-малките мисли, чувства и желания са в състояние да повдигнат човека. Те носят в себе си силата на житното зърно. Приемете малките житни зрънца, посадете ги в земята, обработвайте ги с радост. Те ще ви дадат плод стократно. - Само светлият път на мъдростта води към истината. - В истината е скрит животът. 42. Лекция от Учителя, държана на 27-ми юни, 1930 г., София – Изгрев. Книги: * Закон на сменянето. Съпоставяне на нещата Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). София, 2004) 48 беседи от 30 август 1929 г. до 15 август 1930 г. * Превръщане и съпоставяне Закони на доброто (София, 1998) 24 беседи от 28 февруари 1930 г. до 15 август 1930 г. Начало: 06:00 1930_06_27 Превръщане и съпоставяне.pdf
  21. Аудио - чете Цвета Коцева Архивна единица От книгата, „Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Закони на доброто", 25 - 48 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 20 юни 1930 г. Работа, музика и мисъл Т. м. Представете си, че имате един динамичен център - начало на нещата. Понеже е в постоянно движение, този център ще образува около вас един кръг, който ще бъде толкова голям, колкото е голямо съзнанието ви. В съзнанието на всеки човек се крият точно определени възможности, вследствие на което кръгът не може да стане нито по-голям, нито по-малък. Тази е причината, поради която човек не може да измени Законите на Природата. За пример, каквото и да прави, човек не може да не диша. Дишането е процес, който е предвиден от самата Природа. Човек може да диша правилно или неправилно - от него зависи, но по никой начин не може да не диша. Ако диша правилно, той ще има едни резултати; ако диша неправилно, ще има други резултати. Ще кажете, че условията на живота го заставят да диша правилно или неправилно. - Това са субективни схващания. Условията на живота не са по-силни от Природата. Следователно, те не могат да изменят естествените процеси, които стават в човека. Съвременните хора трябва да се научат да мислят логически, не по законите на обикновения ум, но по законите на висшия ум, където всичко става по един съвършен начин. Там цената на нещата не се определя по количеството им, но по качеството и по начина на изработването. Представете си, че имате един килограм вълна. Вие искате да я увеличите, да стане повече. Каквото и да правите, не можете да я увеличите. Единственото нещо, което можете да направите, това е, да я изработите фино, да я изпредете на тънки жички. Колкото по-тънко е изпредена, толкова по-интелигентни сте вие. Можете ли да изпредете такава жичка, с която да отидете оттук до слънцето, или поне до месечината? Тънките жички представят мислите на човека. Не е въпрос за количеството на нещата, но за тяхното качество. Казват за някого: "Тънко преде този човек." Това значи, че пипа майсторски, т. е. мисли майсторски. Когато пипа майсторски, от един килограм вълна той може да изпреде една жичка, дълга от земята до слънцето. Който не е майстор, и хиляда килограма вълна да има на разположение, нищо не може да изпреде. Изпридането на вълната определя интелигентността на човека, както и степента на развитието на неговото съзнание. От това, именно, зависи, доколко човек може да използува условията, в които живее. Интелигентността и способността на човека се определят още и от връзката му с Първата Причина. Доколкото човек мисли за Първата Причина на нещата, дотолкова Тя го има предвид. Велико благо е за човека да се ползва от вниманието на Първата Причина. Като ученици, вие трябва да изучавате пътищата, чрез които животът се изявява. Ако пък изучавате вътрешния смисъл на кръга, ще разберете противоположностите в живота. Кръгът показва, какви възможности се отварят за човека, за развиване на живота му. Кръгът има много радиуси. Значи, той съдържа много възможности за постигане на човешките желания. Който може да използува тия възможности, той разполага с магическата пръчица в живота. Магическата пръчица е радиус в кръга. Колкото по-голяма е магическата пръчица, т. е. радиусът на кръга, толкова повече възможности се крият в него. На какво може да се уподоби радиусът в човешкия живот? Според някои, радиусът в човешкия живот е мисълта: според други - чувствата. Мислете по този въпрос, да го решите правилно. Сегашните хора решават и са решили много задачи, но всички не са правилно решени. За пример, и досега още математиците решават въпроса за квадратурата на кръга, но не са го разрешили. По отношение на въпроса за квадратурата на кръга, учените изпадат в положението на Настрадин Ходжа, който карал десет магарета. Като слизал от магарето, започвал да брои, колко магарета води със себе си. Преброил ги, излизат десет на брой. Качил се на магарето и пак започнал да брои. Сега излизали девет. Пак слизал от магарето, броил ги - десет магарета. Така той слизал и се качвал на магарето, но не могъл да преброи магаретата. Той се чудел, къде се губи едното магаре - не се сещал, че магарето е под него. Като слизал и се качвал на магарето, Настрадин Ходжа изпадал в един омагьосан кръг на съзнанието и се обърквал. Като се говори за магарето, веднага си спомняте, че то е символ на нещо. - На какво е символ магарето? - На упоритостта. Обаче, защо е упорито магарето, не знаем. То си има някакви основания, да бъде упорито. Какви са неговите съображения за това, не знаем. И растенията са упорити, когато ги теглите, с цел да ги извадите от земята. Има растения, които мъчно се подават на изкореняване. Те се държат здраво за корена си, защото знаят, че ако ги изтръгнат от земята, ще се лишат от живота си. Следователно, може би и магарето има основателни съображения, да бъде упорито. Растението също има основания, да бъде упорито, да не си подава главата извън почвата. Обаче, водата не може да бъде упорита. Упоритостта е отрицателно качество. Щом е така, не развивайте упоритостта си, но я възпитавайте. Да възпитава човек отрицателните си качества, значи, да стане господар на себе си. Ето една важна задача, дадена специално на ученика, както и на всеки човек. Да стане господар на себе си, първо, човек трябва да знае, как да управлява ума си, а после, чрез ума - сърцето си. Умът и сърцето са слуги на човека, които трябва да се управляват. Само разумният господар може добре да управлява слугите си. Ето защо, ако човек не е разумен, слугите му, т.е. умът и сърцето му ще го напуснат и ще отидат при друг господар. Преди да управлява ума си, човек трябва да знае законите, на които умът се подчинява. Тъй щото, добрият господар не създава нови закони за слугите си, но спазва ония закони, на които те трябва да се подчиняват. Природни, разумни закони управляват ума и сърцето на човека. Следователно, от вас не се иска нищо друго, освен да зачитате тези закони и да следите за тяхното изпълнение. Това значи, да бъде човек господар на ума и на сърцето си. Изучавайте разумните природни закони, прилагайте ги на място, за да се справяте лесно с мъчнотиите си. Като ученици, вие трябва да се вглеждате в Природата, да изучавате явленията, които стават в нея, и да правите преводи на тия явления. За пример, ако минавате край буйна река, помислете, какво означава реката; ако при започване на някоя работа, духа силен вятър, или слънце грее, помислете, какво означава вятърът или слънцето и във връзка с това, какъв ще бъде краят на работата ви. Природата говори на разумните същества чрез символи, които те трябва да превеждат правилно, да намират скрития смисъл в тях. Само разумният човек прави верни преводи. Глупавият вижда, че стават промени в Природата, но не ги разбира. Щом не ги разбира, той даже не мисли за тях. Само разумният човек може да гладува и да жадува. Само той знае, какво нещо е чистота. Глупавият жадува и гладува, но само физически. Ние считаме един процес истински, когато се отнася не само до физическия свят, но и до духовния и Божествения. Гладува и жадува само онзи, който е опитал нужда от хляб и вода и в трите свята - физическия, духовния и умствения. Човек е дошъл на земята за три неща: да работи, да пее и да съзерцава. Докато е във физическия свят, той ще работи, ще заеме положението на работник, в широкия смисъл на думата. От физическия свят той ще се качи в духовния, където ще стане певец. От духовния свят ще се качи още по-горе - в Божествения, където ще стане мистик, ще съзерцава. Да бъдеш мистик, това значи, да се занимаваш с възвишената мисъл. Мнозина гледат на мистика като на мързелив човек. Не, мистикът прилага възвишената мисъл в живота. Той се учи от всичко и превежда нещата с езика на възвишената мисъл. Това подразбира истинската молитва. Следователно, да работиш във всички области на живота, да пееш и да изливаш чувствата си в пълна хармония и да съзерцаваш, т.е. да възприемаш и прилагаш възвишената мисъл, това е задача на ученика, това е задача на всеки човек, който е дошъл на земята. Какво придобива работникът в живота? - Учи се. -Какво придобива певецът? - Учи се. - Какво придобива мистикът? - И той се учи. Следователно, човек е изпратен на земята да се учи. Като придобива знания, същевременно той трябва да ги прилага. Не прилага ли знанието, което е придобил, той ще се намери в положението на натоварена камила. Знанието не трябва да бъде товар за човека. Колкото малко да е, прилагайте го. По този начин ще имате представа за силите си и за знанието, което сте придобили. Ако не прилагате, ще приличате на малкото дете, което мисли, че и с въдица може да извади голям сом от водата. С въдицата си то може само да докосне сома, но не и да го извади. - Защо? - Въдицата е слаба за големия сом. Човек трябва да знае, с какво знание разполага и каква е неговата сила. Ако не познавате силата си, ще се намерите в положението на сина на един турчин, който, като чувал от баща си да се говори лошо за гяурите, често ги закачал, подхвърлял им обидни думи. Синът на турчина бил малко момче. Един ден той извикал на баща си: Татко, хванах един гяурин. - Доведи го при мене. - Не ме пуща. В същност, гяурът хванал детето, а не детето - гяура. Казвам: Не се занимавайте с мъчни въпроси. Не закачайте гяурите. Не ловете големи сомове и китове. За вас са лесните въпроси. За вас са малките рибки, които се ловят с въдица. Големите риби - сомове, китове са само за ума. Упражнявайте се умствено, да видите, как ще се справите с големите мъчнотии, първо в ума, а после във физическия свят. - Какво да правим, като не вървят работите ни добре? - Пейте! - Ако и с пеене не успявате, молете се и съзерцавайте. После започнете отново да работите. Щом се затрудните в работата си, започнете да пеете. Ако и с пеене не ви върви, молете се. Работа, песен или музика и мисъл са три свята, които се преплитат взаимно и образуват кръга, в който човек се движи. Като се движи в кръга на своите възможности и условия и ги използува разумно, човек развива съзнанието си, дохожда до състояние да работи, да пее и да се моли и мисли съзнателно. Защо трябва човек да пее или да свири? - Ако не пее и не свири, той