Search the Community

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис Сряда 23 август 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Добрата молитва. (Като четете тази молитва, не бѫрзайте. Аз ще ви науча как трябва да я четете. Сѫсредоточете се, за да може смисѫла на тези думи да се разкрие в сѫрцето ви. Всяка дума и изречение трябва да се изкажат бавно, за да се уясни техния вѫтрешен смисѫл). 2. Да прочетем следното изречение три пѫти: Духѫт Божий, Духѫт на вечноста. Духѫт пресвяти, който пѫлни сѫрцата ни с любовта. При изговарянето на туй изречение се поставят рѫцете в следните положения: двете рѫце наклонено дигнати нагоре, после в хоризонтално положение с дланите нагоре, и най-после на гѫрдите. 3. Да изпеем три пѫти: Firfürfen tau bi aumen. 4. Благославяй, душе моя, Господа. При пението рѫцете се поставяха в следните положения: нагоре (отвѫсно), на челото, на гѫрдите, на устата, нагоре, на гѫрдите, нагоре, на устата, нагоре, на гѫрдите, хоризонтално, на гѫрдите, хоризонтално, на устата, хоризонтално, на гѫрдите, хоризонтално, на гѫрдите, нагоре, хоризонтално, на устата, хоризонтално на гѫрдите, хоризонтално, на гѫрдите, хоризонтално, на брадата, хоризонтално. 5. Да произнесем следните думи гласно: Да дойде (3 пѫти) рѫцете нагоре. Духѫт (3 пѫти) рѫцете нагоре. Божий (1 пѫт) рѫцете нагоре. Да очисти (1 пѫт) рѫцете хоризонтално. Да очисти (1 пѫт) рѫцете вѫрху лицето. Да очисти (1 пѫт) рѫцете хоризонтално. Пѫтя ни (3 пѫти) рѫцете успоредно напред. Пѫтя на Духѫт на Истината (1 пѫт) рѫцете хоризонтално. Да отстрани (3 пѫти) рѫцете като че отстраняват нещо отпред настрани. Всичките ни недоразумения (3 пѫти) спущане на рѫцете отгоре и настрани с широк замах. Да се всели (3 пѫти) рѫцете отстрани кѫм гѫрдите, каточе нещо се влага. Да живее (3 пѫти) сѫщото движение. В нас (3 пѫти)„„ Да сме благи, (3 пѫти) движение отпред кѫм гѫрдите. Както е Той благ (3 пѫти) сѫщото движение. Да просветнат лицата ни с Божията светлина (3 пѫти) рѫцете нагоре, вѫрху очите, хоризонтално, на челото, до устата, хоризонтално. Да сме носители (3 пѫти) рѫцете отпред, вѫв вид на крѫг надолу, като че се взема нещо и нагоре. На Неговата (3 пѫти) сѫщото движение. Сѫвѫршенна Любов (3 пѫти) сѫщото движение. Любовта, дето Бог живее (3 пѫти) сѫщото движение и рѫцете спират горе. Дето мир царува (3 пѫти) сѫщото движение. И радост пѫлни сѫрцата ни (3 пѫти) сѫщото движение. Да дойде Духѫт Божий. Да очисти пѫтя ни. Пѫтя на Духѫт на Истината. Да отстрани всичките ни недоразумения. Да се всели, да живее в нас. Да сме благи, както е Той благ. Да просветнат лицата ни с Божията светлина. Да сме носители на Неговата сѫвѫршенна Любов. Любовта, дето Бог живее. Дето мир царува. И радост пѫлни сѫрцата ни. Духѫт Божий (с пение). Духѫт на вѫчноста Духѫт пресвяти (рѫцете нагоре). Който пѫлни (рѫцете на гѫрдите), Сѫрцата ни с любов (рѫцете на гѫрдите). Духѫт пресвяти (рѫцете хоризонтално). Който пѫлни (рѫцете на гѫрдите). Сѫрцата ни с любов (рѫцете на гѫрдите). Духѫт благи (3 пѫти) рѫцете на гѫрдите). * Седнала всички, Учителя започна да ни учи мелодията на „Духѫт Божи“. В произнасяне на думата, се вижда где е вашето сѫрце, и какво ви липсва. Когато дойдете до туй учение, то ви показва недостатаците на хората. Не се произнася лесно една дума! Тия сѫ все окултни упражнения, които ще правите, за да се тонирате вѫтре, това сѫ символи, магически формули, за да се повдигате. Сега, нали някой пѫт имате някое хубаво настроение, и някой ви кресне изведнаж. С туй крясване се разваля вашата хармония. Значи, нещо силно е развалило хармонията ви, и сега не знаете закона, как да я нагласите. Трябва да знаете закона как да се нагласявате. Силно казано нещо, разваля настроението, и трябва да се мине час, два докато се тонирате, а вие трябва да знаете веднага как да се тонирате. В школата, вие трябва да се научите, каквото говорите, всичко да е под вашия контрол. Никога няма да изказвате една мисѫл тѫй, да се подхлѫзне езика ви. Ще се спреш, ще повикаш ума си да следи какво ще говориш, и сѫзнанието ви всякога трябва да бѫде будно. Там, дето писанието казва: „Никакви гнили думи да не излизат от устата ви, никакви гнили мисли от ума ви, никакви гнили чувства от сѫрцето ви.“ Сега, ако ние не знаем да контролираме ума си, ако не знаем да контролираме сѫрцето си, где е нашата воля? За какво ще ни послужи учението ми? Ако безразборно всичко може да мине през ума ни, ако безразборно всичко може да мине през сѫрцето ни, знаете ли на какво ще мязаме? Ще употребя една формула, която не е хубаво сега да кажа, ще замязаме на ония лакоми животни, които всичко ядат. Не, не, ще ядем само онова, което е здравословно, нищо повече. В стомаха само ябѫлчици, крушици, сливици, череши и всички тем подобни плодове трябва да влизат. Сѫщия закон е и по отношение на мислите. Такива, подобни мисли, трябва и в ума ни да минават. Пак ви говоря, туй е за школата вѫтре. Когато сте един спрямо друг, спрете се, ще се поздравите и ще кажете: „Духѫт Божий, Духѫт на вечноста, Който пѫлни сѫрцата ни с Любовта, подвижи сега моят ум, да каже Твоята Светлина.“ Светлината, това е емблема, носителка на всички блага. Там, дето има светлина, има благо. Там, дето отсѫтствува светлина, има горчевини, всички неща сѫ кисели, горчиви, стипчиви, носителки на горчивини. Благоста е емблема, тя показва присѫтствието на Божията светлина. И тѫй, между вѫншното проявление на природата — светлината, щом изговорите думата „светлина“, чувствувате, че тя е носителка на благото. Нали при светлината плодовете зреят? Сега, ние говорим за светлината, тази вѫтрешна светлина, която носи туй благо. Ние сега трябва да сме готови за какво? — За този Дух, който идва. За Духѫт Божий, за Духѫт на вечноста, Духѫт пресвяти, който пѫлни сѫрцата ни с Любов. Всички да изговорим: Подвижи сега нашия ум да кажем Твоята светлина. Вѫрху вас има много да се работи, вѫрху всинца. Някои от вас сте целини, тѫй че трябва да впрегнем 5 — 6 чифта волове, докато почвата отдолу се разработи, и богато жито ще стане. А някои сте келемета — хубаво място, изложено на слѫнце — то иска торене, хубаво грозде може да стане. Тѫй щото, ще работим разумно. Трябва да разбираме дѫлбоко своето вѫтрешно естество, какво е вложено вѫтре вѫв вас, и какво може да стане от вас. Сега, аз искам да внеса вѫв вас тази нова мисѫл на новия живот — като видите небето, да виждате лицето на Бога, както е днес, и когато го погледате, да се радвате. То е лицето на нашия Баща. Радостен е днес. И Той се весели. Защо? — Защото вѫв вашето сѫзнание има желание, вие сте готови да приемете Любовта. И Той казва: „Децата сѫ днес добре,“ и като сѫ добре, Той се весели. Сега у вас може да има философия да кажете: „Какво сѫотношение може да има туй небе с нас, с настроението ни? — Има. Ако моето лице е засмяно, никога няма да видите рѫката ми свита на юмрук, но ако лицето ми е намрѫщено, рѫката ми ще бѫде свита на юмрук. Да кажем че аз имам едно перде пред лицето си, и ви покажа само юмрука си през него, от юмрука вие може да знаете какво е моето лице, моето сѫстояние. Туй е закон на сѫотношение. Тогава ще имаме едно изкривяване на челюстите, на очите, мускулите ще бѫдат свити и юмрука насочен. Всички ще се стараете да вѫзприемете тази вѫтрешна красота. В ходенето ще бѫдете спретнати, няма да ходите тѫй, като някоя гимия, няма и като някоя селска кола, тѫй, „трак-трак“, че като скача, от 2 клм. се чува как скача, та онзи, който слиза от нея, казва: „На такава кола не се возя вече.“ Колата трябва да има пружини, или най-малко, пѫтя трябва да е гладѫк. Това друсане се дѫлжи на този негладѫк пѫт: има камѫчета, трапчинки. Щом сме навѫсени, това показва, че пѫтя ни не е гладѫк, и колата ни е без пружини, вследствие на това има дисхармония. Как ще го поправим? — Ще отмахнем всички камѫни, пѫтя трябва да бѫде гладѫк като стѫкло, и колата да има пружини — движението ще става правилно. Сега, запример, личните чувства сѫ една голяма пружина за човека. Честолюбието на човека е една пружина, и когато тази пружина не е развалена, работите вѫрвят много добре. Но щом се развали пружината на честолюбието, работите се развалят. Ще поправите пружината на честолюбието! Ако то вѫрви в една крива линия, ще имате най-голямата хосканица. Пружината трябва да се поправи. Тогава честолюбието ще се превѫрне в самоуважение, човек вѫрви с достойнство, той се обрѫща с уважение кѫм хората, внимателен е кѫм себе си, кѫм хората, какво ще кажат за него. Туй е, което се забелязва у човека, който има честолюбие. Това е характерна черта. Който няма честолюбие, той говори каквото му попадне, той е, както казват бѫлгарите „цапнат.“ Той казва: „Аз пет пари не давам за хората.“ Ами те за тебе колко ще дадат? И те толкова за тебе. Това не е философия. За кривите убеждения на хората аз пет пари не давам, но за правите, ще дадеш. С такава дисхармония нищо няма да направиш. Та, учениците, които влизат, аз бих желал, пѫрвите от тях, които узреят, тѫй да започнат, да бѫдат образец, да бѫдат за пример. И този пример да бѫде тѫй естествен, че да няма вмѫкнато нищо изкуствено. В сѫвремената музика всеки инструмент: пиано, цигулка, китара, си има начин, форма, чрез който може да се свири. Свиреца на пиано ще се сѫобрази според методите, по които се свири на пиано, свиреца на китара, — според методите на китарата, свиреца на цигулка — сѫщо, свиреца на кавал — сѫщо. Всеки инструмент си има свой начин. Сега, при говоренето и чувствуването в духовният и чувствения свят си тима начини и методи как да се говори и постѫпва. Всичко туй сѫществува, но понеже сме изгубили това Божествено изкуство, казваме: „Може и по друг начин“. А, не може по друг начин. Отсега нататак нещата могат само по божественому. Ние ще ходим само по божественому. Казват: „По човешки“. Не, то мина вече, по божественому ще ходим, по Божественому ще говорим, по божественому ще се поздравляваме, по божественому ще се обичаме. По човешки ние го знаем, ние го направихме вече. Сега, по божественому! Божествено ще любиш, божествено ще говориш, божествено ще мислиш и т. н. Туй е за учениците, сега разбрахме се вече. Ще кажете вие: „Дали сѫм аз ученик?“ Това е старата школа, това е стар метод. Дали сѫм ученик! То значи: сѫбудиш се, и не знаеш дали си ти или не. Който е ученик, е ученик, нали? Ако някой пита: „Аз ученик ли сѫм? По какво се отличава ученика? Иска да се учи. Желание, непреодолимо желание да се учи. Туй е едно от качествата на ученика. Искаш ли да се учиш, ученик си. Имаш ли желание, ученик си и можеш да станеш; ако го нямаш — не си. Непреодолимо вѫтрешно желание, копнеж! Знаете ли какво значи копнеж? То е, значи, онзи човек, който преброжда 99 извори, тѫрси, за да, намери онзи, хубавия извор, той е жаден човек и не си щади труда. Сега, вѫв вашия ум е залегнала една идея, тя е следующата: „Аз не мога това“. Защо? — „Моето обществено положение, което имам, не ми позволява това, знанията, които сѫм придобил, аз сѫм свѫршил науки, не ми позволяват“. Туй не ми позволява, онуй не ми позволява. Ние мислим, че сме големи хора! А че невидимия свят не дава 5 пари за нашето положение! И цар да е, и учен, и богат, и който и да е от висше положение, сваля го, простира го на земята и го осмѫрдява. Дава ли нещо за него? Казва: „Елате да видите този цар как се е осмѫрдял!“ Цар ли е? Туй не е цар. И нашите философи, които ще реформират света, и тях ще ги прострат, и те ще се осмѫрдят. Учители, свещеници, майки, бащи — всички ги простират на земята — смѫрдят. Тия майки не сѫ майки. Всичко туй, което смѫрди, е една квадратна лѫжа. Туй, което смѫрди, то е само приготовление за хубавото, за бѫдещето, което иде. Сегашните майки показват, че те отварят пѫтя на бѫдещите майки. Сега на земята няма майки, т. е. има ги, но те все смѫрдят. Ако има майки, те трябва да бѫдат от новата епоха, майка, в сѫрцето на която е запален свещеният огѫн. И тази майка тогава каква ще бѫде? Сега вие ще кажете: „Ние вече се стараем да не смѫрдим. Когото и да е от вас, сега, аз в 5 минути мога да накарам да смѫрди. И смѫрди той! Ние трябва да се засрамим от себе си, че туй трябва да дойде в сѫзнанието ни, да почувствуваме какви скверни мисли и желания ни минават! Знаете ли какви скверни мисли и желания минават вѫв вас? И от невидимия свят, напредналите братя се интересуват от нас. Понеже нашия живот е свѫрзан с техният. И техния живот се гради вѫрху нашия живот. Хората за невидимия свят, За напредналите духове, сѫ като една нива. Те някой пѫт ще дойдат сѫс своите рала, и искате, не искате, ще ви изорат. Вие сте една необходимост за тях, но не подозирате това. Така и вие, имате една нива, и иска, не иска, взимате ралото и хайде, разоравате я. „Какво става“, ще рекат тези бубулечици и тревички, „какво е това землетресение, какви преобразования?“ Ние нищо не искаме да знаем. Вие казвате: „Тази земя е за нас, дигайте се!“ Така и ние представляваме за невидимия свят една целина. Като погледнат казват: „Еди коя нива трябва да се разоре, хайде след това да я посеем“, и вие ще се подчините на тези нареждания; блаженни сте, ако дадете нещо. Ще дадете, ще родите хубаво жито. Ако родите, ще се благословите, ако не родите, лошо е за вас. Тогава ние сѫздаваме условия за по-напред нали духове, които ще работят. Сега, аз искам да внеса вѫв вас мисѫлта, да не се боите, че като се изхвѫрли туй-онуй, няма какво да ви остане. Онези, които не сѫ запознати с тия неща, ще кажат: „Какво ще стане с нас, като изхвѫрлим всичко?“ Е, добре ако тебе сѫ те хранили с мухлясал хлеб с години, и стомах ти е отслабнал, ако сѫ те хранили години сѫс вмирисани патици, и устата ти почнали да миришат, казвам: „Ще напуснеш мухлясалия хляб.“ Но с какво ще се храним? Ако този мухлясалия хляб се замени с най-хубавия топѫл хляб, сега излязал от пещта, вмирисаните патици се заменят с хубави плодове, питам: Кое е по хубаво, какво ще предпочетете? Ние казваме: „Остави това тук!“ Сега и в духовно отношение вие искате да разрешите вѫпроса, вие искате да комунизирате капиталите. Капитала, това е труда на хиляди поколения, сѫбран. Труд! Сегашната почва, която хората орат, това е милиони капитал на много сѫщества, които сѫ оставили този чернозем — храна — който сега хората използуват. Ние можем да използуваме само нашия труд. Божествения морал е такѫв: ние можем да използуваме само нашия труд. Затуй писанието казва: „Блажени, които се трудят, обременените, утрудените, понеже работят. И сѫвременните хора, които се занимават с динамическите сили, могат всякога една сила да я преврѫщат. Горението, запример, може да е слабо, а може и да е силно. Вземете обикновенния газ, когато става непѫлно горение, усеща се миризма, отделят се сажди, кадеж. Този газ може да се превѫрне, и горението да бѫде по-силно. Та сега, и ние у нас ще усилим горението. Според силата на любовта, такѫв е и живота. Каквато е любовта, такѫв е и живота на човека. Сега, да допуснем, че сте в едно общество, гдето всички хора сѫ неврастеници, хора, които имат идеи, планове, но капитали нямат — липсва им нещо. На нервния човек му липсва нещо, на гладния човек липсва нещо, на жадния — сѫщо. Да кажем, че се намирате между тия неврастеници, трябва да се пазите от тях, защото всяка дума ги предизвиква. У тия неврастеници слухѫт им е толкова чувствителен, тяхното астрално тело е толкова чувствително развито, че ако кажете някоя дума, те изведнаж могат да реагират. Ами ако и вие сте неврастеници, как ще се лекувате между тях? Ще ви кажа. Ще намерите един много тлѫст вол, ще си турите рѫката вѫрху него, и като си дѫржите рѫката тѫй 4 — 5 — 10 минути, веднага вашето неразположение, вашето вѫзбудено сѫстояние ще изчезне. Този вол ще каже: „Бѫди, братко, по тѫрпелив, няма какво да се смущаваш, бѫди малко по-разположен, не се смущавай, аз не се смущавам, за нищо не мисля, затуй сѫм спокоен.“ Но да не отидете при вол, който едва се дѫржи на краката си, сух, а — при вол, който е орал на нивата, изхранен, и като си туриш рѫката на гѫрба му, той си дига опашката, казва: „Добре дошел, приятно ми е, може да си дѫржиш тѫй рѫката.“ А онзи вол, който бяга, не стой при него. При изхранения вол, тури си рѫката, помилвай го, поглади го, той ще се обѫрне, ще те погледне, и след туй ще му кажеш: „Много ти благодаря, ти ми даде един много добѫр урок, благодаря ти.“ Може някой от учениците, когато е разтревожен, да направи този пѫрви опит. Когато е много неразположен, и не може лесно да му мине, нека отиде при такѫв един вол. Туй е за лекуване. Като направите този опит три-четири пѫти, ще ви мине. Тѫй че, като излезете някѫде на разходка, ще намерите един такѫв вол, но не от тези, които бягат. То е лекуване. После, ако искате да добиете хладнокрѫвие, да бѫдете хладнокрѫвни, ще хванете някоя жива змия, и ще прокарате рѫката, си по телото ѝ, ще хванете змията за главата и ще прекарате рѫката си по дѫлжината на телото ѝ до опашката. Туй е вѫпрос за хладнокрѫвие. Ето, сега, сѫрцето ви трепери вече. Змията е много хладнокрѫвна. Тя, като хване жабата, вземе си я, и от нищо не се смущава. В змията има всичкото спокойствие и хладнокрѫвие. Питат: Как да я хванем? Аз ще ви кажа: Ще вземете един чатал, ще натиснете главата ѝ, тя ще изпусне отровата си и ще я хванете. Много пѫти змиите си страдат заради онези интелектуални змии: тях знаят. Щом видим днес змия, казваме: „А, змия!“ То ни най-малко не показва, че тя е лоша. 6. Гимнастически упражнения. Задачата на упражненията е, ума да присѫтствува. Там е силата.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 4½ ч. сл. обед. Изпитвайте писанията! „Изпитвайте писанията; защото вие мислите, че в тях имате живот вечен; и те сѫ, които свидетелствуват за мене“. Йоан 5:39. Ще взема 39 стих от 5-та глава от Евангелието на Иоана: „Изпитвайте писанията; защото вие мислите, че в тях имате живот вечен и те сѫ, които свидетелствуват за мене“. Този стих може да се вземе и в тесен и в широк смисѫл. В тесен смисѫл може да се вземе, каквото сѫ писали еврейските пророци, апостолите, и каквото е казал Христос. Но когато Христос е цитирвал този стих, в Неговия ум е имало широка идея. „Изпитвайте писанията“ — всичко онова, което Бог е написал в разумния свят, свидетелствува за мене. Изпитвайте това, което е написано. Вѫв света има едно изпитване, което се налага. Запример: готвачката трябва да изпита храната, дали е сготвена добре. Жената, която е месила хляб, и го е турила вѫв фурната, трябва да опита дали се е опекѫл. Когато една работа се свѫрши, опитва се дали е свѫршена. И когато казваме, че ние трябва да изпитваме, трябва да изпитваме дали нещата сѫ верни, за каквито ни ги представят. Изпитвайте писанията! Даже и тази написана книга, Библията, трябва да се изпитва. Ако вие имате тѫнки чувства, сензитивност, може да се пренесете вѫв времето на Христа, вѫв времето на пророците, и, понеже те сега живеят, да влезете в общение с тях, и да се научите, какво сѫ искали да кажат. Сега те сѫ по-напреднали, тяхното сѫзнание се е разширило и ще ви осветлят. А ние се спираме и казваме: „Преди 2000 години тѫй рекѫл пророка“. Но от тогава досега колко води сѫ изтекли! Ако дойде Христос ще каже: „Изпитвайте писанията, какво е писано не само тогава, но и от 2000 години насам, защото се пише не само тук на земята, но и горе на небето, и ангелите, и светиите, всички пишат. Затуй се препорѫчва на всинца ви да имате един буден ум, да изпитвате писанията. Запример, ако бихте посветили живота си да изпитвате Любовта, да я проучавате, като сила вѫв всичките нейни форми, в каквито се проявява, в животинското царство, между хората, между ангелите, знаете ли до какви резултати щяхте да дойдете? Ако бихте се заели да изпитате Мѫдроста в нейните проявления, както се проявява тя в растенията, в животните, в човека и в ангелите, знаете ли до какви резултати щяхте да дойдете? Ако бихте се заели да изпитате Истината, сѫщо велики резултати щяхте да добиете. Това сѫ велики области, от които може да се почерпят грамадни знания. Христос казва: „Изпитвайте писанията, те сѫ които свидетелствуват заради мене“. За кого свидетелствуват? Всичко туй свидетелствува за тази необятна и безгранична Любов, която иска да ни привлече и да ни изпита, да ни подложи на всички изпитания, за да станем здрави. Само тогава можем да станем ученици. Представете си един болен ученик, боли го крак, зѫб, стомах, как ще учи той? Следователно, ученика трябва да бѫде здрав, у него умѫт и сѫрцето трябва да работят добре, без да има някакви болки, без да го смущава нещо. Като пренеса тази аналогия вѫтре в школата, следва, че всички трябва да бѫдете здрави. Всеки ученик трябва да бѫде здрав! Сега, запример, нашите противници, или по-право, вашите противници, без да знаят този окултен закон, често внасят у вас раздори. Казват: „Тия хора не живеят добре, и те сѫ като нас, карат се“. Насочват мисѫлта си и гледаш... един ден вие се скарвате. Казват: „И те се спорят помежду си, и те не знаят истината“. И вие започвате да спорите, кой от вае знае истината? Най-пѫрво, ние трябва да се освободим от хорските мисли отвѫнка. Всички трябва да се освободите от тия посторонни мисли. Именно туй е едно от качествата на ученика. Затова, всеки един ученик трябва да се постарае да го добие. Това е само едно твѫрдение. И ние в школата ще ви дадем методи. Тия методи сѫ тѫй прости, че като ви се дадат, вие се усѫмнявате и казвате: „Дали ще може да се постигне нещо, или само си губим времето?“ Казвам: ще опитате методите, и ако нямате резултати, тогава ще говорите. Сега, понеже утре ще бѫде ден за школата, аз бих желал, всички онези от вас, които имат някакви сѫмнения, да си изповядат сѫмненията, да не влизат като клинове да разрушават хармонията. Защото, знаете ли какво ще направим ние? Средата, в която живеем сега е гѫста, и те се дѫржат с нас заедно, но утре ще разредим средата, и понеже сѫ тежки, ще паднат на дѫното. Ние ще им кажем начин, как да се поразредят малко, понеже ние искаме да работим практически, на опит, а не само теоритически. Знаете ли каква среда представлява Бѫлгария? Знаете ли каква среда представлява бѫлгарското духовенство? Сега, например, вие мислите, че ние ще ги набрулим вѫв вестниците, ще си измѫкнем ножа. То е лесно да измѫкнеш ножа, но дали ще може да го употребиш право? Има начин за употреблението на този нож. Сега например, аз ще ви вѫорѫжа. Ние имаме мечове, изковани в огѫня на Любовта, после полировани в огнището на Мѫдроста, намазани с отрова в огнището на Истината, и като бутнем някого с тях, ще се пукне, като мехур. Този меч има туй свойство, че само като го посочиш, той почва да цѫрка. Казва се в Словото Божие: „Турете меча на Духа!“ Той е ужасен. Знаете ли какѫв мач е той? Той е такѫв силен меч, че не само укротява, но който веднаж е прободен с него, не чака, или се предава, или, както казват турците: „Табанà кувет“ — бяга. Но тази е вѫтрешната страна. Мене ще ми бѫде приятно да установим вѫтре в школата един ред, да представлявате един образец, та, който дойде при нас, да знае, че имаме знания, че владеем силите на природата, и можем да турим вѫв света ред и порядѫк. Аз ще позная моите честни ученици, ще им дам един голям изпит. Ще ви изпитам. Знаете ли как? Пѫрво ще видя дали сте честни — с пари ще ви изпитам. Ще дам на някой ученик една вечер една голяма торба сѫс злато, и ще му кажа: Ще занесеш тази торба в еди-кой си град. Ако той офейка с торбата, вѫпросѫт е решен вече. Другиму ще дадем някоя кѫща, ще я припишем на негово име, и ако след 5 години той я направи свое имущество, и я остави на децата си да преживяват, ние ще знаем какѫв е този ученик. И ако на някой от учениците поверим един дял да го рѫководи и той го направи своя мушия, и него ще разберем. Ще ви поставим такива капани, такива клопки, каквито не сте виждали. Като дойдат тези ученици втори пѫт, ще ги питаме: Ти не си ли този, който взе торбата? — Да. — Сѫс здраве си вѫрви! На другия: Ти ли беше този, който усвои кѫщата? Имайте пред вид, че у нас важат фактите. Щом торбата не е на мястото, нищо друго не важи. Туй е важно, а не това, че си честен. Нищо повече. Вие казвате, че си честен, почтен. Вярвам вѫв всичко това, но торбата кѫде остана? Че баща ти е честен, че ти си честен, вярвам, но кѫде е любовта? След туй ще дойдат други изпити. Тези сѫ на физическото поле. На торбата, на кѫщата устоява ли, честен е. Ще поверим някому окултни сили, да може да влияе на хората. Ще видим за какво ще ги употреби. Ако ги употреби за добро, добре; но ако ги употреби за свое лично благо, пак ще пишем в книгата. „Аз знам“, ще кажа. Всички тия неща ще дойдат за изпит на учениците. После, ще изпитваме някои от учениците на специалния клас. Запример, ще му дадем някаква работа, някакѫв труд за цял месец, и ще му кажем: Ще знаеш, ако работиш добре, ще ядеш, ако не работиш, нищо няма да ядеш. После, ще му кажем да направи сѫщото за една година. Ще работиш, макар и да си богат, и никому нищо няма да казваш. Ако работиш всеки ден, и си намериш работа за една цяла година, за 365 дни, ние ще те считаме за един много способен ученик, и ще ти турим шест. Ако за ½ година си намерил работа, ще ти турим четири, ако ¼ от годината си работил, ще ти турим три, ако си работил само 1 — 2 дни, ще ти турим единица. Но за работата е лесно. Ще направим после друг опит: някой ученик от вас ще направим прѫв министѫр в Бѫлгария, после ще го смѫкнем отгоре, и ще накараме целия бѫлгарски народ да го оплюе. Като е на власт, ще гледаме какво прави, и ако си издѫржи изпита, шест ще му турим; ако не го издѫржи, ще накараме бѫлгарския народ да го оплюе. Ще ви прекараме през тия изпити. Всички тия неща ще дойдат за тия, които следват специалния клас в продѫлжение на 20 години. Толкова ми трябват. И тия, които издѫржат добре изпита си, тогава ще им се повери... Знаете ли какво ще ви се повери? — Ще имате доверието на вашия Учител, да може Той да ви остави на своето място. Такова доверие да има Той вѫв вас, че каквото ви каже, няма да развалите славата Божия, каквото ви каже, няма да изопачите Истината, няма да изопачите Мѫдроста, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпѫлните всичко тѫй, и то абсолютно тѫй, че всичко да бѫде за слава Божия. Това е цел на всички ученици в школата. Слави ли се Името Божие, славим се и ние. Не се ли слави Името Божие, не се славим и ние. Две мнения по това няма. Това е правило на Бялото Братство. Тия морални правила трябва да легнат още отсега в умовете ви, вѫв волята ви, и тогава всичко ще дойде, всичко е вѫзможно. Всички ученици ще си кажете: „Ние искаме всички — млади и стари, да калим нашата воля, да стане тя диамантена, и пред никакви мѫчнотии, пред никакви изпитания да не се поколебаем“. Младото като не се помрѫдне, старото няма да стане, и старото, като не се помрѫдне, младото няма да стане. Някои казват: „Нашият Учител още нищо не ни е казал“. Ами че, това сѫ най-великите истини, които сѫм казвал. На тия мои думи лежи цялото ваше знание, което вие можете да имате. Ако вие влезете в невидимия свят между ангелите, те няма да ви питат колко знаете, а ще гледат колко е вашата любов, каква е вашата мѫдрост, истина, правда, добродетел. Ако ги имате, ще имате тяхното доверие. Значи, ще гледате дали вѫв вашия дух, вѫв вашата душа, вѫв вашия ум, вѫв вашето сѫрце, царуват тия велики Божествени добродетели. То е силата; а знания, растене, сѫвѫршенство, то е вѫпрос на времето. Всичко може да се добие, всичко е вѫзможно. Та сега, за през цялата година ще турим една формула, да си помагате. Които сѫ слаби, ще ги направим герои. Казвате: „Слаб човек герой може ли да стане?“ — Много лесно може да стане. Вземете един сѫвременен неврастеник, страх го е от студено. Хвѫрлете го в студена вода, след като се окваси, няма да има страх вече. След като се окваси, не само че не му е страшно, но почва да му става и приятно. На всеки един от вас, когато се страхува — един котел студена вода отгоре му! Нищо повече. След като се окваси хубаво, няма да го е страх. Аз ще ви кажа запример, някои от вас много тачите общественото мнение. Някой като мине покрай вас, ще ви оцапа хубаво, и тогава, като минете тѫй оцапан, казвате: „Нищо не искам да знам вече, не ме е страх от общественото мнение“. След като ви бият, не ви е страх. След като изгубите нещо, вие ще добиете доблеста да се не плашите никак от общественото мнение. Обществено мнение има само у добрите хора, у лошите хора няма обществено мнение. Обществено мнение има само у високо-благородните, у интелигентните хора, а там, дето няма добродетели, има само лично мнение. А такова лично мнение имаме всинца. Следователно, за да имаме обществено мнение, трябва да бѫдем всички високо интелигентни и да се стремим кѫм сѫвѫршенство. Всеки ученик от класа, който се стреми кѫм сѫвѫршенство, и е интелигентен, който е способен, ще му дадем всичкото наше сѫдействие. В школата вие ще се научите на различни методи. Не само ще се учите, но едновременно ще бѫде и теория и опит, всичко ще вѫрви паралелно. Запример, искате да премахнете някой ваш недѫг, нали? Да допуснем, че си страхлив. Е, кои сѫ причините на страха? Може би, когато вие сте били заченати, майка ви да се е оплашила от някоя котка, и тя да е станала причина да се яви у вас страх. Следователно, вие постоянно ще се плашите от котка. Ще се плашите не само от котка, но и от всички други животни, които се плашат от котка. Запример, има хора, които много се плашат от мишки. Някои пѫк се плашат от паяк, пиявица и др. От тия малки работи се плашат. Ние трябва да знаем закона, да се повѫрнем назад, да изправим погрешките си, да не се плашим от котка. И действително, уплашването от котка има значение: котката упражнява лошо влияние. Сега, с това не казвам, че като се вѫрнете в кѫщи да изпѫдите всички котки. При известни случаи котките сѫ ужасни. В даден момент, когато тя изплаши една бременна жена, влиянията ѝ сѫ лоши. И всякога, когато една бременна жена се оплаши или от котка, или от змия, или от паяк, пиявица, или от друго, у децата се явява страх според животното, от което се е уплашила. И тѫй, гледайте как да изкорените този страх, който се увеличава у човека. Ще се стараете тогава, да се приближавате до котка, или до всичко онова, от което се боите. Ще се доближите да го пипнете. Ако е змия, например, най-пѫрво ще се стараете да я гладите отдалеч, после ще я пипнете по-спокойно. Ако е умряла, ще я вземете, ще прекарате рѫцете си през цялото ѝ тело, и ще се ободрите. След туй, зимно време, като намерите някоя змия, ще я прекарате през рѫцете си, и после, като вземе да мѫрда, ще я хвѫрлите, тѫй ще правите, до като страха изчезне. Щом излезе страха от вас, вие на половина сте решили тази задача. Та, казвам сега методите. Туй е само един метод, а не че всинца ще ходите да гоните змии, да ги хващате. Това ще бѫде задача, може би, за едни от учениците — да ловят змии. На други може да се падне случай да имат работа с мечки, с малки мечки и т. н. Христос казва: „Изпитвайте писанията“. Тази велика книга в природата трябва да се изпита. Написаните формули, както растенията, камѫните, животните, това е една написана книга, и ние трябва да проучаваме великите сили, които сѫ скрити, заложени в природата, и за какво можем да употребим в даден случай тия сили. Ще разберете един велик закон, че всякога, щом изгубиш най-малкото равновесие на духа си, не можеш да работиш. Например, имаш неразположение кѫм свой приятел, ти вече си на половина парализиран. И щом се скарат тия двама души, не им вѫрви, никому не вѫрви. Ако двама ученици се скарат, трябва да знаят, че в школата не се позволява абсолютно никакво скарване. Щом влезете в школата, никакви недоразумения! Излезете ли вѫнка, можете, позволявам това, колкото искате можете да се налагате. И ако някой иска да се бие, казвам: Можем да ви освободим за няколко месеца се да биете, и като се вѫрнете сѫс счупени глави, носове ще ви кажем, че всичко това абсолютно го забраняваме. Ще забравите абсолютно всичко, без никакви караници. Сега, туй ще го знаете. Туй значи да имате характер, да имате воля. Като влезете в тази окултна школа, ще развиете характер. Като дойдат всички тия малки изпитания, и след като се калите, тогава с някои от по-напредналите ученици ще правя други опити. Те често казват: „Учителю, я ни изведи от телата, че ни заведи в тия вѫзвишени светове, и ни покажи какво има скрито там.“ Може. Е, после за страхливите има и друг начин за лекуване. Ще турим страхливия в един аероплан, ще го издигнем горе на височина 3 — 4 клм. Ти може да изпитваш удоволствие, но на страхливия ще треперят и гащите. След като слезе и ни опише какво е преживял, ще го питаме иска ли втори пѫт да се качи. Ако иска, значи станал е много срѫчен, смел. То е достатѫчно изпитание, на аероплан отгоре. Но да не мислите, че това е за старите; не, това е за специалната школа, то е за младите юнаци, то е за най-младите ученици, които сѫ силни и крепки. За по-напредналите други изпити ще има. Но за да се образува едно общество, кое е най-необходимото? Ние трябва да бѫдем способни да знаем как да послужим на хората. Ние трябва да бѫдем срѫчни и способни за всичко. В нашата школа ще застѫпим всички занаяти. Няма да има занаят, който да не познаваме. Всички изкуства ще застѫпим, и от нас по-добри специалисти няма да има. И списатели, и инженери, и поети, и дѫрводелци ще имаме, тѫй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се опре. Никого няма да викаме отвѫн да ни работи. Някой брат няма кѫща, хайде няколко други братя ще се заемат, в 2 — 3 недели ще му направят кѫща с 2 — 3 стаи. Ще строим. Ще кажете: „Отде ще вземаме пари?“ Всички камѫни, тухли, пясѫк, всичко ще доставяме чрез нашия труд, ще покажем на хората, че всичко можем да работим. Ако искате, аз прѫв ще ви дам пример. Ще ви покажа как се строи кѫща, как се работи, дѫрводелство, всичко можем да работим. Няма да има занаят между нас, за който да кажем, че не е хубав занаят. Не, всички занаяти ще можем да работим. Ние трябва да имаме смирение, всеки да вѫрши работата си. Запример, следя учениците, като кажат да се вземат стомните, някой си мисли: дали ще мога да изклинча или не? Всеки трябва като дойде тук, да гледа сам да си донесе вода. И ако има някоя слаба черта, като дойде тук, да гледа да се поправи. Ако някому не се иска да услужва, а иска другите да му услужват, тѫкмо той трябва да работи, да слугува на другите, и да си каже: днес ще слугувам. Защо? — Защото не ми се искаше да работя. И по такѫв начин ние ще сѫкратим труда на 3 — 4 часа дневно. Ако всички работим по 3 — 4 часа физически труд на ден, нашия труд много нещо ще ни даде. При такѫв случай само можем да образуваме едно братство, една примерна комуна. Сега запример, няколко комуни между нас пропаднаха. Два от опитите в Стара-Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го понараниха. Навсякѫде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се сѫздава една комуна, трябва да се комунизира труда, а не капитала. Туй, което излиза от русенци, то е комунизиране на капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран — готовото лесна се изяда. Тук, миналата година, аз заедно с още трима души свѫршихме един канал — копахме. Остана след това един ученик да работи сам по 2 — 3 часа на ден. Той едва след 3 — 4 месеца изчистил 5 метра. Гледах го как работи. Той, като вземе мотиката, изведнаж забѫрза, забѫрза, и не се минава половин час гледаш го, оставил мотиката настрана, почива. После пак я вземе, бѫрза, бѫрза. Не бѫрзай, най-накрая бѫрзай! Ще изпрахосаш енергията си. В нашето училище не се позволява бѫрзане, полека ще започнеш. Затуй казвам: С микроскопически опити започнете! Най-пѫрво образувайте един комитет от 10 души. Лицата, които ще влизат, вие сами си ги изберете, после ще ги представите на мене, и аз ще видя, дали „торбата“ ще може да остане. Сега те не могат да се докачват, ще ги опитаме. На тях ще им поверим много нещо. Доста пари може да капнат. Сестрите пѫк ще шият, торбички ще правят, чорапи ще плетат, занаят ще имат, градини ще правят. Всички по един час ще работят. Тѫй ще направим, че от нас да излезе нещо. Велики мисли и желания ще дойдат. Тѫй, като вложим този труд, ще има благословение. Благославя се само онова, в което се влага човешки труд. Сега, туй е само един опит, не да сѫбираме пари, но да се научим на един честен труд, труд с любов. Не с насилие да се работи, но да знае човек, че е работил от любов, и от пѫрвия ден още да се радва, че е работил за Господа, и да усеща тази, радост в себе си. Ако работите в годината 365 часа, те ще ви донесат 365 добрини, а 365 добрини, това е една велика сила. И тѫй, ние сега ще опитаме разни положения, защото все за любов говорим. Ако искаме да направим опит, трябва да работим от любов и за любов. Разбирате ли всички? Аз искам всички братя и сестри да оправят своите недоразумения по закона на любовта. Ако някой не иска да оправи работите си, ние ще платим неговия дѫлг. Ще го питаме: Ти заплати ли дѫлга си? Не. Нищо, ние знаем, че ти си задигнал торбата и нищо повече. Ако някоя ученичка се ангажира с някоя работа а не я свѫрши, ние ще свѫршим работата ѝ, и ще напишем в книгата, че дала обещание, и не го е издѫржала. За през цялата година ще направим един списѫк, и ще бележим кой не си плаща дѫлга, не си свѫршва работата. Обещал някѫде, а не свѫршил работата. Аз ще я свѫрша заради него, но ще пишем в книгата. И този ученик или ученичка, като дойде още един пѫт, ще му кажем да чака. Ще му кажа: Аз не разполагам с време, за да ти свѫрша работата. Сега, вѫв всинца ви ще има туй добро желание да работите. Ще турим като идея в ума си да работим, и ще работим разумно. В тази школа всекиму е определена работата от невидимия свят. И тѫй, ясно е: за всинца ви, които сте тук, е определено какво има да работите. Няма да ви кажа каква ви е работата. Искам да опитате великия закон, който настанява всички неща. Вие ще забележите, че има един разумен закон в света, който настанява нещата. Онази птичка, която храни децата си, кой я учи да ги храни? — Този вѫтрешен закон. Онази кокошка, която и от сянката си бяга, след като има пиленца, става смела и решителна. Кой я прави смела? — Този вѫтрешен закон, който, като се пробуди, прави я смела и решителна. Тя има една идея вѫтре в себе си, че има пилци. Следователно, какво ни дава идеята на човек, който се страхува? Той е кокошка без пилци. Имаш ли идея, ти си без страх. Следователно, законѫт е верен. За да изчезне страха, трябва да туриш в ума си една идея, която да го привлече, за да станеш смел и решителен. Тогава ставаме смели и решителни за идеята. Ако в нас влезе Божия Дух, идеята за Любовта, най-великата сила в света, тогава ние ставаме смели и решителни, и ще намерим, че туй благо, което тѫрсим, то е вѫтре вѫв нас. Сега, аз трябва да ви убедя вече, макар че от толкова години говоря все за едно и сѫщо нещо, трябва да ви убедя, че няма по-велика сила от Любовта. И едва сега вие казвате, че тѫй, както казва Учителя, тѫй е. Казвате: „Ние още от Любовта не сме видели нищо.“ Но най-великата сила в света, това е сѫзнателната любов, и когато тя влезе в човека, в него се развиват потайни сили, за които човешката душа копнее. Не любов, която смущава, но любов, която разширява. Когато тази любов влезе в сѫрцето на поета, как гладко вѫрви перото му; когато тази любов влезе в списателя, как лесно, в един час, си развива темите; когато тази любов влезе в свещеника, в учителя, в майката, всичко вѫрви тѫй експедитивно. Но когато тази любов изчезне, всичко вѫрви тѫй хлабаво. Любовта има своя идея. Трябва да сме експедитивни. Когато любовта влезе у някого, искаш нещо веднага става. Бѫрзо, кажеш и става. Вземеш пари на заем, виж, веднага ги врѫщаш. Нямаш любов, казваш: туй стана, онуй стана, децата, майката виновни — няма я любовта. Взел пари на заем, за една минута ги намира, а за врѫщане го няма. Не, не, любов нямаш. И който взема и който дава, изгубили любовта си. Та, пѫрвото нещо, което искам от вас учениците на тази окултна школа, е всички да се сдобиете с тази любов. Тя е вѫв вас, но да я добиете с тази интензивност, че да я почувствувате тѫй идейно, и вашият ум да почне да ражда. Не само ума ви, но и сѫрцето ви да почне да ражда. И всичко туй, което добием, ние ще го дадем на този вѫншен свят, който чака. Ние ще проповядваме на тия хора. Че тук работници трябват! Кой ще проповядва на тях? Само вие сте останали. Я ми кажете, ако аз пратя свещениците, те ще изопачат всичко. Какво ще кажат? Аз ги зная. Понеже мисля да ви пратя, аз казвам: Ако усвоите или не усвоите тези принципи, аз зная какво ще направя. Сега, като казвам зная, добре да ме разберете. Аз говоря в името на този велик жив принцип, а не лично. Безлично, значи без ограничение. В нашето Бяло Братство принципѫт е: Само за Бога можем да работим, и само Него можем да любим безгранично, и само Нему можем да се доверяваме. Важен е този принцип, и той трябва да легне вѫтре в нас. Само Бог е сѫвѫршен, само Той е безграничен, нито се изменя, нито се променя, и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Неговата душа, само в Неговото сѫрце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук на земята. И само Него можем да намерим тук на земята и горе на небето. Следователно, само Нему можем да вѫздадем чест и поклонение и хваление и никому другиму. Само този принцип — Бог на Любовта — трябва да легне като основа, правило в душата ви. Него ще намерите и на земята и на небето, и Той като ви проговори, ада веднага става рай. Ако не ви проговори, рая става ад. Такѫв е дѫлбокия закон. Вие, като имате най-добро разположение, като се махне любовта, изпитвали сте какѫв ад настава, каква тяжест, какво безсмислие. Дойде ли любовта, светне лицето ти, казваш: „Колко сѫм радостен!“ — Готов си да служиш. Махне ли се любовта, всичко изчезва. Като имаме тази опитност, пѫрво ще се стараем да не огорчаваме този Бог на Любовта, който живее в нас, да не нарушаваме този мир, който Бог носи в нас, или, както казва Писанието, да не се нарушава този печат, с който е запечатана тази книга. После, ще се стараете, вие учениците, да имате взаимно уважение и почитание. Като се срещнете сега, как ще се поздравлявате? — Няма Любов, като Божията Любов. Като ти каже брат ти: Няма Любов, като Божията Любов, ти ще му кажеш: Моята любов за тебе ще бѫде като Божията Любов. Тогава брат ти ще ти каже: Само Божията Любов е Любов. Ти ще му кажеш: Само в моята любов ти ще ме познаш. Понеже виждам, че туй е малко дисхармонично за вас, ще изменя, ще направя друг превод. Казва ти: Няма Любов като Божията Любов. Отговарят: Само в проявената Божия Любов ти ще ме познаеш. Туй ще бѫде за една година. Учениците тѫй ще се поздравляват. Пѫрвата формула може да употребите, като влезете в дома на приятеля си, а втората — като си излизате от дома. Аз бих желал да зная по колко екземпляра от лекциите ще ви трябват за всеки един град, за да могат веднага всички да ги изпѫлняват. Да кажем, пратим пѫрвата лекция, трябва да знаем колко екземпляра ще ви сѫ нуждни. Ако могат да се напечатат, тогава ще изпратим за всички ученици. Когато сѫ напечатани всички беседи изведнаж, това е опасно, защото се явява една сѫблазѫн, искат да ги прочетат всички изведнаж, и после не искат да ги учат. Запитват: На улицата като се срещнем, как да се поздравляваме? — Единия ще каже: Без страх! Другия ще отговори: Без тѫмнина! Или може да му каже тихичко на ухото: Няма Любов, като Божията Любов. Той ще ти отговори: Моята любов за тебе ще бѫде като Божията Любов. Щом има между тебе и приятеля ти чужд, не поздравлявайте. Поздравления ще си давате само когато няма никой помежду ви. Иначе, това е буквата на нещата, не е духа. Може да си дадете един сигнал, един символ за поздравление. Аз бих ви дал един символ, но вие може да злоупотребите с него. Поздравлението ще бѫде тѫй естествено, че в туй движение, което ще направите, да не се забелязва нещо извѫнредно, естествено да става. Тогава ще си носите една специална бяла кѫрпа, и като срещнете някого, ще я извадите, уж си триете носа, мустаците. Чиста кѫрпа ще носите, кѫрпа само за поздравления. Трябва да пазите това в абсолютна тайна. И другият ще извади своята кѫрпа. Но, ще извадите кѫрпата си от далеч, и няма да я туряте на устата си, ще я хванете и леко ще я прекарате покрай носа и устата си. Другият ще види, че имаш бяла кѫрпа, и той ще те поздрави. Всички от Бялото Братство трябва да носите бели врѫзки. В бѫдеще няма да носите яки, а една бяла кѫрпичка, хубаво забодена с златна игла с пентограм. Селяните ще имат бели ризи, яки от ризата чисто бели, нищо шарано по тях. Яките ще се заместят с нещо по-хубаво, по-приветливо. Яките могат да бѫдат меки, обѫрнати. Но това, — пентограмите, поздравленията, това сѫ най-простите неща. Няма Любов, като Божията Любов, само Божията Любов е Любов. Няма Любов като проявената Божия Любов, само проявената Божия Любов е Любов.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 10 ч. с. Работа за новия живот. Да започнем пак упражнението с буквата „а“, да опитаме кѫде има пукнатини в сѫзнанието ви. Ще имаме окултното упражнение с буквата „а“. (Пяхме упражнението сѫс следните движения: десната рѫка простряна под наклон и после я завѫртаме напред, като образуваме над главата крѫг). Сега, поемете вѫздух, че тогава ще пеем. Двете рѫце простряни напред, после поставени горе над главата с допряни прѫсти. Двете рѫце настрана, после над главата, и обливане. Туй е един метод за вѫзпитание на децата в бѫдещата школа. Когато се учи музика, учителите ще вѫзпитават децата по този метод най-малко половин час. Някои от учителите могат да употребят този метод с учениците си. Като влезеш при децата, не започвай изведнаж да ги учиш, но около 10 — 15 минути направи едно упражнение, за да се хармонира сѫзнанието им под влиянието на музиката. Упражненията с буквите „а“ и „о“ можем да заменим с думи — хармонично сѫчетани думи трябва да намерим. Трябва да приготвим такива окултни упражнения, такива няма още преведени; окултна музика няма още в Европа, сега се заражда тя. Единствените окултни песни, които имаме, то сѫ сега нашите. Навсякѫде имате сѫвременни песни с мажорни и минорни гласове. Минорната музика всякога изразява дѫлбочина на сѫрцето, а тази дѫлбочина е потребна; мажорните тонове дават сила, интенсивност. Е, днес ще слушате този брат, грузинеца, който прокарва тази идея. Той сѫс своята цигулка иска да покаже, че свиренето може да се употреби окултно. Това зависи от душата, на музиканта. Ако неговата душа е окултна, той може да изрази идеите си окултно. Затуй, аз бих желал, всички мои ученици да знаят да пеят и да свирят. Ако не могат да свирят, поне да знаят да пеят. Онези, които не знаят да пеят, ще могат да бѫдат само слушатели, оглашени, но, ученици, без музика не могат да бѫдат. Всеки от вас трябва да знае да пее! Запитват: Няма ли изключение от това, защото има братя и сестри, духовно издигнати, които не знаят да пеят и да свирят? — Всè им липсва нещо, вcè им липсва едно благородно чувство. И тѫй, ние ще употребим музиката, като средство за вѫзпитание. После, има много светски песни, които в сѫщност не сѫ песни. Защо? — Защото те сѫ тѫй нагласени, че не упражняват изискуемото влияние. Класическата музика е друго нещо, нея ще изучаваме от кѫдето и да е. Всеки от вас знае песента „Живот преизобилен.“ Който има хубав глас, нека изпее. „.Живот преизобилен.“ Ако искате да заставите някого да пее, той трябва да има вдѫхновение. Някой брат или някоя сестра, която има вдѫхновение, да я изпее, ако дойде Духѫт; ако не — няма нужда. (Един брат изпя песента). Хайде сега всички да я изпеем. (Изпяхме я). (Учителѫт изпя едно хубаво окултно упражнение). Гласа на туй упражнение е окултно нотиран. Като сте неразположени, седнете да си изпейте едно хо-хо-хо, хо-хо-хо, и всичко ще ви мине. При тази окултна музика се случва, че между двете части има близост, тѫй че като изпеете пѫрвата, втората част сама изпѫква. А при последното упражнение изведнаж има едно повишение. Туй сѫ две сѫстояния на сѫзнанието. Между двете части няма врѫзка. Изисква се воля, да знаете законите на сѫединението, за да можете пак да се вѫрнете. Често някоя мисѫл у вас се скѫса, вие изпуснете известна нишка, тя се загуби, и не знаете какво сте мислили. Тогава прекарвате един преходен период, и затова не можете да знаете. Този преход е положението на човек, който е живял в най-низко сѫстояние, и иска да се качи горе, но като се качи горе, не знае какво да прави. Сѫединителна нишка ще турим сега! Всяко едно от тия окултни упражнения сѫбужда вѫтре в човека един импулс. Това хо-хо-хо дава известно настроение. Измените ли го — ще дойде друго настроение. Запример, о-о-о, то значи: Е, ти ще направиш тази работа. А хо-хо-хо, значи: Хо-хо-хо, и оттатѫк ще мина. Туй е отговор — една положителна мисѫл. На песен ще опитваме това. Някой казва: „Ти ли си дошѫл тук да оправяш, света?“ Ние ще му кажем: Хо-хо-хо, хо-хо-хо. И в училището идната година тѫй ще им пеем, и музика ще имаме. И когато те излезнат, ние ще им духаме, и ще им свирим, и ще пеем нова песен. Аз ще ви дам песни, но трябва да имате чутко схващане. В пението влизат не само половинки, но и четвѫртинки тонове. Изпяхме пѫрвата част на упражнението „Firfürfen“. Това е пѫрвия превод на физическото поле. Той е за мѫжете. Това сѫ чувства на мѫжа. Туй упражнение е за човек, който е погѫлнат в материята, да го сѫбудиш. Той е потѫнал вѫтре в земята. Един тежѫк човек, който е потѫнал в земята с мисѫлта си, само тѫй ще го сѫбудиш. След това идва втората част, по-високите вибрации, противоположните вибрации, вибрациите на любовта. Ти си недоволен, твоето сѫстояние е несносно, ти тѫрсиш начин как да го задоволиш. Трябва да се роди у тебе едно желание да го преодолееш, по какѫвто и да е начин да се подигнеш, а това ще постигнеш, като пееш. Когато човек почне да пее, то е един признак, че в пеенето душата му тѫрси метод, начин, как да се подигне. Днес е вторник, не можем да изпеем втората част на тази песен (firfürfen), защото е войнствен ден, марсов ден, влиянията сѫ войнствени. Ти вѫв войната, между грѫмотевици, топове, ножове, не можеш да пееш. Изпейте пѫрвата част — firfürfen. Превод: Всичко вече аз свѫршвам в света. В окултното пение се изисква абсолютна свобода на чувства, на мисли, и на всичко у нас трябва да дадем естествен израз, тѫй, Божествено да бѫде всичко. Ние се врѫщаме кѫм Божествения живот, чистия, святия, неопетнения живот. И чрез тази окултна музика аз искам да вѫрна красотата на вашите лица, на вашите очи, рѫце, крака, да стане телото ви Божествено. Разбирате ли? Туй е красота! Това ще вѫзстановя. Чертите на лицето ви трябва да добият един реален израз. Това не е една философия за небето. Небето е тук. Туй, което Бог е сѫздал, трябва да го вѫзстановим — да повѫрнем тази пѫрвоначална Божествена чистота, затуй Бог сега гради. Ако ние владеем тия природни сили, трябва да вѫзстановим Божественото у нас, и да кажем: „Господи, туй, което развалихме, поправихме го, и сега можеш да присѫтствуваш в нас“. Да сѫградим този храм в нас, макар да струва милиарди, и да кажем: „Господи, сега ще ти служим сѫс всичкото си сѫрце, сѫс всичкия си ум, сѫс всичката си душа и сѫс всичката си воля“. Туй е задачата ни, и когато сѫградим храмовете си, ще имаме в света една истинска религия — вѫв всеки човек ще става богослужение. Аз ще видя, дали ще ми остане време, да дойдем до окултно произнасяне на думите, да знаем как да произнесем една дума. Всяка една дума си има тон, по който тя трябва да се произнася, както в музиката. Всички думи в езика сѫ нагласени по известни ключове, и когато ученика влезе в школата, трябва да намери тези ключове. И неговата реч ще бѫде нагласена сѫобразно с тия окултни ключове. Нагласена ли е, ще забележите, че вашата реч има най-пѫрво сѫдѫржание и смисѫл. По формата си напѫрво време ще куца, но ще има сѫдѫржание и смисѫл. Най-после ще дойде формата. И вѫв света е така. А хората искат за всичко форма. Бедния човек не може да направи един палат. Той трябва най-пѫрво да сѫбере парите, да стане силен, и след като забогатее, да прави кѫщата. Когато ти станеш богат, силен, умен, тогава ще бѫдеш в сѫстояние да предадеш своята форма. Един религиозен човек започва да се подвизава, и му казват: „Трябва да туриш най-красивата форма“. Не, най-после ще сѫздадеш красивата форма. Някои казват: „Говорете ни една красива реч по форма“. Не, не може така, ние ще постѫпим глупаво, най-пѫрво ще турим сѫдѫржание и смисѫл в нашата реч, и най-после форма. Може да живееш в палат и да се храниш с лук и чесѫн, а може да живееш в колиба, и пак да си богат. Пѫрво ще живееш в колиба, но ще се храниш добре, а после може да те турим и в дворец, защото и княз може да живее в колиба. А може да те турим и в палат, защото палата не показва богатство, както и колибата не показва сиромашия. Те сѫ неща относителни. Пазете законите, окултните закони! В човека, при сегашното му сѫстояние, има три течения. Аз ги определям тѫй: животинско, човешко и ангелско течение, а Божественото течение идва сега. То засяга повѫрхноста на човешкия живот. Когато в нас заговори Божественото, то трябва да бѫде сѫбудено от Божествения Дух. Никоя друга сила не може да сѫбуди Божественото. Божественото само по себе си ще се прояви. Трябва да знаем под какви влияния сѫ нашите мисли, защото те могат да дойдат под влиянието и на животински течения. И хората упражняват известно влияние, и ангелите упражняват известно влияние, както и светиите. Никой не може да ги избегне. Не мислете, че можете да избегнете от влиянието на животните. Всеки момент трябва да знаете кои влияния преобладават вѫв вашето сѫзнание. Запример, гневен си: блѫскаш, удряш, чукаш. Под влиянието на кои течения си? — На животинските течения. Ако ритате, вие се намирате под влиянието на теченията на коня, ако бодете — на кравата, ако дращите, хапите — все сте под влиянието на животни с или без рога. Всички животни колективно влияят. Като дойде влиянието на хората, то ще измени сѫстоянието ви, ще почнете да мислите. Като дойде ангелското влияние, вие, ще знаете да изправите поведението си и ще си кажете: „Не е този пѫтя.“ Веднага ще сте готови да изправите поведението си. Тогава чувствуваме в себе си сила. Като дойде Божественото, тогава се чувствуваме силни, мощни. И тогава знаете ли какво е правилото? Когато дойде Господ, т. е. когато повикаха Христа да излекува едного, Той затвори вратата, изпѫди всички, а остана Той сам с болния. И когато дойда Христос да ви лекува, Той ще изпѫди всички. „Ама, Господи, ние сме майка, баща.“ Не, не, всички навѫн! Да остане само този, който е необходим за твоето лекуване. Останат ли други, те ще развалят работата. Сам ще останеш за да разбереш онези велики тайни. Човек трябва да остане сам в душата си. Сега, на онези от вас, които сѫ земледелци или градинари, ще им дам да направят следующия малѫк окултен опит през тази година. Отделете си едно място ¼ декар, 1 декар или 100 м., насейте го с жито, и Когато расте то, ходете често, обикаляйте туй място, четете си, молете се на Бога, и туй жито, което е расло под вашите молитви, сѫберете го, направете хляб, нахранете някои хора и вижте каква разлика има между този хляб и другия, и какво влияние ще окаже той. Друг опит: имате някоя слива, която ражда; ходете при нея всеки ден, пращайте ѝ хубави мисли, когато зреят плодовете ѝ. Когато узреят, дайте тези плодове на онзи, когото обичате, и ще видите, какви резултати ще произведе. Своите мисли и желания ние можем да ги влагаме навсякѫде. И който дойде в нашия двор, знаете ли какво влияние, ще усети? — Всеки се усеща добре разположен, цялата атмосфера се различава от вѫншната — голяма разлика има вѫв влиянията. Та, вие ще се стараете да влагате тия влияния и всеки от вас ще бѫде носител на тия сили, на тия закони, които трябва да прилагате. Всеки може да образува едно малко изворче. Почне ли да извира, то ще отвори пѫт, ще се стичат други, и после ще се разширят, и цялата околност ще се покрие с растителност. Тук изпѫкнал един човек в един град, там друг, и всички ще почнат да растат и да зреят на това Божествено слѫнце. Помнете закона: с любов се действува по един начин, без любов се действува по друг начин! Туй е за учениците на окултната школа.. Тези правила, които ви давам, не ходете да ги опитвате вѫв света. Приложете ги вѫрху себе си, до като вѫв вас не остане абсолютно никакво сѫмнение. Аз ви ги предавам, но у вас може да се зароди едно сѫмнение. Ще направите най-напред един опит, той излезе несполучлив, втори, трети, все несполучливи, казвате си: Тази работа може да не е тѫй, както се говори. Не, тѫй е, тѫй е, абсолютно няма никакво изключение. Разбирате ли? Някои ще кажат, за мене, че вчера, там в читалището, понеже бяха все негови хора, пазиха го. Аз да ви кажа: преди две години бях вѫв Свищов, дето комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бяха нагласили нещо. И попове и стражари имаше. Аз бях на сцената. Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там на сцената“. Чувам по едно време „пиу, пиу!“ — Идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената и му казва: „Ти ще мѫлчиш!“ Другият казва: „Какво стои този там на сцената, 100 души го вардят!“ И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме“. Че вие сте хората, които трябва да помогнете. Защо така? — Защото Бог живее вѫв всичките сѫрца, и каквото каже, всичко става, няма изключение. Винаги ще живееш по Божия закон, заради Бога. Разбирате ли? Бог живее в мечката и ѝ казва: „Ти няма да го плашиш“. — Ще слушам. „Ти няма да го плюеш“. — Добре, така ще направя. „Ще минеш мѫлком, няма да го плашиш, защото сѫрцето му е много страхливо“. Мечката казва: „Слушам Господи“. Ще се отбиеш малко в гората, ще кажеш: „Мини“. А ние казваме: „Мечката се оплашила“. Не, тя не се бои, но слуша какво ѝ казва Господ. Тя казва „Понеже се плашиш, ще се поскрия малко в гората, и после пак ще си продѫлжа пѫтя“. Хорските мечки сѫ 100 пѫти по-опасни, отколкото горските мечки. Туй е без обида. Изобщо, вие не се интересувайте най-пѫрво за общественото мнение, но се интересувайте за мнението, което Господ трябва да има за вас. Какво трябва да бѫде мнението на Господа на живата Любов, какво мнение Тя трябва да има заради вас, туй е важно! И когато аз мина покрай вас, вие ми казвате: „Учителю, вие не ме обичате!“ Знаете ли какво ще ви кажа? Сѫрцето ви е толкова малко, какво да вложа в него? Направете си по-голямо, по-широко сѫрце, че да ви туря нещо в него! То едва сѫдѫржа 10 грама, какво ще туря в него? Ако река да го насиля, ще го пукна, и тогава вие ще свѫршите с живота си. Ако една муха кацне на прѫста ми и казва: „Учителю, искам, да ме обичаш!“ Как ще изявя любовта си кѫм нея? Понеже крилцата ѝ сѫ много мекички, ще я пипна така лекичко отгоре, отгоре, да не ги смачкам. Туй е любов. Друго, което мога да направя, то е, ще взема една клечица за чистене зѫби и сѫс вѫрха ѝ ще извадя малко от медеца, който имам и ще ѝ дам. Тя ще каже:. „Учителя ми даде отличен обед“. Но, ако аз река да дам и на вас толкова, колкото на мухата, какво ще кажете? На мухата, като ѝ сипя толкова, ще свѫрши работа, но ако на вас дам, толкова, с такава микроскопическа част, няма да се свѫрши работата. Е, при това питам сега: какво се казва на едно място в Писанието? — „Прави правете пѫтищата Господни!“ Та, гледайте да имате мнението на Божествената Любов. То е важно за всинца ви. Мнението на Божествената Любов. Всеки ден я питайте: изменила ли си е мнението за вас? Щом Любовта си измени мнението за вас, в душата ви ще стане една коренна промена. (Сега, малко неудобство имате, слѫнцето ви малко препятствува). Изпейте песента „Fir für fen“. (Изпяхме пѫрвата част от упражнението). Ще знаете, че тя е за вторника. Ако имаме една поляна, и всинца да се наредим в една верига и да запеем заедно, в хор, тази песен, знаете ли какво може да стане в един час? Като направите опита, ще видите какво може да стане. Трябва една много голяма поляна, за да се направи опита. Отличен опит ще бѫде. Над Батак отгоре, в Родопите, на един вѫрх има една голяма поляна — Карлѫка. Тази поляна е отлична за този опит. Тя е като дѫска, може да дѫржи пространство около 1½ часа. Отлично място е там! Сега, някои се занимават с онази мисѫл, да се освободим от общественото мнение. Знаете ли онзи анекдот, дето един искал да се освободи от общественото мнение? За тази цел той се сѫблякал гол и така трѫгнал. Наистина, той се освободил от общественото мнение на хората, но дошѫл, попаднал до общественото мнение на децата. Сега, туй го давам като вѫзражение, казвам: не да се сѫблечем голи, но, като хвѫрлим дрипелите на сѫвременния свят, да облечем дрехите на Истината! Да не ходим голи, а да турим новата премяна, дрехите на Истината! Не голи, а облечени ще влезем! Гледайте, като се освободите от общественото мнение на вѫзрастните, да не попаднете под общественото мнение на децата. То е по-опасно, отколкото мнението на вѫзрастните. Сега, общественото мнение на по-напредналите и общественото мнение на глупавите, е все пак обществено мнение, но второто е по-опасно, отколкото пѫрвото. С учения човек е по-лесно да се разбереш, но с глупавия — ще каже: уа-уа, и нищо по-вече. И тѫй, аз обуславям туй учение, не от това, че духа тѫй казал, или иначе казал. На тия духове, които ви говорят, аз им заповядвам; те сѫ нисши, а Божествения Дух — Той е абсолютен, на Него аз се подчинявам. Той е Дух на свобода, Дух на Истина, Дух на Любов, на Мѫдрост, на Правда, на Добродетел, на Милосѫрдие. Той сѫдѫржа всичко в себе си. И питам тогава: тия духове, които говорят вѫв вас, какви сѫ? Някому проговорил духа, но му казва: „Туй да не казваш на Учителя?“ Защо да не казваш това на Учителя? Не, което е Божествено, то трябва да излезе навѫнка. Божественото трябва да излезе! Аз искам всинца да бѫдете свободни, а не роби. Когато ви говоря за женидбата, аз сѫм категоричен. Роб сѫс роб да се не жени, защото жената робиня и мѫжа роб, ще народят робчета. Сѫщите тия робчета утре ще народят други робчета. Какво ще спечелите? Утре ще дойде господаря, ще хване робчето, ще го заколи. Защо ще се женим в света за робчета? Само свободния да се жени, т. е. никакво женене, а служене на Бога трябва. Сега, ще ви питат: ще се жените ли вие? — Няма да се женим. Защо? — Ние отхвѫрляме робството. Че деца не искате ли да имате? — Не искаме деца на робство, а искаме деца свободни. Попове не искате ли да ви венчават? Не, не искаме, само робите се венчават. Нищо повече. Поп кого опява? — Само умрелите ги опяват. Който живее, поп може да му чете, но не и да го опява. После, ще се крѫщавате ли? ? — Не, с вода не искаме да се крѫщаваме. Майка ми до сега ме е крѫщавала по-вече от 100 пѫти. Майка ми през пѫрвата година от рождението ме е крѫщавала 365 пѫти, втората година — 150 пѫти, третата година — 50 пѫти, а последната година — само един пѫт. Колко пѫти ще ви крѫщават! А сега ние искаме да бѫдем крѫстени с огѫн, с Дух. Крѫщение с вода не чисти. Крѫщение с огѫн искаме, което ще внесе чистота. Ако някой иска да се крѫщава, то ще бѫде с огѫн — то ще внесе чистотата. Ако трѫгнем по учението на поповете, какво ще ни дадѫт те? Но ще кажат: „Кой ще венчава дѫщеря ви, сина ви?“ Аз казвам: ако вашите дѫщери и синове ги венчават поповете, те ще умрат, те ще ги опяват. Но, ако вие приемете новото учение, тогава Духа ще ви крѫсти, ще ви благослови, ще имате всичко в себе си. Тия вѫзгледи трябва да ви бѫдат ясни на вас, като ученици. Като ученици, казвам, а който не е ученик, може да разрешава тия вѫпроси, както иска; но за ученика този вѫпрос е разрешен, той нито се жени, нито за мѫж отива. То значи: нито се жени, нито роб става, нито робчета ражда. В Стария Завет се казва: „Родени в беззаконие.“ Туй значи: родени в робство. Щом служиш на греха, твоите деца се раждат като роби. Това значи: родени в беззаконие, родени в робство. Евангелието пѫк казва: „Ние не сме родени в блуд.“ Я ми цитирайте този стих, какво е казал Христос? Христос им казва: „Ако бихте били чада Авраамови, делата Авраамови бихте правили, но вие сте от баща дявола родени в робство.“ Тѫй, мнозина от вас сѫ идвали при мене да ме запитват да се женят ли, или не? Разбрахте ли ученици, разбрахте ли сега как седи вѫпроса? Да се не жените! Този вѫпрос за учениците решен ли е, разбрахте ли го сега? Сѫвременните лекари не позволяват на болните хора да се женят. Сѫвременните лекари на идиотите не позволяват да се женят. На физическото поле го правят. А ние, духовните, позволяваме на духовно-болните да се женят, позволяваме на идиотите да се женят. Кои сѫ по-умни? — Лекарите сѫ по-умни. Тогава ние казваме: На роби хора не позволяваме да се женят; който не е свободен, не му позволяваме да се жени! По сѫщия закон ще бѫдем последователни. Свободен ще бѫдеш! Ще видиш: туй, което искаш да направиш, акт ли е на онази безгранична Божия Любов? Ако е акт, направи го, ако не — вѫздрѫж се! Ясна ли е тази мисѫл за учениците? Само свободния може да се жени. Всеки, на когото сѫрцето е изпѫлнено с Божествената Любов, е свободен, но не да се жени. Той няма право да се жени. Запитват: Практически казано, един момѫк и едно мома от нашето братство могат ли да се женят? — Могат да се вземат, разбира се. Не, слушайте: нито поп, нито гражданство може да венчава окултния ученик —това не е позволено. Венчава ли те поп, фалирал си. Преходните работи вие сами ще си разрешавате. Ние разрешаваме вѫпроса принципално. До сега вие сте се женили хиляди пѫти, вѫв всичките ваши сѫстояния. И сега ако се жените, какво ще направите? Според хиромантията, на всеки човек е определено дали ще се жени фактически, по сѫдѫржание или по смисѫл. Там математически точно е определено. Когато бѫркат, може да е по форма, на физическото поле. Има линии, по които е определено кога ще се жени човек, колко години ще живее, колко деца ще има, с колко жени, т. е. колко пѫти ще се жени и т. н. Всичко е определено. Туй е физическата страна. Да кажем, че един ученик мине тази стадия; тогава той вижда, че по форма няма да се жени, а по сѫдѫржание. Запример, той ще стане учител някѫде, тогава пак ще народи деца. Учителя като вѫзпитава, ще внесе Божественото учение в душата на ученика, и като се сѫбуди тази пѫрвоначална душа, детето ще се прероди. Това е пак раждане. Този вѫпрос астролозите го решават. Когато иска някой да знае дали да се жени или не, нека отиде при някой астролог, да му плати и той ще му каже: кога да са жени, кой месец, за коя жена, или изобщо дали да се жени и т. н. Практически този вѫпрос е решен, само че трябва да намериш човек, който да ти каже по рѫката дали да са жениш, или. не. Един ученик на Бялото Братство няма право да се жени, докато не навѫрши 33 или поне 30 години. Щом се ожени на 21 година, това не е в реда на нещата. Момата трябва да бѫде 28 години, а момѫка — 30 години. Сегашните икономически условия не сѫ такива. Ние казваме: Ако света беше нареден нормално, то е друго нещо, но понеже сега е анормален, ще вѫрвите по старому. Този е, обаче, посторонен вѫпрос, той ни отдалечава. Той не ни засяга. Ако дойде някой при нас, ще му кажем: Иди се ожени, и като народиш деца, ела тогава да станеш ученик. Нищо повече. Този вѫпрос ни отвлича от главната цел. Той е най-лесния вѫпрос. Сега, утрешния ден ще го посветим изключително на школата. Онези, които се запишат за ученици, ще знаят, че ще имаме две сѫбрания — едно за общия клас и друго за специалния клас. Утре искам да зная школите от всичките градове. Нека си направят общ клас и специален клас. В специалния клас ще влизат, при сегашните условия, само онези, които не сѫ женени. Това е едно от условията. В общия клас влизат и женени и неженени. Защото, ако в един специален клас влезат женени, женидбата им ще се развали. Ще се развали по много естествен начин. Нали знаете как ще се развали? Мѫже и жени влизат, и някой женен е внимателен кѫм някоя мома, каже нещо за нея пред жена си, и тя му казва: „Ти на еди-коя си тѫй... аз не ти позволявам.“ Тогава, вѫн от класа! Ние нямаме работа с такива подозрения. Ние нямаме нищо общо с такива женени. Ако някои мѫж и жена женени сѫ свободни, то е друго, но ние ще ги изпитаме дали сѫ свободни. Щом се ревнуват, вѫн от класа! Тѫй ами, в нас няма церемонии. Ще ги изпитаме свободни ли сѫ те или не. Щом той ревнува жена си, или щом тя го ревнува, вѫн, в общия клас. Ако и там се ревнуват, в света да вѫрвят. Запитват: вдовици да влизат ли? — Вдовицата като влезе, да не приказва за своя умрял мѫж: „Аз имах един много хубав мѫж.“ Тя така развращава. Щом тѫй действува, тя не е вдовица, и ще ѝ кажем: Ние те освобождаваме. Като влезе в класа тя ще мисли, че не е вдовица. В специалния клас тѫй ще мисли, и нищо повече. Започне ли тя да разправя за спомени: какѫв хубав бил, как си гугуцали добре, какви му били мустачките и брадичката. Че как тѫй? Образите развращават. Е, всичката добрина в неговите мустачки и брадичка ли седи? Ние 5 пари не даваме за неговите мустаци и брада. Ако добрината беше в неговите мустаци и брада... А то, колко пѫти хората хвѫрлят мустаците и брадите си и отново изникват. Има известни пороци, от които трябва да се освободим. Има една глупава ревност, подозрения, пороци, които не сѫ основани на нищо добро, на никакви добродетели. Има подозрения и подозрения. Сега, в специалния клас, няма да се занимаваме с подозрения. Един ден ще кажете: „Аз влязох тук, но развалих семейния си живот.“ Вас не ви е мястото в класа. И после, никой ученик от един специален клас няма право да флиртува, да ходи да се занимава с момите. Право ли е това? Който иска да флиртува, навѫнка! Мома, която иска да флиртува, навѫнка! Погледа ни трябва да бѫде честен, мек. Честни, чисти, откровени. Митки да няма. Сега е вече ясно. Аз уважавам един ученик, който се застѫпва за ученичката, който има най-високо почитание кѫм нея, и не си позволява даже лоша мисѫл. Туй е свещено място! А като ги погледнеш, и двамата, учат, учат, хайде научат се. Няма какво да учат, не искам да се лѫжат. Който влезе в специалния клас, той трябва да бѫде образец на благородство. Ако направи една грешка, да дойде да се изповяда на Учителя. А не да гледа на земята. Аз зная какво значи да гледа на земята. Ще бѫдете чисти и искрени, с поглед ясен и чист. Направите ли едно престѫпление в астралния свят, ще го изповядате. Направите ли едно престѫпление в умствения свят, ще го изповядате. Направите ли едно престѫпление вѫв физическия свят, ще го изповядате. Направите ли така, ще ви считам герои, не направите ли — плюя на гѫрба ви и казвам: Вие не сте за класа, вѫн! И като любите ще се изповядвате, и като мразите ще се изповядвате. Да бѫдете за образец. Туй е правило за онези, които влизат в класа. А инак ще кажат: „Тя ми замота сѫрцето, той ми замота сѫрцето.“ Това не сѫ никакви специални класове. Това сѫ класове на света. Светѫт е пѫлен с такива класове. Ние ще дадем образец на света. Това е окултна наука. Специалните класове аз ги наричам класове на чистотата. Всеки, който може да се подчини на правилата, може да влезе. Правила има там. А целта на общите класове е друга. В специалните класове аз искам от младите чистота. След като научат тази чистота, ние ще им покажем какво изисква новия живот. Тогава ще им дадем нови правила, ще покажем какви трябва да бѫдат отношенията им в света. Ние няма да бѫрзаме. А не, както вѫв сегашния живот, майките искат още на 18 години да оженат дѫщерите си. Защо? — За да станат хилави. Не, трябва точно да изпѫлним туй, което Бог е написал. Ние ще извѫршим Неговата воля вѫв всички подробности и в причинния, и в менталния, и в астралния, и вѫв физическия свят, и няма да нарушим нито на една йота Неговите закони. Това е нашата задача — да изпѫлним Волята Божия без никакво изключение. Как ще стане това? — Знаем как ще стане тази работа. Разбирате ли я? Аз зная как ще стане тази работа, ще я направя тѫй, както Господ иска. Не може ли по друг начин? — Може по много други начини, но за мене има само един Божествен начин. Ученик, който влезе в специалния клас, аз ще го прекарам през 25 корита. Ама няма да остане място в него да се не промени. Трябва да се поправи. Все насѫлзен ще го виждате. Умѫт и сѫрцето ти трябва да бѫдат такива, че като се пробуди сѫзнанието ти, сам да си стража на себе си. Остане ли да те пазят, отиде та се не види. Сам да си стража! Туй Божествено око на Любовта, като те види, да знаеш сам, кое е право и кое не. А сега, ние сами не знаем кое е правото вѫв света. За да намерим правдата, трябва да бѫдем чисти, затова трябва да дойде Божествената Любов. Тази Любов сѫ я добили светиите, но как? Като сѫ се молили, плакали, чистили по 15 — 20 години, и след това сѫ добили едно прозрение, и се вѫрнали вѫв света. Казват: „Какво сѫ свѫршили?“ По сѫщия закон ще го добием и ние. Нас ни трябва чистота. Ще ви разправя какво стана снощи. Седя аз, и се разговарям нещо с една млада ученичка, казвам ѝ: Ако ни види някой, ще каже: „А, Учителя вечерно време ходи с млади момичета“. Аз ви разправям един инцидент. Седя с нея, и тѫкмо говоря това, ето задават се трима души. Тя трепна. Нека минат. Защо трепваш? Ако се оплашиш, греха, престѫплението е вече извѫршено. С мене си сега. Ако те е страх, страха ще влезе в второто престѫпление. Ти поне сега ще имаш смелоста да стоиш. Трябва да бѫдем смели. Това е морал. Разбирате ли? Морал всякога трябва да има и в доброто и в злото. Ако аз сѫм грешен, ще кажа: Грешен сѫм, няма да крия. Ако е добро, ще го кажа, както си е. Така трябва да бѫде между нас. Сега, аз ви изнасям това, понеже беше снощи. Ако никой не беше ме видял, щях да премѫлча, но понеже има трима души свидетели, на вас го изповядвам. Грях ли е това? Има ли право Учителя да се разхожда сѫс своите ученици? Аз ще ви питам: Има ли право майката да носи своите деца? Има ли право господаря да води своите слуги? Та, като казвам учител, аз разбирам Учител, на когото душата е пѫлна с Любов. Нищо повече. Не разбирам посредствен учител, принципално разбирам вѫпроса. Всеки може да бѫде учител, светѫт е пѫлен с учители, той от учители страда. Казвам: онзи Божествен Учител има ли право? — Има, туй за Него не е нищо. За Божественото око, не е нищо. Ами, че когато аз стоя в тѫмната нощ, нали Бог гледа? Пред Бога всичко се отпечатва. За мене вечерното време, ноща е тѫй, както денят. Аз в тѫмната нощ се разхождам. Хората може да не виждат нищо, но Божественото око всякога ви гледа. Ще знаем, че онзи Бог всякога ни гледа. Ако ние не зачитаме туй око, всичко друго е празна работа. Никой от вас не може да ме сѫди. Кой от вас е по-чист? Следователно, вие не можете да ме сѫдите. Ако в моята вода влезе някой, той ще се очисти 10 пѫти, но ако вѫв вашата вода влезе някой, той ще се окаля. Туй е една обида сега. Не, туй е една истина. Тогава, ако вие оспорвате, аз ще ви докажа. Ще направим един опит. Как ще направим опита? Ще налея моята вода в едно корито, и после вашата. Ако моята вода действително изпере, ако и вашата изпере, значи, еднакви сѫ. Опита всичко решава. Ние няма да си правим някакви илюзии. Искам за всички млади да турим новия морал. Старото ще дѫржим, а новия морал иде като някое новородено дете, трябва да го отглеждаме да израстне. Аз не сѫм за погрешните ви, аз казвам за този вѫтрешен морал. В сѫзнанието си трябва да турим единство; в дѫлбочината на душата ни трябва да има стремеж, в чувствата ни — дѫлбок копнеж да изпѫлним волята Божия сѫс всичкото си сѫрце, сѫс всичкия си ум, сѫс всичката си воля и сила. Може да направим много погрешки, може да падаме, да ставаме много пѫти, но да имаме този стремеж, да реализираме този копнеж на душата и на сѫрцето. Сѫвременното общество хвѫрля вѫрху ви най-лоши мисли, и вие, ако не сте чисти, има опасност да се заразите. Ние трябва да турим една диамантена ограда, която да ни предпазва от тях, иначе те може да ни заразят. Ние ще отхвѫрлим всичко това. Сега, аз засягам щекотливи вѫпроси, и като ви говоря по тези работи, аз ви оцапвам по някой пѫт. Някои казват: „Защо Учителя засяга тия вѫпроси, които сѫ тѫй болни?“ — Само аз зная защо ги засягам. Аз ви оцапвам, но аз ща ви дам от своята вода да се измиете. Знам защо говоря. Аз зная закона, че като подигам този вѫпрос, ще се оцапате, но по-добре аз да ви оцапам, и да ви очистя, отколкото другите. Има опасност! Ние искаме да турим всичките благородни чувства в нас. Дето се казва в Писанието: „Молете се един за друг за изцеление.“ Бих желал всички братя и сестри да отправят особени молитви вечер кѫм Бога, за да изпрати Божествения Дух по-вѫзвишени духове, които да регулират тия отношения, защото ние сме изложени на тия отливи и приливи. Запример, вчера имахте друго настроение, днес — друго. Не зависи от вас, вие не познавате законите. Някой ден не сте разположени, вечерта настроението ви стане по-хубаво. Днес настроението не е тѫй добро. Днес е борба. (Обрѫщат внимание, че някои минувачи се спират по пѫтя). Те обикалят, но ние ще прекѫсваме тази верига. Ще турим психически една ограда да не ни влияят. Те нека си минават отвѫнка, нека гледат, нас нищо не ни вреди, че те гледат. Те щом се занимават с нас, ще дойдат да работят с нас. Сега, трябва да се обяснят ред други вѫпроси, понеже в школата ще вѫзникнат за в бѫдеще много, и след туй ще питате: Няма ли някакѫв отговор на този вѫпрос, някое мнение не е ли дадено? Отчасти искам тия вѫпроси принципално да се разрешат, а за в бѫдеще, при по-голямата светлина, която ще дойде, ще се дадат и по-големи разяснения. В специалните класове могат да влезат такива лица, които да бѫдат образец, да се познават. Вдовици да влезат, но да сѫ девствени. Женени сѫщо може, но които живеят чист живот. Онези, които сѫ в чистота, те сѫ свободни. Мома, която иска да се жени, не е свободна, не може да влезе. Годеници не могат да влизат. Сега, никому не трябва да става мѫчно. Всички трябва да бѫдете тѫй разумни, да знаете, че всичко у нас трябва да става разумно. Всичко е обусловено, и ние не можем да престѫпим великия закон на Бога, понеже има ужасни последствия. Ние седим пред тази велика интелигентност и не искаме по никой начин, даже най-малко да размѫтим Божественото сѫзнание; и Господ, макар че е дѫлготѫрпелив, не искам, да злоупотребим с Неговото дѫлготѫрпение. Ние искаме Господ да се весели в нас, и ние да се радваме в Него. Всички тези работи ще се уредят в специалните класове. В общите класове всички ще присѫтствувате; там ще има теми, задачи, и онези, които могат да пишат, ще пишат, и онези пѫк, които могат да изпѫлняват задачите, ще ги изпѫлняват. Всички ще придобият нов смисѫл за живота. После, вие от провинцията ще минете курса, който сѫ минали в София. На всяка лекция има зададени теми. Ако не пишете, ако не се упражнявате, тези лекции сѫ безполезни. Това е една работилница, в която има специални задачи, трябва да се работи. Онези, които сѫ в специалния клас, ще бѫдат и в общия клас. Специалния клас ще води свой живот. Апостол Павел, като го питали за брака, какво казал? — „Който има дѫщеря, може да я жени, но по-добре да се не жени.“ Значи, този вѫпрос е засегнат в Евангелието. Ние сега ще му дадем по-широко разяснение. Сега, разбира се, нямам време. И тѫй, от думата „ученик“ не се плашете. Тя за вас почва да става нещо страшно. Не е лесно, но не е и страшно. Трудно е, прави сте. Но всички трябва да имате стремеж да станете ученици. Туй е смисѫлѫт. Оглашени ще бѫдете, слушатели ще бѫдете, но трябва да се стремите да станете ученици. А после, за всинца ви ще сѫздадем работа. Ти си човек, ще се приготвяш за бѫдещето, ще използуваш времето вѫв всяко направление. Ако изпѫлним всичко туй в школата, ще постигнем онова, което е изразено с думите на апостол Павла, че „Око на е видяло, и ухо не е чуло, и на сѫрцето на човека не е дохождало онова, което е приготвил Бог за онези, които Го любят.“ На друго място Павел казва още: „Като излязох от тази школа, в телото си ли бях или вѫн от телото, не зная, но чух нещо, което не може да се изкаже на обикновен език.“ За да ви вѫведа в Школата, непременно трябва да ви извадя от телото вѫнка. Най-пѫрво, трябва да се очисти вашето сѫрце, после да се очисти вашия ум, и най-после да се приготви волята ви, че, като ви изведа от телото ви, да видите Школата, и като се вѫрнете да кажете: „Сега сѫм решил на всяка цена да изпѫлнявам волята Божия.“ Ще имате един жив опит, но време се изисква. Време се изисква — целия ви живот. А сега, ще благодарите и за туй, което имате. Не бѫрзайте, защото, за онези, които сѫ подир вас, долу, вашето сѫстояние е идеал. Има души, които считат вашето сѫстояние за рай. Идеал е за тях да се намерят вѫв вашето сѫстояние само за един час, и те посветяват целия си живот, за да постигнат туй сѫстояние, в което сте вие. А за нас има други сѫстояния, които сѫ идеал. Ще се помолите дано времето бѫде утре по-хубаво, та да мога да говоря. Тази година аз сѫм приготвил за учениците нещо, което не сѫ виждали, специално е. То е за прѫв пѫт правено. За учениците сѫм го приготвил, защото, все-таки, трябва да се даде идея на ученика. Учителя нали трябва да даде модел на ученика? Аз имам вече един модел, който трябва да имате пред вид, за да знаете какво трябва да правите. Пипнешком няма да ходите, модел има, и според този модел трябва да ходите. Сега, не знаете какво е това нещо. Аз ще ви вѫведа и ще ви го покажа. Като го видите, ще го познаете. Сега, не искам да се заражда у вас неразположение; то е специално за учениците приготвено, само учениците ще го видят. Пѫк имам и за оглашените, и за тях имам нещо, и те ще видят. Но тези две неща се различават. И пак ще ви кажа: когато вѫвеждаме ученика в природата, ако неговото обоняние не е развито, какво ще разберете от цветята? Ами ако той влезе и зрението му не е развито, какво ще разбере от красотата? Ами ако той влезе и слуха му не е развит, какво ще разбере от звука на цветята? Ами ако той влезе и вкуса му не е развит, какво ще разбере от сладоста им? Ами ако той влезе и чувствуванието му не е развито, какво ще разбере той от нежноста на цветето? Всичко туй трябва да е развито, че като влезе в природата, да разбере, защо тя е сѫздала нещата по този начин. За да имате стремеж, трябва да ви се даде един модел. Без модел не може. И то е най-мѫчното нещо. Аз се радвам сега, че условията ни помогнаха, Белите Братя, невидимия мир ни помогнаха, за да се сѫздаде един модел. В Бѫлгария да се сѫздаде един модел, то е рядко изключение! Този модел не е измислен. Разбирате ли? Трябва да работим, да работим, искам всинца да работим, за да превѫзмогнем някои мѫчнотии: Или по-добре да ви кажа: Ще ги превѫзмогнем. Запитват: С новия Живот ще станат ли промени в управлението? — Ще станат, ще станат, ще станат, имайте тѫрпение! Онези от Бялото Братство, които сѫ поели сега отговорноста да рѫководят сѫдбините на света, сѫ предвидели всичко. Разберете ме хубаво! Ако вие вѫзприемете тяхната програма, работите ви ще вѫрвят, ще се улеснят. Тия вѫпроси, за които казвате: „Ами ако ме срещне някой разбойник?“ Ами че, как ще те срещне, щом Господ е с тебе? „Ами, ако жена ми умре?“ — Щом Господ е с тебе, ще се случи точно тѫй, че да издѫржиш хубаво изпитите си. Жена ти ако умре, децата ти ако се разболеят, всичко туй пак ще се поправи. А пѫк, ако Господ не е с нас, нищо не може да се вѫзвѫрне. Сега, най-важния вѫпрос е: Господ ще остане ли с нас или не, Любовта ще ни бѫде ли един закон или не, Мѫдростта ще бѫде ли с нас или не, Истината ще бѫде ли с нас или не? Туй е важния вѫпрос, а всички други вѫпроси: женидба, класове, ученици, всичко туй ще се уреди, като по мед и масло. Но сега, ще турим основата. Основата я нямат, а питат ще се оженят ли. Ако твоята дѫщеря е робиня, и аз сѫм роб, аз ви казвам: ние ще чакаме да ни освободят от затвора. Че не е ли робство да имаш едно хилаво тело? Искаш да служиш на Бога, а сакат си, хром си, нещо постоянно те измѫчва, на онази вѫтрешна инквизиция си, че няма ли да чакаш някой да те освободи? И Писанието казва: „Цял свет е в робство, вѫздиша и очаква нещо“. Не само на земята, но и под земята вѫздишат и очакват. Сега, и ние очакваме да дойде нещо. Иде новия ден, който ще ни освободи, и всички ще бѫдем освободени, ще живеем сѫобразно сѫс законите на Любовта, сѫобразно с програмата на това царство. Всички ще се молим на Господа, да се отворят вратите на затворите, да рухне всичко, и всички вѫжета, бесилки да си вѫрвят, от гдето сѫ дошли — никакви разбойници няма да има. Искам нови дрехи на пролетта, чисти дрехи. И когато влизаме и излизаме, да не ходи стражар подире ни. А сега, затворника го пущат на време, затварят го на време, следят го, питам: Защо ти е такѫв живот? Ще благодарим на Господа, за дето сме дошли до тия разбирания, а за останалите неща ще има време, трябва да правим нещо. Ако свѫршим всички вѫпроси, тогава другите дни какво ще правим? Ще трябва да вземем мотиката, и да копаем. Ще свѫршим сѫбранието с „Молитвата на Духа“. Няма Любов, като Божията Любов, само Божията Любов е Любов!

