Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'спомени'.

  • Търсене по етикети

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Намерете резултати в...

Намерете резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

Открити 2 резултата

  1. 37. ИЗ ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ Георги Събев е роден на 1 април 1906 година в село Водица, Поповско. Завършва трети прогимназиален клас /сега 7 клас/ в родното си село. Поради липса на средства родителите му го насочват към занаят бъчварство. През 1919 година става вегетарианец по етични съображения, а запознанството му с новия му майстор-занаятчия - бъчвар, който е бил по убеждения толстоист и вегетарианец, го насочва по нови идейни насоки - става ревностен агитатор на вегетарианството. През 1922 година продължава образованието си в гимназия, където често изнася реферати за въздържанието. През 1925 година завършва реална гимназия в гр. Попово и заминава в София в държавната печатница да учи полиграфия. След това завършва свободния университет - Висш институт за икономически науки и тогава минава на работа в счетоводството на печатницата. Понеже по онези години се свикват много запаси за военно обучение, за да избегне военното обучение, по идейни причини, завършва курс за кметове и става кмет в Просенишка община, Бургаско, а после в Руенска, а после в Тополишка община и най-накрая в село Медвен, Котленско. Като кмет е залагал за просветната дейност на селяните и се застъпвал за социална справедливост. След 9 септември 1944 година работи като инспектор по труда и социалните грижи към Бургаски окръг и се пенсионира през 1961 година. Срещата му с Учителя през 1922 година и присъствието му на събора на Бялото братство в Търново е нова епоха в живота му. Георги Събев сключва граждански брак с Донка, дъщеря на Георги Куртев, през 1936 година и става негов зет. Това обстоятелство го прави по-близък и е допуснат в семейството на Георги Куртев с необходимото доверие. Като резултат на едно такова съжителство се явяват записките, които той води за историята на братската градина в Айтос, биографията на Георги Куртев, записва опитностите на Георги Куртев, история на чешмата в Тополица, така също и опитности от братския живот в Айтос и в страната, свързани с делото на Учителя, Уважението, което той изпитва към своя тъст, се дължи на онова благоговение, което той има към личността на Георги Куртев, който е израз и образец за един достоен ученик на Учителя. Това е причината, че е ценял високо онова, което е виждал и чувал за Георги Куртев. Георги Събев е онзи, който откликва на вътрешните потребности на Духа да запише всичко около братския живот в Айтос, за дейността на Георги Куртев и за опитностите на приятелите в Школата на Учителя. През 1970 г. аз намерих захвърлени в един килер като непотребни неща неговите писания за по-горните заглавия, и то в дома на едного нашего брата, който го имаха за образец на ученик. Това бе Борис Николов. Аз ги прибрах, прочетох и разбрах тяхната историческа ценност. Но онзи възрастен приятел, към когото бяха адресирани, за да даде своето становище, придружено със съответно писмо, беше ги отхвърлил като неща незначителни и безпредметни. В разговора, който имах с него, аз защитавах историческата ценност на този материал, но уви, без успех. Тогава си дадох дума след време този материал да излезе наяве и да излезе напечатан. През следващите години се запознах с мнението на много съвременници на Георги Събев, които споделяха становището си, че неговите записки не са от особена важност и че не са написани на красив, литературен български език. Аз многократно съм ги преглеждал и отначало не намирах причината защо приятелите не възприемат неговия стил на изложение. Накрая открих. След като всички тези опоненти си заминаха от този свят и никой от тях не остави нещо написано, тогава се оказа, че никой, освен Георги Събев, не написа и не остави нещо записано за тази епоха. И чак тогава пред мен причината излезе наяве. Те ревнуваха от един, който бе свършил някаква работа. Не можеха да се примирят с това и отхвърляха свършеното. Имаше много хора с перо и поетична нагласа, но никой не записа нищо за онова, което бе описал Георги Събев. Аз слушах красиви думи, които политаха във въздуха и изчезваха. Останаха спомените, записани от Георги Събев. Аз срещнах много хора, които се биеха в гърдите и се пъчеха с големи постижения, а всъщност се оказаха безхлебни, празни житни класове. В тях нямаше житното зърно на Словото