не може да мисли. В света съществуват три неща: движение, хармония и мисъл. Музиката е необходима за мисълта, както храната за стомаха. Без музика и хармония човек не може да мисли правилно. Щом не може да мисли правилно, той не може да има никакви постижения. Можем да кажем, че музиката е необходима за ума, за душата и за съзнанието на човека. Тя разширява съзнанието, повдига духа, облагородява душата и помага на мисълта. Музикалният човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите в живота си. Като знаете това, пейте и свирете, да се свържете с разумния свят, който е готов всякога да помага. Както музиката влияе върху мисълта, така и мисълта влияе върху музиката. Мислете право, приемайте само чисти мисли, за да пеете и свирите добре. Дръжте в ума си трите думи - работа, музика и мисъл, за да бъдете във връзка с разумния свят. Той иска да подведе работите на човека към общ знаменател, за да се развива правилно. Свърже ли се с разумния човек, човек може да работи, да пее, да свири и да се моли съзнателно. Когато съзнанието на човека е будно, той е в хармония с Природата. Докато не се свърже с Природата, той ту пада, ту се повдига. Дълго време трябва човек да се упражнява, да работи върху себе си, да развие своята разумна и съзнателна воля. Дълго време трябва да упражнява мисълта си, да стане способен да възприема красивите мисли. Всички хора не могат да бъдат музиканти и работници, но всички могат да мислят право. Понеже човек е мислещо същество, мисълта му трябва да бъде права. Не е достатъчно само да мислите, но право трябва да мислите. Правата мисъл изтича от Бога. Следователно, свържете се с Бога, за да създадете своя мислен свят. Работете, свирете, молете се за Бога, за себе си, а не за мнението на хората. Каквото правите, мислете първо, дали Бог ще го одобри. После, вижте, дали вие го харесвате. Ако имате одобрението на Бога, всички хора ще го одобрят. Пейте и свирете, като че сте сам в света. Упражнение. Вдигнете дясната ръка нагоре. Свалете я долу. Забелязвате ли някаква разлика при вдигането и свалянето на ръката? Който е чувствителен, ще схване различните течения: възходящи и низходящи. Чрез ума си човек може да проектира ръката си много високо, около 10-20 км нагоре. Също така мислено може да свали ръката си много ниско, 10-20 км в дълбочината на земята. В първия случай човек възприема течението на висши енергии, а във втория - течението на нисши енергии. В този смисъл, ако искате да реализирате някоя възвишена идея, ще насочите мисълта си нагоре. Отправите ли мисълта си надолу, към центъра на земята, не можете да реализирате идеята си. Същото се отнася и до молитвата. За да бъде приета молитвата ви, и със затворени очи да се молите, отправете мисълта си нагоре. Не само двете посоки, нагоре и надолу, имат различно влияние, но и посоките напред и назад, наляво и надясно, указват различно влияние върху човека. Забелязано е, че когато човек тръгне по работа и след първата крачка напред, направи една назад, това показва, че се е разколебал. Мнозина се оплакват от неуспехи в живота си. - Защо не успяват? - Защото не обръщат внимание на малките работи. Те не държат сметка, с десния или с левия крак тръгват, нито къде държат ръцете си, нито на положението на главата си. Те мислят, че това не е важно. В същност, и малките работи имат такова значение, каквото и големите. Някой държи ръцете си отзад и се чуди, защо работите му не се нареждат. Дръжте ръцете си в такова положение, че да хармонират с мисълта. Като знаете това, никога не дръжте ръцете си отзад. Хармония трябва да съществува, не само между движенията и положението на ръцете и краката и мисълта на човека, но във всички негови прояви. Например, облеклото, прическата, движенията на човека трябва да отговарят на мисълта му. Забелязано е, че поетите, музикантите се обличат по особен начин, носят дълги коси. Това отговаря на положението им, което заемат, и на мисълта, която ги занимава. Те са по-особени хора от обикновените, затова и външно са особени. Добре е, между мислите и желанията на човека и неговия външен вид да има съответствие, но той трябва да се пази от пресилване на нещата. Всичко естествено е приятно и хармонично. Обаче, наруши ли се естественият вид на нещата, те губят своята красота. Важно е за човека, да не би, вместо да изпише вежди, да извади очи. Задачата на всеки човек е да изправя погрешките си. - Какъв метод можем да приложим за изправяне на погрешките си? - Методът на снега и на водата. Ако сте сняг, но сте изгубили чистотата си, трябва да ви поставят на огън, да се стопите. Първоначално ще се превърнете във вода, която от действието на топлината се превръща на пара. Като отиде в пространството, парата се втечнява; тук тя се охлажда и, във вид на дъжд, отново пада на земята, но вече чиста. Част от дъждовната вода прониква в земята, където се прецежда, и оттам отново извира от земята. Част от нея пък отива в морето. Следователно, както водата се пречиства чрез прецеждане, изпаряване и дестилация, така и човек може да се освободи от погрешките си и да стане чист. Това е бавен процес. Има и по-бърз процес, който се определя от бързината на човешката мисъл. Ако мисълта на човека се движи с бързината на светлината, той ще стигне до слънцето за осем минути; ако мисълта му се движи с бързината на експреса, той ще стигне до слънцето за 250 години. Ако мисълта му се движи с бързината на биволска кола, той ще стигне до слънцето за няколко милиона години. Мисълта на разумните хора се движи с бързината на светлината, на обикновените - с бързината на експреса, а на глупавите - с бързината на биволската кола. Между мисълта и светлината има известно отношение. Като знаете това, работете върху мисълта си, да увеличите нейната светлина и бързина. Работете върху трите неща: работа, музика и мисъл - отдолу нагоре, и мисъл, музика и работа - отгоре надолу. Като ставате сутрин от сън, пейте тези думи. Направете една песен, и пейте я често. За следния път, нека всеки се опита да състави от тези думи едно музикално упражнение. Думите на упражнението ще бъдат: работа, музика и мисъл, или, работа, хармония и мисъл. - Само светлият път на мъдростта води към истината. - В истината е скрит животът. 41. Лекция от Учителя, държана на 20 юни, 1930 г. София – Изгрев. Книги: * Преводи в природата Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). София, 2004) 48 беседи от 30 август 1929 г. до 15 август 1930 г. * Работа, музика и мисъл Закони на доброто (София, 1998) 24 беседи от 28 февруари 1930 г. до 15 август 1930 г. Начало: 06:00 1930_06_20 Работа, музика и мисъл.pdf
  22. Аудио - чете Цвета Коцева Архивна единица От книгата, „Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Закони на доброто", 25 - 48 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 6 юни 1930 г. Основна мисъл - Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот. Чете се темата: "Влиянието на светлината върху човешкия организъм." Тема за следния път: "Влиянието на човешката мисъл." Хората си задават въпроси, на които не могат да отговорят. - Защо не могат да си отговорят? - Защото са отвлечени, т.е. мъчни въпроси. Например, как ще отговорите на въпроса, защо живее човек? Мъчен е този въпрос. Какъвто отговор да му дадете, той няма да се изчерпи. Друг е въпросът, ако се запитате, защо човек ходи на училище? Този въпрос е близък до човека, лесно може да се отговори. Друг мъчен въпрос е този за предназначението на човека. Много отговори са дадени на този въпрос, но кой от тях е истинският, не се знае. Хората се интересуват още и от въпросите: защо човек остарява, как да се подмлади, защо се ражда и умира и т.н. - Защо умират хората. - Много просто. Хората умират, защото няма какво да правят. Ако имаха работа, която да обхваща цялото им естество, нямаше да умират. Хората умират още и поради промените, които стават с тях. В този смисъл, ние казваме, че човек умира и се ражда, понеже претърпява промени, минава от едно състояние в друго. Смъртта подразбира промяна на материята. Ако житното зърно не падне в земята и не израсте, няма живот в себе си. Ако остане за вечни времена в хамбара, то е осъдено на смърт. Ако яйцето не се излюпи, осъдено е на смърт. Смъртта води към минаване от едно състояние в друго, но в нея не стават никакви процеси. Когато се задават въпроси, на които не може да отговори, човек се смущава. - Защо се смущава? - Страхува се да не мине за прост, за глупав човек. Според мене, глупав е онзи, който бърза да отговори на всички зададени въпроси. Ако налеете вода в решетка, през която тя веднага изтича навън, мислите ли, че решетката е много умна? Решетката отговаря на всички зададени въпроси изведнъж, но в нея нищо не остава. Следователно, не е умен, нито учен човек онзи, който отговаря изведнъж на всички въпроси. Разумният човек отговаря само на онези въпроси, по които знае нещо. Не знае ли, той мълчи. Ако на десет работника предложат да пренесат двеста килограма товар от едно място на друго, те ще кажат: Ние можем да пренесем този товар, само ако го разпределим помежду си, всеки от нас да вземе по една част. Обаче, сам никой не се заема да го пренесе. Един от тях казва: Аз мога да нося 50 кг. Вторият казва: Аз мога да нося 70 кг. Третият: Мога да нося 100 кг. Четвъртият: Мога да нося 150 кг. Всички спират до 150 кг. Прави са хората, всеки може да носи толкова, колкото е носил. Все ще се намери човек, който може да носи 200 кг, но това е рядко. Всеки казва: Не съм носил толкова голям товар. Така че, когато задават мъчни въпроси на някого, той казва: По тези въпроси още не съм мислил. Запитали едно петгодишно дете: Ще се жениш ли? Детето вдигнало рамене и нищо не отговорило. Вдигането на рамене означава, че това дете никога не е мислило по този въпрос. - Защо не е мислило? - Защото не е за него още. Колкото и да мисли по въпроса за женитбата, детето не може да го разбере. Какво нещо е женитбата? Днес всички хора се женят, но какво в същност е женитбата, и те не знаят. Не е лесно да се отговори на въпроса, какво нещо е женитбата. То е все едно, да питате, защо човек яде. Всеки ще каже, че яде, защото е гладен. - Защо си гладен? - Така е наредила Природата. - Защо е наредено така? Въпросът за яденето е неизчерпаем. Ако отговорите на един въпрос, ще се яви друг. Въпросите вървят безконечно. Най-после човек ще дойде до положение, да не може повече да отговаря. Само по този начин той ще се освободи от онова напрежение, под което се намирал. Сиромахът постоянно се пита, защо е беден. Този въпрос е толкова важен, колкото и въпросът, защо човек е богат. Ако сиромахът каже, че е беден, защото няма пари, това не е правилен отговор. Може ли здравият човек да се нарече сиромах? Той е силен, може да спечели, колкото пари иска. Здравият, добрият, разумният човек не може да бъде беден. Той е надарен богато от Природата. От него се иска малко усилие, да приложи онова, което му е дадено. Има богати хора, добре облечени, с