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис Вторник 22 август. 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Добрата молитва. 2. Благословен Господ Бог наш. 3. Няма Мѫдрост като Божията Мѫдрост, само Божията Мѫдрост е Мѫдрост. 4. Начало на мѫдроста е любовта. Тя носи веселие и радост за човешките сѫрца. Вѫзлюблени, сега сме чада Божии. Пейте Богу, песнопейте на името Му. Всяко дихание да хвали Бога. Да се веселят небесата, и да се радва земята. Душата ни ще се весели в Неговото присѫтствие. 5. Благославяй, душе моя, Господа. 6. Аз сѫм истинската лоза, вие прѫчките. Който пребѫдва в мен, и аз в него, той принася плод много. Коленичихме на десното коляно в размишления вѫрху тия изречения. В сѫщото положение изговаряме и следните изречения: 7. Начало на нашата любов е Божията Мѫдрост. Начало на нашата мѫдрост е Божията Любов. 8. Отче наш. 9. Молитвата на Духа. 10. Запишете си следния стих: Бог на Господа нашего Исуса Христа, Отец на славата, да даде вам Дух на премѫдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просвети сѫрдечните ваши очи, за да познаете каква е необятната надежда на призванието Му, и какво е богатството на преславното Негово вѫв светиите наследие — „проявената Негова Мѫдрост“, „изявеното Негово Слово“. 11. Гимнастически упражнения.

"Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Сито и дармонъ Матѣя, 5 гл. Въ пета глава отъ Евангелието на Матѣя се говори за блаженствата, които иматъ отношение къмъ онѣзи хора, които възприематъ и предаватъ нѣщата добре. Който не възприема добре нѣщата, не може и да ги предава добре. Който не е изучавалъ музиката добре, не може и да я предаде добре. Който вижда добре, може да разбира добре, а понѣкога не разбира добре нѣщата. Обикновено за младия се казва, че вижда добре, но не всѣкога разбира това, което вижда. Младиятъ има здрави очи, вижда ясно, каквото чете, но не всѣкога прониква въ съдържанието и смисъла на прочетеното. Стариятъ обратно: не вижда добре, но разбира това, което е прочелъ и чулъ. Понѣкога е за предпочитане човѣкъ да недовижда, но всичко да разбира, отколкото да вижда всичко и да не разбира. Добриятъ цигуларь вижда нотитѣ, разбира, какъ трѣбва да ги изпълни и не прави погрѣшки.. Той носи качествата на младия и на стария, т. е. той едновременно вижда и разбира. Всѣки тонъ, който излиза отъ неговата цигулка, е соченъ, пъленъ съ съдържание и смисълъ. Често се говори за любовьта, мѫдростьта и истината като велики прояви на живота. Не е достатъчно да се говори за тѣхъ като научни понятия, но тѣ трѣбва да се възприематъ и предаватъ правилно, въ тѣхната дълбочина и смисълъ. Това е все едно да знаешъ, какво нѣщо е свѣтлината, съ каква бързина се движи, колко трептения прави въ секунда, безъ да я виждашъ и разбирашъ. За предпочитане е, следователно, да възприемате и предавате правилно свѣтлината и любовьта, отколкото само да знаете, какво представятъ тѣ, безъ да се ползвате отъ тѣхъ. Малцина знаятъ, какво представя любовьта, но всички се стремятъ къмъ нея. Любовьта не е дреха за обличане, нито въздухъ за дишане, но е толкова необходима за човѣка, колкото сѫ необходими свѣтлината, въздухътъ, водата и хлѣбътъ. Въ който моментъ любовьта напусне човѣка, той се вкисва, става недоволенъ, мраченъ, песимистъ. Страшно е да се вкисне човѣкъ. Да си малко недоволенъ, това лесно се понася, но голѣмото недоволство руши и събаря. Слабото вкисване е поносимо, но крайното вкисване е разрушителенъ процесъ. Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? Да възприема и предава нѣщата добре, това е задача и на учения, и на простия. Учениятъ се натоварилъ съ много теории, които го спъватъ. Другъ е въпросътъ, ако теориитѣ му сѫ приложими. Ако адвокатътъ знае всички закони, но не може да ги прилага на мѣсто, нищо не се ползва; ако сѫдията сѫди хората, и тѣ сѫ недоволни отъ него, нищо не се ползва. Понеже сѫдията сѫди лошитѣ, престѫпнитѣ хора, той нищо не придобива. Тѣ се настройватъ срѣщу него, и той си създава лоши отношения съ тѣхъ. Затова Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени !” Иде день, когато сѫдиитѣ ще сѫдятъ по другъ начинъ: вмѣсто смъртни присѫди и затворъ, ще дадатъ свобода на престѫпницитѣ. Ще ги поставятъ при условия да работятъ земята и сами да се ползватъ отъ придобивкитѣ си. Тѣ ще бѫдатъ далечъ отъ добритѣ хора, но свободни да се радватъ на живота и на труда си. За предпочитане е да отговоришъ на злото съ добро, отколкото съ зло. Ако не правишъ добро, губишъ; ако правишъ добро, печелишъ. При злото резултатътъ е обратенъ: ако не правишъ зло, печелишъ; ако правишъ зло, губишъ. Разумниятъ човѣкъ печели и отъ доброто, и отъ злото. – Какъ? – Като прави добро и не прави зло. Неразумниятъ губи и отъ доброто, и отъ злото. – Какъ? – Като не прави добро и прави зло. Днесь всѣки се интересува, какво носи новата 1944 г. Тя носи новата мисъль, че който прави добро, всѣкога печели. Това се крие въ едната четворка. Другата четворка подразбира: който не прави зло, всѣкога печели. Богъ учи народитѣ да правятъ добро и да не правятъ зло, за да печелятъ всѣкога. Сега народитѣ се биятъ, не изпълняватъ Божия законъ, поради което губятъ. Новата година казва на цѣлото човѣчество: Ако правитѣ добро и не правите зло, ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. – Вѣрно ли е това? – Вѣрно е 101 %. Това е абсолютенъ законъ, който всѣки трѣбва да запише въ ума, въ сърдцето и въ душата си. За да изпълнятъ този законъ, нѣкои искатъ да премахнатъ злото отъ свѣта. Това е невъзможно. Махне ли се злото, половината свѣтъ престава да сѫществува”. Злото е толкова необходимо, колкото и доброто. Следователно, не се стремете да унищожите злото, но бѫдете будни да не правите зло. Това се постига съ прилагане на доброто. Ще правите добро и ще работите за доброто. Ще се пазите да не правите зло и ще оставите злото да работи за васъ. Досега хората сѫ работили за злото, т. е. тѣ сѫ били слуги на злото, а господари на доброто. Сега ще обърнете нова страница на живота: ще станете слуги на доброто, а господари на злото. Направете доброто господарь и го оставете свободно; то знае, какво да прави. Ще кажете, че не знаете, какъ да направите доброто господарь. Ако малкото пиленце, едва що излюпено, знае да яде, какъ да не знаете вие да работитѣ съ доброто? Малкото пиленце разбира езика на майка си, а вие не разбирате езика на вашата майка – любовьта. Това е невъзможно. Когато малкото дете се опари отъ запалената свѣщъ, достатъчно е майка му да каже „гѫшъ”, и то веднага оттегля пръста си отъ пламъка. Колко пѫти сте чували и вашата майка да казва „гѫшъ”, да оттеглите пръста си отъ огъня на злото! Не трѣбва ли и вие да я слушате? – Това трѣбва да се докаже научно. Докато се докаже научно, пръстътъ ви ще изгори. Свѣтътъ се нуждае отъ добри и здрави работници, съ здрави очи, уши, носъ, уста. Свѣтътъ се нуждае отъ работници съ здрави рѫце и крака, съ здравъ мозъкъ, съ здрави дробове, съ здравъ стомахъ. Здравиятъ има силенъ, живъ косъмъ. Приятно е да гледашъ косата на здравия човѣкъ. Какъвъ трѣбва да бѫде цвѣтътъ на космитѣ? – Ако мѫжътъ има черна коса, жената трѣбва да има бѣла; ако косата на жената е черна, на мѫжа трѣбва да бѫде бѣла. Само така тѣ ще се допълватъ. Черниятъ цвѣтъ означава взимане, а бѣлиятъ – даване. Следователно, ако си съ черна коса, трѣбва да знаешъ, добре ли възприемашъ; ако си съ бѣли коси, трѣбва да знаешъ, добре ли давашъ. Сиромахътъ не се нуждае отъ бѣла коса. Той нѣма какво да дава. Ако косата му е черна, тя е на мѣстото си. Той ще взима, докато забогатѣе и тогава ще дава. Значи, богатиятъ трѣбва да има бѣла коса, а бѣдниятъ – черна. Побелѣе ли главата ви преждевременно, трѣбва да я боядисате, да стане черна. Това е символично изяснение, въ което се крие дълбока истина. Какво представятъ космитѣ?– Антени, чрезъ които човѣкъ се съобщава съ невидимия свѣтъ. Който не може да възприема отъ разумния свѣтъ, той е прекѫсналъ своята антена и трѣбва отново да я свърже. Това е невъзможно. – Невъзможнитѣ нѣща за човѣка сѫ възможни за Бога. Когато се натъкне на невъзможни нѣща, човѣкъ създава различни теории и учения, съ които прикрива нѣщата. Да носишъ чадъръ лѣтно време при голѣми горѣщини, това е въ реда на нѣщата. Обаче, защо ти е чадъръ зимно време, при голѣмъ студъ? Всѣки чадъръ, употрѣбенъ не на мѣсто, носи голѣми нещастия за човѣчеството. Дето трѣбва, природата е турила чадъръ. Какъвъ по-добъръ чадъръ искате отъ косата? Тя пречупва свѣтлината правилно и намалява така силата й, че се възприема безболезнено и безопасно. Носишъ ли чадъръ не навреме, ти се лишавашъ отъ благото, което слънчевата свѣтлина носи. Ако носишъ обуща на краката си, ще внимавашъ да не бѫдатъ тѣсни и островръхи, каквито модата препорѫчва. Между обувката и кракътъ трѣбва да има поне половинъ милиметъръ празно пространство, та да се провѣтря кракътъ свободно. Които следватъ модата, носятъ обувки съ високи токове, едва пристѫпватъ. И това е неестествено. Хора, които носятъ високи токове, нѣматъ възвишени мисли. Тѣ искатъ по изкуственъ начинъ да си предадатъ височина, но изкуственитѣ нѣща нищо не предаватъ. Ако е въпросъ за мода, следвайте модата на природата, въ която има нѣщо завършено и полезно. Всѣка форма, чрезъ която се възприематъ и предаватъ Божиитѣ блага, е на мѣсто, Всѣка форма, която препятства на това възприемане и предаване, не е на мѣстото си. Сѫщото се отнася и до мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората. Стремете се къмъ такива мисли, чувства и постѫпки, които сѫ добри проводници на Божественото. Тѣ възприематъ и предаватъ правилно Божиитѣ мисли и чувства. Следователно, докато косата на човѣка възприема и предава правилно слънчевата свѣтлина и топлина, той е здравъ и разуменъ. Наруши ли се това възприемане и предаване, човѣкъ заболѣва. Радвайте се, докато очитѣ и ушитѣ ви сѫ здрави, да възприематъ и предаватъ добре слънчевата свѣтлина и топлина. Помнете: Здравето зависи отъ правилното възприемане и предаване на нѣщата. Ще ядешъ, т. е. ще възприемашъ съ мѣрка и ще давашъ отъ себе си съ мѣрка. Що се отнася до възприемане и предаване на енергията, ще спазвате сѫщия законъ. За всѣко нѣщо ще възприемате и предавате толкова енергия, колкото е потрѣбно. Така ще запазите хармонията на своя животъ. Обаче, дойде ли до доброто, законътъ е другъ: колкото повече правите добро, толкова по-голѣма е хармонията въ живота. Който не разбира тѣзи закони, постѫпва точно обратно: въздържа се отъ доброто и прави зло. Какво ще кажете за касапина, който коли десетки и стотици говеда, агнета и овце? Следъ него иде гостилничарьтъ, който кълца и рѣже на ситно месото, прави отъ него пържоли и кебапчета, да възбуди апетита на своитѣ клиенти къмъ виното и ракията. Въ бѫдеще този занаятъ ще му причини хиляди нещастия и страдания, но днесь той е далечъ отъ истината, не може да разбере положението си. Когато започне да страда, най-малко сто души около него ще се ползватъ отъ страданието му. Ако той не страда, стотина души около него ще пострадатъ. Сѫщото се отнася и до васъ. Ако вие рѣжете месото и не страдате, стотина души около васъ ще страдатъ; започнете ли вие да страдате, тѣ ще се радватъ, защото ще се ползватъ отъ вашитѣ страдания. Ето защо, казвамъ да не рѣжете месото, за да се ползвате и вие, и окрѫжаващитѣ отъ съвѣта ми! Месото представя грѣха въ живота. Пазѣте се отъ грѣха; да не правитѣ отъ него нито пържоли, нито кебапчета. Мнозина ме запитватъ, защо говоря толкова за Божията Любовь. Много просто, любовьта е единствената мощна сила, която носи добро и за васъ, и за онѣзи, които идватъ следъ васъ; тя носи добро и за настоящия, и за бѫдещия вѣкъ. Чрезъ любовьта се постигатъ всички идеали на човѣшката душа. Ако искашъ да имашъ добъръ приятель, обичай Бога. Ако искашъ да имашъ добри деца, обичай Бога. Ако си търговецъ и търсишъ добри клиенти, обичай Бога. Любовьта трѣбва да има приложение навсѣкѫде. Не се ли прилага, нѣма смисълъ да се говори за нея. Като се възприема и прилага, тя носи благо за цѣлото човѣчество. Само единъ погледъ на любовьта е въ състояние да спаси свѣта. Една постѫпка на любовьта е въ състояние да спаси свѣта. Парче хлѣбъ, дадено въ името на любовьта, спасява свѣта. Мощна, велика сила е любовьта. Тя твори, пресъздава и организира нѣщата. Който иска да се увѣри въ думитѣ ми, нека приложи и опита силата на любовьта. Любовьта първо се прилага, а после се говори за нея. Не питай, дали тѣ обичатъ хората и колко тѣ обичатъ. Това зависи отъ тебе – шишето ти е малко. Малко шише, малко любовь събира. Ако шишето ти е голѣмо, ще събере повече любовь. Не се сърди на хората, че малко тѣ обичатъ. Отвори шишето си, т. е. сърдцето си, и любовьта на хората ще се влѣе въ тебе. Не сѫ виновни тѣ, че малко любовь ти даватъ. Не е виновна за това и природата. Справедливи трѣбва да бѫдете! Колкото повече сте се разширили, толкова повече любовь ще получите. Това зависи отъ съдържанието на вашето сърдце. И тъй, отворете ума, сърдцето и душата си, да възприемате Божията Любовь и свѣтлина, Божията Мѫдрость и Свобода. Законъ е: Колкото възприема човѣкъ, толкова трѣбва да дава. На красивата мисъль отговаряйте сѫщо съ красива. На възвишено и благородно чувство отговаряйте сѫщо съ възвишено и благородно. На добра постѫпка отговаряйте съ добра. Мислитѣ представятъ пари, а чувството – материалъ, срѣщу който се даватъ пари. За добъръ материалъ ще дадешъ много пари, но нѣма да съжалявашъ. Ако за простъ материалъ дадешъ много пари, ще съжалявашъ, че си се излъгалъ. Мисли добре за онзи, който храни добри чувства къмъ тебе. Храни добри чувства къмъ онзи, който мисли добре за тебе. Това значи да цѣнишъ приятеля си, и той да тѣ оцѣнява. Между мислитѣ и чувствата трѣбва да има пълна хармония. Единъ богатъ човѣкъ ималъ връзки съ много хора, които му правѣли различни услуги, но той никога не благодарялъ. Той не познавалъ, какво нѣщо е благодарность. Никого не ценялъ и не зачиталъ; мислѣлъ, че съ богатството си може да постигне, каквото желае. Единъ день, като се връщалъ отъ търговия, падналъ на пѫтя и си счупилъ крака. Понеже билъ самъ, нѣмало кой да го вдигне и да му помогне. Започналъ да стене и да се оглежда, дано дойде отъ нѣкѫде човѣкъ да му помогне. Въ този моментъ той видѣлъ една млада жизнена мома, която веднага се затичала къмъ него и го запитала, какво му е, защо лежи на пѫтя и стене. Той показалъ счупения си кракъ и поискалъ помощь. Момата веднага свалила кърпата отъ главата си и здраво превързала счупения му кракъ. Намѣрила кола, помогнала да го вдигнатъ и внимателно го придружила до дома му. Трогнатъ отъ грижитѣ и милосѫрдието на момата къмъ него, той за пръвъ пѫть въ живота си прошепналъ думата „благодаря”. Да благодаримъ на всѣко живо сѫщество за най-малката услуга, която ни прави. Да благодаримъ на Бога за всички грижи, за всички блага, които отправя къмъ насъ. – Какво е Богъ и кѫде е Той? – Въ душата на младата мома, която завързва счупения кракъ на богатия и го придружава до дома му. Тя става причина да се смекчи сърдцето на този човѣкъ и да изкаже той благодарность за пръвъ пѫть въ живота си. Тъй щото, питате ли, кѫде е Богъ, ще знаете, че Той е въ любовьта, въ доброто, въ разумностьта, въ силата. – Какво представя човѣкътъ? – Този въпросъ не е важенъ. Щомъ Богъ се проявява въ човѣкъ, това е човѣкътъ. Щомъ човѣкъ се проявява, това е Богъ. Богъ е голѣмата, велика любовь, а човѣкъ – малката. Богъ е голѣмото добро, а човѣкъ – малкото. Въ Бога е голѣмото изобилие, а въ човѣка – малкото. Богъ храни и голѣмитѣ, и малкитѣ, а човѣкъ – само малкитѣ. Остане ли на човѣка да храни голѣмитѣ животни, тѣ ще умратъ отъ гладъ. Презъ рѫката на Бога тече изобилно, както презъ дупката на дармона. Ако пресѣвашъ жито презъ дармона, то ще мине презъ дупкитѣ, а на дармона ще останатъ сламкитѣ. Презъ ситното сито се пресѣва брашното отъ трицитѣ. Обикновенитѣ хора сѫ ситни сита. Ако даватъ нѣщо, пресѣватъ го презъ ситно сито, малко да падне. Тази е причината, поради която тѣ иматъ много трици, съ години да ги продаватъ. Когото срѣщнете днесь, все за трици говори. Нѣкой казва, че не го обичали, че работата му не вървѣла добре, че ближнитѣ му пакостятъ и т. н. Това сѫ все трици, които скѫпо продаватъ. Оставете настрана ситното сито и го замѣстете съ дармона. Каквото и да правитѣ, Божественото жито не се пресѣва съ ситно сито. Както и да го пресѣвашъ, презъ дармонъ или презъ ситно сито, то е едно и сѫщо. Поне не си губи времето съ ситното сито. Мислишъ ли, че като прекарвашъ нѣщата презъ ситното сито, ще се освободишъ отъ злото? Божественото жито не търпи нито дармонъ, нито ситно сито. Както и да го пресѣвашъ, отъ него трици не падатъ. Съ ситното сито ще изгубишъ времето си, и пакъ ще мине, каквото си го сипалъ. Чистото си е всѣкога чисто. Какво представятъ дармонътъ и какво ситното сито? – Божествена и човѣшка мѣрка за нѣщата. Съ дармона опредѣлямъ Божественитѣ нѣща, а съ ситото – човѣшкитѣ. Който иска да познае сѫдружника си, нека следи, какъ постѫпва той. Ако въ отношенията си съ своитѣ ближни прилага ситото, а къмъ себе си дармона, откажи се отъ него. Ако къмъ себе си прилага ситото, а къмъ ближнитѣ си дармона, може да разчиташъ на него. Ако трѣбва да дѣлишъ хлѣба съ ближния си, и той вземе за себе си по-голѣмата часть, не разчитай на него. Той мисли само за себе си. Който мисли само за себе си, работи съ ситото. Който мисли повече за другитѣ, а по-малко за себе си, той работи съ дармона. Какво би станало съ васъ, ако Богъ прилага за всѣка ваша постѫпка ситото, а не дармона? Какво би станало съ свѣта, ако Той правѣше разлика между добритѣ и лошитѣ хора? Благодарение, че Богъ постѫпва еднакво справедливо и къмъ добритѣ, и къмъ лошитѣ хора, свѣтътъ продължава да сѫществува и да се развива. Ето защо, при сегашнитѣ условия на живота, и ситото, и дармонътъ сѫ на мѣстото си. Каква идея се крие въ дармона и въ ситото? Като Божествена мѣрка, дармонътъ представя условие за прокарване на най-хубавитѣ работи въ човѣшкия животъ. Като употрѣбявалъ дармона, българинътъ направилъ една погрѣшка – турилъ два пѫти по-голѣми дупки, отколкото трѣбва! Въ желанието си да получи повече блага, той разширилъ дупкитѣ му. При това, той прилага дармона само за себе си, а не и за своитѣ близки. Стане ли въпросъ да дава нѣщо отъ себе си, той си служи съ ситото. По направа, сегашното сито е по-близо до първичния дармонъ. Той се отклонилъ значително отъ своя първообразъ. Едно се иска отъ сегашния човѣкъ: да употрѣбява дармона и ситото на мѣсто. Като грѣшатъ близкитѣ му, той поставя за мѣрка ситото и тънко пресѣва нѣщата. Ако самъ грѣши, служи си съ дармона, да не вижда погрѣшкитѣ си. Значи, къмъ себе си е крайно снизходителенъ и мекъ, а къмъ окрѫжаващитѣ – строгъ и безпощаденъ. Докато опредѣляшъ нѣщата съ две мѣрки, отношенията ти съ хората не сѫ прави. И тъй, отъ гледището на дветѣ мѣрки, хората биватъ снизходителни или строги, скрити или потайни и искрени или открити. Който мисли за доброто, е откритъ, искренъ човѣкъ. Който мисли за злото, е затворенъ, неискренъ човѣкъ. Въ любовьта всичко е отворено, свѣтло и ясно. Достатъчно е да знае човѣкъ да чете, за да вижда всичко, което е написано тамъ. Само така той ще разбере и оцѣни любовьта. Виждане е необходимо на съвременнитѣ хора, а не гледане. Като вижда, той ще разбере и оцѣни грижитѣ, вниманието и любовьта, съ които родителитѣ му сѫ го отгледали. Като вижда, той ще благодари на всѣки, който го е обърналъ къмъ Бога и насочилъ въ правия пѫть. Всѣко добро, направено отъ когото и да е, има голѣма стойность. Оценявайтѣ доброто и любовьта, които хората отправятъ къмъ васъ. Любовьта заставя свѣтлитѣ сѫщества да слѣзатъ на земята и да помагатъ на хората. Любовьта застави и Христа да се пожертвува за цѣлото човѣчество. Той бѣше богатъ, разполагаше съ велики добродетели, но въпреки това, хората не Го оцѣниха и Го разпнаха. Трѣбва ли да постѫпвате и вие така съ хората, които ви обичатъ? Разумность се иска отъ всички, да знаете, какъ да постѫпвате съ онѣзи, които ви любятъ. Новата година, която иде сега, не търпи неблагодарни хора. Днесь всички хора очакватъ мира. Всички се питатъ, кога ще се сключи миръ. Отговорътъ на този въпросъ е въ самитѣ васъ. Отъ васъ зависи, кога ще дойде мирътъ. Пита ме нѣкой, ще се ожени ли или не. Отъ тебе зависи. Сѣмето пита: Ще изникна ли? – Отъ тебе зависи. Сѣмето носи възможноститѣ за своето изникване и растене въ себе си, а условията за това сѫ вънъ отъ него. Богъ ни дава условия да проявимъ доброто; отъ насъ зависи, да го проявимъ, или не. Използвайте условията, и възможноститѣ ще се проявятъ. Новата година свършва съ две четворки – строги числа. Едната четворка подразбира Божествената мѫдрость и знание, а втората – Божествената истина и свобода. Числото четири не търпи никаква лъжа. Затова годината ще бѫде строга и взискателна. Тя изисква разумни и истинолюбиви хора. Четворката, квадратътъ е основа на нѣщата. Ако основата е здрава, и кѫщата ще бѫде здрава. На здрава основа може да се построи цѣлъ градъ. Сѫщевременно числото четири означава сѣмейството: майката, бащата, братътъ и сестрата. Ако майката, бащата, синътъ и дъщерята сѫ разумни, по-добро число отъ четворката нѣма. Ако не сѫ разумни, по-лошо число отъ нея нѣма. Неразумниятъ се страхува отъ числото четири; разумниятъ не само че не се страхува, но работи съзнателно съ него. Каже ли нѣкой, че работитѣ му не вървятъ добре, причината се крие въ запушенитѣ дупки на дармона. Какво трѣбва да направите, за да се нареждатъ работитѣ ви добре? – Да отпушите дупкитѣ на вашия дармонъ. Тази година трѣбва да се отпушатъ дупкитѣ на дармона, да потекатъ Божиитѣ блага свободно. Дармонътъ е инструментъ, на който хората не сѫ се още научили да свирятъ. Запушатъ ли се дупкитѣ му, никакъвъ звукъ не излиза. Всѣки музикаленъ инструментъ има дупки, презъ които звукътъ излиза свободно. Умътъ и сърдцето сѫ инструменти, съ които човѣкъ трѣбва да свири. Благодарете на Бога за свѣтлия умъ, който ви е далъ. Поддържайте го въ изправность, за да може свѣтлината свободно да минава презъ него. Благодарете на Бога за възвишеното сърдце, което ви е далъ. Поддържайте и него въ изправность, да бѫдатъ отдушницитѣ му всѣкога отворени, за да става горѣнето пълно. Ако горѣнето въ сърдцето не е пълно, образуватъ се димъ, сажди, и трѣбва да дойде нѣкой отвънъ да изчисти комина, отъ дето влиза чистиятъ въздухъ. Коминътъ на огнището трѣбва да бѫде добре направенъ, че отъ дето и да духа вѣтъръ, да става пълно горѣне. И човѣкъ е подобенъ на огнище, въ което трѣбва да става пълно горѣне. Това огнище е изложено на вѣтрове, които идатъ отъ четири посоки: източенъ вѣтъръ, отъ дето иде Божията Правда; сѣверенъ вѣтъръ, свързанъ съ Божествената истина; юженъ – свързанъ съ Божественото Добро, и западенъ, който опредѣля добрата и правилна обхода. И тъй, четиритѣ посоки на свѣта показватъ качествата, които трѣбва да придобие всѣки човѣкъ. Изтокъ е качество на справѣдливостьта, западъ - на добрата обхода, сѣверъ – на истината и свободата, югъ – на доброто, благото въ свѣта. Между правдата, добрата обхода, истината и свободата, както и благото, сѫществува вѫтрѣшна хармония, която едва сега хората започватъ да изучаватъ. Правда безъ истина не може да се прояви; истина безъ добро не може да се прояви. Човѣкъ започва съ правдата, т. е. съ движението. Въ музиката движението се изразява съ тона „ре”. Наистина, за да се прояви, за да възприема и предава нѣщата добре, човѣкъ трѣбва да има подтикъ. Ако не възприемашъ свѣтлина и въздухъ, колкото трѣбва, не, можешъ да се ползвашъ отъ тѣхъ, не можешъ да се ползвашъ отъ мисъльта и чувствата си. Това е достояние само на онзи, у когото Божественото съзнание или свръхсъзнание е пробудено. Само той извлича живота отъ въздуха и свѣтлината и се ползува отъ него. Той благодари и като възприема, и като предава въздуха и свѣтлината, поради което се радва на добро здраве и добро разположение на духа. Съвременнитѣ хора страдатъ, понеже не знаятъ, кога и какъ да благодарятъ. Ще благодаришъ и когато възприемашъ, и когато давашъ. Първо ще възприемешъ – ще благодаришъ; после ще дадешъ – пакъ ще благодаришъ, че ти е дадена възможность да се проявишъ. Хората не знаятъ още да благодарятъ, а се стремятъ да направятъ нѣщо особено. Какво особено ще направишъ? Ако искашъ да създадешъ новъ свѣтъ, ще потърсишъ образецъ, по който ще се рѫководишъ. Какъвъ свѣтъ познавашъ, освѣнъ този, който Богъ е създалъ? Следователно, ще направишъ свѣтъ, подобенъ на този, който виждашъ. Въ края на краищата, ти ще копирашъ нѣщата, безъ да създадешъ нѣщо ново. Оригиналътъ е единъ, и той принадлежи изключително на Бога. Ако отидешъ въ българско училище, ще учишъ това, което българитѣ сѫ създали. Дето и да отидешъ, ще изучавашъ това, което до този моментъ е създадено, но ти не можешъ да създадешъ нищо ново. Човѣкъ е дошълъ на земята да изучава това, което Богъ е създалъ. Никой нѣма право да дава тонъ на нѣщата. Ще изучавашъ нѣщата такива, каквито сѫ създадени, безъ особено мнѣние. Твоето мнѣние ще бѫде като мнѣнието на Онзи, Който е създалъ нѣщата. Ще кажешъ, че искашъ да направишъ хората щастливи. Какъ ще ги направишъ щастливи, когато не знаешъ нуждитѣ имъ? Ти не знаешъ, съ какво се хранятъ, какви умствени и сърдечни нужди иматъ, а ще ги направишъ щастливи. Това е невъзможно. Бѫдете вѣрни на Бога, на това, което е вложилъ Той въ васъ. Бѫдете благодарни за всичко, което ви е дадено. Разполагайте съ онова, което носите въ себе си, за да се ползвате отъ него и вие, и вашитѣ ближни. Радвайте се за правата, които природата ви е дала. Радвайте се на всѣка човѣшка проява, безъ да се критикувате. И млади, и стари, свирете, пѣйте и веселѣте се. Младиятъ ще свири игриви пѣсни, стариятъ – класически, и двамата ще се допълватъ. Задачата на младия е да възприема, а на стария – да предава. Така тѣ могатъ да се обмѣнятъ. Обмѣна трѣбва да става между ума и сърдцето: когато умътъ възприема, сърдцето трѣбва да предава; когато сърдцето възприема, умътъ трѣбва да предава. Възприемането и предаването на ума и на сърдцето трѣбва да става правилно. За това сте дошли на земята, да се учите да възприемате и предавате правилно. Нѣкой мисли, че знае много, че нѣма какво повече да учи. Той едва е постѫпилъ въ забавачницата, не е започналъ още да учи, а мисли, че знае много. Който мисли, че знае много, нека се опита да развие темата за любовьта или за доброто, самъ да види, колко знае. Като знае много, нека се опита да влѣзе между лоши хора и да ги превърне въ свои приятели, безъ да се скара съ нѣкого. Ще кажете, че това е възможно. Опитайте се и вижте, колко ще издържите. Единъ американецъ се басиралъ, че може да се съблѣче голъ и така да обиколи цѣлия свет. Той се явилъ предъ много хора, хвърлилъ се голъ въ водата, но следъ това, отъ никого незабелязанъ, облѣкълъ се въ тънки книжни дрехи и така тръгналъ по свѣта. Обиколилъ цѣла Америка, дето разнасялъ фирми на различни фабрики и предприятия, за което му плащали скѫпо. Така той разбогатѣлъ, купилъ си различни дрехи и съ пълни куфари обиколилъ свѣта. Наистина, той изпълнилъ обѣщанието си, че ще обиколи свѣта, но не голъ, а съ скѫпи дрехи. Не всичко, което човѣкъ мисли, че може да направи, му се подава. Не всичко, което е право за васъ, е право и за другитѣ. Нѣкой обича червения цвѣтъ, другъ – синия, трети – жълтия. Не казвай, че червениятъ, или зелениятъ, или другъ нѣкой цвѣтъ не е хубавъ. Нека всѣки се облича, както желае. Нека всѣки се проявява свободно. Днесь младитѣ се обличатъ въ бѣли, въ свѣтли дрехи, а старитѣ – въ черни. Отъ обикновено, човѣшко гледище, това е право, но отъ окултно гледище не е право. Бѣлиятъ цвѣтъ означава предаване, а черниятъ – възприемане. Следователно, стариятъ трѣбва да се облича въ бѣли дрехи – да дава, а младиятъ – въ черни, да взима. Всѣки цвѣтъ има извѣстно значение. Червениятъ цвѣтъ има отношение къмъ живота, синиятъ къмъ вѣрата, жълтиятъ къмъ ума, зелениятъ къмъ материалнитѣ блага и т. н. Дали хората вѣрватъ или не вѣрватъ въ значението на цвѣтоветѣ, това не е важно. Цвѣтоветѣ оказватъ влияние върху хората, безъ да съзнаватъ това. Просвѣтениятъ човѣкъ знае тѣзи нѣща, а обикновениятъ не знае. Той трѣбва още много да учи, докато придобие истинското знание. Съзнанието на обикновения човѣкъ, който живѣе само за земята, не е пробудено още, поради което той бърза, иска да постигне всичко изведнъжъ. Въ това отношение той прилича на деца, които нѣматъ търпение да дочакатъ опичането на питата и постоянно безпокоятъ майка си съ въпроса: Мамо, опече ли се питата? Ако майката е разумна, трѣбва да приспи детето си и когато питата се опече, да го събуди. Мнозина нѣматъ търпение да дочакатъ края на нѣщата и казватъ: Кога ще свърша работата си? Нетърпението е резултатъ на неестествения човѣшки животъ. Всѣки си поставя задача, какво трѣбва да спечели презъ годината. Ако не успѣе да придобие желаното, той се измѫчва. За да не се измѫчвате, казвамъ: Пожелайте презъ тази година да възприемете добре Божията Любовь и да я предадете добре; да възприемете добре Божията Мѫдрость и знание и да ги предадете добре; да възприемете добре Божията Истина и свобода и да ги предадете добре; да възприемете добре правилната обхода, справѣдливостьта и доброто и да ги предадете добре. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството Божие”, „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята”. „Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарѣкатъ”. Пожелавамъ ви да бѫдете нищи духомъ и да влѣзете въ Царството Божие. Пожелавамъ ви да бѫдете кротки и да наследите земята. Пожелавамъ ви да бѫдете миротворци и да станете Синове Божии. Благодарете за миналото, което сега се изявява. Благодарете за настоящето, което става всѣки моментъ. Благодарете за бѫдещето, което ще стане. 20-та Беседа отъ Учителя, държана на 2 януари, 1944 г. 5. ч. с. София – Изгрѣвъ.