на Учителя. И те не можеха да омесят никакъв хляб. И затова те не ни оставиха нищо. На нас, поколението, което не бе срещнало нито Учителя, нито Георги Куртев, а познавахме Учителя чрез напечатаното Слово: Нашата връзка с Учителя и Школата може да се осъществи чрез напечатаното Слово на Учителя. А връзката ни с приятелите от Школата може да стане само чрез напечатаните техни спомени от онази епоха. Днес, когато трябваше да се прехвърлят спомените му за това издание, новото младо поколение също с нетърпение се нахвърляше да променя неговия стил на правоговор и правопис. Аз се възпротивлявах на това. Имаше възражение, че съществува официален български език. В отговор на това обвинение аз ще кажа, че всички онези приятели, през времето на Школата на Учителя, имаха свой специфичен език и той трябва да остане такъв, какъвто е, защото той е израз на тяхната личност, индивидуалност и дух. Литературният език се мени при всяко поколение от 25 години и това би означавало, че всяко следващо поколение ще трябва да променя даден авторски текст. А това е груба грешка. Българският език е много точен. Българският народен говор е много точен. Учителят имаше голямо мнение за българският език. Той бе казал: „Аз затова слязох и се родих в българския народ, защото българският език е най-точният окултен език на земята, защото българският народ е най-старият окултен народ на земята." Смятаме, че отговорът е даден. Вие може да го потърсите още в българските пословици, поговорки, народни умотворения и ще се доберете до една истина, която е определил Учителят. Един Велик Учител не може да слезе в един обикновен народ, да се облече с едно обикновено тяло и да произнася обикновена реч с обикновени думи. То е изключено. Ние сме в царството на спомените на онези приятели, които бяха съвременници на Школата на Учителя. Това е царството на Духа, където Божият Дух се изля в Словото на Учителя. И това Слово се въплоти чрез Дух и Сила, в плът и кръв, чрез живота на приятелите от тези поколения, преминали през Школата на Бялото Братство 1922-1944 година. Словото на Учителя премина през тях като сила и живот и премина в следващите поколения като спомени за онази епоха. Затова тези спомени са спомени от царството на спомените и от царството на Духа. Затова, когато влизаме в царството на спомените, трябва да събуем нозете си, да измием ръцете си, и с чисти сърца и светъл ум да прочетем тези спомени. Защото те са живот и сила на това Божествено слово. Само тогава, когато пристъпим към техните спомени с благоговение и трепет, чак тогава ще можем да бъдем допуснати в границите на това царство. А да станем поданици на това царство на спомените, се изисква дълъг период на изучаване, проучаване на тези спомени и сверяване със Словото на Учителя, за да можем да проверим как Словото на Учителя е станало плът и кръв чрез техния живот на земята. А да станем граждани и поданици на това царство на спомените, ние ще трябва да се свържем с тях, за да може Словото на Учителя да премине през спомените на приятелите и оттам да премине през нас и да даде плод чрез нашия живот на земята. А това означава връзка със Словото на Учителя, връзка с Школата на Учителя и връзка с учениците на тази Школа. Установим ли тази връзка, ние ставаме част от видимата верига на това Братство. Невидимата верига е горе и тя е в Словото на Учителя и в невидимата Школа на Бялото Братство. А връзката между невидимата и видимата Школа се осъществява чрез Словото на Всемировия Учител, защото това Слово бе Слово на Божествения Дух и на Бога, който се изля в Словото на Учителя, а Словото на Учителя се изля в Сила и Живот в участниците на тази Школа. А техните спомени са връзката между нас, които сме на земята, и невидимата Школа на Бялото Братство. А връзката на Синархическата верига се осъществява чрез Христовия Дух, който е Дух на общение на видимия и невидимия свят, на видимото и невидимото проявление на Господния Дух на Силите. Да благодарим, че има царство на спомените и че има жители и поданици в това царство и че техният живот е истински, верен и проявен и накрая проверен чрез техния живот на земята. Като българи, те се родиха в земята българска. Като българи те изричаха българска реч, като българи те слушаха Словото на Учителя на българска реч. Като българи те успяха да реализират в своя живот закони от Словото на Всемировия Учител. Всеки реализира толкова, колкото му бяха силите и колкото можа да издържи изпита си като ученик на тази Школа. Достатъчно е и един спомен. Този един спомен означава реализиран един закон от Словото на Учителя. А това не е малко пред вечността. Амин. Д-р Вергилий Кръстев Забележка: Написано за сборника „Георги Куртев-животопис", отпечатан 1991 година, месец септември. Георги Събев си заминава на 18.10.1992 г. в град Бургас.