пълни джобове, но не са здрави, нито са разумни. Всъщност, те са бедни хора. Чистата кръв, чистите мисли и чувства правят човека богат. Нечистотата, в широк смисъл на думата, прави човека беден и нещастен. Като ученици, вие трябва да се освободите от заблужденията на своята мисъл, да не считате безпаричието за сиромашия, а пълните джобове с пари - за богатство. Който има изобилно животът в себе си не може да се нарече сиромах. Достатъчно е да хване със здравата си ръка богатия, за да го разтърси като круша, и да събере от земята нападалите плодове. Да разтърсиш богатия, това значи, да разтърсиш съзнанието си, да разтърсиш своя ум и своето сърце, в които се крият богатства не само за тебе, но и за твоите ближни. - Има ли право човек сам да разтърсва ума и сърцето си? - Щом е силен, има право. Ако си болен и слаб, други ще те разтърсват. Обаче, закон е: каквото падне на земята от дървото на живота ви, ще го съберете и преброите. Част от него ще задържите за себе си, а останалата част - за своите ближни. Първата работа на ученика е да се освободи от своите лоши навици, които носи от миналото. Той не се стреми към освобождение от старото, но иска да бъде красив. Естествено е човек да има това желание, но преди всичко той трябва да се освободи от старите навици. - Защо иска човек да бъде красив? И каква красота желае той? - Човек иска да бъде красив първо за себе си, да задоволи своето естетично чувство. Обаче, той трябва да знае, че красота и свобода вървят заедно. Свободният човек е красив. Ние имаме предвид вътрешната красота на човека, която предава на лицето му подвижност. Има една външна красота, при която лицето на човека е неподвижно, като картина. Казваме, че свободният е красив, но и красивият е свободен. Той разчита на красотата си. Където стъпи, сигурен се чувства. Приятно е да гледате красив човек. Грозният не е свободен. Той се смущава вътрешно, сам не се харесва, вследствие на което не очаква и на другите, да го харесват. Някои питат, кога се явила красотата. На този въпрос не може да се отговори, защото не е било време, когато красотата да не е съществувала. Не е било време и животът да не е съществувал. - Откъде идва животът? - И на този въпрос не може да се отговори. Казват някои, че животът произлиза от Бог. Не, Бог се проявява в живота, а всъщност животът е атрибут на Бога. Много теории има за произхода на живота, но все пак той си остава необяснен. - Как ще обясните произхода на целокупния живот? - Чрез деление на клетката. - Това е залъгалка. Животът е произлязъл от целокупността на нещата. - Какво нещо е целокупността? - И на този въпрос не може да се даде отговор. Важно е да знаете, че животът произлиза от целокупността. Ако някой ви пита, дали сте любили, и на този въпрос не можете да отговорите. - Защо? - Защото е личен въпрос. Всеки сам трябва да се запита и да си отговори, обичал ли е някога, или обича ли сега, в дадения момент. Дали другите ви обичат, това е въпрос, който не се отнася до вас. На кои въпроси можем да отговаряме и на кои не можем? Човек може да отговаря на въпроси, които се отнасят до него. Той може да отговаря на въпроси, които знае. Ако някой ме пита, дали съществува Бог, ще отговоря: Зная, че Бог съществува. Че не съществува, не зная. Да отричаш Бог, това значи, да отричаш себе си; да поддържаш съществуването Му, това значи, да поддържаш и своето съществуване. Вън от човека Бог не съществува, но и човек не съществува вън от Бог. Това е философски въпрос, върху който трябва да се мисли. Ако Бог не съществува, откъде и как е произлязъл човек? Мислете върху тези въпроси, без да считате, че отговорите ви са абсолютно истинни. Да се върнем пак на въпроса за красотата. - Защо човек иска да бъде красив? - Той има едно интимно желание в себе си. Ако е красив, той знае, че всички ще се интересуват от него, ще искат да го видят. Вестниците ще пишат за неговата красота. Където влезе - в гостилница, в магазин, в театър, всички ще му предлагат услугите си. Приятно е да услужваш на красив човек. Красотата отваря пътя и улеснява живота на човека. Тя е подобна на богатството. Двама приятели - англичанин и американец, често си услужвали. Англичанинът бил беден, а американецът - голям богаташ. Като виждал трудното положение на приятеля си, американецът му помагал с пари. Един ден той му изпратил чек от един милион английски стерлинги. Като получил парите, англичанинът тръгнал с чека от магазин на магазин, да си купи необходимите неща. Където влизал и показвал чека, всички му се покланяли и услужвали, без да вземат пари, защото нямали възможност да разменят такава голяма сума. Те си мислили, че като богат човек, той ще размени парите и ще им плати. Обаче, той си мислел съвсем друго. Той си казвал: Никой не знае, че съм беден човек. Този чек не е мой, приятелят ми го изпрати. И така, той прекарал цял месец с чека в ръка, но се облякъл поне с нови, хубави дрехи, обувки и шапка, взети на кредит. Дълго време чекът останал неразменен. Английските вестници писали за явяването на един милионер в Лондон, с чек от един милион лева в ръка и в който магазин влизал, търговците го приемали с отворено сърце, с надежда, че при разменяване на чека, ще получат парите си. Следователно, както на богатия отварят широк кредит, така и на красивия. Красотата не идва сама по себе си. Тя е вътрешен, органически процес, резултат на хармонично съчетание между човешката доброта, мисъл и воля. Всеки човек е красив, но всички хора не са проявили красотата си. Онези, които не са проявили красотата си, казват, че са грозни. Съвременните хора се намират в положението на бедния англичанин. Те носят чекове от по няколко милиони и милиарди в себе си, а при това, минават за сиромаси. Всеки има глава - неговата собствена къща, която струва милиарди, но е недоволен, иска голяма къща отвън, да живее нашироко. Защо иска голяма къща за живеене, щом се е съгласил да влезе в такава малка? Човек живее в главата си, която по големина се равнява на птиче гнездо. Малка е главата на човека - неговата къщица, но милиарди струва. Бъдете благодарни на това, което ви е дадено. Освободете се от всичко ненужно. Много ненужни неща има в живота и в науката. Те представят излишен баласт на човека. Хвърлете излишното, за да видите, с какво разполагате. Всеки трябва да знае, какъв капитал е вложен в неговата каса, да знае, на какво разчита. На какво разчита геният? - На своята гениалност. - Кой човек е гениален? - Който в продължение на сто години може да направи една грешка. Геният не прави грешки. Във всичките си работи той има предвид благото на цялото човечество. Следователно, ако греши, човек не може да бъде гениален. Геният създава и твори, но никога не разрушава. Той всякога има предвид другите хора, а не себе си. Силата на гения се заключава в това, че като живее в света на противоположности, превръща отрицателното в положително. Гениалният различава съществените неща от несъществените и дава предимство на първите. Обикновеният човек живее в несъществените работи. Той страда, защото няма къща, дрехи, обувки. Гениалният счита тези неща за несъществени. Той казва: Фактът, че човек не се е родил с къща, с дрехи, с обувки, това показва, че тези неща са несъществени. Като видите някой бос, питате го, защо е бос. - Много естествено, топло му е. - Защо си обут? - Студено ми е. - Защо има сиромаси в света? - Защото не се нуждаят от пари. - Защо има богати хора? - Защото се нуждаят от пари. Тази мисъл е вярна. Когато човек има нужда от пари, той мисли и работи с единствената цел, да стане богат. След време усилията му се възнаграждават. Нека и сиромахът върви по пътя на богатия и ще види, че след време ще стане богат. - Защо иска той да стане богат? - Да има на разположение файтон или автомобил, да се облече богато, да се представи на хората, да ги учуди със своето богатство. Ако е сам в света, ще има ли такива желания? Може ли човек да остане сам в света? - Не може. - Защо? - Защото той е част от Цялото. Съществува следният закон: Цялото включва частите и не може без тях. И обратно: частите образуват Цялото и не могат без него. Не е било време и няма да бъде, когато човек да остане сам, както не е било време, когато човек не е съществувал. На земята или на друго място, човек винаги е съществувал. Някой мисли да си направи златен палат, но в действителния живот не може да го постигне. Въпреки това, палатът съществува в мисълта му. Ето защо, това, което наричаме фантазии, са неща, които не съществуват на земята, но в друг някой свят съществуват. Сега, като на ученици, не казвам да се освободите от фантазиите си, но освободете се от ненужните мисли и желания, които ви спъват да вървите напред. Освободете се от онези процеси, които препятстват на развитието ви. Те са несъществени неща. Спирайте вниманието си върху съществени неща. Съществени процеси за всеки човек, за всяко живо същество са възприемането на светлината, дишането, пиенето на вода и храненето. Съществени мисли и чувства пък са тези, които уравновесяват силите на човешкия организъм и го правят тих и спокоен, с вътрешен мир на душата си. Всяка мисъл, която внася мир и спокойствие в човека е съществена. Когато изгуби съществената си мисъл, човек губи и равновесието си в живота. Той се движи насам-натам, но няма опорна точка. Като ученици, всеки от вас трябва да намери своята основна мисъл, без която не може да живее. Тя е различна за всички. Щом я намерите, вие ще сте радостни, доволни, насърчавате се. Каквото пожелаете, можете да го постигнете. Тя е магическа пръчица в живота. Изгубите ли основната си мисъл, губите радостта и разположението си. Ако богатият изгуби своята основна мисъл, става сиромах; ако сиромахът намери основната си мисъл, става богат. За всички живи същества светлината е основната идея. Без светлина, без слънце няма живот. Влезте в един тъмен затвор, без никакъв слънчев лъч, и прекарайте там десетина дена, да видите, какво ще преживеете. Ако се направи една малка дупчица в затвора, веднага ще разберете значението на светлината. Без слънчевите лъчи животът се обезсмисля. Следователно, ако животът ви се обезсмисля, направете един малък процеп в съзнанието си, да влизат слънчевите лъчи, да го осветяват. Слънцето оказва влияние върху кръвообращението, дишането и мисълта на човека. Като осветява предметите и ги прави видими, слънцето събужда мисълта. Човек започва да мисли, да наблюдава, да изучава обективния свят. Има и друго слънце - в самия човек, което му служи като пътеводител. То носи различни имена. Някои го наричат Божествено начало в човека, други - светла идея и т.