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера прѣзъ лѣтото на 1935 г. Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Всичко е за добро Йоана, 5 гл. Има вѣрващи въ свѣта, които се страхуватъ отъ вѣтъра, отъ дъжда и отъ слънцето; има вѣрващи, които се страхуватъ отъ болѣсти; има вѣрващи, които отъ всичко се обиждатъ, вследствие на което навсѣкѫде търсятъ правата си: ако ги поканите на обѣдъ, искатъ да бѫдатъ на първо мѣсто, отдѣсно на домакина. Ако ги поканите на концертъ, или на нѣкаква сказка, тѣ пакъ гледатъ да заематъ първитѣ мѣста. Тѣзи вѣрващи мязатъ на млада мома, която обича възлюбения си, жени се за него, но въпреки това пакъ се запитва, дали той ще я обича. Защо се жени, щомъ се съмнѣва? Като се съмнѣва, да не се жени. Следователно, не яжъ хлѣбъ, който не може да ти даде това, което очаквашъ. Какъвъ хлѣбъ трѣбва да ядешъ? Яжъ само онзи хлѣбъ, който носи въ себе си животворна сила. Всѣки другъ хлѣбъ, който не носи животворна сила, тури настрана. – Какво ще правимъ безъ хлѣбъ? – Гладни ще седите. Ако паякътъ може цѣли шесть мѣсеца да гладува и да вѣрва, че нѣма да умре, че отнѣкѫде ще му дойде храна, защо разумниятъ човѣкъ, който слуша Словото Божие, не може да гладува два-три деня? Доказано е, че човѣкъ може да прекара абсолютенъ постъ цѣли 40 деня. Значи, човѣкъ трѣбва да познава истината въ живота, да не се заблуждава. Въ съвременния животъ има извѣстни факти, които сѫ невѣрни. Хората трѣбва да различаватъ вѣрнитѣ факти отъ невѣрнитѣ. Много отъ недоразумѣнията между хората се дължатъ на невѣрни факти. Ще приведа единъ примѣръ, да видите, какво може да създаде единъ невѣренъ фактъ. Въ Америка, когато трѣбва да се назначи проповѣдникъ на нѣкоя голѣма енория, обикновено се провежда изборъ. По едно време се повдигналъ въпросъ за избиране на проповѣдникъ на една голѣма американска енория. Обаче, между избирателитѣ се пръсналъ слухъ, че проповѣдникътъ, за когото сѫ гласували да бѫде назначенъ, ималъ обичай да рѣши косата си на пѫть като жена. Всички единодушно се произнесли, че не искатъ проповѣдникъ, който реши косата си на пѫть. Събранието решило, преди да се произнесатъ окончателно върху избора, да извикатъ проповѣдника, да го видятъ. Като се явилъ предъ тѣхъ, всички останали учудени. Не само че нѣмалъ никакъвъ пѫть на главата си, но главата му била съвършено гола. По сѫщия начинъ много хора протестиратъ, спорятъ върху въпроси, които съвсѣмъ не сѫществуватъ. „Всичко е за добро” – е казано въ Писанието. Значи, каквото се случва въ живота на човѣка, добро или зло, е все за добро. Зло и добро сѫ страни на едно цѣло. Злото е външната страна на доброто; доброто пъкъ е вѫтрешната страна на самото добро. Понеже външната страна на доброто всѣкога се цапа, затова я наричатъ зло. Вѫтрешната страна на доброто никога не се цапа, затова я наричатъ добро. Обаче, колкото и както да се говори за злото и доброто, тѣ всѣкога ще останатъ необяснени. Има нѣща, които не могатъ да се обяснятъ съ думи. Тѣ се разбиратъ вѫтрѣшно, чувствуватъ се, възприематъ се, но по никой начинъ не могатъ да се обяснятъ. Какъ ще обясните, запримѣръ, какво представя тонътъ do? Кой би могълъ да изпѣе тона do, re, или другъ нѣкой тонъ въ неговата абсолютна чистота? Това сѫ елементарни нѣща, но не могатъ да се изпълнятъ. Ако не можете да изпѣете тѣзи тонове, както трѣбва, тогава, пожелайте да се изпълни нѣщо въ името на Христа и да стане, както желаете. Нали казвате, че вѣрвате въ Христа? Изпитайте вѣрата си. Идете при нѣкой тежко боленъ и въ името на Господа Исуса Христа пожелайте да оздравѣе. Ако е на оздравяване, болниятъ ще стане отъ леглото си; ако е тежко боленъ, думитѣ и желанието ви да оздравѣе ще останатъ безрезултатни. Значи, не е достатъчно само да казва човѣкъ, че вѣрва, но той трѣбва да изпита своята вѣра. Ще кажете, че всѣки може да пѣе. Лесно се говори, но изпитали ли сте се, колко можете да пѣете? Всѣки трѣбва да пѣе, но всѣки не може да пѣе. Когато мисъльта на нѣкого е лишена отъ нѣщо сѫществено, този човѣкъ не може да пѣе. Който не може да пѣе, той не може да оцѣнява доброто; той не е тактиченъ човѣкъ. Пѣнието повдига духа на човѣка и му създава добро разположение. Изобщо, българитѣ не сѫ много музикални. Въ миналото тѣ сѫ били по-музикални. Нѣма българинъ, който да е създалъ въ музиката нѣщо самобитно, нѣщо безсмъртно. Колко български пѣвци или музиканти могатъ да изкаратъ прехраната си въ нѣкоя чужда страна? Ще кажете, че даровитиятъ може да се прояви навсѣкѫде. Знаете ли, отъ какво зависи дарбата на човѣка? Всѣка дарба зависи отъ вѣрата на човѣка. Каква вѣра е тази, която при най-малкото изпитание се разколебава? Излѣзе нѣкой да пѣе или да свири предъ публика и веднага се разколебава, съмнѣва се, че може да пѣе. Докато не се подкрѣпва отъ вѣрата, дарбата не може да се прояви. Следъ като си училъ дълго време, следъ като си работилъ, ще излѣзешъ на сцената и ще вѣрвашъ, че можешъ да пѣешъ и свиришъ. Ако вѣрвашъ по единъ начинъ, а пѣешъ по другъ начинъ, ти не можешъ да проявишъ дарбата си, ти нѣмашъ вѣра. Като не могатъ да пѣятъ, както трѣбва, мнозина се извиняватъ, че не сѫ се упражнявали достатъчно, че не сѫ учили. Щомъ е така, нека се упражняватъ, нека учатъ. Извиненията не могатъ да ги оправдаятъ. Ще кажете, че сте слушали ангелски хорове и знаете, какво значи добро пѣние. Колкото да се сравнява човѣшката пѣсень съ ангелската, последната остава ненадмината. Отлични пѣвци сѫ ангелитѣ. Въ Писанието е казано, че когато Христосъ се родилъ, хоръ отъ ангели слѣзълъ отъ небето и славѣли Бога. Следователно, пѣйте и вие и вървѣте напредъ. Не се спирайте върху миналото. Не се спирайте върху живота на вашитѣ дѣди и прадѣди. Който иска да прогресира, той не трѣбва да се спира на миналото. Нѣма по-голѣма опасность за ученика отъ тази, да се спира на своитѣ погрѣшки отъ миналото. Оставете погрѣшкитѣ настрана и вървѣте напредъ. Спирайте се върху това, което въ даденъ моментъ правите. Задавайте си въпросъ, защо правите това или онова. Ако въ даденъ моментъ ядешъ, защо ядешъ? Човѣкъ яде, за да поддържа своя организъмъ. Защо чувствувашъ? Човѣкъ чувствува, за да поддържа живота на своето сърдце. Защо мислишъ? Човѣкъ мисли, за да поддържа живота на своя умъ. Всѣко нѣщо, което не се упражнява, се изражда. Ако любовьта не прониква въ сърдцето, както въздухътъ въ дробоветѣ, човѣкъ не може да живѣе. Както чистиятъ въздухъ освѣжава и засилва дробоветѣ, така и любовьта подмладява човѣка. Ако любовьта не посѣщава човѣка, всичкитѣ органи на тѣлото му ще се атрофиратъ. Ако мисъльта не движи човѣшкия мозъкъ, всички негови клѣтки ще се атрофиратъ. За предпочитане е понѣкога една лоша мисъль да проникне въ човѣшкия мозъкъ, отколкото никаква мисъль да не го движи. Това може да ви се види противоречиво, но противоречието е само за васъ. Противоречията за едни хора сѫ благо за други. Запримѣръ, детето на една майка плаче, но е живо, весело, цѣлъ день играе. Плачътъ на детето е противоречие за тази майка. Детето на друга майка е мъртво и не плаче. Като погледне на живото дете, тази майка намира плача му за нѣщо естествено. Обаче, за нея е противоречие, защо детето ѝ не плаче. Следователно, за предпочитане е детето да плаче, но да е живо, отколкото да не плаче и да е мъртво. За предпочитане е човѣкъ да има противоречия, но да е живъ, отколкото да нѣма противоречия и да е мъртъвъ. За предпочитане е човѣкъ да прави грѣшки, да има изкушения, но да е живъ, отколкото да не прави грѣшки, да нѣма изкушения и да е мъртъвъ. Защо ви е съвършенството на мъртвия? Съвременното възпитание налага редъ правила на човѣка, които го сковаватъ. Казватъ на детето: Ти не трѣбва да правишъ това, не трѣбва да правишъ онова. Детето се вижда заобиколено съ редъ наставления, какво да не прави. Като дойде въпросъ до това, какво да прави, то не знае нищо. Едно трѣбва да знаете: ако постѫпвате по човѣшки, трѣбва да бѫдете честни. Ако живѣете по Божественъ начинъ, трѣбва да бѫдете справедливи. Честностьта е изразъ на човѣшкия животъ, а справѣдливостьта – изразъ на Божествения животъ. Ако нѣкой не може да постѫпи по човѣшки, т. е. честно, да постѫпи по Божественъ начинъ, справедливо. И обратно: ако не може да постѫпи по Божественъ начинъ - справедливо, тогава да постѫпи по човѣшки - честно. Дали справедливо, или честно ще постѫпи, човѣкъ трѣбва да изплати дълговетѣ си. Той трѣбва да знае, какъ да постѫпва. Силата на човѣка седи въ неговото знание. Ако отъ паметницитѣ на миналото археологътъ не може да чете историята на древнитѣ народи, той нѣма никакво знание. Ако и вие не можете да проникнете въ архивата на вашето минало и по него да четете и изучавате себе си, кѫде е вашата сила? Хората се интересуватъ отъ своето минало, искатъ да знаятъ нѣщо отъ него, но тѣ сами трѣбва да го разгадаятъ. Защо? – Защото малко е доброто въ миналото на човѣчеството. Отъ осемь хиляди години насамъ, човѣчеството не е направило голѣмъ скокъ. Въ живота на човѣка до грѣхопадението има хубави нѣща, но следъ грѣхопадението нѣма нищо особено. Като знаете това, по-добре не се интересувайте отъ миналото си. Отъ страданията и изпитанията, които преживявате, можете да садите за вашето минало. Днесь всички хора плащатъ за миналото си. Нѣкой иска да знае, дали въ миналото си е билъ царь. Билъ е царь, но не е могълъ да управлява, и затова главата му днесь е побѣлѣла. Всички хора трѣбва да работятъ съзнателно върху себе си, да изправятъ погрѣшкитѣ на своето минало. Какъ ще изправятъ погрѣшкитѣ си? – Като се научатъ да управляватъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Да бѫдешъ царь, това значи, да управлявашъ себе си. Върви нѣкой и маха съ рѫката си около ухото. Какво означава това движение? Този човѣкъ се намира предъ нѣкакво изкушение. Нѣкаква лоша мисъль е минала презъ ума му и, като маха съ рѫката си, той мисли, че ще се освободи отъ нея. – Не, това е механическо действие. Работитѣ не се оправятъ по механически начинъ. Какъ се познава изкушението? Изкушението се познава по миризмата, както цвѣтето се познава по своя ароматъ. Безъ да видитѣ карамфила, по аромата му само можете да го познаете. Всѣко цвѣте се познава по своя мирисъ. Всички хора трѣбва да учатъ, да следватъ училището, като малкитѣ деца. Кое училище трѣбва да посѣщаватъ? – Божественото училище. Млади, възрастни, стари – всички трѣбва да се запишатъ въ това училище. Едно условие изисква Божественото училище: Всички ученици, които се записватъ въ това училище, трѣбва да иматъ състоянието на детето. Когато тръгва на училище, детето е отворено, готово да слуша, да приема всичко, каквото учительтъ казва. Когато възрастниятъ тръгва на училище, той има вече свои особени възгледи, особено мнѣние за нѣщата, вследствие на което се натъква на противоречия. Той е закѫснѣлъ за училище. Следователно, ако сте постѫпили въ великата Школа и се намирате предъ противоречия, ще знаете, че сте закѫснѣли, не могатъ да ви приематъ за ученикъ на тази Школа. Можете да бѫдете слушатель, но не редовенъ ученикъ. Какво трѣбва да направите, за да ви приематъ редовенъ ученикъ? Вие трѣбва да се върнете въ своето първично, детинско състояние на душата, да слушате и да възприемате всичко, каквото Учительтъ ви преподава. Разправятъ единъ анекдотъ за една 84 годишна баба. По нѣкакво особено стечение на условията въ нейния животъ, въпреки силното ѝ желание да учи, тя останала неграмотна. Обаче, на 84 годишна възрасть условията ѝ се подобрили, и тя решила да учи. Отишла на училището, влѣзла въ стаята на учителитѣ и се обърнала къмъ единъ отъ тѣхъ съ думитѣ: Синко, искамъ да уча. – Бабо, много е кѫсно. – Нищо, цѣлъ животъ съмъ желала да се науча да чета и да пиша, едва сега ми се отдаде този случай. – Добре, остани между децата. Зарадвала се бабата, че ще учи. Събрали се децата около нея, натискали я, смѣели се, но тя не искала да знае: учи, чете, пише, играе съ тѣхъ – забравила старостьта си, забравила, че времето ѝ минало. Тя не се докачала отъ никого, искала само да учи. Сега и васъ съвѣтвамъ да забравите старостьта си, отъ никого да не се обиждате, но да се учите, да слушате Учителя, който ви преподава отвѫтрѣ и отвънъ. Вземете примѣръ отъ тази баба. Когато ви се смѣятъ, когато ви корятъ, не се обиждайте. Знайте, че това не се отнася до васъ. Обаче, когато ви хвалятъ, не се забравяйте. Знайте, че за всѣка похвала трѣбва да платите нѣщо. Когато нѣкой ви хвали, той иска да вземе нѣщо отъ васъ. Преди години единъ отъ редакторитѣ на софийскитѣ вѣстници ме запита: Знаете ли, какво пишатъ вѣстницитѣ за васъ? – Не зная. – Лоши работи пишатъ. – Тогава, бѫдете увѣрени, че тѣ не сѫ подкупени. Ако пишеха нѣщо добро, може да се предполага, че сѫ подкупени. Изобщо, ако говорите лошо за човѣка, вашата съвѣсть е спокойна, защото отъ никого не сте подкупени. Когато хвалите човѣка, може да се предполага, че съвѣстьта ви е подкупѣна. Обаче, като човѣкъ, който служи на любовьта, на истината, и когато хвалите, и когато укорявате нѣкого, за нищо не продавайте съвѣстьта си. Има право да хвали, да укорява само онзи, който обича. Да обичате човѣка, това значи, да постѫпвате така, както той постѫпва. Дохожда въ дома ви гостъ, който живѣе спорѣдъ източнитѣ нрави. Поканвате го на трапезата си, добре сложена, съ чисти чинии, съ сребърни вилици, лъжици, ножове. Обаче, гостътъ постѫпва по своему: отчупва хлѣба съ пръститѣ си и направо, безъ никаква вилица или лъжица, започва да топи въ яденето. Веднага заповѣдвате на слугитѣ да вдигнатъ лъжицитѣ и вилицитѣ, и цѣлиятъ домъ започва да яде по начина, по който гостътъ се храни. Ако държите на буквата на нѣщата, вие ще му забележите, че не се яде така. Но любовьта не се рѫководи отъ буквата на нѣщата. Сега вие сте влѣзли въ пѫтя на непреривната любовь – въ пѫтя на Божествената любовь, и трѣбва да постѫпвате спорѣдъ нейнитѣ изисквания. Тази любовь изключва всички погрѣшки. Въ преривната, т. е. въ човѣшката любовь се вършатъ редъ грѣшки и престѫпления. Престѫпленията, нещастията се дължатъ на това, че човѣкъ не се подчинява на Великото начало въ живота. Единъ законъ има въ свѣта, и който се отклони отъ този законъ, той неизбѣжно е изложенъ на страдания и нещастия. Правили ли сте опитъ за единъ день поне да не допуснете нито една лоша мисъль въ ума си, нито едно лошо чувство въ сърдцето си? Ако цѣлъ день е много, направете опита за единъ часъ, да видите, може ли презъ този часъ злото да не се вмъкне въ васъ. Какъ е дошло злото въ свѣта? Това е въпросъ, по който не е позволено да се говори. Наистина, какво по-голѣмо противоречие отъ това, да срѣщаме хора и ангели да грѣшатъ и вършатъ престѫпления, въпреки, че сѫ създадени отъ Бога, Единствениятъ съвършенъ между съвършенитѣ? Какъ се е явило злото? Коя е причината за престѫплението? Младъ, красивъ момъкъ обича две моми. Докато не се е опредѣлилъ къмъ една отъ тѣхъ, и дветѣ сѫ внимателни къмъ него, добре се разговарятъ, добре се разбиратъ. Когато момъкътъ си опредѣли и предпочете едната мома, другата веднага се обижда, отдръпва се, и отношенията между тѣхъ се развалятъ. Защо? – Злото, престѫплението е влѣзло между тѣхъ. Ако майката обича единъ отъ синоветѣ си повече отъ другитѣ, или ако бащата обича една отъ дъщеритѣ си повече отъ другитѣ, пакъ престѫпление се ражда. За да нѣма престѫпление въ чувствата на хората, ето какъ трѣбва да разглеждате нѣщата. Ако имате два пръстена, единиятъ желѣзенъ, а другиятъ златенъ, ще предпочетете златния предъ желѣзния. Всѣки ще обича златния пръстенъ повече. Ако имате две саби, едната желѣзна, другата златна, ще предпочетете желѣзната предъ златната. Ако трѣбва да се защитавате съ една отъ тѣхъ, желѣзната сабя ще свърши повече работа отъ златната. Единъ мѫжъ се оженилъ за жена, която цѣлъ животъ го терзае: не му дава свободно да погледне нѣкѫде. Каквото направи, тя все е недоволна отъ него. Той ходи отъ стая въ стая, пъшка, въздиша, трепери отъ нея, да не каже нѣщо, което да не ѝ хареса. За него тя представя желѣзо, което постоянно го притиска. По едно време дойде въ дома имъ една приятелка на жената, весела, разположена, цѣлата кѫща развеселява. Мѫжътъ се отпусне, разположи се, отдъхне си свободно. Новъ тормозъ настѫпва за него: Защо въ присѫствие на жена си билъ мраченъ, недоволенъ, а въ присѫствие на приятелката й се развеселявалъ? Кой е виновенъ за това? Кой човѣкъ не предпочита златния пръстенъ предъ желѣзния? Кѫде е престѫплението въ този случай? Дайте свобода на човѣка, ако искате да ви обича. Това сѫ факти, които сѫществуватъ навсѣкѫде въ живота, и между религиозни, и между свѣтски хора. Докато не разберете законитѣ, които управляватъ живота, вие всѣкога ще се натъквате на противоречия. Тази е причината, дето хората си представятъ живота на небето като този на земята. Тѣ мислятъ, че и тамъ хората се дѣлятъ на мѫже и жени, и тамъ се раждатъ, женятъ, умиратъ. Тѣ си представятъ нѣкакъвъ човѣшки рай. Въ небето нѣма мѫже и жени. Ако нѣкой мѫжъ отиде на небето и търси жена, веднага ще го пратятъ на земята. Ако нѣкоя жена отиде на небето и търси мѫжъ, веднага ще я пратятъ на земята. Докато сте на земята, можете да се жените; щомъ отидете на небето, никакви женитби не се позволяватъ. Каква е разликата между хората на земята и тия на небето? Хората на земята иматъ по два рога: единиятъ рогъ представя мѫжа, а другиятъ – жената. Хората на небето нѣматъ рога. Тамъ човѣкъ е ни мѫжъ, ни жена. Значи, женитѣ и мѫжетѣ сѫ необходими за земята, но не и за небето. Сабята е нужна за войната, но не и въ мирния животъ. Саби, пушки, топове, задушливи газове сѫ нуждни за войнитѣ, но въ мирния животъ тѣ нѣматъ никакво предназначение. Мирниятъ животъ се нуждае отъ съвсѣмъ други пособия. Въ този смисълъ, мѫжътъ и жената сѫ орѫжия, съ които хората воюватъ. Мѫжътъ е едно орѫжие, жената – друго орѫжие. Опасни орѫжия сѫ тѣ. Жената пита: Какво ще бѫда, когато отида на небето? – Ще бѫдешъ нито мѫжъ, нито жена. Мѫжътъ пита: Какво ще бѫда, като отида на небето? – Нито жена, нито мѫжъ. Като се видите на небето, тогава ще разберете, какво представяте. Тамъ ще бѫдете души, излѣзли отъ своя Създатель. Хората си представятъ духовния свѣтъ, т. е. живота на небето, като особенъ, изопаченъ животъ. Тѣ не знаятъ, че земниятъ животъ е изопаченъ и трѣбва да излѣзатъ отъ него, да влѣзатъ въ реалностьта. Срѣщате нѣкого и му се усмихвате. Защо? И вие не знаете, защо се усмихвате. Срѣщате другъ, поглеждате го сериозно. Защо? И това не знаете. Понѣкога се усмихвате, за да предразположите човѣка, да покажете, че му обръщате внимание. Както и да постѫпвате съ хората, дали се усмихвате, или сте сериозни съ тѣхъ, въ двата случая тѣ ще иматъ различно мнѣние за васъ. Какво е усмивката? Усмивката е условие за запознаване съ човѣка. Усмихвашъ се – отваряшъ вратата на кѫщата си. Ставашъ сериозенъ – затваряшъ вратата на кѫщата си. Кога човѣкъ отваря вратата си? – Зимно време. По-добре е човѣкъ да отваря вратата си, отколкото да я затваря. По-добре е да се усмихва, отколкото да е сериозенъ. Защо нѣкоя жена се е усмихнала? – Зимно време е, вънъ е студено, и тя е отворила вратата си. За кого отваря вратата? – За измръзналия. Като влѣзе вѫтрѣ, той ще се стопли на огнището, ще измие рѫцетѣ и краката си съ гореща вода, ще се нахрани и ще си отиде. Какво лошо има въ това? Ама тази жена нѣма право да се усмихва на другъ мѫжъ, освѣнъ на своя. Това е стариятъ моралъ, който сѫществува отъ осемь хиляди години насамъ. Този моралъ е причина за нещастията между хората. Престѫплението не седи въ усмивката, но въ лошитѣ, криви мисли и чувства на човѣка. Всички хора искатъ да бѫдатъ здрави, добри и умни. Прави сѫ хората да желаятъ това. Здравето, добротата и разумностьта сѫ пѫтища за постижения. Това сѫ пособия, сили, чрезъ които човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае. Само чрезъ тѣхъ той може да влѣзе въ небето. Здравето е единъ видъ богатство; доброто – другъ видъ богатство; умътъ – трети видъ богатство. Значи, три пѫтища има, чрѣзъ които човѣкъ може да бѫде богатъ: богатъ като здравъ, богатъ като добъръ и богатъ като уменъ. Всѣко едно отъ тия качества придава на човѣка една трета отъ цѣлото богатство. За да бѫде напълно богатъ, или за да наречете нѣкого „човѣкъ” въ пълния смисълъ на думата, той трѣбва едновременно да бѫде здравъ, богатъ и уменъ. Направете опитъ и ще се увѣрите въ силата на тѣзи качества. Нека всѣки се запита, увеличилъ ли е капиталътъ на своето здраве, на своята доброта и на своя умъ. Здравето, доброто и умътъ представятъ капитали, които всѣки день трѣбва да се увеличаватъ по малко. Ако тѣзи капитали не се увеличаватъ, човѣкъ постоянно губи отъ себе си. Човѣкъ е изпратенъ на земята да работи. Следователно, той трѣбва да работи като здравъ и като боленъ, като добъръ и като лошъ, като уменъ и като глупавъ. Той трѣбва да работи като младъ, като възрастенъ и като старъ. Той трѣбва да работи като мѫжъ и като жена, като баща и като майка, като господарь и като слуга. Това сѫ положения, презъ които човѣкъ трѣбва да мине. Въ всички положения човѣкъ трѣбва да работи, да се развива, да увеличава капиталитѣ си. Какво е било вашето първично положение, какъ сте били първоначално създадени, съ този въпросъ не се занимаваме. „Всичко е за добро”. И зло, и добро – всичко е за добро, но всичко не е отъ Бога. Нѣкой ви обича, нѣкой не ви обича; единъ ви говори сладко, другъ ви се сърди; единъ ви прави добро, услужва ви, другъ ви прави зло и ви пакости – всичко това е за добро, но всичко не е отъ Бога. Това показва, че ние живѣемъ въ единъ изопаченъ, обърканъ свѣтъ. Какъ ще се оправи този свѣтъ? – Чрезъ любовьта. Любовьта оправя всичко, любовьта осмисля живота. Момъкъ обича една мома. Бащата не позволява на дъщерята да обича този момъкъ. Кой отъ двамата трѣбва да отстѫпи: бащата или момъкътъ? Ще кажете, че е писано въ Свещената книга: „Човѣкъ ще напусне баща си и майка си и ще се прилѣпи къмъ възлюбения или възлюбената си”. Значи, възлюбениятъ е мѣрката на нѣщата. Той рѣшава въпроситѣ. Възлюбениятъ представя великия законъ, който рѫководи цѣлокупния животъ. Единъ е възлюбениятъ въ свѣта, не сѫ много. Единъ е възлюбениятъ, но се явява въ много форми: като птица, като риба, като паякъ, като вълкъ, като тигъръ, ката цвѣте, като плодъ. Като видитѣ нѣкой човѣкъ облѣченъ съ хубави дрехи, съ цилиндъръ на глава, вие го харесвате. Като видите единъ паякъ, не го харесвате. Този, когото харесвате въ човѣка, е сѫщиятъ и въ паяка. Възлюбениятъ навсѣкѫде е единъ и сѫщъ, но вие не можете да го видите. Чудни сѫ хората! Срѣщатъ единъ човѣкъ, говорятъ съ него и намиратъ, че е много добъръ. Отиватъ при сѫщия човѣкъ, като при хирургъ, който трѣбва да ги оперира. Тѣ веднага казватъ, че той е лошъ човѣкъ. Какъ е възможно единъ и сѫщъ човѣкъ да бѫде и добъръ, и лошъ? Хирургътъ има добро желание, иска да ги освободи отъ страданията. Вие сте счупили крака си, хирургътъ иска да го оправи. Кой е виновенъ: вие или хирургътъ? Виновенъ е онзи, който е счупилъ крака си, а не хирургътъ, който иска да му помогне. Седя въ стаята си и чета. Въ това време слушамъ, че муха бръмчи нѣкѫде. Поглеждамъ, мухата се заплела въ паяжина, бръмчи, не може да се освободи. Обръщамъ се къмъ паяка и казвамъ: Слушай, въ мое присѫствие не позволявамъ да се вършатъ престѫпления. Или ще пуснешъ мухата, или ще взема една тояга, и двамата ще изхвърля навънъ. Вънъ отъ стаята ми можешъ да правишъ, каквото искашъ, но тукъ не позволявамъ. Паякътъ ме погледнe, не знае, какво да предприеме: да изяде ли мухата, или да я пусне на свобода. Има своенравни паяци, които не отстѫпватъ лесно. Той ходи по паяжината си, мисли, какво да направи. Най-после рѣшава да освободи мухата: започва да кѫса нишкитѣ една следъ друга и пуска мухата на свобода. Така и той е свободенъ, и мухата е свободна. Следъ това го питамъ: Защо хвана мухата? – Тя е моя длъжница. Има да ми дава, и докато не секвѣстирамъ всичкия й имотъ, нѣма да я пусна. Да, но ако не я пуснешъ, азъ ще дойда съ тоягата си и ще се разправя съ васъ, както трѣбва. Ти трѣбва да простишъ дълговетѣ ѝ и да я пуснешъ на свобода. Сѫщото нѣщо става и между хората. Кредиторъ хваналъ длъжника си въ своята паяжина и не го пуща. Длъжникътъ бръмчи, мѫчи се, иска да се освободи. Кредиторътъ не отстѫпва. Тогава азъ се намѣсвамъ. Взимамъ тоягата си, т. е. Божия законъ, и казвамъ на кредитора: Или ще пуснешъ длъжника си и ще простишъ дълга му, или и двамата ще излѣзете навънъ. Предъ Божието лице не позволявамъ да се вършатъ престѫпления. Какъ да разберемъ това нѣщо? – Много просто. Когато се намирашъ предъ лицето на Бога, ти трѣбва да простишъ прегрѣшенията на брата си. Когато се намирашъ предъ лицето на Бога, ти трѣбва да простишъ всички дългове на брата си – абсолютно да ликвидирашъ съ него. Докато не ликвидирашъ съ брата си, не можешъ да се явишъ предъ Божието лице и въ Царството Божие не можешъ да влѣзешъ. Какво правите вие? Казвате: Като спечеля, ще наредя работитѣ си и на бѣднитѣ ще помагамъ. Защо трѣбва да чакашъ това време? Ето, всички твои длъжници сѫ бѣдни хора. Прости дълговетѣ имъ, и въпросътъ е свършенъ. „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри”. Отива нѣкой при Бога и носи съ себе си изпълнителнитѣ листове на своитѣ длъжници. Казвамъ: Ако още днесь не скѫсате вашитѣ изпълнителни листове и не се явите съ чисто лице предъ Господа, и вие, и длъжницитѣ ви ще излѣзете вънъ. На всички християни днесь се казва: Скѫсайте изпълнителнитѣ листове, ако искате и вие, и длъжницитѣ ви да бѫдете свободни. Иначе, всички ще бѫдете изпѫдени навънъ. Тоягата, Божиятъ законъ ще играе по гърбоветѣ на всички хора: на кредитори и на длъжници. Не е позволено да се вършатъ престѫпления въ присѫствието на Бога! Кѫде остава вашата любовь, ако вършитѣ престѫпления въ Негово присѫствие? Сега азъ изнасямъ единъ принципъ. Когато искате да се явите предъ лицето на Бога, бѫдете готови да извършите всичко заради Него. Въ това седи изпълнението на волята Божия. Ако днесь още не сте готови да скѫсате вашитѣ изпълнителни листове заради Господа, любовьта ви е слаба. Ако сте готови да скѫсате вашитѣ записи, вашитѣ изпълнителни листове, и азъ съмъ готовъ да скѫсамъ моитѣ записи срѣщу васъ. Ако вие не сте готови, и азъ не съмъ готовъ. Щомъ вие не сте готови да скѫсате записитѣ на вашитѣ стари идеи, да се освободите отъ страха за утрешния день, и азъ нѣма да скѫсамъ моитѣ полици. – Какво ще стане съ нашия животъ? – Щомъ скѫсате старитѣ си записи, животътъ ви ще се нареди добре. Че ако днесь, когато сте предъ Божието лице, не сте готови за подвизи, утре ли ще бѫдете готови? Когато бѣше на кръста, Христосъ скѫса всички полици, всички изпълнителни листове на своитѣ длъжници и каза: Господи, прости имъ! Тѣ не съзнаватъ, какво правятъ. Ако не бѣше простилъ на своитѣ длъжници, Христосъ не би могълъ да се яви предъ Господа, не би могълъ да влѣзе въ Царството Божие. Христосъ бѣше предъ лицето на Бога и прости дълга на своитѣ длъжници. Щомъ искате да се освободите, да се явите чисти предъ лицето на Бога, вие трѣбва да простите на своитѣ длъжници и да кажете: Господи, прости имъ! Величието на Христа седи въ жеста на благородство, който Той прояви на кръста още. Закованъ съ гвоздеи на рѫцетѣ и на краката, Той каза: Господи, прости имъ! Ще кажете, че проповeдта ми днесь е хубава. Не е въпросъ за хубавата проповѣдъ. Важно е, каквото се проповѣдва, да се прилага. Кѫде е силата и любовьта на християнитѣ, които се намиратъ предъ лицето на Бога и не могатъ да скѫсатъ своитѣ стари записи и да кажатъ: Господи, прости имъ! Следъ всичко това тѣ ще отидатъ при нѣкой праведенъ човѣкъ и ще искатъ да се моли за тѣхъ. – Не, не е позволено да се молите за човѣкъ, който не е готовъ да скѫса своитѣ стари записи. Свещено трѣбва да бѫде името Божие за васъ. Произнесете ли това име, бѫдете готови на всички жертви. Дойде ли нѣкоя болесть, предложете ѝ да ви последва, да тръгне съ васъ на работа. Щомъ я поканите на работа, тя ще си отиде. Споредъ мене, болестьта не е нищо друго, освѣнъ неканена гостенка, която ви е посѣтила и ви се налага: тя иска да я кѫпете, обличате, храните, забавлявате. Ще се събератъ петь-шесть души около болния да му услужватъ. Въ сѫщностъ тѣ не услужватъ на болния, а на болестьта, която го обсебила като неканена гостенка. На болестьта не трѣбва да се даватъ никакви лѣкарства. Щомъ дойде при васъ, ще ѝ кажете: Азъ отивамъ да копая на Божието лозе. Ако искашъ да дойдешъ съ мене, добре дошла. Ако не, сбогомъ! Който вѣрва въ Бога, като динамическа сила, той всѣкога ще бѫде здравъ. Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ обичани. Тѣхното желание е на мѣсто, но не е достатъчно само единъ човѣкъ да ги обича. Човѣкъ представя микроскопична цевь, презъ която може да мине само единъ слънчевъ лѫчъ. Слънчевиятъ лѫчъ все ще допринесе нѣщо на човѣка, но мощното въ свѣта е цѣлото слънце. Свѣтлината на цѣлото слънце трѣбва да влѣзе въ човѣка и да освѣти и най-малкитѣ кѫтчета на неговата кѫща. Единъ слънчевъ лѫчъ представя любовьта на единъ човѣкъ. Тази любовь не е достатъчна. Любовь, която не може да преобрази човѣка, да го направи здравъ, добъръ, уменъ, не заслужава това име. Любовьта е онази сила, която преобразява човѣка и го прави готовъ на всички жертви заради Свещеното име, върху което почива неговиятъ животъ. Истинската жертва подразбира жертва за Твореца на вселената, за Свещения, а не жертва за хората. Кѫде ще намѣрите Свещения? Той се крие дълбоко нѣкѫде въ душата на всички живи сѫщества. Отъ всички хора се изисква велика жертва, каквато Христосъ е направилъ. Въ какво седи тази жертва? Като ги приковатъ на кръста за името Божие, да кажатъ: Господи, прости имъ! Срѣщатъ едного и го питатъ: Ти какъвъ си? – Християнинъ съмъ. – Изпълнилъ ли си всичко, което Христосъ е проповѣдвалъ? Христосъ е проповѣдалъ самоотричане. Ти самоотрече ли се? Христосъ е казалъ, че Неговъ ученикъ може да бѫде само онзи, който раздаде всичкото си имане на сиромаси и Го последва. Ти направи ли това? Когато бѣше на кръста, Христосъ каза: Господи, прости имъ! Ти прости ли на своитѣ длъжници? Ще кажете, че времето ви още не е дошло. Споредъ мене, много отъ сегашнитѣ християни сѫ закѫснѣли даже. Ако сега не изпълнятъ Христовото учение, тѣ съвсѣмъ ще закѫснѣятъ. Не е въпросъ до буквата на нѣщата. Христовото учение е учение на вѫтрѣшна жертва. Всѣки моментъ се жертвайте за Онзи, чиято любовь е непреривна. Христовото учение проповѣдва вѫтрѣшенъ, великъ моралъ, който почива на абсолютна чистота. Хората говорятъ за любовь, за цѣлувка, но се стѣсняватъ. Защо? – Защото въ тѣхната любовь, въ тѣхната цѣлувка има нѣщо користно. Тѣ взиматъ, а не даватъ. Казано е въ Писанието: „Цѣлунете се съ свето цѣлование”. Божествената любовь подразбира абсолютна вѫтрѣшна чистота, която дава упование на човѣка, прави го смѣлъ, самоотвѣрженъ. Ако цѣлувката може да повдигне падналия, да излѣкува болния и да възкреси мъртвия, тя е на мѣсто. Това означава свѣто цѣлование. Христосъ казва: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ!”. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да осъзнае, че е дошълъ на земята да изпълни волята на Онзи, Който го е проводилъ. Когато се намѣрите въ голѣми противоречия и не можете да разрѣшите нѣкой въпросъ, кажете: Да бѫде волята Божия! Кажѣте ли така, нѣма да мине много време, и въпросътъ ще се разрѣши. Но затова се иска пълно упование на Бога. Ако всички рѣшите въ себе си да вършите волята Божия, безъ никакво съмнѣние и колѣбание, работитѣ ви ще се оправятъ естествено. Щомъ работитѣ ви се объркатъ, ще знаете, че изпълнявате своята воля, а не Божията. Ако доброволно не изпълните волята Божия, смъртьта ще дойде, ще ви хване за врата и насила ще ви застави да се откажете отъ това, което днесь не можете да пожертвате. Не е ли по-добре, преди да е дошла смъртьта, да направите това, което Богъ иска отъ васъ? Подъ думата „смърть” разбирамъ законъ. За предпочитане е човѣкъ да извърши доброволно волята Божия, отколкото по законъ. – Какво ще стане тогава съ насъ? – Направете опитъ и ще видите. – Ами ако страдаме? – Нима ако не изпълните волята Божия, нѣма да страдате? Нима богатиятъ не гладува? Въпреки богатството си, въпреки знанието си, въпреки силата си, човѣкъ пакъ страда. Цѣлото човѣчество ще мине презъ такива страдания, каквито не е мислило. Като върши волята Божия, човѣкъ пакъ ще страда, но страданията му ще бѫдатъ осмислени. Страданията ще дойдатъ за всички хора безъ изключение. Смъртьта ще дойде за всички. Тя е неизбѣженъ актъ. Мнозина мислятъ, че като излѣзатъ отъ тѣлото си, веднага ще бѫдатъ свободни. Тѣ ще бѫдатъ толкова свободни, колкото е свободенъ пѫтникътъ, който излиза отъ парахода и влиза направо въ морето. Свободенъ ли ще бѫде въ морето? Въ морето го чакатъ акули, които веднага ще го изядатъ. Другъ е въпросътъ, ако излѣзе отъ парахода и слѣзе на пристанището. Не е лесно да излѣзе човѣкъ отъ тѣлото си. Ако излѣзе отъ тѣлото си и влѣзе въ морето, положението му е опасно; ако излѣзе отъ тѣлото си и слѣзе на пристанището, положението му е добро. Желая на всички да слѣзете на пристанището, за което ви е даденъ билетъ. Щомъ сте на парахода, радвайте се, мислете, работете и не бързайте да слѣзете, докато не чуете името на пристанището, за което имате билетъ. Когато чуете името на това пристанище, не се бавѣте нито минута. Веднага слѣзте отъ парахода и чакайте на пристанището, докато дойде другъ параходъ да ви вземе. Новиятъ параходъ ще бѫде по-красивъ, по-съвършенъ отъ първия. „Както ме е Отецъ научилъ, така говоря”. Сега ще ви запитамъ: Готови ли сте да освободите мухитѣ отъ паяжинитѣ си? Азъ засѣгамъ този въпросъ принципно, а не лично. Личнитѣ въпроси представятъ комедия и драма въ живота. Азъ нѣмамъ разположение нито къмъ комедията, нито къмъ драмата, нито къмъ трагедията. Споредъ мене, комедията е най-простото нѣщо въ свѣта. Драмата е пълна съ преструвки, съ неестествени нѣща. Трагедията пъкъ е смѣсь отъ трагизъмъ и комизъмъ. Въ живота комедията представя здравето въ човѣка, драмата – доброто, а трагедията – ума. И наистина, само умниятъ се натъква на противоречия. Докато разрѣши тия противоречия, главата му побѣлява. Побѣлялата глава е трагизмътъ въ човѣшкия животъ. Жената се оплаква отъ мѫжа, мѫжътъ – отъ жената, искатъ да се самоубиватъ. Това е трагедия. Младата мома заплашва момъка, че ако не я обича, ако не се ожени за нея, ще се убие. Той се уплаши и бърза да отговори на чувствата ѝ. Нѣма защо да се плаши. Ама щѣло да стане нѣщо трагично. Нека момъкътъ се опита да порѣже леко пръста ѝ, да потече малко кръвь и ще види, че момата ще се откаже отъ всѣкакво самоубийство. Когато момата обича момъка, а той не я обича, това е трагедия. И обратно: когато момъкътъ обича момата, а тя не го обича, и това е трагедия. Когато и двамата се обичатъ, това е трагикомедия. Когато старъ, 120 годишенъ човѣкъ, се влюби въ млада мома, това е трагикомедия. Какво по-хубаво нѣщо може да има за стария човѣкъ отъ любовьта? Като люби, той се подмладява. Ако младата мома се влюби въ старъ човѣкъ, тя поумнява, става мѫдра. Значи, младата мома жертва любовьта си, стариятъ жертва мѫдростьта, знанието си, и по този начинъ се обмѣнятъ. Въ Божествения свѣтъ тази любовь, именно, е правилна, хармонична. По-хубава любовь отъ тази не сѫществува. Любовьта между старъ човѣкъ и млада мома е чиста, безкористна. „Всичко е за добро”. – Кога? – Когато се върши отъ любовь. Жертвайте всѣкога отъ любовь и въ името Божие. Като постѫпвате така, кажете: „Да се освѣти името Божие! Да бѫде волята Божия! Да дойде Царството Божие!”. Бѫдете готови да се жертвате за името Божие, за волята Божия, за Царството Божие! Това ще повдигне душитѣ ви и ще ви направи жители на Царството Божие. Сега азъ изхвърлихъ мухитѣ и паяцитѣ навънъ, изчистихъ стаитѣ ви. Не пускайте вече мухи и паяци въ стаитѣ си, да не вършатъ престѫпление предъ вашето лице! „Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота”. * 3 септемврий, 1935 г.5 ч. с. София – Изгрѣвъ.

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера прѣзъ лѣтото на 1935 г. Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Стари и нови разбирания Лука, 5 гл. Има нѣща въ живота, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. На времето си тѣзи нѣща сѫ били полезни, но днесь тѣ сѫ препятствие въ живота на хората. Запримѣръ, пеленитѣ сѫ благо за малкото дете, но щомъ излѣзе отъ детската си възрасть, тѣ ставатъ препятствие за него. По навикъ хората търсятъ лесния пѫть – пѫть безъ страдания и мѫчнотии. Обаче, пѫтьтъ за децата не е пѫть за възрастнитѣ; пѫтьтъ за възрастнитѣ не е пѫть за старитѣ; пѫтьтъ за старитѣ не е пѫть за свѣтиитѣ; пѫтьтъ за свѣтиитѣ не е пѫть за ангелитѣ и т. н. Като не се съобразявате съ тия положения, вие често влизате въ противоречие съ себе си. Тѣзи противоречия сѫ по-голѣми, когато се натъквате на въпроса за любовьта. Казва се, че хората се нуждаятъ отъ повече любовь. Какво разбирате подъ думитѣ „повече любовь”? Представете си, че двама души носятъ по едно шише съ вода: едното съдържа единъ литъръ вода, а другото – десеть литри. По какво се различаватъ дветѣ шишета? Тѣ се различаватъ по количеството на водата, но не и по качеството. Качествено водата е една и сѫща въ дветѣ шишета. Съ първото шише малко души ще задоволятъ жаждата си, а съ второто шише – много повече хора ще пиятъ вода и ще благодарятъ. Следователно, извѣстни въпроси въ свѣта се разрѣшаватъ по качественъ пѫть, а други – по количественъ. Сега ще се спра върху въпроса за самоотричането. Какво разбирате подъ думата „самоотричане”? Или, какво разбирате подъ думитѣ, прави възгледи за нѣщата? Или, кога човѣкъ може да има правъ възгледъ за нѣщо? Когато иска да има ясна представа за дадена мѣстность или за дадена обстановка, човѣкъ трѣбва да избере единъ пунктъ, отъ който да наблюдава цѣлата обстановка. Щомъ види ясно цялата мѣстность, той ще може да се съобрази съ останалитѣ положения. Тъй щото, когато видите, че нѣкой човѣкъ изучава извѣстни забележителности, ще знаете, че той има строго опредѣлена цель. Всѣко наблюдаване, всѣко изучаване на явленията има своя опредѣлена цель и причина. Даже и най-безсмисленото движение ще допринесе нѣщо на човѣка. Запримѣръ, нѣкой обича да се разхожда вечерь и да наблюдава небето. Безъ да е астрономъ, безъ да изучава съзнателно звѣздитѣ, отъ дълго наблюдаване, той все ще се домогне до нѣкакви знания, все ще се ориентира върху извѣстни положения. Нѣкой звѣзди ще спратъ вниманието му, а други – ще мине и замине, като че не сѫществуватъ. Колцина отъ васъ знаятъ, кѫде е Сатурнъ? Нѣкои отъ васъ не се сѣщатъ да наблюдаватъ, кѫде се намира Сатурнъ, Юпитеръ, Венера и т. н. Нѣкои астролози отдаватъ много отъ нещастията, болеститѣ и недоразуменията между хората на Сатурнъ. Споредъ тѣхъ, далечни причини отъ миналия животъ на човѣка раждатъ неблагоприятнитѣ условия въ живота. Запримѣръ, домакинътъ, бащата на сѣмейството ходи по цѣлъ день на търговия, но ако нищо не спечели, той се връща у дома си недоволенъ, неразположенъ къмъ домашнитѣ си: сърди се на жена си, на децата си, като че тѣ сѫ виновни за неговия неуспѣхъ. Може да има нѣкаква истина въ това, но не само домашнитѣ сѫ виновни за обърканитѣ му работи. Дълго време жената не е мислила за мѫжа си, вследствие на което не е могла да му помогне. Синоветѣ и дъщеритѣ му сѫщо така не сѫ помагали на баща си, не сѫ работили заедно съ него. Мѫжътъ счита, че донѣкѫде жената е отговорна за неговитѣ неуспѣхи. Жената пъкъ счита, че мѫжътъ е несрѫченъ, затова работитѣ му не вървятъ. Тя казва, че умътъ на мѫжа й не стигалъ, не знаелъ, какъ да спечели пари. Единъ мѫжъ отива да бере дрѣнки. Преди него другъ е ходилъ и ги обралъ. Отде ще му дойде на ума, че преди него другъ нѣкой е ходилъ да бере дрѣнки? Който по-рано отишълъ, той излѣзълъ по-уменъ: обралъ дрѣнкитѣ и си заминалъ. – Да, но ако не бѣше ги обралъ, азъ щѣхъ да ги обера. – Тамъ е всичкото зло. Какво ще правите сега при обрани дрѣнки? Ще берете круши. – И крушитѣ сѫ обрани. – Ще берете ябълки. – И тѣ сѫ обрани. – Ще берете сливи, череши. – И тѣ сѫ обрани. – Най-после, все ще намѣрите нѣкакъвъ плодъ, който още не е обранъ. Нѣма защо да държите въ ума си мисъльта, че непремѣнно дрѣнки трѣбва да берете. Едно време дяволътъ рѣшилъ пръвъ да обере дрѣнкитѣ. Той се полакомилъ за тѣхъ, защото видѣлъ, че дрѣнътъ цъвналъ пръвъ между всички плодни дървета. Затова той често го обикалялъ, дано узрѣе по-скоро, да го обере. Обаче, дрѣнътъ узрѣлъ най-кѫсно отъ всички плодове. Въ това време хората успѣли да изпреварятъ дявола. Тѣ преди него обрали дрѣнкитѣ. Когато отишълъ да бере дрѣнки, дяволътъ останалъ изненаданъ. Сега се носи предание, че оттогава дяволътъ се заканилъ на хората да ги мѫчи, да ги изкушава, понеже тѣ първи обрали дрѣнкитѣ. Ако хората не бѣха обрали дрѣнкитѣ, дяволътъ нѣмаше да ги изкушава. За тази своя постѫпка, тѣ и до днесь още плащатъ на дявола. Значи, който смѣе да яде дрѣнкитѣ на дявола, той трѣбва да плаща за своята смѣлость. Въ сѫщность, дрѣнкитѣ съвсѣмъ не сѫ притежание на дявола, но той самъ ги избралъ и турилъ рѫка на тѣхъ. И до днесь дяволътъ иска да му се плаща за обранитѣ дрѣнки. Между него и човѣка започва пазарлѫкъ: петь горе, петь долу, докато най-после му се плати нѣщо. Голѣмъ адвокатъ е дяволътъ. Който мисли, че ще мине безъ плащане, той се лъже. Ще платите на общо основание. Не се лъжете, че можете да надхитрите дявола. Досега никой не е могълъ да го изиграе. Съ други думи казано: Не хвърляйте око на чуждо имане! Въ дадения случай дрѣнкитѣ представятъ чуждото имане, чуждото знание. Не хвърляйте око на чуждото имане, на чуждото знание. Знанието, богатството на човѣка е потрѣбно за самия него. Всѣка придобивка е свързана съ извѣстна отговорность. Кой не би желалъ да бѫде красивъ, да има стройно тѣло, да има ангелско лице, съ изящни, красиви черти? Знаете ли, съ какви неприятности, съ каква отговорность е свързана тази красота? Дето минавате, всички ще ви спиратъ, или ще тръгнатъ следъ васъ. Какъ ще се справите съ тия хора? Не е лесно човѣкъ да се справи съ красотата. Красивиятъ човѣкъ нѣма право да отбѣгва хората. Той е длъженъ да ги търпи. Защо? – Защото красотата не е нищо друго, освѣнъ изложение, на което Божествениятъ свѣтъ изпраща своитѣ произведения. Красивиятъ човѣкъ ще бѫде изложенъ на погледитѣ и на учени, и на прости хора. Ученитѣ ще минатъ покрай него, ще го оцѣнятъ и, безъ да го пипнатъ, ще продължатъ пѫтя си. Проститѣ хора, които не разбиратъ и не знаятъ, какъ да постѫпятъ, ще се спратъ предъ красивия, тукъ ще пипнатъ дрехата му, тамъ ще я пипнатъ, докато оставятъ пръститѣ си върху нея. Дълго време следъ това той трѣбва да чисти своята дреха. Обаче, и при това положение, за предпочитане е човѣкъ да бѫде красивъ и да го пипатъ хората, отколкото да не е красивъ и никой да не го пипа. Следователно, за предпочитане е детето да е минало презъ дисциплината на майката, отколкото да не е минало. По три пѫти на день майката ще кѫпе детето си, ще го повива и развива, докато порасне и се освободи отъ пеленитѣ си. Детето трѣбва да търпи, да се възпитава, да мине тази дисциплина. Въ миналото си това дете може да е било нѣкой голѣмъ ангелъ, който на небето е изпълнявалъ велика мисия. Обаче, поради една грѣшка, този ангелъ е изпратенъ на земята въ формата на малко безпомощно дете, да мине презъ специални за него страдания и мѫчения, да научи великия Божи законъ – да не грѣши. Майката кѫпе детето, а то трепти съ крилцата си, плаче, иска да се освободи, но никой не го разбира, никой не взима въ внимание неговия плачъ. Защо майкитѣ кѫпятъ децата си? Да бѫдатъ чисти и да се научатъ да служатъ на Бога. Най-малката нечистота, която може да проникне въ ума на единъ ангелъ, или най-малкото непослушание отъ негова страна може да стане причина да го изпратятъ на земята, да прекара между обикновенитѣ хора дотогава, докато изправи погрѣшката си. Едно трѣбва да се знае: Има ангели, които слизатъ на земята, или да изправятъ нѣкоя своя погрѣшка, или съ никаква специална мисия, съ нѣкакво задължение. И Христосъ, Синътъ Божий, дойде на земята да изплати едно свое задължение, т. е. да изправи една своя погрѣшка. Въ какво седи погрѣшката на Христа? Когато Богъ създаде свѣта, Христосъ помоли да се даде свобода на хората. Въ това отношение Той стана порѫчитель за свободата на хората, обаче, тѣ злоупотрѣбиха съ нея. Тѣ не живѣха, както трѣбва, вследствие на което Христосъ трѣбваше да дойде на земята да плати полицата, която бѣше подписалъ. Сега хората задаватъ въпроса, защо Богъ създаде човѣка, защо създаде свѣта? Това сѫ въпроси, които не могатъ да се разрѣшатъ вънъ отъ Школата. Тѣ сѫ философски въпроси за размишление, но не и за разрешаване. Ако тѣзи въпроси се обяснятъ, умътъ ви ще се претовари съ излишни знания. Тѣзи знания не сѫ потрѣбни за васъ. За нѣкои сѫ потрѣбни, за нѣкои не сѫ, тъй както медътъ е потрѣбенъ за едни хора, а за други не е потрѣбенъ. Едни хора обичатъ круши, а други – череши. Всѣки човѣкъ има свой опредѣленъ вкусъ за нѣщата, вследствие на което приема такава храна, отъ която организмътъ му се нуждае. Всѣки човѣкъ води такъвъ животъ, за какъвто органически и духовно е нагоденъ. Животътъ е съставенъ отъ много стѫпала, и всѣки сяда на това стѫпало, което отговаря на неговитѣ разбирания. Съвременнитѣ хора не живѣятъ изключително човѣшки животъ. Тѣ минаватъ презъ фазата на растенията и на животнитѣ, а едва засѣгатъ човѣшкия животъ. Много отъ противоречията на тѣхния животъ се дължатъ на животинското, което често се проявява въ тѣхъ, изисква своето. Какво трѣбва да правите? Трѣбва ли да отстѫпвате на животинското въ себе си? Много отъ вашитѣ желания сѫ чужди; тѣ сѫ желания на животнитѣ. Едно такова желание е стремежътъ да ядете много. Ако единъ мамонтъ се яви днесь на земята, въ продължение на нѣколко години той ще унищожи най-голѣмата гора. Това животно не може да се нахрани съ малко. Мамонтътъ е изчезналъ отъ физическия свѣтъ, но и досега сѫществува въ астралния свѣтъ, вследствие на което въ хората се пораждатъ редъ ненаситни желания. Тѣзи желания сѫ подобни на мамонта, който мисли само за ядене и пиене. Забелязано е, че който живѣе въ свѣта на желанията, той иска да бѫде знаменитъ, ученъ, уменъ, силенъ, всички да говорятъ за него. Добре е това, но то трае кратко време. Ще дойде день, когато човѣкъ ще изгуби всичко това и отново ще почне да се повдига. Едно време, когато се създавалъ свѣта, Господъ направилъ небето и земята, съ всички растения и животни по нея. Тогава магарето имало много малка форма, не било като сегашното. Господъ нарочно му далъ малка форма, за да прекарва тихъ и спокоенъ животъ. Като се огледало между всички животни, магарето намѣрило, че въ сравнение съ тѣхъ било толкова малко, че минавало незабелязано. Затова единъ день то се обърнало съ молба къмъ своя Създатель: Господи, моля Ти се, дай ми друга форма, по-голѣма отъ тази, да бѫда по-забележително. Сега никой не ме вижда, никой не ми обръща внимание. Пъкъ и гласъ нѣмамъ. Дай ми такъвъ гласъ, че като отворя устата си, всички да ме чуватъ. – Добре, и това може, но ти запита ли се дълбоко въ себе си, че ако имашъ голѣма форма и силенъ гласъ, ще бѫдешъ щастливъ, ще тръгнатъ работитѣ ти напредъ? – запиталъ Господъ. – Всичко обмислихъ добре. Ако задоволишъ желанието ми, вѣрвамъ, че ще бѫда щастливъ. – Да бѫде спорѣдъ вѣрата ти! Отъ този день магарето придобило такава форма и такъвъ гласъ, каквито днесь виждаме. Да, но и досега магарето е пословично съ своята форма и съ своя гласъ. Когато работитѣ не ставатъ, както трѣбва, всички казватъ: Магарещина! Магарешка работа! Господъ създалъ магарето, както трѣбва, но като не било доволно отъ себе си, то внесло корекция въ своя животъ. Тази корекция, именно, това ново положение, което изискало за себе си, е причина за страданията, които и днесь магарето прекарва. Магарето реве много пѫти презъ деня. Съ своя ревъ то казва на хората: Бѫдете внимателни, опичайте ума си! Ако не сте доволни отъ положението, въ което се намирате, ще ревете като мене. И рече Исусъ Симону: „Не бой се; отсега человѣци ще ловишъ”. И съвременнитѣ хора се намиратъ въ сѫщото положение, въ каквото се намирали ученицитѣ на Христа. Тѣ се страхуватъ, че нѣма да постигнатъ желанията си. Нѣма защо да се страхуватъ. Може ли житното зърно да не постигне това, което желае? Реализирането на неговитѣ желания е предвидено. Предопредѣлено е на житното зърно да израсне, да цъвне и да върже плодъ. Опредѣлено е при това и колко плодъ трѣбва да върже. Ако за житното зърно и за всѣко живо сѫщество е опредѣлено, какво трѣбва да направи и какво може да постигне, колко повече това е опредѣлено за човѣка. Обаче, за постигане на своитѣ желания, човѣкъ трѣбва да работи, да се заеме съ вѫтрѣшна, индивидуална работа, която се отнася до неговия умъ, сърдце и воля, безъ да се мѣси въ Божиитѣ работи. Има една работа, която е предоставена на човѣка, и той самъ трѣбва да я свърши. Срѣщате единъ скулпторъ, който работи усърдно въ областьта на своето изкуство. По едно време той срѣща единъ виденъ цигуларь и въ него се явява желание да напусне своята работа и да стане цигуларь. – Не, този човѣкъ е роденъ за скулпторъ. Той трѣбва да работи за усъвършенстване на своето изкуство, и, ако му остане свободно време, тогава да се занимава съ музика. Въ него е вложена вече една дарба – нея трѣбва да развива. Това е Божественото, което той трѣбва да цѣни въ себе си. Тази е работата, която му е дадена и която трѣбва да свърши самъ. Като я свърши, той може да се занимава и съ музика, и съ наука – съ каквото желае. Всички хора иматъ желание да бѫдатъ учени, красноречиви, красиви, че като започнатъ да говорятъ на хората, да ги завладѣватъ. Обаче, като имъ се даде такава работа, тѣ скоро се изчерпватъ. Единъ младъ евангелистъ челъ Библията и Евангелието и си казвалъ: Несмѣтно богатство се крие въ тази книга. Съ години може да говори човѣкъ по нея и да не се изчерпа. Голѣмъ материалъ е складиранъ въ нея. Обаче, като станалъ проповѣдникъ, въ една година той изчерпалъ всичкия материалъ, нѣмало какво повече да проповѣдва на хората. За какво ще проповѣдва? Първо ще разкаже на хората, какъ е създаденъ свѣтътъ, или какъ е създаденъ човѣкъ. После ще имъ говори за грѣхопадането. Като научатъ това, той ще имъ говори за покаянието, за спасението – и съ туй работата му се свършва. Какво ще говори по-нататъкъ на хората? Ще говори за възпитанието на децата. Чудно нѣщо! Този проповѣдникъ не е жененъ, нито е гледалъ, нито е възпитавалъ деца, а ще говори за възпитанието на децата. Другъ нѣкой свършилъ по математика и започва да говори на хората върху важни математически проблеми, да покаже, че е ученъ. Математиката, геометрията сѫ сложни науки. Тѣ представятъ Божественъ езикъ, на който не може всѣки да говори. Да преведешъ една математическа формула въ геометрическа, или геометрическа въ органическа, това представя сложенъ мисловенъ процесъ. За това се изисква дълбоко познаване на великитѣ закони. Въ математиката се говори за положителни и за отрицателни величини. Какво представя положителното и какво отрицателното? Всѣко нѣщо, което дава, наричаме положително; всѣко нѣщо, което взима, наричаме отрицателно. Представете си, че искате да купите килограмъ захарь. Веднага взимате пари и рѣшавате да отидете до най-близкия бакалинъ да купите захарь. Въ този моментъ, преди да сте стигнали до бакалина, вие сте положителенъ, готвите се да давате, а бакалинътъ е отрицателенъ, защото ще вземе отъ васъ пари за килограмъ захарь. Щомъ влѣзете въ бакалницата и кажете, че искате единъ килограмъ захарь, бакалинътъ става положителенъ. Той измѣрва захарьта и ви я дава. Вие ставате отрицателенъ, защото взимате захарь. После положенията отново се смѣнятъ: вие давате паритѣ за захарьта, ставате положителенъ; бакалинътъ взима тия пари и става отрицателенъ. По този начинъ става обмѣна на енергиитѣ между васъ и бакалина. Следователно, между двама души, които иматъ отношения, всѣкога става обмѣна на енергиитѣ имъ. Колкото обмѣната е по-правилна, толкова и отношенията между тѣхъ сѫ по-хармонични. Често хората се смущаватъ отъ много дребни причини. Запримѣръ, тръгвате за първата бакалница до васъ и се смущавате да не би тамъ да нѣма захарь. Какво отъ това? Ако нѣма захарь въ тази бакалница, ще отидете на втора, на трета. Ще обиколите десеть бакалници и въ една отъ тѣхъ все ще намѣрите захарь или това, което ви е нужно. Смущението се дължи главно на това, че не ви се иска да обикаляте, да влизате отъ една бакалница въ друга. Днесь всички хора се безпокоятъ, какъ ще прекаратъ живота си. Много лесно ще прекаратъ, само ако знаятъ, какъ да живѣятъ. Тѣ трѣбва да иматъ характера на онзи българинъ, който се отличавалъ съ голѣма отстѫпчивость. Единъ день този българинъ отишълъ на баня и седналъ предъ една курна да се кѫпе. Той погледналъ доволно къмъ тѣлото си и казалъ: Досега никой не е турилъ рѫка върху тѣлото ми. Въ сѫщата баня имало единъ турчинъ, който чулъ думитѣ на българина. Веднага отишълъ при него и му казалъ: Гяуръ, махай се отъ тази курна! Азъ ще се кѫпя тукъ! – Заповѣдай, ефенди! – поклонилъ се българинътъ и отишълъ на съсѣдната курна. Турчинътъ го последвалъ и му казалъ: Азъ ще бѫда на тази курна. Махни се оттукъ! – Заповѣдай, ефенди! Спокойно, невъзмутимо българинътъ отишълъ на трета курна. Така обиколилъ той всички курни, следванъ отъ турчина. Като се убедилъ, че не може да го извади отъ равновѣсието му, турчинътъ казалъ: Докато носишъ този умъ, наистина никой не може да докосне съ рѫка тѣлото ти. Съ тази готовность на отстѫпки, никой не може да се кара съ тебе. Отъ този примѣръ може да се извади следното практическо правило: Когато въ ума или въ сърдцето ви се вмъкне нѣкакво противоречие, отстѫпете предъ него. Не правете усилие да разрѣшавате това противоречие, да търсите причинитѣ, защо е дошло. Всѣко противоречие има свои дълбоки причини. Човѣкъ губи разположението си поради нѣкоя външна причина, независѣща отъ него. Запримѣръ, седя въ стаята си добре разположенъ и размишлявамъ върху нѣкой важенъ въпросъ. Изведнъжъ разположението ми се измѣня, и нѣкаква тежка мисъль ми се наложи. Веднага анализирамъ състоянието си и намирамъ, че тази мисъль е дошла отвънъ. Не се минава много време, иде единъ тежко боленъ при мене. Нѣкой му казалъ, че мога да го излѣкувамъ. Трѣбва ли да се сърдя на този човѣкъ, че като мислилъ за мене, той се свързалъ съ моята мисъль и ми е предалъ своето тежко разположение? Нѣма защо да се сърдя. Ако мога да го излѣкувамъ, ще се заема съ лѣкуването му. Ако не мога, ще го изпратя при нѣкой виденъ лѣкарь, той да му помогне. Значи, всѣки човѣкъ не може да се лѣкува по духовенъ начинъ. Отъ този примѣръ се вижда, че всички хора сѫ свързани помежду си и, безъ да искатъ, носятъ тежеститѣ си едни на други. Тъй щото, когато сте неразположени духомъ, отправете мисъльта си нагоре и нѣма да забележите, какъ духътъ ви ще се повдигне. Правете, както свѣтскитѣ хора постѫпватъ. Когато се окаляте не търсете причината за окалянето, но намѣрете чистъ, хубавъ изворъ и се измийте. Щомъ кальта се махне отъ тѣлото, вие веднага ще се почувствате чистъ и свободенъ. Като слушатъ да се говори по този начинъ, мнозина мислятъ, че знанието, което иматъ, нищо не струва. – Не, знанието, което сте придобили въ първо отдѣление, ще послужи за основа на второ отдѣление. То ни най-малко не прави човѣка способенъ за живота. Знанието, което сте придобили въ второ, трето, четвърто отдѣление още не прави човѣка способенъ за живота. Той трѣбва да свърши прогимназия, гимназия, университетъ, и следъ това да приложи наученото въ живота, за да може единъ день донѣкѫде поне да разрѣшава своитѣ трудни задачи. Това показва, че знанието е на степени. Ако влѣзетѣ въ ангелския свѣтъ, знанието, което сте придобили на земята, не може да ви послужи. Тамъ се изисква по-високо знание. Знанието на животнитѣ не е знание за хората. Каква нужда иматъ хората отъ знанието на коня да рита и отъ знанието на вола да мушка съ рогата си? Човѣкъ е миналъ нѣкога презъ това знание, но днесь не му е нужно. Нѣкой седи недоволенъ и току мушка съ рѫката си ту този, ту онзи. Едно време този човѣкъ е мушкалъ съ рогата си, а днесь – съ рѫката. Това е остатъкъ отъ волската култура. Защо трѣбва човѣкъ да мушка съ рѫката си, а да не си служи съ своята мисъль? Представете си, че слушате единъ ораторъ, но не сте съгласни съ неговата мисъль. Какво правите въ такива случаи? Нѣкой пѫть му възразявате, нѣкой пѫть го освирквате. Какво ще допринесете съ вашето възразяване? Ако мисъльта му не е вѣрна, и да възразите, тя пакъ невѣрна остава. Съ това вие нѣма да оправите работитѣ. Когато нѣкой говори, вие трѣбва да го изслушате и да се поучите отъ него, да видите, кѫде, именно, се отклонява човѣшката мисъль. Важно е човѣкъ да мисли, да чувства и да постѫпва право. Ако не мисли, не чувства и не постѫпва право, той самъ ще носи своята отговорность. Всѣки носи отговорность за себе си. Никой не носи чужда отговорность. Като знаете това, нѣма защо да се товарите съ чужди погрѣшки, да мислите, че можете да ги изправите. Че нѣкой не живѣе добре, това е негова работа. Какъ трѣбва да живѣе? Нѣкой не яде, както трѣбва. Ако досега не се е научилъ да яде правилно, никога нѣма да се научи. Нѣма човѣкъ на земята, който да не знае да яде. Неправилното ядене седи въ това, че много хора отъ лакомия ядатъ бързо, не дъвчатъ добре храната си и създаватъ редъ болѣсти и разстройства на пищеварителната система. Като ядете, не пълнете чинията съ ядене и не рѣжете голѣми парчета хлѣбъ. По сѫщия начинъ постѫпвайте и съ гоститѣ си. Въ странство, запримѣръ, хората рѣжатъ хлѣба на малки, тънки парченца. Изобщо, природата разполага съ голѣмо изобилие, но дава по малко. Тя иска да научи хората да бѫдатъ доволни отъ малкото, което имъ се дава, и съ него да свършатъ възложената имъ работа. И тъй, използвайте разумно малкитѣ блага, които ви се даватъ презъ деня. Не се безпокойте, вѣчностьта е предъ васъ. Божиитѣ блага нѣма да се свършатъ. Тѣ ще текатъ презъ цѣлия животъ. Вие искате да бѫдете красиви, силни, богати. – Има време за това. За всѣко нѣщо има точно опредѣлено време. Ако спокойно дочакате времето за извѣстно благо, вие ще го използувате правилно; ако бързате, ще влѣзете въ противоречие съ себе си, и когато благото ви се даде, нѣма да го използвате, както трѣбва. Единъ день тухларитѣ и градинаритѣ подали едновременно заявление до Господа да имъ изпрати – за тухларитѣ горещъ слънчевъ день, да изсушатъ тухлитѣ си, а за градинаритѣ – дъждъ, да полѣятъ зеленчуцитѣ си. Господъ се видѣлъ въ чудо, какъ да задоволи едновременно две различни искания. Ако деньтъ е горещъ, тухларитѣ ще бѫдатъ доволни, а градинаритѣ ще се оплакватъ, че зеленчуцитѣ имъ изсъхнали. Ако деньтъ е дъждовенъ, градинаритѣ ще бѫдатъ доволни, а тухларитѣ ще се оплакватъ, че тухлитѣ имъ се мокрятъ. Господъ отговорилъ на заявлението по следния начинъ: Споразумейте се помежду си и вижте, кои дни искате да бѫдатъ сухи и кои – дъждовни. Въ природата трѣбва да става непрекѫснато смѣна, да се ползуватъ отъ благата ѝ всички живи сѫщества. Не желайте нѣщата да ставатъ така, както вие ги разбирате. Колкото да желаете това, нѣма да ви задоволятъ, затова не губете времето си въ излишни очаквания. Нѣма човѣкъ въ свѣта, желанията на когото да сѫ се сбѫднали. Не се обезсърдчавайте, когато желанията ви не се сбѫдватъ. Така ще ви се даде нѣщо повече и по-разумно отъ това, което вие желаете за себе си. Човѣкъ желае много нѣща, но не знае, кое отъ тѣзи желания е за негово добро. Всѣко желание ще се реализира, но на своето време. Сега, едно се изисква отъ човѣка: да дава. Давайте, въ най-широкъ смисълъ на думата. Искате едно ваше желание да се реализира. Щомъ видите, че не може да се реализира, откажете се временно отъ него. Това значи даване. Считайте даването като начало на всѣка ваша работа. Намислили сте днесь да се занимавате съ единъ наученъ въпросъ. Въ това време дохожда единъ вашъ познатъ да ви поговори по своитѣ работи. Човѣкътъ иска да чуе вашия съвѣтъ. Започва да ви разправя, че жена му била малко болна, че дъщеря му следвала гимназия, че работитѣ му били объркани, не знае, какво да прави. Вие се смущавате, виждате, че времето минава, а той изнася работитѣ си една следъ друга. Ако го изслушате спокойно, безъ тревога, той по-скоро ще свърши разговора си. Колкото повече се смущавате, толкова по-голѣмо е неговото желание да ви задържа. При това вие искате да вършите волята Божия, а не знаете, какъ да постѫпите: да го изслушате, или да го напуснете. Ако сте англичанинъ, лесно ще се справите. Когато англичанинътъ има никаква работа, или е опредѣлилъ срѣща съ нѣкое лице, а го задържатъ гости въ дома му, като дойде опредѣлениятъ часъ, той взима шапката си, казва, че има работа и излиза. Ако гоститѣ искатъ да останатъ въ дома му, той ги оставя и заминава. Българинътъ ще постѫпи точно обратно: ще остане при гоститѣ, докато си отидатъ, и следъ това, съ голѣмо закѫснение, отива на опредѣлената срѣща. Изводътъ, който може да се направи отъ тѣзи примѣри, е следниятъ: Изпълнете на време всички обѣщания, които сте дали въ душата си къмъ Първата Причина. Каквато друга работа да ви се яви, отложете я. Първо изпълнете задължението и обѣщанието си къмъ Бога. Имашъ срѣща съ Бога – иди на време. По никой начинъ не отлагай срѣщата си. Жена ти, дъщеря ти, синъ ти щели да се сърдятъ, искали да бѫдешъ при тѣхъ – да не тѣ смущава това. Извини се внимателно, вземи шапката си и излѣзъ. Като свършишъ работата си съ Бога, ще бѫдешъ свободенъ да изпълнишъ всички останали задължения. Така трѣбва да постѫпва всѣки човѣкъ, билъ той баща, майка, синъ, дъщеря, слуга. Единъ като постѫпва така, другиятъ трѣбва да го разбира. Богъ не иска отъ човѣка да носи земята на гърба си, но да изпълни най-малкото обѣщание, което е далъ въ душата си. Тѣзи обѣщания сѫ свещени. Бѫдете точни къмъ своитѣ свещени обѣщания и никога не ги отлагайте. Какво ще кажатъ хората, това да не ви интересува. Каквото тѣ кажатъ, това е тѣхно право. Каквото вие направите, това е ваше право. Ваше право е да изпълните обѣщанията си къмъ Великото начало на живота. Изпълни обѣщанието си къмъ Него и не мисли, какво ще кажатъ хората, или какво ще кажатъ домашнитѣ ти. Единъ български свещеникъ разправя една своя опитность съ сина си. Единъ день казвамъ на сина си: Стоянчо, слѣзъ долу въ мазата да наточишъ малко вино отъ бъчвата. – Вижъ, татѣ, вино не пия, и не искамъ да го точа. Ако искашъ вода, готовъ съмъ отъ планината да ти донеса. Обаче, щомъ се отнася до вино, кракътъ си не помѣствамъ. – Бре, особено е станало младото поколѣние! Не иска да изпълни волята на баща си. Другъ день му казвамъ: Стоянчо, иди да ми купишъ единъ пакетъ тютюнъ. – Не, тютюнъ не пуша, и не искамъ да купувамъ на никого. Ако искашъ друго нѣщо да ти услужа, готовъ съмъ на другия край на свѣта да отида. Вино и тютюнъ, обаче, не искамъ да купувамъ. – Като гледамъ този ми ти синъ, опери се насрѣща ми, не иска да знае, че съмъ баща. После си помислихъ и съзнахъ, че е правъ. Азъ ужъ съмъ свещеникъ, а пия вино, пуша тютюнъ – не давамъ добъръ примѣръ на младитѣ. Виждамъ, че синъ ми е взелъ правия пѫть. Казвамъ: Който върши волята Божия, той не прави грѣшки. Този човѣкъ е готовъ да издържи до край на своето убѣждение. Въ първо време хората нѣма да бѫдатъ доволни отъ него, нѣма да одобряватъ поведението му, но като видятъ, че той издържа на всичко, че е готовъ да устоява за своето вѣрую, тѣ отстѫпватъ предъ него и виждатъ, че е човѣкъ, на когото може да се разчита. Щомъ кажете на хората, че можете да направите всичко, което е въ съгласие съ вашето убѣждение, тѣ виждатъ предъ себе си човѣкъ съ воля, готовъ да върши всичко добро. Сегашното младо поколѣние се нуждае отъ устой въ убѣждението си. То трѣбва да се стреми къмъ свобода на убѣждението си. Пазѣте свободата на другитѣ, за да пазятъ и тѣ вашата. Не заставяйте хората да вършатъ това, което имъ е неприятно. Нѣкоя млада мома се посвѣтила въ служене на Бога. Ще дойдатъ сега да я увѣщаватъ, да се срѣщне съ този или онзи младъ господинъ, който искалъ да поговори съ нея по нѣкои важни въпроси. Какво ще ѝ говори? Като я види, ще започне да ѝ казва, че я харесва, че като нея друга мома не е срѣщалъ и т. н. Той си позволява много. Преди всичко, тази мома не е пратена на земята да се занимава съ него. Тя е дъщеря на Бога, а той – синъ на Бога, пратени на земята съ съвсѣмъ друга мисия. Хората сѫ изпратени на земята да работятъ, а не да търсятъ удоволствия, да прекаратъ живота си като богатски синове и дъщери. Законъ е: Който зачита свободата на другитѣ хора, и неговата ще зачитатъ. Както вие постѫпвате къмъ хората, така и тѣ ще постѫпватъ къмъ васъ. Ако искате напредналитѣ сѫщества да бѫдатъ снизходителни къмъ васъ, и вие трѣбва да бѫдете снизходителни къмъ по-малкитѣ сѫщества. Постѫпкитѣ на човѣка къмъ другитѣ хора опредѣлятъ тѣхнитѣ постѫпки къмъ самия него. „Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се отмѣри”. Ако мѣрите съ закона на любовьта, мѫдростьта и истината, съ сѫщата мѣрка ще ви се отмѣри. Това сѫ правила, които се отнасятъ за васъ, а не за външния свѣтъ. Външниятъ свѣтъ си служи съ съвсѣмъ други правила. Нѣкой се оплаква, че не влизали въ положението му. Какво значи, да влѣзешъ въ положението на човѣка? Да влѣзешъ въ положението на единъ човѣкъ, това значи, да го оставишъ свободенъ да изпълни своитѣ обѣщания къмъ душата си. Влизате въ нѣкой домъ, виждате, че единъ отъ членоветѣ на дома се моли на Бога. Върнете се тихо назадъ, оставете го свободенъ и чакайте да свърши молитвата си. Ама бързате, нѣмате време да чакате. Ще чакате – нищо повече. Този човѣкъ е въ общение съ Великия свѣтъ. Вие нѣмате право да го смущавате. Ама какво щѣлъ да спечели отъ молитвата? Това е негова работа. Понѣкога молитвата на единъ човѣкъ е въ състояние да донесе благо на хиляди хора. Молитвата на единъ човѣкъ е въ сила да премахне хиляди нещастия. Ако този човѣкъ не се моли, хиляди нещастия могатъ да дойдатъ до главата на хората. Единъ проповѣдникъ въ Сѣверна Америка разправя една своя опитность, отъ която се вижда силата на молитвата. Единъ день той тръгналъ да събира помощи отъ хора, които населявали едно планинско мѣсто. Като събралъ доста пари, трѣбвало да мине презъ една гора, да отиде у дома си. Единъ виденъ разбойникъ се научилъ, че този день проповѣдникътъ щѣлъ да мине презъ това мѣсто, и рѣшилъ да го причака, да го убие и да вземе паритѣ му. За тази цель той взелъ пушката си и се притаилъ задъ едно голѣмо дърво. Като наближилъ това мѣсто, проповѣдникътъ изпиталъ голѣмо вѫтрѣшно безпокойствие: нѣкакво предчувствие го измѫчвало. Той слѣзълъ веднага отъ коня си и започналъ да се моли. Щомъ се успокоилъ, пакъ се качилъ на коня, въздъхналъ свободно и продължилъ пѫтя си, като казалъ: Слава Богу, освободихъ се отъ нѣщо страшно. Като миналъ покрай дървото, дето билъ скритъ разбойникътъ, въорѫженъ съ пушка, проповѣдникътъ го погледналъ, но нищо не казалъ. Разбойникътъ останалъ на мѣсто, не посмѣлъ да вдигне пушката си. Следъ десеть години сѫщиятъ проповѣдникъ билъ повиканъ да изповѣда единъ умиращъ. Умиращиятъ го запиталъ: Познавашъ ли, кой съмъ? – Не тѣ познавамъ. – Азъ съмъ оня разбойникъ, който преди десеть години се бѣхъ скрилъ въ гората, въорѫженъ съ пушка; имахъ желание да тѣ убия и обера паритѣ, които носѣше съ себе си. – Защо не направи това? Кой тѣ спре да не изпълнишъ желанието си? – Ти бѣше на конь. По едно време слѣзе долу, обърна се настрана и отправи погледа си нѣкѫде въ пространството. После се качи на коня и продължи пѫтя си. Като погледнахъ, видѣхъ на сѣдлото, съ тебе заедно, единъ голѣмъ, едъръ човѣкъ, силно въорѫженъ. Азъ се уплашихъ и така останахъ на мѣстото си, не посмѣхъ да мръдна рѫката си. Казано е въ Писанието: „Ангелъ Господенъ се застѫпва за ония, които се молятъ и уповаватъ на Бога”. Следователно, когато се молите на Бога и Го призовавате на помощь, непремѣнно нѣкое свѣтло сѫщество ще дойде отъ невидимия свѣтъ, да ви придружи въ трудни и страшни часове на вашия животъ. Самъ никой не може да мине своя пѫть. Самъ никой не може да свърши възложената му работа. Все трѣбва да му дойде нѣкаква помощь. Щомъ се намѣрите въ затруднение, помолете се сърдечно, и веднага служебни сѫщества ще ви се притекатъ на помощь. Не става ли сѫщото нѣщо и днесь? Параходъ потъва въ морето. Веднага по радио съобщаватъ, че въ морето, на извѣстно разстояние отъ брѣга, се намира параходъ, който потъва. Не се минава много време, другъ параходъ тръгва на помощь, взима пѫтницитѣ отъ пострадалия параходъ и ги спасява. Пѫтницитѣ се спасяватъ, благодарение на сигнала, който потъващиятъ параходъ дава. Такъвъ сигналъ е молитвата. Вашиятъ параходъ е въ бурното море, въ буйнитѣ вълни на живота. Той рискува да потъне. Какво трѣбва да направите? Дайте сигналъ, т. е. помолете се, обърнете се къмъ Висшия свѣтъ, да ви изпратятъ помощь. Въ скоро време помощьта ще дойде, и вие ще бѫдете вънъ отъ всѣкаква опасность. Казано е въ Писанието: „Постоянно се молѣте!”. Това значи: Винаги бѫдете свързани съ Божествения свѣтъ. – Дали ще ни се отговори на молитвата? – Който се моли отъ сърдце, той непремѣнно ще получи отговоръ. Който се е молилъ, той никога нищо не е изгубилъ. Освободете се отъ вѫтрешния страхъ, и не мислете, дали ще изпълните обѣщанията си, или не. Щомъ е въпросъ за обѣщания, които сте дали въ душата си, не се колебайте. Въ изпълнение на тия обѣщания седи приложението на волята Божия. Щомъ се поколебаете – да извършите волята Божия, или не – вие спъвате своето развитие. Съвременнитѣ хора сѫ дошли вече до положение, въ което трѣбва съзнателно да работятъ. Съзнателната работа подразбира вѫтрѣшна работа, въ съгласие съ закона на любовьта. Любовьта подразбира взаимно подпомагане, влизане въ положението на човѣка. Виждашъ, че единъ човѣкъ работи върху себе си, иска да внесе повече мекота въ характера си. Не отивай да го дразнишъ, да го предизвиквашъ точно въ този моментъ. Мѫчно се спазва това. Запримѣръ, колкото да е спокоенъ учительтъ, ученицитѣ му все ще го изкаратъ отъ търпение. Това сѫ деца съ различни характери, съ различно възпитание. Учительтъ не може да влияе на всички деца. Той не разполага съ такива методи. Сѫщевременно, невъзможно е човѣкъ да възпитава другитѣ хора и да имъ влияе, ако той самъ не е възпитанъ. Невъзможно е човѣкъ да влияе на другитѣ хора, ако не ги обича. Невъзможно е растението да се развива добре, ако не го поливате, ако не го прекопавате. Следователно, за да влизате въ положението си, да си помагате, преди всичко вие трѣбва да бѫдете свързани съ Първата Причина. И тогава, както се грижатъ за васъ, така и вие трѣбва да се грижитѣ за другитѣ. Дойде нѣкой при васъ, оплаква се отъ положението си. Изслушайте го, помогнете му, вижте, отъ какво се нуждае. Може би вие сте опредѣлени да му помогнете. И други могатъ да му помогнатъ, но ако вие се притечете на помощь, придобивката е ваша. Който помага на другитѣ, той помага първо на себе си. Защо? – Защото благословението ще мине първо презъ него, а после презъ другитѣ. Какво правятъ много отъ съвременнитѣ хора? Като дойде нѣкой да имъ се помоли за нѣщо, тѣ казватъ: Молѝ се на Господа, Той ще ти помогне. Какво ви струва да се спрете предъ този човѣкъ и да му кажете: Бѫди спокоенъ, не се обезсърдчавай; ако обичашъ Бога, ако обичашъ ближния си, твоитѣ работи ще се оправятъ. Не Го ли обичашъ, работитѣ ти ще останатъ неоправени. Кажѣте на човѣка нѣколко ободрителни думи, и той ще ви благодари. Минавате покрай една нива, виждате, че единъ селянинъ иска да посѣе нивата, но не знае какъ. Трѣбва ли да му кажете да се моли, Господъ да му помогне, и да си заминете, или ще спрете предъ него нѣколко минути и ще му покажете, какъ да сѣе. Вземете крината съ житото, пръснете го на нивата и продължете пѫтя си. Когато житото израстѣ и добъръ плодъ даде, този човѣкъ ще ви благодари, че сте му помогнали. Следователно, каквото правитѣ, дръжте въ ума си мисъльта – да обичате Бога, да обичате и ближния си. Щомъ живѣете и постѫпвате по този начинъ, работитѣ ви ще се оправятъ. Дойдете ли до мисъльта да отидете при Бога, пристѫпете къмъ Него съ всичкото си смирение. Той е Единствениятъ въ свѣта, Който всѣки моментъ мисли за всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Той предвижда тѣхнитѣ нужди и ги задоволява. Той е Любовь и постѫпва къмъ всички сѫщества съ любовь. Слушалъ съмъ да казватъ за нѣкого: Този човѣкъ не ми харесва, но ще го понамажа малко, т. е. ще му кажа нѣколко думи да го позалъжа. Споредъ мене, мазането не е изкуство, но цапане. Защо трѣбва да мажете колата на човѣка? Една дума кажете на човѣка, но да е цѣнна, да съдържа истината. Казвате на нѣкой човѣкъ, че е добъръ. Опитвали ли сте неговата добрина? Можете ли да кажете, че нѣкой човѣкъ е добъръ, само защото ви е далъ пари? Има единъ начинъ, по който можете да познаете добрината на човѣка. Докато не дойдете до този начинъ, вие не можете да кажете, кой човѣкъ е добъръ, и кой – не. Лесно е да ви даде човѣкъ нѣколко лева. Всѣки може да ви даде петь, десеть лева, безъ да е добъръ човѣкъ. Този човѣкъ се освобождава отъ една малка тежесть. Другъ може да ви даде нѣколко лева, срѣщу които да ви прати на лозето му да покопаете малко. Добъръ човѣкъ ли е той? Ето какъ постѫпва добриятъ. Ако нѣкой му поиска петь лева, той го праща на лозето си, цѣлъ день да работи и, като се върне вечерьта, казва: Давамъ ти сега 60 лв. – 5 лв., които ми поиска, и 55 лв. за работата на лозето. Значи, осигурихъ тѣ за 12 дена, по петь лева на день. Тъй щото, когато искате да направите добро на човѣка, създайте му работа. Покажете му правия, Божествения пѫть. Не му говорѣте само, че работитѣ му ще се оправятъ, но покажете му начинъ, какъ могатъ да се оправятъ. Работѝ за Бога, обичай всички, и работитѣ ти ще се оправятъ. Всички проповѣдватъ, че трѣбва да бѫдемъ разумни, да се обичаме, да говоримъ сладко. Какъ ще говорите сладко, ако нѣмате любовь? Имате ли любовь, сладчината сама по себе си ще дойде. Имате ли любовь, и думитѣ ви ще иматъ сила. Безъ любовь, речта нѣма сила. Съ любовь, речта е силна, мощна. Желая сега на всички да говорите съ любовь, да мислите съ любовь, да работите съ любовь! Живѣете ли съ любовь, всички ще знаятъ, че живѣете по Бога. Какво ще стане тогава съ васъ? Работитѣ на всички ще се оправятъ. Обаче, за това се изискватъ две условия: Любовь къмъ Бога, и любовь къмъ ближния. Щомъ приложите любовьта въ живота си, и вие ще бѫдете доволни отъ себе си, и ближнитѣ ви ще бѫдатъ доволни отъ васъ. Обаче, любовьта не търпи пресилени работи. И тъй, ако искате да бѫдете свободни, ходете въ пѫтя на любовьта. Само любовьта може да ви направи свободни. Любовь, която обвързва, е човѣшка. Любовь, която освобождава, е Божествена. Божията Любовь освобождава, а човѣшката – обвързва. Следователно, работете за Бога съ любовь. Той не иска да работитѣ за Него безъ любовь. Божието благословение слиза само върху онѣзи, които работятъ за Господа съ любовь. Сегашниятъ свѣтъ се нуждае отъ работници, които да прилагатъ любовьта. За една година направете опитъ да работите съ любовь. На края на годината ще видите резултата на своята работа. Който работи съ любовь, той непремѣнно ще има добри резултати; който не работи съ любовь, той не може да очаква добри резултати. Ако обичаме Бога и ближнитѣ си, ние пакъ ще се срѣщнемъ, но по-доволни, отколкото сме сега. Ако не обичаме Бога и ближнитѣ си, въ живота ни ще има много изключения. Като говоря за идната година, подразбирамъ сегашната. Въ Божествения животъ има само една година: тя е дълга година, равнява се на хиляда наши години. Тъй щото, каквато е сегашната година, такава ще бѫде и следната. За онзи, който обича, който върши волята Божия, благословението ще дойде и сега, и следната година. Каквото е Божието благословение сега, такова ще бѫде и следната година. Всички хора говорятъ за любовьта. Кога говорятъ най-много за любовьта? Когато тя отсѫства между тѣхъ. Кога любовьта не присѫства между хората? – Когато събличатъ старитѣ си дрехи и обличатъ нови. Когато красивата мома е облѣчена хубаво, обича всички. Когато се облича, тя никого не обича. И съвременнитѣ хора прекарватъ половината отъ живота си, като красивата мома, въ обличане, въ приготвѣне за нѣщо хубаво. Какво представя обличането? Запримѣръ, нѣкой казва: Азъ искамъ да бѫда свѣтъ човѣкъ. Това е обличане. Искамъ да бѫда добъръ. Това е обличане. Искамъ да говоря сладко. Това е обличане. Ако чакате да станете свѣтъ, добъръ, ученъ, сладкодуменъ, че тогава да обичате, животътъ ще изтече. Не се обличайте по този начинъ. Обичайте Бога, обичайте хората такива, каквито сѫ, съ каквито дрехи сѫ облечѣни. Единъ английски художникъ срѣща въ Лондонъ едно босо, окѫсано, бѣдно момче. Той го спира, подава му визитната си картичка и казва: Ела утре при менъ. Детето почва да мисли, какъ да се яви при този важенъ господинъ съ окѫсанитѣ си дрехи и босо. Затова то тръгнало тукъ-тамъ между познати да търси здрави, хубави дрехи, да се облѣче и въ този видъ да се яви при богатия господинъ. Като се явило при художника, последниятъ го запиталъ: Кой си ти? Какво искашъ отъ мене? – Вчера ме срѣщнахте на улицата и ме поканихте у дома си. – Да, но азъ тѣ поканихъ такъвъ, какъвто тѣ видѣхъ. Ако трѣбваше да ми се явишъ въ този видъ, както сега ми се представяшъ, много такива деца щѣхъ да намѣря. Сега не ми трѣбвашъ. Днесь и вие искате да се облѣчете въ нови дрехи и така да се явите предъ Бога. Да, но Той не ви иска облечѣни, премѣнени. Той иска да ви види такива, каквито сте. Той иска да ви види въ тази чистота, каквато имате. Мѫжъ и жена се каратъ. Щомъ чуятъ, че нѣкой иде отвънъ, тѣ веднага преставатъ да се каратъ. Като си отиде гостътъ, тѣ отново започватъ спора помежду си. – Не, никакъвъ споръ, никакво каране не трѣбва да сѫществува между хората. За всичко могатъ да говорятъ и разискватъ, но споръ между тѣхъ не се позволява. Както Богъ ни търпи, така и ние трѣбва да се търпимъ. Ако въ едно общество хората живѣятъ въ миръ и съгласие помежду си, тѣ ще създадатъ и за себе си, и за ближнитѣ си здравословна атмосфера. Така ще се избѣгнатъ много болѣсти, много страдания и нещастия. Болѣститѣ, страданията между хората, обществата и сѣмействата се дължатъ на несъгласие, на неразбиране между тѣхъ. Всички спорове и недоразумения между хората създаватъ нездравословна атмосфера. Ще кажете, че еди-кой си не живѣе добре. Това не ме интересува. Всѣки самъ ще отговаря за погрѣшкитѣ си. Казано е въ Писанието: „За всѣко празно Слово ще давате отчетъ”. Еди-кои си не се обичатъ. Ако не обичатъ Бога и ближнитѣ си, тѣ не могатъ да се обичатъ помежду си. Който иска да бѫде обичанъ, първо той трѣбва да обича. Кого трѣбва да обича? – Бога и ближния си. Казано е въ първата заповѣдь: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа и сила, съ всичкия си умъ и съ всичкото си сърдце; и ближния си като себе си”. Какъ ще покажете тази любовь! Съ думи любовьта нито се изказва, нито се доказва. Като изпълните тази заповѣдь, вие можете да очаквате всичко, каквото желаете. Помолете се усърдно на Господа, и Той ще отговори на молитвата ви. Той предвижда нуждитѣ на хората, безъ тѣ да плачатъ. Достатъчно е да изявите желанието си да изпълните волята Му, да изправите погрѣшкитѣ си, Той веднага ще ви отговори. Ако искате да плачете, идете да утѣшите онѣзи, които плачатъ. Като изтривате тѣхнитѣ сълзи, едновременно съ това вие изтривате и своитѣ. Когато хората плачатъ, и вие плачете съ тѣхъ заедно. Щомъ тѣ престанатъ да плачатъ, и вие ще престанете. Докато детето плаче, и майката плаче. Докато грѣшимъ, ще плачемъ. Докато не обичаме, ще плачемъ. Щомъ престанемъ да грѣшимъ, да умираме, да мразимъ, заедно съ това и плачътъ ще изчезне. Щомъ започнете да обичате, плачътъ ще престане, и радостьта ще се всели въ вашитѣ души. Сега, запомнѣте: цената на живота седи въ детинското, младенческото състояние на човѣшката душа. Вѣрвайте въ Божествения Промисъль, безъ да говорите за Него. Провѣрявайте нѣщата и вижте, кога не успѣвате. Дето не успѣвате, тамъ работи човѣшкото, а не Божественото начало. Щомъ разберете това, изправете погрѣшкитѣ си и дайте пѫть на Божественото въ васъ. Следователно, съблѣчете старитѣ си дрехи, облѣчете новитѣ! Напуснете старитѣ разбирания, приемете новитѣ! Старитѣ разбирания сѫ тия на бакалина. Това сѫ разбирания на размѣна: давашъ пари, купувашъ стока. Докато давашъ пари, бакалинътъ е доволенъ. Щомъ нищо не давашъ, бакалинътъ се сърди. Оставете настрана бакалскитѣ разбирания. Приемете новитѣ разбирания на любовьта. Давайте безъ пари. Давайте, безъ да очаквате нѣщо. Който взима, нека той мисли, какво може да даде, какъ може да благодари. Човѣкъ е дошълъ на земята да обича. Кой какво ще му даде, това не е негова работа. Богъ дава, а ние взимаме. Взимайте това, което Богъ ви дава, и давайте отъ онова, което сте получили. И рече Исусъ Симону: „Не бой се; отсега человѣци ще ловишъ”. „Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота”. * 2 септемврий, 1935 г. 5 ч. с. София. – Изгрѣвъ.

