Търсене във форума

59. СВЕДЕНИЯ ЗА БРАТСКИЯ СЪВЕТ Дадени от Жечо Панаитов Жеков - София, ул. „Академик Методи Попов" N43 Понякога, заинтересовани лица разгласяват из средите на Бялото Братство, че Братският съвет на същото не е избран „законно" и че членовете му са се самоназначили. За да се знае винаги истината по този въпрос, написах долуизложените мои спомени, той като във всичко съм участвал винаги непосредствено и тези събития са живи в паметта ми. Когато Учителят на Бялото Братство, Петър Константинов Дънов, на 27 декември 1944 г. в 7 часа сутринта напусна този земен свят, всички се почувстваха потресени и безкрайно наскърбени. Пристигнаха от цяла България братя и сестри, а в тяхно число и всички ръководители на братските кръжоци, за да видят за последен път тялото на Учителя и да присъствуват на погребението му. Разрешено бе от властите Учителят да бъде погребан на „Изгрева", на запазено братско място, гдето тялото Му се намира и досега. Погребението се извърши на 31 декември, при стичане на стотици братя и сестри и почитатели на Учителя. След това събитие, ръководителите от цялата провинция, хора не сама с духовни качества, но и с практичен усет, се почувстваха задължени да организират едно оглавяване на Братството в бъдеще, да се поставят братя живущи в София, които да вършат това, което досега извършваше Учителят авторитетно и в интересите на всички ни. Така, на 1, 2 и 3 януари 1945 година, в моят дом се състояха няколко събрания на ръководителите и още в първото събрание се учреди Братски съвет от седем души, както и „Финансов съвет" /Ревизионна комисия/ от трима души. За Братски съвет, след надлежно посочване от председателстващия събранието, бяха избрани при гласуване и пълно единодушие, братята: Тодор Стоименов, Боян Боев, Борис Николов, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов и Никола Антов, както и сестра Паша Теодорова. За „Финансов съвет" бяха избрани по същия начин: Никола Антов, Манол Иванов и Жечо Панайотов Съставът на ръководителите прие наименованието „Върховен братски съвет", в който влизат всички ръководители на братствата от цяла България, включително и седемте членове на Братския съвет, поменати по-горе и живущи в София. Върховният братски съвет използва правото си и даде своите указания за дейността на двата съвета за бъдеще. В следващите години, въведе се практиката, по съборните дни на Братството - през месец август, да се свиква събрание и на Върховния братски съвет, тъй като ръководителите идваха на съборите. Първата грижа на Братския съвет в София и на „Финансовия съвет" бе да представят своите доклади пред Върховния съвет, както и баланс изработен според счетоводните книги на Братството. След надлежни разисквания, баланса и докладите се одобряваха от Върховния съвет, а Братският и финансовия съвети - освобождавани от отговорност за изтеклата година. Събранията на Върховния съвет имаха свои протоколи, които се пазеха в София до 1958 година, когато следствените власти ги иззеха, като материали по делото срещу Братството и повече не се видяха на бял свят. Върховният братски съвет имаше своите годишни събрания в София редовно всяка година, а през време на събранието 1951 година се взе от Върховния съвет следното решение: Предвид правилното ръководство от страна на членовете на Братския съвет работите на Братството, членовете на който са все изпитани братя, както и сестрата, вместо всяка година да се продължава мандата им, Върховният братски съвет гласува и реши мандата им да бъде пожизнен. Това се възприе и въз основа правилото въведено от Учителя, че всеки ръководител на кръжок, в който и да било град или село на България, биваше такъв пожизнено, това правило важи и за поменатите членове на Братския съвет, със седалище в София. Така, членовете на Братския съвет в София останаха да се грижат за работите на Братството до края на живота си и мога чистосърдечно да потвърдя, че така си заминаха от този свят братята Тодор Стоименов и Боян Боев, отдали всецяло живота си в услуга на братските интереси. Пожизненото избиране на Братския съвет има и това преимущество, че когато в следващите години Върховния братски съвет нямаше възможност да се събира и решава разни въпроси, все пак Братството имаше управляващ център в София, чрез седмочленния братски съвет. Необходимо е да се изтъкне, че Върховният братски съвет през 1958 година изключи от Братския съвет в София и от „финансовия съвет" Никола Антов, който бе повел недостойна борба срещу останалите членове на съвета. Протокола затова бе подписан лично от членовете на Върховния братски съвет, поднесен им лично, тъй като нямаха възможност да се съберат. Всички изказваха възмущението си, че Никола Антов може да си позволи такава недостойна дейност. Симеон Симеонов сам се отказа от членството си в Братския съвет, когато през 1958 година се започна ревизия на Братството, а впоследствие и съдебно дело. От тогавашните членове на Върховния братски съвет, по настоящем са живи: Иван П. Бойчев - Бургас, Христо Каратлиев - Любимец, Каню Великов - Ямбол, Йордан Новаков - Русе. На събранията на същия съвет в София, присъстваха множество братя и сестри и от София, между които си спомням Пеню Ганев, Илия Узунов, Еленка Андреева и други. За достоверността на тези сведения се подписвам саморъчно. София, 1 февруари 1971 година