н. Сега, кажете, коя е основната ви мисъл днес. Някои считат, че основната мисъл е голяма, мъчна за носене. Не, основната мисъл е малка. Каквото поискате в нейно име, ще ви се даде. Обаче, основната мисъл на деня има валидност 12 часа. - Коя е основната мисъл за ученика, който тръгва на училище? - Книги, тетрадки и молив. - Коя е основната мисъл за човека, който е слязъл на земята? - Да има здрави крака. Щом е слязъл на земята, на твърдата материя, той трябва да има здрави крака, да стъпва добре. Ако един гениален човек отиде при сиромаха и го пита, от какво има нужда, последният ще иска пари. Онзи, който е бил десет години в окови, ще иска да ходи, да се движи. Затворникът ще иска свобода. Слепият ще иска да прогледне; глухият - да прочуе. Всеки човек има нещо съществено, от което всякога се нуждае. И така, освободете се от онези мисли които ви смущават. Как ще се освободите? Ако речете да ги галите, да се страхувате от тях, няма да се освободите лесно. Смели трябва да бъдете! Какво ще направите, ако дълбоко в ръката или в крака ви се забие игла? Ако я теглите бавно, болката ще бъде по-силна. Ще бъдете смели, да дръпнете иглата изведнъж. Пак ще ви боли, но само за момент. По същия начин ще постъпвате и с мъчнотиите си. Натъкнете ли се на някаква мъчнотия, извадете я изведнъж. Ще боли един момент и ще преболи. Ако се страхувате, тя ще остане дълго време у вас и ще ви измъчва. Светът се нуждае от смели и разумни хора. Смелият лесно се справя с мъчнотиите и недоволството си. Всички хора са недоволни от нещо, но не са смели да хванат недоволството и да го изтръгнат изведнъж. - Само светлият път на мъдростта води към истината. - В истината е скрит животът. 39. Лекция от Учителя, държана на 6-ти юни, 1930 г., София – Изгрев. Книги: * Основната мисъл Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). София, 2004) 48 беседи от 30 август 1929 г. до 15 август 1930 г. * Основна мисъл Закони на доброто (София, 1998) 24 беседи от 28 февруари 1930 г. до 15 август 1930 г. Начало: 06:00 1930_06_06 Основна мисъл.pdf
  23. Аудио - чете Цвета Коцева Архивна единица От книгата, „Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Закони на доброто", 25 - 48 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 16 май 1930 г. Линията на живота Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. Коя е най-късата линия в Природата? - Правата. - Коя е най-дългата линия? - Кривата. - Какво представя кривата линия? - Сбор от прави линии. - Можете ли да съедините двата края на правата линия? - Не можем. - С какво започва началото на нещата? - С права линия. - С какво свършва краят на нещата? - Пак с права линия. Тази е причината, поради която не можем да съединим двата края на правата линия. Най-малкият опит, който има за цел да съедини двата края на правата линия, изменя нейното естество. Тя се огъва и става крива линия. Правата линия е най-късото разстояние между двете точки. Това показва, че тя няма място, къде да се огъне. Щом се огъне една линия, тя има на разположение място за огъване. Въз основа на тия твърдения, казваме, че има постъпки в живота, при които човек не може да се измени. Такива постъпки наричаме "морални". Постъпва ли морално, и да иска, човек не може да се измени. Обаче, ако сакатият не може да краде, това още не е морална постъпка. Той не може да краде, защото е лишен от ръце. Той не краде външно, но вътрешно, т.е. има желание да краде. Изкуство е човек да има ръце и да не краде. Ако човек има желание да краде, а може да заповядва на желанието си, ние го наричаме възпитан. Той е господар на своите желания. И тъй, морален и възпитан човек наричаме този, който може да вдига и слага една тежест по свое желание. Вдигането и слагането на тежестта се намира под негов контрол. При това, той не може да сложи една тежест на земята, ако някога не я вдигал. Законът е: човек не може да извърши една морална постъпка, ако не е в състояние да я вдигне от земята. С други думи казано: човек не може да вдигне една тежест, ако не е в сила да я сложи на земята. И обратно: това, което не можеш да сложиш на земята, не можеш и да го вдигнеш. Опитвайте се да вдигате чували с различни тежести, за да имате представа за своята сила. Като се опитвате няколко пъти, ще знаете, каква тежест можете да вдигате и да слагате на земята. Който не се e опитал да вдига тежести от земята, не знае, как и къде да ги туря. Какво представя свалянето на тежести? - Изправяне на погрешки. За да изправиш една погрешка, не е достатъчно само да свалиш една тежест. Първо, трябва да се опиташ да вдигнеш тежестта нависоко, да я туриш някъде; после трябва да я снемеш. Ако и едното, и другото направиш добре, ти можеш да изправяш погрешките си. Това е закон. Който иска да се възпитава, да развива моралните си чувства, трябва да прилага този закон. Някои престъпват важни закони и след това се питат, защо не могат да изправят погрешките си. Погрешката, която човек прави, подразбира вдигане на известна тежест нависоко. Щом е могъл да я вдигне, нищо друго не му остава, освен да я свали на земята, т.е. да изправи погрешката си. Ако някой се опита да свали една тежест, без да я вдигал сам, той губи вяра в себе си. По какъв начин може да се издигне една тежест нагоре? - По наклонена плоскост, т.е. по права линия. Понеже е мъчноогъваема и устойчива, правата линия е основа на всички машини. И обратно: всяка машина, която се основава на правата линия, е устойчива. Когато правата линия се отклони от пътя си и образува счупена, в нея често стават експлозии. Всичко, което се основава на правата линия, не търпи никакъв крах, никаква катастрофа. Следователно, правата линия е неизменна. Вие можете да закачите на правата линия цялата земя, без тя да се огъне. Колкото и да е тънка тази линия, щом съдържа качествата на правата, тя никога не се огъва. Цялата земя да окачите на нея, тя не мръдва. Обаче, ако линията е крива, колкото дебела да е тя не може да издържа на най-големи тежести - земята. И тъй, правата линия не е нищо друго, освен Божественото начало, което никога не се изменя. При правата линия всички тежести се разлагат, поляризират се, вследствие на което губят своята тежест. Като погледнете правата линия с окото на ясновидеца, виждате, че към нея се насочват тежести от всички страни. Понеже силите, които излизат от правата линия, и предават елипсовидна форма, тя е двуцентрова. В тия два центъра, именно, се уравновесяват всички тежести. Човешкият живот е построен върху правата линия. Докато не разберете законите на правата линия, вие не можете да говорите за морален живот. Щом се отклони от законите на правата линия, човек влиза в законите на кривата линия, където съществуват умствени смущения и противоречия. За да излезе от това положение, той трябва да се върне пак към правата линия, да знае, че това е единственото място, което не може да се огъне. В правата линия има само един начин за разрешаване на въпросите. Явяват ли се много начини, вие сте влезли в кривата линия. Тъй щото, когато човек каже, че може да живее по много начини, това показва, че се е отклонил от правата линия. Можеш да живееш по много начини, но ще носиш последствията на тия начини. Искаш ли да бъдеш свободен от последствия, влез в законите на правата линия, където задачите се решават само по един начин. Мнозина избягват правата линия съзнателно, като живот на еднообразието. Те търсят кривата линия, като живот на разнообразието. Наистина, голямо е разнообразието на кривата линия, но тя води към разнообразие на нещастието. Правата линия пък води към еднообразие на щастието. Кое бихте предпочели: да живеете в еднообразието на щастието, или в разнообразието на нещастието? Щастието на кривата линия се крие само в едно - да я превърнете в права. Нещастието на правата линия се заключава само в едно - да я превърнете в крива. Като поддържате живота на правата линия, вие можете да я разнообразите, да внесете разнообразие в щастието, без да я изкривите. За да разберете идеите, които изнасям, вие трябва да се освободите от стария живот и старите си разбирания. Не мислете, че вашите разбирания за Природата и за живота са меродавни. Мислите ли, че идеите, които хората имат, са над всичко в света? Ангелите имат идеи, които стоят по-високо от човешките и които хората още не познават. Следователно, това, което за хората не съществува, за други същества е известно. Ще питате, защо хората не знаят това, което ангелите знаят? Много просто. Човек е малък съд с вода, в който влизат няколко риби. Могат ли всичките риби от океана да влязат в малкия съд с вода? С други думи казано:възможностите на светията не са възможности на гения; възможностите на гения не са възможности на талантливия; възможностите на талантливия не са възможности на обикновения човек. Това, което големият човек си позволява, малкият не може да си позволи. Големият може да носи такъв товар, какъвто малкият не може да си представи. За идейния човек не остава нищо друго, освен да се стреми към големия, т.е. към космичния човек, създаден по образ Божи, и да работи съзнателно върху себе си. Стремете се към живота на правата линия, която носи в себе си истинския морал. Коя постъпка наричаме морална? Ако дадете на един човек бучка захар, а на друг - малко хинин, или друга някаква отрова, еднакви ли са и двете прояви? Първата проява наричаме морална, защото внася нещо добро в човека, а втората - неморална, защото руши човешкия организъм. Следователно, всяко нещо, което съгражда и хармонизира силите на човека, е морално. Всяко нещо, което руши и внася дисхармония в човека, е неморално. Ако разтворите захарта на някого във вода и го лишите от възможността да я изяде, неморално ли сте постъпили? Според едни, постъпката ви е неморална, според други - морална. За да има ясна представа за нещата, човек трябва да има нови разбирания. Новото не се съгласява със старото. Мойсей казва: "Око за око, зъб за зъб." Христос, обаче, казва точно противното: "Ако те ударят по дясната страна, обърни и лявата." Със слизането на Христос на земята, Мойсеевият закон трябваше да отстъпи. Буквално ли трябва да разбирате Христовите думи? Ако ги разбирате буквално, ще излезе, че който се съблазни, трябва да извади окото си, да отсече ръката си и т.н. Тогава ще имаме свят, пълен със сакати хора. Не, думите на Христа са иносказателни. Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те ударил, това значи, да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка. Това значи възпитана воля. Ако можеш да проявиш самообладание, ти си издържал изпита си. Като станеш тих и спокоен, като че нищо не се е случило, кажи на този, който те ударил: Аз издържах изпита си; да видим сега, как ти ще издържиш твоя. Каквото и да правите, вие не можете да избегнете от участта си, да вдигнете тежкия чувал на полицата и след това да го свалите долу. Защо хората се противопоставят на онзи, който се осмелява да им удари плесница? - Защото считат, че достойнството им е накърнено. Когато господарят бие слугата си, последният не възразява. Всички считат това в реда на нещата. Обаче, ако слугата се осмели да бие господаря си, последният се възмущава и бърза да му отмъсти. Той казва: Как смее слугата да ме бие? Накърнено е неговото достойнство. От морално гледище, каква разлика има между господаря и слугата? Какво предимство има господарят над слугата, че си позволява да го бие? Като господар, само той ли има право да бие? Представете си, че един разумен господар има разумен слуга. Един ден слугата се нахвърля върху господаря си и му удря една плесница. Като разумен човек, господарят запазва присъствие на духа си и обръща и другата страна към слугата си, да му удари още една плесница. След това път така тихо и спокойно дава на слугата си две златни монети и му казва: Иди сега при друг господар и му удари, като на мене, две плесници. Знаете ли, какво впечатление ще произведе този педагогически метод на господаря? Това значи, да се отнася човек философски към мъчнотиите и изпитанията в живота си. Господарят не постъпва така, защото счита за унижение слуга да го бие. Според мене, унижението се заключава в неиздържането на изпита. Ако господарят издържи изпита си, унижението отива към страната на слугата. Когато издържи изпитите си добре, човек става господар на положението си. Ако свършва изпитите си добре, човек се движи по законите на правата линия. Не може ли да издържи на изпитанията си, човек върви по законите на кривата линия. Който може да се владее и издържа на изпитания, той е господар. Не може ли да се владее, не може ли да издържа на изпитания, той е слуга. Тъй щото, когато слугата разбере, че господарят му заема мястото си справедливо, той отстъпва пред него и му се подчинява с любов. Когато господарят разбере, че слугата му е готов на всички отстъпки, той го признава за равен на себе си и го нарича свой приятел. Ако господарят прилага силата си, а слугата - любовта, господарят ще съзнае грешката си и ще се изправи. И обратно, ако слугата прилага силата си, а господарят - любовта, в края на краищата отношенията им ще станат братски. Няма човек в света, когото слугата му да не е бил. Когато болестта ви сложи на легло, мислите ли, че сте господар? Болестта слага човека на легло и го заставя да работи на общо основание. Тя е неговият слуга, който го кара да се движи, да прави упражнения, да се моли. Пред болестта и най-големият господар става слуга. И тъй, ще знаете, че постиженията се основават на законите на правата линия. Не можете ли да постигнете нещо, вие сте огънали правата линия. Като изправите линията си, ще постигнете всичко, което желаете. Когато успявате, радвайте се, че сте в правия път. Когато губите, не търсете вината вън от себе си, но изправете линията, на която сте стъпили. Ако правите погрешки, ще знаете, че причината сте пак вие. Искате да снемете чувала, който някой е сложил нависоко някъде и като не можете, той пада върху вас, или право на земята. Ако бяхте вдигнали този чувал, щяхте да знаете, колко тежи и щяхте да го свалите. Човек може да вдигне само това, което сам е свалил. И обратно: той може да свали само това, което е вдигал. Другояче казано: всеки човек може сам да изправи погрешките си най-добре. Той сам е правил погрешки, сам ще ги изправи. Като ученици на новото, вие трябва да измените своите стари възгледи, да се приготвите за новото, което иде в света. За тази цел изучавайте първо физическия свят, понеже и той ще претърпи изменения. Като знаете законите, които управляват физическия свят, ще се нагласите за новото, което иде вече. Ако не приемете новото със съзнание и разбиране, ще се натъкнете на по-големи мъчнотии и противоречия от сегашните. Това значи, да се наеме човек с работа, която не е по силите му. Тази работа може да го осакати. Някои учени и философи се занимават с отвлечени идеи, които не са за техния ум, вследствие на което са осакатили мозъка си. Всяка идея, която човек не е готов да асимилира, произвежда голямо налягане върху неговия мозък. За да се приготвят за новите идеи, хората минават през страдания, които укрепват нервната им система. Така подготвени, те възприемат новите идеи, асимилират ги добре и се радват на резултатите от тях. Ще каже някой, че много е страдал, докато се нагоди към новите идеи. - Много е страдал, но и много ще се радва. На всяка скръб отговаря по една радост. Ако някой казва, че не е страдал, ние знаем, че той не се е радвал. Не може да се радва човек, докато не е страдал. Казвате, че праведните са имали големи изпитания. - Щом са минали през изпитания, ще минат и през големи радости. - Защото идат страданията? - Защото искате радости. - Не може ли без страдания? - Ако искате живот без радости, може да минете без страдания. Страданията предшестват радостите. Едно време радостите са предшествали страданията, но сега обратно: първо идат страданията, а после - радостите. Казвам: Няма нищо страшно в страданията, но човек трябва да бъде силен, да ги понася разумно. Силен човек е онзи, който е свързан с Първата Причина на нещата. Той има знания и може да постигне, каквото желае. Обаче, щом прекъсне връзката си с Първата Причина, той губи знанието, силата си и се чувства като малка лодка всред развълнувано море. За да понася лесно страданията, човек трябва да развива музикалното си чувство. Когато скърби музикално, човек расте и се развива по-добре, отколкото без музикално настроение. Музиката влияе на мисълта. Тя повдига мисълта, а облагородява чувствата на човека. Следователно, когато сте скръбни, пейте някаква песен, в мажорна гама, понеже тази гама върви по законите на правата линия. - Само светлият път на мъдростта води към истината. - В истината е скрит животът. 36. Лекция от Учителя, държана на 16 май, 1930 г.,София – Изгрев. Книги: * Правата линия на живота Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). София, 2004) 48 беседи от 30 август 1929 г. до 15 август 1930 г. * Линията на живота Закони на доброто (София, 1998) 24 беседи от 28 февруари 1930 г. до 15 август 1930 г. Начало: 06:00 1930_05_16 Линията на живота.pdf
  24. Аудио - чете Цвета Коцева Архивна единица От книгата, „Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Закони на доброто", 25 - 48 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 9 май 1930 г. Състояние на материята - Само светлият път на мъдростта води към истината. - В истината е скрит животът. Като ученици, от всички се изисква точност и работа. Ако не работите и не сте точни, нищо не можете да постигнете. Който не иска да работи и не може да бъде точен, той е мъртъв. Той няма отношение към живите. Следователно, живите трябва да работят и да бъдат точни в задълженията си. Съвременните хора се нуждаят от нова философия, нови разбирания, а не като тия на Дон Кихот и Санчо Панса. Ако разбира живота правилно, човек е дошъл вече до познаване на материята. Той знае, че животът не може да се изрази нито с едно от състоянията на материята. Животът не е нито в твърдата, нито в течната, нито във въздухообразната, нито в лъчистата материя. Животът е вън от състоянията на материята. Каква е разликата между четирите състояния на материята? Твърдата материя се отличава с голямо сцепление между частиците си, вследствие на което формата на твърдите тела не се изменя при обикновени условия. Течната материя има по-слабо сцепление между частиците си, затова няма определена форма. Ако поставят вода върху дадена плоскост, тя веднага се разлива, заема голямо пространство. Ако плоскостта има известен наклон, водата усилва движението си и започва да тече надолу. Въздухообразната материя пък има още по-малко сцепление между частиците си, вследствие на което няма своя форма и обем. Твърдите тела предизвикват налягане, главно в една точка на подпората, течните - главно на дъното и отстрани, а въздухообразните - по всички посоки. Първите три състояния на материята са известни на всички, но какво знаете за лъчистата материя? Като изучавате състоянията на материята, спрете вниманието си върху подвижността на частиците й. Колкото по-подвижни са частиците й, толкова по-високо е съзнанието й. Следователно, колкото по-подвижни са умът, сърцето и тялото на човека, толкова по-високо е съзнанието му. Подвижността определя човешката воля. Който е способен да тича и да се движи бързо, е волев човек. Ще кажете, че заекът е волево същество. Заекът има воля. Понеже живее при неблагоприятни условия, той прилага в действие краката си - бяга и се крие от опасностите. По този начин той развива разумността си. По аналогия на това, казваме: Всеки човек, който лесно се справя със страданията, е разумен. В този смисъл, волята представя разумно сцепление между частиците на онази материя, с която съзнанието работи. Една от помощните сили на съзнанието е волята. Като упражнява волята си, човек може да постигне всички свои желания. Волевият човек може да бъде музикант, певец, поет, учен и др. Искате ли да развивате волята си, започнете от най-малките величини. Не се отказвайте от малките идеи, от малките желания. Вижте, какво правят учените. Някой учен посвещава десет години от живота си за изследване на някои бръмбари или пеперуди. Някой учен се занимава с росната капка, измерва теглото й по отношение на въздуха и намира, че тя е около 700 пъти по-тежка от него. Чрез изчисления и опити учените са приели водата като единица мярка за определяне гъстотата на течните и твърди тела. Където има вода, там виреят и растенията, и животните, и хората. Значи, водата е носител на живота. Както водата е единица мярка за определяне гъстотата на течните тела, така и животът е взет за единица мярка. Като знаете свойствата на материята, вие трябва да прилагате това знание към вашите мисли и чувства, да ги трансформирате. Има мисли и чувства, които по състояние проявяват свойствата на твърдата, на течната, на въздухообразната и на лъчистата материя. Когато в ума ви влезе една твърда мисъл, или в сърцето ви едно твърдо чувство, които ви измъчват, вие трябва да знаете, по какъв начин да ги превърнете в течни, или въздухообразни, да се облекчите. Казват, че някой човек, има твърди чувства. Колкото и да са твърди чувствата му, достатъчно е да ги подложат на 1000-2000 градуса топлина, за да се стопят. Пред огъня и най-твърдите тела отстъпват. Какво е приложението на различните състояния на материята в живота? Първото приложение на материята е за приготвяне на хляб. От твърдата материя правят воденичното колело, което кара водата и мели житото. Без вода колелото не може да се върти. В бъдеще, когато можете да прилагате закона за трансформиране на енергията, ще превръщате водата от въздухообразна в лъчиста материя и ще се ползувате от нея. Понеже не знаете още този закон, вие се ползувате главно от течното състояние на водата. Висшето космическо съзнание работи чрез твърдата, течната и въздухообразната материя, като среди за своето проявяване. Чрез понижаване на температурата това съзнание сгъстява водните пари във въздуха и, като вода, ги връща отново в океаните и моретата. Оттам, чрез раздвижване на въздуха във вид на ветрове и бури, част от водата се изпарява и отива в пространството. Като ученици, вие трябва да знаете свойствата на четирите състояния на материята, да се ползувате от тях, когато ви потрябват. Всичко, което