Търсене във форума

От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разумни отношения Размишление. Чете се темата: „Най-силната мисъль, която ви е направила впечатление“. Какво по-силно изречение може да сѫществува за гладния, който чува да му се казва: Вземи този хлѣбъ и яжъ. Какво по-силно изречение за жадния отъ това, да чуе, че нѣкой му казва: Иди на близкия изворъ. Какво по-силно изречение може да чуе детето отъ устата на майка си, която му казва: Ида, мама, какво искашъ? Сегашнитѣ хора се дѣлятъ на богати и сиромаси. Ако богатиятъ постоянно не забогатява, лесно може да осиромашее. Кога осиромашава богатиятъ? Когато не работи. Око, което не се упражнява да гледа, ослѣпява; езикъ, който не се упражнява да говори, онѣмява. Когато има инструментъ, човѣкъ трѣбва да се упражнява, да го разработва. Нѣкой се страхуватъ да се упражняватъ, да правять опити, за да не грѣшатъ. За предпочитане е човѣкъ да прави погрѣшки, отколкото да не се упражнява. За предпочитане е човѣкъ да работи и да грѣши, отколкото да бездействува. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да работи, всѣки день да прибавя по нѣщо ново къмъ онова, което е постигналъ. Ако човѣкъ разчита на капитала, който му е даденъ, въ скоро време ще го изяде. Той трѣбва да прибавя по нѣщо къмъ дадения му капиталъ, да го увеличава. Уповавайте на онова, което всѣки день придобивате, а не на онова, което сте постигнали вече. Не се спирайте на миналото, колкото и да е било хубаво, но уповавайте на настоящето. Между миналото и настоящето има известно отношение, както между родителитѣ и децата, но човѣкъ не трѣбва да се спира върху миналото, както и върху родителитѣ си, да чака само на това, което е получилъ отъ тѣхъ въ наследство. Задачата на човѣка е да се ползува отъ капитала, който родителитѣ сѫ му оставили, но всѣки день да прибавя по нѣщо ново къмъ основния капиталъ. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ неуспѣха въ живота си, понеже не работятъ за развиване на онова, което сѫ наследили. Тѣ се стремятъ къмъ изкуствени придобивки, за които се изискватъ голѣми усилия и срѣдства. Първата задача на човѣка е да работи за онова, което е вложено въ него. Ако следъ това му остане време, нека работи за нови придобивки. Използувайте вложеното въ васъ за да изучите чрезъ него физическия — видимия свѣтъ, който ще ви заведе къмъ духовния, т.е. невидимия. Формитѣ и линиитѣ на физическия животъ водятъ къмъ красотата, която е необходимъ елементъ въ духовния свѣтъ. Свѣтскитѣ хора естествено се стремятъ къмъ красота, а религиознитѣ казватъ, че външната красота не е важна. Тѣ се стремятъ къмъ вѫтрешна красота, а външната пренебрегватъ. Въ това отношение тѣ сѫ на кривъ пѫть. Човѣкъ не може да бѫде вѫтрешно красивъ, ако външно не е красивъ. Съвършениятъ човѣкъ е и външно, и вѫтрешно красивъ. И тъй, всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ съвършенство. За да се усъвършенствува, той трѣбва всѣки день да прави по едно добро, съ което да прилага по нѣщо къмъ основния капиталъ, който му е даденъ. Ако има една семка, той трѣбва да я посѣе; ако е посѣлъ семката, той трѣбва да се грижи за нея, да я полива, разкопава, за да й даде условия да расте и да се развива. Ако нищо не придава къмъ капитала си, деньтъ минава и заминава, безъ да отбележи нѣщо въ живота на човѣка. Като се види въ това положение, човѣкъ казва: Богъ да ме благослови. Богъ благославя човѣка, но ако и той самъ работи. Религиознитѣ очакватъ на Духа, Той да се всели въ тѣхъ, да имъ помогне. Духътъ подобрява условията, но какво представятъ добрите условия, ако земедѣлецътъ не копае, не оре, не сѣе и не жъне? Духътъ внася повече свѣтлина въ човѣшкия умъ, но не измѣня характера му. Какъвто е билъ по-рано по характеръ, такъвъ си остава: ако е билъ нервенъ, нервенъ си остава. Въ това разнообразие, именно, седи красотата на живота, Всѣки човѣкъ е на мѣстото си. Нервенъ ли ще срещнете, или флегматиченъ, радвайте се и на двамата. Съ нервния ще пѫтувате добре, а при флегматичния ще почивате. Разликата между физическия и духовния свѣтъ седи въ следното: физическиятъ свѣтъ се отличава съ външно разнообразие, а вѫтрешно еднообразие; духовниятъ свѣтъ обратно: той се отличава съ външно еднообразие, а вѫтрешно разнообразие. И двата закона — и еднообразието, и разнообразието се срѣщатъ въ природата. Тѣ се допълватъ единъ другъ. И природата се стреми къмъ уравновесяване на силитѣ си. Това се вижда въ всички нейни прояви, запримѣръ, въ любовьта, като козмическа сила. На български езикъ думата „любовь“ е съставена отъ шесть букви: буквата „Л“ означава, който се стреми нагоре, къмъ върха на планината; буквата „Ю“ представя майката, а буквата „Б“ — сина; буквата „О“ е играчката на детето, съ която майката и бащата го залъгватъ; буквата „В“ е количката, съ която разхождатъ детето; мекиятъ знакъ на края на думата — „Ь“ означава станцията, на която се спиратъ. Значи, любовьта подразбира сила, въ която участвуватъ бащата, майката, децата, условията за растене и развиване; следъ това иде почивката. Онзи, който е далъ знаковетѣ за думата любовь, разбиралъ, че любовьта не може да се прояви безъ баща, безъ майка, безъ деца, безъ условия за растене и развиване и безъ почивка. Търсите ли любовь, търсете я тамъ, дето едновременно присѫствуватъ бащата, майката и децата; търсите ли любовь търсете я тамъ, дето има условия за развитие и растене. Следъ всичко това любовьта дава и почивка. Ако махнете буквитѣ „Л“ и „Ю“ отъ думата „любовь“, т.е. ако махнете бащата и майката, нищо не остава отъ любовьта. Като проследите различнитѣ езици, ще видите, че думата любовь въ всѣки езикъ се пише различно. Запримѣръ, въ английски езикъ думата „любовь“ означава 1оvе. Англичанинътъ обърналъ българското „л“ малко надолу, съ което иска да каже, че любовьта не е само за небето, но и за земята. После, вмѣсто буквата „б“, той турилъ „V“, съ което иска да каже, че на земята любовьта трѣбва да бѫде малко по-материална, отколкото на небето. Славянинътъ има нѣщо общо съ французина. Когато си купуватъ дреха, тѣ гледатъ да бѫде красива. Англичанинътъ постѫпва точно обратно: като си купува дреха, той гледа да е здрава, топла и доброкачествена. И тъй, когато изговаряте една дума, вие трѣбва да я произнесете така, че да отговаря на елементитѣ, които съдържа. Искате ли да произнесете името на нѣкой човѣкъ правилно, вие трѣбва да го обичате. Нѣкой казва, че иска да се запознае съ учението на Христа. За да се запознае съ Христовото учение, преди всичко човѣкъ трѣбва да обича Христа. Иначе, колкото да е ученъ, ако не обича Христа, той не може да възприеме учението Му. Ще кажете: Какъ приеха ученицитѣ на Христа учението Му? Обичаха ли Го тѣ? Бѣха ли толкова учени, колкото съвременнитѣ хора? Възможно е преди две хиляди години хората да не сѫ били толкова учени, като сегашнитѣ, но затова пъкъ Христосъ е знаялъ такива нѣща, които съвременнитѣ хора не подозиратъ. И обратното е вѣрно: сегашнитѣ хора знаятъ такива нѣща, които Христосъ не е знаялъ. Що се отнася до знанието, казвамъ: Има нѣща, които хората трѣбва да знаятъ, но има нѣща, които не трѣбва да знаятъ. Запримѣръ, какво се ползувашъ, ако знаешъ, какъ се увеличава и намалява сѣнката на едно дърво? Какво се ползува човѣкъ, ако знае, кой го обича и кой го мрази? Най-важното нѣщо, къмъ което трѣбва да се стреми човѣкъ, е да знае, увеличава ли любовьта си, или я намалява. Ако всѣки день прибавя по нѣщо къмъ любовьта си, той има условия да се развива. Престане ли да се увеличава любовьта му, съ нея заедно се спира и развитието му. Следователно, остаряването на човѣка, противоречията и неуспѣхитѣ въ неговия животъ се дължатъ единствено на изгубване на любовьта му, или лишаването му отъ условия за проява на неговата любовь. Когато обича Бога, човѣкъ е младъ. Защо? Защото въ Бога се криятъ всички условия за развитието на човѣка. Престане ли да обича Бога, прекрати ли се стремежътъ му къмъ Бога, човѣкъ започва да остарява. Щомъ започне да мисли, че любовьта му къмъ Него е невъзможна, неосѫществима, далечна и отвлѣчена, той търси по-близъкъ обекть на любовьта си. Тази е причината, поради която човѣкъ остарява. Колкото и да е близъкъ обектътъ на неговата любовь, той не може да получи това, което очаква. Той ще изразходва капитала си, безъ да получи нѣщо срещу него. Тежко е положението на търговеца, който е напълнилъ магазина си съ стока, която не може да пласира. Истинската любовь изисква разумна обмѣна между душитѣ. Да обичашъ нѣкого, това значи, да се обмѣнишъ правилно съ него. Когато обмѣната между двама души, които се обичатъ, е правилна, тѣ сѫ радостни, доволни, готови на всички жертви единъ за другъ, готови на услуги къмъ всички хора. Ако обмѣната между тѣхъ не е правилна, тѣ се натъкватъ на противоречия, на отрицателни състояния. Ако намѣрите сѫщество, което обичате и ви обича, това значи, да сте намѣрили учителя си. Отъ една страна той ще ви учи, а отъ друга — вие ще го учите. Истинската любовь е моделъ, отъ който хората взаимно се поучаватъ. Безъ образецъ на любовьта човѣкъ не може да обича. Когато казваме, че Богъ е Любовь, ние имаме предъ видъ Божията Любовь като образецъ, отъ който всички хора могатъ да се учатъ. Когато нѣкой не знае, какво да прави, казвамъ: Ти трѣбва да любишъ. Затова си дошълъ на земята. — Какъ да любя? — Ще се учишъ. — Отде ще уча? — Отъ Бога. Какво трѣбва да прави овчарьтъ, ако му дадатъ патерица въ рѫка? Трѣбва ли да пита, какво да прави съ патерицата? Овчарьтъ ще вземе патерицата въ рѫка, ще я тури на рамото си и ще тръгне съ нея следъ стадото, ще ходи нагоре-надолу, да го пасе. Какво ще прави владиката съ тази патерица? И той ще я вземе въ рѫка, ще се подпира на нея, ще отива да служи на Бога. Попадне ли патерицата въ рѫката на капелмайстора, той ще започне да маха съ нея изъ въздуха, да дирижира музикантитѣ. Военниятъ ще вземе патерицата, ще я превърне въ ножъ и ще тръгне съ нея на бой. Писарьтъ ще превърне патерицата на писалка, съ която ще пише. Днесъ патерицата се предава отъ една рѫка въ друга, да върши нѣкаква работа. Какво означава думата „патерица“? Тя е произлѣзла отъ думата „раter“ — баща. Значи, за да се справи съ противоречията въ живота, човѣкъ трѣбва да извика на помощь бащата, т.е. своя умъ. Не може ли да мисли право, да разрешава мѫчнотиитѣ и противоречията си, човѣкъ не може нито владика да стане, нито воененъ, нито капелмайсторъ, нито поетъ или писатель. Само онзи може да стане владика, въ пълния смисълъ на думата, който е въ сила да владѣе, т.е. да управлява свѣта. Кой може да владѣе и да управлява свѣта? Силниятъ може да владѣе и да управлява. Силенъ е само Богъ. Значи, само единъ владика, т.е. само единъ Богъ сѫществува въ свѣта. Като ученици, вие трѣбва да се учите, да правите правилни преводи на думитѣ. Всѣка дума има свой антиподъ, който трѣбва да използувате. Каже ли нѣкой, че ви мрази, не се смущавайте. Антиподътъ на умразата е любовьта. Проявете вие любовьта си и турете умразата на гърба й. Любовьта е въ състояние да носи хиляди умрази на гърба си. Истината е въ състояние да носи хиляди лъжи на гърба си. Мѫдростьта е въ състояние да носи хиляди глупости на гърба си. Праведниятъ може да носи на гърба си хиляда души, които го мразятъ; обаче, хиляда души, които мразятъ, не могатъ да носятъ праведния на гърба си. Много естествено. Могатъ ли сто лоши хора да се справятъ съ една красива мома? Тѣ ще се сбиятъ помежду си и въ края на краищата, или всички трѣбва да умратъ, или да стане нѣкакъвъ преломъ помежду имъ, да се примирятъ. Но красивата мома, съ своята разумность, може да се справи съ стотѣ лоши хора. Сегашнитѣ хора, безъ да сѫ дали нѣщо отъ себе си, очакватъ да бѫдатъ обичани. Това е невъзможно. Такъвъ законъ не сѫществува. Хората обичатъ Бога, защото, следъ като създалъ свѣта, Той вложилъ любовьта си въ него. Тъй щото, ако Богъ иска отъ хората любовь, това е напълно основателно. Той имъ е далъ блага, условия, вложилъ е въ тѣхъ възможности, далъ имъ Любовьта си, и днесъ иска своето си. Той не иска нѣщо чуждо. Богъ изисква отъ човѣка готовность да Му даде часть отъ това, което е получилъ. Богъ иска любовь отъ човѣка, за да да го научи да дава. И човѣкъ трѣбва да постѫпва по сѫщия начинъ. Ако иска да получи нѣщо, и той трѣбва да дава отъ своя страна. Не дава ли, невъзможно е да получи. Ако очаква любовь, безъ да даде нѣщо, човѣкъ се натъква на голѣми противоречия. Следователно, съ ставането си отъ сънь още, човѣкъ трѣбва да си каже: Какво мога да внеса днесъ въ своя личенъ животъ, въ живота на своя ближенъ и въ цѣлото човѣчество? Щомъ си зададе този въпросъ, той трѣбва да си отговори: Днесъ ще кажа една блага дума на нѣкого, ще проявя милосърдието си къмъ нѣкого и ще направя едно малко добро на нѣкого. За мнозина това сѫ глупави работи, но тѣ не знаятъ, че ако не направятъ тия глупости, ще се натъкнатъ на по-голѣми отъ тѣхъ. Не, разумни нѣща сѫ тѣзи. Ако всѣка сутринь, въ продължение на две-три години, човѣкъ отправя по една блага дума къмъ нѣкого, или прави по едно малко добро, въ скоро време ще има голѣми резултати. Всѣко нѣщо, което човѣкъ искрено пожелае да стане, става. Пожелае ли да люби, още въ този моментъ нѣкой люби. Нѣма желание въ свѣта, което да не е реализирано. Това е въпросъ само на време. Хората сѫ свързани помежду си, вследствие на което взаимно си помагатъ. Нѣкой иска да люби, а не му се дава. Защо? Защото не знае, кого да люби. Докато намѣри обекта на своята любовь, другъ нѣкой вече люби. Нѣкой иска да стане богатъ, но не знае какъ; сѫщевременно, той не знае, какъ да се справи съ богатството, което ще придобие. Въ това време нѣкой вече е забогатѣлъ. Понеже хората сѫ свързани помежду си, богатиятъ ще отдѣли часть отъ паритѣ си и ще ги занесе на онзи, който пръвъ е пожелалъ това богатство. Хората сѫ скачени сѫдове. Коя е връзката помежду имъ? Любовьта свързва хората. Както каналитѣ свързватъ едно езеро съ друго, или едно море съ друго, така и любовьта свързва хората единъ съ другъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да обича, за да придобие нѣщо. Ако обичашъ, ще ти дадатъ нѣщо; ако не обичашь, нищо нѣма да получишъ. Често хората говорятъ за взимане и даване, като противоположни процеси, и се питатъ, кой отъ двата процеса е за предпочитане. Даването е за предпочитане, защото въ него има растене. Запримѣръ, за предпочитане е човѣкъ да посади една ябълка, отколкото да я изяде. Като изяде ябълката, той ще изпита кратковременна приятность, а като я посади, дълго време ще мисли за нея. Като отглежда ябълката, той се свързва съ всички плодове и ги обиква. Значи, всѣка идея, която расте, е посѣтъ плодъ. Каже ли нѣкой, че едно време ималъ любовь, а сега нѣма, това показва, че той е изялъ ябълката. Каже ли, че обича хората, той е посадилъ ябълката. Който изяжда ябълката, а после очаква отъ хората, да му дадатъ втора и трета ябълка, той е отъ мързеливитѣ хора. Ако иска да яде, той трѣбва да работи, да копае, да оре и да сѣе. Природата дава материалитѣ, а човѣкъ трѣбва да работи. Като свърши работата си, природата се произнася върху нея. Богъ дава условията на човѣка, а той трѣбва да работи. Работата опредѣля любовьта му. Каквото е отношението на човѣка къмъ любовьта, мѫдростьта и истината, такова ще бѫде отношението му къмъ работата, която е свършилъ. Отношението на човѣка къмъ любовьта, мѫдростьта и истината показватъ, какъвъ е капиталътъ и съдържанието на този капиталъ, както и силата, която е дадена за работа. Съ други думи казано: „Каквото вържете на земята, ще бѫде вързано и на небето. Каквото развържете на земята, ще бѫде развързано и на небето“. Следователно, задачата на човѣка е да регулира отношенията си къмъ тритѣ свѣта, т.е. да има правилни отношения къмъ физическия, къмъ духовния и къмъ Божествения свѣтъ. Това значи: човѣкъ трѣбва да има правилни отношения къмъ себе си и къмъ своя ближенъ, къмъ ангелитѣ и къмъ Бога. Само при това положение човѣкъ може правилно да се развива. Въ пѫтя на своето развитие човѣкъ всѣки день придобива по нѣщо. Той самъ вижда, че вчерашното му знание се отличава отъ днешното. Защо? Защото всичко вѫтре въ човѣка и вънъ отъ него е подложено на постоянни промѣни. Свѣтлината, която ни прониква, се отличава всѣка предшествуваща секунда отъ последващата. За една секунда свѣтлината изминава 300,000 километра пѫть. На втората секунда тя се намира на друго мѣсто. Макаръ и по-бавно, но и земята се движи постоянно, вследствие на което всѣка секунда тя носи нѣщо ново. Земята се движи съ бързина 19 клм. въ секунда. Числото 19 спасява човѣчеството отъ голѣмитѣ катастрофи, които би могло да преживѣе на земята. Всички неуравновесени сѫщества слизатъ на земята да се уравновесятъ, да придобиятъ нейния темпъ на движение. Като придобиятъ нужното равновесие, изпращатъ ги на други планети, тамъ да се учатъ. Думата „уравновесяване“ е взета въ смисълъ на тониране. Значи, човѣкъ, както и всички останали сѫщества, слизатъ на земята да се тониратъ, да уравновесятъ силитѣ си, да намѣрятъ своята равнодействуваща. Слизането на човѣка на земята подразбира правилно взимане на основния тонъ. Докато не вземе правилно основния тонъ на живота, той не може да се качи на небето. Преди да започнатъ да свирятъ и пѣятъ, музикантитѣ и пѣвцитѣ взиматъ основенъ тонъ. Взематъ ли го правилно, свиренето и пѣнието излизатъ добре. Не го ли взематъ правилно, капелмайсторътъ остава недоволенъ отъ тѣхъ и ги заставя да започнатъ отново. Следователно, много пѫти човѣкъ ще слиза на земята, докато вземе правилно основния тонъ на живота. На която планета и да се намира, той трѣбва да слиза на земята, докато се научи правилно да пѣе и да свири. Сега, да се върнемъ къмъ процеса на растенето. Нѣкой е недоволенъ, че не е могълъ да реализира своята идея. Кѫде е причината за това? Причината е въ самия него. Вмѣсто да посади идеята въ земята, дето има условия за растене, той я изялъ, погълналъ я въ себе си. Каква е била идеята му? Той искалъ да стане ученъ човѣкъ. Кой човѣкъ е ученъ? Има два вида учени хора. Едната категория учени придобиватъ знания и ги прилагатъ. Втората категория придобиватъ знания, товарятъ ума си съ научни факти и теории, но не могатъ да ги приложатъ. Това знание е товаръ за тѣхния умъ. Тѣ доказватъ нѣщата, но само на теория. Тѣ казватъ: Да допуснемъ, че четири е равно на петь. Оттукъ го доказватъ, оттамъ го доказватъ, докато се убедятъ, че, наистина, четири е равно на петь. Обаче, ако този ученъ има да взима отъ васъ пари, а вие му доказвате, че сте ги платили вече, той нѣма да ви повѣрва. Никакви доказателства отъ ваша страна нѣма да го убедятъ, че е получилъ паритѣ си. Защо учениятъ не допусне, че длъжникътъ му се е изплатилъ по нѣкакъвъ начинъ? Ако длъжникътъ му не е далъ паритѣ въ наличность, може да го е кредитиралъ въ нѣкоя гостилница, при нѣкой дрехарь или обущарь. Какво по-хубаво отъ това? Дето отиде, навсѣкѫде има кредитъ. Природата кредитира човѣка по сѫщия начинъ. Тя му дава на разположение блага, съ които той може да разполага цѣлъ животъ, да живѣе като царь. Въпрѣки това, човѣкъ не е доволенъ отъ положението си и се стреми да заеме по-високо мѣсто въ живота. Той иска да стане царь, да управлява хиляди и милиони хора. Какво придобива човѣкъ, ако стане царь? Той се товари съ голѣмъ багажъ: съ грижи, безпокойства, погрѣшки. Въ края на краищата, вмѣсто да му благодарятъ, поданицитѣ му го ругаятъ, сѫдятъ го за дѣлата му, докато най-после го детрониратъ. Той носи отговорностьта за всѣка смъртна присѫда, която е подписалъ. Природата никога не забравя и не прощава. Тя държи отговоренъ всѣки човѣкъ, всѣко живо сѫщество за дѣлата му. За да се освободи отъ отговорность, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ новъ животъ, къмъ приложение на любовьта, въ която нѣма грѣхове и престѫпления. Като ученици на новото учение, вие трѣбва да приложите въ живота си закона на любовьта. Така ще се развържете отъ стария животъ. Да се освободите отъ старото, това значи, да турите любовьта за основа на своя животъ. Любовьта ще научи човѣка, какъ трѣбва да живѣе и защо не трѣбва да грѣши. Като познава закона на възмездието, човѣкъ не се решава да грѣши. Той знае, че за всѣко убийство, за всѣко престѫпление трѣбва да плати четирикратно. Ако си позволи да убие нѣкого, въ бѫдеще той ще го роди. Ще го направятъ майка, да носи детето деветь месеца въ утробата си, да го роди съ мѫка, да го отгледа и изучи. Следъ като му даде всичко, което му е нужно за живота, тогава бащата и синътъ ще си размѣнятъ полицитѣ. Синътъ ще даде на баща си полицата, която последниятъ е вече изплатилъ. Бащата ще даде на сина си полицата, съ която се е задължилъ да се изплати и ако, и дветѣ полици се уравновесятъ, бащата ще се развърже отъ задължението си. Като изплати тази тежка полица, втори пѫть ще мисли много, трѣбва ли да грѣши и да върши престѫпления и убийства, или не трѣбва. Следователно, докато човѣкъ не се освободи отъ своитѣ неестествени мисли, чувства, желания и постъпки, никога не може да се домогне до радостьта и веселието, до Божественото въ свѣта. Неестественитѣ мисли и чувства убиватъ, както самия човѣкъ, така и неговитѣ близки. Безъ да иска, той става престѫпникъ Ето защо, за да се освободи отъ неестественитѣ и анормални мисли и чувства въ себе си, човѣкъ трѣбва да се свърже съ Бога, съ Първата Причина на нѣщата. Свърже ли се съ Бога, каквито изпитания и изкушения да има, той лесно се справя съ тѣхъ. Той има помощьта на възвишенитѣ и разумни същества. При това положение, и да губи човѣкъ, загубеното се връща. Отъ една страна идатъ страдания, които отнематъ нѣщо отъ човѣка, а отъ друга — идатъ радости, които му предаватъ нѣщо. Ако страданието отнема едно, радостьта, която възвишенитѣ сѫщества създаватъ на човѣка, носи десетократно. Първо трѣбва да дойде страданието, за да отвори мѣсто на радостьта. Първо трѣбва да обератъ човѣка, да отнематъ отъ него всичко непотрѣбно, за да се отвори мѣсто за Божественото благословение. Следъ всѣко страдание иде радость, и следъ всѣка радост иде страдание. Това показва, че между страданието и радостьта сѫществува известно отношение. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че каквото правите, ще носите последствията си. Каквото мислите, ще стане. Ако помислите да станете светия, ще станете. Може изведнъжъ да не се реализира желанието ви, но нѣкога, въ далечното или близко бѫдеще, ще се реализира. Да станешъ светия, това значи, да придобиешъ свободата си, да разполагашъ съ знание и чистота, да помагашъ на своитѣ ближни. Светията трѣбва да свѣти, да разнася свѣтлина между хората. Той е господарь на условията, заради което може да притежава всички блага на живота. Каквото пожелае, той може да го постигне. Светията не познава грѣха. Докато не е дошълъ до светийството, човѣкъ ще пада и става, ще прави погрѣшки, ще се съмнява и разколебава — съ една дума, ще спъва развитието на душата си. Щомъ стане светия, той ще премахне всички препятствия отъ пѫтя си. Като казвамъ, че всѣки човѣкъ трѣбва да стане светия, имамъ предъ видъ неговия идеалъ къмъ усъвършенствуване. Въ желанието си да се усъвършенствува, човѣкъ иска да расте, да придобива знания и опитности. Това виждате въ детето, което постоянно поглежда къмъ дѣдо си и казва, че иска да стане като него. То разсѫждава правилно. Като вижда, че дѣдо му знае много нѣща, то се стреми къмъ неговитѣ знания. Обаче, дѣдото не мисли правилно, вследствие на което между него и детето не става правилна обмѣна. Ако обмѣната е правилна, дѣдото ще се подмладява, а детето ще поумнява. Като не разбира този законъ, дѣдото казва: Синко, ще остарѣешъ като мене, и нищо нѣма да придобиешь. Ако човѣкъ остарява и нищо не придобива, той не е разбралъ живота. Това не е никаква старость. Христосъ казва: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Човѣкъ трѣбва да се подмлади, да стане като детето. Дѣдото трѣбва да се подмлади, а детето — да расте, да придобива знания и опитности. Тази е причината, поради която погледътъ на детето е обърнатъ къмъ дѣдото. Въ стиха „Ако не станете като децата“, глаголътъ е приложенъ въ еднократенъ видъ. Азъ бихъ казалъ „Ако не ставате като децата“ — многократенъ видъ на глагола. Като поглежда къмъ дѣдо си, детето повдига погледа си нагоре. Като поглежда къмъ детето, дѣдото сваля погледа си надолу. Като гледа нагоре, детето иска да убеди дѣдо си, че всичко иде отгоре. Дѣдото пъкъ иска да убеди детето, че всичко иде отдолу, отъ земята. Наистина, семката изниква отъ земята. Тя расте и се развива въ земята, но отъ друго мѣсто иде. Импулсътъ на младия иде отъ небето, а старостьта е състояние, което иде отъ земята. Радостьта и веселието сѫ процеси, които идатъ отъ небето, а страданието и обезсърдчението — отъ земята. Обезсърдчишъ ли се, дѣдото е въ тебе. Какво трѣбва да правишъ? Гледай нагоре, както детето гледа. Щомъ гледашъ нагоре, ще се насърдчишъ. Когато започне да гледа къмъ детето, дѣдото се смирява. Когато отправя погледа си къмъ детето, дѣдото се стреми къмъ нѣщо високо. Следователно, детето трѣбва да има стремежъ, а дѣдото — смирение. Като се смирява, човѣкъ се подмладява. Докато не се е смирилъ още, той се оплаква отъ болести, отъ страдания и т.н. Защо? Защото живѣе на земята. Обаче, детето, което току-що се ражда, не страда отъ никакви болести. Въ него се проявява Божественото, въ което нѣма болести, нѣма съмнения и противоречия. Държите ли тази мисъль въ ума си и работите съ нея, вие ще се освободите отъ всички несгоди и мѫчнотии въ живота си. Човѣкъ трѣбва да живѣе споредъ законитѣ на природата. Не спазва ли тия закони доброволно, природата ще го застави насила да ги прилага. Запримѣръ, природата е опредѣлила, колко упражнения трѣбва да прави всѣки човѣкъ. Не прави ли доброволно упражнения, тя ще му изпрати нѣкаква болесть, ще го застави съ часове да се върти въ леглото си и по този начинъ пакъ ще направи нужното число движения. Всѣко упражнение е свързано съ известни сили въ природата. Следователно, доброволно или насила, съзнателно или несъзнателно, човѣкъ прави упражнения и се свързва съ силитѣ на природата. Цельта на новото, което иде въ свѣта, е да научи човѣка да разбира живота съ всички противоречия. Този животъ можемъ да си го представимъ като буквата X, въ обърнато положение — ꭛. За да се справи съ противоречията, човѣкъ трѣбва да прекара въ срѣдата имъ перпендикуляръ. Перпендикулярътъ, който примирява противоречията въ живота, е Божественото начало въ човѣка. Щомъ приложи Божественото начало въ живота си, човѣкъ се справя съ всички мѫчнотии и противоречия. Затова казваме, че Божията Любовь разрешава всички противоречия въ свѣта. Тя е алхимията въ живота, тя е окултизъмътъ, тя е правата религия, тя е положителната наука, тя е центърътъ, отъ който произлизатъ всички нѣща, тя е основната мисъль, която движи човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце. Божията Любовь е онази равнодействуваща сила въ човѣшкия животъ, на която се подчиняватъ всички негови мисли, чувства и постѫпки. Който е намѣрилъ своята основна мисъль, на която се подчиняватъ всички негови мисли, чувства и постѫпки, той е разбралъ троеличието на Бога. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 16 Лекция отъ Учителя, държана на 10 декемврий 1930 г., София — Изгрѣвъ.

От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Просвѣтено съзнание Размишление. Чете се темата: „Най-високиятъ връхъ въ човѣшкия животъ“. Тема за следния пѫть: „Най-силната мисъль, която нѣкога ви е направила впечатление“. Като ученици на просвѣтна школа, ако искате да напредвате, вие трѣбва да се стремите къмъ вѫтрешна връзка на мислитѣ си. Да имате връзка въ мислитѣ си, това подразбира последователность, непреривность въ тѣхъ. Мислитѣ ви трѣбва да произлизатъ една отъ друга, както зидарьтъ туря тухла следъ тухла, споява ги и образува отъ тѣхъ нѣщо цѣло. Представете си, че имате единъ стъкленъ сѫдъ, раздѣленъ на четири части и въ всѣка една отъ тѣхъ се правятъ различни опити: въ първото, най-долно отдѣление на сѫда, превръщатъ водата въ ледъ; въ второто отдѣление превръщатъ леда въ вода; въ третото отдѣление превръщатъ водата въ пари, а въ четвъртото отдѣление превръщатъ водната енергия въ електрическа. Ако проникне само въ едно отъ тия отдѣления, човѣкъ ще има едностранчиво, повръхностно понятие за свѣта. Пипне ли леда, той ще каже, че свѣтътъ е твърдъ и студенъ. Това е една страна на материята. За да има ясна представа за физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да познава свойствата на четиритѣ вида материя: твърда, течна, въздухообразна и свѣтлинна. Каква представа има за физическото тѣло на човѣка онзи, който познава само костната система? Той казва, че човѣкъ е твърдъ, коравъ, неогъваемъ. Това ли е човѣкътъ въ сѫщность? Твърдата материя представя часть отъ реалностьта, но не и цѣлата реалность. Ще кажете, че виждате и пипате нѣщата. Обаче, само съ виждане и пипане нѣщата не се познаватъ. Истинско познаване на нѣщата се постига чрезъ приложение на всички външни сѣтива и вътрешни чувства и способности. Всѣки може да пипа, но съ пипане не се постига знание. Всѣки може да чувствува, но и чувствуването само не е достатъчно за придобиване на знание. Всѣки човѣкъ чувствува, че има сърдце, но кой е видѣлъ собственото си сърдце? Кой е проследилъ неговата деятелность? Всѣки се е докосвалъ до кожата си, но кой може отъ докосването само да вади заключение за предназначението на кожата си? Чрезъ кожата човѣкъ възприема впечатления отъ външния свѣтъ. Ако нѣкой предметъ се докосне до тѣлото ни, ние веднага се произнасяме за него. Казваме, че предметътъ е твърдъ, или мекъ, топълъ, или студенъ и т. н. Съвременната наука дѣли материята на твърда, течна и въздухообразна. Тя счита твърда материя тази, която има опредѣлена форма и голѣмо сцепление между молекулитѣ си. При висока температура твърдата материя минава въ течна, а после въ въздухообразна. Кѫде остана твърдата материя? Твърда материя е тази, която при никакви условия не се мѣни. Тя всѣкога си остава твърда. Следователно, когато кажемъ, че нѣкой човѣкъ е твърдъ въ убежденията си, разбираме, че при каквито условия да се намира, той не се измѣня. Малко хора сѫ твърди въ убежденията си. Тѣ издържатъ на убежденията си, докато сѫ въ крепостьта. Щомъ неприятельтъ пробие крепостьта и влѣзе вѫтре, тѣ се предаватъ. Кѫде отидоха убежденията имъ? Докато сѫ били въ крепостьта си, тѣ минавали за господари, ползували се съ автономно управление. Щомъ неприятельтъ ги нападне, тѣ капитулиратъ — нищо не остава отъ тѣхнитѣ убеждения. Тѣ ставатъ зависими отъ своитѣ победители и се задължаватъ да имъ плащатъ данъкъ. Като изучавамъ органическия животъ на човѣка, виждамъ, че неговото съзнание е въ зависимость отъ друго нѣкое съзнание, на което той се задължава да плаща данъкъ. Като се види въ това положение, човѣкъ казва: Какво да правя, като имамъ слабости? Какво представя слабостьта? Слабостьта е особенъ родъ данъкъ, който човѣкъ се е ангажиралъ да плаща на нѣкого. Въ този смисълъ, погрѣшката, кражбата, лъжата, престъплението, страстьта съ все данъци, които човѣкъ се е задължилъ да плаща на нѣкого. Защо човѣкъ грѣши и върши престъпления? Отъ страхъ. Той си казва: Ако азъ не убивамъ, мене ще убиятъ. За да не го убиятъ, той убива. При сегашнитѣ условия на живота човѣкъ прави добро пакъ отъ страхъ. Той казва : Ако не правя добро, ще ме сполети нѣкакво зло. Значи и доброто е особенъ родъ данъкъ, който човѣкъ плаща на нѣкого. Ето защо, доброто, което хората правятъ, добриятъ животъ който водятъ, съ относителни. Тѣ не представятъ онова абсолютно, истинско добро, което прави превратъ въ човѣка. Съвременнитѣ религиозни, били тѣ християни, или отъ друго нѣкакво вѣрую, водятъ благочестивъ животъ отъ страхъ. Тѣ се страхуватъ отъ ада, отъ нѣкакво наказание. Затова правятъ усилия да живѣятъ добре. Побудителната причина къмъ добро, къмъ добъръ животъ е външна, т.е. механическа. Който върши доброто механически, той не познава истинското добро. Той прилича на ученъ, който знае свойствата на материята, но не може да превръща твърдата материя въ течна, течната — въ въздухообразна, въздухообразната — въ свѣтлинна. Той не знае още и да впрѣга различнитѣ видове материя на работа. Истински ученъ, истински духовенъ човѣкъ е онзи, който има не само теоретически, но и практически знания. Той може да трансформира енергиитѣ си и да ги впрѣга на работа. Каквато философия да има човѣкъ за живота, каквито теории да знае за създаването на свѣта, не може ли да се справя съ своитѣ енергии, да регулира своитѣ мисли и чувства, той нищо не може да постигне. Днесъ повечето хора придобиватъ знания, които нищо не допринасятъ къмъ еволюцията имъ. Тѣзи хора, именно, се нуждаятъ отъ Учители, които да ги поставятъ въ правия пѫть, отъ който са се отклонили. Задачата на Великитѣ Учители, които слизатъ на земята, се свежда къмъ това именно, да поставятъ човѣчеството въ правия пѫть, да му помогнатъ въ пѫтя на неговата еволюция. Въ пѫтя на човѣшкото развитие главна роля играятъ два процеса: инволюционенъ и еволюционенъ. Като слиза на земята, човѣкъ минава презъ инволюционния процесъ. Щомъ слѣзе на земята, той започва постепенно да възлиза нагоре, къмъ върха. Това е еволюционниятъ процесъ. И като възлиза нагоре, отъ време на време човѣкъ пакъ слиза надолу, т.е. минава презъ инволюционния процесъ. Като види, че слиза надолу, той се плаши и губи разположението си. Това показва, че той не разбира процеситѣ. Невъзможно е да се качишъ на високъ планински връхъ, докато не слѣзешъ нѣколко пѫти: ще слѣзешъ и ще се качишъ, докато стигнешъ върха. Страхътъ, на който човѣкъ се подава, иде отвънъ, отъ друго съзнание. Запримѣръ, нѣкой става порѫчитель на свой приятель за нѣколко стотици хиляди лева. Той мисли, че приятельтъ му е въ състояние да плати дълга си. Обаче, въ скоро време узнава, че приятельтъ му е пропадналъ, изгубилъ всичкото си богатство и се намира въ невъзможность да плати дълга си. Порѫчительтъ се страхува и губи вѫтрешния си миръ, всичкото си разположение. Отде иде този страхъ въ него? Той се страхува отъ закона, който ще го хване и застави да плаща вмѣсто приятеля му. Законътъ е строгъ, не иска да знае, кой изялъ паритѣ. За него е важно да си получи сумата, която е далъ, а кой се е възползувалъ отъ паритѣ, това не го интересува. Като не разбиратъ противоречията на живота, мнозина се запитватъ: Защо е създаденъ така свѣтътъ? Азъ ли съмъ най-лошиятъ човѣкъ, че трѣбва да страдамъ толкова много? Така не се разсъждава. Така мислятъ болнитѣ хора. Не питайте, защо страдате, защо свѣтътъ е създаденъ така, но се запитайте, защо разсъждавате неправилно, защо виждате кривата и лоша страна на живота. Докато е здравъ, човѣкъ намира, че свѣтътъ е създаденъ добре. Щомъ се разболѣе, той вижда лошото и кривото въ свѣта. Ако въ нервната система на човѣка стане нѣкаква промѣна, това не значи, че и въ природата е станала промѣна. Щомъ се разболѣе човѣкъ, въ неговия организъмъ става промѣна, т.е. въ неговия свѣтъ, но не и въ външния свѣтъ. Трѣбва ли човѣкъ отъ своя субективенъ свѣтъ да прави заключения за обективния или за външния свѣтъ? Ако прави такива заключения, той е на кривъ пѫть. Съ такава философия нищо не се постига. Виждате единъ човѣкъ, който работи съзнателно върху себе си, стреми се къмъ духовенъ животъ. Следъ време той се натъква на нѣкаква мѫчнотия, на едно трудно мѣсто и се отказва отъ работата си; той намира, че това не е постижимо за него. Споредъ неговитѣ разсѫждения излиза, че ако продължава да работи, нищо нѣма да постигне. Ако спре работата си, какво ще постигне? За предпочитане е човѣкъ да преодолява мѫчнотиитѣ, отколкото да отстѫпва отъ тѣхъ. Като прави усилия, все ще постигне нѣщо. Щомъ се върне назадъ, нищо нѣма да постигне. Ако за свършването на една добра работа сѫ нужни десетки години — това нищо не значи. Започналъ ли си една работа, свърши я. Пѫтьтъ, по който вървите, не е за деца, нито за тщеславни и горди хора. Като се качвате къмъ върха, никой нѣма да ви пита, отъ какъвъ родъ произлизате, какво обществено положение заемате, какъ сте облѣчени. Всѣки ще ви пита, здрави ли сѫ краката ви, можете ли да ходите. Въ първо време, докато пѫтьтъ е равенъ, можете да пѫтувате съ кола, съ файтонъ или съ автомобилъ. Колкото по-нагоре отивате, пѫтьтъ става по-стръменъ. Тамъ никакви съобщителни срѣдства не помагатъ. При възкачването сѫ нужни здрави крака. Ще кажете, че е невъзможно да стигнете до върха. Невъзможно е да стигнете до върха за една година, но е възможно за две години; ако за две години е невъзможно, за три години ще бѫде възможно и т.н. Какъвто е процесътъ за растенето на детето, такъвъ е и за възрастния, и за стария човѣкъ. И тъй, ще знаете, че нѣма невъзможни нѣща въ свѣта. Каже ли нѣкой, че това, което иска да постигне, е невъзможно, той се намира въ процеса на ограничението. Нѣма невъзможни нѣща въ свѣта, но за постигането имъ трѣбва да се спазватъ съответно време и специфични условия. Запримѣръ, невъзможно е да отидешъ на Витоша или на друга нѣкоя висока планина, зимно време, когато има виелица, буря, дълбокъ снѣгъ. Обаче, когато снѣгътъ се стопи и буритѣ утихнатъ, всѣки може да отиде на Витоша. Едно време хората мислѣха, че не могатъ да стигнатъ до върха Евересъ, но днесъ вече сѫ близо до него. Мѫчно се стига този връхъ, но все пакъ е възможно. Ония, които отиватъ къмъ върха, се движатъ бавно, почти незабелязано, но все пакъ напредватъ. Височината на върха не е много голѣма — 9000 м. само, но препятствията сѫ голѣми. Върхътъ е обвитъ съ интенсивната мисъль на разумни сѫщества, съ която обикновеното човѣшко съзнание мѫчно може да се справи. Разумнитѣ същества не позволяватъ на човѣка да стигне до върха, докато не се екипира добре. Тѣ му казватъ: Можешъ да се качишъ на върха, но не сега. Днесъ не си готовъ още. Върни се у дома си, екипирай се добре и тогава ела. Тъй щото, когато искате да постигнете нѣщо високо въ живота си, а не можете знайте, че на пѫтя ви заставатъ разумни сѫщества, които за да не ви обезсърдчатъ, връщатъ ви назадъ, да се екипирате по-добре. Не е нужно човѣкъ само да се качи на върха, да постигне своето желание и веднага да слѣзе на земята, да се хвали предъ хората, че пръвъ е стигналъ. Като се качи на известенъ връхъ, човѣкъ трѣбва да остане тамъ за известно време, да проучи условията и обстановката му. Мнозина искатъ да видятъ Бога, да видятъ Христа и следъ това да се върнатъ на земята, да разправятъ на хората, какво сѫ видѣли, да напишатъ нѣкаква книга за това, което сѫ научили, и да печелятъ пари отъ нея. Разумната природа не позволява да се вършатъ такива нѣща. Който е видѣлъ Христа, той е претърпѣлъ голѣмо преобразование: ако е билъ твърдо тѣло, превърналъ се е въ течно; ако е билъ течно тѣло, превърналъ се е въ въздухообразно; ако е билъ въздухообразно, превърналъ се е въ електричество; ако е билъ електричество, превърналъ се е въ мисъль. Това показва, че човѣкъ се видоизмѣня дотогава, докато дойде до такова състояние на съзнанието си, да разбере, че е истински човѣкъ, който не се промѣня отъ условията. Само при това положение човѣкъ може да разбере вѫтрешния смисълъ на живота. Докато дойде до това съзнание, човѣкъ живѣе въ свѣта на промѣнитѣ: днесъ е радостенъ, на другия день — скръбенъ; днесъ печели, на другия день губи. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ свѣта на промѣнитѣ и се чудятъ, защо по-рано сѫ били жизнерадостни, весели и каквато работа започвали, всѣкога успѣвали. Тѣ не подозиратъ, че тѣхниятъ успѣхъ, тѣхната жизнерадостность се дължатъ на разумни и възвишени сѫщества, които сѫ работили вмѣсто тѣхъ. Тѣ сѫ имъ давали сила, потикъ, вдъхновение. Днесъ тѣ се оттеглили отъ тѣхъ, оставили ги сами, на собственитѣ имъ сили, да се учатъ и развиватъ. Добре е човѣкъ да има на разположение слуги, които да му помагатъ. Но щомъ слугитѣ му го напуснатъ, той трѣбва да бѫде готовъ да продължи работата си самъ. И съ слуги, и безъ слуги, човѣкъ трѣбва да следва неотклонно идеала си. Повечето отъ сегашнитѣ хора живѣятъ съ чуждъ капиталъ. Тѣ разчитатъ на това, което е останало отъ баща имъ и майка имъ, и минаватъ за добри и честни хора. Добри и честни хора сѫ тѣхнитѣ дѣди и баби, тѣхнитѣ бащи и майки, които сѫ работили за тѣхъ и сѫ имъ оставили голѣмо наследство. Време е сега тѣ сами да се проявятъ, да покажатъ своята доброта и честность. Какво ще правите, когато се видите сами въ свѣта? Колкото по-нагоре се качвате, толкова повече сита ви очакватъ. Ще дойдете до едно сито, дето ще пресѣятъ дѣдо ви, после — баба ви, и най-после — майка ви и баща ви. Вие ще останете сами, отъ никого непоследвани. Страшно е положението на човѣка, когато се види самъ, безъ жива душа около себе си. Докато е бременна, майката носи детето въ утробата си; като го роди, тя го носи на ръце, докато израсте; щомъ израсте, тя го сваля на земята, само да ходи; стане ли десетгодишно, майката го оставя само въ къщи, а тя отива да върши работата си. Като остане само, безъ майка си и безъ слуги, детето се принуждава да работи, да свърши работата, която му е дадена за деня. Въ същото положение се намира и възрастниятъ човѣкъ. Понѣкога разумнитѣ същества изпращатъ слуги да му свършатъ работата; понѣкога, обаче, тѣ го оставятъ самъ да свърши работата си. Следователно, не се отказвайте отъ работата, която Провидението ви опредѣля. Съществата, които ръководятъ вашата съдба, ви изпращатъ на земята, да напълните стомната си съ вода отъ Великия изворъ на живота и да се върнете съ пълна стомна. Каквото да ви коствува, вие трѣбва да отидете на извора и да напълните стомната си съ вода. Кажете ли, че е невъзможно отиването ви до Великия изворъ на живота, това показва, че друго съзнание, по-низко отъ вашето, ви влияе. Когато човѣкъ минава презъ гора, въ която има различни животни — тигри, мечки, вълци, той не се решава да влѣзе вътре въ гората. Щомъ дойде до известно мѣсто, той казва: Страхъ ме е да вървя напредъ. Защо се страхува? Този човѣкъ се намира подъ влиянието на звѣроветѣ въ гората и се страхува да не го изядатъ. Човѣкъ изпада не само подъ влияние на животнитѣ, но и на хора, които се намиратъ на низко стѫпало на развитие, вследствие на което изпитва страхъ, раздвояване на съзнанието, обърканость въ мислитѣ и т.н. Низшето човѣшко съзнание наричаме животинско съзнание. Вънъ отъ себе си, то не признава никакъвъ законъ, никакво ограничение. И тъй, когато говоримъ за възможни и невъзможни нѣща, имаме предъ видъ влиянието на висшето и низшето съзнание върху човѣка. Каже ли човѣкъ, че известна работа е невъзможна, това показва, че той се намира подъ влиянието на нѣкое низше съзнание. Ако каже, че известна работа е възможна, той се намира подъ влиянието на съзнание по-високо отъ своето. Разумното, висшето, т.е. Божественото съзнание прави нѣщата възможни. Казано е въ Писанието: „Ще изпратя Духа си да ви научи, какво да правите“. Подъ думата „Духъ Божи“ се разбира Разумното, Божественото Начало въ човѣка, което го потиква къмъ доброто и му дава сила да се справя съ мѫчнотиитѣ и страданията. Когато човѣкъ изпадне въ униние и скръбь, Божественото въ него му казва: Стани и върви напредъ. Така стана и съ апостолъ Павелъ. Когато се обяви за гонитель на Христа и на Христовитѣ последователи, Христосъ го свали отъ коня му, и той ослѣпѣ. Тогава Христосъ го запита: Савле, защо ме гонишъ? Савелъ отговори: Господи, азъ мислѣхъ, че си противъ Мойсея, въ когото ние вѣрваме. Христосъ му каза: „Азъ и Мойсей едно сме“. Отъ този моментъ Павелъ стана ревностенъ последователь на Христа. Ако апостолъ Павелъ падна отъ коня си, колко повече е осѫденъ всѣки човѣкъ на подобно падане. Апостолъ Павелъ падна само веднъжъ отъ коня си и прогледа, а обикновениятъ човѣкъ много пѫти ще пада и става, докато най-после прогледа и приеме Христа въ себе си. Следъ това той изобличаваше всички вѣрващи, които не бѣха последователни въ живота си. Тъй щото, натъквате ли се на нѣкакви умствени противоречия, ще знаете, че това е апостолъ Павелъ въ васъ, който ви изобличава. Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ предъ себе си, да не се представя такъвъ, какъвто не е. Колкото по-искренъ е човѣкъ, толкова по-правилно може да разреши противоречията си. При това, колкото по-високо се издига той, противоречията му измѣнятъ характера си. Ако живѣе въ личния си животъ, противоречията му иматъ личенъ характеръ. Какъвто и да е характерътъ на противоречията, човѣкъ трѣбва да се справя разумно съ тѣхъ. Нѣкои отъ противоречията се дължатъ на непознаване на себе си. Запримѣръ, мнозина казватъ, че вѣрватъ въ Христа, че сѫ готови на всички жертви за Него, но ако Той ги накара да направятъ нѣкаква жертва, едва ли ще Го послушатъ. Въ това отношение тѣ приличатъ на мома или на момъкъ, които казватъ, че за любовьта сѫ готови на всѣкакви жертви. Обаче, поставятъ ли ги на изпитъ, не издържатъ. Една мома обичала единъ момъкъ и му казвала, че е готова на всички жертви за него. За да изпита любовьта й, той я накаралъ да се хвърли отъ една висока канара. Момата тръгнала къмъ канарата, но поглеждала назадъ, къмъ възлюбения си, дано й каже да се върне. Като видѣлъ, че не е готова за тази жертва, той й казалъ да не се качва на канарата. Какво ще кажете за любовьта на тази мома? Ще кажете, че не го обичала силно, че не е готова да се жертвува за него. Какво би постигнала момата, ако, наистина, се хвърли отъ канарата? Какво се ползува момъкътъ отъ такава жертва? Ако момъкътъ остави момата да се хвърли отъ канарата и да се убие, това показва, че по съзнание той не се е повдигналъ още. Ако пъкъ момата изпълни желанието му, това показва, че тя се намира подъ влиянието на едно съзнание, по-низко отъ нейното. Момата трѣбваше да каже на възлюбения си: Азъ мога да направя за тебе всичко онова, което и ти можешъ да направишъ за Бога. Ако ти не можешъ да направишъ всичко за Бога, и азъ не мога да се хвърля отъ канарата за тебе. Наистина, какъвъ смисълъ има човѣкъ да доказва любовьта си по такъвъ начинъ? Невъзможно е Божественото съзнание да иска такава жертва отъ човѣка. Когато се натъкне на злото, човѣкъ иска да знае причината, отде иде злото и защо сѫществува. Каквито обяснения да се дадатъ за злото, това нѣма да ви ползува. Защо? Хо¬рата не сѫ готови още да се справятъ съ този въпросъ и вмѣсто полза, ще си причинятъ пакости. Задачата на съвременния човѣкъ не е въ разрешаване въпроса за злото, но въ изучаването му. Нѣкой баща не обича сина си. Защо не го обича, това не е ваша работа. За васъ е важно да изучите проявитѣ на този баща и на сина му, а защо не се обичатъ, това е въпросъ на бѫдещето. Нѣкоя дъщеря не обича майка си. Защо не я обича? Много просто. Дъщерята се влюбила въ единъ момъкъ, иска да се ожени за него, а майката не е съгласна и се противопоставя на тази връзка. Това е една отъ външнитѣ причини за умразата на дъщерята къмъ майката. Дълбоката причина се крие другаде нѣкѫде. Дъщерята ще обикне майка си отново, ако не срещне никаква съпротива отъ нейна страна въ реализиране на желанието и. Изобщо, когато хората не си противодействуватъ въ желанията, тѣ се обичатъ. Щомъ си противодействуватъ, тѣ не се обичатъ. Невъзможно е всички хора да сподѣлятъ едни и сѫщи възгледи, да иматъ едни и сѫщи желания, да вървятъ по единъ и сѫщъ пѫть. Пѫтьтъ на праведния е единъ, на грѣшния — другъ; пѫтьтъ на талантливия е единъ, на гениалния — другъ; пѫтьтъ на светията е единь, на Учителя — другъ. Обаче, не само единъ човѣкъ върви въ тия пѫтища. Много сѫ праведнитѣ, които вървятъ въ единъ и сѫщи пѫть. Много сѫ талантливитѣ, гениалнитѣ, светиитѣ, които вървятъ въ единъ и сѫщи пѫть. Пѫтьтъ, по който даденъ човѣкъ се движи, се отличава по нѣщо отъ този, по който другъ човѣкъ се движи. Запримѣръ, пѫтьтъ на праведния се различава коренно отъ пѫтя на грѣшния. Праведниятъ се движи по възходещи енергии, а грѣшникътъ — по низходещи. Физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на промѣни, поради което човѣкъ ту отслабва, ту се засилва. Много отъ сѫществата, които живѣятъ на физическия свѣтъ, се намиратъ на низка степень на развитие, вследствие на което черпятъ сила отъ ония сѫщества, които стоятъ на по-високо стѫпало отъ тѣхъ. Попаднете ли на пѫтя имъ, тѣ непременно ще черпятъ отъ васъ, и вие ще се чувствувате обезсилени. За да си набавите изразходваната сила, вие трѣбва да се свързвате съ възвишения свѣтъ, оттамъ да черпите енергия. Каквото и да правите, вие не можете да се освободите отъ влиянието на низшия свѣтъ. Спасението ви отъ това влияние седи въ връзката ви съ разумния, възвишенъ свѣтъ. Следователно, отъ едно мѣсто ще черпятъ отъ васъ, отъ друго мѣсто пъкъ вие ще черпите. Съ други думи казано: докато е свързанъ съ земята, човѣкъ постоянно губи енергиитѣ си. Свърже ли се съ слънцето, той черпи отъ неговитѣ енергии и се възобновява. Както между земята и човѣка има известно отношение, така и между слънцето и човѣка сѫществува известно отношение. Чрезъ връзката си съ земята и слънцето, човѣкъ изучава свѣта и силитѣ, които действуватъ въ него. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да познае себе си. Щомъ познае себе си, той ще познае и своя ближенъ. Познаването на висшето азъ е свързано съ познаването на Бога. Затова е казано въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Какъ можемъ да познаемъ Бога? Бога можемъ да познаемъ чрезъ външния свѣтъ — камънитѣ, растенията, животнитѣ, хората. Дойдемъ ли до човѣка, ние виждаме, че неговиятъ животъ е най-богатъ. Човѣкъ минава презъ радости и скърби, презъ мѫчнотии и страдания, въ които вижда мощната Божия рѫка. Въпрѣки това, хората искатъ да се освободятъ отъ страданията. И това е възможно, но заедно съ страданията ще изчезнатъ и радоститѣ. Какво представя свѣтъ безъ радости и страдания? Нѣкои хора не могатъ да търпятъ вѣтъра, облацитѣ, влагата. Тѣ искатъ топло, приятно време, слънцето да не се засѣнчва. И това е възможно, но при туй положение земята скоро ще изсъхне, нѣма да ражда жито, зеленчуци, плодове, ще се превърне въ пустиня. Като имате предъвидъ това, оценявайте всичко, което Богъ е далъ. И вѣтърътъ, и облацитѣ, и огъньтъ сѫ на мѣстото си. Радоститѣ и страданията сѫщо сѫ на мѣстото си. Безъ радости и страдания животътъ нѣма смисълъ. Обича ли или мрази, човѣкъ е изложенъ на страдания. Майката, която обича детето си, страда при всички негови неуспѣхи. Ако детето сгрѣши нѣкѫде, майката пакъ страда. Страданията сѫ неизбѣжни, но човѣкъ знае, че следъ всѣко страдание иде радость. И обратно: следъ всѣка радость иде страдание. Такъвъ е законътъ. Благодарение на този законъ, човѣкъ живѣе въ постоянни промѣни. Сегашната епоха е епоха на учение и работа. Днесь не се позволяватъ развлѣчения. Който мисли за развлѣчения, той скѫпо ще плаща. Почивка се дава на хората, по петьдесеть минути, както въ училищата, но развлѣчения не се позволяватъ. Звънецътъ е ударилъ вече, професорътъ е влѣзълъ въ класъ, преподава лекциитѣ си и отъ васъ се иска само едно: да учите и да прилагате наученото. Свѣтътъ, въ който сега живѣете, е подложенъ на голѣми промѣни. Както бубата се превръща въ пашкулъ и оттамъ — въ пеперуда, така и вие сте изложени на промѣни. Още малко време остава на човѣка, докато се завие въ пашкулъ. Дойде ли този часъ, никакви гѫсеници не могатъ да останатъ. Всички трѣбва да се превърнатъ въ пашкули и да чакатъ деня на освобождаването си, когато ще излѣзатъ отъ пашкула. Съ други думи казано: стариятъ редъ ще се смѣни съ новъ — ново небе и нова земя ще се създадатъ. Казано е въ Писанието: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ“. Съ всѣки човѣкъ ще стане нѣкаква промѣна, колкото малка и да е тя. Пияницата ще се откаже отъ своята слабость, ще престане да пие; убиецътъ ще престане да убива; скѫперникътъ ще отвори сърдцето си за бедни и страдащи. Кой кѫдето се е отклонилъ, ще се върне въ правия пѫть на живота. Човѣкъ придобива вѫтрешенъ миръ и спокойствие. И да наруши мира си, той има вече съзнание за Божественото и се стреми къмъ него. Влѣзе ли съзнателно въ еволюционния пѫть на живота, човѣкъ не се отклонява вече отъ пѫтя къмъ Божественото. Като ученици, вие трѣбва да изучавате свойствата на материята, специално на твърдата материя. Ученикътъ трѣбва да знае, кѫде да прилага различнитѣ видове материя. Запримѣръ, твърдата материя има приложение въ убежденията. Сѫщевременно и любовьта трѣбва да влиза като сѫщественъ елементъ въ убежденията. Истинско убеждение е това, въ което любовьта, мѫдросгьта и истината влизатъ като необходими елементи. Следователно, ако човѣкъ се намира подъ влиянието на три високи съзнания — съзнанието на любовьта, на мѫдростьта и на истината, никога не може да се отклони отъ своитѣ убеждения. Изпадне ли човѣкъ подъ влиянието на съзнания, по-низки отъ своето, непремѣнно ще се отклони отъ убежденията си. Запримѣръ, ако човѣкъ се намира подъ влиянието на невежеството, на лъжата, на умразата, по никой начинъ не може да устои на своето убеждение. При това положение той трѣбва да се обърне за помощь къмъ Бога, къмъ Божественото съзнание. Щомъ дойде Божественото съзнание въ помощь на човѣка, съ него заедно идатъ тритѣ елемента — любовь, мѫдрость и истина. Тѣ се противопоставятъ на отрицателнитѣ елементи — умраза, невежество и лъжа и ги подчиняватъ на себе си. На човѣка не остава нищо друго, освенъ да се присъедини къмъ силата, т.е. къмъ Божественото съзнание и да се освободи. Той ще почувствува свѣтлина въ ума си, топлина въ сърдцето си и свобода въ действията си. Това значи, да попадне човѣкъ подъ влиянието на едно висше съзнание. Той вижда вече, че онова, което нѣкога не е разбиралъ, днесъ го разбира; онова, което нѣкога не е могълъ да направи, днесъ може да го направи; онѣзи хора, които нѣкога не е обичалъ, днесъ ги обича. Много естествено! Умътъ му е просвѣтналъ, сърдцето му се е стоплило, и волята му се е освободила отъ ограничителнитѣ условия на живота. Като знаете това, правете връзки съ Божественото съзнание, което просвѣщава и освобождава човѣка. За да се справи съ противоречията си, човѣкъ трѣбва да даде ходъ на Божественото въ себе си. Докато не се научи да прощава, човѣкъ не може да се справи съ мѫчнотиитѣ и противоречията си. Христосъ даде примѣръ, какъ да се прощава. Той разказва единъ случай за единъ слуга, който дължалъ на господаря си голѣма сума. Като дошълъ срокътъ за изплащането на дълга, слугата отишълъ при господаря си, падналъ на колѣне предъ него и почналъ да го моли, да му прости. Господарьтъ се отнесълъ великодушно съ слугата си: простилъ всичкия му дългъ и го пусналъ на свобода. На излизане отъ дома на господаря си, слугата срещналъ единъ свой длъжникъ, който му дължалъ само сто пенязи. Той го хваналъ за врата и започналъ да го души. Длъжникътъ му падналъ на колѣне и започналъ да се моли, да го прости, но той останалъ неумолимъ: хваналъ длъжника си и го предалъ въ затворъ. Като видѣли това съслужителитѣ му, съобщили на господаря си, какъ постѫпилъ тѣхиятъ другарь съ своя длъжникъ. Господарьтъ му го повикалъ при себе си и му далъ добъръ урокъ. Питамъ: ако Богъ всѣки моментъ прощава прегрѣшенията ви и ги заличава отъ вашата книга, не трѣбва ли и вие да постѫпвате по сѫщия начинъ съ вашия ближенъ? Не постѫпвате ли като Бога, Той ще ви повика отново при себе си и ще ви даде добъръ урокъ. Защо Богъ трѣбва да прощава, а вие да не прощавате? Когато Богъ прощава, и вие ще прощавате. Когато Богъ обича и вие ще обичате. Когато Богъ мисли и вие ще мислите. Сега, като се казва, че човѣкъ трѣбва да мисли, това не значи, че трѣбва да мисли догматично. Широка, свѣтла мисъль е нужна на човѣка. Мнозина казватъ, че трѣбва да бѫдать добри. Да бѫде човѣкъ добъръ и да е добъръ, това сѫ две различни нѣща. Добъръ човѣкъ е онзи, който разработва капитала, който му е даденъ отъ природата. Доброто е капиталъ, вложенъ въ човѣшката душа. Който разработва доброто въ себе си, той е добъръ човѣкъ. Не разработва ли доброто въ себе си, човѣкъ е подобенъ на онзи слуга, на когото господарьтъ далъ единъ талантъ, но вмѣсто да го обработи, гой го заровилъ въ земята. Обаче, когато господарьтъ се върналъ, извикалъ слугата си, взелъ отъ него таланта, който му далъ и го предалъ на първия слуга, на когото оставилѣ петь таланта. Тъй щото, всѣки, който не разработва доброто, вложено въ него, ще бѫде повикань въ сѫдния день да отговаря за дѣлата си. Като заминете отъ този свѣтъ, вие ще се явите предъ вашитѣ предци, да кажете, какво сте направили съ вашитѣ таланти. Ако любовьта ви е била правилна, вие ще имате придатъкъ. Не си правете илюзии, да мислите, че като сте писали любовни писма, имали сте любовь. Любовнитѣ писма не опредѣлятъ любовьта на човѣка. Желанието ви да правите добро не значи, че сте добъръ. Добро е това, което води къмъ доброто. Добро е това, което можете да направите въ дадения моментъ. Силата на човѣка седи въ настоящия моментъ, а не ви бѫдещия. Като не разчитатъ на силитѣ и способноститѣ си, хората казватъ, че каквото и да правятъ, не могатъ да бѫдатъ като Христа. Въ какво не могатъ да бѫдатъ като Христа? Въ послушанието ли или въ страданията не могатъ да бѫдатъ като Него? Споредъ мене, всѣки човѣкъ може да бѫде като Христа и въ послушанието си, и въ страданията. Щомъ е подобенъ на Него въ тия две положения, той ще има и славата на Христа. Не е въпросъ по сила да е като Христа, но по готовность и изпълнение. На всѣки човѣкъ е дадено да носи споредъ силата си, но да носи съ търпение и любовь. Ние не говоримъ за количеството на добродетелитѣ, но за тѣхното качество. Запримѣръ, едно житно зърно има качествата на всички житни зърна, но не и тѣхната сила. Обаче, ако всичкото жито въ свѣта изчезне, това житно зърно може да го възстанови. Следователно, когато казваме, че човѣкъ може да бѫде като Христа, разбираме по качество, вѫтрешно, а не по количество. Който е работилъ съзнателно върху себе си, въ бѫдеще ще го изпратятъ на земята съ мисия, да спасява човѣчеството. Какъ ще постѫпи той, това ще узнае отъ Божествената книга. Той ще отвори тази книга и ще започне да чете, че нѣкога, въ далечното минало, е живѣлъ единъ Великъ Учитель на земята, дошълъ съ единствената цель да помага на човѣчеството и да го спаси, но вмѣсто благодарность, Той се намѣри на кръста, подиграванъ отъ римскитѣ войници. Следъ възкресението Му мнозина Го последваха и днесъ има около 500 милиона последователи. Едни отъ тѣхъ вѣрватъ въ Него, други се съмняватъ още, вследствие на което сѫ създали голѣма каша отъ коментарии и философски заключения. Като проследи пѫтя на Христа, той ще разбере, какво го очаква. Който иска славата и придобивкитѣ на Христа, трѣбва да мине презъ Неговитѣ опитности, презъ Неговия животъ. И тъй, да познаете Христа, това значи, да минете презъ Неговитѣ страдания. Щомъ минете презъ страданията на Христа, безъ да се помрачи съзнанието ви, това значи, че сте познали Бога. Единствениятъ пѫть за познаване на Бога и на Христа е пѫтьтъ на страданието. Да приемешъ страданието съ радость, съ будно съзнание и търпение, това значи, че е дошълъ моментътъ на твоето пробуждане. Пробуждането на човѣшкото съзнание подразбира връзка на човѣка съ Бога. Само тогава човѣкъ може да каже: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Коя е основната мисъль въ днешната лекция? Основната мисъль е, че човѣкъ трѣбва да бѫде твърдъ въ убежденията си, при никакви условия да не се промѣня. Въ това отношение той трѣбва да бѫде като златото. Какво означава думата „злато“? Въ български езикъ думата „злато“ се пише съ петь букви. Значи, то е съставено отъ петь елемента: буквата „з“ означава законъ за растене, за размножаване; буквата „л“ означава стремежи кѫмъ Бога; буквата „а“ — бременность сѫ идеи; буквата „т“ означава преодоляване на мѫчнотиитѣ въ живота; буквата „о“ — оформяване на човѣшката глава. На английски езикъ злато се пише съ четири букви — gold. Буквата "g" съ опашката надолу, означава пущане корени дълбоко въ земята. Буквата „о“ показва, че човѣкъ трѣбва да има добре оформена глава, за да може да се справи съ условията на живота и да мисли право. Буквата „l“ е кука, съ която човѣкъ може да тегли нѣщата отдолу нагоре. Буквата „d“ е подобна на „а“. Тя показва, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, ученъ, да разполага съ идеи, за да задържи богатството си въ касата. Знанието, което днесъ придобивате, не трѣбва да бѫде въ противоречие съ сегашния ви животъ. Що се отнася до ония чужди желания, които внасятъ смущения и безпокойства у васъ, тѣ непремѣнно ще се разколебаятъ предъ новото знание. Обаче, това не трѣбва да ви обезсърдчава. По този начинъ вие ще различавате неестественитѣ желания отъ естественитѣ и ще се освободите отъ тѣхъ. Противоречията, които разумниятъ свѣтъ внася въ човѣка, оправятъ пѫтя му, но не го объркватъ. Не се безпокойте, дали сте въ правия пѫть. Следвате ли Христа, вие сте въ правия пѫть. Христосъ е казалъ: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Какъ ще познаете, че сте въ пѫтя, който Христосъ сочи на човѣка? Като обичате Христа, вие ще Го познаете. Щомъ познавате Христа, ще познаете и пѫтя, по който ви води. За да познаете нѣкого, вие трѣбва да го обичате. Какъ познавате хубавата вода? Като я опитате. Какъ познавате слънцето? Като го опитате. Какъ познавате Бога? Като Го опитате. Казано е въ Писанието: „Опитайте ме и ще познаете, че съмъ благъ“. По кой начинъ можете да опитате Бога? Много начини има, по които можете да Го опитате и то не само веднъжъ, но много пѫти. Вие ще Го опитате, но и Той ще ви опита. Като казвамъ, че и вие ще бѫдете изпитани, имамъ предъ видъ страданията. Чрезъ страданията човѣкъ се изпитва и калява. Ако използува разумно страданията, човѣкъ се повдига и облагородява. Не ги ли използува разумно, той се понижава и въ края на краищата, изгубва живота си. Изгуби ли живота си, човѣкъ спира своето развитие и отъ него остава само едно голо съзнание, че нѣкога е сѫществувалъ, живѣлъ, радвалъ се и страдалъ, но нищо не е придобилъ. Той съзнава нѣщо за себе си, но се чувствува самъ въ пространството, безъ свѣтлина и почва подъ краката си. Страшно е да изпадне човѣкъ въ това положение! Нѣкои философи считатъ това положение за нѣщо високо, но тѣ се лъжатъ. Едно нѣщо е, ако човѣкъ е надрасълъ обикновенитѣ условия на живота и се е освободилъ отъ всичко преходно, а съвсемъ друго е преждевременно да се лиши отъ тѣлото си, отъ всички възможности и условия за развитие. Това положение е подобно на семка, лишена отъ почва, отъ свѣтлина, отъ вода и отъ въздухъ. Казано е въ Писанието: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Това се отнася за онѣзи, на които очитѣ и ушитѣ сѫ отворени, да виждатъ и да чуватъ това, което обикновенитѣ хора не виждатъ и не чуватъ. Защо обикновениятъ човѣкъ, който има очи и уши, не вижда и не чува? Защото не е развилъ духовното въ себе си. Следователно, докато не разбере материалния животъ, човѣкъ не може да разбере духовния. Като развие духовния елементъ въ себе си, очитѣ и ушитѣ му ще се отворятъ, и той ще разбере едновременно и физическия, и духовния свѣтъ. За да ни се изяви, Богъ трѣбва да слѣзе въ материалния свѣтъ. Значи, човѣкъ трѣбва да започне отъ видимото и постепенно да отива къмъ невидимото. Ето защо, за да се развивате правилно, не се оплаквайте отъ страданията, отъ мѫчнотиитѣ си, но радвайте се, че имате привилегията да страдате заедно съ Бога. Макаръ и великъ, и Богъ страда, не като човѣка, но по свой начинъ. Голѣмо е страданието на Бога, като гледа, какъ нѣкой човѣкъ губи всички условия и възможности за развитието си. Той може да го ограничи по нѣкакъвъ начинъ, да не грѣши, да не изразходва дадения му капиталъ, но това е насилие. Богъ иска, човѣкъ да се обърне съзнателно къмъ Него и да изпълнява волята Му. Това е въ интереса на самия човѣкъ. Ако не изпълнява волята Божия, човѣкъ изпълнява волята на сѫщества, които иматъ желание да го изчерпятъ напълно, да отнематъ живота му. Казано е въ Писанието: „Пазете се отъ ония, които отниматъ и живота, и душата на човѣка“. Да се жертвува човѣкъ за Бога е едно, да се жертвува за грѣшника е друго; да угажда на хората е едно, да угажда на Бога е друго. Като ученици, отъ васъ се иска характеръ, да проявите търпение, да понасяте мѫчнотиитѣ и страданията съ радость. Това не значи, да правите неестествени усилия. Свободни и естествени трѣбва да бѫдете въ проявитѣ си. Дойдете ли до свободата, трѣбва да бѫдете разумни, да пазите, както своята свобода, така и свободата на своя ближенъ. Ако отидешъ при приятеля си, който живѣе въ стаичка отъ петь - шесть квадратни метра вмѣстимость, не влизай вѫтре, но спри се предъ отворения прозорецъ на стаичката му и оттамъ се разговаряйте. Влѣзешъ ли въ стаичката му, той ще изгуби свободата си. Ако има хлѣбъ едва за себе си, не искай отъ него да те нахрани. Като види, че не може да задоволи глада ти, той ще се притѣсни, ще изгуби свободата си. Често хората сами си създаватъ страдания. Защо? Защото не разбиратъ законитѣ на свободата. Който разбира тия закони, предпочита той самъ да страда, отколкото близкитѣ му. Това е пѫтьтъ на ученика. Ако иска да бѫде ученикъ, човѣкъ трѣбва да спазва законитѣ на свободата, да не причинява ненужни страдания нито на себе си, нито на ближнитѣ си. Ако нѣкой е много общителенъ и словоохотливъ, трѣбва да пази свободата на другитѣ хора. Той има желание да говори много, но хората около него сѫ чиновници, бързатъ за работа. Като знае това, той трѣбва да ги задържи само петь минути, да бѫде доволенъ на малкото. Каквото каже въ петтѣ минути, да благодари и за това. Ето и азъ мога съ нѣколко мисли да изкажа всичко, което говорихъ въ единъ часъ. Ще кажа: Човѣкъ трѣбва да има просвѣтено съзнание, въ което да влизатъ три важни елемента — любовь, мждрость и истина. Човѣкъ трѣбва да има характеръ. Каквато работа започне, да я свърши докрай. Дойдатъ ли страданията въ живота му, да ги носи съ търпение и любовь. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 15. Лекция отъ Учителя, държана на 3. декемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Точка на равновесие Размишление. Чете се темата: „Най-силното чувство въ физическия и въ духовния животъ". Тема за следния пѫть: „Най-високиятъ връхъ въ човѣшкия животъ“. Съвременнитѣ хора говорятъ за страдания, за добри и лоши хора, за болни и здрави, безъ да си отговорятъ положително, защо страда човѣкъ, защо се проявява като добъръ и лошъ, защо бива ту здравъ, ту боленъ. Ако си оттоворятъ на тия въпроси, то непремѣнно по нѣкакъвъ механически начинъ. Кое е отличителното качество на здравия и на болния? Много отличителни качества можете да изброите, но кое е сѫщественото? Нѣкой казва, че здравиятъ е красивъ. Другъ казва, че здравиятъ се храни добре. Трети казва, че здравиятъ ходи. Това не сѫ качества само на здравия човѣкъ. Кое е отличителното качество на религиозния човѣкъ? Ще кажете, че религиозниятъ се моли. Другъ нѣкой казва, че религиозниятъ е любещъ човѣкъ. Много въпроси има, на които човѣкъ трѣбва да си даде отговоръ. Ако си отговори положително, това показва, че той е живѣлъ съзнателно и разумно. Като се вглежда въ живота и го изучава въ всички негови прояви, най-после човѣкъ дохожда до реалностьта на нѣщата. Така той може да си отговори на единъ отъ важнитѣ въпроси въ живота — за страданието и за радостьта. Колкото по-съзнателно понася човѣкъ страданията, толкова по-лесно може да уравновеси силитѣ на своя организъмъ. Какво значи, да има човѣкъ равновесие? Ако при всички изпитания и противоречия въ живота си, човѣкъ не се усъмни и разколебае, не изгуби вѣрата и любовьта си, ние казваме, че той има равновесие. Той е дошълъ до онази точка на равновесие, отъ която никоя сила въ свѣта не може да го измѣсти. Всѣка добродетель въ човѣка има своя точка на равновесие. Кѫде е точката на равновесието на любовьта? Кѫде е точката на равновесието въ квадрата, запримѣръ? Какво представя квадратътъ? Всѣка страна на квадрата представя силова линия. Ако разглеждате квадрата като физическа форма, отношението между силовитѣ линии въ него е различно отъ отношението на силовитѣ линии въ квадрата, разгледанъ органически. Отъ геометрическа гледна точка квадратътъ представя празно пространство, заградено съ четири равни страни. Въ живота квадратътъ огражда нивитѣ и двороветѣ на хората, т. е. на тѣхната собственость. Кѫде се намира центъра на собственостьта на човѣшката глава? То е особено чувство, което у нѣкой хора е по-силно развито, а у други — по-слабо, споредъ стремежа на човѣка къмъ завладяване на известни блага. Това чувство има мѣстото си и на лицето, и на главата. Ако нѣкой френологъ или физиономистъ погледне главата на човѣка, веднага ще познае, какви стремежи има той. По свиването и разпущането на мускулитѣ на лицето, около очитѣ и устата, може да се познае, какви чувства и мисли го вълнуватъ въ даденъ моментъ. По линиитѣ на човѣшкото лице можемъ да четемъ промѣнитѣ, които ставатъ въ неговия вѫтрешенъ животъ. Ако махнемъ четиритѣ страни на квадрата, мѣстото остава разградено. Като погледнете къмъ това мѣсто, виждате, че сѫ останали само белези отъ оградата. Ако мине повече време, белезитѣ ще изчезнатъ съвсемъ. Коя е причината за премахване на оградата? Две причини могатъ да се допуснатъ: или мѣстото е напуснато и, кой какъ миналъ край него, взелъ дъска, колче, или собственикътъ на мѣстото самъ е извадилъ оградата, съ намѣрение да разшири границитѣ си. Следователно, линиитѣ на човѣшкото лице представятъ граници на известна собственость. Махнатъ ли се линиитѣ, изчезва и собственостьта. Не е лошо да бѫде човѣкъ собственикъ, но той не трѣбва да се спира върху собственостьта, понеже тя не представя крайната цель на човѣшкия животъ. Човѣкъ трѣбва да се издигне надъ идеята за частната собственость. Въ цѣлокупния животъ не сѫществува никаква собственость. Въ частичния животъ, обаче, частна собственость сѫществува. Тѣлото е първата частна собственость на всѣко живо сѫщество, но силата на човѣка, както на всички сѫщества, не седи въ тѣхната собственость. Дето има собственость, тамъ е изключено всѣкакво растене и развитие. Запримѣръ, ако човѣкъ се държи здраво за своята форма, като негова частна собственость, той никога не би могълъ да мине въ по-висока форма. Благодарение на вѫтрешния стремежъ на човѣка да расте и да се развива, той лесно може да се откаже отъ своята частна собственость и да се издигне едно стѫпало по-високо. Като примѣръ на частна собственость е представено желанието на Заведеевитѣ синове — ученици на Христа.Тѣ се почувствуваха достойни Негови ученици, затова изпратиха майка си при Христа да ги препоржча и да имъ издействува две важни мѣста. Като мислѣха, че Христосъ ще основе ново царство на земята, тѣ пожелаха да ги назначи първи министри въ Царството Си: единиятъ да бъде министъръ на външнитѣ работи, а другиятъ — на вѫтрешнитѣ. Това значи, единиятъ да седне отдѣсно на Христа, а другиятъ — отлѣво. Христосъ ги запита: Можете ли да пиете отъ чашата, отъ която азъ пия? — Това е лесна работа. Много пѫти сме дигали чаши за наздравица. — Можете ли да приемете кръщението, което азъ приехъ? — И това е лесна работа. Колко пѫти сме се кръщавали! Колко пѫти сме се кѫпали като деца въ рѣката! Тогава Христосъ имъ отговори: „Чашата, която азъ пия, и вие можете да пиете. Кръщението, съ което съмъ се кръстилъ, и вие можете да се кръстите, но да седнете отлѣво или отдѣсно на Отца, това не можете. Само небето може да гласува за онѣзи, които могатъ да седнатъ отлѣво, или отдѣсно на Отца. Ако отъ небето не гласуватъ за васъ, никой не може да ви постави на мѣстата, които вие желаете“. Успѣхътъ въ живота на човѣка се дължи на това, че други сѫ гласували за него. Дали ще стане богатъ, ученъ, силенъ, дали ще заеме добра служба, всичко това показва, че добри приятели сѫ гласували за него. Всѣко постижение на човѣка се дължи на гласуването на неговитѣ приятели. Ако никой не е гласувалъ за него, той нѣма да има никакви постижения. Нѣкой се оплаква, че се моли на Бога, но никакъвъ отговоръ не получава на молитвата си. Отде знае, че молитвата му не е приета? Молитвата му може да е приета, но чакатъ време за ново гласоподаване, за нови избори. Вие знаете, че въ съвременнитѣ държави правятъ избори презъ известенъ срокъ. Щомъ изтече срокътъ на едни депутати, правятъ избори за нови. Тъй щото, когато дойде време за ново гласуване, вие ще получите благоприятенъ или неблагоприятенъ отговоръ на молитвата си. Отъ броя на гласоветѣ, дадени въ ваша полза, зависи благоприятниятъ отговоръ на молитвата ви. Сега, да се върнемъ къмъ сѫществения въпросъ. Коя е точката, върху която човѣкъ трѣбва да постави своя животъ? Човѣкъ трѣбва да постави живота си върху точката на равновесието, т. е. върху правилнитѣ отношения между всички души. За да сѫществуватъ правилни отношения между душитѣ, трѣбва да се спазва закона на свободата. Всѣка душа иска да бѫде свободна. Следователно, правилнитѣ отношения подразбиратъ отношения на свобода. Представете си, че двама души искатъ да купятъ едно и сѫщо планинско мѣсто, да си построятъ вила. Кой отъ двамата ще успѣе? И двамата сѫ богати. За да не се яви споръ помежду имъ, и двамата трѣбва да бѫдатъ разумни. Правилно е по-умниятъ, по-добриятъ отъ тѣхъ да купи мѣстото, защото може по-добре да го използува. Между хората спороветѣ се разрешаватъ чрезъ разумностьта, а между животнитѣ — чрезъ закона на силата. По-силното животно заема първо мѣсто, а по-слабото — последно. Въ природата сѫществуватъ два главни закона: законъ на силния и законъ на слабия. Това сѫ двата полюса, между които животътъ се проявява. Споредъ тия закони, когато иска да постигне нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде или силенъ, за да заеме първо мѣсто, или слабъ — да заеме последно мѣсто. Първото и последно мѣсто разрешаватъ въпроситѣ на живота. Тѣзи мѣста не създаватъ никакви противоречия. Който съзнателно и справедливо е заелъ първото или последно мѣсто, той правилно е разрешилъ противоречията на живота. Затова, именно, слушате нѣкой да казва: Азъ искамъ или светия да стана, или обикновен човѣкъ. Споредъ него светията заема първо мѣсто, а обикновениятъ човѣкъ — последно. Другъ нѣкой казва, че не иска да стане светия. Защо не иска да стане светия? Споредъ него светията е измѫченъ човѣкъ, слабъ, жълтъ, съ хлътнали очи и постоянно гладенъ. Той мисли, че човѣкъ става светия чрезъ постъ и молитва, чрезъ голѣмъ аскетизъмъ. Това е мнението за светията на мнозина. Обаче, ако отидете въ нѣкоя църква, тамъ образътъ на светията не е такъвъ. На иконитѣ светиитѣ сѫ свѣтли образи, богато и разкошно облѣчени, потънали въ злато и сребро. Това е образъ на светия за богатитѣ хора. Обаче, нито първиятъ образъ на светията, нито вториятъ отговарятъ на реалностьта. Какъвъ трѣбва да бѫде истинскиятъ светия? Външно погледнато, светията има добре устроено тѣло: главата, рѫцетѣ, цѣлото му тѣло сѫ хармонични, правилно развити. Както да го разглеждате, той нѣма никакъвъ физически недостатъкъ. Съ каквито дрехи да е облѣченъ, прости или богати, красотата и съвършенството на тѣлото му веднага се забелязватъ. По характеръ той е смѣлъ, решителенъ, отъ нищо не се страхува. На смъртьта той гледа съ спокойствие. Той не се страхува отъ природнитѣ стихии, отъ лошитѣ хора, отъ звѣрове. Той е господари на условията. Външно е строгъ и взискателенъ, вѫтрешно е мекъ. Като види нѣкаква неправда, той не отминава, докато не даде урокъ на онзи, който върши неправдата. Ако види, че нѣкой изнасилва нѣкого, той ще се спре, ще хване насилника съ здравата си и мощна рѫка, ще го разтърси добре и ще му каже: Нѣмашъ право да изнасилвашъ брата си. Богъ е създалъ човѣка. Той има право да го сѫди и наказва. Ако се мѣсишъ въ Божиитѣ работи, азъ ще се намѣся въ твоитѣ. Следъ Господа ида азъ. Ако не слушашъ Господа, знай, че мене ще срещнешъ на пѫтя си. Мнозина си представятъ светията кротъкъ, нѣженъ, мълчаливъ, не смѣе да каже истината, да не огорчи нѣкого. Съ тази представа за светията тѣ искатъ да изразятъ неговата доброта. Доброто само по себе си е добро. То не се се нуждае отъ външенъ изразъ. Силата на светията не седи въ външния изразъ. Външно може да не познавате светията, но той се познава отъ доброто, което проявява къмъ всички живи сѫщества. Ако влѣзе въ двора ви, веднага ще се познае, че е миналъ нѣкой добъръ, светъ човѣкъ. Ако мине презъ двора на нѣкой сиромахъ, сиромашията ще излѣзе навѣнъ. Ако мине презъ двора на нѣкой боленъ, болестьта ще го напусне. Съ една дума, дето влѣзе светията, непремѣнно ще внесе нѣкакво благословение. Подъ думата „дворъ“ разбирамъ частната собственость на човѣка. Дето мине, светията произвежда нѣкаква промѣна въ човѣка: въ неговия организъмъ, въ неговитѣ мисли, чувства, разбирания, т. е. въ неговата частна собственость. Скѫперникътъ ще каже: Отъ днесъ нататъкъ отварямъ касата си и я пущамъ да тече. Не искамъ вече да държа крановетѣ на моята чешма затворени. Какво представятъ затворениѣ и ръждясали кранове въ живота? Тѣ не сѫ нищо друго, освенъ мѫчнотиитѣ, отъ които всички се оплакватъ. Какво трѣбва да правите, за да се освободите отъ мѫчнотиитѣ си? Вземете малко дървено или машинно масло, намажете ръждясалитѣ си кранове, и всичко ще тръгне добре. Малки препятствия и скърби можете да имате, но тѣ не сѫ отъ характеръ да ви спъватъ. Какви страдания може да има онзи, който люби безкористно и чисто? Какви страдания може да има онзи, който всѣка сутринь отива на небето и се връща на земята да работи? Небето е свѣтътъ на истината и свѣтлината. Може ли да страда човѣкъ, който живѣе въ свѣтлина? Страда само онзи, който е въ затворъ и на тъмно. Такова е положението на всѣки човѣкъ на земята. Всѣки човѣкъ, който живѣе на земята, е затворникъ. Като стане сутринь отъ сънь, той иска да погледне нагоре, да види простора на небето, но главата му веднага се удря въ желѣза — затворникъ е. Цѣлъ день седи въ келията си, живъ човѣкъ не вижда. Само единъ пѫть презъ деньтъ ще дойде надзирательтъ, ще му подхвърли нѣщо за ядене и ще си отиде. Не е лесно да се справишъ съ условията на затвора. Като ученици, вие не трѣбва да роптаете противъ условията, при които живѣете, но да разбирате Божиитѣ пѫтища. Защо и за какво страдате, не питайте, но изучавайте смисъла на страданията. Ако сте синъ на нѣкое семейство, не питайте, защо сѫ ви пратили тамъ, но подържайте красиви синовни отношения къмъ майка си и баща си; подържайте красиви отношения къмъ братята и сестритѣ си. Само така ще научите и разберете мисията си въ този домъ и ще я изпълните правилно. Отъ добритѣ отношения къмъ домашнитѣ си вие ще излѣзете навънъ, да развиете и проявите своитѣ чувства къмъ обществото, къмъ народа си и къмъ цѣлото човѣчество. Така ще намѣрите своя центъръ, своята точка на равновесие въ живота си. За да се домогнете то тази точка, преди всичко вие трѣбва да бѫдете здрави. Следователно, за да се учи добре, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ, физически и психически, да нѣма никакво неразположение на духа. Най-малкото неразположение на ученика се явява като препятствие въ учението му. Затова се препоржчва на всѣки ученикъ, обикновенъ или окултенъ, да бѫде здравъ. Коя е причината за неразположението на човѣка? Неразположението зависи отъ характера на човѣка. Ако човѣкъ е песимистъ по характеръ, условията за неразположение сѫ повече. Изобщо, песимистътъ бива по-неразположенъ отъ оптимиста. Онзи, който има по- силно въображение, има по-голѣми радости, но и по-голѣми страдания. Колкото по-слабо е въображението на човѣка, толкова по-малко страдания има, но и по-малко радости. Значи, радоститѣ и страданията на човѣка се компенсиратъ правилно, но не могатъ да се избѣгнатъ. Тѣ сѫ необходими условия въ развитието на човѣка. Понѣкога човѣкъ скърби и се радва за неизвестни нѣща. Макаръ и неизвестни за него, тѣ сѫ по-реални отъ ония, които сѫ известни. Затова казваме, че човѣкъ има реални и нереални радости и скърби. Каквито и да сѫ скърбитѣ и радоститѣ, важно е човѣкъ да се учи отъ тѣхь, да преодолява, да калява волята си, да облагородява сърдцето си и да усилва своя умъ. Като ученици, вие не трѣбва да се смущавате отъ промѣнитѣ, които ставатъ въ живота ви. Човѣкъ е пѫтникъ, дошълъ на земята да се учи, да придобива знания и опитности. Като пѫтува, той минява презъ различни мѣста, презъ долини и планини, вследствие на което и състоянията му се мѣнятъ. Единъ день е радостенъ, на другия день — скръбенъ; единъ день се надѣва, вѣрва въ постиженията си, на другия день се обезсърдчава. Той ту слиза, ту се качва, но трѣбва да върви напредъ. Истинскиятъ животъ се заключава между полюси. Който разбира живота, той не се смущава отъ промѣнитѣ. Въ промѣнитѣ човѣшката душа се обогатява. Безъ промѣни животътъ нѣма смисълъ. Еднообразниятъ животъ води къмъ отъпкания пѫть. Чрезъ промѣнитѣ човѣкъ се изпитва и изгражда своя бѫдещъ животъ. Когато изпитва ученика си, учительтъ познава, какво е научилъ и докѫде е достигналъ. Ако решава задачитѣ си добре, ученикътъ може да мине въ по-горенъ класъ, дето му се даватъ по-мѫчни упражнения. Какъвъ е смисълътъ на изпитанията? Чрезъ изпитанията човѣкъ познава себе си. Така се изпитватъ убежденията, вѣрата, любовьта му. Запримѣръ, нѣкой минава за религиозенъ, но като срещне единъ безвѣрникъ, съ силно отрицателна мисъль, той започва да се колебае. Безвѣрникътъ отрича сѫществуването на Бога, аргументира го съ различни доказателства, и религиозниятъ постепенно се разколебава въ вѣрата и убежденията си. Вѣра, която се разклаща отъ най-малкия вѣтрецъ, не е истинска. Любовь, която отстѫпва при най-малкитѣ мѫчнотии, не е истинска. Значи, изпитанията сѫ бури и вѣтрове, чрезъ които човѣкъ се изпитва. Ако не мине презъ изпитания, той не може да се познае. Казано е: „Познай себе си“. Да познае човѣкъ себе си, това значи, да се освободи отъ всички заблуждения, отъ всички чужди елементи, вмъкнати въ неговия личенъ животъ. Докато не очисти съзнанието си отъ всички примѣси и заблуждения на миналото, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Каквито усилия и да прави, той не може да измѣни живота. Водата тече и носи своитѣ утайки, но човѣкъ трѣбва да се чисти отъ тѣхъ. Вѣтърътъ вѣе, люлѣе и разклаща дърветата, но човѣкъ трѣбва да се огради, да не се подава на влиянието му. Водата и въздухътъ едновременно причиняватъ пакости и добрини. Въ стомаха водата е на мѣстото си; влѣзе ли въ кривото гърло, тя може да задуши човѣка. Сѫщото можемъ да кажемъ и за въздуха: ако влѣзе въ дробоветѣ, той е на мѣстото си. Влѣзе ли въ стомаха, предизвиква разстройство. Следователно, всѣко нѣщо, което отива на мѣстотото си, причинява радость; не отива ли на мѣстото си, причинява скръбь. Всички трѣбва да работите върху себе си, да станете силни. Ако не можете изведнъжъ да станете силни, бѫдете слаби, но и въ единия, и въ другия случай работете. Значи, човѣкъ трѣбва да бѫде или най-силенъ, или най-слабъ. Ако е силенъ, той трѣбва да употрѣби силата си въ услуга на слабия; ако е слабъ той трѣбва да работи, да стане силенъ. Представете си, че имате кѫща, но въ двора си нѣмате вода. Какво трѣбва да направите? Близо до кѫщата ви има езеро, отъ което можете да се ползувате. За тази цель вие трѣбва да копаете, да прекарате канализация, за да се ползувате отъ водата на езерото. Силниятъ самъ може да прекара водата на езерото въ кѫщата си; слабиятъ трѣбва да потърси помощьта на силния, за което ще плаща. Следователно, силниятъ работи самъ и не плаща; слабиятъ се ползува отъ помощьта на силния, но плаща за услугитѣ му. Силниятъ е свободенъ, слабиятъ — ограниченъ. Оттукъ правимъ следнитѣ изводи: всѣко вѣрую, което се ограничава отъ хората, не е истинско, не е ваше вѣрую; всѣко вѣрую, което не се ограничава отъ никого, е истинско. Всѣка истина, всѣка наука, която се нуждае отъ провѣрка и отъ доказателства, е чужда, придобита отвънъ; всѣка истина, всѣка наука, която не се нуждае отъ провѣрка, е ваша собствена, придобита по вѫтрешенъ пѫть. Истинско вѣрую, истинска наука сѫ ония, които при всички условия оставатъ едни и сѫщи. При каквито условия и да се намира, човѣкъ се нуждае отъ тѣхъ. Тѣ сѫ подобни на хлѣбъ. И въ пустинята, и въ плодороднитѣ полета хлѣбътъ е необходимъ. Сѫщото не можемъ да кажемъ за паритѣ. Въ пустинята паритѣ нищо не струватъ, но хлѣбътъ и водата сѫ отъ първа необходимость. Задачата на човѣка е да се домогне до положителнитѣ нѣща въ живота. Кои нѣща сѫ положителни? Здравето, силата, вѣрата, любовьта, знанието сѫ положителни нѣща, а болестьта, безсилието, безвѣрието, умразата, невежеството — отрицателни. Кое живо сѫщество не се стреми къмъ здраве? Кой човѣкъ не иска да бѫде здравъ? Какво правите, когато се разболѣете? Нѣкой търсятъ лѣкари, а други сами се лѣкуватъ. Първото условие за лѣкуване е вѣрата. Безъ вѣра човѣкъ мѫчно се лѣкува. Когато заболѣете отъ нѣщо, запримѣръ, отъ главоболие, коремоболие, или ревматизъмъ на крака, на рѫката, приложете следния методъ: Поставете дланитѣ на рѫцетѣ си на болното мѣсто и кажете: Азъ живѣя въ Бога. Въ Бога не сѫществуватъ никакви болести. Ако вѣрата ви въ Бога е силна, нѣма да се мине половинъ часъ, и болката ви ще изчезне.Колкото по-слаба е вѣрата ви, толкова по-мѫчно ще се махне болката. Обаче, вие трѣбва да постоянствувате, докато окончателно оздравѣете. Ще знаете, че безъ вѣра нищо не се постига. Вѣра и постоянство въ работата сѫ две необходими условия за постижение и реализиране на вашитѣ желания. И светията и обикновениятъ човѣкъ се нуждаятъ отъ вѣра и постоянство. За да се повдигнатъ на по-високо стѫпало, и обикновениятъ човѣкъ, и светията трѣбва да работятъ. Понеже светията е дошълъ до известенъ резултатъ чрезъ съзнателна и упорита работа, той изисква сѫщото отъ всѣки човѣкъ. Дето и да отиде човѣкъ, между свѣтски или религиозни хора, навсѣкѫде му предстои работа. Той не трѣбва да мисли, че е царски или княжески синъ и да не работи. Царскитѣ друмища сѫ най-опасни. Презъ тѣхъ минаватъ много автомобили, файтони, трамваи, които могатъ да ви прегазятъ. Не стойте на пѫтя имъ. Ще кажете, че кѫщитѣ ви сѫ построени вече на царския пѫть. Ако искате да не пострадате, махнете кѫщитѣ си оттамъ и ги поставете на друго мѣсто. Свѣтътъ е хала, която завлича всичко. Тази хала ще мине край кѫщитѣ ви, ще ги отнесе и ще ви застави да работите. Казано е въ Писанието, че не трѣбва да любите свѣта. Това значи: живѣйте въ свѣта, работете, но не се свързвайте съ него. Свържете ли се съ свѣта, вие се ограничавате. Свѣтътъ има свои интереси, които на всѣка цена иска да реализира. Колкото и да работите за свѣта, той никога нѣма да ви възнагради, както трѣбва, нито паметникъ ще ви направи. Тукъ- таме виждате паметници на заслужили хора, но тѣ сѫ само за залъгване. Заслужилитѣ хора сѫ много, а на единици отъ тѣхъ сѫ поставили паметници. Колко заслужили хора има въ свѣта, които минаватъ - заминаватъ незабелязани! Това е все едно, да си купите билетъ за лотария. Мнозина купуватъ лотарийни билети, но малцина печелятъ. Едно се иска отъ човѣка — безкористие. Дето и да се намира — на земята, или на небето, човѣкъ трѣбва да работи безкористно и съ любовь. Животътъ изисква работа, а не почивка. Ако искате да станете музикантъ, ще свирите най-малко по четири-петь часа на день; ако сте пѣвецъ, ще пѣете по четири-петь часа; ако сте проповѣдникъ, ще говорите на хората и ще ги поучавате. Ще работите въ всички направления, безъ да се отегчавате. Каквото правите, правете го съ съзнание. Човѣкъ трѣбва да има идея, която да му дава импулсъ за работа. Дето е любовьта, тамъ има потикъ за работа. Затова казваме, че нѣкой нѣща ставатъ съ любовь, а нѣкой — безъ любовь. Всѣка работа, извършена съ любовь, е разумна. Дето има любовь и разумность, тамъ Богъ присѫтствува. Дето любовьта и разумностьта не присѫтствувать, тамъ Богъ отсътствува. Какво ще кажемъ за престѫпленията въ свѣта? Защо се вършатъ престѫпления? Защото Богъ отсътствува. Той никога не пита хората, защо вършатъ престѫпления. Това показва, че Богъ е богатъ и всѣкога може да изплати направенитѣ щети и загуби. Когато човѣкъ пита, защо е допуснато злото въ свѣта, това говори за неговата сиромашия. Като не може да изплати вредитѣ и загубитѣ отъ злото и престѫпленията, той пита, защо сѫ допуснати. Колкото и да е беденъ, човѣкъ трѣбва да знае, че нищо не се прощава. Щомъ прави дългове, той трѣбва да плаща. Щомъ се явява на изпитъ, той трѣбва да е училъ. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ края на една епоха и трѣбва да държатъ изпитъ за завършено образование. Днитѣ до този изпитъ съ изброени. Още малко време остава, докато дойде изпитната комисия. Едни ще държатъ изпитъ за прогимназия, други — за гимназия, трети — за университетъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не мине презъ рѫцетѣ на изпитната комисия. Строга и крайно взискателна е тази комисия. Много ученици ще бѫдатъ скъсани на изпита си. Като се явите на изпита, вие трѣбва да имате вѣра въ професоритѣ си. Тѣ нѣма да ви кѫсатъ несправедливо. Тѣ сѫ добри, любещи и справедливи. Щомъ издържите изпита си веднага ще ви дадатъ дипломъ. Всички знаете, какви дипломи се даватъ на земята, но какви дипломи се даватъ въ духовния свѣть, не знаете. Тамъ се дава ново тѣло на човѣка, изтъкано отъ фина, съвършена материя, съ добре развити органи и сѣтива. Какъвъ по-добъръ дипломъ можете да очаквате? Който не издържи изпита си, той не може да получи ново тѣло. Това значи: той не може да се радва на умъ и на сьрдце съ нови разбирания, съ нови мисли и чувства. И тъй, не се страхувайте отъ изпита, който предстои да минете. Всѣки изпитъ крие нѣщо добро въ себе си. Желая ви да се приготвите добре, да издържите изпита си съ успѣхъ. Щомъ издържите изпита си добре, вие ще се повдигнете на подобаваща висота въ Божествения свѣтъ. Не си правете илюзии, да мислете, че можете да минете, както и да е. Не, вие трѣбва да научите добре всичкия материалъ, отъ единия до другия край, да не остане единъ урокъ ненаученъ. Вие трѣбва да знаете всички уроци отлично. Който не е готовъ да държи матурата си, може да я отложи, но временно само. Обаче, кога и да е, той трѣбва да държи матура. Какъ познавате, кой човѣкъ е издържалъ изпита си? По начина на обличането, вие познавате, дали даденъ ученикъ е издържалъ изпита си. Ако нѣкой човѣкъ е добре облѣченъ, външно и вѫтрешно, той е издържалъ изпита си добре. Ако не е облѣченъ въ нови дрехи, той не е издържалъ изпита си. И отъ това правило има изключения. За всѣки човѣкъ е важно да свърши изпита си благополучно. Да издържи изпита си благополучно и да се облѣче въ нови дрехи, въ това седи смисълътъ на човѣшкия животъ. Обличането съ нови дрехи е вѫтрешенъ, а не външенъ процесъ.