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера прѣзъ лѣтото на 1935 г. Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Съ человѣчески езици „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медъ, що звънти, или кимвалъ, що дрънка”. (I Посл. къмъ Коринтянитѣ 13:1.) Любовьта е принципъ, който теоретически не може да се обясни, вследствие на което остава неразбрана. Казвате: Любовь е това. Обаче, за любовьта вие знаете толкова, колкото и за топлината, която измѣрвате съ термометъръ. Вземате единъ термометъръ, измѣрвате съ него температурата на нѣкое тѣло и виждате, че тя е 100°. Друго тѣло е нагрѣто до 500°, или до хиляда, две, три хиляди градуса. Тѣлото е нагрѣто до тази температура, термометърътъ изпитва това напрежение, но вие нищо не разбирате отъ тази топлина. Вие само констатирате, че дадено тѣло е силно нагрѣто, но повече нищо не знаете. Термометърътъ знае повече отъ васъ. Като не разбиратъ любовьта, хората се натъкватъ на редъ страдания. Три фактора има въ свѣта, които създаватъ страдания на хората: гладътъ, страхътъ и човѣшката любовь. Гладътъ заставя хората да вършатъ редъ грѣшки и престѫпления. Гладниятъ вълкъ минава покрай кошарата и задига най-тлъстата овца. Гладниятъ човѣкъ минава покрай фурната и задига единъ хлѣбъ, или влиза въ единъ домъ и извършва обиръ. За да се оправдаятъ, хората казватъ: Гладътъ довежда човѣка до престѫпления. Страхътъ е причина за голѣми злини въ живота. Има два вида страхъ: външенъ и вѫтрѣшенъ. Външно човѣкъ може да се страхува отъ хора, отъ животни, отъ тайнствени нѣща, но този страхъ не причинява толкова злини и страдания на хората, колкото вѫтрешниятъ страхъ. Запримѣръ, нѣкой е богатъ, страхува се, че утре може да осиромашѣе. Нѣкой е здравъ, страхува се, че може да се разболѣе. Нѣкой е добъръ, страхува се, че може да изгуби добрината си, да стане лошъ. Нѣкой е ученъ, страхува се да не изгуби знанието си, да стане невѣжа. Този е неестествениятъ страхъ, отъ който хората трѣбва да се освободятъ. Мнозина намиратъ като основа на този страхъ – страхътъ отъ Бога. Човѣкъ не трѣбва да се страхува отъ Онзи, Който го е създалъ. Достатъчно е да свържете мисъльта си съ Божията, за да изчезне всѣкакъвъ страхъ отъ васъ. Споредъ мене, като основа на вѫтрешния страхъ въ човѣка седи желанието му да се удоволствува въ живота. Човѣкъ се страхува да не осиромашѣе и да нѣма, какво да яде и да пие. Той се страхува да не изгуби здравето си, да не може да използува живота съ всички негови удоволствия. Той се страхува да не стане лошъ, за да не изгуби доброто мнѣние и разположение на хората. Днесь всички хора се безпокоятъ все за малки, за дребни работи: учени, професори, проповѣдници, майки, бащи, управници – всички се безпокоятъ, какво ще стане съ свѣта, какво ще стане съ народитѣ. Какво ще стане съ българския народъ? Ще посѣятъ българитѣ въ земята, както умрелитѣ – въ гробищата, и следъ време тѣ отново ще поникнатъ. Англичанитѣ, французитѣ, германцитѣ, руситѣ – всички ще бѫдатъ посѣти въ земята, отдето отново ще поникнатъ. Ще кажете, че тѣ сѫ умрѣли. Никаква смърть не е това. Това е посѣване, заравѣне на сѣмената въ земята, за да поникнатъ отново, да започнатъ новъ животъ. Да се страхувате отъ мисъльта, какво ще стане съ васъ следъ сто години, това показва, че не разбирате законитѣ на природата. Третиятъ факторъ въ живота, който е причина за страданията, това е човѣшката любовь. Хората говорятъ теоретически за любовьта: говорятъ за Божествена любовь, безъ да я разбиратъ. Говорятъ за човѣшка любовь, и нея не разбиратъ. Кой човѣкъ въ свѣта е опиталъ плода на своята любовь? Бащата, който обича децата си, опиталъ ли е плода на тази любовь? Опиталъ ли е той благото на своитѣ синове и дъщери? Господарьтъ, който обича слугитѣ си, опиталъ ли е плода на своята любовь? Не е достатъчно човѣкъ само да обича, но любовьта му трѣбва да даде плодъ. Не е достатъчно растението само да се посади въ земята, но то трѣбва да расте, да се развива и плодъ да даде. Ако не дава плодъ, любовьта остава неразбрана. И следъ това ще ви говорятъ за човѣшка, за Божествена любовь. Ако човѣшката любовь не дава плодъ, тя остава неразбрана; ако Божествената любовь не дава плодъ, и тя е неразбрана. Следователно, когато нѣкой говори за човѣшка, или за Божествена любовь, казвамъ, че това е любовь, взета въ неизвѣстна степень, т. е. неразбрана любовь. Въ математиката всѣко число, умножено безброй пѫти само на себе си, наричатъ безконечно. Безконечно, безкрайно число е това, което нѣма начало, нѣма и край. Има идеи, които сѫщо така нѣматъ начало, нѣматъ и край. Тѣ сѫ несъизмѣрими, неопредѣлени, необясними, неразбрани. Въ бѫдеще, обаче, тѣ ще станатъ разбрани, съизмѣрими, опредѣлени. Това, което на физическия свѣтъ е несъизмѣримо, въ духовния свѣтъ е съизмѣримо. Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ щастливи на земята. Това е невъзможно. Защо? – Защото въ тѣхния животъ има нѣщо анормално. Тѣхниятъ животъ не е чисто Божественъ. Той представя смѣсь отъ човѣшки и Божественъ порядъкъ, вследствие на което се явяватъ редъ противоречия. Често причината за противоречията е малка, но човѣкъ трѣбва да я разбере, за да може да я избѣгне. Докато учи азбуката, детето е вънъ отъ всѣкакви противоречия; щомъ започне да съчетава буквитѣ въ срички и въ думи, то се натъква на редъ противоречия. Защо? – Защото често пише една дума вмѣсто друга, съ съвършено различно значение и смисълъ на първата. Нѣкога за една дума, употрѣбена не на мѣсто, се отварятъ войни, развалятъ се отношения между държави, общества, сѣмейства и приятели. Буквитѣ виновни ли сѫ за това? Не сѫ виновни. Думитѣ виновни ли сѫ? И тѣ не сѫ виновни. Виновенъ е онзи, който не разбира, какъ да съчетава думитѣ. Въ английски езикъ, запримѣръ, думитѣ, лоеръ – законникъ и лаеръ – лъжецъ, сѫ близки по изговаряне, но различни по значение. Като подхлъзне езика си, човѣкъ може да каже едната дума вмѣсто другата. Сѫдътъ оправдава човѣка за такова подхлъзване на езика. Какво разбираме подъ думата „лъжа”? Лъжа е това, което не съдържа нищо сѫществено въ себе си. Лъжата обѣщава животъ, дава смърть. Що е истина? Истината обѣщава смърть, дава животъ. Истината възкресява човѣка. Лъжата свършва съ смърть, а истината – съ животъ. Защо трѣбва да обичате истината? – Защото носи животъ. Кой животъ, или какъвъ животъ носи истината? Истината носи животъ, безъ който не може никое живо сѫщество. Животътъ е най-великото благо за човѣка. Животътъ и на най-малката клѣтка струва повече отъ цѣлата вселена. Като казвамъ, че животътъ на тази клѣтка не може да се сравни съ цѣлата вселена, разбирамъ, че тя не може да се сравни съ нищо по интензивность, по сила, по възможности, които съдържа въ себе си. Въ този смисълъ, цѣлиятъ свѣтъ е създаденъ за тази малка клѣтка. Велико нѣщо е животътъ, даже и въ своята микроскопическа проява. Единъ младъ българинъ, на име Стоянъ, роденъ нѣкѫде изъ Варненскитѣ села, като му дотѣгалъ живота, казвалъ: Не ми се живѣе вече! Дотегна ми тази тежка работа. Дано се освободя нѣкакъ отъ това бреме! Така се случило, че младъ Стоянъ заболѣлъ тежко. Цѣли три години той се борилъ между живота и смъртьта. Тогава той казвалъ на майка си: Мамо, моли се за мене, Господъ да ми даде животъ и здраве, да стана на краката си, пакъ така читавъ и здравъ, както бѣхъ по-рано, че ако искатъ и съ камъни да ме товарятъ. Какво показва това? Че животътъ е сѫществено нѣщо. Той носи щастие и радость. Ако вашиятъ животъ носи нещастие, това се дължи на чужди елементи, примѣсени въ него, както думитѣ се примѣсватъ въ речта. Изговаряте думата „мразя”. Какво лошо има въ тази дума? Тя съдържа петь букви, наредени по специаленъ начинъ. Обаче, кажете ли тази дума на нѣкой човѣкъ, въ него става цѣлъ превратъ. Той се наскърбява, че го мразите. Какво съдържа тази дума въ себе си? Тя съдържа студъ, мразъ. Омразата е мѣсто, лишено отъ топлина. Любовьта е вѣченъ изворъ на топлина. Да мразишъ човѣка, значи, да му отнемешъ топлината и да го направишъ неспособенъ за животъ. Да мразишъ никого, значи, да му отнемешъ възможностьта за най-малкия животъ. Като знаете това, трѣбва да се пазите отъ омразата. И тъй, за да не отнемете възможностьта на човѣка за най-малкия животъ, вие трѣбва да бѫдете, ако не абсолютно, поне относително справедливи къмъ всички живи сѫщества. Думата „абсолютно” взимамъ за себе си, а за васъ оставямъ думата „относително”. Щомъ дойде въпросъ до мене, азъ не си позволявамъ абсолютно никакви погрѣшки. Ама условията били тежки, майка ми и баща ми ме родили такъвъ, неразположенъ съмъ билъ – никакви извинения. Погрѣшкитѣ се обясняватъ, но не се извиняватъ. Когато ученикътъ пише, учительтъ е строгъ, не прощава никакви грѣшки. Той взима червено мастило и коригира. Ученикътъ трѣбва да напише думата нѣколко пѫти, докато се научи правилно да я пише. Има ученици, които изяждатъ нѣкои букви. Други, вмѣсто „ѣ”, пишатъ буквата „я” или „е”. Въ английски езикъ за единъ звукъ употрѣбяватъ нѣкога три–четири букви. Тия букви не се изговарятъ отдѣлно, но ако една отъ тѣхъ липсва, англичанинътъ казва, че сте невѣжа, не знаете английския правописъ. Който не иска да мине за невѣжа, той трѣбва да гледа въ речника, да види какъ се пише една или друга дума. Сѫществено нѣщо е животътъ, но докато живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се справя съ глада, съ страха и съ любовьта. Гладътъ е подтикъ въ живота. Който не разбира живота, той гледа на глада като на нещастие. Страхътъ е импулсъ, подтикъ за постигане на знания. Това значи: безъ страхъ никакво знание не може да се придобие. Докато се страхува отъ невѣжеството, човѣкъ може да придобива знания. Който не разбира страха въ този смисълъ, той може да си причини голѣми злини. Запримѣръ, много религиозни хора се отказватъ отъ своето вѣрую, отъ своето убѣждение отъ страхъ, да не ги подложатъ на страдания, на мѫчения. Отъ страхъ да не останатъ децата имъ гладни, тѣ се отказватъ отъ дълговетѣ си. Но като се отказватъ отъ дълговетѣ си, като не ги признаватъ, могатъ да влѣзатъ въ затвора. Какво сѫ спечелили съ отказването си? Това сѫ обикновени работи, съ които хората не могатъ да се справятъ, понеже се надѣватъ на другъ животъ. Тѣ искатъ други да работятъ заради тѣхъ. Тѣ очакватъ Господъ да оправи свѣта. Божиятъ свѣтъ е оправенъ, но човѣшкиятъ не е оправенъ. Външниятъ свѣтъ е оправенъ, но вашиятъ свѣтъ не е оправенъ. Защо? – Защото на всѣки човѣкъ липсва нѣщо. Нѣкой иска да работи, но рѫце нѣма. Щомъ нѣма рѫце, той нищо не може да направи; той не може да се развива, защото рѫцетѣ сѫ свързани съ ума на човѣка. Рѫцетѣ сѫ развили човѣшкия умъ. Ако сравните животното съ човѣка, ще видитѣ, че човѣкъ се отличава по своята добре развита рѫка. Умътъ на човѣка отговаря на рѫката му. Освѣнъ това, човѣкъ се отличава отъ животното по това, че може да ходи изправенъ на два крака. Когато ходи, човѣкъ стѫпва ту на лѣвия, ту на дѣсния кракъ. Значи, той се рѫководи ту отъ любовьта – лѣвиятъ кракъ, ту отъ мѫдростьта – дѣсниятъ кракъ. Петтѣ пръста на рѫцетѣ и на краката показватъ петтѣ правила, спорѣдъ които човѣкъ трѣбва да постѫпва. Всѣки пръстъ на човѣшката рѫка е свързанъ съ извѣстни сили въ него. Ако не знае, какъ да движи показалеца си, човѣкъ не може да бѫде благороденъ, не може да бѫде и чистъ. Ако не знае, какъ да движи срѣдния си пръстъ, той нѣма да бѫде справедливъ, нѣма да бѫде и религиозенъ. Той ще бѫде гордѣливъ, ще си служи съ насилието. Отъ срѣдния пръстъ на човѣка зависятъ неговитѣ разсѫждения за право и криво въ живота. На този пръстъ могатъ да набучатъ човѣка. Ако не знае, какъ да движи четвъртия, безименния си пръстъ, човѣкъ не може да бѫде ученъ, не може да разбира красивото и великото въ живота. Ако не знае, какъ да движи малкия си пръстъ, човѣкъ никога нѣма да бѫде практиченъ, никога нѣма да свърши работата си. Най-после, ако не знае, какъ да движи палеца си, човѣкъ нѣма да бѫде господарь на себе си. Забелязано е, че когато волята на човѣка се парализира, едновременно съ това се парализира и неговиятъ палецъ. Велика наука е да знае човѣкъ какъ да движи и управлява пръститѣ си. Когато палецътъ се парализира, човѣкъ не е господарь и на своя умъ. Всѣка сутринь поглеждайте палеца си, подвижете го малко, свържете се съ силитѣ, които го управляватъ, да съзнаете, че сте господарь на положението, че отъ васъ зависи уреждането на човѣшкитѣ работи. Има нѣкои работи, които човѣкъ може да направи само съ палеца си. Съ палеца си човѣкъ може да се подпише. Ще натопи палеца си въ мастило, ще го сложи на полицата на своя длъжникъ, и по този начинъ ще му прости дълга. Като тури печата си върху полицитѣ на своитѣ длъжници, той самъ ще бѫде доволенъ отъ себе си, ще разбере, че живѣе въ Божествения свѣтъ. Отвънъ палецътъ ще се начерни, но отвѫтрѣ ще стане бѣлъ. Преди да си поставилъ палеца си върху полицата на своя длъжникъ, ти си билъ мраченъ, неразположенъ. Щомъ поставишъ палеца си върху полицата на своя длъжникъ и простишъ дълга му, ти ставашъ веселъ, разположенъ. Невидимиятъ свѣтъ е доволенъ отъ тебе, че си употрѣбилъ палеца си на мѣсто. Четиритѣ пръста на рѫката сѫ свързани съ по-низкитѣ свѣтове, съ свѣта на ангелитѣ, на сeрафимитѣ, на херувимитѣ. Палецътъ, обаче, е свързанъ направо съ Божествения свѣтъ. Като знаете това, занимавайте се отъ време на време съ вашия палецъ. Вземете една хубава кристална чаша, напълнете я съ чиста вода и потопете въ нея палеца си. Измийте го добре и после го попийте съ чиста, хубава кърпа. Дигнете следъ това рѫката си нагоре и се свържете съ силитѣ, които управляватъ пръститѣ. Ако дойде нѣкоя лоша мисъль въ ума ви, не крийте палеца си. Никога не крийте палеца си между другитѣ пръсти. Само страхливиятъ крие палеца си. Този пръстъ е свързанъ отчасти и съ личнитѣ чувства на човѣка. Личнитѣ чувства сѫ дадени като задача на човѣка. Като се справя съ тѣхъ, той развива своитѣ възвишени, благородни чувства. Мѣстото на личнитѣ чувства въ човѣка е на задната часть на главата. Тѣ представятъ неговия западъ. Мѣстото на милосѫрдието пъкъ е на горната часть на главата. То представя неговия изтокъ. Значи, мѣстото на доброто въ човѣка е въ горната часть на главата, а злото, което го кара да грѣши, е отзадъ на главата. Личнитѣ чувства сѫ силно развити въ българитѣ. Ако и моралнитѣ имъ чувства сѫ толкова силно развити, българитѣ щѣха да бѫдатъ почти гениални. Религиозното чувство въ тѣхъ е слабо развито. Мѣстото на това чувство е въ горната часть на главата, на темето, вследствие на което това мѣсто на главата имъ е вглѫбнато. Тази е причината, че българинътъ нѣма чувство на благоговѣние, на почить и уважение. Като влѣзете въ нѣкое българско сѣмейство, ще видите, че синътъ не почита бащата, дъщерята не почита майката. Това се дължи на отсѫствие на религиозно чувство въ тѣхъ. Има единъ типъ българи, въ които религиозното чувство е по-силно развито. Тѣ сѫ остатъци отъ старитѣ славѣни. Тѣзи българи живѣятъ около Родопитѣ, около Стара-планина. Останалитѣ българи, обаче, сѫ претърпѣли криза въ религиозното си чувство, вследствие смѣсване на кръвьта имъ съ чужди народности. Когато става смѣсване на кръвьта, това се отразява върху възвишенитѣ чувства на човѣка. Религиозното чувство, или тъй нареченото още Божествено чувство, е силно развито въ славѣнитѣ и евреитѣ. Евреитѣ, обаче, сѫ користолюбиви, вследствие на силно развитъ личенъ елементъ въ тѣхъ. Сега, не е въпросъ да се прави сравнение между народноститѣ, но за васъ е важно това, което може да ви ползува. Още отъ най-стари времена религията е сѫществувала като наука за живота, да покаже и научи човѣка, какъ да подобри живота си индивидуално, обществено и народно. За да дойдатъ до вѫтрешната религия на живота, хората трѣбва да поставятъ въпроса за възпитанието на солидна база. Не можете да говорите на детето да вѣрва въ Първата Причина, преди да сте му говорили за пръститѣ на неговата рѫка. Вземете показалеца на детето въ своята рѫка и му говорѣте за благородство, за добра обхода къмъ другарчетата му. Следъ това вземете средния пръстъ и му говорѣте за справедливость. После вземете безименния пръстъ и му говорѣте за красивото и великото въ живота и т. н. Разбира се, ще му говорите на детски езикъ, да ви разбере. Като ви слуша, детето ще започне да мисли, и по този начинъ ще върви отъ последствията къмъ първопричината на нѣщата. Това изисква новото възпитание. И старото възпитание не е лошо, но нѣма добри резултати. Като говорите на детето за пръститѣ на рѫката му, вие постепенно ще събуждате въ него чувство на правилна, добра обхода, на справедливость, на любознателность. Като работите съзнателно година-две върху детето, вие ще придобиете извѣстни резултати. Преди всичко първо трѣбва да работите върху себе си, да знаете, какъ да движите пръститѣ си, какъ да си въздействувате. Като учитѣ, като работитѣ върху себе си, трѣбва и да плащате. Казано е: „Даромъ сте взели, даромъ давайте”. Даромъ се дава на онзи, който даромъ дава. Който не дава даромъ, той не може даромъ да получава. Доброто съ добро се отплаща, а не съ пари. Това значи: „Даромъ сте взели, даромъ давайте!”. Пръститѣ на човѣка сѫ азбука, съ която той всѣкога може да си служи, за да влѣзе въ общение съ духовния, съ невидимия свѣтъ. Голѣмо богатство се крие въ тази азбука, но само за онзи, който знае правилата и законитѣ за съчетаване на буквитѣ въ срички, сричкитѣ въ думи. Неразположени сте, пасивни сте, не ви се работи. Щомъ знаете правилата за съчетаване на тия букви, бутнете единъ отъ пръститѣ си и веднага ще си въздействувате. Забележете, когато е неразположенъ, човѣкъ преплита пръститѣ си, хваща ту единъ, ту другъ пръстъ, търси начинъ да си помогне, да си въздействува. Помощьта може да дойде несъзнателно, може да дойде и съзнателно. Който разбира тази наука, той съзнателно може да си въздействува. Като направи нѣкаква погрѣшка, той ще знае, чрезъ кой отъ петтѣ пръста може да я изправи. Ако погрѣшката се отнася до сърдцето, човѣкъ ще си послужи съ едно отъ петтѣ правила за изправѣнето й. Ако погрѣшката се отнася до ума, пакъ сѫ дадени петь правила за нейното изправѣне. Тъй щото, като опита едно, второ, трето, четвърто, пето правило – човѣкъ все ще намѣри начинъ, по който да изправи погрѣшката си. Като изправя погрѣшкитѣ си, човѣкъ постепенно влиза въ свѣта на вѣчната хармония, дето сѫществува само здраве, веселие и младость. Вънъ отъ този свѣтъ, човѣкъ живѣе въ свѣтъ на безпорядъкъ, на противоречия, на болѣсти и страдания. Докато живѣете въ свѣта на противоречията, трѣбва да знаете, че се намирате подъ закона на внушението. Никой смъртенъ, даже и безсмъртенъ, не е свободенъ отъ този законъ. Като имате предвидъ това, всѣкога ще държите въ ума си положителни мисли и чувства, ако искате да се освободите отъ много болѣзнени състояния, които не сѫ ваши. Ако се свържете съ нѣкой човѣкъ, който страда отъ кракъ, и вие ще изпитате сѫщата болка. За да се освободите отъ тази чужда болка, влѣзте мислено въ разговоръ съ този човѣкъ и му кажете, че понеже той е възприелъ отвънъ тази болѣсть, да гледа по нѣкакъвъ начинъ да се освободи. Щомъ той се освободи отъ тази болка, следъ него и вие ще се освободите. Първитѣ хора сгрѣшиха пакъ по закона на внушението. Богъ имъ каза да не ядатъ отъ плода на забраненото дърво, за да не страдатъ. Следъ това дойде черниятъ адептъ при Ева и каза: Ако искате да станете като Бога, яжте отъ плода на това дърво. Вие не сте разбрали Божиитѣ думи. Първитѣ хора повѣрваха на внушението, което дойде отъ черния адептъ, и изпълниха неговия съвѣтъ. Отъ този моментъ нещастията започнаха да се сипятъ върху тѣхъ. Не само първитѣ хора, но и сегашнитѣ вѣрватъ повече на онова, което не е истинно. Жената вѣрва повече на мѫжа, отколкото на своя Създатель. Мѫжътъ вѣрва повече на жената, отколкото на своя Създатель. Това не трѣбва да ви обижда. Азъ взимамъ думитѣ „мѫжъ и жена” като букви на азбуката. Мѫжътъ е първата буква, а жената – втората. Като говори, човѣкъ все трѣбва да си послужи съ нѣкои букви, за да изкаже мисъльта си. Момъкътъ казва на момата, че ще бѫде щастлива съ него, и тя му вѣрва повече, отколкото на Господа. Въ това отношение момата заслужава похвала. Ако би вѣрвала въ Бога толкова, колкото въ нейния възлюбенъ, тя би направила чудеса. Казвате: Какъ да вѣрваме въ Бога? Вѣрвайте така, както сте вѣрвали и вѣрвате въ своитѣ възлюбени. Щомъ вѣрвате съ тази сила, работитѣ ви ще се оправятъ. Съ това не искамъ да кажа, че сте направили лошо, дето сте вѣрвали въ възлюбенитѣ си, но съвѣтвамъ ви да приложите сѫщата вѣра и къмъ своя Създатель. Ако искате работитѣ ви да вървятъ напредъ, изтеглете капитала си отъ банката на вашия възлюбенъ и го вложете въ Божествената банка. И на мѫжетѣ, и на женитѣ казвамъ да извадятъ капиталитѣ си отъ човѣшкитѣ банки и да ги турятъ въ Божествената банка. Ако тѣ не живѣятъ добре, причината е, че Богъ не е между тѣхъ. Тѣ вѣрватъ едни на други, а на Бога не вѣрватъ, вследствие на което се разочароватъ. Съвременното човѣчество живѣе въ безвѣрие. Ако е въпросъ за официална вѣра, всички иматъ такава, но главата на хората е побѣлѣла отъ официални вѣрвания. Човѣкъ се нуждае отъ вѫтрѣшна, дълбока вѣра, съ която да разрѣшава въпроситѣ на живота. Божественото се изявява на земята въ видъ на елипса, съ два центъра: въ единия центъръ действува мѫжкиятъ принципъ – мѫдростьта; въ другия действува женскиятъ принципъ – любовьта. Тѣзи два центъра трѣбва да се съединятъ въ единъ центъръ, т. е. въ общъ принципъ, дето да вложатъ капиталитѣ си. Когато този принципъ започне да работи въ човѣка, той ще го направи щастливъ. Действително, само Богъ може да направи хората щастливи. Човѣкъ човѣка не може да направи щастливъ. За да дойде до истинската вѣра, човѣкъ трѣбва да познава себе си, вѫтрѣшно и външно; той трѣбва да мисли, да чувствува. Какъ може човѣкъ да познава външния свѣтъ, ако не познава строежа и функциитѣ на своитѣ органи? Всѣки пръстъ на човѣшката рѫка е живъ. Той е съставенъ отъ хиляди разумни клѣтки. Палецътъ, запримѣръ, е свързанъ съ една отъ областитѣ на разумния свѣтъ, въ който живѣятъ разумни сѫщества. По съзнание, по развитие, тѣзи сѫщества стоятъ по-високо отъ хората на земята. Значи, чрезъ своитѣ пръсти вие можете да се свържете съ разумни сѫщества, които сѫ готови всѣкога да ви помагатъ. Тѣзи сѫщества участвуватъ въ работитѣ на земята. Следователно, когато повдигнете показалеца си, вие се свързвате съ сѫщества отъ по-високъ свѣтъ и съзнаватѣ, че съ тѣхъ заедно, всичко можете да направите. Самъ човѣкъ нищо не може да направи, но съ Бога всичко може да постигне. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, да пострада единъ отъ неговитѣ пръсти, било на дѣсната или на лѣвата рѫка. Рѫцетѣ на човѣка сѫ велико благо, което му е дадено на земята. Затова, като става сутринь, нека всѣкога благодари за великото благо, съ което може да разполага. Отъ рѫцетѣ зависи развитието на ума и на сърдцето на човѣка. Да помилва нѣкого, да направи добро, да напише писмо, това зависи отъ деликатната му и красива рѫка. Ще кажете, че слонътъ работи съ хобота си. Възможно е, но като човѣкъ азъ бихъ предпочелъ да работя съ рѫката си, отколкото да я замѣстя съ най-голѣмия хоботъ. Нѣма по-красивъ удъ отъ човѣшката рѫка. Ако я разгледате физиологически, биологически и психологически, ще видите, че тя съдържа неоцѣними богатства. Рѫката представя разумностьта въ човѣка. Когато се обезсърдчите, погледнете рѫката си, погледнете всѣки пръстъ отдѣлно и веднага ще се насърдчите, защото ще разберете, че можете да бѫдете благороденъ, справедливъ, ученъ, практиченъ човѣкъ. И най-после, като погледнете палеца си, ще разберете, че имате условия въ себе си да бѫдете Божественъ човѣкъ. Като погледнете рѫката си, ще знаете, че имате възможность да реализирате всичко онова, което е вложено въ нея. Отъ скромность мнозина казватъ, че нищо не могатъ да направятъ, че Богъ върши всичко. Вѣрно е това, но когато житното зърно се посѣе въ земята, следъ извѣстно време пониква, израства и дава плодъ. Какво показва това? Това показва, че импулсътъ за животъ, за развитие е вложенъ въ него. И щомъ му се дадатъ условия да се прояви, то не трѣбва да чака други да работятъ за него, но веднага да пристѫпи къмъ условията, да започне работата си. Човѣкъ е миналъ презъ фазата на растенията и е слѣзълъ на земята въ по-висока форма – въ форма на човѣкъ. На небето, обаче, човѣкъ е още растение, съ глава, забита въ земята. Ние се радваме на растенията, които се развиватъ на земята, а ангелитѣ се радватъ и обработватъ растенията въ духовния и въ Божествения свѣтъ, т. е. тѣ се занимаватъ съ насъ. Като вкусимъ единъ плодъ на земята, ние казваме, че този плодъ е сладъкъ, или киселъ. Сѫщо така и ангелитѣ се произнасятъ за нашитѣ плодове на небето. Има хора на небето, които раждатъ ябълки, сливи, круши, портокали, каквито плодове раждатъ растенията на земята. Каквато е породата на човѣка на земята, такава е породата му и на небето. Каквито плодове човѣкъ ражда на земята, такива ражда и на небето. Дали вѣрвате въ това, или не вѣрвате, то е ваша работа. Азъ зная, че това, което говоря, е вѣрно, а какъ ще го приемете вие, не ме интересува. Вие можете да разглеждате нѣщата на физическия свѣтъ, както искате, както разбирате – нищо нѣма да изгубите отъ това. Важно е, тѣзи нѣща да иматъ приложение, да дадатъ плодъ. Често българитѣ си служатъ съ фигури въ речта, за по-голѣма живость, за по-голѣма изразителность. Казватъ за нѣкого: „Бѣга като куршумъ, или като свѣткавица”. Какъ е възможно човѣкъ да бѣга като куршумъ, или като свѣткавица? „Пълзи като охлювъ”. Възможно ли е човѣкъ да пълзи като охлювъ? „Яйце да хвърлишъ, нѣма кѫде да падне”. Съ този изразъ искатъ да кажатъ, че нѣкѫде били събрани много хора, нѣмало свободно мѣсто даже за едно яйце. Това е преувеличаване на фактитѣ. Ако фактътъ се вземе буквално, трѣбва да се приеме, че това яйце е било много голѣмо. Когато казватъ за нѣкой човѣкъ, че бѣга като свѣткавица, това подразбира човѣкъ съ бързъ, подвиженъ умъ, който лесно схваща и лесно се ориентира. Каквато работа дадете на този човѣкъ, той ще я свърши добре. Съ такива фигури си служи и науката. Когато ученитѣ искатъ да пресилятъ нѣкой фактъ, и тѣ употрѣбяватъ такива изрази. Обаче, който разбира законитѣ, той винаги ще прави шконто. На всѣки сто нѣща, той ще снеме 75; останалитѣ 25 на стотѣ ще съдържатъ истината. Съвременнитѣ хора, свѣтски и религиозни, сѫ дошли въ своитѣ разсѫждения до извѣстни крайности. Едни казватъ, че свѣтътъ ще се оправи по пѫтя на сърдцето. Други казватъ, че свѣтътъ ще се оправи по пѫтя на ума. Трети поддържатъ, че свѣтътъ ще се оправи чрезъ дѣла. Всѣко едно отъ тѣзи твърдѣния е вѣрно 25%. Тритѣ заедно съставятъ 75%. Оставатъ още 25%, които наричаме свръхсмѣтенъ кредитъ. Този кредитѣ разрѣшава всички въпроси въ свѣта. Той представя палеца, който е поставенъ отстрана на другитѣ пръсти. Силата и възможноститѣ, които палецътъ съдържа въ себе си, се равняватъ на силата и възможноститѣ, които останалитѣ четири пръста съдържатъ. Когато нѣкой свие рѫката си на юмрукъ и постави палеца отгоре, съ това той подчертава, че всичко може да направи. Той е подчинилъ своя умъ, сърдце и воля на Божественото начало въ себе си. При това положение човѣкъ всичко може да направи. Божественото изключва всѣко съмнѣние, всѣко колѣбание. Всѣко нѣщо, което поражда съмнѣние, колѣбание, не е Божествено. Като знае това, човѣкъ трѣбва да вложи надеждата си само въ онова начало, което не може да събуди въ него никакво съмнѣние и колѣбание. Преди години дойде при мене единъ богатъ българинъ, милионеръ. Той бѣше заболѣлъ отъ нѣкаква неизлѣчима болѣсть; искаше да го излѣкувамъ. Започна да ми разправя, какви работи слушалъ за мене, за моята сила, за моитѣ знания. Съ тѣзи приказки той искаше да ме подкупи. Впрочемъ, това е негова работа. Азъ му казахъ, че за да го излѣкувамъ, трѣбва скѫпо да плати. – Колко хиляди трѣбва да дамъ? – Отъ това, което имашъ, ще оставишъ една часть за прехрана на децата си, а останалото ще туришъ въ нѣкоя банка, безъ да се интересувашъ по-нататъкъ отъ него. – Не може ли поне половината да дамъ? – Не, ще дадешъ всичко, каквото имашъ. Освѣнъ това, ще посвѣтишъ живота си за благото на всички хора, ще работишъ за доброто на своитѣ ближни. – Ще си помисля малко. – Добре, иди дома си, помисли и ела да ми отговоришъ, готовъ ли си да направишъ това, което ти казвамъ. – Ами не може ли безъ пари? Такъвъ човѣкъ като тебе взима ли пари? – Нѣкога нищо не взимамъ, а нѣкога – много взимамъ. Ти си отъ онѣзи хора, на които много взимамъ. Той отиде у дома си, но и досега още не се е върналъ да каже, какво е намислилъ. Ако бѣше се върналъ, щѣше да прави опити да ни изиграе. Въ такъвъ случай, за него специално трѣбваше да се опредѣли човѣкъ, който да го следи. Този човѣкъ не бѣше готовъ да пожертвува нѣщо отъ себе си. Той не познаваше Божественото начало нито въ себе си, нито въ другитѣ, затова всѣки моментъ бѣше готовъ да се съмнѣва. Божествениятъ законъ гласи: „Даромъ сте взели, даромъ давайте!”. Съ други думи: Всичко, каквото ви е дадено, ще дадете. Който не е готовъ да пожертвува всичко за Божественото, той нищо не може да постигне. Докато земедѣлецътъ не пожертвува житото си и не го посѣе на нивата, нищо нѣма да получи. Щомъ го посѣе, ще получи плодъ: отъ едно 30, отъ друго 60, отъ трето – 100. После казахъ на този богатъ българинъ, за да не се съмнѣвашъ въ Божествения законъ, който работи съ сигурность сто на сто, т. е. безъ никакво изключение, остави паритѣ си въ банката за година и половина. Дотогава нито ти ще ги вземешъ, нито азъ. Ако презъ това време тѣ излѣкувамъ съвършено, ти ще се откажешъ отъ паритѣ си. – Ами ако заболѣя следъ този срокъ? Ако въ продължение на десеть години заболѣешъ отъ сѫщата болѣсть, ще върна паритѣ. Обаче, следъ десеттѣ години по-нататъкъ не отговарямъ. – Защо? – Защото ти не си изпълнилъ условията, не си посвѣтилъ живота си въ служене на Бога и на своя ближенъ. Съ този примѣръ искамъ да обясня единъ отъ важнитѣ закони въ природата. Докато нѣмате довѣрие въ Божествения свѣтъ и не сте готови да се жертвувате за Божественото начало въ себе си, вие нищо нѣма да постигнете. Нѣкои мислятъ, че знанието ще дойде само по себе си, т. е. и безъ да учатъ, ще придобиятъ знания. – Не, човѣкъ трѣбва дълго време да чопли, да наблюдава, да изучава небето и земята, слънцето и луната, звѣздитѣ, растенията, минералитѣ и животнитѣ, докато се домогне до истинското, до положителното знание. Има два вида знания: едното е придобито съ трудъ, а другото – съ любовь. Обаче, и за двата вида знания е употрѣбено работа, постоянство и усилие. Истинско знание е това, което е придобито съ любовь. Въ това знание човѣкъ вижда силата, която е вложилъ. Въ него човѣкъ вижда величието на природата, величието на своя Създатель. Който се е домогналъ до това знание, той се е освободилъ отъ всѣкаква критика. Не е лесно човѣкъ да придобие истинско знание. Колко сълзи трѣбва да пролѣе, колко мѫчнотии, колко страдания трѣбва да мине ученикътъ, докато дойде до положителното знание. Ако учительтъ обича ученицитѣ си, понѣкога той може да имъ удари по една - две плѣсници. Всѣка плѣсница на този учитель продължава живота на ученика съ 20 години. Безъ тази плѣсница ученикътъ би билъ изложенъ на заболѣване, на смърть. Затова е казано, че любовьта оживѣва и възкресява. Всички хора, които иматъ дълъгъ животъ, сѫ минали презъ голѣми страдания. Тѣ сѫ наречени Синове Божии. Който иска да се нарече Синъ Божий, той трѣбва да бѫде готовъ да мине презъ голѣми страдания. Неговиятъ пѫть нѣма да бѫде осѣянъ съ рози, но – съ страдания и мѫчнотии. Страданията продължаватъ живота. Всѣка плѣсница, която е ударена отъ човѣкъ, който ви обича, продължава живота съ 20 години. Какво лошо има въ една плѣсница, която събужда въ човѣка възвишеното, благородното, разумното? Ако нѣкой ви удари една плѣсница, която струва петь брилянта, тя е на мѣсто. „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ”. Значи, любовьта осмисля всичко въ живота. Следователно, когато любовьта наказва, човѣкъ оживѣва и възкръсва. Кое въ човѣка се наказва? Наказва се физическото въ човѣка, но не и неговото духовно естество. Човѣшката душа не страда, тѣлото страда. Обаче, душата трѣбва да преживѣе страданията на тѣлото, за да се прояви. Днесь всички хора биятъ, наказватъ по-малкитѣ, по-слабитѣ отъ тѣхъ. Кой човѣкъ не е откѫсналъ главата поне на една муха? Или кой не е настѫпилъ поне една мравка? Срѣщате нѣкой човѣкъ, върви и философствува, не вижда, какво се изпречва на пѫтя му. Че стѫпкалъ мравка, или бръмбаръ, той не се смущава – намира, че това е въ реда на нѣщата. Вървите презъ една гора. Срѣщате двама млади, мома и момъкъ, които се разговарятъ. Момата говори и отъ време на време дигне рѫката си нагоре, хване едно клонче отъ нѣкое дърво, откърши го и отмине нататъкъ. Това показва, че единъ день тази мома по сѫщия начинъ ще откърши нѣщо отъ момъка, съ когото днесь така хубаво се разговаря: ще откърши нѣщо отъ него и ще продължи пѫтя си. Какво трѣбва да направи този момъкъ? Като гледа, какъ безгрижно момата чупи клончетата на дърветата, момъкътъ трѣбва да й каже: Сбогомъ! Азъ заминавамъ. Отивамъ въ странство и следъ десеть години ще се върна. Тогава ще се срѣщнемъ и поговоримъ. Съвременнитѣ хора нѣматъ нужната доброта и благородство, вследствие на което взаимно си създаватъ страдания и мѫчнотии. Съвременнитѣ хора отсега нататъкъ започватъ съзнателно да се развиватъ, да работятъ върху себе си. Сегашната раса на човѣчеството – петата раса, спада къмъ петтѣ неразумни дѣви, за които Христосъ говори. Петтѣ раси представятъ живота на петтѣ неразумни дѣви. Следващитѣ петь раси ще представятъ живота на петтѣ разумни дѣви. Затова всички хора се стремятъ къмъ новото, къмъ възвишеното, което ще послужи за основа на шестата раса, която сега иде въ свѣта. Отсега нататъкъ ученитѣ ще придобиватъ истинско знание. Щомъ се домогнатъ до това знание, Царството Божие ще дойде на земята, и въ всѣки домъ ще настане радость и веселие. Докато живѣятъ въ старото, хората се движатъ въ една и сѫща мисъль. Тѣ казватъ: Човѣкъ се ражда, остарѣва и умира. После пакъ се ражда, остарѣва и умира. Въ последно време ученитѣ заговориха за подмладѣване на човѣка, безъ да умира и отново да се ражда. Това подмладѣване става чрезъ присаждане на нѣкакви животински жлѣзи. Ученитѣ не подозиратъ даже, че има духовенъ начинъ за подмладѣване на човѣка. Всѫщностъ подмладяването е вѫтрѣшенъ, психически процесъ. Въ мозъка, въ симпатичната нервна система има особени жлѣзи, съ които човѣкъ не знае да манипулира. Съвременнитѣ учени не знаятъ още ролята на тѣзи жлѣзи. Единъ день, когато научатъ ролята имъ, тѣ ще могатъ да ги използуватъ съзнателно, като средство за подмладѣване. Днесь хората се намиратъ подъ влиянието на закона на внушението. Когото срѣщнатъ, все се оплакватъ, че глава ги боли, кракъ ги боли, рѫка ги боли и т. н. Тѣ не знаятъ, че всички болѣсти се дължатъ на вѫтрешни противоречия въ самитѣ тѣхъ. Днесь се искатъ разумни хора, последователи на велики мисли, на велики идеи и добродетели. Днесь се искатъ работници, които да проповѣдватъ и прилагатъ Божественото въ свѣта. Днесь се искатъ образци. Всѣки може да говори за търпение, но мѫчно може да бѫде търпѣливъ. Нѣщата лесно се говорятъ, но мѫчно се правятъ. Казвали на Наполеона: Да направимъ това. – Ами пари? – Да направимъ онова. – Ами пари? За всѣко нѣщо сѫ нужни пари. Много нѣща ставатъ въ свѣта, но безъ пари нищо не става. Ние взимаме думата „пари” въ широкъ смисълъ. Капиталиститѣ, икономиститѣ казватъ: Пари трѣбватъ. Възпитателитѣ казватъ: Майки трѣбватъ. Днесь и пари има, и майки има, но какво направиха хората съ паритѣ и съ майкитѣ? Паритѣ и майкитѣ представятъ голѣмъ чукъ въ рѫцетѣ на малкото дете. То носи този чукъ въ рѫката си, но не може да го вдига и слага, не може да работи съ него. Обаче, въ рѫката на неговия неприятель, сѫщиятъ чукъ е орѫжие, което може да смаже главата му. Паритѣ представятъ човѣшкия умъ. Майката представя човѣшкото сърдце. Значи, както не може безъ умъ и безъ сърдце, сѫщо така не може безъ пари и безъ майки. Не туряйте, обаче, нито паритѣ, нито майкитѣ вънъ отъ себе си. Умътъ е създалъ паритѣ; сърдцето е създало майкитѣ. Какъ? Божественото заставя момата да се влюби въ нѣкой момъкъ, да се ожени за него и да стане майка. Умътъ и сърдцето сѫ проводници, чрезъ които Божествениятъ Духъ се проявява и върши чудеса. Запримѣръ, докато не е станала майка, момата не е готова на жертви, на подвизи. Щомъ стане майка, тя е готова да върши чудеса. За детето си тя е готова на всѣкакви жертви. За Божественото въ себе си човѣкъ е въ сила да направи всичко. И тъй, изучавайте себе си, изучавайте своя умъ и своето сърдце, изучавайте и своята рѫка. Когато искате да внесете въ характера си повече мекота, въ продължение на цѣла година, по три пѫти на день – сутринь, на обѣдъ и вечерь, гладете дланитѣ на рѫцетѣ си. Когато искате да предадете повече твърдость, смѣлость, мѫжество на характера си, гладете горната часть на рѫцетѣ си. Нѣкой минава за деликатенъ, за човѣкъ съ мекъ характеръ, а гласътъ му е грубъ. Мекотата се изразява и въ гласа на човѣка. Такъвъ човѣкъ има особенъ тембъръ на гласа си. Пазѣте се отъ груби чувства, които накърняватъ мекотата. За всичко, каквото правитѣ, съзнанието ви трѣбва да бѫде будно, да знаете, че всѣки моментъ ви следятъ отъ невидимия свѣтъ. За всѣка празна дума ще отговаряте. Никой не може да говори, или да прави, каквото иска. Ако нѣкой си позволи да прави, каквото иска, ще отговаря за дѣлата си. Лъжата не се прощава на никого. Изобщо, колкото по-високо стои човѣкъ, толкова по-строги сѫ къмъ него. Не е позволено да се лъже въ името Божие. Когато дойде нѣкой Учитель на земята, Той не говори отъ себе си, нито отъ свое име. Той говори отъ името на Онзи, Който го е изпратилъ на земята. Жалко е, когато хората не се ползуватъ отъ Словото на Учителя. Следъ две хиляди години този Учитель пакъ ще дойде и ще ги пита: Защо не слушахте Учителя, който ви говори преди две хиляди години? Ако бѣхте Го слушали, днесь нѣмаше да страдате. Вие слушате, но не възприемате. Нѣкои пъкъ слушатъ и търсятъ нѣщо тайно, нѣщо скрито-покрито въ думитѣ на всѣки, който имъ говори. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да говори човѣкъ истината. Който говори истината, той ще изпита всички блага на живота. Който не говори истината, той ще опита всички страдания. Ако не искате да страдате, бѫдете винаги на страната на истината. – Какви сѫ правилата на истината? Тѣзи правила сѫ написани на вашето сърдце. Отворете книгата на вашето сърдце и четете. Казано е въ Писанието: „Вложилъ е Духътъ си въ васъ”. Това значи: Богъ е написалъ истината въ сърдцата на хората. Мнозина мислятъ, че като живѣятъ сами, вънъ отъ хората, по-лесно ще прогресиратъ. Да мисли човѣкъ така, това значи да се самоизлъгва. Веднъжъ дошълъ на земята между хора, животни, растения и минерали, човѣкъ не може да бѫде свободенъ отъ тѣхното влияние. И най-малката частица отъ всичко онова, което го обикаля, оказва влияние върху него. Отъ своя страна и той влияе върху всички живи сѫщества. Цѣлата природа влияе на човѣка, но и човѣкъ оказва влияние на природата. Този законъ е неизбѣженъ. Слънце, луна, звѣзди – всички оказватъ влияние върху човѣка. Следователно, ще знаете, че всичко, което Творецътъ е създалъ, има отношение къмъ всички живи сѫщества и се отразява благоприятно върху тѣхното развитие. Като знаете това, вие трѣбва да се освободите отъ вѫтрешния страхъ. Нѣкой се страхува да не заболѣе, да не се зарази отъ нѣкаква болѣсть. Нѣма защо да се страхувате. Дръжте въ ума си положителната мисъль, че каквото и да ви се случи презъ деня, всичко е за добро. Отъ Божествено гледище, каквото и да става въ свѣта, всичко е за добро. Мнозина се плашатъ отъ нѣкои свои предчувствия, вследствие на което сѫ станали суевѣрни. Като ги сърби лѣвата рѫка, тѣ казватъ, че ще получатъ пари; като ги сърби дѣсната, казватъ, че ще даватъ пари. Значи, по вѫтрѣшенъ пѫть тѣ дохождатъ до извѣстни правилни заключения. Това е цѣла наука, която хората нѣкога сѫ знаели, но днесь сѫ я забравили. Като не помнятъ нищо отъ нея, тѣ казватъ, че това сѫ суевѣрия. Не е така. Ухото долавя това, което окото не може да долови. Окото пъкъ долавя това, което ухото не може да долови. Следователно, всѣко сѣтиво възприема извѣстенъ родъ впечатлѣния, каквито друго сѣтиво не може да възприеме. Запримѣръ, палецътъ възприема единъ родъ впечатлѣния, показалецътъ – другъ родъ впечатлѣния, средниятъ пръстъ – трети родъ впечатлѣния и т. н. Ако дигне рѫката си нагоре, човѣкъ придобива съвсѣмъ особени впечатлѣния, различни отъ тия, които всѣки пръстъ отдѣлно придобива. Когато дигне нагоре само показалецътъ, съ това човѣкъ иска да каже: Едно давамъ за Бога, четири за мене. Ако дигне двата си пръста, той иска да каже: Две давамъ за Бога, три за мене. Така свещеницитѣ благославятъ. Казватъ на нѣкого: Горе рѫцетѣ! Това значи: Дай всичко за Бога! Когато човѣкъ се отчая и дигне рѫцетѣ си нагоре, тогава му се помага. Ако си скѫперникъ, дигни рѫцетѣ си нагоре. Ако си проповѣдникъ, дигни рѫцетѣ си нагоре. Да дигнешъ рѫцетѣ си нагоре, значи, да бѫдешъ готовъ да дадешъ всичко. Никой човѣкъ не може да благославя по този начинъ. Да благославя така, това значи да даде всичко, каквото има. Само Богъ може да благославя. Въ благословението се криятъ Божиитѣ блага. Сега не остава нищо друго, освѣнъ да благодарите, че сте дошли на земята. Благодарете за тѣлата, за очитѣ, за ушитѣ, за добритѣ мисли и чувства, които ви сѫ дадени. Благодарете за благоприятнитѣ условия, които ви сѫ дадени за реализиране на вашитѣ стремежи и желания. Безъ тѣзи условия нищо не бихте постигнали. „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, нищо не се ползувамъ”. Следователно, за да придобиете знание, да се ползувате отъ живота, вие трѣбва да минете презъ вратата на любовьта. Желая всички да бѫдете учени, но безъ дипломи. Казвамъ: Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици и любовь имамъ, азъ съмъ нѣщо, което може да се ползува отъ условията на живота. Говорете съ человѣчески и ангелски езици така, че да имате любовь и да станете това, което душата ви желае. „Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота”. * 1 септемврий, 1935 г. 10 ч. с. София – Изгрѣвъ.