става по разумното и доброволно желание на човека, може да го ползува. Следователно, когато известни идеи влизат в човека по негово желание, той живее; когато влизат насилствено, той страда и умира. Ето защо, когато се мъчите и страдате, ще знаете, че някои мисли, чувства или желания са влезли във вас без вашата воля, но все пак вие сте дали повод за това. Докато в човека няма условия за влизане на нещо нечисто, то не може да го обсеби. Опитният плувец казва на учащия се: водата може да дойде най-малко до брадата ти. Мине ли тази мярка, ти се излагаш на опасност. - Защо? - Защото гъстотата на средата се увеличава, и той не може да издържи. Той губи равновесие и потъва. Значи, когато някои мисли и чувства влязат в човека без негово желание, той се намира в положението на давещия. - Как спасяват давещия? - Изваждат го от водата и го обръщат с главата надолу, да изтече погълнатата вода. След това правят изкуствено дишане, да се възстановят кръвообращението и животът на сърцето. Когато започва да се дави, сърцето бие усилено и след това спира. Докато умът контролира движението на сърцето, последното бие равномерно. Щом умът престане да го контролира, то спира движението си. На същото основание, казвам: За да не дойде човек до положението на давещия, той трябва да има будно съзнание, да контролира ума и сърцето си, да не допуща в тях чужди, неканени гости. И тъй, когато говорим за сърцето, ние имаме предвид главната двигателна машина, която движи живота. Щом машината спре движението си, животът спира. Казваме, че човек умира. Смъртта подразбира изгубване на живота за дадени условия само; при други условия животът продължава. Докато клетките живеят, смърт не съществува. В този смисъл, всички тела, в които действува сцеплението между частиците, са живи. Даже и при отсъствие на сцепление, клетките още живеят. Двама търговци се сдружават, внасят по сто хиляди лева капитал и започват обща работа. Докато са в отношения, те са живи един за друг, поддържат връзките си. Един ден те се разделят: единият отива на една страна, другият - на друга. Те се считат умрели един за друг. - Защо? - Връзката им се прекъсва. Докато капиталите им били общи, те се интересували един от друг. Щом разделят капиталите си, връзката им сама по себе си пада. Често хората се запитват, какво става между тях, че се разделят. Много просто - връзката им се прекъсва. - Каква е била тази връзка? - Материална. Когато материалните връзки се прекъсват, отношенията между хората изчезват. По-силни са връзките, когато имат за основа някаква идея. Значи, духовните връзки са по-силни от материалните. Докато хората мислят един за друг, те са свързани. Щом престанат да мислят, връзката им изчезва. Представете си два ученика, които от първия до последния клас на гимназията са били приятели. Щом свършат гимназия, те се разделят, всеки поема своя път в живота. След десетгодишна раздяла те си спомнят един за друг и един ден се срещат. Още при първата среща приятелските им отношения се възстановяват. В паметта им изпъкват всички спомени от ученичеството. Не става ли същото в живота на всички хора? Те се събират в различни общества, създават връзки между си, по-близки или по-далечни, и започват да си спомнят, че някога, в далечното минало, те пак са били заедно, свързани с приятелски или роднински връзки. Не един път в живота си човек среща своите приятели. Като ученици, вашата задача е да изучавате мислите, чувствата и постъпките си, да знаете, кои от тях отговарят на твърдата материя, кои - на течната, на въздухообразната и на лъчистата, изявени като светлина и топлина. Както постъпвате с различните състояния на материята, така ще постъпвате и със съответните на тях мисли и чувства. Как постъпвате със светлината? Отваряте очите си и я възприемате. Щом приемете известно количество светлина, затваряте очите си. Светлината влиза и излиза свободно през очите ви, но, за да имате резултат, непременно трябва да става временно прекъсване. Ако светлината непрекъснато влиза през очите на човека, вместо полза, ще причини някаква вреда. Всяко благо се приема с мярка. Следователно, и светлината, като необходимо благо за живота, се приема с мярка. Клепачите приемат заповед да се отварят и затварят, според мярката, дадена от висшата инстанция в човека. Клепачите са везните, а ресните на клепачите - грамовете, които определят, колко светлина може да приеме човек в даден момент. Природата държи точна сметка, кой колко светлина е приел, и на края на годината представя разписка за плащане. Няма благо в света, което човек получава даром. Когато бирникът на Природата дойде при вас с разписка да платите за благата, от които сте се ползували, вие трябва да благодарите, да кажете, как сте използували това благо и да му дадете един от изработените плодове. Искрената благодарност и признателност на човека към Природата и към Бога е плащане за получените блага. Който не благодари, който не е доволен, той плаща глоби. - Какво представляват глобите? - Страдания. Следователно, който иска да се освободи от страданията, трябва да благодари на Бога за всичко, което му се дава. Благодарността е еквивалентна на плащането. Благодарността е особен род лъчиста материя, която човек отправя към разумния свят. В замяна на тази материя разумният свят изпраща духовна светлина, която осветява пътя му. Без благодарност не може да става правилна обмяна между хората на земята и възвишените същества в разумния свят. Както между корените и клоните на дървото става правилна обмяна, така и между съществата на физическия и на духовния свят, трябва да съществува съзнателна, непреривна връзка. Като ученици на Велика Школа, вие трябва да притежавате две ценни качества: работоспособност и точност. Работоспособността на човека има отношение към неговия морал. Колкото по-работлив е той, толкова е по-морален. Точността пък има отношение към задълженията на човека. Христос казва: "Отец ми работи, и аз работя." Ако Бог работи, какво остава за човека? Всички живи същества трябва да работят. Който не работи, не е жив. Той не може да се ползува от благата на живите хора. Човек още не е работил, както трябва. Дръжте в ума си мисълта, която Христос изнесъл: "Отец ми работи, и аз работя." Казвайте и вие: "Щом Бог работи, и аз ще работя." Какво разбирате под думата "работа"? Да работи човек, това значи, да твори. И работникът, който копае, върши нещо; и писателят върши нещо. И двамата дигат и слагат ръката си. Първият вдига лопата и мотика, а вторият - перото. По натрупаната пръст нищо не се чете, но по написаните редове се чете нещо хубаво. Значи, работата на първия не е съзнателна, а на втория - съзнателна и разумна. И децата, които се учат да пишат, вдигат и слагат перото, но никой не се ползува от написаното. Всеки човек има в себе си едно перо - езикът, с който постоянно пише. То отварят и затваря пътя му. Човек потапя перото в мастилницата, от която вади думи и ги нарежда една след друга. Ако знае, как да нарежда думите, написаното е разумно и съзнателно. С това писмо той си пробива път в живота. Ако само вади думи, които не знае, как да нарежда, написаното е разхвърляно и неразумно. Който го прочете, остава недоволен. Като знаете това, пишете разумно. Четете разумните слова на великите хора, да се поучавате от тях, да растете и да се развивате. Каквото знание придобивате, превръщайте го в такива формули, от които можете да се ползувате. - В каква формула можете да превърнете даден квадрат? - В формулата А2. Квадратът (фиг. 1) представя силовите линии, които действуват в човека. Правата АВ представя силите на ума, СД - силите на сърцето, АД - волевите сили, а ВС е връзката на дадения квадрат с друг някой, т.е. с друго съзнание. Квадратът, сам за себе си, не съществува. Той е свързан с четири свята, през които душата на човека минава: физическият - АД, астралният - ДС, умственият - АВ и причинният - ВС. Тези светове са свързани със състоянията на материята: физическият - с твърдата материя, астралният - с течната, умственият - с въздухообразната и причинният - с лъчистата, т.е. със светлинната и топлинна енергия. Съвременните учени не изучават светлината и топлината, както трябва. Един ден, когато изучават законите на светлината и на топлината, хората ще лекуват всички болести със светлинната и топлинна енергия. Няма да остане болест, която да е неизлечима. Водата и твърдата храна влизат в човека, от една страна да поддържат живота му, а от друга да изпитва състоянието на вътрешните му органи. (Виж фигура 1) Въздухът изпитва състоянието на дробовете му, а светлината - състоянието на неговия мозък. Искате ли да знаете, какъв е даден човек, вижте, как яде, как пие вода, как диша и как приема светлината. Когато човек мига бързо, нервната му система е разстроена. Волята му е слаба, вследствие на което не може да владее очите си. Както слабогръдният диша бързо и неравномерно, така и нервният мига често и бързо. Определено е, колко пъти трябва да мига човек в минута, както е определен броят на пулса и на дишането. Сърцето бие 72 пъти в минута: 7 +2 =9 - число на завършен процес. Броят на вдишките в минута е 20. Числото две е число на противоречие. То показва, че процесът на дишането не е завършен. Колкото по-голям е броят на вдишките, толкова по-зле за човека. Ускореното дишане води към разстройство на организма. Броят на пулса и на вдишките на човека се определят от неговите мисли и чувства. Между дишането и пулса на сърцето има известно съответствие. И храненето има отношение към умствения и сърдечния живот на човека. Изобщо, между всички функции на органите има известна връзка. Наруши ли се функцията на един от тях, отразява се и върху останалите. Правете упражнения да дишате дълбоко и да задържате въздуха известно време в дробовете си. Колкото повече го задържате, толкова по-добре ще се чувствувате. Чрез дълбоко дишане можете да урегулирате нервната си система. Когато нервната система е в изправност, организмът е здрав. - Само светлият път на мъдростта води към истината. - В истината е скрит животът. 35. Лекция от Учителя, държана на 9 май, 1930 г. София – Изгрев. Книги: * Четирите състояния на материята. Точност и работа Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). София, 2004) 48 беседи от 30 август 1929 г. до 15 август 1930 г. * Състояние на материята Закони на доброто (София, 1998) 24 беседи от 28 февруари 1930 г. до 15 август 1930 г. Начало: 06:00 1930_05_09 Състояние на материята.pdf
  25. valiamaria

    1930_05_02 Показване / Демонстрация