Лесно е външното обличане, но мѫчно е вѫтрешно да се облѣче човѣкъ. Когато Адамъ и Ева сгрѣшиха, тѣ се почувствуваха вѫтрешно голи, а не външно. Защо сгрѣшиха Адамъ и Ева? Защото не учиха добре. Тѣ пропаднаха на матура. Тѣ се занимаваха съ работи, които не влизатъ въ изпита имъ, и не можаха да учатъ, както трѣбва. За да учи, човѣкъ трѣбва да подържа свещения огънь въ себе си, да разбира хората и да имъ помага. Не е въпросъ да бѫдешъ нагорещено желѣзо, което лесно истива, но огънь, който вѣчно гори. Дето гори свещениятъ огънь, тамъ е и любовьта. Който люби, той помага на близкитѣ си, влиза въ положението имъ и ги облекчава. Той живѣе едновременно на земята и на небето. Какво представя небето? Хората иматъ особено понятие за небето. Най-красивото мѣсто въ свѣта е небето. Искате ли знание, сила, здраве, богатство, любовь, ще ги намѣрите на небето. Мѣстото на небето е въ самия човѣкъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който поне за малко време да не е билъ на небето. Когато люби, човѣкъ е на небето, между свѣтли и разумни сѫщества. Изгуби ли любовьта си, той слиза на земята, между обикновенитѣ хора.Ако живѣе дълго време на небето, човѣкъ става силенъ и може лесно да се справя съ голѣмитѣ мъчнотии и страдания. Преди години, единъ отъ виднитѣ американски проповѣдници, Шлятъръ, билъ осѫденъ да лежи известно време въ затворъ. Той не могълъ да излежи опредѣления срокъ. Защо? Защото въ продължение на нѣколко месеца само той обърналъ много отъ прислужницитѣ и затворницитѣ къмъ Бога. Като видѣлъ това, директорътъ на затвора заповѣдалъ да пуснатъ проповѣдника на свобода. Той казалъ: Мѣстото на този човѣкъ не е тукъ. Казвамъ: Човѣкъ, който живѣе, или е живѣлъ на небето, има велика, мощна душа. И при най-голѣмитѣ страдания той е тихъ и спокоенъ. Той отправя мисъльта си къмъ Бога и благодари за всичко, което му е дадено. Той познава Бога и не се съмнява въ Него. Докато Иовъ роптаеше противъ Бога и се запитваше, защо му идатъ страданията, кѫде е сгрѣшилъ, страданията непрестанно се сипѣха върху него. Когато съзнанието му се пробуди, той каза: Господи, познахъ Те. Разбрахъ, че всичко, което си опредѣлилъ да стане, е добро. Отсега нататъкъ ще живѣя, както искашъ, ще изпълня волята Ти. Отъ този моментъ страданията го напуснаха, и той отново придоби всичко, което бѣше изгубилъ. Следователно, човѣкъ не може да разбере живота, докато се страхува отъ страдания, отъ сиромашия, отъ невежество, отъ злото въ свѣта. Изчезне ли страхътъ отъ него, той разбира вече живота. Казано е въ Писанието: „Страхливиятъ нѣма да наследи Царството Божие“. Който е позналъ Бога, той живѣе безъ страхъ и понася страданията леко. Ако изгуби нѣкого отъ своитѣ близки, той казва: Господъ далъ, Господъ взелъ. Ако изгуби силата, богатството, знанието си, той пакъ казва: Господъ далъ, Господъ взелъ. Той се разговаря съ страданието като съ приятель: разхожда се съ него, гощава го. Щомъ доброволно задоволите изискванията на страданието, то само ще ви напусне. Страданията не сѫ механически сили, но съзнателни, разумни сѫщества, които сѫ изостанали въ развитието си. Тѣ влизатъ въ човѣка и черпятъ сила отъ него. Колкото по-несъзнателно се отнася човѣкъ къмъ страданията, толкова повече тѣ го измѫчватъ, докато съвършено го изчерпятъ. Като изгуби и последнитѣ си сили, човѣкъ заминава за онзи свѣтъ, да си приготви условия за новъ животъ, за ново тѣло. Като не разбиратъ този законъ, хората питатъ, защо е допуснато злото и страданието въ свѣта. Много естествено. Човѣкъ трѣбва да разбере смисъла на страданието и съзнателно да се справи съ него. Не може ли да го разбере, то всѣкога ще го мѫчи. Защо сѫществуватъ комаритѣ? И комарътъ има нѣкакво предназначение. Като ученици, вие трѣбва да се справите съ страданието, да не мърморите, но да се разговаряте разумно съ него. Всѣко роптание, всѣко недоволство опетнява човѣшката душа. Казвате: Защо трѣбва да страдамъ? — Все трѣбва нѣкой да страда. Кой отъ васъ ще страда, не е важно. Днесъ страда единъ, утре — другъ. Страданието посещава всички живи сѫщества. И волътъ, който оре на нивата, страда; кокошката, която колите, сѫщо страда. Ще кажете, че сте вегетарианци и не колите животни. Наистина, вегетарианцитѣ не колятъ животни, но ядатъ зеленчуци, плодове, жито. При сегашнитѣ условия на живота, нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е причинйлъ, или да не причинява на нѣкого страдания. Това е много естествено. Ядешъ плодъ, ще го разкѫсашъ съ зѫбитѣ си. Важно е, обаче, да не унищожишъ живота му. Животътъ на плода е въ семката. Изяжъ плода, благодари му, че си се нахранилъ съ него, и посади семката му въ земята. Външната форма на плода представя дреха, въ която е облѣчена една велика идея. Изяжъ плода, приеми идеята, която той крие въ себе си, и благодари, че си ималъ възможности да се насладишъ. Както идеитѣ се обличатъ въ красиви премѣни, така и човѣшката душа е облѣчена въ свѣтла, красива дреха. Колкото по-праведенъ и добъръ е човѣкъ, толкова по-красива е дрехата на неговата душа. Срещнете ли човѣкъ, на когото дрехата на душата е скѫсана, парцалива. ще знаете, че той самъ е опетнилъ живота си. Самъ той е внесълъ грѣха въ своята душа. Ако нѣкой се осмѣли да отиде на небето съ своята скѫсана дреха, веднага го изпращатъ на земята. Следователно, да бѫдешъ добре облѣченъ, това значи, да си добродетеленъ човѣкъ. Красива е дрехата на добродетелния, но всѣки не може да я види. Тази дреха е скрита вѫтре въ човѣка. Тя е дреха на душата. Често хората се обличатъ съ нови и красиви дрехи, съ което искатъ да се представятъ за добродетелни. Ако външно сѫ добре облѣчени, а вѫтрешно не сѫ, тѣ внасятъ лъжата въ своя животъ; ако вѫтрешно сѫ добре облѣчени, а външно не сѫ, безъ да искатъ, тѣ пакъ внасятъ лъжата въ свѣта. Добродетелниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде добре облѣченъ и външно, и вѫтрешно. Красотата на облѣклото не седи въ модата, но въ чистотата. Човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ външно и вѫтрешно. Той трѣбва да се вслушва въ гласа на душата си, т. е. на Божественото въ себе си и никога да не се колебае. Бѫдете вѣрни на Божественото начало въ себе си. Каквото ви казва то, всичко изпълнявайте. Въ това седи изпълнението на волята Божия.Този процесъ е непреривенъ, както животътъ тече непреривно. Човѣкъ трѣбва да изпълнява волята Божия всѣки моментъ. Каквато добра мисъль ви дойде въ ума, изпълнете я. Човѣкъ не може да се оплаче, че нѣма условия за изпълнение на волята Божия. Колко вдовици, сирачета, бедни ученици, се нуждаятъ отъ нашата помощь! Колко животни очакватъ на помощьта ни! Всѣки има въ дома си поне една котка и едно куче, които очакватъ на него. Дойде ли котката при васъ, каквато работа и да имате, напуснете работата, дайте й парченце хлѣбъ. После можете да я изпждите навънъ, да продължите спокойно работата си. Котката не се сърди, когато я пждите вънъ. На другия день, като види, че вратата на стаята, ви е отворена, тя пакъ ще влѣзе. Правете сѫщото и вие. Стремете се къмъ Царството Божие. Десеть пѫти да ви изпждятъ навънъ, не се обиждайте. Постоянствувайте въ стремежа на душата си. Щомъ видиге, че вратата на Царството Божие е отворена, влѣзте вѫтре. Това значи: работете съзнателно и съ любовь, за да влѣзете като граждани въ Царството Божие. Признаятъ ли ви веднъжъ за граждани, вие ще останете завинаги тамъ. Желая ви да станете граждани на Царството Божие. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 14. Лекция отъ Учителя, държана на 26. ноемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Основа на живота — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. Чете се темата: „Какъ да се обичаме?“ Тема за следния пѫть: „Най-силното чувство на физическия животъ и най-силното чувство въ духовния животъ“. Често хората казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде младъ, да не губи младостьта си и да я оценява. Това е вѣрно само за човѣка, но не и за всички нѣща. Ако питате цигуларя, каква цигулка иска, той ще ви каже, че иска стара цигулка. Колкото по-стара е цигулката, толкова по-добра е тя. За човѣка е добре да бѫде младъ, за цигулката е добре да бѫде стара. За каква младость говори човѣкъ? Да бѫде толкова младъ, че да лежи въ люлката си, да плаче и да заповѣдва съ своя плачъ на майка си? Въ това нѣма никакъвъ смисълъ. Да бѫде човѣкъ младъ, както Христосъ разбира, има смисълъ. Христосъ казва: „Ако не станете като децата, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. И азъ казвамъ: Станете разумни деца, за да влѣзете въ Царството Божие. Като говоримъ за младостьта, ние имаме предъ видъ физическата младость, защото сѫществува и духовна младость. Значи, човѣкъ трѣбва да бѫде физически младъ и чистъ, като детето, а духовно — старъ, т. е. разуменъ. Да станешъ като дете, това не значи, да се вдетенишъ, но да запазишъ своята чистота и стремежъ къмъ придобиване на знания. Детето задава въпроси, интересува се отъ всичко, което го обикаля; и стариятъ задава въпроси, но въпроситѣ имъ се различаватъ. Детето задава въпроси, защото иска да придобива знания и опитности. Стариятъ, следъ като е живѣлъ и опиталъ нѣщата, задава въпроситѣ: Защо сѫществуватъ злото и доброто? Защо сѫществуватъ мѫчнотиитѣ и страданията? Ако детето задава такива въпроси, тѣ сѫ на мѣсто. Стариятъ, обаче, не трѣбва да задава такива въпроси. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да бѫде господарь на своитѣ мисли, чувства и постѫпки.Това значи, да бѫде господарь на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля. Да бѫдешъ господарь на себе си, това не значи, че трѣбва да си заповѣдвашъ, но да се самовъзпитавашъ. Само онзи може да господарува, който има майчински и бащински отношения. Майката и бащата заповѣдватъ на детето, но съ това тѣ допринасятъ нѣщо ценно за самото дете. Следователно, ако искашъ да бѫдешъ господарь на своитѣ мисли и чувства, ти трѣбва да имашъ къмъ тѣхъ майчински отношения. Нѣмашъ ли такива отношения, ти ще осакатишъ ума и сърдцето си. Като не могатъ да управляватъ мислитѣ и чувствата си, хората сами се осакатяватъ. Когото срещнете днесъ, непремѣнно ще видите въ него поне една осакатена мисъль, или едно осакатено чувство. Нѣма човѣкъ на земята, който да не се е осакатилъ въ известно направление. По осакатенитѣ мисли и чувства на човѣка се сѫди за неговата интелигентности и доброта. Ако човѣкъ е осакатилъ своитѣ мисли и чувства, които сѫ толкова близо до него, можете да си представите, какви ще бѫдатъ отношенията му къмъ другитѣ хора. Отношението на човѣка къмъ неговитѣ мисли и чувства опредѣля неговия моралъ. Какъ можете да наречете мораленъ човѣкь онзи, който е осакатилъ мислитѣ и чувствата си? Човѣкъ се осакатява, когато има повече желания, отколкото може да носи. Запримѣръ, какво ще стане съ стомаха на човѣка, ако въ продължение на два часа му даде два богати, пищни обѣда? Като се нахрани единъ пѫть, човѣкъ трѣбва да даде на стомаха си поне три - четири часа почивка и следъ това да пристѫпи къмъ второ ядене. Яде ли много и често, стомахътъ му ще се разстрои и ще се откаже да работи. Стомахътъ е слуга на човѣка, но той трѣбва да се отнася къмъ него майчински, съ любовь. Не постѫпва ли така, стомахътъ престава да работи. Значи, една отъ причинитѣ за осакатяването на човѣка е пресищането. Този законъ е валиденъ не само за физическия, но и за умствения и сърдечния животъ на човѣка. Човѣшкиятъ мозъкъ е органъ за възприемане на мисъльта. Щомъ е така, човѣкъ трѣбва да възприема само такива мисли, които хранятъ мозъка му. Само чиститѣ и свѣтли мисли хранятъ мозъка. Низшитѣ и отрицателни мисли тровятъ мозъка. Тъй щото, когато нѣкой казва, че може да мисли, както иска, той се самоизлъгва. Човѣкъ не може да мисли, както иска. Той не трѣбва да храни мозъка си съ безразборни мисли, както не може да храни стомаха си съ несъответна за него храна. Давате ли на стомаха си несъответна храна, той ще я изхвърли навънъ. За да подържа хармонията на своя организъмъ, човѣкъ трѣбва да храни мозъка си съ свѣтли мисли, сърдцето си — съ чисти чувства, дробоветѣ си — съ чистъ въздухъ и стомахътъ си — съ чиста, здравословна храна. Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ щастливи, да иматъ успѣхъ въ живота си. За да постигнатъ това, тѣ трѣбва коренно да се преобразятъ. Не могатъ ли да измѣнятъ живота си, тѣ не могатъ да направятъ връзка съ Първата Причина, отъ която зависи тѣхниятъ успѣхъ и щастие. Да бѫде човѣкъ добъръ, това зависи отъ него. Да има успѣхъ въ живота си, това зависи отъ Бога. Като не разбиратъ тѣзи отношения, хората се силятъ да постигнатъ желанията си, като не знаятъ, че успѣхътъ имъ зависи отъ Бога. Щомъ не успѣватъ въ своитѣ работи, тѣ се разочароватъ, обезсърдчаватъ и казватъ, че животътъ нѣма смисълъ. Запримѣръ, нѣкой иска да стане министъръ. Отъ него ли зависи това, или отъ хората? За да успѣе въ желанието си, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, уменъ, да има предъ видъ интереситѣ на своитѣ избиратели. Отговаря ли на тия условия, избирателитѣ ще го приематъ за министъръ. Ако не отговаря на тия условия, тѣ нѣма да го избератъ. Както виждате, успѣхътъ на човѣка въ известно направление не е въ негови рѫце. Обаче, да бѫде човѣкъ добъръ, това зависи отъ него. Хората сѫ размѣстили нѣщата въ живота си, вследствие на което и животътъ имъ е обърканъ. Тѣ очакватъ на Бога, Той да ги направи добри. Що се отнася до успѣха въ живота имъ, тѣ мислятъ, че това зависи отъ тѣхъ. Тъкмо обратното е вѣрно. Горко на онзи, който очаква добротата отвънъ. Добротата е въ самия човѣкъ. Отъ него се иска само да прояви своята доброта. Доброто е основа на живота. Безъ доброто човѣкъ не може да бѫде интелигентенъ, не може да бѫде и мораленъ. Доброто е мѣрка на нѣщата. Доброто прави човѣка свободенъ въ отношенията си съ хората, а сѫщевременно му дава разположение за работа. Да направишъ едно добро, това не значи, да притежавашъ доброто. Защо? Защото днесъ можешъ да направишъ добро, а на другия день — зло. Въ сѫщность, доброто е нѣщо неизмѣнно. Който е поставилъ доброто за основа на своя животъ, той не може да се мѣни: единъ день да прави добро, а на другия день — зло.Истинската ябълка не ражда едновременно и кисели, и сладки плодове. Тя ражда само сладки плодове. Ако ражда и кисели, и сладки едновременно, това показва, че нѣкаква външна сила е действувала върху нея и вложила въ проявитѣ й нѣщо чуждо. Обаче, по естество ябълката си остава неизмѣнна. Като не разбиратъ причината за сладкия и киселъ вкусъ на ябълката, хората дѣлятъ нѣщата на добри и лоши, вследствие на което сами попадатъ въ областьта на злото. Какво ще кажатъ житнитѣ зърна, които се намиратъ въ хамбара? Ако иматъ съзнание, тѣ ще започнатъ да се оплакватъ едни отъ други. Долнитѣ ще бѫдатъ недоволни отъ горнитѣ, че ги натискатъ. Горнитѣ ще бѫдатъ недоволни отъ студа и т. н. За да не прониква влагата между вѫтрешнитѣ зърна, господарьтъ взима единъ прѫтъ и ги разбърква: долнитѣ зрънца ще заематъ мѣстата на горнитѣ, а горнитѣ — мѣстата на долнитѣ. Въ този случай горнитѣ ще бѫдатъ недоволни отъ долнитѣ и ще се оплакватъ, че имъ е тѣсно. Еднитѣ ще казватъ за другитѣ, че сѫ лоши. Въ сѫщность, и еднитѣ сѫ толкова добри и лоши, колкото и другитѣ. Външнитѣ условия ги заставятъ да бѫдатъ добри или лоши. По естество, обаче, тѣ сѫ добри. Такова е отношението и на хората едни къмъ други. Като не разбиратъ законитѣ на живота, тѣ поставятъ злото тамъ, дето не сѫществува, и сами се натъкватъ на противоречия. Следователно, за да се справите съ злото, вие трѣбва да поставите доброто като основа на вашия животъ. Не е въпросъ да бѫдете добри, но да проявите доброто, което е вложено въ васъ. По естество човѣкъ е добъръ. Не гледайте на доброто като на нѣщо механическо, но като на качество, вложено отъ самата природа. Запримѣръ, златото е благороденъ металъ. То се характеризира съ свойството, че не се окислява. Това свойство на златото е вложено отъ самата природа, и никаква сила не е въ състояние да го измѣни. Значи, и доброто въ човѣка не се измѣня. То е Божествено свойство, вложено отъ разумната природа. Съзнае ли това качество въ себе си, човѣкъ може да каже, че е произлѣзълъ отъ Бога. Каже ли за себе си, че е лошъ, а същевременно подържа идеята, че е излѣзълъ отъ Бога, той не разсъждава правилно. Невъзможно е човѣкъ да е лошъ и да произлиза отъ Бога. Добриятъ човѣкъ е здрава стомна, а лошиятъ — пукната. Добриятъ е доволенъ отъ живота си, радва се на здраве, защото стомната му е здрава. Каквото се налѣе въ стомната му, не изтича навънъ. Лошиятъ, обаче, боледува, обезсърдчава се, защото нищо не може да задържи въ стомната си. Слушате този човѣкъ да се оплаква, че каквото хапне, нищо не задържа въ стомаха си. Защо? Пукната е стомната му. Колко хлѣбъ е нужно на културния човѣкъ за единъ обѣдъ? Най-много четвъртъ килограмъ. Ако нѣкой изяжда на едно ядене половинъ килограмъ, това показва, че двама души живѣятъ въ него; ако изяжда три четвърти отъ килограма, трима души живѣятъ въ него; ако изяжда цѣлъ килограмъ, четири души живѣятъ въ него. Тъй щото, една отъ причинитѣ да не може човѣкъ да задържа въ себе си това, което природата влага въ него, е или пукнатата му стомна, или присѫтствието на неканени гости въ него. Когато получава Божественитѣ блага, човѣкъ трѣбва да бѫде самъ, а като ги възприеме и обработи въ себе си, той трѣбва да бѫде готовъ да дава и на другитѣ, но доброволно. И тъй, помнете: Щомъ живѣе въ Бога, човѣкъ е добъръ. Щомъ е добъръ, той знае, че свѣтътъ, въ който е дошълъ да се учи, е разуменъ. Когато човѣкъ е добъръ и съзнава, че свѣтътъ е разуменъ, той се радва на успѣхи въ живота си? Когато човѣкъ проявява доброто, Богъ осигурява неговия успѣхъ; когато човѣкъ прави усилия да успѣва, тогава Богъ се занимава съ неговото добро. Човѣкъ трѣбва да прави голѣми усилия, за да успѣва въ работитѣ си, а за да бѫде добъръ, не се изисква отъ него много енергия. И децата могатъ да бѫдатъ добри. Нѣма сѫщество на земята, което не може да бѫде добро. Обаче, дойдете ли до успѣха, въпросътъ седи другояче. И боговетѣ, и възвишенитѣ сѫщества не могатъ лесно да осигурятъ своя успѣхъ. Мѫчно нѣщо е човѣкъ да има успѣхъ въ живота си. И гениалнитѣ хора не могатъ да се похвалятъ съ успѣхъ въ работитѣ си. Защо? Защото успѣхътъ е въ рѫцетѣ на Бога, а доброто — въ човѣшки рѫце. Най-лесната работа е да бѫде човѣкъ добъръ. Да станешъ милионеръ, това не значи, че си успѣлъ въ живота си. Защо? Защото днесъ си милионеръ, а утре изгубвашъ милионитѣ си. Истинскиятъ успѣхъ подразбира такава придобивка, която никога да не се губи. Човѣкъ я занася съ себе си и на онзи свѣтъ. Сѫщото се отнася и до доброто. Истинско добро е това, което никой не може да го отнеме. Изобщо, това, което Богъ е вложилъ въ човѣка, никой не може да го отнеме. Като знаете това, мислете добре за всички хора. Ако проповѣдвате на хората, не имъ казвайте, че трѣбва да бѫдатъ добри, но казвайте имъ, да проявятъ доброто, което е вложено въ тѣхъ. Въ нѣкои окултни школи се проповѣдва на ученика да усилва волята си. Тѣ мислятъ, че волята прави човѣка силенъ. Това е механическо разбиране на нѣщата. Силната воля не прави човѣка силенъ.Не е силенъ онзи, който разполага съ машини и съ различни инструменти. Сила, която иде отвънъ, не е трайна. Ако силата на човѣка не иде отвѫтре, отъ Божественото въ него, тя лесно се губи. Колкото и да е голѣма силата на човѣка, той трѣбва да знае, че тя е колективна, т. е. резултатъ на много сѫщества. Доброто, интелигентностьта, силата на човѣка сѫ колективни. Хиляди и милиони сѫщества сѫ работили преди него въ това направление. Дойде ли деньтъ на разплата, тогава ще видите, каква часть отъ силата, интелигентностьта, добротата сѫ ваши собствени. Всичко, което е чуждо, ще ви се вземе. За васъ ще остане само онази малка придобивка, която вие сами сте изработили. Като знаете това, не се хвалете съ чуждъ трудъ и съ чужди придобивки. Дали сте философъ, ученъ, музикантъ или художникъ, знайте, че голѣма часть отъ вашия умственъ и духовенъ капиталъ, съ който днесъ работите, принадлежи на хиляди работници преди васъ. Ако вие държите въ съзнанието си тази мисъль и работите съ смирение, тѣ нѣма да оттеглятъ капитала си отъ вашата банка. Нѣмате ли съзнание за тѣхната работа и се гордѣете съ това, което днесъ представяте, тѣ могатъ да оттеглятъ капитала си отъ васъ и ще ви оставятъ само съ вашето. Тогава ще разберете, какво представя човѣкъ, изоставенъ отъ всички свои близки и познати. Ето,човѣкъ има петь пръста на рѫката си, но не е собственикъ на никой отъ тѣхъ. Запримѣръ, Юпитеръ е създалъ показалеца, Сатурнъ — срѣдния пръстъ, Слънцето - безименния, Меркурий — малкия. Палецътъ пъкъ е създаденъ отъ Юпитеръ и Венера. Създаването на пръститѣ представя единъ митъ, задъ който се крие велика истина. Ще кажете, че между Юпитеръ и Венера сѫществуватъ любовни отношения. За каква любовь говорите вие, не зная; ако говорите за Божествената любовь, въ нея нѣма нищо опасно. Обаче, човѣшката любовь носи страдания и разочарования за човѣка. Като ученици, стремете се къмъ Божествени нѣща, а не къмъ човѣшки. Божественитѣ нѣща не се развалятъ, а човѣшкитѣ се развалятъ. Въ човѣшкия животъ има влюбване и разлюбване, а въ Божествения има трайни, вѣчни отношения. Въ Божията Любовь нѣма никаква промѣна. Следователно, ако нѣкой човѣкъ ви разлюби, радвайте се, че сте научили истината. Разлюбването показва, че той е вложилъ капитала си въ вашата банка. Щомъ забогатѣе, той изважда капитала си заедно съ лихвитѣ, които е придобилъ. Значи, въ неговата любовь е имало нѣщо користно. Той искалъ да спечели нѣщо. Който дава пари подъ лихва, иска да спечели нѣщо. Но и онзи, който взима паритѣ, сѫщо иска да печели. Нищо лошо нѣма въ желанието на човѣка да печели, но той трѣбва да знае това и да не се самоизлъгва. Разумниятъ се ползува отъ своя капиталъ, както и отъ капитала на своя ближенъ. Неразумниятъ изяжда, освенъ своя капиталъ, още и капитала на своитѣ ближни. Който влага капитала си въ банката на неразумния, всѣкога страда. Човѣкъ е банка, въ която близкитѣ му внасятъ своитѣ капитали, но и той внася своя капиталъ въ банкитѣ на своитѣ близки. Това е естествено отношение между хората. Страшно е, обаче, когато човѣкъ дава ключоветѣ отъ своята банка на слугитѣ си, тѣ да разполагатъ, както разбиратъ. Какво става съ такава банка? Въ скоро време смѣткитѣ се объркватъ, и банката пропада. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не пропадне неговата банка? Всѣки день той трѣбва да преглежда състоянието на своя капиталъ, да знае, съ какво разполага. Всѣка нова мисъль, всѣко ново чувство, които влизатъ въ ума и въ сърдцето на човѣка, представятъ капиталъ, на който той може да разчита. Всѣко добро чувство, всѣка свѣтла мисъль носятъ радость и благословение за човѣка. Изгуби ли ги, човѣкъ започва да страда. Добриятъ приятель е благословение за човѣка. Изгуби ли приятеля си, той скърби за него. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ такива мисли и чувства, които никой не може да му отнеме. Радость, която се явява и изчезва, не е истинска. Сѫщото се отнася и до скръбьта. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положително знание, отъ положителна философия за живота, съ които могатъ да работятъ. Религиозниятъ ще каже, че Богъ е Любовь, и Той всѣкога ще му помага. Всѣки учитель и професоръ се интересува отъ ученика си дотолкова, доколкото той е работливъ и способенъ. Учительтъ не може да работи за неспособния и мързеливъ ученикъ. За добрия и способенъ човѣкъ Богъ отваря вратата си, приема го при себе си и започва да му открива всички тайни, които го интересуватъ. Богъ му предава уроцитѣ на живота, за да бѫде готовъ нѣкога и той да помага на по-малкитѣ си братя. Като помага на добритѣ хора, Богъ ги прави работници и слуги на по-слабитѣ отъ тѣхъ, но никога не имъ дава високи и завидни служби. Ако нѣкой желае да стане царь, и това му се дава, но го оставятъ да носи последствията на своето царуване. Всички грѣшки, които направи презъ време на царуването си, ще се стоварятъ върху гърба му. Хиляди години трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си, докато се освободи отъ тѣхъ. Не е лесно да бѫде човѣкъ царь. Нѣкой мислятъ, че Богъ е силенъ, любещъ и ще изправи погрѣшкитѣ имъ. Такъвъ законъ не сѫществува. Кой каквото е нарушилъ, самъ ще го изправи. Всѣки самъ ще изправи погрѣшкитѣ си. Всѣки самъ ще оправи обърканитѣ си смѣтки. Богъ е съвършенъ, никога не грѣши и не обърква работитѣ. Понеже е казано въ Писанието, че човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ, като Отца си, следователно, той самъ трѣбва да изправи живота си, да придобие първоначалната си чистота. Ако искате да знаете, какво значи чистъ животъ, какво значи права мисъль и какво — възвишено и благородно чувство, идете при Бога. Той ще ви научи на това. Той ще ви научи, какъ да творите и да съграждате живота си. Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, понеже мислятъ по новъ начинъ, а чувствуватъ и действуватъ по старъ начинъ. Или, чувствуватъ по новъ начинъ, а мислятъ и действуватъ по старъ начинъ. Значи, между ума, сърдцето и волята имъ нѣма хармония. Благодарение на разногласието въ тѣхния вѫтрешенъ животъ, тѣ се пресищатъ. Страшно е, когато човѣкъ дойде до закона на пресищането. Колкото малко и да е пресищането, човѣкъ все ще се натъкне на нѣкакъвъ конфликтъ въ себе си. Пресищането внася осакатяване въ известни области на човѣшкия организъмъ. За да не попадне въ закона на пресищането, човѣкъ не трѣбва да желае повече нѣща отъ тѣзи, които има. Той трѣбва да бѫде благодаренъ на това, което има, поне за даденъ моментъ. Ако го сполети нѣкакво зло, той трѣбва да благодари, че не е по-голѣмо. Сѫщиятъ законъ важи и за доброто. Дойде ли ти нѣкакво добро, не пожелавай да бѫде по-голѣмо. Бѫди еднакво благодаренъ и на доброто, и на злото, които въ даденъ моментъ сѫ те посетили. Радвай се, че не сѫ по-голѣми, отколкото трѣбва. Човѣкъ еднакво може да носи и голѣмата скръбь, и голѣмата радость. Когато слънцето изгрѣва, свѣтлината му постепенно се увеличава; когато ученикътъ започва да учи музика, той постепенно се развива и проявява. Следователно, не пожелавайте изведнъжъ да се проявите въ известна область; не желайте изведнъжъ да станете музикантъ, ученъ, светия. Не желайте да придобиете доброто и радостьта въ тѣхната пълнота. Започнете отъ малкото и постоянно прибавяйте къмъ него нѣщо ново. За човѣка е важно да постоянствува, да расте безъ прекѫсване, а кога ще стане великъ, това не е важно. Всѣки день, всѣки животъ прибавяйте по малко къмъ основния капиталъ на своята банка. Животътъ е вѣченъ и непреривенъ. Не пожелавайте да постигнете всичко изведнъжъ, но желайте всѣко нѣщо да дойде на своето време. Ако за придобиване на известно благо сѫ нужни още хиляда години, радвайте се и на това. Какъвъ смисълъ има въ това, да придобиете известно благо преждевременно? Всѣко благо, придобито преждевременно, носи повече страдания и нещастия, отколкото радости. Както сте го придобили, така ще го изгубите. Казвате: Какво да правимъ, докато дойде благото, къмъ което се стремимъ? Много просто. Ако сте въ болница и очаквате новъ животъ, пъленъ съ здраве и сили, вие трѣбва да се откажете отъ болничния си халатъ, отъ приборитѣ, съ които сте си служили, отъ прислугата, която е гледала на васъ, като на болни хора, и да излѣзете вънъ, на свобода, на чистъ въздухъ, на свѣтлина и просторъ. Не съжалявайте за старитѣ дрехи, нито за болничнитѣ прибори. Турете всичко настрана, далечъ отъ себе си, и влѣзте въ новия животъ, при новитѣ условия, дето ви очакватъ нови блага и постижения. Днесъ повечето хора сѫ болни, физически или морално. Дето погледнете, навсѣкѫде виждате аномалии. Срещне ли ви нѣкой боленъ, веднага ще ви запита, какъ да се лѣкува. Право е желанието на болния да се лѣкува. Какво трѣбва да прави здравиятъ? Здравиятъ трѣбва да работи. Той трѣбва да вземе мотиката си и да отиде на лозето, или на нивата, да работи. Още съ изгрѣването на слънцето той трѣбва да е готовъ за работа. На здравитѣ казвамъ: Работете и благодарете на Бога, че сте здрави. Ако здравиятъ не приеме новитѣ идеи и не ги приложи въ живота си, никакво благо не го очаква. Безъ новитѣ идеи човѣкъ не може да разбере Божествения животъ. Болниятъ пъкъ трѣбва да прави усилия да се освободи отъ болестьта си и да посвети живота си въ служене на новото и на великото. И здравиятъ, и болниятъ могатъ да се освободятъ отъ противоречията си само чрезъ служене на Бога. Религиознитѣ се хвалятъ съ вѣрата си, а свѣтскитѣ — съ знанието си. Каква вѣра и какво знание е това, при които човѣкъ живѣе въ недоволство, страхъ, въ съмнение и подозрение? Това не е никаква вѣра, никакво знание. Истинската вѣра и истинското знание изключватъ всичко отрицателно отъ човѣка. Срѣщате единъ вѣрващъ човѣкъ и го слушате да говори за нѣкого, че не го харесва. Какво не харесва на този човѣкъ? За да има право да не харесва нѣщо въ другитѣ хора, преди всичко човѣкъ трѣбва да се вгледа въ себе си, да види, добро ли е всичко въ него. Както ти не харесвашъ себе си и се търпишъ, така трѣбва да търпишъ и другитѣ хора. Затова, още съ ставането си отъ сънь, човѣкъ трѣбва да се запита: здравъ ли съмъ, или боленъ? Ако си здравъ, благодари на Бога за здравето и започни да работишъ. Ако си боленъ, потърси начинъ да си помогнешъ. Ако пъкъ си билъ боленъ и си оздравѣлъ, тури далечъ отъ себе си всички дрехи и сѫдове, съ които си услужвалъ, и вземи чисти и нови. Болестьта е старото въ живота, за което Христосъ е казалъ: „Не туряйте ново вино въ стари мѣхове“. Основната мисъль на тази лекция е доброто, като основа на живота. Доброто е вложено въ всѣки човѣкъ, но той трѣбва да го прояви. Дръжте въ ума си мисъльта, че по естество човѣкъ е добъръ. Ако проявява лошото въ себе си, причината се крие или въ недоимъка, или въ изобилието.Изпадне ли въ едно отъ тия състояния, човѣкъ се натъква на горчиви чувства въ себе си и става лошъ. Ако на една богата трапеза сѫ поканени десеть души, тѣ трѣбва да бѫдатъ доволни отъ обѣда. Доволни ли сѫ въ сѫщность? При голѣмото изобилие, въ което се намиратъ, тѣ пакъ оставатъ недоволни. Защо? Защото всѣки иска да бѫде на първо мѣсто, най-близо до домакина. Щомъ не сѫ близо до домакина, тѣ се чувствуватъ огорчени. Тѣ считатъ, че домакинътъ не имъ е отдалъ нужното уважение. Ако поставите човѣка физически близо до васъ, това не значи, че го уважавате. Физическата близость не опредѣля достойнството на човѣка. Сегашнитѣ хора страдатъ отъ неразбиране на нѣщата. Като сѫ изопачили мисъльта си, тѣ сѫ вложили въ живота си такива разбирания, отъ които сами се спъватъ. Следъ като сѫ пренебрегнали доброто въ себе си, хората започнали да се стремятъ къмъ богатство, сила, знание, съ единствената цель да спечелятъ уважението на окрѫжаващитѣ. Това е неразбиране на нѣщата. Външното богатство, сила и знание не могатъ да замѣстятъ доброто. Външнитѣ нѣща внасятъ натрупване въ човѣка, но всѣка материя, която се трупа върху човѣка, по-скоро е тежесть, отколкото нѣкакво благо. Ако човѣкъ е само външно богатъ, а не и вѫтрешно, той не може да се нарече добъръ. Добротата подразбира вѫтрешно богатство. Добриятъ човѣкъ може да бѫде богатъ, но богатиятъ не може всѣкога да бѫде добъръ. Добриятъ човѣкъ има условия да бѫде и ученъ, и силенъ, и богатъ, но богатиятъ не може да разчита на тия условия. Има случаи, когато богатиятъ, силниятъ, учениятъ човѣкъ може да бѫде и добъръ, но това сѫ щастливи съвпадения. Обаче, добриятъ човѣкъ всѣкога има условия да придобие и богатство, и сила, и знание. Отъ него зависи да постигне всичко, което желае. Следователно, доброто разрешава всички въпроси. Кога? Когато го поставите за основа на живота си. Противоречията въ живота показватъ, че хората живѣятъ още съ своята крива философия. Щомъ измѣнятъ разбиранията си, и противоречията ще изчезнатъ. Слушате нѣкой да казва, че като забогатѣе, тогава ще служи на Бога. Това е криво разбиране. Богъ не се нуждае отъ вашето богатство. Той самъ е богатъ, всичко въ свѣта е Негово. Той не се нуждае нито отъ силни, нито отъ учени хора, защото силата, знанието сѫ въ Него. Той се нуждае отъ добри хора. Кѫдето и да види доброто, Богъ го познава, понеже е Негово качество. Доброто е излѣзло отъ Бога. По доброто Богъ познава своитѣ чада. Той има довѣрие само на добритѣ хора. Щомъ съзнава своята доброта, човѣкъ дава пѫть на Бога въ себе си. Той знае, че Богъ живѣе въ него. Дето Богъ присѫтствува, тамъ е и знанието, и силата, и успѣхътъ. Като знаете това, проявете доброто въ себе си, за да влѣзе Богъ въ васъ. Дръжте тази мисъль въ ума си и стремете се всѣкога да проявявате доброто, което е вложено въ васъ. Това не се постига изведнъжъ, но постепенно. Даже и стомната не се пълни изведнъжъ съ вода. Ако вземете малка стомна, съ вмѣстимость отъ три литри, и започнете да я пълните отъ нѣкое слабо изворче, ще ви отидатъ най-малко три минути. Три минути правятъ 180 секунди. Вие знаете, че въ една секунда свѣтлината изминава разстояние 300 хиляди километра. Какво разстояние ще измине свѣтлината за 180 секунди? Значи, докато напълните вашата малка стомна съ вода, свѣтлината ще бѫде на грамадно разстояние отъ васъ. Стомната, въ която човѣкъ налива вода, трѣбва да бѫде здрава, да издържа на външното налѣгане и на вѫтрешното напрежение. Стомната представя човѣшкия организъмъ, а водата — животътъ, който се втича въ човѣка. Налѣгането и напрежението представятъ външнитѣ и вѫтрешни страдания, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. Ако житното зърно иска да се прояви, да израсте и плодъ да даде, трѣбва да се посади на нивата, да мине презъ страдания. Ако не иска да мине презъ страдания, житното зърно ще остане на сухо, въ хамбара, но нѣма да израсте. Страданията сѫ необходими. Безъ страдания нѣма растене, нѣма развитие. Колкото по-голѣми сѫ страданията, толкова и растенето е по-голѣмо. Привилегия е за човѣка да страда. Само добриятъ човѣкъ страда, но не и лошиятъ. Лошиятъ човѣкъ се мѫчи, но не страда. Страданието е нѣщо възвишено и благородно. Ако човѣкъ страда и се ожесточава, той не е разбралъ смисъла на страданието. Истинското страдание повдига и облагородява човѣка. Въ срѣдата на това страдание се крие доброто, като ядка, отъ която излиза дървото на новия животъ. Само истинскитѣ страдания иматъ смисълъ. Като говоря за страданията, казвамъ: Горко на онзи, който не страда. Блаженъ е онзи, който страда. Отъ страданията, презъ които е миналъ човѣкъ, опредѣляме пѫтя, по който е вървѣлъ, и мѣстото, додето е стигналъ. Колкото повече човѣкъ издържа на страдания и колкото повече ги разбира, толкова по-високо се е издигналъ въ пѫтя си. Срещнете ли човѣкъ, който се оплаква отъ страданията, ще знаете, че той не е разбралъ смисъла и красотата имъ. Страданията правятъ човѣка добродетеленъ. Когато човѣкъ мине презъ най-голѣмитѣ страдания, доброто ще го заведе при Бога. Той ще види засмѣното Божие лице и ще благодари за всичко, презъ което е миналъ. Само онзи може да види Божието лице, който е миналъ по пѫтя на страданията. И Христосъ не можа да види Божието лице, докато не мина презъ най-голѣмитѣ страдания. Следъ възкресението си, Христосъ се яви на ученицитѣ си и каза: „Не се приближавайте до мене, защото още не съмъ възлѣзълъ при Отца си“. Това показва, че Христосъ трѣбваше да мине презъ страданията на кръста, за да възлѣзе при Отца си. Значи, само онзи, който е страдалъ, може да отиде при Отца си. Привилегия е за човѣка да страда, за да види лицето на Бога. Ако не страда, вратата къмъ Царството Божие ще бѫде затворена за него.д Започне ли човѣкъ да страда, ключътъ на вратата къмъ Царството Божие се завъртва и предъ него се открива широкъ, красивъ свѣтъ. И тъй, страданието е мѣрка, по която се сѫди за степеньта на човѣшкото развитие. Това не значи, че човѣкъ трѣбва самъ да се натъква на страдания. Това не значи още, че човѣкъ трѣбва съзнателно да се мѫчи. Ние не говоримъ за ненужнитѣ страдания, но за ония, които разумниятъ свѣтъ изпраща на човѣка. Срещнете ли човѣкъ, който може да страда, подайте му рѫката си. На този човѣкъ може всѣкога да се разчита. Свѣтътъ се нуждае отъ хора, които могатъ да страдатъ. Това сѫ новитѣ хора — хората на любовьта. Свѣтътъ не се интересува отъ старитѣ хора, отъ стария Адамъ. Какъ е билъ създаденъ Адамъ преди осемь хиляди години, това не е важно. За насъ е интересенъ новиятъ Адамъ, който ще бѫде направенъ отъ по-фина и чиста материя, а не като тази, отъ която бѣше направенъ стариятъ Адамъ. Казано е въ Писанието: „Ако не се родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Значи, ако не се родите като нови хора, нови типове, не можете да влѣзете въ Царството на Любовьта. Ще кажете: Какви бѣхме едно време! Какви сте били? Като вашитѣ баби и прабаби, като вашитѣ дѣди и прадѣди. Ще се простите съ вашитѣ стари баби и дѣдовци и ще се стремите къмъ новия типъ — типа на Христа. Какъвто е Христосъ, такива трѣбва да бѫдете и вие. Желая ви сега да проявите доброто, да отворите кесиитѣ си, отъ които да започне златото да тече навънъ. Отъ хиляди години насамъ кесиитѣ ви сѫ затворени. Време е вече да ги отворите, да пуснете капитала си въ обръщение. Отворете и крановетѣ на вашитѣ чешми да потече отъ тѣхъ водата, която отъ хиляди години е спрѣна. Кесията на човѣка представя неговото сърдце, а чешмата — неговиятъ умъ. Отворете сърдцата и умоветѣ си за новото, което иде отвънъ. Отворете сърдцата и умоветѣ си за Бога, Той да живѣе въ васъ. Вие ще проявите доброто си, за да дойде Богъ въ васъ. Чрезъ доброто вие ще създадете вашето бѫдеще. Това значи, да подобри човѣкъ сѫдбата си. Това значи, да даде човѣкъ възможность на Бога да живѣе въ него. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 13. Лекция отъ Учителя, държана на 19 ноемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правилно отношение къмъ числата Размишление Чете се темата: „Специфичното въ добрия и въ лошия животъ“. Тема за следния пѫть: „Произходъ на злото“. Има смисълъ да се говори за произходъ на злото, защото, само по себе си, злото е ограничено, има начало и край. Следователно, злото е произлѣзло отъ нѣщо. Като контрастъ на злото се явява доброто, което нѣма начало и край, т. е. не е ограничено. Ето защо, можемъ да говоримъ само за произходъ на злото, но не и на доброто. Такъвъ контрастъ съществува между обикновения човѣшки животъ, въ който и злото, и доброто се проявяватъ, и Божествения животъ, въ който само доброто се проявява. Мнозина искатъ да бѫдатъ щастливи, силни, учени и, каквото кажатъ, да стане. Възможно ли е, сегашниятъ човѣкъ, съ своя организъмъ, съ сегашнитѣ си разбирания за живота и природата, да има такива качества? Може ли върбата да притежава здравината и издържливостьта на дъба? Въ какво седи силата на човѣка? Ако разглеждаме човѣка като физическо сѫщество, силата му седи въ неговитѣ мускули. Ако разглеждаме човѣка въ умствено отношение, силата му седи въ неговия умъ. И най-после, ако го разглеждаме въ духовно отношение, силата му седи въ неговия духъ — най-възвишената проява на човѣка. Следователно, първо човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ по тѣло, после — по умъ и най-после — по духъ. Какво придобива човѣкъ, ако е силенъ? Който е силенъ по тѣло, по умъ и по духъ, той е богатъ човѣкъ. Богатиятъ тежи повече отъ бедния, понеже притежава повече ценности. Слабиятъ по тѣло, по умъ и по духъ е беденъ човѣкъ. Бедниятъ тежи малко. Той е лишенъ отъ ония ценности, които правятъ човѣка стабиленъ. Той нѣма основа, на която да се крепи. Човѣкъ може да бѫде силенъ, добъръ и уменъ и като богатъ, и като беденъ. Това показва, че тия качества сѫ вѫтрешни, а не външни. Вжтрешното богатство и сиромашия правятъ човѣка богатъ или сиромахъ, а не външното. Силата, разумностьта и добротата на човѣка сѫ тѣсно свързани. Който не е добъръ, той не може да бѫде разуменъ. Когато разумниятъ срещне препятствия въ живота си, съ ума си той преценява, колко сѫ голѣми, за да знае, какъ да ги премахне. Следъ това ще си послужи и съ физическата сила. Запримѣръ, болестьта е препятствие, съ което човѣкъ трѣбва правилно да се справи. Разумниятъ ще намѣри начинъ лесно да се справи съ болестьта, а неразумниятъ ще каже, че Богъ е опредѣлилъ той да боледува. Отде знае това? Билъ ли е при Бога, да види, какъ Богъ нарежда нѣщата? Ще възразите, че никой не е присѫтствувалъ при създаването на свѣта. Въпрѣки това хората четатъ, какво е писалъ Мойсей по този въпросъ и вѣрватъ на думитѣ му. И Мойсей не е присѫтствувалъ при създаването на свѣта, но той черпилъ сведения отъ египетскитѣ библиотеки, ималъ известно откровение по този въпросъ и следъ това е писалъ. Всѣки човѣкъ има нѣкакво откровение, малко или голѣмо, въ зависимость отъ голѣмината на прозореца, презъ който влиза свѣтлината. Презъ малъкъ прозорецъ влиза малко свѣтлина. Следователно, и откровението е ограничено. Какво откровение е това, което влиза презъ прозорецъ, който има по 30 сантиметра широчина и височина? Другъ е въпросътъ, ако откровението, което човѣкъ получава, минава презъ прозорецъ, който има два- три метра широчина и височина. Въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ се издига все по-високо, вследствие на което виждаме различието между сегашния човѣкъ и онзи, който е живѣлъ въ времето на Христа. Ако отидемъ още по-далечъ, преди Христа, разликата е по-голѣма. Въ умствено и въ духовно отношение съвременниятъ човѣкъ се е издигналъ високо надъ своитѣ предци, но и той има още много да работи. Обаче, преди хиляди години е съществувала една човѣшка раса на земята, която по култура е надминавала всички досегашни култури. По това време земята е била рай. Като споменъ отъ тази култура имаме само високитѣ планински върхове, голѣмитѣ морета и океани. Нищо друго не е останало отъ това време. Хората отъ миналитѣ култури сѫ били деца на ония отъ високата култура, но не могли да устоятъ на нейнитѣ изисквания, вследствие на което паднали. Едва сега тѣ започватъ отново да се повдигатъ. Тѣзи високо напреднали хора сѫ живѣли въ времето, когато свѣтътъ се е създавалъ и сѫ взели участие въ създаването му. Коя е причината за падането на човѣчеството? Нѣкой казватъ, че злото е причина за падането на човѣчеството. Като дойдатъ до тази причина, тѣ казватъ, че злото трѣбва да се премахне, и започватъ да се борятъ съ него. Въ края на краищата тѣ излизатъ победени. Никой човѣкъ досега, никое възвишено сѫщество не е победило въ борбата си съ злото. Като знаятъ това, възвишенитѣ същества, даже и боговетѣ, не правятъ опитъ да се борятъ съ злото. Тѣ знаятъ, че ако се борятъ съ злото, ще се натъкнатъ на Бога и ще счупятъ главитѣ си. Невъзможно е да се бори човѣкъ съ злото и да излѣзе отъ тази борба здравъ. Затова, именно, Христосъ е казалъ: „Не противи се на злото“. Натъкнешъ ли се на злото, дай пѫть на доброто въ себе си. Само силитѣ на доброто сѫ въ състояние да се справятъ съ злото. Следователно, не се борете съ злото, но изучавайте го, вижте, какъвъ е неговиятъ произходъ. Какъ ще си обясните, защо двама приятели се скарватъ? Ако единиятъ отъ тѣхъ каже една обидна дума на другия, последниятъ веднага се отдалечава отъ него. Преди да е чулъ тази дума, той е държалъ приятеля си въ ума, въ съзнанието си, постоянно е мислилъ за него. Щомъ чулъ тази дума, той го изхвърлилъ отъ съзнанието си и престаналъ да мисли за него. Между тия приятели е станало нѣкакво вѫтрешно стълкновение, вследствие на което и двамата почватъ да си противодействуватъ. Стълконовението, което създава противодействие въ тѣхъ, наричаме зло. Значи, злото се явява тамъ, дето се образува нѣкакво стълкновение. Като ученици, вие трѣбва да мислите правилно, да разсѫждавате, да не правите бързи заключения за нѣщата. Това, което става между двама приятели, става между човѣка и Бога. Нѣкой човѣкъ вѣрва въ Бога, обича Го, но щомъ обърка работитѣ си, щомъ изгуби нѣщо ценно въ живота си, той се опълчва противъ Господа, държи Го отговоренъ за неуспѣха си. Нѣкой ученикъ пропадналъ на изпита си — държи Бога отговоренъ за неуспѣха си. Момата се оженила, недоволна е отъ живота си — търси вината въ Господа. Когото срещнете, всички роптаятъ противъ Господа, защо е допусналъ злото въ свѣта. Тѣ сѫ прави въ едно отношение, а именно: Богъ е допусналъ злото, като сила въ свѣта. Обаче, пита се: Защо е допуснато злото? Злото си върви по свой опредѣленъ пѫть. Богъ е опредѣлилъ на човѣка да върви въ пѫтя на доброто. Кой го тури въ пѫтя на злото? Човѣкъ самъ се е отклонилъ отъ своя пѫть и тръгналъ въ пѫтя на злото. При най-малкото отклоняване Богъ предупреждава човѣка да бѫде внимателенъ, да не се залавя за работи, които ще го отклонятъ, но той не слуша. Както въ далечното минало, така и днесъ, поради непослушанието си, човѣкъ се отклонява отъ пѫтя на доброто и отива въ пѫтя на злото. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е предупреденъ за нещастието, което ще му се случи. Всѣки човѣкъ е дошълъ на земята да изпълнява волята Божия и да се учи. Отклони ли се отъ своето предназначение и започне да служи на себе си, да изпълнява своята воля, той неизбѣжно ще се натъкне на злото._ Следователно, човѣкъ е изпратенъ на земята първо да върши волята Божия, а следъ това идатъ останалитѣ нѣща: да става търговецъ, да става богатъ, силенъ, ученъ, да се жени и т. н. Ще възразите: Не трѣбва ли човѣкъ да се жени? Ако на първо мѣсто има предъ видъ волята Божия, човѣкъ може всичко да върши. Той може да стане търговецъ, ученъ, музикантъ, да се жени и т. н. Нѣма ли предъ видъ първо волята Божия, той ще претърпи крахъ въ всичкитѣ си предприятия. Какво щастие може да очаква болната мома отъ женитбата? Преди да се оженятъ, момата и момъкътъ трѣбва да сѫ готови да изпълнятъ волята Божия. Само здравиятъ човѣкъ има право да се жени. Подъ думата „здравъ човѣкъ“ ние разбираме онзи, който мисли, чувствува и постѫпва право. Какво става днесъ? Днесъ се женятъ повече болни хора и очакватъ да родятъ добри, здрави деца. Това е невъзможно. Момата иска да се ожени, да стане майка, да ражда деца. Момъкътъ иска сѫщо да се ожени, да стане баща, да има деца. Отде е дошла тази идея въ човѣка? Преди всичко, раждането е качество на Бога. Само Богъ ражда. Сегашнитѣ хора страдатъ, понеже сѫ изопачили естествения редъ на нѣщата. Тѣ сѫ изопачили Божественото, вследствие на което страданията неизбѣжно ги следватъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, да живѣе правилно, а не да мисли за женене, за раждане на деца. Първата задача на човѣка е да уреди отношенията си съ Бога, а после да уреди и своитѣ работи. Като опредѣли отношенията си къмъ Първата Причина, човѣкъ знае вече, да се жени ли, и за коя мома или за кой момькъ да се ожени. Богъ има грижа за всички хора. Той знае, какъ да ги съчетае, кои хора си подхождатъ и т. н. Ако сегашнитѣ хора страдатъ въ женитбитѣ си, причината се крие въ тѣхното непослушание. Тѣ се женятъ безъ съгласието на Бога. Ще кажете, че хората трѣбва да се обичатъ. Това е другъ въпросъ. Страшното е, че сегашнитѣ женитби не сѫ основани на любовьта. Въ желанието си да се ожени, човѣкъ е вложилъ нѣкакви изопачени идеи. Въ сегашнитѣ женитби ще намѣрите всичко, но не и любовь. Има женитби въ свѣта, които се крепятъ на любовьта, но тѣ сѫ рѣдко. Нѣкой мислятъ, че, като се оженятъ, ще иматъ условия да се развиватъ. Това е заблуждение. Тѣ забравятъ, че развитието на човѣка, напредването му е предвидено въ Божествения планъ. Тъй щото, жененъ ли е човѣкъ, или не, условията за неговото развитие сѫ предвидени. Можете ли да наречете благоприятни условия за развитие тия, при които хората се намиратъ въ постоянни борби? Тъкмо това виждаме днесъ въ повечето семейства. Влѣзете ли въ нѣкое съвременно семейство, ще видите, че майката и бащата сѫ въ постоянна борба, а оттамъ и децата. Мѫжътъ и жената не се разбиратъ, децата — сѫщо. Другаде ще видите, че синътъ се е опълчилъ срещу баща си, дъщерята — срещу майка си. Казано е въ Писанието: „Всѣки домъ, раздѣленъ противъ себе си, не може да устои“. Такова е положението на съвременното семейство. Евреитѣ запитаха Христа, трѣбва ли мѫжътъ да даде разводно писмо на жена си, когато я хване въ прелюбодеяние? Христосъ имъ отговори: Мойсей нареди мѫжътъ да дава разводно писмо на жена си, но той направи това заради тѣхното жестокосърдечие. Обаче, отначало не бѣше така. Първоначално мѫжътъ и жената трѣбвало да бѫдатъ свързани въ единъ умъ, въ едно сърдце, въ една душа и въ единъ духъ. Това е било изказано въ стиха: „Човѣкъ ще напусне майка си и баща си, ще се прилепи къмъ жена си и ще образуватъ едно цѣло“. Не се ли спазва този законъ, отношенията между мѫжа и жената всѣкога ще бѫдатъ дисхармонични. Тази дисхармония въ отношенията на всички хора показва тѣхното отклоняване отъ правия пѫть. Цѣлото човѣчество се е отклонило отъ правия пѫть на живота и търси изходъ отъ трудното положение, въ което се намира. Изходенъ пѫть отъ това положение намираме въ методитѣ на различнитѣ религии. Отъ хиляди години насамъ хората се молятъ на Бога, плачатъ, борятъ се въ себе си, търсятъ начинъ да излѣзатъ отъ кашата на своя животъ, но и досега още не сѫ излѣзли. Мнозина казватъ, че човѣкъ не може да живѣе самъ, но трѣбва да си намѣри другарь или другарка, съ които да се разбира. Кой човѣкъ е самъ въ живота? Още съ слизането си на земята, човѣкъ е дошълъ заедно съ много души, съ които е тѣсно свързанъ. Макаръ и въ различни краища на земята, тия души си взаимно помагатъ. Освенъ това, всѣки човѣкъ се намира подъ специалнитѣ грижи на възвишенитѣ сѫщества, които не го оставятъ самъ. Въ труднитѣ моменти на живота тѣ му се притичатъ на помощь. Въпрѣки грижитѣ на разумния свѣтъ, хората страдатъ, мѫчатъ се, защото забравиха Божиитѣ пѫтища. Тѣ пожелаха да бѫдатъ като Бога, да се ползуватъ съ абсолютна свобода. Богъ е абсолютно свободенъ, защото има знания, сила, богатства, каквито човѣкъ не притежава. Никой човѣкъ не може да направи това, което Богъ прави. Защо? Не му е позволено. Опита ли се да направи това, което Богъ може да направи, той ще внесе злото въ своя животъ. Момъкъ се оженва за една мома и веднага я ограничава. Защо? Защото била негова собственость. И момата започва да го ограничава, защото билъ неинъ мѫжъ. Тѣ си позволяватъ нѣща, на които нѣматъ право. Преди всичко мѫжътъ и жената сѫ души, излѣзли отъ Бога. Тѣ принадлежатъ на Бога, и никой нѣма право да ги задържа за себе си. Мѫжътъ забранява на жена си да гледа чужди мѫже, да не се разговаря съ тѣхъ. И жената ограничава мѫжа си по сѫщия начинъ. Ако това е право, тогава и жената, и мѫжътъ трѣбваше да бѫдатъ слѣпи, глухи, нѣми. Така ли е въ сѫщность? Богъ е далъ възможности на човѣка да гледа красотата и величието на природата, да възприема нѣжнитѣ пѣсни на изворитѣ, на птицитѣ, сладкия говоръ на хората и т. н. Човѣкъ има очи, уши, носъ, уста, езикъ, за да влиза въ общение съ цѣлата природа. Човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ изворъ, който да раздава щедро отъ своето благо. За това е създаденъ той. Кой е виновенъ, че, вмѣсто чистъ изворъ, той се е превърналъ въ каналъ, отъ който тече нечиста и мжтна вода? Човѣкъ самъ е причина за своя нечистъ животъ. Съ отклоняването си отъ правия пѫть, той е изгубилъ своята първоначална чистота. Нечистата материя, която прониква тѣлата на хората, не е нищо друго, освенъ грѣхътъ. Казано е за Христа, че чрезъ кръвьта си е измилъ човѣчеството отъ грѣха. И до днесъ още Христосъ продължава да го мие.(Това показва, че въ цѣлото човѣчество е влѣзло нѣщо нечисто, отъ което трѣбва да се освободи и очисти. Сега, като говоря за мѫже и жени, азъ разглеждамъ тѣхнитѣ търговски отношения. Като се женятъ, тѣ правятъ една търговска сдѣлка помежду си: мѫжътъ се нуждае отъ човѣкъ, който да му прислужва, да чисти кѫщата му, да готви, да отглежда деца. Жената приема тѣзи условия, но срещу това тя иска да бѫде осигурена. Наистина, ако се случи да замине по-рано отъ нея, мѫжътъ я осигурява — приписва й голѣма часть отъ богатството си. Ако не изпълни обещанието си, приживе или следъ смъртьта си, жената остава недоволна и започва да съжалява, че се е продала евтино. Другъ е въпросътъ, ако отношенията на мѫжа и на жената сѫ отношения между души. И тъй, искате ли да запазите чистотата на ума и на сърдцето, не допущайте въ себе си лоши мисли нито за мѫжа, нито за жената. Когато жената допуща лоши мисли за мѫжа си, тя сама се понижава. И когато мѫжътъ допуща лоши мисли за жена си, и той се понижава. За да не се понижаватъ и да запазятъ достойнството си като души, мѫжътъ и жената трѣбва да се държатъ на такава висота, каквато имъ е дадена отъ Бога. Щомъ не вѣрватъ въ себе си, тѣ не вѣрватъ и въ Бога. Слушате нѣкой да казва, че и Богъ не знае, защо го е създалъ. Мисли ли по този начинъ, човѣкъ хвърля петно върху истината. Щомъ не познава истината, той се е раздвоилъ въ себе си. Той не вижда единството въ живота, вследствие на което за него всичко се е обезсмислило. Знайте, че Богъ съзнателно е създалъ свѣта и съзнателно е вложилъ доброто въ човѣка. Нѣма сила въ свѣта, която може да отнеме доброто отъ човѣка. Временно човѣкъ изгубва живота си, като благо, дадено отъ Бога, но пакъ го придобива. Щомъ изправи отношенията си къмъ Бога, животътъ му се дава отново, за да го реализира. Да реализира човѣкъ живота си, това значи, да прецени благата, които му сѫ дадени, и да ги използува. Не приписвайте своитѣ криви прояви и погрѣшки на Бога. Човѣкъ грѣши, защото дава пѫть на желанието си да бѫде господарь, да владѣе свѣта. Всѣки има желание да владѣе нѣщо. Мѫжътъ иска да заповѣдва на жената; жената — на мѫжа; учительтъ — на ученицитѣ си; господарьтъ на слугата си; свещеникътъ — на своитѣ пасоми; майката и бащата — на децата си и т. н. Желанието на човѣка да заповѣдва на нѣкого, показва, че въ него се крие нѣкакво користолюбие. Малцина признаватъ тази чърта въ себе си, и затова не могатъ да се освободятъ отъ нея. Какво придобива човѣкъ, ако може да заповѣдва на хората? За предпочитане е да имате отношение съ хора, които сѫ разумни, досѣтливи, любещи, които сѫ готови на услуга преди да сте имь заповѣдали, отколкото да срещнете такива, на които трѣбва да заповѣдвате на всѣка стѫпка. Само глупавиятъ човѣкъ работи по заповѣди. Разумниятъ избѣгва заповѣдитѣ. Той не обича нито на него да заповѣдватъ, нито той самъ да заповѣдва. Божественото въ човѣка нито заповѣдва, нито търпи заповѣди. Божественото отговаря само на Божественото. Сѫщевременно то отговаря само по Божественъ начинъ. Запримѣръ, ако при васъ дойде нѣкой беденъ човѣкъ и пожелае, да му помогнете, както можете и колкото искате, той не постѫпва по Божественъ начинъ. Въ неговия умъ се крие нѣщо нечисто. Като казва, че иска да му дадете, колкото обичате, съ това той външно се представя за скроменъ, а вѫтре въ себе си очаква да получи повече. Това не е Божествена постѫпка. На този начинъ на искане Божественото въ човѣка отговаря по свой начинъ. И да може да даде повече, човѣкъ се въздържа, дава по-малко. Ако този човѣкъ е твой приятель и се нуждае отъ десеть хиляди лева, гой трѣбва да каже: Имамъ нужда отъ десеть хиляди лева. Можешъ ли да ми услужишъ, да ми дадешъ тази сума? Каже ли така, ако имашъ въ себе си такава сума, веднага ще му услужишъ. Представи ли се скроменъ и те помоли да му дадешъ, колкото искашъ, ще му дадешъ само хиляда лева. Той ще си каже: Не разбра ли този човѣкъ, че азъ се нуждая отъ десеть хиляди лева?Твоятъ приятель не е длъженъ да ти даде цѣлата сума, отъ която се нуждаешъ, още повече, когато му давашъ свобода, да ти помогне, съ колкото той намира за добре. Казвамъ: Въ никой законъ на Свещенитѣ книги не е писано, че трѣбва да имашъ много деца и за издръжката имъ да искашъ отъ чуждитѣ хора. Никѫде не е писано, че ти трѣбва да станешъ министъръ или царь и, за да постигнешъ своитѣ желания, да изнудвашъ съвѣстьта на близкитѣ ти, да ти помагатъ. Въ Божествения свѣтъ не сѫществуватъ отношения между царе и поданици, между министри и негови подведомствени, между сѫдии и обвиняеми и т. н. Въ Божествения свѣтъ сѫществуватъ само едни отношения — между братя и сестри. Тамъ всички сѫщества сѫ първо братя и сестри, а следъ това идатъ служебнитѣ имъ отношения. Следователно, докато човѣкъ не разбере своитѣ първи отношения къмъ Бога, къмъ разумния свѣтъ, той никога нѣма да разбере отношенията си къмъ хората. Кой човѣкъ е разбралъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ неговитѣ ближни? Коя жена и кой мѫжъ сѫ разбрали, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ себе си и къмъ тѣхнитѣ ближни? Жената казва: Азъ трѣбва да бѫда майка. Въ какво седи майчинството? Да бѫдешъ майка, това още не значи, да раждашъ деца. Като родишъ, ти трѣбва да вложишъ такъвъ животъ въ детето си, който да събуди Божественото въ него. Само така роденото дете е въ състояние да се жертвува за майка си и за баща си. Дете, което не е родено по този начинъ, колкото повече расте, толкова повече се налага на родителитѣ си. Като дойде време за женене, оженва се, напуща родителитѣ си, безъ да мисли за тѣхъ. Ако имъ потрѣбватъ за нѣщо, тогава ще ги поканятъ у дома си. Обикновено дъщерята и синътъ викатъ майка си въ тѣхния домъ, да гледа внучето. Това не е за упрекъ. Азъ не сѫдя вашия животъ, но разглеждамъ човѣшкия животъ, който е пъленъ съ мѫчнотии и противоречия. И вие трѣбва да се спрете върху тия прояви на живота и да потърсите причината имъ. Коя е причината за недоразуменията въ семействата? Причината не е само въ мѫжа или въ жената, но въ кривото и изопачено разбиране на хората за живота. На всички хора липсва нѣщо сѫществено, благодарение на което тѣ не могатъ да изпълнятъ своето предназначение, както трѣбва. Момата се оженва, става майка, не защото има високо съзнание за майчинството, но тя крие друго нѣкакво желание въ себе си. И момъкътъ се оженва, става баща, безъ да съзнава отговорностьта, която поема. Друго нѣкакво желание го заставя да стане баща. Учениятъ е станалъ ученъ, не отъ високо съзнание да помага на човѣчеството, но отъ друго нѣкакво желание въ себе си. Колко астролози, хиромантици, френолози днесъ ставатъ такива, само за прехраната си! Колко хора се стремятъ къмъ науката, съ единствената цель да се прославятъ! Съвременнитѣ астролози и физиономисти, като видятъ нѣкой човѣкъ, започватъ да измѣрватъ носа, ушитѣ, лицето му и т. н. Като измѣрятъ нѣкой нось, казватъ, че билъ дълъгъ петь сантиметра. Обаче, какво е значението на числото петь, отде е взето, тѣ нищо не казватъ. Всѣко число е взето отъ земния меридианъ, който е дълъгъ 40 милиона метра.Следователно, астрологътъ трѣбва да знае, какво е отношението между числото петь и 40 милиона, какво е значението на петтѣ въ органическия свѣть. При това, трѣбва да се знае, защо дължината на носа на даденъ човѣкъ е петь, а не шесть сантиметра. Числото 40 милиона е образувано отъ единицата, която е минала презъ различни фази, презъ голѣмо развитие. Истинскиятъ астрологъ познава тия фази. Той разглежда това число отъ единицата до последното ѝ развитие — 40 милиона. Така гледа той и на петтѣ сантиметра на човѣшкия носъ. Той знае рода на това число, мѫжко ли е или женско. Петтѣ е женско число, т. е. пасивно. Като женско число, то съдържа качествата на жената: мекота, отзивчивость, силно въображение. Същевременно жената е сѫщество, което никога не може да се задоволи. Много естествено. Жената е родена отъ мѫжа, който самъ по себе си е недоволенъ. Значи, недоволниятъ е родилъ недоволната. И тъй, видите ли човѣкъ, на когото носътъ е дълъгъ петь сантиметра, ще знаете, че той е повече жена, която играе на вжже. Ако е адвокатъ, който защищава вашето дѣло, вържете коня си здраво. Ако имате парични сдѣлки съ него, вземете всички мѣрки предъ видъ, да не ви излъже. Той нѣма желание съзнателно да лъже, но естеството му е подобно на водата. Щомъ вземете мѣрки, вие можете да прекарате водата си презъ тръби, да я впрегнете на работа. Оставите ли я свободна, тя ще почне да тече по низкитѣ мѣста и да се разлива. Значи, оставите ли човѣка самъ на себе си, въ неговото естествено положение, той започва да слиза надолу, по наклонъ. Защо? Това е най-лесниятъ пѫть. По естество всѣки човѣкъ търси лесното въ живота. Че това не е въ неговъ личенъ интересъ, то е другъ въпросъ. Че този пъть ще го доведе до лоши последствия, не е важно. Низшето човѣшко съзнание търси лесенъ пъть — това е важно за него. Като говоря за числото петь, вие ще започнете да мѣрите носа си и, ако излѣзе петь сантиметра, ще се уплашите. Когато мѣри носа си, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да мѣри. Въ тѣзи числа играять голѣма роля и дробнитѣ части. Не е все едно, дали вашиятъ носъ е дьлъгъ петь сантиметра или петь сантиметра и единъ, два, или повече милиметра. Природата работи съ цѣли и дробни числа. Цѣлитѣ числа сѫ разумни. Физическиятъ свѣтъ е съграденъ отъ разумни числа. Който не разбира смисъла на цѣлитѣ числа, той не може да работи съ тѣхъ Дробнитѣ числа пькъ водягъ човѣка къмъ по широкъ свѣть. Ако не разбирате дробитѣ, вие се натъквате на голѣми усложнения въ живота. Ако видите човѣкъ, на когото челото е шесть сантиметра, носътъ — петь, а брадата — четири, този човѣкъ ще мисли много, но малко ще реализира. Защо? Защото шесть е число на илюзия. Той живѣе въ илюзоренъ свѣть. Понеже носътъ му е петь сантиметра дълъгъ, той има женски умъ. Числото четири пъкъ е мѫжко число, но всѣкога е недоволно. Като съберете 6+5+4, ще получите 15 — число на катастрофи. Човѣкъ, на когото челото е шесть сантиметра, носътъ — петь, а брадата — четири, въ края на живота си ще фалира. Ако е билъ богатъ, всичко ще изгуби, ще остане последенъ сиромахъ. Когато числото 15 играе роля въ живота на отдѣлния човѣкъ, или на цѣло общество, или народъ, то разклаща основитѣ на всичко криво и старо. То разклаща старитѣ и криви разбирания, вѣрвания и убеждения на човѣка. То разклаща основитѣ на всички стари кѫщи и ги събаря. Кжщитѣ, разбиранията, вѣрванията се разклащатъ и падатъ, но земята и Божественото въ свѣта си оставатъ непоколебими. Човѣшкото се измѣня и колебае, но не и Божественото. Ако къмъ числата четири, петь и шесть има малъкъ придатъкъ, въ милиметри, сборътъ имъ не е 15, но 15 и нѣкакъвъ малъкъ придатъкъ, който измѣня вече значението на числото 15. Ето защо, когато гадае, човѣкъ трѣбва да си служи съ абсолютни мѣрки. Най-малката грѣшка въ числата води къмъ погрѣшни тълкувания. Като ученици, вие трѣбва да изучавате кабалата не само на теория, но и на практика — приложението ѝ въ живота. Всѣки човѣкъ е опредѣлено число. Не само това, но и мѫжътъ, и жената представятъ строго опредѣлени, неизмѣнни числа. Истинската жена представя числото две. Намѣрите ли това число, ще знаете, че по-добра жена не можете да срещнете. Рѣдко се срѣща това число цѣло, все има нѣкакъвъ придатъкъ къмъ него, или нѣкакъвъ недоимъкъ. Щомъ числото две не е цѣло, жената не е само жена, все има нѣкакви силно проявени мѫжки чърти. Ако днесъ мѫжътъ и жената не живѣятъ добре, причината на това се крие въ факта, че мѫжътъ се жени за жена, която е повече мѫжъ, отколкото жена; и жената се жени за мѫжъ, който е повече жена, отколкото мѫжъ. Това е едно отъ голѣмитѣ нещастия на съвременното човѣчество. Докато хората не разбиратъ числата и тѣхното значение, човѣчеството ще бѫде изложено на голѣми страдания. Ще дойде день, когато хората ще разбератъ, че цѣлиятъ свѣтъ е построенъ на числа, които не могатъ да се измѣнятъ. Като не разбиратъ това, тѣ мислятъ, че могатъ да измѣнятъ сегашния свѣтъ и да построятъ новъ, който да отговаря на тѣхнитѣ разбирания. Това е невъзможно. Тѣ не харесватъ свѣта, който Богъ е създалъ, че ще харесатъ своя. Единственото нѣщо, което е предоставено на хората, е да градятъ върху свѣта, създаденъ отъ Бога, но не и да го измѣнятъ. Като знаете това, изучавайте цѣлитѣ числа, като проява на мисли и на чувства. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, които представятъ цѣли числа, внасятъ миръ и спокойствие въ човѣка. Щомъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ смущаватъ самия човѣкъ, въ тѣхъ непремѣнно има нѣкакъвъ придатъкъ.Тѣ не сѫ цѣли числа. Цѣлитѣ числа внасятъ миръ въ човѣка. Като е създавалъ свѣта, за всѣки день Богъ се е произнесълъ, че това, което е създалъ този день, е добро. Само за втория день не се е произнесълъ. Тъй щото, и вие не трѣбва да се произнасяте за числото две. Единственото нѣщо, за което не трѣбва да давате мнението си, това е числото две. Искате ли да ви е мирна главата, не се произнасяйте за числото две. Понеже числото две представя жената, ще знаете, че нѣмате право да се произнасяте за характера на жената. Речете ли да се произнасяте за жената, непремѣнно ще ви сполети нѣкакво нещастие. За да ви е мирна главата, каквото мнение да имате за жената, не се изказвайте. Подъ думата „жена“ ние не разбираме формата на жената, но разглеждаме жената като принципъ. Следователно, дойдете ли до числото две, поклонете се, погледнете къмъ Бога и кажете: Господи, само Ти знаешъ тази работа. Ако Ти не казвашъ мнението си, азъ още повече нѣмамъ право да се произнасямъ. Когато Богъ не казва мнението си за нѣщо, и ти не казвай своето. Кажешъ ли мнението си, непремѣнно ще се натъкнешъ на нѣкакво противоречие. Следъ всичко това хората се чудятъ, защо сѫществуватъ противоречията въ свѣта. Противоречията въ живота се дължатъ на факта, че всички хора бързатъ да кажатъ мнението си за числото две. Нѣкой пита: Защо съмъ нещастенъ? — Произнесълъ си се за числото две. — Защо работитѣ ми не се нареждатъ добре? — Произнесълъ си се за числото две. — Какво трѣбва да правя, за да се освободя отъ противоречията и нещастията въ живота? Щомъ искашъ да се освободишъ отъ противоречията въ живота, като се намѣришъ предъ числото две, не давай мнението си, но кажи: Божия работа е това. Съвременнитѣ хора се заели съ решаването на една задача, която и боговетѣ не можаха да разрешатъ. Боговетѣ не можаха да я решатъ, че хората ще я решатъ. Христосъ казва: „Любете враговетѣ си“. Той не казва, колко да ги любите. Защо трѣбва да люби човѣкъ врага си? Ако не го възлюби, врагътъ ще му стане господарь. Този стихъ може да се изкаже и по другъ начинъ: Любете числото две и не се произнасяйте за него. За числото две не казвайте нито добро, нито лошо, както Богъ е премълчалъ. На това число даватъ различни имена, но нито едно отъ тѣхъ не е истинското име. Нѣкои го наричатъ зло, други — мая, трети — съдба. Каквото име да му дадатъ, все е неправилно. Важно е, че за него не трѣбва да се говори.Ако това число представя сѫдбата на човѣка, какво ще говори за нея? Ще кажете, че сте лошъ човѣкъ. Кажешъ ли, че си лошъ, ще те осѫдятъ. Дойдешъ ли до сѫдбата си, нищо нѣма да говоришъ — нито добро, нито зло. Ще повдигнешъ мисъльта си нагоре и ще кажешъ: Господи, да бѫде Твоята воля! За сѫдбата не се говори нито добро, нито зло. Произнесете ли се за нея, ще се намѣрите предъ нѣкакво противоречие, съ което не можете да се справите. Ако кажете за себе си, че не сте добъръ, другъ нѣкой пъкъ ще каже, че сте добъръ. Кое отъ дветѣ положения е по-право? Човѣкъ не трѣбва да се осѫжда, но не трѣбва и да си приписва качества, каквито нѣма. Когато бащата и майката казватъ, че тѣхното дете е гениално, това показва, че тѣ виждатъ далечното бѫдеще на детето. Днесъ тѣхното дете е обикновено, никаква гениалность нѣма въ него, но въ това, което Богъ е опредѣлилъ за далечното бѫдеще, се крие нѣщо гениално. За да не изпадатъ въ заблуждения, хората трѣбва да виждатъ нѣщата такива, каквито сѫ днесъ. Ще каже нѣкой, че като неговитѣ мисли, чувства и желания нѣма други. Това е вѣрно, но не за днесъ. Въ далечното бѫдеще човѣкъ ще има такива мисли и желания, каквито днесъ малцина иматъ. Всѣки трѣбва да започне съ числото две, като творческо число, съ което и Богъ е започналъ създаването на свѣта. Въ това число се крие първичната душа, за която никой нѣма право да се произнася. Когато душата завърши своето развитие, вие имате право да се произнасяте. Пазете следното правило: никога не се произнасяйте за незавършени работи. Никога не се произнасяйте за живота си. Не казвайте, че отъ васъ нищо нѣма да излѣзе. Дръжте въ ума си мисъльта, че животътъ, самъ по себе си, е недѣлимъ; и доброто, което е вложено въ живота, никой не може да го отнеме. Следователно, животътъ на цѣлото човѣчество е вашъ животъ, и доброто на цѣлото човѣчество е ваше добро. Не мислите ли така, вие ще се натъкнете на голѣми страдания и ще кажете, че свѣтътъ не е добре създаденъ, че животътъ нѣма смисълъ и т. н. Това значи, да слѣзе човѣкъ въ ада. Който живѣе за себе си, той е въ ада на живота; който живѣе за Бога, той е въ рая. Отъ човѣка зависи, да живѣе въ ада, или въ рая. Богъ е облѣкълъ човѣка въ плъть, въ която е вложилъ умъ и сърдце, да мисли, да чувствува, да работи, а той е недоволенъ отъ положението си, иска нѣщо повече. Когато ангелитѣ гледатъ човѣка, тѣ пожелаватъ да дойдатъ на земята, да учатъ тия уроци, на които той е поставенъ. Ще страда, или ще се радва, ангелътъ ще бѫде доволенъ, че има възможность да познае Бога. Сиромахъ ли ще бѫде, или богатъ, той се радва, че може да изучава хората. Какво по-голѣмо благо искате отъ това, да бѫдете слуга на единъ богатъ човѣкъ? Вие ще научите, какво нѣщо е богатството, какъ действува то върху човѣка, за какво го използува и т. н. Привилегия е за човѣка да има богатство, съ което да помага на бедни и страдащи, да не го задържа за себе си. Като ученици на Великата Школа на живота, вие ще бѫдете заставени да учите. За тази цель ще ви изпратятъ при нѣкой лошъ баща, при нѣкоя лоша майка или при лоши учители, да придобиете нѣкаква опитность. Не придобиете ли опитности, не научите ли нѣкакви уроци, земниятъ животъ е безпредметенъ. Богъ ще ви изпраща като слуги при лоши и добри господари, докато се научите да изпълнявате волята Божия. Щомъ изпълнявате волята Божия, и господарьтъ ви ще бѫде доволенъ. Той ще ви осинови и ще ви направи наследници на богатството си. Вие сами не можете да станете богати, но ще намѣрите нѣкой богатъ господарь, при когото да се условите като слуга. Ако господарьтъ ви бѫде доволенъ отъ васъ, ще ви осинови и ще ви направи свой наследникъ. Следователно, ако богатиятъ господарь ви направи свой наследникъ, това показва, че вие сте изпълнили волята Божия. Благодарете на Бога, че сте могли да изпълните Неговата воля. Задачата на човѣка е да изпълни волята Божия на земята, и Богъ да го признае за свой синъ. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость,само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 12. Лекция отъ Учителя, държана на 12 ноемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Четиритѣ полета Размишление. Чете се резюме на темата: „Ползата отъ скърбитѣ и страданията“. Тема за следния пѫть: „Специфичното на добрия и на лошия животъ“. Често слушате да се говори, че животътъ билъ лошъ, че хората били лоши и т. н. Колкото и да е лошъ човѣкъ, все има нѣщо хубаво и добро въ него, което може да еволюира. За да се развива доброто въ човѣка, той трѣбва да бѫде искренъ въ себе си. Ако се натъкне на странични работи и се увлѣче въ тѣхъ, човѣкъ се отклонява отъ правия пѫть на живота. Страничнитѣ работи, които отклоняватъ човѣка отъ правата мисъль или отъ правия пѫть, могатъ да бѫдатъ изъ областьта на науката, на религията, на изкуството и т. н. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ се увлѣче въ въпроса за еволюцията и постоянно мисли върху него. Каквото явление види въ живота или въ природата, той се мѫчи да го обясни съ еволюцията, вследствие на което дохожда до криви заключения. Като се спира върху въпроса за еволюцията, човѣкъ трѣбва да го разглежда научно, по сѫщество, безъ да се сили да го отрича или потвърждава. Ако единъ фактъ е действителенъ, нѣма защо да се отрича. Трѣбва да се намѣри мѣстото на този фактъ. Кога се отрича единъ фактъ? Когато не може да се намѣри неговото мѣсто. Какво значи, да намѣрите мѣстото на единъ фактъ? Представете си, че сте разглобили часовника си, да го чистите. Виждате, че има доста винтове, които трѣбва да се поставятъ на мѣстата имъ. Като започнете да сглобявате часовника, вие поставяте всѣки винтъ на мѣстото му, но единъ отъ винтоветѣ остава навънъ, не знаете, отде сте го извадили. Като опитвате тукъ-тамъ, най-после решавате, че този винтъ не е отъ часовника ви, и го туряте настрана. Завеждате часовника, но оставате изненадани — не работи. Чудите се, коя е причината, че часовникътъ ви не работи. Пакъ правите опити, да настаните нѣкѫде винта. Тукъ го туряте, тамъ го туряте, докато най-после го поставяте на мѣстото му. Щомъ настаните винта на неговото мѣсто, часовникътъ започва да работи. Ако не знаете, кѫде е мѣстото на винта, ще кажете, че и безъ него може. — Не може безъ този винтъ. Нѣкой казва: Безъ знание може. — Не може безъ знание. Само тогава човѣкъ може да каже, че и безъ знание ще живѣе, когато не разбира, кѫде да постави знанието. Знанието е толкова необходимо въ живота, колкото винтътъ въ часовника. Ако знаете, кѫде да поставите винта, часовникътъ ви ще върви. Какво представя винтътъ въ човѣшкия животъ? Винтътъ може да се уподоби на човѣшкитѣ мисли и чувства. Човѣкъ трѣбва да знае, кѫде е мѣстото на всѣка негова мисъль и на всѣко негово чувство и да ги постави на опредѣленитѣ имъ мѣста. Щомъ ги тури на мѣстата имъ, работитѣ му ще вървятъ добре. Когато изучавате живота, вие казвате, че нѣкои нѣща не сѫ на мѣсто. Такива заключения се правятъ най-много въ любовьта. Срѣщате една възрастна жена и единъ младъ момъкъ и забелязвате, че възрастната жена обича момъка. Вие се чудите на тази любовь, намирате, че не е на мѣсто, че има нѣщо неестествено. Кое е неестественото въ любовьта имъ? Споредъ васъ неестественото седи въ това, че тя е възрастна, а той младъ. Какво лошо има въ тази любовь? Въ любовьта всичко е чисто. Свещено нѣщо е любовьта. Който се мѣси въ любовьта на двама души, той противодействува на Божия Духъ. Ако двама души се обичатъ, Богъ е между тѣхъ. Тѣ сѫ две рѣки, които се сливатъ въ една и продължаватъ да текатъ заедно. Любовьта не зависи отъ човѣшката воля. Каже ли нѣкой, че иска да обича, или да го обичатъ, нѣма да постигне желанието си. Любовьта иде независимо волята на човѣка. Има случаи, когато, безъ да иска човѣкъ, любовьта му се налага. Той не обича нѣкого, но му се налага да го обича. Ако две рѣки извиратъ отъ две различни мѣста и се вливатъ въ една и сѫща долина, отъ тѣхъ ли зависи това? Тѣ се втичатъ на едно мѣсто по нѣкаква природна необходимость. Ако при сливането си дветѣ рѣки образуватъ една по-голѣма рѣка, съ по-силно течение, има ли нѣщо лошо въ това? Като тече, голѣмата рѣка влачи голѣми и малки камъни, изчиства пѫтя, прави нѣкакво преобразование. Въ този смисълъ, любовьта на дветѣ рѣки върши добра работа. Като говоримъ за любовьта, ние се спираме върху най-чистата любовь — майчината. Тя служи като филтъръ. Сѫщо така чиста любовь е и бащината И тя служи като филтъръ. Чиста любовь е още любовьта на брата и на сестрата. И тѣхната любовь служи като филтъръ. Майката, бащата, братътъ и сестрата представятъ полета, презъ които минава любовьта. Обаче, това, което майката предава съ своята любовь, бащата не може да го предаде; и това, което бащата предава съ своята любовь, майката не може да го предаде. Това, което братътъ предава съ своята любовь, сестрата не може да го предаде; това пъкъ, което сестрата предава съ своята любовь, братътъ не може да го предаде. Значи, въ любовьта на майката има нѣщо специфично, което липсва въ любовьта на бащата, на брата и на сестрата. За да се яви въ своята пълнота, любовьта трѣбва да мине презъ четири различни полета. Презъ всѣка срѣда тя предава нѣщо специфично. Ако не бѣше така, тогава сестрата и братътъ, запримѣръ, щѣха да бѫдатъ безпредметни. Ако бащата може да предаде това което братътъ дава съ своята любовь, последниятъ щѣше да бѫде безъ значение. И ако майката можеше да предаде това, което сестрата дава, последната нѣмаше да има никакво значение. Въ сѫщность, и майката, и бащата, и братътъ, и сестрата иматъ своето специфично значение за любовьта. Следователно, за да разберете любовьта, вие трѣбва да сте я получили отъ четиритѣ различни срѣди: отъ майката, отъ бащата, отъ брата и отъ сестрата. Съ други думи казано: вие не можете да разберете любовьта вънъ отъ майката, отъ бащата, отъ брата и отъ сестрата. Може да има още много полета, презъ които любовьта се проявява, но за васъ сѫ важни тия четири. Като ученици на Велика Школа, вие трѣбва да изучите четиритѣ вида любовь, въ всичкитѣ ѝ подробности, и да ги различавате една отъ друга. Каквото различие да сѫществува между любовьта на една майка и на друга, все пакъ има нѣщо общо, което я опредѣля като майчина любовь. Сѫщото се отнася и за останалитѣ три вида любовь. Какъ познавате, че нѣкой човѣкъ ви обича? Отличително качество на любовьта е даването. Въ който свѣтъ и да се проявява, любовьта всѣкога дава. На физическия свѣтъ любовьта се изявява съ материално даване. Който ви обича, той е готовъ да раздѣли хапката си съ васъ. Като дойде до проява на своитѣ чувства, т. е. до проява на любовьта въ астралния свѣтъ, онзи, който ви обича, ще раздѣли съ васъ дрехитѣ си. Ако има две покривки за завиване, едната ще даде на васъ. Натъкнете ли се на любовьта му въ умствения свѣтъ, той е готовъ да сподѣли съ васъ своята свещена идея. Изобщо, който люби, той отваря сърдцето си за своя възлюбенъ. Когато двама души се обичатъ, тѣ се отварятъ единъ за другъ, както цвѣтята за слънчевитѣ лѫчи. Вечерь, когато слънцето залѣзва, цвѣтята се затварятъ. Така се затварятъ хората, когато не се обичатъ. Нѣкой казва, че еди-кои се обичатъ. Какъ познавате това? Любовьта материална ли е? Може ли да видите любовьта на двама души? Щомъ казвате, че се обичатъ, вие виждате нѣщо особено въ тѣхъ. Отъ особеното, което виждате, вие си правите заключения. Когато люби, човѣкъ се промѣня. Дали е старъ или младъ, щомъ люби, човѣкъ се преобразява. И бабата, като се влюби, хвърля тояжката, престава да пъшка и току се оглежда въ огледалото, намира, че не е толкова стара. Не е смѣшно, че бабата и дѣдото могатъ да се влюбятъ. Като се влюбятъ, тѣ постоянно говорятъ за любовьта. Нѣма по-интересенъ и смисленъ въпросъ отъ любовьта. Тя обединява всички хора; тя осмисля живота. Вънъ отъ любовьта животътъ не може да се прояви. Тя внася потикъ, импулсъ въ човѣка въ всѣко направление. Щомъ човѣкъ има нѣкакъвъ потикъ, нѣкакъвъ вѫтрешенъ стремежъ къмъ нѣщо, той се намира подъ влиянието на любовьта. Дали съзнава това, не е важно. За човѣка е важно да се грѣе на лѫчитѣ на любовьта, да разширява сърдцето си, да се импулсира къмъ нѣщо. Човѣкъ трѣбва широко да отвори сърдцето си за любовьта, за да осмисли живота си. Безъ любовь животътъ се превръща въ пустиня. Всички хора търсятъ любовьта, говорятъ за нея, въпрѣки това не я разбиратъ и се питатъ: Какво нѣщо е любовьта? Любовьта е онази велика, мощна сила, която повдига всички тежести на човѣка. Тя го освобождава отъ всѣкакво робство. Тя го спасява отъ всички мѫчнотии и нещастия. Наредъ съ любовьта работятъ и други мощни сили, които взаимно се допълватъ. Но първата задача на човѣка е да научи и приложи онѣзи естествени отношения, които любовьта изисква. Любовьта внася свѣтлина въ ума на човѣка и разширява сърдцето. Това сѫ необходими условия за работа. Безъ свѣтлина на ума и безъ широта на сърдцето, човѣкъ нищо не може да постигне. Любовьта лѣкува, премахва причинитѣ на болеститѣ. Обаче, ако силитѣ на любовьта се изопачатъ, вмѣсто да се разширява, вмѣсто да се повдига, човѣкъ изпитва известни вѫтрешни ограничения, които впоследствие ставатъ причина за болести, за психически разстройства. Ние говоримъ за правилнитѣ прояви на любовьта, а не за изопачената човѣшка любовь. Въ изопачената любовь има ревность, страхъ да не се изгуби обекта на любовьта. При истинската любовь човѣкъ придобива, но не губи. Любовьта изключва всѣкакви противоречия. Въ човѣшката любовь, обаче, има голѣми противоречия. Като се натъкватъ на противоречията на своята любовь, хората се обезсърдчаватъ, разочароватъ и се отказватъ отъ любовьта. Едни се разочароватъ въ любовьта, други — въ морала и казватъ, че нѣма моралъ въ свѣта. При сегашнитѣ условия на живота моралътъ е относителенъ. За вегетарианеца е неморално да коли овце и да яде месото имъ. За вълка това е морално. Той мисли, че овцетѣ сѫ създадени за него. И месоядецътъ казва, че отъ Бога е наредено да се колятъ говедата за храна на човѣка. Христосъ е казалъ: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Който разглежда този стихъ въ букваленъ смисълъ, ще оправдае месоядството. За да разберете Христовитѣ думи, вие трѣбва да проникнете въ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. За това се иска вѫтрешно прозрение. Който е дошълъ до вѫтрешно разбиране на нѣщата, той не пита, трѣбва ли да яде човѣкъ месо, или не трѣбва. На този въпросъ може да се отговори по следния начинъ: ако си отъ вълча порода, ще ядешъ месо; ако си отъ овча порода, ще пасешъ трева. Ако произхождашъ отъ овца, ще бѫдешъ вегетарианецъ. Който е отъ вълча порода, той може при известни условия да се храни съ месо, а при други — съ растителна храна. Овцата, обаче, никога не може да яде месо. При каквито условия и да се намѣри, тя всѣкога ще се храни съ трева. При сегашнитѣ условия на живота за предпочитане е човѣкъ да бѫде вегетарианецъ. Месната храна внася въ организма на човѣка отрицателни елементи, съ които той мѫчно се справя. Тѣ се отразяватъ вредно върху физическия и психическия му животъ. За низшитѣ животни месната храна е необходима, но за единъ по-високъ животъ, какъвто е човѣшкиятъ, месната храна е вредна. Тя спъва човѣка въ процеса на неговата еволюция. Съ каквато храна се храни човѣкъ, такива елементи внася въ кръвьта си. Нечисто е месото на сегашнитѣ млѣкопитаещи, съ които човѣкъ се храни. Като знае това, той трѣбва да пази чистотата на своята кръвь, защото отъ нея зависи здравето, отъ нея зависи и психическото му състояние. Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да разрешите първо въпроса съ физическата храна, а после и съ духовната. Физическата храна трѣбва да бѫде разнообразна, но природосъобразна. При това, колкото по-високо стои човѣкъ въ развитието си, толкова по-чиста храна трѣбва да употрѣбява. Сѫщо така човѣкъ трѣбва да обръща внимание и на духовната храна, която се изразява въ неговитѣ мисли, чувства, желания и вѣрвания. Ако продължава да се храни съ старитѣ вѣрвания на дѣди и прадѣди, човѣкъ не може да прогресира. Трѣбва ли да се връща назадъ въ развитието си? Съвременниятъ човѣкъ има високи идеали. Днесъ всѣки човѣкъ се стреми къмъ освобождение. Той иска да бѫде физически, органически и психически свободенъ. За да се домогне до тази свобода, човѣкъ трѣбва да води чистъ и светъ животъ. Разумность, чистота и светость се иска отъ всички хора, за да се освободятъ отъ външнитѣ и вѫтрешни ограничения, отъ външното и вѫтрешно робство. Сегашнитѣ хора отдаватъ неуспѣха си на външнитѣ условия. Мнозина мислятъ, че ако сѫ богати, ще постигнатъ много нѣща. Въ сѫщность, богатитѣ хора постигнали ли сѫ всичко? Външниятъ имъ животъ донѣкѫде е уреденъ, но вѫтрешниитъ не е. Вжтрешнитѣ възможности не зависятъ отъ външнитѣ условия. И бедниятъ, и богатиятъ човѣкъ иматъ своитѣ положителни и отрицателни чърти. Богатството и сиромашията сѫ преходни състояния, презъ които всѣки човѣкъ минава. Когато влиза въ по-висока область на живота, човѣкъ трѣбва да мине презъ сиромашията, да се откаже отъ своитѣ стари навици и разбирания. Като осиромашее напълно, той влиза въ по-висока область на духовния животъ. Щомъ влѣзе въ новия животъ, човѣкъ започва да забогатява. Забогатяването показва, че той е миналъ отъ неблагоприятни въ благоприятни условия на живота. Забогатяването показва, че на човѣка сѫ дадени добри условия да работи върху себе си, да се усъвършенствува. Щомъ придобие нѣщо ново, пакъ ще го поставятъ при условия да осиромашее, да се откаже отъ нѣкои стари навици. Следъ това пакъ ще забогатѣе. По този начинъ човѣкъ ще минава отъ едно състояние въ друго и постепенно ще се издига. Който иска да се развива правилно, да върви въ Божествения пѫть, непременно ще минава презъ сиромашията, докато се откаже отъ всичко старо. И Христосъ говори за самоотричането. Той съветва хората да внасятъ съкровищата си тамъ, дето не се губятъ. Какво ще стане съ вашия капиталъ, ако го вложите въ нѣкоя несигурна банка? Банката може да фалира, и паритѣ ще изчезнатъ. Най-сигурната банка е Божествената. Какъ ще занесете паритѣ си въ тази банка? Чрезъ нѣкой беденъ, но добъръ човѣкъ. Ако имате хиляда лева на разположение, дайте ги на нѣкой беденъ, който се нуждае отъ тѣхъ. Той ще вземе паритѣ, ще си услужи съ тѣхъ, ще благодари на Бога, ще благодари и на васъ. По този начинъ той изпраща тия пари въ Божествената банка, дето нито молецъ, нито крадецъ влиза. Да се върнемъ къмъ основната мисъль на лекцията — за любовьта. Който люби, той всичко може да постигне. Каже ли нѣкой, че не може да направи това или онова, той е боленъ. Само болниятъ не може да работи и се нуждае отъ чужда помощь. Здравиятъ, обаче, самъ си услужва, а същевременно помага и на ближния си. Който люби, той е здравъ човѣкъ; който не люби, той е боленъ. Следователно, който люби, всѣкога е готовъ да услужва и на себе си, и на близкитѣ си. Който не люби, той се нуждае отъ прислужници. Като знаете това, трѣбва ли да осъждате онзи, който люби? Щомъ люби, той е здравъ човѣкъ. Той има сила, енергия въ себе си, да помага на близкитѣ си — на всички дава по нѣщо. Болниятъ, обаче, само заповѣдва. Кое е за предпочитане: да обича човѣкъ, или да не обича? За предпочитане е любовьта предъ безлюбието. Въпрѣки това, често слушате майката да съветва дъщеря си да се пази отъ любовьта. Тя предпазва дъщеря си отъ неразбраната любовь. Съ съвета си тя иска да ѝ каже, да не влага всичкия си капиталъ въ банка, на която основитѣ съ разколебани. И на васъ казвамъ: Не влагайте всичката си любовь, всичкото си сърдце въ човѣкъ, който всѣки день се мѣни. Утре този човѣкъ ще измѣни на любовьта ви, и вие ще страдате. Ако искате да вложите нѣщо въ банката на нѣкой човѣкъ, вложете само излишното, т е. часть отъ изобилието си, а не всичкия си капиталъ. Вложите ли цѣлия си капиталъ, вие сте пропаднали. Искате ли да не губите нищо, вложете цѣлия си капиталъ. т. е. ума, сърдцето, волята, душата и духа си, въ Божествената банка. Вложете капитала си въ Бога т. е. въ любовьта. Въ живота съществуватъ три важни закона: законъ за цѣлото, законъ за множеството и законъ за частитѣ. Първиятъ законъ наричаме законъ на Бога, вториятъ — законъ за ближния, а третиятъ — законъ за самия себе. Първиятъ законъ включва всичко въ себе си. Следователно, ако имате любовь къмъ Бога, вие ще имате любовь и къмъ ближния и къмъ себе си, защото и двата закона се включватъ въ първия. Нѣмате ли любовь къмъ Бога, не можете да имате любовь и къмъ ближния си. Ако не обичате Бога, не можете да обичате нито ближния си, нито себе си. Надъ всичко стои любовьта къмъ Бога. После идатъ любовьта къмъ мнозинството и къмъ частитѣ. Човѣкъ трѣбва да работи съ законитѣ на любовьта, за да разбере вѫтрешния смисълъ на живота. Днесъ хората се срамуватъ отъ любовьта, вследствие на което не разбиратъ живота. Когато запитватъ нѣкого, обича ли, или не, той отказва, че обича, срамъ го е да се признае. Той не говори истината. Като го питатъ, дали люби нѣкого, той трѣбва да каже: Съжалявамъ, че още не обичамъ, както трѣбва. Бихъ желалъ да обичамъ повече, отколкото сега обичамъ. Не се срамувайте отъ любовьта. Когато нѣкой крие любовьта си, той прави това по две съображения: или любовьта му не е правилна, или се крие отъ хората, да не му попрѣчатъ нѣщо. Дойдете ли до любовьта, не се страхувайте отъ нея, нито се срамувайте. Ние говоримъ за онази любовь, която е необходимость за човѣшката душа и за човѣшкото сърдце. Ние не говоримъ за изопачената любовь на младитѣ. Следователно, разбирайте любовьта въ нейната чистота и светость. Не хвърляйте петна върху Божествената любовь. Обичайте съ сърдцето на ангелитѣ. Ако единъ ангелъ дойде на земята, той ще обича на всѣко време. За любовьта нѣма време, нѣма и възрасть. Любовьта изключва всѣкакъвъ грѣхъ и престъпление. Велико нѣщо е човѣкъ да обича! Да любишъ, това е най великата работа, която човѣкъ може да свърши на земята. Не се отказвайте отъ любовьта, на каквато възрасть и да ви посети. Не е важно възрастьта, важно е да предадете Божественото въ всичката му чистота. Ако можете да предадете Божественото на нѣкого, той цѣлъ животъ ще го помни. Божественото никога не се забравя. Презъ каквито изпитания да минава, човѣкъ всѣкога ще помни, че е получилъ нѣщо Божествено, че е позналъ любовьта, позналъ е Бога въ човѣка. Христосъ казва: „Любете се единъ другъ!“ Ако човѣкъ се отказва отъ любовьта, не се ли намира въ положението на Петра, който три пѫти се отрече отъ Христа? Откажете ли се отъ любовьта, вие разпъвате Бога въ себе си. Не разпъвайте Бога, но кажете си: Както Богъ люби, така и азъ ще любя. Когато говорятъ за любовьта, хората се затварятъ въ себе си, не я приематъ. Защо? Подъ думата „любовь“ тѣ разбиратъ влюбването, настроенията, временнитѣ чувства, които водятъ къмъ разочарования. Това не е любовь. И до днесъ още хората не сѫ разбрали любовьта. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ ново разбиране на любовьта. Това може да се постигне, когато всѣки прояви любовьта така, както е въ него поставена. Не е въпросъ, какво другитѣ хора казватъ, какво говорятъ ученитѣ и философитѣ. За мене е важно, какъ азъ разбирамъ любовьта, дълбоко въ себе си, споредъ както Богъ е опредѣлилъ. Какъ трѣбва да се обичаме? Изявлението на любовьта не седи въ даване на материални блага: пари, храна, кѫщи и др. Отъ тия блага, именно, хората умиратъ. Много хора сѫ умрѣли отъ преяждане; много хора сѫ умрѣли отъ голѣми богатства; много хора сѫ умрѣли отъ затваряне въ кѫщи. Затворницитѣ живѣятъ въ кѫщи, но отъ любовь къмъ тѣхъ ли сѫ направени тѣзи кѫщи? Искате ли да имате правилни отношения къмъ хората, спазвайте следнитѣ правила: Давайте на човѣка това, безъ което той не може да живѣе! Взимайте отъ човѣка това, безъ което ти не можешъ да живѣешъ! Видишъ ли, че нѣкой се дави, влѣзъ въ водата и го извади навънъ. Въ дадения моментъ той се нуждае отъ въздухъ. Извади го на въздуха и не философствувай повече. Той не може да живѣе безъ въздухъ. Въ случая ти си въ състояние да му дадешъ това, безъ което той не може. После пъкъ ти ще вземешъ отъ него това, безъ което не можешъ. Защо трѣбва човѣкъ да отива при Бога? За да получи отъ Него това, безъ което не може. Не отиде ли при Бога да вземе онова, което му е нужно, той е загубенъ. Като отиде при Бога, Богъ простира рѫката си къмъ него и го благославя. Следователно, простри рѫката си къмъ давещия, да му дадешъ това, отъ което той се нуждае, за да простре и Богъ рѫката си къмъ тебе, да вземешъ отъ Него това, отъ което се нуждаешъ. Каквито сѫ отношенията на човѣка къмъ ближния му, такива ще бѫдатъ отношенията на Бога къмъ човѣка. Прострешъ ли рѫката си къмъ давещия, ще видишъ простряната дѣсница на Бога къмъ тебе. Благослови ближния си, за да бѫдешъ и ти благословенъ. Не прострешъ ли рѫката си къмъ ближния си, и Божията рѫжа нѣма да се простре къмъ тебе. Това е Божиятъ законъ, въ който нѣма никакво лицеприятие. Христосъ е изказалъ този законъ съ думитѣ: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри“. Този законъ е еднакъвъ и за земята, и за небето. Искате ли да подобрите земния си животъ, приложете този законъ въ отношенията си къмъ хората. Никой не може да бѫде обичанъ, ако той не обича Бога. Ако подозирате хората, вие нѣмате отношения къмъ Бога. Ако хората ви подозиратъ, тѣ нѣматъ отношения кьмъ Бога. И въ единия, и въ другия случаи, човѣкъ трѣбва да възстанови отношенията си къмъ Бога. Изправете отношенията си къмъ Първата Причина, за да видите красотата и величието на свѣта, да видите красотата и доброто, което е скрито въ вашия ближенъ. Като говоря за правилни отношения къмъ Първата Причина, азъ имамъ желание да вървите напредъ, да не се колебаете и съмнявате. Всички хора се намиратъ на границата на единъ преходенъ свѣтъ. За да минатъ тази граница и да видятъ простряна Божията рѫка върху себе си, тѣ трѣбва да оставатъ настрана раницитѣ си, пълни съ стари и криви разбирания за живота, за природата, за Бога, и да тръгнатъ напредъ, безъ товаръ, като малки, разумни деца. Ще кажете, че Богъ не гледа къмь васъ благосклонно. Отъ васъ зависи да гледа благосклонно. Ако сте смѣли и решителни и прострете рѫката си къмъ вашия ближенъ, и Богъ ще простре рѫката си къмъ васъ. Ако оттеглите рѫката си отъ вашия ближенъ, и Богъ ще оттегли рѫката си отъ васъ. Ако умътъ, сърдцето и волята ви сѫ въ единство, и Божиятъ Духъ ще бѫде въ единство съ васъ. Азъ виждамъ желанието на всички хора да минатъ границата, но виждамъ и спънкитѣ, които ги спиратъ. Щомъ се намѣрятъ предъ нѣкаква спънка, тѣ спиратъ движението си и се готвятъ да се върнатъ назадъ. Не, никакво връщане назадъ. Бѫдете смѣли да вървите напредъ. Ако сгрѣшите, ще се изправите и пакъ ще продължите напредъ. Ще грѣшите, ще се изправяте, докато дойдете до идеално разрешение на въпроситѣ. Така постѫпватъ и възвишенитѣ сѫщества. Не се смущавайте, ако видите, че нѣкой нѣща не сѫ направени, както трѣбва. Единъ день тѣ ще се изправятъ, ще бѫдатъ приятни за гледане. Какво лошо има въ цѣлувката на нѣкой човѣкъ, който въ миналото ви е мушкалъ съ ножъ? За предпочитане е цѣлувката му, макаръ и да не е още чиста и безкористна, отколкото ножа му, съ който може да отнеме живота ви. Ще дойде день, когато цѣлувката му ще се превърне въ благородно и велико дѣло. Той ще дойде при васъ въ такъвъ моментъ, когато никой не може да ви помогне. Ако сте търговецъ, който се намира предъ фалиментъ, той ще извади отъ кесията си една голѣма сума и ще ви подкрепи. Тогава вие ще забравите и ножа, и цѣлувката му и ще благодарите, че е спасилъ честьта и живота ви. Бубата не остава всѣкога буба. Отъ буба тя се превръща въ пашкулъ, отъ който следъ време изхвръква навънъ, като пеперудка, и каца отъ цвѣтъ на цвѣтъ, да събира сладкия нектаръ на цвѣтята. Не губете вѣра въ новото, което е вече предъ нозетѣ ви. Приемете го съ отворени умове, сърдца и души, защото само то е въ състояние да ви повдигне, да минете свободно границата на преходния свѣтъ. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 11. Лекция отъ Учителя, държана на 5. ноемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правилно разрешаване Размишление. Ще прочета 3. глава отъ II. Послание къмъ Тимотея. Въ тази глава апостолъ Павелъ описва бѫдещитѣ времена. Тѣ отговарятъ на сегашната епоха. Той говори за тия времена като болезнени състояния, които ще настѫпятъ въ духовния животъ на хората. Всѣко болезнено състояние е резултатъ на вѫтрешна дисхармония въ човѣка. Всѣки човѣкъ може да заболѣе, физически и психически. Това зависи отъ неговия неправиленъ животъ. Следователно, за да се справятъ съ аномалиитѣ на своя личенъ животъ, хората се нуждаятъ отъ дълбоко разбиране, отъ вѫтрешна философия на цѣлокупния животъ. Който има това разбиране, той е отговоренъ за своитѣ дѣла; който нѣма това разбиране, той е свободенъ временно отъ отговорность. Една отъ причинитѣ за аномалиитѣ въ човѣшкия животъ се дължи на факта, че, при разрешаване на всички въпроси, човѣкъ внася своето лично разбиране. Личниятъ елементъ е причина за всички разногласия въ живота. Личниятъ елементъ не може да разреши въпроситѣ на цѣлокупния животъ. Той дава само временни настроения въ човѣка. Запримѣръ, за известенъ моментъ човѣкъ мисли, че знае много нѣща; на следния моментъ той вижда, че нищо не знае, И дветѣ положения сѫ невѣрни. За известенъ моментъ човѣкъ мисли, че е богатъ; на другия день мисли, че е беденъ. Тѣзи промѣни сѫ резултатъ на настроения, които не разрешаватъ въпроситѣ на живота. Съвременнитѣ хора, съ своитѣ настроения, могатъ да се сравнятъ съ чешма, която днесъ тече обилно, а на другия день пресъхва. Като видите, че чешмата тече, вие се приближавате къмъ нея, пиете отъ водата ѝ, радвате се заедно съ нея. Тя пѣе и се радва разказва ви за своята любовь. Като минете на другия день презъ сѫщата чешма, вие оставате изненадани. Защо? Чешмата е пресъхнала, не тече. Вие пакъ се спирате предъ нея и слушате тжгата ѝ. Тя се оплаква, че възлюбениятъ й я напусналъ. Като знаете свойствата на водата, т. е. на нейния възлюбенъ, вие намирате, че тя не може да направи това. Водата е постоянна въ чувствата си. Тя не знае, какво нѣщо е умраза. Вие започвате да търсите причината за нещастието, което е сполетѣло чешмата. Какво виждате? Една отъ тржбитѣ на канализацията се е пукнала, и водата изтича навънъ. Щомъ вземете мѣрки да изправите канализацията, водата тръгва по своя опредѣленъ пѫть. На другия день виждате сѫщата чешма да пѣе своята игрива и радостна пѣсень. Тя е доволна, че възлюбениятъ се върналъ при нея. Човѣкътъ, разумното сѫщество, дойде при чешмата, взе участие въ скръбьта ѝ, поправи инсталацията, и чешмата отново потече. Тъй щото, налегнатъ ли ви скърби и нещастия, обърнете се къмъ Божествения Духъ и Му разкажете всичкитѣ си мѫчнотии. Не казвайте, че любовьта ви е напуснала, но помолете Му се да ви помогне, да потърси причината на нещастието ви. Духътъ ще потърси причината за вашето нещастие и ще види, че въ инсталацията нѣкѫде се е пукналъ единъ кюнецъ. Щомъ смѣни пукнатия кюнецъ съ здравъ, нещастието ще ви напусне, и вие ще влѣзете въ нормалния пѫть на живота. Като не разбиратъ причинитѣ за своитѣ нещастия, хората ги търсятъ вънъ отъ себе си и казватъ, че животътъ е лошъ. Едно трѣбва да знаете: животътъ не може да бѫде нито лошъ, нито добъръ. Да мислите, че животътъ е добъръ или лошъ, това сѫ ваши лични схващания. Не приписвайте на живота качества, каквито той не притежава. Човѣкъ може да бѫде лошъ или добъръ, но не и животътъ. За да бѫде човѣкъ лошъ, това показва, че нѣкакъвъ чуждъ елементъ се е вмъкналъ въ неговото естество. Две причини има, които раждатъ злото и доброто. Тѣ сѫ: голѣмото изобилие и го- лѣмиятъ недоимъкъ. Значи, при известни случаи голѣмиятъ недоимъкъ ражда злото, а при други — ражда доброто; сѫщото може да се каже и за голѣмото изобилие: понѣкога ражда злото, а понѣкога — доброто. Като слушатъ, че изобилието и недоимъкътъ могатъ да произведатъ и добро, и зло, за мнозина това се вижда невѣроятно. За да приемете, че това е възможно, ще ви дамъ следния примѣръ. Две приятелки, на еднаква възрасть, се обичатъ, разбиратъ се, заедно четатъ и учатъ. По едно време между тѣхъ влиза единъ младъ, красивъ момъкъ. Тримата започватъ да дружатъ. Въ първо време дружбата имъ е чиста, красива. Обаче, и дветѣ се влюбватъ въ момъка, и всѣка иска да го задържи за себе си. Това чувство раздѣля приятелкитѣ. Между тѣхъ се явява нѣщо лошо. Тѣ се ненавиждатъ една друга, не могатъ да се търпятъ, вследствие на което сѫ въ постоянна борба. Тѣзи моми не разбиратъ сѫщината на нѣщата. Ако разбираха живота, тѣ щѣха да знаятъ, че е невъзможно да обсебятъ човѣка, да го задържатъ за себе си. Коя е причината за лошитѣ отношения между дветѣ приятелки? Недоимъкътъ. Ако имаше два момъка между тѣхъ, приятелскитѣ отношения щѣха да се запазятъ. Вториятъ момъкъ щѣше да спаси положението. Безъ него първиятъ момъкъ ще стане жертва на дветѣ воюващи страни. Когато двама души се състезаватъ за единъ и сѫщъ обектъ, причината за това се крие, или въ самия обектъ, или въ воюващитѣ страни. Обаче, и въ единия, и въ другия случай въ човѣка се проявява низшето „азъ“. Примѣрътъ съ дветѣ приятелки се срѣща навсѣкѫде въ живота, въ различни форми. Двама бедняци могатъ да се влюбятъ въ кесията на единъ богаташъ и да започнатъ да се състезаватъ помежду си. Както момъкътъ събужда проявитѣ на низшето „азъ“ въ момата, така и кесията събужда алчностьта за пари въ двамата бедняци. И двамата дебнатъ богатия, всѣки иска да го обере, да задържи кесията му за себе си. Ако двамата бедняци бѣха солидарни помежду си, тѣ щѣха по-лесно да го обератъ и да си раздѣлятъ паритѣ. Но това не става, защото всѣки иска самъ да го обере, да не дѣли богатството съ приятеля си. Благодарение на повърхностното разбиране на живота, тази драма се разиграва въ всички прояви на човѣшкия животъ. Каквото и да прави, човѣкъ не може да се освободи отъ вѫтрешното състезание между сѫществата въ себе си. Той иска да сподѣли нѣкаква работа съ своя приятель, но нѣщо отвѫтре му казва: Мълчи, нищо не говори още! Ако намисли да отиде нѣкѫде, нѣщо отвѫтре му казва: Иди! Друго нѣщо му казва: Не отивай! Като слуша двата различни гласа, човѣкъ не знае, какво да направи и започва да се колебае. Единъ турски бей отишълъ съ хрътката си на ловъ за зайци. Хрътката му видѣла единъ заякъ и хукнала да го гони. За да я окуражи, беятъ викалъ следъ нея гальовно и ласкаво. Хрътката се извивала на една и на друга страна следъ заяка, но го изпуснала отъ погледа си. Заякътъ ударилъ на бѣгъ и се скрилъ нѣкѫде изъ шубръкитѣ. Недоволенъ отъ хрътката си, беятъ започналъ да я ругае, да я нарича съ лоши имена. Въ първия случай хрътката чуваше нѣжни и ласкави думи отъ господаря си, а въ втория — груби думи и хокания. Защо се сърди беятъ на хрътката? Тя ли е виновна, че заякътъ избѣгалъ? Нито хрътката е виновна, нито заякътъ. Заякътъ бѣга и си мисли: Ако не избѣгамъ, ще задоволя човѣка, ще си хапне отъ моето вкусно месце. Ако избѣгамъ, ще спася живота, който Богъ ми е далъ. Беятъ не може ли да мине безъ заешко месо? Може да се живѣе и безъ заешко месо. Но защо не е успѣлъ този день? Много естествено. Има дни, часове и минути въ живота на човѣка, когато той се натъква на отрицателни числа въ себе си. Попадне ли на едно отъ тия числа, каквото и да започне човѣкъ, непремѣнно ще го сполети нѣкакво зло. Коя е причината за това? Причината за нещастията въ живота се дължи на пѫтищата, по които човѣкъ се движи. Нѣкѫде пѫтищата сѫ гладки, равни, а нѣкѫде иматъ голѣми трапове. Нѣкой тръгва на пѫть съ своята слаба кола. Като го видятъ, близкитѣ му казватъ: Не тръгвай на пѫть съ тази кола! — Зашо? — Пѫтьтъ, презъ който ще минешъ, не е равенъ, ще паднешъ въ нѣкой трапъ. — Не отлагамъ пѫтуването си. Както и да е, ще мина. Той тръгва, но още въ началото срѣща съпротивление. Колата се спъва отъ неравния пѫть и пада въ единъ трапъ. Какво трѣбва да прави сега? Ще чака известно време въ трапа, докато мине нѣкой по сѫщия пѫть и му помогне да извади коня и колата си. Какво трѣбва да прави коларьтъ, чиято кола е слаба? Той трѣбва да чака, докато пѫтьтъ се оправи. Докато се оправи този пѫть, могатъ да минатъ дни, седмици, месеци и години. За предпочитане е човѣкъ да чака десеть години, докато се оправи пѫтя, отколкото да тръгне съ своята слаба кола по неравния пѫть. Щомъ пѫтьтъ се оправи, той ще стигне по-скоро, отколкото, ако би тръгналъ съ слабата си кола по неравния пѫть. На всѣка стѫпка той ще се спъва, ще чака помощь, ще се връща, пакъ ще тръгва и т. н. Чакайте, докато колата ви се усили, докато пѫтьтъ се изглади, и тогава тръгвайте. Това се отнася до физическия животъ, но сѫщото може да се каже и за духовния животъ на човѣка. Двама души следватъ духовния пѫть: единиятъ е тръгналъ преди десеть години, а вториятъ тръгва днесъ. Нѣма да се мине много време, вториятъ ще настигне първия и ще го замине. Защо? Защото първиятъ се движи съ бързината на биволска кола, а вториятъ — съ бързината на свѣтлината. Значи, бързината разрешава въпроситѣ на живота. Въ какво се заключава бързината? Въ здравия умъ, въ благородното сърдце и въ правилното разбиране на живота и на отношенията между хората. Който притежава тия нѣща, и между лоши хора да влѣзе, запазва спокойствието си. За него зло не сѫществува. Ще кажете, че еди-кой си обралъ единъ богатъ човѣкъ. Право е, че човѣкъ не трѣбва да краде, да обира хората, но нѣма сѫщество на земята, което да не е обрало нѣкого. Скѫпоценниятъ камъкъ е красивъ, но за тази красота той е взелъ нѣщо отъ земята. Дървото дава сладки и добри плодове, но колко елементи е обрало то отъ земята и отъ въздуха! Човѣкъ е богатъ, добре изхраненъ, здравъ, но знаете ли, колко житни класове и колко кокошки и агнета е изялъ и обралъ, за да стане такъвъ? Следъ всичко това човѣкъ ще започне да критикува този-онзи, да ги счита виновници за злото въ свѣта. Всѣки е виновникъ за нѣщо. Кѫде е благородството на човѣка? Нѣкой ще каже за себе си, че е лошъ човѣкъ. Това не е никаква философия. Другъ казва за себе си, че е добъръ. Добъръ е, наистина, но при условия. Когато водата тече, всички хора сѫ добри, всички се радватъ и веселятъ. Щомъ водата престане да тече, всички ставатъ лоши и започватъ да скърбятъ. Накарайте жадния да пѣе и вижте, ще задоволи ли желанието ви. Той ще каже: Ще ме извините, не мога да пѣя, гърлото ми е засъхнало, три деня не съмъ пилъ вода. Какво трѣбва да се направи, за да не се разваля приятелството между две другарки? Ако момъкътъ, който влиза между тѣхъ, представя жаденъ пѫтникъ, тѣ трѣбва да го напоятъ. И дветѣ едновременно трѣбва да задоволятъ жаждата му. Въ случая тѣ даватъ нѣщо отъ себе си, безъ да искатъ да го обератъ. Яви ли се желание въ всѣка една отъ тѣхъ да вземе нѣщо отъ момъка, безъ да даде нѣщо отъ себе си, тѣ непремѣнно ще се скаратъ. Значи, разрешаването на спорнитѣ въпроси седи въ даването. Щомъ давате безъ мѣрка, доброто иде; щомъ взимате безъ мѣрка, злото иде. Следователно, каже ли нѣкой, че дава безъ мѣрка, това показва, че той е добъръ човѣкъ. Ако взима безъ мѣрка, той е лошъ човѣкъ. Само онзи дава безъ мѣрка, който не туря никакво ограничение на Божественото въ себе си. Той дава пѫть на водата, да тече свободно, да разнася Божието благословение навсѣкѫде. Ако задържи водата за себе си, тя ще завлѣче всичко, каквото срещне на пѫтя си и ще причини редъ пакости. Дойде ли до положението да взима безъ мѣрка, човѣкъ спира движението на Божественото, затваря го въ себе си и самъ си причинява зло. Новото възпитание се основава върху даване свободенъ пѫть на Божественото. Затворите ли Божественото за себе си, злото ще дойде. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли за себе си. Какъ трѣбва да мисли за себе си? Той има право да задържа за себе си само онова, което е опредѣлено за него. Останалото трѣбва да го пусне свободно да тече, да напоява всички мѣста, презъ които ще мине. Като ограничава Божественото, човѣкъ се натъква на страдания. И страданията иматъ своя добра страна. Чрезъ страданията хората започватъ да търсятъ Бога. Безъ изпитания, мѫчнотии и страдания, тѣ не могатъ да се възпитаватъ. Защо? Дебела е още главата имъ. За българина се казва, че ималъ дебела глава. Това отчасти е вѣрно. Наистина, има една категория българи, които иматъ дебела глава, но има и такива българи, които сѫ престанали вече да иматъ български глави. За да изтънѣе главата на човѣка, нужни сѫ стотици и хиляди години. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ желанието да свежда нѣщата къмъ себе си. Всѣко нѣщо трѣбва да запази своитѣ характерни чърти. Искате ли да приемете една нова идея, или едно ново учение, приемете го такова, каквото се е родило, не прибавяйте и не отнимайте нищо отъ него. Всѣко нѣщо трѣбва да запази своята първична чистота, своя вѫтрешенъ смисълъ. Искате ли да проявите Божественото въ себе си, проявете го въ този видъ, какъвто му е даденъ. Приложите ли Божественото въ своя първиченъ произходъ, всичко останало се развива правилно. Следователно, ако не приложите Божественото въ своя първиченъ произходъ, нищо не можете да постигнете. Здравиятъ може да постигне всичко, каквото желае. Болниятъ, обаче, нищо не може да постигне. Той се нуждае отъ услугитѣ на здравитѣ. Докато е въ болницата, човѣкъ се нуждае отъ помощьта на милосърдни братя и сестри. Излѣзе ли отъ болницата, той самъ ще си услужва, а сѫщевременно ще услужва и на ближнитѣ си. Той ще вземе кривата съ житото и ще отиде на нивата да сѣе. Той самъ ще се радва на плодоветѣ на своята работа. Очаквате ли на помощьта на хората, вие сте болни. Това е извънъ естествения редъ на нѣщата. Наистина, човѣкъ не може самъ да реши всички задачи на живота си, но никога не трѣбва да се осланя на чужда помощь. Той трѣбва да прави усилия, самъ да решава задачитѣ си, и, следъ като е опиталъ всички методи, тогава може да потърси помощьта на другитѣ. Човѣкъ не може да бѫде като Бога, но може да стане разуменъ, да знае, какъ да постѫпва, какъ да решава задачитѣ си. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ може да мине границата на разумностьта и да се превърне въ ангелъ, или да падне по-долу отъ положението, въ което се е намиралъ. Това зависи отъ самия него. Ако преждевременно, съ неестествено усилие, е преминалъ границата на разумностьта, той непремѣнно ще падне. Ако това е постигналъ естествено, той ще се издигне още по-високо, до възможноститѣ на ангела. Каквото и да прави, човѣкъ все трѣбва да се издигне надъ себе си, надъ своитѣ разбирания и моралъ. Старитѣ разбирания, стариятъ моралъ сѫ за децата. Възрастнитѣ се нуждаятъ отъ нѣщо ново, което да имъ даде новъ потикъ въ живота Не мислете, че ако станете учени, ще разрешите всички въпроси. Ако можете да приложите учението си, има смисълъ да бѫдете учени Обаче, ако не можете да го приложите първо въ своя животъ, а после за другитѣ, вие ще приличате на чешма, отъ която тече изобилно вода. Водата минава презъ чешмата, но чешмата не се ползува отъ нея. Тогава нищо друго не ви остава, освенъ да се радвате на благото, което минава презъ васъ. Това не значи, че трѣбва да задържате благото за себе си, като свое собствено. Въ свѣта, въ природата нѣма собствени нѣща. Ако съвременнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, това се дължи на факта, че тѣ задържатъ благата, които великата природа обилно раздава, и ги патентоватъ като собствени изобретения. Нѣкой написалъ една научна книга, или открилъ нѣкакъвъ законъ, създалъ нѣкава теория и т. н. каква собственость е тази? Законитѣ сѫ притежание на природата. Тѣ сѫществуватъ въ самата нея, а човѣкъ дохожда и патентова нейнитѣ закони. Ще кажете, че нѣкой изработилъ една машина и я счита свое изобретение. Машината е негово изобретение, а законитѣ, възъ основа на които е построена тя, сѫ природни. Чия е машината? На кого принадлежи тя: на човѣка, или на природата? Когато учи законитѣ на живота и на природата, човѣкъ коренно измѣня своя езикъ. Ако види, че една ябълка пада отъ дървото, той знае, преждевременно ли е паднала, или на време? Ако е паднала преждевременно, той знае, по силата на какъвъ законъ е паднала. Той знае, защо е станало това. Той казва, че ябълката е узрѣла вече, затова е паднала. Тя е пожелала да отиде въ свѣта, да се посади въ земята и отново да израсте. Ако пъкъ вѣтърътъ я откѫсналъ отъ дървото, това показва, че червей имало въ нея. Защо ябълката допуснала червея въ себе си, да развали плода й? Когато плодътъ узрѣе, господарьтъ иде съ кошница въ рѫка и го сваля отъ дървото, съ всички почести и уважения. И човѣкъ представя плодъ, който зрѣе на дървото на живота. Ако върви въ правия пѫть, Богъ, Който го обича, ще дойде при дървото и ще го снеме оттамъ, съ всички почести и уважения. Той нѣма да пада на земята, но когато узрѣе, самъ ще слѣзе, или ще отиде въ рѫката на своя Създатель и господарь. Като ученици, вие трѣбва да разбирате живота въ неговия вѫтрешенъ смисълъ. Повърхностнитѣ разбирания не опредѣлятъ нѣщата. Не е достатъчно да каже човѣкъ за себе си, че е добъръ, силенъ, уменъ. Силата на човѣка се опредѣля отъ два момента: отъ голѣмата скръби и отъ голѣмата радости. Ако не може да издържи тия два момента въ живота си, човѣкъ е слабъ. Ако бѣгате отъ красивата мома, отъ пълната кесия, вие сте слабъ човѣкъ. Срещнете ли красива мома, спрете се, поговорете съ нея, услужете ѝ, ако има нужда отъ вашата услуга, и си заминете. Намѣрите ли кесия, пълна съ злато, наведете се да я вземете и потърсете нейния притежатель. Дайте му кесията, поговорете съ него, да спечелите довѣрието му, и си заминете. Приятно е да имате довѣрието на хората, да ви се радватъ, да разчитатъ на вашата дума. Приятно е да срещнешъ човѣкъ, на когото всѣкога си говорилъ истината, но и той никога да не те е лъгалъ. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да говоришъ истината на човѣка. Да говоришъ всѣкога истината, да имашъ правилни отноше ния къмъ всички хора, това значи, да имашъ правилни отношения къмъ Бога. Какво иска Богъ отъ човѣка? Да изпълнява волята Му. Като изпълнява волята Божия съ чистота и светость, човѣкъ придобива сила да се справя съ всички външни и вѫтрешни мѫчнотии и изкушения. Като живѣе, човѣкъ неизбѣжно се натъква на противоречия и изкушения, на неразположения и съмнения, но той трѣбва да ги държи далечъ отъ себе си, да не имъ се подава. Какво се ползува човѣкъ, ако допусне едно съмнение или изкушение въ себе си? Освенъ, че нищо нѣма да придобие, но ще се разруши. Богъ никога не се измѣня. Свѣтътъ може да се обърне съ главата надолу, цѣлата вселена може да се разруши, но Богъ остава неизмѣненъ. Като знаете това, не питайте, защо свѣтътъ е създаденъ такъвъ, защо идатъ страданията, но кажете: Господи, дай ми повече свѣтлина да разбирамъ свѣта, да разбирамъ смисъла на страданията и да ги понасямъ спокойно. Вѣрващиятъ разбира смисъла на страданията и се учи отъ тѣхъ. Той знае, че радоститѣ му се опредѣлятъ отъ страданията. Ако нѣма страдания, и радости нѣма да има. Нѣма същество въ свѣта, което може да се радва, безъ да е страдало. И обратното е вѣрно: нѣма страдания безъ радости. Когато нѣкой страда, това показва, че по-рано се е радвалъ. Изобщо, силата на радостьта се опредѣля отъ силата на страданието. Христосъ, Синъ Божи, дойде на земята и понесе най-голѣмитѣ страдания. Заради тия страдания днесъ 500 милиона хора се молятъ, радватъ и живѣятъ въ Негово име. Мнозина искатъ да бѫдатъ като Христа, да ги почитатъ и славятъ, но не искатъ да минатъ презъ Неговитѣ страдания. Това е невъзможно. Искашъ ли да бѫдешъ като Христа, ще приемешъ Неговия кръстъ. Били ли сте въ положението на Христа, разпнати на кръстъ, а отдолу римскитѣ войници да се гаврятъ съ васъ? Опитвали ли сте римския камшикъ, трънения вѣнецъ, пробождането съ копие? Никой още не е опитвалъ страданията на Христа, а иска да бъде като Него. Знаете ли, какво значи, да те изостави Богъ и да се обърнешъ къмъ Него съ думитѣ: „Отче, защо си ме оставилъ?“ Велико бѣше търпението на Христа. Той издържа всички страдания, безъ да се усъмни и поколебае въ Господа, заради което на третия день възкръсна. Който иска да следва Христа, трѣбва да мине презъ Неговия пѫть. А тъй, да седне отлѣво, или отдѣсно на Христа, както пожелаха Заведеевитѣ синове, това е невъзможно. Богъ опредѣля мѣстото на човѣка. Следователно, който иска да се радва, трѣбва да приеме страданията, които му се даватъ. Страданието представя грозна мома, а радостьта — красива. Ако търсите слугиня, която да ви работи добре, вземете нѣкоя грозна. Тя ще работи и ще ви задоволи. Вземете ли красива слугиня, скоро ще я загубите. За да се научи да работи, човѣкъ трѣбва да мине презъ грозотата. Щомъ се научи да работи, той ще стане красивъ. Каквото е отношението на грозната мома къмъ господаря й, такова е отношението на всѣки човѣкъ къмь Бога. Окото на красивата мома гледа навънъ, къмъ свѣта, затова работитѣ й не вървятъ добре. Окото на грозната мома гледа навѫтре, къмъ Бога, затова тя е работна, и работитѣ й се нареждатъ добре. На какво се дължи неуспѣха на човѣка? Неуспѣхътъ на човѣка се дължи на това, че той очаква отъ живота повече, отколкото може да му се даде. Каквито усилия и да прави човѣкъ, царь не може да стане, гений — сѫщо, богатъ или сиромахъ — сѫщо. Едно може да стане човѣкъ — наследникъ на истината. Тъй щото, каквито усилия и да правите, вие се приготвяте само за едно положение — да станете наследници на истината. Придобиете ли истината, вие ще живѣеге въ свѣтлината й, както се ползувате отъ слънчевата свѣтлина. Кой не е опиталъ влиянието на слънчевитѣ лѫчи? Каквото неразположение и да имате, като изложите гърба си на слънце, неразположението ви ще изчезне. Ако неразположението ви се дължи на отрицателни енергии, изложете гърба си на югъ, а лицето на северъ; ако енергиитѣ, които сѫ произвели неразположението ви, сѫ положителни, обърнете се съ лице къмъ югъ, а съ гръбъ къмъ северъ. Нѣма да мине много време, и неразположението ще изчезне. Ако сте хремави, или простудени, изложете гърба си на югъ, къмъ слънчевитѣ лѫчи. Тѣ лѣкуватъ всички болести. Съвременната медицина познава болезненитѣ състояния на човѣка по окото. Като погледне окото, лѣкарьтъ познава състоянието на болния. Това не е правилно. Окото е създадено за добродетелитѣ на човѣка, а не за болеститѣ. Споредъ мене, здраво око е това, въ което се виждатъ добродетелитѣ на човѣка. Не се ли виждатъ никакви добродетели, окото е болно. Ще кажете, че сѫществува наука за окото, споредъ която се познава, какви болести има човѣкъ въ даденъ моментъ и какви го очакватъ въ бѫдеще. Изобщо, окултнитѣ науки иматъ съвсемъ друго предназначение отъ това, което днесъ имъ даватъ. Физиогномията, запримѣръ има предъ видъ нормалнитѣ прояви на човѣка, а не анормалнитѣ. Дойдете ли до сърдцето, не търсете болести въ него, но провѣрете, какви чувства се изявявать чрезъ него. Спрете вниманието си върху благороднитѣ и възвишени чувства въ човѣка и вижте, какъ се отразяватъ тѣ върху пулса на сърдцето. Сегашнитѣ времена изискватъ положителни мисли и чувства. Не се допущатъ вече отрицателни мисли и чувства. Каже ли нѣкой, че е грѣшникъ, ще го изпратятъ на баня да се окѫпе. — Слабъ човѣкъ съмъ. — Щомъ си слабъ, ще отидешъ на нивата да работишъ, да се калишъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да работи, да се учи, да мисли и да чувствува правилно. На човѣка сѫ дадени дарби, които той не е обработилъ. Богатството е въ него, а той ходи да се оплаква отъ сиромашията. Това не се позволява. Човѣкъ трѣбва да има достойнство, да се впрегне на работа, да използува дарбитѣ, които му сѫ дадени. Достойнството на човѣка седи въ любовьта му къмъ самата любовь, къмъ мѫдростьта и къмъ истината. Като изяви любовьта си къмъ тия велики принципи и ги приложи, ние казваме, че човѣкъ е изпълнилъ своето предназначение на земята. Ако пъкъ може да ги предаде на човѣчеството, той минава вече за Учитель. Богъ се проявява чрезъ Учителя така, както чрезъ никой другъ човѣкъ. Защо? Защото Учительтъ живѣе въ Божественото съзнание. Той никога не се колебае и съмнява въ Бога. Затова и Христосъ казва, че ако се поколебае само за моментъ въ вѣрата и любовьта си къмъ Бога, и Той ще бѫде подобенъ на обикновенитѣ хора. Докато живѣе въ низшето си съзнание, човѣкъ спада къмъ ония величини, които се изваждатъ и дѣлятъ. Той минава презъ процеса на смаляването, както цѣлитѣ числа се дѣлятъ на малки, дробни единици. Въ Божественото съзнание, обаче, нѣщата се увеличаватъ и разширяватъ. Като дойдемъ до висшата математика, тамъ единицата се дѣли и увеличава до безконечность. Този законъ се прилага въ живота на хората. Запримѣръ, за да изправи една своя погрѣшка, човѣкъ трѣбва да я дѣли до безконечность, докато най-после тя сама се откаже отъ него. За да се прояви доброто, процесътъ е точно обратенъ. Човѣкъ трѣбва да събира. Като започне да събира и натрупа много нѣща, човѣкъ изпитва желание да раздава. Така се събужда въ него разположение къмъ даване, и той става щедъръ. Човѣкъ не трѣбва да допуща въ ума си отрицателната мисъль, че нищо нѣма. Напротивъ, той всѣкога трѣбва да мисли, че е богатъ и може да раздава отъ своето богатство на другитѣ. Като изнасямъ тия нѣща, азъ нѣмамъ предъ видъ да ви сѫдя. Има кой да ви сѫди. Страданията, мѫчнотиитѣ, неуспѣхитѣ въ живота ви сѫ вашата сѫдба. Злото, на което се натъквате, е сѫщо вашата сѫдба. То е подобно на ония кираджии, които влизатъ въ кѫщата ви, живѣятъ нѣколко години наредъ, безъ да плащатъ наемъ. Вмѣсто да плащате дълга си отъ наема на кѫщата, вие още повече обърквате смѣткитѣ си и се измѫчвате. Ето защо, прилагайте правилото: никога не пущайте въ кѫщата си кираджии, които не плащатъ. Видите ли, че много обещаватъ, че сѫ готови да плащатъ голѣми наеми, дръжте ги далечъ отъ себе си. Като окултни ученици, вие трѣбва да знаете, че съдържате въ себе си семената на всички добри плодове. Ако днесъ не сте още окултни ученици, въ пълния смисълъ на думата, нѣкога ще станете. Ако днесъ не сте светии, нѣкога ще станете. Вие носите въ себе си всички възможности за доброто въ зародишно състояние. Достатъчно е да посадите семкитѣ на добритѣ заложби въ себе си и да чакате времето на тѣхното проявяване. Ще кажете, че не е лесно човѣкъ да стане светия. Споредъ мене най-красивиятъ и великъ животъ е животътъ на светията. Той се придобива най-лесно. По-мѫчно е да станешъ гений, още по-мѫчно да станешъ талантливъ или обикновенъ човѣкъ. Слѣзешъ ли до положението на грѣшникъ, това е най-мѫчно. Хората мислятъ, че лесно е да станешъ грѣшникъ. Не, това е най мѫчната наука и изкуство. Колкото е мѫчно да стане човѣкъ грѣшникъ, толкова е лесно да стане светия. Понѣкога слушате да се говори лошо за жената, че тя е внесла грѣха въ свѣта. Други пъкъ нападатъ мѫжа. Като изучавамъ този въпросъ, азъ намирамъ, че нѣма по-лошо сѫщество въ свѣта отъ жената и отъ мѫжа, но сѫщевременно нѣма по-добро сѫщество отъ жената и отъ мѫжа. Отъ човѣка зависи, коя страна ще прояви — добрата или лошата. Днесъ нито мѫжътъ може да бѫде идеалъ за жената, нито жената за мѫжа. Идеалъ на човешката душа може да бѫде онзи първиченъ човѣшки образъ, за който се казва въ Битието, че билъ създаденъ по образъ и подобие Божие. За да постигне своя идеалъ, човѣкъ е правилъ и продължава да прави усилия. Презъ какви положения не е минавалъ той въ своитѣ животи, какви ли препятствия не е срѣщалъ, но стремежътъ му, да се върне къмъ своя първиченъ образъ, не е изгасналъ. Като царь и владика, като ученъ и простъ, съзнателно или несъзнателно, човѣкъ неотклонно следва пѫтя на своята душа. Човѣкъ се стреми да опредѣли отношенията си къмъ Бога. Съ това той е разрешилъ единъ отъ важнитѣ въпроси на живота. Отъ добритѣ отношения на човѣка зависи неговиятъ сегашенъ и бѫдещъ успѣхъ. Една отъ основнитѣ мисли на тази лекция е да придобиете живота на светията. Светията е всѣкога доволенъ. Вие не можете да видите на лицето му бръчка отъ недоволство. И въ ада, и въ рая да го изпратите, той всѣкога е доволенъ. Защо? Защото отъ всичко се учи. За Божественото той е готовъ на всички жертви. Той очаква да бѫде изпратенъ всѣки моментъ на работа, да помага на своитѣ малки братя. Както очаквате деня на пролѣтното равноденствие — 22 мартъ, така очаквайте събуждането на Божественото съзнание, придобиването на новъ животъ. Днесъ всѣки очаква пробуждането на съзнанието, което наричаме още разцъвтяване на съзнанието. Сегашнитѣ хора знаятъ, какво значи разцъвтяване на съзнанието. Тѣ сѫ го изпитали върху себе си но не могатъ да го задържатъ — скоро заспиватъ. И съзнанието имъ ту се пробужда, ту заспива. Щомъ се прояви Божествениятъ животъ въ човѣка, той минава въ категорията на светиитѣ. Азъ не говоря за онѣзи светии, които се раждатъ и умиратъ. Азъ говоря за светии, за които може да се каже, че сѫ родени отъ Духъ и вода. За тѣхъ пъкъ Писанието казва: „Ако не се роди човѣкъ изново, нѣма да влѣзе въ Царството Божие.“ За да дойде до новораждането, човѣкъ трѣбва да изучава новия животъ, т.е. живота, който Богъ е вложилъ въ него. Що се отнася до живота на миналото, тамъ нѣма какво да се учи. Миналиятъ животъ е пъленъ съ отрицателни прояви, а сегашниятъ води човѣка къмъ положителното. Като наблюдавате детето, вие виждате въ него и двата живота: миналия и настоящия. Когато миналиятъ животъ се проявява, детето изглежда като старецъ. Щомъ се прояви настоящиятъ животъ лицето на детето става свѣтло и красиво. Божественото е въ настоящето. Миналиятъ и сегашниятъ животъ въ човѣка сѫ въ постоянна борба. Слушате нѣкой да казва, че иска да направи едно добро, да се прояви. На другия день го виждате съ потъмнѣло лице, недоволенъ отъ себе си и казва: Тази работа не е за мене. Той ту пада, ту става, докато единъ день се освободи отъ старото и влѣзе въ новия животъ. Борбата, която става въ човѣка, е неизбѣжна. Не се смущавайте отъ тази борба. Както сте създали миналото, така трѣбва да го подчините на новото, да му станете господари. Спасението седи въ това, да станете господари на миналото. Какво значи, да стане човѣкъ господари на своето минало? Това значи, да преодолѣе всички спънки, всички мѫчнотии, които той самъ е създалъ. Мѫчнотиитѣ, спънкитѣ и слабоститѣ на човѣка сѫ остатъци отъ неговия миналъ животъ. Отъ желанието и съзнанието на човѣка зависи справянето му съ мѫчнотиитѣ на неговия животъ. Единъ човѣкъ пилъ цѣли 20 години, презъ което време пропилъ всичкото си богатство и останалъ последенъ сиромахъ. Най-после дошълъ деньтъ на пробуждането на съзнанието му. Той отишълъ въ една кръчма и заповѣдалъ да му донесатъ една чаша вино и една чаша вода. Турилъ и дветѣ чаши предъ себе си, погледналъ първо къмъ чашата съ виното и казалъ: Досега ти ми бѣше господарь. Докато ходѣхъ по твоя умъ, всичко изпихъ. Той турилъ настрана чашата съ виното и казалъ: Отсега нататъкъ азъ ще ти бѫда господарь! Следъ това дигналъ чашата съ водата и я изпилъ. На излизане отъ кръчмата, той заплатилъ виното на кръчмаря и вече не стѫпилъ въ никоя кръчма. Той се увѣрилъ, че може да бѫде господарь на своитѣ слабости. Следователно, разрешението на задачитѣ седи въ това, да стане човѣкъ господарь на низшето съзнание въ себе си. Човѣкъ не може да нарушава ония закони, които Богъ е поставилъ въ живота. Човѣкъ не може да измѣня Божествения планъ. Като знаете това, всички трѣбва да работите за реализиране на този планъ. Докато работите въ съгласие съ Бога, вие ще се ползувате отъ всичко, което Той е създалъ. Поставете на първо мѣсто въ живота си изпълнението на волята Божия, а после своята. Тогава и вие можете да кажете като Христа: „Който изпълнява волята Божия, той ми е майка, братъ, сестра и приятель“. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 10. Лекция отъ Учителя, държана на 29. октомврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Единъ и сѫщъ Размишление. Всички хора търсятъ пѫтя къмъ щастието, безъ да подозиратъ, че пѫтьтъ къмъ щастието и нещастието е единъ и сѫщъ. Това е твърдение, което трѣбва да се докаже. Рѫката, която милва и която бие, е една и сѫща. Нѣма една рѫка за милване, а друга за биене. Когато бие или милва детето си, майката не прави разлика, съ коя рѫка върши това: нѣкога го милва съ дѣсната рѫка, а бие съ лѣвата; нѣкога го милва съ лѣвата, а бие съ дѣсната. Тъй щото, когато питате, кой е пѫтьтъ къмъ щастието, казвамъ: Пѫтьтъ къмъ щастието и къмъ нещастието е единъ и сѫщъ. Разликата седи само въ вниманието и въ будностьта на съзнанието, съ които човѣкъ се движи. Ако съзнанието на човѣка е будно и внимава, кѫде стѫпва, той ще намѣри щастието; ако съзнанието му не е будно и не внимава, кѫде стѫпва, той ще намѣри нещастието. Който има будно съзнание, той е съсрѣдоточенъ, вследствие на което не се отклонява отъ правия пѫть. Онзи, на когото съзнанието не е будно, постепенно се отклонява отъ правия пѫть и, вмѣсто да намѣри щастието, намира нещастието. Пѫтьтъ къмъ високия връхъ е пѫть къмъ щастието. Като върви внимателно, човѣкъ стига благополучно до върха и пожелава втори пѫть да го посети. Ако не върви внимателно, той може да падне, да счупи крака си и да не пожелае втори пѫть да се качи на върха. Въ сѫщото положение изпадатъ и ония, които търсятъ Бога. Нѣкой търси Бога, стреми се къмъ Него, съ цель да намѣри щастието, но намира нещастието. Другъ се стреми къмъ Бога, съ цель да Го познае, да изпълни волята Му и намира щастието. Вѫтрешнитѣ желания и стремежи водятъ човѣка къмъ щастието или къмъ нещастието. Следователно, за да намѣри правия пѫть на живота — пѫтьтъ къмъ щастието, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ своитѣ криви разбирания, отъ учителитѣ на миналото, които сѫ го учили криво. Ако начъртая една права линия и я раздѣля на шесть равни части, вие поглеждате къмъ нея, но веднага се отдалечавате, защото нѣмате никакъвъ интересъ. Какво представя правата линия за единъ пѫтникъ, който отива на планината? Като права линия само, тя не представя никакъвъ интересъ за него; като отражение, като сѣнка на нѣкаква реалность, тя може вече да го интересува. Човѣшкото лице, като форма, не е особено интересно, но като отражение на известна деятелность на ума, на сърдцето и на волята, то представя голѣмъ наученъ интересъ. Следователно, ако правата линия представя единъ килограмъ хлѣбъ, тя става интересна, особено за гладния пѫтникъ. Той веднага се спира предъ нея и започва да я разглежда, да гадае по нея. Той се чуди, защо е раздѣлена на шесть равни части. Като мисли известно време, пѫтникътъ разбира, че въ планината има още петь души, сѫщо така гладни, на които ще се даде по едно парче хлѣбъ. Сега се явява другъ въпросъ за разрешаване: кое парче ще се падне на него. Който гадае, непремѣнно ще задържи нѣщо и за себе си. Той е като кафеджията. Като прави кафе на клиентитѣ си, кафеджията прави и за себе си. Истинскиятъ кафеджия задържа за себе си първото кафе, най-доброто. Простиятъ кафеджия задържа за себе си последното, което е останало на дъното. Така правятъ и децата. Когато родителитѣ имъ пиятъ кафе, тѣ облизватъ дъното на чашитѣ. Защо? Защото не имъ е позволено да пиятъ кафе. Съвременнитѣ хора, въ религиозно, научно и философско отношение, се намиратъ въ сѫщото положение, въ каквото се намиратъ децата. Нѣкой философъ обралъ каймака на кафето, а следъ него идатъ обикновенитѣ хора, да пиятъ това, което е останало на дъното на чашата му. Нѣкой ученъ обралъ каймака на кафето, а следъ него идатъ обикновенитѣ хора, дигатъ чашата му и обиратъ остатъка отъ кафето. Това сѫ символи, които трѣбва да се превеждатъ. Когато детето обира остатъка отъ кафето на чашата, отъ която майката или бащата сѫ пили, то казва: Опитахъ вкуса на кафето, което баща ми е пилъ, и видѣхъ, че е сладко. Знанието има смисълъ, когато се при- ложи въ живота. Значи, истинското знание се познава по своитѣ резултати. Каже ли нѣкой, че знае нѣщо, той трѣбва да го приложи. Ако религиозниятъ казва, че знае да се моли, той трѣбва да покаже това на опитъ. Нека отиде при нѣкой боленъ да се помоли. Ако положението на болния се подобри, можемъ да признаемъ, че този човѣкъ знае да се моли. Всѣки день човѣкъ се моли по различенъ начинъ. Който иска да се приближи къмъ Бога, трѣбва да знае, че това не става по единъ и сѫщъ начинъ за всички хора. Всѣки се отправя къмъ Бога по свой специфиченъ начинъ. Въ това, именно, седи красотата и тайната на живота. Всѣки моментъ нѣщата се промѣнятъ и по този начинъ се внася новото въ живота. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ новото, а старото да оставя следъ себе си, като капиталъ, необходимъ за сѫществата, които идатъ следъ него. Следователно, когато гори, свѣщьта нищо не печели. Отъ горящата свѣщь се ползува само онзи, който чете на нейната свѣтлина. Въ този смисълъ, запалената свѣщь не е нищо друго, освенъ опитностьта на разумния човѣкъ. Той гори, изпраща свѣтлината си за онѣзи, които искатъ да четатъ и да се учатъ отъ неговата опитность. Нѣкои искатъ да скриятъ свѣтлината си за себе си. Това е невъзможно. Христосъ казва, че е невъзможно запалена свѣщь да се скрие подъ шиникъ. Днесъ много хора четатъ Евангелието, но малцина го разбиратъ. Защо? Защото тѣ сѫ запалени свѣщи, турени подъ шиникъ. Това не трѣбва да бѫде. Щомъ запали свѣщьта си, човѣкъ непремѣнно трѣбви да я извади на открито. Само користолюбивиятъ иска да задържи свѣтлината за себе си, но каквито опити и да прави, не може да постигне желанието си. Никой не може да обсеби свѣтлината и да я задържи за себе си. Оставете свѣщьта си на открито, да се ползуватъ окрѫжаващитѣ отъ свѣтлината й. Колкото повече хора се ползуватъ отъ свѣтлината ви, толкова повече се повдига и вашата цена. Колкото повече се повдига цената на човѣка, толкова по-голѣма е радостьта му. Ако човѣкъ губи свѣтлината си, съ нея заедно губи и цената си. Който иска да живѣе съ радость, трѣбва да бѫде запалена свѣщь. Човѣкъ не се радва, защото гори, но защото придобива ценни опитности. Щомъ придобива опитности, човѣкъ помага и на ближнитѣ си. Тѣ се ползуватъ отъ неговата свѣтлина и благодарятъ за доброто, което имъ е направилъ. Човѣкъ се храни отъ благодарностьта на ония, които сѫ получили нѣщо отъ него. Затова е казано, че човѣкъ не живѣе и не умира за себе си. Когато казваме, че човѣкъ умира, ние подразбираме друго нѣщо. Думата „умира“ означава отиване въ свѣта — „умира“ — да научи нѣщо, да придобие знания. Въ смъртьта човѣкъ изучава единъ отъ великитѣ закони на живота — даването. Като умре, човѣкъ дава всичко, което е придобилъ на земята. Смъртьта подразбира законъ на даване. Като дава, човѣкъ става щедъръ. Презъ цѣлия си животъ той е събиралъ, мислилъ само за себе си. Смъртьта му налага да мисли за другитѣ — да раздава. Около него се събиратъ по-малкитѣ му братчета и си устройватъ пиршество. Ще кажете, че даването е доброволенъ актъ, а въ смъртьта човѣкъ дава принудено. Истинската любовь подразбира доброволно даване — доброволна жертва отъ страна на двамата. Докато се оженятъ, момата и момъкътъ сѫ готови на всѣкакви жертви единъ за другъ. Щомъ се оженятъ, тѣ измѣнятъ отношенията си, никой не е готовъ за жертва. Момъкътъ казва на момата: Готовъ съмъ да умра за тебе. Като се ожени за нея, той се отказва отъ всѣкаква жертва. Който не е готовъ да умре, той не може и да оживѣе. И тъй, да умирашъ и да живѣешъ, това сѫ два велики процеса въ живота, между които сѫществува тѣсна връзка. Който не разбира тия два процеса, той не може да се жертвува. Дето нѣма жертва, и животъ нѣма. Като говоримъ за жертвата, за смъртьта, ние нѣмаме предъ видъ външната страна на този процесъ. Умирането е процесъ, при който пасивнитѣ енергии минаватъ въ активни. Срѣшате единъ богатъ, здравъ, силенъ човѣкъ, който яде по три-четири пѫти на день, има здрави, добри деца, но не се радва на живота си, отъ всичко е недоволенъ. Този човѣкъ е въ пасивно състояние. За да го заставятъ да бѫде активенъ, изпращатъ му една болесть, която го туря на легло. Ако и при това положение не осмисли живота си, задигатъ го на онзи свѣтъ. Близкитѣ му плачатъ, скърбятъ за него, считатъ, че сѫ го изгубили, а въ сѫщность той продължава живота си, става по-активенъ. Той влиза ту въ жена си, ту въ децата си и започва да разбира живота. Ето защо, ако искате да живѣете на земята и да се учите, използувайте условията, при които се намирате, да разберете смисъла на всички блага, които ви сѫ дадени. Като сте дошли на земята, вие трѣбва да се учите, да развивате тия дарби и способности, тия качества, които сѫ вложени, въ васъ още при създаването ви. Не работите ли върху себе си, вие не можете да ги развиете. Въпрѣки това, хората казватъ, че сѫ създадени по образъ и подобие Божие, че сѫ чада Божии. Какъ е възможно да бѫдатъ чада Божии, а да не проявяватъ качествата на Бога? Може ли синътъ да не прилича на баща си, и дъщерята — на майка си? Ако синътъ не прилича на баща си, а дъщерята на майка си, тѣ, или не сѫ отъ тѣхния родъ, или не сѫ се още проявили. Значи, има една реалность въ свѣта, на която човѣкъ всѣкога може да разчита. Следователно, всѣко нѣщо за васъ е дотолкова важно, доколкото въ него има нѣкакво съдържание и смисълъ. Като знаете това, вие не трѣбва да корегирате Божиитѣ пѫтища, но да се учите отъ тѣхъ. Какво значи, да корегира човѣкъ Божиитѣ пѫтища? Всѣки човѣкъ, който е недоволенъ отъ положението си и роптае, безъ да съзнава, корегира Божественото въ свѣта. Той е недоволенъ отъ това, което му е дадено. Защо е недоволенъ? Защото мисли, че е пренебрегнатъ, изоставенъ, онеправданъ и т. н. Защо не се запита човѣкъ, кой го е подържалъ толкова години на земята? И като се е ползувалъ отъ всички блага, които природата дава, какво особено е направилъ? Като учи, като работи, като се моли, за кого прави човѣкъ това? Все за себе си. Докато учи, той се моли на Бога да му помогне да свърши училището, че тогава да Му служи. Като свърши учението си, моли се да се нареди на добра служба, да се ожени, да има дечица. Като се ожени, той се грижи изключително за жена си и за децата си, не му остава време да направи една малка жертва за Господа. Човѣкъ постоянно се ползува отъ благата, които Богъ изпраща на земята, въпрѣки това, той пакъ е недоволенъ. Религиознитѣ хора казватъ. че вѣрватъ въ Бога, молятъ се, правятъ добро и т. н. Право е това, но нека всѣки се запита, защо се моли, защо прави добро. Ако въ молитвата и въ доброто на религиозния нѣма никакво користолюбие, тѣ сѫ на мѣсто. Обаче, ако има нѣщо користолюбиво, нито молитвата, нито доброто допринасятъ нѣкаква полза. Свѣтскитѣ хора пъкъ искатъ да бѫдатъ богати, учени, силни, пакъ съ користолюбива цель. Като богати, силни и учени, тѣ искатъ да се налагатъ на слабитѣ, да управляватъ, да оправятъ свѣта. И това е добро, но тѣ не знаятъ, че, вмѣсто да придобиятъ нѣщо реално, бързо сс изтощаватъ и разрушаватъ. Силниятъ се изтощава скоро, вследствие на което съкращава живота си. Често слабитѣ хора живѣятъ повече отъ силнитѣ. Ако има власть, силниятъ ще осѫди този—онзи за нѣкакви престѫпления и съ това ще си навлѣче неприятели. Господарьтъ сѫди слугата си, че кралъ пари отъ него и пиянствувалъ. Който разбира законитѣ на разумния животъ, ще сѫди слугата не за това, че е пилъ вино, но че не е пилъ вода. Не се позволява на човѣка да пие вино, докато не се е научилъ да пие вода. Не се позволява на човѣка да прави зло, докато не се е научилъ да прави добро. Не се позволява на човѣка да изразходва времето си напразно, докато не се е научилъ да го цени. Днесъ всички хора се осѫждатъ едни други, че този не живѣлъ, както трѣбва, онзи не постѫпвалъ право и т. н. Кой човѣкъ досега е живѣлъ, както мисли и разбира? Малко хора ще срещнете, които живѣятъ споредъ своя вѫтрешенъ моралъ. Ако гледате човѣка външно, той прилича на светия. Жената е цѣла светица, мѫжътъ — светия. Защо? Защото стражарь ги следи. Жената стои като стражари при мѫжа си, гледа, какво прави, накѫде се движатъ очитѣ му. Мѫжътъ сѫщо следи жена си като стражарь. Не се спирайте върху външнитѣ прояви. Тѣ не опредѣлятъ човѣка. Когато видите, че нѣкой се стреми къмъ Бога, че иска да живѣе чистъ животъ, понѣкога и това желание не е истинско. Този човѣкъ има нѣкакъвъ вждрешенъ страхъ. Той се страхува отъ нѣщо, затова иска да живѣе добре. Когато изучава живота и прави своитѣ заключения, човѣкъ трѣбва да разбира сѫщината на нѣщата. Ако прави добро, човѣкъ трѣбва да го прави заради самото добро, като сѫщина, като вѫтрешна необходимость на живота. Много отъ сегашнитѣ хора не разбиратъ сѫщината на нѣщата, вследствие на което се разочароватъ. Нѣкой обича нѣкого, мисли само за него, но изисква сѫщото и за себе си. Ако не му отговори по сѫщия начинъ, той се разочарова. Не е лошо, че мислите за единъ човѣкъ, но не е правилно да изисквате отъ него сѫщото. Всѣки има право да мисли за нѣкого, но да не го туря много близо до очитѣ си. Тури ли го близо до очитѣ си, той самъ се лишава отъ възможностьта да вижда и разбира правилнитѣ отношения. Той престава да разбира реалностьта на живота. Когато отива при нѣкой изворъ, човѣкъ гребва малко вода съ рѫцетѣ си и задоволява жаждата си. Може ли да изпие всичката вода на извора? Ако ти не можешъ да изпиешъ всичката вода на извора, трѣбва ли да изисквашъ отъ него да мисли само за тебе и да дава само на тебе? Ти имашъ право само на онази вода, която си погълналъ. И тази вода не може да остане много време въ тебе. Щомъ свърши работата си, тя ще излѣзе навънъ. Ако сѫществува такъвъ законъ, трѣбва ли човѣкъ да изисква да мислятъ само за него? Даже Богъ, Който е създалъ свѣта и всички живи същества, отъ никого не изисква да мислятъ само за Него. На човѣка е дадена следната заповѣдь: „Любете Бога, любете ближния си, любете и врага си“. Любовьта къмь Бога подразбира Божествения свѣтъ. Любовьта къмъ ближния подразбира духовния свѣтъ, а любовьта къмъ врага — физическия свѣтъ. Казано е още: „Бъдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни“. Съвършенството подразбира любовьта на човѣка къмъ самия себе. Значи, известни съ четири прояви на любовьта: къмъ Бога, къмъ ангелитѣ, къмъ ближния и къмъ врага. Думата „ближенъ“ включва всички хора, както и самия човѣкъ. Любовьта къмъ Бога опредѣля отношенията на човѣка къмъ Божествения свѣтъ. Любовьта къмъ ангелитѣ опредѣля отношенията му къмъ духовния свѣтъ. Любовьта къмъ ближния, къмъ самия себе и къмъ врага опредѣля отношенията му къмъ физическия свѣтъ. Като прилага любовьта въ всички свѣтове, човѣкъ регулира своитѣ мисли, чувства и постѫпки, хармонизира ги и придобива вѫтрешенъ миръ и спокойствие. Този е пѫтьтъ, който Богъ е начърталъ за всички ония, които искатъ да изправятъ живота си. Следователно, искате ли да успѣвате, приложете закона на любовьта въ живота си и не очаквайте отъ човѣка повече отъ това, което той въ даденъ моментъ може да ви даде. Всѣки човѣкъ е запалена свѣщь, която може да даде само толкова, колкото е свѣтлината й. Приемете това, което той ви дава, и благодарете. Защо на еди-кого си далъ повече, защо съ нѣкого се разговарялъ повече, това е негова работа. Що се отнася до любовьта на човѣка къмъ този или онзи, това не зависи отъ него. Богъ е Любовь. Като знаете това, ще благодарите за онова, което въ даденъ моментъ се излива отъ Бога. Приемете съ благодарности това, което ви се дава, и го приложете въ живота си. Човѣкъ има право да изучава себе си, да се вглежда въ своитѣ прояви, да се критикува и удобрява, но що се отнася за живота на другитѣ хора, това не е негова работа. И тъй, задачата на човѣка е да придобие живота, да опредѣли отношенията си къмъ Първата Причина и да приложи любовьта си. Какъ познавате, че нѣкой човѣкъ е придобилъ животъ? Животътъ се познава по уханието, което излиза отъ него. Всѣки човѣкъ, който носи животъ въ себе си, е подобенъ на цвѣтъ, който току що се е разцъвтѣлъ и разнася надалечъ своето благоухание. Той отваря цвѣта си къмъ слънцето на живота и благодари за благата, които му сѫ дадени. Това наричаме ние правилни отношения на човѣшката душа къмъ Бога. Щомъ благодари на своя Създатели, човѣкъ се връща между подобнитѣ си, да раздава отъ любовьта, отъ благото, което е получилъ. Кой не обича цвѣте, което благоухае? Тъй щото, искате ли да ви обичатъ, вие трѣбва да имате нѣкакво съдържание въ себе си. Интересна и любима книга е тази, въ която е написано нѣщо хубаво. Не те ли обичатъ хората, това показва, че въ тебе не е написано нищо хубаво. Щомъ съзнаешъ това, иди веднага при Бога, или при свѣтлитѣ и възвишени Сѫщества, и помоли да напишатъ нѣщо хубаво въ тебе. Въ краенъ случай, ти самъ напиши нѣщо хубаво въ себе си. Всѣка сутринь, когато слънцето изгрѣва, човѣкъ трѣбва да вземе перото си — своя умъ, да го натопи въ мастилото на сърдцето си и да напише нѣщо хубаво въ книгата на своя животъ. Не пише ли всѣки день нѣщо ново въ своята книга, човѣкъ ще се обезсърдчи и ще каже: Нищо не съмъ постигналъ. Това значи: нищо не съмъ писалъ. Щомъ съзнавашъ, че нищо не си писалъ, вземи перото и пиши. — Ама не мога. — Щомъ не можешъ, ти трѣбва да умрешъ, отново да оживѣешъ и да влѣзешъ въ новия животъ. Желая ви, щомъ станете отъ сънь, да цъвнете. Ако не цъвтите, вие не живѣете. Щомъ цъвнете, нѣкое разумно сѫщество ще дойде при васъ, ще вземе нѣщо отъ това, което сте изработили, и ще го занесе на небето. За васъ ще остане радостьта отъ това велико посещение. Човѣкъ трѣбва да цъвти непрекъснато. Цъвтенето е процесъ, който има отношение къмъ душата, затова е вѣченъ и непреривенъ. Като не разбира този законъ, човѣкъ казва: Азъ цъвнахъ вече, повече не мога да цъвтя. Като държи тази мисъль въ ума си, той съзнателно се подава на остаряване. Не, дръжте въ ума си мисъльта за вѣчното цъвтене, за вѣчното подмладяване. Ако вчера сте сгрѣшили, турете погрѣшката настрана, т. е. изправете я и гледайте на настоящия моментъ. Настоящиятъ моментъ е важенъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате живота, въ неговата външна и вътрешна страна. Външно разгледанъ, животътъ може да се уподоби на представление, дето всѣки човѣкъ играе нѣкаква роля. Всѣки човѣкъ е актьоръ и, като такъвъ, той трѣбва да знае добре ролята си. Ако не знае да играе, не го приематъ на сцената. Тогава той остава да гледа, какъ другитѣ хора играятъ. Да гледате на живота като на театъръ, това не значи, че той нѣма смисълъ. Щомъ проникнете въ вътрешната страна на живота, ще видите, какви разумни закони го управляватъ. Като изучавате живота, вие трѣбва да си отговорите, реаленъ ли е вашиятъ животъ, или сте актьори само. Докато се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората, съ безвѣрието, съ съмнението и подозрението, съ страданията, вие сте актьори, не живѣете свой собственъ животъ; докато се занимавате съ въпроситѣ, кой е създалъ свѣта, защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ, кое вѣрую е най-право, вие сте актьори. Вие трѣбва да слѣзете отъ сцената, да влѣзете въ реалния животъ, дето ще намѣрите доброто, любовьта, истината, мѫдростьта, свободата, които сѫ. общи за всички хора. Животътъ се заключава въ общитѣ положения, а не въ специфичнитѣ. Специфичнитѣ сѫ временни. Животътъ, въ своята сѫщина, не може да се занимава съ специфични нѣща. Като не могатъ да разбератъ живота, хората дохождатъ до заключението, че сѫ нужни правилни отношения между тѣхъ, че трѣбва да се обичатъ и т. н. Кои отношения сѫ правилни? Можете ли съ думи да опредѣлите правилнитѣ отношения? Можете ли съ думи да кажете, какъ трѣбва хората да се обичатъ? Любовьта съ думи не се опредѣля. За да се обичатъ, хората трѣбва да сѫ готови да си услужватъ. Ти не можешъ да обичашъ единъ човѣкъ, ако не си му направилъ никаква услуга, никакво добро. Услугата, доброто, което правите на човѣка, става причина за образуване на връзка между него и васъ. Видите ли, че нѣкой се дави, идете да му помогнете. Щомъ му помогнете, този човѣкъ ще ви обикне. Разумниятъ свѣтъ е предвидилъ този случай въ живота ви съ цель да се създаде връзка между васъ и него. Използувайте този случай за създаване на красива връзка съ вашия ближенъ. Не може ли да използува случаитѣ, които Богъ е наредилъ въ живота, човѣкъ разваля това, именно, което влиза въ Божия планъ. Като знаете това, трѣбва да бѫдете будни, да не разваляте естествения редъ на нѣщата. Мнозина искатъ да бѫдатъ силни, да оправятъ свѣта. Какъ ще го оправятъ? Съ говорене ли? Истинско говорене е това, при което умрѣлиятъ може да оживѣе. Не оживѣе ли умрѣлиятъ, говоренето нищо не е допринесло. Единъ ученикъ отишълъ при единъ индуски учитель и го помолилъ да му каже, какво трѣбва да направи, за да стане проповѣдникъ. Учительтъ му казалъ: За да станешъ проповѣдникъ, ти трѣбва да се научишъ първо да говоришъ на умрѣлитѣ. Иди сега на гробищата и започни да говоришъ на умрѣлитѣ. Ако можешъ съ говора си да събудишъ поне единъ умрѣлъ и да го доведешъ при мене, азъ ще ти открия тайната, какъ можешъ да станешъ проповѣдникъ. Ученикътъ отишълъ на гробищата и започналъ да обикаля гробоветѣ, да говори на умрѣлитѣ. Колкото и да имъ говорилъ, нито единъ отъ тѣхъ не се събудилъ и не го последвалъ. Отъ гробъ на гробъ той викалъ да се събудятъ, да чуятъ, какво имъ говори, но никой не се събудилъ. Ученикътъ се върналъ при учителя си и казалъ, че умрѣлитѣ не сѫ въ гробоветѣ си. Сега и на васъ казвамъ: Докато и вие не доведете при мене поне единъ умрѣлъ, не можете да разберете тайната на вѫтрешния животъ, нито любовьта може да ви се изяви. Съ други думи казано: Докато вие не дойдете при мене поне съ единъ умрѣлъ, т. е. съ едно дѣло на жертвата, никаква тайна не може да ви се открие. Всѣки човѣкъ трѣбва да принесе нѣкаква жертва предъ олтаря на Бога. Даже висши духове слизатъ на земята, за да принесатъ своята жертва предъ великия жертвеникъ на живота. Тѣ приематъ Божието благословение само следъ като се въплътятъ на земята и принесатъ своята жертва. Този законъ се отнася, както къмъ Цѣлото, така и къмъ частитѣ. Ще кажете, че вие сте направили тази жертва. Ако сте направили жертвата, а страдате и сте недоволни отъ живота, вие се самоизлъгвате — никаква жертва не сте направили. Който е пожертвувалъ всичко, всичко е получилъ. Той е получилъ нова свѣтлина, нова сила, новъ подемъ въ живота. Първата работа на човѣка е, като стане сутринь, да се запита: Какво мога да пожертвувамъ днесъ? Който нищо не жертвува, той се самоосѫжда на смърть. Въ този смисълъ, смъртьта е насилие на закона на жертвата. Всѣки день ще жертувашъ нѣщо отъ себе си и ще го прилагашъ къмъ великия олтаръ, както писательтъ пише и прилага по нѣщо ново къмъ своята книга. Съ перото си той ниже огърлицата на своя животъ, която украсява съ скѫпоценни камъни и диаманти. Тури ли фалшиви камъни на своята огърлица, тя губи вече своята цена. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде писатель, самъ да пише своя животъ, въ който да влага душата си като скѫпоцененъ камъкъ. Само онзи животъ е цененъ, въ който човѣкъ е вложилъ душата си. Основната мисъль въ днешната лекция е, че пѫтьтъ къмъ щастието и къмъ нещастието е единъ и сѫщъ. Нѣкои ще кажатъ, че знаятъ тия нѣща. Отъ знание до знание има разлика. Всѣки може да говори, да пѣе, но малцина сѫ ония, които съ говора и съ пѣнието си могатъ да трогнатъ човѣшката душа, да направятъ превратъ въ човѣка. Като ученикъ на великия животъ, човѣкъ трѣбва да се стреми, каквото придобие, да бѫде въ съвършенство. Ако иска да бѫде красивъ, той трѣбва да се стреми къмъ красотата на ангелитѣ. Ако иска да бѫде богатъ, той трѣбва да се стреми къмъ такова богатство, което никой не може да го отнеме. Човѣкъ трѣбва да бѫде вѫтрешно богатъ. Вжтрешното богатство подразбира богатство на добродетели. Сега, като съпоставямъ нѣщата, нѣмамъ намѣрение да критикувамъ. Азъ съмъ противъ критиката, но подържамъ истината. Като говоря, азъ имамъ предъ видъ да разбулвамъ нѣщата първо за себе си, а после за васъ. Щомъ запаля свѣщьта, нѣщата ставатъ ясни. Това не е моя заслуга; това е заслуга на свѣтлината. Качество на свѣтлината е да разкрива нѣщата. Обаче, който пали свѣщьта, той трѣбва да знае, какъ да я употрѣбява. Искашъ ли да освѣтишъ пѫтя на хората съ своята свѣщь, дръжъ я на известно разстояние отъ тѣхъ, да не ги изгори. На никого не позволявай да се грѣе на свѣщьта ти. Запали свѣщьта си, тури я нависоко и на такова разстояние отъ хората, да могатъ свободно да четатъ на свѣтлината й, безъ да се изгарятъ. Нека се ползуватъ отъ свѣтлината ти, безъ да се горятъ. Не се мѫчи да проникнешъ съ свѣтлината си вѫтре въ тѣхъ, да видишъ, какво се крие въ гънкитѣ на душата имъ. Това е тѣхна задача, а не твоя. Достатъчно е, че ти имъ давашъ отъ своята свѣтлина, да четатъ и да се учатъ на нея. Казвамъ, че пѫтьтъ къмъ щастието и къмъ нещастието е единъ и сѫщъ. Кой е този пѫть? Това е пѫтьтъ, който води къмъ Бога. Ако разбирашъ законитѣ на този пѫть и правилно ги прилагашъ, ти си намѣрилъ щастието; ако не разбирашъ тия закони, макаръ че си въ сѫщия пѫть, ти си влѣзълъ въ областьта на нещастието. Вие сте дошли на земята — великото училище на живота, да се учите, но не трѣбва да бѫдете нито критици, нито бирници. Бирникътъ събира, и вие събирате, но като съберете достатъчно вода, трѣбва да отворите крановетѣ и да раздавате. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да дава. Ако излѣете водата отъ стомната си на земята, нищо не сте постигнали. Но ако съ нея полѣете едно изсъхнало цвѣте, или задоволите жаждата на човѣкъ, който три деня е жадувалъ, постѫпката ви е добра. Ако отправите една добра мисъль къмъ нѣкой боленъ или страдащъ и му помогнете, вие сте постъпили разумно. Разумность се иска отъ васъ. Разумностьта води къмъ щастието, а неразумностьта — къмъ нещастието. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость,само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 9. Лекция отъ Учителя, държана на 22. октомврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Опредѣлено време и мѣсто Размишление. Чете се темата: „При какви условия се явяватъ скърбитѣ и страданията“? Тема за следната лекция: „Пѫть за добиване на истинско щастие“. Ако вземете, запримѣръ, една дюля въ рѫката си, какви мисли ще ви дойдатъ? Първата мисъль, която дойде въ главата ви, ще бѫде, че можете да изядете тази дюля, или да я сготвите, да направите отъ нея нѣкакво ядене. Като разглеждате внимателно дюлята, ще видите, че тя не е еднакво гладка навсѣкѫде. Който може да чете по линиитѣ, ще види, че една дюля, отъ редъ поколѣния, е расла при неблагоприятни физически условия, а друга се е развивала при благоприятни условия. Всички благоприятни и неблагоприятни физически условия се отразяватъ не само върху развитието на човѣка, но и върху развитието на растенията и животнитѣ. Най-малката аномалия въ условията хвърля отпечатъкъ върху индивида. Тѣзи отпечатъци могатъ да се изправятъ. Като изучавате човѣшката глава, виждате, че и тя е подобна на плодъ по който можете да четете неговия миналъ животъ. Въ процеса на своето оформяване, този плодъ създава семето — сѫщината, чрезъ която животътъ се проявява. Растенето и развиването на човѣка сѫ велики, Божествени процеси безъ които животътъ нѣма смисълъ. Ето защо, въ всѣки човѣкъ е важенъ онзи моментъ, който осмисля неговия животъ. Онова, което осмисля живота, не се крие въ нѣщо грандиозно. То не е въ голѣмото богатство, нито въ голѣмото знание, нито въ голѣмата сила. Това, което осмисля живота, се крие въ микроскопическитѣ, едва видими и уловими нѣща. Малкото, невидимото, микроскопическото не е нищо друго, освень връзката на човѣка съ Бога, съ Първата Причина, съ Великия създатель на вселената. Тази връзка е малка, нищожна по външенъ видъ, затова хората философствуватъ, разискватъ върху нея, търсятъ я, дано я намѣрятъ. Ако не успѣятъ да я постигнатъ, причината седи въ това, че тѣ я търсятъ по външенъ пѫть. Какво значи, да направите връзка съ Бога? Какъ можете да направите тази връзка? Представете си, че вие искате да се свържете съ единъ ученъ човѣкъ, но сте отъ княжески родъ, не знаете, какъ да пристѫпите. Ако отидете при учения съ всичкото си величие и съзнание за своя високъ произходъ, той ще ви приеме, ще ви разгледа като плодъ, който носи линиитѣ на своя миналъ и сегашенъ животъ и ще ви тури далечъ отъ съзнанието си. При това положение вие не сте направили връзка съ него. Ако искате да направите съзнателна връзка съ учения човѣкъ, вие трѣбва да отидете при него съ всичкото си смирение, да забравите своя високъ произходъ и да се заинтересувате отъ това, което учениятъ изследва. И това не е достатъчно. Трѣбва да започнете да изучавате неговия предметъ, да го разпространявате между ония, които се интересуватъ. Като го разпространявате, сѫщевременно трѣбва самъ да допълвате онова, което на другитѣ не е ясно. Следователно, вие можете да направите връзка съ Бога, само когато се интересувате отъ Неговитѣ мисли, чувства, постъпки и се заемете да ги изучавате, прилагате и обяснявате на ония, които се интересуватъ отъ тѣхъ.Когато Божествената любовь, Божественото знание и Божествената истина станать идеалъ въ живота на човѣка, тогава той ще разбере, какво значи връзка съ Бога. Слушате нѣкой да казва: Азъ търся истината, обичамъ я, искамъ да я приложа. Защо този човѣкъ обича истината? Защото той е разбралъ, че безъ истина нѣма растене; безъ истина животътъ не може да се прояви; безъ истина душата не може да живѣе. Само онзи търси истината, който иска да се прояви, да даде изразъ на онова, което е вътре въ него. Да се прояви човѣкъ, това значи, да стане видимъ.Въ този смисълъ, истински старъ човѣкъ наричаме онзи, който се е проявилъ вече, а младъ — онзи, който едва е започналъ да се проявява. Ако начъртаете една крива линия полуокрѫжность (фиг. 1) и съедините крайнитѣ точки А и В съ права линия, тя ще бѫде диаметъръ. Тѣзи две линии съдържатъ въ себе си известенъ родъ сили, които човѣкъ трѣбва да познава. Кривата линия представя стария човѣкъ, а диаметърътъ — младия. Ако стариятъ и младиятъ не познаватъ силитѣ които носятъ въ себе си, тѣ нѣматъ отношение нито къмъ старостьта, нито къмъ младостьта. Тогава човѣкъ минава презъ младостьта и старостьта, безъ да е научилъ нѣщо отъ тѣхъ. Всѣко нѣщо има смисълъ за човѣка дотолкова, доколкото той има отношение къмъ него. Истината се интересува отъ човѣка дотолкова, доколкото той има отношение къмъ нея. И човѣкъ се интересува отъ истината дотолкова, доколкото тя има отношение къмъ него. Сѫщото се отнася и за отношенията на човѣка къмъ Бога и на Бога къмъ човѣка. Казвате: Какъ е възможно Богъ да не се интересува отъ насъ, щомъ ни е създалъ? Ако разглеждате създаването на човѣка като механически процесъ, вие сте на кривъ пѫть. Така всѣки човѣкъ си създава кѫща, създава си удобства за живѣене. Обаче, той се интересува отъ кѫщата си дотолкова, доколкото тя отговаря на неговитѣ нужди. Престане ли да задоволява неговитѣ нужди, и човѣкъ престава да се интересува отъ нея. Сѫщото отношение виждаме между Бога и човѣка. Човѣкъ е кѫща, направена отъ Бога, съ цель Той да живѣе въ нея и да се проявява. Не изпълни ли човѣкъ предназначението си, Богъ не се интересува отъ него. Този човѣкъ представя стара, бракувана кѫща, за която и собственикътъ й не се интересува. Всѣки собственикъ се интересува отъ своята красива, удобна и здрава кѫща. Представете си, че искате да видите нѣщо по кривата линия (фиг. 1). Каквито усилия и да правите, не можете да го видите. Обаче, ако гледате този предметъ по правата АВ, т. е. отъ коя и да е точка на правата линия, той ще стане видимъ за васъ. Ако отъ срѣдата на правата АВ издигнете перпендикуляръ до точка С, въ най-високата точка, наречена зенитъ, ще видите предмета, който ви интересува. Значи, подъ думата „зенитъ“ разбираме тази точка, въ която известенъ предметъ се вижда най-ясно. Кривата линия пъкъ представя пѫтя на човѣшкото развитие. Който не разбира правата линия, той не може да разбере и кривата; който не разбира правата постѫпка, не може да разбере и кривата. Кривитѣ постѫпки сѫ свързани съ много усложнения. Кога се изкривява човѣкъ? Когато приема голѣми задължения, когато се нагърбва съ голѣми богатства, съ голѣми тежести. Ако има малки задължения, малки тежести, малко богатство, човѣкъ не може да се изкриви. Ако на пода на вашата стая турите единъ килограмъ хлѣбъ, подътъ нѣма да усѣти никаква тежесть. Турите ли, обаче, хиляда килограма хлѣбъ, подътъ ще се изкриви малко. Коя е причината за изкривяванета на пода? Голѣмата тежесть. Има ли нѣщо лошо въ огъването, или въ изкривяването на човѣка? Щомъ натоварятъ човѣка повече, отколкото може да носи, естествено е той да се огъне. Съ огъването той си помага. Като пренесе тежестьта отъ едно мѣсто на друго, той пакъ ще се изправи. Когато види, че го замѣрватъ съ камъни, човѣкъ пакъ се огъва. Защо се огъва? За да намали силата на удара. Отъ тежестьта на товара подътъ се огъва, но не може вече да се върне въ първото си положение. Отъ тежестьта на известенъ товаръ, торбата и чувалътъ се скѫсватъ. Часть отъ товара пада на земята, и тѣ се облекчаватъ. Продънването на пода, както и скѫсването на чувала сѫ механически начини за освобождаване отъ тежеститѣ на живота. Разумнитѣ сѫщества, обаче, не трѣбва да разрешаватъ този въпросъ механически. Колкото по-разумно е едно сѫщество, толкова по-разумно разрешава мѫчнотиитѣ въ живота. Мѫчнотиитѣ не сѫ нищо друго, освенъ тежести, съ които човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се справя. Дойде ли ти нѣкаква голѣма тежесть, огъни се, безъ да се пречупишъ. Щомъ мине тежестьта, веднага се изправи и продължи пѫтя си. Ще кажете, че не е морално да се огъва човѣкъ. Кое е за предпочитане: да се огъне човѣкъ и да запази живота си, или да не се огъне, да изгуби живота си, а да запази доброто мнение на хората? Разуменъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Огъването означава промѣна въ състоянията. Става ли въпросъ за промѣнитѣ въ живота или въ природата, знайте, че тѣ сѫ въ реда на нѣщата. Това, именно, трѣбва да интересува човѣка. Не питайте, защо сѫществуватъ промѣнитѣ, но ги изучавайте. Като видите, че нѣкѫде се извършва нѣкаква промѣна, задайте си първо въпроса: разумна ли е тази промѣна, или неразумна? После се запитайте, въ кой свѣтъ става промѣната: въ физическия, духовния или Божествения? Нѣкой човѣкъ става отъ сънь, но се чувствува крайно неразположенъ, готовъ е да се кара съ всички хора. Защо е неразположенъ? Станала е нѣкаква промѣна въ него. Какво трѣбва да направи, за да се освободи отъ неразположението си? Нищо друго не му остава, освенъ да се съсрѣдоточи въ себе си, да потърси причината за неразположението, т. е. за промѣната, която е станала въ него, и да види, разумна ли е, или не. После, той трѣбва да види, въ кой свѣтъ е станала промѣната, и да я изправи. Единъ день виждамъ, че единъ познатъ носи голѣма тиква, съ голѣма дупка въ срѣдата. Поглеждамъ въ дупката, една мишка се скрила вѫтре и не може да излѣзе. Познатиятъ разправя, че въ дупката имало седемь мишки, шесттѣ изкочили навънъ, а седмата се объркала, не може да излѣзе. Мишкитѣ обичатъ тиквено семе, затова прегризали кората на тиквата и влѣзли вѫтре. Чуди се познатиятъ, какво да прави съ тиквата, какъ да застави мишката да излѣзе навънъ и да я накаже, задето влѣзла вѫтре безъ позволение. Вината на мишката седи само въ това, че не е искала позволение да влѣзе. Иначе, тиквата и безъ това е осѫдена на разрушение: човѣкъ ще я счупи, ще я свари, или опече, и ще я изяде. Мишката пъкъ ще я прегризе и ще си хапне отъ нея. Най-после ударихме тиквата въ земята, тя се разчупи, а мишката успѣ да се провре между краката ми и избѣга. Между краката ми тя намѣри спасителенъ ѫгълъ. Значи, при всички изпитания въ живота си, човѣкъ все ще намѣри единъ спасителенъ ѫгълъ, да се провре и да излѣзе благополучно отъ изпитанието. Този ѫгълъ се крие нѣкѫде въ човѣшкитѣ добродетели. Всѣка добродетель спасява човѣка. Минешъ ли презъ ѫгъла на известна добродетель, дето и да се намира тя, ти непремѣнно ще бѫдешъ спасенъ. Направи ли нѣкаква погрѣшка, човѣкъ трѣбва да мине презъ ѫгъла на доброто, за да бѫде спасенъ. Съ други думи казано: За да се освободи отъ нѣкое нещастие, човѣкъ трѣбва да мине презъ ѫгъла на доброто, т. е. презъ благоприятнитѣ условия на живота. Да се върнемъ къмъ чъртежа. Правата линия АВ представя разумностьта. Когато нѣщата се извършватъ по права линия, тѣ сѫ разумни. Следователно, ако искашъ да видишъ, дали дадена постѫпка е права, проследи какъвъ пѫть на движение образува тя. Ако при движението й се образува крива линия, по-стѫпката не е права. Въ нея има известно отклоняване, по-голѣмо или по-малко. Правитѣ и кривитѣ линии показватъ, че човѣкъ върви и въ правъ, и въ кривъ пѫть. Той се учи и отъ едното, и отъ другото положение; обаче, като се отклонява отъ правата линия, той си създава свой собственъ центъръ на движение. За да следва пѫтя на правата линия въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, човѣкъ трѣбва да пази между тѣхъ известно математическо отношение. Това значи, че между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка трѣбва да сѫществува не само числена, но и геометрическа връзка. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка ставатъ реални, когато приематъ известна геометрическа форма. Запримѣръ, тѣлото на човѣка е съвокупность отъ идеи. То става реално, когато приеме нѣкакъвъ геометрически образъ, или геометрическа форма. Който разбира езика на формитѣ, по тѣхъ може да чете идеитѣ, които сѫ вложени въ него. Следователно, видите ли една права линия, ще знаете, че тя представя отношението на човѣка къмъ Божествения свѣтъ. Счупената линия, съставена отъ нѣколко прави, представя отношението на човѣка къмъ органическия свѣтъ, т. е. къмъ свѣта на външнитѣ промѣни, къмъ свѣта на голѣмото външно разнообразие. Ѫгълътъ пъкъ представя законъ на възприемане. Колкото по-голѣмъ е ѫгълътъ, толкова по-голѣмо е възприемането. И обратно: колкото по-малъкъ е ѫгълътъ, толкова по-слаба е възприемателната способность на човѣка. Човѣкъ възприема чрезъ окото и устата. Ако възприема много впечатления, но не ги използува разумно, човѣкъ става лошъ и глупавъ. Значи, възприемането има две страни: добра и лоша. Когато човѣкъ възприема чрезъ устата си, ние дохождаме до закона на храненето. Ако е гладенъ, човѣкъ може да се спаси само чрезъ устата. Каквото и колкото да философствувате предъ него, той знае само едно нѣщо - гладенъ е. Той казва: Хлѣбъ искамъ! — Можешъ ли да почакашъ малко? — Ще чакамъ, но съ условие, че ще получа хлѣбъ. Въ дадения случай устата разрешава единъ важенъ економически въпросъ. Тя е пѫтьтъ, презъ който хлѣбътъ ще мине и ще помогне за разрешаване на единъ отъ важнитѣ економически въпроси. Отъ по-голѣмото или по-малко разтваряне на ѫгъла се опредѣля правилното или неправилно разрешение на въпроса. Когато заеме статическо положение, ѫгълътъ нито се увеличава, нито се намалява. Това показва, че имаме очаквателенъ процесъ. Нѣкой хора държатъ устата си повече отворена. Ще кажете, че тѣ сѫ глупави. Не сѫ глупави, но тѣ очакватъ да получатъ нѣщо, отъ което зависи цѣлиятъ имъ животъ. — Какво очакватъ? — Хлѣбъ! Наистина, отъ хлѣба зависи бѫдещето на човѣка, а отъ очитѣ и устата — неговата възприемателна способность. Следователно, човѣкъ трѣбва да използува своитѣ удове за възприемане — да учи, да придобива знания. Той трѣбва да възприема не само чрезъ очитѣ и устата си, но и чрезъ челото и чрезъ носа си. Лицето му трѣбва да бѫде живо, пластично и възприемчиво. Видите ли човѣкъ, на когото челото е низко, ще знаете, че деятелностьта на неговия животъ е съсрѣдоточена повече въ личнитѣ му чувства. Ако устнитѣ му сѫ свити подъ известенъ ѫгълъ надолу, това показва, че той е недоволенъ отъ живота. Той е недоволенъ, че не е могълъ да постигне своитѣ желания. Ако му се даде повечко ядене, той веднага ще се задоволи. Изобщо, щомъ задоволите желанията на човѣка, той става доволенъ. Дадете ли на човѣка онова, отъ което се нуждае, той става доволенъ. Има нѣщо специфично, отъ което всѣки човѣкъ се нуждае. Религиозниятъ се моли за едно, свѣтскиятъ — за друго, но ако това, за което и двамата се молятъ, не е сѫществено, молитвата имъ нѣма да се чуе. Религиозниятъ иска да служи на Бога, а същевременно се моли за кѫща, за дрехи, за обуща, за шапка и т. н. Това сѫ несѫществени нѣща. И свѣтскиятъ човѣкъ се моли за същото. Човѣкъ има право да се моли само за хлѣбъ. Така е казано и въ Господнята молитва: „Хлѣбъ нашъ насѫщни, дай ни го намъ днесъ“. Естествено е да се моли човѣкъ за хлѣбъ, защото, ако е работникъ, безъ хлѣбъ не може да свърши работата си; ако е ученикъ, не може да научи уроцитѣ си. При това положение работникътъ ще развали отношенията си съ своя господарь, ученикътъ — съ своя учитель. Като ученици, вие трѣбва да различавате сѫщественото отъ несѫщественото. Не мислете, че сѫщественитѣ нѣща съ великитѣ, а несъщественитѣ — малкитѣ. Животътъ се проявява и въ малкото, и въ голѣмото. Всѣко нѣщо, въ което има животъ, е сѫществено. Така трѣбва да гледате на нѣщата, за да имате ясна представа и за самия животъ. Цѣлокупниятъ животъ представя вѫтрешна непреривность. Въ този смисълъ, ако човѣкъ се свърже съ единъ слънчевъ лъчъ, той се свързва едновременно съ всички лъчи; ако се свърже съ единъ звукъ, той се свързва съ всички звуци. Какъвъ трѣбва да бъде звукътъ, който произвеждате: слабъ, или силенъ? Това зависи отъ хората, които сѫ предъ васъ. На разумнитѣ и разбрани хора се говори тихо и спокойно; на неразумнитѣ се говори силно, натъртено, да разбератъ какво искате да имъ кажете. Тогава, какъ трѣбва да се молите на Бога? Трѣбва ли да викате, да плачете, да се вайкате? Христосъ е далъ една молитва на ученицитѣ си, съ която трѣбвало да се молятъ. Тя е тъй наречената „Господня молитва". Като четете тази молитва, вие трѣбва да бѫдете напълно съсрѣдоточени и свързани съ Бога. Само при това положение молитвата ви ще се осмисли. Какъ започвате молитвата? Казвате: "Отче нашъ, Който си на небето, да се свети името Ти, да дойде Царството Ти, да бѫде волята Ти, както на небето, така и на земята“. Това значи: Отче нашъ, Който си горе въ моя умъ, да дойде Твоята свѣтлина въ ума ми, за да я възприема. Да бѫде волята Ти въ всѣка моя работа: въ мисъльта ми, въ чувствуването, въ всичкитѣ ми постѫпки. Нека Твоята воля присѫтствува въ дишането, въ кръвообръщението ми, да изпращамъ кръвьта по цѣлото си тѣло, да се храни, за да Ти служа съ радость и любовь. „Хлѣбътъ нашъ насѫщни, дай ни го намъ днесъ“. — Всѣки трѣбва да се моли за хлѣбъ, като едно отъ сѫщественитѣ нѣща, съ които да подържа живота си и да бѫде годенъ за работа. Казано е въ Писанието, че ако не станете, като децата, нѣма да влѣзете въ Царството Божие. Сега и на васъ казвамъ: Станете малки, но разумни деца, да трансформирате състоянията си, да не се спъвате отъ външнитѣ условия. Неразумниятъ се спъва отъ всичко. Ако е религиозенъ, той не знае, какъ да се моли. Той постоянно пита, какъ да държи рѫцетѣ си въ време на молитва: нагоре, надолу, или скръстени? Ще се молишъ по различенъ начинъ. Ако те биятъ и прострятъ на земята, ще се молишъ въ това положение; ако те бесятъ, ще се молишъ и съ увиснали крака. Ще се молишъ по всички начини, но разумно. Може ли човѣкъ да се моли, когато го биятъ? Човѣкъ може да се моли при всички условия. Защо биятъ човѣка? Да му предадатъ нѣщо. Както съ биенето или разсичането на земята посаждатъ нѣщо добро въ нея, така и съ биенето на човѣка внасятъ нѣщо добро въ съзнанието му. Разумниятъ човѣкъ се учи отъ всичко. Колко пѫти биха апостолъ Павла? Апостолъ Павелъ получи три пѫти по 39 тояги. Мнозина се питатъ, правилно ли е да се бие човѣкъ? Трѣбва ли боятъ да се допуща? По този въпросъ има различни мнения. Нѣкой пъкъ разглеждатъ постѫпкитѣ на своитѣ ближни и казватъ, че еди-кой си не е постѫпилъ добре. Само онзи може да се произнася за постѫпкитѣ на хората, който стои по-високо отъ тѣхъ, и всѣки моментъ е готовъ да направи това, което тѣ не могатъ да направятъ. Кажешъ ли на нѣкого, че не е постѫпилъ добре, още въ момента трѣбва да му посочишъ, какъ да постѫпи. Осѫдишъ ли нѣкого, че не е готовъ да направи добро, ти бѫди готовъ да направишъ доброто вмѣсто него. Бѫдете готови всѣки моментъ да правите добро и услуги на ближнитѣ си, за да ви отговорятъ единъ день и тѣ съ сѫщото. Мнозина гледатъ на доброто като на механически процесъ. Не, доброто е съзнателенъ, разуменъ процесъ. Доброто е въ Бога. Следователно, само онзи може да прави добро, който е свързанъ съ Бога. Всѣка разумна услуга, която човѣкъ прави, носи въ себе си доброто. Тъй щото, вие не се интересувате толкова отъ услугата, колкото отъ доброто, което се крие въ нея.Пощаджията носи писма, прави услуга на хората. Ако той мине край дома ви, каже ви нѣколко думи, безъ да ви остави писмо, вие не сте доволни отъ него. Вие имате отношение повече къмъ писмата, които той носи, отколкото къмъ самия него. Ако не носи писмо въ рѫката си, вие нѣмате време да се спирате и разговаряте съ него. Щомъ ви носи писмо, вие ще намѣрите време да се разговаряте съ него. Въ този смисълъ, писмото, въ рѫката на пощаджията, представя доброто въ сърдцето на всѣки човѣкъ. Следователно, за доброто човѣкъ трѣбва всѣкога да има време. Значи, времето е дадено за доброто, а не за злото. Понеже за злото не е предвидено време, когато прави зло, човѣкъ взима отъ времето на доброто. Това е престѫпление. Когато сѫдятъ човѣка, че е направили нѣкакво зло, не го сѫдятъ за злото, но за кражбата, която е направилъ. Безъ разрешение на нѣкого, той е отнелъ часть отъ времето, опредѣлено изключително за доброто. За злото не е предвидено нито време, нито мѣсто. Като знаете това, не измѣняйте Божествения редъ на нѣщата. Дойдете ли до злото, кажете си: Нѣмамъ на разположение нито време, нито мѣсто, за да му дамъ ходъ. Не искамъ да правя чрезмѣрни усилия да търся мѣсто и време, да правя зло. Предпочитамъ да направя добро, което е по-лесно и приятно, защото отъ самото Провидение му е дадено и мѣсто, и време. Който прави добро, той осмисля живота си и си отваря пѫть къмъ щастието. Който прави зло, той обезсмисля живота си и си отваря пѫть къмъ нещастието. За предпочитане е човѣкъ да върви въ пѫтя на щастието, отколкото въ пѫтя на нещастието. И тъй, за да се освободите отъ злото, дайте пѫть на доброто въ себе си. Не чакайте да получите нѣкакво откровение, както сѫ получили на времето си Исаия, Иеремия, апостолъ Павелъ и др. Това не може да стане днесъ, защото нѣщата никога не се повтарятъ. На всѣки човѣкъ се дава нѣщо специфично съвършено различно отъ това, което е дадено на другитѣ преди него. Ако апостолъ Павелъ дойде днесъ на земята, Богъ може пакъ да му се открие, но по другъ начинъ, а не както въ миналото. Значи, възможно е Богъ да се открие на всѣки човѣкъ, но по различенъ начинъ. Следователно, не се обезсърдчавайте. Знайте, че кога и да е, Богъ все ще ви се открие по нѣкакъвъ начинъ. Той може да ви се открие, както на пророкъ Йона, на тритѣ момци въ огнената пещь, или на Данаила въ рова между лъвоветѣ. Богъ може да се открие на човѣка като гласъ отъ небето. Какъ ще ви се открие Богъ, не е важно; важно е да Го познаете. Колкото по-смиренъ е човѣкъ, толкова повече нѣща може да научи. Ако си въобразява, че много знае, той лесно ще се обезсърдчи. Достатъчно е да се намѣрите предъ нѣкой великъ ученъ, музикантъ или художникъ, за да разберете, че вашето знание е едва въ началото си. Колкото по-слабъ сте въ науката и изкуствата, толкова по-голѣми възможности имате. Слабиятъ има повече възможности отъ силния. Силниятъ човѣкъ е завършенъ процесъ. Той носи въ себе си богатства, които трѣбва да раздава на слабитѣ и нуждаещитѣ се. Силниятъ дава, а слабиятъ получава. Положението, въ което сегашнитѣ хора се намиратъ, може да се уподоби на богатъ земедѣлецъ, който е напълнилъ хамбаритѣ си съ жито, обора си — съ добитъкъ, склада си — съ рала. Той има всичко на разположение, но чака онзи моментъ, когато ще приложи силитѣ си на работа. Дойде ли този день, той изважда житото отъ хамбара, впрѣга воловетѣ на работа, взима ралото на колата и тръгва на нивата. Пропусне ли този моментъ и очаква да придобие още жито, работата му ще пропадне. Щомъ имашъ пъленъ хамбаръ жито, повече не очаквай. Впрегни воловетѣ, иди на нивата и сѣй. Какво ще излѣзе отъ твоята работа, не питай. Като ходишъ често на нивата, ще видишъ, какво ще излѣзе. Каквото си посѣлъ, това ще пожънешъ. Ако можешъ да се разговаряшъ съ житото, щастливъ ще бѫдешъ;ако не можешъ да се разговаряшъ, нещастенъ ще бѫдешъ. Следователно, отъ човѣка зависи, да бѫде щастливъ, или нещастенъ. За да бѫде отчасти щастливъ, той трѣбва да гледа разумно на живота, да е доволенъ отъ всички условия, въ които се намира. За да бъде доволенъ поне въ даденъ моментъ, човѣкъ трѣбва да вижда въ страданията нѣкакво благо. Той знае, че страданието прави човѣка силенъ, заставя го да мисли право. Като страда, човѣкъ помага на своитѣ близки, а сѫщевременно и на себе си: на своя духъ, на своята душа, на своя умъ и на своето сърдце. Затова и Христосъ казва, че човѣкъ трѣбва да е доволенъ отъ страданията си, защото страданията се превръщатъ въ радость. Не може ли човѣкъ да трансформира състоянията си, да превръща скърбитѣ въ радости, той остава въ положението на обикновенитѣ хора. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да прояви поне една отъ своитѣ добродетели, която да го издигне надъ уровена на обикновенитѣ хора. Какъ познавате, че известенъ човѣкъ е добродетеленъ? Каквато добродетель и да има човѣкъ, тя е написана на лицето му. Въ това отношение лицето е изразъ на Божествения животъ на човѣка. Като изучавате ѫглитѣ на човѣшкото лице, вие виждате, доколко всѣки човѣкъ е осмислилъ живота си. Всѣки удъ на човѣшкото лице, въ едно отношение може да спъне човѣка, а въ друго — да го спаси. Носътъ, отъ една страна, спъва човѣка, а отъ друга го спасява. Сѫщото може да се каже за челото, за устата, за брадата, за ушитѣ му и т. н. За да се спаси отъ нѣкое нещастие, нѣкога човѣкъ може да намѣри спасение въ челото си, нѣкога — въ носа, нѣкога — въ устата, въ веждитѣ и т. н. Човѣкъ трѣбва да знае, за всѣки даденъ случай, кѫде да търси спасение. Всѣки удъ отъ човѣшкото лице представя область, въ която разумнитѣ сѫщества сѫ вложили по една своя идея. За да си помогне при известна мѫчнотия, човѣкъ трѣбва да знае, коя область отъ лицето си да бутне и подъ какъвъ ѫгълъ.Не знае ли точно ѫгъла, подъ който една идея се проявява, човѣкъ не може да се ползува отъ енергията и свѣтлината на тази идея. Днешниятъ день е облаченъ. Облацитѣ показватъ, че на физическия свѣтъ имате препятствия. За да се справите съ препятствията, вие трѣбва да се качите въ Божествения свѣтъ, надъ облацитѣ, да стане провѣтряване въ умоветѣ ви. Само онзи може да живѣе въ Божествения свѣтъ, който държи въ ума си мисъльта, че Богъ е неизмѣненъ, че въ Него всичко е добро и красиво. Въ Божествения свѣтъ не сѫществува никакво зло. Това, което хората наричатъ зло, е нѣщо относително. То се опредѣля като зло споредъ тѣхнитѣ разбирания. Злото е влѣзло въ човѣшкия животъ заедно съ ограничението. Значи, човѣкъ е внесълъ злото въ свѣта чрезъ ограничението. Когато Богъ ограничава, доброто се явява въ свѣта. Ето защо, който иска да се освободи отъ човѣшкото ограничение, трѣбва да влѣзе въ Божественото. Иска ли да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ Божественото ограничение. Значи, човѣшкото ограничение заробва човѣка, а Божественото го освобождава. Ако не минешъ отъ човѣшкото ограничение въ Божественото, ти никога не можешъ да бѫдешъ свободенъ. Дойдешь ли до Божественото ограничение, знай, че се намирашъ предъ прага на освобождението си. Щомъ се намѣришъ предъ прага на освобождението, ти си разбралъ вѫтрешния смисълъ на живота. И тъй, дръжте въ ума си основната мисъль на лекцията, че за злото нѣма време, нито мѣсто, нито условия. Изхвърлете злото отъ ума си и съсрѣдоточете се къмъ доброто, за което сѫ дадени време, мѣсто и условия. За доброто е дадено всичко. Отъ човѣка се иска желание само, да прави добро. Желанието е отъ човѣка, а времето, условията и мѣстото сѫ дадени отъ Бога. Като живѣе съ доброто и го прилага, човѣкъ може да се справи съ съдбата си, т. е. да подобри лошитѣ условия на своя животъ. Отъ всички се изисква разумность и будно съзнание, да не отнимате времето и мѣстото, опредѣлено за доброто, съ цель да направите нѣкакво зло. Това е методъ за придобиване на добри условия. Пазете свещенно мѣстото и времето, които Богъ е опредѣлилъ на човѣка за правене на добро. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 15. октомврий, 1930 г. София.— Изгрѣвъ.