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя, държани на Рила и въ София-Изгревъ прѣзъ лѣтото на 1935 г. Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Сочни храни. Данаила 1 гл. Иоана 12:12 — 20. Въ първата глава отъ книгата на пророкъ Данаила се вижда силата на убеждението. Голѣма е силата на човѣка, който има убеждение! Който нѣма убеждение, той не може да приложи силата си. Данаилъ билъ убеденъ, че не трѣбва да яде пищна храна, но сочна, т. е. сочива. Подъ „пищна храна“ се разбиратъ разнитѣ видове меса. Подъ „сочива“ се разбира вегетарианска храна. Навуходоносоръ, Вавилонскиятъ царь, опредѣлилъ всѣки день да се дава на Данаила и на тримата юноши, Юдини синове, дѣлъ отъ царскитѣ изрядни ястия и отъ виното, което той пиеше. Но тѣ пожелали за себе си сочива и вода. Както виждате, има религиозни хора, които употрѣбяватъ пищна храна и винце пиятъ; има религиозни, които ядатъ сочива и вода пиятъ. За да употрѣби човѣкъ една или друга храна, това зависи отъ неговото вѫтрешно убеждение. Следователно, човѣкъ може да има убеждение по отношение на физическия свѣтъ, може да има убеждение и по отношение на духовния свѣтъ. И тъй, по отношение на храната, познаваме два типа хора: еднитѣ употрѣбяватъ месна храна, а другитѣ — вегетарианска. Човѣкъ употрѣбява такава храна, въ която той вѣрва. Когато е убеденъ въ нѣщо, човѣкъ вѣрва. Едно убеждение е толкова по-силно, колкото вѣрата на човѣка въ убеждението му е по-голѣма. Най-малкото колебание, най-малкото съмнение въ неговата вѣра намалява силата на убеждението. Дето убеждението е слабо, тамъ приложението отсѫтствува. Ако приложи нѣщо, въ което не е убеденъ, човѣкъ нѣма да има никакви резултати. Данаилъ имаше убеждение, което приложи. Той помоли началника на скопцитѣ да му позволи да не яде отъ храната, която се слага на царската трапеза, за да не се оскверни. Като приложи своето убеждение, Данаилъ получи добри резултати. Значи, всѣко приложение на нѣщата трѣбва да се предшествува отъ убеждение. Човѣкъ трѣбва да е убеденъ сто на сто въ онова, което прилага. Ако има едно на сто изключение, това не е убеждение. Възможно ли е човѣкъ да има убеждение, въ което да нѣма поне едно на сто изключение? Не само че е възможно, но споредъ мене истинско убеждение е онова, въ което нѣма абсолютно никакво изключение. Ако човѣкъ не успѣва въ нѣщо, единствената причина за това е, че убеждението му не е пълно. Той не е сто на сто убеденъ, все има нѣкакво малко колебание или съмнение въ неговото убеждение. Слабата страна на съвременнитѣ християни седи въ това, че тѣ нѣматъ убеждение. Тѣ казватъ: Христовото учение е неприложимо въ сегашния животъ. Тѣ сами не вѣрватъ въ това, което проповѣдватъ. Тогава остава да се приложи учението на пищната храна. Виждате, че днесъ всѣки говори за удобства, за улеснения, за пищна храна. Които нѣматъ тѣзи условия, тѣ роптаятъ въ себе си, защо едни да иматъ всичко, каквото пожелаятъ, а други да ядатъ постна храна и да пиятъ само чиста водица. Тѣ се оплакватъ, че имъ дотегнала постната храна и чистата вода, иматъ нужда отъ силна, укрепителна храна и малко винце. Азъ не взимамъ думитѣ „пищна и постна храна“ въ букваленъ смисълъ. Не е въпросъ до външната страна на храната. Всички съвременни хора, свѣтски и религиозни, богати и бедни, месоядци и вегетарианци, роптаятъ. Свѣтски хора, които ядатъ пищна храна, роптаятъ; религиозни хора, които ядатъ постна храна, сѫщо роптаятъ. Значи, причината за роптанието на хората не е постната храна, защото и пищната храна не ги задоволява. Слугата роптае, че господарьтъ не му заплатилъ, колкото трѣбва. Жената роптае срещу мѫжа си, че не я обичалъ, както трѣбва. Споредъ нея, щомъ мѫжъ ѝ не я обича, тя не може да влѣзе въ Царството Божие. Слугата представя свѣтския човѣкъ, който яде пищна храна, но е недоволенъ отъ живота. Жената представя религиозния човѣкъ, който яде постна храна, сочива, и той е недоволенъ отъ живота. И двамата роптаятъ, търсятъ нѣщо, което не могатъ да намѣрятъ. Женениятъ е недоволенъ, че се е оженилъ — роптае; неженениятъ е недоволенъ, че не се е оженилъ — роптае. Женениятъ е религиозниятъ човѣкъ; неженениятъ — свѣтскиятъ. И двамата роптаятъ, и двамата сѫ недоволни. Религиозниятъ роптае, че се е оженилъ; той мисли, че женитбата му препятствува да влѣзе въ Царството Божие. Свѣтскиятъ роптае, че не се е оженилъ. Той казва: Ако бѣхъ жененъ, щѣхъ да имамъ синове, дъщери, работитѣ ми щѣха да вървятъ напредъ. Самъ човѣкъ какво може да направи? Нѣмамъ жена, нѣмамъ деца да ми помагатъ. „Съ единъ камъкъ кѫща не става“. Сега, азъ изнасямъ тия факти, за да обърна вниманието ви върху роптанието, върху недоволството на хората, но не и да го обясня. Роптанието е резултатъ на дълбокъ психически процесъ, който става въ човѣка. Често роптанието произтича отъ малки причини. Малки, дребни причини правятъ човѣка недоволенъ. Нѣкой е недоволенъ, че не е красивъ. Отъ какво зависи красотата на човѣка? Любовьта е мѣрка за красотата. Съ други думи казано: Когато обичате нѣкого, той е красивъ; когато не го обичате, той не е красивъ. Външно красивиятъ човѣкъ е маска, която нѣкой скулпторъ е изваялъ и поставилъ на човѣшкото лице. Махнете тази маска и вижте, дали човѣкъ подъ маската е красивъ. Ако нѣкой човѣкъ и подъ маската е красивъ, той може да се нарече истински красивъ. Следователно, истински красивъ човѣкъ е този, който нѣма маска, т. е. който външно и вѫтрешно е красивъ. И тъй, истинското убеждение абсолютно изключва отъ себе си съмнението, колебанието, нерешителностьта. Прегледайте вашитѣ убеждения и вижте, влиза ли въ тѣхъ съмнението като присѫщъ елементъ. Ако съмнението отсѫтствува, вашето убеждение е абсолютно, и смѣло можете да го приложите. Данаилъ, заедно съ тримата млади момци, бѣше поставенъ при много неблагоприятни условия. Тѣ трѣбваше да живѣятъ въ царския домъ, при съвършено нови условия за тѣхния редъ и порядъкъ на живота, въ който до това време бѣха поставени. Трѣбвало е съвършено да измѣнятъ на себе си, на своя начинъ на хранене, на разбиране и да влѣзатъ въ условията на „пищния животъ“. Обаче, и при това положение тѣ намѣрили изходенъ пѫть и издържали на убеждението си да се хранятъ съ сочива и да пиятъ вода вмѣсто вино отъ царската трапеза. Що е сочива, т. е. сочна храна? — Сочната храна е храната на любовьта. Пищната храна е тази на безлюбието. Който употрѣбява пищна храна, въ смисълъ храна на безлюбие, той всѣкога е недоволенъ. Каквото предложите на този човѣкъ, той всѣкога е недоволенъ. Навсѣкѫде ще го чувате да роптае: защо днесъ нѣма печена кокошка? Защо нѣма баница? Защо яденето е малко постно? Защо кърпата не е сгъната, както трѣбва? Защо чинията не е добре измита? Който употрѣбява сочна храна, т. е. храната на любовьта, той всѣкога е доволенъ. На човѣка, който употрѣбява пищна храна, други му слугуватъ; онзи пъкъ, който яде сочна храна, самъ си слугува. Ако чинията ти е нечиста, вземи гореща вода и сапунъ, измий я нѣколко пѫти изобилно съ вода, и въпросътъ е свършенъ. Трѣбва ли за толкова нищожна работа да викашъ този или онзи слуга и да създавашъ цѣла история? Пищната храна се изразява въ угощения, банкети, въ прислужване отъ страна на други хора. Сочната храна се изразява въ простота, чистота и любовь. Тукъ нѣма угощения, нѣма банкети, нѣма прислуга. Тукъ човѣкъ самъ върши работата си. Затова първата храна представя безлюбието, въ което нѣщата се постигатъ чрезъ насилие. Втората храна представя любовьта, въ която всичко се върши доброволно. Ние можемъ да наречемъ пищната храна не „храна на безлюбие“, а — „храна на свещения човѣшки егоизъмъ“. Сочната храна оставаме съ сѫщото име — „храна на любовьта“. Може ли Христовото учение да се приложи днесъ? Може ли да се приложи нѣкое ново учение? Ако имате убеждение, или ако сте последователь на „храната на любовьта“ — на сочната храна, можете да приложите, каквото искате. Ако сте последователь на „храната на свещения човѣшки егоизъмъ“ — на пищната храна, нищо не можете да приложите. Щастието на човѣка зависи отъ убеждението, което той носи дълбоко въ душата си. Щастието на човѣка зависи отъ спазване на великитѣ закони на природата. Законитѣ, които ученитѣ провѣряватъ, наричатъ „природни“, но тѣ не влизатъ въ Божествения свѣтъ. Защо? — Защото въ тия закони има изключения. Тѣзи закони може да сѫ наредени отъ висши, разумни сѫщества, но ако въ тѣхъ има само едно изключение, тѣ не сѫ Божествени. Щомъ има едно изключение само, тѣ внасятъ най-малкото съмнение. Въ Божественитѣ закони, обаче, нѣма абсолютно никакво изключение. Ето защо, всѣки трѣбва да се стреми къмъ Божествения животъ, въ който нѣма никакво изключение. Докато живѣе въ свѣта на най-малкитѣ изключения, човѣкъ е вънъ отъ Божествения свѣтъ. И този свѣтъ не е лошъ, но ще знаете, че всѣки моментъ той може да ви изненада съ едно изключение, съ което трѣбва да се справите. Нѣкога едно изключение може да развали цѣлата работа. Запримѣръ, купувате една хубава, доброкачествена свѣщь, за която плащате десеть лева. Запалвате свѣщьта, започвате да четете, и виждате, че тя гори добре. Дохождате до най-важната глава на книгата и забелязвате, че свѣщьта започва да гасне. Защо? Фитилътъ на половината свѣщь е прекѫснатъ. Палите една клечка кибритъ, втора, трета, но свѣщьта не гори. Казвате: Отидоха петтѣ лева, но и работата ми остана незавършена. Едно изключение ви изненада: половината свѣщь била безъ фитилъ. Следователно, когато искате да знаете, живѣете ли по Божественитѣ закони, или не, вижте, имате ли изключения въ живота си. Ако срещнете най-малкото изключение, ще знаете, че не сте въ съгласие съ абсолютнитѣ Божествени закони. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, въ които има най-малкото изключение, спадатъ къмъ човѣшкия свѣтъ. Нѣма ли никакво изключение въ тѣхъ, тѣ се отнасятъ къмъ Божествения свѣтъ. Всички несгоди, всички неуспѣхи въ живота се дължатъ на изключенията, които сѫ присѫщи на човѣшкия свѣтъ. Като не взима това предъ видъ, човѣкъ приема своя животъ за Божественъ, вследствие на което се натъква на редъ противоречия и заблуждения. Като не познава себе си, като не познава заблужденията си, човѣкъ възприема известна идея, известно убеждение, като мисли, че това е стремежъ на неговата душа. Въ сѫщность, скритото му желание е, чрезъ това вѣрую да подобри живота си. Какъ иска да подобри живота си? Външно, материално. Обаче, той не знае, че вѣроятностьта да подобри човѣкъ материалното си положение чрезъ едно свое убеждение, или вѣрую, е едва едно на сто. И като не задоволи това свое желание, този човѣкъ се разочарова. Срѣщамъ едного, който ми казва: Откакъ станахъ християнинъ, всичкитѣ ми работи се наредиха добре. Срѣщамъ другъ, който ми казва: Откакъ станахъ християнинъ, всичко ми тръгна назадъ. И едното е вѣрно, и другото е вѣрно. Кой отъ двамата живѣе въ Божествения свѣтъ? Срѣщамъ други двама, единиятъ отъ които казва, че, преди да билъ християнинъ, не обичалъ да дава. Другиятъ казва: Откакъ станахъ християнинъ, започнахъ да давамъ. Споредъ мене последниятъ е на правъ пѫть. Отъ двамата онзи има убеждение, който дава. Този човѣкъ мисли само за днесъ, а не и за утре. Ако съмъ предъ единъ планински изворъ, и дойде при мене човѣкъ и ме помоли за чаша вода, трѣбва ли да се страхувамъ, че, ако му дамъ чаша вода, утре нѣма да има за мене? Изворътъ постоянно тече, той има убеждение. Изворъ, който пресъхва, нѣма убеждение. Защо? — Защото въ неговото убеждение има изключения. Изворитѣ на Божествения свѣтъ никога не преставатъ. Въ тѣхнитѣ убеждения нѣма изключения. Изворитѣ на човѣшкия свѣтъ пресъхватъ. Въ тѣхнитѣ убеждения има изключения. Представете си, че любовьта влѣзе въ нѣкой човѣкъ и започне да извира. Обаче, отъ день на день тази любовь намалява, докато съвършено престане. Следъ известно време отново потече. Тази любовь върви ли по пѫтя на убеждението? — Не, въ нея се явяватъ изключения. Следователно, когато въ любовьта се явяватъ изключения, тя е временна, човѣшка, а не Божествена. Щомъ се намѣрите предъ такава любовь, имате право да се смущавате. Тя непременно ще ви изненада съ нѣкакво изключение. Какъ ще се справите съ изключенията на любовьта? Запримѣръ, всѣки день имате хлѣбъ. Връщате се единъ день отъ работа, и домашнитѣ ви казватъ, че днесъ нѣма хлѣбъ: на фурната нѣма, съседитѣ ви нѣматъ, приятелитѣ ви нѣматъ — отникѫде не можете да намѣрите парче хлѣбъ. Това е изключение въ вашия животъ. Лѣгате си вечерьта гладенъ, но не можете да заспите. Какъ ще се справите съ това изключение? Казвате, че ви е сполетѣло голѣмо нещастие — хлѣбъ нѣмате. Допуснете, че вие живѣете на дъното на океана, дето сте вързани за единъ чувалъ съ злато, тежъкъ сто килограма. Докато златото е съ васъ, всичко можете да имате: хлѣбъ, ядене, дрехи — каквото пожелаете. Чувате, че нѣкѫде, високо надъ васъ, сѫществува другъ свѣтъ, дето слънце грѣе. Искате да влѣзете въ този свѣтъ, но сте вързани, не можете да се освободите. Единъ день, по нѣкаква случайность, тѣзи връзки се развързватъ, вие се освобождавате отъ златото, и веднага се изкачвате на повърхностьта на океана, влизате въ свѣтлия, просторенъ свѣтъ. Какво изгубихте? Изгубихте златото, но спечелихте условията на новия животъ. Не заслужава ли да гладувате една вечерь, за да излѣзете отъ свѣта на изключенията? Гладътъ може да стане причина за влизането ви въ Царството Божие. Въ Шуменско нѣкѫде се завъдили много вълци. Лесничеитѣ мислили дълго време, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Най-после решили да заколятъ едно теле и да турятъ въ него стрихнинъ. Съ закланото теле тѣ искали да привлѣкатъ вълцитѣ и да ги отровятъ. Отвисоко нѣкѫде единъ орелъ видѣлъ телето и решилъ, че заслужава да опита тази хубава храна. Отдавна не билъ вкусвалъ телешко месо. Като се отдалечили хората, орелътъ, заедно съ свои другари, още около 20 орли, се нахвърляли настървено върху телето и започнали да ядатъ. Не минало много време, единъ по единъ всички орли се натъркаляли на земята и умрѣли, отровени отъ стрихнина. Първиятъ, най-голѣмиятъ и силенъ орелъ, успѣлъ да хвръкне и, близо до Каспичанъ, на една поляна, започналъ да се търкаля. Доста време се борилъ между живота и смъртьта, но успѣлъ да повърне всичкото месо, което изялъ. Едничъкъ той могълъ да се спаси отъ смъртьта, но отъ този случай извлѣкълъ опитностьта: когато нѣкой ти предлага пищна храна, не яжъ. Знай, че въ нея се крие смъртьта. За предпочитане е да ядешъ умрѣло теле, отколкото — заклано отъ учени хора. И тъй, който има убеждение безъ изключение, той всичко може да постигне. Такова убеждение има само въ любовьта. Убеждение безъ любовь не сѫществува. Който живѣе въ Божията Любовь, само той може да има убеждение. Съ това убеждение човѣкъ постига всички свои желания и стремежи. Безъ убеждение нищо не се постига. Въ това отношение Данаилъ даде примѣръ. Той е единъ отъ първитѣ вегетарианци отъ преди хиляди години насамъ. Той е билъ вегетарианецъ, но не като сегашнитѣ. Сегашното вегетарианство клони повече къмъ пищната храна, а трѣбва да мине къмъ сочната, т. е. къмъ чистото вегетарианство. Човѣкъ трѣбва да има вѫтрешно убеждение, което всѣкога да подържа духа му, да подържа неговия животъ. Убеждение, при което духътъ на човѣка отпада, умътъ се разколебава и сърдцето се смущава, не е убеждение. Човѣкъ трѣбва да бѫде убеденъ въ истината! Убедениятъ въ истината не се разколебава, не отпада духомъ. Нѣкой чете беседитѣ и се колебае въ себе си: Христовото Слово ли е това, или не? Да се държа ли за това Слово, или да се откажа? Този човѣкъ мяза на момъкъ, който иска да се жени, но не знае, коя мома да избере: по-богатата или по-бедната, по-красивата или по-грозната. Която мома и да сглежда, едно да знае: да стои десеть километра далечъ отъ нея. Това е доброто убеждение. Ако искате да знаете, Божествено ли е Словото, което говоря, опитайте го, подложете го на провѣрка. Всѣко нѣщо, което е изпитано и провѣрено, е реално. Искате да построите мостъ. Предлагатъ ви върбови и дѫбови греди. Трѣбва ли да ви препорѫчватъ еднитѣ или другитѣ? Взимате върбова греда, туряте я на моста — не издържа. Щомъ не издържа, турете я настрана. Взимате дѫбова греда, туряте я на моста — издържа. Щомъ издържа, туряте я на работа. Опитътъ самъ препорѫчва нѣщата. За мене не важи храната, която ми препорѫчватъ, но тази, която се отразява добре на моя организъмъ. И сега ще дойдатъ проповѣдници да препорѫчватъ Христовото учение, да го проповѣдватъ на хората. Защо проповѣдватъ? Нѣколко съображения има, които заставятъ хората да проповѣдватъ Христовото учение. Едно отъ съображенията имъ е да печелятъ души, че като отидатъ на онзи свѣтъ, тѣзи души да свѣтятъ на главитѣ имъ като скѫпоценни камъни. Следъ това тѣ ще кажатъ: Господи, ние спасихме, ние доведохме тѣзи души. Ако е така, какъ ще си обяснятъ тѣзи проповѣдници Христовитѣ думи: „За да не погине всѣка овца, която Ти ми даде“. Значи, самъ Христосъ казва, че е дошълъ да спаси онѣзи овце, които Богъ му е далъ. А единъ обикновенъ проповѣдникъ ще каже, че той спасилъ нѣколко овце и ги завелъ при Бога. Той се поставя по-високо отъ Христа. Други проповѣдници казватъ, че обърнали нѣкого къмъ Христа. Единъ проповѣдникъ срещналъ едного и започналъ да му проповѣдва. Въ скоро време той успѣлъ да го обърне къмъ Христа. Следъ това проповѣдникътъ го поканилъ у дома си. Рано сутриньта гостътъ му изчезналъ. Кѫде отишълъ? Указало се, че билъ апашъ. Той обралъ проповѣдника и избѣгалъ. Проповѣдникътъ си казалъ: Азъ го обърнахъ, но той още по-добре ме обърна. Сега, главната идея, която искамъ да остане въ ума ви, е: човѣкъ трѣбва да има убеждение. Единъ день Христосъ запита ученицитѣ си: За кого ме мислятъ да съмъ? — Нѣкои мислятъ, че си единъ отъ пророцитѣ. После се обърна къмъ Петра и го запита: Ти за кого ме мислишъ? — Ти си Христосъ, Синъ на Бога живаго. Казва му Христосъ: „Това плъть и кръвь не сѫ ти открили, но Отецъ ми, Който живѣе въ тебе“. Значи, за да вѣрва въ истината, човѣкъ трѣбва да има вѫтрешно убеждение за нѣщата. Ще кажете: Ами ти кой си? — Питайте Господа. Ако азъ кажа нѣщо за себе си, ще говоря като заинтересуванъ. Ще кажа нѣщо, което въ действителность не е така. Каквото Богъ ви каже, това е вѣрно. Когато изпрати Христа на земята, Богъ каза: „Този е моятъ възлюбенъ, въ Когото благоволихъ. Вѣрвайте въ Него“. Идеята за самоотричането, която Христосъ изказалъ, не е идея за сиромаси. Тя се отнася само за богатитѣ. Богатиятъ има отъ какво да се самоотрича. Сиромахътъ отъ какво ще се самоотрича? Баща нѣма, майка нѣма, братъ и сестра нѣма — нѣма отъ какво да се самоотрича. Сиромахътъ нѣма петь пари въ кесията си. Богатиятъ има милиони въ касата си — има отъ какво да се отрича. Следователно, идеята за самоотричане се отнася до богатитѣ, въ широкъ смисълъ на думата, т. е. до ония, които иматъ. Давайте щедро, свободно, по любовь. Които мислятъ, че нищо нѣматъ, тѣ трѣбва да знаятъ, че това учение не се отнася до тѣхъ. Които иматъ, тѣ трѣбва да даватъ, но свободно, по любовь. И тъй, даването се отнася до външната страна на любовьта, а убеждението — до вѫтрешната. Силата на убеждението се вижда въ приложението. Нѣма убеждение безъ приложение. Ако дадено убеждение не може да се приложи на физическия свѣтъ, ще се приложи въ духовния. Божественото учение има приложение въ всички свѣтове. Човѣкъ трѣбва да знае само, какъ да прилага. Различието се заключава въ начина на приложението, но не и въ възможностьта, или невъзможностьта да се приложи. Сега, четете сами първа глава отъ книгата на пророкъ Данаила и мислете, каква храна да изберете за себе си: пищна или сочна. Опитътъ показалъ, че когато Данаилъ се хранилъ съ сочива, лицето му станало по-красиво, а сѫщевременно той ималъ повече знания и мѫдрость отъ всички тогавашни учени и мѫдреци. „Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота“. * 25 августъ, 5 ч. с.

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя, държани на Рила и въ София-Изгревъ прѣзъ лѣтото на 1935 г. Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Проява на любовьта. Лука 14 гл. Ще ви дамъ следнитѣ мисли. Това, което тече, е вода. Това, което стои, е камъкъ. Това, което лъха, е въздухъ. Това, което нуди, е сила. Въ 14. глава отъ Евангелието на Лука се изнасятъ три нѣща, които спъватъ развитието на човѣка, или го отклоняватъ отъ правия пѫть. Тѣ сѫ: нивитѣ, воловетѣ и женитбата. Питате: Да си купя ли нива? — Нивата е първата спънка. — Да си купя ли волове? — Воловетѣ сѫ втората спънка. — Да се оженя ли? — Женитбата е третата спънка. Камъкътъ жени ли се? Това, което лъха, жени ли се? Това, което те нуди, жени ли се? Камъкътъ тече ли? Камъкътъ не тече, но противодействува на водата. Водата лъха ли? Водата тече. Това, което лъха, нуди ли те? Съвременнитѣ хора казватъ, че човѣкъ трѣбва да се ожени, да образува домъ, семейство. Семейството е създадено отъ Бога; то е Божествено учреждение. Женитбата, обаче, е човѣшки институтъ. Човѣшкитѣ нѣща сѫ временни, а Божественитѣ — вѣчни. Колкото и да е дълготрайно нѣщо, щомъ е човѣшко, то има край. Когато ви питатъ за началото и за края на нѣщата, ще знаете, че човѣшкитѣ работи иматъ край, нѣматъ начало. Божественитѣ нѣща иматъ начало, нѣматъ край. Следователно, всѣко нѣщо, което има начало, а нѣма край, е Божествено. Всѣко нѣщо, което има край, а нѣма начало, е човѣшко. Вие ще цитирате стиха, въ който е казано: „Азъ съмъ алфа и омега“. Обаче, алфа и омега не означаватъ начало и край на нѣщата. Взимате една прѫчка, огъвате я и образувате отъ нея крива линия, окрѫжность. Следъ това поставяте рѫцетѣ си върху огънатата прѫчка. Можете ли сега да кажете, кѫде е началото, и кѫде е краятъ на първата прѫчка? Първоначално човѣкъ е билъ създаденъ самъ, да работи и да се развива. Тѣзи условия му се видѣли трудни, затова пожелалъ да си купи нива, да се разшири. Купилъ нива, разширилъ се, но съ това заедно се натъкналъ на първата спънка. Той се намѣрилъ въ затруднение, видѣлъ, че самъ не може да обработва нивата си. Тогава започналъ да търси помощникъ въ работата си. Купилъ си петь чифта волове да му помагатъ. Съ тѣзи петь чифта волове той се натъкналъ на втората спънка. Петьтѣ чифта волове представятъ петьтѣ сѣтива на човѣка, чрезъ които той се свързва съ външния свѣтъ. Най-после решилъ да се ожени. Женитбата е третата спънка на човѣка. Когато умътъ и сърдцето на човѣка сѫ събудени, това показва, че той се е оженилъ. Като се ожени, човѣкъ казва: Не искамъ вече да зная, кой какво мисли за мене. Ще чувствувамъ, ще мисля, както разбирамъ, и ще гледамъ дома си. Правъ е човѣкътъ. Той е турилъ основа на дома си и трѣбва да се грижи за него. Нѣкой казва, че още не е жененъ. Този човѣкъ взима думата „женитба“ въ букваленъ смисълъ. Споредъ мене, нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е жененъ. Мнозина се женятъ, за да бѫдатъ щастливи. Тѣ мислятъ, че като се оженятъ, вратата на Царството Божие ще се отвори за тѣхъ. Други пъкъ искатъ да се оженятъ, за да влѣзатъ въ реда на хората. Значи, тѣ искатъ да влѣзатъ въ реда и порядъка на човѣшкото. Не е лошо човѣкъ да се ожени, но важно е, какво ще придобие въ женитбата. Всѣки може да бѫде търговецъ, но важно е, какво ще продава. Ако нѣкой търговецъ продава кръстове и ковчези за умрѣли, хората ще бѫдатъ ли доволни отъ него? Кой купувачъ на ковчези и кръстове за умрѣли ще благодари на търговеца за това, че му продалъ тия вещи? Не е лесно човѣкъ да отиде въ нѣкой магазинъ за погребални вещи да купи сандъкъ и кръстъ за нѣкой свой ближенъ. Той ще отиде въ магазина на тоя търговецъ, но по неволя. Защо ви сѫ нужни тѣзи вещи? Не може ли вашиятъ ближенъ да мине безъ ковчегъ и безъ кръстъ? Защо сѫ потрѣбни ковчегъ и кръстъ на умрѣлия? Вие разрешавате трудни въпроси, разрешете и този въпросъ. Когато умре нѣкой християнинъ, поставятъ го въ сандъкъ, заравятъ го въ земята и отгоре забождатъ кръстъ. Следъ това близкитѣ му плачатъ, жалятъ, че не е между тѣхъ. Ако отидете въ нѣкое семейство, на което бащата е заминалъ за онзи свѣтъ, ще видите, че всички плачатъ за него. Ако бащата е билъ скѫперникъ, строгъ, студенъ къмъ децата си, тѣ вѫтрешно ще бѫдатъ доволни, че баща имъ е заминалъ за онзи свѣтъ, защото ще могатъ да си поживѣятъ, както трѣбва. Докато на една страна плачатъ, на друга дѣлятъ помежду си наследството. Всѣки иска да знае, какъвъ дѣлъ му се пада. Турцитѣ пъкъ постѫпватъ по другъ начинъ съ умрѣлия. Тѣ го придружаватъ до гроба, хвърлятъ го отъ високо въ дупката, да разбере, че е заминалъ за другия свѣтъ, и се разотиватъ. Като си отидатъ всички хора, тогава го заравятъ. Изобщо, всички народи погребватъ умрѣлитѣ си по различенъ начинъ. Когато умре, човѣкъ познава, кой го е обичалъ, и кой не го е обичалъ. Всички хора говорятъ за любовьта. Какъ познавате, че нѣкой човѣкъ има любовь? Кой е пробниятъ камъкъ, съ който опитвате, дали даденъ човѣкъ има любовь? Първата проява на любовьта е даването. Дето има любовь, тамъ всѣкога има даване. Не може човѣкъ да има любовь и да не е готовъ да дава. Когато любовьта напусне човѣка, той вече престава да дава. Любовьта разширява човѣка и събужда въ него желание да дава. Този законъ се провѣрява навсѣкѫде въ живота. Когато търговецътъ работи съ любовь, въ него се явява желание да отвори дюкяна си и да продава. Когато земедѣлецътъ работи съ любовь, отваря хамбара си и щедро дава. Когато младата мома стане майка, въ нея се събужда желание да дава. Когато учительтъ влѣзе въ училище и децата го заобиколятъ, той започва да дава. Всички хора, въ сърдцата на които любовьта влиза, иматъ желание да даватъ. Докато хората даватъ, любовьта действува въ тѣхъ. Щомъ престанатъ да даватъ, любовьта ги напуща. Значи, даването е свързано съ закона на любовьта. Така е въ духовния свѣтъ. На физическия свѣтъ, обаче, казваме: Търговецътъ продава стоката си; земедѣлецътъ оре нивата и продава житото си; майката възпитава детето си и го праща на училище. На земята поривитѣ на любовьта се кръщаватъ съ различни имена. Когато не дава, човѣкъ се натъква на опасности, на каквито търговецътъ се натъква. Търговецъ купува стока, но не я продава, държи я въ дюкяна си. Следъ време купува още стока, която сѫщо не продава. По този начинъ той събира много стока, влага паритѣ си въ нея, но не я продава. Като свърши паритѣ си и не може да купи повече стока, нито може да я продаде, той се намира предъ фалитъ. Значи, въ любовьта става обмѣна: взима и дава. Кое е по-добро: да взимашъ, или да давашъ? Писанието казва: „По-блаженъ е онзи, който дава, отколкото този, който взима“. Докато любовьта е въ васъ, давайте. Даването е вѫтрешенъ процесъ, който свързва човѣка съ Бога. Който не дава, той не може да се свърже съ Бога. Христосъ казва: „Който не се отрече отъ майка си, отъ баща си, отъ брата си, отъ сестра си и отъ своя животъ, той не може да бѫде мой ученикъ“. Това значи: който не даде всичко старо, каквото има, той не може да бѫде ученикъ на новото. Наистина, защо сѫ нужни на човѣка майка, баща, братъ и сестра? Защо му е потрѣбна майка мечка? Защо му е нуженъ баща вълкъ? Защо му е потрѣбна сестра паякъ? Защо му е нуженъ братъ змия? Какво ще допринесе сестрата паякъ? Тя по цѣли дни ще тъче паяжини по ѫглитѣ на стаята, а ти ще метешъ подиръ нея. Паякътъ лови мухи и самъ ги яде, не му дохожда на умъ да сподѣли плячката си съ нѣкого. Следователно, да се отрече човѣкъ отъ майка, баща, братъ и сестра, това значи да се отрече отъ всичко онова, което той самъ е направилъ. Човѣкъ самъ е купилъ нива, самъ се е свързалъ — самъ да се освободи отъ първата спънка. Човѣкъ самъ си е купилъ волове, самъ се е свързалъ — самъ да се освободи отъ втората спънка. Човѣкъ самъ се е оженилъ, самъ се е свързалъ — самъ да се освободи отъ третата спънка. Отречете се отъ всички връзки, които сами сте направили. Както сте се свързали, така трѣбва да се развържете. Вие сами сте си купили нива, волове и после се самоизлъгвате, че сѫ ваши. Оженили сте се за една мома и казвате, че тя е ваша жена. Майката е родила вашата жена, мѫчила се е, грижила се е за нея, и единъ день вие взимате чуждата дъщеря, оженвате се за нея и казвате, че тя е ваша жена. Като се ожените за чуждата дъщеря, не само нея ще направите нещастна, но и цѣлиятъ домъ ще стане нещастенъ. Сѫщото се отнася и за мѫжа. Това искалъ да каже Христосъ: Отречете се отъ всичко онова, което сами сте създали и което носи нещастие не само на васъ, но и на вашитѣ ближни! Какво трѣбва да правите, за да избегнете нещастията? Ако искате да се ожените, дали сте момъкъ или мома, потърсете другарь или другарка, които да нѣматъ нито майка, нито баща, нито братъ, нито сестра. Щомъ намѣрите такава мома, или такъвъ момъкъ, оженете се и ще бѫдете щастливи. Разбирайте ме право, за да не изпаднете въ противоречие. Какво правятъ съвременнитѣ моми и момци? Като дойде време да се женятъ, тѣ търсятъ богата мома, или богатъ момъкъ, отъ високо обществено положение, да могатъ да се повдигнатъ. Ще кажете: Тогава хората не трѣбва да се женятъ. Ще се женятъ, както и досега сѫ се женили. Но въ женитбата трѣбва да се внесе новъ елементъ — любовьта. Адамъ се ожени за Ева. Чия дъщеря бѣше Ева? Кой бѣше бащата, коя бѣше майката, кой бѣше братътъ и коя — сестрата на Ева? Както виждате, Ева бѣше дъщеря, която нѣмаше нито баща, нито майка, нито братъ, нито сестра. Сега вие искате да знаете, какъвъ ще бѫде краятъ на вашия животъ. Ако сте купили нива, ще я оставите; ако сте купили волове, ще ги напуснете; ако сте се оженили, жена ви ще ви напусне. Ако не оставите нивата си още първата година, най-късно следъ 120 години ще я оставите. Крайниятъ предѣлъ за едно събитие на земята е 120 години. Ако воловетѣ не ви напуснатъ още първата година, следъ десеть години ще остарѣятъ и не ще могатъ да ви служатъ. Ако приживе още жена ви не ви напусне, като остарѣе, ще замине за другия свѣтъ, и вие пакъ ще останете самъ. Ние разглеждаме нѣщата вънъ отъ човѣка и знаемъ, какво може да се случи съ него. Вие разглеждате нѣщата като нераздѣлна часть отъ васъ, вследствие на което се свързвате съ тѣхъ и, като ви се отнематъ, страдате. Влизате въ единъ институтъ, свързвате се съ него и после не можете да излѣзете оттамъ. Запримѣръ, нѣкой се ожени, свърже се съ института на женитбата и мисли, че не може да живѣе безъ него. Човѣкъ е сѫществувалъ преди създаването на този институтъ. Сегашниятъ човѣкъ е дошълъ до по-високо положение на съзнанието, иска да се освободи отъ временното и да служи на Вѣчното Начало. За да служи на това Начало, човѣкъ трѣбва да разбере първата проява на любовьта — даването. Да служишъ на Вѣчното Начало, значи да давашъ. Какво разбирате подъ „даване“? Отъ сутринь до вечерь вие се безпокоите, притѣснявате се, сърдцето ви се свива, не може да върши свободно службата си. Освободете сърдцето си отъ всички безпокойствия и тревоги и дайте му отдихъ. Отъ сутринь до вечерь мислите за едно, за друго, съмнявате се, колебаете се. Дайте отдихъ на ума си. Освободете го отъ съмненията и колебанията, вложете въ него свѣтла, възвишена мисъль. Вие мислите много, но това не е права мисъль. Когато умътъ е пъленъ съ съмнения, това не е мисъль. Сърдце, което се безпокои, и умъ, който се съмнява, нищо не даватъ. Вложете едно благородно чувство въ сърдцето си и една свѣтла мисъль въ ума си и оставете ги да си починатъ. Дай отдихъ на сърдцето си! Дай отдихъ на ума си! Хората се обиждатъ, огорчаватъ се, товарятъ сърдцето си съ ненуженъ багажъ. Защо се обижда човѣкъ? Нѣкой отишълъ нѣкѫде, и понеже не го приели, както очаквалъ, той се обидилъ. Какъ смѣятъ такъвъ великъ, такъвъ добъръ човѣкъ да не го приематъ съ нужното уважение и почитание! Всѣки се мисли за добъръ, за светъ, за голѣмъ човѣкъ. Това показва, че всѣки човѣкъ иска да вземе нѣщо отъ другитѣ, но не и да даде. Всички трѣбва да знаете, че като взимате, трѣбва и да давате. Учитель дава на ученика си нѣщо. Ученикътъ трѣбва да предаде това нѣщо на другъ нѣкой. Вториятъ ще го предаде на трети и т. н. Това нѣщо ще минава отъ рѫка на рѫка, докато отново се върне при учителя. Учитель иска да изпита ученицитѣ си, да види, докѫде сѫ стигнали въ даването. За тази цель учительтъ дава на единъ отъ ученицитѣ си една хубава ябълка. Той я дава на свой другарь. Другарьтъ му взима ябълката и я дава на трети ученикъ. Третиятъ я предава на четвърти. Ябълката минава презъ десеть ученика. Десетиятъ занася ябълката на учителя. Учительтъ остава доволенъ отъ опита. Той намира, че ученицитѣ му сѫ добри, щедри момчета. Ако ябълката бѣше изчезнала нѣкѫде по срѣдата, учительтъ щѣше да извади друго заключение за ученицитѣ си. Следователно, каквото ви се даде, трѣбва да го дадете на други, всички да взематъ участие. За да дойде любовьта, човѣкъ трѣбва да е научилъ закона на даването. Когато ябълката попадне въ рѫцетѣ ви, не мислете, какво е съдържанието ѝ, но мислете, на кого да я предадете, за да се върне пакъ тамъ, отдето е излѣзла. Човѣкъ се изпитва чрезъ ябълката. Ако първитѣ хора бѣха постѫпили правилно съ ябълката, свѣтътъ щѣше да бѫде изправенъ. Като получи ябълката, Ева трѣбваше да я даде на Адамъ. Адамъ пъкъ трѣбваше да я даде на Бога. Обаче, Ева веднага опита ябълката и направи първия грѣхъ. Когато дойде едно желание въ сърдцето ви, не го опитвайте, но дайте го на другъ нѣкой. Когато дойде нѣкоя мисъль въ ума ви, не се спирайте много върху нея, но дайте я на другъ нѣкой. Каквито желания и мисли дойдатъ при васъ, дайте ги на други; нека желанията се движатъ, нека обикалятъ свѣта, докато намѣрятъ своя източникъ. Като наблюдавамъ и изучавамъ живота, въ всичкитѣ негови прояви, вадя заключение, че човѣшкото взима, а Божественото дава. Усмивката на хората взима, а не дава. Нѣкой се усмихне, мръдне само устнитѣ си. Съ това този човѣкъ иска да вземе нѣщо. Изобщо, въ неестественитѣ човѣшки постѫпки всѣкога се крие нѣкакво изкушение, користолюбие или лицемѣрие. Такава постѫпка води понѣкога човѣка и къмъ любовь, но тази любовь е привидна. Запримѣръ, нѣщо отвѫтре те заставя да отидешъ въ черкова. Въ сѫщото време една млада красива мома отива на сѫщата черкова. Като влѣзешъ вѫтре, погледътъ ти се спира върху красивата мома, и умътъ ти се раздвоява. Това е изкушението, което се вмъква въ човѣка въ най-различни форми. Понѣкога човѣкъ отива въ нѣкое училище, съ цель да учи, но после излиза друго нѣщо, което той не е предполагалъ. Изобщо, човѣкъ не знае, отде идатъ благата, опредѣлени за него — отъ Бога, или отъ друго мѣсто. Всѣко благо, дадено отъ Божествения свѣтъ, внася разширение въ човѣшката душа. Всѣко благо, което иде отъ човѣшкия свѣтъ, ограничава човѣшката душа. За да се ползувашъ отъ дадено благо, едновременно съ тебе още две сѫщества трѣбва да взематъ участие въ това благо. Запримѣръ, ти можешъ да ядешъ, ако заедно съ тебе ядатъ още две сѫщества. Значи, три сѫщества трѣбва да ядатъ едновременно: умътъ, сърдцето и волята. Позволено е на човѣка да яде, ако умътъ, сърдцето и волята му сѫ на мѣсто. Ако едно отъ тритѣ сѫщества не е на мѣсто, човѣкъ нѣма право да яде. Човѣкъ трѣбва да дава. Какъ трѣбва да дава? Безкористно. Земедѣлецътъ хвърля жито на нивата. Казвате, че този земедѣлецъ е щедъръ, дава изобилно жито на нивата. Не е щедъръ той. Земедѣлецътъ дава, но въ замѣна на това иска да вземе 30, 60 или 100. Орачътъ оре нивата съ воловетѣ и, като се върне дома си, нахрани воловетѣ, даде имъ малко слама, малко ярма и после казва, че добре ги нахранилъ. Това не е даване, но — взимане. Следъ като воловетѣ сѫ работили цѣлъ день, следъ като сѫ робували, ти имъ давашъ незначителна часть отъ това, което си взелъ отъ тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да мисли право. За тази цель той трѣбва да освободи ума си отъ всички тревоги, отъ всички смущения. Главата на хората побѣлява отъ тревоги, но въпрѣки това не ги довежда до правилно разрешаване на въпроситѣ. Свѣтътъ, въ който живѣете, е пъленъ съ невидими сѫщества, които вървятъ въ кривъ пѫть. Тѣ постоянно ви следятъ и, по незабелязанъ отъ васъ пѫть, ви създаватъ редъ изпитания и изкушения. Голѣми тънкости има въ тѣхнитѣ методи. За тази цель вие трѣбва да бѫдете будни, да различавате тѣхнитѣ похвати и да не имъ се подавате. Докато не се научите да различавате тѣхнитѣ методи, вие всѣкога ще бѫдете нещастни. Запримѣръ, имашъ добро разположение на духа си, но изведнъжъ дойде нѣкой, каже ти една дума и развали разположението ти. Ставашъ сутринь веселъ, бодъръ, но детето ти паднало отъ стола, счупило крака си, и ти изгубвашъ разположението си. Отивашъ на училище да вземешъ диплома си и се връщашъ радостенъ, пъленъ съ мечти за ново бѫдеще, но веднага те посрѣщатъ съ телеграма, въ която съобщаватъ за смъртьта на баща ти. Назначаватъ те министъръ въ България, но въ това време жена ти заминава за онзи свѣтъ. Както виждате, най-добритѣ и красиви нѣща въ живота на човѣка се придружаватъ съ горчиви хапове. Какво трѣбва да се прави? Нѣщата трѣбва да се предвиждатъ. Като ви предлагатъ нѣщо хубаво, мислете върху него, да го приемете, или не. Знайте, че всичко хубаво е последвано отъ нѣщо горчиво. Ако искате да избегнете горчивото, не посѣгайте къмъ сладкото. Коя е причината за това? Стремежътъ, пѫтьтъ на хората. Пѫтьтъ, въ който вървятъ, е правъ, но методитѣ, чрезъ които искатъ да реализиратъ нѣщата, сѫ човѣшки. Тръгнали сте въ новия пѫть. Какво се иска отъ васъ? Новиятъ пѫть изисква нови методи. Сготвите хубаво ядене, но го туряте въ нечиста чиния. Следъ малко яденето се вмирисва и отказвате да го ядете. Хубаво сготвеното ядене трѣбва да се тури въ чисти, нови чинии. Следователно, всѣко нѣщо, отъ единия до другия край, трѣбва да бѫде издържано въ чистота. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко действие, въ всички свои прояви, трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти. Взимате една мисъль и я туряте въ нечиста чиния на сърдцето. Оттамъ, прехвърляте сѫщата мисъль въ нечиста чиния на волята, и следъ това предлагате тази мисъль на хората. — Не, тази мисъль е нечиста вече. Следователно, вие нѣмате право да предлагате нечисти мисли на свѣта. Чиниитѣ на вашитѣ мисли и чувства, чиниитѣ на вашитѣ постѫпки трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти. Това се изисква отъ всички съвременни хора. Чисти бѫдете въ мислитѣ си! Чисти бѫдете въ чувствата си! Чисти бѫдете въ постѫпкитѣ си! Не сте ли чисти, нѣмате извинение. Ще се извинявате, че сте били невежи. Това е ваша измислица. Нѣма невежи хора въ свѣта. И растенията даже не сѫ невежи. И камънитѣ не сѫ невежи. Виждате, че единъ камъкъ седи на едно мѣсто съ години. Вѣтъръ духа около него, но той седи, философствува и казва: За да философствувамъ, спокойствие ми е нужно. Ако го търколи нѣкой надолу, той се чуди, кой е нарушилъ спокойствието му. Като спре, пакъ започва да философствува. Отъ камънитѣ човѣкъ придобива онова вѫтрешно спокойствие, при което може правилно да разсѫждава. Нѣкой погледне къмъ камъка и казва: Камъкъ е това! Камъкъ е, наистина, но отъ него ще вземешъ урокъ на търпение. Отъ водата ще учишъ закона на даването. Дето минава, водата всѣкога дава нѣщо отъ себе си. Ако мине покрай нѣкое сухо дърво, или покрай нѣкоя изсъхнала тревица, тя ще ги напои, ще ги освежи. И въздухътъ, който лъха, дава. И силата, която нуди, дава. Следователно, давай и ти, както водата дава. Давай и ти, както въздухътъ дава. Давай и ти, както силата дава. Камъкътъ, водата, въздухътъ, силата служатъ като предметно учение да научатъ хората на закона на даването. Пишете върху темата: „Какъ водата дава“? Като разработите този въпросъ, вижте, какво вие бихте могли да приложите въ живота си. Приложете методитѣ, съ които водата си служи при даването, и вижте, какви резултати ще имате. Водата дава това, което е получила, и отново се връща при своя източникъ. Тъй щото и вие давайте по сѫщия начинъ. Ако каните богати хора на угощение, за да ви поканятъ единъ день и тѣ, това не е даване. Давай на сиромаситѣ, които нѣма какво да ти върнатъ. Когато давате нѣщо на сиромаха, той благодари на Бога за това, което е получилъ. По този начинъ и той дава отъ това, което е получилъ. Даването е непреривенъ процесъ, който минава отъ едно сѫщество на друго. Мѣни се само формата и начинътъ на даването, но процесътъ не спира. Когато те поканятъ нѣкѫде на обѣдъ, първо отправи мисъльта си нагоре да благодаришъ за това, което ще получишъ. Щомъ благодарностьта е чистосърдечна, отвѫтре веднага ще те предупредятъ, трѣбва ли да останешъ на този обѣдъ, или не трѣбва. Ако предъ тебе е сложена развалена кокошка, трѣбва ли да ядешъ отъ нея? Външно кокошката е добре сготвена, съ приправки, но месото ѝ е развалено. Какво трѣбва да направи поканения на този обѣдъ? Той трѣбва да вземе шапката си и да си отиде. Много отровни и вмирисани кокошки се предлагатъ днесъ на хората, но човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да ги познава и да не ги приема. Каква по-отровна храна отъ мисъльта, че Богъ не сѫществува? Ако нѣкой ви предложи такава мисъль, откажете се отъ нея. Нека този човѣкъ разбере, че вие познавате вмирисаната кокошка, и нито за себе си я желаете, нито на други я предлагате. Гответе чиста, здрава храна, ако искате да имате приятели. И тъй, първата проява на любовьта е даването. Давайте чисто, безкористно. Който не дава, той не може да се свърже съ любовьта. Който не може да влѣзе въ връзка съ любовьта, той не може да я опита. Пророкътъ е казалъ: „Опитай ме, Господи!“. Той иска да бѫде изпитанъ, да види, може ли да дава по Божественъ начинъ. Да мисли човѣкъ, това е процесъ на ума; да дава — това е процесъ на сърдцето. Истинскиятъ животъ започва съ даването, понеже тогава човѣкъ става проводникъ на Божественото Начало въ себе си. Какъ даватъ обикновенитѣ хора? Тѣ се нахранятъ добре, и каквото остане отъ яденето, даватъ го на другитѣ. Това не е даване. Да дадешъ нѣщо, това подразбира свобода на сърдцето — да дадешъ това, което ти самъ още не си опиталъ. Днесъ говоря за даването, понеже новиятъ животъ изисква това. Животътъ на съвременнитѣ хора — стариятъ животъ, е пъленъ съ смущения и безпокойствия. Заболи ги глава — смущаватъ се; хване ги ревматизъмъ — смущаватъ се; разстрои се стомахътъ имъ — смущаватъ се. На какво се дължатъ тѣзи болезнени състояния въ хората? Всички болести се дължатъ на това, че човѣкъ не дава. Нѣкой е закѫсалъ въ живота си, защото не дава. Вършете волята Божия, давайте безкористно, за да се освободите отъ всички болести, отъ всички смущения и несгоди. Отъ сутринь до вечерь Богъ дава. Той гледа къмъ насъ съ разположение и чака времето да почнемъ съзнателно да работимъ. Мнозина, обаче, се криятъ натукъ - натамъ, чакатъ Той да се отдалечи отъ тѣхъ, да могатъ свободно да правятъ, каквото искатъ. Всички хора казватъ, че Божественото око присѫтствува навсѣкѫде. Въпрѣки това, когато вършатъ нѣкакво престѫпление, тѣ не се страхуватъ отъ това око, но се страхуватъ отъ хората. Какво показва това? Че мисъльта, какво Божественото око следи всичко, не е дълбоко легнала въ съзнанието на хората. Минавате покрай една плодна градина и пожелавате да си откѫснете единъ плодъ. Започвате да се озъртате наоколо, да не ви види нѣкой. Казвате, че ви е страхъ отъ Бога, а въ сѫщность отъ хората се страхувате. Като видите, че жива душа нѣма около васъ, вие спирате предъ нѣкое дърво, откѫсвате си единъ плодъ и продължавате пѫтя си. Ако сте убедени, че Божественото око ви гледа, щѣхте мислено да се обърнете къмъ Него съ молба, да си откѫснете единъ плодъ. Съвременнитѣ хора търсятъ щастие. Щастието седи въ чистотата на тѣхнитѣ мисли, чувства и постѫпки. „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ“. Тази пословица се отнася и до мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората. Каквито мисли храните, такива ставате. Хранете хубави мисли и чувства къмъ всѣки човѣкъ, безъ да се спирате предъ въпроса, заслужава ли той това, или не. Отъ Божествено гледище всѣки човѣкъ заслужава нѣщо. Ако почнете да мислите, кой човѣкъ заслужава да бѫде обичанъ, и кой не заслужава, вие влизате въ човѣшкия порядъкъ на нѣщата. Казвате: Да дамъ ли на този човѣкъ нѣщо, или да не му дамъ? — Дай и не мисли. — Ама какъ ще постѫпи той? — Това е негова работа. Ако не постѫпи право, той ще носи последствията на своята постѫпка. Ако ти не постѫпишъ право, последствията на твоята постѫпка тебе ще следватъ. Щомъ е дошълъ твоя редъ, давай и не мисли. Хората сѫ халки въ обща верига. Ако една отъ халкитѣ не изпълнява службата си, ще ръждяса. Щомъ ръждяса, ще я извадятъ навънъ, и вмѣсто нея ще поставятъ друга. Който влѣзе въ веригата на Божествения свѣтъ, той трѣбва да върши волята на Отца си. Не върши ли Неговата воля, самъ ще носи последствията. Въ Божествения свѣтъ грѣхътъ е изключенъ. Тамъ нѣма криви постѫпки. Кажете ми една крива постѫпка споредъ вашето разбиране. Ще кажете, че нѣкой не се е отнесълъ съ васъ, както трѣбва. Щомъ кажете това, вие сѫдите себе си. Никой не ви е далъ право да сѫдите. Този човѣкъ не е постѫпилъ добре съ васъ, защото вие сте се спрѣли тамъ, дето не ви е мѣстото. Щомъ престанете да сѫдите, всички хора ще се отнасятъ съ васъ добре. Това значи да живѣете въ Божествения порядъкъ на нѣщата, а не въ човѣшкия. Млада българка се оженила за единъ българинъ, но той излѣзълъ много несрѫченъ човѣкъ. Това започне, онова започне, работитѣ му не вървятъ. Единъ день жена му казала: Облѣчи това расо, вземи котленцето въ една рѫка, китката босилекъ въ друга и тръгни изъ село въ село да ръсишъ хората. Колкото пари съберешъ въ котлето, ще ги донесешъ на мене. — Вижъ, тази работа мога да я направя, казалъ младиятъ съпругъ, и тръгналъ на работа. По едно време до ушитѣ на владиката дошла вестьта, че нѣкакъвъ особенъ попъ ходи изъ село въ село да ръси хората. Владиката го извикалъ при себе си и го запиталъ: Кой те опопи? — Жена ми. Питамъ: Какво показва това? Това показва, че хората сѫ създали свой собственъ порядъкъ, който следватъ. Тѣ следватъ човѣшкия порядъкъ, а пренебрегватъ Божествения. Божествениятъ порядъкъ на нѣщата, обаче, казва на хората да даватъ. Даването е първа проява на любовьта. Кой отъ васъ е мислилъ по това? Кой отъ васъ, ако го запитатъ за първата проява на любовьта, ще може да отговори правилно? Мисъль се изисква отъ хората. Сега ви говоря нѣща, които едва следъ 20 и повече години ще разберете. Запримѣръ, за да разберете даването, трѣбва да давате. Който дава, той е добъръ човѣкъ. А доброто не е нѣщо статическо. Доброто е динамически процесъ. Постоянно трѣбва да дава човѣкъ, за да бѫде добъръ. Щомъ забележи въ себе си най-малкото нежелание да дава, въ този моментъ човѣкъ не е добъръ. Въ този смисълъ, всѣки за себе си може да каже, добъръ ли е, или не. Докато дава, той е добъръ; щомъ престане да дава, той не е добъръ. Добриятъ човѣкъ не задържа нищо въ себе си. Щомъ не задържа нищо въ себе си, той върши волята Божия, вследствие на което се радва на вѫтрешенъ миръ. Въпросътъ за даването оставамъ на васъ, всѣки самъ да го разреши. Всѣки самъ трѣбва да реши да дава, или да не дава. Всѣки изворъ, който има изобилно вода, постоянно дава. Щерната дава временно и по малко вода. На васъ оставамъ да се опредѣлите: щерни ли да бѫдете, или извори. Казано е въ Писанието: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!“. Това значи: Не сѫдете, не критикувайте другитѣ. Себе си можете да критикувате, но съ мѣрката на абсолютната справедливость. Не преувеличавайте, нито намалявайте фактитѣ. Фактитѣ трѣбва да се изнасятъ така, както сѫ въ действителность. Да критикувате себе си, значи да извадите гнилитѣ продукти отъ торбата си и вмѣсто тѣхъ да турите нови, свежи продукти. Извадете старитѣ нѣща отъ торбата си и я напълнете съ нови. Старитѣ навици, които сте наследили отъ дѣди и прадѣди, трѣбва да изхвърлите навънъ и на мѣстото имъ да поставите нови. Старото и новото не могатъ да се примирятъ. Въ това отношение Христосъ е категориченъ. Той казва: „Ако не се отречете отъ баща си, отъ майка си и отъ себе си, нѣмате животъ“. И вие говорите за самоотричане, но кой отъ васъ се е самоотрекълъ, както трѣбва? Сега, запримѣръ, сте дошли на планината да получите нѣщо отъ нея: да се обновите, да си починете, да трансформирате състоянията си. Искате да ви се даде нѣщо — право е това. Но давате ли и вие? Всички сте дошли тукъ съ автомобили, съ палатки, съ всички удобства. Едно трѣбва да знаете: само онзи може да получи отъ природата онова, за което е дошълъ, който изпълни закона на даването. Щомъ е дошълъ тукъ, той трѣбва да поеме грижата за още трима души: да имъ плати билета за автомобила, или за трена, и презъ всичкото време да се грижи за храната имъ, както за себе си. Ще кажете, че нѣкои отъ васъ иматъ жена, деца. Вънъ отъ близкитѣ си, всѣки трѣбва да се погрижи за още трима. Това значи курортъ. А така, всѣки да се грижи само за себе, това не е волята Божия. Ако рече Богъ да ви сѫди, вашата работа е свършена. Всѣки самъ трѣбва да се сѫди. Като се осѫди, ще напише присѫдата си и ще я занесе въ невидимия свѣтъ, тамъ да се произнесатъ, права ли е, или не. Ако намѣрятъ, че присѫдата не е права, ще я върнатъ назадъ за корекция. Докато присѫдата не се одобри, човѣкъ все трѣбва да разглежда постѫпкитѣ си. Не заставяйте камъка да върви по пѫтя на водата. Камъкътъ да седи на своето мѣсто. Имайте характера на камъка, който казва: Азъ съмъ столъ, на който всѣки може да седне да си почине. Не заставяйте водата да върви по пѫтя на въздуха. Водата да върви по своя пѫть. Имайте характера на водата, която постоянно тече, движи се, на всички дава, никого не чака. Когато искате да помогнете на нѣкого, не чакайте благоприятни условия, както и водата не ги търси. Не заставяйте въздуха да върви по пѫтя на силитѣ. Въздухътъ да върви по своя пѫть. Имайте характера на въздуха. Когато иска да помогне на задушаващия се, въздухътъ веднага му се притича на помощь. Не заставяйте силитѣ да измѣнятъ своя пѫть. Силата кара човѣка да мисли, да чувствува, да действува. Това сѫ новитѣ правила, които трѣбва да следвате Ако ги следвате, ще близнете отъ щастието, което търсите. Ако не ги следвате, ще пиете пелинъ, отъ който ще се вгорчите. За да се освободите отъ горчивината, трѣбва да я повърнете назадъ. Сега на васъ казвамъ: Повърнете всичко старо, което сте яли отъ хиляди години насамъ. Като се освободите отъ старото, съзнанието ви ще просветне, душата ви ще се освободи отъ тежкия товаръ на миналото, и като новородено дете ще погледнете нагоре и ще кажете: Господи, да бѫде Твоята воля! Това значи да живѣе човѣкъ въ Царството Божие. Срѣщамъ нѣкой, едва се държи на краката си, не може да мисли, да чувствува, да прави добро, но казва, че е богоугоденъ. Щомъ не можешъ да мислишъ, да чувствувашъ, да правишъ добро, ти не си богоугоденъ. Когато мислишъ, чувствувашъ и правишъ добро, ти си богоугоденъ. Въ Бога противоречия не сѫществуватъ. Противоречия сѫществуватъ въ човѣшкото, въ животинското царство, както и въ живота на духоветѣ. Това, което смущава, което измѫчва човѣка, не е Божествено. По този начинъ, обаче, човѣкъ се изпитва, доколко е готовъ да възприеме новото, което носи радость и веселие за неговата душа. За да дойде до свободата, човѣкъ непременно трѣбва да мине презъ ограничения. Представете си, че на тѣлото ви нѣкѫде е излѣзълъ голѣмъ цирей и заелъ значително мѣсто. Той иска да ви заблуждава, че е собственикъ на това мѣсто. Отъ време на време поглеждате къмъ него, виждате, че е побѣлѣлъ, готовъ да се пукне. Той, обаче, иска само да го намажете съ нѣщо. Никакво мазане не му трѣбва. Ще вземете игла, добре обгорена, и ще го боднете въ срѣдата. Той постепенно ще се смалява, докато единъ день съвършено изчезне. Такива циреи има човѣкъ и въ психическия си животъ. Единъ цирей е, запримѣръ, мисъльта, какво говорятъ хората за васъ. Много просто, хората говорятъ за васъ, че сте смахнати. Кой нѣма да каже, че сте смахнати? Качили сте се въ това мъгливо време на върха и чакате да видите изгрѣва на слънцето. Видѣхте ли слънцето? Не го видѣхте. Има едно слънце въ човѣка, което никога не залѣзва, и никаква мъгла не го закрива. Изгрѣе ли веднъжъ, това слънце вѣчно грѣе и никога не залѣзва. Ако не искате хората да ви считатъ смахнати, като ви питатъ, кѫде сте били, ще имъ кажете: Понеже мисля да си строя кѫща, качихъ се на този връхъ да си избера хубави, здрави камъни. Пъкъ и водата въ рѣката ми харесва, съ нея ще гася варьта. Ще убедя хората, че азъ зная да строя кѫщи, каквито обикновенитѣ майстори не знаятъ. Като имъ кажа така, тѣ ще видятъ, че съмъ уменъ човѣкъ. Наистина, освенъ външната кѫща за живѣене, човѣкъ работи за съграждане на своята вѫтрешна кѫща. Следователно, нека се пукатъ вашитѣ циреи. Нѣма защо да се обиждате отъ това, какво хората мислятъ за васъ. Нека се смѣятъ. Щомъ се смѣе, човѣкъ ще намѣри правия пѫть. Една млада мома се оженила за единъ момъкъ. Тя била добра, но много се обиждала. Единъ день наготвила пиле. Дошълъ мѫжътъ ѝ на обѣдъ и казалъ нѣщо, което я обидило. Тя сложила трапезата, но не искала да обѣдва. — Ела да обѣдваме! — Не съмъ гладна. Другъ пѫть тя пакъ наготвила пиле. Той пакъ казалъ нѣщо, което я обидило. — Хайде, да обѣдваме! — Не съмъ гладна, не искамъ да ямъ. Трети пѫть пакъ наготвила пиле. Мѫжътъ ѝ казалъ нѣщо, което въ другъ случай би я обидило, но този пѫть тя се усмихнала и казала: Нѣма вече да се обиждамъ. Ако продължавамъ все по стария начинъ, азъ ще се обиждамъ, а мѫжътъ ми ще яде пилета безъ мене. И на васъ казвамъ: Не се обиждайте отъ това, което хората говорятъ за васъ. Усмихнете се и хапнете отъ пилето. И тъй, вървете по вѫтрешния законъ на любовьта — по закона на даването. Така ще провѣрите, имате ли любовь, или нѣмате. Това не значи, че трѣбва да се упражнява насилие върху вашата съвесть, да ви заставятъ да давате. Всѣки трѣбва да дава доброволно, по любовь, безъ никакво външно или вѫтрешно насилие. Давате ли по любовь, вие всѣкога ще бѫдете богати. Давайте по новия начинъ, по закона на любовьта. Това значи да се отрече човѣкъ отъ стария порядъкъ на нѣщата, отъ своитѣ стари възгледи и теории, отъ всичко човѣшко и да възприеме новото, Божественото. Приложете Божествения порядъкъ на нѣщата, за да получите великитѣ блага на живота. Ако слънцето не изгрѣва, ако водата не тече, ако въздухътъ не лъха, ако силата не нуди, новото нѣма да дойде въ свѣта. „Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота“. * 23 августъ, 5 ч. с.