    Аудио - чете Цвета Коцева Архивна единица От книгата, „Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Закони на доброто", 25 - 48 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 2 май 1930 г. Показване Какво разбирате под думата "показване"? Да покажеш нещо на човека, това значи, да го изнесеш пред него и да го заставиш, да даде мнението си по това, което вижда. Целта на показването на нещо е да заставиш човека да мисли. Така постъпва Природата. Тя облича своите думи в символи и загадки и кара човека да мисли и разгадава нещата. Сега аз искам да ви покажа нещо, за да разберете, че имате известни дарби, които трябва да се развиват. Ето, тук има два пакета, в които съм завил нещо. Какво има в първия пакет? - Козунак. - Как познахте? - По формата. - Значи, макар и завит в книга, по формата на пакета познахте, че вътре има козунак. - Книгата, в която е завит козунакът, е тънка. - Както виждате, вие имате дарба, да познавате нещата и през книга. Ако работите в това направление, можете да развиете дарбата си още повече. Съмнява ли се някой, че в пакета има козунак? - Никой не се съмнява. Сто на сто всички сме уверени в предсказанието си. - Какво има във втория пакет? - Бонбони. - Ябълки. - Круши. - Портокал. - Колко предмети има във втория пакет? - Три. - Еднородни или разнородни? - Еднородни. - Сега ще развием първия пакет. Както виждате, познахте, че в пакета има козунак. Всички излязохте ясновидци. Обаче, за втория пакет не познахте. В него има един голям лимон, един малък и един портокал. Двата предмета са еднородни, а единият - от друг род. Какво можем да направим с козунака? - Да го разделим. - Както е направен, той има 17 бразди. Значи, според браздите, може да се раздели на 17 души. Понеже вие сте повече, ще го разделим на повече парчета. Козунакът, като хляб, има отношение към физическия свят. Значи, вие можете да бъдете ясновидци на физическия свят. Що се отнася до умствения свят, там ясновидството ви още не е развито. Какво символизира хлябът? - Словото. На физическия свят хлябът е от първа необходимост. Обаче, хлебарят, който бил в затвор, заедно с Йосифа, сънувал, че носи на главата си кошница, пълна с хляб, а птиците небесни слизали отгоре и кълвали хляба. Йосиф изтълкувал съня на хлебаря, че след три дена фараонът ще заповяда да го екзекутират. И така станало. Виночерпецът пък сънувал, че го освободили от затвора и отново бил поставен на служба при фараона, като виночерпец. Йосиф казал, че сънят му ще се сбъдне, както го видял. Наистина, след три дена той бил освободен от затвора и заел първата си служба - виночерпецът на фараона. Следователно, ако сънувате, че носите хляб на главата си, и птиците го кълват, ще ви сполети някакво нещастие. Ако сънувате, че черпите някого с вино, ще ви назначат на добра служба. Съвременните хора страдат и се питат, защо Природата е допуснала страданията. Ние пък задаваме въпроса: Природата ли допусна страданията, или човек сам ги създаде? Понякога причината за страданията на хората е толкова малка, че не заслужава да страдат. За пример, в един клас има два еднакво способни ученици, обаче, учителят пише на единия шесторка, а на другия - петорка. Този, който има петорка, страда, недоволен е от преценката си. Трябва ли да страда за една единица? След време учителят ще му пише шесторка. Тогава ученикът ще се радва. Човек трябва да се учи от малките и от големите страдания, да наблюдава промените, които стават в него. От промените се съди за устойчивостта на човешкия характер. За да не изпада в противоречия, които да причиняват страдания, човек трябва да бъде здрав и способен. Способността на човека не се оценява от бележката, която му е дадена, но от работата, която върши. Всички хора търсят здрав и способен работник. Той е добре възнаграден. Дойдат ли до някой слаб и неспособен, всички го отбягват, вследствие на което той се натъква на противоречие. Как ще премахнете противоречието между двамата работника? Или като дадете и на него сто лева, или като разделите стоте лева на половина. Тогава ще се паднат 50 лева на здравия и 50 лева на слабия. Здравето се отнася към многократните процеси, а резултатът от нея процеси - получаването на пари към еднократните. Коя е отличителната черта на еднократния от многократния процес? В еднократния процес става деление, намаляване, а в многократния - умножаване, увеличаване. Водата в шишето се отнася към еднократните процеси, поради което тя може да се раздели на равни части. От едно кило вода вие можете да напълните две по-малки шишета, с по 500 грама вместимост. Обаче, ако в шишето тече вода отвън, вие не можете да я разделите правилно. Течащата вода представя многократен процес. Следователно, числата, които не се делят без остатък, спадат към имагинерните или въображаемите числа, т.е. към непреривните процеси в Природата. Ще знаете, че когато попаднете пред някой неразрешен въпрос, или когато не можете да разделите някоя величина правилно, вие сте в областта на многократните процеси. Тогава казвам: Не съжалявайте, когато не можете да решите някой въпрос правилно. Красиво е понякога, човек да се натъкне на някоя трудна задача, която не може да реши. Представете си, че пред вас се извива шосе, дълго хиляда километра. Вие сте в началото на пътя, знаете го, но краят му знаете ли? За да имате представа за края на шосето, трябва да го извървите. Значи, Това, което по-рано не ви беше известно, след време стана известно. Това показва, че неразрешимите задачи днес, ще бъдат разрешими след известно време. Колко е дълга една линия, ще знаете, след като я извървите. Казвате, че някой човек има линия на поведение. - Дълга ли е линията на поведението, или къса? - Дълга. Много време трябва да се върви по нея, за да се види краят й. - Какъв ще бъде краят на тази линия? - Каквото е било началото. - Защо? - Защото линията на поведението се отнася към многократните процеси. Има закон в Природата, според който, каквото е началото на еднократните и многократните процеси, такъв ще бъде и техния край. Като ученици, вие трябва да изучавате Природата, да се учите да правите преводи. Виждате, за пример, кокиче и минзухар. Това са символи, чрез които Природата говори. И кокичето, и минзухарът цъфтят пролет, но означават две различни неща. Кокичето е бяло и с увиснало надолу глава, а минзухарът - жълт и с глава, отправена нагоре. Щом ги изучавате като символи, ще видите, че те говорят на два различни езика. Някой казва, че сънувал червен кон. Да яздиш на сън червен кон, това показва, че, ако си болен, ще оздравееш. Ако яздиш бял кон, ще придобиеш някаква опитност. Червеният кон показва, че трябва да цениш живота и благата, които ти са дадени. Белият кон показва, че трябва да подобриш отношенията си с окръжаващата среда, да живееш по Законите на Природата - по нейната хигиена. Белият цвят е крайният предел на живота. Зад него е черният цвят. Най-високите върхове са всякога бели. Зад високите върхове изпъква тъмна линия - линията на сливане. Казваме, че светлината е бяла, водата - също, кокичето - също, но тия бели цветове се различават един от друг. От поетична гледна точка, кокичето символизира чистотата. То представя философ, който постоянно мисли. Жълтата дрешка на минзухарчето символизира мъдростта. То представя духовен, религиозен човек, който отправя погледа си нагоре. Кокичето е завършило образованието си и държи матура, а минзухарчето е дете, което едва влиза в училището. То гледа нагоре, дано му се даде нещо. Когато се намери пред някой труден въпрос, човек започва да мисли, и главата му увисва надолу, като на кокичето. Щом разреши въпроса, човек изправя главата си, очаква да му падне нещо отгоре. Какво очаква? - Плода на разрешения въпрос. Като изучава символите в Природата, човек ги прилага в живота си. Тази е причината, поради която хората не си служат с оригинали, но с копия. Много естествено. Сам човек е копие, а не оригинал. Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Значи, човек е копие, подобие на нещо. Оригиналът е скрит някъде, вследствие на което човек се стреми към своя оригинал. Той иска да види оригинала си и да го познае. Цигуларят свири на цигулка - копие на самия човек. Разгледайте цигулката, за да видите, че наистина е копие на човека. Тя има глава, дръжка или шийка, труп - резонансът на цигулката и крачка, които са много скъсени. Струнникът на цигулката е свързан с крачката й. Значи, това което излиза от разумната и права мисъл, трябва да е свързано с краката. Магарето на цигулката показва, че човек трябва да има търпение и достойнство. Всичкият прах от лъка пада върху магарето, но цигуларят не мисли за това. Той свири и не обръща внимание на магарето. Добрият цигулар разбира инструмента си и знае, какви трябва да бъдат размерите на неговите части. Магарето на цигулката не трябва да бъде много голямо, нито много ниско. Понеже магарето е символ на човешката твърдост, трябва да бъде толкова голямо, колкото да произвежда правилни тонове. Значи, твърдостта е на място, когато произвежда правилни тонове. Като е дошъл на земята да учи, човек трябва да се познава, както цигуларят познава цигулката си. Човек е един от най-съвършените инструменти, направен от Природата. Ако не познавате добре този инструмент, изучавайте го. Първата ви работа е да изучавате мозъка си. След това ще слизате надолу, да изучавате всички външни и вътрешни органи, тяхната служба и законите, които ги управляват. Ако човек не познава устройството на своя организъм, как ще знае по-сложните работи? Като изучавате човека, вие дохождате до талантливия, до гениалния и се питате, на какво се дължи различието между тях и обикновения човек. Гениалният човек владее принципите на живота, талантливият - някои от своите дарби и способности, а обикновеният едва сега започва да учи Законите, които управляват живота и Природата. Светията познава Законите и принципите на живота и ги прилага, а гениалният живее повече в умствения свят. Геният всякога се нуждае от светията. - Защо? - Защото светията прави цигулката и свири с нея, гениалният свири само, без да разбира изкуството да прави цигулки. Светията прави това, което геният не може. Мнозина казват: Трябва да се живее. - Това не е достатъчно. То е все едно, цигуларят да каже, че трябва да свири. Важно е, как трябва да се живее и как трябва да се свири. Когато свири, цигуларят туря подбрадника под врата си и започва да тегли лъка по струните. Така поставена цигулката, тя показва, че първо волята взима участие в свиренето. Самият цигулар е умът, с неговите способности. Цигулката пък представя сърцето на човека. Когато цигуларят свири, цигулката излива неговите чувства. Откъде идат чувствата на човека: от сърцето, или отвън някъде? Отде иде тонът на цигулката: от струните, или отвън някъде? Откъде иде сладостта на плода: от самия плод, или отвън някъде? Струната произвежда тона, но тя е взета от някое живо същество. Следователно, и тонът е живо нещо. Който знае законите на музиката, той сам може да произвежда тоновете. Когато казваме, че някой цигулар свири с вдъхновение, ние имаме предвид, че той е свързан с Разумната Природа, откъдето взима тоновете и ги произвежда на цигулката си. Има нещо в човека, което го прави музикант, поет, учен, художник, добър и т.