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вѫтрешни прояви Размишление. Чете се темата: „Ползата отъ скърбитѣ и страданията“. Тема за следния пѫть: „При какви условия се явяватъ скърбитѣ и страданията?“, Като пишете темитѣ си, всѣки ще пише това, което самъ е опиталъ и преживѣлъ, а не това, което другитѣ сѫ казали. Щомъ се вглеждате въ своитѣ опитности, вие изучавате живота, не обективно, а субективно. Мѫчно е да се каже, какво представя животътъ обективно. Можете ли да си представите живота въ картини? Казвате за нѣкого, че е жизнерадостенъ, че е пъленъ съ животъ. Какво разбирате подъ думитѣ „жизнерадостенъ, пъленъ съ животъ“? Ако нѣкой човѣкъ се смѣе и се радва на живота, това още не е самиятъ животъ. Смѣхътъ, радостьта сѫ вѫтрешни прояви на живота, но не сѫ самиятъ животъ. И мисъльта е проява на живота, но животътъ не е мисъль. И добротата е проява на живота, но не е животъ. Тъй щото, каквито качества да изреждате въ човѣка, тѣ още не представятъ самия човѣкъ. Мѫчно можете да си обясните, защо известенъ човѣкъ ви се харесва, а другъ — не. Срѣщате единъ човѣкъ и веднага казвате, че ви е приятенъ. Защо ви е приятенъ, и вие не знаете. Срѣщате другъ и казвате, че ви е неприятенъ. Защо ви е неприятенъ, не знаете. Кое е специфичното, което въ единъ човѣкъ ви харесва, а въ другъ не ви харесва? Казвате, че даденъ човѣкъ е добъръ, а другъ — лошъ. Коя е причината, първиятъ да бѫде добъръ, а вториятъ — лошъ? При това, забелязали сте, че и най-добриятъ човѣкъ при известни условия не постѫпва добре. И обратно: и най-лошиятъ човѣкъ понѣкога постѫпва добре. Вълкътъ, който минава за жестокъ спрѣмо овцетѣ, къмъ малкитѣ си е нѣженъ и добъръ. Защото лошитѣ прояви на човѣка не представятъ самия човѣкъ. Нито лошото, нито доброто даватъ представа за човѣка. По сѫщина човѣкъ е нѣщо особено, вънъ отъ неговитѣ прояви. Започнете ли да мислите, какво въ сѫщность е човѣкътъ, вие ще заспите. Сѫщо така не може да се мисли за реалностьта. Хората искатъ да си обяснятъ реалностьта съ своитѣ обикновени мѣрки и разбирания. Това е невъзможно. Това, което нѣкой човѣкъ чувствува, преживѣва и мисли, е специфично негово състояние, то не е мѣродавно за всички. Това, което е дадено на едного, не се отнася до всички. Нѣкой мисли, че като напише едно стихотворение, или една книга, цѣлиятъ свѣтъ ще се интересува отъ неговата работа. Другъ мисли, че като се обезсърдчи той, всички хора сѫ обезсърдчени. Да се мисли така, това е заблуждение. Това, което единъ човѣкъ преживѣва, се отнася само до него. Безъ да подозиратъ, съвременнитѣ хора се намиратъ подъ влиянието на несъзнателенъ хипнозъ. Тѣ гледатъ повече съ окото на отрицателния човѣкъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ страда отъ болка въ крака и казва: Нѣма да оздравѣе моятъ кракъ. — Отде знаешъ това? Кой професоръ ти каза? — Никой не ми е казалъ, но азъ чувствувамъ положенията си. — Това чувствуване, именно, е дошло въ тебе по отрицателенъ пѫть, по пѫтя на несъзнателната хипноза. Другъ нѣкой казва, че чувствува наближаващата смърть. И това е специфично чувствуване. Да умре човѣкъ, това още не значи, да свърши съ живота си. Може нѣкое негово състояние да умре, може нѣкое желание да умре. Когато чувствува нѣщо, човѣкъ трѣбва да знае, дали това, което чувствува, е въ съгласие съ чувствуванията на разумнитѣ сѫщества, които сѫ нагласени въ сѫщата гама съ него. Разумниятъ човѣкъ съпоставя нѣщата. Съвременниятъ човѣкъ е потопенъ въ свѣтлината на живота, вследствие на което много нѣща избѣгватъ отъ неговия погледъ, не ги вижда. Защо? Защото бързо се движи.Когато се движи бързо, човѣкъ не вижда дребнитѣ нѣща около себе си. Ако пъкъ се движи съ бързината на свѣтлината, той нѣма да вижда и едритѣ предмети. Високитѣ планини, даже и земята, ще минатъ и заминатъ предъ него, безъ да ги забележи. Той ще вижда само най-голѣмитѣ предмети Колкото по-голѣма е бързината, съ която човѣкъ се движи, толкова по-малко вижда предметитѣ. За неговия погледъ сѫ достѫпни само най-едритѣ и голѣми предмети. Колкото по-бавно се движи, по-малкитѣ и дребни предмети ставатъ достѫпни за неговия погледъ. Ако си шофьоръ на нѣкой земенъ автомобилъ, ще се движишъ съ умѣрена бързина, да виждашъ и най-дребнитѣ предмети, за да не предизвикашъ нѣкаква катастрофа. Ако си шофьоръ на нѣкой автомобилъ отъ свѣта на свѣтлината, ще се движишъ съ шеметна бързина. Докато е облѣченъ въ плъть, човѣкъ си налага известни ограничения. При сегашнитѣ условия на живота, човѣкъ не може да се движи съ тѣлото си съ голѣма бързина. Обаче, съ мисъльта си той може да се движи бързо. Значи, съ тѣлото си човѣкъ се движи съ бързината на биволска кола, съ чувствата си — съ бързината на автомобилъ, а съ мисъльта си — съ бързината на свѣтлината. Това е само за сравнение. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ добъръ, хармониченъ животъ, къмъ красиви отношения помежду си. За това се изисква велика наука. За да се създадатъ хармонични отношения между двама души, преди всичко тѣ трѣбва да се освободятъ отъ всички ония вещества въ себе си, които причиняватъ дисхармония и противоречия въ самия човѣкъ. Тази материя, тѣзи вещества наричаме черни, тъмни вещества. Докато не се е освободилъ отъ тази материя, човѣкъ не може да очаква никаква хармония въ себе си. Щомъ той не е въ хармония съ себе си, по никой начинъ не може да бѫде въ хармония и съ окрѫжаващитѣ. Тази е причината, поради която, едва се срещнатъ двама души и следъ половинъ часъ се скарватъ. Защо се скарватъ? Черната материя действува между тѣхъ. Обаче, за да се прояви тази материя, непремѣнно трѣбва да има нѣкаква външна причина. Докато не се яви нѣкакъвъ външенъ поводъ, двамата души могатъ да се разговарятъ приятелски. Щомъ се яви външниятъ поводъ, тѣ се скарватъ. Външенъ поводъ може да бѫде богатството, нѣкаква служба и т. н. Запримѣръ, тѣ виждатъ на пѫтя си гърне съ злато. И двамата се спущатъ къмъ гърнето, като месоядни животни къмъ своята жертва, и се скарватъ. Защо? Черната материя въ тѣхъ се проявява. И единиятъ и другиятъ искатъ да притежаватъ гърнето. Всѣки мисли само за себе си. При такива чувства не може да сѫществува никаква хармония. Като ученици, вие трѣбва да се изучавате, да наблюдавате промѣнитѣ, които ставатъ на лицето ви. За тази цель добре е да имате по едно малко огледалце, да се оглеждате. Когато човѣкъ е добре разположенъ, лицето му е свѣтло, линиитѣ му сѫ спокойни. Дойде ли нѣкакво неразположение, чъртитѣ на лицето му се изопватъ, цвѣтътъ потъмнява. Като се погледне въ огледалото, и той самъ не се харесва. Изобщо, всѣко вѫтрешно състояние на човѣка се отразява върху лицето му. Доброто и лошото разположение се отразяватъ не само върху лицето, но и на цѣлия организъмъ. Когато е добре разположенъ, човѣкъ пѣе добре. Изгуби ли разположението си, той не може да пѣе. Това се отразява върху рѫката на човѣка, поради което, когато е разположенъ, той пише по единъ начинъ; когато е неразположенъ, пише по другъ начинъ. Графологътъ познава по почерка на човѣка, дали е билъ разположенъ, или неразположенъ, когато е писалъ. Като изучавате графологията, по почерка ще познаете не само характера на даденъ човѣкъ, но и нацията, къмъ която той принадлежи. Запримѣръ, когато пише буквата "Д", българинътъ започва тънко, постепенно надебелява и свършва пакъ тънко. Това показва неговиятъ характеръ. Той започва работитѣ си добре,съ мекота, после става малко грубъ и на края пакъ омеква. Защо постѫпва така, за това има редъ причини. Сега ние нѣма да се спираме върху причинитѣ за проявитѣ на хората, но ще спремъ вниманието си върху промѣнитѣ въ състоянията на човѣка. Като наблюдавате движенията на човѣка при всички изпитания, на които той се натъква, вие можете да кажете, има ли самообладание той, или нѣма. Да се самообладава човѣкъ, това не значи, да има само външно самообладание. Истинското самообладание подразбира едновременно и външно, и вѫтрешно владѣене на силитѣ въ организъма.Представете си, че поставите рѫката си между две жици, въ които тече силенъ електрически токъ. За да не ви засегне тока, вие трѣбва да държите рѫката си абсолютно спокойна, безъ никакво движение. Най-малкото помръдване и докосване на рѫката до жицитѣ, ще ви причини силна болка. Ако запазите това положение на рѫката, въ абсолютенъ покой, вие сте придобили външно самообладание. Ако мръднете рѫката си и усѣтите силата на тока, безъ да трепне единъ мускулъ на лицето ви, вие имате и вѫтрешно самообладание. Такъвъ човѣкъ проявява самообладание и въ живота си, въ изпитанията и страданията, които му се даватъ. Ако се постави между иглитѣ на умразата, той пакъ ще запази самообладание. Умразата е гѫста, черна материя, която се отразява вредно върху човѣка. Тя го души, ограничава и измѫчва. Който е придобилъ самообладание, той може да трансформира тази енергия, да я разреди, да я направи безвредна за организъма си. Не може ли да я трансформира, човѣкъ се отдава на нейното вредно действие. Сѫщото можемъ да кажемъ и за голѣмитѣ радости и скърби, презъ които минава човѣкъ. Тѣ представятъ гѫста материя, която предизвиква голѣмо налѣгане върху човѣка. За да не изгуби съзнанието си, той трѣбва да знае, какъ да се справя съ тѣхъ.Щомъ изгуби съзнанието си, човѣкъ се лишава отъ опорната точка въ живота си по отношение на самата реалность. И тъй, като ученици, вие трѣбва да изучавате всички състояния, презъ които минавате. Не ги ли изучавате, вие ще обезсмислите живота си. И тогава, това, което днесъ ви радва, на другия день ще изгуби цената си. Ако радостьта ви е била Божествена, тя никога нѣма да изгуби цената си. Ако не е била Божествена, сама по себе си тя пада. За такава радость вие не трѣбва да скърбите. Физическиятъ животъ е проекция на Божествения. Следователно, ако не върви паралелно съ Божественото, човѣкъ ще изгуби смисъла на своя животъ и ще се отчае. Божественото начало никога не може да измѣни своя естественъ ходъ на движение. Ако човѣкъ мисли, че Божественото може да спре движението си заради него, той е на кривъ пѫтъ. Ако пъкъ мисли, че може да измѣни естествения редъ на нѣщата, той пакъ се заблуждава. Каквото прави и мисли, човѣкъ трѣбва да го поставя съ огледъ на разумнитѣ сѫщества. Ако между неговитѣ действия и действията на разумнитѣ сѫщества има известно съотношение, той е на правъ пѫть. Ако си студентъ по химия или физика и влѣзешъ въ лабораторията на своя професоръ, когато прави опити, ти нѣма да го питашъ, защо постѫпва така или иначе, но зорко ще следишъ неговитѣ движения, ще внимавашъ въ това, което прави, и ще гледашъ, кѫде можешъ да му бѫдешъ полезенъ. Презъ време на опита ти можешъ да съгласувашъ действията си съ неговитѣ, безъ никакъвъ разговоръ. Щомъ свърши опита си, професорътъ може да ти даде подробни обяснения, защо е постѫпилъ по единъ или другъ начинъ, какво е получилъ, каква реакция е станала и т. н. Една отъ причинитѣ за неуспѣха на съвременнитѣ хора се дължи на това, че тѣ искатъ да разбератъ всички тайни на природата и се бъркатъ въ работи, които нѣматъ отношение къмъ тѣхъ. Ще каже нѣкой, че всичко разбира. Не, той разбира нѣщата отчасти. Запримѣръ, той знае, че свѣтлината се движи съ бързина 300 хиляди километра въ секунда, но самъ провѣрилъ ли е това? Ще каже, че ученитѣ сѫ го доказали. Вѣрно е, че ученитѣ сѫ го доказали, но той самъ проучилъ ли е методитѣ, съ които науката е дошла до тия данни? Това не значи, че ние отричаме постиженията, до които науката е дошла, но искаме да кажемъ, че когато нѣкой мисли, че всичко знае и разбира, той трѣбва да признае, че неговитѣ знания сѫ относителни, а не абсолютни. И науката още не е дошла до своята абсолютность. Тя всѣки день прибавя по нѣщо къмъ онова, което е придобила, и постепенно отива къмъ абсолютната истина. Това сѫ разсѫждения, които въ дадения моментъ нѣматъ нищо общо къмъ нашата задача. Съ каква бързина се движи свѣтлината, това не е важно за насъ. За насъ е важно, че всѣки свѣтлиненъ лъчъ се разпространява въ пространството, както куршумътъ на пушката се отправя къмъ мѣстото, дето човѣкъ го направлява. Както задъ куршума стои разумна сила, която го направлява, така и задъ всѣки свѣтлиненъ лъчъ се крие висше, разумно съзнание. Човѣкъ не мисли за сѫществуването на това висше съзнание, както не мисли и за отношенията, които сѫществуватъ между видимия и невидимия свѣтъ. Когато пише, човѣкъ не си дава отчетъ, защо туря една чъртичка горе, а друга — долу, защо нѣкѫде пише тънко, а нѣкѫде — надебелява. Обаче, когато графологътъ разглежда този почеркъ, той прави редъ заключения за характера на човѣка. Нѣкои отъ заключенията му сѫ относително вѣрни, други — по-близки до истината, но и въ двата случая има нѣщо вѣрно. Каквото и да каже графологътъ, както френологътъ и физиономистътъ, всѣкога ще задържатъ нѣщо за себе си. Тѣ оставатъ нѣщо недоизказано. Когато работитѣ на човѣка вървятъ добре, когато му е широко на душата, той пише едро, нашироко се простира; когато работитѣ му не вървятъ добре, когато му е тѣсно на душата, той пише съ дребни букви и натѣсно. Щедриятъ пише нашироко, а скъперникътъ — сгѫстено, Той прави економия на хартията. Съ други думи казано: който е расълъ при неблагоприятни условия, той пише стѣгнато, сгѫстено; който е расълъ при благоприятни условия, той се разширява. Когато си служимъ съ аналогии, не забравяйте, че тѣ сѫ валидни само при известни случаи. Запримѣръ, отивате при единъ знаменитъ професоръ, голѣмъ аристократъ, и носите една интересна книга, която му е необходима. Колкото гордъ и мълчаливъ да е, като види книгата въ рѫката ви, той веднага става любезенъ къмъ васъ, разговаря се, запитва ви по различни въпроси. Щомъ вземе книгата въ рѫката си, той бързо се отдалечава въ кабинета си и забравя за вашето присѫтствие. Значи, неговата любезность къмъ васъ е била само за случая. И момъкътъ или момата се интересуватъ единъ отъ другъ, докато взематъ това, което единиятъ или другиятъ носи въ рѫката си. Ако момата носи въ рѫката си интересна книга за четене, момъкътъ е любезенъ и внимателенъ къмъ нея, докато вземе книгата. Щомъ вземе книгата въ рѫката си, той веднага отива въ своя кабинетъ и започва да чете. Момата стои отвънъ, огорчена и обидена, че момъкътъ не е внимателенъ къмъ нея. Момата трѣбва да знае, че тя не е обектътъ, отъ който момъкътъ се интересува. Главниятъ обектъ за него е книгата. Щомъ вземе книгата, момата нѣма работа при него. Ако започне да се оплаква отъ момъка, че не я обича, момата не разбира нѣщата. Нейната мисия се е състояла въ предаване на книгата. Щомъ предаде книгата на момъка, тя трѣбва да се отдалечи отъ него и да бѫде доволна, че е свършила мисията си. Въ дадения случай момъкътъ е професорътъ, а момата — студентътъ. Студентътъ занася книгата на професора си и се отдалечава. Той е свършилъ своята мисия. Професорътъ взима книгата и презъ всичкото време мисли за образа на студента, т. е. на момата, която му я донесла. Той мисли за нея, изучава я, вади си бележки, прави си свои заключения. Този примѣръ се отнася къмъ всѣки човѣкъ. Вникнете въ неговата красива страна. Човѣкъ се цени дотолкова, доколкото има възможности да внася всѣки день по нѣщо ново въ съзнанието си. Новото, това е книгата, която той носи въ рѫката си; всѣки може да я вземе отъ него и да чете отъ нея. Който може всѣки день да внася по нѣщо ново въ съзнанието си, той е истински човѣкъ. Той е доволенъ отъ себе си и се радва на своитѣ придобивки. Щомъ е доволенъ отъ себе си, и другитѣ ще бѫдатъ доволни отъ него. Този човѣкъ уважава себе си, но и другитѣ го уважаватъ. За такъвъ човѣкъ се казва, че въ него се е пробудило висшето съзнание, висшето „азъ“. Той е установилъ правилни отношения между висшето и низшето си съзнание. Когато намисли да прави нѣщо, той не бърза: първо се спира въ низшето си съзнание, после се качва въ висшето и оттамъ започва да се разговаря съ дветѣ съзнания. Като дойде до известно споразумение, той вече пристѫпва къмъ реализиране на това, което е намислилъ, Ако го наблюдавате, въ първо време виждате известно вълнение по лицето му, отъ очитѣ му излиза особена свѣтлина, и той, ту отваря, ту затваря очитѣ си. Щомъ реши въпроса, лицето му става тихо, спокойно, съ една приятна усмивка. Ако презъ времето, докато е решавалъ въпроса, е направилъ нѣкаква погрѣшка, той веднага я изправя. Ще кажете: Може ли такъвъ човѣкъ да прави погрѣшки? Ако нѣкой ученъ работи съ числата отъ едно до десеть, до сто или до хиляда, изключена е възможностьта да прави погрѣшки. Обаче, започне ли да работи отъ едно до милиони, билиони, той все ще направи нѣкакви погрѣшки. Ако нѣкой тури на гърба ви единъ товаръ отъ единъ до десеть килограма, вие можете да го носите. Обаче, ако товарътъ стигне хиляда килограма, невъзможно е вече да го носите на гърба си. Намѣрите ли се подъ тежестьта на този товаръ, вие непремѣнно ще направите погрѣшки. Като видите товара, вие ще започнете да роптаете, да се сърдите, да обвинявате сѫдбата си и т. н. Както физическитѣ тѣла предизвикватъ налѣгане и тежесть върху човѣка, така и мислитѣ произвеждатъ известна тежесть върху съзнанието на човѣка. Въ този смисълъ, по тегло, мислитѣ биватъ леки и тежки. Нѣкой мисли сѫ много тежки, даже непоносими за човѣка. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се кали, да започне първо съ лекитѣ мисли и постепенно да отива къмъ тежкитѣ. Започне ли изведнъжъ съ тежкитѣ мисли, той не може да понесе тежестьта имъ, вследствие на което ще се обезличи. Една отъ тежкитѣ мисли е мисъльта за сѫществуването на Бога. Преди да сѫ разрешили нѣкои леки въпроси, мнозина се заематъ съ разрешаване на мисъльта, сѫществува ли Богъ, или не. Тази мисъль не е достъпна даже за възвишенитѣ и разумни сѫщества, за ангелитѣ, а още повече за обикновенитѣ хора. Който се е опиталъ да разреши този въпросъ, той се е обезличилъ,както се обезличава онзи, който се намира подъ тежестьта на товаръ отъ хиляда килограма. Ако остане живъ отъ тази тежесть на гърба си, дълго време следъ това трѣбва да се лѣкува, докато дойде въ първото си положение. Като ученици, вие трѣбва да се занимавате съ разрешаване на въпроси, които сѫ близки до васъ, а не съ отвлѣченитѣ и недостѫпни за вашия умъ. Ако си пѣвецъ и влизашъ въ единъ хоръ, ти не трѣбва да се интересувашъ отъ това, дали ще ти опредѣлятъ първо мѣсто между пѣвцитѣ. Първиятъ въпросъ, който може да те интересува, е да опредѣлятъ гласа ти. Следъ това е важно да знаешъ опредѣлено, ако си сопранъ, какъвъ сопранъ, именно: лирически, колоратуренъ, или драматически и т. н. Най-после, следъ като пѣешъ известно време между пѣвцитѣ, ще опредѣлятъ, обикновенъ пѣвецъ ли ще останешъ, или си се отличилъ съ нѣщо особено. Въ всѣка партия отъ гласове има най-малко по десетина души. За да излѣзешъ пръвъ между десеттѣ, ти трѣбва да имашъ особени качества. Влѣзе ли въ разумната природа, човѣкъ трѣбва да има още повече качества. Тамъ съществува голѣмо разнообразие. Следователно, мъчно е да се опредѣли мѣстото на човѣка въ природата. Много сопрани има въ природата, но всички не могатъ да задоволятъ изискванията на изтънченото ухо. Има пѣвци, които, като чуешъ веднъжъ, втори пѫть нѣмашъ желание да ги слушашъ. И обратното се случва: като слушашъ нѣкакъвъ пѣвецъ, и втори пѫть пожелавашъ да го чуешъ. Животътъ, въ своитѣ естествени прояви, не е нищо друго, освенъ пѣсень. Да живѣешъ добре, това значи, да пѣешъ добре. Да мислишъ, да чувствувашъ и да действувашъ правилно, това значи, да пѣешъ красиви пѣсни. Отъ френологическо гледище, ученитѣ казватъ, че въ главата на човѣка сѫществуватъ около сто центъра; обаче, досега съ известни само 40. Всѣки добре развитъ центъръ представя една красива пѣсень. Ако всички центрове въ човѣка съ добре развити и се проявяватъ на време, животътъ на човѣка е добъръ. Нѣма ли хармония между тия центрове, и животътъ на човѣка не е хармониченъ. Изобщо, животътъ на човѣка се обуславя отъ дарбитѣ и способноститѣ, които съ проявени въ него. Видите ли, че нѣкой човѣкъ живѣе добре, ще знаете, че той е организиралъ своитѣ дарби и способности и ги проявява правилно. Дарбитѣ и способноститѣ му представятъ добре организирано общество. Този човѣкъ представя центъръ, около който всички хора се групиратъ. Тѣ сѫ доволни отъ него, обичатъ го и всѣкога сѫ готови да му услужватъ. Ако дарбитѣ и способноститѣ на човѣка не сѫ организирани, и животътъ му не е организиранъ. Всичко въ него е разсѣяно, безсистемно, и той се чуди, защо хората не го разбиратъ. Задачата на човѣка е първо той самъ да се разбере. Ако той се разбере, и другитѣ ще го разбератъ; ако той разбере себе си, ще разбира и другитѣ. Безъ да разбиратъ себе си, съвременнитѣ хора казватъ, че сѫ разбрали близкитѣ си. Това е невъзможно. Познай себе си първо, за да познаешъ ближния си. При единъ свещеникъ дошълъ единъ апашъ да се изповѣда. Докато свещеникътъ се разговарялъ съ апаша, последниятъ бръкналъ въ джоба му и извадилъ кесията. Свещеникътъ забелязалъ това, но продължавалъ да се разговаря съ апаша, като че нищо не е станало Той му казалъ: Синко, както живѣешъ, ти не можешъ да се спасишъ. Апашътъ му отговорилъ: Отче, спасението, за което ми говоришъ, не е въ мой интересъ. Свещеникътъ и апашътъ се разговаряли приятелски, следъ което се раздѣлили. Това е единъ отъ рѣдкитѣ примѣри. Да дойде въ дома ти апашъ, да извади кесията ти отъ джоба, ти да видишъ това и да се разговаряшъ, като че нищо не е станало. И следъ това да пуснешъ апаша на свобода. Този примѣръ е интересенъ, именно, като единъ отъ рѣдкитѣ примѣри въ живота. Мнозина очакватъ спасението си при нѣкакъвъ особенъ случай. Тѣ се надѣватъ, самъ Господъ да слѣзе на земята да ги спаси. И това е възможно, но трѣбва да чакатъ или 365 милиони години, или сто милиони години, или 1500 години. Богъ слиза на земята презъ едно отъ тия три числа. Тъй щото, който иска по такъвъ начинъ да се спаси, трѣбва да чака много време. Богъ не слиза често на земята. Най-малкиятъ срокъ за слизането Му на земята е около 1500 години. Ако искате, чакайте още 1500 години, за да се спасите. Съ други думи казано: Спасението на човѣка зависи отъ неговото съзнание. Ако съзнанието му е пробудено, спасението само по себе си ще дойде. Какъ ще познаете идването на Господа? Слизането на Господа на земята произвежда два обратни процеса: голѣми страдания и голѣми радости. За да приемете единъ великъ гостъ въ дома си, първата ви работа е да пречистите кѫщата си външно и вѫтрешно: да я закърпите, да я измажете, да я измиете, да я наредите добре. За това сѫ необходими срѣдства, трудъ, усилия, страдания и мѫчения. Щомъ поставите всичко въ редъ и порядъкъ, вие сте доволни, радостни и весели, очаквате великия гостъ. Дойде ли великиятъ гостъ въ дома ви, вие влизате вече въ радостьта на живота. Отъ това посещение зависи вашето бѫдеще. Ако великиятъ гостъ остане доволенъ отъ васъ, радостьта ви ще бѫде голѣма. Вие се намирате въ положението на мома, която се е приготвила да посрещне княжеския синъ. Щомъ влѣзе въ дома й и я хареса, тя се изпълва съ радости, защото всичкиятъ й трудъ, всичкитѣ й усилия се оправдаватъ. Сега ние не говоримъ само за външнитѣ прояви на живота, но и за вѫтрешнитѣ. Който не разбира живота отвѫтре, той не може да го разбере и отвънъ. Човѣкъ разбира външния животъ дотолкова, доколкото го е разбралъ вѫтрешно. И обратното е вѣрно: ако човѣкъ разбира живота външно, ще го разбере и отвѫтре. Видите ли, че лампата дава ясна, чиста свѣтлина, безъ никакъвъ димъ и пушекъ, вие веднага разбирате, че горението е пълно. Най-слабото мъжделѣние на лампата показва, че има нѣщо, което още не е напълно изгорѣло. Приятно е да гледате свѣщь или лампа, въ която става пълно горение. Често слушате религиозни хора да се отказватъ отъ молитвата. Защо се отказватъ? Защото не получавали отговоръ на молитвитѣ си. Много естествено. Кога учительтъ пише шесторка на ученика? Учительтъ пише шесторка на ученика, само следъ като го изпита нѣколко пѫти. Като се убеди, че ученикътъ учи уроцитѣ си редовно и добре, учительтъ се решава вече да му пише шесть. Може ли ученикътъ да очаква шесторки, ако учи нередовно, повърхностно и само за бележка? Има ученици, които не се интересуватъ отъ знанието, но отъ бележкитѣ. Тѣ казватъ: И тройка да е, само да мина въ по-горенъ класъ. Когато учи, ученикътъ трѣбва да има предъ видъ придобиване на знание, а не високи бележки. Следователно, ако и религиозниятъ се моли само по форма, безъ да влага нѣщо въ молитвата, мисли ли, че на такава молитва може да се отговори? Когато изучава живота, човѣкъ трѣбва да свързва настоящето съ миналото и съ бѫдещето. Това значи истинско, положително знание. За да се домогне до това знание, човѣкъ трѣбва да познава ключоветѣ, съ които си служи, да знае, кой ключъ, въ коя ключалка влиза. Ако намѣри съответния ключь, а не може да го завърти и да си отключи, той трѣбва да си послужи съ нѣкакво масло. Ще вземи малко дървено масло, ще намаже ключа и следъ това ще го пъхне въ ключалката. Следователно, натъкнете ли се на нѣкаква мѫчнотия въ живота си, вземете малко масло и я намажете. Мѫчнотиитѣ на хората се дължатъ на факта, че не знаятъ, каква мисъль и какво чувство да приложатъ за всѣки даденъ случай. Следъ всичко това, хората ще говорятъ за любовь къмъ Бога. За да обича Бога, преди всичко, човѣкъ трѣбва да е почувствувалъ Неговата любовь. Не можешъ да обичашъ човѣка, ако той не те обича. Да приемешъ любовьта на Бога направо е едно нѣщо, а да я приемешъ, следъ като е минала презъ съзнанието на много сѫщества, това е друго нѣщо. Да те обикне нѣкой по свое разположение е едно нѣщо, а да те обикне за това, че хората те хвалятъ, е друго нѣщо. Въ първия случай любовьта е постоянна, а въ втория — измѣнчива. Ако хората измѣнятъ мнението си за тебе, и той ще измѣни чувствата си. Това не е любовь. Ако любовьта на нѣкого е минала през четири-петь съзнания, тя скоро ще изчезне. Който знае, презъ какви съзнания е минала любовьта на нѣкой човѣкъ, той може чрезъ точни изчисления да опредѣли следъ колко време тази любовь ще се изпари. Силата и трайностьта на любовьта се опредѣлятъ отъ степеньта на развитието, до което сѫ достигнали дадени съзнания. Любовьта, която човѣкъ е получилъ не направо отъ Бога, а чрезъ съзнанията на други сѫщества, не е негова собствена. Той е слуга на любовьта на тия съзнания, вследствие на което всѣкога може да й изневѣри. Единъ момъкъ се влюбва въ нѣкоя мома, и тя, безъ да подозира, че той е слуга на други сѫщества, го обиква. Не се минава много време, момъкътъ изневѣрява на момата, и тя започва да страда. Преди години, въ единъ градъ на България, единъ гимназиаленъ учитель се влюбилъ въ една учителка, но не се решавалъ самъ да й каже това. Той си послужилъ съ единъ отъ своитѣ ученици отъ най-горния класъ, да уреди работата му. Той го изпратилъ при учителката, да й каже, че еди-кой си учитель я обича. Ученикътъ ходилъ нѣколко пѫти въ дома на учителката, но тя все мълчала, не давала никакъвъ отговоръ. Той все продължавалъ да я посещава, да чуе нѣщо отъ нея, докато единъ день тя му казала: Защо не кажешъ нѣщо за себе си? Съ това тя искала да му каже, че го обича и е готова да се ожени за него. Наистина, не се минало много време, тѣ се оженили. Смѣшенъ е този примѣръ, но почти всички хора изпадатъ въ подобни положения. Нѣкой отива да свърши нѣкаква работа на своя ближенъ, а въ сѫщность своята работа нарежда. Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ обичани, но обичьта е резултатъ на нѣщо. Всѣки резултатъ, всѣки плодъ съответствува на една вѫтрешна реалность. Ако тази реалность не сѫществува, и плодътъ не може да издържи. Попаднете ли на единъ плодъ, вие се свързвате съ всички плодове отъ сѫщия видъ. Запримѣръ, ако ядете круша, вие се свързвате съ всички круши отъ сѫщия видъ. И ако ядете крушата правилно, съ благодарность, всички круши сѫ доволни отъ васъ. Следователно, ако обичате нѣкой човѣкъ, или ако той ви обича, безъ да оцените тази обичь, вие огорчавате всички души, които сѫ свързани съ него. Ако цвѣтята и плодоветѣ страдатъ, когато човѣкъ не ги оценява, колко повече страдатъ хората, когато не могатъ да оценятъ любовьта имъ. Ако нѣкой би могълъ да опише скръбьта на цвѣтята и плодоветѣ би написалъ хубави разкази, които щѣха да надминатъ разказитѣ на велики писатели. Всѣки плодъ прилича на хубава, съдържателна книга, върху която сѫ работили стотина професори. Ако професоритѣ видятъ, че ти захвърлишъ книгата и се отнесешъ небрежно къмъ нея, и тѣ ще ти обърнатъ гръбъ. Не е позволено на човѣка да се отнася съ пренебрежение къмъ плодоветѣ. Плодътъ е фабрика, въ която сѫ работили множество съзнания. Следователно, ако не знаете, какъ да се отнесете съ плода, вие влизате въ разрѣзъ съ всички тия съзнания. Нѣма да се мине много време, вие ще изпитате последствията на вашето невнимателно отнасяне къмъ плода. Като знаете това, вие не трѣбва да се страхувате. За да живѣете разумно, да имате правилни отношения къмъ хората, къмъ всички живи сѫщества, вие трѣбва да изучавате Божиитѣ закони и да ги прилагате. Това е идеалътъ, къмъ който всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми. Слънцето изгрѣва всѣки день, но човѣкъ се ползува отъ него дотолкова, доколкото може да възприема лѫчитѣ му и тѣхната енергия. Каква идея има човѣкъ за слънцето, това е другъ въпросъ. Дали е ходилъ на слънцето, това не е важно. За човѣка е важно да има отношение къмъ слънцето, да се ползува отъ неговата енергия. На сѫщото основание казвамъ: Не е нужно човѣкъ да е ходилъ при Бога, но той трѣбва да има отношение къмъ Него, да се ползува отъ Неговитѣ свѣтли и възвишени мисли и чувства, които носятъ сила и животъ за него. И тъй, дръжте се за положителното въ свѣта. Не се спирайте на отрицателнитѣ си състояния, които могатъ да ви спънатъ. Дойде ли ви нѣкоя скръбь или нѣкое страдание, не бѣгайте отъ тѣхъ, но разговаряйте се като съ приятели. Тѣ носятъ нѣкакво благо въ себе си. Външно скръбьта и страданието сѫ облѣчени въ скѫсани, парцаливи дрехи, но вѫтре тѣ сѫ като царски дъщери, облѣчени въ скѫпи и красиви дрехи. Така е за онѣзи, които разбиратъ смисъла на скърбитѣ и страданията. Които не разбиратъ смисъла имъ, тѣ гледатъ на тѣхъ като на препятствия въ живота си. Разбере ли ги човѣкъ, тѣ ще се превърнатъ въ радость. Задачата на всѣки човѣкъ е да се справи разумно съ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота си, да ги превърне въ радость. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 7. Лекция отъ Учителя, държана на 8 октомврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Условия за растене" 13 серия, т.4 (1930), Издание 1949 г., София (нов правопис) Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов Книгата за теглене - PDF Съдържание Не могатъ да приематъ „А Той имъ рече: „Не могатъ всички да приематъ тази дума, но на колкото е дадено”.” (Матѣя, 19:11) „Не могатъ всички да приематъ тази дума.” – Това е едно неопредѣлено изречение. – Кои не приематъ? – Назначаватъ нѣкого на служба, но той не я приема, защото счита, че тя не отговаря на знанието, което той има. Пращатъ нѣкого на работа, но той казва: Тази работа не е за мене, Искатъ да го оженятъ, но той казва: Тази работа не е за мене. – Защо? – Защото нѣмамъ достатъчно пари; отъ друга страна, не ми харесва другарката, която ми препорѫчватъ. Викатъ го нѣкѫде да свири, но той и отъ това се отказва, подъ предлогъ, че не може да свири. „Всички не могатъ да приематъ.” – Какво не могатъ да приематъ? – Разумното въ свѣта. Като говоришъ на нѣкого за Разумното начало, той казва: Главата ми не може да побере това. Всѣко нѣщо, което не можешъ да разберешъ, не можешъ и да го приемешъ. Ето защо, човѣкъ приема само това, което може да разбере. Казватъ му: Ако не разберешъ нѣщо, приеми го на вѣра. Мнозина не разбиратъ, какво нѣщо е вѣрата. Не че абсолютно не я разбиратъ, но иматъ елементарни схващания за вѣрата. Тя предшествува знанието. Не можешъ да вѣрвашъ, докато нѣмашъ знание; ти не знаешъ нѣщата, докато нѣмашъ вѣра. Значи, вѣрата предшествува знанието; и знанието предшествува вѣрата. – Защо е така? – Защото вѣрата е процесъ, който има отношение къмъ знанието. Да вѣрвамъ въ нѣкой човѣкъ, въ небето, или въ слънцето, нужно е моето съзнание да участвува въ това, въ което вѣрвамъ. Ще дойде нѣкой предъ васъ да развива теория за слънцето. За да приемете тази теория, съзнанието ви трѣбва да е отворено за нея. Ако не е така, вие ще се натъкнете на заблуждения, каквито имате днесь. Повечето хора разсѫждаватъ като децата. Цъкнатъ една клѣчка кибритъ и мислятъ, че съ нея могатъ да запалятъ огъня. Преди всичко, дърва сѫ нуждни за огъня. Сега ли е произлѣзълъ огъньтъ? Не, той предшествува клѣчката. Ти не можешъ да запалишъ огъня, ако самата клѣчка не гори. Ясновидецътъ, като отива да купи кибритъ, гледа първо, дали клечкитѣ могатъ да горятъ. Ако горятъ, той ще ги запали, а съ тѣхъ ще запали огъня. Ако не горятъ, той ще цъка една следъ друга, безъ да свърши нѣкаква работа. Въ това отношение, и хората приличатъ на кибритени клѣчки. Ако човѣкъ нѣма съзнание, не го бутай. Той е кибритена клѣчка, която нито отвънъ има огънь, нито отвѫтрѣ. Той може да философствува, че вѣрва въ Бога, но това сѫ празни думи. За такъвъ човѣкъ турцитѣ казватъ: „И да е така, пакъ не го вѣрвайте.” Това е все едно, да се намирашъ предъ мъртвецъ или предъ коститѣ на нѣкой умрѣлъ и да казвашъ, че можешъ да го възкресишъ. Да мислишъ, че можешъ да възкресишъ човѣка, е едно; да го възкресишъ въ дѣйствителность, това е друго нѣщо. Още като видя човѣка, азъ зная, гори ли въ него огъня на възкресението. Гледамъ, очитѣ му заспали, а той си въобразява, че ще възкреси човѣка. То е все едно, умрѣлото магаре да помага на друго умрѣло магаре. Само онзи може да възкресява мъртви, който има животъ въ себе си, който самъ е безсмъртенъ. Безсмъртенъ е този, който има въ себе си поне една точка на равновѣсие, отъ която никой не може да го помѣсти. Ако всѣки може да тѣ отклони отъ твоя центъръ и да ти даде друга посока на движение, ти си човѣкъ безъ пѫть и направление. Малката рѣка всѣки може да отбие отъ пѫтя й, но голѣмата рѣка никой не може да отбие. Малкитѣ блата всѣки може да пресуши, но голѣмия океанъ никой не може да пресуши. Съ малката рѣка всѣки може да си играе, всѣки може да я отбие отъ пѫтя й; дойдете ли до голѣмата рѣка, като Мисисипи или Амазонка, никой не може да ги отбие отъ пѫтя имъ. Слѣдователно, когато нѣкои питатъ, могатъ ли да устоятъ на условията на живота, казвамъ: Ако твоето вѣрую е като малка рѣка, всѣки може да тѣ отбие отъ него; ако твоето вѣрую е голѣма рѣка, съ мощна сила, никой не може да тѣ отбие отъ него. „Не могатъ всички да възприематъ тази дума, но на колкото е дадено.” Нѣкои казватъ: Проповѣдвай ни това, което знаемъ. – Нѣма защо да ви проповѣдвамъ това, което знаете. – Посвири ни това, което знаемъ. – Нѣма защо да ви свиря това, което знаете. – Нѣма защо да ви пѣя това, което знаете. Ние ще ви проповѣдваме това, което не знаете; ще ви пѣемъ и свиримъ това, което не знаете. Логически така е поставенъ въпросътъ. Сега азъ искамъ да си починѣте малко отъ вашитѣ стари разбирания. Искамъ да ви обърна внимание на научната страна. Затова, нѣма да ви проповѣдвамъ, като на религиозни хора. Религиозниятъ е човѣкъ на сърдцето. Религиознитѣ се движатъ въ съвършено друга атмосфера отъ тази на свѣтскитѣ. Вие още не сте готови да ви се проповѣдва нова религия. За да ви се проповѣдва новата религия, вие трѣбва да изгубитѣ всичкото си богатство, всичкото си знание и да останете безъ нищо, както сте родени. Така, както днесь живѣете, вие се стремите да бѫдете въ положението на богатия и на учения. Въ това положение, както и да си обяснявате, какво е Богъ, въ края на краищата, ще си живѣете, както знаете, по старъ начинъ. Въ такъвъ случай, и вѣрващиятъ, и безвѣрникътъ живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ. Религиозниятъ, макаръ че проповѣдва на хората да раздадатъ всичкото си имане, той самъ не раздава своето. Колко религиозни днесь сѫ готови да раздадатъ имането си? Колкото и да има, тѣ сѫ изключения. Общо правило е, че и безвѣрникътъ не дава, както и вѣрващиятъ. Нѣкога и безвѣрникътъ дава, колкото набожниятъ. Какво означава думата „безвѣрникъ”? Не се знае точно, кой е безвѣрникъ, кой – вѣрващъ. Отъ чисто научно гледище трѣбва да изслѣдваме хората. Какъвъ е новиятъ методъ за изслѣдване на човѣка? За да познаете човѣка, начертайте две криви линии, съ една допирна точка. Едната отъ тѣхъ е изпѫкнала, а другата – вдлъбната. После, начертайте две прави линии, които да се пресичатъ въ една точка. Това е една формула, която сами ще разгадаете. По изпѫкналата линия ще познает, какво може да направи човѣкъ въ умствения свѣтъ. По вдлъбнатата линия ще познаете, какво може да направи човѣкъ на физическия свѣтъ. По дветѣ прави линии, които се пресичатъ въ една точка, ще познаетѣ чувствата и способноститѣ на човѣка. Какво ще разберете отъ тѣзи линии? Вие сте дошли на земята да се учите. Проповѣдватъ ви: Вѣрвайте въ Бога! Обичайтѣ Бога! – Кое е онова, което дава цена на любовьта? Стойностьта на любовьта се увеличава, както и тази на скѫпоцѣннитѣ камъни. Когато диамантътъ се шлифова, той придобива свойството да пречупва свѣтлината и става по-цененъ, отколкото преди шлифоването. Нарисуваното платно отъ художника е по-цѣнно, отколкото по-рано е било. То се продава по-скѫпо, особено когато върху него е работилъ виденъ художникъ. Тогава, кое дава цена на любовьта? – Мѫдростьта е цената на любовьта. Ако мѫдростьта не влѣзе въ твоя животъ да работи, ти струвашъ, колкото ненарисуваното платно отъ художника. Колкото повече време минава, толкова повече цѣната му се намалява. – Защо? – Колкото повече остарѣватъ нѣщата, толкова повече цената имъ намалява. Сѫщото е и въ живота. Младата мома, която едва излѣзла отъ кросното, струва повече отъ бабата. Младата мома е подобна на копринено платно, което току-що е излѣзло отъ кросното. Всѣки може да го купи. Какво означава това? – Каквото ви казвамъ. Ако ви сложа ядене и почнете да ядете отъ него, трѣбва ли да ме питате, какво съмъ ви сложилъ? – Яжте, нищо повече. Азъ зная, защо съмъ ви сложилъ това ядене. Казвамъ: Онова, което може да повдигне вашия животъ, както и любовьта ви, това е правилното имъ разбиране. Знанието повдига любовьта. То повдига и живота ви. Съ повдигането на любовьта, трѣбва да се повдигне и вѣрата. Щомъ се усилва вѣрата, и знанието се усилва. Нѣма човѣкъ, на когото знанието да се усилва, а вѣрата да не се усилва. Колкото вѣрвашъ въ своето знание, толкова ще вѣрвашъ и въ знанието на хората. – Защо?– Защото и тѣ не сѫ придобили знанието си отъ другаде, освѣнъ отъ хората, живота и природата. Човѣкъ се ражда съ своитѣ способности, но знанието си е придобилъ самъ. За да придобие знание, човѣкъ трѣбва да вѣрва въ онзи, който го учи. Въ това отношение, азъ съмъ правилъ много опити. Срѣщамъ нѣкого, който не знае да чете, и му казвамъ: Ти си способенъ, трѣбва да се учишъ. Следъ нѣколко години пакъ го срѣщамъ, и той ми казва: Благодаря ти, твоитѣ думи излѣзоха вѣрни. Ти вложи вѣрата си въ мене, и азъ се насърдчихъ. Учихъ, свършихъ университетъ и придобихъ знания. – Не само въ мене да вѣрвашъ, не въ самото знание, което си придобилъ, но и въ това знание, което носишъ въ себе си. Има едно непреривно знание въ човѣка. Като се ражда, той носи извѣстно знание въ себе си. Но при слизането си отъ духовния свѣтъ, въ съзнанието му става едно прекѫсване, и той мисли, че нѣма връзка между знанието, което носи въ себе си, и това, което придобива отвънъ. Това е заблуждение, както въ съня става привидно прекѫсване на връзката между физическия и духовния свѣтъ. Като се събудите отъ сънь, пакъ продължавате физическия си животъ. Съзнанието работи непреривно въ всички области, но, като не съзнавате това, казвате: Снощи сънувахъ нѣщо. Това, което ни е ясно, наричаме буденъ животъ; което не ни е ясно, наричаме сънь. Да се върнемъ къмъ формулата, къмъ кривитѣ и правитѣ линии, които ви дадохъ. Трѣбва да знаете, какви сѫ отношенията на дветѣ криви линии, както и на правитѣ помежду имъ. Ако изпѫкналата линия, която означава човѣшката разумность, е по-малка отъ вдлъбнатата, която означава волята, човѣкъ е упоритъ, той е само на опититѣ. Той е въ състояние да счупи 20 рала, да осакати нѣколко коня и волове, но да постигне желанието си. Такъвъ човѣкъ е въ състояние да направи повече пакости, отколкото да принесе нѣкаква полза. Ако изпѫкналата линия е по-голѣма отъ вдлъбнатата, такъвъ човѣкъ е на мѣстото си. Презъ цѣлия си животъ, той може да направи само една погрѣшка. Той е човѣкъ на разума, голѣмъ реалистъ. Той вѣрва само въ това, което вижда. Нима евреитѣ, римлянитѣ, асирийцитѣ, египтянитѣ, не вѣрваха въ това, което виждаха? Защо тѣхното вѣрую да не е право? Ако е въпросъ само на вѣра, каква е разликата между християнството и будизма? Каква е разликата между тѣхното вѣрую и идолопоклонството? И еднитѣ, и другитѣ вѣрватъ. Това, което създава вѣрата, е знанието. Въ живота има творчество, има и опитности. И въ едното, и въ другото има резултати, но различни. Ще приведа единъ примѣръ отъ срѣднитѣ вѣкове. Единъ отъ тогавашнитѣ лѣкари ималъ специаленъ методъ за лѣкуване на болни. Каквато и да била болѣстьта, той пущалъ кръвь на болния и следъ това му давалъ да пие топла вода. Въ края на краищата, всички болни умирали. Често лекарьтъ се запитвалъ: Чудно нѣщо, защо Богъ не ми даде по голѣми способности, да оздравяватъ болнитѣ ми? Най-после, той се примирилъ съ слѣдното заключение: Не съмъ само азъ, чийто болни умиратъ. Като наблюдавамъ, какъ лѣкуватъ другитѣ лѣкари, виждамъ, че и тѣхнитѣ болни умиратъ. – Това не е утѣха. Това не е наука. Каква наука е тази, която изморява хората? Този лѣкарь прилагалъ своя методъ цѣли 20 години, докато най-после рѣшилъ да приложи другъ методъ, да не умиратъ толкова хора. Преди години ме викаха въ едно сѣмейство да прегледамъ една болна, която цели девѣть мѣсеца употрѣбявала все едно и сѫщо лѣкарство. Казвамъ: Това е отравѣне. Като прегледахъ болната, разбрахъ, че тя ще замине за другия свѣтъ най-много следъ две-три седмици. Близкитѣ й ме запитаха : Не може ли по нѣкакъвъ начинъ да се излѣкува, да й се помогне? – Цели девѣть мѣсеца взимала едно и сѫщо лѣкарство! Ето защо, като вземете едно лѣкарство, което въ продължение на три деня не даде резултатъ, изхвърлете го навънъ. Това лѣкарство не може да ви помогне. Ако най-много три пѫти го употрѣбишъ и не ти помогне, не прави опитъ. Може да правишъ, колкото щешъ опити, но ще заминешъ за другия свѣтъ. Ще отидешъ при отцитѣ си. Съ това не упреквамъ медицитѣ, но искамъ да ви освободя отъ заблуждението. Това не е истинска наука, но вѣрую, догматизъмъ, буквоядство. Имашъ едно вѣрую, което не ти помага – тури го настрана. Когато Христосъ говорѣлъ за отношенията къмъ жената, Той не подразбиралъ тогавашния бракъ между евреитѣ. Това не се отнася и до брака на сегашнитѣ хора. Запитали Го: Защо Мойсей каза, че мѫжътъ може да даде разводно писмо на жена си? Христосъ отговорилъ : Отначало не бѣше така. Следъ като изопачихте Божия законъ, тогава Мойсей създаде законъ за развеждане. Вие може да ожените двама души, но ако нѣматъ любовь помежду си, въ края на краищата, тѣ ще се разведатъ или на земята, или на небето. Вие искате да ожените дъщеря си и сина си. Ако момата е благородна и добра, като се ожени за човѣкъ, който не й подхожда, тя ще си замине за другия свѣтъ – развежда се. Сѫщото става и съ мѫжа. Значи, щомъ Божественото напусне човѣка, въ мѫжа и жената ще остане само човѣкътъ – животно, и тѣ ще се каратъ и биятъ. Това не е животъ. Свѣкървата ще бѫде недоволна отъ снахата и ще казва: Нашата снаха не е добра. – Какъ може да бѫде добра и благородна? Божественото я напуснало, отишло е на небето. – Ама много е устата. – Какъ да не е устата? Ако развъртишъ крана на чешмата, нѣма ли да бѫде тя устата? Като развъртишъ крана, може да се пукне нѣкоя трѫба, и водата да потече. Казвашъ: Пукна се трѫбата! Ако поставите човѣка на служба, която не му подхожда, той пакъ ще преживѣе сѫщото. Майката казва на сина си: Синко, стани стражарь, добре ще ти плащатъ. – Не мога, майко, тази работа не ми подхожда. Тогава хвани каква да е работа, само да не губишъ времето си. Ако синътъ се хване за работа, която не му е по сърдце, Божественото го напуща, и той остава на земята човѣкъ - животно, което изпълнява службата си по необходимость. Питамъ: Какъвъ е смисълътъ на военната служба? – Да подготви защитници на народа, както и на отечеството си. – Какъ ще защищавате човѣка: съ изпѫкналата, или вдлъбнатата линия? Велико нѣщо е да защищавашъ народа си, но трѣбва да знаешъ, какъ да го защищавашъ. Да защищаваме дома си! Да го защищаваме, защото трѣбва да внесемъ великитѣ блага на живота, великъ миръ, велика свобода, велико знание и велика любовь. Като говоря за свободата, нѣмамъ предвидъ само външната свобода. Ние трѣбва да бѫдемъ умни! Азъ влизамъ въ положението ви. Вие приличате на човѣкъ съ изкълченъ кракъ, и азъ трѣбва да го намѣстя. Всѣко раздвижване на крака ви причинява болки. Вие започвате да викате. Зная, че ви боли, затова казвамъ: Ако има другъ нѣкой, по-опитенъ отъ мене, нека той намѣсти крака ви. Азъ ще бѫда последенъ. Когато нѣма кой да намѣсти счупения кракъ, тогава ще се явя азъ. Докато кракътъ се намѣства, не може безъ болка. Ако нѣма кой да го намѣсти, хилавъ ще остане. Днесь азъ говоря на онѣзи отъ васъ, на които никой не може да намѣсти крака. Азъ идвамъ последенъ. Който е здравъ, той ще се учи отъ мене. Който е боленъ, ще го туримъ на масата. И за здравия ще дойде день да намѣства крака на другитѣ. Като ви говоря, азъ имамъ за целъ да ви дамъ сѣме, което единъ день вие ще посѣете на нивата си. Всички ще се ползувате отъ това, което ви говоря. Като го посѣете, то ще израстѣ, ще даде плодъ. И като го приберете въ хамбара, ще ядете всички отъ него: и жената ви, и децата ви, и вие. Казвамъ: Цената на любовьта трѣбва да се увеличава. Ако въ човѣка, когото обичате, не можете всѣки день да откривате по една добра черта, вашето приятелство скоро ще се свърши. Така е било преди хиляди години, така е и сега. За да бѫде приятелството непреривно, приятелитѣ трѣбва всѣки день да си откриватъ по една добра черта. Ако това не става, азъ мога да опредѣля, следъ колко години вашето приятелство ще се свърши. Искате да бѫдете щастливи. Казвамъ: Приятелството е пѫть къмъ щастие. Когато се казва въ Писанието, че трѣбва да любишъ ближния си, това не може да стане, ако всѣки день не откривашъ въ него по една добра черта, по една добродетель или по една добра постѫпка. Въ живота е обратно. Всички религиозни и свѣтски хора постоянно търсятъ единъ на другъ отрицателни черти. Тѣ постоянно търсятъ погрѣшкитѣ и недостатъцитѣ си. Като се запознаятъ съ нѣкого, първия день се възхищаватъ отъ него и казватъ: Той е целъ светия. На втория день казватъ, че е талантливъ. Не се минава много, тѣ казватъ: Този човѣкъ не е нито светия, нито гениаленъ, нито талантливъ, но обикновенъ човѣкъ. Нѣкои даже го считатъ за голѣмъ простакъ и казватъ: Много сме се лъгали въ този човѣкъ. Сега ще ви приведа единъ примѣръ. Единъ турски бей – князъ, младъ момъкъ, като се движелъ между хората, добре облѣченъ, съ пъстра, красиво нашарена салтамарка, съ сърма и коприна, всички го харесвали и го наричали „бей на бейовѣтѣ, князъ на князетѣ.” Той си казвалъ: Не съмъ доволенъ отъ положението си, искамъ да намѣря една млада, хубава мома, да се годя за нея, да видя, какво ще кажатъ хората за мене. Той намѣрилъ една хубава мома, за която се годилъ. Всички се произнесли за него: Близо е до хората. После той си казалъ: Чакай да се оженя, да видя, какво ще кажатъ хората за мене. Оженилъ се, и тѣ казали: Сега е заедно съ хората. После, пакъ си казалъ: Не мога да търпя това, да ме наричатъ, че съмъ близо до хората, заедно съ хората. Чакай да напусна жена си да видимъ, какво сега ще кажатъ за мене. Той напусналъ жена си. Чулъ, че хората се произнесли за него: Сега стана маскара на хората. И ние сега започваме като този бей: Най-напредъ си князъ на князетѣ, после – близо до хората, заедно съ хората, и най-после, посмѣшище на хората. Азъ бихъ желалъ да започнемъ съ посмѣшище на хората и да свършимъ съ князъ на князетѣ. Този процесъ е вѣренъ и за самия човѣкъ. На какво ще приличаме, ако ние станемъ посмѣшище на хората? Въ какво ще се превърнемъ, ако станемъ посмѣшище на самитѣ себе си? Защо пропадна турскиятъ бей, т. е. този князъ? – Защото той искаше да знае мнѣнието на хората. Докато му казвали „князъ на князетѣ”, той не билъ доволенъ. Той мислѣлъ, че ще кажатъ нѣщо повече за него. Като самъ, той билъ князъ на князетѣ. Щомъ се свързалъ съ другъ човѣкъ, той станалъ близо до хората. Това, което хората вършеха, и той го вършѣше. Следъ това напусна жена си, като мислѣше, че така ще разрѣши въпроса. Обаче, въпросътъ не се разрѣши така. Той изпадна въ противорѣчие. Казвамъ: Ако ти изгубишъ своя възвишенъ идеалъ, ще се намѣришъ въ положението на турския бей, за когото хората казватъ, че станалъ за посмѣшище. Започвашъ съ своя възвишенъ идеалъ, и после казвашъ: Нѣма да го бѫде, ще отидемъ да живѣемъ въ широкия свѣтъ. Най-после казвашъ: Животътъ нѣма смисълъ. – Не, животътъ има смисълъ, но спорѣдъ степеньта на вашитѣ разбирания. Това не трѣбва да ви засѣга, то е само обяснение. Азъ не вѣрвамъ, че сте на мѣстото на бея. Вие сте само зрители и ще вземете поука отъ неговото положение. Въ даденъ случай, всѣки може да изпадне въ положението на бея. Всѣки трѣбва да разбира това, което е вложено въ него. Когато въ насъ ставатъ рѣзки промѣни, трѣбва да знаемъ, че сѫ външни, а не наши. Това не си ти, но си въ положението на човѣкъ, влѣзълъ въ лодка. Морето постоянно тѣ люлѣе, това не зависи отъ тебе. Когато морето утихне, и ти ще бѫдешъ кротъкъ. Слѣдователно, не се свързвайтѣ съ морето. Като излѣзешъ на сушата, твоитѣ отношения ще бѫдатъ други. Не влизай въ морето, ако не знаешъ да плувашъ. Ако момъкъ се ожени за една мома като морето, какво ще бѫде неговото положение? Първо той ще повръща, после ще се разведатъ. Споредъ кабалиститѣ, никога не трѣбва да се женишъ за мома отъ воденъ произходъ. Никога не се жени за мома, която произхожда отъ въздушнитѣ духове; никога не се жени за мома, която произхожда отъ огненитѣ духове. Огненитѣ духове се наричатъ още саламандри, воднитѣ – ундини, а въздушнитѣ – силфи. Слѣдователно, не се заемай да обработвашъ мочурлива градина. Обработвай мѣсто, дето има вода, дето ти самъ можешъ да бѫдешъ господарь на положението. Слѣдователно, ако, следъ като си се родилъ на земята, не разбирашъ условията, при които живѣешъ, и казвашъ, че сѫ лоши, какъвъ смисълъ има твоето дохождане на земята? Какъ е създадена земята, и кой я създалъ, това не е въпросъ за разискване. Не е нужно и да се вѣрва въ това, което се казва. Трѣбва да разбирашъ законитѣ на свѣтлината и влиянието й върху тебе. Трѣбва да разбирашъ законитѣ на въздуха и влиянието му върху тебе. Трѣбва да разбирашъ законитѣ на водата и влиянието й върху тебе. Трѣбва да разбирашъ законитѣ на храненето и влиянието имъ върху тебе. Трѣбва да разбирашъ и материала, отъ който си съградилъ кѫщата си. Най-после, ти трѣбва да разбирашъ силитѣ, които дѣйствуватъ и противодѣйствуватъ върху тебе. Ти трѣбва да бѫдешъ морякъ, който знае, съ какъвъ параходъ да пѫтува. Ако параходътъ е слабъ, да не влиза въ него. Параходътъ трѣбва да бѫде здравъ. Най-после казвате: Богъ ще оправи свѣта. Какво разбирате подъ думитѣ „Богъ ще оправи свѣта”? Нѣкои отъ васъ разбиратъ значението на тѣзи думи. Други пъкъ, подъ тѣзи думи разбиратъ нѣкой министъръ или високопоставено лице, което може да уреди работитѣ имъ, да имъ помогне. Всѣки трѣбва да има единъ такъвъ Господъ въ себе си или вънъ отъ себе си, който да му помага, да му урежда работитѣ. Добре е да дружишъ съ разумни хора, които да ти помагатъ. Богъ е само между разумнитѣ. Вънъ отъ разумностьта, Богъ не сѫществува. За мене не е важно, каква идея имате за Бога. Важно е, какъ работи тази идея между хората. Не е важно, какво мислишъ за въздуха; важно е, какъ го използувашъ. Не е лесно да възприемешъ правилно идеята за Бога. Тя е отвлѣчена, философска идея. Когато се разисква върху идеята за Бога, едни философи казватъ, че Богъ не сѫществува вънъ отъ насъ; други казватъ, че Богъ сѫществува вънъ отъ насъ. Това сѫ човѣшки разбирания, човѣшки предположения. Това не може да се докаже на опитъ. Какъ ще докажешъ, какво е съдържанието на нѣщо, което не виждашъ? Какъ ще опредѣлишъ нѣщо, което не се опредѣля? Какъ ще опредѣлишъ границитѣ на това, което нѣма граници? Какъ ще опредѣлишъ скоростьта на една величина, която непрекѫснато се движи? Казва се, че Богъ дѣйствува едновременно въ цѣлата вселена. Какъ ще опредѣлимъ Бога? Той дѣйствува едновременно въ всички свои центровѣ. Затова се казва, че Богъ е извънъ времето и пространството. Човѣшкиятъ умъ не е въ състояние да опредѣли, какво нѣщо е Богъ. Всѫщностъ, какво е Богъ, какъ и кѫде се проявява, това е Негова работа. Единъ день, когато Той самъ дойде да проповѣдва, ще ни отговори на всички въпроси, които ни интересуватъ. Съвременнитѣ хора изпадатъ въ положението на онзи астрономъ, който дълго време се молилъ да му се открие, какво нѣщо е славата Божия. Следъ 25 годишно очакване, той сънувалъ интересенъ сънь: Единъ ангелъ дошълъ при него и му казалъ: Молитвата ти е приета. Сѫщевременно, той чулъ гласъ, отправенъ къмъ ангела: Остави тѣлото му на земята, а двойникътъ му вземи съ себе си да го разходишъ изъ пространството. Той усѣтилъ, че станалъ много лѣкъ и се понесълъ нависоко. Така се носѣлъ той отъ една планета въ друга, отъ една слънчева система въ друга и, като видѣлъ, че това нѣма край, казалъ: Искамъ вече да се върна на земята. Уплашихъ се отъ това, което видѣхъ. И сега, когато нѣкой каже, че иска да отидѣ на небето, отговарямъ: Ако отидешъ на небето съ тѣзи разбирания, които имашъ, ще се намѣришъ въ чудо отъ това, което ще видишъ. Мощни, силни сѫ идеитѣ, съ които живѣятъ възвишенитѣ сѫщества. Ако се натъкнете на тѣхъ, не само, че нѣма да ги разберете, но ще се объркате, ще дойдете до полудяване. Какъ ще се справите съ възвишенитѣ сѫщества? За васъ тѣ сѫ подобни на богове. Едни отъ тѣхъ управляватъ Сатурнъ, други – Сириусъ, трети – Венера, четвърти – Земята. Можете ли да разберете тѣхния езикъ? Тѣ ще минатъ и заминатъ край васъ, безъ да ви видятъ. Какъ ще останете между сѫщества, които не ви обръщатъ никакво внимание? Ако тѣзи сѫщества ви отправятъ само единъ погледъ, вие ще се почувствувате щастливи. Така, именно, ще почувствувате Божията милость. Ако искате и вие да разберете милостьта на Бога, трѣбва да живѣете съ мене хиляда години, да ви уча и да ви проповѣдвамъ. Това не е лесна работа. Като Бога другъ нѣма. Другитѣ сѫщества ви гледатъ отвисоко. Ако сте умни, тѣ ще ви обърнатъ внимание. Когато единъ ангелъ отъ слънчевата система дойде при тебе, ти му давашъ отчетъ за живота си. Има ангели, до които не можешъ да се приближишъ. Дълго време ще стоишъ предъ вратата имъ, докато тѣ приематъ. Не постѫпватъ ли така и министритѣ на земята? Колко време трѣбва да чакашъ предъ вратата на нѣкой министъръ, докато тѣ приеме! Това не е майката, която е готова всѣки моментъ да приеме детето си. Сега азъ ви говоря само за външната страна на небесния животъ, а не за неговата вѫтрѣшна страна. Животътъ на ангелитѣ има външна и вѫтрѣшна страна. Ако влѣзешъ въ небето и нѣмашъ отношение къмъ едно отъ възвишенитѣ сѫщества тамъ, по-добре не влизай. Ще се почувствувашъ самотенъ, отъ всички изоставенъ. За да има отношения между две сѫщества, тѣ непремѣнно трѣбва да се обичатъ. За да се изяви любовьта, нужно е знание, въ което дѣйствува законътъ на истината. Ако носишъ въ себе си любовь, знание, мѫдрость и истина, възвишенитѣ сѫщества ще ти обърнатъ внимание. Тѣ виждатъ Бога въ тебе и затова се интересуватъ отъ човѣка. Дето е Богъ, всички спиратъ вниманието си. Щомъ имашъ човѣшко съзнание, въ другия свѣтъ ще намѣришъ само твоята баба и твоя дѣдо. Тѣ ще тѣ нагостятъ добре, ще ти предложатъ сладъкъ сиропъ. Следъ това ще тѣ поставятъ въ чиста, добре наредена стая, да си починешъ. Питате: Душитѣ иматъ ли тѣла? – Иматъ тѣла. Тѣ не се хранятъ като насъ, но това е другъ въпросъ. Важно е да разберемъ, какво трѣбва да правимъ ние. Казвате, че Христосъ проповѣдвалъ извѣстни истини. – Какво е проповѣдвалъ Той? Обаче, Христосъ казва: „Проповѣдвамъ ви това, което ми казва Отецъ, Който ме е пратилъ на земята.” Въ това отношение, Христосъ имаше съзнание. Той знаеше, кой го е пратилъ на земята и вършѣше Неговата воля. Питамъ: Колко хора съзнаватъ, че сѫ изпратени на земята отъ Отца, да вършатъ Неговата воля? Не е достатъчно само да знаятъ, че сѫ учени, но тѣ трѣбва да изявятъ това знание. Това се изисква не само отъ ученитѣ и религиознитѣ, но и духовнитѣ трѣбва да иматъ такова съзнание, да казватъ и на царе, и на просяци: Изпратени сме да проповѣдваме между хората. Това, което проповѣдватъ днесь, е противоположно на Христовото учение. Благородство се иска отъ хората! Единъ турски дервишъ срѣщналъ единъ бей. Дервишътъ му казалъ: Моля ти се, помогни ми, съ каквото можешъ. Беятъ извадилъ кесията си отъ джоба, пълна съ златни, сребърни и медни монети и му казалъ: Вземи си, колкото ти трѣбватъ. Дервишътъ погледналъ къмъ кесията и взелъ една медна монета, десеть стотинки. – Защо взимашъ толкова малко? – Толкова ми трѣбватъ. – Вземи си отъ златнитѣ монети. – Взехъ си толкова, колкото ми трѣбватъ. Питамъ: Колко отъ съвременнитѣ хора, като имъ предложатъ кесия съ различни монети, ще си извадятъ само десеть стотинки? Всѣки ще си вземе златна монета. Какво показва това? – Че всѣки иска да вземе първото мѣсто въ живота. Дервишътъ разбира смисъла на живота. Той взима толкова, колкото му трѣбва. Каква е разликата между постѫпката на бея и тази на дервиша? – И двамата постѫпили добре. Беятъ има пълно довѣрие на дервиша и му казва: Вземи, колкото искашъ. Дервишътъ взелъ толкова, колкото му трѣбва – нито повече, нито по-малко. Такива ли сѫ отношенията на сегашнитѣ хора? – Не сѫ такива. Тѣ не живѣятъ нито като бея, нито като дервиша. Това се дължи на тѣхнитѣ вѫтрешни разбирания. Кой отъ васъ би извадилъ кесията си да я предложи на бѣдния? Всѣки ще се страхува да направи това, защото знае, че бѣдниятъ ще си вземе повече, отколкото му трѣбва. И сегашнитѣ дервиши не сѫ като този въ примѣра. Тѣ цѣлъ день ходятъ да събиратъ пари, защото сѫ търговци. Задачата на дервиша е, като тѣ срѣщне, да ти каже една дума, която целъ день да носи благословение за тебе. И следъ това ще си вземе само десеть стотинки. Знаете ли, какво е казалъ дервишътъ на турския бей? Той му казалъ: Ти имашъ една дъщеря, която много обичашъ. Скоро ще дойде единъ бей да я иска за жена, но ти по никой начинъ не трѣбва да му я дадешъ. Ако му я дадешъ, тя ще бѫде нещастна. Следъ тѣзи думи, дервишътъ продължилъ пѫтя си. Ако беятъ не бѣше извадилъ кесията си и тъй щедро да му предложи, да си вземе, колкото пари иска, той не би му казалъ тѣзи думи. И наистина, думитѣ му се сбѫднали. Следъ години, беятъ срѣщналъ сѫщия дервишъ, който му поискалъ помощь. Беятъ пакъ извадилъ кесията си. Този пѫть дервишътъ взелъ само една златна монета. Беятъ го запиталъ: Защо първия пѫть ти взе само десеть стотинки, а сега взимашъ една златна монета? Дервишътъ му отговорилъ: Първия пѫть взехъ само десеть стотинки, съ което искахъ да ти кажа, че първиятъ зетъ, който дойде за дъщеря ти, ще струва десеть стотинки. Затова не трѣбваше да я дадешъ на него. Вториятъ зетъ, който сега ще дойде – младъ, бѣденъ човѣкъ, струва злато. Ако искашъ ти и дъщеря ти да бѫдете щастливи, ще я дадешъ на него. Ето, това е наука, това е истинско отношение. Има ли смисълъ да ви срѣща този дервишъ? – Има смисълъ, защото той разбира отношенията между нѣщата. Има прости числа, има и скѫпоцѣнни числа; има щастливи и нещастни числа въ живота. Ти се готвишъ да отидешъ на работа, но отвѫтрѣ нѣщо ти казва: Не отивай днесь на работа. – Това е суевѣрие. – Не е суевѣрие. Щомъ нѣщо отвѫтрѣ ти казва да не отивашъ на работа, трѣбва да го послушашъ. Това е вѫтрѣшенъ законъ, на който трѣбва да се подчинявашъ. Човѣкъ е дошълъ на земята, облѣкълъ се въ плъть и се пита, защо е дошълъ. – Той е дошълъ, за да се изучава. Гледа рѫцетѣ си, вижда, че има нѣщо написано на тѣхъ. Какво означаватъ линиитѣ на рѫцетѣ, не знаете. Едни рѫце сѫ пълни, пръститѣ въ основата дебели, а други сѫ слаби, Какво означава това, сѫщо не знаете. Рѫката на нѣкого е мека, а на другъ – твърда. Защо е така, не знаете. Казвате, че Богъ е създалъ една рѫка мека, а друга – твърда. Това не е обяснение. Човѣкъ трѣбва да знае, защо рѫката му е мека или твърда, защо пръститѣ му сѫ остри, възлести или тѫпи. Ако пръститѣ на рѫката въ основата сѫ дебели, такъвъ човѣкъ обича да си хапва повече. Той казва: Добре е да си хапнешъ и пийнешъ. Той има добре развито благоутробие. Докато е младъ, той мисли само за ядене и пиене. Като остарѣе, той казва: Сега ще живѣя за Господа. Единъ младъ момъкъ, съ дебели пръсти въ основата, рѣшилъ единъ день да отиде на черква, да се помоли на Господа. По пѫтя го срѣщналъ дяволътъ и го запиталъ: Синко, де отивашъ? – Отивамъ на черква, да се помоля на Господа. – Защо ще ходишъ на черква, между старитѣ баби и дѣдовци? Нека тѣ се молятъ. Тамъ е за тѣхъ. Ти, като младъ, иди на хорото, да си поиграешъ съ момитѣ, да знаешъ, защо си младъ. Момъкътъ се върналъ отъ пѫтя си и отишълъ на хорото да си поиграе. Така минавали днитѣ, докато остарѣлъ. Сега той взелъ тояжката си и тръгналъ на черква. Пакъ го срѣщналъ дяволътъ. – Де отивашъ, дѣдо? – На черква, да се помоля на Господа. – Я се остави отъ това желание. То не е за тебе. И безъ това, Богъ ще тѣ приеме. Върни се у дома си да си починешъ. И този пѫть дѣдото послушалъ дявола и се върналъ отъ пѫтя си. Това не е наука, не е убѣждение. Така и вие казвате, че ще учите на стари години. – На стари години нищо нѣма да направите. Който не учи на младини, на старини нищо нѣма да постигне. Тогава, какъвто си на младини, такъвъ ще бѫдешъ и на старини. Каквото е качеството на новия платъ, такова ще бѫде и на стария. Какъвто е роденъ човѣкъ, такъвъ ще си остане. Малко може да се измѣни, но при усилена и съзнателна работа върху себе си. Азъ поддържамъ слѣдната мисъль: Вѣрвай, че си изтъканъ добре. Защо трѣбва да мислишъ, че си роденъ хилавъ? Азъ не искамъ да останете съ мисъльта, че сте хилави, но ви казвамъ научно: Ако пръститѣ ви въ основата сѫ дебели, трѣбва да възпитавате стомаха си. Ако сѫ възлести, трѣбва да възпитавате дихателната си система. Ако сѫ заострени, ще възпитавате ума си. Хора съ заострени пръсти иматъ добри черти въ характера си, но иматъ и лоши черти. Една лоша черта у тѣхъ е, че обичатъ да се изхлъзватъ. Тѣ обичатъ да преувеличаватъ нѣщата и да полъгватъ, при което сами си вѣрватъ. Ще ви приведа единъ дѣйствителенъ примѣръ за нѣкой си Нойчо, голѣмъ хитрецъ и лъжецъ, отъ село Чакма. Той поканилъ за кръстникъ единъ младъ попъ. Хвалелъ се на своята възлюбена, че билъ богатъ, ималъ много овце и нѣколко чифта волове. Като се оженили, тя видѣла, че той нѣма нищо, но казвалъ: Нашиятъ кръстникъ е богатъ човѣкъ. Попътъ мълчалъ, усмихвалъ се и нищо не казвалъ. Нойчо минавалъ и за ясновидецъ. Казвалъ на своитѣ съселяни, както и на съсѣдитѣ си отъ село Николаевка, че на еди-кое си мѣсто имало голѣмо богатство, заровено въ земята. Тръгнали отъ селото около 80 души, съ лопати и кирки, да отидатъ на означеното отъ Нойчо мѣсто да копаятъ. Копали три дни, търсили тукъ-тамъ, нищо не намѣрили. Най-после извикали и кмѣта, но Нойчо избѣгалъ. Следъ усилено копане, като не намѣрили нищо, върнали се по домоветѣ. Това не е знание. Когато нѣщата се приематъ съ ума, сърдцето и волята, тѣ се осмислятъ. Но тѣ трѣбва да се реализиратъ. И знанието е на мѣсто само тогава, когато може да измѣни, т. е. да подобри поне една черта на човѣшкия характеръ. За онзи, който има знание, нѣма защо да му се приказва, нѣма защо да се въздържа отъ ядене, или да се пресища. Достатъчно е само да бутне първия си пръстъ, т. е. Божествения пръстъ – палецътъ, и стомахътъ му ще се възпита. Следъ това ще каже на стомаха си, колко трѣбва да яде, и той ще тѣ послуша, Ако тѣ боли коремътъ, хвани първия си пръстъ и отправи ума си къмъ него. Ще кажете, че това е суевѣрие, а не наука. Не казвамъ, че вие можете да направите това, но ако адептъ ви лѣкува, той ще хване първия ви пръстъ и ще ви излѣкува. – Какъ може да стане това? – Въ организма на всѣки човѣкъ сѫ вложени нужднитѣ лѣкарства. Въ него се крие лекарьтъ, аптеката и необходимитѣ лѣкарства. Който дойде да ви лѣкува, той носи въ себе си нужднитѣ лѣкарства. Ако лекарьтъ не носи аптеката въ себе си, външнитѣ лѣкарства нѣматъ никаква сила. Какъ ще си обясните, защо единъ лѣкарь, като препорѫчва извѣстни лѣкарства, нѣма резултати, а другъ, при сѫщитѣ лѣкарства, има резултатъ? Значи, въ организма на втория лѣкарь се съдържатъ тъкмо такива елементи, които сѫ въ сила да помогнатъ на болния. Въ болния всѣкога липсва нѣщо. Щомъ се внесатъ тѣзи елементи въ него, той веднага оздравѣва. Слѣдователно, като внесешъ въ болния необходимитѣ здравословни елементи, той оздравѣва. Така и Христосъ лѣкувалъ. Той предавалъ на болния нѣщо отъ себе си. Когато болната жена отъ кръвотечение се приближила до Христа, Той усѣтилъ, че сила излѣзла отъ Него. Вие искате да лѣкувате, безъ да давате нѣщо отъ себе си. Въ природата такъвъ законъ не сѫществува. Ако искашъ да лѣкувашъ, трѣбва да излѣзе сила отъ тебе. Сѫщиятъ законъ дѣйствува и въ живота. Не можешъ да убѣдишъ хората въ нѣщо, ако ти самъ не вѣрвашъ въ него. Не можешъ да събудишъ доброто въ хората, ако ти самъ нѣмашъ доброто въ себе си. Сѫщото се отнася до знанието и до любовьта. Такъвъ е законътъ. Ние се приближаваме къмъ реалния свѣтъ – въ свѣта на дѣйствията и на числата. Затова ние работимъ съ четири метода. Събираме, напримѣръ, две числа. Можемъ и да извадимъ едно число отъ друго и да получимъ остатъкъ. После имаме произведение на две числа. Значи, умножаваме. Най-после, дѣлимъ две числа и получаваме частно. Питамъ: Ако работите съ числа, които се събиратъ, изваждатъ, умножаватъ или дѣлятъ, ще имате ли единъ и сѫщъ резултатъ? – Нѣма да имате еднакъвъ резултатъ. Така и нѣкои данни въ живота се събиратъ или изваждатъ, други се умножаватъ или дѣлятъ. Така и мѣсецитѣ въ живота се събиратъ, изваждатъ, умножаватъ или дѣлятъ. Сѫщото става и съ годинитѣ. Сѫщото е и въ математиката, специално въ науката и изкуството. Има законъ на съотношения. Ако не разбирате този законъ и не се нагласявате спорѣдъ него, вие ще се объркате. Като търсите процеса на събирането, ще влѣзете въ изваждането. Като търсите умножаването, ще влѣзете въ дѣлението. Каква наука ще имате тогава? Нѣкога се оплаквашъ, че тѣ стѣга нѣщо въ слънчевия вѫзелъ. Усѣщашъ, че нѣщо се вади отъ тебе. Ти си въ процеса на изваждането. Този день трѣбва да се заемешъ само съ изплащане на полици. Ще отворишъ кесията си, ще плащашъ и ще кажешъ: Радвамъ се, че изплащамъ. Другъ пѫть си въ процеса на събирането. Ще се приготвишъ да събирашъ. Човѣкъ трѣбва да знае, презъ какви процеси на ума минава. Четиритѣ аритметични дѣйствия могатъ да се отнесатъ къмъ висшитѣ, разумни свѣтове. Така можете да опредѣлите, дали вашитѣ дѣйствия или състояния се отнасятъ къмъ събирането, изваждането, умножаването и дѣлението. Ако си математикъ, ще изчислишъ, въ какъвъ случай, колко пѫти изпѫкналата линия е по голѣма отъ вдлъбнатата. Сѫщо ще опредѣлишъ дължината на правитѣ линии, тѣхното пресичане и ъглитѣ, които се образуватъ при пресичането имъ. Така ще си съставите едно уравнение. Като го рѣшите правилно, ще дойдете въ състоянието на светия. Това се отнася до онѣзи, които разбиратъ законитѣ. Който не ги разбира, преждевременно ще побѣлѣе. Той ще се намѣри въ положението на онзи пияница, който миналъ голѣмо препятствие. Единъ пияница, като излѣзълъ отъ кръчмата и се връщалъ у дома си, миналъ презъ едно голѣмо препятствие, безъ да го забележи. Сутриньта, като излѣзълъ отъ дома си, миналъ презъ сѫщото мѣсто. Като видѣлъ, какво препятствие миналъ, и какъ могълъ да пострада, главата му побѣлѣла отъ ужасъ. Така, всѣки човѣкъ минава презъ извѣстни преживявания, които впоследствие произвеждатъ нуждния ефектъ и впечатлѣние. Тѣ отпосле се отразяватъ въ съзнанието на човѣка и произвеждатъ извѣстна реакция. Това е научната страна на въпроса. Такива явления, въ даденъ случай, не произвеждатъ нужното впечатлѣние, но отпосле, като ги видимъ, или само си ги представимъ, главата ни побѣлява. Христосъ казва: „Не могатъ всички да приематъ тази дума, но на колкото е дадено.” Искамъ да остане въ ума ви слѣдната мисъль: Богъ създаде изпѫкналитѣ и вдлъбнатитѣ линии, за да бѫдете умни, два пѫти по-умни, а веднъжъ силни. Умътъ трѣбва да бѫде два пѫти по-силенъ отъ волята; волята трѣбва да бѫде два пѫти по-слаба отъ ума. Ако волята е два пѫти по-силна отъ ума, не може да бѫдете истински човѣкъ, ще бѫдете човѣкъ-животно. Всички хора развиватъ волята си. Силата на волята трѣбва да се изрази въ ума, въ разумностьта. Подъ силна воля разбирамъ разумность. Слѣдователно, ако искате да бѫдете разуменъ човѣкъ, умътъ ви трѣбва да бѫде два пѫти по-силенъ отъ волята. Силата на вашето сърдце и силата на вашия умъ трѣбва да бѫдатъ еднакви. И тогава, ако волята се присъедини къмъ ума, той ще слуша сърдцето; ако волята се присъедини къмъ сърдцето, то ще слуша ума. Затова, именно, волята измѣня наклона на ума и на сърдцето. Ако сърдцето ви е два пѫти по-силно отъ ума, вие ще бѫдете нещастни. Ще бѫдете човѣкъ съ чрезмѣрни желания, които не можете да постигнете. Вие трѣбва да имате толкова желания, колкото умътъ може да реализира. Тѣзи мисли, които ви дадохъ днесь, искамъ да останатъ въ ума ви. Отъ цѣлата беседа искамъ да остане въ васъ слѣдната мисъль: Силата на вашето сърдце и на вашия умъ да бѫдатъ еднакви, а силата на вашата воля да бѫде два пѫти по-малка отъ силата на сърдцето и на ума ви. Само така ще придобиете онзи идеаленъ животъ, къмъ който се стремите. 5. Беседа отъ Учителя, държана на 28 септември, 1930 г. София. – Изгрѣвъ.