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя, държани на Рила и въ София-Изгревъ прѣзъ лѣтото на 1935 г. Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Ценность на нѣщата. Иоана 6:32—40. Всѣко нѣщо, което човѣкъ има, или което знае, съдържа нѣщо ценно въ себе си. Въпрѣки това, човѣкъ често не цени онова, което знае и което притежава. Тази е причината, задето той постоянно се стреми къмъ придобиване на все по-нови и по-нови нѣща: ако има малко знания, иска да придобие нови, голѣми знания, да стане ученъ; ако е добъръ, иска да стане по-добъръ, светия. Обаче, този човѣкъ нѣма понятие, какво значи да бѫдешъ ученъ, или да бѫдешъ светия. Формата на учения, на светията е голѣма, но на тази външна форма трѣбва да отговаря съответно вѫтрешно съдържание. Може би, и кокошката има желание да снесе яйце като камилското, но за това тя трѣбва да се измѣни, да стане по-голѣма. Какво е допринесла камилската птица съ своитѣ яйца? Следователно, при оценката на нѣщата важно е онова, което въ даденъ случай допринася нѣщо за нашия животъ, или за благото на нашата душа. Благото на човѣшката душа се опредѣля отъ неговия вѫтрешенъ животъ. Вѫтрешниятъ животъ пъкъ се характеризира съ вѫтрешно единство. Единство на нѣщата сѫществува само тамъ, дето се върши волята Божия. Който върши волята Божия, той е свързанъ съ Цѣлото, съ Единицата. Нещастието на съвременния човѣкъ се заключава въ това, че той е лишенъ отъ вѫтрешно единство въ себе си. Той търси щастието си вънъ отъ Първичната Причина, вънъ отъ себе си. Обаче, по този начинъ щастие не може да се намѣри. Всѣко нѣщо, което е вънъ отъ човѣка, вънъ отъ Първата Причина, представя сѣнка на нѣщата. Това, което е вѫтре въ човѣка, представя сѫщина на нѣщата. Хората тичатъ подиръ сѣнкитѣ, защото тѣ се виждатъ. Сѫщината, реалностьта никой не може да види. Вие се гледате въ огледало и казвате, че се виждате. Това, което виждате въ огледалото, е вашата сѣнка, не сте самитѣ вие. Въ огледалото виждате само външния си образъ; виждате, дали имате бръчки на лицето, или не; дали странитѣ ви сѫ червени, и т. н. Това, обаче, не е човѣкътъ. Вие не виждате въ огледалото своитѣ възвишени мисли и благородни чувства, които въ сѫщность представятъ човѣка. Какво представя човѣшкото лице, както и цѣлото човѣшко тѣло? Тѣлото на човѣка представя кѫща, въ която той прекарва цѣлия си животъ. Отъ сутринь до вечерь той маже, глади, нарежда кѫщата си, да бѫде удобна за живѣене. Домакинътъ на кѫщата трѣбва да бѫде уменъ, грижливъ човѣкъ, за да пази всѣкога чистота и хигиена въ своята кѫща. Ако домакинътъ не е разуменъ човѣкъ, и най-хубавата кѫща нѣма да го ползува. Ако е разуменъ човѣкъ, тази кѫща е на мѣсто; той ще я използува добре. Всѣки день кѫщата на човѣка трѣбва да се чисти, да се мие, да се нарежда — да бѫде въ пълна изправность. Тази е една отъ близкитѣ задачи на всѣки човѣкъ. Мнозина пренебрегватъ тази най-близка и важна задача и се интересуватъ отъ голѣми въпроси, както, запримѣръ, какъвъ ще бѫде свѣтътъ следъ хиляда години. Този въпросъ не трѣбва да ви интересува, той се отнася до Онзи, Който е създалъ свѣта. Инженери градятъ едно училище. Вие виждате основитѣ на това училище, но не се задоволявате само съ това, искате да знаете, какво ще стане съ училището следъ десеть години. Онѣзи, които градятъ училището, иматъ планъ, знаятъ, какво ще стане съ него, кога ще го завършатъ и т. н. Щомъ се интересувате толкова, тѣ могатъ да ви покажатъ плана на училището, но нищо нѣма да разберете отъ него. Планътъ на училището е сѣнка на това, което въ бѫдеще ще се съгради. Като се свърши градежътъ, ще видите, какво е станало училището. Други пъкъ се интересуватъ, като заминатъ за другия свѣтъ, кѫде ще бѫдатъ: въ Царството Божие, или ще останатъ пакъ на земята. И това не е тѣхна работа. Работата, която човѣкъ всѣки день трѣбва да свърши, е по-важна отъ всички останали въпроси. Човѣкъ трѣбва да се спира на ценното въ живота си и да се стреми да го реализира. Представете си, че ви натоварятъ съ багажъ, по-голѣмъ и по-тежъкъ, отколкото можете да носите. Силитѣ ви не позволяватъ да занесете този товаръ на опредѣленото мѣсто. Вие веднага се раздвоявате, не знаете, какво да правите. Раздвояването на човѣшкия умъ говори за нѣкаква слабость въ човѣка. Какво трѣбва да направите въ дадения случай? Поглеждате къмъ товара, намирате, че всичко е ценно, не знаете, отъ кое да се откажете, искате да пренесете всичкия товаръ. Оглеждате се надѣсно-налѣво, търсите човѣкъ, който да поеме вашия товаръ, но не намирате такъвъ човѣкъ. Какъ ще разрешите въпроса? Разтоварете багажа, отворете го и вземете съ себе си най-ценното, най-сѫщественото, безъ което не можете. Другото оставете настрана. Когато бѫдете свободни, и него пренесете. Следователно, и когато мислите, и когато чувствувате, и когато действувате, всѣкога избирайте най-ценното, най-сѫщественото, т. е. онова, което е прѣка ваша работа, което има право отношение къмъ васъ, което е най-близко за реализиране. Вие сте, запримѣръ, синъ на богатъ, добъръ, способенъ баща. Седите у дома си и мислите: обича ли ме баща ми, или не? Ще ми остави ли наследство следъ смъртьта си, и колко голѣмо ще бѫде това наследство? Дали братята и сестритѣ ми нѣма да взематъ по-голѣмъ дѣлъ отъ моя? Всички тия въпроси, които занимаватъ вашия умъ, ни най-малко не се отнасятъ до васъ. Това е работа на вашия баща. За васъ, обаче, това е голѣмъ товаръ, който сте се нагърбили да пренесете. Този товаръ не ви е потрѣбенъ сега. Може би, следъ десетки години ще трѣбва да вземете нѣщо отъ него. Вземете отъ този товаръ най-ценното — възможноститѣ за деня — и повече не се интересувайте. Вашата работа е само да учите. Като не изпълнявате своитѣ задължения, учительтъ намира, че не учите както трѣбва, разсѣйвате се, дружите съ лоши момчета, полъгвате малко и по този начинъ губите времето си. Единъ български, селски свещеникъ, добъръ, благороденъ човѣкъ се оплакваше отъ своя синъ. Изпращамъ сина си на училище, вече 17 годишенъ младежъ, но виждамъ, не му се учи, други мисли го занимаватъ. За да не бѫде подъ моя надзоръ, иска да спи вечерь въ градината, защото въздухътъ тамъ билъ по-чистъ, прохладенъ, а въ стаята му било задушно. И на това се съгласихъ, само да учи. А той се изхитрилъ. Вечерь си ходи по седѣнки съ момитѣ, и нищо не учи. За да не забележа отсѫтствието му, той взима коритото, завива го въ юргана си, като че човѣкъ лежи. Отивамъ въ градината да видя, какво прави. Пипамъ леглото, виждамъ, че не е празно и си мисля, че той спи. Въ сѫщность, коритото е тамъ, а той — по седѣнки съ момитѣ. Всѣки човѣкъ има по едно такова корито, съ което прикрива действителностьта. То е начинъ на обхода. Запримѣръ, нѣкой е недоволенъ, неразположенъ, че не може да разреши известни въпроси. Когато е самъ въ стаята си, той е такъвъ, какъвто е въ действителность. Щомъ дойдатъ хора, предъ които трѣбва да излѣзе, той веднага взима „коритото“ съ себе си, усмихва се, разговаря се, представя се такъвъ, какъвто не е въ действителность. Това е неестествено състояние, въ което изпадатъ хората въ обикновения си животъ. Но и духовни хора изпадатъ въ сѫщото състояние. Защо? — Защото влизатъ въ духовния животъ неподготвени, вследствие на което се натъкватъ на редъ противоречия. Въ себе си мислятъ и чувствуватъ едно, а навънъ представятъ друго. Че така и актьоритѣ постѫпватъ. Като отидете на театъръ или на опера, какво ще видите? Нацапани лица, смѣхъ, разговоръ, плачъ, но всичко това не е естествено. Вие гледате, слушате, настройвате се и започвате да плачете заедно съ актьора, който плаче. Ако е въпросъ за плачене, идете въ дома на нѣкоя бедна вдовица, или при нѣкоя жена, бита отъ мѫжа си. Вдовицата плаче, защото децата ѝ сѫ гладни. Битата жена плаче отъ сърдце, защото мѫжътъ ѝ я билъ, ругалъ. Актьорътъ плаче, безъ да е битъ. Той плаче, за да му платятъ. И самата публика гледа представлението, или операта, но не е доволна, намира, че актьоритѣ не играятъ, както трѣбва. Съ този примѣръ не отричамъ нито театъра, нито операта. Тѣ сѫ приятни забавления, но като гледа, какво се представя на сцената, човѣкъ трѣбва да възстанови нѣщата, да ги представи въ тѣхния първиченъ видъ. Така постѫпватъ ученитѣ. Нѣкой естественикъ намира разхвърляни кости отъ нѣкое допотопно животно и започва до го изучава, да го изследва. Той трѣбва внимателно да събере всички кости, да ги постави на мѣстата имъ и отъ този възстановенъ образъ, да опише цѣлата първична форма на това животно: неговиятъ строежъ, голѣмина, начинъ на хранене и т. н. Отъ разхвърлянитѣ сухи кости той трѣбва да възстанови първичната форма на дадено животно. Като говоря за актьоритѣ, мнозина ще се запитатъ, дали нѣмамъ нѣкого предъ видъ. — Не, азъ нѣмамъ никого предъ видъ, но обръщамъ вниманието ви на това, че вие не познавате още себе си. По какво се отличава човѣкъ, който познава себе си? Който познава себе си, той е господарь на условията въ живота. Той отъ нищо не се спъва. Докато външниятъ свѣтъ ви спъва, вие не познавате себе си. Докато очаквате на другитѣ да свършатъ работитѣ ви, вие не можете да имате никакви отношения съ невидимия свѣтъ. Запримѣръ, нѣкой отъ васъ иска да отиде на екскурзия. Отвѫтре нѣщо ви нашепва да не ходите днесъ на екскурзия, защото времето ще се развали. Вие не искате да слушате, казвате, че времето е хубаво и не желаете да изпуснете случая. Въ момента, когато тръгвате, времето е хубаво, но не знаете, дали впоследствие нѣма да се развали. Рѣзкитѣ промѣни на времето показватъ, че вие живѣете въ вашия неразуменъ свѣтъ. Защо? — Защото не познавате себе си, не познавате разумностьта, която ви обикаля. Докато живѣе въ неразумния свѣтъ, докато мисли само за себе си, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Може ли човѣкъ да не мисли за себе си? Човѣкъ трѣбва да мисли и за себе си, и за другитѣ. Майката и бащата мислятъ, освенъ за себе си, още и за своитѣ деца. Освенъ за себе си, господарьтъ мисли и за своя слуга. Освенъ за себе си, началникътъ мисли и за своитѣ подведомствени. Това сѫ лични връзки, които естествено сѫществуватъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да дойде до съзнанието на Христа и да каже: „Волята на Отца, Който ме е проводилъ, е: всичко, що ми даде да не изгубя нищо отъ него, но да го възкръся въ последния день“. Кой е последниятъ день? Последниятъ день може да е днесъ. Последниятъ день подразбира последния падежъ за изплащане на полицата. Ако този день не изплатите полицата си, вие губите. Последниятъ день за обжалване е днесъ. Ако не използувате този день, вие пакъ губите. Ако последниятъ день за васъ е миналъ, какво ще правите? Ще започнете да се безпокоите, да се тревожите. Не казвамъ, че последниятъ день за васъ е миналъ, но вие трѣбва да бѫдете будни, да не мине този день, безъ да изплатите задълженията си. Христосъ казва: „Нищо да не изгубя отъ него, но да го възкръся въ последния день“. Радвайте се, ако този день не е дошълъ още за васъ и не сте го изгубили. Но внимавайте да не го изгубите. Този день съдържа всичко ценно, което вие трѣбва да очаквате. Представете си, че единъ вашъ приятель е обещалъ да ви даде една крупна сума. За тази цель той ви е опредѣлилъ часъ и мѣсто, дето ще се срещнете да получите сумата. Обаче, вие не отивате на опредѣленото време, и когато отидете, виждате, че приятельтъ ви не е тамъ. Кой е виновенъ за тази загуба? Ще кажете, че е трѣбвало приятельтъ ви да почака малко, или да даде паритѣ на другъ нѣкой да ви ги донесе. Не е въпросътъ тамъ. Много възможности могатъ да се намѣрятъ, за да ви се предадатъ паритѣ, но приятельтъ ви има довѣрие само на васъ и лично иска да се срещнете въ опредѣленъ часъ и на опредѣлено мѣсто. Следователно, каквото да правите, очаквайте последния день като най-важенъ, като най-цененъ, защото той съдържа въ себе си възможностьта за вашето възкресение. Пропуснете ли този день, вие трѣбва да чакате най-малко още хиляда години, докато дойде другъ последенъ день. Ценностьта на нѣщата не седи въ тѣхната външность. Външно красивитѣ нѣща не сѫ най-умни, най-богати. Нѣкой може да има хубава, солидна кѫща, да се облича въ красиви, нови дрехи, но това не значи, че този човѣкъ е много напредналъ. Райската птица има красива дреха, но не е най-умна отъ птицитѣ. Заради красивата си дреха тя често страда — оскубватъ перата ѝ за украшения. И тъй, нѣма по-хубаво нѣщо въ живота на човѣка отъ това, да знае, какъ да се обхожда и да цени нѣщата. Когато срещнете нѣкой човѣкъ, дръжте въ ума си ценното, което той има въ себе си. Подъ оценка на нѣщата не разбирамъ онова външно, механическо отнасяне къмъ нѣщо хубаво въ човѣка, но оценяване на онази чърта, или качество на даденъ предметъ, на дадено лице, която има отношение къмъ самия тебе. Книгата е ценна не заради хубавата ѝ подвързия, но за съдържанието, което може да ползува човѣка. Да имамъ обхода къмъ книгата, това значи да зная, какъ да я пазя. Човѣкъ трѣбва да цени и да знае, какъ да се обхожда не само съ лица или предмети вънъ отъ себе си, но той трѣбва да цени своя умъ и своето сърдце и да знае, какъ да се обхожда съ тѣхъ. Ако не знаешъ, какъ да се обхождашъ съ ума и сърдцето си, ако не можешъ да ги пазишъ чисти и не знаешъ да ги ценишъ, ти нищо не можешъ да постигнешъ. Когато хората въ едно общество сѫ недоволни едни отъ други и казватъ, че не могатъ да живѣятъ заедно, нищо друго не имъ остава, освенъ всѣки да отиде тамъ, дето мисли, че може да живѣе добре. Ако заекътъ попадне въ общество на вълци и лисици, какво ще стане съ него? Лисицата е хитра, користолюбива. Тя ще снеме кожата на заека и отъ месото му ще си направи богато угощение. И това нѣма да я задоволи. Тя ще пита заека, има ли малки зайчета, има ли роднини и познати. Ако заекътъ каже, че има малки зайчета, че има много роднини и познати, лисицата ще се запознае съ тѣхъ, съ цель да използува месцето имъ. Това не сѫ отношения. Следователно, когато нѣкой иска да се запознае съ насъ, ние трѣбва да сме будни, да следимъ, каква обхода ще има той. Ако обходата му къмъ насъ е като тази на вълка, на лисицата, на мечката, на змията, ние разбираме цельта на неговото запознаване. Като изучаваме животнитѣ, птицитѣ, ние виждаме тѣхната обхода едни къмъ други, както и къмъ сѫщества, далечни на тѣхния родъ, и вадимъ заключение за онова, което се крие въ тѣхъ. Ако паякътъ нѣма обхода, не цени нѣщата, това е извинително за него. Не е извинително за човѣка, на когото сѫ дадени отличенъ умъ и отлично сърдце, да нѣма обхода, да не цени онова, което е вложено въ душата на неговия ближенъ. Ето защо, всѣки трѣбва да се стреми да изработи въ себе си правилна външна обхода и чувство да цени малкитѣ нѣща. Като развива това чувство въ себе си, сѫщевременно той развива и вѫтрешна обхода. Който нѣма правилна външна и вѫтрешна обхода, той влиза въ стълкновение съ волята Божия. Какъ е възможно да не знае човѣкъ правилно да се обхожда съ всичко онова, което Великиятъ е създалъ? Какъ може той да не цени създаденото отъ своя Баща? Да не цени тия нѣща, това значи да влѣзе въ разрѣзъ съ Великия законъ, който действува въ свѣта, както и въ самитѣ насъ. Всѣко недоволство, всѣко неразположение на човѣка се дължи на нарушаване закона на обходата и на обезценяване на малкитѣ нѣща. Велико нѣщо е обходата! Не е достатъчно да има човѣкъ само външна обхода. Той трѣбва да има и вѫтрешна обхода, т. е. да обича всѣко живо сѫщество, да постѫпва къмъ него така, както къмъ себе си. Да обичашъ нѣкого, това значи да му отдадешъ най-малката любовь. Човѣкъ се нуждае отъ малко. Дайте малко внимание на човѣка, и той ще бѫде доволенъ. За да покажете, че цените нѣкого, постѫпете съ него така, както постѫпвате съ себе си. Ако дойде въ дома ви нѣкакъвъ странникъ, дайте му изобилно вода да измие краката, рѫцетѣ, лицето си; после го нахранете и му предложете да си почине. Щомъ изпълните тѣзи нѣща къмъ него, съ това вие показвате, че го цените. Този човѣкъ ще ви благодари, ще пожелае и другъ пѫтъ да се срещне съ васъ. Вчера направихме една разходка до Калининитѣ върхове. Нѣкои отъ приятелитѣ пожелаха да обиколятъ всичкитѣ върхове. Споредъ мене, това желание говори за човѣшкото щеславие. Безпредметно е да се качва човѣкъ отъ единъ връхъ на другъ. Като стигне до единъ отъ върховетѣ, нека разглежда другитѣ от далечъ. Така ще има повече време да чете онова, което Божиятъ Духъ е писалъ по върховетѣ. Нѣкои запитватъ, защо тѣзи върхове се наричатъ Калинини. Има едно старо предание за тия върхове. Наричатъ ги Калинини, защото нѣкога си живѣла една работна, спретната мома, Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала вълна. Като нѣмало пазаръ за нейната вълна, тя я разстилала на тѣзи мѣста, отъ които впоследствие се образували Калининитѣ върхове. Дветѣ езера пъкъ, наречени Кара-гьолъ, сѫ дветѣ очи на Калина, които въ сѫщность не сѫ черни, но свѣтли, почти сини. На тъмно изглеждатъ черни, а на слънце сѫ бѣли, до синкави. Канаритѣ, които обикалятъ тѣзи езера, имъ придаватъ тъменъ цвѣтъ. Калининитѣ върхове сѫ отворена книга, по която може да се чете всичко, което Божиятъ Духъ е писалъ. Който не може да чете тази книга, той погледне налѣво - надѣсно, хвърли единъ камъкъ къмъ върховетѣ, другъ — въ езерото и си отива, намира, че тукъ всичко е разхвърляно. И тъй, като ходите по планинскитѣ върхове, пазете чистота. Това е най-простиятъ изразъ, съ който можете да покажете, че цените това, което разумната природа е създала. По този начинъ вие ще се свържете съ напредналитѣ сѫщества въ невидимия свѣтъ, които ще ви помагатъ. Иначе, тѣ ще се откажатъ отъ васъ. Учительтъ казва на ученика да учи, да работи върху себе си. Ако ученикътъ учи, учительтъ ще му помага. Не иска ли да учи, учительтъ вдига рѫцетѣ си, не иска повече да знае за него, не се интересува. Божественото говори нѣколко пѫти на човѣка. Не слуша ли, всички го напущатъ. Веднъжъ се говори на сърдцето му, втори пѫть на ума му, трети пѫть на волята му и, ако не послуша, започватъ да му говорятъ по другъ начинъ. Докато се говори на човѣка съ любовь, той трѣбва да се самовъзпитава, да използува добритѣ условия. Човѣкъ иска отъ другитѣ да иматъ къмъ него добра обхода, да го ценятъ. Щомъ иска това за себе си, и той трѣбва да го отдаде на другитѣ. Като наблюдавамъ отношенията ви, виждамъ, че двама по двама имате добра обхода помежду си, но това не е достатъчно. Всичко, каквото виждате около васъ, е създадено отъ Бога. Следователно, обхождайте се добре къмъ всичко онова, което Той е създалъ. Ценете всичко, което Той самъ цени. Мнозина мислятъ, че както и да живѣятъ, тѣ се ползуватъ отъ Божията Любовь. Това е крива мисъль. Не може Любовьта да е благосклонна къмъ васъ, ако нѣмате правилна обхода къмъ всичко, което Тя е създала, и ако не цените създаденото отъ Нея. Ще кажете, че още не сте съвършени. — Не, вие още днесъ можете да имате правилна обхода къмъ всичко, което ви обикаля, и да го цените. Ние сме дошли на планината по Божие благоволение и се ползуваме отъ въздуха, отъ водата, отъ свѣтлината заради доброто въ насъ. Тогава дайте ходъ на доброто въ себе си, изявете го навънъ. Безъ това велико благоволение, ние не бихме могли единъ день да останемъ на планината. Щомъ се обхождате добре, щомъ цените нѣщата, грѣхътъ и злото ще изчезнатъ отъ васъ. Но затова отъ всички се изисква съзнателна работа — работа съ любовь. Христосъ казва: „Да го възкръся въ последния день“. И на васъ казвамъ: Дошълъ е последниятъ день да възкръснете. Ако не възкръснете днесъ, ще възкръснете следъ хиляда години. Не се плашете. Последниятъ день, за който Христосъ е говорилъ, е дълъгъ день, а не отъ 24 ч., каквито сѫ обикновенитѣ дни. За васъ този день започва отъ днесъ и продължава най-малко 50 години. Въ това време работете върху себе си да придобиете правилна обхода, да развиете въ себе си чувство да цените всичко, което ви е дадено. Ценете вашия умъ, вашето сърдце, вашата воля. Обхождайте се добре къмъ ближнитѣ си, къмъ всички растения и животни, къмъ цѣлата природа. Ценете всичко, което ви обикаля. Придобиете ли тѣзи две нѣща, вие ще бѫдете човѣкъ на новото, човѣкъ на любовьта. И царски синъ да сте, вие трѣбва да имате добра обхода и да цените нѣщата. Като влѣзете въ училището, всѣки ще отправи погледа си къмъ васъ, да види, каква е вашата обхода като царски синъ. Колкото по-високо седите, толкова повече се изисква отъ васъ. И ученици, и учители, всички ще искатъ отъ васъ добра обхода и умение да цените нѣщата. Нѣщата не се ценятъ по външното имъ положение. Царскиятъ синъ заема високо положение, но може да срещне ученици, които учатъ по-добре отъ него. Може да срещне ученици съ по-добра обхода, съ по-тънко чувство за преценяване на нѣщата. Следователно, искате ли да бѫдете силни, красиви, доволни отъ живота, обхождайте се добре, ценете правилно всичко, което Първичната Причина е създала. Нѣмате ли тѣзи качества, нѣма да имате нито сила, нито красота, нито доволство. Тогава ще се намѣрите въ положението на младия Стоянъ кавалджия, който се хвалилъ съ своя кавалъ. Той често казвалъ: Моятъ кавалъ замѣства всѣкаква пушка. Като го насоча срещу неприятеля, като цъкна съ него нѣколко пѫти, неприятельтъ ми далечъ ще отскочи. Единъ день го срещнала мечка въ гората. Стоянъ дигналъ кавала, насочилъ го срещу мечката, цъкналъ два - три пѫти: кавалътъ не хваналъ, но и мечката не избѣгала. Като се видѣлъ на тѣсно, Стоянъ се качилъ на едно дърво и така се спасилъ. Той видѣлъ, че и кавалътъ нѣкога не помага. Кавалътъ представя външната страна на нѣщата. Имашъ пари, на които разчиташъ, но когато паритѣ не помагатъ, ще се качишъ на дървото. Дървото представя разумностьта въ живота. Какво щѣше да стане, ако кавалътъ на Стоянъ бѣше улучилъ мечката? Стоянъ щѣше да остане живъ, а мечката щѣше да бѫде убита. Като се качилъ Стоянъ на дървото, и той, и мечката останали живи. Стоянъ трѣбва да се качи на дървото, и оттамъ, като проповѣдникъ, да поучава мечката. Какво лошо има въ това? И вие трѣбва да постѫпвате по сѫщия начинъ. Говорите на нѣкого, поучавате го, но той не ви разбира, не иска да ви слуша. Значи, кавалътъ ви не е хваналъ. Качете се тогава на дървото и оттамъ му кажете нѣколко думи. Той ще ви погледне и ще каже: Уменъ човѣкъ е този. Като мина втори пѫть покрай него, пакъ ще си поговоримъ. Мечката има една добра чърта, която хората не ценятъ и не познаватъ. Ако ѝ направите добро, или нѣкаква услуга, тя дълго време я помни. Мечката никога не забравя доброто, което сте ѝ направили. Тя е съсрѣдоточена въ себе си, не е разсѣяна. Мечката помни и злото, което нѣкой ѝ направилъ, но това се явява като изключение въ нейния животъ. И на васъ казвамъ: Помнете доброто, което нѣкой ви е направилъ. „Ще го възкръся въ последния день“. Всѣки, който е развилъ въ себе си добра обхода и чувство да цени нѣщата, той ще възкръсне въ последния день. Пѫтьтъ на праведния е пѫть на свѣтлина. Ходете и вие въ пѫтя на свѣтлината. * 21 августъ, 5 ч. с.

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя, държани на Рила и въ София-Изгревъ прѣзъ лѣтото на 1935 г. Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Пробни страдания. Иеремия 9 гл. Иоана 18 гл. Въ дветѣ прочетени глави, отъ Иеремия 9 гл. и отъ Иоана 18 гл., виждате двама души, които сѫ претърпѣли голѣми разочарования. Иеремия е човѣкъ отъ Стария Заветъ, голѣмъ патриотъ. Той плаче за народа си, като сѫщевременно предава Словото Божие. Той казва, какво ще дойде върху неговия народъ, какво го очаква. Това, което пророкътъ е говорилъ на времето си, се отнася и до сегашната епоха. Исусъ е вториятъ човѣкъ, Който е претърпѣлъ голѣми разочарования. Иоанъ говори за Него: Той дойде въ свѣта, донесе Истината на човѣчеството, но освенъ че не Го приеха, Той бѣше изложенъ на ударитѣ на римскитѣ войници. Тѣ Му казваха: Ние не се нуждаемъ отъ такъвъ човѣкъ. Значи, каквото Иеремия предсказваше на израилския народъ, сбѫдна се. И каквото Христосъ проповѣдваше на евреитѣ, изпълни се. Той имъ каза: Отъ нинѣ нѣма да ме видите, докато не кажете „Благословенъ Онзи, Който иде въ името Господне!“. Две хиляди години вече, какъ евреитѣ носятъ последствията на своята грѣшка. Ще кажете, може би, че евреитѣ сѫ били голѣми грѣшници, понеже не познали Христа и сѫ Го разпнали. Кой човѣкъ и до днесъ още не разпъва Христа? Млади и стари, учени и прости и до днесъ разпъватъ Христа. Често хората постѫпватъ като Петра: вадятъ ножъ и защищаватъ истината. Истината съ ножъ не се защищава. При това, Петъръ не насочи ножа си срещу нѣкой отъ главнитѣ, отъ военачалницитѣ, а удари съ ножа си единъ отъ войницитѣ и отсѣче ухото му. Каква война е тази, въ която хората отрѣзватъ ушитѣ си, главитѣ си, рѫцетѣ и краката си? Христосъ казва на Петра: „Тури ножа въ ножницата си! Който ножъ вади, отъ ножъ умира“. Действително, съ единъ ножъ, или съ много ножове, война не става. Не е война това да осакатишъ човѣка. При това, когато Петъръ скри ножа въ ножницата си, три пѫти се отрече отъ Христа. Днесъ всички хора знаятъ да воюватъ съ орѫжие, но съ любовьта не могатъ да воюватъ. Съ старото орѫжие — езикътъ, всички могатъ да воюватъ. Съ новото орѫжие — любовьта, никой още не може да воюва. Съ езика всички мушкате налѣво-надѣсно, и на този ухото ще отрѣжете, на онзи носа, рѫката, крака. Кажатъ ли ви да млъкнете, вие туряте ножа въ ножницата си и удряте на бѣгъ. Вие се чудите, какво ще правите, като млъкнете, като престанете да мушкате съ езика си. Това казватъ добритѣ хора, а не лошитѣ. Що се отнася до лошитѣ, за тѣхъ дума не става. Добритѣ хора сѫ много своенравни. По-своенравни отъ тѣхъ нѣма. И праведнитѣ даже сѫ своенравни. Какво се разбира подъ своенравие? Кой човѣкъ е своенравенъ? Срѣщате единъ човѣкъ облѣченъ съ чиста, бѣла копринена дреха. По невнимание вие заливате дрехата му съ мастило. Като види дрехата си нацапана, той погледне къмъ васъ, и веднага сърдцето му мръдва. Той е недоволенъ, че дрехата му е нацапана. Външно може да се представи, че е спокоенъ, че не се тревожи, но сърдцето му е мръднало вече. Мръдването на сърдцето говори за човѣшкото своенравие. Какво трѣбваше да направи този човѣкъ, или какъ трѣбваше да постѫпи? Като погледне къмъ нацапаната си дреха, той трѣбваше да си помисли, колко пѫти въ живота си е цапалъ дрехата на праведния, на светията. Щомъ е така, възъ основа на сѫщия законъ, и неговата дреха ще цапатъ. Защо се тревожи тогава? Той се тревожи, защото се смущава отъ мнението на другитѣ, да не се изложи предъ тѣхъ, да не кажатъ за него, че е нечистъ, невнимателенъ къмъ себе си. Такова нѣщо е своенравието. Следователно, пазете се отъ лошитѣ хора, отъ престѫпници. Пазете се и отъ своенравнитѣ, сърдцето на които е въ състояние да мръдне само за едно петно на тѣхната дреха. Като говоря по този начинъ, мнозина ще се почувствуватъ засегнати, обидени. — Не, азъ никого не осѫждамъ, никого не засѣгамъ, говоря принципално. Когато Христосъ се обръщаше къмъ народа съ думитѣ „книжници, фарисеи, лицемѣри“, Той нѣмаше предъ видъ известни личности. Той говорѣше принципално. Ние не се интересуваме отъ погрѣшкитѣ на хората. Да изнасяме погрѣшкитѣ на хората, това не е придобивка за насъ. Ние нищо не печелимъ отъ тѣхнитѣ погрѣшки. Да изнасяшъ погрѣшкитѣ на хората, то е все едно да имъ правишъ операция, като хирургъ-лѣкарь. При тази операция лѣкарьтъ все ще оцапа рѫцетѣ си. Ако сте хирургъ въ свѣта, за една операция ще ви дадатъ поне четири-петь хиляди лева и ще ви благодарятъ, че сте помогнали на болния. Ако като светия направите операция на нѣкой грѣшникъ, не само че нѣма да ви благодарятъ, не само че петь пари нѣма да ви дадатъ, но отгоре на това ще ви наругаятъ, че не знаете да оперирате. Това сѫ, споредъ мене, своенравнитѣ светии въ свѣта. Сегашнитѣ светни, на които хората служатъ, сѫ своенравнитѣ хора въ свѣта. Сѫществуватъ два вида светии: еднитѣ сѫ своенравни, другитѣ не сѫ своенравни. Първитѣ иматъ високо мнение за себе си, искатъ да минатъ предъ другитѣ за свети, за чисти хора. Тѣ постоянно говорятъ за своитѣ мѫчнотии и страдания. Вторитѣ светии сѫ тия на любовьта. Външно тѣ сѫ просто облѣчени, минаватъ за обикновени хора; никой не подозира, какви богатства криятъ въ себе си. Отдето минатъ, на всички помагатъ. Тѣзи светии могатъ да бѫдатъ майка, баща, дъщеря, синъ, слуга, господарь, учитель или ученикъ. Навсѣкѫде можете да срещнете тѣзи светии. Тѣ сѫ идеални работници на Божествената нива. Тѣ сѫ достоенъ примѣръ за подражаване: работятъ неуморно, безъ да говорятъ за онова което вършатъ. Съвременнитѣ хора прекарватъ голѣми разочарования, считатъ се нещастни, че не сѫ постигнали онова, което сѫ желали. Проследете историята на великитѣ хора и вижте, кой отъ тѣхъ е постигналъ това, което е очаквалъ. Докато е билъ живъ, той е билъ гоненъ, преследванъ, хуленъ, но като умре, поставятъ паметникъ на гроба му и пишатъ: Тукъ почива еди-кой си великъ човѣкъ! Като намѣрятъ произведенията му, започватъ да ги издаватъ и да печелятъ въ негово име. Докато е билъ на земята, Ботевъ е билъ гоненъ, преследванъ, и най-после, въ ранната си възрасть, билъ убитъ. Следъ смъртьта му започватъ да пишатъ книги за неговитѣ заслуги къмъ България; и днесъ още чествуватъ паметьта му. Какво ще помогне Ботевъ на българския народъ съ своето геройство? Или, какво е помогналъ пророкъ Иеремия съ своитѣ предсказания къмъ израилския народъ? Нищо не сѫ помогнали. Пророкътъ се обръща къмъ израилския народъ съ думитѣ: „Пѫтьтъ, по който вървите, не е правъ, не ви очаква добро. Ако искате да се избавите отъ злото, което ви следва, трѣбва да напуснете грѣховетѣ си, трѣбва да водите добъръ животъ. И Христосъ казваше на евреитѣ: Вие трѣбва да напуснете баща си и майка си, да се отречете отъ своя животъ и тогава да тръгнете следъ мене. Това значи: вие трѣбва да напуснете стария животъ и да заживѣете по новъ, Божественъ начинъ. За да дойдете до това положение, трѣбва да се измѣни стариятъ пѫть на разбиране, коренно трѣбва да се измѣни цѣлата философска мисъль на човѣчеството. Христосъ казва, че мѫжътъ трѣбва да напусне жена си; жената да напусне мѫжа си; синътъ да напусне майка си; дъщерята да напусне баща си; слугата да напусне господаря си; богатиятъ да се откаже отъ имота си; сѫдията да напусне службата си, а професорътъ — своята катедра. Какво по-голѣмо противоречие отъ това, да напуснешъ всичко, да се откажешъ отъ себе си и да тръгнешъ следъ Христа? Представете си, че нѣкои разбератъ тия истини въ букваленъ смисълъ. Какво ще направятъ тѣ? Всѣки ще вдигне на гърба си по единъ дървенъ кръстъ и ще тръгне занѣкѫде. Накѫде ще тръгне, и той самъ не знае. Много герои отъ войната носятъ по единъ, или по два кръста за храбрость. Много християни носятъ кръстове по вратоветѣ си. Какво ще допринесатъ тия кръстове на съвременнитѣ хора? Ще надигнатъ кръстоветѣ си и ще замязатъ на работници, които носятъ кръстове на гърба си, но не знаятъ, въ коя посока да тръгнатъ. Христосъ е казалъ: „Дигни кръста си и ела ме последвай!“. Обаче, съ тѣзи думи Той разбиралъ съвсемъ друга истина. Подъ думата „кръстъ“ Христосъ разбиралъ друго нѣщо. Кръстътъ е символъ на търпение. Който съзнателно носи своя кръстъ, той гледа спокойно, съ търпение на всичко онова, което става въ свѣта. Трѣбва ли да плачете, че яйцето се е счупило, и пилето излѣзло вънъ отъ черупката си? Трѣбва ли да плачете, че скѫпоценниятъ камъкъ се е пожертвувалъ за човѣка? Защо ще плачете за дъщерята, която спасява баща си? Защо ще плачете за сина, който спасява майка си? Защо ще плачете за слугата, който се жертвува за господаря си? Или защо ще плачете за професора, който се жертвува за науката? Всичко онова, за което хората плачатъ, е преходно. Отъ реда и порядъка, въ който сега живѣемъ, нищо нѣма да остане. Сегашниятъ животъ е предисловие на новия животъ, който иде. Съвременниятъ животъ е подобенъ на този на яйцето. Хората нѣма да останатъ вѣчно въ кошницитѣ. Единъ день ще ги извадятъ отъ кошницата и ще ги турятъ подъ квачката. Следъ известно време квачката ще ги излупи, и отъ тѣхъ ще излѣзатъ пиленца, които ще влѣзатъ въ новитѣ условия на живота. Ако квачката не излупи яйцата, князътъ на този свѣтъ ще дойде, ще ги чукне, ще ги тури въ тиганя и съ малко масло ще ги опражи. Сериозенъ и красивъ е животътъ. Не гледайте на него повърхностно. Всички хора преди васъ сѫ минали презъ изпитания, и вие ще минете. Нѣма човѣкъ на земята, който да не е миналъ и да не мине презъ страдания. Всѣки ще мине презъ специфични страдания на опредѣленото за него време. Хората се страхуватъ да напуснатъ земята, защото не знаятъ, какво ще стане съ тѣхъ. Какво ще стане съ говедото, ако напусне своята срѣда и влѣзе между хората? Ще изгуби ли говедото нѣщо? Говедото ще изгуби рогата и копитата си, но за смѣтка на това ще получи друго нѣщо, по-хубаво, по-ценно. Какво ще изгуби човѣкъ, ако напусне своята срѣда и влѣзе между ангелитѣ? Човѣкъ ще изгуби лошия си езикъ, а ще спечели нѣщо хубаво, ценно. За този езикъ Христосъ казва: „Тури ножа въ ножницата си!“. Съ този езикъ нищо не можете да направите. Съ този езикъ повече ще озлобите хората, отколкото да ги изправите. И Христосъ имаше ножъ, но Той не го извади срещу римскитѣ войници, както Петъръ направи. Той ги запита: Кого търсите? Ако мене търсите, ето ме! Азъ ще ви дамъ, каквото искате, но пуснете другитѣ на свобода. Когато говоря за Христа, въ ума ми изпъква най-хубавото Негово качество — търпението. Хората говорятъ за голѣмитѣ страдания на Христа, но азъ не се спирамъ предъ тѣхъ. За мене страданията на Христа седатъ на второ мѣсто. На първо мѣсто, обаче, поставямъ търпението, съ което Той е понесълъ поруганията, хулитѣ, обидитѣ, който цѣлъ полкъ римски войници Му нанесоха. Предъ всичко това Христосъ седи тихъ, спокоенъ, невъзмутимъ, като че нищо не става. Една сълза отъ очитѣ Му не се пролѣ. Който е видѣлъ това, зачудилъ се на великото търпение, на великото самообладание и любовь. Това значи канара, която не се разбива. Когато влизаше въ Ерусалимъ, Христосъ пролѣ нѣколко сълзи, но когато римскитѣ войници Го измѫчваха, Той не пролѣ нито една сълза, остана тихъ и спокоенъ. Обаче, тия войници впоследствие станаха най-добритѣ работници за Христовото учение. Сега да оставимъ настрана въпроса за страданията на Христа. Важно е, какво представя търпението. Ако въ най-голѣмитѣ мѫчнотии и страдания, човѣкъ не може да покаже пълно хладнокръвие и самообладание и да понесе всичко съ търпение, той нѣма характеръ. Христосъ самъ носи кръста си до едно мѣсто, и после Го заковаха на сѫщия кръстъ. Той има сила да се обърне къмъ майка си и да ѝ каже, че има кой да я гледа. После се обърна къмъ единъ отъ ученицитѣ си, на когото каза да гледа майка Му, да се грижи за нея така, както Той би се грижилъ. Какъвъ по-великъ човѣкъ ще намѣрите отъ закования на кръста преди две хиляди години, Който гледа тихо и спокойно на всичко, което се върши съ Него? Презъ всичкото време Той мълча, но когато трѣбваше да направи добро, макаръ да бѣше на кръста, помоли да разковатъ рѫцетѣ Му, да направи доброто, и после пакъ да ги заковатъ. Най-после Христосъ се обърна къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, защо си ме оставилъ?“. Той се намѣри въ противоречие: дойде между хората, изпратенъ отъ Бога да имъ проповѣдва великото учение на живота, но тѣ не Го приеха. Не само че не Го приеха, но Го подложиха на най-голѣми хули и поругания, следъ което Го разпнаха. После каза: „Отче, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си“. Христосъ разбра, че само Любовьта е въ сила да изправи свѣта. Като разбра това, Той въздъхна и предаде духа си въ рѫцетѣ на Отца си. Ако Христосъ бѣше хуленъ, подиграванъ, гоненъ и разпнатъ, мислятъ ли съвременнитѣ християни, че тѣ ще минатъ по другъ пѫть? Тѣ мислятъ, че ще благуватъ, ще живѣятъ добре, защото Христосъ дошълъ да спаси хората и се пожертвувалъ за тѣхъ. Хората могатъ да живѣятъ добре, но при условие да изпълняватъ волята Божия. И Христосъ каза: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ“. Казваме, че любовьта ще оправи свѣта. Преди да дойде любовьта, обаче, Моисеевиятъ законъ ще дойде. Хората ще минатъ първо презъ голѣми изпитания и страдания; и върху тѣхъ ще дойдатъ такива мѫчения, каквито тѣ никога не сѫ мислили. Нѣма да има страдание, което да не изпитатъ. Следъ това ще дойде Божието благословение. Съ него заедно ще дойде законътъ на любовьта. Първо ще дойде орачътъ съ своето рало да разоре земята. Всички непотрѣбни треви, плевели ще се изкоренятъ, неблагороднитѣ ще се облагородятъ — старата култура ще се преработи. Когато всичко бѫде готово, ще дойде сѣячътъ, ще хвърли новото семе върху разораната, пречистена земя, ще я оглади отгоре и ще очаква посѣтото да поникне, да израсте, да цъвне и богатъ плодъ да даде. Съвременнитѣ хора се страхуватъ, когато чуятъ да се говори, че старото ще се разруши. Старото трѣбва да се разруши! Ако старото не се разруши, новото не може да дойде. Житото не може да поникне, докато не извадите тросъка отъ нивата. Тросъкътъ трѣбва да се извади. Иначе, той нѣма да позволи на житото да поникне. Щомъ тросъкътъ се извади, новото жито ще поникне и ще даде едно 30, друго — 60 и трето — 100. Приложете сѫщия законъ и къмъ себе си. Впрегнете три чифта волове въ плуга си, за да разорете вашата целина. Щомъ изорете добре земята и извадите отъ нея всичкия тросъкъ, посѣйте тогава новото семе. За това се изисква търпение. Вие очаквате свѣта да се оправи, но не знаете, отде и какъ ще дойде това изправяне. Свѣтътъ ще се изправи съ мълчание. Ще мълчите, ще търпите като Христа на кръста. Ще ви биятъ, ще ви хулятъ, но вие ще търпите. Когато издържите изпита си, любовьта ще дойде и ще ви покаже, че тя е единствениятъ пѫть, по който свѣтътъ ще се оправи. Следователно, който иска да придобие любовьта, той трѣбва да мине презъ най-голѣми изпитания и страдания. Ако не може да мине презъ голѣмитѣ страдания, той не може да мине и презъ любовьта. Никой не може да опита любовьта, докато не опита страданията. Страданията предшествуватъ любовьта. Когато синъ казва, че обича баща си, той се лъже. Синътъ обича истински баща си, само следъ като бащата замине за онзи свѣтъ. Нѣкоя жена казва, че обича мѫжа си. Колко обича мѫжа си, тази жена ще познае, едва следъ като той замине за другия свѣтъ. Тогава тя ще си спомня за неговата добрина, ще изнася добритѣ му качества, ще мисли за него. Сѫщото може да се каже и за мѫжа. Докато е жива жена му, той не я цени, не иска да я знае. Щомъ замине за другия свѣтъ, тогава започва да я цени, да разбира, какво нѣщо е загубилъ. Докато сѫ заедно въ семейството, или въ едно общество, хората не се обичатъ. Щомъ замине единъ отъ тѣхъ, всички започватъ да го обичатъ. Когато Христосъ бѣше на земята, хората не Го обичаха, искаха да се освободятъ отъ Него. Щомъ напусна земята, тѣ започнаха да Го обичатъ, да следватъ Неговия пѫть. Като говоря за мѫжа и за жената, азъ ги разглеждамъ като принципи, а не като външни форми. Ако ги разглеждате като външни форми, вие ще се заблудите. Мнозина казватъ, че човѣкъ не трѣбва да се жени. Не е въпросъ въ женитбата. Ако човѣкъ каже, че не трѣбва да се жени, тогава не трѣбва и да се ражда. — Не, човѣкъ трѣбва да се роди, за да опита страданието. Раждането е ограничаване на човѣшката душа. Като умре, човѣкъ ще опита радостьта. Всѣка душа е ангелъ, който напуща небето и слиза на земята да се въплъти, за да заживѣе ограниченъ човѣшки животъ. Въ това ограничаване човѣкъ минава презъ страдания. Щомъ мине презъ страдания, ще мине и презъ любовьта. Тогава само душата ще се върне въ небето да опита пълната радость. Не можете да опитате любовьта, докато не сте опитали страданието. Като се натъкватъ на голѣми страдания, хората изпадатъ въ противоречие и питатъ, защо свѣтътъ е създаденъ така. Не може ли да се живѣе безъ страдания? Азъ никога не си задавамъ този въпросъ, защото зная, че страданията предшествуватъ любовьта. Задъ всѣко страдание седи любовьта като тилъ. Обаче, обратното не може да се каже. По никой начинъ не можемъ да кажемъ, че задъ любовьта седи страданието. Задъ страданието има любовь, но задъ любовьта нѣма страдание. Когато изпитвате първо любовь, а после страдание, това не е любовь. Който изпитва първо любовь, а после страдание, той е на кривъ пѫть. Той е направилъ нѣкаква грѣшка въ преценката на нѣщата, вследствие на което взелъ страданието за любовь. Когато човѣкъ преживѣе първо страдания, а после, като резултатъ на тѣхъ, дойде любовьта, той е на правъ пѫть. Който не е прекаралъ никакви страдания, той не може да намѣри любовьта. Който е миналъ презъ страдания, той ще намѣри любовьта — най-голѣмото богатство на свѣта. Заслужава човѣкъ да мине презъ страдания, за да намѣри голѣмото богатство въ свѣта. Въ това богатство се крие силата на човѣка. Като придобие любовьта, човѣкъ става толкова силенъ и мощенъ, че е въ състояние да устоява на всички бури, на всички изпитания и препятствия. Ако такъвъ човѣкъ извади своя ножъ, той не го връща назадъ въ ножницата си като Петъръ. Когато Петъръ извади ножа си, Христосъ му каза: „Скрий ножа въ ножницата си!“. Петъръ не бѣше миналъ още презъ страдания, не бѣше придобилъ любовьта, а бързаше да вади ножъ срещу неприятеля си. Само онзи има право да вади ножа си, който е придобилъ любовьта. Когато такъвъ човѣкъ извади ножа си, всичкитѣ му неприятели се разбѣгватъ. Днесъ Христосъ е извадилъ най-голѣмия си ножъ и налѣво — надѣсно мушка всѣки, който не Го слуша. Не мислете, че Христосъ е слабъ, мекушавъ. Той спира всѣки, когото срещне, и го пита: Ще вървишъ ли въ Божия пѫть? — Нѣма да вървя. — Щомъ нѣма да вървишъ, ето, ще видишъ, какво ще стане съ тебе — мушне го съ ножа си и продължи. Срещне втори и него пита: Ще вървишъ ли въ Божия пѫть? — Ще вървя. — Извади ножа си и тръгни следъ мене. И вие, извадете ножоветѣ си и мушкайте, когото срещнете. Мушкайте, но не съ езика си, а съ любовьта. Като мушнете нѣкого съ своя новъ ножъ — ножътъ на любовьта, гледайте да го повалите на земята, безъ да го осакатите. Важно е да обезорѫжите неприятеля си, а не да го осакатите. Така се воюва съ ножа на любовьта. Това значи минаване отъ смърть въ животъ. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Като искатъ да отмъстятъ на себе си, или едни на други, тѣ се осакатяватъ, убиватъ, самоубиватъ и т. н. Ние допущаме само единъ родъ самоубийство — съ ножа на любовьта. Като се самоубие съ този ножъ, човѣкъ пада на земята и минава отъ смърть въ животъ. Когато любовьта мушне човѣка, той пада на земята, както житното зърно на нивата, и влиза въ новия животъ. Христосъ казва на Петра: „Скрий ножа въ ножницата си! Чашата, която Отецъ ми даде, да я не пия ли?“. Съ тая чаша, именно, Христосъ намѣри любовьта. Следователно, всички хора трѣбва да намѣрятъ тази чаша, за да влѣзатъ въ закона на любовьта. Щомъ намѣрятъ любовьта, всѣки отъ тѣхъ ще победи своя свѣтъ. Когато всѣки човѣкъ победи своя свѣтъ, и външниятъ свѣтъ ще бѫде победенъ, т. е. оправенъ. Като слушатъ да се говори за страданията, като предвестници на любовьта, нѣкои казватъ: Това е стара философия, ние сме я опитали. — Не, вие не познавате още тази философия. Защо? — Защото донѣкѫде само сте опитали страданията, но нито единъ отъ васъ не е опиталъ любовьта. Вие не знаете, какво нѣщо е любовьта. Когато минете презъ страданията, тогава ще чуете първата дума на любовьта. Щомъ чуете гласа на любовьта, вие ще станете, ще оживѣете и ще възкръснете. Следователно, всички трѣбва да минете презъ страданията, за да влѣзете въ радостьта, въ живота на любовьта. Казвате: Нѣма ли нѣкакъвъ околенъ пѫть? Нѣма ли нѣкакво снизхождение за насъ? Щомъ Христосъ е страдалъ за изкупление на човѣчеството, не може ли ние да не страдаме? Не може ли законътъ да се смекчи малко за насъ? — Не, никакво смекчение, никакво снизхождение не може да се направи. Безъ изключение, всички хора ще минатъ презъ страдания. Ние се радваме, че на съвременнитѣ хора е дадена вече чашата на страданията. Тѣ трѣбва да я изпиятъ, защото задъ нея седи любовьта. Ако не изпиятъ чашата, любовьта нѣма да дойде. Когато потокътъ на страданията изтече, любовьта ще дойде и ще отвори вратата на новия животъ. Какъ ще разберете новия животъ, това е ваша работа. Когато Духътъ на Истината дойде, Той ще ви научи на всичко. Казвате: Накѫде да се молимъ — на изтокъ, или на западъ? Човѣкъ може да се моли навсѣкѫде. Ако дойде нѣкой да ви бие и обърне главата ви на изтокъ, накѫде ще се молите? На изтокъ ще се молите. Ако обърне главата ви на западъ, на северъ, или на югъ, ще се молите на тази посока, накѫдето е главата ви. Отъ която посока иде страданието, на тази посока ще се молите. Благодарете, че страданието е дошло. То е първиятъ признакъ, че Благословената рѫка работи върху човѣка да го изправи. За онзи, който разбира законитѣ, страданието е велико благословение. Въ сравнение съ това, което любовьта носи, страданието е кратковременно. Казва се, че апостолъ Павелъ е проникналъ до седмото небе и отъ това, което е видѣлъ тамъ, казва: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Това значи: Око не е видѣло и ухо не е чуло това, което е приготвено за онѣзи, които сѫ минали презъ страданията и влизатъ въ любовьта. Мнозина се оплакватъ отъ страданията, обезсърдчаватъ се, отпадатъ духомъ. Защо? — Защото друго нѣщо сѫ очаквали. И Христовитѣ ученици очакваха Христосъ да стане царь, а тѣ да заематъ видни обществени служби, но не излѣзе така. Като разбраха, че първо ще дойдатъ страданията, а после благословението, много отъ тѣхъ избѣгаха. Днесъ свѣтътъ се нуждае отъ силни хора. Преди две хиляди години ученицитѣ на Христа се разпръснаха, но ако и днесъ бѣгатъ, срамъ е за тѣхъ. Опасно е сега да се бѣга. Който бѣга, той ще бѫде раненъ въ гърба. Който върви напредъ, той ще бѫде раненъ въ гърдитѣ. Ако си раненъ въ гърдитѣ, ти си герой. Ако си раненъ въ гърба, ти си страхливецъ. Кѫде раниха Христа: въ гърба, или въ гърдитѣ? Христа раниха въ гърдитѣ, защото Той вървѣше напредъ. Герой бѣше Христосъ! Римскитѣ войници Го мушнаха съ копието си отпредъ, въ ребрата, отдето потече кръвь и вода. Много отъ съвременнитѣ християни сѫ ранени въ гърба и, въпрѣки това, сѫ наградени съ Георгьовски кръстъ за храбрость. Не е герой онзи, когото въ гърба раняватъ. Истинскиятъ герой трѣбва да бѫде раненъ съ копие отпредъ, подъ лъжичката. Азъ не желая да срѣщамъ герои, ранени въ гърба. Тѣ не сѫ герои. Похвала заслужава онзи, който е раненъ въ гърдитѣ. Ако видя, че сте ранени въ гърба, ще ви кажа: Задъ любовьта нѣма скръбь, но и любовь нѣма. Следователно, ако искате да бѫдете герои, трѣбва да ви ранятъ въ гърдитѣ, а не въ гърба. Сърдцата ви трѣбва да бѫдатъ ранени, а не тѣлата. Който излага на страдания тѣлото си, а пази сърдцето си, той не разбира живота. Който излага на страдания сърдцето си, а пази тѣлото си, той е разбралъ живота, той е разбралъ Божия пѫть. Това е геройство — да изложишъ сърдцето си, а да пазишъ тѣлото си. И тъй, сърдцата на всички хора трѣбва да бѫдатъ ранени. Защо? — Защото грѣхътъ е въ сърдцата. Ако не дойде нѣкой да мушне сърдцето на човѣка, злото нѣма да излѣзе навънъ. Презъ раната на сърдцето ще излѣзе злото, и човѣкъ ще се освободи отъ него. Проповѣдници, учени, писатели, всички казватъ, че злото се таи въ човѣшкото сърдце. Днесъ човѣкъ воюва за сърдцето си да го освободи отъ злото, което се е загнѣздило въ него. За да го освободи, той трѣбва да мине презъ голѣми изпитания и страдания. Страданията сѫ пѫть на освобождаване. Всѣки човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине границата на страданията, за да влѣзе въ любовьта, да разбере Великия животъ. Като знаете това, не се плашете отъ страданията. Страданията сѫ рѫката на Великия, Която рѫководи човѣка. Това е изразено чрезъ стиха: „Потърсете ме въ день скръбенъ“. Да потърсишъ Господа въ скръбьта си, това не значи, че си слабъ. Силенъ, или слабъ, човѣкъ трѣбва да страда. Който страда, той е човѣкъ; който не страда, той не е човѣкъ. Отличителното качество на човѣка е страданието. Само човѣкъ е способенъ да страда. Животното се мѫчи, а човѣкъ страда. Противоположниятъ полюсъ на страданието е радостьта. Когато единъ страда, другъ се радва; когато нѣкой се радва, другъ страда. Страданието на едного е радость за другиго; радостьта на едного е страдание за другиго. Докога ще страда човѣкъ? Докато дойде до истинската радость, която произтича отъ любовьта. Както и да представяте радостьта, както и да я очаквате, ще знаете, че, за да я придобиете, първо трѣбва да минете презъ страданията. Другъ пѫть нѣма. Страданието е пѫть къмъ радостьта. Христосъ пръвъ е миналъ презъ пѫтя на страданията, и ние ще Го следваме. Той е първиятъ пионеръ, Който е миналъ презъ пѫтя на страданието. Много добри хора сѫ минали и минаватъ сѫщия пѫть. Ще кажете, че този пѫть е лошъ. — Не, този пѫть е труденъ само въ началото. Колкото по-навѫтре влизате, той става все по-красивъ и лекъ. „Скрий ножа въ ножницата си! Чашата, която Отецъ ми е далъ, да я не пия ли?“. Съ други думи казано: Тури страха отъ страданията настрана! Нека този страхъ да не те спъва, понеже чрезъ страданията ти ще намѣришъ истинския пѫть на живота, ще разберешъ, какво нѣщо е да служишъ на Великата Любовь, която изправя всичко въ свѣта. Това се отнася, както за отдѣлния човѣкъ, така и за цѣлото човѣчество. Великъ и мощенъ е човѣкътъ на любовьта, както на небето, така и на земята. Съ Любовьта Божия и на земята Христосъ извърши чудеса. Когато се намѣри предъ най-голѣмитѣ страдания, Христосъ каза: „Отче, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си“. Това показва, че и въ най-страшния моментъ на живота си, Той не изгуби вѣра въ Любовьта. Следъ това Богъ Го въздигна. Христосъ придоби любовьта, което изказа въ стиха: „Даде ми се всѣка власть и на небето, и на земята“. Той придоби тази власть, следъ като изпи горчивата чаша. Всѣки човѣкъ може да каже: „Даде ми се всѣка власть“. Кога може да каже така? Само когато изпие горчивата чаша, която Отецъ му е далъ. Като ви се даде тази власть, отъ какво ще се плашите? Следователно, за да не се плашите, вие трѣбва да минете презъ голѣми мѫчнотии и изпитания. Тогава само ще дойде спасението. Тогава ще дойде възкресението на човѣшката душа. Сега, нека всѣки отъ васъ си зададе въпроса, какъвъ е билъ въ времето на Христа: ученикъ, или зритель? Само за единъ отъ ученицитѣ се казва, че е извадилъ ножъ. Какво сѫ правили другитѣ въ това време? На всички Христови ученици, обаче, е казано: „Идете и проповѣдвайте на свѣта Великото учение на любовьта!“. Любовьта ще покаже на хората новия пѫть, по който сѫ минали и минаватъ всички добри хора, за да влѣзатъ въ Царството Божие. Тогава думитѣ: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се даде“ — се осмислятъ. Ще ви дамъ следнитѣ три изречения. Единствениятъ пѫть, който води къмъ живота, е любовьта. Единствениятъ пѫть, който води къмъ знанието, е мѫдростьта. Единствениятъ пѫть, който води къмъ свободата, е истината. Въ пѫтя на живота ще придобиете любовьта. Въ пѫтя на знанието ще придобиете мѫдростьта. Въ пѫтя на свободата ще придобиете истината. Това сѫ три пѫтища, по които трѣбва да ходите, за да придобиете любовьта, мѫдростьта и истината. Сега на васъ казвамъ: Извадете ножоветѣ си! Кой какъвто ножъ има, да го извади, да се въорѫжи! Колко ножа взеха Христовитѣ ученици съ себе си? Тѣ взеха два ножа, но единиятъ само употрѣбиха. Всѣки да вземе меча си и да мушка, да воюва. Съ кого? Не съ себе си, разбира се, но съ неприятеля си. Всѣки има неприятели, съ които трѣбва да воюва. Бѫдете герои, не се показвайте малодушни. Мнозина искатъ други да воюватъ заради тѣхъ, а тѣ да получатъ Георгьовски кръстъ за храбрость. — Не, всѣки самъ ще воюва. Каквото чухте и разбрахте днесъ, приложете го, всѣки споредъ силитѣ и възможноститѣ си. Думитѣ: „Азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка“ — да не останатъ за васъ празни. Имайте вѣра въ Великия, въ Неговата Любовь. Знайте, че не воювате вие, а Богъ, Който е въ васъ. * 18 августъ, 5 ч. с.