н. Щом това нещо напусне човека, той става обикновен. Това значи, да изгуби човека вдъхновението си. Всички хора търсят вдъхновението, но не знаят, отде иде то. Да се вдъхнови човек, това значи, да намери основният тон на живота. - Къде ще го намери? - Навсякъде. Когато слушате музика, пеене, или някоя беседа или проповед, трябва да намерите основния тон на живота. Вие не знаете, как да го намерите. - Кой е основният тон на живота? - Червеният цвят. Ако не знаете, отде извира този тон, не можете да разберете живота. Крайният предел на червения цвят е белият. Ако не разбирате червения и белия цвят, като крайности, с които Природата си служи, никога не можете да разберете живота. Младост и старост, светлина и тъмнина, бял и червен цвят са крайности, полюси, с които Природата си служи. Като контраст на белия цвят, хората поставят черния, но това е анормално съчетание на цветовете. Правилно е да съчетават белия цвят с червения. Белият цвят е символ на радост, на постигане на нещо. Червеният цвят е животът. Знаем, че животът произвежда радостта. Всичко, което желаете да постигнете, се крие между червения и белия цвят. Всички възможности на ума, на сърцето и на волята се движат между червения и белия цвят. Черният цвят съдържа възможности за изгубване на онова, което човек е постигнал. Когато изгуби всичко, което е придобил, човек почернява. Щом почернее, той не може повече да се развива и да върви напред. Сега, ако искате да се развивате правилно, работете с музиката. Пейте, свирете, да трансформирате състоянието си. Правете опити, като пеете, да задържате тоновете дълго време. Следете по часовник, колко време можете да издържате. Колкото повече издържате, толкова по-здрави сте. Колкото повече издържа човек, толкова по-дълбоко диша. Дълбокото дишане пък е във връзка с мисълта. Когато сте свободни, взимайте различни тонове и правете опити, да видите, доколко най-много издържате. Ако всеки ден увеличавате задържането на тона, вие придобивате по нещо. Работите с музиката, като нещо от първа необходимост в живота ви. Всички истински учени, художници, поети, философи, духовни хора са били музикални. Преди да започвали някаква работа, те се нагласявали музикално. Ако не можете да се нагласите музикално, работите ви не могат да се наредят. Често се говори, че животът е тежък. Това не е вярно. Сам по себе си, животът няма тегло. Следователно, той не може да бъде тежък. Това, за което хората казват, че е тежко, са условията на живота. Те могат да бъдат леки и тежки, благоприятни и неблагоприятни, но не и животът. Сега, опитайте се да изпеете по някакъв начин думите: "Пълен е животът със светлина и радост", или "пълен е животът, който носи светлина и радост". Обикновено хората наричат пълен живот, когато имат пари, здраве. Нямат ли здраве, богатство и сила, животът им е празен. - Защо богатството прави живота пълен? - Защото човек има пари да си купи кибрит, да запали лампата си, да си купи дърва за огъня. Тогава около него ще бъде и светло, и топло. Когато е светло и топло на човека, той може да мисли, да чете, да пише и да работи. Като чете, учи и пее дълго време, най-после човек става учен, започва да мисли добре и да пее правилно. Изведнъж човек не може да стане добър певец, да пее безпогрешно. Като сгреши няколко пъти, той ще изправи погрешката си и ще пее добре. За да пее добре, човек трябва да бъде разположен. - Какво трябва да правим, когато не сме разположени? - Ще изхвърлите частицата "не" и ще станете разположени. Някой казва, че е неразположен да пее, но като му обещаят хиляда английски лири, той започва да пее. За да пее, човек трябва да прояви детинското си състояние, да вярва, че може да пее. Никога не казвайте "не мога". Добре ли ще пеете, или лошо, пейте. Природата възнаграждава еднакво и способните, и неспособните, които я слушат и са готови да работят за нея. Разликата се заключава само в преценката на нещата. Даровитият оценява това, което Природата му дава, и го използува разумно. Който не е даровит, получава, но не оценява и не използува онова, което е получил. В музиката съществуват ниски и високи тонове. Ниските тонове са за земята. Те показват, че човек има много още да върви, докато мине определения от Природата път. Високите тонове пък са за Небето. Ако човек не може да взима ниските тонове правилно, високите съвсем не може да взима. При какви случаи човек може да си служи с ниските тонове? - Когато е болен. Болестите са музикални, обичат да им пеят. Ето защо, когато някой заболее, нека пее на болестта. Пейте и се разговаряйте с болестта. Питайте я, защо е дошла, докога мисли да остане при вас. Като й попеете, тя ще се задоволи и ще ви напусне. Тя иска нещо от вас. Щом получи това, което желае, напуща ви и отива на друго място. Слушали ли сте, как болен пее на болестта си, и тя му приглася? Да пее човек на болестта си, това значи, да превърне своята потенциална енергия в кинетическа. Здравословното състояние на човека е кинетическо, а болезненото - потенциално. Като не може да направи нещо, както трябва, или не знае, как да постигне нещо, човек се разболява. Повечето болести се дължат на непостигнати блага и желания. Дайте възможност на болния да постигне своите желания, и той ще оздравее. И обратно: ако на здравия човек отнемете възможността да придобие някакво благо, без което не може, той ще се разболее. В бъдеще лекарите ще лекуват хората по духовен начин, а не с лекарства, както правят днес. Следователно, искате ли да бъдете здрави, научете се да не виждате отрицателните и криви прояви на хората. Затворете очите си за всичко, което ви се вижда неправилно, било в Природата, или в живота. И да виждате кривите неща, не ги критикувайте. Знайте, че Природата е разумна. Защо някои неща изглеждат несъответни на тази разумност, това не е ваша работа. Един ден, когато завършите развитието си на земята, ще разберете, защо някои неща са криви, защо съществуват отрицателни сили в Природата. Защо хората правят погрешки, и това не е ваша работа. Учете се от погрешките на другите, ползувайте се от тях, за да не правите и вие същите. Не питайте, защо някой човек е беден, а друг - богат. Природата компенсира своите енергии. Представете си, че трима младежи, свършили успешно университет, се явяват на изпит за една и съща професорска катедра. Двамата от тях са богатски синове, по цели дни се разхождат с автомобили, ядат и пият и не учат. Третият младеж е болен и сериозен. Той не търси другари за развлечение и по цели часове учи. Като се явят на изпит, двамата пропадат, а третият - бедният, свършва изпита си с успех и заема професорско място. Трябва ли да критикувате двамата кандидати, защо не учат и търсят развлечения? Ако не живееха безгрижно и леко, бедният кандидат нямаше да успее. Той щеше да има двама силни конкуренти. Значи, погрешките на едного носят известно благо за другиго. Богатските синове нямат нужда за професорска служба, затова Провидението помогна на бедния, той да заеме свободното място. Тъй щото, когато някой се оплаква, че пропаднал на изпит, казвам: Той е богатски син. Чувате ли някой да се оплаква от някаква болест, ще знаете, че той е богатски син. Само богатите хора боледуват. Значи, болестите са за богатите, а здравето - за сиромасите. Под думите "богат" и "сиромах" ние не разбираме външно богатите и сиромасите, но вътрешно богати и сиромаси. Когато човек е вътрешно богат със заблуждения и слабости, той непременно ще боледува. Като дойде болестта със своя огън, тя изгаря непотребното и нечисто в организма на човека, и той започва да мисли право. Нова философия, нови разбирания са нужни на хората. Докато мисли неправилно, човек всякога ще боледува, всякога ще се натъква на мъчнотии и нещастия. Щом измени мисълта си, страданията и нещастията го напущат. Дръжте съзнанието си будно, да не грешите. Ако грешите, не търсете вината вън от себе си, но завъртете ключа на цигулката си, нагласете струните й да взимате правилни тонове. Всички хора, млади и стари, се нуждаят от нови разбирания, от ново възпитание. Ако още се държат за старото, ще имат резултатите на обикновения живот. Старият живот започва с радост, свършва със страдания, болести и смърт. При сегашните условия на живота, Природата ще остане затворена. - Защо? - Защото хората не са готови още да разбират нейните тайни. Те са огън, който ще ги изгори. Можете ли да носите в ръцете си предмет, нагорещен до две хиляди градуса? Можете ли да носите в ума си мисли, които произвеждат ослепителна светлина? Можете ли да носите в сърцето си желания, които произвеждат голямо разширяване? От голямо разширяване сърцето на човека може да се пръсне. При сегашните условия човек не може да даде широк замах и на способностите си. Те могат да го изкарат от релсите на неговия живот. Има закон, който определя възможностите на човека. Наруши ли се законът, нарушава се хармонията на силите в човешкия организъм. За всяка епоха са определени възможностите, до които тя може да достигне. Същото се отнася и до човека. За всеки човек е определено, какви най-големи постижения може да има. И тъй, не е важно човек да има чрезмерни постижения. Важно е да има прави мисли и чувства, чрез които да се прояви неговата разумна воля. Значи, разумната воля подразбира права мисъл и право чувство. При това положение само мисълта може да се реализира, да даде плод. Щом волята е разумна, мисълта ще се прояви навреме, за да може навреме да узрее. Не желайте нещата да стават преждевременно, да търсите цветарник, където да цъфтят и зреят. Плодът е сладък, когато зрее под непосредствените слънчеви лъчи. За да узрее плодът естествено, трябва да мине през полюсите на живота. С други думи казано: една мисъл може да се реализира, когато мине през съответното чувство; едно чувство може да се прояви, когато мине през съответната мисъл. Мисълта дава форма на плода, а чувството - неговото съдържание. Ако нямате форма, не можете да имате съдържание. Къде ще налеете водата, ако нямате шише? Изнесете формата, т.е. мисълта си, влейте в нея съдържание - чувството, за да имате плод, от който да се ползувате. За да дойдете до плода, трябва да работите. Бъдете разумни търговци, че като произвеждате стока, да сте осигурили пазара й, да се пласира. Кой е пазарът за вашите плодове? - Приятелите ви. Ако връзката между двама приятели е правилна, те ще се обичат. И двамата ще дават и възприемат правилно. Обмяната между тях е правилна. Щом се наруши хармонията в отношенията им, стоката им се разваля. Те търсят нови приятели, да пласират производството си. Този закон има приложение и във физическия, и в сърдечния, и в умствения живот на човека. Във всички области на живота трябва да съществува правилна обмяна. Като знаете закона за правилната обмяна, не се спирайте върху отрицателните черти на човека. Срещнеш ли някой свой приятел, спри вниманието си върху една от неговите добри черти и я дръж постоянно в ума си. Колкото пъти си спомниш за него, мисли само доброто му. Ще кажете, че носът му е крив, не можете да мислите добре за него. Той не е виновен за кривия нос. Поколенията преди н