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Съзнание, точка и права линия Размишление. Чете се темата „Силата на общитѣ идеи“. По какво се отличаватъ научно общитѣ отъ специфичнитѣ идеи? Разликата между общитѣ и специфични идеи е следната: общитѣ идеи нито се качватъ, нито слизатъ, а специфичнитѣ се качватъ и слизатъ, т. е. тѣ биватъ възходящи и низходящи, тѣ иматъ знаковетѣ плюсъ и минусъ; общитѣ идеи не се увеличаватъ, нито намаляватъ, а специфичнитѣ се събиратъ и изваждатъ, умножаватъ и дѣлятъ. Какво ще стане съ една обща идея, ако промѣни мѣстото си и започне да се движи като живо сѫщество? Щомъ промѣни формата и мѣстото си, тя става специфична идея. Не мислете, че специфичнитѣ идеи всѣкога рушатъ. Тѣ съдържатъ въ себе си сила да рушатъ и да градятъ. Когато попадне въ областьта на специфичнитѣ идеи, човѣкъ започва да се смущава, да се гнѣви, да се съмнява; ту става добъръ, ту лошъ; ту ученъ, ту простъ. Той се намира въ преходенъ свѣтъ. Влѣзе ли въ областьта на общитѣ идеи, всичко въ него утихва, и той става господарь на себе си. Общитѣ идеи принадлежатъ къмъ Божествения свѣтъ, а специфичнитѣ — къмъ човѣшкия. Общитѣ идеи се отнасятъ къмъ свѣта на висшата математика. Математиката и геометрията се занимаватъ съ числа и действия съ тѣхъ, съ точки, прави линии, плоскости, фигури, тѣла и т. н. Що е точката? Точката не заема никакво пространство, нѣма никакво измѣрение. Но тя се проявява на физическия свѣтъ и образува права линия, която има едно измѣрение. Проявлението на точката въ физическия свѣтъ е нѣщо пространствено, а сама тя не заема никакво пространство. Значи, точката е безпространствена на физическия свѣтъ, но въ духовния свѣтъ тя представя проекция на едно висше съзнание. Правата линия е проекция на точката въ равнината, т. е. на физическия свѣтъ. Съзнанието на човѣка е проекция на Божествения свѣтъ. Следователно, когато говоримъ за съзнанието, подразбираме проява на Божественото начало въ свѣта; когато говоримъ за точката, разбираме проява на сѫщество отъ духовния свѣтъ; когато говоримъ за права линия, разбираме човѣка, проявенъ на физическия свѣтъ. Като разглеждате тия нѣща по този начинъ, ще намѣрите връзка между съзнанието, безпространственитѣ силови центрове — точкитѣ и проекциитѣ на силовитѣ центрове въ известно направление — правитѣ линии. Следователно, за да се измѣни човѣшкия характеръ, да се измѣни посоката на неговото движение, т. е. посоката на правата линия, трѣбва да се знаятъ законитѣ на безпространственитѣ точки, т. е. на силовитѣ центрове. За да се използуватъ силовитѣ центрове, трѣбва да се знаятъ законитѣ на Божественото съзнание, или законитѣ на човѣшкото съзнание, като проява на Божественото. Съ други думи казано: за да се измѣни характера на единъ човѣкъ, той трѣбва да промѣни своята философия за живота, която е нѣщо неопредѣлено, неустановено. Какво можете да очаквате отъ правата линия? Като величина, тя има приложение главно на физическия свѣтъ. Съвременнитѣ хора работятъ вече за измѣнение на характера си, за възпитание на обществата, на народитѣ, на цѣлото човѣчество. Тѣ се стремятъ да внесатъ подобрение въ цѣлокупния животъ. Добри сѫ тѣхнитѣ стремежи, но знание се иска за това. Когато инженерътъ строи кѫща, трѣбва да даде планъ, но и материалътъ за градене да бѫде добъръ. Той трѣбва да познава свойствата на материалитѣ, отъ които ще гради кѫщата, и тогава да пристѫпва къмъ работа. Не спазва ли физическитѣ закони при строежа, не познава ли свойствата на материала, отъ който ще се ползува, той ще бѫде изненаданъ отъ нѣщо. Нѣма да се мине много време, кѫщата ще се събори. Мнозина ще кажатъ, че не се интересуватъ отъ това, какво прави инженерътъ. Тѣ не се интересуватъ, но трѣбва да се интересуватъ, защото всѣки човѣкъ въ живота си е инженеръ. Всѣки день той прибавя и отнима по нѣщо отъ своята постройка, отъ тѣлото си. Понеже гради новото и събаря старото, човѣкъ трѣбва да знае, съ какъвъ материалъ разполага. Материалитѣ за неговото тѣло сѫ, отъ една страна, чувствата, мислитѣ и постѫпкитѣ му, а отъ друга — въздухътъ, водата и храната. За да създаде здраво, добре организирано тѣло, тия материали трѣбва да бѫдатъ първокачествени. Ще кажете, че това не е ваша работа. Богъ се занимава съ съграждане на човѣшкото тѣло. Споредъ мене, Божията работа се отнася до съзнанието на човѣка; работата на ангелитѣ, като сѫщества отъ духовния свѣтъ, се отнася до точкитѣ, до силовитѣ центрове, а работата на човѣка се отнася до правитѣ линии. Като се намѣри предъ правата линия, човѣкъ се запитва, какво трѣбва да прави. Ако безпространствената точка образува права линия, то човѣкъ, като права линия, не може ли да направи нѣщо повече? На физическия свѣтъ той се намира въ своето царство, дето му сѫ дадени условия за работа. Представете си, че имате единъ дълъгъ и дебелъ желѣзенъ прѫтъ. Какво ще стане, ако влачите този прѫтъ въ извесно направление? Дето мине, той ще завлѣче всичко. Значи, прѫтътъ, като права линия, завлича всичко, каквото срещне на пѫтя си. Като знаете това, щомъ проявите една мисъль, като права линия, за да не завлѣче всичко, каквото срещне на пѫтя си, вие трѣбва да имате чисто съзнание, да сте свързани съ Бога. После трѣбва да сте свързани съ ангелитѣ чрезъ безпространственитѣ центрове. Най-после трѣбва да сте свързани съ хората чрезъ правитѣ линии. Ето защо, когато нѣкой иска да знае, какво да работи, казвамъ: Щомъ си дошълъ на земята, ти трѣбва да изучавашъ съзнанието, точката и правата линия. Често хората се оплакватъ отъ помрачение на съзнанието, вследствие на което не могатъ да работятъ. Тѣ се заблуждаватъ. Съзнанието на човѣка е неговото небе, което никога не се помрачава. Изобщо, небето не се помрачава. Слънцето сѫщо не се помрачава. Случва се понѣкога, че между човѣка и неговото съзнание, както и между човѣка и слънцето, което грѣе на небето, е застаналъ нѣкой облакъ, който прѣчи на свѣтлината да се прояви. Но човѣкъ трѣбва да знае, че каквито облаци и да се явятъ въ съзнанието му, последното не се помрачава. Каквито облаци и да се яаятъ на небето, слънцето никога не потъмнява. Следователно, тъмно ли е въ съзнанието ви, махнете облака, който е застаналъ на пѫтя ви. Какво представя небето? Небето е мѣстото, дето Богъ живѣе. Мислете за Бога, но не Го разглеждайте като материално сѫщество. Той включва въ себе си всички съзнания, всички силови центрове — ангелитѣ, всички прави линии — хората и плюсъ това има още нѣща въ Него, които не можете още да разберете. Като помислишъ за Бога, ти трѣбва да се проникнешъ отъ благоговѣние и страхопочитание къмъ Него, да знаешъ, че се намирашъ предъ Велика Реалность, въ която не сѫществуватъ никакви противоречия. Мисъльта за тази Реалность внася миръ и радость въ човѣшката душа. Тя чисти съзнанието на човѣка, освобождава го отъ всички облаци. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да помрачи съзнанието. Каквито бури да дойдатъ, каквито прахове да се дигатъ въ въздуха, тѣ не сѫ въ състояние да помрачатъ слънцето на небето, нито да помрачатъ съзнанието на човѣка. Ето защо, когато говори, човѣкъ трѣбва да си служи съ точенъ езикъ, както въ математиката и геометрията. Вие не можете да кажете, запримѣръ, окрѫжность, а да разбирате крѫгъ, или обратно, да кажете крѫгъ, а да разбирате окрѫжность. Крѫгъ и окрѫжность сѫ две различни понятия. Нѣкой казва, че нѣщо влиза въ крѫга на неговия животъ. Кое е по-вѣрно: въ крѫга, или въ окрѫжностьта на живота? Окрѫжностьта е кривата линия, която затваря известно пространство. Въ този смисълъ, окрѫжностьта представя външния, материаленъ животъ. Окрѫжностьта подразбира само една възможность. Крѫгътъ пъкъ подразбира затворено силово пространство, което има безброй възможности. Значи, окрѫжностьта представя най-крайната или последна възможность на крѫга. Кажете ли, че нѣщо е реализуемо въ крѫга на сегашния ви животъ, това показва, че разполагате съ много възможности отъ миналия, сегашния и бѫдещия си животъ. Кривата линия, т. е. окрѫжностьта, се разглежда като съставена отъ множество прави линии. Крайнитѣ точки на тия линии водятъ къмъ единъ вѫтрешенъ центъръ на съзнанието и го ограждатъ. Крѫгътъ се ограничава въ своята деятелность чрезъ окрѫжностьта. Значи, за да се оформи нѣщо, да стане разбрано, непременно трѣбва да се ограничи. Ако нѣщата не се ограничатъ, т. е. оформятъ, тѣ ще заведатъ човѣка въ единъ отвлѣченъ свѣтъ. Съвременниятъ човѣкъ не е готовъ още да живѣе въ отвлѣченъ свѣтъ. Какъ ще си представите човѣка вънъ отъ сегашната му форма? Формата на човѣка отговаря на неговия умъ. на неговото сърдце и на неговата воля. Какво представя човѣшкиятъ умъ? Той е отвлѣчено понятие, което може да се разбере само чрезъ сравнение. Каквото е слънцето за цѣлата вселена, такова нѣщо е умътъ за човѣка. Слънцето е източникъ на свѣтлина. Следователно, и умътъ е източникъ на свѣтлина за човѣка. Докато умътъ действува, човѣкъ живѣе въ свѣтлина. Престане ли умътъ да действува, човѣкъ изпада въ тъмнина. Съ други думи казано: когато ангелитѣ проектиратъ своята мисъль къмъ физическия свѣтъ, образува се свѣтлина. Щомъ оттеглятъ деятелностьта на своя умъ отъ физическия свѣтъ, веднага става тъмно. Отъ деятелностьта на тѣхната мисъль материята се разредява. Щомъ оттеглятъ мисъльта си, материята се сгѫстява. Разредената, прозрачна материя наричаме свѣтлина, а сгѫстената — тъмнина. И тъй, когато се говори за ума и за сърдцето, като органи на човѣшкото тѣло, тѣ представятъ неопредѣлени идеи. Умътъ и сърдцето подразбиратъ свѣтлина и топлина. Ако умътъ не произвежда свѣтлина, а сърдцето — топлина, тѣ сѫ мъртви. Свѣтлината и топлината вървятъ заедно. Само сърдцето на Бога, на ангелитѣ и на човѣка произвежда топлина. Топлината и свѣтлината сѫ външни признаци на Божествения животъ. Какъ ще докажете това? Както великиятъ музикантъ доказва, че знае да свири. Той казва, че музиката действува на човѣшката душа. Искате лида докаже това, той взима цигулката и започва да свири. Като свири известно време, вие се забравяте и се пренасяте въ другъ свѣтъ. Когато математикътъ решава задачи, пише формули, и той свири. За него математиката е музика. Числата сѫ ноти, по които той свири. Всѣки, който разбира формулитѣ и може да решава задачи съ тѣхъ, чува музика, отдалечена, отвлѣчена, но дълбока. Формулитѣ оживѣватъ въ неговия умъ, и той вижда отношението, което сѫществува между тѣхъ. Който не разбира формулитѣ, и да чува нѣщо хубаво, казва, че тази работа е отвлѣчена, непонятна, разбъркана. Какъ познавате, че нѣкой човѣкъ е ученъ? Въ разбърканитѣ формули и числа ли? Не е достатъчно да кажете само, че нѣокй човѣкъ е ученъ, или музикантъ. Това твърдение е повърхностно. За да се произнесете, че нѣкой човѣкъ е ученъ, вие трѣбва да разбирате това, което той пише. За да се произнесете, че нѣкой човѣкъ е музикантъ, вие трѣбва да разбирате това, което той свири. Всички религиозни хора казватъ, че Богъ е всеведущъ, но въ тѣхната уста това сѫ празни приказки. Като каже тия думи, човѣкъ трѣбва да е опиталъ истинностьта имъ. Само онзи може да каже, че Богъ е всеведущъ, който е изучилъ Неговитѣ дѣла, позналъ законитѣ Му и ги приложилъ. Само онзи вѣрва въ знанието и всемогжществото на Господа, който е съгласувалъ своя животъ, своитѣ мисли и чувства, своята воля съ Божиитѣ мисли, чувства и воля. Думитѣ на този човѣкъ сѫ вѣрни и истинни. Преди да познае Бога, човѣкъ трѣбва да мине презъ ограничението, презъ Мойсеевия законъ, презъ тоягата. Като чуе тоягата да удря върху гърба му,като върху барабанъ, той трѣбва да разбира нейния тактъ и да започне да работи. Законътъ, т. е. тоягата може да направи човѣка разуменъ тѫпанъ, да разбира, какво се иска отъ него. Не е нужно да му се сложатъ много удари,за да разбере, какво изисква отъ него капелмайсторътъ. Достатъчно е да ударятъ само единъ пѫть върху гърба му, за да е готовъ да изпълнява волята на Онзи, Който го направлява въ живота му. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ страданията и мѫчнотиитѣ си и казватъ: Голѣми мѫчения, голѣми страдания ни се даватъ. Другъ нѣкой казва, че му е тжжно нѣщо, че е неразположенъ, че му тежи нѣщо на сърдцето. Нека си зададе въпроса, отде произтича неговото страдание. Ще каже, че не знае произхода на своитѣ мѫчения и страдания. Тогава, какъ може да говори за нѣщо, да се оплаква отъ него, безъ да знае, какво е, отде произтича и какво цели? Лесно е да говори човѣкъ, че вѣрва, че обича, но важно е той самъ да знае, въ какво вѣрва, кого обича, и какъ обича. Нѣкой ще каже, че човѣкъ не трѣбва да знае всичко, защото свѣтътъ се е развалилъ отъ учени хора. Съгласенъ съмъ, че човѣкъ не може да знае всичко, но той трѣбва да е убеденъ въ това, което говори. Свѣтътъ не се разваля отъ ученитѣ хора, но отъ тия, които не постѫпватъ споредъ правилата, които знаятъ; тѣ постѫпватъ споредъ закони и правила, които не знаятъ. Коя кола се чупи лесно? Колата на неразумния коларь. Той знае, че колата му може да носи 500 килограма тежесть, но казва: Можемъ да туримъ още сто килограма. Това е предположение, а не знание. Щомъ тури още сто килограма, колата се счупва. Всѣка кола може да се товари толкова, колкото издържа. Тури ли й се повече, тя се разваля. Ти предполагашъ само, че може да издържа повече товаръ. Предположението не е знание. При всѣко предположение става нѣкаква катастрофа. Лакомията е причина за катастрофитѣ. Трѣбватъ ти 500 килограма жито. Натовари ги на колата си и върви. Не мисли, че ако туришъ още сто килограма, ще придобиешъ нѣщо особено. Нищо нѣма да придобиешъ — все коларь ще си останешъ. Ако натоваришъ 500 килограма жито, ще постѫпишъ разумно. Ако натоваришъ 600 килограма, колата ти ще се счупи, и всички ще кажатъ за тебе, че си неразуменъ човѣкъ. На какво можемъ да уподобимъ разумнитѣ и неразумни постѫпки на човѣка? Разумнитѣ постѫпки представятъ положителни числа, а неразумнитѣ — отрицателни. Значи, имате числата +5 и —5. При числото +5 вие получавате нѣщо, а при —5 — губите. Отъ дветѣ числа — 0 и — 6 кое е по-голѣмо? По-голѣмо число е — 0. Значи, нѣмате нищо да давате, нищо не ви безпокои. Докато нулата е въ кесията ви, нищо не губите. Все едно, че имате едно яйце, което не се е измжтило още. Превърне ли се въ числото шесть, яйцето се излупва и започва да отваря уста, иска да яде. Вие трѣбва да се грижите вече за него, да го храните. Докато яйцето, т. е. нулата е въ кесията на човѣка, тя не може да се задържи за дълго време — лесно се търкаля. Защо? Защото не срѣща голѣми съпротивления. Ето защо, ако искате мисъльта ви да се предава лесно, тя трѣбва да бѫде валчеста. Искате ли думитѣ ви да се търкалятъ, да не засѣгатъ никого, езикътъ ви трѣбва да бѫде валчестъ. Подъ думата валчестъ езикъ разбираме мекъ, гладъкъ, разуменъ езикъ. Ако има тѣзи качества, езикътъ ще се движи по пѫтя на най-малкото съпротивление. Следователно, разуменъ човѣкъ наричаме този, който се движи по пѫтя на най-малкитѣ съпротивления. Като се движи по пѫтя на голѣмитѣ съпротивления, безъ да иска, човѣкъ прави погрѣшки, които мѫчно се изправятъ. Ако не знае, какъ да ги изправи, той ги счита непоправими. Всички грѣшки сѫ поправими, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да ги изправя. Ако една погрѣшка не може да се изправи въ точката, ще се изправи въ линията; ако не може да се изправи въ линията, ще се изправи въ съзнанието, защото всѣка погрѣшка хвърля петно въ съзнанието на човѣка. Дойдете ли до съзнанието, това показва, че само Богъ е въ състояние да изправи погрѣшкитѣ на човѣка. Той разполага съ такива знания, каквито човѣкъ не притежава. Изправи ли веднъжъ Богъ погрѣшката, или грѣха на човѣка, той вече не я повтаря. Затова казваме, че само Богъ може да заличи грѣховетѣ на хората. Грѣховетѣ и погрѣшкитѣ на хората се изправятъ само въ Божествения свѣтъ. Ето ангелитѣ, които сгрѣшиха, не можаха сами да изправятъ погрѣшкитѣ си и паднаха. Значи, погрѣшкитѣ не се изправятъ нито въ ангелския свѣтъ, нито въ човѣшкия. И тъй, сгрѣшите ли, не се крийте въ шубръцитѣ, както Адамъ направи, но бѫдете смѣли да се явите предъ лицето на Бога и да се изповѣдате. Богъ, т. е. Разумното начало въ човѣка, проговори на Адама, на неговото съзнание, но той се скри. Защо се скри Адамъ? Срамуваше се отъ своята голота. Той каза на Господа: Тукъ съмъ, Господи, но ме е срамъ да се явя предъ лицето Ти съ опетнено съзнание. Отде знаеше Адамъ, че съзнанието му е нечисто? Той се огледа въ жената, която Господъ му даде, и видѣ грѣха си. Жената е огледало на мѫжа. И мѫжътъ е огледало на жената. Въ този смисълъ, мѫжътъ и жената се оглеждатъ единъ въ другъ и виждатъ погрѣшкитѣ си. Като не разбиратъ, какво нѣщо е мѫжътъ и жената, нѣкои казватъ: Мѫжъ е това! Жена е това! Други пъкъ търсятъ причината за грѣхопадането ту въ мѫжа, ту въ жената. Причината за грѣхопадането не е нито въ мѫжа, нито въ жената, но другаде нѣкѫде. Ако нѣкой ви удари съ дърво, кой е виновенъ за това: дървото, или човѣкътъ? Вината не е нито въ човѣка, нито въ дървото. Задъ човѣка и задъ дървото се крие друго нѣщо — въ него е причината. Вие можете да махнете рѫката, човѣка и дървото, но причината ще си остане. Рѫката на човѣка и дървото сѫ послужили като срѣдства за изпълнение на чужда воля. Ако тѣзи срѣдства откажатъ своята услуга, други ще се намѣрятъ. Днесъ повечето хора живѣятъ въ заблуждения. Защо? Не мислятъ право. Тѣ трѣбва да измѣнятъ своитѣ възгледи за живота, да мислятъ право. Запримѣръ, сегашнитѣ хора мислятъ, че безъ пари не може да се живѣе. Това е крива мисъль. При известни условия не може безъ пари, но при други условия и безъ пари може да се живѣе. Ако си човѣкъ и живѣешъ при днешнитѣ условия на живота, безъ пари не може. Обаче, ако условията се промѣнятъ, и безъ пари ще живѣешъ. Ако си птица, не можешъ ли да живѣешъ безъ пари? Едно е важно: когато мисли, човѣкъ не трѣбва да прави заключения за вѣчностьта. Докато живѣе на земята, той се намира въ преходни условия. Следователно, и възгледитѣ му сѫ преходни. На земята нѣщата сѫ преходни, а въ Божествения свѣтъ сѫ вѣчни и неизмѣнни. Красивата мома може да се ожени безъ пари, но грозната не може. Силниятъ човѣкъ може да си пробие пѫть безъ пари, но слабиятъ не може. Умниятъ човѣкъ може да се нахрани безъ пари, но глупавиятъ не може. Както виждате, мисъльта, че безъ пари не може да се живѣе, е относителна. При сегашнитѣ условия на живота тя е изразъ на единъ външенъ порядъкъ на нѣщата, при който хората се учатъ. Да мислите, че безъ пари абсолютно не може да се живѣе, това е все едно да кажете, че копринената буба не може безъ черничеви листа. Докато е въ положението на буба, тя се нуждае отъ листа. Щомъ се завие въ какавида, никаква храна не й трѣбва. Като се превърне въ пеперуда, тя търси друга храна. И вие, които живѣете при сегашнитѣ условия, имате нужда отъ пари. Напуснете ли тѣзи условия, никакви пари не ви трѣбватъ. Затова, именно, не дръжте въ ума си мисъльта, че човѣкъ абсолютно не може да живѣе безъ пари. Засега и светията се нуждае отъ пари. Ако той самъ не плаща, не борави съ пари, другъ нѣкой ще дава за него, но все-таки ще има работа съ пари. Въпросътъ за паритѣ е страниченъ. Той нѣма отношение къмъ възвишения животъ. За васъ е важно да имате свето отношение къмъ реда и порядъка на възвишения свѣтъ, защото той ще ви заведе къмъ вѣчния и неизмѣненъ животъ, къмъ който душата се стреми. Искате или не искате да влѣзете въ вѣчния животъ, нѣма да ви питатъ. Този животъ ще се наложи на хората. Умниятъ ще го приеме доброволно, а глупавиятъ ще чака да му го наложатъ. Не се ли прилагатъ по сѫщия начинъ законитѣ на държавитѣ? Всѣка държава си има свои закони, които трѣбва да се изпълняватъ. Добритѣ и разумни граждани доброволно изпълняватъ законитѣ, а неразумнитѣ насила ги заставятъ. Разумниятъ гражданинъ е гладъкъ, никакви остроти не се виждатъ по него. Законътъ е кука, която хваща хората. Като види нѣкой гладъкъ човѣкъ, законътъ го отминава. Той казва: Този човѣкъ не е за мене. Обаче, като види, че нѣкой има много остроти и връхчета, законътъ лесно го хваща. На земята законътъ е Мойсей. Той ходи между хората и, като види нѣкой голъ, налага го на общо основание. Кой човѣкъ е голъ? Грѣшниятъ. Като грѣши, човѣкъ се оголва. Мойсей му удря нѣколко тояги и го пита: Кой ти позволи да ходишъ голъ, т. е. да грѣшишъ? Ако срещне нѣкой добре облѣченъ, Мойсей го поздравява учтиво и си отминава. Като ученици, вие трѣбва да се освободите отъ старитѣ идеи и заблуждения, отъ всичко онова, което внася нечистота въ съзнанието ви. Чисто трѣбва да бѫде съзнанието на ученика. Докато живѣе съ старитѣ си разбирания, човѣкъ мисли, какъ да се осигури, какъ да нареди живота си. Ако има сто хиляди лева въ нѣкоя банка, той иска да ги увеличи, да станатъ двеста хиляди. Колкото и да се осигурява, той временно само разрешава въпроситѣ. Ние искаме да разрешимъ въпроситѣ на своя животъ въ вѣчностьта, а не въ временното. Не може ли да ги разреши въ вѣчностьта, човѣкъ постоянно се връща назадъ. Ще кажете, че се движите по права линия. Ако днесъ се движите по права линия, но живѣете съ стари разбирания, на другия день още можете да изкривите пѫтя си. Правата линия лесно минава въ крива. Всички криви линии сѫ образувани отъ прави. Затова човѣкъ трѣбва да внимава, да не изкриви пѫтя на своето движение. Всички хора трѣбва да се заематъ да чистятъ съзнанието си. Когато съзнанието е чисто, човѣкъ има вѫтрешенъ миръ,въ себе си. Не е ли чисто съзнанието му, каквито усилия да прави, той не може да придобие вѫтрешенъ миръ; ако го има, не може да го запази. Човѣкъ не може да има миръ въ себе си, ако не държи свѣтли мисли въ ума си, топли чувства въ сърдцето си и красиви образи въ душата си. Той трѣбва да вижда красота навсѣкѫде. И въ числата, били тѣ положителни или отрицателни, сѫщо има красота. Запримѣръ, какво представя числото 167531? То крие въ себе си една кабалистична идея, която трѣбва да се разбира. Първитѣ две цифри отъ това число сѫ числото 16 — изхвърляне на дявола, т. е. на злото, вънъ отъ ума на човѣка. Сборътъ отъ цифритѣ му дава числото седемь, което е свещено число. То показва, че за да изхвърли дявола отъ ума си, човѣкъ трѣбва да вложи въ себе си двата принципа — мѫжкиятъ и женскиятъ, и да направи връзка съ Божественото съзнание. Не може ли да направи тази връзка, той всѣкога ще бѫде изкушаванъ, въ будното си състояние, или на сънь. Мѫжътъ се изкушава отъ жената, а жената — отъ мѫжа. Докато се изкушава, човѣкъ всѣкога е изложенъ на падане. Ще дойде день, когато хората нѣма да се изкушаватъ. Обаче, до това време тѣ едни други ще си влияятъ. Ако единъ човѣкъ грѣши, той непременно ще влияе и на другитѣ. Понеже хората сѫ свързани, тѣ си влияятъ и въ злото, и въ доброто. Защо сѫществува грѣхътъ, не питайте. Защо е допуснато злото, не питайте. Гледайте на грѣха и на злото, като на нѣща неизбѣжни засега. Като ходите вечерь по кални и тъмни улици, все ще паднете нѣкѫде и ще се окаляте. Не се смущавайте, че сте се окаляли — ще се изчистите. Като ядете нездравословна храна, стомахътъ ви ще се разстрои — това е неизбѣжно. Като четете нѣкоя лоша книга, мисъльта ви ще се смути — и това е неизбѣжно. Като живѣе на земята, човѣкъ все ще попадне на нечиста улица, все ще хапне недоброкачествена храна, все ще се натъкне на лоша книга. Важно е за човѣка да има будно съзнание, да пази своята чистота и своя вѫтрешенъ миръ. Отъ всичко казано досега, дръжте въ ума си мисъльта за точката, за правата линия и за съзнанието. Отъ гледището на окултната наука, безпространствената точка, или силовиятъ центъръ, представя ангелския свѣтъ; правата линия представя човѣшкия свѣтъ, а съзнанието, това е Богъ, Който озарява всички свѣтове съ своята свѣтлина. Постоянно чистете съзнанието си, да не го замъглите и да се лишите отъ възможностьта да виждате Божествената свѣтлина. Щомъ изгубите свѣтлината на съзнанието си, вие ще изпаднете въ голѣма скръбь и отчаяние. Този законъ има отношение къмъ всички свѣтове. Ако престанешъ да виждашъ слънцето, ти ще почувствувашъ голѣма скръбь. Ако майката не вижда детето си, тя започва да скърби. И най-после, ако човѣкъ не вижда Бога далечъ нѣкѫде, въ Божественото и Разумно начало въ себе си, той изпитва голѣма скръбь и тъмнина. Навсѣкѫде виждайте присѫтствието на Бога като изворъ на любовь, на свѣтлина и на свобода. Т. м. * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 24. септемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Общи и специфични идеи Т. м Въ живота има общи и специфични или специални познания. Общитѣ познания сѫ необходими за всички хора, а специалнитѣ — само за специалисти. И желанията биватъ общи и специални. Запримѣръ, желанието на всички живи сѫщества да живѣятъ е общо. Човѣкъ трѣбва да разбира общитѣ понятия, общитѣ стремежи въ живота. Преди всичко трѣбва да се опредѣли, кои нѣща сѫ общи. Доброто, запримѣръ, е общо за всички. Живитѣ сѫщества разбиратъ доброто, проявено въ тѣсенъ и широкъ смисълъ. Яденето и пиенето е общо благо за всички. Различието е само въ начина, по който сѫществата се хранятъ, както и въ храната, която употрѣбяватъ. Обаче, като стремежъ, яденето е общо за всички. Като яде, всѣко сѫщество изпитва удоволствие, но това удоволствие е различно у различнитѣ сѫщества. Като изпитвалъ удоволствие при яденето, човѣкъ започналъ да разсѫждава, по какъвъ начинъ да увеличи удоволствието. Въ пѫтя на тия разсѫждения се е създало готварството. Въ този случай готварството е специфично изкуство, присѫщо само на човѣка, но не и на живот нитѣ. Съ увеличаване удоволствието при ядене, хората сѫ започнали да се стремятъ къмъ придобиване на все по-голѣми количества отъ благата, които природата дава. Желанието на човѣка да увеличава благата, съ които си служи за ядене, се е пренесло и въ психическия му животъ. За това често срѣщаме хора, които по естество сѫ добри, но въ тѣхъ се явява специфичното желание да бѫдатъ още по-добри, да правятъ добрини на своитѣ близки, всички да говорятъ за тѣхъ. Възъ основа на сѫщия законъ много хора не се задоволяватъ съ общитѣ познания и се стремятъ къмъ специфични. Тѣ не подозиратъ, че многото знания влѣчатъ следъ себе си повече задължения и отговорности. Който често промѣня дрехитѣ си, има повече разходи; който яде повече, има повече разходи. Ако нѣкой царь желае да има на трапезата си по десетина яденета, той трѣбва да има на разположение нѣколко готвачи, които да задоволяватъ вкуса му. Като царь, той може да се справи съ разходитѣ за готвачитѣ, за материалитѣ, които се изразходватъ при готвенето. Какво би било положението на обикновения човѣкъ, който едва изкарва прехраната си, но има желания, подобни на тия, които царьтъ има? Той ще си остане съ желанията. Защо? Защото нито материалъ за готвене би могьлъ да си набави, нито готвачи. Той може да има само единъ готвачъ, на когото да дава стотина лева месечно. При такова малко възнаграждение този готвачъ нѣма да готви съ разположение и любовь, както готви на царя. Значи, всички хора не сѫ готови да задоволятъ своитѣ специфични желания. Опитатъ ли се да ги задоволятъ, тѣ изопачаватъ живота си, а себе си развалятъ. Следователно, всѣка развала въ човѣшкия животъ не се дължи на общитѣ мисли, желания, чувства, стремежи, но на специфичнитѣ. Всички аномалии въ живота се дължатъ на стремежъ къмъ специфичното въ човѣка. Често слушате хората да изказватъ различни мнения по единъ и сѫщъ въпросъ. Това сѫ специфични разбирания. Хората иматъ специфични разбирания и за злото, което е проявено въ материалния свѣтъ. Какво представятъ доброто и любовьта вънъ отъ материята, отъ формитѣ, и тѣ не знаятъ. Понеже формитѣ се промѣнятъ, и понятията на хората за доброто, за любовьта се промѣнятъ. Затова, именно, всѣки човѣкъ има специфично разбиране за доброто и за любовьта. Сега, да дойдемъ до нѣкои общи положения. Запримѣръ, всички хора иматъ едно и сѫщо познание за правата линия. Всички знаятъ, че правата линия е най-кѫсото разстояние между две точки; тя има едно измѣрение — дължина. Ако се яви нѣкакво специфично знание за правата линия, то се отнася до нейната дължина. Правата линия може да бѫде безкрайно кѫса и безкрайно дълга. Правата линия има отношение къмъ човѣка. Запримѣръ, ако нѣкой посади въ земята костилка отъ нѣкое плодно дърво, той се интересува, какво ще стане съ нея. Щомъ види, че отъ земята се подава стръкъ, въ видъ на права линия, той се радва и следи, какво става съ него. Ако стръкътъ продължава да расте, той гледа, докога ще става растенето. Види ли, че растенето на правата линия спира и на стъблото се явяватъ разклонения, той пакъ се радва. Всѣко клонче крие въ себе си възможности за произвеждане на плодове. Рѣката, като права линия, е важна за човѣка. Дето минава, тя пои, оросява, разхлажда въздуха. Обаче, ако рѣката има притоци, воденичарьтъ ще има специфична радость: водата ще бѫде по-буйна, по-бързо ще върти воденичното колело и повече брашно ще мели. Има нѣща въ живота, които на нѣкой хора причиняватъ специфична радость, а на други — специфична скърбь. Когато кръчмата е пълна съ посетители, кръчмарьтъ е радостенъ и доволенъ, а близкитѣ на ония, които пълнятъ кръчмата, скърбятъ и се смущаватъ. Отъ раздвояване на възгледитѣ, на чувствата въ човѣка се ражда понятието за моралъ. Днесъ всички хора се оплакватъ отъ противоречия. Една отъ причинитѣ за противоречията сѫ специфичнитѣ идеи. Ето защо, задачата на новото възпитание се свежда къмъ премахване на специфичнитѣ идеи, а като основа на живота да се поставятъ общитѣ идеи. Щомъ специфичнитѣ идеи създаватъ противоречия, тѣ трѣбва да се премахнатъ. Премахването имъ е въ зависимость отъ премахване на условията, които ги създаватъ. Ако влѣзете въ гора, въ която дърветата сѫ гѫсто сѣти, виждате, че тѣ се стремятъ да растатъ нависоко. За да използува слънчевата свѣтлина, всѣко дърво се стреми да се издигне надъ друтитѣ, да не му прѣчатъ. Въ такава гора сѫществува голѣмо състезание: всѣко дърво иска да се издигне нависоко, да надмине другитѣ. Искате ли да заставите дърветата да растатъ нашироко, посаждайте ги на голѣмо разстояние едно отъ друго, да не си прѣчатъ. Забелязано е, че дървета, които сѫ расли на свобода, непритѣснявани отъ други, всѣкога сѫ по-дебели. Тѣ се развиватъ повече ва дебелина, отколкото на височина. Сѫщото се забелязва и въ хората. Хора, които сѫ расли при стѣснителни условия, при ограничения, обикновено се стремятъ нагоре, затова сѫ високи. Колкото по-свободни и неограничени сѫ условията, при които се развиватъ, толкова повече се разширяватъ. Хора, които сѫ расли и развивали при благоприятни условия, растатъ повече на дебелина, отколкото на височина. Видите ли, че нѣкой човѣкъ се моли много, ще знаете, че условията на живота му сѫ неблагоприятни. Ако се моли малко, той живѣе при добри условия. Мнозина питатъ, защо човѣкъ се моли. Естествено е човѣкъ да се моли, когато се намира при трудни, стѣснителни условия. Когато хората се молятъ много, това показва, че сѫ сѣти гѫсто. Тѣ се молятъ, защото се намиратъ при вѫтрешни стѣснителни условия. Срѣщате единъ гайдарджия, който надува гайдата. Вие се чудите, защо свири. Този човѣкъ надува гайдата, за да изкара прехраната си. Колкото повече я надува, толкова повече упражнява дарбата си и задоволява хората. Престане ли да надува гайдата, хлѣбътъ му се ограничава. Всички хора търсятъ хлѣбъ. Това е обща нужда на всички живи сѫщества. Подъ думата „хлѣбъ“ разбирамъ храната, съ която живитѣ сѫщества подържатъ живота си. По какъвъ начинъ ще изкаратъ прехраната си, това е другъ въпросъ. Всѣко сѫщество намира специфиченъ начинъ за изкарване на своята прехрана. Обаче, не се стремете да наложите своитѣ специфични идеи на другитѣ хора. Всѣки, който се е опиталъ да наложи своята специфична идея на другитѣ, всѣкога е причинилъ зло на себе си. Единъ младъ момъкъ се влюбилъ въ една красива, млада мома. Тѣ се сгодили и почти били предъ вѣнчило. Единъ день младиятъ момъкъ срещналъ единъ отъ своитѣ приятели и му казалъ: Знаешъ ли, че азъ съмъ годенъ за една млада, красива мома, много добра и умна. Ела съ мене въ дома й, да те запозная. Приятельтъ се съгласилъ. И двамата отишли при младата мома. Годеникътъ запозналъ приятеля си съ своята годеница.Но какво станало отъ това запознаване? Приятельтъ се влюбилъ въ годеницата му, но скрилъ това въ себе си, никой да не знае. Годеникътъ посещавалъ годеницата си, връщалъ се у дома си, но забелязвалъ отъ нейна страна особено охлаждане. Следъ известно време тя вирнала пръстена му. Защо станало това, и той не знаелъ. Като срещналъ приятеля си, той се оплакалъ за нещастието, което го сполетѣло, но приятельтъ му се очудилъ и се направилъ, че нищо не знае. Ако бѣше казалъ, че знае причината, и двамата щѣха да се хванатъ за коситѣ. Следователно, имате ли нѣкаква специфична идея, не я сподѣляйте, докато не се реализира. Колкото по-рѣдко сподѣляте своитѣ специфични идеи, толкова по-добре за васъ. Специфичнитѣ идеи и вѣрвания на човѣка не сѫ Божествени. Тѣ сами по себе си отпадатъ. Ако днесъ се възхищавашъ отъ една специфична идея, ще дойде день, когато ще се разочаровашъ и ще се чудишъ, какъ е могла тая идея да те въодушевява. Днесъ четешъ една книга, възхищавашъ се отъ нея, но следъ време намирашъ, че е обикновена. Това зависи отъ възрастьта. Не разчитайте на идеи, които се мѣнятъ. Ако нѣкои идеи сѫ ви възхищавали на младини, но сте запазили възхищението си отъ тѣхъ и на старини, тѣ сѫ Божествени. На такива идеи всѣкога можете да разчитате. Като ученици, вие трѣбва да си давате отчетъ за вашитѣ състояния. Дали сте радостенъ или скърбенъ, разположенъ или неразположенъ, вие трѣбва да знаете причинитѣ за тия състояния. Ще каже нѣкой, че боледува, защото е грѣшенъ. Това не е обяснение. И праведниятъ боледува и страда. И Христосъ е страдалъ. И Той е плакалъ. Ще кажете, че само малодушниятъ плаче. Христосъ малодушенъ ли бѣше? Къде прояви Той малодушие? Вѣрно е, че малодушнитѣ плачатъ, но и герои плачатъ. Природата е предвидила сълзитѣ за нѣщо разумно. Съ тѣхъ тя мие очитѣ. Много хора плачатъ, дето трѣбва и не трѣбва. Това е излишно изразходване на сълзитѣ. Ако знае, кога и какъ да употрѣбява сълзитѣ си, съ тѣхъ човѣкъ би се освободилъ отъ страданието. Една сълза, пролѣта на време, е въ състояние да отнеме отъ човѣка и най-голѣмото страдание. Който знае, какъ да употрѣбява сълзитѣ си, той се мие съ тѣхъ отвътре, а не отвънъ. Когато не може да разбере страданието, човѣкъ плаче усилено. Той прилича на пукната тръба, която се нуждае отъ външна помощь. Външната помощь, или външната утеха не разрешава въпроса. Временно тръбата ще се замаже, кранътъ ще се затвори, но причината на страданието все още съществува. Докато човѣкъ не си обясни причината на страданието, плачътъ всѣкога ще съществува. Плачътъ се е явилъ още съ първото ограничение, което човѣкъ е преживѣлъ на земята. Ограничението е причина за скръбьта. Колкото по-голѣмо е ограничението, толкова по-голѣма е скръбьта. Ограниченията пъкъ се дължатъ на специфичнитѣ човѣшки идеи. Следователно, специфичнитѣ идеи не трѣбва да надминаватъ общитѣ. Докато едно дърво се развива нормално, то дава нормално плодъ и всичко върви добре. Ако се разклони чрезмѣрно, ако даде цвѣтъ повече, отколкото трѣбва, и плодътъ ще бѫде много, но дървото ще се изтощи. Даде ли човѣкъ ходъ на много специфични идеи въ себе си, той измѣня естествения порядъкъ на нѣщата и започва да страда. За да не страда, преди всичко човѣкъ трѣбва да изпълни Божествения планъ на нѣщата, а следъ това да дойде до специфичнитѣ идеи. Човѣкъ може да приложи специфичнитѣ идеи въ живота си само следъ като е научилъ общитѣ закони и правила, по които се развиватъ нѣщата. Какъ можешъ да шиешъ модерни дрехи и обуща, ако не си научилъ общитѣ правила на кроежъ и шиене? Щомъ научишъ общитѣ правила за шиене, тогава свободно ще пристѫпишъ къмъ отклоненията отъ тия правила, къмъ модернитѣ дрехи и обуща, къмъ специфичнитѣ идеи. Пристѫпишъ ли преждевременно къмъ специфичното, покажешъ ли се предъ хората, че си по-добъръ, по-ученъ, отколкото си въ действителность, веднага ще те подложатъ на изпитъ. Не издържишъ ли изпита, самъ се излагашъ. Нѣкой се представя за много ученъ, а като се намѣри всрѣдъ природата, не познава скалитѣ, не познава растенията. Каквото го запитатъ, нищо не знае. Това не е никаква ученость. Сегашнитѣ хора се намиратъ при благоприятни условия да учатъ. Тѣ трѣбва да се изучаватъ, както изучаватъ земята. На човѣка е дадена глава, да разполага съ нея, да се ползува отъ нейнитѣ сили. Той има мозъкъ, сърдце, рѫце, крака, очи, уши, които трѣбва да използува като елементи, като пособия за работа. Човѣкъ е книга, която първо той трѣбва да чете и изучава. Малцина четатъ книгата на своя животъ. Тази е причината, поради която хората не се познаватъ. Като не се познаватъ, тѣ ходятъ при врачки, при учени хора, да имъ говорятъ за миналото и бѫдещето. Миналото, настоящето и бѫдещето е въ рѫката на самия човѣкъ. Той трѣбва да отвори книгата си и да чете — нищо повече. Ще кажете, че нѣмате интуиция, съ която да познавате хората. Интуицията е Божествено чувство. Който познава общитѣ идеи и се рѫководи отъ тѣхъ, той има интуиция. Ще дойде нѣкой да ме пита, добъръ човѣкъ ли е. Това е специфична идея, а не обща. На специфичнитѣ идеи не може да се отговаря. Ако азъ кажа, че е добъръ, другъ ще каже, че не е добъръ. Защо? Защото понятието за добро днесъ е специфично. Въ всички специфични идеи има подценяване или надценяване. Обаче, има и обща идея за доброто. Споредъ тази идея, казвамъ: Всѣка чешма, всѣки изворъ, които не преставатъ да даватъ отъ своето изобилие, сѫ добри; всѣко перо, което не престава да пише, е добро; всѣки човѣкъ, който, отъ рождението си до края на своя животъ, не е казалъ една лоша или обидна дума, е добъръ. Всичко, което не издържа на тия условия, се отнася къмъ специфичното добро. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нѣща, на които да разчитатъ. Може да се разчита само на общитѣ идеи, а не на специфичнитѣ. Човѣкъ може да разчита на общата вѣра, на общото знание, на общата любовь, които сѫ вложени дълбоко въ душата му. Общитѣ идеи сѫ като вѣковни дървета, които никакъвъ вѣтъръ, никаква буря не може да разклати. Само на такава вѣра човѣкъ може да уповава. Дойдете ли до специфичнитѣ идеи, всѣки може да ви разклати. Човѣкъ съ специфична вѣра се колебае и отъ най-слабия вѣтрецъ. Христосъ казва: „Всѣко дърво, което Отецъ ми не е насадилъ, ще се изкорени“. Това се отнася до специфичнитѣ идеи. „И всѣко дърво, което Отецъ ми е насадилъ, ще цъвне, ще върже и плодъ ще даде“. Това има отношение къмъ общитѣ идеи. И специфичнитѣ идеи иматъ мѣсто въ живота, но тѣ сѫ второстепенни. На първо мѣсто стоятъ общитѣ идеи. Тѣ сѫ посадени още при създаване на свѣта. Специфичнитѣ идеи сега се посаждатъ отъ хората. Тѣ нѣматъ устойчивъ коренъ, и всѣки вѣтъръ може да ги разклати. Като знаете това, не жертвувайте Божественото за човѣшкото. Кое е Божествено? Божественото е общо за всички хора и е валидно за всички времена и епохи. Запримѣръ, свѣтлината, въздухътъ, водата и храната сѫ общи идеи, общи блага за всички живи сѫщества безъ изключение. Разликата седи само въ начина на използуването имъ. Силата на човѣка зависи отъ правилното дишане. Да знае човѣкъ какъ да диша, това значи, да владѣе законитѣ на дишането. Заслужва човѣкъ да посвети цѣлъ животъ, за да се научи да диша правилно. Болеститѣ, страданията, неуспѣхитѣ въ човѣшкия животъ се дължатъ на неправилното дишане. Когато се научите да дишате правилно, всичкитѣ ви работи ще се наредятъ добре. Правилното дишане е свързано съ правата мисъль. Който диша правилно, той мисли право. Когато човѣкъ мисли право, работитѣ му всѣкога се нареждатъ добре. Ще ви приведа единъ примѣръ, съ който ще изясня, какво представя общата идея и какво — специфичната. Въ кантората на единъ банкеръ влиза старъ, пригърбенъ, слабъ дѣдо, да иска нѣкаква помощь. Банкерътъ веднага се обръща къмъ него и му казва: Дѣдо, другъ пѫть ела. Сега съмъ заетъ, нѣмамъ време да се занимавамъ съ тебе. Дѣдото се замисля малко и следъ единъ моментъ сваля маската отъ лицето си. Предъ банкера застава млада, стройна, красива мома. Банкерътъ веднага прекѫсва работата си, става на крака, отправя се къмъ младата мома и казва: На ваше разположение съмъ. Той не чака даже да каже, защо е дошла — вади отъ касата си пари и дава. Следъ това благодари на Бога, че му е далъ възможность да срещне красивата мома. Какво представя красотата въ живота? Красотата символизира общитѣ идеи, които сѫ вѣчни. Грозотата пъкъ символизира специфичнитѣ идеи, които лесно се раждатъ и умиратъ. Когато сте слаби, хилави, грозни, никой нищо не ви дава. Проявите ли своята красота, здраве и доброта, всички сѫ готови да ви даватъ. Тъй щото, когато нѣкой казва, че не обича да дава, това показва, че при него се е явилъ стариятъ дѣдо. Щомъ дѣдото снеме маската си и се яви като младъ, красивъ момъкъ или млада, красива мома, човѣкъ отваря кесията си и дава. Азъ взимамъ младата мома и младия момъкъ въ широкъ смисълъ, като идеи, които символизиратъ общото, Божественото въ свѣта, а не въ тѣсенъ смисълъ, както разбиратъ обикновенитѣ хора. Всички благоприятни условия въ живота — здраве, богатство, сила, знание, любовь представятъ общи идеи, понеже помагатъ за развитието на човѣка. Неблагоприятнитѣ условия представятъ специфичнитѣ идеи въ живота. Действително, като се вгледате въ живота, ще забележите, че всички болести, страдания, неуспѣхи сѫ произлѣзли, именно, отъ специфичнитѣ идеи на човѣка. Чуете ли нѣкой да казва, че е на особено мнение, въ това особеното непременно се крие нѣкаква специфична идея. И тъй, дайте ходъ на общитѣ идеи въ себе си, между които не се явяватъ никакви спорове, никакви дисонанси. Между общитѣ идеи сѫществува пълна хармония. Между специфичнитѣ идеи се явяватъ спорове, дисонанси, но понѣкога има и хармония. Обща идея е, запримѣръ, че човѣкъ трѣбва да се моли, и то навсѣкѫде — на изтокъ, на западъ, на северъ и на югъ. Той трѣбва да се моли при всички условия: като работи, като свири, като копае, като чете и т. н. Защо? Защото въ съзнанието нѣщата се мѣнятъ. Физическитѣ посоки — изтокъ, западъ, северъ и югъ въ съзнанието на човѣка не сѫ постоянни. Изтокътъ на едного е западъ за другиго. Да се моли човѣкъ, само когато е обърнатъ къмъ изтокъ, това е специфична идея. Да се моли само въ църква, и това е специфична идея. Човѣкъ трѣбва да се моли навсѣкѫде и по всѣко време. Специфична идея е да мисли човѣкъ, че слънцето изгрѣва само отъ изтокъ. Понеже земята се движи около слънцето, цѣлата земя представя неговъ изтокъ. Кѫде е изтокъ на крѫга? Въ центъра, защото оттамъ излизатъ всички лѫчи. Значи, изтокътъ на живота, това е Богъ, отъ Когото излиза всичко: животъ, сила, свѣтлина, мисъль, чувство, действие. Въпрѣки това, мнозина казватъ, че не знаятъ, кѫде е Богъ, не могатъ да Го намѣрятъ. Чудно нѣщо! Животнитѣ намиратъ изворитѣ въ планината, а човѣкъ не може да намѣри центъра, отъ който е излѣзълъ. Подъ понятието Богъ, въ широкъ смисълъ на думата, разбираме онази вѫтрешна връзка въ човѣка, която държи въ единство всички негови мисли, чувства и действия. Когато е въ хармония съ себе си, човѣкъ е намѣрилъ вече посоката къмъ Бога. Отклони ли се отъ тази посока, веднага се натъква на страдания и противоречия. Тъй щото, помнете: специфичнитѣ идеи сѫ преходни величини, а общитѣ — постоянни. За да придобиете хармония и единство между своя външенъ и вѫтрешенъ животъ, изучавайте общитѣ идеи и ги прилагайте въ живота си. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 4. Лекция отъ Учителя, държана на 17. септемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Отличителна чърта — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. Коя е сѫществената чърта, която отличава човѣка отъ другитѣ живи сѫщества? Казано е, че човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие. Това трѣбва да се докаже. Кога се доказватъ нѣщата? Когато човѣкъ не е билъ очевидецъ. Ако е билъ очевидецъ на нѣщо, никакви доказателства не сѫ нужни. Следователно, само ония нѣща се нуждаятъ отъ доказателства, които не сме видѣли; всички нѣща, които сме видѣли, не се нуждаятъ отъ никакви доказателства. Казвате за нѣкой човѣкъ, че е добъръ. Видѣли ли сте неговата доброта? Ако сте я видѣли, нѣма нужда да я доказвате; ако не сте я видѣли, трѣбва да я докажете. Тъй щото, всѣко нѣщо, за което говоримъ, трѣбва да е добре обосновано и доказано. Казвате, запримѣръ, че даденъ човѣкъ е религиозенъ, а другъ — свѣтски; единъ е богатъ, а другъ — сиромахъ; единъ е ученъ, а другъ — простъ; единъ е здравъ, а другъ — боленъ. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на религиозния и кои — на свѣтския? Кои сѫ отличителнитѣ чърти на богатия и кои на сиромаха? Кои сѫ отличителнитѣ чърти на учения и на простия, на здравия и на болния? Не е достатъчно само да докажете, че нѣкой човѣкъ е ученъ, но трѣбва да обосновете неговата ученость. Ще кажете, че е училъ математика. Какво оть това, че е училъ математика? Ако, наистина, е ученъ, знае математика, нека изчисли, за колко време известенъ човѣкъ може да свърши дадена наука, при какви условия ще свърши, какъ ще свърши и т. н. Когато е създавалъ свѣта, Богъ е предвидилъ и изчислилъ всичко математически, до най-малкитѣ подробности. Той има формула за всѣки човѣкъ, отъ създаванено му до края на неговия животъ. Богъ е опредѣлилъ строго математически, какво ще стане съ всѣки човѣкъ. Той познава всичкитѣ добродетели и всички слабости на човѣка. Той знае неговитѣ мисли, чувства и постѫпки отъ начало до край. Какъ е предвидено това, то е другъ въпросъ. Важно е, че всичко е предвидено и математически изчислено. Предвиждането подразбира знание. Да предвиждашъ нѣщата, значи, да ги обгърнешъ отвсѣкѫде. Обаче, човѣкъ може да обгърне само това, което е вънъ отъ него. Всичко, което е вѫтре въ него, не се обгръща, но само по себе си се опредѣля. То произтича отъ самия човѣкъ, отъ неговата вѫтрешность. Следователно, ние казваме, че Богъ обгръща нѣщата и ги опредѣля. Той ги вижда, познава и разполага съ тѣхъ и външно, и вѫтрешно. Обаче, човѣкъ нѣма такива възможности. Като ученици, вие трѣбва да мислите по въпроса, коя е отличителната чърта на човѣка и сами да си отговорите. Кѫде е човѣкъть? Нѣкои казватъ, че човѣкъ се намира въ тѣлото си. Други казватъ, че човѣкъ е въ очитѣ. Въ края на краищата и еднитѣ, и другитѣ виждать, че човѣкъ не е въ очитѣ, не е въ никой оть удоветѣ на тѣлото си, но все пакъ е въ тѣлото. Кѫде, обаче, е човѣкъ? Човѣкъ не е въ тѣлото си, а при това безъ тѣло не може. Духовниятъ и религиозниятъ казватъ, че човѣкъ живѣе въ душата си. Кѫде е мѣстото на душата? Докато човѣкъ е живъ, душата била въ него. Като умре, душата го напущала. Кѫде е била по-рано, кѫде отива следъ смъртьта на човѣка, никой нищо не знае. Когото и да запитате по този въпросъ, той или ще отрече сѫществуването на душата, или ще каже, че не знае, кѫде живѣе тя. Нѣкой казва, че виното не е въ чашата, а при това дига чашата и изпива виното. Ако виното не е въ чашата, какъ може да го изпие? Това е преносенъ изразъ, койго дава другъ смисълъ на нѣщата. Пакъ ще ви задамъ въпроса: Кѫде е човѣкътъ? Кѫде е неговата ученость? Всѣки може да каже за себе си, че е ученъ човѣкь, но кѫде седи неговата ученость? Ще кажете, че ученостьта е постижение, което все повече се разширява и увеличава. То е все едно, да имате единъ човѣкъ, който обикаля около известенъ центъръ. Ако първата година обиколи този центъръ единъ пѫть, втората година го обиколи два пѫти, третата година три пѫти, докато дойде до положение да направи 365 обръщания въ една година, какво сте постигнали съ ускоряване на движението? Все се постига нѣшо. Такова нѣщо е ученостьта. Всѣки день човѣкъ прибавя по нѣщо ново къмъ знанията си, къмъ своята ученость. Така търговецътъ увеличава печалбитѣ си. Онзи, който работи върху своето физическо развитие, увеличава силата си, като прибавя всѣки день по известно количество тежесть на гърба си. Ако нѣкога е носилъ единъ килограмъ, той постепенно увеличава тежестьта, докато дойде до сто килограма. Ако е на сушата, това тегло може да се увеличава, безъ да причини нѣкаква пакость на човѣка. Обаче, влѣзе ли въ морето, и тежестьта на гърба му се увеличава, той ще отиде на дъното, отдето не може да се върне. Какво е постигналъ съ това? Не само че нищо не е постигналъ, но той е изгубилъ живота си. Тъй щото, когато казваме, че ученостьта прави човѣка съвършенъ, трѣбва да знаемъ, за каква ученость се говори, за външна или за вѫтрешна Ако човѣкъ иска да стане външно ученъ, той увеличава товара на гърба си и безъ да забележи, достига дъното на морето. Ускоряването на процеситѣ, увеличаване на тежеститѣ не водять къмъ съвършенство. Покажете ми днесъ единъ човѣкъ, който да е придобилъ знание, сила, богатство и да е станалъ щастливъ. Соломонъ, единъ отъ великитѣ мѫдреци на древностьта, следъ като придобилъ много знания и мѫдрость, вмѣсто да бѫде щастливъ, станалъ нещастенъ. Най-после той казалъ: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ“. Значи, за да стане ученъ, мѫдъръ, човѣкъ трѣбва да се страхува отъ Господа. Защо Соломонъ е дошълъ до това заключение? Защото видѣлъ, че за всѣка крива постѫпка носи отговорность предъ Бога. Кога трѣбва човѣкъ да се страхува отъ Бога? Когато грѣши. Това значи: Страхувай се отъ грѣха! Не изисквайте отъ Бога да удовлетворява вашитѣ желания. Не Го туряйте участникъ въ вашия личенъ животъ. Опитате ли се да Го привлѣчете на своя страна, Той ще пръсне желанието ви върху васъ, и вие сами ще се нараните. Желанията на човѣка сѫ подобни на бомби. Не знае ли, какъ да работи съ тѣхъ, тѣ ще избухнатъ предъ него и ще го ранятъ въ главата, въ очитѣ, въ рѫцетѣ или краката. Кой каквото прави, добро или зло, пръвъ ще опита последствията на своитѣ постѫпки, а после другитѣ хора. Ако прави добро, човѣкъ пръвъ ще почувствува аромата на постѫпката си. Доброто е цвѣтъ, който се разцъвтява въ рѫцетѣ на онзи, който му дава условия да живѣе. Казано е въ Писанието: „Който върши зло, той е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища“. Много отъ съвременнитѣ хора се подаватъ на злото и после казватъ, че всичко знаятъ. Тѣ знаятъ едно нѣщо, че сѫ непостоянни въ своитѣ постѫпки. Какво постоянство е това, днесъ обичашъ едного, утре не го обичашъ? Днесъ го гледашъ мило, съ разположение, а на другия день — съ кривъ погледъ. Слушате нѣкой да се оплаква, че го погледнали съ криво око. Направете изчисление, математически и геометрически, да знаете, кой погледъ е кривъ и кой — правъ. Ще кажете, че кривиятъ погледъ може да се мѣри съ остъръ ѫгълъ. На всички е известно, че остриятъ ѫгълъ има голѣмина отъ 0°—90°. Значи, кривиятъ погледъ може да бѫде равенъ на 1°, 2°, 3°, 5°, 10°, 15°—90°. Човѣкъ трѣбва да престане да се занимава съ остритѣ жгли въ живота си. Продължава ли да се занимава съ тѣхъ, той ще бѫде въ положението на жаба, която крѣка въ блатата. Съ тази философия човѣкъ не може да отиде далечъ. Той не може да се ползува отъ уважението и почитанието на своитѣ близки. Нѣкой лъже, върши престѫпления, а разчита на любовьта на хората. Ако хората отъ, любовь го търпятъ, това е другъ въпросъ, но лъжата и престѫплението си оставатъ. И любовьта си остава неизмѣнна. Любовьта е едно нѣщо, а грѣхътъ и престѫплението — друго. Тѣ не се влияятъ едно отъ друго. Като се говори за известни понятия, вие трѣбва да ги разглеждате въ широкъ смисълъ. Запримѣръ, има престѫпления, които се отразяватъ върху цѣлото човѣчество. Такива престѫпления поставятъ преграда между човѣшкото и Божественото. Тѣ сѫ въ състояние да произведатъ катаклизъмъ въ цѣлого Битие. И доброто може да причини сѫщитѣ резултати. Има добри дѣла, които се отразяватъ само върху частитѣ, но има добро, което действува върху цѣлото човѣчество, върху цѣлото Битие. Даде ли ходъ на това добро въ себе си, човѣкъ става врата, проводникъ за Божественото. Въ този смисълъ, зло наричаме всѣко противодействие на Божественото, а добро — всѣко съдействие на Божественото. Злото подразбира отказване на човѣка да върши волята Божия. Доброто пъкъ е изпълнение на волята Божия. И тъй, като изпълнява волята Божия, като дава пѫть на Божественото вь себе си, човѣкъ дохожда до реалностьта на нѣщата. За да познаете, дали живѣете въ реалния свѣтъ, вижте, мѣнятъ ли се нѣщата около васъ. Ако любовьта ви всѣки день се измѣня, вие не сте въ реалния свѣть. Ако любовьта ви къмъ хората, къмъ Първата Причина се мѣни, и тѣ ще измѣнятъ своята любовь къмъ васъ. Сегашнитѣ хора живѣятъ въ преходенъ свѣтъ: днесъ се влюбватъ, на другия день се разлюбватъ. Дето има влюбване и разлюбване, тамъ не е истинската любовь. Това сѫ чувства, разположения, настроения, които иматъ материаленъ характеръ. Обичате приятеля си, доволни сте отъ него, докато ви дава пари, докато ви услужва. Щомъ престане да ви услужва, и любовьта ви изчезва. Любовьта не търпи никакви материални връзки и отношения. Тя е създала материалния свѣть, вследствие на което стои надъ всичко въ свѣта. Любовьта не се подкупва нито отъ знанието, нито отъ богатството, нито отъ красотата на човѣка. Следователно, ако обичашъ нѣкого, обичай го такъвъ, какъвто е, а не заради знанието, богатството или красотата му. Учениятъ може да изгуби знанието си и да оглупѣе. Богатиятъ може да осиромашее. Красивиятъ може да погрознѣе. Значи, ако сте ги обичали за тѣхнитѣ качества, трѣбва да престанете да ги обичате. Това не е любовь. Любовьта е неизмѣнна. Докато живѣе на физическия свѣтъ, човѣкъ е изложенъ на изненади: греда може да го удари по главата, керемида може да падне отъ нѣкоя кѫща, пияница може да го удари съ камъкъ. Какво ще остане отъ знанието на човѣка следъ такъвъ ударъ? Той може да изгуби знанието си и да оглупѣе. Има удари, отъ които човѣкъ поумнява, но има и такива, отъ които оглупява. Въ древностьта единъ отъ окултнитѣ учители изпратилъ двама отъ ученицитѣ си въ града, да придобиятъ нѣкаква опитность. Като вървѣли по пѫтя, тѣ срещнали единъ отъ езичeскитѣ жреци и му казали: Сине дяволски, кѫде си тръгналъ? Защо напусна капището си? Жрецътъ ги погледналъ, дигналъ тоягата си, ударилъ ги съ нея и ги повалилъ на земята. Следъ това жрецътъ срещналъ учителя на двамата ученика. Последниятъ го поздравилъ съ думитѣ: Добъръ день, братко! Кѫде отивашъ? — Не зная, дали мога да се считамъ твой братъ, понеже преди малко ударихъ по една тояга на двама твои ученици и ги повалихъ на земята. — Нищо, ти си имъ далъ добъръ урокъ. Азъ ги изпратихъ затова, именно, да получатъ добъръ урокъ и да придобиятъ една опитность. Като не разбиратъ законитѣ на живота, мнозина се запитватъ, защо е позволено на дявола да измѫчва хората и да имъ създава страдания. Въ живота и дяволътъ е необходимъ, защото дава добри уроци на хората, учи ги на умъ, да знаятъ, какво да говорятъ. Дяволътъ е длъжностно лице, назначенъ на държавна служба. Ако върши задълженията си, както трѣбва, той дава добри уроци на хората. Обаче, понѣкога дяволътъ преувеличава задълженията си, вследствие на което прави погрѣшки и престѫпления, заради което и той не може да се освободи отъ от отговорность. Има кой да го сѫди. Министъръ да си въ една държава, ти пакъ носишъ отговорность за дѣлата си. Нарушишъ ли реда и порядъка въ държавата, ти непременно ще бъдешъ сѫденъ отъ по-висока инстанция, а не отъ своитѣ подведомствени. Задъ, всѣка крива проява седи нѣщо дяволско. Като знаете това, не се бъркайте въ работитѣ на дявола. Не се бъркайте въ чужди работи. Защо? Защото, ако оправяте чуждитѣ и дяволскитѣ работи, своитѣ ще объркате. Това не е никаква наука. Оправете първо своитѣ работи, а после чуждитѣ. Като ученици, вие трѣбва да се изучавате, да знаете, кое е сѫщественото въ васъ. Нѣкой казва, че сѫщественото въ човѣшкия животъ е радостьта. Радостьта не е сѫщественото за човѣка, защото тя е вънъ отъ него. И страданието е вънъ отъ човѣка. Страданието и радостьта се отразяватъ на слънчевия вѫзелъ въ човѣка. Когато е радостенъ, човѣкъ изпитва приятно чувство въ областьта на слънчевия вѫзелъ; когато е скърбенъ, той изпитва известна неприятность, като че нѣщо го стѣга. Стѣгането или разширението, които човѣкъ изпитва въ слънчевия вѫзелъ, сѫ резултатъ, последствие на нѣкаква скърбь, или радость. Причината, обаче, е вънъ отъ човѣка. Наистина, всѣки е изпитвалъ скърбь, когато огорчи нѣкой свой приятель. Щомъ се извини предъ него, страданието му се измѣня, олеква му нѣщо. Човѣкъ не трѣбва да търси реалностьта въ последствията. Иска ли да се освободи отъ страданието си, или да се лѣкува отъ нѣкаква болесть, човѣкъ трѣбва да намѣри причината на тия нѣща, а не последствията имъ. Изобщо, всички болести, всички аномалии въ живота си иматъ своя причина. Искате ли да се освободите отъ тѣхъ. трѣбва да отстраните причината имъ. Сѫщо така и причината за тъмнината въ ума се намира вънъ отъ човѣка. Значи, човѣкъ не е въ тѣлото си, но вънъ отъ него. Човѣкъ, като духовно проявление, живѣе въ цѣлия козмосъ: въ Бога, въ ангелитѣ, въ всички хора, животни, растения, камъни. Какво означава тази идея? Да съзнава човѣкъ, че живѣе въ цѣлия козмосъ, това значи, че той е свързанъ съ живота на Бога, на ангелитѣ, на хората. Човѣкъ е свързанъ, но мисъль съ Бога, съ ангелитѣ и съ хората, вследствие на което става преливане въ тѣхъ. Тъй щото, когато нѣкой пита, сѫществува ли Богъ, това подразбира, че връзката между него и Бога е прекѫсната. Онзи, чиято връзка съ Бога е здрава, не се съмнява въ Неговото сѫществуване. Единственото доказателство за сѫществуването на Бога е течението на живота, което се влива въ човѣка. Прекѫсне ли се течението на живота, на връзката съ него, смъртьта се явява. Смъртьта не е нищо друго, освенъ прекѫсване на ония връзки на живота, съ които човѣкъ е свързанъ. Това сѫ твърдения, които трѣбва да се докажатъ. Защо сѫ нужни доказателства? Защото човѣкъ нѣма представа, какво нѣщо е, запримѣръ, да има връзка съ единъ ангелъ. Човѣкъ нѣма представа за чистотата. Що се отнася до физическата чистота, донѣкъде хората иматъ представа, но дойдатъ ли до сърдечна и умствена чистота, малцина я познаватъ. Седи нѣкой беденъ, босъ и окѫсанъ човѣкъ предъ каса, пълна съ пари, и не му дохожда на ума мисъльта да открадне нѣщо. Защо? Честенъ и чистъ човѣкъ е той. Гладенъ човѣкъ влиза въ една градина, пълна съ зрѣли, вкусни плодове, но той не се съблазнява, въ сърдцето му не се поражда никакво желание да си откѫсне единъ плодъ. Този човѣкъ е чистъ въ желанията си. Младъ момъкъ срѣща въ гората млада мома, забъркала пѫтя, и той прекарва цѣла нощь около нея, пази я, безъ да смути нейното спокойствие. Чистъ е този момъкъ и въ мислитѣ, и въ желанията си. Днесъ много хора сѫ честни, но отъ страхъ, а не отъ устойчивость. Малцина могатъ да издържатъ предъ пълната каса, предъ сладкитѣ и вкусни плодове, предъ младата и красива мома. Чистотата се проявява отвѫтре, безъ никакво разсѫждение и въздържание. Сѫщо така и любовьта се проявява естествено, безъ никакво външно или вѫтрешно насилие. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Ако не разбирате обикновенитѣ работи, какъ ще разберете небеснитѣ?“ И азъ казвамъ сѫщото. Ако не разбирате обикновенитѣ работи, какъ ще разберете необикновенитѣ? Вие искате да разберете любовьта на човѣка, безъ да сте разбрали любовьта на по-малкитѣ сѫщества. Минавате покрай единъ цъвналъ карамфилъ и казвате: Приятна е миризмата на карамфила! — и си заминавате. Това не е достатъчно. Спри се предъ карамфила, разгледай цвѣта му, помириши го и започни да мислишъ, защо мирише толкова приятно, защо цвѣтътъ му е бѣлъ, червенъ, жълтъ и т. н. Като размишлявашъ така, ти ще се свържеш съ карамфила и ще почувствувашъ любовьта му, която се излива чрезъ неговия ароматъ. Когато срещнете една мома, която плаче, не правете бързи заключения, но помислете, защо плаче. Ще кажете, че тя плаче за своя възлюбенъ, който я напусналъ. Ако, наистина, я напусналъ, той е слѣзълъ въ ада на работа. Понеже тамъ е нечисто, тя плаче за него, да го измие. Съ сълзитѣ си момата мие своя възлюбенъ. Горко на онази мома и на онзи момъкъ, които никога не сѫ плакали! Горко на онази мома, или на онзи момъкъ, за които никои не е плакалъ! Азъ нѣмамъ предъ видъ външния плачъ, изразенъ въ нѣколко реда сълзи. Истинскиятъ плачъ излиза отвѫтре, отъ дълбочината на сърдцето, а сълзитѣ сѫ външно отражение. Какво се крие въ сълзитѣ? Какъвъ смисълъ е вложила природата въ сълзитѣ? Природата, въ която живѣемъ, е разумна и съзнателна. Ако отъ време на време човѣкъ намазва колелата на машинитѣ, които е направилъ, за да не засъхватъ и да вървятъ гладко, не трѣбва ли и природата да прави сѫщото съ своитѣ машини? Човѣкъ е сложна машина, която трѣбва да се намазва, за да работи добре, да не скърца и да не изсъхва. Ето защо, природата е създала сълзитѣ, да подържатъ влагата на очитѣ, да не изсъхватъ. Ако очитѣ изсъхватъ, зрението отслабва. Въ този смисълъ, човѣкъ трѣбва да плаче. Ще кажете, че е срамно за човѣка да плаче. Нѣма нищо срамно въ плача. За да не изгуби любовьта си, човѣкъ плаче. Значи, плачътъ подържа любовьта. По-добре е човѣкъ да плаче, отколкото да се гнѣви, да вика, да се кара. По-добре е да плачешъ за онзи, когото обичашъ, отколкото да му се сърдишъ. Казано е въ Писанието, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. Човѣкъ е създаденъ, по образъ и подобие Божие, но не е запазилъ този образъ. Той е изгубилъ своя първиченъ образъ, вследствие на което днесъ боледува, страда, мѫчи се. Срѣщашъ едного, който куца. Предлагашъ му ядене — не иска; предлагашъ му нови дрехи да се облѣче - не иска; предлагашъ му хубава книга за четене - не иска. Какво иска този човѣкъ? Въ дадения моментъ той не иска нищо друго, освенъ да дойде майсторъ да намѣсти счупения му кракъ. Краката символизиратъ добродетелите на човѣка. Следователно, за да работи, да яде, да се облича съ радость, човѣкъ трѣбва да има здрави крака, т. е. здрави добродетели. За да закрепи състоянието на своитѣ добродетели, човѣкъ се обръща къмъ религията. Тя дава методи за усилване на човѣшкитѣ добродетели. Когато всички добродетели — правда, милосърдие, кротость, любовь, функциониратъ правилно, човѣкъ е здравъ. Само здравиятъ човѣкъ е запазилъ своя първиченъ образъ, по който е създаденъ. Само здравиятъ човѣкъ познава Бога.Абсолютно здравиятъ човѣкъ мисли, чувствува и постъпва правилно. Всичко въ него е хармонично. И болниятъ, който е изкълчилъ, или счупилъ крака си, познава Бога, но по отрицателенъ пъть. Той го познава като майсторъ, който е дошълъ да намѣсти крака му. И това е добре, но за предпочитане е човѣкъ да не чупи крака си. Като счупи крака си, докато оздравѣе, постоянно ще си задава въпроса, зашо Богъ е допусналъ това, защо трѣбваше да пострада и т. н. Това не е познаване на любовьта. Едва следъ оздравяването си човѣкъ ще се примири съ станалото и ще каже: Познахъ, че Богъ е Любовь, защото ми изпрати майсторъ лѣкарь да намѣсти крака ми и да ме излѣкува. Любовьта не допуща никакъвъ споръ, никакво роптание, съмнение, недоволство. Ама защо Богъ допусналъ страданията? Защо създалъ свѣта по този начинъ? Престъпление е човѣкъ да спори съ любовьта, да роптае противъ нея. Искате ли да разберете, защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ, а не другояче, влѣзте въ положението на Онзи, Който го е създалъ, както и Той влиза въ нашето положение и ни помага. Следователно, ако не сте получили помощь отъ Бога, ще знаете, че Той още не е влѣзълъ въ вашето положение. Той трѣбва да влѣзе въ положението, въ което се намирате, да ви ограничи и така да ви помогне. Това е едно изяснение за връзката, която съществува между Първата Причина и човѣшката душа. Като гледате на въпроса така, вие ще се домогнете до истината, която ще ви свърже съ Бога и ще ви направи свободни. Да се върнемъ къмъ въпроса за сѫщественото въ човѣка, което го отличава отъ другитѣ живи сѫщества. Сѫщественото не е въ формата, да кажете, че нѣкой е мѫжъ, а другъ — жена. За сѫщественото въ човѣка формата не е важна. То е еднакво и въ мѫжа, и въ жената. Мѫжътъ и жената сѫ полюси, и докато иматъ съзнание за себе си като мѫжъ и жена, тѣ не сѫ още истински човѣци. Истинскиятъ мѫжъ не е нито мѫжъ, нито жена. Мѫжътъ обича жената. Защо? За да стане истински човѣкъ. И жената обича мѫжа, за да стане истински човѣкъ. Когато мѫжътъ и жената се слѣятъ въ едно, образува се истинскиятъ човѣкъ. Мѫжътъ и жената, отдѣлно взети, още не представятъ човѣкъ. Истински човѣкъ е онзи, който включва въ себе си и мѫжътъ, и жената. Той не подценява нѣщата, но на всичко дава съответна цена. Който не е дошълъ до това положение, той сравнява нѣщата, съпоставя ги и мисли, че има голѣми знания. Колкото и да е ученъ човѣкъ, все ще се намѣри нѣкой да знае повече отъ него. Ако нѣкой знае повече отъ тебе, той ще те учи; ако знаешъ повече отъ него, ти ще го учишъ. Ако си по-силенъ отъ нѣкого, той ще ти се подчинява; ако той е по-силенъ, ти ще му се подчинявашъ. Оттукъ вадимъ следния законъ: низшето всѣкога трѣбва да се подчинява на висшето; висшото пъкъ трѣбва да подчини низшето. И тъй, истински човѣкъ е онзи, който е подчинилъ низшето въ себе си на висшето, т. е. на Божественото. По този начинъ той е привелъ всичко въ себе си въ хармония. Съ други думи казано: истински човѣкъ е онзи, който е подчинилъ низшето на себе си, а самъ той се е подчинилъ на висшето, т. е. на Божественото начало.Не може ли да дойде до това подчинение, човѣкъ остава въ дисхармонията на своя животъ. Той не може да се развива правилно, не може да придобива никаква наука, никакво изкуство. Щомъ е въ разногласие съ себе си, той е въ разногласие и съ окрѫжаващитѣ. Съ това се обяснява дѣлението на хората на различни партии, на различни религии. Срѣщате трима души християни — православенъ, католикъ и евангелистъ, но и тримата различно разбиратъ истината. Истинскиятъ човѣкъ не е нито православенъ, нито католикъ, нито евангелистъ. Той е надъ всички човѣшки възгледи и вѣрвания. Каквито да сѫ вѣрванията и възгледитѣ на човѣка, той трѣбва да се пази, да не хвърля сѣнка на Божественото съзнание. Отивате ли при Бога, не се оплаквайте, не казвайте, че страданията ви сѫ голѣми, но кажете Му, че благодарите за всичко, което досега ви е далъ: блага, радости, страдания. Благодарете отъ сърдце и душа и върнете се радостенъ и доволенъ. Това е характеръ. Започнете ли да се оплаквате, да роптаете, това не е човѣкътъ, това сѫ жената и мѫжътъ. Животътъ на съвременнитѣ хора е пъленъ съ оплаквания и ропоти. Мѫжътъ се оплаква отъ жената, а жената — отъ мѫжа; родителитѣ се оплакватъ отъ децата, а децата — отъ родителитѣ; ученицитѣ отъ учителитѣ, а учителитѣ — отъ ученицитѣ; господаритѣ — отъ слугитѣ, слугитѣ — отъ господаритѣ и т. н. Най-после човѣкъ се оплаква и отъ себе си. Той е недоволенъ отъ ума и отъ сърдцето си. Ако е недоволенъ от ума и отъ сърдцето си, отъ какво ще бѫде доволенъ? Недоволството е резултатъ на вѫтрешно неразбиране на живота. Съвременнитѣ хора, въ своето несъвършенство, сѫ дошли до положението да искатъ да подчинятъ природата, небето, даже и Бога на себе си. Тѣ искатъ, каквото пожелаятъ, да стане. Това е невъзможно. Това не трѣбва да се желае. Какво ще стане, ако човѣкъ, въ своето невежество и неразбиране на нѣщата, пожелае да подчини природата на себе си? Това значи, да произведе катаклизъмъ въ свѣта. Защо човѣкъ желае да подчини природата, а той не иска да се подчини на нея? Защо той не е готовъ да изпълни волята Божия, а иска отъ Бога подчинение? Кой на кого трѣбва да се подчини? Какво разбрахте отъ всичко казано досега? Все сте разбрали нѣщо, но отчасти. Пълно разбиране е, когато човѣкъ има предъ видъ цѣлокупния животъ. За човѣка това е невъзможно. Малкото знание помага на човѣка при специални случаи, но дойде ли до нѣкои общи случаи, нужно е обширно знание. Ето защо, всѣки день човѣкъ трѣбва да внася по нѣщо ново въ съзнанието си, да се разширява. Каквото ново придобие, той трѣбва да го приложи. Какво ще стане съ търговеца, ако всѣки день не внася по нѣколко лева въ касата си? Като работи, той трѣбва да увеличава капитала си, да го туря въ обръщение. Не внася ли всѣки день по нѣщо въ касата си, търговецътъ казва: Изпразнихъ се, нищо не остана въ мене. Това е вѣрно по отношение на шишетата, които сѫ били пълни съ вода. Щомъ водата се употрѣби, тѣ губятъ вече цената си. Обаче, това не се отнася до извора. Изворътъ всѣкога има цена. Следователно, докато играе роля на шише въ живота, човѣкъ постоянно ще се пълни и празни, ще увеличава и ще губи цената си. Заеме ли положението на изворъ, той никога не губи своята цена. Ако човѣкъ всѣки день измѣня отношенията си къмъ Бога, той прилича на шише, което се пълни и празни. И тъй, ако при всички противоречия и изпитания въ живота си, човѣкъ не измѣня отношенията си къмъ Първата Причина, той е изворъ, на който всѣкога може да се разчита. Този човѣкъ дълбоко въ душата си вѣрва, че и при най-голѣмитѣ изпитания и мѫчнотии, все ще намѣри нѣкакъвъ изходъ.Не е въпросъ да се оплаква човѣкъ отъ страданията. Пазете се отъ оплакването. Какво ще кажете за свое оправдание? Ще кажете, че сте страдали много. Ако става въпросъ за страдания, най-много е страдалъ дяволътъ. Така поне мисли той. Има ли нѣщо лошо въ страданията му? Има нѣщо лошо, разбира се. Лошото седи въ това, че той не носи самъ страданията си, но ги поставя въ чуждитѣ гнѣзда, да му ги мжтятъ. Съвременнитѣ хора изпадатъ въ заблуждение, като мислятъ, че злото и страданията идатъ отъ Бога. Тѣ трѣбва да изхвърлятъ тази неправилна мисъль отъ ума си. Богъ не съизволява въ смъртьта и страданията на човѣка. За да се освободи отъ страданията, човѣкъ трѣбва да признае, че причина за своитѣ страдания е той самъ и да търси начинъ да се освободи отъ тѣхъ. Колкото по-малко мисли за тѣхъ, толкова по-лесно ще се освободи отъ тежестта имъ. Ако пъкъ може да си внуши, че нѣма никакви страдания, още по-добре. Нѣма да се мине много време, и страданията му ще изчезнатъ. Ако единъ човѣкъ самъ не може да направи опита, нека се събератъ десеть души и заедно да го направятъ. Идете при нѣкой боленъ и всички едновременно мислете, че той е здравъ. Ръкувайте се съ него и кажете: Нищо нѣмашъ, отъ никаква болесть не страдашъ. Кажете ли така, ще видите, че въ най-скоро време болниятъ ще се дигне отъ леглото си. Мощна е човѣшката мисъль. Съ нея човѣкъ може да се лѣкува, да прави чудеса. Лѣкуването съ мисъльта е естественъ процесъ. Представете си, че нѣкѫде на пѫтя се е отворилъ голѣмъ трапъ и, който мине край него, пада вѫтре и счупва крака си. Такова нѣщо е болестьта. Всѣки, който заболѣе, все ще по-страда отъ нѣщо. Ако сто души минатъ край този трапъ и хвърлятъ вѫтре по единъ камъкъ, нѣма да се мине много време, и трапътъ ще се напълни. Напълни ли се трапьтъ, никой вече не пада въ него. На сѫщото основание, всѣки, който отива при боленъ, съ желание да му помогне, трѣбва да му предаде нѣщо отъ себе си. На всѣки боленъ липсва нѣщо, което той приема отъ окрѫжавашитѣ и отъ лѣкаря. Истински лѣкарь е онзи, който лѣкува не само външно, но и вѫтрешно. Той носи лѣкарствата вѫтре въ себе си и съ тѣхъ лѣкува болния. Не носи ли лѣкарствата въ себе си, той мѫчно може да лѣкува, защото разчита само на външни пособия. Който е роденъ за лѣкарь, той носи лѣкарствата въ себе си. Праведниятъ носи силата въ себе си. Докато не е развилъ своитѣ вѫтрешни сили, човѣкъ работи само по външенъ пѫть: цитира различни автори, превежда примѣри отъ живота на светиитѣ и т. н. Като ученици, отъ васъ се иска нова мисъль. Новата мисъль и новитѣ разбирания коренно се различаватъ отъ старитѣ. Това не значи, че човѣкъ изведнъжъ ще се освободи отъ старото. Това става постепенно, съ време, но все-таки сѫ нужни опити въ това направление. Всички отрицателни прояви на човѣка сѫ остатъци отъ стария животъ. Запримѣръ, натъкне ли се на съмнението и подозрението, човѣкъ е въ стария животъ. За да се освободи отъ съмнението, той трѣбва да му противопостави нѣкаква нова мисъль. Ако искате да не се съмнявате, станете ясновидци. Ясновидецътъ не се съмнява въ никого, нито подозира. Той отъ дома си още вижда, какъ постѫпва даденъ човѣкъ и знае, запримѣръ, дали обича да краде. Тъй щото, той не сѫди човѣка само по подозрение. Така постѫпва и разумниятъ свѣтъ. Той изпраща човѣка на земята, дава му всички условия, да се прояви свободно, и следъ това, като разполага съ данни, тогава го сѫди. Въ разумния свѣтъ не сѫдятъ човѣка само по предположение или подозрение. Тамъ не сѫдятъ човѣка само за това, че помислилъ нѣщо лошо. Човѣкъ не е отговоренъ за лошата мисъль, докато не я реализиралъ. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ нова мисъль, това не значи, че досегашната мисъль нищо не е допринесла. И тя е дала нѣщо на човѣчеството, но време е да се замѣсти съ нова. Старитѣ ви обуща сѫ били ценни досега, но вече сѫ скѫсани и трѣбва да ги замѣстите съ нови. На времето си тѣ сѫ играли нѣкаква роль. Сега всички хора се нуждаятъ отъ нови мисли, нови разбирания, нови желания и нови постѫпки. Всѣка нова мисъль е новъ костюмъ, съ който човѣкъ трѣбва да се облѣче, за да свърши известна работа. Постоянно слушате да се говори за живота на пророцитѣ и апостолитѣ. Какъ сѫ живѣли тѣ? Всѣки може да живѣе като пророцитѣ и апостолитѣ, ако е готовъ да изпълнява волята Божия. Само онзи може да изпълнява волята Божия, който обича, който има знания и който е свободенъ. Когато любовьта, знанието и свободата се проявяватъ въ човѣка едновременно, той може да изпълни волята Божия. Липсва ли само единъ отъ тия принципи, той не е готовъ да изпълни волята Божия. И да има готовность, условия нѣма. Значи, когато любовьта, мѫдростьта и истината доброволно идатъ въ помощь на човѣка, той може да изпълни волята Божия. Употрѣби ли насилие да привлѣче тия принципи къмъ себе си, човѣкъ не може да изпълни волята Божия. Приятно и радостно е да ви дойде гостъ, безъ да сте го канили. Каните ли го много, и да ви посети, това посещение не е доброволно, не е направено отъ любовь. Коя е отличителната чърта на човѣка? Вътрешното разбиране. Въ този смисълъ, човѣкъ е онзи, който разбира Божиитѣ мисли, чувства и постѫпки въ даденъ моментъ, не въ цѣлокупното проявление на Бога. Може ли да използува въ даденъ моментъ Божиитѣ мисли, чувства и желания, човѣкъ може да разреши и най-мъчнитѣ си задачи. Не може ли да ги използува, той се натъква на това, което индуситѣ наричатъ карма, а ние наричаме съдба, лоши условия, неустановенъ животъ. Обърнете внимание на това, което сега ви говоря. То може да се сведе къмъ една точка, на която можете да поставите най-тънката игла. Помнете, че въ даденъ моментъ разумниятъ свѣтъ има отношение къмъ всѣки човѣкъ, затова той трѣбва да отвори ума и сърдцето си да разбира неговитѣ мисли, желания и постѫпки. Разбере ли това, всичко друго ще разбере. Не разбере ли разумниятъ свѣтъ, нищо нѣма да разбере. Когато не разбира нѣщо, човѣкъ иска да му дадатъ ключъ за разбиране. Всѣки има такъвъ ключъ. Това е Божественото въ човѣка. Разберете ли Божественото въ себе си, вие ще разберете Божественото въ всички хора. Съ други думи казано: познаете ли себе си, вие ще познаете всички хора. Не разберете ли Божественото въ себе си, вие не можете да разберете и другитѣ хора и ще се движите въ тъмнина. Като знаете това, не бѣгайте отъ противоречията и страданията. Знайте, че въ тѣхъ се крие нова мисъль, нѣкакво велико благо за васъ. Когато страда и не може да се справи съ страданието си, човѣкъ се намира подъ центъра на тежестьта, или въ самия центъръ, дето нѣщата се отправятъ. За да не пострада отъ предметитѣ, които падатъ въ този центъръ, човѣкъ трѣбва да отиде настрана, да не го засегнатъ падащитѣ предмети. Който разбира смисъла на страданието, той всѣкога заема такова положение, че да не го засѣгатъ ударитѣ на страданието. И тъй, когато човѣкъ разбере Божията мисъль и Божието чувство, вложени въ страданието, последното се стопява и само по себе си изчезва. Не разбира ли човѣкъ смисъла на страданието, състоянието на неговата душа се сгѫстява, и той мѫчно може да се освободи отъ ударитѣ на страданието. Този законъ се провѣрява и въ отношенията на хората. Когато синътъ или дъщерята измѣни отношенията си къмъ майка си, въ ума й настава тъмнина, на слънчевия вѫзелъ усѣща тежестъ, стѣгане и, докато отношенията не се подобрятъ, тжгата не напуща не само майката, но и цѣлия домъ. Сегашнитѣ хора търсятъ животъ безъ страдания. И това е възможно, обаче, оть човѣка се иска чиста и права мисъль, безъ никаква съблазънь, безъ никакво петно. Остане ли най-малката нечистота въ ума или въ сърдцето на човѣка, той се излага на духовна проказа. Ще кажете, че свѣтътъ е пъленъ съ съблазни и съ изкушения. И това е възможно, но човѣкъ трѣбва да знае, отъ какво може да се съблазни. Има смисълъ човѣкъ да се изкушава, но отъ чистия планински въздухъ, отъ бистрата планинска вода. Обаче, да се изкушава човѣкъ отъ клоака на живота, отъ въздухъ, пъленъ съ микроби, това не го оправдава. Всѣки човѣкъ, който е изгубилъ истинската представа за Бога и е влѣзълъ въ свѣта на удоволствията, прилича на червей, който пълзи по нечистотиитѣ. Много време се изисква, докато умътъ и сърдцето на човѣка се просвѣтятъ, и той излѣзе на чистъ въздухъ, на Божествената свѣтлина, да води чистъ и светъ животъ. Ще кажете, че условията на живота сѫ лоши. Докато червеятъ пълзи, всѣкога ще се натъква на нечисти мѣста. Но той трѣбва да напусне лошитѣ условия, да се превърне на какавида, отдето, следъ известно време, да изхвръкне навънъ, като пеперуда. Его защо, когато разумнитѣ сѫщества ви показватъ пѫтя на издигането, не се съмнявайте въ тѣхъ, но веднага напуснете лошитѣ условия и ги последвайте. Това значи, да изхвръкне човѣкъ отъ какавидата, отъ пеленитѣ на стария животъ, да се облѣче въ нова премѣна и, като пеперуда, да каца отъ цвѣтъ на цвѣтъ, да събира нектара на новия животъ. Дръжте въ ума си основната мисъль, че Богъ иска да направи човѣка щастливъ само за единъ моментъ. Ако презъ цѣлия день можете само за единъ моментъ да бѫдете щастливи, вие ще запазите щастието си за повече време. Това се постига, когато разберете Божиитѣ мисли, чувства и постѫпки вь даденъ моментъ само и ги приложите. Що се отнася до вашитѣ вѣрвания, вие не трѣбва да се смущавате. Тѣ сѫ подложени на промѣни. Това, което детето знае въ първата година на живота си, се различава коренно отъ знанията, които 20 - годишниятъ младежъ има. Едногодишното дете познава баща си по единъ начинъ, 20 - годишниятъ момъкъ го познава по другъ начинъ. И бащата има различни отношения къмъ своитѣ деца. На малкото си дете той ще даде една малка стомничка, която едва съдържа единъ килограмъ вода; на 20-годишния си синъ той ще даде голѣма стомна, да донесе повече вода, да задоволи нуждитѣ на цѣлия домъ. Справедливо ли е това отношение? Справедливо е. На силния и способенъ ученикъ се даватъ мѫчни задачи, голѣми изпитания, а на слабия се даватъ лесни задачи, малки изпитания. Като знаете това, не казвайте, че изпитанията ви сѫ много голѣми. На всѣки човѣкъ сѫ дадени страдания и изпитания споредъ силитѣ му. Богъ е задържалъ най-голѣмитѣ страдания за себе си. Затова казваме, че Той е дълготърпеливъ, всесиленъ, всеблагъ и т. н. Нека всѣки си каже: Ако Богъ е дълготърпеливъ, защо азъ да не бѫда поне търпеливъ? Ако Той е всесиленъ, защо азъ да не бѫда поне силенъ? Ако Той е всеблагъ и всемѫдъръ, защо азъ да не бѫда поне благъ и мѫдъръ? Като ученици, вие трѣбва да мислите право, да различавате животинскитѣ прояви отъ човѣшкитѣ и човѣшкитѣ — отъ Божественитѣ. Като различавате тия нѣща, вие ще можете да се пазите отъ животинскитѣ мисли. Ще слушате, какво ви се говори отвънъ и отвѫтре, безъ да ставате роби на човѣшкото и на животинското. Бѫдете свободни да приемете Божественото доброволно, безъ никакво насилие. Срещне ли ви на пѫтя човѣкъ, който ви предлага пълна торба съ пари, откажете се да я вземете и продължете пѫтя си. Тѣзи пари сѫ крадени. Приемете ли ги, ще ви хванатъ и ще ви държатъ отговоренъ. Ще кажете, че чрезъ него Богъ иска да ви даде това злато. Не, Богъ никога не осигурява човѣка за цѣлъ животъ. Казано е въ Господната молитва: „Хлѣбъ нашъ насѫщни, дай ни го днесъ“. Ако Богъ иска да постави човѣка на изпитание, само тогава може да му даде торба съ злато. Съвършениятъ човѣкъ никога нѣма да срещне на пѫтя си престѫпникъ, крадецъ, убиецъ. Той никога не минава презъ улици, на които се е извършило нѣкакво престѫпление. Той никога не влиза въ домове, дето се вършатъ престѫпления. Влѣзе ли въ такъвъ домъ, той има опредѣлено желание да помогне на хората, които живѣятъ тамъ. Ако нѣкой богатъ човѣкъ е извършилъ престѫпление и се моли да му се помогне, Богъ ще изпрати хора да го обератъ, да стане последенъ сиромахъ и тогава ще го посети. Като говоря така, това не значи, че сѫдя хората. Азъ никого не сѫдя, но и вие не трѣбва да сѫдите. Вие трѣбва да си изработите нова философия на живота и споредъ нея да разглеждате нѣщата. Споредъ новата философия на живота, грѣхътъ и престѫплението, радостьта и скръбьта не сѫ единични прояви, но колективни. Човѣкъ, съзнателно или несъзнателно, участвува въ тия колективни процеси. Въпрѣки всичкото си желание да не грѣши, човѣкъ не може да се освободи отъ грѣховетѣ на майка си и на баща си. Затова и Давидъ казва: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми“. Като знае това, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да се освободи отъ наследството на майка си и на баща си, което тѣ му предаватъ чрезъ своята нечиста кръвь. Кога ще стане това? Когато човѣкъ изплати всичкитѣ си дългове, както и тия на своитѣ дѣди и прадѣди. Следователно, за да изправятъ живота си, съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ дълбоко разбиране на психическитѣ или духовни закони, които го управляватъ. Ако нѣма тия разбирания, човѣкъ нищо не може да постигне. Мнозина искатъ да имъ се дадатъ голѣми знания, безъ да сѫ се приготвили за тѣхъ. За да придобие окултно знание, въ неговата висша степень, човѣкъ трѣбва да има здрава нервна система, да издържа. Ако нервната му система не е здрава, той не може да издържа. Както грубитѣ мисли, чувства и постѫпки действуватъ вредно върху човѣшкия мозъкъ, така и възвишенитѣ мисли и чувства изискватъ здрава нервна система. Докато дойде човѣкъ до това положение, храната, която употрѣбява, трѣбва да се размеква, като на дете. Знаете ли, какви пакости може да причини твърдата храна на слабъ стомахъ? Всички науки, въ своето високо проявление, представятъ твърда храна за съвременния човѣкъ. Като знаятъ това, ученитѣ обличатъ тия истини въ специални формули, съ които ги забулватъ, за да не причинятъ нѣкакви повреди на човѣшкия мозъкъ. И тъй, едно малко желание, но реализирано, струва повече отъ всичкитѣ почести и слава на свѣта. Да изядешъ единъ плодъ и да познаешъ Бога въ него, струва повече отъ всичката слава и всичкото богатство на земята. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Този стихъ превеждаме въ следния смисълъ: Ако изядете една ябълка и не познаете въ нея най-малкото и най-голѣмото проявление на Бога, нищо не сте постигнали. За да разбере Божественото въ себе си и въ своя ближенъ, човѣкъ се нуждае отъ храна, отъ чистъ въздухъ и отъ свѣтлина. Нѣма ли тия три нѣща, той нищо не може да разбере. Стремете се къмъ чиста, здравословна храна, къмъ чистъ въздухъ и свѣтлина, за да имате животъ въ себе си. Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 3. Лекция отъ Учителя, държана на 10. септемврий, 1930 г. София.— Изгрѣвъ.