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 8 ч. в. Обичь къмъ знанието. „С а м о с в ѣ т л и я т ъ п ѫ т ь н а М ѫ д р о с т ь т а в о д и к ъ м ъ И с т и н а т а.“ Размишление. Ако ви се даде да развиете темата, „кой е най-важниятъ въпросъ за младитѣ“, или „отъ какво се интересуватъ младитѣ най-много“, какво бихте писали по нея? Азъ ще ви улесня въ отговора. Ще ви попитамъ: отъ какво най-много се интересува новороденото дѣте? — Отъ храната, отъ млѣкото на майка си. Първата тема, съ изучването на която дѣтето започва, е млѣкото на майка му. То пристѫпва къмъ това млѣко, като нѣкой ученъ професоръ, и започва да го изслѣдва, да го анализира. Отъ млѣкото зависи неговото бѫдеще. Тогава, кой е най-важниятъ въпросъ, съ който ученикътъ трѣбва да се занимава най-първо? Кой е този въпросъ, отъ който зависи неговото бѫдеще? Сега ще направя единъ паралелъ. Както отъ млѣкото на майката зависи здравословното състояние на дѣтето, доброто състояние на неговия умъ и на неговото сърце, на неговитѣ мисли и чувства, тъй и отъ обичьта, отъ любовьта на ученика къмъ знанието зависи неговото правилно развитие. Слѣдователно, ако майката дава най-хубавото млѣко на своето дѣте, тогава неговото здраве, неговитѣ мисли и чувства ще бѫдатъ нормални. Ние разбираме, че такова дѣте е родено и отгледано по всички правила на разумната природа, затова то е здраво въ всѣко отношение. Ние не говоримъ за онѣзи отклонения, които сѫществуватъ въ живота. По сѫщия законъ ученикътъ трѣбва да започне съ обичь къмъ знанието. Знанието е прѣдметътъ, къмъ който той трѣбва да се стреми, а Любовьта е храната, която той трѣбва да възприема. Нѣма ли ученикътъ любовь къмъ знанието, той нищо не може да постигне. Има ли любовь къмъ знанието, както дѣтето има любовь къмъ млѣкото на майка си, то ще улесни пѫтя на неговата душа, ще спомогне за правилното развитие на неговия умъ. Понеже всички вие сега минавате въ по-горенъ класъ, отъ васъ се изисква любовь къмъ знанието. За въ бѫдеще, ако нѣмате любовь къмъ знанието, вие ще бѫдете ученици само по форма, а не и ученици въ идейния смисълъ на думата. Ученикъ може да бѫде всѣки, билъ той младъ или старъ, ако има любовь къмъ знанието. Ще ви задамъ още единъ въпросъ: кои сѫ признацитѣ на любовьта къмъ знанието? Това сѫ най-елементарнитѣ работи на новата философия, на новото разбиране и схващане на нѣщата. Азъ турямъ едно разграничение между старата и новата философия на живота, която върви съобразно великитѣ закони на природата. Като наблюдавате и изучавате тази жива, разумна природа, тя ще ви разкрие това, което досега не е било достѫпно за умоветѣ ви. Да допуснемъ, че вие се занимавате съ геологията, изучавате земнитѣ пластове. Вие може да изучавате тѣхния съставъ само, а може да изучавате и формата имъ, дали тия пластове сѫ нагънати, прѣчупени или хоризонтални. Казвате какво ни интересува, дали извѣстни земни пластове сѫ огънати или прѣчупени? Самитѣ пластове може да не ви интересуватъ, тѣ може да нѣматъ никакъвъ смисълъ за васъ, но не може да не ви интересува водата и качеството на водата, която излиза отъ тия пластове. Ако тия пластове сѫ пѣсъчници, при това прѣчупени, тѣ ще образуватъ подземни долини, прѣзъ които водата като минава, ще се прѣчиства, и така тѣ ще бѫдатъ носители на най-хубавата вода. Питамъ ви: ако вие се занимавате съ хидрологията и разбирате, дѣ има вода и каква вода, нѣма ли да услужите на хората, които се нуждаятъ отъ нея, да имъ покажете, дѣ има най-хубава вода? Не само, че ще имъ услужите, но всички ще ви уважаватъ вече, ще минавате за единъ ученъ човѣкъ. У много хора има такива начупени и огънати пластове. Казвате: това не е хубаво. Не, вие не разбирате законитѣ. Често въ тия начупени и огънати пластове се крие най-хубавата вода. Питамъ ви: кое е по-хубаво, вашитѣ пластове да бѫдатъ начупени и огънати, както сѫ пластоветѣ СД и да има въ тѣхъ вода, или да бѫдатъ х о р и з о н т а л н и и да нѣма въ тѣхъ вода? Или, кое е по-хубаво, да имате единъ правъ характеръ, както хоризонталнитѣ пластове, и да нѣма въ него вода, или да имате единъ огънатъ характеръ, както пластоветѣ СД, но да има въ него вода? По прѣчупването, по огъването на земнитѣ пластове може да се изчисли, до каква дълбочина е проникнала водата въ земята. По сѫщия законъ, като изучавате човѣшкия мозъкъ, ще видите, че той е сѫщо така набразденъ, образуванъ отъ редъ начупени, огънати пластове, които сѫ прѣтърпѣли редъ метаморфози, докато дойдатъ до това състояние, въ което ги намираме. По гънкитѣ на мозъка тече козмическата енергия на разумния животъ, който душата използува. Ученитѣ хора казватъ, че отъ гънкитѣ на човѣшкия мозъкъ зависи неговата мисъль. Това значи, че енергията на мисъльта тече именно по тия гънки, и по тѣхъ пакъ излиза навънъ. Тѣ сѫ проводници на енергиитѣ отъ цѣлото пространство. Щомъ тия пластове сѫ огънати, нѣкой ученъ може да пусне своята сонда въ тѣхъ и да извлѣче вода, но ако сѫ хоризонтални, прави, щомъ пробие въ тѣхъ дупка за своята сонда, колкото вода има, ще се изгуби, ще потъне надолу нѣкѫдѣ, и той не ще може да извлѣче вода нагорѣ. Така че, ако нѣкой иска да изправи огънатитѣ пластове, какво ще стане? — Водата въ тѣхъ ще се изгуби. И тъй, законътъ, който ние извличаме отъ тия разсѫждения е слѣдниятъ: когато много човъркаме, когато много чоплимъ извѣстенъ прѣдметъ, или извѣстенъ философски въпросъ, той най-послѣ изгубва своето съдържание. Това става често съ идеята за морала. Ако чоплите много тази идея, най-послѣ моралътъ потъва нѣкѫдѣ дълбоко въ земята, и вие вече нѣма да знаете, кое е морално и кое не, или кое е право и кое не. И тогава вие съвсѣмъ забърквате понятията и разбиранията си за морала. Какви трѣбва да бѫдатъ отношенията на пластоветѣ единъ къмъ другъ? Какъ ще ги изразите научно? Да кажемъ, че вие имате единъ пластъ, който заема положението А2 Б В по отношение пласта М. Какъвъ ще бѫде той? Този пластъ ще бѫде безводенъ, защото не може да задържа вода въ себе си. На кои пластове отъ живота можемъ да уподобимъ безводнитѣ? Безводни пластове въ нашия животъ сѫ всички ония, въ които се срѣщатъ противорѣчия. Знаете ли, колко вѣкове, колко хиляди години сѫ били нужни на природата, за да огъне хоризонталнитѣ пластове? Тѣ постепенно сѫ се огъвали. Ако вие разглеждате научно земнитѣ пластове и правите паралелъ между тѣхъ и огъванията въ мозъка, може да кажете, че това е едно случайно съвпадение, а може да извадите заключение, че нѣкаква разумна сила е работила въ природата. Какъ ще разсѫждавате по този въпросъ, това ще зависи отъ степеньта на вашето умствено развитие. И тъй, проявленията на външната природа се виждатъ и въ нашитѣ прояви, затова ние можемъ да се ползуваме отъ природата. Щомъ ние се учимъ отъ нея, въ това отношение, не можемъ да изискваме нашия животъ да бѫде гладъкъ. У младитѣ има желание животътъ имъ да върви гладко, да нѣматъ мѫчнотии. Трѣбва да знаете, обаче, че всѣка мѫчнотия съотвѣтствува на умственото развитие на младия. Една българска поговорка казва: „Какъвто е умътъ му, такъвъ е домътъ му“. Това подразбира, че споредъ степеньта на неговия умъ, такава е и отговорностьта, която природата му налага. Въ природата има единъ великъ законъ, който опрѣдѣля мѫчнотиитѣ на хората споредъ тѣхното умствено развитие. Колкото мѫчнотиитѣ на единъ човѣкъ сѫ по-голѣми, толкова този човѣкъ седи на по-високъ умственъ уровенъ; и колкото мѫчнотиитѣ му сѫ по малки, толкова той седи на по-низъкъ умственъ уровенъ. Въ това отношение историята ни показва, че най-великитѣ хора въ свѣта, които сѫ помогнали за повдигането на човѣчеството, сѫ имали най-голѣми мѫчнотии, но сѫ ги прѣодолѣвали. Слѣдователно, всѣки отъ васъ може да прѣодолѣе каква и да е мѫчнотия по единъ разуменъ начинъ. Да допуснемъ, че ви даватъ да скѫсате едно дебело гемиджийско вѫже. За тази цѣль ви даватъ само една шевна игла. Какъ ще скѫсате това вѫже? Можете ли да го скѫсате изведнъжъ? — Не можете. Ще вземете иглата и ще го разнищвате конецъ по конецъ. Колко врѣме ще ви отнеме това разнищване? — Много врѣме. Затова, първо у васъ ще се яви желание да го скѫсате изведнъжъ. Единственитѣ срѣдства, които ви се даватъ за разнищването на това вѫже сѫ иглата и врѣмето. Като разнищвате вѫжето конецъ по конецъ, вие ще научите много работи. Какво, напримѣръ, ще научите? Най-простото нѣщо, което ще научите, е това, отъ колко нишки е направено вѫжето. Какво още ще научите? (— Търпѣние. Постоянство. Срѫчность). Да, срѫчность ще придобиете, да можете майсторски да кѫсате вѫжето, конецъ по конецъ, а не по два или по три конеца заедно. Природата не позволява да се кѫсатъ по два конеца наведнъжъ, а само по единъ конецъ. Скѫсате ли два конеца наведнъжъ, вие нарушавате нейнитѣ закони. Ако разглеждате този въпросъ, споредъ вашитѣ разбирания, ще кажете, че можете де кѫсате и по два, и по три, и по четири, и по петь конеца наведнъжъ, но природата, като ти дава на разположение игла и врѣме, не позволява да кѫсашъ нито два конеца на веднъжъ, а само по единъ конецъ, Тя казва: „Азъ ти давамъ на разположение врѣме, колкото искашъ, но ще кѫсашъ вѫжето конецъ по конецъ!“ По колко часа на день ще кѫсате тия конци? Ще кажете: за да скѫсамъ вѫжето скоро, азъ ще работя по цѣлъ день. Не, природата не позволява да кѫсате концитѣ на вѫжето повече отъ единъ часъ на день. Правили ли сте опитъ, по колко конци можете да кѫсате въ единъ часъ? Ако това вѫже има 10,000 нишки, правили ли сте опитъ, по колко нишки може да кѫсате въ една минута, и то по всички правила, безъ да бързате? Концитѣ на това вѫже сѫ така оплѣтени, че като хванешъ единия, закачашъ другия, а природата казва: „Ще разнищвашъ концитѣ единъ по единъ, безъ да ги кѫсашъ, безъ да имъ вързвашъ вѫзли“. Какъ мислите, колко врѣме ще ви отнеме да скѫсате едно такова дебело вѫже? (—Петь часа). Добрѣ, ще ви дамъ едно здраво вѫже, да видимъ, дали ще можете за петь часа да го разнищите конецъ по конецъ. Голѣма срѫчность се изисква! Да допуснемъ, че това вѫже прѣдставлява огънатитѣ пластове Р и R. Водата се намира въ послѣдния пластъ R, дѣто е спусната една сонда. Слѣдъ този пластъ идватъ редъ хоризонтални пластове. Като скѫсате и послѣдния конецъ на вѫжето, какво ще стане? Въ всѣки конецъ има извѣстенъ родъ енергия, и слѣдъ като скѫсате конеца, тази енергия ще се влѣе въ васъ. Вие трѣбва да знаете, какъ да използувате тази енергия. Питамъ ви: като скѫсате и послѣдния конецъ, готови ли сте да използувате тази енергия? Често вие казвате: азъ ще скѫсамъ връзкитѣ си съ еди-кой си човѣкъ. Като скѫсате тази връзка, готови ли сте да не мислите повече затова? Готови ли сте да запълните тази празнина, която се образува въ този случай? Готови ли сте да се справите съ тия елементи, които се образуватъ при това скѫсване? Вие имали ли сте такава опитность, да скѫсате всички връзки съ единъ вашъ приятель? Вие не можете да скѫсате всички конци съ нѣкой вашъ приятель, а само нѣколко отъ тѣхъ. Какво чувствувате тогава? — Болка. Нѣма човѣкъ, който да не е миналъ прѣзъ тази опитность, да кѫса връзки съ нѣкой свой приятель. Какво правите, слѣдъ като скѫсате концитѣ? Лѣгате, ставате, ходите, излизате, влизате, не можете да си намѣрите мѣсто, не можете да намѣрите начинъ, какъ да се освободите отъ това състояние. Послѣ какъ вързвате конеца? Правите ли вѫзли? Като скѫсашъ веднъжъ конеца, природата не позволява да вързвашъ вѫзли. Питамъ: като сте скѫсали конеца, какъ ще изправите погрѣшката си? Конецътъ е скѫсанъ, погрѣшката е направена, при това вѫзли не могатъ да се правятъ, какъ ще се изправи тогава погрѣшката? Ако минава вода прѣзъ глинести пластове, каква ще бѫде тя? — Нечиста. Прѣзъ какви пластове трѣбва да минава водата, за да бѫде най-чиста, най-хубава? — Прѣзъ пѣсъчливи пластове. Тогава, по аналогия на това, ще ви запитамъ: за да бѫде животътъ ви най-чистъ, най-хубавъ, прѣзъ какви пластове трѣбва да прѣмине? — Прѣзъ грапави пластове, защото тѣ отговарятъ на пѣсъчливитѣ пластове въ природата. Дѣ се намиратъ тия грапави пластове у васъ? — Въ ума. Глинеститѣ, тинеститѣ пластове се намиратъ въ сърцето. Затова, именно, азъ ви говорихъ за чистата, за правата мисъль. Тази мисъль ви е потрѣбна, за да придобиете възвишения животъ, който ще внесе подобрение у васъ. Чистиятъ животъ се ползува отъ благата и придобивкитѣ на живота, но не и отъ удоволствията въ живота. Какво се разбира подъ думата „удоволствие“? Ще ви приведа нѣколко примѣри, да видите, кое съврѣменниятъ свѣтъ нарича удоволствие. Срѣщате единъ младъ ученикъ, турилъ цигара въ уста, разхожда се самодоволно, пуши. Пушенето е удоволствие, което не помага за развитието на ученика. Виждамъ другъ ученикъ, той пъкъ надигналъ чашка ракия или винце, пие. Казва: азъ пия ракия, защото тя ще стимулира стомаха ми, а отъ това и умътъ ми ще заработи по-усилено. Има редъ учени хора, лѣкари, които прѣпорѫчватъ пиене на вино въ малко количество. Природата, обаче, е прѣдвидила само едно питие — водата. Тя казва: „Ако искашъ умътъ ти да бѫде бистъръ, ясенъ и да работишъ добрѣ, трѣбва да пиешъ само вода. Намѣри най хубавата, най-чистата вода и отъ нея пий!“ Ако искашъ да пушишъ, тя казва: „Ти трѣбва да мислишъ!“ За пушене, за кадене се говори и въ Писанието. Въ Новия Завѣтъ се казва, че молитвитѣ на праведнитѣ възлизали нагорѣ като димъ, носени били като въ кадилница. Значи, горение трѣбва да има навсѣкѫдѣ. Въ този случай, мисъльта облагородява ученика. Мисъльта на всѣки ученикъ трѣбва да гори! Ученикътъ може да прави разни физически упражнения, може да рисува, да свири, да учи, да се занимава съ какво и да е изкуство, стига всички тия нѣща да развиватъ неговия умъ. Той трѣбва да се пази отъ всички безполезни удоволствия, които спиратъ развитието на неговия умъ. Да допуснемъ, че вие сте даровитъ, способенъ ученикъ, имате голѣма обичь къмъ знанието, но сѫщеврѣменно нѣмате баща, майка, нито приятели, които да ви помогнатъ, нито срѣдства за учене. Питамъ ви, по кой начинъ ще си доставите срѣдства? (—Ще упражняваме занятието, което имаме и отъ него ще се ползуваме). Да кажемъ, че вие можете да свирите, да рисувате, или да шиете, да правите обуща. Кое отъ всички тия занятия и изкуства въ дадения случай ще бѫде най-подходяще? Кое трѣбва да използувате? (—Правене обуща и шиене дрехи). Значи, вие бихте прѣдпочели обущарството и шева прѣдъ изкуствата. Питамъ ви: какъ мислите, споредъ васъ, позволено ли е на ученика да взима пари на заемъ отъ другаритѣ си? Да си помагате взаимно, то е другъ въпросъ, но азъ говоря за правене заеми, съ обѣщание, че слѣдъ нѣколко дни ще ги върнете, а при това минаватъ месеци, и вие не можете да се издължите. Освѣнъ това, колко пари трѣбва да искате на заемъ? (—Колкото можемъ да върнемъ и колкото да си купимъ хлѣбъ). Да, така е, колкото ви трѣбватъ за хлѣбъ. Ами, колко хлѣбъ може да изяде единъ ученикъ. на день? Половинъ килограмъ хлѣбъ достатъчно ли е? Сега ние зачекваме единъ отъ сѫщественитѣ въпроси — въпросътъ за доволството. Човѣкъ още отъ младини трѣбва да учи закона на доволството. Ученикътъ всѣкога трѣбва да има най-хубавъ хлѣбъ, но каквото количество и да има, всѣкога трѣбва да е доволенъ. Той нѣма право да изказва недоволство отъ количеството на храната си, защото всѣки день носи своето благо. Днесъ може да има скромна храна и въ малко количество, утрѣ ще бѫде по-богата и повече. Но каквото има днесъ, ученикътъ трѣбва да бѫде напълно доволенъ, не трѣбва да иска повече. Колкото и малко хлѣбъ да има, той трѣбва да го погледне, да се усмихне, да го помилва и да каже: благодаря и за това, двама заедно ще учимъ. Тогава и хлѣбътъ ще му се усмихне и ще каже: съ тебе заедно лесно ще научимъ урока. (Ние още не сме говорили на хлѣба). Ще дойде день, когато ще говорите на хлѣба. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ“. Значи, ще дойде день, когато ще говорите съ този живъ хлѣбъ. Каква промѣна ще стане съ васъ, ако вие имате живия хлѣбъ? Ще ви обясня това съ единъ примѣръ. Прѣдставете си, че вие сте единъ господарь, който се нуждае отъ работници, и всѣки день отивате на пазаря да си цѣните такива. Виждате тамъ единъ работникъ, който чака да го потърси нѣкой, да се услови на работа. Вие го взимате у дома си, и той всѣки день дохожда да ви работи. Единъ день този работникъ получава голѣмо наслѣдство, половинъ милионъ долари, отъ свой чичо въ Америка. Питамъ: ще намѣрите ли на другия день този работникъ на пазаря да чака за работа? — Нѣма да го намѣрите. Отъ ваше гледище, право ли е, слѣдъ като този човѣкъ е получилъ половинъ милионъ долари, да отива пакъ на пазаря съ мотиката и да чака нѣкой да го услови на работа? Кое заставя работника да напусне вече своята работа? — Паритѣ. Тѣ му улесняватъ живота. Питамъ: слѣдъ като получи паритѣ, съ каква работа трѣбва да се заеме? (—Да започне да учи). Ако този работникъ, слѣдъ като добие това голѣмо наслѣдство, се откаже отъ учене, напусне училището и намира, че знания не му трѣбватъ, защото има съ какво да се прѣпитава, той не разрѣшава задачата си правилно. Въ такъвъ случай бѣднотията е за прѣдпочитане, защото го кара да работи, да учи, а богатството го разваля. Той не иска да работи, не ще да учи. Живиятъ хлѣбъ, това сѫ благоприятнитѣ условия на живота, които всѣки разуменъ човѣкъ трѣбва добрѣ да използува. Съ това искамъ да ви наведа на мисъльта, че благоприятнитѣ условия въ живота отклоняватъ неразумния човѣкъ отъ неговата права посока, а разумниятъ човѣкъ тѣ подкрѣпятъ въ правата посока на неговия пѫть. Тази е единствената причина, поради която, при сегашното ви развитие, мѫчнотиитѣ сѫ повече, отколкото благоприятнитѣ условия. Невидимиятъ свѣтъ или разумната природа иска да ви застави да учите, както любещата майка иска да застави своитѣ дѣца да учатъ. И когато тѣ не учатъ, тя ги поставя въ много неблагоприятни условия, при голѣми мѫчнотии, да пожелаятъ да учатъ. Тѣ иматъ нужда отъ знания. И тъй, кой е най-важниятъ въпросъ, споредъ васъ, който трѣбва да занимава ученика? — Знанието. Това знание трѣбва да съдържа въ себе си качество на вѫтрѣшно смирение. Всѣки день, като се разширява съзнанието на ученика, трѣбва да се увеличава и обичьта му къмъ знанието, къмъ проучаване живота. И при събирането на знанията се забѣлѣзватъ сѫщитѣ явления, каквито и при земнитѣ пластове. Както водата се е събирала съ хиляди години въ тия пластове, безъ да излиза навънъ, така и човѣшкото знание се е складирало съ години въ съзнанието му, безъ да излиза навънъ. Разумниятъ ученикъ може да прокопае тия пластове, и събралата се въ тѣхъ вода ще бликне навънъ, ще излѣзе на повърхностьта. Дѣ ще се яви този животъ, това знание? — Въ съзнанието на човѣка. И сега, понеже вие се приготовлявате за свѣта, тази енергия трѣбва да излѣзе вънъ отъ васъ, да бѫдете носители на новото учение. Или, казано на наученъ езикъ: учениятъ човѣкъ трѣбва да бѫде изразитель на ония извори вѫтрѣ въ себе си, чрѣзъ които може да се обработва външната растителность. Растителностьта е емблемъ на вѫтрѣшния животъ въ човѣка. Най-хубавитѣ желания, най-хубавитѣ чувства, които имате, могатъ да се реализиратъ само отъ единъ прѣкрасенъ умъ. Затова, всѣки отъ васъ трѣбва да се стреми да има единъ прѣкрасенъ, отлично развитъ умъ и съ него да работи. Отъ ваше гледище, кой прѣдметъ въ живота е най-важенъ, или кой клонъ отъ науката засега е най-важенъ? Въ съврѣменното общество, кои науки седятъ на първо мѣсто? (— Естественитѣ науки и математиката). Всички съгласни ли сте съ това? Кое е най-важното въ І. отдѣление? Съ какво започва учительтъ? Съ откриването на буквитѣ, нали? Ами вие съ какво трѣбва да започнете? Най-първо започнете съ изучаването на лицето си. Азъ ви прѣпорѫчвамъ да изучавате челото си, да го измѣрвате, да наблюдавате има ли линии, или не. Послѣ изучавайте носа си: ширината и формата му. Слѣдъ това изучавайте очитѣ си, ушитѣ си, вѣждитѣ си, главата си и т. н. Вие не можете да запомните цѣлото си лице, но има извѣстни чърти на челото ви, които опрѣдѣлятъ направлението на вашия умъ. Изучавайте и качествата на вашия умъ. Тѣзи три образа прѣдставляватъ разни. линии на челото у хората. Тия линии сѫ гънки, пластове, подобни на земнитѣ. Тия хора, по челата на които има прави, хоризонтални, линии, както въ първия чъртежъ, сѫ трѣзви мислещи хора. У тѣхъ наводнение не става. Тѣ сѫ умни хора, но не сѫ практични и бързи. За такива хора може да се приведе поговорката: „Докато мѫдритѣ се намѫдруватъ лудитѣ се наиграватъ.“ Ще ви приведа единъ анекдотъ, който илюстрира добрѣ този родъ хора. Тѣ бавно рѣшаватъ въпроситѣ. Въ едно село започнали да строятъ баня. Слѣдъ извѣстно врѣме тя била почти готова, оставало само да я постелятъ съ мраморни плочи, но понеже това щѣло да костува скѫпо, селянитѣ рѣшили най-послѣ да я постелятъ съ дъски. Сега, обаче, възникналъ споръ, дали дъскитѣ трѣбва да бѫдатъ изгладени или неизгладени. Явяватъ се двѣ мнѣния: еднитѣ били за изгладени дъски, а другитѣ — за неизгладени. Спорътъ се продължавалъ цѣли осемь години, и банята останала недовършена. Най-послѣ идва единъ инспекторъ, разглежда положението на работата и казва: „Ще поставите една дъска изгладена за тѣзи, които настояватъ за такива дъски, и една дъска неизгладена за тѣзи, които искатъ неизгладени дъски, та да се задоволятъ и двѣтѣ желания“. Питамъ: какво заключение ще извадите, ако влѣзете въ една такава баня, която е послана съ два вида дъски? — Ще разберете, че сѫ работили двѣ сили, имало е двѣ мнѣния. Та казвамъ: човѣкъ трѣбва да изучава външно частитѣ на своето тѣло, за да разбере всички ония сили, които секриятъ въ него. Това развива въ човѣка една самоувѣреность, да разработва въ себе си всички свои дарби и способности. Запримѣръ, нѣкои хора не могатъ да говорятъ Истината. Защо? Защото сѫ много страхливи. Други хора пъкъ не могатъ да лъжатъ. Защо? Защото сѫ много съвѣстни. Въ това отношение, всички хора не сѫ еднакви. Отъ чисто френологическо гледище, темето на хората не е еднакво. У нѣкои хора горната часть на главата, темето, е широка — А, у други — теменната часть отзадъ е малко огъната и тѣсна — Б. Като се прѣкара хоризонтална линия СД, успоредна на устата, лесно се опрѣдѣля широчината и формата на теменната область на главата, дѣто се намира центъра на съвѣстьта. Колкото е по-обемистъ този центъръ и линията по-дълга, толкова и съвѣстьта у човѣка е по-добрѣ развита; колкото обемътъ на този центъръ е по-малъкъ и линията по-кѫса, толкова и съвѣстьта у човѣка е по-слабо развита. Слѣдователно, има една максима, която опрѣдѣля отношенията на всичкитѣ органи при размѣръ на главата 55 см. околовръстъ и диаметри 15 см. и 18 см. Въ една нормално развита глава тия центрове се опрѣдѣлятъ ясно. Всѣки, който изучава главата, може да чете по линиитѣ, може да разбира, кой центъръ е добрѣ развитъ, и кой не; той знае мѣстото на съвѣстьта и на всички останали центрове. Доколко нашитѣ центрове и способности сѫ добрѣ развити, или слабо развити, всичко това е строго опрѣдѣлено. Между всички центрове има извѣстно съотношение. Както съвѣстьта, така и другитѣ центрове иматъ свои линии, освѣнъ на главата, още на лицето и на рѫката. Апостолъ Павелъ казва: „Слабиятъ въ вѣрата зеле да яде“. Човѣкъ, който има слаба вѣра, е страхливъ. Когато страхътъ има прѣобладаваще влияние върху човѣка, това се дължи на слаба вѣра. Иди проповѣдвай на единъ страхливъ човѣкъ, че има Божи Промисълъ, че трѣбва да вѣрва въ Бога. Той ще ти каже: какво ми говоришъ за вѣра? Здрави крака трѣбва да имамъ. Плюй на краката си и бѣгай! Можешъ ли да проповѣдвашъ на заека, че има Божи Промисълъ, че трѣбва да вѣрва въ Бога? — Не. Заекътъ казва: „Азъ вѣрвамъ на заднитѣ си крака и зная, че като бѣгамъ нагорѣ, по-лесно ми е“. Отъ свое гледище той е правъ. Ако отидете при една голѣма планинска скала, какъ мислите, тя страхлива ли е? Ако тя има съзнание, ще ви каже: „И при най-голѣмитѣ бури въ свѣта, азъ нѣма да се помръдна отъ мѣстото си!“ Защо? Защото е планина, а не заекъ. Оттукъ ще извадя единъ великъ законъ, който регулира нѣщата въ природата, а именно: слабитѣ нѣща се отвѣватъ отъ силитѣ на природата по всички посоки. Единъ откѫснатъ листъ отъ нѣкое дърво се развѣва по всички посоки, но седи ли този листъ на дървото, вѣтърътъ не го развѣва, а само го огъва около центъра. Откѫснатиятъ листъ се движи и въ периферията си, и въ центъра; здравиятъ листъ, който е на дървото, се движи само въ периферията, а въ центъра остава спокоенъ. Въ това отношение, хора, които иматъ мораленъ устой въ себе си, издържатъ на всички бури въ свѣта. Затова, именно, всички вие трѣбва да имате едно правилно схващане за живота. Сега ще ви запитамъ, кое е най-важното качество на младия човѣкъ? Или, съ какво се характеризира младостьта? До извѣстна възрасть вие се чувствувате млади, но слѣдъ извѣстно врѣме чувствувате, че сте остарѣли. До момента, въ който сте се чувствували млади, наистина сте млади, но отъ момента, въ който започвате да се мислите, че сте старъ, и въ съзнанието ви става една промѣна. По какво се отличава по-раншното ви състояние отъ послѣдното? Какво, въ сѫщность, сте изгубили, и какво ново е влѣзло въ васъ? Ще ви улесня въ разсъжденията съ единъ примѣръ. Прѣдставете си, че вие, като ученикъ, имате една кесия, пълна съ златни звонкови пари. Пипате я отъ врѣме на врѣме въ джоба си, тя ви стимулира. Пълната кесия изразява младостьта. Тя е твърда, коравичка, тежка, защото е пълна. Когато усѣщате нейната тяжесть и коравина, тя ви придава стабилность, и вие вървите изправенъ, гордъ, смѣлъ. Който ви види въ тази поза, още веднъжъ се обръща да ви погледне. Приятно е да видишъ самоувѣренъ, смѣлъ човѣкъ въ свѣта! Прѣдставете си, че слѣдъ извѣстно врѣме вие бръквате въ джоба си, пипате кесията и какво усѣщате? — Тя станала мекичка и по-лека. Вие изпадате въ едно особено психологическо състояние и казвате: какъ е възможно да стане това нѣщо? Вие се чудите, какъ се изпразнила кесията ви, какъ е олекнала толкова! Нѣкой хитъръ, ловъкъ човѣкъ извадилъ незабѣлѣзано вашата пълна кесия, турилъ вмѣсто нея една празна и си заминалъ. Какво настава сега у васъ?— Една тѫга, една отпадналость. Вие изгубвате смѣлостьта си и вървите съ увиснала глава, отпадналъ духомъ. Празната кесия изразява старостьта. Стариятъ човѣкъ чувствува, че нѣкакво богатство отъ него е задигнато, заграбено. Той казва: отидоха младинитѣ! Какъ? — Не зная. Пипа кесията си, но тя вече е лекичка, мекичка, и си казва: „Едно врѣме краката ми държаха, но сега, не зная, какво стана, не държатъ“. Трѣбва да знаете слѣдното: всички хора, които живѣятъ съ сърцето си, остарѣватъ по-скоро, отколкото тия, които живѣятъ съ ума си; или, съ други думи казано: хората на чувствата остарѣватъ по-скоро отъ хората на трѣзвата мисъль. Всѣки човѣкъ, който мисли трѣзво, разумно, той винаги ще бѫде младъ. Едно отъ качествата на младия човѣкъ е да мисли право. Затова, правата мисъль е необходима за всинца ви. Сега вие се готвите да влѣзете въ новия животъ. Какво ви е нужно за този животъ? Всички трѣбва да работите надъ новитѣ положения въ живота, защото у човѣка има двойни органи, които той трѣбва да разработва. Засега човѣкъ работи съ лѣвото полушарие на мозъка и съ дѣсната рѫка, а дѣсното полушарие на мозъка и лѣвата рѫка сѫ пасивни, тѣ не взиматъ участие въ работата. Лѣвото полушарие прѣдставлява жената, която работи цѣлъ день въ кѫщи, а мѫжътъ ходи натукъ-натамъ съ цигара въ рѫка, разисква, философствува и казва: жената ще се погрижи за всичко. Има извѣстна аналогия между живота на циганина и това, което сега ви казвамъ. Циганинътъ, като се ожени, не работи вече. Той взима нѣколко цигари въ джоба си, пуши, разхожда се, срѣща се съ този или онзи приятель, разговаря се, не се грижи за нищо — жена му го храни. Циганката съ тояга въ рѫка и съ торба на гърба, хлопа отъ врата на врата — проси. Има изключения отъ това, разбира се, то не е общо правило. Нѣкои цигани сѫ желѣзари и работятъ много. Азъ взимамъ като примѣръ живота на циганитѣ, за да изтъкна въ по-ярки чърти отношенията между сърцето и ума, или между чувствата и мислитѣ въ човѣка. Често у хората се забѣлѣзва сѫщия този атавизъмъ, както у циганитѣ, оставятъ чувствата да разрѣшаватъ най-важнитѣ въпроси. Не, чувствата, т. е. сърцето или жената въ човѣка не може да разрѣши най-важнитѣ въпроси. Циганинътъ научава жена си да проси оттукъ - оттамъ, но съ просия работа не става. Ами ако всички хора, отъ които проси, сѫ бѣдни, какво ще ѝ дадатъ? Просията не е изкуство. Тя трѣбва да научи друго нѣщо. Казвамъ: сърцето у насъ не може да разрѣши въпроситѣ, умътъ трѣбва да се впрегне на работа. Започне ли умътъ да работи, сърцето трѣбва да е въ сдружение съ него. Афектирате ли се, отпадате ли духомъ, обезсърдчавате ли се, това сѫ чувствувания, настроения, които не разрѣшаватъ въпроситѣ. Умътъ поставя нѣщата върху единъ положителенъ законъ и казва: азъ съмъ се родилъ въ свѣта, Богъ ми е далъ условия да се развивамъ, и азъ трѣбва да работя. Хора, които се рѫководятъ отъ своя умъ, сѫ разумни и разрѣшаватъ въпроситѣ правилно. Такъвъ човѣкъ размишлява, съпоставя нѣщата на мѣсто и казва: ако постѫпя по този начинъ, напримѣръ, животътъ ми ще се оправи. Отъ това гледище, за сега всички живѣете двоякъ животъ, но трѣбва да придобиете една нова опитность, едно ново схващане. Въ стария животъ ще се обезсърдчавате, а въ новия животъ ще се насърдчавате. Мисъльта прѣодолѣва въ него. Винаги ще поставяте паралелъ между тия два живота, и така ще вървите напрѣдъ. Вие още не можете да живѣете само въ новия животъ, но ще минавате ту въ единия, ту въ другия. Въ бесѣдитѣ си азъ направихъ паралелъ между четиритѣ живота, които текатъ у васъ. Старозавѣтниятъ животъ прѣдставлява сборъ отъ наслѣдени качества на вашитѣ дѣди и прадѣди. Ще изучавате този животъ, ще разпознавате и себе си. Азъ мога да изнеса тия четири живота и въ научна форма. Тѣ прѣдставляватъ четиритѣ съзнания у човѣка. Дѣ се намира подсъзнателниятъ и свърхсъзнателниятъ животъ? — Тѣ сѫ двата полюса на Божествения животъ. Подсъзнателниятъ животъ е този на ангелитѣ, а свърхсъзнателниятъ е животътъ на Божествения свѣтъ. Съзнателниятъ и самосъзнателниятъ животъ прѣдставляватъ двата полюса на човѣшкия животъ, Съзнателниятъ животъ е този на светиитѣ, на напрѣдналитѣ духове, които сѫ минали прѣди насъ; самосъзнателниятъ животъ е нашиятъ индивидуаленъ животъ. При съзнателния и подсъзнателния животъ вие трѣбва да изучавате една область отъ живата природа, която има връзка съ сегашния ви животъ. Въ подсъзнанието, запримѣръ, сѫ складирани всички възможности за реализиране на нѣщата. Питамъ: какъ ще постигнете това? — Само ако знаете законитѣ. Напримѣръ, ти искашъ да постигнешъ нѣщо добро. Вложи тази мисъль въ подсъзнанието си съ пълна вѣра, и тя ще се реализира. Внеси тази мисъль безъ страхъ, безъ съмнѣние, и висшитѣ сѫщества, които живѣятъ тамъ, ще ти помогнатъ. Ти само напиши заявлението си до тѣхъ, но конкретно, опрѣдѣлено, и го остави. Тѣ не обичатъ общо говорене. Искате да станете утрѣ точно въ 3½ часа. Какво ще направите? Азъ съмъ ви казвалъ и другъ пѫть: ще вложишъ въ подсъзнанието си мисъльта, че искашъ да станешъ сутриньта въ 3½ часа. Ще кажешъ тази мисъль само веднъжъ, безъ да я повтаряшъ. При повторение законътъ не работи. Кажешъ ли мисъльта веднъжъ, забрави я, ще видишъ, че сутриньта ще станешъ точно въ 3½ часа. Нѣкои отъ васъ имате материални затруднения. Направете сѫщия опитъ. Кажете си: идната година на сѫщия този день ще имамъ на разположение 1,000 лева, напримѣръ. Вложи тази мисъль въ подсъзнанието си и ще видишъ, че идната година на този день ще имашъ 1,000 лева. Усъмнишъ ли се, законътъ не работи. Този законъ работи само при пълна вѣра отъ ваша страна. Да кажемъ, че нѣкой отъ васъ има слаба паметь. Ако иска да усили паметьта си, той може да се ползува отъ сѫщия законъ. Всѣка вечерь, като си лѣга, да влага въ подсъзнанието си мисъльта: отъ утрѣ моята паметь ще бѫде по-силна. Като внася тази положителна мисъль въ подсъзнанието си, паметьта му постепенно ще се усилва. Всѣки човѣкъ, който иска да корени своитѣ недѫзи, да изправя своя животъ, трѣбва да има положителна, права мисъль. Каквото му е нужно за живота, той трѣбва да го вложи въ подсъзнанието си, и висшитѣ сѫщества ще се притекатъ въ услуга. И тъй, правилното разбиране и прилагане на законитѣ ще ви избави отъ редъ ненужни страдания въ живота. Да допуснемъ, че вие сте саможивъ човѣкъ, песимистъ по характеръ, но искате да придобиете правилни отношения къмъ хората. Вложете съ вѣра това ваше желание въ подсъзнанието си, като фиксирате дори датата, до която искате да стане това, и ще видите, че до този день ще придобиете това, което сте желали. Тази енергия ще потече въ васъ тъй, както водата тече прѣзъ пѣсъчнитѣ пластове и чрѣзъ сонда излиза навънъ. Всичко ще дойде на своето врѣме. Обаче, законътъ на внушението изисква специфично врѣме и специфично състояние на човѣка. Какво значи това? Въ всѣко врѣме не можете да си внушавате. Напримѣръ, ако си внушавате, когато сте разстроени или раздразнени, не можете да имате добри резултати. Всѣки, който иска да вложи въ подсъзнанието си една велика мисъль, която да се реализира, той трѣбва да избере за това най-хубавото разположение на духа си. Колкото човѣкъ е по-неразположенъ, по-неспокоенъ, толкова по-бавно и несигурно работи законътъ на внушението; колкото човѣкъ е по-разположенъ, законътъ работи по-добрѣ. Та когато говоримъ за любовьта, за свѣтлината, за мира и за радостьта, ние подразбираме ония Божествени условия, при които способноститѣ на човѣка се развиватъ правилно. Безъ тия способности умътъ не може да се развива, и мисъльта не може да дойде. Само по този начинъ човѣкъ може да работи и да прѣмахне всички мѫчнотии отъ пѫтя си. На първо мѣсто вие трѣбва да развивате вашитѣ способности, вашитѣ таланти. Каквато и малка способность да имате, непрѣменно гледайте да я развивате, защото до извѣстна степень отъ нея зависи проявата на вашия животъ. Живата природа ще работи върху васъ, именно, чрѣзъ тази способность. Този законъ работи еднакво за всички хора. Да имате силна, добра паметь, това е богатство. Но трѣбва да знаете, че паметьта зависи отъ чувствата. Колкото чувствата на единъ човѣкъ сѫ по-необуздани, толкова и паметьта му е по-слаба. Когато паметьта му започва да отслабва, това показва, че става разслабване въ неговитѣ чувства, той се разсѣйва и не помни — скоро забравя. Паметьта на хората отслабва и отъ голѣми скърби и страдания, отъ голѣмъ страхъ и отъ силни умствени сътресения. Ето защо, за да може ученикътъ, да се развива правилно, за да води нормаленъ животъ, трѣбва да се намира въ хармонична срѣда. Всѣки отъ васъ може да си създаде хармонична срѣда за своето развитие. Даже и при най-неблагоприятни условия да попадне, той може да си създаде отъ тѣхъ една хармонична срѣда, но затова се изисква голѣма устойчивость и постоянство. Ние имаме добъръ примѣръ отъ такова постоянство съ градинаря, който се намира при рѣката долу, близо до линията. Прѣди нѣколко години той купилъ това мѣсто, което е било почти пустиня. Той прѣнасялъ пръсть, насипвалъ го, разкопавалъ го, торилъ го и така облагородилъ цѣлото мѣсто. Днесъ на това мѣсто има хубава зеленчукова и овощна градина. Първоначално земята е била толкова бѣдна, че селянитѣ отъ околнитѣ мѣста му се смѣели, дѣто се е заелъ съ такава неблагодарна работа и му казвали, че и трудътъ, и врѣмето, и срѣдствата му ще отидатъ напразно. Но този човѣкъ работилъ съ постоянство и самоувѣреность, и днесъ се радва на добри резултати. Идея ималъ той! Този градинарь може да ви послужи за примѣръ, че при силно желание, човѣкъ може да реализира всѣка своя идея. И вие можете да работите по сѫщия начинъ. Ако имаме човѣкъ съ обикновени способности дори, при усилена 20-годишна работа върху себе си, той ще може да облагороди сърцето си и да просвети своя умъ. Работа се изисква отъ всинца ви! Азъ ви наведохъ примѣра съ вѫжето, показахъ ви, какъ трѣбва да се кѫса. То прѣдставлява мѫчнотиитѣ въ вашия животъ, които трѣбва да кѫсате, да разнищвате съ игла. Всѣка мѫчнотия е единъ обрѫчъ въ вашия животъ, който ви спъва. Обрѫчи сѫ потрѣбни за кацитѣ, но живитѣ дървета нѣматъ нужда отъ тѣхъ. Ако на едно живо дърво се турятъ обрѫчи, то не може да расте и се разваля. Тия обрѫчи трѣбва да се прѣмахнатъ отъ него! Обрѫчитѣ сѫ нужни за хора, които живѣятъ несъзнателенъ животъ, но за насъ, които живѣемъ съзнателенъ животъ, никакви обрѫчи, никакви вѫжета не трѣбватъ. Ние сме живи дървета, които трѣбва да растатъ и да се развиватъ при пълна свобода. Отъ това гледище, вие трѣбва да изучавате Любовьта и нейното приложение въ мисъльта. Азъ не говоря за проявата на Любовьта въ сърцето, въ чувствата, но говоря за проявата на Любовьта въ ума, въ мислитѣ. Вие трѣбва да изучавате и свѣтлината, но не тази, която би ви прѣчила въ пѫтя, а тази свѣтлина, която освѣтява пѫтя ви и ви насърдчава. Запримѣръ, вечерно врѣме ти се заблудишъ въ нѣкоя мѣстность, луташъ се натукъ-натамъ, не знаешъ дѣ си, но яви ли се първиятъ лѫчъ на слънцето, той хвърля свѣтлина на пѫтя ти, и ти се ориентирашъ. Вие трѣбва да изучавате и мира, който внася вѫтрѣшно спокойствие въ човѣка. Кога е миренъ човѣкъ? Военниятъ е миренъ, когато носи орѫжието си на рамо. Орѫжието прѣдставлява за него пълната кесия. Той я побутва и казва: „Миръ имамъ въ душата си!“ Защо? — Кесията ми е пълна. Когато кесията му е празна, той нѣма миръ. Щомъ имашъ любовь, имашъ и миръ. Щомъ имашъ хлѣбъ, гладенъ нѣма да бѫдешъ. Щомъ имашъ вода, жаденъ нѣма да бѫдешъ. Любовьта носи животъ; животътъ носи свѣтлина, а свѣтлината носи миръ. Значи, имаме ли любовь, ще бѫдемъ мирни; имаме ли свѣтлина, ще знаемъ, дѣ отиваме. Най-послѣ вие трѣбва да изучавате радостьта, да знаете, че ще постигнете това, къмъ което се стремите. И тъй, като ученици, ще гледате реално на живота. Задачата на всички ученици е да имате не само теоретически познания за живота, но и практически. Всичко, което учите въ Школата, трѣбва да го прилагате. Освѣнъ това, правете и нѣкои опити сами. Нека новото учение, новиятъ животъ се въплотятъ въ васъ. „С а м о с в ѣ т л и я т ъ п ѫ т ь н а М ѫ д р о с т ь т а в о д и к ъ м ъ И с т и н а т а!“