  2. 18. СПОМЕНИТЕ НА ПАША В.К. (Вергилий Кръстев): Така. Сега един друг въпрос. Паша си замина. Паша си замина, нали? Сега от нейния архив остана ли нещо? Г.П. (Гена Папазова): Какво разбирате вие под архив? В.К.: Нейните опитности, снимки, писма, кореспонденция. Г.П.: При Христов тя не донесе нищо. Такова нещо нямаше, кореспонденция нейна. Имаше нейните опитности, които и вие имате. Аз ви помолих да дадете списък и да видя какво нямате от туй, което е у мен. Да мога да ви го дам. Знам само положително, че вие нямате писмата до нейното заминаване. В.К.: Да. Сега аз попаднах на едно нещо друго, което някой беше го преписвал, но се е опитал да прави свободна редакция, в смисъл съкращавал е някои изречения, изхвърлил е някои изречения, което не е допустимо и не е правилно, защото е кощунство, някой е съкращавал някои неща, с което аз по начало не съм съгласен за тия неща и държа много за автентично и оригинално и авторско на самият автор. Та ми ги носеха, ще ви покажа. И аз имам една молба, при положение, нали, на тези неща, които вие от Паша пазите вече толкова много години, това е моя молба, нали, не е изискване, защото нямам право да изисквам. Молбата е да ми ги предадете на мен да ги съхраня, обаче вие ще си помислите. Г.П.: Аз трябва да ви ги предам, защото няма на кого другиго. В.К.: Аз искам да ги предадете на мен, аз ще ви покажа какво имам, искам да ги предадете на мен, да ги съхранявам, защото те са правили една, втора, трета редакции и някои смятат, са сметнали, че изразът на Паша е бил удачен, а чрез този израз е минало цялото Слово на Учителя и те нямат право да коригират нещата. Има една опитност на Паша: „Не коригирай Божественото!" И сега ще ви покажа как някой си е позволил да коригира и затова аз много ви моля, нали, и едно изискване, да ми ги предадете тези неща. Г.П.: Сега, още сега ще ви ги предам. В.К.: Благодаря, да мога да ги съхраня. Г.П.: Ще ви ги предам. Ще кажа. Борис Николов пък не е невменяем сега. Човек няма кому. В.К.: Той няма кому да ги предаде, той вече не е това, което беше, то мина вече неговото време, в смисъл, той е възрастен човек. Г.П.: И да не е възрастен, пак не е деен. Не е деен. В.К.: Не е деен. Да. Предайте ги на мен. Ето, аз съм изслушал тая работа, да я довършиме и ще бъдете спокойна, аз съм от тия, които си изпълняват задълженията докрай. Да. Елена Андреева, не. Кому ще ги предадете? После трябва да ги предадете на едно поколение, което може да издържи 20-30 години, за да може да ги съхрани. Г.П.: Отговорност, ама ако останат така тука и моите ги затрият? В.К.: Вашите племенници ще ги захвърлят насам-нататък и ще ги захвърлят. Затуй по-хубаво ги предайте да ги прибера. Г.П.: Ето ги. В.К.: Това ли е всичко? Г.П.: Чакай, да видя какво съм ви предала. В.К.: Да, може да напишете на един лист какво сте ми предали. Г.П.: Абе, какво ще записвам? Вярвам ви. В.К.: Само този пакет е, така ли? Благодаря. Е, да сте живи и здрави. Аз смятам, че вие ще си довършите вашия труд. Разрешихте, досега всички неща ги разрешихте много добре, много правилно, да. Благодаря ви. Г.П.: Свършихме една работа. В.К.: Сега аз имам желанието, може някой път пак да дойда, когато това ще бъде последният сеанс, когато вие съберете някои пак така, спомени. Така ще си ги отбележите по същия начин и искам така след това, след като ги разкажете, аз ще ви спомена някои имена от Изгрева, какво може да си спомните така за някои хора. Г.П.: А, недейте ме кара, защото аз нямах контакт с хора. В.К.: С тях нямахте контакт. Г.П.: Аз имах хора, които обичах, уважавах, да си поприказвам, но мен близки ми бяха само моите, Паша. В.К.: Паша. Г.П.: За мен те бяха близки. В.К.: Сега в такъв случай ние се уточняваме така, пак ще дойда, като си припомните. Г.П.: Само за тях мога да говоря, защото видяла и живяла съм. В.К.: Живяла, да. В такъв случай, това, което си припомните, ще го отбележите на точки и аз някой път ще дойда пак. Г.П.: Ако има, аз ще ви се обадя. Ако има нещо ново, аз ще ви потърся. В.К.: Така, благодаря. Добре. Сега и да приключим, аз искам да ви помоля, да заснема ръцете ви на фотоапарат. Момент. Г.П.: За какво ще снемате ръцете ми? В.К.: Ей сега ще ви покажа. За документация, че ви е имало.
×
×
  • Създай нов...