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Две категории хора Размишление. I Посл. къмъ Тимотея, 6 гл. Сѫществуватъ две категории хора: еднитѣ мислятъ, че всичко знаятъ, а другитѣ — че нищо не знаятъ. Онѣзи, които мислятъ, че всичко знаятъ, работятъ съ числото десеть; онѣзи, които мислятъ, че нищо не знаятъ, работятъ съ неизвестното число хиксъ. Какво ще кажете за тѣзи две категории хора, ако тия, които мислятъ, че нищо не знаятъ, нареждатъ работитѣ си добре, живѣятъ разумно, хранятъ се правилно и никога не страдатъ отъ стомашно разстройство; другитѣ, които мислятъ, че всичко знаятъ, работитѣ имъ всѣкога сѫ объркани, не живѣятъ разумно и постоянно се оплакватъ отъ разстройство на стомаха. Ако заговорите съ тѣхъ, ще видите, че много нѣща знаятъ. Тѣ ще ви кажатъ, каква е последната дума на науката за храненето, а не могатъ да приложатъ това знание къмъ себе си. Какъ ще си обясните това противоречие? Значи, знанието може да се приложи само при известни случаи. Тия хора сѫ размѣнили положението си. Ония, които работятъ съ хикса и казватъ, че нищо не знаятъ, иматъ предъ видъ частитѣ. Тѣ разискватъ върху въпроса, защо Богъ е създалъ свѣта, какво представя вселената и т. н. Който е създалъ свѣта, Той знае, защо го е създалъ, но хората не знаятъ, тѣ си правятъ различни предположения. Зашо се е родилъ човѣкъ? Да живѣе. Какъ трѣбва да живѣе и каква служба да изпълнява? Мѣстото, на което е поставенъ човѣкъ, опредѣля неговата служба и начина, по който трѣбва да живѣе. Перото, което е поставено на писалката, има задача да пише. Всѣки, който държи писалка, трѣбва да пише. Всички останали работи, въ дадения случай, сѫ второстепенни. Че трѣбва да ядешъ, да се обличашъ, да обичашъ, това е второстепенна работа. Докато писалката е въ рѫката ти, ще пишешъ. Въ дадения моментъ работата ти е ограничена и съ тази ограничена работа ти не можешъ да разрешишъ всички спорни въпроси. Съ писалката ти можешъ да напишешъ една забавна работа, да решишъ една задача, да напишешъ една философска книга, но все пакъ работата ти е ограничена. Като живѣе на земята, човѣкъ се натъква на два закона: законъ на Цѣлото и законъ на частитѣ. Дойдете ли до първия законъ, вашата основна задача е да опредѣлите отношенията си къмъ Цѣлото, безъ да се мѫчите да проникнете въ неговата сѫщина. Вашата задача е да имате правилни отношения къмъ Цѣлото, да се съзнавате като негови удове. Докато рѫката съзнава, че е часть отъ тѣлото и не пожелава да се откѫсне отъ него, цѣлиятъ организъмъ е въ хармония. Въ който моментъ рѫката се откѫсне оть тѣлото и тръгне по свой пѫть, хармонията на цѣлия организъмъ се нарушава. Ако единъ нервъ само въ тѣлото се засегне отъ нѣщо и престане да функционира правилно, цѣлиятъ организъмъ заболява. Болеститѣ и болезненитѣ състояния показватъ, че е станало нѣкакво размѣстване въ организъма. Всѣко размѣстване на нѣщата носи лоши последствия. Представете си, че имате много злато. Трѣбва ли да носите това злато постоянно съ себе си? Ако го носите всѣкога съ себе си, ще ви нападнатъ разбойници, ще ви обератъ, а можете да платите и съ живота си. Какво показва това? Размѣстили сте нѣщата. Мѣстото на златото е въ касата. Ако нѣмате съответна каса у дома си, занесете златото въ нѣкоя банка, както правятъ днесъ всички търговци и богати хора. Вие можете да носите съ себе си само онова злато, което е въ крьвъта ви, но не и външното злато, което съблазнява хората. Стремете се къмъ придобиване на вѫтрешно злато, което прави човѣка здравъ и продължава живота му. Една отъ задачитѣ на съвременния човѣкъ е да продължи живота си. Следъ грѣхопадането човѣкъ е съкратилъ своя животъ. Той трѣбва да работи върху себе си, да продължи живота си. да се върне въ първото си положение. Кое се продължава? Въ обикновения животъ се продължава правата линия. Тя има само едно измѣрение — дължина. Животътъ на правата линия е простъ, елементаренъ, но въпрѣки това тя е мѣрка, взета отъ Божествения свѣтъ. Следователно, иска ли да продължи живота си, човѣкъ трѣбва да води простъ, чисть животъ, безъ никакви чужди влияния, безъ никакви външни примѣси. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, ще видите, че животътъ му е простъ, скроменъ: въ храна, въ облѣкло, въ отношения. Дето и да отиде, той всѣкога намира храна. Споредъ мене, най-добра храна е тази, която може да се намѣри навсѣкѫде. Днесъ навсѣкѫде се проповѣдва разширение въ чувствата. Наистина, човѣкъ трѣбва да се разшири. Дойде ли до разширение на чувствата си, той не може да се движи само по права линия, т. е. въ свѣта на първото измѣрение, но ще започне да се движи въ плоскость, която води къмъ две измѣрения — дължина и широчина. Учениятъ иска да разшири своитѣ научни възгледи, религиозниятъ — своитѣ религиозни възгледи, материалистътъ — своитѣ възгледи за материята. Всѣки човѣкъ се стреми къмъ разширяване, за да разбира ближнитѣ си, които сѫ въ самия него. Всѣки човѣкъ, вънъ отъ васъ, представя права линия, къмъ която вие имате отношение. Кога започва правата линия да се разширява? Когато достигне крайния предѣлъ на своето удължаване. Докато не достигне до този предѣлъ, тя не може да се разшири. Това виждаме навсѣкѫде въ органическия животъ. Запримѣръ, растението не може да се разшири, докато не достигне крайния предѣль на своето растене нагоре, по права линия. Щомъ дървото стигне крайния предѣлъ на растенето си нагоре, то постепенно започва да се разширява, да расте на дебелина. Сѫщиятъ законъ действува и при развитието на човѣка. Детето, първо расте на височина. Достигне ли крайниятъ предѣлъ на растенето, човѣкъ започва да се разширява, да надебелява. Когато дойде до крайния предѣлъ на живота, човѣкъ прави единъ ѫгълъ. едно пречупване. Този ѫгълъ показва, че човѣкъ трѣбва да измѣни метода на работата си, или посоката на своя животъ. Не направи ли едното или другото, животътъ му се прекратява. Да се измѣнятъ нѣщата, това е естественъ процесъ, но тази промѣна трѣбва да става споредъ законитѣ на разумната природа. Не всѣка промѣна е Божествена. Има човѣшки промѣни, които водятъ къмъ разочарования и противоречия. Слушате нѣкой да казва, че се молилъ на Господа, и молитвата му била приета. Не се минава много време, този човѣкъ се разочарова отъ Бога. Защо? Молилъ се. но не получилъ отговоръ на молитвата си. Въ първия случай той прояви щеславие, побърза да се похвали, че Онзи, Който управлява свѣта, спира вниманието си на него и го слуша. Въ втория случай се разочаровалъ отъ Господа. Това не е убеждение. Дето има щеславие. тамъ ставатъ бързи промѣни. Всѣка промѣна на нѣщата, която носи падение, е човѣшка. Ако човѣкъ промѣня възгледитѣ и разбиранията си за Бога, още по-лесно ще ги промѣни за подобния си. Днесъ се възхищавате отъ единъ човѣкъ, на другия день се разочаровате, казвате, че билъ лошъ, глупавъ. Това сѫ човѣшки разбирания. Едно трѣбва да знаете: лошиятъ човѣкъ при всички условия е лошъ; добриятъ при всички условия е добъръ. Лошиятъ животъ не може да стане добърь; самъ по себе си той е лошъ. И добриятъ животъ е всѣкога добъръ. Умрѣлиятъ не може да стане светия, и светията не може да умре. Презъ каквито перипетии да минава, светията всѣкога живѣе. Вѣковетѣ минаватъ единъ следъ другъ, но той остава вѣчно да живѣе. Това е светия. Всѣки, който умира, разлага се и мирише, не е светия. Предъ хората може да минава за светия, но не и предъ Бога. Светията слиза на земята да помага на хората, да ги учи. Същевременно и той се изпитва. Колкото повече време прекарва на земята, толкова повече се изпитва. И тъй, говорите ли за злото и за доброто, вие трѣбва да разбирате, какви сили се криятъ въ тѣхъ. Буквата „з“, съ която започва думата „зло“, означава законъ на размножаване. Следователно, когато човѣкъ се размножава повече, отколкото сѫ неговитѣ възможности, работитѣ му тръгватъ назадъ. Той казва: Моитѣ работи вървятъ зле. Всѣки човѣкъ, който яде много, който преяжда, върви зле. Лакомията е причина за злото въ свѣта. Ако една мома обещава срѣща едновременно на десеть момъка, работитѣ й тръгватъ зле. Тя не може да води приятелство едновременно съ десеть души. Съ кого отъ тѣхъ ще се срещне първо? Този ще я чака, онзи ще я чака и, като не издържи на обещанието си, всѣки, на свой редъ, ще я набие. Какво ще бѫде положението на тази мома? Следователно, всѣки, който се е опиталъ да излъже Господа, на общо основание е билъ битъ. Не може да давате обещания на Бога и да не ги изпълнявате. Всѣко обещание, дадено предъ лицето на Бога, трѣбва да се изпълни. Колко души днесъ могатъ да се похвалятъ, че сѫ издържали на своитѣ обещания? Човѣкъ е изпълнилъ нѣкои отъ обещанията си, но повечето не е изпълнилъ, Учительтъ пише шесторка за решенитѣ задачи на ученика, но за нерешенитѣ — единица. Решава ли всѣкога задачитѣ си, ученикътъ минава за способенъ. Не ги ли решава правилно, той е признатъ за неспособенъ. Правилното решаване на задачитѣ опредѣля способноститѣ на ученика. И тъй, способниятъ ученикъ решава правилно задачитѣ си, но това нѣма нищо общо съ моралния му животъ. Ако ученикътъ не решава правилно задачитѣ си, това не показва, че той е немораленъ. Лошитѣ условия, презъ които човѣкъ минава, не показватъ, че той е лошъ. Поради отлагане и неработене въ миналото, той е изпратенъ при лоши условия, да се огледа и да завърши недовършенитѣ си работи. Ако ученикътъ не учи редовно уроцитѣ си и ги пропуща, ще дойде день, когато ще го заставятъ да се залегне и да свърши всичкитѣ си изпити. Нѣкой ученикъ не обича математика, не иска да прави усилия, не решава задачитѣ си и казва, че сѫдбата го преследва. Щомъ разсъждава така, той е на кривъ пѫть. Влѣзе ли въ училището, ученикътъ трѣбва да учи всички предмети, които се преподаватъ. Тамъ нѣма изборъ. Ученикътъ не може да каже, че този предметъ обича, а онзи не обича, и съобразно това единиятъ да учи, а отъ другия да се отказва. Ученикътъ на новото учение трѣбва да има всестраненъ интересъ, да изучава всички предмети. Само по този начинъ той може да хармонизира своя животъ, да влѣзе въ хармония съ Цѣлото. Цѣлото има отношение къмъ частитѣ, а частитѣ — къмъ Цѣлото. Като ученици, вие трѣбва да изучавате отдѣлнитѣ характери, да познавате хората, съ които имате отношения. Съ изучаването на характеритѣ и проявитѣ на хората, вие изучавате добродетелитѣ и слабоститѣ имъ въ тѣхнитѣ тънки проявления. Запримѣръ, вие ще изучавате щеславието, користолюбието, гордостьта, но заедно съ тѣхъ ще изучавате и добродетелитѣ: смирение, кротость, търпение, любовь и т. н. Срѣщате религиозенъ или свѣтски човѣкъ, който разправя, че ви направилъ голѣми добрини, че се молилъ за васъ и т. н. Въ лицето на този човѣкъ виждате щеславието. Ако се е молилъ за васъ и ви е правилъ добрини, защо трѣбва да ги споменава? Съ това той иска да покаже предъ васъ добротата си, да го почитате. Ако пъкъ ви е правилъ добрини, безъ да сте придобили нѣщо отъ тѣхь, това показва, че не е знаялъ, какъ да постѫпва. Само разумниягь може да прави добро. Той прави добро на време и на мѣсто. Всѣко добро, което не е направено на мѣсто и на време, не е разумно. Това добро не допринася никаква полза на човѣка. Другъ нѣкой се хвали съ своята религиозность, но слушате, че той се моли изключително за материални работи: да му се помогне да си направи кѫща, да се назначи на добра служба, да нареди добре сина и дъщеря си и т. н. Това е користолюбие. Този човѣкъ мисли, че като вѣрва въ Бога, трѣбва да получи голѣми облаги. Обаче, наредъ съ слабоститѣ на човѣка вие трѣбва да виждате и неговитѣ добродетели. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да учи и никога да не мисли, че много знае и всичко е постигналъ. Знанието на детето е на мѣсто, но това знание не може да задоволи възрастния човѣкъ. Знанието на възрастния е на мѣсто, но това знание не задоволява стария човѣкъ. Стариятъ се стреми къмъ още по-голѣмо знание. Обаче, знанието на детето, на възрастния и на стария е за земята. Влѣзе ли човѣкъ въ духовния свѣтъ, тамъ е нужно по-високо знание. Влѣзе ли въ Божествения свѣтъ, тамъ се иска още по-голѣмо знание. Като отидете въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ, вие трѣбва да оставите настрана знанието, което сте имали въ детинство, въ срѣдна възрасть и като старъ. Това е все още човѣшко знание, а тамъ не се интересуватъ отъ него. Какво знание се иска отъ човѣка? Ако си гостилничарь, ти нѣма да се хвалишъ съ знанието си, че това знаешъ, онова знаешъ, но ще повикашъ човѣка въ кухнята си, ще му покажешъ всичкитѣ тенджери съ ядене и ще му кажешъ: Опитай и после говори! Ако гостилничарьтъ е напълнилъ 25 тенджери съ ядене и не може да задоволи клиентитѣ си, той не е майсторъ готвачъ. Ако човѣкъ е напълнилъ главата си съ знание, но не може да задоволи нито себе си, нито окрѫжаващитѣ, това знание не е негово, не е станало негова плъть и кръвь, не е приложено. Знание е само онова, което човѣкъ е опиталъ и приложилъ. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ Божественото знание. Божествено знание е онова, което е придобито съ най-малки разходи и което е приложено въ живота. Който е придобилъ това знание, той може предварително да каже, какво ще бѫде времето на другия день, какво ще се случи въ живота му поне за една година, какви промѣни ще станатъ въ управлението, дали ще се смѣни правителството, ще има ли плодородие, каква ще бѫде сѫдбата на неговитѣ деца, ще свършатъ ли добре училището и т. н. Ссгашнитѣ хора много знаятъ, много говорятъ, но като дойдатъ до единъ отъ тѣзи въпроси, веднага отиватъ при нѣкой гадатель, или при нѣкоя гадателка, устройватъ сеанси и т. н. Но, вмѣсто да се ориентиратъ правилно по въпроса, който ги интересува, тѣ повече се заблуждаватъ. Защо? Защото чуватъ нѣща, който не разбиратъ. Тѣ не могатъ да правятъ преводи на това, което имъ се казва, и се заблуждаватъ. Нѣкои хора сънуватъ, пророчески сънища, но като не ги разбиратъ, като не могатъ да ги преведатъ на разбранъ за себе си езикъ, тѣ, или ги отхвърлятъ, или ги приематъ, буквално, или ги тълкуватъ по кривъ начинъ. Когато съньтъ се сбѫдне, тогава разбиратъ, какъвъ билъ неговиятъ смисълъ. Нѣкои обичатъ да предсказватъ, други — да тълкуватъ сънища, но предсказанията имъ никога не се сбѫдватъ. Въпрѣки това тѣ постоянствуватъ, съ надежда, че нѣкога предсказанията имъ ще се сбѫднатъ. Това е лековѣрие. Тѣзи хора нѣматъ дарба на ясновидци, а играятъ роля на такива. Съ своето суевѣрие, безъ да искатъ, тѣ лъжатъ себе си, лъжатъ и ближнитѣ си. Добре е човѣкъ да се спира на сънищата си, да ги изучава, да учи тѣхния езикъ. Езикътъ на сънищата е символиченъ. Ти трѣбва да изучавашъ значението на символитѣ, да ги превеждашъ правилно. Ако сънувашъ, че ездишъ червенъ конь, а въ действителность си боленъ, въ скоро време ще оздравѣешъ. Ако си боленъ и сънувашъ, че ездишъ черенъ конь, ще те носятъ съ носилка на онзи свѣтъ. Ако си здравъ и сънувашъ, че ездишъ черенъ конь, още на другия день ще имашъ голѣмо неразположение, физическо или душевно. Червениятъ конь представя човѣшкото съзнание, човѣшкия умъ. Докато може да бѫде господарь на своето съзнание и на своя умъ и ги управлява, човѣкъ все пакъ се справя съ противоречията въ живота си. Слѣзе ли отъ червения конь, човѣкъ напуща своето съзнание и своя умъ и се отказва да ги управлява. Щомъ се откаже отъ управлението на своя умъ, човѣкъ се натъква на голѣми противоречия, но поне живъ остава. За предпочитане е човѣкъ да езди черенъ конь, отколкото да слѣзе отъ червения. Съ други думи казано: За предпочитане е да страдашъ, отколкото да изгубишъ живота си. За предпочитане е да работишъ, макаръ и най-тежката работа, отколкото да си въ бездѣлие. Сега, да се върнемъ къмъ ония, които работятъ съ хикса, и тия, които работятъ съ числото десеть. И еднитѣ, и другитѣ трѣбва да си изработятъ една вѫтрешна философия за отношенията си къмъ хората и къмъ Първата Причина. Не можете да имате правилни отношения къмъ хората, ако нѣмате правилни отношения къмъ Бога. Не можете да имате правилни отношения къмъ Бога, ако отношенията ви къмъ хората не сѫ правилни. Всѣки човѣкъ е Божи служитель, за това е дошьлъ на земята. Доколкото изпълнява службата си, дотолкова ще бѫде кредитиранъ Не иска ли да изпълнява службата си и бѣга отъ своето предназначение, никакъвъ кредитъ не му се отпуща. Който изпълнява волята Божия, той едновременно помага на себе си и на окрѫжаващитѣ. Ако дойде нѣкой човѣкъ при васъ, не бързайте изведнъжъ да задоволите неговитѣ нужди. Една услуга можете да му направите, малка помощь можете да му дадете, но само за презъ деня. За другия день не мислете. Вие не сте длъжни да го осигурите за цѣла година, или за цѣлъ животъ. Божиятъ законъ позволява да осигуришъ човѣка за единъ день само, Осигуришъ ли го за два деня, ще те държатъ отговоренъ. Осигуряването е човѣшки законъ, Божествениятъ свѣтъ не се занимава съ никакви осигуровки. Като ученици, вие трѣбва да работите върху своитѣ добродетели, да ги развивате. Тѣ се намиратъ въ зародишно състояние въ душата ви, но трѣбва да имъ дадете условия да се развиватъ. Какво ще направите съ търпението, запримѣръ, което е въ зародишъ въ васъ? Нищо не можете да направите. Обаче, ако развивате търпението си, вие ще бѫдете силни, ще понасяте разумно изпитанията и ще се учите отъ тѣхъ. Съ слаби добродетели нищо не се постига. Мнозина правять погрѣшки въ живота си, защото, безъ да сѫ развили своитѣ добродетели, се заематъ да помагатъ на болни, на страдащи. За да помага, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Нѣма ли нужната сила, той пакости и на себе си, и на онзи, на когото помага. Ако не е готовь да помага, по-добре да усили рабоата върху себе си, да развие ония дарби и способности, които ще го направятъ силенъ. Нѣкои очакватъ да се подобри живота имъ, безь да работятъ. Ще дойде день, когато животътъ на всички хора ще се подобри, ще дойдатъ благоприятни условия, но човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ, да използува тия условия. Запримѣръ, събератъ се двама души да работятъ заедно, но въ скоро време се раздѣлятъ. Защо? Не могатъ да си хармониратъ. Не е лесно да живѣешь съ хората. Само ония могатъ да си хармониратъ, които живѣятъ единъ за другъ. Докато човѣкъ живѣе само за себе си, никаква връзка не може да създаде съ хората. За да се хармонира съ нѣкого, той трѣбва да се откаже отъ своя егоизъмъ. Животътъ е велика школа. За да разбере предметитѣ, които се преподаватъ въ тази школа, човѣкъ трѣбва да има любовь къмъ самия животъ. Обича ли живота, той ще изучава добре предметитѣ, които му се преподаватъ, и ще ги използува за основа на своето бѫдеще. Отъ човѣка зависи, какво бѫдеще ще си създаде, добро или лошо. Ако не работи и се отклонява отъ правия пѫть на живота, човѣкъ започва да се деформира. Деформирането на човѣшкия организъмъ започва отъ мисъльта. За да изправи организъма си, той трѣбва да изправи мисъльта си, да изправи отношенията си къмъ Първата Причина. Това се постига, когато човѣкъ направи връзка съ Бога. Щомъ се свърже съ Него, постепенно започва да се изправя. Не направи ли тази връзка, човѣкъ не може да се ползува отъ благата на живота. Благата ще го обикалятъ, но той не може да ги възприема. И болниятъ не е лишенъ отъ блага, но не може да се ползува отъ тѣхъ. За всѣка работа сѫ опредѣлени десеть души. Ако първиятъ се откаже да свърши тази работа, вториятъ ще се наеме да я свърши. Ако и вториятъ се откаже, третиятъ ще я свърши. Отъ десеттѣ все ще се намѣри единъ, който ще пожелае да я свърши. Затова и на васъ казвамъ: Когато става въпросъ за изпълнение на волята Божия, гледайте да бѫдете единъ отъ десеттѣ, да свършите съ любовь работата, която ви се възлага. Като изпълните волята Божия, вие ще придобиете голѣма опитность. Желая ви, като сте тръгнали въ Божествения пѫть, да не правите грѣшки, каквито правятъ онѣзи, които вървятъ въ широкия пѫть. Ако широкиятъ пѫть обещава блага на човѣка, ако му обещава спасение, той трѣбва да остане тамъ завинаги. Но ако този пѫть го води къмъ нещастия и катастрофи, неразумно е човѣкъ да остане тамъ. Страшно е, когато нѣкой, следъ като намѣри правия пѫть, мисли за широкия, или за пѫтя, който води въ свѣта. Ако отидете въ свѣта, ще срещнете хора, които тамъ живѣятъ, но за Бога мислятъ. За предпочитане е да бѫдете въ тѣхното положение, отколкото да живѣете при Бога, а да мислите за свѣта. При първото положение човѣкъ придобива знания и свѣтлина, които го освобождаватъ отъ всички заблуждения на миналото. Наука е нужна на човѣка, но такава, която да обхваща миналото, настоящето и бѫдещето. Който има тази наука, той гледа на нѣщата съ отворени очи. Той прониква въ миналата и бѫдещата култури на човѣчеството, а днешната, въ която живѣе, му служи като мѣрка за ориентиране между миналата и бѫдеща култури. Той вижда плана, по който се разрешаватъ всички бѫдещи въпроси, както и тия на настоящето. Като се говори за бѫдещата култура, не трѣбва да се забравя настоящата. нито да се обезценява, защото и тя е създала и създава нѣщо за свѣта, но не може да го оправи. Сегашната култура дава знания на човѣка, но свѣтътъ не се оправя съ знания. Наистина, учениятъ не може да оправи свѣта, но простиятъ още повече не може. Затова казватъ, че съ учение е лошо, но безъ учение — още по-лошо. Учението е едно отъ малкитѣ блага, но и безъ това благо не може. Науката е срѣдство, чрезъ което човѣкъ придобива вѫтрешно знание. Съ това знание, именно, той може да подобри живота си. Не може да се отрече онова, което великитѣ хора сѫ дали на свѣта, но всѣки човѣкъ трѣбва да допринесе нѣщо, колкото малко и да е то. Не пренебрегвайте сегашната наука, но ползувайте се отъ нея. Тя крие въ себе известни блага, чрезъ които можете едни на други да си помагате. Запримѣръ, ако изучавате ботаника, вие ще се запознаете съ лѣчебнитѣ свойства на растенията и можете да станете виденъ лѣкарь, да помагате на хората. Всѣка наука има своитѣ добри страни, които трѣбва да използувате. Като изучавате растенията и животнитѣ, вие трѣбва да изучавате и хората, между кои то се движите. Вие се срѣщате, разтваряте се, дружите, безъ да се познавате. Ако нѣкой ви обиди, вие се чудите, какъ не сте го познавали като лошъ човѣкъ. По естество човѣкъ не е лошъ, но нѣщо лошо е написано на неговата книга. Човѣкъ представя книга, на която отъ вѣкове се пише добро и зло. Като знае това, човѣкъ трѣбва да обръща страницитѣ на своята книга и да чете. Види ли, че въ нея е написано нѣщо лошо, веднага да го корегира. Лошиятъ животъ трѣбва да се изправи. Задачата на сегашния ви животъ седи, именно, въ това, да изправите лошата си карма. Не я ли изправите, каквито печалби да имате, тя изцѣло ще ги погълне. Тогава вие ще се чувствувате празенъ, като че нищо не сте постигнали. Това е илюзия, защото онова, което сте придобили и обработили, което е станало ваша плъть и кръвь, никой не може да го отнеме. Когато казвамъ, че трѣбва да се. свържете съ Бога, това не значи, че днесъ ще направите тази връзка. Тя сѫществува още отъ създаването на човѣка, но той трѣбва да я съзнава, да разбира, отде иде животътъ, силата и благата, съ които се ползува. Ако днесъ слънцето грѣе силно, трѣбва ли да седишъ около огъня да се топлишъ? Напусни огъня и излѣзъ вънъ, да се грѣешъ на слънцето. Огъньтъ трѣбва да отстѫпи предъ слънцето. Дръжте въ съзнанието си идеята за слънцето, а не за огъня. Ако има слънце, и огънь ще има. Нѣма ли слънце, никакъвъ огънь не сѫществува. Да държите въ ума си идеята за слънцето, това значи, съзнателно да подържате мисъльта за връзката си съ Бога, съ Когото да бъдете въ постоянна хармония. Ще кажете, че ако мислите постоянно върху единъ и сѫщъ въпросъ, ше се отегчите. Зависи, за какъвъ въпросъ мислите. Ако мислите за правата линия и си я представяте мъртва, вие, наистина, ще се отегчите. Но мислите ли, че правата линия е жива, колкото и да се занимавате съ нея, все нови мисли ще се родятъ въ ума ви. Правата линия събужда мисъль за права посока на движение, за граница на нѣщо. за разстояние между две сѫщества и т. н. Ако накарате единъ математикъ да ви каже нѣщо за правата линия, ще видите, че той може да ви говори съ часове за нея. Когато въ ума ви изпъкнатъ много мисли, явява се идеята за плоскостьта. Плоскостьта е съставена отъ множество линии, които работятъ въ диаметралнопротивоположно направление едни на други. Когато човѣкъ изучава живота на правата линия, съзнанието му се движи въ дължина; когато изучава плоскостьта, съзнанието му се движи, освенъ въ дължина, още и въ широчина; когато изучава тѣлото, съзнанието му се движи въ три измѣрения: дължина, широчина и дълбочина. Не може ли да се движи въ тритѣ направления, човѣкъ е лишенъ отъ всѣкаква възможность да придобива знания. Като ученици, вие трѣбва да познавате живота и въ тритѣ му измѣрения, за да разбирате себе си, да разбирате и ближнитѣ си. Запримѣръ, като погледнете веждитѣ на човѣка, отъ формата, която иматъ, можете да кажете, въ каква посока се движи. Затова и веждитѣ иматъ различна форма: праволинейна, криволинейна, извити нагоре или надолу и т. н. Който се движи въ права линия, той има отношение само съ единъ човѣкъ. Щомъ свърши работата си съ него, после се разправя съ втори. Онзи, който се движи въ плоскости, едновременно има отношения съ много хора. Ако този човѣкъ е министъръ, мѫчно ще се справи съ положението си. Представете си, че при него се явятъ много хора за служба. Каквото да прави, той не може да задоволи всички: едни отъ тѣхъ ще назначи на служба, а на други ще откаже. И въ края на краищата, първитѣ ще бѫдатъ доволни отъ него, а вторитѣ ще го сѫдятъ. При това положение министърътъ не може да бѫде щастливъ. Когато нѣкой се оплаква, че му е нѣщо тжжно, а не знае причината за тжгата си, казвамъ: Ти си министъръ, който не си назначилъ всички кандидати на служба. За да се освободишъ отъ тжгата си, трѣбва да назначишъ всички. Каже ли нѣкой, че е много радостенъ. той е сѫщиятъ министъръ, който е назначилъ всичкитѣ кандидати на служба, и тѣ сѫ доволни отъ него. Добриятъ, справедливъ и разумепъ министъръ намира мѣсто за всички кандидати и ги задоволява. Съ това той помага и на себе си. Сериозна е задачата на всѣки министъръ, сериозни сѫ задачитѣ и на обикновенитѣ хора. Условията, при които сегашнитѣ хора живѣятъ, не сѫ лоши, но и добри не сѫ. Значи, човѣкъ трѣбва да се справя съ тия условия. Дойде ли ви нѣкое страдание, или изпитание, не бързайте да се освободите отъ него, но започнете да го разпитвате, от де иде, съ какви намѣрения, колко време ще остане при васъ и т. н. Страданието не е нищо друго, освенъ жива душа, която е дошла при тебе, да сподѣли скръбьта си. И радостьта е сѫщо така жива душа, която посещава хората, за да сподѣли съ тѣхъ своята радость. Тъй щото, когато скърбите, ще знаете, че ви е посетила нѣкоя скръбна душа; когато се радвате, посетила ви е нѣкоя радостна душа. Вслушвайте се въ радоститѣ и скърбитѣ на душитѣ и, ако можете, помагайте имъ. Единъ английски проповѣдникъ отишълъ въ Африка да проповѣдва. Като пѫтувалъ отъ едно мѣсто на друго, той попадналъ въ едно негърско село, дето спрѣлъ за известно време. Щомъ влѣзълъ въ селото, той почувствувалъ голѣма скърбь, която не го напущала. За да се освободи отъ скръбьта си, проповѣдникътъ започналъ да чете Библията, да се моли, но нищо не помагало. Най-после той се обърналъ къмъ Бога съ молба да му открие причината за тази скърбь. Единъ день, както седѣлъ въ стаята си и размишляваль, видѣлъ, че вратата се отворила, и влѣзълъ единъ старъ, човѣкъ, който му казалъ: Моля, не се плашете. Сега азъ съмъ житель на онзи свѣтъ. Преди двеста години бѣхъ английски проповѣдникъ, но не живѣехъ добре, не изпълнявахъ волята Божия. Ето вече двеста години, какъ скитамъ изъ този страненъ свѣтъ и не мога да се успокоя. Тази вечерь, като четешъ Библията, отвори я специално за мене и ми проповѣдвай, както ти знаешь. Той казалъ името си, града, въ който е билъ проповѣдникъ, годината, въ която умрѣлъ, и следъ това си отишълъ. Вечерьта проповѣдникъть отворилъ Библията и започналъ да му проповѣдва строго и безпощадно. На другата вечерь, като започналъ да чете Библията, проповѣдникътъ видѣлъ, че вратата се отворила и въ стаята влѣзли двама посетители — жители отъ онзи свѣтъ — предишниятъ и още единъ, когото той води. Проповѣдникътъ се принудилъ да проповѣдва и на двамата. Третата вечерь дошли трима. Броятъ на неканенитѣ гости се увеличилъ толкова много, че въ продължение на два месеца стаята му била пълна. Отъ пресилена работа, проповѣдникътъ започналъ да слабѣе. Това обстоятелство обърнало внимание на неговитѣ приятели, които го заставили да си вземе единъ месецъ отпускъ, да си почине. Проповѣдникътъ си взелъ отпускъ за единъ месецъ и заминалъ за Англия, дето направилъ справка въ църковнитѣ инвентари и книжа, сѫществувалъ ли е преди двеста години проповѣдникъ, споредъ посоченитѣ отъ самия него данни. Указало се, че случаятъ билъ действителенъ, и явилото се лице е сѫществувало по онова време. Значи, опитностьта на проповѣдника била истинска. Следъ като проповѣдвалъ два месеца на стареца, последниятъ престаналъ да го посещава. Проповѣдитѣ сѫ внесли известно спокойствие въ неговата измъчена душа. Сега и на васъ казвамъ: Отваряйте Библията си и проповѣдвайте! Вие не знаете, че чрезъ васъ се поучаватъ много отъ вашитѣ близки заминали. По тоя начинъ вие ги успокоявате и имъ помагате. Проповѣдвайте безъ страхъ. Разтръсвайте съзнанието и на живитѣ, и на ония, които съ на онзи свѣтъ. Не се страхувайте, че ще се обидятъ и огорчатъ Когато лѣкувате хората, лѣкувайте ги по всички, правила на науката. И Библията, като книга на живота, съдържа рецепти за различни болести. Тя е писана отъ хора, които сѫ минали презъ голѣми опитности. Тѣ сѫ разполагали съ голѣми знания. Като работите за другитѣ, и за васъ ще работятъ. Така ще научите закона на Цѣлото и закона на частитѣ. Съвременнитѣ хора трѣбва да се върнатъ къмъ първичния животъ, къмъ чистотата на живота, дето всѣка форма има свое велико предназначение. Дойдете ли до жената или до мѫжа, като форми, тѣ представятъ нѣщо идеално. Само една жена сѫществува въ Божествения свѣтъ и въ нея влизатъ всички жени Само единъ мѫжъ сѫществува въ Божествения свѣтъ. Когато всички жени и мѫже на земята влѣзатъ въ връзка съ идеалната жена и съ идеалния мѫжъ, само тогава тѣ ще разбератъ, какво нѣщо сѫ жената и мѫжътъ. За да по знава нѣщата, човѣкъ трѣбва да има образци за тѣхъ. Основната чърта на мѫжа е спра ведливостьта, а на жената — милосърдието Ако е справедливъ, мѫжътъ може да бѫде ученъ, силенъ, но това сѫ второстепенни качества. Основната чърта на жената е милосърдието. Ако жената не е милосърдна, отзивчива къмъ страданията на хората, тя не е жена. Сегашната жена пренебрегва своето ценно качество и се стреми да стане мѫжъ. Мѫжътъ пъкъ никога не иска да стане жена. Жената иска да стане мѫжъ, защото вижда, че мѫжътъ е забогатѣлъ, та иска да раздѣли богатството му съ него. Понеже жената е осиромашала, мѫжътъ не иска да стане жена, нѣма какво да дѣли съ нея. Обаче, ако жената забогатѣе, мѫжътъ ще иска да стане жена. Тъй щото, да бѫдешъ жена въ сегашната епоха, това значи, да работишъ постоянно. Жената трѣбва да работи много, ако иска да забогатѣе. Мѫжътъ има мустаци и брада. Това показва, че той е силенъ въ устата, въ волята си. Тукь жената ще се учи отъ мѫжа. Понеже жената има дълга коса, тя е силна въ служене на Бога. Въ служенето на Бога мѫжътъ ще се учи отъ жената. Като знае да служи на Бога, жената изкупва грѣховетѣ си. Въ това отношение мѫжьтъ е слабъ. Затова пъкъ той е силенъ въ говора си. Това сѫ факти, които не трѣбва да се взиматъ само въ букваленъ смисълъ, но да се разгледатъ въ вѫтрешния имъ смисълъ. Следователно, мъжътъ е силенъ въ говора, затова трѣбва да бѫде справедливъ, да постѫпва правилно. Жената пъкъ трѣбва да бѫде милосърдна. Когато иска да каже нѣщо, тя трѣбва първо да мисли, а после да говори. И въ служенето на Бога пакъ не трѣбва да се бърза. Изобщо, и отъ мѫжа, и отъ жената се иска разумность. Съвременнитѣ мѫже и жени живѣятъ въ особена епоха, когато ставатъ необикновени събития. Днесъ отъ невидимия свѣтъ слизатъ хиляди напреднали същества да помагатъ на човѣчеството. Тѣ търсятъ готови души, чрезъ които да работятъ. Пригответе умоветѣ и сърдцата си за тѣхъ. да ги посрещнете, да ви посетятъ и внесатъ въ васъ новата култура. Малко хора сѫ готови да посрещнатъ тия души. Ако една отъ тия души ви посети и намѣри, че не сте готови, тя ще ви напусне. Нѣма по-голѣмо нещастие за васъ отъ това, да ви посети една свѣтла душа, а после да ви напусне. Това е цѣла катастрофа. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да се освободи отъ нечистото и да остане въ него само Божественото. Като се намѣрятъ предъ известни мъчнотии, религиознитѣ и свѣтскитѣ хора, които приематъ прераждането, казватъ: Щомъ не можемъ да постигнемъ своитѣ желания, ще ги оставимъ за бъдещето прераждане. Помнете, че бъдещето се опредѣля отъ настоящето. Сегашниятъ ви животъ опредѣля хиляди бъдещи прераждания. Ако сега живѣете разумно, хиляди бѫдещи прераждания ще живѣете добре. Всичко зависи отъ сегашния ви животъ. Не живѣете ли днесъ добре, хиляди години ще носите последствията на лошия животъ. Като знаете това, трѣбва ли да се откажете отъ разумния животъ за нѣкакво въображаемо щастие? Това не значи, че трѣбва да се откажете отъ живота, но да се домогнете до истинския животъ. Придобиете ли този животъ, вие сте влѣзли въ изобилието. Това значи, да забогатѣе човѣкъ. Щомъ забогатѣе, той лесно плаща дълговетѣ си. Какво може да даде онзи, който нѣма петь пари въ джоба си? Желая всички да се домогнете до Божествения животъ, да забогатѣете външно и вѫтрешно, да разрешите правилно задачитѣ на своя животъ. Това се отнася до всички, млади и стари. Не се ли домогнете до този животъ, нито здравето си ще подобрите, нито желанията си ще постигнете, нито знания ще придобиете. Какъвъ животъ е този, който не носи здраве, сила, свѣтлина? Всѣки отъ васъ трѣбва да се радва на здраве, на сила и свѣтлина въ ума си и на топлина въ сърдцето си. Дето здравиятъ мине, и камънитѣ, и дърветата го посрѣщатъ съ радость Животъ блика отъ него. Ако камънитѣ и дърветата се радватъ на човѣка, колко повече ще се радватъ неговитѣ близки, братя и сестри. Работете върху себе си, да ви посрѣщатъ навсѣкѫде съ радость и веселие. Сега, желая на братята да бѫдатъ справедливи, а на сестритѣ — да бѫдатъ милосърдни. Само проявената Божия Лю бовъ, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 2. Лекция отъ Учителя, държана на 3 септемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Божиятъ гласъ Размишление. Сѫществува една вѫтрешна философия за живота, която опредѣля пѫтя на човѣка. За да придобие тази философия, човѣкъ трѣбва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Ако ви запитатъ, защо сте дошли на земята, какво е вашето предназначение, ще кажете, че Господъ знае това. Той ви е създалъ, Той знае, какво е предназначението ви. Това е общо твърдение. Така говори човѣкъ, когато не мисли. Обаче, човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята, каква е неговата специална работа. Ако се зададе този въпросъ на вола, на птицата, на рибата, всѣко отъ тия сѫщества ще отговори споредъ степеньта на своето развитие. Волътъ ще каже, че неговата специална работа е да се движи отъ едно мѣсто на друго и, ако нѣкой го нападне, да се брани съ рогата си; птицата ще каже, че нейната работа е да хвърка, рибата — да плава. Какво ще отговори човѣкъ на този въпросъ? Ако е мислилъ по този въпросъ, той може да си даде единъ задоволителенъ отговоръ. Всѣки, който си е отговорилъ на въпроса, защо е дошълъ на земята, може да се нарече щастливъ човѣкъ. Той е придобилъ вѫтрешенъ миръ и спокойствие. Следователно, който разбира смисъла на живота, той е дошълъ до едно просвѣтление въ схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви съ сигурность, съ отворени очи въ пѫтя си. На каквито мѫчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. Този човѣкъ се интересува отъ всичко въ живота. И болниятъ отваря очитѣ си, но само предъ лѣкарствата и яденето, на които разчита да възстановятъ силитѣ му. Щомъ вземе лѣкарството и храната, той пакъ затваря очитѣ си и започва да пъшка. Защо пъшка човѣкъ? Защото минава презъ труденъ пѫть. Значи, болниятъ пъшка, защото пѫтьтъ, презъ който минава, е опасенъ. Като погледне, какво му предстои да мине, той затваря очитѣ си да не вижда. Страхливъ е болниятъ. Като е здравъ, човѣкъ върви съ отворени очи. Защо? Пѫтьтъ, презъ който минава, е красивъ и лекъ. Докато не срещне мѫчнотии, той не се страхува. Срещне ли нѣкаква мѫчнотия, човѣкъ затваря очитѣ си и започва да пъшка. Разумниятъ човѣкъ, който разбира смисъла на живота, и при мѫчнотиитѣ ходи съ отворени очи и безъ страхъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи. Като ученикъ на живота, той трѣбва да се стреми къмъ положителни знания, които могатъ да внесатъ въ него дълбокъ, вѫтрешенъ миръ. Ето защо, ние казваме, че задачата на човѣка е да познае първо себе си, а после окрѫжаващитѣ; да почне да работи първо съ себе си. а после съ ближния си. Да се нагърби съ изправянето на свѣта, това не е по неговитѣ сили и възможности. Може ли човѣкъ да се грижи за прехраната на всички хора? Може ли той да си отговори на въпроса, какво става съ умрѣлитѣ и кѫде отиватъ тѣ? Може ли той да държи смѣтка за живота на всички, които се раждатъ? Защо се ражда и защо умира човѣкъ? Каквото животътъ носи на човѣка, сѫщото носи и смъртьта. И животътъ, и смъртьта едновременно носятъ известни блага и нещастия за човѣка. За нѣкого смъртьта е щастие, а за нѣкого — нещастие; за едного животътъ е щастие, за другиго — нещастие. Щастието и нещастието сѫ относителни нѣща. Отъ човѣка зависи да направи живота си щастливъ или нещастенъ. Ако живѣе съзнателно и изпълнява Божиитѣ закони, човѣкъ продължава живота си; не спазва ли Божиитѣ закони, човѣкъ съкратява живота си и става нещастенъ. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да гледа на живота като на велико благо. За да използува разумно това благо, той трѣбва да изпълнява волята Божия. Що се отнася до религиознитѣ хора, тѣ казватъ, че изпълняватъ волята Божия. Какво се разбира под думитѣ „изпълнение на волята Божия“? Само онзи изпълнява волята Божия, който е здравъ, силенъ, разуменъ. Той е свързанъ съ Бога, и молитвата му всѣкога се приема. Какво ще кажете за онзи, който се хвали съ своя приятель милиардеръ, а нѣма петь пари въ джоба си? Невъзможно е да ходите босъ, гладенъ и окѫсанъ и да имате богатъ приятель. Невъзможно е да изпълнявате волята Божия, а сѫщевременно да боледувате и да живѣете въ сиромашия. Въпрѣки това, дали човѣкъ изпълнява волята Божия, Богъ не го е лишилъ отъ блага. Той е далъ изобилно вода, въздухъ, свѣтлина, храна на хората, но мнозина боледуватъ и страдатъ отъ гладъ и лишения. Кой е виновенъ за това? Ако стомната на човѣка е пукната и, каквото се налѣе въ нея, всичко изтича навънъ, кой е виновенъ за това? Стомната. Кой е пукналъ стомната? Или грънчарьтъ, или онзи, който я употрѣбявалъ. Нито едното положение спасява човѣка, нито другото. Важно е. че стомната му е пукната и трѣбва да се смѣни. Той има право да смѣни счупената стомна съ здрава. И тъй, когато чуете нѣкой да се оплаква, че работитѣ му не вървятъ добре, ще знаете, че стомната му е пукната. Каквото и да налива въ нея, всичко изтича навънъ. Въ края на краищата, човѣкъ постоянно губи. Понѣкога загубитѣ сѫ голѣми, а понѣкога - малки. Ако наливате вода въ пукната стомна, и тя изтича навънъ, загубата не е много голѣма, защото въ природата има изобилно вода: отъ една страна можешъ да наливашъ, а отъ друга да изтича. Обаче, дойдете ли до розовото масло, запримѣръ, най-малката загуба отъ него се отразява зле не само върху отдѣлния човѣкъ, но и върху цѣлия му домъ. Тѣлото на човѣка не е нищо друго, освенъ гърне, което му е дадено за работа. Това гърне трѣбва да бъде здраво, за да задържа скѫпоценното масло за дълго време. Скѫпоценното масло, което се налива въ човѣшкото гърне, представя самия животъ. Пукне ли се гърнето, маслото изтича навънъ, и човѣкъ започва да остарява. Започне ли животътъ да изтича, човѣкъ става неразположенъ и се оплаква, че краката му не го държатъ вече, свѣтъ му се вие, гърдитѣ го болятъ, не може да мисли трезво, очитѣ му се примрежватъ и т. н. Това показва преждевременно остаряване, отъ което се вижда, че човѣкъ е изгубилъ правилното си отношение къмъ разумната природа. Какво трѣбва да прави при това положение? Той трѣбва да възстанови правилното си отношение къмъ разумната природа и да започне да се обновява. Всѣки човѣкъ, праведенъ или грѣшенъ, може да прекѫсне отношението си съ разумната природа, може и да го възстанови. Съ една крива постѫпка праведниятъ може да прекѫсне връзката си съ духовния свѣтъ. Съ една добра постѫпка грѣшникътъ може да възстанови връзката си съ духовния свѣтъ. Много естествено. Ако грѣшникътъ диша чистъ въздухъ, непременно ще бъде здравъ. Ако праведниятъ диша нечистъ въздухъ, ще се разболѣе. Обаче, и едното, и другото може да бѫде временно, а може да бъде и постоянно. Невъзможно е праведниятъ, който живѣе добре, да остане въ нечиста атмосфера. Невъзможно е грѣшникътъ да грѣши и да се ползува всѣкога отъ чистъ въздухъ. Ако праведниятъ се тревожи, ще изгуби здравето си. Ако грѣшникътъ не се тревожи и пази своя вѫтрешенъ миръ, всѣкога ще бѫде здравъ. Богъ е далъ умъ на човѣка, да мисли, а не да се тревожи. — Ама защо свѣтътъ е създаденъ така? — Това не е ваша работа. Кое вѣрую е най-право? — Това сѫ въпроси, които не се разрешаватъ само съ теория. Тѣ се нуждаятъ отъ практическо приложение. За да си отговори на въпроса, кое вѣрую е най-право, човѣкъ трѣбва да следи за резултатитѣ на дадено вѣрую, приложено въ живота. Казано е въ Писанието: „Отъ плодоветѣ имъ ще ги познаете“. Сѫщото може да се каже и за всѣко вѣрую. Ако си здравъ, ученъ, силенъ, твоето вѣрую е право; ако си боленъ, невежа и слабъ, твоето вѣрую не е право. Ама могълъ си да обяснишъ причината на твоята слабость и невежество — това нищо нѣма да те ползува. Каквито обяснения и извинения да давате, слабостьта и невежеството не изчезватъ. Между Бога и човѣшката душа сѫществува връзка, която човѣкъ всѣки моментъ трѣбва да съзнава и да се пази да не я прекъсва. Нѣма ли тази връзка, човѣкъ не може да си състави никакво понятие нито за Бога, нито за себе си. Той вижда хората, вижда и себе си, но нѣма представа, какво нѣщо е човѣкъ. Той знае, че човѣкъ има очи, съ които вижда; уши, съ които чува; носъ, съ който мирише; уста, съ която говори, но това не е достатъчно. Човѣкъ трѣбва да знае предназначението на всѣки удъ въ своя организъмъ. Ще кажешъ, че имашъ рѫце и крака, но ти трѣбва да знаешъ външната и вѫтрешна служба на рѫцетѣ и на краката си. Предназначението на рѫцетѣ не седи само въ работата, която тѣ вършатъ. Предназначението на краката не седи само въ ходенето. Всички удове на човѣшкото тѣло иматъ външна и вѫтрешна служба. Христосъ намаза съ каль очитѣ на слѣпия, и той прогледа. Тогавашнитѣ учени се събраха около Христа и започнаха да Го разпитватъ, какъ е станало, че слѣпиятъ е прогледалъ. Тѣ искаха да знаятъ, слѣпъ ли се е родилъ и, ако се е родилъ слѣпъ, коя е причината за това: той ли е съгрѣшилъ нѣщо, или родителптѣ му? Значи, споредъ тогавашната философия, невъзможно е човѣкъ да се роди слѣпъ, безъ да има нѣкаква причина. Христосъ имъ отговори: „Нито е той съгрѣшилъ, нито родителитѣ му, но да се явятъ дѣлата Божии на него“. Тогавашнитѣ хора не разбираха, какво имъ говори Христосъ, но и сегашнитѣ не разбиратъ. Нѣкои хора разбиратъ Христовото учение, но повечето не Го разбиратъ. Следъ като задаваха много въпроси на Христа, хората искаха да знаятъ, защо отвори очитѣ на слѣпия. Има смисълъ да се задава въпроса, защо нѣкой е извадилъ очитѣ на човѣка, но да питатъ Христа, защо е отворилъ очитѣ на слѣпия, този въпросъ не е на мѣсто. Слѣпотата е ограничение, което трѣбва да се премахне. Христосъ срещналъ единъ слѣпъ и отворилъ очитѣ му. Каква по-естествена постѫпка може да сѫществува отъ тази? Много слѣпи имаше по това време въ Израилъ, но Христосъ не отвори очитѣ на всички, а само на едного. Защо? Той имаше нѣкакво отношение къмъ него. Наистина, следъ проглеждането си слѣпиятъ стана ученикъ на Христа. Христосъ дойде на земята да помогне на ония, които бѣха външно или вътрешно слѣпи, но същевременно бѣха готови да изпълняватъ волята Божия. Ония, които не сѫ готови да изпълняватъ волята Божия, ще слушатъ и ще гледатъ, но нищо нѣма да чуватъ и виждатъ. Значи, не на всички е опредѣлено да се отворятъ очитѣ и ушитѣ имъ, да прогледатъ и да възприематъ Словото Божие. Сега, пренесете факта за отварянето очитѣ на слѣпия въ вашия духовенъ животъ и вижте, не сѫществува ли такава слѣпота и въ васъ? Кога се отварятъ духовнитѣ очи на човѣка? Когато дълбоко въ душата си той пожелае да прогледа, за да служи на Бога и да изпълнява Неговата воля. И слѣпородениятъ, на когото Христосъ отвори очитѣ, носѣше въ себе си желанието да изпълни волята Божия. Заради това желание той очакваше да дойде нѣкой да му помогне. Споредъ индуската философия ще кажатъ, че този човѣкъ е ликвидиралъ съ кармата си, затова е трѣбвало да прогледа. Ние пъкъ казваме, че кармата го напуснала. Какво значи, кармата да напусне човѣка? Кога кармата напуща единъ човѣкъ? Когато види, че нѣма какво повече да вземе отъ него. Като го погледне, кармата казва: Отъ този човѣкъ нищо не може да излѣзе. Не постѫпва ли и вълкътъ по сѫщия начинъ? Като срещне болна овца, вълкътъ я бутне по корема и я оставя настрана. Той казва: Азъ не ямъ болни овце. Обаче, срещне ли здрава овца, той лесно се справя съ нея. Болната овца е свободна, вълкъ не я напада, но здравата е изложена на неговитѣ зѫби. Това е образно изяснение на кармата, което дава възможности да се разбере. Всѣко основно разбиране на известенъ въпросъ представя крѫгъ, около който се нареждатъ всички останали въпроси. И около човѣка се образуватъ концентрични крѫгове, каквито сѫществуватъ и въ природата. Въ природата кѫде срѣщате концентрични крѫгове? Като наблюдавате напрѣчния разрѣзъ на стъблото на нѣкое дърво, виждате, че е съставено отъ нѣколко концентрични крѫга. По тия крѫгове се познава възрастьта на растението. Защо се образуватъ крѫгове, а не квадрати, или други геометрически форми? Защото окрѫжностьта, като крива линия, срѣща по-малко съпротивление, отколкото правата. Значи, при растенето си растенията търсятъ пѫтя на най-малкото съпротивление. Това е единъ отъ методитѣ на природата. За да не изразходва напразно енергиитѣ си, природата всѣкога търси пѫтя на най-малкото съпротивление. И тъй, ако се движи по пѫтя на най-малкото съпротивление, човѣкъ спазва едно отъ правилата на морала въ природата. И съвременнитѣ хора говорятъ за моралъ, осѫждатъ и одобряватъ постѫпкитѣ на своитѣ ближни, но ако разгледатъ своитѣ постѫпки, ще видятъ, че малко отъ тѣхъ отговарятъ на правилата за морала. И въ говора на човѣка има моралъ. Не се ли спазва този мораль,говорътъ е грубъ, неизразителенъ, неприятенъ. Само онзи човѣкъ говори по правилата на морала, който има нужната мекота. За такъвъ човѣкъ се казва, че говори сладко. Нѣма ли мекота въ характера си, каквото и да говори човѣкъ, все еднакво звучи. Дали ще кажете на нѣкого, че го обичате или мразите, все еднакво звучи. Дали ще му кажете, че желаете неговото добро, или го презирате, и едното, и другото ще звучатъ еднакво. Мекота е нужна на човѣка. Мекотата дава изразъ, интонация, а съдържанието на думитѣ изпъква ясно. Такава била молитвата на пророкъ Илия, когато искалъ да докаже на езичницитѣ, че сѫществува единъ Богъ въ свѣта, Който слуша молитвитѣ на хората и имъ отговаря. Всѣка дума въ неговата молитва съдържала мекота, сила, интонация. Като отговоръ на молитвата му, огънь слѣзълъ отъ небето и запалилъ жертвата, която той поставилъ на своя жертвеникъ. Езичницитѣ сѫщо се молили на своитѣ богове, но ни гласъ, ни услишание. Тѣ викали, биели се въ гърдитѣ, пробождали се съ ножове, но боговетѣ имъ оставали глухи на тѣхнитѣ молитви. За молитвата на пророкъ Илия се казва, че е излизала отъ дълбочината на неговата душа. И затова казваме, че молитвата на човѣка трѣбва да бъде отъ душа. Кога се моли човѣкъ отъ душа? Когато се намира на кладата, дето ще го горятъ. Въ този моментъ той забравя всичко около себе си, нищо не вижда и не чува. Съзнанието му е заето изключително съ мисъльта за Бога. Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има прѣко отношение къмъ съзнанието на Бога. Изправите ли се на молитва предъ Бога, вие трѣбва да заемете положението на дете, което е готово да се изповѣда, да признае всичкитѣ си грѣхове, безъ никакво оправдание предъ себе си. Защо е грѣшилъ, това не е важно. Отъ човѣка се иска да се изповѣда. Що се отнася до прощението, до оправданието, това е работа на Бога. Той знае, че човѣкъ не може всѣкога да разбира нѣщата съ такава яснота, че да не прави никакви погрѣшки. Като се натъкватъ на грѣховетѣ си, нѣкои се оправдаватъ съ това, че човѣкъ е слабо сѫщество и не може да не грѣши. Това не спасява положението. Като грѣши, човѣкъ трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си. Не изправя ли погрѣшкитѣ си, той дохожда до едно вѫтрешно състояние на грѣховность, при което изгубва достойнството и силата си. Той съзнава, че е изгубилъ онова, което му е давало сила и подемъ да расте и да се развива. При това положение, каквото и да мислятъ хората за него, важно е неговото вѫтрешно състояние. Изправя ли погрѣшкитѣ си, той възстановява отношенията си към Бога и се чувствува силенъ и смѣлъ. Той гледа спокойно въ очитѣ на хората и не се смущава отъ тѣхното мнение. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови разбирания, които създаватъ нови отношения, ново вѣрую. Днесъ всички казватъ, че вѣрватъ въ Бога. Каква вѣра е тази, която не прави никакви жертви? Нѣкой казва, че е готовъ да се хвърли отъ канара, само да докаже, че вѣрата му въ Бога е силна. Лесно се говори, но всичко, което се говори, не може да се изпълни. Отъ човѣка се иска разумна, а не безразсъдна вѣра. Когато сатаната изкушаваше Христа, той Го накара да се хвърли отъ храма, да види, дали наистина ангели ще Го поематъ, да не счупи крака си въ камъкъ, споредъ казаното въ Писанието. Христосъ не се подаде на изкушението и отговори: Махни се оттукъ, не изкушавай Господа! Ако е въпросъ да опитваме Господа, нека пръвъ се хвърли онзи, който изкушава другитѣ. Разуменъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Да се хвърли човѣкъ отъ канара за Господа, това е вѫтрешенъ процесъ. При известенъ случай човѣкъ може да падне отъ канара и да остане неповреденъ. Това се постига чрезъ измѣнение тежестьта на тѣлото. То се дължи на физически закони, които хората още не познаватъ. Следователно, всѣка постѫпка трѣбва да бѫде разумна. Ако е за придобиване на нѣкаква опитность, има смисълъ човѣкъ да се хвърли отъ канара. Но ако при това хвърляне се убие, той изкушава Господа. Такова хвърляне е неразумно, въ него нѣма никакъвъ смисълъ. И тъй, истинската вѣра, истинската обичь подразбиратъ работа. Вѣрвашъ ли въ нѣкого, ще работишъ за него. Обичашъ ли нѣкого, ще работишъ за него. Обичьта е законъ на работа. Понеже ни обича, Богъ постоянно работи за васъ. Той е създалъ свѣта за насъ, да се учимъ и развиваме. По сѫщия законъ и ние трѣбва да работимъ за Него, да правимъ това, което Той желае. Това значи, да изпълняваме волята на Бога отъ любовь къмъ Него. Законъ е: обичашъ ли нѣкого, ти трѣбва да постѫпвашъ къмь него така, че да го задоволишъ. Държишъ ли неговия образъ въ ума и въ сърдцето си въ чистота, той е доволенъ отъ тебе. Не го ли обичашъ, ти не си готовъ да направишъ нѣщо за него. Хората се радватъ на животъ, на здраве, на сили, благодарение на любовьта и грижитѣ на Бога и на напредналитѣ сѫщества къмъ тѣхъ. Престане ли Богъ да мисли за тѣхъ, тѣ ще се стопятъ, ще изчезнатъ отъ лицето на земята. Любовьта на майката и на бащата, на братята и на сестритѣ, на приятелитѣ подържа живота на човѣка. Щомъ обичатъ, тѣ искатъ той да живѣе и съ това подържатъ неговия животъ. Значи, любовьта подържа живота. Дето има любовь, тамъ има и животъ. Дето любовьта отсътствува, тамъ никакъвъ животъ не сѫществува. Докато близкитѣ ви желаятъ да живѣете, вие ще живѣете. Щомъ тѣ пожелаятъ да умрете, вие изгубвате живота си. Това е единъ отъ вѫтрешнитѣ закони на Битието. Като знаете това, дръжте връзката си съ Бога. Прекъснете ли връзката си съ Бога, и животътъ ви се прекъсва. А щомъ животътъ се прекъсва, нещастията идатъ едно следъ друго. Следователно, ако страдате, не търсете причината за страданията вънъ оть себе си. Знайте, че вие сте нарушили своитѣ свети отношения къмъ Първата Причина. Какво трѣбва да правите тогава? Възстановете връзката си съ Първата Причина. Щомъ възстановите тази връзка, животътъ ви отново ще потече правилно. Като ученици, вие сте изучавали математика, знаете закона за отношенията и виждате, че ако една отъ величинитѣ се измѣни, измѣня се цѣлото отношение. Ако този законъ е вѣренъ за физическия свѣтъ и трѣбва да се спазва, колко повече трѣбва да се спазва въ психическия животъ, дето материята е по-фина и се нуждае отъ по-голѣмо организиране. Ако ви дадатъ една права и една крива линия, вие трѣбва да знаете, има ли отношение между тѣхъ и, ако има, да знаете, какво е отношението имъ. Правитѣ и кривитѣ линии иматъ приложение въ живота. Ако срещнете нѣкой магъ, ще видите, че той носи своята магическа тояжка, т. е. правата линия: Ако срещнете воененъ, ше видите, че и той носи своята тояжка — сабята си, т. е. кривата линия. И дяволътъ носи своята тояжка — стрелата си и, когото срещне, стреля. Днесъ всички хора воюватъ съ нрави или съ криви линии, които употрѣбяватъ като орѫжия. Дали за правото или за кривото воюватъ, дали за доброто или за злото, тѣ непрестанно воюватъ. Всички хора боравятъ съ своитѣ огнестрелни орѫжия. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не разполага съ огнестрелно орѫжие. Човѣшкиятъ езикъ е сѫщо така орѫжие, което може да се употрѣби и за зло, и за добро. Пожелае ли нѣкой да те обиди, веднага пуща въ ходъ своето огнестрелно орѫжие езикътъ си, и те ранява. Какво печели човѣкъ, ако съ своето огнестрелно орѫжие въ устата си, съ своята магическа тояжка ранява ближния си? Казано е въ Писанието: „За всѣка празна дума човѣкъ ще дава ответъ предъ Господа“. Кога ще бѫде това? Въ деня сѫдни, т. е. въ онзи день, когато се разглежда сѫдбата на човѣчеството. Човѣкъ е отговоренъ за всѣка своя дума, понеже живѣе въ хармониченъ свѣтъ, въ свѣтъ на пъленъ редъ и порядъкъ. Когато се намѣрите предъ Божия сѫдъ, вие ще отговаряте, защо създадохте огнестрелнитѣ думи, съ които нарушавате хармонията на Божествения свѣтъ. Самъ по себе си Божествениятъ свѣтъ е хармониченъ, но съ своето неразбиране и невежество човѣкъ внася въ този свѣтъ дисхармония и мисли, че свѣтътъ, изобщо, е дисхармониченъ. Човѣшкиятъ свѣтъ е дисхармониченъ, но не и Божествениятъ. Понеже тия свѣтове сѫ преплетени, изглежда, че дисхармонията е въ цѣлия свѣтъ. Не, дисхармонията е частична и принадлежи на човѣшкия свѣгъ. За да се премахне тази дисхармония, човѣкъ трѣбва да мине презъ страдания, презъ сѫдба, да види своитѣ погрѣшки. Писательтъ ще бѫде сѫденъ за лошитѣ книги, съ които е внесълъ съблазънь и нечистота въ живота. Художникътъ ще бѫде сѫденъ за ония свои картини, съ които е внесълъ нѣщо порочно въ умоветѣ и сърдцата на хората. Нѣкои художници рисуватъ любовьта въ човѣшки образъ, въ образа на Купидонъ — Богъ на любовьта, съ стрела въ рѫка. Досега никой художникъ не е могълъ да нарисува любовьта. Въ каквито образи да я представятъ, тѣ сѫ далечъ отъ идеята за любовьта. Каква любовь е тази, която си служи съ стрела? Това представя любовьта на човѣкъ, който всѣки моментъ може да те мушне съ ножа си. Щомъ не му се харесва нѣщо, той веднага вади ножъ. Като говоря за неиздържаната работа на поети, писатели, учени, философи, художници и музиканти, азъ имамъ предъ видъ бѫдещата работа, която представя плодъ на разумния, вѫтрешенъ животъ на човѣка. Всѣка мисъль, всѣко чувство, които излизатъ отъ дълбочината на човѣшката душа, се отразяватъ върху лицето му, върху цѣлото му тѣло. Тѣ даватъ линиитѣ на неговия външенъ образъ. Отъ линиитѣ, които човѣкъ самъ си изработва, зависи неговото свѣтло или тъмно бѫдеще. Съ мисъльта и чувствата си човѣкъ може да подобри състоянието на своитѣ удове. Запримѣръ, ако човѣкъ постоянно се тревожи и държи въ ума и въ сърдцето си еднообразни мисли и чувства, въ скоро време зрението му ще отслабне. Хора, които сѫ плакали много, които сѫ прекарали голѣми тревоги и безпокойства иматъ слаби очи. Детето на нѣкоя майка умре, и тя цѣлъ животи го оплаква. Какво постига тя съ своя плачъ? Може ли да си помогне? Колкото да плаче, нищо нѣма да постигне. Плачътъ не разрешава въпроситѣ. Нѣкой изгубилъ любовьта си и започва да плаче. Съ плачъ любовьта не се придобива. Искашъ ли да придобиешъ отново любовьта си, обърни се къмъ Онзи, въ Когото тя живѣе. Богъ е Любовь. Следователно, търси любовьта въ Бога и ще я намѣришъ. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че отношенията на хората се опредѣлятъ отъ отношенията имъ къмъ Първата Причина на нѣщата. Хората не могатъ да иматъ правилни отношения едни къмъ други, докато нѣматъ правилни отношения къмъ Бога. Още съ ставането си отъ сънь човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ Великото съзнание въ живота, да се свърже съ Него и да възприеме поне една Негова мисъль, или едно Негово чувство. Направи ли човѣкъ тази връзка, приеме ли нѣщо отъ Бога, работата му презъ деня ще върви добре, и той ще бѫде веселъ, готовъ за услуги къмъ всички свои приятели и познати. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, Богь да му проговори чрезъ своитѣ мисли и чувства, да му даде импулсъ за работа. Това значи, да осмисли човѣкъ живота си. За онзи, който е осмислилъ живота си, всички врати сѫ отворени. Дето похлопа, веднага вратата се отваря и му казватъ: Добре дошълъ! Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ нова философия и ново разбиране за живота. Тѣ се нуждаятъ отъ такова вѣрую, което да ги свърже съ Бога. Не могатъ ли да направятъ тази връзка, тѣхното вѣрую не е право. Тѣ се движатъ въ кривъ пѫть, въ пѫтя на заблужденията. За да възстановите връзката си съ Първата Причина, още съ ставането си помислете за Онзи, Който ви е далъ животъ. Ще Го търсите, ще мислите за Него, докато приемете поне една отъ мислитѣ Му. Какъ ще стане това? Ще прочетете нѣщо било отъ Библията, било отъ живота на светиитѣ, на добритѣ и велики хора. Следъ това можете да започнете работата си. Докато не дадете храна на ума и на сърдцето си, никаква работа не предприемайте. Започнете ли една работа безъ Бога, никакъвъ успѣхъ не очаквайте. Това се отнася до ония, които искатъ да работятъ съзнателно върху себе си. Онѣзи, които сѫ заети, които сѫ се предали на дома, на децата си, на своитѣ лични интереси, тѣ сѫ свободни. Споредъ мене, всѣка работа трѣбва да се предшествува отъ мисъль и отъ чувство къмъ Бога. Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, защото започватъ работитѣ си безъ мисъль за Великото въ свѣта. Тѣ се раждатъ, женятъ и умиратъ безъ Бога. Искате ли да родите нѣщо, или да се жените, питайте Онзи, Който ви е създалъ. Той знае, какво е нужно за всѣки човѣкъ и му дава необходимото. Казвате, че момата трѣбва да търси богатъ, ученъ, здравъ момъкъ, а що се отнася до любовьта, тя сама по себе си ще дойде. Азъ пъкъ съветвамъ момата да не се жени, докато не намѣри момъкъ, когото да обича, и той да я обича. Какъ ще познаете, кой ви обича? Онзи, който обича, въ него има готовность да даде всичко, съ което разполага. Следователно, ако момата и момъкътъ сѫ готови да пожертвуватъ всичко, каквото иматъ, единъ за другъ, тѣ се обичатъ. Опита ли се единиятъ отъ тѣхъ да скрие нѣщо за себе си, тѣ опорочаватъ любовьта си. Любовьта не търпи никаква измама, никаква лъжа, никакво съмнение и недовѣрие. Тя е чиста, света, непорочна. Каквито сѫ отношенията между хора, които се обичатъ, такива трѣбва да бѫдатъ отношенията на човѣка къмъ Бога. Като ни обича, Богъ постоянно мисли за насъ, какъ да ни помогне, да задоволи нуждитѣ ни. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да пожертвува всичко за Бога. Види ли готовностьта на човѣка да се жертвува, Богъ му проговаря. Една дума ще му каже, но тази дума ще го издигне, ще осмисли неговия животъ. Не може ли да направи тази жертва, човѣкъ е осѫденъ на смьрть, не физическа, но духовна. Духовната смьрть подразбира изгубване на любовьта. Като изгуби любовьта си, човѣкъ започва отново да я търси. Слушате нѣкой да казва, че е изгубилъ първата си любовь, но намѣрилъ втора. Втората любовь е начало на раздори и недоразумения. Първата любовь е чиста, безкористна. Тя отваря предъ човѣка свѣтъ на блаженство. Изгуби ли тази любовь, човѣкъ изпада въ заблуждения. Той мисли, че ще я намѣри, но остава излъганъ. Той се намира въ положението на корабъ, люшканъ отъ вълнитѣ на морето. Много време трѣбва да мине, докато той назрѣе и отново придобие любовьта. Придобие ли я, той не може вече да я изгуби. Сега, не е въпросъ да се обезсърдчавате, но трѣбва да имате ясна представа за нѣщата. Защо ще се лъжете, че камъкътъ на пръстена ви е скѫпоцененъ? Защо ще се лъжете, че любовьта ви е истинска, чиста и света? Като слушатъ да имъ се говори за великата любовь, мнозина казватъ, че тази любовь не ги интересува, че не искатъ да ставатъ калугери. Тукъ не става въпросъ за калугерство. Ние не се интересуваме отъ калугерството, защото въ него нѣма никаква наука, никакъвъ прогресъ. Като контрастъ на тия хора се явяватъ други, които казватъ, че сѫ готови да се предадатъ въ Божиитѣ рѫце. И това не е право. Това е изопаченъ езикъ. Защо ще се предаватъ въ Божиитѣ рѫце? Тѣ не сѫ разбойници. Отъ човѣка се иска служене — да служи на Бога съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце и съ всичката си сила. Следователно, човѣкъ може да се предаде въ рѫцетѣ на онзи ангелъ, който се занимава съ взимане на душитѣ. Мине ли презъ този процесъ, човѣкъ се е посветилъ. И момата се предава въ рѫцетѣ на момъка. Кога? Когато момъкътъ е по-силенъ отъ нея. И Христосъ предаде духа си въ рѫцетѣ на Бога, защото Богъ е силенъ. Христосъ каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си“. Съ други думи казано, Христосъ се обърна къмъ Бога съ следнитѣ думи: Господи, понеже бѣхъ свързанъ кармически съ грѣха на хората, азъ се наехъ да го нося. До едно мѣсто го носихъ на гърба си, но разбрахъ, че нѣма защо да го нося до край. Ето, сега предавамъ духа си, натоваренъ съ грѣховетѣ на човѣчеството. Следъ това тежко изпитание дойде възкресението на Христа. Съ възкресението на Христа настѫпва нова епоха въ свѣта — ликвидиране на кармата. Христосъ не можа самъ да разреши този въпросъ, но го предостави на Бога. Въ името Божие, Христосъ искаше да застави евреитѣ да вѣрватъ въ Бога, но не можа. Той каза на Господа: „Това, което можахъ да направя, направихъ; останалото ще свършишъ Ти“. Следователно, работата на човѣка е да посажда семена въ своята градина, а останалото е Божие дѣло. Вие трѣбва да знаете, че Богъ възраства, въздига и пречиства нѣщата. Единъ день, като свършите работата си на земята, и вие ще кажете като Христа: „Господи, предавамъ духа си въ Твоитѣ рѫце“. За да предаде духа си въ Божиитѣ рѫце, човѣкъ трѣбва да има устойчива вѣра, като диаманта. Преди да дойде до тази вѣра, той трѣбва да има довѣрие въ своя ближенъ. Днесь хората сѫ изгубили довѣрие единъ къмъ другъ. Когото срещнешъ, на лицето му виждашъ линии на противоречие. Външно се представя като човѣкъ съ вѣра, а вѫтрешно живѣе въ противоречия, които разклащатъ вѣрата му основно. Това не е чистъ животъ. Чистотата подразбира еднакъвъ животъ и външно, и вѫтрешно. Защо трѣбва да се съмнява човѣкъ? Защо трѣбва да се колебае? Животътъ, самъ по себе си, е чистъ и възвишенъ. Дръжте се за този животъ, а не за човѣшкия. Човѣшкиятъ животъ е измѣнчивъ като самия човѣкъ, но Божествениятъ е устойчивъ и хармониченъ. Използувайте днешннтѣ условия да проникнете въ този животъ, за да уредите своя. Ако днесъ не уредите живота си, никога нѣма да го уредите. — Ама ние ще се молимъ, за да придобиемъ този животъ. — Молитвата подразбира работа. Ако не работите, никаква молитва не може да ви спаси. Ако ученикътъ не учи, а само се моли, учительтъ му не може да го прекара въ по-горенъ класъ. Учительтъ има еднакви отношения къмъ всички души, вследствие на което изисква отъ ученицитѣ си да учатъ и прилагатъ. Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно, всѣки день да придобивате по нѣщо ново. Знанието, което имате днесъ, не е достатъчно. Постиженията, до които сте дошли, не сѫ достатъчни. Кой отъ васъ може, като стисне единь камъкь, отгоре да излѣзе огънь, а отдолу вода? Какво означава тази мисъль? Камъкътъ представя твърдата човѣшка мисъль, а огъньтъ и водата — условия за животъ. Следователно, ако не можете да стиснете своята твърда мисъль въ рѫката си и отъ нея да излѣзе огьнь и вода — условия за животъ, вие не сте постигнали нищо. При това положение вие не можете да се хвалите нито съ вѣра, нито съ знание. Това не е за обезърдчение. Ако лѣкарьтъ употрѣбява 10—15 години въ учене, за да стане добъръ лѣкарь, да го признаятъ хората за способенъ, мислите ли, че окултниятъ ученикъ трѣбва да работи по-малко? За да го признаятъ за окултенъ ученикъ, той трѣбва да работи върху ума, върху сърдцето и върху волята си, да стане господарь на условията. Намѣри ли се предъ развълнувана тълпа, ученикътъ трѣбва да махне само съ рѫка и да я укроти. Стигне ли го буря въ пѫтя му, само съ едно махане на рж- ка, бурята трѣбва да престане. Заболи ли го глава, съ едно махане на рѫка, главоболието трѣбва да изчезне. Това значи окултенъ ученикъ. Каквото каже, да стане. А тъй, сто молитви да направи, отъ които само една да се приеме, това показва, че Богъ не го слуша още. Той не е станалъ светия, не е готовъ да помага на хората. Светията работи за цѣлото човѣчество, и трудътъ му се благославя. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ чистене. Тѣ трѣбва да пречистятъ мислитѣ, чувствата, желанията си, да ги освободятъ отъ всички наслоявания на миналото. Тѣ трѣбва да пречистятъ съзнанието си, да свѣтне. Това значи чистъ животъ. Щомъ съзнанието на човѣка се пречисти, и животътъ му става чистъ. Не се спирайте върху външнитѣ прояви на хората, да мислите, че сѫ нечисти. Чистотата и нечистотата сѫ вѫтрешни процеси. Не гледате ли така на нѣщата, вие ще изпаднете въ фалшиво благочестие, ще се спирате върху външното благочестие. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде благочестивъ и външно, и вѫтрешно. Не обръщайте внимание само на външното, но гледайте, дали една работа се върши за Бога. Всѣка работа, която човѣкъ върши за Бога, е чиста и света. Че нѣкой билъ поетъ, ученъ. проповѣдникъ — това нищо не значи. Ако поетътъ не възпѣва Великото въ свѣта и не живѣе за него, никакъвъ поетъ не е. Поетъ, ученъ, проповѣдникъ е онзи, който възпѣва Великото, проповѣдва го и живѣе за него. Въ този смисълъ всѣки човѣкъ може да бѫде поетъ. Ако съ езика си, като съ перо, не можешъ да пишешъ по всички правила на поезията, никакъвъ поетъ не си. Ако съ сърдцето си, като съ перо, не можешъ да пишешъ по всички правила на поезията, никакъвъ поетъ не си. Ако съ ума си, като съ перо, не можешъ да пишешъ по всички правила на поезията, никакъвъ поетъ не си. Истинскиятъ поетъ пише съ езика, съ сърдцето и съ ума си. Той излива, щедро дава отъ изобилието на своето сърдце и на своя умъ. Поетътъ описва преживяванията на сърдцето, на ума, на душата, затова хората обичатъ неговата поезия. Желая ви да срещнете Христа и да отвори очитѣ ви. Като прогледате, Той ще ви пита: Познавашъ ли ме, кой съмъ? Ако Го познавашъ, ти си готовъ вече за работа и за приложение. Значи, въ пробуждането на съзнанието има два важни момента: отваряне на очитѣ — проглеждане, и възприемане и прилагане на великитѣ закони на живота. Нѣкои сѫ дошли до първата фаза — отваряне очитѣ на съзнанието, а други — до закона на служенето. Служенето подразбира актъ, който произлиза отъ любовь. Който прилага закона на любовьта, той е силенъ човѣкъ. За такива хора е казано въ Писанието, че праведнитѣ ще управляватъ свѣта. Религиознитѣ казватъ, че Богъ ще оправи свѣта. Богъ създаде свѣта, и ако има нѣкаква дисхармония, тя се дължи на изопачения човѣшки животъ. Човѣкъ развали свѣта, човѣкъ ще го оправи. И днесъ още Богъ работи, създава нови свѣтове, но за тѣхъ се изискватъ разумни хора, да не развалятъ новото, което се създава. Като казвамъ, че човѣкъ е развалилъ свѣта, имамъ предъ видъ човѣшкия свѣтъ. Никой не може да развали това, което Богъ е създалъ. Това е невъзможно. Обаче, съ мисъльта си човѣкъ може да развали свѣта на своя ближень. Той ще му каже, че е невежа, че нищо не разбира, че е на кривъ пѫть. Всѣки човѣкъ може да се подаде на отрицателното влияние на ближния си и да се изопачи. Каже ли ви нѣкой, че сте безвѣрникъ, не се смущавайте, но запитайте го, какво е постигналъ той съ своята вѣра. Ако твоето безвѣрие ти донася храна, дрехи, квартира, ти си на правъ пѫть. И ако при своята вѣра ходишъ гладенъ, босъ и окѫсанъ, вѣрата ти не е истинска. Истинската вѣра храни човѣка, прави го силенъ, здравъ и богатъ. Истинскиятъ Богъ изважда човѣка отъ заблужденията му и го поставя въ правия пѫть. Истинскиятъ Богъ изважда човѣка отъ грѣховетѣ и престъпленията и го поставя при условия, които да го подигатъ. Всѣки другъ, който понижава човѣка, който го сваля отъ положението, въ което се намира, не е никакъвъ Богъ. Истинскиятъ Богъ внася въ човѣка условия за душевно, умствено и сърдечно здраве. Той очиства човѣка отъ всички отрови, които отниматъ душевното му разположение и го правятъ недоволенъ. Желая ви, като ставате сутринь оть сънь, да чуете Божия гласъ, както Адамъ го чуваше въ рая. Богъ казваше на Адама: Адаме, Адаме, кѫде си? - Тукъ съмъ, Господи, но не мога да се покажа. Защо не можа Адамъ да се яви предъ лицето на Господа? Защото бѣше голъ. И на васъ казвамъ: Чуете ли тихия гласъ на Бога, веднага се обадете. Кажете: Тукъ съмъ, Господи! Бѫдете смѣли да се явите предъ лицето Му. Нѣма по-велико нѣщо за човѣшката душа отъ момента, въ който той чува тихия и кротъкъ гласъ на Бога. Чуе ли този гласъ, въ душата му се явява свѣтлина, и той е готовъ вече за работа, за служене на Бога. Вънъ отъ този гласъ, човѣкъ лесно може да изпадне въ тъмнина. Стремете се къмъ чистъ животъ, да се свържете съ Бога, да чувате Неговия гласъ. Станете добра почва, да възприемате Словото Му. Ако сте камъкъ, Словото ще мине и замине край васъ, безъ да ви засегне. Добрата почва лесно се пои, а камъкътъ отбива водата отъ себе си. Да бѫдешъ камъкъ и да не приемашъ водата въ себе си, това представя животъ, пъленъ съ противоречия. За да се освободи отъ противоречията, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ плувецъ. Влѣзе ли въ бурното море на живота, той трѣбва да държи главата си надъ водата, да не се удави. Съвременнитѣ хора се плашатъ отъ живота и се питатъ, какво ще стане съ тѣхъ. Да задава ученикътъ такъвъ въпросъ, това значи, да се страхува. Какво ще стане съ ученика, когато учительтъ му замине за другия свѣтъ? Този страхъ не е на мѣсто. Съзнателниятъ учитель е подобенъ на опитния капитанъ на парахода. Той никога нѣма да спре парахода всрѣдъ морето. Щомъ е тръгналъ на пѫть, той благополучно ще изведе пѫтницитѣ на опредѣленото пристанище. Ако учительтъ замине, ученицитѣ му ще се намѣрятъ въ сѫщото положение, въ каквото сѫ били при него. Добриятъ и съзнателенъ учитель внася свѣтлина въ умоветѣ на ученицитѣ си, благодарение на което, и безъ неговото външно отношение къмъ тѣхъ, тѣ продължаватъ да се учатъ. Ако това можемъ да кажемъ за обикновения учитель, колко повече може да се каже за Великия Учитель, който представя външно отношение на Бога къмъ хората. Учительтъ предава часть отъ своята свѣтлина на окрѫжаващитѣ, както свѣщьта дава часть отъ свѣтлината си на всѣки, който иска да се ползува отъ нея. Учительтъ е проява на Божествената свѣтлина. Колкото повече приема човѣкъ отъ тази свѣтлина, толкова повече е свързанъ съ Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисълъ. Словото излиза отъ Учителя, но принадлежи на Бога. Христосъ казва: „Вѣрвайте въ Бога и въ мене вѣрвайте!“ Значи, вѣрвате ли въ Бога, или въ Христа, това е достатъчно. Вѣрвате ли въ Ивана, въ Драгана, въ светиитѣ, въ добритѣ хора, вѣрата ви е ограничена. Вѣрвайте въ едного, за да го виждате въ всички. Този Единниятъ, въ Когото трѣбва да вѣрвате, е Богъ. Щомъ вѣрвате въ Бога, вие ще вѣрвате въ всички хора и то дотолкова, доколкото Той се е проявилъ въ тѣхъ. Когато слушатъ да се говори за нѣкого, хората се запитватъ: Кой е той, отде иде и кой го е изпратилъ? Нѣкой ме пита: Ти кой си? Отговарямъ: Ако си боленъ, азъ ще ти кажа, кой съмъ. Ако си ученикъ, азъ ще ти кажа, кой съмъ. Следователно, ако съмъ лѣкарь и мога да те излѣкувамъ, знанието ми е опитано. Ако си ученикъ и мога да те уча, работата ми е на мѣсто. — За кого е създадено слънцето? — Слънцето е създадено за онзи, който може да се ползува отъ неговата свѣтлина и топлина. Това слънце е направено отъ Бога. Ако не можете да се ползувате отъ неговата свѣтлина и топлина, слънцето не е направено за васъ. Помнете: единъ Учитель сѫществува въ свѣта. Искате ли да се ползувате отъ благословението Му, пазете името Му свещено въ ума, въ сърдцето, въ душата си. Това трѣбва да бѫде идеалътъ на човѣшката душа. Единъ Богъ сѫществува въ свѣта, въ Когото никога не трѣбва да се съмнявате. Не се съмнявайте въ любовьта Му къмъ васъ. Хората се съмняватъ въ любовьта, защото искатъ отъ нея повече, отколкото въ дадения случай тя може да имъ даде. Божията Любовь е единствената мѣрка, съ която мѣримъ нѣщата и различаваме доброто отъ злото. Приложите ли тази любовь въ живота си, каквото пожелаете, ще се сбъдне. Като знаете това, бѫдете внимателни въ желанията си, защото всѣко желание, добро или лошо, се сбѫдва. Сега, като знаете, кое е сѫщественото въ живота, гледайте да запазите връзката си съ Бога. Ако сте я прекѫснали, възстановете я. Този е пѫтьтъ, по който иде новото въ свѣта. Старото вече си отива и се замѣства съ ново. Турцитѣ казватъ: „Като мине пороятъ, кальта остава“. Първоначално кальта е влажна, но постепенно изсъхва. За васъ е важно, какво можете да направите отъ изсъхналата каль. Като се казва, че стариятъ животъ ще изтече, мнозина се страхуватъ, да не стане нѣщо страшно съ тѣхъ. Нѣма защо да се страхуватъ. Старото знание ще отстѫпи мѣстото си на новото. Стариятъ животъ ще се смѣни съ новъ. Какво страшно има въ това? Христосъ казва: „Който иска да бѫде мой ученикъ, да дигне кръста си и да ме последва. Който иска да бѫде мой ученикъ, нека се отрече отъ майка си, отъ баща си, даже и отъ себе си“. Да се самоотрече човѣкъ, това значи, да освободи душата си отъ всички противоречия и препятствия, които може да срещне на пѫтя си. Значи, самоотричането подразбира вѫтрешна свобода на душата. Нѣкой казва, че се е самоотрекълъ, а сѫщевременно умира. Който се е отрекълъ отъ стария животъ, той не умира, а заминава. Като дойде часътъ на заминаването му, той поканва приятелитѣ си на угощение, разговаря се съ тѣхъ, взима писмата до близкитѣ имъ въ онзи свѣтъ и, следъ като се прости съ всички, тръгва за планината, далечъ отъ свѣта, въ който е живѣлъ. И тъй, отъ всички се иска съзнателна връзка съ Бога, за да влѣзатъ въ новия животъ, да чуятъ тихия гласъ на Бога, Който имъ казва: Адаме, излѣзъ вънъ! Напусни стария животъ, и влѣзъ въ новия, дето царува любовь, свѣтлина и знание, свобода и просторъ. Т. м. * 1. Лекция отъ Учителя, държана на 26. августъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Начало и край И отговори Симонъ Петъръ и рече „Ти си Христосъ, Синъ на Бога живаго.“ *) „Ти си Синъ на Бога живаго.“ Всѣки човѣкъ трѣбва да има една идея въ себе си, въ която да бѫде така убеденъ, както Петъръ бѣше убеденъ въ Христа. Понеже Петъръ позна Христа, Христосъ му отговори: „Азъ ще ти дамъ ключоветѣ на Царството небесно; и каквото вържешъ на земята, ще бѫде вързано на небеса; и каквото развържешъ на земята, ще бѫде развързано на небеса.“ Всѣки човѣкъ трѣбва вѫтрешно да познава Христа, за да има единъ центъръ, около който всички нѣща да се съсрѣдоточаватъ. Нѣма ли такъвъ центъръ, всички негови мисли и чувства ще бѫдатъ разхвърляни. Каквото да се говори на хората, повечето отъ тѣхъ мислятъ за физическия животъ, да има какво да ядатъ и да пиятъ, да се осигурятъ. Животътъ не седи въ многото ядене. Човѣкъ може да яде много и нищо да не придобие; той може да яде малко и да има голѣми придобивки. Нѣма защо да мислите за утрешния день. Щомъ днесъ сте задоволени, това е достатъчно. Деньтъ се грижи за себе си. Единъ день, това е една Божествена епоха. Така гледа на нѣщата Онзи, Който е създалъ свѣта. За обикновения човѣкъ не е така. Той вижда, че слънцето изгрѣва и залѣзва, но защо става това, не знае. Има сѫщества, за които слънцето нито изгрѣва, нито залѣзва. За тия сѫщества слънцето вѣчно свѣти. Тѣзи сѫщества се намиратъ на висока степень на съзнание. Като гледатъ човѣка, тѣ виждатъ, докѫде е достигналъ, и казватъ, че дълъгъ пѫть предстои на човѣка, докато дойде до съвършенство. За да постигне своето усъвършенствуване, човѣкъ трѣбва да мине презъ 400 хиляди форми, презъ 400 хиляди облѣкла, или презъ 400 хиляди врати. Кѫде е краятъ на живота? Краятъ е тамъ, дето е началото. Кѫде е началото? Началото е тамъ, дето е краятъ. Начало' сѫществува само за онзи, който разбира нѣщата. За онзи, който не разбира нѣщата, има само край. Началото на всѣко нѣщо е блаженство, краятъ — нещастие; началото е любовь, краятъ — умраза; началото е истина, краятъ — лъжа. Всѣко нѣщо, което има край, не е вѣчно, не е истинно. Краятъ на една работа се опредѣля отъ началото. Ако нѣкой ти даде пари за известна услуга и казва, че ти услужва отъ любовь, безъ никакво възмездие, той те поставя на изкушение. Нѣма да мине много време, той ще иска паритѣ си назадъ. Защо? Защото любовьта му е изчезнала. Началото на нѣщата е въ ваши рѫце, затова стремете се началото да бѫде всѣкога добро. Какъвъ ще бѫде краятъ, това не е ваша работа. Краятъ на нѣщата е въ рѫцетѣ на Бога. Ако началото на една работа е въ съгласие съ Бога, краятъ й ще бѫде добъръ. — Ама искамъ да зная, какво има задъ любовьта, задъ истината, задъ правдата. Задъ любовьта стои умразата, задъ истината — лъжата, задъ правдата — неправдата. И обратно: задъ умразата стои любовьта, задъ лъжата — истината, задъ неправдата — правдата. Който не е доволенъ отъ любовьта, ще намѣри умразата. Щомъ се натъкне на умразата, тогава само човѣкъ може да разбере и оцени любовьта. „Ти си Синъ на Бога живаго.“ Христосъ огговори на Петра: „Блаженъ си Симоне, защото плъть и кръвь не сѫ ти открили това, но Отецъ мой, Който е на небеса.“ (— 17 ст.). Мнозина биха желали да бѫдатъ въ положението на Петра, да иматъ съобщение съ Бога, но даже и Петъръ не задържа това съзнание за дълго време. Не се мина много, и той казва на Христа: „Смили се за себе си, Господи, нѣма да ти бѫде това.“ (— 22 ст.). — Тукъ Петъръ изгуби Божественото си съзнание и изпадна въ човѣшко съзнание. Това, което стана съ Петра, става съ всѣки човѣкъ. То е вж.трешно състояние, презъ което всѣки човѣкъ неизбѣжно минава. Докато живѣе въ Божественото съзнание, човѣкъ е готовъ на всѣкакви жертви за Бога и за ближния си. Изпадне ли въ човѣшкото съзнание, той започва да се чуди, защо е влѣзълъ въ този пѫть на страдания, защо не мисли за себе си, за своя животъ. И Петъръ се чудѣше на Христа, защо се излага на такива страдания, защо не помисли и не се смили за себе си. Той знаеше, че Христосъ има сила да победи свѣта и да се избави отъ страданията и се чудѣше, защо не направи това. Христосъ казваше, че трѣбва да мине презъ страдания, за да дойде до възкресението. Безъ страдания нѣма възкресение. Тогазъ Исусъ рече на ученицитѣ си: „Ако иска нѣкой да дойде следъ мене, нека се отрече отъ себе си, и нека дигне кръста си, и нека ме следва.“ (— 24 ст.). Следователно, дойдете ли до Божественото, ще приложите особени методи, а не обикновени. Не казвайте, че, ако служите на Бога, ще загубите. Мислите ли така, вие сте на кривъ пѫть. Страдате ли, не се смущавайте. Божественото страда, за да освободи човѣшката душа отъ робството, въ което се намира. Детето ли страда, или майката? Майката страда, детето знае само да иска, заповѣдва и плаче. Детето плаче за всѣка своя нужда. Щомъ заплаче, майката и бащата веднага му се притичватъ на помощь. Тѣ знаятъ, че то е безпомощно и употрѣбяватъ всички грижи да му помогнатъ. Докато стѫпи на краката си, докато израсне, детето постояннно плаче. Обаче, плачътъ не разрешава въпроситѣ. Детето трѣбва да бѫде разумно, да не плаче, но да знае, какъ да отваря и затваря устата си, какъ да говори на майка си. Кое е сѫщественото за човѣка? Да познава Христа. Мнозина искатъ да иматъ власть, да разполагатъ съ ключоветѣ на Царството Божие. Туй не се постига лесно. За да дойде до това положение, човѣкъ трѣбва да има вѫтрешно, мистично разбиране за живота и за любовьта. Нѣма ли това разбиране, той не е дошълъ до познаване на Бога и на Христа. Ключоветѣ на Царството Божие сѫ въ Бога. Какъ ще дойдете до Него, щомъ не Го познавате? За ония, които Го познаватъ, е казано: „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ.“ Казано е още: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Вънъ отъ познаването на любовьта никаква философия не сѫществува. Любовьта разрешава всички въпроси. Тя представя пълна торба, отъ която човѣкъ може да черпи всѣки моментъ. Какво представя твоето знание за правене на хлѣбъ, за храносмилането, ако торбата ти е празна, и цѣлъ день гладувашъ? Парче хлѣбъ въ торбата ти струва повече отъ всичкото ти знание. Знанието има смисълъ, но при пълна торба съ хлѣбъ. Иначе, ще философствувашъ, ще учишъ хората, но ще поглеждашъ къмъ пълната имъ торба. Като ученици, вие трѣбва да изучавате вѫтрешния смисълъ на живота. Като четете Библията и Новия заветъ, не четете механически. За да разберете Словото Божие, вие трѣбва да се спирате върху Неговия вѫтрешенъ смисълъ. Само по този начинъ ще усилите вѣрата си. Вие се нуждаете отъ вѣра, която да устоява на външни и вѫтреш ш бури, да не се разколебава отъ нищо. Какъ може да ви разубеди човѣкъ въ изгрѣването на слънцето? Вие знаете, че слънцето всѣка сутринь изгрѣва. Ако не го виждате, причината се крие другаде нѣкѫде, а не въ самото слънце. Каквито промѣни да ставатъ въ външния и вѫтрешния животъ на човѣка, слънцето постоянно изгрѣва и залѣзва. Едно нѣщо може да ви изненада: нѣкога слънцето изгрѣва и залѣзва по-рано, а нѣкога — по-късно. Това е въ неговия пѫть. Вие може да не знаете, съ колко минути по-рано или по-късно изгрѣва и залѣзва, но това е предвидено въ движението на слънцето. Тъй щото, кой каквото да ви говори, не се подавайте на чуждото мнение. Понѣкога чуждото мнение може да ви хипнотизира, и вие да останете въ тъмнина. Какъ ще вѣрвате на твърдението на нѣкого, че слънцето нѣма да изгрѣе? Всичко може да стане въ свѣта, но слънцето неотклонно ще следва своя пѫть. Правете наблюдения върху явленията въ природата и вадете заключения. Дойдете ли до нѣкакви положителни правила, не се колебайте въ тѣхъ. Имате ли нѣкакви духовни опитности, не се съмнявайте въ тѣхъ. Тѣ почиватъ на известни закони, които трѣбва да изучавате. Оставите ли съмнението да работи въ васъ, вие се разколебавате, внасяте смущение въ съзнанието си. Всѣко смущение прѣчи на правилното виждане. Като се натъква на съмнения и на смущения, човѣкъ се отегчава отъ живота. Защо? Той мисли, че не може да постигне желанията си. Човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае, но на опредѣленото за това време. Може ли детето изведнъжъ да израсте? Дълго време майка му го повива и разповива, кѫпе го въ коритото, докато единъ день стане възрастенъ човѣкъ. Иска ли преждевременно да излѣзе отъ пеленитѣ и да си служи съ магическата прѫчица на баща си, това значи, че човѣкъ е дошълъ до положението на онзи, който иска да се жени. Защо се жени човѣкъ? За да го обича нѣкой. Той иска жена му и децата му да го обичатъ, но единъ день ги изгубва, а съ тѣхъ заедно и любовьта имъ. После търси приятели, намира ги, но скоро ги изгубва. Търси богатство, но и него изгубва. Следъ като прекара голѣми разочарования, той казва: Свърши се моятъ животъ. Животътъ ти не е свършенъ, но свършиха се твоитѣ криви разбирания за живота. Сега ще започнешъ отново, съ нови разбирания Докато дойдешъ до новото, ще минешъ презъ тъмната зона на живота. Страшно е положението на човѣкъ, който е изпадналъ въ тъмнина. Дето погледне — навсѣкѫде мракъ. Спи той, обръща се натукъ натамъ, дано дойде отнѣкѫде малко свѣтлинка. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е миналъ, или да не мине презъ това състояние. Страшно е това състояние, но не е безизходно. Привидно слънцето ще залѣзва, но пакъ ще изгрѣва. Не се разколебавайте въ вѣрата си. Каквото да стане съ васъ и около васъ, слънцето никога нѣма да загасне. Слънцето представя човѣшкото съзнание. То изгрѣва и залѣзва, но никога не загасва. Ще дойде день, когато човѣкъ ще застане на такава височина, отдето ще вижда слънцето постоянно да свѣти. За него вече слънцето нито изгрѣва, нито залѣзва. Докато расте и се развива, човѣкъ постоянно минава презъ свѣтлина и тъмнина на съзнанието си. За да издържа на тия състояния, той трѣбва да има вѣра въ Бога, като центъръ на неговия животъ. Ако не се движи постоянно около този центъръ, човѣкъ не може да расте и да се развива. Богъ дава еднакви условия на всички души да растатъ и да се развиватъ, да постигнатъ своитѣ желания. Кѫде ще намѣрите Бога? Въ себе си. Търсите ли Го вънъ нѣкѫде, въ този или онзи. вие ще се заблудите, ще объркате пѫтя си. Объркате ли пѫтя си, всичко ще загубите. Единъ богатъ младежъ отишълъ при единъ адептъ да се учи. Адептътъ билъ отъ самозванитѣ учители. Ученикътъ искалъ отъ адепта да направи нѣкакво чудо. Адептътъ казалъ: Ще направя едно чудо, но ако ми донесешъ всичкитѣ си скѫпоценности. Ученикътъ изпълнилъ волята на адепта. Той донесълъ скѫпоценноститѣ си и чакалъ да види, какво чудо ще стане. — Затвори сега очитѣ си и, докато не ти кажа да ги отворишъ, ще седишъ съ затворени очи — казалъ адептътъ. Ученикътъ затворилъ очитѣ си и чакалъ. Въ това време адептътъ обралъ всичкитѣ му скѫпоценности и изчезналъ. Когато ученикътъ отворилъ очитѣ си, не видѣлъ нито учителя си, нито торбата съ скѫпоценноститѣ. И тъй, когато дойде нѣкой самозванъ адептъ при тебе и ти каже, че ще те научи на нѣщо особено, знай, че той ще вземе всичкитѣ ти скѫпоценности и ще изчезне. Видите ли такъвъ учитель, дръжте очитѣ си отворени. За тия адепти и учители Христосъ казва, че сѫ крадци и разбойници. Тѣ не носятъ свобода на човѣшката душа, но я ограбватъ и заробватъ. Пазете се отъ учители, които не служатъ на Божественото, което носи изобилие въ живота. Като знаете това, дръжте връзката си съ Божественото и не мислете, че можете да имате реални постижения по механически начинъ. Реалното се придобива по реаленъ начинъ. Едно се иска отъ човѣка: съзнание за всичко, което върши; яде ли, пие ли, работи ли — всичко да става за слава Божия. Обезсърдчи ли се човѣкъ, нека си помисли за Бога. Щомъ помисли за Бога и реши да живѣе за славата Божия, обезсърдчението изчезва. Ще кажете, че работата ви нѣма да се нареди и отпадате духомъ. Направете малко усилие надъ себе си и започнете да ядете. Щомъ хапнете малко хлѣбъ, неразположението ви ще изчезне. Хлѣбътъ внася сила въ човѣка и го потиква къмъ животъ. Щомъ се нахрани човѣкъ, слънцето въ него изгрѣва. Гладътъ е залѣзъ, яденето — изгрѣвъ. Яденето, както слънцето, дава условия на човѣка да расте. Когато се говори за слънцето като източникъ на животъ, нѣкои мислятъ, че като излизатъ сутринь да наблюдаватъ изгрѣва на слънцето, ще придобиятъ всичко, отъ което организъмътъ имъ се нуждае. Ако разбиратъ езика на слънцето, много нѣщо ще придобиятъ. Не го ли разбиратъ, нищо нѣма да придобиятъ. Слънцето дава изобилно на ония, които могатъ да се свържатъ съ неговитѣ сили. Обаче, който е свързанъ съ слънцето, и при 30° студъ, пакъ може да се ползува отъ неговитѣ лѫчи. Отъ съзнанието на човѣка зависи, колко енергия може да приеме отъ слънцето. Когато съзнанието на човѣка е пробудено, той се превръща въ изворъ, който постоянно дава. Той има любовь въ себе си, която отправя къмъ всички живи сѫщества. Ако погледнете съ окото на ясновидеца двама души, които се обичатъ, ще видите, че между тѣхъ става преливане на енергии. Като се обичатъ, енергията отъ Духа слиза върху тѣхъ и се прелива отъ единия въ другия. Като не разбиратъ любовьта, хората се страхуватъ да не я изгубятъ. Любовьта не се губи. Тя обхваща цѣлата вѣчность. Който люби, той живѣе въ вѣчностьта, въ която радостьта е непреривна. Любете, за да живѣете въ вѣчната радость. Не любите ли, вие сте въ вѣчната скръбь. Любите ли, вие ще бѫдете въ Божествения животъ Въ Божествения животъ има само качване отъ едно стѫпало на друго, обличане на нови дрехи и влизане въ врати, които водятъ къмъ радость и изобилие. Въ човѣшкия животъ има слизане, събличане и излизане. Влѣзете ли за моментъ само въ Божествения свѣтъ, благодарете за онова, което сте получили, и се върнете у дома си да си дадете отчетъ за всичко, което сте дали и взели. И рече му Симонъ Петъръ: „Ти си Синъ на Бога живаго.“ Синътъ подразбира отношение, връзка между Божественото и човѣшкото съзнание. Тази връзка е като свѣщьта, която посочва пѫтя на пѫтникъ, който се объркалъ въ тъмна нощь. Тя е слънце за заблудения пѫтникъ. Както слънцето огрѣва нѣщата и показва пѫтя на човѣцитѣ, така и връзката между Сина и Бащата озарява човѣшката душа и я подига. Слънцето освѣтява земята, а Божественото съзнание — душата. Божественото съзнание носи радость, свѣтлина, знание и свобода за човѣка. Силата не е въ свѣщьта, но въ онзи, който я носи. Силата не е въ слънцето, но въ Онзи, Който е задъ него. Както човѣкъ носи свѣщьта и освѣтява своя пѫть и пѫтя на своитѣ близки, така и Богъ носи слънцето въ рѫката си. При всѣко съмнение свѣщьта изгасва, и човѣкъ остава въ тъмнина. Започне ли да се моли, свѣщьта отново свѣти. Ще кажете, че това сѫ детински обяснения. Искате ли философски обяснения, намѣрете нѣкой философъ, като онзи адептъ, който ще ви каже да затворите очитѣ си и ще ви обере. Ние проповѣдваме на хората да държатъ очитѣ си отворени. Ние правимъ чудеса, когато очитѣ на хората сѫ отворени. Когато слънцето изгрѣва, дръжте очитѣ си отворени. Отвори очитѣ си, да видишъ голѣмото чудо на свѣта — изгрѣването на слънцето. По-голѣмо чудо отъ това нѣма. Станешъ ли сутринь да поздравишъ слънцето и следъ това започнешъ да работишъ, ти можешъ и ученъ, и богатъ, и здравъ да станешь. Ти можешъ да развързвашъ и да завързвашъ, както и когато пожелаешъ. „Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото.“ Колкото малка работа да ви е дадена, свършете я съ любовь. Тя ще ви донесе благословението на Бога. Не е ли доволенъ на малкото, каквито условия да му се дадатъ, човѣкъ нищо не може да постигне. Красивата и скѫпа цигулка не може да направи ученика музикантъ. Трудъ, усилия, работа се иска отъ него. За да постигне нѣщо, той трѣбва да работи по четири-петь часа на день. Днесъ животътъ изисква отъ всѣки човѣкъ усилена и съзнателна работа върху себе си. Всѣки самъ трѣбва да свири, самъ да се упражнява. Никой за никого не може да работи. Вие можете да слушате другитѣ да свирятъ, но за себе си самъ ще свирите. Богъ е далъ най-голѣмото благо на човѣка — животътъ. Нищо друго не се иска отъ човѣка, освенъ съзнателна работа, направена съ любовь и благодарность. Какъвъ ще бѫде краятъ на нѣщата, не мислете. Какво става, когато слънцето изгрѣва? Щомъ слънцето изгрѣе, изворитѣ ще усилятъ течението си, нивитѣ ще узрѣятъ, хамбаритѣ ще се напълнятъ, хората ще се помирятъ и ще заживѣятъ братски. Какво ще стане още? Мъртвитѣ ще възкръснатъ. Какво ще стане още? Неправдата ще изчезне. Още? Правдата ще възтържествува и между хората ще настане миръ, радость и веселие. Кога ще стане това? Когато очитѣ на хората се отворятъ. * 51. Лекция отъ Учителя, държана на 13. августъ, 1930 г. Рила. — 7-тѣ езера. _____________ *) Матея 16:16.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Задължително право Какво прави домакинята, когато иска да мѣси хлѣбъ? Тя взима нѣколко килограма брашно, пресѣва го и туря настрана трицитѣ. После взима чиста, топла вода и замѣсва брашното съ нея. Следъ това туря кваса и продължава да мѣси тѣстото известно време и го оставя на топло, докато започне да се подига. Ако не тури вода въ брашното, частичкитѣ му ще останатъ пръснати. Въ случая водата се взима като елементъ, необходимъ за спояване на брашното и превръщането му въ тѣсто. Възъ основа на сѫщия законъ и човѣшкитѣ мисли и чувства, за да се използуватъ, трѣбва да се споятъ, т. е. да се обединятъ. Останатъ ли пръснати, безъ всѣкаква връзка помежду си, тѣ сѫ безпредметни. Значи, за да влѣзатъ въ работа, мислитѣ и чувствата на човѣка трѣбва да бѫдатъ въ хармония. Нѣма ли единство между мислитѣ и чувствата, тѣ сѫ подобни на брашненитѣ частички. Всѣки вѣтъръ може да ги отнесе. И скѫпоценнитѣ камъни придобиватъ стойность, когато се употрѣбяватъ. Не се ли извадятъ отъ условията, при които природата ги е поставила, тѣхната стойность е безпредметна. Следователно, всѣко нѣщо придобива известна стойность, когато излѣзе отъ условията, въ които природата го е поставила. Като промѣнятъ условията си, хората страдатъ, но иматъ възможность да се развиватъ. Добре е всѣко сѫщество да промѣни условията си доброволно; ако не желае само да направи това, тогава идатъ страданията. Рибата никога не би промѣнила условията на своя животъ, ако не дойде вѫдицата или мрежата на рибаря. И човѣкъ не би промѣнилъ условията на своя животъ, ако не дойдатъ страданията. Въ този смисълъ, страданията за човѣка не сѫ нищо друго, освенъ вѫдицата или мрежата на възвишенитѣ сѫщества, които го изваждатъ отъ обикновенитѣ условия на живота и го заставятъ да работи. Страданията изваждатъ човѣка отъ охолнитѣ условия, които го правятъ мързеливъ, и по този начинъ го впрѣгатъ на работа. Всички съвременни хора се стремятъ къмъ нѣкакъвъ идеалъ. Всѣки иска да постигне нѣщо. Идеалътъ на нѣкои е да се домогнатъ до щастието; други пъкъ искатъ да се усъвършенствуватъ. Каквито идеали да има човѣкъ, първата му задача е да изпълни волята Божия. Да вършишъ волята Божия, това значи. да си намѣрилъ ключа на живота. Който върши волята Божия, той е придобилъ нѣщо ново. Като изучавате живота на хората, ще видите, че онзи, който върши своята воля, коренно се различава отъ този, който върши волята Божия. Каквато храна употрѣбява човѣкъ, такъвъ става. Съ каквото млѣко се захрани детето, такива качества придобива. Всѣко дете. което е захранено съ майчиното си млѣко, прилича на майка си. Подъ думата „майчино млѣко“ разбирамъ онова млѣко, което съдържа въ себе си качествата на любовьта. Подъ думата „майчино млѣко“ разбирамъ словесното млѣко. Който се храни съ такова млѣко, той става истински човѣкъ. Душата се храни съ словесното млѣко, вследствие на което съдържа качествата на това млѣко. Когато цитираме стиха, че истината ще ви направи свободни, имаме предъ видъ присѫтствието на Словото, на Божия Духъ въ човѣшката душа. Свободенъ може да бѫде само онзи, който носи истината въ себе си. Дето е истината, тамъ сѫ и любовьта, и мѫдростьта. Всички хора, религиозни и свѣтски, очакватъ идването на Духа. Защо Го очакватъ? Защото Той внася въ човѣка онази свѣтлина, която разкрива пѫтищата на живота. Безъ свѣтлината и знанията на Духа, човѣкъ се намира въ тъмнина, като въ тъмна, бурна нощь. Каквото е слънцето за физическия човѣкъ, такова нѣщо е Духътъ за духовния човѣкъ. Както безъ слънце човѣкъ не може да използува физическитѣ блага, така и безъ Духа не може да се ползува отъ благата на духовния свѣтъ. Дойде ли Духа въ човѣка, той става ученъ. силенъ, богатъ, здравъ, щастливъ. Съ Духа той всичко може да направи. Безъ Духа човѣкъ е слабъ и немощенъ, нищо не може да постигне. Това значи, да живѣе човѣкъ само съ човѣшкото съзнание. Когато Божественото дойде въ човѣка, то стопява всичко въ него. Като знаете това, дайте пѫть на Божественото въ себе си. Христосъ е говорилъ за блаженствата, но и до днесъ тѣ оставатъ неразбрани. Блаженствата сѫ качества на духовния човѣкъ. Истински духовниятъ може да бѫде кротъкъ, смиренъ, миротворецъ. Той гледа на всички хора като на свои братя. Той мисли право. Влѣзе ли една крива мисъль въ човѣшкия умъ, той прелюбодействува. Всѣка крива мисъль, всѣко криво чувство, всѣка крива постѫпка водятъ човѣка къмъ прелюбодеяние. Ако не мисли право, човѣкъ е въ състояние да продаде своето убеждение. Човѣкъ има право да се откаже отъ своитѣ убеждения и вѣрвания, само когато го отклоняватъ отъ правия пѫть. Като не могатъ да се справятъ съ мѫчнотиитѣ въ живота си, хората се отказватъ отъ убежденията, отъ вѣрванията си и търсятъ причинитѣ за нещастията си едни въ други. Мѫжътъ казва, че жена му е виновна за нещастията въ дома, и решава да я напусне. Жената казва, че мѫжътъ е виновенъ. Мѫжътъ напуща жена си, жената напуща мѫжа си, но пакъ не се освобождаватъ отъ нещастията си. Тѣ нѣматъ ясна представа, какво нѣщо е мѫжътъ и какво — жената. Мѫжътъ символизира духа, а жената — душата, т. е. мѫжътъ представя мѫдростьта, а жената — любовьта. Дето е любовьта, тамъ е животътъ, тамъ е чистотата. Какъ познавате живота и чистотата? Животътъ е вода, изворъ, който постоянно дава. Трѣбва ли да доказвате чистотата на извора? Идете при нѣкой изворъ и вижте, каква е водата му. Той самъ говори за себе си. Мѫдростьта пъкъ носи знание и свѣтлина. Щомъ нѣкой човѣкъ може да освѣти пѫтя ви, не се съмнявайте въ него. Той е носитель на Божествената мѫдрость. Има ли любовьта и мѫдростьта въ себе си, човѣкъ побеждава всички врагове. И тъй, искате ли да изправите живота си, дайте мѣсто на Божествената душа и на Божествения духъ въ себе си. Постигнете ли това, вие влизате въ новия животъ, въ живота на истинскитѣ блага. Този е идеалътъ, къмъ който всѣки трѣбва да се стреми. Този идеалъ може да се постигне, когато човѣкъ отвори пѫть на Божественото въ себе си. Това значи, да даде възможность на душата и на духа да се проявятъ. Душата и духътъ трѣбва да господаруватъ въ човѣка, а умътъ и сърдцето да имъ слугуватъ. Време е вече хората да взематъ ключа на живота въ рѫцетѣ си и да изпълняватъ волята Божия. Само душата и духътъ разбиратъ волята Божия и могатъ да я изпълняватъ. Остане ли човѣкъ съ ума и съ сърдцето си да изпълнява волята Божия, той съвсемъ ще се обърка. Голѣмо сѣене става въ свѣта. Които не изпълняватъ волята Божия, ще изкочатъ вънъ отъ решетото. Всички хора ще минатъ презъ чистене. Които се изчистятъ и останатъ на решетото, ще се посадятъ въ земята, да дадатъ плодъ. Които паднатъ отъ решетото, ще отидатъ въ устата на кокошкитѣ. Като слушатъ да се говори така, всѣки иска да знае, къмъ коя категория зрънца се отнася: къмъ ония, които оставатъ на решетото, или къмъ ония, които отскачатъ навънъ. Това не е важно. Едно е важно за васъ: Да станете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни. Какъ може да стане човѣкъ съвършенъ? Като даде право на душата и на духа си да господствуватъ въ него, т. е. да стане проводникъ на Божията Любовь и Мѫдрость. Стане ли проводникъ на великитѣ Божии закони, човѣкъ се ползува отъ всички Негови блага. Бѫдете съвършени! Пѫтьтъ къмъ съвършенство е пѫть къмъ вѣчни постижения. Да се усъвършенствува човѣкъ, това е многократенъ, а не еднократенъ процесъ. Стремежътъ къмъ съвършенство се дължи на Божественото въ човѣка, което го потиква къмъ постоянна работа за Великото и Красивото въ свѣта. Този импулсъ е запалената свѣщь въ човѣкв, която трѣбва постоянно да гори. Т. м. * 50. Лекция отъ Учителя, държана на 6 августъ, 1930 г. Рила.— 7-тѣ езера.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Скришната стаичка Матея, 6. гл. Т. м. Ще прочета часть отъ шеста глава на Евангелието отъ Матея. „А ти кога правишъ милостиня, да не узнае лѣвата ти рѫка, що прави дѣсната ти“. (— 3 ст.) — Дѣсната рѫка е проява на разумното, Божествено сърдце, а лѣвата — проява на човѣшкия умъ. Затова е казано: Когато разумното, Божествено сърдце прави нѣщо, човѣшкиятъ умъ да не знае, какво прави то. „И Отецъ твой, Който види въ тайно, ще ти въздаде наяве“. (— 4 ст.). — Значи, молитвата трѣбва да се прави тайно, защото Богъ вижда въ тайно. Прави ли се наяве, тя е за хората. Човѣкъ не се моли за хората, да го видятъ, но се моли за нѣкакво благо, отъ което има нужда. Молитвата е методъ за възприемане на нѣкакво Божествено благо. „А ти кога се молишъ, влѣзъ въ скришната си стаичка, и, като си затворишъ вратата, помоли се Отцу твоему, Който е въ тайно“. (— 6 ст.). — Тукъ, подъ думата ,врата“ се разбира врата на любовьта. Влѣзъ въ скришната си стаичка, затвори вратата на любовьта и така се помоли на Бога въ тайно. „А вие така се молете: Отче нашъ, Който си на небесата, да се свети името Твое“. — Който си на небесата и въ моята душа, защото душата иде отъ небето. „Да дойде Царството Твое; да бѫде волята Твоя, както на небето, така и на земята“. (— 10 ст.). — Да бѫде волята Ти, както на небето, така и въ моята душа. „Хлѣба нашъ насѫщни, дай го намъ днесъ“. (— 11 ст.). — Подъ думата „насѫщенъ хлѣбъ“ не се разбира само физическиятъ хлѣбъ, отъ който човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце постоянно се нуждаятъ. „И прости ни дълговетѣ наши, както и ние прощаваме на нашитѣ длъжници“. (— 12 ст.). „И не въведи насъ въ изкушение, но избави насъ отъ лукаваго: защото е Твое царството, и силата, и славата во вѣки. Аминъ“. (— 13 ст.). Кога идатъ изкушенията? Когато човѣкъ не изпълнява волята Божия. Когато трѣбва да изпълни волята Божия, а прояви непослушание, човѣкъ непременно ще се намѣри предъ нѣкакво изкушение. Ако волята Божия е да помогнешъ на нѣкой сиромахъ, а ти откажешъ, нѣма да мине много време, ще дойде нѣкой крадецъ да те обере. На непослушанието се дължатъ всички катастрофи и фалименти въ свѣта. Следователно, даде ли ви се нѣкаква Божествена наредба или заповѣдь, изпълнете я веднага. Ако доброволно не я изпълните, насила ще ви заставятъ да я изпълните, но ще минете презъ голѣми страдания. Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ ближния си като себе си“. Тъй щото, кажатъ ли ти да дадешъ нѣщо на ближния си, ще дадешъ, както давашъ за себе си. Ако си готовъ да си купишъ костюмъ за две хиляди лева, ще бѫдешъ готовъ и на ближния си да купишъ сѫщия костюмъ. Така трѣбва да постѫпва човѣкъ, когато Богъ му заповѣдва. Обаче, дойде ли въ дома ви човѣкъ, който играе роля на просякъ и разполага повече отъ васъ, вие сте свободни да постѫпите, както намирате за добре. Ако нишо не му дадете, нѣма да ви се вмѣни въ грѣхъ. Когато ви заповѣдва да направите нѣщо. Богъ знае, кой има нужда да му помогнете. Христосъ е казалъ: „Ако имашъ две рази, дай едната на сиромаха.“ Този стихъ се отнася къмъ онѣзи бедни, за които Богъ се застѫпва. „Прости ни дълговетѣ наши, както и ние прощаваме на нашитѣ длъжници.“ Ще кажете: Какъ е възможно да обичамъ своя врагъ? Какъ мога да му простя? Представете си, че до твоя врагъ седи неговия ангелъ, който едновременно обича и него, и тебе. Какво ще направите? Не трѣбва ли да направите добро на вашия врагъ и да му простите заради любовьта на този, който ви обича? Бѫдете готови да направите добро на своя врагъ заради онзи, който обича и васъ, и него. Той нѣма да ви остане длъженъ. При това положение има смисълъ да възлюбите врага си. За да е готовъ да прощава, човѣкъ трѣбва да има разположение и любовь къмъ Бога. „А кога постите, не бивайте, както лицемѣритѣ намръщени; защото помрачавате лицата си, за да се явятъ на человѣцитѣ, че постятъ; тѣ вече си приематъ заплатата.“ (— 16 ст.). — Какво означава постътъ? Има смисълъ човѣкъ да пости, когато се готви за нѣкакво угощение. Ако нѣкой князъ ви кани на угощение, какъ трѣбва да отидете: гладенъ, или ситъ? За да разберете цената на яденето, вие трѣбва да отидете гладенъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до небето. Канятъ ли ви на небето, идете гладни, да разберете цената на благата, които ще ви дадатъ тамъ. Отидете ли при Бога, идете гладни, да има кѫде да турите онова, което Той е приготвилъ за васъ. Бѫдете гладни за Словото, за Божията Любовь, да приемете, колкото ви се даде, и разумно да ги използувате. „Недейте си събира съкровища на земята, дето молецъ и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопаватъ и крадятъ.“ (— 19 ст.). „Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молецъ, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопаватъ, нито крадятъ.“ (— 20 ст.). „Защото, кѫдето е съкровището ви, тамъ ще бѫде и сърдцето ви.“ (— 21 ст.). — Отъ горнитѣ стихове се вижда, че човѣкъ трѣбва да внася съкровището си тамъ, дето не се губи. Внесе ли съкровището си въ нѣкоя земна банка, той постоянно мисли за нея, отъ страхъ да не стане нѣщо, да изгуби това, което е внесълъ. Следователно, имашъ ли нѣкакво съкровище, внеси го въ Божествената банка на небето, та като мислишъ за него, по този начинъ поне да се свържешъ съ небето. Който нищо не е внесълъ въ Божественитѣ банки, той не мисли за небето. Понѣкога насила заставятъ човѣка да мисли за небето. Нѣкоя жена е щастлива въ живота си, доволна е отъ мѫжа си и децата си и не мисли за небето. По едно време задигатъ мѫжа й отъ земята, занасятъ го въ Божествената банка, и жената, ще не ще, започва да мисли за небето. Единъ американски проповѣдникъ — Муди, разправялъ своята опитность: Докато никой отъ моитѣ близки не бѣше заминалъ за онзи свѣтъ, азъ си представяхъ само Бога и ангелитѣ, като обитатели на небето. Когато баща ми замина за другия свѣтъ, започнахъ да мисля и за него. Следъ баща ми умрѣ майка ми и започнахъ да мисля за Бога, за ангелитѣ, за баща си и за майка си. Следъ тѣхъ умрѣха братята и сестритѣ ми. После изгубихъ и най-добритѣ си приятели. Когато близкитѣ ми, които заминаха за онзи свѣтъ, станаха повече отъ тия, които бѣха на земята, азъ мислѣхъ повече за небето: за Бога, за ангелитѣ, за баща си и майка си. за братята и сестритѣ си, за приятелитѣ си. Небето стана за мене близко, родно мѣсто. ,Ако е окото ти чисто, всичкото ти тѣло свѣтло ще бѫде.“ (— 22 ст.). „Ако ли бѫде окото ти лукаво, всичкото ти тѣло тъмно ще бѫде.“ (— 23. ст.). — Думата око означава съзнанието на човѣка. Значи, ако съзнанието на човѣка е чисто, всичкото му тѣло чисто ще бѫде. Ще се спра върху шести стихъ на прочетената глава: „Ти кога се молишъ, влѣзъ въ скришната си стаичка и, като затворишъ вратата, помоли се Отцу твоему, Който е въ тайно. И Отецъ ти, Който види въ тайно, ще ти въздаде наяве.“ — Тайното мѣсто, т. е. скришната стаичка, въ която човѣкъ трѣбва да влѣзе, е истината въ човѣка. Истината е тази область въ човѣка, въ която той трѣбва да се затвори и да се моли. Не влѣзе ли човѣкъ въ тази область да се помоли, молитвата му нѣма да се приеме. Казано е въ Писанието, че истината ще ви направи свободни. Като влѣзе въ областьта на истината, човѣкъ трѣбва да има нужнитѣ пособия, но и да знае да се моли. Мнозина питатъ, не може ли безъ молитва. Безъ молитва не може. Молитвата е вѫтрешна необходимость за човѣка. Ако молитвата стане вѫтрешна необходимость за човѣка, той се моли естествено, безъ никаква принуда, безъ външно насилие. За него молитвата е толкова естествена, както храненето, дишането, чувствуването и мисленето. Въ всички хора скришната стаичка е на различни мѣста. При това, човѣкъ всѣкога не може да влиза въ тази стаичка. Всѣки човѣкъ влиза въ своята скришна стаичка въ специално време. Това зависи отъ неговото вѫтрешно състояние. Изпусне ли момента за влизането си въ тази стаичка, човѣкъ не може вече да го върне. Той трѣбва да чака, да дойде този моментъ втори пѫть. И ако съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ несгоди и неуспѣхи, това се дължи на обстоятелството, че не се подчиняватъ на Божественото въ себе си. Когато Божественото говори тѣ не искатъ да го слушатъ. Като мине този моментъ, тѣ тогава се стрѣскатъ, но късно е вече. Който не сѣе на време, той не може да има никакъвъ плодъ. Ако на време не отидешъ на училище, никакви знания нѣма да придобиешъ. Не мислете. че учителитѣ ще направятъ отстѫпки заради васъ. Ако учителитѣ на земята сѫ строги и взискателни, много по-строги и взискателни сѫ тия на небето. Въ тѣхъ нѣма никакво лицеприятие. Тѣ сѫ крайно справедливи, но благосклонни. Когато се моли, човѣкъ трѣбва да знае точно, какво иска. Споредъ мене, единствената молитва, която човѣкъ може да отправи къмъ Бога, е да иска свѣтлина и разбиране, да изпълнява волята Божия. Който изпълнява волята Божия, той има всичко на разположение. Изпълнението на волята Божия е пѫтьтъ, по който човѣкъ може да минава при всички мѫчнотии и затруднения. Въ този пѫть работи Божиятъ Духъ. Който работи въ съгласие съ Божия Духъ, всичко може да постигне. Какъ трѣбва да се моли човѣкъ? Човѣкъ трѣбва да се моли, като онзи, който дължи сто хиляди лева, за които е осѫденъ да лежи 20 години въ затворъ. Човѣкъ трѣбва да се моли като младата мома, която не е получила цѣла година писмо отъ своя възлюбенъ. Човѣкъ трѣбва да се моли като онази майка, на която детето е въ предсмъртенъ часъ. Какво ще стане, ако молитвата имъ се приеме? Тѣ всички ще изпитатъ необикновена радость. Осѫдениятъ на 20 годишенъ затворъ ще бѫде освободенъ, защото нѣкой неговъ приятель платилъ дълга му. Момата ще се зарадва, защото ще получи писмо отъ своя възлюбенъ, който й съобщава причинитѣ за мълчанието си. И майката ще се зарадва, когато види, че здравето на детето се възстановява. Велико нѣщо е да изпълнява човѣкъ волята Божия! Като говоря за млада мома и младъ момъкъ, азъ ги взимамъ като символи. Момата символизира душата, а момъкътъ — духътъ. Всѣка форма въ природата е символъ, съ който тя си служи. Ако искате да разбирате езика на природата, вие трѣбва да превеждате символитѣ й. Тѣ представятъ азбука на нейния езикъ. Т. м. * 49. Лекция отъ Учителя, държана на 30. юлий, 1930 г. Рила. — 7-тѣ езера.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Интуиция Иоан, 3 гл. Когато ходи по каменисти мѣста и удари крака си, или друга нѣкоя часть на тѣлото си, човѣкъ усѣща болка. На какво се дължи болката? На удара. Ударътъ пъкъ не е нищо друго, освенъ предаване на особенъ родъ енергия, отъ която човѣкъ не се нуждае. Следователно, всѣко нѣщо, което не е потрѣбно на човѣка, причинява болка. Недоволенъ отъ това, че се е ударилъ, човѣкъ казва: Какъ не се намѣри нѣкой да оправи този пѫть? Човѣшка рѫка не може да оправи това, което природата е наредила. Ако планинскиятъ пѫть трѣбва да се изглади, първа природата ще направи това. Човѣшки сили не сѫ въ състояние да оправятъ пѫтищата на природата. Тамъ други сили работятъ. Засега на човѣка сѫ дадени две задачи: да приеме соковетѣ на своето сърдце и да ги отправи къмъ ума си. Втората задача на човѣка е да развие ума си, за да разбира Божиитѣ пѫтища и закони, чрезъ които свѣтътъ е създаденъ. Да развие ума си, това значи, да усили мисъльта си. Ако мисъльта на човѣка е силна, той може да приема Божиитѣ блага и да ги предава. Той става проводникъ на Божественото. Ако мисъльта на човѣка е слаба, той нищо не може да постигне. За такъвъ човѣкъ се казва, че не е развитъ. Колкото да е ученъ, ако човѣкъ не може да се ползува отъ великитѣ блага на живота, неговата ученость е временна. Може ли да се ползува отъ тия блага, той е истински ученъ, той е мѫдрецъ. Не може ли да се ползува отъ благата на живота, колкото да се товари съ тѣхъ, той все простъ ще си остане. Какво ще кажете за камилата, която сте натоварили съ скѫпоценни камъни и злато? Дали е натоварена съ скѫпоценности, или е безъ всѣкакъвъ товаръ, камилата все камила си остава. Ако не е натоварена, тя е по-доволна отъ положението си, по-леко се движи. Следователно, щомъ човѣкъ не може да използува благата, както трѣбва, тѣ му причиняватъ болка. Всѣко нѣщо, което причинява болка на човѣка, е чуждо за него. Той трѣбва да се освободи отъ чуждитѣ, непотрѣбни за него нѣща. Какъ, познава човѣкъ, кои нѣща сѫ потрѣбни за него, и кои — непотрѣбни? Чрезъ интуицията. Интуицията е Божествено чувство, вложено въ всѣки човѣкъ, но не е еднакво развито въ всички хора. Който е развилъ това чувство въ себе си, той самъ провѣрява нѣщата. Както не е нужно за човѣка да търси нѣкой професоръ да му каже, дали единъ лимонъ е киселъ, така не е нужно за онзи, който има интуиция, да му се доказватъ нѣщата. Иска ли човѣкъ да познае, колко е киселъ лимонътъ, ще вземе ножъ, ще го разрѣже и ще го опита. Иска ли да провѣри нѣщо вънъ отъ своитѣ петь сѣтива, човѣкъ ще приложи интуицията си и ще знае всичко, което го интересува. Като знае това, човѣкъ трѣбва да се допитва до интуицията си, Намѣришъ ли се въ трудно положение и не можешъ да решишъ известенъ въпросъ, обърни се къмъ интуицията си, тя ще ти каже, какво да правишъ. Вѣрно чувство е интуицията, тя никога не лъже. Интуицията, като Божествено чувство, е капитанъ на човѣшкия корабъ. Докато слуша този капитанъ, човѣкъ, изобщо, не може да грѣши. Умътъ, сърдцето и волята сѫ слуги на този капитанъ. Ако го слушатъ и му се подчиняватъ, човѣкъ живѣе добре. Не го ли слушатъ, животътъ на човѣка се отклонява отъ правия пѫть. Христосъ казва: „Ако се не роди човѣкъ изново, не може да влѣзе въ Царството Божие.“ Които не разбиратъ закона, мислятъ, че е мѫчно да се роди човѣкъ. Мѫчно ли е да се роди житното зърно? Посадете едно житно зърно въ земята, при благоприятни условия, и го оставете свободно. То ще израсне, ще цъвне и плодъ ще даде. Мѫчно ли е да усилите доброто въ себе си? Колкото малко да е доброто въ васъ, ако му дадете благоприятни условия да се развие, то ще се увеличи, ще даде плодъ. Ако хората не успѣватъ въ доброто, причината за това е, че не го поставятъ при благоприятни условия. Понѣкога тѣ сѫ силни въ злото, въ отрицателното, защото му даватъ добри условия за развитие. Слушате, запримѣръ, нѣкой да казва, че е неспособенъ. Той постоянно държи тази мисъль въ ума си и не работи. Какво означаватъ думитѣ „не съмъ способенъ“? Не си способенъ да прегазишъ съ краката си дълбока рѣка, която нѣма мостъ. Има ли мостъ, ти си способенъ вече да я преминешъ. Следователно, щомъ рѣката нѣма мостъ и не можешъ да я прегазишъ, стани способенъ да направишъ мостъ и да минешъ по него. Причината да не се обичатъ двама души е, че нѣма мостъ между тѣхъ. Нека всѣки отъ тѣхъ прехвърли по една дъска, и мостътъ ще бѫде готовъ. Щомъ мостътъ е готовъ, и обичьта ще дойде. Нѣкой се оплаква, че никой не го обича. Какво трѣбва да прави, за да го обичатъ хората? Нека направи една овощна градина на мѣсто, отдето минаватъ много хора. Кой какъ мине край градината му, да раздава отъ плодоветѣ: ябълки, круши, сливи, дини, пѫпеши. Въ скоро време той ще завърже добри, приятелски отношения съ тия хора, и тѣ ще го обикнатъ. Всѣки човѣкъ има въ себе си незасѣти мѣста, които трѣбва да засѣе съ доброкачествени плодове. Следъ петь години най-много, той ще има плодове, чрезъ които може да направи връзка съ хората и да го обикнатъ. Добре е всѣки день да посаждате по една добра мисъль въ ума си и по едно добро чувство въ сърдцето си, да има какво да раздавате на своитѣ близки. Красиво нѣщо е да видите душата на човѣка, въ която растатъ благоуханни, разноцвѣтни цвѣтя. Чрезъ посаждане на благоуханни цвѣтя и доброкачествени плодове въ градината на своята душа, човѣкъ дава условия за проява на любовьта къмъ ближнитѣ си. Като ученици, вие трѣбва да работите за придобиване на любовьта, безъ да се страхувате отъ миналия си животъ. Миналото е толкова необходимо, колкото и настоящето. Миналото е встѫпление къмъ настоящето. Отъ миналото си човѣкъ се учи. Безъ опитноститѣ на миналото, новиятъ животъ остава недостѫпенъ за човѣка. Какви сѫ споменитѣ ви отъ миналото, добри или лоши, това не е важно. Нѣщата сѫ добри и лоши отъ гледището на човѣка, но не и отъ гледището на природата, която използува всичко. Следователно, ако мислишъ, че животътъ не е добъръ и нѣма смисълъ да живѣешъ, погледни съ окото на природата, въ която всички нѣща сѫ осмислени. И тогава, ако мислишъ, че не си способенъ да направишъ нѣщо по умъ и по сърдце, възложи това нѣщо на интуицията. Тя ще направи всичко, за което ти се считашъ неспособенъ. Като се говори на хората за съзнателна работа върху себе си, за служене на Бога, тѣ казватъ, че днесъ не се наематъ за тази работа. Единъ день, когато станатъ чисти и свети, тогава ще служатъ на Бога. Защо? Защото мислятъ, че днесъ, при тѣхния грѣшенъ животъ, Богъ не може да ги обича. Тѣ се лъжатъ. Искатъ ли искрено да служатъ на Бога, нека започнатъ още сега. Остане ли въ бѫдеще, когато станатъ свети и чисти, тѣ много ще изгубятъ. Не е лесно да постигне човѣкъ чистъ и светъ животъ. Това е работа на вѣковетѣ, не се постига въ единъ день. Що се отнася до отношенията на Бога къмъ човѣка, тѣ оставатъ едни и сѫщи презъ всички времена и епохи. Богъ е неизмѣненъ въ себе си. Външнитѣ отношения на Бога къмъ хората, къмъ всички живи сѫщества, сѫ различни, но вѫтрешнитѣ сѫ едни и сѫщи. Съ други думи казано: вѫтрешно Богъ е далъ на всички хора едни и сѫщи условия, но външнитѣ условия сѫ различни, споредъ нуждитѣ на всѣки човѣкъ. Ще каже нѣкой, че е грѣшенъ, че прави грѣхове. Грѣши ли, човѣкъ не трѣбва да съжалява, но да извади нѣкаква поука отъ грѣшката си. Като сгрѣши, човѣкъ трѣбва да се радва, че му е дадена възможность да прояви една своя добродетель. Колкото по-голѣма е погрѣшката му, толкова по-голѣма трѣбва да бѫде добродетельта, която проявява. За такива хора се отнася стиха: „Всичко, каквото се случва въ живота на човѣка, който люби Бога, ще се обърне на добро.“ Мнозина грѣшатъ, защото искатъ да придобиятъ всичко изведнъжъ. Това е невъзможно. Може ли човѣкъ да изяде всичкото ядене изведнъжъ? Не е ли по-добре, всѣки день да си хапва по малко, отколкото да изяде всичкото ядене изведнъжъ? Не е ли по-добре човѣкъ да разбира всѣки день по малко, отколкото да разбере всичко изведнъжъ? За да дойде до дълбокото разбиране на живота, човѣкъ се нуждае отъ специални условия. За да разбере живота на нѣкое животно, човѣкъ трѣбва да влиза въ положението му, да разбира неговия умъ и неговото сърдце. При това положение животното е готово само да му услужи. Сега, като нѣма връзка съ човѣка, животното бѣга отъ него. За да разбере живота на ангелитѣ, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ връзка съ тѣхнитѣ умове и сърдца. Безъ тази връзка, никакво разбиране не може да сѫществува. И тъй, искате ли да разбирате нѣщата въ тѣхната действителность, възложете това на интуицията въ себе си. Каквото каже тя, вѣрвайте й. Остане ли да вѣрвате на своя умъ и на своето сърдце, тѣ да ви управляватъ, вие сте на кривъ пѫть. Слугитѣ не могатъ да управляватъ господаря си. Остави ли се на тѣхъ, тѣ непременно ще объркатъ пѫтя. Искашъ ли да научишъ нѣщо, възложи го на интуицията си. Колкото да учишъ и философствувашъ, въ хиляда години едва ли ще научишъ толкова, колкото си научилъ чрезъ интуицията за единъ день. Чрезъ интуицията ти можешъ да научишъ, какво представя животътъ на слънцето и на луната, а съ ума си едва ще научишъ, какви елементи влизатъ въ състава на слънцето. Ще каже нѣкой, че може да се съобщава съ слънцето. Ако е така, нека каже нѣщо характерно за живота и сѫществата на слънцето. Запримѣръ, ако говорите за хората като жители на земята, ще кажете, че всички дишатъ, всички мислятъ и чувствуватъ, всички се движатъ. Щомъ сте дошли на планината, вие имате условия да проявите доброто въ себе си. Запримѣръ, спънете ли се въ нѣкой камъкъ, не се сърдете, но спокойно се наведете и го турете на такова мѣсто, да не спъва пѫтницитѣ. Ако попаднете въ нѣкоя малка локва и се изцапате, спрете се да я изчистите. Като гледате клековетѣ, не се отнасяйте съ пренебрежение къмъ тѣхъ, но мислете за живота имъ, за условията, при които се намиратъ, да почерпите урокъ на търпение. Вземете си малко чиста пепель отъ изгорѣлитѣ клекове, пресѣйте я добре и си послужете съ нея като цѣръ. Когато имате нѣкакво неразположение, вземете малко отъ тази пепель, на върха на единъ ножъ, изсипете я въ чаша гореща вода и, като се утаи, изпийте водата. Като ходите по планинитѣ, бѫдете благодарни за всичко, което виждате. Планината, съ своята растителность, представя дѣло на велики работници, които сѫ работили съ вѣкове. Всичко, което сѫ направили, има свой смисълъ и значение. Когато работи, гениятъ влага въ работата си смисълъ. Какво ще кажете тогава за ония велики и гениални майстори, които работятъ въ природата? И тъй, бѫдете бодри, весели и силни. Силата на човѣка се заключава въ това, че Богъ работи въ него. Докато животътъ тече, рѣката е силна. Изчезне ли животътъ, и силата на рѣката изчезва. Следователно, силата не е въ рѣката, но въ живота, който тече презъ нея. На сѫщото основание казвамъ: Силата не е въ човѣшкото съзнание, но въ живота, който излиза отъ Бога и се втича въ човѣка. Като знаете това, внимавайте да не се подпушите, да затворите пѫтя за Божественото въ себе си. Подпушите ли се, вашитѣ нечистотии ще влизатъ навѫтре, вмѣсто да излизатъ навънъ. Не запушвайге трѫбитѣ на вашата канализация, презъ които нечистотиитѣ излизатъ навънъ. Отпушете трѫбитѣ на вашата канализация, за да може доброто и чистото да прониква отвънъ. Дръжте трѫбитѣ на канализацията си отворени за доброто, което иде отвънъ и се втича навѫтре. Дръжте трѫбитѣ на канализацията си отворени и за злото, да излѣзе отвѫтре навънъ. Постигнете ли това, животътъ ви ще се нареди, както Богъ е предвидилъ. Изпѣйте пѣсеньта: „Богъ е Любовь.“ — Божиятъ Духъ, възлюбениятъ на нашитѣ души, ще свърши всичко за насъ. * 48. Лекция отъ Учителя, държана на 23 юлий, 1930 г. Рила. — 7-тѣ езера.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Проява, връзка и причина Т. м. Чете се темата. „Влиянието на въздуха и на водата върху живитѣ организми.“ Изпѣйте пѣсеньта: „Въ начало бѣ Словото.“ Въ първа глава отъ Евангелието на Иоана е казано: „Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога, и Словото бѣ Богъ.“ Преведенъ на съвременната логическа мисъль, този стихъ означава: Проява, връзка и причина. „Въ начало бѣ Словото“ — това означава проява на нѣщата. „И Словото бѣ у Бога“ — връзка между нѣщата. „И Словото бѣ Богъ“ — причина на нѣщата. Следователно, когато човѣкъ се проявява добре въ живота си, това е Словото, което действува въ него. Когато пребѫдва въ Бога, човѣкъ е свързанъ вече съ Него. Щомъ Словото влѣзе въ човѣка, той е дошълъ до причината на нѣщата. Когато Богъ се проявява въ човѣка, това е едно положение. Когато човѣкъ образува връзка съ Бога, това е второ положение. И най-после, когато Богъ изявява сѫщината си въ човѣка, имаме трето положение. Отношението на Бога къмъ човѣка и на човѣка къмъ Бога геометрически представя две прави линии, перпендикулярни една къмъ друга — чър. 1. Въ отношението на правитѣ АВ:СD има просторъ — широчина и височина. Правата АВ може да расте нагоре до безконечность, а правата СD — на дължина и широчина до безконечность. Това значи, да има човѣкъ правилни отношения къмъ Бога. Обаче, ако отношенията на човѣка къмъ Бога не сѫ правилни, непременно нѣкжде ще се създаде известно ограничение или препятствие. Този човѣкъ ще бѫде стѣсненъ въ материалния си животъ. Като нѣма възможность да се разширява и удължава А на физическия свѣтъ, той се принуждава да върви нагоре. По този начинъ отъ дветѣ линии АВ и СD се образува правъ ѫгълъ АВС — чър. 2. Като се движи нагоре къмъ слънцето, т. е. къмъ Бога, човѣкъ се стреми да придобие ония енергии, които му липсватъ. Значи, когато хоризонталната линия въ живота се увеличава безгранично, този животъ има добри материални условия. Когато вертикалната линия се увеличава, духовнитѣ условия се подобряватъ. Като се движи въ възможноститѣ на правия ѫгълъ отъ А до В и отъ В до С, човѣкъ се намира при благоприятни условия. Не използува ли тия възможности, той губи благоприятнитѣ условия, и ѫгълътъ постепенно се стѣснява, става все по-малъкъ, докато се превърне въ права линия. Правата линия дава възможности само на едно измѣрение, т. е. движение само на физическия свѣтъ. Изпусне ли благоприятнитѣ условия на живота си, човѣкъ се натъква на неблагоприятни условия. Отъ него зависи да използува добритѣ условия и да подобри своя животъ. Следователно, когато се казва, че човѣкъ трѣбва да използува живота, разбираме да използува добритѣ условия, които Богъ му е далъ. Не използува ли добритѣ условия на живота, като права реакция, ще дойдатъ лошитѣ, като обратна реакция. Защо е така, никой не знае. Законъ е, обаче: на всѣка права реакция отговаря обратна. Въ този смисълъ, ако не живѣе разумно, човѣкъ се намира предъ опасностьта да изгуби добритѣ условия. Най-голѣмото благо, дадено на човѣка, това е животътъ. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ възможностьта да живѣе. Въ древностьта единъ ученъ човѣкъ билъ осѫденъ на смърть. Следъ голѣма борба между неговитѣ приятели и неприятели, да го спасятъ по нѣкакъвъ начинъ, най-после сѫдътъ решiлъ: Този ученъ може да бѫде помилванъ при условие да тури на главата си гърне, пълно съ млѣко, и да обиколи града съ него, безъ да излѣе една капка отъ млѣкото. Ако изпълни задачата си добре, животътъ му ще бѫде подаренъ. Той изпълнилъ задачата си точно, както изисквали сѫдиитѣ — капка млѣко не разлѣлъ. Следъ това сѫдиитѣ го запитали: Какво видѣ въ града? — Нищо не видѣхъ. Мисъльта му била силно концентрирана. Той мислѣлъ само за едно: да обиколи града съ гърнето на главата си, безъ да разлѣе една капка отъ млѣкото и да се върне при ония, въ чиито рѫце е билъ неговиятъ животъ. Това значи концентриране на мисъльта. Като ученици, вие трѣбва да държите въ ума си своята свещена, Божествена идея и съ нея да обиколите цѣлъ градъ, безъ да виждате, какво става около васъ. Държите ли се здраво за своята свещена идея, вие ще бѫдете чужди за дребнавоститѣ на живота. Вие ще минавате и заминавате край тѣхъ, безъ да ги виждате. Не се ли държи здраво за Божественото въ себе си, човѣкъ постепенно губи свѣтлитѣ лѫчи на изгрѣващото слънце отъ очитѣ си, докато единъ день изгуби всичкитѣ лѫчи и въ съзнанието му настава мракъ и тъмнина. Защо? Изгубилъ е добритѣ условия на живота. Изгуби ли тия условия, страданията и недоволството идатъ. Колкото благоприятни условия е изгубилъ човѣкъ, толкова страдания му дохождатъ. Мине ли презъ последното страдание, той започва отново да се качва по възходящата линия на своя животъ. Дойде ли отново до възходящата линия на живота си, човѣкъ трѣбва да приложи своята разумность и любовь, да върви правилно, да не губи благоприятнитѣ условия на своя животъ. Като работи върху себе си, човѣкъ трѣбва да приложи любовьта си, да не очаква другитѣ да го обичатъ. Щомъ свърши дадена работа и се намѣри предъ нѣкакъвъ резултатъ, човѣкъ може вече да се надѣва на любовьта на окрѫжаващитѣ. Значи, докато не приложи своята свещена идея въ живота си и не види нѣкакъвъ резултатъ, човѣкъ не може да изисква любовьта на хората. Изгуби ли това условие, ще дойде обратната реакция. Който използува добритѣ условия, той ще бѫде богатъ човѣкъ; не може ли да ги използува, той ще се намѣри въ крайна сиромашия. Тогава ще го нападнатъ кредиторитѣ му и, като не може да плати дълговетѣ си, ще го ругаятъ, ще го мѫчатъ и изтезаватъ. Дойдатъ ли при богатия, кредиторитѣ ще се поклонятъ учтиво и ще чакатъ. Той ще ги покани да седнатъ, ще извади кесията си и ще имъ плати дълга си, съ лихвитѣ заедно. Тѣ ще му благодарятъ и ще кажатъ: Ето единъ благороденъ човѣкъ. Като знаете това, бѫдете внимателни къмъ задълженията си. Не оставяйте други да плащатъ заради васъ. Не очаквайте другитѣ хора да работятъ за васъ. — Ама Богъ може да направи всичко за насъ. — Той е направилъ най-важното: далъ ви е условия. Богъ ви е далъ умъ, сърдце и воля. На васъ е възложилъ задачата да работите върху ума, сърдцето и волята си и чрезъ тѣхъ да усъвършенствувате своята форма — тѣлото си. Щомъ формата е съвършена, и съдържанието й ще бѫде съвършено. Това значи, да работи човѣкъ съзнателно за себе си, за ближнитѣ си и за Бога. Работи ли само за себе си, той е осѫденъ на смърть. Кой човѣкъ, кое семейство, кое общество или коя държава, като сѫ работили за себе си, сѫ оцѣлѣли до днесъ? Обаче, всички отдѣлни личности, семейства, общества и народи, които сѫ работили за Бога, сѫ записани въ свещената книга на живота. Тѣхнитѣ имена се четатъ отъ всички. Христосъ казва; „Радвайте се, че имената ви сѫ записани на небето.“ Ако имената ви сѫ записани на небето, радвайте се на мнението, което съвършенитѣ сѫщества иматъ за васъ, а не на мнението на хората. Радвайте се и веселете се, ако името ви е написано на дланьта на Онзи, Който рѫководи сѫдбинитѣ на цѣлия свѣтъ. Ще кажете, че правите усилия да бѫдете добри. Това е празна работа. По естество човѣкъ е добъръ, нѣма защо да прави усилия да бѫде добъръ. Отъ човѣка се иска да прояви доброто въ себе си, да не затваря неговия пѫть. Не даде ли пѫть на доброто въ себе си, човѣкъ става лошъ. Тамъ е погрѣшката на човѣка. Щомъ даде пѫть на Божественото въ себе си, всички енергии въ човѣка потичатъ навънъ, и той става проводникъ на доброто. Доброто въ човѣка представя здрава, чиста, лесносмилаема храна, а злото — нечиста, мѫчносмилаема храна. Тъй щото, искашъ ли да проявишъ доброто въ себе си, приемай въ стомаха си само такава храна. която хармонира съ твоето тѣло, въ ума си — само такива мисли, които хармониратъ съ твоя умъ и въ сърдцето си — само такива чувства, които хармониратъ съ твоето сърдце. „Въ начало бѣ Словото.“ Следъ като мислилъ цѣла вѣчность, най-после Богъ се проявилъ чрезъ Словото, т. е. чрезъ разумностьта. Залочнете и вие съ разумностьта, съ Словото на Бога. После Богъ е довелъ всички нѣща до една велика цель — велика връзка, велика хармония на живота. Най-после всичко това трѣбва да бѫде за слава и величие на Бога и на ония сѫщества, които живѣятъ въ Неговото царство. Така трѣбва да постѫпва всѣки човѣкъ. Каквато работа предприема, първо трѣбва да я обмисли и после да си отговори, за кого я прави и какъ трѣбва да я направи. Обичашъ ли нѣкого, трѣбва да знаешъ, защо обичашъ; обичатъ ли те, сѫщо трѣбва да знаешъ, защо те обичатъ. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, да не знае, защо обича и защо го обичатъ. Нѣкой иска Богъ да го обича, но не знае, защо иска тази любовь. Той пъкъ обича Бога отъ страхъ. Обичайте съ свещенъ трепетъ на душата си, да се слѣете съ любовьта на Великия. Мислете съ свещенъ трепетъ на ума си, да свържете мисъльта си съ Великата мисъль на Бога. Чувствувайте съ свещенъ трепетъ на сърдцето си, да се свържете съ Общия пулсъ на живота. Работи ли по този начинъ, човѣкъ има ясна представа за това, което иска да направи. Не се ли рѫководи отъ тия принципи, той нарушава Божествения редъ на нѣщата и създава свой специфиченъ редъ, който е причина за нещастията въ свѣта. Животътъ на сегашнитѣ хора представя редица отъ положения и предпоставки, които човѣкъ е поставилъ на пѫтя на Божественото, съ коете го ограничилъ. Тази е причината за голѣмитѣ нещастия и противоречия въ човѣшкия животъ. Като говоримъ, че всѣки човѣкъ трѣбва да има поне една свещена идея, това не значи, че той може да я реализира изведнъжъ. Десетки, стотици, а понѣкога и хиляди години сѫ нужни, за да може човѣкъ да реализира една велика идея. Запримѣръ, колко години сѫ нужни на човѣка, докато свърши образованието си на физическия свѣтъ? Четири години сѫ нужни за първоначалното училище, три годиниза прогимназия, петь — за гимназия, четири — за университетъ — всичко 16 години. Това представя едно малко образование въ сравнение съ онова, което му предстои да мине въ по-високитѣ свѣтове. Колкото да учи на земята, човѣкъ занася съ себе си една малка часть отъ знанието, което прибавя къмъ това, което носи отъ миналото си. Съвременниятъ човѣкъ не вѣрва въ минало сѫществуване. Дълго време трѣбва да го убеждавате, за да приеме, че е сѫществувалъ нѣкога и носи съ себе си способности и дарби на миналото си, върху които е работилъ и продължава да работи. Като срещнатъ човѣкъ съ високи идеи, хората започватъ да му се подиграватъ, че вървѣлъ на високо. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ да се развива, както той разбира. Не се мѣсете въ чуждитѣ работи. Както растенията се нуждаятъ отъ свобода, така и човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ. За да не се преплитатъ коренитѣ и клонетѣ на дърветата единъ въ другъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ на известно разстояние, да не си прѣчатъ. За да се развива правилно и да устоява на бури и вѣтрове, дървото трѣбва да има известна височина. на която да отговаря известна дебелина. И човѣкъ, за да се развива правилно, трѣбва да има опредѣлена височина и дебелина. За да придобие тѣзи нѣща, въ помощь му дохождатъ великитѣ принципи на живота — любовьта, мѫдростьта и истината. Любовьта внася въ него топлина и го кара да се развива на широко; мѫдростьта внася свѣтлина и го прави високъ; истината закрѫглява формата. Истината е съединителна връзка между топлинита и свѣтлината, между чувствата и мислитѣ на човѣка. Ако човѣкъ не е достатъчно високъ, това показва, че не е работилъ съ мѫдростьта; ако не е достатъчно широкъ, той не е работилъ съ любовьта; ако не е достатъчно закрѫгленъ, не е приложилъ истината. Ако не е далъ мѣсто на истината въ себе си, човѣкъ не може да постигне своитѣ стремежи. Чувствата и мислитѣ въ него оставатъ разпръснати, безъ съединителна връзка. Всѣко чувство трѣбва да бѫде подкрепено отъ една мисъль; и всѣка мисъль трѣбва да бѫде подкрепена отъ едно чувство. Това подразбира връзка между мислитѣ и чувствата на човѣка. Истината внася потикъ въ човѣка. Безъ истината нѣма движение. Земята и слънцето се движатъ благодарение на истината. Тя ги тласка къмъ тѣхната велика цель. Сѫщото се отнася и до човѣка. Всѣки моментъ той се движи въ своитѣ мисли и чувства, отива къмъ великата цель на своя животъ. Измѣни ли нѣкѫде посоката на своето движение, или се отклони малко отъ своя пѫть, човѣкъ се намира предъ катастрофа. Сѫществата, които управляватъ планетитѣ, трѣбва да бѫдатъ съсрѣдоточени въ мисъльта си, да не се отклоняватъ. Увлѣкатъ ли се въ нѣкаква велика мисъль, движението на планетитѣ се измѣня. Това отклоняване отъ пѫтя имъ създава катастрофа на всички низкостоящи свѣтове. Като знаете това, за да не се отклонявате отъ своята орбита, не се ровете въ постѫпкитѣ на хората. Давайте си едни на други свобода, да не се преплитатъ коренитѣ и клонетѣ ви. Кой какъ живѣе, това е негова работа — не съкращавайте разстоянието помежду си. Ама картината на еди-кого си не е хубава. Той самъ ще я изправи. Другъ е въпросътъ, ако той самъ извика нѣкой свой приятель, художникъ, и го помоли да се произнесе за картината му. Докато не искатъ вашето мнение, не бързайте да се произнасяте. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ свобода. Всѣки иска да бѫде свободенъ, но само за себе си. Той не позволява да се мѣсятъ въ работитѣ му, но самъ се мѣси въ чуждитѣ работи. Като види, че нѣкой не постѫпва правилно, той веднага го изобличава, прави му бележки. Вмѣсто да изправи погрѣшката, му, той повече го обърква. Всѣки иска да бѫде учитель на другитѣ, да го учи, какъ да постѫпва. Не бѫдете учители на хората. Не давайте мнението си, преди да сѫ го искали. Бѫдете учители само на себе си. Това е ваше право. Никой не може да отнеме правото ви да се учите, да се самовъзпитавате. Дайте свобода на себе си, дайте свобода и на ближнитѣ си. Имате ли тази свобода, вие ще бѫдете силни, да понасяте мислитѣ и чувствата на окрѫжаващитѣ. Бждете свободни и не бързайте. Искате ли бързо да постигнете нѣщо, вие ще изкарате недоносче. Опредѣлено е за колко време може да се реализира една идея. Днесъ говоря за онѣзи отъ васъ, на които съзнанието е пробудено. Не е ли будно съзнанието имъ, тѣ ще слушатъ, но мѫчно ще разбиратъ. Като казвамъ, че никой никого не може да оправи, имамъ предъ видъ хора съ непробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието е будно, самъ се изправя. Преди да видятъ другитѣ хора погрѣшката му, той вече я изправилъ. Мѫчно се изправя човѣкъ съ обикновено съзнание. Какъ ще накарате котката да не върви следъ рибаря? Рибарьтъ носи пълна мрежа съ риба, а котката върви следъ него. Той й говори, че рибата не е за нея, но тя не иска да знае и си казва, че и тя има дѣлъ отъ рибата. Както котката постѫпва съ рибата, така човѣкъ постѫпва съ Провидението. Той върви следъ Провидението и му говори: Вижъ, колко е богатъ този човѣкъ, а отгоре на това има две-три кѫщи. Защо не дадатъ и на мене една кѫща? Казвамъ: Той не подозира, че ако му дадатъ една кѫща, ще се спъне въ пѫтя си. За да стане ученъ, да придобие знания, човѣкъ трѣбва да бѫде беденъ. Има ли кѫща, той не може да учи. — Поне да се оженя, да имамъ едно-две деца, че тогава да уча. — Оженишъ ли се, родятъ ли се две-три деца, ти още по-малко ще учишъ. По цѣли дни ще слугувашъ на жена си и децата си и нѣма да учишъ. — Ама самотенъ съмъ. — Докато си самотенъ, ти си свободенъ, имашъ време да се учишъ, да се молишъ, да служишъ на Бога. Човѣкъ трѣбва да бѫде вѫтрешно свободенъ. Азъ говоря за вѫтрешната свобода на човѣка, а не за външната. Щомъ е вѫтрешно свободенъ, и като жененъ и нежененъ, човѣкъ може да учи, да служи на своя идеалъ. „Въ начало бѣ Словото“. Това значи. всѣка човѣшка проява трѣбва да бѫде разумна, да има вѫтрешно съдържание и свобода. Чувствата представятъ вѫтрешното съдържание на постѫпкитѣ. Безъ чувства постѫпкитѣ на човѣка сѫ разхвърляни, връзка нѣма между тѣхъ. Всичко, което човѣкъ прави, е добро, но все още нѣщо му липсва. Добре е да се жени човѣкъ, да има деца, но той трѣбва да разбира смисъла на женитбата. Добре е човѣкъ да е свършилъ известна наука, да има дипломъ, но дипломътъ трѣбва да отговаря на знанието му. Добре е човѣкъ да бѫде мѫдрецъ, но да има свѣтлината на мѫдреца. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, да знае, на какво разстояние да поставя нѣщата, и оттамъ да ги разглежда. Поставите ли единъ предметъ близо до очитѣ си, ще видите само часть отъ него. Каква представа ще имате за този предметъ? Поставете предмета на такова разстояние отъ себе си, да го виждате ясно, и тогава се произнасяйте за него. Има едно геометрическо и математическо разстояние, отдето човѣкъ вижда предметитѣ ясно. Ако днесъ хората не разбиратъ Божественитѣ идеи, ако не се разбиратъ и обичатъ помежду си, това показва, че не сѫ застанали на мѣстото, отдето нѣщата се освѣтяватъ и виждатъ добре. — Не ме обичатъ хората. — Не си застаналъ на опредѣленото мѣсто. — Обичатъ ме хората. — Застаналъ си на опредѣленото мѣсто. Който не е застаналъ на опредѣленото мѣсто, той винаги остава неразбранъ. Сегашнитѣ хора се оплакватъ, че никой не ги разбира. Прави сѫ. Вѫтрешно разбиране е нужно на хората. Иматъ ли това разбиране, тѣ лесно ще се справятъ съ мѫчнотиитѣ си. Каква по-голѣма радость може да изпита човѣкъ отъ тази, следъ като е гладувалъ три-четири деня, безъ да каже на нѣкого това, да срещне единъ свой приятель, който го завежда у дома си и го угощава добре? Приятельтъ влиза въ положението му и веднага му се притича на помощь. Ще дойде день, когато хората ще се разбиратъ, безъ да си говорятъ. Тогава тѣ ще познаятъ и разбератъ Божия Промисълъ. И днесъ, обаче, не се иска много, за да види човѣкъ, какъ Богъ работи въ свѣта. Дойдете ли до нѣкаква мѫчнотия, измѣнете мисъльта и чувството си, които въ този моментъ ви притѣсняватъ, и помощьта веднага ще дойде. Докато живѣе съ старитѣ си разбирания и възгледи за живота, човѣкъ мѫчно ще се освободи отъ страданията си. Време е вече да приемете новата мисъль, новитѣ чувства и новитѣ постѫпки. Иска ли да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да мисли за здравитѣ хора. Иска ли да бѫде ученъ, той трѣбва да се свърже съ ученитѣ. Иска ли да бѫде богатъ, той трѣбва да мисли за богатитѣ. Изобщо, за каквото човѣкъ мисли, такъвъ става. „Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога, и Словото бѣ Богъ.“ Разберете дълбокия смисълъ на тия думи и ги приложете въ живота си. Можете ли да ги приложите, животътъ ви ще се измѣни коренно. Новъ животъ, нови разбирания, нови мисли и чувства, нови постѫпки сѫ нужни на хората. Само по този начинъ умътъ, сърдцето и волята на всички хора ще взематъ направление къмъ великата цель на живота. — Проявената Божия Любовь, проявената Божия Мѫдрость и проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 47. Лекция отъ Учителя, държана на 16. юлий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Форма и съдържание Послание към евреите 11:1-20 Т. м. Тема за следния пѫть: „Влияние на водата и на въздуха върху живитѣ организми“. Като пишете темитѣ си, всѣки да се стреми да напише нѣщо, което е вѣрно, т. е. да напише нѣщо право. Какво значи право писане? Тукъ ние имаме две думи, отъ които можемъ да образуваме една сложна дума — правописане. Тази дума има двоякъ смисълъ. Противоположна на нея е думата „кривописане“. Правописане подразбира редоветѣ да бѫдатъ прави, а кривописане — редоветѣ да сѫ надолу. Сѫщевременно разбираме и правилно и неправилно писане. Въ живота богатиятъ човѣкъ слиза надолу, понеже е натоваренъ. Като носи тежъкъ товаръ, той постепенно слиза надоду и затъва въ гѫстата материя. Отъ една страна той се стреми къмъ богатство, а отъ друга е недоволенъ, защото носи голѣмъ товаръ. Сиромахътъ върви нагоре, защото е лекъ, не носи никакъвъ товаръ на гърба си. Обаче, богатиятъ и бедниятъ, учениятъ и простиятъ, колкото да сѫ недоволни отъ живота си, всѣки мисли за себе си, че като него другъ нѣма въ свѣта. Това е криво разбиране. Така може да мисли само онзи, който има предъ видъ Великия принципъ на живота, съ Който е свързанъ. Наистина, нѣма подобенъ на Великия принципъ, отъ Когото излиза всичко живо. Отъ този принципъ сѫ произлѣзли и растенията, и животнитѣ, и хората. Външно човѣкъ е форма, въ която е поставено нѣкакво съдържание. Съдържанието е ценно, защото има Божественъ произходъ. Следователно, ако подъ думитѣ „като мене втори човѣкъ нѣма“, се разбира съдържанието на човѣка, има смисълъ да се говори така. Обаче, ако формата мисли, че като нея нѣма друга въ свѣта, тя е на кривъ пѫть. Колкото да е красива формата на нѣкой сѫдъ, той е цененъ, не поради своята форма, но поради съдържанието, което е сипано въ него. Започне ли формата да мисли, че съдържанието и тя сѫ едно и сѫщо нѣщо, непременно ще се заблуди. Когато съдържанието се излѣе, остава празна форма, която нѣма вече тази ценность, каквато първоначално е имала. Човѣшкото тѣло представя форма. съставена отъ множество малки форми. Запримѣръ, главата е форма, въ която разумната природа е поставила най-ценното съдържание — мозъкътъ. Горната часть на главата, дето се намиратъ моралнитѣ центрове на човѣка, представя главната динамическа сила на мозъка. Деятелностьта на мозъчнитѣ центрове опредѣля формата на човѣшкото лице. Колкото по-деятелна е мисъльта на човѣка, толкова и лицето е по-дълго. Приролата е опредѣлила известни норми. на които трѣбва да отговарятъ дължината и широчината на лицето. Хора, които иматъ крѫгли, валчести лица, приличатъ на деца. Обикновено тѣ се занимаватъ съ дребни работи; тѣ мислятъ, какъ да премахнатъ препятствията отъ своя пѫть. Тѣ обичатъ да живѣятъ безъ мѫчнотии. Има изключения и отъ това правило. Колкото по-разуменъ става човѣкъ, толкова повече лицето му се удължава. Значи, когато линиитѣ се удължаватъ, разумностьта и будностьта на ума се увеличаватъ. Когато брадата на човѣка се заостря, увеличава се неговата разумность и острота на ума. Колкото по-валчесто става лицето, толкова по слаба е разумностьта. Тѣзи хора мислятъ философски, но не сѫ досѣтливи. Щомъ е дошълъ на физическия свѣтъ. човѣкъ трѣбва да бѫде досѣтливъ, съобразителенъ. Музикантътъ, запримѣръ, трѣбва да има усѣтъ, да различава вѣрно тоноветѣ. Както различава тоноветѣ, така човѣкъ трѣбва да различава и мислитѣ, да познава низшитѣ отъ висшитѣ. Нѣкой казва, че не може да различава тоноветѣ. Щомъ не различава тоноветѣ, той не може да различава и мислитѣ. Защо не ги различава? Ако между човѣка и висшитѣ мисли и чувства има нѣщо подобно, той непременно ще ги различава отъ низшитѣ. Какъ може котката да върви следъ рибаря, който носи риба въ рѫцетѣ си? Между котката и рибата сѫществува голѣма любовь, заради което котката е въ състояние да следва рибаря изъ цѣлия пѫть. Интересно е, отде произлиза тази обичь? Котката живѣе на суша, рибата — въ водата, но въпрѣки това, котката върви подиръ рибаря, защото й мирише на риба. Защо котката обича риба? Хората казватъ, че които си приличатъ, тѣ се обичатъ. Ако това твърдение е вѣрно, питамъ: Каква прилика сѫществува между котката и рибата? Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нова философия, отъ новъ начинъ на разсѫждение. Тѣ обичатъ да си служатъ съ сравнения и аналогии, но това е само за философитѣ и мѫдрецитѣ. Когато обикновенитѣ хора прилагатъ аналогията, тѣ дохождатъ понѣкога до смѣшни заключения. За свое оправдание тѣ казватъ: Човѣкъ трѣбва да грѣши, не може да живѣе безъ погрѣшки. Вѣрно е, че като живѣе, човѣкъ прави погрѣшки, но важно е да се учи отъ погрѣшкитѣ си. Като рисува, като свири, човѣкъ непременно ще грѣши, но важно е да се учи отъ погрѣшкитѣ си и да напредва. Човѣкъ трѣбва да внесе нѣщо ново въ мисъльта си, да се освободи отъ обикновенитѣ форми и образи на нѣщата. Запримѣръ, хората нѣматъ ясна представа за жената и за мѫжа. Споредъ нѣкои, жената е сѫщество, облѣчено въ рокля, а мѫжътъ — съ панталони. Това е най-ограниченото понятие за жената и за мѫжа. И следъ всичко това чувате нѣкой мѫжъ да казва, че не иска да бѫде жена. Другъ пъкъ не иска да бѫде мѫжъ. Не е лесно да бѫдешъ жена, не е лесно да бѫдешъ и мѫжъ. Преди да станешъ жена, ти трѣбва да бѫдешъ мѫжъ. Първо се е явилъ мѫжътъ, формата, въ която се е вложило съдържанието — сърдцето. За да изработи такава форма, въ която да се влѣятъ велики, възвишени чувства, човѣкъ трѣбва да има отличенъ умъ. Само при това положение формата и съдържанието се осмислятъ. И тъй, задачата на човѣка е да реализира своята форма въ този видъ, въ какъвто е предвиденъ въ началото на неговото създаване. За тази първична форма се казва и въ Битието: „И създаде Богъ човѣка по образъ и подобие свое.“ Всѣки човѣкъ, съзнателно или несъзнателно, се стреми да изработи нѣщо велико и красиво отъ себе си. Той се стреми къмъ идеалната форма на човѣка, каквато Богъ е създалъ. Той разбира, какво нѣщо е красотата, но не може изведнъжъ да я изработи. Като работи върху себе си, само така човѣкъ вижда, колко мѫчно може да приложи това, което знае и разбира. Само така той опитва силата си. Иначе, безъ да мисли много, нѣкой казва, че разговарялъ съ ангелитѣ, съ Бога, че ималъ нѣкакво откровение. Съ Бога и съ ангелитѣ се разговарялъ, а не може да се справи съ най-малкитѣ си мѫчнотии. Ако е за говорене съ Бога, и мравитѣ, и бубулечицитѣ могатъ да кажатъ сѫщото, но какво ще кажете вие за тѣхното знание? Грамадна е разликата между разумния човѣкъ и мравята. Говори ли нѣкой за своето откровение, той трѣбва да посочи мѣстото, отдето иде откровението. Всѣка способность въ човѣка има опредѣлено мѣсто на главата. Единъ господинъ отглеждалъ кокошки и пѣтли и забелязалъ, че нѣкои отъ пѣтлитѣ били особено смѣли. Той започналъ да ги наблюдава и ги сравнявалъ съ обикновенитѣ пѣтли. По този начинъ той искалъ да види, коя е причината за смѣлостьта на тия пѣтли. И какво забелязалъ? Отстрана на главата, задъ ушитѣ на тия пѣтли, имало единъ силно развитъ центъръ. Другитѣ пѣтли, които не били толкова смѣли, нѣмали този центъръ. Това било голѣмо откровение за този господинъ. Той веднага приложилъ своето откровение въ френологията. Тъй щото, за да прояви нѣкаква способность, човѣкъ трѣбва да е развилъ съответенъ центъръ. Този центъръ се намира нѣкѫде на главата. Споредъ френолозитѣ човѣкъ има 42 центъра на главата си, които трѣбва да развива. За да има нѣкакво откровение отъ разумния свѣтъ, преди всичко човѣкъ трѣбва да има широко разбиране за живота. Съвременнитѣ френолози и физиогномисти, като изучаватъ човѣшката глава и човѣшкото лице, казватъ на човѣка, какви способности има, какви характерни чърти проявява, а понѣкога му предсказватъ. Въ предсказанията си понѣкога правятъ погрѣшки: кажатъ нѣщо, което не се сбѫдва. За да не излагатъ своя авторитетъ, а сѫщо и авторитета на науката, тѣ трѣбва да мислятъ повече и тогава да говорятъ. Тѣ трѣбва да правятъ наблюдения, да изучаватъ хора, у които известни способности сѫ силно развити, и да се учатъ отъ тѣхъ. Пъкъ и вие, като ученици, наблюдавайте хора, които се отличаватъ съ голѣма интелигентность, както и тия, които иматъ добре развити чувства. По устройството на тѣлото ще изучавате човѣшката воля. Строежътъ и формата на главата, на рѫцетѣ, на краката, на цѣлото тѣло, изобщо, показватъ степеньта на развитието, до което даденъ човѣкъ е достигналъ. И тъй, каква е задачата на човѣка? Задачата на човѣка е да бѫде художникъ, да нарисува своя собственъ образъ, да извае своята собствена статуя. Презъ цѣлия си животъ той прави скици, туря сѣнки, но картината му все недовършена остава. Човѣкъ трѣбва да работи дълго време върху силитѣ на ума си, за да се прояви такъвъ, какъвто Богъ го е замислилъ. Дълго време трѣбва да работи върху сърдцето си, върху носа си, върху устата си, върху ушитѣ и очитѣ си, за да изработи ония линии, които първоначално още сѫ предвидени. За да се прояви като добъръ художникъ и скулпторъ, човѣкъ трѣбва да разполага съ такава наука и религия, които да го подигатъ, да му даватъ импулсъ и условия за растене и развиване. Ако човѣкъ вѣрва въ Бога отъ страхъ, това не е никаква вѣра. Истинската вѣра разширява ума и сърдцето на човѣка. Истинската вѣра укрепва тѣлото на човѣка. Стане ли въпросъ за вѣрата, казвамъ: Вѣрвайте въ Бога на свободната мисъль. Вѣрвайте въ Бога на свободнитѣ чувства. Вѣрвайте въ Бота на свободнитѣ действия. Свърже ли се съ Него, човѣкъ придобива свобода и се радва, че се е издигналъ надъ всички стари. ограничени разбирания. Често религиознитѣ хора казватъ, че човѣкъ трѣбва да прави добро, да бѫде добъръ. Доброто не е само външна проява. Всѣки може да прави добро, безъ да е добъръ човѣкъ. По колко пѫти на день човѣкъ обещава да направи нѣкакво добро за Господа, безъ да изпълнява обещанията си! Защо не изпълнява обещанията си? Защото отвѫтре не е обещалъ. Човѣкъ обещава да направи нѣщо за Господа, докато се намира въ нѣкаква мѫчнотия. Щомъ мине мѫчнотията, той забравя обещанията си. Въ това отношение хората мязатъ на онзи циганинъ, който обещалъ да запали на св. Никола една голѣма свѣщь, но не изпълнилъ обещанието си. Понеже трѣбвало да прегази една дълбока рѣка, за да не се удави, циганинътъ се обърналъ съ молба къмъ св. Никола, да му помогне да мине благополучно рѣката. Въ знакъ на благодарность, той далъ обещание, че ще запали на св. Никола една голѣма свѣщь. Като преминалъ рѣката благополучно, той се обърналъ къмъ св. Никола съ думитѣ: Св. Никола, азъ обещахъ да ти запаля една голѣма свѣщь, но ето, че сега нѣмамъ пари, беденъ човѣкъ съмъ. А защо ти е на тебе такава голѣма свѣщь? Ти не се нуждаешъ отъ запалени свѣщи. Какво трѣбваше да каже циганинътъ на св. Никола? Той трѣбваше да му каже: Св. Никола, ако ми помогнешъ да мина рѣката, ще ти служа съ ума и съ сърдцето си. По-добре е да служа на тебе, отколкото да умра. По-добре е да стана твой слуга, отколкото робъ на смъртьта. Обаче, като миналъ рѣката и се намѣрилъ вънъ отъ всѣкаква опасность, циганинътъ казалъ на светията: Св. Никола, ти не се нуждаешъ отъ моята свѣщь. Остави ме да бѫда свободенъ, както си и ти свободенъ. Често хората изпадатъ въ положението на този циганинъ и мислятъ, че сѫ надхитрили Бога, но се поставятъ въ още по-трудно положение отъ това, въ което по-рано сѫ се намирали. Докато се намиратъ въ трудно положение, тѣ обещаватъ, че това ще направятъ, онова ще направятъ. Щомъ излѣзатъ отъ затруднението си. нищо не изпълняватъ. Защо обещаватъ и защо не изпълняватъ обещанието си, и тѣ не знаятъ. Щомъ обещае да направи нѣщо за Господа, човѣкъ непременно трѣбва да го изпълни. Нѣкой обещалъ да стане калугеръ, но не станалъ. Какво представя калугерството? Да станешъ калугеръ, това значи, да се откажешъ отъ влиянието на свѣта, отъ ядене и пиене, отъ богатство и слава на външния свѣтъ. Калугерътъ трѣбва да бѫде като щуреца — цѣлъ день да играе и да пѣе. Ако не свири и не пѣе като щуреца, калугерътъ не се е посветилъ, както трѣбва. Калугеръ и щурецъ сѫ синоними. Въ широкъ смисълъ на думата, калугеръ е онзи, който се е посветилъ да служи на Бога всрѣдъ съблазнитѣ и изпитанията на свѣта. Той не се страхува отъ изкушенията и съблазнитѣ, защото ги е надрасълъ. Той живѣе всрѣдъ тѣхъ и помага на страдащитѣ. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете справедливи Направите ли нѣщо, трѣбва да се запитате: Какво допринася моята постѫпка за ума, за сърдцето и за тѣлото ми? Ако постѫпката ви едновременно донася нѣщо добро и за ума, и за сърдцето, и за волята ви, тя е справедлива и разумна. Ако за ума е добра, а за сърдцето и за тѣлото не е добра, тя не е разумна и справедлива. Щомъ е така, учете се отъ постѫпкитѣ си и втори пѫть не правете погрѣшки. Не само това, но вие трѣбва да се запитате: Постѫпката, която правя, добра и разумна ли е едновременно и за моитѣ ближни? Това, което е добро за едного, трѣбва да бѫде добро за всички. Ученикътъ трѣбва да бѫде последователенъ въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Това е новото, което трѣбва да се вложи, както въ живота на отдѣлния човѣкъ, така и въ семействата, обществата и народитѣ. За да дойде до новото въ живота, човѣкъ трѣбва да преобрази своя вѫтрешенъ свѣтъ. Преобрази, ли вѫтрешния си свѣтъ, и външниятъ ще се преобрази. Това не може да стане изведнъжъ. Като изучава проявитѣ си, човѣкъ вижда, че въ мислитѣ, въ чувствата, въ тѣлото си има много наслоявания, остатъци отъ миналото, отъ които не може лесно да се освободи. Той трѣбва да работи усилено върху себе си, за да се освободи отъ утайкитѣ на миналото. Тия утайки не сѫ само лични негови, но и на цѣлото човѣчество. Колкото по-духовенъ е човѣкъ, съ по-голѣма сила и мощь, толкова по-лесно може да се освободи отъ наслояванията на своето мицало и да се по-дигне. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ реализиране на своитѣ стремежи, къмъ постигане на известно съвършенство. Да постигне човѣкъ нѣкакво съвършенство, това значи, да изработи една красива форма, съ която да привлѣче вниманието на разумния свѣтъ. Човѣкъ иска да бѫде обичанъ, безъ да се запитва, за какво трѣбва да го обичатъ. Всѣки иска да бѫде обичанъ отъ Бога, да се ползува отъ Неговитѣ блага. За какво може да ви обича Богъ, ако нѣмате умъ, който да възприема Неговитѣ мисли? За какво ще ви обича, ако нѣмате сърдце, което да възприема Неговитѣ чувства? За какво ще ви обича, ако нѣмате воля, съ която да реализирате Неговитѣ желания? За какво ще ви обича, ако не сте готови да се жертвувате за Него? Богъ иска отъ човѣка или всичко, или нищо. Не е достатъчно човѣкъ да каже, че иска да направи нѣщо за Бога, но не може. Щомъ иска, той може. Каквото прави, колкото малко да е, човѣкъ трѣбва да го прави за Бога. Ще кажете, че малки работи можете да правите, но не и голѣми. Вѣрно е, че това, което машината може да направи, детето не може. Обаче, ако детето бутне бутона на машината, и то може да направи нѣщо извънъ силитѣ си. Важно е човѣкъ да бѫде свързанъ съ машината и да знае, кѫде да бутне. Следователно, ако човѣкъ е свързанъ съ разумнитѣ закони на природата и знае, кѫде да бутне, работитѣ му ще се нареждатъ добре. Днесъ хората не успѣватъ въ живота си, защото не сѫ свързани помежду си. Хората представятъ скачени сѫдове и, ако съзнаватъ това, тѣ биха могли да предаватъ и възприематъ своитѣ добри мисли и чувства, съ които да вършатъ чудеса. Като не знаятъ, какъ да предаватъ и възприематъ мислитѣ и чувствата си; като не знаятъ, кѫде да бутнатъ, тѣ се намиратъ въ голѣми мѫчнотии и страдания. Всѣки човѣкъ иска да се освободи отъ страданията си и търси начинъ, какъ да постигне това. Всички окултни школи, на миналото и сега, даватъ методи за усъвършенствуване на човѣка. Щомъ се усъвършенствува, човѣкъ се освобождава отъ страданията. Обаче, той трѣбва да бѫде искренъ, да прилага тия методи, безъ да се обезсърдчава и критикува, безъ да се сѫди. Като намѣри своята добродетель, или дарба, колкото малка да е, той трѣбва да работи върху нея, да я засили. Ама ималъ слабости. Това нищо не значи. Слабоститѣ не са само негови. Тѣ сѫ предадени по наследство, отъ нѣкой неговъ дѣдо или прадѣдо. Сѫщевременно той носи въ себе си добри заложби, които могатъ да го спасятъ. Ще минатъ десетина години, и лошото въ него ще изтече, ще стане превратъ въ неговитѣ мисли и чувства, и той ще тръгне въ добрия пѫть на живота. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ и къмъ близкитѣ си, да не ги спъне или отклони отъ пѫтя имъ. Съ една мисъль само човѣкъ може да отклони посоката на движението на своя ближенъ въ добро или въ лошо направление. Въ турско време единъ турчинъ извадилъ ножа си срещу единъ българинъ, съ намѣрение да го убие. Като разбралъ това, българинътъ веднага падналъ на колѣне, хваналъ се за краката на турчина и извикалъ: Ти баща, ти майка! Моля ти се, не ме убивай! Като чулъ тия думи, турчинътъ се смилилъ надъ българина, скрилъ ножа си и му подарилъ живота. Защо се смилилъ надъ българина? Защото българинътъ знаялъ да се моли. Той билъ разуменъ и добъръ човѣкъ. Следователно, за да запази главата си отъ отрицателнитѣ сили на живота и на природата, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, разуменъ и справедливъ. Работа се иска отъ всички хора, и то съзанателна и разумна. Ще каже нѣкой, че хората не живѣятъ добре. Отде знае това? По себе си сѫди. Ако една кола скърца, това още не значи, че всички коли скърцатъ. Не се заблуждавайте. Ако барометърътъ днесъ показва разваляне на времето, това не значи, че времето навсѣкѫде ще се развали. Това се отнася до едно разстояние отъ 10—15 клм., но не и за цѣлия свѣтъ. Вънъ отъ тази зона, слънцето грѣе, времето е топло и приятно. Нѣкѫде дойде циклонъ, събаря кѫщи, разрушава дървета, но влиянието на този циклонъ е ограничено, не обхваща цѣлата природа. Сжщото можемъ да кажемъ и за противоречията въ живота. Много противоречия има въ живота, но тѣ не засѣгатъ цѣлото човѣчество. Повечето противоречия иматъ частиченъ характеръ. Натъкнете ли се на едно противоречие, изучавайте го, безъ да се страхувате отъ него. Като преживявате известно противоречие, оглеждайте се въ огледало, да видите, какви промѣни ставатъ въ васъ. Отъ промѣнитѣ на лицето си вие ще изучавате и характера на противоречието. Вие трѣбва да имате не само едно огледало, но две-три: едното огледало ще бѫде човѣщкиятъ умъ, второто — човѣшкото сърдце, а третото — тѣлото на човѣка. Ако има само едно огледало, човѣкъ се намира въ положението на грънчарь — прави само грънци. Той знае форми да прави. Приложи ли и второто огледало, той налива съдържание въ формитѣ. Приложи ли и третото огледало, той е осмислилъ съдържанието на своитѣ форми. На младитѣ хора препорѫчвамъ да си служатъ съ едно огледало, на възрастнитѣ — съ две, а на старитѣ, високо напреднали — съ три. Т. м. * 46. Лекция отъ Учителя, държана на 9. юлий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Морални правила Т. м. Съвременнитѣ учени и философи говорятъ за морала, като даватъ различни опредѣления. Какво разбираме подъ думата „моралъ“? Моралътъ представя сборъ отъ такива правила за живота, които сѫ общи за всички хора. Ако начъртаете нѣколко концентрични крѫга, всички заедно представятъ основния моралъ на живота. Значи, всѣки крѫгъ отдѣлно не е нищо друго, освенъ едно отъ правилата за живота. Запримѣръ, външниятъ, най-голѣмъ крѫгъ, представя правило за хранене. Общо правило за всички живи сѫщества, отъ най-голѣмото до най-малкото, е да ядатъ. Какъ ще ядатъ, кога и колко, това зависи отъ самитѣ сѫщества. Никой нѣма право да се мѣси въ тѣхната работа. Всѣки човѣкъ яде, когато е гладенъ. Гладътъ е вѫтрешенъ импулсъ въ човѣка, който опредѣля, кога трѣбва да яде Щомъ сте гладни, яжте; не сте ли гладни, не яжте. Ядете ли, когато не сте гладни, вие вършите престѫпление по отношение на своя организъмъ. Освенъ това. човѣкъ трѣбва да избира храната си. Той не трѣбва да яде всичко. каквото окото му пожелае, но само такава храна, която се отразява добре върху организъма му. Не яжте храна, която разстройва стомашната ви система. Въ тази храна има нѣщо неестествено. Който ви даде такава храна, той ви деморализира. Всѣки човѣкъ, който посочва правилния начинъ на хранене, носи великъ моралъ въ себе си. Този човѣкъ има предъ видъ вашето добро. Като ученици, вие трѣбва да започнете отъ морала на храненето. Ако този моралъ не можете да разберете, никакъвъ другъ моралъ нѣма да разберете. Ако не можете да разберете и приложите правилото за храпевето, какъ ще приложите другитѣ житейски правила? Ще кажете, че еди-кой си човѣкъ е добъръ. Добротата на човѣка е храна, отъ която мнозина се ползуватъ. Разберете ли добротата на човѣка, вие можете да се храните съ нея така, както се храните физически. Като изучавамъ живота на съвремсннитѣ хора, намирамъ, че много отъ тѣхъ, млади и стари, вървятъ по наклонъ, вследствие на което губятъ и това, което имать. Днесъ губятъ, утре губятъ, докато се провалять съвършено. Щомъ се провалятъ, тѣ започватъ да си служатъ съ лъжа. Дойдатъ ли до лъжата, още повече загазватъ. Какво представя лъжата? Лъжата не е нищо друго, освенъ нечиста храна. Който лъже, той се храни съ най-нечистата храна. Който говори истината, той употрѣбява най-чистата храна. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Плътьта и кръвьта на Христа представятъ най-чистата храна. Ако не употрѣбявате тази чиста храна, нѣмате животъ въ себе си. Да се храни човѣкъ съ чиста храна, това е едно отъ правилата на живота, едно отъ условията на основния моралъ. Не спазвате ли този моралъ, вие сте осѫдени на смьрть, на изгнание. И при това положение, каквито дарби да имате, всичко ще изгубите. Природата е строга къмъ всѣки, който не изпълнява нейния моралъ. Тя превръща въ прахъ всички, които нарушаватъ нейнитѣ закони. Който се е превърналъ отъ човѣкъ въ прашинка, той е станалъ за смѣхъ и поругание предъ свѣта. Нѣкои мислятъ, че като умратъ, всичко се свършва съ тѣхъ. Не е така. Изпитанията и страданията следватъ човѣка и подиръ смъртьта. Не е лесно да умре човѣкъ. Най-страшното нѣщо въ свѣта е смъртьта. Когато бѣше въ Гетсиманската градина, Христосъ се моли дълго време, и отъ напрежение кръвь излѣзе отъ поритѣ Му. Мнозина се запитватъ, какъ е възможно Христосъ, Синъ Божи, да изпадне въ такова положение? Той самъ казва за себе си: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да я взема“. Въпрѣки тѣзи възможности, Христосъ мина презъ нечовѣшки страдания. Дойде въ свѣта, свѣтътъ не Го прие. Дойде между своитѣ си, но тѣ не Го познаха. Като четатъ историята за живота на Христа, хората си правятъ различни заключения. Много отъ тѣхнитѣ заключения сѫ криви — като тия на вълка. Като нападне овцата, той казва, че е правилно да я разкѫса, докато е жива, и така да я изяде. Човѣкъ намира, че вълкътъ върши престѫпление къмъ овцата. Когато вълкътъ разкѫсва овцата, това е престѫпление. Обаче, когато човѣкъ разкѫсва ябълката, това не било престѫпление. Правъ е човѣкъ. Ако ябълката е зрѣла, нѣма никакво престѫпление въ това, че човѣкъ я разкѫсва съ зѫбитѣ си. Ябълката иска само едно: семкитѣ й да посадите. Обаче, ако ядете зелена ябълка, преди да е узрѣла, вие вършите престѫпление. Ако вълкътъ яде зелена, неузрѣла овца, сѫщо върши престѫпление. Като знаете това, и вие не трѣбва да кѫсате зелени плодове. Човѣкъ има право да се ползува отъ живота на низшитѣ сѫщества само тогава, когато тѣ се жертвуватъ доброволно. Кога може да се жертвува човѣкъ? Когато обича. Безъ любовь никаква жертва не сѫществува. Срещне те нѣкой и те пита, обичашъ ли го. За да го обичашъ и да те обича, ти трѣбва да си пожертвувалъ нѣщо за него. Майката има право да пита дъщеря си, обича ли я, защото е жертвувала нѣщо за нея. Бащата има право да пита сина си, обича ли го, защото е жертвувалъ нѣщо за него. Ако богатиятъ носи на гърба си чувалъ, тежъкъ сто килограма, и пита бедния, обича ли го, последниятъ ще му каже: Дай ми десеть килограма отъ своя товаръ. — Ама обичашъ ли ме? — Дай ми още десеть килограма. Щомъ свали 50 килограма отъ гърба на богатия, бедниятъ казва: Обичамъ те. Богатиятъ е доволенъ отъ любовьта на бедния, защото товарътъ му е олекналъ. Следователно, за да обичашъ нѣкого, или трѣбва да му дадешъ нѣщо, или да вземешъ нѣщо отъ него. Въ човѣшкия животъ любовьта се изразява въ отношения на взимане и даване. Търговецътъ продава единъ костюмъ на своя клиентъ, а клиентътъ му дава пари. Изобщо, само онзи обича, който може да допринесе нѣщо за благото на своя възлюбенъ. Може ли да помогне нѣщо за неговото подигане, той го обича. Нѣкой казва, че обича еди-кого си, а не е готовъ на никаква жертва. Представи ли му се случай да вземе нѣщо, той е на първо мѣсто, но нищо не дава отъ себе си. Това не е моралъ. Съвременниятъ човѣкъ се нуждае отъ моралъ, върху който да построи живота си. Всички хора се нуждаятъ отъ моралъ, на който всѣки моментъ да разчитатъ. Божествениятъ свѣтъ изисква отъ човѣка нѣщо установено. Нѣма ли нѣщо установено въ себе си, на което всѣкога да разчита, човѣкъ е изложенъ на голѣми страдания. При каквито условия да се намѣри, моралниятъ човѣкъ не се подава на злото. Колкото да гладува, той нѣма да си допусне никакво престѫпление. Той изключва кражбата и лъжата отъ живота си. Когато приложи правилно закона за яденето, човѣкъ едновременно прилага и законитѣ за правилното дишане, мислене, чувствуване и служене. Когато приложи тия правила въ живота си, човѣкъ пристѫпва къмъ други правила, но вече второстепенни. Всичко, което учи, човѣкъ трѣбва да го прилага на време и правилно. Не прилага ли знанията си правилно, той създава голѣми нещастия, както за себе си, така и за окрѫжаващитѣ. Всѣки несполучливъ опитъ носи лоши последствия. Казано е въ Писанието: „Никой не живѣе за себе си“. Следователно, живѣйте добре и разумно, за да не причинявате страдания на възвишенитѣ сѫщества, които взиматъ участие въ вашия животъ. Казано е: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени.“ Защо не трѣбва да сѫдитс? Защото има законъ, който сѫди човѣка. Не е нужно вие да го сѫдите. Обаче, има хора, които живѣятъ безъ всѣкакъвъ законъ, вследстние на което вие не трѣбва да се занимавате съ тѣхъ. Тѣзи хора се отнасятъ къмъ категорията на мѫже - животни и жени - животни. И най-миролюбивитѣ отъ тѣхъ сѫ въ постоянна война помежлу си. Тѣ сѫ подобни на животни. Тѣ решаватъ въпроситѣ чрезъ закона на насилието. Тамъ силниятъ има право. Запримѣръ, еленитѣ, които сѫ миролюбиви животни, решаватъ спороветѣ си съ сила. Когато десетина рогача срещнатъ една женска, тѣ започватъ да се биятъ. Женската стои настрана и гледа. Който отъ десетѣ излѣзе най-силенъ, него избира. Тя иска да бѫде осигурена. И наистина, щомъ предпочете най-силния, тя осигурява живота си. Втората категория хора наричаме човѣкъ-мѫжъ и човѣкъ-жена. Тѣ живѣятъ споредъ Божиитѣ закони, Нарушатъ ли единъ отъ тия закони, тѣ попадатъ вече подъ тежестьта на неговитѣ удари. Каква нужда има да сѫдите такива хора? Има кой да ги сѫди. Който живѣе споредъ Божиитѣ закони, той се намира подъ тѣхната закрила, както кошутата подъ закрилата на най-силния еленъ. Ако човѣкъ отива при Бога и не разчита на Неговата подкрепа, безсмислено е да Го следва. За човѣка Богъ представя най-мощния, най-великия, най-благия, на Когото разчита въ всички случаи на своя животъ. Не е достатъчно човѣкъ само да вѣрва въ Бога, но той трѣбва да Го познава, да знае, на кого разчита. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да е изработилъ въ себе си вѫтрешенъ моралъ, на който да разчита въ всички случаи на живота си. Съвременнитѣ християни казватъ, че вѣрватъ въ Христа. Колко отъ тѣхъ сѫ видѣли Христа и Го познаватъ? Нѣкои ще кажатъ, че сѫ Го видѣли на сънь. Какъ сѫ Го видѣли? Едни сѫ Го видѣли разпнатъ на кръстъ, други сѫ Го видѣли да проповѣдва. Тѣ сѫ Го видѣли, но въпрѣки това не изпълняватъ Неговото учение. Това не е виждане, това не е никакъвъ моралъ. Какво въ сѫщность е моралътъ? Моралъ е онова положение въ човѣка, което не го отклонява отъ Божественото. Яви ли се нѣщо, което може да наруши Божественото въ човѣка, това не е моралъ. Нѣкои казватъ, че и да искатъ да постѫпватъ споредъ великия моралъ на живота, не могатъ. Защо не могатъ? Защото имали кармични отношения, съ които не сѫ ликвидирали още. Кармата не оправдава човѣка. Кармата подразбира дългове, които трѣбва да се плащатъ. Ще извикате своя кредиторъ и ще му кажете истината, както е въ действителность: Азъ ви дължа еди-каква си сума. Досега не можахъ да я изплатя по едикакви си съображения. Решихъ, обаче, да изплатя всичкитѣ си дългове. Отъ днесъ започвамъ да изплащамъ. Кой кредиторъ, при това положение, нѣма да се примири съ своя длъжникъ? Всѣки ще бѫде готовъ даже да отстѫпи нѣщо отъ дълга. Тъй щото, човѣкъ може да приложи основния моралъ на живота при всички случаи. Нѣма положение, въ което той може да наруши морала на природата, или морала на великия животъ. Какъвъ ученикъ е този, който не може да прилага правилата и законитѣ на учението, което следва? Ще каже нѣкой, че е последователь на новото учение. Новото учение има свои правила и принципи, които трѣбва да се прилагатъ. Който не ги прилага въ живота си, той не е ученикъ на новото учение. Ученикътъ не трѣбва да мисли само за небето. Докато е на земята, той трѣбва да спазва правилата, които земниятъ животъ му налага. Запримѣръ, на земята човѣкъ трѣбва да яде. Какъ яде, по какъвъ начинъ — съ вилица, съ лъжица и съ ножъ, или безъ тѣзи пособия, не е важно. Това сѫ положения извънъ основния моралъ на храненето. Истинскиятъ моралъ на храненето изисква отъ човѣка да яде чиста храна — нищо повече. Сѫщевременно, започне ли да яде, човѣкъ трѣбва да измие рѫцетѣ си. Той трѣбва да бѫде чистъ и отвънъ, и отвѫтре. Нѣкои хора сѫ външно чисти, а вѫтрешно не сѫ чисти; други пъкъ сѫ вѫтрешно чисти, а външно не сѫ Кое положение е за предпочитане? За предпочитане е човѣкъ да бѫде вѫтрешно чистъ, но и външната чистота не се изключва. Моралниятъ, духовннятъ човѣкъ е чистъ и външно, и вѫтрешно. Седнешъ ли предъ трапезата, ще ядешъ внимателно, да не капне отъ яденето върху чистата покривка. Чистотата е необходимо условие за здравето. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да подържа въ ума си свѣтли и хармонични мисли, а въ сърдцето си — топли и възвишени чувства. Мине ли презъ ума ви нѣкаква отрицателна мисъль, или презъ сърдцето ви — нѣкакво отрицателно чувство, не се спирайте върху тѣхъ. Оставете ги да минатъ и заминатъ, безъ да се ровите въ тѣхъ. Тѣ сѫ чужди мисли и чувства, които нѣматъ нищо общо съ васъ. Ако мразите нѣкого и не можете да го търпите, не мислете за него. Ще кажете, че този човѣкъ ви е изялъ десеть хиляди лева и не можете да го обичате. Вашиятъ миръ струва повече отъ десеть хиляди лева. Ако несправедливо е задигналъ тѣзи пари отъ васъ, единъ день той ще съзнае погрѣшката си и самъ ще я изправи. Отъ всѣки човѣкъ се иска да бѫде изправенъ къмъ себе си и къмъ своитѣ ближни. Какъ сѫ другитѣ къмъ него, това не е негова работа. Ти не сѫди брата си, остави го самъ да се изправи. За тебе е важно приложението на основния моралъ. И тъй, първиттъ основенъ моралъ на живота е храненето, вториятъ — дишането, третиятъ — чувствуването, четвъртиятъ — мисленето, петиятъ — служенето на Бога. Ако не знае правилно да яде, да диша, да чувствува, да мисли, човѣкъ не може да служи на Бога. Това сѫ петь основни правила, петь велики закони на живота. Изпълни ли тия закони, човѣкъ е свободенъ да живѣе, както иска. Следователно, само онзи човѣкъ може да бѫде свободенъ, който е изпълнилъ задължението си къмъ петтѣ основни, морални положения на живота. Не ги ли изпълни, той може да говори, колкото иска, да се стреми къмъ велики идеали, но нищо не може да постигне. При това положение той ще бѫде обикновенъ човѣкъ, който се движи по наклонна площь. Като приложи петтѣ основни, морални правила, човѣкъ ще дойде въ онази область на живота, дето ще му покажатъ най-хубавата храна, най-чистия въздухъ, най-топлото чувство, най-свѣтлата мисъль и най-красивото служене. Само онзи може да се домогне до приложението на тия принципи, който е придобилъ вѫтрешна и външна чистота. Какво ще кажете за единъ човѣкъ, който външно постѫпва по единъ начинъ, а вѫтрешно — по другъ? Срѣщате една жена, коята ви кани любезно у дома си, угощава ви добре, разговаря се приятелски съ васъ, но щомъ си отидете, веднага казва: Отде се намѣри този човѣкъ, да ми отнеме времето? Като говоримъ за проявитѣ на такива хора, ние ги извиняваме. Но дойдемъ ли до ученика, който иска да следва новото учение, тамъ никакво извинение не помага. Ученикътъ трѣбва да бѫде една-къвъ и външно, и вѫтрешно. На ученика не се казва, какво трѣбва да прави, или да не прави, но казвамъ: Яжте здрава храна, дишайте чистъ въздухъ, обичайте красиво, мислете право и служете на Бога съ любовь. Който живѣе споредъ тия правила, той е добъръ, щедъръ, любещъ човѣкъ. Природата пази своитѣ закони строго и не разпилява енергиитѣ си. Тя си служи съ методи, които изискватъ най-малко разходи. Въ природата има изобилие, но не и разточителность. Като знаете това, следвайте законитѣ на природата: не бѫдете разточителни нито въ яденето, нито въ дишането, нито въ чувствата, нито въ мислитѣ си. И въ даване, и въ взимане човѣкъ трѣбва да прилага законитѣ на разумната природа. Не спазва ли тия закони, той върши престѫпление. Това, което говоря, се отнася до ония, които искатъ да се развиватъ. Защо човѣкъ яде, диша, чувствува, мисли, има редъ причини. Човѣкъ яде, защото гладътъ го мѫчи; той диша, за да не се задуши; той чувствува, за да храни сърдцето си; той мисли, за да придобие знания, да се ориентира въ свѣта, въ който живѣе. Други казватъ, че човѣкъ мисли, за да не живѣе въ тъмнина. Въпросътъ за тъмнината е въпросъ за адептитѣ. Само адептътъ може да говори за тъмнината. Христосъ казва: „Азъ съмъ виделината на свѣта.“ Какво означава виделината, това знаятъ само посветенитѣ. Христосъ донесе виделината въ свѣта, т. е. красивитѣ отношения между хората. Той. донесе любовьта, но и до днесъ още хората не я разбиратъ и прилагатъ. Момата играе на хорото съ възлюбения си, докато се ожени за него. Щомъ се ожени, любовьта й изчезва. Това не е правилно положение, това не е моралъ. Любовьта не се губи, нито се измѣня. Истинската любовь се проявява въ човѣка при всички случаи на живота му: като жененъ и нежененъ, като младъ и старъ. Ако играешъ на хорото и се обличашъ съ нови, чисти дрехи, прави това за Господа, за никой другъ. Погледне ли те нѣкой, нека види Господа въ тебе. Каквото да ти говори човѣкъ, знай, че той не е Онзи, Когото търсишъ. Много моми и момци се хващатъ на житейското хоро, обличатъ се съ най-чиститѣ си и красиви дрехи и казватъ, че правятъ това заради Господа. Въ края на краищата, вмѣсто да намѣрятъ Бога, тѣ намиратъ другъ нѣкой и се разочароватъ. Една американка решила да се срещне една вечерь, въ опредѣленъ часъ и на опредѣлено мѣсто, съ своя възлюбенъ. Нощьта била тъмна, нищо не се виждало. Тя стигнала наопредѣленото мѣсто и видѣла, че нейниятъ възлюбенъ я чака вече. Тѣ се пригърнали и тръгнали да се разхождатъ. Като дошли до една освѣтена улица, тя видѣла, че вмѣсто възлюбениятъ й, наредъ съ нея се движилъ единъ негъръ. Значи, тъмнината я заблудила, не могла да познае своя възлюбенъ. Какво показва това? Това показва, че американката не била разумна. Колко пѫти и вие сте пригръщали нѣкой негъръ вмѣсто вашия възлюбенъ! Следователно, ако човѣкъ не може да познае Бога въ сърдцето си, въ ума си, както и въ всички свои постѫпки, той ще се намѣри въ положението на американката и после ще съжалява, ще се разочарова. Ще кажете, че трѣбва да обичате всички хора. Не, ще обичате само ония, които сѫ излѣзли отъ Бога. Вие не можете да обичате ония хора, които не сѫ излѣзли отъ Бога. Има хора, животни, птици, мушици, които сѫ излѣзли отъ Бога, но има и такива, които не сѫ излѣзли отъ Бога. Ония живи сѫщества, които сѫ излѣзли отъ Бога, колкото малки да сѫ, вие можете да ги обичате. Не сѫ ли излѣзли отъ Бога, вие не можете да ги обичате. Най-малката мушица, излѣзла отъ Бога, носи въ себе си заложби и възможности, чрезъ които единъ день ще се издигне, ще излѣзе отъ положението, въ което се намира. Вие можете да се разговаряте съ това сѫщество, да му дадете нѣкакъвъ импулсъ. Срещнете ли го следъ нѣколко години, вие ще познаете, какво и какъ е използувалъ вашиятъ импулсъ. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете будни, всѣки моментъ да помагате на вашитѣ близки, по-слаби отъ васъ. Всички живи сѫщества могатъ да се съобщаватъ помежду си. Тѣ сѫ свързани като скачени сѫдове. Като си помагате, вие можете да се изучавате. И тогава вие ще знаете, защо единъ и сѫщъ човѣкъ се проявява по два различни начина. Нѣкога се чувствува силенъ, готовъ на всички услуги и жертви. Това се дължи на Божественото въ него, което дава импулсъ, сила и радость на душата. Другъ пѫть той казва: Сгрѣшихъ, паднахъ, не зная, какво да правя. Човѣкъ съмъ, съ слабости, не мога да се справя съ себе си. Това е проява на човѣшкото, на слабото естество въ човѣка. Значи, всѣки човѣкъ, силенъ или слабъ, проявява и дветѣ начала въ себе си — човѣшкото и Божественото. Обаче, задача на човѣка е да подчини човѣшкото на Божественото въ себе си и да следва правия пѫть къмъ Бога. Христосъ казва: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть и да я взема.“ Чрезъ тѣзи думи се проявява Божественото начало въ Христа. Когато бѣше въ Гетсиманската градина на молитва, Христосъ каза: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша.“ Чрезъ тѣзи луми се проявява човѣшкото въ Христа. Следователно, както въ Христа, така и въ всѣки човѣкъ сѫществуватъ дветѣ начала — Божествено и човѣшко. Когато човѣшкото не се проявява на мѣсто, Божественото трѣбва да го въздържа и възпитава. Прояви ли се човѣшкото въ тебе, ще работишъ; прояви ли се Божественото, ще служишъ на Бога. Нѣкой казва: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? Той се представя като нѣкакво божество, а въ сѫщность човѣшкото въ него се изявява. Когато си слабъ, когато търсишъ нѣщата, когато се съмнявашъ и колебаешъ, когато се извинявашъ за неизпълнени задължения, ти си въ положението на човѣкъ, който проявява човѣшкото въ себе си. Почувствувашъ ли се силенъ, смѣлъ и решителенъ, готовъ всѣки моментъ да вършишъ волята Божия, ти си далъ пѫть на Божественото въ себе си. При това положение ти никого не сѫдишъ и не критикувашъ. Ти знаешъ, че всѣки човѣкъ може да изпадне въ безсилие и да сгрѣши. Като ученици, вие трѣбва да се откажете отъ неразумната критика, но да се запитате въ себе си: Ямъ ли правилно? Дишамъ ли правилно? Чувствувамъ ли правилно? Мисля ли правилно? И най-после, служа ли правилно на Бога? Можете ли да си отговорите положително на тия въпроси, вашитѣ отношения къмъ Божественото въ свѣта, т. е. къмъ Първата Причина на нѣщата, сѫ правилни. Дойде ли до това положение, човѣкъ е излѣзълъ вече отъ временнитѣ условия на живота, отъ временния моралъ. При великия моралъ на живота смърть не сѫществува. Когато двама души се обичатъ, тѣ трѣбва да живѣятъ споредъ основния моралъ, който изключва смъртьта. Тѣ се обичатъ вѣчно, и никой отъ тѣхъ не може да умре. Въ любовьта нѣма раздѣла, нѣма и смърть. Ако двама души се обичатъ и умиратъ, тѣ не се обичатъ. Любовьта, като качество на Бога, носи безсмъртие. Придобие ли Божията Любовь, човѣкъ може едновременно да обича много хора. Споредъ човѣшката любовь това е престѫпление. Престѫплението не седи въ това, че обичашъ много хора, но въ това, че като имъ говоришъ за любовьта си къмъ тѣхъ, въ сѫщность не ги обичашъ. Неморално е да лъжешъ, че обичашъ, а въ сѫщность не обичашъ. Ако отидете въ нѣкоя гостилница и заплатите за най-хубавото ядене, а получите най-лошото, това е неморално. Въ тази постѫпка отсѫтствува любовьта. Отидете ли въ една гостилница и заплатите скѫпо, гостилничарьтъ трѣбва да ви даде такова ядене, което да се отрази благотворно върху организъма ви. Това показва, че той ви обича. Не ви ли даде такова ядене, той не ви обича. При любовьта нѣщата ставатъ естествено и доброволно. Не е нужно да казвате на човѣка, какво да прави и какво да не прави. Има ли любовь въ себе си, той всичко може да направи. Любовьта е единствената сила, която може да преобрази човѣка, да го освободи отъ всички стари навици. Нѣмате ли любовь, колкото да казвате на човѣка това да прави, онова да прави, той нѣма да ви послуша. Безъ любовь човѣкъ е подобенъ на кривия ракъ. Колкото да говорите на рака да върви право, той нѣма да го направи. Защо? Не може. За да се освободи отъ своя старъ навикъ, да ходи криво, ракътъ трѣбва да се преобрази, да мине въ друго състояние. Това може да направи само любовьта. Само тя е въ сила да изправи всички изкривени форми. Обаче, затова се искатъ голѣми знания и сили. Когато дойде на земята Христосъ не можа да оправи хората. Той не искаше да прилага насилието. Обаче, всички хора, които доброволно приеха Неговото учение, се изправиха. Ония пъкъ, които не искаха да го разбератъ и приложатъ, и до днесъ още не сѫ изправени. Всѣко учение, добре разбрано и приложено, дава устой на човѣка. Той всѣки день се изправя и освобождава отъ своитѣ стари и лоши навици. Не е въпросъ отвънъ да поучавате хората, да ги съветвате да бѫдатъ добри, да водятъ чистъ и светъ животъ. Съ думи това не се постига. Човѣкъ трѣбва да се е проникналъ съ любовь къмъ истината, да е готовъ всѣкога да я прилага. Носи ли този стремежъ къмъ истината въ себе си, той има сили да изправи живота си. Срѣщате единъ човѣкъ. който има жена, деца, работи по цѣлъ день, а вие го съветвате да живѣе чисто, да обича Бога и хората. Щомъ го заставяте отвънъ да живѣе добре и да прояви любовьта си, той веднага ще ви запита: Ти живѣешъ ли добре? Човѣкъ трѣбва да вижда доброто навсѣкѫде и самъ да се стреми къмъ него. Истинскиятъ моралъ е написанъ вѫтре въ човѣка. Твоята задача е да обърнешъ вниманието му къмъ написаното въ него. а не да го морализирашъ. Едно се иска отъ всѣки човѣкъ: да приложи любовьта въ своя животъ. Ще цитирате, че Мойсей казалъ: „Око за око, зѫбъ за зѫбъ.“ Така е казалъ Мойсей, но Христосъ каза друго нѣщо: „Ако те ударятъ на едната страна, дай и другата.“ И дветѣ положения сѫ противоречиви. Кой човѣкъ може да приложи Христовия моралъ? Само онзи, който има любовь въ себе си. Щомъ носи любовьта въ себе си, той може да увеличава топлината си, колкото пожелае. Дойде ли неприятельтъ да му удари една плесница, той веднага увеличава топлината си до 30 хиляди градуса. Какво ще стане съ рѫката на неговия неприятель? Не само рѫката му ще изгори, но цѣлъ ще изгори и ще изчезне. Може ли следъ това да му удари още една плесница? Не може. Той е изчезналъ вече. никѫде не можете да го намѣрите. Който може да приложи Христовото учение. той е излѣзълъ отъ областьта на личния животъ. Личниятъ животъ подразбира животъ на разправии. Въ този животъ човѣкъ първо се бори съ себе си, а после и съ своитѣ близки. Тъй щото, видишъ ли, че двама души спорятъ, или се каратъ, тѣ сѫ въ областьта на личния животъ. Мини и замини край тѣхъ, безъ да се спирашъ и да давашъ мнението си, кой отъ двамата е правъ. Ако те повикатъ и поискатъ нѣкакъвъ съветъ отъ тебе, това е другъ въпросъ. Ти ще се спрешъ, ще кажешъ мнението си и, безъ да ги сѫдишъ, ще си заминешъ. Ако твоятъ съветъ е добъръ, тѣ ще го приложатъ и ще ти благодарятъ, Тѣ ще те поканятъ у дома си и ще те нагостятъ добре. Искате ли сега и азъ да ви дамъ единъ съветъ? Моятъ съветъ е следниятъ: не се занимавайте съ личния животъ на хората. Видите ли, че двама души се каратъ, не ги сѫдете, не се ровете въ причината на тѣхния споръ. Не се интересувайте отъ това, кой какъ живѣе, какъ се облича, какъ се храни и т. н. Само онзи има право да се занимава съ личния животъ на хората, който е изправилъ своя животъ. Обаче, преди да е изправилъ себе си. да се занимава съ живота на другитѣ, това е губене на време, това е отклоняване отъ правия пѫть на живота. Има учени хора, които сѫ посветили десетки години за изучаване живота на нѣкои малки бубулечици и пеперуди, съ най-голѣмитѣ имъ подробности. Ако една пеперуда, или единъ бръмбаръ заслужватъ да се посветятъ десетки години за тѣхния животъ, колко повече заслужва това единъ човѣкъ. Важно е, обаче, да изучавате цѣлокупния животъ на човѣка, а не само личния. Изучавате ли цѣлокупния му животъ, вие се подигате; изучавате ли само личния му животъ, вие губите. И тъй, да изучавате нѣщата едностранчиво, това значи, да си създадете стари навици. Старитѣ навици произвеждатъ особени пропуквания въ правилностьта на вашето хранене, дишане, чувствуване, мислене и служене. Влѣзе ли една неправилна мисъль, или едно неправилно чувство въ вашия мозъкъ и въ вашето сърдце, тѣ измѣнятъ пѫтя на вашето развитие. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да се домогне до ония свои желания, които съответствуватъ на правилния начинъ на хранене, на дишане, на мислене, на чувствуване и на служене на Бога. Къмъ тия желания трѣбва да се стремите. Тия желания внасятъ въ човѣка потикъ къмъ красивото и възвишеното. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да убие въ себе си всѣко желание. Това не е права философия. Преди всичко, убийството, въ всѣка своя проява, е забранено. Азъ превеждамъ тази мисъль въ друга форма: Постави всѣко желание на своето мѣсто. Желанието за ядене постави при яденето; желанието за дишане — при дишането; желанието за чувствуване — при чувствата; желанието за мислене — при мисъльта и желанието за служене — при служенето на Бога. Поставите ли всѣко желание на своето мѣсто, вие сте попаднали въ правия пѫть на своето развитие. Като ученици, за да поставяте всѣко нѣщо на своето мѣсто, вие трѣбва да правите упражнения, да прилагате знанията си. Само по този начинъ вие ще познаете, докѫде сте дошли. Какво прави онзи, който иска да излѣзе на състезание, да се бие съ юнаци? Той трѣбва всѣки день да се упражнява, да прилага своята сила. Ако се упражнява и развива мускулитѣ си, той може да надвие противника си и да получи вѣнецъ за победа. Всички ще му рѫкоплѣскатъ и ще го признаятъ за герой. Не прави ли упражнения, противникътъ му веднага го поваля на земята, и всички му се смѣятъ. Трѣбва ли той да остане на земята и да чака да дойде нѣкой отвънъ да го дигне? Трѣбва ли да се оплаква, че го съборили? Никакво оплакване не се позволява. Паднешъ ли, не плачи, но стани отъ земята и започни отново да се упражнявашъ. И учительтъ, и ученицитѣ трѣбва да правятъ упражнения. Учитель може да бѫде само онзи, който говори истината. Който не говори истината, който не я познава и разбира, той не е учитель. Ако това се изисква отъ обикновения учитель, колко повече се изисква отъ Великия Учитель! Мине ли край хора, които вършатъ престѫпления, Той трѣбва да имъ помогне. Съ свѣтлината на своя умъ, Той трѣбва да имъ покаже, че не сѫ на правъ пѫть. Следъ това Той трѣбва да се обърне къмъ пострадалия и, ако е убитъ, да го запита, защо сѫ го убили. Ако каже, че сѫ го убили за лъжа, по нѣкакъвъ начинъ трѣбва да му се помогне да съзнае грѣшката си и да я изправи. Физическиятъ човѣкъ умира, т. е. тѣлото му се разлага, но съзнанието му остава живо. Чрезъ съзнанието си той може да продължава да се учи. Великиятъ Учитель търси начинъ, чрезъ който да помогне на убития, и съ това да оправи работата. Когато оправи работата, Учительтъ е радостенъ и веселъ. Докато оправи работата, Той е сериозенъ и замисленъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ ще бѫде и радостенъ, и скръбенъ. Въ скърбитѣ и страданията той търси начинъ за разрешение на известни въпроси. Въ радоститѣ пъкъ си почива. Следъ като е решилъ задачата си, той се радва. Като минава презъ скърби и радости, човѣкъ дохожда най-после до положение да предвижда нѣщата, които предстоятъ да станатъ. До известна степень той може да гадае онова, което му предстои да преживѣе. Често слушате да се казва: Сѫдба е това! Ти знаешъ, че ще ти се случи това или онова, но защо се случва така, не знаешъ. Казвашъ, че това е сѫдба. но все пакъ искашъ да разберешъ, какво нѣщо е сѫдбата. Досега никой човѣкъ не е могълъ да каже, какво нѣщо е сѫдбата и защо се изявява по единъ, или по другъ начинъ. Веднъжъ запитали единъ отъ великитѣ мѫдреци на Египетъ, защо е допусната злата сѫдба въ свѣта, но вмѣсто отговоръ, той стисналъ устнитѣ си и нищо не казалъ. И за добрата сѫдба не се говори нищо. Има нѣща, които сѫ опредѣлени да станатъ още преди създаването на свѣта. Никой не може да измѣни тия нѣща. Дойде ли времето имъ, тѣ непременно ще се сбѫднатъ, както сѫ опредѣлени. Обаче, има нѣща опредѣлени, които могатъ да се смекчатъ, а могатъ и съвършено да се измѣнятъ. Това зависи отъ човѣка. Затова е казано, че човѣкъ самъ чъртае сѫдбата си. Обаче, има сѫдба, която по никой начинъ не може да се отмѣни. Ето, самъ Христосъ се моли да се отмѣни сѫдбата Му, да Го отмине горчивата чаша, но това не стана. Следъ това Той се примири съ сѫдбата си и. каза: Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ Духа си. Да бѫде Твоята воля! И Пилатъ искаще да помогне на Христа, но не можа. Значи, има нѣща въ свѣта, които не могатъ да се измѣнятъ, каквито усилия да се правятъ: ако сѫ опредѣлени да станатъ, ще станатъ; ако не сѫ опредѣлени да станатъ, нѣма да станатъ. Натъквате ли се на такива нѣща, не си правете илюзии, че можете да ги измѣните. Каквото да правите, както да разсѫждавате, тѣ ще станатъ споредъ Великото предопредѣление на Битието. Обаче, дойдете ли до нѣща, които сѫ въ ваши рѫце, тамъ трѣбва да приложите всички усилия и способности, да ги предотвратите. Сега ние навлѣзохме въ область, която има отношение само къмъ силнитѣ ученици. Това не значи, че всички сте силни и трѣбва да станете светии. Азъ имамъ желание, нѣкои отъ васъ, които сѫ готови за това, да станатъ гениални, а на всички останали желая да бѫдатъ поне талантливи. Не искамъ да има обикновени ученици въ Школата. Дали ще се проявите като гении, или таланти, не е важно; важно е да бѫдете свободни по умъ, по сърдце и по воля. Като придобиете свобода за себе си, пазете свободата и на другитѣ. Това значи свободенъ човѣкъ. Свободниятъ човѣкъ знае правилно да се храни, да диша, да чувствува, да мисли и да служи на Бога. Знае ли тия нѣща, човѣкъ се е развилъ правилно и физически, и духовно, и умствено. Като го погледнете, виждате, че той е изработилъ красиви линии на лицето, на тѣлото си. Той не е нито слабъ, нито пъленъ. Замине ли за другия свѣтъ, той влиза направо въ райската градина. Намѣрятъ ли, че не отговаря на мѣркитѣ, веднага го връщатъ на земята, да завърши започнатата си работа. Щомъ ви видятъ, веднага ще познаятъ, правилно ли сте се хранили, правилно ли сте мислили и чувствували, правилно ли сте служили на Бога. Не сте ли изпълнили едно отъ тия правила, както трѣбва, вие имате нѣкакъвъ недостатъкъ. Въ разумния свѣтъ не приематъ хора съ надостатъци. Най-малкиятъ недостатъкъ се отразява върху всички основни правила на живота. Не ядешъ ли правилно, ти не можешъ да служишъ правилно. Тия правила сѫ тѣсно свързани едно съ друго. Ако ядешъ правилно, ще служишъ правилно. Има единъ законъ въ свѣта, който обхваща всички положения въ живота. Тъй щото, отдолу ли ще започнешъ, или отгоре, резултатътъ е единъ и сѫщъ; отдѣсно ли ще започнешъ, или отлѣво, резултатътъ е пакъ единъ и сѫщъ. Това се отнася и до основния моралъ въ живота. Основниятъ моралъ е общъ за всички сѫщества, безразлично, дали ще започнете отгоре-надолу, или отдолу-нагоре. Достатъчно е да погледнете линиитѣ на човѣшкото тѣло, за да познаете веднага, можете ли да отпуснете на този човѣкъ кредитъ, или не можете. Има линии на човѣшкото лице, както и на човѣшкото тѣло, които опредѣлятъ щедростьта на човѣка. И тъй, започнете сега съ първото правило — правилото за ядене. Направете опитъ за една седмица, да се храните по правилото. Каквото ядете, ще прилагате правилото: ще ядете съ любовь и съ благодарность. Ще започнемъ опита съ обща вечеря. Тази недѣля, въ 71/2 часа вечерьта, всички ще се съберемъ на обща вечеря само съ плодове. Останалитѣ дни отъ седмицата ще ядете, каквото искате, но ще се храните съ любовь и благодарность. Т. м. * 45. Лекция отъ Учителя, държана на 2. юлий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Законъ и принципъ Размишление. Съвременнитѣ хора страдатъ и търсятъ причинитѣ на страданията вънъ отъ себе си. Въ сѫщность причината на страданията се крие въ тѣхнитѣ криви разбирания. Често тѣ говорятъ за законъ, за принципъ, безъ да се спиратъ върху отношението на закона и принципа къмъ самитѣ тѣхъ. Законътъ и принципътъ сѫ общи положения за всички хора, но приложението на закона не се отнася до всички. Приложението на закона зависи отъ условията, при които индивидътъ живѣе. Запримѣръ, сѫществува законъ за движение. Всички живи сѫщества се движатъ, но тѣ не сѫ заставени да се движатъ по единъ и сѫщъ начинъ. Човѣкъ се движи по единъ начинъ, птицата — по другъ, свѣтлината — по трети начинъ, мислитѣ и чувствата — по четвърти начинъ и т. н. Всѣки човѣкъ, всѣко живо сѫщество има свой специфиченъ начинъ на движение. Казвате, че всичко си върви по пѫтя, който Богъ е опредѣлилъ. Веднъжъ създалъ свѣта, нѣщата сѫ неизмѣнни. Какво разбирате подъ думитѣ „Богъ създалъ свѣта“? Какъ е създалъ свѣта Той: като нѣкой майсторъ, или като жена, която преде? Създаването на свѣта подразбира велика разумность. Само Разумното начало създава, а всички по-малки сѫщества отъ Него правятъ нѣщата. Майсторътъ прави, но не създава. Затова, като разглеждаме свѣта, създаденъ отъ Бога, виждаме, че всичко, отъ най-малкото до най-голѣмото, е съвършено. За да дойде до правилно разбиране на нѣщата, човѣкъ трѣбва да има вѫтрешна свобода. Нѣма ли тази свобода, и като духовенъ, и като свѣтски, той иска да подведе нѣшата подъ единъ законъ, подъ общъ знаменатель. Нѣщата могатъ да се подведатъ подъ общъ зиаменатель, но не и подъ общъ числитель. Какво значи да подведете нѣщата подъ общъ знаменатель? Това значи, да ги подведете подъ действието на единъ принципъ. Наистина, принципътъ е общъ за всички, но приложението му е различно. Всѣки човѣкъ прилага принципа по своему. Не можете да заставите всички хора да прилагатъ известенъ принципъ по единъ и сѫщъ начинъ. Можете ли да заставите всички хора да ходятъ еднакво? Даже двама братя не ходятъ по единъ начинъ. Изучавайте хода на хората, да видите, какъ се движатъ. Всѣко движение е подъ специфиченъ законъ. Като говоря за движението, като законъ, нѣкои мислятъ, че това е проста работа, че всичко знаятъ. Какво знае човѣкъ, това животътъ само показва. Музикантътъ може да казва, че знае да свири, но като излѣзе на сцената, тамъ ще се провѣри веговото знание. Нѣкой казва за себе си, че има права мисъль. Като го поставятъ на изпитания, тогава ще се изпита неговата права мисъль. Като се провѣри знанието, силата, разумностьта на човѣка, той вижда своето невежество и безсилие. Слушате нѣкой да казва за себе си, че е босъ човѣкъ. Какво означава думата „босота“? Невежество. Босиятъ е невежа. Днесъ хората разглеждатъ въпроса, босъ ли трѣбва да ходи човѣкъ, или съ обуща. Нѣкои подържатъ идеята, че човѣкъ трѣбва да ходи босъ, а други, че трѣбва да бѫде винаги обутъ. Обаче, природата не обича крайности. Добре е отъ време на време човѣкъ да бѫде босъ, защото чрезъ краката, като антени, той влиза въ непосрѣдсгвенъ контактъ съ земята. Между енергиитѣ на земята и неговитѣ става правилна обмѣна. Обаче, има часове презъ деня и часове и дни презъ годината, когато тази обмѣна не е нужна. Както денонощието е съставено отъ день и нощь, така и въпросътъ за босото ходене се решава въ зависимость отъ днитѣ и часоветѣ. Има дни и часове, когато човѣкъ може да ходи босъ, но има такива дни и часове, когато по никой на-чинъ не се позволява на човѣка да бѫде босъ. Човѣкъ трѣбва да познава законитѣ и силитѣ на природата и следъ това да се произнася по единъ или другъ въпросъ. Безъ да мисли, нѣкой казва, че хората трѣбва да бѫдатъ праведни. Добре е това, но колкото да иска, човѣкъ не може всѣкога да бѫде праведенъ. Въ будния си животъ той може да бѫде праведенъ, но въ съня си често изневѣрва на своята праведность. Слушате нѣкой вегетарианецъ да ви разправя, че въ съня си ялъ месо и е недоволенъ отъ себе си. Другъ нѣкой миролюбивъ човѣкъ сънувалъ, че убилъ нѣкого. Другъ нѣкой, който живѣе чистъ и светъ животъ, сънувалъ, че се забавлявалъ съ млади моми. Едно трѣбва да знаете: когато грѣши въ будния си животъ, човѣкъ отговаря за погрѣшкитѣ си пакъ въ будния си животъ. Когато грѣши въ съня си, той отговаря за прегрѣшенията си въ другъ свѣтъ. Като спи, човѣкъ се пренася въ астралния свѣтъ, дето отговаря за своитѣ погрѣшки. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ е развилъ своето висше съзнание. Тогава той не грѣши нито въ будния си животъ, нито въ съня си. Това значи свободенъ човѣкъ. Свободниятъ човѣкъ има свои възглели и на никого не ги налага. Той знае, че ако възгледитѣ му сѫ вѣрни, тѣ сами по себе си ще се наложатъ. Защо? Защото сѫ необхолимость за хората. Кой налага свѣтлината, въздуха, водата и храната на човѣка? Тѣ сами се налагатъ, защото сѫ елементи отъ първа необходимость. Безъ тѣхъ никое живо сѫщество не може да живѣе. Свободниятъ човѣкъ живѣе безъ страхъ и съ любовь. Мнозина казватъ, че сѫ готови да направятъ много нѣща, но ги е страхъ да се проявятъ. Защо? Любовь нѣматъ. Дето е страхътъ, тамъ любовьта не може да се прояви. Страхътъ е дошълъ въ свѣта заедно съ закона. Щомъ се явилъ законътъ, заедно съ него се явилъ страхътъ. Дето има законъ, тамъ има и страхъ. Дето е страхътъ, тамъ е и законътъ. Защо се страхува човѣкъ? За да не изгуби свободата си. Като се наложи закона, човѣкъ започва да се страхува. Защо? Защото законътъ всѣкога ограничава. Ето защо, за да не се ограничава, да не губи свободата си, човѣкъ трѣбва да работи, да се освободи отъ своитѣ криви разбирания. Още съ идването си на земята, човѣкъ попада подъ силата на закона. Още като малко, новородено дете, човѣкъ попада подъ закона на пеленитѣ. Майката веднага повива детето, туря го въ закона и, докато не заякне, не го освобождава отъ ограничителнитѣ условия. Като израсте, детето се освобождава отъ пеленитѣ, но влиза въ другъ законъ. Презъ цѣлия си животъ човѣкъ минава отъ единъ законъ въ другъ, не може да се освободи отъ него. Докато живѣе на земята, човѣкъ все още се намира подъ влиянието на закони, физически или духовни. За да се справя разумно съ законитѣ, човѣкъ трѣбва да има широко сърдце, т. е. широки възгледи. Какви сѫ възгледитѣ на човѣка, широки или тѣсни, това се вижда при изпитанията. Само при изпитанията се познава, докѫде е достигналъ човѣкъ въ развитието си. Изпитътъ е мѣрка, чрезъ която познавате, доколко човѣкъ е разбралъ Божията Любовь. Едно отъ качествата на Божията Любовь е всепрощаването. Любовьта прощава всичко. Тя не се занимава съ грѣховетѣ на хората. Тя изключва грѣха отъ козмоса. Грѣхътъ е каль, която, колкото много да е, не може да опетни козмоса. Грѣхътъ може да предизвика само частично опетняване на нѣщата. Запримѣръ, той може да изцапа една чиния, единъ човЬкъ, единъ брѣгъ, но въ никой случай не може да опетни цѣлото. При това, ако вѣрвате въ силата на грѣха, опетняването ще бѫде по-голѣмо. Колкото по-малко вѣрвате въ грѣха, толкова по-малко ще се опетните. Човѣкъ може моментално да се осободи отъ кальта на грѣха. Това зависи отъ неговитѣ мисли и чувства. Каго се заговори за грѣха, хората се чудягъ, какь се е родилъ той. Грѣхътъ не се ражда, нито се проявява. Какъвъ е поводътъ за грѣха? По-нѣкога най-малкиятъ поводъ може да стане причина за грѣха. Малкиятъ поводъ може да стане причина за най-голѣмия грѣхъ. Най-голѣмиятъ грѣхъ въ свѣта е убийстиото. Ние имаме такъвъ примѣръ въ Библията. Двама братя отиватъ да принесатъ жертва на Господа. И двамата служатъ на Бога. Обаче, димътъ отъ жертвеника на единия отивалъ нагоре, къмъ Бога, а димътъ на другия се разстилалъ по земята. Недоволенъ отъ това, защо и неговиятъ димъ не отива нагоре, той взелъ тояга и убилъ съ нея брата си. Външниятъ поводъ е малъкъ, грѣхътъ е голѣмъ, а истинската причина за грѣха се крие въ самия човѣкъ, въ неговото каменно сърдце. Казано е въ Писанието: „Ще имъ отнема каменното сърдце и ще имъ дамъ ново.“ Днесъ всички хора се борятъ съ злото и съ грѣха, искатъ да се освободятъ отъ него. Това е невъзможно. Грѣхътъ и злото сѫществуватъ отъ началото на Битието. Щомъ живѣе, човѣкъ непременно ще грѣши. Грѣхътъ е естествено последствие на живота. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, които не сѫ въ съгласие съ великия законъ на Битието, опетняватъ човѣка. Както се храни човѣкъ физически, така се храни и съ чувствата, съ мислитѣ и съ постѫпкитѣ си. Каквато храна да употрѣбява, докато е на земята, човѣкъ неизбѣжно грѣши. Въ този смисълъ, грѣхътъ се явява като естествено последствие на храненето. Ето защо, за да грѣши по-малко, човѣкъ трѣбва да яде по-малко. Колкото повече яде, толкова повече грѣши. Представете си, че влизате въ гостилница, ядете много, но нѣмате пари да платите. Какво ще правите? Вие започвате да се извинявате на гостилничаря, но той не е доволенъ отъ васъ. Той може даже и да ви набие. Безъ да искате, вие започвате да грѣшите: лъжете, крадете, насилвате другитѣ. Изобщо, яденето е станало причина за много грѣхове и престѫпления. Сега ние говоримъ за отрицателнитѣ прояви въ свѣта — грѣхъ, зло, недоволство, неразположение и т. н. Защо сѫществуватъ тия прояви, не е важно. Какъ сѫ произлѣзли, и това не е важно. Обаче, човѣкъ трѣбва да си зададе въпроса: Защо съмъ неразположенъ? Защо съмъ недоволенъ? Слънцето, звездитѣ, добритѣ хора сѫ разположени и доволни. Защо тогава ти, човѣкътъ, си неразположенъ и недоволенъ? Неразположението, недоволството въ човѣка сѫ паразити, които трѣбва да се извадятъ съ гребенъ, или съ щипци, както се вадятъ паразититѣ отъ човѣшкото тѣло. Щомъ се извадятъ паразититѣ, всички работи се нареждатъ добре. Паразититѣ не сѫ присѫщи на човѣшкото естество, нито иматъ нѣщо общо съ неговия характеръ. За да стане силенъ, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ отрицателнитѣ прояви въ себе си. Като се освободи отъ тѣхъ, човѣкъ лесно се справя съ мѫчнотиитѣ и изпитанията си. Отрицателнитѣ сили въ природата сѫ подобни на апаши, които всѣкога могатъ да изненадатъ онзи, който се е захласналъ. Щомъ срещне такъвъ човѣкъ, апашътъ бръква въ джоба му и изважда кесията му. За да не ви нападатъ апаши, бѫдете всѣкога будни. Апашитѣ сѫ голѣми психолози. Тѣ знаятъ, кога да нападатъ. Ето защо, отъ всѣки човѣкъ се иска будно съзнание, да не губи своето вѫтрешно разположение и своя миръ. Не е ли буденъ, човѣкъ изгубва силата си, богатството си, знанието си, доброто разположение на сърдцето си, своята мисъль и т. н. Следователно, иска ли да запази своитѣ външни и вѫтрешни богатства, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ закона на правата мисъль. Този законъ наричаме „предпазителенъ законъ“. Искате ли да запазите своитѣ богатства и скѫпоценности, оставете ги на гарата, дето има специални каси за пазене на такива вещи. Като пѫтувате отъ една гара на друга, вие можете да си ги вземете, когато ви потрѣбватъ. Вие пѫтувате спокойно, съ сигурность, че никой не може да ви обере. Такива каси има въ голѣмитѣ гари, главно въ Америка и въ нѣкои голѣми държави. Такива каси има и въ всѣки човѣкъ. Ние ги наричаме „каси на правата мисъль въ човѣка, или Божествени каси“. Законътъ на правата мисъль показва на човѣка, какъ трѣбва да постѫпва, за да не губи. Нѣкой казва за себе си, че е отстѫпчивъ и лесно решава задачитѣ си. Зависи, кога трѣбва да отстѫпва. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да знае, кога да отстѫпва и кога да настѫпва. Ако настѫплението е външно, човѣкъ вѫтрешно трѣбва да отстѫпва. Ако не може да отстѫпва, той трѣбва да държи поне отбранително положение. Христосъ казва: „Не противи се на злото.“ Това значи: Когато кармата е назрѣла и тропа на вратата ти, ако си уменъ, трѣбва да отстѫпишъ. Отстѫпишъ ли, ще спечелишъ; ако не отстѫпишъ, ще изгубишъ. Щомъ видишъ, че си обсаденъ отвънъ, искашъ, или не искашъ, ти трѣбва да отстжпишъ. Каже ли нѣкой, че не иска да отстѫпи. всичко е свършено съ него. Ще каже, че е готовъ да се самоубие, но не и да отстѫпи. Съ убиване въпросътъ не се решава. Ония, които сѫ обсадили човѣка, продължаватъ да го гонятъ и въ другия свѣтъ. Обсадно положение сѫществува и на този, и на онзи свѣтъ. Каквото да прави, колкото да рита, човѣкъ не може да се освободи отъ закона. На парчета ще го накѫсатъ, но ще го хванатъ. Има единъ начинъ, по който човѣкъ може да се освободи отъ закона. Този начинъ седи въ приложение на правата мисъль. Ще поставите една мисъль срещу друга, споредъ правилата и законитѣ на хармонията. Това значи съпоставяне на нѣщата. Съпоставяйте мислитѣ и чувствата си споредъ законитѣ на хармонията и пе се страхувайте. Запримѣръ, имате ли нѣкакво неразположение, изпѣйте му една пѣсень. Неразположението не е нищо друго, освенъ обсадно положение. Ако сте взели правилно основния тонъ, неразположението ви ще изчезне. Не сте ли взели правилно основния тонъ, неразположението ви ще си остане. Изобщо, може ли да взима правилно основния тонъ на живота, човѣкъ ще се оснободи отъ всички психически и физически болки. Чрезъ основния тонъ на живота човѣкъ може да лѣкува всѣкакви болести, запримѣръ всѣкакъвъ видъ ревматизъмъ. Има физически ревматизъмъ, но има и психически въ сърдцето, въ ума и въ волята на човѣка. Да се справи съ своитѣ ревматични състояния, казано въ широкъ смисълъ на думата, човѣкъ трѣбва да има вѣра, съ която да преодолява. Станете ли сутринь отъ сънь съ известно неразположение, първата ви работа е да се измиете, изчистите и поставите всичко въ пъленъ редъ и порядъкъ. Намокрете косата си, вчешете се добре, космитѣ ви да не стърчатъ, измийте добре рѫцетѣ си, изчистете ноктитѣ си, преоблѣчете се, обуйте обущата си, които трѣбва да бѫдатъ сѫщо чисти, направете си молитвата, размишлявайте, дишайте дълбоко, да напълните дробоветѣ си съ чиста, свежа струя въздухъ и тогава започнете работата си. Ако при всѣко неразположение се напуснете и физически, неразположението ви ще се удвои. Що се отнася до здравословното състояние, първата ви работа е да подобрите кръвообръщението си. Едно отъ условията за подобряване на кръвообръщението е освобождаване на мисъльта отъ всички наслоявания на миналото, отъ всички стари, криви разбирания. Човѣкъ трѣбва да има свободна мисъль. Ако мисъльта му не е свободна, той изпада въ песимизъмъ. Песимизъмътъ показва, че въ ума и въ сърдцето на човѣка има известни утайки, чужди вещества, отъ които той трѣбва да се освободи. За да се освободи отъ тия утайки, той трѣбва да диша дълбоко. За това се препорѫчватъ екскурзии, качване по планини. Ако при изкачване, или при тичане човѣкъ се задъхва много, това показва, че кръвообръщението въ него не става правилно. Иска ли да възстанови своитѣ красиви мисли и чувства, човѣкъ трѣбва да прави физически движения: гимнастика, екскурзии, спортъ. Човѣкъ може мислено да прави тия упражнения, но за това се иска голѣма сила. При физическитѣ упражнения разходитѣ сѫ по-малко, отколкото при умственитѣ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да се съобразява съ методитѣ на природата. Той нѣма право да спре движението на силитѣ, които действуватъ въ природата, нито да ги корегира. Съвременнитѣ хора си задаватъ въпроса, защо е допуснато злото въ свѣта. Днесъ този въпросъ не може да се разреши. Защо сѫществуватъ доброто и злото заедно, това с философски въпросъ, на който разрсшението е въ далечното бѫдеще. Дойдете ли до злото, оставете този въпросъ настрана. Започнете ли да разисквате върху него, съ това вие предизвиквате всички отрицателни сили въ природата. Не пипайте тия сили. Занимавате ли се съ тѣхъ, все едно, че имъ хвърляте камъни. Ако вие хвърлите единъ камъкъ, злитѣ сили ще хвърлятъ върху васъ хиляди камъни. — Ама трѣбва ли злото да сѫществува? — Оставете този въпросъ настрана. Единствсниятъ, Който знае, защо сѫществуватъ доброто и злото, е Богъ. Всички хора, обаче, могатъ само да предполагатъ, да търсятъ причинитѣ на злото и доброто, но пакъ не могатъ да разрешатъ въпроса. Ще каже нѣкой, че Каинъ е родилъ злото въ свѣта. Той билъ ли е на мѣстото, дето двамата братя принасяли жертвата си? За да се произнесе върху известенъ въпросъ, човѣкъ трѣбва да познава абсолютната истина. Иначе, каквото каже, ще бѫде относително вѣрно. Запримѣръ, казвате за двама души, че сѫ влюбени. Какъ познавате това? Ще кажете, че ходятъ постоянно заедно, рамо до рамо, или хванати подъ рѫка. Виждате, че два вола сѫ впрегнати въ една кола, рамо до рамо, но не сѫ влюбени. Какво представя влюбването? Какво значи, да се влюби човѣкъ? Влюбениятъ носи своята възлюбена на главата си като запалена свѣщь и постоянно мисли за нея. Колкото повече мисли за нея, толкова повече свѣщьта се разгорява. Момата е свѣщьта, момъкътъ — пламъкътъ. Щомъ се срещнатъ и започнатъ да говорятъ, пламъкътъ се усилва и свѣти отдалечъ. Ако момъкътъ разлюби момата, пламъкътъ изгасва, а свѣщьта престава да гори. Докато се обичатъ, и двамата се ползуватъ отъ свѣтлината на свѣщьта. Разлюбятъ ли се, и двамата оставатъ въ тъмнина. Когато се обичатъ, между тѣхъ става правилна обмѣна, вследствие на което нѣкога момата е свѣщь, а момъкътъ — пламъкъ; нѣкога момъкътъ е свѣщь, а момата — пламъкъ. Ако свѣщьта и пламъкътъ не сѫ на едно мѣсто, никаква свѣтлина не може да има. Това е Божественъ законъ. Когато срещнете двама души, които се обичатъ, радвайте се, защото тѣ могатъ да ви свѣтятъ въ тъмната нощь да намѣрите пѫтя си. Изчезне ли любовьта между тѣхъ, и тѣ, и вие ще объркате пѫтя си. Днесъ повечето хора говорятъ за своята изгубена любовь, за разочарованията въ любовьта си. Това е любовьта на изгасналитѣ свѣщи. Оставете тази любовь настрана и говорете за любовьта на запаленитѣ свѣщи. Дето гори свѣщь, дето има свѣтлина, тамъ никога не се вършатъ престѫпления. За любовьта човѣкъ трѣбва да има свещено разбиране. Обаче, безъ да знае, какво нѣщо е любовьта, безъ да я опиталъ, човѣкъ се произнася за нея. Любовьта съ думи не се изказва. Който може да стане свѣщь и да образува пламъкъ, той има любовь въ себе си. Това значи, че Богъ действува въ него като свѣтлина. За да се прояви Божията Любовь, нужни сѫ два полюса: единиятъ полюсъ ще бѫде свѣщь, а другиятъ — пламъкъ. Следователно, като ученици, вие трѣбва да се отнасяте съ свещенъ трепетъ къмъ любовьта. За да дойдете до това свещено отнасяне къмъ любовьта, вие трѣбва да пречистите мисъльта си отъ всички криви разбирания. Благодарение на вашитѣ криви разбирания, любовьта ту се явява, ту изчезва. Докато гледа чисто и свето на любовьта, човѣкъ се ползува отъ нея. Въ който моментъ допусне нѣщо нечисто въ мисъльта си, любовьта го напуща. Дето е любовьта, тамъ всичко цъвти и вързва. Който люби, както Богъ люби, той е въ състояние да възкреси умрѣлия. Той е въ състояние да изправи всичкитѣ си погрѣшки. Който изправя погрѣшкитѣ си, той има любовь. Нѣкой се оплаква, че му дотегнало да изправя погрѣшкитѣ си. Той трѣбва да се радва, че има какво да изправя. Като изправи своитѣ погрѣшки, ще му дадатъ задача, да изправи погрѣшкитѣ на ближнитѣ си. Който не е изправилъ своитѣ погрѣшки, той не може да изправи погрѣшкитѣ на другитѣ. Следователно, докато не изправите своитѣ погрѣшки, не се занимавайте съ изправяне на чуждитѣ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положителна наука. Положителна иаука е тази, която открива на човѣка вѫтрешния смисълъ на явленията въ живота и природата. Запримѣръ, нѣкой се оплаква, че на окото, на носа, или на ухото му излѣзла нѣкаква пѫпка. Понеже минава за ученъ, той казва, че тази пѫпка се дължи на нечиста кръвь. Това обяснение не е достатъчно. Той трѣбва да знае, защо пѫпката е излѣзла на окото, а не на носа. Или, защо е излѣзла на носа, а не на ухото. Ако пѫпката е излѣзла на окото, съ това природата му обръща внимание да бѫде изправенъ къмъ истината; ако пѫпката е на носа, той трѣова да се научи да мисли право; ако е на ухото, да слуша добре, да бѫде мѫдъръ. Пѫпката се мѣсти отъ едно мѣсто на друго, движи се по цѣлия организъмъ, докато човѣкъ научи урока си. Не научи ли урока си, природата го тръшка на леглото, и той започва да вика за помощь. Видите ли своя ближенъ въ такова положение, притечете му се на помощь. Не чакайте да дойде другъ нѣкой да му помогне. Всѣки отъ васъ може да стане лѣкарь, да помогне на единъ страдащъ. Нека всѣки опита силата си, да види, колко знае. Въ такива случаи, именно, той може да провѣри знанията си. Защо идатъ болеститѣ и изпитанията въ живота? За да приложите търпението си. Ако търпението ви е слабо, ще го развивате. Мнозина се оплакватъ отъ ревматизъмъ. Ето една възможность да приложите търпението си и постепенно да се лѣкувате. Считайте, че ревматизъмътъ ви е даденъ, като научна теза за разработване. Ще пъшкате, ще страдате, но ще пишете тезата си и ще благодарите, че имате възможность да оставите на свѣта своя наученъ трудъ. Това значи, да има човѣкъ разположение на духа. Като боленъ и здравъ, като сиромахъ и богатъ, като простъ и ученъ, той трѣбва да има разположение на духа си. Въ каквото положение да се намира, човѣкъ трѣбва да е доволенъ. Всѣко състояние, презъ което човѣкъ минава, е временно. Това е естествено положение на нѣщата. Превърне ли се въ нѣщо постоянно, то е неестествено. Ако направите една малка погрѣшка, благодарете, че е малка. Ако направите голѣма погрѣшка, благодарете, че чрезъ нея сте избѣгнали злото, което ви е дебнало. Като направите голѣма погрѣшка, окрѫжаващитѣ спиратъ вниманието си върху тази погрѣшка и се стремятъ да не изпаднатъ въ сѫщото положение. Въ такъвъ случай вие трѣбва да благодарите, че по този начинъ сте избавили близкитѣ си отъ сѫщата погрѣшка. Разумниятъ свѣтъ всѣкога компенсира нѣщата. Той разпредѣля тежеститѣ на живота върху всички хора: единъ день ще тури една погрѣшка, т. е. една тежесть върху гърба на едного; на другия день — върху гърба на другиго и т. н. Тъй щото, благодарете, че природата ви е удостоила съ известно внимание. Тя разчита на вашия гръбъ, на вашитѣ сили. Затова ви товари. Какъвъ лѣкарь викатъ при сериозни болести? Най-видниятъ и способенъ. Следователно, ако те сполети голѣмо зло, знай, че ти си единъ отъ виднитѣ лѣкари, на когото е дадена задача да се справи съ това зло. Казвате, че лесно се говори, но мѫчно се правятъ нѣщата. Наистина, мѫчно се правятъ нѣкои нѣща, но могатъ да се направятъ. Каквото да говорите, хората обичатъ да слушатъ, но не обичатъ да ги морализиратъ. Наистина, морализирането е най-тежкото забавление. Неприятно е цѣлъ день да слушате: това не прави, онова не прави. Майката пипа въ долапа, а детето не трѣбва да пипа. Защо? Да не счупи нѣщо. И майката може да счупи нѣщо. Майката гази въ рѣката, а детето не трѣбва да гази. Защо? Да не се удави. И майката може да се удави. Майката слиза сама по стълбата, а детето само не трѣбва да слиза. Защо? Да не падне. И майката може да падне. Детето иска само да слѣзе отъ стълбата на втория етажъ, но майката не позволява. Докато майката е около детето и внася страхъ и смущение въ сърдцето му, то може да падне. Остане ли само въ кѫщата, детето може да слѣзе по стълбата, безъ да падне. Оставено само на себе си, то слиза внимателно, стѫпало следъ стѫпало. Като види запалена свѣщь, детето иска да я пипне. Ако майка му с при него и му забранява да пипа свѣщьта, детето непременно ще тури пръста си и ще се изгори. Ако е само въ стаята, ще разглежда свѣщьта, ще я обикаля, но нѣма да тури пръста си въ нея. Свѣтътъ е пъленъ съ разумни сѫщества, които предпазватъ и децата, и възрастнитѣ отъ опасности. Не сѫ само майката, бащата, братята и сестритѣ, които предпазватъ детето отъ опасноститѣ въ живота. Хиляди разумни сѫщества изпълняватъ роля на пазители въ свѣта. Има едно разумно рѫководство въ свѣта, въ което всички хора трѣбва да се вслушватъ. Това разумно рѫководство наричаме Божи Промисълъ. Остави сѫдбата си въ рѫцетѣ на Божия Промисълъ. Щомъ не можешъ да решишъ една задача, кажи въ себе си: Има Божи Промисълъ въ свѣта. Той ще се погрижи за това, което не е въ силитѣ ми да направя. Това не значи, че не трѣбва да работите и да чакате всичко отъ Бога. Божиятъ Промисълъ се проявява чрезъ Божественото, което е въ всѣки човѣкъ. Обърнете се къмъ Божественото въ себе си, направете връзка съ него, и задачата ви ще се реши по-лесно, отколкото съ помощьта на нѣкоя външна сила. Сега ви говоря за Божия Промисълъ, но и безъ да говоря, вие ще го провѣрите по единъ начинъ; ако пъкъ ви говоря, ще го провѣрите по другъ начинъ. Свѣтътъ е училище, въ което всички сте поставени да учите. Свѣтътъ е създаденъ, като разуменъ методъ за възпитание и самовъзпитание на човѣчеството. Не се занимавайте съ окрѫжаващитѣ. Не желайте да бѫдете като другитѣ хора, нито тѣ — като васъ. Не мислете, че хората сѫ по-добри, или по-лоши отъ васъ. Ако сѫ по-добри отъ васъ, тѣ знаятъ това; ако сѫ по-лоши, пакъ го знаятъ. Дойдете ли до човѣка, поставете го на сѫщото ниво, на което сте и вие. Не желайте да постигнете всичко изведнъжъ. Изучавайте се всѣки день, да видите, докѫде сте достигнали и какво ви предстои да направите. Какво ще придобиете, ако знаете, кѫде има заровено злато въ земята? Хората преди васъ извадиха много злато отъ земята, но какво направиха съ него? Вмѣсто да го претопятъ, да го използуватъ за своето облагородяване, да проникне въ кръвьта имъ, тѣ го превърнаха въ пушки и топове, съ които днесъ се убиватъ едни други. Само онзи може да се ползува разумно отъ златото, който владѣе магическата прѫчка. Достатъчно е да я завърти два-три пѫти въ въздуха, и златото ще излѣзе на повърхностьта на земята. Безъ да копае земята, той ще има злато въ рѫцетѣ си и ще знае, какъ да го използува. Той не се нуждае отъ много злато. Днесъ има нужда отъ една златна монета — толкова му се дава. На другия день има нужда отъ две златни монети — толкова изважда отъ земята. Това е една съблазнителна мисъль, но вѣрна. Тази мисъль е опитана и дава резултатъ, но за онзи, който е придобилъ изкуството на магическата прѫчица. Мислете сега върху дветѣ основни положения отъ лекцията: законъ и принципъ. Законътъ и принципътъ сѫ общи за всички, но приложението имъ въ живота е различно. Всѣки човѣкъ се движи, но дадена е свобода на човѣка да се движи по начинъ, какъвто той си е избралъ. Всички хора мислятъ, но всѣки човѣкъ мисли по свой специфиченъ начинъ. Всички хора чувствуватъ, но всѣки чувствува по свой специфиченъ начинъ. Всички хора работятъ, но всѣки работи по свой специфиченъ начинъ. Красотата на живота е въ разнообразието, обаче, законътъ и принципътъ при всички условия сѫ едни и сѫщи. Божията Любовь носи пълния животъ. * 44. Лекция отъ Учителя, държана на 25 юний, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Абсолютна вѣра Т. м. Ако видите яйца въ едно гнѣздо, вие се интересувате отъ тѣхъ дотолкова. доколкото могатъ да ви послужатъ за храна. Природата, която е създала яйцата, се интересува за тѣхъ дотолкова, доколкото може да ги запази, за да използува съдържанието имъ за новъ животъ. За нея всѣко яйце е животъ, създаденъ съ голѣми усилия. За насъ яйцето не струва много, но за природата не е така. Понеже въ природата всичко е процеси, следователно, и яйцето е сборъ отъ процеси. За пиленцето, което излиза отъ яйцето, важна е майката. То се интересува отъ майка си кѫде е отишла, кога ще дойде и какво ще донесе. Щомъ види майка си, то веднага отваря устата си и чака да му тури нѣщо вѫтре. Кой научи пиленцето на изкуството да отваря устата си? Какво означава отворената уста? Минавате край една котка, виждате, че тя мяучи, отворила устата си. По-нататъкъ виждате, че единъ волъ отворилъ устата си и преживва. Срѣщате единъ човѣкъ, и той си отворилъ устата. Въ едно гнѣздо виждате пиленце, което сѫщо отворило устата си. Какво ще кажете за отворената уста? Ако вървите замисленъ, обремененъ, съ глава, наведена къмъ земята, вие нищо нѣма да постигнете. За да постигнете нѣщо, вземете примѣръ отъ пиленцата въ гнѣздото. Докато стоятъ съ затворена уста, майката нищо нѣма да имъ даде. Обаче, отворятъ ли устичкитѣ си, майка имъ непременно ще имъ пъхне нѣщо вѫтре. На сѫщото основание, искате ли да получите нѣщо, и вие, като пиленцата, трѣбва да дигнете главитѣ си нагоре и да отворите устата си. Майка ви непременно ще пъхне нѣщо въ устата ви. Нѣкаква мисъль ще слѣзе отгоре, и вие ще я приемете. Щомъ се обезсърдчите, вие отричате онзи великъ законъ, върху който е построенъ вашиятъ животъ. Не се обезсърдчавайте, но вземете примѣръ отъ растенията. Когато нѣкой човѣкъ отрѣже клонъ отъ едно дърво, или насѣче кората му, дървото не се обезсърдчава, но започва да изправя грѣшката. По какъвъ начинъ изправя погрѣшката? Ако единъ клонъ е отрѣзанъ, новъ израства; ако кората му нѣкѫде е насѣчена, дървото отдѣля особени сокове отъ себе си, съ които заварява нараненитѣ мѣста. Оттукъ вадимъ заключението: не корегирайте Божественото въ себе си, но оставете го свободно да се проявява. Щомъ се проявява свободно, то само ще корегира всички погрѣшки. Като не разбиратъ Божиитѣ закони, хората казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ. Тѣ мислятъ, че ако човѣкъ е добъръ, нѣма да има никакви мѫчнотии и изпитания. Какво нѣщо е доброто? Каквито опредѣления да дадете за доброто, тѣ сѫ относителни. Досега никой философъ не е далъ абсолютно опредѣление за понятието „добро“. И нашето опредѣление ще бѫде относително. Ние казваме: Добро е това, което при всички случаи остава едно и сѫщо. То не се огъва. Както да въртишъ, накѫдето да обръщашъ, доброто не се огъва. Добриятъ човѣкъ е изворъ, който постоянно дава. Казвате му: Дай! — и той дава. Добриятъ човѣкъ дава и не мисли, колко е далъ, защо е далъ, заслужено ли е далъ. Това не значи, че добриятъ човѣкъ не разсѫждава, но като цени времето, той предпочита да даде, отколкото да изгуби онова, което не се връща. Колкото искате отъ добрия човѣкъ, толкова ще ви даде. Съ добрия човѣкъ никой не злоупотрѣбява. Всѣки иска отъ него толкова, колкото е въ състояние да даде. Най-малкото, дадено отъ добрия и праведния, има тежесть. То крие въ себе си нѣщо Божествено, а Божественото се отличава по това, че има вѫтрешенъ смисълъ и съдържание. Следователно, дръжте се за Божественитѣ идеи въ себе си, защото въ тѣхъ е вашето спасение. Тѣ съдържатъ мощна, велика сила. Откажете ли се отъ една Божествена идея, вие губите силата си. Когато първитѣ човѣци сгрѣшиха, тѣ изгубиха онази основна идея въ себе си, върху която се крепѣше тѣхниятъ животъ. Основната идея, върху която бѣше построенъ живота на първия човѣкъ, е абсолютната вѣра. Докато не бѣха сгрѣшили, Адамъ и Ева имаха абсолютна вѣра въ Бога. Той имъ каза да не ядатъ отъ плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и на злото, и тѣ послушаха. Обаче, когато учительтъ на тъмнината влѣзе въ рая, облѣченъ въ черенъ костюмъ, съ черни гердани и съ черенъ жезълъ, и ги запита, защо не ядатъ отъ дървото, което е всрѣдъ рая, тѣ се разколебаха. Тѣ не знаяха, какво да отговорятъ Когато новиятъ учитель имъ каза, че, ако ядатъ отъ забраненото дърво, ще станатъ като Бога, тѣ се раздвоиха и изгубиха вѣрата си. Съ изгубване на вѣрата си въ Бога, тѣ сгрѣшиха. Тѣ решиха да ядатъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Значи, яденето на забранения плодъ се яви като последствие на разколебаване въ вѣрата. Следъ всичко това нѣкой пита, какво да прави, за да стане истински човѣкъ. Ако си загубилъ вѣрата си въ Бога, ти не можешъ да станешъ човѣкъ. Богъ е първиятъ човѣкъ въ свѣта, а ти — вториятъ. Ако си изгубилъ вѣрата си въ първия човѣкъ, твоята сѫдба е подписана вече. Каква вѣра е тази, която отъ най-малкия вѣтрецъ се разколебава? Ако видите, че една запетая, точка или удивителна, не е поставена на мѣсто, вие се разколебавате. Това разколебаване се предизвиква отъ мъртви точки и запетаи. Какво ще правите, ако видите една жива точка или запетая, която не е турена на мѣсто? Знаете ли, кѫде се турятъ живитѣ точки и запетаи? Споредъ българския правописъ точкитѣ, запетаитѣ, двоеточието, се турятъ на едни мѣста, а споредъ английския — на други. Споредъ строежа на българския езикъ, членътъ се туря на края на думитѣ, а въ английски и въ други езици — въ началото на думитѣ, предъ самата дума. Защо въ едни езици членътъ е отпредъ, а въ други — отзадъ, за насъ не е важно. Ние констатираме само фактитѣ. На български езикъ пишемъ: човѣкътъ. Членътъ „тъ“ на края показва преодоляване на известни мѫчнотии. Изобщо, човѣкъ е сѫщество, което се движи въ две противоположни посоки, но преодолява всички мѫчнотии, които срѣща на пѫтя си. Човѣкъ е сѫщество, което мйсли, което дава и което не лъже. Нѣма ли тия качества, не можемъ да го наречемъ човѣкъ. Който си позволи да лъже, той непременно ще понесе последствията на лъжата. Лъжата е нарушение на известенъ законъ, а всѣки законъ е свързанъ съ динамическитѣ сили на природата. Следователно, природата държи отговоренъ всѣки, който лъже. Не е позволено на човѣка да измѣня хода на природнитѣ сили. Който си позволи да направи това, той плаща съ живота си. Всѣка дума съдържа въ себе си известенъ родъ сили. Като знае това, човѣкъ не може да употрѣби една дума вмѣсто друга. Той не може да купи азотна киселина вмѣсто глицеринъ и да я употрѣби за сѫщото, за което би употрѣбилъ глицерина. Всѣко нѣщо трѣбва да се постави на своето мѣсто. Всѣка дума, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко действие трѣбва да се поставятъ на мѣстото си. Не поставяте ли нѣщата на тѣхнитѣ мѣста, вие можете да създадете цѣла катастрофа въ своя организъмъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате свойствата на всички нѣща, съ които оперирате. Вие трѣбва да изучавате свойствата на храната, на въздуха, на водата, на свѣтлината, на мислитѣ и на чувствата си. Като изучавате тия елементи, заедно съ тѣхъ изучавате и системитѣ, съ които тѣ сѫ свързани. Съ храната заедно изучавате стомашната система, съ въздуха — дихателната система, съ мислитѣ — нервната система, съ чувствата — сърдцето и кръвообръщението. Съвременнитѣ учени и физиолози говорятъ за сърдцето, но не знаятъ, какви сѫ ония вѫтрешни сили, които го каратъ да се свива и разпуща, да тласка кръвьта изъ цѣлия организъмъ. Да познавашъ единъ органъ, това значи, да си свързанъ съ силитѣ, които го управляватъ, и да бѫдешъ господарь на тия сили. Ученитѣ говорятъ за дробоветѣ, безъ да сѫ свързани съ силитѣ, които ги управляватъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде господарь на своето знание. Той трѣбва да влѣзе въ хармония съ всички сили, за които говори. Говорите ли за въздуха, вие трѣбва да влѣзете въ хармония съ него. За да бѫдете физически, сърдечно и умствено здрави, пазете следното правило: дишайте всѣкога чистъ въздухъ. Ако влѣзете въ стая, дето въздухътъ не е чистъ, веднага отворете прозорцитѣ, да влѣзе чистъ въздухъ. Ако влѣзете въ едно религиозно общество и намѣрите, че въздухътъ не е чистъ, веднага отворете прозореца на своето сърдце и провѣтрете своята стая. Ако влѣзете въ нѣкое научно общество и намѣрите, че въздухътъ не е чистъ, веднага отворете прозореца на своя умъ. Ама другитѣ щѣли да бѫдатъ недоволни — това не е важно. Провѣтрявайте стаитѣ, въ които живѣете. Провѣтрявайте мислитѣ и чувствата, съ които се храните. Когато видятъ, че провѣтрявате стаитѣ си, за да влѣзе отвънъ чистъ въздухъ, разумнитѣ сѫщества казватъ: Ето единъ човѣкъ, който знае да живѣе. Въздухътъ, който влиза въ човѣшкитѣ дробове, въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце, трѣбва да бѫде чистъ, да внася въ човѣка радость и веселие, да подига мисъльта му, да облагородява неговитѣ чувства. Следователно, влѣзете ли въ класъ, веднага отваряйте прозорцитѣ. Отваряйте широко прозорцитѣ на вашия умъ, на вашето сърдце и на вашето тѣло, да влѣзе чиста, нова струя въздухъ, да ви преобрази. Само чистиятъ въздухъ е въ състояние да произведе корененъ превратъ въ човѣка. Сега вие не разбирате, буквално ли говоря, или преносно. И буквално, и преносно. Понѣкога човѣкъ мѫчно разбира нѣщата. Нѣкои казватъ, че не разбиратъ великитѣ принципи на живота и не могатъ да ги приложатъ. Тѣ не разбиратъ, какво представятъ любовьта, мѫдростьта и истината, вследствие на което не могатъ да се ползуватъ отъ тѣхъ. Тѣ трѣбва да се радватъ, че не ги разбиратъ. Ако ги разбератъ, ще бѫдатъ нещастни. Тѣ трѣбва да се прилагатъ, безъ да се разбиратъ. Трѣбва ли да разберешъ любовьта, за да я приложишъ? Майката прилага любовьта къмъ детето си, безъ да я разбира. Мнозина мислятъ, че ако знаятъ истината за нѣщата, ще бѫдатъ щастливи. Представете си, че отворите черепа на нѣкой човѣкъ, да видите, какво нѣщо е мозъкътъ и какъ работи. Вие ще видите едно особено вещество, на едно мѣсто бѣло, на друго — сиво. Като спрете вниманието си върху това вещество, ще забележите, че въ него ставатъ особени подигания и снишавания, нѣкакво пулсиране. Въ случая вие знаете истината повече отъ онзи, който не е видѣлъ мозъка на човѣка въ процеса на неговата дейность, но станахте ли по-щастливъ? Обаче, за разумния човѣкъ това не е нужно. Той познава дейностьта на мозъка не по издиганията и снишаванията, които ставатъ въ него, но по промѣнитѣ на лицето. Всѣка мисъль се отразява върху човѣшкото лице. Достатъчно е да погледнете лицето на човѣка, за да разберете, какви мисли и чувства го вълнуватъ. Виждате единъ човѣкъ, който подига очитѣ си нагоре — нѣкаква идея има той. Другъ пъкъ гледа надолу — и той има нѣкаква идея. Вие трѣбва да се научите да четете, каква е идеята на първия и каква — на втория. Съ една дума: Човѣкъ трѣбва да бѫде тънъкъ познавачъ на човѣшкитѣ мисли, да чете по тѣхъ и да разбира. Има хора, които четатъ мислитѣ и на животнитѣ. Когато котката мяучи, азъ зная, какво иска. Ако нѣкоя котка мяучи предъ мене, тя иска да ми каже: Научи ме сега, какво да правя. Едно време лесно намирахъ прехраната си. Днесъ, като приехъ новото учение, не намирамъ храна. Споредъ новото учение мишки и плъхове не трѣбва да ямъ, птички — сѫщо. Тогава, нищо друго не остава, освенъ ти да ми дадешъ хлѣбъ и сирене. Като се оплаква котката, азъ й отговарямъ: Ти си възприела новото учение отчасти, не си го разбрала, както трѣбва. За да заслужишъ хлѣбъ и сирене, ти трѣбва да хващашъ мишкитѣ и плъховетѣ, да ги повъртишъ малко, да имъ дадешъ добъръ урокъ, да не влизатъ въ кѫщата на господаря ти, и тогава да ги пуснешъ далечъ отъ кѫщитѣ. Като казвамъ, че се разговарямъ съ котката, азъ имамъ предъ видъ езика на животнитѣ, а не човѣшкия. Това, което котката казва, е мисъль, каквато сѫществува и въ васъ. Нѣкой казва: Едно време бѣхъ смѣлъ и решителенъ, никой не можеше да излѣзе срещу мене. Обаче, откакъ приехъ новото учение, изгубихъ смѣлостьта си, изгубихъ силита си и всѣки ме тъпче. Ако новото учение те е направило слабъ, страхливъ, ти не си го разбралъ, както трѣбва. Човѣкътъ на новото учение трѣбва да бѫде силенъ, смѣлъ и решителенъ. Той не трѣбва да прилага силата си за унищожаване и разрушаване, нито за убиване на хората, но за тѣхното подигане. Видишъ ли нѣкой човѣкъ, който иска да те напада, хвани го за краката и го вдигни въ въздуха, като свѣщь. Като го подържишъ нѣколко минути въ въздуха, той ще разбере, че силенъ човѣкъ стои предъ него и ще отстѫпи. Духовниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Както борецътъ всѣки день прави упражнения, за да увеличи силата си, така и духовниятъ човѣкъ трѣбва постоянно да увеличава силата си. Губи ли силата, която дава устой на мислитѣ и чувствата, човѣкъ не върви въ правия пѫть. Какво знание е това, което може да се изгуби? Изгуби ли знанието, паметьта си, човѣкъ трѣбва да търси начинъ, да ги възстанови. Единъ отъ начинитѣ за възстановяване на умственитѣ и физически сили на човѣка е храненето. Има специална храна, чрезъ която човѣкъ може да възстанови паметьта си; има храна, чрезъ която може да възстанови центъра за възприемане на красивото, за развиване на изкуство, поезия, музика, наука и други. За да дойде до ония храни, чрезъ които може да възстанови онова, което е загубилъ, преди всичко човѣкъ трѣбва да развие съответни мисли и чувства, Запримѣръ, какви мисли отговарятъ на черешата, на сливата, на ябълката, на крушата? Всѣки плодъ е свързанъ съ една Божествена мисъль. Знае ли мислитѣ, които сѫ свързани съ плодоветѣ, човѣкъ може да се ползува отъ силата на тия плодове. Достатъчно е само да произнесе името на крушата, запримѣръ. за да му се притече тя веднага на помощь. Ето, Мойсей дигна тоягата си, удари канарата, и вода потече отъ нея. Съ тоягата си, като съ магическа прѫчица, Мойсей постигаше всичко, каквото желаеше. Защо Мойсей можеше да си служи съ тоягата толкова сполучливо? Ако тази тояга попадне въ ваши рѫце, ще има ли нѣкаква сила? Нѣма да има. Значи, силата бѣше въ Мойсея, а не въ тоягата. Мойсей предаваше силата си въ тоягата и по този начинъ вършеше съ нея чудеса. Следователно, ако имате любовь въ себе си и знаете, какъ да произнесете думата „любовь“, вие ще вършите по-голѣми чудеса отъ тия, които Мойсеи правѣше. Правете опити, да видите, каква е силата на вашата любовь. Ако сте разгнѣвенъ и мислите да биете нѣкого, преди да сте го набили, произнесете думата „любовь“. Можете ли да я произнесете така, че да измѣните решението си, вие имате любовь. Нѣкой се разгнѣви, набие брата си, а после казва, че се разкаялъ за постѫпката си. „Следъ дъждъ качулка“. Като се счупи гърнето, мѫчно се поправя вече. Друго нѣщо е, ако сте майсторъ и можете да направите ново гърне. Но тъй, счупилъ си гърнето и съжалявашъ, че си го счупилъ, а не можешъ да направишъ ново, това не е никаква наука. Като направи нѣкаква погрѣшка, човѣкъ започва да се моли, да изправи погрѣшката си. Ако молитвата му е силна, той може да призове на помощь разумнитѣ сѫщества, които ще му помогнатъ да изправи погрѣшката си. Ако молитвата му не е силна, погрѣшката ще си остане неизправена, както счупеното гърне. Като ученици, вие трѣбва да правите опити, да провѣрявате силата на мисъльта си. Запримѣръ, вземете една стъклена чаша и я пуснете отвисоко, да видите, дали ще се счупи. Първиятъ пѫть хвърлете чашата на тревата; вториятъ пѫть — на земята, а третиятъ пѫть — на камъкъ и вижте, кога ще се счупи чашата, и дали ще се счупи. Правете опити съ мисъльта си, да я усилвате. Щомъ усилите мисъльта си, вие можете да се справяте съ всички мѫчнотии и препятствия въ живота си. Всички препятствия, които срѣщате на пѫтя си, показватъ, че вие сте стѣснили канализацията на вашитѣ мисли. Разширете трѫбитѣ на канализацията си, и препятствието ще изчезне. Тъй щото, не търсете причината за препятствията и мѫчнотиитѣ си въ външната срѣда. Причинитѣ сѫ въ самитѣ васъ, въ вашитѣ мисли и чувства. Разширете каналитѣ на своитѣ мисли и чувства, да потече презъ тѣхъ повече енергия, и препятствията ще се махнатъ отъ пѫтя ви. Хората, които се движатъ около васъ, се настройватъ отъ вашитѣ мисли и чувства. Колкото мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ по-обилни и широки, толкова и окрѫжаващитѣ сѫ по-добре разположени. Щомъ окрѫжаващитѣ сѫ разположени, тѣ не му създаватъ никакви препятствия. За да се справя лесно съ мѫчнотиитѣ си, човѣкъ трѣбва да внася всѣки день по нѣщо ново въ мислитѣ и въ чувствата си. Новото е притокъ на живота. Колкото повече и по-голѣми сѫ притоцитѣ въ човѣшкия животъ, толкова по-голѣми сѫ и благата му. И тъй, правете опити да усилвате мисъльта си. Мнозина се оплакватъ, че сѫ сиромаси. Споредъ мене нѣма сиромаси въ свѣта. Има хора, които не сѫ разработили талантитѣ си, но тѣ не сѫ бедни. Докато развие талантитѣ си и стане богатъ, човѣкъ може да работи и съ мисъльта си. Когато има нужда отъ пари, той може да проектира мисъльта си къмъ нѣкой богатъ човѣкъ въ свѣта, да му изпрати известна сума. Обърне ли се направо къмъ този банкеръ, той непременно ще иска трима души порѫчители, Малко хора даватъ днесъ пари безъ порѫчители. Като се намѣрите въ трудно положение, вие започвате да се молите на Бога, да ви помогне нѣкакъ, да подобрите материалното си положение. Молите се день-два, но не получавате отговоръ на молитвата си. Защо? И тукъ се иска нѣкой порѫчитель. За да ви даде известна сума, Богъ търси нѣкой добъръ, праведенъ човѣкъ, чрезъ когото да ви я предаде. Добриятъ човѣкъ играе роля на порѫчитель. Значи, и Богъ иска порѫчители. Когато дава, Богъ никога не губи. Ако този, на когото е далъ нѣщо, не е въ състояние да плати дълга си, вмѣсто него плаща онзи, който му е станалъ порѫчитель. Докато праведниятъ не се подпише за порѫчитель на нѣкого, Богъ не му отпуща никаква сума. Казвамъ: И до днесъ още невидимиятъ свѣтъ отпуща пари само срещу подписа на нѣкой праведенъ. Това, което става въ невидимия свѣтъ, става и на физическия. Като не успѣватъ въ работитѣ си, мнозина се оплакватъ, че всички дяволи се опълчили срещу тѣхъ. Какво отъ това? Тѣхна работа е да се опълчватъ, а ваша рабога е да се справяте съ мѫчнотиитѣ си. Ако дяволитѣ излѣзатъ по-силни отѣ васъ, вие временно ще отстѫпите, докато се засилите. Щомъ се засилите, вие ще настѫпите, а тѣ ще отстѫпятъ Щомъ сте дошли на земята, вашата задача е да гледате съ радость на живота, да бѫдете всѣкога поетически настроени, да вѣрвате въ доброто. Съвременнитѣ хора искатъ да иматъ резултати на земята, преди да сѫ научили законитѣ на мисъльта, преди да сѫ проявили своитѣ чувства. Това е невъзможно. Какво виждате въ семействата? Влизате въ едно семейство, дето майката и бащата сѫ строги. Децата обикалятъ около тѣхъ, не смѣятъ да поискатъ нѣщо, страхъ ги е отъ родителитѣ си. Тѣ не могатъ да се добератъ до нѣкакво физическо благо отъ тѣхъ, докато не се отворятъ вѫтрешно къмъ родителитѣ си. Най-малкото дете отива полека при баща си, поглежда го въ очитѣ, милва го по главата и се усмихва. Съ тази постѫпка то отваря сърдцето на бащата. Той взима детето си на рѫце, цѣлува го, милва го, става веселъ и разположенъ. Щомъ отвори сърдцето си за малкото дете, бащата се отваря и за другитѣ деца. Всички деца въздъхватъ свободно и започватъ да пѣятъ и да скачатъ. Цѣлиятъ домъ е радостенъ. Малкото дете има вѣра въ баща си. Между бащата и него има отворени прозорци за съобщение. Тѣ иматъ отношения помежду си. Казано е въ Писанието: „Ако не станете като малкитѣ деца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.“ Сега и азъ ви казвамъ: Станете като децата, за да направите връзка съ вашия великъ Баща. Каква връзка може да направи онзи, който нѣма никаква вѣра въ Бога? Какви отношения можете да имате съ даденъ човѣкъ, ако постоянно го подозирате и нѣмате никакво довѣрие въ него? Ето защо, първата работа на човѣка е да възстанови своята вѣра въ Бога. Може ли да направи това, той всѣкога ще се ползува отъ Божиитѣ блага, безъ никакви порѫчители, безъ никакви посрѣдници. Безъ вѣра въ Бога вие не можете да направите крачка напредъ. Вѣрата дава устойчивость на човѣка. Съ вѣра той може да стои здраво на краката си, да разчита на всичко, което му е дадено. Като ученици, отъ всички се иска пълна вѣра въ Бога. Каквито мѫчнотии да имате, не губете вѣрата си. И сто пѫти да се молите за нѣщо, не губете вѣра въ Божественото. Кога да е, вие ще получите отговоръ на молитвата си. Ако искате да станете поетъ, музикантъ или художникъ, не губете вѣра въ постигане на вашето желание. Много ще пишете, много ще рисувате, много ще свирите, докато единъ день постигнете желанието си. Богъ всѣкога помага на ония, които работятъ съ постоянство. Не туряйте граници на Божественото. Дойдете ли до Божественото, оставете Го да се проявява свободно. Не губете вѣрата си! Каквито препятствия да срѣщате, не се обезсърдчавайте. Хората могатъ да ви се смѣятъ, това нищо не значи. Знайте, че невидимиятъ свѣтъ цени усилията на човѣка и, въ края на краищата, ще го възнагради. За да опита вѣрата ви, разумниятъ свѣтъ съзнателно ви поставя на изпитания. Отъ васъ се иска вѣра, а не вѣрване или суевѣрие. Вѣра въ Бога, а не въ хората. Това се дава като задача на всички хора, предъ които стои сериозна работа. Ще дойде день, и близо е този день, когато хората ще минатъ презъ голѣмъ огънь. За да издържатъ на този огънь, тѣ трѣбва да иматъ непоколебима вѣра въ Бога. Които иматъ тази вѣра, ще минатъ презъ огъня, ще се пречистятъ и живи ще останатъ. Които нѣматъ вѣра, ще изгорятъ, ще се превърнатъ на вѫгленъ. Не е въпросъ въ смъртьта на човѣка, но той трѣбва да се измѣни, да мине отъ едно състояние въ друго. Никой не може да се избави отъ този огънь. Той е опредѣленъ за чистене. Той ще пречисти всички човѣшки мисли, чувства, желания и постѫпки. Всичко човѣшко ще изгори, а ще остане само Божественото. Нѣма да остане сѫщество на земята, което да не мине презъ този огънь. Който издържи, той ще влѣзе въ новия животъ; който не издържи, ще остане за следната епоха, за бѫдещи времена. Кога да е, въ настоящето, или въ бѫдещето, човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине презъ огънь. Сегашнитѣ хора се оплакватъ, че не успѣватъ въ живота си. Защо неуспѣватъ? Защото още живѣятъ съ стари разбирания. Запримѣръ, слушате нѣкои да казватъ: Единъ день, когато баща ни умре, ще ни остави нѣкакво наследство. Огкажете се отъ всѣкакво наследство. За предпочитане е баща ви да живѣе, да му се радвате, отколкото да очаквате неговото наследство. Откажете се отъ всѣкакво завещание за бѫдеще богатство. За предпочитане е да разчитате на онова богатство, което Богъ е вложилъ въ главата ви, отколкото да очаквате на нѣкакво външно богатство. Едно нѣщо мога да ви посъветвамъ: Уповавайте на главата си. Уповавайте на дробоветѣ си. Уповавайте на стомаха си. Следъ това уповавайте на всички разумни закони, чрезъ които работятъ възвишенитѣ и разумни сѫщества. Свържете се съ тия сѫщества, за да се ползувате отъ живота. Изучавайте тѣхния характеръ и тѣхнитѣ прояви, за да познавате и своитѣ ближни. И тогава, като срещнете единъ човѣкъ, не гледайте на неговитѣ отрицателни прояви. Търсете доброто въ всѣки човѣкъ, за да се ползувате отъ него. Вие ще намѣрите доброто и благородното въ човѣшкото лице, но затова се иска специално изучване и наблюдаване. Запримѣръ, благородството на човѣка е написано въ срѣдата на долната устна, въ видъ на малка вдлъбнатина. Благородството на човѣка стои по-високо отъ човѣшката любовь. Човѣшката любовь подразбира отношения на взимане и даване. Който има това чувство силно развито въ себе си, той може да ви бѫде приятель. На такъвъ човѣкъ, билъ той ученъ или простъ, богатъ или беденъ, всѣкога може да се разчита. Стане ли въпросъ за приятелство между двама души, ние всѣкога разбираме разумни хора. Приятелство сѫществува само между разумни хора. Разумниятъ човѣкъ има добре оформена глава. Има хора, на които главата едва сега се оформява. Тѣ не сѫ способни за приятелство. Следъ време, обаче, и това може да се постигне. Черепътъ на човѣка е подложенъ на постоянни промѣни, благодарение на непреривната дейность на мозъка. Има ангели, които работятъ изключително върху развиване на приятелското чувство въ човѣка. Свърже ли се съ тия сѫщества, човѣкъ се ползува отъ тѣхното благословение. Само онзи може да бѫде свързанъ съ тѣхъ и да се ползува отъ тѣхното благословение, който съзнателно и съ любовь работи за развиване на това чувство въ себе си. Сѫщевременно, за да се свържете съ тия сѫщества, вие трѣбва да имате поне единъ приятель на земята, чрезъ когото тѣ да работятъ. Като се говори за разумния свѣтъ, хората искатъ да знаятъ, кѫде е този свѣтъ, какво представя той. За да имате правилно разбиране за разумния свѣтъ, трѣбва да го съпоставите съ земния свѣтъ, дето живѣятъ обикновенитѣ хора. Ще си послужа съ единъ примѣръ, за да имате ясна представа за разумния и неразумния свѣтъ. Двама господари пазарили по единъ работникъ да копае нивата имъ. И двамтта работници били пазарени по сто лева на день. Първиятъ работникъ свършилъ работата си на време и добре, но вечерьта, вмѣсто да получи уговорената надница, господарьтъ му далъ 50 лв., а отгоре на това го наругалъ и изпждилъ, като му казалъ втори пѫть да не се явява предъ очитѣ му. Вториятъ работникъ работилъ усърдно, но заедно съ него работилъ и господарьтъ му. Презъ всичкото време тѣ се разговаряли за нивата, за лозето и се раздѣлили другарски. Господарьтъ турилъ паритѣ въ джоба му и го поканилъ и другъ пѫть да му работи. Като погледналъ въ джоба си, вмѣсто сто лева, работникътъ намѣрилъ 200 лева. Като отишълъ втори пѫть на работа, господарьтъ му далъ 400 лева. Отношенията на първия господарь къмъ работника представятъ неразумния свѣтъ; отношенията на втория господарь представятъ разумния свѣтъ. И двата свѣта, които наричаме видимъ и невидимъ, се намиратъ на земята. Неразумнитѣ хора се водятъ по законитѣ на неразумния свѣтъ, а разумнитѣ - по законитѣ на разумния свѣтъ. Сега, всички вие трѣбва да отворите сърдцата си за разумнитѣ сѫщества, да влѣзете въ връзка съ тѣхъ. Това може да стане, само ако възстановите вѣрата си въ Бога. Направите ли това, вие ще отворите всичкитѣ си прозорци, презъ които ще прониква Божествената свѣтлина. Дойде ли тази свѣтлина у васъ, вие ще се ползувате отъ благословението на Божествения свѣтъ. Вие ще бѫдете въ положението на царския синъ. Може ли царскиятъ синъ да бѫде гладенъ и голъ? Докато е свързанъ съ баща си, той има на разположение всичко. Обаче, ако царскиятъ синъ ходи гладенъ, голъ и босъ, това показва, че той е скѫсалъ връзката си съ баща си, а от тамъ и съ източницитѣ на живота. И тъй, човѣкъ трѣбва да има вѣра въ Бога, а Богъ — довѣрие въ човѣка. Когато се спазватъ тия отношения между човѣшката душа и Бога, човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае. Той се ползува отъ подкрепата и защитата на разумния свѣтъ. Той владѣе магическата прѫчица, както флейтистътъ — своята флейта. Тури ли пръститѣ си на флейтата, всички се възхищаватъ и рѫкоплѣскатъ. Не знае ли да свири, колкото да се движатъ пръститѣ, нищо не излиза. Да владѣешъ магическата прѫчица, това значи, да поставяшъ разумно и съзнателно пръститѣ си на флейтата. За това се изисква участиего и на ума. Когато останете безъ работа, турете пръститѣ си на флейтата и започнете да ги движите, макаръ и да не знаете да свирите. За предпочитане е да мърдате пръститѣ си по флейтата, отколкото да мислите за работи, които нищо не ви ползуватъ. Казано е въ Писанието: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ“. Какъ ще се измѣнимъ: по-красиви ли ще станемъ, или по-грозни? По-красиви, по-съвършени. Само новото може да внесе красота въ човѣка. Само новото, изразено въ мисли, чувства и постѫпки, прави човѣка красивъ. Нова обхода, нови, съзнателни движения се искатъ отъ човѣка. Като се моли на Бога, нѣкой човѣкъ дига рѫцетѣ си нагоре, съ което иска да каже, че е готовъ съ умъ, съ сърдце, съ воля да служи на Бога. Докато държи рѫцетѣ си нагоре, той всичко обещава. Щомъ спусне рѫцетѣ си надолу, мисъльта му коренно се измѣня. Значи, промѣната на движението измѣня мисъльта, както и цельта на човѣка. Новото, което сега иде, изисква единство въ човѣшкитѣ мисли и стремежи. Въ каквато посока да се движи, човѣкъ трѣбва да държи съзнанието си будно, да не измѣня посоката на своята мисъль. Като ученици, вашата работа е да учите, да се занимавате съ уроцитѣ и съ зададенитѣ задачи. Какво прави учительтъ, това не е ваша работа. Учительтъ се интересува отъ васъ дотолкова, доколкото решавате задачитѣ си. Въ този смисълъ отношенията между учителя и ученика сѫ строго опредѣлени. Каквито препятствия да срѣща на пѫтя си, ученикътъ трѣбва да постоянствува. Той трѣбва да бѫде като гумена топка: колкото пѫти да се удари въ препятствието, всѣкога да е готовъ да отскочи, да се върне назадъ и пакъ да настѫпи. Ученикътъ трѣбва да настѫпва и отстѫпва. безъ да се обезсърдчава. Само по този начинъ той може да се домогне до новата мисъль, която се основава на абсолютна вѣра въ Първата Причина. Само така човѣкъ вижда, че може да направи всичко, каквото неговитѣ възможности позволяватъ. Кога може чо вѣкъ да реализира своитѣ възможности, не е важно. Важно е, че той може да ги реализира. Човѣкъ се учи и на земята, и на небето. Каквото прави на земята, ще го види на небето. Като замине за другия свѣтъ, преди да опредѣлятъ мѣстото му, предъ него, като на филмъ, се изреждатъ всички негови мисли, чувства и постѫпки. Той самъ дава преценката имъ като добри и лоши и се поучава отъ тѣхъ. Филмътъ на вашия земенъ животъ ще опредѣли, можете ли да останете на небето, или ще ви върнатъ на земята да приложите онова, което сте научили на небето. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да изпълни всичко, което е обещалъ. Ако не може да изпълни обешанията си, човѣкъ започва да се срамува. Той вижда, че се е подписалъ подъ обешанията си, а днесъ не може да ги реализира. Защо? Защото срѣща голѣми препятствия на земята. Обаче, като преодолява препятствията, той става по-силенъ. Дръжте въ ума си основната мисъль: абсолютна вѣра въ Божественото, безъ никакво съмнение и подозрение. Въ всѣки човѣкъ има нѣщо благородно и възвишено, въпрѣки това той може да сгрѣши. Никой не желае злото, но понѣкога му се подава. И спортистътъ не желае да падне, да счупи крака си, но нѣкога, по невнимание, той пострадва. Безъ да иска той се подхлъзва, изгубва равновесието си. Когато се движи върху глетчеритѣ на живота, човѣкъ непременно ще изгуби равновесието си. Затова е казано: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени“. Всѣки, който сѫди и критикува, ако го турятъ на мѣстото на падналия, и той ще сгрѣши по сѫщия начинъ. Разумность се иска отъ хората. Само разумниятъ може да възстанови своята първоначална вѣра въ Бога, Вѣрата въ Бога. това е магията на живота. — Проявената Божия Любовь, проявената Божия Мѫдрость и проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 43. Лекция отъ Учителя, държана на 18. юний, 1930 г. София. — Изгрѣнъ.