Аудио - чете Цвета Коцева Абсолютна чистота (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Ключът на живота“, Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Определени движения“, 12 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Определени движения“, 12 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Второ издание, ИК 555, Варна,1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 1929 единична беседа АБСОЛЮТНА ЧИСТОТА Думата "чистота" е понятна на всички хора. Тя има двояк смисъл: външен и вътрешен. Външната чистота всеки я вижда и разбира. Когато се говори за външна чистота на къщата, ние разбираме, че тя е добре измазана отвън и отвътре, подът на стаите измит, прахът навсякъде изчистен. Когато се говори за външна чистота на дрехата, разбираме, ако е бяла, да бъде добре изпрана; ако е черна, да няма никакви петна по нея. Когато се говори за чистота на масло, разбираме да бъде прясно, бистро, без никакви примеси. Значи, чисти неща са ония, в които няма никакви примеси, никакви странични елементи. Съдържат ли някакви примеси в себе си, тия неща са нечисти. Нечистотата се дължи на известни елементи, които се срещат в живота и в природата. Следователно говорим ли за чистота, веднага в ума ни изпъква противоположното и – нечистотата. И обратно, говорим ли за нечистотата, пред нас изпъква идеята за чистотата. Тия две понятия са напълно противоположни. – Кога можем да кажем, че животът на човека е чист? – Когато има висок идеал, когато живее съзнателно, когато е здрав. Влезе ли един от елементите на нечистота в неговия живот, веднага смъртта прави крачка напред. Колкото повече нечистотата се увеличава, толкова по-бързо смъртта влиза в живота. Смъртта и нечистотата се намират в отношения право пропорционални помежду си. Като знае човек това, първата задача в живота му е да пречисти своята мисъл. Пречисти ли мисълта си, той има ясна представа за всички неща. Пречисти ли мисълта си, човек има вече ясна представа за Бога. Тогава Бог няма да бъде някаква форма вън от него, както днес Го разглеждат. Бог е източник на живота. А какво по-голямо благо може да очаква човек от живота? Всички красиви подтици, всички радости в човека се дължат на онова вътрешно съзнание в него, че съществува, т.е. че живее. Той става сутрин бодър, весел и здрав, погледне към изгряващото слънце и се радва, че в ума му се ражда някаква малка идея за работа през деня. Това състояние в човека е резултат на първите издънки от дървото на живота. Често слушате някой човек да се оплаква, че животът е тежък, че от сутрин до вечер трябва да мисли за прехраната и за облеклото си. Обаче, въпросът за храната и за облеклото е елемент на физическия, на материалния живот. Физическата храна не е необходим елемент за духовния живот на човека. Да бъде човек духовен, това не подразбира, че трябва да яде много, нито пък яденето да бъде вкусно приготвено, с ред приправки . Приправките в яденето са странични елементи. Всяко разумно същество приема храна, съответна на неговото развитие. Обаче, има нещо общо в храненето на всички живи същества. Общото в храненето се заключава в храната, която приемат. Например всички живи същества на земята се нуждаят от въздух, от вода и от някаква твърда храна. Първоначално те са приемали хранителните елементи само от въздуха, после от – водата и най-после от твърдата материя. Някога човек се е хранил само със светлина. Днес той е забравил този начин на хранене. Днес само очите му са запазили изкуството да се хранят със светлина. Наистина, ако очите на човека дълго време не приемат светлина, ще се атрофират. И тъй, първата задача на човека е да си състави ясна представа за Първата Причина на нещата, за Бога. Говори ли се за Него, човек трябва да включва в съзнанието Му всички живи същества от най-малкото до най-голямото. Бог еднакво се грижи за живота на всички същества. Животът изтича от Него и Той се грижи за този живот. Животът на вселената се крие в Него. Няма същество по-велико, по-благородно, по-отзивчиво и по-добро от Бога. Няма подобен на Него. И грешникът, и светията като помислят за Бога, дълбоко някъде в душата им трепва една струна. Не разбере ли произхода на това трепване, човек ще мине и замине през живота, без да схване неговата същина и присъствието на Великото Начало в него. Много пъти трепва човек, но той трябва да различава свещения трепет в себе си от обикновеното трепване. Като срещне мечка в гората, човек трепва, но грубо е това трепване. Той изгубва и ума, и дума. Човек трепва и от погледа на красивата мома, но това трепване е приятно. И най-големият герой трепва от погледа на красивата мома. – Защо? – Не може да носи благото, което този поглед съдържа. Всяко благо крие в себе си една малка опасност. – За кого? – За онзи, който не е готов за това благо. Човек изпитва страх от всяко нещо, за което не е готов. Защо човек се страхува? – Защото някога се е отклонил от Бога. И днес, като дойде до мястото, отдето се е отклонил, той започва да се страхува. Дойде ли човек до правата мисъл, страхът му се превръща в разумна сила. Като мисли право човек от нищо не се страхува. За да придобие права мисъл, човек трябва да си състави ясна представа за Бога. Има ли ясна представа за Бога, той може да придобие онова истинско, положително знание, което повдига и облагородява човека, което осмисля неговия живот. Който не може да си състави ясна, определена идея за Първата Причина, той не само, че не може да постигне нещо ново, но ще изгуби и онова, което е постигнал Ако е бил учен, ще изгуби знанието си; ако е бил силен, ще изгуби силата си; ако е бил здрав, ще изгуби здравето си; ако е бол богат, ще изгуби богатството си. Той ще се намери в положението на човек, без идеал и подтик в живота си, без всякакво вдъхновение. В съзнанието си той ще носи една идея, че някога е бил богат, силен, здрав, учен, а сега е сиромах, слаб, болен и невежа, без никакви знания. Някои казват, че като изгуби всичко, човек престава да мисли, да чувствува и да действува право. – Наистина, ако се безпокои и тревожи, човек изгубва правата мисъл, правото чувство и правото действие, вследствие на което преждевременно остарява. Ако не се безпокои и разбира смисъла на изпитанията и страданията, човек носи в себе си трезви, прави мисли, благородни и възвишени чувства, които го свързват с Бога и дават простор и полет на неговата дейност. Трябва ли човек да се безпокои за живота си, как ще го прекара, дали ще бъде здрав, ще има ли достатъчно средства? Когато царският син постъпва в училището, трябва ли да мисли, кой ще го поддържа? За него въпросът е разрешен. Веднъж дошъл на земята и постъпил в училището, от него се иска само едно – да учи. За всичко останало бащата поема грижа. Ако е мързелив и не учи, синът сам ще понесе последствията на своя мързел. Всички хора се намират в положението на царския син. Те са дошли на земята да учат, за което им е дадено всичко: хляб, вода, въздух и светлина. Какво се иска от тях? Нищо друго, освен да учат. Един ден, като се върнат на небето, Баща им ще ги пита, какво са научили от дългата екскурзия на земята. Така и вас ще питат, какво сте научили като сте ходили на седемте рилски езера. Ще кажете, че сте ходили по върховете на Рила и сте обикаляли езерата. Че сте се качвали по върховете, че сте обикаляли езерата, това още нищо не значи. Това не е никаква наука. Върховете, езерата, това са символи, които трябва да се разбират. Всеки връх, всяко езеро представят листа от великата книга на природата. За вас е важно, колко листа сте прочели от тази книга и какво сте разбрали от тях. Качването по високите планински върхове крие в себе си дълбок смисъл. Който разбира смисъла на това изкачване, той се ползува от богатството на тия върхове. Голямо богатство, материално и духовно, крият в себе си планините. Високите планински върхове изпращат част от своето богатство на долините. Те ги напояват, правят ги плодородни, богати с живот. На същото основание, човек трябва да се качва по планините, за да вземе нещо от тях, да забогатее и да слезе после в долината на живота, да даде от това, което е придобил. Кой човек наричаме богат? Богат човек е онзи, който живее с велики, с възвишени идеи. Добрият човек е богат, защото всеки момент може да дава от себе си. Злото е беден човек, от когото нищо не можете да вземете. Той мисли, от кого какво да вземе, но сам нищо не може да даде. Казано е в Писанието: "Не се противи на злото". Това значи: не се противи на бедния. Настояваш ли да вземеш нещо от него, освен че нищо няма да получиш, но отгоре на това и ще плащаш за него. Следователно, стихът "не противи се на злото" крие в себе си важна формула в икономиката на живота. Ето защо, срещнеш ли беден, стори му път да мине. Не постъпиш ли така, спреш ли го в пътя му, той ще започне да те обира. Бедният разчита на милостта на богатите. Който влиза във Великата Школа на живота да се учи, той трябва да ликвидира с просията. Казано е в Писанието: "Само чистите по сърце ще видят Бога". Чист по сърце е богатият, добрият, разумният човек. Който има тия качества в себе си, той ще види Бога, т.е. ще Го разбере. Да разберете Бога, това не подразбира освобождаване от страдания и мъчнотии. Нещастията и страданията неизбежно ще дойдат, но чистият по сърце лесно се справя с тях. Вие пътувате през море, дето стават големи бури. Тези бури ще се предадат и на парахода, с който пътувате. Вълните ще го заливат, ще го клатушкат, но за да стигне благополучно на пристанището, в парахода трябва да цари мир и хармония. Най-малката дупчица на парахода е в състояние да пусне морските вълни вътре, а с това целият екипаж да се изложи на явна смърт. Каквото е действието на морските вълни, влезли в парахода, за неговия екипаж, такова е действието на отрицателните и нечисти мисли за човека. Пазете се от всяка лоша, нечиста мисъл, която попада във вашия ум. Една такава мисъл е в състояние да поквари целия човешки живот. Като знаете това, пазете чистота в живота си. Днес от всеки човек се иска физическа, сърдечна и умствена чистота. Дето ходи, той трябва да пази абсолютна чистота. По улиците, в дома си или на планината, човек трябва да пази абсолютна чистота. Трябва ли след него да вървят слуги и да чистят? Някой мисли за себе си, че е чист и свет човек, а навсякъде оставя нечистотиите си. Вижте какво прави този човек на планината, дето няма човешки надписи за пазене чистота и ред. Там ще види той, че нито е чист, нито е свет човек. Когато планината се възмущава от нечистотата на човека, тя праща бури и ветрове, гръмотевици, светкавици и дъжд, да се чисти и да покаже на хората, че мястото им не е там. Който съзнателно поддържа чистота във физическия си живот, той ще бъде чист и в сърдечния, и в умствения си живот. Може ли човек да говори за висок идеал, за вяра в Бога, ако не спазва най-елементарната чистота на физическия свят? Чист трябва да бъде човек във всяко отношение! Що се отнася до личния живот на човека, той носи отговорност за всичко. Дойде ли до целокупния живот, отговорността не е негова. Следователно, в своя личен живот човек трябва да пази физическа, духовна и умствена чистота. Тъй щото, искате ли да бъдете здрави и весели, всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и всяко ваше действие, трябва да са проникнати от идеята за абсолютна чистота. Само при това положение вие можете да се радвате на Божието благословение. Не пазите ли тази чистота, вие доброволно се излагате на явна смърт. Време е човек да се откаже от дребнавостите на живота, които нарушават неговата чистота. Какво от това, че някой му казал една обидна дума? Не внасяйте нищо отрицателно в ума и сърцето си. От вас се иска съзнателна, разумна работа, да докажете на себе си и на окръжаващите, че сте свободни от отрицателното в живота. Работете върху себе си съзнателно и с любов, да развиете не само физическа, но и духовна сила, да правите чудеса. Казва се за Христа, че дошъл на земята да понесе греховете на цялото човечество. За кого може да се каже същото? Христос можа да направи това, защото разполагаше с велика духовна и физическа сила. Той понесе това, което обикновеният човек не може да издържи. След всичко това, ще дойде един обикновен човек да се хвали, че говорил с Господа. Ако може да понесе греховете на човечеството, т.е. да дигне земята на гърба си, възможно е да се е разговарял с Господа. Не може ли да направи това, по-добре да не се заблуждава. Когато Господ говори на Мойсей, след това Мойсей дигна тоягата си, удари канарата и вода протече от нея. Господ проговори на Мойсей, и манна падна от небето. Господ проговори на Мойсея, и той изведе еврейския народ от Египет, и цели 40 години го води през пустинята. Как се познава, кога Бог говори на човека? От книга това нещо не може да се научи. В това отношение всеки човек има своя специфична, вътрешна опитност. Чрез тази опитност, той е дошъл до познаване на Божия глас в себе си. Много са начините, по които човек може да разбере природата, но един е пътят, по който може да влезе в света на истината. Какво нещо е истината? Истината е най-чистият свят, в който любовта се проявява. Истината е най-чистият образ на любовта. Що е любовта? Тя е носителка на Вечния живот. Най-голяма свобода се добива чрез истината. Най-голяма светлина се придобива чрез любовта. Обаче, търсите ли топлина, горещина, идете при правдата. Дойде ли правдата в света, тя ще нагорещи всички живи същества. Когато любовта прояви най-голямата си горещина, тя се е превърнала в правда. Сама по себе си любовта представя същината на живота. Изяви ли се любовта в живота, ще знаете, че по-велико нещо от живота няма. Следователно, любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта са области, висши светове, чрез които животът се проявява. Под думата "живот" ние разбираме онова високо съзнание на човека, в което се крие постоянен и непреодолим стремеж към постижения. Кажем ли, че живеем, ние разбираме непрекъснат стремеж към постигане на известни цели. Още с раждането си детето започва да иска нещо от обективния свят. Ние казваме, че физическото съзнание на детето е пробудено вече. Като расте, детето се събужда за чувствения свят и от там започва да иска нещо. После то се пробужда за умствения свят и в него се явява желанието да учи. Колкото повече човек расте и се развива, съзнанието му се пробужда за по-високи светове: за духовния и за Божествения. Това показва, че съзнанието на човека се пробужда за всички светове, дето животът се проявява, макар и в различни форми. Едно е важно да знае човек: в каквато форма да се проявява, без чистота животът не може да функционира. Как може да се поддържа тази чистота? Чрез служене. На кого? На Бога. Следователно, когато се говори за служене, разбираме, че човек трябва да служи на Бога. Казано е: "Бог е Любов". Значи, човек трябва да служи само на любовта. – Защо? – Защото любовта носи живота. Тъй щото, дойде ли до живота, човек казва: И роб мога да стана, но живота да придобия. Като живее човек трябва да спазва три неща: да служи на Бога, да обича ближния си и да почита себе си. Да обичаш ближния си, това значи, да се разтоварваш от непотребния товар на гърба си. Да почиташ себе си, това значи, да виждаш доброто, красивото, разумното в света. Това нещо човек вижда първо в себе си, а после в другите. Като вижда тия качества в себе си, човек осмисля своя живот. Ето защо, казвам: да почита човек себе си, това значи, да вижда смисъла на живота. Невъзможно е човек да вижда доброто, красивото и разумното в другите хора, докато не го вижда в себе си. Това, което човек вижда в себе си, се отразява и в неговите ближни.Човек уважава хората за съзнанието, което има. Човек обича хората за красивото, възвишеното и благородното, което вижда в себе си. Защо бащата обича сина си? За почитта, която има към себе си. Почитта към него самия, се превръща в любов към сина. И тъй, кога човек обича? Когато вижда себе си в другите. Кога почита? Когато съзнава своето достойнство като човек. Кога може да служи на Бога? Когато съзнае, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. Човек е готов на всички жертви, когато съзнае в себе си, че за Бога всичко е възможно. На Бога може да се служи само идейно. Като служи на Бога човек трябва да знае, че всичко, което прави в Негово име, е възможно. Само истинският служител на Бога може да отговаря положително на всички въпроси. Например някой може да го запита: – Като служиш на Бога, носиш ли земята на гърба си? – Нося я. – Ами слънчевата система? – И нея нося. – Ами вселената? – Не само че я нося, но даже съм господар на вселената. Сега, като слушате такива смели отговори, виждат ви се чудни, почти невъзможни. Наистина, смело е човек да каже за себе си, че носи земята и слънчевата система на гърба си, че е господар на вселената. Да каже човек, че е господар на вселената, това значи да я е обходил от единия край до другия и да я е проучил. За обикновения човек това е невъзможно; за разумния, обаче, това е възможно. Защо? – Защото разстоянието от главата до краката му представя цяла вселена. Следователно, каже ли човек, че е господар на вселената, това подразбира, че той познава своето тяло от главата до краката, знае законите, които го управляват – той носи вселената в себе си. Тогава, колкото време му е нужно да простре ръцете си от главата до краката, толкова време му е нужно да пропътува цялата вселена от единия й край до другия. Достатъчно е да мръдне ръката си, да я простре напред, за да хване вселената. Нещата са далеч от човека само тогава, когато са отделени от общия организъм. Щом всички са заедно в организма, те са близо до него. Близостта подразбира организиране на нещата: организиране на удовете в човешкия организъм; организиране на разумните същества, т.е. обединението им в едно цяло. Отдалечаването подразбира дезорганизиране между нещата. Когато хората се обиждат, или си причиняват пакости, това показва, че те са вън от общия организъм. Който обижда, той излиза от границите на общия организъм. Докато хората живеят в хармония помежду си за обиди, недоразумения и противоречия не може да става дума. Може ли да съществува противоречие между пръстите на ръцете? Какво лошо има в това, че едни от пръстите са на лявата ръка, а други – на дясната? Кои пръсти ще бъдат на лявата ръка и кои – на дясната, това е безразлично. За пръстите е важно да си помагат взаимно. Много от съвременните хора са дошли до една област на живота и там са спрели. Те трябва да направят крачка напред, да влязат в областта на новото, което иде вече в света. Вървят ли по стария път, едно ги чака: смърт, опяване, надгробни, хвалебни речи за заслугите им към дом, към отечество. Добре е човек да изпълнява задълженията си към семейството, към отечеството си, но при тия задължения той не трябва да забравя първото и най-важно задължение – към Бога. Че не е изпълнил първото си задължение, виждаме от това, че той умира. Казано е в Писанието: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". Към този стих може да се прибави още нещо: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и да Ти служа". Човек трябва да служи на Бога с пълно съзнание и от любов, да не изпадне в крайност, да се отегчи и да напусне работата си. Много причини могат да доведат човека до това положение, но има ли прави разбирания за живота, нищо не може да го извади от неговия път; нищо в света не може да наруши неговото равновесие. Сега ще приведа един пример от селския живот като по-близък до природата и ще обясня, защо понякога хората излизат от релсите на своя живот. Един млад и работлив селянин ставал сутрин преди изгрева на слънцето, впрягал воловете си и отивал на нивата да оре. Колата му била всякога добре стъкмена, воловете му – гладко и грижливо вчесани. Той пък бил всякога весел, засмян, тихо си припявал и се радвал на живота. От ранна сутрин до късна вечер той работел неуморно, доволен от това, което свършвал. Като се връщал у дома си, пак весел и засмян, разпрягал воловете си, нахранвал ги и тогава се прибирал да вечеря и да си почине от дневната работа. След това лягал да спи, с тиха радост в себе си, че на другия ден нова работа го чака. Тъй се нижели дните един след друг, докато, неочаквано за него, той срещнал една млада, красива мома, по която се захласнал. Станало нещо особено с него: не му се работело вече, на работа отивал късно, а се връщал рано. Колата му напусната, воловете невчесани, песента замлъкнала и на устата му усмивка не се видяла вече. Ходел натук-натам захласнат и казвал на всички, че му дотегнало да работи, искал да си поживее малко. Облече новите си дрехи, тури калпак на главата, нов пояс на кръста, бодне китка на дрехата си и хайде из селото; ту по една, ту по друга улица, докато спре пред градината на красивата мома и като войник започва да караули от единия край до другия. Изведнъж спира, иска да види този престъпник, който се крие между дърветата. Като се изчерпи търпението му, той влиза в градината, но виновникът го няма. Къде е той? Вътре е влязъл, скрил се е зад пердето и от там наблюдава, какво прави момъкът. Младият момък иска да види виновника на своето захласване, да чуе гласа му, да разбере нещо от него. Заради него – за тази красива мома той е напуснал и нива, и волове. С цвете на главата, момата седи вътре, гледа към него и се усмихва доволна. Като изчерпи и последното си търпение, в момъка се явява желание да вземе китката от главата на момата. Той иска да й каже, че досега орал и копал на нивата, но без нея работата му се обезсмислила. Момъкът постоянствува в желанието си: днес вземе китка от момата, утре вземе китка, докато най-после вземе и момата. Това е магия, с която момъкът си служи за да привлече момата. Като види, че всичките й китки са отишли в дома на момъка, момата отива да си ги вземе, докато и тя остане там. Без китките си тя не може да се върне назад. Взимането на китките от страна на момъка е символ, който трябва да се преведе. В този символ се крият известен род отношения, чрез които се изразяват проявите на човешкия живот. Момъкът се оженва за красивата мома, говори й за щастие, но при сегашните на хората, колко време могат да бъдат щастливи младите моми и момци? Година-две те могат да бъдат щастливи, но след това щастието им изчезва. Защо? Защото не са придобили още вечния живот в себе си. Момъкът и момата, мъжът и жената могат да се обичат, докато Божественото живее в тях. Щом Божественото ги напусне, и любовта им изчезва. С други думи казано: човек може да бъде обичан, докато е чист. Влезе ли в него един елемент на нечистота, всички се отказват от него, всички оттеглят любовта си. Следователно, безлюбието се явява като естествено последствие на нечистотата. Когато хората не ви обичат, ще знаете, че причина за това сте вие сами. Кой не би желал да се окъпе в един чист извор? В локва, в блато никой не желае да се къпе. В чистия извор всеки иска да измие лицето, ръцете и краката си, но в блатото никой не желае. И тъй, разберете ли значението на чистотата в широк смисъл, вие трябва да я поставите за основа на физическия живот. Здравето на човека зависи от неговата външна и вътрешна чистота. Идейна чистота се иска от човека! Когато казваме, че човек не трябва да се занимава със слабостите и недъзите на хората и да ги критикува, ние имаме пред вид той да пази свещено чистотата на своя живот, с нищо да не я нарушава, за да не се излага на смърт. Недъзите представляват зараза, която трови организма на човека. Занимава ли се с недъзите на хората, т.е. с отровата, която излиза от тях, човек съзнателно руши своя организъм. Какво ще спечели човек от това? Не само, че нищо няма да спечели, но ще загуби всичко красиво, което е придобил. Трябва ли след това човек да се занимава с чужди грехове и престъпления? Една турска поговорка казва: Остави пияния да падне, сам да научи урока си! Защо трябва да пие човек? Когато се напие, той започва да се кара, да се бие с този, с онзи, докато се върне с пукната глава у дома си. Има пиянство на физическия свят, но има и астрално пиянство, в света на чувствата. За каквото пиянство да се говори, то е нечистота. Пиянството, лакомията, одумването, завистта са елементи на нечистота. Следователно, от гледище на хигиената, всички елементи на нечистотата трябва да се изхвърлят навън. Само при това положение човек може да бъде да бъде здрав, учен, силен. Като прави научни изследвания, ученият пресява всички неща, докато ги пречисти абсолютно. Чистотата има отношение към ония хора, които са усърдни в работата си. Само онзи може да работи съзнателно върху себе си, който има силен стремеж към чистота. Няма ли стремеж към чистота, човек не може да работи усърдно върху себе си. При първата мъчнотия още той се обезсърчава и отчайва в работата си. Който върви в правия път, той трябва да направи само крачка напред, за да влезе в областта на чистотата. Влезе ли в тази област, може вече да му се говори за идеен живот. Засега кракът на обикновения човек не може да стъпи в света на абсолютната чистота. Там владее пълен ред и порядък. Там не позволяват едно камъче да се премести. Ако отидете при един от свещените извори на вечния живот, ще гребнете внимателно от водата му и ще я изпиете до дъно. Не е позволено да се разлее нито една капка вода от свещените извори на живота. Редът и порядъкът в Божествения свят е точно обратен на този във физическия. Когато се говори на съвременните хора за свещени неща, те се отнасят към тях с пренебрежение. Съвременният човек става сериозен, само когато изпадне в тежки положения на живота си. Тогава той започва да мисли за Бога, за онзи свят и вярва, че има нещо, което не знае и не може да разбере. Види ли, че ще го окачат на въжето, той става сериозен, обръща се към Бога за помощ. Освободят ли го от въжето, той благодари на Бога, че му подарил живота. Само така човек може да разбере, какво представлява животът. Лошите мисли не са нищо друго, освен въжето, с което бесят човека. Неприятелите, враговете му са тия, които го довеждат до въжето. Видят ли че е увиснал на въжето, те се отдалечават доволни, че са могли да свършат една работа. Човек трябва да държи съзнанието си будно, да не го излъже дяволът, който и светии може да лъже. Един светия живял в пустинята, дето прекарвал в пост и молитва и в дълбоко съзерцание. Дяволът намислил да го изкуси, затова му предложил да го направи цар. Той се опитвал по един, по втори, по трети начин да го направи цар, докато най-после постигнал целта си. Светията станал цар, но в скоро време бил увлечен в такива дела, които го довели до въжето. През всичкото време дяволът го успокоявал, като му казвал: Разчитай на мене, аз ще те освободя. В който ден светията трябвало да увисне на въжето, дяволът пак се явил и му казал: Гледай в далечината. Там ще видиш едно видение. Светията погледнал в посоката, към която дяволът сочел. – Какво виждаш? – Виждам едно магаре. – Друго нещо? – Виждам още едно магаре. – Друго какво виждаш? – Виждам трето магаре. – Носят ли нещо на гърба си? – Да, натоварени са с цървули. – Това са цървулите, които скъсах, докато те кача на въжето. Значи, който слуша съветите на дявола, въже го очаква. Съветите на дявола са лъжливи. Те почиват на нечистота. В живота на съвременните хора се забелязва една присадка на лъжливи неправилни отношения. Този род отношения се дължат на елементи на нечистота. За да се освободи от тия елементи, човек трябва да бъде точен в обещанията си: намисли ли да направи едно добро, трябва да го направи. В Божествения живот, в който цари абсолютна чистота, не се позволява, никакво отлагане. Точността е качество на Божествения свят. Който не живее в чистота, той замъглява хоризонта на своето небе, както облаците скриват слънцето от погледа на човека. Когато някой се оплаква, че е неразположен, че му е тежко на душата, причината за това се крие в заоблачаване на неговото небе. Иска ли да се изясни небето му, той трябва да служи на Бога, да почита себе си и да обича своя ближен. Иска ли човек небето му да бъде отворено и ясно, трябва да спазва следната формула: да служи на духа си, който го ръководи в пътя му; да почита душата си, която съдържа всички ценности в себе си; да обича тялото си и всички същества, които му служат, заради великата идея, към която се стреми. Отнася ли се към себе си така, човек ще има ясна представа за Бога, и всичко, което предприеме, ще бъде възможно и постижимо за него. Не служи ли на Бога, всичко около него ще бъде мъртво. С вярата си той ще може да мести гори и планини. За онзи, който не служи на Бога, планините са тежки; но за истинския служител те стават леки като перо. За истинския служител всичко в природата е живо и в непрекъснато движение. Като наблюдаваме телата в природата, виждаме, че някои от тях са в покой. Покоят на телата е привидно състояние. Те са в положение на относителен покой, с единствена цел за уравновесяване на енергиите в природата. Днес само хората, животните и растенията растат и се движат, но един ден, когато завършат развитието си на земята, и телата, които са в покой, ще напуснат сегашното си състояние и ще проявяват живот. Мнозина искат да знаят, какво ще стане с телата, които са в покой. Това не е важно. Важно е, какво ще стане с вас. Когато придобиете вечния живот, вие пак ще посетите земята и ще видите, какви промени са станали с нея. Ако съзнанието на човека е непрекъснато будно, той ще бъде в течение на всички промени, които стават със земята. При сегашното постоянно прекъсване на съзнанието, хората очакват всичко от учените, наготово да се ползуват от техните геологически изследвания. Време е вече съзнанието на човека да се пробуди, да започне мисълта му активно да работи. Сега ние препоръчваме на всички хора да живеят в абсолютна чистота. За мнозина тази идея е непонятна. Това се дължи на положението, в което те се намират. Като придобият чистота, ще дойде светостта. Чистота и светост са синоними. След светостта ще дойде служенето. Който не е чист и свет, той не може да служи на Бога. Най-после, след служенето ще дойде любовта. Следователно, който не знае да служи, той не може да люби; който не може да люби, той не може да учи; който не може да учи, той никога не може да придобие свобода. Това са ред възможности тясно свързани една с друга. Започне ли с чистотата, човек е направил вече крачка напред в живота. Мнозина се оплакват, че са остарели, без да си поживеят. Как разбират те живота? Какво изискват от него? Ще кажете, че като живее, човек трябва да диша, да пие вода, да се храни, да се облича. Направили ли сте сметка за един живот на земята от 40-50 години, колко въздух, вода, храна и облекло са нужни на човека? Според едни учени, човек променя клетките на организма си през всеки седем години; според други учени – през всеки три месеца. Значи, според едни учени човек променя дрехата си през всеки седем години; според други – всеки три месеца; а според мене – всеки ден. Един нов костюм трае от изгрев до залез на слънцето. Оттук виждате, колко скъпо струва всеки човек, който е дошъл да живее на земята. Как ще оправдае той разходите направени за него, ако не е служил на Бога, ако не е почитал себе си и ако не е обичал ближния си? И тъй, ония хора, на които съзнанието е пробудено, трябва да държат в ума си идеята за чистота на мисълта. Тази идея трябва да остане в ума им като основна мярка, с която да си служат във всички случаи на живота. За всеки съзнателен човек, чистотата е магическа пръчица. Той става от сън с идеята за чистотата. Той ляга да спи, пак с тази идея. За него тази идея е тъй желана и любима, както мисълта за красивата мома в ума на младия момък. Момъкът очаква, търси красивата мома. За нея той е готов да отиде на другия край на света. Нека идеята за чистотата да бъде възлюбената, за която всеки човек е готов да отиде на другия край на света! Нека чистотата да бъде възлюбената на всеки мъж! Нека чистотата бъде възлюбеният на всяка жена! Който я намери,той трябва да се спре пред нейния свещен образ и отдалеч да я изучава и съзерцава. Който придобие тази чистота, той се свързва с онзи велик свят, дето цари постоянство и устой. За човека са важни постоянните и устойчивите неща. Какво по-голямо благо за него, от това, да знае, че има едно разумно същество в света, което го обича като спящ и буден, като беден и богат, като учен и прост, като болен и здрав. Който иска да го обичат с тази неизменна любов, той трябва да служи на Бога. Като се говори за служене на Бога, мнозина се въодушевяват от тази идея и заради нея са готови да се откажат от женитба, от всички лични блага. Не е важно, дали ще се жени човек или не; важното е и като се жени, и като не се жени, да е получил съгласието на Бога. С други думи казано: всяка работа, в която Бог участва, е света, чиста и възвишена. Само при това положение човек може да бъде щастлив и доволен. Защо се женят хората? За да станат проводници на Божествения живот. Следователно, когато човек съзнателно реши да не се жени, това показва, че средата в която се движи не е достатъчно чиста, за да служи като добър проводник на Великия живот. Не може ли да провежда през себе си Божествения живот, по-добре е човек да не се жени. Когато пътникът минава покрай много извори и не пие вода от тях, това показва, че те не са чисти. Пие ли вода от тия извори, те са чисти. Какъв акт е женитбата: вечен или преходен? Вечни процеси са тия, които се извършват и на небето и на земята. На небето женитби не съществуват. Значи, женитбата е преходен процес. Истинска, вечна женитба е тази, която свързва човешката душа с чистотата. Който не се е женил за чистотата, той минава за вдовец, независимо това, дали живее на земята или на небето. Каже ли някой, че не иска да се жени за чистотата, той сам се излага на явна смърт. Женитбата на човека с чистотата представя духовна женитба. Жени ли се човек физически, сам се осъжда на смърт. Не се ли жени физически, той влиза в областта на безсмъртието. В духовния свят положението е точно обратното: който се жени за чистотата, той влиза в областта на безсмъртието. Не се ли жени за чистотата, той сам се излага на смърт. Искате ли да продължите живота си, да станете безсмъртни, свържете се с чистотата. Съвременните хора се нуждаят от чистота. За тази цел те трябва да освободят съзнанието си от всички нечисти образи, да създадат в ума си чисти образи за момата и за момъка, за брака и за безбрачието, за любовта, за вечния живот, за детето и т.н. Човек трябва коренно да пречисти съзнанието си, като за Великден. Дръжте в ума си красиви образи за явленията в живота. Когато видите, че някой плаче, не се мъчете да намерите причината за неговия плач, но радвайте се, че в неговата градина вали дъжд, който полива цветята му. Какво щеше да бъде положението на цветята без дъжд и без влага? Когато срещна радостен човек, аз разбирам, че неговото слънце е изгряло, и цветята в неговата градина растат и надалеч разнасят благоуханието си. Видя ли, че в някой дом мъж и жена се бият, подразбирам, че в този дом вършеят, за да приберат житото в хамбара. Следователно, искате ли да запазите съзнанието си чисто, замествайте лошите образи с красиви, а нечистите с чисти. Като се говори за чистота, ние имаме пред вид и външната и вътрешната чистота. Спре ли човек само върху външната чистота, той сам се ограничава. Ако младият, но мързелив момък, възприеме идеята за чистотата само външно, той ще мисли само за докарване, без да работи. За да бъде всякога чист и да се харесва на момите, той ще се откаже от всяка работа, която би нарушила външната му чистота. Такъв човек не може да постигне целта си. И момите не харесват такъв момък. Той външно ще бъде чист, но вътрешно ще му липсва нещо. Дрехите не правят човека. Човек прави дрехите. Ако той е умен, добър, чист и дрехите му ще бъдат чисти. Няма ли човек тия качества, и най-хубавите дрехи остават незабелязани. Следователно първото условие за придобиване на Божествения живот е чистотата. За чистота копнеят душите, за нея се молят, нея търсят. Във всички Свещени книги се говори за чистота и светост. Само пред чистия човек се откриват възможностите на живота. Не може ли човек да се издигне над нечистотата, всички възможности се закриват за него. Знанието, силата, свободата и светлината на физическия свят зависят от чистотата, в духовния свят – от светостта, а в Божествения свят – от Любовта. Когато слиза надолу, човек трябва да работи върху идеите: служене, почит и обич. Качва ли се, той трябва да придобива чистота, светост, любов. Днес всички присъствахте на трапезата на чистотата, но ще внимавате нито една троха да не падне на земята. Ще съберете всичкия хляб и, когото срещнете, ще раздавате. Ще кажете, че хората трябва да възприемат вашите идеи и вашето верую. – Какви са вашите идеи? – Да бъдем чисти. – Какво е вашето верую? – Чистотата. Всеки от вас трябва да се отличава със силен стремеж към чистота. Нека посветим този ден на чистотата. Чистотата е първото стъпало от лестницата на вечния живот. Като се качите на второто стъпало, пак ще прочетете надписа "чистота". Тя е обширен, неизчерпаем свят. Самата дума "чистота" не е силна, но ние си служим с нея по нямане на друга по-силна, която да я замести. Как постъпва всеки добър момък, когато иска да се жени? Той търси най-добрата, най-красивата мома и, ако не намери, каквато иска, все пак взема една от добрите, каквито има в селото. Като го питат, защо взе тази мома, той казва, че тази мома е най-добрата от всички. По нямане на такива, каквито търсех, взех тази. И от нея съм доволен. Сега и ние, по необходимост си служим с тази проста и скромна дума "чистота”, за да изразим един красив, величествен свят. На земята думата "чистота" не е много красива, нито е силна. Тя не е царска дъщеря. Баща и не е богат, но е почтен човек; майка и също не е богата, но е трудолюбива жена. Обаче чистотата е родена законно от добри родители. За да се осъществи идеята за чистотата, трябва да й се дадат благоприятни условия. Сега тя е в положението на семе, което трябва да се посади в почвата, за да се развие. Няколко души нека вземат това семе и заработят заедно върху идеята за чистотата. Само по този начин светът може да се реформира. Мнозина поддържат идеята, че Господ може всичко да направи, че ангелите му помагат и т.н. Те подразбират, че щом Господ може всичко да направи, хората не трябва да работят. Това е лъжлива идея, от която трябва да се пазите. Господ има свой план на действие. Той ще дойде на земята, но важно е, да намери готови хора за работа. Всеки трябва да работи, да се развива и усъвършенства. Какво ще бъде положението на онзи, който очаква щастлив живот, а нищо не работи? Той ще се намери в положението на онази мома, която с години очаквала своя възлюбен да й създаде щастлив живот, но в момента, когато той пристигнал, тя легнала болна и лежала цели три години. Какво трябва да направи той? Или да си замине, или да я чака да оздравее. Какво щеше да бъде нейното положение, ако кракът й е счупен, а възлюбеният й предлага да я разхожда с автомобил из града? За да се разхожда с автомобил, кракът на момата трябва да бъде здрав. Всеки човек, който е лишен от добродетели, се намира в положението на момата със счупените крака. Краката на всички хора трябва да бъдат здрави! Това може да се постигне само тогава, когато хората изменят своите стари възгледи и разбирания. Сега, като се изнася една нова идея, хората се стряскат. В това отношение те приличат на онези деца от старо време, чиито учители влизали в училището с тояги. Щом виждали, че техният учител носи пръчка в ръката си, те знаяли, че бой ще има. Обаче, сегашните учители не влизат при децата с пръчка. Съвременното възпитание не прилича на старото. Сега има нови методи и начини за възпитание на децата. И днес, когато изнасям някаква нова идея пред вас, по стар навик, вие се плашите, мислите, че аз нося пръчка в ръката си. Не, аз влизам без пръчка. Старият метод не е за препоръчване, защото не е икономичен. Когато учителят влиза в клас с пръчка, голяма част от енергията му отива в нея. Учителят не трябва да влиза в клас с пръчка. Днес тази пръчка е заместена с перо, с молив. Тя е магическата пръчка, която всеки ученик трябва да държи в ръката си, когато учителят преподава. И тъй, с магическата пръчица вие ще напишете в съзнанието си идеята за абсолютната чистота. И като ви запита някой, какво ви се говори при петото езеро, ще кажете: Ухо не е чуло, и око не е видяло това, за което ни се говори. Говориха ни по въпроса за хигиената от гледището на абсолютната чистота. 52. Лекция от Учителя, държана на 21 август 1929 г. при Петото рилско езеро 1929_08_21 Абсолютна чистота.pdf

Аудио - чете Цветанка Георгиева Начало и край (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово, 1927 –1930 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание НАЧАЛО И КРАЙ И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго.” (Матей 16:16) „Ти си Син на Бога живаго.” Всеки човек трябва да има една идея в себе си, в която да бъде така убеден, както Петър беше убеден в Христа. Понеже Петър позна Христа, Христос му отговори: Аз ще ти дам ключовете на Царството небесно; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небеса.” Всеки човек трябва вътрешно да познава Христа, за да има един център, около който всички неща да се съсредоточават. Няма ли такъв център, всички негови мисли и чувства ще бъдат разхвърляни. Каквото да се говори на хората, повечето от тях мислят за физическия живот, да има какво да ядат и да пият, да се осигурят. Животът не се състои в многото ядене. Човек може да яде много и нищо да не придобие; той може да яде малко и да има големи придобивки. Няма защо да мислите за утрешния ден. Щом днес сте задоволени, това е достатъчно. Денят се грижи за себе си. Един ден, това е една Божествена епоха. Така гледа на нещата Онзи, Който е създал света. За обикновения човек не е така. Той вижда, че слънцето изгрява и залязва, но защо става това, не знае. Има същества, за които слънцето нито изгрява, нито залязва. За тия същества слънцето вечно свети. Тези същества се намират на висока степен на съзнание. Като гледат човека, те виждат, докъде е стигнал, и казват, че дълъг път предстои на човека, докато дойде до съвършенство. За да постигне своето усъвършенствуване, човек трябва да мине през 400 хиляди форми, през 400 хиляди облекла, или през 400 хиляди врати. Къде е краят на живота? Краят е там, дето е началото. Къде е началото? Началото е там, дето е краят. Начало съществува само за онзи, който разбира нещата. За онзи, който не разбира нещата, има само край. Началото на всяко нещо е блаженство, краят – нещастие; началото е любов, краят – омраза; началото е истина, краят – лъжа. Всяко нещо, което има край, не е вечно, не е истинно. Краят на една работа се определя от началото. Ако някой ти даде пари за известна услуга и казва, че ти услужва от любов, без никакво възмездие, той те поставя на изкушение. Няма да мине много време, той ще иска парите си назад. Защо? Защото любовта му е изчезнала. Началото на нещата е във ваши ръце, затова стремете се началото да бъде всякога добро. Какъв ще бъде краят, това не е ваша работа. Краят на нещата е в ръцете на Бога. Ако началото на една работа е в съгласие с Бога, краят и ще бъде добър. – Ама искам да зная, какво има зад любовта, зад истината, зад правдата. Зад любовта стои омразата, зад истината – лъжата, зад правдата – неправдата. И обратно: зад омразата стои любовта, зад лъжата – истината, зад неправдата – правдата. Който не е доволен от любовта, ще намери омразата. Щом се натъкне на омразата, тогава само човек може да разбере и оцени любовта. „Ти си Син на Бога живаго.” Христос отговори на Петра: „Блажен си, Симоне, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец мой, Който е на небеса.” /- 17 ст./. Мнозина биха желали да бъдат в положението на Петра, да имат съобщение с Бога, но даже и Петър не задържа това съзнание за дълго време. Не се мина много, и той казва на Христа: „Смили се на себе си, Господи, няма да ти бъде това.” /- 22 ст./. – Тук Петър изгуби Божественото си съзнание и изпадна в човешко съзнание. Това, което стана с Петра, става с всеки човек. То е вътрешно състояние, през което всеки човек неизбежно минава. Докато живее в Божественото съзнание, човек е готов на всякакви жертви за Бога и за ближния си. Изпадне ли в човешкото съзнание, той започва да се чуди, защо е влязъл в този път на страдания, защо не мисли за себе си, за своя живот. И Петър се чудеше на Христа, защо се излага на такива страдания, защо не помисли и не се смили за себе си. Той знаеше, че Христос има сила да победи света и да се избави от страданията и се чудеше, защо не направи това. Христос казваше, че трябва да мине през страдания, за да дойде до възкресението. Без страдания няма възкресение. Тогаз Исус рече на учениците си: „Ако иска някой да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и нека дигне кръста си, и нека ме следва.” /- 24 ст./. Следователно, дойдете ли до Божественото, ще приложите особени методи, а не обикновени. Не казвайте, че, ако служите на Бога, ще загубите. Мислите ли така, вие сте на крив път. Страдате ли, не се смущавайте. Божественото страда, за да освободи човешката душа от робството, в което се намира. Детето ли страда, или майката? Майката страда, детето знае само да иска, заповядва и плаче. Детето плаче за всяка своя нужда. Щом заплаче, майката и бащата веднага му се притичват на помощ. Те знаят, че то е безпомощно и употребяват всички грижи да му помогнат. Докато стъпи на краката си, докато израсне, детето постоянно плаче. Обаче плачът не разрешава въпросите. Детето трябва да бъде разумно, да не плаче, но да знае, как да отваря и затваря устата си, как да говори на майка си. Кое е същественото за човека? Да познава Христа. Мнозина искат да имат власт, да разполагат с ключовете на Царството Божие. Туй не се постига лесно. За да дойде до това положение, човек трябва да има вътрешно, мистично разбиране за живота и за любовта. Няма ли това разбиране, той не е дошъл до познаване на Бога и на Христа. Ключовете на Царството Божие са в Бога. Как ще дойдете до Него, щом не Го познавате? За ония, които Го познават, е казано: „Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас.” Казано е още: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.” Вън от познаването на любовта никаква философия не съществува. Любовта разрешава всички въпроси. Тя представя пълна торба, от която човек може да черпи всеки момент. Какво представя твоето знание за правене на хляб, за храносмилането, ако торбата ти е празна, и цял ден гладуваш? Парче хляб в торбата ти струва повече от всичкото ти знание. Знанието има смисъл, но при пълна торба с хляб. Иначе, ще философствуваш, ще учиш хората, но ще поглеждаш към пълната им торба. Като ученици, вие трябва да изучавате вътрешния смисъл на живота. Като четете Библията и Новия завет, не четете механически. За да разберете Словото Божие, вие трябва да се спирате върху Неговия вътрешен смисъл. Само по този начин ще усилите вярата си. Вие се нуждаете от вяра, която да устоява на външни и вътрешни бури, да не се разколебава от нищо. Как може да ви разубеди човек в изгряването на слънцето? Вие знаете, че слънцето всяка сутрин изгрява. Ако не го виждате, причината се крие другаде някъде, а не в самото слънце. Каквито промени да стават във външния и вътрешния живот на човека, слънцето постоянно изгрява и залязва. Едно нещо може да ви изненада: някога слънцето изгрява и залязва по-рано, а някога – по-късно. Това е в неговия път. Вие можете да не знаете, с колко минути по-рано или по-късно изгрява и залязва, но това е предвидено в движението на слънцето. Тъй щото, кой каквото да ви говори, не се поддавайте на чуждото мнение. Понякога чуждото мнение може да ви хипнотизира, и вие да останете в тъмнина. Как ще вярвате на твърдението на някого, че слънцето няма да изгрее? Всичко може да стане в света, но слънцето неотклонно ще следва своя път. Правете наблюдения върху явленията в природата и вадете заключения. Дойдете ли до някакви положителни правила, не се колебайте в тях. Имате ли някакви духовни опитности, не се съмнявайте в тях. Те почиват на известни закони, които трябва да изучавате. Оставите ли съмнението да работи във вас, вие се разколебавате, внасяте смущение в съзнанието си. Всяко смущение пречи на правилното виждане. Като се натъква на съмнения и на смущения, човек се отегчава от живота. Защо? Той мисли, че не може да постигне желанията си. Човек може да постигне всичко, каквото желае, но на определеното за това време. Може ли детето изведнъж да израсте? Дълго време майка му го повива и разповива, къпе го в коритото, докато един ден стане възрастен човек. Иска ли преждевременно да излезе от пелените и да си служи с магическата пръчица на баща си, това значи, че човек е дошъл до положението на онзи, който иска да се жени. Защо се жени човек? За да го обича някой. Той иска жена му и децата му да го обичат, но един ден ги изгубва, а с тях заедно и любовта им. После търси приятели, намира ги, но скоро ги изгубва. Търси богатство, но и него изгубва. След като прекара големи разочарования, той казва: Свърши се моят живот. Животът ти не е свършен, но свършиха се твоите криви разбирания за живота. Сега ще започнеш отново, с нови разбирания. Докато дойдеш до новото, ще минеш през тъжната зона на живота. Страшно е положението на човек, който е изпаднал в тъмнина. Дето погледне – навсякъде мрак. Спи той, обръща се натук-натам, дано дойде отнякъде малко светлинка. Няма човек в света, който да не е минал, или да не мине през това състояние. Страшно е това състояние, но не е безизходно. Привидно слънцето ще залязва, но пак ще изгрява. Не се разколебавайте във вярата си. Каквото да стане с вас и около вас, слънцето никога няма да загасне. Слънцето представя човешкото съзнание. То изгрява и залязва, но никога не загасва. Ще дойде ден, когато човек ще застане на такава височина, отдето ще вижда слънцето постоянно да свети. За него вече слънцето нито изгрява, нито залязва. Докато расте и се развива, човек постоянно минава през светлина и тъмнина на съзнанието си. За да издържа на тия състояния, той трябва да има вяра в Бога, като център на неговия живот. Ако не се движи постоянно около този център, човек не може да расте и да се развива. Бог дава еднакви условия на всички души да растат и да се развиват, да постигнат своите желания. Къде ще намерите Бога? В себе си. Търсите ли Го вън някъде, в този или онзи, вие ще се заблудите, ще объркате пътя си. Объркате ли пътя си, всичко ще загубите. Един богат младеж отишъл при един адепт да се учи. Адептът бил от самозваните учители. Ученикът искал от адепта да направи някакво чудо. Адептът казал: Ще направя едно чудо, но ако ми донесеш всичките си скъпоценности. Ученикът изпълнил волята на адепта. Той донесъл скъпоценностите си и чакал да види, какво чудо ще стане. – Затвори сега очите си и, докато не ти кажа да ги отвориш, ще седиш със затворени очи – казал адептът. Ученикът затворил очите си и чакал. В това време адептът обрал всичките му скъпоценности и изчезнал. Когато ученикът отворил очите си, не видял нито учителя си, нито торбата със скъпоценностите. И тъй, като дойде някой самозван адепт при тебе и ти каже, че ще те научи на нещо особено, знай, че той ще вземе всичките ти скъпоценности и ще изчезне. Видите ли такъв учител, дръжте очите си отворени. За тия адепти и учители Христос казва, че са крадци и разбойници. Те не носят свобода на човешката душа, но я ограбват и заробват. Пазете се от учители, които не служат на Божественото, което носи изобилие в живота. Като знаете това, дръжте връзката си с Божественото и не мислете, че можете да имате реални постижения по механически начин. Реалното се придобива по реален начин. Едно се иска от човека: съзнание за всичко, което върши; яде ли, пие ли, работи ли – всичко да става за слава Божия. Обезсърчи ли се човек, нека си помисли за Бога. Щом помисли за Бога и реши да живее за славата Божия, обезсърчението изчезва. Ще кажете, че работата ви няма да се нареди и отпадате духом. Направете малко усилие над себе си и започнете да ядете. Щом хапнете малко хляб, неразположението ви ще изчезне. Хлябът внася сила в човека и го подтиква към живот. Щом се нахрани човек, слънцето в него изгрява. Гладът е залез, яденето – изгрев. Яденето, както слънцето, дава условия на човека да расте. Когато се говори за слънцето като източник на живот, някои мислят, че като излизат сутрин да наблюдават изгрева на слънцето, ще придобият всичко, от което организмът им се нуждае. Ако разбират езика на слънцето, много нещо ще придобият. Не го ли разбират, нищо няма да придобият. Слънцето дава изобилно на ония, които могат да се свържат с неговите сили. Обаче, който е свързан със слънцето, и при 30° студ, пак може да се ползва от неговите лъчи. От съзнанието на човека зависи, колко енергия може да приеме от слънцето. Когато съзнанието на човека е пробудено, той се превръща в извор, който постоянно дава. Той има любов в себе си, която отправя към всички живи същества. Ако погледнете с окото на ясновидеца двама души, които се обичат, ще видите, че между тях става преливане на енергии. Като се обичат, енергията от Духа слиза върху тях и се прелива от единия в другия. Като не разбират любовта, хората се страхуват да не я изгубят. Любовта не се губи. Тя обхваща цялата вечност. Който люби, той живее във вечността, в която радостта е непреривна. Любете, за да живеете във вечната радост. Не любите ли, вие сте във вечната скръб. Любите ли, вие ще бъдете в Божествения живот. В Божествения живот има само качване от едно стъпало на друго, обличане на нови дрехи и влизане във врати, които водят към радост и изобилие. В човешкия живот има слизане, събличане и излизане. Влезете ли за момент само в Божествения свят, благодарете за онова, което сте получили, и се върнете у дома си да си дадете отчет за всичко, което сте дали и взели. И рече му Симон Петър: „Ти си Син на Бога живаго.” Синът подразбира отношение, връзка между Божественото и човешкото съзнание. Тази връзка е като свещта, която посочва пътя на пътник, който се объркал в тъмна нощ. Тя е слънце за заблудения пътник. Както слънцето огрява нещата и показва пътя на човеците, така и връзката между Сина и Бащата озарява човешката душа и я подига. Слънцето осветява земята, а Божественото съзнание – душата. Божественото съзнание носи радост, светлина, знание и свобода за човека. Силата не е в свещта, но в онзи, който я носи. Силата не е в слънцето, но в Онзи, Който е зад него. Както човек носи свещта и осветява своя път и пътя на своите близки, така и Бог носи слънцето в ръката си. При всяко съмнение свещта изгасва, и човек остава в тъмнина. Започне ли да се моли, свещта отново свети. Ще кажете, че това са детински обяснения. Искате ли философски обяснения, намерете някой философ, като онзи адепт, който ще ви каже да затворите очите си и ще ви обере. Ние проповядваме на хората да държат очите си отворени. Ние правим чудеса, когато очите на хората са отворени. Когато слънцето изгрява, дръжте очите си отворени. Отвори очите си, да видиш голямото чудо на света – изгряването на слънцето. По-голямо чудо от това няма. Станеш ли сутрин да поздравиш слънцето и след това започнеш да работиш, ти можеш и учен, и богат, и здрав да станеш. Ти можеш да развързваш и да завързваш, както и когато пожелаеш. „Верният в малкото е верен и в многото.” Колкото малка работа да ви е дадена, свършете я с любов. Тя ще ви донесе благословението на Бога. Не е ли доволен на малкото, каквито условия да му се дадат, човек нищо не може да постигне. Красивата и скъпа цигулка не може да направи ученика музикант. Труд, усилия, работа се иска от него. За да постигне нещо, той трябва да работи по четири-пет часа на ден. Днес животът изисква от всеки човек усилена и съзнателна работа върху себе си. Всеки сам трябва да свири, сам да се упражнява. Никой на никого не може да работи. Вие можете да слушате другите да свирят, но за себе си сам ще свирите. Бог е дал най-голямото благо на човека – животът. Нищо друго не се иска от човека, освен съзнателна работа, направена с любов и благодарност. Какъв ще бъде краят на нещата, не мислете. Какво става, когато слънцето изгрява? Щом слънцето изгрее, изворите ще усилят течението си, нивите ще узреят, хамбарите ще се напълнят, хората ще се помирят и ще заживеят братски. Какво ще стане още? Мъртвите ще възкръснат. Какво ще стане още? Неправдата ще изчезне. Още? Правдата ще възтържествува и между хората ще настане мир, радост и веселие. Кога ще стане това? Когато очите на хората се отворят. 51. Лекция от Учителя, държана на 13 август 1930 г. Рила – 7-те езера.

Аудио - чете Цветанка Георгиева Аудио - чете Надка Иванова Задължително право (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово, 1927 –1930 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРАВО Какво прави домакинята, когато иска да меси хляб? Тя взима няколко килограма брашно, пресява го и туря настрана триците. После взима чиста, топла вода и замесва брашно с нея. След това туря кваса и продължава да меси тестото известно време и го оставя на топло, докато започне да се подига. Ако не тури вода в брашното, частичките му ще останат пръснати. В случая водата се взима като елемент, необходим за спояване на брашното и превръщането му в тесто. Въз основа на същия закон и човешките мисли и чувства, за да се използват, трябва да се споят, т.е. да се обединят. Останат ли пръснати, без всякаква връзка помежду си, те са безпредметни. Значи, за да влязат в работа, мислите и чувствата на човека трябва да бъдат в хармония. Няма ли единство между мислите и чувствата, те са подобни на брашнените частички. Всеки вятър може да ги отнесе. И скъпоценните камъни придобиват стойност, когато се употребяват. Не се ли извадят от условията, при които природата ги е поставила, тяхната стойност е безпредметна. Следователно, всяко нещо придобива известна стойност, когато излезе от условията, в които природата го е поставила. Като променят условията си, хората страдат, но имат възможност да се развиват. Добре е всяко същество да промени условията си доброволно; ако не желае само да направи това, тогава идат страданията. Рибата никога не би променила условията на своя живот, ако не дойде въдицата или мрежата на рибаря. И човек не би променил условията на своя живот, ако не дойдат страданията. В този смисъл, страданията за човека не са нищо друго, освен въдицата или мрежата на възвишените същества, които го изваждат от обикновените условия на живота и го заставят да работи. Страданията изваждат човека от охолните условия, които го правят мързелив, и по този начин го впрягат на работа. Всички съвременни хора се стремят към някакъв идеал. Всеки иска да постигне нещо. Идеалът на някои е да се домогнат до щастието; други пък искат да се усъвършенствуват. Каквито идеали да има човек, първата му задача е да изпълни волята Божия. Да вършиш волята Божия, това значи, да си намерил ключа на живота. Който върши волята Божия, той е придобил нещо ново. Като изучавате живота на хората, ще видите, че онзи, който върши своята воля, коренно се различава от този, който върши волята Божия. Каквато храна употребява човек, такъв става. С каквото мляко се захрани детето, такива качества придобива. Всяко дете, което е захранено с майчиното си мляко, прилича на майка си. Под думата „майчино мляко” разбирам онова мляко, което съдържа в себе си качествата на любовта. Под думата „майчино мляко” разбирам словесното мляко. Който се храни с такова мляко, той става истински човек. Душата се храни със словесното мляко, вследствие на което съдържа качествата на това мляко. Когато цитираме стиха, че истината ще ви направи свободни, имаме предвид присъствието на Словото, на Божия Дух в човешката душа. Свободен може да бъде само онзи, който носи истината в себе си. Дето е истината, там са и любовта, и мъдростта. Всички хора, религиозни и светски, очакват идването на Духа. Защо Го очакват? Защото Той внася в човека онази светлина, която разкрива пътищата на живота. Без светлината и знанията на Духа, човек се намира в тъмнина, като в тъмна, бурна нощ. Каквото е слънцето за физическия човек, такова нещо е Духът за духовния човек. Както без слънце човек не може да използва физическите блага, така и без Духа не може да се ползва от благата на духовния свят. Дойде ли Духа в човека, той става учен, силен, богат, здрав, щастлив. С Духа той всичко може да направи. Без Духа човек е слаб и немощен, нищо не може да постигне. Това значи, да живее човек само с човешкото съзнание. Когато Божественото дойде в човека, то стопява всичко в него. Като знаете това, дайте път на Божественото в себе си. Христос е говорил за блаженствата, но и до днес те остават неразбрани. Блаженствата са качества на духовния човек. Истински духовният може да бъде кротък, смирен, миротворец. Той гледа на всички хора като на свои братя. Той мисли право. Влезе ли една крива мисъл в човешкия ум, той прелюбодействува. Всяка крива мисъл, всяко криво чувство, всяка крива постъпка водят човека към прелюбодеяние. Ако не мисли право, човек е в състояние да продаде своето убеждение. Човек има право да се откаже от своите убеждения и вярвания, само когато го отклоняват от правия път. Като не могат да се справят с мъчнотиите в живота си, хората се отказват от убежденията, от вярванията си и търсят причините за нещастията си едни в други. Мъжът казва, че жена му е виновна за нещастията в дома, и решава да я напусне. Жената казва, че мъжът е виновен. Мъжът напуща жена си, жената напуща мъжа си, но пак не се освобождават от нещастията си. Те нямат ясна представа, какво нещо е мъжът и какво – жената. Мъжът символизира духа, а жената – душата, т.е. мъжът представя мъдростта, а жената – любовта. Дето е любовта, там е животът, там е чистотата. Как познавате живота и чистотата? Животът е вода, извор, който постоянно дава. Трябва ли да доказвате чистотата на извора? Идете при някой извор и вижте, каква е водата му. Той сам говори за себе си. Мъдростта пък носи знание и светлина. Щом някой човек може да освети пътя ви, не се съмнявайте в него. Той е носител на Божествената мъдрост. Има ли любовта и мъдростта в себе си, човек побеждава всички врагове. И тъй, искате ли да изправите живота си, дайте място на Божествената душа и на Божествения дух в себе си. Постигнете ли това, вие влизате в новия живот, в живота на истинските блага. Този е идеалът, към който всеки трябва да се стреми. Този идеал може да се постигне, когато човек отвори път на Божественото в себе си. Това значи, да даде възможност на душата и на духа да се проявят. Душата и духът трябва да господаруват в човека, а умът и сърцето да им слугуват. Време е вече хората да вземат ключа на живота в ръцете си и да изпълняват волята Божия. Само душата и духът разбират волята Божия и могат да я изпълняват. Остане ли човек с ума и със сърцето си да изпълнява волята Божия, той съвсем ще се обърка. Голямо сеене става в света. Които не изпълняват волята Божия, ще изскочат вън от решетото. Всички хора ще минат през чистене. Които се изчистят и останат на решетото, ще се посадят в земята, да дадат плод. Които паднат от решетото, ще отидат в устата на кокошките. Като слушат да се говори така, всеки иска да знае, към коя категория зрънца се отнася: към ония, които остават на решетото, или към ония, които отскачат навън. Това не е важно. Едно е важно за вас: Да станете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни. Как може да стане човек съвършен? Като даде право на душата и на духа си да господствуват в него, т.е. да стане проводник на Божията Любов и Мъдрост. Стане ли проводник на великите Божии закони, човек се ползва от всички Негови блага. Бъдете съвършени! Пътят към съвършенство е път към вечни постижения. Да се усъвършенствува човек, това е многократен, а не еднократен процес. Стремежът към съвършенство се дължи на Божественото в човека, което го потиква към постоянна работа за Великото и Красивото в света. Този импулс е запалената свещ в човека, която трябва постоянно да гори. Т. м. 50. лекция от Учителя, държана на 6 август, 1930 г. Рила – 7-те езера.

Аудио - чете Цветанка Георгиева Скришната стаичка (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово, 1927 –1930 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание СКРИШНАТА СТАИЧКА Т. м. Ще прочета част от шеста глава на Евангелието от Матея. „А ти кога правиш милостиня, да не узнае лявата ти ръка, що прави дясната ти.” /- 3 ст./ – Дясната ръка е проява на разумното, Божественото сърце, а лявата – проява на човешкия ум. Затова е казано: Когато разумното, Божествено сърце прави нещо, човешкият ум да не знае, какво прави то. „И Отец твой, Който види в тайно, ще ви въздаде наяве.” /- 4 ст./. – Значи, молитвата трябва да се прави тайно, защото Бог вижда в тайно. Прави ли се наяве, тя е за хората. Човек не се моли за хората, да го видят, но се моли за някакво благо, от което има нужда. Молитвата е метод за възприемане на някакво Божествено благо. „А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка, и, като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно.” /- 6 ст./. – Тук, под думата врата се разбира врата на любовта. Влезе в скришната си стаичка, затвори вратата на любовта и така се помоли на Бога в тайно. „А вие така се молете: Отче наш, Който си на небесата, да се свети името Твое.” – Който си на небесата и в моята душа, защото душата иде от небето. „Да дойде Царството Твое; да бъде волята Твоя, както на небето, така и на земята.” /- 10 ст./. – Да бъде волята Ти, както на небето, така и в моята душа. „Хляба наш насъщни, дай го нам днес.” /- 11 ст./. – Под думата „насъщен хляб” не се разбира само физическият хляб, от който човешкият ум и човешкото сърце постоянно се нуждаят. „И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.” /- 12 ст./. „И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго: защото е Твое царството, и силата, и славата во веки. Амин.” /13 ст./. Кога идат изкушенията? Когато човек не изпълнява волята Божия. Когато трябва да изпълни волята Божия, а прояви непослушание, човек непременно ще се намери пред някакво изкушение. Ако волята Божия е да помогнеш на някой сиромах, а ти откажеш, няма да мине много време, ще дойде някой крадец да те обере. На непослушанието се дължат всички катастрофи и фалименти в света. Следователно, даде ли ви се някаква Божествена наредба или заповед, изпълнете я веднага. Ако доброволно не я изпълните, насила ще ви заставят да я изпълните, но ще минете през големи страдания. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш ближния си като себе си.” Тъй щото, кажат ли ти да дадеш нещо на ближния си, ще дадеш, както даваш за себе си. Ако си готов да си купиш костюм за две хиляди лева, ще бъдеш готов и на ближния си да купиш същия костюм. Така трябва да постъпва човек, когато Бог му заповядва. Обаче, дойде ли в дома ви човек, който играе роля на просяк и разполага повече от вас, вие сте свободни да постъпите, както намирате за добре. Ако нищо не му дадете, няма да ви се вмени в грях. Когато ви заповядва да направите нещо, Бог знае, кой има нужда да му помогнете. Христос е казал: „Ако имаш две ризи, дай едната на сиромаха.” Този стих се отнася към онези бедни, за които Бог се застъпва. „Прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.” Ще кажете: Как е възможно да обичам своя враг? Как мога да му простя? Представете си, че до твоя враг седи неговия ангел, който едновременно обича и него, и тебе. Какво ще направите? Не трябва ли да направите добро на вашия враг и да му простите заради любовта на този, който ви обича? Бъдете готови да направите добро на своя враг заради онзи, който обича и вас, и него. Той няма да ви остане длъжен. При това положение има смисъл да възлюбите врага си. За да е готов да прощава, човек трябва да има разположение и любов към Бога. „А кога постите, не бивайте, както лицемерите намръщени; защото помрачавате лицата си, за да се явят на человеците, че постят; те вече си приемат заплатата.” /16 ст./. – Какво означава постът? Има смисъл човек да пости, когато се готви за някакво угощение. Ако някой княз ви кани на угощение, как трябва да отидете: гладен, или сит? За да разберете цената на яденето, вие трябва да отидете гладен. Същият закон се отнася и до небето. Канят ли ви на небето, идете гладни, да разберете цената на благата, които ще ви дадат там. Отидете ли при Бога, идете гладни, да има къде да турите онова, което Той е приготвил за вас. Бъдете гладни за Словото, за Божията Любов, да приемете, колкото ви се даде, и разумно да ги използвате. „Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадят.” /- 19 ст./. „Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито градят.” /- 20 ст./. „Защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.” /- 21 ст./. От горните стихове се вижда, че човек трябва да внася съкровището си там, дето не се губи. Внесе ли съкровището си в някоя земна банка, той постоянно мисли за нея, от страх да не стане нещо, да изгуби това, което е внесъл. Следователно, имаш ли някакво съкровище, внеси го в Божествената банка на небето, та като мислиш за него, по този начин поне да се свържеш с небето. Който нищо не е внесъл в Божествените банки, той не мисли за небето. Понякога насила заставят човека да мисли за небето. Някоя жена е щастлива в живота си, доволна е от мъжа си и децата си и не мисли за небето. По едно време задигат мъжа и от земята, занасят го в Божествената банка, и жената, ще не ще, започва да мисли за небето. Един американски проповедник – Муди, разправял своята опитност: Докато никой от моите близки не беше заминал за онзи свят, аз си представят само Бога и ангелите, като обитатели на небето. Когато баща ми замина за другия свят, започнах да мисля и за него. След баща ми умря майка ми и започнах да мисля за Бога, за ангелите, за баща си и за майка си. След тях умряха братята и сестрите ми. После изгубих и най-добрите си приятели. Когато близките ми, които заминаха за онзи свят, станаха повече от тия, които бяха на земята, аз мислех повече за небето: за Бога, за ангелите, за баща си и майка си, за братята и сестрите си, за приятелите. Небето стана за мене близко, родно място. „Ако е окото ти чисто, всичкото ти тяло светло ще бъде.” /- 22 ст./. Ако ли бъде окото ти лукаво, всичкото ти тяло тъмно ще бъде. /- 23 ст./. Думата око означава съзнанието на човека. Значи, ако съзнанието на човека е чисто, всичкото му тяло чисто ще бъде. Ще се спра върху шести стих на прочетената глава: „Ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка и, като затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно. И Отец ти, Който види в тайно, ще ти въздаде наяве.” Тайното място, т.е. скришната стаичка, в която човек трябва да влезе, е истината в човека. Истината е тази област в човека, в която той трябва да се затвори и да се моли. Не влезе ли човек в тази област да се помоли, молитвата му няма да се приеме. Казано е в Писанието, че истината ще ви направи свободни. Като влезе в областта на истината, човек трябва да има нужните пособия, но и да знае да се моли. Мнозина питат, не може ли без молитва. Без молитва не може. Молитвата е вътрешна необходимост за човека. Ако молитвата стане вътрешна необходимост за човека, той се моли естествено, без никаква принуда, без външно насилие. За него молитвата е толкова естествена, както храненето, дишането, чувствуването и мисленето. Във всички хора скришната стаичка е на различни места. При това, човек всякога не може да влиза в тази стаичка. Всеки човек влиза в своята скришна стаичка в специално време. Това зависи от неговото вътрешно състояние. Изпусне ли момента за влизането си в тази стаичка, човек не може вече да го върне. Той трябва да чака, да дойде този момент втори път. И ако съвременните хора се оплакват от несгоди и неуспехи, това се дължи на обстоятелството, че не се подчиняват на Божественото в себе си. Когато Божественото говори те не искат да го слушат. Като мине този момент, те тогава да се стряскат, но късно е вече. Който не сее навреме, той не може да има никакъв плод. Ако навреме не отидеш на училище, никакви знания няма да придобиеш. Не мислете, че учителите ще направят отстъпки заради вас. Ако учителите на земята са строги и взискателни, много по-строги и взискателни са тия на небето. В тях няма никакво лицеприятие. Те са крайно справедливи, но благосклонни. Когато се моли, човек трябва да знае точно, какво иска. Според мене, единствената молитва, която човек може да отправи към Бога, е да иска светлина и разбиране, да изпълнява волята Божия. Който изпълнява волята Божия, той има всичко на разположение. Изпълнението на волята Божия е пътят, по който човек може да минава при всички мъчнотии и затруднения. В този път работи Божият Дух. Който работи в съгласие с Божия Дух, всичко може да постигне. Как трябва да се моли човек? Човек трябва да се моли, като онзи, който дължи сто хиляди лева, за които е осъден да лежи 20 години в затвор. Човек трябва да се моли като младата мома, която не е получила цяла година писмо от своя възлюбен. Човек трябва да се моли като онази майка, на която детето е в предсмъртен час. Какво ще стане, ако молитвата им се приеме? Те всички ще изпитат необикновена радост. Осъденият на 20 годишен затвор ще бъде освободен, защото някой негов приятел платил дълга му. Момата ще се зарадва, защото ще получи писмо от своя възлюбен, който и съобщава причините за мълчанието си. И майката ще се зарадва, когато види, че здравето на детето се възстановява. Велико нещо е да изпълнява човек волята Божия! Като говоря за млада мома и млад момък, аз ги взимам като символи. Момата символизира душата, а момъкът – духът. Всяка форма в природата е символ, с който тя си служи. Ако искате да разбирате езика на природата, вие трябва да превеждате символите и. Те представляват азбука на нейния език. Т. м. 49. Лекция от Учителя, държана на 30 юли, 1930 г. Рила – 7-те езера.

Аудио - чете Цветанка Георгиева Интуиция (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово, 1927 –1930 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание ИНТУИЦИЯ Когато ходи по каменисти места и удари крака си, или друга някоя част на тялото си, човек усеща болка. На какво се дължи болката? На удара. Ударът пък не е нищо друго, освен предаване на особен род енергия, от която човек не се нуждае. Следователно, всяко нещо, което не е потребно на човека, причинява болка. Недоволен от това, че се е ударил, човек казва: Как не се намери някой да оправи този път? Човешка ръка не може да оправи това, което природата е наредила. Ако планинският път трябва да се изглади, първа природата ще направи това. Човешки сили не са в състояние да оправят пътищата на природата. Там други сили работят. Засега на човека са дадени две задачи: да приеме соковете на своето сърце и да ги отправи към ума си. Втората задача на човека е да развие ума си, за да разбира Божиите пътища и закони, чрез които светът е създаден. Да развие ума си, това значи, да усили мисълта си. Ако мисълта на човека е силна, той може да приема Божиите блага и да ги предава. Той става проводник на Божественото. Ако мисълта на човека е слаба, той нищо не може да постигне. За такъв човек се казва, че не е развит. Колкото да е учен, ако човек не може да се ползва от великите блага на живота, неговата ученост е временна. Може ли да се ползва от тия блага, той е истински учен, той е мъдрец. Не може ли да се ползва от благата на живота, колкото да се товари с тях, той все прост ще си остане. Какво ще кажете за камилата, която сте натоварили със скъпоценни камъни и злато? Дали е натоварена със скъпоценности, или е без всякакъв товар, камилата все камила си остава. Ако не е натоварена, тя е по-доволна от положението си, по-леко се движи. Следователно, щом човек не може да използва благата, както трябва, те му причиняват болка. Всяко нещо, което причинява болка на човека, е чуждо за него. Той трябва да се освободи от чуждите, непотребни за него неща. Как познава човек, кои неща са потребни за него, и кои – непотребни? Чрез интуицията. Интуицията е Божествено чувство, вложено във всеки човек, но не е еднакво развито във всички хора. Който е развил това чувство в себе си, той сам проверява нещата. Както не е нужно за човека да търси някой професор и да му каже, дали един лимон е кисел, така не е нужно за онзи, който има интуиция, да му се доказват нещата. Иска ли човек да познае, колко е кисел лимонът, ще вземе нож, ще го разреже и ще го опита. Иска ли да провери нещо вън от своите пет сетива, човек ще приложи интуицията си и ще знае всичко, което го интересува. Като знае това, човек трябва да се допитва до интуицията си. Намериш ли се в трудно положение и не можеш да решиш известен въпрос, обърни се към интуицията си, тя ще ти каже, какво да правиш. Вярно чувство е интуицията, тя никога не лъже. Интуицията, като Божествено чувство, е капитан на човешкия кораб. Докато слуша този капитан, човек, изобщо, не може да греши. Умът, сърцето и волята са слуги на този капитан. Ако го слушат и му се подчиняват, човек живее добре. Не го ли слушат, животът на човека се отклонява от правия път. Христос казва: Ако се не роди човек изново, не може да влезе в Царството Божие. Които не разбират закона, мислят, че е мъчно да се роди човек. Мъчно ли е да се роди житното зърно? Посадете едно житно зърно в земята, при благоприятни условия, и го оставете свободно. То ще израсне, ще цъфне и плод ще даде. Мъчно ли е да усилите доброто в себе си? Колкото малко да е доброто във вас, ако му дадете благоприятни условия да се развие, то ще се увеличи, ще даде плод. Ако хората не успяват в доброто, причината за това е, че не го поставят при благоприятни условия. Понякога те са силни в злото, в отрицателното, защото му дават добри условия за развитие. Слушате, запример, някой да казва, че е неспособен. Той постоянно държи тази мисъл в ума си и не работи. Какво означават думите не съм способен? Не си способен да прегазиш с краката си дълбока река, която няма мост. Има ли мост, ти си способен вече да я преминеш. Следователно, щом реката няма мост и не можеш да я прегазиш, стани способен да направиш мост и да минеш по него. Причината да не се обичат двама души е, че няма мост между тях. Нека всеки от тях прехвърли по една дъска, и мостът ще бъде готов. Щом мостът е готов, и обичта ще дойде. Някой се оплаква, че никой не го обича. Какво трябва да прави, за да го обичат хората? Нека направи една овощна градина на място, отдето минават много хора. Кой как мине край градината му, да раздава от плодовете: ябълки, круши, сливи, дини, пъпеши. В скоро време той ще завърже добри, приятелски отношения с тия хора, и те ще го обикнат. Всеки човек има в себе си незасети места, които трябва да засее с доброкачествени плодове. След пет години най-много той ще има плодове, чрез които може да направи връзка с хората и да го обикнат. Добре е всеки ден да посаждате по една добра мисъл в ума си и по едно добро чувство в сърцето си, да има какво да раздавате на своите близки. Красиво нещо е да видите душата на човека, в която растат благоуханни, разноцветни цветя. Чрез посаждане на благоуханни цветя и доброкачествени плодове в градината на своята душа, човек дава условия за проява на любовта към ближните си. Като ученици, вие трябва да работите за придобиване на любовта, без да се страхувате от миналия си живот. Миналото е толкова необходимо, колкото и настоящето. Миналото е встъпление към настоящето. От миналото си човек се учи. Без опитностите на миналото, новият живот остава недостъпен за човека. Какви са спомените от миналото, добри или лоши, това не е важно. Нещата са добри и лоши от гледището на човека, но не и от гледището на природата, която използва всичко. Следователно, ако мислиш, че животът не е добър и няма смисъл да живееш, погледни с окото на природата, в която всички неща са осмислени. И тогава, ако мислиш, че не си способен да направиш нещо по ум и по сърце, възложи това нещо на интуицията. Тя ще направи всичко, за което ти се считаш неспособен. Като се говори на хората за съзнателна работа върху себе си, за служене на Бога, те казват, че днес не се наемат за тази работа. Един ден, когато станат чисти и свети, тогава ще служат на Бога. Защо? Защото мислят, че днес, при техния грешен живот, Бог не може да ги обича. Те се лъжат. Искат ли искрено да служат на Бога, нека започнат още сега. Остане ли в бъдеще, когато станат свети и чисти, те много ще изгубят. Не е лесно да постигне човек чист и свят живот. Това е работа на вековете, не се постига в един ден. Що се отнася до отношенията на Бога към човека, те остават едни и същи през всички времена и епохи. Бог е неизменен в себе си. Външните отношения на Бога към хората, към всички живи същества, са различни, но вътрешните са едни и същи. С други думи казано: вътрешно Бог е дал на всички хора едни и същи условия, но външните условия са различни, според нуждите на всеки човек. Ще каже някой, че е грешен, че прави грехове. Греши ли, човек не трябва да съжалява, но да извади някаква поука от грешката си. Като сгреши, човек трябва да се радва, че му е дадена възможност да прояви една своя добродетел. Колкото по-голяма е грешката му, толкова по-голяма трябва да бъде добродетелта, която проявява. За такива хора се отнася стиха: „Всичко, каквото се случва в живота на човека, който люби Бога, ще се обърне на добро.” Мнозина грешат, защото искат да придобият всичко изведнаж. Това е невъзможно. Може ли човек да изяде всичкото ядене изведнъж? Не е ли по-добре, всеки ден да си хапва по малко, отколкото да изяде всичкото ядене изведнъж? Не е ли по-добре човек да разбира всеки ден по малко, отколкото да разбере всичко изведнъж? За да дойде до дълбокото разбиране на живота, човек се нуждае от специални условия. За да разбере живота на някое животно, човек трябва да влиза в положението му, да разбира неговия ум и неговото сърце. При това положение животното е готово само да му услужи. Сега, като няма връзка с човека, животното бяга от него. За да разбере живота на ангелите, човек трябва да влезе във връзка с техните умове и сърца. Без тази връзка, никакво разбиране не може да съществува. И тъй, искате ли да разбирате нещата в тяхната действителност, възложете това на интуицията в себе си. Каквото каже тя, вярвайте и. Остане ли да вярвате на своя ум и на своето сърце, те да ви управляват, вие сте на крив път. Слугите не могат да управляват господаря си. Остави ли се на тях, те непременно ще объркат пътя. Искаш ли да научиш нещо, възложи го на интуицията си. Колкото да учиш и философствуваш, в хиляда години едва ли ще научиш толкова, колкото си научил чрез интуицията за един ден. Чрез интуицията ти можеш да научиш, какво представя животът на слънцето и на луната, а с ума си едва ще научиш, какви елементи влизат в състава на слънцето. Ще каже някой, че може да се съобщава със слънцето. Ако е така, нека каже нещо характерно за живота и съществата на слънцето. Запример, ако говорите за хората като жители на земята, ще кажете, че всички дишат, всички мислят и чувствуват, всички се движат. Щом сте дошли на планината, вие имате условия да проявите доброто в себе си. Запример, спънете ли се в някой камък, не се сърдете, но спокойно се наведете и го турете на такова място, да не спъва пътниците. Ако попаднете в някоя малка локва и се изцапате, спрете се да я изчистите. Като гледате клековете, не се отнасяйте с пренебрежение към тях, но мислете за живота им, за условията, при които се намират, да почерпите урок на търпение. Вземете си малко чиста пепел от изгорелите клекове, пресейте я добре и си послужете с нея като цяр. Когато имате някакво неразположение, вземете малко от тази пепел, на върха на един нож, изсипете я в чаша гореща вода и, като се утаи, изпийте водата. Като ходите по планините, бъдете благодарни за всичко, което виждате. Планината, със своята растителност, представя дело на велики работници, които са работили с векове. Всичко, което са направили, има свой смисъл и значение. Когато работи, геният влага в работата си смисъл. Какво ще кажете тогава за ония велики и гениални майстори, които работят в природата? И тъй, бъдете бодри, весели и силни. Силата на човека се заключава в това, че Бог работи в него. Докато животът тече, реката е силна. Изчезне ли животът, и силата на реката изчезва. Следователно, силата не е в реката, но в живота, който тече през нея. На същото основание казвам: Силата не е в човешкото съзнание, но в живота, който излиза от Бога и се втича в човека. Като знаете това, внимавайте да не се подпушите, да затворите пътя за Божественото в себе си. Подпушите ли се, вашите нечистотии ще влизат навътре, вместо да излизат навън. Не запушвайте тръбите на вашата канализация, през които нечистотиите излизат навън. Отпушете тръбите на вашата канализация, за да може доброто и чистото да прониква отвън. Дръжте тръбите на канализацията си отворени за доброто, което иде отвън и се втича навътре. Дръжте тръбите на канализацията си отворени и за злото, да излезе отвътре навън. Постигнете ли това, животът ви ще се нареди, както Бог е предвидил. Изпейте песента: Бог е Любов. Божият Дух, възлюбеният на нашите души, ще свърши всичко за нас. 48. Лекция от Учителя, държана на 23 юли, 1930 г. Рила – 7-те езера.